Vestnik GRAJDANIN br. 14 ot 2014 g.

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 14, Год. 6, 2014, 15 Юли, Вторник, Ц. 2 лв.

ПОЯСНЕНИЕ: Как се изнасят 200 000 000 кеш? Според мене трудно и най-вече тежко. Хайде да посмятаме малко. Най-високия номинал на евробанкноти е от 500 евро. Та в една пачка има 50 000 евро. Та значи, някакви си 4 000 пачки са 200 000 000. Сега си представете 2 000 пачки на куп. Грубо казано това е куп с височина около 20 метра. Размерът на 1 банкнота от 500 евро е 16х8 см. приблизително. Представете си, че 100-200 милиона евро в банкноти ще остане незабелязано от европейските финансови органи. Т.е. за да са в банката в брой, едни 400 000 банкноти няма да са в обръщение. Съвсем незабележимо количество. Но и това ще прескочим. Идва момента, че въпросните финансови гении са изнесли тази планина от хартия извън страната. Тя се появява в няколко страни и… трябва да бъде съхранена. Къде? При строгия контрол за разплащане в брой? Или ще си наеме едно замъкче, да си ги складирка? Да приемем, че и това е така. Сега идва въпросът с транспорта. (Продължава на 2 стр.)

Една проруска – и, респективно, антиамериканистка – интернетна медия е публикувала матр`ьял със стряскащо заглавие: Стряскащи факти за САЩ! Мръсната истина за „Американската мечта“!. Този път не ми се налага да коментирам подобен род публикации със лъжливи и смехотворни пропагандни твърдения на КГБ – понеже това го е сторил по един убедителен начин г-н Огнян Минчев, изцяло споделям неговото разбиране: Щат – не щат, подобни публикации ме подмладяват – наймалко с 30 години. Всичко лошо на този свят е в Америка, всичко найхубаво – в Съветския съюз, пардон – вече в Русия. След 90-та година бяха млъкнали за 10-15 години: хората, преживели гнусното крепостничество на болшевизма – поредното историческо превъплъщение на Златната орда – щяха най-малкото да им се смеят, а имаше и риск да ги бият. Спомените бяха живи, гневът от системата на лъжа и подтисничество не беше отшумял. (Следва на 2-ра стр.)

АНТИАМЕРИКАНИЗМЪТ Е НОВОТО СТАРО ЯДРО НА ГОЛЯМАТА РУСКО-ЕВРАЗИЙСКА ЛЪЖА, ЗАМЕНИЛА КОМУНИСТОСЪВЕТСКАТА юли 5, 2014 (От 1 стр.) Днес обаче има млади поколения – хора, родени в годините след рухването на болшевишката система. Тези млади хора са гневни на днешната олигархия, на днешната невъзможност да се реализират, на днешната бедност и липса на перспектива. И – ето кой е виновен: Америка. От няколко години насам отделите на КГБ и ДС, които за последния четвърт век трябваше да се преквалифицират в лъжи по въпросите на „прехода“, днес щастливо се връщат към славното минало. Анти-американизмът е новото старо ядро на голямата евразийска лъжа, заменила съветската. Лъжата, че кремълската сатрапия предоставя жизнената алтернатива на „гнилия Запад“. Преди 90-та Западът бе неприемлив идеологически, днес е отхвърлян „цивилизационно“. Шайката грабители в Кремъл и милионите кротки алкохолици на 1/7 от световната суша били „алтернативна цивилизация“. Днес светът е отворен и хората имат очи да гледат. Но и 5 на сто от хората да излъжеш – пак е от полза. Лъжата и грабежът – както винаги – вървят ръка за ръка…

А иначе – за Америка не се тревожете толкова много, другари! Когато се извият опашки от стотици хиляди – милиони нещастни американци да искат руски паспорти и прописка в Тула, Урюпинск и Псков, тогава се похвалете… Засега само лаете – по стар навик от златните времена на Московската болшевишка сатрапия. Написа: Ognyan Minchev „ТУРСКО РОБСТВО“ У НАС НАИСТИНА НЕ Е ИМАЛО: САМО РОБЪТ МОЖЕ ДА СЕ ГОРДЕЕ С ТОВА, ЧЕ ДЕДИТЕ МУ БИЛИ РОБИ!

Подкрепям тази теза, че у нас „турско робство“ не е имало, имало е нещо „турско…“, но то не е било „робство“, думите трябва да се употребяват точно. Това, че не сме имали държавна независимост и самостоятелност и сме били част от Отоманската империя съвсем не значи, че сме били нечии роби; ничии роби не сме били, ерго, робство у нас не е имало. У нас е имало османски вид феодализъм, с разните му там особености, но същинско робовладение не е имало. Това за „проклетото робство“ е една поетична метафора на дядо ви Вазов, която е влязла по най-тъпи патриотарски подбуди след това в учебниците по история. Защо са тъпи тия подбуди ли? Ето защо: защото ако сме били 500 години същински роби, роби и по дух и по манталитет, то тогава сега не само българите нямаше да ги има, а и България нямаше да я има; а щом ги има, а щом ни има, значи не е било така.

Робите, завършените роби, за нищо не стават, камо ли пък да бъдат народ. Цял народ ако пък е робски, майната му на такъв народ! Правете си сметка колко са извратени ония, които си мислят, че като казват, че било имало „турско робство“, с това били, видите ли, давали основания за някаква „национална гордост“!!! Кой може да се гордее от съзнанието, че дедите му са били 500 години роби? Как кой, робът може да се гордее с това. Ето че тия, които наричат турското владичество у нас „робство“, явно искат и нас в наше време да ни виждат пак роби, ето тази е същината. Свободния, обичащият свободата човек няма да се гордее с такава перверзна гордост от съзнанието, че дедите му били роби – това е изключено. Схванахте ли сега за какво всъщност става дума? Да се надяваме. А иначе ме плюйте колкото си искате. То си е ваш проблем… ГОРКИТЕ ДЕЦА! В КАКВА ДЪРЖАВА СА СЕ РОДИЛИ, МИЛИТЕ! (От 1 стр.)

юли 10, 2014 По повод на публикацията със заглавие Историкът Владо Станев: Турско робство не е имало счетох за необходимо да подкрепя този вярно мислещ историк ето как, с едни философски аргументи; във Фейсбук написах ето какво:

Естествено е да се появят на Мая Манолова костинбродските бусове с двойни дъна и на Сидеров айропланите, с които Борисов е возил пари в Ливан. Представете си и друго. Забъркания шеф на КТБ, след като е измел банката е арестуван в… Созопол. Остава Йовчев да потвърди със записи, че въпросния шеф е

чакал частната подводница на Цв. Василев. И касиерката, също. Операцията е приключила, кинтите са изнесени, а те са си тука и чакат да бъдат арестувани. При всяко едно положение, цялата тази работа с КТБ е толгова сговнясана и съшита с бели конци, че… ПУБЛИКАЦИЯ на Дясна Алтернатива; СНИМКА на: Жюстин Томс АХ, КОЛКО МИЛО, КОЛКО ПОКЪРТИТЕЛНО ЛАСКАВО НИ ОПРЕДЕЛЯТ „БРАТУШКИТЕ“ ЗА СВОЯ ЗАДУНАЙСКАЯ ГУБЕРНИЯ?! юли 5, 2014

В реч в сряда на годишната среща с руските дипломати в Москва той повтори известните си тези, че Русия е обкръжена от врагове, че са застрашени руснаците и „всички, които се възприемат като част от руския свят“ в чужбина и че страната е готова да ги брани с всички средства, особено в Украйна. След което обаче той веднага посочва, че всъщност Москва е искала да спре НАТО. Ето какво точно каза руският президент в речта, текстът на която официално бе разпространен на сайта на Кремъл: Путин: Взехме Крим, за да не влезе там НАТО и да изгубим Черно море КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: И България да не загубят, затова взеха Крим, но това вече е тъй близко до ума, че едва ли си заслужава да бъде упоменавано; затуй и Путин даже не счита за нужно да го спомене: „Курица не птица, Болгария – не заграница!“, ах, колко мило, колко покъртително ласкаво ни определят „братушките“ за своя Задунайская губерния! ДИСКРЕТНИЯТ ЧАР НА БЮРОКРАЦИЯТА: ВЪЗХИТИТЕЛНИЯТ ОТГОВОР НА РИОПЛОВДИВ НА МОЕ ВЪЗРАЖЕНИЕ вторник, 1 юли 2014 г. Публикувам този шедьовър на изкуството на писане на административни документи без коментар; пред него човек може само да онемее: о, славна бюрокрацио, ти си тъй величава в своята находчи-

3 вост, че пред теб ний, простолюдните, стоим само на колене!!!

Четете, възхищавайте се, треперете от възторг! СВОБОДАТА НЕ Е СТРАШНА, СТРАШНА Е НЕСВОБОДАТА – ЩОТО ТЯ РАЖДА САМО ЧУДОВИЩА сряда, 2 юли 2014 г.

Г-н Явор Ганчев, лидер на Националната мрежа на родителите, е написал във фейсгрупата Учители следната реплика, по която се е наченала дискусия; помествам по-долу само моето изказване по повод на дискусията, понеже по правилата на затворените групи не било трябвало да се изнася информация от тях, едно изискване, чиито смисъл аз не разбирам, но се налага да спазвам (вече веднъж бях изключван заради неспазване на тази глупост): Образованието не е присъда със срок на изтърпяване. Не и в 21 век. Все едно ще е дали основното образование е седем или осем класа, дали ще се повтарят класове, дали ще има единствен учебник и целодневно обучение, какъв ще е хорариумът. Това са мюрета, след които учителството охотно плува, само и само да не мисли за необходимостта от фундаментална промяна в системата (от "структурирана около учебника" към "структурирана около ученика").

А ето сега моето изказване по повдигнатия проблем: Подкрепям становището на г-н Ганчев. Промяна в доказано банкрутиралата образователна система означава свобода за участниците в нея, а свобода означава отделната личност да избира всичко онова, което засяга живота и бъдещето й. Не чиновниците да решават за всички, а учениците, родителите, учителите всичко да решават. Нима е толкова трудно да се разбере това?! Свободата не е страшна, страшна е несвободата, щото тя ражда само чудовища. На тия, на които свободата им се вижда страшна, трябва да им се помогне да разберат, че страховете са им напълно неразумни. Свободата освобождава творческия потенциал на всички, и на учителите, и на учениците, и на образователните мениджъри даже, на директорите. Сега, в съществуващата система, всички – учители, ученици, родителите даже – са роби или поне слуги, лакеи, прислужници на всемогъщата система и на всевластния държавен чиновник (на когото, впрочем, не му пука изобщо за качеството на образованието на нашите деца, на него му пука само за едно нещо: властта му да не бъде накърнена!). Коренната промяна означава всички реални участници в процеса на образованието и възпитанието просто да станат човешки същества; да си човек и да си несвободен е невъзможно, човекът е човек когато е свободен – и носи пълната отговорност за всичко, което го касае. Всички неразрешими в рамките на системата проблеми – лоша дисциплина на учениците, неангажираността им с ученето, отвращението им от училището и пр. – ще бъдат решени мигновено ако свободата стане водещ принцип: свободата наистина е онова магическо нещо, което всички проблеми решава и всички загадки разгадава: тъй като всичко вече ще бъде поставено на вярната, на точната основа. А в момента всичко е поставено на невярна основа, поради което всичко е извратено, изкривено, изопачено, невярно, объркано и пр., ето затова и всички в системата са недоволни, всички страдат. (А тия, дето са доволни от системата, тяхното положение е безнадеждно: те вече са станали истински роби – щом не желаят свобода!). Простете, че написах толкова дълъг коментар (аз и по-дълъг коментар мога да напиша, но сега се ограничих само с това!), но смятам, че тия толкова прости неща трябва да се повтарят дотогава, докато се осъзнаят от всички; а да си учител и да не ги съзнаваш пък е направо непростимо... О, СЛАВНА И ВЕЛИЧАВА БЪЛГАРСКА БЮРОКРАЦИО, ЗА ТВОИТЕ ПОДВИЗИ НИЙ ТИ ДЪЛЖИМ НЕ САМО ДЪЛБОК

ПОКЛОН, НО И НАЙ-СПРАВЕДЛИВИ НАГРАДИ!

Завързва се друга една чудесна, направо възхитителна история в рамките на разплулата се от абсурди административнокомандна образователна система: вчера получих отговор от страна на началничката на РИО-Пловдив А.Пакова – виж Дискретният чар на бюрокрацията: възхитителният отговор на РИО-Пловдив на мое възражение – по повод на мое възражение заради недопускането ми за участие в конкурс за директор на гимназия – виж И няма човешко право, писано или неписано, което да може да отмени дълга ни найнапред и преди всичко друго да сме човеци... – а пък бях недопуснат за участие във въпросния конкурс защото директорката на ПГЕЕ-Пловдив по недопустимо волунтаристичен начин ме уволни от същото това училище по смехотворния мотив "пълна некадърност", "абсолютна неспособност да бъде учител" и прочие глупости, които тя дръзна да напише в заповедта за уволнение. Написа тя тия глупости, но ето, те в момента, в рамките на абсурдната система, се възприемат за нещо като "доживотна присъда", да, излиза, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив все едно си е присвоила правата на съд, щото тя фактически с този свой административен акт все едно ме осъди, а пък системата признава "присъдата" й; а пък това, че тази "присъда" посяга на мои фундаментални човешки и граждански права, гарантирани с Конституцията, именно право на труд, на суверенитет на личността и пр., са потъпкани по недопустим начин, това самозабравилите се администратори изглежда изобщо не могат да го проумеят, видите ли до какви абсурди води прилагането на една безконтролна власт?! Но ние, българите, в мнозинството си търпим и понасяме тия и подобни на тя издевателства и гаври, не реагираме никак, мълчим си, нагаждаме се, подмазваме се на началствата, сиреч, показваме един робски манталитет, не бива така, ако продължаваме така, ако не реагираме като достойни човеци и граждани, гаврите нима някога ще престанат? Е, аз реших да покажа, че човек въпреки всичко трябва да се бори, да не позволява да го унижават, е, боря се според

4 силите си, реагирам, не се оставям да ме тъпчат. Превъзходен е и този казус, нали, какво ще кажете?! И така, сега значи излиза, че началничката на РИО-Пловдив изцяло застава зад този крайно несигурен аргумент за недопускането ми в конкурса, именно, щото, в крайна сметка, по тази "логика", видите ли, един вид "доказано" съм бил обявен за "некадърен" - нима не е крайно глупаво това, нима това не е смехотворно?! Да, обаче в рамките на системата човешки чувства не са позволени, човешките реакции са забранени; е, понеже като философ и психолог добре знам, че това е ахилесовата пета на системата, ще си позволя тази сутрин да реагирам по един особен, чисто човешки начин, ще напиша един документ, с който ще поставя в сложна ситуация адептите на абсурдната система; ето какво ми хрумна, ето какво сторих:

ми "доказва", че те съвсем "справедливо" и "правилно" са се били погаврили с мен; ето, прочетете този невероятен административен шедьовър, който може да се сравни само с най-върховите постижения на абсурдистката литература в лицето на творенията на безсмъртните майстори на този жанр, именно великите писатели Франц Кафка, Йожен Йонеско, Самюъл Баркли Бекет, а в някакъв смисъл много напомня и духа, излъчван от творенията на не по-малко великите Ерик Артър Блеър, известен под псевдонима Джордж Оруел, също Евгений Иванович Замятин, накрая ми се ще също да спомена и името на Андрей Платонович Климентов, обезсмъртил се в световната литература под псевдонима Андрей Платонов; та ето въпросния документ, който може да конкурира творенията на гореизброените гении на литературата:

До г-жа ВАНЯ ЧАВДАРОВА ДОБРЕВА, Председател на Парламентарната комисия по образованието и науката (и до всяко следващо лице, което ще я наследи на този пост) До проф. А.Клисарова, Министър на образованието и науката (и до всяко друго лице, което ще я наследи на този пост) До г-н К. Пенчев, омбудсман на Република България До доц. д-р Ана Страшимирова - Председател на Комисията за защита от дискриминация КОПИЕ ЗА СВЕДЕНИЕ: г-жа А.Пакова, Началник на РИО-Пловдив ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОТДАВАНЕ НА СПРАВЕДЛИВА НАГРАДА НА НЯКОИ ТЪЙ ГЕРОИЧНО ПРОСЛАВИЛИ СЕ ТРУЖЕНИЦИ НА СЛАВНАТА БЪЛГАРСКА АДМИНИСТРАЦИЯ Написа: Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование, от гр. Пловдив, адрес: Ж.К.Тракия, бл. , вх. , ап. , тел.: имейл: Уважаема госпожо Председател на Парламентарната комисия по образованието и науката Уважаема госпожо Министър, Уважаеми господин омбудсман, Уважаема госпожо Председател на Комисията за защита от дискриминация, Преди няколко дни със свое ВЪЗРАЖЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТКРИТО ПИСМО се пожалвах от неправомерни, противозаконни действия на чиновници в РИО-Пловдив; минаха няколко дни и ето вчера получих невероятно интересно писмо, написано от началничката на тези същите провинили се по моя преценка чиновници, с което тя изцяло застава зад провинените и

Публикувах в блога си този шедьовър на изкуството на писане на административни документи без никакъв коментар понеже, както заявих там, пред него човек може само да онемее; и си позволих да възкликна ето как: О, славна бюрокрацио, ти си тъй величава в своята находчивост, че пред теб ний, простолюдните, стоим само на колене!!! Четете, възхищавайте се, треперете от възторг! Простете за лиричното отклонение, тъй неподходящо за строг административен документ, предназначен за вниманието на представителите на толкова отговорни институции, но ми позволете да забележа, че и ний, българите, и ний, българските граждани, и ний, жертвите на този толкова изтънчен административен тормоз и терор, на който ни подлагат представителите на славната българска администрация, та значи и всички ний, позволете ми да добавя, сме, представете си, человечески, тоест

човешки същества! И ний имаме човешки чувства, когато ни тъпчат, когато се гаврят с нас, когато ни мачкат по толкова абсурдни начини, ний реагираме емоционално, примерно, ядосваме се, нервираме се, треперим от гняв заради униженията и пр. Слава Богу, в случая този документ поражда у нас съвършено ведри чувства на веселие, на смях, на незлоблив хохот, което именно показва, че въпросната администраторка гжа Пакова, явно, има невероятен литературен талант, щото е успяла да обогати въпросната традиция на световната абсурдистка литература с произведение, което именно да предизвиква такива искрени чувства на възторг, на веселие, на смях и пр. Това, позволете ми да забележа, като ценител на тази литература, е върховно постижение, поради което смирено Ви моля да се възползвате от високото си положение като ръководители на такива отговорни институции и да направите нещо, като издействате някаква що-годе достойна литературна награда за г-жа Пакова; щото, позволете ми да отбележа, ний, българите, сме прочути и с това, че не ценим талантите сред нас, не ги забелязваме, не им обръщаме внимание, а това е несправедливо, това е проява на крещяща несправедливост! Каква може да бъде наградата за гжа Пакова оставям да прецените всички вие, ако желаете, можете да обявите и конкурс по повод на това каква именно да бъде нейната заслужена и справедлива награда. Да, нека да се обяви един демократичен конкурс, на който да се реши какви следва да бъдат заслужените награди за всекидневните подвизи за неуморните труженици на нашата тъй всеотдайна родна бюрокрация – които всекидневно бдят над нас, работят за нас, оказват ни какви ли не милост и прочие, виждате, сам съм затруднен да представя по подходящия достоен начин техните,тъй да се рече, всекидневни бабаитщини! Тази същата г-жа Пакова заслужава и награда за това, че в продължение на повече от две години аз комай всеки ден имах добрината да я алармирам за неръкотворните подвизи на друга една исполинка на най-вдъхновените административнотворчески епопеи, именно за подвизите на славната директорка на ПГЕЕ-Пловдив, ала г-жа Пакова удържа на натиска, успя всичко да замете под килима, не се намеси, не направи нищичко за да угаси творческия плам на въпросната тъй вдъхновена директорка, поради което именно и заслужава още по-голяма награда, за която найверноподанически Ви моля да благоволите на й отредите, да й изходатайствате и прочие. Естествено е, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова също заслужава справедлива награда за своите подвизи, ето, тя в крайна сметка успя да ме елиминира от намиращата се в тъй бляскаво състояние образователна система

5 на България, обяви ме за най-зъл неин враг, успя да надуши заплахата, предприе и проведе направо титанични по талантливостта и размаха си мероприятия, с които в крайна сметка успя да отстрани главната пречка пред по-нататъшното още побляскаво развитие на българското образование: моя милост се оказа тази главна пречка! Накрая позволете ми да отбележа, че награда заслужава и г-жа Министърката Клисарова, именно за нейния несрещан в историята стоицизъм: простете, г-жа Клисарова, но аз наистина съм удивен пред силата на Вашия стоически непреклонен дух, Вие наистина за тия две години не се трогнахте за нищо, не трепнахте пред вида на безобразията, които се вършат в подведомствената Ви система и сфера; Вашият удивителен стоицизъм заслужава голяма награда! Дано това мое писмо помогне всички вие да бъдете наградени и поощрени, ако трябва, г-жо Добрева, Парламентът може по този повод да учреди и медал "За административна доблест, за беззаветен административен героизъм!", вие там можете да решите как по-сполучливо да наречете този медал, но аз гарантирам, че такъв медал е крайно необходим, ето, като български гражданин ви давам предложение да се поправи една такава крещяща несправедливост!

Толкоз. Да се надяваме, че ще се трогнете, след като прилагам, виждате, невероятни усилия със своята тъй жалка литературна дарбица да ви впечатля, да породя във вашите строги сърца известни приятни емоции и пр. Бъдете здрави! И продължавайте все така всеотдайно да работите за будующето процветание на нашта свидна родина! До нови срещи!

2 юли 2014 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис) ЕДИН ИЗЦЯЛО ПРАВДОПОДОБЕН ВИЦ ЗА БАЙ ГАНЯ сряда, 2 юли 2014 г. Бай Ганьо заедно с един американец и един французин били на изпит за тайни агенти. Последното изпитание било да влязат в стая, където седи жена им (вързана за стол), трябва да я убият за да е

ясно, че не биха се поколебали пред нищо, което би застрашило мисията.

Дали им пистолети и по ред на номерата. Влиза първо американецът. Излиза след малко и казва: - Не мога така да я убия. 20 години сме били женени. Не мога... Влиза французинът и той след малко излиза със сълзи на очите: - Не, не мога така. 25 години брак... Не мога! Влиза Бай Ганьо, чуват се БУМБУМ-БУМ-ПРАС-ПРАС. Излиза Бай Ганьо бесен и вика: - Абе, к`во се майтапите с мен?! Що сте ми дали халосни патрони – та трябваше със стола да я доубивам?! БЕЗЧОВЕЧНАТА И БЕЗПОЩАДНА СИСТЕМА НИКОМУ НЕ ПРОЩАВА!

Заради липсата на средства преподавателите разпечатват част от новите материали на листа за всеки един ученик...

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: И аз преди повече от 10 години направих това, именно написах и издадох свои учебници и учебни помагала по преподаваните от мен учебни предмети (по философските дисциплини, изучавани в гимназиите), именно с оглед да са по-понятни и разбираеми от учениците, но ето, за благодарност, образователната Система, след като подъвка такъв твърд камък като мен, най-накрая ме изплю, понеже разбра, че няма да може да ме смели аз бях уволнен, и то, представете си, с мотива "пълна негодност за системата", "абсолютна неспособност да бъде учител" и прочие идиотизми са написани в заповедта ми за уволнение, която ми беше връчена преди около месец. Да, такива интересни работи става в нашето мило отечество любезно!

НЕПОДЛЕЖАЩ НА СМИЛАНЕ И НА РАЗТРОШАВАНЕ ТВЪРД КАМЪК...

ПЪРВАТА В БЪЛГАРИЯ МОДЕРНА ТВОРЧЕСКА СТАЯ ЗА УЧЕНИЦИ И УЧИТЕЛИ

Из: Наши учители в чужбина пишат нови учебници

сряда, 2 юли 2014 г.

Учители от българските школа в чужбина правят свои учебници заради неразбираемо за децата съдържание. „Учебниците, по които учат децата, не са съобразени с особеностите на страната, в която те живеят. Затова представяме информацията чрез презентации на PowerPoint по начин, по който те биха я разбрали”, обясни президентът на асоциация „Родина” и учител в българското школо в испанския град Сеговия Веселина Маринова, цитирана от в. Монитор.

Първата творческа стая за учители и ученици вече е факт Учителите ще се мотивират за работа с нови методи на преподаване ГПАЕ „Гео Милев“ – Бургас (Английската гимназия) изпълниха пионерен

6 проект в образованието на национално ниво. Училището се сдоби с модерна Творческа стая. Тя ще стимулира обогатяването на учебната програма, ще даде свобода на учебния процес, учителите ще се мотивират за работа с нови методи на преподаване, а в учениците ще бъде провокирано нестандартното мислене. Пространствената организация на творческата стая по своя замисъл онагледява структурата на креативния процес и спомага за неговата реализация. Отделните зони подтикват учениците към самообучение, изследователска дейност, скоростно генериране и филтриране на идеи, както и към осъществяване на тези идеи чрез екипна работа. Целта на Креативната стая е да стимулира учениците да създават нещо ново, а не само да следват установените класически модели на процеса преподаване – усвояване на знания. Проектът е замислен и реализиран съвместно с директора на бургаската гимназия – Милена Андонова. Автор на концепцията е архитект Галина Милкова. Автори на дизайна са арх. Галина Милкова и дизайнерът Недко Николов.

името му. Днес нищичко не можах да напиша за блога си, щото работих по моето съдебно дяло, тия дни ще бъде занесена от адвоката ми исковата молба, с която ще поискаме от съда заповедта за моето уволнение от ПГЕЕ-Пловдив да бъде отменена; аз до този момент, понеже бях писал едно много човечно писмо до г-жа Анастасова, директорката, се надявах тя сама да се усети и да отмени сама умопотресаваща си заповед, ала, уви, явно не се усеща, е, щом не се усеща, ще се наложи съдът да й повъздейства да усети и да осъзнае що е дръзнала да стори. Толкоз. Та такива ми ти работи стават по белия свят....

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Доколко е първа тази творческа стая е отделна работа, понеже още преди три години в ПГЕЕ-Пловдив бях създал кабинет по философия, който доста наподобяваше тази "първа творческа стая", имаше си в нея кътове за самостоятелни занимания, за четене, голяма обща маса за обсъждане на проблемите, по стените учениците сами слагаха идеи, мисли, цитати и пр., които са ги впечатлили (отпечатани на принтер), цялата стена беше осеяна в такива мисли; имаше много портрети на философи, картини от изобразителното изкуство и пр.; но всичкото това беше съсипано (тъй като на директорката й хрумна да ликвидира кабинетите); както и да е. Радващо е, че в Бургас има вече такава творческа стая, дано подобни неща се появят във всяко едно училище! И не само по една да е тази творческа стая, а творчески да станат в един момент всички учебни стаи и кабинети, ето това да си пожелаем, ама кога ще стане, то изобщо не се знае – за жалост...

ЗАБЕЛЕЖКА 2: Снимката и репликата за магаретата и обяснението за съдебното ми дяло нямат никаква пряка и дори косвена връзка. Или пък имат, ама не я съзнавам? Знам ли? карай, както и да е. Хубав ден на всички!

И МАГАРЕТА – НО ИСТИНСКИ, НЕ ОТ ОНИЯ, ДРУГИТЕ, ЧОВЕШКИТЕ МАГАРЕТА! – НА ПЛАЖ НЕ БЯХ ВИЖДАЛ, ЕТО, И МАГАРЕТА НА ПЛАЖ ВИДЯХ ЗАБЕЛЕЖКА: Това, че напоследък много пиша или давам снимки за магарета не е чудно, магаретата имат много задълбочен философски вид, те са един вид философски животни, навремето имаше един философ, който примерите си все с магарета ги даваше, не се сещам в момента за името му, но като се сетя, ще ви информирам и за

ЗАБЕЛЕЖКА 3: Леле, как ми се ходи на море и на плаж в тия пловдивски горещини! Тук ще да се крие връзката, предполагам. Е, това лято за мен няма море, няма да има почивка, както и миналото де - някои величайши особи се погрижиха да ми развалят живота, но както и да е... е, като няма да ходим на море, ще ходим на... село, в Долна баня, на реката, е нещо като раят, така де, не бива пък всички да ходим на море - то, морето, как ще ни събере ако всички роди български и чуждестранни... магарета се излегнем там, на плажа?! ПЪТЯТ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА ЧОВЕКА У ЧОВЕКА събота, 5 юли 2014 г. Мило дете, пораснало или не, правителството те иска невеж, църквата – смирен, фирмите – пречупен, банките – длъжник, правосъдието – затворник. Единственото, което не могат да ти отнемат, е знанието и фантазията ти, а знанието те прави свободен. Сега погледни книжките край теб и реши искаш ли друг да мисли и решава вместо теб? Или можеш да извървиш пътя към това да си свободен.

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Това, което прави човека свободен, не е собствено знанието, а... истината, а пък знание и фантазия (плюс чувствата), взети заедно, правят онова, което наричаме душа и дух на човека, сърцевината, истинската същност на човека. Тъй че не друго, а духът прави човека свободен, а знанието, възпитанието и прочие са нещо като средствата, за да освободим духа си, да развием духовната си същност, сиреч, да станем личности в собствения смисъл: личност и свобода са неразделни, несвободният е безличник, жалко подобие на човек, но не човек в истинския смисъл. Тази е моята добавка. Просто да знаеш не е всичкото, към което следва да се стремим, заниманията с наука (област на чистото знание и познание) директно не ни прави свободни, тия неща не бива да се бъркат и смесват. Онова обаче, което развива цялостния потенциал на човека и неговите творчески сили е философията. Занимаващият се само с науки и с добиване на знания е нещо като едноок човек - как се наричаха тия еднооки същества в митологията? - да, циклопи се наричаха, та самоцелното знание на човека без развиване на неговите чувства може да доведе до погубване на човечността му, но балансът и синхронизирането на тия две съществени страни поражда именно онова, което наричаме творчески дух на човека или накратко духовност на човека. Човекът по идея е духовно същество, същество, способно да има дух, сиреч, да е развито в пълния си потенциал. И прочие. Такава ми е само забележката към горното твърдение, което открих във филма. Иначе то само по себе си има значение, стига да не подвежда обаче някои хора. Заниманията с науките и знанията сами по себе си не ни правят човеци, иска се нещо друго, нали така? И това друго не бива да го забравяме или пренебрегваме, щото в противен случай ще пострада човечността ни; оттук ще загубим и свободата си ще станем, следователно, античовеци. Това вече се е случвало в историята, случаят с комунизма - "най-научната доктрина" - е показателен в това отношение. Затова не бива да допускаме нови деформации в тази посока... Толкоз! Хубав ден ви желая! малко философия никога няма да Ви е излишна, нали така? Убедихте ли се в това? ОНИЯ, КОИТО ЗЛОСЛОВЯТ СРЕЩУ ЧЕНГЕТАТА И МАФИЯТА – ЗА 10 ГОДИНИ В ЗАТВОРА!

10 години затвор и за говорене срещу мафията НА ДАНЧО ПАРЛА-МЕНТАТА РАБОТНОТО МЯСТО

7 Нов закон, целящ ограничаването на разпространението на слухове, факти и всякаква информация за практиките и натурата на българската мафия, бе внесен днес в деловодството на Народното събрание.

Бих предпочел да съм изложен на неудобствата, придружаващи твърде многото свобода – отколкото на тези, придружаващи твърде малкото. Томас Джеферсън ОТНОВО ЗА ИСТИНСКОТО БОГАТСТВО – И ЗА ИСТИНСКАТА БЕДНОСТ

Предвидени са между 7 и 10 години затвор за разпространение на информация кои закони в парламента са лобистки, какви обществени поръчки се разпределят нечестно, кой контролира определени контрабандни канали и кой се ползва с пълен имунитет в МВР. Един беден човек попитал Буда: “Защо съм толкова беден?”. Буда му отговорил: „Не си се научил да даваш”. Тогава бедният човек казал: „Ами ако нямам нищо?”; Буда отговорил: „Ти имаш няколко неща: - Лице, което може да дава усмивСпоред вносителите на законопроекта говоренето за мафията у нас създава паника, страх, чувство за безнадеждност, нещастие и немалка доза отвращение у всеки успял 33-годишен мъж. "Национална сигурност няма как да има след като заради това, че всеки знае за мафията, ние не се чувстваме като нация. Не бива да се говори за мафията" - споделя депутат, изглеждащ като Мики Маус с очилата на Хари Потър. Това е втори подобен проектозакон в последните дни, след като бе предложено да се криминализира слушането на думите на политици рано сутринта по телевизора. Написа: zhelyo ИДЕЯТА ЗА СВОБОДА, КОЯТО ДОВЕДЕ ДО ПРОЦЪФТЯВАНЕТО НА АМЕРИКА

ка; - Уста, с която можеш да благодариш или утешаваш другите; - Сърце, което да отвориш към хората; - Очи, с които да гледаш през призмата на добротата; - Тяло, което да използваш – за да помагаш”. Така че всъщност ние не сме бедни изобщо – бедността на духа е истинската бедност. Взето от страницата на Georgi Kostov ЕДНА ДИСКУСИЯ ЗА ВЯРАТА И БОГА С УЧАСТИЕТО НА ЖАК АССА, ПРОВЕДЕНА В ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ НА ПГЕЕПЛОВДИВ ПРЕЗ 2009 Г. четвъртък, 3 юли 2014 г. ВИДЕО Disput za viarata (1) from Angel Ivanov on Vimeo. ВИДЕО Disput za viarata (2) by aigdb ОБЯВАТА ЗА ДИСКУСИЯТА: Диспут на тема: Как вярата в Бога влияе на живота

ни – и дали изобщо може да се живее без вяра? МОЙ РАЗГОВОР С ЖАК АССА – ЗА ЖИВОТА, ЗА МИНАЛОТО И НАСТОЯЩЕТО, ЗА ОБЩУВАНЕТО С МЛАДИТЕ, ЗА СЪДИЛИЩАТА И ПО ДРУГИ ВАЖНИ ТЕМИ събота, 5 юли 2014 г.

Снощи в късната вечер завързахме разговор по скайпа с г-н Жак Асса, бивш дългогодишен учител и доайен на ПГЕЕПловдив, който сега живее в София; спомнихме си това-онова за времето, в което сме работили в едно и също училище. Той е инженер, много добре го познават всички, които са учили в ПГЕЕ-Пловдив, училището, от което новата директорка го изгони по крайно неподобаващ и унизителен начин, аз съм писал вече за това. Аз пък бях уволнен преди около месец от твърде войнствената нова директорка Стоянка Анастасова - след като съм работил там около 14 години; известно е, че тя ме уволни на "основание" това, че по нейна преценка съм бил "абсолютно некадърен", "изцяло неспособен да бъде учител" и пр., нищо че като учител по философия съм работил повече от 30 години. Уволни ме всъщност за отмъщение, защото аз съм човекът, който не пожела да склони глава и да почне да прави поклони пред царствения й пиедестал; дори години наред я критикувах публично, в блога си, пък и на учителски съвети и т.н. Е, скоро съдът ще реши кой прав, кой крив, може ли така да се отнасяш с един човек, с един колега – пък дори и да си всемогъща директорка на училище. Такива, за жалост, истории се случиха напоследък в това знаменито преди години училище, което сега е паднало дотам, че с прискърбие тия дни установих, че ръководството му е дало обява да моли разни отпаднали от други училища ученици да дойдат да се запишат в него (!) тъй като не могат да си запълнят паралелките (тия дни все още тече приема на нови ученици); някога обаче училището е било така елитно, че в него много трудно се е попадало, влизали са след строги изпити, конкурс и прочие. И е било голяма чест да учиш там. Но времената се менят, тъжно е обаче, че вместо да се развива във възходяща посока, училището в наши дни запада - благодарение на старанията на ръководството си.

8 Както и да е, та ето какво си казахме с г-н Асса, публикувам разговора ни с негово съгласие (разбира се, премахнал съм някои моменти, които нямат важно, съществено или принципно значение): Ангел Грънчаров каза: Имам една молба, г-н Жак Асса, понеже си идвал в Дискусионния клуб, пък и в мои часове си влизал и затова имаш непосредствени впечатления от начина, по който общувам с учениците: би ли описал с няколко думи впечатленията си – тъй като ето, представен съм в заповедта за уволнение като някакъв урод?! Адвокатът каза, че ако даден човек не може да дойде да свидетелства пред съда, все пак може в писмен вид да представи своето впечатление. Ако ти се пише де, пък ако искаш, заповядай в Пловдив да свидетелстваш пред самия съд, делото – на шега казано - може да влезе в историята, то наподобява знаменития процес над Сократ. :-)

липсата на подходяща атмосфера в училището. Без свобода нищо добро не вирее в живота на една училищна общност. Ти да ми станеш свидетел на делото искаш ли? Идва ли ти се до Пловдив по такава работа? Само за едно заседание на делото става въпрос? Жак Асса каза: Ще видим. Дискусията беше на високо ниво, тези коментари, плюс тези които имаш в интернет можеш отново да публикуваш в блога, което ще ти бъде и подходящо доказателство затова че си "центрован", а не си "откачалка" – както твърди многоуважаемата настояща директорка.

Тя може да потвърди мнение и от мое име, и собственото си мнение, почерпено от лични наблюдения и моите разкази. И нейната фамилия е Асса, тъй че разлика няма да има. Ангел Грънчаров каза: Намерих нашата дискусия, пак, наново я публикувах – виж: Една дискусия за вярата и Бога с участието на Жак Асса, проведена в Дискусионния клуб на ПГЕЕ-Пловдив през 2009 г.. А "многоуважаемата" се подразбира, че е в кавички, тъй да се рече :-); пък нека да бъдем любезни все пак към дамата.

Жак Асса каза: Абе имаше една дискусия за религията в присъствието на външен инспектор. Не си спомням точно какъв беше, проведе се в една от класните стаи. Помниш ли кой беше, за да го цитираме и неговото име? Имаше и една дискусия на тема ГЕЙ-ПАРАДИТЕ, нямаш ли я запазена? Ангел Грънчаров каза: Този външният беше, мисля, инспекторът по български език и литература към РИО-Пловдив. Жак Асса каза: Темата на тази дискусия беше бог. Ангел Грънчаров каза: А за гей-парадите не се сещам дали има запис, аз ще се поровя в архива на блога за да видя какви дискусии има записани на видео. Добре че ме подсети за това. Жак Асса каза: И този инспектор даде много положителна оценка на тази дискусия и най-вече затова, че учениците имаха свободата на изказ. Крайният извод от дискусията беше, че независимо от твоята позиция – има ли бог, няма ли бог? – моята позиция беше: християнството и изобщо религията е създала общочовешка етика, която трябва да намери място във философията, литературата и дори в точните науки. Ангел Грънчаров каза: Да, спомням си, хубава дискусия беше тази за Бога, получи се чудесна дискусия тогава. Този инспектор май беше по някаква друга работа в училището и дойде на дискусията, а пък може, знам ли, специално за нея да е дошъл като е прочел обявата в блога. Но тогава бяха хубави времена, имаше свобода. Откакто директор е Анастасова хората ги е вече страх да идват в Клуба, той замря заради

Ангел Грънчаров каза: Щото си идвал на дискусии, пък и в мои часове, имаш погледа, пък си и авторитет. Твоето мнение тежи. Г-н Паунов и г-н Калин Христов вече се съгласиха да ми бъдат свидетели на делото. От тия, дето работят още в училището обаче никой не прие: разбираемо е, хората не щат да си създават нови главоболия с директорката. Жак Асса каза: Можеш да публикуваш дословно този наш диалог, пък и намери самия видеозапис, ако го намериш ще бъде чудесно. Ангел Грънчаров каза: Този сега дето водим диалог ли ми разрешаваш да публикувам? Жак Асса каза: Да, но без думите за многоуважаемата директорка - под тези думи не мога да се подпиша. Ангел Грънчаров каза: Аз тия думи за "многоуважаемата директорка" не мога да ги намеря. Кой ги е казал? Жак Асса каза: Вече намери ли думите "многоуважаемата настояща директорка"? Колкото до свидетелстване пред съда – Иванка би дошла. Кога е насрочено делото?

Жак Асса каза: А сега публикувай и разговора ни сега по скайпа, като потвърждение че дискусията е протекла добре. Допълни също, че потвърждавам, че съм присъствал и в много други твои часове, когато аз самият съм нямал часове. Те също преминаваха много добре. Ангел Грънчаров каза: Да, непременно, много съм ти задължен, че ме подсети за тази хубава дискусия за вярата и Бога; непременно ще публикувам и този наш разговор, само че утре сутринта; днес много се преуморих, от 5 часа сутринта съм в интернет! :-( Жак Асса каза: Тогава нямаше кампания срещу тебе, никой не настройваше учениците и не ги плашеше, предполагам съм попадал на такива класове, където мнозинството са били мислещи, а не страхуващи се - и нагаждащи се към някого. Ангел Грънчаров каза: Да, тогава имаше нормална за спокойни занимания атмосфера, аз даже я определям като "оксфордска", така писах преди време в блога; ето това мое определение най-много ядоса, направо вбеси въпросната администраторка. Тя много пъти язвително е процеждала тази дума ("оксфордска") през зъби в разговор с

9 мен. Този инспектор също участва в дискусията ни тогава, вземаше думата; видеозаписът има голямо значение, показва как по начало сме общували и помежду си, и с учениците. Там дори присъства, забелязва се в кадър Камелия Стоянова, на която след една година й предстои да стане първа и най-вярна помощница на новата директорка. Камерата я е хванала, тя обаче още не е помощник-директорка, властта не я е опиянила все още. :-) Жак Асса каза: Тъй като обвинението й е и че си правил записи часове с ученици без съгласието им, адвокатът ти може да използва и да поиска и тези записи в интернет да се приемат за доказателства. А и съвременното обучение изисква именно такива новаторски уроци. А това са предимства на твоята методика. И това трябва да бъда подчертано от твоя адвокат. Иванка също ще го изтъкне на делото. Но ти не ни каза за кога е насрочено то? Явно си уморен - ще продължиш с Иванка за по-нататъшната линия на защитата.

документ до ТЕЛК, че Ангел Грънчаров "често изпада" в някакви "нервно-психически разстройства"; тази директорска "диагноза" беше отхвърлена, разбира се, от психиатрите, но за преживените унижения се наложи да отново да съдя така чевръстата директорка. (Преди това пък спечелих и на трите инстанции друго едно дяло, за отхвърляне на нейна заповед за мое дисциплинарно наказание!) Но това е относно другото дяло, което вече е заведено и сега вече очакваме откриването му. А по дялото за отхвърляне от съда на заповедта за моето уволнение (като не можа да ме изкара "луд" и на това основание да ме уволни, на директорката й се наложи да ме изкара... "некадърник" – и на това основание пак ме уволни, щото тя ни е като Азис: каквото поиска, то непременно става!), та значи по новото дяло, което тия дни ще заведа, се получи един много точно аргументиран, направо перфектен в правно отношение документ, на когото аз сега, разбира се, не мога да придам публичност или гласност по разбираеми причини.

