Vestnik GRAJDANIN br. 14 ot 2013

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 14, ГОД. 5, 2013, 15 ЮЛИЙ, ПОНЕДЕЛНИКЪ, Ц.2 ЛВ.

12 юли 2013, петък Тия протести са тежка "обеца на ухото", която ще напомня на всяка власт, че безобразията и злоупотребите й ще срещнат незабавния отпор на гражданите. Този е огромният смисъл на настоящите протести. Гражданите заявиха: няма повече да прощаваме безобразията на управниците, край, точка, дотук бяхме – повече не позволяваме да си правите каквото ви скимне! Този именно е смисълът, непреходният смисъл на този взрив на гражданска енергия, какъвто са тия протести. А за "после" трябва да се мисли, но именно, протестирайки, гражданите на България, показаха, че са силно заинтересовани от едно достойно "после", именно, заинтересовани са от едно достойно бъдеще на България! Протестирайки, те работят за това бъдеще, те трасират пътя за него. Та България да стане една просперираща, богата, силна, достойна, демократична, европейска страна, в която мафията е пониска от тревата, а гражданите са силата, от която зависи всичко. А не както беше досега, особено в тия години след преломната 2001-ва, в която мафията успя да постигне исторически и стратегически обрат в своя полза, домъквайки от Мадрид онова чудо Симеон, агента на КГБ. В тия години ченгесарскокагебистката мафия се беше разпищолила като никога досега, дори повече отколкото се беше разпищолила през 1993-1996 година. Но ето, тия протести туриха конец на всевластието на мафията, туриха край на пълната й хегемония. В това аз виждам тяхното историческо значение. Граждани на България, които протестирате, вие всеки ден творите достойното бъдеще на България, затова, съзнавайки мисията си, довършете по категоричен начин започнатото! Победата е близо, тя е на една ръка разстояние! Никаква мекушавост не си позволявайте, никаква слабост, никакво малодушие! Вие сте прекрасни! Бог да ви благослови! България сега цяла вази гледа, юнаци – и чудесни българки, които подкрепяте по великолепен начин мъжете си, които се държите по-мъжки от толкова много мъже! (Продължава на 2 стр.)

Из Ден 30: Нагломерът се счупи! За 30-и пореден ден хиляди протестиращи се събраха на площад „Независимост“ и настояват за оставката на правителството на Пламен Орешарски. Техният брой непрекъснато се увеличава. Недоволните отново скандират „Оставка и „Мафия“, носят български знамена, свирят със свирки и бият тъпани. В района има засилено полицейско присъствие. Протестиращите носят плакати с надписи: „Протестът хората сбира – стават народ”, „Оставка!”, „БСП, връщайте мандата”, "Гражданите във властта веднага!”, „Моят глас: оставка”, „Нагломерът се счупи”. (Следва на 2 стр.)

СВОБОДАТА ПОВЕДЕ НАРОДА (От 1-ва стр.) Сред недоволните се открои двойка младоженци, облечени в сватбените им дрехи. Те разказаха, че от първия ден присъстват на протестите и дори на сватбения си ден са решили лично да поискат оставката на Орешарски. Най-добрият сватбен подарък за тях би бил, ако той подаде оставка. Шествието потегли от Министерски съвет, предвождано от групата мъже и жени, облечени като участници във Френската революция, и стигна до НС. Участниците в театралния скеч скандират: „Нас не ни е страх”, „Свобода”, „Революция” и „Победа”. Има засилено полицейско присъствие около сградата на парламента. Чрез светлина от прожектор върху сградата на Народното събрание се изписваха думите „Мафия” и „Оставка”.

А има ли изобщо някаква мярка, предел или граница наглостта на комунистите да стискат със зъбите си така любимия им кокал на властта и да ни "управляват" въпреки че нацията най-категорично показа, че изобщо не ще даже да ги гледа пред очите си?!

А треперковците, които ви гледат от високите прозорци на Министерския съвет, нека да се инатят, нека да държат фиктивната си власт: то това си е за тяхна сметка! Изложиха се така, че никога, повтарям, никога няма да управляват повече България! Ето и този е един от найвдъхновяващите резултати на тия прекрасни протести в горещините, в дъжда, всеки ден, всяка вечер, ето, и в нощите даже вече се протестира! Да, най-хубавият резултат от тия протести е този: комунистите, мафиотите, мутрите, ченгетата, ретроградните зли сили (това са все едни и същи думи за обозначаване на едно и също нещо) никога повече няма да управляват българия след тези протести! Ето това е най-вдъхновяващото: с тия протести започва ерата на истинската, на действителната свобода на българите! С тях започват наистина европейските хоризонти на развитието на България! Браво, вдъхновени и окрилени от духа на бъдещето демиурзи на историята, дето всеки ден протестирате по улиците на София: вие сте страхотни! Поклон пред вас! ЗАБЕЛЕЖКА: Всичко това горното, което написах, е коментар към ето тези въпроси във Фейсбук, зададени още вчера: Въпрос на Константин ПавловКомитата: На Парламент, който се пази като крепост с автобуси от народната любов, колко живот му давате? А? Наистина колко? А аз пък бих добавил и този неизбежен въпрос:

16 юли 2013, вторник

ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ГРАЖДАНИНА ПАРПУЛОВ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА 16 юли 2013, вторник

С ТИЯ ВДЪХНОВЯВАЩИ ПРОТЕСТИ ЗАПОЧНА ЕРАТА НА ИСТИНСКАТА, НА ДЕЙСТВИТЕЛНАТА СВОБОДА НА БЪЛГАРИТЕ! (От стр. 1)

ИСТИНСКИТЕ НЕЩА В ТОЗИ ЖИВОТ, СРЕД КОИТО ПОПАДА И ДОСТОЙНСТВОТО, ИМАТ СИЛАТА ДА НАДМОГНАТ ВСИЧКИ ПОДЛОСТИ

До Президента на Република България, София Уважаеми г-н Президент, Не зная дали ще прочетете това, но силно се надявам. Аз съм един обикновен български гражданин и съм щастлив, че тъкмо в този съдбоносен за Родината ни момент Вие сте на този висок и отговорен пост! Искам да знаете, че освен младите хора, които искат коренна промяна в морала на политиците и отстраняване на корумпираните политически партии от управлението на страната ни, и ние, хората от „старото поколение”, одобряваме безрезервно както Вашето обръщение към нацията, така и останалите Ви действия за предизвикване на широк и обстоен диалог за радикална промяна не само в изборните правила, но и в съдебната система. Без ефективна и правова съдебна система страната ни остава в ръцете на Мафията, която е завзела държавни структури, съд и прокуратура! Един ден поколенията ще Ви поставят наравно с великите държавници от ранга на Джеферсън, Масарик, Хавел, а децата Ви ще се гордеят с Вас! Правете това, което смятате за нужно и правилно и дано Бог да Ви пази и Ви дава сили за благородното дело, с което сте се захванали! Вие сте последната ни надежда за нещо по-добро! Гр. Пловдив, 12 юли 2013 г. Радомир Парпулов, електроинженер, на 73 години

Все още продължава дискусията по моя публикация, която засегна и един от най-парещите проблеми на българското образование: за директорското всевластие като извор на толкова много злини. Дискусията се върти около този център, ето какво си казахме ний, събеседниците, интересно е да се установи как реагират различните хора: Diana Iordanova: Интересна мисъл "... та да си клати краката на бюрото и да вреди...". Може би, ако бях на мястото на вашата директорка, щях да стана учител, да си изкарам часовете и да се прибера спокойно у дома, да не мисля за парно, заплати, материална съвременна база, да си спестя сблъсъците с бюрокращината и разни недообмислени закони, нямаше да мисля за климата в колектива и разни други... И бих предложила например на вас, да заемете поста на Директор и да ви гледам как си клатите краката... Не всички директори го правят, г-н Грънчаров...

Poli Rangelova: По обективни причини, които няма да излагам тук, ми е трудно да изчета всичко. Ще коментирам без да съм прочела всичките коментари, което прави възможно да се повторя с някого, за което предварително моля да бъда извинена. В дискусията някъде се казва, че г-н Грънчаров не бива да споделя в общността своите проблеми, понеже били междуличностни и че не му отивала ролята на жертва. Аз не го възприемам като човек, който се оплаква, нито като жертва. Напротив – възприемам го като човек, който има смелостта да даде гласност на едно недостойно отношение на директор спрямо учител, което според действащата нормативна уредба се счита за нарушение на закона. Ще припомня чл. 40, ал. (5) от ЗНП, който гласи:

3 "На учителите се дължи почит и уважение от учениците, административните органи и обществеността. Накърняването на достойнството и авторитета на учителите е недопустимо." Директорът е административен ръководител и като такъв е длъжен да пази доброто име на учителя. Когато достойнството на учителя е накърнено, учителят трябва да огласи проблема и да се защити, както постъпва в случая и г-н Грънчаров. Да кажеш какво мислиш, считам, че е геройство в днешно време. Хайде, колеги учители, нека се запитаме колко от нас дръзват да кажат истината за директорите си? Тъй като съм попадала в подобна ситуация, която продължи 5 години, знам отговора на този въпрос. В учителски колектив от 50 човека само четирима дръзнахме да се борим със системата. Колко процента са това? Доколкото мога да смятам - 8 процента. Борбата беше именно със системата, а не с директора, лишен от всякакви морални задръжки, който вършеше престъпления и дори се гордееше с това. Причината да се допуска такъв директорски произвол не са самите директори, а бюрократичната машина, която стои зад тях, пази ги и отказва да защити учителите. Г-н Грънчаров, поздравявам Ви за позицията! Каквото и да Ви струва да я защитавате, не се отказвайте! Вярвам, че в крайна сметка, макар и да сте загубили много от битките, Вие ще излезете победител от войната, защото защитавате принципи и идеали, а не търсите лично облагодетелстване.

Konstantina Karaivanova: Страхотно!!! Този господин се превърна в "герой"!?! Търсеше човекът внимание – ами на, получи го... Давайте, уплътнявайте си отпуските със съчувствия... "плюене" на системата, на директори и каквото се сетите друго. Дано обаче се сетите, че хората, които не са учители, четат "великите" мисли и констатации и цъкат с език, или както казва админът: шлякат с очички!!!

Poli Rangelova: Госпожо Караиванова, ако съдя по изобилието от възклицателни знаци във Вашия коментар, доста емоционално приемате различното мнение. Както разбирам, Вие сте в позицията да хвалите системата и поведението на директори, които се подиграват на учителите. Не е трудно човек да се досети, че явно имате лична полза да се запази статуквото.

Konstantina Karaivanova: Наистина съм удивена! Имам не лична полза, а желание да се спазва добрия тон, да се проявява лоялност не към директора в конкретния случай, а към образователната институция. Ама няма как да стане – тук всички се възп-

риемат като репресирани от системата или от прекия си ръководител. Може би трябва да се промени името на групата? Божкова-Иванова: Мима Поли, колко добре го каза! Преди години и аз попаднах под ударите на бившия ми директор, но с мноооооого по-нисък процент защитници от страна на колегите. Жалко, че страхът не може да се изкорени! Получих 100% защита от родители и приятели. Госпожо Константина Karaivanova, не е лошо човек да сподели с колеги своите проблеми и виждания.

Natalia Dimitrova: За мен основният проблем на постта "Директор" е слабата подготовка за водене на дъслгосрочна, устойчива финансова политика и умения за ръководене и развитие на кадри. Причините са различни, примерно... няма традиции за обучение, подготовка и развитие на този тип управленски кадър. А така наречените съвещания на директорите често са форма за насъскване на директорите срещу колективите им, вместо място за обяснения на наредбите и споделяне на положителни опити. Възнаграждението на директорите, съпоставено с отговорностите им, също е минимално. Има и политически назначения, и истерични ръководители, но повечето директори просто са поставени в ситуация на пълен стрес и това води до лоши решения. Ще кажете – ами да не заемат този пост. Сигурно и това е решние, но ще споделя, че за нашето училище, когато обявиха мястото за директор, почти нямаше кандидастващи – двама на брой. Мандатността донякъде е добро решение, но донякъде ще доведе до непрекъснато сменяне на ръководители, които тъкмо са започнали да създават нещо работещо. Трябва добре да се помисли за условията и какво точно искаме като промяна за постта "Директор".

Poli Rangelova: Не се и съмнявам, че е било така, Миме. Само в подобна ситуация човек може истински да опознае колегите си. След всичко изживяно, се научих да приемам хората такива, каквито са. Разбрах, че най-големият конфликт в междучовешките отношения се поражда от истината. Ако ти си неин привърженик, се налага да воюваш за нея, от което следва да си създадеш проблеми и да си спечелиш врагове. Другото е или примиренчество, или угодничество и лицемерие. Г-жо Караиванова, под "добър тон" Вие изглежда разбирате да се сипят ласкателства към системата и да не се казва лоша дума за директорите дори тогава, когато те вършат нередности, престъпват законите и се държат като хора, които управляват човешки души, а не образователна институция. Името на групата е избрано напълно правилно. Учителите трябва да бъдат точно такива – да казват какво мислят и да не се страхуват от това.

Ирена Иванова: Благодаря ти, Поли, много точна преценка! Не се ли замисляме защо тази тема стана безкрайна и интересна? Аз разбрах защо! Дори само да дадеш кураж на някой, струва си!

Poli Rangelova: Благодаря, Иренка! Съгласна съм с теб, че моралната подкрепа е много важна в този момент – момент, който обаче може да продължи с години. Проблемът е сериозен и тук иде реч за психически тормоз. Ако г-н Грънчаров издържи докрай, Господ ще му помогне и всичко ще си дойде на мястото. Казвам го най-сериозно, на базата на много наблюдения върху различни житейски случаи и техния развой. който може да обясни само с Божията намеса. Такива трудности се дават само на силните духом. Ангел Грънчаров: Благодаря за разбирането, за подкрепата и за насърчението, наистина много съм Ви благодарен, и на гжа Рангелова, и на останалите, на всички! Изобщо не се смятам за "герой", нищо героично няма в това, което правя, но пък и презрян страхливец не ща да бъда. Просто човек трябва да постъпва достойно, а ако е учител, който с всичко, с всяка своя дума даже, възпитава младите, да постъпва достойно е просто негов дълг. Така аз разбирам нещата. Аз също съм оптимист. Истинските неща в този живот, сред които попада и достойнството, имат силата да надмогнат и подлостите, и властолюбието, и други такива извратеностти и патологии, с които се срещаме в нашето нелеко всекидневие... НИМА ШИБАНАТА ТИ ВЛАСТ, ПРЕЗРЯН СЛУЖБОГОНЕЦО ОРЕШАРСКИ-ОЛИГАРСКИ, СТРУВА ПОВЕЧЕ ОТ ЖИВОТА НА ЕДИН ПОЕТ?!

Едвин Сугарев гладува вече толкова дни, че съвсем реално вече е застра-

4 шен животът му. Орешарски-Олигарски знае това, знае, че един поет ще умре, ако продължава да се инати и да държи властта! Простете, но това според мен вече е патология, да, чиста, по-скоро най-мръсна, мръснишка, извратена патология! Безсрамник! Извратен тип! Нещастник гнусен! Нима шибаната ти власт, презрян службогонецо, струва повече от живота на един поет?! Тази извратеност се нарича комунизъм. Да, да поставяш шибаната власт повисоко от живота на един човек, да не говорим пък за поет, е извратено – и такава една извратеност се нарича комунизъм. За шибаната си власт комунистите са пролели реки и морета от кръв, ето, сега виждаме, че даже и окото не им мигва заради това, че заради шибаната им власт ще умре един поет. Те милиони човешки същества са ликвидирали заради шибаната им власт, та от живота на един поет ли ще се трогнат?! Кръвопийци неедни! Някои пък, чувам, са извратени дотам, че в тази ситуация се възхищават, представете си, от Олигарски-Орешарски!!! Бил се проявил като костелив орех, така оценяват ината на патологичния службогонец, представяте ли си?! Горката България, щом има толкова извратени комуноиди в нея! Позор! Гнусотия! Човекът е дух – и само в духа постига свободата си...

16 юли 2013, вторник

Вече трети ден съм в "дълбоката провинция" – в едно селце в новозагорска околия, казва се Еленово. Селцето на бабата и дядото на моята съпруга, Бог да ги прости, те починаха – и вече много време дворът и къщата им са необитаеми. Стараем се да поддържаме всичко, ала сме отдалечени и рядко идваме в тази пустуш. Тъжна гледка е дворът, приличащ на тундра, в който ето вече трети ден работим, за да въведем един по-подходящ за обитаване вид. Чистим тревата и сечем храстите. Аз пък, като майстор по строителната част, вчера с помощта на сина поправих един покрив, който беше хлътнал. Също се наложи да правим и един таван, който се беше

изтърбушил. Работя по малко, с почивки, казвам това, щото съм в болнични – и да не стане така, че някой мой "доброжелател" да вземе да напише донос "там, където трябва": я го вижте него, той е болнични, а пък правил, представете си, някакъв покрив! Е, сложих някоя и друга керемида и заковах една-две летви – това работа ли е?! А иначе тук за живеене е прекрасно: тишина, жив човек не се вижда, само разни природни звуци се чуват, а пък нощта е нещо неописуемо: звездното небе отгоре блести и мами душата към неведомото, а пък природата примира от възторг пред тайната на битието. Не мога да опиша с думи какво чувствам тук, но имам чувството, че ако имах възможност, бих си доживял дните на този свят именно в това самотно и тихо място. Явно наистина съм "асоциален" тип щом толкова ме привлича уединението в тази възхитителна пустуш на природата... Е, и в моето родно място, в Долна баня, ми се ще да си доживея дните, разбира се, към нея душата ми изначално е привързана. Но в Долна баня обаче никак не мога да се уединя истински, не знам защо е така, имам предвид уединението, подходящо за творческа работа, за писане най-вече – и за мислене. То човек мисли като пише, иначе, да мислиш без да пишеш е бошлаф работа. Истинското мислене е неделимо от изразяването, другото е нещо като мисловно бленуване. А тук, в Еленово, сякаш мога да се уединя, да намеря известен покой, подходящ за моите си работи. Но се иска време, иска се настройка, иска се около теб да не щъкат хора, пък дори и били найблизки. Сложна работа в наше време е човек да намери оня душевен мир, подходящ за истински творческата работа; ето, примерно, аз и тук, в Еленово, имам интернет, имам и лаптоп, сиреч, не мога да се откъсна от света. Мислех да оставя всичко, да дойда тук само с една тетрадка и с една писалка, ето това е истинското, ала първом взех лаптопа, а пък после взех и "бисквитката" за мобилния интернет. И така сам си зачертах възможността за така копняното уединение. Но все пак тук е значително подобре. Само дето не мога да остана за подълго. Ще бъда тук най-много седмица. После ще си сменя "местообитанието". За жалост, има неща, които са недостижими за настоящия ни живот – и ще си останат само един красив блян. Телефонът също така много пречи. Той е голям враг на свободата ни. Ето, и от телефон не мога да се откажа. Взех го, разбира се, и той страшно много ми пречи. И Сульо, и Пульо се сетиха за мен и почнаха да ми звънят и да ме търсят. Ние, хората, умеем да си вредим, даже безсъзнателно го правим. Тази наша склонност е станала нещо като инстинкт. Като дишането. Имам предвид преченето, вреденето на живота на ближния. Телефонът в неговия съвременен вид, мобилния телефон, е изобретен имен-

но с тази цел: да ликвидира човешката свобода. Да не бъдеш оставен на себе си, сиреч, на свободата си и в тихо уединение да се радваш на плодовете й – ето на това нещо е зъл враг мобилният телефон. За жалост, много хора даже не усещат това, не си дават сметка за него. Което и показва, че въпреки всичките им претенции, хал хабер си нямат от това що е свобода. Автентична свобода, не илюзорна, привидна. Истинска. Тя е неделима от възможността истински да избягаш от света – да бъдеш оставен от него, та да намериш самия себе си. Свободата е неделима от самотата. Човек е истински свободен когато е сам. Така твърди, например, Шопенхауер. В нашенски условия за да си свободен трябва да си по-далеч от... тъщата си. И от тъста си. Ето, моят копнеж по свободата отиде по дяволите. Тук, на село, съм с моя тъст. Тъщата не дойде. По... политически причини не дойде явно. Сама знае, че тъй като имаме коренно различни разбирания по политическата ситуация у нас, имам предвид протестите, е по-добре да не дойде – за да не се скараме. И не дойде. Това именно показва, че съм значително посвободен, поне така се чувствам тук. С тъста някак се разбираме. Както и да е. Да привършвам. Ето, и моят блог, изглежда, се превърна във враг на свободата ми. И той не ме оставя. И от него не мога да избягам. И той ме преследва навсякъде. Вярно, приятели сме с моя блог, но той е един мой ангажимент, който в крайна сметка, служейки на моята свобода, ми я ограничава в крайна сметка. Тя, ангажираността, всяка ангажираност, бидейки проява на твоята свобода, ти я "изяжда". Но има една ангажираност, същностна, и то с едни повисши сфери на духа, които именно те отвеждат в пространството на истинската, на автентичната свобода. Да се отдадеш всецело на философия означава да бъдеш истински свободен. Същото е положението с изкуството, с религията в нейната истина. А всичко друго, дето е от "мира сего", е враг на свободата – според нейната идея. Човекът е дух – и само в духа постига свободата си. Да завърша този странен текст с това твърдение, а? Добре, така да бъде: хубав, вдъхновен, богат на преживявания ден ви желая! Бъдете себе си, търсете духа в себе си. Там е истината... ТРЯБВА ДА СЕ СЛОЖИ СПИРАЧКАТА "МАНДАТНОСТ" НА ДИРЕКТОРСКОТО ВСЕВЛАСТИЕ – ЗА ДА СПРАТ ПРОИЗВОЛИТЕ 16 юли 2013, вторник Една моя публикация – по случка, взета от реалния живот – разбуни духовете (в средите на учителите най-вече) и предизвика гореща дискусия по най-

5 парещите проблеми на българското образование и училище. Аз сега-засега нямам възможност да обобщя тази дискусия и да й придам подходящ за публикуване вид, но ето, тази сутрин решавам да публикувам откъслек от нея, касаещ един много важен въпрос: този за крайно належащите промени в "системата", първият от които е въвеждането на мандатност на директорите на училища. Ето какво си казахме по този въпрос, предлагам само един найизразителен по моя преценка откъс:

Ангел Грънчаров: Защо и родителите да не бъдат питани кой да е директорът?! Евгения Иванова: С последното не съм съгласна! Родителите могат да бъдат манипулирани. Но в един педагогически колектив всички се познават. Ако оценката се прави по определени критерии и колективът сам избере кой да го ръководи, всеки, който иска да да е шеф, ще преосмисли поведението си. И ще се научи да контролира гнева си това са техники, които трябва да е усвоил всеки управляващ преди да се кандидатира за определен пост. В никакъв случай не твърдя, че всички директори са терористи. Познавам много ръководители на учебни заведения – отлични организатори, администратори, които са много толерантни към подчинените си, с много такт, търпение и умение успяват да поставят всеки на мястото му. Правят го така, че не се чувстваш унизен, а отговорен. А това се учи – всеки, който има желание, може да го постигне!

Natalia Dimitrova: Това как родителите да участват в процеса "Образование" и да бъдат в помощ, а не в пречка, виждам само през Настоятелствата. И в момента те имат правомощия за влияние, намеса, а оттук и промяна. Въпросът е защо не работят? Аз участвам в едно такова Настоятелство и ме впечатлява дадената власт, която просто не знаем как да употребим. Липсва ни (за моята общност говоря) познание и информираност, имаме си само единия ентусиазъм. А хората, които имат знанията и възможностите рядко се съгласяват да отделят от свободното си време за това. Та се получава така – родителите са добронамерени, ама не искат да бъдат полезни. Обаче очакват училището да изведе децата им до

висоти като отличен успех, трудолюбие, култура, взимане на самостоятелни решения, поемане на отговорност. Парадокс – не давам хляб на бедните, но очаквам бедната учителка на сина ми да даде и смятам, че това е нейно задължение. Ирена Иванова: Когато едно лице е манипулатор, то може да има две, че и повече лица. Пред родителите показваш, това което ти отърва, там си с циничната си усмивка, винаги готов да влезеш в положението им, изкарваш подчинените си виновни. Какво от това, че си скъсал нервите на колегите си, как да го видят родителите? Лично от опит съм установила, че спирането на детските оказва влияние. Поне за месец, но се осъзнават. И когато решиш да приложиш тази законова практика, отбелязана дори в документацията, идват и ти казват да дадеш. Родителите взимат бележите, децата се мяркат за ден и ти пак тръгваш да се бориш с вятърни мелници. Ще изберат ли родителите този директор отново, разбира се, защото нямат идея какво точно се случва!

Nena Borisova: Забелязала съм и следния момент когато стане дума за директор – различните хора (в случая учители) имат различни очаквания към директора. Едни харесват повече по-строги, които вземат самостоятелни решение и отстояват решенията си, други – по-либерални, които се допитват преди да вземат решения, склонни към компромиси. Така, че много често се случва за някой директор да се чуят дори противоположни характеристики – от "отличен ръководител" до "авторитарен тип" началник. При всички случаи обаче липсата на мандатност създава предпоставки за произвол. А относно родителите и тяхното участие – родителите са хора, които "днес са тук, а утре ги няма", учителите трябва да участват в избора. Мария Николова: За мен един директор е умен, ако е заобиколен от мислещи и борбени хора, с които може да спори, да води диалог и по този начин да се движат нещата и да има прогрес. Онзи, който смята, че истината излиза само от неговата уста и по време на съвети води монолог, не си е на мястото. Уважавам всеки директор, който не търси реваншизъм, ако отсрещният има различно от неговото мнение. Човешкото лице у всеки, облечен с власт, е нещо много важно. Неписаните човешки закони, които един директор спазва, са много по-ценни за отношението на подчинените му към него, отколкото ходенето по хора, заради който и да било закон.

Pawel Petrow: От личните ми наблюдения мога да твърдя, че има немалко директори, които след 10-на години управление, стават точно такива – безпогрешни, "велики" и т.н.

:-) Но мандатността надали в решение – дойдат "червените" и къде могат – назначат "свои" хора, и естествено, правят главоболия на "сините" директори. Същото важи ако разменим "червен" със "син" :-) Така, че в зависимост кой е на власт като ти изтече мандата, зависи дали ще си директор още един мандат. А ако си кадърен директор и нямаш късмет – аут :-( Познавам не един такъв свестен директор, и учителите от техните училища ще скочат против, ако се въведе мандатност.

Nena Borisova: Ха, има една приказка – "на малко прасе и нов началник не се радвай, че не знаеш каква свиня ще излезе". Та в този смисъл има наистина не малко учители, които не искат смяна, защото смятат, че вече са си свикнали на характерите, така да се каже. Но смятам, че би било по-добре да имат мандат, защото иначе са "венчани" за поста и се мислят за безгрешни.

Pawel Petrow: Нена, зависи от човека (в случая директора). Не ги слагай "под общ знаменател" всички директори :) Точно заради приказката дето си цитирала :) Ирена Иванова: Така е и с директорите, и с учителите, въобще с хората по принцип. Всичко си е до човек – нрав, характер, възпитание, етичност, обективност, приспособимост, диалогичност, опция за взаимни компромиси, но и способност за по-твърда позиция... най-вече човещина и умение да си част от екип, който гледа в една посока. Ангел Грънчаров: Мандатност на директорите е спасението от самозабравянето им – и от произволите, от злоупотребите с власт. Няма друг начин, просто не е изобретен, а ний, българите, нека не се мъчим да преоткриваме топлата вода – щото се излагаме постоянно. "Началничеството" не е професия, аз лично смятам, че да си директор е крайно трудна работа, но за нея в наши условия обикновено се натискат хора, които просто ги мързи да бъдат учители – а като директори си мързелуват донасита. А некадърникът на власт е страшно зло. Наистина страшно: той друго не прави освен да тормози кадърните, да вгорчава живота им, избивайки си комплексите. Кадърните учители пък не щат да стават директори, нали така?! Рядкост е кадърен човек да пожелае да стане директор – има и такива, но са малко. Типичният случай у нас е този: некадърниците се натискат да стават директори щото за друго явно не стават. И като станат директори правят предимно мерзости. Това е моето възприятие. 30 години стаж като учител (преподавател де, щото съм работил и в университет) стои зад него...

Pawel Petrow: И защо пак всички директори под общ знаменател? Добре, а мандатността не дава ли шанс на некадърниците, ком-

6 плексарите и връзкарите на всеки 4-5 години да станат директори някъде?... И то няма да е на 4-5, а всяка година, защото мандатите ще изтичат по различно време! Може би решението ще е във формАта на конкурса за директор, както и кои да влизат в комисията и т.н. Ангел Грънчаров: Не съм сложил всички директори под общ знаменател, а съм показал какъв е принципът в нашите родни условия. Има изключения, потвърждаващи правилото. Конкурсите за директори и не само у нас са "про форма", сиреч измамни и лъжливи, свеждат се до това да намерим работа на "нашио човек", та да си клати краката на бюрото и да вреди колкото може да на работата... Това се знае от всички, че е така, а изключенията, сиреч, кадърен, смислен човек да стане директор, са толкова редки, че могат да се сравнят с промушването на камила през иглени уши... ТУЙ СЪЩЕСТВО ДЪРЕВА ЛИ Е?

