Vestnik GRAJDANIN br. 15 ot 2015 g.

Page 1

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 15, Год. VII, 2015, 31 Юли, Петък, Ц. 2 лв.

четвъртък, 30 юли 2015 г. Ударихме дъното! Мая Манолова e новият омбудсман Един достоен защитник на гражданите беше сменен от най-арогантното лице на политическата класа Ударихме дъното на политическата перверзия. Мая Манолова e новият омбудсман. Депутатите като зомбирани избраха колежката си от БСП, която наследява Константин Пенчев. Той беше другият кандидат за поста на тайния вот в парламента. Един достоен омбудсман беше сменен от найарогантното лице на политическата класа. За довечера вече има насрочен протест на жълтите павета. Безпринципната сделка с Манолова е върхът на политическата наглост. Тя едва ли ще бъде простена на онези, които я избраха. Председателят на Народното събрание Цецка Цачева я поздрави за победата. Цели 129 депутати подкрепиха кандидатурата за омбудсман Мая Манолова. Само 82 от общо гласувалите 223 народни представители са застанали зад кандидатурата на досегашния обществен защитник Консантин Пенчев, което показва колко ниско са паднали "народните" представители. Мая едва не ни разплака. (Следва на 2-ра стр.)

В БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА ОТДАВНА НЯМА ПРИНЦИПИ – ТЯ Е ТЪРЖЕСТВО НА ТАРИКАТЛЪКА И ГЬОНСУРАТЛЪКА Изборът на Мая Манолова за омбудсман е очевиден триумф на олигархичния консенсус в структурите на властта, чийто гръбнак е политическият съюз между ГЕРБ и ДПС. Тайното гласуване за омбудсман (!?) бе срамежливата процедура, зад която едно от главните действащи лица на преврата от Костинброд бе наградено с най-високата позиция, от която трябва да се защитават правата на гражданите. Политическият процес се превръща във все по-голям цирк, а демокрацията – в мърлява фасада. В българската политика отдавна няма принципи – тя е тържество на бай Ганювския тарикатлък. И то когато предизвикателствата пред България са по-големи от всякога. Изводите следват... Ognyan Minchev


на местните политико-олигархични кръгове за изграждане на голямото регионално сметище – далечната 2010 г.

УВАЖАЕМИ ГРАЖДАНИ, ВЕЧЕ ОФИЦИАЛНО НЯМА КОЙ ДА ВИ ПРЕДСТАВЛЯВА! (От 1-ва стр.)

ПРЕБИВАВАМЕ В НЕВЕРОЯТНА НРАВСТВЕНА МРЪСОТИЯ, ПОДОБНО НА СВИНЕТЕ СМЕ ОМАЦАНИ ОТВСЯКЪДЕ С НЕЧИСТОТИИ...

Костадин Царев, който се чувства отвратително, каза: Уважаеми граждани, вече официално няма кой да Ви представлява! По повод на: Мая Манолова е избрана за омбудсман

сряда, 15 юли 2015 г.

СТИГНАХМЕ ДЪНОТО НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ДЕМОРАЛИЗАЦИЯ: МАЯ МАНОЛОВА Е НОВИЯТ ОМБУДСМАН! (От 1-ва стр.) "Парламентът ще ми липсва, ще ми липсвате и вие, може би и аз ще липсвам на някой от вас", каза Мая Манолова на колегите си и допълни, че ще ѐ липсват и парламентарните дебати, и парламентарните битка, но ще работи с депутатите по важни за всички каузи. Вижте непременно и това, заслужава си: Новият омбудсман вдигна къща в селото на милионерите

ДА на местния референдум срещу регионалното депо за боклуци в Самоков! вторник, 14 юли 2015 г.

Георги Хаджийски: ДА на местния референдум срещу депото в Самоков. От фейсбук историята на движението на самоковския народ срещу безумието

Изучаването на нравствените проблеми в съвременния български живот е моя слабост, така да се рече те са моя любима изследователска област. С огромен научен, философски и чисто човешки интерес изследвам страшните морални деформации, онова ужасно нравствено уродство, което можем да срещнем наоколо всеки ден, толкова често, че повечето от нас даже и не се впечатляват особено. А пък камо ли да почнат да се възмущават от него, не, такова нещо у нас сякаш е невъзможно. Пребиваваме в невероятна нравствена мръсотия, подобно на това както свинете са омацани отвсякъде с нечистотии, но вероятно се чувстваме подобно на свинете съвсем уютно в нашата родна българска кочина. Е, за мен като изследовател са благодатни тия чудати феномени на живота ни, нравствената деградация на хората, повтарям, за мен е много любопитна и вълнуваща тема за изучаване. Правя каквото мога в тази посока. Примерно водя дълги и трудни диалози с хора, които са носители на подобно уродливо, извратено, деформирано нравствено съзнание. Това, от което всички бягат, понеже им е крайно неприятно, точно към това аз се насочвам: с оглед да го изуча и да проумея как е възможно това страшно обезчовечаване, което ни е сполетяло. Вчера даже поставих един важен за мен проблем (виж: Как да се отнасяме към комуноидно-рублофилските тролове-оплювачи, трябва ли да ги игнорираме – или си заслужава да се борим някак с тях?), интересна ми е реакцията на читателите на блога; имам доста интересни и показателни отзиви по нея, ето примерно един такъв: Ангеле, да разговаряш и да спориш с тия мерзавци е все същото като да се хванеш да се бориш със свиня в локвата; дори и да я победиш, целият ще се оцапаш и овъргаляш с кал и нечистотии, тъй че изобщо не си струва. Този е моят съвет. Остави тия мръсници и мерзавци, не се бори с тях – за да не се цапаш. Щото борбите ти с тях водят до това, че много страда твоя имидж. Оцапваш го сам. Зао-


биколи локвата или гьола, населен със свини, отмини нататък и си гони своята висока цел. А тя е много по-висша от това да губиш сили и време в битки с подобни мръсници и мерзавци. Този или такъв е моят съвет. Смятам, че ще ме разбереш... Както и да е, не съм взел решение по поставения проблем, не мога току-така да се откажа от благодатната тема, в която вече, тъй да се рече, имам приоритет, т.е. напреднал съм доста, твърде много. Налага се да продължа нататък сега-засега. Положението ми е същото като, примерно, човек при разкопки някъде да намери златна жила пък да почне да разсъждава дали да не вземе да изостави по-нататъшната си работа щото, видите ли, може да си оцапа дрехите при по-нататъшните разкопки или, да речем, да се изпоти, или някое друго леко неудобство да го възпре. Едва ли е разумно да се откажа така лесно от благодатната тема за изследване, която наистина е подобна на златна жила. Та ето в тази връзка продължението на вчерашната публикация (виж: Прекалено силно загрижена за оцеляването ми анонимна другарка ми дава твърде умни съвети как да си осигуря някакви средства за съществуване), мисля, че темата е превъзходна; тия причудливи диалози един ден ще останат като безценно свидетелство за състоянието на нравите в нашето толкова болно, уви, време: 18 коментара: Анонимен каза: "Към другаря анонимен комуноид, известен с прозвището "Хлопаща дъска": Разсъждението Ви, разграничаващо понятията "труд" и "работа" е банално и тъпо.( Грънчаров) Другарю Грънчаров, не сте в клас за да поставяте оценки! За написаното от вас аз пък мога да отговоря, че е просташко и тъпо. Вие сте на ход, партийни секретарю. Ангел Грънчаров каза: Баба Ви, другарю комуноид е била партийна секретарка, не аз. Тук не сме в клас, но Вие сте гост в моя блог и ще се държите възпитано. А когато пишете идиотщини, поемате всички рискове, включително и този някой да Ви каже що сте сторил. Анонимен каза: Но, Грънчаров, ако не искате хората да пишат в блога ви идиотщини, вие защо непрекъснато пишете дебилности? Поемате всички рискове, включително и този някой да Ви каже що сте изломотил. Анонимен каза: Предният коментар не е от мен, наричаният от Грънчаров "комуноид" и "Хлопаща дъска", но не оспорвам написаното в него. Аз, за разлика от Грънчаров, приемам спокойно различните мнения и не

си служа с епитети. Въпрос на първите седем години от живота. Ангел Грънчаров каза: Таваришч комуноид, пак изломотихте една пълна идиотщина и абсолютна баналност, това за "първите седем години". Вие явно друго и не можете да казвате. Я сега дай един пример за "дебилност", казана или написана от мене? Да видим човек като теб, дето общо взето друго освен идиотщини и баналности не може да казва или да пише, как ще изнамери нещо дебилно в моите думи, любопитен е тоз експеримент. Второ, като пиша "дебилност", таваришч комуноид, ти защо идваш в блога ми? Трето, а можеш ли, логично погледнато, да определеши и да си дадеш сметка що е "дебилност", ама в очите на човек като теб, който друго освен идиотщини и баналности не може да каже? Може би това, което той смята за "дебилност", е нещо свръхумно или мъдро? :-) Сам се набута в тоз капан, таваришч комунод, на себе си сърди. Тъй, давай да видим що ще отвърнеш, това веротяно и касае онуй нещо, което си научил в "първите седем години". Апропо, а след тия първи седем години ти нещо друго научи ли изобщо, щот се изказваш твърде инфантилно? Това си е пак извод от твоите идиотски изказвания. Да продължавам ли? :-) Владимир Петков-Трашов каза: Фантастични диалози добри ми, светли и много, много разумен, емоционален, точно в същността и страхотно логично биещ – приятелю, Ангеле Грънчарове! Диалози за Гинес! Ма, какво приказвам и така да те принизявам.... Никакъв Гинес! А в книгата на живота ни тъжен и светъл, безкрайно мерзък от глупците ни сторен – твоите редове са пример! Безподобен! Как на тъмните, зли и БЕЗЛИЧНОСТНИ тъги и ретроградни сили – светлината и разумът отвръщат безпощадно, с логика страхотна и с голяма ти спорна сила, със хъс, със светъл морал, с истина безпрекословна, като факел бликаща в твойте слова.... И тези безличностни дребни душици да не усещат колко са ниски и колко са мерзки... тези жалки подигравки пръкнати от комунната система, неразградени и на йота до този момент от живота.! Директорката Анастасова и този г-н Хлопаща дъска, дето сам се нарича вече едва ли не с гордост велика така,... О, небеса! Каква грозна тъга и двамата са от един дол, от една трънка, от една безкрайно тъпа философия родени и още живеят във нея окрилени... комунизъм същ – безличностен, страхлив, безпросветен, жесток, див, грозен и смразяващо глупав! 2015.07.13г. Владимир Петков-Трашов

3 Анонимен каза: Според мен не трябва да подхождате толкова емоционално, другарю Грънчаров. Това е присъщо на дамите. Вие сте дама по душа. И отговорът е НЕ, не е "свръхумни и мъдро" написаното от вазе. Плоско е. Вервайте ми :) Ангел Грънчаров каза: Към другаркатакомуноидка, дето се е сетила да ме "обижда" на дама, т.е. да се самообижда, изпадайки в някакъв твърде интересен комуноидно-полов мазохизъм и расизъм: Другарко, моля Ви се, недейте да обиждате така несправедливо дамите че били само емоционални, зад което имплицитно се крие твърдението, че са тъпи - като Вас самата, примерно. Има всякакви дами, има и емоционални дами, и умни дами се срещат, същото е положението и сред нас, мъжете. Да "обидиш" един мъж че бил прекалено емоционален и на това основание да го наречеш "дама по душа" е доста идиотско, простете, твърдение. Сред нас, мъжете, също има емоционални хора, емоционалността у мъжа е изключително ценно качество, прави го по-човечен, по-разбиращ, тъй че по този начин, скъпа другарко, не можете да ме обидите, по причина на това, че от откровени идиотщини не мога изобщо да се обиждам. Напротив, по този начин без да искате ме величаете, а пък аз съм скромен човек и затова ще Ви кажа, че просто нема нужда да ме хвалите, другарко, това исках да Ви кажа. Просто сте много зле умствено, но то си е Ваш личен дефект, а не е дефект на пола, към който принадлежите. Апропо, другарко, аз лично по никакъв начин не мога да бъда наричан "другар", моля Ви се, недейте да се самообиждате и по този тъп начин: прозвището "другарю" (другарко, таваришч и пр.) го заслужават само комуноиди като Вас самата, аз обаче съм враг на комуноидността и мен да ме наречете "другар" е обида на Вас самата. Аз не заслужавам туй прозвище, другарко, моля, недейте да го цапате като ме наричате тъй злобно "другарю"... какъв другар съм Ви аз, та аз съм Ваша пряка противоположност, аз съм Ваше пълно отрицание! :-) Анонимен каза: Прав сте, че емоционалността у мъжа не означава непременно женственост, другарю Грънчаров. Аз обаче имах предвид, че у вас тя преобладава, тя е водещото начало. Това вече е дамска черта. Обръщам ви внимание, че при мъжа ръководещото е рационалното начало, а при жената – емоционалното. Предполагам, че някога сте го учили това не ви идва като новост. Но човек не си избира тия неща, те са по природа. Ако у вас преобладава женскостта, не сте виновен. Това обаче води до прекалено голямо "впрягане", ако ме разбирате. Давайте го по-спокойно. :-)


Ангел Грънчаров каза: Другарко, разбрахме се, че прозвището "другар" на мен не ми отива по причина на това, че не съм комуноид, за разлика от Вас самата. А иначе напънът Ви да мислите и то по психологически проблем просто показва идно крайно посредствено, дилетантско ниво, а съветите Ви са възтъпички. Вие за токова нещо като темперамент чувала ли сте? Ако бяхте чувала нямаше да се заплетете като петел, пардон, като кокошка в кълчища. Женски и мъжки душевни качества няма, те са все човешки, тъй че просто немаше нужда да се напъвате да мислите. Ний, философите, имаме една по-богата и сложна настройка, която ни позволява да постигаме поцялостния смисъл на нещата, а в това отношение чувствата, чувствителността са незаменими. Понеже именно те са носители на ценностното отношение на човека към света и към самия себе си. В тази способност на философа до постига верния смисъл на нещата няма нищо "женско", т.е. Вашите тъй "умни" думи са просто една глупост. А иначе аз съм, както забелязвате, пределно спокоен, просто вероятно Вие сте твърде изнервена, поради което така изопачено и превратно тълкувате ситуацията. Просто като не разбирате трябваше да си замълчите, с напъване, виждате, не се получава. Анонимен каза: Напълно спокоен сте, това се вижда от всички тук. ;-) Нека отново ви кажа, че въпреки квалификациите, които отправяте към всеки несъгласен с вас дори на йота, не мога да ви се сърдя – наясно съм, че отварянето на черепа и мозъчната операция няма как да оставят човека в предишното емоционално здраве. Просто ми се иска да не ви е чак толкова тежко и да не сте така бесен на всички хора и даже на целия свят понякога. Не ви е лесно и ви съчувствам. Затова лоша дума от мен няма да чуете. Не се сърдете, че ви наричам "другарю". Просто правя като вас, не ви ли е приятно? Ангел Грънчаров каза: :-) И как се "вижда" именно "от всички", другарко, че съм бил... "неспокоен"? :-) Вие как разбрахте това как другите възприемат нещата? Анкета ли правихте? И кой Ви назначи да говорите от името "на всички"? Човек с най-елементарна психологическа подготовка може да схване, че тия Ваши "леки издънки" говорят за това, че душевното Ви равновесие е силно нарушено, а пък същите тия хора добре знаят, че показното лицемерие, демонстрирането на някакво привидно "спокойствие" е именно доказателството, че сте ми направо бясна. :-) Тъй че просто е глупаво да се морите да ни убеждавате в нещо, за което всички усещат, че не е така.

Понеже пак се "напиняте" да давате диагнози – въпреки профанското си ниво – за което свидетелстват ето тия думи: "... отварянето на черепа и мозъчната операция няма как да оставят човека в предишното емоционално здраве." Съм длъжен да Ви кажа, мила ми самоука другарко "психиатърке", че тъкмо "отварянето на черепа и мозъчната операция" нямат абсолютно никакво отношение към "предишното емоционално здраве" на човека. Между другото, на мен "мозъчна операция" не ми е правена, проблеми с мозъка не съм имал (за разлика от Вашите очебийни мозъчни проблеми!), правена ми е само трапанация на мозъка, т.е. и по този въпрос се изказвате съвсем ненеподготвена. Защо е така, защо няма връзка между физиологично и психично няма как да разберете по причина на необразоваността си, но се поинтересувайте при специалисти, те могат да Ви задоволят интереса и да Ви обяснят кое как е. То с дилетантско напъване не става, а иска друго... Апропо, на никой не съм "бесен", пак са изкривени представите Ви, просто съвсем спокойно разговарям даже и с анонимно същество с незавиден морал като Вас, което не усеща как се излага, спекулирайки със здравословните проблеми на хората. Да бъде "бесен" пък "на всички хора" и "на целия свят" е съвсем тъпо изказване от Ваша страна, но щом болничкото Ви съзнание е допуснало такава евентуалност и съзнава глупавостта в него, това означава, че най-вероятно Вие самата сте овладяна и Ви тресе една такава патологична мизантропия. И да Ви задам едно малко въпросче, щото съм човеколюбив човек: другарко, каква екзистенциална трагедия доведе то тъй жестоката Ви личностна деградация? Споделете с мен, облекчете си душата, мога много да Ви помогна, аз в тази сфера на психологическото консултиране практикувам от много години, тъй че ето, самото внимание, което ми обръщате, свидетелства за това, че изпитвате остра нужда да споделите с някой проблемите си, разбира се, правите това в една крайно превратна форма, опитвайки се да излъжете хората, но мен специално не можете да ме заблудите, тъй че не е и нужно повече да се напъвате. И тъй, очаквам да разкриете онова в душата си, което Ви е довело до това жалко състояние, а именно, да деградирате и да станете един злобен анонимен интернетен трол и пр. Защо криете истинската си личност, другарко, защо толкова се срамувате от самата себе си? Какво толкова грозно и долно сте направила та не смеете да говорите от свое име? Анонимен каза: "Правена ми е само трапанация на мозъка" – вие сам го потвърдихте току-що. Казусът е приключен. Но това не е нещо, от което трябва да ви е срам – всеки

4 може да си удари главата и никой не е застрахован от такива характеропроменящи инциденти. Разбира се, че между физиологично и психично има връзка – и то здрава. Без мозък например няма как да имате психика. Затова, когато се повреди мозъкът ви (както с вашия инцидент в банята), няма как да не се увреди по някакъв начин и психиката. Да отричате това е все едно да отричате, че Земята се върти около слънцето. Вярно е, че съм неспециалист в психологията и затова е неприятно, че точно от мен трябва да научавате тези неща. Там е и обяснението на силния ви гняв – за него също НЯМАТЕ вина. Просто лош късмет да паднете. Според мен няма да е излишно да се видите със специалист (психолог например, или още по-добре психиатър), който ще ви помогне в това отношение. Медицината много е напреднала и не е необходимо да се отчайвате. Успех. Ангел Грънчаров каза: Да, другарко, изразил съм се погрешно, станало е съвсем несъзнавано, механично; "трапанация на мозъка" съм написал, а е трябвало да напиша "трапанация на черепа". Самата дума "трапанация" означава хирургическа намеса с проникване в костна кухина – чрез пробиване или отваряне на костите. Примерно трепанация на черепа. "Трапанация на мозъка" не може да има. Вие обаче се хващате като удавник за сламка за допуснатата от мен грешчица. Което именно и показва за сетен път колко сте злонамерена. И изнервена кой знае защо. Интересно е, че отбягвате въпросите по този повод, които Ви зададох. Говорите за "характеропроменящи инциденти", каквото е удрянето на главата, мила другарко, което и показва колко, дето се казва, Ви е акъла. Просто не знаете що е характер и как той се променя. Понеже сте невежа в тази област ще Ви кажа, че "характеропроменящи инциденти" от този род не може да има. Характерът е нещо психично и личностно и не се променя с удряне на главата. Но невежите хора като Вас "мислят" по този начин. Думата "характеропроменящ" Ви звучи страшно научно, нали познах? Да не говорим за израза"характеропроменящи инциденти". Изразявате се като даскалица, дали не сте полуграмотна даскалица, а, другарко?! По напъните Ви да "мислите" си личи това. Да минем върху въпроса за връзката между физиологично и психично, която толкова Ви вълнува. Вашите "познания" и представи по този въпрос са на едно крайно ниско даскалско ниво от началото на 50-те години на миналия век, имам предвид ето тези тъй "умни" Ваши приказки: Разбира се, че между физиологично и психично има връзка – и то здрава. Без мозък например няма как да има-


те психика. Затова, когато се повреди мозъкът ви (както с вашия инцидент в банята), няма как да не се увреди по някакъв начин и психиката. Така разсъждава човек, който просто не знае какво е това психика, халхабер си няма от този въпрос. Казах Ви, че бих могъл да Ви просветя по този въпрос, но няма да го направя - по причина на това, че за обучението трябва да си платите. Можете да си набавите моята книга със заглавие Животът на душата: психология, има я в пет издания в библиотеките, има я и на свободен достъп в интернет. Почетете, пообразовайте се малко. Пък тогава се изказвайте. Нещата не стоят така просто както си ги представяте. личи си, че имате бегли представи за тия неща от курса по марксистка философия преди години, рецитирате точно абзаца, който беше в учебниците по марксистка философия. От което именно и съдя, че сте даскалица по образование. Т.е. сте същество, което не се е развило в умствено отношение от времето на своята тъй буйна студентска младост. Такива са у нас обикновено даскалиците. От "неспециалист в психологията" като Вас, по собствените Ви думи нищичко не мога да науча, по-скоро Вие можете да научите от мен, а това, че се опитвате да ме просвещавате и учите говори единствено за това колко сте нагла, другарко. Невежите, полуобразованите по това се познават, че са много нагли и безпардонни. Невежият, полуобразованият непрекъснато се опитва да поучава образованите хора за това как следва да мислят. Така правеха навремето другарите комунисти, дето ни управляваха десетилетия, постоянно ни поучаваха разните му там каскетлии как следва да мислим, същият манталитет демонстрирате и Вие тук, мила другарко. Хем сте невежа и полуграмотна, хем даже не се страхувате да издавате "медицински диагнози и препоръки", драга другарке, предлагате ми да ида при специалист, е, с това пак демонстрирате оня същия манталитет, става дума за милиционерските табиети на въпросните каскетлии на власт. Дали ще ходя да се консултирам със специалист е моя работа, а Вие пък решавайте за себе си. По същия начин директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова си позволи да ми издаде една "психиатрична диагноза" и в момента си има доста сериозни проблеми с правосъдието, съдя я за клевета. Вие сте бронирана яко зад стената на анонимността и по тази причина спокойно си плямпате същата клевета, дори със абсолютно същите думи. Което все нещо показва и говори. Разбиращите разбират какво показва и говори това. Интересно е, че много старателно сте заобиколила въпросите, които Ви зададох. Пак се вълнувате за моето здраве, за своето обаче нехаете. Това е признак на поведението на комуноида. нормалните

хора се грижат за собственото си здраве. Понеже съм хуманист, си позволявам да Ви припомня въпросите, които Ви зададох. От позицията си на практикуващ психолог Ви ги задавам, с оглед малко да Ви помогна, ейтака, изцяло про боно. Надявам се, този път ще ми отговорите; опитайте се да не мислите толкова за мен, опитайте да почнете да се очовечавате като се замислите за своето собствено нравствено състояние. Та ето ми въпросите: Другарко, каква екзистенциална трагедия доведе то тъй жестоката Ви личностна деградация? Споделете с мен, облекчете си душата, мога много да Ви помогна, аз в тази сфера на психологическото консултиране практикувам от много години, тъй че ето, самото внимание, което ми обръщате, свидетелства за това, че изпитвате остра нужда да споделите с някой проблемите си, разбира се, правите това в една крайно превратна форма, опитвайки се да излъжете хората, но мен специално не можете да ме заблудите, тъй че не е и нужно повече да се напъвате. И тъй, очаквам да разкриете онова в душата си, което Ви е довело до това жалко състояние, а именно, да деградирате и да станете един злобен анонимен интернетен трол и пр. Защо криете истинската си личност, другарко, защо толкова се срамувате от самата себе си? Какво толкова грозно и долно сте направила та не смеете да говорите от свое име? Анонимен каза: Ето отговорите на трите въпроса, на които просите отговор: Въпрос 1. – Никаква. Въпрос 2. – Защото името е без значение, така или иначе няма да ви пратя копие на лична карта, за да ви го докажа. Въпрос 3. – Нищо. Може и по погрешка да сте написали онова за мозъка си, обаче тези грешчици все нещо говорят. Това беше едно неволно признание от ваша страна, че мозъкът ви наистина е пострадал. За което, отново казвам, нямате НИКАКВА вина! Случва се човек да падне. Диагноза не съм ви поставял – просто казах, че за ВАС ще е добре да се видите със специалист, защото съвременните лекари-психиатри лесно се справят с такива леки емоционални смущения като вашето. Вие не сте наясно може би, че имате такива отклонения, но пациентът никога не може да прецени сам! Всеки психически пострадал човек мисли, че е съвсем наред. За ваше добро ви го казвам. Аз, както виждате, съм благонастроен към вас и ви давам ценни съвети, които биха ви помогнали, ако се вслушате. Благодарности не искам. Искам просто да се почувствате по-добре. Обръщайте си внимение, защото психиката е важно нещо. За добро ви го казвам. Успех.

5 Ангел Грънчаров каза: Толкова сте добра и мила, че ме разчувствахте даже, другарко :-) Какъв добър човек сте, загрижена сте за мен, имате вероятно много добро сърце! А Вие вероятно сте доста напреднала в областта на психиатрията, гледам че от разстояние с такава лекота ме диагностицирахте и дори ми отправяте мъдри съвети? Или сте самоука? А сега малко по-сериозно. Отговорите Ви на моите въпроси показват, че съвсем не съзнавате проблема си. А как да си обясним тази Ваша толкова трогателна загриженост за мен? Защо толкова сте се загрижила за моето положение, в това число и здравословно, как да си обясним този интерес? Само доброто Ви сърце ли е причина за това? Апропо, защо Ви е толкова неудобно да се изявявате от истинското си лице? Нима в тия Ваши тъй добронамерени приказки към мен има нещо лошо? И тогава какво Ви пречи да кажете коя сте? Загрижена сте за мен, макар че тази Ваша загриженост е твърде странна? Какъв съм Ви аз? "Каква му е Хекуба, та така реве за нея?" – този израз известен ли Ви е? И още нещичко: Вие съзнавате ли изобщо в какво отношение е укоримо Вашето поведение спрямо мен? Разбирате ли що е изобщо човешка нравственост или морал? Това, че е закърняло нравственото Ви чувство е доста сериозен проблем, безчувствени хора във Вашето състояние са способни дори да убиват без да чувстват някакви угризения. Ще се обезпокоите ли поне малко относно собственото си поведение и отношение спрямо мен? Ето, в тази област, нравствената, човешката, философската, аз съм експерт и мога много да Ви помогна. Понеже Вие сте толкова загрижена за мен, се чувствам длъжен да Ви се отблагодаря, да Ви се реванширам поне малко. Затова го правя. Вашето толкова добро сърце ме трогна наистина... :-) Вярвам, че ще помислите и този път ще ми отговорите сериозно на въпросите, щото по-горе си личи, че направо избягахте от тях. То бягството в случая изобщо не може да Ви помогне, въпросите си стоят. И проблемът, скрит зад тях, си стои нерешен... ОТ ХИЛЯДНИЯ ВЧЕРАШЕН ПРОТЕСТ В СОФИЯ ПРОТИВ ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА МАФИЯТА


дидат за национален омбудсман – застъпник за правата на хората и пазител на обществения интерес.

6 1. «Вообще, я должен высказать свой печальный взгляд на русского человека. Русский человек имеет такую слабую мозговую систему, что не способен воспринимать действительность как таковую. Для него существуют только слова. Его условные рефлексы координированы не с действительностью, а со словами». И.П. Павлов в Нобеловата си реч, (“Звезда”, 1927 г.).

Снимки: Жюстин Томс и Константин Павлов КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Браво, софиянци! Браво, будни граждани! САМО РУСИЯ НИЩО НЕ ДЪЛЖАЛА НА ГЪРЦИТЕ, ИЗОБРЕТАТЕЛИТЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА сряда, 15 юли 2015 г.

Това същата Маяма ли е, дето застава под знамената на ксенофобска, псевдопатриотична, расистка и проруска партия? Или е същата Маяма, която искаше "шанс за Орешарски" и го бранеше с едни гърди? Или е същата Маяма, която гласува убедено за избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС? Същата, която твърдеше, че тя е предложила гореспоменатия медиен корпулентен "млад успял мъж" за поста?

Виц на деня: 11 юли Гърция поискала от целия свят хонорар за две хиляди години използване на демокрацията. А Русия нищо не ни дължи – уточнил Алексис Ципрас.

За нея ли става дума? За едно гражданско общество питам. Мерси! Emil Jassim

Брой 13 на в-к ГРАЖДАНИНЪ вече е достъпен за четене онлайн, заповядайте!

ВИЖТЕ ЩО ЗА ХОРА УЧАСТВАТ В "КОНТРАПРОТЕСТА" СРЕЩУ СЪДЕБНАТА РЕФОРМА

2. «Русский есть наибольший и наинаглейший лгун во всем свете.» (Тургенев) 3. «Ох, как тяжко жить в России, в этом смердючем центре физического и морального разврата, подлости, вранья и злодейства.» (Аксаков) 4. «Народ, который блуждает по Европе и ищет что можно разрушить, уничтожить только ради развлечения.» (Достоевский) 5. «Не народ, а скотина, хам, дикая орда, душегубов и злодеев.» (Булгаков) 6. «Наиважнейшею приметою удачи русского народа есть его садистская жестокость.» (Горький) 7. «Народ, что ненавидит волю, обожает рабство, любит цепи на своих руках и ногах, грязный, физически и морально готовый в любой момент угнетать все и вся.» (Шмелев) 8. «Народ равнодушный до наименьшей обязанности, до наименьшей справедливости, до наименьшей правды, народ, что не признает человеческое достоинство, что целиком не признает ни свободного человека, ни свободной мысли.» (А.С. ПУШКИН) Подготви: СТАМБО Другари, давайте, покажете лява солидарност към комунистите от СИРИЗА, дайте им ако искате и последната СИ РИЗА!

Open publication - Free publishing Приятно четене, приятни размисли! ЗА ТАЯ СЪЩАТА МАЯМА НОЛОВА ЛИ СТАВА ДУМА? сряда, 15 юли 2015 г. Маяма Нолова е поръчана... искам да кажа обявена вече като официален кан-

Май пак са докарали платени клакьори... РУСНАЦИ КАЗВАТ ИСТИНАТА ЗА РУСНАЦИТЕ сряда, 15 юли 2015 г. Хайде сега в оригинал малко мисли от умни руснаци за собствения им народ:

Европа иска и България да даде пари на Гърция. Симпатизантите у нас на


СИРИЗА и Ципрас да съберат помощта между себе си! На думи всеки може да подкрепя, сега да ги видим на дело. Щото досега все с чужда пита помен правеха – щедро ратуваха за спасяването на Гърция с парите на други народи. Айде ся да бръкнат дълбоко и в своя джоб и да дадат на братята гърци и свои пари, за да не обеднеят те като нас, българите, че са свикнали по-нашироко да живеят! Написа: Емилия Маркова

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Покажете лява солидарност към комунистите от СИРИЗА, дайте им ако искате и последната СИ РИЗА! В тази връзка вижте непременно ето това: Официално: Европа иска пари от България за спасяването на Гърция. ЩЕ ИЗСЛЕДВАМЕ СЪЗНАНИЯТА ИЛИ ДУШИТЕ – СИТУАЦИЯТА В ДУШЕВНИЯ ЖИВОТ – НА НАШИЯ МАСОВ СЪВРЕМЕННИК И СЪНАРОДНИК четвъртък, 16 юли 2015 г.

Свят, в който идиотите вярват, че водачът на СИРИЗА разбира от икономика по тази причина щял да оправи гърците като едното нищо – стига да е още по-нагъл та да може с наглост да измъкне още повече заеми от добродушната Европа. В светлината на казаното днес в своето предаване, в предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия ще поставя за обсъждане следната тема: Как да се грижим за душевното си здраве? Нарочно поставям темата в такъв един по-общ смисъл или в общопсихологически, във философски контекст. Хората с неадекватно, неразвито съзнание един вид са болни, изпаднали са в някакво състояние на илюзионизъм, на идиотизъм, на лудешки мистицизъм, вярват и се прекланят пред глупости, другояче казано – съзнанието им е изключително нездраво. Въпреки че в очите на психиатрите минават за "здрави" и "нормални". На тази база ще се опитам в уводната част на предаването да обясня как се постига здравомислие, как се надмогва нездравомислието. Това пък е тема на моята последна книга, която се нарича именно "За (не)здравомислието", тя предстои да излезе от печат съвсем скоро. И тъй, предаването по ПО-тв днес ще бъде от 11 часа, заповядайте, можете да го гледате онлайн ето тук.

7 Един добър експеримент, показващ точно реалностите... ОРИГИНАЛНИЯТ ЗАПИС НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ 9 ЮЛИ, ТЕМАТА Е: ЩО Е ГРАЖДАНСКИ ДЪЛГ И ЗАЩО ПОДОБНО НЕЩО НЕ ВИРЕЕ НА БЪЛГАРСКА ПОЧВА? четвъртък, 16 юли 2015 г.

ОТКЪС ОТ ДНЕШНОТО ИЗЛЪЧВАНЕ НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА...", ТЕМАТА Е: "КАК ДА СЕ ГРИЖИМ ЗА ДУШЕВНОТО СИ ЗДРАВЕ?" четвъртък, 16 юли 2015 г.

