Vestnik GRAJDANIN br. 15 ot 2013

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 15, ГОД. 5, 2013, 1 АВГУСТ, ЧЕТВЪРТЪК, Ц.2 ЛВ.

01 август 2013, четвъртък Александър Йорданов публикува на страницата на #ДАНСwithme — Голямото посрещане свое становище по въпроса за това как според него настоящата политическа криза може да мръдне от мъртвата си точка, а пък моя милост, понеже прецених коментара му за ценен и важен, го публикувах и в блога си, с оглед да стигне до колкото се може повече хора, в това число и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ. Ето и дискусията по темата, в която се включиха доста хора, струва ми се, че и тя има своето значение – понеже засяга някои най-възлови въпроси около миналото и бъдещото развитие на младата и съвсем неукрепнала още българска демокрация: Petko Vatsev: Подкрепям!

Emil Jassim: Господин Йорданов, отдавна сте познал най-вече меда на политиката и сте бита карта. Казва Ви го млад десен избирател, който от 2000 г. насам е гласувал само за автентичното дясно, без да бъде записан като симпатизант или член на никоя политическа партия. Очевидно е, че нанесохте много вреди, а отнесохте много облаги. В ролята Ви на гражданин можете, разбира се, да твърдите каквото пожелаете. Но по биографични причини Вие вече не можете да говорите просто като граждани, а само като дискредитиран политик. Вашата гледна точка е доказано неработеща. (Продължава на 2 стр.)

След тая дебела и инатлива тиква-кратуна Орешарски даже и самият Боко взе да ми се вижда приемлив и разбран; повярвайте ми, това признание не го правя лесно, щото от много години критикувам банкянското чудо. Но такова изчадие като Орешарски-Олигарски, тая марионетка с характер на същинска политическа курва ме накара да възприемам даже самият Боко като значително по-приемлив вариант. Боко поне щеше да разговаря с протестиращите, а тоя олигархично-мафиотски темерут за нищо не става. "Добър управленец" ли бил?! "Експерт" ли бил?! Дръжки! За нищо не става. Той е просто, казах, една политическа курва – нищо друго. Той е срам за премиерското кресло на България, на което са седели такива личности от най-голям мащаб като Стефан Стамболов, Ал. Малинов, Петко Каравелов, Димитър Петков, Богдан Филов, Иван Костов. Тоя позор Орешарски мигновено трябва да си обира крушите от това място, щото стоенето му там е истински позор за България! Подеградирал в морално отношение политик ний скоро не сме имали! Крайно време е това да се осъзнае от всички.

ЗА ПОВРАТНОСТИТЕ И СЪДБИНИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ – МИНАЛИ, НАСТОЯЩИ И БЪДЕЩИ (От 1-ва стр.) Управлява ни коалиция на Четирите дъщери на ДС, които са в Парламента. И не се опитвайте някак скрито да ни пробутвате отново ГЕРБ. По-добре пишете мемоари, обещавам Ви да си ги купя. Време е тези, които не просто са родени в робство, но са формирани като личности там, да се скрият, за да може да се нормализира българския политически живот. Г-н Йорданов, пред Вас стои важна задача – да развивате Пернишкия университет, заемете с нея.

Mario Parushev: Емо, кажи ми кое ще е новото автентично дясно, да знам и аз за кого да гласувам, защото засега "припознавам" само Илиана Раева! :-) Emil Jassim: Отговори нямам, сър, имам въпроси и нетърпимост към провалени политици и учени. Но ще ти кажа със сигурност за кого да не гласуваш – за някоя от Четирите дъщери на ДС, които са в Парламента днес, нито за тези, които ще влязат в някаква коалиция с някоя от тях преди или след изборите, нито за ментета. Те се познават лесно - или са били изхвърлени от политиката, бивайки изпратени като дипломати и се опитват отчаяно да бъдат тези, които ще взимат решения, или са купени от някоя от Четирите дъщери на ДС, или пък са създадени от някоя от Дъщерите. Александър Йорданов: Г-н Ясим, поспокойно и ако може участвайте в спор с истинското си, открито, лице. Иначе сте един долнопробен клеветник и нищо повече. А кой е провален и кой не, не сте вие, който ще кажете. Защото първо трябва сам да постигнете нещо в живота, което хората да преценят, а след това да раздавате оценки. Тезата ви, че "всички са маскари" и само вие знаете "автентичното дясно" е глупава. Най-малкото поради факта, че успешна е тази политика, която обединява, а не тази, която разделя. Или казано по друг начин – добрата политика гради мостове, а не руши надежди. Или както би казал Огнян Минчев – крачка по крачка. Първо да свършим една работа – оставка на правителството на БСП, ДПС и Атака. А после, като дойде предизборната кампания ще има два месеца за обсъждане кой кой е и за кого да гласуваме. Съгласен ли сте? Ако не сте съгласен да знаете, че ще гласувам и тогава вашето несъгласие ще бъде унищожено.

Emil Jassim: Господин Йорданов, това е моето лице. И тъкмо аз съм този, който раздава оценки – това е работата на историците да раздават оценки и Вас, както и повече от три бели автобуса провалени Ваши колеги, Ви е страх тъкмо от това. Не

всички са маскари, със сигурност. Но знаем лицата на маскарите и можете да ме наричате всякак, но това не отменя факта, че Ви "отсвириха", пращайки Ви за посланик във време, в което десните имаха сериозно мнозинство и се взимаха наистина важни за страната решения. И за да е ясно – не всички са маскари, но Вие, заедно с Вашите съратници сте, и то сте такива маскари, които отдавна са доказали, че ако не са политици, не биха могли да са никакви други, освен провалени професионалисти. Разбира се, вероятно смятате преподаването в Пернишкия университет за свой успех и вероятно имате право, само се надявам да не е онова единствено "право", което има пернишката жена (по въпроса има виц, намерете си го). С оставката съм напълно съгласен. Но очаквам, че следвайки Вашия пример за десен политик, Вие съвсем скоро сам ще поискате оставката през май. Ако Вие се окажете прав в деня на изборите, това няма да бъде хич добър ден за българската демокрация. И последно, господин Йорданов: Разбирам, че треперите да се върнете в политиката и като обществен фактор, защото това е Вашият последен шанс ние, историците, да Ви запомним като поне малко смислен. Иначе нито нАучната Ви кариера, нито политическата Ви такава, Ви дава много поводи за надежди, че някой ще си спомня за Вас след време с нещо хубаво. Докато времето на моето поколение тепърва предстои. И ние не страдаме от тщеславието на защитилите дисертации през 1976 г. в никому неизвестната тогава Шуменска килийна школа. Нашето поколение учи извън България и се срамува от Вас и поголямата част от Вашите колеги. Вие, г-н Йорданов, сте дикретидитиран за всички мои приятели и познати, ако изобщо Ви помнят.

досега правителството на ОлигарскоМафиотски да беше отдавна паднало.... Може да имам доста различия с г-н Йорданов, но когато по дадена позиция е прав, не мога да не го подкрепя, при това той е опитен политик.

Mario Parushev: Емо, да си жив и здрав, как ли щях да се объркам, с единствената забележка - спрете с Васото да обиждате на "дъщери"! :-)

Nikolai Sultanov: Това, че не се виждат лицата на доста активни в миналото политически дейци на автентичната десница показва, че не са малко и осраните задници и там... Чест прави на Иван Иванов, Радан Кьнев, Ат.Атанасов и др. които не изпитват страх и неудобство да протестират с редовите граждани... Прав е г-н Йорданов – след като политическите сили са единни в искането си за оставка, профсьюзите заявиха решителна подкрепа, а да не говорим, че я имаме и международната подкрепа в лицето на изявленията на редица посланици и влиятелни европейски и световни медии! Държавата и икономиката върви стремглаво надолу, наближава зима, а те отиват да почиват... После ще търсите пак Иван Костов да ни спасява, но ще е късно...

Lachezar Kosev: Очевидно е, че в момента ГЕРБ не желаят властта. Да си на власт в момента не носи никакви ПР дивиденти – тоест, не ги интересува Ангел Грънчаров: Прав е г-н Йорданов, подкрепям позицията му! Иска се обща политическа воля от страна на партиите, които са против правителството на БСПДПС и АТАКА, на партиите, които са твърдо за европейска ориентация на страната, щото тази коалиция е проруска, задачата им е да променят геостратегическата ориентация на България, да доведат нещата дотам да бъдем изгонени от ЕС и НАТО и след това да ни натикат в Евро-средно-азиатския съюз на Путин. Ако политическите сили бяха твърдо подкрепили протеста на гражданите,

Emil Jassim: Добрият политик, г-н Грънчаров, е не толкова опитният, колкото успешният. Или с други думи – този, за когото има какво положително да се каже в един учебник по история. Хайде да не превръщаме темата в панегирик на г-н Йорданов. Александър Йорданов е неуспешен политик от 90-те години на ХХ-ти век.

Petko Vatsev: Г-н Грънчаров, абсолютно съм съгласен и с Вас тук. Няма други начини. Но Emil Jassim има абсолютно право за ГЕРБ. Много трявбва да се внимава за причисляването им към дадена формация или блок. Те са способни на завъртане в непредвидими посоки, освен това не са с десен облик и идеология. Ангел Малинов: Не мога да кажа, че г-н Йорданов е неуспешен политик, но в момента не е на подходящо място. След като ви пречеше Костов, защо сега не си махнете Кабагайдата от ръководството за да се присъедините към дясното? Ангел Грънчаров: Споделям тия неща. За ГЕРБ най-вече. Факт е, че те са доста странен и непоследователен субект, от който може всичко да се очаква; да му берат грижата за него тия, дето са го подкрепяли; аз не съм от тях. А за поведението на г-н Йорданов в някои тежки моменти на историята ни от 90-те години аз съм писал в книгите си, отношението ми е било твърде критично, според мен направи доста грешки, но както и да е; сега обсъждаме горното му изказване – и аз намирам разум в него...

Mario Parushev: Тоа Емо бе, все да ги забърка некви, добре, че поне каза за кои "дъщери" да не гласуваме. Неква полза все пак. :-)

3 Александър Йорданов: Благодаря за изразените мнения за моята скромна личност. Г-н Ясим продължава да лъже. Както дисертация, така и хабилитация съм защищавал не в Шуменския университет, който впрочем е един добър университет, а в БАН – Институт за литература. А преподавам отвреме-навреме в Европейския политехнически университет защото така си изкарвам хляба. Ако бях крал по време на демокрацията сигурно нямаше да пътувам до Перник за някой и друг грош. Г-н Ясим си позволява да говори от името на историята, а това е глупаво. Г-н Грънчаров наистина ме е критикувал. Аз ценя написаното от него и анализите му са ми правили неведнъж впечатление. Сам имам съзнанието за своите грешки в политиката. И съм ги споделил писмено. Когато обаче се съди за мен трябва да се сложи на кантара и онова време, в което в Парламента ежедневно запушвах устата на комунистите. Когато те събираха подписи за моята оставка като Председател на Парламента. Когато със слово окуражавах хората в цялата страна – в малки градове и села, да се вдигнат за демокрация. Това е моя живот и не мога да избягам от него. Поздрав! Ангел Грънчаров: Г-н Emil Jassim, Вие сте млад човек, предполагам, и влагате доста страст в твърденията си, с огромната част от които съм съгласен (нещо повече, и аз съм писал по този начин на младини, и то когато процесите се развиваха пред очите ни, а не постфактум; наистина човек трябва да казва и пише честно това, което мисли, иначе всичко си губи смисъла). Г-н Йорданов игра една доста сложна роля в ония събития, предприе рискове, в това число и морални (избирането му за шеф на Парламента след свалянето на Ст. Савов нищо чудно да е било спазарено!), в един момент сякаш беше използван от някои сили, дали го е правил с ясно съзнание или за облаги си е проблем на неговата съвест; факт е, че той беше изтикан от "злодея Костов" от активната политика и стана посланик. Дали е неуспешен, успешен или опитен политик е интересна тема; но дори и преценките на неуспешните политици понякога имат голямо значение; политиката е доста трудно и тежко занимание, на което малцина са способни; иска се и талант, и ред качества, а това се подценява у нас, поради което виждате какви странни субекти предимно са най-решаващи фактори в българския политически живот. Ясно се забелязва липсата на силни политически личности с качества; такъв беше Костов, но ето, той беше елиминиран по най-грозен начин; тепърва ще се види докъде ще я докараме след като залагаме предимно на политици-ментета и откровени шмекери като Сидеров и вся остальная сволочь...

Nikolai Sultanov: Г-н Йорданов ми хареса като посланик в Македония!!! И наистина изказва много ценни мисли понякога които са много ценни за нашата демокрация!!! "Днес е един добър ден за българската демокрация!" Ха, ха, ха, аааааааа!!! Наздраве, г-н Йорданов, без Вас нашата българска демокрация е немислима както осъвременения бай Ганьо - Жорж Ганчев!!! Да сте жив и здрав!!! Поздравява Ви един честен бивш "полит-комисар" от ж.п. войски, понастоящем миньор!!! Ха, ха, ха, аааааааа!!! Ангел Грънчаров: Всички правим грешки, безгрешни хора няма, а пък политиката е крайно тежко и рисковано занимание, противно на това, което си мислят повечето хора, именно, че била лесно, престижно и най-вече доходно занимание. Същността на политиката се свежда до най-труден анализ на безкрайно сложни процеси, ситуации и феномени и вземането на решения за практическа промяна на развоя на нещата, и то с участието на много хора; ето това прави политиката изключително трудно занимание, на което малцина са способни – и имат потенциала да издържат без да се орезилят. Той че винаги трябва да имаме наум тия неща, които са свързани със същината на политическото – и затова не трябва да съдим прекалено строго политическите дейци. Безкрайно важно нещо, на което аз винаги съм слагал ударението, е моралната компонента, която според мен е решаваща; ако един политик участва в политическата игра честно, воден от някакви идеални подбуди, ако има принципи, от които не отстъпва, този политик буди доверие и печели привърженици; разбира се, в политиката има много менте-играчи, които всичко объркват; ние затова в момента сме в това положение: защото превес взеха неистинските, именно менте-политиците, демагозите, популистите, безскрупулните играчи. Г-н Йорданов, струва ми се, въпреки някои неверни стъпки в миналото, не е от тази категория политици – и си има своето място в историята на раждането на младата българска демокрация. Има нужната опитност и от преживяното е помъдрял; думата на такива доайени трябва да бъде слушана. Впрочем, аз преди доста години съм сътрудничил на вестника на г-н Йорданов от ония години, в-к ВЕК 21, един чудесен вестник, имам доста статии, отпечатани в него; тогава бях млад и буен, пишех страстно – и въпреки това г-н Йорданов като главен редактор ми пускаше статиите. За което му дължа благодарност: насърчи ме да пиша по тия проблеми, да бъда ангажиран, тоест има роля в моето формиране като философ и като активен гражданин с ясни и твърди политически, ценностни убеждения... Позволих си да публикувам в своя блог становището на г-н Йорданов,

понеже преценявам, че би трябвало да се прочете от колкото се може повече хора; излизайки в блога ми, неговото становище ще стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, хартиеното (а също и онлайн) изданието на моя блог (в който постоянно излизат мнения на много и то на всякакви, и "обикновени", и "необикновени", но винаги ангажирани български граждани)... ТРЯБВА ДА ПОЧИТАМЕ ХОРАТА-ИДЕАЛИСТИ, ПАЗИТЕЛИТЕ НА ИДЕИТЕ, ДУХОВНИТЕ ХОРА, АЛА ТЯХ ТОЧНО СЪВСЕМ НЕ ЗАБЕЛЯЗВАМЕ...

Ето един поучителен според мен разговор във Фейсбук за "синята идея" в частност, а също така и най-вече за идеите по принцип: Иван Сухиванов: Чакам бившите седесари от 90-те, дето прецакаха синята идея като се втурнаха да заемат постове и да стават посланици, да влизат в бордове и прочее, да изпълзят като ветерани на демокрацията... Ангел Грънчаров: Г-н Сухиванов, едно не мога да разбера: тия хора, за които казвате, че били "прецакали" синята идея, как ли са го сторили, след като те, както е известно, изначално и по принцип никакво отношение към нея не са имали и не са могли да имат? Как тогава да я "прецакат", нещо не ми се връзват нещата?! Пък и лично аз смятам, че една идея не може да бъде прецакана от никой, идеите са вечни, извънвремеви същности, те нито стареят, нито умират като нас, хората. Ето затова синята идея не е умряла, тя е жива в нечии сърца, в нечии души. Пък и много от това, което имаше в нея, се сбъдна в живота ни, вие нима не го виждате?! Ето, аз, примерно, съм един обикновен човек, но имам свобода и се ползвам от нея: създадох едно списание по философия, нарича се ИДЕИ, издавам го вече пета година, много книжки излязоха, ето, сбъдна че една моя мечта, която е влизала па някакъв начин в т.н. синя идея. И също така много свои книги написах и издадох, това нещо при комунизма не можеше да ми се случи, имам го обаче благодарение на т.нсиня идея, на която съм горещ привърже-

4 ник. Тъй че не съм съгласен с тезата Ви, че синята идея била погубена, това не може да е така. А пък да я погубят тъкмо хората, които изначално и принципно нямат никакво отношение към никакви идеи, камо ли пък към синята такава, а съвсем абсурдна теза. Вярвам, че ме разбрахте. Изказването Ви беше крайно непромислено... Иван Сухиванов: Говоря за тия от 91 първа година, дето се хвърлиха да си реституират имотите, затуй и бяха в СДС, сетне кво се оказа, повечето агенти на ДС, е това отблъсна хората първия път. След 97-ма Ментата, Бакърджиев, Софиянски и прочее също, е то си дава отражение... Оказа се, че идеята май е в главите на няколко идеалиста... Ангел Грънчаров: Смесвате нещата. Тия, дето са били в СДС заради имотите си, не са ония, които бяха там, щото бяха агенти на ДС. Това са коренно различни категории хора. Не ги смесвайте, щото обиждате доста страдалци на комунизма. Бакърджиев, Ментата и другите пък са хора от съвсем друга ракия. А иначе идеите винаги са в главите на хората. Те другаде няма къде да бъдат; така наречените хора-идеалисти са хранители на идеите, те ги съхраняват в техния исконен смисъл... Ето тия хора трябва да почитаме повечко, ала тях точно съвсем не забелязваме; хората-идеалисти, пазителите на идеите, духовните хора са много ценни за едно общество, което иска да не губи ориентирите си... БОКО ЗАБИ НОЖ В ГЪРБА НА ПРОТЕСТИРАЩИТЕ 31 юли 2013, сряда

вече и октомври не може – ноември – май месец ще има за евродепутати избори, ще се харчат пари, ще се организира държавата. Да обявят май месец предсрочни избори." Мотивът на Борисов е, че така ще се спестят средства, тъй като изборната организация води до понижена работа на държавната администрация и понижава приходите. "Май месец веднъж ще се харчат пари за избори, масрафа ще го има, втори път – както ни подредят хората, така да управляваме. Няма как после септември или октомври пак да има избори, защото сме фалирали", заяви Борисов. МОЯТ КРАТЪК КОМЕНТАР: Аз си знаех, че Боко ще забие нож в гърба на протестиращите. Добре знам, че той е в тайни договорки с комунистите да крепи този Парламент. Изгоден му е този Парламент. Той никога повече няма да има толкова депутати. Като едното нищо ще прави всичко, което е по силите му, та този Парламент да издържи 4 години. Дано не позная, но имам такива предчувствия. В способността на Боко да прави свинщини изобщо не се съмнявам...