ЦИНИЧНО-НАГЛАТА КУКЛА НА КОНЦИ ОЛИГАРСКИ ОЩЕ ДРЕМЕ НА "СЕДЕНКАТА" ВЪВ ВЛАСТТА

но стачкуващите и протестиращи по улицата учители на България. Пламен Орешарски отказваше да покани дори на изслушване, тези, които градят устоите на обществото ни и винаги са били едни от най-онеправданите негови членове. Чуваме все повече учители, опирайки се на негативния си опит, да напомнят, че протакането, избягването на преговори още по-малко приемането исканията на протестиращите е метод на премиера Орешарски. Учители предричат, че не трябва да се очаква скорошно подаване на оставка на правителството, след като например учителите бяха държани по улиците и без заплати близо три месеца. А сегашните протести искат нещо още по-немислимо за Орешарски и компания – оставка. Учители коментират, че единственият шанс е да се премине към тотална обсада, но на институции. Учителската стачка изпробвала всички методи, през които сега минават протестиращите, но успяла едва когато се стигнало до обсади на държавни и управленски институции. Например учителите в края на стачката започнаха да обсаждат административни институции до степен, в която не допускаха служителите. Идеята е да не се пречи на обикновените хора със заграждане на улици, магистрали, защото част от засегнатите се настройват срещу самите протестиращи. Ударът е насочен към управленската структура – кинжално и локално. Не бива да се забравя и че ключова помощ за учителите по време на техните протести оказаха и шофьорите, които започнаха да правят стачки в определени работни часове, като предупреждаваха и че ще увеличават часовете. Автор: Васил Станков КУКЛОВОДИТЕ НА ДНЕШНИТЕ УПРАВЛЯВАЩИ СМЯТАТ, ЧЕ КОЛКОТО Е ПОЗЛЕ ЗА БЪЛГАРИЯ, ТОЛКОВА Е ПОДОБРЕ ЗА ТЯХ юли 16, 2013

УЧИТЕЛИТЕ: СРЕЩУ ОРЕШАРСКИ САМО ОБСАДИ ПОМАГАТ Помним как „специалистът“ Орешарски реагираше на предишни протести, с които се е сблъсквал като управляващ. Когато беше министър на финансите той създаде прецедент в демократическите страни като отказваше да преговаря с мир-

Из: Не им се давай! Писмо до Едвин, автор: д-р Любомир Канов

… Комунистическите престъпници, барикадирали се във властта няма да си отидат като резултат от твоята смърт. Те ще си отидат, при положение че протестите са мирни, а както изглежда гражданското общество е решило да ги проведе по този начин, само и единствено, когато постигнат поставените им задачи, които те в момента изпълняват трескаво. А именно, да угробят България с тайни договори, с дълг, със заробващи контракти, бързо открадване на няколко милиарда и замразяване на членството на България в ЕС. Това са задачи поставени от КГБ и за тях те отговарят не само политически, но вероятно и с главите си. Комбинацията от алчност и страх е основната им движеща сила и тя също движи прокуратурата и съдебната власт, пред която за жалост никой не протестира. Юмрукът на Партията са тракторите, миковците, цветлините, пресата, жилото е сестра Галева, ректумът на Партията са Дмитриевич и Вигенин и т.н. Целият този апарат е в бойна готовност и е инструктиран да стои без оглед на каквато и да било политическа цена, защото кукловодите са сметнали, че в момента, колкото е по-зле за България, толкова по-добре за тях дългосрочно. Защото ако нещата продължат без насилие и хората накрая се разотидат, сегашните протестиращи ще си вземат децата и ще емигрират с проклятия, а конституентите на Дърева ще останат и ще гласуват вовеки в червено и под строй, със или без кебапче в уста, а официалният език ще стане не след дълго руският. Тези хора и в момента се радват, че един от основните им врагове, който знае цялата им мерзост от самото начало до сега и с абсолютна яснота разкриваше чрез статиите си престъпленията им, може би ще изчезне от сцената на живота, за да могат те зад кулисите да продължават необезпокоявани. Сигурен съм, че всеки ден потриват ръце и с хиеноподобни смехове многозначително се подбутват един друг: “Онзи, гладуващият, още ли е жив?” Естетически особено гадно ще ми се стори подхилването на богословите Данчо Ментата и Псидеров, ако можех да ги наблюдавам отнякъде. Но не само това, Едвине, не е само естетическият въпрос, а това, че тази борба ще бъде много по-продължителна отколкото една човешка гладна стачка може да продължи. Борбата с тези мутанти не се води по правилата на нормалната политическа логика от западен тип, примерът на Ганди е в контекста на нормално функциониращи общества и преса, докато това не е така в България. С това искам да кажа, че твоята саможертва ще бъде подиграна от медиите на Пеевски и от червените платени тролове в интернета, троглодитите ще празнуват твоето отсъствие, а ние, твоите приятели ще сме загубили интелекта ти и духовното ти присъствие и сила.

7 Тази равносметка сочи по-скоро минус, отколкото плюс в крайното уравнение, което трябва да завършва с резултат: комунистите вън от живота ни. Просто борбата с тези изисква продължителност на усилието и това изглежда е пътя, който тези миролюбиви и талантливи хора от улицата са избрали. Те сякаш искат да ги подиграят до смърт, да разобличат тяхната убогост, вместо да разчитат, че примерът на доблест ще ги прогони от укритието. С други думи, аз се съмнявам в ефективността на твоята позиция, макар че от морална гледна точка изцяло съм с тебе… В СЪСТЕЗАНИЕТО ПО ОПЛЮВАНЕ НА ПРОТЕСТИРАЩИТЕ СЕ ВКЛЮЧИ И НАЙВИРТУОЗНО ЛЪЖЛИВА "ЕНТЕЛЕКТУАЛКА"

... Борим СССР и Кремъл, макар че от четвърт век сме под друга диктовка. Крещим оставка, за да дойдат тези, които бяха вчера и имаме енергията да наречем това връщане: борба с олигархията и мафията. Е, мисля, че този финал е достоен за комедия. Освен употребени наивници, има и други умове в тази държава. Еуфорията е доста приятна, но реалността, повярвайте ми, ще се окаже, различна. И когато накрая започнат отново протестите на некреативните, самозапалващите се, грозните, бедните и гладните, тогава няма да е пълно с балони, цветя, мир и любов..." ДА ИЗГОНИМ ОЛИГАРХИЧНАТА ХИДРА И ГАДИНА ОТ БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ!

очаква. Всичко може да се очаква. В тази връзка голяма загадка е какво ще бъде поведението на т.н. десен избирател. Водят се разгорещени спорове – най-вече относно оформянето на нова дясна алтернатива около ДСБ. Има много моменти, които се нуждаят от изясняване. Ето една обмяна на мнения по този въпрос, която проведох с един много куриозен човек, пловдивчанин, който твърди, от една страна, че бил все още член на ДСБ, ала, от друга страна, бил обаче "крайно разочарован от всичко", в резултат на което, като капак на всичко, е стигнал дотам да припознае партията на Боко като "необходимото зло". Т.е. е възприел теорията, свеждаща се до следното: "гербоваците са ужасни копелета, ала са... "наши копелета"!"; та ето какво в тази връзка си казах с този човек; първо той благоволи да ми каже следното:

14 юли 2013, неделя 15 юли 2013, понеделник

НЯКАКЪВ "ВАНДАЛ" ОТ "ГРУПАТА ЛУМПЕНИ", ПРОТЕСТИРАЩИ СРЕЩУ ПРОРУСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО, ПАК ОСКВЕРНИ СВЕТИНЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ КОМУНИСТИ

Milen Radev: Цитирам посоченото от Георг Нихризов поредно оливане на прославена "напредничава" и "демократична" интелектуалка: "Каква мизерна манипулация... Всяка дума е лъжа, за това се иска определено майсторство наистина. Въпросът е в какво." А ето и въпросните лъжливи до една думи на нашта "ентелектуалка" на име Калина Андролова: "23 години ни водеха към демократични и либерални реформи точно тези, които сега стоят зад протестите и моля ви се, нека си го кажем, водят битка за власт, а не за промяна. Битка да присадят нов организъм, който всъщност е доста архаичен, защото разговаря с лозунгите на 1989-а.

КАК ЛИ ЩЕ СЕ ДЪРЖИ ДЕСНИЯТ ИЗБИРАТЕЛ В ЕДНИ ИЗБОРИ, ПРОВЕДЕНИ В НАСТОЯЩАТА НЕПРОСТА СИТУАЦИЯ?

13 юли 2013, събота Протестите искат оставка на правителството на Олигарски и нови избори. Въпреки инатенето на комунистическоолигархичния слуга той ще си отиде скоро и изборите вече чукат на вратата ни – стига кукловодите да не наредят да се направи голяма "национално-спасителна" коалиция между Боко и Дмитрич. И това може да се

Ето и ти мислиш по същия начин: ГЕРБ такъв, ГЕРБ онакъв, а тук говорим за ДСБ. За ДСБ сега лошите са ГЕРБ, а не ДПС и БСП. Никoй не говори срещу комунистите. Никoй. ГЕРБ са лошите. Избирателите в България гласуват или за БСП или срещу тях. Тези, които са срещу БСП, очевадно гласуват за ГЕРБ. Ще продължат ли да гласуват така? Отговора е: ДА. Защото няма да гласуват за Кунева и Атанасов - и също и за Костов, който е достатъчно мразен. И какво става? Новата дясна коалиция ще има бъдеще само ако ще печели изборите... защото тя не иска ГЕРБ найвече. И по-малко – БСП и ДПС. И това я прави излишна. От което какво следва? Хората пак ще си гласуват за ГЕРБ, БСП и ДПС. Което пак ще доведе БСП на власт. Това е. Как ще вземеш електората на ГЕРБ? Отговора е никак: защото протестите сега ги капсулират и увеличават. За да ги привлечеш избирателите на ГЕРБ какво ще им кажеш? Вие сте идиоти, гласувайте за Костов... ха-ха! Прогнозата ми е максимум 4% за тая порнорафска коалиция. Ако въобще влезе. Което ще е края на ДСБ. Ангел Грънчаров каза: Ваша милост веднъж вече предрече края на ДСБ, сега го предричате още веднъж, което значи, че предишното Ви предсказание не се сбъдна. А това вещае, че и настоящето Ви предсказание също е доста съмнително и пробле-

8 матично! :-) Същото може да се каже и за останалите Ви предсказания. Впрочем, Вие сте нещо като политическа врачка, така ли? Що не се преквалифицирате и не започнете да си изкарвате хляба с ясновидства?! Не е вярно, че избирателите, които са срещу БСП, гласуват за ГЕРБ. Тия, които гласуват за ГЕРБ, без замисляне биха гласували и за БСП, а по-преди гласуваха за Царя. Или за Сидеров някои от тях са гласували когато той за кратко беше обявен за "спасител" и "нов оправяч". Доста трябва да си ненаред с акъла, за за смяташ, че Боко може да те оправи (той и сексуално не може да те оправи, камо ли пък иначе, ама това е друг въпрос!). Щом един избирател при солидна алтернатива като Костов гласува за Боко, прави си сметка колко е срещу БСП, щото Костов е този, който е доказал, че не е комунист, докато Боко не само че е бил комунист до към 1993 година, но си е останал такъв и досега. И това много му личи. Всяка негова дума показва, че е непоправим комунистически темерут. Автентично десен човек не може да гласува за такова чудо. А дали новата дясна коалиция, още неродена, т.н. реформаторски блок или както там го нарекат, начело с ДСБ, ще бъде припознат от десния избирател за главен опонент на БСП на мястото на осралия се и омацалия се отвсякъде Боко - това е въпрос на бъдещето. Времето ще покаже и избирателят ще реши, а Вие нямате право толкова много да подценявате умствените и моралните качества на масовия избирател, щото това ще Ви изиграе много лоша шега или лош номер. Аз не съм гадател за да кажа как ще гласува този десен избирател в близко бъдеще, но в едно съм сигурен: той много ще ни изненада. И ще изненада наймного тия като Вас, които така мнго го подценяват. Та как ще гласува този десен избирател – това ще покажат само изборите. Така смятат демократите, докато политическите врачки като Ваша милост са явно нещо съвсем друго. Но едно мога да кажа: коалиция между последователите на Костов, Кунева и другите, които ще се присъединят към тях е значително по-добър и по-автентично десен избор отколкото гласуването за милиционерската организация на Боко. Глупост е твърдението Ви, че тази дясна алтернатива е "излишна" предвид наличието на милиционерската организация на Боко, щото никъде не е доказано това, че тази последната изобщо е дясна. Тя е едно "дясно" менте, това, че е менте е сигурното, а че е дясна е съвсем под въпрос. Тъй че хората, които са срещу БСП и ДПС, едва ли винаги ще гласуват за Боко; това е съвсем несигурно. А сигурно е, че няма да е така. Е, такива като Ваша милост могат да гласуват, щото са окадени и омаяни яко от тамяна на боковата "харизма", която обаче вече отиде по дяволите. Хората отрезвяха от нея. Единици са непоправимо

увредените от нея, такива като Вас. Особено пък след тия протести. ИСТИНА Е, ЧЕ УПРАВЛЯВАЩИТЕ ПОМИЯРИ НА ОЛИГАРХИЯТА ЗАСЛУЖАВАТ КЮТЕК, НО НЕКА ДА СЕ ПАЗИМ И ОТ ПРОВОКАЦИИ!

Някои хора вече твърдят, примерно някой си Valentin Ivanov Jelev, че без кютек комунистите нямало да отстъпят властта; ще се снишават докато отмине бурята, те това поне го могат, пък после пак ще властват най-нахално и ще лапат; значи твърдят някои хора, че трябвало кютек, малко, ама кютек; кютек, ама малко; други са на мнение, че трябвало и повечко кютек, щот комунистите били с дебели глави и иначе, ако кютекът е малко, нямало да уврат достатъчно; та ето какво казват тия невинни души; нека за историята да се знае, че има и такава гледна точка: "Не знам какво мислите, но ми се струва, че с мир и любов няма да стане, а трябва и с малко кютек. Тези помияри няма да си отидат ей-така, те са комунисти, сега са се вкопчили във властта защото знаят, че отиват завинаги в историята, в архивите! Къде са сега таксиметровите шофьори и шофьорите на камиони, едновременно в уречен час да задръстят пространството около Парламента, а протестиращите да превземат Парламента – мислите ли, че ще стрелят?! А дали смеят, а? Снощи като събориха загражденията полицаите само стояха и гледаха. Политическите слуги на олигархията от БСП, ДПС и АТАКА само се правят на страшни, а иначе вече са се насрали от страх! Кютекът отдавна биха го направили в другите държави, най-пресен пример е Турция където протестиращите не се уплашиха и успяха. Тези олигофрени разчитат на народопсихологията на българина, а именно, че преклонена главица сабя не я сече! Съжалявам, че съм далеч и не мога да си

дойда и да присъствам на това велико събитие – погребването на комунизъма в България!!!" Това казва тоя човек. Други пък с основание казват ето какво: Властта провокира, търси повод да разгони протеста. бъдете бдителни!!! Изпускат си нервите, не са очаквали толкова дълъг протест. Затова опитват нова (тя всъщност е много стара) тактика: с незаконно увеличаване на зоната на сигурност, с провокацията по повод на линейките (прокуратурата винаги е била слуга на изпълнителната власт!) те искат да провокират побуйните и/или по-нетърпеливите измежду нас да избухнат и да стане някакъв золум. Освен това със сигурност ще пуснат и провокатори за тази цел. И когато стане инцидент, те ще имат "законен повод" да пуснат жандармерията срещу хората, които ще получат такъв "урок", че повече и да не помислят за протест. Така през август 1990 г. провокацията "запалване на Партийния дом (едно пъклено дело на службите!) доведе до разгонването на абсолютно мирния палатков "Град на истината". Този остров на свободата, мира и антикомунистическия протест бе пометен през нощта, когато горя Партийният дом. Затова: да бъдем бдителни, да изолираме веднага провокаторите, да показваме само уважение и усмивки към полицаите – те просто вършат, каквото им е заповядано, за да могат да си изкарат хляба. БИТКАТА НА ГРАЖДАНИТЕ СЕГА Е СРЕЩУ ОЛИГАРХИЧНОТО СТАТУКВО, КОЕТО ИМА ЗА СВОИ ОПОРИ НЕГЛАСНАТА ПРОТИВОНАРОДНА КОАЛИЦИЯ НА ГЕРБ, ДПС, БСП

Ето какво казах на един паникьосан поддръжник на ГЕРБ, който ми заяви, че традиционната десница, най-вече ДСБ и Костов, били довели БСП и ДПС на власт; ДСБ искало да изтика ГЕРБ от дясното пространство и за тази цел помагало на... БСП и ДПС; затова именно и предизвиквало тия протести и издигало тях антигербаджийски лозунги; ДСБ и БСП имали общщ интерес да работят срещу ГЕРБ; на тази глупост, която много се пропагандира къде ли не (виж, примерно, ето този "умствен" бълвоч) отвърнах следното: Не е вярно, че автентично десните са докарали БСП и ДПС на власт; ГЕРБ ги

9 докара до властта, той им поднесе властта на тепсия. Който е управлявал той има вина, че опозицията е успяла да му отнеме властта; това е аксиома. ГЕРБ предизвика и дясна, и лява, и всякаква опозиция срещу своето управление, поради самонадеяност и некадърност, а също и поради лакомия; той си е виновен, че загуби властта. Та нали ако Боко беше привлякъл ДСБ за свой партньор във властта и ако беше слушал Костов, нямаше да направи толкова простотии, и още щеше да бъдат на власт, а България нямаше да е в това окаяно положение?! Разбираш ли сега коя е причината ГЕРБ да загуби властта?! Обкръжи се Боко с мошеници и шменти-капели като Сидеров и Янето, с тях управлява, щото сам нямаше мнозинство, прави какви ли не далавери, купува си депутати и цели групи подкупни депутати, но не пожела да заработи за доброто на България с партиите от ЕНП, именно с ДСБ и СДС, с което сам собственоръчно се закопа. И успя да закопае и България, подарявайки властта на БСП и ДПС, поднасяйки им властта на тепсия. Това е положението. Той сега затова кюти като мишок, стоейки извън Парламента, щото е в сговор с БСП и ДПС: временно да им сдаде властта, та и де да покрадат, пък после те на него ще я поднесат, той отново да покраде, та така всички да са доволни. И най-много да са доволни господарите на ГЕРБ, ДПС, БСП, именно олигарсите. Само че игричките им този път им ги развалиха гражданите, които се вдигнаха на протест. Затуй битката на гражданите сега е срещу олигархичното статукво, което има за свои опори негласната противонародна коалиция на ГЕРБ, ДПС, БСП е така тежка, да видим докъде ще я докараме, не трябва да сме мекушави, че горко ни ако политическите слуги на олигархията пак надделеят! ПРОТЕСТЪТ СРЕЩУ УПРАВЛЕНИЕТО НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ЧЕНГЕСАРСКА МАФИЯ НЕ ОТСЛАБВА 12 юли 2013, петък

А бе, къде се покри тоя плъх: Вольный Сидерович, руското мекере, руският щатен рубладжия и върховен гаулайтер по управлението на Задунайская?! И още един въпрос ми се струва странен: "приконченият" владика Кирил бил главен емисар на КГБ за Задунайская губерния; да, обаче пловдивският Николай сякаш също е много доверен техен човек. Те двамата, Кирил и Николай, се мразеха колкото изобщо могат да се мразят, яката се мразеха; Николай не отиде даже за погребението на Кирил, явно нищо, даже и смъртта, не може да смекчи омразата му. Та в тази връзка се питам: дали пък руската ченгесарско-кагебистка мафия, дето държи в клещите си България, не е разделена на две крила, които не могат да си поделят злощастната Задунайская губерния, и ето, в битката си за надмощие, дори вече удавиха владиката Кирил?! Кой ли ще е следващият, който ще бъде пожертван в името на запазването на тяхната хегемония?! "НАС ЧЕРВЕНОТО ЗНАМЕ РОДИ НИ...": АНДРЕЙ РАЙЧЕВ

"Нас червеното знаме роди ни...": АНДРЕЙ РАЙЧЕВ Ако устата на тоя човек беше градски нужник би изгонила гражданите от града с миризмата си! Лъжлив, манипулативен, гуру на политическата спекула. Човек, страшно много забогатял покрай прислугването на червената номенклатура – забогатял като нов Крез. Съсобственик на хотели и голф игрища, който обаче не престава да демонстрира колко много "милее" за бедните прослойки на обществото ни – и "професионално" обяснява желанията и въжделенията голтаците, сиреч, на "пролетариата"! Това е той: АНДРЕЙ РАЙЧЕВ Щях да забравя – съпруг на Миза, пардон, Виза Недялкова – друга личност с мазоли на лактите и коленете.

Хроника на този забележителен ден

ИНФОРМАЦИЯТА ПОДГОТВИ:

Два въпроса, който отправих към народа във Фейсбук:

Росен Георгиев от ГРАЖДАНСКА ЛИГА НА БЪЛГАРИЯ

ЗА ЦИНИЗМА, ДЕБЕЛООЧИЕТО И ПЪЛНАТА ЛИПСА НА МОРАЛ У КОМУНИСТИТЕ

Нора Ананиева, бивша комунистическа лидерка, живеела тихо със скромна пенсия от 700 лева – и със заплата на действаща професорка по конституционно право; тя твърди, че никакви куфарчета с пари другарите не си били разпределяли когато деляха все още тлъстата социалистическа баница в първите години на т.н. преход; те крадоха тогава като за последно; ето обаче какво пише един коментатор на нейните думи, нарекъл се asenasenov: Не съм изненадан от лъжите на Нора Ананиева, нито от нейния цинизъм, дебелоочие и пълна липса на морал. Става дума за член на ЕКСТРЕМИСТКА ФАНАТИЧНА ПАРТИЯ – БКП. Помните ли какви бяха речите и песните им? Всичко се въртеше около БОЙ, БОРБА, ВРАГ и РЕВОЛЮЦИЯ. И дума да не става за мир и разбирателство. Нора ЛЪЖЕ като циганка – аз лично познавам двама души, на които Партията даде пари ей-така – даром. Не са ги взели от собствените си джобове, а от държавата – от парите за медицинско обслужване, образование и заплати. Тук пише за Разпределителя на червените куфарчета. Аз обаче помня една история с убийството на Крушата в Ловеч (откъдето е Г-жа Ананиева): "Първото убийство на „борец” е пак тогава – Стефан МирославовКрушата е убит край Ловеч, както си карал "Мерцедес"-а по пътя, право с куршум в челото. Отбелязвам, че след години, когато започне да се разравя онази история с куфарчетата „червени” пари, първите две имена в ловешкия списък на „нашите хора” са тези на Нора Ананиева и Гриша Ганчев. (Повече: ТУК). Такъв е и сега славния път на БСП: БОЙ, БОРБА, ВРАГОВЕ, УБИЙСТВА и МНОГО КРЪВ. Но те никога няма да имат угризения на съвестта, защото Държавна Сигурност НЯМА СЪВЕСТ.

10 ЗА ДУШИТЕ НА МЛАДИТЕ, СРАВНЕНИ С ПРЕГОРЯЛА ОТ СУША И НАПУКАНА НИВА

Ето няколко отзива по публикацията Книжките на сп. ИДЕИ, които подарих на едно училище в гр. Варна, са били получени и вече са в тяхната библиотека..., които очертават един сериозен проблем, по който има много да се работи: Stela Bankova: Дано има кой да ги чете! Ангел Грънчаров: Винаги има кой да чете философски текстове, щото философията има това свойство, че никога не остарява... а в училищата винаги ще има млади хора...

съм там е все едно да съм съгласен с наглостта, спекулациите, погазването на правата ни и подценяването на интелекта ни, ограбването на благата ни и подтискането на развитието ни, за да може една част от политическия елит да се самооблагодетелства на наш гръб и за сметка на бъдещето на обществото ни!

Надявам се високомерието и медийните "ала tv7" средства на новата тройна коалиция, с които подхождат към нас, да ни накарат да се амбицираме по-силно и да доведем нещата до оставка на правителството! Всяко разколебаване сега би било фатално! (Милен Воденичаров)

Stela Bankova: Искрено се надявам повече млади хора да почерпят знания от книжките на списанието. Ангел Грънчаров: Младите са така жадни за мъдрост, човечност, духовност, личностност; като прегоряла от суша и напукана нива са душите им – искат и поливане, и оране, и сеене, и копане, и плевене на бурените, и какво ли не още...

Wileto Jordanova: Не ми харесва сравнението, но е добре да е така. Все пак те са бъдещето. Добре е да са и мъдри, и човечни, душевно извисени и личности.

27-ТИЯТ ДЕН НА ПРОТЕСТА СРЕЩУ АРОГАНТНАТА И БЕЗОЧЛИВА КОМУНООЛИГАРХИЧНА ВЛАСТ

ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ АВТОР, ИЗДАЛ СЪС СВОИ ЛИЧНИ СРЕДСТВА СОБСТВЕНАТА СИ КНИГА, КОЙТО ПРИ ТОВА ВЯРВА В СВОБОДАТА И ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА Георги Хаджийски, мой фейсбукприятел, е издал своя книга, а също така е написал интересен текст около перипетиите по издаването й; ето този текст, а по-долу можете да прочетете също и моя коментар към него: Творчеството е свобода

11 юли 2013, четвъртък Когато не успея да отида на протестите имам чувството, че извършвам национално предателство. Защото да не

От днес нашата етнографска литература е обогатена с още една книга – „Драгушиново или за шепота на преданията...”. Книгата е авторски опит да се разкрие уни-

калният екологосъобразен начин на живот в едно от типичните наши села, който е бил, е, а и ще бъде гаранция за оцеляването на българския начин на живот, неотменна част от който е и хармонията на човека с живата и нежива природа... ***

Всъщност мислех да започна с нещо като: „След близо тригодишни разходки из мъките, прибавени към още пет години издирвания и систематизиране на откритата информация и тази книга е факт – беше издадена напук – с цената на изтегления от мен заем в размер на (ХХХХ) лв., за да самофинансирам издаването й.” Безспорно за цивилизования свят е абсурдно някакъв си автор, който и да е той, не само да не получи никакъв хонорар за своя авторски труд, но и да затъне в дългове, за да обнародва книгата си. А при всички опити за доказване на противното, дори и при най-трайна нагласа за позитивно мислене, у нас все още абсурдът е много по-силен, отколкото идеите на цивилизацията. И явно това е част от олигархичния модел – модел, който позволява за „интегрираното” в него малцинство привилегировани всичко да става сякаш по магически лесно, а за останалите – „по другия начин” – с цената на невероятни усилия, лишения и жертви. Наистина, колкото една цел е потрудно постижима, толкова по-висока цена е склонен да заплати преследващият я, но макар това да укрепва силата на неговия дух, все пак дори и най-упоритият просто няма как да не се превърне в обект на присмех от страна на онези, привилегированите, а и най-вече – на техните многобройни лакеи. Да, смешно е да се издава книга в условията на глобалната виртуалност, (още повече – когато нейният автор е направил и сайт на описания обект); още посмешно е авторът да заплати изцяло издаването на книгата си, при условие, че всички книгоиздатели се оплакват, че в условията на глобалната виртуалност „мишката е излапала книжката”; направо абсурдно е да се пилеят пари и то в условията на криза, но и самото творчество е най-абсурдното нещо – може би защото всяка творческа дейност е бунт срещу ограниченията на действителността и опит за тяхното надмогване. Творчеството е свобода.