Ангел Грънчаров каза: Делото още не е насрочено, тия дни внасяме исковата молба и завеждаме делото, а след това ще чакаме поне месец за насрочването му. За да може другата страна да се запознае с исковата молба и да даде своя отговор. Жак Асса каза: Хайде лека нощ! За днес стига, добре знам какво е 15 часа да си на компютър. Ангел Грънчаров каза: Болят ме очите, хайде лека нощ - утре пак ще може да си поговорим. Жак Асса каза: Лека! :-) ТРЯБВА ДА СМЕ ЧОВЕЦИ, ТРЯБВА И ДА СИ ОСТАНЕМ ЧОВЕЦИ – НА ВСЯКА ЦЕНА, НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА КАКВО ЩЕ НИ СЕ НАЛОЖИ ДА ПЛАТИМ! събота, 5 юли 2014 г. Подготовката на исковата молба, чрез която ще дам под съд ПГЕЕ-Пловдив, представлявана от директорката Стоянка Анастасова (заради издадена от нея на 19 май 2014 г. заповед за моето уволнение като преподавател по философия и гражданско образование), та значи тази подготовка вече стигна до завършващия си етап. По нея работи мой адвокат, комуто доверих това мое съдебно дяло; изразявам се така, щото водя и друго дело, от частен наказателен характер, именно дяло за клевета – тъй като същата административна особа благоволи в официален документ да ми даде... "диагноза", т.е. да напише, че съм бил, видите ли, "психично болен", тя писа в

Подготвяме също така и доказателствата в потвърждение на моята теза, именно, че съм бил уволнен незаконно, несправедливо, в резултат на един грозен акт на административен произвол – като "основанията" за уволнението ми са били натаманени след провеждането на една преднамерена, злоумишлена (недобронамерена) кампания по моето дискредитиране като личност и преподавател с оглед да се "докаже" абсурдната теза на директорката, а именно, че съм бил, видите ли, "напълно некадърен", "абсолютно неспособен да бъде учител", "изцяло несправящ се със задълженията си" и прочие, и так далее, и ала-бала. Тук възниква и сюблимният въпрос: а как моя милост ей-така, изведнъж, неизвестно защо, един вид внезапно "изгу-

би" своите качества? И то именно качества, многократно изявени и доказани и то по един обективен, при това категоричен начин, регистрирани в официални документи на оторизирани за това институции и пр., и то не от вчера, а от десетки години наред – примерно аз от 20 години имам призната най-висша учителска квалификация, която малцина учители притежават, именно т.н. "Първи клас-квалификация"! Оказва се, че в наши условия, в условията на административната командна система в образованието, в условията на пълно директорско всевластие (което е урегулирано по сега действащия анахроничен закон), е възможно субективната преценка на един директор да елиминира всички ония обективно налични качества, удостоверени при това в съответните документи, което пък означава, че тук е налице един съвсем непозволителен административен волунтаризъм и диктат – диктат, характерен за едни отдавна отминали, ала изглежда още живи в нечии съзнания времена. И най-вече удостоверява живостта на някакви рудиментарни, анахронични нрави, отговарящи на ония уж отминали времена. Аз вече писах свое разсъждение по този интересуващ ме въпрос, именно как един доказал се човек се преобразява, видите ли, в "пълен некадърник" - а сега ме интересува доколко противната страна ще успее убедително да докаже пред съда, че такова едно "преображение" е възможно. Навремето Сократ, и то в прекланящата се пред философията и философите Атина, е бил осъден на смърт от съдебен процес, пред съда се пожалвали част от учениците на Сократ, те го обвинили за някакви "вреди", Сократ, видите ли, бил "развращавал младежта", именно такива екзистенциални вреди той им бил нанесъл (а другото обвинение било, че не признавал съществуващите богове и си измислял нови); две хиляди и петстотин години покъсно на същия този наш Балкански полуостров пак философ, вярно, не от ранга на Сократ (А пък знае ли се какъв ми е точно моят ранг, то тия неща се разбират след време?! Тази шега я казвам само за да ядосам някои от моите приятели, дето дремят в блога – и рипват като ужилени като напиша нещо такова, почват истерично да ме плюят, което и една умилително-весела гледка, разнообразяваща ежедневието ми на затрупан с работа философ), та значи две хиляди и петстотин години след процеса на Сократ аз, също като него философ, съм изправен пред потребността пред съда да защитя делото на целия си живот, като тук не мои ученици, а една администраторка е запретнала ръкави да доказва колко съм, видите ли, "некадърен" и пр., сиреч, пак съм бил, излиза, вреден за учениците си, щото нима може да не е вреден един такъв "непостижимо некадърен" философ като мен както ме възприема, предполагам, тъй усърдната администраторка, която покрай

10 мен също е застрашена да се прослави в историята, щото ако не се беше случило това, което се случи покрай мен, за нея в големия свят едва ли някой изобщо щеше да знае нещо. Да, но има едно леко неудобство пред тезата на директорката досежно моята тъй крещяща "некадърност" – и това са някои факти, че същата тази особа, но преди да стане директорка, съвсем не ме е възприемала по този крайно негативен начин, да, истина е, и има много свидетели за това, че преди аз да й стана тъй ненавистен - а аз й станах ненавистен, първо, защото не пожелах да коленича пред директорския й пиедестал, второ, защото дръзнах да не я хваля, а да я... критикувам, и то публично, открито! – та значи преди да й стана по указаните причини тъй ненавистен, аз в нейните очи бях съвършено друг, сякаш тя ме гледаше с други, не със своите очи. Ето няколко факта в тази посока, които са любопитни и които тъй любезната директорка, вярвам, няма да отрече (пък и да отрече, аз съм се погрижил да си намеря съответните свидетели): - Преди да стане директорка, като колеги, ние с г-жа Стоянка Анастасова имахме съвсем близки и дори, смея да кажа, любезни колегиални отношения; опиумът на властта още не й беше повлиял и тя ме възприемаше иначе, гледаше на мен с други очи; тя ме ценеше и като колега, и като човек, и не криеше това; сближи ни и това, че тя преподаваше литература на моя син; в един момент даже сякаш имахме едни най-чисти приятелски отношения (по времето на предишния директор Паунов, който се отнасяше към нас съвсем приятелски, и ние, учителите, помежду си се отнасяхме приятелски, ето колко е важна ролята на съответния мениджър!); та смятам, че ако призова самата нея да свидетелства пред съда за това как тя ме е възприемала преди да стане директорка, тя ще потвърди тия мои констатации; аз също я възприемах най-доброжелателно и дори приятелски – и се отнасях по този начин към нея; един вид взаимно се ценяхме – и като човеци, и като колеги, като специалисти в съответната, всеки в своята област; много сме разговаряли и то в задушевна обстановка и настроение за различните творчески иновации, които предприемахме, аз в оня спокоен и творчески период издавах книга след книга, тогава в блога си дори пишех новите си книги (!), а не пишех разни жалби и доклади, дори почнах да издавам философско списание (в 2009 г.), то излиза още, става дума за списание ИДЕИ, тя ме е насърчавала и пр.; даже си спомням, че по нейна покана аз ходих на една конференция в Дома на техниката, в която участва неин бивш научен ръководител, както тя го представи, професор... еди-кой си, не помня за жалост името му, тя била работила в ръководена от него

Лаборатория или нещо подобно; тия неща са факти, които не вярвам и тя да отрече, дори и пред съда; - Спомням си един друг епизод, малко преди да стане директорка: нейна приятелка, работеща в Търговската гимназия, и се наложило, за да си допълва часовете, да преподава предмета "Свят и личност", който се учи в 12-ти клас; тази дама, мисля по специалност икономистка, се беше доста уплашила, щото ето й се налага да преподава съвършено нов и то "философски" предмет. Та г-жа Анастасова, приятелката й, ме помоли да се срещнем с тази дама от Търговската гимназия, е, съгласих се, срещата беше в едно кафене наблизо до същата гимназия, там аз й бях представен като "голям спец" по тия предмети, бях помолен да я консултирам как се преподава този предмет, нали така беше, г-жо Анастасова, аз зная добре, че Вие всеки ден четете блога ми, вярвам, няма да отречете, че точно така беше? Аз тогава си спомням, че извадих лаптопа си и показах на загрижената колежка разни мои разработки по този предмет, които съм сложил в блога си, мои помагала, програми, списъци с теми, с въпроси и пр., които са предостатъчни да се води един интересен и полезен за учениците курс по този предмет; дълго разговарях с тази дама и, чини ми се, успях да й вдъхна увереност, че ще се справи; г-жа Анастасова тогава по време на разговора ни повтаряше "колко голяма работа сме ний, в нашето училище", "колко много сме напреднали" и т.н., все от този сорт бяха възклицанията й; можем да повикаме, ако г-жа Анастасова иска, тази дама, да ни бъде свидетел пред съда, нали истината все пак е важна, а не нещо друго? факт е обаче, че тази среща се проведе и че тя протече в този дух. Възниква логичният въпрос: а как тогава г-жа Анастасова допусна да бъде консултирана по този важен предмет нейната собствена приятелка от такъв един... "пълен некадърник" като мен?! Или тя тогава не ме е смятала за "пълен некадърник", аз лично бих желал да чуя с огромно любопитство отговора й на такъв един въпрос, зададен обаче пред съда!

- Е, стана най-накрая г-жа Анастасова директорка, седна на директорското кресло. През първата година на директорстването й, когато властта, изглежда, не й се беше толкова много отразила, тя беше изключително любезна с мен, приятелските ни отношения продължаваха, аз тогава също бях във великолепни отношения и с нейната най-доверена помощник-директорка и приятелка г-жа Камелия Стоянова, на която аз помогнах да стане... синдикален лидер на секцията на "Подкрепа" в училището, въпреки че не беше редно помощник-директор и пръв приятел на директорката да е синдикалния лидер; е, за този мой грях аз ще си

платя съвсем скоро цялата цена, всичко в този живот се плаща. Както и да е, да остави това, но е факт, за който може да свидетелства всеки един учител от училището, че през първата година на директорстването на Анастасова моя милост беше от най-приближените и доверените й хора, аз от нея бях предложен и влязох във всички най-важни комисии, примерно тази за Правилника, другата, още по-важна, за диференцираното заплащане (!!!), дори в Етичната комисия мисля влязох, спомням си че като директорката четеше състава на тия комисии, аз изпитах неудобство, че ме е сложила комай във всяка една комисия! Аз съм такъв човек, изпитах неудобство, други може би се пъчат като ги тикат напред, ала аз съм скромен човек, то си ми е от характера. Мисля, че това нещо няма да го отрече уважаемата г-жа директорка, даже ако стане дума за него пред съда, а се знае, че пред съда всички са длъжни да говорят само истината; но това няма как да го отрече, щото има много свидетели, то стана пред целия учителски съвет, пък и има съответните документи в архива, където лесно може да се провери бил ли съм аз в толкова много комисии или не съм бил. И тук възниква сюблимният въпрос: знаела ли е вече тогава, че аз съм такъв "пълен некадърник", квалификацията, която тя дръзна да напише в моята заповед за уволнение две-три паметни годинки по-късно?! Ако е знаела, как така е допуснала да вкара толкова некадърен човек в такива важни комисии? Ако не е знаела, че съм чак такъв голям некадърник, как е станало така, че да се остави да бъде толкова много подведена, и то тъкмо от толкова некадърен човек като мен? Или аз по-късно съм се онекадърностил, тъй да се рече, ако позволите да се изразя малко по-философски? Аз, признавам си, си умирам от желание да чуя отговорите на г-жа Анастасова на тия сюблимни въпроси, отправени й пред съда.

- Интересно е, че между предишните възприятия на г-жа Анастасова спрямо моята личност и тези от последно време, които в нейната заповед за уволнение получиха, тъй да се рече, своя апотеоз, е налице същинска пропаст; много е любопитно как се е получил този срив, на какво се той дължи, може ли тя достоверно и убедително да обясни пред съда коя е точната причина за тази коренна и дълбинна промяна в собствените си възприятия? Вярно, г-жа Анастасова е дама, но ми се чини, че промяната на настроенията, която е така характерна за женската душа, едва ли може да бъде достатъчно убедителна мотивация, която да убеди съда, че тая промяна има съществен, значим, основателен, а не чисто капризен характер. Вярно, странностите на женската душа, които са вечна загадка за мъжа, са фактор, от това не можем да се абстрахираме, аз като психолог съм длъжен да отчи-

11 там всеки един фактор, но ето, че за съда нещата би следвало да имат една съвършено друга и то твърда, обективна обосновка, в противен случай всичко пропада. Същото може да се каже и за преценката на моята личност, пък и на мен самия като специалист от страна на инспекторката по философия г-жа А.Кръстанова, която години наред, откакто тя е инспектор (щото аз съм учител по философия доста преди тя да се възцари на това кресло, познавам много други инспектори преди нея), имаше за мен едно възприятие, което я правеше напълно спокойна, тя в училището, факт е, не се появи да ме проверява за повече от 10 години нито веднъж (!!!), но ето, изведнъж, успоредно с нарастването (кой знае защо?) на недоверието към мен от страна на директорката, и самата инспекторка почна доста да се безпокои и да изпитва съмнения относно моята работа и квалификация, та се стигна дотам, че изведнъж, по покана на директорката, тя започна да ме посещава едва ли не всеки месец, да не кажа ден; в един момент, съвсем неясно защо, проверките й зачестиха така, че сякаш е започнал да идва края на света, знам ли как де се изразя? То тия въпроси ми е много интересно какво убедително обяснение за същинската мотивация за коренната промяна на отношението си ще дадат пред съда както директорката, така и, особено, инспекторката, която, предвид участието й в моята екзекуция като преподавател по философия, сама би следвало да прояви желание да дойде в съда и да заяви открито позицията си (стига да не изпитва известни угризения на съвестта, някакви ненадейни морални скрупули, знам ли, човешката душа също е голяма загадка за нас, философите?!). Е, тя може да бъде призована като свидетел и от страната на ответницата Анастасова, но ето виждате, че процесът има всички шансове да стане доста интересен, да получи, респективно, и подобаващото медийно внимание – което да доведе до шумотевица, наближаваща по интензитет онази, на която се дължи славата на съдебното дяло на самия Сократ. Ще видим де, този процес за мен е важен, защото в оформящия се съдебен процес на карта е поставено делото на целия ми живот, който аз отдадох на философията - и на българското образование. Отдадох всичките си сили, много работих, много постигнах, но ето, изведнъж се намери една администраторка, която по изцяло субективни причини, свързани със собствения й характер (и най-вече свързани с неумението й да работи с хора, с човешки същества) и с оглед да ми отмъсти, да се саморазправи с мен, да се отърве от мен, дръзна да ме обяви за какъв ли не, именно за "народен враг", за "злодей", в един момент даже за "луд", а накрая, в заповедта си за уволнение, дори се сети да предложи най-смешната и изцяло неубедителна моти-

вация, именно, обяви ме за... "пълен некадърник", за "вреден за младежта", "за изцяло неспособен да бъде учител" и прочие. Налице е крещящ пример за пълна злоупотреба със служебно положение и с власт в угода на изцяло субективни, личностни капризи, а такива неща, знайно е, са съвсем непозволени в една нормална и правова държава, където човешката личност е суверенна и дори свята; не, така не е позволено да се отнасят към човек в наше време дори и у нас: стига да не сме станали вече една изцяло тиранична, дива, варварска мутренска държава, в която всеки си прави каквото му скимне – и е способен, ей-така, за разнообразие, да гръмне по какъвто си иска начин и да застреля оня, който му се изпречил пред погледа. Не, така, както си позволи да постъпи тази особа в тия паметни три години, към мен не са си позволявали да се отнасят дори и във времето на най-първосортния комунизъм, което аз имах злата участ да живея, така обаче да се отнасят с човешко същество пък съвсем не е позволено в страна, която е в Европейския съюз, именно сред най-цивилизованите, най-културни и най-човеколюбиви страни в целия свят. И аз, като човек, имащ европейско съзнание, ще направя нужното, за да докажа на въпросните самозабравили се администратори, че така към човешко същество те нямат правото, не могат да се отнасят дори и у нас, в страната с толкова недопустими нрави и табиети. Ще каже някой: абе, Ангеле, защо си губиш времето да пишеш всички тия неща бе, човече, зарежи, съди я, но не го преживявай толкова надълбоко всичко това?! Има всякакви хора и всякакви мисли минават през главите им. Защо пиша това ли? Защото, първо, случаят е важен и показва нещо много характерно и значимо за съвременните нрави, а аз като изследовател не мога да не се интересувам най-живо от такива човешки, нравствени и психологически, казуси. На второ място защото такова едно безчовечно отношение към мен, не крия, ме обиди най-дълбоко, ето, дръзнаха да ме обявят за "пълен некадърник", аз бидох изритан от образователната сфера по недопустимо грозен начин - нищо че отдадох целия си живот на делото на образованието и възпитанието на младите, на делото на тяхното личностно и духовно израстване. Нека всеки да опита да се постави на мое място и да опита да почувства какво ми е. На трето място аз силно съм заинтересован и по философски подбуди да участвам в разнищването на този великолепен казус до установяването на истината по него. Пиша си по тия неща, щото за тях, признавам, ще издавам нова книга; философска, психологическа, свързана с образованието ни, историческа даже, за историята на нашите съвременни нрави: това е моята "златна мина",

а кой няма да копае всеки ден ако е намерил своята "златна мина"? Кой знае дали съдбата не ми е приготвила това изпитание за да изпита и провери колко наистина струвам като личност – и ми е дала шанса да докажа найсетне себе си, щото аз заради своята пословична скромност до този момент никъде не съм се навирал; е, сега самата съдба ме тика в някакъв грандиозно, фрапантно скандален случай, та да ме изтика до заслуженото място; всеки си получава заслуженото в крайна сметка, това, предполагам, важи и за самозабравили се и опиянени от наркозата на властта властници, независимо на какво място в нея се намират. На съдбата ний, смъртните, не можем да се противим, аз затова се старая да спазвам правилото: прави каквото трябва, пък да става каквото ще. Това и правя, това съм правил през целия си живот, правил съм каквото съм длъжен, е, поех и известни рискове, щото, оказва се, да се живее подобаващо в наши условия често е дразнещо за околните. Раздразних достатъчно хора, е, те се опитаха да ми отмъстят, но прекалиха: поискаха да ме унищожат не само физически (отнеха ми здравето, съсипаха ми здравето!), но и морално, именно, дръзнаха да потъпчат в калта престижа ми. Да убият самочувствието ми. Е, няма да позволя това. Те отдавна да бяха го разбрали, ама не би. Тяхна воля. Всеки сам е ковач на съдбата си, както го е казал Клавдий, аз също приемам тази максима; заради нея се имам за човек, държащ най-много на свободата си, на истината също, а в крайна сметка и на достойнството си. Достойнството си няма да позволя да ми го тъпчат безнаказано някакви си там опиянени от власт... самодържци: не са познали, имаха неблагоразумието да ударят на твърд камък. Да, но май пак прекалих с думите, те са моето единствено оръжие, аз пари нямам, нито пък към власт се стремя, имам и разполагам само с думите. Тъй че простете, че не оставям оръжието си, ами го размахвам подобно на оня смахнат симпатяга... Дон Кихот. Е, намерих си подходяща компания, няма що... А сега да ви оставя на размислите ви, нека денят да ви е плодотворен! До нови срещи! Не си мислете, че тия, моралните проблеми, на които аз наблягам, са "пълни измишльотини", "фантасмагории", "разтягане на локуми" и пр., както ме наруга наскоро една оправна даскалица във фейсбук; не е така; горко ви ако си мислите, че е така: за нищо не ставаме, не сме човеци, а уроди ако потъпчем и си позволим да се погаврим с морала, сиреч, с най-святото; това поне признавате ли го?! А най-святото за нас, човеците, е че сме човеци, сиреч, Божии твари, имащи души; нашата духовна същност е най-святото; затова трябва да бъдем и да си останем човеци - на всяка цена! Е, аз в това вярвам, за това работя - и то не от вчера, а откакто се помня; винаги за това

12 съм работил и за това съм се борил. То е моето верую. Затова от него няма да се откажа докато дишам... КАК ПРОТЕЧЕ МАЧЪТ МЕЖДУ ФИЛОСОФИТЕ НА ГЪРЦИЯ И ГЕРМАНИЯ Философският мач между Германия и Гърция според "Монти Пайтън" Покрай световното първенство по футбол и последните изяви на "Монти Пайтън" си припомнихме вечния скеч на комедийната шесторка за философския футбол между дрийм тиймовете на Германия и Гърция. Кант, Хегел, Ницше, Хайдегер и компания се изправят срещу древногръцката философска школа в този напрегнат двубой, в който интригата е кой пръв ще се сети какво да прави с топката. Ето какво може да накара Маркс да захвърли книгата си и дори да я погази. Съдия е Конфуций с помощници Свети Августин и Тома Аквински, а селекционер на немците е Мартин Лутър. Този видеоклип от 1974 г. поставя основите на цял пародиен жанр, който изплува от интернет в началото на всяко футболно първенство. БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ, ПОСТРОЕНО ВЪРХУ ИЗЦЯЛО СГРЕШЕНИ, НЕВЕРНИ И АНАХРОНИЧНИ ПРИНЦИПИ, Е ИЗПАДНАЛО В ПЪЛНА БЕЗПЪТИЦА събота, 5 юли 2014 г.

Ето откъс от една публикация – виж Родители искат бой и глоби в училище, автор Стела Стоянова – от който с просто око се забелязва, че българското училище, конструирано и построено върху изцяло сгрешени, неверни и анахронични принципи, е изпаднало в пълна безпътица, от която никой, който е под властта на упоменатите представи, не знае как да излезем; та значи в откъса, който ще препубликувам, се търсят ефективни начини за "затягане на дисциплината", сиреч, за осигуряване на послушанието на учениците: ... Най-любопитни отговори е породило питането какви санкции следва да бъдат налагани на учениците като крайна мярка при неизпълнение на задълженията

им. Тук министерството не е посочило предварително конкретни отговори, анкетираните трябва сами да предложат наказанията. Клисарова преди време призна, че самата тя не знае какви трябва да бъдат мерките и чака свежи идеи от обществото. 21,1%, или всеки пети, от отговорилите са на мнение, че санкцията трябва да бъде изключване от училището. Мнозина са и за общественополезен труд, какъвто и в момента се прилага от директорите като форма на наказание, но има и такива, които са записали "настаняване в ТВУ". 13,2% смятат, че родителите трябва да се глобяват в подобни случаи, защото това ще е най-ефективната санкция.

5,8% са на мнение, че финансовото наказание може да дойде и по линия на отнемане на детски надбавки и помощи. 5,2% искат връщане на някогашната оценка за поведение, а 7 на сто смятат, че който не слуша, трябва да бъде временно отстранен или да повтори класа. С по-нисък процент, но все пак в статистическата извадка, има и поексцентрични отговори - например, че на такова дете не трябва да се разрешава да кандидатства във вуз. Близо 20 души смятат, че боят в училище ще реши проблема. Процентът им не е висок, но самият факт, че в ХХI век някой иска в БГ училището да фигурира подобно наказание, е показателен за кризата, в която сме изпаднали по отношение на дисциплината. Малцина (1,2%) са на мнение, че не са необходими санкции, а стимулиране на децата. Толкоз. Много говорят и казват тия няколко изречения. Помислете ако искате какво именно говорят и (по)казват. А как може да се реши този проблем аз вече съм писал, но тия дни пак ще напиша още нещичко, в което пределно ясно да посоча изхода. Просто се иска стъпване на почвата на една друга образователна парадигма, от позицията на която всичко изглежда съвършено иначе... БЪЛГАРИЯ Е ОБЕКТ НА МОЩНА ПРОПАГАНДНА ВОЙНА, ПОДГОТОВКА НА ДРУГАТА, НА ИСТИНСКАТА ВОЙНА, КОЯТО РУСИЯ СЕГА ВОДИ В УКРАЙНА, АЛА СЪВСЕМ СКОРО ЩЕ РАЗПАЛИ И У НАС юли 5, 2014 Един загрижен нашенец, живеещ в Австралия, ми прати ето това писание, следващо от началото до края кагебисткопутинистките „опорни точки“ (ЕТНИЧЕСКАТА ВОЙНА В БЪЛГАРИЯ) и треперещ от страх почна да пелтечи ето какво: „Край, България враговете ще я затрият и унищожат съвсем скоро, какво да правим, как да се спасим? Коварните американци и европейци не са ни никакви приятели, а са най-зли наши врагове! Излъгаха ни да приемем тяхната свобода и демокра-

ция само и само да ни прецакат, а сега ни гледат сеира като загиваме; за нас тия неща, свободата и демокрацията, са противопоказни и гибелни! Леле, кво да правим?! Дали да не повикаме батюшката Путин отново да спасява нашата мила България?“ Отвърнах му ето какво:

Глупава пропагандна статия, написана от болен ум. И кой води тази „война“ срещу нас? Америка ли? Европа ли? Долавям много путинизъм в такъв род писания. Същите „мисловни“ схеми. Надушвам и усещам вкуса на притоплени стари и прокиснали пропагандистки манджи още от ерата на комунизма. Все някой ни бил враг и все искал да ни прецака. Дайте да дадем да се обединяваме и да се борим срещу подлия враг, таваришчи! Нали сме много важни и богати, та всички искат да ни прецакат и ограбят. Манговци сме, по-големи от циганите, обаче се перчим. Малоумници. Не съм вярвал, че можеш да се поддаваш чак в Австралия на такъв род тъпи манипулации за хептен малоумници. С поздрав: Ангел Грънчаров КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Това разбира се са пълни глупости, но има хора, които им надават уши. Зад подобни внушения, в които са ангажирани и платени от Москва медии, прозира факта, че Москва, след като срещна такъв отпор в Украйна, се обърна да атакува България като най-слабо звено в Европейския съюз и НАТО: България е вече обект на мощна пропагандна война, която е подготовка на другата, на истинската война, която путинска Русия сега води в Украйна, ала съвсем скоро ще разпали и у нас, тук, в България. За да се скрият експанзионистките имперски мераци на Русия у нас мозъците на хептен немислещите се промиват, че видите ли, „врагът“ ни бил… Америка и Европа, той бил искал да ни съсипе, а пък избор друг немаме, само Матушката пак ке ни спасява, „православието“ (кагебисткото) е нашата обща идеология, дайте да се гушнем с руснаците, та да се опазим от тая пуста западна измишльотина, да се отървем от проклетата свобода и демокрация! Тази е същината и скоро путинистите у нас ще почнат да гърмят не само с празнословните си думи, а и със съвсем истински патрони; очакват ни ужасни и тежки дни! До които обаче не трябва да допускаме да стигаме.

13 Всичко, що е здраво, трябва да се обедини, за да противостоим на коварната руска имперска военна и диверсантска експанзия у нас, която Путин и неговата вярна пета колона у нас се готвят да разпалят – по подобие на случващото се в Украйна. Средството им е едно: разгаряне на етническа война като тази в Югославия, сблъскването на „православни“ с мюсюлмани, на турци и цигани с „автентичните българи“ и прочие. Една искрица е достатъчна за да започне ужасен етнически конфликт: Катуница беше нещо като репетиция в тази посока. Кога ли ще започне реалното разиграване на подготвената ни трагедия?! Майчице, тоя Костов заслужава да бъде нарязан жив на парчета за това, че ни натика в НАТО и в ЕС! Ако не бяхме там, сега Матушката лесно щеше да ни спаси! Сега ще й е значително по-трудно. Но това не значи, че няма да опита. То от нейните „спасявания“ и „освобождения“ добро не сме видели, но карай, тоа пат вече непременно ке ни спаси! Окончателно ке ни спаси и от свободата, и от демокрацията! Искаме си да бъдем роби, това е! Не щем ви пустата свобода и демокрация! Она не е за нас! Таваришчи, да се обединяваме и да почваме да се борим срещу коварния зъл враг! ПРЕДСТОИ НИ ДЪЛЪГ ПЪТ НА ПРОМЯНА НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ: ДА ТРЪГВАМЕ, КАКВО ЧАКАМЕ ОЩЕ?!

събота, 5 юли 2014 г. Общност за демократично образование ви кани на вдъхновяваща среща с Яков Хехт – визионерът-революционер в световното образование, двигателят на промяната за бъдещите поколения! Авторът на книгата „Демократичното образование” и основател на десетки демократични училища из целия свят ЯКОВ ХЕХТ отново ще ни гостува в България! Яков Хехт идва заедно с трима професионалисти от Educational Cities за уникален еднодневен уъркшоп за същността на демократичното образование! За първи път в България ще имаме възможност да научим от първа ръка за: * демократичния процес в училище * менторство * self-directed learning * работа със силните ни страни и много други.

Обучението ще се състои на 13 юли, от 9:15 до 18 часа в частно училище „РОВЕЛ“, София 1393, Банкя, Иваняне, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ 66. Предстои ни дълъг път на промяна на образованието в България! Да го започнем с уверена и твърда крачка чрез подкрепата от световните революционери в областта! Цена за уъркшопа: 50 лева Обучителите: Институт за демократично образование, Израел е създаден от Яков Хехт за социална промяна, която промотира демократичните култура и образование, основани на Декларацията на човешките права. Демократична култура изважда уникалността (силата, растежа и знанието) във всеки индивид и подкрепя сътрудничеството между хората. В среда на демократично образование индивидът избира сам своите занимания и търсения, съобразно своята уникалност, таланти и развитие в настоящия момент и ръководи по този начин своето развитие. Екипът на института начело с Яков Хехт притежава безпрецедентен в световен мащаб дългогодишен опит в практиките на демократичното образование и насърчаването на връзката между личността, обществото и средата. Чрез проекта Educational Cities тяхната мисия е да развият изкуството на сътрудничество между учебното пространство, училището и града, трансформирайки класната стая в платформа за съдействие и съучастие между различни елементи – ученици, учители и техните семейства. Организатор на уъркшопа: Общност за демократично образование, България цели подпомагане развитието на активна гражданска позиция в подкрепа на осигуряването на свобода в образованието, създаването и развитието на училищни модели с основна ценност – зачитане правата на личността и свободният избор на учениците, в хармония с принципите на демократичното образование. За записвания: dem.edu.bg@gmail.com АКО ДНЕС БЕШЕ СРЕД НАС ВЕРОЯТНО НИКОЙ НЕ БИ ГО РАЗПОЗНАЛ, ВЕРОЯТНО НИКОЙ НЕ БИ ТРЪГНАЛ ПОДИР НЕГО Аз дойдох от името на моя Отец и не ме приехте, но ако друг дойде от свое име него ще приемете. Исус Христос, Евангелие на Йоан КРАТЪК КОМЕНТАР: Питам се, ето, сънародникът ни прие Царо, Боко, Сидеров, Бареков, все мастити "месии", спасители, бабаити, пичове и оправячи; прие сума ти такива и вероятно още би приел – малоумието, пък и наивността у нас съвсем не са на изчезване. Но се питам, ето, ако беше до-

шъл в наше време Христос, щяхме ли да го припознаем, колцина от нас биха Го припознали, колцина биха тръгнали след Него?

И с ужас установявам: вероятно никой не би го припознал, вероятно никой не би тръгнал подир Него...

УВОЛНЕН СЪМ ТЪКМО ЗАЩОТО СЪМ СПАЗВАЛ ДЪРЖАВНИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ! събота, 5 юли 2014 г. Открих тия дни нещо интересно: директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова ме уволни на "основание" на това, че ме обяви за... "пълен некадърник", "изцяло неспособен да бъде учител" и пр., а едно от най-сюреалистичните й обвинения е съвсем стандартно: не спазва държавните образователни изисквания. Тия дни с адвоката ми обсъждаме пункт по пункт нейните "обвинения-присъди" (щото тя, в добре познатия стар маниер на самодоволната авторитарна власт не просто обвинява, ами и директно съди, осъжда!) и ето, оказва се, че се получава нещо безкрайно интересно: първо, нейното обвинение-присъда за неспазване на държавните образователни изисквания е лъжа, стандартно обвинение, неотговарящо на истината, сиреч, е изсмукано от пръстите, и, второ, което е още поважно: фактически излиза, че съм уволнен тъкмо защото прекрасно съм... спазвал тия изисквания, особено и най-вече тяхната принципна, най-съществена и фундамен-

14 тална страна! Ето, погледнете, убедете се сами по-долу като прегледате това, което открих на сайта на МОН в интересуващото ме отношение.

изгражда и основите на тяхната гражданска култура, като ги запознава с неотменимите човешки права, с ценностите на демокрацията и с начините за ефективно социално участие в гражданския живот. Обучението по философия създава условия за осмисляне и определяне на светогледни нагласи, на универсалността на човека и света. Чрез изследване на алтернативни подходи и решения на учениците се дава възможност да търсят и избират мястото си в съвременния динамичен свят. "Свят и личност" е интегративен учебен предмет, който е включен в задължителната подготовка на учениците в културно-образователната област "Обществени науки и гражданско образование" и има подчертано практическа насоченост, тъй като подготвя учениците за участие в обществения живот, за лична и професионална реализация, отговарящи на демократичните принципи и ценности в съвременния свят. Главна цел: гражданското образование подпомага развитието и утвърждаването на младия човек като гражданин, който:

В резултат на обучението по философия (психология и логика, етика и право, философия) в края на гимназиалния етап на средната образователна степен ученикът: Първо равнище: • Познава етапите на личностното развитие, възникването и развитието на Аза.

• Може да се ориентира в основните аспекти на човешката сексуалност.

• Разбира значението и функционирането на общността; познава ролята на основните социални общности (семейството, приятелите, колегите) за личностното и кариерното развитие.

• Умее да създава адекватен образ за себе си, да разбира и да уважава различията между хората.

• Познава основните принципи на комуникативността, правенето на избор и вземането на решения.

• Ориентира се в различни видове психологически зависимости на личността. Второ равнище:

Тия стандарти са били писани, предполагам, от способни и сериозни хора, философи от СУ, и затова те звучат (като идея) съвсем съвременно, приемливо, стига да не бъдат разглеждани, както ги разглеждат бюрократите, като банална "казармена заповед" за безусловно изпълнение – аз така си обяснявам този парадокс. И понеже сам себе си чудесно познавам, наясно съм, естествено, със своя начин и стил на преподаване, пък и хилядите ученици, на които през тия 30 години съм преподавал, също знаят добре тия неща, смея да твърдя: аз съм уволнен тъкмо защото изцяло съм спазвал тия същите държавни изисквания; и за всяко от тях мога да обясня, ако се налага, как точно съм ги изпълнявал в работата си; а ето сега най-важното от този документ: Предметите от цикъл "Философия" целят да ориентират ученика в отношенията му към себе си, към другите и към света и съдействат за неговото самоопределяне като автономна личност и свободен гражданин. Обучението по психология и логика създава условия за личностно самопознание, помага на учениците да развият умения за общуване и съвместен живот, за критическо и творческо мислене. Обучението по етика и право е насочено към нравственото самоопределяне на учениците, към развитие на умението за автономен и отговорен морален избор. То

• е автономна, свободна личност, способна да поема отговорност за себе си и за другите; • познава и отстоява своите права, свободи и отговорности; съзнава духовното си единство с българския народ и с европейските народи; • има осъзнати отношения с държавата и обществото; • владее механизми за конструктивно социално участие и промяна. Конкретни цели: • придобиване на знания за жизненоважни социални сфери (семейство, училище, работна среда, малка общност и др.), изграждане на граждански нагласи и умения; • усвояване на общочовешките ценности и на законите на демократичната държава; • запознаване с устройството и дейността (структура и функции) на държавните и съюзни институции (българската държава и Европейския съюз), както и на гражданското общество; • ориентиране в глобалните и регионалните процеси в динамично променящия се съвременен свят и създаване на отговорно поведение за участие в обществения живот. Предметен цикъл "Философия" (психология и логика, етика и право, философия); Степен на образование: Средна Етап: Гимназиален

• Умее да осмисля поведението си, да анализира предпоставките му и демонстрира готовност за самоусъвършенстване и промяна.

• Умее да работи в група, да разбира мотивите на чуждото поведение.

• Умее да решава конфликти и да води преговори.

• Себепознание и взаимност • Определя и обяснява различни модели на социално поведение и влияние (конформизъм, насилие и алтруизъм). ____________________________________ Първо равнище: • Разбира спецификата на етическото отношение, начините за създаването и удържането му; обяснява и уважава негови културни, религиозни и национални особености.

• Свобода и отговорност • Познава алтернативни подходи към основни морални ценности (свобода, щастие, смисъл на живота) и разбира тяхната роля за самоопределянето и моралното поведение.

• Разбира значимостта на любовта и сексуалността.

• Може да прилага основни етически правила в анализ на междуличностни отношения и конфликти.

• Умее да анализира основите на собствения си морален опит, да прави автономен и отговорен морален избор. Второ равнище:

15 • Разпознава и анализира ценностните основания и моралните последици на човешкото поведение в различни социални сфери.

• Различава етическите и правните основания на човешкото поведение.

• Оценява моралните измерения на правни и политически решения.

• Проявява толерантност и уважение към многообразието от ценностни позиции, като разбира тяхната културна и национална обусловеност. ___________________________________ Първо равнище: • Разбира легитимността на властта, законите, държавата и ролята им за социалното общуване.

• Разбира идеята за демокрация, характера на правовата държава и ролята на медиите в обществения живот.

• Познава основните човешки права и свободи и разпознава случаи на тяхното нарушаване.

• Анализира връзката между права и задължения, като се позовава на основни документи за правата на човека.

• Разбира идеята за гражданско общество и начините на функционирането му.

• Има готовност за защита на правата си и осъзнава ролята на гражданското участие в социалния живот. Второ равнище: • Познава ролята на държавното управление и финансирането му чрез данъци.

• Познава ролята на гражданското общество за създаването на законите и тяхната промяна.

• Свобода и законност.

• Сравнява правата си на гражданин в Република България и в Европа и начините за отстояването им.

• Обяснява връзката между идеите за свобода, човешки права и граждански права.

• Съзнава предимствата и недостатъците на законодателството в демократичните общества.

• Анализира правни и социални аспекти на глобализацията и на прехода към информационно общество. ___________________________________ Първо равнище: • Познава разликите между рационално и интуитивно мислене, между аргументация и внушение.

• Формулира изводи от гледна точка на тяхната релевантност към предпоставките.

• Умее да формулира теза по даден проблем и да дава аргументирана подкрепа в нейна защита.

• Разпознава типове аргументация (включително и грешки) в умозаключения, философски текстове и други сфери.

• Умее да задава въпроси за позадълбочено аргументиране и понататъшно изследване.

• Демонстрира отвореност и толерантност към различни схващания.

• Съзнава заплахите за съществуването на човечеството и важността на неговото устойчиво развитие. ___________________________________ КРАТЪК КОМЕНТАР – ПОЛИТИЧЕСКИ, ПСИХОЛОГИЧЕСКИ, НРАВСТВЕН събота, 5 юли 2014 г. ВИДЕО

Второ равнище: • Различава формите от съдържанието на мислите.

• Решава проблеми чрез изследване на контекста, смяна на гледната точка и формулиране на хипотези.

• Развива контрааргументи на собствените си тези и съзнава, че има различни подходи при разбирането на истината и реалността; различава истината и интереса.

• Познава ролята на идеите за създаване на смисъл; различава мнение и знание.

• Критическо мислене и създаване на смисъл • Разбира значението на творчеството и новостите за развитието и напредъка. ___________________________________ Първо равнище: • Разбира спецификата на човешкото съществуване.

• Разглежда реалността във възникване и развитие.

• Демонстрира познание за различни методи на философско изследване.

• Ориентира се в отношенията между индивидуално, общностно и универсално.

• Умее да разкрива и анализира философски идеи в публицистичен, художествен и научен текст.

• Разбира значението на саморефлексията, изследването и творчеството. Второ равнище: • Разбира ценността на културните различия и осъзнава културната си идентичност.

• Осмисля философски отношението човек-природа.

• Познава спецификата на красивото и изкуството.

• Познава спецификата на религиозния светоглед и ролята му в историята на културата.

• Анализира основни философски проблеми в историческото им развитие.

• Човекът и неговият свят

Какво ще кажете за качеството на записа – от гледна точка на използваната техника, като цветове, осветеност, картина и пр.? Направих този запис с новата си видеокамера, която от много време се глася да си купя, е, накрая пожертвах немалко пари – защото имам идея да правя цели поредици от лекции, видеокурсове, в това число и платени, по философия, психология, личностно развитие и пр., а а това нещо ми трябваше качествена техника, е, имам я вече, и време имам, сега остава само да запретна ръкави и да почвам да... философствам пред камерата :-) ЗАЧЕНА СЕ ТВОРЕНИЕ, КОЕТО ОБЕЩАВА ДА СТАНЕ ГРАНДИОЗЕН ПАМЯТНИК НА СВЕТОВНАТА, НА ОБЩОЧОВЕШКАТА ЛИТЕРАТУРА И ДУХОВНОСТ! вторник, 8 юли 2014 г.

Стана така, че все не намирам време да подложа на по-внимателен анализ и коментар прословутата вече заповед за моето уволнение, която директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова (литераторка, преподавателка по литература) има добрината да съчини, а също има и смелостта, бих казал даже дързостта и мъжеството да я превърне в административен, в официален държавен акт, който сега, разбира се, ще бъде оспорван в съда; тия дни завеждам съдебно дяло по този въпрос, исковата молба е вече почти готова; писах вече, тя стана същински шедьовър, адвокатът ми е страхотен, чудесно се сработихме с него; ала засега не мога да я публикувам по разбираеми причини. Не ми е безразлично, разбира се, как, в каква светлина си е позволила да ме представи въпросната литературна администраторка в своето сякаш неръкотворно творение, което, от друга страна, има всички шансове да стане

16 литературно събитие от рода на някои незабравими сцени от романи като Параграф 22 и други такива шедьоври (на Кафка, на Бекет, на Йонеско, на Оруел и пр.); е, налага се с госпожа Анастасова да поработим още, в това число и пред съда – за да успеем да превърнем всичко това в един грандиозен памятник на световната литература и духовност. Аз работя именно в тази посока, щото, както писах вече, ми хрумна дръзката мисъл да се борим с нея двамата за... Нобелова награда по литература; срамотата е все пак че българската литература няма нобелист, а сърбите и дори албанците да имат, да не говорим пък за турците. От тази страна погледнато е обяснимо и разбираемо моето рвение в писането около тия направо гениални административни текстове на такава една чудесна майсторка на словото като г-жа директорката Анастасова. Та от тази страна погледнато тази сутрин, като се зачетох във въпросния документ-шедьовър, ми хрумна мисълта да представя своя коментар, щото наистина това отдавна трябваше да съм го сторил, а все не намирам време. При това ми се налага да подложа този същия документ на две коренно различни тълкувания: едното да бъде по-строго, логически издържано, философско, но и правно издържано, в стилистиката на съдебните дирения на истината, това ще го направя днес-утре; а другото тълкуване ми се ще да бъде пофриволно и литературно, по-жизнелюбиво, бих казал, което да представя на читателите на своя блог – с оглед да влезе един ден като фрагмент в онази ненаписана още съавторска с г-жа Анастасова книгашедьовър, с която ний двамата ще се борим за въпросната Нобелова награда. Реченосторено, ето, почнах да пиша този втория текст, който пък за мен лично ще е прелюдия за написването на другия текст, който ще предоставя само на моя адвокат за да го погледне, а също така и да използва нещичко от него, именно най-силните моменти, като доказателство пред съда. Този втория документ ще го скрия засега от всеобщото внимание на четящата публика, но като му дойде времето, той непременно ще фигурира в онази книга-шедьовър, която ний с г-жа Анастасова просто сме длъжни да напишем. В нея ще влязат, когато тя предостави на съда като свой доказателствен матр`ьял всички ония литературни бисери, които тя написа под формата на строги административни документи, именно "констативни протоколи" и пр., да, тя в продължение на поне две години, след като реши да търси, да съчинява, да организира и да почне да трупа "копроматчета", много често почна да идва в моите часове, беше ми честа и ненадейна моя гостенка, явно у нея се породи някакъв ненадеен интерес към философията; идваше та, сядаше на най-задния чин и безмълвно,

както подобава за гениален писател от нейния ранг, си пишеше своите безценни мисли в една дебела служебна книга; после, след ден-два ми даваше да погледна своите окончателно завършени литературни творения-бисери, но никога не ми предостави копие или пък не ме остави спокойно да ги прочета или да им се насладя, а най-често само ми четеше най-силните места. Организираше ми, тъй да се рече, литературно четене, и то само за мен – в нейния така луксозно обзаведен и тих, също и прохладен лятно време и уютно топъл зимно време директорски кабинет. Когато дръзвах нещичко да си запиша, тя не ми даваше, щото да не съм бил публикувал нещо в блога; тя направо така казваше: о, знам какво ще направиш, веднага ще го изтипосаш в блога ти ако ти дам някакъв документ, но аз затова няма да ти дам нищо, да та умреш от литературна завист; и ний - продължаваше тя - можем да пишем, не си мисли, че само ти можеш да пишеш, я го виж ти, ще си мисли, че само той могъл да пише; ний можем да пишем, ала нямаме толкова време като теб, щото сме заети с тежък, непосилен директорски труд, а ти, понеже не си гледаш работата в училището, си идваш тук само да си починеш от писането в проклетия ти блог! Такива мили думи си говорехме ний с нея, не предусещайки още, че историята ни е отредила заедно да напишем един литературен шедьовър, една книга, която да обезсмърти не само нас, а и българската поезия и литература! Както и да е, ето, сега имаме вече крайния резултат на всички ония безсънни нощи, в които неуморната г-жа Анастасова търсеше как де се разправи с мен, как да ме порази и срази, ето, намери най-накрая начина, и понеже е много силна литераторка, успя това да го направи, както става в тази област, с думи, да, тя ме порази и дори направо уби с... думи! Какъв финес е това убиване на един човек с... думи, а, какво ще кажете? Навремето разстрелваха с куршуми, по-преди бесеха, а сега е модерно, изглежда, да се убива с... думи – абе какво да говорим, цивилизацията напредва с огромни темпове, също така се хуманизира, очовечава се, а техниката също върви напред с огромни, с непредставими по-рано крачки, дори направо вече търчи и лети, а не ходи само. Както и да е. Понеже ми престои исполински труд, аз тази сутрин ще публикувам само туй въведение, а когато съм готов с въпросния литературно-художествен, философски, психологически, методологически, методически, организационен и пр. анализ на великолепния шедьовър на гжа Анастасова, ще почна да го публикувам най-вероятно на части, на порции, та да се усвои съдържащата се в него превъзходна духовна храна на части, иначе ме е страх някой да не се задави от такова едно пищно духовно пиршество и прочие, та да се чудим

какво да правим след това с него. Разбирате ме, нали? Толкова засега. Приятен ден на всички! Аз излизам на разходка, я какъв ден се е отворил я, писна ми да пиша, излизам да се наслаждавам на деля, на въздуха, на слънцето, на сянката, отивам да търся прохлада в започналия бляскав пловдивски ден, който обещава да бъде изключително горещ и задушен, както и подобава да е през лятото. Хайде чао и до скоро! Радвайте се и вие на летния почивен ден! НЯКОИ ПОЯСНЕНИЯ, КАСАЕЩИ САМОТО ПОНЯТИЕ ЗА ЛИЧНОСТ

Личността започва там, където свършва сравняването с другите. Карл Лагерфелд

На нас не ни е нужно да се сравняваме с другите защото знаем, че всеки е значим с това че е себе си. Затова не надничаме, не злословим, не се подмазваме... А другите – нека ги има! Нали циркът все пак трябва да гастролира...

Dida Georgieva НЕЧОВЕШКАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА ОСАКАТЯВА ИНДИВИДИТЕ

неделя, 6 юли 2014 г.

17 Защо трябва да ходя на училище? За да можеш да бъдеш оформена в състояние на одобрен еднороден робот, който не може да мисли извън предписания консенсус. Ще те научат да повтаряш информация вместо това как да мислиш сама за себе си - така че да не станеш заплаха за статуквото. Когато завършиш ще си намериш работа, ще си плащаш данъците - с цел да прославиш корпоративната система на робство. ХРИСТИЯНСТВОТО Е ДЯСНА ДОКТРИНА

Християнството е дясна доктрина, защото казва: „Ако имаш две ризи, дай едната на ближния“. Ако беше лява доктрина, щеше да каже: „Ако нямаш нито една риза, иди да си вземеш от ближния“. Иван Стамболов ПРИЗРАКЪТ НА "ТОЛКОВА ОПАСНАТА СВОБОДА" ВЕЧЕ БРОДИ И ВИТАЕ И ОКОЛО ТЪЙ СТЕРИЛНАТА ОТКЪМ СВОБОДА СФЕРА НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ вторник, 8 юли 2014 г.