ТЕМАТА НА ДНЕШНОТО ПРЕДАВАНЕ "НА АГОРАТА С ФИЛОСОФА АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ" ПО ПЛОВДИВСКАТА ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ четвъртък, 16 юли 2015 г. Приятно гледане, приятни размисли! ИЗЛАГАЦИЯ: НАШЕНСКАТА РОДНА ПРОСТОТИЯ НЕ ЗНАЕ И МИГ ПОКОЙ!

Чудна работа е колко сме различни ний, хората, по своите възприятия. Удивен съм, примерно, от това, че на някои хора Маяма Нолова им била изглеждала като "добър омбудсман". Или Путин пък им бил изглеждал, представете си, като "демократ". Или Михаил Миков им се струвал, че бил ставал за партиен лидер. И така нататък. Очевидно е че е пълно наоколо с хора със съвсем изкривени възприятия. Щом даже възприятията им са изкривени, правете си сметката какво е положението при мислите – или при съзнанията им!!! Там цари пълна лудница, тия хора живеят в някакъв съвсем чудат фантастичен, илюзорен, лъжлив свят, свят, пълен с криви огледала.

Арестуваха Благо Георгиев в Рим, пишел си името на Колизея

ЕТО КАК СЕ ОТНАСЯТ КЪМ ХОМОСЕКСУАЛНИТЕ В РУСИЯ – И В БЪЛГАРИЯ

Българският футболист Благой Георгиев беше заловен от италианските власти да дълбае инициалите си по стена на Колизея. Според медиите на Апенините срещу 33-годишния българин, който играе в руската серия А в отбора на Рубин Казан, е бил заведен иск в сряда по обвинения за нанасяне на тежки повреди на сграда с историческо и културно значение. Георгиев пребивавал в Рим като турист с приятелката си. Той бил изненадан от охраната на паметника точно когато увековечаващ името си на стена на партера на Колизея.


След това били викнати карабинерите, които идентифицирали българина и го отвели в близкия участък.

МЛАД ЧОВЕК, ПОЧИТАТЕЛ НА ФИЛОСОФИЯТА, СЕ ЗАЧЕТЕ В МОИ КНИГИ петък, 17 юли 2015 г.

8 ствено на безпогрешния усет за достойнство, който е гаранция за достоен живот и за достойна съдба. Противоотровата срещу общественото разложение е засилването на личността и на нейната преданост спрямо свободата, а импулсът към подобно прераждане на човека (пораждащо неизбежно здравото общество) Е СТРАСТТА В ТЪРСЕНЕТО НА РАЗБИРАНЕ И ЯСНОТА "УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (автор Ангел Грънчаров) ЛЕВИЧАРСТВОТО И ПОПУЛИЗМЪТ СА ДВЕТЕ СТРАНИ НА ЕДНА И СЪЩА МОНЕТА, ИМЕННО НА ЛЪЖЛИВОСТТА, НА ПОЛИТИЧЕСКОТО МОШЕНИЧЕСТВО И ТАРИКАТЛЪК петък, 17 юли 2015 г.

Монетата, с която Георгиев дълбал в стената, е поставена под запор.

Из: Маргарита Попова – „скритата лимонка” на червените и задкулисието, Автор: Христо Марков

За HUMANUS, списанието за съвременно образование и за личностното развитие на младите сряда, 15 юли 2015 г.

В-К "СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ" Димитър Пецов

Подарих на Петър Стоев от Бургас няколко мои книги, изпратих му ги наскоро – понеже разбрах, че обича да чете философски книги, обича да мисли, обича да пише, да записва мислите си (той, прочее, написа превъзходен текст, едно философско есе, излязло в последния брой на списание HUMANUS, друг негов текст ще излезе и във философското списание ИДЕИ), един вид изпратих книгите за да му се отблагодаря за това, че сътрудничи на издаваните от мен списания. Обади ми се, че е започнал да чете книгите, а сега забелязвам, че е публикувал на страницата си във фейсбук откъс от моята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството"); ето кой откъс му е харесал, ето какво от книгата е подбрал за да го сподели с приятелите си: "... "докато царете не се научат задоволително да философстват или пък философи не се възцарят човешкият род да не чака края на бедите" – ПЛАТОН, и сам не е бил подкрепен в своите опити да повлияе на събитията към добро. Философията разбира недостижим по друг начин смисъл на ЧОВЕШКАТА ЦЯЛОСТ на съществуващото и точно затова винаги са я приемали най-малко хладно, а най-често – ВРАЖДЕБНО. Защото този тотален смисъл на съществуването може да бъде възприет само индивидуално, никога колективно или общо, "всички вкупом". Изходът е само един: повече да се вслушват в "единичните гласове", да не обръщат внимание на кресльовците и на техните хорови изпълнения, да привикнат да разпознават навреме и още по-точно "фукльовците" с тяхната куха самонадеяност и, накрая, да се осланят един-

... Иначе казано, вицепрезидентката Маргарита Попова е класическа представителка на новия български естаблишмънт, който по странен начин съчетава левичарството с десния популизъм и в това отношение съвсем се успоредява с политическия и ментор Бареков – също толкова словохотлив и нагъл. Проблемът при нея е, че когато човек чака, времето тече мъчително бавно, което очевадно я изнервя. Не знам какви са били мотивите да я монтират като правосъден министър и после като вицепрезидент, но това е жена, която се подчинява единствено на нейната свърхамбиция и чувствително завишено самомнение, а това е опасно, но трудно се преодолява, много трудно.

И в този контекст едно друго наблюдение от национална телевизия, което едва ли бе случайно. Течеше някакъв дебат за бъдещия президент. Участваше бившата любовница на Доган, която бе наречена от самия него Мадам В. или Валерия Велева, дългогодишен персонал на Тошко ТошевБор, та самата Мадам В. спомена, че не бива да се изключва в бъдещите президентски избори ролята на Маргарита Попова, която била толкова добра кандидатура, ама наистина толкова добра… Дали ще е така имаме време да видим, но изявлението съвсем не бе случайно.


Досега за 25 год. не сме имали такъв пример, но нашата политическа джунгла е достатъчно обрасла с ерзац водители и нищо чудно да се появи и такава екзотика. Ще бъде поне весело и интересно. И ОТ МЕН: ЧЕСТИТ РАМАЗАН БАЙРАМ НА ПРИЯТЕЛИТЕ МИ МЮСЮЛМАНИ! петък, 17 юли 2015 г.

Всичко добро, нека Божията благодат ви снизходи обилно, берекет, здраве, късмет, личен просперитет ви желая! А В ОДЕСА ЩЕ БЪДЕ ОЩЕ ПО-КРАСИВО СЛЕД КАТО МАФИЯТА БЪДЕ ЛИКВИДИРАНА! петък, 17 юли 2015 г.

Батумі, Грузія, після наведення порядку в Одесі збудуємо ще краще! Mikheil Saakashvili ЧУДЕСЕН ТЕКСТ НА МАРИО ВАРГАС ЛЬОСА, ОБЯСНЯВАЩ ПРЕВЪЗХОДНО НЕ САМО ФЕНОМЕНА "ЦИПРАС", НО И НАШЕНСКИЯ РОДЕН ФЕНОМЕН "БОЙКО БОРИСОВ" петък, 17 юли 2015 г.

Марио Варгас Льоса: Хипнотизаторът Ципрас и гръцките абсурди Референдумът, проведен по инициатива на Алексис Ципрас, се превърна в

ярък пример за масово умопомрачение. Умелата обработка на общественото съзнание с методи, напомнящи колективна хипноза, може да доведе на власт безсъвестен демагог. Това пише прочутият латиноамерикански писател, носител на Нобелова награда Марио Варгас Льоса в коментар за испанския вестник "Ел Паис". Лятото на 1926 г. Томас Ман и неговото семейство са на почивка в местността Форте дей Марми. Фашизмът е в самия си разгар и речите на Бенито Мусолини се транслират в цяла Италия. Въз основа на тези спомени и възникналият през това десетилетие в Европа /включително и в Германия/ интерес към хипнозата, спиритизма и окултните науки като цяло авторът на "Вълшебната планина" е написал разказа "Марио и вълшебникът", публикуван през 1930 г. Литературоведите винаги са виждали в него алегория на омайващото влияние на харизматичните лидери от типа на Хитлер и Мусолини върху народните маси, които, подавайки се на речите на вождовете, се отричат от собствените си убеждения и сляпо следват техните безумни лозунги. Великолепният и елегантен разказ допуска множество тълкувания и освен това представлява политическа притча, от която ви настръхват косите на главата. В малкото селце Торе ди Венере, разположено на брега на Тиренско море, се играе представление, по време на което илюзионистът и хипнотизатор Чипола, злобен, отблъскващ и уродлив, но едновременно с това притежаващ непреодолима психическа сила, подчинява на волята си цялата аудитория, като се гаври и я унижава чудовищно. Политическият подтекст на "Марио и вълшебникът" е толкова актуален, все едно целият свят е наводнен от харизматични диктатори. В наши дни фокусникът Чипола се превъплъщава не само във фашистките и комунистически вождове, но и в доброжелателни на пръв поглед демократични ръководители, победили честно на изборите и способни, благодарение на своята сила на внушение, да правят на глупаци собствените си народи, лишавайки ги от здрав разум. С една дума, довеждайки ги до крах... ... Без съмнение, умелата обработка на общественото мнение, която напомня на колективна хипноза, може да доведе на власт всеки безсъвестен демагог както в условията на демокрацията, така и при диктатура. Но икономическите проблеми не могат да се решат с помощта на чудодейни рецепти или хипнотизатори. Начинът за излизането от кризата е само един, и по него тръгнаха Португалия, Испания и Ирландия, оказали се на ръба на катастрофата. Днес те излизат от това тежко изпитание. Тяхната икономика отново набира обороти, тези страни привличат инвестиции, възстановяват международното доверие. Рано или късно, но именно този път ще трябва да

9 избере гръцкият народ след като разбере, че вълшебниците и лъжепророците, на които се е доверил, са тласкани единствено от жаждата за власт и са неспособни да решат каквито и да било проблеми. Прочети ДО КРАЯ КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Това наистина е чудесен текст, обясняващ превъзходно не само феномена "Ципрас", но и нашенския феномен "Бойко Борисов". Затова ви съветвам непременно да го прочетете. Много поучителен е този текст на мислителя Льоса. АЗ ПЪК ЗАЛОЖИХ НА ПРАВОТО И НА ИСТИНАТА: ЩЕ ВИДИМ ДОКЪДЕ ЩЕ МЕ ДОВЕДЕ ТОЗИ ЛУКС петък, 17 юли 2015 г. Тази сутрин пак се отплеснах по общочовешките (и политически) теми и почти не ми остана време да пиша в блога си. А имам за писане, доста несподелени мисли витаят в съзнанието ми. Ще се опитам да напиша все пак нещичко - до момента, в който ми писне, щото ето вече цели четири часа съм на компютъра, аз винаги всяка сутрин ставам в пет да пиша, но много често напоследък преди писането се разхождам из интернет и ето, времето ми за писане изтече. (А през деня не ми не пише, не само поради юлските пловдивски горещини, но и по причина на това, че такъв ми е навикът: от години пиша вече само сутрин, и то в ранното утро.)

Е, сега закъснях за писането, но пък днес почти не съм писал и енергията ми за писане още е запазена. Искам да кажа нещичко, мисля че е интересно и важно, поставя според мен полезни за осмисляне проблеми. От няколко дни неколцина приятели постоянно ми повтарят (сякаш са се наговорили!), че не трябвало в блога си повече да пиша за своите "лични проблеми", щото по този начин, видите ли, съм бил "олеквал", "имиджът" ми страдал, разочаровал съм бил почитателите си с описанието на разни "лични дреболии", те от мен чакали само "сериозни текстове", аз с описанията на моите лични преживелици съм ги бил разочаровал всеки ден, в резултат ме грозяла опасността да остана "съвсем без приятели" и особено – без "почитатели". Защото нима може в нашенските родни


условия да посмее да се обяви за почитател на човек като мен, който не само е "образцов неудачник", а именно бедняк и т.н., но и дори не се свени от бедността и от бедите си, не ги крие, ами ги изнася на всеобщото обозрение на публиката, сякаш е станал някакъв... мазохист, дето изпитва перверзно удоволствие от самоунизяването си. Абе, човече, като са те уволнили от работа, като са те лишили от преподавателски права, като си останал по тази причина без никакви средства за съществуване, то поне си мълчи за всичко това бе, тъпа кратуно, щото долните хора се радват на провала ти, а пък добрите хора се чувстват засрамени, че пишеш по тия въпроси, те от теб не са очаквали такава слабост, такова недостойно хленчене, ти с това хленчене ще прогониш всичките си приятели – и "почитателите" си най-вече, доколкото изобщо ги имаш! Мълчи си бе, човеко, трай си, пази за себе си своите лични проблеми, не е прието човек да пише за тия неща, те не са нещо, с което можеш да се похвалиш, а ти явно наистина имаш нещо увредено в психиката щом не постъпваш както другите хора, ами найупорито пишеш за това, за което не е прието да се говори, именно, за личните си проблеми, главоболия и т.н. Засрами се малко, замълчи си, спри да плачеш, не се самоунижавай повече и ще видиш, че работите ти ще потръгнат. А ако продължаваш както досега ще останеш съвсем сам, ще се превърнеш в неприятен човек, който е изоставен от всички – понеже се е опитвал да натоварва другите хора със своите проблеми. Всеки човек си има лични проблеми, но нормалните хора си мълчат за тях и по този начин си пазят достойнството. Ти обаче се държиш крайно недостойно и малодушно, независимо от това, че постоянно призоваваш към точно обратното, т.е. даваш лош личен пример. Ето горе-долу точно тия приказки ми казват хора, за които не мога да допусна, че искат с нещо да ми навредят, хора, с които се зная отдавна и на които имам пълно доверие. Загрижени са за мен, споделят честно впечатлението си, мислят ми, както се казва, доброто. И ето, аз, по моя си обичай, съм силно раздвоен – брях, какво да правя, дали пък наистина не допускам някаква фундаментална грешка с това "изваждане на показ" един вид на собственото си "мръсно бельо", да, такива неща като изваждане на показ на мръсното бельо наистина никому не са приятни. Но "изваждане на мръсното бельо" ли е да пише човек за това, което му се случва като емпирическа личност? Щото аз, знаете, изобщо не се старая да се правя на някакъв "важен човек", на някаква "обществена персона", тази суетност ми е съвсем чужда, имам обичая да бъда себе си, не ща да градя някакъв "обществено-приемлив имидж"; бидейки философ за мен е важно да си остана човек, ето това е нещото, което

за мен е истински важно. А как човек може да си остане човек ако не да изразява човешкото у себе си, т.е. всичко онова, което го вълнува? Защо трябва да си трая точно за ония най-важни за мен човешки въпроси, които в момента при мен, по стечение на обстоятелствата, че проявяват в едно емпирично житие-битие, което е изпълнено с какви ли не лични проблеми, в това число и крайно унизителни?! Аз казвам факти, които касаят лично мен, важни са само за мен, но в същото време по някакъв причудлив начин са свързани и онова, което определяме за "обществено важно", за някои хора това последното е истински важното, а пък личното било маловажно и по тази причина трябвало да се крие. Личните неща, тревоги, безпокойства, проблеми у нас се възприемат като нещо едва ли не "непристойно", човек трябвало в своите публични прояви да се пази от изявяване на онова, което касае лично него, което е важно само за него. Тия неща е прието да се крият, примерно не е прието да кажеш, че, примерно, в джоба си имаш само шепа жълти стотинки, с които даже и едно кафе от 30 стотинки не можеш да си купиш, по причина на това, че автоматите за кафе не приемат монети, които са по малки от 5-стотинковите. Е, на мен често ми се случва напоследък това, да се разхождам по улиците на града само с шепа безполезни жълти стотинки в джоба си, като ми се случва това нещо, аз трябва да го крия, така ли, та да не пострада "моят имидж", както е прието да се казва. Но какъв имидж трябва да се старае да гради човек в моето положение, който наистина често в последните дни е принуден да се разхожда из града с шепа дребни жълти стотинки в джоба си, т.е. няма пари дори да си позволи такъв лукс като това да използва градския транспорт (знаете, билетчето струва цял 1 лев, това е астрономична сума за моето днешно положение!)? Е, аз мога да крия тия неща, но пък не ми е обичайно да лъжа, да се правя на какъвто не съм, е, щом човек на моята възраст и в моето положение е доведен до това положение да не може да си позволи да ползва и градския транспорт, мисля, че този факт не бива да бъде крит, напротив, заслужава си да се каже. Да, факт е това, че от 1 юли насам аз вече нямам никакви средства за съществуване, вече ми бяха спрени обезщетенията за безработица, с които живях в последната година, като капак на всичко се оказа, че точно в този период безработни са и моята съпруга, и моят син, 26-годишен бакалавър по политология (който допреди седмица-две работеше като обслужващ персонал в едно заведение за обществено хранене, но поради крайно унизителните условия там се наложи да напусне). Това са факти, аз в последните 32 години нямам и ден да съм бил без работа, прехранвах семейството си във всичките

10 тия години, бидейки преподавател по философия; е, на 32-та година от упражняването на тия преподавателски права се намери една другарка, назначена от ГЕРБ за директорка, която мен лично ме възприе като "народен враг", подлежащ на унищожение и след една скандална кампания по моето личностно и професионално дискредитиране (в която беше въвлечена и инспекторката по философия в Пловдив) аз бях найпозорно уволнен и изгонен от работа, изхвърлиха ме тия другарки на улицата, съвсем безжалостно, както и подобава да се отнасяме към "народните врагове", нали така, мили ми другарки от... сферата на образованието и възпитанието на младите? Е, уволниха ме най-вече заради това, че аз описвах цели две години в блога си всички тъй вълнуващи зулуми, които въпросните администраторки от образованието си позволяваха, уволниха ме за отмъщение - и за да спра да пиша, за да замлъкна! Е, не замлъкнах – и няма да замлъкна. Както и да е, тия другарки, предполагам, сега изпитват страхотно задоволство от това, че са успели да ме доведат до такова унизително положение, именно да съм без никакви средства за съществуване, кажете ми тогава, дали не си струва да описвам какво ми се случва тия дни и очертаващи се съвсем гладни месеци - та да доставям въпросното задоволство на тези тъй съзнателни ръководни другарки, подвизаващи се в сферата на просветата и възпитанието на младите? Е, даже и само заради това си заслужава да пиша и до описвам злочестините си – та да им доставям всеки ден поредната порция задоволство – от "тъй смело изпълнения дълг", щото те наистина успяха да разконспирират тъй старателно скрилия се в образователната сфера "народен враг" като мен и успяха да му отмъстят. Значи има все някакъв смисъл да се пише по тия въпроси. Аз самият имам друга теория за личностното, за личните неща – те по моето възприятие съвсем не са за пренебрегване. И не бива да се игнорират, сякаш не съществуват. Личността по моите странни разбирания също има някакво значение. И когато някой някъде се гаври с дадена личност всички други личности би следвало да възприемат тия гаври сякаш са лично насочени срещу тях. Ако някой някъде обижда дадена личност, аз, да допуснем, възприемам обидата срещу него като обида и срещу мен. Няма значение какъв ми е оня човек, когото обиждат. Аз самият също, позволете, съм някаква личност. Е, ще описвам обидите, на които съм подложен от тия администраторки, като идеята ми е: да поставя във въпросната ситуация всички други личности. Като усетят какво си позволяват спрямо мен, предполагам, това ще ги направи по-възприемчиви и чувствителни спрямо обидите въобще. Щото у нас сме стигнали до положение, че даже самите унижавани и обиждани хора са с толкова


притъпена чувствителност, че сами не усещат и не съзнават обидите. А и да ги усещат, си мълчат. Така било прието у нас: да се мълчи за "тия работи". Е, аз пък не ща да се подчинявам на подобни глупави стереотипи. Моята работа е да ги подронвам. Да ги подкопавам. Това и правя като пиша в блога си. Е, интересни са реакциите спрямо написаното от страна на разни граждани. Общо взето всички масово мълчат. Даже и хора, които преди са ме подкрепяли, замълчаха. Възможно е да съм ги разочаровал по някакъв начин. Възможно е да са изпитали някакъв конфуз. Но тия неща може да се окажат полезни – в перспективата на времето. А аз сега-засега ще продължа да пиша за проблемите си. Това не значи, че ги прехвърлям на други хора. Те тия проблеми са си мои и няма как да друг човек да ги поеме от мен. Цялата работа опира до това да стигнат до нечии съзнания тия проблеми, които са сполетели едно човешко същество като мен. Които са сполетели един учител, официално признат от усърдните администраторки за "зъл враг на системата". Те ме направиха дисидент спрямо тази система. Зорлем ме направиха такъв дисидент. Е, ще имате удоволствието да четете как се чувства един дисидент по отношение на бюрократичната образователна система у нас, който е изритан от нея, щото тя е в такова бляскаво състояние, че не може да допусне човек като мен с присъствието си в нея да мърси, един вид. Абе нека да страда имиджа ми, майната му на имиджа, аз политик няма да ставам (въпреки че преди време подхвърлих една такава възможност, но като го подхвърлих доста хора така се уплашиха, че замлъкнаха още по-многозначително!). И ето, факт е сега, в тия горещи юлски дни, че аз всеки ден се разхождам из древния град Пловдив с една чантичка на гърба, в която има филия с хлебец и малка бучка сиренце, бутилка вода, таблетче, електронна книга за четене на някоя пейка (това ми е любимо занимание в жегите: под сянката на някое огромно дърво, седнал на пейката, да си чета превъзходните философски текстове, които са в моето устройство за четене, в което има повече от 200 стойностни книги!). Така тече живота ми в тия дни. Сутрин си пиша текстовете, а като се изморя, излизам на разходка из града. Обикновено се разхождам пеша. До центъра на града ми се налага да ходя повече от час, поне 5 километра е дотам. Като пристигна сядам порядъчно изморен на някоя пейка в парка и си чета книга. Страхотно удоволствие е това, под дебелата, прохладна сянка на някое дърво, в горещината, да си четеш книжка, опитайте, няма да съжалявате! Е, нямам пари в джоба си и това, да ви кажа, е много освобождаващо. Човек, примерно, не мисли за такива глупости и глезотии от рода на: какво да си купя, дали да изям един сладолед, в кое заведение да седна и пр. Празни-

ят джоб дава на човека една голяма свобода, парите изглежда заробват човека, противно на това, което обикновено се мисли за тях! Както и да е, зная, че не ми вярвате, но аз да си кажа как усещам нещата. Като си почета донасита се разхождам малко по Главната улица на Пловдив или по някоя друга по-централна улица и след това поемам обратно към моя квартал. Връщам се пребит в къщи, умората на тялото е приятно нещо. След това, примерно, решаваме със съпругата ми да правим все пак нещо за ядене. Засега имаме някакви скромни средства, с които си купуваме съвсем прости неща за хранене: сирене, домати, краставици, зрял боб, картофи, зеле. Тия продукти обикновено използваме. Готвим си разни вкуснотии от тях. Поне по един път в деня ядем нещо готвено. Човек може да преживява със съвсем малко средства. Като свършат те, тогава ще го мислим как да оцеляваме. Два-три месеца обаче ще бъдат крайно тежки. Не мога да кандидатствам за работа, понеже фактически са ми отнети преподавателските права. Съдебното дяло за отмяна на куриозната и смехотворна заповед за моето уволнение е вече във Върховния касационен съд (!!!), администраторката на ПГЕЕ-Пловдив обжалва там решението на Окръжен съд в Пловдив, което отмени нейната заповед. По тази причина аз няма да мога да се върна на работа до началото на новата учебна година, а вероятно и до началото на календарната, щото никой не знае колко време съдебното дяло ще тече във Върховния съд. Тъй че очертават се много тежки месеци пред мен. Е, няма да се правя на важен и няма да мълча за това, което ми се стовари на главата заради каприза на една самонадеяна и отмъстителна администраторка от ГЕРБ. Колкото и да е мъчно това за някои, ще продължа да пиша. Ще опиша всички гаври, които ми се наложи да преживея и да понеса. Ей-така, заради науката ще опиша всичко. И заради историята. Да знаят един ден бъдните поколения как сме живели ний, днешните хора в нашето тъй замечателно посткомунистическо време. Нищо няма да скрия от това, което се стовари на главата ми - по причина на това, че по манталитет съм човек-бунтар. Тоест, съм свободолюбив човек. И не мълча когато виждам разгащили се управници, независимо на какво ниво са. За мен, за моя човешки тип е несвойствено да се мазня пред самонадеяните властници и да им сторвам поклони. Не, направо в очите им казвам какво мисля за тях. Зная, че това им е крайно неприятно. Да, рисковано е, знам това. Знам, че имат ресурса да ме смажат. Е, право нямат, но кой ти гледа правото у нас?! Аз пък заложих на правото. И на истината. Ще видим докъде ще ме доведе този лукс. Няма да допусна у нас мерзавците да ликуват безкрайно, правейки мерзавщина след

11 мерзавщина. Имам известни права като личност и като гражданин и се ползвам от тях. Зная, че това е "нетипично". И дори "скандално", но ето, така ми харесва да живея. И няма да се променя за да угодя някому. Това е положението. Спирам дотук. Имам и още за един момент, и то важен, да пиша, но ми писна да пиша. Утре, живот и здраве да е, ще пиша за него. Става дума за това какви мисли ме спохождат за изход от сегашното ми положение. Какви проекти си правя. Не стоя в някакъв ступор, а много мисля. Найхубавите мисли ме спохождат като се разхождам сам из града. Чудесни мисли ме споходиха в тази връзка. Но за това ще пиша отделно. И съвсем скоро. Здраве да е само. Ето това ви желая и вам: бъдете здрави! И не се отчайвайте от нищо. Мерзавщини у нас колкото щеш, мерзавците с лопата да ги ринеш, но... само от нас, гражданите, зависи доколко ще им са безоблачни дните. Имам предвид на мерзавците. Що зависи от мен мога да обещая: те, мерзавците, от мен покой няма да видят. Като комар съм досаден, от мен спасение няма да видите, дарагие мерзавцы! Това поне ви го обещавам. Живот и здраве да е само! Чао и до скоро! ТЕРМИНЪТ „АРОГАНТНА НЕКОМПЕТЕНТНОСТ“ АСОЦИАЦИЯ С ЧИЕ ПОВЕДЕНИЕ ВИ НАВЯВА? петък, 17 юли 2015 г.

Психологически портрет на Янис Варуфакис Портретът е изготвен от Христос Ляпис, доктор по психиатрия от Атинския университет За финансовия министър Янис Варуфакис мислех да пиша така или иначе и без да се бяха случили трагичните за нашето общество и икономика последствия от капиталовия контрол, тъй като случаят на патологичен нарцисизъм, който е по моята специалност, и като цяло неговото присъствие и политически ходове са пълни с поведенчески данни, съставляващи диагнозата Синдром на Хюбрис (крайна степен на гордост). Този синдром попада в полето на проучвания, в което си сътруднича с Психиатричната клиника на Университета „Тъфтс“ и професор Насир Геми.


Професорът е автор на бестселъра “A first rate madness”, в който изследва връзката между психиатричната патология и упражняването на власт на високо ниво. Заедно с лорд Оуен (бивш външен министър на Великобритания, психиатър по образование), който също е постигнал значителен успех със своите книги «Синдром на Хюбрис» и «Болни лидери във властта», те са пионерите в интердисциплинарната област „политическа психиатрия“ и „психология на историята“. Пръв лорд Оуен въвежда в психиатричната класификация на болестите, но и в областта на обществените и политически науки, едно ново психиатрично явление, което нарича Синдром на Хюбрис, заемайки термина от старогръцки, където превишаването на мярката, високомерието и пренебрежителното отношение към божествените и човешки закони са нарича Хюбрис. (Прочети ДО КРАЯ) КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Мен не ме вълнува този портрет ведно с диагнозата, отнесен за някакъв си там Варуфакис, а ме порази доколко изброените симптоми дума по дума отговарят на поведението на едно друго лице, което обаче е много значимо за съдбата на България, а именно Бойко Борисов. Примерно терминът „арогантна некомпетентност“ (“Hubristic incompetence”) асоциация с чие поведение ви навява? Прочетете и останалите изброени признаци и описания на конкретните симптоми и ще откриете поразително съвпадение, дотам, че сякаш този текст не е писан за някакъв си там Варуфакис, а за един съвършено друг политик, който, уви, е свързан в ситуацията в клетата ни майка България. ЧУЙТЕ И ВИЖТЕ ИНТЕРВЮТО НА ИВАН КОСТОВ ОТ ДНЕС събота, 18 юли 2015 г.

Иван Костов: ДПС води кампания срещу мен, за да удари Реформаторите

... В навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз руският посланик в Брюксел Владимир Чижов откровено заяви: "България ще стане нашият троянски кон в ЕС!". Според "Нувел Обсерватьор" Москва едва скрива своята игра в София. "За Владимир Путин европейската интеграция на България се превърна в нетърпимо историческо оскърбление: отношенията между Русия и България датират отдавна и са дълбоки. Националният празник на българите е освобождението от Русия на страната от турското робство през 1878 г.

12 Изгой с руками по локоть в крови: 17 карикатур мировых СМИ о роли Путина в крушении МН17 Крушение малайзийского Боинга 777 с 298 людьми на борту 17 июля 2014 года открыло глаза Западу на ситуацию, происходящую тогда в Донбассе, где украинские власти проводят антитеррористическую операцию.

С тех пор примирительная риторика ЕС и США в отношении России стала резко меняться. Американцы заговорили об изоляции Москвы, а в ЕС подготовили новый этап санкций. Но от момента, когато получават своята свобода българите непрестанно правят опити да се освободят от прегръдката на своите освободители. Днес Кремъл се стреми да поддържа близки контакти с най-предания си съюзник от епохата на СССР благодарение на тесните си връзки с бившите комунисти. Последните запазват своята власт в сферата на икономиката и медиите. Те са се превърнали в "червена олигархия", тясно свързана с "руския бизнес", пише в анализа. Медията припомня, че България почти напълно зависи от Русия при доставката на енергийни ресурси и че Русия също така е представена достатъчно широко в други сектори на българската икономика, като туризма и недвижимите имоти. Според бившия полковник от КГБ Олег Гордиевски щатът на руските тайни служби в България наброява най-малко 120 офицери, което потвърждава интереса на Кремъл към тази страна. По данни на добре информирания източник, Москва ежегодно харчи за пропаганда в България над 10 милиона евро.

Такой же сдвиг прошел и в обществе – мировые СМИ массово посвящают Владимиру Путину передовицы и карикатуры, в которых почти во всех случаях президенту РФ отводится роль виновного в крушении рейса MH17.

КАК РЕАГИРА СВЕТЪТ ОКОЛО ГОДИШНИНАТА ОТ СВАЛЯНЕТО НА МН17 В тази връзка виж и:

ЗА ПРОПАГАНДА В БЪЛГАРИЯ МОСКВА ЕЖЕГОДНО ХАРЧИ НАД 10 МИЛИОНА ЕВРО събота, 18 юли 2015 г. Из: Кремъл харчел по 10 млн. евро за пропаганда в България

Кремъл е фалшифицирал снимките от катастрофата на МН17? ОМБУДСМАЯ събота, 18 юли 2015 г.


ПИША САМО ЗА ОНОВА, КОЕТО ИСТИНСКИ МЕ ВЪЛНУВА: НЕ МОГА ДА СЕ ПРЕСТРУВАМ И ДА ЛЪЖА събота, 18 юли 2015 г.

Е те таман текав омбудсмая ни требеше! ЕДНА СЪВСЕМ БЛАГОРАЗПОЛОЖЕНА СДЪРЖАЩА ЗАБЕЛЕЖКА КЪМ ТОНИ ФИЛИПОВ, Д-Р събота, 18 юли 2015 г. "Никога не трябва да забравяме, че на този ебан полуостров, всички си приличаме. И че, ако някой изпревари за малко другите, то е наистина само за малко." (Тони Филипов, Д-р)

Докторът Филипов явно е окончателно убеден от подлизурковците си, че е "жив класик на литературата", което се отрази и на стила му: той, както забелязвате, се изразява вече като завършен класик. И като доморасъл "мъдрец", с извинение... :) Донесете му нимбата и лавровите клонки да му ги турим на главата! В страна, в която Кобилкина минава и е провъзгласена за... "знаменит психолог", Слави Трифонов – за "народен трибун", Бойко Борисов – за способен политик и управник и дори за народен любимец, свиден ни почти колкото непрежалимия Тодор Живков, проф. Вучков – за "титан на мисълта", Явор Дачков, Ал. Симов и Дърева – за морални стожери, Петю Блъсков – за "журналист" и т.н. е съвсем оправдано д-р Тони Филипов да бъде провъзгласен за жив класик на литературата и за автор на велики сентенции като горната. А иначе докторът е духовит и талантлив, но хвалбите му се отразяват изглежда не съвсем добре, тъй че забележката ми, да се надяваме, ще има известно сдържащо и благотворно въздействие върху психиката и творчеството на способния ни остроумец. Понеже са ми известни някои склонности на българската душа, та затуй рискувам с тази толкова неприятно звучаща забележка.