Снимки: Константин Павлов-Комитата АЛ. ЙОРДАНОВ ОТГОВАРЯ НА ВЪПРОСА ЗАЩО ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ОРЕШАРСКИ НЕ ПАДНА ВЪПРЕКИ СИЛНИЯ ГРАЖДАНСКИ НАТИСК ГРАЖДАНСКАТА ВОЛЯ И ПОЛИТИЧЕСКИЯТ РАЗНОБОЙ Александър Йорданов

Из: Борисов се отметна от идеята за незабавната оставка на правителството, иска избори през май След като многократно настояваше за незабавна оставка на кабинета "Орешарски", днес в кулоарите на парламента на директен журналистически въпрос дали запазва позицията си лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви: "Те трябва да обявят дата за предсрочни избори, дали ще е – то

опити да съставя правителство след като правителството на Орешарски подаде оставка. Защо обаче не пада правителството, защо не подава оставка? Гражданската воля ли е слаба или причината е друга? Причината мнозина виждат в ината, серсемлъка, "комунистическото", мафиотското, олигархичното, което защищават депутатите и министрите подкрепящи правителството. Но не е само това.

Близо 2 месеца продължава гражданският протест срещу правителството на БСП И ДПС създадено с активното и решително съдействие на Атака. Независимо, че гражданите, които протестират на състоялите на 12 май парламентарни избори вероятно са гласували за различни партии, а някои вероятно и не са гласували, те всички до един са обединени от обща гражданска воля – оставка на правителството на Орешарски. Обединени са и в искането си за предсрочни парламентарни избори. А това означава, че никоя от представените в парламента партии не трябва да прави

Причината е, че срещу общата политическа воля на подкрепящите правителството няма обща политическа воля за неговото сваляне. Има много отделни политически воли. Волята на ГЕРБ, волята на Реформаторския блок и да не изброявам всички поотделни политически воли, които се надпреварват коя от коя е „по–по–най“ воля. Краткият български опит в демокрацията и далеч по-сериозния световен демократичен опит показва, че комунистите и мафиотите отстъпват само пред обединен политически опозиционен натиск. Днес управляващите отлично разбират, че опозицията срещу тях е разединена. Разбират, че тази политическа опозиция се опитва да използва справедливия граждански протест за да напомпи политически мускули за сметка на опозиционния съсед. Политическите партии вече пресмятат как ще се явят на изборите и колко избиратели и проценти ще имат. С други думи – слагат тигана, а рибата е още в морето. Впрочем, при рибата утре отиват и депутатите. И въпросът с оставката се отлага до есента. Изводът. Светът го е направил преди нас. Партиите, които се самоопределят като опозиция на управляващата коалиция БСП-ДПС-АТАКА трябва да излязат с общо искане за оставка на правителството и предсрочни избори веднага. С други думи да изразят обща политическа воля. Тази воля и гражданската воля ще представляват сила, пред която БСП, ДПС и АТАКА няма да издържат. А след това нека опозиционните партии да агитират и да се явяват на изборите, както искат – обединени, полуобединени, разединени, конфронтирани дори. Тяхна работа. Но поне заедно да свършат

5 нещо добро за България – да свалят БСП и ДПС от власт. Това е моята позиция на гражданин, познал и меда и жилото на българската политика. ПЪТЯТ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВОТО

3. Малко вероятно е да започнат да ти плащат 40 хиляди годишно веднага след завършването на университета. Няма да станеш вицепрезидент на компания с лимузина и личен шофьор, докато не си го заслужиш.

4. Ако си мислиш, че учителят ти е строг и взискателен – почакай да се запознаеш с шефа си. За разлика от учителя, неговата кариера зависи от това как ти си вършиш работата.

Възпитание в изкуството на любовта За "звяра", подлежащ на опитомяване, когото наричаме "човешка сексуалност" Как да сътворя прекрасната неповторима мелодия на собствения си живот? Да, изобщо не е лесно да си човек в истинския смисъл...

5. Да пече сандвичи в „Макдоналдс” не е под достойнството на никого. Прадедите ни биха нарекли такава работа – всъщност всяка работа – „отличен шанс”.

Ние сме това, което непрекъснато правим. Съвършенството, следователно, не е еднократен акт, а е навик. Аристотел Виж това: Единственият смъртен грях при формирането на нов навик ПРИНОС КЪМ БУРЖОАЗНО-КАПИТАЛИСТИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА МЛАДЕЖ

6. Не бързай да обвиняваш родителите си за всеки свой неуспех. Не хленчи и понасяй несгодите си, като се учиш от тях.

7. Преди да се родиш, майка ти и баща ти не са били скучните, сиви хорица, каквито ти се струват днес. Те са станали такива, защото са печелили пари, за да е безоблачно детството ти, за да са изпрани дрехите ти и да има кой да изслушва безкрайните ти тиради колко си велик. Затова преди да тръгнеш да спасяваш амазонските гори от алчното поколение на своите родители, се опитай първо да си подредиш стаята.

8. Училището ти отмени разделянето на децата на победители и неудачници, но животът не го е направил още. В някои училища вече не слагат лоши оценки и разрешиха на учениците да правят контролните си колкото пъти си искат. Това няма нищичко общо с онова, което се случва в реалния живот.

11 съвета на Бил Гейтс към младите Легендарният основател на Microsoft Бил Гейтс изнесе лекция пред американски ученици от горните класове. В нея той очерта 11-те най-важни правила, които по негово мнение младежите никога не биха научили в класната стая. Той подчерта, че ежедневното обучение в политкоректност и безкритичен оптимизъм формира едно поколение, много отдалечено от реалността. Това според него е рецепта за неуспех по-късно в живота. Ето и златните правила на Гейтс: 1. Животът е несправедлив – свикни с този факт.

2. На света не му пука за твоето самочувствие и самоуважение. Той очаква от теб постижения, преди да вземе под внимание чувството ти за лично достойнство.

9. Животът не е разчертан на семестри, летни ваканции в него няма и много малко работодатели са готови да ти помогнат да търсиш собственото си „аз”. Ще се наложи да го правиш в свободното си време.

10. Не бъркай реалния живот с това, което дават по телевизията. В живота на хората им се налага да прекарват по-голямата част от времето си не в кафенето, а на работното си място.

11. Поддържай добри отношения със зубрачите-очилатковци. Един ден те ще бъдат твоите шефове.

От желанието тръгва всичко: нашите желания са свети... Любовта в своята сърцевина е велика духовна проява на пълноценно живеещия човек

НОВА КНИГА С ПРИМЕРНО ЗАГЛАВИЕ "ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА"

ЗАБЕЛЕЖКА: Книгата е в процес на писане, новите глави ще се появяват тук, а преди това директно в блога. Чакайте, така да рече, продължението...

Започвам да пиша книга по страхотна, грандиозна, най-вдъхновяваща тема: любовта!

ДРУГИ ТЕКСТОВЕ ПО СЪЩАТА ТЕМА, ПИСАНИ ПО-РАНО:

Философия на любовта: въведение

Темата за любовта е твърде коварна за философско осмисляне тема

6 Ако любов нямаме, нищо нямаме... Кой, любовта или красотата, ще спаси света? Идеално красивото мъжко и женско тяло ВКРАТЦЕ МОЕТО МНЕНИЕ ЗА ИНАТЛИВИЯ И ТЪП СЕДЕНКАДЖИЯ ОРЕШАРСКИ

спаси. Скоро господарите му, понеже и на тях с тоя свой инат стана безполезен, ще му бият шута. Ало, Орешарски, за нищо не ставаш, драги ми боклук! Иди си с мир, това все още е възможно! И В-К МАРИЦА ПИСА ЗА РЕЦИДИВИТЕ НА ДИРЕКТОРСКИЯ ПРОИЗВОЛ В ПГЕЕПЛОВДИВ 29 юли 2013, понеделник

инж. Христов. “В заповедта пише, че ме уволняват от длъжността “учител практическо обучение”, каквато не съм заемал след 20.03.2007 г., от която дата съм на длъжността “учител-инженер”. Как така, без да съм преназначен за учител практическо обучение, съм уволнен от същата длъжност? (Прочети ДО КРАЯ >>> във вестника) РЕАКЦИЯТА НА ДИРЕКТОРКАТА: Стоянка Анастасова: Нещата не са ви представени в правилната светлина - Г-жо Анастасова, потърси ни инж. Христов и обясни начина, по който е бил уволнен. За 20 минути вие сте го накарала да подпише новата си длъжностна характеристика и когато той поискал да я прочете, вие сте извадила готова заповед за уволнение.

- Няма такова нещо. Нещата не са ви представени в правилната светлина. Това са трудовоправни въпроси.

Директорка сменя длъжността на учител и го уволнява

Аз лично по-глупав и по-нагъл премиер-министър от тоя Орешарски не познавам. Не е имало чак толкова тъпа и нагла марионетка даже у нас, в Българско. За тия 47 дена на протести не се сети, чукундурът му с чукундур, че с тия хора, които протестират и искат нещо, може да влезе в диалог, да ги покани на разговор, да се опита да обсъди ситуацията и съвместно да вземат разумно решение. Капчица диалогичност у този инатлив тъп седенкаджия няма. Което и показва, че у него няма капка управленски талант. Управлението на хора, упражняването на власт е умение да влияеш на хората посредством воденето на преговори. Тоя галош не може да води никакви преговори, ерго, не става за никакъв управленец. Което показва, че трябва да си ходи час по-скоро. За три часа преговори можеше да се разбере с протестиращите и да вземе решение. Не го пожела. Е, сам си подготви с това съдбата. Можеше да се спаси, сега ще загине. Сам себе си осъди на гибел с тоя инат. Инат драги ми кратунко можеш да правиш на жена си в леглото, когато тя иска да си изпълниш съпружеските задължения, но да правиш инат на български граждани, които имаш претенцията, че управляваш, е много, е прекалено много тъпо. Майната ти! Иди си, некадърнико! Инатлията-седенкаджия Орешарски сам си подписа смъртната присъда като политик. Да, с ината си направи това. Сам си е виновен. Вече нищо не може да го

Преподавателят в ПГЕЕ инж. Калин Христов влиза в кабинета да му разпишат отпуска и излиза със заповед за прекратяване на договора

- Кажете тогава с какви мотиви го уволнявате.

- Дочуване, приятен ден.

- Няма ли да кажете вашата гледна точка? (Мълчание, телефонът се затваря)

Автор: Галина ГЕОРГИЕВА Само за 20 минути директорката на Професионална гимназия по електротехника и електроника-Пловдив Стоянка Анастасова кара преподавателя инж. Калин Христов да подпише новата си длъжностна характеристика и му връчва заповед за уволнение. Учителят по компютърна техника и технология остава сащисан, когато на 15 юли отива в кабинета на шефката си да му разпише отпуска за лятото, а излиза от него със заповед за прекратяване на трудовия му договор. “След повече от час висене пред стаята на директорката, около 12 часа, тя ме прие. Каза ми, че от новата учебна година ще има промени в длъжностната характеристика и е необходима образователно-квалификационна степен “магистър” по специалност “Компютърни системи и технологии”. Когато поисках да се запозная с характеристиката и тогава да я подпиша, тя ми каза: “Подписвай или ще стане полошо”. Веднага отвори една папка, която беше на бюрото и извади готова заповед № 900/15.07.2013 г., вече изведена в дневника на училището с изходящ номер, с която ме уволни. В заповедта, макар и да не ми бе дадена длъжностната характеристика, пише, че тя е връчена на 15.07.2013 г. – в деня, в който е взето решението от директора да бъде изменена длъжността, и заповедта е от същия ден, обясни пред “Марица”

Последват няколко позвънявания, но телефонът не се вдига. Ако г-жа Анастасова реши да изрази своята позиция, “Марица” ще й предостави тази възможност. ЕТО ГИ ПРОСЛОВУТИТЕ ДВЕ БЪЛГАРИИ – С ДВЕ КОРЕННО-РАЗЛИЧНИ КУЛТУРИ...

Изображението взаимствах от ТУК. МАДАМ СИДЕРОВИЧ МАЙ ХЕПТЕН СИ СМЕНИ ПОЛА ВЕЧЕ... Ето как изглежда мадам Вольная Сидеровичова в новото си амплоя на парламентарна лека женщина:

7 че е чист и не играе техните игри! Ненавиждат го защото никога не би станал като тях! Мразят го дори и десни интелектуалци с надървен поглед и дълбоко замислен член, високомерни и зли! Правят реформаторски блокове и тайни завери с комунистите, само и само да смачкат него… Той е техният кошмар, трън в петата, този, който ги кара да осъзнават, че са дребни и жалки крадльовци… Обречени ли сме на комунизъм завинаги??? Обречени ли сме да бъдем руска държанка во веки??? … Да! Мисля, че да!!! Жалко!!!

ПРОТЕСТЪТ ПРОДЪЛЖАВА, ИНАТЪТ НА МАРИОНЕНОТО ПРАВИТЕЛСТВО НА ОЛИГАРХО-КОМУНИСТИТЕ – СЪЩО...

Iskra Dimitrova: Това е нашият водач! Главите ни са вдигнати, въпреки усилията на празноглавите да ги наведат! Няма да им се дадем! Ще има нова победа и то скоро! Таня Панмар: Без да съм му първи фен, не може да се отрече, че има безпогрешен политически инстинкт. Чест му прави, че подаде оставка за да не се пролее българска кръв. Сегашните ще се оплискат целите в кръв, но няма да подадат оставка. Снимки: Константин Павлов-Комитата и също страницата ДЕСНИ ВРЪЗКИ НАЙ-НОВИТЕ СМЕХОТВОРНИ ХВАЛБИВЕНЦЕСЛОВЕНИЯ ПО АДРЕС НА НАРОДНИЯ ТИТАН-МЪЖКАР БОКО БОРИСОВ юли 29, 2013 Най-новите смехотворни хвалби и венцесловия по адрес на народния титан БОКО БОРИСОВ, подбрани от мен в Мрежата, нищичко не съм съчинил, всичко е автентично, да видите с какъв всъщност матр`ьял разполагаме: Peter Davidkov: Не могат да му простят,че е мъж на място! Не могат да преглътнат това,

Krasimir Petrov: Всички отгоре са написали много хубави неща нямам какво да добавя бат Бойко е много готин мъжкар. От готиния мъжкар само хубави неща могат да се случват.

Iskra Dimitrova: БОЙКО Е ПИЧ И ИСТИНСКИ МЪЖКАР! ДА МУ ЯДАТ… УШИТЕ! ))) (а може и друго) Ekaterina Krasteva: Грънчаров, Боко можеш само да му целуваш снимката сутрин по изгрев, та и ти да се докоснеш до истински мъж. Само внимавай, не се увличай много, пази си дъха, че ако изпуснеш въздуха, с който си се напомпал, ще заприличаш на използван… знаеш какво. Иронията си запази за себе си, ако знаеш колко много ти трябва…

8 Чика Ринкатакэкурука: ГЕРБ воглаве с Бойко – ПОБЕДА!!! Ангел Грънчаров: Много любов по Боко бе, и то от страна на мъже, вий явно прекалено сте взели присърце призива на Титана да почнете да ставате… педали, та белким народът почне да ви мисли за интелигентни!

Ekaterina Krasteva: Една хилядна от любовта към ББ да можеше Грънчаров да има, щеше да му стигне да стопля себичното си сърце за десетилетие напред. Да можеше – ама не може!

Sacho Gorov: Тонове помия и стотици лъжи го заляха, но чудно? – харизмата му не помръква, хора от всички краища на страната го уважават и обичат. Нашият Бойко! Погледнете кои го мразят и бяха готови да го удавят в капка вода, да го унизят, да го затрият. Санишевци, Барековци, Догановци… Превратаджиите, кариеристите и властолюбците.

Dimitar Dyankov: За разлика от Гаргамелът Костов, който веднага бе нарочен от половината народ за виновник на всичката лошотия на прехода, българинът припозна в началото Бойко Борисов като всенародния любимец. То не бяха вафли и пасти, то не бяха песни и танци на народите, посветени на българския Крали Марко, който ще пребори многоглавата змия (повечето от които си бяха пълен блудкаж). Ето и пример от онези години: една народна песен за Бойко пожарникаря. ЗАЩО Е.МИХАЙЛОВ ЛЪЖЕ ТАКА ГРОЗНО – ВЪПРЕКИ ЧЕ ИМА ТОЛКОВА ЧЕСТНИ СИНИ ОЧИ? юли 28, 2013

Чета новата статия на Иво Беров в неговия сайт ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА, това е статия под заглавие Как Евгений Михайлов разобличи Петър Стоянов; въпросът, който обсъжда, е нашумял медийно, но се оказва, че работите не стоят както искаше да ги представи въпросният Е.Михайлов (режисьор), а съвсем иначе; ето как стои истината:

Оказва се, че не Иван Костов, както лъже Евгени Михайлов, а Петър Стоянов (обичан от Евг. Михайлов политик, за разлика от мразения от него Иван Костов) е настоявал на онова заседание на НИС на СДС да се състави общо правителство на СДС и БСП. Иво Беров привежда съответните цитати с дълбокомудрите разсъждения на будущия президент П.Стоянов. А ето сега какво наистина е казал Иван Костов в оня исторически момент; давам, привеждам буквално извадки от текста на И.Беров; какво показва стенограмата от 1977 година? Ами ето един цитат, който говори много: „Лучников: Позволявам си въпреки всичко да предложа да се напише още един абзац в това решение (декларацията). А именно – към разговори с БСП да се пристъпи само ако нейният висш колективен орган приеме предварителните парламентарни избори да се проведат до края на месец май 1997 година. Предс. Иван Костов: По-слабо като позиция. Веднага започва пазарлък. Дотук силното е, че не искаме нещо друго. Ние не ескалираме исканията си. Ние си искаме декларацията. Това искаме. Оставаме си верни на принципа, но не започваме пазарлък с тях.” Край на цитата. (95-та страница). Заседания на Националния Изпълнителен Съвет – София, Вторник, 14 януари 1997 година. Това е истината за Костов и изказванията от онова заседание. Ето още веднъж думите му; Костов: Оставаме си верни на принципа, но не започваме пазарлък с тях. (с БСП). Тези негови думи би трябвало да накарат всички оплювачи да млъкнат поне малко. Не и да се извинят, или да признаят, че са сгрешили, те на това са неспособни. И ако трябва да бъдем все пак добронамерени към плювачите, бихме могли, в пристъп на обществено лековерие (наивност) или пък на милостиво снизхождение да предположим, че лъжат и се подмазват на Мутрата не за пари, не за депутатски места, или за бъдещи назначения, а просто защото са си гадняри. Още веднъж за Костов. И като човек и като политик той си има много недостатъци. Тези недостатъци обаче нямат нищо общо с лъжите, оплювките и клеветите, които сипят върху него разни неща като Е.М. И ето, например какво е казал Костов на онова заседание на НИС на СДС през 1997 година по повод бунтовете. Цитат: „Иван Костов: Ние ще бъдем много успешни, ако успеем този натиск да го превърнем в политически ефект, в резултат. Не в разрушение, не в метеж, не в насочване на агресията срещу хора, не в насилие. Това е много трудна задача.” (Стенограма от Заседание на Националния Изпълнителен Съвет – София, Вторник, 14 януари 1997 година.)

