Vestnik GRAJDANIN br. 14 ot 2015 g.

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 14, Год. VII, 2015, 15 Юли, Сряда, Ц. 2 лв.

Работата на истинския политик и управник се свежда до вземането на най-трудни решения на изключително сложни и тежки проблеми. Недоразумението Ципрас, което сега е премиер на Гърция, с този референдум ни демонстрира в идеална форма бягството на един менте-политик от тази главна задача на истинския политик, на същинския държавник. Ето свидетелствата за това, привеждам неговите думи от твърде показателното му интервю (виж: Никита Михалков: Днес не трябва да ни е жал за врага), публикувано в един рублофилски, предполагам, сайт: "... За Запада това е катастрофа. Сега трябва да отговарят за зле похарчените милиарди – това, което сработи в Грузия и Украйна, не сработи в Русия. Западът е хитър, но не може да управлява всичко – например генетиката. Днес мъжът Путин няма с кой да разговаря на Запад – там мъже няма. Няма ги, защото мъж, който допуска еднополови бракове (както допуснаха Обама и Оланд), вече не е мъж. Той е нищо. В това се състои трагедията на Путин." (Следва на 2-ра стр.)

Не минава и ден без някой мой приятел да не ме посъветва да престана да обръщам каквото и да било внимание на комуноидно-рублофилските интернетни тролове и хейтъри (щатни оплювачи), които като глутница бесни кучета кръжат около мен, съпровождат ме навсякъде и не пропускат случай да ме гризнат където и както могат, за предпочитане по-злобно и болезнено с отровните си зъбки. Имат предвид групичката комуноиди във фейсбук, именно добре познатите Канев, Дичева (между другото тази особа, Дичева, твърди, че била директорка на едно училище в София, и то от по-предните, от поелитните, представяте ли си това пък какво значи – по-голяма извратеност можете ли изобщо да си представите: тази особа с незавиден морал е възпитателка на нашата младеж!?), Стоев, Маринов и пр., които сякаш са назначени да ме съпровождат, казах, именно както глутниците бесни кучета съпровождат керваните, особено тия, които са натоварени с по-съблазнителни стоки. (Продължава на 2-ра стр.)

КАК ДА СЕ ОТНАСЯМЕ КЪМ ИНТЕРНЕТНИТЕ КОМУНОДНО-РУБЛОФИЛСКИ ТРОЛОВЕ-ОПЛЮВАЧИ, ТРЯБВА ЛИ ДА ГИ ИГНОРИРАМЕ – ИЛИ СИ ЗАСЛУЖАВА ДА СЕ БОРИМ НЯКАК С ТЯХ? (От 1-ва стр.) Ето и тази сутрин един човек се опита да ме убеди да престана да им обръщам всякакво внимание, да престана да водя полемики с тия въпросните нещастни комуноиди и пр.; публикувам краткия ни разговор по тази тема, като, разбира се, целта ми е и други хора да се изкажат по проблема, аз по-долу изразявам моята твърда позиция, но ще ми е интересно и други хора да се изкажат, да кажат какво те мислят; та ето нашия кратък, но съдържателен, така да се рече, разговор: Приятел каза: Здравейте, г-н Грънчаров! Позволете ми отново да Ви обърна вниманието към начина Ви на общуване с псета от рода на Канев, Дичева, Маринов. На мен като страничен наблюдател ми прави много лошо впечатление, че Вие скачате в блатото при тези уроди. Резултатът е, че Вие се компроментирате при тези схватки, а това компроментира борбата Ви за ПЪТЯ! Чета Ви от няколко години, Вас и Иво Инджев. Моля Ви, движете "кервана", а кучетата нека си лаят. Не допускайте мнозинството и до личните си проблеми защото злорадстват над Вас, а това Ви поставя в позицията на слабия, губещия... Тези "двубои" във Фейсбук вероятно са достояние и на Бойко(?) и на министъра на образованието. Мисля, че това се е отразило негативно на Вашият имидж. Вашата сила (на ума Ви) е нужна на хора като мен. Вие имате добър усет за реалностите в световен мащаб. Това правете! Русия, Западът, Китай, ислямът и не на последно мястообразованието. Повярвайте ми, че се обръщам към Вас с най-искрени намерения. Не съм религиозен, но БОГ да Ви пази!!! Надявам се, че само Вие четете това послание... А.Г. каза: Благодаря Ви за мнението! Приятел каза: Жив Да сте!!! А.Г. каза: Аз с тия въпросните комуноиди водя полемики с една-единствена цел: да си разкрият истинския нравствен лик. Да видят хората какво представляват. Да си покажат уродството, личностната деградация. И мисля че го постигам. Аз лично смятам, че нравствената страна на тия борби е изключително важна. Да се разбере от всички, че тия въпросните комуноидни уроди като личности са пълен боклук. Няма друг начин да се разбере това освен като бъдат подразнени, та сами да се разкрият. Като психолог Ви го казвам. Няма друг начин. Този е начинът. Ако мълча, ако се крия, ще излезе,

че те имат някакво нравствено превъзходство. А така сами се компрометират. Разбира се, за мен лично е много по-лесно да ги игнорирам, да не им обръщам внимание. Но те тогава застават в изгодна позиция. Лъжат хората и се представят за "борци за правдата". А така всички виждат, че са просто едни мизерници и боклуци в личностно отношение. Затова правя тия неща, водя тия дискусии с тях. С изследователска и практична цел ги водя.

Приятел каза: Вероятно имате добри приятели? Консултирайте се и с тях по тези въпроси... Нямам твърдо убеждение, че съм прав. Така виждам нещата. Приятен ден за Вас, а аз ще лягам да спя.

Приятел каза: Не съм съгласен с Вас. Сигурен съм, че това се отразява негативно върху Вашето реноме. Инджев не влиза в разпра с такива... мастии. Извинете за израза!

А.Г. каза: Ясно, не сте в България. :-) Тук при нас е сутрин. :-)

А.Г. каза: Инджев е политически коментатор. Аз имам друг подход. За мен са найважни чисто човешките, нравствените неща. А за реномето ми, е налага се човек да пожертва нещо, за да постигне друго нещо. :-) Който разбира, не ще се впечатли, при такива хора няма да пострада реномето ми. А за мен не е най-важно нещо реномето ми. Поставям си по-голяма цел.

А.Г. каза: Благодаря! Ще помисля над думите Ви. Лека нощ! Вие чак сега ли лягате? Приятел каза: Да. вече е близо 1 след полунощ.

Приятел каза: САЩ. А.Г. каза: Предайте поздрави на Америка от един неин почитател. :-) Горещ почитател! :) Приятел каза: Разбира се. Където човешкият дух има простор да лети - там душата се стреми... Може би и в Родината ще бъде някой ден.... А.Г. каза: Убеден съм, че така ще бъде. Дано е по-скоро, дай Боже! СТРАСТНО ВЛЮБЕНИЯТ В ПУТИН И СЪЩЕВРЕМЕННО "МРАЗЕЩИЯТ ПЕДАЛИТЕ" Н.МИХАЛКОВ ПОЛУДЯ ОКОНЧАТЕЛНО (От 1-ва стр.)

Приятел каза: Вие сте свободен човек. И само Вие можете да решите как да постъпвате. Но мисля, че тези боклуци Ви отклоняват от силната Ви страна... Оставете ги да си лаят. А.Г. каза: В някакъв смисъл сте много прав. Вярно, много време губя за да водя полемики с тия боклуци. Тук сте прав. Ако подхождах егоистично отдавна щях да съм ги зарязал. То е подобно на кучета, ако човек вземе пръчка и почне да ги удря, се настървяват. По-добре е да ги остави и да чака сами да се махнат. Тия полемики обаче не ме отклоняват от основната ми работа, именно идейно-нравствената борба с комуноидите. Напротив, стимулират ме. Все някой трябва да води тия борби. Ако и аз избягам от тях, какво ще излезе?

И още едно свидетелство: "И днес трябва много сериозно да се подхожда към това, сериозно и отговорно. Дори бих казал, безжалостно. Нужно е да се отличи състраданието от жалостта. Състрадание е да се поставиш на мястото на страдащия, а жалостта е да го гледаш с печална усмивка от високо. Днес не трябва да има жалост към врага, към клеветника. Невъзможно е снизходително да се усмихваме, чувайки явна лъжа, и да свиваме рамене, защото нямаме какво да направим?!. Това се отнася за киевските „нечовеци“, онези подскачащи на едно място зомбирани недорасляци – видяхме до какво доведе всичко това в Украйна." НяКОЙ? оцапа стените в София с плакати срещу съдебната реформа

Приятел каза: Вие сте Философ и можете да накарате хората да разберат, че Животът е прекрасен, но не си заслужава да го прахосаш като роб или в такъв човеконенавистен строй, в който живяхме ние с Вас... А.Г. каза: Аз имам много книги, писани в тази посока, направил съм това, което можах.

#Кой тръгна на плакатна война срещу #психодесни (снимки)

София осъмна с лозунги срещу Костов, Реформаторския блок и Протестна мрежа КЛУБ Z #Психодесни Где бяхте вчера вий, герои днешни? Когато бащицата ви Костов разпродаде България. Когато подари на безценица "Лукойл", "Кремиковци", БГА "Балкан"... Когато трупаше тлъсти лихви от КТБ

няма по-жалка картинка от влюбения мъж – независимо на каква възраст се е влюбил. Причината за това е, че умът по принцип е мъжко качество, затова като си загуби ума мъжът губи нещо най-значимо от своята същност. При влюбените жени работите стоят съвсем иначе, щото чувствата са предимно женско качество. Вярвам ще ме разбереш и няма да ми се обидиш, тия думи ти ги казвам за добро... ГРЪЦКИЯТ ТАРИКАТЛЪК ВСЪЩНОСТ Е ИЗРАЗ НА ЛЯВАТА ПСИХОЛОГИЯ НА ПАРАЗИТА, НА УЛИЧНИЯ ТАРИКАТ ИЛИ ХУЛИГАН, ДЕТО СЕ ЧУДИ КАК ДА ОТМЪКНЕ ПАРИТЕ НА ХОРАТА И ДА ГИ ИЗЛАПА сряда, 1 юли 2015 г.

Днес вие довършвате неговото дело. Довършвате страната ни. Унищожавате българския съд. Няма да стане! Няма да се продадем! България не е филиал на "Америка за България"! С такива лозунги осъмна София тази сутрин. Лютите закани срещу Иван Костов, Реформаторския блок и Протестна мрежа са изписани върху плакати, като за фон са използвани техни снимки.

Ognyan Minchev: Много плакати, много нещо... №КОЙ пак не е жалил пари – не му стигат 92 на сто от печата, трябва и улиците да оцапа с тази помия... ДА ПОМИСЛИМ ЗА ТАЙНИТЕ НА ЖЕНСКАТА ДУША... вторник, 30 юни 2015 г.

ТЕМА ЗА РАЗМИСЪЛ: Женската душа е толкова трудна за разбиране, че тя е вечна загадка не само за мъжете, но и за самите жени... ДОБАВКА: Ето какво казах на един овладян от любовни терзания приятел: Ще си позволя за любовта да кажа нещо крайно грозно, дори шокиращо грозно: ний, мъжете, като се влюбим си губим ума дотолкова, че ставаме най-жалка картинка;

Някои хора нескривано симпатизират на гърците и то от някакви крайно възвишени, чисто житейски и дори духовни, видите ли, позиции и подбуди; ето такъв един пример, срещнах го току-що във фейсбук, наложи се да реагирам – щото не мога да мълча когато някой прокарва толкова вредни, бих казал извратени възгледи и то в момент, когато всички с очите си виждат до какви последици води тъй фриволния, жизнерадостен, весел, видите ли, "ляв мироглед" на обикновения уличен мошеник или хулиган, който друго не прави освен да мисли как да прецака другите, как да им вземе парите и как да ги излапа, пък после нищо да не връща: Emil Jassim каза: 1. Не разбирам злорадството за състоянието на Гърция. Да, можем да се шегуваме с всичко, но злорадството ми е непонятно, а и впрочем е безвкусно.

2. Гърците са минавали и през пострашни неща в историята си, и през това ще минат. И пак ще са по-весели и по-сърдечни от цяла Европа.

3. Отнасят го бедните и средната класа. На богатите им дреме на Варуфакиса.

4. Както казва Цецо Цветански, ако Европа не иска да плаща, да ходи да си прави "то кèфи"-то на Северно море. Тоя лаф е наглед, че можем да се шегуваме с всичко. Или, както казва малкия Тими, не е толкова смешно, когато е твоята майка, а?

3 На това изцяло неприемливо за мен разбиране се наложи да отвърна ето как: За никакво злорадстване по повод положението на Гърция не може да става дума, но сме длъжни непременно да отчитаме, че заради напълно погрешните си разбирания за живота гърците сами се докараха до това състояние; нормално е да се поучим от тяхната грешка, щото и у нас има доста хора, които пък са научени от социализма, че държавата, видите ли, трябва да е наша "грижовна майка", тя трябвала да ни дава всичко наготово, а пък ние трябвало да паразитираме за чужда сметка и т.н. Та да се разбере от всички, че гърците ще трябва да страдат, т.е. ще трябва да си платят заради собствените си погрешни леви разбирания за живота. А нормалната, дясната логика на живота е тази: нищо не чакай наготово, всичко трябва да си изработиш сам, с таликатлъци и хитруване за чужда сметка дълго или пък особено вечно не може да се живее. Гледам, че много хора и у нас са заразени с този социалисто-комунистически вирус: няма как да стане, да се случи толкова съблазнително нещо, а именно да можеше само да седим и да лапаме богатствата на богатите и на работливите, да си поживеем хубаво с техните пари; е не става така, няма как да се живее така. А пък това, че сегашните гърци били, видите ли, големи веселяци, хедонисти и епикурейци, изобщо няма как да им помогне: никой ей-така, само заради веселия и безгрижен гръцки характер или заради хубавите, толкова невинни гръцки очи няма да се съгласи да опрости на гърците заемите, гърците-веселяци ще трябва да се понапънат, да поработят и да си платят всичко до стотинка. Европа и Америка не трябва да простят на гърците и цент, щото това съзнание да живееш весело на кредит с чуждите пари и да не връщаш нищо е опасно, ако не му се противодейства и то най-решително, то може да доведе до страшни катаклизми. Гръцкият тарикатлък всъщност е израз на лявата психология на паразита, на уличния тарикат или хулиган, дето се чуди как да отмъкне парите на хората и да ги излапа; винаги в обществото е имало хора, склонни към паразитиране, към това да живеят на чужда сметка и да бъдат носени на ръце, щото, видите ли, били големи тарикати и хитреци, били големи мързели. Е, всички трябва да разберат, че така не може да се живее, че ако искаш да живееш добре, ще трябва много да работиш, няма как иначе да стане. Този урок гърците трябва хубаво да го научат, а покрай тях и цялата ляво настроена и искаща да паразитира тарикатска гмеж. Просто е: ако допуснем някои да паразитират за чужда сметка, ний, дето сме им позволили това, ще се наложи да платим сметката. Все някой се налага да плати сметката. Най-правилно е да плати

сметката този, който е излапал парите. Какво има повече тук да се разсъждава и да се "злорадства"?! КНИГАТА НА Д.ПЕТКОВ ЗА ПЛАНОВЕТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ЗАВЛАДЯВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ И ОБРАЗУВАНЕТО НА ЗАДУНАЙСКАТА ГУБЕРНИЯ НА РУСКАТА ИМПЕРИЯ

ДЕМОКРАЦИЯТА ЛЕСНО СЕ ИЗРАЖДА В ОХЛОКРАЦИЯ, ВЪВ ВЛАСТ НА НАЙЛОШИТЕ, ВЪВ ВЛАСТ НА ТЪЛПАТА, ВЪВ ВЛАСТ НА СПЕКУЛИРАЩИТЕ С НАСТРОЕНИЯТА НА ТЪЛПАТА МОШЕНИЦИ сряда, 1 юли 2015 г.

вторник, 30 юни 2015 г.

Демокрацията и гърците, автор: Евгений Дайнов

(ОЩЕ >>>) ВАРУФАКИС И ЦИПРАС МАЙ СЕ ОКАЗАХА ПО-ГОЛЕМИ НАГЛЕЦИ ДОРИ ОТ НАШИТЕ МОШЕНИЦИ, ОТ НАШТЕ ТАРИКАТИ, ОТ НАШТЕ СОЦИАЛИСТО-КОМУНИСТИ сряда, 1 юли 2015 г.

Варуфакис щял да съди Европа, тъй като не му давала пари. А ние си мислехме, че по-голям кретен от Петър Чобанов няма...

Написа: Dimitar Stoyanov

Колкото повече битки Алексис Ципрас губеше в сблъсъка си с ЕС, толкова повече говореше за Гърция като за родина на демокрацията, която е заплашена от европейските авторитаристи. Онзиденшната му подпалваческа реч, подтикваща гърците да застанат като стена срещу останалите европейски страни, също включваше неща като: „Гърция, люлката на демокрацията, трябва да изпрати ярко демократично послание на европейската и световната общност.” Освен че не разбира нито от икономика, нито от политика, младият Алексис очевидно е бягал от часовете по история. Защото ако не беше би знаел, че когато Гърция е била люлката на демокрацията, самата демокрация е била смятана за „девиантен” или „лош” тип политическо устройство. И е носила доста опасности. Нещата са изяснени още от Платон, но окончателната дума, в онази Гърция, е на неговия ученик Аристотел. След като изследва над 150 устройства на различни гръцки градове-държави, Аристотел стига до извода, че има 6 вида държавни устройства – три правилни и три неправилни (девиантни). Когато един човек управлява в обща полза, това е монархия. Когато група управлява в обща полза, това е аристокрация. Когато мнозинството управлява в обща полза, това е полития. Това са правилните устройства, защото техният бенефициент са всички граждани. Неправилните форми на устройство са един вид отровни двойници на правилните, защото управляващите действат в своя лична полза. И така, когато един управлява в своя полза, това е тирания. Когато е група – това е олигархия. А когато е мнозинството – това е демокрация. Да цитираме самия Аристотел:

4 „Всяко девиантно устройство е направено така, че да действа в полза на управлаващите; например, демокрацията е управление в полза на бедните. И никое от тези девиантни устройства няма за цел благото на всеки вид граждани” („Политика” 1279б:4-10). Като всяко девиантно устройство, древната демокрация е нетрайно управление, бидейки пълно, вътре в себе си, с цъкащи бомби. Да чуем Аристотел: „Основната причина за падането на демокрациите е скандалното поведение на демагозите. Като нападат богатите и имотните, те (демагозите)... насъскват мнозинството да ги нападне и обезкърви. По този начин демокрациите са се разпадали на много места: Кос, Родос, Хераклия, Мегара... Така биват унищожавани демокрациите. За да добият подкрепата на народа, демагозите предлагат несправедливо третиране на по-видните граждани... като ги принуждават да си сдадат имотите, или да ги предадат за преразпределение, или да си харчат парите за публични услуги; или, след като са наклеветени и опозорени, да им бъдат насила конфискувани имотите.” („Политика” 1304б:20 – 1305а7). Ако беше внимавал в час, Ципрас щеше да види сегашната си политика в този цитат. Единствената разлика е, че богатите и видните, против които насъсква населението, са останалите народи в еврозоната, някои от които – доста по-бедни от неговия. По странно стечение на обстоятелствата, обаче, този инак ултра-ляв радикал така не каза и дума против родните му гръцки олигарси, които не само задушават икономиката, но и не плащат данъци. А ако беше видял себе си в писанията Аристотелеви, Ципрас щеше да е наясно, с какъв точно огън си играе. Защото Аристотел е категоричен: „Окончателният вид демокрация е тиранията”. („Политика” 1312б: 4-6) Как става това? Ето как. След като, насъсквано от демагозите си, населението обере богатите и изяде обраното, внезапно се оказва без нищо. Малко по-късно, след като известно време гладува, населението започва да търси виновника: Как стана така, че хем взехме всичко на богатите, хем няма манджа? В търсене на виновника се хващат за гушите, докато накрая всички не изревават: „Абе да дойде някой да ни оправи!” И си получават полагащия им се тиранин. Трябва да се внимава в час по история. Особено – ако си грък. /offnews.bg СЪЩИНАТА НА ФЕНОМЕНА СААКАШВИЛИ, ИЗВОРЪТ НА НЕГОВАТА СИЛА сряда, 1 юли 2015 г. Феномен Саакашвили, Пекар

автор: Валерій

В чем, собственно, состоит феномен Саакашвили? Почему Одесса, самый скептически настроенный город, поверила ему с полуслова? Почему у него внезапно возник такой рейтинг среди разочарованных граждан Украины?

Поскольку никто из украинских политиков не имеет такой поддержки, логично предположить: Саакашвили делает что-то такое, чего никто из них не делает. Говорят, дело в том, что он сразу показал быстрые результаты. Это не так. Саакашвили совсем недавно был назначен, успел провести четыре-пять совещаний и практически не успел сделать никаких реальных изменений, на это просто не было времени. А народная поддержка уже зашкаливает. Говорят, дело в том, что у него шлейф политических побед. Да, но ведь и политических поражений тоже. Причем позитивная оценка грузинских реформ в Украине намного ниже, чем нынешний уровень поддержки Саакашвили. Говорят, дело в политическом весе. Господа, политический вес иностранца всегда ниже, чем своих собственных политиков, получивших совсем недавно на выборах очень даже высокие кредиты доверия. Говорят, дело в крутой риторике. Это не так. Крутая риторика звучала из многих уст, вспомним хотя бы «кулю в лоб». Риторике у нас никто не верит. В чем же тогда дело? А вот в чем. Саакашвили напрямую апеллирует к народу. К тому самому народу, который устал и разочарован. К тому самому народу, который победил в Революции Достоинства и теперь чувствует, что его победу… как бы так сказать… немного приватизировали. К тому самому народу, который является и главным источником власти, и основным сторонником модернизации. К тому самому народу, социальная энергия которого осталась невостребована политиками. Пусть даже этот народ составляет 15-20% населения, всё равно именно его активность есть причина и ресурс всего. Именно поэтому в речах Саакашвили так много апелляций к Майдану. К тому самому Майдану, который как бы подзабыли. Который непопулярен и исчез из политической риторики даже тех, кого этот Майдан привел к власти. Который вытеснен из сознания последующими трагическими

событиям Войны за независимость. Который никогда не был особо популярен в аполитичной Одессе. Который уже как бы немного стыдно вспоминать как источник очередных разочарований. Саакашвили – единственный, кто громко и ежедневно заявляет о наличии за его спиной огромной силы социальных союзников. Той силы, которая не может не победить, вопрос только в том, какие фамилии будут написаны первыми в списке победителей, и когда это случится. Он жестко нарушил внутреннюю договоренность политической «элиты» о закрытом клубе для политических игр. Он сделал это в Грузии, и он делает это в Украине. Только так можно победить, всё остальное вызывает общественную реакцию «чума на оба ваших дома». Он набрал себе в команду новых незнакомых людей только за то, что они продемонстрировали верность тем ценностям, которые он сам исповедует. Он наплевал на правила, чувствуя за спиной сотни тысяч людей. И в результате эти сотни тысяч людей там встали. Вот это ощущение народа за спиной и есть суть феномена Саакашвили. ПОЛИТИКАТА НЕ Е ТЕЛЕВИЗИОННА ИГРА, НЕ Е ШОУ, ДРАГИ МИ ГРАЖДАНИ, ПОЛИТИКАТА Е НЕЩО ТВЪРДЕ СЛОЖНО И ОТГОВОРНО сряда, 1 юли 2015 г. Иво Инджев (виж: Иво Инджев: Русия е държава лешояд, отказва да приеме, че живеем в 21 век) пише: Путин не е политик, а телевизионна звезда. Той не управлява по правилата на политиката, а чрез телевизиите. Беше внедрен в сърцата на руснаците като героя от Чечня – малката република, която смаза. Путин е един вожд, който харчи милиарди за да се хареса на народа си – за да го аплодира временно.

5 значение? Кой от нашите политици влезе в сърцата на малоумния народ по абсолютно същия начин, именно чрез даването на телевизионни интервюта? А знаете ли каква съдба чака ония народи, които се оставят да бъдат управлявани от доморасли телевизионни звезди, спекулиращи с народните чувства, които нищичко не разбират от смислена, разумна, отговорна политика? Щото политиката не е телевизионна игра, не е шоу, драги ми граждани, политиката е нещо твърде сложно и отговорно – за да бъде предоставено на некадърни аматьорстващи телевизионни бабаити... НАЙ-ГОЛЯМОТО САМИЯТ!

БОГАТСТВО

СИ

ТИ

сряда, 1 юли 2015 г.

Не се подценявай, бъди себе си – смело и безкомпромисно. Не се отказвай от свободата си! Не си позволявай да имаш мизерни изисквания към живота – щото тогава животът ти наистина може да стане мизерен... ЛИЧНОСТТА Е САМОЦЕЛ И САМОЦЕННОСТ – НИКОГА НЕ Е СРЕДСТВО ЗА ПОСТИГАНЕ НА НЯКАКВИ ЦЕЛИ! сряда, 1 юли 2015 г.

Стани цел сама по себе си, осъзнай ценността си, бъди свободна, суверенна личност!

Позволявам си, на основата на тия думи на И.Инджев, чиято теза споделям, да задам няколко въпроса към публиката, въпроси за размисъл и за разговор: Кой влиятелен български "политик", тъй да се рече, принадлежи към абсолютно същия като Путин типаж на телевизионната звезда, придобила политическо

ИНТЕРЕСЕН КЛИП НА ЕДИН ДОБРЕ ФИЛОСОФСТВАЩ МЛАД ЧОВЕК, АВТОР В СП. HUMANUS сряда, 1 юли 2015 г. Убита е индивидуалността в нашия свят... Разгледайте блога на философа

Ангел Грънчаров, има доста обогатяващи душата писания.

Открихте ли себе си? Не? Защо спряхте да търсите? За въпроси свързани с развитието на тялото, ума и духа може да се свържете с мен на емайл petar100ev@abv.bg Чувствайте се свободни да споделяте опит и истории свързани с живота ви. С удоволствие ще отговарям на въпросите ви в клипове, както и ще се радвам да помогна на някой с каквото и да е било. Чувствайте се свободни да ми пишете за каквото и да е било. ЖЕЛАЯ ВИ СИЛА И КУРАЖ ПО ПЪТЯ НА ВАШИТЕ МЕЧТИ! НЕ СЕ ПРЕДАВАЙТЕ! И НА ПОСЛЕДНИЯ ИДИОТ Е ЯСНО, ЧЕ СИРИЗА Е ПРОЕКТ, ФИНАНСИРАН ОТ КРЕМЪЛ четвъртък, 2 юли 2015 г. Из: Умря елинският комунизъм – всеки грък с лични прислужници, българи или албанци, автор: Георги Георгиев, специално за Faktor.bg

проекти – фашистката партия на Льо Пен, както и подобна гнусна структура в източните провинции на Германия – ПЕГИДА. Ципрас спечели с обещание да не намалява пенсиите и заплатите, да не прави съкращения, да излезе с гордо вдигната глава пред кредиторите... (ОЩЕ >>>) ЕТО КАКЪВ ВЪПРОС ЩЕ СЕ ОБСЪЖДА В ДНЕШНОТО ИЗДАНИЕ НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА С ФИЛОСОФА АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ" ПО ПЛОВДИВСКАТА ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ четвъртък, 2 юли 2015 г.

Живейте един нормален живот. Наскоро казах, че хората трябва да се пазят от три неща – да избягват завистта, желанието за отмъщение и страха. Аз бях писал за колективния страх в обществото. Всеки се страхува понеже поотделно гледат да се спасяват и никой не се съобразява с това, че обществото трябва да се изгради от всички. Прочети цялото интервю ето тук: Професор Чирков: За да бъдат здрави хората трябва да се пазят от три неща – да избягват завистта, желанието за отмъщение и страха ПОТВЪРДИ СЕ МОЯТА ТЕОРИЯ, ЧЕ ЖЕНИТЕ ТЪРСЯТ И ЦЕНЯТ У МЪЖА ПРЕДИ ВСИЧКО УМА четвъртък, 2 юли 2015 г. Из: ВНИМАНИЕ! НА МОДА Е САПИОСЕКСУАЛНОСТТА

Вие какво бихте отговорили? Мислили ли сте изобщо по такъв един въпрос? Има ли смисъл да се мисли по него, как ви звучи този наистина странен въпрос? Включете се в предаването, можете да го гледате като натиснете ето този линк. ДВЕ ВАЖНИ МИСЛИ НА ПРОФ. ЧИРКОВ четвъртък, 2 юли 2015 г.

В Гърция се провали СИРИЗА – проектът на Кремъл, а съседите получиха точно това, за което гласуваха ... И на последния идиот е ясно, че проектът СИРИЗА е финансиран от Кремъл, разчитащ на крайнолеви, антиевропейски и проруски настроени маргинали, които се увеличават във всяко общество, обхванато от криза. Че Ципрас не е нормален политик е ясно и на Меркел, и на Оланд. Циркът на благоприличие, който разиграват при контактите си и преговорите с този руски агент са неминуема част от добрия дипломатичен тон, но всяко нещо си има граници. Действията на СИРИЗА, се превърнаха в пародия на доброто старо библейско послание в стил "Дай на бедния и последната СИРИЗА". Ясни са и други руски

6 влязат в парламента. Докато това не стане, трудно ще живеем.

Всички, които са живели на Запад знаят, че трябва да имат граждански права и затова се надигат срещу корупцията, срещу това всичко да бъда фиксирано към един човек. Това е демокрацията. Гражданите трябва да имат голямо влияние чрез различни организации при вземането на решенията. А политиците трябва да служат на интересите на гражданите, които са ги избрали, а не на техните партийни ръководства, които са ги поставили в листата, за да

... Сапиосексуалността разчита на това, което е под шапката, а не под мускулите. Феноменът сапиосексуалност разчита на интелектуалната привлекателност, т.е. на привлекателността чрез ушите, е не толкова благодарение на очите. „Сигурно сте забелязали, че в последните месеци дори снимките в социалните мрежи са на хора, които не се притесняват от своята външност, но пък на преден план поставят своята интелигентност – все по-атрактивна и обсъждана", твърди австрийският в. „Курир" и допълва:

„Няма нищо по-атрактивно от интелигентността на този свят. Сапиосексуалните хора не си позволяват да се хвалят с привлекателната си фигура, а демонстрират интелекта си като участват в концептуални и задълбочени полемики или обсъждания в социалните платформи. Именно този прийом, тези коментари водят до интимна връзка." КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Сбъдна се моята теория, че жените търсят и ценят у мъжа преди всичко ума. Аз я обосновавах така: двата пола са си необходими по причина на

това, че всеки пол търси у другия това, което сам няма, но което му е твърде потребно.

Ние сме хора, прочути с това, че правим всичко наопаки на това как се прави, голям инат сме, тия неща са добре известни. Та по тази причина и упоменатата китайска мъдрост, чини ми се, у нас не действа. Ще се изненадам ако действаше и у нас. Радващо е да действа, ала едва ли. Надали е вярна, така ми се чини.

7 биват разпределени по другите библиотеки; е, това явно не е било направено за някои от моите книги.

ВАСКО КРЪПКАТА СЕ СНИМА СЪС СП.

HUMANUS В РЪЦЕ четвъртък, 2 юли 2015 г.

По тази именно причина жените търсят и ценят у мъжете ума, а пък жените впечатляват силно мъжете с чувствителността си. Умът е мъжко качество, чувството – женско. (Това, разбира се, не значи, че няма жени, които са значително по-умни от повечето мъже; но това най-вероятно ги е направило значително по-малко женствени.) ПРАВИ ЛИ СА КИТАЙЦИТЕ, ВЯРНА ЛИ Е ТАЗИ ТЯХНА МЪДРОСТ, ВАЖИ ЛИ ТЯ И ЗА НАС, БЪЛГАРИТЕ? четвъртък, 2 юли 2015 г. Ако правиш твърде много добрини, след това идва славата, със славата – богатството, с богатството – завистта, а със завистта – проблемите. За това мъдрият човек е умерен и в доброто...

Kитайска мъдрост КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: С правенето на добрини, по указания начин, идвало богатството, а на тази основа – и завистта, ведно с проблемите. Усъмних се обаче върху ето какво: като правиш добро по нашите земи, това ще доведе ли (чрез славата) до... забогатяване?

ЗВЕЗДИТЕ НА СПИСАНИЕ HUMANUS – ВАСКО КРЪПКАТА, музикант с голям принос в развитието на много млади хора и възпитанието им в ценностите на свободата и творческото мислене.

Информираха ме от кои мои книги по колко екземпляра имат и дали могат да са достъпни за четене от читателите. Обещах да занеса още екземпляри от ония мои книги, от които в Пловдивската библиотека има само по един екземпляр; днес си изпълних обещанието. Връщайки се в къщи открих, че вече се е получило това благодарствено писмо от библиотеката. Е, запазвам го, публикувам го и в блога – като факт от живота ми. Живот на един, така да се рече, български интелектуалец.

Представяне и снимка: Димитър Пецов ДВА ДОКУМЕНТА, ИЛЮСТРИРАЩИ ДВЕ СТРАНИ ОТ МОЕТО ЖИТИЕ-БИТИЕ НА СЪВРЕМЕНЕН БЪЛГАРСКИ ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ четвъртък, 2 юли 2015 г.

(Ако оставим настрана това, че самата доброта на душата е най-голямо богатство, но тук явно става дума за друг вид богатство.) Из нашите земи не забогатяват ли най-вече ония, които зло, които вършат какви ли не лошавини, примерно крадат, мошеничат, лъжат, мамят и т.н.? У нас богатите все добряци ли са? Нещо много се съмнявам в тази китайска теория. В някакъв смисъл може и да е права, да е вярна, но изглежда тя не важи за нас, за българите.

