Vestnik GRAJDANIN br. 16 ot 2014 g.

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 16, Год. 6, 2014, 15 Август, Петък, Ц. 2 лв.

Из: Русия влиза в Украйна въпреки предупрежденията на ЕС и НАТО Пресслужбата на Кремъл обяви, че Русия в сътрудничество с Международния Червен кръст изпраща хуманитарна помощ за Украйна. По данни на НАТО около 20 000 руски военнослужещи вече са разположени край украинската граница, съобщава радио "Свобода". Същевременно председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу предупреди в телефонен разговор руския президент да не предприема военна интервенция в Украйна. Барозу е предупредил Путин да не предприема никакви едностранни военни действия в Украйна и под никакъв предлог – в това число и "хуманитарен конвой". КРАТЪК КОМЕНТАР: Путин докато не си чупи главата като Кадафи няма да миряса. Руснаците обаче трябва нещо да направят та да свалят лудия си диктатор. Щото много ще патят, нищо чудно да патят заради него повече отколкото са патили заради Сталин. То като на един народ не му дойде веднъж-дваж-триж акъла след такива страдания и мъки, каквито руснаците са понесли в историята си, нищо чудно и никога да не му дойде акъла, ама пак има известна надеждица, че ще почне да му просветва, да видим...

Професорът по философия и по богословие Калин Янакиев – един безспорно дълбоко мислещ човек – си е позволил да развие една теза за това, че е дошло време за взаимодействие между двете десници, именно ГЕРБ и Реформаторския блок: виж ГЕРБ и Реформаторите – сега е време за събиране на камъни. В тази връзка след като прочетох изявлението му ми се наложи да заявя във фейсбук и своята позиция по въпроса, сторих го ето как: Длъжен съм да кажа – въпреки че не ми е изобщо приятно – но тезата на проф. Янакиев е права, е вярна, е разумна, той има пълното основание да заяви, че сега е време за взаимодействие между двете десници у нас, именно популярната, "народняшката", групирана около Б.Борисов и ГЕРБ, и другата, интелектуалната, градската, истинската десница, групирана около Реформаторския блок. В името на нещо много по-голямо е дошло времето да бъдат приглушени разприте между тия две части на десницата, дори и спорът доколко изобщо е десен Б.Борисов трябва да бъде изоставен – щото е безспорно, че доста десни хора или от немай-къде, или по други причини, но са негови поддръжници, а това в някакъв смисъл го прави десен. Знам, че за много хора тия разсъждения звучат крайно неубедително, но в политиката не винаги стават точно нещата, които ни харесват, примерно, налага ни се понякога да гласуваме "с отвращение" - в името на нещо по-добро, касаещо цялото, България, а не нашите частни, себични или партийни интереси. Често се налага някоя част (на латински "партия" означава "част") в името на цялото да преглъща някои не съвсем приятни и неизгодни й дори неща. Няма как да е иначе. Важното е обаче и цялото – България – да не пострада, щото тогава ще пострада и всяка негова част поотделно. (Следва на 2 стр.)

НЕ БИВА ДА ДОПУСКАМЕ БЪЛГАРСКАТА КАРУЦА ДА ПОТЪНЕ БЕЗВЪЗВРАТНО В РУСКО-ЕВРАЗИЙСКАТА ЧЕРНА ДУПКА, ОТ КОЯТО ИЗЛИЗАНЕ НЯМА! (От 1 стр.) Иска се да е прави в този момент една по-прагматична политика, изискваща взаимодействие между ГЕРБ и РБ – и то тъкмо за доброто на цялото, на България. Щото допуснем ли България да бъде извадена от ЕС и НАТО и отново да бъде натикана в орбитата на Русия, то тогава всичко ще отиде вече по дяволите – пък нека да сме колкото си искаме "чисти", нравствени" и какви ли не. Не бива да допускаме българската каруца да затъне и да потъне безвъзвратно в руско-евразийската черна дупка – ето в името на тази цел аз съм готов даже да се прегръщам с гербоваците! Щом се налага, ще го направя! Е, знам добре, няма да е леко, ние още не знаем какви номерца е способен да ни извърти Бойко Борисов и хората около него, но от политиците от РБ трябва да се прояви някакъв висш пилотаж в политиката за да не бъде допуснато той да се гушне с комунистите, с ченгетата от ДПС, с рублофилите от АТАКА и всичките тия заедно да ни натикат в руската орбита, в онази същата черна руско-евразийска черна дупка, от която излизане няма. Щом Б.Борисов се афишира за десен и за европейски мислещ, о`кей, ще го признаем за такъв и ще го разглеждаме като такъв. С тия свои думи си оттеглям всички свои най-крайни и обидни думи по адрес на ГЕРБ и лично спрямо Б.Борисов и призовавам да дадем шанс на взаимодействието на ГЕРБ и РБ в името на едно успешно следизборно взаимодействия на двете десници – и в името на доброто на България, в името на нейния бъдещ просперитет в орбитата на западния свят на свободата и човечността. Щото я погледнете какви идиотизми прави руският национал-комунизъм в Украйна – всичкото това ни чака и нас ако не проявим трезвост и не се обединим в името на доброто на България. Кой съм аз че да казвам тия неща и да призовавам за каквото и да било, но ето, български гражданин съм и имам правото и аз да кажа открито какво мисля. Като философ си позволявам да заявя: разумността трябва да ни води, не бива да допускаме да ставаме някакви талибани на "идеологическата девственост и чистота", заради която сами да натикаме страната в руско-евразийската черна дупка, от която наистина излизане няма, а има само потъване все по-дълбоко, все понадолу, все повече и повече в непроницаемия мрак... ПОВЕЧЕТО ОТ ЗАСПАЛИТЕ НИКОГА НЯМА ДА БЪДАТ ПРОБУДЕНИ

„В света има твърде много хора, на които никой не може да им помогне да се пробудят.” Антоан дьо Сент-Екзюпери Цитирано от Vasil Todorov И един цитат от от "Малкия принц":

Защото в най-диви, посредствени, сиви и разгулни от идеологически аморализъм времена той беше нещо като здрав темел на академизма, на порядъчността, на отдадеността на духа, на верността пред идеите. Не споделям идеите на г-н академика Василев, на които той остана верен до последната си минута, но това изобщо не ми пречи да го уважавам още повече. Той показа, че не е бил "ветропоказател", че чисто ценностни са били основанията на неговите убеждения.

„- Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.“ (Екзюпери загива на 31 юли 1944 г. в самолетна катастрофа. Преди точно 70 години.) ПОКЛОН ПРЕД ПРИМЕРА, КОЙТО НИ ДАДОХТЕ С ЖИВОТА СИ, СЛАВНИ И ПОЧТЕНИ ФИЛОСОФЕ!

Току-що от отзив на Милена Стефанова във Фейсбук научавам, че е починал академик Кирил Василев: На 96-годишна възраст днес почина академик Кирил Василев; тя прави това ето с тези напълно уместни думи: Бог да го прости! Макар да беше атеист бе невероятен преподавател и учен! А Stephan E. Nikolov справедливо добавя: Бог да го прости! Беше личност! Откликнах и аз там ето с тия думи, написани от сърце – щото познавах лично гн професора, имал съм възможност да общувам с него преди много години и наистина съм останал с чудесни впечатления за мащаба на личността му: Споделям! Имам лични впечатления: превъзходна личност и прекрасен лектор беше академикът! Бог да го прости! Ще отбележа кончината му с кратко есе за него, което ще напиша и ще публикувам в новия брой на философското списание ИДЕИ, излизащ от печат до края на август. Проф. Василев заслужава такъв един малък знак на уважение!

Малцина са тези хора сред нас. Поклон пред примера, който ни дадохте с живота си, славни философе! А ето и съобщението, с което се оповестява смъртта на академик Василев: На 96-годишна възраст днес почина академик Кирил Василев (роден на 23 май 1918 г.), съобщават от Българската академия на науките. Академик Кирил Василев е познат на българската общественост като един от най-известните наши философи, историци и интелектуалци. В продължение на половин век той беше между най-ярките университетски преподаватели, ръководител на катедра Философия в Софийския университет, подготвил и възпитал хиляди студенти от много поколения у нас. Той постави основите на емпиричната социология в нашата страна. В периода 1972-1980 г. е председател на научния съвет на Института за младежта, едно от основните звена, което осъществява емпиричните изследвания у нас.

Много поколения студенти са учили от неговия "Увод към философия на историята", а монументалният му труд "Любовта" внесе нов поглед във вижданията за

3 тази вечна тема и не случайно получи огромно признание у нас и в чужбина. Със смъртта на академик Кирил Василев академичната общност загуби един учен-философ със смела гражданска позиция. ОТИДЕ СИ ЕДИН ЧОВЕК И ФИЛОСОФ, КОГОТО СЪМ ЗАПОМНИЛ С ДОБРО, ОТИДЕ СИ ЕДИН ЧОВЕЧЕН ЧОВЕК петък, 1 август 2014 г.

уважавали, които сме познавали, които са ни повлияли, с които сме имали щастието да общуваме на младини. Е, ето сега е починал и професор Кирил Василев, няма как, трябва да напиша нещичко и за него – не толкова за да продължа традицията, не като "служебно задължение", а просто защото ми се иска да споделя спомена си за него. В тази връзка се сещам, че съм писал и за проф. Сава Петров, Бог да го прости, също едно голямо име в българската философия, за когото съм писал още по-рано, с него също съдбата ме срещна на млади години и имам силни впечатления и чудесни спомени. Това в крайна остава от живелите на тази земя човеци: един спомен в съзнанията, който си заслужава да бъде предаден на по-младите. За да знаят и те нещичко за ония личности от голям мащаб, които са живели много по-преди от тях, ала са оставили някаква диря в културата, в науката, в духовната история, в живота на твоята нация. (Продължава в новия брой на сп. ИДЕИ) ЕДНО ВЪЗРАЖЕНИЕ-ДОПЪЛНЕНИЕ ПО ПОВОД ИЗКАЗВАНЕ НА ДОНАЛД ТРЪМП ЗА МИСЛЕНЕТО

Няма как, налага се тази сутрин да пиша есе-спомен за академик Кирил Василев, току-що научих че е починал на патриаршеската възраст от 96 години: Бог да го прости! Аз вече написах кратък отзив по повод кончината му, където в найпървоначалната се реакция емоционално обещах да напиша още нещичко за него – тъй като веднага в съзнанието ми оживя неговия образ, също така и спомени от времето, в което съм общувал с него, от времето, в което, бидейки съвсем млад човек, "увлечен по философията", съм му се възхищавал. А той тогава беше философска знаменитост – наред с проф. Исак Паси те в моето съзнание символизираха тогава найдоброто от академизма на родна почва. В ония диви и тъмни времена тия две личности (е, имаше и други, но те бяха значително по-млади) носеха светлика на пълната отдаденост на науката, на чистото познание, на философията, на добродетелния живот включително. Преди известно време почина синът на академик Кирил Василев, професорът по философия Николай Василев, тогава също откликнах не само в блога си, но и в списание ИДЕИ; по-преди пък беше починал и философът Аристотел Гаврилов, мой уважаван преподавател от СУ, и за него писах развълнуван текст, излязъл пак в сп. ИДЕИ, и за кончината на проф. Паси писах, и също за край на дните на проф. Иван Славов също написах есе за сп. ИДЕИ; стана традиция да отбелязваме в списанието тия скръбни събития, с оглед да почетем някак личностите, които навремето сме

референдума за промяна в изборния кодекс. Снимка: Сергей Антонов БЛИЗНАШКИ – ПРЕМИЕР, ЯСНИ СА И ПОВЕЧЕТО МИНИСТРИ

Там, между другото, чета и ето това изречение: Преподавателката по политология Румяна Коларова ще е министър на образованието. Което ме накара да възкликна ето как във фейсбук (публикувам го и тук с оглед доносниците набързо да могат да скокнат и да идат да донесат "там, където трябва" за това, което съм казал или написал!): Това някаква шега ли е? Или пък е истина? Не мога да повярвам! Не, наистина, възможно ли е това да е вярно? КАК ВЪЗПРИЕМАТЕ КОРИЦАТА НА НОВАТА КНИЖКА НА СПИСАНИЕ ИДЕИ, КАК ТЯ ВИ ИЗГЛЕЖДА? събота, 2 август 2014 г.

„Така и така мислите, правете го мащабно." Доналд Тръмп КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Е, силно казано е че мислим, повечето от нас само приблизително си представят нещата, ала съвсем не ги осмислят... то замисли ли се някой винаги го прави мащабно, мисленето поначало е мащабно – щото засяга същностите на нещата; докато немащабното мислене, както казах, е тъкмо онова приблизително представяне на нещата, не докосващо тяхната същина, а витаещо някъде около повърхността, изгледа им; то и Тръмп като си позволява тук да говори за мисленето само си представя що е то, ала не е вникнал в същината му... НЕКА ДОНОСНИЦИТЕ ДА СКОКНАТ И ДА ИДАТ ДА ДОНЕСАТ "ТАМ, КЪДЕТО ТРЯБВА" Проф. Георги Близнашки начело на шествието, което носи събраните подписи за

КАКВО СЪДЪРЖА НОВИЯТ БРОЙ НА СП. ИДЕИ, КАКВО МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В НЕГО СЪДЪРЖАНИЕ: IN MEMORIAM Поклон пред примера, който ни дадохте с живота си, славни и почтени философе! Отиде си един човек и философ, когото съм запомнил с добро, отиде си един човечен човек ЧИТАТЕЛСКИ И РЕДАКТОРСКИ ВЪЛНЕНИЯ

4 Списание ИДЕИ и неговото международно многоезично издание си имат приятели и в Индия! Повечето от заспалите никога няма да бъдат пробудени Кратко разсъждение за човека – и за „формата“ на човека и човешкото Десният мироглед и дясната политика са пряко приложение на ценностите на християнската вяра и религия Богатството на идеи е движещата сила на списание ИДЕИ Философът не е нищо друго освен един свободен дух – свободен даже и от собствената си маниакалност (ОЩЕ >>> в блога) ИНТЕРЕСЕН ПРАВЕН КАЗУС СЕ ОФОРМИ И ОКОЛО СП. ИДЕИ, В НАШАТА ТЪЙ ШЕМЕТНА ТАТКОВИНА ЯВНО НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ ЗА СЛУЧВАНЕ НЕЩА

Славният докторант по философия от СУ Узунов наскоро ме заплаши, че ще ме даде под съд (!) ако публикувам в хартиеното издание на списание ИДЕИ проведен помежду ни (в епистоларна форма) диалог, вече публикуван в този блог. По този повод ние проведохме нов диалог, който тия дни, щом имам повече време, ще публикувам също тук. В тази връзка, размишлявайки по казуса (напоследък ми се налага да водя доста съдебни дела, ето примерно дялото по повод моето уволнение от длъжността преподавател по философия в ПГЕЕ-Пловдив, също така дялото по повод обидна, клеветническа квалификация за моето психично състояние, която директорката на същото учебно заведение си позволи да впише по мой адрес в един официален документ; между другото, вчера получих призовка от съда, дялото за клевета вече е насрочено, знае се точната дата на началото му, за което допълнително ще Ви информирам!), та значи, размишлявайки за тия всичките изпитания, които немилостивата съдба ми сервира напоследък, установявам, че още едно съдебно дяло, признайте, ще ми дойде множко, нали така? Е, с оглед някак да се помиря с докторанта Узунов поне с оглед да не стигаме до съд, тази сутрин реших да му напиша ново писмо с

едни доста компромисни и разумни, по моето възприятие предложения, ето го това писмо, на което ще чакаме отговор тия дни: Здравейте, драги ми докторант Узунов! Нещо млъкнахте, но това явно означава, че сте зает с мислене, което е похвално! Така и така разговаряме, най-често за не дотам смислени неща, а пък Вие се една необичайно образована и учена личност, та понякога, признавам си, ми хрумва да Ви предложа за сътрудничество със екипа на списанието, да Ви използвам в качеството Ви на експерт, ето, примерно, тази сутрин ми хрумна да Ви предложа следната взаимно-изгодна сделка. Първо, Вие ме заплашихте, че ще ме дадете под съд ако публикувам нашата кореспонденция-дискусия (епистоларна дискусия) по повод на списание ИДЕИ и Вашата тъй безпощадна критика към него, поскоро към мен като негов главен редактор и създател; заплашихте ме със съд и то при положение, че аз вече съм дал трибуна на същата тази дискусия в блога си, тя вече в него е отпечатана (с Вашето знание, предполагам и със съгласието Ви). Да, но ето, Вие сега твърдите, че ще ме дадете под съд ако тя излезе и в хартиеното издание на списанието, чиито тираж е значително помалък от практически безпределната аудитория на интернет. Понеже ми се губи смисъла на Вашата заплаха, не мога да постигна нейните основания, та ми се налага да разсъждавам по този казус; ето какво ми се върти в главата: 1.) Аз Ви давам трибуна, в която Вие да изразите напълно свободно позицията си, Вие ме заплашвате, вместо благодарност, със съд, със съдебна репресия, простете, но това Ваше отношение ми се вижда неоснователно, абсурдно, немотивирано, не зная как да го нарека, щото наистина не мога да схвана смисъла, а знаете, че ний, философите, докато не открием смисъла на нещо, не мирясваме; 2.) Вече този диалог-дискусияепистоларен продукт и пр. вече е достояние на четящата публика, какво още Ви смущава, ето това не мога да разбера? Може би сте се замислил за своята репутация в бъдещата духовна история на человечеството ли?

3.) Ако се срамувате от някои свои излагания-издънвания (да го наречем така) или изпускания (нека да бъдем все пак културни и да не употребяваме поизразителни, ала вулгарни думи!), то аз съм готов, предвид Вашата тъй трогателна загриженост за репутацията си в бъдещета история на човечеството да Ви позволя да видите ръкописа на нашия диалог и да внесете каквито си искате промени във

Вашите изказвания (писма), макар че това ще наруши живостта, искреността, непринудеността, спонтанността и пр. на диалога, която аз оценявам като несъмнено достойнство; пък и ще заприличате на "Министерството на истината" на Оруел, което, както Ви е известно (Вие сте тъй начетен, учен и образован човек че не допускам да не знаете това!) се е занимавало с това да преправя, да препечатва всички стари броеве на официалния вестник с оглед публикуваните там думи на Големия брат точно да съответстват на последвалите след това събития; накратко казано, силно ще се изложим пред человечеството ако почнем да постъпваме по досущ същия начин, да практикуваме онова, което се е правило в Оруеловия свят, нали така?

4.) Както и да е, готов съм, предвид гореказаното, да се откажа от тази публикация на нашата кореспонденция и да лиша читателите на ИДЕИ от запознаване с Вашата тъй убедителна разгромна критика на списанието при едно условие: да ми дадете за публикация в него преведен от Вас текст (с не по-малък обем, като страници, от нашия диалог) на Едмунд Хусерл, за философията на който Вие сте голям познавач, изследовател, преводач и пр., сиреч, сте компетентен човек. Ако сте съгласен да приемете моето предложение (не вярвам да го възприемете като "изнудване" от моя страна, и сянка на такава мисъл нямам в момента, аз съм загрижен най-вече за това благодарение на Вас да повдигнем научното ниво на списанието, което, така или иначе, вече е феномен на културния живот на нашата скъпа татковина. По този начин и ще запазим Вашата репутация чиста и неомърсена в очите на бъдещите поклонници на Вашия несъмнен талант, сиреч, в очите на културната бъдеща част на прогресивното человечество; 5.) Ако Ви се вижда прекалено моето настояване да дадете текст на Хусерл за сп. ИДЕИ, преведен от Вас, тогава мога да се съглася в замяна да Ви използвам, ако позволите, като експерт по Хусерл (или по цялата съвременна немска философия?) и в това Ви качество да Ви включа в екипа на списанието. Какво ще кажете, как Ви звучи такова едно мое предложение?

5 6.) Какво ще правите като сътрудник на списанието ли? Ами ще давате компетентни съвети когато сме затруднени по някакъв въпрос, разбирането Ви ще бъде отчитано, ето сега, примерно, ми се ще да Ви запитам: какво е Вашата преценка за научните постижения (достойнствата) на Петер Прехтл (Peter Prechtl) и за качествата на публикувания в новия брой на списанието негов текст Husserl zur Einfuhrung, който преведе наш преводач, поради Вашето упорито нежелание да ни сътрудничите; няма да отречете, че аз и преди Ви предлагах това, което по-горе отново Ви предложих, именно сътрудничество под каквато искате форма); ето, Вашето становище за текста на Прехтл ще ми бъде много полезно. Вие сте несъмнено учен и образован човек, от когото можем само да се възхищаваме. Ползвам се от случая да Ви съобщя, че новата книжка на ИДЕИ е посветена на Хусерл, на корицата е турен неговия портрет, в тази връзка е публикувана първата част от текста на проф. Прехтл, с когото все още не можем да се свържем за да искаме съгласието му за публикацията, ако можете да ни съдействате в тази посока, ако се познавате с него, ще съм Ви благодарен с Ваша помощ да решим по-скоро казуса – щото той бави излизането от печат на вече готовата книжка.

7.) Каквото ми отговорите, това ще бъде. Ще се съглася с всяко Ваше предложение. От Вас зависи всичко. Аз много уважавам свободата на другите хора. Стига и те да уважават моята свобода. Примерно, не се ли досещате, независимо от учеността си, че с неразрешаването да публикувам нашия диалог Вие накърнявате моите права на свободно изразяване, пък и моите авторски права, щото аз все пак съм равностоен (въпреки необразоваността си, по Вашата така меродавна оценка!) в сътворяването на един текст, върху който би следвало да имам поне 50% от авторските права, което обаче Вие не ми признавате; разбира се, невъзможно е да публикувам само моите отговори без Вашите тъй прочувствени писма, ще са унищожи единството и органиката на диалога, нали така? И давате ли си сметка какво излиза в крайна сметка от Вашето настояване диалогът да не излиза и от заплахата Ви, че ако излезе ще ме дадете под съд? Това в общи линии исках да Ви кажа. Ако се сетя за нещо друго, ще Ви пиша пак. Е, ако не приемете тъй резонните ми предложения от тази сутрин, това означава, че ще се наложи да се срещнем пред съда; той наистина е цивилизовано място за решаваме на спорове, макар че философите биха могли да спорят и на други места, не непременно пред съда, нали така? Но пък ние с Вас ще бъдем уникални, ще проведем, ако се наложи, един философски спор пред

съда, нали така? (Апропо, ето, личи си, че съм необразован или поне съм крайно лошо образован човек, за малко да забравя, че на Сократ също се е наложило да води философски спор и пред съда, завършил обаче доста злополучно за него, пък и още позлополучно за ония, които са го дали под съд). Бъдете здрав! С поздрав и почитания: Ангел Грънчаров НЕКА ДА СЪДЕЙСТВАМЕ ЗА СПИРАНЕТО НА ТЕЧАЩАТА ДЕМОРАЛИЗАЦИЯ В СТРАНАТА

С удоволствие прочетох текста Палачинковата лакомия води до домашно-червени разстройства в политическата ни кухня в блога на г-н ИВО ИНДЖЕВ, удоволствието ми се дължи на това, че той казва много истини, които все някой трябва да каже, истини, които трябва да стигнат до колкото се може повече хора. Препоръчвам ви да прочетете този текст непременно, ако за вас по-специално думата морал нещо значи, ако думата нравственост за вас специално има някакво значение. Аз пък не се сдържах и в там написах ето какъв коментар:

Чудесен текст, прекрасно демонстриращ отвратителния аморализъм, който така нагло дефилира от години в това, което у нас се зове "политика" и също така "журналистика", ала всъщност няма нищо общо с тях, с тяхната идея, същина и понятие. Напротив, коренно се различава от тях. В лицето на текстовете на г-н Инджев (и на неколцина други, примерно И.Бедров, И. Беров и... кой друг?) беше реабилитирана автентичната журналистика (и публицистика), която иначе беше застрашена от пълно изчезване. И тогава деморализацията в нашия живот щеше да бъде пълна. По отношението на политиката пък същото нещо за същия този период сториха Иван Костов

(и неколцина други от групата около него и около някогашното СДС). Трябва да имаме достойнството да признаем тия неща, щото, първо, тия хора дадоха пример, че е възможна и автентична журналистика, и автентична политика, второ, показаха, че нравствените компромиси не могат да бъдат оправдани по силата на аргумента "житейско оцеляване", трето, тия хора заради достойната си позиция и поведение платиха прекалено тежка цена в личен план. Бяха обругани и оплюти като никой друг, а някои дори бяха поставени в унизителната ситуация да бъдат лишени и от средства за съществуване (тъй като нито една медия не посмя да ги вземе на работа, което, впрочем, толкова много говори само по себе си, че аз направо спирам да пиша!)

И ако мълчим за всичко това ще излезе, че и ние съдействаме на течащата деморализация в страната, а аз лично не мога да си позволя такова грозно поведение, да сторя такъв тежък грях. И да допълня още нещо, твърде важно по моя преценка: обяснението на действителната, вярната, точната мотивация за описаните в статията "обръщания на палачинката" е едноединствено: паричният стимул, финансовият стимулация, безогледната лакомия за пари, рубладжийството, рублофилията и пр., все в този дух. Е, някои хора като изброените, дето заслужават да бъдат наричани истински политици и журналисти, доказаха на всички ни, че дори и в България има хора, които не могат да бъдат купени, има хора, които не желаят да се продават, че и в условията на България може да има личности, стоящи на чисти нравствени и ценностни позиции, което, както и да го погледнем, е една много обнадеждаваща констатация... ЗАЩО ОБРАЗОВАТЕЛНАТА НИ СИСТЕМА Е ТАКА БЕЗНАДЕЖДНО ИЗОСТАНАЛА ОТ НУЖДИТЕ НА СЪВРЕМЕННИЯ ЖИВОТ събота, 2 август 2014 г. Попаднах на доклада на Райчо Радев (в блога му) пред конференцията в Оряховица (в Института по образованието на проф. М.Балкански), темата и заглавието на доклада е ОБРАЗОВАНИЕ И ГРАЖДАНСКА АКТИВНОСТ; заслужава да се прочете, а

6 пък в края на доклада откривам, че името ми е споменато на няколко в един контекст, който би имал значение за съдебното дяло, което заведох против незаконното ми уволнение като преподавател по философия; та този откъс ще го предложа на адвоката си като писмено доказателство за пред съда, пък си рекох защо да не го предложа и на читателите на блога, от които нищо не крия; между другото Р.Радев преди доста време написа и депозира в много институции безкрайно ценен (в сложилия се по-късно контекст около уволнението ми) документ под заглавие ДА СПАСИМ УЧИТЕЛЯ ПО ФИЛОСОФИЯ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ ОТ ПЛОВДИВ, който вече е представен като писмено доказателство в съда; а иначе ето какво пише по другия въпрос колегата Радев:

5. Ще инициираш създаването на НПО и чрез него ще въздействаш на държавните институции за адекватни промени в образованието, ще популяризираш своите идеи – „Новото образование“ на Павел Лазаров, „Заедно в час“ и мн. мн. други.

6. Ще се включиш в НПО и ще съдействаш за реализиране на твоите идеи, с каквито мотиви сме се включили в НПО поголямата част от техните членове; 7. Ще се включиш в дискусиите за изработване и приемане от НС на нов закон за образованието – написах 60 страници критика на концепцията за новия закон, а в сайтовете и блоговете се съдържат хиляди страници с мнения за този закон на колеги, борещите се за по-добро образование в България; 8. Ще се включиш в активно гражданско действие за промяна на закона да образованието или на друг закон, или нормативен документ свързан с него. Във връзка с промените в ЗФВС инициирах предложение и след като получих одобрение от директорите на спортни училища участвах в обсъжданията и създадох необходимите и възможни предпоставки да бъдат приети промени в ЗФВС, които се оказаха полезни, въпреки че не бяха желани от МОМН и МФВС. Три подхода за промени в образованието

Характерни изяви на гражданската активност Ако си постигнал съзнанието, че твоите идеи за промени в образованието имат важно значение и са необходими за България ще реализираш своята гражданска активност в образованието в различни форми на изява, без да си институционално принуден за това: 1. Ще напишеш книга(и) и ще ги разпространиш в страната – Ангел Грънчаров, Анна Ананиева; 2. Ще създадеш блог и ще дискутираш в интернет по проблемите на образованието – Ангел Грънчаров, Явор Джонев; 3. Ще създадеш национален институт по образованието и ще провеждаш различни форми на обучение, конфериране, публикуване по проблемите на образованието – проф. Минко Балкански, Явор Джонев; 4. Ще създадеш Форум на образованието, Диалог за бъдещето или Център за развитие на личността, ще организираш среща на различни образователни институции и на национално изложение, ще провеждаш обучение на учители по нова методика на обучение и ще я внедряваш в училище, ще съдействаш личностното развитие на учениците и утвърждаването на възприемането им като личности в процеса на обучение др.п. – Юри Анджекарски, Явор Джонев, Ангел Грънчаров...

Гражданската активност на битуващите в публичното пространство радетели за същностни, адекватни промени в образованието открои три подхода в борбата за промени в образованието:

цеса (учители, ученици, училищни мениджъри), като водещото именно следва да е предизвикването на промяната в съзнанието, подкопаването, подриването, разклащането на господстващия манталитет и стереотип, а пък на тази база ще почнат успоредно да настъпват и промените в реалните отношения; тия два момента – промени в съзнанието и в живота, в реалните отношения - взаимно ще се подпомагат, то именно промените в потребностите, в нуждите на живота ни принуждават и ние самите да се променяме; животът се мени, ние също следва да се изменяме; иначе ще станем съвсем неадекватни (ние в момента сме станали, тази е причината за ступора, за дълбоката криза в образователната система, безнадеждно изостанала от нуждите на съвременния живот). И в резултат на всичкото това в един момент образователната бюрокрация, консервативната, реакционната сила, която в името на своето всевластие прави всичко, за да удържа неизгодните й промени, ще се види принудена да отстъпи и да внесе нужните промени в законодателството. Разбира се, иска се и политическа воля, която е трети фактор за същностната промяна в българското образование, а оттук и в общата българска ситуация, за жалост тази политическа воля я няма. И затова нещата агонизират. В това отношение ролята на активността на гражданите е решаваща. Затуй и докладът на Р.Радев е така полезен и навременен. РУСКИНЯ БИЛА КАЗАЛА В БУРГАС "УЧЕТЕ РУСКИ ЗАЩОТО СКОРО ЩЕ ВИ УПРАВЛЯВАМЕ КАТО КРИМ!"

първо – бавно и полека да се наложи нова методика на обучение и организация на образователните институции, а след това бюрократичната машина на МОМН да инициира съответни промени в закона; второ – осмисляне от депутатите в Комисията по образование в НС на необходимостта от съществена промяна в образованието и формулиране и приемане на тези промени в закона за образованието, който да регламентира след това промени в системата; трето – осъществяване на промените чрез комбиниране на първите два подхода. Привърженик съм на втория подход, защото образованието по-бързо ще излезе от мъртвата точка, в която се намира, но ми се струва по-реалистичен третият подход, който е по бавен от втория, но е побърз от първия. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: По последния въпрос за подходите аз, за разлика от Райчо, сякаш клоня към първия подход, за неудържими промени отдолу в резултат на променено съзнание на участниците в про-

Dimitar Stoyanov, работещ като служител в чейнч-бюро по нашето Черноморие представя на страницата на ДЕСЕН ПРОФИЛ следния обезпокоителен факт: Бих искал да цитирам без редакция думите на една рускиня, на която обменях валута буквални преди малко: "Учете руски, защото скоро ще ви управляваме като Крим!" Нямам спомен да съм бил толкова погнусен и отвратен досега от думи на чужденец! Отрепки! КРАТЪК КОМЕНТАР: Разбира се, не бива да се обобщава, че такива, видите ли, са "всички руснаци", глупаво е да се мисли така, но ето, фактът си е факт, явно сред част от руснаците е налице такова едно отношение, едно такова имперско разбира-

7 не си има своята почва сред немалка част у руснаците. Путинизмът насърчава такова една съзнание. Тия, които си мислят, че липсва такава опасност, че били безпочвени такива страхове, ето, нека да се позамисли. Руснаци усилено купуват недвижима собственост по Черноморието ни. Колко му е в един момент, като станат повечко, да поискат един... референдум за отделяне от България щото, видите ли, не сме им били зачитали правата, не сме им били уважавали езика и пр. То и в Истанбул има доста руснаци, що не си поискат и Цариград, нали се смятат за "Втора Византия", за "Трети Рим", а пък Москва била "Втори Константинопол"! Случката, представена от Д.Стоянов показва, че колонизацията на българското Черноморие от руснаците може да ни донесе в някой момент не дотам приятни изненади, а пък в политиката ни чакат още поголеми изненади, щото руската "пета колона" изобщо не спи... СПОДЕЛЯМ ЖИЗНЕЛЮБИВОТО ОТНОШЕНИЕ НА НИЦШЕ КЪМ ЖИВОТА, НО И ЗА СМЪРТТА НЕ БИВА ДА ЗАБРАВЯМЕ...

е "нищото". Затова смъртта от него, живота, не може да бъде извадена. Та безхаберните към смъртта толкова разбират и живота... ЕДНО МНОГО СПОЛУЧЛИВО МЪДРО ИЗКАЗВАНЕ НА ДАЛАЙ ЛАМА

Цитирано от Георги Хаджийски КРАТЪК КОМЕНТАР: Така е, объркването на нещата е предпоставка за пренареждането им. Като си объркваме сами живота, ние с това подготвяме пренареждането му на нова основа - или пък за пораждането на нещо ново в него. Самата нова подреденост е именно новото, което ни е потребно. Като се позамислим ще открием, че ние всъщност едва ли друго нещо правим – освен да подреждаме и пренареждаме живота си...

писането по някоя философска – сиреч човешка – тема; не че политическите въпроси не са човешки, но все пак има и поважни, по-фундаментални, бих казал подиректно свързани с живота на човека теми, именно философските. Мои приятели ме съветват да зарежа изцяло политиката, да "загърбя" своята гражданска ангажираност и да се отдам всецяло на философията, това, което всъщност ми е и работата. Защото философската работа изисква пълно отдаване и разсейването със "странични неща" е противопоказно, е вредно даже. Да, ама ето, такъв явно ми е характерът, разпилявам се, разкъсвам се между тия две области – гражданската, политическата ангажираност и специализираната си работа в сферата на философията, на преподаването, на писането и пр. Явно така ще ми мине животът, без да успея да се концентрирам изцяло върху заниманията си с философията – за добро или за лошо при мен е така; може пък да ми е такава съдбата, а и темпераментът положително ми е такъв. А иначе добре съзнавам, че философията изисква пълна концентрираност на интелектуалните, на духовните сили на човека, изисква пълна отдаденост - ако човек иска да постигне нещо наистина значимо. Е, аз се раздвоявам постоянно; пък от време навреме се и успокоявам: та нали, мама му стара, освен "абстрактни духовни човеци" сме и конкретни живи същества, което включва и това да сме граждани?!

НАЧАЛОТО НА ЕДНИ ЛЕТНИ ОЧЕРКИ ЗА ЖИВОТА В МОЕТО РОДНО ГРАДЧЕ ДОЛНА БАНЯ Фридрих Ницше – Идеологът на модерния път на Човека към Бога: "Фактът, че хората изобщо не мислят за смъртта ме прави щастлив. На драго сърце бих допринесъл с нещо за възможността да им внуша, че сто пъти повече заслужава да се мисли за живота." Фридрих Ницше, из "Веселата наука" КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Споделям жизнелюбивото отношение на Ницше към живота, изразено в тази мисъл, но и за смъртта не бива да забравяме. Защото от това как разбираме смъртта зависи начинът, по който разбираме живота. Разбира се, и обратното е вярно: от това как разбираме живота зависи начина, по който разбираме смъртта. :-) Неоспоримо е обаче, че двете – животът и смъртта – са неразделни. Те взаимно се предполага и допълват. Те дори са примесени едно с друго. Смъртта присъства в живота. Във всеки момент ние по малко умираме, а в същото време нещо в нас се ражда отново: съществуването е битка между живота и смъртта. Смъртта не

Отвън сградата на старата турска баня в Долна баня вече е "освежен", сиреч, вече е съсипан древният й вид... :-( След като тази сутрин три часа се рових из Мрежата и четох какво ли не, също така и коментирах – предимно по политически теми – имам още малко време, ето, едва накрая на най-пълноценното сутрешно време имам няколко минутки за да напиша нещо по по-важна тема; всяка сутрин за мен стои тази дилема: дали да се отдам малко "на безделничене", именно ровене в нета, или да зарежа всичко и да се отдам на писане на истински важното, именно на

Както и да е. Ще ми се малко да попиша тази сутрин по неща, които също много ме вълнуват, отдавна се глася да пиша за тях, а все не намирам време. Щото върша и доста "техническа работа", примерно ето, в последните 10-на дена успях да подготвя за печат новата книжка на сп. ИДЕИ; аз правя и предпечатната подготовка даже. Само корицата ми направи друг човек, или синът ми, или специалист в тази област, наемам го, ето, сега такъв човек ми направи корицата, всички са доволни, а човекът си чака възнаграждението, мен пък ме боли главата откъде да намеря пари да му платя! Нищо де, това са подробности, важното е, че книжката вече е готова. Което значи, че ще имам цели три месеца свободно време от списанието за да се върна към писането на книгите си. Дръжки, ще се вър-

8 на друг пък, кой знае какъв вятър ще ме завее?! Щото идат избори, пък и работа трябва да си търся, зер, "безработен" не се стои, пък мен наскоро ме уволниха от работа! Казвам "безработен" съм, а се скъсвам всеки ден от работа, не зная коя работа да подхвана, до гуша съм затънал от работа, вярно, никакви пари не печеля, ето това ми е проблемът! А бе пари не се живее, наистина не се живее. Прав е оня човек, дето ми направи корицата да си иска парите, и той, горкият, бил "безработен"! Аз ви писах, че от известно време работя и живея в моята родна къща в градчето Долна баня. Иска ми се да пиша за някои неща, "имащи философски смисъл", които изпълват ежедневието ми тук. Примерно, разни тукашни хора се срещат с мен и ми разказват някакви чудати човешки истории, предания, размисли и пр. Ще ми се да опиша какви са хората тук наоколо, как живеят, аз отдавна ги познавам тия хора, но ето, те се и променят: много ми е интересно, примерно, понеже аз идвам в Долна баня рядко, стоя по няколко часа, и така години и десетилетия наред, ето, оказва се, хора, които съм познавал като деца, сега вече са... дядовци, водещи внучетата си, как това да не ме впечатлява?! А голяма част от народа тук съвсем не познавам: родили са се и са израсли за времето, в което аз вече не съм бил тук, а съм се скитал по широкия свят. Писах вече, че според Хайдегер животът сред природата, в провинцията, на село, в "планинския пущинак" (Долна баня е в подножието на Рила планина!), сред "селяните", свързани здраво и със земята, с кръвта, с духа на нацията, е именно мястото, което е най-благоприятстващо заниманията на философа; напълно е прав да пише така, да мисли така, това го чувствам постоянно. Работата тук ми е спорна, само дето при мен, за разлика от Хайдегер, тук, на село... има интернет! И той разваля всичко. Явно трябва да е откажа от интернета, а това не ми е по силите вече. Пък и аз постоянно работя, не зная какво е това почивка, а интернет ми трябва за работата. Тъй че нещата при мен не са добре: от всичко това страда философията, милата! Е, ще видим как ще изляза от това тежко противоречие: едно ми иска сърцето, съвсем друго – умът! Вечната човешка раздвоеност е особено силна при философите. Както и да е. Да оставя подробностите и да се концентрирам върху главното, щото ето, времето ми изтича. Скоро брат ми ще се събуди – той, горкият, е болен, аз се грижа и за него, двамата си живеем тука; буден е, засега си мълчи, но скоро ще ме повика – и ще поиска да закусва, трябва да му подготвям закуската; грижите ми около него са предимно за това, а също и да почиствам, да се грижа за дома. Майка ми, Бог да й дава здраве, възрастната ни майка отиде на санаториум, закара я с колата синът на нейната приятелка, с която двете

ходят веднъж в годината да се лекуват. Аз пък тия дни ще ида да ги докарам. И ето, в тази обстановка живея – и работя, доколкото ми стигат силите. Е, и си почивам де, не мога да отрека и това, то постоянно не може да се работи. Разхождах се и направих доста хубави снимки и дори видеозаписи на природата от разходките ми, само дето не мога да ги кача, интернетът, дето ползвам тук, е много слаб, с т.н. "бисквитка" съм (мобилен интернет), едва-едва нещичко да прочета и да напиша в блога. Та мисълта ми е че като се върна тия дни в Пловдив ще кача и клиповете, и снимките, ще можете много повече да видите от атмосферата тук. Чудесно място е Долна баня, ето, да се възползвам от това и да направя малко... реклама на родния си град. Тук, между другото, има доста добри условия за почивка и туризъм, има почивна станция, има великолепни природни даденост, планина, поле, вода, кристален, искрящ въздух, има хотелчета, има мотели, има много неща, живна този район след края на комунизма. Има и минерална вода, лековита, има и специална вода за пиене, всичко има тук. Банята сега е в ремонт, но работи едната й част, само дето в четно число е за дами, а в нечетно – за мъже. И ето, оня ден ходихме с брат ми на обществена баня. (В къщи имаме душ, но друго си е минералната баня!) Да напиша нещичко поне по този въпрос, явно за другото няма да имам време. Ще кажа една малка история, която чух в банята.