Това е. Какъвто и да е Костов, неговото равнище на държавник и политик няма да бъде достигнато още много десетилетия. А плювачите ще си останат плювачи. Това пише И.Беров. Ето сега още един цитат от текста му, обясняващ защо Е.Михайлов лъже така нагло и грозно: … Петър Стоянов ги дума тия неща, не Костов. Не че тия думи са нещо предателски или стряскащи. Нищо подобно. Не са, особено като се имат предвид ония напрегнати и объркани дни на 1997 година, донякъде сходни на сегашните. Защо обаче известният не с филмите си, а с подкрепата си за Мутрата режисьор Евгений Михайлов ги приписва на Костов? И защо ги обявява за предателски и стряскащи? Дали лъже съзнателно? Едва ли. Той има толкова честни сини очи… Дали лъже несъзнателно? Едва ли. Той има толкова будно гражданско съзнание… Дали лъже от глупост? Едва ли. Михайлов непрекъснато снове по разни медии за да споделя дълбокомудрите си размисли за това колко е лош Костов и колко готин е Борисов, а нашите медии не дават думата на глупаци, нали? Любопитно е все пак защо с лъжите си Михайлов се връща към събития от 1997 година. Защо му е да плюе по Костов, след като Костов вече не участва в политическия живот? Дали пък не е разчитал на това, че никой няма прочете стенограма от онова заседание и никой няма да прозре лъжите му? Това е само част от обяснението. Наистина – доста хора започват да вярват, или се правят, че вярват на Михайлов, без въобще да прочетат стенограмата и без да са разбрали, че всъщност не друг, а бившият президент Стоянов е предлагал общо правителство с бившите комунисти. И по някаква наглед странен, а всъщност съвсем лесно обясним с гузната съвест и нечистите помисли на различни клеветници присмех на съдбата, тъкмо Петър Стоянов – човекът предложил общо правителство между СДС и БСП през 1997 година сега подозира и намеква, че Реформаторският уж щял да се съюзява с Борисов. И тук вече е скътан отговорът на всички въпроси, загадки, посттравматични режисьорски пориви, неопатологични творчески спазми, трансцедентално параполитическо въодушевление, социопатически медийни изблици или казано не дотам политкоректно – клевети, пинизи, иширети и оплювки. Това което безпокои всичките тези хора, това, което ръчка тревожното им въображение е, че истинската десница – Реформаторският блок – започна да се утвърждава. И вероятността тази истинска десница да започне да набира сили се увеличава заедно с вероятността пренаду-

9 тият медийно-политически балон на Мутрата хептен да спихне. Похватът или по-скоро пинизът на тарикатите с неопаталогичните творчески спазми е прост като Мутрата, която обслужват. Нарича се „кучето на Павлов”, като в случая за куче се използват широките простонародни маси – показваш им Реформаторския блок, викаш „Костов” и те почват да мразят и лаят. Тоя пиниз може и да действа. Не и при случая с Михайлов, обаче. Защото се оказва, че в унеса на плюваческото си рвение Михайлов оплюва не Костов, а своя близък сподвижник – Петър Стоянов. Така вместо да помогне да Мутрата си, Михайлов започва да й вреди. Което може да го постави в положението на натирената ИФ. По повода на натирената ИФ, някакви майтапчии от Мрежата предположиха, че ИФ, не е Искра Фидосова, а Иван Фкостов, който с присъщото си коварство е поставил едно „ф” пред името си, за да не бъде разпознат… ДАЛИ НЕ Е ВЪЗМОЖНО ПРОТЕСТЪТ ДА СЕ ПРЕНЕСЕ НА МОРЕТО – ПОД ФОРМАТА НА ОКУПАЦИЯ НА РЕЗИДЕНЦИИТЕ, В КОИТО СМЯТАТ ДА СИ ПОЧИВАТ ТРУДОЛЮБИВИТЕ НИ ДЕПУТАТИ?

с наглост; нека да им окупираме плажовете на държавните резиденции ний, протестиращите граждани, да видим тогава къде ще плажуват и отмарят депутатите ни! Смятам, че идеята да се пренесе протестът на морето при евентуална и много вероятна месечна почивка на Парламента ще срещне подкрепата на много от протестиращите; вече да се протестира по улиците на София е непосилно в тия горещини, но да се протестира на морето си е съвсем в реда на нещата. Казвам това сериозно, без ирония, дано не прозвучи така. Просто се чудя как може да се отговори на депутатската наглост да излязат депутатите в почивка и то тъкмо в момент, в който им се иска оставката от недоволните граждани. Е, мисля изнамерих някакво подходящо и ефикасно средство за противодействие. Имам чувството, че, ужасени от толкова неприятната възможност да не могат това лято да се възползват от удобствата на държавните и царски морски резиденции, депутатите, току-виж, склонят да подадат оставката си – което именно и ще доведе до постигане на целта на протеста: незабавни избори. Та защо не опитаме така? Защо още сега да не заплашим депутатите с толкова коварния си план?!

Цветелина Бориславова" и какво ли още не. Всеки, който е чел за Мечо Пух, се смята за по-умен от него, всеки дипломиран неудачник се смята за по-учен от него. Политическите надзиратели го мразят, политическите хаймани му завиждат, всички празноглавци и пустословци вярват, че на неговото място биха били е – ехееей! На 21 февруари 2013 г. Борисов падна от власт. И – странно! – дори и паднал, той се оказа по-високо от всички ни! За да го видим, трябва да вдигнем глави! Та значи това написал таз сутрин поетът Чонов в прилив на сутрешно любовно вдъхновение; на което моя милост, Ангел Грънчаров, не пропусна да се провикне ето как: Стихче напиши за вожда, поете, стихче чакаме, няма да се отървеш с общи неримувани думички! Стихове за Боко чакаме! :-) ДОБРЕ ПИЙНАЛИ И ДОБРЕ ЗАМЕЗИЛИ С КЕБАПЧЕТА ПАРТИЙНИ ДРУГАРЧЕТА – НА ВРЪХ БУЗЛУДЖА...

28 юли 2013, неделя

БОЙКО СТЪРЧАЛ КАТО ГРАМАДЕН ИСПОЛИН НАД ГЛАВИТЕ НИ, КАТ ТИТАН, КАТ СЪЩИ КРАЛИ МАРКО!

Ако депутатите в Парламента (на депутатите протестиращите също искат оставката, както и на правителството, искането за незабавни избори означава точно това!) като връх на наглостта си гласуват почивка от цял един месец, която да прекарат по черноморските ни резиденции и курорти, то в такъв случай съвсем няма да е лоша идеята протестиращите също да изнесат протеста си на морето, т.е. да бъдат окупирани от протестиращи тъкмо резиденциите, в които се гласят да отмарят морни телеса наште наглеци-депутати. Аз лично съм съгласен да отида да протестирам на морето, в палатка, в близост до някоя държавна резиденция за депутати, пък понеже плажовете са общонационална собственост, нищо не пречи да се протестира директно на плажовете на съответните резиденции; демек, за да се попречи на депутатите да отмарят на резидентските плажове, там в порядъка на окупационна стачка ще протестират именно недоволните граждани. На депутатската наглост би следвало, за да има адекватност, да се отговори

Ама тия двамата верно ли са пияндета? Шефът на парламента си падал по смученето на алкохол, това чувам и чета отвсякъде, така ли е? ЕДНА МИСЪЛ НА ШОПЕНХАУЕР, КОЯТО Е ДОБРЕ ДА СЕ ЗНАЕ... Разликата между обикновения битов човек и философа е в това, че там, където обикновеният човек вижда неразбиТодор Чонов, поет от село Рогош, Пловдивско, събуждайки се тази сутрин, рано-рано е написал ето тия вълнуващи думи, заради които за малко щях да се разплача от умиление: Феноменът Бойко Борисов! Наричан "Бате Бойко", "Бойко", "Боко", "Пожарникаря", "Каратиста", "Тиквата", "Бодигарда на Живков", "Мъжът на банкерката

раем калейдоскоп от множество несвързани помежду си неща, философът вижда връзките, свързващи различните неща, може да схване общото – и затова може да стигне до обобщаващи различните неща обяснения. Артур Шопенхауер

10 запазен областен управител (предложен от ДПС), работил в бившата ВИС, Орешарски отговори с въпрос: "Какво беше това СИК и ВИС?" Наздраве! — с кукла на конци.

което именно показва, че нещо много им куца в морално отношение. А моралният аспект е най-тясно свързан с философското отношение... тъй че препоръката ти е твърде неиздържана във всеки един смисъл...

Написано в групата Лумпените на България

Петя Димитрова: С голямо удоволствие и респект допрочитам "Картини от три Българии"...

ЗА ОРГАНИЧНАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ЧЕНГЕСАРСТВАНЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ПИСАТЕЛСКИЯ ТАЛАНТ У ДОАЙЕНИТЕ НА ЧЕНГЕСАРСКАТА "ЖУРНАЛИСТИКА" У НАС 27 юли 2013, събота

Тодор Чонов: Петко Бочаров "гербовак" ли е? Мисля, че той няма нужда от присламчване към една или друга политическа партия. Той си е Петко Бочаров.

Evelina Andrianova: Да той си е Петко Бочаров, но винаги заема грешната страна. Така беше с подкрепата му на Желю Желев под давление на Доган. Мариян Иванов: Той вече не е мъдър, а изкуфял; да твърдиш че "Бойко" се бори с октоподи е меко казано глупаво.

НИКОГА ВЕЧЕ КОМУНИЗЪМ!

Снимка: Константин Павлов-Комитата

Пловдивският поет Тодор Чонов, който напоследък не прави друго, освен да хвали Бойко Борисов и гербоващината в интернет, е написал следните думи, по които ми се наложи да реагирам; та П.Бочаров, вече на 95 години (!), бил казал следното: "Петко Бочаров: Бойко води битка с октопод, не позволява да се краде, зачука им го", а пък Чонов му се възхищава и го хвали: и Боко хвали, и Бочаров, хваляча на Боко, също хвали; ето какво написа Чонов и как после се разви дискусията ни във Фейсбук:

Е ТЕ ТОВА НЕЩО НИ УПРАВЛЯВА! Тодор Чонов каза: Мъдро говори доайенът на журналистите, мъдро! Тази мъдрост не само не е присъща на младите, те не се и интересуват от нея. Те искат да им извадят едното око, за да разберат, че е трябвало да гледат двете. Такива сме всички ние – младите! Ангел Грънчаров: Е, той е и доайен на ченгетата де, ама да не придиряме чак толкоз... Тодор Чонов: Ангеле, не изпадай в дребнавост, гледай малко по-широко, помащабно, по-философски.

Evelina Andrianova: Петко Бочаров е доказателство, че може да си добър в професията си, но когато душата ти е черна нищо добро не може да роди. Това нещо ни управлява: На въпрос на журналисти защо беше отстранен зам.-министър (предложен от БСП), работил в бившата СИК, а беше

Ангел Грънчаров: Чонов, няма нищо "широко" или пък "философско" (!) в малодушното и снизходително отношение на гербоваците към ченгетата и ченгесарщината,

Тодор Чонов: Оставете тези празни приказки, човекът разбира нещата по-добре от нас и ги казва, той не служи на никого, освен на страната си, и няма никаква причина да се върти езика. Има огромна житейска база, възможност да съпоставя неща, за които ние няма как да подозираме, че са съществували или че съществуват. Ангел Грънчаров: Да, неговата "огромна житейска база" е ченгесарстването - от 1946 г. е ченге в ДС! Никое ченге не може да се похвали с такава "огромна житейска база"; затуй си напълно прав, драги г-н Чонов, "огромната житейска база" на агент Бочаров наистина е огромна. Такива като Кеворкян и Бочаров (и Дмитрий Иванов) са много добри и като писатели: тоя стаж като писачи на доноси в ДС се е отразил положително върху изявяването на таланта им! :-) Години наред всекидневно да пишеш доноси – това няма как да не се отрази благотворно на писателския ти талант. :-) Затова са такива сладкодумци изброените трима видни доайени на ченгесарството у нас – и на ченгесарската "журналистика" де, щото тия неща са неотделими... БСП Е МАЙКА НА РАЗРУХАТА – И БАЩА НА РАЗСИПИЯТА

11

ЗАЩО НЕ УЧИМ БЪЛГАРСКИТЕ ДЕЦА КАК ДА БЪДАТ САМОСТОЯТЕЛНИ, АКТИВНИ, ПРЕДПРИЕМЧИВИ И БОГАТИ?

Ето още един отзив по предизвикалата доста полемики публикация Когато някъде с някого постъпват нечовешки, в негово лице поругават самата човечност..., в която се разказва за това как бе уволнен от работа колегата от ПГЕЕПловдив Калин Христов: Явно тази Анастасова безчинства и грешките й се роят. Избрала е момента никой да не се пречка – учениците са във ваканция, колегите – в отпуска. Сега е време да се освободи от всички прозрели що за човек е тя самата. Така постъпва и Соня Киркова от Хуманитарната гимназия (позната повече като гимназия "Харлем шейк"). Ако кадърният и мислещ учител не се съгласи с предлаганите от нея дребни екстри, т.е. не може да бъде купен с предлаганото от нея унизително, ала спокойно съществуване и продължава да я напада на всеослушание на съвети и да върви пряко волята й, намира начин да го изхвърли. Колко персонал и учители си заминаха от там обидени, разплакани и повече не стъпиха в това училище! Да се надяваме на инспекторат и МОН е безсмислено, на адвокат – може би да, тъй като му се плаща. Така вървят нещата в страната ни... То и образованието ни отговаря на изискванията на миналия и на по-миналия век. Сега образованието ни само подготвя наемни работници, плащащи данъци, чрез които държавата ги краде много, ама много. Докато станат безпомощни болни пенсионери, ако фондът не изчезне някъде... Не да работиш на някого, а да имаш фирма, също така знания по счето-

водство и умения за движене на пари трябва да учат в училището. Произвеждаме, умни, образовани, но бедни и нещастни хора. За какво им е изобщо всичко, или почти всичко, което учат в училище?! Разбира се че са прави учениците, когато казват, че излизат неподготвени за живота. Едно добро училище би подготвило децата да пристигат при тях и в държавата потоци пари. И да се пенсионират и осигурят с пасивни акции на 30 години, а не когато се амортизират на 60-70. Това в света го има, там има ред и изобилие от блага. Защо не учим българските деца как да бъдат самостоятелни, активни, предприемчиви и богати? За 1000 лева ли съжалявате, колега по информатика? Заслужавате много, много повече! Написа: Мария Василева ЗАБЕЛЕЖКА: Апропо, сега се сещам, че колегата Христов беше комай единственият, който когато се разрази "скандалът" около предложението ми за преименуване на гимназията от "ТЕТ-Ленин" на ПГЕЕ "Стив Джобс", не само че подкрепи инициативата ми, но дори има дързостта да се изкаже на учителски съвет в този смисъл: "Не разбирам какво толкова е направил колегата Грънчаров, той просто предлага, защо да не обсъдим предложението му?!" Е, от този момент, когато се получи първият ми сблъсък с новата директорка, моя милост беше подложена на нечуван административен тормоз: проверки, жалби, писмени обяснения, дисциплинарни наказания, какво ли не още, и така цели две години! Е, не можа да ме уволни, но поне направи нужното за да бъде разбито здравето ми. Вече съм пенсионер по инвалидност, но още работя. Едва се разминах със смъртта при направена ми преди няколко месеца животоспасяваща операция. Помощник-директорка ме съди за "обидни мисли" в моя философска книга и пр. Мен директорката не ме е (все още) уволнила, но ето, с един замах уволни колегата Христов. Дали няма това някаква връзка с така свободолюбивото му изказване на оня учителски съвет по повод на създаването на гимназия "Стив Джобс"? Защо пък да няма такава връзка?! Някои хора явно са доста паметливи – и не прощават никакви волности...

ТЪПОТИЯ – ИЛИ НЕОБЯСНИМ ПРИЛИВ НА ОТКРОВЕНОСТ?!

27 юли 2013, събота НИЗКА И ИЗВРАТЕНА КОМУНОИДНА ПСИХОЛОГИЯ ОТ ТИПА "МИШО ШАМАРА" Само у нас може да се случи и появи такова нещо: протест срещу протеста! Или контрапротест, на който едни граждани протестират срещу това, че други граждани протестират против правителството! Обикновено гражданите единно отстояват своите граждански интереси. Протест на граждани в подкрепа на правителството и против гражданските протести против правителството е феномен, свидетелстващ за крайно низка национална психология у една част у българите. Да се протестира срещу протестирането, простете, е не само низко, но и

12 Препрочитам си нощес бележките, що съм си водил последния месец и се натъквам на две изрезки от вестници: Най-пресният доктор по богословие у нашенско защитил следната дисертация, която академичният състав аплодирал бурно: "Човек и общество в старозаветното откровение" (цели 333 страници). Малий, каква тема само! Учена работа, коджакафалийска! Ама аз се запитах: о имало ли е ибрици в онуй отколешно общество и ако е имало такива обществени съдинки, какво е било тогавашното им предназначение? Един друг, но отколешен доктор, ама историк, също се изцепва: "Какви олигарси у нас? То има ли икономика, която да е тяхна естествена среда?" Брях, мамка му, а аз се върнах пак в ония стародавни времена, па си припомних един древногръцки философ, дето пише, че: "... гражданите изхвърлиха в морето своите олигарси и те се издавиха..." Градът е някогашната Аполония, май че днешният вампирски град на същото място е родното място на наший историк.