Преди около седмица занесох някои от моите новоизлезли книги и ги подарих на Народна библиотека "Иван Вазов". Възползвах се от посещението си и помолих да ме информират кои именно мои книги ги има в техните фондове. Понеже един човек ми беше казал, че търсил някоя моя книга, а пък не могъл да получи нито една от моите книги не могъл да получи за четене в дома си – казали му че или били взети, или ги имало само в един екземпляр, та по тази причина не се били давали за четене в домовете. Причината за това е, че издателството, което издава книгите, е длъжно да внесе в Народна библиотека в София от всяка издадена книга определено количество екземпляри (депозит), които след това

Връщайки се от библиотеката се сетих, че трябва да внеса ежемесечната вноска на моята застраховка "Живот", която имам към една застрахователна компания

(от 7-8 години вече). Докато бях на работа тази вноска се внасяше автоматично, но сега откакто съм уволнен, ми се налага да ида в банката и да внасям вноската за застраховката си лично, на ръка. Е, наложи се да изтегля последните пари от социалното си обезщетение на безработен – през този месец дойдоха последните пари от обезщетението за безработица, с което живях през последната година откакто ме уволниха. Оказа се, че като изтеглих 60 лева (вноската за застраховката ми всеки месец е 52.28 лв.) в дебитната ми карта останаха нищожни пари. Е, като удостоверение на този факт сканирах бележката от банкомата: да регистрирам факта, че днес, 2 юли 2015 г. оставам без всякакви средства за съществуване. Внесох парите за застраховката си. Умът ми не го побира как оттук-нататък ще оцелявам и ще живея до произнасянето на Върховния касационен съд, който се надявам да отмени заповедта за моето уволнение и да ме върне на работа; разбира се, ВКС може да се произнесе и иначе, но това е друг вариант, за който сега не ми се мисли (тогава ще трябва да се обърна към Европейския съд). Та такива работи. Преди две години, пак през лятото, пак благодарение на милостта на директорката на ПГЕЕПловдив, аз също останах за три месеца без средства за съществуване, тогава бях в болнични, които ми даваха за възстановяването ми след тежка операция; тя тогава има добрината да обжалва болничния ми лист пред ТЕЛК (!) и по този начин предизвика тежка процедура, по време на която – за три месеца! – останах без никакви средства за съществуване. Е, оцелях някак, ала трудно, след това се върнах на работа, а пък няколко месеца след това въпросната администраторка просто ме уволни. И по тази причина днес съм в ужасно унизително положение. Не мога да си търся друга работа в сферата на образованието едно че няма свободни работни места по моята специалност (философия), и друго защото бях уволнен по параграф, благодарение на който фактически съм лишен от преподавателски права, знаете, тя ме обяви за "пълен некадърник", за "абсолютно негоден за системата", "цялостна липса на качества да бъде учител" и пр., тия неща пише в одиозната ми заповед за уволнение. Както и да е. Такива работи. Ще мине някак и този период, но ето, сега е трудно, ще видя как ще се оправям. То скоро ще се разбере... ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ ДНЕС, ТЕМАТА Е: "КАК АЗ, РЕДОВИЯТ ГРАЖДАНИН, МОГА ДА ПОМОГНА ЗА ПРОМЯНАТА КЪМ ПО-ДОБРО В СВИДНОТО НИ ОТЕЧЕСТВО?" четвъртък, 2 юли 2015 г.

8 Е, сега, благодарение на усилията на "сплотения колектив” и на директорката ПГЕЕ е след стотното място! Това ти го пишем във връзка със „възмутеното писмо” на „сплотения колектив" на ПГЕЕ-Пловдив до магистратите от Окръжен съд в Пловдив и до Върховния Касационен съд. Е, щом могат да критикуват съдиите значи наистина съдебната система трябва „да се оправи” така, че да се подчинява на техните желания. Записът не е качествен, тия дни ще взема от телевизията оригиналния файл на предаването, но сега-засега нека да стои този запис, който направих с лаптопа си... БЛАГОДАРЕНИЕ НА СТАРАНИЯТА НА "СПЛОТЕНИЯ КОЛЕКТИВ” И НА ДИРЕКТОРКАТА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ ВЕЧЕ Е СЛЕД СТОТНОТО МЯСТО!

В. и Ж. ЖИРИНОВСКИ ЗАЯВИ, ЧЕ РУСКИЯТ ФЛАГ ЩЕ СЕ ВЕЕ НАД ВИЛНЮС, РИГА, ТАЛИН И КИЕВ четвъртък, 2 юли 2015 г.

четвъртък, 2 юли 2015 г. От приятели (бивши учители в ПГЕЕ-Пловдив) днес получих следното съобщение: Виж какво открихме в нет-а: Само 6 пловдивски училища в ТОР 100 Само 6 пловдивски средни училища попадат в ТОП 100 на най-добрите училища у нас според класацията от матурите на зрелостниците тази година. Това показва обобщената справка на специализирания сайт на Министерството на образованието. На шеста позиция е класира Езикова гимназия Пловдив, бивша Английска. Търговската гимназия е на 18-та позиция, а Езикова гимназия Иван Вазов – бивша Руска, на 27-мо място. 44-та позиция печели Френската гимназия, която изпреварва Хуманитарната "Свети Свети Кирил и Методий", както и Образцовата Математическа.

Хуманитарната заема 60-то място, а Математическата пада до 65-то. Нашият коментар: А имаше времена когато ПГЕЕ – или ТЕТ-а – задължително влизаше в тези ТОП100 като променяше местото си, състезавайки се с Математическата, Търговската и Английската гимназия!

Виж: Жириновский: Вся территория бывших союзных республик – это зона национальных интересов России Утром 1 июля лидер партии ЛДПР выразил удовлетворение тем, что Генпрокуратура России начала проверку законности признания независимости республик Прибалтики Госсоветом СССР в 1991 году. Жириновский напомнил, что Конституция СССР не предусматривала распад государства. Единственной законной процедурой мог быть только референдум. Поэтому, по его утверждению, все что произошло 8 декабря 1991 года – незаконно. В марте 1996 года Госдума отменила ратификацию «беловежских соглашении».

Жириновский убежден, что если «нет ратификации, значит нет СНГ и стран Прибалтики». Помимо этого Жириновский приветствовал наращивание Россией оборонной мощи, использующей передовые научные разработки. «Нужны новые ракеты, лазерное оружие, магнитное, природное, погодное» – призвал парламентарий.

Жириновский предрек, что русский флаг будет над Вильнюсом, Ригой и Таллинном. Более того, он заявил, что вся территория бывших союзных республик – это зона национальных интересов России. Все кто там находится – оккупанты. «Никакой эстонской, латышской, литовской армий не должно быть, тем более украинской. Везде будет одна армия – русская» – заявил лидер партии ЛДПР. БУНТОВЕ НА "ВЪЗМУТЕНИ РОДИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ" БЯХА ОРГАНИЗИРАНИ И СРЕЩУ "НЕКОНВЕНЦИОНАЛНИЯ УЧИТЕЛ" Т.ТЕОДОСИЕВ: ОБЕЗЛИЧАВАЩАТА СИСТЕМА ЛИЧНОСТИ НЕ ТЪРПИ петък, 3 юли 2015 г.

Приятели ми казаха нещо невероятно: имало протести на родители срещу начина на преподаване, на изпитване и пр. на известния учител по физика Теодосий Теодосиев от Казанлък, не преподавал бил по учебника, бил нарушавал програмите, бил еди-какъв си като личност, абе дума по дума обвиненията срещу него отговаряли на историята, която се разигра преди година и нещо срещу мен самия, която завърши с моето уволнение от работа. Та тия приятели ми дадоха следните линкове, да прочета, да се запозная с историята на колегата Теодосиев, с когото, впрочем, се познавам лично, срещал съм го в с. Оряховица, в Института за образование на проф. М.Балкански; имало също и разказ за тази същата история и в предаването на Милен Цветков: Във Фейсбук тръгна подписка срещу Тео Родители излязоха на протест срещу Тео Родители организират контрапротест в подкрепа на физика Теодосий Теодосиев Прочетете тези неща по многозначителната история, заслужава си. Разбира се, има предложения учителят Т.Теодосиев да бъде... уволнен, ето как са се изразили въпросните другари: "А ПМГ да се лишат от неговия авторитет и да си вземат конвенционален преподавател е едно от предложенията за решаване на проблема". Много е възможно директорът на това училище също да се окаже тъй "авангардно мислещ", че да посмее уволни г-н Теодосиев – както световно известната вече директорка на ПГЕЕ-Пловдив уволни моя скромна

милост. Но тия истории са изключително показателни, ето, повтарят се дума по дума, напълно. Показват, че такива като г-н Теодосиев системата не търпи. Системата на безличността, обезличаващата система не търпи личности. Съвсем нормално е това, което се случва. Но проблемът не е Т.Теодосиев, а системата, която не търпи такива като него. Историята на Т.Теодосиев съвпада с моята и по един друг пункт, изобщо не е чудно това, ето как го е изразила в коментарите една дама, Маринова се казва: За съжаление Тео стана жертва на една добре обмислена атака срещу него. Защото Тео не е изгоден нито на директора (който според мнозина е корумпиран), нито на учителите (които завиждат), нито на родителите на посредствените ученици. Тео не е изгоден и на Общината вече след като проведе открития си урок пред децата защо сградата на МГ Казанлък очевидно ще падне за всеобща изненада на общинарите, строителите и директора на МГ-то. Не знам как не уби някого тази сграда, но определено жертва вече има и тя се нарича Тео. Замислете се – защо след толкова години преподаване тъкмо сега се намериха да протестират недоволни родители? Че тия родители и ученици са били подкокоросани да протестират от дирекцията е напълно резонно, щото системата точно по този начин си отмъщава на учителите, които са личности, при това талантливи. Интересно е, че моя сблъсък с директорката на ПГЕЕ-Пловдив също започна заради оценки на ученици-активисти, приближени на директорката, които не посещаваха моите часове, пък след това се оплакаха на директорката, че били имали "недостойни оценки". Историята на Т.Теодосиев и моята съвпада и по този пункт. Съвсем естествено е това. Аз много обичам да чета коментарите по разните любопитни истории, те много казват. Ето извадка от найпоказателните коментари: Белослав Белчев каза: Посегнаха и на Тео. България е страната, в която Бай Ганьо убива Алеко. Страната на войнстващата простотия. Днес посегнаха и на човека, който им каза, че е „смъртно опасно да си прост “. Последният, известен на мен, който стърчи в пустинята наречена българско образование. Стърчането, както знаете, у нас също е смъртно опасно. Да, Тео пише двойки. Двойки не само по по физика, но и двойки по морал. Те са за онези, които искат да минат по втория начин. Само той ни остана да ни навира истината в очите. Не я искаме. Малки хора с мазни ръчички, чието житейско дело е ограничено до създаване на себеподобни, изпълзяха от виртуалния

9 свят на улицата. Мръсотията събира около себе си още мръсотия. Тео, те са много, а ти си един, но в природата има съвършено равновесие. Колкото повече са те, толкова ти си поголям. Тео отдавна принадлежи на света. Светла частица от него е в хилядите умове, които е създал, които днес творят и създават бъдещето. Да, Тео пречи. На онези, които искат шестиченца по втория начин, на онези, които пишат шестиченца по втория начин, а и на онези с овехтелите учебни програми и правилници, които оставят след себе си разрушени гимназии. По делата им ще ги познаете. Белослав Белчев А ето и един коментар, в който Теодосий Теодосиев е оцапан порядъчно, както подобава, по нашенския обичай (оставям оригиналната пунктуация на пишещата): Kalina Karamfilova каза: Мъж за пример?? Мъж на годината? Това съвсем нямаше да е "титлата" му ако всички знаеха каква помия ръси в часовете си. Никой не отрича успехите му... думите, които са излизали от неговата уста обаче не подхождат на човек на неговата възраст. ГРОЗНО Е! Срамно е! Навирал бил истината в очите на хората... най-вероятно е така. Но истината може и да се "навира" по един по един начин, който е подходящ за институцията, наречена училище. Какво значат толкова много успехи, когато заставаш пред учениците и им казваш, че са като циганите, че ще станат лекари убийци и, че за нищо не стават. Някой ако се вдъхновяват от това, евала... Или може би някой биха се вдъхновили от един своеобразен урок по сексуално образование в час по физика... СРАМ И ПОЗОР е да се опитваш да си оригинален и забавен на тази възраст и по този начин пред бъдещето на България. Можеш да си оригинален и вдъхновяваш учениците и без да се правиш на КЛОУН. В момента не говорим за учениците. Те може да са всякакви, но това не променя абсурдния начин на преподаване на въпросния учител... Тъжно е, че виждам толкова неинформирани хора, които коментират само въз основа на репортажи и напарфюмирани думи. Защото г-н Теодосиев съвсем не звучи толкова интелигентно и авторитетно, когато казва поредната си вече напълно изтъркана сексуална шегичка... Ние, учениците, знаем истината... Дано повече хора я разберат и за в бъдеще по полека със прибързаните заключения и надутите титли... Това пише въпросната другарка. Напълно в реда не нещата, съответно лич-

ността в нашенските условия следва да бъде порядъчно оплюта и в личностно отношение. Спирам дотук. В коментарите има още много поучителни изказвания, които много говорят и показват. Ето едни думи, пак взети от коментарите, които са подходящи за финал: Luben Staikov каза: Момичета, един съвет от човек, на когото Тео е преподавал. Учете не за оценките, а за да знаете и ще имате много повече от 2 или 3! А за "морала" имате главици на раменете. Вземете каквото смятате за полезно (има много мъдрост в думите му според мен), а другите неща ги оборете/игнорирайте – ако можете. Има учители, които ви учат на някой предмет, а има и такива, които ви учат на живот! ЕТО КАК ГРАЖДАНИН ПОПРЕЧВА НА КАТАДЖИЯ ДА ВЗЕМЕ ПОДКУП петък, 3 юли 2015 г. Спасибо неизвестному гражданину! Моя главная надежда на вас! Если все так станем относится к взяточникам, то они ничего не смогут сделать и исчезнут как класс. Очень скоро уберем этих грабителей в форме с трассы! Дал необходимые поручения и сам буду этим заниматься.

Mikheil Saakashvili

По държавната (обществената?!) национална телевизия (БНТ) случайно тази сутрин забелязвам (докато закусвам имам обичай за няколко минути да мина по телевизиите за да видя кои са събеседниците и за какво говорят), че психиатърът-богослов д-р Николай Михайлов благочинно ниже антиевропейски, антиамерикански и кремълскоугодни думи, насочени срещу свободата, различността, толерантността. Интересно е, че у нас който мисли прокремълски, на такъв особено усърдно му дават думата из медиите и скоро го превръщат в нещо като гуру, като мъдрец, като трибун, който трябва да ни просветлява по всички найважни въпроси. Т.е. дават му възможността безпрепятствено да индоктринира с кремълска истерия съзнанието на нашия тъй масово немислещ наивен сънародник. Колкото прокремълски започне да мисли даден нашенски щатен медиен проповедник, толкова по-често започват да му дават трибуна из нашите медии – виж примерно какъв фурор по медиите правят Явор Дачков, недоразумението Александър Симов и същия този д-р Михайлов. Което именно и показва, че нашите медии продължават да се управляват от прокремълския ченгесариат, аз друго обяснение на този феномен не виждам, вие ако виждате, моля, споделете ми, та да разбера истината и аз... БРОЙ 12 НА В-К ГРАЖДАНИНЪ ВЕЧЕ Е ДОСТЪПЕН ЗА ЧЕТЕНЕ-ОНЛАЙН петък, 3 юли 2015 г.

НАШИТЕ МЕДИИ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СЕ УПРАВЛЯВАТ ОТ ПРОКРЕМЪЛСКИЯ ЧЕНГЕСАРИАТ петък, 3 юли 2015 г.

Open publication - Free publishing

10 вестник ТОЧНО. Интервюто е публикувано със съкращения (пълния му вариант ще публикувам скоро и отделно тук, в блога си):

- Господин Гранчаров, Болгария – страна, где влияние России традиционно сильное. Что сегодня болгары думают о российскоукраинской войне? Демократическая часть болгарского общества видит в Украине союзника и друга, наши симпатии полностью на стороне проевропейской Украины. Почему речь идет только о части болгар? Дело в том, что Россия напала не только на Украину, она начала войну и против Болгарии. Вообще нынешняя путинская – имперская и национал-коммунистическая – Россия ведет войну против всех народов, которые хотят жить свободно. Демократию – политическое выражение свободы – там тоже не выносят. Их враг свободная личность, осознающая свой человеческий суверенитет. Вот они начали наказывать и украинцев, и болгар, и вообще, кого могут – за свободолюбие. А болгарское общество теперь раскололось на две части: проевразийскую – и проевропейскую. Самый мощный союзник имперских поползновений путинской России это болгарская олигархия, ее генезис связан с коммунистической номенклатурой. Всем известно, что в коммунистическую эпоху Болгария была как бы протекторатом СССР. Олигархия у нас имеет господствующее положение во всех сферах жизни, начиная с экономики и кончая культурой. СМИ под контролем верных путинистам олигархов, среди политиков также не мало людей, которым щедро платят из Москвы. У нас тоже осталась и теперь снова набирает силу мифическая идеология ориентации на „всемерно любящего нас Большого брата". Под контролем ФСБ, к сожалению, находится и такой мощный институт как Болгарская православная церковь. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Приятно четене, приятни размисли! МОЕ ИНТЕРВЮ В УКРАИНСКИЯ ВЕСТНИК ТОЧНО: БОЛГАРИЯ ВЕДЕТ ТУ ЖЕ САМУЮ БОРЬБУ ЗА СВОБОДУ И ПРОТИВ ИМПЕРСКОЙ ПУТИНСКОЙ БЕСОВЩИНЫ, КОТОРУЮ ВЕДЕТ И СВОБОДОЛЮБИВЫЙ БРАТСКИЙ НАМ НАРОД УКРАИНЫ петък, 3 юли 2015 г. Току-що разбрах, че мое интервю (дадено наскоро на журналиста В. Каспрук) е публикувано в украинския онлайн-

МОЛЯ ВИ, ДАЙТЕ ДА ПОМОГНЕМ НА ЕДНО ВАЖНО НАУЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ петък, 3 юли 2015 г. Препращам призива на един изследовател: Моля Ви – отделете мъничко време, отворете този линк и отговорете на въпросите. Благодаря Ви! Мартин Жак Асса

ЗАБЕЛЕЖКА: Изследването е много интересно, като дадете отговора ще можете да се запознаете и с резултатите от анкетата.

ЯДЕТЕ ЛИ ЛОКУМ? ОПИТАЙТЕ ОТ ТОЗИ... петък, 3 юли 2015 г.

Вкусен ли е? Благ ли е? :-) Дъвчете здраво! Приятно дъвкане... ПО КАЗУСА ТЕО ТЕОДОСИЕВ: ОБЕЗЦЕНЯВАНЕТО ВОДИ ДО ПЪЛНО ИЗПРОСТЯВАНЕ, ИЗБИВАЩО В АГРЕСИЯ СРЕЩУ МАЛКОТО ЗДРАВ РАЗУМ В СИСТЕМАТА събота, 4 юли 2015 г.

Хорът на клетите майки, Автор: Дияна Костова Човешката глупост е по-опасна дори от мафията. За разлика от престъпника, който вреди, за да се облагодетелства, глупакът причинява загуби на останалите, като не просто не извлича ползи от това, а дори сам си пречи. Няколко майки-орлици от Казанлък са напът да докажат теорията на глупостта в опита си да се саморазправят с един от най-достойните учители в България – физикът Теодосий Теодосиев от местната природо-математическа гимназия. За справка: това е човекът, който от 35 години насам безвъзмездно обучава медалисти по приложна математика и физи-

ка в школата си и е позлатил няколко поколения ученици със знания на световно ниво. Хорът на клетите майки обаче обвинява Теодосиев в нещо като интелектуален садизъм над казанлъшката младеж – защото А) имал прекалено високи изисквания и преподавал материал "на високо ниво", B) пишел двойки на ученици, които "по всички други предмети имат шестици", което в крайна сметка C) "рефлектирало много лошо върху тяхната психика". В своя опростен вид тази логика звучи така: А) Няма значение дали преподаваните знания са полезни, важното е да са "спуснати"; B) Няма значение дали оценките отразяват знанията, важното е да са отлични, защото са "полагаеми"; C) Няма значение, че собственият "мамин златен" е посредствен ученик, важното е да не изпада в дисонанс с елитния си гимназиален статут. (Прочети ДО КРАЯ) Е, как ще го искат?! Хората искат шестици, не знания! Тях не ги е грижа дали детето им е невежо, глупаво, или мързеливо, а каква оценка има в края на срока. Такъв специалист не е за сегашното време. Отдаден, новатор, умен. Сега обичани са учителите в услуга на детския интерес (и на родителския). Те са готините даскали! Угаждат на всеки, но не и на истината. Срещу такива "велики" учители подписка няма да има. Ще има аплаузи. Защото те дават това, от което имаме нужда днес лъжа. Знаем, че оценките им са фалшиви. Знаем, че децата ни нищо не знаят. Но ни устройва! Защото сме потънали във фалш и всеки рязък крясък на истината ни създава дискомфорт! Разбира се, знаем,че децата ни са за 3. Но имаме претенции за 6. Заради дипломката, с която ще ни приемат някъде да учим. Знаем, че като имаме претенции за повече трябва да ги докажем със знания. Знаем, че не можем да докажем, че сме за повече от 3. Затова: подписка! Този, доказалият се пред света, не е за нашия свят на илюзии. Да се маха! За да си живуркат дечицата в посредствеността. Оценката е важна. За ВУЗ-а. Не за да отразява реалността! (Каквато уж й беше функцията.) После ще намерим връзки да ги настаним децата някъде. За да продължат и те веригата по осакатяването! Написа: Николай Естествено, че ще са недоволни, нали трябва всеки кадърен и справедлив учител да напусне системата, ама как така ще спира полета на умните им дечица (от наследственното IQ не мож избяга!), те по другите предмети са отличници, а по таз глупава физика ще имат тройчици. Написа: trent Разрушиха сградата на МГ-то в Казанлък, а сега ще очернят Тео – защото има смелостта да оценява реално и да казва

11 истината за качеството на съвременната ни образователна система. Мижитурки!!! Написа: Нютон СААКАШВИЛИ: КОРУПЦИЯТА И МАФИЯТА Е ТОВА, КОЕТО ПУТИН НАРИЧА “РУСКИ СВЯТ” събота, 4 юли 2015 г.

Губернатор Саакашвили: “Потеряем область — вся Украина окажется в беде” (тук има и текстови запис на интервюто) Ето един откъс от друго негово изявление, което показва нещо важно за поведението на истинския реформатор: “Многие мечтают об отдыхе в Одессе, а я сюда приехал не отдыхать. У меня нет времени. Мы будем все… Я буду работать и всех тоже вместе приглашаю поработать, чтобы люди чувствовали, что что-то реально меняется, потому что всем надоели разговоры, всем нужны изменения. Когда увидят, тогда поверят.” (Михаил Саакашвили) ПРЕДЛАГАМ ДА НАПРАВИМ ОБРЪЩЕНИЕ С ПОДПИСКА ДО РЕФОРМАТОРСКИТЕ УПРАВНИЦИ И МИНИСТРИ, С КОЕТО ДА ИМ НАПОМНИМ ЗА ТЕХНИТЕ ОБЕЩАНИЯ събота, 4 юли 2015 г.

Gery Nikolova във фейсбук каза или запита нещо важно, а във връзка с нейното изявление (под формата на въпрос) моя милост откликна ето как: Gery Nikolova каза: Някой ще се сети ли откъде е това: "Безкомпромисно преследване и наказание на корумпираните и злоупотребилите с власт... Деполитизиране на държавната администрация и персонална отговорност от държавните служители. Премах-

ване на партийните и роднински назначения... Включване на инструментите на пряката демокрация и гражданския контрол при вземането и изпълнението на решения на централно и местно ниво... единственият начин да разрушим мафиотско-олигархичното статукво в България, е чрез обединение на усилията на партии и граждани..." (Виж: Начала на обединение на Реформаторския блок, бел. моя, А.Г.) Ангел Грънчаров каза: Аз предлагам нещичко да направим, констатирайки това ужасно разминаване между обещания и последващо поведение. Примерно да напишем малка петицийка до лидерите на РБ и да им напомним за въпросното разминаване. Да се погрижим повече граждани като нас, гласували за РБ, да се подпишат под петицията. И да я изпратим. Интересно е дали такова едно действие от наша страна ще накара въпросните лидери да се почувстват неудобно поне малко. Кунева. Лукарски. Кънев. Или да се обърнем към някои от реформаторските министри, примерно. Да речем да напишем едно обръщение от загрижени граждани и мислещи дейци на образованието, което да изпратим на г-н министъра на образованието и науката, на проф. Танев. Този човек имам чувството, че беше по някакъв начин овладян така здраво от министерската бюрокрация, че вече реално не смее дори да каже дума за реформа или за промяна, камо ли пък да направи на дело някаква промяна.

някакви промени или реформи в образователната сфера? Ако чакате тази сила да направи реформи и промени, ще имате да чакате до куково лято. Само това ще ви кажа. Без активиране на нас, гражданите, без активиране на големи слоеве от учителството и от учениците за провеждане на съответните промени нищо в образователната система няма да се промени, а агонията й ще продължава безкрайно. Та с оглед на това предлагам нещичко да направим. Предлагам да си изпълним задължението като граждани, а именно: да напомним на управляващите за обещанията им и да изискваме да си ги изпълнят. Ако не направим дори и това, аз лично няма да имам чиста съвест. За вас не знам. Но ако стоя и гледам като сеирджия и само мърморя във фейсбук "Тия нищичко не правят, аз казвах ли ви, че нищо няма да направят?" и пр., на мен лично съвестта няма да ми е чиста. Поне това – една петицийка да напишем и да изпратим – сме длъжни да направим. Аз съм готов да предложа проект за петиция или обръщение към реформаторските политици и управници, ако иска и някой друг да направи свой проект. И за ден-два да направим с общи усилия текста и да го пратим на реформаторските лидери – и също така, примерно, на министъра на образованието и науката (за него специално обръщение трябва да се напише, щото сферата му е най-важна, а нищо не се прави).

12 до 20 августа, после чего может начаться арест российских активов в США.

2) Европейский суд по правам человека признал приемлемой жалобу пострадавших в Беслане. В частности, в прессрелизе суда говорится, что есть доказательства того, что взрывы в школе, повлекшие гибель заложников – это результат обстрела школы российскими спецназовцами.

3) Нидерланды требуют создать международный трибунал по сбитому MH17.

4) Госдума рассматривает проект заявления, в котором содержится требование отмены санкций в отношении российских депутатов. Искандеры свое отсмеялись? *** Россия мечется в капкане, в который она радостно влезла под одобрительный визг миллионов идиотов и урапатриотов. Опыт России показывает, что именно свои идиоты и ура-патриоты опаснее любого внешнего врага. Нам всем надо об этом помнить и делать выводы. Написа: Pavel Gintov

ЧЕСТИТ 4-ТИ ЮЛИ, СВОБОДОЛЮБЦИ! събота, 4 юли 2015 г.

ВАНЯ И ЖАК АССА: "СПРЯМО ФИЗИКА ТЕО ТЕОДОСИЕВ СЕ ВОДИ АБСОЛЮТНО СЪЩАТА КАМПАНИЯ КАКТО СПРЯМО ТЕБЕ!" събота, 4 юли 2015 г.

Примерно не смее да уволни нито един директор на училище. Аз лично съм му дал в писмен вид потресаващи примери за директорско своеволие, нямащо нищо общо с правото и законността, а той месеци наред мълчи като пън. Отначало говореше за реформа, сега повтаря постоянно, че спокойствието в системата, сиреч, комуналната идилия, видите ли, щяла било да бъде пазена като нещо най-свято! Никакъв реформаторски плам не се забелязва вече у този човек. Извъртя се на 180 градуса, изцяло наопаки. Какво му сториха бюрократите от министерството, та го направиха свой абсолютен съюзник? А нали никой от вас не храни илюзията, че министерските бюрократи от образователното министерство са именно "реформаторската сила", която ще работи за

Честит 4-ти юли на всички свободолюбци, на всички влюбени в свободата човеци, които обичаме Америка! Да живей свободата, да живей найголямата, най-мощната опора на свободата в съвременния свят: САЩ! ОПИТЪТ НА РУСИЯ ПОКАЗВА, ЧЕ ИМЕННО СОБСТВЕНИТЕ ИДИОТИ И УРАПАТРИОТИТЕ СА ПО-ОПАСНИ ОТ ВСЕКИ ВЪНШЕН ВРАГ събота, 4 юли 2015 г.

1) США передали России повестку в суд по делу ЮКОСа. У России есть время

По публикацията със заглавие Благодарение на старанията на "сплотения колектив” и на директорката ПГЕЕПловдив вече е след стотното място! се получи отзив от Иванка и Жак Асса, бивши учители в ПГЕЕ-Пловдив, който решавам да публикувам в отделен постинг – тъй като тяхното авторитетно мнение означава много; та значи ето какво ми пишат доайенът на

13 ПГЕЕ-Пловдив Жак Асса и неговата уважавана съпруга: Няма никакво значение дали ще пишеш само инициалите ни или пълните имена. Отдавна на всички е известно кои са ти приятелите! А съчетанието ВиЖ е многозначително! Много е подходяща снимката към публикацията! Браво! Вижда се, че на някои хора им трябват умствени патерици, чиято роля изпълняват микрофоните (достатъчно е да си припомним един стар виц, че "цялата пара отива в свирките"). Както телевизиите показват – спрямо физика Тео Теодосиев (мъж на годината 2014) се води същата кампания, както спрямо тебе!

Току-виж и ти да си приятелят ни, станал мъж на 2015 година! ВиЖ Асса, Ваня и Жак Асса В САМОЛЕТА ЯВНО ЛИПСВА НЕ САМО ПИЛОТА, НО И СТЮАРДЕСАТА СЕ КАЧВА САМО ОТВРЕМЕ-НАВРЕМЕ събота, 4 юли 2015 г.

Във връзка с „ВиЖ Асса” Марк Твен е писал „слуховете за моята смърт са силно преувеличени”. Колкото до нашето състояние, не можем да напишем нещо по-хубаво отколкото Недялко Йорданов:

Цял живот то ми е служило вярно каквото и да го правя. В отговор – черна неблагодарност… Как да го изоставя. Точно сега ли… Такова … Със бръчките… Със остарелите мускули. То ме помоли… То ми поръча: „Моля те, не ме напускай!” Как ме ревнува, че милвам душата, за да се слея със нея. Искам си тялото… Не във земята… И затова ще живея. ооооооооооооооооооооооооо Винаги сме се възхищавали на добрата литература, но не можем да я анализираме по предписанията на ”Литературни анализи за матури”, нито сме „специалисти по компютърна лингвистика”. Айнщайн цитира тази мисъл: Знам защо има толкова много хора, които обичат да секат дърва. В този случай веднага се вижда резултатът. А много по-трудно е да връщаш на повърхността затъващото ни образование, което би давало резултати едва след 10-12 години. Това е мисленето на ирландците и финландците, които при много по-малко дадености (природни и интелектуални) от българите, стоят на повърхността и се задържат на нея. Е, един техникум се срази! Едно крило от него се затвори! Любопитно е летене с едно крило! Трудовата медицина вече я няма! Езиците, които се изучават, драстично намаляват! Техникумът вече не би трябвало да носи името и „гимназия”, а „прогимназия”. А в сайта му се мъдри думичката „САДАРЖАНИЕ”. В самолета явно липсва не само пилота, но и стюардесата се качва само от време навреме, за да получи лично някаква уредена награда? Засега спираме изброяването! Подчертаваме – ЗАСЕГА!

РУССКО-СОВЕТСКАЯ ИМПЕРСКАЯ ДЕБИЛЬНАЯ ПСИХОПАТОЛОГИЯ ВЫСШЕГО СОРТА неделя, 5 юли 2015 г.

Старо, прегърбено. Искам го същото – С бенките… Всичките белези… Просто не вярвам, че нямало връщане. Искам си тялото… Себе си…

Думи нямам! ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ТЕКСТ НА ЕВЕНТУАЛНО "ОБРЪЩЕНИЕ НА НЕДОВОЛНИ ГРАЖДАНИ КЪМ РЕФОРМАТОРСКИТЕ ЛИДЕРИ, ДЕПУТАТИ И МИНИСТРИ" неделя, 5 юли 2015 г. Вчера на едно място във Фейсбук подхвърлих следното: Предлагам да направим обръщение с подписка до реформаторските управници и министри, с което да им напомним за техните обещания. Минали са 24 часа, народът се е замислил сякаш в ступор: няма нито едно "Харесвам!" на коментара ми, само някакъв гражданин Velkov Hristo се е осмелил да напише: Подкрепям. Оценявам този факт като крайно обезпокоителен – и като категорично доказателство, че щом идеята не се възприема от "широките народни маси", значи е твърде навременна и полезна.

ВиЖ Асса

ИСКАМ… Искам си тялото. Искам си тялото. Не си го давам в земята. Не само костите… Искам го цялото… Заедно със душата.

Страшна и направо гнусна извратеност!