Вчера в дневника си започнах нещо като есе, в което успях да поставя някои, струва ми се, важни, поне за мен, проблеми – виж: Аз пък заложих на правото и на истината: ще видим докъде ще ме доведе този лукс. Обещах да продължа, макар че подетата тема, признавам си, не ми е приятна. И е, така да се рече, "деликатна". Но какво да правя, има неща, които, въпреки всички рискове, следва да бъдат осмислени - и изречени. Примамват ме, признавам си, най-"щекотливите", тъй да се каже, теми, в които са скрити някои проклети въпроси. И то именно от ония, които сме склонни най-често да отбягваме. Е, има странници като мен, които ги привличат тъкмо тези щекотливи теми и проклети въпроси. По тази причина ето, сядам пак, за да продължа разсъждението си, подето от вчера. За да разберете това, което ще последва днес, е необходимо да си припомните какво писах вчера, нещата са органично свързани. Та значи обясних какво ми пишат и как ме съветват хора, в които имам пълно доверие. А именно, да отбягвам да пиша за личните неща. За моите лични преживелици и главоболия. Трябвало да се съсредоточа само на "обществено значимите" теми и проблеми. Трябвало да правя нужното, та да изглеждам "солидно". И да не си вредя на "имиджа". Щото съм бил разочаровал всички. И съм бил давал повод на зложелателите да ликуват и тържествуват. Това наранявало душите на ония, които ми симпатизирали и т.н. Между другото сещам се в този момент, че и... Алеко, милият, пише, че бил нямал в някакъв момент стотинки за да си купи кутия цигари, нали се сещате? Всички му викат "Щастливеца", пък той се излага като сам пише, че няма пари за цигари даже. Е, това може да не е истина, а литературен похват, требва за това нещо да питаме литераторите. Аз пък като се замисля за философите се сещам, че мнозина от тях са пребивавали в бедност, подобна на моята. Сократ, примерно, таман като мен никакви пари не е печелил, една продрана дреха на гърба му стигала, пари никакви не

13 вземал от учениците си, а пък горката му съпруга, знаете, по тази причина доста страдала и била убедена (подобно на моята), че съдбата я е наказала с такъв мъжбезделник и неудачник, който нищичко не допринася за дома. Права си е Ксантипа, ето, аз на моите години се оказах точно в положението на Сократ, абсолютно безпаричен, без средства за съществуване и т.н. Е, Сократ не е страдал кой знае колко от положението си, но униженията не може да не ги е преживявал, също така вероятно и подигравките не са му били приятни. Хранел се е у богатите си приятели и ученици, бил един вид на тяхна издръжка, аз такова нещо не мога да си го позволя. Но сега и времената са други. Но ето, че положението, в което се оказах, поставя пред мен купчина крайно неприятни въпроси. На които ми се налага да отговарям. Примерно, аз, аджеба, неудачник ли съм – както гръмогласно ми заявяват "доброжелателите", които ме следват подобно на шлейф където и да мина – и каквото и да кажа. Ето един пример за потвърждение – за да не изглеждам голословен; това нещо го е написал дежурен трол-анонимник, представящ се с кличката "Dimitar Kanev": Да си дойдем на думата все пак – някои накрая прозряха, но казват нещата доста по-меко, така по "приятелски". Но наистина – докога ли? И все пак "На кого ли е интересен един безперспективен, застаряващ неудачник!?". Наистина е жалко да викаш, да ревеш (крокодилските сълзи не са лукс, безплатни са и могат да се леят безкрайно), да се търкаляш по "пода" и никой да не ти обръща внимание – като на малко капризно, своенравно и разглезено хлапе!! Какво е "удачник" и "неудачник" в съзнанието на такива като въпросното нещастно създание е пределно ясно. Примерно, ако аз бях "кротък човечец", безмълвен труженик на нивата на родното образование, ако си бях траел, ако бях страхливец, който за службицата си трепери, ако бях "оцеляващ", ако бях безгласен изпълнител на инструкциите на началството, то това, което ме сполетя, а именно гнева на администраторите и уволнението, такива неща, разбира се, нямаше да ми се случат по никой начин – и аз, вероятно, щях да бъда "удачник". А сега съм "неудачник". Думите "неудачник" и "удачник" (аз си съчиних последната) произлизат от руската дума "удача", на български се казва "успех". На български същото може да се каже по друг начин, примерно неудачникът е несретник, непрокопсаник, пропаднал, провален. За успял човек в нашия език сякаш нямаме толкова много термини както за "неудачниците". У нас, знайно е, истински успелите хора изобщо не ги обичаме. Е, непрокопсаник ли съм, провален човек ли съм? – на моите години ми се налага да си задам


подобен въпрос, в този кризисен период, който сега преживявам. Всяко нещо може да бъде тълкувано по различен начин, зависи от гледната точка, от която го възприемаме. И зависи от мирогледа, от ценностите на възприемащия. У нас пък особено голямо внимание се отделя на т.н. "социално признание". Който се е проврял и е достигнал до въпросното "социално признание" го смятат за безусловно успял човек. Да речем, една директорка на гимназия е, вероятно, успял човек, има властчица, доста зависещи от нея хора я гледат с влюбени очи, сторват й метани, да допуснем, че е успял човек или кадър. Аз обаче съм изгонен от образователната система, и то с гриф "неподходящ", преуспели администратори ме обявиха за "абсолютен некадърник", за "напълно негоден за системата" и пр. – и ми биха, дето се казва, един великолепен шут. Разбира се, мнозинството гледа случващото се с мен, но както става в нашенските родни условия, единици са тези, които се осмелиха в тежкия момент да ми подадат ръка или да проявят известна съпричастност с бедата ми. С мен се погавриха, а мнозинството тъпо мълчи. Между другото, бях поразен преди време от това, което прекрасно зная, че е така, ето, сега го изпитах върху собствения си гръб: когато по времето на тъй наречения "възродителен процес" турците у нас са подложени на какви ли не издевателства и гаври, оказва се, че почти никой от техните довчерашни приятели, имам предвид нашенци, българи, не се е осмелил с нещичко да покаже, че им съчувства – камо ли пък да ги подкрепи с протест или нещо подобно. Страшно е било, но не беше чак толкова страшно, вече имаше "перестройка". А пак всички тъпо са мълчали. Чух го това нещо от устата на преселник-турчин в един филм. Много обидно е било на тия хора, щото техни приятели са мълчали като пълни треперковци, даже не са смеели да ги погледнат. Е, същото нещо го преживях сега аз – и още го преживявам. Хора, колеги, с които сме били приятели, сега като ме срещнат на улицата си обръщат погледа на другата страна. Много е унизителен този страх, тази слабост, това малодушие. Разбира се, възможно е да ги е и срам от собственото си недостойно поведение. Подписваха се в разни глупави подписки срещу мен, трябваше да демонстрират верност на директорката си, не трябваше да се "цепят" от прословутия "сплотен колектив". (Е, има неколцина, които се държат достойно като ме срещнат на улицата, но и те страхливо се оглеждат да не ги види някой и да не би да донесе "там, където трябва"!) Та аз в очите на такива хора явно съм неудачник или поне глупак. "Да би мирно седяло, не би чудо видяло!" - ето още една от нашенските позорни поговорки. Другата се сещате коя е, онази за преклонената главица. Има и още: мълчанието е

злато. Иво Инджев пък твърди, че е злото. Да, мълчанието е злото, аз споделям тази истина. Но у нас масово се мълчи в найрешаващите за собственото ти достойнство моменти. За жалост, така е. Пълно е с мижитурки-малодушници у нас, това е нещо като национална напаст. От която отърване скоро няма да видим. И тъй, какво съм аз, "неудачник" ли съм, фактически, тъй да се рече? Ето, прочее, как ме представят в един сайт в Украйна, на който по тяхна покана дадох интервю наскоро: Философ и публицист Ангел Гранчаров родился в городе Долна баня, Софийская область, Болгария. Окончил в 1983 году философский факультет Санкт-Петербургского (тогда Ленинградского) университета. Работал преподавателем философии в Пловдивском университете имени Паисия Хилендарского. В 1992 году создал и руководит до сих пор Центром развития личности HUMANUS, который разработал концепцию и воплотил ряд инициатив полной реформы болгарского образования, в частности философского. Автор многих философских и психологических книг, а также книг, рассматривающих проблемы философии истории и политики в болгарском и европейском контексте. Некоторые из его книг «Жизнь души: психология», «Универсум свободы», «Искусство мысли», «Таинство жизни», «Искусство жить: этика достоинства», «Эротика и свобода», «Искусство свободы», «Курс лекции по философии», «Болгарская душа и судьба». Ангел Гранчаров в последние годы – активный блогер, ведущий образовательные и политические блоги и блоги для дискуссии. Виждам в този момент презрителната усмивка на устните на много от читателите на настоящия текст. Какво от това като си бил написал толкова книги – а парички от тях спечели ли? Нали сам твърдиш, че книгите ти не се продават, какво искаш тогава? Голяма работа, книги бил написал, но щом не те цитират из медиите, щом не те признават, щом не си "социално признат" вятър, Ангеле, те вее. И за нищо не ставаш. Ако книгите ти се продаваха, тогава работата щеше да е друга. Но какво има да пиша аз, ето какво е казал анонимният "член на сплотения колектив на тета", както се е подписал под коментара си под вчерашното ми есе: Госпожа Анастасова те уволни съвсем правилно и заслужено. Ти се преструваш на новатор и творчески мислещ, но не си такъв. Не съм ти чела книгите, но съм убедена, че те са некадърни и скучни. Освен това си завършил в СССР, а знаем какви хора пращаха да учат там. Ти не позволяваше на учениците да имат свое мнение. Ти се опитваш дори и на госпожа Анастасова да пречиш да има свое мнение.

14 Но тя убедително доказа пред съда чрез авторитетни свидетели че си некадърник. И Върховният съд ще разбере това. Затова ти повече няма да работиш в нашия сплотен около любимата ни директорка колектив. Намери си крайно време е за това друго занимание. Повече няма да бъдеш учител. Стани примерно овчар в родното си село. Или грънчар стани. За учител не ставаш. Най-отговорно ти го казваме. За твое добро е да се излекуваш от манията си че ставаш за учител. Ще каже някой: и защо обръщаш внимание на тия анонимни драскачи? По този повод си заслужава да приведа откъс от писмо на мой приятел, което получих наскоро: ... Напомнял ли съм ти думите на покойния Джордж Харисън от "Бийтълс": "Когато се намираш в една стая с неприятни хора, просто излез!"? А Виктор Суворов казва: "Най-лошо е да водиш дискусия от типа: "Глупак!" - "Не аз, ти си глупак!". Не съм сигурен дали си заслужава да се овъргаляш в нечистотиите – за да изследваш дълбоката душевност на блаженстващия в блатото. А и дали репликите на "опонентите" ти не са плод на обикновена "любов към спорта", "хващане за думата", стремеж "да надвикаш" другия, вместо на принципни различия. Може би половината от тях после съжаляват за изблиците си... Така е. Прав е човекът. Защо споря с такива е въпрос, по който съм писал безброй пъти. Затова да не го повдигам отново. Да се върна на разсъждението си. Че книгите ми не се продават е факт, но причината за това е друга: моите книги изобщо не са допускани до лавиците на книжарниците. Как може да се продаде книга, която си стои в склада – или на борсата, ала книжарите не я щат в книжарниците си, понеже я оценяват за "непазарна". Ако книгите ми бяха нашумели, едва тогава книжарите щяха да ги допуснат до лавиците на книжарниците си. Разбира се, аз не съм "мастит автор", любимец на медиите, когото журналистите се надпреварват да канят за да представи новата си книга. Ето как у нас се убива всичко онова, което не е удобно. Което е преценено, че не е удобно. На "естаблишмънта" ни не е удобно. Кой преценява у нас кой е удобен на естаблишмънта и кой не е аз не знам. ОК, нека да е така, но пък книгите ми дали наистина са "некадърни", както пише онази другарка, дето не ги била чела, ама знаела, че на "такъв лош човек" книгите няма начин да не са некадърни. Това дали са добри, кадърни, стойностни и прочие нечии книги е въпрос, който не се решава току-така. Мога, примерно, да кажа, че философските книги са особен тип книжнина – и те просто няма как да станат хитове. (Е, някои стават, в Америка примерно, има нашумели автори, но общо взето


наистина сериозна философска книга просто няма как да нашуми чак толкова, а ако нашуми, е възможно нещо да не е точно така, както изглежда.) Другото обаче е много валидно: истински велики философски книги съвсем не са били нашумели по времето, когато са били отпечатани за пръв път. Шопенхауер е пример в това отношение, но не само той: той обаче е чакал десетилетия докато дойде въпросното "признание"; на стари години обаче доживява славата. Други изобщо не са я доживели. Примери колкото щеш. (Това не значи, че се сравнявам със самия Шопенхауер; но пък и защо да не се сравнявам, та Шопенхауер ми е, тъй да се рече, "колега", нещо повече, той е мой учител, аз, бидейки студент в Санкт Петербург, изучавах философия по неговите книги, не по писанията на съветските професори?!) Разбира се, за човек като мен тия неща, именно слава и прочие съвсем не ме вълнуват. При мен сега е поставен въпросът за физическото ми оцеляване. "Ребром", тъй да се рече, е поставен тъкмо този съдбовен въпрос. Очертават се месеци наред живот без никакви средства за съществуване. Никакви доходи от никъде. Или жалки постъпления от продажби на книги, понеже аз все пак имам много отпечатани книги, в които съм инвестирал, така да се рече, хиляди левове свои пари. Да, аз съм си издал книгите съвсем сам, понякога само с помощта на спонсори, предимно частни лица. Списанията издавам пак по същия начин. Ето това нещо, именно списанията, тяхното бъдеще, е голямата ми болка в тия дни. Заедно с мен ще загинат и двете списания, които създадох и поддържах години наред със скромните си доходи като гимназиален учител по философия. Звучи ви невероятно ли? Е, самата истина е това. Аз, знайно е, съм смахнат човек. Голяма част от парите си съм заделял за излизането на тия списания. Те сега също стоят непипнати от ръка на читател – и събират праха в борсите и в складовете. И в моя дом, който е превърнат в склад на книги и списания, които авторът изобщо не може да продаде. Нека да се посмеят донасита тия, които ще ги напуши смях от тия мои приказки. По този пункт недостижима е великата Elena Dicheva, която се представя, че била директорка на 157 ГИЧЕ "Сесар Вайехо" в София. Ето какво пише тази дама, която принадлежи на групичката най-активни интернетни тролове, занимаващи се предимно с моето системно оплюване в интернет; особено активна е тази групичка в последните дни, не зная защо се е активизирала толкова, защо й е наредено да е така активна, това нещо аз не знам, но вижте как вдъхновено се е изразила тази дама, за която проучих, че наистина съществува, и наситина била директорка на училище, името й значи не е бойна кличка:

Това не е за присмех, имам предвид поведението на Грънчаров. Да пази Господ! Умът му си прави каквото си иска с него, той няма контрол над него. Това са описани неща. Само да не се доближава до младежи. Всичко друго, халал да му е. Мисля, че тези памятни думи заслужават да бъдат увековечени все пак, нали така? Толкова се е постарала въпросната дама, виждате какво творческо вдъхновение е вложила, нека да оценим усилията й подобаващо. Какъв патос само демонстрира, а? "Само да не се доближава до младежи!" думи, заслужаващи да бъдат изсечени върху камък, та да се четат от идните поколения. И какво великодушие също така демонстрира, не е ли поразително щедра, а: "Всичко друго, халал да му е!". Запетайката е излишна, но нашите литератори по училищата масово се излагат с това, че не знаят къде се турят проклетите запятайки... и затуй вероятно ги турят както прави това Бай Ганю: драсват некоя и друга дето попадне, да има – та да не ги помислят за хептен прости! Е, дотук представих донякъде така и така възникналата ситуация, каквато я съзнавам, бидейки, намирайки се в моето положение. Във връзка с тази ситуация възникват много въпроси, предимно от психологическо и нравствено естество. И от проклето всекидневно екзистенциално естество ако мога така да се изразя. За мен самия единствено – щото все някак трябва да оцелея в задаващите се тежки месеци. Аз лично съвсем не си представям в момента откъде мога да изкарам някакви пари – за да преживява семейството ми. Щото не само аз съм безработен в моето семейство. А и тримата сме безработни. Ако безработицата у нас, в България, е 20% (примерно), т.е. от 5 българина 1 е безработен, в моето семейство безработицата е 100% - от трима и тримата сме безработни! Това вече е страшно – ако можете да си го представите изобщо. Постоянно мисля напоследък върху този въпрос: как да намеря изход от създалата се тежка ситуация? Как да спася семейството си? – това най-много ме вълнува. И то е разбираемо. Сега сещате ли се защо пиша по тези въпроси? Не мога да пиша за нещо друго след като на карта, дето се казва, е поставен животът ми – и живота на най-близките ми хора. Вие ако можете, бидейки в моето положение, да мислите и да пишете за нещо друго, правете го, аз не мога. А аз пиша само за онова, което истински ме вълнува. Не мога да се преструвам и да лъжа. Ето затова пиша за тия "прекалено лични неща". Те са дори "обидно лични", но нямам друг избор в момента. Мисля, че не е нужно повече да обяснявам защо за друго в момента просто не мога да пиша. Цял живот съм издържал семейството си като съм работил на държавна работа – като преподавател по философия в държавни университети и училища. Никога

15 не съм могъл да се пренастроя и да изкарам някакви пари от "бизнес", от някакво частно дело или предприятие, така да се рече. Моето мислене е дълбоко деформирано, съзнавам пределно ясно това. Аз просто не си представям как мога да изкарам пари по друг начин – освен този да получавам заплата, бидейки на държавна служба. Да, това е голям дефект, съзнавам го, но така съм живял откакто се помня. Откакто работя де. Друг начин аз не зная. Много хора ми казват да се заема с "частен бизнес", с даване на частни уроци, консултации и пр. Правил съм такива неща, но покрай другото. Но да се активизирам в тази посока така, че да си изкарвам средства за съществуване, аз това не го мога. И ето, сега съм заставен нещо да изобретя, за да не загина. Голям прелом в живота ми иде. Необходимостта го изисква, а аз не мога да се пренастроя. Мисленето ми е друго. И става не просто за осмисляне на ситуацията, но и за действане, за практическо поведение. На моите години това е изключително трудно. На моменти съвсем се отчайвам. Иначе съм оптимист и се надявам, че нещата ще потръгнат, ала не зная как. Страшна работа! Спирам дотук. Изморих се да пиша. Ще се оттеглям. Ще пиша отново, но когато съм на свеж ум. Не се получи този текст, който си представях съвсем иначе, но какво да правя: аз над тия неща власт нямам. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Не се впечатлявайте прекалено от моя "смешен и жалък плач и хленч", както непременно би се изразила стилистката и толкова учената и човечна директорка Дичева. Или интернетната гнида (както аз я наричам) Канев. Завиден морал имат тия двамцата, нали така! Блазе им! Щастливци са те, ний с тях не можем да се мерим изобщо! Какви души имат само, а? И какви, да не забравяме, големи сърца имат само! Но не завиждайте все пак на тяхното комуноидно щастие и задоволство, ето това ще ви посъветвам само – нищо че съм такъв голям неудачник... С ПОКАЗНОТО ПОЧИТАНЕ НА ЛЕВСКИ СЕ МЪЧИМ ДА ИЗБИВАМЕ КОМПЛЕКСИТЕ СИ НА НАЦИЯ, КОЯТО НЕ УВАЖАВА СВОБОДАТА събота, 18 юли 2015 г.


МонуМЕНТАЛНАТА диктатура на съветския колониализъм в България ОБСЕБВАНЕТО НА ЛЕВСКИ ИЛИ КАК НЕ ПОЧИТАМЕ СВОБОДАТА (по Иво Инджев от Киро Проданов) В България, поради липса на стремеж към свобода, честваме с нарастващо гузен патос деня на Апостола на свободата. С по-силен патос обесването, околкото годишнините от рождението му. Традиция, няма що! Самите ние сме готови да жертваме свободата си, но се прекланяме поне пред онзи, който се е жертвал заради свободата, която не ценим. Смут цари в самите нас този парадокс и това си личи – независимо дали си го признаваме или не. Когато един народ превръща в тема Свободата само един или два дни в годината, при това като преклонение пред герой, чийто стремеж към свобода не следва, само свободата на словото може да помогне да си изясним диагнозата на заболяването сред този народ. Такъв разговор обаче нямаме. Този, пред който се прекланяме заради подвига му да повярват българите в бъдещата си държава на равноправието за всички етноси, днес е под сянката на съветския войник „Альоша“. На скромния бюст в Морската градина поднасяме цветя два пъти н годината, а 17-метровият символ на съветската окупация осветихме денонощно като найголяма забележителност в центъра на обновения бургаски площад „Тройката“. С наши европейски пари. Изписаната в гранита „Вечна признателност“ ознаменува комунистическото раболепие пред окупатора, за когото пророческите думи на Апостола „Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби“ останаха неразбрани и забравени. Ако символите са мерило за историческа памет, то съветският автоматчик, насилвал невинни бургазлии, позорно засенчва бюста на Левски. Не само като размер, а и като израз на дълбоко не разбиране на свободата и политическата злоупотреба с придобиването й. Тъжно е, че все още мнозина живеят с лъжата за повторната свобода на отечеството, донесена уж от съветския войник. С цели 83 паметника благодарим на чуждата окупационна Червена армия, обесила с главата надолу българската независимост. Бургаският „Альоша“ обаче единствен прерязва на две най-главната и красива улица на морския град. Над обновения площад „Тройката“ сянката му тегне като мрачен символ на едно тоталитарно минало, грозно доминиращо над свободата да гледаме назад и се отърсим от призраците му, да се уповаваме на себе си, както завеща Апостола. Нашият Левски, който отдаде живота си за да постигнем сами националната освобода, какво ли би казал, ако можеше да

види раболепието ни пред този символ на отнетия национален суверенитет за близо половин век? Как ли би погледнал днешните ни управляващи, лутащи се между чувството за справедливост пред историята и неясната зависимост да бъдат удобни? У нас свободата на словото, майка на всички демократични свободи, беше обесена след дългогодишно задушаване в подземието на Европа от екзекутори, които мистериозно биват наричани вкупом Задкулисието – удобен термин за оплакване на поробената медийна свобода. По същия начин Темида се оплаква и оправдава тук с прословутия Неизвестен извършител, виновно набеден заради универсалната липса на виновни поради отказа от правосъдие. Не друг, а тъкмо обесените за езика журналисти търпят да го има Задкулисието. А често канените му говорители пред микрофони и екрани лъснаха като противници на всякакви реформи. Кой да им вдигне Априлско въстание?

16 вално обсебиха – горди с портрета му зад бюрата си вместо подражаване в делата му на истински водач. Свободата като състояние на духа, наследена от Апостола, всякога трябва да има съвременно измерение. За да черпим сили от неговото самочувствие, че „Времето е в нас и ние сме във времето – то нас обръща и ние него обръщаме“. Или казано простичко: истинската свобода е в способността да променяме правилата в живота си, които го правят по-добър. Това, което всъщност искат от нас европейските ни партньори. А това означава да се отърсим от наследените пороци на Партията-държава и да осъзнаем свободата си и като ценност, и като средство да бъдем по-добри хора. Бургас, 18 юли 2015 г. ДОСЕГ ДО БОЖИЕТО ЦАРСТВО събота, 18 юли 2015 г.

С почитането на Левски се надпреварваме да избиваме комплексите на нация, която НЕ уважава свободата като ценност. Тук всички обичаме Апостола на Свободата, но самата Свобода не влиза в нито една класация на ценностите ни, а ни вкарва в антикласации по свобода (на словото). Нима това не поражда страхът и смирението – да не те нарочат, да не ти навредят? Люлеем се на бесилото на позора като най-беден и самоопределящ се за най-нещастен народ в Европа, който боготвори свободата като ценност за своя Апостол, но дори не забелязва липсата й във всекидневието си. Това че можем да казваме каквото мислим не е все още истинската свобода. Истинската свобода е в умението и способността да надмогнем слабостите си, да се освободим от страха и раболепието, да променим ежедневието си от излишното бреме, като помислим за другите малко повече, отколкото за себе си. Почитането на истинската Свобода не е само в преклонението пред делото на Левски, когото българските политици бук-

С поклон – и богоговение... Брой 14 на в-к ГРАЖДАНИНЪ е достъпен за четене онлайн събота, 18 юли 2015 г.

Open publication - Free publishing


Из: Шоуто на Брансън Приятно четене, приятни размисли! ЕДИН МЪДЪР МЕНИДЖЪРСКИ СЪВЕТ НА МИЛИАРДЕРА РИЧАРД БРАНСЪН, ТВЪРДЕ УМЕСТЕН ЗА НАШИТЕ ТАКА НАДУТИ, ГОРДИ И КУХИ УПРАВНИЦИ И ДИРЕКТОРИ

АНДЕРС БРЕЙВИК ИСКА ДА НИ ОТКАЖЕ ОТ ХУМАНИЗМА, НЯМА ДА УСПЕЕ неделя, 19 юли 2015 г.

неделя, 19 юли 2015 г. "Най-добрият ми съвет към всеки, които прави някакъв бизнес или управлява някаква организация: обичайте хората! Ние търсим добри хора за мениджърските позиции в нашата компания. Хора, които обръщат внимание на другите хора. Хора, които ще поздравяват сутрин чистачката, които знаят името на телефонистката. Най-важно е да ти пука за хората, с които работиш... Ако поискат да опитат и нещо друго, насърчи ги. Ако поискат да работят от дома си в петък и в понеделник, позволи им. Ако поискат да останат цяла седмица да работят от дома си, нека да работят така. Някой може да поиска неплатен отпуск за 6 месеца, ами нека да излезе в неплатен отпуск. Повече гъвкавост само помага."

Ричард Брансън

Ричард Брансън е убеден, че бизнесът му нямало да бъде толкова успешен ако не се е отнасял към хората точно по този начин...

Андерс Брейвик, който разстреля 77 деца и извърши чудовищните атентати в Норвегия през лятото на 2011 година, е допуснат да следва политология в Университета в Осло. Както досега, той няма да напуска единичната си килия и строгият му затворнически режим остава в сила, Брейвик няма да има право да ползва интернет, но като всички затворници има право да продължи образованието си. Защото системата в действително демократичните страни налага не само наказания, но и дава възможност на всеки човек да се поправи и да поеме нормален път. Съдията, който разрешава на Брейвик да учи, няма особени илюзии относно този масов убиец, отнел възможността на 77 деца да учат и да живеят, защото той с нищо досега не е дал да се разбере, че се е разкаял и съжалява. Напротив! Но съдията казва нещо много важно: Брейвик иска да разруши нашата система, да ни откаже от хуманизма. Няма да успее. Преди време бащата на Брейвик написа спомените си, в които се самообвинява, че ако е бил по-добър баща, може би Андрес е нямало да стане това, което е станал. Баща му, който е дипломат, е изоставил майка му с малкия едногодишен Андерс и поради влошените отношения с жена си, е виждал рядко малкия си син, който след навлизането в пубертета е прекъснал изцяло връзката с баща си. Преди да почине миналата година майката на Брейвик също написа спомени, в които обвинява бившия си съпруг. Според мен, обаче вината е на този родител, който е възпитавал детето с чувство за мъст и комплексираност на изоставено от баща си дете. А може би става дума за параноя и шизофрения плюс мания за величие. Кой знае? Във всеки случай, това е човек, който не бива да напуска затвора и след като изтече присъдата му, защото едва ли ще се промени нещо в психиката му и мисленето му. Трагедията, която остави след себе си и която засегна стотици и хиляди хора, е неописуема. И не бива да се повтаря. Написа: Даниела Горчева

17 КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Безспорно, Андерс Брейвик е нравствен и човешки урод, допуснал да стане оръдие на Сатана. Стореното от него е зловещо – и не може да бъде оправдано по никой начин. Същото правеха и комунистите: убиваха съвсем невинни човешки същества, понеже не можеха да търпят личността - и свободата. Свободният живот мразеха с ужасяваща бесовещина и патологични убийци като комунистите, същата бесовщина владее и този същия Андерс Брейвик. Но истинският и най-справедлив съд, пред който Андерс Брейвик ще се изправи, тепърва предстои: и това е Божият съд. Там пощада няма. Аз именно допускам, че предвид това, което го чака, той въпреки всичко има шанс да осъзнае какво злодейство е сторил и че има шанс да се ужаси от стореното; и евентуално да се покае. Това вече са си негови работи, които той предстои да си ги урежда директно с Бог. Във всяко човешко същество има нещо, което ни свързва с Бога, и това е съвестта. Не мога да си представя вътрешния кошмар, който терзае тази нещастна душа. Тъй че нека да не сме прекалено жестоки към него. А дали все пак Андерс Брейвик е човек, ето над това си струва да се замислим? "Човешко" ли е стореното от него? Да, изцяло нечовешко е. Тогава? Повод да се замислим над това какво могат да сторят с душата на човека противочовешките идеи, античовешките мисли. Могат да унищожат човечността на човека. А да си човек в истинския смисъл е това: да обичаш и да правиш добро. Толкова е просто това. Заради зловещи мисли и идеи обаче човекът може да се превърне в нещо много пострашно от зъл хищник. Такова нещо е сполетяло този нещастник Андерс Брейвик. НЯМА ДА СКРИЯ, ЧЕ СЪМ СИЛНО РАЗОЧАРОВАН ОТ НАСТРОЕНИЯТА, КОИТО ЦАРЯТ СРЕД СЪСЕДИТЕ НИ: ИЗЛОЖИХА СЕ ЗДРАВО "БРАТЯТА-ГЪРЦИ"! неделя, 19 юли 2015 г.

Един мой стар познайник (само интернетен) ми е написал писмо, свързано с това, че се различаваме в становищата си по "гръцките работи", по случващото се пред очите ни в съседна Гърция. Ето какво ми пише този човек, а по-долу можете да разберете как аз му отговорих, въпросите, които поставяме, убеден съм, биха могли да


вълнуват и други хора, по тази именно причина публикувам и двете писма: Здравей, Ангеле, Активен си, което показва че си добре. БЪДИ ДОБРЕ!!! От 10-на години си разменяме емейли. Не сме се срещали, но мисля да си се уверил в моята добронамереност и толерантност. С други думи че ти мисля доброто. Виждам, че си постнал в блога си: "Ех, Зорба, стари ми Зорба, но нали свободният човек, за да живее щастливо, все пак трябва да си плаща данъците и особено пък заемите!" и менторски, по-точно ЗАПОВЯДВАШ: "НЕ СЛУШАЙ КОМУНИСТИТЕ КАКВИ СЪБЛАЗНИ ТИ ГОВОРЯТ, ГЛУПАВИ МИ ЗОРБА, ЧЕ ЩЕ ТИ СЪСИПЯТ ЖИВОТА – ОТ ЦЪФТЯЩА НЯКОГА ГЪРЦИЯ ЩЕ НАПРАВЯТ СЪЩИНСКА ПУСТИНЯ!" Предполагам че си прибързал защото не може да не знаеш, че гъркът не само играе сиртакис, напива се с узо и чупи чинии в таверните, както се опитваш да внушиш. Идеята на филма "Зорба Гърка" не е тази и видеото ти е неадекватно с придружаващите го текстове. И докато гърците имат Зорба, символ на свободният дух, на свободния човек, ние, българите, си имаме АНДРЕШКО – и този събирателен образ е създаден не от враг на българите, а от ВЕЛИК БЪЛГАРИН, РОДОЛЮБЕЦ, БЕЗСПОРЕН ТАЛАНТ, ПОЗНАВАЧ НА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО И БЪЛГАРСКАТА НАРОДОПСИХОЛОГИЯ. Мисля че няма да го отречеш. Нищо не ме свърва с Гърция. Дори не съм ходил в Гърция. Предполагам, че ще да знаеш, че САЩ, която ти адмирираш, е създадена ИМЕННО ОТ НЕЖЕЛАНИЕТО НА КОЛОНИСТИТЕ, тогава, ДА ПЛАЩАТ ДАНЪЦИ НА МЕТРОПОЛИЯТА, Англия. Ти си умен човек и затова няма да ти навеждам повече аргументи. Те са навсякъде около теб и ако ги потърсиш ще намериш и осмислиш повече отколкото аз ще ти наведа. Предлагам ти да преосмислиш дали не трябва да махнеш визираното по-горе видео и коментари. ТВОЙ, Д-р М. Отвърнах на господина следното: Здравейте, уважаеми г-н М., Първо, моля за извинение, че в първия момент след получаването на писмото реагирах в някакъв смисъл с раздразнение, това беше по причина че бях крайно изморен и понеже се бях настроил да мисля по други, важни за мен проблеми. Тогава току-що бях написал текст със заглавие Пиша само за онова, което истински ме вълнува: не мога да се преструвам и да лъжа, в който изложих позицията си по някои крайно тежки за мен лични проблеми.

Та там, в този контекст, допуснах една прибързана реплика, за която сега съжалявам: "Ако прочетете това, много неща ще разберете от тия, които Ви вълнуват. Не съм толкова лош човек, колкото Ви се струва, предполагам.". Дано не сте ми се обидил за нея. От прекомерно много и всякакви грижи съм напоследък твърде изтощен. Тъй че в този контекст Вашата препоръка да премахна от блога една публикация, съдържаща моя реакция по т.н. "гръцка криза", сам разбирате, ме е ядосала. По начало аз от блога си не премахвам нищо, в много редки случаи може да се наложи да премахна някаква публикация. Аз не смятам за себе си, че съм непогрешим, напротив, много грешки допускам, но не бих си позволил със задна дата да премахвам, да "анулирам" такива свои грешки – с оглед да се правя на "непогрешим". Такава мания ми е съвсем чужда. Предпочитам да си остана с грешките. А дали и доколко е грешка реакцията ми спрямо поведението на нашите любезни съседи гърците – това вече е въпрос, нуждаещ се от обсъждане. Няма да скрия, че аз съм силно разочарован от настроенията, които царят сред съседите ни. По принципни идейни и ценностни подбуди не мога да оправдая господстващата сред тях нагласа: виновни са ни "ония там от Европа", проклетите "банкери и капиталисти", те, видите ли, ни тормозят да ядем техните милиардчета, пък искат да ги връщаме след това, е, така няма да се разберем!". И прочие, знаете колко укорима от много гледни точки е тази левичарска по същество психология, а за мен най-голямо значение има това, че тя е укорима по нравствени подбуди. Като вземаш заеми ще си ги връщаш, като имаш задължения, ще си плащаш. Ако тия принципни неща не се спазват, цялата ни цивилизация ще отиде на кино. Веднъж това нещо беше сторено в историята: нали комунистите учиха хората, че като вземат богатствата на богатите щяло било да настъпи "всеобщо човешко щастие", е, няма да стане, видяхме, че така до добро не се стига. "Пиршеството на комунизма" се оказа прекалено кърваво, за него беше платена ужасна цена. За всичко в този живот се плаща. И нашите съседи гърците трябва да научат този урок. Това е нравствен урок. Европа пък трябва да им го преподаде без никакво снизхождение. Тази е моята позиция. А че в моите очи гърците се изложиха крайно много, това е факт, изложиха се. Иска се време сами да осъзнаят какво сториха. Оставиха се да бъдат подведени от сладките приказки на въпросния комунист Ципрас. На неговите думи здравомислещ човек не е простимо да се върже, аз лично на такива съблазнителни лъжи няма как да се вържа. Е, гърците се изложиха – ще трябва да изконсумират, тъй да се рече, позора си. И ний, техните съседи, трябва да им помогнем за това.

