ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ
БРОЙ 19, ГОД. 5, 2013, 1 ОКТОМВРИ, ВТОРНИК, Ц.2 ЛВ.
септември 30, 2013 Т.н. “гербоваци” в тази тежка ситуация, в която се намираме, продължават дето седнат и дето станат да плюят най-вече… костовистите; даже забравят, че трябва да се представят за “антикомунисти” и без да искат се издават, показвайки си дълбокота си комунистическа същина: най-силно и от сърце мразят костовистите, именно истинските десни, истинските антикомунисти! Ето какво се наложи да отвърна на един такъм нагъл гербовако-милиционерски и ченгесарски агитатор: Болни от злоба хора сте, другари милиционери, разсипахте младата ни демокрация, хем сте некадърни, хем злобни, хем вредни, хем сте лъжливи! За “десни” ще ми се представят те, ментета с ментета, страшна ченгесарска напаст, това сте вие! Е, успяхте да излъжете милион българи, ала горчиво ще се разплащате за тия лъжи, за кражбите ви пък да не говорим; а че ликвидирахте демокрацията ни, това си е грях, за който отделно ще си платите! В тази връзка тук ми се ще да цитирам нещичко от превъзходната и много вярна статия под заглавие Така се разпадат държавите и идват хищниците, която прочетох току-що в ДНЕВНИК; неин автор е Евгений Дайнов; тя заслужава да се прочете цялата, но ето един-два-три откъса: (Следва на 3 стр.)
септември 30, 2013 Явно тази сутрин съвсем ще си загубя времето (вместо да напиша нещо по-сериозно), но попаднах случайно на една крайно нагла манипулативна статия на Петър Волгин (някои подигравателно го наричат “нашият нов Ленин”) с претенциозното манипулативно, сиреч лъжливо заглавие Защо радикалният капитализъм води до радикална деградация?; изглежда въпросният Волгин иска да се прочуе, подобно на съименника си Ленин, и да се представи за нещо като “гениален теоретик” и затова, изцяло подражавайки на недоразумението Ленин, е скалъпил едно писанийце, в което, ако махнеш лъжите, нищичко няма да остане, ще остане само въздух под налягане или вятър. Прочетох този така манипулативен и нескривано лъжлив текст и се възмутих необичайно; разбира се, мога да опровергая всички до една от “тезите” на въпросния Волгин-Ленин, но, да ви призная, не ми се рови чак в такива мръсотии, гнусничко е; иначе писаницата на Волгин-Ленин е изцяло в духа на онова отвратително крайно идеологизирано и манипулативно писане, което ние, по-възрастните, помним от ерата на блаженопочиналия комунизъм. (Следва на 2-ра стр.)
ОПРОВЕРЖЕНИЕ НА НАГЛИТЕ НА ПОЗАКЪСНЕЛИЯ АГИТАТОР НА КОМУНИЗМА ЛЕНИНЧО ВОЛГИН (От 1-ва стр.) Туй момче, изглежда, имам предвид Волгин-Ленин, е завършило някаква специална школа по скалъпване на комунистически мистификации и лъжи, или пък това, тъй да се рече, си му е природно обременителен “талант”, дължащ се на душевна низост, опороченост, извратеност и на свръхразвита, направо патологична склонност към лъженето. Та понеже все пак има хора на тази земя, които обичаме не лъжите, а само истината, та ми се налага да напиша няколко думи, за да покажа пълната несъстоятелност на твърденията на този така нагъл Волгин-Ленин. Ето една извадка от туй писанийце за да видите как хубаво умее да лъже нашият Волгин-Ленин; лъженето, изопачаването на истината, явно страшно му се удава, как пък едно вярно нещо не написа в тоя въздългичък текст? Ето, порадвайте се на тия шедьоври на лъженето:
… Бясната възхвала на Пазара и на Егоизма – абсолютно необходим, за да си успешен пазарен играч – води до изключително тежки поражения върху човешкото съзнание. Облъчвани непрекъснато с пазарнически идеи, хората свикват с мисълта, че в никакъв случай не бива да се поддават на абсолютно ненужните състрадание, себераздаване, готовност за помощ; приучават се да извършват само такива действия, които са от техен личен интерес и да презират всяко общо действие. И тъкмо този либертариански начин на мислене води до тотална деградация – както морална, така и интелектуална. И т.н. Все в този дух. Яко увъртане и лъжене пада, свят да ти се завие. Разбира се, ако се поразсъждава поне малко, съвсем
минимално, всеки човек ще се открие и осъзнае, че работите стоят всъщност съвсем иначе, обратно на толкова грубата лява мистификация. Примерно, ето как стоят работите, аз тия неща съм ги представил достатъчно убедително в своята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие “Източниците на достойнството, успеха и богатството”), но и тук ще кажа нещичко, щото ми писна да се лъже чак толкова нагло. Хората, индивидите, изначално са надарени от Създателя с нещото, наречено свобода. Индивидът и неговата свобода са първичното. Общността, държавата е нещо вторично, производно. Хората са си създали държавата за да обслужва техните интереси, а не да стане сила, която да стои над тях, да ги ръководи, наставлява, контролира, да наказва и да награждава, да взема от едни, за да облагодетелства други и пр. Встъпвайки в отношенията на своята жизнена дейност, индивидите преследват свои цели и мястото, където се разгръща всичко, действително е пазарът. Точно този фактор води до това, че жизнената игра или дейност на свободните индивиди е поставена на една твърда, здрава и морална основа: всеки разчита на своите сили, способности, дарби, инициативи, на своята предприемчивост; никой нищо не чака наготово; никой не ще някой да му се меси в работите, а иска да бъде зачитан като свободен и самодостатъчен, а пък едва на тази основа междуиндивидуалните и общностни отношения могат да стъпят на една наистина здрава, твърда, честна основа.
Индивидите изискват, искат едно: доверие към тяхната способност да се справят с живота си сами. Да работят свободно, да творят, да печелят, да вървят към успеха си. Никой не бива да чака другите да го носят на ръце, да му правят благодеяния, никой няма право да чака всичко на готово или да разчита на милостиня; вярно, има хитреци, които искат да паразитират,
да бъдат носени на чуждия гръб, това са именно ония, които се представят, подобно на упоменатия Волгин-Ленин, на противници на пазара, сиреч, на свободата, на личната инициатива; те именно са горещи поддръжници на паразитирането, сиреч, на активната роля на държавата, която щяла да въздава някаква изродена “справедливост”, т.е. да взема от работливите и да раздава на калпазаните, които пък да стоят със скръстени ръце и да ни изнасят прочувствени речи за това колко е хубаво да живеем в “солидарно”, “социално” и “социалистическо” общество и пр. Ами добре ще е, разбира се – но само за тях! – да смучат наготово ония блага, в създаването на които те нямат никакво участие, никакъв принос или заслуга. И ето какво излиза по “логиката” и на тоя нашия Волгин-Ленин, и също по “логиката” на оня, на истинския Ленин: че било много “честно” и “морално” да се устрои под диктата на вездесъщата държава едно общество, в което левите лумпени и калпазани необезпокоявано ще паразитират, а пък ний, баламите, ще работим, ще създаваме блага, от които ще се ползват разните му там хитреци-паразити, именно “умници” и “теоретици” като Волгин-Ленин, които ще ни убеждават колко “добре” и “правилно” е агнетата да бъдат изяждани от ненаситните вълци, или пък от разните му там партийни секретари и прочие комунистическа напаст, която още си жали за “добруването”, което наистина имаше при комунизма. Та видите ли докъде се стига: пазарът, свободния пазар, който е предпоставка за една напълно честна игра на свободни индивиди, на предприемачи и творци, който е основата за едно съвсем справедливо състезание на активните, предприемчиви и дейни индивиди, по “логиката” на разните му там Лениновци и Волгиновци, бил, видите ли, “източник на всички пороци”, а пък паразитирането, смученето на чужди блага и пълната експлоатация на резултатите на чуждия труд било, видите ли, “социално справедливо”, “добро”, “честно” дори “хуманно” – представяте ли си за каква умствена, нравствена и духовна изроденост става дума при такива позакъснели пропагандатори на комунизма като тоя Волгин?! Които искат да залъгват точно нас, дето се насладихме донасита на “прелестите” на комунизма, дето имахме възможността да изпитаме цялата отровна сладост на комунизма и едва оцеляхме от зверската експлоатация, на която подложи целия народ това дивашко общество! Е, разбира се, тия хвалебствия за комунизма при нас точно не могат да минават, но, види се, има малоумници, които се поддават на приказките и лъжите на разните му там Волгиновци, Лениновци и Вучковци, все глашатаи на една толкова абсурдна “реабилитация” на комунизма като част от течащата пред очите ни рекомунизация.
3 Няма смисъл повече да анализирам тъпоумията Волгинови, просто излишно е. Мен ми се ще тоя Волгин да ми падне ейтака, на живо, та в една дискусия да се сблъскам с него, ама той от такива като мен най-старателно се пази, затуй в предаванията си кани предимно бетонни комунистически глави като него самия. А ето, прочее, и един друг коментар от мислещ човек, една дама, която е написала под излиянието на Волгин-Ленин следните толкова уместни думи: Lydia Staikova: Господин Волгин, този път няма да си изгубя времето да прочета цялото Ви писание. Може да не сте запознат от първа ръка с либертарианството, а може и да се кривите душата. Не се наемам да гадая. Просто искам да уточня, че либертарианците не са против солидарността, взаимопомощта, подпомагането на слабите, а са против това държавата да ЗАДЪЛЖАВА когото и да било да бъде солидарен и да помага. Те смятат, че това е въпрос на личен избор. В една пазарна икономика (била тя и най-радикалната, каквото и да значи това) никой не може да забрани на групи хора да живеят в комуна, в съвсем непазарни отношения помежду си. Те са свободни да направят своя избор – така, както го правят живеещите в кибуци в Израел. Аз не зная за капиталистическа държава, която забранява подобни неща. Вие знаете ли? Предполагам, че Ви е известно, че в пазарните икономики не е забранена филантропията, нито пък етичното поведение. Аз лично споделям идеите на либертарианството и съвсем лично и доброволно помагам със собствени средства на слабите, за които толкова милеете. Вие лично правите ли това? Смущават ме претенциите на хора със социалистически възгледи, които настояват, че държавата трябва да се грижи за слабите, че от богатите трябва да се взема колкото се може повече НАСИЛА, а в същото време самите те не поемат никаква инициатива да помогнат на когото и да било – ей така от добро сърце. За каква етика става въпрос? ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ПАРТИИ ИЗВЪРШВАТ ПОКУШЕНИЕ СРЕЩУ ДЕМОКРАЦИЯТА И ПОДГОТВЯТ ПОЧВАТА ЗА ХАОСА, ЗА ТИРАНИЯТА НА ХИЩНИЦИТЕ! (От 1-ва стр.) … Поведението на ГЕРБ, отказващ да влиза в парламента, за да отстоява собствения си вот на недоверие, както и поведението на БСП/ДПС, обявяващи кворум след броенето не на регистрирани депутати, а на телеса в залата – всичко това е стъпка в посоката на пушките. Няма съгласие по спазване на правилата – а значи,
няма съгласие по причината правилата да бъдат спазвани, т.е. да няма пушки по улиците. Помислете. Щом не се спазват правилата за най-важния акт на един парламент – провеждането на вот на недоверие – защо да има спазване на правилата по помаловажни парламентарни въпроси? Защо, например, да има кворум? Защо опозицията да ходи на работа? Защо изобщо някой да ходи на работа в Народното събрание? Защо, в крайна сметка, който и да е да спазва каквито и да е закони, гласувани от парламента, щом на никой не му пука за спазването на правилата, по силата на които законът е произведен и само по силата на които може да заработи? … Как може да не признаваш парламент? Можеш да не признаваш резултати от избори, можеш да не признаваш правителство, може да искаш оставката на председателя на Народното събрание – но ако не признаваш парламента като такъв, значи призоваваш споровете да не се решават нито в него, нито – с думи. Искаш да се спори някъде другаде и с друго въоръжение. Така се разпадат държавите. По света ги има много и стават все повече. Но някаква власт винаги има. Там, където държавата се разпада, на освободеното място идват хищниците – точно онези, от които, за да се пазят хората правят държави. … Разпадът на държавата и разпадът на демокрацията се събраха в едно. Народното събрание, от последна защитна преграда пред хаоса и насилието, се превръща в пръв техен помощник. Всички парламентарни партии са замесени. Противовесите – съдебна система, традиционни медии – са отдавна превзети от хищниците, които само чакат да паднат последните колове от оградата на държавата, за да нахлуят в нашите улици, нашите квартали и нашите домове и да опоскат всичко. Съпротивата срещу хаоса се поддържа само от “протестърите” и от шепата свободни “нетрадиционни” медии. Представителите на народа, ходещи (респективно – не ходещи) на работа в Народното събрание предадоха избирателите си, държавата си и демокрацията си. Те са, ни повече, ни – по-малко, изменници на Републиката. Тази именно измяна виждаме в т.нар. цирк покрай вота на недоверие. … Или партиите в парламента спират – незабавно – измяната на Републиката и вкупом се втурват да поправят стъпканото от тях; или трябва да бъдат наказани по съответния начин от гражданите на Републиката. Изборът е техен. Нещото, за което нямат избор, е – ОСТАВКА. Искането на оставката вече не е просто морален акт, нито пък – търсене на начин да се отпуши в рамките на демократичните процедури
възможността за почтено ново управление. Оставката е вече въпрос на оцеляване на Републиката. Оставката – това е сработването на инстинкта на нацията за самосъхранение. Или има правителство на Орешарски, подкрепяно по този начин в този парламент – или има Република. Трето не е налично. ВСИЧКО, ДЕТО Е АНТИИДЕЙНО, ПОШЛО И АНТИДУХОВНО У НАС СЕ ЦЕНИ И ПРЕВЪЗНАСЯ, ДУХОВНИТЕ НЕЩА И ЧОВЕЦИ СА В СТРАШНА НЕМИЛОСТ! 01 октомври 2013, вторник
Сега забелязвам това. Чудна работа, забелязвам, че блог със заглавие "НЯМАМ ИДЕЯ" е първенец във всички класации на български блогове. :-) Правете си в такъв случай извод в какво положение сме тия, дето имаме идеи – и не го крием. Та тоя човек разказвал, доколкото разбрах, съчинени от него... приказки. И хората са го обикнали от все сърце. Не някакви истини им казва, а им казва лъжи, приказки, митове. Колко по-сладки са лъжите, толкова повече отекват в българската душа и в българското сърце. Има и един друг блог – казва се НЕВЕРОЯТНО – дето се е специализирал в производството на лъжи – и той е сред първенците у нас. Излишно е да напомням, че блоговете и сайтовете, дето са се специализирали в готвене и ядене, да, готварските блогове и сайтове и тия за плюскане, също са сред фаворитите на българската душа и сърце! Всичко, дето е антиидейно, пошло и антидуховно у нас се цени и превъзнася, а духовните неща и човеци са в страшна немилост. Правете си извод какво означава това – и до какво то ще ни доведе. Вземете обаче предвид, че ДУХЪТ е самата мощ, която движи света – към добро, свобода, просперитет, творчески постижения, човечност и пр. Истината е тази мощ на духа, пред която трябва да се прекланяме – и да богоговеем. Ний обаче
4 обичаме лъжите. Тръгнали сме и вървим по път, който доникъде не води... ЧАСТНОТО ОБРАЗОВАНИЕ ЩЕ БЪДЕ ДВИГАТЕЛЯТ НА ПРОГРЕСА В ТАЗИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СВОБОДНА ДУХОВНА ДЕЙНОСТ, КАКВАТО Е ОБРАЗОВАТЕЛНАТА
Преди няколко дни получих следното съобщение на лични във Фейсбук: Здравейте, казвам се С. и Ви изпращам поканата тъй като искам да науча нещо повече за психологията. Грабна ме Ваш текст със заглавие ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА, на който попаднах случайно в интернет. Въпросът ми е дали преподавате частни уроци и има ли някакъв начин да се запиша при Вас. Поне за няколко седмици. 3-ти курс съм студентка и имам изпит по психология. Първоначално мислех да разгледам материали от интернет, но след като прочетох няколко Ваши статии осъзнах, че искам да навляза по навътре в психологията, дотолкова, че да мога един ден да си отговарям сама на поне част от въпросите от ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА. Моля Ви ако имате желание и време да ми отделите, ще си заплатя за учението. Благодаря Ви предварително! Вчера се срещнах с момичето, което проявява такъв интерес към психологията; имам чудесни впечатления от нея, през цялото време, в което разговаряхме – а ние разговаряхме близо два часа – тя с огромен интерес слушаше, личеше си, че всичко разбира, участваше най-активно в нашия диалог, показа, че има способности за занимания с психология. Тя е спортистка, практикува много интересен спорт (не мога тук да кажа какъв, за да не разкрия самоличността й), но ето, освен да се подготви за изпит, иска да се занимава с психология от чиста любознателност, тъй като искала да придобие нужните й умения, така потребни за живота. Беше ми изключително приятно да разговарям с това момиче, съвсем другояче стоят нещата когато някой иска да постигне знания от чиста любознателност, а не по една външна необходимост, по задължение. Та в тази връзка ми хрумна следното, касаещо нашето образование; заради него именно пиша в момента този коментар.
Трябва у нас най-сетне да бъде ликвидиран изключителния монопол на държавното образование, който наследихме от комунизма. Видя се, че тази форма на образование е некачествено, неефективно, несъвременно. Само държавата да има изключителния монопол в образованието всъщност е нарушение и на Конституцията, която провъзгласява равнопоставеността на всички видове собственост; доказано е, че разнообразието, плурализмът във всяка една човешка дейност ражда изобилни плодове, докато еднообразието, униформеността, поражда само скука и сивота. Крайно време е да бъде разбит монопола на държавно-регулираното и тоталитарно по естеството си образование, което ще отприщи човешката съзидателна и творческа енергия и в тази сфера, както стана във всички останали сфери на живота ни. Държавата трябва да бъде принудена да се откаже от своя идеологически диктат в една такава по същество духовна дейност, където монополизмът и диктатът е изключително вреден и опасен. Това, което имаме в образователната сфера, е все същото като (както си и беше при комунизма!) държавнопартийни чиновници да определят "допустимото", "доброто" и "правилното", да речем, в сферата на музикалното творчество, на изкуството, живописта, философията, религията и пр. Понеже в тази сфера, образователната, възпитателната, личностноформиращата, се подготвя за живота не друго, а човешкия потенциал на страната и нацията. Това е именно и най-важният ни капитал, по отношение на който е престъпление да допускаме още такива аномалии, абсурди и анахронизми. Частното образование ще бъде именно двигателят на прогреса в тази изключително свободна дейност, каквато е образователната. Държавата трябва да престане да бъде всевластен ментор, разбирането на държавния чиновник не може да е меродавно, напротив, меродавно трябва да стане мнението на участниците в живия образователен процес: родители, ученици, учители. Нека да имат всички те свобода, а свободата, както е известно, ражда и постижения, и просперитет. За духовната дейност свободата е условието, без което не може. У нас, в сферата на образованието, в момента имаме не свобода, а диктат на държавния чиновник. Администрирането на тази сфера е убийствено за нейния творчески дух. Ето защо училищата бълват един като тенденция негоден човешки матр`ьял; с това трябва да свършим колкото се може по-скоро. Даде ли се пълна свобода на участниците в процеса, появи ли се живот и конкуренция в тази сфера на основата на плурализма на инициативността, ще се родят изумителни постижения, за които сега даже не можем да предполагаме. Ще се отприщи човешката
съзидателна и творческа енергия, която в момента е блокирала. За да не се стигне обаче до "побългаряването" на тази сфера, щото ний, българите, всичко умеем да изопачим и изкористим, примерно, да се издават дипломи без нужните знания и способности, тази т.н. сега матура, организирана по един по-нов, принципно начин, ще може да отчита постиженията. И тогава няма да има фалшиви дипломи. Има много въпроси, по които трябва да се помисли в един свободен дебат за бъдещото ни образование, което обаче трябва да отговаря на нуждите на времето. Но да чакаме държавата да изобрети разковничето, да разгадае всички загадки, е едно напразно очакване; всички участници в процеса, учители, родители, ученици, ангажирани граждани трябва да се включат в търсенето на ефективните, действащите решения. Ще каже някой: ний и сега си имаме частни училища, за какво ни са още?! Имаме, но ги имаме про форма, не истински. И в тях няма нужната свобода по решаването на принципните въпроси. И там унификацията на държавния монопол поражда също сивота и скука. Всички – ученици, учители, родители – трябва да закопнеят за истинската, същинската свобода. Която именно твори удивителни постижения. Така се случи във всяка една друга сфера на живота ни, крайно време е същото да се случи и в образователната сфера. Реформата в нея трябваше да бъде нещо най-първо, най-напред трябваше да бъде направена, ето, ние сега ще я правим най-накрая. Всичко правим наопаки на това как се прави. Затова и сме в дереджето, в което сме. Не почнем ли в един момент да правим нещата както се правят, добро няма да видим. Нима още не сме разбрали поне това?
НЕ МОЖЕШ ДА СПАСИШ ДЕЦАТА СИ ОТ МАФИЯТА, ЕЛА С НАС ДНЕС, УТРЕ ЩЕ БЪДЕ КЪСНО!