твърде тъпо. И извратено. Свидетелства за низка и извратена комуноидна психология от типа "Мишо Шамара", който вече стана идол на червените бабички, а пък Орешарски, от благодарност за подкрепата, нищо чудно и за орден "Стара Планина" да го предложи. И да беше Гоце президент веднага би му дал тоя орден.

ДЕПУТАТ Е... Сутрин се будя с корана, след туй се чувам по джиесема с бея от сарая, и... чабук в конака, депеши да изпълнявам. След туйнака и Аз съм человек, па и божи при това, та затова по лични дела търча до икиндия.

Апропо, Шамарът не е ли вече носител на орден "Стара Планина", връчен му от Гоце? Тогава, по гоцево време, и Сульо, и Пульо, и стрина им Гюргя получиха такива ордени, Гоце ги раздаваше сякаш са лимонадени капачки... А бе, къде е тази шушумига Гоце, пръв приятел и пръв слуга на олигарсите, що мълчи като... И АЗ СЪМ УЧИТЕЛ ПО ЕТИКА И ПРАВО, И АЗ ИСКАМ ОСТАВКА ВЕДНАГА!

ЗА ОЛИГАРСИТЕ, ЗА ТЕХНИТЕ ИБРИЦИ С ДОКТОРСКИ ТИТЛИ ПО БОГОСЛОВИЕ И ЗА СЛАВНИЯ ГРАД НА ВАМПИРИТЕ

Вечер – хекимин богослов се моля Богу, живот и здраве да е, та мандат-два да си покрада, а след туй, кожата да отърва. И тогава - бей гиби. Кой като мен!

25.07.2013 год. гр. Русе Написа: Атанас Ганчев КОМУНИСТЪТ Е ГОТОВ НА ВСЯКАКВИ ПОДВИЗИ КОГАТО НА ХОРИЗОНТА ЗАБЛЕЩЯТ КРАСИВО СДИПЛЕНИТЕ В МНОГО ПАЧКИ БАНКНОТКИ!

СНИМКИ ОТ БУНТОВНА СОФИЯ – ПЕТЪК, 26 ЮЛИЙ 2013 Г.

26 юли 2013, петък Снимките, поместени по-долу, са направени от блогъра Константин Павлов-Комитата, от който са и повечето снимки от протестите, които можете да видите в това издание на вестника…

ЛИЧНИ ЗАБЕЖКИ-ЗАБЕЛЕЖКИ

Тоз ибрикчия Цонев (от ДПС, не му помня първото име, пък и не ща изобщо да го зная!) дали не си е правил пластична операция на устата, та така сладострастнически се облизва пред телевизионните камери?! След всяка лъжа, която изтърси, се облизва мазно-мазно. Много гнусно бе! Прекалено много гнусно е това!

13 Или може би с туй облизване иска да покаже, че вече е много учен, понеже нали си купи диплома на доктор по... теология, да ме прощава Господ, че употребих по този повод тази дума! Та по телевизора хванах лъжата на Цонев, че, видите ли, ДПС ни било вкарало в НАТО и в ЕС, представяте ли си?! Тия политически ченгета и проститутки да не са съвсем обезумели, та така лъжат? Обнаглели са до крайна степен.

"Там се казва, че когато една група хора протестира и запречва магистралата, какъвто е бил казусът тогава, това нарушава свободата на движение на хора, стоки и услуги – които, както знаем, са "светая светих" в принципите на Европейския съюз. От друга страна обаче, това е израз на правото им да бъдат чути, на правото на свободно изказване на мнение. Тоест имаме две свободи, които се бият една с друга, но съдът отсъжда в полза на правото на изказване на мнение, защото то е по-голямото благо в случая и трябва да бъде защитено", обяснява той. На финала добавя: "Чудя се как ли би постъпил нашият съд, ако разглежда въпроса сериозно... Нещата сега наистина опират до това кое е по-голямото благо."

ките на Сидеров, оказва се, че няма елементарна политическа предпазливост, елементарен здрав разум в действията на БСП и ДПС. Сякаш не им пука и твърдо са решили да направят политическо самоубийство. Впрочем за това точно им желая успех." "Има едни хора, които започват да разбират, че трябва да им пука, и предприемат действия, за да го покажат. Протестът е заради това, че в България нещата не се случват така, както трябва да се случват в една правова и демократична държава. Той си има отделни проявления и поводи, които са достатъчно сериозни."

ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЕДИН ПРОТЕСТИРАЩ

ЗА ВЛАСТЧИЦАТА Е СПОСОБЕН НА ВСЯКАКВИ НОМЕРЦА...

Явно става въпрос за твърде много пари (от европейските фондове, които те искат да усвоят!), щом така здраво се държат за властта. Да, единствената причина така фанатично да се държат за властта може да е само тази: парицата! Няма друг, по-силен мотив, който да накара комунисти и ибрикчии на комунисти да се държат за властта от този: парите! Комунист-материалист за пари е готов в ада да слезе, готов е майка си да убие, на всякакви подвизи е готов комунистът когато на хоризонта заблещят така красиво сдиплените в много пачки банкнотки! КАЗУС: КОЕ Е ПО-ГОЛЯМОТО БЛАГО?

Из Да хвърляш домати не е като да хвърляш гранати, или възгледите на един протестиращ Покрай работата си Радомир неотдавна е попаднал на решение на Съда на ЕС от 2003 г., което е съвсем актуално за ситуация у нас.

Из: Да хвърляш домати не е като да хвърляш гранати, или възгледите на един протестиращ Радомир Мирчев е един от замерящите с домати и впоследствие задържани за провинението си. Той е и от хората, които смятат, че протестът няма как да постигне целите си, ако остане кротък. "Значи биха могли да ни осъдят, ако се докажеше, че сме мятали домати. Не спирам да се чудя защо – защото протестираме ли, защото сме си хвърлили боклука на неправилно място ли или защото замеряме парламента в качеството му на публична институция... Нямам нищо против сградата на парламента, тя е много красива и старинна. Имам против хората вътре, които са политическо представителство, което не иска да се вслуша в народната воля. Мисля, че право на народа е да изказва мнението си по различни и разумни начини. Да хвърляш домати все пак не е като да хвърляш гранати." "Правителство успешно усвои всички лоши практики, което предишното наложи като стил на работа, особено наглостта, но е пропуснало да взема добрите, доколкото изобщо ги имаше. Просто само лошото се унаследява от нашите политици." "Преди все някаква срама имаше в политическите процеси, някои неща се вършеха по-завоалирано. Сега всичко е доста по-гнусно. Като че ли са решили, че няма за какво да се крият, което е много странно. Дори да оставим настрана изцеп-

Тоя... индивид щял да стои на власт докато Станишев каже – по собствените му думи! Щял да подаде оставка "когато Станишев каже" – така сам заяви пред камерите без капчица смущение! Той самият мнение, той самият позиция по този въпрос няма ли?! Явно не: аз лично подобен курвински (с извинение за думата!) манталитет у политик не бях срещал: ако изключим слугуването срещу пари от Сидеров на руснаците. Ето още един щрих, който показва, че Орешарски-Олигарски няма моралното право да държи върховната власт в страната и трябва да си иде най-вече по морални причини! ПРОГРЕСЪТ НЕ Е ДРУГО ОСВЕН ПОУКА ОТ ЖИВОТА 26 юли 2013, петък

14 Подготви: Капка Вачева 25 JULY 2013 #ДАНСWITHME DAY 42, SOFIA, BULGARIA 25 юли 2013, четвъртък

Фото: Константин Павлов-Комитата

Често се слушат такива позиви към законодателите: – Дайте ни добри закони, та да зацари ред в страната и да заживeйме нормален живот! Науката счита подобни пожелания за безумни и вредоносни – не защото тя не вярва в добър закон, а защото добър закон трябва да дохожда като последица на развой, а никак не като предшествие на развой. Иначе казано, според науката променение на законите не докарва обнова на духовете, а наопаки, обнова на духовете докарва променение на законите. Едва ли има по-груба научна ерес от твърдението, че благодарение на един закон човешкото същество ще престане да бъде такова, каквото е – за да стане такова, каквото сме възмечтали да го направим. Обществените закони биват отсвет от законите на живота; каквото ни учи опитността за условията на щастлив развой у човешкото същество – ние го поставяме в общите си уреждания. И най-важната поука, която ни дава историята на миналото, е, че нов ред и подновен дух са работи неразделни, че те са едно и също нещо, че въобще човешките действия не могат да бъдат друго нещо освен конкретизирано духосложение. Иначе казано, истинският обществен прогрес е въпрос за превъзпитание; пътят на прогреса е път, който отива от нов човешки тип към нов тип на общество, от пресъздаване вътрешно към пресъздаване външно. Тази истина е формулирана у много историци и по следния начин: Прогресът не е друго освен поука от живота, добивана постепенно и постепенно превръщана в реформи. Стоян Михайловски

Говори Москва! Говори Москва! Тук е Кремъл. Другарю Серьожка Дмитрич, дръж се, скъпичък! Изпращаме наше диверсантско подкрепление. Чакай ги при демонстрацията пред НДК! През това време вземи парите от Европа. Отново! Вземай парите и не чакай повече указания! И да платиш на нашите хора. Разбра ли? Изпълнявай! (По идея на Ani Valova) ПОЯСНЕНИЕ: "Прекрасната лява идея" – чух една червена другарка на преклонна възраст с прекрасно чене да се изразява така по телевизията! – в резюме се свежда до следното: да крадем колкото се може повече пари от държавата, сиреч, от другите хора, т.е. да крадем пари, на които нямаме никакво право, другояче казано, да паразитираме за сметка на обществото, да правим така, че да бъдем носени на гърба на оставалата, некомунистическата част от нацията. И след това да лъжем, че това, което правим, е израз на "висша социална справедливост". Разбира се, че е "прекрасно" това за тия, които нямат скрупули да си го позволят. Некомунистът обаче презира подобно паразитиране на гърба на държавата и на обществото – десният човек не желае никой нищо да му дава наготово, той иска да бъде свободен, сиреч, иска да бъде господар на живота си... НЯКОЛКО УБИЙСТВЕНИ ЗА КОМУНИЗМА МИСЛИ НА УИНСТЪН ЧЪРЧИЛ

Снимка: Rumen Draganov ГОВОРИТ МОСКВА: КРЕМЛЬ ДАЕТ УКАЗАНИЯ ДОРОГИХ БОЛГАРСКИХ ТОВАРИШЧЕЙ Говорит Москва! Говорит Москва! Здесь Кремль! Таваришч Серьожка Дмитрич, держись, дорогой! Посылаем наше диверсантское подкрепление. Жди их на демонстрацию перед НДК. В это время возьми европейские деньги! Снова их бери и не жди указаний! Взять деньги с ЕС и заплатить на наши люди! Понял? Выполняй! Превод за тия, дето не владеят руски:

Десет афоризма на Уинстън Чърчил за комунизма 1. “Христофор Колумб е бил първият комунист – той не е знаел къде отива, не е знаел къде е бил… и е направил всичко това за сметка на данъкоплатците.”

2. “Ленин беше изпратен в Русия от германците по същия начин, по който можеш да изпратиш стъкленица с култура от тиф или холера, за да бъде изсипана във водохранилището на голям град и това проработи с удивителна точност.” (из реч, произнесена в Камарата на общините, 5 ноември 1919 г.)

3. “Ето една държава, чиито поданици са толкова щастливи, че се налага да им забраняват да напускат границите й под страх от най-сурови наказания; чиито дипломати и агенти, когато отиват на чуждестранни мисии, често трябва да оставят съпругите и децата си у дома, за да се осигури евентуалното им завръщане.” (Чърчил за Русия, 1919 г.)

4. ”В Русия един човек бива наречен реакционер, ако не е съгласен собствеността му да бъде открадната и жена му и децата му убити.” (1919 г.)

15 5. “Никой като мен не ненавижда болшевизма и революционното насилие, което го предхожда … Но омразата ми към болшевизма и болшевиките не се дължи на глупавата им икономическа система или нелепата им доктрина за невъзможно равенство. Тя идва от кървавия и опустошителен тероризъм, който практикуват във всяка страна, която са опустошили, и единствено чрез който тяхното престъпно управление може да бъде поддържано … Режимите, които са взели властта с насилие и узурпация, често прибягват до тероризъм в отчаяните си усилия да задържат онова, което са откраднали.” (Реч в Камарата на общините, 08.07.1920 г.)

6. “Че печалбата е порок е идея на комунистите, а аз смятам, че истинският порок е да трупаш загуби.”

7. “Комунистът е като крокодил – когато си отвори устата, не можеш да кажеш дали се усмихва или се кани да те изяде.”

8. “Присъщият порок на капитализма е неравното разпределяне на благата; присъщата добродетел на комунизма е равното поделяне на нищетата.”

9. “Комунизмът е като сън. Рано или късно се събуждаш и се връщаш към реалността.”

10. “Комунизмът е философия на провала, вяра в невежеството, евангелие на завистта.” МОИТЕ ДЕЛНИЦИ-ПРАЗНИЦИ В ДОЛНА БАНЯ На село съм. В Долна баня съм, тя е градче де, но от селски тип – и това й е най-хубавото! Чистота, природа, въздух, вода – всякаква, минерална, за къпане, за пиене, всякаква! – много слънце, светлина, блясък, всичко блещи от свежест и природна девственост! Тук няма заводи, тук всичко е само природа – за жалост, и хората са доста природни, но да не подхващам тази

тема. То не е лошо човек да е природен, щото културността в някакъв смисъл е извратеност, тъй че съвсем не обиждам своите съграждани-съселяни. Та тук, в Долна баня, сиреч, в рая, си живуркам тия буреносни дни, в които в София революцията кипи...

Е, не съм в София на протеста, ходих веднъж, но само веднъж, и причината е тази, че не съм добре със здравето: възстановявам се още от операция. Не съм с протестиращите тялом, но съм с тях духом – всеки ден, всяка вечер, всяка нощ! Ето, и тази сутрин, вместо да си гледам интереса и да си пиша философските текстове, първо в блога отразявам протеста – това показва, че мислите ми са с протестиращите, с тяхната борба и кауза. Вбесяват ме комунистите, дето увъртат като хиени и повтарят в несвяст: сега избори не може да се провеждат, оставката е безсмислена, избори може да направим, ама догодина, егати въжеиграчите, егати наглеците, егати мерзавците, за шибаната властчица са способни на какви ли не салтоморталета! Идиоти! Нямам думи да изразя отвращението си към тази червена напаст! Ох, майната им, те ще си отидат в един прекрасен ден, това е без съмнение. Те са зараза, те са болест на българския обществен организъм – и оздравяването на обществото ни минава пред отстраняването на тази зараза, чрез превъзмогването на болестта. Те са патологични лъжци! Една дума неизвратена и нелъжлива комунистите – и техните мутанти – не могат да кажат. Щом някой почне да побеждава коменизма и комуноидността в себе си, той почва да се превръща в човек, почва да се очовечава. Комунизмът е болест и морална деградация. Най-пошъл материализъм е комунизмът – само мисли за власт, благинки, пари, облаги, ползи, интереси, за нищо чисто не може да мисли комунистът. Пълна опороченост на съзнанието е комунизмът. Толкоз. Това се прости неща, които обаче не се съзнават все още. Затова и ги пиша. Казвам ги с пределна откритост и честност. Точно както ги мисля ги казвам. Не мога да лъжа. Патологичен любител на истината съм... Седейки си тук, в Долна баня, и наслаждавайки се на природните красоти – всичко в Долна баня е красиво, възхитително великолепно! – аз се старая и да не изоставям работите си, именно писане,

четене, подготовката на списанието, имам предвид сп. ИДЕИ. Вчера получих хубава новина от Киев, от нашите партньори, украински философи, с които започнахме да издаваме международно многоезично приложение на сп. ИДЕИ: съобщиха ми, че е готов плаката-обява за международна научна конференция, посветена на годишнина от рождението на Сьорен Киркегор – сред организационния комитет фигурира и моя милост, и Центъра за развитие на личността HUMANUS, а пък списание ИДЕИ идеи е посочено сред печатните издания, които са оторозирани да публикуват материалите на конференцията. Тия дни ще публикувам тази обява за конференцията и в блога, тя ще излезе и в новия брой на ИДЕИ, който ще излезе от печат до средата на август. Ето по тия въпроси работя найусилено, за жалост, много ми е малко времето за истински същественото, именно работата по моите си философски текстове. По много причини нямам потребното за това спокойствие, виждате, че съм принуден да се занимавам с много други неща, а пък това, което ми е най-присърце, да го отлагам и отлагам за едно по-добро, поспокойно бъдеще. То това бъдеще едва ли ще дойде де, така че проблемът си е в мен самия, това го разбирам превъзходно. Много дини съм се захванал да нося под една мишница – е, там е причината. Пръснал съм се в много области: научна, писателска, преподавателска, издателска, "блогърска", да, аз ръководя цяла една "медийна империя", включваща какво ли не, вестник, списание, "телевизия", всичко, каквото се сетите. И се вижда, че изнемогвам, много работа лежи на плещите ми. От някои неща трябва да се откажа, нещичко трябва да пожертвам. Или, ако не го сторя, себе си да пожертвам, грохвайки съвсем. Здравословно грохвайки. Ето, пропуснах да кажа, че имам и друг един дерт: съдебните процеси, в които съм и обвиняем, и подсъдим, два са тия съдебни процеса, заради които не ме оставят на мира дори и сега, в дълбокото лято. Аз съм в Долна баня да си почина малко, а от Пловдив получавам съобщение, че ме търсят пак съдебните пристави – които си счупиха краката да ме канят на делата в съда. Съди ме една образователна шефка за "крайно обидни и неправилни мисли", които тя била открила в моя философска книга, именно книгата НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие "Есета за освобождаващото образование"), тя продължава да си иска своето парично обезщетение, и настоява съдът да й го даде, то, по нейните думи, не й трябвало на самата нея, тя щяла да даде получените от мен пари на... бедните! Да, иска да вземе пари от мен, "богатия" – и болния! – за да даде на... бедните! Нямам думи да квалифицирам този морал... но както и да е. Всеки сам си мъкне морала – и от него си и страда...

16 оттам да къса звук, различен от преди?