Държа да отбележа, че повечето от приятелите ми във фейсбук принадлежат на онзи сегмент от обществото, което подкрепя политическата сила, която се нарече "Реформаторски блок". Както и да е, понеже съм човек, който е свикнал така да се отнасят с предложенията му (това е нормално, философите винаги следва да вървят поне с една стъпка по-напред от другите, от побавно мислещите хора, тъй да се рече), тази сутрин сядам и започвам да пиша текста на едно възвание, което да предложа, евентуално, за подписка, която пък, след събиране на известно количество

подписи, да бъде изпратена на въпросните реформаторски управници и министри. Речено-сторено, ето какво написах, предлагам текста за обсъждане, за предложения за корекции и изменения и пр.: До лидерите на партиите, влизащи в Реформаторския блок До министрите в правителството, предложени от РБ ОБРЪЩЕНИЕ от група ангажирани и реформаторски настроени граждани и дейци на образованието Многоуважаеми дами и господа управляващи, Влизането ви в това правителствено мнозинство беше една жертва, която може да бъде оправдана само ако наистина е за доброто на България; за всяко нещо обаче под това небе се плаща съответната цена. Вашите реформаторски намерения и обещания, заради които ние, избирателите, ви подкрепихме, бяха доста смели. За жалост обаче нашите впечатления са, че не работите достатъчно енергично за тяхното осъществяване, за реализацията им в живота. Вероятно има какви ли не пречки, сигурно има. Но онова, което особено много ни притеснява, е че не забелязваме оня автентичен реформаторски плам, така да се рече, инак казано, онази твърда воля за цялостна отдаденост в битката за промени, без която нищо съществено няма да се промени – а ще имаме само някаква медийна пушилка, която да създава илюзията, че нещо там уж се прави. Така обаче не се постига и не може да бъде постигнат никакъв значим резултат – нито в живота по принцип, нито пък в политиката. И особено в управлението на страната ни, в която някакъв значим напредък в последната година не се забелязва. Наш – на избирателите, на гражданите – дълг е настойчиво да изискваме да си спазвате обещанията, заради които сме ви подкрепили. И да бдим какво правите, да преценяваме дали наистина работите в посоката, за която сме ви упълномощили. Ето, казваме ви най-твърдо: не сме доволни, не работите енергично, не правите длъжното, имаме чувството, че пред нас се опитвате да разигравате някаква мимикрия. Даже законодателните промени, основа за бъдещи реални или практически реформаторски действия, не се осъществяват достатъчно бързо и ефикасно. Забелязваме непростимо туткане и изразходване на енергия предимно в медийното рекламиране на някакви бъдещи уж фундаментални промени. От изпусканата медийна пушилка на всички ни люти нетърпимо в очите – и даже вече ни задавя в гърлата... Очебиен пример за това е, да речем, Законът за училищното образование. В

който кой знае какво реформаторско просто няма. Или има жалки напъни да се имитира някакъв илюзорен реформизъм. Имаме чувството, че образователната бюрокрация успя да си защити бляскаво интереса, пробутвайки ви този еклектически закон, в който нещо принципно ново, и то в същностно отношение, просто няма. Коренният интерес на гражданите, на страната и на нацията отиде по дяволите. Вие, реформаторите, как стана така, че кандисахте на такива едни палиативни "промени", с които фактически нищо съществено няма да се промени, т.е. административната, авторитарната система на социалистическото директивно и антилиберално образование ще си остане изцяло непокътната? Давате ли си сметка с какъв позор ще се покриете – и най-вече каква страшна отговорност поемате! – ако допуснете името ви да започне да се свързва с приемането на такъв контрареформаторски, вреден за образованието на младите и удобен единствено на властващата образователна бюрокрация закон, който изцяло залага на консервирането на едни анахронични, ретроградни, отречени от духа на времето отношения в образователната сфера? Същото, по наша преценка, е положението и в останалите сфери, по чието "решително реформиране" уж се работи: правосъдната, здравеопазващата. Имаме чувството, че вече се затъна в някакви непроходими правни, административни и всякакви други тресавища, от които излизане няма. И в които всички тъй дългочакани реформи явно ще бъдат и погребани. Заявяваме своето наблюдение и впечатление пределно откровено и честно. Държим да не се будалкаме взаимно. Констатираме сериозно разминаване между заявените намерения и обещания от Реформаторския блок и реалните ви стъпки и действия в осъществяването на една практична реформаторска програма. Знаем, че лесно, в настоящата ситуация, може да се намерят какви ли не оправдания, ситуацията е тежка, правителственото коалиционно мнозинство е разноцветно и прочие. Но тия оправдания, страхуваме се, няма да ви помогнат. Не е достойно да се опитвате да си измивате ръцете с подобни оправдания. Или ще работите както трябва, както сте обещали, или ще предприемете решителни действия, за да убедите останалите политически сили в предимствата на една истински действена реформаторска политика. Много ви молим да не си мислите, че с политическо въжеиграчество и с непристойно, лигаво медийно поведение можете да заблудите някого от избирателите си. Тия неща се чувстват. Ние не сме дървета. Имаме усещането, че политическата деморализация е поразила всички до една политически сили без никакво изключение. Апелираме към ония от вас, които съзнават, че този път е гибелен: направете нещо за да покажете, че заслужавате все още нашето доверие. Не

14 можем вечно да ви даваме кредити на доверие, които вие не правите никакъв опит да погасявате или да оправдавате. Така не стават тия работи. Недейте да си мислите, че вашите избиратели са толкова малоумни, че изобщо не разбират какво става. Не залагайте, повтаряме, на въжеиграчеството. На някои политически кумири то може да отива, на вас изобщо не ви отива. Друго очаквахме от вас. На друго се надявахме. Ала имаме все по-нарастващи основания да мислим, че сме се заблудили. Ние обаче като ваши избиратели сме длъжни да ви напомним своята непроменена позиция: искаме истински, същностни реформи и решителен обрат в развитието на страната! Загнилите от дефекти и пороци системи – образователната, правосъдната, здравеопазващата – се нуждаят от спешно коренно реформиране и от съвършено нов дух, който единствен може да ги оживи; без истински реформи агонията в тях ще продължи. Искаме от вас твърда реформаторска позиция, искаме доказателства за непреклонна, неотслабваща воля за реформи. Няма да простим никаква мекушавост и шикалкавене! Тарикатлъците няма да ни впечатлят особено, нека други да залагат на тях, те са стил на други играчи, за вас те обаче са строго забранени. Или ще работите както сте обещали, или имайте добрината да заявите, че не желаете вече да се ангажирате с обещаната политика. Ако волята ви за истински промени по някакви причини е пресекнала, имайте честността и достойнството да ни заявите открито за това. Примерно, ако наркотикът на властта ви е упоил дотам, че вече сте забравили решително кои бяхте, направете нещо да се лекувате от туй опиянение на властта. Пък който няма нужните личностни качества да понесе тежестите на политическата и държавническата отговорност, оня, комуто тамяна на властта действа приспивно или халюцигенно, нека да прави нещо да се съвземе овреме. Няма да отстъпим от тия свои разбирания и изисквания. Господа лидери, депутати, министри от Реформаторския блок, Силно сме обезпокоени от случващото се. Вярваме, разбрахте това. Пределно открито и честно ви го заявяваме. Няма смисъл взаимно да се баламосваме. На път сме да си загубим окончателно доверието. Забелязва се все по-отчетливо, че волята ви за същностни, коренни реформи отслабна в недопустима степен. Измените ли на заявената си твърда реформаторска политика, ще се превърнете в най-скоро време в поредните политически трупове. Такава неминуема съдба ви очаква ако поне малко не се стреснете и осъзнаете. Щом апелираме към вас за промяна в тази посока, значи все още имаме известни надежди. От вас зависи дали ще се спасите. За доброто на страната сте длъжни да бъдете на подобаващата висота на поетите отговор-

ности. Даваме ви един екстравагантен направо пример за непозволена по нашите критерии мутация – поведението на г-н министъра на образованието и науката проф. Т.Танев. Не крием, че първоначалните ни впечатления от този човек бяха добри, дори обнадеждаващи. Той започна да говори в самото начало твърде убедително за потребността от същностни и смислени реформи. Създаваше впечатление на твърд човек, разбиращ същината на проблемите. Няколко месеца по-късно вместо за реформа той започна да говори за това, че щял бил да пази спокойствието и комфорта на работещите в системата. Нещо стана, че чиновническата – министерска, инспекторска и директорска – образователна бюрокрация успя да превърне г-н министъра на образованието и науката в най-покорен изпълнител на нейната воля! (Дори и един директор на училище не смее да уволни г-н министърът, дори и такива, за които сме му предоставили неоспорими факти за недопустими злоупотреби!) А тази консервативна сила на бюрокрацията има една идея и един копнеж: да пази с всички сили своето монополно положение, своето всевластие в образователната сфера. Г-н министърът, който трябва да отстоява държавния, същностния човешки интерес, интереса на реалните участници в образователния процес, именно на родителите, учителите, учениците - капитулира, измени на задачата си и се присламчи към себичния интерес на бюрократите. Явно на г-н министъра му се услади министерстването и пожела да поминистерства колкото се може по-дълго. Да се присламчвате към по-силните и да плюете върху интереса на обезправените не е достойно поведение, г-н министър Танев! Ако осъзнаете какво сте сторил би следвало да се уплашите и разкаете, но това не ви личи изобщо. Погрешна обаче е сметката Ви: илюзия е това, че всемогъщата в момента образователна бюрокрация ще властва вечно. Проф. Танев, вие заложихте на бита карта! Нещо подобно се случва и с останалите министри, дето се афишираха като реформатори. Не сме очаквали от реформаторските министри да проявяват такава отдаденост предимно в измяната на реформаторската идея. Няма обаче да ви позволим с поведението си да компрометирате, да опошлите тази идея. Зачекнатата тема е голяма, но основното смятаме че ви казахме. Помислете над нашите думи. Опитайте се да се вгледате с по-други очи в собственото си поведение. С казаното искаме да ви помогнем да отрезвеете, казахме, че според нас наркотикът на властта не ви действа добре. Някои от нас, в индивидуално качество, писахме писма и на г-н Радан Кънев, и особено на гн министъра проф. Танев. Никакъв отзвук на своите сигнали от тях не получаваме. Което ни говори за недопустимо главозамайване и

за една много глупава грандомания. Явно тия наши лидери вече един вид се гнусят да разговарят с обикновени граждани, " "прости избиратели". Така обаче истински политически лидер и държавник не се става. Все още не всичко е загубено, но натам отиват работите. Стъпили сте по наклонен хлъзгав път, който води до свличане в неминуемия провал. Правете нещо да се отскубнете от него. Ние с това свое писмо всъщност ви подаваме ръка, пък вие реагирайте както искате.

15 ващото положение на образователната система в Русия бил, видите ли, не някой друг, а... Западът, по-специално "американският империализъм"!!! Да, американците били виновни за прогресиращата дебилизизация в руското общество, щото тия проклети американци, първо, дадоха на света компютрите, после подариха на света интернет – и по тази причина младите в Русия вече се били образовали предимно от интернет, а не от тъй прогресивната руска образователна система!

5 юли 2015 г. ПОДПИСАЛИ: 1. Ангел И. Грънчаров 2.Владимир Петков-Трашов 3.

4. ... ЗАБЕЛЕЖКА: Този текст е само проект и скица; приемам всякакви предложения за внасяне на корекции, допълнения, други формулировки и пр. Моля, изразете своята позиция, смятам, че поставеният проблем не е маловажен или за пренебрегване. ОСТАНА ЛИ НЕЩО НЕОСКВЕРНЕНО В ТАЗИ СТРАНА, МОЛЯ ВИ СЕ?! неделя, 5 юли 2015 г.

А що е интернет във възприятието на увредени в съзнанието комуноиди като Задорнов: ами интернет е клоака на разврата, на тъпотията, на масовата култура, интернет е нещо като... отходно място или нужник на проклетата, на толкова превъзнасяната, но не водещата до добро свобода. И по тази "бляскава логика", видите ли, Западът бил виновен за пълната разруха в руската, а вероятно и в българската образователна система, която също още действа по съветско-руски образец. Та послушайте смехориите, които чете Задорнов, и особено се вслушайте в подхвърлянията му, че Западът, видите ли, успял да развали тъй стерилно чистата комунистическа душевност. Приятно слушане на тия комунистически идиотщини! ОМРАЗАТА КЪМ АМЕРИКА И ВСИЧКО АМЕРИКАНСКО СЕ РЕЗЮМИРА ДО ЕДНО НЕЩО: ОМРАЗА КЪМ СВОБОДАТА

Мая Манолова – омбудсман?! Остана ли нещо неосквернено в тази страна, моля ви се?! От друга страна логично е: щом Б.Борисов е премиер, защо Майчето Манолова да не е омбудсман?! Все е чалга, все е менте, все е кич, все е смешно и тъжно, направо печално... ЗАПАДЪТ БИЛ ВИНОВЕН ЗА ПЪЛНАТА РАЗРУХА В РУСКАТА, А ВЕРОЯТНО И В БЪЛГАРСКАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА, КОЯТО СЪЩО ОЩЕ ДЕЙСТВА ПО СЪВЕТСКО-РУСКИ ОБРАЗЕЦ неделя, 5 юли 2015 г. За постоянно подмазващия се на Путин сатирик Задорнов виновник за окай-

неделя, 5 юли 2015 г. Омразата към Америка! Милиони нещастни човешки същества мразят Америка – нейната свобода, демокрация, богатства, капитали, банки, технологии, политика, армия и дори нейният „Макдоналдс“. Мразят „американската мечта“, защото не могат да намерят нито своята цел, нито своя път в живота. Всякакви левичарски, националистически, религиозни или безбожни доктрини съществуват върху почвата на антиамериканизма. И от десетилетия доказват своето интелектуално и духовно скудоумие. Европа, която само за един век роди найантихуманните доктрини в историята на човечеството – фашизма и комунизма, успя да разпали и две световни войни. В трагедията на тези антихуманни европейски „постижения“ на цивилизацията загинаха

десетки милиони, вярващи в Бога и обичащи живота, човешки същества. Америка помогна на Европа да преболедува фашизма и комунизма. Но метастазите на тези ракови заболявания все още съществуват върху европейското ни тяло.

Брой 7 на в-к ГРАЖДАНИНЪ неделя, 5 юли 2015 г.

Open publication - Free publishing

Омразата към Америка! Това е оправданието на неосъществения човек в съвременния свят. Антиамериканизмът е последното убежище и на умиращата комунистическа доктрина. Написа: Марчела Иванова

СЪДБОВНИЯТ НРАВСТВЕН МОМЕНТ, ПОРАДИ КОЙТО БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ БУКСУВА И НЕ РАБОТИ: ДА, НРАВСТВЕНО Е ОСНОВАНИЕТО ЗА ТОЗИ БЛОКАЖ понеделник, 6 юли 2015 г.

Кратък мой коментар: Омразата към Америка се резюмира до едно нещо: омраза към свободата! Мразещите Америка всъщност мразят не толкова Америка, колкото свободата – израз на която е Америка. Респективно, обичащите Америка обичат свободата. Просто е. Пределно ясно е това. НАШЕНСКИТЕ РУБЛОФИЛИ-КОМУНОИДИ СЕ ГОТВЯТ ДА ПРАЗНУВАТ "НАЧАЛОТО НА КРАЯ" НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ неделя, 5 юли 2015 г.

Рублофилската и комуноидна гмеж у нас ще приеме "НЕ!"-то на гръцкия референдум с "чувство на дълбоко удовлетворение" и с нескривана радост – понеже в нейните тесногръди представи това означава начало на края на Европейския съюз. Да видим в какви ексцесии у нас ще избие тази радост, щото под командата на Москва следващата страна, която трябва решително да бъде дестабилизирана, с оглед по-нататъшно разклащане на Европейския съюз, е именно България.

По публикацията от вчера Предложение за текст на евентуално "Обръщение на недоволни граждани към реформаторските лидери, депутати и министри" общо взето цари пълно мълчание, както и очаквах; това обаче още повече ме предизвиква да продължа усилията си в съзнателно приетата посока. Липсва подобаващото съзнание в подкрепа на една същинска и действена реформаторска политика у нас; у нас изобщо не се разбира как може да се води такава една политика, липсва разбиране в какво може да се изразява тя. И ето, даже и хора, които се самовъзприемат за реформаторски настроени, се оставят да бъдат будалкани с мимикрията за реформизъм, с менте-реформизма. Същевременно у нас е много характерна и тази представа: сакън, да не обидим "наште", не бива да критикуваме "нашите" управници, "наште" министри, щото така, видите ли, сме били "наливали вода" в прословутата "мелница на врага". А всъщност като критикуваме, като посочваме слабостите, ние фактически помагаме на въпросните управници; именно че са "наши", означава че трябва да сме още побезкомпромисни спрямо техните грешки; като са "наши" не значи, че трябва само да ги хвалим, напротив, трябва да имаме достойнството да им казваме в очите някои неприятни истини. Воден от това разбиране,

16 от което няма да отстъпя – понеже схващам тия неща като израз на автентичната, на истинската демокрация – аз няма да се откажа, да свърна назад от поетия път. Та значи хората, които са мои приятели във фейсбук и за които добре знам, че са привърженици на Реформаторския блок, изпаднаха в упорито мълчание по повод на тази моя толкова екстравагантна, както им се чини, идея за написване на обръщение към лидерите на Реформаторския блок и към министрите, които се свързват с тази политическа сила. Има и неколцина, които откликнаха положително, които заявиха, че подкрепят идеята, както обикновено става у нас, тези, които подкрепиха (за момента), са по-малко от пръстите на едната ръка. Това все нещо показва и говори. По моя преценка показва, че не трябва да се отказвам от поетия път. Двама човека, които уважавам – госпожа Мария Василева и г-жа Гаяне Минасян – ми заявиха, че текстът бил дълъг и трябвало да се посъкрати. Приемам такова едно предложение. Ще подложа текста на прецизна преработка и съкращение след като получа, евентуално, някои други предложения, примерно за включване на нови моменти в него. Аз самият осъзнах, че съм пропуснал два-три много важни, принципни момента, по които ми се иска да кажа нещичко, разбира се, по възможност съвсем вкратце. В дискусия по някои въпроси около това обръщение, проведена във фейсбук, аз подхвърлих ето тия два момента: за погрешната "кадрова политика" и също за това, че у нас не се допускат нови лица в т.н. истаблишмънт. И реформаторите, кой знае защо, сами си подрязват корените като правят всичко да не допускат в управлението нови лица, особено от страна на "неизвестните", на младите, на такива, които не са "от нашите" и пр. Не може да има добро управление ако това управление не се опира на целия личностен потенциал на нацията; едно управление е добро ако не прави друго освен да консолидира целия личностен потенциал на нацията и да му дава възможност да се изяви подобаващо в отделните сфери на живота. Лошо, респективно, е управлението, което в името на някакви себични, користни, в това число и чисто партийни кариеристични интереси пренебрегва личностния ресурс и потенциал на нацията – и в управлението се наместват мижитурки, подлизурковци, натегачи, "калинки" и пр. Б.Борисов е пример за едно такова управление, очебийна е липсата на ярки и талантливи личности около него, но той не се сеща (и няма как да се сети) какъв му е проблема. Аз се надявах реформаторите да имат добрината да му го съобщят, но явно и те не са намерили сила да сторят това. А и имам чувството, че и те са се подвели да мислят като него: ще се опираме само на "наште", нищо чуждо, колкото и

да е кадърно, нема да допуснем, щот... "ний защо сме се бориле ако не да уредим наште във властта – та да се облажат поне малко"?! Това е принципен момент, истинските реформатори се разпознават по това, че нямат друга по-голяма грижа освен тази: как кадрово, в личностно отношение да обезпечат промените, щото без способни личности с добре развито съзнание в полза на същинските промени нищичко не може да се направи и постигне. У нас вместо да се търсят такива способни личности даже със кандило (както Диоген някога с фенер търсил човека!), се прави всичко възможно такива личности, където ги открият или за които знаят, че съществуват, мигновено да ги турят под похлупак, което много говори. Показва, че тия, дето се афишират за реформатори, не са никакви реформатори – щом не търсятспособни личности с ярко реформаторско съзнание! Който се страхува от такива личности, такъв явно сам не е кой знае какво в личностно отношение, т.е. такъв няма работа в политиката, в управлението на държавата. Аман от мижитурки с огромна лакомия за власт и за постове, които пълзят като гладни въшки към заветните постове! У нас по нашенския обичай все се облягат на това: абе имаме тука един наш човек, на когото търсим работа! Той е наш, щото е препоръчан от господин Еди-кой-си, а пък г-н Еди-кой-си е изцяло наш, абе у нас все наште хора се уреждат, особено пък за отговорните държавни служби. Е, по тази причина у нас, щото все търсим служба за нашия човек, а не способен човек, който може да се справи с работата, затова и никакъв видим напредък в управлението на държавицата ни няма. И не може да има докато решително не се промени това. Без повече личности с развито реформаторско съзнание, които трябва да бъдат търсени непрестанно, нищо не може да се направи. Ще се прави само мимикрия на промени. Аз този психологически и нравствен момент го отчитам като една от принципните грешки на нашите реформатори. Оставили са се да бъдат жертва на един порочен момент в манталитета, завещан ни от комунизма: пренебрежение към личностите, към способните. Истински личности, свободолюбиви, ярки, неконформисти, твърди привърженици на промените, са жизнено, съдбовно необходими, без такива личности нищо няма да се промени. Има такива личности сред нас, може да не са много, но ги има, но те биват държани под похлупак. Или даже са репресирани. Потискани са. Дори и от средите, които се обявяват за реформаторски. Ако това нещо не се поправи, ако тук не настъпи истинска промяна, ще се окаже в крайна сметка, че някои хора само спекулират с реформаторството, но не са никакви реформатори. Истинският реформатор се разпознава по това, което прави, не по това, което плямпа. У нас

и Сулю, и Пулю приказват вече за реформи, и Сулю, и Пулю се бият в гърдите, че били, видите ли, реформатори. Но иначе те се гнусят от личности, които на дело са показали, че са реформаторски настроени. Бягат от тях като дявол от тамян. Щото били, разбира се, неконформисти, били конфликтни, били скандални, били луди, били не знам си какви! Ами ще бъдат, разбира се, какви други да бъдат?! Точно по това се разбира кой какъв е. Това е пробният камък. Този е съдбовният нравствен момент, поради който българската демокрация буксува и не работи. Е блокирала направо. Да, нравствено е основанието за този блокаж. Тия личности, дето са удобни, те не стават изобщо. А у нас търсят предимно удобни личности – и бягат като дявол от тамян от неудобните. А тъкмо неудобните са ни истински потребни. У нас, в Българско, нагаждачи колкото щеш. С лопата да ги ринеш. Виж, неудобни хора, хоранеконформисти, хора-немижитурки, хораненагаждачи у Нашенско са кът, дефицитни са; точно такива обаче хора и личности са ни нужни – с оглед да се задвижат реформите. Тия личности именно са двигателната сила на реформите. А у нас масово имат "съображения" спрямо такива хора, имат "едно наум". Е, така реформа не се прави. Трябва да се заложи на нови хора, на личности, и то неконформни, ненагаждачи, конфликтни, твърди привърженици на промяната, трябва да се заложи на личности, които са носители именно на едно ново съзнание, на един нов, по същество реформаторски манталитет и морал. Такива хора трябва да бъдат търсени и на тях да се дава път. И да бъдат назначавани на възлови постове. Примерно в сферата на образованието такива хора трябва да бъдат назначавани на разните ръководни постове, примерно за шефове на инспекторати и за директори на училища. Ако не се намерят такива хора, ако не се подмени цялата изгнила администрация в тази сфера, нищичко няма да се промени, абсолютно нищичко! По това се познава, че у нас никой няма сериозни реформаторски намерения: по това, че не биват уволнявани ръководни кадри, които седят на разните кресла от десетки години, не махат въпросните "стари мехове", в които е безкрайно тъпо да се налива ново вино. А у нас "новото вино" на желаните промени се пропилява като се налива все в стари мехове. Затова и това ново вино се разваля и после се превръща в оцет. Същинската реформаторска политика се свежда практически до две неща: изгонване без пощада на "старите мехове", дето са се разкапали от десетилетно безполезно, дори вредно за общността седене в ръководни топли кресла – и изнамиране на нови, кадърни и най-важното честни хора, които да заемат възловите ръководни пос-

17 тове. Това е. Простичко е. Но явно е крайно неудобно на мнозина. Мисля, че бях ясен. Това е възлов момент, но как той да бъде включен в обръщението към въпросните реформаторски лидери и министри? Дълго е, нали така? Някой ако може да даде свой вариант за текст, съдържащ кратко изложение на проблема, изложение, което да бъде включено директно в обръщението, моля да го предложи. Аз също ще се опитам да направя такъв текст по този пункт. Има и други пунктове, които могат да се включат, та изложението да стане по-плътно на смисъл. Щото в този си вид звучи абстрактно. Давайте смело предложения. Понапънете се да формулирате тия важни моменти с по-малко думи. Знам добре, че с малко думи да се каже много е идеал, но това невинаги се получава или е възможно. Опитваме, ала невинаги става. Та ще работим в тази посока. Но и нямаме много време да се туткаме. Месеци минаха, а ний все се туткаме и се гласим нещо да започне. И все чакаме. Чакаме "тия отгоре" да решат всички проблеми и да ни спуснат готови рецепти за изпълнение. Е, така не стават тия неща. Требе и отдолу да се понапънем и да направим нещо. Без подкрепа отдолу никаква реформа не може да има. Аз заради това, ако не сте разбрали още, написах това обръщение. Трябва да се направи нещо, че да се консолидират някак ония реформаторски мислещи хора, дето сме все отдолу, да си обединим силите, ето една такава възможност за това: чрез писането на това обръщение, чрез събирането на подписи под него. Обикновено, знаем, нашенецът е крайно подозрителен спрямо такива инициативи: абе тоя Грънчаров не му е чиста много работата, защо ли пък се напъва нещо да прави, явно се натяга да получи некой пост, нали така? Така се мисли, нали това си помислихте, признайте си де? Разбира се, че това сте си помислили, какво друго да си помислите, ний си се познаваме. А пък хора като мен, дето се занимават с психология не от вчера, ви знаят и "кътните зъби", дето се казва. Познаваме се сега, нема да са преструваме, че не се познаваме. Аз ако исках да правя кариера обаче, немаше да постъпвам по този идиотски начин, нали така? То по друг начин се прави кариера у нас. Всички знаем как се прави кариера у нас, нали добре знаем това? Примерно щях да ида да се запиша в дадена перспективна партия и щях всеки ден да гледам нейния местен фюрер право в очите, сякаш съм влюбен в... неземната му мъдрост! Щях да му поддаквам на всяка дума, щях да му се подмазвам, щях да правя всичко онова, що се прави у Нашенско, за да почна да раста, за да почна да пробивам и пр. И понеже съм вече стар човек, ако бях такъв подлизурко, отдавна щях вече да съм се възвисил във властта и щях отдавна да си вегетирам на некой хубав

18 пост. Други хора, значително по-некадърни от мен я как се възвисиха във висините, да не споменавам имената на мои набори, дето и министри ставаха, и премиери, и какво ли не друго. Постигнаха всичко, щото хубаво са се натягали комуто трябва за да порастат. Е, аз пък, сами виждате, никому не се натягам. А само критикувам. Този е един от признаците да се намери неконформна личност, личност-ненатегач. Найдефицитни са тия личности у Нашенско, дето се осмеляват да критикуват даже и "нашите", дето никому не прощават критиките. С фенер да търсиш такива критично мислещи личности у нас трудно ще ги намериш. Ала сигур има, вярвам, че има. Може да са малко, но ги има. А аз за себе си мога да декларирам, че не ща никакъв пост. За спокойствието на народа го казвам ето сега. На мен ми стига да си върша работата на философ, тази е моята истинска длъжност. Сега по-спокойно ли се чувствате? Е, радвам се, че успях донякъде да успокоя терзанията ви. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! И продължавайте непрекъснато да се озъртате за нови личности около себе си. Това препоръчах на реформаторските ни лидери, да бягат като дявол от тамян от наглите подлизурковци, а да търсят личности, които са носители на един друг, бих си позволил да кажа бунтарски манталитет. Точно такива личности са нужни на една истинска реформаторска сила. Точно по тава дали ги търси и отглежда може да се познае дали тя наистина е реформаторска. Искам от наште реформаторски управляващи доказателства в тази посока. За момента не ги намирам. Мълчат упорито всички. Мислят явно. Това, че се замислиха толкоз и се умълчаха така, е полезно според мен. Бравос, требва да се мисли много, но трябва и да се действа! Хайде, чао и до скоро! ЕТО ЧЕ АВТЕНТИЧНИЯТ РЕФОРМАТОРСКИ ЛИДЕР-ЛИЧНОСТ МОЖЕ И ДА НЕ Е НАДУТ КАТО НЯКОИ ДРУГИ "ВЕЛИКИ" понеделник, 6 юли 2015 г. Нас не мало и мы все в тельняшках. Даже дождь не испортил нам настроение. Мы ударили велопробегом по дорогам Одессы, встретив по пути очень много улыбающихся одесситов в тельняшках.

ТРИ БЛЯСКАВИ ТЪПОТВОРЕНИЯ НА КОМУНОИДА-ПУТИНЕЦ ЗАДОРНОВ понеделник, 6 юли 2015 г.

понеделник, 6 юли 2015 г.

Три бляскави тъпотворения на комуноида-путинец Задорнов: Думата "Запад" иде от думата "пада", от "падане", затова именно нищо добро не било произлязло от Запада... А думата "Европа" идвала от "еврей" и от "опа" (съкратено от "жопа", задник")... Думата "Азия" пък, моля ви се, идвала от "Аз" – затуй азиатщината била толкова велика! Идиотизъм от най-висше съветско качество! А НАШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ КАТО Е ОЩЕ ПО-ЛОШО ОТ ГРЪЦКОТО СЕЩАТЕ ЛИ СЕ ДО КАКВИ ПО-СТРАШНИ ИДИОТЩИНИ МОЖЕ ДА НИ ДОВЕДЕ? понеделник, 6 юли 2015 г.

"Гръцкото образование е механизъм за масово насилствено захранване на младите с ненужни знания, задвижван от неуки, сковани и лошо платени преподаватели." Никос Диму КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Аз смятам, че това изказване на гръцкия философ изцяло важи и за българското образование, дори в значително по-голяма степен... ИЗВОД: Видяхте ли до какви идиотщини доведе Гърция лошото гръцко образование? А нашето образование като е още по-лошо от гръцкото сещате ли се до какви пострашни идиотщини може да ни доведе?

Mikheil Saakashvili

УЧАСТНИЦИТЕ ОТ ГРУПА „ДО РЕ МИ“ СЕ ЗАВЪРНАХА С ВДЪХНОВЯВАЩИ НАГРАДИ ОТ ПРЕСТИЖНИЯ МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ НА ИЗКУСТВАТА "ТРИКСИ"

Когато говорим за успех, мисля че винаги трябва да вземаме някакъв еталон от реалността, за да сме достоверни. Особено ако говорим за сферата на изкуството и педагогиката, където тези резултати трудно се измерват. Съществува обаче едно събитие в България, което предоставя възможност подобно измерване да се извърши и това е престижния международен фестивал на изкуствата "Трикси", който се провежда всяка година под патронажа на Министерството на културата. За поредна година на този фестивал в курорта Албена участваха децата и младежите от музикалната студия "ДО РЕ МИ" от Силистра. И като говорим за еталон на успеха, мисля че можем да вземем за пример тяхното участие – всички участвали в съответните категории са спечелили награди, а ръководителят госпожа Бонка Скорчелиева е отличена със специална грамота на Министерството на културата за големи творчески постижения. Затова поканих госпожа Скорчелиева да разкаже от първо лице пред сп. Humanus за събитието и постигнатите успехи: Какво представлява фестивалът „Трикси” като събитие? Международния фестивал на изкуствата „Трикси“ се организира и провежда

19 от Арт-център „Стринджендо“ от 2007 г. Във фестивала взимат участие солисти, ансамбли и худ. колективи на възраст до 19 г. разпределени в отделни категории в жанрове на класическото, фолклорното и съвременното изкуство. Фестивалната програма включва концерти, изложби, творчески срещи, майсторски класове и арт-работилници. В рамките на конкурса се провежда и конкурс по номинации и възрастови категории. Изключително силен като ниво на участниците, които винаги са поне от 6-7 държави.

журналистически рубрики. Превежда от немски, английски и латински, превеждал е включително и Елиас Канети. У нас е известен предимно със сатирично-коментарната си студия "Нещастието да си грък", написана през 1975 г. Подбрах от нея ето какво, което ми се вижда твърде близко в някакъв смисъл и до българската масова народна душа:

ДВЕ ИНТЕРЕСНИ ФИЛОСОФСКИ КЛИПЧЕТА НА ПЕТЪР, АВТОР В СПИСАНИЕ HUMANUS понеделник, 6 юли 2015 г.

С какво се отличаваше това събитие тази година? Отново много силно българско и международно присъствие. Голямата изненада бяха гостите от Бостън, САЩ. За четвърти път Музикална студия „ДО РЕ МИ“ участва във фестивала, като за втори присъстваме през всичките дни. Изключително съм доволна, защото само така човек може да усети фестивалния дух и да присъства на всички фестивални събития и конкурсни дни. Организацията беше перфектна. Програмата беше богата и интересна. Голяма конкуренция, талантливи участници, авторитетно международно жури, което оценява по точкова система независимо един от друг. Много интересно събитие тази година в рамките на фестивала беше организираният workshop, в който взеха участие желаещи певци и танцьори. Нашата студия беше представена от Рада Златева (изискването беше децата да са по-големи и да комуникират спокойно на английски). Участниците бяха 12 певци и 12 танцьори (това бяха талантливите балерини от b2 балет Силистра с хореограф Боряна Кьосева – наши приятели и партньори). С тях работиха професионалистите от музикално-танцовата школа „Lucky Ten“ от Бостън, САЩ. За три дни по три часа работа успяха да подготвят и представят на гала концерта творческия продукт „Животът е мюзикъл“. На сцената заедно с нашите участници бяха и талантливите момичета и момчета от Бостънската школа. Получи се нещо страхотно! А самото преживяване ще помним дълго.

Ново-гъркът изглежда щастлив, когато е нещастен. Когато всичко върви добре, се чувства неспокоен и непригоден. Ако няма причина за нещастие, ще се опита да я открие. За гърка отрицанието е утвърждение. Така че когато има позиция, я отрича, за да започне пак от отрицание. Гръцкият Закон на Паркинсон: "Двама гърци правят за два часа – поради разногласия – това, което един грък прави за един час." (ОЩЕ >>>) И ТОЗИ ДАУН СЕ ГОТВИ ДА ВОЮВА С НАТО?!?!

понеделник, 6 юли 2015 г. Никос Диму (гр. Νίκος ∆ήµου, Nikos Dimou, р.1935) е гръцки писател, публицист и преводач. Учи философия в Атина и в Мюнхен, а първата си книга написва и издава през 1953 г. Пише поеми, проза, есета, философски трудове, студии и коментари,

ОЩЕ ПО-ЯСНО РАЗБИРАМ ЗАЩО БЯХ ИЗГОНЕН ОТ УЧИЛИЩЕ ПО ПАРАГРАФА "ИЗЦЯЛО НЕГОДЕН ЗА СИСТЕМАТА" понеделник, 6 юли 2015 г.

понеделник, 6 юли 2015 г.

Най-важното, което научаваме в училище, е това, че най-важните за живота ни неща не се научават в училище. По Харуки Мураками (Виж: Харуки Мураками: Да приемаш нещата твърде сериозно е сериозна загуба на време)

(ОЩЕ >>>) "НЕЩАСТИЕТО ДА СИ ГРЪК" В ОПТИКАТА НА НЕЩАСТИЕТО ДА СИ БЪЛГАРИН

Приятно гледане, приятни размисли!

В РФ за неделю разбилось 5 (ПЯТЬ, Карл) боевых самолетов. Без войны, сами... И этот даун – собрался воевать с НАТО???

Oleg-Sandro Panfilov

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Сега още поясно разбирам защо бях изгонен от училище по параграфа "изцяло негоден за системата" и увлекли се, чистосърдечно откровени администратори, верни на системата, ме лишиха дори от преподавателски права: ами защото се стараех да уча младите на неща, които са им полезни и нужни за живота. По тази причина бях обявен за "вреден" и бях изритан от системата на българското образование. Напълно логично е това. Другояче церберите на противочовечната

система на образование просто не можеха да постъпят. ТРЯБВА ДА СМЕНИМ СИСТЕМАТА НАЙНАПРЕД В СОБСТВЕНАТА СИ ГЛАВА вторник, 7 юли 2015 г.

Често казват, че трябва да се менят не имената, а системата. Но далеч не всички, които казват това разбират, че системата трябва да се смени най-напред в собствената глава.

Pavel Gintov ДОБРА ОСНОВА ЗА ДИСКУСИЯ ПО ТЕМАТА "СЪЩЕСТВУВА ЛИ СВОБОДЕН ПАЗАР?" вторник, 7 юли 2015 г.

На страницата на Ognyan Minchev във Фейсбук открих публикувана от него обмяна на мнения по един проблем, която е добра основа за дискусия по темата "Съществува ли свободен пазар?", по причина на което го препубликувам и тук: Получих съобщение от Иван Филипов и с негово разрешение го публикувам, както и моя отговор: Ivan Philipov: Продължавам да ви чета редовно и май "свободния пазар" съвсем ви е опротивял, но според мен поне той даде голям шанс на държави като Естония (богати колкото нас преди 20 години, сега задминали Гърция) и останалите държави от Блока. Дори ние при всичката кремълска и местна мафия се замогваме като нация. Не разбирам атаките ви срещу пазарната икономика (разбира се не като самоцел), а термина неолиберализъм мислех, че е резервиран за г-н Волгин (където със сигурност никога не бих ви сложил!) Интересен

факт: първите шведски социалисти са искали свободен пазар, защото монополите са били резервирани за аристокрацията. За мен пазарната икономика си остава задължителен елемент от едно свободно общество. Поздрави!

Ognyan Minchev: Нямам нищо против свободния пазар – той създава богатството. Имам сериозни аргументи против "свободния пазар" – опитите с идеологически средства да се прикрие грабеж от страна на силови корпоративни и/или политически играчи под прикритието на пазарни аргументи. Свободен пазар като природно явление не съществува. Пазарът функционира в социална среда и поради това винаги е подвластен на определени социални норми – морални, законови, политически. (Адам Смит пише много ясно за това.) През 19 век пазарът се възпроизвежда чрез регулациите "нощния пазач" – нощен, но пазач. В началото изискване към пазара е също да отговаря на очакванията на обществения морал – А. Смит. През 20 век "нощният пазач" придобива и дневни функции, защото корпоративните гиганти се сблъскват помежду си на пазара като на война. След 70-те години глобалният корпоративен елит излезе извън контрола на нациите и възстанови "свободния пазар" – т.е. възможността да се диктуват правила на печалба и преразпределение без ограничения. Пазачите – дневни и ли нощни – бяха отменени. В нашия пост-комунизъм зад мантрата на "свободния пазар" стана бруталното преразпределение на общественото богатство с АНТИ-пазарни принципи в ръцете на малка шайка милиционерски мошеници. Аз съм социолог и зная – пазарът, подобно на всяко друго обществено явление се осъществява през и чрез обществените отношения. Затова обхватът на неговата свобода се определя от решения, произтичащи от текущите властови отношения в обществото. Пазарът е винаги подвластен на богатство, власт, сила – които определят режима на пазарните отношения. "Свободният пазар" е идеологическа димка, зад която стои интереса на тези, които искат да превърнат пазара от производител на блага в джунгла, където големите хищници могат да унищожават и грабят всички останали. Желая ви успех!