Снимка: ОТТУК
5 ЦАР БОРИС III Е БИЛ УБИТ ОТ РУСКИ ШПИОНИ С ОГЛЕД ДА БЪДЕ ПРЕДОТВРАТЕН НЕГОВИЯ ПЛАН ПРОТИВ КОМУНИЗИРАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ 30 септември 2013, понеделник
Попаднах на статията, откъси от която публикувам по-долу за читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ. Поразителното е, че в този текст се развива една гледна точка, до която моя милост стигна самостоятелно, по интуитивен и логически път, а именно, че Цар Борис Трети, за да спаси страната от болшевизация, от комунистическото зло, е провеждал една много опасна дипломатическа игра, чиято цел е България да бъде окупирана от западните съюзници, от англоамериканците – и по този начин да бъде спасена от лапите на руско-болшевишката мечка; за да не бъде осъществен планът на Царя, се е наложило той да бъде ликвидиран, което е и сторила руската шпионска агентура у нас, имаща си свои хора даже и в двореца. Ето как по-долу визираният текст свидетелства за верността на изложената гледна точка: Из Какво не знаем за Борис III и неговия план да спаси страната през 1943 г. В книгата на Кристина Сикарди “Йоанна Савойска – от блясъка на двореца, до горчивината на изгнанието”, излязла на български език през 2003 г., авторката се спира на последната среща на цар Борис с Хитлер на 15 август 1943 г., с дневен ред “Разглеждане на общата военна и политическа обстановка. Дискусия за ролята на България в хода на войната” и цитира в кавички разговора между тях, при който българският монарх заявява на германския фюрер, че ще поиска примирие със съюзниците: “Германия вече не е в състояние да произвежда оръжията, които обещава. Вече е прекалено късно! Баща ми бе въвлечен, заедно с българския народ, в катастрофата на Тройния съюз. Мой дълг е да направя всичко, каквото мога, за да се избегне подобно нещастие, въпреки че лично си давам сметка за необходимостта на Вашето искане. Мой дълг е да не разочаровам своя народ! Думите и обещанията за
използване на тайни оръжия не са достатъчни. И тъй като споменахте италианската династия, с която съм в родствени връзки, Ви информирам, че ще поискам примирие със съюзниците, веднага след като Италия направи същото!”. Това е казал цар Борис на Хитлер, според Кристина Сикарди. Интересно е да се припомни, че след завръщането си от срещата с Хитлер във Волфшанце, царят е посетил бившият началник на тайната канцелария на цар Фердинанд – Добрович, който е бил тежко болен от рак и го информирал за посещението при Хитлер: „Не им отстъпих в нищо и си развързах ръцете след след страхотна борба. Осемнадесета няма да се повтори! (1918 г.– б.а.)”, му казал цар Борис. “Той смяташе да ме сплаши, вместо това спокойно му изложих положението ни, казах си, каквото имах да му кажа, ясно и недвусмислено, т.е., че съм решил ние да тръгнем по собствени пътища. Сега съм с развързани ръце! Спасих ви, даже аз да заплатя за това!”. Когато всичко се срутва, откъде би могла да идва тази царска увереност, освен от плана за излизане от войната? ... Българският посланик в Москва Иван Стаменов е агент на НКВД с псевдоними “Наследник” и “Цезар”. Преди това той е работил в канцеларията на двореца, а през 1934 г., когато е бил трети секретар на посолството на Царство България в Рим, е бил завербуван за НКВД от Павел Журавльов. В Рим Журавльов е сменен от Димитрий Яковлев, който по време на войната е в София. Със Стаменов поддържа връзка и станалият известен с мемоарите си висш офицер от НКВД Павел Судоплатов. В исканията си да бъде реабилитиран след репресиите на Лаврентий Берия срещу него, той посочва като свой принос организирането на убийството на Троцки, открадването на плановете на американската атомна бомба и завербуването на българския посланик Иван Стаменов. Поставянето на Иван Стаменов в този списък показва, че неговата роля е била много важна за Съветския съюз. През 2007 г. Аркадий Ваксберг издаде на български език книгата си “Отровите на Кремъл”. Глава 9 на книгата е посветена на отровите, използвани от НКВД, за предизвикване на сърдечна недостатъчност при ликвидиране на видни противници, към които не могат да се приложат обичайните методи за разправа. Специалната служба на Министерството за държавна сигурност на СССР за такива операции е създадена юридически през 1938 г. Лабораториите, които изработвали смъртоносните субстанции – токсикологична и бактериологична, са били към IV Главно Управление на НКВД – научното. Поразителното е, че от този текст става ясно, че с такива убийства се занимава именно “връзката” на Иван Стаменов с НКВД – Павел Судоплатов, който заедно
със зловещия убиец Айтингон (Ейтингон) е създател на въпросната служба. Самият Судоплатов не споменава нищо за това в спомените си. След 9 септември 1944 г. от персонала на Царския дворец има само двама, които не са били репресирани от комунистическия режим – дворцовият лекар д-р Стефан Даскалов и готвачът Нацко Сотиров. Д-р Даскалов в онези мрачни години на политически репресии след 9 септември 1944 г. дори е бил пускан на лов в Румъния, дъщеря му закупува яхтата на румънския крал и пр. Доста странно за служител на Двореца… При двата ми разговора с Царица Йоанна по темата, тя не успя да прикрие крайно отрицателното си отношение към личността на д-р Даскалов. За сравнение, личният лекар на царя – Драгомир Александров, след установяването на комунистическия режим е изселен от София. Казвали са му тогава: “Ако беше отровил някого в двореца, сега нямаше да ти се случи това.” Научих този факт от неговия син д-р Борис Александров – депутат в 36ото Народно събрание, с когото тогава рамо до рамо съратувахме за каузата на демокрацията в България. И така, версията за убийство на цар Борис от режима на Сталин показва, че има мотив, средство и агентура за изпълнение на поръчката. Липсва все още прякото доказателство за това. Вероятно отговорът се крие в затворените архиви на НКВД в Москва. При откриването на сърцето на цар Борис във Враня лекарите, които го видяха, констатираха много масивен инфаркт, предизвикан от голям тромб(!) на лявата коронарна артерия. Това съвпада с диагнозата на лекарите от 1943 г. Изследвания за причината за този тробм не бяха направени, но неизвестно защо консервиращата течност беше сменена няколко пъти. Модерните технологии днес позволяват въпреки това, при подходящи изследвания, да се установи наличието или липсата на “отровите на Кремъл”, и да се даде отговор на въпроса – убит ли е цар Борис? Все още не е намерено мястото, където са “препогребани” тленните останки на царя, след оскверняването и разрушаването на параклиса във Враня. Има свидетелства, които подлежат на проверка, като това на д-р Николай Сиклунов, че тялото е било заровено западно от Двореца Враня. Като се има предвид, че веществата, с които е балсамирано тялото, са известни и са рядко срещани при други дейности (селскостопански например), както и фактът, че те са химически устойчиви, може с помощта на куче търсач да се открие мястото. Очевидно няма сериозна воля това да бъде направено. Така българският народ все още е лишен от възможността да почете един от големите български държавници на
6 ХХ век, както подобава на един културен и цивилизован народ. Лъчезар Тошев КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ ВТОРА В РОЛЯТА СИ НА ПРАБАБА НА НАЙ-МАЛКИЯ ПРИНЦ И ПРЕСТОЛОНАСЛЕДНИК
НОВ ВЪПРОС КЪМ РАДАН КЪНЕВ, КОЙТО СЕ ПРИБАВЯ КЪМ ПРЕДИШНИТЕ, НА КОИТО ТОЙ ОЩЕ НЕ НАМИРА ВРЕМЕ ДА ОТГОВОРИ септември 29, 2013
тели на СДС-ДСБ-Костов като мен пред реалната опасност да няма за кого да гласуват на следващите избори. Та Ви питам: нямате ли известни съмнения, че водената от Вас политика може да доведе до пълен крах не само ДСБ, но и в крайна сметка и многострадалната българска демокрация? ЗАБЕЛЕЖКА: Ето на това място можете да погледнете още една разгорещена дискусия за Костов, която пламна само от едно случайно изпуснато мое изречение.
29 септември 2013, неделя
СТРАНА, В КОЯТО ДЕФИНИЦИЯТА ЗА “КОРУПЦИЯ” Е “ДАЛАВЕРА, В КОЯТО НЕ УЧАСТВАМ”, АГЕНТИТЕ НА ДС СА ЛЮБИМЦИ НА НАЦИЯТА!
ФИЛОСОФИЯТА НА ЖИВОТА НА СЪР ЧАРЛС СПЕНСЪР ЧАПЛИН В РЕЗЮМЕ
"Ще те критикуват винаги. Ще говорят лоши неща за теб и ще бъде трудно да срещнеш някой, комуто ще се харесаш такъв какъвто си! Така че, живей! Прави всичко, което ти подсказва сърцето, животът е като едно театрално произведение, което няма начални репетиции. Пей, танцувай, смей се и живей интензивно всеки ден от твоя живот преди представлението да е свършило без аплаузи..." Сър Чарлс Спенсър Чаплин (на английски: Charles Spencer Chaplin)
Вчера си позволих да задам един кратичък въпрос на Радан Кънев, именно този: “Г-н Кънев, защо не предложихте г-н Иван Костов за член на Гражданския съвет на Реформаторския блок?”, по който във Фейсбук се проведе голяма, оживена дискусия, която още не е затихнала. Каквото и да кажа във Фейсбук, което съдържа думата “Костов”, то предизвиква невероятно големи дебати, което много говори за тия, които разбират: Костов има още огромен капацитет като най-зрял и мъдър български политик. Това се знае и признава даже от найлютите му врагове. Преди седмица зададох един въпрос на председателя на ДСБ Р.Кънев (виж Иван Костов трябва да бъде върнат на лидерския пост в ДСБ!), на който той още не е намерил време да отговори. Днес му задавам още един въпрос, та да може едновременно да отговори и на трите, щото още по-рано му зададох и друг въпрос, по който той, респективно, още мълчи; та ето ми новия въпрос: Аз още преди Костов да се оттегли заявих писмено, че оттеглянето му е грешка, означава, че ДСБ почва да играе по свирката на ченгетата, щото им сбъдва найсъкровените желания и сънища: Костов да го няма в българската политика… Като гледам какво прави новото ръководство на ДСБ, организирайки коалиция тип “ранно СДС”, сиреч, тип “шарена циганска черга”, откривам, че, за жалост, изглежда съм се оказал прав. И още един въпрос публично искам да задам на Радан Кънев, нищо че упорито мълчи и не отговаря на предишните ми въпроси: Г-н Кънев, на какво се крепи пълната Ви увереност, че политиката, която подехте със създаването на т.н. Реформаторски блок може да бъде успешна, да доведе до нещо добро страната; нямате ли в дълбините на душата си съмнение, че може би пък грешите, че може би с тази политика ще унищожите, ще убиете и онова истинско и ценно, което имахме в политиката, именно, имахме Костов и една принципна дясна партия, ДСБ, за която човек с чиста съвест можеше да гласува? А ето сега с “новия си курс” поставяте твърди избира-
септември 29, 2013
Прочетох един текст, написан от млад човек, написаното от него силно ме впечатли, затова тук решавам, за да се прочете този текст от повече хора, да публикувам началото тук, в блога си, пък който иска да прочете цялото, да има за това удобен линк: Nike поколението, младите коври на 21век или първата цигулка на Royal Albert Hall 3 думи делят “вървелата” от “въй въй тъс бавната”. 3 са и словосъчетанията, които делят сегашното, предишното и предхождащото ги – “тъпо”, “тъпо”, “че вдлъбнато”. Веждите на днешните тийнейджърки все повече заприличват на знака на марката “Nike”, отколкото на нормални женски вежди. Да си “епилирана” е модерно. Битието определя съзнанието. Дават се повече пари за дъвки, отколкото за книги. Епилаторът се превръща във все по-важна част в ежедневието на момичета, а Андрешко си стои в калта. Където “Instagram” е мерило за красота, красотата на Албена е блян. Където да отидеш до Брюксел в полза на комунистите е нормално, “До Чикаго и назад” е нищо. Там където силиконови гърди са подарък за бала, палтото на Серафим няма стойност. Където Тони Стораро е първи бард на младежката мъка, Михаил Миков е от “you win” и е председател на българския Парламент.
7 Там където “най-добрият” журналист в държавата е и най-голямата и проститутка, е същото място където Сергей Станишев се сърди защото изборите били “нечестни”. (Бележка: Той да се сърди за нечестни избори? Преди 89-та сеща ли се как се гласуваше?). Там където “Спиндермаан” “са бие с лошите”, Цвоко си има частна ГДБОП. Едно общество дълго облъчвано до състояние, в което колкото по-малко знаеш, толкова по-ясни са ти нещата, Делян Пеевски е шеф на ДАНС. В едно общество, в което турчин учи българските депутати на български език, Ахмед Доган е властта. Във време на Qчеци и Qседмици нация не се формира. Формира се комунизъм. В нация облъчена до такава степен, че извратена до момент на пълен непокизъм, Сергей Станишев е първа цигулка в Royal Albert Hall. Във време, в което за да свалиш момиче ти трябват само и единствено пари, момиче с израза “Купих си Моторни песни на Вапцаров“ не се привлича. Там където ботушките се измерват в пъти (- Колко даде за тия ботушки? – Два пъти.), девствеността не е мерило. Там където дефиницията за “корупция” е ”далавера, в която не участваш”, агентите на ДС са на ръководни постове. (Прочети ДО КРАЯ >>>) НАЙ-ВАЖНОТО ОТ ИНВТЕРВЮТО НА ОКТАЙ ЕНИМЕХМЕДОВ септември 29, 2013
За читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ препубликувам най-важното от казаното от Октай Енимехмедов в интервюто пред С.Диков: “Не ми харесва манипулацията, която налага ДПС върху българските турци. Доган е истиски архитект в това нещо през последните 20 години. Според мен те в продължение на години са били изолирани с една цел – Доган да трупа повече гласове за тяхна сметка.” “… в отдалечените райони хората ги е страх да кажат какво мислят.” “Доган допуска грешка. Той е човек стратег. Обучаван е за такова нещо, но в
тази ситуация неговата преценка е грешна. Той е един от хората, които дърпа конците в политиката. Лютви Местан се изживява като голям оратор, но той залага повече на езика, отколкото на словото.” “От самата ситуация аз проявих уважение към Доган като човек, отдал се на науките. Но не проявявам уважение към това, което ние младите сме принудени да берем техните плодове от техните работи.” “Всичко това се отразява на близките ми. Мен ме биха и затова сега очаквам държавата, както върши работа срещу мен – мен гледат да ме обвинят в най-тежкото престъпление, така да си свърши работата и с тези, които ми нанесоха побоя.” “… неявяването на Доган в съда по делото е проява на неуважение към съдебната власт… определено имам какво да кажа на Ахмед Доган, ако двамата се срещнем очи в очи…” „Ако беше гръмнал пистолета съм убеден, че имаше по-голяма вероятност аз да бъда убит, отколкото Ахмед Доган да има фатален край, ако беше гръмнал пистолета.” Запитан какво е прочел в очите на Доган, когато е опрял пистолета в главата на почетния лидер на ДПС, Енимехмедов заяви, че е видял в очите му страх. Той обаче разказа, че пистолетът е бил засякъл още предната вечер и е бил убеден, че с него не е можел да убие Доган. Енимехмедов не пожела да опише своите чувства. Издаде само, че това е било начин да изрази своето недоволство, въпреки че е изпитвал и чувство на риск. “Аз пожелах това интервю да се осъществи и чрез него да проведа диалог с политиците. Хората сами ще си направят преценка за това какъв човек съм. Това, което пише във вестниците, е нещо, което всеки трябва да го подлага на съмнение”, поясни той. Според него хората трябвало да си задават въпроса защо се пише това нещо и чии интереси се защитават. “Това е моят стил на изразяване. Не съм имал умисъл да умъртвявам Ахмед Доган. Исках по този начин да изразя своето гражданско недоволство. Той е един от хорлата, които носят отговорност какво се случва в страната.” “Този газов пистолет съм го закупил от магазин и с идеята, че с него не може да се извърши убийство. Тук хората обръщат внимание на Доган и неговата личност. Докато моите убеждения се доближават повече до идеологията на Левски.” Запитан каква би била справедливата присъда за неговите действия спрямо Ахмед Доган, той обяви: “Аз съм подговен за най-лошото. Но по-скоро народът трябва да прецени, защото в него се съхранява чувството на справедливост”. Той отрече да изпитва разкаяние за постъпката си и завърши разговора с думите: “Един народ,
една държава, една страна, една цел – това е съединението прави силата.” ДА ИМАХМЕ ПОВЕЧЕ МЛАДИ ХОРА КАТО ОКТАЙ ЕНИМЕХМЕДОВ, ЩЯХ ДА СЪМ СПОКОЕН ЗА БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ септември 29, 2013
Гледахте ли интервюто с Октай Енимехмедов? Разбрахте ли докъде сме я докарали вече? Този турчин почита Левски повече от нас, българите, споделя неговата идеология, дори обича и България повече от нас, оказва се, е патриот повече от нас, при това успя да ни даде пример за това, че с въплътеното зло не трябва да се борим само на думи, а и на дело, като капак на всичко разбирам, че в затвора чете Платон и Аристотел (!), ако ми дадете пример за българин, дето прави това в затвора, ще замлъкна, ала много се съмнявам, че има такъв! Турците могат да се гордеят че имат този млад човек, а ний сме паднали дотам, че имаме… Вольный Сидерович, мекере от класа, дето се преструва на патриот и на националист, ала се вълнува найвече от пари, от пачки рубли, е, може и евра, но само не долари, е, и добари може, що не?! Е, казвам това, защото се възхитих от този млад човек, няма никакво значение това от какъв етнос е, да имахме повече млади хора като него, щях да съм спокоен за бъдещето на България. Това е мисълта ми, това исках само да кажа, бравос на този младеж! Дали обаче е участвал в постановка (покушението срещу Доган), това вече не мога да кажа, но ми се чини, че е идеалист, а млад човек, на тия негови години, ако се овладее от идеализъм и романтизъм, може да направи всичко. Вярно е и това, че е рискувал да бъде застрелян на място от бодигардовете на Доган, ала пак направи това, което направи, ето този момент ме вълнува, той според мен е голямата загадка: дали е направил всичко сам, по някакви свои романтични и идеалистични подбуди, или го е сторил по поръчка и дори срещу заплащане? Пък ето сега разиграва умело нещо като театро, имам, не крия, и такива съмнения, ако някой ми помогне да ги разсея, ще му бъда благодарен…
8 ЗАБЕЛЕЖКА: Ето тук можете да гледате цялото интервю с Октай, има също и текстови запис на най-важното от казаното от него пред Сашо Диков. ИСТОРИЧЕСКАТА РЕЧ НА СААКАШВИЛИ ПРЕД ООН 28 септември 2013, събота
Речь Михаила Саакашвили на Генеральной Ассамблее ООН. Русская версия Во время речи Михаила Саакашвили, чьи полномочия заканчиваются через месяц, российская делегация покинула зал. Глава Грузии призвал Москву перестать завидовать, отказаться от имперской политики и покинуть Абхазию и Южную Осетию. О чем еще говорил грузинский лидер – смотрите прямо сейчас. Господин президент, ваше превосходительство и уважаемые делегаты! Для меня большая часть вновь представлять свою страну в этой организации. На протяжении минувших десятилетий, как я уже когда-то говорил, Грузия прошла путь от упадка до демократии с рыночной экономикой. Мы в полной мере ощутили как все трудности, так и положительные моменты, у нас были как прорывы, так и ошибки. Но мир смог понять, какой ценой нам обошлась свобода страны. Сегодня я прошу вас вновь услышать голос нашей нации, которая уважает политические, религиозные и социальные различия людей, для того, чтобы вместе прийти к свободе. Это голос, который несмотря на все проблемы, и на все те трудности, с которыми нам еще предстоит столкнуться, полон надежды. Я смотрю на мир сегодня и понимаю, что этот голос надежды необходим. Оптимизм начала 90-х, когда демократические и либеральные ценности распространялись очень быстро, когда было ощущение конца истории, когда казалось, что ООН – это душа и сердце мира, и когда я был студентом здесь, в Нью-Йорке, и я проходил практику в ООН, этот оптимизм был разрушен волной скептицизма и пессимизма. Мир больше не такой. Права человека переосмыслены. И ООН не стало душой и сердцем нашей планеты. Западная цивилизация,
которая когда-то было триумфатором, теперь пытаются справиться с глубоким экономическим, социальным и интеллектуальным кризисом. В Восточной Европе цветные революции вновь сталкиваются со своими противниками, которых они победили несколько лет тому назад. На Ближнем Востоке радостные образы ликующих тунисцев, египтян сменились ужасающими картинами мертвых детей в окрестностях Дамаска. Есть множество поводов для разочарования и утраты иллюзий. Но должен ли догматический оптимизм 90-х быть смещен догматическим пессимизмом, который убивает надежду? Должен ли факт распространения свободы и демократии заставить нас прекратить нашу борьбу, изменить наши взгляды и наши принципы? Сегодня я пришел сюда для того, чтобы поделиться с вами надеждами своего народа. И для того, чтобы говорить от лица своего народа о неприятии этого всеобъемлющего фатального пессимизма. Я здесь для того, чтобы обратиться к колеблющимся и сомневающимся. И если западная модель несовременна, то почему миллионы поляков, румын, эстонцев и чехов так рады вступлению в НАТО. И почему миллионы украинцев, грузин и молдован стучатся в дверь Евросоюза. Если свобода нынче не в моде, то как мы можем говорить о том, что тунисцы изменили карту мира. Нет, история не пришла к концу в 1989 или 1991 году, и она никогда не закончится. Свобода – это до сих пор движущая сила истории. Мужчины и женщины во всем мире хотят жить в свободе. Но вопрос таков: будем ли мы актерами или зрителями в этой конфронтации? Уважаемые делегаты! Как я уже говорил, многие восточноевропейские страны присоединились к европейскому свободному и демократическому сообществу, но они постоянно сталкиваются с угрозами и запугиваниями. Армению заставили подписать договор о вступлении в Таможенный союз, который не входит в интересы армян и нашего региона. Молдова находится в состоянии блокады. Украина постоянно под атакой. Азербайджан сталкивается с чрезвычайным давлением. А Грузия оккупирована. Почему? Потому что империя пытается восстановиться в рамках своих былых границ. Слово «границы» в данном случае, конечно, является не совсем верным. Ни Российская империя, ни советский союз, ни евразийский союз никогда не имели границ. У них были только окраины. И сегодня я говорю от имени этих окраин. В отличие от большинства россиян, правительство этой страны не заинтересованы в том, чтобы у их соседей была стабильная обстановка. В странах, которые находятся вокруг России, всегда должно быть неспокойно – вот чего хочет Кремль. Там отрицают саму идею сильного прави-
тельства соседних стран. В Грузии, Украине или Молдове стараются учитывать интересы России. Я никогда не был поклонником того, что французы называют «Ле ланг де буа» – т.е лить воду. Но мой второй срок сейчас подходит к концу, так что я понимаю, что именно сейчас мне надо откровенно сказать об этом. Постараюсь быть конкретным. Как вы думаете, хочет ли Владимир Путин безоговорочного триумфа Армении над Азербайджаном, например? Нет. Это сделает Армению слишком сильной и потенциально слишком независимой. Думаете, что противоположенный вариант развития событий – т.е превалирование Баку над Ереваном – удовлетворит Москву? Конечно, нет. Нынешний подъем модернизированного Азербайджана – это настоящий кошмар для российских лидеров. Нет, они не хотят, чтобы кто-то одержал верх, потому что сам конфликт – это их цель. Потому именно конфликт заставляет и ту и другую сторону находится в состоянии зависимости и блокирует их интеграцию в Европейское сообщество. Думаете, что электоральное поражение сил Оранжевой революции в Украине заставило Кремль смягчить политику в отношении этой страны? Как раз наоборот. Правительство, которое возглавляет Виктор Янукович, находится под постоянной атакой. Торговая война, развязанная против Украины накануне Европейского саммита в Вильнюсе, стала для России инструментом для раскола этой страны. Думаете, что Кремль согласится обсудить процесс деоккупации Абхазии и Южной Осетии, после того, как в Тбилиси сменится правительство? Совершенно нет. Аннексия грузинских территорий российскими солдатами продолжается. Вчера оккупанты вновь выслали из своих домов и деревень грузинских граждан, а это ведь дома и деревни их предков. Все это происходит при свете дня и при полной безнаказанности. Несмотря на дружелюбные заявления, которые сделало новое грузинское правительство за последние несколько недель и месяцев, российская армия продолжает усиливать свои позиции, разделяя поселения колючей проволокой, угрожая нашей экономике, приближаясь к жизненно важному трубопроводу Баку-Супса, а также к главной автодороге Грузии, что ставит под вопрос всю устойчивость нашего государства. Враждебность Владимира Путина и его команды по отношению к правительству, которое я имел честь возглавлять на протяжении почти 10 лет, основана не на личной ненависти или культурном неприятии. Любое подобное суждение по сути является ширмой для прикрытия. Мой предшественник, президент Шеварднадзе, является выходцем из совет-
9 ской номенклатуры. В 90-е его привели ко власти при военном бунте в Грузии и при прямой помощи России. Его знают как благодаря его советским дипломатическим взглядам, коих у меня нет. И все равно Россия подрывала его авторитет и даже предпринимала несколько попыток убить его. И речь тут идет не о Гамсахурдии, Шеварднадзе, Саакашвили или Иванишвили. Имена не имеют абсолютно никакого значения, когда ставки так высоки. Это вопрос о возможности или невозможности государства в Грузии. Почему? Потому что нынешнее правительство России прекрасно знает, что как только в Украине, Грузии или Молдове будут созданы сильные государственные системы, в тот же момент правительства будут отражать чаяния своего народа, который, кроме прочего, хочет быть полностью независимым и двигаться в сторону Европы. Грузинский опыт успешных реформ и реального функционирования государства может стать настоящим вирусом – вирусом, который распространится по всему постсоветскому пространству, и который, по мнению России, надо устранить любыми возможными способами. Именно поэтому грузинский народ был вынужден столкнуться с эмбарго, с войной, с вторжение и с оккупацией. И это все произошло начиная с 2006 года. Но именно поэтому сопротивление грузинского народа и восстановление грузинской демократии так важны для всего региона. Дамы и господа. Попытки откатить назад перспективы Евросоюза и НАТО в нашем регионе становятся еще более интенсивными. И у этих попыток есть определенное имя: это Евразийский союз. Евразийский союз был создан для того чтобы стать альтернативой Европейскому союзу, Путин представил его как главный проект своего президентства. Потому что Европейская и евро-атлантическая интеграция занимают много времени, потому что на это требуются огромные усилия, потому что иногда может казаться, что ты идешь к миражу, потому что угрозы могут быть такими сильными, а давление невыносимым, потому что перспективы очень неясные. Почему не отказаться от этого? Сегодня я бы хотел объяснить, почему не надо отказываться. Гораздо больше международной политики и больше международных союзов, наши народы волнуют социальные вопросы и выбор образа жизни. Наш народ должен выбрать, хочет ли он жить в мире страха и преступности, в мире, где преследуют за непохожесть, а меньшинства подобны боксерским грушам, в мире, где оппозиция сталкивается с побоями и избирательным правосудием, в мире, дамы и господа, который мы все прекрасно знаем, ибо все мы вышли из него.