А другият съдебен процес заведох аз самият, съдя своята работодателка, директорката на ПГЕЕ-Пловдив, която ми наложи едно крайно несправедливо дисциплинарно наказание, е, аз настоявам съдът да го отмени. Това дело вече върви, даден му беше ход, после писах писмени обяснения до съда, сега да видим докъде ще се стигне. Приставът ме търсел, аз не мога сега, бидейки в болнични, да стоя постоянно на разпореждане на съда, наложи се да почина малко, ще ми се наложи да се връщам в Пловдив, което и показва, че и почивката ми беше съсипана: сиреч, терорът продължава. Ни миг спокойствие това лято не ми дадоха толкова старателните администраторки, които, както сами се хвалят, са безпощадни – и никому не прощават. Щом не им рипа по свирката, ще го тормозят докато рухне. Това му казват "модерна мениджърска стратегия". Да, супермодерна е тази мениджърска стратегия. Само дето има един дефект: прилича, наподобява на най-обикновения сталинизъм. Както и да е... Още много имам да пиша в дневничето си, ала ми се налага да спирам. Слушам, че по телевизора почнаха дебати в Парламента. Край, развалиха ми деня. Ще трябва да послушам какво си приказват наште "лидери". Дмитрич сега се упражнява в краснословие, тоя подъл мишок. Егати лъжливия мушморок! Спирам писането. Отивам да псувам пред телевизора. И аз съм гражданин и протестирам както правят повечето българи: псуват пред телевизора. И това е протест. Специфичен, но все пак...

Заспим ли, сън един почивката ни трови; отворим ли очи – и сграбчва ни тъга; ний бягаме, пълзим, за плач и смях готови, ту скръбни, ту скръбта сразили на шега!

Но все едно – тъжиш, ликуваш и обичаш, а чезнат и плача, и радостта, и обичта! И утре никой път на днес не ще приличаш, че нищо тук не трай освен Нетрайността!... Предложи за публикация: Izabel Pavlova ГРУБАТА СИЛА НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ – СРЕЩУ МОРАЛНОТО ПРЕВЪЗХОДСТВО НА ПРОТЕСТИРАЩИТЕ 24 юли 2013, сряда

БЪЛГАРСКИЯТ КОМУНИЗЪМ ПАК СИ ПОКАЗА ЗЪБКИТЕ...

Силата срещу правото – и срещу истината... ... НИЩО ТУК НЕ ТРАЙ ОСВЕН НЕТРАЙНОСТТА

НЕТРАЙНОСТТА Пърси Биш Шели Източник на изображението 41-ЯТ ДЕН НА МАСОВИТЕ ПРОТЕСТИ СРЕЩУ КОМУНИСТИЧЕСКАТА МАФИЯ

Не сме ли облак ний, среднощ закрил луната? Блести и тръпне той във своя късен бяг! Но не минава миг и кратката позлата изчезва и нощта обвива го във мрак!

Снимки: Константин Павлов-Комитата Не сме ли арфа ний, забравена в полета, та вятърът по нас напеви да реди, и всеки дъх, едва достигнал до сърцето,

Снимките са на Петър Величков ОБЩАТА ФИЛОСОФИЯ НА ПОШЛИЯ И СЪЛЗЛИВ ГЕРБОВАКО-КОМУНИСТИЧЕС-

17 КИ ТЕАТЪР, КОЙТО СЕ РАЗИГРАВА ПРЕД ОЧИТЕ НИ

КОГА ЛИ ЩЕ РАЗБЕРАТ ТАЗИ ПРОСТИЧКА ИСТИНА НАШИТЕ МИНИСТРИ И МИНИСТЕРСКИ ЧИНОВНИЦИ В СФЕРАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО?

Жалко за младите хора! По този начин губят един много добър учител и като специалист, и като личност. Не знам защо ми идва на ум баснята на Стоян Михайловски: Бухал и светулка

Пълно е с объркани хора наоколо, пълно е с хора, в чието съзнание цари пълен хаос; това, вярвам, сте го забелязали все някак; ето какво отговорих на една твърде объркана дама, името й е Мая Бабанска, която написа следната нелепица, претендираща за остроумие: "С феновете на ГЕРБ ме сближава само антипатията към комунистите, както с бесепарите ме сближава само омразата към ГЕРБ. Малко е сложно и при мен..."; та отвърнах на тази не знаеща какво мисли дама следното с оглед да й помогна да си подреди малко мислите: Гербоваците лъжат, че мразят комунистите, преструват се – и това очебийно им личи! Ако това не сте разбрали, значи нищо не сте разбрали от игричките им; комунистите също не мразят гербоваците, а изпълняват партийна директива да се преструват, че ги мразят; за комунистите гербоваците са "копелета", негодници, ама наши копелета и негодници, т.е. те са такива копелета и негодници, с които заедно играем в един и същ общ театър. И то играем най-главните роли и при това трябва да се стараем да ги играем убедително, та белким излъжем публиката. Гербоваци и комунисти са двете доверени политически крила на все една и съща ченгесарско-милиционерска мафия и олигархия, която тероризира страна и нацията ни от години. Който това не разбира, той не разбира нищо от същината на българската политика в последните 12-13 години вече. Та значи гербоваците са "нашите", сиреч, "добрите" копелета, за разлика от "истински лошите", именно сините, костовистите и прочие, които са и истинските ни врагове: такава е общата философия на мелодраматичния, пошлия и сълзлив гербовако-комунистически театър, който се разиграва пред очите ни в последните години... Тия неща са твърде прости, но ето, че има хора, които още не са ги осъзнали, та затова ги пиша...

Ако учениците не желаят да правят това, което учителят иска от тях, то всички усилия на този учител са предварително обречени и той нищо няма да постигне. Въпросът значи е този: как и децата да почнат да искат да правят това, което учителят иска от тях? Пътят към решаването на тази загадка – и към постигането, реализацията на главната цел на образованието – е един: свободата и на учители, и на ученици, синхронизирането на усилията, намеренията и желанията им в един напълно спонтанен процес, пълен с импровизация, иновации и творчество; друг път за постигането на тази най-висша цел няма... Кога ли ще разберат тази простичка истина нашите министри и министерски чиновници в сферата на образованието? ЗАДАЧА ЗА ЛИТЕРАТУРЕН АНАЛИЗ, ЗАДЕНА НА ДИРЕКТОРКАТА НА ЕДНА ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ

Публикацията от вчера под заглавие Когато някъде с някого постъпват нечовешки, в негово лице поругават самата човечност..., в която се разказва за бруталното и унизително уволнение от директорката на ПГЕЕ-Пловдив на колегата Калин Христов предизвика много отзиви в социалните мрежи и в блога. Ето един отзив, който особено впечатлява, написан е от дългогодишен преподавател в гимназията, един от нейните почетни доайени инж. Парпулов:

Измежду полските треви Блестеше, в нощните тъми, Една светулка лъчезарна... (С това си качество, уви! и тя е тъй злощастна Кат другите светители на нашата земица!) Внезапно, бухалът, врагът на всички светлини, Най-грозната, най-злостната и най-коварна птица, Подгони светлата мушица И най-подир я улови...

– Какво ти сторих? – Ти ми пречиш! Умри! – Че как ти преча? – Светиш! Г-жа директорката е със специалност "Български език и литература". Как стана директор на Професионална гимназия е пълна загадка. В случая обаче тя може да направи изключително професионален анализ на това литературно произведение. Гражданинът инж. Парпулов ПОЛИЦИЯТА БИ ДЕМОНСТРАНТИ ЗА ДА ИЗВЕДЕ ДЕПУТАТИ И МИНИСТРИ, НА КОИТО ИМ СЕ СПИ СЛЕД МОРНИЯ ТРУДОВ ДЕН

Управляващи, които бият избирателите с палки, само и само да останат при благинките на властта, нямат моралното право да управляват – и трябва да се махат незабавно! Източник на изображението Из НОЩТА НА УЖАСИТЕ! Жандармерията извади палки и започна да бие хората, забележете, за да превози хрантутниците на народа – българските депутати да се приберат в депутатските си апартаменти. В специално приготвен автобус бяха качени народни предста-

18 вители. Автобусът подпали, кола на жандармерията го предвождаше. Започнаха да бият хората, които замерят автобуса с яйца, камъни и шишета.

Стъклото на шофьора на автобуса бе счупено с камък, хвърлен от демонстрант. Строшен е и прозорец от другата страна рейса. И на двете места е сложен полицейски щит, за да пази седящите депутати. Завесите на автобуса са плътно дръпнати. Момче, което предаваше на живо кадри в интернет написа последно: Пребиха ме! И угаси картината. ... Обсадените министри и депутати, които се опитаха да излязат от сградата на парламента с автобус, се върнаха отново в сградата на Народното събрание. Повечето от депутатите, които са били в потеглилия автобус, са от БСП, съобщава БНТ. В превозното средство не е имало народни представители от ГЕРБ, тъй като не били повикани, твърдят някои от тях. ... Международните информационни агенции отразяват протеста в София. Агенция Франс прес пише: Български протестиращи влязоха в сблъсъци с полицията в 40-я ден на масовите антиправителствени протести в найбедната държава в ЕС, след като попречиха на министри, депутати и журналисти вътре в парламента да напуснат сградата в продължение на над пет часа. Протестиращите блокираха пътя на общо 109 души, сред които трима министри, около 30 депутати, журналисти и служители на парламента, след като по-рано във вторник проведените дебати по ревизирането на бюджета.

хората, които съвсем пацифистично се опитвах да барикадират пътя пред автобуса“, коментира младежът пред bTV. Според него тази вечер полицаите пред Народното събрание са имали агресивен подход към протестиращите. „Удрят, бият, това е некоректно към народа, защото ние не сме ги ударили нито веднъж. Забелязах сред полицаите петима души, които са с маски под каските и те бяха найагресивните. Удряха директно по лицето, мен ме удариха също няколко пъти“, спомня си младежът, пострадал при сблъсъците между протестиращи и жандармерия тази вечер.

Актьорът Ивайло Захариев спасил нападнат от протестиращите човек. “Хванах го за крака и го издърпах. Опитаха се отново да го нападнат, не знам защо.“, коментира пред БНТ артистът.

През нощта протестиращите почнаха да строят барикади. Събитията продължават... СВИДЕТЕЛИ СМЕ НА БРУТАЛНИ ДИРЕКТОРСКИ АВТОРИТАРИЗМИ СПРЯМО СВОБОДОМИСЛЕЩИТЕ ПРЕПОДАВАТЕЛИ 23 юли 2013, вторник Из Крясъкът на българските учители, автор Мирела Иванова, Дойче Веле ... Накъде без учители?

Младеж с разпокъсани дрехи се появи пред „Пирогов“, където бе прегледан и освободен. С него беше и приятелката му.„Бях пред полицията, те ме блъскаха. Бях притиснат във всички посоки, оказах се първи срещу самите полицаи. Бях един от

Всички си спомняме как бе “изпързаляна” общата учителска стачка преди повече от пет години, как бе изпуснат моментът да се постави смислен и модерен ред в системата на средното образование.

Днес всички сме наясно за множеството и страшни недостатъци, чиито жертви са и ученици, и учители: неграмотността сред децата се разраства, множат се мотивациите за отказ от образование, истинското и полезно знание е подценено за сметка на все по-процъфтяващия бизнес с учебници, частни уроци и курсове, външното оценяване носи все по-формален характер, дори извоюваните матури са спорни, да не отваряме дума за делегираните бюджети. Това несъмнено рефлектира и върху авторитета на учителите – професията им, която изисква и посвещение, се оказва и икономически, и обществено подценена. Всяко училище е своеобразен минимодел на държавата и често ставаме свидетели на разгръщащи се директорски авторитаризми спрямо по-свободомислещите преподаватели.

Чувам гласа на учителите посред всички други тревожни гласове, защото тъкмо те са натоварени с отговорността за бъдещето. И дано глухотата не погълне и не удави и тях, както дави всичко по пътя си – от икономическото здравомислие та чак до насъщния глад за справедливост и морал в нашата обща държава. ЗАБЕЛЕЖКА: В потвърждение на горното прочетете поне това: Когато някъде с някого постъпват нечовешки, в негово лице поругават самата човечност..., което е най-ново свидетелство за директорските произволи, а иначе много съм писал по тях в този блог; ето още нещичко в тази връзка, което искам да добавя, важно е; то е отговор на репликата на една учителка, Donka Karagyaurova, която написа следното под горния текст: "И да крещим, е да мълчим все тая. Директорите имат големи права, а учителите – да мълчат и се подчиняват."; та в тази връзка аз счетох за нужно са й кажа следното: Да крещим, и дори не толкова да не крещим, а просто да говорим, да разговаряме винаги има смисъл; мълчанието обаче е нещо много коварно нещо: проклето да е! Много се мълчи в България, не знам дали сте го забелязали, ето затова аз казвам това: Хора, не мълчете, а говорете, разговаряйте, обсъждайте, търсете истината! Не се отказвайте, за Бога, моля ви, не мълчете, а разговаряйте – този е пътят да се очовечаваме! А мълчанието ни превръща в

19 темерути... нация от мълчаливци-темерути и сеирджии, как ви звучи това? :-) АНТИПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ЦИЯ ОТ ВЧЕРА, 22 ЮЛИ

ДЕМОСТРА-

Снимка: Константин Павлов-Комитата КОГАТО НЯКЪДЕ С НЯКОГО ПОСТЪПВАТ НЕЧОВЕШКИ, В НЕГОВО ЛИЦЕ ПОРУГАВАТ САМАТА ЧОВЕЧНОСТ...

23 юли 2013, вторник

Тия дни научих, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив, на училището, в което работя, си е позволила да уволни по недопустимо арогантен начин един забележителен учител в нашето училище: г-н Калин Христов. Човекът се е явил при нея с молба за отпуск, вместо това тя му връчва заповед за уволнение! Променила длъжностната му характеристика, турила там изискване, на което г-н Христов не отговаря (примерно, той не владее... японски език; не зная какво точно изискване е турила, но предполагам какво изискване може да е измислила!), а пък после мигновено му е връчила вече готовата заповед за уволнение! Тя тия коварни спектакли ги умее, няма що: сякаш главната й цел е да се погаври с хората, това сякаш е сърцевината на нейната управленска "стратегия". Капчица уважение към човешкото достойнство на управляваните не е способна да прояви, а все търси начин да отмъщава, да наказва, да обижда, да мачка достойнството на хората. Защо уволнява г-н Христов ли? Ами ясно защо: защото той й беше един от главните конкуренти за директорския пост, участва в конкурса – и явно в нейното съз-

нание си остава заплаха, затуй се е наложило да го "отстреля". "Има човек – има проблем; няма го човека – няма го и проблема!" – изглежда тая сталинска максима вдъхновява нашата толкова "модерна" ръководителка. Въпреки че този човек в момента не е никаква заплаха за директорското всевластие, ето, уволнен е, и то по такъв един недопустим начин. Подличко. Така обаче с хора не бива да се постъпва. Има нещо, наречено "морал", което не позволява тия неща да се правят по такъв начин. Без човещина не може да се живее. Няколко думи искам да кажа за уволнения, за пожертвания пред пиедестала, пред трона на директорското всевластие. Прочее, ще си каже някой: ти пък защо се месиш сега? Що не си мълчиш? Що се вреш "между шамарите"?! Ти какъв си, та се обаждаш?! Ще отвърна на тази резонна забележка ето така, преди да кажа още няколко думи за г-н Христов. Не мълча и няма да мълча по морални причини и подбуди. Моят морал не ми позволява да замълча в този момент и да се правя, че сякаш нищо не е станало. Да, моралът ми не позволява. Не мога да допусна да се държа като мерзавец, който си мълчи, щото, видите ли, случилото се пряко не го било засягало. Не е вярно че не ме засяга: засяга ме, и то как! Щото г-н Христов е човек, щом така сега постъпват с него, щом го унижават, а пък всички наоколо благочинно си мълчат, то утре ще постъпят по същия начин и с всеки друг, в това число и с мен самия (прочее, с мен вече са постъпвали така, та от опит знам какво е!). Когато някъде с някого постъпват нечовешки, в негово лице поругават самата човечност - ето това мен, в качеството ми на човек, най-пряко ме засяга и касае. Затова не мога да се престоря на непукист и да си замълча сякаш нищо не е станало. Реагирайки срещу подобно нечовешко отношение, аз реагирам всъщност в защита на самата човечност; правя го защото в качеството ми на човек това е мой дълг. Недостойно е да се мълчи в такъв един момент. Затова реагирам. Едно нещо ни е останало – достойнството – загубим ли него, значи всичко вече сме загубили. Толкова по този въпрос, макар че по него още много мога да кажа. Това е въпрос, съдържащ в себе си колосален философски – сиреч, човешки, тия две неща съвпадат! – смисъл. А ето сега няколко думи за новата жертва на г-жа Анастасова. Не е случаен този човек, това е един инициативен, иновативен човек – и много стойностен преподавател. Дали пък не го уволняват тъкмо заради това?! Дали пък причината не е, че само едно слънце трябва да свети на хоризонта, слънцето на властта, и всичко друго, що затъмнява светенето му, сиреч, си позволява да блещи по-силно, трябва да бъде погасено?

Г-н Христов е човекът, организирал CISCO академия в гимназията, която е клон на академията в град Пловдив. В нея наред с учениците от гимназията идват студенти, работещи във фирми и учещи в други гимназии. Академията е много популярна сред ученици и родители, което доведе до голям брой желаещи да придобият тази международно призната квалификация. Като резултат от това сътрудничество, освен подготовката на курсисти, беше открита нова специалност в ПГЕЕ-Пловдив с паралелка по „Компютърни мрежи“. Г-н Христов е инициатор за голям проект съвместно с регионалната CISCO академия в Пловдив, Фондация "Бъдеще 21 век" и фирми от града по ОП “РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ” за изграждане на кабинети по направления компютърни мрежи, автоматизация и енергийна ефективност. Този проект е най-мащабният от всички останали и възлиза на стойност от около 250 000 лв. От миналата година г-н Христов е в контакт с представители на LEGO за създаване към ПГЕЕ-Пловдив на група, занимаваща се с роботика – като основа за бъдеща специалност в училището. В началото на месец май той се обръща към господин Кузов (експерт по ИТ в МОМН) за подкрепа във връзка с наша инициатива да направим действащо „i-Професионално образование” в ПГЕЕ-Пловдив. През месец юни на среща с ръководството на БАН, съвместно с г-н Райчин Рачев, запознава академик Воденичаров с тези идеи и получава пълната му подкрепа. Е, за всички тия неща г-н Христов си е заслужил уволнението, нали така?! Явно е трябвало спешно да бъде уволнен: как така ще допускаме толкова инициативни преподаватели да работят при нас?! Бързо да го уволним, бързо да погасим светенето му! Я го виж ти, ще ми свети там, леле, какво си позволява пък тоя?! Спирам дотук. Вижда се, че работите съвсем не са безобидни. Наистина така не се постъпва с хора, не бива да се постъпва така с човешки същества. За благодарност за всичко, което е направил за училището – без капчица жал го уволняват и изхвърлят на улицата! Вярно, у нас нещата са по-различни, у нас много-много не ценят кадърните, смятат ги за заплаха, но пък дотам сякаш не се беше стигало?! Айде бе – не се е било стигало?! Та това си е принцип на отношенията у нас: всичко що е личност следва да бъде без жал мачкано и убивано! Или в краен случай – поне прогонвано. Този е принципът на всевластната бюрокрация у нас. Тъй че нищо ново под слънцето няма... то затова и сме я докарали докъдето сме я докарали де: не за друго сме я докарали дотук!