И река Марица – каквато е тук, каквато тече в покрайнините на Долна баня... Тази баня е останала още от турско време (до нея има и друга сграда за баня, още по-стара, нищо чудно да е от римско време или пък да е турска, построена върху римски основи), сега ремонтират действащата баня, дано не я развалят, щото иначе средновековния й вид е доста интересен, дори е внушителен. При социализма десетилетия наред управниците се гласиха да правят нова баня, даже огромен изкоп бяха направили през 70-те години, но само с това си остана, изкопът стана блато, почти като в книгата на Платонов, в която е представено как през целия комунизъм копаят безкрайно една огромна дупка, без да знаят даже за

какво е тя. Та си се къпем още в турската баня. Има отделение за мъже и за жени, сега едното го ремонтират, ремонтът обаче трае вече... години! Ще видим какво ще направят, подозирам, че ще развалят старата сграда като налепят кичозни плочки (както владиката Николай оскверни църквата "Света Марина" в Пловдив, а пък други, именно "академиците", съсипаха по досущ същия начин старата сграда на ПУ!). У нас старите неща не ги ценим, не долавяме културата, духа, скрит в тях. Действаме по типично комунистически: рушим, разваляме, опошляваме! Та отиваме значи с брат ми в банята. Събличаме се и влизаме в голямата зала, където е басейнът с корита отстрани, с места за сядане, за измиване, за търкане, сапунисване и пр. И душове има встрани, но хората почти не ги ползват, поливат се като в турско време с канчета. Отвсякъде тече вода, гореща и студена, в отделни кранове. Минералната вода при нас е крайно гореща, не може да се ползва направо, трябва да се разрежда. Е, някои хора обичат да се парят, но е те не могат да влязат направо в горещата вода – ще се ощавят! Иначе било здравословно да се париш, но с поносимо топла вода. Та ще ви кажа в тази връзка една история, която ми разказа един човек оня ден в банята. Аз не знам защо съм такъв, но все предразполагам хората да ми разказват интересни истории. Ето така и оня ден. И като се измихме рекохме и ний да влезем в басейна. Има си стълби и перило за хващане да те се подхлъзнеш. Отдолу все още има и на места плочки, доста хлъзгави, но има и мозайка, която я бива, не е хлъзгава. Аз лично много се пазя от подхлъзване щото наскоро си чупих главата при падане. Е, не я счупих, но доста лоша история стана. Операция и пр. Шшт, да не чуе някой, щото аз пазя в тайна моята операция на главата заради това падане. Не ща майка ми да се тревожи излишно, затова скрих от нея този инцидент. Знам как щеше да го преживее, милата, ако й бях изтърсил крайно лошата "новина". Та значи в басейна един познат човек ме заговори, поприказвахме и той ми каза ето каква случка. Един комшия (къщите ни са наблизо, през три-четири двора, но той е на друга улица), дошъл наскоро на баня. Той, горкият, Бог да го прости, е малко по-голям от мен, но почти сме набори. Та по същия начин стоял в басейна, напарил се хубаво, то е много приятно в басейна: отначало като влизаш в него водата е много гореща, но постепенно свикваш и се нагаждаш. А в един момент ти се приисква да идеш понаблизо до чучура, дето тече съвсем горещата вода. Е, не знам колко се е парил той, но като излязъл от басейна изведнъж му станало лошо, хванал се за сърцето, паднал и... починал, горкият Сашо! Бог да го прости комшията! Така стават тия неща, на кой кога му е писано си отива, е, но и ние трябва да

9 внимаваме щото може сами да си предизвикаме погибелта! Това констатира моя събеседник в банята, а аз побързах да изляза от басейна, щото и със сърцето не съм добре. Остана и аз да тупна на цимента заради това пусто парене! А иначе водата е чудесна тук, в Долна баня. Има и плаж, има и открити басейни, елате, заповядайте, няма да съжалявате. Тук в Долна баня нямаме море, но иначе всичко за лятна (пък и за зимна) почивка си имаме! Да направя аз малко реклама на родния си град, че друго не мога за него да направя. Е, море си нямаме, но си имаме... река. Тук тече река Марица, съвсем чиста още е водата в нея, бистра, каквато е излязла от рилските езера. Ала сега не мога да пиша за това как си прекарвам край реката - моето любимо място - защото брат ми вече ме извика да закусваме. Ще трябва да пържа филийки с яйца, това ми е поръчал от снощи. Хайде да ставам, че той е много стриктен с яденето, милият! И с пушенето де. Чао, хубав ден ви желая! Бъдете здрави! И хубав ден! Вече слънцето разгря, днес се очертава хубав ден, само за реката! Валя дни наред, но ето какво време се отвори днес – за чудо и приказ! Да бързам да не го изпусна, че с това писане неусетно ще преполовя деня... ЗА ПРЕЖИВЯНОТО В ГОДИНИТЕ НА СЛАВНИЯ ЕПОХАЛЕН ПРЕХОД КЪМ ДЕМОКРАЦИЯ ТРЯБВА РАЗГОВАРЯМЕ ПРЕДЕЛНО ОТКРОВЕНО И ЧЕСТНО, ПЪК ДАЖЕ И ДА БОЛИ!

Христо Марков, бивш депутат, е написал нещо като разказ за събития от "заревото на прехода", в които е участвал, които е имал възможността да види с очите си. Разказва какво било станало около избора на Желю за президент пред 1990 г., за сделката, която тогава е била сключена, а преди това пиша за това как Петър Дертлиев комунистите не го искали за президент за да не би... партията им да се стопи и да отиде в неговата БСДП, да се "социалдемократизира" набързо, с оглед да е близо до властта. Тая пуста власт за комунистите е нещо като модус вивенди, заради тая властчица са способни на всякакви мерзости, предателства, разбойничества, на какво ли не са способни комунистите за властчицата!

Като четох разказа му си спомних как аз "присъствах" на тези същите събития; аз тогава си бях също така философ, преподавател по философия, какъвто съм и сега, вярно, тогава преподавах в университета; сиреч, лятно време си бях отпускар. Бяха непоносими августовски жеги, в Пловдив жегите са особено непоносими – найвече в обърнатите на юг и на запад социалистически панелки-комуналки. Аз бях сам в апартамента в Пловдив (съпругата и детето, на 1 годинка, бяха заминали за село, а аз бях останал сам за да... сглобявам една голяма секция, за цялата стена, която си бяхме купили тогава; не зная дали можете да си представите как се сглобява такова чудо социалистическата индустрия?! Чуках, проклинах, проклинах и чуках, дни наред честно казано, псувах по най-хамалски начин комунизма и индустрията му! - а в това време по радиото излъчваха директно дебатите и пазарлъците от Великото народно събрание, за които пише Хр. Марков. Дни наред се гласува, Дертлиев комунистите не го щяха, гласуваха под строй срещу него, а за Желю прогласуваха като по команда: леле, какъв успех беше това, вече си имахме "син президент"! Театърът тогава беше на висота, а и актьорите сякаш бяха поне малко по-кадърни. Горките наивници, каквито сме били тогава! Даже аз, изпотен заради проклетата секция, се зарадвах, че Желю е президент! Е, минали са много години от онова време, аз вече не съм млад човек, но ето, покрай написаното от това есе се разчувствах и написах във фейсбук следното откровено разсъжденийце:

Тази година ще бъде отбелязан четвърт век демокрация. Ще се правят анализи, ще се държат прочувствени слова, даже националната телевизия обяви конкурс за есе или друг матр`ьял по темата (за награди нищо не споменават), но го рекламират всеки ден. Много хора направиха шеметна кариера през тия години, мнозина от комунисти станаха капиталисти, не си знаят милионите вече, окрадоха тоя народ така, както никой историята не го е крал, на други пък се сбъднаха наяве даже ония сънища, които не са смеели да им се присънят. Ставаха министри, президенти, депутати, посланици, директори на апетитни агенции, какво ли не не ставаха, как ли не се облажиха! По нашенски демокрацията стана

обект на сделки, на продажби и покупки, продаваше се всичко, и идеали, и съвести, абе не остана нищо непродадено, некупено, неосквернено. Както и да е, минаха тия години сякаш набързо, ей-го сякаш вчера бяхме млади, 25-30 годишни, а епохалният български преход е точно половината от досегашния живот на нас, петдесетгодишните. Сега нашите тогава едва родени, но непроходили – или даже още неродени – деца са вече поне 25-годишни. Е, и какво им завещаваме ние, техните бащи и дядовци? Бъркотията сега е немалка, има много хора и объркани, и отчаяни, и без идеали, без надежди даже. А келепирджиите у нас, тарикатите, далавераджиите и пр., както е било винаги, просперират, цъфтят, берат обилни плодове – важното е да нямаш скрупули, важно е да не ти пука когато ще се налага да се продаваш, да правиш мерзости, да омърсяваш всичко, дори и найсвятото (я вижте какви са ни владиците, какви са ни "академиците", какви са ни "духовните", тъй да се рече, първенци – нали се сещате за какво говоря?) Материализмът, бездуховността, меркантилността у нас шестват и триумфират необезпокоявани от нищо, лакомията за власт, за слава, за пари, за всичко, що може да бъде окрадено, продадено, пипнато и пр., всичко, що може да ни дава някакво скотско наслаждение е колосална, е непобедима, стигнала е даже хипертрофирали хептен форми. Тия, дето държат на морала, на чистотата, на порядъчността у нас, да се надяваме, не са малко, но кой ли чува техния глас, а дали не е истина и това, че на тях мнозинството гледа така, че все едно са пълни ненормалници, чудаци, откаченяци някакви, все едно сякаш са луди, откачени, идиоти. Норма у нас е станало нахалството, дебелоочието, лъжливостта, лицемерието, тесногръдието, подлизурковщината, тарикатлъкът. За всичко това кой е виновен, а? Защо стигнахме дотук, кажете де, защо мълчите? Кой ни е крив, че сме такива? И че търпим точно такива да ни се качват на главите? Аз няма да твърдя, че за тия "отрицателни явления" е виновна... демокрацията, че тя била покварила всичко, щото, видите ли, преди това, преди 10-ти ноември 1989 г. всички сякаш сме били нещо като невинни ангелчета, дето пърхат с крилцата и се прегръщат само; не, моля, не ме разбирайте накриво, аз такива идиотщини няма да твърдя и пиша. Напротив, ще си позволя да кажа, че и в онова, в "блаженото време" ние пак бяхме все същите боклуци, пак ламтяхме за далавери, пак лъжехме и се преструвахме, пак бяхме невероятни лицемери; ний тогава се школувахме, обучавахме се, и то доста успешно, за да станем такива, каквито сме сега. Заразата на комунизма е много силна и още десетки години душите ни ще се чистят от ония отрови, които тя ни донесе.

10 Още много време ще трябва да мине за да изчистим душите си от отровите, за да оздравим духовете си; трябва да уредим, да въведем ред първом в душите си, та и да заживеем нормално и човешки един ден. Така стават нещата, първо се иска чистота и ред в душите и съзнанията – оттам тръгва всичко. Ако в душите ни нещо не е наред, ако представите ни за нещата са неверни, ако идеите ни са нездрави и порочни – и животът ни ще бъде такъв. Неистински, объркан, болен и болестотворен. Иска се много време за да протече този жизнено необходим ни процес на очистване и оздравяване на душите на съвременниците - за да се нормализираме ние самите, за да се очовечим: та и животът в България един ден да стане нормален и човешки. Няма друг път, иска се и време, иска се и борба за повече чистота, борба за достойнство, за човещина, за тържество на доброто, на истината, на красотата в живота ни. Иска се и търпение, иска се и много вяра. Да, със свободата не се живее лесно, лесният живот е този, който ни обещаваха комунистите, живот без избор, без свобода, живот в тяхното обществомравуняк (по Достоевски), в комуната (по Маркс, Ленин и Сталин). Ние, съвременните хора, не щем да живеем лесно: без свобода наистина много лесно се живее, но без свобода не може да се живее човешки или достойно; без свобода се живее съвсем скотски.

Е, има хора, които искат да бъдат, очевидно, скотове, те затова така прочувствено си реват за комунизма. Мучат по-скоро. Вият като чакали. Както са правили оня ден червените бабички на Бузлуджа, а пък веднъж в годината правят и на язовир "Копринка". Там се събират "русофилите", рублофилите де, абе събират се там поклонниците на национал-комунизма на Путин. Ето заради тая гнус ченгесаро-кагебистка ний, българите, толкова пострадахме в годините на нашия епохален български преход към свобода и демокрация. Колко предателства, колко далавери, колко разбойничества, колко пъти ни обираха до шушка тия комунистически зомбита – заради които доникъде не сме я докарали още. Разбира се, нямам предвид изкуфелниците, дето ръкопляскат долу под трибуната, имам предвид ченгетата и кукловодите, които дърпаха и продължават да дърпат конците на куклите на конци, от които се вдъхновява зобирана-

та комуноидна маса. Заради която България още не може да стъпи на твърда почва и да поеме уверено към достойния живот на свободните и на отговорните хора, на хората, за които свободата не е непосилно бреме, а вдъхновяваща истина на живота им – от която няма да се откажат никога. Ще пиша по тия теми в юбилейната година, ето, има какво да се помисли, осмисли, каже, и то не как да е, а пределно честно, щото нали знаете какво правят лъжльовците, платените медийни мекерета и мерзавци, дето продължават да плюят отрова в душите ви – с оглед да ги омъртвят, да ги направят податливи на манипулации? Ето това правят, техни най-желани събеседници са все ония същите "медийни звезди", "нравствени ментори", разните му там шефове на отдели на ДС, които сега се подвизават като "професори" и като "независими експерти", разните му там доносници на ДС, които се представят като "историци", като "академици", като "пиари" и не знам си какво още. Като капак на всичко ще ви поканят... Владко Живков за да ви каже той тъй "мъдрите" си прозрения за това как тая страна, всъщност, още си била негова бащиния-дядовия, да, той си чувства България като негова, щото дедо му бил нещо като... крал! Пък като каже това ще се изхрачи тоя наглец върху вашата свобода, ще я заплюе, ще се изплюе и върху лицето ви, пък вие, малоумниците, му се радвайте, ако искате даже му ръкопляскайте! Нека да си гаврят с вас, щом сте толкова малодушни: вие това и заслужавате, щом още търпите тая гнус да се гаври още с вас! Стига толкова. Тепърва ще се наложи да пиша още. Писал съм за прехода и книги, които никой не чете, щото са арестувани по складовете и книжните борси. Били "непазарни" моите книги, да, непазарни са книгите у нас, които не ви лъжат, а е написана горчивата истина за нас самите. Лъжата и лъжците у нас продължават да триумфират и да просперират. Ето затова сме затънали до гуша в мръсотия. Щото не обичаме истината, а се покланяме на лъжата, на сладките и упоителни приказки на търгашите със собствените си съвести. Както и да е. Оттеглям се, приятна вечер ви желая! Помислете малко над казаното от ме, ако обичате... Ако обичате де, иначе не е нужно да се измъчвате да мислите, а му ударете една ракия – та да ви се прочисти душата поне малко, та да ви се освежи духът! Наздраве! ДНЕС В ТОЗИ БЛОГ БЕШЕ ПУБЛИКУВАНА ЮБИЛЕЙНАТА – ИЛИ ЩАСТЛИВАТА – 11 111-ТА ПУБЛИКАЦИЯ! неделя, 3 август 2014 г. Ето какво показва таблото за управление на блога:

Актуализации: Коментари, очакващи моодер.: 0 Публикувани коментари: 23747 Показвания днес: 574 Публикации: 11111 Последователи: 173 Хаирлия да е! НОВО МОЕ КРАТИЧКО ОБРЪЩЕНИЕ ЛИЧНО КЪМ БОЙКО БОРИСОВ – ТОЯ ПЪТ ПО НРАВСТВЕНИ ВЪПРОСИ

Във фейсбук Бойко Борисов (ний с него сме приятели!) е турил снимки от бедствието и при това е счел за нужно да се пофали как ГЕРБ помогнал на хората от наводнения град Мизия, фали се без да му мигне окото, а пък после, в коментарите, сума ти народ зафаща да фали него заради това, че така убаво се е пофалил! Е, няма начин, понеже съм нещо като експерт по етика ми се наложи да кажа по тоя повод нещичко, все някой требваше да го каже, е, казах го, олекна ми, белким се поучат малко от мене, та да израстат малко в нравствения смисъл; ето първо какво пише Борисов, а пък после можете да видите как аз отговарям на фалбата му (нарочно пиша така тая дума, "фали" вместо "хвали", това е стилистичен обрат, който нещичко показва, не е от неграмотност, нито от простотия): Това е ситуацатията в Мизия. Снимките ми изпратиха нашите депутати Петя Аврамова и Тотю Младенов и евродепутатът ни Владимир Уручев. През целия ден те са на място в Мизия и помагат на местните хора. ГЕРБ достави в района вода, одеяла и храни. Осигурихме 300 хляба и 100 закуски на евакуираните хора и гражданска защита, както и един тир с вода за хората от Бяла Слатина и Борован. В Мизия бяха доставени 4 тона вода с помощта на структурите на партията от Видин и Монтана. Уручев и Петя Аврамова помагаха и на гражданска защита за разтоварването на одеялата за евакуираните хора. А пък моя милост, понеже съм лош и гаден човек, рекох да изнеса един малък урок на нашия народен кумир по нравствено възпитание, щото учителката му навремето явно е пропуснала тоя урок, а ако не го е пропуснала, малкият Бойко се е разсеял в оня момент, вероятно в това време се е

11 барал по оная си работа и не е чул както требва поуките от урока: Хубаво де, помогнали сте, това е хубаво, похвално даже е това, но защо, питам аз, требваше да се пофалиш пред всички, че сте го направили – и с това да развалиш всичко? Фалиш се така, че човек може да си помисли, че си кокошка, която кудкудяка пред целия свят, че е снесла яйце! Христос е казвал, че когато даваме едната ръка не трябва да знае какво прави другата, а ти се фалиш, без да ти мигне окото, пред всички, че сте помогнали, с което отива на вятъра целия смисъл на стореното! Земи си уволни пиарите, напразно им плащаш, а те ти дават глупави съвети, с които те злепоставят! Това мога да кажа аз. Длъжен бях да ти го кажа. Пък ми се сърди колкото си искаш, аз ти го казах обаче за добро. Апропо, да допълня нещо, понеже съм голем гадняр: драги ми г-н Борисов, сега се сещам, че не ми отвърнахте на писмото по един много фрапантен случай, така и така се заговорихме, да ти кажа и за него. Аз ти написах преди евроизборите едно писмо, съвсем открито писмо, ала безкомпромисно, яката те зачесах в него, мина не мина една седмица от публикацията на писмото в блога и от изпращането му до теб, и ето, директорката на училището, в което работих като преподавател по философия и гражданско образование, ме... уволни на секундата (!), а тя е твой човек, назначена е на поста си по времето на твоето управление. Аз не твърдя, че ме уволни таман заради писмото, но понеже има едно такова "съвсем случайно съвпадение", та ето, запитах се дали нема некаква връзка, ти как мислиш, има или нема?

Аз много съм те критикувал в блога си, казвал съм ти много истини, но то е било все за твое добро, да се поправиш, и в това писмо сторих така, и вместо да си ми благодарен, ето, некой от твоите онбашии в Пловдив (не твърдя, че си лично ти!), за да ти се подмаже, натисна тая другарка, директорката (на ПГЕЕ-Пловдив) – и тя мигновено ме уволни! Аз тогава, като ме уволни (то стана преди два месеца, предпразнично, на 19 май ме уволни, два дни преди празника на учителите 24 май), веднага ти писах ново писмо, известих те за случилото се, но ето, ти си замълча като... да не казвам като

какво. Ако ми беше отвърнал, можеше да ти повервам, че не си причастен към уволнението ми, но като си замълча така гузно, знаеш, човешко е, помислих си, че има нещо верно в теорията (хипотезата поскоро) ми, че твоята фенка, директорката, ме е уволнила – за да ти се подмаже найвероятно. Абе от тия случаи си правя извода, че вие в ГЕРБ съвсем не зачитате морала, карате я през просото, а това ще ви изиграе лоша шега, ще ви скрои лош номер. Помни ми думата! Не са убави тия работи, г-н Борисов, честно ти го казвам. Като се заговорихме за морал, та се сетих и за тоя любопитен случай, е, казвам ти го пак, то е за добро, пък ти ако искаш ми се сърди! Твоя вола. Така е, у нас който говори истината, го ненавиждат, който прави идиотщини и лъже, е почитан човек, за жалост, такива сме, затова и немаме особен просперитет. Това е сичко, което исках да ти кажа, да го знаеш и ти, и хората да го знаят: белким некога почнете да се поправяте малко от малко. Ако не ви казваме тия неща, съвсем ще се самозабравите, а като ви ги казваме, има надежда да осъзнаете какво правите, как се държите; то приятелите нали са за това, а пък ний с теб сме приятели, верно, само във фейсбук, но все пак, тъй да се рече, сме приятели... Бъди здрав! ДАЛИ ЗА ШИРОКИЯ КРЪГ ОТ ХОРА НЕ ТРЯБВА ДА ВЪЗНИКНЕ ЕДНО СЪВСЕМ ПОПУЛЯРНО ФИЛОСОФСКО СПИСАНИЕ?

човекът, който направи корицата се казва Никола Кирилов (ето страницата му във фейсбук), това всъщност е професията на този човек: дизайн на книги - от поезия до... философия, кориците на всякакви книги той може да прави и ги прави превъзходно, сами забелязвате, много го бива! Някой ако иска, ако има нужда, може да се обърне към него. На мен лично не ми взе и скъпо, пък се и съгласява да ме почака да му платя когато книжката излезе и почнат продажбите: щото съм много затруднен финансово, нашето списание, както и може да се очаква, е съвсем бедно, пък помощ отникъде не се вижда. Както и да е, та ето какви преценки и коментари за корицата получих, публикувам ги отделно, щото има някои важни моменти относно бъдещето, перспективите пред списанието, пък и други такива или подобни въпроси: M. Prodanova каза: Изчистена. Със силен контраст. Идеална.

Zdravko Popov каза: Добра е! (Забележка: този Здравко Попов е мой преподавател по философия от СУ, преподавал ми е навремего, много ценен човек е той, и философ, и всичко! Бел. моя, А.Г.)

Radka Hristova каза: Винаги е различна, а в това е и нейната оригиналност...

Ahmed Kuytov каза: Корицата изразява, сериозност и отговорност. Добра е!

Veronika Aleksandrova каза: Интелектуално и изчистено. (ОЩЕ >>> в блога) ОТКРОВЕНИ МИЛИЦИОНЕРСКИ КОПНЕЖИ: ПУТИН Е ЕДИНСТВЕНИЯТ, КОЙТО МОЖЕ ДА СПАСИ БЪЛГАРИТЕ ОТ... АМЕРИКА – И ОТ СВОБОДАТА, КОЯТО АМЕРИКА СИМВОЛИЗИРА!

Из: Кобляков: Руснаците смятат, че в София всичко им е позволено Попитах читателите на блога си и моите познати по фейсбук как им изглежда корицата на новата книжка на списание ИДЕИ, която ще трябва да излезе през този месец: ето тук ги попитах Как възприемате корицата на новата книжка на списание ИДЕИ, как тя ви изглежда?. Между другото

Аз изваждам само няколко момента от тази статия, които ми се ще да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ понеже са доста показателни и показват реалната ситуация в България във възприятието на този антипутински настроен руснак:

12 Руснаците все още усещат, че в София им е много по-лесно да правят каквото пожелаят – такъв коментар направи пред bTV руският правозащитник и противник на Кремъл Николай Кобляков часове, след като беше пуснат от ареста. Софийският градски съд определи искането на прокуратурата за задържането му като „неоснователно". Дипломираният физик и юрист от Московския държавен университет от години живее и работи във Франция. Въпреки че има бизнес интереси в различни сфери, Николай Кобляков е известен преди всичко с друго – той е основател на организацията „Свободна Русия", която от години протестира срещу президента Владимир Путин и в подкрепа на руски опозиционери и политически затворници. Той недоумява защо е бил арестуван в София, а не в Париж, след като е бил обявен за издирване от Интерпол. „Това е най-интересният въпрос! Много по-лесно е да ме намерите в Париж – там живея, там работя, хората ме познават... Но според мен, руснаците все още усещят, че в София им е много по-лесно да правят каквото пожелаят”. ... „Не знаех, че съм обвинен! Не и преди да ме арестуват тук. Руснаците твърдят, че ме търсят от 2012 г., а през това време аз дори си смених руския паспорт, многократно давах интервюта за различни медии, всички знаеха къде съм. Очевидно е, че руските служби просто са чакали да напусна Франция и да посетя страна, в която ще могат да заобиколят закона.” „Полицаите в ареста ми казаха вчера: Защо си срещу Путин? Путин е единственият, който може да ни спаси, нас българите, от Америка! Ние загубихме всичко след разпада на Съветския съюз! Но това, което ми хареса особено, е, че ако бях в Русия, щях да бъда пребит или дори убит. Въпреки убежденията ми, българските служители на реда се държаха напълно професионално”. КОШМАРИТЕ НА ТАВАРИШЧ-ИМПЕРАТОРА ВЛАДИМИР ПУТИН

Из: Путин, загнанный в угол ("Rzeczpospolita", Польша), Енджей Белецкий (Jędrzej Bielecki) ... Между тем, продолжение нынешней стратегии – это путь в никуда. Путин не сможет без прямой интервенции

на Украине обеспечить победу российским мятежникам, которые в последние недели сдают очередные города: это был бы открытый вызов Западу, экономика и военный потенциал которого практически в 20 раз превосходят российские. Путин просто не может себе этого позволить. ... Другая кремлевская концепция – превращение Донбасса в «тлеющий конфликт» по образцу Приднестровья или Нагорного Карабаха – также не приведет ни к чему хорошему. Каждый месяц боев лишь усиливает решимость украинцев. Кремль уже «вырастил» таким образом у себя под боком враждебный народ, и это, несомненно, самое большое поражение Путина с момента его прихода к власти 15 лет назад. Сейчас уже нет речи о том, чтобы Петр Порошенко вступил в переговоры о федерализации украинского государства, чего хочет Москва. И тем более он не согласится на вступление Украины в Евразийский таможенный союз и восстановление советской империи.

с Ливией, а российский аппарат безопасности несоизмеримо более силен, чем тот, который удалось создать Януковичу. Между тем, сложно представить более мрачный сценарий для Путина, чем превращение Украины в зажиточную интегрированную с Западом демократию при одновременном падении уровня жизни в России. Пример Киева может в конечном итоге оказаться для россиян заразительным и смести путинскую автократию. И в этом кроется основная причина того, почему Кремлю так важно остановить революцию на Майдане. Однако с каждым днем у него остается все меньше средств, чтобы это сделать. Оригинал публикации: Putin w kozim rogu ПАПА ФРАНЦИСК КАЗА... понеделник, 4 август 2014 г.

... Судьба Януковича В то же время каждая неделя боев в Донбассе усиливает мобилизацию Запада на стороне Киева. Америка и Европа не только вводят против России все более серьезные санкции, но и распространяют сферу конфронтации на вооружения и даже на юридические битвы. Не случайно Вашингтон именно сейчас обвинил Москву в нарушении соглашения о запрете на использование ядерных ракет среднего радиуса действия, а арбитражный суд в Гааге вынес беспрецедентный вердикт о выплате 50 миллиардов долларов бывшим акционерам ЮКОСа.

Путинский режим опирается не только на образ сильного лидера, но и на то, что он смог после периода ельцинского хаоса обеспечить по крайней мере части общества относительное благосостояние. Поэтому в долгосрочной перспективе Кремль не может игнорировать углубляющуюся изоляцию России и ослабление ее экономики. Продолжение нынешней стратегии на Украине несет в себе, однако, еще более серьезную угрозу для Путина. Посвященные говорят, что российского лидера, как навязчивая идея, преследует судьба Виктора Януковича, которому пришлось бежать из Киева, или даже Муаммара Каддафи, которого линчевала толпа разъяренных ливийцев. Это, конечно, весьма отдаленная перспектива. Запад никогда не решится бомбардировать Россию, как он сделал это

10 препоръки за спокоен живот от папа Франциск Папа Франциск е формулирал 10 препоръки за водене на спокоен и уравновесен живот в интервю, поместено сега в приложението "Вива" на влиятелния аржентински всекидневник "Кларин". Той е пожелал интервюто да се състои в деня, когато се навършиха първите 500 дни от неговия понтификат – 7 юли. Разговорът във Ватикана с журналиста Пабло Калво е траял 77 минути, при което се е получило любопитно съвпадение с другите две седмици – 7-о число на 7-и месец. Ето какво препоръчва папата: Живей и остави другите да живеят – принцип, който според Светия отец трябва да служи за компас в живота. Този принцип има поне две значения. С него се обобщава екзистенциалисткият идеал всеки сам да живее, оставяйки и ближния си да живее, така както намери за добре. Освен това фразата е била използвана през Първата световна война за обозначаване на система за избягване на стълкновения с противника при водене на бойни действия от окопни позиции. Принеси се в дар на другите – защото хората изпитват необходимост да бъдат открити и щедри спрямо околните, а самов-

13 глъбяването стремително поражда егоизъм и по думите на Франциск "застоялата вода бързо става воняща".

бъдат произнасяни гръмко, защото не се касае за нещо спокойно и мирът трябва да бъде действащ."

Напредвай кротко – препоръка, сравнена с бавно течаща вода, която символизира способността да се движим плавно и смирено в живота. Папата признава тази добродетел за присъща на възрастните хора, които определя като "паметта на народа".

ЗАБЕЛЕЖКА: Горният текст го препубликувам по препоръка на инж. Р.Парпулов, на когото благодаря за това, че ми даде този линк. Негово предложение е и заглавието на този постинг.

Опазвай свободното си време – е предписание, превърнато в предупреждение. "Потребителството ни доведе до притеснителната загуба на здравословна култура в употребата на свободното време. Когато сте на масата, по-добре е да угасите телевизора - защото той пречи на общуването между сътрапезниците", предупреждава папата.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ДИСКУСИЯ ПО ПОВОД ИЗКАЗВАНЕТО НА ПАПАТА: СПОКОЙСТВИЕТО ИЛИ СВОБОДАТА ПРЕДПОЧИТАТЕ?

Прекарвай неделята със семейството – е вариант на друга фраза, произнасяна от папата: "Неделята е за семейството, а не за работа". Заедно да намерим творчески подходи за осигуряване на работа на младите – е призив, който папата доразвива с думите: "Ако липсват възможности, (младите) лесно се поддават на дрогата. Много е висок процентът на самоубийствата сред безработната младеж. Не е достатъчно да ги нахраним, трябва да им измислим едногодишни курсове за водопроводчици, електротехници, шивачи. Достойнството се проявява във възможността да носиш хляб в къщи." Да се грижим за природата – защото упадъкът на околната среда е предизвикателство към всички. Бързо забравяй отрицателните неща – натрапчивите мисли за чуждите недостатъци не ни позволяват да градим собственото си самоуважение. "Нуждата да се злослови по адрес на другите показва ниска степен на самоуважение. С други думи, чувствам се такова нищожество, че вместо да усъвършенствам ближните си търся как да ги принизя. Здравомислещо е да се отхвърлят бързо отрицателните неща". Уважавай идеите на другите, без да ги превръщаш в прозелити (новообръщенци във вярата и учението) – тъй като религиозният прозелитизъм (стремеж към привличане, тоест обръщане в лоното на собствената вяра на хора от друго вероизповедание) парализира, защото търси диалог единствено с намерението да разубеди онези, които имат други идеи. "Всеки човек трябва да води диалог от позициите на собствената си личност. Църквата се развива чрез привлекателност, а не чрез прозелитизъм." Работи в полза на мира – в един заразен от войни свят "исканията за мир трябва да

По повод на публикацията със заглавие Папа Франциск каза... (в която Светият отец дава своите 10 препоръки за спокоен живот) във фейсбук ми хрумна да задам някои въпроси, ето, поствам ги и тук, та който иска, да се позанимава, да се позамисли над тях: Да поставя в тази връзка, във връзка с тезите на папата поне един дискусионен въпрос, а? Ето примерно този: вие лично искате ли животът ви да е спокоен? Или пък този: Спокойният или неспокойният живот предпочитате? А може ми този: Животът, изпълнен с безпокойства, не е ли за предпочитане? Като печелим спокойствието, не жертваме ли нещо друго, по-ценно, именно СВОБОДАТА? Спокойният човек, човекът, стараещ се да живее спокойно, свободен човек ли е? Като жертваме свободата заради спокойствието няма ли в резултат да загубим и двете, и спокойствието, и свободата? Е, въпросите ми станаха повече от един. :-) Прочее, да вметна: аз обичам да задавам въпроси. Имам едно учебно помагало по философия, което е съставено само от въпроси, то носи заглавието Лаборатория по философия (с подзаглавие "Книга за опитващите се да разбират"). Наскоро като ме уволниха от преподавателско място по философия наред с основният мотив в заповедта за уволнението ми ("пълна некадърност и неспособност да бъде учител") директорката на ПГЕЕ-Пловдив, която ме уволни (прочутата г-жа Стоянка Анастасо-

ва), има добрината да впише и това: че моят стил на преподаване (със задаване на много въпроси, аз съм привърженик на сократовия метод) бил "внасял напрежение" в ученическите души и ги "тормозел", щото да ти се наложи да се замислиш според нея явно е "нетърпим тормоз". Това го казвам за разведряване на духовете... апропо, съдебният процес за отмяна на нейната абсурдистка заповед вече е задвижен, дялото е заведено в съда. Аз, види се, обичам неспокойният живот: ако обичах спокойствието щях да си клатя спокойно краката под преподавателското бюро и щях доживотно да си преподавам без да си имам никакви главоболия, както правят другите, както прави мнозинството. Както и да е де, това е отделна тема; но има някаква връзка с въпросите по-горе, нали така? Та приятно мислене по въпросите, които имах наглостта да ви задам! Потормозете се, понапрегнете се и вие малко – та да ви уври малко акълът! :-) ЗА БЪЛГАРИЯ НЕ СМЕ НАПРАВИЛИ ДОСТАТЪЧНО АКО НЕ СМЕ НАПРАВИЛИ ВСИЧКО...

Тезата, която си позволих да развия в подкрепа на становището на проф. К.Янакиев (виж: Не бива да допускаме българската каруца да потъне безвъзвратно в руско-евразийската черна дупка, от която излизане няма!) предизвика във фейсбук голяма дискусия – като удивителното е този път, че повечето хора възприемат положително идеята за необходимостта от ефективно следизборно партньорство, взаимодействие и сътрудничество между двете основни политически сили, представляващи дясномислещите хора на България, именно Реформаторския блок и ГЕРБ; ето основното от тази дискусия: Spasimir Ignatov каза: Точно това трябва да бъде правилното поведение на двете десни формации ГЕРБ и РБ след изборите. Управляващи или опозиция, трябва да имат съвместни действия.

George Alex каза: Не може да искаме да правим лустрация с ББ, който си е част от мафията. Много е вероятно той да има много голяма подкрепа, защото българите

14 искат месия, искат силен лидер (макар че ББ НИКОГА не е бил такъв, само има много здрав PR). Но това не означава, че трябва да правим отново компромис с мафията. В пленарна зала нека поддържат същите принципи на дясното (което се съмнявам ББ да прави, тъй като е безгръбначен). Но ако РБ се коалира с него, аз ще спра да гласувам за тях. Георги Харизанов каза: Никой не говори за Коалиция. Думата е единодействие, в консенсусни политики. РБ има тепьрва да изгражда и да опазва "физиономията" си. Ако може.

Cvetan Georgiev каза: Чакайте малко... Дайте да видим какво може да вземе РБ на изборите, за да се разбере колко тежим. Както знаете Боко иска еднолично герберско управление. Едва ли ще набере повече от 120 места. Освен това не е ясно кого ще предпочете за коалиционен партньор. Иска и да не му "скачат на главата". Преставяте ли си да започне да ни командари, както командари еднолично подопечните си? Аз си представям и изтръпвам. Представяте ли си как Бойко и Цветанов ни дават мъдри съвети... Те не обичат, по-скоро ненавиждат интелектуалците и биха ги унижавали с удоволствие. Всички, които са били техни дружки са сдъвкани и изплюти. Но найголямата опасност е некадърността и нежеланието за реформи на герберите. Така че е много реално да ни завлекат в пропадането си. Хайде да не бързаме да им се слагаме, защото били десни.

Spasimir Ignatov каза: Никой не говори да се слагаме на ГЕРБ! Става дума за съвместни действия в полза на България. И това трябва да са ВЪЗМОЖНИ съвместни действия! Никой не говори за невъзможни и неправилни неща.

Cvetan Georgiev каза: Не знам как ги виждате съвместните действия. Разбира се възможни са, но ако ГЕРБ продължава същата политика, както до сега, страхувам се, че такива съвместни действия ще са твърде ограничени. Некомпетенто управление, еднолична власт, подслушване, милиционерщина, незаконно използване на власт в лична изгода, връзкарство, калинки, непредсказуемост, променящи се решения, просташко поведение... и страх от поемане на отговорност за реформи Julian Markov каза: Дано интелектуалната десница е достатъчно интелектуална! Хубаво е човек да отстоява принципите си и да работи за реализацията на идеите си, особено когато те са градивни и обществено полезни. Но има моменти в които, е необходимо СЕБЕОТРИЦАНИЕ... за да можем и за в Бъдеще да се радваме на този "лукс" на Демокрацията. Сега когато стана кристално

ясно, че чужда намеса и могъщи гео-стратегически интереси застрашават националната сигурност, аз заставам зад "ГЕРБ"- политическата сила, която има най-големи шансове да предотврати тази катастрофа. Факта, че г-н Борисов се ползва с доверието и подкрепата на Европейския съюз (добре ревизиран от тяхното разузнаване), също "накланя везните" в полза на моя избор. Излишно е да си припомняме Кубратовия наръч пръчки и как и защо сме падали под чужди робства. В момента България стои пред цивилизационен избор, съизмерим с този, пред който е седял Св. Цар БорисМихаил. А дали ще започнем да градим нашия "Златен век " или ще се озовем в разрухата на "Тъмните векове" зависи от нашата суета и себеотрицание!

Veselka Kasabova каза: Аз не бих гласувала на доверие за такава коалиция. Видях как ГЕРБ сутрин приказват едно, а след обед – друго. Какви гаранции ще има, че РБ няма да стане заложник, алиби, оправдание на подобно тъпоглавие? Нима мислите, че на бесове се слагат юзди и като някакви безподобни божи синове РБ ще могат да прогонят бесовете от герб? Мое мнение – не го обсъждам, не водя фейсбук спорове, ако помогне с нещо в партийните анализи на нагласи или каквото там правят с мненията, да го имат предвид.

Ivan Lazarov каза: Не е леко мислещ и критичен човек като Ангел Грънчаров да приеме съществуващите реалности, колкото и да не ни харесват. Но политиката е изкуство на възможното, а единствената възможност да се изтръгне нашата страна от лапите на евразийския империализъм е "успешно следизборно взаимодействие на двете десници – и в името на доброто на България, в името на нейния бъдещ просперитет в орбитата на западния свят на свободата и човечността." Така мисля и аз! Поздравления за позицията, г-н Грънчаров!

Valery Kolev каза: Винаги е време за обединение, но невинаги си заслужава усилията. Казвам го като привърженик на старата ДП.

Ivan Lazarov каза: Valery Kolev, но за да разберем дали усилията са си заслужавали, все някога трябва да постигнем дясно обединение.

Valery Kolev каза: Това е изключително трудно, защото хората с дясно мислене са индивидуалисти или поне анти-колективисти. Те мислят с главите си и ценят резултатите от това свое усилия, за разлика от масовката, която чака готови решения. Истинските десни не вярват в спасението отвън.

Ekaterina Krasteva каза: Поздравления за позицията Ви, г-н Грънчаров! Но ако позволите, тези претенции за елитарност на РБ, са доста необосновани! Това, че лидерът на ГЕРБ не е паркетен лъв и има народняшко излъчване, съвсем не определя електората му като по-неинтелигентен! На протестите видях и хора симпатизиращи на РБ, далеч от разбирането ми за интелект! Нека не поставяме граници помежду си – целите ни са доста сходни!

Ivan Lazarov каза: Точно затова трябва да се постигне обединение, защото "спасяването на давещите се е в ръцете на самите давещи се".

Valery Kolev каза: Абсолютно съм за това, но не вярвам в качествата на десните водачи.

Ivan Lazarov каза: Все пак, ако не сме опитали, няма как да знаем дали сме сгрешили или сме били прави.

Valery Kolev каза: Напълно е вярно, но след толкова много разочарования в рамките на четвърт век, човек може и да потърси други варианти, които не са по-добри, но поне не са изпробвани.

Ivan Lazarov каза: Да, наистина има такъв неизпробван вариант – коалиция ГЕРБ-БСП! За друг не се сещам. Но от този тръпки ме побиват!

Valery Kolev каза: Това е въпрос на приоритети: С кого може или без кого трябва. Аз ще подкрепя всяка комбинация без ДПС. Чест прави на десницата, че никога не влезе във формално споразумение с ДПС.

Nikolay Goussev каза: Призивът е за обединяване на десните леви (ония с парите, но без десни идеи) и левите десни (тия безпаричните, изповядващи идеите на дясното). Тюрлю-гювеч... Пенка Кованджиева каза: "Я погледнете какви идиотизми прави руският националкомунизъм в Украйна – всичкото това ни чака и нас ако не проявим трезвост и не се обединим в името на доброто на България.Не бива да допускаме да ставаме някакви талибани на "идеологическата девственост и чистота", заради която сами да натикаме страната в руско-евразийската черна дупка, от която наистина излизане няма."

Dimmitar Radev каза: После с "вашите камъни по вашите глави"... Ангел Грънчаров каза: Благодаря за коментарите на всички изказали се! Радвам се, че повечето хора възприемат позитивно

15 идеята за едно действено, ефективно следизборно взаимодействие и сътрудничество между двете десници в името на доброто на страната. Ако ние, гражданите, дето подкрепяме тия две сили, сме твърдо за такова едно взаимодействие в името на едни повисши и национално-отговорни цели и ценности, то ще се получи, ръководствата, лидерите ще се видят принудени да го осъществят под нашия натиск. Иска се в тоя тежък момент не разюздана и безотговорна партизанщина, а твърдо следване на държавния и народни интерес. Ако ние държим на това, лидерите ще се съобразят с нас. От нас, дясно мислещите хора, зависи много – ако не всичко. Нашата твърда ангажираност с проблемите на страната може да повлияе на развитието на ситуацията към добро. ПОСЛЕПИС: Интересно е това, че повечето от приятелите ми във Фейсбук, които са твърди костовисти, си замълчаха, но не възразиха на идеята за такова едно взаимодействие между РБ и ГЕРБ. Това показва, че тази идея има живот и бъдеще - понеже съдържа разумност. И ще бъде приета и от т.н. "твърди ядра" на двете политически сили. Ще има, разбира се, много проблеми и тежки моменти, но щом посоката е вярна, заслужава си да се върви по този път. Аз така смятам. За България не сме направили достатъчно ако не сме направили всичко... (Всичко, на което сме способни, изключая глупостите де, щото от тях полза особена няма! А иначе глупости да правим много ни бива, в това спор няма, нека обаче да почнем за правим и що-годе разумни неща де!)

ДРЕМЕ МИ ЗА НЕКВИ СИ ТАМ НАВОДНЕНИЯ, НАЧЕЛО С МЕН БСП ЩЕ ПОБЕДИ!

Хуъц... Снимката е на Lubomir Kavaldjiev РАЗСЪЖДЕНИЕ ЗА НАШЕНСКОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ СВОБОДАТА – ПО ПОВОД УБИВАНЕТО НА ЯГУАРА ОТ ЛОВЕЧ

ДВЕ СНИМКИ ОТ ДНЕС – ЦЕНТРАЛНИЯТ ПЛОЩАД И КМЕТСТВОТО НА РОДНОТО МИ ГРАДЧЕ ДОЛНА БАНЯ понеделник, 4 август 2014 г.

Скоро ще сложа още снимки, но когато имам нормален интернет... Хайде да сложа още една снимка, тази сграда е кметството, мястото на властта – тук кметувах и аз през далечната 1991 г. :-) - когато бях млад, а пък СДС и поривът към демокрация и свобода бяха в апогея си!