Евразийский союз это наше недавнее прошлое и наше будущее, которое было создано бывшими агентами КГБ в Москве. С другой стороны, наши традиции и наши вековые устремления показывают нам путь в другой мир, который называется Европа. Европейский сообщества тоже не идеальны, и в случае движения к ним, мы также столкнемся со страхами, надеждами, злобой и даже ненавистью. Но в этом случае меритократия одерживает верх над непотизмом, толерантность становится фундаментом общественной жизни, сегодняшние оппоненты могут завтра министрами, а не узниками или врагами, которых надо уничтожить. Для народов восточной Европы выбор становится настолько очевидным, что кремлевские стратеги, которые сами себя называют политтехнологами, решили отменить понятие правды и создают лишь ложь, которую они распространяют по Украине, Молдове, Грузии и другим странам. Их рупоры в наших уважаемых странах – это сознательная или несознательная пятая колонна – называют Евросоюз инструментом для разрушения человеческих ценностей, для эрозии национальных традиций и для пропаганды идей ЛГБТ. Странно, но в последние годы, а может даже недели, в Тбилиси, Киеве и Кишиневе мы слышим ту же шарманку, которую сперва запустили в москве. Мы слышим, что наши традиции рушатся под влиянием запада, что христианские праздники скоро заменят гей-парады, а церкви превратятся в мультикультурные диснейленды. Мы слышим, что вот-вот наша традиционная самоидентичность находится под угрозой. Но так ли мы наивны, чтобы верить в эту ложь, в ложь, которую верили поколениями, в ложь, благодаря которой наш суверенитет был украден. Так ли мы несправедливы к нашим предкам, чтобы верить, в то, что их память можно почтить с помощью нападений на мечети и погромами? Мы, должно быть, совершенно не помним нашу собственную историю, если мы можем позволить бесконечно повторяться ей. Когда мы слышим лживые напевы православных, которые исполняют российские империалисты, неужели мы забываем о праведном голосе патриарха Кириона, который был убит, или вечный голос Патриарха Амбросия Хелайа, которого пытали днями и неделями только за то, что он высказался в Женеве против вторжения в его собственную страну. Мы что, глухие, раз не слышим голоса убитых епископов и священников? Мы что, необразованные, раз не помним, кто перекрасил наши церкви и стер наши святые фрески? Мы что, ослепли, раз не видим разрушение наших церквей на оккупированных территориях?
Мы должны знать свою историю. А она учит нас тому, что толерантность – это основа суверенности нашего региона. Это не только моральный долг. Это вопрос национальной безопасности. Мы должны знать свою историю и понимать, что старый принцип «Разделяй и властвуй» применяется сегодня так же как и два столетия назад. Смотря на наш регион сегодня, те кто знает историю Кавказа, должны вспомнить резню армян и азербайджанцев в 1905 году, которая была искусственно создана царским режимом, и сравнить ее с конфликтом в Нагорном Карабахе в конце 80-х. Можно вспомнить и начало войны в Абхазии в начале 90-х. Тогда грузинские члены вооруженных формирований получали оружие от русских солдат, которые фактически управляли абхазскими повстанцами и чеченскими террористами. Именно они уничтожили любую солидарность между севером и югом Кавказа. Также более века назад Россия отправляла грузинских офицеров сражаться на фронт с чеченцами, ингушами и дагестанцами. Мы также можем посмотреть и на другие окраины империи, например, изучить историю Польши или Украины, и мы увидим абсолютно то же самое. Везде империя разжигала ненависть между угнетаемыми народами и разделяла их стеной фанатичного антагонизма. И эта система, к сожалению, работала. Но что еще больше расстраивает, так это то, что система эта работает и ныне. Дамы и Господа, уважаемые делегаты, Евросоюз – это величайший политический успех последних десятилетий. Он стоит на трех основах, а именно на трех отрицаниях: отрицание экстремистского национализма, который привел Европу к самоубийственным мировым войнам и ужасам нацизма, отрицание коммунизма, который угрожал распространиться по всему континенту, и в конце концов – в отрицании колониализма и империализма. Наследниками французской и британской империи понадобилось некоторое время на то, чтобы смириться с третьим отрицанием, но отдать свои колонии стало ценой за модернизацию их экономики и развитие их демократии, а также реализации самого Евросоюза. Евразийский союз базируется на кардинально других принципах. Он управляется нетерпимостью, бывшими КГБшниками и создан для того чтобы возродить империю. Конечно, вступить в Евразийский союз очень просто. Для этого не надо соответствовать никаким социальным, экономическим или политическим критериям. На самом деле, для того чтобы быть колонией, не надо обладать ничем. Единственные требования – пассивность и посредственность.
10 С другой стороны, для того чтобы вступить в настоящий союз, нет никаких других способов кроме как предпринимать титанические усилия и соответствовать жестким критериям – потому что эти принципы стоят во главе всего Союза. Так что для сомневающихся я бы хотел подчеркнуть – выбор должен очевиден именно потому, что ЕС требует стараний и выдвигает критерии и именно потому, что ЕС не хочет поглощать нас. Но есть и еще лучшая причина, которая показывает очевидность выбора. Российскому проекту предначертано провалиться. Ни одна империя сейчас не может выжить. И Российская тоже. Если мы обратимся к истории, то увидим, что Франция и Великобритания теряли свои колонии не только потому, что колонии сражались за свою независимость, но и потому, что люди в Париже и в Лондоне прекращали верить в свою империю. Тоже самое сейчас происходит и в России. Имперская мечта сперва сталкивается с сопротивлением на ее окраинах. Но, что гораздо важнее, эту мечту отвергают и в центре империи. Отрицание можно увидеть не только в массовых протестах и растущей популярности оппозиции в крупных городах России. Отрицание есть и в всеобъемлющем скептицизме российских элит по отношению к евразийским идеям Путина. Люди, которые призваны служить этой идее, сами не верят в ее жизнеспособность. Отверженная как в окраинах империи, так в ее центре, эта идея ведет к гибели. Евразийский союз провалится и у России вновь будут границы, а не окраины. Потом эта страна начнет искать стабильных отношений со стабильными соседями. Потом сотрудничество прийдет на смену конфронтации. Это все произойдет гораздо раньше, чем люди думают, и от этого конечно приобретут выгоду окраины, но еще больше – сами люди в России. Имперский проект обречен и абсурден, потому что нынешнее поколение граждан России больше всех в мире времени проводит в интернете. Крах случится еще и потому что бесконечные ресурсы газа и нефти скоро столкнутся с перспективными газом и нефтью из шельфовых месторождений. Крах случится потому, что газом не заменишь модернизации экономики. Крах случится потому, что есть коррупция и отсутствие справедливости. Крах случится потому, что целые регионы России страдают от дискриминации и насилия, потому что народы Чечни, Ингушетии, Дагестана, Татарстана и других регионов настолько гонимы, что они не чувствуют никаких связи с Москвой. Крах неизбежен, потому что люди испытывают недовольство, страх, ненависть.
Крах неизбежен. И он произойдет не в следующие десятилетия, а в несколько последующих лет. Через несколько лет Владимир Путин покинет Кремль и исчезнет из российской политики. Граждане России будут помнить о нем как о призраке давно минувших времен, времен империи, времен коррупции и подавления. Никто не знает, будет ли этот процесс спокойным или жестоким, будет ли его следующий глава государства националистом или либералом, или и тем и другим, но важно другое: Россия перестанет быть империей и, наконец, станет обычным государством. Это перспектива, к которой все мы должны быть готовы. Тем временем, пока наш регион будет продолжать оставаться полем битвы, нам надо объединить свои силы, а не усугублять конфликт. В прошлом многие лидеры и многие страны поняли, что свобода одного человека зависит от свободы нации. Так было в Польше времен Пильсудского, когда в страну под знамена польского флага независимости звали всех оскорбленных людей. Но никогда наши предки не сотрудничали с мощной силой, которая понимала стратегическую важность нашей независимости. Теперь такая сила есть и это – Европейский союз. Скоро состоится Саммит по восточному партнерству в Вильнюсе. Я хотел бы повторить то, что я уже говорил много раз за последние несколько лет. Запуская программу восточного партнерства, как ответ на вторжение в Грузию в 2008 году, Евросоюз предложил нашим странам платформу для сотрудничества. Мы должны больше вкладывать в эту платформу. Мы должны развивать совместные проекты, прежде всего сосредотачиваться на необходимых нам реформах. Потому что реформы означают благоденствие и независимость. Екатерина II прекрасно знала это. Когда Польша стала успешно выполнять свою программу реформирования и стала идти вслед за французскими и английскими просветителями, Екатерина написала секретное письмо Фридриху Великому. Это письмо до сих пор является одним из самых впечатляющих образцов имперского мышления. Там сказано, что реформы опасны как для России, так и для Пруссии, потому что они сделают из Польши настоящее государство, и реформы надо остановить, а на Польшу напасть и притом как можно скорее. Это письмо может показаться знакомым каждому, кто знает, как Владимир Путин ненавидит грузинские реформы последнего десятилетия.
В первые в истории, народное государство строится на территории Кавказа и реформы надо остановить, пока они не принесли всех плодов. Дамы и господа, единство должно стать нашим правилом в Восточной Европе, включая разрозненный Кавказ. Я уже говорил о начале войны в Абхазии, но я могу вспомнить и другие более ранние символичные эпизоды из кавказской истории. В конце восстания Шамиля против Российской империи, после того, как сам Шамиль сдался, остался только один чеченский лидер, который продолжал сражаться – его звали Байсонгур. Но и он был ранен и захвачен в плен. Его собирались повесить, и российский офицеры собрали дагестанцев, чтобы те смотрели на казнь. Одному из них было приказано выбить табуретку из под ног Байсонгур. Так русские хотели стравить народы и разжечь кровопролитную резню. Видя это, Байсонгур сам выбил у себя из под ног стул и таким образом совершил самоубийство, это запрещено религией, но он остановил вражду двух народов соседей. Но послушайте, сколько несчастий было у кавказских наций? Этому должен прийти конец. И именно поэтому во время своего президентства я запустил несколько проектов, которые должны наладить отношения между севером и югом Кавказа, проекты направлены на образование и на университетский обмен. Мы должны продолжать делать такие маленькие шаги. Мы должны быть готовы ко времена, когда империя падет. Так мы сможем пережить ненавистное наследие. И мы, народ Грузии, должны быть готовы к временам, когда российские солдаты покинут оккупированные территории, когда москва уйдет из Цхинвали и Сухуми. Мы должны быть готовы приветствовать возвращение наших сограждан из Осетии и Абхазии. И мы должны отнестись к ним как к братьям и сестрам. А не как ко врагам. Эти времена наступят скорее чем мы думаем. Дамы и господа, мой второй срок близится к концу, и я горжусь теми достижениями, которых мы добились. Мы буквально вытащили Грузию из тьмы, создали беспрецедентную прозрачность в госструктурах, вернули детей в школы и справились с преступностью среди молодежи. Мы приблизили нашу нацию к Европейской мечте, мы без устали работали для того, чтобы вернуть чувство терпимости в нашу страну, чувство которое руководило Грузией в прошлом. Мы сделали много хорошего. Но я понимаю, что некоторые достижения дались слишком дорогой ценой. В нашей попытке создать новую реальность, отличающуюся
11 от прошлых времен угроз и страхов, мы совершали ошибки. Иногда мы заходили слишком далеко, а иногда недорабатывали. Я полностью признаю свою ответственность за все недоработки и я беспокоюсь о тех , кто не получил достаточно хорошего от нашей работы и о тех, кто стал жертвами наших радикальных методов. Я бы хотел сказать всем гражданам Грузии, всем, кто поддерживал нашу работу, нашу политику и нашу партию и всем, кто был нами недоволен – я горжусь вашей силой и храбростью, я уважаю ваши старания. Мы являемся и должны продолжать являться нацией, которая едина в любви к свободе и к достоинству. Мы являемся и должны оставаться нацией, которая уважает жертвы наших солдат в Афганистане, нацией, которая скорбит о своих потерях и которая гордится своей смелостью. Мы являемся и должны оставаться нацией, которая едина в нашей исторической судьбе присоединиться к европейской семье демократических наций, семье, от которой нас никогда не оторвать, нашей семье. Путь народа Грузии к свободе, региональному единству и европейской интеграции далек от конца и я буду продолжать посвящать каждый день своей жизни завершению этого дела. Как гордый сын своего гордого народа. ЖАЛБА ДО ИНСПЕКТОРАТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СИТУАЦИЯТА В ПГЕЕ-ПЛОВДИВ 29 септември 2013, неделя
От ден 9-ти на 7 (юли) месец та досега - днес сме 28 септември! - не съм получавал своето обезщетение по болест ("болничните"), въпреки че през цялото това време се намирам именно в законен отпуск по болест. Причината за да се случи това е жалба до съответните държавни органи на моята работодателка, именно директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, която обжалва мой болничен лист и по този начин задейства една дълга процедура за проверка, благодарение на която аз толкова
време мизерствам, живея без пари. В това време беше задействан ТЕЛК, който извърши съответната проверка и констатира, че болничният ми лист е съвсем правомерно издаден и е изцяло законен, сиреч, отхвърли жалбата на толкова съвестната ми шефка. Да, но ето, септември вече се изниза, а аз още не съм си получил паричното обезщетение и живея почти без пари. Кога ще ми бъде изплатен болничният не се знае. Защо пиша това ли? Ето защо. Ами защото ви давам нагледен пример за това, че бюрократичната машина у нас е в състояние да мачка и да тормози човек дори и когато той е под специалната закрила на закона; да, моят пример показва, че усърден администратор може в условията на съществуващата система да репресира и да тероризира един човек даже и когато той не е под пряката му власт и юрисдикция. И то да тормози, тероризира и репресира човека по най-долен начин: като му отнеме даже и средствата за съществуване, за прехрана, за оцеляване! Това се случва у нас, да, и това е възможно, колкото и невероятно да звучи то. Аз лично никога във вече доста продължителния си живот не съм бил подлаган на такива недопустими административни репресии и гаври. При това, като капак на всичко, съм даден и под съд от същата тази администраторка, която обжалва спечелено от мен съдебно дело, отменило като неправомерна нейна заповед за наложено ми дисциплинарно наказание; делото за обжалване пред Окръжния съд ще се проведе на 4-ти октомври, след няколко дена само; това също е нова и оригинална форма на тормоз спрямо човек, който е в болнични, т.е. е болен, възстановява се от тежка операция. Но има и още едно дело (!), на което пък съм подсъдим, и то е заведено от помощник-директорката, същата тази особа е едновременно и синдикална лидерка в ПГЕЕ-Пловдив (!!), тя пък ме съди "за обидни мисли" в моя философска книга (!!!), първо, за да угоди на началството и второ, за да упражни нужния натиск та евентуално да се откажа от своето свещено човешко право на свободно изразяване – тъй като аз съм активен блогър, който между другото най-активно пише и за проблемите в образователната ни система, а също така и за тези в нашето училище. Та съм тормозен, виждате, по най-разнообразни и перфидни начини и то тъкмо в период, в който съм в доста тежко здравословно състояние, което много говори; говори обаче за ония, които имат потребната съвест и понятие за човечност да почувстват това. Тия дни пък научих, че независимо от това че съм в отпуск по болест, уважаемата г-жа директорка е организирала над моя милост специално "разгромно заседание" на нещо като специално режисиран "народен" или "другарски" съд, където е принудила "колектива" да подпише
написано от самата нея писмо до... Министъра, в което, предполагам, се описва колко "неправилно мисли" Ангел Грънчаров като си позволява да я критикува, да е недоволен и прочие, и също така се изброяват "огромните успехи" на учреждението откак то е под нейното "мъдро ръководство"! Това вече преля чашата, щото да се организират такива анахронични репресивни мероприятия с цел да бъде дискредитирана една личност и един преподавател е не само морално недопустимо, но е също така и незаконно; при това не ми е дадена дори думата да се защитя, което също така много говори. Та по тази причина решавам тази сутрин да напиша доклад, жалба или нещо като Отворено писмо до въпросната съвсем самозабравила се администраторка, което ми се ще да го заведа като официален документ, който ще представя на вниманието на уважавания съд; или не, по-добре да го напиша до Началника на инспектората по образованието - с копие до директорката; ето какво съдържа въпросното писмо: До Началника на РИО-Пловдив КОПИЕ: До г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ-Пловдив ЖАЛБА от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив, ЕГН: 590328..., тел. за връзка: 0878269488 Уважаеми г-н (г-жо) Началник, Намирам се в продължителен отпуск по болест след тежка животоспасяваща (черепно-мозъчна) хирургическа операция. Тия дни научих – вижте моля публикацията Директорката на ПГЕЕ-Пловдив подложи "колектива" на възможно най-конфузно, унизително и отвратително нравствено изпитание – че г-жа Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив, наистина е организирала нарочно събрание на Педагогическия съвет, на което, след като найтенденциозно се е постарала да настрои моите колеги срещу постановките в написано от мен Открито писмо до г-жа Министъра на образованието и науката след това е принудила "колектива" да се подпише под съчинено от самата нея "контра-писмо" до Министъра, в което, както разбирам, е изброила успехите на учебното заведение откакто то е под нейното мъдро ръководство. В тази връзка Ви моля да проверите случая и да ми отговорите на следните въпроси и искания: - Доколко е допустимо в съвременни условия да се провеждат такива "разгромни мероприятия" и дискредитиращи кампании, чиято цел е да разрушат имиджа,
12 авторитета и достойнството на една личност и на един преподавател – чрез създаването на крайно негативни въздействия и влияния в ущърб на въпросната личност и преподавател? - Какви норми на правото, законността и на морала е нарушила г-жа Анастасова, позволявайки си да организира нещо като "народен съд" (или "другарски съд" или "извънреден извънсъдебен трибунал") над човек, който е дръзнал да изрази критично отношение към стила и методите на нейното управление? - Не е ли нормално, в името на демократичния дебат, моя милост да беше поканена на това събрание, а също така и да ми беше връчен екземпляр от въпросното "разгромно писмо", с оглед да мога да защитя позицията и достойнството си пред въпросния "извънреден трибунал"? - Има ли право уважаемата г-жа администраторка да организира подобни "извънредни съдилища", с които да отнема правомощията на съдебната институция, след като организирането на такива съдилища е изрично забранено от Конституцията? Случилото се не е ли крещящо нарушение на правовия ред в нашата страна? - Бихте ли могъл, уважаеми г-н (гжо) Началник, да въздействате на ръководителката на ПГЕЕ-Пловдив да ми връчи, пък макар и постфактум, екземпляр от въпросното писмо, понеже този документ ми се налага да го депозирам пред Окръжния съд в Пловдив, където на 4 октомври 2013 г. е насрочено дело по обжалваното от г-жа Анастасова Решение на Районен съд, с което беше отменена нейна заповед за наложено ми дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение"? - Помощник-директорката на същото училище г-жа Камелия Стоянова, която също така по съвместителство упражнява и функцията на синдикален лидер на организацията към синдикат "Образование" на КТ "Подкрепа" в училището, пък ме съди в заведено от нея наказателно дело, този път за "обидни мисли", съдържащи се в моя философска книга – със заглавие НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (и подзаглавие "Есета за освобождаващото образование"); причината е организирано от нея друго подобно "заседание на народния съд", този път "извънредният съдебен трибунал" беше организиран на синдикално събрание, което куриозно събрание аз анализирах в есе, съдържащо се във въпросната книга; гжа Стоянова категорично отказва да ми даде копие от протокола на това събрание, което също ми е необходимо да го представя в съда; бихте ли могъл, уважаеми г-н (гжо) Началник да проверите случая и да
изясните на г-жа Стоянова доколко организирането на такива "народни съдилища" е в нейната компетентност на администратор, намиращ се на държавна служба в едно учебно и възпитателно заведение, каквото е нашето училище? (Същото се отнася и за инициативата на самата директорка по отношение на фрапантния случай, който представих по-горе.) - Моля да ми отговорите имат ли някакво законно право въпросните администратори по един такъв арогантен начин да се опитват да ме злепоставят и дискредитират пред "колектива" и по този начин да упражняват подобен тормоз върху лице, което при това в момента не се намира под пряката им юрисдикция и власт, тъй като, от една страна, съм в отпуск по болест, а от друга страна съм инвалид с 60% инвалидност? Аз смятам, че това е безпрецедентен случай на репресия, която при това е упражнена, както виждате, върху лице, което е с особени права и е под специална закрила на закона предвид тежкото ми здравословно състояние. - И още нещо, не по-малко драстичен и безпрецедентен пример за репресия от самозабравил се администратор над лице, намиращо се под закрилата на закона: преди време г-жа Анастасова в специална жалба до съответните държавни органи обжалва мой болничен лист и по този начин задейства дълга и сложна процедура за проверка, благодарение на която аз месеци наред мизерствам, живея без пари. Защото изплащането на този болничен лист беше спряно и блокирано. В това време беше задействан ТЕЛК, който извърши съответната проверка и констатира, че болничният ми лист е съвсем правомерно издаден и е изцяло законен, сиреч, отхвърли жалбата на толкова съвестната и престарала се моя администраторка. Да, но ето, септември вече се изнизва, а аз още не съм получил паричното си обезщетение за юли и за август - и живея почти без пари. Как смятате, оправдано ли е това административно рвение, допустим ли е този невиждан административен тормоз, на който съм подложен от въпросната администраторка, която е подвластна именно на институцията, която Вие ръководите? За всичките 30 години, в които работя като преподавател по философия (работил съм в сферата и на гимназиалното, и на университетското образование) аз никога до този момент не съм бил подлаган на подобен унизителен и екстравагантен административен тормоз и терор – и на такива гаври и репресии! Моето обяснение е едно: този тормоз и терор се дължи както на дълбоките ни идейни, ценностни различия и противоречия с г-жа Анастасова, така и на това, че тя всъщност предприе една поли-
тически мотивирана кампания по дискредитирането и унищожението ми като личност и като преподавател – тъй като моя милост също така е активен и ангажиран гражданин, блогър и писател, който в статиите, в книгите си и дори във всекидневното си поведение, в преподавателската си практика, в действията си изразява една твърда позиция в подкрепа на коренната реформа и демократизацията на нашата образователна система. Ето това е "престъплението", заради което г-жа Анастасова, като защитничка на статуквото, се нае и се захвана да ми отмъсти и, по възможност, да ме унищожи. Което именно и показва анахроничния манталитет, на който тази администраторка е жертва: отдавна, слава Богу, отминаха времената, в които безнаказано можеше дадени личности да бъдат мачкани, громени, смазвани, унищожавани, убивани само защото са различни, само защото не се вместват в „общия калъп”! И, да се надяваме, тия времена никога повече няма да се върнат! Моля да ми отговорите писмено на горните въпроси, след като проверите внимателно визираните по-горе обстоятелства. Вярвам, че молбата ми ще бъде удовлетворена. 28 септември 2013 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис: Ангел Грънчаров) ЗАБЕЛЕЖКА: Започвайки да пиша тази жалба до Началника на РИО-Пловдив разбрах, че досегашната началничка на Инспектората, именно инж.-мениджър ИВАНКА КИРКОВА е била уволнена. По тази причина, тъй като не мога да зная кой ще я наследи, по такъв необичаен начин се обръщам към ръководителя на въпросната институция, именно, като пиша "Уважаеми гн (г-жо) Началник". МЪЖЕТЕ ИЛИ ЖЕНИТЕ ПОВЕЧЕ СТРАДАТ КОГАТО СА ВЛЮБЕНИ?