20 ИСКАМЕ ДА ЖИВЕЕМ НОРМАЛЕН ЖИВОТ В НОРМАЛНА – СВОБОДНА И ЕВРОПЕЙСКА – СТРАНА!

22 юли 2013, понеделник

Публикувам писмо до г-жа Viviane Reding, което под формата на Петиция се разпространява във Фейсбук; аз подписах тази петиция, ако желаете, подпишете я и вие, важно е: за бъдещето на България; ето сега и самия текст: Уважаемa г-жо Заместникпредседател, За нас е удоволствие да Ви посрещнем в България в момент, който считаме за решаващ за бъдещето на страната ни и това на Европейския съюз (ЕС). Като група активни протестиращи, обезпокоени от посоката, в която върви България в контекста на настоящето управление, бихме искали да използваме случая, за да Ви благодарим за посещението и възможността за конструктивен диалог, тъй като имаме редица въпроси от голямо значение за нас като граждани на България и на Европейския съюз. Бихме искали да обърнете внимание на няколко ключови въпроса, които са от сериозна важност за правосъдието, основните права и гражданството, свързани с България и голямото Европейско семейство. Чрез няколко назначения на висши длъжностни лица с криминални досиета, замесени в корупция, изнудване, финансови престъпления, етични и послушвателни скандали, правителството на министърпредседателя Орешарски, в рамките на няколко седмици доказа, че е функция на специалните интереси и амбиции на олигархичните кръгове и престъпните структури. Това не е правителство, което се признава от тези, които желаят България да бъде част от Европейското семейство. Не е правителство на хората, които желаят да видят как България се превръща в нещо повече от най-бедната членка на ЕС, винаги наваксваща по отношение на жизнено необходимите реформи в областта на правораздаване и политиката. Нещо повече, това не е правителство на хората, които работят всеки ден, за да се превърне България в страна управлявана от върховенството на закона – ключов елемент в трансформацията на българското общество. Ние сме по-взаимносвързани от всякога и проблемите на една държава се превръщат в проблеми на всички. Доста-

тъчно е само да погледнем към последните години на икономически и фискални сътресения за доказателството. Борбата с организираната престъпност в различните й форми е друга област, в която европейците са по-взаимнозависими от всякога, и ние се страхуваме, че и в тази област има опасност да се върнем назад. Освен това, както виждаме, съществува една дясна ултранационалистическа тенденция, заплашваща Европа. България е попаднала също в зависимост от десния ултра-националистически капан. В момента Българският парламент взема решения според капризите на ултрадясна анти-европейски партия, която в същността си е в противоречие с европейските ценности. Ние виждаме това като голям европейски проблем заплашващ ценностите, от които е изтъкано европейското общество. Надяваме се, че молбата ни за помощ и подкрепа от страна на институциите на ЕС, в това число Европейската комисия, няма да остане незабелязано, и като използвате всички средства на разположение на Комисията, Ви молим да гарантирате, че кабинетът Орешарски, вече лишен от легитимност към собствените си граждани, ще спази демократичните принципи. Хиляди българи сме на улицата в продължение на близо 40 дни, защото смятаме, че нашите ценности биват подменяни от сегашното правителство. Нашите ценности са европейските ценности, защото ние всички сме европейски граждани. Повечето от нас ходят на работа всеки ден с мечтата, че някой ден, не далеч в бъдещето, България ще бъде уважаван член на Европейското семейство. Ние всички работим усилено, за да се случи това и няма да позволим това нелегитимно правителство да направи обратен завой и да отнеме нашата мечта. Вярваме, че и Вие не бива да допускате това. Лъжите и скандалите, които се появиха през последните седмици, ни разтревожиха дълбоко и се надяваме, че ЕК следи отблизо подробностите за многобройните скандални назначения, които за съжаление продължават с пълна скорост. Надяваме се, че ЕК ще осъзнае, че загубило вярата на своите граждани, това правителство не може да бъде надежден и уважаван партньор, на когото Комисията може да вярва. Като Европейски Комисар по правосъдието, основните права и гражданството, ще сме благодарни, ако се намесите активно и решително, за да защитите правата и благосъстоянието на всички граждани на Европейския съюз – включително и българите. Още Европа? Да, моля. Ние се страхуваме, че в този момент връзката правителството-олигархия в България напомня на стария комунистически режим и неговата тайна полиция. Правителството е функция на икономическия интерес и приоритети, а не на живота и

бъдещето на нашите деца. Като български граждани, които протестират, заедно с всички онези милиони българи, които подкрепят посланията на протестите, ние бихме искали това правителство да подаде оставка и да се проведат нови избори. Избори са решението на една политическа криза – това казва демокрацията. Надяваме се на нормален живот ръководен от справедливост, върховенство на закона, етика, права и свободата. Искаме да живеем в нормална страна и разчитаме на Вашата подкрепа, по начина по който ЕС подкрепи всички онези членове на ЕС във финансово-уязвимо положение – с тази разлика, че ние не искаме финансова подкрепа, а политическа подкрепа. Ние искаме да видим, че Европейската комисия може да приложи всички инструменти на нейно разположение, за да се гарантира, че едно демократично решение на настоящата политическа криза – под формата на избори – е въведено в действие. Можете да ни намерите всеки ден около 19 часа на площад Независимост в София. Ние Ви благодарим предварително за Вашата подкрепа. ДЪРЕВА, НАШАТА РОДНА, ПЪЛНОКРЪВНА И ТАКА ЖИЗНЕНО ДОСТОВЕРНА ЖЮСТИН ПЮТЕ

Я, това да не е написано за Дърева? Да, сякаш точно за нея е написано... да, Дърева е нашата родна Жюстин Пюте; колко е радващо, че ний, българите, си имаме – и при това съвсем жив, а не измислен, не художествен! – персонаж, стоящ на нивото на великата френска литература: Жустин Пюте излиза на сцената – да поговорим за нея. Представете си една жлъчна мургава жена, съсухрена и усойница, с лош тен, лошо око, лош език, лоша чревна проводимост – и всичко това обвито в натрапчиво благочестие и съскаща благост. Образец на отчайваща добродетел, защото въплътена в такива черти, добродетелта е отвратителна за гледане, и при това тази добродетел, изглежда, се вдъхновяваше повече от някакъв дух за мъст и човеконенавистничество, отколкото от природна доброта. Размахваше екзалтирано молитвени броеници, ревностно редеше литании, но съща така бясно пръскаше клевети и

21 сееше тайни паники. С една дума, скорпионът на Клошмерл, но скорпион, който се преструваше на божа кравичка. Въпросът за възрастта й не се поставяше, нито е бил поставян когато и да било. Можеше да й се дадат малко повече от четиридесет години, но никой не се интересуваше от това. Още от детство бе загубила всякакво физическо обаяние. Както нямаше възраст, също така нямаше и история тази Жустин Пюте. Родителите й бяха умрели и й бяха оставили хиляда и сто франка рента, и на двайсет и седем години тя беше почнала кариерата си на стара самотна мома, в дъното на Уличката на монасите, в сянката на църквата. Оттам бдеше ден и нощ над градеца, чиито безчестия и похождения разгласяваше в името на една добродетел, която клошмерлските мъже бяха старателно захвърлили настрана.

QUO VADIS, БЪЛГАРИЙО?

Ако сте забелязали, напоследък комунистите са станали много "благочестиви" и думата "Бог" непрекъснато е в устата им; примерно другарката Дърева където седне и където стане постоянно говори за Бог – и, не млъквайки от сутрин до вечер все защищава "божиите слуги", именно ченгетата от ДС в църквата ни, мутрополитите де. Ето какво отвърнах на един такъв прекомерно лицемерно "благочестив" комунист, но първо вижте как той ме предизвика; първо той каза "Бог да го прости!" по повод на кончината на атеиста Лилов; на което моя милост не пропусна да каже следното:

(Текстът заимствах от ТУК) АЙН РАНД ЗА "МОРАЛА" НА ЛЕВИТЕ ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ С ГРЪМКИ ТИТЛИ, НАМИРАЩИ СЕ НА ДЪРЖАВНА ХРАНИЛКА

Има протести, няма успехи. Има народ, няма представителство в парламента. Има парламент и правителство, няма държавност. Има мафия и олигарси, няма прокуратура и съд. Има Южен паток, няма Шенген. Има партии, няма водачи. Има лидери, няма знаменосци. Има пътища, няма ориентири. Има анализатори, няма експертиза. Има истини, няма морал. Няма стил. Няма класа. Няма лидер. Няма мисия. "Не трябва да се притесняваш за интелектуалците, Уесли. Просто сложи неколцина на държавна хранилка и ги пусни да проповядват онова, което искаш – че вината е на жертвите. Дай им умерено комфортни заплати и гръмки титли и те ще забравят за правата си и ще ти свършат подобра работа от легион полицаи... Вашите интелектуалци са първите, които ще изкрещят, когато е безопасно – и ще си затворят устата при първият знак за опасност. Години наред плюят човека, който ги храни, а след това целуват ръката на онзи, който зашлевява лигавите им муцуни. Можете да се притеснявате от всякакъв вид хора, но не и от съвременните интелектуалци – те ще преглътнат всичко." Айн Ранд, "Атлас изправи рамене"

България прати тоя, дето най-милееше за нея, в манастир (университет).

Quo vadis, Българийо? От страницата на Манол Николов във Фейсбук АКО СПРАВЕДЛИВОСТТА И ВЪЗМЕЗДИЕТО НЕ НАСТИГНАТ КОМУНИСТИТЕ НА ТОЗИ СВЯТ, ДАЛИ ЩЕ ГИ НАСТИГНАТ ПОНЕ НА ОНЯ СВЯТ?

21 юли 2013, неделя Снимките са на К.Павлов-Комитата

Ангел Грънчаров каза: По-скоро Ленин да прости блаженопочиналия Лилов, щото починалият беше атеист – и поклонник на Ленин, не на Бог; сиреч, негово "богче" беше бесният Ленин; нему и трябва сега да се молите...

Bacho Кольо каза: Казват, че Бог е всеопрощаващ. С еднакво усърдие се грижи за тези които вярват в Него и за тези, които не вярват, за тези които Го словославят – и за тези, които Го хулят... Като каза и тази наглост, този другар вече ме предизвика да му кажа ето какво: Ангел Грънчаров каза: Бог е свободолюбив и човеколюбив, което показва, че няма начин да не е безкомпромисен в отношението си към комунистите; само Бога вий, комунистите, няма да можете да излъжете или да подкупите – и само при него, чини ми се, няма да се уредите; тъй че справедливостта и възмездието, ако не ви настигнат на този свят, непременно ще ви настигнат на оня свят...

22 НЯКОИ МИСЛИ ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА

дискусия до този момент, призовавам да се включат и други хора в нея: Ивелин Вичев каза: Време е във всички градове да се направят открити форуми на площадите, в които политиците да са само наблюдаващи! Време е да им покажем, че ние знаем какво искаме, знаем как да го направим и те не са ни нужни! Смяна на СИСТЕМАТА! Бъдете реалисти, приятели, искайте невъзможното! За да променим родната България ЗАВИНАГИ!

"Демокрацията е онази форма на управление, която не позволява на народа да живее по-добре отколкото заслужава." Уинстън Чърчил (Благодаря на г-жа Elena Spasova, която ни припомни тази мисъл на великия английски държавник и мислител...) Известният политолог Р. Дал в своята книга «За демокрацията» сочи следните предимства или преимущества на демокрацията: • избавя, пази хората от тиранията; • осигурява основните права и свободи на човека; • свобода на личността; самоопределяне; • морална автономия; • възможности за развитие на личността; • защита на основните интереси на личността; • политическо равенство; • стремеж към мира; • процъфтяване, просперитет на индивидите и на общността. Българското общество преживява нелек процес на трансформация от тоталитаризъм (комунизъм) към демокрация и на растеж на силите, екзистенциални, духовни, културни, интелектуални и пр., благодарение на които постепенно и паралелно на развитието на демократичния манталитет – на съзнанието за свобода на индивидите – ще се оздрави в крайна сметка и живота в цялата човешка общност. ДОКАТО НЕ ПОЧНЕМ ДА ПРАВИМ НЕЩАТА КАКТО СЕ ПРАВЯТ, А НЕ НАОПАКИ, ДОБРО НЯМА ДА ВИДИМ... Във Фейсбук се начена една по моя преценка интересна дискусия по важни въпроси, свързани с това какво е политика, какъв е нейният точен, при това толкова възвишен, именно автентичен смисъл, какво умеят и какво не умеят, какво са длъжни да правят политиците и пр. Ето как върви тази

Ангел Грънчаров каза: Простете, но излишно се изсилвате: не ние, гражданите, знаем КАК да бъде направено това, което искаме, а с това знание разполагат тъкмо политиците; тъй че няма как да почнем сега да крещим, че политици не ни били нужни; политиката и държавното управление са доста труден занаят, който малцина го владеят – и тия хора трябва да ги търсим, да ги насърчаваме да работят за общото благо, а не да пелтечим глупости от рода на тази, че, видите ли, на нас, българите, политици вече не ни били нужни, щот ний вече сме щели де изобретим топлата вода и да почнем да си управляваме без политици. Искането "Да си махнем политиците!" в днешни условия е равностойно на искането "Да убием демокрацията си!" или да се откажем от нея – и да се върнем в тиранията. Да, без политици, без партии няма демокрация, а без демокрация няма и просперитет, има само мизерия – това поне го живяхме в ерата на комунизма. То ни е до болка познато. В комунизма нямаше политика, нямаше демокрация, имаше само диктатура. Тъй че и кресливото искане "Да сменим системата!" в днешни условия не означава друго, освен "Да доубием демокрацията си!", щото от това, че демокрацията ни е присвоена от олигархията (мафията), че олигархията е злоупотребила с демокрацията ни съвсем не значи, че трябва да се откажем от самата демокрация – та да угодим на олигархията, която ще е много доволна от това, че самият народ ще прокълне най-доброто, с което разполага, имен-

но ще прокълне и ще се откаже от демокрацията си. Другаде е проблемът, и много трябва да се мисли преди да се почне да се крещи; пък и да крещим не е нужно, а трябва да разговаряме съвсем спокойно и разумно...

Nikolay Goussev каза: Ами това политиците много умни били, а? Само ТЕ знаели "КАК?"... Брей?! Ангел Грънчаров каза: Да, само те знаят. Политиката не е нещо, от което всички разбират. И футбола не е нещо, от което всички разбират. Има си специалисти и от тия сфери. Докато не се разбере и осъзнае това, пък и докато не се признае, няма да прокопсаме. Не става дума, че всички до един политици разбират КАК могат да се осъществят едни или други държавни и обществени цели. Изказването ми трябва да се разбира в смисъл, че само истинските политици, политиците, които заслужават това име, разбират от тия неща; менте-политиците, калпавите, негодните политици, с каквито е пълно у нас, разбира се, че не знаят и не умеят тия неща; това поне, да се надяваме, у нас вече всички го разбраха. Но щом повечето политици у нас са ментета, т.е. не заслужават това име, от туй положение не следва, че ний имаме право да загърбваме и уменията на малцината истински политици у нас, които заслужават името политик; такъв, по всеобщото признание, е Иван Костов. И неколцина други. Точно уменията на такива политици са ни жизнено, бих казал съдбовно необходими в този исторически момент. Но вместо да ги използваме тия политици, тоя безценен национален ресурс, каквито са добрите и доказаните управници, ний обаче ги гоним от политиката, нали така правим?! Ний правим общо взето само глупости и всичко наопаки правим на това как се прави, нали така? Е, докато не почнем да правим нещата както те се правят, добро няма да видим... И от само себе си се разбира, че оня, които не умее да прави разлика между смислен, същински политик (държавник) и такъв, който само се представя за такъв, втълпил си е, че е такъв, а всъщност не е, а всъщност е едно менте, подобен човек явно не разбира що е същинска политика и що е същински политик, такъв човек явно е крайно объркан и опасен, щото такива, за съжаление, са повечето от т.н. избиратели. Те именно всичко объркват и опропастяват, юркайки се като стадо овце след разните му там "оправячи" и "спасители", подир разните му там менте-"политици" като Боко, Царо, Гоце, Сирев вайвода, Янета разни сто броя и прочие.