Конкретните въпроси, които считаме, че следва да бъдат обществено обсъждани на този етап, за да бъдат взети под внимание в подготовката на бъдещия закон за училищното образование са следните: 1. Създаване на възможности за валидиране на знанията във всеки един момент, в който ученикът има нужда и желание. Нашето мнение е, че следва да има лесно достъпна система за потвърждение на усвоените знания на всеки етап от образователния процес. Препоръчително е тя да е максимално опростена и освободена от формалности, както и да дава възможност да се извършва онлайн. Съществуват множество международни сертифициращи програми, които могат да се ползват като основа на една съвременна платформа за валидиране на знания. Това ще даде възможност на учениците да следват собствената си динамика и успеваемост, а не да “изостават” или “избързват” с оглед на формално зададени и не особено адекватни критерии.

... Нашата принципна позиция е, че един съвременен закон за образованието следва да заложи водещата роля на учещия се в образователния процес, както и да създаде механизми за поощряване на гражданските инициативи в образованието, създаване на пространство и подкрепа за иновации, както и въвеждане на механизми за непрекъснато усъвършенстване.

ЗА ОТРОВАТА, ТРОВЕЩА ДУШИТЕ НА МЛАДИТЕ

2. Създаване на реални възможности за изготвяне и следване на индивидуален учебен план на всеки желаещ ученик. Ученикът е субект на своето образование и като такъв той следва да разполага със свободен избор какво, кога и как да учи. Индивидуалните потребности и заложения у всеки човек вътрешен стремеж към знание и развитие трябва да бъдат подкрепяни, а не ограничавани от училището. Конформизмът и еднородния подход в образованието потискат талантите и не насърчават развитието.

3. Създаване на възможност да се избират и практикуват образователни подходи, които не са регламентирани от МОН.

Из: Становище на ОДО относно обявената от мон обществена дискусия по нов закон за училищно образование, 5 юли 2014 г. в 22:53

Държавните образователни изисквания могат да бъдат ориентир в помощ на училищата/учениците при разработване на индивидуални учебни програми, според нуждите на всеки ученик. Това ще даде така необходимата свобода на преподавателите, които познават своите ученици, да избират най-подходящите методи, темпо, посока и дълбочина, осигурявайки пълноценен учебен процес, както и висока мотивация и удовлетворение на всички страни.

5. Присъединяваме се към препоръките на Европейския парламент и Съвета на Европа от 18.12.2006г. (2006/962/ЕС) за ключови компетенции за учене през целия живот да залегнат в принципите на новия закон за училищното образование. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Така ще се отвори път на въвеждане на съвременни тенденции в образованието, една от които е Демократичното образование. Вярваме, че Демократичното образование почива на принципи, гарантиращи пълноценен учебен процес и щастливи деца и възрастни. Опирайки се на световния опит, вярваме че Демократичното образование може да намери по-широко приложение в България, като това ще бъде част от създаване на конкурентна среда в предлаганите възможности.

... Някога, като млада учителка в Родопите, помня имаше един бай Минчо, който за колежка казваше: "Тази ако плюне ще изтрови кокошките..."

Miroslava Simeonova КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: А представяте ли си какви поражения върху детските души нанася една толкова злобна, сякаш е змия, учителка – щом като плюнките й били способни, както се твърди, да тровят даже кокошките?! ИЗДИГНАХМЕ ПРОСТОТИЯТА В УБИЙСТВЕН КУЛТ

4. Осъвремяване на концепцията за държавните образователни изисквания. Нашето мнение е, че те трябва да имат препоръчителен, а не задължителен характер, като в същото време се работи за тяхното осъвременяване от гледна точка на съвременните реалности.

Издигнахме регламентираната простотия в убийствен култ. Васко Кеца

18 Мда, добре се справихме – добавям аз.

Justine Toms НИЙ, ФИЛОСОФИТЕ, СМЕ НЕЩО КАТО ЛЕЧИТЕЛИ НА ДУШИТЕ – ПОРАДИ СВОЕТО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЧОВЕКОЛЮБИЕ вторник, 8 юли 2014 г.

Обещах вчера – виж: Зачена се творение, което обещава да стане грандиозен памятник на световната, на общочовешката литература и духовност! – да пиша свой коментар на станалата вече историческа заповед (на директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова) за уволнението на "абсолютно неспособния да бъде учител", на "пълния некадърник"... Ангел Грънчаров, една заповед, която съвсем скоро ще бъде най-внимателно тълкувана, анализирана и коментирана, и то не къде да е, а в съда, в Районния съд в Пловдив: след Атина и на Пловдив, изглежда, е отредено един философ да бъде съден за "вредите", които е нанесъл на... човечеството; прочее, въпросната заповед за уволнение е нещо като "присъда", издадена самоволно от една самозабравила се администраторка, а на съдебното дело просто ще бъде обжалвана тази присъда, щото у нас, да се надяваме, присъди може да издава само съдът, а не този или онзи, на когото това се е приискало! Както и да е, налага се да изпълня обещанието си; та значи ето подолу моя коментар, за удобство ми се наложи да придам на въпросния любопитен текст една по-аналитична, по-годна да бъде анализирана форма, щото в самата заповед всичко е натрупано както се трупат какви ли не неща на бунището, пък ний, както е известно, сме естети: - Главно твърдение: А.И.Г. не притежава КАЧЕСТВА за ефективно изпълнение на работата, а именно: - Обективно е налице НЕСПОСОБНОСТ на А. Г. да изпълнява възложената му трудова функция (старши учител общообразователен учебен предмет етика и право, философия, свят и личност) поради ЛИПСА на УМЕНИЯ:

Какви именно умения ми липсват тъй усърдната директорка е изредила подолу с трогателна педантичност, но нека сега да се опитаме да покажем какво всъщност и наистина е дръзнала да твърди с тази своя наистина така категорична присъда; защото имаме чувството, че въпросната администраторка като е писала шедьовъра си явно не е съзнавала какво всъщност се е осмелила да твърди; нали знаете как обикновено става, особено сред представителките на нежния пол това нещо е толкова разпространено: говорят или дори пишат нещо, водени от някаква овладяла душата им страст, пък се оказва, че в очите на неовладените от тази същата страст хора по очебиен начин си личи, че туй нещо не просто че не е верно, то е и обидно (компрометиращо) за онзи, който се е оставил страстта да ръководи ума или думите му. Та така се е получило и тук; когато се пишат разни текстове, особено от този характер, за които априори се знае, че ще бъдат разглеждани под лупа, включително и от съдии, от адвокати и пр., не е добър атестат да се оставяме да бъдем водени от една страст, от една емоция, от едно чувство. Ний, философите, се водим в своите търсения от разума, да, от разума, недейте обаче да го бъркате с разсъдъка, разум и разсъдък са доста различни неща; умът (разсъдъкът, съзнанието, интелектът) е едно, а разумът е нещо много повече от него, понеже (за краткост ще кажа само това) разумът е синтетична душевна сила, обединяваща в едно мисълта и чувството; аз не отричам, че чувството е нещо безкрайно ценно – та нали чрез него ние постигаме жизнения смисъл на нещата, тяхната значимост за нас самите? - но все пак ако се оставим да бъдем водени от чувството (страстта) в сфера, за която голото чувство не е подходящо да ни води, ще сътворим доста нелепици, от които после ще ни се наложи да се срамуваме. Толкоз по тази теоретична и терминологична страна на въпроса, който се интересува повече, нека да има добрината да се запознае с моята теория по тия въпроси, която съм развил още в младежките си години в текст, предназначен за докторска дисертация по философия, който издадох преди време под заглавието Учението за човека и формите на духа. Та нека сега от гледна точка на казаното да се постараем да изявим оня смисъл, който се крие в така своеволните думи на пишещата по тъй страстни подбуди администраторка, авторка на въпросния документ. А.И.Г. не притежава КАЧЕСТВА за ефективно изпълнение на работата, това именно е главното, фундаменталното твърдение, "подкрепено" от още една, не по-малка нелепица: Обективно е налице НЕСПОСОБНОСТ на А.Г. да изпълнява възложената му трудова функция; защо

тези две твърдения са нелепици, ще го покажа ето как: Изразът не притежава КАЧЕСТВА в тази своя обща форма показва, че лицето А. И. Г., т.е. моя милост не притежава никакви качества (за за ефективно изпълнение на работата и тра-ля-ля); да допуснем, че аз съм наистина един лош, много лош учител, "пълен некадърник", за какъвто иска да ме представи овладяната от някаква неразумна страст администраторка: та нима не е "пълен некадърник" оня който при това, представете си, не иначе, ами и "обективно" е... "неспособен да изпълнява трудовата си функция"; давате ли си сметка какво всъщност и наистина това означава? Нека заедно да помислим над този въпрос, щото явно оня, който го твърди, съвсем не е мислил като го е писал, тук, както след малко ще разберете, наистина липсва каквато и да е мисъл, а има едно поразително празнословие (те, апропо, администраторите наистина владеят, някои от тях до съвършенство, един чудесен административен език, с който е възможно много нещо да изговориш или да изпишеш, а всъщност нищо да не кажеш, сиреч, смисълът да липсва! Това е цяло изкуство, от което аз съм се възхищавал даже: много неща са написали, с много думи са блудствали, а смисъл няма, отсъства, празнословието е пълно!). И така, нека да подложим на пооснователно тълкуване горните тъй внушително опаковани празнословни думи или твърдения. Да допуснем, че лицето А.И.Г. е случайно взето от улицата и нему е възложено, кой знае защо, да изпълнява "функцията учител". Сиреч, никога то не се е подготвяло за тази функция, но ето, по стечение на обстоятелствата, са го взели от улицата и са го турили пред ученици. Дали някак (както и да е, според това доколко може), това лице все пак, с една или друга, по-малка или по-голяма ефективност, ще се справи с възложената му функция?! Вероятно да, нещо повече, бих се осмелил да твърдя дори още по-уверено: разбира се, че ще се справи; разбира се, че ще има някакъв ефект, пък дори и този ефект от ученето (преподаването) на това изцяло неопитно лице да е изцяло лош, негативен, вреден и пр.; та значи излиза, че едно лице, един човек, случайно взет от улицата, все някак, с по-голяма или по-малка степен или доза ефективност, ще се справи с възложената му функция да бъде учител. Защо ли? Ами защото всички ние, бидейки човеци, не просто някога (като сме били ученици), сме упражнявали дейността учене, но и защото, предполага се, това нещо, именно ученето, все някак, в една или друга степен, го практикуваме докато сме живи, цял живот; а щом практикуваме ученето, какво ни пречи да се изявяваме като учители, щото пък учителят, според разпространените

19 представи, е оня, който помага на учещите да учат; като сам учиш, какво ти пречи да помагаш и на други хора да учат?! Значи, да запомним добре: едно случайно взето от улицата човешко същество, което никога не е било, формално погледнато, учител (щото неформално погледнато всички човешки същества са все и ученици, и учители, все и учат, и биват учени, най-малкото поне поучавани от разни мърморковци, които много обичат да ни учат какво било правилно да правим, да мислим, как да живеем и пр.), та значи дори и едно такова случайно взето от улицата човешко същество може да упражнява с някаква степен на ефективност функцията учител, нали така?! Да, ама ето, оказва се, че има едно-единствено човешко същество на тази земя, именно лицето А.И.Г. (на едно място директорката на ПГЕЕ-Пловдив се увлича дотам, че наистина в писмен вид ме определя като "лице", сякаш сме пред съда, сякаш самата тя е нещо като съдийка, а пък аз съм нещо като подсъдим!), та значи има едно-единствено човешко същество на тази земя, което за разлика от целия човешки вид не притежава никакви качества за изпълнение на работата, свързана с ученето, именно сам да учи и да бъде учител, сиреч, да помага на други да учат, този човек изпълнява работата с нулева ефективност, сиреч, той, ерго, е толкова... мистичен, направо безплътен, че дори не е способен дори да навреди на учениците си, ефектът щом е нулев, то до този възтъпичък, в логическия смисъл, резултат по найнеобходим начин стигаме - и няма начин да не стигнем! Значи цялото човечество, в своята пълна съвъкупност (нарочно пиша така тази дума), е способно да изпълнява някак, в една или друга степен, функцията, свързана с ученето и с учителстването, но има един свръхприроден и свърховешки феномен, наречен от тъй умело мислещата администраторка Анастасова "лицето А.И.Г", който, видите ли, е изцяло лишен от способност и качества да изпълнява тази така разпространена сред човечеството функция. И всичкото това е, видите ли, "обективно" (!!!), а давате ли си сметка това пък какво означава, тази думичка, която, впрочем, е изцяло философска, е любима тъкмо на философите, думичката "ОБЕКТИВНО", употребена именно в този контекст, поражда такива асоциации и мисли, че аз, като философ, горя от нетърпение да ги споделя с вас! Ох, какво нетърпение ме обзема пък тук, направо не се търпи! Имайте обаче малко търпение да ме изчетете внимателно – та да се насладите в пълна мяра на удоволствието, което и вие вече предвкусвате, нали така?! Представителите на цялото човечество, без никакво изключение (и тук попадат дори и представителите на нашта тъй умна администрация, стига те изобщо да са човеци, което изглежда не е много

сигурно!), сме все... субекти, сиреч, другояче казано, каквото и да кажем, да направим, да напишем, е все субективно, няма как да е друго, стига самите ние да сме субекти, стига да сме човеци (щото ако сме не човеци, а богове, тогава работите ще се променят). Защо само човек ли може да е субект, това ли ви вълнува вече? Да, само човек може да е субект и да се проявява субективно, щото, ако се осмисли самият термин, ако се изведе смисъла на самото понятие, то с изненада за по-голямата част от човечеството ще се окаже, че думата "субект" означава "носителят на активността", на активността, която може да е от всякакъв род. Щом даден човек предприеме нещо, някаква дейност, щом почне да изявява активността си, той мигновено се превръща в субект, а пък тази негова дейност, понеже е негова изява, няма как да не е... субективна. Разбира се, думите "субективно" и "обективно", с напредъка на нашето калпаво образование (което дава тапии на съвсем немислещи, на направо отчайващо немислещи, дори осакатени откъм мисленето индивиди с празно самочувствие!), та значи тия две думички в наше време се употребяват от кого ли не, от Сулю, от Пулю, от баджанака им Гюрко, от зълва им Пена, абе от абсолютно всички, щото както съм я подкарал, да ги изреждам по имена, съвсем няма надежда някога да свърша. Казваш надуто примерно думата "обективно", и то непременно с изражението на многоучен човек, та значи казваш "Абе, обективно казано...", и всички балъци наоколо си казват: "Малее, колко учен пък е тоя бе, леле, какви учени думи използва, требе да е много учен он – щом употребява такива мъчни учени думички!?". Та в тази връзка и директорката на училище Анастасова употребява тази дума, ала, за жалост, изглежда съвсем не си дава сметка какво всъщност и изобщо е дръзнала да каже и да твърди. Нека да й помогнем да осъзнае какво всъщност е казала тази иначе доста самонадеяна особа. В светлината на вече казаното погоре всички хора говорят и се изявяват, принципно казано, все субективно (оти са субекти, сиреч, человеци!), ала ето, имало и хора, дето се изразяват и... "обективно"! Сиреч, пишат и говорят не като человеци, а като... оракули, като богове направо! У нас, знайно е, разните там ясновидки, врачки, гадателки и пр. са доста уважавани и то не е случайно, първо, щот малоумието у нас е доста напреднало, второ, щото от дълбока древност се знае, да, знае се още от времената на древна Елада пък и от още по-рано, че тъкмо оракулите имат тази привилегия да знаят и да говорят "самата истина", сиреч, това, което казват, да е изцяло "обективно"; оракулите имат тази дарба да се свързват някак със самото божество, а то пък има добрината да им нашепва в ушите тъкмо тъй желаната и копняната "пълна

истина", сиреч, "обективната истина". Виждате, че въпросната администраторка твърди, че мнението й за "лицето А.И.Г." е "обективно", сиреч, без изобщо да се замисли, че по този начин се самопроизвежда в нещо като... оракулка, да не кажем директно в богиня, щото никъде в тази грандиозна по "смисъла" си, направо епохална заповед не пише, че директорката Анастасова е питала боговете, които да са й отвърнали, че въпросното лице, "А.И.Г." де, е "обективно напълно некадърно", сиреч, му липсват "всякакви качества", поради което то, за разлика от целия човешки род, изобщо не успява ефективно да изпълнява една така проста и при това приятна, впрочем, работа, именно да учиш и да помагаш на други хора да учат, сиреч, учителската работа. Та дотук, съобразно всичко казано в прословутата заповед и на нейна основа адекватно изтълкувано от нас, разбираме и доказваме, че:

1.) Ангел Грънчаров, философ по професия и призвание, с 30 годишна преподавателска активност и дейност на нивата на българското образование, гимназиално и дори университетско, е... пълен дебил, да, той най-вероятно, щом дейността му няма никакви ефекти върху подрастващото поколение, нито положителни, нито дори отрицателни, като влезе в класна стая явно само мълчи, понеже, предполагаме, найвероятно, горкият, е съвсем ням, при това е и глух, а най-вероятно е и дори сляп, сиреч, е изцяло безобиден, стои си там безмълвен, поради което именно и "обективно" излиза, че неговата дейност няма "абсолютно никакви ефекти" върху учениците, нито положителни, нито отрицателни; 2.) Директорката Анастасова, притежаваща уникалната за човешко същество свръхспособност да мисли, да говори и да пише "абсолютно обективни" истини, найвероятно е... оракулка, имаща директни връзки не само в РИО-Пловдив, не само в Министерството на образованието и барабар с това и на нАуката, не само във висшето партийно ръководство на партия ГЕРБ, което, както твърди мълвата, й било уредило длъжността директор на ПГЕЕ-Пловдив, но и най-вероятно има такива директни връзки и с самото всезнаещо... божество, а пък, защо не, нищо чудно самата тя е това божество (ако отхвърлим версията, че е

20 просто оракулка, ясновидка, гадателка или най-малкото една врачка). Тия две безусловно верни неща установихме дотук и то с едно най-леко разсъждение. Две неща установихме, две неща казва с безапелационна и похвална прямота многоуважаемата директорка на ПГЕЕ-Пловдив, а именно казва: Ангел Грънчаров е пълен дебил и, второ, аз самата, Стоянка Анастасова, с министерската милост директорка на ПГЕЕ-Пловдив, съм... оракул! Философът Грънчаров е абсолютен дебил, аз съм оракул – как ви звучи туй сублимно твърдение-признание? Бива си го, нали? Разните му там... Кафка, Йонеско, Бекет, Оруел, Платонов, Достоевски и пр. ряпа да ядат, за такива умопомрачително абсурдни ситуации не са и сънували, нали така? (Ако не знаете кои са всичките тия, погледнете в Гуглето.) Ако не е вярно това, което заключих, прилагайки най-прост и лек логически анализ, то какво ви пречи да откриете къде именно греша в заключенията си - и ще го поправим. Аз, макар и философ, съм човек - то да си философ означава да се стараеш да си във висша степен човек, нищо друго не е да си философ! - и по тази причина всичките ми мисли и разсъждения са все субективни, аз нямам претенцията да съм оракул или, опази Боже, "бог"; тъй че, както подобава за всички человеци, изказвам все субективни и като такива, оспорваеми мнения, мисли, разсъждения. Виж, директорките на училища, както се убедихме, са извън сферата на нашата человеческа ограниченост и общуват вероятно със самите богове - ако отхвърлим хипотезата, че сами са богове или богини. Всичко, що е казано, написано или направено от човек, е все субективно, вий недейте да се водите от постановките на тоя олигофрен Ленин, който е написал разни тъпотии, които явно още витаят в много нашенски глави. Даже някой да е инспектор по философия, даже да е експерт в самото Министерство, неговото становище пак, няма как, е субективно; казвам това щото неуморната г-жа Анастасова, за да "докаже" своето видение за "пълната олигофреничност" на "лицето А.И.Г." дръзна да се позове на "експертното мнение" на още поголеми от нея самата оракули и богове като инспекторката по философия в РИОПловдив и дори успя да домъкне и самия главен експерт по философия на самото Министерство на образованието и нАуката от София, където, както е известно, работят, по-скоро не работят, а блаженстват и обитават поднебесното пространство на "административната премъдрост" все предимно богове и богини; там явно да си просто оракул е малко, иска се да бъдеш с ранга поне на административен бог или богиня! И ето, в резултат ний имаме в крайна сметка това "обективно твърдение-признание", именно, повтарям, за да не се забрави:

Философът Ангел Грънчаров е... пълен дебил и, второ, аз самата, Стоянка Анастасова, с министерска и партийна милост директорка на ПГЕЕ-Пловдив, съм... оракул или дори, защо не, богиня! Щото изказвам все обективни и неопровержими дори и от съда мнения! Затуй съм аз богиня – или поне ясновидка и врачка! Нема лабаво! Треперете от мен! Ако не вервате на моите писания най-вероятно и вий като философа Грънчаров сте пълни дебили! Даже и съдът, ако не поверва на моите "обективни" преценки, се състои от пълни дебели. Толкоз! Я ги виж ти, ще ми философстват те! Чувате ли бе: аз съм оракулка, аз съм врачка, аз съм богиня, аз съм ясновидка, аз зная самата абсолютна и обективна истина! Обикновените смъртни хора, сред които сме и ний, философите, винаги казваме: аз преценявам, че нещо е така и така, но дали е така, то предстои тепърва да бъде обсъдено и осмислено - давайте да помислим заедно. Е, оказва се, сред нас има една особена категория хора, които са на власт, които са на някакви административни постове, които са се самозабравили дотам, че ето, виждаме, че имат претенцията, че преценките им са "абсолютно обективни". Абсолют според философската терминология е Бог, но не някакви си там самозвани административни "богчета", а Единственият Бог, истинският Бог, нашият Спасител, който при това ни е дал, понеже много ни обича, един непреходен морал - за да си спасим душите от съблазните, които са така пагубни. Истината за някои от нас, примерно за мен като философ, е нещо като божество, нещо повече, аз вярвам в това, което нашият така човеколюбив Бог Исус Христос е казал: Аз съм Истината, и Пътя, и Живота". Истината в по-обикновения смисъл, не онази велика и непреходна Истина, а истината по какъвто и да е въпрос, примерно въпроса "Аджеба, наистина ли е такъв пълен кретен тоя Грънчаров?", който, явно, прекалено много вълнува напоследък някои администратори в образованието, е постижима с много търсене, осмисляне, дискутиране, обсъждане и пр., тя никому не се дава наготово. Даже когато самонадеяна административна особа, която се е вманиачила дотам, че си мисли, че може да решава човешки съдби, дръзне да благоволи да ни осени с "напълно обективната истина", тя би следвало да има известно съмнение, че тази нейна "истина" ще бъде подложена на строга проверка – ето затова не трябва да бъде съвсем празнословна, а за нея се изискват неопровержими доказателства, аргументи, силни доводи и пр. Иначе не стават нещата, ако щеш се тупай колкото си искаш по гърдите, ако си дръзнал да пишеш пълни глупости, никой няма да те пощади. И не бива да те пощади, щото това означава да те насърчи да про-

дължиш да затъваш в заблудата си. Ний, философите, сме нещо като лечители на душите на такива вманиачили се хора, които си мислят, че техните бедни и направо мизерни представи за нещата от живота са достатъчни - или дори са меродавни. Или пък са "неоспорими". Нашата работа е да помагаме на такива хора да се освобождават от своите така гибелни представи. И ний точно това всъщност и правим - с всичките рискове на професията ни. Аз, примерно, това съм правил цял живот. Нищо че някои, за благодарност, дръзнаха да ме квалифицират, че съм бил, видите ли, "пълен олигофрен", кретен, дебил или каквото си искате там още. Знаете ли на мен колко ми пука от тия квалификации – щото те са унизителни не за мен, а за тия, които си ги позволяват?! Но понеже съм изключително човеколюбив, ето, старая се да помагам на такива хора. И в резултат някои от тях, вместо да са ми благодарни, почват още повече да се дразнят – и да ме мразят. И да се мъчат да ми отмъщават дори. Пишат какво ли не по мой адрес, бил съм... "луд" (директорката Анастасова и такава лицеприятна характеристика благоволи да ми даде, вписа я също така в официален документ, тя доста е загазила, милата, щото и за това я съдя вече!), бил съм, видите ли, не знам си какъв... олигофрен, абсолютно неспособен, некадърен, бил съм злодей, който не може да се разбира с учениците (!), и какво ли не още. Писа каквото и дойде в главицата, но така не стават тия работи. Прочее, това, че тя точно така се отнесе към мен само ми показва, че съм си вършил и че си върша перфектно работата. Това за мен е голяма оценка, аз не ща такива като нея да ме хвалят; за мен всичко е нормално когато ме хулят. Похвалят ли ме някой ден такива, аз тогава вече ще бъда свършен. Но щом ме хулят, всичко е наред, посоката ми значи е вярната. Видяхте ли докъде ни доведе анализа само на първите две изречения от въпросната заповед за уволнение от тъй оригинално мислещата директорка? А знаете ли колко приятни емоции се крият ако не си спестим анализа и на останалите моменти от нейната така грандиозна заповедшедьовър? Не можете да си представите какви превъзходни емоции ви очакват като пристъпя към анализа на останалите така чудесни и благодатни за анализ моменти (изреченийца) от нейната страхотна направо заповед? Да, ама сега нямам време за това. Пък и взе леко да ми писва. Някога ще продължа, най-вероятно утре. Тази работа взе да ме въодушевява. Утре ще продължа най-вероятно. А сега ви желая хубав, приветлив летен ден! Бъдете усмихнати! ПОСЛЕПИС: Ето ви в ръкопис останалите моменти, които ни предстои заедно да изтълкуваме и анализираме (психоанализи-

21 раме) тия дни; пускам ви ги тук за да знаете какво тепърва ни предстои: Ний дотук проанализирахме ето това: А.И.Г. не притежава КАЧЕСТВА за ефективно изпълнение на работата, това именно е главното, фундаменталното твърдение, "подкрепено" от още една, не по-малка нелепица: Обективно е налице НЕСПОСОБНОСТ на А.Г. да изпълнява възложената му трудова функция; Остава ни неговото продължение, ето какво съдържа то, показвайки по найкрасноречив начин колко много моя милост се различава от баналната, стандартна, типова представа за учител, на която е жертва тъй шеметно мислещата директорка на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова (туктам в нейния блестящ и искрящ от смисъл текст съм сложил някои свои леки записки, за да не си забравя мисълта; не им обръщайте голямо внимание, тепърва обаче иде истинското забавление!):

• незаинтересованост на същия към проблематиката на учебния процес; • прави впечатление ясната граница в подхода на различните преподаватели, като този на г-н Грънчаров е неприемлив за децата (как установи това? за някои ученици може да е приемлив, за други - не, но къде и как е констатирана 100% непримливост? изцяло голословно твърдение); • не се постига усвояване на учебния материал и резултати на такова ниво, каквото е в класовете на другите преподаватели (как се установи това? или то е само субективно впечатление? в училището няма друг преподавател-философ, за да може да се направи такова сравнение; другата преподавателка е пенсионерка, приближена на директорката, при това е историчка - тя ли има по-високи резултати? кое именно е "повисоко" в резултатите – по-високи оценки ли е писала?);

... старши учител общообразователен учебен предмет етика и право, философия, свят и личност) поради ЛИПСА на УМЕНИЯ: • не съумява да привлече вниманието на учениците; • не съумява да предотврати възникналите конфликтни ситуации между него и учениците; • генерира напрежение и незаинтересованост от факта на неудовлетвореност от преподавания учебен материал, както сред учениците, така и сред техните родители (видно от депозираните жалби); • има формално отношение към цялостната организация на обучението; • не преподава учебния материал; • липсва УМЕНИЕ за покриване и спазване на държавните образователни изисквания; • хаотична и непоследователна организация на учебното време в часовете; • липсва съсредоточеност, динамичност, експресивност в работата в часовете; • не умее да овладее учениците в час и да задържи вниманието им за провеждане на ефективен учебен процес; • учебният материал се преподава (нали изобщо не преподаваше?!) с неподходящи методи и похвати; • използва свои разработки, които не следват изискванията и логиката на утвърдените от МОН учебници; • като по този начин създава объркване и неяснота у децата; • учениците не възприемат преподавания учебен материал на ниво, което се констатира в часовете, в които са преподавали други учители-заместници;

мотивация за работа в среда, която изисква учителят да проявява респект спрямо своите ученици, да създава атмосфера на диалогичност и конструктивно общуване, на толерантност и отзивчивост, на умения де предотвратява конфликти между учениците и самият него.

- НАВИЦИ: • не притежава навици за прилагане на педагогически похвати за овладяване на дисциплината и създаване на подходяща атмосфера за учебен труд; • Тези навици са организираност, съсредоточеност и усет към слабостите при усвояване на учебния материал, • индивидуален подход към всеки ученик, който проявява затруднения и объркване в часовете по философия, • а така също и преподаване на учебния материал с разбираеми за учениците педагогически похвати и методики (похватите и методиките няма как да са сами по себе си "разбираеми", друго е разбираемото, това изречение е несмислено) - ОПИТ:

• "лицето Ангел Грънчаров" (тя ме нарича лице, сякаш съм нещо като подсъдим или като дори осъден; трябваше да ме нарече "гражданинът Грънчаров") не притежава умения и активност за да може дискусията в неговите часове да придобие философски характер (а какъв характер има дискусията в моите часове? "нефилософски" ли? Как се установи и отчете това? Или и то е израз на субективно пристрастно отношение на особа, която хал хабер си няма от философия?); • г-н Грънчаров (пак станах и бях произведен, кой знае защо, в звание "господин"!) е безсилен да се справи с прояви на лоша дисциплина и много често (това "много често" е пълна лъжа!) търси по време на час (никога по време на час не е търсено такова! търсил съм го след часа) съдействие от ръководството, от педагогическия съветник и от класните ръководители; • често (често? я помисли малко повечко? как обаче го разбра?) повишава тон на учениците, • отправя нападки към тях (пълни глупости, изобретени от нечия фантазия!), • не допуска мнение, различно от неговото (!!!), • кара учениците да се чувстват незнаещи, неразбиращи като ги подценява (!!!)

- Липсата на тези УМЕНИЯ са (трябва да е Е) израз на: недостатъчна

• не успява в достатъчна степен да мотивира учениците, да установи и поддържа конструктивен (?!) и положителен (!?) диалог с тях, • да контролира добро темпо на работа (!), • както и да създаде условия за разгръщане на творческия потенциал у тях (това за творческия потенциал пък защо го изтърси точно тук?!) Горните КАЧЕСТВА са необходими за: Първо: Ефективен учебен процес, който учителят е длъжен в процеса на работа да постига; Второ: За създаване и поддържане в процеса на работа среда, атмосфера и дисциплина, които благоприятстват и стимулират добър психологически климат, коректни взаимоотношения, конструктивно общуване и сътрудничество, (излишната запетайка е сложена от директоркатапреподавателка по български език и литература) както между учител и ученици, така и между самите ученици.

- Тези РЕЗУЛТАТИ се постигат чрез: • използване на подходящи образователни стратегии, методи, техники и похвати, които в хода на извършените проверки в часовете по философия в периода от 2012 до 2014 г., (пак излишна запетайка!) г-н Ангел Грънчаров не показва.

22 • ЛИПСАТА НА КАЧЕСТВА на г-н Грънчаров за ефективно изпълнение на работата/трудовата функция/ старши учител общообразователен учебен предмет – етика и право, философия, свят и личност, (те тия предмети би трябвало иначе да се пишат, не по този начин; пак излишна запетайка) са в разрез (?!) с визираните в длъжностната характеристика задължения на учителя, относими към образователния процес, с която г-н Грънчаров е запознат (кога обаче бях запознат? Кога ми се предложи да подпиша тази длъжностна характеристика? Кога я подписах? Един ден преди излизането на заповедта за уволнение!).

• В следствие (не се ли пише: "вследствие"?) на това не се постигат оптимални резултати (!!!) в конкретни учебни ситуации (!!!), не се мотивират учениците и не се стимулира личностното им развитие. ЛИПСАТА НА ИЗБРОЕНИТЕ ПОГОРЕ КАЧЕСТВА (?!) на г-н Грънчаров доведоха до • системно (!) и трайно (!) неефективно изпълнение на възложената работа • и множество конфликтни ситуации с учениците, на които преподава • и техните родители, видно от: (Изброява куп свои собствени съчинения и организирани от самата нея "активни мероприятия", все документи, намиращи се в папка с наименование "КОМПРОМАТИ СРЕЩУ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ", която е най-дебелата папка, при това стои на най-видното, на найпочетното място на луксозното директорско бюро!) Тия всичките компромати са групирани в три раздела:

нито пък знам какво пише в тях; на едно синдикално събрание, водено от пом.-директорката-и-синдикална-лидерка-и-първа-приятелка-на-директорката К. Стоянова, тя беше получила копия от тях и чете пред синдикалната група избрани откъси от тях, от които аз установих, че те са писани сякаш под индиго, личи си почерка на все една и съща умела в писането на доноси ръка; толкоз зная за тия въпросните "жалби", неслучайно са крити от мен така старателно, а най-отгоре сред тях е жалба на някоя си "Светлана Кузягина", очевидно руска или съветска гражданка, което подтикна някои наблюдатели да допуснат възможността, че в компроматната война срещу мен, водена от три години от директорката, нищо чудно да е намесена и... "петата колона" на Русия в България (!!!), не знам, тази хипотеза ми се вижда обаче доста интересна, предвид това че съм един от найактивните блогъри и политически анализатори у нас, който, както е известно, е настроен доста срещу имперския експанзионизъм на Русия у нас. Толкоз. Всеки сам както си иска да разбира това.) И след това пише с големи букви тъй жадуваното: ПРЕКРАТЯВАМ ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ на А.И.Г, на основание чл. 328, ал.

1, т. 5 от КТ

- Жалби – 9 броя компромати (Това са най-секретно критите "документи", тях изобщо не съм ги виждал,

НЕКА ДА СИ ПЛАЩАТ НАШТЕ БОЛГАРСКИЕ „БРАТУШКИ“ – ЩОМ СА ЧАК ТАКИВА ИДИОТИ! юли 8, 2014

АХ, ТИЯ ТЪЙ ВЪЗВИШЕНИ ВЕЛЕВСКИ МОРАЛНИ ПРЕДСТАВИ!!! юли 8, 2014

- Констативни протоколи на ДАЗД и РИО-Пловдив – 8 броя компромати - Констативни протоколи на директора на ПГЕЕ - 19 броя компромати (Тия съчинения на директорката – тя ми ги и давала да ги поглеждам, казвайки "И ний можем да пишем, не само ти си писател!", но не ми е давала възможност да се запозная с тях подробно, понеже я беше страх да не си извадя някои "бисери", които да публикувам в блога – та значи те са обаче същински шедьоври на този литературен жанр, попаднат ли ми, ще ги публикувам и съм убеден, че ще предизвикам с тяхната публикация същински фурор на литературния пазар! Нищо чудно и Нобелова награда да спечелим с тяхното публикуване тогава ний с директорката!)

сигур е балзам за зажаднелия за женски ласки средностатистически български идиот? Стоп! Патентовам в тоя момент идеята си! Ако некой почне да ни тика в политиката жена-оправячка, искам 50% от парите за далаверата за мен – за моята идея. Нема да ръся повече безплатно идеите си, безработен съм веке, искам си паричките! Виж също и: Валерия Велева: Знам кой предложи Пеевски, беше Станишев; тя, тази Велева де, винаги обича да плюе връз оня, който вече е паднал, но докато е на власт, винаги му сторва подобаващите поклони; тя специално на кого ли не се е кланяла, на Доган, на Гоце, на Царо, на Боце, на сички се е кланяла и после сички ги е плюла респективно, щом вече са станали… умрели кучета; на умряло куче да вадиш нож, предполагам, също е много морално у нас според тия тъй възвишени велевски морални представи, няма що…

Валерия Велева (представя се без никакво смущение, кой знае защо, за „журналистка“, и дори, видите ли, за… „елитна журналистка“) по една телевизия тази сутрин ни проповядва… морал – без никакво неудобство, естествено! Да, тази същата, дето омеси баница и я занесе на Боко – да му честити победата на изборите. Или на Доган занесе баницата, не помня вече?! А може и две баници да е занесла, знам ли? И тя говори за „отвратителността на задкулисието“, малеее, некой на тая специално верва ли й за нещо?! Абе да не я гласят нея за нещо като Барековица, дали и она нема да се зафане с политика?! Нещо много ни я навират у очите, знае ли човек?! Жена-оправячка

Руснаците обаче още бутат хубави пари на нашите медийни мекерета да ги приравняват поне с американците, та по този начин да се крие руската зловредност; като кажеш или напишеш: „И американците, и руснаците, и сички са все от един дол дренки, са все еднакво долни империалисти!“ тогава истинските империалисти (които нас, българите, особено ни касаят и най-много са ни навредили, аз лично от американците зло не съм видял!), именно руските империалисти, радостно почват да сучат мустаци и мило ни казват: „Тия малоумни балъци, българите, пак ще ги преметнем, че за техно добро правим Южный поток, пак ще ги извозим, та даже и да не знаят има ли в земите на Задунайская шистов газ, те пак ще си купуват нашия руски газ на двойно и на тройно по-скъпа цена – нека да си плащат щом са чак такива идиоти!“ (Написано по повод на ето това: Американците и

23 руснаците се разбраха, строят у нас Шистов поток ПЪРВАТА, ЗАГЛАВНАТА СТРАНИЦА НА ЕДИН ПРОЕКТ ЗА НОВО ОБРАЗОВАНИЕ, НА КОЙТО ПОПАДНАХ СЛУЧАЙНО В МРЕЖАТА

БОГИНЯ ТЕМИДА ЗАСЛУЖАВА ДА БЪДЕ ПОЧИТАНА...

ЕТО ЗАЩО СЪМ ТАКЪВ "НЕКАДЪРНИК", "ГРЕШНИК" И "ПРЕСТЪПНИК": ОБУЧАВАХ УЧЕНИЦИТЕ ДА МИСЛЯТ! вторник, 8 юли 2014 г.

Из: Училището използва стари програми и залива децата с ненужни факти, автор: ВАНИНА СТОЯНОВА

Експерти разбиха на пух и прах българската образователна система, която не подтиква учениците към анализ, а към зубрене Българските ученици не само учат по остарели учебни програми, които са далеч от съвремието, но и наученото не им помага особено при решаването на проблемите. В учебните програми са предвидени само знания, които отвеждат децата на найбазовите нива за грамотност. Тревожните изводи са от първия по рода си анализ на програмите по природни науки и компетентностите, които се оценяват в рамките на PISA. Подобни оценки за непригодността и неприложимостта на изучавания материал са давани многократно от бизнеса и различни неправителствени организации. Сега те се потвърждават и в доклад, изготвен от български експерти по поръчка на Центъра за оценка на качеството в образованието към МОН. ... В учебните програми по химия, биология и физика се съдържат много излишни факти, които децата трябва да запомнят и дословно възпроизвеждат, вместо да им помагат да достигат самостоятелно до изводи и обобщения, констатират експертите... И още - задължителният материал е на елементарни ниво, което предопределя и слабите резултати на българските деветокласници в PISA. На практика това означава, че знанията в училище позволяват на учениците да се справят с познати и несложни задачи и проблеми, които съответстват на базовите нива на грамотност. Те могат да интерпретират буквално резултатите от научно изследване и да правят изводи от несложни проучвания, но не умеят да мислят и анализират, да изразяват отношение към проблеми, да тълкуват и оценяват. ... Резултатът е, че учениците зазубрят дословно наученото, но не мислят и анализират, още по-малко да изразяват отношение или да оценяват даден проблем. ... Промяна на учебните програми по всички предмети и осъвременяване на образователните стандарти в съответствие с най-новите международни тенденции е една от най-сериозните препоръки в доклада. Образователните стандарти трябва също да се модернизират. В уроците трябва да се включат повече експерименти, а учителите по съответните предмети да повишат квалификацията си и да използват модерни методи на преподаване. В часовете да се решават повече задачи, свързани с извличане на информация от различни източници, както и такива, които провокират мислене и анализиране. Приемането на нови учебни програми обаче е свързано с влизането в сила на нов закон за училищното образование. Проект на закон се подготвя от години, но гласуването му непрекъснато се отлага.

ДОРИ БОГОВЕТЕ НЕ СА УСПЕЛИ ДА ПОБЕДЯТ ГЛУПОСТТА

Когато блесне светлината, найчесто бързат да я загасят – защото я приемат за пожар. Оноре дьо Балзак На 74 години Айнщайн е казал: Две неща се смятат за безкрайни – Вселената и Глупостта. За първото не съм съвсем сигурен. Има всякакви хора: високи, ниски, с име и без име. (Анонимни) Дори Боговете не са успели да победят глупостта – щото иначе досега всички щяха да са умни! Жак Асса ЗАБЕЛЕЖКА: Горните мисли ми ги изпрати специално за блога г-н Жак Асса. ЕДНА БЕЗУСЛОВНА АКСИОМА НА ЖИВОТА – И НА МИСЛЕНЕТО ЗА ЖИВОТА понеделник, 7 юли 2014 г.

Не можете да решите един проблем със същия ум (начин на мислене), който го е създал.

24 КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: И аз все това казвам и повтарям: иска се коренна промяна, иска се революция в мисълта, в съзнанието, а пък на тази основа след това и в начина на действие. ВСЕКИ ЧОВЕК Е ВАЖЕН, ВСЕКИ ЧОВЕК Е БЕЗЦЕНЕН, НИКОЙ НЕ БИВА ДА БЪДЕ ОБИЖДАН вторник, 8 юли 2014 г.