Една котка, вярно, възголяма, но за сметка на това много красива, възхитително красива даже, именно ягуар – имам предвид бившия ягуар на Ловешкия "зоопарк", не колата "Ягуар"! – напуснала... унизителния затвор, в който са я държали, подигравайки, гаврейки се всекидневно с това гордо животно и горкото "коте" тръгнало да се поразходи малко на свобода. Даже животните, държа да отбележа, обичат свободата, има горди животни, които силно са привързани към нея, примерно птиците, ето и "големите котки", има и други такива животни, за които животът без свобода не е живот; почти като истинските човеци са тия свободолюбиви животни! Е, знаете, твърде злополучно завършила тази разходка, това кратко пътуване на гордото животно към свободата: застреляли го! Не могли, видите ли, да го улучат с упойващата стрела, но могли, разбира се,

да го застрелят! У нас, явно, не се позволява и на гордите животни поне няколко мига да поживеят на свобода – и ги наказват със смърт за това, че са опитали глътка свобода! Щото у нас се мисли, че свободата е "крайно опасно нещо", у нас шества теорията "Вържи попа та да е мирно селото!", нали я знаете тази нашенска мъдра теория? Тя говори много и по този случай за ягуара, да не ви припомням онази, другата, за покорната глава, дето сабя не я сече... Та в тази връзка ми се ще да поставя ето този логичен въпрос: а представяте ли си как у нас пък се отнасят с хората, които са обикнали свободата? Аз лично смятам, че с тях се отнасят дори погрозно и още по-жестоко отколкото са се отнесли към горкото гордо животно, поискало за малко да бъде свободно, да усети какво е животът със свобода, какво е истинският живот, как се живее, вдишвайки свободата, дишайки свободно... Защо по-жестоко се отнасят у нас към свободолюбивите човеци ли – ще възрази някой – как така? Ще отговоря, ето как: Ловешкият ягуар е бил наказан, убит, застрелян, сиреч, загинал е мигновено за своя кратичък порив към свободата, а пък у нас хората, дето обичат свободата, тях ги тормозят и им се гаврят доживотно, сиреч, пак ги убиват, ала ги убиват бавно, садистично, режат от тях парче по парче, та болката да е още по-голяма, а гаврата да е още по-жестока! Така у нас се отнасят към свободолюбивите хора, нима и това още не сте го забелязали? Блазе ви ако все още не сте го забелязали, блазе ви ако още не сте осъзнали че това е точно така! Аз пък направо завиждам на покойния, на излекувания така спешно от трепета по свободата ягуар на ловешката "зоологическа градина", отървал се е, милият, набързо и завинаги от гаврите и мъките този мой брат по нещастна съдба, имал злата участ да се роди и да живее в България! НЕЩО КАТО ФЕЙЛЕТОНЧЕ ПО ПОВОД НАЗНАЧЕНИЕТО НА НОВИЯ МИНИСТЕРСКИ КАБИНЕТ И МОЕТО НЕНАЗНАЧЕНИЕ ЗА МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Попадам тая сутрин на публикация с интригуващо заглавие Ето министрите от кабинета „Близнашки“ – аз и с професор

16 Близнашки съм приятел във Фейсбук, абе аз май със сума ти влиятелен народ съм приятел, и с Борисов съм приятел даже; да, със самия Бойко съм приятел, требе и аз да съм станал нещо като "публичен фактор", тъй да се рече, знам ли?! :-) – и със свито сърце отварям страницата: дали пък нема да забележа най-после и моето име там, знаете, аз кандидатствах за скромния пост, за най-хилавото кресло на министър на образованието и науката. И като отворих, какво да видя, най-лошите ми предчувствия се оправдаха: не, нема го моето име, друго лице и станало министър на просвещението, онази, политоложката Коларова, нали се сещате коя е? Срамота! Немам нищо против нея, но мен г-н Президентът пак ме е подритнал, пак се е направил на ударен, пак не е видял моята кандидатура – нищо че е найподходяща за тоя пост! Не съм очаквал от Вас такова неуважение, драги ми г-н Президент, ще ти го кажа открито, пък ако щеш ми се сърди! Аз винаги казвам каквото мисля и то "право куме у очи", не умея да лъжа, там ми е на мен проблемът. Та значи като прочетох тази скръбна новина седнах и веднага написах до приятелите си във Фейсбук следното най-искрено и спонтанно изявление по повода; ето какво написах там, излях си направо целото сърце: Ето, факт, пак не ме назначи за министър на образованието и науката г-н Президентът! Тюх, да му се не види макар, не им върви на скромните хора като мен! Ето на мен не ми провървя, ала има оправни хора, които успяват да се уреждат, тия неудържимо пълзят към върховете на държавата. Нямам предвид тия именно министри, а говоря по принцип как стоят нещата у Нашенско, у Българията де. За това говоря. Факт. Как пък успяват да се подмажат някои хора, та така успешно израстват нагоре бе, ето това ума не ми го побира?! Ще ми се наложи да поразсъждавам по този прелюбопитен въпрос около психологията на настъпателния кариерист у нас, която му гарантира доживотно растене и проперитет. Как ви се вижда тая темичка, става ли за мислене, за писане, за обсъждане? Или вий си ги знаете тия работи? Вий сигур също сте от оправните хора, дето растат, знам ли ви какви сте? Аз пък съм от ония, които не могат да се подмажат на никоя власт, ето, толкова пъти "наште" бяха на власт, а аз все не можах да се провра до някое топлично кресълце, та да усетя и аз какво е да си "голем човек", "уважаван човек" и пр. Щото у нас тия, дето са биле на власт, дето веднъж са станале от "големото доброутро", тия, дето са се поотъркале у властта, тех ги уважават всички докато са живи. Е, да не ги уважават, но поне им завиждат, а това е почти същото. Та ще понапиша нещичко тия дни по таз тема тия дни, ако не забравя, именно за психологията на нашенския напорист кариерист, от такива бъка по наште партии,

ама вий и това ли не сте забелезале? А ми се ще да покажа също така и защо такива като мен хора, именно честни, искрени, дето не залагат на интриги, на задкулисни натегации, които се гнусим от подлизурството, които предпочитаме да играем на честно, на открито, нам изобщо не ни върви! Ето, аз сам си се предложих за министър, е, верно, станах за смех, орезилих се целия, докато съм жив ке ми се подиграват, че сам се предложих, но не действах като другите, дето тайничко се подмазват, пълзят, навират се, бутат се с лакти, ама незабележимо, ето тия успяват, какви ли не стават, все растат ли растат! А пък аз не можах да стана дори най-прост директор на гимназия, какъв ти директор, мен даже и от найпростото ми учителско место ме уволниха и го дадоха на по-оправни от мен пора, те мигновено го налапаха като мен ме уволниха и оттам! И ето, останах без работа, та затова се принудих да се самопредлагам за министър; предложих се, понеже чух, че учените хора казвале и признале накрая, че требвало за министър на просвещението най-сетне да се тури не някакъв велик в абстрактността и грандиозността си университетски преподавател, а един найобикновен... учител, щото последният е запознат с работите, пък и щото средното образование, както и да го разглеждаме, е гръбнака на образованието изобщо. Е, предложих се, надявах се нашия тъй скромен и човечен президент най-сетне да ме забележи, да се позасрами, да ми даде туй място, ама дръжки, забелеза ме, ама друг път! А можеше да ме забележи, щото много ме бива за туй министерство, сичко знам за българското образование, разгадал съм, дето се вика, сичките му тайни, и книги съм написал по тия въпроси, и цялостна практично насочена философия и стратегия на промяната в образованието съм разработил! Е, разработил съм, ама обърна ли ми някой внимание когато се търсеше министър на образованието? Обърна ми, ама дръжки! Е, турил е президентът за министърка на образованието тази дама, Коларова ли й беше името? Нищо де, нека да бъде тя, щом има това самочувствие, че ще се справи, ама, да ви кажа, не вервам да се справи, не ми се вижда чак толкова напреднала в тая сфера. Тя си е политоложка, това е съвсем друго, а аз живота си дадох за българското образование – и нищо, нищичко не получих, само едни ругатни, само едни плюнки: ами съгласете се, че е крайно несправедливо това, що мълчите като пукали?! Карай да върви, така стават нещата у Нашенско, тия, дето сме скромни, ала истински талантливи, нас ни пренебрегват, то затова май и толкова сме процъфтели де, прецъфтели сме даже, ама сме процъфтели толкова, колкото може да процъфти един налъм, турен в буркан с вода! (Тоз пусти байрадой-

ралинов налъм не ми излиза от главата, не знам защо е така, но все за него зех да пиша напоследък?!) В тази връзка, понеже съм възнагъл, това пусто министерстване ми е влязло у главата, ето сега ми хрумва една друга идея, не по-малко скандална: като не можах сокол да фана, стига ми и птичка, врабченце у ръката! Ето какво ми хрумва в тоя момент щот железото се кове докато е жежко:

1.) Да пиша едно открито и пределно откровено при това писмо до г-н премиера Близнашки, он също е учен човек, имащ отношение към образованието, до г-н Президента също може да адресирам писмото си, и непременно ще го адресирам и до г-жа новата министърка на образованието и науката, е, отне ми поста, не е много честно, ама и ней ще пиша, аз съм благороден и великодушен човек. И ще им кажа в туй писъмце цялата истина за тоя "ресор", щото не вервам чат толкова много да са мислиле они по тия въпроси колкото съм мислил аз.

2.) Ще се предложа пак сам – то ако чакам някой друг да се сети да ме предложи, ще има да чакам до кукуво лято?! – та ще ми се наложи пак сам да се предложа, ама тоя път за заместник-министър по средното образование. И ще обясня, че го правя не заради себе си, не заради пустото кресло, а заради доброто на българското образование, заради доброто на дечицата, дето проклетата образователна система, дето си стои неразградена още от 50-те години на ХХ век, ги тормози така жестоко, убива им интереса към ученето и прочие! Да, за това се предлагам, таваришчи, за заместник-министър на образованието, а не за нещо друго, мерзавци неедни, дето пак ще ми се подиграете като прочете този мой текст! Да, знайте, че и у Нашенско има парадоксални хора като мен, дето се вдъхновяваме от некакви ценности, дето не ламтим за постове заради самите кресла, а защото имаме съзнание за дълг, да, затова именно се видях принуден да се самопредложа и за министър, а сега ето и за заместник-министър. Ще се самопредложа за заместник-министър не за друго, а от съзнанието ми за дълг! Разбрахте ли? Има и хора като мен все още останале у Нашенско, да знаете и това, пък колкото си искате

17 ми се смейте: майната ви най-после, щом се смеете толкоз! Хайде стига, че се унесох малко. Или повечко. Ама ми е болка тоя въпрос на сърцето, ето, наложи се да дам необходимите разяснения. Щото откак дръзнах да се самопредложа за министър всички мигновено се погнусиха от мен, благочинно се отдръпнаха, възприеха ме като крайно нагъл или направо луд човек, с когото е унизително да имаш някакво вземане-даване. И всички ммъкнаха! Млъкнаха упорито, както оглушително даже се мълчи у Нашенско – когато некой човек се дръзне да се бори за едничката правда! Никой не си мръдва и малкото пръстче за да го подкрепи, не, всички мълчат като онемели и като оглушели! Станах, дето се вика, за резил, пишман станах, а аз, както, вервам, разбрахте сега, го направих, воден от най-светли и възвишени дори мотиви и основания. Но кой да ми ти разбере това, кой да ми го признае, кой пък и да ми поверва?! Нали у нас си се знае, че сите са мерзавци, явно и тоя Ангел Грънчаров нека да не ми се прави на толкова особен, и он требе да е мерзавец, нали така си помислихте, признайте си де?! Знам, че стопроцентово тъкмо това сте си помислиле, а ако не сте си го помислиле, най-много да сте си помислили, че съм превъртял, нали това поне си помислихте? Знам аз, неслучайно се занимавам с психология от много години, сичко знам аз, от мен никой нищо не може да скрие. Да се пофаля сам аз, че да чакам некой друг да ме пофали е все едно да чакаш от умрял писмо. То дори и Бойко сам си фали, щото и него, дето така неистово го фалят, авно не успяват да го пофалят както требе... Хубав ден ви желая! Не ми се смейте прекалено, а помислете поне малко. Вервам не сте малоумници и сте разбрале що ви написах тоя път. Бях пределно откровен! И вий бъдете такива и може некой ден пък да почнем и да се оправяме - щом и когато почнем да играем изцяло начисто! Дръжки, ще почнем да играем начисто, ама друг път! Ний си знаем как се играе, ти нас не ни мисли за такива чак балами и бунаци... ОКОНЧАТЕЛНАТА МИ ТЕЗА ПО ВЪПРОСА ЗА ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ РБ И ГЕРБ вторник, 5 август 2014 г. Ето моята окончателна теза по въпроса за отношенията между двете десници, тема, по която тия дни се проведе тежка дискусия във фейсбук, много неща се изприказваха, пък дали ще има ефект ще се разбере по-късно; а окончателната ми теза по въпроса, изразена с малко думи, е тази: Аз чак за обединение на РБ с ГЕРБ не съм, но съм за взаимодействие, за сът-

рудничество, за партньорство съм след изборите в управлението и то на честна основа - и в името на коренните интереси на страната и нацията. Това е задължително да стане, а ако не стане, ако не го постигнат, то това ще значи, че политиците и от ГЕРБ, и от РФ блог, да ме прощават, но следователно не са никакви държавници и политици, а са чисто и просто едни мижитурки! И предатели дори!

Това ще кажа и млъквам по тази тема! Щото казах каквото мисля! ПРОДЪЛЖАВАМ БИТКАТА СИ ЗА ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ НА ОТНОШЕНИЯТА В СИСТЕМАТА НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ сряда, 6 август 2014 г.

Решавам да публикувам едно съвсем свежо писмо до моя адвокат, с когото си сътрудничим много ефективно по заведеното вече съдебно дяло за отмяна на волунтаристичната по характера си заповед за моето уволнение от длъжността преподавател по философия и гражданско образование, извършено преди два месеца от директорката на ПГЕЕ-Пловдив. Работата е, че сега вече имаме нов министър на образованието и науката и в тази връзка възникват някои необходими въпроси, но най-вече научих, съвсем случайно, нещо важно: научих, че в пловдивския инспекторат по образованието се провежда конкурс за нов инспектор по философия и гражданско образование, възниква въпроса защо след като и досега си имахме такъв, дали пък досегашната особа, заемаща този пост, не е отстранена от апетитното място? Тия неща засега не се знаят, но ето моето писмо, поставям ги, понеже ми се ще публичността около ситуацията в пловдивското РИО да бъде на длъжната висота, с каквото мога, виждате, съдействам за демократизиране на отношенията в тази сфера. Защото – това е мое дълбоко убеждение – сферата на българс-

кото образование съдбовно се нужда от демокрация, фатално е даже изгонването на демокрацията от сферата на образованието, пък ето, имаме си нов министър на образованието, при това политолог по образование и по професия, дали пък той няма да се заинтересува от случващото се, от вършещото се в тази сфера? Та ето писмото ми, поставям в него проблемите съвсем импровизирано, спонтанно, е, знам, има риск, но пък човек ако е честен и искрен, ако казва смело какво мисли, това едва ли ще бъде осъдително, поне според мен е така, а дали наистина е така то е отделна работа: Здравей, уважаеми г-н И., Току-що научих случайно, че в момента се провежда конкурс за инспектор по "обществени науки и гражданско образование", към което спада и философията, конкурсът е за РИО-Пловдив, провежда го министерството. Ето обявата за въпросния конкурс. Проблемът е, че до този момент си имаше от години двама такива инспектори, единият отговаряше за историята, другият за философията, става дума за онази същата А. К., която ме инспектира доста усърдно и поучаства в игричките на директорката Анастасова срещу мен, примерно, съчини собственоръчно оня одиозен "констативен протокол", на "основанието" който моя милост беше уволнен. Да, ама аз атакувах този същия протокол още в момента, в който най-сетне, след дълги усилия, получих негово копие, написах доста аргументирана жалба до министъра, в която опровергах "констатациите" на въпросната инспекторка (към които се подписа и главен национален експерт по философия Коста Костов на МОН). Та значи сега възниква интересен за мен казус: кой от двамата инспектори си е загубил мястото, изглежда е уволнен по някакви причини, та да стане мястото вакантно и да обявят за него конкурс - щото не вярвам някой от досегашните инспектори (експерти) да си е тръгнал сам от тъй престижната държавна служба. Експертът по история се казва А. В., той е много точен човек, аз него го зная и го уважавам, имам чувството, че е взаимно, той идва на проверки в ПГЕЕ-Пловдив по мои жалби, но не допусна да бъде въвлечени в игричките на директорката, а ето онази К. допусна. Както и да е, много вероятно е тъкмо К. да е овакантила мястото, аз не зная това, а ако това е истина, ако тя го е овакантила, възниква въпроса защо е станало това, кои са причините; изобщо не вярвам сама да си е тръгнала, нищо чудно да е уволнена. Аз тия дни ще направя нужното чрез мои хора в инспектората да науча точната истина по този казус, сега-засега само предполагам и разсъждавам понеже нямам информация. Правя допускания. По логически път. Нищо чудно пък мястото на К. да й е изстинало заради моя жалба, знае

18 ли се, понякога в този живот стават и чудеса?! Представяш ли си обаче ако тя е уволнена заради това, което си позволи да направи по отношение на мен, сиреч, да е уволнена по моя сигнал? Ако това е истина, то това ще бъде страхотен аргумент за започващия съдебен процес срещу заповедта за моето уволнение. Сега-засега мен ме интересува кой инспектор е овакантил мястото си, ако е К., по какви мотиви е освободена, тия допускания надявам се ще успея да ги разузная тия дни. Но е факт, че се провежда конкурс за инспектор по този ресор, а не допускам да обявяват трето място за инспектор по "обществени науки и гражданско образование", досега никога не е имало трима инспектори по тоя ресор, това значи е малко вероятно. Ще видим. Ще се разбере. Може пък да имаме интересна и полезна новина тия дни, която да помогне доста за дялото. Пък ако се наложи можем по съдебен ред да изискаме документация защо, на какво основание е била уволнена, евентуално, въпросната инспекторска особа. Казвам ти тия неща за да можеш да почнеш да ги осмисляш. Вярно, информацията ми е крайно оскъдна до този момент, да се надяваме, че ще успея да открия интересуващата ме, но недостигаща част от нея. Сега е късно (среднощ е) за да направя нещо по въпроса, но тия дни непременно ще го сторя. Лека нощ или добро утро, според това кога ще прочетеш туй писмо. С поздрав: Ангел Грънчаров ПОСЛЕПИС: Забравих да попитам нещо нещо важно. Да те попитам нещо: как мислиш, след като повече от цяла година досегашната министърка на образованието Клисарова нищичко фактически не направи по моите жалби, дали да не взема да напиша сега на новата министърка Коларова един кратичък сигнал до нея, в който вкратце да представя тъй екстравагантната история на моето преследване, тормозене и уволнение от така самоуверената директорка на ПГЕЕ-Пловдив? Новата министърка е политолог по професия, историята пък, знае ли се, може да я заинтригува, щото е от нейната сфера: как в рамките на ретроградната система бива преследван един преподавател, привърженик на модернизирането на българското образование, на неговата демократизация и очовечаване, та това е интересен казус за един политолог? Ще й напиша във всеки случай едно писъмце на новата министърка, нека да свърша зависещото от мен, нека да я информирам, пък да наблюдаваме после да видим какво ще стане. Ако нищичко не стане, както си беше досега, ако новата министърка никак не реагира, това ще означава, че съвсем не е нова, а всичко ще си продължи по старому, промяна няма да има. То служебният

министър едва ли ще се захване да прави някакви промени в инертната и консервативна образователна система, но нека поне да го информираме какви ексцесии се случват в рамките на досегашната система. А пък ми се ще да го запозная и с вижданията си за промяна в българското образование, да го алармирам, тъй да се рече, щото, както аз си представя нещата, новият министър още с пристигането си ще бъде овладян от администрацията с оглед да почне и той да крепи интересите на бюрокрацията, която, знайно е, няма друга грижа освен тази, да пази своето монополно положение на пълно всевластие и произвол. Ето тия неща ми се ще да ги кажа все пак на новия министър, да си изпълня, тъй да се рече, дълга, да не излезе, че съм мълчал като пукъл, както, за жалост, прави почти целокупното учителско съсловие. Като публикувам писмото в блога си, може пък па някакъв начин то да повлияе с нещичко за промяна поне на съзнанията на двата фактора, на които аз залагам за промените, именно на учениците, на младите хора, от една страна, и, на второ място, на учителите, тия два фактора, които именно участват в реалния процес на обучение и образование, ала са лишени от каквито и да било същностни права (всичко решава образователната администрация, в нея е цялата власт; а без свобода, знайно е, няма и отговорност, ето затова и всичко е отишло по дяволите, а работите в българското образование съвсем не вървят). Та значи аз да си напиша тия неща на новата министърка, пък да видим дали някой ще се трогне. Да стои този документ, щото ще се изтъркалят два месеца, и хоп, ето ти дошъл нов министър, нека и него да го чака тоя документ; аз, прочее, и на бъдещия министър след изборите също ще пиша; няма да оставя да не пиша. Ще пиша, щото това е начин за борба, няма да остана безучастен, още повече, че стана така, че и пострадах жестоко от всевластните администратори, подложен бях на нечуван, на безпрецедентен произвол от директорката на ПГЕЕ-Пловдив и сътрудничещи й повисши началства, а това така не може да остане, ще се наложи аномалията да бъде поправена; ако не се реагира, утре прецедентът ще стане правило, а това не бива да го допускаме ако искаме да бъдем общество, имащо нещо общо с демокрацията. Тия неща ще бъдат интересни, предполагам, на новата министърка, щото тя, повтарям, по образование е политолог, те са от нейната сфера. Ще й пратя също така и моите книги за образованието, ейтака, за експеримент, да видим какво ще стане, интересно е да разбера дали ще реагира някак. То това ми е останало само: да си правя експерименти, та белким блатото бъде все някога раздвижено. Толкоз. И това исках да ти кажа. Важно за мен е твоето мнение. Щото ми е интересно дали моя

активност в тази посока няма да навреди с нещо на съдебното дяло, което заведохме. Но аз ми се чини, че трябва да си остана верен на себе си, именно, да си остана Ангел Грънчаров, щото ако "приклекна" (както навремето съветваше хитрецът бай Тодар Живков) да чакам нещата да се движат от само себе си, това означава, че тогава вече няма да съм себе си, а някой друг, инак казано, ще изневеря на себе си. А на моите години да се порменям и да почна да се нагаждам май ми е късничко вече. Остава едно: да си бъда себе си, сиреч, да продължа да бъда борец – за истината, за някакви правдини, за доброто на българското образование. Такъв бях през целия си живот, такъв си оставам. Няма да се променям. То животът ми отмина вече, за кога да се променям?! Всичко добро! С уважение: А.Г. СЪВРЕМЕННИЯТ ВЪЗГЛЕД ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО

Мен не ме вълнува това образование, дето сме го нарекли така. Това, дето твърдим, че подготвя децата за живота. Вълнува ме това образование, което Е животът. Сегашната система на образование е квинтесенция на живота, който живеем – тя не е независимо творение, тя е следствие и директен израз на житейската парадигма, която сме възприели. Ето защо ще говоря и за нея. Образованието ще се промени, когато променим нея – всеки един за себе си. Промяната няма да дойде от властта и от законите. Те, точно както и образованието, са продукт на нашата житейска парадигма – те съществуват благодарение на това, че ние сами поддържаме живота им, като редовно ги захранваме, принасяйки им в жертва собствените си деца.

Gayane Minassian Откъс от научен текст за образованието, от който става пределно ясно защо

19 не може просто да хванем едни деца и да ги натикаме в едни институции, за да ги "образоваме" и "интегрираме": "Днес на хората се гледа като на ориентирани към целта агенти, които активно търсят информация. Те пристъпват към формалното си образование с определено предварително знание, умения, убеждения и концепции, които оказват значително влияние върху това каква част от околната си среда ще забележат и как ще я организират и изтълкуват. Това оказва влияние върху способността им да помнят, разсъждават, разрешават проблеми и придобиват ново знание... Най-общо казано съвременният възглед за образованието е, че хората конструират ново знание и осмислят нещата въз основа на това, което вече знаят и в което вярват." (Брансфорд, Браун и Кукинг, в издание на National Research Council) Превод: Gayane Minassian НАЙ-ВАЖНИТЕ ЗАДАЧИ ПРЕД НОВАТА МИНИСТЪРКА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА сряда, 6 август 2014 г.

Под публикацията със заглавие Коя е Румяна Коларова – новият министър на образованието и науката във в-к ДНЕВНИК прочетох доста интересни коментари; ето един, който ми се вижда изключително важен, в смисъл че сочи смело един най-тежък проблем в "системата на българското образование" (впрочем, решавам да публикувам и още един коментар, вкратце показващ и ситуацията в средното образование, щото другият поставя акцента на т.н. "вишо образование"); та ето и двата коментара в последователност: Аriel28 каза: Надявам се да има представа и от проблемите на средното образование, където нещата са в пълен батак. (Коментаторът rumsun също е прав, казвайки: Принципно би трябвало да отговаря предимно за началното и средно образование – тъй като висшите училища не са към Министерство на Образованието, т.е. имат автономност – и всеки си прави каквото си иска.) Споделям изказването този коментатор за това, че в средното образование нещата са именно пълен батак, това, за жалост, е самата истина. А ето сега и чудесния коментатор на една друга коменти-

раща, нарекла се Realistka; в нейния коментар се съдържат и сведения за новата министърка, които аз лично не знаех: Realistka каза: Румяна Коларова е смела жена. Мисля, че тя е въртяла цялата администрация на ГЕРБ - докато Б.Б. е говорил глупости по телевизиите. Предполагам че Бойко даже не е знаел всички смислени неща, които са вършени от негово име. Всъщност това е било вършено от Румяна Коларова. Но за да бъде изключителна тя трябва да има смелостта да постави висшето образование под шапката на Министерството на образованието. Защото абсолютно безсрамие е под формата на автономия да съществуват 51 висши училища в България! Има даже Съвет на ректорите. Тези хора трябва да бъдат събрани (а това Румяна Коларова може и е длъжна да направи) и да им се обясни, че това, което правят, е престъпление. Защото фактически това е продажба на фалшиви дипломи. Именно фалшиви. Може да носят по десет печата, но това е лъжа и фалш от национален мащаб. Отрицателните последствия от тази национална лъжа са необозрими и непоправими в голямата си част. Но не всичко е непоправимо в тази област. След това от всички 51 университети да бъдат оставени максимум 7-8. Всичко останало аут! Това ще бъде достатъчно името на Румяна Коларова да остане в историята на българското образование. В противен случай тя ще бъде една от всички министри на прехода, чиито имена даже не се помнят. БОГ ПАЗИ И ПОМАГА НА ОНИЯ ЧОВЕЦИ И НАРОДИ, КОИТО СА ПРИВЪРЗАНИ КЪМ ДОБРОТО – И РАЗВАЛЯ СМЕТКИТЕ НА ЗЛИТЕ

Azrieli – Kirya (еквивалентно на Пентагона) или централната ЖП гара в Тел Авив. Стотици можеха да загинат. Изстреляхме първия прехващач. Той пропусна. Вторият прехващач. И той пропусна. Това е много рядко. Бях в шок. В този момент имахме само четири секунди, докато ракетата се приземи. Вече бяхме уведомили службите за спешна помощ да отидат на местоположението и да очакват множество ранени. Изведнъж Iron Dome (Железен Купол) – система, която изчислява скоростта на вятъра, наред с други неща – показа много силен вятър, идващ от изток, който… изпрати ракетата в морето. Ние всички бяхме озадачени. Изправих се и извиках: “Има Бог!” Един член на Хамас бе запитан защо не са насочили собствените си ракети по-добре, за да улучат израелските мишени. Той отговори: “Ние ги насочихме правилно, но техният Бог променя маршрута им във въздуха.” Първият министър-председател на Израел, Давид Бен Гурион, каза веднъж: “В Израел, за да бъдете реалисти, трябва да вярвате в чудеса.” На практика има стотици истории за войните през 1967 г. и 1973 г., които говорят за Божията намеса. Един новинарски източник, Arutz Sheva, го казва много добре: Съществуването на еврейската нация в продължение на шест хилядолетия е чудо. Няма еврейски живот без чудо. Чудото е съществена част от нашата вяра; тя е един скъпоценен камък на еврейския фолклор. Тя е източник на нашата надежда в тъмнината – и подарък от нашите мечти. И ние знаем защо – защото тези чудеса са реални. Източник ЗАЩО ЛИ МЕ ОБЗЕМА ВСЕ ПО-ГОЛЯМА ТРЕВОГА ОТ ПЪРВИТЕ ИЗЯВИ НА СЛУЖЕБНИЯ КАБИНЕТ?

Божията ръка и ракетите на “Хамас” Израелски командир твърди, че стотици израелски животи са били спасени наскоро – когато “Божията ръка” спряла ракета на Хамас. Ракетата била изстреляна от Газа. Системата Iron Dome (Железен Купол) прецизно изчисли нейната траектория. Можем да преценим къде тези ракети ще се приземят, в радиус от 200 метра. Тази конкретна ракета щеше да се удари или в кулите

Споделям изпълненото с основателно безпокойство твърдение на г-н Feodor Ilivanov, което намирам тази сутрин на страницата му във Фейсбук: Защо ли ме обзема все по-голяма тревога от първите изяви на служебния кабинет? За един от служебните комунизмът бил "красив идеал" (самият премиер бил

20 заявил това, бел. моя, А.Г.; Георги Близнашки в отговор на въпроса дали би изтрил комунистическото си минало бил отговорил: "Комунизмът е красив идеал"!), друг се кани да прави пълнокръвна реформа, сякаш не е с мандат за два месеца, трети очевидно е толкова глупав, че началникът му отнема думата на пресконференция, четвърти е PR на Боко, за петия аз съм гласувал 2009 като кандидат на ДСБ, а той взе, че избяга при очертаващата се "нова сила" ДБГ... Като че ли са прави някои наблюдатели, че задължително условие да станеш управленец е да бъдеш ренегат, дьонме - или просто да си дал доказателства, че можеш да бъдеш моделиран като пластелин... Поредно доказателство за фасадност е "чистката", осъществена обаче не от служебния премиер, а от предишния, което силно намирисва на съглашателство... на предварителни договорки... Дано не съм прав! А дано, ама надали... КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: По повод казаното от Близнашки държа да кажа как ми звучи неговото изказване: Безспорно, Близнашки е казал една глупост, но щом вярва в това, значи може. Всеки си има право да вярва в каквото си иска – и в каквото може. Тия неща са пределно лични. Няма съвършени хора, всеки си има странностите. Но когато си държавно лице, не трябва да афишираш своите странности, а да ги държиш за себе си. Щото ако не постъпваш както подобава, ако си казваш каквото ти е на сърцето, правиш непростим за един държавник гаф. Отдавам стореното от Близнашки на неопитността му. Той се държи като политик, не като държавен ръководител. Показва обаче завидна искреност, което не е лошо, но е просто неуместна тази искреност, в конкретния случай. А иначе аз пък смятам, че комунизмът всъщност е един много грозен идеал. Възможно най-грозният. С г-н Близнашки явно по този въпрос имаме фундаментално разминаване в способностите ни за естетическо оценяване или съдене. Но това не значи, че с този човек трябва да се мразим заради това, че ценим различни неща. Нормално е от различните хора да се ценят различни неща. Докато Близнашки и такова като него не почнат да ме карат аз насила да приема техните преценки, всичко е наред. Щом почнат да ми опират пистолет в слепоочието и почнат да ме заставят да мисля като тях, тогава вече не съм съгласен. А иначе всеки нека да си плямпа каквото иска. Има свобода на словото. Това бих казал по горния повод.

ЯСНО ЗА ДЯСНОТО

Из: Основни принципи на дясна политическа концепция Автор: Виктор Костов, svobodazavseki. com Според традиционната дясна концепция, основаваща се на ценностите на християнския морал правителството и управниците само защитават доброто и наказват злото. Въпреки мъчителното присъствие на горния въпрос тук предлагам 13 принципа, които са описателни и наложителни за една политическа мисъл и формация, която ще защитава десните и християнски принципи в политиката.

1. Консервативни ценности: - Защита на традиционното семейство и семейните ценности и правата на родителите да отглеждат и образоват децата си съгласно своите убеждения и - прилагане на традиционните християнски цивилизационни ценности в обществения и политическия живот.

- Противопоставяне на всякакви тенденции за обществено и държавно предефиниране на брак и пол.

2. Социална справедливост. Защита на правата на слабите, беззащитните и неродените. Равенство пред закона.

3. Лична свобода. Всеки сам е отговорен за делата си и чрез лично трудолюбие и инициатива следва да постигне желаното от него в рамките на добрия морал и личното и обществено благо. Тази свобода включва формирането на икономически или светогледни предприятия и асоциации без намеса на държавата. Всеки формира своите светогледни възгледи и вяра без намесата на държавата, като личната свобода включва промяна на възгледите и асоцииране на личности с близки възгледи.

4. Защита на основни човешки права. На всеки следва да бъдат гарантирани основните човешки права, които осигуряват лично достойнство и участие в обществения живот - свобода на съвестта, вярата и словото, право на живот, право на справедлив про-

цес, свобода на сдружаването, свобода на събранията,неприкосновеност на личния и семеен живот, неприкосновеност на жилището. Недопустимо е въвеждането на „специализирани права", които да отменят или да се противопоставят на изброените основни права и свободи.

5. Справедливо правораздаване. Възстановяване или въвеждане на разбираема, ясна и честна правосъдна система, в която виновните биват наказани съразмерно, а невинните - оправдавани.

6. Дясна икономическа политика. Ниски данъци, малка но ефективна държавна администрация, лична инициатива, общинско самоуправление, ненамеса на държавата в живота на обществото и личностите когато няма нужда от държавно администриране на дейностите на хората, намаляване на държавната бюрокрация.

7. Сигурност. Свободата и благоденствието са зависими изцяло от условия за мирен и спокоен живот. Управлението е длъжно да осигури мир, ред и спокойствие на хората живеещи под юрисдикцията на държавата, както и защита от външни врагове, които целят чрез война или друг вид организирано насилие да разрушат мира и реда в обществото. Сигурността, вътрешна или външна, не може да бъде основание за нарушаване на основни човешки права и за потъпкване на човешкото достойнство и принципите на свободното общество.

8. Свобода на образованието. Всеки има право да търси образование подходящо на неговите възгледи, възможности и намерения. Държавата няма право на образователен монопол. Родителите имат правото да решават въпросите относно образованието на своите деца, както и философията и програмата на образование, включително домашно образование.

9. Суверенитет. Държавното управление защитава интересите на българските граждани и всички хора на територията под юрисдикция на същото. Традицията, законите, културата и начинът на живот на българското общество, доколкото те издигат свободата, законността и справедливостта, и се противопоставят на тиранията и тоталитаризма, имат приоритет пред външни и чужди интереси, политически или военни, които целят разрушаването на свободното и демократично общество.

10. Принцип на светската държава. Този принцип означава прилагане на идеологически и религиозен неутралитет от държавата при управление на светските дела. Този принцип не може да се прилага като ограничение на правото на християни и други религиозно вярващи да участват в

21 публичния дебат и политическите процеси. „Светска държава" не означава "атеистична държава"- атеизмът не може да бъде официална държавна идеология. Принципът означава и забрана за намеса на светската власт в богословието или вътрешните дела на църковните и религиозни общности и техните организации.

ДА ХВЪРЛЯ АЗ ЕДНО "КАМЪЧЕ" ОТ МОРАЛНО ЕСТЕСТВО, ТА ДА ВИДИМ КАК ЩЕ РЕКУШИРА! четвъртък, 7 август 2014 г.

11. Сътрудничество. Взаимодействие със сходни по убеждения политически формации в страната и отвъд границите ѐ.

12. Златното правило. "Отнасяй се към другите така, както искаш те да се отнасят към теб" е основополагаща християнска добродетел, от която ще се ръководи идеологията и дейността на партията.

13. Стратегическо виждане. Целта на политическата активност не бива да е само участие в избори и политическата властта, а изграждане на структури и политическа култура и визия, която да има дългосрочен ефект в обществото в посока на установяване на свобода, законност, ред, справедливост, духовност и истина в държавното управление и в обществения живот. В заключение ще представя обобщението, че "дясна политика" е тази, която максимално намалява ролята на държавата до присъщите ѐ функции – гарантиране на мира, сигурността, справедливостта и защита от външна намеса. Всичко останало е въпрос на инициатива на гражданите и хората под юрисдикцията на подобно дясно държавно управление. Дясната държава е ясно разпознаване, че правителството и управниците не могат да са идеологически натоварени, не насаждат ценности, а само защитават доброто и наказват злото (Римляни 13:4). ... Нужда има и от разграждането на мита за социалната държава, която се грижи за всички; има нужда от освобождаването на личността от робството на бюрократичната метастаза на държавата мащеха и ограбването на труда, личната инициатива и дори децата, за преразпределение от бюрократите.

ОТНОСНО ХОДА НА ИСТОРИЧЕСКОТО СЪДЕБНО ДЯЛО ПО ОТМЯНА НА ЧУДАТАТА ЗАПОВЕД ЗА УВОЛНЕНИЕ, С КОЯТО БЯХ ОБЯВЕН ЗА НЕЩО КАТО "PERSONA NON GRATA" ЗА СИСТЕМАТА НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

С риск да стана крайно неприятен на някои хора съм длъжен да направя една забележка-констатация, свързана със снимката за "увековечаване" на протестите, направена вчера пред сградата на Парламента. Няма нищо лошо в тая снимка, аз много пъти по време на протестите съм хвалил тия същите хора, бяха твърди, показаха нещо голямо, заслужават дори овации, заслужават нашата признателност. Но имам чувството, че при някои от тях се появи нещо дразнещо, бих си позволил да го интерпретирам като възраждане на синдрома на "активния борец" от едно време, от онова същото време: някои хора вече се държат сякаш са вече нещо като "князе на протестите"; забелязвам признаци на нескривана лидеромания, туй пусто ходене по телевизионните студия в нашенските родни условия страшно много развращава, ето, като капак на всичко някои вече започнаха да се държат като "заслужили активни борци" на протестното движение. (Сред тях дори има и някои, които са съвсем млади, но вече имат държането на "заслужили лидери", като "хора от големото доброутро".) Да приемем, че това са найбанални човешки слабости, но след като тия дни "и властта вече стана наша", пък и особено когато имахме възможност да се снимаме до нашия "нов държавен ръководител", до г-н Близнашки, работите взеха да получават известен шаржов или карикатурен оттенък.

(Пример за последното е задължителното "образование" от ранна възраст и знаменитата фраза на активистка на проваления Закон за детето през 2012 г.: „Ние не сме против семейството. Просто искаме да дадем децата на тези, които могат да ги отглеждат".)

минало, които в днешните условия на всичкото отгоре са и вредни, щото нали знаете как ще оцени тия неща "класовият враг"? Ще станем за резил, ще оцапат всичко с нечистотии; та ето с оглед да се предпазим от такива неща се наложи да напиша тия думи, пък който иска, нека да ме намрази от сърце...