23 Затова именно трябва много да се работи за това щото туй съзнание за автентична политика и нейният точен смисъл да бъде култивирано, отгледано, развито, и то в съзнанията на колкото се може повече хора, та да се получи в един ден така желания поврат в българската политика. Иначе ще продължаваме да се въртим в досегашните омагьосани кръгове, от които излизане няма... ДОПЪЛНЕНИЕ към гореказаното, което току-що написах във Фейсбук, та да изопна по-добре нервите на интернетните ченгета и дежурни щатни оплювачи: Добър, истински политик и управник, сиреч, държавник, е оня, който не само знае КАК могат да бъдат дадени обществено и национално важни цели, но и УМЕЕ да активира и организира целия потенциал на нацията и на държавата за постигането им на дело, не само на думи. Рядкост са истинските, добрите политици за една нация, за един народ. Тях трябва да ги ценим, трябва да ги търсим под лупа, а щом ги намерим да ги използваме докрай. Такъв автентичен български политик, управник и държавник е, по всеобщото признание, Иван Костов. Той е доказана марка, политик от висока европейска класа, направил безчет добрини на страната. Вместо обаче да го използваме в този труден момент (той на два-три пъти преди това изкарва страната от страшни кризи, много по-тежки от настоящата!), ний го прогонихме от политиката! Това според мен е безотговорност, граничеща с национално престъпление! Изгонихме Костов от политиката и веднага след това страната изпадна в пълно безвремие. В пълна дезорганизация и безперспективност. А т.н. "политическа класа" изпадна в пълна безтегловност, демонстрирайки пълната си неспособност да се справи с положението. Какъв е изводът от всичко това? Нима някой вярва, че специалисти по фуражките в съветската армия (какъвто е Дмитрич Станишев) и пожарникари-каратисти-бодигардове (като Боко), или пишманбогослови, очебийни клиенти на психиатрията (като Вольный Сидерович) ще ни оправят някога?! Ще ни оправят, ама когато цъфне налъмът на покойния Радой Ралин, Бог да го прости! Ще ни оправят на кукуво лято! НЕУДОБНИ ВЪПРОСИ КЪМ ЕДИН ХУЛИТЕЛ НА ПРЕЗИДЕНТА – И ПОЧИТАТЕЛ НА "ЧЕСТНО ЗАБОГАТЕЛИЯ" СИ СЪПАРТИЕЦ ДРУГАРЯ Г.ГЕРГОВ Преди няколко дни публикувах т.н. Отворено писмо от гражданина Парпулов до Президента на Републиката; искам да спомена, че имам честта лично да се познавам с г-н Парпулов, един достоен човек,

много години работил в полето на българското образование. Та в своето писмо до Президента г-н Парпулов написа няколко добри думи за г-н Плевнелиев, а веднага след това дежурният по блог агитатор на БСП, назоваващ се "Bacho Кольо", който има грижата и задачата да провежда "правилната партийна линия" в моя блог, се счете за длъжен да оплюе по много показателен начин г-н Президента; ето какво написа той, а пък по-долу можете да прочетете и отговора на г-н Парпулов до него, защото току-що открих, че г-н Парпулов е намерил време да му отговори:

Bacho Кольо каза: "... а децата Ви ще се гордеят с Вас!" Ооо, бъдете спокоен, г-н Парпулов, те вече се гордеят! Баща им им оставя 12 млн. лв. банкови депозити, апартамент от 113 кв.м на улица “Марин Дринов”, две ателиета от 94 кв.м и 68 кв.м на ул. “Лайош Кошут”. През 2005 г. е купил 768 дка на брега на морето в Черноморец. Днес там се е издигнала елегантната вила , като в двора й има басейн и барбекю. В Черноморец семейната фирма на Росен и Юлияна Плевнелиеви, притежава и още един парцел от 4629 кв.м и 7 дка ниви. Успоредно с морските имоти Росен Плевнелиев инвестира, и в разложкото село Баня. Там купуват 3 декара ливади, която е била собственост на селското читалище, и вдигат луксозна вила. Сред ваканционните придобивки на Плевнелиев е още имот на гръцкия полуостров Халкидики. Шикозната министерска къща се намира на остров Алумини, точно на входа на Атон. Според брокери цената на квадрат там надхвърля 1300 евро. Последната засега покупка на фамилията Плевнелиеви е къща в луксозния затворен комплекс „Резиденшъл парк” , който се намира на Околовръстното шосе в София. Тя е с разгърната площ от 478 кв.м. Впечатляват и с размерите на гаража, той е колкото един апартамент – близо 75 кв.м. Цената на жилището надхвърля 450 000 евро. Домът има и басейн в двора, като е направена и топла връзка със сградата. ... ще се гордеят децата с баща си, няма начин да не се гордеят! Още повече, всичко това е придобито с честен труд, с пот на чело.

Гражданинът Парпулов каза: Другарю Бачо Кольо, интересно ми бе да чета написания от тебе коментар. За съжаление, твоят начин на мислене и жизнена философия са ми добре познати. На първо място е въпросът с какво може да се гордее човек. Според тебе с богатството си. Никой интелигентен човек не го прави, но както и да е. На второ място е въпросът за богатия човек. След 9 сеп. 1944 г. в продължение на 10 години по-малко или повече богатите българи бяха унищожавани в много, много случаи дори физически. Очевидно на тебе това ти харесва. Въпрос на вкус и собствено мнение. Много труд си хвърлил да опишеш притежаваното от гражданина Росен Плевнелиев. Ще ми бъде интересно да напишеш какво имат моите съграждани-пловдивчани Ветко Арабаджиев и Георги Гергов. Ще се потрудиш ли? Ако ти трябват още имена можеш да ги намериш в сайта НАЙ-БОГАТИТЕ.КОМ. В този сайт името Росен Плевнелиев няма да откриеш. Не съм чул Гергов или Арабаджиев да е помогнал на нуждаещ се. А богатите хора преди твоята партия да получи властта от Червената армия, са давали много пари за добри дела. Провери кои са били Евлоги и Христо Георгиеви, Димитър Кудоглу, Павел Калпакчиев и много, много други богати българи. Гражданинът Парпулов ЦЕЛТА Е: СПИСАНИЕТО ДА СТАВА ВСЕ ПО-ДОБРО, ВСЕ ПО-КРАСИВО, ВСЕ ПОПРИЯТНО ДА Е ДА ГО ДЪРЖИШ В РЪЦЕТЕ СИ Тия дни работя най-усилено по редактирането и предпечатната подготовка на новата книжка на списание ИДЕИ, която ще трябва да излезе до към средата на август; това ще бъде 12-тата поред книжка на списанието, което група философи издаваме вече пета година. Много новости ще има в този брой, примерно една от тях е, че за първи път в списанието ще излезе международно многоезично научно и академично приложение, което започваме да издаваме сега-засега в сътрудничество с украински философи от Института по философия към тяхната Академия на науките. Ето в тази връзка искам да се обърна към вас, читателите на списанието, с няколко въпроса, по който твърде много ме интересува вашето мнение. Първият въпрос е този: как гледате на това приложение, как се отнасяте към тази инициатива? Как възприемате това, че една част от списанието ще бъде отделена за публикуване на чисто научни, по научните стандарти написани статии, и то от учени от различни страни, на различни езици, сега-засега на руски и украински, с анотации

24 на английски; една част от тия статии смятаме да ги превеждаме и на български, ето, в този брой ще има една такава статия, в превод от руски. Ще правим този раздел от списанието в съответствие с всички утвърдили се международни научни и "наукометрични" стандарти. Та ми е интересно как вие, читателите, възприемате това, ето, задавам ви този въпрос. При това искам да направя следното разяснение.

Това не е отстъпление от първоначалната идея на ИДЕИ. Не, аз го възприемам като обогатяване, допълване на онази идея, с която започнахме. Не дезертираме от идеята си, не капитулираме, напротив. Ето какво трябва да знаете, за да осъзнаете защо говоря така. Първо, ония 120-130 страници на ИДЕИ, с които сте свикнали, а именно текстове, написани "по зова на сърцето" от автори, голяма част предимно млади, които правят своите първи стъпки във философстването, също така вдъхновени, "сократически" изследвания, диалози, дискусии, провокативни разбирания и становища по най-остри и горещи проблеми от "реалния живот", т.е. всичко това, с което вече сте свикнали – и към което, да се надяваме, сте се пристрастили! – вие пак ще си го получавате; те са си запазена територия, от тях няма да се откажем – поне докато аз съм главен редактор на списанието. Та значи вие ще продължавате да си получавате списание ИДЕИ във вида, в който досега сме го правили. В добавка обаче към тия 120-130 страници вие вече ще имате и нещо друго, различно, "строго академично", научно, а именно статии, писани според утвърдилия се научен стандарт. Така списанието ще се опита да обедини тия две коренно различни, да ги наречем, методологии, два типа философстване, които трудно могат да се

съчетаят; ще ги обедини, а също така и ще ги сблъска на страниците си! Аз смятам, че този сблъсък на две мисловни култури ще бъде плодотворен, да, такива са ми очакванията. Защото читателят ще може да сравнява. Да осъзнава алтернативите пред съвременното, пред модерното философстване. И защото ония, които смятат, че философията е наука (а не "свободно занимание") и трябва да се подчинява на утвърдилите се стандарти също ще бъдат по този начин приобщени към списанието; те няма да бъдат остракирани или прокудени; и те си ще получат своето. По този начин списанието ще стане по-богато; така смятам аз. Такова ми е очакването. Не виждам нищо лошо да опитаме. Като идеята е следната: с течение на времето, когато се появят повече такива текстове (за международното академично и научно издание), това приложение постепенно да се отдели от списанието и да стане самостоятелно; то ще излиза, да речем, веднъж или най-много два пъти годишно, в нещо като алманах към списанието, а пък ИДЕИ ще продължи да си излиза както си излизаше досега, сиреч, ще продължи да си бъде поле за изява на свободомислието, на живото философстване и прочие. Това трябва да имате предвид непременно: само временно, на първо време, като приложение на самото списание ще излизат тези научни и строго академични статии от международния многоезичен раздел; това ще бъде, да речем, в един или два броя, а след това тия две неща ще се еманципират, ще се отделят едно от друго; така поне си го представяме с нашите украински колеги. Ако в процеса на работата се яви някоя по-добра идея, ще я осмислим, а сега-засега така си представяме нещата. В тази връзка много ме интересува как вие, читателите на ИДЕИ, гледате на всичко това; ето, питам ви, настоявам да си кажете смело и честно възприятието. Благодаря ви предварително! Вторият момент, по който искам да ви запитам, е този: за "външния вид", за корицата на списанието. Знаете, че опитахме, че експериментирахме досега с четири (!) вида корици: първоначалната черна корица, с формат 23,5/16,6, това е корицата, която я правехме в сътрудничество с издателство ИЗТОК-ЗАПАД; това са книжките с портрети на корицата на Сократ, Платон, Аристотел, Плотин, Питагор, Хайдегер, Свети Августин; после пак с тях, с издателя от ИЗТОК-ЗАПАД, преминахме към бяла корица, с по-малък формат (21,5/14,4), две книжки излязоха така, вие ги знаете, едната е с портрет на Ницше, а другата – с портрет на Св. Йоан Дамаскин; след това върнахме по-големия формат, е, малко го намалихме (23,2/15,6), но оставихме корицата бяла (в една допечатка, прочее, направихме корицата не чисто бяла, а леко сива, опитахме и така; това е книжката с портрета на Омар Хайям); оттук-нататък корицата стана цвет-

на, ето, и за това ви питам, добре ли е да е цветна или да се върнем към строгите черно-бели портрети; накрая решихме да издадем списанието в още по-голям формат (23,6/16,8) като възстановим черния цвят на корицата, това е книжката с портрета на Хегел, тя също така е и по-дебела, 176 страници. На мен ми е много интересно как вие, читателите, възприемате тия експерименти с "външния вид" на списанието. И понеже е време да прекратим с тях и да се спрем на един постоянен вече вид, много ви моля да ми кажете: кой от всички варианти най-много ви харесва? Е, разбира се, ще има хора, на които, предполагам, ще се хареса единия вариант, на други ще се хареса другия, та затова и питам, а пък според предпочитанията ще се ориентираме, за да възприемем най-накрая найдоброто. Затова именно и ви питам. С благодарност ще приема становищата ви. Въпросът не е без значение – както изглежда на пръв поглед. Ами това е засега. Ако вие имате някакви предложения, моля, смело ги давайте. Също так за всичко, за което ний не се сещаме, предлагайте, ще го обсъдим. Целта е една: списанието да става все подобро, все по-красиво, все по-приятно да е да го държиш в ръцете си. Има и естетически момент в цялата тази работа, нали така? Той не е за подценяване. На него особено държим. Той може да стане в един момент решаващ, с оглед бъдещето на хартиените издания. Някои ми казват: откажи се от хартиеното издание, направи списанието само електронно. Няма да стане това. Няма да стане скоро. Или по-добре: никога няма да стане. Дълбоко съм убеден, че хартиените списания имат бъдеще. Особено ако са пълни със "сочен" смисъл, ако страниците им преливат от богат, от щедър смисъл. Само в такъв случай, по моето убеждение, си струва да се хаби хартия – когато смисълът на отпечатваните текстове е пребогат. Тогава заслужават да се отпечатват такива текстове на хартия. А разните му там романчета и прочие могат да се четат на електронни четци. И да се трият след това. Докато ония тестове, които заслужават да се увековечат, да минат във вечността, те заслужават да се излеят и върху хартия. Така аз виждам нещата. Но това е друга тема. Всичко добро ви желая! Бъдете здрави! МОИТЕ КНИГИ И КОЛЕКЦИЯТА ОТ ВСИЧКИ ДОСЕГА ИЗЛЕЗЛИ КНИЖКИ НА СП. ИДЕИ ПРИСТИГНАХА В SALT LAKE CITY Тази нощ съм получил ето това писмо от Linda, българка, работеща и живееща в Америка, в град Salt Lake City, намиращ се в щата Utah, с която заедно, с по-

25 мощта на пътуващи през океана българи, успяхме да доведем до успешен край една полезна инициатива: градската библиотека на Salt Lake City да получи като дарение от моя страна пълна колекция от всички досега излезли книжки на философското списание ИДЕИ, както и по екземпляр от всички мои досега отпечатани авторски книги. Ето какво в тази връзка ми пише Linda, а по-долу можете да прочетете и моя отговор до нея:

дадени в България духовни ценности в Новия свят, сред българската общност там; приятно ми е, че и ползващите български език американци също ще могат благодарение на тия книги и списания да се докоснат до ценностите на философията, на хуманитарното знание, сътворено в български условия, а също и до проблемите на българския живот, на българската история, на българската духовност. Искам много да Ви благодаря, уважаема Линда, че Вие лично положихте много усилия тази спонтанно явила ни се идея да бъде осъществена на дело, да, благодаря най-вече на Вас, а също и на момчетата, които са занесли доста тежкия пакет книги до Америка – много благодаря и на тях! За мен е чест, че благодарение на всички вас в градската библиотека на Salt Lake City ще има по екземпляр от моите книги – и от списание ИДЕИ, което група български философи издаваме вече пета година. Ще съм Ви признателен когато предадете книгите и списанията след това да ми изпратите снимките от събитието, иска ми се да ги публикувам в блога. С най-сърдечни поздрави и благодарност: Ангел Грънчаров КОРИЦИТЕ НА ВСИЧКИ МОИ КНИГИ – ВЪВ ВСИЧКИ ИЗДАНИЯ ДОСЕГА, 20 ЮЛИ 2013 Г.

Здравейте, Ангел! Пише ви Линда от Salt Lake City – за да Ви уведомя, че момчетата пристигнаха успешно и ми донесоха книгите и списанията. Радвам се, че те успяха да поставят всичките книги в багажа си, защото имаме лимит в теглото, както знаете. Много съм благодарна както на Вас, така и на момчетата за отзивчивостта. За нас е гордост да имаме вашите творби, да ги четем и се обогатяваме и да ги разпространяваме зад океана. Мои близки приятели и включително ние със съпруга ми и сестра ми започнахме да четем книгите Ви, след което ще отидем и официално ще ги предадем от Ваше име на Градската библиотека в Salt Lake City. Както Ви обещах, ще направим официални снимки от мястото в момента на предаване на Вашата колекция от книги и списания. По този начин ще прославим българските философи-писатели и творци. Надявам се че ще има интерес от страна не само на български граждани, но и на американски граждани, говорещи и четящи на български език. Още веднъж, сърдечни благодарности за вашата отзивчивост! Поздрави от всички български граждани, живеещи в Salt Lake City! До скоро! Здравейте, Линда, много Ви благодаря за съобщението! Радвам се, че книгите и списанията вече са при Вас, зад океана, в Америка! За мен е чест, че можах с нещичко да спомогна за разпространението на съз-

20 юли 2013, събота

Това е моята първа издадена книга – тя излезе в далечната 1997 г. Появи се по времето, в което страната почна да се лекува от страшните рани на жанвиденовата зима, на хиперинфлацията, на разрухата и ограбването до шушка на целокупната нация, до която ни доведоха тогава комунистите.

26

27

28 Bacho Кольо каза: Някои блогъри и коментатори по инерция говорят за протеста на "умните и красивите". Предлагам да забравим това клише. Предложението ми е основано на обективни и смея да кажа безпристрастни наблюдения на протестите от втория до снощния. Средната възраст на протестиращите почти се е удвоила. Броят на аутсайдери и класически маргинали наближава един критичен процент. Количеството изпита бира на протестиращ се е увеличила поне със 150 %. Неизменни са само свирките, "Оставка", вувузелите и (макар и по-рядко) "червени боклуци". Предполагам, голяма част от умните и красивите се предпочели шумните купони пред "Какао" или успокояващата тишина на Ситония с изгледа към "чутния Атон".

ДОБРА СИМВОЛИКА ИМА В ОТИВАНЕТО ДО ЦЕНТРАЛНА ГАРА – ДАНО ИСКРИ ОТ СОФИЙСКИЯ ПРОТЕСТ ПОДПАЛЯТ ОГЪНЯ НА ПРОТЕСТА ИЗ ЦЯЛАТА СТРАНА!

"УБИЙСТВЕН" КОМЕНТАР НА "БУРЖОАЗНИТЕ ПРОТЕСТИРАЩИ", НАПИСАН ОТ ЕДИН ПОДРАЖАВАЩ НА ДЪРЕВА ЧЕРВЕН ДИНОЗАВЪР Това по-долу е коментар на червения динозавър "Bacho Кольо", който се опитва да надмине Дърева по "убийствен сарказъм" спрямо "протестиращите с буржоазен манталитет и произход". Дегизиран, предрешен като протестиращ този "Bacho Кольо" отблизо бил осъществявал целенасочено наблюдение на протестиращите с оглед на това пръв да установи с просто око тяхната неминуема "морална деградация", която би следвало да спаси любимото му правителство на другаря ОрешарскиОлигарски. Другарят "Bacho Кольо", разбира се, продължава да вярва в класово-партийния комунистически подход към явленията, нищо че сам понякога се хвали, че иначе е проспериращ червен бизнесмен, пардон, червен буржоа; та ето какво пише за протестиращите туй недоразумение на нашето време:

Разбирам ги – вкусният аромат на пържени октоподи, обилно поляти с евтина Рецина е за предпочитане пред нетърпимата воня, която се носи от гъсталака зад спирка "Орлов мост"... (Забележка: на места твърде оригиналния правопис е заслуга на автора на този същия коментар.) ЕТО КАК МИНА ПРОТЕСТЪТ ТАЗИ ВЕЧЕР В СОФИЯ

29 19 юли 2013, петък

които обменихме по нея до този момент, за мен тия реакции са много любопитни и показателни: Мария Николова: Всеки има различен праг на търпимост към чуждото мнение. Лесно е да се призовава към това, но друго нещо е спазването му. Когато между колеги се зароди антагонизъм, винаги съм казвала, че не е етично той да става достояние на всички, а да си продължат стрелбата на лични. Не можем обаче да отречем, че критиката и изразяването на несъгласие са част от разговорите тук, но само когато са конструктивни и добре аргументирани. Ако ги няма, захаросването ще е пълно. Яна Караджова: Тази вечер е особено "интересно" тук, в групата. Нападки, обиди, маскирани под формата на "съждения" и "разсъждения". Всеки иска да се докаже, да изпъкне пред другия. Някой може да го сметне за хубаво: толкова много индивидуалности... Не съм си позволявала досега, за времето на краткия си престой тук, да съдя и да изказвам мнение за писанията на другите. Ама просто взе да ми "писва". По стар български обичай се нападаме, укоряваме, смятаме, че само нашето мнение по даден въпрос е меродавно. Къде е толерантността в случая? Как точно (ще) обучаваме и възпитаваме младите хора, ако ние самите нямаме търпимост към чуждото мнение?