Вчера започнах да пиша – виж: Ний, философите, сме нещо като лечители на душите – поради своето изключително човеколюбие – един весел анализ на едно бляскаво литературноадминистративно творение, именно заповедта за моето уволнение от длъжността учител по философия и гражданско образование, издадена от Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив. Идеята ми беше да помогна да бъде изявен точния смисъл на написаното от нея, щото литературно-административните шедьоври имат тази особеност, че смисълът им се нуждае от тълкуване – иначе бяга, губи се, често и за самия творец, за самия автор. Тук сме изправени пред един такъв интересен феномен: въпросният текст ще се обсъжда дума по дума на съдебния процес, който ще се проведе по заведено от мен, жертвата, съдебно дяло, там, в съдебното дирене, ще трябва да бъде изявен точния, адекватния смисъл на написаното, който е твърде различен даже от оня, който си е мислил, че влага в него авторът, именно въпросната дама – овладяна при това от доста силни чувства към мен, обекта на нейната нескривана ненавист. Нейната заповед за уволнение е апотеозът на многомесечните й усилия да ми бъде отмъстено, а за какво именно е трябвало да ми бъде отмъщавано, се налага да бъде показано – именно чрез анализа на толкова заинтригувалия ме текст. Разбира се, за мен, като философ, е важно да бъде постигнат точния смисъл на всяко едно нещо; съдът, предполага се, също е настроен на тази вълна. В този смисъл аз в случая целя да подпомогна

според силите си реализацията на тази важна задача. Вчера в оня пространен текст анализирахме ето това базисно твърдение на толкова усърдната директорка: А.И.Г. не притежава КАЧЕСТВА за ефективно изпълнение на работата, това именно е главното, фундаменталното твърдение, "подкрепено" от още една, не по-малка нелепица: Обективно е налице НЕСПОСОБНОСТ на А.Г. да изпълнява възложената му трудова функция старши учител общообразователен учебен предмет етика и право, философия, свят и личност) поради ЛИПСА на УМЕНИЯ: И тя започва да изброява с безпощадна... жестокост какви именно умения ми липсват. Разбира се, не обръща внимание на крайно неудобния въпрос: а този именно "А.И.Г.", сиреч, "безкрайно некадърния преподавател", подлежащ на безжалостно посичане, винаги ли си е бил такъв некадърник, или изведнъж, по неизвестни причини, си е загубил всички таланти и се е преобразил в "пълен некадърник"; виждате обаче, че тази така емоционална, сиреч, истинска дама (щото какво са дамите без своите изгарящи ги чувства?!), именно авторката, е изцяло безпощадна, тя затова и е така крайна, щом се е осмелила да твърди: този, когото мразя, е "пълен некадърник", ни сантим по-малко! Разбира се, така трогателната й теза следва да бъде доказана, да, има това леко неудобство; тази нейна теза следва да бъде и убедителна, и в логическия, като аргументация, и в психологическия, и в нравствения, и в правния, и във всеки един смисъл. Първото, което хрумва на непредубедения читател на този умопотресаващ с искреността си документ, е безкрайната, направо удивителната искреност, с която дамата демонстрира ненавистта си; примерно, на всеки човек ще хрумне примерно това: как е възможно по такъв начин да оценяваш един свой колега най-малкото, щото и директорките, да речем, също са учители?! Не е колегиално, бих си позволил да кажа, безчовечно е по такъв жесток начин да хулиш един човек, една личност, отричайки всякакви, да, абсолютно всякакви ценни качества у него, един вид, овладяна от силна страст, да го правиш, дето се казва, "на пет стотинки", именно, да твърдиш, че тоя специално не струва даже и пет стотинки. Така за един друг човек не се говори, дори и, да допуснем, ти самият си нещо като гений, а пък този друг човек, да допуснем, е скромен, не кой знае колко талантлив човек; вина за това кой колко е талантлив ний не носим по простата причина, че талантът е дар, който се дава по природа от нашия милостив Създател; той всекиму нещичко е дал, едни е надарил обаче твърде щедро, други е ощетил, защо го и направил си е негова работа, но точно на това основание ние никому не можем да приписваме някакви вина за това какви са

талантите му, а пък да твърдиш, че някой си е "пълен некадърник", е едно доста странно и рисковано твърдение, което явно все с нещо е мотивирано, явно на нещо се дължи, има си, дето се казва, своята обосновка. Няма случайни твърдения, всяко твърдение се опира на предпоставки, а ако е по-фундаментално, изхожда от някакви базисни постулати, които са нещо като аксиомите в математиката: от нищо не следват, но всичко от тях следва, всичко от тях произлиза. И постулатите, на които всичко останало се дължи, трябва да бъдат интуитивно истинни, те се приемат на вяра тъкмо защото в тях съзираме една очевидна истинност; разбира се, те трябва да са приемливи изначални предпоставки на нашата мисъл, щото ако са неприемливи, ще си имаме проблеми с по-нататъшното обосноваване, един вид, в един момент ще се издъним: ще ни доведат до крайно несъстоятелни изводи. Ний, философите, сме хора, които сме твърде придирчиви както към своето собствено мислене, така и към мисленето на всички други, които се опитват да мислят. По тази причина сме и крайно много мразени: щото ни се налага постоянно да изтъкваме недъзите в мисленето на този или онзи. Е, умните хора са ни благодарни, че като им изтъкваме грешките, като им посочваме заблудите, по този начин сме им помогнали да се отърват от робуването на неверни представи и пр.; но, за жалост, не всички хора са така добре мислещи, са така добре съзнаващи собствения си интерес. Има хора, които се обиждат, вместо да са ти благодарни, че си му помогнал. Има всякакви хора де, това си е нещо като аксиома, то в това няма нищо лошо де, на това основание животът ни е така вълнуващ, нескучен. Аз имам подозрението, че г-жа Анастасова за нещо твърде много ми се е обидила и истерично търси начин да ми отмъсти – имам предвид с въпросната своя заповед за уволнение. Да, обаче в живота, пък и в правото, не е разрешено да се възползваш от властта си за да навредиш на един друг човек, и при това да си воден от изцяло лични капризи, чувства, обиди и пр. Тия неща не са разрешени, щото ако са разрешени, животът ни ще се превърне мигновено във всеобщ и при това съвсем кошмарен хаос. И който си позволи такива неща, него, така да се каже, "го шибват през пръстите", именно за да му покажат, че така не бива и не може. Да се надяваме, че съдът в нашия случай ще си изпълни задължението и ще парира, ще осуети тази недопустима злоупотреба с власт, която констатираме във връзка и по повод на този иначе доста интересен документ. Вчера в коментарите някой се погрижи да подпомогне тезата на директорката и написа ето това трогателно разсъждение; авторът му се е представил като "Димчо Трифонов"; я да видим какво твърди този

25 мислител, който адвокатства в полза на тезата на ответницата (нека да я наричаме така, щото в заведеното съдебно дяло тя ще бъде именно такава, а пък моя милост ще е ищецът): Не разбирам как би могла да се обоснове тезата, че индивид, който извършва професионална дейност продължително време, като стартът в тази дейност е бил, да предположим много успешен – отличие при завършване на необходимата степен образование, успешно придобиване на по-висши позиции и квалификации гарантират доживотно (до пенсионно) изпълнение на професионалните задачи на същото високо ниво. Не е случайно, че поради най-различни причини – здравословни и психологически проблеми, семейни, различни зависимости, драматични житейски ситуации и мн. други се отразяват на нивото на изпълнение на професионалните ангажименти и затова при много професии с висока степен на отговорност има периодична проверка – реподбор или друго за доказване на необходимото ниво, както, разбира се, даване на шанс за преодоляване на появили се дефицити по някаква причина. Колко мило, нали? И как внушително звучи, нали така? Обосновано, научно, безпощадно "убедително"! И дори с претенция за съвременност, думата "реподбор" в това отношение доста се набива на очи. Нека обаче да осмислим повнимателно двете очертали се вече тези: 1.) С практикуването на дадена дейност човекът развива своя изначално даден му талант и придобива едно безценно качество, именно т.н. опитност; по тази логика колкото повече се занимава с даден вид дейност, човекът, личността, особено пък надарената с някакви таланти личност става все по-умела, все по-качествено се справя със задълженията и с отговорностите си; 2.) Поради крайно случайни субективни предпоставки (мислителят Димчо ги изрежда ето как: "здравословни и психологически проблеми, семейни, различни зависимости, драматични житейски ситуации и мн. други") е възможно изведнъж, ненадейно, човек да загуби квалификацията си, "нивото на изпълнение на професионалните му ангажименти" изведнъж рязко да спадне, работата му да се влоши и пр., поради което всеки човек следва да бъде подлаган на "периодичен реподбор", за да докаже "необходимото ниво", а и също така да му се даде "шанс за преодоляване на появили се дефицити по някаква причина". Ето ги двете тези в техния гол, така да се каже, вид. Г-н Димчо Трифонов

твърди, че било възможно вместо, като практикуваш дадена дейност, да ставаш поопитен и умел, един вид случайно да ти пропадне опитността, да почнеш да ставаш по-неопитен, да почнеш да губиш уменията си; да, може, това е възможно, но то, дето се казва, изобщо не е сигурно! Може да стане, но и може да не стане; обикновено не става. Е, има изключения, потвърждаващи правилото, именно, че човек в практикуването на дадена дейност развива талантите си, напредва в опитността си, това, така да се каже, е аксиома, неподлежаща на оспорване. Същият тъй любезен мислещ господин прави уговорките, че това, което той изтъква, особено много важало за "много професии с висока степен на отговорност", към които, предполага се, се отнася и учителската. О`кей, приемаме, че в случая с "пълната некадърност" на "лицето А.И.Г" (както директорката ме нарича, увличайки се прекалено, на едно място в своята заповед-шедьовър на литературата и на логиката, сиреч, на философията!), която се е появила така ненадейно поради "някакви особени обстоятелства на живота", е станало точно така, аз по някакъв чудодеен начин съм загубил квалификацията си и съм се преобразил във въпросния "пълен некадърник". Простете, но ми се налага да помогна за разнищването на този въпрос, щото той, виждате, има фундаментално значение. Успее ли директорката да убеди мислещото човечество, в това число и твърде придирчивата спрямо мисленето особена негова част, каквато са правистите, в това число и съдиите, че е станало точно така, именно, че аз съм се "онекадърностил" внезапно, то тя ще има пълното право да тържествува, щото истината ще се окаже на нейна страна. Аз пък, като ищец, трябва да докажа противната теза, именно, че и по принцип, но и особено в конкретния случай, има достатъчни основания да се приеме, че не е настъпил такъв необусловен от нищото срив в моите, да предположим, умствени сили и в другите способности, които са така ценни за практикуването на професията на един учител по философия и по гражданско образование. Да, един учител ще бъде "пълен некадърник", примерно, ако внезапно си е загубил... ума, обезумял е, също така, да допуснем, си е изгубил също така и... речта, един вид не само е обезумял, но и е онемял; не само се е побъркал, но и, ако не е съвсем онемял, е почнал да приказва "несвързани приказки", поради което вече е станал неполезен, именно вреден за учениците си, за обучението на нашата тъй усърдно учеща и мислеща младеж. Виждате как тезата на тъй последователната г-жа Анастасова пак почва да бие към набеждаването, че моя милост, видите ли, "нещо не е наред с психиката", подобна диагноза тя ми написа директно в друг един документ, наречен "производствена характеристика",

отправи го в ТЕЛК, идеята й беше "да докаже", че въпросният силно дразнещ я преподавател по философия е "психически ненормален", с оглед след това, на такова едно основание, да ме уволни; е, това нейно желание не биде задоволено, щото ТЕЛК и психиатрите черно на бяло написаха, че съм здрав (да пази Господ, щото тия неща с психиката ни са така фини, че никой не знае кога някой ще го сполети беда в това отношение, при това, да подчертая, тук никой не е застрахован да пострада, даже и такива висши същества като директорите на гимназии и инспекторите могат да бъдат в някой момент застрашени от тежки психични проблеми), та значи психиатрите тогава приеха, че директорската "психиатрична експертиза" не струва, отхвърлиха я, ето, на неуморната директорка се наложи по друг начин да задоволи жаждата си за мъст: и нея в един момент я овладя мисълта да ме обяви за "пълен некадърник", на това именно умно "основание" да ме уволни, което тя, въодушевена от така мъдрата си идея, незабавно стори при първа възможност. Да, обаче и тук, както виждаме, възникват някои "леки неудобства", и то предимно от логически, смислов, сиреч, философски, а пък по-нататък, както ще видим, тия затруднения ще придобият още по-категорично изражение, щото ще опрат до начина, по който въпросната директорка разбира образованието, ще стигнем до момент, в който ще се сблъскат две философии и стратегии на образованието, работите, забелязвате, съвсем не са така безобидни, както тя си ги е, предполагам, представяла - щом е дръзнала да напише своята, както се изразяват братята-руснаци, "сногшибательная" заповед за уволнение, тази дума може да се преведе, условно, разбира се, като "умопомрачителна" (за друга дума не се сещам в момента, а нямам време да проверя в тълковния речник). Така, да се върнем в разсъждението си до момента, до който бяхме стигнали, а именно, че директорката фактически благоволи да ме определи, меко казано, като човек, който в разцвета на силите си е бил овладян от нещо като "прогресиращо малоумие", аз, бидейки учител по философия, в нейната представа съм почнал един вид да "обезумявам", да си губя разсъдъка, което, казах, е пак вид... психиатрична диагноза (и те психиатрите добре знаят, че такава пълна загуба на разсъдъка, която директорката на гимназия с неоспоримо влечение към психиатрията ми приписва, е характерна тъкмо за най-тежките психични заболявания!). Да, но аз вече имам съвсем официална психиатрична експертиза и там, в изследването на интелекта ми (да, наложи се да бъда подложен на психологическо изследване на всички основни мои душевни сили!) ми беше дадена съвсем успокоителната констатация, че с мисленето съм "изцяло наред", сиреч, безпокойствата на тъй

26 загрижената директорка с наклонности към психиатричното поприще, са, дето се казва, "изцяло излишни" и несъстоятелни. С емоциите, с волята и пр. също съм наред, което именно и показва, че имам всички душевни предпоставки качествено да си изпълнявам задълженията като учител по философия. Нещо повече, бих си позволил още нещо важно да добавя, въпреки че може някому да прозвучи нескромно; та ще си позволя да акцентирам и върху ето този съществен момент:

Моето лице когато те мислят, че мъжката логика е по-силна :-) Известно е, че Спасителят е изрекъл ето тия думи: "По делата им ще ги познаете", сиреч, колко наистина струва един човек или една личност си личи по проявите му, по постъпките му, по това, което той прави. Аз, така да се рече, съм доста изявена личност с многостранни, да го наречем така, прояви. Освен че съм учител по философия съм и нещо като писател, философски писател, имам написани и издадени много книги (признавам си, не знам им вече точната бройка, но отделните заглавия може да са вече над 20; изглежда само Вучков ме превъзхожда по брой на написаните и издадени книги, но къде ти аз мога да се меря с Вучкова, простете за нескромността да туря своето име редом до неговото!). Сред написаните от мен книги има и цяла една група, които са тъкмо учебни помагала по всички преподавани в нашите гимназии (пък и във философските факултети на университетите) философски дисциплини и предмети; някои от тия мои учебници или помагала са преиздавани дори по 4 (!) пъти, почти всички поне са преиздавани два пъти, някои от тях имат и известна популярност, примерно моето помагало по психология; както и да е, тия неща все нещо говорят. Напоследък пък написах цяла една поредица от книги, посветена на ситуацията в българското образование, изследвах всички проблеми в тази фина духовна сфера и предложих на читателите, пък и на "отговорните инстанции" своето разбиране за начина, по който могат да се решат всичките тия проблеми с оглед българското образование да излезе от безпътицата, в която затъна и все още необезпокоявано

продължава да затъва. Аз съм един от найактивните дейци на движението за едно ново свободолюбиво образование, много работя в тази област, което си личи и по всекидневно водения мой блог, в него публикациите по тези теми са изключително много. Е изобщо има ли смисъл да споменавам и такава една моя активност като издаването на философското списание ИДЕИ, на което моя милост е главен редактор и основател? то излиза вече шеста година, три пъти годишно, такава му е периодиката, това също е постижение, с което имам основание да се гордея: списанието работи за духовното укрепване най-вече на младите. Ако пък погледнем неуморната ми дейност (и аз, като своята бивша директорка, съм неуморен, ний с нея много си приличаме!) на едно по-ниско ниво, именно на ниво училище, аз и в училището много неща съм направил: в своето преподаване се придържам към най-новите, модерни и продуктивни подходи, радетел съм за преодоляване на стереотипите на тъй вредната, според моето разбиране, авторитарна и командна педагогика, много неща съм писал по тези въпроси, а в писанията си съм отразявал ония според мен ценни находки, които съм откривал във всекидневното си общуване с учениците си. Като капак на всичко от години водя един ДИСКУСИОНЕН КЛУБ на преподавателите и на най-добрите, на найсериозно мислещите ученици, който е излизал с безброй инициативи, насочени все към подобряване на живота в нашата училищна общност, към усъвършенстване на отношенията, старали сме се да показваме, че има много практични решения, които наистина могат да доведат училището до създаването на една наистина плодотворна и творческа обстановка и пр. Много пъти съм бил канен и съм участвал какви ли не предавания на централните медии, където са обсъждани проблеми не само на образованието, но и на културното състояние на народа и страната ни, щото аз, така да се рече, благодарение на блога си придобих известна популярност и дори влияние над много хора (приятелите, феновете ми във фейсбук са 5000 човека (това е горният лимит за приятели и поклонници, повече не се разрешава!) и все се глася да пренеса дейността си там във формата за "публично известните личности", щото там почитателите вече могат да бъдат неограничен брой. Излишно е да казвам, че цялата моя така разностранна дейност беше посрещана от въпросната директорка или с убийствено хладно мълчание, или с открита неприязън, толкова, спирам: това все нещо показва. Показва или неразбиране, или пък... коренно разминаване на нашите разбирания по абсолютно всички въпроси, показва коренна несъвместимост на нашите ценности, убеждения, на нашите философии. Това разминаване, разбира се, не е болка за

умиране, то е нещо много естествено (всички еднакво не можем, слава Богу, да мислим!), но ето, директорката в тази връзка дръзна да покаже, смея да твърдя, една шеметна поредица от изцяло неадекватни (и несъвременни) реакции, увенчани с нейната, да се изразя по-меко, смехотворна заповед за уволнение, за изпъждането ми от "нейното училище". Та във връзка с моите така разностранни изяви, в това число и чисто творчески, аз бих си позволил да задам следния крайно неудобен за някои особено напреднали в мисленето лица въпрос: свидетелстват ли всичките тия мои изяви, че, първо, в дейността ми се забелязва "рязък срив" и нещо като "цялостно пропадане надолу", и, второ, показват ли тия всичките мои изяви, че моите интелектуални сили, кой знае защо, изведнъж са... "изцяло пропаднали", а аз, той да се рече, съм "решително обезумял", един вид, според тъй любезната директорска "диагноза", съм си... загубил разсъдъка? (Щото, както вече доказахме, един "изцяло некадърен" учител просто няма как да е "с всичкия си"!) Нека уважаемата ответница да помисли повечко върху тия два въпроса, мога да й пожелая в тази връзка приятно мислене! Разбира се, нейната така разточителна теза за моята "пълна некадърност" й се налага тепърва да я доказва, сиреч, да отговаря на още понеприятни въпроси от тези, и то да отговаря пред съда; все пак живеем в цивилизована страна и съвсем не е безобидно да дръзнеш да наречеш един човек току-така, за едното нищо, или само защото той не ти харесва, да го наречеш, значи,... "пълен некадърник"! Да, обаче тя си мисли, че вече е "доказала" сногшибательната си теза в своята епична заповед за уволнение; да има много здраве от мен, но тази нейна илюзия съвсем скоро ще бъде развенчана, ще бъде разбита на пух и прах, и то в логическия, в смисловия план, щото нали знаете, можем да си плямпаме или да си пишем каквито си искаме думи, но цялата работа е в тях да има поне някакво зрънце смисъл. Ако няма, тогава всичко отива по дяволите – ако не, както е в случая, съвсем изначално е отишло по дяволите, щото самата мисъл да изкараш философа Ангел Грънчаров за... "пълен некадърник", за "малоумен", за "мързелив" и пр. е по начало крайно подозрителна откъм смисъл – да се изразя ето така, значително по-деликатно, щото мога и иначе, значително по-твърдо, но се възпирам. Още не съм пристъпил към анализа на конкретните словесни бисери на неуморната г-жа Анастасова, а толкова нещо написах! Дали наистина нещо не съм мръднал, а? Дали човек като мен, който се опитва и старае всяко нещо да осмисли, да намери точния му смисъл, всяко нещо основателно да изведе, дали такъв човек, питам, в нашенските родни условия, дето всички поголовно ги мързи да мърдат мозъците си,

27 дали това, питам, наистина не е свидетелство за... "мръдване", дали не е свидетелство и за... "ненормалност"?! Леле, ами ако без да искам докажа тезата на директорката, тогава какво ще правя?! Да, ами наистина, там, където немисленето е норма, там, разбира се, мислещите са ненормални, има ли нещо по-понятно от това?! Явно съм съвсем "ненормален" след като всяко нещо се старая най-прецизно да го осмисля, аргументирам, изведа, обоснова, докажа и пр. Вчера една гражданка, по професия учителка, ме наруга крайно щедро, бил съм, видите ли, "невъзможен досадник", щото съм бил "ужасяващо многословен", е, аз не знам мисли да могат да се изразяват не с думи, а с... мучене или ръмжене! Казват, нинешната министърка на спорта имала била учена дисертация по тия нечленоразделни животински звуци за изразяване на мисли, но аз не съм така напреднал като нея - и затова знам ето това: многото мисли няма начин да не се изразят и с много думи. Е, разбира се, аз нямам претенцията да съм като колегата... Шекспир, не съм и като другите гениални поети, като Ботева и прочие, те са гении, аз, да допуснем, само имам известен талантец; те затова могат и с малко думи да кажат много, то това е чудесно; аз обаче, доколкото мога, се старая, виждате, да бъда кратък, но то невинаги се получава, а не може човек да се откаже от смисъла. Апропо, абе и самият Шекспир е един словоохотливец и сладкодумец, и той доста думи използва, е, да не го наричам плямпало, но и неговите герои страшно много дърдорят, нека да си говорим правичката! Тъй че аз съм извинен; пък и в тази област, писането, имаме свобода, ето, даже и хартия не хабя като пиша на компютър и в интернет, защо тогава да ме ругаят толкова? Е, у нас много ругаят ония, които мислят, наричат ги как ли не, това "ненормалник" е най-малкото, е най-нежното, а иначе какви ли не обидни думи намират за такива: я един Костов (да дам поне един пример извън моя) как хубаво го обругаха и оплюха я?! Така. Казах принципно важното по моето разбиране. Още малко ми остава и пристъпям към конкретния литературоведчески и смислововедчески анализ на бисерното творение на въпросната неуморна госпожа-директорка-и-така-очарователнамислителка. Да, крайно много е очарователна в мисленето въпросната административна особа, аз това нещо съм й го казвал директно в очите, поради което, дето се казва, съм заслужил изцяло нейните неудържими симпатии. По повод на вчерашното ми писание по същата тази начената тогава тема един мой близък човек, познат от фейсбука, ето как изрази овладялата го емоция: ... Относно това, което прочетох днес, ще ти кажа само едно: човече, ти си й взел здравето! ... Да няма човек против-

ник като теб! Ами как искаш да те трае? Опитай се да й влезеш в положението. Да, аз съм вероятно безпощаден в туй отношение. Имам, не крия, големи изисквания към хората, които имат някакви претенции в сферата на мисълта. Няма значение какви са тия хора, дали са мои ученици в класната стая, дали са журналисти, политически величия, дали са славни директорки на училища, инспекторки, шефки на инспекторати, министерства и прочие, аз никому не прощавам! Такъв съм си! Прочее, такава ми е и работата. В една страна, прочута с немисленето си, ако философите нямат безпощадни претенции към обучението на природонаселението в мислене, тогава всичко в тази страна безвъзвратно ще отиде по дяволите. Ето, ний, философите, поне някои от нас, правим нужното да си изпълняваме дълга. И да си носим... хомота или ярема. И да си плащаме за този лукс. Да плащаме цялата цена. Да, знам, на много хора съм ненавистен. Мразят ме дотам, че се задавят от злоба. Плюят жаби, гущери и змии само като чуят името ми. Нека да ме мразят - щом така им харесва. Ти им правиш добро, те те мразят - майната им тогава! Аз обаче дълга си няма да потъпча, от него няма да дезертирам. Независимо от нищо. Не ща немислещите да ме аплодират. Предпочитам да ме мразят. Завършвам със следното. Директорката на ПГЕЕ-Пловдив в моите очи се провали като мениджър от оня момент, в който тя, вместо да се постарае да се възползва от услугите на мислещ човек като мен, разпозна в мое лице "народния враг" и дори "злодея", подлежащ на гонения - и на безпощадна война. Добрите мениджъри са добри защото умеят да съхраняват и да увеличават личностния потенциал на организациите, които ръководят, а не да го пропиляват. Една организация процъфтява под грижите на такива добри мениджъри (ний имахме такъв способен мениджър, имам предвид предишния директор на ПГЕЕ-Пловдив инж. Ванелин Паунов), а слабите, неспособните мениджъри се разпознават най-вече по това, че те не правят друго освен да разгонват всичко талантливо, нестандартно, дейно, мислещо, кадърно и пр. от организациите си - и, респективно, да се обграждат с мило усмихнати подлизурковци; щом се случи такова нещо в една организация, това е предзнаменование, че тази организация и тръгнала към неминуемата си гибел. Точно това се случи в организацията, ръководена от въпросната администраторка Анастасова; преди три години започна това шеметно движение към провала. Направих всичко, което е по силите ми, да въздействам на въпросната особа, ала, уви, не постигнах нищо: тя все повече и повече се изпълваше с решимостта да се разправи с мен, пък било то и по найнедопустимия, неправомерен и незаконен начин. Позволи си, за да си постигне целта,

неща, които рядко някой администратор ще си позволи. Случиха се ексцесии, които аз надлежно описах в блога си. И то не просто в някакви там есета, а в цяла една епохална поредица официални документи (жалби, отворени писма, доклади и пр.) до отговорните институции, в които представих моята гледна точка спрямо случващото се. Въпреки това директорката не прояви желание за диалог и за помирение, а продължи атаките си. Всеки друг на нейно място би се постарал да намери път за спечелването на човек като мен, аз съм изключително добронамерен и благ човек, всички, които ме познават, прекрасно знаят това. Не, тя ме възприемаше като "зъл враг", подлежащ на смазване! Защо ме е възприемала така, на какво се дължи това нейно в корена си неадекватно възприятие на моята личност и особа, ще се наложи да разтълкувам понататък в своя очертаващ се да бъде "сногшибателен" философско-психологически и правен опус. Но нека сега да спра дотук. Изморих се, признавам си, но пък се радвам, че успях да кажа някои най-главни, имащи фундаментално, принципно значение неща. Следващия път ще се постарая да обясня ония ценностни (идейни, духовни, личностни и пр.) разминавания, които с необходимост доведоха до превратното възприятие от страна на директорката на всичко онова, което аз съм направил – и в реалното си поведение като учител, и като обществена фигура, като ангажиран гражданин, и като радетел за ново образование и пр. Някои хора се настроени така, че се радват и се възхищават на ония, които нещо правят, които са активни, които много работят. Други хора се изпълват със злоба и ненавист като възприемат гледката на един инициативен, мислещ, търсещ истината на живота си човек. Хора всякакви. Това е животът. Това, че някой не е като нас и, примерно, ни превъзхожда в някакво отношение, съвсем не е екзистенциална трагедия и основание не просто да го мразим, а и да искаме унищожението, смачкването му. Не, този човек е същинско богатство за нас. Ако спечелиш един такъв човек на своя страна, то ти самият неимоверно ще се обогатиш. Ако го пропъдиш, сам себе ще ощетиш. Ти самият ще станеш по-беден. Ние сме богати не само заради това, с което нас самите Бог ни е надарил и ни е отредил, а и с това, с което е надарил и е отредил на ближните ни. Този ближен, човекът до нас с всичките си богатства, ако го предразположим към себе си, и нас обогатява, и нас надарява с всичките си таланти, дарби, богатства. Сега разбрахте ли защо някои хора са така ужасяващо бедни – в духовния, в личностния смисъл? Щото не са си направили труда да черпят от ресурса на ближните си хора, да се ползват от техните богатства. Така стават нещата в живота. Всеки

28 човек е безценен. Всеки заслужава да бъде ценен, да бъде оценяван подобаващо. Всеки друг човек, независимо какъв е, е интересен и заслужава да бъде спечелен. Ония, които се държат неадекватно към другите, са най-нещастните хора на тази земя. Те са озлобени, завистливи, страдащи, самотни, лицемерни, фалшиви. Ужасна е тази тяхна участ. Не я желая никому. Хубавото е, че всеки може да спаси душата си – докато сме живи имаме тази възможност. И дори като допуснеш съдбовна грешка, винаги, като осъзнаеш грешката си, можеш да я поправиш. Стига да не е непоправима грешката ти. Щото, като си позволим да си играем с други хора, като си позволим да се погаврим с тях, може да стане и нещо невъзвратимо. Може, примерно, да повредиш фатално здравето на този човек. И така да го убиеш. Но докато не се е стигнало дотам винаги можеш да свърнеш обратно. И да поправиш отчасти пораженията, причинени заради неразумността ти. От гледна точка на казаното, драга г-жо Анастасова, какво ще кажете: има още една седмица до изтичането на срока за завеждане на новото ми съдебно дяло, та в тази връзка какво ще кажете, ще стигнем ли дотам - или ще се споразумеем все пак извънсъдебно? Защо пък не? Ето, аз подавам ръка. Даже, ако трябва, на адвоката си ще предложа да дойде при Вас, да ви посети във Вашите феодални владения, да поговори с Вас преди завеждането на дялото, да се опита да Ви предразположи да премислите позицията си, по която сте така неотстъпчива до този момент. Ето, г-н Калин Христов се връща скоро, съдът го връща, аз също ще се върна, ако се наложи, чрез съдебно постановление. Питам се: а Вие лично какво печелите от това? Не е ли разумно, с оглед на всичко случило се до този момент, да промените, да коригирате жизнената си стратегия? Която очевидно не води до добро. Най-дружелюбно, дори приятелски Ви казвам това. Хубав ден на всички! Бъдете мъдри и разумни! Що означава това ако някой иска да разбере, да ме попита. Ще му отговоря непременно. Аз съм нещо като обучител по разумност и мъдрост. Бъдете също така и здрави! До нови срещи! ЗАБЕЛЕЖКА: Нека планът на по-нататъшния ми анализ да остане и тук, за да го имам пред очи. Страшно много работа ме чака още, та аз все още съм на първите две изречения в тъй богатата на неизчерпаем смисъл, убедихте се, вярвам, сами в това, заповед на невероятно проницателната директорка на ПГЕЕ-Пловдив; ето: ПОСЛЕПИС: Ето ви в ръкопис останалите моменти, които ни предстои заедно да изтълкуваме и анализираме (психоанализираме) тия дни; пускам ви ги тук за да знаете какво тепърва ни предстои:

Ний дотук проанализирахме ето това: А.И.Г. не притежава КАЧЕСТВА за ефективно изпълнение на работата, това именно е главното, фундаменталното твърдение, "подкрепено" от още една, не помалка нелепица: Обективно е налице НЕСПОСОБНОСТ на А.Г. да изпълнява възложената му трудова функция; Остава ни неговото продължение, ето какво съдържа то, показвайки по найкрасноречив начин колко много моя милост се различава от баналната, стандартна, типова представа за учител, на която е жертва тъй шеметно мислещата директорка на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова (туктам в нейния блестящ и искрящ от смисъл текст съм сложил някои свои леки записки, за да не си забравя мисълта; не им обръщайте голямо внимание, тепърва обаче иде истинското забавление!): ... старши учител общообразователен учебен предмет етика и право, философия, свят и личност) поради ЛИПСА на УМЕНИЯ: (И т.н., вижте го по-горе, където е публикуван същият документ в неговата цялост, тук за да пестим място няма да го публикуваме отново.) ЕДНА ИДЕЯ, ЕДНА ИНИЦИАТИВА, ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ЧУДЕСЕН ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ЕКСПЕРИМЕНТ вторник, 8 юли 2014 г.

Ето едно мое писмо, което написах тази сутрин до адвоката си; публикувам го тук, интересно ми е как предложеното в него ще се възприеме от евентуалния адресат; а иначе в писмото ми се съдържа една великолепна мо моето възприятие идея, ето, убедете се сами: Здравей, уважаеми г-н ..., Тази сутрин си продължих онзи анализ, не знам как ти изглежда на теб, има ли някакъв правен смисъл, но ми ще ще въпреки всичко да го довърша, да видя докъде ще ме изведе. Любопитно ми е. Замисълът ми е да проанализирам и да прокоментирам моята гледна точка към ония обвинения-присъди, която онази особа, уволнилата ме администраторка де, е благоволила да ми присъди. Ще коментирам нещата и от гледна точка на логиката

(мисленето), и от гледна точка на правото (доколкото ми стигат познанията), но найвече от гледна точка на философията и психологията. Нали знаеш как е: луд умора не знае! :-) Е, аз съм безработен човек, намирам си занимания. Писането е моето хоби. Мисленето също. Та затова така. Тази сутрин ми хрумна следната идиотска мисъл: остава около седмица до крайния срок за завеждане на дялото. Дали пък, за експеримент (в наше село казват: за джумбуш) да не опитаме да предложим... досъдебно споразумение на г-жа Анастасова? Ей-така, един вид като реверанс, като жест на "добра воля", нали така: силните и правите следва да са великодушни към ония, които са в тежко положение, които са сгрешили, които са се поддали на неразумни страсти и поради тази причина са сторили някаква глупост. Аз си мисля, че е човешко да се подаде ръка на човека, който се е оказал в... "небрано грозде", който е "нагазил в просото", който се е подхлъзнал и се е пльоснал на земята, а може дори и да е паднал в дълбока дупка, от която трудно се излиза. Така мисля аз, именно, че следва да проявим един жест на човечност, намирайки се в по-изгодната позиция – противно на това, което си мисли другата страна, смятайки, че е постигнала превелик триумф с изгонването ми. А всъщност истината е, че с моето изгонване е поставила основата на поредното си издънване като администратор. Ето, г-н Калин Христов се връща скоро, съдът го връща на работа; аз също спечелих първото си дяло срещу директорката и то съвсем сам, и то и на трите инстанции! Ами ако се изтърколят още 5-6-тина месеца и съдът ме върне на работа и мен, а, що ще прави тагда въпросната администраторка? Не е ли по-добре още сега, предусещайки такава една грозна евентуалност да се предпази от нея? Е, тя сама няма да се сети, но ний, като човеколюбиви хора, що да не й го предложим? Длъжни сме да бъдем и хуманисти, и пацифисти, аз съм на този принцип. Затова Ви предлагам един такъв ход. Ето, ще ти дам телефона й, ако искаш, би могъл да й звъннеш, щото тя може да припадне, милата, ако чуе моя глас. Пък и на мен няма да вдигне телефона, познаваме си се ний с нея. Но на теб ще вдигне. Предложи й обмяна на мисли по такъв един въпрос за досъдебно споразумяване. Да видим как ще реагира. Нашата теза е: да отмени заповедта си за уволнение и да ме върне без да занимаваме с тоя въпрос съда. Това е предпоставка за установяване занапред на едни чудесни бъдещи отношения. Впрочем, в разговора с г-жа Пакова, шефката на Инспектората, моя милост си направи устата да предложи такова нещо, в смисъл тя да поговори с Анастасова като посредник и да опита да я придума да си отмени заповедта. Пакова направи така-

29 ва страшна физиономия, че сякаш е схрускала чепка кисело грозде - или пък случайно й се е откъртил зъб. И ми каза: не, ний нямаме такива пълномощия, само директорката, ако прецени сама, може да си отмени заповедта, никой друг, даже и министърът, не могъл да й отмени заповедта. Аз знам това де, такъв е законът, та с оглед на това именно предлагам да опитаме да си направим джумбуша. Пък и да дадем шанс на горката директорка, която с такива капризни решения рискува хептен да си провали директорската кариера; но ето аз, понеже съм състрадателен човек, предлагам да й помогнем, да й подадем ръка, да я спасим един вид. Понеже тя има и едни ценни качества, но да не се отклонявам сега тук. Това е. Дано не звучи прекалено лудешко това мое предложения, дано не е крайно щура тази моя инициатива, но ето, знаеш, аз си падам по тия работи - и също така обичам експериментите. Особено психологическите. Ако директорката отмени заповедта си тия дни и ме върне на работа аз даже... ще мога да смогна да ида на семинара в Хърватско и да изнеса своя епохален доклад за пълна промяна на отношенията в училище, та в крайно сметка и учреждението, и науката, и всички, най-вече младото поколение и учителството, да спечелят от завръщането ми. Казвам всичко това за да създам весели чувства у някои мои почитателки в блога. Знам, че е фантастика, не съм толкова чак луд че да вярвам, че такова нещо може да се случи. Знам, че Анастасова ще рече: няма да стане, ще се съдим! Тя друго и не може да каже, но защо пък да не я изкуша да помисли и върху такава една възможност. Знае ли се, хората имат във всеки момент шанса да почнат да помъдряват. Та затова въпреки всичко едно дяволче у мен вика: предложи й тако едно нещо. Та ще те помоля, ако одобряваш идеята ми, да кажеш, и, евентуално, да подемеш инициативата да й звъннеш. Едно звънване по телефона нищо не струва и не ни коства. Това е. Прощавай ако има нещо! Хубав ден! С поздрав: Ангел Грънчаров ОЩЕ МИСЛИ НА НИЦШЕ ЗА И ПО ПОВОД НА ЖЕНИТЕ

Не понасям "силните" жени. Ни обич, ни омраза в тях личи. (Свободна интерпретация на ницшеански стих)

Там, където повече не можеш да обичаш, просто отмини. Ницше Животът, съпровождан от морала, е непоносим. Фридрих Ницше ОЩЕ ЕДИН ЩРИХ КЪМ РАДИКАЛНОТО ПОНЯТИЕ ЗА СВОБОДА

Брад Блантън, „Радикална честност” (скоро на български) Превод: Gayane Minassian МАЛКО ФИЛОСОФИЯ ЗА ПРИЯТНО ПРЕКАРВАНЕ НА ВЕЧЕРТА ТЕЗА ЗА РАЗМИСЪЛ:

Ако една жена притежава мъжки качества, от нея трябва да се бяга. Ако не ги притежава, тя сама бяга от себе си. Фридрих Ницше (Из "За човека и свръхчовека")

На изображението е "свръхчовекът" Марлон Брандо на младини... МЪДРОСТТА УКРАЙНА

НА

СВОБОДОЛЮБИВА

вторник, 8 юли 2014 г.

Свободата е просто друга дума за „нямам нищо за губене”.

вторник, 8 юли 2014 г. Фридрих Ницше – Идеологът на модерния път на Човека към Бога

ЗАБЕЛЕЖКА:

Животът, съпровождан от морала, е непоносим. Фридрих Ницше МОЯ ХИПОТЕЗА: У нас моралът многомного не важи с оглед на това да ни е лесен животът ли? :-)

За пореден път Украйна се обръща спокойно и твърдо към Русия: "Успокойте се. Не търсете врагове по света. Заемете се със себе си. Оправете най-после похабения и осакатен от вас живот на собствения си народ." МВнР на Украйна, Д.Лубкивский (Чрез Sergey Oprya, цитирано от Нина Денева) КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Ако руснаците, ако руските управници бяха поне малко православни и християни, те никога не биха постъпили така с Украйна; но щом постъпват по начина, по който постъпват, то явно православието и християнството им е съвсем фалшиво, лицемерно; ако пък руският народ наистина е вярващ в Христос народ,

30 той непременно би заставил управниците си да се отнасят човечно и миролюбиво към Украйна и към украинците... ГРАЖДАНИТЕ НА СЛАВЯНСК ПОСРЕЩАТ ПРЕЗИДЕНТА НА СВОЯТА СТРАНА

ОМАЛОВАЖАВАНЕТО НА БРАКА ВОДИ ДО ОБЕЗЦЕНЯВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА четвъртък, 10 юли 2014 г.

разтърси вярващите християни, които в централна и западна Европа бавно, но сериозно намаляват за периода на времето през последните десетилетия. В най-общи линии би могло да се каже, че намаляването на християните означава омаловажаване на християнското семейство, което се отразява на зачестяването на разпада на християнския брак и в крайна сметка води до занемаряването и изоставянето на деца или отглеждането им в някакви странни алтернативни псевдосемейни условия, в които ценностите на съвременното общество биват заменяни с противоестествен, респективно антихристиянски и дори богоборчески начин на живот. Противоестественото тихо и последователно се предлага, рекламира и проповядва за нормално, за неизбежно и промотира за добро. Резултатът е, че се омаловажава църквата с нейното учение, религиозната свобода се третира единствено като възможност на атеиста да налага и пропагандира своята себеправедност, нарушава се демокрацията като възможност за християните да запазят традиционните светописани евангелски ценности. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

И затова вместо да демонстрират такава една патетична „битка“ с въпросната „еврогейщина“, защо тия нещастници не вземат да бъдат малко по-честни и сами не станат гейове – щом толкова им се иска?! :-) И тогава, убеден съм, че ще се успокоят непременно. От незадоволени сексуални желания са ставали какви ли не ексцесии в историята, а те за в бъдеще биха могли да ни бъдат спестени само с една понастойчива и ефикасна психотерапия. Която да помогне на тия нещастници, на тия така силно страдащи души, които не желаят да приемат открито позивите на горкото си либидо, на така несправедливо обижданото си либидо. Толкова с безплатната психологическа консултация, която дадох на тия нещастни войнствени души. Сидеров, ако искаш още нещо да ме попиташ, ще се наложи, братко, да ми платиш; ти парички имаш, я що рубли лапна откакто си „политик“?!

ПСИХОТЕРАПИЯТА МОЖЕ ДА ПОМОГНЕ НА ТАКА СТРАСТНО СТРАДАЩИТЕ „ВРАГОВЕ НА ЕВРОГЕЙЩИНАТА“ Цивилизационни последици от разпада на християнския брак. Опити за дискредитация на църквата, злоупотреба със свободата на религията и словото и изкривяване на демократичното общество

юли 10, 2014 ТЕМЕЛИТЕ, ВЪРХУ КОИТО СЕ КРЕПИ ЧОВЕКОНЕНАВИСТНИЧЕСКАТА АДМИНИСТРАТИВНА СИСТЕМА В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ четвъртък, 10 юли 2014 г.

Христо Беров Обговаряйки темата за християнския брак, в съзнанието ми веднага изниква един капитален труд от 2006 г. на българския богослов – доц. Дилян Николчев, който впечатлява с мащабността си. Размислите ми по темите на църковния брак, на разлъчването, повторния брак и на семейната църква са несъмнено свързани с неговото изследване. Вместо въведение При последното ми пътуване от Берлин за Будапеща през месец май т.г. на летището беше раздаван един многотиражен вестник, чиято първа страница носеше шокиращото заглавие, че всяко трете дете израства без баща си или без майка си. Цитирана беше официална статистическа извадка във ФРГ, която разбира се драматично варира в различните федерални провинции, но е достатъчно представителна, за да озадачи или по-скоро да ужаси, да

Абе гледам че има доста хора, които с някакво перверзно упоение повтарят путинистко-атакистката мантра „еврогейска държава“, „еврогейщина“ и пр., та в тази връзка се питам: Тия така страстни „борци срещу еврогейщината“ от какво повече се страхуват: от това, че сами могат да станат… гейове, или пък че могат да бъдат пренебрегнати и по някакви причини да не им се усмихне щастието, един вид да бъдат подминати от щастието да си… гей? :-) Питам се за тия неща, щото ги гледам с какво страстно настървение гледат да се изтъкват, че били, видите ли, уж големи противници на въпросната „еврогейщина“. Но там, където има чак такава неовладяна страст, там, по разбирането на опитните психолози, има и прекалено много желание, обикновено незадоволено! :-)

Моя милост вчера, а днес вече нямам.. коса на главата си! Вчера продължих със своя психологическо-логически, философски, методологически, правен и още какъв ли не анализ на административно-литературния шедьовър, наречен "Заповед за уволнението" на "пълния некадърник", на философа Ангел Грънчаров, която неуморната директорка на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова съчини наскоро: виж Всеки човек е важен, всеки

31 човек е безценен, никой не бива да бъде обиждан. Сега ми се налага да продължа по пътя си, с оглед да довърша започнатото. До този момент, в две публикации, успях да поставя някои най-принципни въпроси, които възникват около кардиналната "предпоставка-заключение" на така усърдно мислещата администраторка, а именно анализирах всички ония въпроси, които произлизат от нейното основополагащо твърдение за въпросната "пълна некадърност" на упоменатия философ, т.е. на моя милост. Сега вече ще пристъпя към анализа на всички ония конкретни описания на неговата, сиреч, на моята "пълна неспособност", които, в контекста на вече казаното, ще придобият точния си смисъл. Идеята ми е да помогна някак на тази административна особа да осъзнае какво именно, точно и фактически е дръзнала да каже и напише, пък след това дори и да се подпише (!) под него. И тъй, стигнахме до заключението, че г-жа Стоянка Анастасова, директорката на ПГЕЕ-Пловдив, по някакви причини, свързани с нейната личност (с нейното съзнание, разбирания, ценности, морал и пр.) възприема действителността в една крайно оригинална, бих казал съвсем самобитна светлина, изцяло превратно; всяко нещо, съобразно казаното, тя го тълкува в някакъв свой специален смисъл, който се напасва с базисните настройки на тази така усърдно опитваща се да мисли дама с административни функции. Психологическото основание на този феномен е, предполага се, че тя, по някакви причини, силно и беззаветно мрази една личност, на което "основание" я вижда в изцяло черни краски, да, наистина тя не успява да види нищо различно, изплъзва й се всеки друг цветови нюанс, различен от наситено черното, когато гледа и възприема въпросния обект на нейната нескривана ненавист. Да, обаче, казахме, има едно леко неудобство: не бива като ръководител да превръщаш своята субективна пристрастност в основание за някакви административни решения, щото този лукс ще ти изиграе лоша шега. Примерно, ще ти се наложи пред съда да се опитваш да аргументираш "обективната основа" на твоите тъй очебийни чувства, а това е крайно неблагодарно и трудно, непосилно за никой занимание. Щото и съдиите, разбира се, са човешки същества, и също добре усещат нещата; тия неща наистина се усещат, те не могат да бъдат скрити. Нещо повече, те са така хлъзгави, че колкото повече се мъчиш да ги скриеш, толкова по-очебийни стават. Аз винаги съм казвал, че психологическата подготовка на всички наши кадри в образованието, особено пък на ръководния персонал, е крайно недостатъчна, тя се базира върху няколко възпошлички догми на... съветската "пролетарскаи-най-напредничава-в-света-психология", което е крайно недостатъчно. В тази връзка

бих си позволил да посъветвам г-жа Анастасова през ваканцията да чете не само четива като Наказателния кодекс и Кодекса на труда, но и... моя учебник по психология, имащ четири издания, препоръчвам й първите две, които са по-пълни, щото следващите ги съкратих с оглед по-лесно да се възприемат от студентите и особено от учениците. Както и да е, та тук ни се налага да разнищим основателно два въпроса: защо г-жа Анастасова така силно ме ненавижда, че ме вижда в изцяло черен цвят, сиреч, кой е извора на нейната ненавист и, второ, което е още по-значимо, вече не в един чисто психологически, а поонтологичен смисъл, а именно: коя е субстанциалната, ценностно-духовна обусловеност на нейните тъй искрени чувства към мен. Аз ще наблегна на втория въпрос, ейсега ще ви кажа защо. Един човек можеш да го намразиш на безчет основания. Примерно, този човек, видите ли, умее да пише книги, да, той пише книги, а на теб това нещо, въпреки, че много го желаеш, изобщо не ти се удава. Само абстрактно разсъждавам, нямам предвид нещо конкретно. Може, допускам, да мразиш един човек само защото той, да предположим, е... мъж, а ти си жена, и това е възможно, защо не?! (Фройд, мръсникът, допуска, че женския пол изначално мразел мъжкия и му отмъщавал за вечни времена по една най-простичка причина: за това, че мъжете имат... пенис; на това основание жените били зависими от мъжете, което именно и бил извора на тяхната тъй беззаветна омраза спрямо мъжете!) Някои мразят друг човек защото той има известни превъзходства над тях, примерно, е по-умен, е поталантлив, или,да допуснем, умее да пее или да рисува по-добре от теб и т.н. Казват, в артистичните среди завистта била доста разпространен мотор на отношенията. Защо това нещо да го няма и в средите на нашето тъй скромно учителство?! Както и да е, това са безинтересни подробности, имам предвид обяснението на факта, че моя милост е така мразена от въпросната дама; приемаме, че щом ме мрази, явно има за какво да ме мрази, а каква именно и по-точно е обусловеността на тази нескривана омраза, това е въпрос, нямащ кой знае какво значение. И затова ще го отминем с безразличие. От всяка дума, от всеки ред на въпросната заповед лъха ненавист, а горкият Ангел Грънчаров е представен като пълен темерут, като злодей, като Сатана, като абсолютен нещастник и некадърник. Тия неща не са случайни. Те се дължат на нещо, те произлизат от нещо. Зад тях стои съответното съзнание, обуславяно от някакви ценности, в тази сфера нещата са съвършено точно свързани, обусловени, зависими и пр. Става дума, очевидно, за някакво основно, фундаментално ценностно разминаване, което в наши времена не би трябвало да води до чак такава една ненавист,

ала ето, довело е. В наше време това, че ний, хората, мислим различно, не се смята за трагедия, то също така и не е основание на желанието ти да... ликвидираш този човек, щом той, нещастникът, не желае да почне да мисли като теб. В толкова трагичния ХХ век, знаем, милиони човешки същества са били избити ей-така, за едното нищо, тия ексцесии са се дължали главно на ценностни (личностни, екзистенциални, идейни, морални, политически и пр.) несъответствия и разминавания, но този етап от развитието, да се надяваме, вече сме на път да го преодолеем. Грозно е да искаш да смачкаш една личност само защото тя, да допуснем, не вярва като теб в свещения административен принцип, именно в принципа "Началството никога не греши!". Днес се смята за напълно естествено, че всеки има безусловното право да мисли различно, именно като себе си. Никой не може да бъде принуждаван да мисли като теб, всеки сам решава как да мисли. Даже добрите ръководители в днешно време се радват когато "подчинените" им не мислят като тях и предлагат нови и свежи идеи. Да, обаче, изглежда, онзи манталитет, оня стереотип, според който всички трябва да мислим еднакво, сиреч, "правилно" (А най-правилно, разбира се, мисли само... господин (госпожа) шефът!), все още е доста жив, все още, за съжаление, е много разпространен. Да, той е несъвременен, той е овехтял, той е вреден този принцип, това желание всички да направиш единомишленици, мислещи съвсем еднакво, но ето, уви, в наше време такъв един мироглед си има своите последователи. Вкратце ми се налага да изявя опорните точки на този именно мироглед, за който имам съмнението, че е нещо като вътрешно ядро на душевността и светосъзерцанието на въпросната госпожа Анастасова. Аз много съм писал за тия неща в моите книги за кризата – каква ти криза, та то вече е същинска катастрофа! – в образованието, но тук ще ми се наложи да изтъкна поне най-главното. Днешната господстваща представа за "образование", която лежи в основата на държавно-монополистичната административна система съдържа следните опорни точки: - Началството, в лицето на г-н (г-жа) Министъра и чиновниците около него прекрасно знае всичко, що е нужно и на учениците, и на учителите, и на цялото съвъкупно человечество; - Не трябва да се напрягаме да мислим, то всичко вече си се знае, началството всичко знае най-добре и е имало добрината да ни го каже в своите разпоредби, програми, правилници, наредби, учебници и пр.;

32 - От нас се иска само да изпълняваме, което е същинска благодат – щото да се мисли е крайно неприятна работа; - Добри учители са ония, които най-стриктно изпълняват разпоредбите на висшестоящото ръководство, които не се мислят за "оригинални личности", които са прости изпълнители, които са нещо като "трансмисия" на държавната воля, по която тече непресекващата мъдрост на министерските чиновници; - Добри ученици са същински... папагалчета, те с упоение повтарят каквото им казват усърдните като пчелички учителки, те зубрят дума по дума написаното в "одобрените от Министерството учебници", в училището е забранено да се мисли, щото... всичко вече се знае, то ни е съобщено от началството, от нас се иска само да го поемем (сякаш сме нещо като гъби) и след това механично да го възпроизвеждаме; - Добрият учител и добрият ученик не се затрудняват да мислят, да търсят, да разсъждават и пр., щото началството вече отдавна е решило кое е правилно и кое е добро за нас, науката също е от компетенциите на началството, най-големите началници са съответно и велики най-учени; абе, с две думи казано, колкото е по-високо един човек в административната йерархия, толкова той е по-учен, по-мъдър, по-разбиращ и пр., толкова повече неговото мнение тежи; на обикновените хора, слава Богу, не им се налага да мислят;

ни на всяка една партия, на всеки един министър, на всеки един началник - и само тогава Системата на всеобщото така щастливо немислене ще пребъде; - Свободата е вредна; - Личността е химера, няма такова нещо като "свободна личност", глупости, личността, както е казал Маркс, е "ансамбъл от всички обществени отношения"; - Най-ценни личности, съобразно казаното, са най-послушните, именно подлизурковците спрямо началството, лицемерите, нагаждачите, ония, които мило гледат началника право в очите и винаги кимат в знак на съгласие, ония, които бурно ръкопляскат след всяка негова дума и пр., вие се сещате какво още правят и как се държат тия "правилни хора" и човеци; - Моралът е буржоазна отживелица, няма морал, всичко е относително, но да не забравяме, другари, това, че има една опора на нашето щастие, а именно нашият свещен девиз: "Началството никога не греши!", ура, другари!