Въпрос за размисъл. От известно време пиша книга с (условно засега) заглавие "Философия на любовта", та затова през главата ми минават понякога такива странни въпроси... Снимка: Петър Величков
13 КОГА ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ НАПРАВИХТЕ НЕЩО ДОБРО? Сцените, на които водачите на МПС-та в Москва са станали свидетели са разнообразни, но едно нещо ги обединява и това е правенето на добри дела и проявата на спонтанна човещина! Това видео е много поучително и за българите, които в последно време сме станали доста лоши. Дали беднотията и безкрайните и нерешими проблеми, с които живеем или е въпрос на манталитет? Може би и от двете по малко. Видеото връща вярата в доброто у хората, защото добро може да се прави във всеки един момент! Животът ежедневно ни изправя в ситуации и ни дава шанс да вършим добри дела. ГРАЖДАНСКОТО “ФЕЙСБУК ЦУНАМИ” ВЪРХУ ВЛАСТТА БЕШЕ С НАЙБЛАГОРОДНА ЦЕЛ: ПО-СКОРОШНОТО ОСВОБОЖДАВАНЕ НА СТРАНАТА ОТ КОНТРОЛА НА МАФИЯТА! септември 28, 2013
Вчера с разпространението на “лъжливата новина”, че Премиерът на правителството на мафията Пламен Орешарски вече е подал най-сетне оставка се получи все пак онова, към което моя милост призовава от години: да се използват възможностите на така нареченото от мен (в началото) “блогърско цунами” върху властта, а пък се видя, че цунамито може да бъде не само блогърско, но и гражданско, политическо, медийно, фейсбуково, и какво ли не още. Мислещата и граждански активна общност в България, оказа се, най-сетне сама стигна по мисълта да направи нещо, към което моя милост – аз съм един граждански активен философ – е призовавал от години: това т.н. цунами върху властта, което може да я постави в крайно неудобно положение, примерно, Премиерът да обяснява, че не е и не е имал намерение да подава оставка. Разбира се, по добрия и стар български обичай се намериха мерзавци, които издадоха тайната, т.е. намериха се предатели, които, благодарение на положените усилия, успяха донякъде да развалят, да намалят ефекта, но важното е, че такова
нещо беше направено, за първи път и то, въпреки известната организация във Фейсбук, смея да твърдя, вчерашното цунами върху властта беше в някакъв смисъл и спонтанно – понеже се реализира най-вече благодарение на съпричастността и участието на много свободни хора в една акция, имаща толкова благороден замисъл и смисъл. Е, разбира се, намериха се също и нашенски кречетала и мрънкала, които почнаха да вопият и да крещят с пяна на устата, че това, видите ли, било “лъжа”, че нямало такова нещо, че било, представете си, “дезинформация”, нещо крайно лошо и осъдително в морално отношение, че имало “измама” и прочие. Тия хора така и не проумяха, че направеното медийно и интернетно цунами върху властта е нещо като интелектуална игра на свободни хора, които си поставят някакви наистина благородни цели, именно, да освободят страната и държавата си от контрола, от игото на мафията. Та вчерашното цунами беше в същото време и шега, осъществена с цел да се разбере какво ще се случи, а също и да се проверят възможностите на тази свободна сфера, каквато е Фейсбук, да влияе на конвенционалните медии и на властта. Нищо лошо няма в това да се играе и да се показват ония превъзходства, които имат умните и даровити хора спрямо ограничените, немислещите, догматиците, чието мислене е оковано от толкова много предразсъдъци и илюзии. Аз лично изпитах невероятно удоволствие вчера да се радвам на тъпите забележки, с които някакви хора, неуспяващи да се ориентират в смисъла на цялата идея, се излагаха така великолепно. Е, ако ефектът върху властта не беше кой знае какъв то това, както казах вече, се дължи на зловредната намеса на някои подкрепящи това правителство медии, като предания на всяка власт в-к “24 часа”. Ако повече от т.н. “влиятелни медии” бяха показали въображение и бяха се включили в самото гражданско цунами, то последиците щяха да бъдат значително поголеми. Едно правителство, за което се е чул навсякъде слухът, че е вече изпуснало властта от ръцете си (а Орешарски тая власт не я е и получил по подобаващия легитимен начин, със съответната ясна парламентарна подкрепа и пр.), такова правителство вече е смъртник. Правителството “Орешарски” отдавна е смъртник, просто явно няма кой да повдигне и да изнесе трупа. Но това скоро ще случи, властта не може прекалено дълго да стои и да бъде подритвана на улицата, както у нас това става вече месеци. А ето сега няколко мои публикации от годините, в които съм призовавал (неуспешно, разбира се) по други поводи да се проведе някакво блогърско или гражданско цунами. Разбира се, много съм доволен, че
гражданската общност сама в един момент стигна в своето умствено саморазвитие дотам, че прие идеята на един философ, който, както е обичайно, винаги мисли по-авангардно, винаги е доста по-напред в мисленето си от самата тази общност. Изводът е един: граждани, вслушвайте се в гласа на философите – и много ще постигнете! Та ето въпросните публикации от минали години, освен тези, които аз тук линквам, има и доста други, които Гугъл може да ви даде, ако пишете израза “блогърско цунами” в търсачката, комай само аз досега съм го употребявал: Пример за това как може да се постигне ефективно блогърско, интелектуално или гражданско цунами върху властта Призив за блогърско цунами във връзка с най-новите скандални разкрития за Георги Първанов Моята лекция за BlogCamp-2010 във В.Търново на тема “Що е блогърско цунами?” ИВО ИНДЖЕВ – СВОБОДЕН ЖУРНАЛИСТ №1 В БЪЛГАРИЯ
Публикувам коментар под Завръщане под натиск: Дойче веле чу свои български слушатели в блога на Иво Инджев; излишно е да подчертавам, че съм изцяло съгласен с написаното в този коментар: Да, Иво, и аз се надявах, че една западна, демократична медия може да бъде подведена от един български кукловод, но свободата на нейното поведение ще й позволи да открие и признае грешката си. Даже изпраща веднага свои служители да разго-
14 варят лично с Иван Бедров и Еми Барух в София. Да си припомним, че Цветан Василев не за пръв път “чука” на западни порти (случаят с писмото до виенския “Щандарт”). Дълго време, Иво не съм участвал в дискусиите при теб, но това не означава, че не поглъщам с поглед всеки твой написан ред, всеки ден. Не съм го направил от обезверяване, от апатия. Просто съжалявам, че не живея в София, за да се включвам в столичните демократични инициативи, включително и твоите. Статиите ти ми са достатъчни и без коментар (благодаря на приятелите в блога – следя и техните коментари и им се радвам)! Без да звучи ласкателно, ти си за мен свободен журналист №1 в България (лошото е че ми е трудно да посоча №2, 3 и т.н.)! Явно за останалите ти колеги е поважна заплатката, топлото място, отколкото отстояването на истината и борбата срещу недъзите на обществото. Моля се на Господ да си жив и здрав, все така активен глашатай на демократичното слово, колкото се може по-дълго (удивлявам се на продуктивността ти, браво)! А в политическата сфера дано доживеем да се появи и народът да го избере, политик като грузинския президент Саакашвили, който да разкрие колонизаторските мераци на Путинова Русия към България и по същия начин, като грузинеца, с речта си пред Общото събрание на ООН да накара руската делегация позорно да напусне залата! Написа: Христо Бойчев ХУБАВА ВЕСТ ОТ ТОРОНТО: БРОЕВЕ НА СПИСАНИЕ ИДЕИ ЩЕ ПОСТЪПЯТ В ТАМОШНАТА УНИВЕРСИТЕТСКА БИБЛИОТЕКА! 28 септември 2013, събота
Пиши ми как си ти и как върви работата. Във втората половина на октомври пристига мой много близък приятелбългарин от Канада – в София, завръща се завинаги след много години в Канада. Той е компютърен инженер и аз му говорих за теб и книгите ти, той би искал да се запознаете. Казва се Л. Х., личен мой и на С. много скъп приятел, рядко надарен, благороден и пълен с идеи, които като теб – не само твори, но и осъществява! Да му дам ли твоите координати, можете да се чуете и уговорите среща? Той е мобилен, с кола и може да дойде до Пловдив да те посети и си поговорите и обмените мисли. От мен засега много сърдечни поздрави и пожелания за здраве и благополучие на теб и семейството! Твоя,Е. Здравей, Е., скъпа приятелко, Много ти благодаря за писмото, за хубавите новини и за пожеланията! Много се радвам, че книжките на сп. ИДЕИ, които преди време ти изпратих, ще отидат в университетската библиотека в Торонто. За изминалото време излязоха още доста книжки на списанието, ако намерим начин да ти ги изпратя (най-добре по познат българин, който пътува за Канада!), ще ти изпратя и тях, та колекцията да е съвсем пълна. Разбира се, че можеш да дадеш данните ми на този твой приятел – и приятел на семейството ти, който идва в България; много ще ми е приятно да се запозная с него лично и да поговорим; за мен е изключително интересно да разговарям с хора, които са живели в развити страни и много са видели, това неимоверно ме обогатява. Приеми, моля ти се, и от мен найсърдечни пожелания за здраве, успехи и благополучие, за теб и за най-близките ти хора! Твой приятел Ангел СИТУАЦИИТЕ В BG СА ХЕМ УНИКАЛНИ, ХЕМ БОЛНИ, ХЕМ СМЕШНО-ЖАЛКИ, НОРМАЛЕН ЧОВЕК НЕ ВИЖДАМ КАК МОЖЕ ДА ЖИВЕЕ В БЪЛГАРИЯ ИЗОБЩО
Скъпи приятелю Ангеле, здравей! Как си? Най-после намерих време да отида до библиотека Робартс – библиотеката за славянски езици и литература към Университета на Торонто да се срещна лично и разговарям с директорката. И уговорих подаръка от теб - броевете на твоето списание "Идеи" за библиотеката, които изпрати. Радвам се, че можах да го направя, когато ходех на работа нямах време за нищо, сега мога да си позволя този лукс. Времето е най-висшия лукс на съвременността! Другата седмица ще отида да ги занеса сега, когато вече всичко е уговорено. По-добре късно отколкото никога.
Из едно писмо до мен от все оня същия български американец (или американски българин), читател на блога, който ми пише отвреме-навреме разни работи и "некои съображения", ето сега какво ми казва, заедно с моя най-кратък отговор до него: ... Пък и ги цитираш теа англичани на воля, все едно са родната ти баба... Ама аз да ти кажа, че ако съм Чърчил абсолютно същото ще направя с вас, което и той направи - заедно със съветското племе ви е мястото. Нима имате ум за нещо повече? Съжалявам ако те позасегнах, не
ми е това целта, ти водиш много достойна борба и не забравяй Bible… Дано успееш с тая директорка, но нямаш подкрепа, кой ще те подкрепи, тия там ги е страх?! Ти създаде една ситуация на безизходно положение, сякаш искаш да опиташ има ли Сейтън зъби; да има, и то големи...
Сега Господ да ти е на помощ и не знам какво става при вас, това не е западна страна и ситуациите ви са хем уникални, хем болни, хем смешно-жалки, нормален човек не виждам как може да живее в БГ изобщо и да ходи на работа, при вас работата не се цени, а само някакви клюки, очерняне и омраза, като че сте в детска градина на уродчета... АIG, много съм объркан, не знам какво да ти пожелая, уникално е – на времето западняците казваха “Социалистическите страни са уникални” (разбирай: уроди) и ги разглеждаха с нескриван научен интерес... Успех все пак – така както ти го разбираш. Аз съм с теб и те подкрепям, но как ще я караш там немам и идея дори... А. от Америка Ангел Грънчаров каза: Благодаря за пожеланието! Действително, само на Божията помощ се уповавам – но и това съвсем не е малко де, нали така все пак? :-) С поздрав: Ангел Грънчаров СЛЕД ОСТАВКАТА НА ОРЕШАРСКИ ДЪРЖАВАТА Е НА АВТОПИЛОТ, СТАНИШЕВ, СИДЕРОВ, ПЕЕВСКИ И МЕСТАН СИ СКУБЯТ КОСИТЕ ОТ ОТЧАЯНИЕ! ОРЕШАРСКИ ПАДНА! ТОКУ-ЩО ПОДАДЕ ОСТАВКА! • Слух нажежи Фейсбук до червено: ЦЯЛАТА МРЕЖА жужи като кошер, че ПРАВИТЕЛСТВОТО Е ПОДАЛО ОСТАВКА! • Усилено се говори, че Орешарски не е издържал на напрежението и атаките и е разпуснал кабинета! Сергей Станишев и Лютви Местан са изпаднали в паника, носи горещият слух! Силно обезпокоени, лидерите на БСП и ДПС в момента молят Орешарски да промени решението си, но той е непреклонен – оставката вече е подадена, връщане назад няма, говори се усилено в целия Фейсбук.
15 След като е научил за мълвата от социалните мрежи, Волен Сидеров е счупил телефоните от Брюксел и се е зарекъл да се прибира с първия възможен полет. Дори е поискал правителствения самолет да го вземе, за да може да пристигне час по-скоро в София.
Делян Пеевски е изпаднал в истерия, говори се, че ще нареди за оставката на Орешарски да не се споменава в нито една от медиите му. Целта на Пеевски е да спечели време, а надеждите му – преговарящите и в момента с Орешарски Местан и Станишев в крайна сметка да го убедят да си промени решението и да си оттегли оставката. Министрите са като изпаднали в ступор, изненадата е пълна за всички. Партийните централи просто безпомощно наблюдават събитията, след оставката на Орешарски държавата буквално е на автопилот, носи горещият слух, който се носи във Фейсбук и изобщо в цялото интернет пространство. БИВШИЯТ ПРЕМИЕР ОСТАВКАРСКИ ИЗРАЗИ НАДЕЖДА ДА ПРОДЪЛЖИ ПОЛИТИЧЕСКАТА СИ КАРИЕРА В ОБЕЩАВАЩИЯ И МОРАЛНО ВЕЛИЧЕСТВЕН ПРОЕКТ НА Н.БАРЕКОВ!
След оставката: Орешарски иска място в БАСТА или при Бареков След като премиерът подаде оставка на правителството, бившият политик от СДС и експерт на БСП Пламен Оставкарски пожела да участва в политиката от редиците на БАСТА или от формацията на Бареков. "Аз винаги съм се вслушвал във волята на народа, искам да помогна на българите да възвърнат средновековното си величие!" - пожела си Орешарски, който въпреки обраните негативи остава един от строителите на Преходна България.
Премиерът в оставка се вижда като идеалното лице за баланс на бившите кадри от ГЕРБ в БАСТА, но дори и да не бъде приет в редиците на новата партия, изрази надежда да продължи политическата си кариера в обещаващия и морално величествен проект на Николай Бареков. Орешарски обеща експертната си оценка на всяка формация, потърсила го, като е разпратил CV, в което основен пункт е, че има личния телефон на Васил Божков – обещаващ бизнесмен, неспоменаван от повечето медии у нас, защото иначе – лошо. Очаква се някои лица от БСП и Атака също да последват Пламен Орешарски в БАСТА или при Бареков, като само ДПС не ги боли особено, имайки си цял електорален етнос на разположение. Написа: zhelyo
ДИАЛОГ, НАМЕКВАЩ ЗА ДЕЙСТВИТЕЛНИЯ МОРАЛЕН ОБЛИК НА БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛИ 26 септември 2013, четвъртък
ДНЕС Е ИСТОРИЧЕСКИ ДЕН: ПРОТЕСТИТЕ СЕ УВЕНЧАХА С УСПЕХ, ПРЕМИЕРЪТ НА МАФИЯТА ОРЕШАРСКИ ПОДАДЕ ОСТАВКАТА СИ!
Е, разгеле, случи се и това: Орешарски подава оставка днес. Ето какво е писал и моят фейсбук-приятел Stoyan Dermendjiev: И една ексклузивна блага новина за българската демокрация: - по данни на близки до правителството информационни източници, днес на извънредно заседание МС съгласува решение за депозиране оставката на кабинета Орешарски в 42 НС. Основни акценти от днешното извънредно заседание на МС: - потенциалът на непроработилото 42 НС и противоречив тройнокоалиционен БСП + ДПС + Атака кабинет на малцинството, са изчерпани; - очаква се президентът Плевнелиев също всеки момент да проведе извънреден брифинг и най-вероятно посочи и датата за предсрочни национални избори до края на годината. Поздравления на протестиращите български граждани – 106 ден – срещу правителството на мафията и олигархията!
Вчера, сякаш съм непослушен ученик, бях изгонен от страницата УЧИТЕЛИ на Фейсбук. Не ми бяха дадени никакви обяснения, просто щрак – и ме изгониха! Много "демократично" и "колегиално", няма що! Всичко стана след един разгорещен разговор, нещо като дискусия, началото на която вече публикувах ето тук: Начало на разговор за едно от най-коварните предписания на административно-директивната образователна система. Запазих копие от продължилия по-нататък разговор, щото в един момент някои от участниците в него почнаха да призовават към цензура, към триене на части от него, а пък някои постарателни и нравоучителни г-да учители, вероятно поради срам, дори се самоподложиха на самоцензура! :-) Както и да е, в този разговор излагацията е пълна, но пък точно затова той е ценен: за да можете да си дадете донякъде сметка за това какви нрави царят и в т.н. "учителско съсловие". Истината винаги е за предпочитане, колкото и да е горчива тя; предпочитам я пред сладичките и пред захаросаните илюзии и самозаблуди че сме едва ли не перфектни. Не, и учителите са българи, и този наш гибелен манталитет е доста разпространен и сред тях. Разбира се, сред тях има и стойностни хора. Нормално е. Но има и какви ли не, има и хора подли, мерзавци и т.н.; сами ще видите и ще се убедите, ако имате нерви да прочетете този разговор. Прочее, един любопитен детайл: инициаторът за моето изхвърляне от групата УЧИТЕЛИ, по една чиста случайност (!), нищо чудно да излезе, че е състудент на... моята администраторка, с която, както знаете, имам доста сложни отношения, стигнали даже до съда. Това е. Публикувам разговора, като участниците в него
16 ще бъдат представени с инициали, понеже не съм искал съгласието им за тази публикация, а пък тези, от които поисках съгласие, разбира се, отказаха да го дадат. А иначе чудесен документ на времето е този разговор, затова си давам труда да го публикувам и съхраня. Такива шедьоври не бива да се погубват мърцина. Та животът е борба на старото с новото, е, аз продължавам да атакувам старото по всички линии. Ето, четете, наслаждавайте се: D. S. каза: Всяко ново нещо би следвало да се проверява дълго време преди да се пусне в обща употреба. Какво е доказателството за обективността на вашите постижения и нововъведения? Ангел Грънчаров каза: А какво доказателство изобщо може да има тук? Мнението на началството ли? Аз, прочее, имам най-сигурно доказателство за ефикасността и полезността на моите иновации в преподаването, и това е: крайно отрицателното отношение към тях от страна на администраторите от различен ранг в образователната система. Покатегорично и ясно доказателство от това аз лично не виждам... D. S. каза: А методите, които използвате за доказване на това сред учащите какви са? Ангел Грънчаров каза: Всичко за моите методи на преподаване и общуване с учениците съм описал в последната си книга, която носи заглавието НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (подзаглавие "Есета за освобождаващото образование"), трудно е да се обясни сега отново... Моите наблюдения са, че отзивите на по-голямата част от учениците, които успеят да освободят съзнанието си от примката на всеобщия образователен канонстереотип, са положителни, да не кажа възторжени... този е пътят... N. B. каза: Г-н Грънчаров, не познавам работата ви, но не може да ви се отрече, че имате грандоманско самочувствие. Във всички общества и колективи, включително (или по-точно най-вече) тоталитарните, е имало и ще има талантливи и умни хора, които заслужават дълбок поклон и за които е по-важно да вършат любимата си работа и занимания, отколкото да водят безконечни войни с "вятърни мелници". J. R. каза: Един приятел, талантлив поет и сатирик, преди време на едно събиране на компанията ни измисли една епиграмка: "За себе си той беше кратък: Аз! Аз! Аз!... И тъй нататък..." D. S. каза: Не бихте ли споделили малка част от опита си тук? Много общо ми звучат тези твърдения. Трудно някой ще ги възп-
риеме. Едва ли бихме ги разбрали само от прочита на книгата. Трябва да сме поубедени за да ги отстояваме.
часове на срок (може да са два, но може и да е един)... Е. А. каза: Гугъл ще и даде сламка.