Казвам тия неща за добро, с оглед да се предпазим от възпроизвеждане на някои отвратителни явления от близкото

Ето още едно мое писмо до адвоката ми, в което обсъждам някои нови моменти около начеващата се съдебна сага за отмяната на абсурдната заповед за моето уволнение от длъжността преподавател по философия и гражданско образование, което директорката на ПГЕЕ-Пловдив успя да стъкми тъкмо два дни преди празника на просветата и културата 24 май, обявявайки ме в заповедта си за "пълен некадърник", за "абсолютно недостоен и неспособен да бъде учител" и прочие смехории вписа тя в тази чудата заповед, а пък аз я обжалвам сега по съдебен ред, искайки да бъде отменена, искайки да ми бъдат възстановени преподавателските права - щото с тази заповед аз навеки съм обявен за нещо като "persona non grata" за системата на българското образование. Та ето какво писах на адвоката си снощи, не смятам, че съм издал някаква "държавна тайна", която може да навреди на съдебното дяло: аз лично смятам, че по този съдебен процес трябва да има пълна гласност, щото той по един бляскав начин ще илюстрира реалната картина на случващото в българските училища, в рамките на ретроградната система на образование и възпитание на младите у нас; та ето сега и самото писмо: Здравей, уважаеми г-н И., Е, радвам се на добрите новини около нашето дяло! Разбира се, тия неща изобщо и в никакъв случай няма да ги пиша в блога. Нека да мине дялото, нека да го спечелим, пък тогава ще опиша цялата история както се е случила – по нашите писма и обсъждания. Аз всичко си пазя, този

22 съдебен процес ще го опиша, но нека първо да протече, нека да мине, нека да го спечелим и тогава ще го реконструирам в слово. Сега да ти кажа какво успях да разуча аз по оня случай около конкурса за нов инспектор по философия – и около напускането на бившата инспекторка А.Кръстанова, тази същата, която така усърдно ме проверяваше месеци наред, играейки така ведро и кръшно под свирнята на директорката Анастасова. Открих нещо любопитно, което може да има важно, да не кажа решаващо отношение и към делото. Оказва се, че Кръстанова отдавна вече не била на длъжността инспектор по философия, а била повишена на длъжността "организационен експерт по средното образование". Оказва се, че когато ме е проверявала, тя вече е била на другата длъжност, въпреки че в констативните протоколи се е разписала като "експерт по обществени науки и гражданско образование". Тук има интересен казус: тя могла ли е в едно и също време да бъде и едното, и другото – и да е организационен експерт, и експерт "ОНГО", както се е разписала, това именно значи "обществени науки и гражданско образование"? Тя съвместявала ли е тия две функции или е дошла в училището и се представила като експерт "ОНГО", сиреч играла е тази роля само и само за да направи известна услуга на директорката?! На мен ми се струва, че в този казус има нещо, което заслужава да бъде разчоплено. Дали да не ида да проведа един разговор със самата Кръстанова, да й се представя като "свободен блогър", който пише по темата за образованието и иска да нищи героичните подвизи на родната образователна бюрокрация? Много ми е интересно как тя ще реагира на предложението ми, да речем, да ми даде интервю, което да запиша с видеокамера и да сложа в блога, защо пък не, нали сме уж демокрация – на мен лично нищо не ми пречи да направя такова предложение. А ако тя се съгласи, ще стане чудесно интервю. Примерно, много ми се иска да разбера как тя сега се чувства след като допусна да участва в административната разправа с мен, след като с нейното участие аз бях изкаран за "пълен некадърник", именно това личи от заповедта на директорката, а пък на основанието на уволнението ми по този параграф за "неспособност да изпълнява функцията на учител" аз един вид бях лишен от преподавателски права (!), та ето тия неща ми се ще да й ги кажа в лицето и да я попитам по един най-човешки начин: как се чувствате сега, имате ли поне капчица угризения, за мен това е изключително важно, много ми се ще да й видя реакцията. Знаеш, че аз съм изследовател, който се интересува най-вече от човешката страна на всичко, от психологията, от ценностите на съответните герои. Е, сега имам възмож-

ност да направя такова едно проучване, ще се постарая, пък може и да ми провърви. Все нещичко ще науча във всеки случай, защо да се отказвам от този шанс предварително? И затова ще го сторя, ще си изпълня хрумването дори и ти, като мой адвокат, ми забраниш да го направя: ще ида да проведа един разговор с нея и ще опиша след това подробно случилото се, а пък ако не иска разговора ни да бъде представян по мое словесно описание (щото аз имам табиет да предавам случките в иронично изображение), ще й предложа алтернатива: да направя видеозапис на разговора ни, по този начин всичко ще бъде на 100% достоверно. Щото иначе може да й се стори, че съм изопачил думите й, че съм я осмял и пр. На мен лично ми се вижда интересен един такъв разговор. А ми се ще да я попитам тя в какво качество идваше толкова често на проверки в моите часове. Също ми се ще да я попитам защо стана така, че тя за времето от повече от 10 години откакто е инспектор по философия не ми дойде на проверка в часове нито веднъж (имам предвид времето, в което директор беше г-н Паунов), а в последните две години ми идва поне 3-4 пъти, да не са и повече, вече не мога точно да си спомня, щото аз в един период бях проверяван кажи-речи всяка седмица! Също ми се ще да я попитам с какво толкова се обяснява тоя извънреден интерес към моите часове, примерно тя може ли да ми посочи пример с друг проверяван също като мен (така интензивно) учител по философия, ако ми даде друг такъв случай, ще ми бъде интересно да разбера какви са били причините и той толкова много като мен да е бил проверяван. И да науча също ми се ще той също ли е бил в крайна сметка уволнен, ако пък не е, ще ми се ребром да попитам бившата вече инспекторка по философия дали та смята, че моя милост наистина е единственият най-некадърен преподавател по философия не само в Пловдивска област, но и в цялата страна, а пък нищо чудно и в целия свят аз да съм най-некадърния, щото аз лично не зная друг такъв случай като моя, преподавател с 30-годишен стаж като мен изведнъж да е бил обявен за "пълен некадърник", за "абсолютно неспособен" и пр., а ето, точно такива "изводи" си направи от нейните констатации тъй усърдно мислещата директорка на ПГЕЕ-Пловдив. Та ей такива въпроси ми се ще да й задам, да, непременно ще си направя труда да й отида на посещение тия дни, ето, сега виждам, че приемният й ден е тъкмо петък, от 9-13 часа, какво ми пречи да ида утре да я намеря и да опитам да разговарям с нея? Какво ще кажеш за това, как възприемаш една такава моя инициатива? А за наказателното дяло срещу директорката, което ще се гледа скоро, още не съм си намерил адвокат. Днес се върнах

в Пловдив и утре ще се занимавам да търся адвокат. Аз всъщност преди доста време, преди да заведа дялото, говорих с една адвокатка, тя се съгласи да го води, но после аз се отказах и реших да се защищавам сам, но това стана още преди да бъда уволнен от ответницата, от директорката. Сега наистина ще трябва да говоря пак с нея да видим дали ще може да участва както мой адвокат в него. Утре дали да не ида да я питам? Тя може да се е засегнала, че я отхвърлих на един етап, но ето сега пак ми се е наложило поне да се консултирам с нея; тя ми се видя оправна адвокатка? Дали не е възможно при това положение, след като аз сам съм завел дялото, тя само да участва на този етап и да се споразумеем все пак за по-поносим хонорар? Има ли такава практика един адвокат да се включи на по-късен етап, когато дялото вече е насрочено – и за работата си да получи част от нормалния хонорар? Ако тя се откаже при тия условия, тогава ще те помоля да ми съдействаш да намерим добър адвокат по наказателни дела, ала времето доста напредна, има десетина дни до откриването на първото заседание по делото. Ами това е засега. Хубава вечер или добро утро – според това кога ще намериш туй мое писмо! С уважение: Ангел Грънчаров КОЙ СВАЛИ БОИНГА НАД ДОНБАС? петък, 8 август 2014 г. ВИДЕО В этом видео мы специально использовали только заявления Путина, его сторонников и подконтрольных ему средства массовой информации, расположив новости в хронологическом порядке. Източник. Вижте и това: ВИДЕО НЯКОЛКО СНИМКИ ОТ ГРАДСКАТА ГРАДИНА В ПЛОВДИВ, ОТРЕМОНТИРАНА НАСКОРО

23 Препубликувам това писмо на учителка от Перник понеже поставя много остри въпроси, за които не е прието да се говори, сиреч, понеже в нейно лице открих, тъй да се рече, "родствена душа". Разликата е само тази, че тя не е намерила смелост да се подпише под изреченото с толкова болка, а аз дето говоря от свое име, но ето, тя все пак е доизкарала работите до пенсия, докато мен, разбира се, ме уволниха и изхвърлиха от системата без капчица жал: права е госпожата от Перник да се крие, щото системата жал не знае, на нея като не могат да направят нищо, ще отмъстят на съпруга й, който все още бил учител. А иначе тя казва самата истина, ето, убедете се сами:

КРАТЪК ОТЧЕТ ЗА МОЙ ЗАДУШЕВЕН РАЗГОВОР С ИНСПЕКТОРКАТА ПО ФИЛОСОФИЯ В РИО-ПЛОВДИВ Г-ЖА А.КРЪСТАНОВА Тя не пожела да запиша разговора ни на видео, по тази причина ми се налага да предавам онова, което научих от този разговор, под формата на словесно описание. Скоро и ще анализирам разговора ни, щото, не крия, успях да науча доста любопитни подробности, касаещи психологията, ценностите и манталитета на примерния служител на Системата; а за мен тия неща са крайно интересни и вълнуващи, аз от доста време, както знаете, изучавам чудатите феномени, свързани с изучаването на този толкова достоен предмет на човешкото познание. КРАЙНО ВРЕМЕ Е ДА ИСКАМЕ КОРЕННИ ПРОМЕНИ В ТАКА ВРЕДНАТА ЗА НАШАТА МЛАДЕЖ ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА!

Учителка от Перник взриви системата: Да преподаваме на учениците е последната ни грижа, 8 август 2014 г.

Да преподаваме на учениците е последната ни грижа, разказва бивша учителка пожелала анонимност в писмо до "За Перник". Въпреки, че вече не работи в сферата на образованието, госпожата иска да остане анонимна, тъй като съпругът й също е преподавател. Читателката ни иска да разкаже какво е да си учител в Перник, както и в България: Всеки ден отивах на работа с напрежение, че трябва да свърша куп задачи, свързани с документи, отсъствия, нанасяне на оценки, оформяне на успех, трябваше да провеждам разговори с родители, да обяснявам на директора колко ученици съм вербувала за училището (за да не се закрият или смесват паралелки, а и за да не ме уволнят). Трябваше да остана за извънучилищна дейност, да организирам мероприятия, да чистя след учениците си, да пиша протоколи и обяснения защо съм наказала някой ученик, защо моят клас има купища неизвинени отсъствия и ниски оценки. Разбира се,че за директора аз съм виновна. "Виновна" съм заради своята обективност да отчета неприсъствието на ученика и да му пиша оценката, която реално заслужава. Докато моята колежка е нанизала на своя клас шестици (незаслужено), и получава съответно потупване по рамото. Да преподаваме на учениците е последната ни грижа в училище. И не защото не искаме, а защото не ни остават физически и психически сили "да се раздадем". А от друга страна съм раздвоена и озадачена. Какво поколение ще възпитаме и ще отгледаме? Деца, които не признават авторитети, деца, които не искат да четат, които си мислят, че ако имаш "кинти" не е нужно да си грамотен и да търпиш оная сврака учителката, дето ти прави забележка да не играеш карти в час и да не си слагаш краката на чина. Деца, чиито родители вместо да им се карат за лошите им постъпки и мързел, идват и се карат с учителя защо ги е наказал. Деца, които незнайно как и защо се озоваха на по-високо ниво в йерархията от учителя си. Деца, на които всичко им е позволено, защото ако си тръг-

нат, училището ще обеднее с почти 2000 лв. от бюджета си за ученик. Децатаспонсори, на които искаш или не, в разрез със собствения си морал трябва да им напишеш висока оценка, за това което не знаят и никога няма да научат. И за какво е всичко това? За да съществуват сградите за сметка на духовно обезличеното ни потомство? За какво са ни всичките тези училища, поглъщащи огромен ресурс за издръжка, след като в тях учат по-малко от 100 ученика? Що за образование е това? Що за "ниво"? Няма ли най-после всички да се обединят в една сграда-хем да вдигнат нивото на обучение, хем да направят нещо повече от това да си покрият разхода? За сметка на кой ги пазите тези местенца, уважаеми директори? За сметка на децата, заради които ви има и заради които ходите по почивки. Достатъчно показателно е когато собствените ви деца не учат в училищата, които управлявате. Нима не може да има пет, вместо петдесет училища, но тези пет да отговарят на европейския стандарт? И да имат разнообразие от паралелки, да няма умиращи специалности. Нима не може вместо за поддръжка част от бюджета да отива за училищни автобуси, които да карат децата до едно училище? Учителите пак ще преподават защото и в голямо училище ще има място за тях. И ще имат стимула и амбицията за това. Защото едно е да говориш пред пет деца, друго пред тридесет например. Но не всички ще сте директори вече, нали? Делегираните бюджети превърнаха учителя в просяк, който обикаля от врата на врата за да търси деца за училището, в което работи. Вместо да подготви материала, който трябва да преподаде за следващия ден. Разликата между нас и клошарите на практика е никаква. Никой не иска да бъде учител и много скоро може тази професия да изчезне. И на кому е нужна след като децата научават всичко от интернет? Онова място, което е тера инкогнита за болшинството мои колеги. Какво ще им дадем повече от това, на какво ще ги научим – след като те знаят повече от нас? Трябва подход, креативност, трябва да им е хубаво в училище, да идват с желание и да се чувстват полезни. Децата ни деградират: по вина на родителите си, които не са им дали елементарно възпитание, по вина на учителите си, които не са способни да ги научат и да ги заинтригуват, по вина на директорите, които са охлабили примката на дисциплината и са загърбили елементарни правила и ценности. По вина на обществото ни, което се тресе от битови скандали и няма време да погледне бъдещето. Дори и да стане едва ли не убийство в училище, никой няма да бъде изключен. И това децата много добре го знаят и правят каквото си искат – докъдето им позволява личната съвест.

24 А колко би било по-добре и за самите родители да знаят, че има едно училище, в което има сигурност и дисциплина и от което детето им или ще излезе обучено или ще бъде изключено. Та нали за това пращаме децата си – да научат нещо, не просто защото така трябва? Време е всички да се обединим в името на децата си. Време е да искаме не само високи заплати, а и коренни промени в системата. Всички: директори, учители, родители и деца, общество. Защото ние сме длъжници на това поколение, защото искаме те, децата ни, да останат тук и да вдигнат България на крака. Защото трябва всеки за себе си да поеме отговорност. Защото искам да влизам в час и да предам това, което знам и мога, а не да попълвам формуляри и да обикалям като брокер в търсене на нови ученици и в конкуренция с колегите си. Ние сме един отбор, хора и трябва да го осъзнаем. Ние, учителите, сме хората на духа и знанието и точно ние трябва да кажем, че не всичко опира до пари, че да си учител е призвание. И ние трябва да си извоюваме възможността да можем да се почувстваме призвани. С надежда за по-добро бъдеще: една бивша учителка от Перник АКО ВСЕ ОЩЕ НЕ СТЕ ВИЖДАЛИ КАК ИЗГЛЕЖДА ЗАГЛАВНАТА СТРАНИЦА НА БРОЙ 15 ОТ 1 АВГУСТ Т.Г. НА В-К ГРАЖДАНИНЪ, VOILÀ, ЗАПОВЯДАЙТЕ, ВИЖТЕ Я петък, 8 август 2014 г.

А за да не сте я виждали все още виновникът съм аз, поради технически причини не можах да ви дам тази възможност,

поради което ето сега най-искрено ви се извинявам за закъснението! СВОБОДОЛЮБИЕТО ВЪРВИ РЪКА ЗА РЪКА С ЧОВЕКОЛЮБИЕТО: ТЕЗИ ДВЕ НЕЩА СА НЕРАЗДЕЛНИ

Вчера наистина бях на разговор с инспекторката по философия в РИОПловдив г-жа А.Кръстанова, ето и първия ми разказ за това какво си казахме, разговорът беше интересен, аз още ще пиша за него, но като начало направих видеокоментар: Кратък отчет за мой задушевен разговор с инспекторката по философия в РИО-Пловдив г-жа А.Кръстанова. Гледам, че тази нощ някой (анонимен, разбира се!) се е постарал да напише нещо като "найсърдечно излияние", вложил е, дето се казва, цялата си душа, е, да го почетем; ето, почитам го, публикувам цялото му сърдечно излияние - като по-долу можете да прочетете и моя отговор до туй безименно и крайно нещастно същество, нарекло се само... "анонимен зложелател"; ето, четете, то е на път да постигне най-ниските места на възможното човешко и нравствено падение, в този смисъл имаме работа с нещо наистина феноменално; просто нямам думи да го квалифицирам възможно най-подобаващо, но писанието му си говори само по себе си пределно ясно, налице са наистина феноменални изблици на някаква безкрайно удивителна човешка патология: Анонимен каза: Всички проверки са в следствие на жалби от учениците, проверките не са заради директора. Ако смяташ, че директор може да влияе на родителите и да ги подкокоросва да застават за жалби, само защото някой си администратор иска да уволни няколко, значи наистина с луд. Ако смята, че причината за твоето уволнение е единствено директора, значи си изключително сбъркан и определено трябва да потърсиш помощ. От няколко места те определят за некадърен - експерта, махат ти защитата, учителският персонал на училището, УЧЕНИЦИТЕ, РОДИТЕЛИТЕ – за които ти работиш и които не те понасят. Виждаш ли, ученици са готови ясно да застанат зад думите и мнението с и да влязат в съда, само и само да не им преподаваш. Това са най-добрите класове в училището.

Не искаш да схванеш че си некадърен и търсиш причините в другите с лесното оправдание, че един директор може да върти всички институции, които следят и оценяват работата му, за да те уволни. Това вече е много сериозна патология и надявам се съда да го отчете и адвоката на училището да не е някой смотаняк, защото само смотаняк може да изгуби делото срещу теб. Ти си некадърник и умопобъркан в най-чист вид! Знам че сега ще почнеш да ме обиждаш, защото се чувстваш заплашен. Аз въпреки това ти пожелавам да бъдеш здрав, щото от всичко което пишеш щастлив не си, а и скоро няма да бъдеш. Бъди здрав и с повече мир в себе си. Щото думите от много време са изгубили тежест, за жалост (постоянни обиди и неадекватната позиция, карат някои твои идеи, макар и добри, да изглеждат и да се приемат несериозно ---най-жалкото е, че за толкова години като "философ" не си ги научил тези неща). С уважение, един анонимен зложелател. ПС. И не искай да се разкривам, защото си ми дал право на избор в блога си, нали зачиташ свободата на избор или тази свобода се отнася само за теб? Ангел Грънчаров отвърна: Не, глупости, не се чувствам "заплашен", как да мога да се чувствам заплашен когато някой се изказва толкова глупаво в защита на някаква си там директорка?! И влага толкова низък патос, че повече не може да бъде. Няма какво да те обиждам, ти сам си се обиждаш, позволявайки си да лъжеш така безобразно. Ето, погледни колко струват твоите изцяло голословни твърдения. Всяко твое изречение е лъжа. Сложните изречения пък съдържат по няколко лъжи, колкото са простите съставящи ги изречения. Давам пример: Ето едно голямо съставно изречение, състоящо се от две прости изречения или твърдения: "Всички проверки са в следствие на жалби от учениците, проверките не са заради директора." Не е истина, че всички проверки са вследствие на жалби от учениците; огромната част от проверките са вследствие на мои жалби срещу неправомерни злоумишлени действия на директора. Прочее, освен от мен, този същия директор вече е осъден и от инж. Калин Христов, който, по постановлението на съда, е уволнен пак "преднамерено и злоумишлено от директора", сиреч, директорката, като си набележи някой за "отстрелване", го отстрелва без да й мигне окото. Тъй че и втората част на твърдението ти, именно "... проверките не са заради директора."

25 е лъжа, по-голямата част от проверките са заради директора. Я да видим как стоят нещата с второто ти изречение: "Ако смяташ, че директор може да влияе на родителите и да ги подкокоросва да застават за жалби, само защото някой си администратор иска да уволни няколко, значи наистина с луд." Не смятам това. Директор не може да влияе на родителиТЕ, но може да влияе на неколцина родителки (общо три-четири), които бяха най-активни в атаките срещу мен. Огромната част от родителите, естествено, не се поддаде на инсинуациите на директорката. Но и никой не застана в моя защита по една простичка причина: все пак тия хора искат децата им да завършат образованието си, което няма как да стане ако детето им стане прицел на директорката. Тъй че квалификацията ти за моя психичен статус (че съм бил, видите ли, "луд"), увисва във въздуха. Прочее, тя много се родее, направо съвпада със същата квалификация, която директорката си позволи по мой адрес и то в официален документ; съдебното дело за клевета ще бъде след две седмици, може да дойдеш да наблюдаваш как ще се развие. Ако пък зад фриволните ти твърдения стои самата директорка, бих желал да я известя, че тя би могла да развие и аргументира тезата си за моя психичен статус в съда, независимо от това, че "диагнозата" й вече беше отхвърлена от специализираните органи, които имат правата да се произнасят по този въпрос. Същото мога да кажа и за следващото ти изречение, то също о пълна глупост: Ако смяташ, че причината за твоето уволнение е единствено директора, значи си изключително сбъркан и определено трябва да потърсиш помощ." Ако някой има нужда от психиатрична помощ, щом си позволява да се излага по тоя начин, сиреч, така тъпо, би могъл да се възползва. Аз самият мога да ти окажа психологическа консултация, няма проблеми, толкова сбъркано, извратено, лъжливо "мислене" като твоето рядко се среща. Да те известя: мисленето е изобретено за да ни води към истината, а не да служи на лъжата. Я да видим какво е положението с другите твърдения в твоя анонимен панегирик; ето: От няколко места те определят за некадърен – експерта, махат ти защитата, учителският персонал на училището, УЧЕНИЦИТЕ, РОДИТЕЛИТЕ – за които ти работиш и които не те понасят. Виждаш ли, ученици са готови ясно да застанат зад думите и мнението с и да влязат в съда, само и само да не им преподаваш. Това са най-добрите класове в училището. Заставаш, драги анонимнико, в защита на тезата на директорката, но поне да се беше постарал да го правиш що-годе

убедително, а не с такива нескопосани твърдения. Пак всички части на изречението ти са лъжи, и то съвсем дебелашки: От няколко места те определят за некадърен – експерта, махат ти защитата, учителският персонал на училището, УЧЕНИЦИТЕ, РОДИТЕЛИТЕ – за които ти работиш и които не те понасят. Само смешни лъжи, що поне не се постара да кажеш нещо смислено? Експертът не е посмял да ме определи като "некадърен", това сега се мержелее в твоето жадно за реванш съзнание. Даже директорката не посмя да впише тия думи в своята смехотворна заповед за уволнение, тя от 100 дерета води вода за да "докаже" една такава теза, но думата не посмя да употреби. Щото е тъпо да се твърди това, че съм "некадърен". Но ето тук някой си е излял душата, кой ли е той? :-) Твърдението "махат ти защитата" не го разбрах, нещо е дотам глупаво, че не отговоря на никаква реалност. В останалата си част твърдението, че ме определяли като "некадърен" и ... учителският персонал на училището, УЧЕНИЦИТЕ, РОДИТЕЛИТЕ – за които ти работиш и които не те понасят. са пълни глупости. Не е истина, разбира се, че целият учителски персонал ме бил определил като "некадърен", нито че всички до един ученици, нито още по-малко пък всички до един родители, нали вече се разбрахме, че такова чудо, колкото и да ти се иска, не може да стане. Смесването на желаното с действителното е признак за психична деформация. Май друг има помощ от психолог най-малкото, не аз. Да продължавам ли натам в тия изсмукани от пръстите твърдения? Май вече няма смисъл, всичкото нататък е пак същото, все лъжи, лъжа до лъжа, нищо друго няма освен лъжи. Човече, не е хубаво да се лъже чак толкова, знам, че ме мразиш, знам даже и защо ме мразиш толкова, но като лъжеш чак толкова по мой адрес, нищо не можеш да постигнеш. Просто се излагаш само. И ти сам го знаеш това, по причина именно на него се и криеш така малодушно, мижитурко подла. Загрижил си се за това адвоката на училището да бил талантлив, щото само ако бил некадърен, щял бил да загуби делото. Аз пък ще ти кажа нещо, което се подразбира, но за него няма как да се сетиш: истината не се нуждае от адвокати. Ето, аз спечелих първото си дело срещу директорката съвсем сам, без никакъв адвокат, и то на трите инстанции, даже във Върховния касационен съд! Това нещичко трябва да ти показва. Разчитай на "кадърни адвокати", но и колкото да са кадърни адвокатите, лъжите няма как да бъдат възприети от съда, там се цени само истината. Тия неща са ясни за хората с неизвратена психика. Но да ти ги кажа все пак, та може нещичко да ти просветне.

Но хайде, да почета и последното ти твърдение, което освен логически кусури, именно че е лъжливо, има и нравствени такива, именно, от него лъха на много лицемерие; постарал си се, дето се казва, ди си вложиш душата в него, е, да те почета все пак; ето го туй феноменално изречение, доста си си изпотил над него, предполагам: Знам че сега ще почнеш да ме обиждаш, защото се чувстваш заплашен. Аз въпреки това ти пожелавам да бъдеш здрав, щото от всичко което пишеш щастлив не си, а и скоро няма да бъдеш. Бъди здрав и с повече мир в себе си. Щото думите от много време са изгубили тежест, за жалост (постоянни обиди и неадекватната позиция, карат някои твои идеи, макар и добри, да изглеждат и да се приемат несериозно ---- най-жалкото е, че за толкова години като "философ" не си ги научил тези неща). Май не се налага коментар, човекът с неизвратена душа всичко усеща сам. "Заплашен" съм се бил чувствал, но ми желаеш... "щастие", но ако продължа да пиша, нямало да съм се бил почувствал скоро щастлив! :-) Аз пък и сега съм щастлив, щото човек, като се бори за истината, за своите права да бъде свободна личност и пр., се чувства изключително щастлив и ентусиазиран. Това обаче няма как да го почувстваш, щото при теб явно всичко изглежда тъкмо наопаки на реалното. Май нещастникът си ти, а? :-) Наистина, не може човек да бъде щастлив при положение, че душата му е така лъжлива, храни се само с лъжи. Щастливи са душите, които се хранят с истината, с доброто, с красотата, ей с такива неща, които за теб не съществуват. Да спирам, че взе да ми става мъчно за теб, за малко ми остава да се разплача. Голям нещастник си, нали? Горко ти: как изобщо можеш да живееш с толкова много лъжи, с толкова много злоба? "Обиждал" съм бил, видиш ли докъде си я докарал: човек ти казва как стои истината, на теб това ти звучи... "обидно"! Сфащаш ли сега пълната битийна неадекватност, в която пребиваваш? Ти воюваш с истината, сиреч, няма как да почувстваш някога мир в душата си. Аз обаче имам тоя мир, което ми дава едно неописуемо душевно спокойствие. Аз не заради себе си пиша всеки ден, а за да помагам на другите, в това число и на такива като теб, дето съзнанието им е изцяло изкривено, дето живеят в ужасен раздор с реалността. Е, който иска, да се възползва. А другите, такива като теб, изпадат всеки ден в тих бяс като четат моите писания. Ти ги нарече "писаници". Май имаш и незадоволени писателски амбиции, я сега кажи, да видим, познах ли? Гледам стараеш се в писането, ама проблемът ти е, че скверната душа не може да пише нищо друго освен пак скверности. Там ти е проблемът. Колкото и да се стараеш нищо свястно няма да напишеш.

26 Първо се погрижи обаче за спасяването на душата си. Много мога да ти помогна в това отношение. Ето, обърнах ти внимание тази сутрин. Това е голям жест от моя страна към теб, оценяваш ли го? Не крия, много ми е интересна реакцията ти. Аз, виждаш, съм крайно диалогичен и добронамерен човек. На тия неща ме е научила философията. Аз съм доста напреднал в тази област. Положително не съм какъвто ти се иска да бъда, именно "пълен некадърник". И ти това прекрасно го знаеш. Но просто не искаш да го признаеш. И затова защищаваш толкова обречени каузи. Нарекъл си се сам "анонимен зложелател". :-) Точно си се охарактеризирал, браво, признанието е голям умствен и дори нравствен напредък. Ти ли ми писа ония същите плюнки в другия ми блог в последно време, които още не намирам време да публикувам? Хей, човече, много си зле, вземи се в ръце, опитай се неща да промениш, така не се живее! Най-искрено ти го казвам, с цялата доброжелателност, на която съм способен. Аз освен свободолюбив човек съм също така и крайно човеколюбив. Те тия двете неща си вървят ръка за ръка. Неразделни са. Ето, научи доста неща от мен. "Пълен некадърник" ли съм в ученето, в преподаването, а, кажи де?! Ама честно, опитай, не е толкова трудно човек да е честен! Бъди здрав(а)! С най-искрено състрадание: Ангел Грънчаров ИСТИНАТА ПО ЕДИН НАЙ-ПРОСТ КАЗУС, ИМАЩ И НРАВСТВЕНИ ИЗМЕРЕНИЯ

Nikolay Goussev каза: "(...) И през цялата нощ Господ тласкаше морето със силен ИЗТОЧЕН ВЯТЪР, та направи морето суша (...)" (Изход 14:21).

Ivan Uzunov каза: Ангел, не рабирам? ТИ ЦИОНИСЧЕ ли си, или се правиш на ИНТЕРЕСЕН???? Ангел Грънчаров каза: Подкрепям винаги правата страна, Узунов... Ненко Манолов каза: Която и "страна" да се подкрепя в този конфликт, се подкрепя масовото убийство на хора. Ангел Грънчаров каза: Свободните хора имат право да се защищават, свободата се нуждае от защита: когато свободна страна е атакувана от врагове на свободата тя има право да се защищава. Този е критерият. Приравняването на терористите със защитниците на свободата е израз на ценностен нихилизъм, на безразличие към свободата: враговете на свободата и нейните приятели не могат да бъдат поставяни на една плоскост. Щото това е неоправдано надценяване на враговете на свободата – и ужасно подценяване на нейните приятели. Прочее, Израел при всяка своя атака по военни цели предварително известява за точния час на атаката и предупреждава цивилните да излязат от атакуваната зона. Терористите от Хамас обаче извеждат мирните хора да правят с тях "жив щит". Сам съдете кой е виновен за жертвите. Помислете малко. Лесно е да се открие истината по този толкова прост казус, който има и нравствени измерения... ОБРАЗОВАТЕЛНА ЧИНОВНИЧКА МЕ ПРАТИ ДА ПРЕПОДАВАМ НА АГОРАТА, СИРЕЧ, НА ПЛОЩАДА, НА УЛИЦАТА – ТРЯБВАЛО НАСИЛА ДА СТАВАМ "ПЛОВДИВСКИ СОКРАТ"! събота, 9 август 2014 г.

По моя публикация със заглавие Бог пази и помага на ония човеци и народи, които са привързани към доброто – и разваля сметките на злите във Фейсбук се проведе кратка, но показателна дискусия, на която смятам че заслужава да се обърне по-специално внимание; ето какво си казаха участниците: Radost Rusakieva каза: Като информация Бог да ни съжали! Иван Сухиванов каза: Палестинците имат с евреите общ бог – Яхве, Аллах.

Веднага след вчерашната ми среща-разговор с инспекторката по философия А.Кръстанова аз направих кратък видеоотчет, който обаче остана недовършен - щото бях прекъснат от шум на косачка или тракторче в градската градинка, където правех в това време записа си: Кратък отчет за мой

задушевен разговор с инспекторката по философия в РИО-Пловдив г-жа А.Кръстанова. Но понеже искам да документирам тия неща в писмен словесен вид (щото, не е тайна, че аз не съм друго, а нещо като най-старателен хроникьорархивар на случващото се в нашата образователна система), то така или иначе ми се налагаше да пиша за въпросната среща, щото ми се иска да изтълкувам случилото се, да представя своите усещания, изводи и пр., да потърся съдържащия се в тях важен смисъл. Тази именно и е същината на работата ми като философ, да търся смисъла, да го изявявам в най-ясна, в пределно ясна форма, та да се настани този смисъл в съзнанията, което пък вече е предпоставка за онзи поврат в душите, който ще доведе и до поврат в "реалната ситуация", по-скоро в действителността; всъщност най-реалното, истински реалното е онова, което е в душите, а всичко външно и действително е негова проекция, тъй че аз затова работя найвече за промяната в съзнанията. Тази е работата на философа, тази е неговата нива – и аз смирено, както забелязвате, си тегля оралото. Ако трябва да бъда изчерпателен за това, което се случи вчера в обширния кабинет на г-жа Кръстанова в Инспектората по образованието (той, наистина, се заема не само от нея, но и от неколцина други чиновници), ще ми се наложи да напиша, без преувеличение, цяла една брошурка; ние засегнахме сума ти въпроси, за щастие аз много пъти преди това съм писал за тия епохални истории, тъй че сега няма смисъл да се повтарям за вече казаното, а ще акцентирам само за новото, за онова, което и мен самия ме впечатли и дори изненада. Ще се опитам да бъда пределно кратък, въпреки че добре зная: направя ли такава една уговорка относно желанието ми за "пределна краткост", писанието ми тогава става най-обширно; но да видим сега какво ще се получи, самият аз съм преизпълнен с любопитство по този така интригуващ въпрос. Аз звъннах сутринта към 9.00 часа, когато започваше приемният ден на г-жа Кръстанова, но се обади друг чиновник, посъветва ме да звъня пак, щото телефонът бил дериват, ако тя е там, той нямало да вдига слушалката, та тя да вдигне, е, звънях втория път, звънях, но никой не вдигна; аз се захванах пак с моите си работи, именно писане и четене, и в един момент се увлякох, гледам, станало вече близо 10.30 часа, пък имам и повече от половин час пътуване дотам, уплаших се да не закъснея, приемният й ден свършваше в 13.00 часа, та значи звъннах, този път тя ми се обади, попитах може ли да дойда, тя каза да, не зная дали ме позна, може и да ме е познала; е, към 11 и нещо вече бях в кабинета й, охладен с климатик; насреща седеше друга чиновничка, която през цялото време уж

27 нещо работеше, ала явно с интерес слушаше. Толкова за обстановката, аз бях поканен да седна и се заговорихме. Ето как протече разговора ни. Аз си бях намислил няколко въпроса, които и й ги зададох; писах вече какви въпроси възнамерявам да й задам и й ги зададох почти същите, е, в хода на разговора добавих още. Сега няма смисъл да описвам целия разговор, щото той протече в продължение на повече от час, ще стане дълго. Ще се задоволя да ви предам найвече онова, което ме порази мен лично. Което усетих и което все повече съзнавам ето сега, след като мина известно време за премисляне след самия разговор. Ще се задоволя със смислов анализ, а не с просто описание на засегнатите теми – и представянето тезите на двете страни. Щото тия тези и на другата страна, и особено пък на моята ний си ги знаем, аз толкова пъти съм писал за всичко това, че направо, дето се казва, се "изписах", втръснало ми е да пиша за тия неща. Прочее, тия дни ще ми се наложи да пиша за всичко това и до новата министърка на образованието и науката, ще пиша и на г-жа Коларова, щото желая да й помогна бързо и лесно да се ориентира в тежката ситуация в предоставения й ресор. Даже съм измислил един умен начин как да й го представя всичко, но засега, позволете, да запазя в тайна замисленото. Та ето найважните ми изводи: Първо, установих за кой ли път, че е налице пълна несъвместимост на позициите на двете страни, моята и на онази, зад която стои инспекторката – като примерна служителка на изгнилата отвсякъде Система. Моята позиция е известна, аз съм найрадикален критик на Системата, дотам, че вече съм убеден, че тя ще може да се промени само по революционен, не по реформистки, по еволюционен път. Тя просто трябва да бъде съборена. И върху нейните отломки да израсте нещо свежо, което самия живот иска отдавна, за което самото битие отдавна ни зове, но ний сме глухи; а особено глухи са именно тружениците на Системата, нейните предимно усърдни труженички (като г-жа Кръстанова, като нейната вярна сътрудничка директорката на ПГЕЕ-Пловдив, като останалите началства на изгнилата отвсякъде бюрократична образователна система). Не съм привърженик на декретирането отгоре на новите правила, на директивното внедряване на... самата свобода, щото така тия неща не стават. Те стават по друг път: самият живот всичко ще породи в един естествен процес. Просто церберите на Системата трябва да бъдат изритани, за да не пречат. Държавната бюрокрация в своето всевластно самодоволство не прави нищо друго освен да охранява печалното статукво – и да вреди непрекъснато на всички, най-вече на младите хора, на учениците, но не по-малко на учителите, които искат да останат верни на

мисията си. Тази компрометирала се тотално администрация-бюрокрация, изцяло вредна за растежа на новото, просто трябва да бъде премахната – и тогава новото ще почне да расте. Всичко в новото образование, за което така силно жадуват душите ни, трябва да бъде сътворено от самите реални участници в процеса, именно учениците и учителите, при подкрепата и дори с участието (най-активно!) на родителите. Няма, не е изобретен и не може да се изобрети друг път или начин. Но най-напред трябва да настъпи промяна в съзнанията. Ето, аз за това работя. Пишейки например почти всеки ден в блога си за тия неща. Няма друг път и начин и тук. Трябва много да се мисли, пише, разговаря. Ето, аз вчера направих и нещо такова, повече от час разговарях с тази чиновничка. Научих доста неща. За тях именно ми е думата. Второ, налице са непреодолими ценностни разминавания между съзнанията на ръководния чиновнически персонал в образованието и съзнанието на ратовниците за промените, към които има честта да принадлежи и моя милост. С удивление установих вчера, че думата "свобода", примерно, направо втриса тази инспекторка, забележете, по... философия!!! Тя винаги употребяваше думата "свобода" с ето този израз: "така наречената...", "толкова любимата Ви...", "прехвалената..." и пр., тия хора явно наистина силно ненавиждат свободата, ето тук се крие коренната ми разлика с тях. По начало един философ да мрази свободата е аномалия, даже и човек с някакво философско образование би следвало да изпитва пиетет към свободата; в случая от такова нещо няма и помен. Пълна ненавист към свободата, както и към всичко онова, което й принадлежи, именно към цялата свита на свободата: суверенна личност, достойнство, избор, самостоятелност, автономия и пр. Тия неща органически не се приемат от въпросния образователен персонал, който, на тази основа, вече силно мрази и също така органически не може да понася такива като мен, хора, дето сме влюбени в свободата и това, представете си - като капак на всичко! - ни и личи в поведението, в действията, в мисленето, в говоренето, във всичко. Г-жа Кръстанова не се постара да скрие това нейно пълно отвращение от типа личност, която моята скромна персона, така или иначе, олицетворява. Всеки има суверенното право да бъде себе си, ето, така е, но въпросната административна особа по никой начин не може да осъзнае, че аз въпреки всичките й "отрицателни становища" пак ще си бъде себе си, че заради нея и дори заради цялата система от такива като нея властни чиновници аз никога няма да се откажа от себе си, аз на себе си няма да изневеря. Да, това е принципно важно: тия хора ето толкова просто нещо не могат да го осъзнаят и приемат, изглежда Системата така здраво ги държи в

клещите си, че не смеят да мръднат. Явно обречеш ли се на вярност на Системата, ще й служиш до гроб, мърдане няма! Системата никому не прощава, ето, и на тях никак не е простила – и няма да им прости. Пълен отказ от собствената личност – тази жертва иска Системата от своите слуги и адепти. Те са принесли вече тази жертва и оттук-нататък вече са впримчени да й служат. Като емпирическа личност същата тази г-жа Кръстанова е много приятен човек, аз никога към нея не съм изпитвал някакви отрицателни чувства или нещо подобно, не крия, тя е приятен човек; но в своето, тъй да се рече, "социално качество" тя ми е доста чужда и дори неприятна: щото не смее да каже нищо лично, тя явно, заради хубавата си служба, е дръзнала да пожертва всичко личностно и дори... човешко. Ще акцентирам върху този момент щото го оценявам за особено важен.

Трето, за да разбера този така силно вълнуващ ме момент й казах примерно ето това: - Г-жо Кръстанова, ето, аз вече съм уволнен, с Вашето активно участие и съдействие бях жигосан и то завинаги като "пълен некадърник", като "абсолютно неспособен да бъде учител", като "негоден за Системата" и пр. Първо, искам да Ви попитам: Вие очаквахте ли, че ще се стигне до този резултат? Вие желаехте ли го това предварително? Вие към това ли се стремяхте? Та в тази връзка сега, не крия, много ме интересува ето това: Вие сега как се чувствате след като благодарение на Вашите усилия фактически съм лишен доживотно от преподавателски права, сиреч, съм изхвърлен като мръсно коте от Системата? Интересува ме в човешкия смисъл как се чувствате, имате ли известни угризения на съвестта, чувствате ли някаква вина, съжалявате ли за нещо? Все пак сме хора, коле-

28 ги и пр. На мен да ми се беше случило нещо такова, примерно, заради мен да беше пострадал така грозно някакъв човек, аз място нямаше да мога да си намеря от съжаления, а Вие лично, уважаема г-жо Кръстанова, интересно ми е да науча: как спите всяка нощ, многоуважаема г-жо, след като знаете какво ме сполетя заради Вас? Как се чувствате? - аз ето заради това найвече дойдох на среща с Вас, това най-силно ме вълнува. Аз това искам да го задам като въпрос и на Вашата приятелка, на директорката Анастасова, щото много ме вълнува и тя как спи след като дръзна да стори това, което стори. И ще го задам този, предполагам, крайно неприятен й въпрос, включително и пред съда. Ето, задавам го Вам. С интерес чакам да чуя отговора Ви. Знаете ли какво ми отвърна г-жа Кръстанова на този толкова интересен въпрос? Ако тя се беше съгласила да запишем разговора ни, сега щяхме да имаме същински шедьовър, е, тя те лиши, драги ми читателю, от щастието да чуеш от нейните собствени уста какво тя ми отговори на този прочувствен въпрос. Е, ще ми се наложи аз да й предам приблизително думите, щото няма как да претендирам за пълна точност; но смисълът беше ето този: - За какво да съжалявам бе, Грънчаров? Не виждам за какво да съжалявам, да се кая, да чувствам вина, не, няма за какво да съжалявам или да се виня. Аз и сега ако се наложи пак бих направила същото, от нито една своя дума или постъпка не се отказвам, това категорично го заявявам! Ти трябва да съжаляваш че не прие протегнатата ръка, след първото ми посещение, помниш ли, когато пак много спорихме? Ти не пожела нищичко да изпълниш от моите предписания, а именно, да почнеш да преподаваш от официален учебник, а не по твоите помагала, по официалните теми, а не по някакви твои и прочие, да не се повтарям. Самият ти си си за всичко изцяло виновен. Не пожела да се наместиш според правилата в Системата, ето, беше изхвърлен от нея. Ами ти като искаш да преподаваш някакви си там твоя чиста и свободолюбива философия що не вземеш, като Сократ, да излезеш на улицата, на агората, и да почнеш на минувачите да им разказваш философските си откровения?! Преподавай на улицата, защо искаш да преподаваш в държавно училище? Я го виж ти, изхвърлихме те, щото ти така пожела, ти това избра. В нашите училища няма нужда от такива като теб, разни "сократовци", щото ти най-безсрамно се самообявяваш за някакъв си там "пловдивски Сократ", как изобщо не те е срам да скверниш по този начин името му! Да съм била аз съжалявала за нещо, да съм била аз чувствала някаква вина за неговото положение да е сега на улицата: ами ти нали това сам си го избра? Ако си

кютеше както правят това другите, ако изпълняваше инструкциите, щеше мирно да си доживееш до пенсия. Сега стой на улицата и мри. Ти си си виновен за всичко, не аз, това разбери! И в този дух, като есенция, приблизително това ми каза инспекторката по философия в Пловдив вчера. Този е централният момент от нашия разговор, който аз лично ще го запомня за цял живот. То малко ми остана да живея де, но до края на живота си ще помня тия нейни думи. Ако неправилно съм предал тенденцията на нейните думи, моля, да напише каквото иска да каже, ще й публикувам текста. Тя сама ми се довери аз да и предавам думите, е, предавам ги, според моето "чуване", според това както аз съм ги чул, както те са прозвучали в моите уши. Ако иска точно да каже каквото мисли по въпроса, да го напише, ще го публикувам тук. Съвестта ми е чиста, аз й предложих да запишем на видео разговора, тя не пожела. Пое този риск аз да предавам думите й. Предавам ги така, както са отекнали в мен. Със свои думи ги предавам, тя иначе положително нямаше точно така да се изрази. Може би и не може така като мен да се изрази, но това си се подразбира. Ние сме различни личности. И това е прекрасно. И точно затова има смисъл да разговаряме. Иначе нямаше да има никакъв смисъл изобщо да разговаряме. Тя това би следвало прекрасно да го знае, щото има известни претенции спрямо философията. Ох, иска ми се да предам адекватно точния смисъл, но е безкрайно трудна тази работа! Пък се и изморих вече. Ще трябва да побързам, да претупам разказа си, по-скоро анализа си. Ето още един-два възлови момента.