20 Под руководством Сакварелидзе и с помощью Главы СБУ Грицака. Бойцы спецгруппы АЛЬФА штурмом взяли здание киевской прокуратуры и задержали двух руководителей высокого ранга генеральной прокуратуры и киевской прокуратуры: заместитель руководителя главного следственного управления генеральной прокуратуры и заместитель прокурора Киевской области. При их обыске было обнаружено большое количество бриллиантов и более пол миллиона долларов.

Со вчерашнего дня не прекращались попытки замять это дело и даже возбудить уголовное дело против Давида Сакварелидзе за "незаконный захват здания", его прокурорам и следователям объявили, что они уволены. Сегодня этой отвратительной святопляске положил конец Президент Порошенко! Он лично вмешался и поддержал следствие и запретил ему мешать, приказал довести дело до конца, кого бы оно не каcалось. Как и в случае с Госавиаслужбой, молниеносная, четкая и блестящая реакция Президента! После реакции Президента, надеюсь, что тот руководитель, который явно пытался замять это дело за последние сутки, ответит за свои действия. Также, я уже попросил СБУ помочь с выявлением коррупции в прокуратуре Одесской области. Со своей стороны хочу поздравить молодых сотрудников совсем недавно набранных не по блату, как обычно, а по конкурсу. Эти молодые девчонки и ребята обязательно построят новую Украину, свободную от коррупции.

Mikheil Saakashvili

ЕТО КАК СЕ ВОДИ ИСТИНСКА, А НЕ ЛЪЖЛИВА БОРБА С КОРУПЦИЯТА

НОВ ВАРИАНТ НА ТЕКСТА ЗА ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ РЕФОРМАТОРСКИТЕ УПРАВЛЯВАЩИ – ЛИДЕРИ, ДЕПУТАТИ И МИНИСТРИ

вторник, 7 юли 2015 г.

вторник, 7 юли 2015 г.

Самая крупная в истории прокуратуры антикоррупционная операция, проведенная молодыми украинскими прокурорами

Доста хора ми казаха, че трябвало било да съкратя значително проекта за евентуално обръщение към реформаторските управляващи – лидери, депутати и министри. За удобство на четящите този текст трябвало да бъде пределно кратък. Съзнавам основателността на този аргу-

мент, нищо не ми пречи да съкратя документа колкото си искам. Но идеята ми е друга: да се разкаже достатъчно убедително за сложилата се ситуация, а това не става лесно, с няколко думи не може да се направи; и да става, аз не съм Шекспир, че да мога това; който може, нека да предложи свой вариант. Идеята ми включва и един друг момент: да се повлияе някак на съзнанията по посока на тяхната промяна, и то най-вече на съзнанията на ония, които евентуално биха се подписали под документа. Тази ми е идеята най-вече.

Проблемът е, че нашите съзнания не са адекватни на ситуацията, която изисква от нас дълбока промяна на съзнанията и настройката ни. Ето този пункт е главният, който ме накара да напиша това предложение за обръщение. Е, който иска да промени нещичко в съзнанието си, примерно, като да види нещата от друг ъгъл или да бъде подбуден да се позамисли по-сериозно, подълбоко и пр., на такъв ще му се наложи да изчете няколко листа плътен по смисъл текст, който при това извежда нещата, не ги просто постулира, т.е. помага да се осъзнаят реалностите по-пълно и по-цялостно. Та затова, по тази причина не само че не съкратих текста, ами го и увеличих. И имам чувството, че в близките дни ще се наложи още да го увелича. Ето варианта такъв, какъвто е в момента. Който иска, нека да опита да го преработи и да го съкрати. Аз обаче за момента смятам, че така е подобре. Без никакви усилия (дори само в четенето на един текст) никаква промяна в съзнанията не може да се случи. Както и да е. Ето как изглежда текста на въпросното обръщение в този момент: ОБРЪЩЕНИЕ от група ангажирани и прореформаторски настроени граждани, Многоуважаеми дами и господа управляващи, лидери, депутати и министри, Влизането ви в това правителствено мнозинство беше жертва, която може да бъде оправдана само ако наистина е за доброто на България; за всяко нещо обаче под това небе се плаща съответната цена. Вашите реформаторски намерения и обещания, заради които ние, избирателите, ви подкрепихме, бяха доста смели. За жалост нашите впечатления са, че не работите

достатъчно енергично за тяхното осъществяване, за реализацията им в живота. Вероятно има какви ли не пречки, сигурно има. Но онова, което особено много ни притеснява, е че не забелязваме оня автентичен реформаторски плам, така да се рече, инак казано, онази твърда воля за цялостна отдаденост в битката за промени, без която нищо съществено няма да се промени – а ще имаме само някаква медийна пушилка, която да създава илюзията, че нещо там уж се прави. Така обаче не се постига и не може да бъде постигнат никакъв значим резултат – нито в живота по принцип, нито пък в политиката. И особено в управлението на страната ни, в която някакъв значим напредък в последната година не се забелязва. Наш – на избирателите, на гражданите – дълг е настойчиво да изискваме да си спазвате обещанията, заради които сме ви подкрепили. И да бдим какво правите, да преценяваме дали наистина работите в посоката, за която сме ви упълномощили. Ето, казваме ви най-твърдо: не сме доволни, не работите енергично, не правите длъжното, имаме чувството, че пред нас се опитвате да разигравате някаква мимикрия. Такова, за жалост, впечатление създавате. Даже законодателните промени, основа за бъдещи реални или практически реформаторски действия, не се осъществяват достатъчно бързо и ефикасно. Забелязваме непростимо туткане и изразходване на енергия предимно в медийното рекламиране на някакви бъдещи уж фундаментални промени. От изпусканата медийна пушилка на всички ни люти нетърпимо в очите – и даже вече ни задавя в гърлата... Очебиен пример за това е, да речем, Законът за училищното образование. В който кой знае какво реформаторско просто няма. Или има жалки напъни да се имитира някакъв илюзорен реформизъм. Имаме чувството, че образователната бюрокрация успя да си защити бляскаво интереса, пробутвайки ви този еклектически закон, в който нещо принципно ново, и то в същностно отношение, просто няма. Коренният интерес на гражданите, на страната и на нацията отиде по дяволите. Вие, реформаторите, как стана така, че кандисахте на такива едни палиативни "промени", с които фактически нищо съществено няма да се промени, т.е. административната, авторитарната система на социалистическото директивно и антилиберално образование ще си остане изцяло непокътната? Давате ли си сметка с какъв позор ще се покриете - и най-вече каква страшна отговорност поемате! - ако допуснете името ви да започне да се свързва с приемането на такъв контрареформаторски, вреден за образованието на младите и удобен единствено на властващата образователна бюрокрация закон, който изцяло залага на консервирането на едни анахронични, ретроградни, отречени от духа на

21 времето отношения в образователната сфера? Същото, по наша преценка, е положението и в останалите сфери, по чието "решително реформиране" уж се работи: правосъдната, здравеопазващата. Имаме чувството, че вече се затъна в някакви непроходими правни, административни и всякакви други тресавища, от които излизане няма. И в които всички тъй дългочакани реформи явно ще бъдат и погребани. Заявяваме своето наблюдение и впечатление пределно откровено и честно. Държим да не се будалкаме взаимно. Констатираме сериозно разминаване между заявените намерения и обещания от Реформаторския блок и реалните ви стъпки и действия в осъществяването на една практична реформаторска програма. Знаем, че лесно, в настоящата ситуация, може да се намерят какви ли не оправдания: проблемите са много, всичко се е преплело, правителственото коалиционно мнозинство е разноцветно и прочие. Но тия оправдания, страхуваме се, няма да ви помогнат. Не е достойно да се опитвате да си измивате ръцете с подобни оправдания. Или ще работите както трябва, както сте обещали, или ще предприемете решителни действия за да убедите останалите политически сили в предимствата на една истински действена реформаторска политика. Много ви молим да не си мислите, че с политическо въжеиграчество и с непристойно, лигаво медийно поведение можете да заблудите някого от избирателите си. Тия неща се чувстват. Ние не сме дървета. Имаме усещането, че политическата деморализация е поразила всички до една политически сили - без никакво изключение. Апелираме към ония от вас, които съзнават, че този път е гибелен: направете нещо за да покажете, че заслужавате все още нашето доверие. Не можем вечно да ви даваме кредити на доверие, които вие не правите никакъв опит да погасявате или да оправдавате. Така не стават тия работи. Недейте да си мислите, че вашите избиратели са толкова малоумни, че изобщо не разбират какво става. Не залагайте, повтаряме, на въжеиграчеството. На някои политически народни кумири то може да отива, на вас изобщо не ви отива. Друго очаквахме от вас. На друго се надявахме. Ала имаме все по-нарастващи основания да мислим, че сме се заблудили. Ние обаче като ваши избиратели сме длъжни да ви напомним своята непроменена позиция: искаме истински, същностни реформи и решителен обрат в развитието на страната! Загнилите от дефекти и пороци системи – образователната, правосъдната, здравеопазващата – се нуждаят от спешно коренно реформиране и от съвършено нов дух, който единствен може да ги оживи; без истински реформи агонията в тях ще продължи. Искаме от вас твърда реформаторска позиция, искаме доказателства за непреклонна, неотслаб-

ваща воля за реформи. Няма да простим никаква мекушавост и шикалкавене! Тарикатлъците няма да ни впечатлят особено, нека други да залагат на тях, те са стил на други играчи, за вас те обаче са строго забранени. Или ще работите както сте обещали, или имайте добрината да заявите, че не желаете вече да се ангажирате с обещаната политика. Ако волята ви за истински промени по някакви причини е пресекнала, имайте честността и достойнството да ни заявите открито за това. Примерно, ако наркотикът на властта ви е упоил дотам, че вече сте забравили решително кои бяхте; направете нещо да се избавите, за да се излекувате от това пагубно опиянение от властта. Пък който няма нужните личностни качества да понесе тежестите на политическата и държавническата отговорност, оня, комуто тамяна на властта действа приспивно или халюцигенно, нека да прави нещо да се съвземе овреме. Няма да отстъпим от тия свои разбирания и изисквания. И един друг, особено важен момент: правите непростима грешка като не търсите солидна обществена подкрепа за реформите. Знаем добре, че наистина липсва подобаващото съзнание в подкрепа на една същинска и действена реформаторска политика у нас; у нас изобщо не се разбира как, по какъв начин може да се води такава една политика, липсва разбиране в какво може да се изразява тя. Стига се дотам, че даже и хора, които се самовъзприемат за реформаторски настроени, се оставят да бъдат будалкани с мимикрията за реформизъм, с менте-реформизма. Искаме да обърнем внимание и на някои по същество психологически и нравствени моменти, които могат да имат съдбовно значение за успеха или неуспеха на реформите. У нас е много характерна и тази глупава настройка: сакън, да не обидим "наште", не бива да критикуваме "нашите" управници, "наште" министри, щото така, видите ли, ще "налеем вода" в прословутата "мелница на врага". А всъщност като критикуваме, като посочваме слабостите, ние фактически помагаме на въпросните управници; именно че са "наши" означава че трябва да сме още по-безкомпромисни спрямо техните грешки; като са "наши" не значи, че трябва само да ги хвалим, напротив, трябва да имаме достойнството да им казваме в очите някои неприятни истини. Водени от това разбиране, от което няма да отстъпим – понеже схващаме тия неща като израз на автентичната, на истинската демокрация – ние няма да позволим да свърнете назад от поетия път. В дискусия, проведена във фейсбук, установихме ето тия два важни момента: за погрешната "кадрова политика" и също за това, че у нас не се допускат нови лица в т.н. истаблишмънт. И вие, реформаторите, кой знае защо, сами си подрязвате корените като правите всичко да не до-

пускате в управлението нови лица, особено от страна на "неизвестните", на младите, на такива, които не са "от нашите" и пр. Не може да има добро управление ако това управление не се опира на целия личностен потенциал на нацията; едно управление е добро когато консолидира целия личностен потенциал на нацията и му дава възможност да се изяви подобаващо в отделните сфери на живота. Лошо, респективно, е управлението, което в името на някакви себични, користни, в това число и чисто партийни кариеристични интереси пренебрегва личностния ресурс и потенциал на нацията - и в управлението се наместват мижитурки, подлизурковци, натегачи, "калинки" и пр. Б.Борисов е пример за едно такова управление, очебийна е липсата на ярки и талантливи личности около него, но той не се сеща (и няма как да се сети) какъв му е проблема. Надявахме се вие, реформаторите, да имате добрината да му го съобщите, но явно и вие не можахте да намерите сили да сторите това. А и имаме чувството, че и вие се подведохте да мислите като него: ще се опираме само на "наште", нищо чуждо, колкото и да е кадърно, нема да допуснем, щот... "ний защо сме се бориле ако не да уредим наште във властта – та да се облажат поне малко"?! Това е принципен момент, истинските реформатори се разпознават по това, че нямат друга по-голяма грижа освен тази: как кадрово, в личностно отношение да обезпечат промените, щото без способни личности с добре развито съзнание в полза на същинските промени нищичко не може да се направи и постигне. У нас вместо да се търсят такива способни личности даже със кандило (както Диоген някога с фенер търсил човека!), се прави всичко възможно такива личности, където ги открият или за които знаят, че съществуват, мигновено да ги турят под похлупак, което много говори. Показва, че тия, дето се афишират за реформатори, не са никакви реформатори – щом не търсят способни личности с ярко реформаторско съзнание! Който се страхува от такива личности, такъв явно сам не е кой знае какво в личностно отношение, т.е. такъв няма работа в политиката, в управлението на държавата. Аман от мижитурки с огромна лакомия за власт и за постове, които пълзят като гладни въшки към заветните постове! У нас по нашенския обичай все се облягат на това: абе имаме тука един наш човек, на когото търсим работа! Той е наш, щото е препоръчан от господин Еди-кой-си, а пък гн Еди-кой-си е изцяло наш, абе у нас все наште хора се уреждат, особено пък за отговорните държавни служби. Е, по тази причина у нас, щото все търсим служба за нашия човек, а не способен човек, който може да се справи с работата, да свърши някаква работа, затова и никакъв видим напредък в управлението на държавицата

22 ни няма. И не може да има докато решително не се промени тази толкова вредна и глупава управленска психология. Без повече личности с развито реформаторско съзнание, които трябва да бъдат търсени непрестанно, нищо не може да се направи. Ще се прави само мимикрия на промени. Този психологически и нравствен момент го отчитаме като една от принципните ви грешки, драги реформатори. Оставихте се да станете жертва на един порочен момент в манталитета, завещан ни от комунизма: пренебрежение към личностите, към истински способните. Истинските личности, свободолюбиви, ярки, неконформисти, твърди привърженици на промените, са жизнено, съдбовно необходими, без ангажирането на такива личности в управлението нищо няма да се промени. Има такива личности сред нас, може да не са много, но ги има, но те биват държани под похлупак. Или даже са репресирани. Потискани са. Дори и от средите, които се обявяват за реформаторски. Ако това нещо не се поправи, ако тук не настъпи истинска промяна, ще се окаже в крайна сметка, че някои хора само спекулират с реформаторството, но не са никакви реформатори. Истинският реформатор се разпознава по това, което прави, не по това, което плямпа. У нас и Сулю, и Пулю приказват вече за реформи, и Сулю, и Пулю се бият в гърдите, че били, видите ли, "реформатори". Но иначе те се гнусят от личности, които на дело са показали, че са реформаторски настроени. Бягат от тях като дявол от тамян. Щото били, разбира се, неконформисти, били конфликтни, били скандални, били луди, били не знам си какви! Ами ще бъдат, разбира се, какви други да бъдат?! Точно по това се разбира кой какъв е. Това е пробният камък. Този е съдбовният нравствен момент, поради който българската демокрация буксува и не работи. Е блокирала направо. Да, нравствено е основанието за този блокаж. Тия личности, дето са удобни, те не стават изобщо. А у нас, забелязваме, търсят предимно удобни личности – и бягат като дявол от тамян от неудобните. А тъкмо неудобните са ни истински потребни. У нас, в Българско, нагаждачи колкото щеш. С лопата да ги ринеш. Виж, неудобни хора, хора-неконформисти, хора-немижитурки, хора-ненагаждачи у Нашенско са кът, дефицитни са; точно такива обаче хора и личности са ни нужни – с оглед да се задвижат реформите. Тия личности именно са двигателната сила на реформите. А у нас масово имат "съображения" спрямо такива хора, винаги имат "едно наум" против тях и ги отбягват. Е, така реформа не се прави. Трябва да се заложи на нови хора, на личности, и то неконформни, ненагаждачи, конфликтни, твърди привърженици на промяната, трябва да се заложи на личности, които са носители именно на едно ново

съзнание, на един нов, по същество реформаторски манталитет и морал. Такива хора трябва да бъдат търсени и на тях да се дава път. И да бъдат назначавани на възлови постове. Примерно в сферата на образованието такива хора трябва да бъдат назначавани на разните ръководни постове, примерно за шефове на инспекторати и за директори на училища. Ако не се намерят такива хора, ако не се подмени цялата изгнила администрация в тази сфера, нищичко няма да се промени, абсолютно нищичко! По това се познава, че изглежда никой сред вас няма сериозни реформаторски намерения или пък, ако не вярно това, просто живее с неверни представи как се правят истински промени: разпознаваме менте-реформаторите по това, че не уволняват ръководни кадри, които седят на разните ръководни кресла от десетки години, не махат въпросните "стари мехове", в които е безкрайно тъпо да се налива ново вино! А у нас "новото вино" на желаните промени се пропилява като се налива все в стари мехове. Затова и това ново вино се разваля и после се превръща в оцет. Същинската реформаторска политика се свежда практически до две неща: изгонване без пощада на "старите мехове", дето са се разкапали от десетилетно безполезно, дори вредно за общността седене в ръководни топли кресла - и изнамиране на нови, кадърни и най-важното честни хора, които да заемат възловите ръководни постове. Това е. Простичко е. Но явно е крайно неудобно за мнозина. Ало, дами и господа реформаторски управляващи, защо никой от вас не сме и дума да промълви за съкращения на разплулата се като октопод корумпирана държавна администрация, която никакви промени не иска – понеже статуквото така хубаво я устройва? Вие какво, на тази ретроградна сила ли бяхте избрани да служите, или ви избрахме да управлявате в наш, на гражданите, интерес? Я помислете малко кой е вашият истински господар - и кой на кого следва да е слуга? Що сте се надули като пуяци сякаш сте наши господари или чорбаджии? Мислим, че бяхме ясни. Това е възлов момент, на който държим да обърнете най-голямо внимание. И то мигновено бързо. Защото нямате никакво време да се туткате още. Месеци минаха, а ний вие все се туткате и уж се гласите нещо да започнете. И ние все чакаме нещо сериозно да започне да се случва. Народът все чака "тия отгоре" да решат всички проблеми и да ни спуснат готови рецепти за изпълнение. Е, така не стават тия неща. Трябва и отдолу да се понапънем и да направим нещо. Без подкрепа отдолу никаква реформа не може да има. Ние точно заради това, ако не сте разбрали още, написахме това обръщение. Трябва да се направи нещо за да се консолидират някак ония реформаторски

мислещи хора, дето сме все отдолу, да си обединят силите; ето една такава възможност за това: чрез писането на това обръщение, чрез събирането на подписи под него. Обикновено, знаем, нашенецът е крайно подозрителен спрямо такива инициативи отдолу: тия защо се натягат толкова, явно искат да ги забележи някой и да се натикат във властта?! Ние обаче разбираме властта като поемане на големи отговорности – и като вземане на тежки, съдбовни решения. Няма нищо лошо в готовността да се поемат отговорности. Властта, драги господа и дами реформатори, не е нещо сладко, забавно и приятно, тя не се свежда до перчене пред камерите и лапане на приемите, тя е най-вече една крайно тежка и отговорна работа за общото благо. Припомняме ви това, щото имаме усещането, че някои сред вас го забравихте прекалено бързо. Търсете непрестанно способни нови личности с ясно реформаторско съзнание, които да ангажирате във властта. Найдефицитни са тия личности у Нашенско; те се разпознават по това, че се осмеляват да критикуват даже и "нашите", те никому не прощават критиките. С фенер да търсиш такива критично и свободно мислещи личности у нас трудно ще ги намериш. Ала сигурно има, вярваме, че има. Може да са малко, но ги има. Търсете ги, щото без впрягане на целия реформаторски настроен личностен потенциал на нацията никаква реформа не може да потръгне. И без подкрепа отдолу никаква реформа не може да има. Правете нещо за да си увеличавате подкрепата отдолу, не се затваряйте в черупка. Излезте сред хората и открито разговаряйте с тях за всичко. Защо не правите това? Защо се правите на толкова важни, че само с журналисти, с медийни звезди разговаряте, а от обикновените хора сякаш започнахте да се гнусите?! Истинският реформатор се познава по това, че всеки ден е сред хората и смее да ги гледа право в очите. Тия, дето се вманиачат и почнат да се правят на много важни, сами си подрязват корените. Та продължавайте непрекъснато да се озъртате за нови личности около себе си. Това препоръчваме на вас, реформаторските ни лидери: да бягате като дявол от тамян от наглите подлизурковци и да търсите личности, които са носители на един друг, бихме си позволили да кажем бунтарски манталитет. Точно такива личности са нужни на една истинска реформаторска сила. Точно по това дали ги търси и отглежда може да се познае дали тя наистина е реформаторска. Искаме от вас, нашите реформаторски управляващи доказателства в тази посока. За момента, уви, не ги намираме. Господа лидери, депутати, министри от Реформаторския блок, Силно сме обезпокоени от случващото се. Вярваме, разбрахте това. Пре-

23 делно открито и честно ви го заявяваме. Няма смисъл взаимно да се баламосваме. На път сме да си загубим окончателно доверието. Забелязва се все по-отчетливо, че волята ви за същностни, коренни реформи отслабна в недопустима степен. Измените ли на заявената си твърда реформаторска политика, ще се превърнете в най-скоро време в поредните политически трупове. Такава неминуема съдба ви очаква ако поне малко не се стреснете и осъзнаете. Щом апелираме към вас за промяна в тази посока, значи все още имаме известни надежди. От вас зависи дали ще се спасите. За доброто на страната сте длъжни да бъдете на подобаващата висота на поетите отговорности. Даваме ви един екстравагантен направо пример за непозволена по нашите критерии мутация – поведението на г-н министъра на образованието и науката проф. Т.Танев. Не крием, че първоначалните ни впечатления от този човек бяха добри, дори обнадеждаващи. Той започна да говори в самото начало твърде убедително за потребността от същностни и смислени реформи. Създаваше впечатление на твърд и умен човек, разбиращ същината на проблемите. Няколко месеца по-късно вместо за реформа той започна да говори за това, че щял бил да пази спокойствието и комфорта на работещите в системата. Нещо стана, че чиновническата – министерска, инспекторска и директорска – образователна бюрокрация успя да превърне г-н министъра на образованието и науката в найпокорен изпълнител на нейната воля! (Дори и един директор на училище не смее да уволни г-н министърът, дори и такива, за които сме му предоставили неоспорими факти за недопустими злоупотреби!) А тази консервативна сила на бюрокрацията има една идея и един копнеж: да пази с всички сили своето монополно положение, своето всевластие в образователната сфера. Г-н министърът, който трябва да отстоява държавния, същностния човешки интерес, интереса на реалните участници в образователния процес, именно на родителите, учителите, учениците - капитулира, измени на задачата си и се присламчи към себичния интерес на бюрократите. Явно на г-н министъра му се услади министерстването и пожела да поминистерства колкото се може по-дълго. Да се присламчвате към по-силните и да плюете върху интереса на обезправените не е достойно поведение, г-н министър Танев! Ако осъзнаете какво сте сторил би следвало да се уплашите и разкаете, но това не ви личи изобщо. Погрешна обаче е сметката Ви: илюзия е това, че всемогъщата в момента образователна бюрокрация ще властва вечно. Проф. Танев, вие заложихте на бита карта! Нещо подобно се случва и с останалите министри, дето се афишираха като реформатори. Не сме очаквали от реформаторските министри

да проявяват такава отдаденост предимно в измяната на реформаторската идея. Няма обаче да ви позволим с поведението си да компрометирате, да опошлите тази идея. Зачекнатата тема е голяма, но основното смятаме че ви казахме. Помислете над нашите думи. Опитайте се да се вгледате с по-други очи в собственото си поведение. С казаното искаме да ви помогнем да отрезвеете, казахме, че според нас наркотикът на властта не ви действа добре. Някои от нас, в индивидуално качество, писахме писма на г-н Радан Кънев – и особено на г-н министъра проф. Танев. Никакъв отзвук на своите сигнали от тях не получаваме. Което ни говори за недопустимо главозамайване и за една много глупава грандомания. Създават тия наши лидери впечатлението, че се гнусят да разговарят с обикновени граждани, с "прости избиратели". Така обаче истински политически лидер и държавник не се става. Все още не всичко е загубено, но натам отиват работите. Стъпили сте по наклонен хлъзгав път, който води до свличане в неминуемия провал. Правете нещо да се отскубнете от него. Ние с това свое писмо всъщност ви подаваме ръка, пък вие реагирайте както искате.

7 юли 2015 г. ПОДПИСАЛИ: 1. Ангел И. Грънчаров 2.Владимир Петков-Трашов 3.

4. ... НЕВЕРОЯТНОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ, ЗА КОЕТО ТВОЕТО ТЯЛО ВЕЧЕ ЗНАЕ И ТЕ ПРИКАНВА вторник, 7 юли 2015 г.

Авторът на този текст е крайният вляво Тялото. Осъзнават ли хората какво е то? Умът лесно свиква с нещата, които придобива. Купуваме си разни дрехи, аксесоари и джижавки, но идва времето, в което ние искаме да ги сменим. Някак си старите вече не ни задоволят, някак си се чувства човек сякаш празен отвътре. Каква е тази празнота? Има ли значение?

Хората се напрягат ако се концентрират и положат усилия да помислят за сензациите в тялото им. Тези сензации са напълно пренебрегнати в обществото. Ако човек се чувства тъжно, всичко около него го питат „Защо си тъжен? Не трябва да се чувстваш така, не е правилно?“. Какво ни казва това? Сензацията идва от тялото, тежи ни на душата, но те ни казват: не слушай тялото си, не е правилно. Празнотата у нас, празнота на ума ли е или на душата? Кой се задоволява с придобитото, егото или душата? Естествено, че егото. Егото е нещо, което съществува толкова колкото и бог. Знаем за него, но никой не го е виждал. Всеки знае за чувствата на егото – така както има хора, които са преживели Бога. Егото търси удоволствия. В размисли за живота човек намира за главна ценност изживяването. Придобиването. Човек иска и иска, а докато го получи, вниманието му вече е на друго място. И кога ще спре това? Къде спира? Ето я, идва смъртта. Яж, пий и си носи новите дрехи! Хората изглежда изобщо не се плашат от смъртта. Явно нямат против да сменят телесната си дрешка. Нима тялото не е дреха на душата? Нима изобщо си обърнал внимание, че точно това тяло ти се е паднало, а не някое друго? Цениш ли го? Пазиш ли го? Грижиш ли се за него? Приемаш ли го? Все търсиш да го криеш, да го обличаш, потискаш го, та то е толкова гнусно! Поти се, мърси се, изхожда се, а и тези органи, които са вътре, изглеждат толкова ужасно! Нали? Произнеси наименуванията на половите органи и гледай как всички се смеят или са потресени от некултурното ти държание. Как ще говориш ти за частите от тялото? И то сексуалните? Та това е толкова мръсно! Не трябва да се чувстваш така, не трябва да се възбуждаш, подтискането продължава. Хората от Изтока казват, че вярата идва отдолу-нагоре. Тоест от сигналите на тялото, които идват именно от сексуалната енергия – защото тя е единствената енергия, която съществува, тя е двигател на всичко, и от твоя корем, от сензациите в корема ти и областта на сърцето, енергията се изразява и излиза във вербална форма, телесно движение или някакъв вид активност, например изкуство. Изкуството е именно това – човек да изрази сензациите си, душата си, сърцето си. Именно когато човек слуша музика той изразява тялото си танцувайки – защото това чувства корема му. Когато човек затвори очи – погледът му е насочен именно навътре. В неговото царство. Както казва Иисус – не е там или тука, а ей-го де е Божието царство: в тебе е. В този свят ти си в единство. Единство с твоето тяло, дух и душа. Защото те всъщност са едно цяло. Ти си тях и те не са по-различни от теб. Ти си наблюдателя и наблюдаваното. Отвъд тези понятия е именно неизучи-

24 мото. За него няма думи, то е отвъд, то е трансцедентното. Или по-просто: Бог. Тук темата може да продължи в посоки, в които може и да няма край, затова ще продължим с Тялото.

Потискайки тялото, умът налага съмнения. Умът няма вяра у висшия интелект на тялото. Умът е логичен, а тялото не е. Умът ще те закара от точка А до точка Б със стъпки, малко по-малко, с кола, със самолет или пеша. Тялото ще те заведе от т. А до т. Б внезапно. Именно интуицията е това, което е дело на висшия интелект и идва отвътре. От тялото. Неслучайно хората казват: слушай тялото си, вярвай в себе си. Но потискайки спонтанните решения, умът изпада в куп заплетеници и създава това, което хората наричат реалност. Какво е реалността? Отново огромна тема. Ще я оставим и нея. Та в нашия свят човекът, който има натрупани факти, готови изречения, чужди мисли и изживявания, се счита за интелигентен. Интелигентността се бърка с интелекта. Интелектът идва от ума, това е паметта, цялата умряла информация. Интелигентността идва от тялото. За да се отърве от невежеството на пълната чаша, човек трябва да приеме, да попие - за да придобие. Приемането помага на интелигентността да се прояви. Интелигентността на критичното мислене, на собственото мислене, на креативното мислене, на интуативното мислене, на мисленето с ЦЯЛОТО ТЯЛО, С ВСЕКИ ЕДИН АТОМ ОТ ЧУДОТО, КОЕТО СИ. Всеки един момент умира за да дойде на негово място именно сегашния момент, който вече е мъртъв и така до вечността. Всичко се променя. Всичко. Ако човек се хвали с миналото си и стои в него, стои със старите си възгледи, самодоволства, то този човек е заспал. Той не се е родил за новото. Както казваме сега, той не си е отворил ума. Затвореният ум е опасен, той спори и има безметежна вяра. Отвореният

винаги знае за безбройните възможности на реалността и се съмнява. Това е проблем, който въздига глупците, а потенциалът на умния остава непроявен. Умният уважава, изслушва. Глупавият съди и се присмива, страх го е да изгуби реалността, посмей да му кажеш истината и ще си патиш от гнева на невежеството. Не можеш да победиш такъв човек. За да расте човек, той трябва да има отворен ум и сърце. Винаги нов с новото утро. Винаги свеж. Вечер той трябва да оставя тежестта от миналото, да спи спокойно и да започва на ново със свежите, огнени лъчи на този отвор в небето, от който прониква светлина. Нима не изглежда като отвор? Нима не са го виждали именно като отвор преди време? Тогава са нямали нашата представа за космоса. Колко ли още неща не виждаме и в момента? Не буди ли това интереса ви? Именно хората, които са страстно любопитни, са хората, които откриват чудесата на живота. Алберт Айнщайн казва, че не е имал никакъв талант, а просто е бил страстно любопитен. Който търси – намира. Важното е да се впуснеш в приключението, в което твоето тяло те приканва. То ти подсказва къде ще ти бъде интересно, къде ще има любов, къде ще има растеж. Следваш ли този път, не винаги ще бъде лесно, но винаги ще се положат грижи от неизвестни сили ти да бъдеш обичан. От теб зависи докъде ще стигнеш в това приключение. За нещата, които желаеш и си представяш ще бъдеш подготвен ако имаш вярата и стъпваш напред. Ако искаш да разбереш нещо, да научиш нещо, ако вземеш решение, решение, което е паднало от колебаещия ум, долу в силата на сърцето, което вече говори в дълбините, в тебе, вече част от теб, то тогава пътя ти ще бъде показан и всеки един атом от тялото ти ще работи в тази посока. Не е нужно да знаеш как ще стане, важно е просто да вървиш и да вярваш. Именно това е вярата. Хората все търсят да се осланят на нещо, в което да вярват, което показва, че вярата липсва. Всяка дума има дълбок смисъл, всяка дума има картина – на неизразимото съзнание. Думите, които влияят най-много на човек и достигат до дълбините на неговото съзнание са именно думи, които приближават до трансцедентното. Човекът, който ти помага да стигнеш дотам, е човек, който говори с цялото си същество, с душата си, със сърцето си. Той ти позволява да бръкнеш в неговото гърне злато за да си вземеш и ти. Малко се отклонихме от тялото. Така става когато пиша спонтанно. Съжалявам. Дано сте си събрали мислите и не сте се объркали нещо. Да добавя, че има доста болести на психиката, които са причинени именно от подтискането на тялото и са доста разпространени в нашето общество, именно покрай вас, ваши близки, приятели и дори и ти

самия. Затова ще говоря друг път. Един от симптомите на подтиснато СЕБЕ, ако мога така да се изразя, е именно депресията.

Depress – press -натискам – De – представка за – потискам. Именно потискането идва от горе. Горе (умът) натиска енергията, която излиза, можем да кажем, че човек не е себе си, а се държи като се осланя на минали познания и опит или се държи в рамките на общо приетите норми. Ралф Уолдо Емерсън казва „Най-голямото постижение за човек е да остане себе си в свят, който постоянно се опитва да го промени.“ Express-Depress. Та интелигентността на тялото сама управлява хормони, растеж на косми, нокти и т.н и куп още неща, за които ти нито имаш образование, нито полагаш някакви усилия! Не е ли невероятно?! Ами ако трябваше да мислим за всичко това? По същия начин тялото ти сочи и пътя, без да мислиш за него, а го чувстваш, усещаш. Припомням, че ALLAH означава – ARM LEG LEG ARM HEAD, тоест ръка, крак, крак, ръка, глава. По-ясно от това, няма накъде! Та човек трябва да осъзнае следното – в нашето общество телата са силно потиснати! Дишаме плитко, затворени сме в ума и илюзиите му и нямаме никаква вяра в самите себе си. Потенциалът се разкрива едва когато човек започне да следва безрезервно сърцето си. Тогава човек намира магията и богатствата на живота, неговите закони. Търси и ще намериш. Посей и ще пожънеш.

25 лежда неговото тяло вече знае и го приканва. Душата търси растеж и смисъл. Дали застанахме на пътя си от страх? Страх от нашия собствен потенциал и задача. Ние всички сме изгубени души. Впусни се в приключението на себе – реализация. Автор: Петър Стоев ТАКА ЩЕ ИЗГЛЕЖДА КОРИЦАТА НА НОВАТА КНИЖКА НА СПИСАНИЕ HUMANUS вторник, 7 юли 2015 г.