N. B. каза: Г-н Р., изказахте моите мисли по един великолепен начин, който може само добър филолог като вас. D. S., мисля че едва ли твърденията на философа ще звучат по-малко общо в книгата му. На мен не са ми трудни за възприемане. Разбирам прекрасни какво иска да каже авторът им, но не ми харесват, защото са вятърничави и не са конкретни (както казахте общи). За мен лично не представляват интерес. D. S. каза: На мен ми е интересно. Но защо не можах да си направя и един извод, който да ме насочи към приемане на неговите твърдения? Ако поддържането на разговора пречи, ще го прекратя. Философията не е в моите приоритети, но понякога присъствам на разговори в които имам само съмнения. Искам да ги изчистя. N. B. каза: Не, не, не, Добринка, как ще ми пречи. Имате пълно право да пишете и да коментирате какво решите. Изказах само мнение. Извинявам се! K. K. каза: Г-н Грънчаров, защо не си направите едно частно училище??? Ама и там ще ви искат одобряване от МОН. По-добре си карайте така... Пишете книги, събаряйте тухлите..., пък все някой някога ще забележи философския ви замисъл. Щом доказателство за ефективност е всякакво отрицание.... абе, мн. сложно стана май... Питам Ви: освен философия, нещо друго четете ли? Няма ли група на философите, та там да пропагандирате закона за отрицание на отрицанието - на нас почна да ни омръзва вече. K. K. каза: Какво правите, бе хора?! Даниела има нужда от разпределение, не от 1001 коментара!! D. S. каза: Опитвам се да се убедя, че помоща на Грънчаров няма да й донесе негативното отношение на много хора. Сигурно няма опит в преподаването на философия. Ако няма и стаж, направо е загубена. B. G. каза: точно затова предложих помощ с каквото мога. Е. А. каза: Не е ли по-добре Даниела да седне и си го направи. Ще стане по-добро, защото ще го съобрази с възможностите на своите ученици. B. G. каза: Определено е така, но понякога човек има нужда просто от сламка, за която да се хване... а разпределението трябва да се съобрази не само с възможностите на учениците, но и с избрания учебник, с броя
D. K. каза: Сега отварям фейса и съм учудена,колко много коментари съм предизвикала!!! Само искам да благодаря на тези колеги, които са ми изпратили материали. Ако някой има нужда от нещо и мога да помогна ще се радвам, да съм полезна! Благодаря! Ангел Грънчаров каза: :-) На всички задявки ще отговоря само с ето това: :-) сиреч, ще се усмихна леко... Бъдете все така всеотдайни в..., дами и господа учители! :-) Радващи са реакциите, които срещам, това е добър знак... J. R. каза: Естествено. K. K. каза: Учителите са всеотдайни, философите има какво да научат от тях... Ангел Грънчаров каза: Г-жо Караиванова, преди да е имало учители по каквото и да било, е имало вече философи... това би следвало нещо да Ви говори, ама едва ли... първите учители в духовната история на човечеството са били философите... преди да е имало каквато и да било наука, е имало философия... J. R. каза: Кога това? Ангел Грънчаров каза: На мен ли говорите, г-н Р.? K. K. каза: Сигурно на Вас, но не ни разказвайте за философите. Ние сме обикновени, но НОРМАЛНИ учители, дето сме се появили след философите. Ще направим група "философи" и там ще се чувствате подобре... по-духовна ще е групата, а и коментарите ще са от времето преди науката. Последно въпросче: философията наука ли е??? J. R. каза: Един от любимите ми поети е Стивън Крейн. Някъде през последното двайсетилетие на ХІХ, в силния си период, е публикувал доста стихотворения и миниатюри в бял стих. Ето една от тях: Човекът се изправил срещу Вселената и горделиво заявил: - Госпожо, Аз съществувам! - Великолепно! – отвърнала му тя. – Това обаче не поражда у мен чувство за съжаление... Ангел Грънчаров каза: Вие ме пъдите оттук, така ли да Ви разбирам, г-жо К.? Много сте любезна нещо, защо така? Да мразите философите означава едно: че
17 мразите мислещите хора, това не е добър признак за самооценката Ви... Е. А. каза: Ехооооо... Овладейте се, учители! Ангел Грънчаров каза: Не, г-жо К., философията не е наука, философията е... философия. Въпросът "Философията наука ли е?" е родствен на въпроса "Литературата наука ли е?", или "Изобразителното изкуство наука ли е?" K. K. каза: Никой отникъде не ви пъди (пак някакви фобии...)! Тъй като липсва рационална аргументация в излиянията Ви, а пък тя е присъща на философията - не виждам смисъл да коментирам повече постовете Ви. И да добавя – учителите са се овладели. тези, които не харесват учителстването изпадат в крайни състояния!!! J. R. каза: Буквалният превод на български от гръцки е "филео" и "софос" означава "любомъдрие". Иначе казано любов към мъдростта. Самите понятия категорично изключват всякакво дребночовечие, "сиреч", заядливост, самомнение, мания за единственост, дребнавост, мизантропия... името им е легион, и всичките те нямат нищо общо с "любомъдрието". Напротив. D. K. каза: И все пак учителите може да не са философи, но задължително ли е? Мисля че философията, не е най-интересният и полезен предмет, макар и възникнала още от древността. Ангел Грънчаров каза: Г-н Р. е напълно прав... философията наистина е любов към мъдростта (думата "любомъдрие" звучи изкуствено и неблагозвучно), но тя е и любов към истината. А и още в древността философите са били недолюбвани най-вече от филолозите... както констатираме и тук, гн Р. питае най-силни чувства към мен поради едно мое есе, в което доказах, че учители и ученици не могат да бъдат приятели; заради което той, предполагам, ще ме мрази вечно. :-) Г-жо K., страдате от предразсъдък спрямо философията; тя по начало е найинтересният и полезен предмет, и това е по всеобщото мнение, понеже поставя найважните въпроси, които не могат да оставят безразличен нито един човек... J. R. каза: Не се самоласкайте. Не сте в състояние да ме засегнете. Ангел Грънчаров каза: Е, радвам се, това е чудесно, г-н Р.! D. K. каза: Въобще не страдам от предразсъдъци, просто не я намирам за толкова интересна.
Ангел Грънчаров каза: Проблемът си е Ваш. Пък и е много важно какви впечатления имате от часовете навремето по философия, когато сте била ученичка или студентка. Рядкост са добрите философи, така че Ви разбирам напълно... J. R. каза: А иначе любомъдрие си е чисто българсо определение. Както и любословието (филологията). А дали се радвате, или не... ми е безразлично. Ангел Грънчаров каза: Именно това е радващото, че Ви е безразлично! :-) Вие и с учениците си ли сте така любезен? J. R. каза: Последното нещо, което евентуално, в бъдеще неопределимо, може да повлияе на взаимното приятелско отношение между мен и моите възпитаници (от всичките ми випуски), са нечии нищоказвания, претенциозно наричани "есе". С цялата си добронамереност към всичко човешко обаче Ви предупреждавам още веднъж, че ако на 18 юли 2013 г. съм подминал само с няколко коментара напълно некоректните Ви опити да си набавяте евтин допинг да егото, не само включвайки името ми във Вашите писания, открадвайки фотос на човек, когото не познавате, а и позволявайки си да правите квалификации, в бъдеще по никакъв начин няма да Ви го позволя. Пишейки това, ще си го копирам, защото отдавна съм се убедил в склонността Ви да изкривявате както Ви е угодно думите на когото и да е. Всъщност, пропуснах да напиша, че предупреждението е последно. Ангел Грънчаров каза: "... склонността Ви да изкривявате както Ви е угодно думите на когото и да е." Г-не, ние с Вас не се познаваме, тъй че изобщо не сте наясно с моите склонности. :-) K. K. каза: Колежката D. K. (преподаваща също като мен философски предмети) попита във Фейсбук нещо, по повод на което възникна разговор по важна тема; ето какво си казахме до този момент, защото за мен лично продължението на разговора крие крайно любопитни изненади: поредно доказателство за изкривяване на думи от въпросната личност – ФИЛОСОФЪТ... жалка история! Склонностите са вече ясни на всички в групата. Админите явно са в близки отношения с този господин и все още го търпят. Грозна гледка! Ангел Грънчаров каза: Да се разговаря и дискутира, г-жо Караиванова, изобщо не е "жалка история". Жалкото е, че подобни изказвания си позволява персона като Вас, която, доколкото ми е известно, е учителка... Апропо, не разбрах кое е толкова "грозна гледка" според Вас? :-)
J. R. каза: Да, вярно е, не се познаваме, и аз не съм си позволил да Ви оприличавам на каквото и да било. За разлика от Вас. И тъй като не се познаваме, няколко постинга по-горе Ви написах за пореден път, но и наистина за последен, категоричната си позиция спрямо опитите Ви, в които сте замесили и моята личност. Кое от написаното от мен, че не желая по никакъв начин да намесвате личността ми в писаниците си не Ви стана ясно, че продължавате? K. K. каза: На всички е известно!!! Защото съм учител, а не философ - затова съм в тази група! Разговорите се водят в диалогична форма. Вие можете само в монолог, говорете си, вече не ми пречите. Ясно ми е, че проблемът Ви е сериозен. Стоя винаги зад думите си, защото не копирам изказвания на колеги!!! Ангел Грънчаров каза: Както и да е. Нещо мъчи явно някои хора, нищо, човешко е. Нека да си излеят душата. Хора сме, ще ги разберем... J. R. каза: Кои "вие"? Аз лично написах нещо лично на Вас, спазвайки напълно учтивата форма. Да не би Вие, непознати господине, да възприемате себе си в множествено число? Наистина се надявам да не е така и просто под влияние на някаква Ваша емоция сте объркали първоличната форма. Защото ако не е така... Ангел Грънчаров каза: Говоря по принцип. Що се горещите толкоз? Въздържайте си емоциите де, зрял човек сте! Аз съм философ, постоянно говоря и пиша по принцип, пък Вие се връзвате, приемате всичко прекалено лично. Наричате невъзпитано статиите и есетата ми "писаници" и прочие. Не бива така. Нека да се уважаваме все пак... Е. А. каза: Колеги, струва ми се, че всички се превръщате в "дървени" философи. Би било добре да спрете този заядлив и безполезен спор. Ангел Грънчаров каза: Аз бих го напила по-скоро дървени "философи", кавичките ги слагам на друго място! :-) Права сте иначе... J. R. каза: За никакви емоции не става въпрос. И ако трябва да коментираме нещо за възпитание, Вие сте последният човек, който трябва да се произнася за това. И в никакъв случай не се "горещя". Напротив, съвсем хладнокръвно Ви обръщам внимание, че преминавате всички граници на компромиса. Ангел Грънчаров каза: Аз, г-н Р., съм преподавател и по етика, тия неща са възпитанието са, така да се каже, от моя ресор, тъй че аз, по-скоро, съм първият, който
18 трябва да бъде питан когато стане дума за тях! :-) Нещо не мога да разбера защо моя милост е станала нещо като трън в очите Ви. Представяте ме тук като "безкрайно лош и пропаднал човек", това не ми харесва, любезни господине! Съобразявайте се с това, че разговаряте тук с един български учител... Имам чувството, че някаква ревност или завист се е появила у Вас към мен. Това, че съм автор на двайсетина издадени книги не е основание да ме мразите по такъв нескриван начин... Е. А. каза: Грънчаров, мисля че е време да спреш. Истинските философи знаят мярката. Сам се поставяш в това положение. Има една приказка "котка по гръб на пада". Изпадаш в това състояние. Дай право и на другите да знаят и умеят. J. R. каза: Ето и пример, който могат да прочетат всички, подкрепящ впечатлението ми за склонността Ви да изкривявавате думите както Ви е угодно. Ако някъде в някой мой постинг можете да посочите, че аз съм Ви представил като "безкрайно лош и пропаднал човек", ще Ви поднеса публичните си извинения. Ако не можете да го направите, тоест ако не можете да ме цитирате, защото току-що ми отправихте необосновано с нищо обвинение, че дори ме и цитирахте как съм Ви представил... Наистина е редно да се замислите за границите на компромиса. Ангел Грънчаров каза: Сам си прочетете писанията по май адрес и с ръка на сърцето се опитайте да почувствате каква емоция те към мен изразяват. Така възпитаните хора не се отзовават за друга личност, колкото и тя да им е неприятна. Просто говоря пак по принцип. Така е грозно да се отнасяш към един човек, все пак другият човек има достойнство... J. R. каза: Не, аз категорично настоявам да ми посочите това, което цитирахте преди малко. Посочете ми кога и къде съм ви нарекъл или определил като "безкрайно лош и пропаднал човек"!!! Ангел Грънчаров каза: Говоря за подтекста, господин филоложе, за подтекста... тия неща се чувстват, силна неприязън излъчват думите Ви към мен, чудна работа, аз такова отношение към себе си отдавна не бях срещал... Г-жо Ангелова, няма проблеми, просто разговаряме... не се притеснявайте, нищо особено не се е случило, все пак отчетете това, че живеем в България :-) J. R. каза: За никакъв подтекст не иде реч. Сега аз ще Ви цитирам: "Представяте ме тук като "безкрайно лош и пропаднал човек",
това не ми харесва, любезни господине". Както и да извъртате, става въпрос за преиначаване. Никакъв подтекст не е това, а явно изкривяване. И явна лъжа. Ангел Грънчаров каза: Ако някой преиначава, това сте Вие. Опитайте се да потиснете малко неприязънта си към мен, успокойте се, щото се увличате. Знам, не Ви харесвам, дразни Ви с нещо моята личност, но това си е Ваш проблем, моля, не занимавайте с капризите си другите хора, щото това е публично пространство и човек би следвало да носи пълна отговорност за квалификациите, които си позволява... ето, преди малко си позволихте да ме обвините в лъжа; аз, господине, не лъжа и ненавиждам и лъжците, и клеветниците... S. G. каза: Защо мислите, че някой ви мрази, г-н Грънчаров? Несигурност ли някаква усещам? Който може си го може... Вие го можете, оценен сте от почитатели и ерудити в областта си. Няма защо да се увличаме в спорове и налагане на мнение. Понеже, доколкото знам, философията е майка на всички науки (нали не греша!) - преди мноооого години, когато сегашните научни дисциплини не са били диференцирани като отделни, учените-мислители са били наричани философи, та в тази връзка - един философ би трябвало да знае всичко... Това му дава възможност да има мнение по всички повдигнати въпроси, но... възможност, не и право да го налага, ако някой не му го иска. И понеже аз не съм философ и не мога да споря с вас, няма и да се подведа да споря, но съм обикновен човек - само ще кажа, че е разговора стана мааалко досаден. Това, последното да не се чете в прав текст, а като обикновена човешка молба да сменим темата философия - например с математика.... Ангел Грънчаров каза: Не малко, а доста досаден стана разговора , но аз съм толерантен човек (такива подобава да сме философите) и ето, изслушвам най-почтително какво иска да ми каже г-н Р. Личи си, че нещо го мъчи, е, аз го изслушвам, както виждате, и го подпитвам. Разговаряме си, няма лошо да се разговаря. Аз съм изкушен и в психологията, та затова обичам да изслушвам всичко. Щом нещо мъчи душата на човека, нека да си го каже свободно, в това лошо няма. Човеци сме преди всичко, нали така? Ний, философите, по начало сме длъжни да обръщаме внимание на всички човешки страсти и неволи... J. R. каза: Господин Грънчаров, настоявам да ми посочите къде съм написал, че Вие сте "безкрайно лош и пропаднал човек". Това е единственото, за което настоявам. Всякакви увъртания от ваша страна са безпредметни.
Ангел Грънчаров каза: Г-н Р., прочетете си всички свои подхвърляния и подмятания по мой адрес и се запитайте какво внушение с тях сте целял да създадете у публиката. С ръка на сърцето направете това и сам ще си отговорите на това, което тук така патетично и театрално мен питате... J. R. каза: И тъй като не Ви говоря, а Ви пиша, не желая да ме "изслушвате", а настоявам писмено да ми отговорите. Къде конкретно съм Ви нарекъл "безкрайно лош и пропаднал човек"? Посочете ми къде съм го написал. Ангел Грънчаров каза: Вие четете ли какво Ви написах? Колко пъти трябва да Ви го напиша за да направите някакъв опит да вникнете? J. R. каза: И за да опровергаете "патетиката" ми - посочете къде съм написал думите "безкрайно лош и пропаднал човек" по Ваш адрес. Ангел Грънчаров каза: Излишно е да повтаряте едно и също. Това ми понамирисва на досаден педантизъм... Г-н Р., защо имам усещането (дано се лъжа), че ако бях на една ръка разстояние от Вас в ето този момент, без да се замислите щяхте да ми зашлевите един шамар? Такова чувство имам, такова нещо внушавате ето сега у мен. Измамно ли е то или е съвсем основателно? Позволявате ли ми да запитам поне това? S. G. каза: А пък аз си мислех, че само на жената не може да й се затвор устата... спрете се колеги-мъже - стиснете си ръцете - извинете се кой на когото трябва и спрете!!! J. R. каза: Със сигурност сте права г-жо Георгиева. Но аз не понасям клевети по мой адрес. Ангел Грънчаров каза: Разумеется, г-н Русев, не сте го написал дума по дума, но отдавна се опитвате да създавате едно такова внушение по мой адрес. Прочетете си злобничките реплики и подмятания погоре. Откакто написах онова есе по въпроса може ли учители и ученици да бъдат приятели, Вие, признайте си, ми имате зъб, и се чудите как да ме "захапете". Ето, и тази вечер показахте тоя свой хъс. Не бива така. Аз поставих в онова есе принципен и важен въпрос, а Вие ми се обидихте... и се чудите как да ми отмъстите... J. R. каза: Вие го цитирахте "дума по дума". А това е клевета и нищо повече. S. G. каза: И сте абсолютно прав! Но тук стана някаква игра на думи и никой от вас не иска да отстъпи. На ваше място бих
19 отстъпила първа, но... така бих направила аз...
обидни квалификации и обвинения по мой адрес...
Ангел Грънчаров каза: Уж сте филолог, а пък се преструвате, че не разбирате. :-) Като съм сложил кавички това не значи, че е цитат. Да си имаме уважението, но кавичките понякога означават нещо съвсем друго... :-) Сега успокоихте ли се? Щот на мен ми се приспа вече! :-)
J. R. каза: И аз се надявам да престанете да клеветите. Дано...
Е. А. каза: Момчета, този дебат е изнесен в социалната мрежа извън групата. Пожелавам ви лека нощ. И утре е ден. J. R. каза: Да, точно защото съм филолог, и зная значението на думите, настоявам да ми посочите къде съм Ви представил така, както Вие ме наклеветихте. И не ми обяснявайте какво означават кавичките. Важното е какво е вписано между тях. Кой е адресантът и кой е адресатът на вписаното между кавичките. Ангел Грънчаров каза: Е, това вече Вашето е чисто и просто инат... вече се излагате, срамота! J. R. каза: Зная, уважаема Е. Около 2900 потенциални читатели има в нашата група. И се надявам да има повече четящи. Не ми е приятно, но понякога се налага да откликнеш по-категорично на клеветничеството. Ангел Грънчаров каза: Мерете си приказките по мой адрес, г-не... думата "клеветничество" по мой адрес означава, че Вие без основание се опитвате да ме наречете "клеветник", а такава приказка по мой адрес не ми е безразлична... J. R. каза: Кое се нарича инат? Че настоявам да си признаете клеветата по мой адрес? S. G. каза: Е. ви написа, че вече спорите извън групата и не 2900, а всеки от Фейсбук чете и може да коментира... J. R. каза: Аз съм в групата. Къде е в момента г-н Грънчаров, не мога да знам. Аз кореспондирам с него. Ако той нарушава конфиденциалността на затворената ни група, това не е моя отговорност. Ангел Грънчаров каза: Ново подхвърляне по мой адрес от толкова "благочинния" г-н Русев! :-) J. R. каза: В "подхвърлянето" си отговорих на S. G., но... Както и да е. Ангел Грънчаров каза: Тъй, тъй, аз отивам да спя. Ще се надявам да поразмислите, да осъзнаете какво си позволихте да направите, и в резултат очаквам да оттеглите с подобаващите извинения тежките и крайно
Ангел Грънчаров каза: Помислете поне малко: неоснователното обвинение в клевета само по себе си е клевета, тъй че сам си правете извод кой в случая е клеветник и кой е потърпевшият... J. R. каза: Когато ми посочите къде конкретно писмено съм ви определил като "безкрайно лош и пропаднал човек", ще помисля върху съвета Ви. Толкова. Ако не можете всякакви други увъртания са напълни излишни. Ангел Грънчаров каза: Достатъчно пъти повторихте едно и също нещо. Нещо ново не можете ли да кажете? J. R. каза: Ако измислите някоя нова клевета по мой адрес, може би ще я повторя. Ангел Грънчаров каза: Значи Вие оттукнататък ще станете мой спътник, който постоянно ще дебне какво съм написал, за да открие "компромати"! :-) Не си струва, драги г-н Р., знам, че това Ви е нещо като професионален недъг, да тълкувате какво били казали другите, а истинското е нещо съвсем друго и различно: да имате свои собствени, при това творчески мисли и постижения. На това наблегнете - и няма да съжалявате. Оставете това какво били казали другите, Вие измислете нещо оригинално... Лека нощ! J. R. каза: Дъщеря ми е студентка в Пловдив и поне 3-4 пъти в месеца ходя до този град. Хайде някой път да се видим и да ми поправитие кривиците. Ще пием по кафе или чай, ще ми покажете къде греша... Ангел Грънчаров каза: Г-н Р., има нещо, което ний, учителите, трябва не само да знаем, но и да приемаме като нещо найсвято: хората, човеците са различни - и слава Богу, че е така! Не е трагедия че този или онзи там мисли различно, не като мен, напротив, това е чудесно: важното е, че мисли! Аз съм философ и през целия си живот съм спазвал тази максима: да уважавам суверенното право на всеки човек да бъде различен, сиреч, да бъде личност. Нещо повече ний, учителите, следва да насърчаваме другите да държат на себе си, да отстояват различията си, да не се плашат, че са различни. Тъй че аз никакви и ничии "кривици" нямам намерение да изправям, изобщо не схващам като трагедия това, че Вие имате някакви си там своеобразни черти на характера, че мислите не като мен и прочие; това си е Ваше право. Това е толкова естес-
твено! Също така обаче не ща да ми се месите и в моя живот, в моите разбирания, да ми налагате какво да мисля, какво да правя и пр. Тия неща, които казвам, са базисни моменти на човешката идея за свобода, от която пък произтича понятието за човешко достойнство. Аз съм описал и представил разбиранията си по тия въпроси в своите книги и в своите учебни помагала по философия, и от години ги спазвам в реалната си учителска практика. Е, за това нещо не съм бил адмириран от администраторите, които само дебнат някой да не направи нещо, което е различно, което е необичайно, личностно проявено, което изменя на калъпа, на "общодопустимото", на "правилното", на "разрешеното". Разбира се, нашето общество е нездраво, хората с разбирания, родствени на моето, първо, у нас не сме много, второ, всекидневно биваме посрещани враждебно, биваме подлагани на оплюване, на злобни подмятания, пишат по наш повод доноси и чевръсто ги носят "там, където трябва" и пр. Господстващият манталитет у нас, за жалост, е този: да се подмазваш на началството, да кротуваш, да мълчиш и всичко онова, което е "ръбато", което не се вмества в представите ти, което има дързостта да държи на различията си и на личността си, да бъде мачкано, тормозено, оплювано и прочие. Вие сте зрял човек и няма начин да не сте забелязал тия общобългарски масови склонности: у нас все още найненавистното нещо е тъкмо личността, която държи на себе си и не допуска да бъде обезличавана; личността, която се бори неуморно срещу нивелиращите тенденции на социума, на комуната. Всеки от нас така или иначе заема своето място в в тази тиха и подмолна битка и война срещу личността и личностното достойнство; някои не мирясват докато не донесат и не хвърлят и те своя сноп съчки под кладата, на която се пържат личностите у нас, а пък има и такива, които хем също са пържени там, на кладата, хем биват мачкани и тормозени, хем обаче не се оставят и се съпротивляват. Така стават тия неща у Нашенско. Тъй че бъдете си жив и здрав, и то какъвто сте, само дето Ви призовавам към по-голямо уважение към другоячемислещите, което е пръв постулат, аксиома и нравствена максима за ония, които са учители, възпитатели на младежта. Толкоз. Аз съм диалогичен човек, отворен съм за дискусии, моля, посещавайте блога ми, всеки ден пиша там по най-острите проблеми на съвременността, предимно нравствени и такива, свързани с образованието, ще ми е приятно да разговаряме. А че спорим – има ли изобщо нещо по-хубаво от това?! Та ако нямахме различия, ако мислехме еднакво, тогава щеше ли изобщо да има смисъл да разговаряме?! Та нали тогава щеше да настъпи най-
20 страшната и убийствена скука? Благословени да са различията, благословени да са личностите, този е верният път, това е вярното гледище! М. Т.-С. каза: 120 коментара под молба за разпрезделение за 10 клас. Страхотно и ползотворно! И отново всичко завихрено около всичкознаещият и милозлив философ, борецът за правда и свобода, самият той – Ангел Грънчаров! Тук следват бурни овации и тих кикот, тих, за да не го чуе г-н Грънчаров, да не се почувства засегнат и онеправдан - за кой ли път. Ангел Грънчаров каза: Ето, г-жа С., жива и здрава да ни е, така красноречиво илюстрира това, за което писах по-горе, че поподходяща илюстрация за верността на думите ми едва ли може да се намери! :-) Не се обаче радвам, че съм прав, напротив, ще ми се в един момент да бъда изненадан и да се окаже, че не съм прав, сиреч, че хората около нас са се променили към подобро. Дали изобщо ще доживея този ден? М. Т.-С. каза: Не. Че кой сте Вие, многоуважаеми, че да определяте доброто и злото?! P. P. каза: И в крайна сметка някой помогна ли на колежката, която помоли за помощ? Ако не е, пишете ми на лични! S. G. каза: Видях, че Б. Г. е предложила да си пишат на лични и вероятно е помогнала. Д. също пише, учудена каква дискусия е предизвикала и благодарност, че толкова много колеги са и помогнали. Проблемът сигурно е решен... Ангел Грънчаров каза: Подобни дискусии обаче въпреки всичко не са излишни, те носят в себе си дълбок нравствен и очистващ смисъл. Така мисля аз де, но то не е задължително да се споделя от всички... B. G. каза: Предлагам Даниела да изтрие молбата си – просто е безсмислено да стои... и да си чешем езиците под нещо толкова простичко... молба за помощ... А колкото до философията - да, тя е МНОГО интересна, стига да е поднесена така, че да запали сърчицата на децата... Преподавам с удоволствите философския цикъл предмети от години... и на децата им е интересно в часовете ми. Всяка година поне един ученик отива да учи психология или философия и това ми е наградата... Толкова от мене. Хубав ден желая на всички. И СМИРЕНИЕ... СТИГА толкова ЕГО!!! И още веднъж моля Д. да изтрие написаното... Така ще се поизчисти и стената на групата от излишни коментари.. J. R. каза: Подкрепям Ви, г-жо Георгиева. И аз ще изтрия коментарите си.