- Който не мисли като нас, или е "заблудило се другарче", на което ний ще помогнем да почне да мисли като нас, или, ако това не се получи, тогава той вече е наш враг, подлежащ на безмилостно унищожение! Никакъв компромис не бива да допускаме спрямо враговете, щото те ще съсипят нашата идилия, таварищи, те ще унищожат нашия тъй прекрасен комунален рай...

- Мисленето – да повторим, с оглед за затвърдим туй безценно знание! – е абсолютно забранено щото е ненужно; - Най-голяма добродетел е послушанието; - Най-послушните, най-изпълнителните ще получат шестици, ще имат най-отлични дипломи, те ще станат един ден началници, ще получават най-големи заплати, а някои от тях може да са дори и бъдещи... министри, защо не; - Най-лошите учители и ученици са ония, които вечно от нещо са недоволни, не изпълняват, питат, задават неприятни въпроси, съмняват се, искат всичко да проумеят със собствените си умове, имат някакви си там "свои теории", не щат да рецитират написаното в учебниците, правят някакви опасни предложения, които трябва мигновено да бъдат парирани; всичко трябва да си остане неизменно, щото както е било, така и ще бъде за вечни времена; - Партията знае всичко; - Понеже управляващата партия се сменя чат-пат, ний трябва да сме беззаветно вер-

И един уличен музикант на Главната улица в Пловдив. Мога още много да продължавам все в този дух, има още доста опорни точки тази философия, този мироглед, това разбиране, тази идеология, тази неръкотворна ценностна система и пр. Ще каже някой: абе това вече е отминало, няма такива хора, Грънчаров, пресилваш нещата, хипостазираш, преувеличаваш; така вече никой не мисли; ний вече сме съвременни, ний сме новатори, ний работим за "коренната риформа" на образователната система, ти не ни мисли нас за толкоз прости и изостанали! Нали така ще ми отвърнете всички вий в

един глас? Да, така ще ми отвърнете, добре го знам аз това. И въпреки всичко ще продължа да твърдя, че този стереотип на мислене е много разпространен сред дейците на нашето свидно родно българско образование и училище. Връз него се крепи цялата прогнила Система, а пък вечно бодри администратори са нейните най-верни цербери. И моята епична история на отношенията ми, на епохалната ми "разпра" с директорката Анастасова, влязла вече благодарение на мен в аналите на бъдещата история на българското образование и педагогика, по най-убедителен и красноречив начин показва, че точно тези са опорните точки на мисленето на този човешки тип, нещо повече, тези са темелите, на които се крепи въпросната човеконенавистническа административна Система в българското образование. Тия неща съм ги осмислил, разбрал, проумял не от вчера; описал съм ги в книгите си, нещо повече, с този упадъчен мироглед съм водил непресекваща битка вече цели десетилетия. Аз съм от тези малцина труженици на българското образование, които, бидейки в Системата, отвътре са се опитвали да я "ерозират", да я променят някак, да й влияят по посока на очовечаването й, били сме, така да се каже, "вражески елементи", "шпиони на врага", а "врагът", разбира се, е един-единствен: свободата, суверенната личност на човека, неотменимите му права той сам да прави живота си, да върви по собствен път към бъдещето си. Моята философия на образованието, поскоро философията на човека и човешкото, от която тя произтича, се опира на коренно противоположни, на диаметрално различни принципи в сравнение с принципите, на които се покои всемогъщата административно-авторитарна система в българското образование. Няма, невъзможно е да се постигне помирение на тия несъвместими принципи. Принципът на свободата няма как да бъде "уравновесен" с принципа на несвободата, масло и вода не могат да се смесват. Сега схващате ли кои са дълбоките идеологически (и ценностни) основи на онази ненавист, която пронизва отношението на въпросната всемогъща администраторка към моята скромна персона? Да, въз основа на казаното вече е съвсем понятно защо аз съм разглеждан като "враг", "вреден вражески елемент", подлежащ на немедлено отстраняване, с оглед да не вредя на идилията на комуналното щастие, защо също така съм възприеман за "пълен некадърник", за "абсолютно неспособен да бъде учител", за какъв ли не още, какъвто е имала добрината да ме опише тази наша така старателно мислеща администраторка в своята заповед за уволнение. Разбира се, погледнато през оптиката на Системата, аз съм точно такъв: един свободолюбив човек като мен няма начин да не е възприеман и определян за "нещо

33 като урод", щом като в рамките на системата "правилният човек" не само че ненавижда свободата, ами е и нещо като безжалостен войн, непрестанно воюващ с нея. Оня, който в лицето на своите ученици вижда суверенни личности, достойни за доверието да бъдат признати за субекти на своя живот и съдба, няма начин да не бъде възприет за "неумеещ да се отнася правилно към учениците си"... дилетант, сиреч, да бъде възприеман за "антисистемен елемент", който със самото си съществуване заплашва така приспивното статукво. И все в този ред на мисли в мое лице, като човек, носещ едно ново съзнание, един различен манталитет, бранителите на презряното статукво, разбира се, ще виждат само заплаха, ще виждат "врага", подлежащ на незабавно безжалостно унищожение. Няма нищо чудно в това, че многоуважаемата администраторка ме е възприела точно така; ако ме беше възприела иначе, тя самата щеше да стане нещо като... дисидент - понеже щеше да измени на Системата, което пък неизбежно би й навлякло безброй беди, а най-вече би довело до загуба на тъй мекото й директорско кресло. Тъй че, като ме възприема точно по този начин, нещата са си на точното място, аз не съм очаквал и не мога да очаквам точно такива верни слуги на Системата да ме възприемат някак иначе. От нищо не съм изненадан, всичко е както трябва да бъде. Нима съм могъл в някой момент да обезумея дотам, че да очаквам някой да ми рече "Браво!" или пък да ми изръкопляска?! Не, такава природна аномалия е невъзможно да се случи, аз в чудеса от този род не вярвам. Това, което дотук успях да кажа (то може още много да се каже, но, признавам си, леко започна да ми омръзва тази тема безброй пъти съм писал все за същото, но особена чуваемост не съм забелязал, особено пък в тези същите среди), по един безспорно умопомрачителен, потресаващ начин се демонстрира от всичко онова, което въпросната администраторка е имала добрината да впише в така бляскавата заповед за уволнение, която за нея, предполагам, има значението на нещо като съкровена изповед на жизненото й верую. Затова в такава една непоклатима форма едва ли не на литературен шедьовър звучат ето тия тъй страхотно внушителни формулировки, внушителни дотам, че сякаш са изсечени в камък: А.И.Г. не притежава КАЧЕСТВА за ефективно изпълнение на работата; Обективно е налице НЕСПОСОБНОСТ на А. Г. да изпълнява възложената му трудова функция; Тези думи всъщност са и своеобразно признание на моята личност, на моите постижения като преподавател, на моята оригиналност – понеже показват по найкрасноречив начин колко много моя милост

се различава от баналната, стандартна, типова представа за учител, на която е жертва тъй старателно мислещата директорка на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова. И тъй, тя се захваща да изброи кои именно безценни умения ми били липсвали: • не съумява да привлече вниманието на учениците; Тук има ли смисъл нещо да бъде коментирано? Ако искате нещо да кажа, воаля, но ми се струва, че всичко само по себе си е ясно. За да не мога изобщо да привлека вниманието на учениците, предполага се, съм не личност, а съм нещо като... бездушен предмет, нещо като... тухла (примерно, това ми идва на акъла). Прочее, според представата, от която изхожда въпросната администраторка, учителят по начало е нещо като... майстор-производител на тухли, училището е нещо като тухларна фабрика, а пък самите ученици би следвало да са тухличките, градивния матр`рьял, от който изградим тъй бляскавата сграда на нашия проспериращ (в мизерията си обаче!) социум. Виждате, че заслепението тук е такова, че на мислещите по този начин хора изобщо не им хрумва, че е възможно учителят да привлича вниманието на учениците си по съвсем други, неавторитарни подходи, примерно, като най-спокойно и човешки разговаря с тях; не, това последното е недопустимо, щото... абе казармата трябва да си е казарма, трябва да има ред, учителят трябва да е "пълен авторитет", той няма право да бъде човек, а учениците просто трябва да умеят да маршируват като севернокорейски зомбита, какво повече има да се разсъждава тук?! Да минем към следващото словесно бисерче, което е успяла да сътвори въпросната принципна другарка.

• не съумява да предотврати възникналите конфликтни ситуации между него и учениците; Я, абе нали не можеше изобщо да привлича вниманието на учениците, как така тогава са възникнали тия въпросни "конфликтни ситуации"? Впрочем, там, където има конфликти, там има и живот, там има и развитие; там, където има убийствена скука, там има само смърт, нали така? Но да не задълбаваме прекалено, че мисленето е вредно, нали така? Една патка мислила, мислила, пък взела накрая че... умряла! Въпреки всичко, аз тук искам да дам едно по-пълно обяснение, щото нещата са наистина прекалено любопитни и интересни – пък и са много показателни, изразителни. Всички знаят, че в рамките на Системата положението с т.н. "дисциплина" е отчайващо тежко. Защо е така е отделна работа, аз много съм мислил, имам своя теория по тези въпроси, правил съм безброй предложения, на които директорката не

е благоволила да обърне капчица внимание. ние. Тя Тя самата самата си има, си има, горката, горката, еднаедна изцяло опростена представа, която често повтаря с изражението на непризнат Айнщайн: "Колеги, не мога да разбера как така едни и същи ученици при дадени преподаватели се държат прилично и слушат, а при други преподаватели са "шумни", не слушат, създават проблеми?! Обяснението е просто: ами едни учители явно умеят да поддържат ред, други не умеят. Тия учители, дето умеят да поддържат ред и учениците в техните часове слушат и мълчат, са добри учители, а другите, дето това не го умеят, са лоши учители. Добрият учител изнамира средства и подходи да се справи с всяка една конфликтна ситуация, нещо повече, при него дори не се стига до такава, докато лошите учители не могат да предотвратяват конфликтните ситуации. Който не може да се справи с учениците и да въдворява в часовете си тишина, ред и послушание, требва да си вземе капата или забрадката и да си иде. Само ония, които умеят да мачкат учениците като луда крава мачка теле, само те заслужават титлата "учител". Понятно? Выполнять! Не рассуждать, Грынчаров!"

Едно синьо цвете расте в подножието на жилищния блок, цялата ливада е посиняла от него; на какво ли е предзнаменование тази обилна синина?! :-) Така мисли така задълбочено осмислилата този проблем директорка г-жа Анастасова – и безброй пъти е повтаряла тази своя умна теория. Според това, че училищният народ, имам предвид учителската му част, не иска да си има излишни главоболия с директорката, затова всички учители се пазят както дяволът се пази от тамян (казват – и от чесън, и от светена вода!), та значи всички учители се пазят да не дадат и най-малък знак, че имат проблеми с дисциплината; щото а кажеш, че имаш такива проблеми, то тогава мигновено попадаш в графата на "лошите учители", ония, дето требва да си земат капата и да се махат. Затуй, разбира се, всички учители мълчат и се преструват, че "проблеми няма", че всичко в туй отношение си е наред и прочие. Е, всички знаем, че положението е плачевно, но тук действа принципът: "Дялото по спасение на давещите се е дяло на

34 самите давещи се!", сиреч, нека всеки да се оправя както може. Да се мисли за някакво обща стратегия и политика за решаването на този проблем, както иска оня злодей Грънчаров, е излишно, не си струва, ний даже няма да признаем, че имаме някакви проблеми, ний ще мълчим като истински стоици, сакън директорката да не разбере, че работите и при нас не вървят. Да, обаче злодеят Грънчаров в последните две години се захвана да предлага решения за преодоляването на проблема. С оглед да изучи реакциите на администрацията и да провери дали тази администрация умее да изпълни адекватно ролята си, той започна да пише и по найобикновените проблеми съответни доклади, в които да анализира обстойно случая, да показва каква, според него, следва да е ролята на класа, на класния ръководител, на педагогическия съветник, накрая, на самата администрация, въплощаваща авторитета и властта на институцията; с оглед да се отработи механизма на взаимодействие на всички тия страни, въпросният наглец Грънчаров не само че предлагаше разни иновации по решаването на тия всичките тежки проблеми по отношението учител-ученик, учител-учител, учител-директор, ученик-директор, даже, представете си наглостта, в един момент тоя същия наглец почна да пише доклади и до... Инспектората, с оглед да изучи и реакциите на Началника на Инспектората, да проучи какво следва да е отношението Началник на инспекторат-директор на училище, а в един момент съвсем сгази в лука и почна да пише доклади и до... самия Министър, представяте ли си каква наглост дръзна да прояви този наглец?! Той, респективно, предложи какви ли не щури идеи в тази посока, коя от коя по-екстравагантни, примерно, предложи учениците, на които в час не им се слуша, да могат да си излизат свободно в коридора или където другаде искат, не само го предложи това нещо, ами даже си позволи да го прилага (!!!), нарушавайки всички инструкции на тъй мъдрото училищно ръководство и дори тези на Министерството! И той, лъжецът му с лъжец, почна да усуква и да твърди, че тия неща ги бил правил, видите ли, "само експериментално", за да види как те работят, почна да пише доклади до самия Педагогически съвет, почна да настоява тия проблеми да бъдат решавани в найспешен порядък (е, ний, разбира се, знаем как да постъпваме с подобни провокационни документи: ний ги скрихме в найотдалеченото бюро на тъй великолепното директорско бюро, какво друга да направим, да не сме луди че да им дадем ход?!), не само това, ами този нахалник почна да пише обръщения до цялата училищна общност, да въвлича и самите ученици в размисъл по тия проблеми, като капак на всичко почна в един момент да публикува всички тия неща в блога си, ето това вече не мо-

жеше да се търпи, щото цяла България разбра какво става в нашето училище, ето, той тогава изложи имиджа на скъпото ни училище, е, заради това вече не можеше да му бъде простено, нали така?! И той си получи в един момент заслуженото, получи си заповедта за уволнение, ний му я връчихме точно в навечерието на 24 май, за да почувства по-пълно унижението: на добрите учители, на послушните учители ний дадохме... банкет, а на тоя изедник на народа дадохме... уволнение! Нека да се знае оттук-нататък, че у нас господства светлия принцип: "Който слушка – папка, който не слушка, нему – ритник!". Я го виж ти, ще ми се мисли той за голем умник, къде дават тия работи? Така, съвсем щрихирано, стои епопеята около моите борби по този пункт, именно, за установяване на нов тип отношение към учениците (и също отношения по всички останали компоненти, именно учители, администрация и пр.), моята борба за установяване на нов, личностен тип отношение завърши с пълен провал. Знаете ли защо? Ами ясно защо: защото дадени хора, за да направят безценна услуга на не можещата да понася злодея Грънчаров директорка й помогнаха ето как: като предизвикаха... "бунтове на цели класове" срещу "тиранина Грънчаров", е, тези "цели класове" всъщност бяха само един де, само оня същия 11 Д клас, за който Грънчаров много писа в последните месеци в блога си, а пък в останалите 13 класа, в който народният изедник Грънчаров преподаваше, там отношенията му с учениците си бяха чудесни; е, може да е имало известни проблеми, хора всякакви, има и много простотия в наше време, но в общи линии всичко си беше в реда на нещата. И така, тезата на г-жа Анастасова за "пълното неумение" на Грънчаров да "предотвратява конфликти между себе си учениците" май отиде по дяволите, а, какво ще кажете и по този пункт?! Е, Грънчаров е нещо като майстор да раздухва конфликти, с оглед същината на проблемите да бъде оголена, именно с оглед да се откроят отговорностите и на всички фактори, страни, органи и пр. Примерно, самата всемогъща г-жа Анастасова беше яко притисната в ъгъла от него, защото самата тя, оказа се, притежава едно крещящо неумение да решава конфликтин ситуации, защото се оказа, че ситуации, които други ръководители, примерно, предишният директор Паунов решаваха за пет минути (!), тя не можа да ги реши... пет месеца (!) и дори две години (!), и не само че не можа да ги реши, но и дръзна да си позволи да покаже, че няма и никакво намерение да ги решава, щото си въобрази, че тия неща били работели в полза на нейната идея-фикс, именно "злодеят Грънчаров" бъде изритан от училището. Хубавото е, че всички тия случки, поведенчески прояви, модели и пр. тоя същия Грънчаров ги е описал и представил

в цяла една поредица от доклади, жалби и сигнали до съответните отговорни институции, всичките тия документи са надлежно заведени, имат си входящи номерца и само чакат сгодния момент да се окажат на масата на по-любознателните съдии. Толкова. Смятам, че всичко, което беше потребно да се разбере, вече се разбра. Но тук идва едно още по-чудно бисерче, което е успяла да съчини нашата неуморна администраторка, то също е шедьовърче, ето го, насладете му се: • генерира напрежение и незаинтересованост от факта на неудовлетвореност от преподавания учебен материал, както сред учениците, така и сред техните родители (видно от депозираните жалби); Позволете ми обаче тук да спра, че ми стана възмножко писането тази сутрин. Изморих се. Ще продължа тия дни. Сега си давам заслужена почивка. Излизам да се разходя. Я какъв бляскав ден се е отворил я! Хубав ден на всички! Бъдете колкото се може... по-добри, ето това е най-важното! Ако помислите повече, ще признаете правотата ми. Не гледайте лошите хора какво правят. Нищо че временно тържествуват. Те в крайна сметка са все губещи. Добрите обаче винаги печелят... ЗАБЕЛЕЖКА: Нека планът на понататъшния ми анализ да остане и тук – за да го имам пред очи. Страшно много работа ме чака още, но има време, ний не бързаме толкоз, закъде да бързаме: • има формално отношение към цялостната организация на обучението; • не преподава учебния материал; (И т.н., вижте го по-горе, където е публикуван същият документ в неговата цялост, тук за да пестим място няма да го публикуваме отново.) АКО ПОЛИТИЦИТЕ ПОЧНАТ ДА СЛУШАТ КОСТОВ, ЩЕ СПЕЧЕЛИ БЪЛГАРИЯ юли 10, 2014

Из: Костов предложи две имена за служебен премиер

35 Аз съм тук, за да предупредя, че България е в обща криза – да предупредя и управляващите, и тези, които се канят да управляват, и хората, заяви бившият политик пред Нова телевизия. … По думите му държавата не е пред фалит, но е с бюджет, който трябва да бъде актуализиран. „Това е шоково за всички, защото това води до намаляване на разходите. Причината е, че макроикономическите показатели са програмирани оптимистично”, обясни Костов. Той обясни, че според сегашните разчети приходите е трябвало да надвишават с 800 млн. лв. миналогодишните приходи, а те са помалко. В същото време са изразходвани значително повече средства от миналата година, посочи бившият премиер. „Пет сектора са в криза – енергетика, социална мрежа, икономика и финанси, политически и национална сигурност. От тях зависи сигурността в страната. Когато в повече от три сектора показателите светнат в червено, кризата става обща”, посочи Костов. „Много е трудно едни управляващи да признаят такъв крах. Ако продължава така изпълнението на бюджета, държавата ще понесе санкции от ЕС в края на годината”, категоричен бе бившият лидер на ДСБ. Костов нарече „неграмотност“ говоренето за идването на МВФ, защото в ЕС има две големи банки и при нужда, тяхната подкрепа е напълно достатъчна. Според Костов ситуацията около банките не е напълно овладяна. Две банки, в които са блокирани доста пари, все още не работят, аргументира се той. „Големият проблем се състои в това, че ЕС каза, че рискът не е в банките, а системен. Тази система е била нападната отвън. Държавата, институциите, специалните служби не са защитили системата, това е тежък пробив в сигурността на страната“, заяви Костов. (Прочети ДО КРАЯ >>>) КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Ако политиците у нас почнат да слушат Костов, само ще спечелят. И най-вече ще спечели България. Мислещите като него и разбиращите от проблемите на държавата хора са безценни, държавници като него се раждат веднъж на 100 години, а ние го изпратихме в „пенсия“ – и оставахме некадърници да се разпореждат в държавата ни. Костов изведе България от три кризи, не по-малко тежки от сегашната, май се налага и от тези да я изведе той, изглежда друг няма – който да може да свърши тази работа. Я да организираме един всенароден поход до Драгалевци и да идем всички да се молим на Костов да се върне в политиката – и във властта! ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ТЪЛКУВАМ ПРЕДСТАВИТЕ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ НА ЕДНА

ДИРЕКТОРКА С ТЪЙ ЧУВСТВИТЕЛНА И ПОЕТИЧНА ДУША четвъртък, 10 юли 2014 г.

Вчера продължих своето изследване (тълкуване) – виж Темелите, върху които се крепи човеконенавистническата административна система в българското образование – чиято цел е да открия и да изявя пределно ясно точния смисъл, скрит зад формулировките в логическолитературния шедьовър, наречен "Заповед за уволнение" на "пълния некадърник" Ангел Грънчаров от българското образование, заповед, която директорката на ПГЕЕПловдив има добрината наскоро да напише – и не само да я напише, ами също и да я приведе в действие. Днес имам намерението да успея да проанализирам цялата останала част от този исторически документ, който съвсем скоро ще бъде предаден на вниманието на българския съд. Да опитам да осъществя замисъла си, пък да видим какво ще стане – и дали ще е възможно да постигна амбициозната си цел. Щото наистина скритият смисъл на този документ е направо колосален, дали да не взема да призова боговете да ми дават сила – та да успея все пак да постигна малка част от истински потребното ни? И тъй, вчера стигнах до ето този изключително важен момент: • генерира напрежение и незаинтересованост от факта на неудовлетвореност от преподавания учебен материал, както сред учениците, така и сред техните родители (видно от депозираните жалби); Този, който "генерира" туй напрежение съм аз, ето, оказва се, чу тук съм определен за нещо като "генератор". Това изреченийце заслужава най-старателно тълкуване, то наистина е невероятно бисерче и на логиката, и на литературата. Дали един ден няма да го учат във факултетите подобно на това сега както учат ботевото "Настане вечер, звезди обсипят свода небесен..."? Да си плюя на пръстите и да се захващам с осмислянето на този шедьовър на човешката мисъл. Аз уж бях, ако си спомняте, "пълен некадърник", сега се оказва, че имам поне тази способност – да генерирам напреже-

ние; ох, отдъхнах си, че поне това не ми е отречено. За какво, собствено, напрежение става дума тук? Как така се напрягат толкова, и то не само учениците, но и техните родители даже?! При това успява да генерирам хем напрежение, хем незаинтересованост, един вид успявам да генерирам някакво чудато "незаинтересовано напрежение" - или някаква "напрегната незаинтересованост"; какво именно и по-точно генерирам тук остава неизяснено, поетът, в случая административната поетеса ни е оставила да гадаем. Казала ни е поне това: всичко се генерира и причинява "от факта на неудовлетвореност от преподавания учебен материал". Леле-мале! Тук мисълта стана прекалено сложна: имало някакъв тайнствен "факт" на дълбока неудовлетвореност от... преподавания учебен матр`ьял! Що за учебен матр`ьял съм преподавал, ето това е интересно да се разбере - именно според преценката на тъй поетичната и чувствителна директорска душа? Какъв е този пусти учебен матр`ьял, който само от своя факт, от факта на своята наличност успява да поражда, да генерира такова едно неудовлетворено и незаинтересовано напрежение? Апропо, нима е толкова лошо учениците да са напрегнати по време на преподаването и ученето? Къде е доказано, че не трябва да се напрягат изобщо? А може би този коварен злодей Грънчаров ги напряга така жестоко или генерира такова страшно напрежение в ученическите души просто защото ги заставя да... мислят?! Ах, този душевадец, той тормози, видите ли, учениците да мислят?! Безсрамник неден! Учениците са неудовлетворени при това, от какво ли са хем толкова неудовлетворени, хем също така и толкова напрегнати? Ами най-вероятно заради това, че този мъчител (да, не учител, а мъчител вероятно е въпросният злодей!) ги тормози хем да мислят, хем да не знаят "правилната истина", за намирането на която, разбира се, не е нужно чак толкова да тормозим и тероризираме учениците да мислят, при положение, че тя така прекрасно ни е сервирана в премъдрите министерски учебници? Виждате ли сега на какво се дължи таз страшна и непоносима гавра, разбрахте ли сега кой е източника на туй непоносимо "незаинтересовано напрежение"? Но моля ви се, другари, това вече е нетърпимо: да мъчим учениците да мислят и да страдат поради това, че не им е съобщена или сервирана премъдрата министерска истина?! Тоя Грънчаров за кой се мисли бе, той нима иска да принуди учениците да почнат да си търсят някакви свои лични истини, различни от единственоправилната и общозадължителна министерска истина в учебниците?! Виждате ли какъв злодей от класа ни е той, убедихте ли се най-сетне, че на тоя уволнението му е малко - щот заслужава направо екзекуция! Ама моля ви се бе, другари, откъде-накъде така ще се гаври той с учениците и ще генерира

36 напрежение като ги тормози да мислят?! Защо трябва да се напрягаме да мислим, като предварително е ясно, че в единствено-правилната министерска мисъл, налична в учебниците, ни е дадена цялата възможна премъдрост?! Учениците, вероятно – аз така си го представям – хем са напрегнати, хем са неудовлетворени, щото тоя злодей Грънчаров ги тормози да учат, сиреч, да мислят. Те са свикнали да получават "единственоправилната министерска истина" направо в готов, смлян, удобен за поглъщане вид, а ето тук им се налага до попадат в една крайно стресираща ситуация, генерираща туй ужасно напрежение. Не, това повече не може да се търпи, другари, как така тоя ще тормози учениците ни да мислят, да търсят, да изследват и пр., чувствайки се при това толкова несигурни, дотам, че в крайна сметка стават и съвсем незаинтересовани? Щото незаинтересован, няма как, неизбежно става оня ученик, на който е отказано да получи дневната си дажба от "правилни мисли". Ето защо, както сами се убедихте, виновността и вредността на тоя злодей Грънчаров вече е доказана, той просто трябва да бъде... разстрелян, но хайде, щото живеем в хуманни времена, ще го уволним само! Особено щото напрежението било обхванало даже и родителите на самите ученици, което вече превръща проблема с тази напрегната неудовлетвореност в... социален, общодържавен даже. Откъденакъде и родителите ще почнат да се напрягат заради това, което учениците правят в часовете по философия я? Я колко си е хубаво тяхното пълно безразличие спрямо това, което се случва на децата им в училище, но не, тук се намира един злодей, който така поставя нещата в часовете си, че почва да генерира ужасно напрежение в нашта позаспала социално-комунална действителност? Е, сфанахте ли сега зловредността на тоя Грънчаров: той, видите ли, почва да разпространява вируса на мисленето из цялото ни общество! Това именно е нещо, което вече не може да се търпи! А какво ще правим ако в един съдбовно важен момент всички, цялото общество, тотално... почне да мисли? Какъв кошмар само, а, представяте ли си? Пълна трагедия ще настъпи тогава! Ние затуй вземаме мерки: ще изгоним Грънчаров, та да миряса нашта социална реалност, нали така требе да се направи? Народът ненапразно го е казал: "Вържи попа, та да е мирно селото!", тоя Грънчаров да не си въобразява че някой ще допусне да бъде поп на нашто село, тая няма да я бъде. Освен това, другари, да не забравяме, че не попът, а партийният секретар, пардон, кметът, сиреч, директорът на школото де (ох, обърках се хептен!), трябва да дирижира положението в наше село! Къде дават да е иначе? Я го виж ти него! Ще ми генерира той напрежение, генераторът нееден!

Да спра дотук. Още много може да се каже по повод на гениалната и тъй поетична, преизобилна на смисъл формулировка, която директорката е благоволила да съчини, но нямам това време и място. Нека да оставим възможността човечеството само да се задълбочава още повече в нея. Геният е за това: да интригува и бъдните поколения. И затуй аз млъквам. И минавам към анализа и изследването на следващия не по-малко протресающий в неръкотворната си гениалност момент; видите ли, тоя същия злодей Грънчаров, мръсникът, си позволява да има: • има формално отношение към цялостната организация на обучението; Ах, тази Сатана, и това даже си е позволила тя, негодницата! Какво означава да имаш не друго, а тъкмо "формално отношение" и то не към друго, а към... "цялостната организация на обучението", аз лично трудно мога да си представя, щото, видите ли, нямам претенцията, че мога да обхвана с един поглед езотеричната мъдрост, съдържаща се в творение на администрацията като това. Формално отнасящият се към нещо, предполагам, е зает все с употребата на най-различни... "форми" на обучението, откъде може да произтече тази несъмнена формалност ако не от това? Значи, предполагам, тук така езотерично мислещата администраторка има предвид, че моя милост често експериментира с какви ли не нови форми било на преподаване, било на провеждане на часа, било с организация на някой друг компонент, примерно оценяването, начина на изявяване на учениците и пр. Многото "форми", в което се изразява този тъка изявен "формализъм" на въпросния Грънчаров обаче, мили ми другари, не бива да се схващат за нещо положително, щото от историята на световното изкуство знаем, че когато, да речем, в живописта, "единствено-правилната форма" на рисуване е била пренебрегната и художниците почват да експериментират с формите, сиреч, отдават се на безразделната свобода на творчеството, това довежда в един момент дотам, че... човек вече не може да познае какво именно е нарисувано на картината, дали това, което виждаме там, е крава, или е човек, или е някакъв краво-човек, а това вече, другари, е непоносимо, така не може! Има си една-единствена "правилна и научна" форма на отразяване на действителността, и това е социалистическият реализъм, при него когато художникът нарисува крава, цялото човечество с очите си вижда, убеждава се и разпознава, че това наистина е крава, а не някакво друго животно; когато пък нарисува човек, това също се познава, че е човек, при това е човек, излъчващ "правилни мисли", нали така? Ето, другари, и по отношение на такъв вид изкуство, каквото е преподаването на философия, требе

да се придължаме към "единствено-правилния" метод, тук никакви формализми не са допустими, тук има една-единствена "най-правилна форма" и в нея трябва да бъде натикано всичко. Никакви експерименти! Никакви дирения не са разрешени в сферата на формата! И на съдържанието ,другари, не са разрешени търсенията и изследванията. Всичко требе да е еднакво, неслучайно поетът го е казал и написал: "В унификацията е спасението на нацията!". Ний сме привърженици на тоя принцип. Всичко у нас требе да е правилно. Откъденакъде някакви там... плужеци като тоя Грънчаров ще си позволяват да имат "формално отношение", сиреч, да наблягат на формата, да експериментират в таз сфера и пр. Не, ний сме противници на способната всичко да съсипе свобода! Той изедник Грънчаров даже дръзна да промени и обичайната подредба на чиновете в кабинета по философия, какви ли начини на подредба на чиновете не предложи, в един момент даже почнал да предлага на учениците сами да си подреждат чиновете както искат (!), е, за да прекратим тия своеволия (щото ако ги допуснем току-виж учениците ще почнат да искат и в цялото училище да почнем да променяме не само подредбата на чиновете, ами и всичко друго!), та значи за да прекратим тия своеволия, ний премахнахме не само кабинета по философия, който тоя изедник Грънчаров беше уредил, ами и всички останали кабинети, въведохме нова организация на процеса на обучението, учителите станаха... номади, тръгнаха да циркулират от кабинет в кабинет със своите географски и исторически карти, със своите лаптопи, със своите мултимедии, със своите дебели речници по чужди езици и по български език, абе въведохме такава организация, която доведе до рязко покачване на здравословния начин на живот на учителството, виждате ли колко умно постъпихме ний, таваришчи? Айде стига, да спра по тоя пункт дотук, виждате, че още може много да се пише, темата е благодатна. Виждате как геният с един щрих на четката успява да предизвика след това у нас, простите възприематели, такива богати асоциации, че човек може с часове да мисли, да тълкува, да пише и пр. Абе няма какво да се спори по този пункт, текстът, който анализираме, е преизобилен на смисъл, аз направо изнемогвам от смисъла, който така бурно се ражда в душата ми. О, как да спра този смислов ураган, дето вилней в душата ми? Не ураган, а направо цунами! Ще ме... убие този пребогат смисъл, аз си знам, че добре няма да свършат тия мои анализи. Що ли ги започнах изобщо? Но нека да минем към следващия момент, а той е (дръжте се да не паднете от стола!): • липсва УМЕНИЕ за покриване и спазване на държавните образователни изисквания;

37 Как се "покриват" въпросните държавни образователни изисквания (за краткост нека да ги наричаме ДОИ, но предупреждавам, това не е свързано с... доенето на овце или крави, макар че може и да е сързано, разбира се, знае ли се кое какво е у нас?!), та как именно "се покриват" въпросните ДОИ, е отделна работа, щото нещо да бъде "покрито" е все едно да бъде скрито, примерно, грабваш една кърпа и покриваш нещо за да не се види. Примерно, покриваш... загорялата манджа в тигана, за да не те бие мъжът ти, щото е гладен и щото се е върнал току-що от работа. Нещата "се покриват" като връз тях се тури също така капак, или тук за друго "покриване" става дума? Думата обаче "спазване" пояснява какво има нашата мислителка. Требе да се спазват въпросните ДОИ, те са нещо като "свещена крава", а нали знаете как в Индия се отнасят към кравите? Кравите в Индия, казват, понеже са свещени животни, каквито у нас са въпросните ДОИ, биват оставени да се разхождат свободно където си искат, крава в Индия да не почетеш, да не я почешеш по шията, да не й се поклониш било равностойно на държавно престъпление. У нас като индийските крави почитаме само ДОИ. Не онова, а другото ДОИ. Как нашата поетеса с наклонности към администрирането установи това, че аз не спазвам ДОИ, е тема, която е за друг разговор, който скоро ще проведем. Но нека да бъда тук кратък, щото още много работа ме чака. За улеснение ще дам разбирането си под формата на нещо като метафора – с оглед да бъда разбран. Става дума тук, забележете, за ДОИ не по някакъв друг предмет, а по философия, по философските предмети, изучавани в училище. Тия ДОИ, изрично искам да подчертая, са правени от наши български опитни философи, много изтъкнати, някои от тях аз ги познавам лично от много години (примерно Иван Колев, Ал. Андонов и т.н., да не изброявам всичките философи, които Министерството е използвало за тия неща през годините), тоест, тия ДОИ по философия са разработени чудесно, по един бих казал превъзходен начин. Философията по начало е нещо безгранично, огромно, необозримо, тя е такова странно духовно образование, чиито граници и предели трудно могат да се очертаят. По еднаединствена тема от философията може да се направи цял курс, примерно темата за човека, за душата, за свободата и пр. Аз самият преди много години най-активно участвах в обсъжданията по тия държавни програми и стандарти по философия, участвах в тях още по-времето, когато се осъзна, че "единствено правилната философия", именно "марксистко-ленинско-комунистическата" просто трябваше да отиде... на боклука, а вместо нейния безразделен монополизъм-хегемония трябваше да се установи един философски плурализъм, тоест пълно

многообразие на идеи, гледни точки, философии, теории и прочие; по всеки въпрос във философията има много теории, гледни точки, позиции, концепции и пр., и това нещо трудно може да бъде обхванато от една програма – пък и колкото всеобхватна да е тя. Аз още в далечната 1987 г. написах фундаментална статия по тия въпроси въпроси, тя излезе в тогавашното единствено философско списание, именно списанието ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ (тази моя статия може да се открие и в блога ми, сега просто не ми се дири, ако имам време днес ще я намеря да я видите). Както и да е, та в тази връзка държа да подчертая, че по тази тема, именно за ДОИ по философия, моя милост, тъй да се рече, съм нещо като доказан експерт, много съм напреднал в тази област. И точно на мен да ми се отправи такова едно нелепо обвинение, именно, че не умея да "покривам" и да "спазвам" ДОИ по философия, е нещо, което бе следвало да се отнесе към сферата на... фолклора, на народното творчество в тази си своя част, която е свързана с майтапите, с шегите, със смехотворното остроумие и пр. Та ето сега моята обещана метафора, белким тя помогне по-вярно да се разбере сложилата се ситуация.

Представете си една река, и то не каква да е, а много пълноводна - ето това, да допуснем, е философията. Или още подобре, представете си необятното море - то още по-пълно изобразява същината на философията като едно необозримо духовно богатство. Или най-добре представете си... океана, да, него си представете, това е най-добре – ето какво е философията! Страхотно нещо е философията, думи нямам да ви предам, да обясня нейната величавост и грандиозност! Да допуснем обаче, че за жадните за мъдрост, за истина, за знания и пр. млади хора един професор по философия, комуто е възложено от г-н Министъра да прави ДОИ по философия, трябва да подбере нещичко от цялото това богатство, и ето, той гребва от океана една... кофа и казва: ето това ще бъдат наште български ДОИ по философия! Пийте донасита от тоя кофа, задоволете си жаждата, мили учители и ученици, ако щете, в тая кофа можете да опитате и да... поплувате, нали така?! Опитайте де! В кофа да се плува не знам как е, не съм опитвал, аз пред-

почитам да плувам поне в басейн, а найвече в море. Вий опитвали ли сте да плувате в кофа, многоучена ми госпожо Директор? Ами опитайте ако още не сте опитала. Да не вземете обаче да сънувате таз пуста кофа, щото наистина е трудничко да си представи човек как може да заплува в кофа, а камо ли пък да опита да го направи! Е, за утоляване на жаждата на жадните за философия ученици таз пуста кофа май става, а, какво ще кажете? Изглежда става, ама не съвсем. Щото има едно решаващо неудобство. Ето какво. Да оставим кофата, а да прибегнем тук до метафората, която съчини моя приятел Явор Ганчев, много я бива неговата метафора, а именно: представете си една обществена столова, в която трябва всички учители и ученици да ядат. Не ресторант, а столова - настоявам аз. Младите не знаят това какво е, то е изобретение на комунизма - огромната столова, в която предлагат само две-три манджи за всички, две-три супи, два-три десерта; примерно, компот от сливи и компот от ошаф, яли ли сте компот от ошав бе, маладие люди? И добре че не сте яли? Ами грис-халва яли ли сте? Та значи какво ще ядем в тази столова, или разписанието на гозбите, го прави... Министерството. Това именно са въпросните ДОИ. Има хора с всякакви вкусове, примерно има хора, дето не ядат риба, други, като мен, не ядат... овчо месо (Овчо мЕсо, така се поризнася, туй е любима дума на нашия народний кумир Боко), трети нещо друго не обичат да ядат. Да, ама не, днес сички ще ядат овчо, точка! Който не обича овчо, да мре, майната ми, ще се глезим тук да ядем кой каквото иска, тая нема да стане. И мнозина си остават гладни, щото не обичат подобни буламачи. Или си остават невежествени и неграмотни по много учебни предмети, включително и по точните науки, нали това отчита вече и самото Министерство? Затуй по философия, щото ний, философите, сме мъдри хора, ДОИ са разработени така, че са доста широка рамка, която може да задоволи различни вкусове. Е, в тази връзка аз искам да отбележа – и с това ще приключа! – че моя милост изцяло спазва рамката, наречена ДОИ, сиреч, обвинението на поетичната директорка или на директорката с тъй чувствителна и поетична душа, именно, че не съм спазвал тия изисквания, е изцяло неверно, сиреч, е една лъжа. Аз винаги съм преподавал по философия не нещо друго, а философия; ако бях преподавал по философия, да речем... химия, тогава можеше да ми се отправи обвинението, че не покривам и не спазвам ДОИ по философия, но аз в часовете по философия съм занимавал учениците си само с философия, никога с химия, с физика, с математика и пр. И при това съм спазвал ДОИ не като педант, не като буквоед, не като догматик "сталинского толка", а като философ с известни творчески потенции. Което означава, че съм

38 търсил и предлагал на учениците си тъкмо онова от безбрежното богатство на философията (и на ДОИ), което съм преценявал, че за тях е най-доброто, най-важното, найсъщественото. Точка. Да минем към следващото обвинение: • хаотична и непоследователна организация на учебното време в часовете; Тук, съобразно вече казаното, според представите и душевния хоризонт на поетичната директорка – или на директорката с тъй чувствителна, поетична душа – явно се има предвид, че в моите часове правя така, че учениците ми да се чувстват свободни, спокойни, да им помагам да се породи, доколкото това е възможно, подходяща настройка за занимания с философия, за продуктивно мислене и пр., сиреч, работя за това да има подходяща душевна, задушевна и духовна даже атмосфера, това обаче не става нито с команди, нито със заповеди, защото човешките души не са автомати, учениците не са роботчета, иска се време, е, тия всичките неща въпросната администраторка ги възприема и оценява като проява на "хаотичност", щото тя, не само предполагам, но и съм убеден, е гореща привърженичка на стахановската представа, според която, щом като училището е тухларна фабрика, а учениците са просто тухли, какво тогава пречи фабликата да почне да работи с шеметни обороти?! Да, "хаотичност", "непоследователност", "лоша организация" и пр., няма как иначе да бъде възприето от гледна точка на стахановците онова отношение към преподаването на философия, което се свежда то няколко опорни момента: това е най-деликатна, фина и човечна духовна дейност, а не... производство на тухли, на винтове, на бурми, гайки и болтове – или каквото там искате, но все от този порядък. Още навремето комунистите смятали, че чрез "правилна организация" и "строго планиране" щели да успеят да натикат живота в своите разсъдъчни схеми така, че всички до един хора да станат щастливи, при това да бъдат осенени не от някакво индивидуалистично, а от "единствено правилното" щастие, а то е такова, щото именно е "най-организираното щастие". Даже и ония, които не искат да бъдат по този организиран начин щастливи – вие представяте ли си какъв кошмар е "организираното веселие"?! – и тях насила ще направим щастливи, примерно, като ги натикаме в... концлагер! Като постоят там ще видите как тогава ще заобичат партийното и комунистическото тотално и правилно организирано щастие и веселие! Оказва се, че г-жа Анастасова продължава да е гореща привърженичка на този топ "организация на живота", докато животът, за да е живот, иска едно нещо – иска свобода. Не организация, иска свобода. Иска и човечност. Човечност и свобода са синоними, са

думи с еднакъв смисъл. Думата организация е вредна за живота щото означава едно: диктат на самонадеяния разсъдък над живота. Този диктат на разсъдъка над живота, както убедително доказа човешката история в така трагичния ХХ век, води до едно нещо, води до тотален кошмар. И до ужасяваща бедност, в това число и личностна, душевна. По принципни подбуди, г-жо Анастасова, моя милост е върл противник на такова едно отношение към младите хора, такова едно отношение към "нехаотичната" и "абсолютно последователна" организация на "учебното време"; апропо, като сте с поетична душа ,ви съветвам да изхвърлите от употреба тия клишета като "организация на учебното време в часовете", те звучат внушително, но в тях кънти на кухо. Работите стоят иначе. Аз ви казах как. Безброй пъти съм ви казвал тия неща. Не пожелахте да ме разберете. Проблемът си е по-скоро ваш. Щото живеете с представите на едно друго, отдавна отминало време. А навън вече е ХХI век, мила госпожо! Да минем към следното покъртително обвинение"констатация": • липсва съсредоточеност, динамичност, експресивност в работата в часовете; Леле-мале! Забележете, липсва не само съсредоточеност, но и динамичност, а като капак на всичко и експресивност липсва "в работата в часовете", видите ли? Нека да погледнем що е това експресия в тълковния речник, ний си го представяме, ама за всеки случай да проверим: Експресия, мн. експресии, ж.: 1. Само ед. Изразителност; ярка проява на чувства, преживявания. 2. Кратка литературна или музикална творба, която е плод на моментно силно чувство, настроение, преживяване на автора. Музикална експресия. Тук предлагам да опровергаем туй твърдение на така усърдно мислещата директорка с поетична душа по следния начин: абе нали твърдяхте, че в моите часове се било "генерирало напрежение", а напрежението какво е? Ами то е тъкмо експресия, проява на чувство, и то на какво само, а! Нервират се, по Вашата логика и терминология, моите ученици по причина на това, че ги тормозя да мислят и по този начин душата ги тресе от бурни чувства; ето, оказва се, моите часове са доста експресивни! Не е вярно, че липсва динамичност в часовете ми, може да липсва външна динамика, аз, примерно, не обичам да подскачам като някаква увлякла се от "експресии" шантава даскалица, аз съм спокоен човек, но безспорно е, по Вашето собствено твърдение, в душите на моите ученици текат в най-динамична форма съответните тъй богати вътрешни експресии. Ето, сърдете се на себе си, сама си се опровергахте. Аз затова ще продължа да издигам прин-

ципното настояване, че когато човек пише, трябва доста да мисли. Особено пък когато пише текстове, които след това ще бъдат гледани под лупа не къде да е другаде, е пред... съда! Ето следващото положение в тъй бисерната заповед: • не умее да овладее учениците в час и да задържи вниманието им за провеждане на ефективен учебен процес; Дрън-дрън-ярина! – така обичаше да казва моя велик дядо Васил – Бог да го прости! - от него съм научил този израз. Как се "овладяват" учениците в час бе, мила госпожо? А не допускате ли, че аз мога и да мога да ги "овладявам", а не искам, щото, да допуснем, съм противник на авторитарните подходи? Аз оставям учениците сами да се владеят, аз смятам, че това е истинското, щото с това Ваше външно "овладяване" виждате докъде я докарахме, учениците вече нямат дисциплина, вилнеят, буйстват и пр. Авторитарните подходи за "овладяване" вече са съвсем неефективни и доказаха провала си, така не стават тия работи, Вие в кой век живеете?! А в моите часове, бъдете поне малко честна и признайте това, има прекрасна обстановка, нали така, и то без никакво "овладяване", без никакво насилие: ние с учениците ми просто се разбираме. И си разговаряме най-спокойно. За никакво "овладяване" от моя страна на учениците не може да става. съветвам Ви, внимавайте с думи от този род, щото те имат и... сексуален подтекст; знаете ли как може да се възприеме умението за "овладяване" на учениците от една оправна и наперена авторитарна даскалица? Ами то за туй овладяване си има и друг термин, именно "насилване", "изнасилване" и пр. Е, ний сме противници на насилието, уважаема г-жо! Ний владеем душите с други средства, съвсем подходящи и човечни. Тия неща отдавна се знаят как стават, ама в нашите училища всичко е тъкмо наопаки на както трябва да бъде, та затова толкова се затруднявате да ги разберете. И затова сте се оплела в тия неща като... петел в кълчища. Ох, писна ми! Пак стана дълго. Пак се изморих. Пак ми се иде да се разхождам. Пак спирам да пиша тук, на това място. Нямам сили вече. Друг път ще продължа. Хубав ден на всички! Владейте сами себе си, не се оставяйте да ви овладяват, нали ме разбрахте! Чао и до скоро! ЗАБЕЛЕЖКА: Нека да оставя това, което ми предстои да анализирам още, леле, колко е много то! Ето го: • учебният материал се преподава (нали изобщо не преподаваше?!) с неподходящи методи и похвати; (И т.н., вижте го по-горе, където е публикуван същият документ в неговата ця-

39 лост, тук за да пестим място няма да го публикуваме отново.) ХРУМНА МИ НЕЩО СЮБЛИМНИЧКО – ДАЛИ ДА НЕ ПИША ЗА НЕГО ДО ГОСПОЖА МИНИСТЪРА? четвъртък, 10 юли 2014 г.