На следващо място, оказва се, въпросната инспекторка продължава да се инати и да не приема моето суверенно право да имам оригинален и творчески преподавателски подход. Тя изглежда и не успява да схване същината на подхода ми, категорично не желае да го признае. Аз се държа като... стопроцентов философ в часовете си, щото преподавам тъкмо философия, а на нея това й е крайно неприятно, разбирате ли в какво се свежда цялата работа? Тя не може да се държи като такъв стопроцентов философ, то това е и дарба, и талант, и се постига с много практика, е, като не може, иска и на мен да ми забрани да се държа така, няма да стане това, няма да се получи, няма как да стане аз точно да

се откажа от личността си за да угодя на това или онова началство! Аз пък и имам пълното право, бидейки преподавател по философия, да се държа именно като философ, а не като някакъв там... чиновник. Безброй пъти й казах вчера, че тия неща са суверенни, че става дума за неотнимаеми права човек да бъде себе си, не и не, трябвало да бъда "като другите" преподаватели, да бъда смирен, изпълнителен, покорен, бездушен, да бъда, един вид, най-презрян и унизен български даскал, е, тая няма да я бъде! Аз на малодушие учениците си няма да уча, както на нея й се иска, аз ще ги уча тъкмо на онова, което е така омразно на чиновниците: учил съм ги и ще ги уча да бъдат свободни и достойни, суверенни личности, учил съм ги, сега ги уча и за в бъдеще ще ги уча да не постъпват малодушно, като презрени плъхове, а да постъпват като човеци! Всеки в крайна сметка може да учи другите само на това, което е той самият, нали така? Всеки учи другите на това, което сам може. И в което сам вярва. Точка по този въпрос. Тя самата, прочее, инспекторката де, защо е дезертирала от учителството и се и скрила в този уютен кабинет, защо не отиде и тя да преподава малко, кеф й на улицата да иде да преподава (като мен съветва да го направи сама, сама да се възползва от умния си съвет!), кеф й да иде в училище! Ама нещо май не й се ходи в училище; аз съм забелязал кои и какви учители предпочитат да се наместят на администраторско място, но ще запазя този секрет - за да не ми се обиди някой, не че не го знаят всички де, това е една публична тайна. Та значи инспекторката де факто не можа да отговори убедително на нито един мой въпрос, колкото повече я приклещвах с въпросите си, толкова повече тя се ядосваше и почваше да говори на моменти пълни нелепици. Примерно това, тя си повтори мантрата, която с директорката Анастасова я повтаряха до втръсване, която тази нощ някой я е написал и в блога под моето видеоизявление: че, видите ли, ученициТЕ и дори родителиТЕ били недоволни от мен! Попитах я: вие как го разбрахте това? Ами как така, разговарях с ученици! – отвърна ми тя. С колко ученици разговаряхте? – я попитах. С много! – ми отвърна тя. Колко много? – безжалостно продължавах да я мъча аз. Ами доста бяха, не помня точно! – отвърна тя. Всички питахте ли? – садистът Грънчаров продължаваше да я тормози без жал. Е, всички не съм питала! – отвърна тя. Щото и всички да си попитала, и всички до един, направо на 100% да ти бяха отвърнали "Грънчаров е много лош човек!", ти пак не трябваше да им повярваш, щото когато цяла една група от хора отговаря така единогласно, то тук има нещо крайно съмнително и подозрително – това поне би следвало да го знаеш, нали си философ? А иначе нормалното е това: всеки от нас на

29 едни хора се харесва, на други – не. На всички който се харесва не струва обикновено нищо особено. Безгръбначните, безличните хора се харесват на мнозинството. Ний, дето сме личности, нас обикновено съвсем не ни харесват. Колкото постойностен е един човек, толкова по-малко хора го харесват – това поне знаеш ли? И така нататък. Темата, виждате, е благодатна. Както всяка философска – и психологическа, човешка! – тема. Аз безкрайно обичам, даже обожавам тия теми. Затова вчера се вдигнах и в разгара на лятото, когато всички "нормални хора" си пекат белите задници на слънце край морето, край реки или басейни, където си искат да си пекат пустите бели задници, та значи точно в тия дни се вдигнах да ида в инспектората да си водя най-задушевни философски разговори със самата инспекторка по философия! Това ако не е подвиг от моя страна – сполай му кажи! Някой някога да е правил същото?! Ако има такъв друг човек, намерете го и ми го доведете. Само човеч като мен и като Сократ, сиреч, философ или, другояче казано, "луд човек", е способен да извърши такъв нравствен подвиг! И точно такъв като мен всеотдайно предан на философията човек, способен на такива подвизи, ме обявиха за "пълен некадърник" и ето, сега самата инспекторка, видите ли, ме праща да ида на улицата, на площада, на мегдана, на агората, като Сократ – да преподавам на минувачите философия! И да стана за резил, да ме фанат и да ме натикат в психиатрията, това ли иска та да ми се случи? Много жестоко бе, Кръстанова, Вий милост малко немате ли?! И Вие ли сте безжалостна и безпощадна като онази Ваша приятелка Анастасова? Мерси за комплимента да ме сравнявате със Сократ, но аз ще преподавам не на улицата, а ще преподавам в училище – щото тия училища са мои, те не са на вас, на бюрократите, та се разпореждате с тях сякаш са ваша частна собственост! Тия училища са наши, те са на нас, българските данъкоплатци, не на вас, бюрократите – това отвърнах на тъй усърдно мислещата инспекторка. Що пък тя не отиде да преподава на улицата, а мен праща? На нея значи й харесва да си клати краката на чудесното й бюро, а пък мен праща на улицата – каква наглост само, а?!

Виждате на какви подвизи и способна родната ни бюрокрация, нали, убе-

дихте ли се вече? Аз спирам, няма повече да пиша, че се изморих, пък ми и писна. Ако се сетя за нещо важно, ще го пиша отделно, имам предвид около вчерашната среща, за която, вярвам, се убедихте, че беше много ползотворна и богата на смисъл. Ех, да се беше съгласила г-жа Кръстанова да я запишем на видео сега какъв шедьовър щяхме да имаме! Голяма загуба, спор няма, ето, сега ви се налага да се задоволявате с трохи. Животът, живият живот е по-богат от всяко изкуство, от всяка литература, той е изворът на всичко, даже и на философията. Аз ей на такива "лоши неща" уча учениците си. А на чиновничките от образователната сфера не ща да угаждам, предпочитам да ги ядосвам. Много си падам по това да ядосвам разните му там предани на Системата чиновнички, вервам, сте го забелязали това. Казах й нещо в заключение, ето, казвам го и на вас: онзи чиновник от повисше ниво, на когото аз съм сигнализирал за крещящите злоупотреби с власт и за фрапиращите грешки на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, и той в резултат не си е мръднал и малкия пръст да направи нещичко да я озапти и да я постави на мястото й, с това е поел пълната отговорност за нейните злоупотреби и грешки, нанесли толкова вреди на училището и на учениците. Имам предвид и инспектори, организационни експерти, и началници на инспектората, и дори самата министърка, да не говорим пък за подчинените й от апарата на Министерството. Ала неслучайно никой не си мръдна пръста – не си мръдна пръста щото Системата е такава. Тя е система на пълната безотговорност. Върхът на пирамидата носи пълната отговорност, по-долните звена си измиват ръцете с по-горните, а найгорното вместо да опере целия пешкир, нищичко не опира, министърът напуска, идва нов – и отново нищичко не се променя. Много удобна е тази система, нали така? Е, казах на г-жа Кръстанова, че като убеден враг на тази система ще направя всичко, което е по силите ми и даже свръх това един ден виновните да си понесат поне отчасти вината. Тя втренчено и уплашено ме погледна. Какво имам предвид ще се разбере съвсем скоро... à la guerre comme à la guerre - нали тъй думат в такива случаи французите? А англичаните тъй ли думаха: "at war as at war"? Леле, как злокобно прозвуча накрая есето ми, майчице, дали пък някоя чиновничка няма да се уплаши? Ще се уплаши, ама друг път... Ами това е в общи линии. Хубав ден и приятен уикенд! Печете си задниците на плажа и не мислете за нищо. За абсолютно нищо не мислете непременно! За какво има да мислите я – некой да не е прокопсал много от мислене?! Мисленето пък особено и говоренето у нас са опасни. Видяхте аз какво постигнах като много мисля, пиша и говоря. Пратиха ме като Сократ на агората да преподавам философия,

пратиха ме в... лудницата, къде ли не ме пратиха, само и само да ме накарат да млъкна. Е, аз няма да млъкна. А вий си мълчете старателно и гледайте най-вече задниците ви хубаво да се опекат на слънцето. Та да имате наесен кафяви задници иначе какво ще правите ако задникът ви не е хубаво опечен на слънце? Как ще се покажеш пред хората с неопечен на слънце, сиреч, със суров задник? Чао! До нови срещи, уважаеми мълчащи и покорно излежаващи се на слънце... задници! РАЗТЪРСВАЩА В СВОЯТА БЕЗПОЩАДНА ПРЯМОТА ДИСКУСИЯ ЗА КАТАСТРОФАТА НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ И УЧИЛИЩЕ

Ето, направих си труда да извадя най-интересните коментари под публикацията Учителка от Перник взриви системата: Да преподаваме на учениците е последната ни грижа; тая дискусия, чини ми се, заслужава да бъде сложена още утре на бюрото на новата министърка на образованието и науката, но кой ли ще го стори това; а на мен взе да ми писва само аз да се обръщам към горните инстанции, пребиваващи в някакво олимпийско спокойствие – и излъчващи пълно безхаберие: (ОЩЕ >>> в лога) НАЧАЛОТО НА МОЯ КУРС ЛЕКЦИИ ПО ТЕМАТА "КАК ДА СТАНА ПЪЛНОЦЕННА ЛИЧНОСТ?" ВИДЕО (ОЩЕ ЛЕКЦИИ >>> в блога) Приятно слушане, приятни размисли! Ако има въпроси, питайте, ще ви отговоря! СЪВСЕМ СКОРО ОЧАКВАЙТЕ ИЗЛИЗАНЕТО НА ЕДНА НЕОБХОДИМА КНИГА

30 софско мислене тази преплетеност е поскоро нещо объркващо и неясно. Тя сякаш не пропуска логическия лъч, сякаш го задържа. А там където логическият лъч е задържан, мисловният обект е неясен, фрагментарен, може би мистичен и някак различен в общия смисъл. Той би могъл да бъде почувстван или своеобразно усетен, но именно това дразни западното философско мислене. (ОЩЕ >>> В БЛОГА) ИСТИНАТА ЗА ИСТОРИЯТА НА СССР И ЗЛОДЕЯНИЯТА НА РУСКИЯ КОМУНИЗЪМ ВИДЕО МОЕ ИНТЕРВЮ, ДАДЕНО ЗА ВИСОКОТИРАЖЕН "ЖЪЛТ" ВЕСТНИК, НО ЗАБРАНЕНО ЗА ПУБЛИКУВАНЕ, ЩОТО НЕ Е ПОДХОДЯЩО ЗА ЧЕТЕНЕ ОТ ИДИОТИ

Г-н Грънчаров, как се стигна дотам да дадете под съд Стоянка Анастасова, директор на Професионалната гимназия по електроника и електротехника – Пловдив?

Цел на изданието Целта на настоящия речник е опит да се създаде един нов мисловен ракурс към будистката система. Като цяло всяка мисловна система се подчинява на вътрешните си специфични мисловно – пространствени решения. Вътрешното познавателно пространство на системата създава общата представа за нея, както и обратното общата представа за една мисловна система създава представа за познавателното пространство на системата. Именно от позиция на вътрешното познавателно пространство на системата е и опита за запознаване на българския читател с някои от основните понятия на будистката философия и психология, (най-вече будистката абхидхармистка традиция). Някои от понятията са представени в паралел с интерпретацията им при други школи и системи в лоното на самия будизъм, както и с небудистките индийски системи. Опитвам се също така да въведа и европейски паралели при някои от тях. Що касае чисто философските понятия, независимо че съм се старал колкото е възможно повече да се доближа до едно съдържание, отговарящо на източната философска чувствителност, винаги съм осъзнавал трудността и дори невъзможността за това. Много от философските термини и понятия в този речник нямат “източната дълбочина” на философското усещане. Това според мен не е по причина на неточности в превода, а по-скоро на невъзможност да бъде усетено същностното съдържание на понятието. Будистките понятия са особена смес между чисто философско и психологическо съдържание. За да се достигне до чистото философско значение трябва да се върви по пътя на една специфична философска и психологическа чувствителност. За западното фило-

От друга страна този вестник е на Дилян Пеевски, това също обяснява много неща. Както и да е, да се опитваш да цензурираш блогър като мен е пълно идиотство; ето, аз публикувам текста в блога си, разбира се, знам, че и т.н. "сериозни медии" у нас няма да се заинтересуват от разказаната история, щото и те страдат от същия недъг: истинските човешки истории, криещи в себе си огромен човешки смисъл, биват игнорирани, с оглед природонаселението на страната ни да продължи да пребивава в състояние, близко до дълбокия сън, родствено също така на идиотизма; такива текстове като настоящето интервю са и опасни: ако бъдат допуснати някои хора могат да се събудят, а тогава какво ще правим, как ще запазим тъй приспивното и удобно статукво? Ето, можете да прочетете това забранено интервю в неговия автентичен вид:

Публикувам и в блога си мое интервю, дадено за високотиражен "жълт" вестник, който обаче не посмя да го публикува нито на страниците си, нито в своя сайт; кои са причините за това аз мога да гадая, да се досещам. Най-вероятно не го публикуваха защото историята не е кой знае колко "пикантна", засяга сериозни теми, имащи голям човешки смисъл, а пък тия неща, предполагам, не са кой знае колко интересни за този род плиткоумна публика, която ще вземе да си купи подобен вестник; издателите му пък внимават да не се допускат във вестника по-сериозни материали, щото на техния фон ще изпъкне още поясно глупотевината на всичките им останали идиотски и изсмукани от пръстите "занимателни четива". Къде ти разказаната от мен история може да се мери примерно с такъв високоинтелигентен матр`ьял за идиоти, носещ прочувственото заглавие Вулева се дупи на селфита?!

Това е завършекът на една твърде любопитна история, която прекрасно илюстрира ситуацията в българското образование и училище. Знаете, от години се говори, че кризата в тази толкова важна сфера на живота ни е тежка, катастрофална даже. Проблемите са нетърпими, ала въпреки това господстващата Система си стои непобутната, подобно на непревземаема крепост. Работите не вървят, виждате, качеството на образованието на младите е обидно ниско. Учителите са недоволни от отредената им роля на прости изпълнители на разпорежданията на висшестоящите институции, особено пък е неприятно безразличието от страна на гражданското общество. Стигнахме дотам, че огромното мнозинство от родителите сякаш не са кой знае колко обезпокоени, че техните деца са жертва на една несъвременна, неефективна, остаряла система на образование, залагаща на отдавна отречени практики. Системата се крепи на няколко стълба: пълен държавен монопол и хегемония на държавата в образователната сфера, абсолютно всевластие на държавната бюрокрация, тотална липса на свобода у ония, които реално се занимават с образование, именно учителите и учениците – те са превърнати в изпълнители на разпорежданията (програмите, инструкциите и пр.) на висшестоящите фактори. Според господстващия стереотип „добри” учители и ученици са ония, които безропотно изпълняват инструкциите, а „лоши” са ония, които имат смелостта да правят нещата по нов, различен, нестандартен начин, да държат на личността си, на правото да бъдат себе си, да проявяват творчество и да предприемат някакви инициативи и иновации. Та така се случи и в моя случай:

31 наложи се да встъпя в много спорове, а в крайна сметка и в остър конфликт с новоназначена директорка, която реши да заложи на формализма, бездушието и канцеларщината на тоталното администриране. Интересно е, че докато тя не беше директор аз бях с нея в най-прекрасни отношения. През първата година на директорстването й имахме чудесни отношения, стараех се да й помагам защото свързвах известни надежди за промяна към добро. Смятах, че има смисъл тя да бъде подкрепена. Но разминаванията ни датират от времето преди три години. Почина Стив Джобс и тъй като нашето училище няма патрон (преди години се е наричало „ТЕТЛенин”, интересно е, че и досега пловдивчани го знаят така и масово така го наричат, което е същинска аномалия!), предложих в блога си именно Стив Джобс да стане патрон на училището ни. Медиите се заинтересуваха много от това предложение, дойдоха репортери от всички национални телевизии и вестници. Вземаха интервюта от мен, от ученици, от учители, от директорката, голям шум се вдигна по принципа „всяко чудо за три дни”. Директорката зае странна позиция: това не било важен въпрос! Изглежда й стана много неприятно, че инициатор на този дебат бях аз, знам ли коя е причината, но е факт, че отношенията ни рязко се развалиха и влошиха от този момент. Тя най-вероятно си е помислила, че сте я засенчил?! Изглежда нещо такова се получи. Тя ме обвини, че правя всичко това за своя „реклама”. Правил съм го бил от „суетност”. По време на учителски съвет се получиха доста драматични спорове. Предложих учителите и учениците да гласуват за това кой да стане патрон на училището, предложих нещо съвсем демократично – да проведем нещо като референдум. Всички мои предложения директорката ги прие на нож. Понеже учениците приеха възторжено идеята за референдум, наложи се да го проведем в рамките на ръководения от мен Дискусионен клуб. Администрацията гледаше с мрачно навъсени вежди случващото се. Учениците избираха между няколко предложения, е, Стив Джобс, разбира се, спечели. Директорката реагира в този смисъл: „Само през трупа ми ще стане това Стив Джобс да е патрон на нашето училище!”. Ето откъде започна нашия конфликт, който в един момент придоби ужасни мащаби. Аз по идеи и по манталитет съм човек, който е привързан към ценностите на демокрацията. Свободолюбив човек съм, няма как, ние, философите, силно обичаме свободата – без свобода няма и не може да има философия. Когато директорката не даде възможност в рамките на различните училищни органи за управление да започне един демократичен дебат по тежките проб-

леми на училищния живот (примерно, всяко мое изказване на учителския съвет беше приемано едва ли не с освиркване от преданите фенки на директорката!), тогава аз се видях принуден да започна да пиша в блога си по всичките ония въпроси, по които на мен не ми даваха думата в съвета. Смятах, че като се ангажира общественото мнение всички ще се включат в един толкова необходим ни дебат, да, публичността, която аз придадох на проблемите в училището в блога си, всъщност беше покана за дебат. Жестът ми обаче не беше възприет подобаващо, аз в един момент бях обявен за… „народен враг”, който, видите ли, „уронвал престижа” на училището! Явно някои хора още са във властта на остарелия тоталитарен рефлекс: „Който не мисли като нас не мисли правилно!”. Директорката в един момент започна да прави нужното да настройва „широките народни маси” срещу въпросния „народен враг”, именно срещу моя милост. И се започна безогледна кампания с оглед да бъда дискредитиран и като личност, и като преподавател, кампания на един ужасно анахроничен административен тормоз и терор, каквато аз лично не съм си и представял че е възможна в наше време. Да обаче се оказа, че не само е възможна, тя направо ми се стовари върху главата! Видях копие на исковата молба до съда, която сте пуснал и на личния си Фейсбук-профил? Да, това е трето дело, което завеждам срещу ПГЕЕ-Пловдив, представлявана от директорката. Първото дело, срещу нейна заповед за наложено ми дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение” го спечелих и на трите инстанции, съдът отмени неправомерно наложената заповед. Казах, че директорката по общоизвестния властнически маниер започна да ме гони и тормози, търсейки или сама организирайки какви ли не поводи да ме уволни. Е, съдът отмени тази нейна заповед. Но това съвсем не спря така усърдната в преследването на целта си администраторка. Вече 30 години преподавам философия, имам т.н. „първи клас квалификация” – най-високата възможна за учителите. Преподавал съм и в университет, и в гимназии. Имам много публикации, автор съм на много книги, също така и на учебници и учебни помагала. Освен това имам заболяване на сърцето и съм инвалидизиран. По тези причини директорката трябваше да положи особени усилия да „мотивира” едно евентуално мое уволнение, за организирането на което тя положи завидно старание и титанични усилия. Показа и гениална направо изобретателност. Примерно в документ до ТЕЛК, т.н. „производствена характеристика”, тя си позволи да впише, че съм бил с… „нервно-психически разстройства”,

сиреч, за да се разправи с мен, дръзна да ме обяви за… „луд”! Е, ТЕЛК обсъди нейната любителска „диагноза” и я отхвърли по категоричен начин. Но за преживените унижения на мен ми се наложи да заведа ново съдебно дело, този път за клевета. Дадох директорката и в Комисията за защита от дискриминация. Интересно е да се отбележи, че за всичките тия своеволия на въпросната администраторка аз по надлежен ред съм уведомявал висшестоящите органи на образователната институция, включително и Министъра на образованието и науката; да, обаче ефект от тия мои жалби нямаше никакъв! Само Омбудсманът на републиката г-н К.Пенчев прояви живо участие в решаването на казуса, опита се да повлияе за решаването му в положителна насока, обаче пълномощията му по закон не позволяват намесата му да бъде ефикасна. Въпреки всичко обаче директорката продължи да преследва целта си, именно моето уволнение, изритването ми от училището. В крайна сметка тя постигна целта си като ме уволни със смехотворния мотив „пълна некадърност”, „абсолютна неспособност да се справя със задълженията си”, един вид дръзна да „докаже”, че от мен, видите ли, „учител не ставало”, без да се смущава от факта, че аз вече цели 30 години (!) работя в тази сфера и имам своите несъмнени постижения. А също така и много обичам работата си, смятам, че тя отговаря на моето призвание. Най-жалкото е обаче, че директорката упражни върху мен крайно обиден и жесток натиск, не смущавайки се изобщо от здравословното ми състояние. От преживения заради преследванията стрес се стигна дотам рязко да се влоши здравословното ми състояние. От исхемична болест на сърцето ли страдате? Да, имам ускорен ритъм, неритмичен пулс. От доста време имам тези здравословни проблеми, но ги контролирах с медикаменти. С помощта на хапчета горедолу поддържах ритъма на сърцето си. Да, обаче тези спорове и голямото напрежение доведоха дотам, че сърцето ми вече постоянно е извън ритъм. Имам и белодробно заболяване, задух. По тази причина бях инвалидизиран с право на работа. Това обаче съвсем не смути директорката, тя успя, кой знае как, да издейства разрешение за уволнението ми дори от… Инспекцията по труда (тя постоянно парадира с прекалено многото си „връзки”!) и ето, на 19 май, безкрайно щастлива, ми връчи, под формата на „предпразничен подарък”, заветната заповед за уволнение! Тя ги умее тия гаврички, виждате, че има несъмнени способности в тази посока – организирането на унижението на своята поредна жертва.

32 Тежка и ниско платена е учителската професия днес! Да, точно така. Но аз си обичам професията. Философ съм и смятам, че за тази работа съм роден, Бог ми е дал нужните способности за да я упражнявам на едно високо и съвременно ниво. С млади хора общувам всекидневно, предметът ми е хубав, отдал съм се изцяло на него. Обичам да общувам с младите хора, водим дискусии по най-важните въпроси. Смятам, че учениците имат полза от общуването с мен. Ние, учителите, за това работим: да сме полезни на младите, да им помагаме. Но ето, в тази своя умопомрачителна заповед директорката дръзна да ме квалифицира като „абсолютно некадърен” и „неспособен” да преподава, не съм бил умеел да общувам с учениците и пр. Бил съм неспособен, видите ли, да изпълнявам задълженията си като учител. И за да докаже тази своя екстравагантна теза в продължение на две години ми правеше редовни проверки – без да ме предупреди влизаше в часовете ми, а после пишеше абсолютно свободни литературни съчинения за видяното, влагайки и много страст, и лирика, даже стигна дотам в литературните си увлечения (тя по образование е литераторка, нищо че стана директор на… професионално училище), че почна да пише протоколите за тия свои проверки в „пряка реч”, влагайки каквито си иска думи в… моите уста! Когато обаче й заявих, че тя няма право да ми дава препоръки по това как се преподава философия, на нея й се наложи да приобщи към каузата за моето злепоставяне и инспекторката по философия, и нея почна да кани редовно да ме проверяват. За 30 години стаж не бях проверяван от инспектор по философия нито веднъж, но в последните две години за сметка на това бях проверен поне 5 пъти! За съжаление инспекторката не изпълни функцията си, позволи да бъде въвлечена в игричките на директорката и написа такива „протоколи”, които отговаряха на най-съкровените желания на тъй страстното директорско сърце! А иначе аз и на директорката, и на инспекторката най-спокойно им обяснявах, че имам един свой оригинален и творчески подход, че няма да позволя да ме натикат в калъпа на „типовия преподавател”, че преподаването на философия не е като шиенето на някаква „мисловна конфекция”, като правенето на тухли, че училището не е тухларна фабрика и пр. (Впрочем, една от последните ми книги е посветена на образованието и носи заглавието Ние не сме тухли в стената! (подзаглавието й е „Есета за освобождаващото образование”.) Разбира се, смислен диалог и тук нямаше, другата страна, ползвайки се от властническото си положение, излезе с претенцията, че тяхната позиция била „единствено правилната”. Аз трябвало било да бъда посечен, та в училището

да възтържествува сивотата, еднообразието, скуката, униформеността и пр. Министърката (проф.Клисарова), до която продължих да пиша безчет жалби за случващия се административен произвол и тормоз, изобщо не се трогна – щото тя беше заета с „фундаментални” проблеми от типа на този как да принуди учителите да почнат да преподават само по един-единствен „найправилен” учебник, няма да си играем на свобода и на демокрация я?! В един момент нещата стигнаха до крайна и съвсем абсурдна форма – когато директорката не се посвени да използва и ученици срещу мен. Има ученици, т.н. „активисти”, които са използвани за това-онова от администрацията и затова са в много близки отношения с нея. Такива именно ученици бяха използвани за да създават напрежение в един-два класа (иначе аз преподавах в цели 14 класа и часовете ми вървяха съвсем нормално!). Тия ученици бяха насърчени да се държат хулигански. Примерно да пречат на преподавателя да си върши работата и, примерно, да се провикват отвреме-навреме: „Ей, господине, ама Вие не ни преподавате правилно!”, „Не щем да учим при вас!”, „Искаме друг, подобър преподавател!” и пр. Сиреч, да повтарят като папагалчета заучените „истини” на директорката – какво умилително единодушие между директор и арогантно държащи се ученици! Аз помолих в създалата се ситуация администрацията да си изпълни дълга и да призове тия ученици да спазват правилата, но ефектът беше обратен. Учениците започнаха да се държат още поарогантно. Директорката нито веднъж в мое присъствие не пожела да призове учениците да спазват правилата и да не нарушават правилника! Което очевидно насърчаваше тия ученици да се държат още по-нагло. Иначе днешните ученици по начало са добри, аз с тях се разбирам превъзходно. Те по никакъв начин не биха си позволили такова арогантно поведение в нормална обстановка, от което аз съдя, че им е било въздействано. Това обаче е съвсем недопустимо по всички правила – и на морала, и на правилника, и на закона, и на всичко! Директорката твърди, че именно Вие генерирате напрежение? Е, тя беше длъжна да напише всичко, което й хрумне, та да има „поголяма тежест” нейната наистина куриозна заповед за уволнение. Всяко нещо може да бъде изтълкувано както си искате, в това число и наопаки на реалното. Ето и за това т.н. „генериране на напрежение” от моя страна. Един вид „генерирам напрежение” когато правя нужното младите хора да се позамислят, та нали мисленето изисква полагане на известни усилия? Какво пречи тогава да приемем, че този там учител, изискващ учениците му да мислят, при това

съвсем самостоятелно и свободно, всъщност по този начин ги… „тормози”, „мъчи” ги да мислят – нали и така може да бъде изтълкувано всичко?! Нали мисленето било „мъка”, ето как може да бъде изтълкувано всичко – неслучайно толкова много хора направо мразят да мислят! Когато човек започне да мисли и да търси истината „напрежение” винаги има; ала немисленето, умствената ленивост за сметка на това е така сладка и приспивна, нали така?! Според догмите на административната система в образованието важно е да се спазват инструкциите, а пък дали работата върви и дали някой има полза не е от значение. Аз не мисля обаче така. Не мога да се задоволя с такова отношение към работата си. Ако всичко е вяло, скучно, тихо, „добре сресано” работата може, формално погледнато, да върви, но тя никак няма да е ефективна. Или ефектът е направо обратен на желания! Аз не се задоволявам с формално провеждане на моите часове. В моите часове има много спорове, много дискусии. Примерно често прилагам иновативни методи, да речем, класът се разделя на две групи, два „отбора”, които защитават противоположни позиции. Учениците си задават въпроси, питат, отговарят, всички полагат усилия да се стигне до истината, съпричастни са с оглед постигането на „победа” (да съберат повече „точки”). Възприемат часа като състезание, като игра. Като възникнат спорове по интересни, вълнуващи младите хора въпроси, даже и в междучасието учениците продължават да спорят. Аз смятам, че това е хубаво, но ето, в очите на тъй авангардно мислещата директорка това било крайно осъдително. И тя издаде своята категорична присъда: да бъда изгонен от училището, а по този начин и от образователната система изобщо, щото кой директор ще вземе на работа такъв „доказано некадърен” преподавател, уволнен по параграфа „несправяне с работата”, „липса на качества” и пр.? Добре, защо толкова много Ви мрази тази дама? И аз много съм мислил как е възможно такова едно отношение към друг човек, към колега при това. Е, имаме различия в разбиранията, но това е толкова естествено. Тя подкрепя друг тип педагогика. Като директор нейния възглед е прост – има инструкции, учителят трябва да спазва безукорно правилата или предписанията на висшестоящето началство. Тя се придържа към чисто административния, аз бих казал дори казармен подход спрямо училището и образователния процес. Моят подход обаче е коренно различен. Моята идея е, че образованието е един най-фин и чисто духовен процес на въздействие, при който учениците трябва да имат полза от общуването си с учителя;

33 целта тук не е просто да са доволни началниците. Истински важното за мен са същностните интереси на учениците. Именно да станат пълноценни личности, разполагащи със съответните умения за самостоятелно мислене, за постигане на смисъла, за ориентиране в света и пр. Е, разминават ни се разбиранията с директорката, но това не значи, че тя като мисли иначе има правото да ме тормози та да почна и аз да мисля като нея. Не е този начинът. Аз съм добросърдечен, толерантен човек и съм се стараел да имам найнормални човешки и даже приятелски отношения с всички, е, разбира се, налагало ми се е много да споря с кой ли не, примерно дори и с началството; много съм спорил с директорката включително и в присъствието на инспектори. Като е нямала какво да ми отговори в тия спорове (ние, философите, много сме убедителни в споровете понеже това е нещо като наша прерогатива!), предполагам, директорката се е изпълвала с желание за мъст. Така си обяснявам крайния негативизъм, който тя си позволи спрямо моята личност, който в неприкрит вид струи от всяка нейна дума и в заповедта й за уволнение. Писах много жалби, възвания, отрити писма в този период до министерството, до омбудсмана, до синдикатите, до кого ли не. Идваха проверяващи по мои сигнали. Тя се възползва от това. Другите учители са недоволни когато има проверки защото и те могат да бъдат проверявани. Ето, тя се възползва от това и се постара да настройва учители срещу мен – бил съм „уронвал” имиджа на училището и пр. Даже в духа на „добрите стари времена” бяха инициирани „разгромни писма на колектива” срещу „злия народен враг Грънчаров”. Смешна работа! Живеем все пак в XXI век, не в 50-те години на ХХ-я век! Много е възможно г-жа директорката да е получила политическа поръчка да се разправи с мен. Аз съм най-активен политически коментатор в своя блог. Много съм критикувал правителството, което я назначи по времето на министър Сергей Игнатов. Знаем, че в наши условия конкурс за директор винаги се печели от кандидата на управляващата партия. Ето в нашето училище се явиха 18 кандидати. Повече от тях бяха инженери, способни хора. Но спечели една учителка по… литература. Нима сред явилите се кандидати-инженери толкова е нямало поне един достоен да стане директор? Цената на вашия иск е 5 579, 94 лв.?! Тези пари ме се полагат по закон за 6-те месеца, в които съм бил без работа. Ако спечеля делото тя е длъжна да ми компенсира 6 заплати. Сумата е такава според закона.

Какви унижения сте претърпял по време на ТЕЛК за да доказвате, че сте нормален?! Да, това са любопитни подробности. Знаете, че едно време властта обявяваше другоячемислещите за… „психично болни”. Е, оказа се, че такова нещо може да се случи и в наше време, то сполетя мен. Първо ходих на психологически изследвания за изследване на психичните ми сили, именно чувства, внимание, памет, емоции, воля, интелект и пр., е, аз съм психолог, преподавам от години психология, тия изследвания са ми интересни; получих документ, че „нямам отклонения”, че съм „в нормата”. Освен това, въпреки че никога не съм ходил на психиатър ми се наложи да отида – за да ми издадат документ за състоянието на моята психика. Разпитваха ме надълго и нашироко. В такава ситуация човек се чувства много странно. Аз самият се занимавам с психология и добре знам, че човек не може да има гаранция, че е „точно в нормата”. Тия неща са много относителни. Всеки си има своите странности, има своята индивидуалност, всеки има право да бъде и… чешит, нали така? Но е фатално важно как тъкмо психиатърът вижда нещата, как той те възприема. Затова по време на тия обсъждания на моменти се чувствах много унизително. Е, иначе с психиатърката проведохме чудесен диалог, включително и за цялата история на моите отношения с тъй любознателната спрямо психиатрията директорка, имаща самочувствието че е нещо като „самоучка” в тази област – след като си позволява да издава „оригинални диагнози”. Психиатърката ми издаде документ, съдържащ констатация „психично здрав”, с което директорската „диагноза” изцяло рухна. След това пред самия ТЕЛК наново трябваше да обяснявам на цяла комисия всичко наново, а те ме гледаха с подозрения, все пак не всеки ден при тях бива обследван един тъй многоречив философ като мен. Но го има и този момент, че е напълно възможно психиатрите да си кажат: нищо чудно че директорката те е възприела за „ненормален” щом си толкова различен от другите, щом си мислещ и пр.! Знаете ли, за жалост, у нас да си различен, да си личност е нещо като проклятие! Отбележете, че личност и раз-личност имат един и същ корен. Добре, ако спечелите делото ще се върнете ли на работа в училището? Да, непременно ще се върна. Училището е много добро, много хубаво. Надявам се и директорката след тия съдебни спорове да преосмисли позицията си. За жалост, за момента, по моя преценка, тя показа категорична неспособност да се справя с високите изисквания за тази длъжност. Показа невероятно неумение да ръководи хора, подходът й просто е принципно

сгрешен: с хора, с човеци, ако не общуваш човешки, нищо добро няма да постигнеш. Освен мен тя уволни и много други хора. Изгони ги от училището по найунизителен начин. Някои спечелиха дела срещу нея и скоро ще се върнат на работа по силата на съдебно решение. Тя просто няма умения да работи с хора и има огромно самочувствие по две причини. Първо, както т.н. „зли езици” говорят, майката на съпруга на директорката била сестра на Георги Атанасов, министърпредседател по времето на Тодор Живков. (Тя се е омъжила за човек, имащ фамилия Анастасов.) Знаем, че хора от някогашната комунистическа номенклатура все още имат превъзходно положение и в днешни условия, на което се дължи и огромното им самочувствие. На второ място се знае, че съпругът на директорката преди 1989 г. работил в системата на МВР. По тази линия у нас много хора направиха и пари, и кариера. Това може би е причина някои хора да имат съзнанието, че са недосегаеми. И че могат да си правят каквото поискат. Трябва нещо да правим че да ги убедим, че отдавна минаха тия времена, когато властващите можеха да си правят каквото им скимне с нас. „Юлиян Вучков е много удобен за ченгесаро-олигархичното статукво. Затова и го пласират толкова по медиите” – тази Ваша теза в блога Ви ми направи силно впечатление?! Той е от т.н. удобни за всяка власт хора, нищо че плямпотят срещу всяка власт. Феноменално е това, което прави Юлиян Вучков. Знаем, че до 10-ти ноември е бил свързан с официалното статукво и след промените също успя да се нагоди много добре. Той минава за краен, яростен критик. Но това е само видимост, не бива да се подвеждаме по думите и внушенията му. Нещата трябва да се тълкуват по-цялостно за да бъдат разбрани вярно – щото иначе, като се подвеждаме, проявяваме непростима наивност. Аз смятам, че неговите критики са парадиращи, демонстративни и лицемерни. Те са крайно кресливи с цел да всяват нихилизъм сред тъй доверчивите и незатрудняващи се с мислене простодушни народни маси. Това е много удобно, щом „всички са маскари”, щом „никой не заслужава доверие”, тогава истинските мерзавци ликуват – та тях никой няма да ги разпознае в общия кюп! Аз затова твърдя, че байвучковото плямпане е много удобно тъкмо за статуквото и за силите, които стоят зад него. Затуй му дават такъв огромен медиен комфорт. Той сам не се усеща, че го използват, напротив, въобразил си е, че е нещо като „народен трибун”. Горко на страна, горко на оня народ, който има „трибуни” като Вучков, Сидеров, Бареков и останалата медийна пасмина, претендираща и за политическа

34 роля! Има хора, които се увличат по вучковите приказки. Той казва : „Няма смисъл да гласувате. Всички са маскари”. Това е толкова полезно за ония, които държат контрола върху положението у нас. На неудобните за статуквото хора не им дават трибуна. Медийният комфорт на Вучков обаче е и много добре осребрен. Аз не виждам кой знае какъв особен смисъл в плямпаниците му, това не са някакви задълбочени анализи. Той си е нещо като латерна, като развален грамофон. Пловдивският митрополит Николай също е герой на Ваши публикации в блога ви?! Християнин и философ съм и към религията и вярата имам добро отношение. Но Николай Пловдивски, по моето възприятие, а съм чувал, че и други хора така го възприемат, излъчва голяма злоба, в него сякаш има нещо сатанинско. Въпрос на възприятие, на чувствителност. Други, чувам, му се възхищавали, хора всякакви. Но поведението му, по моя преценка, е в пълно противоречие с християнския морал. Нима той, ако беше наистина християнин, нямаше да усети колко е горд и нагъл?! Случва ми че понякога да слушам негови проповеди в храма. В тях има не само злоба, но и нескривани политически призиви. Лош огън блести в очите му, наподобяващ адския. Той се е възприел като „голяма звезда”, а един християнин трябва да бъде най-вече скромен, негорделив. И по материалния лукс си пада, което е недопустимо за духовно лице. В проповедите си Николай Пловдивски отправя политически апели. Заема политическа позиция, изповядва крайно русофилство и сее жлъч срещу западните ни съюзници. На всяка черква в пловдивска духовна епархия редом до българското знаме е сложил и своето собствено, някакъв „княжески” щандарт на владиката! Да, във всяка църква се вее личното знаме на владиката! Той се преживява като духовен княз и си е направил свое знаме! Вместо до българският трибагреник да се вее знамето на ЕС, както е нормално, там стои това на дядо Николай, вероятно за това един ден да бъде заменено от… руското. Това показва една ужасна тенденциозност. Чрез църквата дядо Николай прокарва руските интереси. Всичките ни владици са учили в руски академии. Знаете каква част от тях от тях са агенти на ДС, която е филиал на КГБ. Никой не може да докаже, че Николай обслужва КГБ, но това си личи по поведението му. И тази лакомия да стане патриарх! Това вече е отвратително. За мен той не е християнин, а наподобява антихриста. То не е тайна, че той обслужва интересите на БСП? Да, той си е руски възпитаник.

Вие също сте руски възпитаник? Да, завършил съм университет в Санкт Петербург, но не съм русофил. Аз обичам и уважавам руската култура, но не мога да приема имперската политика на руснаците, на Путин. Имам приятелируснаци. Чудесни са, но и те като народ, подобно на нашия, имат своите недостатъци. Масовият руснак е податлив на манипулации. Той не обича свободата. Когато императорът премахва крепостното право знаете ли как са се молили на господарите си да не ги оставят на „произвола”? Отиват при господарите си и плачат, на колене се молят пак да бъдат под крилата им – защото не знаят какво да правят със свободата си. Благодарение на комунизма това нещо се е запазило и до ден днешен в Русия. За жалост и у нас мнозина продължават да си търсят господаря, спасителя, оправяча и пр., което показва, че свободата за такива е нещо съвсем чуждо и непонятно… НИЙ, БЪЛГАРИТЕ, СМЕ МАЙСТОРИ ДА СЕ ПРЕЦАКВАМЕ ВЗАИМНО – ЗАТОВА И НИЩО ОСОБЕНО НЕ МОЖЕМ ДА ПОСТИГНЕМ! неделя, 10 август 2014 г.

Понеже в един пернишки сайт в момента тече оживена дискусия по проблемите на българското образование и училище – виж: Учителка от Перник взриви системата: Да преподаваме на учениците е последната ни грижа – ми хрумна да информирам участниците и за моето интервю по същия повод; ето какво написах там, прочее, това същото разрешение за препубликуване на интервюто ми, което давам на въпросния сайт, го давам априори и на всеки друг сайт, блог или каквато и да било медия, щото ми се ще казаното в него да стигне до колкото се може повече хора. Щом като жълтият вестник, на когото дадох интервюто, сам си плю в лицето и не го публикува, нека да организираме едно "блогърско цунами", с което да отнесем арогантния вестник на Пеевски в небитието: можем хем да престанем да го купуваме, хем чрез възможностите на свободата, която интернет ни дава, да постигнем поголеми "тиражи" от пеевските! И да елиминираме някак влиянието на тия продажни манипулиращи и аморални медии – ако сме граждани, можем да го направим, ала такива ли сме, ето в това е проблемът?! Ето все пак думите ми, с които се обърнах към читателите на оня, на пернишкия сайт, който пък

е настроен така, че не допуска линкове, абе грешка нямаме, ний, българите, сме майстори да се прецакваме взаимно и затова нищо особено не можем да постигнем: Ето, заповядайте, прочетете истината за една съвсем реална история, която изцяло отговаря на обсъжданото писмо, прекрасно го илюстрира. Страшно е в нашите училища, директорският произвол прие вече гротескови, съвсем хипертрофирани форми. Трябва нещо да се направи, необходими са промени с оглед училищата да престанат да бъдат феодални владения на образователната бюрокрация, която се държи като безконтролна мафия. Прочее, разрешавам на този сайт както и на всеки друг да публикува моя текст, той всъщност е едно мое интервю, дадено за високотиражен жълт вестник, редакторите обаче забраниха публикацията, явно се уплашиха да не стане така, че на фона на този текст да изпъкне по-ясно скудоумието на останалите им "пикантни" матр`ьяли. Но аз съм свободен човек, имам свой блог, ето, сам публикувам интервюто си. Ако някоя медия иска да го препубликува, има моето съгласие. За да стигне истината до повече хора – тя не бива да бъде крита! Линкът до публикацията в моя блог не излезе, явно в този сайт не е разрешен свободния обмен на информация, българските лудости нямат край! Който иска да прочете все пак въпросната публикация, да намери по името ми мой блог и да я потърси, заглавието е Мое интервю, дадено за високотиражен "жълт" вестник, но забранено за публикуване, щото не е подходящо за четене от идиоти, впрочем, и по самото заглавие чрез Гугъл може да се стигне до публикацията. Страшна работа! Ние, българите, правим всичко, за да не можем да си обединим усилията за някаква кауза, ето затова сме и на това дередже! Новият брой – 2/17-ти, год. 2014 г., 6-та от създаването му – на списание ИДЕИ замина за печатницата Open publication - Free publishing А тук ви давам възможността да го разлистите предварително, който си хареса някои от текстовете, след това би могъл да направи поръчка за хартиеното му издание. То ще излезе към края на месеца най-късно. Ще пробваме тази нова маркетингова стратегия, която според мен има бъдеще. Водя се от опита си като предлагам това: по моя преценка на опитен в четенето и писането човек само изключително ценни текстове заслужават да бъдат отпечатвани върху хартия! По тази причина се стараем в списанието да излизат предимно текстове, достойни за отпечатване върху

35 хартия. Но има различни хора, различни представи, различни вкусове. Всеки може да намери нещо за себе си в нашето тъй плуралистично списание за духовните неща. И като намериш нещо, което ти се ще да го притежаваш в удобен за четене хартиен формат, ето, направи поръчка, ще получиш екземпляр от хартиеното издание. Ще опитаме да процедираме по този начин, тиражът ще се определя от търсенето - и от поръчките по-специално. Е, ще има и свободни за продажба броеве за книжарниците, но в крайно ограничени екземпляри. Не разчитайте на тях. Найсигурното е поръчката по имейла и още посигурното пък е да се абонираш за цялата годишна поредица. Така и ще подпомогнеш финансово списанието, излизащо с волни пожертвувания предимно от гламавия му главен редактор – и от неколцина други луди глави...

... Яде ли се свободата? Милиционерският рефлекс е на една ръка разстояние. И все си избираме ако не милиционери, то поне хора с милиционерски души, които искат да ни продадат сигурност срещу свобода. По-малко свобода никога не е било равно на повече сигурност, а който е готов на подобна размяна, не заслужава нито свобода, нито сигурност. Да ме прости Бенджамин Франклин за фриволната перифраза.

ЖИВОТЪТ Е ДВИЖЕНИЕ, ЖИВОТЪТ Е БОРБА, ДРЕМЛЮВЩИНАТА ОТ БЪЛГАРСКИ ВИД Е ПОЗОРНА

НЯМА ДА ИЗМЕНЯ НА МИСИЯТА СИ НА ЧОВЕК!

ЕДИН МАЛЪК, НО ЗА СМЕТКА НА ТОВА СЪВСЕМ СКАНДАЛЕН ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И НРАВСТВЕН КАЗУС ИЛИ ТЕСТ неделя, 10 август 2014 г.