18 Разбира се, има хора, които мислят различно. Това е толкова нормално. Налага се да спорим. Аз съм готов да споря и да си защищавам позицията. Ето че моята спорна публикация е полезна. Тя Ви принуди Вас, г-н М., да реагирате по начина, по който реагирахте. Проблемът или разминаването във възгледите ни е налице, остава да поспорим. Но аз да скрия публикацията си, понеже тя била "неправилна", не мога да приема това. Ако е "неправилна", нека това да стои на моя сметка и да тежи на моята съвест. Аз, казах, нямам претенцията, че съм "безгрешен". Не съм оракул, нито пък бог, аз съм човек. Човешко е да се греши, гласи толкова изтърканата приказка. В която май не се вслушваме достатъчно. Та нека да си стои моята, възможно е, свръхнесправедлива и злобна забележка или подигравка спрямо "братятагърци". Нека да е злобна, та да заболи. Само през болката и изпиването на горчивата чаша ний, човеците, вървим по пътя към доброто. Няма друг начин за това. Тази е моята позиция. На това ме е научила философията. Другояче няма как да мисля. Уважението към истината, към правдата на живота ме задължава да мисля така. Желая Ви всичко добро! Това, че имаме различия, е нормално, но то, надявам се, не може да е пречка да имаме съвсем нормални човешки отношения. Във Вашата добропорядъчност нямам причина да се съмнявам, по тази причина и вярвам, че ще ме разберете. И ще ми простите въпросните "залитания". Аз не ща да бъда перфектен. Нека да имам и недостатъци. Това ще ме прави в по-голяма степен човек. :-) Пошегувах се малко, в завършек. Бъдете здрав! С най-добро чувство: А.Грънчаров ДА СИ ЧЕСТЕН ЧОВЕК У НАС – НЕМОШЕНИК, НЕПОДЛЕЦ И НЕТАРИКАТ – Е СЪЩИНСКО ПРОКЛЯТИЕ неделя, 19 юли 2015 г.

След като тази сутрин изкоментирах новината, че на масовия убиец от Швеция Брейвик са разрешили от затвора да учи политология (виж:Андерс Брейвик иска да ни откаже от хуманизма, няма да успее), след като се изказах за пореден път по "гръцките работи" и заявих какво мисля и по


тази актуална тема (виж: Няма да скрия, че съм силно разочарован от настроенията, които царят сред съседите ни: изложиха се здраво "братята-гърци"!), след като дори представих как мисли един безусловно успял човек (виж: Един мъдър мениджърски съвет на милиардера Ричард Брансън, твърде уместен за нашите така надути, горди и кухи управници и директори) аз най-накрая пристъпвам към писане по своите "лични проблеми", както обещах вчера, а именно по поредицата, която се оформи вече, и която нищо чудно да стане част от моята отдавна започната, ала недовършена книга, която носи условното заглавие ЖИЗНЕНИ СТРАТЕГИИ: ПЪТЯТ НА УСПЕХА. Тия дни размишлявам и над това с какво да се заема в пряката си работа, именно писането, имам две-три започнати, ала недовършени книги, примерно току-що споменатата или една друга, която условно носи заглавието ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА. Отдавна съм пред този избор, лятото е сезон на любовта (в някакъв смисъл), на определен тип любов, сиреч, е подходящо време за писане за любовта, да, ама в същото време аз съм поставен в една крайно тежка житейска ситуация, за първи път в 56-годишния ми живот аз съм в ситуация да нямам абсолютно никакви средства за съществуване, никакви доходи, как в такова състояние човек да пише... книга за любовта, особено когато му куркат (както в момента става) червата! По тази причина явно ще трябва да почна да си бия главата над съвсем съдбовния практически проблем, а именно да изобретя как да изкарам някакви пари та да си изхранвам семейството, понеже в този най-тежък период от живота ми, както се очертава, в нашето семейство сме на 100% безработни, освен моя милост и съпругата, и синът ми също са безработни, сиреч, работата е съвсем сериозна! Ето, притиснат от самите обстоятелства на живота съм принуден да зарежа всичко и да се замисля нас един толкова любопитен въпрос, който терзае не само моята, а и всяка родна българска душа: как да изкарам пари, как да си осигуря средства за съществуване, как да започна да печеля, как да си изкарвам хляба? Предполагам, този важен въпрос терзае много български души, не само моята, особено пък той е съдбовен за младите хора, такива като моя син, които са учили какво ли не от нашето тъй скапано и негодно образование, а в един момент биват поставяни в крайно тежка ситуация: без кой знае какви умения да трябва да се адаптират към абсурдистките обстоятелства на живота у нас, в които всичко става все по най-нечестния начин, и именно в такива ужасни условия да трябва да почнат да се грижат за прехраната си. И само си представете какви унижения им предстоят когато започнат да се явяват пред родните българ-

ски работодатели, голяма част от които са същински дерибеи, изобщо не уважават достойнството на другата личност, дават им обидно мизерни заплати, поставят ги в убийствени условия, тормозят ги както си искат, щото едва ли има по-големи гадняри от българските работодатели, които не признават никакъв закон, нито природен, нито човешки, абсолютно никакъв! Аз понататък ще разкажа това-онова, което съм чул в тази посока от разкази на сина си, който именно заради такова крайно нечовешко отношение се видя принуден наскоро да напусне работа, въпреки че знае, че баща му и безработен и не по-малко унижен, но явно положението е било съвсем нетърпимо, понеже познавам сина си, той умее много да търпи, издръжлив е, щом той не изтърпя, явно положението е било прекалено тежко. Та мисълта ми е, че поставеният въпрос, именно този: Как да изкарвам пари, как да си осигуря средства за съществуване, как да започна да печеля, как да си вадя хляба? често е направо фундаментален житейски пък и екзистенциален въпрос, над който се блъскат много български, пък и не само български, глави. Заслужава си да го поставя, нали така, какво ще кажете? заслужава си да се замислим заедно посериозно по него, тук много се надявам на вашите, на читателите, препоръки и мнения, както, впрочем, винаги съм го правил. Давайте, изказвайте всякакви мнения, дайте заедно да помислим повече и по-дълбоко, белким открием нещо важно, знае ли се? И тук искам да кажа нещо много интересно, много показателно. За мен този въпрос, именно за изкарването на пари, си стои от години, по причина на това, че се опитвах да се изявявам като, тъй да се рече, "делови човек" или дори като "бизнесмен", аз сам си издавах книгите, започнах да издавам списание, вестник, ето, като блогър се изявявам, един вид за мен винаги и било много важно да мога да изнамеря начин да правя пари, та поне да си осигурявам с финансов ресурс "предприятията", инициативите. Е, теглих много заеми и връщах парите както мога, с пределно изчерпване на силите. Но заемите съм си връщал. Подпомагали са ме, в интерес на истината, и някои хора, примерно са финансирали дадена моя книга, и това го е имало. Но това беше рядкост и инцидентно, по начало аз във всичките тия години преживявах като получавах макар и мизерна, но сигурна заплата от държавна "служба", именно учителска заплата. Може да ви звучи крайно куриозно, но аз наистина, понеже по начало живея изключително скромно, успявах в тия години да отделям пари от учителската си заплата и за издаване на мои книги, и за издаване на списанията ми, защото напоследък издавам и второ списание, списание за съвременно образо-

19 вание и за личностно развитие на младите, именно списание HUMANUS; а първото списание, което още издавам, е списание ИДЕИ, то е по-известно. Разбира се, в български условия да се продава такъв тип "стока", а именно "продукти", свързани с тъй неценените у нас "духовни неща", е горедолу същото като на ескимосите да се опитваш да продаваш хладилници. Или на жителите на екваториална Африка да продаваш... кожуси. Както тия въпросните жители, дето немат нужда от хладилници или кожуси, нашият масов българин е тъй духовно издигнат, че изобщо нема никаква нужда от духовни неща, него тъй лесно не можеш да го преметнеш да си купи философска книга или пък, опази Боже, философско списание или списание за съвременно образование, абсурд, масовият нашенец не може да бъде прецакан да си купи такива "изцяло безполезни и ненужни неща". Виж, да се бях фанал да произвеждам кебапчета, нищо чудно вече да бях милиардер, щото тази стока по наште географски ширини е крайно търсена и авторитетна, но виж, книги и списания у нас изобщо, ама изобщо никому не са нужни. По причина на това са ненужни щото наште масови българи са много издигнати в духовно отношение, нема що, личи им по тъпо гледащите погледи. Както и да е, но мисълта ми беше друга. Преди три години, таман да започне моята величава административна епопея с директорката на ПГЕЕ-Пловдив, довела в крайна сметка до уволнението и до изритването ми от образователната система изобщо, та тогава аз бях седнал да пиша книга за БОГАТСТВОТО, за забогатяването, за това как се правят пари и там развивах тезата, че има истински и неистински видове богатство, че оня, който има отношение към истинското богатство, няма начин да не може да забогатее и в други, в не толкова истинския смисъл и т.н. Който е чел в оня период, преди три години блога ми, сигурно си спомня тази поредица от есета, сега не мога да я търся, но тя е в блога, ще я намеря, разбира се, щото тази поредица за ЗАБОГАТЯВАНЕТО, първо, е много полезна като отправна точка за сегашните ми търсения, и, на второ място, тя е органична част от темата за ЖИЗНЕНИТЕ СТРАТЕГИИ, която развивах още от порано, но не намерих време да довърша, пък и нямах подходящата душевна нагласа за тия изследвания, разразиха се въпросните "административни бури", Боже, какви ти бури, то бяха същински безпощадни войни и направо "баташки кланета", е, накрая аз бидох повален, отрязана ми беше главата на дръвника, а пък тържествующата победителка като показа отрязаната ми глава на "сплотения колектив", се оказа, че голяма част от този въпросния колектив се счете за длъжна да демонстрира верноподаничество, което изрази с... бурни ръкопляскания!!! Такива работи се случиха в оня памятен


период, а ето, сега в резултат аз съм в състояние на агония, гърча се в мъки, унизен до крайна степен, без средства за съществуване, на път съм да стана едва ли не просяк, щото, няма да скрия, така се чувствам като се разхождам из града без стотинка в джоба си – да, ама в същото време, няма да скрия, в главата ми се въртят какви ли не безценни мисли и идеи! Да, обаче ето, в нашенските родни условия се оказва, че такива неща, именно мисли, идеи, ценности от духовно естество изобщо не се ценят, те не могат да бъдат продадени някому, щото нашенецът, казахме, е тъй въздигнат духовно, че просто не се нуждае от подобни "продукти". Он, нашият масов и тъй издигнат в духовно отношение нашенец се нуждае главно от кебапчета. И от студена биричка се нуждае тоже. И от салатка с ракийка се нуждае най-вече, разбира се. И от мек лебец се нуждае. Друго не му требе. И тъй, аз имам едно-единствено нещо: мисли. Само това може да произвежда душата ми. Идеи, истини някакви може да произвежда душата ми, да ги ражда поскоро, щото мислите, идеите и истините не могат да се "произвеждат", те просто се раждат. И такива духовни неща могат, разбира се, да бъдат превърнати в някакъв "продукт", който да има характера на "стока", примерно човек като мен написва книга.

И след това тази книга, вече под качеството на продукт и стока, отива на пазара. Там нашенецът, влюбен беззаветно в шльокавицата и в кебапчетата, требе да бъде някак прецакан да си даде парите за такава книга. Мисия невъзможна, нали така? Е, има хора у нас, дето се интересуват, да предположим, от книги, сигурно има такива, аз знам, че има. Те обаче пък имат друга настройка: книга мога да си купя, но само ако не е от български автор, ами е от чужд

автор. Българин да си купи книга от български автор – това е рядкост. Може да си купи книга от български автор нашият роден ентелектуалец но само ако автор на тази книга е, примерно, Недялко Йорданов. Или бай ви Вучков. Или некой друг от наште звезди на родния духовен фронт, тъй да се рече. Нашенецът нема да си даде парите за некакъв си там неизвестен философ, който при това ще ми се прави на умен да пише непотребни философски книги. Пък и не е "звезда" като Недялко Йорданов, как да се мина да си купя негова книга?! Второ, нашият роден продавач на книги, нашият роден книжар е хитър човек, а нашенски тарикат и той знае що може да си купи нашенският роден балък с културни, тъй да се рече, наклонности. Он може да си купи, примерно, последната биография на таваришч Сталин, ето, тая книга нашите родни книжари я турят най-отпреде на витрината. Може да си купи книга на споменятия Недялко Йорданов и прочие, все от онази същата "звездна" свита от "духовни" и "културни", с извинение, подлизурковци, известни ни от байтодорово време още. А моите книги, казахме, са осъдени от въпросния тарикат-книжар на убиване, те изобщо няма да стигнат до лавиците на книжарниците, те ще си останат на вниманието само на мишките в складовете и в борсите. Това е. И ето, авторът на тия книги, именно моя милост, който е отделил от залъка си за да видят книгите му бял свят, сега е поставен в положение да умира от глад, и то при положение, че има "капитал", примерно под формата на непродадени купища книги и списания, книги и списания за хиляди левове, но ето, те си стоят нейде по борсите и складовете, а пък българската родна ентелегенция ще продължи да си чете само Недялко Йорданов и още неколцина доайени. И ще цъфти духовно родната ни нация, нали така? Това е положението. Значи тази моя дейност като автор, издател и продавач на книги и списания в нашенските родни условия стигна до пълно фиаско, до същински провал. Какво да правя за да оцелея в така и така създалата се ситуация. Освен че съм застрашен от гладна смърт (щото съм лишен и от преподавателски права и работа в образованието не мога да си намеря!) застрашени от смърт са и създадените от мен списания. Отникъде подкрепа и помощ не се види. А в тези списания си публикуваха своите статии толкова много хора. Никой обаче не се сеща с нещо да помогне. Да, има прочее, хора благородни, които помагат с каквото могат. Единици са обаче. Двама-трима само. Примерно г-н Георги Хаджийски от с. Драгушиново, учител. Или Томи Томев от Елховско, ето тия хора помагаха и помагат. Със скромни средства, но помагаха и помагат. И Петър Каменов от Монтана е помагал. И гжа Мария Василева помогна. Това са май. Да, и едно семейство от Канада помогна

20 преди време. Пратиха пари колкото за цял брой на списание ИДЕИ, те спасиха списанието последния път. Това е. В момента за други не се сещам. И какво да правя за да спася не само себе си, не само семейството си, но и списанията, издавани от мен? Да, молил съм за спонсори за списанията, оказа се, че няма такива. Кой съм аз че да помогнат такъв като мен. Аз да не съм владиката Николай, че да му налеят пари, щото Николай, знайно е, има връзки директно със... самия Бог (!!!), а Ангел Грънчаров нема връзки дотам, че да може да се върне на работа като прост даскал по философия. Виж, Николай е друго нещо и нему ще се претрепят нашенските родни бизнесмени да му подаряват това или онова, мислейки си, предполагам, че така могат да подкупят... самия Бог - в което много се съмнявам. Но идиоти у Нашенско колкото щеш. Това е. Спонсори за списания за духовните неща у нас няма и не се предвижда да има. Е, ще мисля по поставените теми и въпроси. И ще запиша разсъжденията си тук, в блога. Да ги има като документ. Иначе аз знам прекрасно как се правят пари. Но в нормални страни де, не като в нашата лудешка страна, в която всичко е наопаки. Такива като мен в други страни са преуспели хора. Щото аз съм много работлив човек. В другите страни, представете си, работливите хора много печелят. Там такива хора ги оценяват непременно. У нас това нещо е изключено. Най-бедни у нас са предимно работливите хора. У нас най-богати са тарикатите, мошениците, лъжльовците, паразитите. Те, примерно, растат неудържимо. Все нагоре и нагоре. Примерно те стават фалшиви професори в университетите. Дето си купуват професорска титла. Те си купуват държавна служба, примерно. И почват да смучат жадно държавната цицка. Каквито и да са там. Директори, инспектори, началства некакви. Депутати и министри дори стават. Тарикати у нас колкото щеш. Уреждат се хората. Предимно по нечестния начин. И печелят сигурния джакпот. С мошеничества, разбира се, с тарикатлъци, не с труд, не с работа, не с усилия. А с подмазване и с лъжи. Да си честен човек у нас – немошеник и нетарикат – е същинско проклятие. Спирам дотук. Изморих се да пиша. Живот и здраве да е, ще продължа някога. Зависи. Може и тия дни да е. Ще видим. то ще се разбере. Хубав ден ви желая! Стана ми нещо гнусно, та затова хептен не ми се пише вече. Бъдете здрави! Бъдете все пак не чак такива тарикати, щото от много тарикатлък може и себе си да прецакате, знае ли се? Не залагайте само на тарикатлъка, а, как мислите по този въпрос? Дали си струва да опитате и нетарикатски да опитате да живеете малко, а, как мислите?


У НАС НЕ Е ЛИ ШИРОКО РАЗПРОСТРАНЕН ТОЗИ СЪЩИЯ ПРЕЗРЯН МАНТАЛИТЕТ, ПОЧТИ ИЗЦЯЛО ПОДОБЕН НА РУСКИЯ? неделя, 19 юли 2015 г.

12.30., след което има кратка обедна почивка. От 13.30. до 14.00. приключване на работа. От 14.00. до 15.00. обяд. От 15.00. до 19.00. следобеден сън/сиеста. От 19.00. надигане и подготовка за следобедно кафе навън с приятели от 20.00. Към 22.00. кафето преминава в обилна вечеря до към 24.00. От 24.00 до 02.00- 03.00. следва бурен нощен живот. Лягане към 03.00. с проклятие към Меркел, че утре пак трябва точно в 08.00. да са на работното си място.

21 Граждански призив към реформаторите Незабавно започнете безпощадна битка за истински промени!

Момчил Дойчев

Чета интервю с Олег Калугин (виж: «Я утверждаю: 90 процентов советской интеллигенции работали на органы Госбезопасности»), генерал от КГБ, избягал в САЩ, има много интересни и важни моменти в него, накрая завършва с ето тия философски направо констатации: "... советская власть заменила старую крепостническую и рабовладельческую систему новой, в чем-то более убийственной – в прямом смысле слова. Это было чудовищно и во многом русский менталитет – трепет перед властью, нежелание с ней бороться и что-нибудь менять – сохранило. Слава Богу, есть хлеб, колбаса..." Та в тази връзка питам: у нас няма ли, и то широко разпространен, манталитет, почти изцяло подобен на руския? Да трепериш пред властта, да се подмазваш на началството, на управляващите с оглед да извличаш облаги, пълно нежелание да се бориш за по-достоен живот – питам, у нас не е ли съвсем същото? И да се задоволяваш с хлебеца и салама; и да скачаш възмутен и да излизаш да протестираш на улицата само когато ти отнемат хлебеца и саламеца или сланинката – не сме ли напълно еднакви с руснаците по манталитет? ЗАЩО УПРАВЛЯВАЩИТЕ НЯМАТ НИКАКВИ НАМЕРЕНИЯ ДА СЪКРАЩАВАТ РАЗПЛУЛАТА СЕ ОГРОМНА И САМОЗАБРАВИЛА СЕ ОТ КОРУПЦИЯ И РАЗВРАТ ДЪРЖАВНА БЮРОКРАЦИЯ? неделя, 19 юли 2015 г. В Гърция разбрах как протича работния ден на един отруден държавен служител. Ставане в 6.30. с проклятие към Меркел. Сутрешен тоалет и към работното място. Държавният служител трябва да е там точно в 8.00., за да не загуби 300-те евро месечно за навременно идване на работа. Сутрешно кафе, четене на вестниците и обсъждане на предната нощ в бара с колегите до 10.30. Кратка сутрешна почивка. Към 11.00. започва на тежката държавна работа по същество, но без напрягане до

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Ето как "работят", с извинение, гръцките държавни чиновници, но кой знае защо мен лично това не ме вълнува изобщо, гърците да си се оправят както си искат; мен ме вълнува друго: а нашите държавни чиновници представяте ли си как усърдно си клатят краката от ранна утрин до късен следобед, горкичките? У нас има чиновническа армия, състояща се от стотици хиляди чиновници, а от бюджета се отделят 3.5 милиарда лева за издръжката на цялата наша огромна администрация (парите за заплатите им са отделно, те не се включват към тази сума). Някой може ли да ми каже защо в плановете на днешното реформаторско правителство липсват каквито и да било намерения за съкращаване на тази разплула се огромна администрация, която изобщо не е по джоба на бедния български данъкоплатец?! Ето защо са ниски пенсиите на пенсионерите у нас, ето защо са толкова скромни средствата да образование или за култура. Трябва не само да се съкращава поне наполовина огромната администрация, но и трябва да се реформира така, че, първо, нови, образовани, млади хора с ново съзнание да бъдат сложени на място на корумпираните сегашни чиновници, второ, в резултат на първото администрацията у нас трябва да заработи бързо и ефективно, без да бави гражданите, без да ги изнудва за рушвети и т.н. Кога някой от нашите реформаторски управляващи ще се сети, моля ви се, за тези толкова прости неща? ЗА РЕАКЦИЯТА НА РЕФОРМАТОРСКИТЕ УПРАВЛЯВАЩИ ПО ПОВОД НА ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИ КЪМ ТЯХ неделя, 19 юли 2015 г.

Две петиции от граждани към реформаторските управляващи текат и събират подписи в момента, ето по-горе съм дал линковете към тях.Радан Кънев (пък и други реформатори от висок ранг) ми се водят "фейсбук-приятели", но забелязвам, че явно полагат старателни усилия да не покажат, че са забелязали тези подписки, а камо ли пък да ги харесат, с което да се издадат, че им са им обърнали някакво внимание. Държа да ги предупредя, че моят глас, както и гласовете на другите подписали петицията на избори тежат точно толкова колкото тежат и техните собствени гласове. Толкова по този въпрос. Просто отбелязах интересната ситуация... КРИВОТО И НЕПЪЛНОЦЕННО ОБРАЗОВАНИЕ Е ПО-ЛОШО ОТ НЕОБРАЗОВАНИЕТО, ОТ НЕОБРАЗОВАНОСТТА... неделя, 19 юли 2015 г.

Защо е така мога да обясня ако някой се интересува или пък не разбира – и ме попита, разбира се...

РУСКИЯТ ИМПЕРСКИ ЕКСПАНЗИОНИЗЪМ И ХИБРИДНАТА ВОЙНА НА ПУТИН СРЕЩУ СВОБОДНА ЕВРОПЕЙСКА БЪЛГАРИЯ понеделник, 20 юли 2015 г. Из: Хибридната паметникова война на Путин в България, Автор: ИВО ИНДЖЕВ


Защо им е на русофилите паметник на съветския академик Лихачов в не особено престижния софийски квартал „Обеля” - защо си взимат тази „беля” на главата? Или просто искат като териториално ловуващ хищник да маркират една все още девствена територия?

Самият избор на личности и всеобхватността на кампанията по сеитба на паметници от галерията на рускосъветската история, свързана или „пришита” към България, е не просто част от руската хибридна война в България, а е хибриден, т.е. разнообразен инструмент за воденето на тази война. Той цели с различни нюанси от собствената история да постигне една цел: поддържането на мита за вековното доминиране на Русия в България териториално и ментално. Изборът на Лихачов е коварен опит неговите перестроечни изяви в СССР да парират съпротивата срещу монументализирането му в София. Важното, водещото за русофилите и гербаджийската администрация, която колаборира с представителите на руската постколониална Пета колона, е да никнат колкото се може повече знаци на руското „присъствие”. То не може да се утвърди и окопае допълнително нито чрез бита на съвременния българин, нито чрез неговия избор на ориентири в живота, както се вижда от масовото преселение на българи на Запад. Паметниците явно са преоткритото ново идеологическо оръжие на Кремъл. Те са като котви, с които Москва се надява да задържи мисленето, манталитета, чувства на българите на собственото си евразийско дъно. Русия не може да постигне нищо подобно и доброволно с някакви свои стоки или продукти с добавена рекламна стойност в полза на производителя, които българинът може да види, пипне и ползва. „Руски компютър” или „руска кола” днес в България е виц от рода на антисемитските, които се разказваха като абсурд в СССР (найкраткият виц, според антисемитската традиция в Русия, която представя евреите като мързеливци и използвачи на трудолюбивия руски народ, е „евреин миньор” или „евреин портиер”). Освен това за внезапно забогатялата с петродолари Русия, в която харченето им се решава по царски в Кремъл според господарските приоритетити на обитаващия

го самодържец, паметниците на руското имперско присъствие в България струват дребни копейки – особено ако се сравнят с невъзможността на съзнанието на българина да се повлияе с някакво качество и количество на руския износ, който евентуално да впечатли и приобщи българите към „руския свят”. Ето защо епохата на Путин може да бъде наречена в България „памениткотворна”. В чест на самия него бе издигнат в Докторската градинка в столицата, т.е. на метри от вече съществуващия руски докторски паметник, паметник на българомразеца, на бореца срещу църковната и националната независимост на БЪЛГАРИТЕ (третирани от Русия единствено като славяни и православни, но не и като българи с право на самоопределение като отделна нация от „руския свят”) граф Игнатиев. На табелката като повод за събитието пише, че откриването се посвещава на посещението на руския президент Владимир Путин в България на 18 януари 2008 г. НАЙ-НОВОТО, ПОСЛЕДНОТО ИНТЕРВЮ НА М.СААКАШВИЛИ неделя, 19 юли 2015 г.

Заслужава си да се види и чуе това интервю! ТРЯБВА НИ ОМБУДСМАН, НЕ ОМБУДСМАЯ: К.ПЕНЧЕВ НА ДЕЛО Е ПОКАЗАЛ, ЧЕ МОЖЕ ДА ИЗПЪЛНЯВА СЪВЕСТНО РАБОТАТА СИ! понеделник, 20 юли 2015 г.

22 съдържаща мнението ми по въпроса; та значи К.Павлов написа парвоначално ето какво: В държава, неуважаваща особено човешките права като България, и в място, където гласът на гражданите се чува главно когато гражданите викат, постът на омбудсмана е изключително важен и е редно да се пристъпи към избора му много отговорно. Ангел Грънчаров каза: Да, трябва ни омбудсман, не омбудсмая! :-) Elissaveta Karaminkova каза: При всички случаи ще е омбудс(все)Тая...

Emil Alchev каза: Точно за това и Пенчев няма място там! Ангел Грънчаров каза: В интерес на истината трябва да кажа, че г-н Константин Пенчев многократно се е намесвал в моя случай, човекът направи каквото можа да ми помогне, вярно, пълномощията не му позволяват да направи повече, но пък се постара да помогне поне с каквото може. Освен това многократно отговори на всяка моя жалба, тъй като моят случай е фрапантен, продължава три-четири години вече, при пълното безмълвие на Министерството на образованието и на науката – и на всичките му министри, включително и последния, проф. Танев, който мълчи сякаш найупорито. Тъй че омбудсманът К.Пенчев на дело е показал, че може да изпълнява съвестно работата си, имам пълните основания да заявя това, тъй че никаква Мая не може да бъде предпочетена за този пост, щото просто е смешно някаква си там Мая да бъде сравнявана в личностно, в професионално и в морално отношение с г-н К.Пенчев. ЕДИН ТВЪРДЕ ПЕСИМИСТИЧЕН АНАЛИЗ НА ГРЪЦКАТА КРИЗА понеделник, 20 юли 2015 г.

Във фейсбук Константин Павлов написа нещо по повод предстоящия избор на омбудсман, което ми даде повод и аз да се изкажа по случая, ето кратка извадка,

По предложение на г-н Парпулов представям една интересна статия, с оглед да стигне до колкото се може повече хора: Последен шанс преди "сбогом"


23 Гърция капитулира, еврозоната не спечели, а резултатът е сделка, която трудно ще проработи

"Ако сте пропуснали нещо от гръцката криза, тя ще бъде повторена след няколко месеца." Този надпис на карикатура, на която седнал на фотьойл човек гледа новините по телевизията, е добро обобщение на последните бурни дни. В тях еврозоната избегна излизането на Гърция – т.нар. Grexit, един от родените от дългата драма неологизми – и започна да подготвя нова спасителна програма за страната в размер на между 82 и 86 млрд. евро. Но цената за това е найбруталното външно вмешателство, изисквано някога от държава от ЕС като условие за получаване на помощ. А резултатът е сделка, в която толкова много неща могат да се объркат, че ще бъде почти чудо да се развие по план. Дори и тогава е малко вероятно тя да помогне на Гърция да се изправи на крака и е напълно възможно да се окаже, че въпросът с връщането към драхмата е само временно отложен. Предвид дълбоките разломи и болезнените рани, останали след последния епизод, следващия път раздялата с еврото може да се окаже неизбежна. (Прочети ДО КРАЯ) ДЪРЖАВНИТЕ ЧИНОВНИЦИ ИМАТ НАМЕРЕНИЕ ДА СЕ НАМЕСЯТ И ВМЕСТО НАС ДА РЕШАВАТ КАКВО Е ПРАВИЛНО ДА ЯДЕМ!

хрумна, че съм неспособен сам да решавам как да се храня и затова имам нужда от икономически стимул да правя поздравословен избор – под формата на данък върху шоколада, безалкохолните, сладоледа, чипса... Тоест, Министър Москов реши, че аз, който съм гласувал за него, не съм достатъчно интелигентен и имам нужда от неговия ежедневен експертен съвет дали да пия кола, вода или бира. И ако направя "вредния" избор ще трябва да му плащам малко отгоре, за да налива той в Здравната каса, само и само да не се забелязва пробойната, която зее на дъното й. Разбира се, любимите политици, експерти и медийни всезнайковци се хвърлят да ме убеждават колко е здравословна за мен и децата ми тази идея, че и повисока ставка да искам – ефект да има! "Ще спасим теб, семейството, близките и всичките ти фейсбук приятели от затлъстяване, високо кръвно, диабет, безсъние…" В момента, в който някой обяви, че благородно ще ме спасява от нещо, започва да ми мига червена лампичка – придобит рефлекс от работата в опазването на околната среда, където всяко издевателство върху личната свобода и частната собственост се аргументира със "спасяване" на нещо. А като се добави и условието, че трябва само да се съглася да плащам съвсем мъничко, от 3 до 10 процента, в зависимост от нуждите на нацията (разбирай, НЗОК), лумва пожар. Но да видим от какво и как точно ще ме спасяват... (Прочети ДА КРАЯ) ЕДНА ЗДРАВОМИСЛЕЩА СТАТИЯ ЗА "РУСКИЯ СВЯТ", НАПИСАНА ОТ РУСНАК понеделник, 20 юли 2015 г. ЧТО ТАКОЕ РУССКИЙ МИР?

ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ХАПЕЩИ... ОВЦЕ! понеделник, 20 юли 2015 г.

МОЖЕ ЛИ ДА ОБИЧАМЕ "ХОРАТА"? (НАЧАЛО НА ДИСКУСИЯ) понеделник, 20 юли 2015 г.

Началото на една показателна според мен дискусия по темата "Може ли да обичаме "хората"?", започнала във фейсбук: Lachezar Tomov каза: Да си патриот означава, не само да обичаш страната си, а да обичаш хората в нея. (ОЩЕ >>>) УМОПОМРАЧИТЕЛНИ АНТИНАТОВСКИ ИДИОТЩИНИ ПО ЕДНА ОТ НАШИТЕ РУСКИ БЪЛГАРСКИ ТЕЛЕВИЗИИ понеделник, 20 юли 2015 г.

понеделник, 20 юли 2015 г.

Из: Данък "вредни храни" – тънката червена линия на един син избирател, автор: Боян Рашев ... На някого, когото съм подкрепил не само с гласа, а и с парите си (имам разписка за дарение към Реформаторите), му

Огромной проблемой России было то, что большинству ее правителей было скучно заниматься своей страной. А величие правителя оценивалось в тысячах квадратных километров завоеванной земли и в миллионах жертв. Мы воевали за чьи угодно интересы вместо того, чтобы строить дома, мосты и дороги. Строить на века, а не на года. (Прочети ДО КРАЯ)

Все съм чувал глупости по телевизиите, но тази май надминава всички, чух я преди малко по една от нашите руски български телевизии (т.е. български телевизии с руски собственик или собственик-ченге от ДС, на подчинение на КГБ); та ето какво казаха по тази телевизия преди малко:


Заради стреса, предизвикан от прелитането на натовски самолети по време на маневрите над пловдивско село кокошките, видите ли, престанали да снасят яйца, млеконадоят от кравите се влошил значително, едни коне се уплашили и скъсали проводниците от електрическия си пастир, абе изобщо излиза, че у нас и кокошките, и кравите, и конете са с такива ясно изразени антинатовски настроения, че изобщо не могат търпят ученията на натовските самолет! Виж, да бяха самолетите руски проблеми нямаше да има, но щом са натовски, ето, виждате до какво тежки проблеми се стига. Всичките тия идиотщини ги каза един журналист, който до този момент не се беше излагал толкова; сега-засега няма да му казвам името. ЕТО КАК ИСТИНСКИТЕ РЕФОРМАТОРИ СЕ БОРЯТ СРЕЩУ БЕЗЗАКОНИЯТА НА МАФИЯТА

все бетонные заграждения на пляже пока их не сняли мы, вместе с народом и на глазах всего мира. Я поручил УВД возбудить уголовное дело по этому факту и проверить всех владельцев пляжей. Михаил Саакашвили НАПРАВЕТЕ СИ ТЕСТА НА РОРШАХ вторник, 21 юли 2015 г.