Която предстои да излезе от печат съвсем скоро. Приемат се поръчки, който желае да си го закупи, нека да има добрината да се обади... БРОЙ 3(5) НА СПИСАНИЕ HUMANUS ВЕЧЕ Е ДОСТЪПЕН ЗА ЧЕТЕНЕ ОНЛАЙН вторник, 7 юли 2015 г.

Open publication - Free publishing ДВЕТЕ ИЗРЕЧЕНИЯ, КОИТО УСПЯХ ДА КАЖА В ПРЕДАВАНЕТО НА ВЕНЕТА РАЙКОВА вторник, 7 юли 2015 г.

За да се върнем обратно в тялото, за да се свържем отново с нашата висша, неповторима интелигентност, човек трябва да добави в живота си следните практики. Медитация, динамична медитация, дълбоко дишане, здравословна храна, вода и спорт. Това са едни доста ценни неща, на които всеки индивид трябва да обърне сериозно внимание, ако иска да разкраси живота си, да открие собствения си мит, да се втурне в невероятното приключение, за което изг-

В тази връзка вижте и това: Ужасен гаф в предаването на Венета Райкова по 7 ТВ, крайно грозно, арогантно незачитане, обида, неуважение и унижение на една личност и също Моята спонтанна реакция след днешното ми унижение в предаването на Венета Райкова по 7 ТВ В БЛОГА НА ИВО ИНДЖЕВ БЕШЕ ПУБЛИКУВАНО "ОБРЪЩЕНИЕТО КЪМ РЕФОРМАТОРСКИТЕ ЛИДЕРИ, ДЕПУТАТИ И МИНИСТРИ"

реформаторски плам, така да се рече, инак казано, онази твърда воля за цялостна отдаденост вбитката за промени, без която нищо съществено няма да се промени – а ще имаме само някаква медийна пушилка, която да създава илюзията, че нещо там уж се прави. Така обаче не се постига и не може да бъде постигнат никакъв значим резултат – нито в живота по принцип, нито пък в политиката. И особено в управлението на страната ни, в която някакъв значим напредък в последната година не се забелязва. (Прочети ДО КРАЯ) В ОДЕСА СААКАШВИЛИ ПРОДЪЛЖАВА БОРБАТА СИ С КОРУПЦИЯТА, ПОДОБНО НЕЩО У НАС МОЖЕ ЛИ ДА СЕ СЛУЧИ? вторник, 7 юли 2015 г.

Граждански призив към реформаторите, ИВО ИНДЖЕВ Колегата блогър Ангел Грънчаров, философ по образование и гражданин по призвание, пожела “едно рамо” за неговото обръщение към реформаторите в ivo.bg. Ето го: ОБРЪЩЕНИЕ

Mikheil Saakashvili: Сегодня судья выпустил двух милиционеров, которые были взяты с поличным на взятке в операции, где они попытались переехать на машине задерживающих, вследствие чего, последним пришлось применить оружие. Залог - смехотворный. Как всегда, коррупционеры вопреки нормам закона были выпущены в результате судейского беспредела. ЕВРОПА ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ЕДНО: НА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ЛЪЖИ НА ЦИПРАСЧО ДА НЕ СЕ ВРЪЗВА, ЩОТО МНОГО ЩЕ СЪЖАЛЯВА! сряда, 8 юли 2015 г.

от група ангажирани и прореформаторски настроени граждани, Многоуважаеми дами и господа управляващи, лидери, депутати и министри, Влизането ви в това правителствено мнозинство беше жертва, която може да бъде оправдана само ако наистина е за доброто на България; за всяко нещо обаче под това небе се плаща съответната цена. Вашите реформаторски намерения и обещания, заради които ние, избирателите, ви подкрепихме, бяха доста смели. За жалост нашите впечатления са, че не работите достатъчно енергично за тяхното осъществяване, за реализацията им в живота. Вероятно има какви ли не пречки, сигурно има. Но онова, което особено много ни притеснява, е че не забелязваме оня автентичен

26 да излъже европейците. На лъжливи обещания и планове на комунисти горката Европа не трябва да вярва в никакъв случай, комунистите правят планове само за да излъжат, те са способни всичко да обещаят, но без да имат намерение да го изпълнят. Европа по хуманни подбуди ще помогне на Гърция и комунистите ще се погаврят с нея, защото в техните очи европейците са "полезни идиоти" или още повярно – нещо като млечни крави, от цицките на които комунистическите тарикати ще бозаят безпределно, един вид вечно. Според мен единственият разумен начин е гърците да бъдат оставени да се оправят сами, да изпият цялата горчива чаша на гръцката любов към комунизма, та да им дойде акъла. Друг начин за освобождаване на един народ от комунистическите илюзии и лъжи историята не знае: само чрез мъки и страдания народите могат да поумнеят, могат да се освободят от склонността си да правят глупости, не иначе.

А пък ние, българите, сме народ, който не поумня достатъчно даже и след като изпи до дъно всички горчиви чаши, които комунизма му предложи, да, у нас има идиоти, които още си мечтаят за комунизъм, има тарикати, паразити и мошеници, които без лъжи, измами и кражби (това в резюме е комунизмът) просто не могат да живеят. Та сегашната гръцка история, която се разгръща пред очите ни и заради която и ние много ще пострадаме, е и за наше добро, та и ние покрай гърците да почнем да поумняваме, като се поучим от изпитанията, които те ще трябва да понесат. Но Европа трябва да знае едно: на комунистическите лъжи на Ципрасчо да не се връзва, щото много ще съжалява! Написано по повод на: Европа се готви за Grexit

Никакъв "спасителен план" тоя комунистически тарикат и мошеник Ципрас не може да състави, а и дори да го състави, никой не трябва да му вярва, че ще има намерение да го изпълни: ще обещае неща, които няма да има намерение да изпълнява, колкото да получи пари, а после пак ще си я кара както досега, планът ще бъде само за

Юнкер: Аз съм против, но не мога да го предотвратя, ако гръцкото правителство не направи каквото очакваме ДОЛУ ДИКТАТУРАТА НА БАРМАНИТЕ-КАПИТАЛИСТИ! сряда, 8 юли 2015 г. Я зашел в бар и заказал пиво. Когда я его допил, бартендер принес мне счет.

Я провел сам с собой референдум, и с результатом в 100 процентов голосов принял решение не платить. Почему это какойто бартендер должен диктовать мне, сколько платить за пиво? Долой диктатуру бартендеров-капиталистов!

(Отидох в бара и си поръчах бира. Когато допих бирата си барманът ми донесе сметката. Аз проведох сам със себе си референдум и с резултат 100 процента от гласовете взех решение да не плащам. Защо някакъв си барман ще ми диктува колко трябва да плащам за бирата?! Долу диктатурата на барманите-капиталисти!) Написа: Pavel Gintov ТЪЙ ЧЕ ОПИТАЙТЕ, НЕ СЕ БАВЕТЕ, ПРОБВАЙТЕ СВОБОДАТА СИ И ЩЕ СЕ ПОЧУВСТВАТЕ ВЕЛИКОЛЕПНО: ОСТАВЕТЕ ГЛУПАВИТЕ СКРУПУЛИ, СВОБОДАТА Е БЛАГО, А НЕ ПРОКОБА! сряда, 8 юли 2015 г.

В събота, 4 юли 2015 г., написах и публикувах следния текст в блога си: Предлагам да направим обръщение с подписка до реформаторските управници и министри, с което да им напомним за техните обещания. Излишно е да казвам, че той беше посрещнат с пълно мълчание. Впрочем, грешка, обади се само един човек, казва се Парпулов, инженер, бивш учител, ето какво писа той, прочетете непременно думите му: За каква система става дума? Цари хаос! За какво образование става дума? Цари пълно невежество! Родители и ученици не искат развитие на способности, а високи оценки! Къде е българското училище от "турско"?! В чужда империя – елит от учители! Славейков, Ботев, Левски, даскал Ботьо Петков, бачо Киро, Райно Попович, Райко Жинзифов и безброй достойни личности. Резултатът – плеада

елитни българи! Вижте какви "народни представители" имаме сега. Какъв език говорят и какво поведение имат. Те са продукт на образователната ни "система". Не са дошли от странство. Вижте къде отиват младите ни хора, които искат да изявят способностите си. За тях няма място в страна, където цари простотия, партизанщина и беззаконие. До там я докарахме - да се унищожаваме духовно и физически. Всеки ден гинат 5-6 души по пътищата в резултат на не спазване установени правила. Против всеки млад човек с качества се изправя обединения фронт на "калинките" и го принуждава да поеме към Терминал 2. "Боже пази България"! Княз Александър I Това пише този човек. Да продължим нататък. На следващия ден, неделя, 5 юли 2015 г., публикувах ето какво: Предложение за текст на евентуално "Обръщение на недоволни граждани към реформаторските лидери, депутати и министри". Излишно е да казвам, че и той беше посрещнат с ледено мълчание. Впрочем, обади се пак само един човек, една дама, казва се Мария Василева, пенсионирана учителка по френски език; тя написа между другото следното: Добре написано, Г-н Грънчаров! Смятам че трябва да се пусне във всички групи с антиправителствена насоченост във фейсбук. За удобство на четящите е добре да се съкрати обема малко, а не да се добавя, според мен. Не мисля че поставяте някакво ограничение. Обръщате се към реформаторски мислещите за подпис, това не се отъждествява с привържениците на Реформаторския блок... Иначе във фейсбук никакъв отзвук: всички реформатори мълчат упорито, пълно ледено мълчание! Никой не смее даже да гъкне! В понеделник, 6 юли 2015 г., публикувах мой коментар по тази инициатива да пратим писмо до представителите на Реформаторския блок в Парламента и правителството: Съдбовният нравствен момент, поради който българската демокрация буксува и не работи: да, нравствено е основанието за този блокаж. Излишно е да казвам, че и по него всички мълчат сконфузено, сякаш са онемели, ослепели, оглушели. Прочее, има само един показателен коментар, ето го: Никой не те подкрепя, Грънчаров, ти разочарова всички, даже и симпатизантите на Реформаторския блок! Никой не ти вярва вече. Никой не ти се връзва. Ти остана сам. Понеже си напълно неадекватен на живота у нас. Което и показва че правилно те уволни госпожа Анастасова от нашия сплотен колектив. По този начин тя изразя цирея, който се беше образувал в нашето жизнеспособно тяло. Ти си цирей, Грънчаров, ти си язва, ти си

27 раково образование. По тази причина не си нужен никому!!!!!!!!!!!!!!!!! Вчера, вторник, 7 юли 2015 г., публикувам Нов вариант на текста за Обръщение към реформаторските управляващи – лидери, депутати и министри, в който съм добивал още няколко важни според мен момента, които конкретизират някои претенции към управляващите; текстът стана "безбожно дълъг", зная добре, че този дефект ще се отправи към него, но аз предвидливо в началото съм предупредил защо съзнателно правя това, именно защо не съкращавам текста, ами го и увеличавам: Проблемът е, че нашите съзнания не са адекватни на ситуацията, която изисква от нас дълбока промяна на съзнанията и настройката ни. Ето този пункт е главният, който ме накара да напиша това предложение за обръщение. Е, който иска да промени нещичко в съзнанието си, примерно, като да види нещата от друг ъгъл или да бъде подбуден да се позамисли по-сериозно, по-дълбоко и пр., на такъв ще му се наложи да изчете няколко листа плътен по смисъл текст, който при това извежда нещата, не ги просто постулира, т.е. помага да се осъзнаят реалностите по-пълно и по-цялостно. Излишно е да казвам, че в целия интернет няма никакъв отзвук по този текст, особено пък от страна на прореформаторските сили, силите на "наште". Към мен вече се е присъединил само един човек с името си: г-н Владимир Петков-Трашов. Никой друг. Има много готови да се присъединят, те са ме известили за това по различни канали, но имат претенция, че текстът е прекалено дълъг, настояват да го режа и съкращавам. Аз се инатя и засега не правя това. Един приятел във фейсбук ме предупреждава: Ангеле, работи върху лаконичността. Толкова изобилен текст никой няма да прочете! Аз му отвръщам шеговито: Здраве да е. :-) Няма да се нагласям според издръжливостта на хората към четене, а ще правя нещо за да я увеличавам! :-) Той ми отвръща: То едното не отменя другото. Вкарай си текста в програма за текстообработка и чукни статистика за броя знаци. Ще се изненадам, ако е по-малко от 12 хиляди знака, което е две пълни страници на вестник Култура и отгоре! :-) Туйто, народът не обича да чете, май трябва да се пренагаждам. Ще видим какво ще правя. Съкращения на текста ще се наложат. За добавки към него почти няма предложения. И в този момент се решавам на нещо един вид отчаяно, моля с имейл Иво Инджев да ми помогне в популяризирането на текста на евентуалното обръщение. След няколко минути той вече е откликнал с препубликуване на текста: Граждански призив към реформаторите. В неговия блог вече има 27 коментара, най-различни.

Неколцина подкрепят. Общо взето хората считат инициативата за навременна, дори за закъсняла. Отбелязвам препубликацията в блога на И.Инджев: В блога на Иво Инджев беше публикувано "Обръщението към реформаторските лидери, депутати и министри". Под нея няма коментари. Мълчанието обаче от страна на хора, за които добре знам, че са пререформаторски настроени, е не само пълно и ледено, то е направо смразяващо – и убийствено! Няма как, понеже съм зевзек, понеже съм и крайно лош човек, не пропускам да напиша във фейсбук ето какво, та да туря "пръст право в раната": Абе, защо всички, дето се афишират като прореформаторски настроени, се изпокриха откак се появи този текст? :-) Изглежда ги е страх да не би да си развалят имиджа и кариерата ли ако покажат, че имат отношение към "предателската инициатива" на тоя проклетник Грънчаров? :-) Нима не се съзнава от тия общо взето умни хора, че когато критикуваме "наште", ние по този начин фактически им помагаме, все едно им подаваме ръка, та да излязат от дупката, в която са паднали? Как е възможно да смятат такива общо взето умни хора, че критикуването на "наште" е "предателство"? Какво, "наште" трябва само да ги хвалим ли? Майко мила, кога ще надмогнем тоя не просто толкова опасен и вреден, но и чисто и просто глупав партизански манталитет? Мисля, че тия думи е необходимо някой да ги каже. Е, казвам ги, длъжен съм да ги кажа. Както и да е. Идеята ми е друга: за да има някакви обнадеждаващи симптоми за промяна в нашите български реалности първо нещо вътре в нас, в душите ни, трябва да се пречупи и промени; условието за външната, за действителната промяна, за промяната в действителността и живота, е промяната в мисленето, в съзнанията; без второто го няма първото, което значи, че истинското първо е точно това, промяната в съзнанията, в душите. От нея всичко зависи. А съзнанията и душите се променят по този начин: като разговаряме, като спорим, като обменяме мисли. Като мълчим недоволни, като мърморим, като взаимно се подозираме в какво ли не, прогрес няма и не може да има. Просто се иска пределно открит и честен, при това публичен разговор, а не разговор на четири очи, сакън, да не би да "изложим наште", пък от това да спечели "класовия враг". Щото някои така мислят: да си се критикуваме, ама да го правим вътре, в нашите среди, не публично, щото тогава, видите ли, "класовият враг" щял бил да ликува. Майната му на "класовия враг", нека да ликува, ала ний, реформаторски и найвече демократично мислещите нека да не бъдем слаби и малодушни, нека да имаме достойнството да говорим пределно открито и честно за проблемите пред цялото общес-

тво: щото сектанти да бъдем е глупаво, не бива да се подценява цялата общност, пък и така, като се разговаря за истинските проблеми пределно открито и честно, така се печелят и привърженици. Това е демокрацията: свободен, пределно открит и честен дебат по всички проблеми с участието на всякакви хора, на разномислещи хора, на спорещи хора, така функционира демокрацията. И в нея медиите имат огромна роля. В този смисъл благодаря на И.Инджев че подкрепи инициативата ми. Аз безброй пъти съм настоявал да правим онова, което навремето нарекох "блогърско цунами", е, никой тогава не ме подкрепи, изглежда бях "прекалено ранно пиле", да се надяваме сега ще ме подкрепят повече хора. Може да се направи такова не само блогърско, но и изобщо медийно цунами върху властта, върху управляващите, което е полезно найвече за самите управляващи, за самата власт, а в крайна сметка и за всички нас, за българите като цяло. Ако ние, гражданите, правим нещо за да държим под всекидневен бдителен контрол управляващите, които сами сме упълномощили да вършат някаква важна работа, значително се увеличават шансовете тази работа да бъде свършена. Ако ние обаче нищо не правим, управляващите се самозабравят, един вид се влюбват в себе си, почват да се мислят за велики, обхващат ги разни мании и в един момент си счупват вратовете. А сметките в края на краищата ги плащаме винаги ние, гражданите, общността като цяло. Тия неща са толкова ясни и прости, че направо ми е неудобно да ги повтарям повече. Спирам дотук. И ще свърша по моя си обичай с нещо пределно лично. Просто, така да се каже, "за протокола". Важно е, пък макар и да е лично. Щото показва как едно семейство от нашата българска общност живее в този момент. Вчера се връщам от разходка (ходих на църква, посетих църквата "Света Неделя" в Стария град, направих и клипче за това, което вече е в блога) и гледам, че синът е в къщи, не е отишъл на работа. Синът ми е на 26 години, завърши политология, но работи каквото падне, защото... абе ясно защо. Питам го защо така, казва ми: напуснах работа. И ми обясни ситуацията, каза ми покъртителни неща, направо ужасни неща, за това как се отнасяли към тях на работата, как всички бягали, щото не се търпяло, как заплатата е направо унизителна и пр. Месец и половина едва издържа, стискал зъби, но вече не се търпяло. И ето, сега и тримата в къщи вече сме безработни! Аз бях уволнен от работа като преподавател по философия и по гражданско образование, щото заради моите "неправилни подходи в преподаването" образователни бюрократи, за да ми отмъстят, ме уволниха с гриф "абсолютно негоден за системата" и дори "пълен некадърник", това означава, че съм лишен от преподавателски

28 права; сега водя две тежки съдебни дела да си върна правата и работата. Съпругата ми, начална учителка (второ образование учителка по английски език) пък беше на срочен договор от една година, тя така работи от 20 години, изтече й договора и ето, и тя също е безработна; синът пък вчера напуснал, щото направо не се търпял терорът и гаврите на работодателите. Пълен комплект безработни сме вече в моето семейство! Какво да правим умът ми не го побира. Винаги в тия години на прехода аз поне съм имал работа, та някак сме живели, с учителска заплата знаете как може да се живее, но двата края сме свързвали някак. Сега заради моето волнодумство и аз бях наказан с уволнение и вече виждате не само аз, но и семейството ми е без средства за съществуване. Моята е такава: "Да бе мирно седяло, не би чудо видяло!", факт е, че бях уволнен от работа за да ми бъде отмъстено заради неприятни за властниците писания в блога. Седмица след едно мое писмо до Б. Борисов в блога (нарекох го безпощадно-откровено!) назначена от него администраторка, дето се казва, "ми сви сърмите" и ме уволни! Да, да би мирно седяло, не би чудо видяло, така стават нещата у нас. Чудно ли е тогава защо толкова много хора у нас така упорито мълчат? Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Но не мълчете, рискувайте да проговорите: знаете ли колко е хубаво човек да се ползва от свободата си? Е, има някои неудобства, за всичко в този живот се плаща, и за лукса да си свободен у нас се плаща съответната цена, на за сметка на това е прекрасно да си свободен, опитайте, няма да съжалявате! гарантирам ви го! Тъй че опитайте, не се бавете, пробвайте свободата си, ще се почувствате великолепно! Оставете скрупулите, свободата е благо, а не прокоба! Е, и едното, и другото е, но едно е ясно: колкото повече свободни хора у нас се появят, толкова по-скоро свободата у нас ще почне да престава да е прокоба. Така стоят нещата по този важен въпрос. Свободните хора страдат когато са нищожно малцинство, почнат ли да стават повече, работите в това общество почват да се променят към добро. Тия неща са проверени в историята. Не ви ги казвам току-така или пък да ви подведа. Но сами ще се убедите в тях като ги проверите. Опитайте. Това ви съветвам. Чао и до скоро! НИЕ ПРОСТО НЕ СМЕ „ХОРА КАТО ХОРА“, А НЯКАКЪВ ПРОДУКТ НА СИСТЕМА ЗА РАЗЧОВЕЧАВАНЕ Из: Агония на Руската империя – народът обича своя вожд и без ГУЛАГ, робство без палка Путин е клоун, а избирателите му – идиоти, казва в свой анализ за

29 ipvnews.net известният руски актьор Олег Басилашвили

мародерстваме в трамвая и слабостта към авантата, към вересията. ОБРЪЩЕНИЕТО КЪМ РЕФОРМАТОРИТЕ БЕШЕ ПУБЛИКУВАНО И В САЙТА ФАКТОР.БГ

ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА НАПРАВИМ НЕЩО ЗА СТРАНАТА СИ, КОГО ДА ЧАКАМЕ, АКО НЕ НИЕ – КОЙ?? сряда, 8 юли 2015 г.

сряда, 8 юли 2015 г.

Филмът "Покаяние" всъщност се превърна в своеобразна проверка на готовността на обществото за промени, за прераждане. Той носи в себе си послание, което не беше чуто: ние можем да бъдем спасени, единствено ако се отречем от мръсотията, пороците. Това, което преживя Източна Европа. Но това не се случи. Покаяние – това беше и посланието на филма – не се случи. Филмът, повтарям, просто не беше забелязан, не беше разбран, самата дума – покаяние – по-често започна да предизвиква раздразнение и озлобление, които с времето стават все по-силни. Призивите за покаяние започнаха да се възприемат като оскърбление към националното и лично достойнство: Пред кого трябва да се разкайваме? Пред кого? Та ние всички тях сме ги спасили от фашизма!!! Днес темата за покаянието, която беше актуална в годините на перестройката, окончателно бе подменена от великата тема „да се изправим“. Нейн венец е «Крымнаш». Затворен исторически цикъл – от филма „Покаяние“ до лентата „Път към родината“. Ние се върнахме все пак „в родината“. Този, който помни онази картина на Абуладзе, където казва, че зловонният труп на тирана сега е избран да бъде издигнат високо на един стар пиедестал. Но това не е съвсем така. Защото полуразложеният труп на нашите съвременници се е върнал отново у дома и е седнал на семейната маса. В негово присъствие се пие чай. Заедно с него оживено беседват, с него се съветват. И ако изведнъж от този труп падне главата, те, с извинение отново ще си я върнат на мястото й. Вие говорите, господине, че хора са си хора. Не, уви, това не се отнася за нас. Това не е за нас. Ние просто не сме „хора като хора“, а някакъв продукт на система за разчовечаване. Покаянието можеше да събуди у нас човешкото, но ние, колебаейки се дълго на историческия кръстопът, пропуснахме този шанс. За хората от 30-те години на миналия век такъв шанс просто не съществуваше и това, което единствено ни прави близки с тях и това, което единствено сме наследили от тях – са техните недостатъци: готовността да удряме, да

Граждани към Реформаторите: На хлъзгав път сте, той води до неминуемия провал Недопустимо главозамайване и медийна пушилка, че нещо там уж се прави ОБРЪЩЕНИЕ от група ангажирани и прореформаторски настроени граждани, Многоуважаеми дами и господа управляващи, лидери, депутати и министри, Влизането ви в това правителствено мнозинство беше жертва, която може да бъде оправдана само ако наистина е за доброто на България; за всяко нещо обаче под това небе се плаща съответната цена. Вашите реформаторски намерения и обещания, заради които ние, избирателите, ви подкрепихме, бяха доста смели. За жалост нашите впечатления са, че не работите достатъчно енергично за тяхното осъществяване, за реализацията им в живота. Вероятно има какви ли не пречки, сигурно има. Но онова, което особено много ни притеснява, е че не забелязваме оня автентичен реформаторски плам, така да се рече, инак казано, онази твърда воля за цялостна отдаденост в битката за промени, без която нищо съществено няма да се промени – а ще имаме само някаква медийна пушилка, която да създава илюзията, че нещо там уж се прави. Така обаче не се постига и не може да бъде постигнат никакъв значим резултат – нито в живота по принцип, нито пък в политиката. И особено в управлението на страната ни, в която някакъв значим напредък в последната година не се забелязва. (Прочети ДО КРАЯ)

Покрай предложения проект за текста на Обръщение към реформаторските управляващи тия дни се водят доста полемики, дебати, обсъждания. Примерно в блога на Иво Инджев има вече 59 COMMENTS FOR “ГРАЖДАНСКИ ПРИЗИВ КЪМ РЕФОРМАТОРИТЕ”, т.е. под тамошната публикация на същия текст. Почнаха се коментарите и към публикацията на същия текст в сайта ФАКТОР.БГ: Граждани към Реформаторите: На хлъзгав път сте, той води до неминуемия провал. Ето тук обмяната на мнения между трима ангажирани граждани, провела се във фейсбук: Maria Vassileva: Два пъти публикувам под целия текст. Не се появи нищо?! Ангел Грънчаров: Къде, в блога ли или тук? В блога за момента нищо не е постъпило... никакъв отзив...

Feodor Ilivanov: Госпожо Василева, за съжаление няма да го подпиша! Нито съм гласувал за РБ, нито очаквам нещо от тях. Каквото можаха - направиха. Довършиха автентичната десница.

Maria Vassileva: В блога. Преди Владимир. Всичко изглеждаше наред.

Feodor Ilivanov: Не съм от анонимниците, които хулят Ангел Грънчаров! Напротив! Искам да кажа, че той се обръща към "дупките", както казваше Радичков, към нищото. Казал съм му го още преди първото заседание по делото; но той, с неговата безпределна вяра в доброто, дясното, истинското не слуша. И правилно! Не съм сигурен кой е прав. Ангел Грънчаров: Госпожо Василева, по някакви причини твоят коментар не е пристигнал до блога. Или не се е съхранил. Много съжалявам за което. Ако не е проблем ще те помоля да го възстановиш. Понякога ако няма добра интернет-връзка е възможно даден коментар да се пропилее.

Аз съм губил цели текстове на есета по тази причина. Г-н Иливанов, сега си давам сметка, че допуснах грешка като писах писмото до управниците, до лидерите на РБ от името на симпатизанти на Реформаторския блок. И по този начин се предопредели неучастието в подписката на хора като теб. От друга страна обаче как хора, които не са гласували за тия управници, ще могат да ги държат отговорни за това, което са обещавали? Ще помисля над казуса. Имам и доста допълнения към обръщението. Примерно за погрешната "кадрова политика" и също за това, че у нас не се допускат нови лица в т.н. истаблишмънт.

Feodor Ilivanov: Не знам дали грешката е твоя, или обществена, системна. А за истъблишмънта - грешиш кардинално. Как той ще допусне в редиците си бунтари срещу самия него? Освен ако не станат салонни бунтари, "диванна сотня" на истъблишмънта в образованието. Е, вече има такива, като назованите в обръщението, те са разстлали големите си задници на дивана и няма място. А и не знам дали ти наистина го искаш. Ангел Грънчаров: Реформа може да се прави само от бунтари, от хора с бунтарско съзнание. Особено реформа в образованието. Да се прави реформа без опиране на бунтари е нещо като дървено желязо, е противоречие в понятието. Едва ли може да има по-тъпо нещо на този свят от очакването, че образователните бюрократи ще направят реформата в образованието. Един вид те сами себе си да лишат от власт, да се откажат доброволно от властта. Аз лично по-тъпо нещо не мога да си представя. То е по-тъпо от очакването, че барон Мюнхаузен може да измъкне себе си от блатото като сам се издърпа за косата. Пълна идиотщина. А точно такава е "реформаторската политика" на всички досегашни министри на образованието, включително и настоящия.

Реформи не се правят от скептици като мен. Лудите, лудите – те да са живи!

Feodor Ilivanov: Г-жо Василева, изобщо не съм загубил надежда! Ако бях щях да обявя каузата на Ангел Грънчаров за обречена. А аз не съм, каквото и да значи това. Започнахме от обръщението към министрите от Реформаторския блок... Ангел Грънчаров: Министърът Танев в началото каза нещо много вярно: че реформата в образованието приличала на реформата в гробищата – няма подкрепа отвътре. Това е една истина. Никаква реформа и промяна не може да има ако не я пожелаят тия, които са в тази сфера, именно родителите, учениците, учителите. Много са малко тези, които искат истинска промяна. У нас психологията на жертвата и на сеирджията е повсеместна. Моята надежда е че обществена сила в подкрепа на реформата може да има най-вече в средата на младите, на учениците. Трябва да се прави нужното те да си осъзнаят интереса. Аз това съм правил. За това съм работил. Е, бюрократите ме надушиха и ме обявиха за "враг". И ме посекоха. Но аз не съм седнал и не стоя със скръстени ръце. Битката продължава. Наистина изглежда съм луд. Знам едно обаче: без лудост, само с благоразумие нищо не се постига. Искат се повече луди хора, с бунтарски наклонности. Къде са тези хора обаче? Пак ще те помоля, госпожо Василева, да възстановиш загубения си коментар, много съжалявам, че се е загубил. А, проверих, този път коментарът е пристигнал и се е съхранил! Много благодаря!

30 имаше основания за това", казва българският министър-председател Бойко Борисов в интервю за руската информационна агенция ТАСС, дадено на нейния заместникгенерален директор Михаил Гусман. Основните тези на Борисов са, че България прави всичко възможно да възстанови нормалните си отношения с Москва, за чието захлаждане е "без вина виновна", и че съжалява за въведените срещу Русия от ЕС санкции, към които е трябвало да се присъедини едва ли не на сила. Като цяло интервюто звучи като опит за оправдание за това, че заради "глобалните промени" и "конюнктурата на деня" историческите отношения между двете страни са се развалили. "Опитваме се да правим максимално възможното за възстановяване на нормалните отношения, които имат отдавнашни традиции и от разрушаването на които понасяме загуби", казва Борисов, цитиран от ТАСС. И така нататък, все в този дух. Заслужава да се прочете. А иначе споделям коментара на г-жа Райна Йорданова: Защо ме наказва Господ с такъв премиер?! Прост, елементарен... безбожник! (Не споменавай напразно името Господне!) Виж също и: Борисов: Моля се на Бог големите началници на САЩ и ЕС да отменят санкциите срещу Русия ТЕМАТА НА УТРЕШНОТО ПРЕДАВАНЕ "НА АГОРАТА..." ПО ПО-ТВ ЩЕ БЪДЕ ЗА ТАЙНСТВЕНАТА МИСТИЧНА СИЛА НА ПАРИТЕ сряда, 8 юли 2015 г.

БОКО БОРИСОВ ДЕМОНСТРИРА БЛЯСКАВ ПОДЛИЗУРСКИ И ЛИЦЕМЕРЕН МОРАЛ ПРЕД ТАСС сряда, 8 юли 2015 г.

Maria Vassileva: Г-н Иливанов, съжалявам, че сте изгубили надежда! Как живеете без нея! Наистина ли смятате, че обръщенията към нищото са нищо? Всички трябва да направим нещо за страната си, кого да чакаме, ако не ние, кой??

Feodor Ilivanov: Т.е. реформа няма и няма да има! Та нали начело на кабинета е прочелият една книга, благодетелят на чиновничеството. Как той ще направи реформа, която да издуха истъблишмънта, неговите (и на БКП) чиновници? Електората... Противоречиш си на всичко казано и препубликувано от теб. На системата й трябват хора изпълнители, от различни нюанси на чалгата; и това, съчетано с някой и друг етнически конфликт, гарантира безпроблемно управление. Пък кой знае, може и да си прав!

Из: Борисов пред ТАСС: Путин имаше основания да се изкаже остро за България, позволявам си да цитирам само няколко бисерчета: "Моля се на Бога големите началници (лидерите на ЕС и САЩ) по-бързо да се разберат и санкциите да бъдат отменени". "Съвсем не е случайно, че президентът Путин се изказа доста остро по отношение на България. Уверен съм, че той

Решавам темата на утрешното предаване "На Агората..." по ПО-тв да бъде ето каква: В светлината на гръцката криза ми се струва, че е добре да поговорим по такава една тема, вие как мислите? Поканени сте да участвате в предаването, можете винаги да се обадите по телефона и в ефир да кажете своето мнение. А ПО-тв всеки може да я гледа онлайн по всяко време, в блога ми е указано как

стана това (има някои тънкости, които е добре да знаете). КОЕТО Е ПО-ВИСОКО С ЕДНА ГЛАВА, НА НЕГО СЕ ОПИТВАТ ДА МУ ОТРЕЖАТ ГЛАВАТА, ТА ДА СЕ ИЗРАВНИ С ДРУГИТЕ четвъртък, 9 юли 2015 г.

Ето някои интересни коментари по вчерашната публикация с малко патетичното заглавие Тъй че опитайте, не се бавете, пробвайте свободата си и ще се почувствате великолепно: оставете глупавите скрупули, свободата е благо, а не прокоба!, публикувам ги отделно, мисля, че има защо; ето, сами преценявайте: Анонимен каза: Всички разбраха Грънчаров че пишеш тия сълзливи словоизлияния с една цел: управляващите да те забележат и да ти дадат някаква служба. Не мисли че сме толкова прости и не разбираме това. Мислиш се за голям хитрец и мошеник ала не си. Няма да ти дадат никаква служба. Напротив. Изложи се така с твоя мерзък морал, че никой повече не те уважава и няма да ти гласува доверие да ти даде работа. Никой! Нито един директор на училище няма да те вземе за учител. Такива като теб на българското образование не са нужни. Така че няма да работиш повече нито в нашия сплотен колектив на ПГЕЕ Пловдив нито някъде другаде. Какво чакаш още търсят работници в чистота, отивай да станеш метач на улиците, недей да стоиш без работа и да квичиш всеки ден че си бил останал без средства за съществуване! Никой не ти е виновен за това ти само си си виновен!!!!! Един приятел каза: Поздравления, г-н Грънчаров! След като и Иво Инджев публикува обръщението, считай, че то ще стане известно по цял свят! Самият той е независима българска информационна агенция. На него се позовават най-авторитетни световни медии. Сега вече няма начин господата да замълчат! Браво! Изпълнен съм с оптимизъм! Един приятел

Ангел Грънчаров каза:Благодаря, но виждаш ли какви са коментарите при Инджев? Общо взето неколцина подкрепят. Вярно, дълъг е този текст, ще трябва да сядам да го съкратя, та обръщението в подписката да се чете по-лесно. Най-интересно е, че хора, за които знам, че подкрепят реформаторите, млъкнаха като осрани, мълчат здравата: мен вероятно вече ме смятат за "предател". :-) Преди време си позволих да критикувам министъра д-р Москов и мнозина мои приятели от фейсбук, афиширащи се като горещи привърженици на РБ, възмутени от волността ми, престанаха да ми говорят. А един от тях, възмутен до дъното на душата си че съм критикувал "наш министър", взе, че ме изхвърли от списъка с приятелите си. Страшна работа! Никой от тях няма да подпише – щото критикувам "нашите". А това се възприема като безсрамие, като екстравагантност, като лудост. Така е у нас. Сега си мисля дали да не се обърна към Боко, към него да напиша писмо, щото явно от него сичко зависи? Да поискам да им дръпне ушите, ама умряла работа е това, не вярвам нещо да направи. Но иначе е показателно, че взаимно така добре се понасят, Бойко и реформаторите. Това все нещо показва. Бойко лично за реформи не говори, даже много се съмнявам дали може да си представи що е това. Дали да не му напиша писмо и да му обясня популярно що значи реформа и да му покажа защо без реформи у нас ще продължим не просто да затъваме в тресавището, но и ще копаем все по-дълбоко в дъното му. Не знам как ще я караме. Ще ни докарат днешните управляващи някой като Ципрас, та и нас руснаците да ни извадят от ЕС и от НАТО. И ще ни натикат в Евразия. Май там ни е и мястото. Не ни стигна комунизма, сега още идиотщини се задават. От това най-много ме е страх, дано са напразни тия мои страхове, ама надали... Анонимен каза: По принцип не е задача на избирателите да подтикват избраните от тях политици към реформи, по-скоро трябва да е обратното – избирателите да сдържат прекаления реформаторски плам на избраните от тях политици. Политиците не се избират, за да бъдат постоянно подтиквани да правят нещо – напротив: ТЕ ТРЯБВА ДА ВОДЯТ НАРОДА, да очертават перспективи и да правят нужното. В България обаче избирателите, поне що се отнася до десните, са винаги много по-напред и порадикални от избраните от тях политици и затова никога не получават онова, за което са гласували. Така че това е една абсолютно ненормална ситуация. И тъй като както пишете засега липсва реакция, се налага един прост извод: или т.нар. реформатори не са никакви реформатори, или реформаторските им усилия са блокирани от външни сили и те не знаят какво да правят. Няма друг, трети вариант.