Това, дето следва, е откъс от днешното ми писмо до моя адвокат, откъс, в който ме сполетя едно бляскаво озарение: Здрасти, г-н ..., ... Що се отнася до подигравчийския ми тон в последните ми писания – той наистина може да се възприеме като обиден, но за сметка на това пък е съвсем незлоблив. Иначе, ако пиша директно, повече боли. Или така по-боли? Не знам, не съм сигурен. То си зависи от човека. Но понякога трябва да заболи, та този човек да се поправи. За негово добро, по моето разбиране, това е позволено. Щом е за добро – всичко може! Разбира се, у нас не всички разбират това, за жалост. Ако съм обидил някого толкова жестоко, нека да ме даде под съд – аз така и така остатъка от живота си явно ще го проведа по съдилища. Това е достоен край за един философ. Знаем, че така завършил живота си самият Сократ. Пък и други така са завършили живота си. Неудобно ми е да го кажа, щото е прекалено, но така завършва земния си път и Христос. За християнин като мен не е грях да последва учителя си даже и в това. Аз като твърдя, че има въпросната госпожа поетична душа, един вид я лаская, това, понеже е дама, ще я размекне. Тия дни дори ми се ще да напиша нещо хептен подлизурско писмо до нея. Като експеримент. И ще й го пратя. Във връзка със заминаването на целия "колектив" на "екскурзиясеминар" в Хърватско (!), където тия, дето слушкат, ги чака неспирен четиридневен банкет с безплатни, с платени от бюджета на училището хърватски кюфтета. Та ще трябва да измисля нещо подходящо по този повод в блога, няма начин. Купонът трябва да продължава, лято е...

Тук ми хрумва нещо сюблимничко, дали да не пиша за него до Министъра? Става дума за това (не знам дали разбра), но учителката, която ме замести след уволнението им, е успяла да стори такава мечешка услуга на директорката, че повече от това не може да бъде: писала е... шестици отгоре до долу в някои класове (!!!), а във всички останали е писала предимно петици и шестици (!!!), тук-там е писала четворка, а тройки почти няма (за двойки да не говорим, което означава, че всички ученици са превъзходно подготвени по този предмет! Това означава, че тя собственоръчно удостоверява, че учениците, на които е преподавал този "доказано напълно некадърен преподавател" като мен са показали бляскави резултати по философия - и го е удостоверила с подписа си! Тя преподава на тия ученици само месец, това са само 3-4 учебни часа, изключено е тя да е успяла да ги подготви за това така кратко време до такова бляскаво ниво. Аз съм им преподавал повече от 5 месеца, значи заслугата е моя. :-) Но какво стана в такъв случай с директорската теза за моята "пълна некадърност"? Този аргумент (а това са факти, резултати на учениците, установени от независим, пък макар и не дотам остроумен преподавател!) дали не може да бъде използван в нашето дяло – като аргумент срещу основната теза на тъй страстно мислещата директорка? Какво ще кажеш? Една справка за годишния успех по философия на учениците, на които съм преподавал, е достатъчна и всичко в построенията на така усърдно мислещата директорка относно моята "крещяща некадърност" отива по дяволите! Аз смятам, че съдът ще се впечатли от това. Ти как мислиш? (Ще пусна това писмо в блога да видим дали директорката няма да почне спешна инициатива за намаляване на успеха на учениците барем в дневниците, щото за друго е късно! Ще стане чудесен гаф, превъзходен даже!) Бъди здрав! Същото желая и на най-близките ти хора! С поздрав: Ангел Грънчаров ЕДНО ТАКА ЛЮБЕЗНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ, КОЕТО ВЪЗМУТЕН ПАТРИОТ МИ ИЗПРАТИ, ПРИДРУЖЕНО ЗА ПО-ГОЛЯМА УБЕДИТЕЛНОСТ ДАЖЕ СЪС СНИМКА НА ДЕ НИРО! четвъртък, 10 юли 2014 г. По повод на кратка моя реплика в подкрепа на твърдението, че това, което наричаме с такова трогателно упоение "турско робство" не е такова, че е унизително така да обиждаме не само дедите си, като ги определяме като "пълни роби", като "истински роби" и пр., но и народа си да обиждаме, като го наричаме "робски", та

значи по повод на това мое твърдение в публикацията "Турско робство" у нас наистина не е имало: само робът може да се гордее с това, че дедите му били роби!, по която в блога ми и на няколко места в интернет вече има над 100 коментара, днес получих на имейла си и ето тази не по-малко умилителна заплаха, придружена с подобаващата снимка:

Внимавай в картинката, боклук! Ти си знаеш, че става въпрос за тебе! Връщай си се обратно в адската змийска дупка и не се осмелявай повече да изпълзяваш в моята градина, защото ще ти размажа главата!!! Това е последно предупреждение! ВИЕ ПОДПИСАХТЕ ЛИ СЕ ВЕЧЕ ПОД ТАЗИ ТАКА ПОТРЕБНА НИ ПЕТИЦИЯ С ИСКАНЕ ЗА КОРЕННА ПРОМЯНА В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ? четвъртък, 10 юли 2014 г.

Ако не сте: бягайте да се подпишете, това може да стане ето тук: Училището – щастливи деца, здрави учители и доволни родители!. Аз вече се подписах, вие какво чакате още да се подпишете - някаква специална покана ли чакахте? Ето, отправям ви я, ходете да се подпишете и вие! Не се излагайте да проявявате такова престъпно безразличие към бъдещето на децата и на внуците ни, сиреч, към бъдещето на България, щото това последното, бъдещето на България, изцяло зависи от тяхното, на децата и на внуците ни, бъдеще! А ето откъс за читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ от тази толкова убедително написана петиция: ... Зубренето доказа своите резултати. Купените дипломи – още повече. Учи-

40 лището не е място за рязане на крила, а за подготовка преди полет. В 21 век децата не могат да повтарят клас заради морално остаряла методика, некомпетентнo съставени учебници и неспособни да се справят с децата учители. Децата не могат да бъдат нападани затова, че не учат. Това е отговорност НАША. Ние сме тези, които създаваме средата за обучение и методиката и ги осъществяваме успешно или не. Децата са там където ги поставим, преживяват това, което им предложим. Наличните резултати показват, че през последните години Образованието в България е провал. Време е детето да стане център на учебния процес, да се приложат най-новите методи на преподаване от световните практики! Дължим това на децата!!! ... ... 1. Институции, министерства, инспектори, психолози, социални работници, издателства, учители, родители и всички, които работим с деца – носим отговорност!!! Нека се заемем със задълженията си!!!

2. Образованието в този си вид НЕ РАБОТИ! Образованието трябва да стане приоритет на ДЪРЖАВАТА по отношение на грижите, под контрола и активното участие на обществото в него. Родителите трябва да бъдат питани преди да им се налага! Образованието не може да бъде частен бизнес!!!

Учителски колектив към Българско училище Боянъ Мага – Лондон и Директор Д. Ангелова ДА СЕ ЗНАЕ, ДА НЕ СЕ ЗАБРАВЯ! четвъртък, 10 юли 2014 г.

Цената, която добрите хора плащат за своето безразличие към обществените дела, е да бъдат управлявани от лоши хора. Платон (Цитиран от Андреана С.) Да не го забравяме – щото е прекалено важно! А все го забравяме, щото сме много, видите ли, хитри – и все прецакваме самите себе си... ДАЛИ И НЕБЕТО НЕ ОСТАВА РАЗОЧАРОВАНО ОТ НАС, ДА, ТВЪРДЕ МНОГО, ПРЕДПОЛАГАМ, Е РАЗОЧАРОВАНО ОТ НАС ТОВА БЕЗДЪННО СИНЬО НЕБЕ… юли 14, 2014

3. Всяко дете има свещеното право да играе, да ходи на училище, да бъде обичано и ВЪЗРАСТНИТЕ сме длъжни да му осигурим СРЕДА, в която то да се учи с РАДОСТ и БЕЗ НАСИЛИЕ.

4. Единственият критерий, по който едно дете да се сложи в един или друг клас, трябва да бъде датата му на раждане (възрастта), а не изпити, дипломи и т.н. – тка както е по света. (Забележка: и възрастовата сегрегация е нещо, което пречи на образованието на децата ни, и тя трябва да отпадне, бел. моя, А.Г.)

5. НУЖДИТЕ във всеки период определят МЕТОДИТЕ, УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ и СРЕДАТА на обучение.

6. Учебниците до 6 клас да са за УЧИТЕЛИТЕ, а не за децата!!! Децата нямат нужда от учебници. Те трябва да учат в училище. Обучението се прави там, а не вкъщи от родителите!!! (И т.н., прочетете докрай в блога) ПОДПИШЕТЕ!

като предупреждение, което т.н. „висши сили“ (да се изразя така, щото невярващите в Бога са много, са твърде много, за жалост!) което значи висшите сили ни отправят?! Като ни удари такова нещо – какъв ужас, та то ще разцепи главата на човека ако го удари! – дали идеята не е да накара да се замислят поне малко тия дебели глави, които и на подобна „градушка“ издържат, по-здрави са от кратуни, какво говоря, от каменни блокове са по-здрави, от гранита са по-здрави тия човешки немислещи кратуни, от бетона са по-здрави! И въпреки това, което им се случва, въпреки знаците на небето, което висшите сили им пращат, пак не щат да се замислят, да опитат да прогледнат в смисъла, не, пердашим я пак по старому, не се озаптяваме, не променяме нищо, особено пък в самите себе си. И Небето остава разочаровано от нас, да, твърде много, предполагам, е разочаровано от нас това бездънно синьо небе, ние постоянно го разочароваме, а не бива така. Това исках да ви кажа. Мислете ме за какъвто искате, за „мистик“ ме мислете, за идиот ме мислете, аз исках да покажа, че и по друг начин може да се погледне на тия „чисто природни събития“, че в тях може би има съвършено друг, близък до ума смисъл, ама ние, упоени от един стил на „немислещо мислене“, продължаваме да не обръщаме внимание на знаците, които пренебрегнатото небе – разочарованията от нас Бог – ни праща. Спира. Замислете се ако искате над казаното. Хубав ден! Вслушвайте се поне малко в това, което природата се мъчи да ви каже, за което тя ви нашепва, о, вий, прекалено плоскомислещи, така самонадеяни и при това толкова кухи люде! ТОЧНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ДУМАТА „ОБИЧАМ“

И в Ловеч от небето са падали ледени едри ледени късове, станал е и там потоп – виж: Бедствено положение в Ловеч заради мощна буря – това вече сякаш не е градушка или дъжд като дъжд, а нещо много повече; не зная как трябва да се нарече когато такива буци лед падат от небето. Страшна работа! Да пази Господ! Питам се обаче от известно време – след като подобна „градушка“ се стовари над София и изпочупи стъкла и на сгради, и на автомобили – дали по този начин небето не иска да ни даде знак за нещо, да ни накара да се позамислим, да променим нещо, тия неща, уж „съвсем природни“, нима нямат и някакъв друг, по-значим смисъл, примерно не могат ли да се изтълкуват

41 „Обичай ближния си като самия себе си“. Нека кажем по-добре: „Познай ближния си като самия себе си“. Значи – разбери неговите болки, схвани положението му, отнеси се към неговите грешки със същото внимание както към своите. Не го осъждай за това, за което не осъждаш и самия себе си. Това е значението на думата „Обичай“. Пърл Бък (Цитирано от Андреана С.) НОВА СЕРИЯ ОТ МОИТЕ ХЕРМЕНЕВТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ЕДИН ГРАНДИОЗЕН ПАМЕТНИК-ШЕДЬОВЪР НА АДМИНИСТРАТИВНАТА ЛИРИКА понеделник, 14 юли 2014 г.

каква награда; несправедливо е да не я предложим щом ето, тя успя не кой да е, а мен, философа, да плени толкова с качествата на шедьовъра си, плени ме така, че ето, всеки ден и чета, и се наслаждавам, и тълкувам, и се вглъбявам в дълбините на тъй непостижимия и пребогат смисъл на това велико творение. Но да продължа, да не забравям, че обещах днес-утре за завърша своето изследване, ще направя нужното да спазя обещанието си: кураж, многотърпеливи читателю, иде веч краят на твоите исполински мъки! И тъй, след като бях обвинен че не съм бил могъл да "овладявам" вниманието на учениците, а пък аз обясних, че има различни методи или начини за такова едно "овладяване", аз просто съм привърженик на един по-различен подход, щото авторитаризма не ми е по вкуса, иде вече решаващият момент; ето го този момент в цялата му непосредствена голота и тъй очарователна искреност: • учебният материал се преподава с неподходящи методи и похвати;

Ох, трябва да продължа анализа, тълкуването си на един литературен шедьовър, именно на станалата вече знаменита заповед за уволнението ми от длъжността учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив, което се случи наскоро; предишната част на този анализ, тази, която написах вчера, е ето тук: Продължавам да тълкувам представите за образование на една директорка с тъй чувствителна и поетична душа, а днес трябва да продължа, за да завърша някой ден започнатото. Прочее, вчера една читателка на тоя очертаващ се сякаш да бъде безкраен херменевтичен опус, една обзпокоена дама и учителка изрази съмнение дали лятната ваканция няма да свърши, а пък аз още да не съм успял да стигна до края на изследването си; тя го каза чудесно, ето как: Опасявам се, че докато завърши анализа, ваканцията ще свърши и няма да имаме време да четем... Горката душица: плаши се, че ще дойде есента, щъркелите ще отлетят на юг, ще тръгнем на училище, а ние все още няма да сме свършили със своя епичен анализ! :) Е, с оглед да не станем за посмешище, ще се постарая да завърша анализа си съвсем скоро, моля, търпеливи читателю, не се отчайвай толкова. Ще натаманим нещата така, че скоро да завърша. Вярно, проблемите са много, не бива да се претупват, смисълът на въпросния документ е пребогат, аз вече почнах сериозно да се замислям дали за този шедьовър на авторката, именно на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, с оглед да отчетем несъмнените й литературни способности, да я предложим за ня-

Аз тук много мога да кажа, да защитя подхода си – за който авторкатамислителка с тъй поетична душа твърди, че не бил "подходящ"; "неподходящ подход", как ви звучи пък това?! – но обещах да бъда лаконичен, ще се огранича със следното. Живеем в ХХI век вече. Обидно е някому да се налага да обяснявам, че за всяко нещо има много начини за правенето му, много различни виждания, различни технологии, думи като "многообразие", "плурализъм" и пр. вече са извезани дори и на знамето на Европейския съюз, те са неговия свещен девиз. Отдавна се знае, че униформеното еднообразие е хем убийствено скучно, хем е изцяло неефективно, води до противопоказни резултати, то е израз на непозволено тъпчене на личностната уникалност, отдавна е доказано и се знае, че няма един-единствен "правилен подход", а има много и различни, взаимно допълващи се, но имащи правото да съществуват подходи. Е, аз има свой подход, за който много съм мислил, изследвал, писал, имам книги на тази тема, проверил съм подхода си на практика, упражнявал съм го не от вчера, а от десетки години; и хоп, намира се сега една претенциозна дама, която, видите ли, понеже страстно иска да ми отмъсти за нещо, ме обвинява, че моят подход бил, представете си, "неподходящ"?! При това тя самата ни бъкел не разбира от такива неща като специфика на философското познание, обучение, нагласа и пр., не, тя си твърди, като казармен фелдфебел: "Подходът ти е неподходящ! Не рассуждать!". Глупава работа, нали? Излага се тая наперена иначе дама. Така не бива. Трябва да се самоуважаваме поне малко. А който уважава себе си, такъв няма да си позволи

да не уважава околните хора, особено пък колегите си. Е, вярно, мразиш много тоя специално колега за нещо, искаш да му отмъстиш, но поне се контролирай малко де! Както и да е, предполагаме, че дамите с поетични наклонности имат едно по-освободено, по-артистично, по-екстравагантно държане, да го отдадем на това. Какво да правиш, страсти ги владеят тия души?! А какъв е моят подход аз тук няма да обяснявам, щото ще стане дълго, пък и съм го направил вече, тия, които си интересуват, могат да се зачетат в книгите ми на тази тема. Има ги и в хартиен формат, и в електронен, и онлайн, всякак ги има и са предоставени за свободно ползване на интересуващото се човечество. да минем нататък: • използва свои разработки, които не следват изискванията и логиката на утвърдените от МОН учебници; Тия мои "разработки" са учебните помагала, които аз съм написал и издал, те са по всички изучавани в гимназиите философски предмети, някои от тях имат по доста издания. Тук историята на отношението на въпросната администраторка с поетични наклонности е безкрайно интересно да бъде представено, но ми се налага да бъда кратък. Първо, това, че аз имам свои помагала, явно й е било крайно неприятно, аз имам, пък тя няма, нали знаете колко са суетни дамите? В един момент тази дама набра кураж и започна да ми заповядва да не ползвам своите помагала, щот не били "официално одобрени" от Министерството (имам и одобрени, но това на нея не й пука, както и да е, тя поетично, сиреч, всецяло, обича и властта – подобно на армейските фелдфебели!). Представяте ли си, на учителя, който е положил труд да поднесе на своите ученици "матр`ьяла" по най-разбираем, човечен и пр. начин, да се опиташ да му забраниш да ползва помагалата или учебниците си! Трябвало било да ползвам "официалните учебници", за които вече и само Министерство призна, че са негодни за употреба, неясни, неразбираеми и пр. Смешна работа! Аз пък съм чешит, в един момент направих следното: давам списък с всякакви учебници по съответния предмет, има такива бол, и рекох всеки ученик сам да си избере и да реши по кой учебник да учи, да учи по този, който най-много му харесва. Този списък го сложих и в т.н. "разпределение на часовете", документ, която бюрократите изискват, та да могат да контролират какво правят учителите в часовете. Директорката с поетична душа каза, че не могло така учениците сами да избират, вместо тях трябвало да избира учителят. Един учебник за всички, всички от един учебник да четат, в унификацията било спасението на нацията. Аз не приех тази теория. Обясних, че това все пак е философия, има свобода на мисълта, ний, хората, сме различни, имаме

42 различни интереси, потребности и пр. Не та не, един трябвало да бъде учебникът. Месеци наред директорката отказваше да парафира моето разпределение само заради този пункт. Накрая се пречупи и подписа. Там сега пише, че учениците сами могат да избират помагалата, от които учат. Тя го е одобрила. Подписала се е. А пък да докаже, че моите специално помагала, ония, на които аз съм автор, би били следвали "логиката и изискванията" на утвърдените от МОН учебници, тук искам да информирам нашата административна поетеса, че по философия тъкмо всеки от от утвърдените от МОН учебници си има своя оригинална "логика", тъй че тук няма някакви "единни държавни изисквания"; който си мисли, че има и че може да има, да има много здраве от мен, с това той само показва, че хептен не знае що е това философия. поезия може да знае що е, но философията не нещо поразлично. Да си гледа поезията тогава и да има добрината да не се изказва за философията. Администраторите у нас са си втълпили, че от всичко били разбирали; това е една безпочвена претенция. Толкоз. Обещах да съм кратък. Иначе цяло есе мога да напиша по тази тема. Аз обаче добре че съм написал книги по тия въпроси, там който иска, да иде да чете повече. Та да разбере нещата съвсем изчерпателно. Интересни са. Всичко във философията е интересно и спорно. Това за сведение на поетеси с административни наклонности и на администратори с поетични наклонности го казвам. На "аргумента", който тук ще ми кажат, именно "И ний някога сме учили философия, и ний от философия разбираме!", ще отвърна: това, което сте учили някога, е било марксизъм-ленинизъм, то е нещо антифилософско, то е анти-философия, то няма нищо общо с философията. То е смъртта на философията. Да оставим мъртъвците да погребват своите мъртви. Да минем на следващия параграф от въпросната заповед за уволнение: • като по този начин създава объркване и неяснота у децата; Значи с ползването на различни помагала и учебници, с възможността учениците сами да решават и да избират от кой учебник да учат аз, виждате, съм бил създавал "объркване и неяснота" у "децата" (то "децата" в нашето училище са доста отраснали, те са юноши, но карай). Ами че това да има неяснота е прекрасно, госпожо поетесо! Та нали затова учим: неясното да го проясняваме, то нещата ако са си по начало ясни (както пише в единствения официален учебник), то тогава всичко отива по дяволите, тогава всички се обезсмисля; а като се върви от усещането за неяснота и то постепенно се надмогва от учениците, тогава има напредък, то така стават тия неща в човешкото познание, а не както Вие си го предста-

вяте. Изначално ясното и неоспоримото е безинтересно, вълнуващо е точно неясното, което трябва тепърва да се проясни и надмогне, и то от самите ученици. Просто ми е неудобно да обяснявам такива елементарни неща на човек, който се смята за педагог. Или е бил учител. Или е учител. Ако учениците никога не са знаели що е неяснота, ако не са я преживели, ако не са се обърквали, ако не са почвали да търсят и да се стремят към яснотата, но постигана от тях самите, то тогава нищо няма смисъл, тогава всичко именно отива по дяволите. И тогава идва добре познатата ви убийствена скука, от която изнемогват учениците в нашите училища. Нетърпима скука, щото всичко на учениците им се дава наготово - и съвсем ясно, предъвкано, готово за поглъщане, сякаш "децата" ни са беззъби старци. Ох, защо ли се занимавам да обяснявам това, като всичко би следвало да се знае от всеки! И особено пък от учителите, пък макар и да са с тъй поетични души.

• учениците не възприемат преподавания учебен материал на ниво, което се констатира в часовете, в които са преподавали други учители-заместници; Тук нещата са още по-сюблимни. Когато аз съм отсъствал, директорката обикновено нареждаше да ме замести който и да е, да има там някой, да не скучаят "децата". И идваха да ме заместват всякакви учителки, примерно исторички, даже, подочух, веднъж и математичка ме била замествала в час по философия! Е, тия наперени дами могат, разбира се, да преподават всичко, колко му е. Преписват си оттук-оттам една и друга дефиниция, съдържаща "пълната и единствена найправилна истина" и я продиктуват на учениците. Учениците си я записват, важното е да убием времето, след това требва да я рецитират тая "велика мисъл". Те тия неща са ги отработили, те на това са натренирани, рецитират като папагалчета, и всички са доволни. А най-доволна е директрисата с поетична душа. Влиза после в мой клас, взема тетрадките, вижда "какви превъзходни мисли са научили учениците когато тоя злодей Грънчаров, дето ги тормози да мислят е отсъствал, и прави мъдрото "умозаключение", което ви цитирах, което намирам в така прочувствената заповед за моето уволнение, ето това: "учениците не възприемат преподавания учебен материал на ниво, което се констатира в часовете, в които са преподавали други учителизаместници". Виждате колко "неоспоримо" е доказано туй твърдение, няма що. Аз като разбрах че ме заместват неправоспособни учители от други специалности, и то в часовете по философия, възразих в нарочна жалба до Инспектората, тогава директорката мигновено, като прочете в блога, намери някаква уж правоспособна другарка, която

да ме замества. Тази другарка е същата, дето написа отгоре-до долу само шестици, учениците приеха това с овации, предполагам, джаста-праста, карай да върви, в това училище явно може всичко! Фурор! Да живей "правилната философия"! Уррааа!

• незаинтересованост на същия към проблематиката на учебния процес; Това "същия" требе да съм аз. Аз съм бил незаинтересован. От какво ли съм толкова незаинтересован? От контекста се подразбира: от философията явно не съм заинтересован. Да приемеш, че човек, който цял живот се е занимавал с нещо, е незаинтересован от това нещо, простете, едно куриозно изказване (да употребя една помека дума). То е едно смехотворно изказване. Явно тия силни чувства, дето са владеели поетичното сърце на въпросната администраторка, тук са взели пълно надмощие. Та не се усеща какво пише. Излагация пълна, факт!

• прави впечатление ясната граница в подхода на различните преподаватели, като този на г-н Грънчаров е неприемлив за децата; Това, че има "ясна граница" в подходите, е чудесно, то само показва, че моя милост не е типов преподавател; то къде, прочее, е написано, че преподавателите у нас трябва непременно да се все "типови"? Че има граници между подходите на различните преподаватели е чудесно, значи всичките са все оригинално мислещи хора, какво по-хубаво от това, не разбирам аз. Твърдението, че моят специално подход бил "неприемлив за децата" (абе тия деца са доста пораснали бе, да не ги обиждаме като ги наричаме деца!) да го отнесем към категорията на необоснованите и по причина на това - на смехотворните. Да го отнесем към категорията на страстните твърдения на нашата поетеса-администраторка, да го отнесем към твърденията, дължащи се на нейната тъй експресивна душа. Или страстна душа, то експресиите са чувства, но и страсти. Интересно е обаче да запитам само това: а как установи това че моят подход е толкова "неподходящ"? Прочее, няма подход, който да е подходящ за всички, по причина на това, че всички ние, в това число и учениците, сме човеци, сме индивиди, сме личности, сме различни. Затова за някои ученици моят подход може да е приемлив, за други - да не е, но къде и как е констатирана тази евентуална и хипотетична "100%-ва непримливост"? В директорската поетична фантазия, как къде? това, разбира се, е едно изцяло голословно и смехотворно твърдение. Да вървим нататък: • не се постига усвояване на учебния материал и резултати на такова ниво, как-

43 вото е в класовете на другите преподаватели; Тук с въпроси мога да отговоря. Как се установи това? Или то е само субективно впечатление? В училището, прочее, няма друг преподавател-философ, за да може да се направи такова сравнение. Другата преподавателка (преподава предмета "Свят и личност" е пенсионерка, е приближена на директорката, при това е историчка – тя ли има по-високи резултати от мен? сигурна ли сте? Искате ли да направим с нея едно открито състезание по това кой по-добре може да преподава този предмет? И кое именно е "по-високо" в резултатите – по-високи оценки ли е писала? Е, аз не пиша надути оценки, пиша кой колкото си е изкарал, но ето, сега пък се оказа, след моето уволнение, че заместилата ме преподавателка е писала на класовете, които аз съм ги подготвял месеци наред, шестици отгоре до долу! Виждате, че факти опровергават тезата на така усърдната директорка че резултатите в моите класове били по-ниски от резултатите в класовете на другите преподаватели. Ако в моите класове учениците се показали резултати, оценени от независим преподавател с шестици отгоре до долу, то в драгите класове, предполагам, учениците са показали резултати, оценени с... 7-ци отгоре до долу, това ли твърди нашата поетична администраторка? Требе да се мисли когато се твърди нещо, аз за това ще продължавам да настоявам, колкото и да е неприятно за някои.

• "лицето Ангел Грънчаров" не притежава умения и активност за да може дискусията в неговите часове да придобие философски характер; Тук освен да се усмихна какво друго да направя? Смешна работа! Отбележете обаче, поетичната администраторка ме нарича "лице", сякаш съм нещо като подсъдим или като дори осъден; трябваше да ме нарече "гражданинът Грънчаров"! Апропо, а какъв характер има дискусията в моите часове като "ну придобива философски характер"? "Нефилософски" ли характер има дискусията в моите часове по философия? Как се установи и как се отчете това? Или и то е израз на субективно пристрастно отношение на една особа с поетична душа, която много-много не отбира от това що е философия? Спирам дотук, че просто е смешно да се обсъждат толкова смешни твърдения.

• г-н Грънчаров е безсилен да се справи с прояви на лоша дисциплина и много често търси по време на час съдействие от ръководството, от педагогическия съветник и от класните ръководители;

Забележете: пак станах и бях произведен, кой знае защо, в звание "господин"! Това за "справането" с прояви на лоша дисциплина го представих вече по-горе, на съответното място. Там изясних, че с оглед да разбера какви са реакциите на различните фактори и да отработим взаимодействието между тях с оглед решаването на тежките проблеми по дисциплината, аз съм писал много доклади, изисквал съм намеса на отговорните фактори, проучвал съм как се държат те, описвал съм изцяло неадекватните им реакции в подобаващи доклади до още по-отговорните висшестоящи институции, сиреч, съм правил всичко това с оглед да помогна да се реши проблема, а не защото не съм бил можел да се спрява с тия прояви на лоша дисциплина. Разбира се, длъжен съм да посоча, че твърденията "много често" и "по време на час" са неверни или лъжливи твърдения, аз съдействие съм търсил след час, и то обикновено в писмен вид. Още едно нещо да отбележа: за това, че ситуацията с дисциплината в едно училище се влошава постоянно пълната отговорност носи училищното ръководство, а не... "лицето Грънчаров". Точка. Да минаваме нататък: • често повишава тон на учениците; Често? Я помисли малко повечко? Как обаче го разбра? Или си го изфантазира? Аз съм много спокоен човек и истината е, че много рядко повишавам тон. Повишавам тон в най-редки случаи. Прочее, с какъв тон ще говоря е мой избор. Тъпичко е да се пишат подобни "констатации" кой с какъв тон говори, и то в такива най-официални документи, предназначени при това за българския съд.

• отправя нападки към тях; Пълни глупости. Смехории. Изобретени от нечия по-поетична фантазия. Интересно ми е как ще аргументира поетесата-администраторка това свое твърдение пред съда, ето това ми е най-интересно.

• не допуска мнение, различно от неговото; Да се посмеем още. Сега ни е паднало. Нека да си излее експресивните чувства нашата поетична директорка. Явно много й е накипяло, човешко е, разбираемо е. Аз толкова доклади и жалби написах, а тя мълчеше, горката! И трупаше сподавени емоции. Сега си ги излива. Дошъл е нейният час най-сетне, нека да имаме добрината да й дадем възможността да излее всецяло душата си. Нека да бъдем човечни.

• кара учениците да се чувстват незнаещи, неразбиращи като ги подценява;

Смях в залата. Овации. Не ми се пише повече, щото емоции да се обясняват е от приоритета на поетите. Аз не съм поет. Нека поетите да говорят несмущавани! Да живей поезията! Нейната творческа мощ е недостижима! Тя е способна всичко да одухотвори и превъплъти! Апропо, ако въпросната поетеса-администраторка поне малко разбираше от философия, щеше да знае, че това, че учениците в моите часове се били чувствали незнаещи и неразбиращи, е чудесно! Така те имат импулс да почнат да търсят знание и разбиране, отговарящо на техните нужди. Сократ неслучайно е повтарял "Аз знам, че нищо не знам", така и трябва да бъде в сферата на философията. Който си е втълпил, че си знае, той с философия няма как да се занимава. Тъй че ето, нашта поетеса ми признава едно огромно постижение: довел съм учениците си в състоянието на сократовото "учено незнание". Това е по-съществената част от философското познание. Другото вече е лесно. Мерси за комплимента, драга поетична госпожо директор! Ох, пак се изморих! Позволявате ли ми малка почивка? Ний минахме голяма част от тази епохално-грандиозна заповед за уволнение. Остават още някои чудесни "обяснения", които нашта героиня дава, но няма сили сега да пиша повече. Тия дни ще продължа. Хубав ден! Забележка: Ето оставащото от анализирания литературен матр`ьял, да стои тук да не изпуснем нещо: - Липсата на тези УМЕНИЯ са (трябва да е Е) израз на: недостатъчна мотивация за работа в среда, която изисква учителят да проявява респект спрямо своите ученици, да създава атмосфера на диалогичност и конструктивно общуване, на толерантност и отзивчивост, на умения де предотвратява конфликти между учениците и самият него. (И т.н., вижте го по-горе, където е публикуван същият документ в неговата цялост, тук за да пестим място няма да го публикуваме отново.) ЧОВЕК ТРЯБВА БЪДЕ ВЕРЕН НА СЪДБАТА СИ И ДА НЕ РОПТАЕ МНОГОМНОГО СРЕЩУ НЕЯ понеделник, 14 юли 2014 г. В едно свое писмо от снощи адвокатът ми, с когото много се разбираме, на шега се е обърнал към мен ето как, писал е: "До Помощник-адвоката Ангел Грънчаров". И пише също, че се шегува, явно го е направил по причина на това, че аз много се изказвам по всяко негово предложение. Ние с него сега доизкусуряваме всичко в исковата молба, с която ще заведа тия дни съдеб-

44 ното дяло срещу директорката на ПГЕЕПловдив, която на 19 май т.г. ме уволни от работа с интересния мотив "не става за нищо", "пълен некадърник", "абсолютно неспособен да бъде учител" и пр., и то при положение, че вече съм бил учител цели 31 години! Между другото, сега ми хрумва нещо, няма да го оставя без внимание: с тази своя заповед тя явно иска да "докаже", че целият ми живот е нещо като "пълна природна аномалия" или дори нещо като "вселенска трагедия", да, как няма да не е такова нещо след като цял живот, излиза, вече съм се занимавал с нещо, за което, видите ли, съм бил нямал "абсолютно никакви" и качества, и навици, и умения, и всичко! По тази тема си заслужава да се пише още, именно как е възможно човек като мен изобщо още да съществува под Слънцето - ако застанем на гледната точка на директорката с тъй ясно изразени... лирични или поетични наклонности.

Между другото, сещам се ето в този момент за още нещо, отклоних се, но да го река и него щото иначе ще го забравя, а е интересно: още Платон навремето, като философ, е имал доста строго отношение към поетите, наричал ги е открито... "лъжци", най-прочувствени при това лъжци, опасни хора, дето са способни да вселяват в душите на хората опасни и вредни чувства; даже е предвидил, че на тях трябва да им бъде забранено да живеят в неговата "идеална държава", в най-разумно устроената и съвършена държава, в която всичко трябва да е според истината, а пък поетите според него, които много фантазират, сиреч, лъжат, оказва се, са крайно вредни за едно общество, което иска да бъде устроено разумно и мъдро. Това го казвам между другото, като интересен куриоз от духовната история на човечеството, не ме разбирайте криво; но е факт, че между философи и поети е имало някакъв антагонизъм още от платоновите времена, ако не и от по-рано даже. Философите се покланят на истината, а поетите - на лъжата (на разните му там химери, илюзии, суетни чувства и пр.), тази е причината за този неизбежен антагонизъм. И ето, стана така, че между мен и една администраторка с несъмнени лиричнопоетични наклонности (директорката на ПГЕЕ-Пловдив е по образование литераторка, филоложка де, не може да си такъв и да нямаш някакви ясно изразени способности

по отношение на поезията, лириката, сантименталните романи и пр.) пак, две хиляди и повече години след Платон, възникна такъв ярък антагонизъм, че повече не може да бъде, ето, битката стана безпощадна, стигнахме до съда, а не се знае един ден дали тази войнствена, но поетична администраторка няма да ми обяви и... смъртоносен дуел! Както и да е, факт е, че между поетите, живеещи в един особен свят, и философите, които настояват, че не бива да се фърчи чак толкова в небесата, а трябва да държим сметка за реалното, има някакво извечно онтологично неразбиране и несъвместимост. Както и да е, отклоних се здравата, а мисълта ми беше съвършено друга: като ме нарече "свой помощник-адвокат" моят адвокат ми даде повод да му разкажа нещо, за което съм писал, да му разкажа една отдавнашна история от времената, в които аз съм решавал какъв да бъда, какво да работя и пр. Ето, тогава, оказва се, съм решил да стана философ, за което сега директорката с такива лирично-поетични наклонности обяви съвсем публично, че по нейна преценка "изобщо не ставам", въпреки че, кой знае защо, вече съм бил и, да се надяваме, още съм не друго, а тъкмо... философ (и учител по философия); но, оказва се, аз навремето съм изпитвал големи драматични съмнения какъв да бъда в своето бъдеще, та ето какво написах в тази връзка на адвоката си тази сутрин:

Шегата ти за помощник-адвоката ми хареса. :-) Аз, между другото, още като размишлявах навремето какво "вишо" да уча, именно когато съм бил на 18 години, веднага след завършването на гимназия, спомням си, че тогава много се колебаех между ето тия две неща: философията и правото. (И история, но история значително по-малко: историята, подобно на философията, също държи на истината, а не на фантасмагориите като поезията! Това го добавям сега, няма го в писмото до адвоката ми.) Още тогава ми се и искало да се

посветя на правото. Писах в желанията си и право и стана така, че като отидох след изпитите на т.н. "Стена на плача" да проверя дали съм се класирал някъде, понеже съм песимист, тръгнах да разглеждам таблата от "Стената на плача" отзад-напред. По едно време стигнах до списъка на приетите в специалността "Право" и си видях името (!), понеже балът ми беше доста висок (заради пълното отличие в дипломата, пък и отлична оценка бях изкарал на основния конкурсно-приемен изпит по история). Успокоих се, значи поне второто ми желание се беше изпълнило. Продължих да вървя напред (понеже философията тогава беше част от държавната идеология, от маркс-ленинизма, но тя беше най-отпред, на най-предно място във всички списъци!), накрая стигнах до списъка с приетите по философия. Погледнах отзад-напред, гледах, че баловете на приетите по-отдолу са значително по-ниски от моя, накрая се оказа, че моят бал е най-висок и аз съм първи в списъка! Да, аз бях класиран на най-първо място в списъка на приетите студенти, тогава философия се учеше само в СУ, нямаше я в другите университети, а в СУ от т.н. "донаборници" тогава приеха само... 7 човека, сред които аз бях първи по успех! ("Донаборници" значи, да обясня за младите, че те приемат за студент, но отиваш... войник, стоиш две години в служба на партията и родината, а пък едва после ставаш студент, тъй ставаха нещата в ерата на комунизма! Ясно е, че и тази прибавка също я няма в писмото ми до моя адвокат, турих я сега, за по-младите читатели на блога.) Признавам си, страшно много се зарадвах, философията я бях писал (но с големи душевни терзания) като първо мое желание, но понеже съм си особняк, в следващия момент пък съжалих за... правото! И пак изпаднах в раздвоение и имам спомен че доста се чудих кое да запиша след като бях приет и по философия и по право (и по история даже бях приет, като трето мое желание); колебах се, както обикновено става при мен, до последния момент. И също, както винаги става при мен, избрах... по-лошия вариант: записах философия! Сега не знам де, на моменти не съжалявам, че съм станал философ, в други моменти имам чувството, че там ми е истинското призвание, един вид чувствам, че съдбата ми е била да бъда философ; но ето, сега, в светлината на това, което твърди за мен тъй проницателната (може би) директоркалиричка и поетеса, ме овладяват, признавам си, големи съмнения: а дали нямаше да е по-добре да бях станал правист, сиреч адвокат (или съдия, прокурор и пр.)?! Е, не знам какво е щяло да стане с мен ако бях записал право, може би сега щях да бъда "адвокатска звезда", не помалка от "звездата Марковски", а пък нищо чудно и вече да бях в гроба де, примерно, мутрите да ме бяха ликвидирали вече; не

45 знам каква съдба щях да имам ако бях станал правист. Но е факт, че съм го искал това още в юношеските ми години. Тия неща около правото, борбата за справедливост и пр. явно не са ми били безразлични още тогава. Тъй че, прощавай, "колега", че на моменти ти се меся, без да има нужната квалификация. Уж да помогна, а може би преча и развалям. Но то пък ето, на залеза на живота ми стана така, че съдбата явно се е трогнала от моите някогашни големи желания да се занимавам с право и ето, на старини ми уреди нещата така, че да довърша живота си, обикаляйки от съдилище в съдилище. Тъй че човек винаги трябва да е благодарен на съдбата си, тя ще се погрижи в живота му да има от всичко - и за нищо да не съжалява прекалено. Хубав ден! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров Та това написах на адвоката си тази сутрин, донесох го и до ваше сведение. Хубав ден желая и вам! Не съжалявайте за нищо, което сте направили в живота си, щом сте го поискали истински, сиреч силно, значи е трябвало да стане. Нашите желания са свети. Е, стига да не са капризни де, който има прекалено капризни и суетни желания, съдбата, предполагам, му дава попоетична душа и той става... поет! Човек трябва бъде верен на съдбата си и да не роптае много-много срещу нея. Както и да е: бъдете здрави! До нови срещи! "ДА ЖИВЕЙ ПОЕЗИЯТА!" – ДА ВЪЗКЛИКНЕМ НАКРАЯ И НИЙ, ДЕТО, НАПЪЛНО ИЗТОЩЕНИ, СЕ ДОВЛЯКОХМЕ, СЪВСЕМ БЕЗДИХАННИ, ДО СПАСИТЕЛНИЯ БРЯГ! понеделник, 14 юли 2014 г.