11 Вярвам в свободата, част от която е и пазарната икономика. Ето защо, ако продам целия тираж от 300 бр. с цена на едната книга 6 лв. поне ще имам нулев счетоводен баланс. А изданието е луксозно с 37 хубави цветни фотографии и текстове с доказани качества. МОЯТ КОМЕНТАР-ОБРЪЩЕНИЕ АВТОРА:

(Припомни: Gery Nikolova)

КЪМ

Така, братко, стават тия неща у Нашенско, изпитал съм го на гърба си; не само че няма да получиш хонорар от издателство за труда си като автор, ами сам ще трябва да платиш на издателството и на печатницата за да ти издадат книгата; след това обаче ще ти се наложи да молиш книжарите и търговците на едро на книги да благоволят да сложат книгата ти на щандовете си, а пък те ще казват, че са претрупани от книги, че няма място за да бъде изложена твоята книга, че книгата ти не е "пазарна" и че едва ли ще заинтересува някой читател, сиреч, ще решават от името на читателите дали книгата ти заслужава да бъде пипната от ръка на читател или прочетена; най-накрая, като капак на всичко, като простои книгата ти в складовете и по борсите, непипната от ръка на читател, тогава ще ти се наложи отново сам да платиш и да изпратиш като дарение своята книга на библиотеки, както аз правя напоследък, щото все пак ми се иска книгите ми да стигнат някак до читателите си и да бъдат с нещичко полезно; а най-накрая ще се намери някой интернетен гамен, който ще ти се отблагодари за всичко като те нарече "некадърник", който сам пробутва "тъпите и непотребните си книги", да, и това можеш да очакваш един ден, ето, аз много пъти съм го преживял, и така завършва историята на авторовите премеждия по издаването на книги у Нашенско; не ти желая тази съдба, не ти желая моята съдба, дано теб те отмине тая горчива чаша, която аз изпих до насита, ето това мога да ти пожелая! Дано книгата ти има успех, дано стигне до читателите си! Ето, правейки ти тази приятелска "реклама" (ще публикувам твоя текст и моя коментар в блога си) се надявам поне малко да съм ти помогнал да те отмине тази тъжна участ като автор. Извинявай, че почнах да ти пиша на "ти", но иначе, на "вие", думите ми щяха да прозвучат прекалено надуто и изчанчено, затова и минах съвсем спонтанно на "ти"... БЕЗ БОГ ДЕМОКРАЦИЯ НЯМА – И НЕ МОЖЕ ДА ИЗДЪРЖИ ДЪЛГО "Without God, democracy will not and cannot long endure." (Ronald Reagan) "Без Бог демокрация няма и не може да издържи дълго." (Роналд Рейгън)

Нека обясним защо: основна позиция на консервативният мироглед е разбирането за natural law. Или – нещата са такива каквито са и никакво социално инженерство не може да ги променя. Например: Човешката природа е такава, че има нужда от висш авторитет в лицето на Бог като законодател на основните морални категории. Ако няма такъв, злото в човешката природа взема надмощие и винаги води до тирания. Историята го доказва многократно. Комунизмът безскрупулно и арогантно погазва естествените закони като натрапва идеята за някакво имагинерно общество, в което едни хора, с власт и чрез заплаха от наказание (държавата), ще се погрижат да вземат от продуктивните хора и да разпределят на не-продуктивните. Комунизмът е директно отричане на Бог, реално налагайки едни човеци за Бог, а други за техни послушни, подчинени. Разбира се, такава система се е налагала само след насилственото изземване на власт и собственост понеже никой нормален човек не би сдал имуществото си доброволно и не би овластил един малък елит да мародерства над мнозинството. (Георги Бакалов) НАЦИЯТА НИ СЕ ОБЕЗКРЪВЯВА ОТ НАЙЦЕННИЯ СИ РЕСУРС, ИМЕННО ОТ ЛИЧНОСТНАТА, ОТ ДУХОВНАТА, ОТ ЧОВЕШКАТА СИ СИЛА 11 юли 2013, четвъртък Вчера, 10 юли все пак присъствах на педагогическия съвет на училището, в което работя, именно ПГЕЕ-Пловдив – въпреки че все още съм в болнични. Интересни наблюдения събрах, мен живо ме интересува ситуацията, която се оформя сред учителския екип на това знаменито училище. Тия дни, живот и здраве, пак ще пиша по проблемите, които по моя преценка са парещи, горещи, нещо повече, бих казал дори крещящи – и по които, за жалост,

обикновено съвсем не се говори. Отбягват се, известно защо. Истината в наши условия, знайно е, е нещо, от което много боли, а пък тия, дето ще имат доблестта да кажат "Кралят е гол", са същинска рядкост; да ги откриеш, явно трябва с микроскоп да боравиш. А сега, понеже имам много работа тия дни по подготовката за печат на новата книжка на сп. ИДЕИ, ще се задоволя само с нещичко, което все пак много говори за въпросната ситуация – и за въпросните горещи, парещи, крещящи проблеми на училищния живот, на живота на училищната ни общност.

Ще каже някой – абе ти, човече, що не каза тия проблеми там, на самия педагогически съвет, ами ни занимаваш нас тука, нали там именно е мястото за тия неща? Вярно е, съгласен съм, там е мястото. Но не ги казах по една причина, за която ето сега ще разберете. На съвета аз си мълчах; напоследък все си мълча на тия съвети. Ще обясня сега защо мълчах на този съвет. Не само защото се възползвах от добре известната мисъл на генерал Де Гол за мълчанието, а и по друга причина; ако някой не се сеща коя е тая мисъл на Де Гол, ето тази част от нея, която си спомням сега, понеже не ми се рови сега из книжата за да я търся: "Мълчанието е силата на слабия, великодушието на силния и...", натам повече не си я спомням, иначе мисълта му е много мъдра, гениална даже. Мълчанието, впрочем, често е по-красноречиво от говоренето, то съдържа в сее си и момент на тайнственост, то в някакъв смисъл е и по-въздействащо. А иначе казано, или директно казано, аз мълчах, понеже не ми беше дадена думата. Да, не ми беше дадена думата, затуй мълчах. А думата тоя път аз поисках... в писмен вид, предварително, с нарочно заявление. И въпреки това не ми беше дадена думата. С оглед контекста, а именно, че съм в болнични, а пък директорката смята, че щом съм в болнични, нямам право да посещавам училището (камо ли пък да участвам в педагогически съвет!), пък и понеже съм възпитан човек, аз не нахалствах да си изпрося думата, а през цялото време чаках, с оглед на моята писмена заявка, директрисата да ми даде думата; е, не ми я даде, да, през цялото време не се сети да ми изпълни "прошението", затуй и аз се наложи да мълча и да чакам; не дочаках този момент да ми се даде думата, нямах туй щастие, затуй и не

12 се изказах. А иначе директорката ни е страшно модерен, демократичен и толерантен ръководител, това поне е безспорно!!! Ето сега моето прошение-заявление за искане на думата, изпратено предварително и то в писмен вид; ний все си разговаряме с директорката предимно писмено: До Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив Чрез директора на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова ЗАЯВЛЕНИЕ от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив Уважаема г-жо Директор, заявявам желанието си да участвам в насрочения за 10 юли 2013 г. Педагогически съвет. Желая да се изкажа по някои важни по моя преценка въпроси, за което давам заявка с настоящето заявление. Внасям по-долу и писмен вариант на изказването си, който, с оглед да бъде спестено време на членовете на Съвета, може да бъде разпечатано и вложено в папката с материали към Съвета. Ако това бъде сторено, аз ще мога пред Съвета да се задоволя с кратко резюме на изказването си. Благодаря за вниманието!

4 юли 2013 г. Пловдив С уважение: (Ангел Грънчаров) Та така, въпреки това искане, към което приложих и публикуван в блога ми вариант на моето изказване, думата изобщо не ми беше дадена! Директорката сигур е забравила да ми я даде, нищо чудно и така да е станало. Знае ли човек?! Тя е много зает човек, за много неща мисли нашата всеотдайна ръководителка, тъй че може и това да е станало. Дано, ама надали. Както и да е. Факт е обаче, че думата не ми беше дадена. Очевидно ръководният фактор съвсем не желае моята дума да бъде чута. Ако желаеше да я чуе, щеше да се сети да ми даде думата, щом съм я поискал даже писмено. Ала това, че не благоволи да ми даде думата показва, че съвсем не желае да чуе какво аз мисля. Вероятно й е крайно неприятно да чуе моето становище. Сигурно е точно така, тя с това свое отношение прекрасно илюстрира и доказа, че е тъкмо и точно така. Затова като философ и психолог да отбележа: човек е орисан винаги да се издава, каквото и да направи, все ще издаде себе си, тази е човешката прокоба: да му мислят двуличните! Тя, директорката де, прочее, моето становище вече го е прочела, щото надлежно й го изпратих в писмен вид. Но, явно, е преценила, че то трябва да бъде скрито от "колектива". Неин избор си е това, аз не

мога да й се меся. Така е преценила, така е сторила. Един вид е цензурирала моето изказване, оценявайки го като "несъществуващо", като "нищожно". Да, явно за нея аз самият, пък и моите изказвания (мнения, преценки, позиции и пр.) са несъществуващи, нищожни, щом ги подлага на такова нескривано и грубо игнориране и цензуриране. Което и показва съкровеното й желание: тоя така противен Ангел Грънчаров изобщо да го няма, да потъне там накъде в небитието, да изчезне, да анихилира, да се стопи, да умре ако трябва! Е, аз, макар и жив (все още), макар и съществуващ, съм провъзгласен вече за несъществуващ, съм пратен в сферата на небитието; щом така й харесва на нашата директорка, нека така да бъде. Нейна воля. Неин избор. Нейно решение. У нас има демокрация, нали така? Другоячемислещите са на почит. Да, ама дръжки! Да имате много здраве от мен, но това съвсем не е така... Тя ми заяви преди три дни (когато отидох на семинар по психология, ейтака, понеже ми е интересно, а пък тя в началото на семинара дойде при мен и ми заяви, че съм бил нямал право да присъствам, понеже съм в болнични, ерго, трябвало било да си стоя в къщи, на леглото, иначе ще излезе, че съм бил симулант, щяла да обжалва по административен ред болничния ми, да го обяви за нищожен и прочие, аз не зная дали това тя вече не го е сторила, но тия дни ще се разбере; както и да е), та заяви ми, че нямам право да посещавам училището и да участвам в такива мероприятия, които ме интересуват, понеже, казах, като болен, трябвало било да си гледам болестта, и, евентуално, умирането; щото болните, изглежда, са болни не за да оздравяват, а, ако е възможно, да... умират. Да де, логиката е странна, с течение на времето обаче природата е преценила, че болният, при добър развой на болестта му, се чувства по-добре и в един момент става от леглото и почва да щука натук-натам. И може дори до работното си място да се довлече, за да види как вървят там нещата. Докторите обикновено казват на болните, че трябва да се движат, за да укрепват, за да се съпротивляват на болестта, за да я надмогват. Както и да е, ръководните, властническите фактори у нас често имат твърде оригинални схващания за всичко, в това число и за болестите и за здравето на хората. По тази причина, понеже бидох обявен за "съвсем или изцяло нетрудоспособен", аз се въздържах да нахалствам да се и изказвам на съвета, понеже, както казах, очаквах ръководното тяло да издаде своята височайша санкция да говоря и, евентуално, в израз на неочакван прилив на великодушие и на демократичност, пък и на толерантност към "критикарите" да ми даде думата. Е, не ми се даде тази дума, и затова аз се отдадох на мълчанието. И на слушането. Аз като философ

зная, че слушането е нещо прекрасно и чудесно, човек много може да се наслаждава и да се забавлява когато слуша. Е, отдадох се на тези забавления. Слушайки, човек също така може и да мисли, да осмисля чутото, вътрешно да реагира, което именно е и размисълът. Затова аз все това повтарям на учениците си, които имат възможността с мен да учат философски дисциплини. Не бърборенето и дърдоренето, а мълчанието и слушането са... истината на общуването. Като мълчиш и слушаш ти показваш и уважение към говорещия, зачиташ го като личност. У нас с дърдорковци и мърморковци е пълно, виж, слушащите съвсем са кът. Рядкост е да откриеш внимателно слушащ човек. Когато някой си отвори устата да каже нещо, обикновено пет човека скачат и почват да крещят, за да му я затворят. Може би ги е страх да не би от отворената им уста да настъпи течение и да настинат в него, знам ли защо така усърдно и мълниеносно скачат. Аз, примерно, като река да се изкажа на учителски съвет, още щом си отворя устата да кажа нещо, моментално някои почват да мърморят недоволно, други почват да ме прекъсват, да се провикват, някои дори почват да вият на умряло, това е характерно за по-нататъшния етап на моите речи, и така, по тази причина, все по-рядко напоследък се изказвам. Затуй и съм се отдал в последните две години предимно на писане. Като пише, човек пак може да каже какво мисли. Дори, пишейки, той оказва поголямо уважение на адресата на мислите си. Дава му възможност да вникне и да постигне смисъла на казаното (написаното). Може пък някой по-необичайни мисли като моите (все пак съм философ) да изискват повечко време за осмисляне, затуй предпочитам да пиша. Ето, и сега пиша, след като не ми беше даден шанс да се изкажа на съвета. А имаше какво да кажа. Аз, прочее, това, дето исках да кажа, много пъти съм го казвал, писал, повтарял, безброй пъти даже. Ама проблемът е, че (не)слушащите, явно, не щат да вникнат и да разберат. Те явно имат предубеждението, че тоя там Ангел Грънчаров постоянно греши, затуй не ме слушат, затуй не щат да ме чуят, а прословутият Ангел Грънчаров постоянно греши по простата причина, че не мисли като началството, разбира се, тази е единствената причина за постоянните му грешки! Толкова е просто това!!! Толкова е то близко до акъла. И още един момент искам да отбележа тук. Важен е. Многозначителен е даже. Директорката, според обичая, прочете дълъг и предълъг доклад. Описа, както се полага, успехите и постиженията, също така, както се полага, според добре познатия административен обичай, посочи и "някои малки слабости", но важното е, че успехите, дето се казва, са огромни, тъй че

13 слабостите и проблемите, ако изобщо ги има, са малки, са нищожни. В тоя тон бяха, както си е обичаят за едно държавно предприятие, подчинено на принципа на "демократическия централизъм" (според който шефът е всичко, а "колективът" е само... придатък да директорското тяло, е нещо като трансмисия на неговата воля и власт!), та в тоя тон общо взето бяха и изказванията. Премерени, деликатни, за да не би, недай си Боже, шефът да се засегне и да се почувства критикуван, опази Боже, и виновен за нещо, не, ний такова нещо не можем да допуснем даже в ума си, камо ли пък да го изречем. На моменти идилията беше потресаваща, трогателна, възхитителна. Народни маси и вожд, намиращи се в поразително единомислие и единодействие. Такива ми ти работи. Как пък точно аз да взема да нахалствам да взема думата и пак да наруша идилията! Няма да стане. Идилията беше на висота. Е, имаше и някои, тъй да се рече, неудобни моменти и въпроси, но за тях да не мислим. Бъдещето, дето ни чака, е бляскаво. Проблемите трябва да бъдат замитани под килима. И тогава всичко ще е чисто и бляскаво. Точно така замете под килима уважаемата г-жа директорка всички ония мои предишни доклади, адресирани директно до Педагогическия съвет; да, в течение на учебната година аз много пъти писах нарочни доклади до съвета, които предлагах на директорката, за да ги внесе на вниманието на Съвета, тя обаче, разбира се, предпочете да ги натика в някое прашно чекмедже (или в кошчето за отпадъци, не знам къде точно ги е натикала), ала само и само да не извести Съвета за тия мои предложения, инициативи и прочие. Също така през годината (отчетната учебна година имам предвид) моя милост откри нарочен семинар на тема ГОРЕЩИТЕ ПРОБЛЕМИ НА УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ и там, в живо сътрудничество на ученици и учители, бяха много пъти обсъждани истинските, тежките, крещящите проблеми на училищния живот; е, интересното е, че директорката, поне както личи от доклада й, се направи, че такъв семинар изобщо не е имало, тя премълча за него, явно й е крайно неприятно неговото съществуване. Също така не каза и думичка за работата на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ към училището, който моя милост е открила и ръководи, и за него, за неговите инициативи думичка не каза, явно и него го отнесе към сферата на небитието, или поне към сферата на нежеланото от началството. А това, по тази административна "логика", което не е по вкуса на началството, то, разбира се, не съществува, толкова е просто това! Същото може да се каже и за нещо друго, съвсем материално, а именно, че ДИСКУСИОННИЯТ КЛУБ в сътрудничество с моя семинар под надслов ГОРЕЩИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО НА МЛАДИТЕ (семина-

рът на Ангел Грънчаров има тия две основни поредици, които в общи линии съвпадат, само дето акцентът е малко по-различен), та значи Клубът и Семинарът през учебната 2012-2013-та година издаде, отпечата три (!) брошури, всяка от по около стотина страници (!), и те имат следните заглавия, именно, първата е концентрирана и съдържа статии, методологически и прочие постановки около проблема за ПРЕПОДАВАНЕТО, втората изследва проблемите около т.н. ДИСЦИПЛИНА, а път третата поредица от статии, включени в съответната брошурка, са концентрирани около проблема за ВЪЗПИТАНИЕТО на младите хора. Е, целият този богат материал, която успяхме да разработим в сътрудничество на учители и ученици, беше подложен на най-жестоко, направо на безпощадно игнориране от нашата толкова модерна и иновативна директорка, да, та не отрони и думичка за тия инициативи в доклада си, явно и тях отпрати в сферата на небитието, на несъществуването, явно и тях е запратила в кошчето за боклук - или в най-прашното и най-отдалечено чекмедже на огромното си министерско бюро. Както и да е, това е неин избор, който обаче много говори; аз, повтарям, продължавам да смятам, че мълчанието и премълчаването говорят много повече от самото говорене, говорят още покрасноречиво, това е аксиома, но за жалост, много хора, особено от ръководния ешалон, съвсем не знаят тази истина. Което, разбира се, си е за тяхна сметка. И ляга на тяхната отговорност. И на тяхната съвест. Спирам дотук. Пиша това, така да се каже, за да си облекча собствената съвест. Ще дойде момент, когато истината за преживявания тежък период, както се казва, въпреки всичко ще излезе наяве, и тогава ония, които мило са мълчали, вярвам, ще имат все пак някакви проблеми със съвестта си. А тия, дето сме мълчали, ама по съвсем друг начин, с едно най-крещящо мълчание, пък и сме говорили де, пък и, най-важното, сме писали, няма да имаме тия проблеми със съвестта, но за сметка на това ето сега имаме преизобилие от какви ли не проблеми, примерно здравословни, примерно съдебни (ний си изясняваме отношенията с ръководството пред съда, два съдебни процеса има заведени, единият тече, другият предстои!), какви ли не други, финансови и прочие, всичко в този живот, както се казва, се заплаща. Да, безплатни обеди на този свят и в този живот няма. И не може да има. Всичко си има цена. Всичко се заплаща. Все някак се заплаща. Така е устроен животът. А, за малко да забравя: г-жа директорката, разбира се, също "забрави" за излизането на цяла една книга, трактуваща най-прецизно проблемите на българското образование и, в частност, проблемите на нашето знаменито училище, именно забрави да спомене в доклада си за излизането

от печат (в две издания, поради големия интерес!) на книгата НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие "Есета за освобождаващото образование"), да, тя забрави за тая книга, нищо че беше й подарена даже с автограф от автора, очевидно, и нея предпочете да запрати в сферата на небитието, в сферата на несъществуването. Щом така й е угодно, нека да го прави. Даже ако е устроила нарочно аутодафе на книгата и я е изгорила, пак е хубав, многозначителен знак. Ето, оказва се, че има лидери на българското образование и култура като нашата директорка, за които такива артефакти като книги, брошури, списания (да, списание ИДЕИ нашата така великодушна и иновативна директорка също го е подложила на такова такова красноречиво и пълно игнориране!) и пр. са нещо крайно неприятно, нежелано и пр., поради което са запратени в сферата на несъществуващите, на фантастичните, на мистичните даже неща! То нали в нашето училище всеки ден, явно, излизат и се отпечатват все някакви нови и нови книги, ний водим такъв богат духовен живот, че ето, нормално е, една книга изобщо да не бъде забелязана – случва се това в тоя пребогат поток от книги, в това изобилие от книги! Това е положението. Спирам дотук. Друг път ще продължа. Темата, както виждате, е прелюбопитна. И говори много за конвулсиите на нашето наистина болно време. Живеем в едно болно време, когато комплексите на миналото, на отреченото уж минало са така живи и корави, а пък наченките, зачатъците на едно така потребно ни и желано бъдеще са още съвсем слаби; битката между старото и новото, която се води в наши дни, както видяхте, е безпощадна – и дори кървава, пък макар и само в един сякаш преносен смисъл (аз лично, прочее, загубих доста кръв по време на животоспасяващата операция, от която все още се възстановявам); преносен също така обаче смисълът защото силите на миналото продължават жадно да пият кръвчицата на народа, да смучат без жал тая кръв. Да, аз не се боя от тази метафора, защото нещата съвсем не са за подценяване, съвсем не са безобидни: заради така калпавото ни образование нацията се обезкръвява непрекъснато от най-ценния си ресурс и потенциал, именно от личностната, от духовната, от човешката си сила; защото тая административна и тоталитарна образователна система продължава да бълва общо взето съвсем негоден за предизвикателствата на живота "продукт", ето затова пиша така. Пиша сякаш с кръвта на сърцето си, пиша, все едно че крещя, ала кой да ме чуе?!

14 КНИЖКИТЕ НА СП. ИДЕИ, КОИТО ПОДАРИХ НА ЕДНО УЧИЛИЩЕ В ГР. ВАРНА, СА БИЛИ ПОЛУЧЕНИ И ВЕЧЕ СА В ТЯХНАТА БИБЛИОТЕКА...

И ПРОФЕСОРЪТ ПО ФИЛОСОФИЯ ЦОЧО БОЯДЖИЕВ ПРОТЕСТИРА ВСЕКИ ДЕН: ГОРДЕЯ СЕ, ЧЕ ТОЙ БЕШЕ И МОЙ ПРЕПОДАВАТЕЛ!

специфична мъдрост и нещо, което забравяме много често: чест и достойнство. Аз се опитвам напразно да се поставя на мястото на министър-председателя и да видя себе си в тази ситуация. И констатирам едно удивително чувство за недостойнство. Това неглижиране на протестите е цинично, недостойно и страхливо. А нормалната човешка нагласа не е циничната. Човек иска да изглежда благопристоен, да изглежда почтен. Това е естествен стремеж за човека. И когато се държиш цинично, това означава, че зад този цинизъм ти криеш някакви други зависимости. Ще го кажа направо: според мен министърпредседателят и стоящите зад него сили не се страхуват от протестите или демонстрират безстрашие пред протестите, защото те се страхуват много повече от онези, които стоят зад гърба им. Включително Русия. И аз бях удивен да науча, че директорът на „Газпром“ е дошъл, за да провери дали (забележете!) протестите няма да попречат на руския проект. Тоест това е посланието: не подавайте оставка, защото ще бъдат нарушени нашите интереси. ... Най-нелепото нещо, с което се опитаха да дискредитират протестите, е твърдението, че те са платени. Говориха същото през 1997 г. Гарантирам, че никой от моите познати не е получил и стотинка. Една стотинка вчера намерих на улицата. Това е моята финансова придобивка от 25 дни протест. Аз съм всеки ден на протеста, от самото начало. И се обогатих с 1 стотинка.

властта, та така яко го стискате със зъбите си? Хората толкова време протестират, а вие се преструвате, че все едно живеете на Луната – ах, гиди долни наглеци, няма ли поне малко да се засрамите?!

Егати гьонтапигьозщината! Егати дебелоочието! Егати арогантщината! Нагли сте само както комунист може да бъде, отвратителни политически пачаври на олигархията! Много обаче ще съжалявате за това, което сега си позволявате! Дупе да ви е яко за това, което ви чака... от което няма да избягате, няма къде да се скриете! ПРОТЕСТИРАЙТЕ, НЕ СПИРАЙТЕ ДА СЕ СЪПРОТИВЛЯВАТЕ НА НАГЛЕЦИТЕ, КОИТО ИСКАТ ДА ЗАТРИЯТ ТАЗИ НАША ТОЛКОВА МЕЧТАНА БЪЛГАРИЯ! юли 10, 2013

ДВАДЕСЕТ И ОСМИЯТ ДЕН НА ПРОТЕСТА ПРОТИВ УПРАВЛЕНИЕТО НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА МАФИЯ 10 юли 2013, сряда

Из Проф. Цочо Бояджиев: Неглижирането на протестите от премиера е цинично и страхливо Автор: Георги Савчев Кои митове развенчава този протест? Надявам се да развенчае мита за безотговорното управление – за това, че когато се докопаш до властта, е възможно да правиш каквото ти хрумне и каквото си поискаш; за това, че политиката по дефиниция е нещо недостойно, нещо мръсно. Политиката е нормална форма на човешкото съществуване. И когато се прави добре, тя е нещо добро. Когато се прави лошо – за съжаление много често тя се прави лошо – тогава тя е зло. Но аз категорично не споделям виждането, че политиката като човешка дейност е нещо лошо. Тя предполага

Добро да е утрото, добър да е и На всички! Не тъгувайте за нищо: всичко един ден ще си отиде на мястото, всеки ще си получи заслуженото. И мръсниците, и наглеците, които ни управляват (все още), ще си получат своето. Но за да стане това, едно ви моля, драги, достойни, почтени софиянци: НЕ ПРЕСТАВАЙТЕ ДА ПРОТЕСТИРАТЕ! Протестирайки, вие правите историята на една бъдеща, друга, достойна България, каквато я имаме в мечтите си! Не спирайте да се съпротивлявате на наглеците, които искат да затрият тази наша мечтана България! Много ви моля, не показвайте никаква мекушавост! Бъдете каквито сте от 20 и колко станаха вече дена! Прекрасни сте! Възторгвате ме всеки ден! Вие сте каквито трябва да бъдете! Останете си такива. денят!

АЛО, ДМИТРИЧ, АЛО, ОЛИГАРСКИ-ОРЕШАРСКИ, АЛО, ДРАГА И ПРЕЗРЯНА, ДОЛНА КОМУНИСТИЧЕСКО-ОЛИГАРХИЧНА ГНУС! Ало, Дмитрич, ало, ОлигарскиОрешарски, ало, драга и презряна, долна комунистическа гнус: няма ли вече да се пречупите, няма ли да се засрамите поне малко?! Толкова ли е сладък кокала на

15 Никакво отстъпление – за да не се покрием с позор. Много пъти ний, българите, сме показвали склонности към малодушие, нека сега да покажем сила на духа и на волята – и неминуемо ще победим! Победата е близо! Тя няма начин да ни избяга! Вие вече, прочее, я заслужихте! Вие сте достойни за нея! Тя иде, тя всеки момент ще дойде! Заради вас, такива, каквито сте, ще дойде! Живейте с това съзнание и няма да допуснете никаква слабост. Затова да извикаме като с един глас: Да живей свободна, демократична, достойна, богата, силна, просперираща и европейска България! Нашата България – каквато я имаме в сърцата си! Няма да я предадем, няма да изневерим на мечтата, на идеала си! А ще бъдем и ще си останем достойни за него… Простете за лиричното обръщение на пловдивчанина към протестираща София… стар съм вече, затуй и понякога сърцето ми сякаш е детско или детинско… ДОРИ И СТАТИСТИКАТА ВЕЧЕ ДОКАЗВА СТРАШНАТА КАТАСТРОФА В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА НИ СИСТЕМА!

10 юли 2013, сряда

Из Българите са най-неграмотните в целия Европейски съюз Неграмотните граждани вече са 50-60%, а висшето образование произвежда масово ненужни специалисти България е първа по неграмотност в целия Европейски съюз (ЕС), като 41% от учениците ни не са напълно грамотни. Това показва негативна класация за образователната и научната сфера, създадена на базата на изследване на екип от Центъра за демографска политика (ЦДП) с ръководител проф. Петър Иванов. В глобален мащаб в подреждането за 2012 г. заемаме 53-то място в света по грамотност (Literacy), като далеч пред нас стоят държави като Киргизстан, Тринидад и Тобаго, Туркменистан, Тонга и др. Според доклад на Европейската комисия (ЕК) по Конвергентната програма за 2012-2015 г. процентът на хората с трудности при четене в България е най-високият в рамките ЕС. Анализът на Центъра показва проблемните

точки на българската образователна система... Неграмотните български граждани, по данни на ЦДП, вече са между 50-60%. По официални данни 41% от лицата до 16 години са неграмотни (за сравнение, във Финландия този процент е 8,1%). От Министерството на труда и социалната политика (МТСП) посочват, че близо 70% от хората без работа у нас са напълно неграмотни. Българският език е чужд за голяма част от българските ученици. По данни на Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) вече над половината от учениците между първи и трети клас нямат за майчин език и изпитват проблеми при усвояването му. Интелигентността на нацията (National IQ Scores) също намалява. Българите дълги години гордо заемаха челни места по този критерий, а сега в списъка от 113 страни по интелигентност ние сме едва на 47-мо място, далеч след Монголия, Молдова, Казахстан и др. Една от причините е състоянието на образователната ни система. У нас отличниците в училище са 2,8%, докато във Финландия са 14,5%, т.е. близо пет пъти повече. Цели 38% от българчетата не завършват започнатото си образование, много пък въобще не са учили. Близо една трета от учениците, задължени по закон да се образоват, не ходят на училище. ... "Училището се отказа от възпитателните си функции", се казва още в проучването. ... Що се отнася до висшето образование, както в държавните, така и особено в частните висши училища то се базира единствено на принципа за търсене на максимална финансова изгода и максимална печалба, което не кореспондира с академичните изисквания на съвременното модерно образование, посочват от ЦДП. Данните им показват, че в България работи индустрия за фалшиви дипломи, има пазар на научни степени и звания. ВЛАДИКАТА КИРИЛ, ПОЗВОЛЕТЕ МИ ДА ПОПИТАМ, ДУХОВНИК ЛИ Е БИЛ – ИЛИ СИ Е БИЛ ПРОСТО ЕДНА, С ИЗВИНЕНИЕ, “ДУХОВНА” МУТРА?! юли 10, 2013 Написах тази сутрин кратичка бележка във Фейсбук по случай кончината на варненския владика, който, както знаете, се… удави в морето, в най-тихо време, в безбурно море, а бил, казват, превъзходен плувец; та написах нещичко, а след това се видя, че веднага съм обруган; ето какво написах и как протече “диалога”, с извинение; та първом написах ето какво:

Митрополит Кирил, Бог да го прости, има подозрителна смърт, която подобава за бандит или мафиот. Това поставя въпроса: той всъщност в тия години духовник ли е бил, или си е бил просто една, с извинение, “духовна” мутра?!