31 Аз още при формирането на това правителство бях предвидил това развитие и то за мен не е никаква изненада. Ако реформаторите бяха реални реформатори, според мен те просто нямат място в него – освен може би като декорация и фигуранти, както е сега. ДИВАНЕ каза:Ако някой иска промени за по-хубаво нека не се държи като вещ в писането а в действията. Самият Грънчаров е пуснал тук един текст, който показва, че не е човек на действията а на писането. Затова трябва вас цялата пасмина от писачи, дето си изкарвате хляба с писателска поезия и много приказване, да ви разкарат и да дойдат хора, които могат с 5 думи да кажат ясно и точно нещата след, което да се започне работа. Защото правилното действие, зависи от ясната и чиста мисъл, която трябва да е могъща, синтезирана и ясна. Тези, които предпочитат да играят писане на литературни сказки нямат голям шанс да свършат нещо, защото силата им отива в перото. В България нещата не могат да се променят докато политиците имат погрешно разбиране за смисъла на живота си. Те предпочитат безкрайното ослушване, оглеждане, ниско преклонение пред техния господ паричките. Хора като господин Инджев с горд и свободен дух са много малко в политическата манджа на България. Спомнете си и за нашите възрожденци. Стамболов е нямал време да седне камо ли да лее тиради. Само, че Стамболов е имал дупе, както се казва и не се е боял от това което ще стори, защото му е било леко на душата. А защо му е било леко на душата и е действал толкова смело нека нашите писачи сами си отговорят. ДИВАНЕ Ангел Грънчаров каза: Писането е действие, г-н ДИВАНЕ. Мисленето – също, макар че едва ли можете да си представите това. Толкова. Останалото е ясно. Ваня и Жак казаха: Ангеле, в момента положението в образованието е такова, че може да се изрази ето по какъв начин: ония учители, които са по-талантливи и не ги е страх, се опитват нещо да променят, но точно тях ги подлагат на притеснения, понеже развалят рахата на другите учители, които се стремят към едно нещо, към спокойствие и вегетиране според догмите на системата. Всичко що е кадърно и се опитва да бъде полезно на учениците, бива подлагано на какви ли не притеснения. От истински добрия учител началствата не може да са доволни, понеже тях ги вълнува друго нещо, вълнува ги да няма проблеми и да има спокойствие. Затова "нормалните", сиреч послушните учители масово си мълчат и изпълняват. За да си нямат главоболия. По тази причина изгониха теб от училището, по същата причина ето сега

тормозят даже Тео Теодосиев от Карлово. Което е по-високо с една глава, на него се опитват да му отрежат главата, та да се изравни с другите. Така стават тия работи. Системата иска посредствени и послушни учители. И търпеливи. Който не се вмества в това прокрустово ложе, него се опитват да го натикат там, ако продължава да упорства и да не иска да стои мирно в ложето, тогава го махат, тогава го ликвидират. Навремето на мен, Жак, една проста бюрократка от образованието беше разглеждала някакви жалби срещу мен и ми беше дала някакви "предписания" за изпълнение. Аз заявих, че в Прокрустово ложе няма да вляза нито зорлем, камо ли пък доброволно. И партийно-административната бюрократка като чула тия думи отишла да пита какво е това "Прокрустово ложе", щото тя не знаела що означава този израз! Така беше и преди много години, същото е и досега, до ден днешен. Управляват образованието невежествени, прости хора, които не знаят какъв е смисъла на образованието, нито пък как се преподава съвременно и т.н. Тъй че ти изобщо не се чуди защо са те уволнили. Това, че те определиха като "напълно негоден за системата" за теб е един хубав атестат, показващ, че си годен за учител според истинското понятие за образование, че имаш нужните качества за това. Е, за менте-образованието, каквото е сега у нас и в ПГЕЕ Пловдив по-специално ти явно не ставаш и затова те санкционираха така жестоко. Всичко ще се оправи, но трябва борба за промени. Желаем ти успех. Твоите приятели ВиЖ (Ваня и Жак) ОБРЪЩЕНИЕТО КЪМ РЕФОРМАТОРСКИТЕ УПРАВЛЯВАЩИ ВЕЧЕ Е В САЙТА ЗА ПЕТИЦИИ, МОЖЕТЕ ДА ИДЕТЕ ДА СЕ ПОДПИШЕТЕ – СТИГА ДА НЕ ВИ МЪРЗИ ДАЖЕ И ТОВА ДА СТОРИТЕ четвъртък, 9 юли 2015 г.

Обръщението към реформаторските управляващи, лидери, депутат и министри, вече е разположено в сайта за петиции: виж Граждански призив към реформаторите. Ако сте прореформаторски настроен, ако смятате, че без истински реформи няма прокопсия, моля, идете и се подпишете под това обръщение-предупреждение, което е крайно време да бъде отправено.

Това ще го направите ако имате подобаващото съзнание за това, че нещо и от нас, гражданите, може да бъде направено, та управляващите да бъдат подпомогнати, пък дори и стимулирани да продължат да бъдат по-настъпателни с провеждането на реформите. Ако смятате, че всичко може да стане без нашето, на гражданите, участие, тогава си стойте кротко, търпеливо и чакайте, без дори да си мръдвате и малкия пръст. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Не се отчайвайте, всичко ще се оправи, но дали и кога изобщо ще стане зависи найвече от нас самите, не от някой друг. Тъй че дайте да се размърдаме малко, иначе сме загубени направо... ОЩЕ ЕДНА РЕЧ НА СААКАШВИЛИ – НАСТОЛНО ПОСОБИЕ ЗА ЕФЕКТИВНА БОРБА С КОРУПЦИЯТА, КОЕТО ПРЕПОРЪЧВАМ НА НАШИТЕ УПРАВЛЯВАЩИ

32 Приятно гледане, приятни размисли!

ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ ДНЕС, ТЕМА: "ЩО Е ГРАЖДАНСКИ ДЪЛГ И ЗАЩО ПОДОБНО НЕЩО НЕ ВИРЕЕ НА БЪЛГАРСКА ПОЧВА?" четвъртък, 9 юли 2015 г.

четвъртък, 9 юли 2015 г.

Ние довеждаме нови украинци, това е много важно, нови хора идват, съвършено новата система иска съвършено нови хора, в тази страна има изключително много добри, порядъчни, нормални хора, които трябва навсякъде да слагаме. И това сега е главното, и затова нищо няма да се върна назад, всичко само ще се задълбочава (за някои ще се влошава!), но за обществото аз мисля, че ще се задълбочава, реформите ще тръгнат и хората всеки ден ще почувстват изменения към по-добро. Така завършва речта на Саакашвили, запис на която сложих преди малко в блога си и която току-що изслушах найвнимателно. Така според мен трябва да я изслушат и нашите реформатори, много ще научат от нея. За да разберат къде бъркат. Основното е, че им липсва онова, което отличава Саакашвили от тях: той тия неща вече ги е правил и по тази причина добре знае как стават, заради това и е уверен, че и този път ще работата ще потръгне. ЗАПИС НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ 2 ЮЛИ, ТЕМАТА Е: КАК АЗ, РЕДОВИЯТ ГРАЖДАНИН, МОГА ДА ПОМОГНА ЗА ПРОМЯНАТА КЪМ ПО-ДОБРО В СВИДНОТО НИ ОТЕЧЕСТВО? четвъртък, 9 юли 2015 г.

Това е не особено качествен запис; тия дни ще сложа оригиналния, като го взема от телевизията. Приятно гледане все пак, приятни размисли!

ИНТЕРВЮ ЗА СП. HUMANUS СЪС СВИЛЕНА ГЕОРГИЕВА, ПОБЕДИТЕЛКА В КОНКУРСА “ЕВРОПА В ХАРМОНИЯ” четвъртък, 9 юли 2015 г.

Едно събитие безспорно успя да обедини европейците и това беше конкурсът “Европа в хармония”, на който граждани от страните членки трябваше да представят аматьорско видео изпълнение на „Одата на радостта” на Бетовен и по този начин да изразят своето оригинално виждане за общия европейски дом. Сред първите три наградени клипа е и този на Свилена Георгиева и детска музикална студия ”ДО РЕ МИ” от Силистра. Класирането на клипа,

освен че беше кауза на младежите, които участваха в него, се превърна и в кауза за нас от списание Humanus, които ги подкрепяхме. Ето какво сподели за успеха Свилена, която се оказа и единствения изпълнител присъствал на церемонията по награждаването:

РЕЧТА В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, КОЯТО ПОСТАВИ НАГЛИЯТ КОМУНИСТ АЛЕКСИС ЦИПРАС НА ТОЧНОТО, НА ПОДОБАВАЩОТО МЯСТО петък, 10 юли 2015 г.

Как усети атмосферата при награждаването в Брюксел? Атмосферата беше невероятна и зареждаща! Всички бяха много щастливи и развълнувани! Как мислиш, могат ли европейците да бъдат обединени и от какво? От музиката! Тя обединява хората и ни прави по-добри! (ОЩЕ >>>) СЪДЯТ РУСКИ УЧИТЕЛ, НАПИСАЛ СТИХОВЕ В ПОДКРЕПА НА СВОБОДОЛЮБИВА УКРАЙНА петък, 10 юли 2015 г.

Тысячи россиян возмущаются судом над учительницей во Флориде, устроившей гарем из учеников средней школы, подписывают петицию в ее защиту, и никого не волнует судьба российского учителя, которого судят за стихи об Украине.

Pavel Gintov КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Този човек, осмелил се да има различна позиция в сравнение с малодушното и немислещо мнозинство, преди да бъде даден под съд е бил уволнен от работа като учител. Същото ме сполетя и мен. Уволниха ме от работа като преподавател по философия и гражданско образование по две причини: първо, за да ми отмъстят защото съм привърженик на едно ново, свободолюбиво и човечно образование, но също така и защото като политически блогър съм критикувал и продължавам да критикувам управляващите. Репресията над мен и изцяло в духа на "непрежалимите добри времена" на славния комунизъм. Явно моите мъчители продължават да живеят с все същото съзнание и манталитет, който не понася личностите, държащи на свободата си.

"Господин Ципрас, добро пожаловать, вы видите, вам нечего бояться Европейского парламента" - ярчайшая речь лидера депутатской группы "Альянс либералов и демократов за Европу" в Европарламенте Ги Верхофстадта, бывшего премьера Бельгии, обращенная к премьеру Греции Алексису Ципрасу. "Я разозлен, потому что вы говорите о реформах, но мы никогда не видели конкретных предложений реформ. Я разозлен, потому что мы как лунатики движемся к выходу Греции из еврозоны". Верхофстадт излагает план радикальных реформ и предлагает Ципрасу решить, кем он хочет остаться в истории – настоящим лидером или лжепророком. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Браво! Точно така трябва да се прави: истината на подобни леви наглеци трябва да се казва право в очите!

33 интервю пред руската държавна информационна агенция ТАСС Бойко Борисов. Според него страната ни се опитва по всякакъв начин да заздрави връзките си с Русия и съжалява за санкциите и контрасанкциите, от които губят и двете страни, но София се е съгласила на тях, защото е "лоялен член" на ЕС. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Тоз другар премиер на България ли е? Защо говори така, че България сякаш му е никаква? Може ли да има предел това негово подлизурство пред руските таваришчи-кагебисти, които все едно са му началници - щом така грозно им се подмазва? Или наистина са му началници - с подлизурството си към тях той демонстрира зависимостта си от тях! Не трябва ли да му се искат обяснения - как е възможно премиер на България да демонстрира без капка неудобство, че за него руските интереси стоят над българските? Питам: не е ли скандално подобно нещо да си го позволява премиер на България?! Б.Борисов дръзна да стори непростим гаф: ако сме народ, имащ някакво понятие за достойнство, трябва да му поискаме отговорност за това скандално и предателско спрямо българския интерес поведение! МОЖЕМ ЛИ НИЕ, "ВЪТРЕШНИТЕ БЪЛГАРИ", ДЕТО НИ БОЛИ ЗА БЪЛГАРИЯ, И ВИЕ, "ВЪНШНИТЕ БЪЛГАРИ", ДЕТО СЪЩО ВИ БОЛИ ЗА НЕЯ, ДА СИ КООРДИНИРАМЕ УСИЛИЯТА – И ЗАЕДНО НЕЩИЧКО ДА СТОРИМ ЗА ПРОМЯНАТА КЪМ ПО-ДОБРО? петък, 10 юли 2015 г.

КАК Е ВЪЗМОЖНО ПРЕМИЕР НА БЪЛГАРИЯ ДА ДЕМОНСТРИРА БЕЗ КАПКА НЕУДОБСТВО, ЧЕ ЗА НЕГО РУСКИТЕ ИНТЕРЕСИ СТОЯТ НАД БЪЛГАРСКИТЕ?! петък, 10 юли 2015 г.

Из: "Путин с основание се изказва остро за България" "Съвсем не е случайно, че президентът Путин се изказа доста остро по отношение на България. Уверен съм, че той имаше основания за това", заяви в

С г-н Silver Neychev, българин, живеещ в Америка, по един друг повод (именно по повод на публикацията Хр. Иванов: Мафията в България е изключително овластена!) обменихме няколко реплики и по този начин заедно стигнахме до обсъждането на някои важни въпроси; ето какво си казахме до този момент, ако искате, можете и вие да се включите в отпочналата се дискусия: Silver Neychev каза: Ааа... така ли? Аз не мога да повярвам, че е възможно това да се случва в България! Много ме изненада Хр.

Иванов.(Всичко, което изразих по-горе, е изказано със силен сарказъм!) Кажете ми нещо за този безкраен икономически преход, нещо наистина ново и нещо което наистина ще ме изненада... Аз предадох надеждите си 13 години назад. Да му мислят затвониците в собствената им страна. Жалко... Даже последната новина за България която чух беше, че мнозинството от българите тънат в мизерия и че България е най-бедната държава в Европа. Та кажете ми пак, Хр.Иванов: какво ново? Ангел Грънчаров каза: България за Вас нищо не означава щом лично Вие вече сте се уредил, така ли?

Silver Neychev каза: Аз съм от другата страна на океана. За разлика от българските новобогаташи, които си купуват острови с вашите пари, аз работя до скъсване. Така че не ми прибавяйте "уредил". Аз казах, че сам се начакал да се промени нещо в тая държава. И протестирах по улиците, и каква ни беше наградата – качихме нови и жадни за пари политици. Ние, които сме се "оправили", поддържаме финансово роднини и близки. Вие, които останахте, с какво допринесохте нещата да са такива, каквито са: държава все още управлявана от разбойници, църкви със стенописи, облепени с тапети, световните новини обявяват България за най-мизерната държава... Да продължавам ли? Та моят въпрос към Вас е: как позволихте това да стане? С мирно овчедушно преклонение към тези дето Ви ограбват – Вас и поколения напред. Аз направих моя избор, но не виждам кога Вие ще направите Вашия. Ангел Грънчаров каза: Ще ви отговоря непременно. Поставяте важен проблем. Но сега трябва да излизам, като се върна, ще Ви отговоря. Благодаря за изказването! Едва сега намерих време да Ви отговоря, прощавайте за закъснението! Въпросът Ви е напълно уместен и няма да избягам от отговора. Смятам, че точно такива въпроси трябва да бъдат поставяни – дори и да са неприятни за мнозина. Г-н Neychev, прав сте, ние, дето останахме, позволихме всичко това да се случи и носим пълната отговорност за случилото се. Факт, от който не можем да скрием. Трябва да осъзнаем вината си. За жалост, повечето от българите, от сънародниците ни не съзнават своята отговорност за случващото се: те смятат, че някой друг им е виновен за всичко. Няма значение кой, важното е да има някой друг отговорен: било турците, било циганите, било комунистите, било американците, било руснаците, било КГБ, било ЦРУ, било управляващите, било "политиците", било евреите, било

"географското положение", било историята и така нататък, винаги има какви ли не виновници. Само ние обаче не сме виновни за нищо. Ние сме винаги вечните жертви, ние сме именно прецаканите. "Външните врагове" са ни виновни за всичко. Масовият българин мисли точно по този начин: все някакви други са ни виновни. Ние сме чисти и невинни като ангелчета. Аз не споделям тази теория. Щото я възприемам за израз на робска психология. Човекът, който е свободен, има развито съзнание за свобода, той не мисли така. Свободният човек съзнава пълната си отговорност за това, което става с него самия – и за страната си. Е, може да си с такова съзнание за свобода, но около теб ако е пълно с роби, с хора с робски манталитет, как тогава положението да не е такова? А тъкмо хората с робски манталитет са тия, които нямат друга грижа освен тази: на кого да прехвърлят своята собствена отговорност. И да се самообявят за невинни. Това е израз, по моята преценка, на душевно малодушие и личностна слабост. Пълно е с такива хора у нас. В резултат на психологията на това увредено от комунизма мнозинство положението в България е такова: ченгетата си разиграват коня, грабиха и продължават да грабят, наивният народ лапа мухи и нищо не прави да си промени участта. Пълно е с отчаяни, слаби, малодушни хора у нас. За жалост, така е. Споделям тази Ваша преценка. Съвсем справедлив е Вашият упрек. Аз лично за себе си мога да кажа, че не съм такъв, дето нищо не прави, от всичко е недоволен и все другите са му виновни. Според силите си правя много неща, работя с нещичко да допринеса за промяната към по-добро. Ще кажете: какво толкова си направил. Ами нещичко съм направил, може да е малко, но го имам пред себе си. Примерно 32 години преподавах една свободолюбива философия на младите, на учениците и на студентите: преподавател съм по философия вече толкова години. Написах много книги и учебни помагала по философия, направих нужното да бъдат отпечатани, идеята ми е била да помогна за промяната на съзнанията към добро на колкото се може повече хора. Издавам със скромната си учителска заплата вече седма година философско списание най-вече за младите хора, нарича се ИДЕИ, това име му дадох. Три пъти в годината излиза това списание. Втора година издавам и списание за съвременно образование и за личностно развитие на младите, нарича се HUMANUS. То пък ще излиза веднъж на два месеца, ето за тази година вече излязоха 3 броя. Пиша всеки ден в блога си коментари и статии, с които целя да повлияя някак на съзнанията на масовите немислещи българи-наивници, за които истината е последната грижа. Скъсвам се от работа, г-н Neychev, работя колкото сили Бог ми е дал.

34 Не се хваля, просто казвам какво правя. Разбира се, благодарност от никого не съм чул, напротив, постоянно ме плюят и хулят. Имам си оплювачи около мен, които друго не правят освен да ме плюят. Пардон, имам проявена благодарност, пък макар и специфично нашенска: за това, което правя, за благодарност някои цербери на образователната система ми скалъпиха уволнение, да, аз бях уволнен и дори лишен от преподавателски права! Това е специфичната благодарност от страна на представители на властите за това, което правя. Водя две съдебни дела да си върна работното място и отнетите права. Цялата тази одесея, цялата тази моя битка със самозабравите се чиновници от образователната система описвам всеки ден в блога си. За да се знае от хората, пък може някому от четящите да почне да просветва истината за реалното положение в страната ни. У нас оня, който е личност и държи на достойнството си, го смятат за луд; да си свободна и достойна личност у нас е същинско проклятие. У нас е пълно с презрени нагаждачи и подлизурковци, драги г-н Neychev, това не зная дали го знаете. Е, казвам ви го. С такъв човешки "матр`ьял" у нас – такова е положението. Простете, че с толкова много думи Ви отговорих на въпроса. Темата, която поставихте, е голяма, заслужава си да продължим да я обсъждаме. Има значение да се мисли по тия въпроси. Примерно и по един такъв: а всички вие, дето напуснахте България, това сте повече от два милиона, разбира се, имате пълното право да постъпите така (никой няма право да ви кори за нищо!), знам, че помагате много за страната си, за вашите близки, включително и финансово, но можете ли по някакъв друг начин да помогнете на страната си? Поставям този въпрос, защото българската диаспора в Западна Европа и в Америка, чувам, била също много разпокъсана, изпаднала в разни ежби, вие обаче ако по някакъв начин се организирате, пък макар и далеч, можете много да помогнете. Примерно думата да почне да ви се чува, да имате някакви организации, които да са по-активни, да участват в българския живот тук, защото светът стана голямо село, това, че сте далече, не ви оправдава да стоите настрана, можете, предполагам, да измислите и да сторите и нещо повече от това, което, признавам, и сега правите. Та ето, подхвърлям и този въпрос, ако искате, можем да продължим дискусията си. Може и други хора да се включат; и като помислим заедно как вътрешните българи, дето ни боли за България, и външните българи, дето също, предполагам, ги боли за нея, да си координират усилията и заедно нещичко да сторим, та плачевното положение да почне да се променя, как мислите, може ли нещо в тази посока да постигнем?

Простете за многословието ми, но общо взето това успях да ви кажа. Всичко добро! Бъдете здрав! СЛЕД КАТО ОТМИНАЛО РУСКОТО РОБСТВО, БЪЛГАРИЯ ОСЪМНАЛА КАТО НАЙБЕДНАТА ДЪРЖАВА В ЕВРОПА, С НАЙНИСКИТЕ ПЕНСИИ И ЗАПЛАТИ петък, 10 юли 2015 г.

По време на турското робство никой нямал право да се шегува със султана, везирите и еничарите. За виц вкарвали в зандана. В зандана вкарвали и всеки, който се опитвал да се противопостави на турското робство и еничарите. За целта веднага след налагане на турското робство били създадени специални концлагери... Оффффффф... извинете, забелязах, че съм допуснал досадна грешка, лапсус един вид! Нямам време да редактирам текста, затова навсякъде вместо "турско", четете "руско". Написа: Georgi Georgiev

35 лен антикапитализъм, нефункционален етатизъм и антагонизъм спрямо предприемачеството и личната отговорност. За тези индивиди кризата може да донесе не възстановяване, а по-дълга и дълбока криза. Написа: Ilian Nistorov СААКАШВИЛИ НИ ПОКАЗВА КАК СЛЕДВА ДА РАБОТИ ИСТИНСКИЯТ, АВТЕНТИЧНИЯТ РЕФОРМАТОР петък, 10 юли 2015 г.

КОМУНИСТО-"КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ" КИТАЙ СЕ ОКАЗА КОЛОС НА ГЛИНЕНИ КРАКА петък, 10 юли 2015 г. По време на турското робство на българите било забранено да напускат България. Родината била опасана с телени мрежи, а заптиетата застрелвали в гръб всеки българин, който се опитвал да мине през мрежите. Който го залавяли жив, го хвърляли в зандана. България паднала под турско робство на 9 септември 14 век, след като била окупирана от триста хиляден военен турски окупационен корпус. Местното население било задължено да го издържа, а издръжката му била по-голяма от бюджета на царство България. После населението плащало и репарации, а турците произволно изземали от местното население добитък, инвентар и прочее. По време на турското робство на българите било забранено да имат собственост. Нивите им били иззети и те били принудени да работят ангария за едрите феодали. Нямали право да имат собствена техника за обработване. Тя принадлежала също на феодалите. По време на турското робство в българските училища бил въведен като задължителен втори език за изучавани турския език. За да успее един българин по време на турското робство, единственият му шанс е било да стане еничарин. Турската империя създала специална еничарска организация, в която записвали част от местното население след подбор за вярност. По време на турското робство нямало частна собственост. На българите било забранено да имат собствени манифактури, фабрики, ниви. Турската империя изкупувала земеделската продукция на българите на безценица, принудила ги да използват само скапана турска техника, която изплащали скъпо и прескъпо. В резултат на това, след като паднало турското робство, България осъмнала като найбедната държава в Европа, с най-ниски пенсии и заплати.

Из: Пасхавер: Саакашвили для Украины – некий провокатор, который наше болото взбаламутит

Днес повечето анализатори гледат в бълхата Гърция, но в момента гори юргана на Китай. За по-малко от месец фондовата им борса загуби 2.8 трлн!!!$, което е повече от цялата стойност на борсите в Русия, Испания, Италия, Швеция и Холандия взети заедно. Засега основните губещи са средните и малки фирми и особено гражданите, които чрез фискални и пропагандни методи бяха накарани да инвестират в борсата. Правителството на КНР налива десетки млрд$ за да спре разгрома, но май накрая пак Америка ще ги спасява. Китай се оказа колос с глинени крака. Рано или късно така свършват нещата. Тези хора извлякоха чакъла от реките си и го продадоха в магазините за един лев. Замърсиха страната си и изчерпаха безогледно всички природни ресурси. Сега накъде???? Това се знаеше отдавна... Китай е само един производител, нищо повече, при това управляван от компартия!! Разберете едно, хора – парадът се командва не от властимащи, богаташи, или от измислени фукльовци, а от онзи, който държи ноухауто... Или, казано по нашенски – от този, който има акъл! Икономическата криза може да върне в правия път едно фундаментално про-капиталистическото (или предимно прокапиталистическото) общество, което е загубило посоката си. Но няма гаранция, че то ще може да се възстанови ако на културно равнище вече е изпаднало до инфанти-

... "Возможно, для нас это некий провокатор, который наше болото взбаламутит. Я воспринимаю это как исключительно позитивное явление. Но не в том смысле, что он решит за нас проблемы, а в том смысле, что он показывает нам пример", – считает Пасхавер. По его мнению, в действиях Саакашвили и его команды нет популизма, хотя они умеют донести свою позицию людям. "Я бы сказал, здесь не популизм, а экстремизм. Популизма никакого нет. Действительно, пиар у них прекрасно настроен, они понимают, что нужно людям. Но то, что они делают, назвать популизмом совершенно невозможно. Грузинская команда учит нас. Я бы сказал, что грузинская команда не столько нам нужна для реальных вещей, сколько для мастер-класса. Саакашвили показывает всем остальным, как надо работать", – отметил экономист. "Когда президент Порошенко назначил Саакашвили губернатором Одесской области, я сказал: это сигнал, что его социальная чувствительность несравненно выше, чем у предыдущих. Он понял, что надо радикализироваться. Назначение такого человека губернатором – это сигнал, что президент будет более радикальным, чем раньше. И посмотрите, что бы ни вытворял – в прямом смысле слова, а по отношению к Саакашвили я могу его только с благодарностью произнести – Порошенко довольно жестко его поддерживает, не скрывая это, что очень важно", – подчеркнул эксперт.

ОМАР ШАРИФ – ОСЪДЕН НА БЕЗСМЪРТИЕ

НЕКАДЪРНИКЪТ НА ВЛАСТ Е ЧУМАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ОБЩЕСТВЕН ЖИВОТ

петък, 10 юли 2015 г.

събота, 11 юли 2015 г.

Поклон пред човека-творец! ЩЕ СЕ НАМЕРЯТ ЛИ ХОРА, КОИТО ДА ПОЖЕЛАЯТ ДА СПОМОГНАТ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ЕДНА ПОЛЕЗНА И ДОБРОТВОРИТЕЛНА ИДЕЯ И ИНИЦИАТИВА? петък, 10 юли 2015 г.

Ако някой желае да съдейства за това тази пълна колекция от всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ да стигне до библиотеката на неговия град (като дарение от страна на редакцията), нека да се обади на моя имейл. Молбата ми е само да поеме пощенските разходи за транспортирането на списанията (в размер на няколко лева). Като получи списанията, може да ги разгледа, да прочете каквото го интересува от тях, а след това да ги занесе в библиотеката на своя град или село (в читалището или училището) и да ги подари от свое име и от името на редакцията. Ще се намерят ли такива хора, които да спомогнат за реализацията на тази идея и инициатива? Срамота е списанията да стоят така по складове и борси, непипнати от ръка на читател, наистина е срамота! Ето, предлагам да ги разнесем по този начин до библиотеките и по този начин заедно да направим едно добро дело. Ще са надявам да се намерят разбиращи хора, които ще откликнат и ще помогнат...

Насилието, Георги Марков Част от есетата на Георги Марков вече са събрани в книга – "До моя съвременник – есета". Тя е издание на "Фондация Комунитас". Есетата са четени по радио "Дойче веле" в периода 1974-1978 година. "Може би в началото на всичко стои страхът, огромният страх от съществуването, от чудовищното разнообразие на хора и природа. Винаги ме е смущавало, че милиони отделни хора преглъщат идеята за остадняването си и доброволно, често пъти с ентусиазъм, стават фанатични членове на стадото. Защо? Поради какво те се отричат от свободата си, за да приемат покорно и подчинено някакво място в стадото? И не е ли нелогично, че те отричат равноправието и независимостта на другите отделни човешки същества, но признават стадото? Може би тъкмо защото в стадото никой не е свободен, защото то гарантира сигурност, обезпеченост, подкрепа?" ... Наблюдателни посетители или туристи почти единодушно твърдят, че българската действителност е пропита с тъга и отчаяние, че хората са загубили всякакво доверие в себе си и в света. И следва неизменният въпрос: "Винаги ли сте били такива?" Естествено, ние не сме били винаги такива, и мнозина от нас все още помнят добре това. И лично аз не смятам, че поставени при подобни жестоки обстоятелства, други народи ще имат по-различна съдба. Струва ми се, че никога преди в човешката история не е имало случай на пототално насилие и потисничество от това, което съществува през нашия век в Източна Европа. Но нека разграничим нещата. Нито чехите, нито унгарците, нито поляците познаваха в първите десет години след войната онази безумна вакханалия на терор и насилие, която познаваха българите. Не ще се спирам на политическите процеси, които станаха през първите години, а на оня всеобщ, всеобемащ процес на унищожаване на човешкото самочувствие на един народ, на вселяване на демона на страха у всеки

36 гражданин, на пълната нравствена деформация чрез насилието на властта, която прави гръцкото и турското робство в нашата история да изглеждат като забавни легенди. ... Народът вече няма нужда от бой, той е достатъчно бит, за да се откаже от характера си и да се превърне на онова безформено тесто, от което сръчни идеологически ръце смятат, че могат да омесят каквото си искат. Така в България беше установена епохата на привидното покорство по законите на страха. Не познавам нито един български гражданин, който да не се бои от собствената си власт. Добре наследеният страх през ония години е, така да се каже, "ръководно начало" във всички отношения между хората. Страхът, който поставя мазна усмивка върху лицето ви, страхът, който ви заставя да декларирате своята вярност по-силно отколкото се иска, страхът, който ви кара да подозирате всеки около вас, че е таен агент, страхът, който ви отнема всички скрупули, страхът, който ви кара да произнасяте "да", когато цялото ви същество крещи "не", страхът, който подгъва колената ви и ви кара да се прекланяте и унижавате пред напълно подобни на вас човешки същества, да раболепничите, страхът, че вашият глас може да зазвучи не в унисон с партийния хор, страхът да поемате каквато и да е инициатива, страхът да имате мнение, страхът да създавате. И най-страшният страх – да се срещнете със себе си. Като компенсация, в замяна на страха идеологията на насилието предложи един особен вид власт. Почти всеки има известно право на власт, за да угнетява послабите от него. Искам да кажа, че в резултат на насилието се създадоха казармени отношения, в които ефрейторът упражнява властта си спрямо войниците от своето отделение, сержантът спрямо взвода, лейтенантът спрямо ротата и т.н. Властта – това ехидно чувство, че някой на този свят зависи от тебе, че ти си някакъв фактор в чуждия живот, че твоят глас може да звучи по-силно от гласа на тия, които са под тебе, че ти можеш евентуално да промениш съдбите им или поне да си поиграеш с тях, ти дават някакъв смисъл на съществуването, удовлетворяват комплекса ти за малоценност и те карат да се чувствуваш не самотен остров, а жива част, функционираща част от държавната машина. И същевременно стремежът да се докопаш до по-високо място, да поставиш под властта си повече хора и, разбира се, да получаваш по-големи облаги — ето принципа, върху който насилието установи отношенията между хората у нас. Защото тези отношения, родени от насилието, сами произвеждат насилие. Само че този път насилието е в най-широк план и, така да се каже, взаимно.

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Това есе на Георги Марков заслужава да бъде прочетено и осмислено. Избрах само няколко откъса от него, които ми се видяха по-значими, подчертал съм ония части от тях, които заслужават особено внимание. Питаме се и в днешно време: защо толкова хора у нас се стремят към власт, към някаква държавна службица, да станеш чиновник, да се навреш нейде в държавната машина, да станеш примерно директор на училище или пък милиционер, абе каквото да е там, важното е да станеш някакъв властник, да имаш някаква властчица. И какво прави нашенският комплексар като се добере до власт? Ами почва да мачка и тормози, почва да се гаври с всички, обкръжава се със свита ласкатели, които всеки ден нежно му съобщават на ушенцето колко много е велик, колко е умен и мъдър, колко е величав, как хубаво ухае парфюма му, колко е красив (или е красива) и т.н. И така, по този начин властта става средство за мнима, илюзорна компенсация за личностната му невзрачност и непълноценност, за очебийния личностен дефицит на властника. Респективно такъв умее да прави всичко за да смаже и да ликвидира всеки, който дръзне да не клечи в унизителна поза пред пиедестала му, който се осмелява да се държи като достойна личност: некадърникът на власт у нас е чумата на българския обществен живот щото този овластен некадърник няма друга грижа от тази да вреди, да мачка всичко онова, що е талантливо, кадърно, работливо, което не е комплексирано като него. А защо хората у нас се превръщат в подли малодушници и ласкатели на подобни недоразумения, поставени на власт ли? Ами заради изгодата – и заради страха да не станат жертви, защото ги е страх да си нямат главоболия, ето затова лесно жертват всяко достойнство. Пълно е с примери в това отношение, те могат да се илюстрират с безброй примери. Рядкост е у нас на власт да бъде сложена личност, за която властта не е средство за компенсация на личностната й мизерия; това е същинско изключение. А иначе се огледайте около себе си и се опитайте да вникнете в това, което виждат очите ви – и чуват ушите ви. И ще проумеете, че вашият любим началник е именно едно такова нищожно по капацитета си като личност жалко и суетно "богче", пред което вие имате избор: или да се присъедините към свитата от подли и безскрупулно низки негови ласкатели, или пък, ако искате да се пожертвате, можете да проявите и някакво достойнство – и тогава ще станете мигновено "враг", подлежащ на унищожение, на безжалостно смазване. Този рефлекс, останал ни от комунизма, още дълго време ще трови живота ни. Единствено промяната в съзнанията и в манталитета може да спомогне за промяната в живота ни – а това става чрез осъзнаване на истината, за което текста на

Г. Марков ни помага в голяма степен. Погледнете как грозно ласкаят у нас Бойко Борисов и хилядите малки "бойкоборисовци", които са на възлови места в държавната власт под него – и чиято власт изцяло зависи от неговото благоволение. И ще разберете тогава защо у нас и днес в найуродлива форма възкръсват отношения, които бяха същност на стадния живот, характерен за комунизма. Скоро този манталитет няма да го надмогнем, но ако повече, по-често разговаряме и мислим за случващото се наоколо, нищо чудно и да почнем да гледаме на него с други, вече неслепи очи... САМО 10 БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ ДО ТОЗИ МОМЕНТ СЕ ОСМЕЛИХА ДА ИЗКАЖАТ НЯКАКВИ ПРЕТЕНЦИИ КЪМ УПРАВЛЯВАЩИТЕ, КОИТО СЕ ПРЕДСТАВЯТ ЗА РЕФОРМАТОРИ! събота, 11 юли 2015 г.