Ангел Грънчаров каза: Г-н R. явно вече го е срам от това, което снощи си позволи да напише тук. Бравос, отбелязва напредък! Гн R., какво ще кажете да публикувам нашия многопоучителен разговор в блога ми? Аз, разбира се, запазих копие от него, смятам, че не възразявате, но все пак Ви питам, това, дето си поприказвахме, има доста интересен нравствен смисъл, та затуй предлагам да го публикувам в блога, какво ще кажете? J. R. каза: Аз лично не Ви разрешавам да намесвате името ми в каквито и да било блогове, сайтове и т.н, нито в оново, което пишете, по никакъв повод, извън затворената страница във фейсбук, на групата Учители. Колкото до запазени копия, не само Вие имате такива.
D. N. каза: Я, вижте това. Ангел Грънчаров каза: Г-жо А., бихте ли била така добра да поясните какви граници е минало моето поведение, че това изобщо не става ясно от изказването Ви? И какво му е "глупавото" на диалога при положение, че той показва именно действителния морален облик на български учители? ДОТУК. СЛЕДВА ИЗГОНВАНЕТО МИ ОТ ГРУПАТА... ЕДНА СНИМКА НАИСТИНА СТРУВА ПОВЕЧЕ ОТ ХИЛЯДА ДУМИ 27 септември 2013, петък
Ангел Грънчаров каза: Не можете да ми забраните да публикувам диалог, в който аз самият съм един от главните участници. Това, че Вие сте участвал в същия диалог, Ви прави нещо като "съавтор", но това обаче не значи, че имате пълните авторски права върху диалога. Всички участници в диалога имат равни права и никой не може да отнема чуждите права, претендирайки за абсолютни свои такива... J. R. каза: Отново и за последно Ви предупреждавам, че не Ви разрешавам да използвате името ми извън страниците на затворената ни група. Ангел Грънчаров каза: Две неща искам да кажа и ще завърша по тази тема. Първото: призивите към триене на изказвания, обсъждания и дискусии са призиви към цензура, те противоречат на едно свещено човешко право, правото на свободно изразяване. Ако такива призиви са отправени от хора, претендиращи че имат някакво отношение към философията, това е нещо като природна аномалия, щото философията и философите са най-свободолюбивото нещо на този свят. Второ: ще публикувам цялата тази дискусия в блога си, щото в моя блог свободата на словото се цени и уважава. Тия, които се срамуват от своите мнения в дискусията, да ми съобщят това, та да заменя имената им с псевдоними. Г-н Р., Вас, примерно, ще Ви заменя с псевдонима "Изтъкнат Филолог". Или някой друг. Можете да го предложите сам... Е. А. каза: Грънчаров, въпреки че живеем в България, твоето поведение преминава всякаква граница. Хайде спри и не възобновявай повече този глупав диалог. Всички разбрахме, че си главен герой. Достатъчно е. И пак ви напомням, че това се чете и извън страницата на групата. Админи, вие спите ли!? Трябвя ли да ни чуе целият Фейсбук? Колко минуси трябва да има още върху името ни!?
Из 40 снимки от миналото, които задължително трябва да видите Изразът „Една снимка струва повече от хиляда думи“ е измислен от американския редактор Артър Брисбейн през 1911 г. Това е една проста идея, която може да се приложи към множество аспекти от нашия живот, но най-вече към историческата фотография, пише Bored Panda. Понякога една най-обикновена снимка може да ви разкрие повече неща за миналото, отколкото който и да е учебник или документ. Приложените по-долу снимки разказват истории за исторически фигури или събития, които изобразяват. Някога те са били направени, просто за да документират настоящето. Днес обаче те ни помагат да видим миналото. Много от снимките се превръщат в култови кадри години по-късно,
21 когато най-накрая успяваме да осъзнаем колко са важни в историческия контекст.
Чета новина, че съдът на ЕС за пореден път е потвърдил визовия режим за турски граждани и от коментарите отдолу ме втриса. Ще строим стени, трябва да изолираме Турция, трябва ни външна граница на ЕС, все едни такива “вдъхновени” идеи, породени предимно от криворазбран патриотизъм.
И за пореден път си мисля колко ограничен и късопаметен е нашият народец, отгоре на това с ампутирано усещане за ирония. Големите ни приеха в клуба си (незаслужено) и сега се тупаме по коремите. Cъбираме подписки срещу приемането на Турция в ЕC и едновременно се възмущаваме, че партии във Великобритания печелят политически точки като ни използват да си плашат избирателите с вълната от гладни емигранти.
Неизвестен войник във Виетнам, 1965 г. (Такива като него спасиха света от експанзията на комунизма, коментарът е мой, А.Г.) НИЙ, БЪЛГАРИТЕ, ТРЯБВА ДА ПРОМЕНИМ НАГЛАСАТА СИ КЪМ ТУРЦИЯ И ДА СПРЕМ ДА Я ВЪЗПРИЕМАМЕ КАТО ПЛАШИЛО! септември 27, 2013 Плашилото “Турция” Един кратък коментар на Елена Владимирова, зад който заставам на 100%. (Аз, Ангел Грънчаров, също заставам изцяло зад този коментар, бел. моя, А.Г.)
Cпомням си какво е да се редиш за виза, за да мръднеш до Виена; какво е да се чувстваш втора категория човек, защото не можеш да пътуваш свободно. Влизането в мечтания Европейски съюз не ни донесе европейско съществуване, но ни осигури поне това – евтини полети до множество европейски дестинации, докъдето можем да стигнем само с лична карта. Сега, гледайки отвисоко, надигаме глас за да откажем тези права на други хора. Това, което не очаквах да видя в Истанбул, и което ме накара да се чувствам у дома си, беше реакцията на хората като разбираха откъде сме. Ние не сме туристи, ние сме “комшу”. Всички бяха отзивчиви, езикова бариера нямаше, говорихме на българо-турско-английски, и ни черпеха с чай. В разговорите ни с хората, всички искаха да знаят едно – как е в Европейския съюз. Беше ми трудно да обясня, че при нас нищо не се е променило, дори корупцията
се е увеличила, защото има повече за крадене. Казвах им: “При вас е страхотно, градът ви е приказен и огромен, пътищата ви са хубави”. Отговорът винаги беше един и същ “Не можем да пътуваме в Европа!”.
Желанията бяха много простички: “Искам да разгледам”, “Искам да мога да ходя на мачове”, “Искам да ходя да си пазарувам от магазините там”. Все елементарни неща, които ние вече приемаме за даденост, стига да имаме възможност. Истанбул не е Турция, Ердоган е тиранин, ценностите са различни – чух всякакви доводи в защита на решението на съда на ЕС. Ето ги и моите против.
Турция е растяща икономика с многобройно, младо население, което предпочита да гледа на запад, отколкото на изток. Ако ЕС им обърне гръб и ги изолира, толкова по-зле за съюза. За всички ни е подобре да има една светска, модерно мислеща Турция. А колко по-лесно би било това, ако за тези млади хора, готови да налеят пари в сгъбясаната европейска икономика, нямаше такива строги ограничения за движение из ЕС.
България трябва да промени нагласата си към Турция и да спре да я ползва за плашило. Турция има огромен пазар и възможности, както и много работливи и предприемчиви хора. Културна бариера
22 няма, само бариерата в главите ни, насаждана от определени хора за политическа облага. ОТ КАКВО ВСЪЩНОСТ ПОЖЪЛТЯВАТ ЛИСТАТА НА ДЪРВЕТАТА?
Хората си мислят, че листата са пожълтели от есента, но всъщност не осъзнават, че това е от горещите страсти на лятото. А.Далчев ДЪРВЕНОТО "ФИЛОСОФСТВАНЕ" Е ТЪКМО БЕЗСЪРДЕЧНОТО "ФИЛОСОФСТВАНЕ" 27 септември 2013, петък
Не съм очаквал, че една моя реплика, съдържаща се в заглавието на една публикация, съдържаща само видеоклипче (виж Появи се нов музикален талант от голяма величина: ето как в Америка всички се радват на талантите!), ще породи такава дискусия, но ето, оказа се, че може; в един момент се засегна и сериозната тема за видовете философстване, поради което счетох за нужно да отделя на тази дискусия самостоятелно място; ето какво си казахме там:
Анонимен каза: Тук, както обикновено, има грънчаровски подтекст: как в другите страни хората ценят талантите, но в някои страни – разбирай като България например - те не се ценят, включително не се ценят и големите философи и педагози като Ангел Грънчаров например. Тщеславието, честолюбието, славолюбието, нарцисизма и суетата са характерни за всички хора и особено за интелектуалците, които денонощно копнеят за признание. В това няма нищо осъдително, стига обаче да не се довежда до крайност и да не става мания. Можем да се радваме на признанието, ако го получим, но все пак с мярка, и не бива да униваме, ако не го получим, защото това не е краят на света и никоя личност не е толкова важна, че светът без нея ще свърши. Винаги трябва да гледаме на самите нас от космическа перспектива и тогава нашите грижи, желания и копнежи ще се релативират и ще придобият подобаващи размери. А иначе както отбелязва и Солженицин американската масова попкултура не е непременно еталон за подражание. Уйтни Хюстън беше добра певица, но постепенно деградира в художествено отношение и в личен план и знаем как завърши. Това е съдбата и на много други поп”звезди” и звездички”, които с успеха губят почва под краката си. Ако става дума за истински талант, вижте например това. През 1984 година 12-годишният Евгений Киссин свири Шопен. Спомням си този запис, слушах го навремето по радиото и си казах: ама много маже този пианист. Само че като узнах, че става дума за 12-годишен, промених мнението си, защото за възрастта изпълнението беше феноменално. Концертите на Шопен, писани от него на съвсем млада възраст, не звучат много трудно, но дори чисто технически тези безброй малки ноти и нотички са голям проблем за коректно изпълнение. Владимир Петков-Трашов каза: Благодаря Ти, Господи, че ме разплака и по такъв повод! Да видя прераждането на Уитни Хюстън... Благодаря Ти, Чоджум... Сполай Ти, Приятелю... Как Я караш, О Недостижими и Не даден Всекиму за Постигане... О, Велики и Безкрайно Мъдри Учителю...О, Вечен и Безкраен Сфинксе... О, Божествено Чуден и Феноменален Дух... Знам, че съм Частичката от Теб, която Те съдържа изцяло, вечно, чудно, непостижимо и завинаги... Вярвам го – означаващо и, че го знам... И, разбира се, че не съм изперкал, както знам също и, че би си ги помислил (той не би ги и коментирал) – като изперкване, точно тези ми "откровения" – г-н Хлопаща дъска. Който съм и съвсем, ама 100% сигурен, че не би и, че не е пролял и една капчица-сълзичка за... същото нещо... Да не говорим за г-жите Стоянова и Анастасова, нали... Чоджум.
2013.09.26г. Владимир Петков-Трашов Ангел Грънчаров каза: Ето сега съм бил виновен – според "г-н Хлопащата дъска" – че съм призовавал и ний, българите, да почнем да се радваме на талантите сред нас. Това, видите ли, било осъдително, било "израз на мания". :-) Правете си сметка сами за каква духовна деградация е пример едно такова отношение... Е, бай Трашов – вярвам, няма да ми се обидиш, че се обърнах така към теб, приятелю! – има и у нас такива като мен и теб странници, дето също плачем когато видим някой талант, а също и му се радваме от сърце. Има ни, ама, явно, не сме много. Иначе знаеш каква е типичната българска реакция в такъв случай: презрително свити устни, с ехидство проявяща се завист, по кухарски надуто презрение, дървено "философстване" тип "Хлопаща дъска" и прочие, и так далее... Анонимен каза: Рационални, логически аргументи според Ангел Грънчаров са израз на „дървено философстване” и „хлопаща дъска”. Ще кажа: ами именно поради това България е в това положение, в което е и българската философия в състоянието, в което в – защото строгото, издържано, балансирано мислене май не е българската сила, българинът май се ръководи повече от стихийни, ирационални страсти, затова впрочем и българската политическа система или по-точно антисистема е такава – защото българите предпочитат да не мислят, а да „се затрогват” и така гласуват за всеки спуснат им от Кремълските сценаристи олигофрен или дебил. Разбира се, че не трябва винаги да се водим само от рациото и аз също се затрогвам и плача, когато видя или чуя някой талант, и то в много по-голяма степен, отколкото Ангел Грънчаров предполага. Мисля Шопенхауер беше казал, че степента на възхищение, която можем да изпитваме, говори за нашата стойност като човеци. Мога да привеждам безкрайно много примери – в случая понеже става дума за музика – за музиканти. Какво да кажем например за великия цигулар Йозеф Хасид, който съвсем млад полудява и умира. За него Фриц Крайслер казва: „Цигулар като Хайфец се ражда веднъж на 100 години, цигулар като Хасид веднъж на 200.” Или големите, но починали трагично рано пианисти като Уйлям Капел, Дину Липати, Ричард Фарел, Роза Тамаркина, Карл Таузиг и др., списъкът може да бъде продължен. Ангел Грънчаров каза: Дървеното "философстване" е тъкмо безсърдечното "философстване"; умът сам по себе си е нищо в сферата на философстването, иска се душа и сърце. Прехвалената "научност", "обективност" и "логичност" на този тип "фило-
23 софстване" всъщност е израз на една коварна безчовечност и бездуховност; на него не му се удава да постигне най-значимия разрез на тоталния, посилен за човека смисъл. Затова именно му викат дървено "философстване", а пък носителите му са тъкмо дървени "философи", с каквито е пълно у нас, или, другояче казано, "Хлопащи дъски". Комунизмът като "идеи" пък беше доведена до крайност "научност" на този тип "философстване", сиреч, обезчовеченост и обуздухотвореност, тъй че сега, при разлагането на комунизма, е съвсем нормално много хора да страдат от същата ощетеност. Мисълта, неоплодена и неодухотворена от чувство, е античовешка, е непълноценна, е злобна, е студена. Това, прочее, не е същинска мисъл, щото мисълта в своя абсолютен потенциал е велика духовна сила. Мисълта, неоплодена от чувството, е импотентна, скопена мисъл. Тя не ражда нищо живо, тя ражда само чудовища. Комунизмът е пример за едно такова чудовище, една уродщина, която самостоятелният разсъдък успя да създаде. Само умът (разсъдъкът) сам по себе си е нищо, за да се философства се иска нещо много повече от ум, иска се разум; разумът, по моето разбиране, е тъкмо синтетичното, органичното единство на мисъл и чувство, на ум (разсъдливост) и сърце, чувствителност. Разумът е органон на духа и като такъв е и органон на философстването. Писал съм ги подробно тия неща в своя курс лекции по философия, носещ заглавието "Изворите на живота" ("Вечното в класическата и съвременната философия"). Само разумът като израз на духа на човека може да поражда жизнеспособни идеи. Умът поражда, казахме, само уродщина, човешка непълноценност, дървени "философии" и прочие. Един от пороците на нашето време е този уклон към самоцелната разсъдъчна позитивност, основана на превъзнасянето на самостоятелния ум, от която страдат много хора. Причината за него е безразделното преклонение пред науката, считана за образец за мислене, за строгост и прочие. Науката наистина се опира само на ума, тя е позитивно познание. В своята си сфера тя има големи постижения. Пренесе ли се обаче този модел и канон в сферата на човекознанието, на проблемите, имащи човешки смисъл, той поражда, казахме, само чудовища – и дървени "философии". ДЕЙСТВИТЕЛНО СВЯТ
СЪЩЕСТВУВАЩИЯТ
тво... да го разбереш като свой свят в този подреден социален живот и изхождайки от него, да видиш не представата за света, а именно действително съществуващия свят.
делегация покинула зал заседания — по словам представителя МИД РФ Александра Лукашевича, «в знак несогласия с теми оценками, которые транслировал господин Саакашвили»... Явно намекая на статью российского президента, опубликованную в The New York Times, грузинский лидер выразил недоумение, как «бывший офицер КГБ смеет читать лекции Западу о свободе и ценностях». Более того, господин Саакашвили предрек скорый уход президента России из Кремля. «Сколько бы Путин ни говорил, что будет править десятилетия, он покинет Кремль через несколько лет. Запомните мои слова!» — отрезал господин Саакашвили. Постоянный представитель РФ при ООН Виталий Чуркин так прокомментировал выступление Михаила Саакашвили: «На этот раз это было даже не выступление, а набор бредовых измышлений, носивших не просто антироссийский, а русофобский и антиправославный характер. К счастью для грузинского народа, близок закат политической карьеры этого человека, чье психическое состояние требует профессиональной оценки».
Едмунд Хусерл
А АЗ БИХ ГО КАЗАЛ ТАКА: ЧОВЕК ЗНАЕ ТОЛКОВА, КОЛКОТО МИСЛИ...
За тия, които не знаят нищо за Хусерл могат да прочетат поне ето това. ЕВРОПЕЙСКИТЕ КРАСОТИ НОЩЕМ Никога не сте виждали Европа по този начин. За да е пълен ефектът, пуснете си го на цял екран, ако може през слушалки, и угасете лампите, съветва io9. Това е Nightvision – късометражен филм, който представя някои от найизвестните архитектурни забележителности на стария континент, заснети изцяло през нощта. Този проект на режисьора Люк Шепард е кулминацията на месеци усилена работа и е осъществен изцяло благодарение на средствата, събрани чрез платформата Kickstarter. Шепард пътува в продължение на 90 дни из цяла Европа, включително и в България, за да заснеме тези уникални кадри. Насладете им се! Г-Н СААКАШВИЛИ, ВЫ МОЛОДЕЦ! ХОРОШО, ЧТО СКАЗАЛИ ПУТИНУ ВСЕ ЭТО! КТО-ТО ДОЛЖЕН БЫЛ ЕМУ ЭТОГО СКАЗАТЬ! септември 2013, четвъртък
Ние отдавна знаем, че всяко човешко същество има своя представа за света; че всяка нация живее в свят, различен от този, който непосредствено ни обкръжава..., но най-важното остава – да почувстваш отвътре замрялото в теб човечес-
Оригинал взят у в Скандал в ООН Выступление президента Грузии на Генассамблее ООН вылилось в громкий дипломатический скандал. Российская
Човек вижда толкова, колкото знае. Гьоте (Припомни ни тази мисъл: Stoyan Pavlov) ПОЯВИ СЕ НОВ МУЗИКАЛЕН ТАЛАНТ ОТ ГОЛЯМА ВЕЛИЧИНА: ЕТО КАК В АМЕРИКА ВСИЧКИ СЕ РАДВАТ НА ТАЛАНТИТЕ! Из: Всички са потресени! Появи се нова Уитни Хюстън (видео) Ето я новата Уитни Хюстън! 24годишно момиче-сирак изправи публиката на крака в американския X-фактор и разрева журито. Ашли Уилямс успя да изпълни една от най-сложните песни на Уитни Хюстън така, както никой досега. В момента, в който започнаха първите тактове на "I Will Always Love You" от филма "Бодигард", публиката
24 започна истерично да крещи, все едно се намира на концерт на самата Уитни Хюстън.
До края на песента никой от зрителите не седна, а журито се разплака. Потресен беше дори Саймън Коуел – основателят на конкурса, който не се сдържа и похвали Ашли Уилямс: "Ти си причината, поради която това шоу за таланти беше пренесено в Америка", заяви чаровният англичанин. Самата Ашли никога не се е занимавала професионално с музика. Тя остава сирак като малка и посвети емоционалното си изпълнение на изгубените родители. И ДНЕС ИМАШЕ ПРОТЕСТИРАЩИ
Та уважаваната г-жа директорка, представяте ли си, била свикала спешно общо събрание на колектива, прочела там внимателно и тенденциозно подбрани откъси от моето писмо до Министерството, а след това, в духа на славните отминали времена, организирала нещо като "народен другарски съд", дала думата на "възмутения народ" да разгроми подлостите на "найзлостния враг" на директорското добруване Ангел Грънчаров. Как е минало събранието всеки сам може да си представи, а пък накрая, като капак на всичко, самата г-жа Анастасова представила собственоръчно написано от нея "разгромно писмо" до Министърката на образованието, в което се казвало, че Ангел Грънчаров, първо, е "много лош", че "не требе да му се верва", че "не е прав", напротив, "народът добрува" под нейното мъдро управление, представяте ли си какво са написали в туй одиозно писмо?! Съответно, както си му е редът, в туй писмо били изброени успехите и постиженията, които училищният народ е постигнал под така мъдрото ръководство на директорката, което иде да покаже, че "народният враг Грънчаров" не само че греши, ами и постъпва най-подло, щото иска да развали тъкмо упоменатото всенародно добруване.
Снимки: Константин Павлов-Комитата ДИРЕКТОРКАТА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ ПОДЛОЖИ "КОЛЕКТИВА" НА ВЪЗМОЖНО НАЙ-КОНФУЗНО, УНИЗИТЕЛНО И ОТВРАТИТЕЛНО НРАВСТВЕНО ИЗПИТАНИЕ 26 септември 2013, четвъртък Тия дни от няколко и то от напълно достоверни, заслужаващи доверие и уважение източника (защо се изразявам така предпазливо ще разберете след малко!) разбрах куриозна и напълно невероятна новина: директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова, крайно обезпокоена от моето Отворено писмо до г-жа Министърката на образованието, написано в навечерието на новата учебна година била предприела някои стъпки, които окончателно я изобличават и дискредитират като човек, който, за жалост, живее с представите на едно отдавна отминало, страшно и абсурдно време.