Дорина Ангелова: Ангеле, ти си егаси простакелника: откога удавянето е смърт, която подобава на бандит и мафиот, и познаваш ли го изобщо? От една година ти следя глупостите, имаш някакво отвратително изкривяване, а най-лошото е, че се опитваш да манипулираш и другите. Върви се гръмни! Ангел Грънчаров: Нека Ваша милост ме гръмне, драга Дорина Ангелова, аз самият не ще се гръмна – щот не съм мутра! Иначе благодаря за ласкавия отзив. Той означава, че постигам целите си: да дразня и провокирам немислещите, да споделям мисли с мислещите, които разбират какво пиша. Писането на философа е в някакъв смисъл парадоксалистко, не може смисълът да се схване директно и веднага, без известно усилие, иска се вглъбяване, та затуй Ви изглежда написаното от мен така: просто се намираме на различни нива и на Вас не Ви се удава да се качите до моето. Но дерзайте, един ден ще израстете – стига да сте достатъчно упорита спрямо търсенето на истината. Която постоянно ни убягва и бяга, ала ние трябва да я гоним неуморно…

Ani Valova: Истината е, че той беше от тези свещеници които са срам и за българската Църква и за България! През януари 2012 г. той се оказа един от 11-те митрополити в Светия Синод на Българската православна църква, свързани с бившата Държавна сигурност. Комисията по досиета го обяви

16 като секретен сътрудник (СС) „Ковачев” на Първо главно управление на ДС. Освен че е доносник на Държавна сигурност, Варненският митрополит е известен с афинитета си към новите коли и далаверите с недвижими имоти. Мутра в расо! Ангел Грънчаров: Абе, а как се става на някакви си нищо и никакви трийсетина години… владика?! Цял владика, не е шега работа! На толкоз годинки бил Кирил когато се завладичил. Бравос! Явно за Държавна сигурност невъзможни неща няма! Щом Кирил са го направили почти в младежка възраст… владика, правете си сметка колко лесно е било за ДС да направи други свои хора я милионери, я професори, я генерали, я министри, я президенти, я шефове на Националната телевизия, я ректори на университети, я премиери, я шефове на ЮНЕСКО, я какво ли не още!!! Каквото си пожелае човек явно е могъл да стане, стига да е бил от “наште”, стига да е бил проверен кадър на ДС… ЩО Е ОЛИГАРХИЯ И ЗАЩО ИМА СМИСЪЛ ДА СЕ БОРИМ БЕЗКОМПРОМИСНО С НЕЯ юли 10, 2013

Из Политиката без политиката, олигарси и алтернативни гласове, автор: Константин Павлов-Комитата … Олигархът е много богат човек, който печели пари от близостта си до властта. Тоест, това е собственик на предприятие за „организирана корупция“, по подобие на „организираната престъпност“ (наричана още и мафия), на принципа на масовото производство. Олигархичните империи са фабрики за корупция. Това са фабрики, които разшириха капацитета си по време на управлението на ГЕРБ и завзеха държавата с правителството на Орешарски. В този смисъл е сравнително лесно да отделим олигарсите от останалия бизнес, който се опитва да играе по правилата, ето например 98% от държавните поръчки се печелят от 2% от фирмите. Сега остава да подредим печелившите фирми по дял в поръчките и да издирим собственици-

те им, за да получим представа кои са олигарсите в България. Затова и сравнението, което левите критици на протестите (дистанцираните или откровено неодобряващите ги) се опитват да направят, вкарвайки всеки с по няколко милиона собственост в списъка на олигарсите ( жокер – при олигарсите говорим за стотици милиони!) или пък настоявайки, че всички са маскари – „Ама и вие имате своите олигарси“, е невалидно – просто трябва да видим, тези които са набедени за олигарси колко държавни поръчки и в какъв обем са получили, а за фина настройка на критерия можем да проверим и каква работа са свършили. Не е кой знае колко сложно да се провери, ако има свободни медии и здрави институции. Политически ли е протестът обаче? Протестът политика ли е? Политиката има за цел да изработи добри решения с достатъчна легитимност. Всичко останало е второстепенно. Така че протестът е политика и е политически. Легитимност му дават десетките хиляди участници, а решенията, които протестът взима (за символиката, маршрута, лозунгите и методите си) досега са били достатъчно добри. Но все по-рафинираните провокации, все по-сложните маневри на властта, постепенно ще изискват до по-сложни решения, по-сложна организация на протеста, превръщайки го в политическо тяло, поне за известно време. В момента олигархията е хвърлила всички сили да разколебае, уплаши или отчая протестиращите, произвеждайки немислими като логика тези и текстове и активирайки всички говорители, които поне малко могат да подкрепят тезите ѐ. Това е добър знак, мобилизацията на всичко и всички означава, че краят е близо. И ние ще издържим и ще победим! ЧЕРВЕНИ БАБИЧКИ СЕ КЛАНЯЛИ ПРЕД ФАЛОСА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯПОРОБИТЕЛКА 10 юли 2013, сряда Заради дъжда и бурята днес бяхме наполовина по-малко от вчера. Нямаше провокатори под прозорците на Президента, нямаше ги хората от "Безусловен Базов Доход", нямаше ги и "раираните" и антураж. И таман да решим, че поне един ден ще си отдъхнем, появиха се едни ми ти червени бабички, предвождани от един с ушанка с червена петолъчка и с мегафон – не ти е работа! И като занареждал: "Ний сми от контрапротеста и сми за Орешарски"! Аман от провокатори, бе! Хеле пък като стигнаха до нашия любим

МОЧА, като се юрнаха да се кланят доземи на фетиша си и да нареждат...

Всички наоколо ръкопляскат, а ние с Krasi Konova не вярваме на очите си и подскачаме от радост, надявайки се тайно и ние от групата ни да сме допринесли за това! Написа: Нина Денева Valentina Marinova: Че това е страхотно! Браво на "червените бабички"!!! ЧУДЕСНО И УДИВИТЕЛНО МЪДРО ДЕТСКО ПОСЛАНИЕ ДО ГОСПОД

Чела го бях на немски, ето го сега на български: Начална учителка накарала учениците си в първи клас да напишат писмо до Господ. Повечето били като тези до Св. Николай и започвали все с "искам" (искам камион, кукла, сестричка и т.н.) Само едно момиченце написало: "Цветята са ти се получили по-добре от хората..." :-) Написа: Vessela Kulev ОТВРАТИТЕЛНА, НАЙ-НАГЛА ГАВРА С НАС САМИТЕ – АЛА КОЙ ЛИ ПЪК Я УСЕЩА?! По чия поръчка Алексей Милер бе удостоен с почетното звание "Доктор хонорис кауза" на Университета по архитектура, строителство и геодезия? Това сякаш е израз на благодарност за "приноса" на Милер най-бедната страна в Европейския съюз – България е една от трите държави, заедно с Полша и Чехия, които плащат най-висока цена на природния газ, доставян от Газпром.

17 Слугинаж! Срам за Академичния съвет на УАСГ!

(Ivan Ivanov)

Да, наградиха газовия крал на Газпром не за друго, а за приноса му България да е най-бедна страна в Европейския съюз, а ний, българите, да сме най-бедни – не е ли гавра това, а, кажете де, защо мълчите като кютюци, а, таваришчи русофили?! ИЗ СТРАННОТО ЖИТИЕ-БИТИЕ НА ЕДИН БЪЛГАРСКИ ФИЛОСОФ 09 юли 2013, вторник

Тази вечер ми се наложи да напиша следното писмо до един мой приятел и състудент, който работи в Института по философски изследвания към БАН (сега официалното наименование на тази институция е друго, даже не знам как е точно). Публикувам това писмо в блога си защото той е мой дневник – и защото в това писмо поставям важен по моето възприятие въпрос, касаещ бъдещето на сп. ИДЕИ; ето: Здравей, Стефане, скъпи приятелю! Много ми се искаше да дойда на научната конференция утре, за която така любезно ме покани, даже и доклад си подготвих, ала, за жалост, причината да не мога да дойда е крайно глупава и грозна: финан-

сова е, просто нямам пари за пътуването! Понеже съм от много време болнични, а от социалните служби не ми плащат (или плащат със огромно закъснение болничните), съм закъсал яката с парите и ето, за утре, нямам възможността да намеря пари за билет за влака, представяш ли си? Срамота е за човек като мен, на моите години, да стига до това положение, но ето, за жалост, дотук стигнах; срам ме е, но какво да правя?! А така ми се искаше да участвам в конференцията за религията, която ти организираш, и която е така интересна и толкова нужна за общество като нашето. Догодина, живот и здраве да е, ще дойда непременно, но тази година, за жалост и за мой срам не мога да дойда, и то по една такава глупава причина: съвсем съм фалирал в парично отношение. Стефане, имам един сериозен разговор с теб, касае сп. ИДЕИ. Ето вкратце проблема, по който само ти можеш да ме ориентираш. С украински философи, от техния философски институт към тяхната академия на науките (те се свързаха с мен, попаднали на блога ми, представяш ли си?!) установихме добри отношения и решихме да издаваме международно многоезично приложение към философското списание ИДЕИ. Даже сме напреднали в преговорите, подписахме договор и пр., но ето, възниква проблемът: списанието е към моя Център за развитие на личността HUMANUS, но това е частна неакадемична институция, те обаче са солидна научна организация, за да се институционализира приложението към списанието, би следвало да бъде прикрепено към някоя научна организация у нас. И ето, сетих се за теб, ти можеш да ме ориентираш: как би погледнало научното учреждение, в което работиш, именно Философският институт към БАН ако съвсем официално се обърнем към него с предложение да регистрираме това международно многоезично приложение на списанието към него? Или пък да бъде съвместен проект на българския и украинския философски институти? Много те моля да сондираш мнения по този въпрос и да ми кажеш каква е реакцията, има ли шанс такава една идея да получи някакво бъдеще, някаква реализация? Много те моля да ме информираш какво е положението по този въпрос. Това е засега. Наистина много съжалявам, че утре няма да бъда на конференцията. А така ми се искаше да дойда. Както и да е. Нелепа е причината да не дойда, но за сметка на това е истинска. Лоша работа. Абсурдна работа. Но това е положението. Със сърдечен приятелски поздрав: Ангел Грънчаров

ЕДНА КРАЙНО ЛЮБОПИТНА, ИЗЦЯЛО НЕВЕРОЯТНА, НО СЪВСЕМ АБСУРДНА СЛУЧКА, КОЯТО МИ СЕ СЛУЧИ ВЧЕРА 11 юли 2013, четвъртък

Вчера реших да посетя учреждението или учебното заведение, в което работя, именно ПГЕЕ-Пловдив; ей-така, колеги ме уведомиха, че щяло се провежда нещо интересно, именно "обучение на колектива" в разни нови и съвременни практики, а пък аз нали винаги съм за новото и съвременното, се запалих и реших да отида; е, отидох, участвах, много неща научих, някои и сам си ги знаех де, но както и да е, човек винаги трябва да учи, пък дори и да е учител, или особено пък ако е учител. Една чудесна мисъл научих от водещата (за съжаление не можах да й запомня името, днес ще се поинтересувам, ще го науча непременно), а иначе тя била от Нов български университет и също така била нещо като пътуващ организационен психолог, та значи научих следното, ето, преписвам си го както именно и го каза тя и както аз си го записах тогава: "Не си стъпвал на обучение ти, обучаващият, ти, учителят, нищо ново не си научил, а искаш другите да обучаваш, искаш другите да учиш – как така?! И на какво право?!" Това според мен е много хубава, направо чудесна мисъл – и много правилна. Щото някои учители продължават да си преподават това, което тях някога са ги учили в блажените им младежки и студентски години – което обаче се е случило комай преди 50 години! Аз съм виждал такива "учители", някои от тях са дори "доценти", които обаче продължават да си четат лекциите от пожълтели листи, на които са си водили записки по времето на своето собствено обучение в Университета преди 40 години! Абе хубаво нещо е да учи човек докато е жив, да е любознателен, да напредва постоянно, чудесно нещо е това, до него се свежда истинската прелест на заниманието с учене, сиреч, с духовните и интелектуални неща. Това се знае, така е, няма нужда повече да пиша по този въпрос, за да не стана хептен банален. Но искам тук да кажа нещо, което вчера се случи, и което, вярвам, ще е изк-

18 лючителна новост за вас. Не вярвам някой да може да предположи какво ми се случи вчера, като отидох рано-рано (аз съм нетърпелив!) пръв в учебната зала, където щеше да се провежда занятието. Нямаше никой (ако изключим самата водеща, която си подготвяше материалите, разните му там постери и пр.), аз седнах да най-хубавото място, до отворения прозорец; залата е голяма, намира се в сенчестата страна на сградата на училището, ала вече към 10 часа преди обед се чувстваше, че ни предстои твърде задушен, горещ пловдивски ден. Седнах и зачаках да почне да се събира и да се събере аудиторията. От три месеца не съм присъствал на "мероприятие" в училището понеже съм болнични след операцията, която претърпях. По едно време в залата влезе уважаемата г-жа директорка на училището, нейното име е Стоянка Анастасова. Тя си обмени няколко думи с водещата, а пък после, като ме фиксира с разтапящия се от любезност поглед, директно се отправи към мен. Брях, каква чест, лично директорката да дойде да ме поздрави, защото наистина с нея не се бяхме виждали комай повече от 3 месеца, заради моите здравословни премеждия! Дойде любезната ни госпожа директорка до мен и съвсем неочаквано за мен между нас се разигра ето тоя така мил диалог; ще се опитам точно да предам думите и на двете страни, както именно си беше в уж реалния, но така фантастичен живот, който понякога живеем: – Здравей, Ангел, защо си тук?

– Ами разбрах, че ще има нещо интересно, та затова дойдох. Аз, знайно е, много се интересувам от психология, та затова.

– Да, ама ти не можеш да участваш. Трябва да си отидеш.

– Как така?! И защо?! – отвърнах, не вярвайки на ушите си.

– Ами защото, Ангел, си болен, защото си в болнични. И трябва да си стоиш в къщи. Да се лекуваш. Това тук е работа. Не може да присъстваш. Имай добрината да си отидеш!

– Няма да стане това! – опънах се аз. – Може да съм в болнични, но лекарят ми е казал да се разхождам, да се занимавам с любимите си неща, е, вярно, трябва да се щадя, ама тук, предполагам, няма да носим камъни, та няма да се изморя чак толкова. Не се безпокойте толкова за здравето ми, благодаря Ви за загрижеността, ала нямаше нужда!

– Не можеш да присъстваш на обучението. Напусни веднага! В противен случай ще ти прекъсна административно болничния лист и ще береш ядове! Щото излиза, че щом си дошъл, значи не си болен, а си симулант. Това тук за нас е работа, а на теб ти е забранено да работиш! Разбираш ли?

– Не, не разбирам. Няма да напусна! Ако искате да не присъствам, ще Ви се наложи да ме изведете с милиция! Само се чудя на едно: как поне малко не Ви е срам, а? Срам ли Ви е поне малко? Какви са тези глупости, г-жо Анастасова? Благодаря ви за посрещането, впрочем! Много сте мила!

– Грънчаров, напусни залата! Щото ще съжаляваш ако не ми се подчиниш!

– Няма да напусна! Изведете ме ако искате с милиция! Прекъснете ако искате болничния ми! Щом имате такава голяма власт да правите каквото Ви скимне правете каквото искате. Даже, ако искате, първо ми прекъснете болничния, а пък утре или вдругиден, като не дойда на работа, вземете, та ми устройте пак няколко "самоотлъчки", та този път да можете вече съвсем "законно" да ме уволните. Вас Ви бива по тия работи...

– Значи няма да напуснеш, така ли?! Ще видим тая работа! Лошо ти се пише, човеко! Горе-долу такъв прелюбопитен разговор проведохме вчера с моята така любезна директорка. Е, не мога да гарантирам, че точно тия бяха думите, които си обменихме, ала смисълът, същината, е точно тази. И думите, понеже ги възстановявам по памет, са кажи-речи същите. Нямах записващо устройство за да запиша точните думи и да мога да ви ги сервирам тука. Вече май ще ми се наложи всеки свой разговор с моята така любезна и мила директорка да си го записвам със записващо устройство. За историята на културата, така да се рече. Щото едно училище, разбира се, е културно заведение. И в него всичко, както се подразбира, трябва да е културно. Е, има различни култури на тоя свят де, но да не придиряме чак толкоз. Сами разбирате, че след това посрещане се разтреперах като листо. И продължих да седя на стола, ала се чувствах сякаш седях на тръни. Много мислих дали да не си отида след това "мило посрещане" от моята работодателка, ала реших да остана. Ей-така, за да разбера какво ще направи за да ми отмъсти. Тя иначе не си поплюва и винаги най-ефективно отмъщава. Та ми е най-любопитно да разбера как ще ми отмъсти тоя път. Такива ми ти работи. Невероятно, но факт – това се случи; нищичко не си измислям! Животът у нас често превъзхожда по фантастичността си всяка възможна фантастика! Моля, не си мислете, че съм се побъркал и че си измислям тия неща. Да, знам, невероятни са, но, уви, се случват. Парадоксално е, но стават такива неща в нашия живот. Някой казват, че трябва да си преименуваме името на държавата на АБСУРДИСТАН. Не знам дали са прави, но имат известни основания за правота... После занятията минаха чудесно. Имам много безценни наблюдения върху случилото се в тях. Ако имам време и наст-

роение тия дни, ще пиша нещичко за наблюденията си. Примерно разиграхме (по американските методики) игри-упражнения по "екипно вземане на решения". Много ценни неща се случиха по време на това обучение. Водещата на моменти се хващаше за главата! Даже, горката, каза, че ако бяхме се сетили да запишем всичко на видео, щяло да бъде чудесно. Понеже съм си скандалджия едва се удържах да кажа, че тук, в нашето училище, е забранено да се ползва видео, аз си имах доста главоболия от директорката за пустото видео; удържах се да не го кажа обаче. Апропо, директорката също участваше в обучението. Тя, казах, ни е много модерна, ученолюбива, новаторка и прочие... След два дни обаче е педагогическият съвет. Аз вече имам нарочна (и писмена) заявка за участие в него, даже си написах изказването и го изпратих на директорката, та се питам: какви ли сценки ще се разиграят на тоя съвет щом ето вчера се случи тая направо шеметна, сиреч, съвсем невероятна и абсурдна случка?! Дали да ида на тоя съвет предвид случилото се? След като наистина здравето ми е не е много наред, заслужава ли си заради някаква кауза да си жертвам кажи-речи живота? Сега пиша това, а ме гложди следният въпрос: дали днес пак да отида на обучението. То продължава. И днес ще има такива занятия. Участват само учителите. Учениците вече са ваканция. Дали да отида – или да се въздържа. Щом съм толкова нежелан от директорката там, щом и така трудно даже да ме гледа, дали да не й направя добро и да не отида?! Но все пак училището не й е бащиния, та може и да отида. Знам ли? Или да отида, та да привиква лека-полека с мен? За нейно добро да отида, та да почне да привиква. А че не иска да ме вижда изобщо, си е факт. Ето, тя вчера без да иска си показа истинското, найдълбинното, така де се рече, отношение. Изпусна се да си го покаже заради тоя спонтанен гняв, който не можа да потисне. Тя, явно, както се разбра, си има една голяма мечта: "тоя злодей", тоя "непоносим човек" Ангел Грънчаров да го няма изобщо! Да не й се мярка пред очите. Виждате какви силни чувства храни моята така съвременна и човеколюбива директорка към моята толкова скромна особа... Е, ще й развалям сбъдването на мечтата поне докато съм жив – пък после нека да ликува... ДВЕ МОИ СЕНТЕНЦИИ, РОДЕНИ В РАННАТА УТРИН И за да не ги забравя, ги пиша тук, та да се помнят:

19 ПЪРВАТА: Една лъжа, повторена дори не само сто пъти, а хиляда или дори милион пъти, пак си остава лъжа... Истината пък дори никой да не я обича или да я повтаря, нещо повече, всички да я премълчават, гонят, преследват, отричат, мразят и да не я щат, пак си остава истина... и с нищо не губи от достойнството – и от превъзходството си...

ЗАБЕЛЕЖКА: Тази мисъл я написах по повод на въпрос, поставен във Фейсбук от пловдивския поет Тодор Чонов, а именно този въпрос: "Ако една лъжа, повторена сто пъти, става истина, какво става с истината, повторена сто пъти?", макар че според посмисленото според мен поставяне на въпроси би следвало да е следното: "Ако една лъжа, повторена сто пъти, става истина, то какво става тогава с истината, забранена или премълчана сто пъти?" И ВТОРАТА: Мислещ се става чрез мислене, чрез опитване да мислиш, чрез упражняване в мисленето. По същия начин както плуващ се става чрез плуване, сиреч, чрез скачане във водата и чрез размахването на ръце с оглед да се задържиш на повърхността... НИЙ, ХОРАТА, ГРАЖДАНИТЕ, НАРОДЪТ НОСИМ ПЪЛНАТА ОТГОВОРНОСТ ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА И ЗА ДЪРЖАВАТА СИ

Gayane Minassian е написала във Фейсбук нещо, което е съвсем резонно, твърде важно и затова трябва да се осъзнае от всички; подкрепих я, а също и написах кратък коментар там по този повод; ето и двете тук, в

блога, та да могат да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ: Gayane Minassian: Всички са се разприказвали, че трябвало смяна на модела. Аз пък казвам, че трябва не смяна, а ограмотяване за модела. Какъв е проблемът с правовата държава, разделението на властите и демократичните избори? Проблемът е, че досега са останали само на хартия! Те не са се компрометирали, те само са били използвани за парлама, докато играчите си играят. Защо? Защото за да функционират, са нужни две страни – власт и гражданство. У нас досега втората страна изцяло е липсвала – и първата си е разигравала безпрепятствено коня! Искам да разочаровам любителите на съвършените системи, като им кажа, че никаква система няма да им гарантира щастливо пасивно съществуване. В този смисъл специално мисля и за българската интелигенция. Тя е голям длъжник на обществото, защото се е отдръпнала от него и живее във високомерно, самовлюбено омерзение от властта и простолюдието. Висшата й цел е да си осигури някакво изолирано, стерилно съществуване "вън от системата" – и това, смятам аз, е наследство от режима, при който тя се наложи да усвои изкуството да говори много без да казва нищо или най-малкото да го казва достатъчно неразбираемо, за да не си изгуби живота (защото десетки хиляди са избитите интелектуалци от червения режим). Това, което се надявам с тези протести, е интелигенцията да се приобщи към страната, в която живее; да поеме ролята си и да започне да си служи със словото така, както всяка прослойка си служи със своя инструмент, за да принася благо на ближните си – а именно по начин, който е полезен за хората. Ангел Грънчаров: "Системата" у нас – системата на демокрацията – си остана само на хартия, тя не работеше; ний сме имали нещо, което само външно наподобява демокрацията, но не е било демокрация в истинския смисъл, именно действителна, функционираща, работеща демокрация. Щото за да работи демокрацията се иска именно демосът (народът) да се ползва от правата си, да държи на тях, да не се отказва от тях, да не се примирява със злоупотребите на управляващите, да участва във властта, да бъде тази власт, да я контролира и прочие. Това нещо го нямаше или ако го е имало го е имало в някакъв найзачатъчен вид. Ето затова демокрацията у нас не работеше. "Смяна на модела" или "смяна на системата" обаче не означава изобщо да се откажем от демокрацията и да тръгнем да изобретяваме топлата вода или велосипеда, а да направим нужното демокрацията ни да проработи, сиреч, като народ, да се възползваме в пълна мяра от възможности-

те, които демократичната система не просто ни дава, а и ни задължава да се възползваме от тях; тоест, ний, хората, гражданите, народът носим пълната отговорност за демокрацията си. Ний, гражданите, трябва всекидневно да упражняваме демокрацията по простата причина, че тъкмо ний сме тази наша демокрация, сме тази наша държава. Демокрацията ни не е нещо, съществуващо извън нас самите, тя съвпада изцяло с нас, гражданите, демосът, народът. Ако искаме да имаме демокрация де, щото противоположността на демокрацията е тиранията и явно някои така разбират "смяната на системата", именно, разбират я като отказ от демокрацията и връщането към добре познатата ни от комунизма система на "твърдата ръка", когато един диктатор ни оправя по всички линии, а пък ний мълчим и се радваме на това колко хубаво ни оправя. Ако това се разбира под "смяна на системата", това нещо не е демокрация, то може да бъде бленувано само от най-неразвити и нямащи никакво понятие за себе си хора, сиреч, от същества с един най-презрян робски манталитет... А що се отнася до ролята на интелигенцията в това овладяване на демокрацията от народа в противоположност на отчуждававането му от него, което наблюдавахме досега, тя се свежда, според мен, до следното: интелигенцията не е сила, противостояща на "безпаметния, прост, безпросветен народ", тя в някакъв смисъл е и тази сила, но не е само това, а интелигенцията има за своя мисия култивирането и разпространяването на това демократично съзнание и култура, тя е отговорна за превръщането му в действащо, действително и оживотворяващо живота на народа съзнание; идеите на демокрацията, на свободата, на достойния живот са идеи, които по някакъв начин са под ведомството на интелигенцията като активна духовна сила на нацията; интелигенцията е нещо като "разумът" на народната душа, оня слой от душевния живот на нацията, който има за цел да просветлява този последния; другояче, под ведомството на интелигенцията е духът на народа – в това се състоя нейната духовна мисия, мисията й на духовен лидер на нацията. Народи, в които интелигенцията не си изпълнява мисията, са безпросветни народи, които могат да дегенерират до нивото на по животински начин съществуващи народи; ний сякаш бяхме на път да стигнем до едно такова положение и още сме застрашени от него; руската интелигенция, примерно, много по-добре изпълнява мисията си, докато нашата, за жалост, не е на нивото на своята така възвишена духовна и културна отговорност; то е защото у нас това, което разбираме под интелигенция все още съвпада предимно с тодоживковия "духовен елит" на нацията; тази по моя

20 преценка е причината, а свежи сили в нея почти няма, а ако има, те не са така влиятелни... НАПИСАНО ОТ ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ, БОРЕЦ ЗА БЪЛГАРСКАТА СВОБОДА, НЕЗАВИСИМОСТ И ДОСТОЙНСТВО

След известните исторически ябълки на Ева и Нютон, символизиращи знанието и информацията, ябълката започва да се асоциира с преподавателите в Дания и Швеция през 1700-те. Бедните семейства не можели да си позволят да плащат образованието на децата си и вместо това изпращали кошници с ябълки на учителите в знак на благодарност. Понеже плодовете се разваляли бързо, пълната кошница се превърнала в една единствена ябълка, символизираща признателност.

още се намирам в цялост, така че ГЕРБ няма как да се цепи”. Представяте ли си някой друг политически лидер да заяви подобни думи как ще бъдат приети? На Боко обаче се прощават. Тоя явно има съзнанието на Луи ХIV-ти, свеждащото се до прословутото "Държавата: това съм аз!"; Боко де факто казва: "ГЕРБ – това съм аз!". Още малко остава да каже: "България – това съм аз!". Сидеров вече го казва, дали пък Боко и Воленчо заедно не са за психиатрията?! Поне да си правят компания там, а? РАЗМИШЛЕНИЕ ЗА ТОВА КАК СЕ СТАВА МИСЛЕЩ И – НА ТАЗИ ОСНОВА – СВОБОДЕН ЧОВЕК

"Да бъде проклета оная минута когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата "освободителка"! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука… То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти!" (Написано от Захари Стоянов) "НЯКОЛКО ШЕПИ" ПРОТЕСТИРАЩИ, СЪСТОЯЩИ СЕ ОТ ОКОЛО 100-ТИНА ХИЛЯДИ ГРАЖДАНИ, ПАК ИЗПЪЛНИХА ЦАРИГРАДСКОТО ШОСЕ 08 юли 2013, понеделник

юли 8, 2013

По-късно, по време на Голямата депресия в САЩ през 1920-те, фермерите отделяли ябълки, чиято реколта била найбогата, и ги изпращали по децата на бедните учители, чийто обяд понякога се състоял единствено от подарения плод. Така много от тях успявали да запазят работата си и да не умрат от глад. Оттогава, ябълката е традиционен подарък за учителите и символ на образованието. НЯКОИ ОТ БЕЗСМЪРТНИТЕ СЕНТЕНЦИИ НА КРАЛ БОКО ХIV-ТИ

ЧУДЯ СЕ АЗ ЗАЩО ОБИЧАМ ТОЛКОВА МНОГО ЯБЪЛКИ... А то ето за какво било: Знаете ли защо ябълката е символ на учителите и образованието в много страни?