На снимката са, предполагам, атлети, спортуващи по древно-гръцкия обичай съвсем голи – "безсрамна", "аморална" ли е тази снимка, как мислите? Древните гърци дали пък не са били "съвсем пропаднали" след като атлетите им са спортували по този начин, голи, а пък народът изобщо не се е смущавал от голотата им? Или ние не сме нещо наред след като пищим неистово като попаднем на такава снимка – или пък плюем в пазвата си ако ни се случи да видим някъде съвсем гол човек? Питам само, интересно ми е как ще реагирате, психологията за мен е едно много интересно занимание... МИЛИЦИОНЕРО-СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ: А СТАВА ЛИ СВОБОДАТА ЗА... ЯДЕНЕ? Из: Могат ли милиционерите да готвят?, Автор: Иван Бедров Не е необходимо всеки път да си избираме политици с невидими фуражки, за да разберем, че по-малко свобода не е равно на повече хляб

Все пак сме далече от образците в жанра. Само за последните две години управлението на Владимир Путин въведе задължителна регистрация като „чуждестранни агенти“ на неправителствените организации, получаващи финансиране от международни донори, задължителна регистрация и деклариране на самоличност за блогърите, които имат над 3 хиляди посещения дневно, задължителна регистрация за всеки, който иска да ползва безжичен интернет на публично място. Разбира се, с оправданието за повече сигурност. „Каква свобода бе?! Ние нямаме какво да ядем!“ И вие сте чували подобни реплики. Наивно много хора вярват, че като си изберат някой с милиционерска душа, той може да им открадне част от свободата, но пък ще ги нахрани, ще ги приспи, че даже и ще ги завие. Не, не очаквайте милиционер да ви нахрани. Ако не вярвате, изчакайте още няколко седмици, за да видите празните рафтове и дългите опашки пред магазините в Русия. БЕЗКУЛТУРИЕТО И ОМРАЗАТА ВЪРВЯТ РЪКА ЗА РЪКА

“Грубостта дойде в нашата страна веднага след войната и влезе в нашия живот, вкарана от ръката на НАСИЛИЕТО. Фактът, че всеки може да се изяви като упражни властта си, за да причини зло на някой друг човек – стана главният факт на епохата.” Георги Марков Признавам си, още не мога да асимилирам един момент от това, което се случи в моя наскорошен разговор с инспекторката по философия (виж: Образователна чиновничка ме прати да преподавам на агората, сиреч, на площада, на улицата – трябвало насила да ставам "пловдивски Сократ"!), а именно този, където тя ми заяви, че изобщо не чувствала абсолютно никакво разкаяние или пък вина за това, което ми се случи – и в подготовката на което тя активно участва, т.е. сътрудничи на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, става дума за моето уволнение, за моето изхвърляне на улицата. Аз за това най-вече отидох да попитам, интересна ми беше реакцията й, е, така реагира: аз съм си бил изцяло виновен, щом не съм се подчинил на Системата, съм си бил заслужавал изритването! Това, че пред теб стои някакво човешко същество, колега, индивид някакъв, пък макар и този същият индивид да ти е много неприятен, виждате, съвсем не влиза в сметките: ти си "враг", заслужил си си разправата, точка, пощада няма да има! Простете, но по същата логика навремето нали са и убивали живи хора, заклеймени за "врагове", каква е разликата в случая? Убийте ме,

36 но аз не долавям разлика. Още повече, че човек в моето положение, в това число и здравословно, едно такова брутално и безчовечно изхвърляне на улицата съвсем реално може да доведе в един момент и до фактическото ми умъртвяване. Даже на моменти се питам: а не са ли били по-хуманни, не са ли постъпвали по-хуманно ония, които направо са ти пръсвали черепа с револвера – щото не са те унизявали, щото са ти спестявали психологическия тормоз? А тук те убиват бавно, безмилостно жестоко, с цялото унижение, с цялата възможна гавра над личността. Аз лично бих предпочел направо, за един миг да ми пръснат черепа, а не това, което ми се наложи да преживея. Как да им обясня на тия административни другарки, на тия верни труженички на Системата, на тия чиновнически души точно този момент, как да им помогна да го почувстват, та да осъзнаят какво именно са дръзнали да направят? Не, така наистина не бива да се постъпва с жив човек, не, така с човешко същество не бива да се постъпва! А може би някои хора са стигнали дотам, че не ме смятат за човешко същество – щом си позволяват да се отнасят така с мен? Щом ме мислят за нещо друго, а не за човешко същество, само това изглежда може да обясни тяхното бездушно отношение към мен. Аджеба, аз човек ли съм, другарки администраторки, или не съм човек? Кажете де, защо мълчите така гузно? Аз това същото нещо го почувствах още на два пъти не по-малко силно, третият път е сега, в дните и месеците след уволнението ми, когато ми се наложи да преживея цялото унижение, да изпия цялата горчива чаша; а ето кои бяха първите два пъти. Ще ви разкажа, така и така стана дума за това. Пиша тия неща с плахата надежда да помогна поне малко на тия така чисти чиновнически души да излязат от клопката на съзнанието, в която, кой знае защо, са допуснали да попаднат. Първият път беше когато ми беше направена животоспасяваща операция в неврохирургията (операция по изваждане на хематом от черепа, получен след падане и жестоко удряне на главата в цимента); преди операцията (докторите дълго време не можеха да разберат точната причина на състоянието ми!) аз в последните дни се чувствах като смъртник, хематомът е притискал мозъка, лекарите не вярваха на моите приказки дали не се чувствам така щото преди време паднах и си ударих главата, а аз чувствах ужасни болки по цялото тяло, същински кошмар! Един-два дни да се бяха забавили да ме пратят на скенер (в последния момент една лекарка се сети за това, а от бърза помощ искали да ме карат в... психиатрията, възприемали ме тия темерути за... мъртво пиян, така твърди синът ми, аз нищичко не си спомням от тия последни дни преди операцията!), та един-два

дни да се бяха забавили, аз щях да си и погина мърцина; е, размина ми се, Бог явно е решил така – да ми подари още малко време. Това се случи в април месец миналата година, тогава ми беше операцията. След операцията се чувствах като новороден, въпреки че ми бяха цепили черепа, радостта отново да живея беше неописуема! Да, обаче съпругата, която го беше крила преди операцията, ми съобщи, че срещу мен помощник-директорката на училището била завела... съдебно дело за "обида", делото беше наближило, а аз не още знаех за него; е, наложи се да ми го съобщи това два дни след операцията. Почувствах се ужасно. Тогава именно им написах едно прочувствено писмо, пък и видеообращение направих, с камерата, ейтака, направо с бинтованата си глава - и помолих да се разберем по най-човешки начин, стига злоба, стига интриги, стига тази идиотска война, учители сме все пак, възпитатели, така не бива да се отнасяме! Написах, обърнах се към велможите – и зачаках как ще реагират тия двете особи, директорката и нейната помощничка. Знаете ли, имах смътната надежда, че у тях предвид тежестта на момента ще проговори човешкото, скрито нейде в гърдите им, ще се пробуди съвестта, даже във въображението ми се появиха ето такива идилични картини: идват двете велможи в болничната стая, носят дори... букет (или два-три лимона или портокала!), усмихнати, казват ми "Е, така се радваме, че си жив още!", говорим си приятелски, прощаваме си всичко, зер този човек се е върнал от оня свят кажи-речи! Чаках, дни наред чаках, съвсем други хора дойдоха да ме посетят в болничната стая, колеги и пр., двете чиновнички обаче не дойдоха, даже и не благоволиха да ми се обадят по телефона! Други хора ми се обадиха по телефона като прочели за случилото се (аз и от болничната стая си пишех своите ежедневни "репортажи" за преживяваното, от написаното стана една книжка, нарича се БОЛНИЧЕН ДНЕВНИК, всеки може да я разлисти), други хора ми се обадиха, примерно предишният директор г-н Паунов ми се обади (за другите, дето ми се обадиха, позволете да не им споменавам имената, щото ще бъдат репресирани!), но тези двете другарки-чиновнички удържаха и не показаха нито милост, нито капчица разкаяние, нито сантим човечност, нищо не показаха. Пардон, показаха: показаха своята жажда за мъст, своята комунистическа безпощадност, своята омраза, ето тази омраза, за която говори Г.Марков по-горе, а и Гьоте на едно друго място, което аз цитирах тази заран в блога си. Както и да е, така са решили, че е правилно да постъпят, така са постъпили. Това си е техен избор. Морален избор. Няма сега да описвам гаврите по повод на онова съдебно дело за "обида", които про-

дължиха в целия период на възстановяването ми след операцията, период от цели 8 месеца (в това време аз не ходех на училище, бях извън властта им да се гаврят с мен, но ето, те намериха друг начин да ми отмъщават и да ме тормозят и тогава). Преживелиците си по повод на това епохално съдебно дяло описах в своя книга, носеща заглавието VERITAS ODIUM PARIT (Заглавието се превежда от латински ето как: Истината ражда ненавист. Продължението на тази римска поговорка е следното: ... а угодничеството – приятели.) Даже директорката изнамери и още по-гаден начин: обжалва моя болничен лист до ТЕЛК, обяви ме за нещо като "симулант", от ТЕЛКа спряха за цели три месеца да ми плащат болничните, останах без лев средства за съществуване: виждате ли колко изобретателна може да бъде самонадеяната отмъстителна власт у нас когато поиска да се погаври с човека?! Така. Мина този осеммесечен период и аз се върнах на работа в края на ноември 2013 г. Още в първия ден се случи нещо, което не съм си представял, че е изобщо възможно: влизайки в училището стана така, че във фоайето забелязах и двете, да, същите тия две администраторки, и помощничката-синдикалистка, и самата всемогъща директорка, приказваха си мило, в своя си дух, нежно усмихнати. Като ме видяха, като си срещнахме за миг погледите, те и двете като по команда погледнаха в друга посока, сиреч, престориха се, че не забелязват, че не ме познават! Човешкият момент, който би следвало да стои над всякакви други съображения и свеждащ се до това да кажеш, примерно, ето това: "О, Ангеле, здрасти, радваме се, че си пак тук, че си оздравял, много се радваме да те видим пак!", и в този момент просто го нямаше, изпари се, отиде в геената на небитието! Аз това нещо още не мога да го проумея как е възможно, каква е тази титанична сила на омразата, че да си позволиш да се държиш по този начин с един човек, с едно друго човешко същество! Ни ми стигат силите да проумея това, не разбирам как е възможно, ето, най-чистосърдечно си признавам, че не разбирам! Това, че същото това човешко същество ти е неприятно, щото си позволява да мисли различно от теб, би следвало да не е водещото в случая, да, ама не, за безпощадната безчовечна система и нейните усърдни труженици това явно не е така: врагът трябва да бъде смазан безпощадно! Сякаш е не човек, а някаква гнида, някаква въшка! Е, и още същия този ден се отпочнаха всекидневните гаврички: наредиха ми да пиша един-какви си обяснения, да дам един какви си доклади, да направя един-какво си. Веднага също така почнаха игрички и с учениците срещу мен (на втория ден ученици от един клас бяха вече готови със "стачка", искането на която беше така драго на

37 нежните сърца на директорките: "Не щом тоя непоносим Ангел Грънчаров повече да ни е учител!", представяте ли си, това се случва след като се е завърнал учител, отсъствал цели 8 месеца, бил е болен в това време, ето как го посрещнаха "достойните възпитаници" на горепредставените директорки!) – и така безогледният натиск над мен продължи всеки ден, чак до уволнението ми на 19-ти май тази година, предпразнично, тъй да се рече! Наистина са феноменални тия ексцесии, нали, какво ще кажете?! "Не човек, а желязо!", тия думи нали са ви известни? И продължението им знаете, нали? Да не го пиша аз сега тука. Това са факти. Факти за преживяваното от мен. Аз съм и човек, и изследовател - затова пиша за тия неща. Вълнуват ме тия загадки, затова и пиша. Аз съм и възпитател на младите. Няма да мълча. Ще си изпълня дълга. Пък дори и да умра, дори и да заплатя с живота си жестоката цена. Няма да мълча, няма да допусна заради презрения си комфорт да изневеря на мисията си на учител и на възпитател. И найвече няма да изменя на мисията си на човек. Това също е една важна мисия. Дано сте го разбрали вече. Бъдете човеци! – ето това искам да ви пожелая тази сутрин! Не допускайте човешкото у вас да отслабне или да изчезне, винаги се старайте то да бъде на найпреден план при вас. Нека човешкото бъде най-отпред, нека то бъде вашето лице! Нека то да бъде най-високо при вас! Да си човек е най-вълнуващото! Майчице, колко ли са нещастни тия, които са допуснали да погубят човешкото у себе си? Да го елиминират, да го "озаптят", да го стъпчат както се тъпче отровна змия, ето това не мога да разбера: как е възможно?! Удивителна работа! Какво от това, мама му стара, че си някакъв велик властник, командир, началник, пред когото всички треперят, на когото всички малодушници се подмазват – когато тъкмо човешкото у себе си успял да погубиш?! Аз ето това не мога да разбера как е възможно. Вий можете ли да го разберете? Обяснете ми го, моля, помогнете ми, онемявам вече от почуда, от удивление, от страхопочитание пред великата истина, скрита в тази загадка. Знаете, аз вече съм "доказано некадърен", заради това явно не разбирам, е, какво от това, аз все пак нали съм човек: нима нямам право да разбера поне отчасти истината по тази толкова трогнала ме страхотна тайна? ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДИСКУСИЯТА ЗА КАТАСТРОФАЛНОТО ПОЛОЖЕНИЕ В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СФЕРА НА БЪЛГАРИЯ

вен и психологически тест, а, какво ще кажете? А дали ще ме стигне проклятието на този човек – това не знам, то ще се разбере. Оставям името му в автентичния му вид, правя го не за да навредя на търговията му, а защото смятам, че той, като декларира, че се води от много хуманни подбуди, а в същото време и проклина хора, които не му се връзват на "благородната търговия", явно влиза в доста тежка колизия с морала, а тия неща не са безобидни.

След като публикувах в блога си – виж: Разтърсваща в своята безпощадна прямота дискусия за катастрофата на българското образование и училище – тази въпросната дискусия, тя продължи с още по-голяма интензивност, ето сега продължението й, казаха се безкрайно важни неща, за които възникна идеята, че не е зле цялата дискусия да бъде изпратена на новата министърка на образованието и науката г-жа Коларова, с оглед експресно да се запознае с цялата тъжна истина за българското образование; ще сторим това, но ето сега как дискусията продължи от оня момент, до който бяхме стигнали: България загива каза: Здравейте г-жо Анонимна! Искрено Ви поздравявам за това писмо и най-вече за неговото съдържание! Не съм особено запознат със сегашната обстановка в гимназиите, но мога да говоря с часове за отвратителните работи, които се случват и в нашите "Университети", които слагам в кавички, защото системата и там е доста изкривена! Борбата за студенти е безмилостна и често престъпва принципите дори и на най-добрите ни ВУЗ-ове! В момента ставаме свидетели на нещо ужасяващо! Заради липсата на студенти и лошите им умствени показатели, летвите падат драстично и най-ужасното е, че ВСИЧКИ се дипломират! Нещото което ме потресе е, че всъщност колкото по-нагоре отиваш, толкова по-лесно става! Магистратурите и Докторантурите се подаряват срещу съответната сума... Скоро страната ни ще се напълни с висшисти, а специалисти със средно образование няма да има! В моята фирма назначават инженери за работници, защото работници НЯМА! Преди години от моя клас успяхме да влезем 6 човека от 25, сега всички влизат!!! (ОЩЕ >>> в блога) КОШМАР, ПРОКЛЕ МЕ ЕДИН... ПОЕТ ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ НЕ СИ КУПИХ НЕГОВАТА КНИГА – И ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ ИМАМ ОТНОШЕНИЕ КЪМ ТЪРГОВИЯТА МУ!

Пък и у нас наивници колкото щеш, би следвало някак да се борим с тази наивност, вие какво ще кажете, сбърках ли като постъпих така, сторих ли грях, заслужавам ли да бъда наказан? Аз самият съм доста обезпокоен след този разговор, този човек ме трогна, ами ако постъпих несправедливо с него, дали не следва да му се извиня? Може пък да е съвсем честен и благороден човек, а аз да съм изродът, вий как смятате, помогнете ми, моля? А иначе ето какво си казахме, ето как протече разговора ни: Венцислав Йорданов каза: Здравей Ангеле.Ако желаеш може да имаш стихосбирката ми "Тихи Нощи". Ще се радвам. От всяка продадена книжка по 1 лв. отива за онкоболни деца. Пращам я с посвещение написано лично от мен по Еконт! За София лично. Само адрес и телефон искат куриерите за връзка. А това са снимки тук и филма от презентацията. За мен ще бъде чест да я имате! Ангел Грънчаров каза: Мерси, но аз също продавам книги, у мен е пълно с книги, какво ще стане ако почна и да купувам? :-) У нас не можем да се разминем от книги! :-) Иначе благодаря за предложението! Венцислав Йорданов каза: Аз не го правя заради търговията. А заради каузата. За онкоболните деца. Ангел Грънчаров каза: Е, все за това го правим, все за някаква кауза...

понеделник, 11 август 2014 г. На мен този диалог, случил се преди малко, ми се вижда чудесен нравст-

Венцислав Йорданов каза: Издадох книгата. Така че. Както и да е. Разбрах те. Успех!

38 Ангел Грънчаров каза: Благодаря! Успех на твоята кауза!

на кампанията. Като говоря за печалба. Разбра ли ме?

Венцислав Йорданов каза: Тя върви много добре! Който се включи пък му потръгна на 101% неговия бизнес! Поне така се хвалят тези, които я купиха!

Ангел Грънчаров каза: Да бе да, търгувате с мъката, с нещастието на тия деца, присламчвате се към мъката им, за да си продавате книгата, не бива, грозно е... Грозно е, ала явно не го усещате...

Ангел Грънчаров каза: По-добре според мен е да направите направо сметка за дарения за тия деца, щото чрез книгата става много засукана работа и се появява неприятен момент, имащ нравствен смисъл: използваме човешката трагедия за да си продаваме книгите, не зная дали го усещате това?

Венцислав Йорданов каза: Ех, ех! Става дума че който купи книжката му провървя в работата ми. Му.

Венцислав Йорданов каза: А тези приказки не минават.

Ангел Грънчаров каза: Дайте им тогава всичките спечелени от книгата си пари, ама го направете тайно, недейте да се хвалите, щото ето, пред мен даже се похвалите за добродетелността си, а това също е грозно, също е грях...

Ангел Грънчаров каза: Ето и този тип агитация, при намеса вече и на свръхестествени сили, го оценявам като недопустима злоупотреба...

Венцислав Йорданов каза: Заради жеста. А който не, който като теб почне да се дърви, обратно, сам си навлича зло. Ще се убедиш...

Венцислав Йорданов каза: Всичко е прозрачно. Да, знам. Директно агресивен маркетинг е. Така е. Но който се усети пичели. Който не пък губи. Практиката го доказа.

Ангел Грънчаров каза: Вижте, само Бог не можете да измамите, при него тия не минават, как пък си мислите, че можете да заблудите и Бог?

Ангел Грънчаров каза: Не, това е спекулиране с недопустими за спекулиране неща.

Венцислав Йорданов каза: Само да не кажеш че така е трябва дало да стане. Ще видим.

Венцислав Йорданов каза: Не. Няма какво да се спекулира. Ангел Грънчаров каза: Ние не щем да ПИЧЕЛИМ по този грозен начин! Венцислав Йорданов каза: Всеки получава това което иска. За това продай за два месеца 1000 книги. Ангел Грънчаров каза: Как поне малко не Ви е срам?! Венцислав Йорданов каза: И пак ще говорим. Нали продаваш? Ангел Грънчаров каза: По-добре нищо да не продам, нищичко да ни спИчеля, но да ми е поне чиста съвестта, че не съм се погаврил с тия деца... и със свещени неща и пр. Венцислав Йорданов каза: Ами не знам на кой не му е чиста съвестта. Аз не ползвам книжарници-обирджии за тази цел. А директно хората. Ангел Грънчаров каза: Има неща, с които е недопустимо да се спекулира с оглед печалба, чудно ми е как не го разбирате това?! Венцислав Йорданов каза: И те са щастливи. И децата ще си получат своето в края

Край на разговора Ангел Грънчаров каза: До къде обаче е стигнала деморализацията у нас, ето това, дето го правите, не го бях очаквал?! Майчице! Венцислав Йорданов каза: А, така е. То и тези дето ви земат лихва в банката доброволно не го очакват. Аз само съм предложил една книга. Ангел Грънчаров каза: Не Ви пука обаче за морала, така ли? И Вие ли сте авторът на поетичната книга, която продавате? Венцислав Йорданов каза: Е точно за това има уловка в нещото. Казва се съдба. Който разпознае е добре. Който не сам си... Какво да се прави? Ангел Грънчаров каза: Съдбата също не можете да преметнете. :-) Виж, некой и друг наивник може да Ви се върже... Венцислав Йорданов каза: О`кей, не всеки който проси е бедняк, не всеки, които предлага, е добър. Но ако човек може да разпознае тогава става доброто. И ако не е така няма да го пиша. Те мошениците нали знаеш...

Ангел Грънчаров каза: Блазе Ви обаче, че не усещате какво правите, ето това се вика "чувствителност"... Венцислав Йорданов каза: Не обясняват нищо. Да, аз усещам. И орисвам тези, които не разпознават. Само се отдръпвам. И мълча. И... Те дори не знаят защо е станало така... Ангел Грънчаров каза: Значи сега вече ще ме омагьосате да ми се случи нещо лошо, щото не си дадох парите за книгата Ви?! Браво на Вас, авторе! Черна магия ли ще ми направите? :-) Венцислав Йорданов каза: Не аз. А вашето решение го прави. Аз съм човек... Ангел Грънчаров каза: Аз нима нямам право на избор? И на преценка спрямо вършеното от Вас? Венцислав Йорданов каза: И то не защото отказвате. А заради отношението. Че сте много "мъдър". Ангел Грънчаров каза: И нямам право на отношение, така ли? Трябва да съм покорна овца, която Ви дава парите си? Венцислав Йорданов каза: В собствените си представи. Ангел Грънчаров каза: И тогава съдбата щеше да ми се отблагодари за простотията и наивността? Венцислав Йорданов каза: Има една приказка. За теб е вярна. Всички ще остареем. Но не всички ще помъдреем. Глупака си остава такъв. Не се лекува. Той е мнителен. Подозрителен. Ангел Грънчаров каза: Е да, няма що, много мъдро е да се спекулира така грозно с човешката мъка, да се прави търговия с нея... Венцислав Йорданов каза: Недоволен. Спокойно. Който спекулира сам си получава това, което е търсил. Ангел Грънчаров каза: Аз пък такава "мъдрост" не ща, предпочитам да си остана "глупав"... Венцислав Йорданов каза: И защо не си падаш като котка по гръб. О`кей. Ама аз съм такъв. Успявам да накарам котката да се тръшне по гръб. Да се наведе. Ниско-ниско. Да каже. Край на разговора Венцислав Йорданов каза: "Ейййй, ама и аз съм уж котка, ама фалшива.

39 Ангел Грънчаров каза: Простете, религиозна ли е Вашата поезия? Щото най-грозна е спекулацията с търговска цел с религиозни предмети... Това е станало явно бизнес за доста безскрупулни хора.

Message cannot be sent based on either the receivers' privacy settings or yours В ОБЩЕСТВА КАТО НАШЕТО, В КОИТО СВОБОДАТА Е "НЕЖЕЛАНА ГОСТЕНКА", НЯМА КАК ДА ИМА ЗДРАВИ МОРАЛНИ ПРЕДСТАВИ ЗА НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА

„Мнозина се занимавахме с търсенето на някакъв център на морала в мозъка или някаква конкретна система, отговорна за нравствеността ни“ – споделя ас. Лиан Янг, ръководител на The Morality Lab в Бостънски колеж. „Оказва се обаче, че моралът не може да се локализира в една определена област или група от области на мозъка, а е навсякъде, изпъстря всички аспекти на живота ни и затова заема толкова много пространство в мозъка ни.“ Така че „корен на злото“ не съществува. По думите на ас. Джошуа Букхолц от Харвард, по-скоро „при проучванията на вземането на морални решения установяваме, че съществуват множество различни пътища, по които се стига до антисоциалното поведение.“ Според него, ако искахме да създадем престъпници, с антисоциално поведение, науката за мозъка би могла да предложи част от рецептата – да са свръхподатливи на стимулация с наркотици, секс и социален статус, колкото понезабавна, толкова по-добре. „Друго нещо, което бихме заложили у тях е неспособност за формиране на представа за последиците и цената на действията им“ – допълва той. „Със сигурност бихме увредили способността им за проява на емпатия към други хора. И категорично бихме ограничили способността им за регулиране на собствените емоции, особено на негативните емоции като гняв и страх.“ ... Нещо дава на късо, но защо и как? (Galina Lacheva сподели от Daniel Petkov)

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Интересно е, че тези учени били търсили област от мозъка, отговаряща за... морала, докато ако бяха що-годе философски и психологически образовани щяха поне да знаят, че по начало моралът би следвало да се търси не в мозъка, а в душата! Но прехвалената наука по тия въпроси следва да мълчи - по причина, че те не са от нейната компетентност. А за това как се стига до асоциално и аморално поведение аз си имам своя теория; как обществото създава зли, пропаднали човешки типове мога да го обясня по своя си начин. Всичко тръгва от фундаментално сбърканите човешки представи за нещата. Ето, търсят морала в мозъка, а той не е там, той е характеристика на душата на човека докато мозъкът е орган на тялото на човека, наистина най-важният, имащ някакво отношение към душата, но той принадлежи на една друга вселена. На тази база вече произлиза цяла една поредица от фундаментално-сбъркани постановки (разбирания, представи) за нещата, които в своята съвкупност водят до това, че с успех произвеждаме въпросните аморални типове, а много рядко се раждат автентични, пълноценни човешки същества и личности. Цялата работа е да се разбира във вярната посока как се ражда личността в истинския смисъл – тъй като това всъщност е истинското раждане на човека, раждане на човека именно като човек. Когато човекът не успее да се роди в истинския смисъл като човек, той тогава дегенерира и става... животно. Но едно много опасно животно става човекът без автентична в човечността си душа, човекът без морал – или с уродлив "морал" – и пр. И възпитанието в семейството, и училищното "възпитание-образование" на младите в обществата, в които са фундаментално сбъркани представите за нещата, е поставено на невярна основа, е фундаментално сбъркано, то именно и бълва въпросните непълноценни, но уродливи по отношение на развитостта на човечността си същества. Примерно би следвало от всеки да се знае – то това нещо е така очебийно ясно и просто, че по него изобщо няма смисъл да се спори, просто е глупаво да се спори! – че без свобода, без избор просто няма как да има морал, щото без свобода и без избор няма как да има и съзнание за вина; като го поставиш човека в условия, в които той не може да избира, такъв човек няма как да привикне и да носи отговорност за поведението си. В общества като нашето, в които свободата е "нежелана гостенка", няма как да има здрави морални представи за нещата, няма как да възникнат достойни, суверенни, носещи пълната отговорност за себе си и за своя живот личности. Ние сме "запушили" единствения канал, от който може да дойде онази духовна енергия, която е потребна: за да се роди автен-

тичната, здрава, суверенна, достойна, сиреч морална или още по-добре казано човечна и човешка личност. Пък после се чудим защо обществото ни пребивава в ужасен, в страшен аморализъм, който е налице във всички до една сфери на живота, именно образование, човешки отношения, политически живот и къде ли не още, абе направо навсякъде! Излиза, че при кардинално сгрешената, изцяло погрешна постановка на въпросите (именно отказа от свобода, недопускането на свободата, разглеждането на свободата като нежелана гостенка и пр.) с неизбежност става това, което именно става, което не може да не стане, въпреки че е така ужасно; българското образование е приклещено в една система, която е възможно най-ефективна в едно-единствено отношение, а именно: да развращава, да деморализира младите, да ги прави не просто нравствени уроди, без съзнание за чест, достойнство, без съзнание за лична отговорност, без гражданско чувство, но тази система бълва и произвежда хора непълноценни във всяко едно друго отношение, именно неспособни да мислят, с ужасно увреден умствен "апарат", хора безчувствени, хора безволеви, хора в крайна сметка нещастни, защото такива хора няма как да си изработят една порядъчна скала на ценностите, да си подредят по приемлив начин и представите за нещата, но и да си устроят също така и живота по подобаващия начин.

Схващате ли сега колко е потребно да се мисли в тази посока, за която аз безброй пъти съм казвал и писал, че е единствено вярната и продуктивната, а именно: нашето образование и възпитание по-скоро всекидневно вреди на младите, отколкото с нещо да им помага, по-скоро всекидневно ги деморализира, превръща ги в скотове, ала не в автентично мислещи и в автентично живеещи човешки същества; а е аксиома, че без свобода за човека няма нищо истинско и здраво, всичко е опорочено, е поставено на невярната основа. Но тъкмо свободата у нас, казах, не просто е гонена, неприемана, не просто за необходимостта от нея у нас най-много се спори, нещо много повече: свободата и свободните хора у нас също така биват най-безжалостно преследвани, тормозени, гонени, дори направо убивани (примерно, като ги поставят в толкова ужасни условия, че тяхната психика да рухне,

40 сиреч, да станат психично увредени хора, които после така радушно биват тикани в психиатриите!). У нас искаме всичко да е поставено на възможно най-погрешните основи и да бъде тъкмо наопаки на правилното, на истинското; искаме, предполагам, на инат да докажем на целия свят, че можем да оцелеем като правим всичко наопаки на длъжното, на потребното, на правилното, на истинското. Е, оказа се, че няма как да изумим света, няма как да докажем, че е възможно да се живее наопаки и на разума, и на здравия смисъл, и дори в противоречие със субстанцията на всички неща, това е просто невъзможно! С глава бетонни стени не могат да се чупят, опитвайте колкото искате с глава да счупите някоя бетонна стена, няма да успеете, а е възможно главата ви, колкото и да е здрава и дебела, в крайна сметка доста да пострада, доста да се увреди. Освен че сме инатливи до абсурд, ний, българите, се славим с това, че българските глави били най-здравите, найтвърдите, най-дебелите, подобно на главите на динозаврите. Е, продължавайте да се упражняване с глава да пробиете дупка в яка бетонна стена: приятно разбиване ви желая! Ако у нас положението е такова, в останалата част от света работите също не са бляскави, но хората поне не грешат в най-фундаменталните неща, или пък ако грешат, все пак се оставят на интуицията да ги води, а тя е безпогрешен водач. Но цялата работа е, че тия хора от западния свят не са се отказали от свободата така кардинално като нас – нещо повече, доказано е, че от привързаността към свободата на един индивид или на мнозинството на един народ зависи и благополучието, просперитета му. Но ний и за това спорим: какво като американците са така успешни и богати, ний може да сме бедни, ала пък за сметка на това умеем да се радваме на радостите на живота, примерно на кебапчетата, на ракийката, на винцето, на всичките "ей-тия три неща", а пък американците, германците, англичаните, японците, французите и прочие, видите ли, не умеели да живеят, щото били прости дотам, че да допуснат такава една вселенска аномалия, а иемнно... много да работят! Ний не сме обаче толкова прости, ний ще надхитрим, ако требе, самия живот, дори и живота си ще прецакаме, ама българският инат ще просъществува и възтържествува: ще докажем, че само с тарикатлъци може да се живее, че също така и само с лъжи може да се живее, че само с измами, разбира се, може да се просперира, че с едно голо нахалство може да се прогресира, всичките ей-тия неща ще ги докажем! Ще докажем даже и това, че не с разум, а с пълна простотия и откачалщина ний ще постигнем всичко – и ще прецакаме ако требе целия свят, в това число и самите себе си! Виждате ли колко ужасна е моралната бездна, в която пребивава средностатистическия

нашенски бабаит и пич, който именно е образцов продукт на една в корена си сгрешена и извратена образователна, възпитателна, политическа, психологическа и прочие система на живот!

За да бъде кратко разсъждението ми както обещах, за да спазя това свое обещание явно трябва да спра дотук. Темата е огромна, аз много съм мислил и писал по тия въпроси, и то съм мислил и писал по тях не като "кабинетен учен", дето всичко "изсмуква от пръстите си", а съм мислил и писал като човек, който цял живот на дело се е занимавал точно с тази работа, с образование и възпитание на младите, всичко съм извел, така да се рече, от живия живот, от практиката, от опита, разбира се, наложило ми се е много да мисля, да търся, да експериментирам и пр. Празни приказки нямам табиета да говоря – както това обикновено се прави у нас. Е, за всичко, което съм направил, получих гореща благодарност: бях уволнен, бях изхвърлен от системата, системата мен ме обяви за "пълен некадърник", за "абсолютно негоден", за какъв ли не; да, аз наистина съм такъв от гледната точка на системата, в нейните очи аз не мога да бъда друг, нещо повече, аз при това съм не просто много вреден, аз съм даже и опасен човек! Правилно системата ме е оценила като такъв, дъвка ме, дъвка, пък ме изплю, щото май се оказах костелив орех. Всички хора у нас, които са свободолюбиви, които са отдадени на свободата, които носят в себе си един свободен манталитет, един манталитет на свободен и отговорен, на достоен човек, са безусловно и опасни, и вредни, и ненужни, те, както казахме, са нещо като аномалия на фона на царящата нравствена разруха и пълна и индивидуална, и най-вече общностна безпътица. Тъй че нещата, както виждате, и у нас все пак са си на "мястото", само дето, както казах, у нас всичко е тъкмо наопаки – на това както трябва да е. И затова има ли за какво да се чудим защо сме не само найбедни, но и най-унизени, най-непълноценно живеещи, най-объркани, най-кухи в душите, пребиваващи в състояние на тотална безнадежност и безперспективност. У нас е така: всичко, що е годно за живот, що става за живот, което не е съвсем опорочено, що има някакви таланти, което е успяло някак да опази човечността си, що има известен

потенциал, то именно бяга в чужбина, то по този единствено достъпен начин се и спасява, то гледа да не опропасти бъдещето си като остане тук; а какви, прочее, са ония, които остават?! Как какви са, ами ясно какви са: жертви са, какво друго да бъдат. Или са жертви, или са мъчители на жертвите, то трета възможност няма. Е, повечето са благоразумно-хитри и гледат да се уредят при тарикатите, при мъчителите на жертвите, правят нужното да се наврат у властта, при душманите на човещината, при ония, които всичко прецакват и на всички вредят. Така стават тия неща у Нашенско. Хайде да спирам, че ще ми се смеят пак, че уж съм бил обещал накратко да взема думата, пък съм се олял бил в... "празнословене". Сега сфащате ли защо така ме наричат някои таваришчи-комуноиди, дето дежурят в блога ми и неуморно ме учат как било правилно да мисля? Майната им на тия мижитурки и шушумиги! Е, простено им е, такива друго да правят и не могат; какво, да чакам от такива да ме похвалят ли? Глупости, та нали ще умря от срам ако точно такива почнат някой ден да ме хвалят. Нека да ме плюят, нека да се дърлят с мен, нека да ме ругаят тия комуноидни гниди – така всичко е както трябва да си е.

Бъдете здрави, нека хубав да ви е денят! Бъдете и човеци, ако искате де, то това не е вредно: не се бойте толкова много, че ще се прецакате ако станете човеци! бъдете личности най-вече, но първо направете нужното да разберете как се прави това – това може да стане като се запишете в моя курс, търсещ истина по въпроса Как да стана пълноценна личност? Скотове колкото щеш у нас, виж, човеците, личностите са кът. Дали да не взема и да запаля един фенер като оня същия, лудия Диоген, да тръгна със запален фенер направо през деня по улиците, сред хорското мнозинство и аз като него да почна да викам: "Търся човека! Къде е човекът? Не виждам човека!" Аз сега съм "безработен", имам много време, дали да не взема пък наистина да направя тоя сеир? С фенера на Главната улица на Пловдив, какво ще кажете, да го сторя ли туй шоу? Или пък като Сократ да почна да водя философски диспути на същата тая Главна улица в Пловдив – както

41 ме посъветва тия дни една така проницателна жена, инспекторката по философия в Пловдив, която ми рече: "Какво искаш да работиш в държавно училище бе, я си вземи като Сократ да преподаваш философия там, на агората, на улицата преподавай, защо ти е да преподаваш в училище, то училището е за такива като нас, дето стриктно изпълняваме инструкциите, а ти щом искаш да се правиш на "свободен", щом искаш да бъдеш някакъв си там "пловдивски Сократ", ето, моля, иди си на улицата и преподавай колкото си искаш, а пък в нашите училища такива като теб нямат работа, разбра ли, мизернико неден?!" Комай точно това ми каза тая инспекторка, благословена да е, тя ми отвори очите! Ох, да тръгна по улицата като Диоген с фенера, става ли? Или като Сократ да се изперча да правя философски диспути на Главната улица, на агората в Пловдив? Ще го направя като едното нищо, що пък да не го направя? А като ме натикат в психиатрията, вие лично ще ми идвате ли тогава на свиждане?! БРАВО! ПРИВЕТСТВАМ! ПОЗДРАВЛЕНИЯ!

- имаме твърда бройка първи демократични ученици и семейства, с които да стартираме заедно приключението.

Т.Н. "АТЕИЗЪМ" СЪЩО Е БОГОТЪРСАЧЕСТВО, САМО ЧЕ СТИГНАЛО ДО ГЛУПАВАТА МАНИАКАЛНОСТ... СЕБЕ СИ ДА ОБЯВИШ ЗА "БОГ"

- имаме избран екип от учителипионери в Демократичното училище.

- намерихме своето местенце – къща с хубав двор в Бояна, в което да стартираме първата година и идеи за преместване следващата година.

- тече дискусия и избор на финансов модел и на управлението на ДУ. Има много трудни моменти и много приятни и удовлетворяващи. Просто продължаваме Ще се радвам ако и другите от ОДО споделят и допълнят каквото се сетят. Да не пропусна да кажа,че на Фестивала Беглика ще се случи отново нещо много ценно. Пространство, където ще се съберем, споделим и помечтаем заедно. Ето представянето на ОДО . А също и останалите интересни участници-съмишленици. Благодарим ви! Написа: Iva Delova

По повод на едно мое изказване във Фейсбук се отпочна малка дискусия, в която се казаха неща, които могат да послужат за оправня точка за по-голяма и смислена дискусия, ето с тази надежда поствам казаното там и тук, в блога; а там в самото начало аз казах ето какво: Да, будизмът е философия и това, че е религия също, съвсем не му пречи да бъде философия; философия стои в основата и на всяка друга религия. Философията стои в основата на всичко – нима някой още не е разбрал това?!

ROBIN WILLIAMS БЕШЕ ВЕЛИК ЧОВЕК И ВЕЛИК АРТИСТ, ПОКЛОН!

Radka Hristova каза: Разбира се, точно така е.

Maria Lerinska каза: И разбира се, че мнозина още не са го разбрали; уви! иван сухиванов каза: Е, не

Здравейте, приятели! Може би се досещате, но колкото сме по-тихи, толкова повече работа имаме и много неща се случват и последните два месеца за мен беше невъзможно да обхвана количеството случващи се неща и срещи, за да ги споделя с по-широката общност. Ще се опитам само да обрисувам по-значимото: - естествено проведеното обучение и семинар с Яков Хехт и неговите (нашите) ментори. Даде много силен тласък и енергия на общността, която се разшири и се вляха много нови свежи хора. ОДО (Общност за демократично образование, бел. моя, А.Г.) доби опит в организирането на подобно събитие, което от своя страна е нов опит в работата ни заедно като общност. И не на последно място укрепна вярата ни в нас самите – че можем и ще се справим. Хехт е с нас в пътя ни и заедно с екипът му са наши ментори.

Alexander Neferov каза: В основата на религията стои вярата, душевният копнеж по истината, по доброто, по чистото, по възвишеното. И всичко това постигано чрез душата, чрез интуицията, чрез нашия стремеж, копнеж на душата, а не на разума, на рациото. Започне ли философстването да обяснява вярата, точно вярата, невидимото, непостижимото си отива и остава философстването. "Няма значение какво приказват хората; думите и идеите могат да променят света." Робин (Цит. от Daniela Miteva-Krokodilova)

Anany Kiurkchiev каза: Филосовията е гносеология, мой човек, а религията, нищо лошо, но звучи така: незнайни са пътищата господни, но благословени делата му, впрочем чел ли си една класика на Джеймс Джойс "Портрет на художника като млад"? Ангел Грънчаров каза: Прав сте, г-н Неферов, така е. Аз го казах в един друг смисъл, а в този Вие сте напълно прав, споделям. Казах го в смисъла, че философия и религия са родствени, бидейки духовни форми, и имат общи ценности, само дето пътищата им, които постигат задачата си, са различни – и взаимно допълващи се даже... иван сухиванов каза: Религията не е любов към истината, напротив, заблуда е, мит.

42 Ангел Грънчаров каза: Това Вашето е повторение на ленинското разбиране за религията, а тъкмо то няма нищо общо с истината. :-) иван сухиванов каза: Прочетете Ницше, Сартр, Камю - нищо че са атеисти... Ангел Грънчаров каза: Аз когато съм ги чел някои други са правили челни стойки под котлона! :-) Така нареченият "атеизъм" също е боготърсачество, само че стигнало до глупавата маниакалност... себе си да обявиш за "бог", да почнеш да се възприемаш за някакво смешно "богче"... Доста и то що-годе талантливи хора са страдали от това тежко заболяване... ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО ЗА ОТНОШЕНИЕТО НИ КЪМ ГОЛОТАТА, КОЕТО Е ПОТРЕБНО ЗА МОЯ НОВА КНИГА СЪС ЗАГЛАВИЕ "ФИЛОСОФИЯТА НА ЛЮБОВТА"

на", "развратна", "пошла" и пр.? Само питам, нищо не твърдя... ЗАБЕЛЕЖКА: Предишната част на дискусията във Фейсбук е тук, а в блога ето тук: Един малък, но за сметка на това съвсем скандален психологически и нравствен казус или тест. Впрочем, дайте да намерим снимки на голи бягащи жени сред природата, аз до този момент не мога да открия в нета такива снимки, въпреки положените усилия; казвам това щото като едното нищо някой ще вземе да ни приписва нетърпимо грозното обвинение, че се интересуваме само от... мъже; не, това решително не е така, и ний предпочитаме жени! Ний наймного се интересуваме от човека де, но това е отделна тема. Хубав ден ви желая и да си пожелаем приятна дискусия! :-) КАКВО Е ЖИВОТЪТ? вторник, 12 август 2014 г.

жение. Може би това е добра идея, а може би не е. Но отговорът на Русия е просто абсурден:

„Вие ни правите по-бедни, като ни лишавате от вашите прекрасни вносни стоки. Затова ние ще направим самите нас още по-бедни, като се лишим от още по-голямо количество от вашите прекрасни вносни стоки. Ще ви научим ние вас!" Не звучи съвсем логично, нали? ... Такива действия на руските власти просто правят населението на Русия по-бедно. Чудя се кой ли е руският еквивалент на поговорката "Да си отрежеш носа напук на лицето ти."

вторник, 12 август 2014 г.

-----

Понеже почнахме една интересна, според мен, дискусия по още по-интересна тема (за голотата, морала, живота, човека и пр.), но тя замря, та да я стимулирам май ми се налага да сложа още една "безсрамна снимка", която ми попадна оня ден; признавам си, правя едно изследване, та затова са ми много интересни реакциите на хората, премълчаването, специално отбелязвам, въздържането от съждение, също е мнение, и то доста показателно. Тъй че ето, давайте да видим какво ще се окаже и служи сега!