Направете си теста на Роршах: Какво става в подсъзнанието ви? (Что творится у вас в подсознании?)

понеделник, 20 юли 2015 г. ГЛАВНИЯТ ПРОБЛЕМ НА БЪЛГАРИЯ СА НЕ ЦИГАНИТЕ, А ЧЕНГЕТАТА, КОМУНИСТИТЕ, ОЛИГАРСИТЕ И МАФИОТИТЕ С КАГЕБИСТО-КОМУНИСТО-РУСКИ ГЕНЕЗИС! вторник, 21 юли 2015 г.

Киевский миллиардер перекрыл одесситам и гостям проход на лучший пляж Одессы толстыми бетонными стенами. Не успокоившись на этом, он забетонировал в этих стенах заостренное стекло от разбитых бутылок и пустил по территории сторожевых псов. Как мы узнали, он прилетает раз в месяц на вертолете, а в остальное время огромная огороженная территория пустует. Нарушены законы Украины, предусматривающее беспрепятственный доступ к береговой линии, также как и уголовный кодекс Украины, так как создана явная угроза здоровью и жизни граждан. Весь этот беспредел происходит многие годы при попустительстве властей всех уровней, несмотря на многочисленные жалобы граждан и старания гражданских активистов. С сегодняшнего дня этому беспределу мы положим конец. Рад рассказать одесситам, что несколько часов тому назад, впервые за многие годы обычные граждане стали загорать и плавать на этом пляже. В ближайшие дни мы полностью очистим территорию. Благодарю главу УВД, главу МЧС области, заместителя мера Одессы за сотрудничество и конечно, главная моя благодарность - волонтерам, которые столько лет ведут эту кампанию. Вместе мы сила! И еще хочу предупредить остальных "сильных мира сего", я не ищу скандалов, но по хорошему говорю, снимите

24 И ПЕРУЩИЦА НА БУНТ СРЕЩУ ЦИГАНИТЕ! ВИЖТЕ КОНФЛИКТА!

Разприятелявам се мигновено с всички ония, които споделят разни призиви за борба с... "циганите" – защото лековерно са се поддали на главното внушение на руската пропагандна война срещу България, която кагебисто-путинисто-рубладжиите водят с оглед да предизвикат истинска етническа, тоест кръвопролитна гражданска война у нас! Смятам, че главният проблем на България са не циганите, а ченгетата, комунистите, олигарсите и мафиотите с кагебисто-комунисто-руски генезис... Малоумниците, които са се подвели по внушенията на тази същата ченгесаро-кагебистка напаст, не могат да фигурират сред моите фейсбук-приятели – защото са се оставили да бъдат използвани като пионки от враговете, работещи срещу коренните интереси на България и българите! Виж пример за една такава ченгесарска манипулация: НА ОРУЖИЕ, БРАТЯ!

Настроенията срещу циганите у нас са толкова широко разпространени, че общо взето всички, които имат политически и властнически амбиции, не смеят да заемат твърда позиция спрямо тази манипулация на ченгетата и кагебистите – за да не ги намрази антицигански настроеният електорат ако се прочуят като "циганолюбци", опази Боже! И по тази начин те наливат вода в мелницата на кагебисто-ченгесарорубладжиите, подпомагат пропагандната война срещу България, водена от Кремъл. Ето един пример за това колко е вреден популизмът, колко е злотворна демагогията, колко е опасно политическото въжеиграчество. Оня, който не смее да заеме твърда принципна и държавнически отговорна позиция по най-важните български въпроси понеже го е страх да не си навреди на себичния кариеристичен или партиен интерес, такъв изобщо не става за политик. Ако нашите сегашни политически водачи бяха заели такава твърда и държавнически отговорна позиция, то враговете на България – повтарям, това са ченгетата и мафиотите с руско-комунисто-ченгесарскорубладжийски генезис – отдавна щяха да са озаптени, но ето, те продължават да си развяват необезпокоявано байрака. А пък нашите политически мижитурки мълчат ли мълчат, за да не би, сакън, да изгубят гласа на някой нашенски антицигански настроен малоумен избирател. Т.е. гласа на някоя нашенска немислеща родна овца. ЧЕНГЕСАРО-КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАЧАВРА СИМЕОН СПЕКУЛИРА БЕЗСРАМНО С ОГЛЕД ДА СИ ОСВЕЖИ ПОЗАВЕХНАЛИЯ ИМИДЖ вторник, 21 юли 2015 г. Медиите прочувствено ни информират за трогателната новина: Н.В. Симеон Втори бил оказал голяма почит на дядо Добри по случай 101 годишнината му и го бил посетил с царицата в селската му къща! По този повод моя милост, понеже съм


долен човек, рекох да задам във фейсбук следния логичен въпрос:

Царят като почита толкова дедо Добри защо не се вдъхнови от неговия пример и не даде нещичко от богатствата си за построяване на църкви и на манастири? Или пък за подпомагане на бедните?! КРАТКА ДИСКУСИЯ: Lubo Pavlov каза: Царя си е Цар. Защо президентът не е там? Илияна Казакова каза: Защо ли???? Ангел Грънчаров каза: Ами ясно защо, близко е до ума: защото Плевнелиев не е толкова безскрупулен като тая комунистическа пачавра Симеон и не иска да спекулира като него с оглед да си освежава позавехналия имидж. Затова, не за друго е така, сфанахте ли сега? Илияна Казакова каза: Защо ли т.н. цар не дава от богатството си, но си лъска имиджа на гърба на този старец? Ангел Грънчаров каза: Защото е мошеник, затова... ЧУДЕСИИТЕ НА СВЕТА ГОРА

Из: АБВ, ДПС, БСП против реформата. Учудени не би трябвало да има

... Общо трите парламентарни групи имат 86 гласа. Нито един от тях няма интерес да разбива статуквото, защото е инвестирал достатъчно усилия в неговото изграждане. Ето защо не трябва да сте учудени, че в петък, когато е гласуването на промените в конституцията, 86 показалеца ще посегнат към червения бутон "против". Искате ли още едно лято на жълтите павета, вместо на море и планина? Ако искате, не правете нищо, задава се... Ако пък искате нормален живот сега е моментът да се покаже че правосъдната реформа трябва да стане и да се преодолее съпротивата на тия отдолу. Константин Павлов КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Без натиск от страна на гражданите правосъдна реформа няма да има. Без натиск от страна на гражданите НИКАКВА реформа не може да има. Няма да се случи реформата в нито една от различните сфери. Така стоят нещата. Ако ние, гражданите, не си изпълним дълга, никакви промени към добро в тази наша държава не може да се случат... ВСЕКИ ЛУКС СЕ ЗАПЛАЩА: ДА СИ ЧЕСТЕН Е ГОЛЯМ ЛУКС сряда, 22 юли 2015 г.

вторник, 21 юли 2015 г.

Публикува отец Pahomiy Zhelev, Приятели на Света гора АКО НИЕ, ГРАЖДАНИТЕ, НЕ СИ ИЗПЪЛНИМ ДЪЛГА, НИКАКВИ ПРОМЕНИ КЪМ ДОБРО В ТАЗИ НАША ДЪРЖАВА НЕ МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧАТ вторник, 21 юли 2015 г.

Тази сутрин пък взех че се... успах. Станах в 6.30, а не в 5.00 като всяка друга сутрин. Заради горещините се успах: много трудно се заспива нощем в нагорещения от слънчевото греене панелен апартамент. Човек се поти, върти и дълго време не може да заспи. Снощи се разхождахме със съпругата ми до късна вечер, към 11.30 се прибрахме. Навън вечер е чудесно, прохладно, подухва приятен ветрец. Но приближиш ли се до жилищна сграда, тя продължава да пече като нагорещена пещ. Както и да е, по-

25 трудно пиша като съм станал така "късно", но това не е болка за умиране. Днес ни очаква отново горещ ден, слънцето вече изгря и отново започна да припича. Да бързам да попиша докато все още е хладно пловдивско утро, че започнат ли горещините човек става напълно неспособен за каквото и да било. През деня в горещината обичам да си намеря място на някоя пейка под сянката на дърво (има такива места в препълнените с хора паркове) и да си чета книга. Това е моето любимо занимание. Ще продължа моите актуални "животоописания" (виж предишното есе от тази поредица, то носи заглавието Да си честен човек у нас – немошеник, неподлец и нетарикат – е същинско проклятие), в които нищя ситуацията, в която се оказах напоследък: без никакви средства за съществуване, без преподавателски права, затънал в съдебни дела, чрез които се опитвам да си върна всичко, и работата, и достойнството, и правата, абсолютно всичко! Нямам възможност да пътувам някъде сред природата, където е прохладно. В предишни години съм ходил със семейството си – за да се спасим от юлските или августовските горещини – покрай река Чая, пътувахме с кола; сега това не мога да си го позволя по обясними причини. Безработен съм без никакви доходи отникъде, същото е положението и с другите членове на семейството ми. При нас безработицата е 100%. Ето, над мен като дамоклев меч виси въпросът за оцеляването ни. Не мога да мисля или да пиша за нищо друго в тия дни. Да ме прощава и философията, и всичко друго, мисля в тия дни над проклетите въпроси, свързани с тази толкова унизителна ситуация, до която ме докара администраторката, уволнила ме по причина на това, че моята личност, видите ли, я била дразнила, че съм й бил неудобен, на това основание тя се постара да ми докаже, че има властта да ме унищожи. Между другото подготвям един сборник с прекрасни шедьоври на компроматно-доносническата административна литература, които така неуморно произвеждаше цели две години въпросната администраторка, опивайки се да ми отмъсти; тя показа невиждано рвение в организирането на моето уволнение. Възнамерявам да дам на този сборник заглавието (условно засега, не мога да съм сигурен, че такова заглавие ще остане в окончателния вариант), та заглавието, което възнамерявам за момента да дам на този сборник от административни шедьоври, е ИЗКУСТВОТО НА КЛЕВЕТАТА. Друг вариант за заглавие или подзаглавие, който ми се мержелее в съзнанието, е примерно ТЕХНОЛОГИЯ НА КОМПРОМАТА И ДОНОСА; ще видим, може и по-сполучлив вариант за заглавие да се роди в процеса на работата. Просто тия дни се поразрових в огромните две папки, пълни с такива шедьоври, които директорката на ПГЕЕ-Пловдив


предостави на съда и в двете дела, които аз заведох, опитвайки се да обоснове "законността" на проведената над мен недопустима репресия. За целта личността ми трябваше да бъде оклеветена и дискредитирана по абсолютно всички линии, ще имате възможността да разберете как беше осъществено това, какви мероприятия бяха организира и пр., останали са безценни следи в тия документи. Общият модел, по който се провеждаха тези съзнателно организирани мероприятия, беше на т.н. "народен съд", модел, свеждащ се до това, че някой, в случая моя милост, е обявен за "народен враг", а след това всички мерзавци, дето искат за заслужат благоразположението на властта, почват да се надпреварват да плюят набедената жертва, приготвена за посичане. Аз в този блог съм осветил тия ексцесии чрез мои текстове, писани по времето, когато се провеждаха въпросните административни мероприятия, това са какви ли не доклади, жалби до висшестоящите институции (на които те не обърнаха каквото и да било внимание, понеже се водят от свещения принцип "Гарван гарвану око не вади"), други текстове, есета и пр., събрани в сборници, в книги (които не съм публикувал на хартия, но в електронен вариант са публикувани), но ето сега дойде времето да дам думата на и на другата страна, много е вълнуващо да се зачетете в тази обширна административна "публицистика", която неуморната администраторка и веща специалистка в този литературен жанр произвеждаше всеки ден – и трупаше какви ли не компромати в своите папки. Интересно е, че аз дълго време не намирах душевни сили да се зачета в тия отвратителни писания, просто бях изтощен от онова, което се случваше в самите съдебни дела, в заседанията по водените от мен два съдебни процеса, които трактуват тази същата история. Сега едното съдебно дяло, това за отмяната на репресивната заповед за моето уволнение от длъжността преподавател по философия (заедно с фактическо лишаване от преподавателски права) стигна до Върховен касационен съд (където директорката на ПГЕЕ-Пловдив, не жалейки държавните пари, обжалва решението на Окръжен съд в Пловдив, който отмени заповедта й и ме възстанови на работа), а другото съдебно дяло, това за клевета, стои блокирано до 16 септември, то много се проточи, ще видим какъв ще бъде изхода от него след два месеца. Та мисълта ми е, че за мен лично е изтощаващо да чета тази чудата административна книжнина (произлязла главно от перото на въпросната неуморна администраторка с поетични или поне с литературни наклонности - щото е учителка по литература), щото тя съдържа толкова много неподправен негативизъм, толкова много изопачавания, изкривявания на реалността, такъв страшен, бих казал злобен субективизъм, че

аз лично, признавам си, не мога да ги чета и още не съм ги чел, само им хвърлям поглед, щото четенето им може да ме убие, аз такъв род книжнина в живота си не съм срещал! Изглежда причината за такъв ефект е моето правдолюбие, най-вероятно е така, аз с цялата си същина възставам когато някой си позволи да клевети някоя личност, да плюе по нечие достойнство, а тия документи са пълни с това, в тях разни мерзавци сякаш са си обявили социалистическо съревнование по колкото се може по-злобно оплюване и съсипване на достойнството на една личност. Няма никакво значение чия е личността, която е подложена на такова варварско и диво комунистическо унищожаване, нормалната човешка реакция е човек да се възмути от такова едно отношение. Та затова ми се иска да публикувам тия безценни в нравствено и психологическо отношение документи, и то да ги публикувам без никакъв коментар от моя страна, ей-така, в техния първоздан, напълно неподправен вид – където струи и блика като фонтан въпросната дива ненавист към личността. И сега сканирам тия документи и ги слагам в удобно за ползване място, за разлистване и за четене, нищо чудно да се наложи тази поредица да стане... многотомна, щото въпросните компромати са в изобилие; на мен ми се ще това богатство да мога да го сложа в удобен за ползване вид, имам чувството, че тия документи могат да попаднат на вниманието на някой писател, който да се вдъхнови дотам, че да напише превъзходен литературен шедьовър, с който, убеден съм, най-сетне българин ще успее да вземе Нобеловата награда по литература. Аз лично нямам тия способности, не мога да свърша тази работа, но поне да подготвя основата, а иначе ми се струва, че ако някой холивудски режисьор се заинтересува от историята, ще може да стане великолепен филм, в който светът да види с очите си как една личност бива разкъсване без жал, такива неща са правени безброй пъти в памятната ера на комунизма, но ето, аз лично имах късмета да бъда подложен на подобна кампания в нашето толкова болно посткомунистическо време, преживях всичко непосредствено, за момента някак оцелявам, да видим докога обаче ще оцелявам, ще се държа. Идеята е иначе е проста: да бъде убита една неудобна личност, да бъде смазана и ликвидирана, щото, видите ли, началството на един "безкрайно сплотен колектив" личности просто не може да търпи. Да, у нас е напълно възможно личност да бъде убивана ритуално в нашите тъй болни посткомунистически времена, аз лично подозирам, че това нещо се случва не само с мен, случва се с много хора и то всеки ден, само разликата е, че аз в случая не мълча, ами, тъй да се рече, "пищя" от болка, е, пищях, стенех, хлипах от болка, но това изобщо не умилостиви мъчителите ми,

26 напротив, сякаш още повече ги озлобяваше, още повече засилваше безпощадността им. А иначе по времето, в което бях подложен на този невиждан административен тормоз, аз се държах, така да се каже, достолепно, като истински борец, нещо повече, по примера на моя вдъхновител Сократ се отнасях с посилната ми ирония, изцяло шеговито и духовито спрямо връхлитащите ме безумия и атаки на арогантната глупост, този именно подход, предполагам, и ме съхрани; въпреки че и доста пострадах де, в здравословно отношение бях съсипан, едва оцелях, но ето, още някак кретам. И дори се боря. Да видим обаче докъде ще ми стигнат силите. Както е по типичния нашенски обичай общността, хората наоколо, разбира се, гледаха на цялата история сеир и никой почти (с малки изключения) не се притече на помощ, камо ли пък да изрази някакво човешко съчувствие или подкрепа; не, такова нещо у нас е същинска рядкост. У нас затова злото е така арогантно, ами причина за това е, че безразличието, безхаберието на добрите, на нормалните хора е пословично; някаква ужасна безчувственост владее душите, някакъв презрян егоизъм тресе всички, но това е друга голяма тема, сега нямам възможност да се задълбавам в нея. Та това правя тия дни, събирам попоказателни документи, сканирам ги и ги подреждам, подготвяйки ги за обнародване в един удобен за четене сборник. Живот и здраве да е, той ще се появи скоро. Аз вече съм публикувал някои документи до този момент, тук, в блога, ще ги потърся и тях ще присъединя към това, което сега за първи път ще обнародвам. Да се чете, тази книжнина, повтарям, е безценна, много поучителна, съдържа страхотен очистителен, бих казал, психологически и нравствен потенциал. Да видите арогантното зло как действа и то съвсем непосредствено и конкретно, как се изразява, какъв душевен, с извинение, облик има, какви похвати използва, как говори, как пише, как администрира, как се изявява в тия сфери на човешките отношения, тоест, ще имате прекрасната възможност да погледнете на нашата потресающа българска лудница директно със своите, със собствените си очи. Тя, лудницата, е около нас, наоколо, но ний май толкова сме свикнали с еня, че почти не й обръщаме внимание, не се впечатляваме кой знае колко от нея; тук обаче ще имате възможността да се докоснете до есенцията, тъй да се рече, на нашата великолепна българска лудница, щото тя в случая се проявява в сферата на образованието и възпитанието на младежта, представяте ли си какво значи пък това?! Ще видите как е възпитавана в нашите училища нашата тъй прекрасна младеж, какви ценности, с извинение, формира у нея административната система, как тази система деморализира съзнанията на младите, всичко това ще можете да го видите със собствените си очи. Аз мисля, че тази шекс-


пирова и дантева направо картина, която въпросните документи възсъздават така убедително, не е за изпускане, ето, по тази причина, понеже съм ценител на литературата и на проницателната психологическа книжнина, дръзнах да предприема това, да се надяваме, похвално научно дяло, което един ден, защо пък не, може да бъде оценено като научен подвиг. Шегувам се де, не се ядосвайте прекалено, просто си позволих един майтап! Нима винаги трябва да сме толкова сериозни, че никога да не допускаме никаква шегичка?! Що за човеци сме ако изобщо пък не се шегуваме, как е възможно да сме изкрейзили толкова, че да сме все сериозни, навъсени и досадни?! По този пункт толкова, че взе да ми писма. А сега искам вкратце да ви разкажа за една история, която също е много показателна, тя също много говори и показва. Аз вече ви известих за началото на една история, за да се подсетите можете да хвърлите един поглед на ето тази публикация: Няма да скрия, че съм силно разочарован от настроенията, които царят сред съседите ни: изложиха се здраво "братята-гърци"!. Там разказах за един наш сънародник, който ме критикува, така да се рече, заради позицията, която съм имал по "гръцките работи" - то ний, българите, нали много сме си оправили нашите родни български работи, та сега се тревожим предимно за гръцките работи?! Ние никакъв що-годе порядъчен ред в нашия роден български дом не сме въвели, ала много се вълнуваме от това, което става в дома на съседите, това си е наш исконен български обичай, изкристализирал в безсмъртната поговорка, изразяваща същината на българската душа: "Я не щем на мене да е добре, а сакам на Вуте да е зле!"; изглежда много нашенци си радват, по тази причина, на "гръцката трагедия", както една попрестарала се нашенска телевизия нарече случващото се в съседна Гърция. Нали се сещате какъв пропаганден номер ни скроиха по този начин: като наричат случващото се в Гърция "трагедия", като раздуват тяхната история, по този начин внушават на оскотелия ни от бедност сънародник, че ний, всъщност, сме си много добре, ето, немаме тия проблеми, да речем, като гърците да можем да теглим от банките само по 60 евра, ний можем да теглим по колкото си искаме, е, голема работа, че нема откъде да теглим де, че повечето от нас немаме никакви депозити де, но пък мнозина имат нещичко заделено, е, нека сега да се радваме, че наште съседи комай са по-зле вече и от нас! Та по този въпрос, значи, ний заченахме с този човек дискусия, тази сутрин виждам, че той ми е отговорил много подробно на писмото, но, както можете да предположите, ми забранява да публикувам писмото му в блога. Аз го помолих да разреши да публикувам писмото му като запазя неговото инкогнито, като скрия името му, сега чакам отговор от този човек. Но

искам преди това да цитирам един малък момент от това писмо, който по моя преценка, така да се рече, е "обществено важен"; той касае моето сегашно "екзистенциално", така да се рече, положение, моята "материална криза", това, че в настоящата ситуация останах без средства за съществуване и по тази причина продължавам да си блъскам главата как да оцелея; та този човек ми казва един интересен нюанс, налага се да цитирам този момент, на моя отговорност; ето този крайно интересен, по моя преценка, момент: ... Ти беше неуморим “глашатай“ на Иван Костов, от което той безспорно е имал ползи. Каквито и да са били подбудите ти за това Иван Костов ти е длъжник и в този труден за теб момент имаш морално основание да поискаш помощ от него. Още повече, че твоята преданост към Костов ти донесе – и още ти носи – загуби. Не само морални (много хора не го възприеха и остро реагираха с всички последствия в твой ущърб), но и материални. Ще ти припомня една: неуморното ти лобиране в полза на Иван Костов, който аз не одобрявам и го показах, е причината да преосмисля решението си да те спонсорирам ... лв., по памет, НАПЪЛНО БЕЗВЪЗМЕЗДНО – за да издадеш твоя книга. Нямам представа каква е книгата ти. А ако и в нея ти венцеславиш Иван Костов?!! Да правя цензора, да искам редакции не е мое право. Мисля, че не би трябвало да бъде право и на когото и да било. „Направи добро и го хвърли в морето!“ Не смятам, че поддържайки Иван Костов, пряко или косвено, върша добро. Сега си в беда, имаш нужда от помощ. Елиминирвам пристрастията ти към Костов и най-вече защото мисля, че не си лош човек, се опитвам да ти помогна. Дано да помогне и той и други..." Интересен текст, нали така? :-) Чудесен е, нямам думи. Ще кажа нещичко и аз. Макар че този текст много говори и показва. Богат е на смисъл, така да се рече. Разбира се, този човек ми казва, че Костов, видите ли, ми бил длъжник. Щото аз с дългогодишната си твърда политическа позиция "в полза" на "Костов и ДСБ" съм бил понесъл, видите ли, някакви щети. Какви щети толкова съм понесъл ли? Ами всякакви, предполагам. Този човек ми дава пример, съвсем истински, този човек, авторът на писмото, наистина беше изразил готовност да спонсорира една от книгите ми. Беше обещал да даде пари за издаването й. Когато поиска да види текста на книгата, аз му го изпратих. Тогава той след ден-два ми отговори хладно, че няма да даде и стотинка за книга, в която се "хвали" Костов, "този народен изверг и душманин" и пр. Ако кни-

27 гата ми не била упоменавала името на Костов, щял да я подпомогне, но сега отказа. Този човек тогава така ми се обиди, че изчезна за няколко години, ето, сега се появи отново. Е, чат-пат ми е писал. Твърди, че четял всеки ден блога ми. И, предполагам, много е страдал от това, че аз съм писал добри неща за Костов. И за други неща, предполагам, е страдал, щото те са навързани с ненавистта към Костов. Примерно, не може човек, който мрази Костов, примерно, да не обича беззаветно Путин или пък да му се нравят моите твърди критики по адрес на руския кагебистки таваришч-император. Аз добре знам, че заради моите политически позиции много съм загубил. И нещо не съм спечелил. Е, може да съм спечелил известно уважение у някои хора, да ги наречем единомишленици. Тия хора не са много обаче. Ако бях искал да се харесам на мнозинството, аз трябваше да пиша така, както пишат любимците на това мнозинство. Моите писания против Бойко Борисов също са ми навредили много. Аз продължавам да смятам, че бях уволнен от фенка на Б.Борисов най-вече заради моята политическа позиция срещу банкянския народен кумир. Кой знае какви ли не други ползи съм загубил заради тази моя позиция спрямо Б.Борисов. Правете си сметка други хора какви пари са направили щото, да речем, не са имали моите позиции, а са имали съвършено други позиции. Аз познавах хора, които плюха Костов така усърдно, че явно парите, пачките пари, които са получили в замяна, са били прекалено вдъхновяващи! Е, аз не съм получил нищо, а съм понесъл, видите ли, щети. И ви дадох пример за една такава щета. Скрих числото пари, които този човек беше обещал да даде за моята книга, щото той бърка, кой знае защо, точната сума. Паметта го е подвела, предполагам. Но е факт, че като е срещнал името "Костов" по страниците на въпросната книга, и то без оплюване на Костов, аз загубих обещаното подпомагане на издаването на въпросната книга. А пък работата си загубих защото съм критикувал Б.Борисов, и това е факт. Даже уволнението ми стана седмица след като изпратих едно "безпощадно откровено" писмо лично до народния кумир от Банкя. Тия, дето ме уволниха, не се постараха даже да прикрият политическата репресия, която си позволиха. Ще видим, с тях може да се наложи да се разправяме в Европейския съд. Та Костов значи ми бил длъжник и дори бил длъжен да ми помогне. Да, ама аз, разбира се, не съм идиот, който да тръгне да моли този или онзи за помощ, тая няма да стане. Също така до този момент мога смело да декларирам, че и една стотинка от скромните средства, които разни хора са давали за издаваните от мен списания и книги, не е била заделена и не е отишла за мои лични някакви нужди, примерно, да съм си купил хляб, кебапчета или дори лекарст-


28 ва. То и не съм кой знае колко и подпомаган за книгите и за списанията си де. Основното за тях съм го заделял от своята скромна учителска заплата. Но ето, тия, дето ме, уволниха, по този начин успяха да постигнат две цели, един вид да утрепят два заека: да гръмнат мен самия, и също така и да убият без жал и моите отрочета, именно създадените от мен две списания, ИДЕИ и HUMANUS. Нищо чудно този вторият ефект да е бил дори и по-желан от тях. Все пак живеем в България де, не в някоя друга, по алтруистична и духовно напреднала държава. Този човек, да завърша с това, като казва, че се бил опитвал да ми помогне, има предвид, че се опитва да ми помогне с... даване на акъл, вие да не си помислихте, че иска да ми даде пари, не, няма такова нещо! У нас, знайно е, обикновено помагаме главно с даване на акъл, това нещо охотно го правим, щото акълът е, така да се рече, без пари. Хора като мен, дето се занимават с работа в полето на ума, на философията, на духа, на мисълта, един вид сме нещо като "продавачи" на акъл, затова сме и така бедни, щото у нас никой не би се минал да даде пари за акъл, акълът се смята за безплатен, той пари не струва, докато парите вече са нещо друго, те са много по-ценени. За което свидетелства и нашата велика поговорка, изразяваща като на длан цялата любвеобилна българска душа: "Ти на мен акъл не ми давай, аз акъл си имам, ти ми дай парички!", нали така казваме? Ето защо го казваме. Ний сме си акъллии, толкова много акъл имаме, че го раздаваме съвсем безплатно, харизваме го, виж, пари да даде някой нашенец това е трудна работа, особено пък да даде пари за акъл. И затуй много хора идват, четат блога ми, консумират, така да се рече, някакви умствени, мисловни или духовни блага, но в замяна даже не се сещат да се отблагодарят на автора като, да речем, натиснат, като цъкнат върху рекламите, дето са разположени в блога – и така да подпомогнат автора поне с някоя стотинка, дето дават за рекламите. Между другото, от тия реклами в предишните години съм получавал някакви съвсем мизерни пари, примерно 100 долара за цели две-три години (!), сега и от тях ще бъда лишен: получих наскоро от Гугъл писмо, че понеже съм бил имал в блога си страници, в които има много линкове (примерно страницата, в която съм разположил своите собствени книги, за безплатно ползване от ученици и от студенти!), съм бил нарушил едикакви си правила и по тази причина съм заплашен или да махам тия страници, или да загубя рекламите на Гугъл! Разбира се, няма да махна своите страници с книгите ми, по тази причина ще загубя и мизерните пари, които получавах от тия реклами. (Погледнах, там в момента има натрупани около 40 евро, ако ме санкционират, и тия пари ще загубя, щото пари се изплащат само когато минат лимита от 75 евро, или 100 долара,

не помня точно колко бяха, щото отдавна не съм получавал такива пари.) Един вид, в блога си работя единствено "на ползу роду", "про боно", изцяло без пари. Давам акъл без пари, но то кой ли ти цени акъла у нас?! Виж, паричките са съвсем друго нещо. Знам добре, че ако човек престане да е честен, ако стане мерзавец, ако почне да поема разни мръсни поръчки, ще почне да печели луди пари. Имаме примери в това отношение, покъртителни даже. Да не споменавам имена, вие се сещате за кои става дума. За да печелиш, за да просперираш у нас май е задължително да си подлец, мошеник и мерзавец, а, вие какво мислите по този въпрос? Бяха уж, с извинение, "журналисти", но като станаха пълни мерзавци, се възвисиха дотам, че не само пари, не само слава, но и любовта на народното сърце спечелиха даже, натикаха се в разни парламенти, в Европейския парламент стигнаха даже, сетихте се, нали. А ний, дето сме честни, дето не сме мошеници, ето докъде сме доведени: да умираме, да гинем от глад даже. „Кой постъпва честно, не живее лесно" – колко прав е бил Радой Ралин като е написал това! То така си е било винаги де, за всеки лукс се заплаща. Да си честен е голям лукс. Но да се разделяме вече, че ми писна да пиша, изморих се. Не смея да ви пожелая да бъдете честни, щото това значи един вид да ви прокълна, в дадения контекст. Да ви кажа да сте безчестни та да ви потръгне в живота не смея, грозно е. И тъй, бъдете каквито искате! Сами решавайте! Хубав ден и до скоро! ТОЧНАТА ФОРМУЛИРОВКА НА СМИСЪЛА НА ИСТИНСКАТА ПРАВОСЪДНА РЕФОРМА...

ЗА ФОРМИРАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ЛИЧНОСТ СА РЕШАВАЩИ НЕ ГЕНИТЕ, НЕ И "ОБЩЕСТВЕНАТА СРЕДА", А... КУЛТУРНИЯТ, ДУХОВНИЯТ ФАКТОР!

ПЪРВИЯТ ДОКУМЕНТ-ШЕДЬОВЪР ОТ ПОРЕДИЦАТА С УСЛОВНО ЗАГЛАВИЕ "ТЕХНОЛОГИЯ НА КЛЕВЕТАТА" сряда, 22 юли 2015 г. Това е т.н. "Констативен протокол" от 13.12.2012 г.; няма да правя никакви коментари, документът-шедьовър по превъзходен начин говори и казва онова, което по никой друг начин не може да бъде казано:

(ОЩЕ – в блога) ПОКАНА ЗА РАЗГОВОР: КОИ СА ДЕФЕКТИТЕ НА СЪВРЕМЕННОТО СЕМЕЙСТВО, ВЪЗПИТАНИЕ И УЧИЛИЩЕ? сряда, 22 юли 2015 г.

Защо родителите не разбират кога трябва да поставят граници и кога – да подкрепят децата си, с други думи, как да възпитават добре? Защото институционалното превземане на семейството е стигнало до крайност, която осакатява родителството. Първо, традиционното семейство се счита за отживелица и, след десетилетия пропаганда, то стана отживелица – хората се женят, ако изобщо, с мисълта за развод и правят деца предимно по небрежност, защото от функциите на секса остана тази на неангажиращо забавление и от качествата му – това да е безопасен. После, внушава се, че децата са пречка пред кариерата и,


след десетилетия пропаганда, децата наистина станаха пречка за кариерата – почнаха да идват късно и по едно. После, внушава се, че държавата ще компенсира дефицитите на семейството да възпитава и отглежда, чрез възможно най-рано и целодневно институционализиране, и тази удобна лъжа отървава родителите от отговорността на формирането на личността (която отговорност, да си спомним, вече е станала почти непосилна, защото семействата са разрушени и мисълта за кариерата измества мисълта за любовта). И след като всичко вече е оцапано в лайна, излиза един учител в бял костюм и посочва с пръст нещастния родител, който в преобладаващия случай е самотна майка с едно дете, който е попрочел нещо за съвременна детска психология или педагогика, но едва ли е разбрал много, поради липсата на собствен семеен опит, и който не може – или не иска – да осъзнае провала си, и затова се е вкопчил в напълно шантавите теории за "децата индиго" и "кристалните деца". Аз имам два прости въпроса. Първо, помагаме ли на този родител, като влизаме в ролята на човек, който слага пръст в раната и пита "много ли боли, а"? Второ, училището предлага ли среда, в която границите и свободата работят едновременно и в баланс, щом изобщо не протестираме срещу постоянното насилие и унижение, на които училищната организация подлага децата? Защото със сигурност учителят не може да замести липсващия баща, баба, дядо. Съучениците не могат да заместят липсващите братя, сестри и братовчеди. Следователно няма никакъв смисъл училището да се вторачва в семейните дефицити – то не може да ги поправи. То си има свои, още по кошмарни, собствени дефицити, за които трябва да се говори открито и без превземки, докато бремето им върху тия, дето ужким мило и драго даваме за тях, бъде свалено. Явор Ганчев ПРЕД ОЧИТЕ НИ СЕ ВЗРИВЯВА ОПИТЪТ ЗА ПЪРВА КРАЧКА ЗА ПРОМЯНА НА БЛАТЯСАЛОТО ПРАВОСЪДИЕ четвъртък, 23 юли 2015 г.