Боко Борисов бил заявил днес следното: „Докато съм жив, аз ще давам насоките в ГЕРБ какво да се прави. За да се разпадне ГЕРБ, трябва да се разпадна аз!“ “За да се разпадне ГЕРБ, трябва да се разпадна аз. За да се разцепи ГЕРБ, това означава да се разцепя аз. За моя радост и за ужас на противниците ми, все

Ще ми се тази сутрин да поразсъждавам за нещо, за което съвсем не се мисли осъзнато: за това доколко умеем да постигаме и разбираме точния смисъл на думите, които използваме, с които боравим. Постоянно използваме думи, които съвсем не разбираме, в които не сме вникнали, на чиито смисъл сме чужди. Безхаберни и немарливи сме спрямо думите, които използваме. Използваме ги механично, без да си даваме сметка за техния смисъл и значение. “Изхвърляме” се като употребяваме “големи думи”, спрямо чиито възвишен смисъл сме съвсем безразлични. Прочее, философията не е друго, освен проясняване на смисъла на думите, усилия по доближаване на съзнанията ни до него. Щом не философстваме упорито, щом не полагаме усилия да философстваме поне задоволително, това значи, че проявяваме непростимо безхаберие спрямо родния език. Без език пък няма мисъл. Езикът не просто “облича” мисълта, а я твори. Ако не работим за чистотата и яснотата на езика, значи сме безхаберни спрямо мисълта – не изпълняваме нейната задача. Употребяваме думите “ан гро”, сиреч, “едропанелно”, без да се затрудняваме с осмислянето им, с вникването в техните дълбини. Не се доближаваме даже до съкровищата, зарити в недрата на езика. Ето за тия неща ми се ще да поразсъждавам – предлагайки

21 ви да помислим за тях заедно. Важни са. Не бива да проявяваме безразличие тъкмо спрямо най-важното, спрямо истински важното. Ще дам един показателен пример за това, за което ми се ще да разсъждавам – за да ви въведа, така да се рече, в проблема. За да можем заедно да „опроблематизираме” този проблем, който не е безобиден. Ето моя пример. Вие, сигурен съм, сте употребявали израза „свобода на мисълта”. Или израза „имаме право на свобода на мисълта”, „искаме своето право на свобода на мисълта”, нали така? Даже може да имате претенцията, че туй „нещо”, свободата на мисълта, го имате, сиреч, че вашата собствена мисъл е свободна. Съвсем свободна, тъй да се рече. Давате ли си сметка какво казвате? Осмислили ли сте какво стои зад този толкова изтъркан израз: „свобода на мисълта”? Едва ли е така. Говорим, без да мислим, без да опитваме даже да влагаме точния смисъл. Защо ли тогава говорим по този начин? Какъв е смисъла? Не е ли подобре да мълчим, но поне да мислим? Може ли тъкмо немислещият, ала за сметка на това дърдорещият, да има такива високи претенции спрямо свободата на мисълта? Като не мислят, като не схващат нито какво е това свобода, нито какво е това мисъл, подценяващите, несъзнаващите проблема дърдорят неща, които са лишени от особен смисъл. Примерно казват: „Дайте ни свобода на мисълта!”, или „Искаме гаранции за нашата свобода на мисълта!”. Как така? Как е възможно да се дрънкат чак такива глупости? И то от хора с претенции. Немислещите претенциозно, претенциозно немислещите са най-неприятните. Прочее, рядкост е да срещне човек един автентично мислещ човек. Автентично да мислиш означава да мислиш свободно. Свободата е пространството, в което се разгръща мисълта. Тя е условието за нейната жизненост. Няма ли свобода, няма и мисъл. Няма ли мисъл, няма и свобода. Двете са си така необходими и неразделни – както полюсите на магнита. За жалост обаче много рядко се срещат мислещи хора, които да разбират всичко това. Претенциозни че мислят бол, наистина мислещи – рядкост. Голяма рядкост. Точно затова мислещите хора са така самотни. Това поне забелязали сте го? Ако сте го забелязали, нищо чудно да сте човек, имащ отношение към мисълта. И дори към нейната свобода. „Човекът е мислещо същество” – ето един израз, който всички в поразително единодушно немислене повтарят. Повечето хора, казахме, не се възползват от възможността да са мислещи. Не обичат да мислят. Вижда им се трудно. Безсъзнателно отбягват мисленето. Те, вместо да мислят, си знаят. Да, знаят си без изобщо да са мислели. С многознайковци е пълно, а виж, с мислещи – празно. Надпреварват се да

знаят и да изтъкват знанията си, по всички въпроси, още преди да са се замислили, си знаят, а виж, да мислят, не си дават труда. Илюзията за такова едно предварително дадено ни знание е най-коварното нещо. Разбиването на тази коварна илюзия е точната задача на философията и на философстването. Философите се занимават с това да подкопават илюзиите на немислещите претенциозни многознайковци, с каквито е пълно около нас. Особено пък в наше време. Ний живеем в едно време на знанието, науката и… всеобщия прогрес. Многознайковците затова са така много, че с лопата да ги ринеш. Виж, смислени и мислещи хора наоколо – кът. Слаба работа. Почти изцяло липсват. Същинска рядкост са. Да срещнем мислещ човек е същински празник. Нещо като пиршество на духа, неописуема духовна фиеста! Мислещите хора затова са така тъжни, поне изглеждат тъжни – защото са самотни. Да си човек – означава да си мислещ. Правете си сметката колко античовеци щъкат около нас в тълпата… Оказва се, от тази гледна точка, че мисленето е нещо като инцидент – на фона на всеобщото немислене-безсмислие, в което сме потънали. Да, мисленето е същинско чудо – и нещо като „природна аномалия”. Природното за нас, човеците, е да не мислим, а мисълта е нещо антиприродно, сиреч, чисто човешко. И божествено даже. Бог ни е създал за да бъдем мислещи, за да станем такива, ала за това се иска да положим известни усилия. По природа не сме мислещи. По природа сме животни. Некадърни за мисленето. Способността за мислене трябва да се роди – и култивира. Философията е почвата за раждането, покълването, развитието, разцвета на тази чисто човешка способност и потенция. Можем да бъдем мислещи, но първом трябва да го пожелаем – и след това да го култивираме. Иначе не става. „Природно интелигентни” са тъкмо олигофрените. Не онези, а другите олигофрени. Тия, на които това уж не им личи. Личи им, ох, как им личи! За да можеш да разпознаеш немислещия (пък дори и да е с претенции, че е мислещ) самият ти трябва да си мислещ. В очите на немислещия не мислещият, а немислещият изглежда мислещ. Той се възхищава не от мислещия, а от немислещия. Нему той ръкопляска. С него той се разбира. Немислещите затова винаги са едно подавляващо мнозинство. И винаги те задават тон на живота ни. Трудно мислещите могат да убедят немислещите, че някаква истина е истина. Почти невъзможна мисия е това. Страхотно трудна мисия. Тръпки ме побиват като си представям колко е трудна – и невъзможна даже. Да, страшно е. Найстрашното е тъкмо в тази област. „Кризата е една: в мисленето.” – е казал един велик мъж. Няма да предположите кой. Ще ви кажа. Нарича се Шарл дьо Гол. Френски

държавник. Блазе им на французите, че са имали такива толкова добре философстващи държавници! Ех, а ний какво да правим, ний, с гайдите?! Ний, българите де, дето има само претенции, под които кънти на кухо… А у нас поголовно всички претендират, че не само че умеят да мислят, ами че мислели основателно, истински, сиреч, свободно. И често този израз им е все на устата: „свобода на мисълта”. Що ли е това нещо свободата на мисълта в царството на немислещите? Перчат се, демонстрирайки постоянно отчайваща неспособност да мислят. Няма да изброявам имена, включете телевизора и първият срещнат ще ви порази – стига самият вие да не сте кютюк в тази област, мисленето де! – с отчайваща неспособност да мисли. Която минава в нашенските родни условия за, представете си, мислене! И то не какво да е, ами найдоброто, истинското, свободното. Пълно е у нас само с претенциозни свободолюбци в сферата на мисълта. Ала често се оказва, дори като правило, че даже професорите по мислене у нас демострират отчайваща неспособност да мислят. Те дори да знаят, това още повече ги обрича на немислене. Те обаче имат претенцията че всичко знаят. Което, преведено на човешки език, означава, че съвсем не мислят. Знаещият изобщо не чувства потребност да мисли. Той си знае – и това му стига. За какво му е да мисли? Защо да си дава труда да мисли? Защо да се мъчи да мисли? Та той си знае?! Да мислят тия, дето не знаят. Ний си знаем, нам не е потребно да мислим. В страната на многознайковците и на специалистите по всичко, каквато е нашата страна, е същинска пустиня що се касае до мисленето. Е пълна скръб в туй отношение. Ето, тази е една от причините у нас нещата съвсем да не вървят. У нас кресльовците винаги надделяват, не мислещите. Не и разумните. Разумните у нас са най-ненавистни. Мислещите са непоносими у нас. И най-мразени са. Апропо, сега разбирате ли защо наймразен политик у нас е „злодеят Костов”? Ами защото, мръсникът му с мръсник, си позволява да мисли, айде де! Ще ми се прави той на „интересен”, ще ми мисли той, на учен ще ми се прави, на разбирач ще ми се прави! Айсиктир! Простаците, сиреч, безнадеждно немислещите, у нас са лидери и задават тон на живота ни. Мислещите хора у нас отколе са в немилост. Да не говорим пък за философите, професионално мислещите, тъй да се рече. Чиято задача е да обучават другите в мислене. Те са неприятни и мразени „на квадрат”, съвсем непоносими са. Ето, мен сега една шефка в образованието ме съди за това, че съм си бил позволил да напиша „неправилни и обидни мисли” за нея в една моя философска книга. Че съм бил имал „обидни претенции” спрямо мисленето й. Аз

22 съм философ и човек трябва да чувства поласкан, че мисленето му е станало предмет на някакви претенции от страна на мислещ човек, какъвто е философът по дефиниция, а ето, у нас се стига дотам да ме съдят за това – вместо да са ми благодарни. Да се обиждаш, че спрямо твоето мислене има известни претенции един мислещ човек, простете, е крайно куриозна реакция. Ний не сме богове, само Божият мисъл е абсолютно съвършена. Ний, хората, по начало сме слаби в това отношение, мисленето, и не трябва да си мислим, че сме така велики, че никакви претенции към мисленето ни не могат да бъдат отправени. Който си позволи да има такива претенции за „абсолютно съвършенство” на собствените му мисли с това само показва, че съвсем не си дава сметка какво е това мислене. Мислещите хора се познават по това, че са неуверени. Те обикновено питат, а не отговарят. Оня, който пита, с това поставя задачи на мисленето – своето и чуждото. Аз направих едно помагало по философия, нарекох го „Лаборатория по философия” (с подзаглавие „Книга за опитващите се да разбират”) и инспекторите по философия онемяха от наглостта ми: то се състои само от въпроси, в него няма отговори! Тия, дето мразят въпросите, а обичат отговорите, са безнадеждно немислещи хора. Апропо, нашата образователна система произвежда многознайковци, а не мислещи хора. Това е същинска катастрофа. Национална духовна катастрофа. Но да не се отклонявам, ами да опитам да завърша някак това свое разсъждение. Аз тук няма да ви обяснявам какво е това свобода, какво е това мисъл, как мисълта придобива качеството да е свободна, какво е философия и прочие, защото само философията успява да разиграе това тайнство, при което се ражда автентично мислещият човек. Науките, при цялото ми уважение към тях, спомагат да се раждат „коне с капаци”, а не свободно мислещи хора. Доколкото учени и образовани хора не са „коне с капаци” е благодарение на това, че са успели да се отърват от тиранията на самонадеяния претенциозен разсъдък (ум) – и да са почувствали нещо от хармонизиращата нашите душевни сили стихия на свободния човешки разум. Разум и ум не са едно и също нещо, дори са противоположности. Както и да е. Аз сега тия неща няма да ги обяснявам. Много съм писал за тях в книгите си и там има всичко потребно за ония, които искат да се ориентират в принципното положение на нещата в тази сфера. Затова тук ще млъкна, оставяйки всичко във вашите ръце. Защото не някой друг може и трябва да се погрижи за твоята мисъл – това си е твоя лична задача и отговорност. Да направиш мисълта си мисъл, сиреч, да освободиш мисълта си, да надмогнеш робуването на собствените си предразсъдъци („знания”)

е мисията на отговорния спрямо съществуването си човек. Който иска да бъде човек, и то в истинския смисъл на думата, а не псевдо, квази или менте човек. Не карикатура на човека, а човек в истинския смисъл. Не да прилича на човек, а да Е човек. Да има битието на човек, сиреч, да е свободен човек. Свободомислещ човек. Свободолюбец и също така влюбен в тайнството на мисленето човек. Сиреч, същество, чиито атрибут е свободата. Това е човекът. Не нещо друго, а само това. Да бъдем човеци – това е нашата мисия и прокоба. Нашата съдба е тази. Ще постигнем, ще реализираме съдбата си като започнем с мисленето, като първом се погрижим за него – няма друг път към решаването на тази най-първа задача на съществуването ни. Този е пътят, по който следва да вървим. Упорито, самоотвержено. Всекидневно. До последната си минута при това, а не “инцидентно”… ДА БЕ, ДА: САМО "ШЕПА ЛУМПЕНИ" ВЧЕРА СЕ БИЛИ РАЗХОЖДАЛИ ПО ЦАРИГРАДСКО ШОСЕ!

"ШЕПА ДЕМОНСТРИРАЩИ ЛУМПЕНИ" ИЗПЪЛНИХА ЦАРЯ И ЦАРИГРАДСКО ШОСЕ

23 ЕТО ДОКЪДЕ СМЕ Я ДОКАРАЛИ: КУЧЕТАТА СА ПО-ДОБРИ, СИРЕЧ, СА ПОЧОВЕЧНИ ОТ НАС, ЧОВЕЦИТЕ!

издаването на Международното многоезично издание на философското списание ИДЕИ, писмо, което публикувам в блога си тази сутрин: 04.07.2013 г. Редколегии журнала «Идеи: философско списание» Глубокоуважаемые колеги!

потребностями духа времени, в котором мы вместе живем. Во имя этой цели стоило бы сделать все, что в наших силах. Спасибо Вам, пусть вместе пожелаем себе удачи в будущей совместной работе! С уважением: Ангел Грънчаров, философ, главный редактор журнала ИДЕИ МЕЖДУНАРОДНОТО МНОГОЕЗИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ СПИСАНИЕ ИДЕИ ЩЕ СИ ИЗВОЮВА ПОДОБАВАЩИЯ НАУЧЕН СТАТУС

Интересна история, на която попаднах във Фейсбук; ако и това е истина, то тя показва докъде сме я докарали: кучетата са по-добри, сиреч, са по-човечни от нас, човеците: Действията се развиват в София, кв. Левски. Часът е 4.30 сутринта, млада жена чака служебната кола да мине да я вземе за работа. Стои сама на улицата. Към нея се приближават двама младежи и искат огънче. Докато тя се опитва да бръкне в чантата си единия младеж прави неуспешен опит да я удари по главата, а другия започва да й дърпа чантата. Жената започва да крещи, а в това време три бездомни кучета с лай тичат към младежите. Настъпва суматоха, едно от кучетата е захапало младежът за крачола и го дърпа, другите лаят още посилно и нападат. Младежите са изплашени и тръгват да бягат, жената е на земята и плаче, съдържанието на чантата и е разпръснато около нея. Бездомните кучета Черньо, Лапчо и Роко обикалят до нея. Жената се изправя, събира съдържанието на чантата си. Изведнъж усеща една лапа която я побутва, обръща се и вижда Черньо да държи портмонето с личните документи и парите в уста! Това е истински случай. Година покъсно Черньо, Лапчо, Роко и още няколко бездомни кучета бяха отровени и умряха въпреки усилието на младата жена да ги спаси. Те умряха, но тя беше до последно с тях и никога не ги забрави. И не е престанала да се бори срещу насилието над животните. НАЧАЛОТО НА СЪТРУДНИЧЕСТВО НА СП. ИДЕИ С ВСЕУКРАИНСКАТА АСОЦИАЦИЯ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ НАУКИ 08 юли 2013, понеделник Това тук е емблемата на "Всеукраїнська асоціація політичних наук", от чиито председател Валерий Бебик, доктор политическите науки, професор, от когото тия дни получих специално писмо, изразяващо готовност за сътрудничество в

08 юли 2013, понеделник

Позвольте высказать Вам наше глубокое уважение и сердечно поблагодарить за приглашение участвовать в совместном международном научном проекте, организованном Вашим прекрасным журналом! Украинский и болгарский народы всегда с искренней симпатией относились друг к другу, что может быть прекрасной человеческой основой для наших совместных научных проектов. От имени правления Всеукраинской ассоциации политических наук (ВАПН) мы рады приветствовать Вашу инициативу и готовы совместно работать на благо науки и наших братских народов! С уважением, Валерий Бебик, председатель правления ВАПН, доктор политических наук, профессор А ето и моя отговор до многоуважаемия г-н професор Бебик: Глубокоуважаемый господин профессор Бебик, От имени редколегии журнала ИДЕИ хочу благодарить Вас за любезное письмо, с котором Вы от имени "Всеукраїнськой асоціаціи політичних наук" выражаете свою готовность участвовать в издании международного многоязычного издания журнала ИДЕИ; для нас этот факт многозначительный и мы с радостью принимаем Вашу руку в знак согласия и благодарности. Я уверен, что вместе могли постичь многое на поле науки и поиски истины, на благо наших так близких и родственных народов. Я надеюсь, что вместе, с общими усилиями мы сможем одолеть все трудности и достичь благородную цель нашего совместного проекта. А она следующая в моем видении: помогать людям наших стран развивать своего сознания и ценностей в соответствии с потребностями жизни, с

Настоящата публикация е пряко продължение на ето тези две публикации: "Антисистемни" терзания по повод институционализирането на международното многоезично издание на сп. ИДЕИ и Писмото ми до г-н Райда с позоваване на Сократ и Платон: Здравствуйте, дорогой Ангел! Знаю, что Вы с нетерпением ждете моего ответа, поэтому пишу как только выдалась свободная минутка. Я получаю большое удовольствие от общения и переписки с Вами. Что касается нашей ситуации, то я ее примерно так и представлял. Ну и что же? Я Вам уже писал, что мы с Вами по духу – одинаковы. И по жизненным ценностям – тоже. Давайте поступим таким образом: мы продолжаем работать по намеченному плану. Выпустим несколько выпусков журнала с "Приложением" в конце, а потом попробуем зарегистрировать "Идеи" в международных наукометрических базах. Может быть и получиться. Ученых и профессуры у нас будет предостаточно, английскую атрибутику включим: аннотации, содержание и т.д. Потом посмотрим. Получится зарегистрировать "Приложение" как научное издание – хорошо, не получится – будем думать о каком то другом варианте, но "Идеям" пропасть не дадим. Сейчас мы организовываем большую международную конференцию по поводу 200 летия со дня рождения С. Кьеркегора. Я Вас и "Идеи" включил в оргкомитет и издания для публикации материалов конференции. Думаю, будет что-то интересное. Конференция состоится в декабре месяце. А Вы, дорогой Ангел, не переживайте. Вы все делаете правильно. Вы –

24 мужественный и уникальный человек. Нужно сделать так, чтобы как можно большее число людей и в Болгарии и за ее пределами это поняли и оценили. А мы приложим к этому необходимые усилия. На сем остаюсь искренне уважающий Вас, К.Р. Здравствуйте, дорогой Ангел! Я вот еще что думаю вдогонку к нашей проблемке: когда будут напечатаны несколько выпусков со статьями украинских ученыхфилософов, и будут в журнале выдержаны все международные стандарты предьявляемые к научным журналам, все-таки следует попробовать подать документы на регистрацию "Идей" как научного журнала в Болгарии. Система – системой, и отношение к Вам – это проблема системы, но для отказа нужны веские основания, которые могут быть обжалованы и в суде, в том числе и международном. Поэтому, думаю, нужно было бы найти документик – требования к регистрации научных периодических изданий в Болгарии и тщательно с ним ознакомиться. С уважением, Ваш К.Р. Да, а Ваши размышления об академическом статусе Платона – как говорят в России – не в бровь, а в глаз, и мне кажется, что что-то подобное уже где-то встречал. Но в любом случае, когда буду писать второе издание "Ценностей..." процитирую эту мысль как Вашу оригинальную... Всего Вам доброго, и главное, здоровья, и везения! С уважением, К.Р. Здравствуйте, дорогой Константин, Спасибо Вам за понимание. Тема для меня болезненная и я реагировал слишком эмоционально. Но Вы меня поняли, вошли в положение, показали человечность, спасибо Вам! Я слишком импульсивно реагировал, а так не надо делать. Нужно все обдумать. И взять верное решение. Да, я согласен, надо сделать нужное чтобы узаконить (легаризировать) и также институционализировать международное научное приложение журнала. Я Вам сказал, что поговорю с некоторые мои друзья, которые работают в Философском институте к Болгарской академии наук, они мне скажут все как есть. Да, будет трудно, но надо сделать максимальное. Что надо делать как делается, как надо сделать, как положено делать. Так будет лучше, чтобы приложение приобрело подобающий научный статус. Я все это понимаю и сделаь все что в моих силах. Я не знаю есть ли какой то регламент регистрации "Идей" как научного журнала в Болгарии, я не слыхал об этом. Надо все разучить. Мы с моими друзьями это сделаем. Но нет проблемы, по моему, работать по изданию первого и некоторые следующие номера приложения и журнала, и когда, на основании уже сделанного, мы подойдем к легализации в сответстюущих институциях, тогда нам, кажется, труднее

будет отказать. Я так думаю, я так в принципе все представлял и ранше, а теперь более отчетливво все это представляю. Мне кажется, что эту нашу кореспонденцию можно сохранить и опубликовать в журнале, Вы как думаете на этот счет? Пройдет время и все это, как мне кажется, будет интересно – если мы его документировали и сохранили. Конечно, то, что слишком лично и конфиденциально, можно обойти, но все, что принципиально важно, по моему нет проблем опубликовать. В журнале есть такая традиция – все проблемы вокруг его существования и создания, выносить на внимание читателя, ничего не скрывать. Но Вы мне все таки напишите свое мнение. Что касается той международной конференции по поводу 200 летия со дня рождения С.Кьеркегора, о которой Вы упомянули, мне будет очень интересно если Вы пошлете мне какие то материалы чтобы ознакомится, программа и прочие. Я очень уважаю Кьеркегора как философа, мне хотелось бы скоро представить его читателям ИДЕИ; я поищу какой-то подходящий его текст, а если Вы мне что то о нем пошлете, я Вам буду благодарен. И можно его опубликовать на страницам журнала. Можно сделать так, что на обложку журнала поставить его портрет (на следующий номер, когда и будет юбилей рождения философа). Таким образом и мы отметим этот юбилей. Будет хорошо, будет здорово это сделать! Ну, пока, кажется, все. У меня было много дел и забот в связи с политической ситуации у нас, я много писал, пишу, участвовал в демонстрациях, каждый день стараюсь каким-то образом влиять на развитие дел, на развитие прежде всего сознания участников; мой блог много людей читают и сами спрашивают что я о тем и о сем думаю, а ситуация слишком сложная и трудная. Надеюсь она скоро разрешится, чтобы я мог отдохнуть и начать работать изо всех сил по редатирования очередного номера журнала. А Вы когда готовы – посылайте текстов. Посмотрим что получится. Мне даже очень интересно узнать что в конечном счете получится. Я ожидаю, что получится что то интересное и стоящее.

На снимката се вижда бившият премиер-министър на смъртния си одър и двете му отсечени длани на показ.

Юли, 1895 г. Източник на изображението ТЕХНИ ЦАРСКИ ВЕЛИЧЕСТВА БОРИС III ОБЕДИНИТЕЛ И ЙОАНА БЪЛГАРСКА ПРЕД ПОРТАТА НА БАЧКОВСКИЯ МАНАСТИР

Из Снимките на Любомир Юруков ДВАДЕСЕТ И ТРЕТИЯТ ДЕН НА ПРОТЕСТА

Всего доброго! Здоровья и удачи Вам! С уважением: Ваш Ангел ПОКЛОН ПРЕД ЧОВЕКА, БЛАГОДАРЕНИЕ НА КОЙТО (ЗАСЕГА) ОФИЦИАЛНО НЕ СМЕ В РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ! Днес, 6-ти Юли, се навършват 118 години от смъртта на Стефан Николов Стамболов – вследствие на може би едно от най-жестоките политически убийства у нас.

Браво, софиянци! Браво, граждани! Браво, българи! Браво, европейци! Браво, човеци! Източник на изображението

25 РАДВАЩО Е, ЧЕ КОМУНОИДИТЕ – КОМУНИСТИ, АТАКИСТИ И ВСЯ ОСТАЛЬНАЯ РУСОФИЛСКАЯ СВОЛОЧЬ – ПОБЕСНЯХА ОТ РЕЧТА НА ПРЕЗИДЕНТА ПЛЕВНЕЛИЕВ

ПРЕЛОМЪТ СТАНА, ПРОМЯНАТА В ДУШИТЕ – НАЙ-ВАЖНАТА ПРОМЯНА, ОТ КОЯТО ЗАВИСЯТ ВСИЧКИ ДРУГИ ПРОМЕНИ – СЕ ИЗВЪРШИ!

АНКЕТА: Одобрявате ли позицията на президента за предсрочни избори? Да - 66.71% Не - 33.29% Две-трети от нацията одобрява речта на Президента! Това и показва, че две-трети от нацията са ЗА протестите срещу правителството на Олигарски, ЗА оставка на мафиотско-комунистическото правителство, ЗА предсрочни избори тази есен и т.н. Само една-трета от нацията подкрепят мафиото-комунисто-комуноидно-олигархично-русофилското правителство, което е добър знак: Преломът стана, промяната в душите – най-важната промяна, от която зависят всички други промени – се извърши! ДА, БЪЛГАРИ, ПРЕЛОМЪТ СТАНА, ПРОМЯНАТА В ДУШИТЕ – НАЙВАЖНАТА ПРОМЯНА, ОТ КОЯТО ЗАВИСЯТ ВСИЧКИ ДРУГИ ПРОМЕНИ – НАЙПОСЛЕ СЕ ИЗВЪРШИ!

Провокаторът, разпалвачът на конфликти, руската мутрьошка Вольный Сидерович щял да започва процедура по импийчмънт на Президента Плевнелиев. Заради речта му. Комунистите също се бесни на Президента. Беснеят като гладни комунисти-партизани, попаднали в празна планинска мандра... Това са радващи и обнадеждаващи факти. Загубили са си вече акъла. От страх. Пълна неадекватност спрямо реалностите... "На онова, на което Бог е приготвил гибел, първом отнема разсъдъка..." Радващо е, че комуноидите (комунисти, атакисти и вся остальная русофилская сволочь) побесняха от речта на президента Плевнелиев. Което е най-убедително доказателство, че тази реч беше силна и правилна. Този е лакмусът: онова, което вбесява комуноидите, е добро, истинно, правилно, вярно... След изявлението на г-н Президента на Републиката Росен Плевнелиев мога с чиста съвест да кажа, че вече не съжалявам, че дадох гласа си за този човек. Хареса ми това негово изявление. Зае принципна и твърда позиция в защита на демокрацията и европейската ориентация на България. Признавам го оттук-нататък за мой Президент... В ОНОВА, КОЕТО НЕ ГАСНЕ, НИЩО ЧЕ СЕ ОПИТВАТ ПО ВСЕВЪЗМОЖНИ НАЧИНИ ДА ГО УГАСЯТ, ТАМ Е ИСТИНАТА 08 юли 2013, понеделник

Бог да помага на България! Българи, граждани на България, бъдещето ни е само в нашите собствени ръце! Долу мафията и олигархията! Долу ченгетата! Долу продажниците-рубладжии и мафиоти, които така коварно ни откраднаха България! Да живей свободна, демократична, европейска, силна и проперираща България!

Все по-често напоследък, особено тия дни, ме спохождат ето тези натрапчиви мисли: Истинското, великото, вечното, непреходното, безценното даже и прочие е било когато, например, Христос се е разхождал бос или качен на магаре сред учениците, проповядвал им е с думи прости, непретенциозни, съвсем човечни, а пък те кротко са се обръщали към Него с "Учителю" - а не сега, когато видните последова-

тели на Христос, такива като владиката Николай в Пловдив или Патриарха Неофит в София, са се накичили с пищни златотъкани дрехи, турили са си златни корони на главата, когато към тях се обръщат с "Ваше високопревъзходителство" или с "Ваше светейшество", когато се возят в скъпи лимузини или ни благославят с ръце, на които са сложени тежки златни пръстени – или часовници от по 20 000 евра единия. Нали разбирате защо тогава, в ония найранни времена, всичко е било истинско и велико, а сега е само пародия на величавост, щото сега имаме само една външна, незначителна, показна величавост, а тогава всичко е било съвсем истинско, е било вдъхновено, е било одухотворено от Духа, докато в днешното няма дух, има само фалшив блясък. Щото е менте, фалшификат, пародия, а не нещо истинско.