Живот, това значи непрекъснато да отхвърляш от себе си онова, което се опитва да умре. Живот, това значи да бъдещ жесток и безпощаден към всичко, което е слабо и старо у нас – и не само у нас.

ИЗТРЕЩЕЛИЯТ ТОТАЛНО ИМПЕРАТОР ПУТИН СЪЩО ВЪВЕДЕ САНКЦИИ СРЕЩУ... РУСИЯ!

Живот – значи ли това да не изпитваш страхопочитание към умиращите, нещастните и старите? Из: "Веселата наука", Фр. Ницше Източник: Фридрих Ницше: Какво значи живот?, Georgi Hadjiyski ДЕЙСТВИЯТА НА ПУТИН ПРОСТО ПРАВЯТ НАСЕЛЕНИЕТО НА РУСИЯ ПОБЕДНО Из: Русия няма понятие от търговия и затова забрани вноса на храни, Автор: ТИМ УОРСТОЛ

Та как възприемате ето тази сега снимка, и тя ли е "грозна", "смешна" (и това каза един таваришч), "глупава", "срамна", "безсрамна", "идиотска", "вулгарна", "цинич-

Авторът е специалист по бизнеса и технологиите. Статията му е публикувана в сп. "Форбс".

Със своите санкции срещу Запада тя прави хората си по-бедни ... Въведените санкции за вноса в Русия на стоки от САЩ и ЕС в действителност поставя руснаците в затруднено поло-

Из: Вълна от вицове след руската забрана за внос на "западни храни" Предлагаме Ви селекция от найсполучливите вицове от последната седмица: • Американският президент Барак Обама изрази удовлетворение от факта, че Путин се присъедини към санкциите срещу Русия.

43 • Путин най-после реши да покаже, че по нищо не отстъпва на западните лидери и също въведе санкции срещу Русия.

• 2002 г.: - Ало, ФСБ? . Да. - Съседът ми яде! - И какво от това? - Ама той яде черен хайвер! - И какво от това? - Вече трета чиния яде! - Идваме!

2008 г.: - Ало, ФСБ? - Да. - Съседът ми яде!

- И какво от това? - Ама той яде черен хайвер! - Идваме!

2014 г.: - Ало, ФСБ? - Да. - Съседът ми яде!

- Идваме!

• Диалог в центъра на Москва: - Извинете, къде наблизо има рибен ресторант?

- В Минск. И ЛОВЕЦ СЪМ, И РИБАР СЪМ, ЛОВЯ ВСЕКАКВИ ЖИВОТНИ И РИБИ, ОСОБЕНО АКО СА ПО-МАЛОУМНИ... ГЛАСОПОДАВАТЕЛИ!

Variatio Delectat: Кака ви Бойка Тиквович – И ловец съм, и рибар съм!!! :-) ДА ЖИВЕЙ БЪЛГАРСКАТА КОМЕДИЯ, ВЕЧНА СЛАВА НА НЕПРЕСЕКВАЩОТО ВЕСЕЛИЕ НА НЕРЪКОТВОРНИЯ БЪЛГАРСКИ ЖИВОТ!

Делото за клевета, което съм завел срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова (това е друго, пораншно дело, след това ми се наложи да заведа и дело в съда за отмяна на нейната

заповед за моето уволнение, щото чевръстата директорка междувременно ме и уволни от работа!) е насрочено за открито съдебно заседание на 20 август, сиреч, след няколко дена. До този момент бях получил само призовка, без, както се полага, да ми бъде даден препис от отговора на другата страна: аз трябва да зная как те са отговорили, за да мога да реагирам подобаващо, за да може в съда да се осъществи едно пълноценно търсене на истината! Вчера, след като се обезпокоих достатъчно, реших да ида в съда да проверя дали ответницата все пак е отговорила, щото версията, че тя е осъзнала какво е направила, схванала е вината си и сама е решила да поеме отговорност за стореното, въпреки че съм човек-идеалист, не ми звучеше сериозно и убедително, такива душевни поврати не стават толкова лесно! Въпреки че аз, както забелязвате, правя нужното те да се случат, като неуморно разяснявам и на директорката, и на "колектива" на гимназията точния смисъл на случилото се, щото бидейки философ, прочее, такава ми е и работата, да помагам на хората, които са станали жертва на някакви коварни илюзии. Та значи отидох в Районен съд в Пловдив, в канцеларията, за да питам има ли изобщо отговор от ответницата и защо аз още не съм запознат с него; случи се нещо сюблимно, което си заслужава да ви разкажа тази сутрин; не съм и предполагал, че чак такова нещо ще се случи! Заслужава си да се разкаже! Служителката в съда бързо намери папката за въпросното дяло и ми отвърна, че има отговор на другата страна, ала съдията бил разпоредил всичко да се разгледа на самото заседание, сиреч, на мен копие от отговора и от т.н. "писмени доказателства" на другата страна да не се предоставят! Аз не съм човек сведущ в тия процедурни въпроси (Засега заведох дялото си сам и май натам отиват работите, че сам ще го и водя: зер, нали трябва и в това нещо да приличам на моя вдъхновител Сократ, който също не е ползвал услуги на адвокати като са го съдили... част от учениците му! Какво да правя, съдбата ми е явно случаят на Сократ да се повтори отново и с мен!), та значи аз много не разбирам от процедурните тънкости и игрички, но това ми се видя прекалено, да ме лишава и съдът от потребната за реакцията ми информация, получена от другата страна! Та нали ние, двете страни, ще трябва да си сътрудничим пред съда за да достигнем с общи усилия истината, аз като човек, много години преподавал философия на правото, така разбирам смисъла на цялата работа. А там наистина се оказа, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив, освен един прелюбопитен отговор на моята тъжба беше представила и цяла една огромна папка с... "доказателства", тази папка с всичките документи я имаше в два екземпляра, един за съда,

другият, предполагам, за мен, ала ето, тя не ми беше предоставена! Както и да е, помолих да се запозная с отговора и с "доказателствата", аз съм, тъй да се рече, човек, който обича да знае точно нещата, служителката каза, че може, ала не могло да изнасям папката, и ето, там, на крак, пред гишето, аз разлистих и се зачетох в прелюбопитната информация! Аз ви казах, че г-жа Анастасова има литературен талант, сравним с този ако не на Шекспир и на Данте, аз, знаете, много не си падам по подлизурствата, но положително тук не мога да се въздържа да не сравня литературния й талант с таланта на Кафка, на Бекет, на Йонеско, на Оруел! Четивото беше превъзходно, думи нямам! Четях и се преизпълвах с възторг от несъмнения литературен талант на г-жа Анастасова, която не просто е една учителка по литература, тя, уважаеми дами и господа, е и писателка, и поетеса, което е истина, то не може пък и не бива да се отрича, нали така?! Само дето съжалявам, че вас не мога да направя причастни на нейните върхови литературни постижения, които, убеден съм, един ден световната литература, несъмнено, ще признае - и ще възнагради с полагащата се слава! Четох и се вълнувах необичайно, щото, знаете, аз съм ценител на хубавата, на "сочната" абсурдистка литература, почитател съм и на Бекет, и на Оруел, и на Йонеско, и на Кафка, и на достойната им съперница г-жа директорката! Ех, защо това нещо не го бях открил преди време и всеки ден да бях минавал през директорския кабинет да я хваля за литературния й талант, както това други хора правят за... прическата й, за парфюма й, за новото й костюмче и пр., ех, да бях толкова проницателен, щях да си доживея до пенсия на туй работно място, ама на, не съм бил толкова умен?! А сега вече, след като я разочаровах така грозно, че не успях да оценя нейния безспорен, несъмнен литературен талант, вече и да я хваля, и да не я хваля все тая, обидата, дето съм нанесъл на чувствителната й душа явно е бил прекалено жестока, непростима. Както и да е, да я карам побързо, щот както съм я подкарал няма скоро да свърша! А колко неща научих, какво неизчерпаем резервоар, същинска златна мина от идеи, чувства, творчески интенции и пр. се съдържат в писанията на тази производителка на шедьоври, просто изнемогвам от напрежение как ще мога поне малка частица от туй богатство да ви предам - с това мое немощно сутрешно есе! Но ще опитам де, поне колкото ми стигат силите нещичко да ви предам от това съкровище на първокласната административна литература, щот г-жа Анастасова с несъмнения си литературен талант успя да сътвори и нов литературен жанр, както това подобава за несъмнено най-надарените творци! Та огромна папка с най-първокласна литературна класика имах възможност да

44 чета вчера, о, какъв неизразим ентусиазъм на духа ме обзе вчера в онази задушна канцелария без климатик в пловдивския съд! Четох и се упойвах от страхотни богатства на духа, май зех да се повтарям вече, но емоцията ми още е жива. Аз излязох след усърдно четене след около час, полюляващ се от страхотни емоции! Думи нямам, словото е безсилно да предаде тая поредица от бисери, от перли на административната класика, що въпросната поетична директорка е успяла да сътвори благодарение на своя несъмнен талант в писането на подобен род класика! Ех, защо не бях Данте, защо нямах перото на Шекспир, защо съдбата не ми даде поне част от майсторлъка на нашия Алеко за да мога да ви причастя както трябва към тоя тайфун от идеи, чувства, мисли, към който имах щастието да се докосна вчера?! Не знам как ще се справя сега с немощните си сили, но ще опитам, нямам друг избор, ще опитам нещичко да ви кажа, предварително ме простете и извинете ако можете, но аз пък лично нима имам някаква вина, че Бог не ми е дал таланта нито на Шекспир, нито на Данте, нито на Алеко, нито на Кафка, нито даже на... г-жа Анастасова, тяхна достойна съперница, нищожна част от таланта й не ми е дал или подарил иначе тъй великодушния и справедлив Бог?! Сега, да се уговорим нещо. Аз бих ви казал всичко най-важно, що констатирах, но адвокати и хора, сведущи в правото ме предупреждават да не пиша по тия неща преди дялото да се е провело, щото по този начин ще облагоприятствам другата страна, тя да може по-рано да разбере моята преценка и да има повече време да подготви реакцията си. Тъй че било много вредно да пиша по тия въпроси, да си свалям, дето се казва, "гащите", та всеки да види що мисля и колко струвам и пр. Писателстването – щот и аз, виждате, имам известни найскромни амбиции на туй поприще на славата! – требвало било да го оставя настрана, изследванията ми в областта на философията, психологията и науката също требвало било да ги правя в тайна, а не сичко да сервирам ето тук, в блога, и по този начин сам себе си да обезоръжавам! Требва да се признае, че има резон в тия предупреждения, ще взема да си осуетя по най-баламски начин почти гарантираната победа в тия съдебни дела, сиреч, требва да избирам: или да работя за спечелването на делата или да жертвам победата си в тях заради ефимерната литературна слава, която е толкова съмнителна и предвид това, че, както вече отбелязах, аз с г-жа Анастасова в туй отношение изобщо не мога и да се меря, тя е сравнима само с Бекет и с ония другите, разните му там шекспировци, достоевчета и пр. При това положение май е по-добре да зарежа изследванията и нескопосаните си литературни опити и да се концентрирам върху работата по печелене на делата?! Да,

ама ако не пиша честно по това, което ми се случва в тия памятни дни, тогава как архиварите на историята един ден ще могат да разберат как точно е протекла историята на "пловдивския Сократ" – както наскоро ме титулова тъй искрената инспекторка по философия, която дори ме прати да философствам на пловдивската Агора, на улицата, та да бъда таман като моя кумир Сократ?! Виждате в какво ужасно затруднение съм, просто не зная как да изляза от него, моля, дайте ми акъл, моля ви се, кажете: какво да правя? Сериозно ви моля, много ми е мъчно, ще ще трябва да наруша традицията и да прекъсна работата по тия мои така вдъхновени сутрешни есета за епохалната, направо световно историческа съдебна сага, която е сравнима само със Сократовата история, само с най-върховите постижения на световната литературна класика – особено както от вчера се оказа, че г-жа Анастасова притежава не само поетична душа, както това бяхме установили до този момент, но и най-бляскав прозаичен талант – както аз това установих вчера!

А вчера за първи път в живота си имах възможността да се насладя на писани под диктовката на нейното могъщо творческо въображение най-вдъхновяващи документи, именно страхотно дълбоки и психологически изпипани... жалби, доноси, доклади, "констативни протоколи", някои от тях написани лично от нея под формата дори на... "пряка реч", под формата на сократов диалог, в който моя милост е в ролята на... Сократ – абе тия така щедри пловдивски администраторки май насила ще вземат да ме направят един ден "пловдивския Сократ"! Да, г-жа Анастасова, подобно някога на Платон, беше почнала да се упражнява да пише направо платонистки диалози, в които моя скромна милост е в ролята на самия Сократ, мале-мале, какво нещо, какво чудо, какъв късмет е че имах шанса да се докосна

до тия шедьоври, да прочета туй богатство от идеи и пр.! Даже успях да прочета ония знаменити и тайнствени "разгромни писма на колектива", вече станали направо митични, щото бяха така старателно крити от мен, но ето, сега можах да ги прочета с моите си очи, мале-мале, тия хора даже май искат да ме провъзгласят за нещо и като... "пловдивския Солженицин"! Да, аз видях вчера тия заклеймяващи писма, родствени на ония исторически писма от застойната епоха на Брежнев, които бяха писани по трудовите колективи за заклеймяването на "злия враг на СССР" Солженицин, а у нас така, аз си спомням, навремето в катедрите по Марксизъм, по българска филология и пр. на университетите другарите заклеймяваха пак в подобни разгромни писма оня, как се казваше, да, Петър Манолов, поета, дисидента, нали се сещате, дето беше подложен на подобни гаври в последните месеци на байтодоровата тирания? Мнозина тогава бодро се подписаха под въпросните писма, смятайки, че комунизмът ще векува и никой няма да им подири сметка за низостта, да, ама комунизмът се продъни, и ето, тия "ентелектуалци" после требваше да се срамуват що са се били подписали под тая гнус, аз тия неща ги видях с очите си, преживял съм ги, та затова сега с пълно право мога да заявя, че и в наше време се прави досущ същото! Както и да е, вчера можах да се потопя, дето се казва, в цял океан от гнус, та още не мога да се съвзема, потресът ми беше невероятно дълбок! Аз не можах и да спя от вълнение, такова мощно въздействие има върху моята душа този род класическа литература, която е заключена във въпросната огромна папка с "компроматни доказателства", която директорката е имала добрината и щедростта да предостави на уважаемия съд. Всички тия компромати срещу моя милост, за сътворяването на които тя има усърдието да се труди като същинска последователка на героя Стаханов в последните две години, вчера бяха пред мен, предоставени любезно от г-жа поетесата! Давате ли си сметка сега защо съм толкова развълнуван в ето този момент? Досегът с такъв един несъществувал по-преди литературен жанр в моите очи, в очите на ценител на хубавото и психологически издържано четиво, разтърси всички душевни пластове на моята многострадална философска душа! Още не мога да се съвзема наистина, дали да не взема да прекратя да пиша - за да не ме сполети някой разрив на болното ми по начало сърце; щото как то, милото, вчера издържа на това прекалено вълнение е нещо като загадка на природата! Да, ще трябва умерено да ви поднасям информацията, до която се докоснах, щото да не се втрещите и вие. Няма човешка душа, която да не се разтърси до основи от този блестящ компедиум на административно-компроматната литература, който е

45 сътворила нашата знаменита вече и така усърдна литераторка! Та ще ви кажа тази сутрин в завършек едно нещо, което мен направо ме втрещи, дано да не издавам някаква тайна, дано не ми дърпат ушите адвокатите и приятелите, дето разбират от право, но ще го кажа, ще направя в интерес на науката тази жертва, ще поема този риск. За науката, прочее, всички жертви са оправдани, мен тази мисъл ме вдъхновява. За философията - също. Сократ какво като е загубил своето дяло, нима не се е обезсмъртил?! Науката, философията, духът на человечеството трябва да имат водещо значение пред всякакви дребни прагматични съображения. Аз в това вярвам. Може да съм идиот, но това мен ме вдъхновява. Най-сюблимно беше написаното в "писмения отговор" на моята тъжба, който гжа Анастасова (или адвокатът й) е съчинила, ала не вярвам адвокат да е дръзнал да съчини такова нещо, щот после требе да му земат адвокатските права. Едно е нещо да има литературни достойнства, но съвсем друго е да има правен и особено пък логически смисъл. Аз като философ много се вълнувам от това последното, нищо че съм ценител на добрата литература. Та ето този мой акцент, ето логическо-правната фигура, която се съдържа в този документ; горкият Аристотел, дето е създал класическата логика, требе да си вземе бележка като прочете това есе в райската интернетна зала, та да си допълни фигурите на силогизма с изобретената от г-жа Анастасова нова и тъй изпипана сложна силогистична фигура, която нищо чудно да се окаже и шедьовър на логическата наука. Да видим обаче дали ще съумея да изразя туй богатство достатъчно нагледно. Ще опитам, пък каквото се получи. Там пише ето какво: - А.Грънчаров, сиреч, моя милост, ищецът, по-скоро тъжителят, се жалва, че е оклеветен, щото ответницата в един официален документ е дръзнала да му напише своя оригинална "психиатрична диагноза", а именно, "податливост на чести нервнопсихически разстройства"; - Клевета има само ако разгласеното по този начин "позорно обстоятелство" не е истина, не е верно; - Първо, обаче да си податлив на такива "нервно-психически разстройства" не е изобщо позорно; - Второ, няма клевета ако т.н. "позорно обстоятелство" е... истина; - Това, което директорката, сиреч, ответницата, е имала добрината да диагностицира, е... "самата истина"; - Психиатрите, специализираният ТЕЛК по психични заболявания и психично здраве, психолозите, които са изследвали душевното здраве на въпросното лице, именно учителя-философ Ангел Грънчаров, и които решително отхвърлят самодейната диагноза на г-жа директорката, са изпадна-

ли в... погрешка, сиреч, не са съумели по достойнство да оценят нейния талант в сферата на психиатрията; - Верността на директорската психиатрична диагноза и погрешността на заключенията на оправомощените да решават тия въпроси медицински органи се доказва с... ей-тая огромна папка от доноси, констативни протоколи, писма, жалби и пр., в които разни хора, все "изключително сведущи" в областта на психиатрията и психологията, е, вярно, също така самоуци, все упражняващи се в тая област аматьорски и самодейно, имам предвид в областта на популярната психиатрия и психология, щот в ей-тая папка има много най-научно обосновани констатации на тия "сведущи лица", в които се твърди именно, че лицето А.Грънчаров има лош характер, не слушка директорката, влиза дори в спорове с нея, не обича да й прави поклони, сутрин не я поздравява да й каже как хубаво й ухае парфюмът, не зачита мнението на разни напреднали в психологията родителки с руски произход, които "обосновано" да разгромили неговия учебник по психология, позволява си да твърди той, мръсникът, че филмът на Федерико Фелини АМАРКОРД не е "чиста порнография", тоя същият явно не е уравновесен "психологично" щом тормози учениците да мислят, щом не им преподава наготово "правилните мисли", ами ги мъчи да имат свои собствени оригинални мисли и прочие, и т.н., да не повтарям това, щото вий всичкото това, ако сте чели моите дописки по въпросната административнопсихологическа епопея и одисея, вече прекрасно и превъзходно сте запознати и до втръсване го знаете отдавна; - Та значи А.Грънчаров "очевидно" е, тъй да се рече, "луд", ерго всички, които са написали това в официален документ, които го казват устно по негов адрес, просто съобщават "самата истина", сиреч, нема никаква клевета, а това, тъй да се рече, е израз на... уважението им към въпросното "толкова страдащо психично-болно" лице; - Съдът требва да признае този логически силогизъм, ако не го признае, българското правосъдие требе да се затвори, ний от съдилища нямаме нужда, а направо ще преминем към съветската система на "другарските съдилища", където присъдите ще ги произнася направо "справедливо разлютеният и бесен народ" или "колектива", а най-добре е направо да се организират ония знаменити чекистки "тройки", които директно да произнасят смъртната присъда на провинилите се в невярност към началството пропаднали души – и тия души мигновено се пращат на оня свят, с оглед да възтържествува чекистко-кагебистко-ченгесарското човеколюбие! Тъй де, що ще се правим на европейци, защо пък ще се преструваме, че сме европейци, какви са тия европейски лигавщини като съд, право, правосъдие – след като револверът на

революционния чекист решава всички въпроси най-справедливо и най-хуманно най-вече! Това е. Не се шегувам тук. "Логиката" е тази, Аристотел ряпа да яде. Европейският съюз също ряпа да яде! Да живей СССР! Ще завърша с нещо шеговито, на което от душа се смях, в една жалба до директорката някоя мъдра душа с несъмнени литературни качества беше подшушнала да се напише следното: "- А пък тоя г-н Грънчаров веднъж си позволи да нарече уважаемата ни директорка комунистка, другари и другарки, тоя човек явно е много луд и опасен, требе да се върже!" Хайде, хубав ден ви желая! Бъдете здрави! До нови срещи! Веселието е извор на здраве и бодър дух! Да живей българската комедия, вечна слава на непресекващото веселие на неръкотворния български живот – ний на тия чужденци ще им покажем къде зимуват раците! Да живеем ний, производителите на българския смях – най-смешния смях на света, след съветския смях, разбира се! НА ДНЕШНИТЕ РАЗНОВИДНОСТИ НА КОМУНИСТО-СЪВЕТСКО-ПУТИНИСТКАТА ЛЪЖА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОТИВОСТОИ С УПОРИТОСТТА НА ГЕРМАНСКОТО СВОБОДОЛЮБИЕ сряда, 13 август 2014 г. ВИДЕО Из: Берлинската стена: най-видната опорна точка на рухналия комунизъм и днешните български аналогии Автор: Иво Инджев Трудно е да се измисли позрелищен начин да се онагледи лъжата и да й придаде световна „слава”. Самият строеж започва с гръм и трясък – буквално, защото грейват в дълбоката нощ безброй прожектори, забучават едновременно стотици двигатели на булдозери и бронетранспортьори, което кара жителите да възприемат суматохата като начало на съветска инвазия на запад. Гърмежите и трясъците на комунистическата пропаганда продължават чак до 9 ноември 1989 г., когато глътката свобода беше достатъчна за гражданите да превземат страховитото съоръжение и да започнат разрушаването му. Най-претенциозната опорна точка за онагледяване на пропагандните лъжи в световен мащаб всъщност охраняваше найневъзможния за опониране обвинителен въпрос срещу комунизма: защо жителите на соцрая масово, с риск на живота си, с милиони бягат на Запад, а обратните примери са

46 такова изключение, че са известни поименно? ... ... Берлинската стена успя да намали драстично (но все пак временно, както се видя) изтичането на населението от съветската окупационна зона. По официални данни за около две години през Берлин успяват да избягат на запад поне милион и половина източногерманци. Стената обаче не можа да убие порива към свобода, нито да превърне в истина лъжата, че е построена, за да възпира врага - врагът нямаше нужда да бъде възпиран, защото никой не беше луд да се мести в ГДР, макар западните граждани да не бяха препъвани да емигрират с картечници, овчарски кучета и надъхани убийци в униформа. Съвременната българска поука от краха на най-видната опорна точка на комунистическата пропаганда е в това, че на днешните й разновидности трябва да се противостои с упоритостта на германското свободолюбие. Колкото и да изглежда безнадеждно (заради властта на путлеристката пета колона) към днешна дата, премахването на аналогичната лъжа от центъра на София, която дефинира със златни букви съветската окупация като „освобождение”, преместването на тази опорна точка на съветския колониализъм и неговите мимикриращи днешни следовници, рано или късно ще се състои. Това е постоянна задача за всеки, които се самоопределя като свободолюбив европеец и българин. Опитите на малодушните, малограмотните (а понякога и доста малоумните наши сънародници, които просто не искат да знаят историческата истина), да саботират българското свободолюбие изглеждат победоносни на този етап. Докато си избираме скрити или явни проводници на съветско-руския неоколониализъм, ще бъде така. И ако това не е достатъчно ясно, гледайте какъв лов на български шарани върви предизборно по темата за „Южен поток”. Също както при вдигането на Берлинската стена, пропагандата бълва „аргументи” за ползата, която сме щели да имаме. Уж всички са съгласни, че България е болна от свръхзависимост в снабдяването с енергосуровини от монополния доставчик Русия, но ни пробутват „лечение” с още поголямо обвързване чрез „Южен поток”. Казват ни на практика: щом ви боли главата, ще ви направим една трапанация като за тъпанари като ви влеем допълнително руска зависимост. „Интересното” е, че и за съветската лъжа за окупацията като „освобождение”, както и за трапанацията с „Южен поток”, самообявилият се за спасител на България от комунизма Бойко Борисов е на практика част от петата колона на Путин в България. Нещо повече, с хвалбите си, че би построил досега „Южен поток” и че Путин го уважавал за това негово желание, Борисов на практи-

ка окупира още една лидерска позиция с в страната: направо е неформален вожд на руското влияние. След руските ордени, с които беше закичен през годините на своята шеметна политическа кариера, му остава само да пожелае и да оглави официално коалиция от безбройните русофилски организации, като ги „окрупни” както той си знае. Ако някой действително желае да му опонира от десни позиции, трябва наймалкото да се разграничи от неговата мимикрия по споменатите по-горе опорни точки. А най-храбрите би трябвало дори да Му се противопоставят като го разобличат. А дано, ама… ЕТО ЗАЩО НА ВСИЧКО ЩО Е КАДЪРНО У НАС МУ СЕ НАЛАГА ДА БЯГА ОТ БЪЛГАРИЯ – И ДА ТЪРСИ УСПЕХА СИ НА ЗАПАД

Получих писмо от мой бивш ученик, който съвсем наскоро се е преместил за да работи и да живее в Америка, в САЩ. Ето какво ми пише той и ето какво аз му отговорих, не давам името му понеже не съм взел неговото съгласие за публикуване на кореспонденцията ни, но публикувам тия писма защото по моя преценка в тях се поставя важен не само за младите българи въпрос, свързан с това защо на всичко що е кадърно у нас му се налага да бяга от България и да търси успеха си на Запад: Здравейте, господин Грънчаров! Пише Ви ваш бивш ученик от випуск 2013. Преди седмица се преместих в САЩ – може би завинаги. Наскоро видях една Ваша снимка с международен паспорт. Не че не знаем що за народ е българския, но реших да Ви окуража в случай, че имате намерение да заминете извън граница – дерзайте! Отдалеч разликата изглежда още поглаволомна в манталитета на хората; тук непознати кимват с усмивка и предлагат помощта си без дори някой да е поискал такава. Смятам, че човек като Вас заслужава поне няколко години, дето се вика, да поживее сред хора. Не че навсякъде е толкова розово, но не мисля, че на света има място, където злобата, омразата и всички тия патологии се забелязват повече отколкото у българина.

Бъдете здрав, господин учителю! И бъдете убеден, че всичкия Ви труд през годините и труда, който продължавате да полагате за моралното образоване на това население, не е напразен. Малко хорица обръщат внимание на екзистенциалните въпроси, но все пак ги има. Масата е неизлечима. То за това и нищо хубаво не я чака тази държава. Дори вече не милея за нея. Успех! Здравейте, Г.! Спомням си много добре за Вас. Много се радвам, че сте заминал в САЩ, желая Ви успех там! Зная добре, че в тези развити западни общества човекът, който е кадърен, работлив и инициативен няма начин да не успее - защото при тях нещата са уредени така, че благодарение тъкмо на успеха на такива хора или личности просперират съответно и обществата, държавите. При нас, разбира се, не е така. Ние затова сме и толкова изостанали от развитите общества. Аз вече съм на тия години, че ще ми е трудно да се адаптирам в западно общество; за жалост животът ми премина тук. Много пъти съм си мислил, че ми се иска ако не да мога да поживея в нормално човешко общество то поне да мога да отида там колкото да умра, това пак ще е нещо, но едва ли и това ще се случи; тук явно и ще си умра. Такава ми е била съдбата. И за жалост, напоследък ми се стовариха върху главата такива унижения, каквито никога не съм преживявал, каквито дори не съм си представял че са възможни в наше време: директорката на ПГЕЕПловдив направи нужното да ми устрои една успешна кампания по моето дискредитиране като преподавател и като личност и в края на краищата дръзна дори и да ме уволни - и то с мотива "пълна некадърност", "абсолютна неспособност да бъде учител" и прочие абсурди написа тя за мен в заповедта за уволнение; която аз сега, разбира се, обжалвам пред съда. Такива работи стават у нас. Самият аз не съм си и представял, че в наше време комунизмът е толкова жив в някои глави, но, уви, това е факт. Всичко у нас е във висша степен идиотщина и абсурдност, просто нямам думи. Всичко у нас е наопаки на това как трябва да е, както го правят нормалните хора. У нас, например, личността, особено пък най-талантливата, съвсем не се цени. Вие това прекрасно го знаете, не се налага да го повтарям. Та затова много се радвам, че сте се отървал. Аз на всички млади хора това им и казвам, в това число и на собствения ми син: не чакайте ами отивайте да си уредите живота там, където ще бъдете оценени като личности; това тук у нас обаче не може да стане: тук просперират наглеците. Това е положението, Вие го знаете превъзходно! Всичко добро Ви желая! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

47 ДАЛИ НИЙ, БЪЛГАРИТЕ, ИМАМЕ ЕДНО СЪВРЕМЕННО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ГОЛОТАТА НА ТЯЛОТО – ИЛИ СТРАДАМЕ ОТ СЪВСЕМ ГЛУПАВИ СКРУПУЛИ?

Моят експеримент, необходим за новата ми книга с условно заглавие ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА, по която сега работя, общо взето върви успешно, на два дни блогът ми беше водещ по коментари в българската блогосфера тъкмо заради публикациите, свързани с него, ала ето, когато поставих няколко най-важни въпроси, реакциите, кой знае защо, пресекнаха. За да ги стимулирам тази сутрин решавам да публикувам нова "скандална снимка" на спортуващи сред природата голи мъже, и то мъже ето по тази причина – така го написах и за участниците в дискусията: Чудна работа, толкова ли е трудно да се намери снимка на спортуващи колективно красиви голи жени, намиращи се нейде из природата? Аз лично търся упорито такава снимка, но, уви, не успявам все още да намеря... Ако някой намери и ми я даде, ще съм му много признателен. За да "налея малко масълце" в затихващия огън на дискусията написах и ето това провокационно подхвърляне: Хубаво е, че всички така упорито се замислиха! Чудесно е да се мисли! Приветствам замислянето и мисленето! Ако някой все пак успее да измисли нещо интересно по поставените по-горе въпроси, и го напише тук, ще съм му много признателен... Впрочем, да добавя в интерес на истина: една дама на лични съобщения се постара да ми отговори на въпросите, по които комай всички мълчат, разкри ми своето отношение към голотата, написа доста интересни неща, ето, публикувам ги, тъй като ще ги използвам за книгата си, смятам, че помагат да се разкрие битуващото в съзнанието на хората у нас отношение към голотата и към останалите свързани с това въпроси; та ето какво ми пише тази жена: М. каза: Здравейте! По повод публикуваните от Вас снимки с голи спортуващи мъже и желанието Ви за коментари по тях. Ангел Грънчаров каза: Да, заповядайте, ще ми бъде интересно да разбера Вашето разбиране!

М. каза: Гледайки тези снимки чувството, което изпитвам, е естетическа наслада. Красиви тела, лица, лъха жизненост, младост, здраве. Да, изпитвам чиста естетическа наслада и нищо повече. Но дали бих си сложила подобна снимка на бюрото или на стената или в колата си? Не, разбира се. И само защото за нашите нрави и норми това би изглеждало странно или пък като кич. А защо пръскаме луди пари за да ходим по музеи и екскурзии за да видим там подобни статуи? Ето Ви един малък парадокс. Изваяните от именити скулптури статуи са направени със същата цел: ДА НИ ДОСТАВЯТ ЕСТЕТИЧЕСКО УДОВОЛСТВИЕ. Кога една снимка поражда еротика или как аз разбирам еротиката? Еротиката е една закачка, една подхвърлена въдичка, едно ръкомахане, волно или неволно, което стимулира нашето въображение и изпитва нашата сексуалност - имаме ли я и каква е тя? Но това, което в миналото се е считало за еротично, днес и утре вече не е. Еротиката е подвластна не само на времето, но и на религията, която изповядваме, на обществото, в което живеем. Има народи, чиято най–съблазнителна и еротична част от тялото е петата на жената, у някои племена това е китката на ръката или шията и т.н. Следователно кое е еротично ние НАУЧАВАМЕ защото така ни възпитава обществото, религията, времето.

Има ли връзка между еротиката и любовта? Може би малко. Но първо да кажа какво мисля че е любовта. Любовта е едно особено състояние на духа. Любовта е доброволна отдаденост, при която поставяш обекта на своята любов над всичко. Дали е любов между двама души, любов към Бог, любов към родината, любов към истината ако щете. В любовта няма, там не търсиш отплата, дух и тяло си взаимодействат като един механизъм, готов да понесе физическа болка, глад, унижение, смърт. Любовта е ЕДИНСТВЕНОТО СЪВЪРШЕНСТВО в този реален свят. Повече от това нито можеш, нито искаш. За разлика от еротиката любовта не е подвластна нито на времето, нито на религията, нито на общественото развитие. Относно човешката голота

Тук всяко крайно мнение би било погрешно. Но в същото време човешката голота не би трябвало да е толкова шокираща и това би могло да стане ако в някаква степен сме свикнали или сме приели човешката голота за нещо съвсем нормално. И преувеличеният и донякъде престореният свян по–скоро водят към неправилни посоки, изопачено мислене. Всяко естествено физическо състояния трябва да ни бъде добре познато и да го приемаме. Напоследък доста мъже и в България присъстват на процеса на раждането на децата си и това аз го оценявам като много положително. За добро или за лошо отмина времето на обществените бани, където тракайки с налъмите си подавахме тасчето я със свекървата, съседката, колежката, директорката. От деца се показвахме голи и виждахме други голи тела – млади, стари, изящни, деформирани, всякакви. Имам усещането, че липсата на прекален срам от голото тяло е по–доброто, по–естественото, това предразполага към по–голяма близост и леснота в общуването. А колко са необходими тези неща когато се налага да говорим с децата си за интимни неща?! Бях спортистка и понякога ни се случваше да се преобличаме момичета и момчета заедно, да си правим масажи взаимно. Не се срамувахме, не ни е идвало и наум да злоупотребяваме със ситуациите. Просто тела и пред нас беше старта. Бяхме в прекрасни взаимоотношения. След години дъщеря ми, която играеше народни танци, виждах в подобни ситуации. И до днес момичетата и момчетата от танцовия състав са най–добрите и честни приятелства, които и останаха – макар че минаха години и се пръснаха по света. Работила съм с туркини и съм ги чувала да разказват как дъщерята бръсне интимните части на майка си или на баба си – защото те не виждали добре – или по някаква си друга причина: вече не можели да правят това сами, а религията им налага тази процедура да се извършва стриктно и периодично. И съм си възхищавала на тези жени, които с такава лекота предразполагат към откровеност и прямост най–близките в семейството си. Според мен тези качества са много ценни и определено отношението към голотата играе някаква роля тук. Един вид приемаш човека срещу теб в чистия му вид, с хубавото и грозното, което има, познаваш го и той те познава, няма какво да крие от теб – и оттам-нататък интерес за теб има само вътрешният му живот, до който можеш да достигнеш само с честно общуване. Та си мисля, че в рамките на семейството е полезно родителите да не се страхуват от голотата, да се показват от време на време голи пред децата си - вместо да ги натоварват с прекален срам. Така ще намерят най–лесния и естествен начин да ги подготвят за физиологичните промени,

48 които ще настъпят в организма им, да ги подготвят за сексуалният ми живот. Ще попитате: кой е учил навремето бабите и дядовците ни за тези неща? Тях природата ги е учила, тя е най–добрият учител.

И да не омаловажаваме факта, че преди 100 години просто не е имало начин да залитнат в неправилна посока. Днешният живот предлага толкова много изкушения, информация, дезинформация, реклама, порнография – че направо си е страшничко да се справиш с всичко това, което те залива и да избереш правилният път. Ето Ви един невинен пример. Но първо един невинен въпрос: Вие виждали ли сте дебела и ниска говорителка по телевизията? Защото аз не съм. Трябва ли да се издига в култ стремежът към красиво тяло и лице на всяка цена? Природата ни е създала различни. Виждам нещо наистина нездраво и погрешно в тази унификация на мерки и изглед. Повярвайте ми, поставяла съм си за цел да запомня и да познавам поне няколко фолк-певици. Е, не мога. Румяна, Драгана, Лиляна и всичките ми се сливат в едно – и не мога да ги отлича. А някои от тях наистина имат добри гласови качества. Стигам до извода, че култът към красота и показност обслужва десетки отрасли на индустрията и търговията – фитнес уреди и продукти, козметика, мода, пластична хирургия, сурогатно майчинство и още много. Но по–лошото е, че увеличи неимоверно болните от анорексия и булимия. Именно затова трябва да приемаме недостатъците на голото човешко тяло, те да са за нас нещо естествено съществуващо, но за да се случи това е необходимо да сме ги виждали още от детството си, преди да ни е залял рекламният вулкан от супермени и менки. Ангел Грънчаров каза: Напълно споделям последните Ви твърдения, така е, красивото тяло е станало нещо като фетиш и мания. М. каза: И когато вида на човешкото тяло не е нашият акцент, тогава от само себе си, защото у човека е заложено да се самоусъвършенства, ще насочим вниманието си в друга посока, най-малко поне в по-добри междуличностни отношения.

И още нещо съм си мислила по въпроса за човешката голота. Казваме има студени народи. И като по правило студените народи живеят в студените страни. А там си се обличат повечко. Казваме има топли народи. Испанци, гърци. А дали и това няма връзка?

Работя от 6 години трайно в Гърция на остров Крит. Че те тук хората си ходят полуголи повече от половината година. Бих могла да поразсъждавам и да попиша още, но може би съм отегчителна и безинтересна. Затова спирам до тук. Ангел Грънчаров каза: Не, напротив, много интересно разсъждавате! За жалост, ползвам един много слаб интернет, постоянно ми забива компютъра, на село съм в момента, затова ми е трудно да участвам в диалога ни, извинявайте! Ще съм Ви признателен ако си развиете мисълта, много интересно ми е наистина това, което пишете. ЗАБЕЛЕЖКА: Ще се радвам ако тази жена, разсъждаваща така интересно, продължи разсъждението си. Защо ли обаче други хора отбягват да изразят позицията си по тия въпроси? Ето, мен лично това много ме интересува също. Прилагам и някои нови снимки, този път също и на голи жени, с които, да се надяваме, ще бъде импулсиран и провокиран още повече нашия опит за дискусия – по темата за разпространеното отношение към голотата на тялото у съвременния българин. Дали ний, българите, имаме едно съвременно отношение към голотата на тялото или страдаме от съвсем глупави скрупули? Призовавам ви да опитате да надмогнете съпротивата и свободно да се изкажете, да се опитате да изразите своето разбиране. Има смисъл да се разговаря по тези въпроси. Убеден съм в това. И то има голям смисъл. Смисъл, свързан с найдълбокото, интимното, със сърцевината на живота ни. Повярвайте ми! Освободете се, направете нужното да се освободите от прекаления страх – и дивия срам; това са глупави емоции... ПИТАМ ЗА НЕЩО, НЕ СЪМ ИНФОРМИРАН ПО ТОЗИ ВЪПРОС, ИНТЕРЕСНО МИ Е ДА РАЗБЕРА ИСТИНАТА, ТЯ МЕ ВЪЛНУВА

Хей, хора, правя едно изследване за отношението на съвременния българин към голотата (на тялото), на няколко пъти ми се наложи във фейсбук да публикувам някои "по така" снимки, на дибидюз голи... човеци и изглежда някой от "приятелите" ми успя да направи донос "там, където трябва", именно до администрацията на фейсбук и ето, тази сутрин понечих да сложа още няколко други такива снимки, но получих странни съобщения, че "нямало достъп до това съдържание" и пр., ето точно какво: "Съдържанието вече не е на разположение. Съдържанието, което искахте да видите, не може да се покаже сега. Може да е временно недостъпно, връзката към него вече да не действа или нямате право на достъп до страницата." Опитах няколко пъти, оказа се, че системата до този момент не приема, не ще да приеме снимките. Та да попитам, ако някой знае да ми отговори: има ли цензура във фейсбук по тези въпроси, именно свързани с голотата на човешкото тяло, също така ми е интересно да разбера, ако някой моралист сред приятелите ми се е оплакал под формата на донос "там, където трябва", дали от фейсбук са му обърнали внимание и са "предприели мерки" срещу мен, "злосторника", нарушаващ "добрите нрави", и в резултат на което сега системата ми налага цензура спрямо подобни изображения? Или срещу слагането на всякакви изображения ми е наложила забрана системата (това трябва да го проверя)? Как пък така бързо тия изображения бяха разпознати като "неприлични" и бяха мигновено блокирани ето на това се чудя най-много?

И какво, в края на краищата, става със свободата ни във фейсбук ако и тук нещата се случват като в старото добре познато ни комунистическо време: "възмутена другарка-моралистка" пише страстен донос "там, където трябва" и... народната милиция мигновено предприема съответните мерки - нима и тук действа този изпитан модел?! Нали фейсбук е американски още, или вече е побългарен? Питам само, не съм информиран по този въпрос, интересно ми е да разбера истината, тя ме вълнува...

49 ПОСТАВЯНЕ НА КАЗУС: ЗАЩО ТАЛАНТЛИВ, СВРЪХБОГАТ И СВЕТОВНО ИЗВЕСТЕН ЧОВЕК Е СПОСОБЕН ДА СЕ САМОУБИЕ НА 63 ГОДИНИ?

ЕДНА ИСТОРИЯ С ПОУКА: ИМА ПРОВИДЕНИЕ, НЕКА ДА НЕ СЕ ПРЕСТРУВАМЕ, ЧЕ НЕ ЗНАЕМ ЧЕ ИМА!

четвъртък, 14 август 2014 г.

Хора, помогнете ми да разбера, щото наистина не разбирам: как човек е възможно човек да се самоубие при положение, че има прекрасна и доходна професия, постигнал е световна слава, в банката има 100 и не знам си колко милиона в долари и въпреки това една нощ решава да се раздели с живота и ето, обесил се е? Моля, помогнете ми да разбера това, защо е станало, как предполагате? И също, ако обичате, ми кажете защо аз, дето, примерно, съм безработен, в банката нямам нищо, въпреки че съм работил 30 години и то нелека професия, написал съм и съм издал много книги, заради които обаче не съм забогатял, напротив, обеднял съм (сам си ги издадох, издателствата не щат да издават "непазарни" философски книги, дори книжарите не щат да разпространяват такива книги в книжарниците) и прочие, и ето, като за награда бях уволнен наскоро от работа като учител, и то предпразнично, за 24 май, и при това с мотив "пълен некадърник" (!!!), да, за такъв ме обяви една директорка-поетеса - и въпреки всички тия гадости моя милост все още не си е и помислила да си слага край на живота? Ами, напротив, продължавам да се боря колкото имам сили и продължавам нататък – ето тия две неща ако някой може да ми ги обясни как и защо са възможни, ще съм му безкрайно благодарен. Аз също ще отговоря писмено на тия въпроси съвсем скоро, ще напиша специално есе по така и така започната тема. Но преди това ако някой иска да се изкаже, ще съм му много благодарен, много ще ми е интересно да разбера какво той мисли... П.П. Дано не предизвиквам по този начин злите сили и мен да ме сполети такъв лош край, но ето, в името на науката поставям тия въпроси, правя тази жертва, поемам този риск...