... Проблемът ни обаче е, че това нито е мач, нито е телевизионно риалити, а е истинският живот в нашата държава. И в момента пред очите ни се взривява опитът за първа крачка за промяна на блатясалото правосъдие. Вместо да ограничат влиянието на главния прокурор в кадровите решения на Висшия съдебен съвет (ВСС), те му дават мнозинство в прокурорската колегия на Съвета. Вместо да направят гласуванията във ВСС явни, за да има поне някакъв публичен контрол, те запазват тайното вземане на решения. Вместо да намалят мандата на членовете на ВСС, което да ограничи заседяването на белите покривки и да даде възможност за избор на нов състав по новите правила, те бетонират сегашния скандален отбор. Вместо да предвидят възможността главният прокурор да бъде изслушван от Народното събрание, за да може поне да бъде питан за действията и бездействията си, те го оставиха отново само и единствено на въпросите на съдебните репортери преди заседанията на ВСС. И на Хекимян. Сега имаме съгласие нито едно от тези неща да не се случи. Имаме съгласие с тази имитация на действие да започнем и да приключим съдебната реформа – без да стигнем до въпроса за прокуратурата, който изобщо не е отварян по същество. Имаме съгласие да поръчаме на Конституционния съд да ни продиктува какво да променим и какво да не променим. (Същият съд, който реши, че Пеевски може да бъде избиран за шеф на ДАНС, може да положи клетва дори, после изборът може да бъде отменен, а депутатът да си е останал... депутат) Имаме съгласие да направим нещо, с което да не направим нищо. „Ще ти купя колело, ама друг път“ е заменено с „На ти снимка на колело“... ЗАПОЧВА ФИНАЛНАТА ФАЗА НА ДЕМОНТАЖ И УНИЩОЖЕНИЕ НА СТРАНАТА НИ четвъртък, 23 юли 2015 г. Огнян Минчев: Местан беше и си остава сайбия на държавата Започва нова – финална фаза на демонтаж и унищожение на страната

Из: Вземете си го това съгласие, автор: ИВАН БЕДРОВ

„Ако не съществуваше натиск от европейските партньори на България за реални стъпки в създаване на по-нормална система за правосъдие, съдебната реформа щеше да има съвсем нулеви шансове. Слушайте внимателно какво ви казва човекът на снимката (Лютви Местан, б.р.) и си дайте сметка до каква степен на разгромяване на

29 държавата от организираната престъпност сме достигнали.“ Така политиогът Огнян Минчев коментира новите условия за съдебната реформа, които тази сутрин постави лидерът на ДПС Лютви Местан.

„Имам силно и тревожно усещане, че разпадът на държавата е достигнал до критичната точка, от която вече започва нова - финална фаза на демонтаж и унищожение. Режисирани етнически конфликти, нарастващи вълни бежанци, защитна поза на държавата да заобиколи и да се отърве от неизбежни трудни решения. Конституционно мнозинство днес може да се постигне само с инстинкт за самосъхранение...

Само че и този инстинкт работи перверзно анти-държавно и анти-национално – работи по принципа "спасявай се поединично". Затова назидателният тон на шефа на една етническа партия е напълно легитимен – човекът беше и си остава сайбия на държавата. Или най-малко – легитимен представител на сайбията...“, допълва коментара си политологът. РОДНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН ГЕНИЙ НАЙ-НАКРАЯ СЕ РАЗКРИ ВСЕЦЯЛО, В ЦЯЛАТА СИ ГЛЪБИНА, ВИСОТА И ШИРОТА! четвъртък, 23 юли 2015 г. Както обещах вчера – виж: Всеки лукс се заплаща: да си честен е голям лукс – започнах публикуването на документална поредица от административни шедьоври, обединена от условното (засега) заглавие ТЕХНОЛОГИЯ НА КЛЕВЕТАТА (а път съм да се откажа от предишния вариант за заглавие, именно ИЗКУСТВОТО НА КЛЕВЕТАТА; ето първата такава публикация: Първият документ-шедьовър от поредицата с условно заглавие "Технология на


клеветата". Прочее, нищо не ми пречи да сложа на тази поредица и друго заглавие, примерно ВИРТУОЗНОСТТА НА КОМПРОМАТА или пък някакво друго, в което, примерно, да присъства думата "донос". Тия няколко думи са възлови за разбирането на точния смисъл на въпросната поредица, именно думите клевета, компромат, донос.

Плюс думата оплюване, тя си се подразбира де. Що е личност трябва да бъде порядъчно оплюто – в представите на този тип, с извинение, "мислене". С помощта на тази поредица от документи ще ви дам възможността да вникнете по-дълбоко в методологията, така да се рече, на една наистина яростна кампания по личностното и професионално дискредитиране на една личност, която беше проведена така виртуозно от директорката на ПГЕЕ-Пловдив. Няма никакво значение коя именно или поточно е тази личност, какво е името й, това, че в случая става дума за мен, емпирическото лице "Ангел Грънчаров", е подробност, която няма кой знае какво значение. Важна, както казах, е технологията, методологията. А тя е пределно елементарна, думите "виртуозност", "изкуство" и прочие, надявам се, разбирате това, са израз на едно иронично отношение, каквото подобава да е отношението на човек като мен, имащ отношение към философията. Отношение към една изцяло глупава – понеже е крайно анахронична, понеже е изцяло демоде – кампания, при която една личност бива обявена за "народен враг", подлежащ на унищожение, т.е. за тази грандиозна цел вече всички средства са позволени. Вие ще видите и ще се вдъхновите от толкова красноречивата фундаментална настройка към въпросния "народен враг", не заслужаващ никаква милост или снизхождение: "врагът" трябва да се громи без пощада, ето тази основна емоция струи от всичките тия текстове. В които изпод умелото перо на въпросната тъй безпощадно надъхана, ако можем така да се изразим, администраторка всяка дума носи в себе си отпечатъка на една такава неудържима ненавист. Ще видите, разбира се, как разни безскрупулни хора са се оставили да играят по свирката на тази администраторка, т.е. сякаш е обявено някакво социалистическо или направо стахановско съревнование по... надплюване, се надпреварват кой по-пищно може да оплюе въп-

росния "народен враг", сиреч, може да сътвори по-сочна, така да се рече, плюнка или храчка. И всичко това е документирано със сръчността на прилежен архивар, който обаче не пропуска възможността всичко написано да го обогати със своята нескривана, бликаща отвсякъде ненавист и ярост. Но нека да имате възможността да се насладите на тия неща сами, нека да имате възможността съвсем свободно да се потопите в тази мерзостна атмосфера, в която няма нищо истинско, а всичко е една фикция – моля, потопете се в този фантастичен свят на сенки, на зомбита, на невъзможно пищен илюзионизъм, в която нищичко не е останало от реалността, а всичко е преварено и претопено в доменната пещ на все тази същата класова ненавист към личността, обявена за "народен враг". А "народният враг", знаете, трябва да бъде описан именно като злодей, в него няма нищо човешко, той, респективно, е представен като някакъв дебил, който бълва идиотщини – да, в тия административни документи има и съвсем волно, според класовата преценка на авторката, сътворени "диалози", в които, разбира се, в устата на "врага" са вложени думи, които той, както си личи, едва ли някога си е и помислил даже! - представен е като урод във всяко едно отношение, и умствено, и емоционално, и личностно, и всякакво. Нищо човешко, разбира се, няма у тъй безпощадно обрисувания "класов враг", и същевременно ще се насладите на това как усърдно "унизените народни маси" се борят срещу въпросния "враг", каква класова безпощадност проявяват към "врага", тук ще имате възможността да се налюбувате до насита на тази тъй похвална усърдност, на тази класова жар и плам, на този полет на тъй вдъхновената, така да се каже, лъжа, клевета и подмяна. Абе, с няколко думи казано, ще имате възможност да се докоснете до непостижима в поетичния си полет и екстаз абсурдистка административна литература на кривите огледала, каквато горкият Франц Кафка изобщо не е могъл да си представи и сега, предполагаме, от завист се върти нервно в гроба си, щото биде надминат и победен на собственото му поле. Сами виждате, ми е много трудно да представя достойнствата на този литературен жанр, но да се надяваме, това ще го оценят специалистите. Най-важното, което ви съветвам да опитате, е: оставете се на чувствата си и четете тия шедьоври без да мислите за нищо, нека тяхната наистина вдъхновена поетична стихия да ви обхване и да завладее изцяло душата ви. Много ми е интересно да разбера, не крия това, какви именно чувства ще породи в душата ви четенето на тия неръкотворни сякаш шедьоври, излезли из-под умелото перо на тази несъмнена майсторка на този невероятно богат на емоции жанр. Това е превъзходен тест, с

30 който безпогрешно може да се определи доколко душата ви е способна да откликне емоционално на съдържащия се в тия текстове, подобно на динамит, страхотен емоционален заряд, да, те наистина преливат от емоция, по тази именно причина ги и наричам поетични. Сами забелязвате, не мога да намеря подходящите суперлативи, за да предам по-точно същината на тия наистина гениални творения на една многострадална административна душа, в тях тя изплаква цялата си болка, цялата си душевна горест и горчивина. С какво и как този въпросният "народен враг" така жестоко е уязвил въпросната властваща особа, е тема, която също е много интересна, но нека в тази посока аз да замълча; явно е сторил този изверг нещо крайно осъдително, нещо, което е осквернило самата "светая светих" на тъй възлюблената от от въпросната администраторка административна система на образование и на възпитание. Като написах този израз, именно "административна система на образование и на възпитание", се досещам и за един друг аспект: да, тия писания са сътворени от една ръководна другарка, която има властта да влияе върху образованието и най-вече върху възпитанието на стотици млади хора. Този аспект е решаващият: правете си сметка за това в каква ситуация се намират тия млади хора, бидейки под ведомството на подобен тип администраторка. Правете си сами, примерно, сметката как тя и нейните усърдни подражателки се отнасят към тия въпросните млади хора след като са способни на визираното в тези текстове отношение към свой колега! Да, този момент е възлов, но сами си правете належащите изводи: щом към един пълноправен и зрял човек, към един учител на почетна вече възраст, щом към свой колега са способни на такова отношение, правете си тогава сметка на какви подвизи са способни в отношението си към учениците, към младите! Толкова и по този пункт. Мисля, че казах каквото трябваше. Разбира се, подетата тема е безкрайна. Още много може да се пише и каже, но спирам дотук. Аз каквото имам да кажа вече отдавна съм го казал. И понеже съм диалогичен, толерантен и демократичен човек, ето, в тази поредица давам думата на моите опоненти, които до този момент мълчаха най-упорито, ако не броим коментарите на няколко зевзека от "сплотения колектив", които се изказваха редовно в блога ми – под всяка публикация, касаеща тъй вдъхновяващата административна сага и одисея в ПГЕЕ-Пловдив, която аз в последните години описвам така старателно, с оглед да обогатя представата на съвременника ни за реалните процеси, които текат в нашата многострадална образователна система – на примера на едно съвсем реално и конкретно училище. Което познавам отвътре, отношенията в което са


ми изцяло познати - макар, не крия това, аз лично не съм очаквал, че чак такива глъбини крие тъй внимателно описваната от мен комунодна душа, тя именно е достойният предмет на тия мои писания. Душата на комуноида е душа, която немее пред съвременните реалности и потребности на живота и може само да клейми, особено когато надуши своя исконен враг, именно свободната, суверенната личност. Комуноидът е противоположността на личността, тази е простата формула на това, което аз наричам комуоид. Две неща мрази беззаветно туй нещастно същество: личността и свободата. И ненавижда също така живота, който е тяхна производна. Всичко онова, което е живот, е израз на живот, е форма на живот, бива всеотдайно мразено от комуноида. Темата за комуноида като образцов продукт на нашата посткомунистическа действителност и на нашето посткомунистическо образование е основна тема, е фокус на моите теоретични дирения в последните години. За които самият тъй щедър живот ми даде тъй обилен емпиричен матр`ьял, че просто не мога да реагирам иначе освен с благодарност. В теоретичен аспект тия обобщения обаче ще ги правим на друго, на подобаващо място. А сега, дето се казва, се потопете в стихията, в тъй завладяващата емпирия на живия живот! Приятно четене ви желая! Желая ви само едно нещо: да не се оставите да бъдете удавени от бликащите от тия текстове грандиозни чувства! Да, знам, че ще се почувствате в един момент изтощени. Починете си и пак, при подходящо настроение, се зачетете. Ще разберете онова, което по никой друг начин не можете да разберете. Безценни са тези текстове, те един ден ще бъдат изучавани, помнете ми думата, в нашите научни институти, в университетите и в академиите! Абе това се шедьоври, това е колосално богатство на нашата тъй вдъхновена и направо гениална административна мисъл! Българският административен гений най-накрая се разкри всецяло, в цялата си глъбина, висота и широта! Тук има всичко, и психология, и нравственост, и поезия, и философия, и религия, и изкуство даже! Достигна се висшият синкретизъм на духа в тия невероятни текстове! Синкретизъм, който като идеал е мамил на хоризонта всички велики духове на човечеството. Но ето, българският гений всички ги сложи в малкото си джобче! Хвала и почет, таваришчи, и преклонение! Да, преклонение, преклонение е нужно нам в този момент! Чао и до скоро - че ми писна да се мъча с думи да изразя неизразимото! Творческият полет не може да се изрази никак с думи, да, думите са безсилни. Но ето, че в тия текстове думите постигнаха онова, към което историята се е стремила: постигнаха онази грандиозна пълнота и цялост, която досега ни убягваше. Ох, изтощих се вече!

Останалото си го добавете сами! Аз падам бездиханен от стола в този момент! ДОЙДЕ МОМЕНТЪТ БОРИСОВ ВЕДНЪЖЗАВИНАГИ ДА ПОКАЖЕ С КОГО Е: С МАФИЯТА ЛИ Е ИЛИ Е ПРОТИВ МАФИЯТА! четвъртък, 23 юли 2015 г.

31 ници – каквито понастоящем очевидно нямаме. Ognyan Minchev ЦЕНТРАЛИСТИЧНАТА ДЪРЖАВНОПЛАНОВА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА РАЗХИЩАВА ЧОВЕШКИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА НАЦИЯТА ПО ЕДИН ПРЕСТЪПЕН НАЧИН четвъртък, 23 юли 2015 г.

Дано антрефиленца като това подолу отворят очите на всички в ГЕРБ - начело с Бойко Борисов – какви са следващите стъпки, които му готвят след провала на съдебната реформа. Червено-сарайската мафия веднъж вече брутално изхвърли ГЕРБ от власт през 2013 г., организира Костинброд и си направи управление по свой вкус, образ и подобие – кабинета Орешарски. Един от първите актове на мнозинството БСП-ДПС беше поставянето на Дилян Пеевски за шеф на ДАНС. Само масовият и упорит граждански протест успя да се изправи срещу надигащата се открита диктатура на мафията и да я спре. Ако не беше протестът, Диляновият ДАНС и подчиненото на олигархията съдопроизводство щяха за броени седмици да се разправят с върха на ГЕРБ, както и с всички политически и граждански кръгове, които се противопоставят на господството на мафията в България. Когато днес Борисов се опитва да "балансира" – а всъщност да флиртува със същите тези, които искаха да се разправят с него преди 2 години, когато се опитва да прехвърли вината за провалената съдебна реформа на тези, които я отстояват от години, той трябва да знае добре: мафията пак ще си свърши работата с негова помощ и за благодарност ще го удари още по-лошо, отколкото през 2013 г. Вторият път обаче може да ги няма гражданите от протеста, които да спасяват положението. Окастрената от ДПС § Со. "съдебна реформа" е призвана да замаже очите на Брюксел, че тук нещо се реформира. На практика съхранените процедури и кадри на съдопроизводството, инсталирани от корпоративно-търговските мултаци са достатъчна гаранция, че реформа в правораздаването няма да има. Българската държава си позволява да се самозацикля в криза без изход в условия на непрекъснато нарастващи и опасни външни предизвикателства. България може да бъде спасена само от държав-

Налагането на задължителна учебна програма с идеята, че ако не подредим „нужното” знание и не го дадем организирано на децата, образователните им нужди няма да бъдат задоволени, е същото като създаването на централизиран икономически производствен план, с идеята, че ако оставим производството и търговията на свободната („хаотична”, а не централно планирана) преценка на хората, потребителските им нужди няма да бъдат задоволени. Какво е нужно да стане, за да проумеем, че централното планиране няма нищо общо с оптималната производителност?! Gayane Minassian КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Много вярна и убедителна аналогия. Точно така е. Централизираното планира на социализмокомунизма пораждаше непрекъснат, вечен дефицит на стоки, ниско качество, ниска производителност и затова по същината си беше една изцяло нерационална, а по тази причина и безжизнена организация на икономиката, която неизбежно рухна; плановото (централизирано) държавно-монополистично и по същество социалистическо образование поражда крещящи образователни и личностни дефицити: неграмотност, отвращение от ученето, личностна непълноценност, непонятност на свободата, ценностен нихилизъм и аморализъм у младите и т.н. Тъй че за никаква "производителност" на буксуващата, на работещата напразно държавно-планова образователна система не може да се говори, тя просто разхищава човешкия потенциал на нацията по един престъпен начин, дотам, че вече застрашава националната сигурност на страната ни.


Пълен запис на предаването "На Агората..." от 16 юли, темата е: "Как да се грижим за душевното си здраве?"

настоящето, със сигурност ще пропуснат бъдещето."

32 България е бедна и престъпна държава защото правосъдната система не работи. Няма нито един политик осъден за корупция.

четвъртък, 23 юли 2015 г.

Джон Ф. Кенеди РУСНАЦИТЕ ЗАТЪНАХА В ЛАЙНА... петък, 24 юли 2015 г. Приятно гледане, приятни размисли! ЕТО КАК СЕ ПРАВЯТ ИСТИНСКИ РЕФОРМИ; ИСТИНСКИТЕ РЕФОРМИ СЕ ПРАВЯТ С БОРБА! четвъртък, 23 юли 2015 г.

Виж: В России Пермь (ВИДЕО)

ДЖОН МАККЕЙН ЗА РУСИЯ петък, 24 юли 2015 г.

затопило

фекалиями

С крайне неприятной и, надо признать, дурно пахнущей проблемой столкнулись сегодня, 23 июля, жители российского города Пермь. Из-за прорыва магистрального канализационного коллектора здесь образовался целый фонтан фекалий, который затопил близлежащую территорию и даже парализовал железнодорожное сообщение, передает местное издание "В курсе.ру". КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Затънали значи в лайна в руския град Перм... Голяма метафора, голям символ се съдържа тази история, смисъл, касаещ цяла Русия... ама за други, още поотвратителни лайна става дума, в които е затънала цяла Русия...

Често съм казвал, че Русия е бензоколонка, която само се преструва, че е страна. А след това отредактирах това свое изказване така: Русия е бензоколонка, която се управлява от мафията и се преструва, че е страна.

Няколко "луди" хора са се изправили срещу мафията, а тя е в паника защото се крепи на не повече от 50 продажни и послушни душици в съдилищата и прокуратурата. Те се назначават "на тъмно" от Висшия Съдебен Съвет и остават ненаказани за деянията си. За да се закрепи това статукво се прави всичко възможно предложената от "лудите" хора реформа да се блокира или да се обезсмисли. Реформата ще развърже ръцете на останалите 4000 съдии и прокурори, голяма част от които са честни и съвестни хора. Те ще разчистят политическата мафия за няколко години – както това се случва в Румъния, Сърбия, Хърватия... Затова шубето е голямо. А от депутатите се иска да гласуват нещо, в резултат на което част от тях могат да се окажат "на топло". Държавата ни е пленена. В отчаян и може би последен опит за помощ отвън посланиците на "белите" държави заявяват подкрепата си за истинска реформа. А за нас остава да си припомним думите на Вазов: "Лудите, лудите – те да са живи!" Victor Garbev ЩОМ ТЪРПИМ ДУШИТЕ НА ДЕЦАТА НИ ДА БЪДАТ ПРЕСОВАНИ ОТ БЕЗЧОВЕЧНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА, СМЕ ВИНОВНИ ЗА ЗЛОДЕЯНИЯТА НА НЕЙНИТЕ "ЖЕРТВИ" петък, 24 юли 2015 г.

БЪЛГАРИЯ Е БЕДНА, КОРУМПИРАНА И ПРЕСТЪПНА ДЪРЖАВА ЗАЩОТО ПРАВОСЪДНАТА СИСТЕМА НЕ РАБОТИ, ТЯ НЕ ДОКОСВА ГОЛЕМИТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ петък, 24 юли 2015 г.

Джон Маккейн, виж: «Я отредактировал своё высказывание — Россия это бензоколонка, которая управляется мафией, притворяясь страной», — Маккейн ПРОМЯНАТА Е ЗАКОН НА ЖИВОТА "Промяната е закон на живота и онези, които гледат само към миналото или

Приятели, нещо много важно ще се случи (или няма да се случи) утре (днес, петък, бел. моя, А.Г.) в България. Това в масовите медии няма да го прочетете. За обикновения човек "съдебна реформа" може да звучи неясно и сложно. Но за държавата и бъдещето ни моментът е критичен.

Александър Донов (вляво) и Патрик Първев. СНИМКА: ФЕЙСБУК


Из: Психолог: Биячите на 3-годишния Христо също са жертви Психологът Иван Игов смята, че Александър и Патрик, които пребиха тригодишния Христо, също са жертви. "Това са хора, минали през системата на образоването. Имат си и родители. Защо никой не е обърнал внимание, че тези момчета имат проблеми с агресията. Да, знам, че едно тригодишно дете се гледа трудно. На този период хората му казват "малкия пубертет". И всъщност в тази ситуации едни деца са тръгнали да се доказват над други деца. Това всичкото го разбирам. Това, което обаче не разбирам е: как родителите и обществото са допуснали това да се случи", обясни психологът в студиото на БНТ. Игов допълни, че ако децата в училище минават през обучение да са наясно със собствените си чувства, те ще уважават и ще разпознават емоциите у другите хора. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: От думите на психолога Игов сякаш излиза, че обстоятелството, че тези биячи са преминали през образователната ни система (и един вид са продукт на терора, който тя всекидневно упражнява върху личностите на младите) един вид ги оневинява за това, което са направили, щото и те, видите ли, са жертви, именно са жертви на противочовешката ни образователна система. Това е интересно, много показателно разсъждение. Биячите значи са показали безчовечност, но понеже те са продукти на една безчовечна, обезчовечаваща младите образователна система, това ги оневинява, щото те самите, от своя страна, са жертви на въпросната система! В някакъв смисъл е точно така, но има нещо, което ме подтиква да не приема "извинителната тенденция" на това разсъждение. Усещате ли обаче софистиката? Долавяте ли подвеждането, шикалкаването? Може да си се възпитавал в какви ли не обстоятелства, но това изобщо не те извинява за онова, което си направил, отговорността за всичко, което правиш, трябва да я поемаш изцяло, тук оправдания не се приемат. Така е по принцип, но ето, младите у нас са поставени в ужасни, ненормални, отвратително безчовечни условия – това дали ги оневинява? В училището агресията, насилието, жестокостта и безчовечността са норма на отношенията, те, младите, това познават, на това са и способни. Но това не може да ги оневини. Човек трябва да се бори във всякакви обстоятелства да запази човечността си, дори и в най-безчовечните. Е, ако тези уроди Александър и Патрик са "жертви" и са невинни, не носят отговорност за това, което са направили: кой тогава е виновният? (ОЩЕ >>>)

ПОЛИТИКАТА НАИСТИНА Е ИЗКУСТВО НА ВЪЗМОЖНОТО, А НЕ МАГИЧЕСКО СБЪДВАНЕ НА НЕЧИИ НАЙ-СТРАСТНИ КОПНЕЖИ И БЛЯНОВЕ петък, 24 юли 2015 г.

Радан Кънев ми прозвуча убедително в интервюто, което премина преди малко. Този път нямам никакви забележки към казаното от него. Политиката наистина е изкуство на възможното, а не магическо сбъдване на нечии най-страстни копнежи и блянове... "Това е възможното в политиката – днес и сега в България. Толкова дълго отлагахме и не регистрирахме никакво движение по реформата, че сега, когато ни се налага да препускаме, трябва да се радваме, че можем да ходим. Диагноза." Защо трябва да оценим по-скоро положително съгласието по конституционните промени?, автор Илиан Василев

33 Есть лёгкая надежда на то, что импортозамещение позволит России в очень незначительной мере отойти от сырьевой зависимости. Но долгосрочный негативный эффект от санкций, которые и вызвали эту идею к жизни, сильно недооценивается в официальной риторике. А он будет простым и неприятным: мы лишены доступа к критически важным технологиям, необходимым в том числе и для нефти. Например, разработка шельфа – это очень высокотехнологический и долгосрочный проект. А санкции очень сильно бьют как раз по таким долгосрочным перспективам. И я очень сомневаюсь, что Газпром и «Роснефть» смогут заместить эти технологии. Потому что они уже выделяли большие бюджеты на инновации, но до сих пор никаких инноваций мы так и не видели. Обе компании по-прежнему зависят от иностранных технологий и оборудования, и конца этому не видно. (ПРЯМАЯ РЕЧЬ) И РУСКИЯТ ФИЛОСОФ СОЛОВЬОВ "ОБИЖДА" РУСНАЦИТЕ КАТО ИМ КАЗВА ЕДНА НЕПРИЯТНА ЗА ТЯХ ИСТИНА петък, 24 юли 2015 г.

ИМАТ ТЕХНОЛОГИИ РУСНАЦИТЕ, КАК ПЪК ДА НЯМАТ ТЕ НИКАКВИ ТЕХНОЛОГИИ?! петък, 24 юли 2015 г.

Соловьёв, Владимир Сергеевич И ПО КАЧЕСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА СМЕ НА ДЪНОТО НА КЛАСАЦИИТЕ В СВЕТА петък, 24 юли 2015 г.

Имат технологии руснаците. Как пък да нямат те никакви технологии?! Имат си секири, копачи, лопати, чукове, сърпове, петолъчки, хлебарки, мавзолей с неосмърдяния Ленин вътре си имат и т.н. :-) По повод на следното, цитирано от Вени Гюрова: РУСИЯ ЩЕ ОСТАНЕ ЗАВИСИМА ОТ НЕФТА И ГАЗА, ЗАЩОТО НЯМА И НЯМА И ДА ИМА ВИСОКИ ТЕХНОЛОГИИ

СУ „Св. Климент Охридски“ на 845-о място от 1000 университета в света От съседите Гърция ни води с 6 университета, Сърбия – с 1 Българската образователна система отново показа тенденция към дъното. Излезе световната класация на най-добрите


34 1000 ВУЗ-а в света. Отново сред първите трийсетина са основно американски и английски университети. От българските единствено СУ "Св. Климент Охридски" е успял да се класира – на 845 място. Гърция има 6 ВУЗ преди него в класацията, Сърбия също ни изпреварва с Белградския университет. Е, има и утешение – университетът в румънската столица Букурещ е класиран след софийския. (единият има 44.19 точки, другият – 44.04). Вижте тук цялата класация на 1000-та най-добри световни университети.

ОТЧЕ НАШ, ИЖЕ ЕСИ НА НЕБЕСЕХ...

събота, 25 юли 2015 г.

Отче наш Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето Царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; Насъщния ни хляб дай ни днес и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжници си; и не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукавия;

На изображението: началото на въпросната класация. ОЩЕ ЕДИН ВИРТУОЗЕН ДОКУМЕНТШЕДЬОВЪР, ЗАБЕЛЕЖЕТЕ КАКВА ИЗТЪНЧЕНА НРАВСТВЕНОСТ, С ИЗВИНЕНИЕ, СТРУИ ОТ НЕГО петък, 24 юли 2015 г. Протокол от 16.12.2012 г.

ГЛЕДАЙТЕ ФИЛМА CHILD 44 (ДЕТЕ 44) ЗА ДА УСЕТИТЕ И РАЗБЕРЕТЕ ЦЯЛАТА "ПРЕЛЕСТ" НА КОМУНИЗМА

Защото Твое е царството и силата, и славата на Отца и Сина и Светия Дух, сега и всякога и во веки-веков. Амин!

Можете да го гледате ЕТО НА ТОВА МЯСТО. Филмът има субтитри на български. ДОКУМЕНТАЛНО ДОПЪЛНЕНИЕ НА МОИТЕ "ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ СЪСТОЯНИЕТО НА НРАВИТЕ В ЕДНО УЧИЛИЩЕ" събота, 25 юли 2015 г.

на старобългарски: Отче наш, Иже еси на небесех! Да святится имя Твое, да приидет Царствие Твое, да будет воля Твоя, яко на небеси и на земли. Хлеб наш насущный даждь нам днесь, и остави нам долги наша, якоже и мы оставляем должником нашим, и не введи нас во искушение, но избави нас от лукаваго. Яко Твое есть Царство и сила и слава, Отца и Сына и Святаго Духа, ныне и присно и во веки веков. Аминь. ПРЕДСТАВАТА ЗА РАЯ У ЕДНА ПОРЯДКА ПОРОДА ХОРА

Първият документ-шедьовър от поредицата с условно заглавие "Технология на клеветата" Родният административен гений найнакрая се разкри всецяло, в цялата си глъбина, висота и широта! Още един виртуозен документ-шедьовър, забележете каква изтънчена нравственост, с извинение, струи от него

(ОЩЕ – в блога)


Open publication - Free publishing Протокол от 14 декември 2012 г. Протокол от 9.12.2013 г. Протокол от 9.12.2013 г. (в друг клас) Протокол от 10.12.2013 г. Протокол от 10.12.2013 г. (в друг клас) Протокол от 10.12.2013 г. (в трети клас) Протокол от 18.12.2013 г. Протокол от 7.01.2014 г. Протокол от 14 януари 2014 г. Задължително предписание Протокол от 28 януари 2014 г. Протокол от 28 януари 2014 г. (в друг клас) Знаменитото писмо на лидера на образователната "Подкрепа" до директорката на ПГЕЕ-Пловдив ЛЮБИМЕЦЪТ НА НАРОДА В ЗАСЛУЖЕНА ОТМОРА събота, 25 юли 2015 г.

„Аязмо има в почти всички големи църкви още от Средновековието – именно около тези чудодейни извори са се строили и самите храмове", допълни Димитров.

Той предупреди премиера Бойко Борисов, че ще го "окъпе" с чудодейната вода при предстоящото му посещение в Базиликата. ПРИМЕР ЗА ТОВА КАК БЛАГОДАРЕНИЕ НА ПРОТЕСТА МЛАДИТЕ СТАВАТ ГРАЖДАНИ – И КАК НОВОТО СИ ПРОБИВА ПЪТ неделя, 26 юли 2015 г.

35 цам – теперь нельзя. А эстонские отцы отвечают – ну что ж делать? "Дипломат" – вещь дорогая, деньги уже потрачены, ещё один портфель мы тебе, сынок, купить уже не сможем. И пошли все школьники Эстонии в то утро в школу с вёдрами. А в вёдрах – ручки, карандаши, тетрадки, учебники. А пластмассовых вёдер человечество в те древние годы ещё не изобрело – вёдра были только жестяные, железные. Грохотали и скрипели они ужасно. Поскольку ведро – вещь круглая, таскать его в школу было неудобно. Но весь Таллинн поддержал протест школьников. В автобусах их пропускали вперёд, уступали им место. Так и громыхал весь Таллинн жестью по утрам и вечерам. Всюду обсуждалось это. И запретители отступили. Сняли запрет. А школьники Эстонии в столь юные свои годы получили ещё один воодушевляющий опыт гражданской победы. Этот опыт никуда не делся – он помог их стране в будущем. Edward Reznik БЪДЕТЕ ЧИСТИ, ДОБРИ, ВЕДРИ ПО ДУХ, РАДВАЙТЕ СЕ НА ТАЛАНТИТЕ И ПОСТИЖЕНИЯТА НА ДРУГИТЕ ХОРА: ЗАЩОТО ТЕ И ВАС ОБОГАТЯВАТ, ТЕ И ЗА ВАС СА ПОЛЕЗНИ неделя, 26 юли 2015 г.

ТЕКУЩИ ИДИОТЩИНИ: БОЖО ДИМИТРОВ ЩЯЛ ДА ОКЪПЕ БОКО БОРИСОВ С ЧУДОДЕЙНА ВОДА – И СЛЕД ТОЗИ ОБРЕД БЪЛГАРИЯ ЩЯЛА ДА ТРЪГНЕ КЪМ ВЪЗХОД! неделя, 26 юли 2015 г. Ванга предрекла: Бликне ли вода от Голямата базилика, България тръгва към възход Бликне ли чудотворната вода от свещения кладенец в Голямата базилика в Плиска, България тръгва към възход. Това предрекла Ванга пред историка проф. Божидар Димитров, сподели самият той в ефира на предаването „Събуди се" по Нова телевизия. Разкритият в петък кладенец е действал до 19 век, когато турците са го затрупали с тонове пръст.