По същия начин някога Сократ пак се е разхождал бос по улиците и площадите на Атина, обкръжен от учениците си, бил е облечен с продрания си и кърпен тук-там хитон, с който и умира, всичко това обаче не му е пречело да води своите боговдъхновени философски беседи, да обучава младите, да ги подтиква да вървят по пътя на истината, доброто, красотата; е, разбира се, някогашният Сократ, такъв, какъвто наистина е бил, няма нищо общо с днешните "велики" професори и академици, облечени в пурпурни мантии, накичени с бляскави огърлици, които гордо и величаво, обременени от непосилна ученост, крачат из хладните, респектиращи коридори на сегашните ни потискащо внушителни университети и академии. По някаква ирония на съдбата, на историята или на самата природа на нещата истински великото, осененото и благословеното от Божия Дух, пак е било тогава, при Сократ и при Платон, а не е при сегашните ни професори и академици, при които често е останала само черупката, външната форма, видимото с очите, а пък Духът си е отлетял, щото него тия неща съвсем не го задоволяват – и, обикновено, нямат никакво отношение към истински същественото и значимото. Вярно, в наше време хората са привикнали много да ценят външната форма, „социалното признание”, самата институционализираност и то на неща, които

26 съвсем не се поддават на институционализиране, именно такива като духът, духовните неща, ценностите, самата човечност с всичко, което й принадлежи, които са така естествени и живи когато са свободни, ала когато бъдат „препарирани”, когато бъдат превърнати в музеен експонат, в реликва или институция на културата, мигом се превръщат в своята противоположност, сиреч, биват умъртвявани. Това обаче в днешно време най-много се цени, а пък ако сега се появи някой като Сократ, като Платон, като Христос, такъв, разбира се, непременно ще бъде най-малкото осмян, ще бъде обявен за луд, ще почнат да му крещят в очите „Абе ти кой си бе?! Ти за какъв се мислиш, нещастнико? Я си покажи професорската диплома?! Теб кой те е признал и кой те е назначил на длъжността „проповедник”, кой ти е издал атестата?!” и прочие глупости ще му рекат, а може да последва и нещо по-сериозно. За което пише Достоевски в „Легендата за Великия Инквизитор”, нали се сещате? Ако не се сещате, ако не сте чели тоя знаменит текст, ще Ви кажа: във времето на великата инквизиция в Испания се връща самият Христос, за да види какви неща правят последователите му уж в негово име – и, евентуално, да им подири сметка. Е, знайно е какво става: Христос е хванат от инквизицията и пак е изправен пред съд, този път пред съда на Великия Инквизитор, който много добре знае кого съди; и, разбира се, самият Христос в името на… Христос, е осъден на смърт, щото се е оказал вреден и опасен, щото пак иска да буни „народните маси”, които пък, благодарение на църквата (по думите на Инквизитора) са били приучени да живеят без този „страшен и опасен дар”, дарът на човешката свобода, подарен им именно от Христос, щото това е сърцевината на Христовото учение. Такива работи станали. Е, стават в роман на Достоевски. Но не само. Те се случват всеки ден около нас, ала ний не ги забелязваме. Всеки ден продължаваме да тъпчем, да разкъсваме, да разпъваме на кръст разни там „христосовци” и „сократовци” без да ни трепне окото, обиждаме ги, тормозим ги и прочие; който се опита да направи нещо истинско, боговдъхновено, голямо (да не го наричаме „велико”, щото някои много ще се подразнят!), него не го подкрепяме, напротив, щом надушим какво става, почваме да му пречим, да го тормозим, да го спъваме; изобличаваме го като враг на нашето спокойствие, виждаме в него „смутителя на реда”, „дразнителя”, той за нас е „луд”, „самозванец”, „нахалник”, „психар”, даже „некадърник” – щото е непризнат, щото е „неинституционализиран” от културата, а пък тази култура и традиция, както знаем, е „приватизирана” от разните му там официални и казионни „научни общности”, „културни институции” и прочие. И никой не може да се намърда там ако не получи

съвсем официална благословия или санкция, а за да получи и благословия, и санкция, му искат да изпълни едно съвсем простичко условие: да се откаже от себе си, от порива си, налагат му да плюе на всичко онова, което го вдъхновява, да се отрече от него, да приеме разните му там „ограничения”, "норми" и „рамки”, примерно, трябва да пише вече не както сърцето му иска и повелява, не както трепетът на духа му налага, а както „трябва да се пише”, както „се пише”, с разните му там "научни", "академични" и пр. условности и ограничения. Ако не ще да направи тия жертви, го изритват, остракират го, изгонват го безпощадно, обявяват го за „самозванец”, без изобщо да им пука, че по този начин могат да унищожат някой нов Христос, или някой нов Сократ, или някой нов Платон. Не, такива изобщо не са нужни на системата, да, такива „антисистемни елементи” изобщо не са нужни на установилата се „академична” система, на вкоренената църковна, художествена, културна или каквато и да било друга система.

То и някога, по времето на Сократ или на Христос тия двамата не са били посрещнати с ръкопляскания, е, за известно време сякаш са ги почитали, ала в един момент и двамата, и Сократ, и Христос, са станали опасни – и без жал са били ликвидирани. Да, физически ликвидирани, убити. Е, убили са, могли са да убият само телата им, не духа им, каквото са могли обаче, са го убили без жал, а пък после си устройват съответната гавра: възниква върху труповете и на Сократ, и на Христос, една философска или църковна традиция, в която, както виждаме, нищичко не е останало от първозданния, от истинския дух на основоположниците; днес си имаме „Академии”, в които такива като Сократ никога няма да ги допуснат, а там допускат предимно противоположните на Сократ, именно великите конформисти, нагаждачи спрямо системата и пр.; същото е и в църквата: дядо ви Николай от Пловдив да не би да има някакво отношение към духа на самия Христос? Не, няма такова нещо, всичко при него е спекулация, а истински важното са тия неща: пъченето, златните часовници, златотъканите одежди, короните със скъпоценни камъни, кръстовете от платина, расата от скъпа китайска коприна, от какво ли не, да, само тия неща важат там, само те са останали, но от духа обаче не е останал и по-

мен. Той е нежелан гостенин там. Той е пъден, щото е… опасен. Това е положението. Някога Паисий е обикалял пределите на България със своята написана на ръка книжица, давал я е да се преписва, пръскал е светлина, като, предполагам, при тия негови странствия често са го лаели не само селските кучета, ами този луд монах, нищо чудно, да е бил замерян с камъни и от самите селяни; абе кой ли ще земе да ти преписва на ръка една книжица, да я чете, за да има съзнание, че е българин и други такива глупости?! Я ме остави на мира, о, безумни юроде?! И на Левски са затропвали под носа врати и кепенци, това нима не е било така? Нима не го знаете? Да, така е било от векове, така е и сега. За жалост е точно така. Аз често имам обичая да се оплаквам как, да речем, списанието ИДЕИ (или моите книги) бива възприемано като „натрапник”, който никой не го желае, то, горкото, си стои арестувано по книжните борси, непипнато от ръка на читател, обявен му е пълен бойкот, книжарите не го щат, понеже било „непазарно”, питам се: как пък така добре го надушиха, че не е „от наште”, че е различно, та така мълниеносно, още от първия миг, го подложиха на безжалостен остракизъм?! Явно имат нюх към тия неща, няма що. Е, осъдиха го на смърт, на убиване, на разтерзание. И мен, неговият създател, осъдиха по този начин, щото нали се досещате как родителя се чувства когато разтерзават, разнищват, разкъсват на части рожбата му?! Всеки родител предпочита сам веднага да умре, ала да не гледа как разкъсват на части и погубват рожбата му, свидното му чедо. Било списанието ми "неинституциализирано" и като такова, представете си, "нищожно". Сиреч, уж го има, ала го няма. Това, което научната общност не е признала и приела, то... не съществувало. Оставям настрана въпроса защо не го признават, коя е потайната причина за това. Или да я кажа, а? Ами добре, ще я кажа, щом стигнахме до тоя пункт: ами не го признават списание ИДЕИ разните му там официално-казионни научни и академични институции по причина на това, че поставено до техните "научни продукти", то предизвиква крайно неизгодни асоциации; хората имат възможност да сравняват, оживотворената от вечния дух алтернатива успява да покаже колко наистина струва официално-казионната наука и академичност. Разбирате сега защо непризнаването на такива "скандални съществувания" като ИДЕИ и прочие е въпрос на живот и на смърт за ония, които така добре са се приютили в рамките на системата, че са станали подобни на тежки камъни, изградили огромната и "неподвластна на времето" стена – стената на безликата, бездуховна, казионна, суха, вееща на мъртвина и хладна величава и непристъпна като крепост инс-

27 титуция. Научна, академична, църковна, философска, религиозна, художествена, културна или каквото и да е тя. И предимно държавна. А свободните и "частните" неща и инициативи не ги признават. И ги гонят като че да са прокажени. Така стоят работите тука. Но има все пак и нещо, което ме крепи. Това е именно мисълта: щом така постъпват, а именно, без жал гонят всичко чуждо, значи все пак има нещо истинско, субстанциално, така да се рече, в това, с което си позволих лукса да се заема и да правя. Има дух в тия неща, щом така ги посрещат. Щото ония неща, които по начало са мъртвородени, тях ги посрещат иначе: с овации, с ръкопляскания, с аплаузи, тях ги хвалят, „творците” им, внушаващи пълното доверие на системата, ги канят по телевизиите, обявяват ги за велики, турят на челата им лаврови венци, какво ли не още; да, ала тия външни регалии на славата съвсем не могат да променят обречеността им. Това е лесна слава, която припламва за кратко като огън от слама, лумва за кратко, а пък после остава само пепел, не въглени, не жарава. А в жаравата е истината. В онова, което не гасне, нищо че се опитват по всевъзможни начини да го угасят, там е истината… ЗА ПЕРВЕРЗНИТЕ УДОВОЛСТВИЯ НА НАЦИОНАЛ-СОЦИАЛ-ОНАНИСТА СИДЕРОВ юли 6, 2013

той сам себе си нарича онанист, мастурбатор и пр. Тия, които се чудят защо Сидеров е така злобен и с такова изпито лице, ето, нека вземат предвид и това: онанизмът му е причина за всичко това. Не му потръгна с жените – понеже много му върви в онанирането. За снимката: Обърнете внимание на дясната ръка на Сидеров; позицията на пръстите за нещо да ви говори? Защо с оглед на това не наречем “политическата тенденция” на Сидеров национал-онанизъм? Социалистически национал-онанизъм, добре звучи, нали? И звучи много точно. То и “политиката”, която Сидеров провежда, не е нищо друго освен политическо онаниране-проституиране. Сидеров обаче, с годините, явно не получава нужното удоволствие от онанирането, сега заместител на сексуалното удоволствие при него вече е удоволствието, получавано от произнасянето на злобни политически речи, т.е. удоволствието, предизвикано от репченето на Сидеров с всички, с протестиращите, сиреч, с всички ония, които имат нормален сексуален живот. За което Сидеров никога няма да им прости. И заради което им отмъщава с толкова бясната си политическа активност… ПРОТИВ ЛЪЖИТЕ НА АНОНИМНИЯ ИНТЕРНЕТЕН МЕРЗАВЕЦ С КЛИЧКА “ЧЕРГАР” юли 6, 2013

Г-жо Паунова, блоговете наистина са лични места, но анонимният блогър, първо, не е личност, за да може да бъде признат блога му за лично място; това първо; второ, блогърът, ако е личност, би следвало да уважава другите личности, което изключва възможността неоторизирано да говори от името на други личности, пък били и те публични, да влага думи в техните уста, които те, разбира се, не биха произнесли никога. Аз се изказвам от принципни съображения, а не защото защищавам този или онзи политик и пр.; Олигарски, примерно, съвсем не ми е приятен, а ето, в случая, той е подложен на окепазяване от анонимния фалшификатор и лъжец. Имам предвид Чергаря. Човек с една мерзска душа, щото няма достойнството да излезе да говори и пише от свое име. Писанията са му чисти доноси. Аз обаче, трето, не за това възразявам, да си прави каквото иска, то е въпрос на морал. Аз обаче реагирам така понеже се обявявам против последиците от всичко това, а те са добре известни: минават три дена и се появяват услужливи “продължители на делото” на лъжльото Чергар, те почват да “цитират” тия негови писания, “забравяйки” да посочат източника и контекста, минава известно време, и неговите писания почват да циркулират из мрежата като “самата истина”, сфащате ли сега защо така реагирам? Става в крайна сметка така, че лъжите на Чергаря почват в един момент да минават за истина, а истината отива по дяволите. Сфащате ли сега какъв е смисълът на цялото мероприятие?! Аз затова, четвърто, смятам, че тия неща не са безобидни, напротив, много са гнусни, те са начин за манипулация на наивните и малоумни “народни маси”, а пък списувачи като Чергаря не правят тия услуги на олигархията и мафията ни безплатно и безвъзмездно, съвсем близко до ума е, че получават хубави пари за мерзостта си. Сфанахте ли и този момент сега? Да се надяваме, че Ви се размърда нещо под косата… ПИСМОТО МИ ДО Г-Н РАЙДА С ПОЗОВАВАНЕ НА СОКРАТ И ПЛАТОН

В грозните, злокобни и тежки за мафията години на Иван Костовото управление в крайна бедност и немотия беше изпаднал и “патриотът” Волен Сидеров – безработен, получаващ жалки хонорари като списувач по газетите и пр. Тогава именно Сидеров реши да направи своя удар с издаване на еротичните си стихове – евентуално, за да изкара някой лев, той извади на показ най-интимните пориви на душата си в тази своя “поетично-лирична” поредица. И в тия стихове главната му тема е болезненото, невротично, почти постоянно нощно мастурбиране (онаниране); да, там

06 юли 2013, събота Моята реакция против фалшификациите на анонимния интернетен мерзавец с кличка “Чергаря”, който в промишлени количества се занимава с лъжене, а именно, пише от името на други хора, на публични личности и пр., правейки своите злоумишлени манипулативни “сензации”, приемани от малоумниците като “духовити” и дори, представете си, като “остроумни”; та ето как възразих на една негова възторжена защитничка, зовяща се Паунова:

Ето въпросното писмо, което написах току-що и го изпратих на моя украински партньор; а за какво по-точно става дума можете да разберете ето тук: "Антисистемни" терзания по повод институционализирането на международното многоезично издание на сп. ИДЕИ: Здравствуйте, дорогой Константин, Вы поставили слишком важный и очень трудный для меня вопрос. Я Вас полностью понимаю и не могу упрекать Вас

28 или возражать, этот вопрос неизбежно возник бы, чем раньше возник, тем лучше. Это разумный и необходимый вопрос, который нельзя не поставить. Я пока еще однако не могу на него ответить. Не хочу ответить Вам так, как мне хотелось бы, чтобы не сделать ошибку; а мне хотелось бы ответить так: я не верю, что официалные болгарские научние институций поймут и примут наше предложение, нашу инициативу; точнее сказать, я верю, что не примут и не поймут. Не хочу так ответить, а хочу сначала проверить, консультироваться, узнать мнение понимающих извнутри ситуацию в Болгарской академии наук, и потом Вам, когда все узнаю, ответить.

То, что знаю, это то, что я сам, как личность, не гожусь сделать это дело, оно мне не по силам. Я "антисистемный елемент" и меня система никогда не примет. И не простить. Даже если каятся, не простить. Я ее обидел слишком. Это точно. Но другой человек мог бы все это сделать, именно официализировать международное научное издание; оно необязятельно быть к ИДЕЯМ. Может быть и самостоятельно. (Это тоже вариант.) Если найти такого человека, которому можно иметь доверие и кто все это сделает, я напишу. Я имею ввиду кто-то, но мне надо поговорить с ним. И потом напишу. Постараюсь что сделаю все это в недолгом периоде времени, скажем, за неделю. Я сожалею, что реагирую слишком драматично, но почему так делаю – это сложный вопрос. И много надо писать чтобы объяснить. Ситуация сложная. Много диллем надо решать. Нравственных тоже. Прежде всего таких. И таких, что касают общекултурную ситуацию у нас, и не только у нас, в Болгарии, а и вообще. То, что мы попытались сделать с журнале ИДЕИ всущности аномалия, инцидент, скандально: в нашем времени таких вещей нельзя сущес-

твовать, они вне рамках принятой культуре, они сумасшедшие. "Сократов", "Платонов", "Диогенов" и прочие в нашем времени не может быть, их время давно прошло. Они в нашем времени видимо воспринимаются как сумасшедшие. На них смотрят с сожалением. Как на больных людей. Я точно знаю, что это так. К сожалению, это точно так. Мне однако не хочется, чтобы журнал ИДЕИ и, вернее, его идея, умерла так бесславно. Знаю, что дела идут к этому, но сопротивлаюсь изо всех сил. Система сделала все чтобы задушить и убить журнал. Имею ввиду систему вообще, а не специально научную систему. Ему не дают дышать. Его держать за горло. Его топтают ногами. Только что не расстреляли пока, но и этого может случится. Он, журнал ИДЕИ, мешает, кажеся, всем. Ето не выносят. Пока делают вид что не замечают и надеются, что таким образом еффективнее убивают его. Я знаю, что его убьют. Не знаю когда точно, только это. Надеюсь что не испугаю Вас этими рассуждениями. Надеюсь, что Ваши сотрудники не объявили меня за сумасшедшим и уже не советуют Вас: дальше этого человека, он Вас дискредитирует, потому что не в своем уме. Возможно некоторые уже так думают. Пока только думают, не говорят, но скоро скажут. Может быть "доброжелатели" уже написали Вам (или Вашим начальством) милые письма, уведомляя, что Ангел Грънчаров очень плохой человек, при том сумасшедший, так что не надо с ним даже общаться. Все возможно случится в нашей, в болгарской нравственой, с извинением, действительности. Да, в этом отношений у нас невозможных вещей нет. У нас подлецов много, увы, слишком много... Вы философ и все это сам понимаете. Нет смысла вам все это объяснять. Я знаю, что Вы все это прекрасно сам понимаете. Так что не надо было писать все эти вещи именно Вам. Но написал. Чтобы на сердце стало легче. Пришли к тому моменту, о котором я так боялся. Ожидал, что придем к нему, надеялся, что эти вопросы появятся когда уже сделали что-то в реализации нашем проекте. Скажем, когда уже вышли несколько номеров. Но не было суждено так. Я Вас слишком понимаю и ничем не осуждаю. Все так должно и быть. Дела слишком сложные, ситуация... безнадеждная. Плохо. Журнал ИДЕИ по своем замыслу, по своей идеи существует ВНЕ научной системы Болгарии. Он альтернатива. Он не вмещивается (есть такое слово вообще в русском?!) в установившемся статукво болгарской научной системы, он в корне противоречит ее сути. Международное многоязычное научное приложение к ИДЕЯМ по своем замыслу должно быть "системный продукт", быть носителем духа установившейся научно-академической системы – в рамках представлений научной общности о

том, что является наука и, в частности, философия. Трудно "революционизировать" систему так, чтобы ее уничтожить, будучи внутри ее. Вернее, она тебе уничтожит, чем ты ее. Она сильная. Ее все по силах. Она может все. Этого не изменить. Я даже часто спрашивал себя: а что, скажем, если сам Сократ, или Платон (это все равно) вдруг... воскрес и... явился на конкурсе, скажем, для аспиранта или докторанта? Сократ - кандидат для присвоения должности и звания "кандидата философских наук", как Вам на это смотрится? Или Платон – кандидат на должности "академика"? Он, основатель Академии, вдруг, после 24 веков "културного развития", кандидатстует войти в учреждение, на котором сам поставил краеугольный камень. Что получится ли? Все известно, благодаря... Достоевского. Он все описал прекрасно: в "Легенде о Великом Инквизиторе". То, что случилось там с самим Богом, то и получится с Сократом и Платоном если оба вдруг воскресли и решили попробовать стать... академиками. Или докторами философии. Я не уверен, что Сократ или Платон смогли бы написать и защитить ваковскую дисертацию. У нас это учреждение тоже называется ВАК-ом. Советская научная система была введена в Болгарии вместе с коммунизмом. Она существует до сих пор в неизменном виде. Ее только модифицировали – чтобы она им удобнее служила. Я потому и не верю, что Болгарская академия наук примет, одобрить или будет участвовать в создание научного издания к журналу ИДЕИ. Не могу это представить, но посмотрим. Этим, разумеется, не хочу сказать, что я сам себя ассоциирую с... Сократом или, опази Боже, с... Платоном! Я Вам напишу когда узнаю мнение сведующих людей из БАН. Простите, че увлекся и написал все это. Мне даже стыдно теперь что все это написал. Очень стыдно. Якобы я не мужчина, а... ребенок какой то! Который плачет что ему отнимут любимую игрушку. Стыдно мне. Очень... Всего доброго! С сердечным уважением: Ангел "АНТИСИСТЕМНИ" ТЕРЗАНИЯ ПО ПОВОД ИНСТИТУЦИОНАЛИЗИРАНЕТО НА МЕЖДУНАРОДНОТО МНОГОЕЗИЧНО ИЗДАНИЕ НА СП. ИДЕИ 06 юли 2013, събота Тия дни усилено работя по подготовката за печат на новата книжка на списание ИДЕИ, която ще бъде 12-та поред от основаването. Същевременно с тази книжка започва реализацията и на проекта за международно сътрудничество в издаването на многоезично научно приложение към списанието, сътрудничество, което започнахме с философи от Философския институт към

29 Украинската академия на науките. За да се сбъдне тази безспорно ценна идея обаче трябва да се решат много практически въпроси от най-различно естество, голямата част от които ги решаваме с украинските колеги с поразително единомислие и единодействие.

Докато тия дни възникна един найсериозен въпрос, който съдържа потенциала да взриви всичко: въпросът за придаването на официален статус на изданието, за прикрепването му към някоя от българските официални научни институции, сиреч, за институционализирането му. Щото нашето списание, тъй да се рече, е съвсем алтернативно, сиреч, неофициозно, то дори е нещо като "самиздатовско", то покълна и почна да расте извън установилата се казионна система на т.н. научна общност у нас, то дори, в някакъв смисъл, е нейно отрицание, отрицание на царящите в нея отношения. Да, но ето, за да има солиден научен статус, то трябва, явно, да се "вмести" някак в рамките на системата, което пък може да го убие, да го задуши, разбирате ли за какво става дума? Щото аз самият, като негов създател, съм нещо като "антисистемен елемент", който, държейки на свободата си, е подложен на жесток остракизъм от системата; за да се официализира международното издание на сп. ИДЕИ са възможни в такъв случай два начина: или аз самият, като основател и главен редактор на списанието, да бъда в един момент отстранен от него, сиреч, творението да "изяде" или да унищожи твореца си, или, другият вариант, е още по-неприятен, именно, моя милост да вземе, да си посипе на стари години главата с пепел, да се покае, да тръгне да моли разгневената ми система за милост, да се шибам в гърдите, показвайки разкаяние, да се тръшкам за прошка, величаво-гордата система (евентуално!) великодушно да ми прости, да ме помилва, да отмени смъртна-

та ми присъда, да ме признае, което пък означава, всъщност, да... плюе върху самата себе си, върху собствените си принципи; не знам дали разбирате защото това е така, но то другояче не може да бъде, сиреч, това горното да стане е съвсем невъзможно! Ето че в тази връзка главата ми пламна от големия проблем, пламна ми здравата, почти не съм спал след като получих писмото снощи от Киев, съдържащо съответните предложения; те, хората, съвсем добронамерено предлагат, след като явно не са наясно с нашите, с тукашните родни реалности и нрави; ето какво предлагат: ... И возникла такая идея: для того, чтобы болгарское издание имело статус научного издания, зарегистрировать «Научно-теоретическое приложение» к «ИДЕЯМ» в качестве отдельного издания, где бы учредителями выступили несколько организаций, имеющих статус научного учреждения. Например, кроме «ИДЕЙ» с болгарской стороны это могла бы быть библиотека Болгарской академии наук, и с украинской стороны – Институт философии и Политологическая ассоциация, возглавляемая В.Бебиком. (Приветствие его я Вам посылаю в прикрепленном файлике). Как Вы думаете, смогли бы Вы попытать счастья в этом вопросе? Сложно ли у Вас это все делается? И позволит ли Вам, если Вы посчитаете это целесообразным, Ваше состояние здоровья сделать это? Я, конечно, понимаю, что тут возникает множество вопросов. В том числе и об обязанностях и правах учредителей... Может быть Болгарская академия наук примет Вас на работу? Ну вот такие мои мысли сегодня. С уважением, К.Р. Цепи ме главата от напрежение какво да напиша сега на този човек. Проблемът наистина си го бива. Не е въпросът за мен дали аз ще остана да водя списанието и научното приложение към него, аз бих могъл да се пожертвам, само и само работите да вървят, стига идеята на ИДЕИ да се сбъдне, да издържи, да даде своите плодове. Но, уви, добре съзнавам какво би могло да се получи ако аз се оттегля: списанието ще се обезличи, ще стане като другите казионни издания (те такива и сега си има, и то в изобилие, защо в такъв случай и ИДЕИ да стане като тях, какъв е смисълът от това?!), ще се притъпи живецът на списанието, неговият свободолюбив духовен плам, който, разбира се, не може да остане ако на списанието бъдат наложени официозните държавни пранги (окови). Системата си иска своето, тя е безжалостна, тя не прощава, тя е и доста коварна, ето, намери ми слабото място и ме атакува точно там, дето найболи. И дето мога да бъда поразен без надежда за измъкване. Сега трябва да напиша писмо на моя украински партньор в реализацията на

идеята за международно издание на ИДЕИ г-н Константин Райда, професор от техния Институт по философия. Един твърде разбран и фин в духовно отношение човек, на който трябва да кажа някак истината, а тя е, че аз не вярвам да е възможно списание ИДЕИ (и по-специално най-вече неговото международно и многоезично научно-академично приложение) безболезнено да се вгради в научната система на България. Също така не вярвам, че ако тръгна по институциите да моля и да увещавам за подкрепа и съдействие в решаването на въпроса, че някой ще погледне с добро око на усилията ми, не, добре знам, че всички ще ме възприемат като натрапник, а пък и себе си познавам прекалено добре, а за себе си знам с положителност това: че след като потропам на първата солидна врата и бъда посрещнат там както ще бъда посрещнат, аз след това няма да повторя да потропам на някоя друга такава врата, а ще си плюя на петите и ще бягам колкото се може по-далеч от такива места, щото в тях ми мирише на гнило, да не кажа че излъчват гробищен дъх. Тъй че явно аз не съм човек, който да може да се справи с такива сложни дипломатични задачи, и то е защото просто вече нямам сили, пък и щото системата няма да ми прости предизвикателствата и своеволията, които през годините съм си позволявал, незачитайки нейната величавост. Е, ще се консултирам с мои приятели, някои от които са сред основателите на ИДЕИ, и които са част от официалната научна и академична система. Ще взема мнението им по проблема, щото те имат погледа, а аз съм извън системата. Може пък работите вътре в системата да са се променили, а пък аз да не знам още това, но не вярвам да са се променили чак дотам, че системата да е способна на такъв разкош: да разговаря с мен и да признае бездомното сираче, каквото е списанието, което създадохме. Ще видим какво ще стане. Не трябва тоя път да избързвам. Ще сондирам нещата и едва тогава ще взема пооснователно решение. Трябва значи да проуча въпроса, а да не предрешавам нещата от позицията на своята пристрастност. Това, разбира се, не е разумно. Може да е свободолюбиво, ала не е разумно. Тия неща рядко съвпадат. Дали? Та значи ще проуча въпроса и ще му пиша по-определено. А сега-засега сядам да му пиша следното писмо; прочее, ще публикувам писмото отделно, щото се очертава да е дълго; имайте търпение, ще го прочетете скоро.

30 БРАС МУЗИКАНТИ СЕ ВКЛЮЧИХА В ПРОТЕСТА, ДЕН 21

Супер! И музиканти от Акага участват! Браво! Източник на изображенията КОМУНИСТИТЕ СА ЕДНА ИЗЦЯЛО АМОРАЛНА СГАН, С КОЯТО ПО ЧОВЕШКИ НАЧИН Е ГЛУПАВО ДА СЕ ПОСТЪПВА юли 5, 2013

Отношението на БСП, на комунистите, към протестите срещу тяхното правителство – включващи и организирането на “спонтанни контрапротести” в защита на Олигарски, както и, разбира се, преструването, че съвсем не забелязват хилядите ентусиазирани хора, които вече 21 дена по улиците на София викат “Червени боклуци” и “Долу БСП!” – та значи отношението на БСП към настоящите протести може да се резюмира по следния начин: те без капчица свян и срам и този път показват, че продължават да са верни на комунистическия девиз за властта, изписан със златни букви в

Пантеона на комунистическото безсрамие, а именно: “Тая власт с кръв сме я вземали, с кръв ще я дадем!”. Сиреч, комунистите и тоя път ни показват, че няма да се трогнат, докато не се пролее кръв, че продължават дори несъзнавано да провокират развитието на събитията към проливането на кръв, само и само да възтържествува тяхната патологична лакомия за власт и дори не толкова за самата власт, а най-вече за облагите от властта. Пишейки това, аз не призовавам да се пролее кръв, за да паднат от власт комунистите и тяхното марионетно правителство на Олигарски-Орешарски, не, напротив, само напомням каква е дълбоката и истинска същина на извратеното, на патологичното комунистическо отношение към властта и към кокала, свеждащо се, повтарям, до максимата “Тая власт с кръв сме я вземали, с кръв ще я дадем!”. А ний, демократите, ний, антикомунистите, сме миролюбиви, културни, възпитани и човечни хора – и точно там ни е проблемът; точно затова сме така безсилни когато се сблъскаме с комунистическото безочие и арогантщина. Затова и комунистите ни цакат така яко не само в тия 23 години преход, не само в ония 45 години комунизъм, ами и през цялата си история, а тази партия е вече на повече от 120 години. Всички, които протестират, трябва да имат наум този факт, да съзнават на какво са готови комунистите; и последния път, когато властта беше изкопчена с протести от съсухрените костеливи ръце на Столетницата, именно през 1997 г., едва когато протестите се окървавиха, едва тогава работите тръгнаха към постепенното сдаване на властта от комунистите, които пак се инатиха и тогава повече от 20 дена. Но за кръвчица ламтят като хиени, тия комунистически разбойници, имайте го предвид това, драги протестиращи, пиша го, щото повечето от вас сте млади хора и не сте много-много наясно на какви злодейства и подлости са способни комунистите. Те нищо ново не са научили и нищо старо не са забравили. Те са тежък случай. Те са една изцяло аморална сган, с която по човешки начин е глупаво да се постъпва. Те разбират само от грубата сила. От бой само разбират. Подобни са на животните. На динозаврите. Динозаврите как са измрели? Трябвало е да ги прасне метеорит, иначе и до ден днешен щяха преспокойно да владеят планетата ни… та и комунистите така. По-нахални са от мухите, от комарите даже. И по-настървени са от тях да пият кръв. Затова именно властта я асоциират с кръвта, затова и повтарят в захлас: “Тая власт с кръв сме я вземали, с кръв ще я дадем!”.