Снимки: Константин Павлов НАЧАЛО НА ДИСКУСИЯ ЗА ТЪРСЕНЕТО НА ИСТИНАТА – И ЗА ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ 20 юли 2013, събота

Ангел Грънчаров: Аз пък смятам, че да се спори и дискутира, понякога твърде разгорещено, е нещо съвсем естествено, дори и да е между колеги, дори и това да е между учители. И дори да е между учители и ученици. Съвсем нормално е. Няма нищо смущаващо. Хора сме. За най-важното, именно търсенето на истината, са допустими всякакви "жертви". Особено пък е допустимо да се пожертва фалшивото и лицемерно "благоприличие"...

учениците си – и ми даде повод да потърся истината по този така любопитен въпрос. И така нататък. Въпроси, по които трябва да търсим истината неуморно, дори с риск да останем без дъх, има в изобилие. Ний, учителите, сме така орисани: всичко да поставяме под въпрос, всичко да изследваме с оглед на неговата истинност, нали до това се свежда смисъла на "професията" ни?! Учител, който живее с коварната илюзия, че си знае истината по всички въпроси, изобщо не става за учител. Не го бива просто. Такъв отблъсква учениците си от търсенето на истината, което е найважното. Той се е възприел като "носител на истината", което е пагубно. Подобно е на смърт. На духовна смърт. А истинското е това: да се съмняваш, да подлагаш всичко на съмнение, всичко да поставяш под въпрос, или, както казват учените хора, всичко да "проблематизираш"; тия, което го умеят това, стават за прекрасни учители. А тия колеги, дето се разхождат със самочувствието на двукраки британски енциклопедии, сиреч, са си втълпили, че всичко си знаят, че знаят отговорите на всички въпроси, те са именно кошмар за учениците, за младите хора, те именно и не стават за учители. Опасна напаст са тия. Така виждам аз нещата де. Не знам дали съм прав. Поставям въпроса за обсъждане. Нека да изследваме каква е истината по този въпрос. Има ли желаещи да се изкажат?! :-) АКО ОРЕШАРСКИ-ОЛИГАРСКИ УТРЕ НЕ СИ Е ПОДАЛ ОСТАВКАТА ДОБРОВОЛНО, ПОДОЗИРАМ, ЧЕ СКОРО ЩЕ СИ Я ПОДАДЕ ДОБРОЗОРЛЕМ юли 20, 2013

Енеза Ангелова: Грънчаров, каква истина търсиш в неумението да се общува? Поради това се раждат конфликтните ситуации.

Интересни разговори и спорове стават напоследък в групата УЧИТЕЛИ на Фейсбук. Посещавам я от известно време. Интересно ми е какво ще кажат колегите по теми, по които съм писал, по теми, касаещи образованието, възпитанието на младите – областта, в която сам работя. Ето, тия дни по една моя тема се получи разгорещена дискусия. Стана дума за това умеем ли да разговаряме, да дискутираме, една тема, която заслужава изследване. Ето мненията,

Ангел Грънчаров: Всякакви истини търся, г-жо Ангелова. Щом сме усетили, че не умеем да общуваме, разбира се, веднага трябва да се запитаме: а каква е истината за общуването, как следва истински, пълноценно да общуваме? Аз съм философ и това е моето обичайно занимание: търся истината. Всеки ден само това правя. Търся истината, милата. По всякакви въпроси. Въпроси за търсене на истината – бол. Примерно търся истината за това какви сме ние самите – една много интересна и полезна истина. Ето, тия дни писах за това каква е истината по въпроса: може ли учители и ученици да бъдат приятели? Заради което страшно ми се обиди учителят, дето се похвали, че бил приятел с

Прибрах се от протеста. Впечатления? Неочакваното беше, че се запази мирен – независимо от това, което се изписа във Фейсбук. Но си личеше, че хората са изнервени. Много изнервени. Напрежението беше на път да прелее. Като цяло, обаче, протестът като численост беше найуспешният от началото на протестния сезон. Сутринта дойдоха много повече хора от преди – имаше достатъчно души, за да се

30 блокират всички кръстовища, откъдето можеха да дойдат депутатите. Сирената беше яко готина – и явно са я чули, щото Буруджиева се пенявеше. Лошото беше, че по стар български обичай протестиращите пак се успаха и закъсняха, и докато блокадите бяха готови, почти всички депутати бяха вече в парламента. Следобед е имало изпълнения. Вечерта беше море от хора. За пръв път на тези протести (накрая) чух възгласи “Българи – юнаци!”. Това ще рече – за пръв път имаше агитки. Но, независимо от всичко, не се стигна до нищо по-сериозно. Това показва – шансовете на Орешарски да се оттегли доброволно намаляват. Ако утре в краен случай не си е подал оставката доброволно, подозирам, че ще си я подаде доброзорлем. Жалко, че в събота и неделя няма да ме има, да присъствам и наблюдавам… (Написа: Svetoslav Alexandrov)

нещо ако поне нашите внуци го доживеят. И това ни се вижда съмнително. Тогава му изтърсвам на моя приятел ето това, което, изглежда, съвсем го обезсърчава:

последния. На пети излизат ваканция, помиярите… Ивайло Найденов: то друг път няма да се сетят за рождения ден на Левски да се съберат толкова, не е било никога това… Наистина е хубава гледка, изглежда найсетне мечтата ни се сбъдва…

Злото никога не може да свърши, щото свърши ли, тогава няма как да разпознаваме и доброто: такъв е законът на живота… Дали е така? Как мислите? Злото в лицето на комунизма и на комунистите може ли някога ако не изцяло да изчезне, поне да намалее, а? Има ли някаква надежда за България?

Източник на изображението

Докога тия скакалци ще огризват кокалите на България – и ще я продават на руснаците?! Имам предвид руските империалисти, не простия руски народ, който, прочее, е техен роб повече от нас… Изображенията взаимствах от ТУК и също така от ТУК.

Източник на изображението ТОВА НЕЩО ЩЕ ОСТАНЕ В ИСТОРИЯТА, БЪЛГАРСКИ СТОИЦИ И ХРАБРЕЦИ! юли 20, 2013 Rumyna Stoykova: Страхотно! Великолепно! Спиращо дъха! Не, дори и цветущия ни български език има малко думи за да опише народната воля, изразена с тези протести! Ангел Грънчаров: Ето, мечтаем си ний с един мой приятел кога ли ще изчезне завинаги комунизмът, кога тая комунистическа напаст ще освободи от присъствието си многострадалната наша България. Той казва: няма да доживеем този щастлив момент! Съгласявам се, добавям, че все е

Danny Iordanova: Цяла вечер обичам тази снимка. Дълго ще я обичам. Толкова сте млади и нахъсани. Аз бях там. Обичам и това, че бях там тази вечер. Само да ви кажа, деца, че бях на един площад, и един булевард, и един мост преди много години, в 90-та. Дълго обичах една снимка от тогава. Още я обичам. Ще ви я разкажа с няколко думи: много синя снимка, пълна с надежда и вяра. Не опазихме нито цвета, нито надеждата. Вярата ни остана обаче. Затова всяка вечер сме с вас, ние, вашите родители. Вече не заради нас. Заради вас, за вашите деца, нашите внуци. Заради вярата, която само ни остана. Сега вече вярваме само във вас. Бъдете силни и не се предавайте! А ние? Ние пак ще сме с вас.

ВЧЕРА БЕШЕ НАЙ-ИСТИНСКОТО И СПОНТАННО ЧЕСТВАНЕ И ПОКЛОНЕНИЕ НА НАРОДА КЪМ НЕГОВИЯ АПОСТОЛ НА СВОБОДАТА

Източник на снимката. Източник на репликите

юли 20, 2013

ИЗБРАНИЦИТЕ НА ОРЕШАРСКИ: РАЗЛИКА НЯМА НИКАКВА, СЪЩНОСТТА Е ВСЕ СЪЩАТА – ГНУСНА!

Tsvetomir Genchev: Тази снимка е показателна, говори токова много. А тишината пред паметника на Апостола на Свободата тази вечер беше по силна и от най-силния вик. Това сигурно е най-истинското и спонтанно честване и поклонение към Апостола на Свободата от 1944 до сега, много повече от протоколни събрания. Поклон!

Angel Toshev: Знаете ли днес кое ме омерзи? Това, че в деня, в който е роден Апостола на свободата, тая долна паплач в Парламента обсъждаше колко пари да са им субсидийките. Идеше ми да фана един калашник и наред, докато спре да мърда и Лицата на управляващата ни мафия...

31 АКО СМЕ СИЛНИ, АКО НЕ СМЕ МЕКУШАВИ, ЩЕ ИМА МИР...

МАЛКО ПСИХОЛОГИЯ ИЛИ ОТГОВОР НА ВЪПРОСА: “ЗАЩО ПРИЯТЕЛСТВОТО МЕЖДУ УЧИТЕЛ И УЧЕНИК Е СЪВСЕМ ЗАБРАНЕНО?” юли 18, 2013

Попаднах на едно изказване на учителя Jivko Rusev, което ми дава добър повод да кажа какво мисля по повдигнатия в него проблем; ето интересуващия ме откъс от въпросното изказване, а пък по-долу можете да прочетете какво мисля за т.н. приятелство между учители и ученици: … Нали един от най-големите грехове в учителската работа е да бъдеш приятел с учениците си?! Това от мнозина се възприема като пълна липса на професионализъм. Е… нося си го засега на плещите този грях… И не ми тежи! И така, проява на крещящ непрофесионализъм ли е учителят да е приятел със своите ученици? Учениците да го смятат за приятел – и той да се държи съвсем приятелски с тях. Това лошо ли е? Неправилно ли е? В какво е проблемът тука? А че има някакъв проблем, то се чувства. Учителят, по моя преценка – моя милост е учител вече 30 години, сиреч, не говоря голословно – в съвременните условия трябва да се държи с учениците си съвсем човечно; да ги възприема като личности, с което ще ги насърчава и те да се държат като личности – и да станат личности. Но приятелски да се държи не

бива. Защото се минава една граница и всичко се разваля. Всичко отива по дяволите. Приятелското отношение е подходящо за друга сфера – не за образователната, не и за тази на възпитанието. Голяма грешка е учител да възприема учениците си сякаш са му приятели – и те да го възприемат по същия начин. Най-малкото разликата във възрастта пречи. Но и социалните роли не позволяват това. Забраняват го. Руши се без остатък нещо най-важно за отношението между учител и ученик, между възпитател и възпитаник. Не бива учителите и учениците да бъдат приятели. Могат, ала едва след като вече не са учители и ученици. След като учениците излязат в “големия живот” тогава нека да чувстват учителите си вече като приятели. Но докато са в позицията на учител и ученик да са приятели не е редно. Даже има нещо… аморално в това. Приятелското отношение развращава учениците – и нанася непоправима деформация на съзнанията им. Разваля ги. Такива ученици, с които учителят флиртува и ги подкупва, държейки се с тях приятелски, биват развращавани. И в един момент стават много нагли. Особено в отношението си към другите учители, които не се държат по такъв един недопустим начин, именно, не флиртуват с учениците си. И минават за… строги и… непристъпни! А така и трябва да бъде. Волностите в тази деликатна сфера на възпитанието са противоестествени. Ще дам примери за илюстрация белким бъда разбран. В същинското приятелско отношение границите са така фини, че почти липсват. Един учител да си позволи да се държи приятелски с учениците си е почти същото като да си позволи… да се съблече гол пред тях! Да, смея да го заявя това, понеже приятелството е нещо като душевно разголване. Между истинските приятели почти няма тайни. Ето, един учител, разголвайки си почти без остатък душата със своите ученици, т.е. минавайки доста граници, сякаш се разголва пред тях и… телесно. То телесното разголване сякаш не е толкова скандално като душевното. Щото ако някой учител, стараейки се да впечатли силно учениците си, се разголи физически пред тях, той просто ще бъде обявен за луд и, предполагам, ще бъде изгонен от работа, но ето, когато се разголва душевно, това, кой знае защо, не се оценява като толкова скандално – и опасно за учениците, за тяхната душевност. А то е опасно, много опасно! Почти нещо такова направи – имам предвид телесното разголване – оня учител, който се кълчи с учениците си, играейки танца “Харлем шейк” в двора на една елитна пловдивска гимназия. То танцът е нещо като разголване на тялото, е, почти де, не съвсем. Наподобява разголването. Дано ме разбирате. Ще дам още един пример, още по-екстремен. Дано тогава ме разберете. Ето, аз съм психолог, от години се занимавам с психология, в това число и

практическа. Когато психологът общува с пациента, между тях постепенно се поражда пълна откритост. Почти интимност. Душевна, разбира се. Тя там е необходима, без нея не може. Но дори и там има граници. Чувствата не трябва да прераснат, да речем, в пълни приятелски или любовни чувства. Сиреч, психологът трябва много да внимава да не се… влюби в пациента си. Също така трябва да пречи, да противодейства на пациента пак с оглед на това да не се получи така, че чувствата му да минат онази граница, при която всичко отива по дяволите, всичко се разваля – понеже на мястото на отношението психолог-пациент се е появила любовта. Да, любовта е нещо прекрасно, разбира се! Но тя тук просто е неуместна. И е в корена си вредна. Психологът не може да направи всичките си пациенти свои любовници, че да ги излекува, нали така? Представяте ли си каква лудница ще стане обаче ако си го позволи?! Пълна лудница! Е, такова нещо се получава когато един любвеобилен учител си позволи да стане истински приятел с учениците си. И ги насърчава и те да го възприемат като такъв. Нещо гнусно има в това, не го ли усещате? Блазе ви ако не го усещате. Нещо обаче не е наред с чувствителността ви. И категорично мога да кажа: не ви бива за учител ако не го усещате. Приятелството е разновидност на любовната връзка, разликата е само тази, че в него телата не участват (в смисъл, че телесният момент бива потискан, не му се дава свобода да се изяви и разгърне). Приятелството е чисто душевна връзка. То е именно чиста душевна връзка. Дори – в някои случаи – е чисто духовна връзка. Говоря за истинското приятелство между философи. Или между поети и пр., сиреч, между хора на духа. Като такова приятелството стои по-високо от любовта – щото при нея телесният момент има огромно значение, което пък руши чистия й духовен характер. Това, както е известно, е гледище на гения Платон. Приятелите имат пълната свобода да общуват цялостно душевно, да изявяват всичко, което се таи в душата им. Това нещо учителят не бива да го прави с учениците си. Той пак трябва да се изявява като пълноценна личност, но има граници, които не бива да минава. Щото ако ги мине всичко отива по дяволите. И трябва да си вземе шапката и да се махне. Да бяга. Щото е допуснал да почне да вреди на възпитаниците си. Учителят е учител доколкото е полезен на учениците. А не трябва да допуска да им е вреден, да им вреди. Щом почне да вреди, си взема шапката и се маха. Трябва да умее да се контролира. Изпусне ли нещата от контрол, всичко е отишло по дяволите. Така че да си приятел с учениците си е много вредно. Означава, че без да искаш им вредиш, мислейки им доброто, им вре-

32 диш. Обичта, пък макар и приятелска, тук е неуместна. Значително е по-добре да те мразят учениците отколкото да те обичат. Аз, примерно, това го предпочитам. Просто не й е мястото на обичта тука. Е, нека да се обичат, но с една по-друга, не приятелска любов. Тя трябва да бъде сдържана. В това именно е проблемът. Любвеобилните учители и учителки особено много вредят на учениците си. Нека, ако си учител, да имаш добрината да разкриваш и да разгръщаш чувствата си в други сфери. Тук си поставен с определена задача и трябва да я изпълняваш като професионалист. Толкова. Какво обаче означава между учители и ученици да има едно богато личностно отношение, със запазването на съответните граници – това е тема на друг разговор. Аз съм описал тия неща в своите книги за образованието. Но не ми пречи тия дни, при подобаваща настройка, пак да кажа всичко в резюме. Личностите са свободни субекти. Държиш се обаче респектиращо, с достойнство. Пазиш някои граници, които са свети. Не можеш да правиш каквото ти се прииска или каквото ти скимне. Владееш се. Иска се дисциплина на чувствата, на мисълта, на реакциите. Ако не го умееш, не ставаш за учител. Не може да се флиртува с учениците. Нямаш правото да ги подкупваш. Нямаш правото да ги развращаваш. Може да сте много близки, понеже вършите една обща и при това доста сложна работа: духовно общуване се нарича тази работа. Тя съвсем не е по силите на всеки. Иска се да си избраник на съдбата за да я вършиш. Иска се призвание. Всеки не може да е учител. Затова много учители, в безсилието да си вършат работата, дегенерират и търсят спасение в такива фалшиви и изцяло неуместни неща като флиртът, “приятелството”, разврата. Така не се прави. Така е много погрешно да се прави. Глупаво е да се прави така. Доброто на учениците винаги е приоритет за добрия учител. Той трябва да има силата на духа – и да се държи респектиращо. Като една достойна личност. И да изисква същото по отношение на себе си. Чисто личностно и човечно, да, прекалено човечно е съвременното отношение учител-ученик, но то не е отношение на всепозволеността. Това е аксиома. Да спра дотук, че взе да ми писва. Друг пък, живот и здраве да е, ще продължа. Темата си заслужава, ама ме домързя да пиша. Тъй де, сега е ваканция, всички мързелуват, а аз да работя – да не съм луд само аз да го правя това?! Хубав ден на всички! Помислете над това, което се опитах да ви кажа – няма да ви навреди. Нищо че е лято, нищо че е ваканция, скъпи колеги учители! И нашата не е лесна де, ето, работим и по време на ваканция, постоянно мислим и работим: но кой ли ни го признава това?! Мислят ни за безделници. Те за какво

ли не ни мислят де, но да не зачевам и тази тема, щото хептен ще ми писне…

16 JULY 2013, #ДАНСWITHME, DAY 33, SOFIA, BULGARIA

НАРОДЪТ НЕ ГИ ИСКА, А ТЕ, ДРУГАРИТЕ, ПОДЛИТЕ НАГЛЕЦИ, СИ ПРАВЯТ СОФРИ, ПРЕДСТАВЯТЕ ЛИ СИ!?

СНИМКИ ОТ ПРОТЕСТА В ПЛОВДИВ

... и от "контра-протеста" на комуноидите:

ЗАБЕЛЕЖКА: Снимките са взаимствани от Фейсбук, правени са от Константин Павлов, Gery Nikolova и др.

Вестник ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник Издава: Център за развитие на личността HUMANUS, основан през 1994 г. Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗАБЕЛЕЖКА: Снимките са взаимствани от сайта http://www.plovdivutre.bg

ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488 Истината ни прави свободни!