В мои школьные советские времена, когда на Западе изобрели шариковые ручки, у нас их сразу же запретили – нашли в них что-то антипедагогическое. А потом изобрели кейсы. Их называли тогда "дипломаты". Их тоже сразу же запретили. Потому что когда они стояли вдоль проходов, около парт, они иногда падали. И этот резкий звук, похожий на взрыв в тротиловом эквиваленте, пугал и без того нервозных учительниц – они могли подумать, что началась война. Но школьники Таллинна возмутились и не приняли этот запрет. В России-то процент комсомольцев в классах был в те годы около 99, а в Эстонии - около трёх всего. Тихие бунтовщики, в общем. И очень единодушные. Вся нация понимала всё без слов. И вот пришли эстонские школьники домой, и говорят от-

Тази сутрин с нищо сериозно не ми се занимава, не ми се и пише даже. Ходя из нета и се забавлявам. Сериозни теми не ми се подхващат. Хареса ми тази картинка, видях я на страницата на Явор Ганчев и си я откраднах. Даже си я сложих на едно място в блога, да си стои за постоянно там; обичам такива движещи се картинки, падам си по тях. Попаднах също така на известни думи, които ми напомни Владимир Левчев, той ги е цитирал на своята си страница: "... от тая сила част, що злото все желае, а добро създава" – думи на Мефистофел, според Гьоте. Да, аз споделям тази мисъл, това твърдение на Гьоте. Точно така е: злото си злодейства, по-точно казано, силите на злото, мислейки си че правят зло,


работейки всеотдайно за злото, в крайна сметка спомагат за тържеството на доброто, проправят му пътя – тъй че наистина са твърдо прецакани, постигнали са резултат, точно обратен на желания. Това нека да го имат предвид ония, които си позволяват да правят злини, пълно е с такива хора, е, нека да им кажем: постъпвате много глупаво, правите зло, но в крайна сметка спомагате за тържеството или за победата на доброто! И това, предполагам, ви озлобява още повече, още по-енергично почвате да правите злини, и така още по-енергично работите в крайна сметка за тържеството на доброто! И какъв е изводът, възтъпички злодеи? Ами да, по-малко злодейства правете, по този начин няма толкова да допринасяте за победата на доброто! Въздържайте се от злини и така може пък да постъпвате по-умно, по-проницателно, по-далновидно. Излиза че на този свят, чиито Създател е една безкрайно добра сила – Бог – злодейството е изначално обременено с прекалено много глупост, да, глупци са злодеите щом си правят такива глупави сметки, които все не излизат; правят зло, искат зло, а създават и произвеждат в крайна сметка все добро! Ний, българите, имаме превъзходна поговорка пак в този същия смисъл, изключително мъдра: "Иска да извади очи, пък изписва вежди!", нали така звучеше тази поговорка? И тук възниква съвсем резонния въпрос: а как да постъпваме спрямо злосторниците, към ония, които ни правят зло? Мен лично този въпрос много ме вълнува, по принцип, във философски план, пък и поконкретно, примерно в аспекта, поставен от тази вчерашна публикацияДокументално допълнение на моите "Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище". В нея, както знаете, дадох документални свидетелства за една такава злотворна активност, избликнала в сферата на образователната администрация (ръководството) на едно пловдивско училище. Добре, правят ти зло, примерно, провеждат усърдна и мащабна кампания по твоето дискредитиране, по твоето окалване като личност и като преподавател, обявили са те за "народен враг" и сипват неуморно кофа след кофа помия, плюнки, лайна и какви ли не други гадости върху теб - какво, кажете ми, трябва да прави човек в такъв случай? Кое е разумното, мъдрото поведение? Да стоиш невъзмутим, а пък те да си хвърлят гадостите върху теб, да те цапат колкото си искат, един вид до насита? Това ли е разумното? Да отбиваш някак атаките, да встъпиш в борба, да влизаш в полемики, да спориш до прегракване с обезумелите си хулители?! Това ли е разумното? Да, но те са много, разполагат и с ресурса на властта, те са силни (не морално силни, разбира се, а инак), а понеже хората ги е страх, на теб няма да се притече на помощ никой, всички треперят и гледат гузно сеир. И оставаш

комай сам, ако не броим неколцина безумци, които ще пренебрегнат своя себичен интерес заради някакви принципи и ценности, примерно на морала, на човещината. Да, но ето, в крайна сметка в тази неравна борба ще бъдеш победен, ще бъдеш премазан, ще бъдеш оплют, омърсен, омерзен. И какво (о)става в крайна сметка? Ами ще дойде момент, в който ще се окажеш пълен победител, доброто ще победи, а старанията на злосторниците са отишли по дяволите, те всъщност са работили и са се старали за твоята победа, спомогнали са за тържеството на доброто – каква ирония, а? Велико нещо е това, нали така, голяма мъдрост има в това нещо: толкова мъдрият наш Създател е устроил нещата така, че фактически за доброто работят всички, и злосторниците, и добрите хора, абсолютно всички хора са впрегнати да работят за тържеството на доброто на тази наша земя! Само изглежда страхливците, хитреците, безразличните към всичко, неактивните, "разочарованите от всичко", индиферентните към всичко и т.н. са силата, която не работи за нищо, щото стои неизползвана, тя в този смисъл е позлотворна от силите на самото зло, да, ето доказателството, че безразличието, индиферентността е всъщност най-голямото зло. Докато истинското, активното, дейното зло без да иска това и без да си дава сметка какво прави работи за крайното тържество, на пълната победа на доброто! Представяте ли си как се чувстват злосторниците когато осъзнаят какво правят и какъв резултат постигат? Мисля, че това всъщност е истинското им наказание: да съзерцават тържеството на доброто, което така силно са мразили, тържество, за което те много са допринесли тъкмо със злодействата си! Мисля, че техните мъки са неописуеми, нали така? Тъй че нека никога не завиждаме за временните победи, ползи и за ръкоплясканията, с които са съпровождани активностите на злосторниците – всичко това е до време, нали така? Да, тяхното тържество е само временно, мимолетни са и ползите, облагите им, а онова нещо, истинското, доброто и т.н. тържествува завинаги, то е дълготрайно, вечно, безалтернативно. Затуй неслучайно римският мъдрец е написал ето тия думи: Времето разкрива истината. Думи на Луций Аней Сенека. Истината има неумолимо тържество, същото се отнася и за доброто: то добро и истина са две думи за обозначаване на едно и също нещо. И разумното е синоним на доброто и на истинното. И мъдростта обозначава все същото. Та значи за да има човек тия могъщи съюзници трябва да се пази от зли емоции, от отдаване на злотворни сили. Примерно, като си некадърник, т.е. не си талантлив човек пак имаш някаква разумна, приемлива и изгодна в крайна сметка и за теб самия позиция: ами радвай се на талантите

36 на способните хора, ползвай се от благата, които те сътворяват, "храни" се и ти от богатствата на техния дух, в никакъв случай недей да завиждаш, да се озлобяваш, да оскотяваш от мъка че ти не си талантливият, а някой друг Бог е надарил със съответните таланти. Крайно глупаво е да завиждаш и да злобееш за това, че някой друг е надарен с таланти, а не ти си надареният; нищо добро не постигаш от тази злоба и от тази завист. И какво ще постигнеш като се опиташ да пречиш на таланта, да му вредиш, воден от злотворната сила на завистта? Ами нищо няма да постигнеш, той пак ще си бъде талантлив, а ти пак ще си бъдеш некадърник. Няма как да му отнемеш таланта та да стане твой, не, тая няма как да стане. Трябва да се примириш.

Ако вместо да завиждаш и да злобееш започнеш да се радваш на таланта на способния човек, ако почнеш с пълни шепи да черпиш от богатствата на неговия дух, това ще облагороди и теб самия ще издигне, ще просветли душата ти, ето само по този начин и ти ще бъдеш облагодетелстван от таланта на даровития човек. Всеки трябва да се задоволи с това, което Бог му е отредил и да се опита да го използва в максимална степен, а също така и да черпи от богатствата на другите, но по един благороден, приемлив, човечен начин: не като ламтиш да откраднеш тяхното, това, казахме, е глупаво, направо тъпо, а по другия, подобаващия начин, като се радваш, като черпиш от талантите и благата, които Бог е подарил на някой друг. И така самият ти ще станеш неизмеримо богат и облагодетелстван. То и самото добро, добрата, светлата душа е най-голямото богатство, прочее, докато злината, завистта и пр. водят само до терзания, до самоизмъчване, до самонаказание. Всъщност най-големи страдалци са завистниците и злотворниците, а като капак на всичко, казахме, биват прецаквани още веднъж като със злодействата си допринасят за крайното тържество на доброто, на истината, на правдата на живота. И какъв тогава е смисълът да правиш злини? Абсолютно никакъв! Пълна тъпотия, пълна идиотщина е това, другарко Дичева! Казвам тия


37 думи на въпросната другарка Дичева, директорката 157-та софийска ГИЧЕ "Сесар Вайехо", която е обезумяла дотам, че тази нощ е написала във фейсбук по мой адрес следните памятни думи: Простотиите на Грънчаров са му дадени свише, нищо не можем да направим. В някакъв смисъл те реализират потребностите на душата му. Кои сме ние, че да го съдим за потребностите на душата му. Опитваме се да предотвратим поразиите му занапред. Да си пише опускулите :-) да си ги продава, да хвърля прах в очите на когото иска, щом му позволяват, но да не стъпва повече в училище. Този индивид няма място в общуване с ученици. (Elena Dicheva) Безценни думи произнася тая другарка, подвизаваща се на нивата на нашето родно бюрократично-чиновническо образование, нали така! Спор нема, велики са тия думи! Като същинска нашенска Касандра тая Дичева прорицава и вещае, сякаш е получила прозрение от самия... "бог" на завистта! Забележете какво огромно самочувствие има тази другарка: тя решава и отсъжда кой има право да бъде учител и кой няма! Само една силно уязвена, болна от прекалено болезнена завист душа може да си позволи този тъй многозначителен, красноречив изблик. (Прочее, необяснимата, изцяло ирационална омраза на тая персона спрямо моята скромна милост е донейде обяснима по една-единствена линия: по линия на ченгесарщината, по линия на ДС, аз друго логично обяснение не виждам; никога и не съм я срещал тази персона, а и едва ли някога ще я срещна; не мога да си обясня кой е извора на нейната неудържима, сами виждате това, ненавист спрямо моята личност. Интересно е защо поне малко не се срамува да изразява публично ненавистта си, коя ли е причината да изчезнат всякакви морални скрупули у тая самозабравила се, направо разгащила се другарка!) Аз, прочее, съм скромен човек, но по-голяма похвала всъщност до този момент не бях получавал. Защото тия вдъхновени думи заслужават да бъдат изписани със златни букви в бъдещия Пантеон на българския гений – нали знаете кой е този наш роден български гений? Нали знаете какво е писал поетът когато станало дума за това ще се роди или няма да се роди някога български гений? Е, казал е ето това: „Ако някога в България се роди гений, той ще бъде геният на завистта." Това са думи на Елин Пелин. Има една интересна история между Йордан Йовков и Елин Пелин, да, скарали се, кой кому е завидял няма значение, щото и двамата са таланти, а кой е по-големият талант едва ли е толкова важно (който се заинтригува от тази история може да прочете за нея ето тук). Както и да е, двамата наши велики писатели са така талантливи, че няма никакво значение кой от тях е по-

талантлив или по-велик, но ето, и те, виждате ли, се скарали по този повод, единият обвинил другият в "кражба на идеи и сюжети" и пр. Правете си сметка на базата на този пример на какво е способен обикновеният български некадърник, чието, примерно, единствено постижение е че е могъл да се добере до... директорски пост в някое училище! :-) На страшни подвизи е способен този наш роден художествен персонаж, и ето, в живота ний срещаме тук-там някакви изблици, които ни показват на какви титанични подвизи е способен пък той. Както и да е, нека се напъват нашите родни завистници, но казахме по-горе и, надявам се, убедително доказахме, че е крайно глупаво да се злослови, да се правят каквито и да било злини и злодейства, щото тия напъни на неуморното зло водят винаги до едно нещо: до победата на доброто. И на истината. И на правдата. И на окончателното тържество на разумното, на разума, на самата мъдрост. Глупави са сметките на злото и на злотворниците че могат да нарушат някога този онтологически баланс в своя полза, просто няма как да стане това. А иначе е прекрасно това, че справедливият и тъй мъдър Бог е направил така, че хората със зли, със склонни към злото души са толкова глупави; представяте ли си колко неудържимо щеше да бъде злото ако бяха поне малко по-умни? И тъй, желая ви да не изпадате никога в безумието да завиждате на ония, които са по-добри от вас или са поталантливи, казахме и доказахме, че поглупава страст от тази няма, затова и не я допускайте в душата си. Бъдете чисти, добри, ведри по дух, радвайте се на талантите и постиженията на другите хора: защото те и вас обогатяват, те и за вас са полезни, тази е разумната жизнена стратегия, която ви препоръчвам. Чао и до скоро! А пък тия, дето са бесни от написаното по-горе, на тях изобщо не мога да им помогна, проблемът е изцяло техен; те самите са си виновни за бесовщината, що терзае и изгаря душите им... ДАЛИ БЪЛГАРИЯ Е СТРАНА НА БЕЗЧЕСТИЕТО – И НА МАЛОДУШНИЦИТЕ?

Един стар запис, от преди три години, но темата си остава актуална...

А МИСЛЕНЕТО И ПИСАНЕТО ДЕЙСТВИЯ ЛИ СА? неделя, 26 юли 2015 г.

Ако не действие са активност, а активността, предполагам, пак е от разреда на великите, на пораждащите величие неща, нали така? :-) ОЧЕВИДЕЦЪТ, УЧАСТНИКЪТ В ОНИЯ СЪБИТИЯ ОСМАН ОКТАЙ ПОТВЪРДИ ОСНОВНИТЕ ТЕЗИ В МОИТЕ КНИГИ ЗА СЛУЧИЛОТО СЕ ПРЕЗ ПРЕХОДА понеделник, 27 юли 2015 г.

Из: Осман Октай: Играчите, фалирали КТБ, ще последват съдбата на Кюлев и Илия Павлов ... Илия Павлов беше вече взел всички ключови обекти на Балкантурист от времето на комунизма. Когато настъпи банковата криза при Жан Виденов, дойде Иван Костов, който обяви война на Мултигруп и в офисите на компаниите на Павлов влязоха баретите. Комсомолците от 200 до Г13 се редуцираха до седем души в клуб „Възраждане. Там влязоха Васил Божков, Емил Кюлев, Илия Павлов, Борислав Дионисиев, Добромир Гущеров, Петьо Блъсков, Тошо Тошев и Радосвет Радев. Те бяха в основата Ахмед Доган да напусне ОДС след падането на Виденов. Искаха чрез Сокола да управляват Костов, тъй като не очакваха, че ОДС ще спечели повече от 120 мандата без ДПС. Тогава през 1997 г. се сложи началото на Обединение за национално спасение, в което участваше Доган, Димитър


Луджев, Венцеслав Димитров, Милан Дренчев и т.н. Лично тогава те отидоха в Мадрид при Симеон Сакскобургготски, който се подписа на техен плакат и го обявиха за свой патрон. Още тогава започна офанзивата срещу Иван Костов. Всички виждаха, че БСП е слаба и няма да спечели изборите през 2001 г. и ОДС отново ще спечелят. Илия Павлов и Сокола се опитаха да направят преврат на Иван Костов. Когато обаче той ги разкри, уволни министри. Тогава стана и разривът му с Христо Бисеров, тъй като групировките бяха проникнали до подобни близки до Командира хора. Останалите също лъснаха – Богомил Бонев, Александър Божков, Стефан Софиянски, Евгений Бакърджие и пр. Затова, за да не стане отново Иван Костов премиер през 2001 г., на 6-и април беше доведен царят. Но за да не стане нова грешка и да не спечели повече от 120 мандата и за да могат да го контролират, бяха направени дублиращи партии на НДСВ, които откраднаха между 5-10 мандата на Симеон.

38 така да се каже, най-обикновена идиотщина. (Сега съвсем скоро у нас предстоят да започнат страхотни чудеса, чака се само Божо Димитров да поръси премиера Бойко Борисов със светената вода от свещения бунар, избликнала в руините на храма в Преслав и тогава нашият народен исполин и бабаит Б.Борисов мигновено ще придобие такава исполинска сила, че подобно на същински Херкулес ще промени изцяло България – и ще ни оправи във всички отношения съвсем сам!)

... Като направиха правителството НДСВ и ДПС през 2001 г., постепенно Ахмед Доган и Илия Павлов превзеха цялата власт. Останалите членове като Радосвет Радев, Добромир Гущеров, Тошо Тошев, Васил Божков и т.н. отидоха обидени към страната на новоизбрания президент Георги Първанов. Негово предимство като държавен глава и неговата власт беше, че назначава шефовете на службите. Това доведе до отстрелването на Илия Павлов, който си мислеше, че контролира всичко в държавата и стана арогантен. Вторият след него беше Фатик, който беше другият силен човек на Доган и контролираше криминалните елементи в ДПС. По-късно хората на Доган си върнаха, като ликвидираха Емил Кюлев. Гущеров остана жив, защото играеше неутрално, както и Васил Божков. Тошо Тошев пък си получи индулгенция от тази война, когато номинираха с негова подкрепа Ахмед за орден „Стара планина“. Парите на всички тези хора са от фалиралите банки. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Факт: чрез мислене, чрез вникване чрез помощта на интуицията и на разума истината може да бъде разкрита и постигната! НИЕ, НЕДОВОЛНИТЕ ОТ ПАГУБНОТО СТАТУКВО И ИСКАЩИТЕ ПРОМЯНА ЛИЧНОСТИ ТРЯБВА ДА ИЗЛЕЗЕМ НА УЛИЦАТА ЗА ДА УПРАЖНЯВАМЕ ВСЕКИДНЕВЕН НАТИСК ВЪРХУ УПРАВЛЯВАЩИТЕ! понеделник, 27 юли 2015 г. Реформа без реформатори – без хора, без личности с ясно изразено и развито реформаторско съзнание, без личности с воля, с подобаваща решимост и твърдост за реформи – не може да бъде проведена, тя просто не може, няма как да стане, щото ако стане, това ще бъде равностойно на чудо; а да разчитаме на чудеса в днешно време е,

Действащи, практикуващи реформата, настойчиви, непримирими реформатори от типа на Саакашвили у нас просто няма. У нас в момента има хора и личности, които се заканват че са реформатори, но с нищо не са показали, че умеят на дело да правят реформи (ако изключим Иван Костов, който единствен от политиците ни е доказал, че умее да прави реформи на практика). За да проработят реформите у нас, за да преминем от сферата на пожеланията, заклинанията и намеренията към сферата на действията, към сферата не реалното правене и по-скоро променяне на нещата се иска да бъде задвижено реформаторско усилие от страна на "народните маси", на нас, гражданите. Ние, недоволните и искащите промяна личности трябва да излезем на улицата, трябва да се преброим и трябва да започнем да упражняваме всекидневен прореформаторски натиск върху управляващите – за да не допускаме те да продължават само да ни баламосват с благи намерения за някакви бъдещи пожелателни, ала за сметка на това, видите ли, "епохални" реформи. Всичко добро на този свят си проправя път чрез борба, чрез натиск отдолу, от страна на "улицата", същинската промяна не може да се случи като благодеяние, като милостиня, като щедрост от страна на размекнали се управници, които просто са решили да ни ощастливят като ни спуснат отгоре, като ни осенят със своята велика премъдрост – и със своята безмерна доброта. Докато ние, гражданите, продължаваме да стоим със скръстени ръце за да зяпаме удобно сеира на политическия театър или на политическото позорище (сърбите, доколкото ми е известно, на театъра викат позорище!), никаква промяна у нас


няма да се случи, нищо добро у нас няма да бъде направено; просто не е такава технологията на правене на сериозни и смислени промени. Политическият връх може да бъде заставен да се захване с неприятната работа по някакви промени само ако бъде постоянно натискан от гражданското общество у нас – за правенето на съществени и смислени, разумни промени. Но у нас, за жалост, имаме не една активна гражданска общност, а за момента имаме само отделни атомизирани граждански активни и ангажирани индивиди, които не могат да си обединят силите в една сравнително многочислена и действено проявяваща се, т.е. силна гражданска общност, съставена от солидарни, свободомислещи и взаимодействащи си личности. Този е основният недъг на т.н. "гражданско общество" у нас, проблемът е, че него просто го няма, то съществува по-скоро като фикция, като имагинерна, като виртуална сила, подвизаваща се във фейсбук и по форумите – и занимаваща се само със словесни упражнения и с изхвърляния, с магически заклинания с думите, другояче казано, с мрънкане, с мърморене и с плямпане. ТРЯБВА ДА СЪЗДАВАМЕ ВСИЧКИ НЕОБХОДИМИ УСЛОВИЯ МЛАДИТЕ РЕАЛНО, ПРАКТИЧЕСКИ ДА УЧАТ ПО НОВ И СМИСЛЕН, ПО ВЕРНИЯ НАЧИН понеделник, 27 юли 2015 г.

А ето сега и моята добавка, моето продължение на горното изказване: Не ДА ПРЕПОДАВАМЕ на учениците КАК ДА УЧАТ, а да им създаваме всички необходими условия и да им даваме възможността РЕАЛНО, ПРАКТИЧЕСКИ ДА УЧАТ по един смислен и нов начин, с оглед да придобиват именно на практика УМЕНИЯТА да учат по автентичния, по верния начин – това е всъщност необходимо. Щото само да обясняваме на младите КАК трябвало било да се учи "правилно", без да им даваме възможност ДА ГО ПРАВЯТ НА ДЕЛО И НА ПРАКТИКА е почти нищо. Истинското е да започнат да го правят на практика, да започнат в ПРАВЕНЕТО да придобиват потребните УМЕНИЯ. Да, в реалното правене на нещата ще се постигне истинската промяна на тежката ситуация в многострадалното българско образование; този е верният път... Има ли го на практика и реално това КАК, потръгне ли то, тогава другото, именно КАКВО да учат, идва с необходимост, но едва впоследствие. И то зависи най-вече от индивидуалните интереси и потребности на учещите. Какво да учат учениците ще решават най-напред самите те, след това техните учители, партнирайки си със своите ученици, ще имат думата по този въпрос, родителите също могат кажат какво мислят, тяхната дума също може да се чуе, но в никакъв случай въпросът какво да учат младите не трябва да се решава монополно от самовластната и арогантна министерска образователна бюрокрация, както е в момента. ПИШМАН-НАЦИОНАЛИСТ: "ДОКАТО ИМА РАКИЯ, БЪЛГАРИЯ Е НЕПОБЕДИМА!" понеделник, 27 юли 2015 г.

Младият учител Emil Jassim е написал на страницата си във Фейсбук нещо важно, свързано с промяната в образователната сфера, ето какво е написал, а подолу можете да видите как аз допълних изказването му, с какво продължих, тъй да се рече, мисълта му: Имаме нужда да преподаваме на българските ученици КАК да учат, а не какво да учат. Едва тогава те ще бъдат максимално подготвени за живота като личности, което би следвало да бъде основна цел на образованието. Едва тогава всяко дете ще има възможността да развива талантите си пълноценно и да преследва свободно собственото си щастие и личностната си реализация. За целта, обаче, първо е необходимо да научим българските учители как да се справят с това предизвикателство.

39 "Докато има ракия, България е непобедима." Това заявява професор Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, в официално съобщение до медите за новооткрит фрагмент от дестилационен съд за производство на ракия при разкопките на крепостта Лютица край Ивайловград. БЕЗ ТВЪРДА И БЕЗКОМПРОМИСНА ЛУСТРАЦИЯ И ДЕКОМУНИЗАЦИЯ СЕ СТИГА ДОТУК: ДО ПЪЛНА ДЕМОРАЛИЗАЦИЯ НА ОБЩЕСТВОТО вторник, 28 юли 2015 г.

Смехотворно: ПРЕСА бил, видите ли, "коректният вестник". Не че го чета де, но като знам кой е главният му редактор си представям какво разбират тия наглеци под "коректност". Майчице, докъде сме я докарали?!

Без твърда и безкомпромисна лустрация и декомунизация се стига дотук: до пълна деморализация на обществото, т.е. до страшна вакханалия и тържество на мерзавците! РУСКИТЕ ПОДЛОГИ ИЗКУКУРИГАХА ТОТАЛНО: НА КОГОТО БОГ Е ПРИГОТВИЛ ГИБЕЛ НЕМУ ПЪРВОМ МУ ОТНЕМА РАЗСЪДЪКА! вторник, 28 юли 2015 г.

Владо Левчев: Според "Недоразбраната цивилизация" на Теди Москов племената ракийци и трушийци дълго се смесвали и така на света се появили тракийците. Изглежда драматургът е ползвал автентични исторически извори. Ето нови данни за българите – този най-древен и най-непобедим народ: Цитат на деня: Докато има ракия, България е непобедима


ШОК В ПИК! Американски танкове нахлуха в детска градина в Сунгурларе – майки в ужас, че децата им са нападнати от терористи (снимки) КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Рубладжийските мерзавци изкукуригаха тотално :-) Което е обнадеждително: комуто Бог е приготвил гибел, нему първом му отнема разсъдъка! НИКАКЪВ СРАМ НЯМАТ ЩЕРКИТЕ И СИНОВЕТЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ УБИЙЦИ, ПОНЕ МАЛКО СРАМ ДА ИМАХА, АЛА ВИЖДАТЕ, ТЕ НЯМАТ КАПЧИЦА СРАМ!

Все още не сме станали за пълен резил през целия свят, но сами виждате, другарите усърдно драпат и това да се случи! Грешка немат тия мерзавци, да, никаква грешка немат те! И никакъв срам немат щерките и синовете на комунистическите убийци, поне малко срам да имаха, ала виждате, немат капчица срам! ОБЯВЯВАМ СВОИТЕ ЛЕТНИ СЕМИНАРИ ПО ЛИЧНОСТЕН РАСТЕЖ И ДУХОВНО ПРОСВЕТЛЕНИЕ вторник, 28 юли 2015 г.

вторник, 28 юли 2015 г.

Една необходима, потребна и полезна, да се надяваме, инициатива... Българската позиция в подкрепа на Ирина Бокова е разколебана Кр. Каракачанов: Място за колебания няма КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Сега призивът, който ехти по медиите, е: да се обединяваме всички, другари и другарки, в подкрепа на кандидатурата на другарката Бокова за шеф на ООН, всички до един и като един да се обединим! А аз пък питам: как в подкрепа на нейната кандидатура да се обединят децата, внуците и правнуците на всички ония, които собственоръчно е убил комунисто-милиционерският джелатин Георги Боков, бащата на другарката Бокова?! Как да се обединят децата, внуците и правнуците на всички избити от другарите в партията на другарката Ирина Бокова и на нейния тъй "героичен" и "заслужил" бащаубиец Георги Боков? Тия същите безочливи наглеци, дето се прочуха с крилатата фраза "Вината поемаме само с... мезета!", именно те ще ни представят пред целия свят – виждате ли докъде я докарахме?!

ЗА ПЪРВИ ПЪТ В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ УЧЕНИЦИ – НО НЕ БЪЛГАРСКИ, А ИТАЛИАНСКИ – СЕ ПОКЛОНИХА В ПАМЕТ НА ЖЕРТВИТЕ В КОНЦЛАГЕРА „БЕЛЕНЕ” НА ОСТРОВ ПЕРСИН! вторник, 28 юли 2015 г.

Част от италианските ученици доброволци от Милано по време на поклонението на Втори обект на бившия концлагер „Белене”. 26 години след краха на комунизма в България гимназисти посещават организирано едно от местата за памет към жертвите на комунистическите репресии в страната. Снимка: Културен център „Евгений Босилков”.

40 Учениците от Италия са организирани от енорията на гр. Милано в Италия, водени от отец Алесандро Фузети. „Те бяха на едноседмично посещение в Белене по моя покана”, съобщи пред desebg.com Паоло Коретзи, енорийски свещеник в крайдунавския град. Нито едно от тях не е посещавало България преди това. Първото по рода си събитие стана факт 66 години след създаването на найголемия лагер „Белене” за политически противници от комунистическия режим у нас през 1949 г. и 26 години след краха на тоталитарното управление на Българската комунистическа партия. ЕДИН НЕОБХОДИМ КОМЕНТАР: Питам: Трябваше ли италиански католически свещеник да организира първото посещение на ученици (италиански) в мястото на Българската Голгота и мъка - Белене? Как се формират личности, граждани и демократи – за да няма злокачествен Преход като българския? Къде е Българската Православна Църква? Въпроси без отговори! Нека не се възмущаваме евролиберално тогава, когато 18-годишни пребиват 3-годишно дете, когато открадват 4 милиарда и няма наказани, когато се продава всичко и всеки... Жалко за България, днес не я заслужаваме! Написа: Miroslav Dochev ДА ДОБАВЯ И АЗ, АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ, нещичко към горното, което изцяло споделям: Какво означава и показва това, че ето, за вече повече от 25 години нито един учител от нашенската образователна система не се сети да заведе ученици на поклонение в концлагера БЕЛЕНЕ? Давате ли си сметка какво говори и показва това? Сами си правете извода що показва, близко до ума е, аз няма да ви давам наготово този извод... КОМУНОИДЪТ ЖИРИНОВСКИЙ ПРЕДЛАГА ПРОДОВОЛСТВЕНИЯТ ПРОБЛЕМ В РУСИЯ ДА БЪДЕ РЕШЕН КАТО РУСНАЦИТЕ ПОЧНАТ ДА РАЗВЪЖДАТ И ДА ДА ЯДАТ ЧЕРВЕИ! вторник, 28 юли 2015 г.

За първи път: Ученици от Италия се поклониха в лагера „Белене” За първи път в историята на България ученици се поклониха в памет на жертвите в концлагера „Белене” на остров Персин. Събитието се случи тази седмица, а участниците в него са гимназисти, но не от България, а от Италия.

Путин предложил жителям России заменить мясо на червей Опубликовал: Алекс Новодворски


В России депутаты Госдумы предложили жителям «великой сверхдержавы» делать лекарства, косметику и продукты питания из обычных дождевых червей, сообщает пресс-служба Кремля. Так лидер ЛДПР В.В. Жириновский полагает, что дождевые черви могут использоваться для производства экологичных удобрений, высококачественного пищевого белка, а также биологически активных компонентов для фармацевтических и косметических препаратов из-за высокого содержания протеинов в их организме. «Этими червями мы сможем накормить всю Россию» — добавил Владимир Вольфович.

«В современном сельском хозяйстве есть высокопродуктивные породы свиней, коров, кур, почему бы не создать высокопродуктивную породу червей? Это то же самое животноводство. Черви — это белок, причем с очень высоким содержанием протеина. Он не уступает белку телятины и других ценных пород домашних животных. К тому же я говорю, что это мясо без косточек. Россияне вскоре будут сыты.» — настаивает Жириновский.

Приморско ще бъде премахната. Кметът мотивира действията с това, че плажът е неохраняем и се разбрахме да осигурим няколко спасителни поста, за да могат почиващите спокойно да се наслаждават на почивката си". Това написа в профила си във Фейсбук премиерът Бойко Борисов. По-рано през деня стана ясно, че оградата на пътя Созопол-Приморско не само че е поставена отново, но е циментирана. Проблемът възникна в събота, когато се разбра, че че туристите са били изненадани от желязна ограда на пътя. Ден покъсно съорженията бяха изтръгнати от недоволни граждани. Кметът Рейзи обясни, че пътят плаче за ремонт, а плажа не се охранява. Малко по-късно offnews.bg съобщи, че оградата е била премахната. За сметка на това обаче при къмпингуващите са били изпратени полицаи, които да ги принудат да си махнат палатките Според органите на реда те извършвали "диво къмпингиране". До намесата на Борисов не беше ясно дали оградата е махната окончателно, или ще бъде поставена нова. СЛЕДВАЩАТА КНИЖКА НА СП. ИДЕИ ЩЕ БЪДЕ ПОСВЕТЕНА НА КЬОНИГСБЕРГСКИЯ МЪДРЕЦ ИМАНУЕЛ КАНТ, КОЙТО МОЖЕ ДА СЕ ОПРЕДЕЛИ КАТО СОКРАТ НА НАШЕТО ВРЕМЕ сряда, 29 юли 2015 г.

"Току-що разговарях с кмета на Созопол Панайот Рейзи. Увери ме, че до 30 минути оградата на пътя Созопол-

• Просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някой друг. Самопричинено е това непълнолетие когато причината му не лежи в недостиг на разсъдък, а в липса на решителност и смелост да се ползваш от него без ръководството на другиго. Имай смелостта да си служиш със собствения си разсъдък! – този е девизът на Просвещението. • Незаслуженото страдание обезкуражава, заслуженото – съкрушава.

• Никога не може да има истинско удоволствие там, където удоволствията се превръщат в занаят. (Кратко допълнение от мен, А.Г.: правете си сметка какво става с удоволствието когато удоволствията се превръщат виндустрия - както е в наше време!)

вторник, 28 юли 2015 г.

Премиерът разговарял лично с кмета на Созопол Панайот Рейзи

• От такъв крив пън като човека нищо право не можеш да издялкаш.

• Който се е отказал от излишествата, се е отказал и от лишенията.

НАШИЯТ ПРЕМИЕР-СЛЪНЦЕ УМЕЕ ДА ОГРЯВА НАВСЯКЪДЕ, ЩО ЛИ ЩЯХМЕ ДА ПРАВИМ АКО СЪДБАТА НЕ НИ ГО БЕШЕ ПОДАРИЛА?!