САМАТА ИСТИНА ЗА НАШЕНСКОТО, ЗА БЪЛГАРСКОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ИСТИНАТА 05 юли 2013, петък

Истината е безсмъртна. И като безсмъртна – истината може да чака. Рано или късно тя се налага, и не може да не се наложи, понеже тя е закон на живота и закон на историята, и понеже всичко, което вирее и иска да вирее, в нея и чрез нея вирее. Истината се налага. Но тя се налага по два начина, или по-вярно, на два вида хора: или на хора разбрани, на хора разумни, и тогава нейното появление не причинява никакви сътресения, никакви катаклизми; или на хора неразбрани, на хора неразумни, и тогава нейното появление се уподобява на опустошителен гръмотевичен удар. В България мъката, неволята, теглото са винаги били едничкият модус, по който истината е смогвала да прояви своето велемощие и своето господство. Такава е съдбата на духовно безоките народи. Стоян Михайловски (Приведе този цитат: Капка Вачева) ЗАБЕЛЕЖКА: Още преди да попадна на горното във Фейсбук тази сутрин аз пък публикувах ето този "Кратък диалог за истината" с един млад човек, който ми зададе важни въпроси; а по-долу можете да прочетете моя отговор до този човек, който показва удивително единомислие, съвпадение на разбирането ми с това на прочутия български писател и мислител Ст.Михайловски:

31 Господин Грънчаров, какво да се направи, че истината да излезе наяве?! Истината за Костовото управление, истината за протестите. Истината за пътя на България, който ще я превърне в наистина в демократична страна, а не каквато е сега – страна, в която свободата се е превърнала в слободия, страна, в която лъжата е много повече от истината, страна, която младите искат да напуснат! Ангел Грънчаров каза: Тя, истината, отдавна е излязла наяве, само дето у нас има много хора, които се дърпат, не искат да я признават, оставят се да бъдат лъгани, да бъдат съблазнявани от сладките илюзии и приказки; фантазьори у нас колкото щеш, а поклонници на истината, истинолюбци – кът. То в това ни е и проблемът, че заблудените у нас са мнозинство, при това не просто са заблудени, ами и предпочитат лъжата пред истината, щото са си въобразили, че истината била горчива и щяла да ни вгорчи живота, а пък лъжата го подслаждала... Глупости колкото щеш: ето затова няма оправяне у нас – докато работите в туй отношение не се променят. Но животът учи и в крайна сметка налага едно почитане на истината чрез страданията, породени от незачитането й – само в това е надеждата... НЯКОИ ГОРЕЩИ ПРОБЛЕМИ НА УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ, ЗА КОИТО Е СРАМОТА ДА СЕ МЪЛЧИ 05 юли 2013, петък

Преди няколко месеца бях наказан с дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" фактически заради това, че съм отсъствал от едно заседание на педагогическия съвет на училището, в което работя; при това аз отсъствах не своенравно, не защото така ми е скимнало, а при условия и обстоятелства, които сега разглежда съдът – в делото, което заведох, обжалвайки безпрецедентно несправедливото наказание. Тия дни очаквам да се проведе обичайния в края на учебната година педагогически съвет и макар че съм в болнични, ето, решавам да участвам в него. И не само това, решавам да се изкажа. Дори решавам да напиша изказването си и да го депозирам предварително, та да се

изключи вариант да ми бъде отказано да говоря – или пък изказването ми да не стигне до адресата си. Е, живот и здраве да е, ще се изкажа там и на живо, стига да бъда допуснат. Ще видим. А ето сега проекта на моето изказване, което поставя важни според моето разбиране и също така твърде горещи проблеми; публикувам в дневника си този текст, щото ми се ще тия проблеми да получат подобаващата гласност, понеже иначе, в така и така създалата се вътрешна атмосфера в училището те няма как да получат своето решение; пък и за да остане за историята го публикувам, защо не; това беше шегичка, малка шегичка, отбелязвам го, за не се ядосват някои хора; ето какво държа да кажа непременно: Уважаеми дами и господа, Искам да се изкажа по едни важни според мен и също така горещи проблеми, касаещи самото съществуване на нашата общност, проблеми, които не търпят, не чакат своето решаване – нищо че съзнателно са държани под похлупак. Така обаче не бива да се постъпва. Не е разумно да се постъпва така. Ето какво имам предвид. Имам за много неща да изразявам своята позиция, ала ще ми се наложи да подбера наистина най-важните и също така най-горещите проблеми. Които наистина не търпят никакво отлагане. И минута отлагане. По които много трябва да се мисли и говори. Защото ако не го правим, ще излезе, че съвсем ни е безразлична съдбата на нашето училище, на институцията, на която всички ние служим. А това, да се надяваме, съвсем не е така. Вече трета учебна година училището има нов директор. Много неща се промениха. Надеждата е да са се променили за добро. Но има доста основания да се съмняваме, че това наистина е така. Аз държа да заявя своето възприятие, което да провокира разговор по проблемите. По тях не бива да се мълчи. Това са крещящи проблеми, по които е живо безразсъдство да се мълчи. По тях е безотговорно да се мълчи. Дори, бих си позволил да кажа, престъпление е да се мълчи. Всички ние носим своята отговорност за това, което се случва: затова изобщо нямаме правото да мълчим. Или да се преструваме, че нищо особено не се случва. Или пък че всичко, представете си, било "бляскаво". Не е така. Животът си има своите противоречия и колизии. По недъзите трябва да се работи, проблемите не бива да се заобикалят – или потискат. Те искат своето решаване. Те крещят за решаването си. Не трябва да се правим на глухи. Ние сме тия, които сме длъжни да работим за решаването им. Но преди това трябва ясно да осъзнаем какво точно се случва. И на тази база да си направим подобаващите изводи. Трябва ли нещата да стават така – или

трябва да стават съвсем иначе? Това ли е най-доброто, на което сме способни – или тепърва трябва да сторим нужното, за да не излезе, че сме се опозорили? Понякога преструването, че няма никакви проблеми, води дотам, че мълчащите се покриват с позор. Защото са си позволили лукса да се държат малодушно. Нашата професия е мисионерска, тя има дълбок духовен смисъл, на който ние в никакъв случай нямаме право да изневеряваме. Напротив, трябва да бъдем на висотата на призванието си. Трябва смело да сочим недъзите - защото това е предпоставка за справянето с тях. Няма друг начин това да се случи. Мълчанието, повтарям, е израз на примиреност. Така не бива да се постъпва. Грозно е да се постъпва така. Недостойно е да се мълчи. Особено глупаво пък е да мълчим понеже душите ни са вледенени от... страх. Живеем в ХХI век. В последните две години си позволих системно да изразявам по всякакви начини своята критична позиция по повод действията на новото ръководство, на ръководството, оглавявано от директорката г-жа Стоянка Анастасова. Повтарям, по всякакви, допустими от закона и от морала ми начини. Бях принуден, тъй като в училището и в педагогическия съвет липсваше подобаващата за свободен диспут атмосфера, да изразявам своите гледища по наистина необичайни начини - в блога си, в медиите, в доклади и изложения до висшестоящите инстанции, опитвах се да провеждам дискусии, открих даже постоянно действащ нарочен семинар по проблемите, опитах какво ли не. Във всичките тия мои изяви ме е водило желанието да провокирам по някакъв начин така потребния ни дебат, без който проблемите не могат даже да бъдат осъзнати, камо ли да бъдат решавани. Уви, това не се получи. Поведението ми беше оценено от ръководството като "скандално", то, за жалост, не разбра, че процедирайки по този начин, аз им давам шанс да осъзнаят истински значимите и съществени проблеми, по които следва да се работи с общи сили и всеотдайно. Вместо да си подадем ръка и да заработим с общи сили, и то в една задължителна среда на партньорство, сътрудничество и взаимопомощ, директорката се опита да приложи спрямо мен едни съвсем овехтели методи "вразумяване" с оглед да мирясам, да се уплаша и да замълча; приложени бяха срещу мен недопустими в съвременните условия методи за разправа, за тормоз, за административно "взискание", изродило се до пошъл педантизъм, бях принуждаван да пиша безкрайни писмени обяснения за някакви илюзорни "нарушения", бях наказван на няколко пъти по какви ли не начини, включително предупреждение за уволнение, "забележки", стигна се дотам, че бях и ощетен по недопустим волунтаристичен начин и

32 финансово, чрез т.н. "диференцирано заплащане" и пр. Както и да е, в резултат на тормоза аз в крайна сметка рухнах здравословно, бях инвалидизиран, в резултат на инцидент бях подложен на животоспасяваща операция; длъжен съм да подчертая дебело, че по такъв начин никога и никой, дори и в най-мрачните времена на социализмокомунизма, не се е осмелявал да се държи към мен, към моята личност по един такъв недопустим начин; в моята некратка 30 годишна кариера на преподавателското поприще, преминала както в университета, така и в училище, не съм срещал такова крайно некоректно и грубо отношение. Спирам се мимоходом на тоя "несъществен" личен момент не за друго, а защото той показва нещо много съществено, което именно е главният недостатък на ръководителката на училището: неумението й да работи с хора, което е фатално важно за всеки, особено пък за един искащ да бъде съвременен ръководител. Ще се поясня. След което преминавам към описание на ония най-важни проблеми, които следва да бъдат решавани. Почти всички от нас (ако изключим най-новите, назначени от г-жа Анастасова преподаватели) много добре си спомнят атмосферата, която цареше в това училище в епохата на г-н Венелин Паунов, предишният знаменит директор на това наше забележително училище. Всички ние, и ученици, и учители, идвахме с настроение за творческа работа, към нас се отнасяха с уважение, деликатно, с признание и разбиране на личностната ни индивидуалност, с такт, имахме така потребната за духовното наставничество на младите настройка за вдъхновена и ползотворна работа: защото нашият ръководител ни беше гласувал доверието бъдем свободни – та да се отдадем с всички сили на нелеките си занимания. Тогава към нас не се отнасяха сякаш сме бездушни чиновници и изпълнители, тогава бяхме признати за творци в нашето толкова отговорно жизнено и професионално дело. Аз даже писах някъде, че тогава в училището цареше една, без преувеличение, "оксфордска атмосфера", да, тогава аз, философът, долавях с всичките си сетива толкова потребния за духовни занимания академизъм от автентичен, сократов и платонов тип, който трябва да не е привилегия само на университетите, а и навсякъде, където се работи за едно истинско, отговарящо на духовните нужди на младите хора образование и възпитание. Да, така беше тогава, всички си го спомняме, ала, за жалост, за няколко месеца всичко това се срина, защото, оказа се, новото ръководство заложи на съвсем други, при това отдавна отречени от живота мениджърски практики. Заложено беше на грубото администриране и на външния контрол. Заложе-

но беше на бюрократичното чиновническо рвение. Всичко трябваше да бъде направено така, че "висшестоящите" да са доволни от новото ръководство, а пък учителите бяха превърнати в прости изпълнители на разпорежданията и директивите на началството. "Началството всичко знае, а изпълнителите трябва само да изпълняват – и да показват един фалшив ентусиазъм в подчинеността си!" – ето този е девизът, на който така всеотдайно служи ръководството около г-жа Анастасова. Формализмът, казионщината и отчетът беше превърнат в модус вивенди на техния стил на ръководство. Учителският екип беше превърнат в "кадри", добри и лоши: добри кадри са ония, които безпрекословно изпълняват, лоши са ония, които задават неудобни въпроси и претендират за "някаква са там свобода", за "някакъв избор" и за "умуване", вместо просто да изпълняват. Вместо педагогическите съвети с пълноценни и творчески дискусии се премина към управление посредством оперативки, на които ръководството просто се задоволяваше с това да сведе до знанието на персонала какво следва да изпълнява. Не можеше нито един въпрос да бъде поставен на обсъждане, понеже оперативките, провеждани в междучасието, не са този формат, в който това може да бъде направено. Разбира се, най-важното и първо по значение "постижение" на ръководството беше това, че беше съсипана без остатък и отровена оная творческа атмосфера, с която разполагахме в предишния период – и която е така потребна за типа духовна дейност, с каквато по същество сме се заели, която сме длъжни да осъществяваме истински, а не наужким. Атмосферата всъщност е най-важното, имам предвид царящата в една човешка общност настройка. Ние, хората, сме своенравни същества и искаме към нас да се отнасят по човешки начин. Бюрократизмът носи в сърцевината си едно античовешко, неподобаващо отношение. Ето първата ми и найосновна претенция към това ръководство: то си позволи лукса да приложи спрямо "човешкия матр`ьял" едно неподобаващо, нечовешко отношение, именно едно бюрократично, администраторско, волунтаристично, командно-директивно, изцяло архаично и несъвременно, немодерно отношение. Така към човешки същества не бива да се отнасят. Доникъде не води едно такова отношение. До нищо добро не води. Всичко съсипва едно такова отношение. Защото то отрязва корените, от които може да израсте нещо положително, истинско, жизнеутвърждаващо, творческо. Повтарям: образованието е форма на духовен живот, а духът има за своя най-естествена среда на развитието си свободата. Учителстването е творчество, а не канцеларщина. Творческият процес се нуждае от свобода и от подобаваща настройка. Убиеш ли на учителя настройката (нагласата), опорочиш ли ду-

шевния му комфорт, посегнеш ли по този начин на достойнството му, ти си му отрязал всички пътища да изпълни задачата си – в съответствие с призванието му, в съответствие с висотата на мисията му. Ето затова, не за друго, аз решително възразявам срещу нечовешкия в сърцевината си стил на ръководство на г-жа Анастасова. Така с хора, с човешки същества не се отнасят, уважаема г-жо Анастасова. Ние не сме роботи, а човеци! Да спра засега дотук. На базата на опорочения и неверен подход се появи питателната среда за покълването и израстването на какви ли не, да ги наречем, грешки, които, независимо че ескалираха с всеки изминал ден, по никакъв начин не можеха да бъдат спрени. Поредица от грешки, които, ако атмосферата беше друга, изобщо нямаше да се случат. Г-жа Анастасова, за жалост, е доста упорит човек и успява да наложи волята си по всички въпроси. Примерно, давам един красноречив пример от най-ранния етап на управлението й: решението й да затвори, да заключи централния вход на училищния двор. Нали си спомняте тази умопомрачителна епопея? Изведнъж на г-жа Анастасова й хрумна да заключи тази врата, като мотивировката й беше: понеже клиентите на заведението до входа влизали да "уринират" в двора, дайте да заключим вратата! Е, заключи я - и май една година я държа заключена. Какво стана, нали си спомняте? Първо, учениците трябваше да прескачат невисоката за тях ограда сякаш са кенгура, нали така беше? Пак всички, които пожелаваха, си минаваха оттам, само дето трябваше да прескачат оградата. Г-жа Анастасова само не се сети да сложи караул, та да арестуват нарушителите. Предполагам, клиентите на онова заведение също са прескачали оградата, когато им се е налагало да се облекчават по малка нужда. Директорката не се вслуша в нито един от трезвите гласове, които открито й казаха, че е твърде глупаво това нейно решение. Е, мина година, тя, изглежда, осъзна грешката си и благоволи вратата да бъде отключена – и да бъде използвана. Този случай е архетипичен, съдържа архетипа на всички останали грешки на ръководството, някои от които обаче не бяха толкова безобидни или духовити. Примерно, кой знае защо, изведнъж се реши да се откажем от кабинетната система и да минем на "класна система", нали така се казва системата, в която всеки клас разполага с една класна стая, а пък учителите от всички учебни предмети биват превръщани в номади, които циркулират всеки час от стая в стая. Добре, запита ли някой какъв е смисълът от тази "реформа"? И доколко тя се свързва със съществените нужди на учениците. Съществените нужди на ученици са свързани с основната дейност на училището като училище: учебната, възпитателната, личностно-формиращата,

33 формиращата техните личности. Изтъкнато ни беше съображението, че причината за тази реформа била тази: така щяло да се опази по-добре училищното имущество. Е, опази ли се? Много е съмнително дали се опази. Но че се навреди на учебния процес, това поне е сигурно. Учителите бяха лишени от възможността да използват съвременните технически и каквито и да било други средства, апарати и устройства за обучение. Те не можеха да ги разнасят от стая в стая. Тия средства станаха неизползваеми. И ред други вреди бяха нанесени на ученическата, пък и на учителската общност. Както и да. Нито един от гласовете, които предупреждаваха за тия вредни последици, не беше послушан, сиреч, остана си глас в пустиня. Аз даже писах специален доклад по този въпрос, който седмици вися в учителската стая без някой да смее да го подпише. Подписа го само г-жа Т. Копривленска. Ето така стигаме до друг един съществен момент, който трябва да бъде очертан. В съвременни условия училищната, пък и всяка друга човешка общност трябва да бъде поставена върху демократични принципи – и само в такъв случай може да е пълноценно съществуваща общност. Демокрацията в нашето училище обаче беше прокудена с идването на власт на това ръководство. Стигна се до парадокса и абсурда в съвременни условия хората да се страхуват гласно да заявят какво мислят. Пак се възроди оня презрян манталитет от годините на комунизма: да мълчим, сакън, за да не се набием в очите на ръководството. Или: важното е аз да съм добре, пък цялото нека ако ще да отиде на поразия. За да съм аз добре, ще трябва да правя мили очи на ръководството, ще трябва да се подмазвам, та да се издигна в очите му - с оглед да заслужа... по-висок дял в т.н. "диференцирано заплащане". Или поне да си нямам излишни главоболия. Или да ме оставят да поучителствам още някоя и друга годинка в пенсионна възраст - както именно става само ако съм лично приближена до директорката. Защо да си усложнявам живота като си позволя да критикувам явните провали на ръководството? Аз да не съм луд?! Ще си мълча. Ще изпълнявам и ще си трая, нека други да бъдат лудите глави, дето неминуемо ще паднат в торбата. Този именно презрян манталитет, не е за вярване, се възроди в нашия поставен пред най-тежкото си изпитание "колектив". Щом няма в една общност гласност и откритост, вместо това се появяват слуховете, шепненето с приглушен глас по ъглите, интригантството, клюкаренето, подливането на вода на другия, на "лошия". Аз не съм вярвал, че такива явления са възможни в нашите съвременни условия, но ето, уви, оказа се, че не само са възможни – а са и съвсем реални. Като писах за отровената атмосфера в

училищната общност, съм имал предвид и това. В съответствие с изложеното вече се стигна дотам, че нито един от истински важните, сложни, тежки, горещи, парещи даже проблеми на училищния живот в нашата общност вече не можеха да бъдат обсъждани, и то по подобаващия начин, именно на съответните демократични форуми: училищен, учителски съвети, открито, честно, гласно, разгорещено, както и трябва да бъде. Не, на хората се уби желанието да разговарят по тия проблеми и то особено пък по този така човечен и истински начин. Разговаряше се, ала иначе. Знаете вече как. Тихо, шепнешком, по ъглите, на четири очи. За всичко вече се разговаря по този начин. Рядкост е някой гласно да заяви какво мисли – и в тая вече отровена атмосфера това неминуемо се възприема като скандално, а не както трябва да бъде, а именно, като нещо съвсем естествено. Появи се дори и групичка от клакьори, които на всяко едно обсъждане, което някъде, да речем, е започнало, мигом скачат и почват да хулят оня, които си е позволил да отрони и дума против "нашето мъдро и толкова добро ръководство". Недостойна работа е това подлизурство. И симптоматична. Такива явления потвърждават тезата, която си позволявам тук да издигна: работите в нашето училище не вървят на добре. Напротив, вървят в лоша, недопустима посока. Така обаче не бива да продължава. Хлъзгането по тая плоскост до нищо добро няма да доведе. Ще каже някой: а бе защо, Грънчаров, ровиш сега с това писание, с това изказване? Какво толкова искаш? Що, драги, не си кротуваш? Що не вземеш най-после да мирясаш? Що се правиш на герой, дори след като толкова много пострада? Кога ще ти дойде на теб акъла в главата най-после? Мълчи си и вегетирай бе, луди човече?! Търпи до пенсия, какво има да мърдаш толкоз? Никой няма да ти изръкопляска, ако очакваш това, горчиво се лъжеш! Луд, луд човек, явно вече съвсем не е наред с акъла тоя – особено след като му направиха онази операция на главата! Горкият човечец?! Да кажа две думи относно мотивацията на моето отношение и поведение. Всеки нека да си мисли каквото иска, но и аз имам право на свое разбиране. Даже бих си позволил малко да разширя въпроса. В тази ситуация вече е интересна не само мотивацията на моето отношение и поведение, а всеки един от "колектива" е длъжен найкритично да погледне на собственото си отношение и поведение. Не съм интересен аз, важен е обаче принципът, който се опитвам да прокарам; да, понякога отчаяно, понякога прекалено емоционално, може би дразнещо, но аз поемам всички рискове съвсем съзнателно – и с ясна цел. И тя не е тази, която, възможно е, витае в нечии глави: не, декларирам, че не ща да катурна

това ръководство и аз един ден да седна на директорския стол. Тази мисъл даже и не ми е минавала в главата. Не съм чак толкова плосък човек. Друга, съвсем друга е причината. Аз, признавам си, съм сантиментален човек. Обикнах това училище, в което, както са потръгнали работите, нищо чудно и да умра - ако изобщо докуцукам един ден с последни сили до пенсия. Да, привързах се към училището, не толкова към сградата, не и към учениците (те, знаем всички, са всякакви – и често някои от тях успяват да ни опънат нервите така, че трябва да си мазохист, че да изпитваш наслада особено към някои аспекти на учителстването!), не и към "колектива", не, привързах се към неговия дух, към културната традиция, която това наше наистина знаменито училище излъчва. Привързах се към духа на ПГЕЕ-Пловдив, причастих се към него, той заживя в душата ми и овладя и моя личен дух; в този дух на нашата гимназия са вградени и за вечни времена ще витаят духовете на такива човечни и трогателно незабравими исполини на учителстването, явяващо се същинско изкуство на съзиждането на човешките души, като Жак Асса, Венелин Паунов, Иван Блянтов, Йорданка Господинова, г-н Марински, Станко Станев (Бог да прости починалите!), Радомир Парпулов, Вангелина Искрова... (изброявам само тия, за които съм имал шанса непосредствено да съм им се възхищавал; добре знам, че има още много други, които, за жалост, не познавам); в този дух на нашето знаменито училище са вградени духовете и сенките на хилядите негови възпитаници, които сега са пръснати по целия свят – ето затова неговото бъдеще, неговата съдба съвсем не могат да ми бъдат безразлични. Тази, повтарям, само тази е единствената причина да реагирам толкова остро и болезнено спрямо недъзите, защото те, по моята преценка, са винаги найжестоки рани, които биват нанасяни върху пулсиращото от живот тяло на нашето знаменито училище. И наш нравствен дълг е да реагираме – ако искаме да не се опозорим. Причината да реагирам по този начин е единствено нравствена и, така да се рече, философска. Мой дълг като философ е да казвам истината въпреки всички неудобства, които това може да ми донесе. Такава е ориста на истинските философи. Позволете ми да имам манията и моята съдба да носи в себе си нещо от орисията на истинските философи. Даже и само по простата причина, че се отвращавам да бъда философменте – или карикатура на философ... Сами разбирате, че още много може да се пише и говори, но се налага да спра съвсем ненадейно ето тук. Едно, че се изморих да пиша, а аз съм болен човек, намиращ се във възстановителен период след тежка операция, така че ми е простено да се изморя. Друго, че е най-добре написа-

34 ното дотук просто да се възприема като една покана за разговор; аз нямам претенцията, че с един текст мога да очертая всички проблеми – и дори да предложа начините за решаването им. Не, това е глупаво да се очаква; ето и затова спирам. В изминалата (или по-скоро по-правилно е сега да се каже в по-предишната, не тази, която току-що измина) учебна година аз написах цяла една книга все по същите тия проблеми, тя носи заглавието НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие Есета за освобождаващото обучение и образование), там съм казал какво мисля по повечето въпроси – и от какви идеи за промяна на ситуацията се вдъхновявам. (Апропо, това е същата книга, за която ме съди пом.директорката и синдикална лидерка на училището г-жа К.Стоянова; тя ме съди "за обида и за неправилни мисли", които там съм имал дързостта да напиша!) През тази, през учебната 2012-2013 г. моя милост, като плод на остракирания така грозно от ръководството на училището мой методически семинар аз издадох три брошури, в които се очертават проблемите на нашето училище и в трите значими по моето възприятие сфери и ги издадох под общата рубрика ГОРЕЩИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО НА МЛАДИТЕ, съответно със заглавията ПРЕПОДАВАНЕТО, другата съм нарекъл ДИСЦИПЛИНАТА, третата – ВЪЗПИТАНИЕТО. Всяка от тия брошури има по около стотина страници, те са добра основа за да се проведе пълноценна и ползотворна дискусия, стига да го има желанието – и настройката. Уви, до този момент такъв един отклик от страна на ръководството не се забелязва. А в съответствие с казаното по-горе вече от всички се разбира, че в рамките на реконструираната, на възпроизведената от г-жа Анастасова административнодирективна система на ръководство нещо може да се случи само и единствено ако бъде инициирано и благословено от самата нея. "Народните маси" в тази система нямат правото на глас, камо ли пък на бунт. Това, че нищо особено не се случва в тази посока е красноречиво доказателство за верността на горните констатации. Изобщо обаче не ме радва това, че получавам такива всекидневни потвърждения за своята правота. Много мразя да съм прав – особено когато работите изобщо не вървят в добра посока... Някой трябва да поеме цялата отговорност за случващото се. Това вече е въпрос на морал и на лична съвест. Примерно отговорност трябва да бъде поета и за това, че в продължение на една учебна година учениците бяха ощетени в найважното отношение – качеството на тяхното образование! – понеже в преподаването не бяха използвани съвременните методически и технически средства (заради злополучната, архаична и съвсем неподходяща

за ранга и нивото на учебното заведение "класно-урочна система", въведена от директорката). Това изобщо не е безобидна "подробност от пейзажа", напротив, голям гаф е. Аз няма да призовавам за оставки, понеже, повтарям, това би следвало да е въпрос на личен избор, на личен морал и въпрос на съвест – и достойнство. Мъчно ми е, че работите стигнаха до такъв край, но е съдбовно належащо неблагоприятният ход на нещата да бъде спрян колкото се може по-скоро. За доброто на институцията, за бляскавото й бъдеще, което тя безспорно заслужава, не за нещо друго... КЪДЕ СИ, БОЙКО, СПАСИ ОСИРОТЕЛИТЕ НИ БЕЗ ТЕБ ДУШИ?! :-) БОЙКО, ВЪРНИ СЕ! :-)

Българи, да скъсаме тази нишка още днес-утре, да направим така, че мафията да сдаде държавата на гражданите – ето за това си заслужава ако трябва да не спим в близките дни, ала да победим!

Да си върнем обратно държавата, окрадена ни от мафията – ето този лозунг трябва да ни окриля! Българската държава повече и миг не трябва да остава феодално владение на мафията – тя е наша! НИЦШЕ ЗА... ЛУДОСТТА НА ВЕЛИЧИЯТА!

Винаги можем да се поучим, да почерпим смисъл от мъдростта на великите философи... "НЕ БОЙ СЕ, САМО ВЯРВАЙ..."

Къде си, мишок? БЪЛГАРИ, ДА НАПРАВИМ ТАКА, ЧЕ МАФИЯТА ОЩЕ ДНЕС-УТРЕ ДА СДАДЕ ДЪРЖАВАТА НА ТИЯ, ОТ КОИТО Я ОТКРАДНА: ОТКРАДНА Я ОТ НАС, ГРАЖДАНИТЕ! Мандатокрепителят Сидеров – добро словесно попадение на Виктор Николаев, водещият на сутрешното предаване на БТВ. Та по този повод ме осени следната мисъл: Кворумокрепителят и мандатокрепителят Сидеров по този начин крепи цялата днешна власт в България, и, ерго, също така крепи и цялата олигархично-мафиотска система, на която този Парламент е еманация, израз и служител – давате ли си сметка колко "здрава" е нишката, на която всичко се крепи в присвоената от мафията българска държава?!