Майко мила, моите теглила са веч непоносими: ставам тази сутрин и се сещам, че още не съм си завършил феноменологично-херменевтичния анализ на епохалнограндиозната заповед-за-уволнение-илитературен-шедьовър, написан от директорката на ПГЕЕ-Пловдив, директорка, имаща несъмнени поетични наклонности, именно г-жа Ст.Анастасова! Да, не съм си завършил този анализ и май няма надежда да го завърша скоро, а ето, че всеки ден пиша по него, вчера също писах: виж Нова серия от моите херменевтични изследвания върху един грандиозен паметник-

шедьовър на административната лирика. Днес дали да не си поотпочина от този сизифов труд, а, какво ще кажете? Хич не ми се пише още, признавам си, не съм някакъв садисто-мазохист, хем себе си да мъча, хем и вас, моите предани читатели. Но се налага да се довърши започнатото, аз съм човек на дълга, ето, май ще попиша и днес, стараейки се обаче да бъда пределно кратък. Ще вметвам само по-две или наймного три изречения коментар към всяка гениална фраза на въпросната административна поетеса, та белким свърша по-скоро (някой ден). Ох, да почвам, няма какво повече да се мотая или да се мая; ето, продължавам, и моята хич не е лесна – вместо да си пиша по някакви превъзходни философски теми, се занимавам с... пълни глупости; карай, такава явно ми е била съдбата: И така, стигнахме до "обясненията" на г-жа поетесата с административна съдба, тя, след като описа какъв невъзможен некадърник съм – такъв, че абсолютно нищичко не мога, оказва се, само дето е забравила да пише дали пък дори не умея да си връзвам и връзките на обущата! – в един момент вероятно е почнала да чувства, че се е поувлякла, поради което й се е наложило да донесе вода от поне десетина дерета, та белким тръгне да скърца тъй и тъй съоръжената... ветрена мелница; ето първата кофа от тази домъкната от първото дере вода: - Липсата на тези УМЕНИЯ са (трябва да е е, бел моя, А.Г., поетесата се е объркала малко в писането!) израз на: недостатъчна мотивация за работа в среда, която изисква учителят да проявява респект спрямо своите ученици, да създава атмосфера на диалогичност и конструктивно общуване, на толерантност и отзивчивост, на умения да предотвратява конфликти между учениците и самият него. Леле, как ги е накъдрила пък тия приказки, няма що, нищо чудно да ги е преписала от някой важен административен справочник за директори! Значи аз, първо, нямам "мотивация за работа" и то тъкмо в среда, която изисквала "учителят да проявява респект спрямо своите ученици", то изобщо, тук възниква логичният въпрос, а има ли изобщо среда, в която се пък изисква учителят да не проявява такъв респект?! На мен ми се чини, че човек във всяка среда би следвало да се отнася с респект не само към учениците, но и към всички човешки същества, с които влиза в общение, пък дори и да е... директор, който, представете си, би следвало да се отнася с известен респект и към... "подчинените си учители", в това число и към... "оня там Грънчаров". Виждате каква богата на нюанси мисъл има въпросната администраторка, за която

отчетох, че има също така и несъмнени лирико-поетични наклонности. По тази логика има среди, в които трябва да се отнасяме един към друг с респект, но има среди, в които не трябва да се отнасяме към околните с респект, да има много здраве от мен, аз пък твърдя, че навсякъде, безотносително към средата, човек трябва винаги да се отнася с респект към всяко човешко същество! И щом така смятам, и не само тук го пиша, но и винаги така съм се отнасял към хората (виждате как респектиращо се отнасям и към своята мъчителка и инквизиторка, именно поетичната директорка!), то оттук, логично погледнато, понеже аз не правя разлика в средите, то явно съм се отнасял с респект към своите ученици – именно щото съм дълбоко убеден, че всяко човешко същество заслужава такова отношение. И на това нещо ме е научила тъкмо философията, на която аз винаги съм бил верен. След това поетичната директорка твърди, че "онази същата особена среда" изисквала човек "да създава атмосфера на диалогичност и конструктивно общуване", аз пък смятам, че винаги човек следва да е диалогичен и конструктивен, без значение каква е средата и, воден от това свое убеждение, съм бил точно такъв, аз съм много диалогичен и конструктивен човек, и това ще го потвърдят всички, които ме познават, неслучайно съм станал и философ, то е тъкмо заради тази моята прословута диалогичност и конструктивност, виждате даже и като пиша този документ колко ярка диалогичност и конструктивност проявявам, дума по дума анализирам становището и виждането на уважаемата поетична директорка, което не е израз на нещо друго, а именно е израз на въпросната "диалогичност и конструктивно общуване". Аз просто съм си такъв, диалогичен съм, друг въпрос е, че като се срещна някъде с отчайващо недиалогични и неконструктивни индивиди като тай любезната директорка с поетични наклонности, аз тогава, дето се казва, "удрям на камък", ала, както забелязвате, пак не се отчайвам и продължавам да се мъча да очаровам въпросната отчайващо недиалогична... другарка, ето, виждате, как на практика, на дело, в този момент доказах своята диалогичност и конструктивност, а това, че г-жа директорката с поетични наклонности не ме възприема за такъв, то е съвсем естествено: в очите на отчайващо недиалогични и неконструктивни особи като нея човек с така ясно проявени диалогични и конструктивни качества като моя милост няма начин да бъде възприеман иначе, освен както тя ме е възприела, сфащате ли сега как наистина стоят нещата - и как не могат иначе да стоят. И какво излиза, че тя е описала и представила в този свой документ нещата тъкмо наопаки на истинското, на реалното положение? Явно същото може да се каже и за останалите качества, които тя ми отрича, а именно "толерантност

46 и отзивчивост" и също "умения да предотвратява конфликти между учениците и самият него". Ний, диалогичните и изпитващите респект към другата личност хора сме такива, сме и толерантни, тия неща са дълбоко свързани и произтичат едно от друго, а пък що се отнася "уменията за предотвратяване на конфликти", ний изобщо до конфликти и не стигаме никога, стига, разбира се, да не се намери някоя усърдна директорка с поетични наклонности, която, за да осъществи жаждата си за мъст, да не организира някои друг "спонтанен конфликт", с оглед да си докаже напълно несъстоятелната теза, а именно, че ни били, видите ли, "изцяло липсвали" гореизброените умения. Леле, колко дълго стана и това обяснение?! - е, стана, ама вече като е станало, няма да го променяме, ами ще вървим нататък. И нашата поетична писателка, подобна на "баба, която едно си знае, едно си баба и бае", пак, за всеки случай, повтаря, с оглед даскалското правило, че повторението е същинска... "майка на знанието"; та ето какво пак повтаря:

• не притежава навици за прилагане на педагогически похвати за овладяване на дисциплината и създаване на подходяща атмосфера за учебен труд; • тези навици са организираност, съсредоточеност и усет към слабостите при усвояване на учебния материал, • индивидуален подход към всеки ученик, който проявява затруднения и объркване в часовете по философия, • а така също и преподаване на учебния материал с разбираеми за учениците педагогически похвати и методики Апропо, похватите и методиките няма как да са сами по себе си "разбираеми", друго е разбираемото, това изречение е съвсем несмислено! Но това е най-малък кусур на горното изречение-съждение. Виждате тук поетичната директорка просто повтаря тия неща, което си знае и помни от педвуза, който някога е учила – и които влизат в тъй "съвременния" инструментариум на всяка една средностатистическа и недотам оригинално мислеща народна даскалица. Тия неща да се кажат в смисъл на "липса на навици" и то по отношение на човек, който 30 години точно това е правил,

е пълен абсурд, ако не можеше този човек тия неща да ги прави след 30 години опит, той изобщо нямаше да има този 30 години опит, а щеше да се е отказал от учителстването още на втората година. Тъй че, виждате, лириката и поезията, които по начало са склонни да възприемат желаното за действително и да им подменят местата, тук не помагат изобщо, тук се иска известна логика, иска се известно умение и усърдие в мисленето. Ако ученик ми направи едно толкова объркано "умозаключение", объркано от всяка една гледна точка, и предпоставките му се неверни, и извода, и всичко, пък и логическите правила ги е объркал, та на такъв ученик ще му се наложи да му пиша с чиста съвест двойка по логика, щото ний, философите, сме толкова долни хора, че ето, и логика преподаваме, и при това някои от нас са написали и учебно помагало по логика; моето специално се казва ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА и има вече две издания. Да обясня нещо за по-трудно схватливите: не може учител с 30-годишен опит да няма най-основни, базисни и при това най-елементарни навици, свързани с упражняването на професията му. На моите години тия навици вече са ни станали нещо като "втора природа", тия навици са така автоматизирани, че просто не такъв човек по никакъв начин не можеш да му ги отнемеш, щото те съвпадат с него самия. Е, ако си поетичен фантазьор, можеш да опиташ да си помислиш, че такъв човек "няма такива навици" и то дори и развити в най-малка степен, но това нещо принадлежи вече към сферата на чистата поетична фантазия, то е, така да се рече, "лирическо отклонение", което служи само за разтуха на душата. Затова ний тук само ще се усмихнем снизходително и ще продължим нататък: Да, ама ето, прекалената отдаденост на поезията не прощава явно никому, Платон, както винаги, е прав, като е предлагал поетите да ги изгоним от идеалната държава; вижте сега как лирично настроената администраторка ми отрича и цял един куп "опитности", като по този начин, дето се казва, сама "влиза директно в устата на ламята": • не успява в достатъчна степен да мотивира учениците, да установи и поддържа конструктивен (?!) и положителен (!?) диалог с тях (неслучайно е казано, че "Повторението е майка на знанието!", по тази логика явно излиза, че... латерните са най-добрите даскалици; бел.моя, А.Г.)

• да контролира добро темпо на работа (!), • както и да създаде условия за разгръщане на творческия потенциал у тях (това за творческия потенциал пък защо го изтърси точно тук?!) Аз тук ще се въздържа от коментар, щото е излишен. Само ще вметна, че

това нещо за "творческия потенциал" е изцяло и органично чуждо на педагогическата система, в която така свято вярва нашата поетична директорка, тъй че тя просто няма морално право да употребява тия думи в дадения контекст, щото са израз на пълно лицемерие, израз са на неприкрит фалш. Също така само ще вметна, че едно нещо са опитностите (уменията) и качествата, качествата на нещо психично или личностно, което човек или го има, или го няма, а опитностите и уменията са нещо, което е израсло на почвата на съответните качества. Тия неща не бива да се бъркат по толкова груб начин, това е непростимо за една учителка, която трябва да възпитава учениците в мислене, пък дори и тази учителка вече да е станала, заради несъмнените си поетични заложби, директорка на професионална гимназия. Свидетелство за пълната смислова какофония в анализирания поетичен шедьовър е това, че авторката изведнъж, противно на всякаква логика, пак минава сега към някакви... "качества":

Горните КАЧЕСТВА са необходими за: Първо: Ефективен учебен процес, който учителят е длъжен в процеса на работа да постига; Второ: За създаване и поддържане в процеса на работа среда, атмосфера и дисциплина, които благоприятстват и стимулират добър психологически климат, коректни взаимоотношения, конструктивно общуване и сътрудничество, (излишната запетайка е сложена от директорката-преподавателка по български език и литература) както между учител и ученици, така и между самите ученици. Пак повторението е майка на знанието, безспорно, пак си повтаря, за посигурно, всичко, което като рефрен, звучи от началото на песента; аз затова смятам, че поезията в случая не е много подходящ прийом, след като в случая се иска по-скоро мислене, а не чак такава силна... "експресивност". Но както и да е, всеки прави което може; тук явно е валидно знаменитото правило, което било увесено на стените в кръчмите на т.н. див Запад навремето, а именно правилото: "Моля, не стреляйте по музиканта, той толкова си може!". Та затова

47 аз спирам с всякаква възможна стрелба и минавам нататък, където, за до потвърди впечатлението за пълна смисловологическа обърканост, изведнъж г-жа поетичната лиричка и администраторка изтърсва ето какво, санким, изплюва камъчето, което е било в устата й по време на цялата досегашна абракадабра: - Тези РЕЗУЛТАТИ се постигат чрез: • използване на подходящи образователни стратегии, методи, техники и похвати, които в хода на извършените проверки в часовете по философия в периода от 2012 до 2014 г., (пак излишна запетайка!) г-н Ангел Грънчаров не показва.

• ЛИПСАТА НА КАЧЕСТВА на г-н Грънчаров за ефективно изпълнение на работата/трудовата функция/ старши учител общообразователен учебен предмет – етика и право, философия, свят и личност, (те тия предмети би трябвало иначе да се пишат, не по този начин; пак излишна запетайка) са в разрез (?!) с визираните в длъжностната характеристика задължения на учителя, относими към образователния процес, с която г-н Грънчаров е запознат (кога обаче бях запознат? Кога ми се предложи да подпиша тази длъжностна характеристика? Кога я подписах? Един ден преди излизането на заповедта за уволнение!).

• В следствие (не се ли пише: "вследствие"?) на това не се постигат оптимални резултати (!!!) в конкретни учебни ситуации (!!!), не се мотивират учениците и не се стимулира личностното им развитие. ЛИПСАТА НА ИЗБРОЕНИТЕ ПО-ГОРЕ КАЧЕСТВА (пак качества, нали говорехме за умения?!) на г-н Грънчаров доведоха до • системно (!) и трайно (!) неефективно изпълнение на възложената работа • и множество конфликтни ситуации с учениците, на които преподава • и техните родители, видно от: Изброява куп свои собствени съчинения и организирани от самата нея "активни мероприятия", все документи, намиращи се в папка с наименование "КОМПРОМАТИ СРЕЩУ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ", която е най-дебелата папка, при това стои на най-видното, на най-почетното място на луксозното директорско бюро! Тия всичките компромати са групирани в нашия лирикопоетичен шедьовър ето в тия три раздела: - Констативни протоколи на ДАЗД и РИОПловдив - 8 броя компромати - Констативни протоколи на директора на ПГЕЕ - 19 броя компромати Тия съчинения на директорката – тя ми ги и давала да ги поглеждам, казвайки

"И ний можем да пишем, не само ти си писател!", но не ми е давала възможност да се запозная с тях подробно, понеже я беше страх да не си извадя някои "бисери", които да публикувам в блога - та значи те са обаче същински шедьоври на този литературен жанр, попаднат ли ми, ще ги публикувам и съм убеден, че ще предизвикам с тяхната публикация същински фурор на литературния пазар! Нищо чудно и Нобелова награда да спечелим с тяхното публикуване тогава ний с директорката!

- Жалби - 9 броя компромати

Това са най-секретно критите "документи", тях изобщо не съм ги виждал, нито пък знам какво пише в тях; на едно синдикално събрание, водено от пом.директорката-и-синдикална-лидерка-и-първа-приятелка-на-директорката К. Стоянова, тя беше получила копия от тях и чете пред синдикалната група избрани откъси от тях, от които аз установих, че те са писани сякаш под индиго, личи си почерка на все една и съща умела в писането на доноси ръка; толкоз зная за тия въпросните "жалби", неслучайно са крити от мен така старателно, а най-отгоре сред тях е жалба на някоя си "Светлана Кузягина", очевидно руска или съветска гражданка, което подтикна някои наблюдатели да допуснат възможността, че в компроматната война срещу мен, водена от три години от директорката, нищо чудно да е намесена и... "петата колона" на Русия в България (!!!), не знам, тази хипотеза ми се вижда обаче доста интересна, предвид това че съм един от най-активните блогъри и политически анализатори у нас, който, както е известно, е настроен доста срещу имперския експанзионизъм на Русия у нас. Толкоз. Всеки сам както си иска да разбира това.) И след това пише с големи букви тъй жадуваното: ПРЕКРАТЯВАМ ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ на А.И.Г, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ Ох, аз пък стигнах до край на исполинския си, направо сизифов труд – човек не знае как да се изразя вече. Много съм радостен, че стигнах до края, то си ми личи – и понеже съм изморен, ви оставям на мислите ви: бъдете здрави! Никакви коментари от моя страна повече не са нужни, то всичко е видно с просто око: цялата онази

поетична парлама по-горе, всичките ония изсмукани от пръстите лирично-експресивни "обвинения", многоучени, но за сметка на това и изцяло сантиментални "заключения", цялата онази несъмнена субективнообразна и патетична и при това "многослоеста" (в логичния сисъл) експресивност, която на моменти, ако беше звукова или гласова, щеше да премине във фалцет или във фалшиво пеене – слава Богу че нашата тъй поетична душа нямаше музикален талант, иначе щеше да напише, предполагам, цяла една опера вместо този все пак така зашеметяващ словесен опус! - та значи всичката тази изтънчена лирика и оперетна драматургия, на която въпреки всичко можахме да се насладим, има несъмнени художествени качества, ала, за жалост, няма особени логически, да не говорим за правен или пък дори за педагогически смисъл; всичко е дето се казва, едно "напълно свободно съчинение", което, убеден съм, ще предизвика несъмнения интерес на съдиите тъкмо поради очебийната си липса на логика, сиреч, на смисъл – и на мисъл. Убеден съм, че поне съдиите ще се впечатлят силно от подобен тип почти... еротична поезия, е, вярно, възслаба, но все пак поезия; ще се впечатлят, щото, по моето възприятие, хора с така поетични души рядко се изправят пред тях, рядко и пишат такива литературни шедьоври. (Истински лиричните хора по начало не стават директори на прогимназии и гимназии, чини ми се!) И тъй, да живей поезията – да възкликнем накрая и ний, дето, напълно изтощени, се довлякохме, съвсем бездиханни, до спасителния бряг! Приятен уикенд ви желая! Прощавайте ако има нещо! Госпожа поетичната директорка също да прощава, ний, вижда се, почетохме лириката й, даже й признаваме заслугите, даже се покланяме пред оригиналния й талант! И цвете ще й поднесем ако устрои поетично четене на своя шедьовър някой ден; а ако пък се изнамери композитор, който и музика да съчини към творението й, тогава, убеден съм, несъмнено можем да завоюваме някоя престижна награда на музикалните класации. Щото лирика и музика са така близки, че са неразграничими на моменти. Но това е отделна тема. Да не се отплесвам сега по нея, че ще стане множко... Благодарим Ви за наслаждението, славна поетесо! Поклон пред таланта Ви! Благодарим още веднъж, ама немаше нужда, дето се казва, да хабите таланта си за една такава прозаична тема. Но нищо, човек требва да работи и да се ползва от талантите си! Успехи Ви желаем! Поклон още веднъж! И до нови срещи в... съда!

48 ЕТО КАКВО СИ ЗАСЛУЖАВА ДА ВИ КАЖЕ ЧОВЕК КОГАТО СПЕЧЕЛИ... ДЖАКПОТА ОТ ТОТОТО! събота, 12 юли 2014 г.

дугаждана и затова напълно вероятна възможност – добавям аз? ОСТАРЕЛИ ПРАКТИКИ И НЕПОДВИЖНА СИСТЕМА, КОЯТО ОБУЧАВА ПО КАЛЪП

индивидуалните таланти на всяко дете и много други. Яков Хехт ще говори за есенцията, същността и ценностите, какво е в сърцето на Демократичното образование и ще сподели примери. Във втората част от деня Хехт ще говори за съвременен модел, създаден от тях миналата година, за разширяване границите на въображението и т.нар. Colombus learning, как се учи заедно в група и ще опитаме всеки от нас да разшири своите собствени граници. "НЕКА ДА РАЗЦЪФТЯТ В ГРАДИНАТА НИ ВСЯКАКВИ ЦВЕТЯ!" събота, 12 юли 2014 г.

... Модернизирането на образованието не може да се случи без освобождаване на методите на преподаване.

:-) КОМУНИСТИЧЕСКИ ИДИОТИЗЪМ: В СЕВЕРНА КОРЕЯ ЗАБРАНИЛИ... УСМИВКИТЕ!

... Вместо в тази посока обаче управляващите явно са решили да вървят наобратно. Към остарели практики и неподвижна система, която обучава по калъп. Тази система не познава различията и си затваря очите за новото. Тя не може да отговори на нуждите нито на съвременните ученици, нито на техните учители. Из: Един за всички

В дните, в които Северна Корея отбелязва смъртта на Ким Ир Сен, хората не могат да се усмихват

Въвеждането на един учебник по всеки предмет ще доведе до монопол на държавата и некачествено образование

КРАТЪК КОМЕНТАР: на Николай Дренчев, който споделям изцяло: Гледай другите и мисли за нас – ние също сме така увредени. Също чакаме държавата да обучи децата ни, да ни плаща пенсии, да ни уреди работа, детски, здравеопазване и т.н. ДА ПОМИСЛИМ МАЛКО ЗА СМЪРТТА

Даже комунистът Мао Дзе Дун накрая на живота си почнал да повтаря конфуцианската мъдрост: "Нека да разцъфтят в градината ни всякакви цветя!" А у нас даже учители не търпят разнообразието на възгледи и личности – правете си сметката какво означава това! То е нещо страшно! ПОЧИНА ГОСПОЖА ВАЛЕРИЯ НОВОДВОРСКАЯ: БОГ ДА Я ПРОСТИ, ВЕЧНА ѐ ПАМЕТ! неделя, 13 юли 2014 г.

ПРЕДСТОИ НИ НОВА СРЕЩА С ЯКОВ ХЕХТ Обучения с Яков Хехт и негови колеги в София на 13 – 16 юли

"Смъртта е невъзможност за понататъшна възможност" Мартин Хайдегер А ако пък е прелюдия към нова, несрещана по-преди, непозната ни, но пре-

Световноизвестният визионер и практик на Демократичното образование ще бъде в София, за да обучава учителите в бъдещето Демократично училище Еднодневният уъркшоп (13 юли от 9:15 до 18 ч) е насочен към всички хора с интерес към съвременни училищни модели – родители, педагози, психолози, медии, неправителствени организации, държавни и общински институции, работещи в сферата на образованието. По време на този семинар гостите ще имат възможност да се запознаят с демократичния процес в училище, с ролята на възрастния като ментор, самоиницираното учене, развитието на

Умерла Валерия Новодворская Правозащитница Валерия Новодворская скончалась в Москве, утверждает "Лента.ру" со ссылкой на источник в медицинских кругах. Позднее информацию о кончине Новодворской, также со ссылкой на источник, передало агентство "Интерфакс". Она писала до последнего времени, 12 июля вышел материал под названием "Конь блед".

49 По данным "Ленты", она умерла от инфекционно-токсического шока. Ранее 12 июля Новодворская была госпитализирована в реанимацию отделения гнойной хирургии ГКБ №13. В Москве скончалась Валерия Новодворская Правозащитница Валерия Новодворская скончалась в Москве. Об этом «Ленте.ру» рассказал источник в медицинских кругах. По его словам, она умерла от инфекционно-токсического шока. Ранее 12 июля Новодворская поступила в тяжелом состоянии в реанимацию отделения гнойной хирургии ГКБ № 13. Врачи в течение многих часов боролись за ее жизнь. Как сообщил ИТАР-ТАСС заместитель мэра Москвы по вопросам социального развития Леонид Печатников, у Новодворской был ряд хронических заболеваний, одно из которых и дало серьезные осложнения. По его словам, вопрос о времени и месте похорон будут решать ее родственники. Валерия Новодворская — российский либеральный общественный деятель, независимая журналистка и видеоблогер, основатель партии «Демократический союз». Является автором ряда книг. Новодворская родилась 17 мая 1950 года в городе Барановичи (Белорусская ССР). Закончила вечерний факультет иностранных языков Московского областного педагогического института имени Крупской. В 19 лет она организовала подпольную студенческую группу, в которой обсуждалась необходимость свержения коммунистического режима путем вооруженного восстания. В 1969 году была арестована по обвинению по 70-й статье Уголовного кодекса РСФСР — «антисоветская агитация и пропаганда». С июня 1970 года по февраль 1972 года находилась на лечении в спецбольницах с диагнозом «шизофрения, параноидальное развитие личности».

последующие годы существования этого объединения Новодворская подвергалась преследованиям, ее помещали в психиатрические больницы, систематически вызывали на допросы по делам членов СМОТ. В 1978, 1985, 1986 годах ее судили за диссидентскую деятельность. В мае 1988 года Новодворская участвовала в создании «Демократического Союза». Она также была организатором ряда несанкционированных митингов, за участие в которых с 1987 по 1991 год ее задерживали и арестовывали 17 раз. В сентябре 1990 года Новодворская обвинялась в публичном оскорблении чести и достоинства президента СССР и в оскорблении государственного флага. В конце 1992 года Новодворская и часть членов «Демократического союза» создали организацию «Демократический союз России». В сентябре 1993 года после указа президента Бориса Ельцина о роспуске ВС РФ была первой, кто поддержал этот указ. Организовывала митинги в поддержку президента. Последната публикувана статия на Новодворская: Конь блед (В распространенном толковании всадник апокалипсиса на бледном коне символизирует смерть.) Экс-глава ЮКОСа Михаил Ходорковский, освободившийся из заключения в декабре 2013 года, сожалеет, что не успел встретиться с Новодворской. "Самый прямой и искренний человек из всех, кого я знал. Она громко говорила то, о чем мы шептали. Она не мирилась с тем, с чем мы смирились. Мы стали называть ее странной. На самом деле странные мы, наше общество, покорно идущее к пропасти. Сил мало драться? Так хоть не идите своими ногами, кричите, пусть тащат! Может, кто-то тогда успеет спастись. Она сжигала себя, спасая нас. А я даже не увиделся с ней после тюрьмы. И теперь уже никогда. Горько. Вечная ей память!", - говорится в сообщении на сайте Ходорковского. ДАНТЕ ЗА ПЪТЯ И ХОРАТА

В 1977 — 1978 годах предпринимала попытки создать подпольную политическую партию для борьбы с КПСС. 28 октября 1978 года вошла в число учредителей «Свободного межпрофессионального объединения трудящихся» (СМОТ). Все

КАК СЕ РЕАНИМИРА ЕКЗЕКУТИРАНИЯ СТРЕМЕЖ КЪМ СВОБОДА? юли 14, 2014

Из: Скандалът между Германия и САЩ ни напомня къде (не) сме ние Автор: Иво Инджев … Посткомунистическата пропаганда и днес упорито прокарва паралел между тоталното тоталитарно подчинение на „големия брат“ СССР и днешните отношения на България със западните съюзници, а най-вече със САЩ. Било същото тогава и сега… Това е международното пропагандно измерение на основния вътрешен инструмент за профанизиране на демокрацията в България под мотото „всички са маскари“. Истината е, че свободата, чиито плодове консумират днес западноевропейците (защитавани десетилетия от американския военно-ядрен чадър, макар да не си примираха по всичко американско в родината си), е фундаментална ценност и в Европа, и в САЩ, което ги прави много повече съюзници от всички обвързващи помежду им договори. Свободата обаче беше сгазена, умъртвена и подиграна с етикета „освобождение“ чрез налагането на съветската окупация и марионетния й режим в България. Налага се още веднъж да си припомним: западната част на континента беше освободена от американци и получи свобода. Докато Източна Европа получи съветско робство, претендиращо да бъде „освобождение“. Как се реанимира екзекутираният стремеж към свобода? Предстои да си отговорим на този въпрос от фундаментално значение за изясняване на посоката, в която вървим. За да не се получи като в африканската поговорка, според няма да стигнеш доникъде, ако не знаеш за къде си тръгнал.

50 КАК ПЪК НЕ СЕ НАСИТИХА ПОНЕ МАЛКО ТИЯ НЕНАСИТНИ ГЪРЛА И ТЪРБУСИ?! неделя, 13 юли 2014 г.

Eskender Bekmambetov: Хочется верить, что не безжалостная болезнь забрала Валерию Ильиничну, а сам Господь пришел к ней и сказал: "Идем ко мне..."

Olena Tikhonenko: Осиротели...

лоном чести. И поразительной, герценовской силы публицистом. А ее неприятие зла было поистине шекспировской силы... Мы еще просто не в состоянии понять кто жил среди нас и кого мы потеряли сегодня. НАЙ-СЪДБОВНИЯТ БЪЛГАРСКИ ВЪПРОС

Аз пък не съм съгласен заради спасяването на парите на пропищелия за своите пари Веждю Рашидов държавата да поеме и изплащането на всички останали депозити над 100 000 евро. Нека загубените пари на носителя на почетното звание "Пръв мултак на републиката" да му ги платят приятелите му от "Мултигруп" и от другите бандитски групировки, с които е дружил, пък, ако требе, и Бойко Борисов да се бръкне малко. Аз обаче не съм съгласен целият български народ (и нашите деца и внуци) да плащаме парите на тия толкова арогантни герои на нашето време! Да са мислили когато са си давали парите на въпросната Корпоративна търговска банка (КТБ).

Lyubov Chepurnova: Как дико жаль!!! Как много сволочей возрадовались. Огромная потеря в наших рядах.

Elena Mindlina: I do not believe she died her death! The cause of her death does not sound very convincing... Murderers!!!!

Yelena Goldenberg: Умерла Валерия Новодворская... свободной и не уподобившейся холуям. Разве не остались ее статьи, ее слова, ее позиция? Память о ней с нами!

Myron Makar: Світла пам'ять дорогій мені людині, яку, я нажаль не мав можливості запізнати особисто. Я завжди слідкував за її відео та публікаціями в інтернеті. Валерія була однією з небагатьох Росіянок, до якої я відносився з великою повагою, симпатією і вдячністю. Хай земля буде її пухом а Господь візьме її душу до свого царства небесного! Герої не вмирають.

Нека сега да си платят малко за лакомията – как пък не се наситиха поне малко тия ненаситни гърла и търбуси?! ЦЕЛИЯТ СВЯТ ОПЛАКВА ЗАГУБАТА НА РУСКАТА "ЖЕЛЯЗНА ЛЕДИ"! неделя, 13 юли 2014 г.

Victoria Stepanova: Всю жизнь говорила правду, правду и только правду! С риском для жизни! Не верю, что ее нельзя было спасти! Высокообразованная! Борец за демократические свободы не для себя, а для общества, пытаясь хоть как-то противостоять адской, человеконенавистнической машине, погрязшей в коррупции и лжи! Вечная память!

Един любител на чалгата (живеещ далеч в чужбина, чак в Австралия) ме извести за теорията си, че благодарение на нашата родна българска чалга народът ни се бил спасил от надвисналото над нас и тъй злокобно сръбско-гръцко-турско "музикално робство". На мен пък ми се струва, че тъкмо благодарение на чалгата ние попаднахме под едно такова сръбско-гръцко-турско "музикално робство", тя именно е израз на това последното. А вие – о, славни роби на така освободителната и освобождаващата душите ни родна чалга! – какво мислите по този така съдбовен български въпрос? ГРАЖДАНИ НА БИВШИТЕ ОКУПИРАНИ СТРАНИ, НЕ СЕ ЦЕРЕМОНЕТЕ: РАЗРУШЕТЕ САМИ ПАМЕТНИЦИТЕ НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ – ИМАТЕ ДИНАМИТ И БУЛДОЗЕРИ!

George Bogushevsky: Воистину был глас вопиющего в пустыне. Вечная память!

неделя, 13 юли 2014 г.

Виктор Шендерович: Вот вы не знаете, какая она была красавица в молодости, Лера Новодворская! А я видел ее выпускную студенческую фотографию – в день, когда провожал в эмиграцию Женю Арье (они учились вместе на медицинском). Те, кто пытками в казанской психушке превратили ее в полу-инвалида, и те, кто промолчал в тряпочку весь репрессивный "совок", стали потом новой российской элитой – и совместным образом, до конца ее жизни, иронически проусмехались в ее адрес. В этой общей иронической усмешке принимали участие и многие новейшие демократы из школы real-politik: Лера, ну что c нее взять. Экстремистка! А она, среди всей этой двусмысленной гнили, многие годы оставалась невероятным эта-

Паметниците на нашата безпаметност Валерия Новодворская Представете си такава картинка: в Ростов на Дон, Смоленск, Вязма, Налчик и във всички окупирани някога от хитлеристите градове на Русия стърчат паметници на Хитлер и на Неизвестния есесовец, а някак-

51 ви побелели и накуцващи ветерани на вермахта и на Waffen SS на 22 юни се събират и поднасят там цветя. Милицията ги охранява, защото ветераните на съветската армия се опитват да ги бият. Когато някоя кощунствена ръка оскверни тези паметници, зацапа ги с черна боя или откърти свастиките, от Германия, от Министерството на външните работи на ФРГ, всеки път пристига заплашително опровержение и предупреждение: как се осмелявате, ние ви освободихме, а вие не го оценявате. “Какъв е този кошмар, как е възможно? – естествено ще кажете вие. – Това е антиутопия, пасквил.” Тогава отговорете ми, скъпи реалисти: как естонците, литовците, латвийците, поляците, унгарците и останалите нещастни народи, с които обитавахме теснотията на общия ни заграден с бодлива тел периметър, трябва да се отнасят към факта, че на тяхна земя стоят паметници на “съветските воини-освободители”? Неотдавна всички канали на нашата прекрасна путинска телевизия два дни предъвкваха темата: защо естонците с помощта на заграждения попречиха на ветераните на съветската армия да поднесат цветя на поредния монумент в Талин в светлия ден на годишнината от смяната на една окупация с друга (все пак приятно разнообразие)? Свастиката (тоест червената петолъчка) също се осквернява на много места. Ето сега и в Унгария социалистите на власт така накиснаха честните унгарци, така се подмилкваха на Путин заради газовия балон, че когато протестната манифестация се втурна да превзема телевизията, за да каже истината за своя лъжлив премиер, по пътя между другото изпотроши съветския освободителен паметник. За което демонстрантите бяха наречени не само хулигани, но и дрипльовци. Изобщо в Унгария стават странни неща. Явно левите, дошли на власт, толкова съсипаха икономиката, че им се наложи да лъжат по съвсем съветски неприличен начин. Какво друго може да се очаква от левите? Те умеят само да прахосват чужди пари и да лъжат. И, разбира се, през 1956 г. не те са вдигали въстание в Будапеща, пък и не искат да си го спомнят. Интересна е сегашната власт в Унгария: лъже не само по своята телевизия, но и по нашата (руската – бел. ред). Да отидем да ги превземем? Унгарският гост отначало заяви, че телевизията е щурмувана от дясната опозиция. А после каза, че това били дрипльовци. Едно не мога да разбера: откога десните ходят в дрипи? Навсякъде десните са хора заможни, средна класа, олигарси, богаташи. И изведнъж те се обличат в дрипи и тръгват да превземат телевизията. Най-вероятно десните са били прилично облечени, но по пътя, огорчени от лъжите на своите избранници, към тях се присъединил гладният и излъган електорат на социалдемократите. По пътя всички заедно си спомнили, че за нещастията им е виновен

СССР и обезобразили паметника на окупаторите. Жалко, че не го разрушиха. А в Чехия през цялото време зацапваха с червена боя танка на Вацлавския площад. За съжаление, не го нарязаха. Откъде-накъде гнусните танкове, оръдия, шлемове и звезди се пъчат на площадите на градове, които някога бяха поробени от нас? Стихнаха залповете на Втората световна война, умря германският нацизъм, за да започне втори живот вече на наша земя, в лоното на различните движения против нелегалната емиграция, на скинхедите, национал-болшевиците и каквото там предложи нечистата сила. Спомина се и Съветският съюз, който любезно беше предложил на жертвите на хитлеристите своите услуги: вместо нацистки концлагери – съветски лагери на смъртта, вместо газови камери – вечната замръзналост на Гулаг, вместо Хитлер – Сталин, вместо гестапо – НКВД, а после МГБ. И всички се зарадваха. Ако Русия беше демократична страна, ние сами бихме събрали в кошницата си тези монументи и бихме ги превозили до Москва за претопяване. За да не ни е срам, за да не стърчат по цялата Източна Европа паметниците на нашата безпаметност. Но това няма да дочакаме. Затова, граждани на бившите окупирани страни, не се церемонете: разрушете сами до основи тези монументи. Имате динамит и булдозери. Източник: в-к “ПРО И АНТИ” бр.40/2006 г.

на Германия в световното първенство по футбол е победа за всички нас, гражданите на Европа – и на Европейския съюз!

ОТНОВО ЗА ДИСЦИПЛИНАТА: КОЙ Е ВЕРНИЯТ ПОДХОД, КАКЪВ Е ИЗХОДЪТ, КАК ПРОБЛЕМЪТ МОЖЕ ДА СЕ РЕШИ? понеделник, 14 юли 2014 г. ВИДЕО Кой знае защо финалът на горния запис излезе в отделен файл, ето, наложи се да го сложа отделно: НЕДОПУСТИМО ПОСЕГАТЕЛСТВО ВЪРХУ СВОБОДАТА И ОТГОВОРНОСТТА НА УЧИТЕЛИТЕ вторник, 15 юли 2014 г.

В КИЕВ СА НАШИТЕ БРАТЯ, А В КРЕМЪЛ СА НАЦИОНАЛ-КОМУНИСТИТЕ! ВИДЕО Для поднятия духа нашего ЧУДЕСНОГО УКРАИНСКОГО НАРОДА - песня Гарика Сукачёва в прекрасном клипе, который я "спионерил" с канала Саши Говорунова: Aleksandr Govorunov. Я думаю, Саша не обидится, а нас всех порадует замечательным клипом и голосом Гарика! Слава Украине и Гарику Сукачёву! :-) И спасибо РУССКОМУ НАРОДУ, народу, который за нашу СВОБОДНУЮ УКРАИНУ!

P.S. Гарик написал и исполнил в 2012, говорят – на память о смерти сына Дмитрия Певцова. Не знаю, правда это или нет, Гарик знает, но прекрасно песня подходит для всего светлого в борьбе с тёмными силами бандитизма-коммунизма... ЧЕСТИТА ПОБЕДА, ГЕРМАНИЯ, ЧЕСТИТА ПОБЕДА, ЕВРОПА! понеделник, 14 юли 2014 г. Честита победа, Германия! Да живей Германия! Да живей Европа! Победата

ДО: МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ Отворено писмо от граждански организации по повод публикувания проект за Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 15.05.2003 г. за оценяване и одобряване на учебници и учебни помагала През последните месеци сме свидетели на организирана кампания от страна на министъра на образованието и науката, свързана с представяне в публичното пространство на идеи за промени, които отдавна и с висока степен на консенсус са отхвърлени както от професионалистите в образова-

52 нието, така и от гражданския сектор. Предложението за утвърждаване само на един учебник за всеки клас от началния и прогимназиалния етап и опитът за узаконяването му чрез промени в Наредба 5 за оценяване и одобряване на учебници и учебни помагала е в разрез с основни принципи в образованието и в доброто управление. Всеки от европейските принципи за добро управление – отвореност, участие, отчетност, ефективност и последователност, подпомага демокрацията и върховенството на закона в държавите-членки на Европейския съюз. Министърът на образованието и науката носи лична отговорност както за неспазването на тези принципи, така и за непрофесионалното аргументиране на промени, които отдалечават българското образование от европейските принципи. Реализирането на намеренията на министъра на образованието и науката за одобряване на един учебник за всеки клас от началния и прогимназиалния етап биха подменили основните принципи в образованието, свързани с: 1. Точното определяне на образователните цели и средствата за постигането им. Развитието на ключовите компетености и други преносими умения са основни цели на образованието, а учебникът е едно от средствата за тяхното осъществяване. Програмите за всеки клас и системата за оценяване следва да осигуряват хоризонталната проходимост. „Учебникът е предназначен за ученика и подпомага цялостно обучението му... за овладяване на знанията, уменията и формиране на отношенията..., определени с държавните образователни изисквания... и с учебните програми.“ С разменянето на местата на тези ключови инструменти се нарушават основите на управлението, функционирането и организацията на образованието.

2. Качеството на образованието. Големият въпрос е как системата на образованието наистина през всички нива на управление и организация гарантира адекватност на разнообразните образователни потребности на всяко дете. Децата са различни, учат, използвайки различни източници и всичките си сетива. Ученето не е ограничено само в рамките на класната стая, още по-малко с това, което в момента е част от съдържанието на учебниците. Постигането и управлението на многообразието и сега е огромно предизвикателство пред системата, което по никакъв начин няма да бъде решено с въвеждането на един учебник, който би узаконил общоизвестната лъжа, че унифицираните планове и програми работят еднакво в различен контекст. Наличието на по-голямо разнообразие от учебници и учебни помагала, при гарантиран стандарт за тяхното качество, дава по-големи възможности на учениците и учителите да отговорят на специфичните потребности.

3. Гарантиране на повече автономност на училищата. В Европа е прието училището да бъде автономна, саморегулираща се общност, която: управлява качеството на обучението, създава екипи, избира формите и начините за организация на учебния процес, оценява постиженията си, отчита се пред местната общност. Изборът на учебници е регламентирано право на училищните екипи и едно от средствата за постигане на образователните цели и за осигуряване на гъвкави възможности за учене за всяко дете, съобразени с разнообразното съчетаване на ресурси на входа за конкретното училище и национално зададените цели. Ограничаването на избора е ограничаване не само на автономията на училищата, но и на способността им да бъдат адекватни на все по-разнообразните начини на учене на децата.

4. Уважение към гарантираната в нормативната уредба свобода на учителите да избират методите и средствата за обучение (чл. 127 от ППЗНП). Само свободните хора могат да носят и отговорност за изборите, които правят. Това важи в пълна степен за професионалната отговорност на учителите, която през последните години непрекъснато се принизява, превръщайки ги в обикновени изпълнители, а не в лидери на обучителния процес и модели за своите ученици. Ограничаването на избора е недопустимо посегателство върху свободата и отговорността на учителите и върху техния обществен престиж. Никакви иновации в образованието не могат да се случат, без да има сериозно освобождаване на средствата, с които могат да се постигат национално зададените цели. Големият дебат не е за централизирането и ограничаването на избора, а точно обратното – за истинската децентрализация на системата, за реорганизация на цялата верига на управление на образованието, отключваща максимално инициативността и отговорността на всички звена на всички равнища. Заедно с това трябва да подчертаем, че са налице груби нарушения на законодателството на Република България. Ние споделяме виждането, че прибързаното приемане на подобна наредба не е положителен пример за начина, по който институциите и гражданското общество би следвало да водят диалога за развитие на българското образование – задълбочено, открито, с ясно изразени виждания за смисъла, целите и методите и за уредбата и функционирането на образователната система. С оглед на това, настояваме за незабавно оттегляне на проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 за оценяване и одобряване на учебници и учебни помагала и призоваваме министъра на образованието незабавно да поеме пълна морална и политическа отговорност за своите действия пред министър-предсе-

дателя по общоприетия в съвременните общества ред. Ние, представителите на гражданското общество, изразяваме нетърпимостта си към подобни действия на политици, които се опитват да управляват сфери от национален интерес по манипулативен и феодален начин, подменяйки интересите на повече от милион ученици, учители и родители и смисъла на истинския дебат за развитие на образованието. Подписали: Институт за прогресивно образование Център за приобщаващо образование Център за образователни инициативи Асоциация „Родители“ Национална мрежа на родителите Форум за наблюдение и анализ на публични политики Фондация „Пайдея“ Сдружение „Образователен свят“ Фондация „Заедно в час“ Народно читалище "Бъдеще сега 2006" Национална мрежа за децата Учители, преподаватели във висши училища, образователни експерти. ЗА ДАЛЕЧНОТО, КОЕТО ТАКА СИЛНО ПРИВЛИЧА

Само онези, които рискуват да отидат твърде далеч, биха могли да открият колко далеч може да се стигне. Т.С. Елиът ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕТО НА НОВОДВОРСКАЯ: ПЪТЯТ КЪМ ПРОЦЪФТЯВАНЕТО МИНАВА ПРЕЗ СВАЛЯНЕТО НА ПАМЕТНИЦИТЕ ОТ СЪВЕТСКИЯ ПЕРИОД вторник, 15 юли 2014 г. Из: Новодворская: процъфтяването на България ще дойде след раздялата със съветските паметници, от блога на Иво Инджев Ето какво казва Новодворская в телефонния разговор с Петър Стаматов от Юрочикаго (с малки съкращения поради неясноти в аудиофайла, който може да

53 бъде чут в списвания от българи сайт в Чикаго):

не, с разрешение на Районният комитет (на партията – КПСС) на Златни пясъци.

Петър Стаматов: Чух Ви по българското радио. Много се радвам, че се изказахте по българското радио, за да обрисувате ситуацията в Русия. Понеже много хора се заблуждават относно реалната ситуация във Вашата страна.

Далеч не по същият начин стояха нещата с пътуванията до Югославия, например, която се оценяваше много по-различно. Също така и Унгария, след въстанието и Чехословакия – след 1968. А България беше толкова надеждна! Просто родната сестричка Альонушка! И изведнъж и България се стяга да приключи със съветското минало! Моите поздрави! Това е много правилен път! Така както хората се избавят от каменните истукани, така те се избавят и от други неприятности от съветското минало. Например от беден живот. Защото започват да гледат не назад, а напред. И разбират до каква степен те са живеели лошо. Така че в тези страни, които премахват съветските монументи, се повишава качеството на жизненото равнище. Това е линия от една и съща верига. Така че намеренията на България са съвършено правилни. Пътят към процъфтяването минава през свалянето на паметниците от съветския период. А промените в Русия ще настъпят, когато видя, че са погребали Ленин и са свалили червената петолъчка над Кремъл. Да, и когато народът да направи своя западен избор и престане да гласува за комунистите.

Валерия Новодворская: Струва ми се, че е много трудно човек да се заблуди, относно ситуацията в Русия. П. С.: Заблуждават се, че съществува някаква алтернатива. В. Н.: … Жалко, че вашият водещ не ме попита за България. Там, според мен те имат хубава инициатива, за премахването на паметниците на съветската история. П. С.: (Обяснява защо и как не е чул цялото и интервю за българското радио.)

П. С.: Вашият съвет е да не се гласува на тези избори?

П. С.: Непременно ще предам думите Ви. В. Н.: В Чехия също продаваха на който им попадне и без да питат, а после се ужасиха. Възникнаха сложности с взимането на решения. Те се внедряват навсякъде. И в Латвия е голяма неприятност. Естония веднага взе решение да не продава никому (недвижимост). Те правят само съвместни предприятия. Във Финландия и Швеция също. А в Латвия „гонеха гаргите” и после се оказа, че в Юрмала всички курортни заведения са изкупени от руснаци. С цел последващо присъединяване. П. С.: Вие наистина ли смятате, че Русия може да се окаже чак толкова опасна? В. Н.: Да, много е опасна! Иска ли питане след това, което се случи с Грузия? П. С.: Да кажем, че е опасна за найблизките си съседи?