Борисов махна оградата от пътя Созопол-Приморско

41 съществуване – поради репресивното ми уволнение от работа, поради изгонването ми от образователната система, в която съм работил като преподавател по философия цели 32 години, поради фактическото ми лишаване от преподавателски права, от правото ми да упражнявам преподавателска професия, поради разорителните и сякаш нескончаеми вече съдебни процеси, които водя за да си върна някой ден правата; да, всичкото това ме сполетя в нашата тъй напредничава, тъй авангардно мислеща, демократична и европейска, с извинение, държавица. Та ето част тия крилати мисли на Кант, някои от които ще украсяват задната страна на корицата:

Тази сутрин – от нямане какво да правя – си поиграх да сложа във фейсбук някои подбрани мисли на моя отдавнашен любимец, кьонигсбергският мъдрец Имануел Кант. Възнамерявам следващата книжка на списание ИДЕИ, която тия дни започнах да композирам, да съставям и да подготвям за печат, да бъде посветена на него. Разбира се, по сложилия се вече обичай портрет на Кант ще краси корицата на този брой на списанието. Още отсега можете да давате заявки за хартиения вариант на списанието. То ще излезе от печат към края на август, но без предварителна заявка този път никой няма да може да получи екземпляр от книжката. Причината е, че издателят, именно моя милост, е изцяло разорен и вече е в унизителното положение да преживява някак без каквито и да било средства за

• Който боязливо се грижи да не си изгуби живота, никога няма да му се радва. • Който знае как да задоволи желанията си, е умен; който знае как да ги победи, е мъдър. (ОЩЕ >>>) ПРЕДСТАВИТЕ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ У НАС СА ИЗЦЯЛО СБЪРКАНИ, ПОРОЧНИ И НЕГОДНИ – ЩОМ СИСТЕМАТА ФАБРИКУВА ТАКИВА УРОДЛИВИ ЧОВЕШКИ, С ИЗВИНЕНИЕ, ПРОДУКТИ сряда, 29 юли 2015 г. Много пъти съм писал за плачевната ситуация в българското образование, а


42 за непростимите недъзи, дефекти и в крайна сметка за крещящата абсурдност на т.н. "система на държавното образование и възпитание на българската младеж", но тия дни ми се иска отново да се изкажа във връзка с някои събития от последно време, които са вече направо зловещи симптоми за тоталния провал на въпросната система – имам предвид най-новите случки, по които ще се пошуми и подърдори, пък скоро ще се забравят, щото ще изникнат нови и нови сензацийки, нови медийни дъвчици. Имам предвид историята, в която ония същите "два продукта" на образователно-възпитателната ни система, въпросните Александър и Патрик, съответно на 19 и на 18 години, станаха медийни звезди; ето, прочее, да припомня, щото знаем, че "обществената памет" у нас е изключително краткотрайна, нищо чудно да се забравили вече за какво става дума, налага се да ви го припомня (виж: Пребитото 3-годишно дете остава в кома):

"Няма промяна в състоянието на пребитото 3-годишно дете", съобщи говорителят на УМБАЛСМ „Пирогов” Мария Пойразова, където е настанено момченцето, съобщава "Фокус". То е прието в реанимацията в кома като е на апаратна вентилация. На 21 юли се разбра, че 3-годишно дете е било пребито жестоко вечерта преди това от Александър Донков на 19 г. и Патрик Първев на 18 г., които са го гледали, докато майка му е била в чужбина да работи. Малкият Христо има голям мозъчен хематом, контузия и компресия на мозъка, било е оперирано по спешност през нощта и в момента е настанено в реанимация. Състоянието му е много тежко. Има реална опасност за живота му. По долните и горните крайници, както и в областта на шията и главата, също има хематоми. Част от тях са нови, но част от тях не са, подчертаха от болницата. В телефоните на двамата поголеми младежи са открити клипове, които показват извършените побои от тях, разказват близки до разследването и уточняват, че детето е било измъчвано дни наред. Според лекари от "Пирогов" двамата младежи редовно са биели дете-

то. Свидетелство за това са множеството открити синини по цялото му тяло, които са стари, а не само от деня, в който Христо е приет в болницата. Засега не е ясно защо двете момчета са пребили 3-годишния Христо. След задържането им те не са обяснили мотивите си. Все още има неяснота и по въпроса защо майката на Христо е наела младежите да гледат сина ѐ. Заради пътуванията си в чужбина цигуларката Невена Веленска наемала детегледачки. Според една от версиите едно от момчетата е било син на неин познат и затова Веленска оставила малкия Христо на неговите грижи. Сетихте се за коя история става дума, вярвам, че бяхте на път вече да я забравите. Изказаха се вече разните дежурни медийни гурута (Дачков, Михайлов, Вучков, Райчев, Велева, Дърева и останалите "звезди" и самозвани "нравствени трибуни на нацията", вие ги знаете кои са, разбира се, нема начин да не ги знаете!) и народът, като разбра цялата медийна премъдрост, се успокои и сега със същата жажда обсъжда не по-малко любопитната история за... болните от антракс крави, за свещената вода, която Божо Димитров откри в църквата в Преслав и в която иска да изкъпе "за здраве и берекет" г-н Премиеро; или за нещо друго, не по-малко занимателно от тия простотии. А за младежите-садисти забравихме. Как да не забравим, то да не е нещо хубаво, та да го помним? Е, аз съм долен човек и не само ви напомням тази история, но ми се ще и да подълбая в раната, а пък също, за да заболи, ми се иска да поставя и малко сол в нея. Налага се да заболи. Тук мехлемите и балзамите не помагат. Иска се хирургически нож. Щото е застрашен целият организъм. Налага се да се реже болната, гангренясалата вече част. Налага се да бъде отстранено раковото образование, което се разрасна дотам, че вече застрашава съществуването на цялото, на обществения организъм, на нацията. Та значи ще се опитам да разсъждавам – с оглед да предразположа и други хора да се позамислят малко посериозно. И тъй, погледнете снимките на тия двамата побойници, ето няколко снимки, дето се въртят в интернет:

Ето снимката, в която двамата хубавци си показват мускулите:

Ето ги и цял ръст:

Виждате, съвсем обикновени млади хора са, като всички останали. По нищо не им личи, че инак, отвътре, са същински нравствени уроди. Те, прочее, отрекли, че са били и тормозили системно 3-годишното дете, за което трябвало да се грижат. И вижте колко интересен пасаж намирам в едно писание по въпроса, вижте, прочетете, то много говори и показва: Що се касае до това какви са били мотивите на момчета, за да извършат подобно деяние, първоначалната версия, по която работи прокуратурата е, че двамата са се опитвали да го възпитават. Опитвали се били да го възпитават значи. Излиза, че тяхната представа да "възпитание" е такава: с бой, с удряне по главата, с ритници. Такава, да отбележим, е широката, ширещата се в главите на младите у нас представа за възпитание. Така тия млади побойници са били възпитани да мислят що е възпитание. Най-вероятно и представата за възпитание и на техните собствени възпитатели – родители и учители – е същата: без бой, без пердах няма възпитание. И то без як бой, не какъв да е, а именно яд, здрав бой. От който се образуват хематоми вътре в черепа. Здраво ритане и шибане е падало по онова 3-годишно нещастно детенце, очевидно. Та значи у нас всички масово си представят под възпитание не друго, а бой, лобут, пердах. Щото това нещо по-горе са го записали официални лица от прокуратурата. Е, боят в нашите училища е забранен, нали така? Следите ли ми мисълта? Уж няма бой в нашата възпитателна система, пък всички си представят под възпитание именно боят. Ако не го биете едно дете как изобщо го възпитавате? Така, предполагам, се мисли у нас. Нищо че боят е забранен. В училище е забранен. А в къщи децата у нас


дали ги бият? Става дума за т.н. родителско възпитание, там боят забранен ли е? Може да е забранен, но не е отменен. И ето, тия двамата уроди Александър и Патрик, като им паднал сгоден случай да възпитават едно дете, почнали да го бият така, че едва не го убили. Здрав пердах са му удряли. Опитайте се да ми следите мисълта, да схванете накъде бия с тия повторения. Повторението е майка на знанието. Това пък е друг темел на нашата образователна система. Като биеш някого – било животно, било човек – ти се издаваш, че си безсилен иначе да го контролираш. Изпадаш в безсилие, обзема те ярост, от нямане какво друго да правиш свиваш юмруците и почваш да шибаш. Ако става дума за възпитанието на човек, разполагащ със съзнание, може да му въздействаш с думи, с разговори. И то много ефективно може да е това въздействие. Но обикновено с това оръжие, с този инструмент думите малцина умеят да боравят, даже и сред тия, които "професионално", така да се рече, са възпитатели. Учителите имам предвид. Учителските, даскалските нравствени наставления из нашите школа са най-скучното, най-досадното, найнеприятното, най-тъпото нещо, което човек изобщо може да си представи. Нашите възпитатели изобщо, ама изобщо не са били възпитани да умеят да се ползват от най-мощното духовно оръжие или инструмент за възпитание, именно словото. Те изобщо не могат да го ползват това оръжие или този инструмент. Е, въобразили са си, че много го владеят, ала това е една заблуда. Една илюзия. Кой да научи нашите възпитатели на възпитание като техните собствени възпитатели, професоро-доцентурата из нашите "академии" и университети, абсолютно по същия начин като тях не е възпитана. Нашите професори по педагогика, дидактика и възпитание може на теория да знаят всичко за възпитанието, но от пръв поглед много често ли личи, че те самите изобщо не умеят да възпитават – по причина на това, че сами не са били възпитани. Или са били възпитани погрешно. Истински ефективното, умело, адекватно, автентично нравствено, сиреч духовно въздействие върху душите на младите у нас изобщо не се владее, по причина на това, че у нас десетилетия наред господстваше една материалистическа, сиреч пошла доктрина за образование и възпитание, игнорираща изцяло всички принципи и ценности на автентичното духовно въздействие, образование и възпитание. Сфащате ли накъде бия? Проблемът, дето се вика, е "комплексен", крайно тежък, нещата са преплетени в кълбо, в неразплитаем възел. Е, у нас боят е забранен, но има къде-къде още по-неприятни "способи" за терор и тормоз над личността на младите. Е, това вече нашите авторитарни възпитатели и учители го умеят, ох, как хубаво го

умеят! Това, което умеят най-много, е да се гаврят с душите на младите по един найперфиден, незабележим начин. Обливат ги, примерно, с тонове лицемерие. С тонове лъжи. Обсипват ги с цели булдозери с неискреност и фалш. Успяват да вледенят душите им с ледовете на безразличието. Системата е безпощадна, нищо човешко в нея не вирее. Човешкото в нея е аномалия. Ако си човек в системата те обявяват за безумец. И те смазват. Сякаш си не човек, а червей. В системата на образование и възпитание у нас виреят само тъкмо червеи. И охлюви. Безгръбначните общо казано виреят в нея. Лазещите. Пресмыкающиеся – ако мога да използвам братския руски език. И тия дето умеят да използват лактите си за да се провират. И да изпреварват другите. И да се нагаждат. Нагаждачите у нас просперират. Нахалниците. Безпардонните. Наглеците. Арогантните. Побойниците. Тия, дето умеят да мачкат личности. Тях са ги мачкали бе жал, ето, и те ще мачкат – щом видят някой по-слаб. Такава е логиката на тия двамата уродчета – Александър и Патрик. Те са образцови продукти на нашата изцяло прогнила и порочна образователно-възпитателна система. Тогава, позволете ми да запитам, защо тях двамата възнамерявате да съдите? Не са ли по-виновни тия, които са ги възпитали да са такива? Които са ги направили такива? Защо не призовете в съда техните възпитатели - родителите им и учителите им? И защо не призовете в съда ония, които би следвало да носят, според догмите на системата, пълната отговорност за случващото се в нея? Именно пълновластните образователни бюрократи, като се тръгне от директорите на училища и се стигне до самия сияйно блестящ от власт и слава господин (госпожа) Министър! Тях защо не съдите, а искате да си измиете ръцете със съденето на някакви си там малки бурмички от системата и нейни безволеви продукти?! Значи представите ни за образование и възпитание у нас са изцяло сбъркани и негодни – щом системата ни на образование и възпитание ражда такива уродливи човешки, с извинение, продукти. Това поне разбрахте ли го? Някога поне това ще го разберете ли? Давате ли си сметка къде е проблемът, къде, така да се рече, "е заровено кучето"? Ще завърша с един малък пример, за да илюстрирам още по-красноречиво тезата си. Аз съм преподавател по философия и гражданско образование вече с 32 годишен стаж или практика. Опитах се в тази наша безчовечна образователновъзпитателна система да се държа различно, а именно дръзнах нещо невиждано, позволих си велика наглост: да бъда човек и личност. Дръзнах да се държа човешки с учениците, да пазя достойнството им, да не ги разглеждам като "матр`ьял", а като суверенни и свободни човешки същества. Това

43 го правих с години. Аз другояче не мога да постъпвам, нищо че системата ми налагаше да бъда урод. И да бъда авторитарен тъпанар. Аз в уродливата система си позволих лукса да не съм урод, а да бъда чисто и просто човек. Е, позволих си да наруша основополагащите догми и канони на системата. Моето поведение и държание удари по нейните темели. И ето, за да ми отмъсти, системата в лицето на верните си цербери ми организира едно жестоко отмъщение. Толкова жестоко, че за малко не ме последва съдбата на този малкия 3-годишен Христо. Наистина и мен за малко остана да ме убият направо. Толкова злоба и жлъч се стовари върху главата ми, че едва оцелях. Бях оплют така, както никога, както не съм и сънувал, че е възможно някога да се случи. Бях превърнат в "народен враг", в "злодей", мои ученици бяха насъсквани, сякаш са кучета, срещу мен – да ме хапят и ръфат където сварят. И това си го позволиха... учители, възпитатели, администратори от системата! Комай никой от сеирджиите на цялата тази епична история дори не се и възмути от това, което ми се случи, от това, което ми се стовари на главата, което стана пред техните очи! Ето това е особено покъртително: мачкат една личност, а сеирджиите гледат и не трепват, сякаш се прави нещо най-обичайно – и стандартно, тъй да се рече! Никой не намери смелост и достойнство да изкрещи, че по този начин спрямо една суверенна личност не може да се постъпва. Никой! Тъй че сега, моля, недейте да имитирате възмущение като се изказвате по историята на малкия Христо. То пък някой и в случая у нас да се е възмутил истински и искрено?! О, нема такова нещо: никой сякаш не се възмути, а всички с досада, сякаш са говеда, гледаха на развиващата се пред очите им случка – и се оригваха на чесън! Нема такова нещо някой да се е възмутил истински и да се е уплашил! Не, такова нещо у нас е изключено да се случи. Ний сме солидни хора и на такива малки емоцийки не се отдаваме. Голема работа, че пребили некакъв си там малък Христо! Голема работа, че неговите биячи били наши младежи, продукти на образователновъзпитателната ни система?! Никакви уроди не са, ами са си съвсем нормални пичове, нали така? Като не слуша тоя малък Христо, като капризничи, като иска внимание и човешка грижа, сам си е изпросил боя. Да си беше траял. Той от бой като не разбира що упорстваше та още да го бият? Да си беше траял немаше да го бият. Айде де, на личност ще ми се прави той, внимание ще ми иска, претенции некакви ще ми отправя! На човек ще ми се прави той, я го виж ти, наблагодарникът! Бой тагава по главата! Къде дават така? Тука да не е чужбина та към децата да се отнасяме човешки? Нема такива работи!


Бой! Пердах. В Мутроландия е такова възпитанието, който не го аресва, да се маща, да си намери друго место! Точка по въпроса! Лигавщини ний не търпим. Ще видите вий некакви нови теории за възпитанието – и за същинска реформа в образованието! А тая тояга видите ли? Искате ли да развъртим една по-яка некастрена гьостерица връз учените ви глави?! Това е. Свършвам тук. Бъдете здрави! Бъдете човеци! Не се отказвайте да бъдете личности – независимо от цената, която ще ви се наложи да платите. Малкият Христо плати своята цена. Аз също, патилият и препатил философ и учител, изритан от образователната система, също платих своята цена. А вие готови ли сте да я платите? Или ще се опитате да изтарикатствате? Както и да е. Сами решавайте. Чао и до скоро! ОБУЧЕНИЕ НА УМА БЕЗ ОБУЧЕНИЕ НА СЪРЦЕТО НЕ Е ОБУЧЕНИЕ четвъртък, 30 юли 2015 г.

Главният дефект на нашата все още комунистическа – сиреч враждебна спрямо личността, игнорираща съществените потребности и интереси на човека именно като човек – система на образование, съществуваща си до ден днешен в непокътнат вид, предвидливо е посочен още от Аристотел, написал: "Да обучаваш ума без да обучиш сърцето не е обучение.“ ИНТЕРВЮ, ПОСТАВЯЩО ВАЖНИ ВЪПРОСИ НА ВЪЗПИТАНИЕТО И ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ четвъртък, 30 юли 2015 г.

Из: Как отглеждаме неблагодарници: провалът на либералното образование

А когато остареем и грохнем, те ни захвърлят в старчески домове

44 но това съвсем не е основание да се откажем от нея, нали така? Или можем да се откажем? Но в името на какво ще се откажем от свободата си, какво ще спечелим ако я пожертваме? Дали това, което ще постигнем, ще бъде по-добро от това, от което сме се отказали, от това, което сме пожертвали? (ОЩЕ – в блога) СПОСОБЕН НА ПРОИЗВОЛ И НА ЕКСЦЕСИИ Е НЕ СВОБОДОЛЮБЕЦЪТ, А ОНЯ, КОЙТО СЪВСЕМ НЕ ЗНАЕ ЩО Е СВОБОДА, КОЙТО НИКОГА НЕ СЕ Е ОБУЧАВАЛ НА СВОБОДА, НИКОГА НЕ Я Е ПРАКТИКУВАЛ! четвъртък, 30 юли 2015 г.

(ОЩЕ – в блога) Приятно четене, приятни размисли! КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Безспорно е, че родителите правят много грешки в отношението си към своите деца. А и общо взето няма кой да им каже какво по-точно трябва да правят, изпълнявайки своята така отговорна и трудна роля да бъдат родители - и особено възпитатели на децата си. Тия неща не се учат и не се преподават, пък и да се учат и преподават, се учат и преподават така, че това едва ли ще им помогне кой знае колко. С наръчници по практическа психология едва ли може да се стане добър родител. Учителите пък, макар и да са уж обучавани да бъдат възпитатели на младите, са обучени да го правят така, че подобре изобщо да не бяха обучени. Щото те правят вече "системни грешки", използват съвсем порочни подходи. А що да кажем за провала на т.н. "либерално възпитание", за която се говори в това интервю? Много неща могат да се кажат. Наистина, толкова ли е вредно т.н. либерално възпитание (и образование), което, да речем, го има в някаква степен в Европа - поне в отношението на родителите към техните деца? Ако родителите са с либерални разбирания или възгледи, те ще се отнасят към децата си либерално, т.е. ще зачитат свободата им. И няма да се опитват да дирижират живота им, да налагат пълен контрол върху решенията им и т.н. Това е правилно, защо пък не? Как децата ще привикнат към свободния живот, как ще развият своята способност да решават проблеми и да вземат решения относно ситуациите на своя живот ако не практикуват от малки свободата, ако не са оставени от своите родители в опита, практически, да разберат що е това нещо, наречено свобода? Разбира се, има опасност, отнасяйки се по този начин към децата си, да ги оставим един вид "на произвола", и в резултат да се стигне до въпросните "отрицателни последици". Свободата има много "отрицателни последици",

По публикация от тази сутрин в блога ми (виж: Интервю, поставящо важни въпроси на възпитанието и образованието на младите), която всъщност е препечатка на публикация със заглавие Как отглеждаме неблагодарници: провалът на либералното образование от сайта webstage.bg (ще ми се за нея да научат и читателите на следващата книжка на сп. HUMANUS, списанието за съвременно образование и за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек), та значи по този именно повод написах "кратък коментар", който стана толкова "кратък", че ето, сега решавам да го сложа тук като отделен постинг; речено-сторено, воаля: Безспорно е, че родителите правят много грешки в отношението си към своите деца. А и общо взето няма кой да им каже какво по-точно трябва да правят, изпълнявайки своята така отговорна и трудна роля да бъдат родители – и особено възпитатели на децата си. Тия неща не се учат и не се преподават, пък и да се учат и преподават, се учат и преподават така, че това едва ли ще им помогне кой знае колко. С наръчници по практическа психология едва ли може да се стане добър родител. Учителите пък, макар и да са уж обучавани да бъдат възпитатели на младите, са обучени да го правят така, че по-добре изобщо да не бяха обучени. Щото те правят вече "системни грешки", използват съвсем порочни подходи. А що да кажем за провала на т.н. "либерално възпитание", за която се говори в това интервю? Много неща могат да се кажат. Наистина, толкова ли е вредно т.н. либерално възпитание (и образование), което, да речем, го има в някаква степен в Европа – поне в отношението на родителите към


техните деца? Ако родителите са с либерални разбирания или възгледи, те ще се отнасят към децата си либерално, т.е. ще зачитат свободата им. И няма да се опитват да дирижират живота им, да налагат пълен контрол върху решенията им и т.н. Това е правилно, защо пък не? Как децата ще привикнат към свободния живот, как ще развият своята способност да решават проблеми и да вземат решения относно ситуациите на своя живот ако не практикуват от малки свободата, ако не са оставени от своите родители в опита, практически, да разберат що е това нещо, наречено свобода? Разбира се, има опасност, отнасяйки се по този начин към децата си, да ги оставим един вид "на произвола", и в резултат да се стигне до въпросните "отрицателни последици". Свободата има много "отрицателни последици", но това съвсем не е основание да се откажем от нея, нали така? Или можем да се откажем? Но в името на какво ще се откажем от свободата си, какво ще спечелим ако я пожертваме? Дали това, което ще постигнем, ще бъде по-добро от това, от което сме се отказали, от това, което сме пожертвали? Многото свобода е вредна, така ли? А свобода ли е контролираната свобода, "свободата наужким", уж да си свободен, ама един вид пак да си "под похлупак"? Могат ли родителите, оставяйки децата си свободни, все пак да влияят по един пофин, деликатен начин върху решенията им насочвайки ги във "вярната посока"? Прочее, кой е този, който ще реши кое е правилното и кое е неправилното след като тук става въпрос за техния, на нашите деца, живот? Можете ли да поемете тази отговорност да се разпореждате с техния живот? Как така – и на какво основание? Кой ви дава право да искате, да се стремите към такава една власт над чуждия живот, към живот, който не ви принадлежи? А каква и ситуацията у нас, щото дотук разсъждавам по принцип. Ами у нас децата уж са свободни, ала това е само привидност: как да могат да са свободни в едно общество, за което като цяло свободата е непроницаема загадка, е една тайна – пък и е нещо крайно нежелано? Или, повярно казано, общо взето е нещо непреживяно и непочувствано дори от родителите. Ако самите родители не разбират що е свобода, не обичат свободата, не умеят да живеят свободно, нямат подобаващото съзнание на един свободен и отговорен човек, то тогава какво ли възпитание ще осигурят те на своите деца? Ами... никакво, възпитанието, което ще им осигурят, ще бъде никакво, т.е. "ни рак, ни риба". Децата трябва да преживеят на основата на своя жизнен опит тайнството, наречено свобода, трябва да се направи така, че в живота си да я почувстват, което е предпоставка не само да разберат що е това свобода, ами дори и да я обикнат. Децата трябва да бъ-

дат поставени в жизнена ситуация, в която да може да се роди тяхното лично и автентично съзнание за свобода. Тоест да се породи убеждението им, че без свобода животът за човека просто не си струва усилието. Да, обаче как да се случи това в едно общество, в което свободата се възприема масово като нещо най-страшно и опасно – от което децата следва да бъдат овардени – от което децата трябва да бъдат лишени? В училище нашите деца са подложени на такова едно отношение, че да привикнат не към свободата, а към противоположното на нея, именно към диктата, тиранията, робуването. В училище нашите деца няма да разберат що е това свобода, нашата училищна система е такава, че децата според нейните канони следва да станат нещо като роботчета, които са привикнали да правят едно-единствено нещо: да изпълняват заповеди и команди. Никой не оставя децата ни в училище да вземат свободни и отговорни решения, системата на образование и възпитание у нас е откровено свободоненавистническа. Който иска да съхрани свободата и достойнството си в тази система, независимо дали е учител или ученик, ще си има много главоболия. Той ще бъде обявен за "черна овца" и ще бъде репресиран всеки ден. Докато или бъде пречупен и забрави за свободата, или пък бъде смачкан сякаш е червей. Е, децата имат у нас този избор: да станат конформисти или пък да станат бунтари. Втората възможност е съвсем рядка, малцина ще се възползват от нея в нашите родни условия. Ясно защо, вие разбирате защо това е така, нали? Е, училището у нас произвежда нагаждачи, фабрикува конформисти. Произвежда ги в огромни количества. Произвежда и фабрикува в колосални количества един дефектен по начало човешки матр`ьял, ако мога да използвам любимата дума на непрежалимия другар Тодор Живков и на неговия найблизък възпитаник, на неговият паж, нашият днешен любим премиер.

От този именно дефектен човешки матр`ьял, понеже изначално е чужд на свободата, могат да се очакват какви ли не зулуми, ексцесии, трагедии; младите, непознаващи свободата, са хем нихилисти, хем същински волунтаристи, те са способни именно на всичко. Те, примерно, са способни, вероятно неясно защо, ей-така, без смисъл, да тормозят, да пребият до смърт 3-годишно дете, чиято майка им се е доверила да се грижат за него; вчера писах повече по този случай, виж: Представите за

45 образование и възпитание у нас са изцяло сбъркани, порочни и негодни – щом системата фабрикува такива уродливи човешки, с извинение, продукти. Такъв един дефектен продукт на изцяло сбърканата и порочна система е способен, примерно, да се напие като казак, след това да се качи в леката си кола, подарена му от таткотоидиот, по-нататък абсолютно малоумните му другари-връстници, без да се замислят, ще се качат в колата с него, след това като подпали колата той ще се прави, разбира се, на "голем пич", ще кара като обезумял – докато шибне колата със страшна сила в някое дърво или в някой крайпътен стълб, та да избие всички. Или, примерно, да помете и размаже групичка младежи, вървящи във великденската нощ по тротоара – понеже са се запътили към черквата. На всичко, повтарям, е способен такъв един човешки матр`ьял, за който свободата е нещо неизвестно, е пълна непонятност. Сега разбирате ли защо нашата тъй антилиберална образователно-възпитателна система е хем противочовешка, хем също така е и толкова опасна за обществото, че вече се е превърнала в същинска заплаха за националната ни сигурност? Способен да прави каквото му скимне не е младежът, който е бил оставен на "пълния произвол" на тъй нежеланата у нас свобода; не, няма такова нещо, да ме извинява ученият шведски психиатър, дето е написал тази своя антилиберална книга. Способен на пълен произвол е оня, който изобщо не знае що е свобода, който никога не се е обучавал на свобода, никога не я е практикувал – той именно е способен на абсолютно всичко. Точно такива са найгорещите привърженици на формулата на Достоевски, която съдържа същината на пълния нихилист: "Все дозволено!", да, "Всичко е позволено!", казано на български, е девизът на всички, които не знаят що е свобода, противно на това, което обикновено се мисли по този въпрос. Не от свобода се стига да въпросната "свободия", а от нейния пълен дефицит, заради лишеността от свобода се стига до пълния произвол, до онова, което ний, философите, наричаме волунтаризъм. Волунтаристът е именно оня, който не зачита никакъв закон, а до такова едно поведение се стига когато човек никога не е усетил и разбрал що е това свобода. Свободата не е вредна, както се смята у нас, тя на лошо няма да научи хората, на лошо ще ги научи несвободата. Думата "свободия" е най-тъпата дума в българския език – щото тъкмо свободията няма нищо общо със свободата. Свободията е именно произволът, на който е способен оня, които изобщо не знае що е свобода. Защото ако поне малко знаеше що е свобода, той никога нямаше да си позволи да прави каквото му скимне. Без свобода няма отговорност, без свобода няма нищо – без свобода всичко се обезсмисля. Това нещо само у нас, в


България – не го знаем, а пък дори и да го знаем, не го признаваме. Пардон, грешка: и в Русия изобщо не знаят това. Там живеят хората, които са открити врагове на свободата – и у нас е пълно с такива. Затова именно и сме толкова прокопсали де, но това вече е отделна тема. Спирам дотук. Няма що, "кратък коментар" написах, личи си! Дали да не го сложа този "кратък коментар" като отделен постинг? Най-вероятно така ще направя. Темата, която подех, е голяма, тъй че донякъде съм извинен за дългия си коментар. Още много може да се каже по тази безкрайна практически тема. Аз много се замислям дали да не посветя на тази тема и днешното излъчване на своето предаване по Пловдивската обществена телевизия, именно предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров". Най-вероятно тази ще бъде темата, ще видим, щото пък там поехме по друг път, там реших да проведа една поредица от предавания, свързани с душевния живот на човека, една поредица от психологически теми. И стигнахме до темата за чувствата. (Миналият път говорихме за разсъдъка, за мисленето, за съзнанието.) Та ще видим де, може временно да прекъснем онази поредица за да вмъкнем темата за възпитанието. Въпросът Как възпитаваме децата си? е един важен въпрос, който може и трябва да се поставя много често – и то най-настойчиво. Ще видим, те нещата са свързани, тъй че не ми пречи да избера която си искам тема. В това предаване ми е дадена пълна свобода, никой не ми се меси коя да бъде темата или какво да правя. Всичко сам решавам. Превъзходно нещо е свободата, от мен да го знаете! Превъзходно и при това най-сладко, както добавя лудият дон Кихот де ла Манча. Тия обаче, дето се плашат толкова от свободата, са в голямо заблуждение. (Те именно поставят... салама над свободата – ако мога да използвам онази трогателна реклама на тъй драгите на българското сърце салами!) А системата на образование и възпитание у нас, която е основана на принципа на тоталното игнориране на свободата, т.е. на принципа на свободоненавистничеството, другояче казано, на отдадеността на робуването, наистина е същинска заплаха за националната ни сигурност. Аз това нещо ще го повтарям докато колкото се може повече хора не го разберат. Ето, с това и ще завърша и днес. Без свобода няма как да се роди човешката личност, отречем ли свободата, тогава значи че сме погубили личността у себе си. Просто е. Бъдете личности, бъдете свободни, не харизвайте никому свободата си – този е моят съвет към вас, и млади, и стари, към всички! Чао и до скоро!

БЕЗ ЧЕНГЕТАТА ОТ ДС НАШАТА ТРАГИКОМИЧНА МАФИОТСКА ДЪРЖАВИЦА ЩЕ ОТИДЕ "ПО ДЯВОЛИТЕ", Т.Е. ТОКУ-ВИЖ Е ЗАПОЧНАЛА ДА СТАВА НОРМАЛНА...

46 Тия наглеци просто ни пробват търпението, нима не го усещате това? Просто изследват колко ни е дебела кожата. Аз пък смятам, че трябва да срещнат дружния ни отпор.

четвъртък, 30 юли 2015 г.

Константин Павлов е написал тая заран едно сполучливо умотворение на страницата си във фейсбук, което реших да допълня ето как:

Ама къде ти? Жега е. Нашенецът копней само за пържена цаца, студена биричка и... моренце! Какви ти протести в туй неподходящо време?! Ако ще да ни се изтаковат на главите въпросните другари пак ще търпим...

Константин Павлов каза: Без Ванга, джиесема на Борисов и ракията, тая държава ша спре, заклеам са!

Предаването "На Агората..." от 23 юли, темата е: "Обичате ли да мислите?"

Ангел Грънчаров каза: Да не забравяме, да не подценяваме ролята на Божо Димитров в осигуряването на топлата връзка, на спойката между тия три бетонни темела на българския държавен живот; инак казано, без ченгетата от ДС нашата траги-комична мафиотска държавица ще отиде "по дяволите", т.е. току-виж е започнала да става нормална... АБЕ, ДАМИ И ГОСПОДА ГРАЖДАНИ, ДАЛИ ДНЕС ДРУГАРИТЕ ОТ ГЕРБ, ДПС И БСП НЕ УРЕЖДАТ ДА НИ ОЩАСТЛИВЯТ НЕ С ОМБУДСМАН, А С... ОМБУДСМАЯ? четвъртък, 30 юли 2015 г.

четвъртък, 30 юли 2015 г.

Приятно гледане, приятни размисли! МАЯМА НОЛОВА И "ЛЮБОВТА" НА ГРАЖДАНИТЕ четвъртък, 30 юли 2015 г.

Абе, дами и господа граждани, дали днес другарите от ГЕРБ, ДПС и БСП не уреждат да ни ощастливят не с омбудсман, а с... омбудсмая? Ако го направят, ако си позволят тази подигравка с нас, гражданите, дали това няма да е добър повод да излезем на улицата също както когато ни ощастливиха с избирането на Пеевски за шеф на ДАНС? Каква е разликата, не разбирам, гаврата е напълно същата, да не кажа и още по-голяма, щото ни касае именно като граждани?!

ПОЗНАЙ САМИЯ СЕБЕ СИ!

Душата на човека е свят и дори вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космически кораб – стига тези последните да бяха въз-


47

можни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена, предизвикваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия.

Свободното избиране на клипчета, музикални или авторски, съдържащи коментари или лекции, включени в програмата, може да става ТУК. Гледай също и моя Channel в YouTube. Каналът HUMANUS в blip.tv Линк за онлайн гледане на Пловдивска обществена телевизия В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СФЕРА: ПОЧТИ НИЩО НЕ СЕ Е ПРОМЕНИЛО, МЪРТВИЛОТО Е ВСЕ СЪЩОТО! сряда, 24 юни 2015 г. Ето една моя статия от преди три години, която точно отразява и ситуацията с приемането от Парламента на сегашния "още по и дори най-нов закон за образованието" – почти нищо не се е променило, мъртвилото е все същото:

От живия човек се иска найвече това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа великолепието, многообразието, растежа, цъфтежа, плодоносността и въобще живота на ефирната духовна субстанция, каквато представлява човешката душа. И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Изкуството на живота, което единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознанието, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвременна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опитващия се да разбере себе си човек...

Персоналната телевизия на бъдещето:

Вестник

ГРАЖДАНИНЪ Виж също публикацията от петък, 27 юли 2012 г.: В днешния брой на в-к СВОБОДЕН НАРОД излезе моя статия със заглавие ДОУБИВАТ СЪС ЗАКОН ОБРАЗОВАНИЕТО

ПОДКРЕПА Ако по някакви свои подбуди желаете да подпомогнете този блог и издаването на новото списание ИДЕИ можете да изпратите дарение на следната банкова сметка. Инвестиция от този род в културата и образованието на младото поколение e не само благороден жест, но и РЕАЛЕН, действен принос за бъдещето на България.

Първият блогърски вестник Издава: Център за развитие на личността

HUMANUS, основан през 1994 г. Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!


Turn static files into dynamic content formats.

Create a flipbook
Issuu converts static files into: digital portfolios, online yearbooks, online catalogs, digital photo albums and more. Sign up and create your flipbook.