Пиша тия неща, и усещам как читателят си вика наум: абе, Грънчаров, човече, но това не е възможно да се случи бе, е, прекали бе, човече, фантазираш, такива неща вече не се случват у нас, ти нещо да не халюцинираш?! Знам, че така звучат тия неща, аз самият сам не повярвах, че това нещо се е случило, затуй поразпитах доста хора, присъствали на събранието, ала, уви, всички ми казаха, че този невероятен спектакъл е бил разигран, със съответната му, както се полага, предварителна подготовка и обработване на нещастното училищно и учителско природонаселение. Е, налага ни се да повярваме, че такива анахронични и абсурдни неща са не само възможни, но са и действителни в нашите уж демократични и напредничави европейски времена, в които обаче, явно, има хора, живеещи в едно съвсем друго, уж отдавна отминало, ала, както виждаме, съвсем живо време. Драгата директорка Анастасова обаче не се е усетила, пък и никой не се е осмелил да й го каже (щом не са й казали нещо толкова очебийно, щом са премълча-
ли да й го кажат, явно искат да я подхлъзнат да продължи да се излага и да се опозорява колкото се може повече!), че такива "разгромни мероприятия" в наше време са недопустими, щото тя, сами забелязвате, без капчица смущение си позволява да демонстрира факта, че не от вчера, а от много дълго време провежда такава една кампания по моето дискредитиране като личност и като преподавател, за което не се свени да използва недопустими средства, включително и да прибягва до манипулиране на учениците - за да си разчисти сметките с толкова неугодния й индивид, какъвто е моя милост. Тия неща обаче са не само недопустими в един нравствен смисъл, но те са недопустими и според закона: човешката личност е нещо свято. Разбира се, за ония, които живеят в отминалите времена, подобни законови и морални ограничения не значат нищо, ето, сами се убеждавате щом си позволяват онова, от което друг човек би се срамувал или поне погнусил. Представяте ли си какво именно се е случило: бясната, разярена директорка громи "злостния враг Грънчаров", ето, направила си е труда да напише цяло едно разгромно писмо срещу него! И апелира, от висотата на своя властнически трон, народът да я подкрепи, да се присъедини към смазването на "врага", да покаже лична преданост към обидената властваща особа! Опитайте се да си представите цялата конфузност на ситуацията! Нормалната естествена реакция е в такъв момент да си замълчиш и да оставиш излагащият се да продължи да се излага. Аз не съм бил на това разгромно събрание, но съм присъствал на предишни други такива мероприятия от типа "народен съд" на директорката и на кръжеца лично приближени до нея ласкателки и добре знам, че в това училище има хора достойни, които са изпитали подобаващия срам от това, което се върши пред очите им. Да, ама тук те призовават не само да се включиш във верноподаническия спектакъл, но и да се подпишеш под писмото, написано от разярената директорка, а някой смее ли да не се подпише, да, моля, кажете ми, някой ще дръзне ли да не сложи подписа си?! Та нали това означава, че по този начин, дето се казва, ще си подпише смъртната присъда: наскоро г-жа Анастасова уволни сума ти учители, повечето от които просто ги е подозирала, че не са й лично предани! Народът е наплашен до крайна степен, само това да беше провинението на директорката, именно, създаването на такъв злокобен психологически климат в училищната общност е достатъчно за незабавното й уволнение от г-жа Министърката. Та кой, значи, в такъв случай ще посмее да не си плюне връз лицето и да не подпише директорското писмо?! Аз лично, донейде познавайки българската народна психология, подозирам, че това писмо е подписано от по-голямата част
25 от "колектива", като при това се е образувала опашка от бързащи по-напред да сложат подписа си, щото колкото по си нетърпелив по-скоро да подпишеш, толкова повече ще демонстрираш умилителна преданост към директорката, а това, няма как, ще се отчете, нищо чудно и значително по-хубави пари да получиш при т.н. "диференцирано заплащане" в края на годината! Както и да е, виновни са не хората, които са били подложени да избират в една такава изцяло конфузна нравствена ситуация, щото дилемата е: ако не подкрепиш директорката и то с демонстриране на лична преданост, това означава, че подкрепяш "оня там враг Грънчаров", което не само че петни доброто име на самовластницата, но и дори, представете си, е дръзнал да "уронва" (тая съветска дума непременно присъства във въпросния документ, готов съм да се обзаложа на много пари, че тя неизбежно фигурира там, щото е любима думичка на тия среди!), да, позволил си е да "уронва" доброто име на "самата институция", представяте ли си колко е подъл тоя Грънчаров?! Такива работи. Нека, нека да се излагат дадени хора, щом благоразумието им не ще, пък и не може, предполагам, да надделее. Явно се чувстват сами в потъваща продънена лодка, щом са дръзнали да се излагат по тоя начин, мислейки си, че това, видите ли, ще спаси тяхната власт – и, респективно, добруването. Нека Министерството да види с какви хора си има работа – и да се принуди да вземе подобаващите организационни изводи, от които директорката, явно, толкова много се бои: щом е дръзнала да устройва такива разгромни спектакли в стил 50-те години на ХХ век! Хубавото е обаче, че има добрината така красноречиво да демонстрира верността на моите тези, на всичките ми, до една, тези: а именно, че провежда от години една целенасочена и то политически мотивирана кампания по унищожаването на една личност, на един преподавател, което нито един разумен ръководител не би си го позволил, щото това е разкош, забранен от закона! И също така демонстрира, че заради властчицата си няма нещо, което да я спре, че е способна на всичко, само и само да си запази прословутото директорско кресло. Да, обаче така не стават тия работи, щом си довел работите до такова едно плачевно положение, единственият изход е този: да се оттеглиш сам, ако си обаче осъзнал какво си направил. Е, докато не си усетил и осъзнал, ще се инатиш, ще правиш разните му там позорящи те салтанати и спектакли, пък в един момент, като се оцапаш в нравствена мръсотия изцяло, ще ти се наложи пак да се оттеглиш, ала значително поопозорен. Така стават тия работи, така са ставали винаги в историята, така ще станат и сега. След случилото се вече се вижда, че работите са непоправими. Да, обаче има
една малка подробност: това училище не е лична или частна собственост на уважаемата г-жа директорка, та да си прави в него каквото й скимне, то е обществена институция, сиреч, то е и толкова мое, колкото е нейно, колкото е на всеки един учещ или работещ там, а също е и на всеки един български гражданин-данъкоплатец. Аз затова си правя труда да описвам тия случки от ежедневието на едно наше родно училище, и то не какво да е, а ПГЕЕПловдив: да знае данъкоплатецът за какво му изразходват парите. Примерно, за какво е изразходвано толкова работно време, та да се правят лични пиар-кампании на самозабравилата се директорка, която, както и подобава за давещите се, вече се хваща за всяка сламка, ала това едва ли ще я спаси. Разбира се, тя си пропиля всички до един по-разумни и достойни начини да излезе от ситуацията, ала вината за това си е изцяло нейна. Аз й дадох безброй шансове, защото моята борба беше за ето тия неща: - Като убеден демократ аз не мога да си позволя едно държавно училище да се управлява авторитарно, да се тъпчат всички до един принципи на демократичния дебат и отношения; - Като преподавател по философия и гражданско образование аз счетох за свой дълг да реагирам срещу толкова драстичните грешки и произвола, който една прекалено самоуверена администраторка дръзна да си позволи; - Длъжен бях също да си защитя своето добро име, авторитет и достойнство от злостните нападки и добре организирани кампании по дискредитиране, проведени от въпросната административна особа; - Мой професионален дълг беше да работя за доброто име на институцията – като я защитих в тежкия момент от своеволията на авторитарната директорка, аз изпълних този свой дълг; - Е, бях принуден да поема целия удар върху себе си, платих ужасна цена за всичко, рухнах здравословно, станах инвалид, но поне си запазих честта, което за мен, като философ и личност, е найважното, е истински важното. - Преподадох много уроци на въпросната самовластна административна особа, а също така и на ръководните фактори, които са я назначили на отговорния пост, на който тя така красноречиво се провали по всички линии; - Позволих си да изнеса и нещо като практически уроци по морал и достойнство на цялата училищна общност, което, както и да го погледне човек, ми е тъкмо работата, щото аз съм титуляр-преподавател по тия именно хуманитарни, философски, граждански предмети и дисциплини. Та, с една дума казано, считам, че си изпълних дълга. Нравственият преди всичко дълг. Не мълчах, не проявих малодушие. Показах, че е глупаво човек да го е
страх, да трепери за кожата си, за презряното си добруване под сянката на трона на поредния властник. Има такава категория хора, за нас на първо място стои нещо найпростичко: искаме съвестта да ни е чиста. Ний не умеем да правим позорни сделки със съвестта си. Това за нас е най-важното. Не сме много хората у Нашенско, дето мислим така, но все пак ни има. И докато ни има, мръсотията, нравствената свинщина няма да обхване всичко. Ще има някакви островчета в морето от разврат и блудства. Благодаря на Бога, че ме направи философ и ми даде тази духовна сила, за да не рухна и аз под напора на всеобщата разруха. Човечността все нещо значи. Трябва да значи. Ще е така докато се борим срещу безчовечността. Безкомпромисно. Иначе – капитулираме ли, оставим ли мръсотията да ни залее и удави – горко ни, добро няма да видим... Послепис: Искам тук да благодаря на хората, които в тази тежка ситуация ме подкрепят, пък макар и негласно. Разбираемо е, страшно е да се афишираш като солидарен с "оня там враг Грънчаров", но е радващо, че има доста такива хора, които са силно възмутени от безчинствата на въпросната административна особа. Някои от тия хора ще подпишат директорското писмо само и само за да си нямат главоболия, щото моят пример добре показва, че а направиш нещо, което не е по вкуса на директорката, мигом ще бъдеш подложен на такива репресии, че свят ще ти се завие. Затова ще подпишат, не за друго. Принудени са да подпишат. Друг е въпросът, че синдикатите и техните лидери, вероятно, упорито мълчат. Или пък демонстрират нескривана симпатия към самовластната директорка. Което, както и да го погледне човек, е грозно: да участваш в доубиването на една жертва само и само да направиш хубаво впечатление на началничката си с оглед някакви егоистични изгоди - и в угода на твоята лична корист. Аз така разбирам това. Жертвата на злостния административен произвол съм аз. Сами виждате, че даже по време, в което съм в болнични, терорът продължава. Хубаво е, че директорката има добрината да даде и това категорично доказателство за верността на всичките ми констатации, които отправих до Министърката в своето Отворено писмо. П.П.-2 Днес по административен ред ще изискам въпросното "разгромно писмо на колектива" срещу моя милост до Министърката, за да го приложа към документацията за предстоящото съдебно дело. Пък и тук да го публикувам, защо не, интересно ще е: ако г-жа директорката беше поне на сантим демократка отдавна да беше се включила в дебата, който аз отдавна й предлагам. Така правят демократично мислещите хора, свободно разговарят, обменят мнения,
26 спорят, а не си организират... "народни съдилища" срещу "враговете", както тя обича да прави. И толкова явно го обича, че вече го прави даже и в отсъствието на въпросните "врагове", което, както и да го погледнем, е проява на същинска гнусотия. Искам също така да ви уведомя за нещо любопитно: подгласничката на директорката, нейната помощничка, която при това е и синдикален лидер (!!!) на единия от синдикатите, вече месеци наред не благоволява да даде копие от протокола на едно друго такова "разгромно заседание" на прословутия "народен другарски съд", проведено тогава в рамките на синдиката, в който членувам, пак, разбира се, срещу моя милост; то се проведе през миналата година, през пролетта още, за което аз писах тогава в книгата си НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (подзаглавие "Есета за освобождаващото образование"), а пък после въпросната администраторка-синдикалистка ме даде под съд, щото била намерила "обидни мисли" във въпросната книга. Такива работи стават у Нашенско, няма що, тук животът, както виждате, е съвсем интересен и дори пищен, блика, дето се вика, от куриози, от простотии и от абсурди. Както и да е, а сега хубав ден на всички! Дано това писание да ви е подбудило да се позамислите за някои съдбовно важни неща около нашата българска нравствена ситуация, в която, уви, пребиваваме; щото нали знаете: най-напред е мисленето, наред с него иде словото, а пък после идва и действието, нали така?! Ще се оправим едва когато по-напред прогледнем... МНОГОЗНАЧИТЕЛЕН ФАКТ: ЗНАМЕНИТИ ПРОФЕСОРИ ПО ФИЛОСОФИЯ СА НА ПРОТЕСТА 25 септември 2013, сряда
АДМИНИСТРАТИВНО-ДИРЕКТИВНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА септември 26, 2013
Колежката Daniela Kostadinova (преподаваща също като мен философски предмети) попита във Фейсбук нещо, по повод на което възникна разговор по важна тема; ето какво си казахме до този момент, защото за мен лично продължението на разговора крие крайно любопитни изненади:
Ангел Грънчаров каза: Аз имам въпросното разпределение, но то не е казионно и формално, а е, тъй да се рече, творческо, по моето учебно помагало е направено; по него се осмеляват да преподават само ония, които искат истински да допринесат нещо значимо за нравственото развитие на младите, а не само да се представят добре пред проверяващите и пред началството…
Ангел Грънчаров каза: От кой да е признато? От образователната бюрокрация ли? Аз сам не ща нейното признание, щото ако го признае, ще се срамувам от това…
Снимката е на Сергей Антонов от Ден 104 на протеста. НАЧАЛО НА РАЗГОВОР ЗА ЕДНО ОТ НАЙ-КОВАРНИТЕ ПРЕДПИСАНИЯ НА
ЕХ, ЗАЩО НЕ БЯХ...
Daniela Kostadinova каза: Колеги, имам нужда от съдействие: моля ви ако някои има разпределение по “Етика и право” за 10 клас да ми изпрати. Много ще съм ви благодарна! Благодаря ви предварително!
Dobrinka Spasova каза: Ако вашето учебно помагало и разпределението е признато, значи уважават вашите разбирания.
Преподавателите от Софийския университет проф. Цочо Бояджиев, проф. Калин Янакиев, проф. Христо Тодоров и доц. Тони Николов на протеста.
Тъй че аз преподавам според постиженията на философията, а не според разпоредбите на чиновниците. Възприел съм по-сигурен критерий. Аз съм този, който решавам какво да преподавам. Следвам това, което философията е постигнала. Не ме интересуват министерските предписания, които е изобретил някой скучаещ министерски чиновник. Т.н. “ДЗИ” са нещо вторично, първичното е реалността на философията и аз на нея съм верен. Не съм малоумен да чакам чиновниците да ми кажат кое трябва да правя по-напред и кое – по-късно. Не знам при математиците как е, но ми се чини, че и те трябва да са верни на математиката, а не на разпорежданията на чиновниците за това как трябвало било “правилно” да се преподава математика…
Dobrinka Spasova каза: Ами как работите с него? Нали има общи изисквания да отговаря на някакви общи теми? Не можем да преподаваме коренуване преди да сме взели събиране и изваждане? Ангел Грънчаров каза: Аз преподавам философски предмети. Философията съществува много по-преди откакто у нас по съветски модел беше пренесена системата, според която някакви чиновници в Министерството решават какво и как да преподават учителите.
Едно момче от московско интелигентско семейство, играейки футбол с момчетата на двора, случайно разби с топката прозорец. От портиерната излетя разярения чистач с метла и се завтече след момчето. Момчето бягаше с все сили и си мислеше: "Е, защо влязох в двора, защо ми трябваше този глупав футбол? Аз съм от интелигентно семейство, обичам да свиря на цигулка и да чета умни книги. И ето ти сега съм тук - бягам от някакъв гаден чистач с метла. Ако бях се родил в Куба, нямаше да бягам от портиера, а щях да си говоря с великия американски писател Ърнест Хемингуей." А в същото време великият американски писател Ърнест Хемингуей седеше на чаша ром в мръсна кубинска кръчма и си мислеше: "Боже мой, какво правя тук? Колко е отвратително! Потни жени и потни негри, пек, топъл ром, мръсотия. Животът се изп-
27 лъзва през пръстите ми. Защо не си стоях в Париж с моя приятел, великият френски писател Андре Mороа, да си пием абсент в кафене в Монмартр, да се любуваме на Айфеловата кула, да си говорим за литература..." По това време великият френски писател Андре Mороа седеше в едно кафене в Монмартр, пиеше евтино вино и си мислеше: "Проклет Париж... курви, лепкави маси, безкраен и досаден шансон... Тази грозна Айфелова кула, тази мръсотия и смрад по улиците... А можеше да си седя сега в Москва с великия руски писател Андрей Платонов, да си пием водка и да говорим за литература..." А в същото време в Москва великият руски писател Андрей Платонов, размахвайки метла, гонеше из двора момче от московско интелигентско семейство, случайно счупило с топката прозореца и си мислеше: "Ако те догоня – ще те убия, мамка му!" Автор – неизвестен, преразказа: Stephan E. Nikolov ЗАБЕЛЕЖКА: Който не знае нищо за Платонов нека да прочете поне това: «Воодушевление»: Неснятое кино Андрея Платонова ЗЪБОЛЕКАРСКИ НЕВОЛИ
Тия дни, като капак на всичко, ме заболя зъб и ми се наложи да ида и на зъболекар; при това от няколко дни, в резултат на огромното напрежение около наложените ми от моите усърдни администраторки съдебни процеси (единият е срещу моята свобода на словото, срещу свободата ми на изразяване!), сърцето ми непрекъснато бие крайно ускорено, рипа като обезумяло, имам чувството, че иска да изхвръкне от гърдите ми. Та ми се наложи да ида и на зъболекар, и на кардиолог. Изобщо интензивен живот живея, няма що. Един мой ученик пък вчера ми писа във Фейсбук: "Господине, хайде връщайте се в училище, че без Вас обучението по философия съвсем не върви!"; и за тия неща се безпокоя, щото както потръгне едно обучение, така и ще свърши; е, не можах по здравословни причини да си започна, както му е редът – а също и както се надявах! – учебната година, което много ме тормози. Но това е друга тема, а сега искам да споделя нещо, свързано пак с нашата здравна система.
От няколко години стана така, че си смених зъболекаря няколко пъти. И все не мога да попадна на такъв, на който да имам доверие; е, бях попаднал преди години, ала понеже смених квартала, та се наложи да си сменя и зъболекаря. И от този момент все попадах на неспособни; последната ми зъболекарка беше такава, че повече от месец нито една нейна пломба не издържаше. При това се изхитри да не признава никакви рекламации, а почна да ме лъже, че трябвало да си платя "поне матр`ьяла", сиреч, веществото, от което правеше пломбата. Е, разбира се, твърдо реших в един момент да се отърва от нея. Сума ти пари ми лапна да си прави все едни и същи пломби. Да, обаче през лятото все отлагах да ида да търся нов зъболекар, едно поради многото проблеми, друго поради хронично безпаричие (моя милост издава почти изцяло на свои средства философско списание, сп. ИДЕИ, а аз съм обикновен гимназиален преподавател по философия, при това с крайно влошено здраве), трето, щото, да си призная, ми писна от тия зъболекари. Е, като почаках, оказа се, че падналата пломба в иначе здравия и жив зъб доведе дотам, че зъбът в един момент ме заболя, кариесът стигна до нерва. Което означава, че зъбът вече трябваше да се лекува, а това значи много пари. За моите възможности са много тия пари, дето се искат за един зъб. Е, отидох в една нова, модерна сграда, на която отпред висеше табела "СТОМАТОЛОГИЧНИ КАБИНЕТИ". Без никакви препоръки си избрах първия кабинет, на който попаднах, ей-така, на риск и на късмет, дето се казва. Оказа се, че зъболекарят е млад човек, че кабинетът му прави добро впечатление с чистотата си, има и сестра, явно има и клиентела. Като му казах, че искам да си сменя зъболекаря, понеже съм попаднал на една некадърница, той веднага каза "Момент, я да видя коя е пък тази?", погледна в здравната ми книжка и рече: "Ясно, тя е прочута с това, че пломбите й падат!"; както и да е, съгласи се да ме лекува, погледна какво е положението и веднага ми каза следното: - Ще Ви направя тази пломба така, че да бъде здрава много години, но ще Ви струва това не по-малко от 150 лева всичко, заедно с лечението на зъба. Това е минимумът. Може 20 лева да Ви направя отстъпка, но това ще е заради по-негоден материал, не Ви съветвам да икономисвате по този начин. Съгласен ли сте да се лекувате при мен при тия условия? Какво да каже човек в това положение, боли го зъб, да каже не, е глупаво, вярно, видя ми се възскъпичко, но, няма как, кандисах. Нямах друг избор. Рекох да се охарча здравата, но да видя какво ще стане. Зъболекарят ми сложи арсеник за умъртвяване на нерва и на другия ден (обикновено с отровата зъбът стои два-три дена) аз тряб-
ваше да се явя да почне да го работи. Да, ама се оказа, че зъбът още ме боли, сложи друго, както каза, "мумифициращо" средство и след още два дена се явих да ми вади нерва и да лекува зъба. Впечатлението ми до този момент беше, че човекът работеше доста чевръсто, бързо, на моменти като виртуоз. Това впечатление се затвърди при процедурата по ваденето на нерва на зъба: аз такова чудо не бях срещал! Работеше много бързо, аз много се страхувам от тия неща, имам нещо като параноя (от детството ми е останало, когато зъболекарки-садистки ни мъчеха с допотопните си съветски машини, задвижвани с шнурове и с каиши!), но този път, признавам си, почти не усетих кога извади нерва, кога почисти всичко - работеше наистина като виртуоз! Даже сякаш машината му работеше съвсем безшумно, не знам какво стана, но такова впечатление имах. Дано и качествено да си е свършил работата, ако е така, изобщо няма да жаля за парите, които за мен са наистина много (преди за такова нещо съм давал около 100-тина лева). Здравната каса, доколкото знам, за пломба давала... 7 лева! Не знам дали e така, така ми каза онази зъболекарка, при която редовно ми падаха пломбите месец-два след като са направени (веднъж пломбата ми падна дори за седмица!). Но това си е жива подигравка: 7 лева да дава държавата за една пломба при положение, че ни скубе здравата всеки месец. Та значи зъболекарят до този момент се представя добре, аз толкова бърза и виртуозна работа до този момент не бях срещал, а и действията му бяха уверени, умели; аз, треперейки от страх, се чудех как толкова бързо действа, но като не изпитвах болка, се поуспокоих. Та тия дни ще ида вече да довърши зъба и има да прави още един, който си е умъртвен, но пак се счупи пломбата. Не знам колко ще ме оскубе за него, но не смея да го отлагам, да не стане и с него беля. Този зъб трябва да се "строи", с щифче, както ми каза, иска и снимка, та и за него се задават доста разходи. Аз съм си виновен, че търпях толкова време онази, предишната си зъболекарка. Толкова за тия истории. А кардиологът ме прегледа (нов, друг кардиолог, моят, дето ме лекува от години, се оказа, че е в отпуск), ужаси се от кардиограмата, поразпита ме това-онова, пък ми даде едно ново допълнително лекарство, понеже констатира, че причината била вирусна, по неговата диагноза. Аз обаче сега се плаша, че той не вникна достатъчно в състоянието ми и да не би това лекарство вместо да помогне, да вземе да навреди. Днес пак ще ида, щото от вчера на обед го пия, ала промяна никаква няма; обезводнил съм си бил според него, затова сърцето, за да компенсира, биело така щуро. Това било "хубава тахикардия".
28 Толкова е хубава тахикардията ми (ускореният пулс), че нищо чудно някой ден в близкото бъдеще, в някоя прекрасна утрин, завинаги съвсем да престана да ви безпокоя с публикации в този блог; което не е голяма загуба де, а пък някои, като изчезна завинаги, като се пренеса в по-хубавия свят, нищо чудно и банкет да обявят по тоя случай... Както и да е. Стига съм дърдорил, че и на мен започна даже да ми писва. Хубав ден на всички! Бъдете здрави! 24 септември 2013, вторник
седмица преди моята сватба; такива работи. Сетих се тази вечер за тази песен, много изпълнения изслушах, но това, дето подбрах, чини ми се, е най-сполучливото. В чест на моя любим дядо, дето толкова много неща ме е научил (той много обичаше книгите, сума ти книги беше изчел и до последно си четеше книги), ви я пускам, да я чуете и вие. Та той обичаше много да чете, чете, пък като му се изморят очите, извади окарината от джоба, посвири си и изпее някоя и друга песен, а пък очите му, иначе весели и игриви, се пълнеха, който знае защо, със сълзи.
Велико Търново, която продължава гладната си стачка против своеволията на една администраторка в образованието.)
ДВЕТЕ НАЙ-ЛЮБИМИ ПЕСНИ НА МОЯ ДЯДО
Я ПА ТИЯ ГЛУПАВИ ЯПОНЦИ: ПОЧИТАЛИ НАЙ-МНОГО, ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, НЕ НЕЩО ДРУГО, А... УЧИТЕЛИТЕ?!