"Не бой се, само вярвай..." (Лука 8:50) (Приведено от Пахомий Желев)

35 ДЕЗЕРТИРАЙКИ ОТ ПАРЛАМЕНТА, ГЕРБ ПОКАЗА ИСТИНСКОТО СИ ЛИЦЕ: ЧЕ И ТОЙ СЛУЖИ НА ТИЯ, НА КОИТО СЛУЖАТ И БСП, И ДПС, И АТАКА юли 4, 2013

интересите на които така самоотвержено служат БСП, ДПС, АТАКА. Това е истината, която не трябва да бъде крита и подменяна с лъжи. Тя трябва да бъде осъзната от всички. Нека да имаме благоразумието да не се хващаме и връзваме на лъжите и кьорфишеците, които тия “театрали” така нескопосано ни пускат… НЕЩО ЗА ИЛЮСТРАЦИЯ НА ГОРЕКАЗАНОТО:

Г-н Антоний Гълъбов е написал следните думи, които изцяло подкрепям – и по-долу, под неговите думи, се аргументирам защо го правя: „Отказът на ГЕРБ да застане в ролята на представител на критично настроените български граждани на управлението, но там, където му е мястото – в пленарна зала, по същество вади ГЕРБ извън уравнението“. Напускайки Парламента, ГЕРБ дезертира от отговорността си да работи за интересите на ония, които са го пратили в Парламента. Както и да усукват гербоваците и техните платени агитатори, това е голата и горчива истина… Ето, сега ГЕРБ може вътре в Парламента да бъде представител на протестиращите и да направи много за реализацията на техните искания. ГЕРБ нищо не прави в тази посока. Избягаха от Парламента и мълчат като мишоци. Това именно показва, че и тях ги устройва статуквото. Олигархичното статукво. И разположението на силите в парламента. Че и те са актьори в този театър, който служи на мафията. Че и те са слуги на същата тази мафия. Защо нищичко не правят за да бъде решена политическата криза? Значи и те тихомълком искат положението да си остане така, каквото е. Да си подепутатстват още, щото повечето от тях едва ли някога изобщо повече ще бъдат депутати. Никакво съзнание за отговорностите пред страната и нацията нямат гербоваците. Боко заяви, че щял да се върне в парламента ако Станишев му се бил… извинил?! Абе, Тикво, ти съзнаваш ли какво дрънкаш?! Какви са тия глупости? Ти заради обидата на Станишев ли напусна Парламента? ГЕРБ са дезертьори-съучастници в олигархично-мафиотските изстъпления, на които сме свидетели. ГЕРБ показа истинското си лице: че и той служи на тия, на които служат и БСП, и ДПС, и АТАКА. Че е в тайно съглашение и заговор с тях. ГЕРБ не действа от свободна воля, а е зависим от същите тия олигархично-мафиотски кръгове, на

Владислав Горанов – депутат от ГЕРБ, доскоро изпълняващ декоративни функции при финансовия министър на Бойко Борисов Симеон Дянков, на въпрос защо получават партийна държавна субсидия по 17 000 лева на избран депутат, след като не ходят на работа, отговори така в партийната централа на ГЕРБ: „Получаваме субсидиите, за да ви даваме пресконференции!”

(Tosho Peykov)

това правят какви ли не мерзавщини, своеволия и злоупотреби, трябва да се махнат и на тяхно място следва да бъде избран представителен парламент и представително правителство. Това е положението, просто е, изключително е просто: нима не го разбират тия "полезни идиоти", подкрепящи този парламент и това правителство на марионетката Олигарски – и най-вече политическите уроди, стоящи зад него, които са се полакомили да властват на всяка цена и в противоречие със становището на суверена – народа?! АКО НАБЛЯГАМЕ НА ТОВА, КОЕТО НИ РАЗДЕЛЯ, ДОНИКЪДЕ НЯМА ДА СТИГНЕМ, НЕКА ДА ЗАЛОЖИМ НА ТОВА, КОЕТО НИ СБЛИЖАВА юли 3, 2013

ПОДКРЕПЕТЕ ПЧЕЛИТЕ И ВИЕ: БЕЗ ПЧЕЛИТЕ ВСИЧКИ НИЕ ЩЕ ОТИДЕМ ПО ДЯВОЛИТЕ...

Аз подкрепих петиция в защита на пчелите. Подкрепете пчелите и вие. Без пчелите всички ние ще отидем по дяволите... ВКРАТЦЕ МОЯТА ПОЗИЦИЯ ПО НАСТОЯЩАТА НЕЛЕКА СИТУАЦИЯ, КОГАТО ДОЙДЕ МОМЕНТЪТ ДА БЪДЕ ПРЕЧУПЕН ИНАТЪТ НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ

Не може да се нарече "парламент" или "правителство" нещо, което не представя народа и не се подкрепя от народа. Тия, които държат властта по този начин, се наричат узурпатори – и тирани. Тоест парламент или правителство, неподкрепяни от народа или подкрепяни само от една четвърт от народа, които при

На снимката: Национал-социалистите Хитлер и Сидеров – на излизане от инструктаж при социалистите на “Позитано20″… Моята бележка от тази сутрин – виж Вкратце моята позиция по настоящата нелека ситуация, когато дойде моментът да бъде пречупен инатът на управляващите – предизвика кратка, но съдържателна дискусия по един изключително важен проблем, който си виси и чака своето решаване, а именно въпросът за единодействието на протестиращите с ония политически партии, които имат родствени с техните ценности; щото протестиращите могат да постигнат нещо само ако си обединят силите с някои партии, иначе нищо няма да постигнат, това е аксиома; второ, трябва да се мисли и да се работи за единодействие на проевропейските български политически сили с ГЕРБ, който, както и да го погледнем, е важен фактор в политиката у нас; зачената дискусия по тия проблеми ми даде възможност да развия гледната си точка; ето какво си казахме в тази връзка: Емил Николчев: Грънчаров, не съм фен на ДПС, Атака и разновидностите на БКП! Кажи нещо за ОПГ (организираната престъпна група) ГЕРБ!

36 Eva Dimitrova: Грънчаров беше много ясен в написаното, но явно Вие, Николчев, трудно правите асимилация. Ще Ви го изясня – става дума за парламента като цяло! А не да обсъждаме това, което на Вас Ви харесва. Започвам да се чувствам все едно съм в същия този парламент, съставен от малоумници! Емил Николчев: По-леко с квалификациите! За Парламента като цяло всичко отдавна е ясно – нови избори! Въпросът ми към гн Грънчаров е много конкретен – личната му позиция за организираната престъпна група ПП “ГЕРБ”! Асимилирахте ли, Димитрова? Не съм Ви канил да влизате в дискусия когато общувам с мой ФБ приятел! Или има и друго – принадлежност към гореспоменатата от мен група! И по-леко с кафето и адреналина – да не изпаднете в амок! Ангел Грънчаров: Г-н Николчев, а Вий защо нищо не казвате за БСП? Защо не употребихте тази абревиатура?! Да не сте техен потаен фен, който обаче се срамува от своето сърдечно пристрастие?! Емил Николчев: Грънчаров, ако посетите стената ми ще стане ясно, че участието на комунисти в управлението на държавата във вида, в който ни го поднасят и БСП, лично за мен е абсолютно НЕПРИЕМЛИВО! Стремя се да бъда обективен и за това не правя разлика между т.н. “десни” комунисти (ГЕРБ) и т.н. “леви”(БСП)! Всички други интерпретации ще бъдат плод на вече направен избор и като такъв – пристрастни! Лошо няма, всеки е в правото си! Но пак не е ясна Вашата позиция!? Защо? Неудобно ли е?! Ангел Грънчаров: Г-н Николчев, поставяте важен и коварен бих казал въпрос. Моята позиция спрямо ГЕРБ, спрямо Б.Борисов е ясна, и то не от вчера; още от появата ме на политическата сцена аз съм негов найяростен бих казал критик, изобличител и отрицател. Но нека не смесваме тия неща. Че съм против този Парламент и това правителство не значи, че съм ЗА Бойко Борисов. Аз не съм представен в този парламент. При едни нови избори се надявам да бъда представен. Нямам никакво доверие на Б.Борисов и нямам илюзии спрямо неговата политика. Смятам партията му за проект на тайните служби, инспириран и финансиран от Русия. Дали “творението” се е обърнало обаче срещу своя творец, това не мога да кажа с положителност. Иска се време. Ако ГЕРБ, при всичките си кусури обаче, следва една проевропейска и проатлантическа политика, т.е. ако тази партия остане вярна на европейската геостратегическа ориентация на България, то

аз бих рискувал да им дам известна подкрепа, без обаче да отслабвам огъня на критиката си срещу всичко онова, което при тях така дразни. Като подкрепяме някакви политици не значи, че трябва да ги обичаме: политиката не е любовна сфера. Мога да подкрепям и мразен от мен политик, стига да прави нещо добро за България. И пак да си го мразя. Прочее, политиката е сфера на интереси, не на чувства и на любовни трепети. Също така да добавя още нещо, което според мен е важно. Не бива да се оставяме на някакъв дребнав и доста злостен сектантски подход, според който следва да подкрепяме само ония политици, които са “наште”, и да мразим изцяло ония, които по някакви наши причини не ни харесват. Понякога и дори винаги в политиката се иска обединяване на хората в по-големи обединения, т.е. съюзяване с хора, които не са ти приятни изцяло, но с които имате някакви общи интереси или ценности. Аз например съм съгласен временно да се съюзя с хора, които не ми харесват в много отношения, но които, да речем, имат проевропейска ориентация, сиреч, не се борят за връщането на България в руската имперска сфера на влияние. Тук според мен е водоразделът в днешната ситуация: следва да се делим на българи-европейци и на поддръжници на руската имперска политика, т.е. на такива, които пак са готови да хвърлят България в лапите на руската мечка. Ако сред гербоваците има хора, които са за европейската ориентация на България, аз съм готов да потисна интелигентската си погнуса от тях и да им подам ръка – и то ще го направя това само за доброто на България. Вярвам, че ме разбрахте, щото бях доста ясен, струва ми се… А ето, г-н Николчев, във Вашето изказване по-горе долавям една вредна сектантска непоносимост спрямо “десните комунисти” (ГЕРБ), на която, да си призная, и аз често съм се оставял. Но тя, помислете малко, наистина е вредна: хората не са съвършени, човеците не са ангели, че да имаме чак такива големи претенции към тях, и особено пък да искаме да мислят ИЗЦЯЛО като нас. Нека да имаме различия, нека да спорим, нека да не мислим еднакво, но онова, което ни обединява, нека то да е водещото, а не това, което ни разделя. Ако наблягаме на това, което ни разделя, доникъде няма да стигнем, нека да заложим на това, което ни сближава. Моментът изисква това днес, в този исторически откъслек от съществуването на България. Длъжни сме, иначе всичко ще отиде на поразия. Всички българи, които държат България да си остане европейска, демократична, и просперираща един ден държава, са длъжни да си подадат ръка срещу проруско-ченгесарските политически сили у нас (БСП, АТАКА, ДПС). Това е акси-

ома. Ако искаме да оцелеем като нация, достойна за едно по-добро бъдеще, сме длъжни да направим максималното за решаването на тази насъщна задача на обществения живот у нас… ТВОРЧЕСТВОТО НА ФРАНЦ КАФКА Е ПРЕИЗПЪЛНЕНО С ОГРОМЕН ФИЛОСОФСКИ И ЕКЗИСТЕНЦИАЛЕН СМИСЪЛ

На 3 юли 1883 Франц Кафка е роден в Прага, в семейството на търговец от еврейски произход. Почти във всичките си творби Кафка разработва темата за личностното поражение пред неведомите сили на закона и непроницаемите житейски условности. Героите му напразно се стремят към социална значимост, а крушението им е представено най-често в леко иронична светлина. Текстовете на Кафка са ясни и в същото време закодирани и херметични. Поради предметния език, несложното действие и ярката образност те изглеждат леснодостъпни, но стават трудни за възприемане, когато се долови тяхната неизмерима дълбочина и екзистенциална тревожност на посланията им. Днес Франц Кафка, наред с Джеймс Джойс и Марсел Пруст, е смятан за един от "тримата влъхви" на модерната литература. В чест на писателя са учредени две международни литературни награди — през 1979 г. от град Клостернойбург и през 2001 г. от родния град на писателя Прага. (Представи: Vasil Karaivanov) ДЕВЕТНАДЕСЕТИЯТ ДЕН НА ПРОТЕСТА

37

Таваришч Дмитрич, колко са протестиращите?! :-) Източник на изображенията ЕТО КАКВО ОЗНАЧАВА МАФИЯТА ДА ПОБЕДИ ПРОТЕСТИРАЩИТЕ юли 3, 2013 Публикувам благодарение на “Дневник” едно към едно посланието на режисьора Стоян Радев от предаването “Тази сутрин” по БиТиВи:

Не знам дали хората си дават сметка какво означава протестите да спрат и управляващите да останат на постовете си. Това означава в един открит двубой нечленоразделната платена агитка на националистите, която пика на колоните на националната опера да победи световната оперна прима Александрина Пендачанска. Това означава жалките политически марионетки, които участваха в едно престъпно назначение на шеф на ДАНС, да победят големите български актьори и режисьори като Камен Донев, Явор Гърдев, Теди Москов. Това означава авторите на доноси да победят най-четения и превеждан съвременен български автор Георги Господинов. Това означава платените журналисти на Делян Пеевски да победят свободните журналистически гласове, които са чест за професията във вашата телевизия и в останалите медии. Това означава истеричният глас, който призовава всички към омраза и насилие, да победи хилядите протестиращи, които дори не стъпват по тревата, когато

протестират и с усмивки дават минерална вода на полицаите. Това означава икономистите и юристите, които се погрижиха за монопола над хазарта и за закони, които облагодетелстват олигархията, да победят икономическите и юридическите експерти на неправителствените организации. Това означава престъпните босове и техните дебеловрати бодигардове да победят родителите с деца на раменете си, отишли да протестират. Или с други думи това означава позорът на нацията да победи гордостта на нацията. Видеото с неговото изказване е едно от най-споделяните неща по темата за протестите в социалните мрежи днес.

(Stefan Tafrov)

02 юли 2013, вторник МНОГО УМЕСТНО, МНОГО ПОДХОДЯЩО МЯСТО ДА СЕ КАЖЕ ТОВА – БРАВО!

(То, апропо, нещо такова се получи и сега: сега също имаме две комунистически партии, именно ГЕРБ и БСП, които се сменят във властта – да видим докога!) Това помня за Ст.Ганев, което е говорил на конференцията тогава, било е някъде 1987-88 г. лятото или 1989-та, не помня точно; тия неща не се знаят, не са популярни, но аз помня тезата на доклада му прекрасно; в ония перестроечни времена, тогава тя звучеше дори революционно. Утре, ако се сетя, ще разкажа поподробно за спомена си от тази конференция. В нея участваха също и Янаки Стоилов, дългогодишен функционер и абониран за Парламента депутат от БСП (тогава беше близък със Стоян Ганев), сегашната правистка проф. Средкова, туй си спомням. Моя милост тогава изнесе доста скандален доклад за свободата и демокрацията. Бяхме тогава млади и щури. Такива ми ти работи... ГАУЛАЙТЕРЪТ НА БЪЛГАРИЯ, УПЪЛНОМОЩЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ НА МОСКВА ПО УПРАВЛЕНИЕТО НА ЗАДУНАЙСКАЯ

СТОЯН ГАНЕВ СЕ ПОМИНА – БОГ ДА ГО ПРОСТИ! ОТНОВО ХИЛЯДИ ПРОТЕСТИРАТ НА 18ТИЯ ДЕН НА ПРОТЕСТА ПРОТИВ ПОЛИТИЧЕСКАТА МАФИЯ, ОКОПАЛА СЕ ВЪВ ВЛАСТТА: БРАВО, СОФИЯНЦИ!

БТА преди минути: Почина Стоян Ганев ПЪРВИ РЕАКЦИИ ОТ ФЕЙСБУК: Margarit Mitsev: Бог да прости един достоен и недоразбран човек! Ангел Грънчаров: Не знам, не го познавам лично. Само от най-ранните му години, още преди 1989 г., на една научна конференция го виждах; тя беше на морето, тогава ми направи добро впечатление. Още преди 1989 г., на тази конференция, изнесе доклад за "двупартийна система", в която да има... две конкуриращи се комунистически партии!

Продължавайте все така: до победата! С вас сме – от цяла България! Източник на изображението

38 Долу руско-кагебистката мафия, тероризираща ни вече толкова години, да живей свободна и европейска България! РАЗСЪЖДЕНИЕ ЗА ДОМАТИТЕ, СНАБДЕНО С НЕЩО КАТО ФИЛОСОФСКА ПРИТЧА ЗА КУЧЕТАТА – И ЗА КУЧКИТЕ 02 юли 2013, вторник

Днес решавам да пиша за... доматите и за... кучетата. Не, не за бездомните кучета ще пиша, ще разберете за кои; за едни по-интересни кучета ще пиша. За едни човешки, екзистенциални кучета искам да кажа нещичко. Искам да разкажа нещо за тях, нещо, което прилича на нещо като притча. Философска притча. А за доматите... прочее, да започвам, направо да кажа за какво става дума, без да го усуквам повече. Минавам тия дни с колата си покрай борсата за зеленчуци, намираща се на края на село Лозен, Пазарджишко. Зад самата борса са градините, където растат доматите. Няма никакви разходи за транспорт. Цените - по-високи от тия, дето са на пазара в Пловдив. При това всички търговци (някои от тях може и да са производители) са се наговорили и навсякъде цената е все една и съща, личи си по етикетчетата, при това е доста висока. Минавам покрай редицата, гледам, никой не ме подканя да си купя. Гледат ми сеира. И чакат да видят колко ми е акъла – и дали ще мине номера им при мен. Правят си тест за интелигентност с мен, пустите му селски търговци; доста са хитри и нагли обаче. Най-накрая моя милост се пали и казвам на последния изнудвач: "Абе при вас цената е по-висока даже от тая на пазара в Пловдив бе!", а той ми отвръща: "Ами иди си купи домати тогава от пазара в Пловдив!"; "Ще ида, а пък вий сами си яжте доматите!" – тъй завърши нашият разговор. Разбира се, нищо не купих. Чудно ми е обаче как става така, че вчера си купих две кила домати, докарани чак от Полша, които са три пъти по-евтини от тия, които човек може да намери на борсата в село Лозен, Пазарджишко! Някой ако може да ми разнищи тая загадка, ще му бъда много благодарен. На пазара в Пловдив – аз съм му чест посетител, имам предвид пазара в моя район, район Тракия – историята пък е друга. Това е най-скъпият пазар в града, тук цените са най-високите. Просто има десети-

на търговци, които са се наговорили да дерат кожата на горкия потребител. На тоя, на когото не се пътува до центъра: там пазарите са значително по-богати и цените са доста по-ниски. Там пазарите си заслужават името "пазар". Това в Тракия е място, където са се събрали група изнудвачи, никакви търговци не са. Търговията е създала съвременния свят, такъв, какъвто е, у нас, в нашенския див "капитализъм", това, което е наречено "търговия", се опитва да погребе тоя пусти "капитализъм". Когато се съедини комунистически манталитет с... "пазар", се получава мафия. И терор над потребителя. Ето какво имам предвид. Както и да е. Да кажа нещичко за наблюденията си за изнудването на тракийския "пазар". На "пазара" в квартал Тракия в Пловдив. Значи търговците дремят по цял ден и чакат жертвите си; турили са найвисоките цени. Кварталът е голям, казват, че бил вече 80 000 жители, знам ли, от тях все ще се намерят нужните балъци, които да изкупят скъпите и прескъпи домати, краставици, дини и прочие. Да, ама изнудването е толкова яко, че явно трудно се намират чак толкова балъци. И стоката на тия апаши, наричащи се "търговци", залежава. Доматите, като стоят дни наред, омекват, а краставиците стават гъвкави като че ли са от гума, от мек силикон. Фащаш краставицата за единия й край и тя се огъва. Това обаче не смущава търговеца. Той предпочита да хвърли в края на краищата стоката във казана за боклук, но да не намали цената. Знам ли, ако я намали, другите търговци могат да го набият, че е почнал да ги конкурира "нелоялно"; не знам дали сте забелязали, на нашенските пазари, за разлика от пазарите в целия свят, няма конкуренция. Тя, конкуренцията, тук е забранена. Тук има картел и мафия. Тук потребителят, купувачът, е хванат за гушата: купувай или мри, този е девизът тук! Е, моя милост не обича да го изнудват. Аз не се поддавам на изнудване. Отивам в някой хипермаркет и си купувам каквото ми трябва. Ето, вчера си купих домати от Полша. Три пъти по-евтини от доматите на борсата в село Лозен, която се намира току-до зеленчуковите градини. Как става така, че полският производител успява да спечели мен, бедният български интелектуалец, намирайки се на хиляди километри от мен, и имайки такива разходи за транспорт, и то да ме спечели както с цена, така и с качество – ето нещо, над което трябва да се замислят българските... изнудвачи, наричащи се търговци и също така производители. Щото и производителите не са цвете за мирисане: искат да се забрани вноса на чужди домати, та българският потребител да бъде хванат за гушата и да купува само наши, родни, патриотични домати, които са скъпи и прескъпи! Е, тая няма да стане.

Защото има свободен пазар. В него ще оцелее този, който има не само акъл, но и има известен морал. Да мрат изнудвачите, аз така викам, щото са неадекватни към условията. Не ща да ме изнудват, дори и патриотизма не е нещо, с което могат да ме подкупят. Щом не могат да се възползват от предимствата си на тукашни, български производители (а те имат ред предимства, от които обаче не се възползват, ако се възползваха, с лекота биха победили чуждите производители и търговци!), щом са се юрнали към пустото лесно забогатяване за сметка съдирането на кожата на потребителя, нека да мрат. Всеки ще си получи заслуженото, пазарът поставя всеки на мястото му. С хитруване и изнудване работите не стават. Трябва да се играе честно. Който играе честно, ще бъде възнаграден. Пазарът е най-великото изобретение на цивилизацията. Ще каже някой: вносните домати да "ГМО", яж вносни домати и мри, ний ще си ядем скъпи и прескъпи български домати, щот само те не са "ГМО". Ами яжте си. Аз от такива плашила като туй "ГМО" не се плаша. И не вярвам нашите домати да са чак толкова натурални, колкото ги пишете. При това вече не са и вкусни българските домати – но това вече е друга тема. Не мога да разбера как доматите в градината на майка ми са така вкусни, а тия на пазара – не са. Твърди са като... кютуци. Ето, турски домати и дори полски, оказва се, са повкусни. Миришат на домат. Наште вече на нищо не миришат. Както и да е. Стига за тия пусти домати. Да мина сега към кучетата. Ще бъда съвсем кратък, за да не стане дълго. Нямам предвид бродещите кучета. А ми се ще да разкажа нещо като притча за едни други кучета – човешки кучета. И кучки. Не може без кучки. Ето тая притча. Философска притча. Представи си, че си тръгнал по крайно важна работа някъде. Облякъл си се с костюм, лъснал си обущата, искаш да се представиш добре, работата ти наистина е важна. Съдбовно важна. Примерно, да речем, тръгнал си на интервю за работа. Или за среща с любимата – решил си да й предлагаш женитба. Каквото си искате си представете. Значи вървиш, замечтан и омаян от блянове за бъдещето, и изведнъж... те напада куче! Или кучка, все едно. Зъби ти се, джафка пустото му куче. Ти какво ще направиш: ще се захванеш да се бориш с кучето – или ще го отминеш с презрение, даже и без да го погледнеш?! Разумното е да отминеш пустото куче, не дразнейки го изобщо. Щото а го раздразниш, а то разбере, че му обръщаш внимание, ще ти се озъби повече. И после може да стане една, която не е за разправяне. Представи си, ти вземеш пръчка, шибнеш пустото куче, то жално изквичи, квиченето му дава сигнал на цяла една сюрия бродещи кучета, те идват, наобикалят те, ти

39 почваш да се биеш смело с тях, те почват да те ръфат, ще ти разкъсат хубавия костюм, ще откъснат някоя и друга мръвка от теб, ще стане така, че в един момент съвсем ще забравиш за важната работа, по която уж беше тръгнал. Тия пусти кучета и кучки могат да ти съсипят кариерата и живота даже. Но и ти си си виновен: щото си им обърнал неподобаващо внимание. Не заслужават чак толкова голямо внимание пустите кучета и кучки, които срещаме в живота си. Те трябва да бъдат отминавани с презрение. Обърнеш ли им внимание, си загубен. Тъпа работа. Заради едни кучета и кучки ще пропаднеш даже. И ще забравиш за истински важното, за което се беше отправил на път. Сфащате ли сега за какво се отнася моята притча? Схващате ли за какво намеквам?! И сред хората около нас има такива, които са нещо като кучета и, респективно - кучки (когато са от женския пол). Зли и долни, ръмжат, лаят, зъбят се, беснеят, треперят от ярост, искат да те захапят, искат да те отклонят от истински важното в живота ти, губят ти времето с простотии, отклоняват те от истински същественото и значимото – нали се сещате за какво намеквам?! Сещате се, как да не се сещате. Не е възможно да не сте срещали в живота си още такива човешки кучета и кучки. Пълно е с такива. И ти ще бъдеш пълен глупак ако почнеш да се занимаваш с тях, да водиш епични битки, в които, разбира се, кучетата и кучките ще победят, а пък ти ще бъдеш здравата наръфан, ще загубиш много мръвки, ще издерат костюмите ти, нищо чудно даже някое по-яко и агресивно куче да ти скочи на врата и да те захапе там – и край, свърши твоята, като едното нищо ще ти гризне вената. И стой па се дръж после! Ще загинеш в борбите с тия долни кучета и кучки, ще умреш мърцина, а не бива така. Много е глупаво. Нали признавате, че е крайно глупаво човек вместо да си върши истински важната работа, за която е роден, и да постига своите успехи, да се захване да се занимава с такива зли кучета и кучки. Откъде-накъде аз да се занимавам с тия кучета и кучки, това моя работа ли е? Има си кучкари за тая работа, нека те да се занимават. Да, ама кои са кучкарите за тия побеснели кучета и кучки, които срещаме по своите житейски и професионални пътища? Е, тук вече работата става значително по-сложна. Ако никой не се занимава с пустите му кечета и кучки, те почват да вилнеят и са вече заплаха за всеки. И тогава някой Марко Тотев (или Дон Кихот) като мен, вместо да си гледа работата, запретва ръкави и почва да се бори с кучетата – и, респективно, с кучките. И животецът си му отива в безкрайни безнадеждни битки. Ще го оръфат пустите му кучета и кучки отвсякъде, безпощадно ще впиват зъби в месата му – докато погине. И ще погине мърцина. Аз, примерно, вече се изморих да се боря с

разните му там кучета и, респективно, кучки. Дали да не взема да дезертирам от тая борба? Май е време да дезертирам, а? Не знам. Трудна работа. Ако човек гледа само себе си, своя интерес, изобщо няма да се занимава с тия пусти кучета и кучки. Ще ги отбягва, а най-добре да се сприятели с тях, да почне да им се подмазва, нали ме разбирате за какво говоря? Иска се срещу кучетата да имаш адекватен подход. И най-злите, предполагам, се поддават на опитомяване. И на дресировка. Трябва да станеш дресьор на разните му там зли кучета и кучки. Нали човекът все пак превъзхожда кучето по ум и разум особено? Да, ама ето, даже и великият Сократ е станал жертва на такива кучета. За Христос да не говорим. Трудна работа е тази. Трудна и за моменти – безнадеждна. Особено за страни като нашата. В която бродещите по улицата кучета са най-малкия ни проблем. Щото има други, вилнеещи човешки глутници, които са къде-къде по-опасни и жестоки. Като едното нищо ще те схрускат. Затуй – по-далеч от тях. Тази ли е умната стратегия по решаването на наченатия екзистенциален кучешки проблем? Вий какво ще кажете, а? Помогнете малко, щото за мен този въпрос е важен. Твърде важен. Съдбовно важен. Ако сте хора, помагайте! ДОБРОТО ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ, А НЕ САМО ДА СЕ ЖЕЛАЕ – ОБИКНОВЕНО САМО ЗА СЕБЕ СИ

Мълчание: Говори само когато с това можеш да обогатиш себе си или другите; избягвай безсмислените разговори.

Подреденост: Дръж всичките си неща на местото им; върши всяко занимание в отреденото му време. Решителност: Решавай да изпълниш каквото трябва; изпълнявай докрай каквото си решил. Пестеливост: Не прави други разходи освен в полза на другите или себе си; не пилей напразно. Трудолюбие: Не губи времето си, винаги прави нещо полезно; избягвай безсмислените действия. Искреност: Не използвай вредни лъжи; мисли непредубедено и справедливо; когато казваш нещо говори по същество. Справедливост: Не вреди на никого с злонамерени действия или като го лишаваш от облага, която си длъжен да му осигуриш.

"Тежко му на човек, които знае да прави добро, а не го прави..." (Из ПРИТЧИТЕ НА СОЛОМОН)

Умереност: Избягвай крайностите; избягвай да вредиш на хората, колкото и да мислиш, че го заслужават.

НЯКОИ МЪДРИ МИСЛИ НА БЕНДЖАМИН ФРАНКЛИН

Чистоплътност: Не допускай никаква нечистота на тялото, дрехите или жилището си.

02 юли 2013, вторник

Спокойствие: Не се тревожи от дреболии или от банални и неизбежни инциденти.

Правила за успех на Бенджамин Франклин: Въздържание: Не яж до пресищане; не пий до замайване.

Целомъдрие: Въздържай се от похотливи занимания освен по здравословни подбуди и за продължаване на потомството; никога от умопомрачение, слабост или в риск за своята или чужда репутация. Смирение: Подражавай на Исус и Сократ. (Предложи: Atanas Ivanov)

ИЗЛЕЗЕ НОВИЯТ БРОЙ НА В-К ГРАЖДАНИНЪ ОТ 1 ЮЛИЙ – И Е ВЕЧЕ В РЪЦЕТЕ НА БЛАГОСЛОВЕНИТЕ СИ ЧИТАТЕЛИ, ЗА КОИТО СВОБОДАТА Е НАЙ-ВАЖНОТО В ТОЗИ НАШ ЖИВОТ...

Вестник ГРАЖДАНИНЪ – Първият блогърски вестник Издава: Център за развитие на личността HUMANUS, основан през 1994 г. Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488 Истината ни прави свободни!