Граждански призив към реформаторите: ОБРЪЩЕНИЕ от група ангажирани и прореформаторски настроени граждани За няколко дни се събраха само 10 подписа. Това все нещо показва... изобщо не е чудно че сме на дереджето, на което сме... ВСЛУШВАНЕТО В СЪРЦЕТО Е НАЙВЕРНИЯТ ОРИЕНТИР събота, 11 юли 2015 г.

В петък, на 8 май 2015 г. разбрах, че Окръжен съд е отменил като незаконна заповедта на директорката на ПГЕЕПловдив Стоянка Анастасова за моето уволнение от работа като преподавател по

37 философия и гражданско образование в това училище: виж Хубава новина: спечелих съдебното дяло срещу моето уволнение, съдът ме връща на работа!. Оттогава минаха два месеца, един месец съдът даде за обмислянето на евентуално обжалване на неговото решение пред Върховния касационен съд, а един месец отмина в протакане, в процедурни игрички от страна на другата страна, в криеници от призовкарите на съда и т.н. В тези два месеца се случиха и какви ли не куриозни събития, примерно "възмутеният сплотен колектив" на ПГЕЕ-Пловдив написа протестно писмо срещу... решението на Окръжния съд, адресирано и до Върховния касационен съд. Все още не е даден обаче ход на жалбата на директорката на ПГЕЕ-Пловдив до Върховния касационен съд, аз и моят адвокат още не сме видели по причина на това тази жалба, което вещае, че предвид идването на вакационните за съда месеци юли и август дялото ще се протака още и още. А аз вече съм без всякакви средства за съществуване, нямам никакви доходи, да, обаче този проблем явно не вълнува администраторите, които правят всичко, та да забавят окончателното решение на проблема. Възниква въпросът: а какъв и смисълът от това, как е възможно да не се съзнава, че с протакането не се постига кой знае какво, но само се вреди на един човек, с когото вече си постъпил пределно безчовечно и грозно? Другото съдебно дяло, което водя срещу същата персона, срещу същото длъжностно лице, злоупотребило с дадената му власт, а именно дялото за клевета, е отложено чак за 16 септември. Както се очертава, аз за началото на новата учебна година няма да получа дължимия съдебен или правосъден реванш, проблемът ми няма да бъде решен, преподавателските ми права, фактически отнети от самонадеяната и превишила така фрапантно пълномощията си администраторка, няма да ми бъдат върнати от съда, което означава, че се очертава да ми бъде опропастена още една учебна година – тъй като няма да мога да си търся временна работа, до окончателното решаване на съдебния казус. Една година ми беше опропастена, тя мина в съдебни дела, ето, очертава се да ми бъде опропастена още една учебна година. Възниква логичният въпрос: а не изпитва ли това длъжностно лице известно чисто човешко неудобство заради вредите, които ми причини? И заради зулумите, които си позволи да стори. Ето този въпрос мен като философ силно ме вълнува. И по тази причина няма да престана да го поставям. Да, в подобни рани трябва да бъде сипвана сол, та да боли колкото се може повече. Белким болката предизвика някаква промяна във въпросното самозабравило се съзнание. Опиянението от властта е страшно нещо, предполагам. Аз лично съм бил на

държавен пост, който дава някаква власт, бил съм и кмет, бил съм, макар и за кратко, и директор на училище. Знам какво е това усещане, но има разни хора, на някои властта не им влияе пагубно. Дотам, че моралната компонента да отиде по дяволите. На други, предполагам, властта им влияе инак. Но е факт, че на всеки властнически пост дадени хора са способни да направят какви ли не поразии, дори и без да си дават сметка за това, което правят. Става дума за тип хора, на които вероятно по начало не бива да им се дава никаква власт. Има хора, които себе си не могат да управляват, своите собствени капризи не могат да управляват, собствената си суетност не мога да озаптят, та власт над други хора ли да им се дава?! Властта е нещо крайно опасно ако попадне в неукрепнали ръце. Иска се много здрав морал, иска се да си изключително силна в нравствено и психологическо отношение личност за да устоиш на съблазните и изкушенията на властта над други хора. Ако този фактор, личностният и моралният, не е налице, властта тогава наистина става нещо поопасно от силен наркотик, води до заслепение, поражда всички предпоставки за какви ли не злоупотреби. То е нещо като да се даде заредено огнестрелно оръжие на малко дете. Даже е още по-опасна властта от заредения пистолет в ръцете на неразбиращо що е това дете. Властта е обърната наопаки свобода. Учените глави са я нарекли "асиметрия на свободата" и пр. Оня, който не разбира що е свобода, който не е истински и действително свободен човек и личност, на такъв власт не бива да се дава. Само свободен и свободолюбив – а това значи нравствен! - човек няма да превърне властта в средство за тормоз на други личности, на други човешки същества. Само такъв човек няма да използва властта като средство да се гаври над всички – и над подлизурковците и ласкателите, които кръжат около него както мухите кръжат над прясно л...но (с извинение за думата!), и над ония, които принципно не могат да допуснат никакви гаври над суверенната си личност, разглеждайки я като нещо свято - и по тази причина, държейки се като достойни и свободни личности, стават нещо като "врагове", като заплаха за своеволията на въпросните властници. И по тази причина стават обект на онази тиранична бесовщина, на онази патологична злоба и жажда за мъст, по която се разпознава изцяло проваления властник или управник, в чиито ръце властта е една много опасна играчка. Погледнете какво са правили диктаторите със световна известност, примерно Ленин, Сталин, Хитлер. Пращали са на смърт милиони личности, изтребвали са личностите със садистично упоение и смразяваща методичност. Реки и морета от кървища са предизвикали. Да, властта е страшно и опасно нещо, много

по-страшно и опасно от самата свобода. Ето затова ние, гражданите, дето искаме да живеем в нормално и човешко общество, трябва да правим всичко - за да не допускаме подобни "миниексцесии" с властта, които се случват навсякъде наоколо, пред очите ни. Случват се, ала не ги разбираме, понеже сме станали безчувствени. Властта може да убива – първо убива човешкото у оня, който не е достоен за нея, превръща го в изверг, а пък после на тази основа почва да убива всичко онова, което иска да живее нормално и човешки – и по тази причина е станало заплаха в очите на самовлюбените самозвани тирани. Тази тема силно ме вълнува и ще продължа да правя своите наблюдения. На мен ми беше отредено да бъда една жертва, която да бъде посечена така, че повече да не може да се съвземе. В резултат над всекидневните издевателства над мен аз рухнах здравословно, бях инвалидизиран заради остри сърдечни проблеми, сърцето ми не издържа, след това, поради непреставащия стрес, ми се случи инцидент, който едва не ме вкара в гроба; слава Богу оцелях, издържах операция (с трапанация на черепа), която е цяло чудо, че сърцето ми понесе. Е, това не омилостиви изобщо мъчителите ми, овладени от въпросната жажда за мъст. Броени месеци след операцията ми, след като се върнах на работа, издевателствата приеха направо гротескова, кафкианска и оруелова форма и завършиха с моето уволнение, с изритването ми от това училище. Е, въпреки всичко аз не капитулирах и продължих да се боря за своите човешки и граждански права, за своето неотнимаемо право да бъда свободна и суверенна, т.е. достойна човешка личност. Сега моите мъчители се надяват, предполагам, че може да ме довършат с помощта на тия унижения, които ми предстоят: без средства за съществуване, без право да практикувам професията си, на която си отдадох целия живот, оплют, превърнат в някакъв "злодей", в "народен враг", да угасна незабележимо и тихо, вероятно тази надежда вдъхновява нечии души, знам ли? Разбира се, живот и здраве да е само, аз няма да дезертирам от човешкия си дълг и ще продължа борбата до победа, т.е. до неотвратимия триумф на правото, морала и човечността. Това те го знаят прекрасно, но ето, за всеки случай да им го напомня. На какво разчитат при това положение, нима тези души не съзнават безсмислието, в което са затънали? Ето и това ми е много интересен проблем. При това вземете предвид, че става дума не за какви да е администратори, а за ръководители на едно образователно и възпитателно учреждение, в което учат толкова много ученици, млади хора, наши деца и внуци! Можете ли да си представите това пък какво означава? Аз лично мисля, че това нещо даже не си го

38 представя даже и господин министърът на образованието и науката, да, и той не си го представя, убеден съм в това, щом все още може да спи спокойно, знаейки за цялата тази история. Ако съзнаваше що значи, сън нямаше да го лови, но ето, той, предполагам, си спи съвсем спокойно, безсъние не го е налегнало, не му личи по лицето да страда от безсъние нашият министър на образованието. А би следвало, ако съзнаваше поне малко що значи това, да се беше поне малко отразило това нещо на лицето му. Нека да си спи, щом така му харесва. Завидно е обаче каква бетонна психика имат нашите управляващи, а, какво ще кажете по този въпрос? Железо-бетонна, каменна психика имат те, спокойствието им е непробиваемо по никой начин. Блазе им! Ето, позволете ми да обобща: докато си избираме за управници толкова безчувствени индивиди, дотогава обществото и държавата ни няма да се очовечат. Както искате разбирайте тази формула, подхвърлям я, може и да я обсъдим ако искате. Според моята теза чувствата (поривите на сърцето) са нещо, което има съдбовно значение и в тази посока. У нас, за жалост, е пълно с безчувствени хора. Пълно е с хора, чиято човечност е под въпрос. Колкото побезчувствен е един човек, пък дори и да не е управник, толкова по-малко той е човек. Не е нова тази теза, но в нечии уши може да звучи като нещо ново. Хубав ден ви желая! Не губете чувствителността си, уважавайте трепетите на душата си, вслушвайте се в това, което сърцето ви говори – и само тогава гарантирано ще си останете човеци. В противния случай работите ви няма да потръгнат добре. "Най-много слушайте сърцето си – защото в него са изворите на живота...", тази мисъл от Библията известна ли ви е? Е, да я напомня, някои може да са я забравили. Животът у нас ще почне да се връща в нормалното си русло само когато все повече хора почнат да придобиват една поизтънчена чувствителност; а тя се придобива чрез внимателно вслушване в онова, което сърцето говори. То никога не греши и не лъже. То казва само истината. Спасителната за душите ни истина. Оная същата истина, която ще ни направи свободни – по думите на Спасителя. Умът си прави разни криви сметки и ни подвежда – примерно да се мислим за "велики" когато сме се добрали до някаква власт – но вслушването в сърцето е найверният ориентир. Този апел, именно да слушаме най-внимателно сърцето си, отправям към всички, даже и към някои от героите на това кратичко есе – независимо на какъв величав държавен пост се намират. Един опърничав български гражданин твърде странен: щото най-внимателно слуша сърцето си и не мълчи, а гласно заявява чутото! – си позволява да каже и напише тия толкова неприятни ви думи. За ваше

добро ви ги казва, пък вие колкото си искате го мразете, ненавиждайте и презирайте даже. КОЙ Е ИСТИНСКИЯТ НАЧАЛНИК НА НАШИЯ ТИТАН БОЙКО БОРИСОВ? събота, 11 юли 2015 г.

бе да си пълен идиот за да се вържеш на приказките му. Или да си пълен мошеник, ако почнещш да твърдиш, че Боко, видите ли, се бил "издал", споменавайки САЩ и ЕС за негови истински началници. Съвсем не са малоумни тия, които ви подвеждат да мислите в посоката, която е полезна за нашия селски тарикат Боко – и най-вече за неговите истински началници. Дето живеят в Кремль. Прочее, сега разбирате ли как баламски Боко се издаде кои са му истинските началници?

39 на ченгетата и милиционерите у нас, нали знаете кой им беше началника. И на мутрите знам кой им беше истинския началник. Он живее у Москва, Кремль. Точка. Повече няма нужда да приказваме. Ох, наивни ми, тъпи ми народе, докога ще се връзваш на големите приказки на жалки доморасли лъжци и тарикати?! Докога?! Вий, драги ми сънародници и сънароднички, акъл имате ли ли изобщо – или в кратуните ви нема никой? ИЗГЛЕЖДА САМ БОГ ПОДДЪРЖА СПИСАНИЕ ИДЕИ ЩОМ ТОЛКОВА ГОДИНИ ТО ПРОДЪЛЖАВА ДА СЪЩЕСТВУВА БЕЗ НИКАКВА ПОДДРЪЖКА ОТНИКЪДЕ събота, 11 юли 2015 г.

На тия ченгесарски и рублофилски гадове не трябва да се вярва дори и когато ги попитата коя дата сме: непременно ще ви излъжат, те постоянно лъжат. И всичко изопачават. Всичко тълкуват наопаки – все в угода на кремълските си господари, на чиято субсидия живеят, предполагам, доста охолно, щом толкова са се разпасали. Ето сега чета един коментар, който предизвиква доста въпроси: Кои са „началниците” на България? Знаете, Б.Борисов в отвратителното по угодничеството си пред Путин интервю заяви буквално следното: „Моля се на Бога големите началници (лидерите на ЕС и САЩ) по-бързо да се разберат и санкциите да бъдат отменени. Опитваме се да правим максимално възможното за възстановяване на нормалните отношения, които имат отдавнашни традиции и от разрушаването, на които понасяме загуби”, заяви в интервю пред руската държавна информационна агенция ТАСС Бойко Борисов. Бойко е подлизурко от класа. Но пред кого тук фактически се подмазва? И кои са му истинските началници? Това, че казва нещо, което ще прозвучи много приятно в ушите на Путин, а именно, че, видите ли, "началниците на България" били САЩ и ЕС, съвсем не значи, че наистина САЩ и ЕС са началници на България и най-вече на самия Боко. Щото той казва тия думи с цел да се подмаже на истинския си началник: Путин. Тук не става дума за курвинския морал, с който изпъква нашият любим народен кумир в това свое изречение. Една курва има много началници, нали знаете как мислят и как живеят курвите. Какво пречи на една курва да каже: той и той ми е "началника". Особено когато го казва пред истинския си началник, на когото има грижа да доставя най-приятните наслаждения. Курвата си е курва, нека да не си мислим, че една курва може да каже нещо, което може да бъде оценено като достойно. Или като истина. Че лъже Боко за това кои са му истинските началници се вижда с просто око. Тре-

Никакъв тарикат не е Боко, требе да си пълен идиот да ти се струва, че Боко е некакъв тарикат. Он, знайно е, често вика, че "Началникът" му бил само Бог, думата "Бог" обаче не е в речника на Боко, он употребява за Бога само думата "Началнико". с голема буква, а така: "Началнико". Е, имал си наш Боко и още "началници". Лъже, че началниците му били от САЩ и ЕС, аз лично не можа да се вържа на такава дебелашка лъжа. Вие ако искате му се връзвайте. Също не мога да се вържа на лъжата, че Бог бил "Началнико" на наш Боко. И за това нещо, разбира се, лъже като дърт циганин. Лъже както умееше да лъже истинския началник на Боко, именно непрежалимия Тодор Живков. Боко до тоя момент е имал неколко истински началници, искате ли да ви кажа кои са? Първо бай Тодор му е бил началник. После – Симеончо. И двамата се оказа, че са презрени руски мекерета. Правете си сметка сами що значи това. Симеон изпълни бляскав план за предотвратяване на втори мандат на най-големия истински враг на Кремъл из нашите земи, именно Иван Костов. И за благодарност Симеончо тури телохранителя си Боко за шеф на МВР. Оттам почна Боко да дава прочувствените си интервюта ("Ний ги фащаме, они ги пущат!"), представи се за голем борец срещу престъпността (тука кораб минува ли?), после стана, с извинение, "демократ" и "десен" дори, накрая стана кмет и премиер. И искате да ме убедите, че американците и европейците през целото това време са били тайните началници на нашият герой Боко? Тука, пре оченцето ми, голем презокеански кораб минува ли? Аз добре знам кой е истинският началник на Боко. Не е Бог, естествено, народната милиция и пожарна не е обучавана Бог да й е началник. Друг беше началникът

От Украйна, където сега подготвят специален сайт на международното научно издание на списание ИДЕИ (издавано вече трета година в сътрудничество с украински философи, както и с философи от някои други страни) ми изпратиха няколко въпроса, свързани с начина на съществуване на списание ИДЕИ; въпросите са интересни, мисля, че интерес може да представлява и отговорите, който аз им дадох, отразявайки самата истина, реалното положение на работите. Ето за какво става дума, ето какво ми пише организационният секретар на изданието, а по-долу можете да прочетете как аз му отвърнах: Вот ещё вопросы, на какие без Вашей помощи не могу ответить. Хотя они не обязательны к заполнению!

1.6 Sponsoring Organizations The name of the organizations (e.g., scholarly associations, university departments, cooperatives, etc.) sponsoring the journal will appear in About the Journal and may be accompanied by a note of acknowledgement.

1.7 Sources of Support Additional agencies or organizations that provide financial or in-kind support for the journal will appear in About the Journal and may be accompanied by a note of acknowledgement.

Ето сега и моя отговор, цитирам точно писмото си до него: На обоих групп вопросов ничего нельзя ответить. Просто нет спонсоров, нет никакой поддержки журнала ИДЕИ. Не знаю что там можно написать. Никто до сих пор не поддержал наш журнал, журнал ИДЕИ. Он издается благодаря волных пожертвований издателя, именно моей милости – и некоторых друзей журнала. Вот такие дела. Плохие дела. Настоящее чудо что журнал выдержал вот уже 7 лет. Можно писать, что журнала ИДЕИ поддерживается скромными деньгами группы сумасшедших, умалишенных людей, любителей философии. Действительно не знаю что написать. Можно написать, примерно, что кажется сам Бог поддерживает журнал ИДЕИ раз столько лет продолжает существовать без никакой поддержки государства, чиновников, властьимеющих, частных или государственных фондов или программ поддержки културы. Да, журнал может быть существует до сих пор только благодаря Божьей помощи. Напишите так, так лучше по моему. Если хотите пишите, что главный редактор несколько раз писал прочувственных писем таких фондации как "Конрад Аденауер"(Германия) или "Америка для Болгария", но и обе организации отказали помощи (сказав, что философия и культура вне их приоритетов). Только это могу Вам сказать. Вы решайте что написать там. Очень сожалею что создаю Вам такие трудности, но такова, к сожалению, сущая правда. Ничего не могу поделать. Журнал ИДЕИ существует подобно воробей, подобно птиц, подобно остальных Божьих созданий. Разчитывает Божьей милостью. Это все таки должно что-то означать в глазах трезвомыслящих деятелей солидной науки и философии – или международной научной общности. Пусть принимают нас как сумасшедшие. Я этим, примерно, не обижаюсь. С уважением: Ангел Грънчаров

отправено й от проф. Константин Райда от Философския институт към Академията на науките на Украйна:

(ОЩЕ >>>) Брой 8 на в-к ГРАЖДАНИНЪ вече е достъпен и за четене онлайн събота, 11 юли 2015 г.

40 оправям с печатаря. Не обичам да дължа никому нищо.

Списанието вече е с цветни снимки вътре, това го оскъпи двойно, но така е значително по-красиво. За бедни хора като мен, които се интересуват от текстовете, а не от снимките, отпечатахме и книжки, които са с черно-бели снимки и илюстрации. Този път обемът на списанието е от 68 страници. Станало е много симпатично издание. (ОЩЕ >>>) КЪМ РЕФОРМАТОРИТЕ: ИСКАМЕ НЕЗАБАВНО ДА ЗАПОЧНЕТЕ СЪЩИНСКАТА И БЕЗПОЩАДНА БИТКА ЗА ИСТИНСКИ ПРОМЕНИ! неделя, 12 юли 2015 г.

Open publication - Free publishing Приятно четене, приятни размисли!

В СЪСТАВА НА МЕЖДУНАРОДНАТА РЕДКОЛЕГИЯ НА СП. ИДЕИ ВЛЕЗЕ БУДИСТКА МОНАХИНЯ, ДОКТОР НА ФИЛОСОФСКИТЕ НАУКИ И ЛИЧНО ПОЗНАТА НА ДАЛАЙ ЛАМА събота, 11 юли 2015 г. От Киев ми писаха, че в състава на научната редколегия на международното многоезично издание на списание ИДЕИ се е съгласила да влезе г-жа И.Урбанаева – као представителка на Русия. Много интересна личност е тази дама, освен специалист по будистка философия тя се е срещала с Далай Лама и даже има монашески сан. Ето как г-жа Урбанаева е отговорила на предложението за сътрудничество,

МОЛЯ ВИ, НЕКА С БЕЗРАЗЛИЧИЕТО СИ ДА НЕ СТЪПЧЕМ И ТОВА КРАСИВО ЦВЕТЕ, ДЕТО ИЗРАСНА ВЪРХУ БУНИЩЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРЕДИМНО ЖЪЛТА, С ИЗВИНЕНИЕ, "КУЛТУРА"! неделя, 12 юли 2015 г. Новата книжка на списание HUMANUS вече пристигна при мен, една част от тиража пътува за приятелите на списанието от Силистра, друга ще изпратя утре за Бургас, в София също има група почитатели, на които ще изпратя заявените бройки. Не мога да се изплатя обаче по никой начин на печатницата, тъй че ако не продам скоро всичките книжки не си представям как ще се

Петицията до реформаторските управляващи стигна до 12 подписали и... замръзна, повече никой не отива да я прочете и подпише: виж Граждански призив към реформаторите. Понеже разни хора ми пишат, че трябвало било да напиша кратка петицийка, която да се помещава на една страничка; петицията според тях не вървяла, щото била "неприлично дълга" и "скучна за четене" – у нас колкото дадено нещо е по-сериозно и задълбочено, толкова за по-скучно се възприема, щото осмислянето му изисква известно усилие! – та ето, тази сутрин решавам да напиша и кратък

вариант на петиция; и него ще сложа да се подписва, нека да има възможност за избор, да видим какво ще се получи: ОБРЪЩЕНИЕ от група ангажирани и прореформаторски настроени граждани Многоуважаеми дами и господа управляващи, лидери, депутати и министри, Влизането ви в това правителствено мнозинство беше жертва, която може да бъде оправдана само ако наистина е за доброто на България; за всяко нещо обаче под това небе се плаща съответната цена. Вашите реформаторски намерения и обещания, заради които ние, избирателите, ви подкрепихме, бяха доста смели. За жалост нашите впечатления са, че не работите достатъчно енергично за тяхното осъществяване, за реализацията им в живота. Вероятно има какви ли не пречки, сигурно има. Но онова, което особено много ни притеснява, е че не забелязваме оня автентичен реформаторски плам, така да се рече, инак казано, онази твърда, неустоима воля, липсва ви, кой знае защо, цялостната отдаденост в битката за промени, без която нищо съществено няма да се промени – а ще имаме само някаква медийна пушилка, която да създава илюзията, че нещо там уж се прави. Така обаче не се постига и не може да бъде постигнат никакъв значим резултат – нито в живота по принцип, нито пък в политиката. И особено в управлението на страната ни, в която някакъв значим напредък в последната година не се забелязва. Ние от вас изискваме да започнете да работите наистина енергично в следните посоки, на които, кой знае защо, не обръщате никакво внимание, а без тях същински реформи просто няма как да има, ще има само евтина имитация на реформи: - структурна административна реформа, оптимизиране и значителни съкращения на тромавата и корумпирана държавна администрация (освободените при това значителни средства, които сега се пропиляват в тази продънена каца следва да се насочат за действително реформираното българско образование, което следва да стане водещ приоритет в правителствената политика); - непрекъсната, неотслабваща битка с корумпираните в държавната администрация на всички нива, като се почне от митниците, мине се през полицията и се стигне до висшите нива, до централните органи, до прокуратурата, правосъдието и пр.; безжалостно уволнение и прогонване на паразитите в тези сфери, които от десетилетия друго не правят освен да изнудват гражданите и бизнеса за подкупи;

- улесняване и опростяване на всички ония ужасни формалности, разбиване на омагьосаните кръгове, по които се въртят гражданите, опитващи се да се захванат с бизнес или просто се нуждаят от някаква административна услуга; за минути гражданите трябва да могат да си свършат работата, за която сега жадните за рушвети чиновници ги въртят със седмици и месеци; - провеждане на истински открити конкурси за заемане на длъжностите във всички нива на администрацията от предимно млади, добре образовани, енергични, новаторски мислещи, честни хора, имащи автентично реформаторско съзнание; особено за възловите постове в администрацията трябва да се намерят такива хора, които именно ще станат мотор, двигателна сила на промените; - никакви партийни назначения, истинска конкурсност и екипност, автономия на отделните звена, те следва да получат пълния обем права за да си вършат пълноценно работата; - уволняване по непригодност на всички ония паразитиращи от десетилетия "незаменими кадри" на прогнилата отвсякъде образователна система, това са именно директори на училища, инспектори, началници на инспекторати, министерски чиновници от МОН, както и на всички ония партийни назначения на разни "калинки" от последните години; провеждане на същински конкурси, с които да се намерят нови хора, реформаторски, иновативно, неконвенционално и творчески мислещи, само такива личности с позиция могат да внесат живот и динамика в прогнилите и мухлясали от социализъм и от бюрократизъм образователни и училищни общности; по същия начин трябва да се определят и кандидатите за учителска работа, следва да се въведе мандатност и за учителските длъжности, щото в момента има всички условия за паразитиране до пенсия на "добрите послушни учители", намиращи се на т.н. "постоянно място"; нищо постоянно не може да има в този живот, обюрократизирването на учителите е предпоставка за агонията на системата; - автентична демократизация на училищния живот, приемане на законодателни промени, които да осигурят всички условия за свободна, творческа и пълноценна изява на учители, ученици и родители, които именно са заинтересовани от провеждането на пълноценен и ефективен учебен, образователен и личностно формиращ процес; качественото и смислено образование наистина трябва да стане пръв приоритет не само на правителството и държавата, но и на цялото общество;

41 - за да има функционираща и действителна демокрация в българското общество следва да се промени нагласата, според която от гражданите нищо не зависи; властта трябва непрекъснато да търси подкрепата на гражданите за всяко свое наистина реформаторско действие; следва да стимулира гражданите в тази посока, да им дава шансове за изява и т.н.; без цялостно единодействие на гражданите и управляващите, без тясно сътрудничество, ако се продължава откъсването и капсулирането на властта от обществото никакви промени в тази наша държава не могат да настъпят; това следва да го знае всеки управляващ, имащ претенциите да е демократ и реформатор, интересно е обаче защо не ви личи по поведението, че сте такива? Имаме още много претенции и изисквания, но нека засега спрем дотук: тази наша петиция е всъщност по-скоро покана за дебат по тия всичките важни и принципни въпроси. Дебат, който трябва да отприщи действията по истинските, десйтвителните промени, които у нас съвсем видимо буксуват, не могат дори да започнат по посочената причина: пречи този пагубен общ манталитет и у управляващи, и у управлявани, а именно, че "там горе" са толкова мъдри, че те за всичко ще се погрижат, всичко ще решат, а пък ние, гражданите, просто трябва да чакаме чудесните спасителни бабаитщини на поредните титанични оправячи на народа. Така не стават тия работи, ако не се разбие на дело, на практика този манталитет, никакви промени в страната ни няма да настъпят. Чудно ни е защо това нещо не го съзнавате, как е възможно да не знаете такива елементарни неща? Или просто не са ви изгодни, как да разбираме това, че не ви личи дори това ново, автентично демократично и реформаторско съзнание?! По делата обаче се познават всички, не по претенциите, не и по пичовското удряне по космясалите гърди. Много ни е интересна, не крием, реакцията ви по повод на този наш призив. Предполагаме, че ще се направите на ударени, един вид че не сте забелязали какво ви казваме. Каквото и да направите, то все ще покаже какви сте и колко струвате. Нищо не може да се скрие, чудно ни е как е възможно да разчитате на това? Не ни подценявайте, не си позволявайте да ни презирате, щото ние, гражданите, вече добре съзнаваме правата си – и няма да мирясаме докато не започнете да работите както трябва. И както сте обещавали. Ние всъщност написахме две петиции, тази е кратка, ето я другата (виж Граждански призив към реформаторите), която е по-подробна и аргументирана; защо сме го направили е отделна работа, но не е случайно, всичко има своя смисъл. Стараем се да пробудим ново съзнание не само у

вас, управляващите, дето видимо страдате от наркозата на властта, но и у мнозинството от заспалото общо взето общество, което нищо не прави, за да се ползва от правата си, за да изявява свободата си. Тази е причината, опитваме се да повлияем на съзнанията на всички. Упорити сме, няма да застанем със скръстени ръце, не разчитайте също да ви чакаме да се туткате безкрайно. Няма да ви помогнат нито увъртанията, нито тарикатлъците. Под лупа разглеждаме всяко ваше действие и дори дума. За жалост, смислени и особено пък смели действия от вас не виждаме. От медийни димки, към които така често прибягвате, не се впечатляваме. Е, подсказахме ви някои действия, за които вие се правите на изоглавени – сякаш уж не знаете за тях. Добре знаем, че знаете, ама "дупе не ви стиска" явно да започнетесъщинската битка за промени. Е, или събирайте кураж и я започвайте, или си признайте открито, че не ставате за тази работа. Ще намерим други, нацията ще роди – а може би вече е родила? – ония, на които историята е отредила да извършат дължимите и съдбовни промени. Приятно управление, приятно депутатстване, приятно министерстване! Гледайте обаче скоро да не се объркате от притеснение къде е вратата на уютните ви кабинети...

12 юли 2015 г. ПЕТИЦИЯТА ПОД НАДСЛОВ "НЕЗАБАВНО ЗАПОЧНЕТЕ БЕЗПОЩАДНА БИТКА ЗА ИСТИНСКИ ПРОМЕНИ!" Е ВЕЧЕ ДОСТЪПНА ЗА ПОДПИСВАНЕ неделя, 12 юли 2015 г.

Петицията към реформаторските управляващи вече е в сайта за петиции и може да бъде подкрепа от желаещите: Незабавно започнете безпощадна битка за истински промени!. Става дума за кратката, за неизморителната за четене петиция. Щото има и една друга, която също стои там, също може да бъде подкрепена: (виж Граждански призив към реформаторите). Две петиции има, според всички вкусове. Да видим дали обаче ще има някакъв ефект де, то е отделна работа. Мога да ви пожелая само приятно четене! А подписването заема 10 секунди. И даже изобщо няма да се изморите докато се

подписвате. Казвам това, щото някой може да се плаши да не би да грохне от умора докато се подписва. Няма страшно, даже и не боли докато се подписвате. Съвсем сигурно е това... Хубав ден на всички! Бъдете здрави! АКО НЕ БЕШЕ Б.БОРИСОВ ЩЯХМЕ ДА СМЕ КАТО ГЪРЦИЯ И ЩЯХМЕ ДА МИЗЕРСТВАМЕ САМО С ПО НЕКАКВИ СИ ТАМ 60 ЕВРÀ НА ДЕН! неделя, 12 юли 2015 г.

42 тельная деолигархизация (демафизация) страны». Большое Вам спасибо за Вашу дружественную помощь! Благодаря Вам мы лучше стали понимать какие непростые процессы происходят в братской Украине Болгарии. Очень надеемся на продолжение сотрудничества с Вами. С уважением: Виктор ПЪЛНИЯТ ВАРИАНТ НА МОЕТО ИНТЕРВЮ ПРЕД УКРАИНСКИ МЕДИИ, КАКТО Е ПУБЛИКУВАН В САЙТА «ПОЛИТИКАНТРОП» неделя, 12 юли 2015 г.

По повод на: Борисов: Ако не бях направил правителство, сега щяхме да сме като Гърция Ако не беше Бойко Борисов щяхме да сме като Гърция и да мизерстваме с по 60 евро на ден!

Lachezar Tomov ПУБЛИКУВАНО БЕ ИНТЕРВЮ С МЕН, КОЕТО ДАДОХ НА УКРАИНСКИ МЕДИИ неделя, 12 юли 2015 г.

Украинският журналист Виктор Каспрук, на когото дадох интервю преди известно време, ми пише, че интервюто е излязло в пълния си обем в сайта «Политикантроп»; ето писмото, с което ме известява за това, то съдържа няколко благодарствени думи, които могат само да ме радват - понеже с нещичко съм бил полезен на украинските свободолюбци, борещи се против руската агресия: Добрый день, уважаемый господин Грънчаров! Сегодня вышел напечатанный на сайте «Политикантроп» полный вариант интервью с Вами: «Болгария: нужна реши-

От болезни, которую стимулировала путинистко-сатанисткая деградация сознания, полностью не вылечилось не только украинское, но и болгарское общество Философ и публицист Ангел Гранчаров родился в городе Долна баня, Софийская область, Болгария. Окончил в 1983 году философский факультет СанктПетербургского (тогда Ленинградского) университета. Работал преподавателем философии в Пловдивском университете имени Паисия Хилендарского. В 1992 году создал и руководит до сих пор Центром развития личности HUMANUS, который разработал концепцию и воплотил ряд инициатив полной реформы болгарского образования, в частности философского. Автор многих философских и психологических книг, а также книг, рассматривающих проблемы философии истории и политики в болгарском и европейском контексте. Некоторые из его книг: «Жизнь души: психология», «Универсум свободы», «Искусство мысли», «Таинство жизни», «Искусство жить: этика достоинства», «Эротика и свобода», «Искусство свободы», «Курс лекции по философии», «Болгарская душа и судьба». Ангел Гранчаров в последние годы – активный блогер, ведущий образовательные и политические блоги и блоги для дискуссии.

- Господин Гранчаров, Болгария – страна, где влияние России, как раньше

СССР, традиционно сильное. Как сегодня болгары воспринимают нападение России на Украину?