В. Н.: Да, естествено! Ние ги бойкотираме.

В. Н.: Не, за България той (радиожурналиста) не ме попита нищо. А аз тъкмо се канех да се порадвам, че най-накрая в България се случва нещо хубаво.

П. С.: Добре, тогава. А каква е следващата стъпка, защото изборите, така или иначе, са предопределени? За в бъдеще, какво трябва да се прави?

П. С.: Кажете тогава няколко думи.

В. Н.: Да се скъсат всички контакти с властта, с комунистите и фашистите и да се просвещава народа.

В. Н.: Руската телевизия, с голямо неудоволствие и даже с нотка на изумление, не е очаквала тя от България такова поведение. Тя (телевизията) се изказа по повод намерението на България най-накрая да приключи с артефактите от съветското минало. В Грузия вече не първи паметник премахват. Там вече няма и опити да се купува премахващият се паметник или пък да се възпроизвежда на друго място. Първоначално руснаците са имали намерение да изкупят всички съветски паметници и да ги поставят на „Поклонния хълм” (Поклонная гора) в Москва. За да не пропадало „доброто”…От прибалтийските страни те (руснаците) също не са очаквали нищо хубаво… И изведнъж България! Най-надеждното звено! (Каламбур с популярното в Русия ТВ-състезане „Слабое звено”.) Най-здравото в съветсковаршавската верига. А нали България се считаше за толкова надеждна, че за пътуване до там (на съветските граждани) пускаха с голямо желание, още при първо поисква-

В. Н.: Главната опасност е внедряването на чекисти за бъдещи цели. Те имат много хора, на които ще им бъде купено гражданство. Те ще започнат да гласуват по съответния начин. И ако те придобият недвижимост, в един прекрасен ден - ние предупреждавахме чехите, и… страната вече не е твоя. А дявол знае чия! Навярно имат желание частично да възстановят Варшавския договор. Те не правят нищо без причина.

П. С.: Ясно. В България има голям процент руснаци и в последно време около 200 000 (двеста хиляди) човека са получили българско гражданство. Това е много голямо число. Нашата страна наброява седем милиона жители. Наскоро чух тези числа от познат журналист.

В. Н.: Да, за по-далеч (на Русия) не ще й стигнат силите. Но България е много малка и също се намира наблизо. Разбира се, че няма да си „отворят устата” за САЩ. Даже и за Украйна няма да се протегнат. Не им е залък за техните уста. П. С.: Но за Украйна те се стараят. Поне така ми се струва? В. Н.: Но не им се удава много добре. С Янукович нещо не случиха. Там братята също мислят за своето си благо. Тези братя на московските „братя” нещо не искат много да им дават. Те не са отчели, че Янукович също е мафия, от Донецката. А след като в Грузия поне нещо им се удаде те започнаха да се прокрадват и към Латвия. Много голям е процентът на руснаците там – 40%. Така че България да се пази! Това не са безобидни инвеститори. КГБ инвестира. У нас сега няма независими предприемачи от КГБ. Ако е независим то той или шие терлици, като Ходорковски, или живее разорен в Лондон. У нас (в Русия), за да имаш бизнес, означава да се договориш с тях. А те могат много да си поискат. От Прохоров как поискаха, за да може той да разиграва комедии на президентските избори? А изборите са напълно контролирани. Всеки ще си вземе своето. Прохоров ще получи малко повече,

54 отколкото Путин е разчитал. Путин нарочно го е избрал, за да получи 2-3%, за легитимация на изборите, но хората не са глупави и Прохоров може да вземе до 7%. Ако не го „отрежат”. Нека България отчита всичко това! Става дума за независимостта на страната. В Латвия те имаха подготвен за провеждане веднага на нов референдум. Но сега, след една четвърт подкрепа за признаването на руския език, това е безсмислено. А иначе те се готвеха да проведат и втори, за получаване на гражданство, на всички желаещи. Без знанието на езика и конституцията. Т.е. на откровени врагове. Щеше да последва и трети референдум – за териториална автономия. А Вие разбирате какво значи това? Руски паспорти, териториална автономия, а после възниква някакъв конфликт, идват „миротворци” и следва сценарият с Абхазия и Южна Осетия. Така че те не са се успокоили. Предупредете всички в България! И преди да дават гражданство трябва да проверяват откъде се е взел и ако не отговаря на определени критерии, просто да не получава.

починала. Не ми се пише, не ми се мисли. Нелепа смърт, а можеше да живее още. Могла е да се предпази от смъртта. Късно се е обърнала за лекарска помощ. Така поне разбрах от съобщенията около кончината й. В моя блог тя често е присъствала. С видеокоментари, със статии. Тя за мен винаги, откакто я зная, е била ориентир: поразява нейната прямота, нейната отдаденост на истината: никакви компромиси не прави, никакви половинчатости, казва цялата горчива истина даже без да прибавя "гарнитурки" за по-лесно преглъщане. Не, няма такова нещо при нея: от истината трябва да боли. Та да лекува. Болката найвече лекува. Не мехлемите. През преживяването на болката, чрез надмогването й се отива към здравето. Тя беше лечител на душите. Особено на безвъзвратно опорочените души. Съвсем болните, увредените души. Никаква пощада не проявяваше към тях. Абсолютно никаква. Те затова и толкова я мразеха.

Борис Немцов за Валерия Новодворская: Лера – одна из немногих в России энциклопедически образованных людей, отличалась железной волей, убежденностью и принципиальностью. Компромиссы это не про нее. Ее травили, бросали в тюрьмы, признавали психически больной… но никому и никогда не удавалось ее нагнуть и сломать. Была она человеком чистым и светлым. Удивлялась, когда сталкивалась с подлостью, предательством. Несмотря на тяжелую жизнь умудрилась сохранить какую-то детскую наивность и доверчивость. Нет таких больше в России. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Тъжно ми е за гжа Валерия Новодворская. Не мога да се заема с нищо тия дни – откак разбрах, че е

КАК БАЙ ВИ ГАНЯ ФАЛИ... АХМЕД ДОГАНЯ вторник, 15 юли 2014 г.

ЕДВА КОГАТО СЕ ИЗКОПЧИМ ОТ БЕЗЖАЛОСТНИТЕ РЪЦЕ НА КАГЕБИСТОЧЕНГЕСАРСКИЯ ОКТОПОД, ЕДВА ТОГАВА ЩЕ МОЖЕМ ДА СЕ СМЯТАМЕ ЗА ИСТИНСКИ СВОБОДНИ вторник, 15 юли 2014 г.

най-чистите сред тях. А такива като нея си имат и ученици. Злото все някога ще бъде спряно. Стига да се борим срещу него така, както се бореше срещу злото тя. Руската "желязна леди". Така я нарекох приживе в блога си, напомняше ми с нещо на баронеса Тачър. Същата непримиримост срещу комунистическо-комунодното зло има в тия две велики жени. Да, и двете си отидоха. Но делото им остана като светъл пример за бъдещите борци. Трябва още много да се борим срещу кагебисто-ченгесарския октопод на комунизма и посткомунизма, който ни е хванал здраво за гушите и не пуска, а продължава да натиска и да ни души. Едва когато се изкопчим от безжалостните му ръце, едва тогава ще можем вече да се смятаме за истински свободни. За да постигнем това се иска огромна воля за свобода, нещото, което толкова силно вдъхновяваше и Тачър, и Новодворская.

Напишете "Новодворская" в Гугъл, изберете "изображения" и ще видите цялата злоба към тази жена от страна на "совките" (иде от "советский"), както тя ги наричаше, а аз ги наричам "комуноиди". Как ли не й се подиграваха, бяха й бесни, бесняха десетилетия срещу нея, издавателстваха се, а тя – един безукорно духовен, просветен, високо образован, чист човек! – живееше в други пространства и злобата им едва ли я е докосвала. Тя безспорно е най-мразеният обществен деец в Русия, а нали знаем кого най-много мразят в страни като Русия и България? Ами че най-добрите най-много ги мразят, най-умните, най-чистите, ония с най-здрав дух у нас са най-мразените! Ето, Новодворская, бидейки най-мразена, затова е била и най-достойна личност. Найдостойните личности у нас са най-мразени. Няма начин да не е така в страни на вилнеещата комуноидност като Русия и, за жалост, като България. Сега враговете на Новодворская ликуват. Няма я вече, значи мерзавците ще могат да си вилнеят необезпокоявано. Найвероятно затова така ликуващо мълчат тия дни. Няма вече мощния й глас. Злото в Русия може да тържествува. Доброто загуби една от своите опори. Но няма да бъде погубено, това просто няма как да се получи. В Русия има още много свестни хора след като си отиде Новодворская - една от

Брееей! Хитро момче излезе, да е живо на баща си: всинца ни измами! До един ни прецака бе, нанагледният, да му се неначудиш колко много го бива! Мошеник от класа! Ашколсун! Бравос! ИСТИНСКОТО Е ТОВА: САМИ ДА ПРЕДИЗВИКВАМЕ ПРОМЕНИТЕ!

Да чакаме да реагираме на промените не става, вече сме безнадеждно закъснели – щом промените вече са станали, а ние тепърва се гласим да реагираме спрямо тях. Истинското е това: сами да предизвикваме промените. Човечеството се дели на два вида хора: малцината, които предизвикват промените и останалите, които се нагаждат спрямо тях, които реагират когато промените вече

55 са станали. Нека да бъдем от първата група – и тогава ще живеем в един значително по-добър свят. По повод на изказване, което срещнах в един документален филм, от който хванах само малка част – и чието име даже не зная. Мисля, че беше по канала Дискавъри, но така ми заседна в главата, че сега се опитвам да го възпроизведа със свои думи обаче; за думите не гарантирам, но за смисъла гарантирам... НЕ ЧАКАЙТЕ СИСТЕМАТА ДА СЕ ОПРАВИ И ДА ВИ РЕШИ ПРОБЛЕМИТЕ: ПРОБВАЙТЕ СЕ ВИЕ! вторник, 15 юли 2014 г.

Попаднах на ето този чудесен текст, който е обръщение Към абсолвентите от Велико Търново, отправено от техния преподавател по право К.Таков; понеже напоследък си имаме "вземане-даване" с правораздавателната или с правосъдната система (във връзка с борбите ми за промяна в системата на образованието), та се впечатлих от този текст, казва много истини. заслужава си да го прочетете, а за читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ избирам ето този откъс: ... И тъй като възрастта ми го предполага, а възможността да говоря пред вас ме изкушава, ще си позволя да ви досадя с няколко препоръки.

1. Не чакайте системата да се оправи и да ви решава проблемите. Пробвайте се вие.

2. Търсете себеподобни и се обединявайте – не в партии, а по симпатии и активна подкрепа. Защото много е страшна самотата на борещия се за правдини, лишен от подкрепата на тези, за чието благо се жертва. Не го оставяйте. Забелязали ли сте, че начело на обществени структури често застават не кадърните, а амбициозните. Талантът не иска да управлява и по-скоро се гнуси да го прави, а наглостта копнее. Затова – 3. Не пускайте наглите да ръководят. Не поощрявайте безочието чрез пасивността си. А ако вече сте пуснали някого – поне го контролирайте. Не се гнусете да участвате в управлението. То е ваш дълг и необходима тегоба.

4. Не се вторачвайте в лошите примери, като недосъзирате светлите. Както най-добрите са 5% от хората във всяка една група, така и най-злите са пак 5%. Светът обаче се прави от останалите 90%. Не ги презирайте. Работете с тях и за тях. Най-добрите ще се справят или – което е по-вероятно – ще загинат (знаем, че открай време най-свестните са ги посвещавали на боговете, защото този лош свят не е бил достоен за тях). Най-лошите 5% ще останат непоправими и смъртта ще ги завари преди да се покаят. Не ги оставяйте да задават тона.

5. Правете, което трябва, да става, каквото ще. Може и да е банално, но е вярно. За да го осоля малко, да ви споделя, какво казваше Съдия Румен Янков – „Като не знаеш, какво да направиш, приложи закона.“ 6. Не чакайте бързи плодове от усилията си. Често от стремежа ви ще излезе нещо много по-различно от очакваното. Радвайте му се. Не бъдете в плен на предварителните си представи. Не искайте всичко и веднага. Няма да стане. Но малките стъпки са мислими и реални. Те ни водят напред. Раят обаче не е зад ъгъла. Ние вероятно няма да стигнем до него. Не бъдете егоисти – оставете и за бъдните поколения да свършат нещо. Но им проправете малко път напред. „Отчаянието е любимото дете на гордостта“ – като искате всичко веднага, си въобразявате, че можете да изкорените злото набързо с устремните си действия. Безумна гордост е да продължите да го вярвате и след сегашната си възраст. Усмирете се и помнете, че гордостта е грях. Смъртен грях. Успехът не е на края на 100-те метра спринт, а на 42-ия километър на маратона. За да завърша с нещо западно и купешко – Le droit, ce n`est pas la loi. (Правото, това не е законът). Пазете правото. Включително и от закона. А дано то ви огорчава сравнително рядко. БАЙ ВИ ВУЧКОВ КАТО ПСИХОЛОГИЧЕН ФЕНОМЕН

МАСОВО-

вторник, 15 юли 2014 г. Вучков е много удобен за ченгесаро-олигархичното статукво. Затова и го пласират толкова по медиите. Водят го като мечка от медия в медия. Освен това е подходящ за дообезвреждане на наивниците като ги заразява с още по-големи дози малоумие и наивност... Това плямпало, дето не може да си контролира ченето, е една останка от комунизма, която е много подходяща за оживя-

ване на дефектите на масовото съзнание от онова време. Тогава нацията беше видиотена тълпа, Вучков сега спомага за постигане на същия ефект. И затова е толкова полезна за кукловодите медийна "звезда", обслужваща тъй старателно ченгесароолигархичното статукво.

Виждате, че сума ти народ, дето дори се смята за "ентелегентен", се връзва на плямпаниците на бай ви Вучкова... И КАКВО, ТРЯБВА ЛИ ИВАН КОСТОВ ДА ИМА МЕДИЙНИ ИЗЯВИ: А ВИЕ КАКВО МИСЛИТЕ ПО ВЪПРОСА? вторник, 15 юли 2014 г.

Emil Jassim във Фейсбук си позволи едно непремерено изказване по адрес на Иван Костов, което предизвика интересна по моето възприятие дискусия, засягаща, така или иначе, важни въпроси около поведението на десницата у нас и нейните лидери. Ето какво каза този млад човек, историк, а след това как реагира на изказването му мой милост, заедно с доста други хора; дискусията заслужава внимание според мен; включете се и вие ако искате: Emil Jassim каза: Всъщност е най-добре Костов да мълчи. Наистина да се откаже. Каквото и да каже, независимо дали дава правилни рецепти за лечение на държавата или просто коментира злободневна фактология, все ще е в ущърб на дясната идея, на Реформаторски блок, на един блестящ млад политик като Radan Kanev. Затова, г-н Ivan Kostov, вече е време наистина да се пенсионирате и да отказвате медийните изяви, както направихте след загубата на изборите през 2001 г., когато всъщност не трябваше да мълчите. Сега обаче трябва. И да, казвам Ви го като

56 човек, който винаги е гласувал само и единствено за партиите, в които Вие сте членували или водили.

Adelina Marini каза: Е, точно това имах предвид и аз. Браво!

Nikolay Angelov каза: Ако става дума за интервюто му сутринта, лично на мен ми се струва, че каза доста смислени неща. Ангел Грънчаров каза: Откъде-накъде Костов пък специално да мълчи?! Как пък ще си позволява да дава такова едно задължително предписание човек, който, предполагам, има претенцията, че уважава свободата?! Как така, не разбирам, когато някой човек, в случая Костов, каже нещо (а Костов казва това, което мисли, той е доказано мислещ човек, мислещите хора пък се вълнуват от истината!) та значи как е възможно да се мисли, че ако се изрече нещо, имащо отношение към истината, това пък, представете си, щяло било да навреди на... РБ и на Радан Кънев?! Ако Костов трябва да мъчи, за да расте рейтинга на Кънев и РБ, и цената за това е да се страхуваме от истината, то това изобщо, ама изобщо не говори добре и за Р.Кънев, и за РБ, и за тия като г-н Касим, които си позволяват да изказват такива умопомрачителни предписания кой да мълчи и кой да говори. Унизително е човек, имащ претенцията, че уважава човешката свобода, да си позволява такива изказвания. Ако цената за такива изказвания срещу Костов е да показват дадения човек почесто по телевизиите, то моралната нечистоплътност тук почва да се набива на очи. Забелязал съм, че медийни любимци са тъкмо хора, които често правят подобни антикостовистки изцепки... И още нещо, понеже съм досаден и долен човек, който много държи на морала: изказване от типа "... един блестящ млад политик като Radan Kanev", отнесено към актуалния политически лидер, ми звучи като нескривано подлизурство, особено когато пък е съпроводено от невъздържана ругатня към предишния лидер. Такива изпълнения автентичните дясномислещи хора не си ги позволяват, напротив, срамуват се от подобни прогизнали от аморализъм изпълнения...

Emil Simeonov каза: То хубаво ама като откажат Иван, после ще откажат и Радан?

Emil Jassim каза: Забелязал съм, г-н Грънчаров, че когато един политик изгуби едни избори, както г-н Костов самонадеяно направи през 2001 г., когато заяви "Няма кого друг да изберете" и не предвиди комунистическия финт с Царя, той трябва или да подаде оставка начело на партията си, или да говори толкова много с медиите, че да обясни какво се е случило и кои са добрите.

Г-н Костов две години мълча. Създаде ДСБ и после аха да задуши и тази политическа сила. Вероятно си спомняте, че много от членовете на България на гражданите са всъщност бивши ДСБ-членове, защото именно г-н Костов не им даваше възможност да поведат напред ДСБ. А дали г-н Костов казва истината, не мога да знам. И имам известни основателни съмнения спрямо неговите мотиви да говори. Наред с това съм дълбоко убеден, че в политиката би следвало да важи принципа primum non nocere, както е и в медицината – въпрос на хигиена. Иначе с по-голямата част от тезите на г-н Иван Костов съм напълно съгласен. Това обаче не значи, че е полезен нито на страната, нито на десните. Защото, когато някой е загубил доверие (а г-н Костов за съжаление пропиля огромното доверие, което имаше у него с поредица от загубени избори), дискредитира именно истината. И не ме разбирайте погрешно – просто Костов дори да каже, че обича майка си, медиите и обществото ще скочат със заглавия като "Костов мрази баща си". Когато един имидж е невъзможно да бъде възстановен, нека просто се отдаде на наука. Ангел Грънчаров каза: Вижте какво, г-н Jassim, много съм мислил по случилото се в прехода, в това число и случилото се в 2001 г. и след това, наблюдавал съм процесите в СДС отвътре още от създаването му, Вие сте млад човек и едва ли имате такива наблюдения. И съм писал по тия въпроси, разказал съм как аз съм изтълкувал случилото се. Сега не му е мястото да повтарям тезите си, ще се отклоним от същината на разговора. Обаче ми прозвуча много грозно Вашия призив точно Костов да мълчи, един вид Вие сякаш го лишавате от гражданското право да говори; всички имат право да говорят, даже и без да имат какво особено да кажат, само Костов, видите ли, ще го лишим от това право. Разбира се, дали ще говори или няма да говори това ще го решава Костов, не Вие, не аз. Тъй че главата ми не може да побере що за призив си позволихте, и то с тъй благородната цел, видите ли, да не бил вредял на... Радан Кънев и РБ! не зная дали си давате сметка какво направихте, но призивът Ви прозвуча на мен специално много зле, направо грозно. Знам добре, щедро платени медийни мерзавци поработиха добре и спечелиха доста за да да създадат негативен образ на И.Костов, образ, на който, виждам, и Вие робувате. Аз пък не съм човек да се оставям един играч като Кеворк Кеворкян да ми определя мисленето за Костов или за когото било. помислете ако искате над думите ми. Дияна Цекова каза: Боли, но е така, както казва младия човек...

Ivanka Dimitrova каза: "Когато един имидж е невъзможно да бъде възстановен, нека просто се отдаде на наука." Това казва всичко и не се отнася само за Костов, просто постулат и ако сме наистина интелигентни десните трябва да спрем да се отдаваме на лични пристрастия, а да мислим напред, ама много напред и да забравим миналото . Ангел Грънчаров каза: Апропо, имиджът на Костов е нормален; у нас поначало народът не обича мислещите хора, свестните, качествените, правдолюбивите хора у нас са необичани; вижте какви са любимците на мнозинството: Боко, Бареков и пр. Тъй че с имиджа на Костов всичко е съвсем наред. Когато наивниците, които днес все още се прекланят пред Борисов осъзнаят, че това, което казва Костов, а не Борисов, е вярно и е добро за България, и почнат да подкрепят Костов, едва тогава България ще почне да се съвзема; Костов, апропо, на три пъти е извеждал страната от по-тежки кризи от настоящата, това поне като историк би следвало да го знаете прекрасно! Ангел Грънчаров каза: Г-жо Dimitrova, помислете, моля, поне малко: тия, които разбират от управление на държавата, и то многократно са доказали, че умеят да управляват, да решават тежки проблеми и пр., по тъй "бляскавата теза", която Вие поддържате, би следвало да се занимават с... наука, а пък с управление на държавата следва да се занимават хора, очевидно несъстоятелни, неспособни за тази нелека задача?! И какво излиза, според "бляскавата теза", която поддържате?! Излиза, че държавата ни добро няма да види, това излиза...

Vasil Todorov каза: На Костов никой не може да му затвори устата а и той не бръщолеви глупости като Бойко! И времето на Радан ще дойде...!

Mario Parushev каза: Ако Иван Костов има опит, както сега е модерно да се казва експертиза, не виждам какво пречи да се изказва и какво пречи това на "един бестящ млад политик". Радан Кънев е в политиката и е един от лидерите на РБ, идват избори, и ние ако не го уважаваме за личните му качества, какъв Костов, чия сянка и изобщо накъде отиваме.

Emil Jassim каза: Г-н Грънчаров, това, че само умните, красивите и интелигентните разбират г-н Костов е една от причините ние, хората с десни убеждения, да не сме парламентарно представени. Докато посланията на един политически лидер не бъдат преведени на разбираем за всички език, няма как да да се получи случката. За пореден път Ви казвам и с това смятам, че спорът е вече безсмислен – каквото и да каже Костов, не е ОК. Така той

57 е предпоставил нещата с мълчанието не когато трябва и с говоренето не когато трябва.

Vasil Todorov каза: Рейтинга на Костов е по-голям от този на РБ, няма как един от авторите на финансовата и банковата стабилност в БГ да мълчи и то точно в този момент, че какво разбира Радан от финанси?!

Emil Jassim каза: Офффф! Цялата ни работа такава, г-н Тодоров. Хосле се чудим защо десните в България ни една европейска дясна вълна не успяха да хванат в последните 10 години. Моля, не продължавайте с "железните" си аргументи. Не успяват да надвият реалността.

Vasil Todorov каза: Реалността е повече от посредствена...

Mario Parushev каза: Емо, защото наистина идват избори, как искаме да ни приемат хората, ако ние сами не си се приемаме, противопоставянията Костов-Радан Кънев, ДСБ-Кунева и изобщо всякакви противопоставяния в такава посока, това е което пречи на дясното. РБ сега има шанс, от нас зависи да го направим реалност и възможност.

Emil Jassim каза: Да, сър, и от това Костов да се пенсионира. Каквото и да каже, няма шанс. Това му е образът, независимо дали е прав или не. Г-н Тодоров, явно Вие живеете в един по-малко посредствен свят, където автентичната десница управлява България. Завиждам Ви малко.

Rumiana Iordanova каза: И защо да мълчи? Вие не го слушайте! Като сте убеден демократ-чуйте всяко мнение и си правете избора! От много мълчание кресльовците ни докараха до дъното!

Miroslav Dochev каза: Вие какво искатекато доказан капацитет в областта, да го канят за коментар и той да не ходи, за да не ви разваля рахата с лошите новини за бгдействителността?! Хайде де, оптимисти!

Stanislava Zaprianova-King каза: Според мен, (доколкото успях да разбера кой какво казал от вчера и днес, защото не съм в България), емоциите на всички в тази дискусия да доста силни. Аз също съм доста емоционална, що се отнася до загубата на СДС от 2001ва, от цялостната кампания за РАЗмазване на имиджа на Костов, и т.н. Случващото се, а и тази дискусия, ме карат да си направя следните изводи: 1. Обществото ни все още е на много... емоционален стадий, (червен според цветовете в модела на развитие на обществата Spiral Dynamics), 2. На този стадий е трудно да се приемат фактите, такива, каквито са и да се търсят трезви политически И иконимичеки решения водещи до просперитет. Аз, въпреки цялата болка, (Г-жо Цекова), се опитвам да гледам трезво на случващото се в България, (както и да съм на жълтите павета ревяща за оставка, когато съм в страната си), възприемам идеите на Иван Костов като идеи на финансов експерт, какъвто той е. не съм от хората, които искат да "загърбим" миналото. Не. Но моля хората тук, в тази дискусия поне, да видим къде и кой е "истинският враг", и да си вложим енергията в справяне с него. Благодаря за хубавите думи на всеки!

Borislav Gueorguiev каза: Г-н Ангел Грънчаров, едва ли правите добра услуга на г-н Иван Костов, защитавайки го точно по този начин! Напълно подкрепям написаното от гн Emil Jassim! Както написа преди няколко часа един млад политолог – Adrian Nikołov: хора, разберете едно нещо – ангели и светци в политиката НЯМА! Не правете от г-н Костов икона – добавям аз. В някои интелектуални среди необяснимо за мен се развива култ към личността на г-н Иван Костов, което е вредно за дясната идея. Навремето това проваля и генерал Шарл дьо Гол, а не независимостта на Алжир. Иван Костов има вече своето място в историята и затова е найдобре наистина да замълчи и да престане да ни разсмива с великите си "научни открития" на неговата Лаборатория. Така мисля аз. Как точно стигнахте до извода, че е "светлинни години пред тях"?

Letiashtata Kozzila Erato каза: За всичко мога да се съглася, но това че господин Кънев е блестящ политик... как да кажа... и двете думи в тази фраза ме притесняват много що се отнася до господин Кънев, но това е персонално мнение и то на човек, гласуващ за Реформаторския блок.

Miroslav Dochev каза: Явна е целта на този пост и на други като него-да се вбие клин между Костов и Кънев... И моля г-н Джасим, да не ми се трият коментарите, ако са били не добри и излагащи, излагам само себе си... а и не е демократично, а цензура!

Дияна Цекова каза: Оставате неразбран от повечето, г-н Джасим, но публикацията ви ми отвори очите, за нещо което съм предъвквала доста време... в моралната част от съзнанието си. Просто не съм си го признавала... Наистина боли, за пропуснатите възможности...

Pavel Stella каза: Г-н Jassim, явно споделяме симпатии към Радан Кънев, и аз като Вас се радвам, че той е лидерът на ДСБ в този момент. Готов съм дори да призная, че през последната година Иван Костов имаше медийни изяви, които подкопаваха лидерството на Радан. С оглед на днешната изява

обаче, да се противопоставят двамата е неуместно; позициите им се допълват. Точно заради компрометирания си публичен образ и заради позицията на човек, който едва ли някога пак ще се явява на избори, Костов може да си позволи директно да каже истината: че КТБ е жертва на организирана атака, че липсващи кредитни досиета за 3.5 млрд. е абсолютна басня, и че причината да ни я разказват, е желанието на група бизнесмени да не си платят това което са изпили. Радан, предполагам, е наясно за същото, но е длъжен да облече убеждението си като програма за борба с мафията, защото в крайна сметка разчита в парламента да го вкараме ние, хората на които им се води борба с мафията. Той не може да си позволи да звучи нито за момент като защитник на Цв. Василев, докато Костов може, докато се опитва да обясни ужилването...

Stoyan Stoyanov каза: А най-добре ще е да започнем да мислим.

Dimitar Iliev каза: Какво ли би казал сега. След като лъснаха машинациите, които правят институциите и които без неговото интервю сутринта, едва ли някой би се осмелил да назове отново тази вечер!

Stoyan Stoyanov каза: Всъщност Радан Кънев няма нужда от такива услуги. Познавам много хора дето веят байряците сега и ги вяха по същия начин и за Костов и ще ги веят след Радан за някой друг. Георги Касъров каза: Е аз по тая логика, аз знам хора дето нищо не правиха на предните избори и чакаха Радан да се провали а сега ги виждам с байряци. Петър Цветков каза: Емо, не ми е ясно защо човек като теб се включва в сипенето в продължение на повече от десетилетие на черен пи ар над главата на Костов. Неприятно ми е да чета такива неща от някой, който се самоопределя като "дясномислещ"; отделно - изключително неуместно е да даваш такива категорични напътствия в стил "реклама на кока кола" (трябва...) да бил замълчал един от малкото политици, които имат какво да кажат по темата (не само за десномислещи).

Toly Uzunova каза: Трябваше ли Костов да мълчи за нещо толкова важно, само защото името му предизвиква винаги експлозии? Мисля, че съвестта му не би позволила. Ако се интересуваше само от конюнктурата, да, но той разсъждава като държавник, загрижен за държавата. Това че не го послушаха, ще струва скъпо на всички нас.

Pavel Stella каза: Stoyan Stoyanov, образът на Костов е компрометиран благодарение

58 усилията на поколения професионални словоблудци и политинженери. Това, че не е компрометиран в твоите и моите очи не променя горчивите факти: за съжаление, Костов е победената страна в дългогодишната пропагандна война, която се води срещу него. Вторият ти въпрос заслужава детайлен отговор, чието място определено не е тук. С две думи: липсваше достатъчна подкрепа от страна на г-н Костов за коалиционната политика на г-н Кънев.

бива ревност от такъв личностен тип да взема надмощие с средите на десницата, щото тъкмо десните хора и политици би следвало най-много да ценят личностното начало, пък и личността по принцип. ДИСКУСИЯ: МИТ ЛИ Е "ТУРСКОТО РОБСТВО" И НАИСТИНА ЛИ ЦЕЛИ 500 ГОДИНИ СМЕ БИЛИ "РОБИ"? сряда, 16 юли 2014 г.

Bira O'Skara каза: апсолутно.

Pavlin Tzvetkov каза: Известно е, че отношението ми към Костов не е положително, но истината е, че ако вземе Костов да се връща назад по пътя, който е извървял, трудно ще срещне някой от идещите подире му "нови политици" тип Радан Кънев. Сравняват се само наистина съпоставими личности, така както прави Плутарх. Ангел Грънчаров каза: Г-н Gueorguiev, за никакъв "култ към личността на Иван Костов" не става дума, фантазирате си, а става дума за култ към приличието в политиката, също така и култ към уважението на другата личност, колкото и тази личност да ти е неприятна или да е обругана от някой. И дори от медиите да е обругана една личност, това не значи, че даже хора, имащи претенция, че са десни (и че са свободолюбиви) могат да си позволят гаврите с тази съответната личност. Моля, не усуквайте и не се правете на ударен, не можете да изопачите думите ми. Освен това, драги ми Gueorguiev, си личи, че изпитвате неудържима завист по отношение към научните качества на Костов, нали познах, че това всъщност мотивира ненавистта Ви към него? Костов е личност, при това достойна, с огромен личностен потенциал, който явно при Вас доста е ощетен... Ангел Грънчаров каза: Г-н Jassim, ако Костов почне да мълчи, както го съветвате, тогава нали знаете кой единствен ще продължи да говори? Ами, примерно, такива като Митю Гестапото ("професор Димитър Иванов" се зове днес въпросния бивш шеф в ДС) – който току-що се изказа отново по една телевизия, той в телевизиите е нещо като дежурен само Вучков го бие по такива изяви! – ще останат само да говорят, само те ще определят разбиранията на хората Вие това ли искате? Ако РБ не осъзнае колко мощен потенциал има тъкмо Костов за разбирането на заблудите, които сее олигархичната пропаганда, горко на тия, които го ръководят. Костов, факт, е лидер и има нужната харизма. Тия неща са рядкост. Кунева, примерно, няма такава харизма, колкото и да се напъва. за Радан Кънев ще видим дали нещо подобно ще има. Но не

Кратка моя публикация на тема "Турско робство" у нас наистина не е имало: само робът може да се гордее с това, че дедите му били роби! предизвика много коментари в блога, на страницата ми във Фейсбук и къде ли не. Интересно е тази дискусия да бъде запазена, е, с оглед на това правя нужното; след време може би ще е интересно как се е мислило по този въпрос; много неща, и то важни, от народната ни психология прозират зад тия мнения; ето, вижте за какво става дума: 148 коментара: Ahmed Kuytov каза: Страхотно мнение!! Това аз много пъти съм го повтарял на мои познати, обаче винаги ми казват: ти се казваш Ахмед. Най-много ми допадна изречението "Свободния, обичащият свободата човек няма да се гордее с такава перверзна гордост от съзнанието, че дедите му били роби – това е изключено." Ангел Грънчаров каза: Мислещият човек, обичащият истината човек, какъвто по дефиниция е философът, не може да мисли иначе :-) Колега, радвам се, че мислим в една и съща посока! :-) Христианна Павлова каза: Ако трябва да мислим в тази насока и да вземем предвид аргументите на г-н Грънчаров, може да се каже, според мен, че "турско робство" като определение за този период може да не е правилно, но по-добро не е измислено. Основни аргументи за оборването на тезата за робството е, че християните са имали някакви имоти, елементарни религиозни права, който в един момент дори са били узаконени, заемали дори висши държавни постове и т.н.Ами ако погледнем летописите, ще видим, че още от античността е имало низши и висши роби, с чиито живот господаря е разполагал неограничено и поло-

жението им, независимо колко е издигнато, не ги прави по-малко роби.Те са участвали дори в армията (както нашите еничари – спомняте си по какъв хуманен начин ги събират, нали?), като в римската армия са можели да извоюват свободата си, докато в турската нашите момчета са имали привилегията да са "елит" с промито съзнание, което май пак не е особено хуманно.По темата може да се напише много и да се направят много паралели, но да се твърди, че е имало някакъв си феодализъм с "особености", които включват известните и не толкова известни на широката публика зверства, е меко казано кощунствено. Знаете ли най-вече заради кого? Заради бабите и дядовците ви, които също са били клани и тормозени по един или друг начин и чиято памет днес оскърбявате.И между другото, без да се заяждам, само да Ви информирам, че НИКОЙ НЕ СЕ ГОРДЕЕ С ТУРСКОТО РОБСТВО! ВСЕКИ БЪЛГАРИН СЕ ГОРДЕЕ С ОСВОБОЖДЕНИЕТО ОТ НЕГО! И С ИЗДРЪЖЛИВОСТТА НА БЪЛГАРСКИЯ ДУХ ПРЕЗ ТЕЗИ ВЕКОВЕ! Ще Ви помоля добре да го запомните, за да не говорите или пишете подобни нелепици из форуми и събирания. Ангел Грънчаров каза: Госпожо, оставете патриотарската патетика, тук не сме Русия, тук е Европа. Първо, роб по понятие е оня, който не принадлежи на себе си, а на някой друг, т.е. е собственост на друг човек. Такова нещо да се каже за всички българи от онова време е пълна глупост, още по-лошо то просто не е истина. Второ, не бива да обиждаме дедите си като ги наричаме роби, да те наричат роб при положение че не си е жестока обида. Поколението на робите по традиция също са роби, от тази гледна точка вие обиждате сега целия български народ като ни смятате също за роби. Точка. Требе да се мисли като се говори или пише. Точка. Анонимен каза: Това е въпрос на дефиниция и конвенция и целият този спор е схоластичен и умозрителен, но кой знае защо след 1989 периодически се подгрява. В строгия смисъл на думата българите, макар и ограничени своите права, със сигурност не са били „роби” в пълния смисъл на думата. Турско „робство” е просто една метафора или евфемизъм, който така или иначе се е наложил и е трудно изкореним. Иначе и „спиралата” на ДНК всъщност не е спирала, а винт, защото се развива не в две, а в три измерения, но се е утвърдило формално неправилното понятие „спирала”. Има много други подобни примери. Иначе е напълно възможно дори цял един народ да стане „роб” и за това има примери от античността. „Робството” не е въпрос на свободен избор, иначе нямаше да е робство, а на ПРИНУДА, и също така не е непременно психическо състояние.

59 А „завършени” роби в античността много често са ставали за какво ли не, дори нерядко са били по-начетени и образовани от господарите си. Самият Платон в един момент е бил продаден в робство! В древния Рим много учители, писари и т.н. например са били роби. Имало е също много случаи на освобождаване на роби, които след това често са се издигали в обществото. Епиктет например е бил освободен роб. Ангел Грънчаров каза: Аз пък напоследък все повече се удивлявам колко проницателна е античната представа: хората по рождение биват свободни и роби; роб е оня, който не владее себе си, сиреч, е един вид роб по душа. Да, става въпрос за робски души душите на хора с робска психология, хора, които не могат или не искат да бъдат свободни. Хора, които ненавиждат свободата щото със свобода лесно не се живее. И това разделение на хората важи и до ден днешен; не става дума че в прекия смисъл на думата някой бил роб на някой друг, не за това става дума; става дума за това, че толкова много хора не могат и не желаят да поемат пълната отговорност за себе си и предпочитат да се подчиняват на друг човек (на началството, на собствената си жена и пр.). Харизват свободата си на други хора тия роби по душа и по манталитет. Не сте ли срещали такива непълноценни човеци? Не ви ли е правило впечатление, че са такива? Ами ако не ви е правило впечатление тогава дали и вие самите не сте като тях? :-) Томи Томев каза: Роб е този на когото са му отнели собствеността, няма право на свободно предвижване, няма право на образование и религия на майчиния си език, няма право на самостоятелно икономическо и професионално развитие. Това всичкото няма нищо общо с действителността по българските земи когато османската империя е отнела държавността на нашите прадеди. А всичко това се е случило когато Русия идва 1944 година да ни "освобождава". Аз бих казал, че тогава сме били под руско комунистическо робство. Ангел Грънчаров каза: Съгласен съм, ние, българите, роби бяхме съвсем наскоро, по времето на комунизма. Затова и до ден днешен толкова много българи още си дирят господаря, все още се надяват да намерят някой, който да ги оправя... това е главният проблем на мнозинството от българите, не разбират и не обичат свободата. Надеждата ми е че младите ще променят тази тенденция и свободните хора постепенно ще станат повече - в сравнение с хората с робска психика у нас. Светлин Тачев каза: Имало ли е българска държава? Нямало е! Имало ли е революционно движение? Имало е! Имало ли е Ап-

рилско въстание? Имало е! Е, ако нямаше робство, то срещу кого се е вдигнало. Стига с тези нелепи разсъждения, защото са смешни и безпочвени. Ангел Грънчаров каза: Някои имат трудност да приемат историческата истина изглежда най-вече по причина на това, че калпавото образование у нас им е набило в главите някои коварни митологеми (лъжи); на второ място други хора се заплитат в това, че не могат да разграничат някои прости понятия: примерно това, че не сме имали държавна независимост, че сме нямали своя държава съвсем не ни прави роби на турците, това са пълни глупости. Това, че държавата, в която сме живели, Османската империя не е била българска, а турска, не произвежда българите автоматично в роби, а турците – автоматично в наши господари. Османската империя е била една много космополитна империя и затова е крайно невярно владичеството над българските земи и народ в тия 500 години да бъдат определяни с термина "робство". Робът е собственост на друг човек, ние, българите, не сме били такива, имам предвид нашите деди. Те са имали много права. Някои от българите са заемали високи държавни длъжности в Империята. Всъщност истински роби ний, българите, бяхме съвсем наскоро, по времето на комунизма, когато партията БКП беше абсолютен господар и собственик на всичко, а пък ний, хората, й бяхме изцяло подвластни, даже животът ни принадлежеше на нашите господари комунистите.

(Прочети ДО КРАЯ >>> в коментарите след самата публикация) АРОГАНТНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА БЮРОКРАЦИЯ, ПОДОБНО НА ОКТОПОД, Е ЗАДУШИЛА ВСИЧКО, НЕ Е ОСТАВИЛА НИ НАЙ-МАЛКО МЕСТЕНЦЕ ЗА МЪРДАНЕ, СИРЕЧ, ЗА СВОБОДА! Ето какво писмо написах току-що на моя адвокат: Здравей, г-н И., Днес занесох и заведох исковата молба с документите в съда. В потвърждение на това ти пращам копие на първата страница ведно с входящия номер. Докато пътувах към Районния съд в Пловдив през

цялото време валеше хубав, спокоен дъжд - дано и на нас дялото ни върви по вода, хаирлия да е! Аз съм убеден, че ние двамата заедно и с Божията помощ ще съумеем да защитим истината по това дяло, ще успеем да дадем отпор на ония сили, които си въобразяват, че у нас с човешко същество безнаказано може да се постъпва по толкова грозен начин – както дръзнаха тия именно сили да постъпят с мен! Е, те щом искат, щом смятат, че може, нека да постъпват както си искат, ала ние чрез съда ще им докажем, че това няма да е безнаказано. Благодаря ти много за всичко, което направи за мен, за това, че прие присърце проблема ми и че осъзна, че в това дяло ние заедно ще се борим за една голяма кауза: за нашето човешко право да не сме нито роби, нито слуги на самонадеяната и самозабравила се арогантна бюрокрация, която си е втълпила, че България й и нещо като бащиния, че нашата държава й е нещо като частна собственост. Не е така, ние няма да допуснем да бъде така. Ще докажем, че и в наши условия един човек може да работи свободно, с пълно себеотдаване, без да бъде погасяван творческия му пламък само и само да се угоди на тщеславието на въпросната самозабравила се арогантна сила. Извинявай че така ти пиша в този момент, но едно че се развълнувах заради паметния момент (два месеца отдадох всичките си сили да подготвя това дяло!), а, на второ място, ми се прищя да споделя емоцията си не само с теб, но и с читателите на блога ми, които знаят всичките ми истории, историите на моите борби с същата тази арогантна бюрокрация по специално в сферата на образованието, където тя, подобно на жесток октопод, е задушила всичко, не е оставила ни най-малко местенце за мърдане, сиреч, за свобода. Пита ме дали има начин онлайн да се информираме за това как текат работите по едно дяло след като то вече е заведено. Оказа се, че в Пловдивския съд няма такава възможност. Като попитах чиновничките те ме изгледаха злобно, пък после една промърмори: като излезеш извън съда, има едно бюро, там се обърни, те ще ти кажат всичко. Излязох и оказа се, че отвън, токудо входа, има един офис, на стъклата на който пише "Подарък от американския народ", да, точно така пише, и вътре има една дама, която дава такава информация! Значи проклетите американци - знаеш какво за американците е правосъдието, то за тях е най-свещена и възвишена институция! - у нас са направили това, което българската държава не е благоволила да направи, именно, да може човек свободно и лесно да разбере как тече хода на съдебното му дело. Изненадах се, впечатлих се силно, та затова ти пиша и това обстоятелство. Тия дни ще ида там да проверя как върви моето

60 дяло за клевета срещу същата тази особа, срещу която днес пък заведох дяло за отмяна на крайно дискриминационната, обидна и несправедлива заповед за уволнение. Това е. Хубав ден ти желая! Всичко добро! С поздрав: Ангел Грънчаров НАЙ-МНОГО СЛЕДВА ДА МИСЛИМ ТЪКМО ЗА НЕЩАТА, ИЗГЛЕЖДАЩИ НИ СЪВСЕМ НЕСЪМНЕНИ...

давам пример за това. Факт: трябва да се мисли дори и за онова, което ни изглежда несъмнено. Или най-много следва да мислим тъкмо за нещата, изглеждащи ни съвсем несъмнени... БРОЙ 13 ОТ 1 ЮЛИ НА ВЕСТНИК ГРАЖДАНИНЪ ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА – И СЪЩО В РЪЦЕТЕ НА АБОНАТИТЕ СИ

сряда, 16 юли 2014 г.

Тази мисъл буди възражения у мен: учителят, добрият учител трябвало да учи накъде да гледаме, но не какво да виждаме; да, но изборът на посока ("накъде да гледаме") нима не трябва да е приоритет на самия учещ, на младите, на които учителят само помага да учат?! Ако от учителя зависи посоката, в която учениците или младите да гледат, то тогава ще се получи нещо крайно неприемливо: всички да гледат все в една и съща посока, сякаш са нещо като автомати, като роботчета и пр.?! Нали навремето, в ерата на комунизма, така рисуваха плакатите: всички гледат в една и съща посока, спомняте ли си ги тия плакати? А нормалното, естественото е всеки сам да избира и посоката, в която да гледа, което именно е област на неговите специфични интереси, потребности, на неговата оригиналност, на неговата свобода на самоопределение. Изборът на посока, в която да гледаме, е предпоставка на избора на път в живота, ето това вече, сами виждате, е нещо най-основно, то не може да се дирижира от друг, пък дори и от "добрия учител". А това че сме били могли да избираме какво да виждаме и то след като гледаме в една и съща посока, на това пък ще отвърна следното: като гледаме всичките все в една и съща посока, нима ще можем да виждаме различни неща, нима това не предопределя да виждаме и едно и също нещо? Щото виждането зависи от позицията, от която гледаме, сиреч, от посоката. Една ли е посоката на гледане, една ли е позицията, от която гледаме на нещата, няма начин да не виждаме и едни и същи неща. Сами разбирате, надявам се, как една добре или прилично звучаща мисъл ако се подложи на осмисляне, почва да звучи иначе. Само

викваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия. От живия човек се иска найвече това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа великолепието, многообразието, растежа, цъфтежа, плодоносността и въобще живота на ефирната духовна субстанция, каквато представлява човешката душа. И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Изкуството на живота, което единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознанието, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвременна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опитващия се да разбере себе си човек...

Вестник ПОЗНАЙ САМИЯ СЕБЕ СИ!

ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник

Издава:

Център за развитие на личността

HUMANUS, основан през 1994 г.

Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ Душата на човека е свят и дори вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космически кораб – стига тези последните да бяха възможни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена, предиз-

ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488 Истината ни прави свободни!