Преди известно време, още като бях в Долна баня, обещах да разкажа някои истории, с които ме запознаха местни хора, щеше ми се да опитам да опиша и настроението когато човек живее в такъв малък град, същинско село, но където хората са много непосредствени, естествени, свързани с природата, със земята; и по някакви причини там човек има настроение за отдаване на философията, при мен поне така се получава. Въпреки че имам много земни грижи там, които ме отклоняват. Та значи отложих да пиша този развълнувала ме тогава история, ето, все не намирам време да си изпълня обещанието, все нещо друго излиза за писане. Сега ми хрумна, че не се сещам за друго нещо, е, ще разкажа поне малка част от това, което тогава си бях наумил. И което ме впечатли. Нещо заслужаващо си. От самия живот взето, дето се казва. Аз тия неща най-много ги обичам. А пък ме сърбят ръцете да пиша и философско есе за самоубийството, по повод на случилото се с Робин Уилямс. Но то иска повече време. Правя и някои проучвания по темата в блога си. Сума ти народ се изказа. Значи темата е важна. Тия дни, живот и здраве да е, ще гледам да намеря настроение да напиша и есе по този въпрос. И ония мои щуротии за голотата, свободата, морала и любовта и пр., заради книгата ми с примерно заглавие "Философия на любовта", ме чакат за премисляне и писане. Имам работа "до шия", а уж съм безработен, чудна работа! Лошото е че никакви пари няма, че нищо не печеля, нищо че се скъсвам от работа. Ето, и лекционните курсове във видеоформат ме чакат, започнах един, но го прекъснах, а не бива, желязото се кове докато е горещо; тия дни трябва да зарежа всичко и поне този курс да доведа до края – и да го сложа в оня платен образователен сайт. Впрочем, ето сега се сещам за нещо, ще се отклоня малко, ама нищо, то такова нещо е свободата: да не спазваш никакви планове, пълна импровизация. Плановете са... социализмо-комунизъм, животът обаче е друго нещо, той си иска свободата. Той е и истинското, всичко друго са глупости.

За преподаването на... агората, на площада, на улицата, за което ме посъветва онази инспекторка, по философия де, ако си спомняте (виж: Образователна чиновничка ме прати да преподавам на агората, сиреч, на площада, на улицата – трябвало насила да ставам "пловдивски Сократ"!). Каза ми директно: защо искаш да работиш в държавно училище, иди преподавай философия на агората, като Сократ, нали се правиш на "пловдивски Сократ", що искаш да работиш в наше училище като в училищата редът не ти харесва, системата била порочна и пр., ето, на улицата си преподавай! Тя само забрави да ми предложи със средства за прехранване да се сдобивам като почна да... прося, виждате каква любезност и колегиалност прояви тази тъй съвестна и изискана чиновничка! Сократ навремето в своя си дом почти не се е хранил, а е бил канен да яде предимно по чуждите къщи, в къщите на своите ученици, които били все от заможни семейства. Но на него му стигало малко за да си задоволи глада: шепа маслини и къшей хляб. То и аз така опитвам да привиквам да се храня, щото е най-здравословна простата храна. Но друго исках да ви кажа в тази връзка, ето го директно: та аз с този блог фактически от години точно това правя, проповядвам товаонова, което ме вълнува, и то направо на агората, на улицата, сред хората - щото в днешно време тази същата едновремешна агора сега е... интернет, примерно блоговете, фейсбук и пр.! Точно това в наше време е агората, истинската улица, тук можеш да си философстваш, пък ако някой минувач иска да се спре, ще го стори, ще послуша, а ако иска и нещо ще каже, може и да плъне връз говорещия, връз мислещия, връз философстващия (както обикновено правят у нас), а може и мълчаливо да си отмине ако е по-възпитан. Та аз значи съм си на агората по начало, а пък и писането, в това число на философски книги, пак е проповядване, пак е форма на разговор на агората, където група събеседници (читателите) разговарят с проповедника (авторът) и обсъждат някаква тема. Списание ИДЕИ, което издавам от доста години вече, и то е точно това. Та значи аз, бидейки философ, съм си бил винаги на агората, сред хората, не съм се преструвал на важен, както това правят учените академични философи, дето с "прости хора" се гнусят да разговарят; аз с всеки разговарям, с всеки се джафкам, по цял ден това правя, като Сократ: безделнича, шляя се по агората, водя си разговорите, това и на мен ми е най-любимо и всекидневно занимание. А пък училището, в моето разбиране, ми беше продължение на тази същата работа, общуването, само дето там общувах предимно с млади хора, с ученици, които при това в училище, знаете, хич не обичат да ходят, ходят от немай-къде, ако можеше да не се ходи, с удоволствие не биха ходили

50 (повечето). Аз моите битки за демократизация на живота в училище ги водих точно с тази идея: да заприлича училището на това, което трябва да е по понятие, именно място, където хората ходят да учат, ама го правят, щото има смисъл това нещо за тях, щото го искат, щото им е приятно. И го постигах в своите часове, въпреки съпротивата на училищната администрация, която, понеже страда от остарели немодерни представи, водеше война с мен, щото не съм бил "правилно", видите ли, "преподавал"! И по тази причина и бях уволнен, щото не можаха да ме натикат в калъпа. Пък бях и опасен де, давах "лош пример", "заразителен" - ами ако и други учители почнеха да се вдъхновяват от моя пример, какво тогава щеше да правим, и какво, най-вече, щеше да стане със системата? Е, затова ме и отстраниха. Такива лоши хора като мен, дето правят училището приятно и ползотворно място за учене, за пълноценно духовно общуване, за личностно израстване и пр., безусловно са вредни, най-кардинално с тях можем да се разправим ако ги... изтрепем. Ето защо церберите на системата положиха извънредни усилия да съсипят поне здравето ми, щот директния разстрел в черепа в наше време на врагове на народа като мен е забранен, но виж, с всекидневен тормоз, с административни гаври, гнусотии и пр. да му съсипваме живота, да го мъчим и да го тормозим можем колкото си искаме. Е, слава Богу, жив съм още. Оцелях някак. Вярно, платих жестока цена. Защото явно съм доста опасен. Тепърва ще се види, живот и здраве да е само, кой наистина е бил вреден, за какво именно толкова е вреден, а кой пък е бил полезен, ценен и пр., тия неща, знайно е, се оценяват покъсно, но животът и времето поставят всяко нещо на точното му място. Ний пък призовахме и съдът да отсъди тия неща преди да стори това справедливото време, преди животът и историята да са се произнесли: щото ако взема да чакам те да се произнесат май няма да ми стигне и времето, и животът. А и трябва да се живее междувременно. Някак. Стига толкова, това всичкото е все между другото. И е нещо като прелюдия към житейската история, която искам сега да ви разкажа. Аз вече писах как един ден някаква жена извика майка ми от улицата, нея я нямаше, беше на санаториум, аз се показах, слязох, попитах какво има и тя, притеснена, ми рече: "Ако обичаш, постой тук с мен, щото иде погребение, пък не е хубаво човек сам да гледа как минава погребение!", аз лично това поверие не го знаех, ама ето, дойде момента да го науча. Постоях, мина едно особено погребение, с леки коли, даже катафалката беше кола, аз за първи път виждах такова нещо в нашия малък град, щото преди и доскоро погребенията си бяха като едно време, катафалката теглена от кон, попът върви отпред, а най-отпред вър-

ви някакво дете, дето носи кръста, друго носи кандилото, зад катафалката вече са опечалените и народът, почел мъртвеца; всички вървят пеша, а пък на кръстовищата процесията спира, попът чете нещо, после пак продължават - и така до гробищата. А сега профуча колата на попа най-отпред, той сам си я караше, свещеник Пламен, свещеникът на църквата в Долна баня, е модерен поп, в разцвета на силата си е, той, прочее, доста добри неща направи за църквата, инициативен е, както и да е. И в това необичайно за мен погребение минаха разни коли, доста коли, някои хубави, такива коли хората в Долна баня нямат, явно колите бяха от столицата. Заинтригуван, като отмина толкова мобилната погребална процесия, попитах жената до мен: извинявай, а кой беше умрелият? Тя сякаш очакваше да й задам този въпрос и с охота започна да ми разказва една история отдалеко. Не знам дали да не опитам да пресъздам нейните думи, въпреки че не ме бива за тия неща, този род писане не ми се удава, но защо пък да не опитам? Как ще разбера че не ми се удава ако не опитвам? Може пък да е започнало да ми се удава вече, а аз ако не опитвам как ще разбера това? Та значи жената ми каза горе-долу следното: - Не знам дали ти, професоре (така ме наричат доста хора в Долна баня, ето, такова "прозвище" ми е излязло, и то от млади години, когато работех в университета, е, не мога на всеки да обяснявам, че не съм професор, мълча си, сякаш живеем в Италия, дето всичко, дето преподава, все е професор!) се сещаш, но навремето имаше една история, която беше доста нашумяла, ти си бил тогава още тук, в Долна баня, няма начин да не се сещаш. Още при социализма една много лоша, страшна история се беше случила, ето, напомням ти вкратце, ти ще се сетиш непременно: някакви младежи, момчета, двама, поканили момиче в апартамент (в Долна баня има два-три жилищни блока, колкото да може да се нарича "град", това са мои думи за пояснение, не на жената, не на бабата, чиято реч се опитвам да предам), та значи поканили момичето и нали знаеш, опитали се там да се позабавляват с него, както си му е редът. То явно не искало, никой не знае какво точно е станало, говорят хората, че тогава момчетата, като се понапили, изглежда се опитали да го насилят, насила да си получат своето. И станала същинска трагедия: как е станало никой не знае, дали момичето случайно, като е отишло на терасата и е седнало на перилата, само е паднало (тя също може да е пила?), дали пък момчетата са го хвърлили след като са го насилили, защото то може да крещяло и да е плакало, как точно е станало никой не знае, но ето, момичето пада от по-горен етаж и се пребива, умира! Та това е станало, а как е станало, никой не знае; хората тогава говореха

какви ли не приказки, имаше голям отзвук тая история, и вестниците дори писаха даже, въпреки че тогава вестниците мълчаха обикновено за подобни истории, дето не можеха да се случват в нашия "социалистически рай". Но още по-любопитно е продължението й: понеже бащата на едно от тия момчета беше от "големото доброутро", беше комунистически големец, те него го уредиха да не носи никаква отговорност, изкараха му някакви документи от лекари, какво точно направиха, не стана ясно, но той не беше съден, а беше съдено само другото момче. Хората тогава затова толкова се възмущаваха, ала какво може да направиш, срещу ръжен рита ли се? И осъдиха само него, процесът се водеше тук, в Долна баня, имаше голям интерес, вълнения имаше, ти няма начин да не се сети вече за тази история, сети ли се? Аз потвърдих, кимнах, че смътно се сещам за тоя случай, наистина се сетих, а жената, обнадеждена, продължи: - Осъдиха го туй момче, а на другото нищо не направиха, така беше тогава, ти знаеш, за децата на големците и тогава, и сега, за тях няма закон. И ходи онова другото момче, дето родителите са му прости хора, а не комунисти, в затвора, лежа известно време в затвора, а точно колко години лежа, не се знае, но дойдоха промените, имало е амнистия, не знам какво, и са го пуснали, какво е излежал, какво са му простили, не мога да ти кажа. И се е оженил, живял е след това в София, къде ли не, с бизнес се е занимавал, по чужбина е ходил, такива работи. Но говорят хората, че той специално много тежко преживял тази история, нали знаеш, съвестта го е гризала, подобно на това как мишката гризе царевичния кочан. Някак обаче всичко преживял и ето, историята вече се беше позабравила. Но изглежда има провидение и то наказва всеки според содеяното, според направеното, който каквото си е заслужил. Никому съдбата, провидението не прощава. И ето, погребаният днес е същият онзи човек, някогашното момче, което е участвало в онази история за "падналото" от балкона момиче, дето навремето или и било убито, или се е самоубило, това никой не знае, само той, прочее, го е знаел как е било точно. И виж какъв е краят на тази история, която говори, че провидението бави, но не забравя. Жената, разбира се, разказваше историята си по-пищно, аз казах, че не мога да пиша така, както истински, живо се изказват тия т.н. "прости хора", чиято мъдрост стои много по-високо от книжната мъдрост, на която аз съм служител; пък и езикът им е къде-къде по-жив, истински, пълноценен; боравят така умело със словото, че шапка им свалям. Майка ми е такава разказвачка, която слага в малкото си джобче всички писатели, дори Достоевски, да не говорим пък за... собствения й син, дето сега се мъчи

51 да ви разкаже тази история. И не успява, ама какво да се прави, нали знаете: недейте да стреляте по пианиста, той толкова си може! Така пишело в кръчмите по дивия запад, в Америка де, в нашите кръчми пък не сме паднали дотам да се унизяваме да имаме пиана, ний в тях си имаме само пияници! Да не се отклонявам, ами да продължа втората част от така богатата на смисъл история на тази възрастна жена, почти бабичка, но не беше от най-възрастните, същинските бабички, това съм длъжен да подчертая, затова се изказваше малко помодерно тази бабичка. Истинските бабички са от съвсем стария свят, те още по-пищно умеят да се изказват. Та тази продължи ето как: - Та значи преди два дена тоя същия, починалия, дето сега го погребват на гробищата, си бил вече проспериращ мъж, нищо не знаел какво го чака. Пътувал с някаква кола на фирмата си, подробности не знам. Разказват хората, че някъде към Дупница колата се развалила, не могла да тръгне повече. Опитали да я правят с местните майстори, но се оказало, че трябва някаква част, която те не могли да намерят, та се наложило да я поръчват чак от София. Е, докарали им тази част от София и така, край пътя, почнали да я сменят, да поправят колата. И как е станало в този момент не знам, но някакъв голям камион, тир или не знам точно какво, както се бил засилил, нещо станало, и като се праснал в тяхната кола – станало голяма поразия! Станало мазало! И точно този човек, за който говорим, бил убит на място! Това е причината за смъртта на този човек. Казват, че много бил страдал, много бил преживял заради смъртта на онова момиче, ала ето, явно не е било достатъчно, наложило се да си плати страшна цена, ето, и той се раздели с този свят по много страшен начин. И доста млад си отиде, преди да стигне петдесетте, горкият човек! Бог да го прости! Такава съдба имал, е, плати си за всичко явно. Тази жена, разказвачката, особено акцентира на този момент, именно, че съдбата не прощава, че явно има някакво провидение, че от провидението човек не може да се скрие никак и то постига всеки, всеки в крайна сметка си получава заслуженото. Тема, благоприятна за философски разговор, аз зинах да подема темата, нали съм уж нещо като философ от... агората, ама реших, че няма смисъл повече да обсъждаме темата, предвид скорошната смърт и погребението на загиналия. Пък и в този момент брат ми, който е болен, инвалид, излезе от стаята си, явно през отворения прозорец беше чул за какво говорим, и последните думи на жената успя да ги чуе пред нея, а пък аз като казах, че така явно е било писано на този човек, казах "Бог да го прости!", тогава въпросната жена и брат ми започнаха друг свой разговор, сега ще ми позволите да не предавам и него, той обаче

е не по-малко е интересен и също е пълен с философски смисъл, но някой друг път може и него ще ви разкажа, ако имам време и настроение. А ако нямам, може и да не ви го разкажа. А сега се поизморих, да спра дотук. Хубав да ви е денят! Бъдете здрави! Знайте, не забравяйте поне ето тази поука от разказаната ви история: има провидение, нека да не се преструваме, че не знаем, че има! И да внимаваме, щото никому нищо няма да бъде простено, тия, дето си мислят, че всичко ще им се прости и могат да си правят каквито си искат зулуми, да имат много здраве от мен, но не е така: всеки си плаща за всичко! Има висша справедливост и тя никому нищо не прощава... Хайде, размишлявайте за това ако искате, пък денят нека да е чудесен за вас, радвайте му се до насита! Аз ще трябва да изляза на разходка да не изпусна сутрешната хладинка на улицата, щото после почват ужасни горещини, невероятен пек ни чака и днес, като вчера, както и оня ден; абе трудно се живее денем в пловдивското лято. Но сутринта е превъзходна, страхотно приятен бриз, бързам за разходката си, тръгвам за да мога да се порадвам на сутрешната свежест – докато безпощадното слънце не е напекло още! Чао и до скоро! ОСЕНИ НИ С ДУХОВНА БЛАГОДАТ, ПРЕСВЕТА МАЙКО!

МОЛИТВА КЪМ ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА Възпявам Твоята благодат, Владичице, и Те моля: облагодати ума ми. Научи ме право да ходя по пътя на Христовите заповеди. Укрепи ме да бодърствувам в песен, като прогониш (от мен) съня на унинието. С Твоите молби, Богоневесто, развържи мене, окования с веригите на грехопадението. Нощем и денем ме пази, като ме избавяш от враговете, които ме нападат. Ти си родила Животодателя Бога — оживи мене, умъртвения от страстите. Ти си родила незалязващата Светлина — просвети ослепялата ми душа. О, дивна палато на Владиката, направи от мене дом на божествения Дух! О, Пренепорочна, обнови мене, изхабения от безчувствени съгрешения! Направи ме недостъпен за всяка мъка и умоли (за мен) Владиката на всички (твари). Удостой ме да получа небесно веселие с всички светии.

Ти си по-висша от ангелите, издигни ме, та да бъда над светските неща. Светоносна небесна закрило, осени ме с духовна благодат. Ръце издигам и устни, осквернени от нечистота, отварям за похвала, Всенепорочна. Избави ме от душегубни беди, като усърдно молиш Христа, Комуто подобава чест и поклонение, сега и всякога и във вечни векове. Амин! УВОЛНИХА МЕ ПО ЕДНА-ЕДИНСТВЕНА, ДЕЙСТВИТЕЛНА И СЪЩИНСКА ПРИЧИНА: ЗАЩОТО НЕ МЪЛЧА! петък, 15 август 2014 г.

Това, което следва по-долу, е откъс от мое писмо до адвоката ми, публикувам го ей-така, от нямане какво да правя. Или пък не е съвсем така де, то всичко ще се разбере, но ето все пак този откъс, в който, чини ме се, поставям и някой важни проблеми, имащи по-голям, обществен, граждански, тъй да се рече, смисъл: ... Днес срещнах за първи път след уволнението ми една учителка от училището, от ПГЕЕ-Пловдив. До този момент с друг учител от училището кой знае защо (или пък случайно?) не се бях срещал. Тази жена, която иначе много я е страх (в училището, горката, не смееше да ме погледне по коридорите!) сега специално дойде до мен, усмихна се, ръкувахме се, попита ме как съм, каза ми без капчица лицемерие "Дръж се!" и после няколко пъти повтори "Всяко зло за добро!". Попита ме търся ли си друга работа. Държа се много достойно и човешки. А и тя, разбира се, се е принуждавала да се подписва под разните там обръщения срещу мен. Видях в онази същата, "ейтолкавата папка" в съда (в която директорката е представила почти всички свои компромати срещу мен), че абсолютно всички учители (!!!) са се принудили да се подпишат под въпросните "разгромни писма срещу народния враг Грънчаров" – без никакво изключение, подписвали са се дори и ония, които в очите ме уверяваха, че уж не са се били подписали! Значи "демокрацията" в това училище е изцяло по съветски и по северно-корейски образец. Което именно показва, че тия хора всичко виждат, ала много ги е страх. Такива, дето са пълни мерзавци, в училището се броят на пръсти. Но ситуацията в училището е много тежка.

52 Което потвърждава правотата на всички до една мои констатации за това положение, които писах преди, докато още бях там. Добре че съм писал тия неща, добре че не съм мълчал: тия неща са все пак документ. Аз не зная дали да не събера всички доклади и жалби в последователността, в която съм ги писал, тази поредица може да е полезна поне за нас, дето работим по делото? Директорката Анастасова през цялото време събираше "ей-такава папка" с компромати, доста дебела, виждам, се е получила нейната папка. Спорно е обаче дали това, което аз открито написах в блога по всичките тия шеметни истории от нашата епохална и историческа "разпра", не е обаче два или дори три пъти повече от онова, което тя успя да събере срещу мен! Аз преди време писах, че много опасно да дразниш един пишещ човек – защото ще те опише! Словото за мен е нещо като оръжие. Аз с друго оръжие не разполагам. Нямам нито власт, нито мога да подарявам облаги, да подкупвам някого и пр., но словото е наистина могъщо оръжие. А дваж по-могъщо оръжие е словото когато негова съюзница е истината! Ето затова толкова много въпросните чиновници ме мразеха, затова така силно мечтаеха да се разправят с мен, да ми отмъстят. Всъщност аз бях уволнен по една-единствена, действителна и същинска причина: защото не мълчах. Щото като пиша съм много опасен. Е, явно не са си направили добре сметката тия, дето ме уволниха. Аз още пиша и скоро не се очертава да престана да пиша. И какво постигнаха в такъв случай? Едно голямо нищо. Ефектът от техните инициативи е същият който постига "умникът", вкарал си един превъзходен таралеж в гащите... Тия дни в главата ми се реди текста на едно мое открито писмо-обръщение до новата министърка на образованието и науката, която била, както научавам, пиарка на самия Бойко Борисов. Ще напиша това писмо - щото ако не го напиша ще се презирам после. Смятам да съчетая в това писмо два момента, историята в ПГЕЕ-Пловдив с исканията от онази дискусия на учители, която се проведе на сайта ЗА ПЕРНИК, не зная дали си погледнал какво си говориха тия хора. коментарите на тия хора всъщност потвърдиха, и то на дело, практически, фактически и всякак, че това, за което аз писах и пиша по повод на ПГЕЕ-Пловдив, точно отговаря на това, което се случва навсякъде. Проблемът, следователно, е системен. Ще съчетая тия неща. Но още обмислям всичко за да успея да напиша всичко пределно просто и кратко. Щото от дълги изложения май няма особена полза. Ще ми се всичко да мога да резюмирам в няколко пределно прости изречения. Това, разбира се, е идеал, то е непостижимо, но към това се стремя. Ще опитам да го напиша тия дни, пък ще видим какво ще се получи. А хората

от дискусията за българското образование от пернишкия сайт ме призовават вече да дам предложение с основните искания, щото аз там също се включих и предложих услугите си. Но още обмислям всичко, за да узрее в душата ми. Иначе не става. То това е като кипенето на виното. Иска се време. Хубава вечер! Извинявай, че пак се олях, че пак те занимавам! С поздрав: Ангел Грънчаров

спре да се самоубием, да се лишим сами от живота (Камю е атеист).

ДИСКУСИЯ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА, ЗА ТАКА ПОТРЕБНАТА НИ ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА, БЕЗ КОЯТО НЯМА СМИСЪЛ ДА СЕ ЖИВЕЕ

По публикацията Поставяне на казус: защо талантлив, свръхбогат и световно известен човек е способен да се самоубие на 63 години? се появиха много коментари: 89 на брой до този момент, и в блога, и във фейсбук. Сред тях има забележителни анализи, изключително смислени и интересни, тия хора много ми помогнаха да напиша обещаното свое философско и психологическо есе по същия този проблем, което тия дни, живот и здраве да е, ще гледам да завърша. Темата е безкрайно важна в един човешки смисъл, тя е свързана с оня "основен въпрос на философията", който Албер Камю навремето постави, а именно: заслужава ли си да живеем живота си, на какво основание решаваме, че трябва да живеем, да носим с ясно съзнание всички усилия по живеенето; щото ако не можем да отговорим задоволителна на въпроса защо живея, ако "абсурдът на съществуването", неговото безсмислие, позволим да ни обхване или овладее, ако изпаднем в пълна дезориентация по тези въпроси, то тогава всичко отива по дяволите – и вече нищо не може да ни

Та наистина си заслужава да се мисли по тези безкрайно важни за всеки жив, живеещ и искащ да живее човек въпроси; ние трябва ясно да разбираме смисъла, следва решително да сме направили фундаменталния избор, благодарение на който неслучайно, а с пълна яснота пребиваваме в живота. Тази тема ме занимава от много години, много книги написах все по нея, дори само заглавията на основните ми книги илюстрират това, че темата за живота е най-важна, е водеща в написаното от мен: Животът на душата беше първата ми публикувана книга, след това последваха книги със заглавия Тайнството на живота, Преследване на времето, даже найосновната ми книга, в която съм изложил философията си, тя именно е лекционен курс по философия, носи заглавието Изворите на живота, пък и книгите ми, имащи за тема свободата, да речем книгата със заглавие Изкуството да се живее или онази другата, наречена Универсумът на свободата, пак наново и наново разглеждат темата за живота. Както и да е, ето сега коментара на един човек, който много ме впечатли, решавам да го публикувам отделно, като все пак ви препоръчвам да се запознаете и с другите коментари, те заслужават подобно внимание; та ето сега какво пише г-н Пламен Новаков: Г-н Грънчаров, актьорът Р.Уилямс е страдал продължително време от тежка депресия. Това е клинична депресия, която е много тежка. Не е депресивно състояние, което даже стана модерно и всеки трети се оплаква от такова щом изпадне в отчаяние. Лично аз страдам от това заболяване вече 25 години и мога да го опиша поподробно. Заболяването протича на фази. Може да има ремисия дълги години, след

53 което отново да изпадне във фаза. Когато болният е в състояние на тежка депресия нищо не може да го убеди, че живота има смисъл. Има дори психиатри с това заболяване, които цял живот работят това и много добре знаят, че това състояние винаги отминава, макар че след това отново повтаря, но все пак преминава. И въпреки това тези доктори изживяват състоянието като невежи.

Просто искам да се изразя пообразно. За сравнение, когато баща ми почина аз бях в поредната средно-тежка депресия и това състояние на подтиснатост беше образно казано 20 пъти по-тежко от мъката по баща ми. Друго сравнение е, все едно, че са ви стиснали примерно ръцете с менгеме до степен, че да предпочитате да ви ги отрежат – и така това състояние да трае примерно месеци. Все съм си мислил, че с големи дори кокаин човек може да подтисне тежката депресия. Допускам, че близките на починалия може да не искат да разгласяват, че смъртта е настъпила от свръх-доза. И малко клюкарски, не съм чул за друг такъв случай, седнал човек да се обеси с колан. Би трябвало да увисне на нещо. А относно Вашето състояние, да не изпадате в отчаяние въпреки обстоятелствата, които споменавате, смятам, че във Вас има живец. Просто имате много силна интелектуална енергия. Човек може да се храни с хляб и сол и пак да бъде много щастлив. Това е психично състояние. Колкото и странно да звучи, човек може да живее в кашон и пак да се радва на живота по своему. При Вас тъгата или мъката да го наречем идва от това, че сте неразбран в обществото. Недооценен. С Вас се гаврят, по-просто казано. Но при такива случаи интелектуалеца реагира с обратна реакция. Вместо да се отчае и да се обеси, което също е обяснимо и много хора го правят и в

момента в България докато пиша тези редове, та интелектуалеца още повече се амбицира и му нахлуват още повече творчески сили.

Но това, което пиша са само букви. Положението е много сериозно. Но изход има. Ако трябва временно може да работите някаква посредствена работа, която не е нито добре платена, нито пък да се иска специална квалификация. Но Вие трябва да имате кръг от съмишленици и ученици, които да имат грижа да Ви издържат. Това за мен е самата истина. Някога философите са давали частни уроци по мъдрост. А сега един час при психотерапевт струва от 40 до 50 лв. за сравнение.

примерно още едно, ето какво пише г-жа M. Prodanova: Има единици хора или човеци, които постигат всичко в преходния живот. Всичко суетно и неистинно... независимо колко истинско и нужно изглежда това, което е в света. Разбират, че всъщност са постигнали "НИЩО". Това са тези с необятните сърца. Хора виждащи страданието... безсилието... суетнята на всички забързали се към преходното - същества наричащи се хора... стремящи се за още преходно, а всъщност постигащи същото това нищо. Тези "човеци" са "личности", отчаяли се от факта, че са дали целият си живот за едно голямо "НИЩО". А всеки изпаднал в отчаяние... не виждащ изход... е способен да сложи сам "КРАЙ"... Това пише г-жа М.Проданова. Разбира се, възниква любопитният въпрос: а наистина край ли е "краят", който самоубийците си мислят, че постигат, смъртта изобщо "абсолютен край" край ли е или с невероятно коварство е само един преход към нещо, което е още по-проблематично от "този живот"? Темата, вижда се, е безкрайна по своите дълбоки смислови, екзистенциални, човешки, психологически, нравствени и всякакви други измерения. Тя съвпада с философията като цяло, която няма как да е нещо друго освен в крайна сметка една философия на живота. Но за тия въпроси ще пиша пак и то, да се надяваме, съвсем наскоро. Хубав ден ви желая! Животът е прекрасен, вярвам, сте забелязали това! Стига, разбира се, лично вие да не сте един кух, празен човек, един мерзавец, подлец и пр., каквито доста щъкат наоколо - за да ни вгорчават, доколкото поне могат, живота, да ни развалят задоволството от това, че сме живи, че сме свободни, че сме достойни човеци и пр. ДО АДВОКАТА НА ЕДНА ЕВЕНТУАЛНА "НАРОДНА ПАРТИЗАНКА", ИЗЛЯЗЛА В ПЪЛНА НЕЛЕГАЛНОСТ С ОГЛЕД ОЩЕ ПО-ЕФЕКТИВНО ДА СЕ БОРИ С "ВРАГОВЕ" КАТО МЕН

Може още много да се пише по темата, но е редно Вие да си го напишете. ПОСТСКРИПТУМ: Има още много удивителни изказвания на коментиращи, ето

Ето какво писъмце написах тази сутрин до адвоката на г-жа Камелия Стоянова, помощник-директор на ПГЕЕ-Пловдив, също така синдикален лидер на учителската организация към КТ "Подкрепа" в училището (!!!), да, онази същата, която с оглед да не се наложи да изпълни ролята си на синдикален лидер най-предвидливо организира изключването ми (!!!) от синдиката (в който членувам от 1990 г.) и по този начин проправи пътя за моето уволнение (!!!) от директорката, чието интереси тя обслужва така старателно, нищо че, тъй да се рече, е и "синдикалистка"! Когато говоря, че у нас във всички области на живота, включително и синдикалната, всичко е тъкмо наопаки на длъжното, а е наопаки защото навсякъде

54 съществуват само мафии, интересуващи се единствено от келепира, аз не говоря празни приказки, а казвам една горчива истина, която все повече хора вече разбират - ала от която не си правят потребните изводи. А най-потребният извод е този: ний, гражданите, не трябва да се оставяме мафиите да ни прецакват както си искат, а трябва да се борим непрекъснато с тях, с всички сили и средства, без да правим никакъв компромис. Е, аз това и правя, разбира се, тази борба за демокрация - щото мафията е сила, за която същинската демокрация е абсолютно неизгодна! - е начинът ний, гражданите, да си защитим правата, да си извоюваме също и правото на достоен живот. Както и да е, това са принципни въпроси, а ето сега писмото ми, което визира един конкретен, чудесен и затова така показателен пример точно в тази посока:

Уважаеми г-н П., Надявам се, си спомняте още за мен, ние общувахме доста интензивно около съдебното дяло, което Вашата довереница, изпълнявайки поръката на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, заведе срещу мен, онова куриозно "дяло за обида", а всъщност и фактически срещу моята свобода на словото, което Вие се опитахте да водите срещу мен, ала понеже разбрахте, че доста трудничко ще го спечелите, се принудихте дълго да преговаряте с мен за сключването на досъдебно споразумение; е, в един момент на мен ми писна, реших да подпиша такова споразумение - най-вече щото ми бяха интересни по-нататъшните реакции на довереницата Ви. Която в един момент на душевно размекване и заклещена от моите въпроси се видя принудена да обяви, че исканите от мен пари за "моралното й обезщетение за обидата" (!!!) тя не ги била искала за себе си, а щяла да ги даде на... бедните! Е, реших да проверя дали ще ги даде на бедните, но междувременно нещата приеха още по-интересен обрат: доверени-

цата Ви в един момент предприе още поумопомрачителен юруш срещу мен, организира ми изключване от синдикалната организация на КТ "Подкрепа", на която тя, така да се рече, е "лидер", изгони ме от организацията, в която аз членувам от 1990 г. Седмица след това директорката (на която Вие също сте адвокатствал в онова съдебно дяло срещу заповедта й за моето дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", което загубихте на три инстанции, съдът отмени въпросната заповед!), та значи седмица след акцията по изгонването ми от "Подкрепа" (този синдикат наистина заслужава името си, няма що, много ме подкрепи!) директорката на ПГЕЕ-Пловдив ме уволни от работа (!!!) със смехотворния мотив "пълна некадърност" (!!!), "абсолютна негодност да бъда учител" (!!!) и пр.; надявам се, и този път Вие ще й адвокатствате, което е добра предпоставка тя и това дело да загуби; но това е въпрос на бъдещето, нека засега да не гадаем какво по-точно ще случи; но според мен дори и българският съд в такива екстравагантни случаи на безцеремонно потъпкване на човешки права от самодоволни администратори се вижда принуден в крайна сметка да вземе страната на жертвата, на потърпевшия. Но сега Ви пиша по следния крайно показателен случай: докато бях на работа в ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянова си получаваше лелеяното парично обезщетение директно от моята заплата, това продължи няколко месеца, от януари до май, няколко месеца по 50 лв. месечно от касата й бяха привеждани пари от моята заплата в нейната. Да, обаче с активното участие на същата тази г-жа Стоянова (тя иначе е много нравствен, човечен и дори религиозен човек, което постоянно и без никакво неудобство демонстрира, както се казва, "и където стане, и където седне") та аз значи бях уволнен и изгонен от училището, тази така "хуманна" акция беше осъществена на 19 май, няколко дни преди празника 24 май, сиреч, двете изпълнителки с тъй чувствителни и поетични дори души я бяха замислили като мой "предпразничен подарък". От този момент възникна въпроса как понататък да изплащам въпросното обезщетение за "морални вреди" на така сърдечната и чувствителна иначе г-жа Стоянова. Като добросъвестен човек аз първо й написах писмо, в което я помолих да ми съобщи номер на банкова сметка, на която всеки месец да й превеждам съответната сума. Вашата довереница не счете за нужно да ми отговори на писмото и замълча като... позволете ми да не уточнявам като какво точно тогава замълча тя. Писмото до нея обаче биде публикувано в блога ми, тъй като за така интересните отношения на моя милост с моята "синдикална защитница" покрай въпросното съдебно дяло "за обида" читателите на блога ми бяха редовно информирани за всичко, което се случи, а пък

в резултат на тия мои писания в блога по така интригуващата съдебна и морална сага се роди книгата ми със заглавие VERITAS ODIUM PARIT, ако искате на указания линк можете да я разлистите, в нея Вие също сте едно от действащите лица. Та значи след като г-жа Стоянова не благоволи да ми отговори на онова писмо, тогава аз се принудих да й звънна по телефона; надявам се, можете да се досетите какво се случи: г-жа Стоянова не благоволи да ми вдигне слушалката, аз почнах да звъня често, тя обаче стоически издържа и нито веднъж не вдигна слушалката! Защо го е правила оставям да решите Вие, вярвам, имате съответната психологическа подготовка за това. Е, и така, минаха няколко месеца, в които в резултат и по причина на тъй загадъчното поведение на иначе така състрадателната и религиозна г-жа Стоянова аз нямах възможността, въпреки желанието си, да й изплащам онази въпросната парична компенсация за понесените от довереницата Ви "морални щети". Сега Ви пиша това писмо с плахата надежда Вие да поемете инициативата и да й съобщите, че ако продължава да се държи по този необясним и загадъчен начин, то има реална опасност аз, въпреки желанието и готовността ми, да не мога да й изплащам паричното обезщетение, за което Вие навремето водихте такава титанична борба. Аз съм загрижен за това не само за да мога да си изпълня задължението, но и защото ми се ще ония бедни хора, на които г-жа Стоянова обеща да превежда моите пари, парите от мен, "богатия" (щото аз, въпреки че сега, благодарение на нейните неоспорими заслуги, съм без работа, в нейните очи вероятно съм много богат!), да си получават редовно парите. Въпреки че г-жа Стоянова все пак не пожела да ми съобщи на кои именно бедни хора тя препраща моите пари. Та надявам се след Вашата намеса г-жа Стоянова чрез Вас като посредник (щото, предполагам, тя има толкова изтънчена душа, че вероятно се гнуси да общува лично с мен, вероятно затова и така упорито не вдига слушалката на телефона си!) все пак в един момент ще ми съобщи номера на банковата си сметка, та да мога все пак да си изпълнявам коректно задължението. Вярвам ще признаете, че прекъсването в това изплащане е изцяло заслуга на Вашата довереница, изпаднала в последните месеци в пълна нелегалност! Дотам се крие, че взех да се питам тя дали не е заминала да се бори с "враговете на народа" като... партизанка в гората?! Да, сериозно взех да се замислям дали пък не е станало точно така – какво друго да си помисли човек в случая?! Това е. Бъдете здрав! Много поздрави на г-жа Стоянова от мен! Как се чувства сега "училищната общност" без мен, вероятно идилията вече е пълна, нали?! Браво, браво, заслужаваше си труда да

55 бъда уволнен! Пълната комунална идилия, разбира се, е за предпочитане пред неизвестностите и неудобствата на онази свободолюбива среда на дискусии, спорове, дебати и пр., които толкова лош демократично настроен човек като мен се опитваше да води с всевластните господарки-директорки. С поздрав: Ангел Грънчаров КАГЕБИСТКИТЕ "ПРАВОСЛАВНИ" СКОТОВЕ СА НАЙ-ЗЛИТЕ АТЕИСТИ

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА МОИТЕ ЛЕКЦИИ ПО КУРСА "КАК ДА СТАНА ПЪЛНОЦЕННА ЛИЧНОСТ?" Личността като фасада и като маска Още малко за метода на нашия курс Кога личността се... зачева, кога душата се оплодява? Свободата е "семенцето", от което един ден ще се роди суверенната личност Кога родителят не греши? ЕДНА ОТ НАЙ-ПЕЧАЛНИТЕ ДАТИ В ИСТОРИЯТА: ДНЕС Е ДЕНЯТ, В КОЙТО СССР ЗАПОЧВА ИЗГРАЖДАНЕТО НА БЕРЛИНСКАТА СТЕНА

Кратка полемика във фейсбук с един атеистично настроен демократ, който обаче съвсем не се усеща как добре марширува в единен строй с най-злите врагове на демокрацията:

- Какво е Вашето IQ? Мъжът отговорил: 160. Тогава роботът му налял скъпо 16-годишно уиски и подхванал разговор за висшата политика, макроикономиката, фондовите борси, глобалното затопляне, кибернетиката. Мъжът бил много впечатлен и на другия ден пак посетил същия бар. И този път робота му задал същия въпрос, на който мъжът отговорил: 80 Тогава роботът му налял студена бира и подхванал разговор за футбол, лов, риболов, коли и жени. Мъжът отново бил впечатлен и решил още веднъж да тества програмата на робота. И когато на третия ден роботът пак го попитал: - Какво е Вашето IQ? Мъжът отговорил: нула. Тогава робота му налял евтина карнобатска гроздова и му казал на жаргон: - И ся к’во праим, а? Пак за БСП или за ГЕРБ ши гласуваме, нъл тъй?

Познай самия себе си!

Иван Сухиванов каза: По-добре атеист, отколкото православен скот... Ангел Грънчаров каза: Същинските "православни" скотове, драги ми заблудени демократе г-н Сухиванов, имат толкова отношение към православието, колкото пеенето на магарето има отношение към... духовата музика или към оперното пеене! Тези т.н. от вас "православни" скотове са също така атеисти като Вас, драги ми г-н Сухиванов, при това са от най-злите атеисти – щото обикновено имат кагебисто-ченгесарска закваска. Те са същите ония, които навремето са взривявали с динамит катедралите, а сега "смирено" уж "се молят" в черквите. Вие нима все още не сте разбрал, че най-новите опорни точки на КГБ и на другаря-император Путин са "православието" да бъде използвано като "духовна идеология" на путинистичното кегебейство, което е сърцевина на възкръсналия СССР под формата на евразийството на таваришчимператора Путин?! Щом като по този грозен начин тия таваришчи си позволяват да се отнасят към православието, то това именно и показва, че те нямат никакво отношение към него, сиреч, са пълни атеисти таман като Вас самия, драги ми демократе Сухиванов! Пък Вий колкото искате се кълнете, че сте против Путин и путинизма, всъщност на дело и фактически усърдно марширувате в единен строй с неговите слуги...

Меркачёва Ева пишет: "На старой малоизвестной фотографии — упавшая на колени девушка. Ей только что удалось перебежать границу между Восточным и Западным Берлином. Еще секунда, и ее бы, наверное, расстреляли. Но она успела. Солдаты с обеих сторон тычут друг в друга автоматами. Между ними всего лишь нарисованная черта. Потом вместо нее будет спираль Бруно, затем – колючая проволока и, наконец, четырехметровая бетонная стена. Сегодня – одна из самых печальных дат в истории. Дата закладки Берлинской стены." На страницата на Vrubel Dmitry И СЯ К’ВО ПРАИМ, А? ПАК ЗА БСП ИЛИ ЗА ГЕРБ ШИ ГЛАСУВАМЕ, НЪЛ ТЪЙ?

Мъж влиза в бар, а вътре – робот зад барплота. Сяда мъжа и роботът го пита:

Душата на човека е свят и дори вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космически кораб – стига тези последните да бяха възможни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена, предизвикваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия. От живия човек се иска найвече това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е

56 длъжен да създава и поддържа великолепието, многообразието, растежа, цъфтежа, плодоносността и въобще живота на ефирната духовна субстанция, каквато представлява човешката душа. И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Изкуството на живота, което единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознанието, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвременна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опитващия се да разбере себе си човек...

ПЕРСОНАЛНАТА ТЕЛЕВИЗИЯ НА БЪДЕЩЕТО:

Книги с отстъпка и с АВТОГРАФ

ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА: Подкрепа: Ако по някакви свои подбуди желаете да подпомогнете този блог и издаването на новото списание ИДЕИ можете да изпратите дарение на следната банкова сметка.

Свободното избиране на клипчета, музикални или авторски, съдържащи коментари или лекции, включени в програмата, може да става ТУК. Гледай също и моя Channel в YouTube. Каналът HUMANUS в blip.tv

Инвестиция от този род в културата и образованието на младото поколение e не само благороден жест, но и РЕАЛЕН, действен принос за бъдещето на България.

Можете да придобиете всяка от моите книги, излезли през последните години, с автограф от автора и с отстъпка 20% ако дадете заявка за това на имейла angeligdb от abv.bg Ще получите поръчаната книга с наложен платеж по пощата. Разходите по доставката са за моя сметка. Вашите пари ще отидат за издаването на следващата книжка на списание ИДЕИ. По този начин ще станете техен спомоществувател – и ще подпомогнете духовната култура и образованието на българската младеж.

Вестник ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник Издава:

Център за развитие на личността HUMANUS, основан през 1994 г. Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488