- Россия напала не только на Украину, она начала войну и против Болгарии. Вообще нынешняя путинская – имперская и национал-коммунистическая – Россия ведет войну против всех народов, которые любят свободу и хотят жить свободно. Главный враг, которого путинская Россия не может терпеть и выносить – это, в сущности, сама свобода; именно ее, свободу, путинисты не могут никак терпеть. И демократию – политическое выражение свободе – они не могут выносить. Их враг также свободная личность, осознающая свой человеческий суверенитет. Вот они начали наказывать и украинцев, и болгар, и всех других, кого могут – за их свободолюбие, за их преданность свободе. Болгарское общество теперь раскололось на две половины: пророссийская, проевразийская – и свободолюбивая, проевропейская. Самый мощный союзник имперских поползновений нынешней путинской России это болгарская олигархия, ее генезис связан именно с коммунистической номенклатурой, и, прежде всего, с уполномоченными представителями КГБ по владению так называемой Задунайской губернии; ведь всем известно, что в коммунистическую эпоху Болгария была протекторатом или колонией СССР, иначе говоря – КГБ. Кагебисткая олигархия у нас имеет господствующее положение во всех сферах жизни, начиная с экономики и кончая культурой, от образования до духовной жизни. Средства информации у нас под контролем верных путинистам олигархов, среди политиков также доминируют верные Кремлю продажники, которым кагебисты щедро платят, а они за деньги готовы продать не только свое отечество, но даже, если понадобится, и родную мать. У нас со времен коммунизма осталась и теперь набирает силу мифическая, полностью ложная идеология „всемерно любящего нас Большого брата”, на ключевых местах идеологического фронта в стране стоят верные и щедро оплаченные слуги Москвы, это, прежде всего, служители органов бывших коммунистических тайных служб государственной безопасности, являющейся филиалом КГБ, они всегда выполняли и теперь тоже выполняют приказы Москвы. Болгарская история последних веков полностью фальсифицированная – правда о подлинной антиболгарской политики имперской России и СССР скрывается так старательно, что ее нет даже в учебниках истории в школах. Так что „традиционно сильное” влияние России обеспечивается очень большими миллионами рублей, которые идут в карманы продажников, находящихся

на важных позициях в болгарской политической, культурной, образовательной и идеологической сфере. Недаром эти русофильские продажники у нас называют традиционно „рубладжиями” („рублофилами”), это еще с последних десятилетий ХIХ века, когда в решительной борьбой с российским империализмом утверждалась болгарская государственная независимость; ведь Россия еще тогда хотела нас делать своей колонией, своей Задунайской губернии. Проевропейские, свободолюбивые демократические силы в Болгарии в конце прошлого ХХ-ого века успели отвоевать Болгарии для болгар, успели сокрушить имперский олигархический диктат, в Болгарии произошла антиолигархическая революция против кагебитской мафии и наша страна вышла (наподобие того, что делает свободолюбивая Украина в последние годы после Майдана) из евразийской орбиты России – вскоре после этого Болгария стала членом НАТО и Европейского союза. Стратегическая цель российских империалистов одна – всеми средствами дестабилизировать и оторвать Болгарию от западного, от европейского мира. Вот, в последние годы и месяцы российская имперская экспансия стала столь брутальной, что в настоящее время Россия ведет против Болгарии настоящую пропагандистскую, идеологическую войну. В этих тяжелых условиях свободолюбивая часть болгарского общества видит в украинских борцах за свободу и независимость от российского империализма своего верного союзника и друга, наши симпатии полностью на стороне проевропейской Украины, борющейся за свое национальное достоинство. Интересно отметить то, что путинисты рекрутируют своих сторонников среди болгарского общества либо деньгами, покупая именно деньгами их „братские чувства”, либо благодаря их малообразованности или одурманиванию пропагандой. К сожалению, коммунизм успел довести до таких серьезных умственных дефектов значительную часть болгарского общества: такие люди живут в особенном ложном, иллюзорном мире, где все наоборот, чем в реальном мире, они преклоняются перед тиранией, они хотят быть рабами, они ненавидят свободу личности, для них свобода это сущий яд, они чувствуют себя хорошо когда им лгут или бьют, они успели все искалечить и осквернить, в том числе и религию, православную веру. Под контролем КГБ, к сожалению, находится такой мощный идеологический институт как Болгарская православная церковь, все иерархи БПЦ являются штатными служителями КГБ.

- Можно ли сказать, что агрессия Москвы против Украины сделала украинцев ближе к болгарам, или наоборот?

43 - Да, здравомыслящие люди в Болгарии – а таких немало, я смею утверждать, что такая большая часть болгарской нации – полностью поддерживают тяжелую борьбу за свободу и национальное достоинство, которую братский народ Украины ведет в условиях так надменной и подлой российской агрессии. Сопричастность болгар с украинским народом кроме чисто ценностных, духовных побуждений (близость обоих народов, в том числе и почти одинаковой исторической судьбы – ведь в вековой борьбе с российским империализмом мы защищали свое суверенное право на свободную жизнь, свое право быть настоящими европейцами) обуславливается тем, что много наших кровных братьев живут в Украине, это переселенцы с болгарских земель, так что в массовое болгарское сознание Украина – это очень близкая нам, родственная страна. То, что развязал российский, путинский империализм в Восточной Украине, агрессивную и нечестную, подлую войну, которую Россия ведет, пытаясь оторвать часть тела братской Украины, оценивается не просто как преступление, но и как смертный грех, которого нельзя простить. Потому что российские империалисты нарушают не только законы международного права, но и все человеческие, нравственные законы. А первый такой человеческий закон – это право каждого человека и народа жить свободно, самому устаивать свою судьбу, самому решать свое достойное будущее. Симпатизируя всем сердцем борьбе свободолюбивого украинского народа, мы, свободолюбивые болгары вместе с тем очень сожалеем и оплакиваем судьбу русского народа, который стал жертвой кагебисткой тирании и кагебисткой пропаганды. Но мы хорошо знаем, что и в России есть здравомыслящие люди, а ту ужасную судьбу, который путинисты приготовили россиянам, те кошмарные испытания, которые они должны вынести, в конечном счете, приведут к тому, что и Россия в один день, хочется верить, когда-то станет не символом тирании, а нормальной, свободной и демократичной европейской державой.

- Режим Путина скупает Европу в течение многих лет. Они имеют особняки и роскошные апартаменты в лондонском Вест-Энде и на французском Лазурном берегу. Их дети находятся в безопасности в британских и швейцарских частных школах и университетах. А их деньги спрятаны в австрийских и швейцарских банках. Но особенно этот процесс заметен в Болгарии. Не опасаются ли болгары, что прогрессирующие проникновение россиян на их территорию может угрожать суверенитету Болгарского государства?

- Да, это так, российская олигархия владеет целыми отраслями болгарской экономики, много российских денег перекачано в Болгарию, и это, прежде всего в теневую экономику, контрабанду, организованную преступность. Российская „пятая колона” у нас такая сильная, что она может когда захочет свергнуть болгарское правительство, примером этому есть так называемая „февральская революция” в 2013 году. Продолжается процесс российской колонизации болгарской територии, русские покупают так много недвижимости, что скоро и у нас, наподобие Украине, появится „российское меньшинство”, которое начнет предъявлять свои „исконные права”. Но что самое опасное, так это то, что путинская Россия делает все, что в ее силах, чтобы всячески дестабилизировать нашу страну, не гнушаясь разжигать какие только можно конфликты, прежде всего этнические. Например, между болгарскими цыганами и болгарским большинством; я уверен, что нас ожидают большие испытания именно в этом направлении. Кагебисткая „пятая колона” в один момент может получить приказ действовать так, как это делали сербские национал-коммунисты Милошевича, чтобы у нас началась гражданская война, этническая резня, вот такие ужасы нам готовят кремлевские стратеги. Для них, как известно, нет никаких запретов или ограничений, никаких человеческих, нравственного ценностей. Положение и у нас слишком опасное, безумие кагебисткой бесовщины хорошо известно, но теперь оно может показать себя в полном блеске.

социалистической образовательной системы, а в других случаях таких особей рекрутируют просто покупают за деньги. Но это совсем не означает, что эти „рублофилы” не смогут сделать ужасные вещи, если иметь ввиду то, что у них нет никаких нравственных рычагов. От таких больных мозгов можно ожидать все. Большая часть болгарского общества отличается здравомыслием, но к сожалению (из-за тяжелых в экономическом отношении условий до 2007 года) около 2,5 миллиона таких болгар давно живут и работают в Западной Европе и Америке. Так что я опасаюсь, что на каком-то этапе путинская имперская экспансия в Болгарии может принять необратимые масштабы. Нынешние правительство не делает ничего, чтобы провести решительную деолигархизацию (демафизацию) жизни у нас, корупция у нас ужасная, нет политической воли для подобающей борьбой с ней. Растет число разочарованных во всем людей, даже демократией и свободой, что очень опасно, потому что такие люди могут стать социальной базой российскосоветского коммунистического реваншизма – и российского имперского милитаризма.

- Как сегодня российская агентура «рулит» в Болгарии?

- Задача путинской России – заразить европейцев вирусом недоверия к системе глобальной безопасности, к институтам власти и нынешним лидерам Европейского союза. Инициированный Путиным кризис в Украине должен, за задумкой Кремля, расколоть Европу на два лагеря: за и против Украины? В случае того, если бы это удалось сделать Москве, к какому лагерю могла бы примкнуть Болгария?

- Я в некотором смысле уже ответил на этот вопрос. Главное, что кагебистыпутинцы делают у нас, это покупают души тех, кто за деньги готов сделать все то, что им прикажут. Эти продажные людцы прежде всего из бывших органов тайной коммунистический госбезопасности стали миллионерами, и за деньги они способны на всякие мерзости. С таким человеческим материалом нельзя постичь что-либо подлинное или большое. На втором месте, так называемое „русофильское движение” – они создали у нас даже свое „Национальное движение”, есть много партий, финансируемых прямо с КГБ, являющиеся членами этого движения. На самом деле это движение состоит с массы безмозглых бабушек и дедушек, чьи мозги давно съедены коммунистическим дурманом, в таком смысле в их головах, в сущности, ничего и нет, там пусто. Среди молодых я встречал русофильски или пропутински настроенных людей только среди слишком неполноценных в умственном отношении или просто дебильных жертв нашей по существу еще

- Я не верю, что анахроничная и ретроградная имперская идеология „возрождения подлинной русской идеи”, которой так неуклюже спекулируют путинисткие советские реваншисты, имеет ресурс одурманить мозги значительной части населения стран Европейского союза и расколоть европейского сознания на две части. Это невозможно, эти путинские идеи неадекватны и не стыкуются с современными реальностям сознания, они находятся на уровне развития сознания, которое характерно для эпоху Ивана Грозного – или в лучшем случае временам Йосифа Сталина. Моя теза, что это болезнь, перверзия, психопатология, сумасшествие. Такое больное „мышление” не имеет корней в современном европейском сознании. Оно может иметь некоторое распространение в странах Восточной Европы, но его стимуляция со стороны Кремля идет по внеидеологическом пути, через платные манипуляции пропаганды, которые не могут иметь такой эффект, который они имели в самой России, где в условиях путинисткой идеологической диктатуры значительная часть населения

44 поддалась и слишком искалечила свои мозги. Все таки даже в таких странах как Болгария (благодаря прежде всего интернету) имеется плюралистическая медийная среда. У нас против свободолюбивой Украины пишут только платные медийние мерзавцы-путинисты, которые не имеют никакого общественного и личного влияния или авторитета, таким подлецам никто не верит. Эффект писаний таких мерзавцев ничтожный, он даже не оправдывает инвестиции. В таком смысле Болгария как целое, теперь ведет ту же самую борьбу за свободу, независимость и достоинство против российской имперской путинской бесовщины, которую ведет и свободолюбивый братский нам народ Украины. В таком смысле мы ведем одну и ту же борьбу, борьбу против одного же коварного и подлого врага – это борьба за одни и те же благородные человеческие ценности. Это именно человеческие ценности, из которых вырос европейский мир, это именно универсальные ценности современной человеческой цивилизации, к которым ближе всего находится европейская, евроамериканская христианская цивилизация. Проблема в том: от болезни, которую стимулировала путиниско-сатанисткая деградация сознания, полностью не вылечилось не только украинское, но и болгарское общество, эта болезнь в какой-то мере опасна и для развития сознания в остальных восточно-европейских стран. Ведя свою вдохновляющую борьбу с путиниской психопатологии, мы одновременно должны работать для оздоровления массового сознания в наших странах, борьба с так уродливой идеологией путинизма – это борьба за здравомыслие, за человеческую аутентичность. Чтобы подавляющие большинство людей в наших странах убедились в огромном преимуществе созидательной свободной жизни по европейским правилам, мы, граждане обеих стран, должны делать все необходимое, все от нас зависящее, чтобы реформирование на новых началах нашей жизни шло в ускоренном порядке – чтобы оно еще теперь дало свои плоды. Только тогда поворот к нормальной жизни стал бы необратимым. Только тогда и будут решительно приостановлены притязания и аспирации путинской имперской бесовщины, тогда и ее соблазны покажут свое действительное уродство, умственную несостоятельность и полную бесперспективность. Я верю, что этот день придет так скоро, как мы, граждане, скорее начнем исполнять свои настоящие обязанности – как это подобает именно свободному человеку, свободным людям и гражданам. Все, в конечном счете, зависит от нас самых, все в наших руках. Не надо быть зрителями той борьбы, что ведется вокруг нас, а также и

внутрь, в наших душах, нужно участвовать всеми силами в ней – чтобы добро и правда жизни восторжествовали как можно скорее и полнее. Сокращенный вариант интервью был напечатан в онлайн-газете «Точно».

заприличал на фалос и виждат в това лоша поличба за това, което ги чака. Подписът на Евклидис. При желание човек наистина може да види и стилизиран фалос. Из делниците на един луд (6-10 юли), автор: Тони Филипов, д-р

ДА, ТЯХ ЧЕРВЕНОТО ЗНАМЕ РОДИ ГИ... неделя, 12 юли 2015 г.

БДИТЕЛЕН РАЗГНЕВЕН ТАВАРИШЧ МЕ ПРЕДУПРЕЖДАВА ДА ВНИМАВАМ С КРИТИКИТЕ НА ПУТИН И... БОРИСОВ, ЩОТО ИНАЧЕ МОЖЕЛО ДА МИ СЕ СЛУЧИ СЛУЧКА! понеделник, 13 юли 2015 г.

Другарите, бойните другари... СЪРЦЕВИНАТА, СЪЩИНАТА НА СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ТРАГЕДИЯ неделя, 12 юли 2015 г.

Почти цял народ, съставен предимно от глупаци, обикна с цялата си душа Бойко Борисов – защото им хортува превъзходни, направо великолепни глупости! :-) До това нещо в резюме може да се изрази същината на съвременната българска трагедия... ВИДЯХТЕ ЛИ ПОДПИСА НА МИНИСТЪР ЕВКЛИДИС? понеделник, 13 юли 2015 г.

Из мрежите разнасят подписа на Евклидис под някакъв документ за облекчаване на гръцкия дълг. На много гърци им

Вчера препубликувах в блога си Пълният вариант на моето интервю пред украински медии, както е публикуван в сайта «Политикантроп», а тази сутрин забелязвам под под въпросната публикация следния изразителен, бих казал даже многозначителен коментар: Как можеш да пишеш в блога си ЗА РУСИЯ такива злобни политически гадости, че и ДЪЛБОКО НЕВЕРНИ ПРИ ТОВА ОТГОРЕ?! А бе ти ти въобще бил си в поне веднъж в НЕ-СЪВЕТСКА РУСИЯ?! Ами то Европа в сравнение с Русия е направо изостанала! А ти просто си фантазираш! Ние пък тук сме наистина тъмни балкански субекти и подмазвачи - ту на Хитлер, ту на Сталин или Брежнев, а сега пък на Мамонците!!! Остави политиката на тия, които разбират от нея. По премиера Борисов недей да плюеш защото никога няма да си намериш работа и ще умреш от глад. Само съвет ти давам. Да не кажеш после че не съм те предупредил. ВЗЕМИ ДА РЕШАВАШ СВОИТЕ ПРОБЛЕМИ, А НЕ СВЕТОВНИТЕ! Това ми пише този доброжелател. Интересно е, нали? Тия дни предстои да излезе от печат моята книга със заглавие ЗА (НЕ)ЗДРАВОМИСЛИЕТО, таман за нея е този случай, ама нищо, то тази книга ще продължа да я дописвам и оттук-нататък. Напоследък забелязвам, че в блога си всъщност друго не правя освен да тълкувам казуси, израз на такова болно съзнание, че темата за нездравомислието, сега осъзнавам, е била фактически моя основна тема комай през целия ми живот. Щото аз в живота си друго почти не съм правил освен да

45 воювам с хора, носители на едно изкривено, болно, нещастно комуноидно съзнание. Да влизам ли в полемика с тоз мой тъй доброжелателен критик? Дали да му отговоря все пак нещичко? Или да си замълча? Не ми е темперамента да мълча, там ми е проблемът. Е, ще му напиша нещичко, може пък да се получи хубава дискусия. Ето какво ще му напиша, пиша го тук, пък след това ще го сложа и там, като коментар под въпросната публикация, какво да правя, аз съм диалогичен човек: Таваришч, мерси за коментара ти! Много е ценен за мен. Значи викаш да си трая, а? И за Русия да си трая, и за Путин, и за Бойко, за сите да се трая? За да не ми се случи случка некаква, а? То вече ми се случи де, ето, от година и два месеца вече съм уволнен, без преподавателски права съм, не мога да си намеря работа никъде, а съдебните дела за възстановяването ми на работа вече са във Върховия касационен съд, нищо чудно и в Европейския съд да се наложи да стигнат. Я ми кажи ти какво от моите коментари за Русия не е вярно, е лъжа, кажи, да видим, да обсъдим, кажи, щот така, общо казано, твърденията ти увисват във въздуха. Значи путинска Русия е изпреварила Европа, убаво, но кажи все пак в какво отношение я е изпреварила, че аз не се сещам. Може би я е изпреварила в бройката на политическите убийства, а? Но то само в Русия противниците на Батюшката Путин ги убиват, аз такова нещо в Европа не вервам, че може да се случи. Немцов убиха, Политковская убиха, Березовски убиха, Литвиненко убиха, Старовойтова убиха, Новодворская й помогнаха да си отиде от този свят, да продължавам ли още? Но ти все пак ми кажи в които отношения Русия е изпреварила Европа, че аз не се сещам, и то така, че Европа а далеч назад в сравнение с Русия? Щот не се разбра, не мога да се сетя, а сега и не мога да спя вече от вълнение пред загадката, която ми постави без да искаш. Много е цъфнала в демокрацията Русия ли? Или в свободата на медиите? Кажи, в какво е изпреварила Русия Европата де? В човечността ли я е изпреварила? В "здравите нрави" ли я е изпреварила? То алкохолиците имат страхотно здрави нрави, нема що! Кажи де! Може би икономически е цъфнала много Русия ли? Аз пък как туй нещо не съм го доловил? Или в стандарта на живот е изпреварила Русия Европата? Старата Европа е обедняла нещо, а Русия се е замогнала, така ли? Кажи де, таваришч, не ме мъчи тъй жестоко?! А за Боко да си трая викаш, така ли? Да не ми се случи случка ако продължа да го критикувам, викаш? Уволнението ми е малко, и по-гадно нещо може да ми скроят ако продължавам, така ли? И кое ли пък ще е това гадно нещо? Ето, днес отивам в болница, дали пък няма да ми скроят некой малък инцидент в болницата и от нея да си

изляза в ковчег? Колко му е, то тия неща лесно стават в днешно време. За миг и се решават сложните проблеми с поведението на един вироглав философско-политически блогър като мен, който не възприема предупрежденията да почне да си трае. Като в Русия кардинално ще почнат да се решават тия неща и у нас, за това ли ми намекваш? Повече от месец обикалям по болничните и здравни инстанции да си уредя едно изследване, дето е уж спешно, животоспасяващо. Всъщност днес точно два месеца (!!!) стават откакто паднах отново и си ударих главата жестоко в тротоара. Тук, в блога съм писал за това. А главата ми е оперирана и от такива инциденти трябва да се пазя, е, пазих се, но се случи, спънах се, не можах да се удържа, паднах, тряснах си пак главата. И цели два месеца здравните власти ме мотаят, отказват изследването на главата, наложи се да пиша молба за разрешение за него до здравната каса, там молбата ми простоя сума ти време, накрая дадоха прословутото разрешение, невроложката ми пък беше излязла в отпуск, чаках да се върне, после да си взема час за изследването, ето, днес ще ида да го направят най-накрая, ако котка не ми мине път. Да видим какво ще отрият. Ще ми правят т.н. "ядрено-магнитен резонас", ако не съм забравил как по-точно се викаше това изследване. Както и да е, ще видим. Та ти, таваришч, ме предупреждаваш да си трая за Бойко, та да не види главата ми зъл край, а? То моята глава какви неща е видяла, да не говорим сега. Тъй че трудно можеш да ме уплашиш. Ако това искаш да постигнеш де. В един друг смисъл главата ми е много твърда, а иначе се оказа, че не е много здрава. Един по-солиден удар по тиквата ми и политиците на България ще отърват от нагъл натрапник и критик като мен, колко му е да пробвате и този вариант? Като други не помагат, що да не пробваме това, нема да се излагаме сега я? Таваришч, спирам дотук. Кажи, отговори ми на въпросите, ако искаш де. Доизрази се, тъй да се рече. Хайде, чао, аз се махам, тръгвам за болницата. Да съм навреме, да не взема да закъснея. Хубав ден на всички! ПРЕКАЛЕНО СИЛНО ЗАГРИЖЕНА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕТО МИ АНОНИМНА ДРУГАРКА МИ ДАВА ТВЪРДЕ УМНИ СЪВЕТИ КАК ДА СИ ОСИГУРЯ НЯКАКВИ СРЕДСТВА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕ понеделник, 13 юли 2015 г. По публикация в блога от преди няколко дни (виж: Вслушването в сърцето е най-верният ориентир) се появи една крайно загрижена за моето положение другарка, която почна да ми дава какви ли не

трогателни съвети за това как да предотвратя агонията, тъй като аз наистина, след като изтече срока на обезщетението ми за безработица, вече съм без всякакви средства за съществуване, даже и инвалидната ми пенсия беше спряна (!), абе положението наистина стана сериозно, особено след като и съпругата, и синът ми също вече са безработни, също са без никакви доходи. Та тази другарка кой знае защо се е трогнала силно, е, почна да ми дава разни съвети, почна да ме плюе, както си му е редът, абе изобщо демонстрира един покъртителен направо морал, а пък аз, знаете, обичам да изследвам такива удивителни човешки феномени, е, фанах се да й отговарям, ето какво се получи в крайна сметка, доста е поучително, показва реалната картина на нравите в нашето тъй свидно отечество; воаля:

46 всичко, това значи ли, че аз самият съм организирал кампанията против мен самия, довела до уволнението ми? Може би аз съм помолил г-жа Анастасова да съчини смехотворната заповед за моето уволнение? Доизяснете се, другарко, Вашата мисъл се нуждае от тълкуване. Гадател ми е нужен за да я разбера. :-) Анонимен каза: Ако искахте да работите, досега 100 пъти щяхте да си намерите работа. Вестниците са пълни с обявления. Без работа няма заплата. Ангел Грънчаров каза: Не е вярно, другарко. Вестниците не са пълни с обяви за работа. Идете Вие си намерете работа чрез обява по вестника. Освен това аз съм квалифициран специалист, до този момент няма нито една обява по моята специалност... Анонимен каза: Във в. "Марица" е пълно с обяви за работа, другарю. Аз не ги ползвам, защото работя в аптека и нямам нужда. Но щом си имате спестявания, от които да живеете, щом сте осигурил финансово семейството си (за което сте отговорен), продължавайте да се търкаляте в кревата...

22 коментара: Анонимен каза: Не се мисли за много умен или пък за способен да пише. Пълен некадърник си, разбиращите от писане и от литература ти го казват. Просто си жалък и смешен със жалките си напъни. Скрий се в някаква дупка и не мърдай повече щото предизвикваш само нашите съжаления. Представител на сплотения колектив на ПГЕЕ в Пловдив, училището, в което ти никога повече няма да работиш Анонимен каза: Граничаров пак се изсра на метеното... толкова се радвам че почна да напада господин министъра. По тази начин ще бетонира на поста нашата любима директорка. Граничаров толкова ли си прост че не съзнаваш това? Анонимен каза: Сега пък първите ДВА коментара са от същия компютър като самия постинг. Интересно... Какво да се прави, Грънчаров. Не може хем да не искате да работите, хем да падат пари от някъде. Вие сте си виновен. Поемете ПЪЛНАТА отговорност за положението си. Ангел Грънчаров каза: Първите два коментара са писани от компютъра от който е писан и третия коментар. :-) Другарко, защо смятате, че не съм бил искал да работя? Какво е основанието Ви да мислите така? Щом аз съм бил виновен и отговорен за

Ангел Грънчаров каза: Говорите глупости, другарко! Във в-к "Марица" няма обяви за работа за философи. Никаква аптекарка не сте, знаем коя сте. По душевната мерзост Ви надушваме коя сте. Защо сте толкова лъжлива и подла мерзавка, другарко?! Коя е причината да сте толкова уродлива в морално отношение? Каква екзистенциална трагедия Ви доведе до този пълен личностен провал? Анонимен каза: Има обяви за работа, просто разгърнете един вестник. И под никоя не пише "Не приемаме философи!". Значи и философи земат. Нямате извинение. Това, което имате, е отговорност да се грижите за семейството си. Поемете ПЪЛНАТА отговорност. Но вие си имате спестявания явно, паралия сте, затова не ви е грижа да се дигнете от постелята, поне за да не гладува жена ви. Дето викате, че била зла, като жената на Сократ. Горката ви съпруга... :( Анонимен каза: Интересна дискусия. Тя ме кара да се замисля какво се разбира под "работа". Аз бих го определил като труд, полезен за хората. Знам, че е спорно, но ... това си е мое разбиране. От там следва, според мен, че няма "непрестижна", "непревлекателна", "черна", "неквалифицирана" работа. Последното произтича от народа – "Всяка работа си иска майстора". Интересно е, че много признато талантливи хора са сменяли много и различни работи. Дори някои са се прехранвали от едно за да

могат да създадат неща, с които са останали в паметта на човечеството. Но, стига съм философствал - все пак какво да работиш за да се изхранваш е личен избор. Анонимен каза: Да. Но когато от теб зависи друг човек – жена ти например, колкото и да си я плюл в постингите си – нещата стоят по-различно. Тогава имаш задължение да поработиш малко неквалифицирана работа, поне за известно време, колкото да се прехранваш, докато съдът те върне на предишното топло местенце в ПГЕЕ, където пак да си кюташ на спокойно като другар по философия. Ангел Грънчаров каза: Към другарката "аптекарка", загрижила се за моето семейство: Другарко мерзавке, нещо сте се объркала или по своя си обичай лъжете: никога не съм "плюл" по жена си. Фантазирате си за това плюене. Жена ми е много добра, не е зла, не прилича на Сократовата. Врете си носа в работи, които не Ви засягат. Примерно как ще си издържам семейството и пр. Второ, все дърдорите за някаква постеля, от която аз, видите ли, не съм бил ставал. По причина на скверния си характер виждате в мое лице един лентяй, докато аз съм много работлив човек, който за разлика от Вас няма време да си вре носа в чуждите работи. Та Ви попитах, в качеството си на психолог: как стана така, че сте толкова подла, кое обстоятелство от нещастната Ви съдба Ви озлоби така, че станахте мерзавката, която сте? Не можете да избягате от отговор на този въпрос, поставям Ви го, щото като изследовател не мога да пропусна възможността да хвърля известна светлина върху човешката патология, която олицетворявате. Този блог поставя важни човешки въпроси, ето, ползвам се от случая да разрешим и Вашия казус. Както Вие разрешавате моя. Само дето нямате нужната квалификация. Що не си гледате "аптеката", ами се правите на умна? Ангел Грънчаров каза: Към другаря анонимен комуноид, известен с прозвището "Хлопаща дъска": Разсъждението Ви, разграничаващо понятията "труд" и "работа" е банално и тъпо. Към анонимната мерзавка, представяща се за "аптекарка": Другарко, гледам, че предишната Ви мерзост Ви се е видяла малка, та сте добавила нова, ето тази, в която говорите за: "... предишното топло местенце в ПГЕЕ, където пак да си кюташ на спокойно като другар по философия." Имате превратна представа, другарко комуноидке, за това до какво се свежда трудът на учителя по философия. Има

другари-комуноиди като Вас, които си кютат, бидейки учители, но това за мен специално не се отнася. Аз много работя, бидейки учител по философия, твърде съм активен, скъсвам се от работа, другарко. Умственият труд, който явно Ви е съвсем неприсъщ, е най-тежкия вид труд... издадохте се, че Вие самата май си кютате на някое учителско място, нали познах? Доста баламски се издадохте, мила и доста тъпа, като капак на всичко, другарке... :-) Анонимен каза: Не ви се сърдя, че сте изнервен. И аз като съм гладен, и аз съм изнервем. Разликата е, че когато аз нямам какво да ям, отивам на работа и така изкарвам прехрана. Така направете и вие, вместо да грухтите като вол колко лошо било положението ви. Съветвам ви – преодолейте инертността си и се хванете на работа. С киснене пред компютъра семейство не се издържа, колкото и да би било приятно така. Колкото до кревата, знам, че ставате от време на време от него, за да идете на разходка и да поснимате с таблета си пловдивските тротоари. Преодолейте мързела си – в честния труд няма НИЩО срамно! Ангел Грънчаров каза: Другарке мерзавке, трогателна е Вашата грижа за мен, но това просто не Ви е работа. Аз много работя, другарке, трудът, който аз упражнявам, Вие не можете да го оцените просто защото нямате нужните за това качества. Моят труд е от духовно естество, това е интелектуален труд, но Вие, комуноидите, сте върли противници на този вид труд, определяйки го като "мързел", като "паразитиране" и пр. Издадохте си душичката, пълна с марксистко-комунистическо презрение към духовния, към интелектуалния вид труд. Мислете, другарко комуноидке, за себе си. Примерно, развълнувайте се от проблема защо сте станала такава мерзавка. И подлекинкя. И злобарка. И завистница. Кажете, как стана така, че деградирахте до такова ниско и уродливо нравствено ниво? Мога да Ви направя психоанализа, та донякъде да преодолеете крещящия личностен дефицит, който се набива на очи. Който няма собствена личност си вре носа като Вас в живота и в работите на другите. Ето, Вие даже не можете да спите вече, интересувайки се така живо от моя живот, от моята личност, от това аз какво работя и пр. Мислете само за себе си, успокойте се, това ще Ви помогне да преодолеете отчасти душевната низост, в която сте затънала... Изобщо не съм изнервен, другарко. :-) Забавно ми е. Вашата нравствена уродливост е феноменална и като изследовател силно ме заинтригувахте. Аз много обичам да изследвам такива феномени, щото точно тази ми е работата. Но Вие това няма как да

47 го знаете, щото за Вас философията явно е терра инкогнита... Анонимен каза: Не ме разбирайте погрешно, нормално е да сте изнервен. Както казах, не ви се сърдя за това, нито за квалификациите. Вие сте възрастен човек, при това доста боледувал, и не може да се очаква от вас да си контролирате добре емоциите. Няма как мозъчна операция да не ви се отрази на психиката. Наясно съм с това. Предложението ми беше чисто прагматично – да намерите начин да изкарвате честно прехраната си, докато съдът ви върне на спокойното учителско място, докато се пенсионирате. Защото който не работи, както казват, няма да се храни. Ангел Грънчаров каза: Какво потресаващо лицемерно човеколюбие струи от тези думи! :-) Дръжте ме да не падна от смях! Мила тъй злобна другарко, змийската си отрова обаче не можете да скриете въпреки всичко; та да отбележа нещичко във връзка с тъй покъртителното Ви и толкова весело словоизлияние: 1. Аз съм на 56 години, на моята възраст хората не са възрастни, под "възрастни хора" се разбират хората, които са на по-голяма възраст от моята... аз отивам към възрастните, тия, дето са над 70 години, но явно още не съм като тях.

2. "Мозъчна операция" не ми е правена, операцията, която ми правиха на главата, не е докосвала мозъка ми, той си е останал непокътнат; но и да беше докоснат мозъка ми, това пак не води до "психични заболявания", доста сте неграмотна в тази област, въпреки че имате претенцията, че сте била "аптекарка"; апропо, аптекарите не са чак такива профани в медицинската област, тъй че се издадохте, че нямате нищо общо с аптекарството; тоест, доказа се, че сте лъжкиня.

3. Аз винаги съм си изкарвал честно прехраната, тъй че не се притеснявайте как сега ще си изкарвам прехраната. Вярно, вие, комуноидите, обичате да си врете носа в чуждите работи, бих Ви посъветвал да се погрижите, примерно, за своята тъй очебийна морална уродливост.

4. Ще отговорите ли все пак, другарко, коя е причината за Вашата наистина застрашителна морална уродливост? Как стана така, че се озлобихте на човечеството тъй много? Да нямате някаква травма от детството? Да не са Ви карали да играете в пиеса за "турското робство" и да са Ви карали да си слагате главата на дръвника, примерно, поради което още като дете сте превъртяла и сте намразила всички "душмани" и "народни врагове", дотам, че да сте станала изцяло безпощадна към тях? Примерно казвам, предполагам само. Или с мъжете не Ви върви, другарко, много сте грозна ли? кажете, може да Ви олекне.

48 Виждате, че искам да Ви помогна. Проблемът Ви е сериозен, аз съм специалист в тази област, давам консултации, ето, за Вашата загриженост за мен искам да Ви се отблагодаря като Ви помогна.

БРОЙ 14 НА В-К ГРАЖДАНИНЪ ЗАМИНА ЗА ПЕЧАТНИЦАТА, ТА УТРЕ ДА БЪДЕ В РЪЦЕТЕ НА ЩАСТЛИВИТЕ СИ АБОНАТИ вторник, 14 юли 2015 г.

Анонимен каза: Е, как така не си болен, когато имаш психично заболяване! Ангел Грънчаров каза: :-) Сега пък "психично заболяване" ли Ви се привидя? Е, нямам психично заболяване, но съм психолог и мога да Ви дам консултации, явно остро се нуждаете от тях. То злобата Ви няма начин да не избие в психична деградация. Опитайте да се съсредоточите върху въпросите, които Ви поставих по-горе. Оставите ме мен, за себе си се погрижете, това е нормалното. Анонимен каза: Много хубав блог имаш бе, Грънчаров! :-)) Твоята приятелка Анна Ангел Грънчаров каза: Към другарката "аптекарка", която прекалено много се е загрижила как ще изхранвам семейството си: Другарко, да Ви задам един въпрос, който ми се върти от самото начало на толкова показателната ни дискусия: Вашата странна загриженост за прехраната на моето семейство да не би да се дължи на това, че Вие самата по някакъв начин се чувствате отговорна за моето сегашно положение? Един вид да не би да е израз на гузност? Може би по някакъв начин Вие имате заслуга за изгонването ми от работа? В този наш живот става какво ли не. Та затова питам. Не крия, че ми е много интересна Вашата реакция :-)

От живия човек се иска найвече това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа великолепието, многообразието, растежа, цъфтежа, плодоносността и въобще живота на ефирната духовна субстанция, каквато представлява човешката душа. И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Изкуството на живота, което единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознанието, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвременна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опитващия се да разбере себе си човек...

Персоналната телевизия на бъдещето: Приятно четене! ПОЗНАЙ САМИЯ СЕБЕ СИ!

Вестник

МЪЛЧАНИЕ... едно много изразително, направо говорещо мълчание се възцари след горния мой коментар...

ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник

Брой 9 на в-к ГРАЖДАНИНЪ е вече достъпен и за четене онлайн

Издава: Център за развитие на личността

понеделник, 13 юли 2015 г.

HUMANUS

Приятно четене!

Душата на човека е свят и дори вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космически кораб – стига тези последните да бяха възможни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена, предизвикваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия.

,

основан през 1994 г. Главен редактор:

Ангел ГРЪНЧАРОВ ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!