Моят дядо Васил е бил горски стражар в Македония по онова време (през войната), когато цяла Македония е била присъединена към Царство България; бил е тогава млад, разказваше какви ли не истории, примерно как давал на хората да си насекат без пари дърва и пр., пък те затова го и обичали, за благодарност го канели на трапезите си у домовете, месели и му пекли баница и му пеели песни; ето, тогава явно е обикнал тая песен за Верето, дето лаже, да лаже, щом толкова й харесва, ама само него да не лаже. Нищо чудно дядо ми, тогава млад мъж, да си е имал някое Вере той там, из Македонията, положително си е имал, щом толкова обичаше тая песен; наистина тя му беше любимата песен. Пееше я, свиреше я и на окарина, пък и дъщерите си, моята майка и леля, и също синовете си беше научил да я пеят когато седнем на маса. До последно си пя той тази песен, Бог да го прости, една седмица преди да почине пак ни изпя тая песен, а пък той почина
Знае се защо са се пълнели очите му със сълзи: това е било жалба по младостта, по изминалия живот, по оня живот, който вече няма да се върне, заедно с хората, които вече ги няма, близките хора, найблизките... Ех, дядо Василе, ето, толкова години минаха откак те няма, ала не мога да те забравя, щото си влязъл в сърцето ми; често се сещам за тебе, пък като се сетя, и аз почвам да си пея било песента за Верето, за лъжливото Вере, било оная, другата, дето също толкова я обичаше, пак македонска, именно песента "Пилето ми пее, рано на сабайле...", това беше другата песен, който той много обичаше и беше взел като подарък от времето на пребиваването си като горски стражар в Македония. Та това е: благодаря ти, дядо Василе, за всичко, което си ми дал, най-вече за оня жизнелюбив дух, който пазя като нещо най-съкровено, най-скъпо. Ето, и аз се разплаках, айде, стига толкоз, дръж се, старче, Ангеле, не се излагай да ревеш, не бива да се реве, но да капне някоя и друга сълза може, защо да не може... АРТУР ШОПЕНХАУЕР ЗА ПЪТЯ КЪМ ИСТИНАТА, ПО КОЙТО ВЪРВИМ "Всички истини преминават през три етапа: първият е тяхното осмиване, вторият е тяхното отричане, а третият е възприемането им като напълно очевидни." Артур Шопенхауер (Припомни ни във Фейсбук тая мисъл на Шопенхауер г-жа Antoaneta Chobanska, учителка по философия от
Мъдро е, но защо ли мъдрите неща са толкова далеч от нас? (Даниела Христова) ДОТУК СМЕ Я ДОКАРАЛИ У НАС: ДА СМЕ СЪЩИНСКА РЯДКОСТ ТИЯ, КОИТО ДЪРЖИМ ДА СИ ОСТАНЕМ ЧОВЕЦИ И ЛИЧНОСТИ 24 септември 2013, вторник По повод публикацията Страшна работа е нашата българска работа! и поскоро под представянето на тази публикация на страницата В подкрепа на Ангел Грънчаров във Фейсбук (тази група беше създадена от приятели заради административните гонения и тормоза, на които бях и все още съм подложен), една дама, с която никога не съм се виждал или общувал на живо, работила дълги години като учителка, описа своето отношение и своето разбиране на нравствената ситуация, сред която ний, българите, сме поставени; ето нейния коментар, а по-долу можете да прочете и какво аз в тази връзка й отговорих: Maria Vassileva каза: Страшна е нашата българска работа, да, така мисля и аз. Преживях подобни истории като учител в род-
29 ното ни образование. Едва изкарах до пенсия, здравето ми е разбито тотално, не мога да живея без лекарства. Поне сега не съм в училище, не ме дразнят абсурдите на неправилните постановки "отгоре", заяжданията на задръстени директори, завистта на колеги, чувството за непотребност, което маса ученици създават с липсата на навик за труд и любознателност.
Ангел Грънчаров каза: Благодаря Ви за добрите думи и за подкрепата, г-жо Василева! Мислим аналогично понеже имаме сходна душевна настройка и близки ценности, тази е причината. Пък и сме възприели и преживели по аналогичен начин реалностите, в които сме живели. За мен е голямо насърчение това, което пишете, понеже човек често се чувства неразбран, въпреки вътрешната си увереност, че мисли и постъпва според повелите на сърцето, сиреч, според нравствения закон на дълга.
държим да си останем човеци. И личности. Които няма да изневерим на човешкото у себе си. Защото не подобава за човека да е слаб и малодушен, напротив, подобава да сме силни и твърди в защита на духовната си същност. На Богоподобността си подобава да държим: не бива никога да се принизяваме сами. Да, тежко е да се живее така, но е добре, че все пак ни има. Че има такива "странници" и на българската земи. Ако ни нямаше, тогава щеше вече да е съвсем безнадеждно. Докато ни има, има и надежда. Бъдете здрава! "ВСЕКИ НАРОД Е ДОСТОЕН ЗА СВОЕТО ПРАВИТЕЛСТВО" – ДУМИ НА ФИЛОСОФА ХЕГЕЛ, НЕМЕЦ 23 септември 2013, понеделник
И се чудя защо почти всички колеги успяват да се адаптират някак си, почти доволни са от всичко, смятат го за нормално. Дори да се зароди у тях някакво недоволство, превиват гръб, мразят новаторство, не се усъвършенствуват, не ходят на курсове за специализация. Не влагат сърцето си в работата, не контактуват с учениците нормално, не се интересуват от тях. Голяма болка е да си различен, големи страдания. Да знаеш че си прав, когато се изказваш на педагогически съвет и да не гласуват за твоите предложения никога. Това че след години твоите предложения ще бъдат отново приети, но предложени от друг, или спуснати "отгоре", не е никаква утеха. Едно "защо" виси непрекъснато във въздуха. Разликата с останалите е на светлинни години разстояние. Питаш се дали не грешиш нещо, съмняваш се в себе си. Не е рационален българския народ, не е толерантен, не е великодушен. Вижте последния пример – при какви мизерни условия настаняват бежанците от Сирия. Без парична помощ отвън не ги искаме, каква солидарност, каква човещина? Затваряш се в себе си, предпочиташ да контактуваш само с куче и котка, които често те засрамват с добрия си характер, с предаността и искреността си. Извън семейството си си нащрек – винаги с едно наум: аз не съм като другите, знам че няма да ме приемат, знам че ще злоупотребят с доверието и добрината ми. Радвам се на ентусиазма и човеколюбието Ви, г-н Грънчаров, на силния Ви дух и на волята да живеете в тази вредна за Вас среда, на желанието Ви да помогнете на страната и отворите очите на тези, които нямат вашата ерудиция, образование и възпитание. Аз не можах да направя друго освен да избягам от тази действителност за да оцелея физически и психически. Желая ви успех от все сърце!
За мен този е критерият: да бъде съвестта ми чиста, да не правя компромиси със съвестта си. Не мога да завидя на ония, които в името на собственото си криворазбрано благополучие правят тежки сделки със съвестта си, не мога да приема такива компромиси. Щото съвестта не е друго, а тъкмо Божият глас в сърцето на човека, който никога няма да ни излъже, а винаги ни говори истината. Е, живеейки по този начин, ми се налага да понасям някои временни неудобства, примерно да бъда хулен от ония, за които Божият закон на морала нищо особено не представлява – и които са готови да го поругаят без замисляне. Аз смятам, че такива хора са овладени от някаква страшна бесовщина: така не подобава да живее човекът. Щото по Божия замисъл човекът е нравствено същество, същество, което заради доброто е способно даже на саможертва. А пък упоменатата бесовщина се дължи на едно нещо: на преклонението пред материалното, именно властта, интереса, користта, парите, славата и прочие. Всички тия неща са израз на поругаването на всичко духовно в угода на преклонението пред материалното. Тук е изворът на самата обезчовеченост на човека. Това съм разбрал благодарение на философията – и от него няма да отстъпя. Презирам ония, които са се превърнали в жалки слуги и роби на материалното - и по тази причина са способни да мачкат човешки личности. Тия хора вървят срещу нашия Създател – и си подготвят незавидна участ, нищо че приживе биват превъзнасяни и благославяни, нищо че са властници, нищо че поради лакомията си са успели да натрупат и парици. Както и да е. Благодаря Ви за доброто отношение, за разбирането. Дотук сме я докарали у нас: да сме същинска рядкост тия, които
Мой разговор с мислещ сънародник – същинско най-рядко изключение! – по повод преизбирането на г-жа Меркел от германския народ: Гражданинът Парпулов каза: "Всеки народ има такива управници, каквито заслужава"! Германците – г-жа Меркел, а ние – Пламен Орешарски. Т.е другаря Станишев и ДСагентите Доган и Сидеров. На кого да се сърдим сега?! Ангел Грънчаров каза: "Всеки народ е достоен за своето правителство", това са думи на философа Хегел, г-н Парпулов. Немец. Казани преди три века вече. Какво да говорим повече? Според това какво правителство имаме, такива сме самите ние, то това нещо е като лакмус за това какви сме ние самите. Ние, в случая българите, оказва се, сме проблемът; проблемът на нас, българите, не и извън нас, а е в нас самите...
30 Това са прости азбучни истини, които обаче ний, българите, в мнозинството си, не ги признаваме. Това пак нещо говори. Нещата, дето се казва, се свързват в едно твърде логично цяло... НАЧАЛО НА ДИСКУСИЯ ПО ВЕЧНАТА ТЕМА ЗА ТОВА КОЛКО “ВРЕДНИ” И “ПРОКЛЕТИ” БИЛИ, ВИДИТЕ ЛИ, ФИЛОСОФИТЕ септември 23, 2013
По повод информацията Уволниха скандалния учител от Немската гимназия на страницата на учителите във Фейсбук се започна интересна дискусия; който е гледал въпросното клипче знае, че този учител е набеден, че бил “говорил сексуални мръсотии” пред учениците, което е много хубав начин за разправа с неудобните личности, който ни е познат от славните комунистически времена. Но ето самия диалог, който започна, и в който, както и можеше да се очаква, “философите като цяло” бидоха обявени, видите ли, за “вредни” и “крайно опасни”; някои се радват, че бил уволнен, че личността му била съсечена без жал, че бил опозорен и прочие; аз, разбира се, възразих; абе типично нашенска психология, какво да говорим; та ето и самия разговор: Мария Тодорова-Сандева: Искрено се надявам, че заради този никой няма да тръгне да обявява национална стачка, фактите и обстоятелствата тук настина са ужасни и то не в полза на “учителя”. Мария Николова: На Детелин името му не е било четирилистно. Няма да има стачка. Ето така трябва да се отстраняват и директори със съмнително поведение и репутация. Петя Перпериева: Той дори и от екрана си позволява да заплашва с анулиране на оценки… Горките ученици, колко ли време са го търпяли?! Dobrinka Spasova: Г-н Грънчаров, обяснете ми това от ваша гледна точка. Имате едно и също образование и вече трима от вас затъват в проблеми. На път съм да забраня
на децата и внуците си да общуват с философията. Без ирония. Dina Netsova: Младежите винаги усещат духовната нечитоплътност. Не се съмнявам, че са прави. Преди години – 90-те – имахме един философ за една година, заместваше титуляр, и имаше подобен проблем. Училището ми е предимно с момчета и те не го харесваха и казваха, че се чувстват неудобно, заради малкото момичета в класа. И темите по сексуално възпитание трябва да се водят от лектори. В щатите имат сексуално възпитание още от 4 клас, но се водят разделено момичета и момчета от други преподаватели, не съм сигурна какви са – медицински лица или специално подготвени… Ангел Грънчаров: Г-жо Спасова, опитвате се да обобщавате и да създавате погрешен образ на философите; там, където почнат да смятат “философите изобщо” за “вредни” и “опасни”, там се настанява несвободата и диктатурата. Впрочем, този човечец, уволненият преподавател по философия, както разбрах (видях го на екрана) не бива да бъде смятан за философ, щото това, което си позволи да каже, е крайно нефилософско, няма нищо общо с философията, беше, чисто и просто, глупаво и злобно. Не такива сме ний, философите, успокойте се, госпожо Спасова! Ний, философите, драга г-жо Спасова, сме благородни хора, сме хора с твърде благородни души; важното е обаче да сме наистина философи, щото има някои, които, да речем, са завършили философия, но това съвсем не ги прави философи, вярвам, ще се съгласите с мен поне за това. Тъй че не бързайте да се вайкате и да проклинате философите само защото имало някой, който говорил някакви простотии за секса с учениците, пък бил, видите ли, завършил философия, та значи, видите ли, философите като цяло били крайно “вредни”, няма такова нещо, заключението Ви е съвсем некоректно. Прочее, нищо чудно този човек също така и да е набеден от учениците, често става така, че дори и истински философи, поради царящата у нас антидуховна обща атмосфера в страната ни, не могат да бъдат разбрани от обществото, дори и от младите, от учениците. Това често се случва, да не кажа винаги се случва. Тъй че е възможно този човек да е набеден, криво разбран, нищо чудно да е успял да настрои хората срещу себе си, поради което и да са му спретнали “компроматче”. Телевизията, дето била раздула случая, съвсем не вдъхва доверие, разбирате ли ме? Нищо чудно пък да е неудобен някому, та затова да са му спретнали компроматче. Няма да отречете, че и тия неща стават у Нашенско. Тъй че не мога да съдя окончателно по този случай, нямам инфор-
мация. Но недейте да си правите глупави обобщения за това, видите ли, колко “вредни” били философите – щото имало било някакъв си там учител, дето се бил изложил и прочие. Вие се изложихте с опита си да мислите, честно Ви го казвам. И найдобронамерено. И Вий, явно, имате зъб на философите: я разкажете защо така се е случило при Вас та толкова недолюбвате философите? Те, философите, не правят нещо толкова лошо, те правят едно нещо: мислят и обучават другите да мислят. Това не е толкова осъдително. Срещала ли сте изобщо някога истински философ, ама на живо, такъв като мен – та да се осмелявате да съдите какви “изобщо” били философите, колко били “вредни” и прочие?! Апропо, аз също доста време отделям за обучение на учениците си по секс (!), също съм бил подлаган на добре режисирани от администрацията скандали от “възмутени ученици и родители”, нещо повече, автор съм на единственото у нас помагало по практическа психология на пола, секса и любовта, което носи заглавието ЕРОТИКА И СВОБОДА. То е издадено на хартия от изд. ИЗТОК-ЗАПАД и доста колеги го ползват в часовете си, понеже у нас предмет сексуално образование няма, а трябва да има, разбира се. Та затуй съм крайно подозрителен спрямо случая, както ни е представен. Пък и клипчето, в което говори този учител, уволнения, го показва като странен, но това, от опита ми в показването по разни телевизии го знам, е най-лесно да се постигне чрез подходящ монтаж. Като едното нищо телевизията ще те направи на идиот, стига да поиска, ножиците много помагат в туй отношение. Та затова нека да не плюем човека, а да се въздържим от съждение, за да не прегрешим поради непредпазливост и неинформираност. СТРАШНА РАБОТА Е НАШАТА БЪЛГАРСКА РАБОТА! 23 септември 2013, понеделник
Личното, личностното, "личните проблеми", онова, което е свързано с личността, с нейната душевност, у нас явно съвсем не се цени, то се оценява поголовно от всички като "маловажно", "незначително", "безинтересно", "безсмислено" и пр. У нас
31 затуй все още вилнее комунистическото "Какво там значи някаква си личност?!" (думи на Вапцаров!), ето на това се покланят, изглежда, всички. Тъжна работа! Както и да е. След дълги размисли тази сутрин решавам: аз днес няма да обявя гладна стачка. Причините и основанията ми за едно такова решение са много: • Убеден съм, че опонентите ми няма да разберат смисъла на една такава акция; аз в най-тежки и съдбовни ситуации, часове след понесена от мен животоспасяваща операция ги призовавах към разбирателство и помирение, апелирах към хуманност, те обаче съвсем не се трогнаха, та сега ли ще се трогнат?! • Не желая да предизвиквам допълнителни притеснения у хората, които ценя и обичам, най-напред моето семейство, моята възрастна майка, моите приятели; • Здравето не ми позволява да се боря по този начин за правата си, а също така и за някакъв мой граждански, духовен и хуманен идеал; • Съществува дълбоко принципно и ценностно разминаване с опонентите ми, което означава, че всеки опит за установяване на онтологически контакт е предварително обречен, е безнадежден; неразбирането между нас е непреодолимо; между нас зее непроходима пропаст; • Имам значително по-важни неща, на които съм длъжен да посветя оставащите ми сили и отреденото ми от Бога време (издаване на списание ИДЕИ, писане в блога, довършване за започнати вече книги и пр.), сиреч, глупаво е да пропилея оставащите ми сили и време в една такава наистина неразумна инициатива; • В училището липсва потребната психологическа обстановка, за да бъда подкрепен; там витае поголовен страх; авторитаризмът на ръководството е в апогея си; • Има и други обстоятелства, които ме принуждават да се откажа, за които тук не мога да пиша; те са предимно от нравствен, от по-висш, така да се каже, характер – и за да ги обясня, ще се иска много време, пък такива неща у нас, казахме, съвсем не се разбират и ценят. Що се касае до психологическата обстановка в ПГЕЕ-Пловдив, искам да публикувам тук, без никакъв коментар от моя страна, едно свидетелство, именно един опит за разговор, който проведох с една личност, която уважавам, но която, за жалост, е вече с пречупен дух; ето какво си
казах с тази госпожа, която предпочитам да нарека "Г-жа Х.": Ангел Грънчаров: Здравей, да обявя ли и аз гладна стачка или да не обявявам, ти как мислиш? "Г-жа Х.": Мисля, че това е неразумно! Ангел Грънчаров: А обстановката в училището "разумна" ли е? :-) "Г-жа Х.": В момента пиша тест за входящо ниво за 8 клас и се чудя как ти намираш време да мислиш за такива неща! "Г-жа Х.": Ако всеки си е на мястото и работи разумно, то тогава ще цари общ разум! Ангел Грънчаров: Е, аз съм безработен, време при мен - бол! "Г-жа Х.": Ти не си безработен, а в болнични, така че почивай си и се успокой! Ангел Грънчаров: Значи, ако изключим моите безпокойства, в училището цари безупречна обстановка?! "Г-жа Х.": Лично на мен никой не ми пречи да си върша работата. А тя е доста. Сигурно за това не ми пречат, за да не прехвърля част от нея на тях. Ангел Грънчаров: Блазе ти! Щото на мен здравата ми пречиха другарките директорки! "Г-жа Х.": Моето желание е да имаме спокойствие и да си изпълняваме задълженията на работното място в добра обстановка! Ангел Грънчаров: И моето желание е същото, за жалост обаче е неосъществено. Всеки ден бях подложен на тормоз. Както и да е, извинявай, че те занимах, поисквайки да поговорим малко! "Г-жа Х.": Няма за какво. Желая ти спокойна нощ! Ангел Грънчаров: Благодаря, подобно! Това си казахме с тайнствената "Гжа Х.". То показва нещо. Какво показва нека всеки да се опита да постегне сам. Ще добавя и това: от постоянното напрежение във връзка с двата съдебни процеса, с съдебните дела, които са ми заведени, на едното от тях съм подсъдим, от нескончаемите обикаляния и разговори с адвокати и пр. здравето ми рухна съвсем, от няколко дни съм в ужасна сърдечна криза и почти не ставам от леглото. Най-лошото е, че сърцето вече съвсем не се повлиява от предписаните ми лекарства. Тия дни, вместо да стачкувам, ще ми се наложи да обика-
лям по кардиолози, а нищо чудно да ми се наложи още тази сутрин да прибегна до услугите на спешна помощ. Наистина нямам физическата възможност в този момент да стачкувам. А не ми се ще да умра мърцина с една гладна стачка, и то ей-така, за да направя някому услугата да се отърве от мен. Прочее, над главата ми въси като дамоклев меч заплахата от одиозното дело за "обидни мисли", които една администраторка-синдикалистка откри в моята книга НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие "Есета за освобождаващото образование"), а това дело, както всички разбират, е всъщност за да ми бъде отнето моето свещено човешко право на изразяване; представяте ли си, сякаш сме в ранното Средновековие (или в Германия или в съветска Русия през 30-те години на ХХ век!) от мен въпросната особа поиска, като условие да се споразумеем преди откриването на процеса унищожаването на всички вече отпечатани екземпляри тази моя книга! Това, че ми се поискаха пари, вероятно за да се откупя, е допълнителен щрих, който също много говори. Излишно е да споменавам, че въпросната администраторка-синдикалистка иска от мен нещо, което аз не мога да обещая: да мълча за всички проблеми, да не пиша за тях в блога си! Шантажът е очебиен. Аз с такова нещо не мога да се съглася или пък да се помиря. Ето защо ми се налага, въпреки тежкото си здравословно състояние, да се боря. Вече сили нямам, но тия администраторки не ме оставят на спокойствие: директорката пък обжалва вече спечелено от мен дело, сиреч, заведе ново дело срещу мен! Не им пука от това, че съм в тежко здравословно състояние. Ще ме съдят да дупка, както ме заплашват. Е, щом трябва, ще се съдим. Куриозното дело за обида ще се отрие тази сряда, 25 септември. Това също е една от причините да се откажа от гладната стачка. Толкоз. Желая ви чудесно начало на работната седмица! Аз вече не работя. В болнични съм още. Вече повече от 6 месеца. Все пак поне това не може да им се отрече на тия администраторки: осъществиха заветната си цел мен да ме няма в училището за дълъг период, месеци наред аз да не мога да общувам с учениците, да съм фактически лишен от възможността да преподавам. Предполагам, безкрайно са щастливи поради това обстоятелство, идилията, вярвам, е на висота. Нека. Именно за да се запазя и да се върна един ден, аз тази сутрин се отказвам от идеята си за обявяване на гладна стачка. Просто не ща да им осигуря ликуване, дължащо се на това, че мен няма да ме има завинаги... Да, такива неща се случват в едно българско училище, с един преподавател по философия, който държи да бъде личност и не позволява да го мачкат. Да, такива неща се случват, отбележете, в нашата европейс-
32 ка вече България! Абсурди в нея колкото щеш, в изобилие! А най-отчайващото е, че не получих никаква подкрепа (с нищожни изключения) от т.н. у нас "активно гражданско общество"! Явно на никому не пука от това, че там накъде някакви администратори си позволяват да мачкат и унищожават някаква си там личност. Това, позволете да забележа, у нас се възприема, изглежда, за нещо "съвсем нормално", за нещо "в реда на нещата", представяте ли си?! Затуй никой никак не реагира. Е, реагират де: включват се, само обаче колкото да ме наругаят. Дето се казва, и те да хвърлят своите съчки в огъня, на който се пържа! Ето това вече е съвсем страшното! Да помогнат искат, вероятно, за да бъда опечен по-бързо. Страшна работа е нашата българска работа! Затуй добре разбирам тия, дето си взеха шапката и напуснаха нашето родно българско блато - и позорище. Да бях помлад и аз щях да сторя същото в този момент. Писна ми да се боря, да се мъча да чупя с глава стени. И в резултат се получи това, което можеше да се очаква. Счупих си главата, не стените... ПОСЛЕПИС: Тъкмо написах тия неща и по телефона ми звъннаха моя брат, който е инвалид - и майка ми също. Между другото ми казаха, че е починал един наш съсед, почти мой връстник, Бог да го прости, само две годинки по-голям от мен; отишъл си човекът на баня, там, в Долна баня, както показва името на китното мое родно градче, имаме хубава минерална баня, та отишъл той в обществената баня, изкъпал се (водата, дето тече там, е доста гореща, та се налага да бъде разреждана със студена, иначе изобщо не може да се понася), поговорил си с хората, дето били на баня, върнал се - и скоро след това внезапно починал, получил, най-вероятно, инфаркт! Така стават тия работи! Бог да го прости, детството сме си изкарали в нашата махала: много се разстроих като разбрах за смъртта му. И мен това ме чака, та затова толкова се разстроих... смъртта витае около мен, но засега, кой знае защо, все още ме подминава. Та затуй вече окончателно се отказвам от хрумването да обявя гладна стачка. Не ми се мре чак толкова преждевременно и един вид по моя воля. Пък животът, дето Бог ни го е дал, е нещо свято, с което нямаме право да си играем. Само Този, който ни е дал живота, той има правото да разполага с него. Нашият живот не е нещо, което сме си дали сами. Нямаме власт над него. Тази философска причина вече съвсем надделява на везните. Няма да стачкувам по този краен начин. Нека да ми се подиграват зевзеците. Майната им. Хайде чао! И простете ако има нещо!
ИСТОРИЧЕСКИ МОМЕНТ: ЦАР ФЕРДИНАНД ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО – В ДЕНЯ НА ОБЯВЯВАНЕТО НА НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ
В ГЕРМАНИЯ, ЗА РАЗЛИКА ОТ БЪЛГАРИЯ, ПОДКРЕПЯТ СТОЙНОСТНИТЕ СИ ПОЛИТИЦИ, А НЕ ШАРЛАТАНИТЕ: Г-ЖА МЕРКЕЛ ЗА ТРЕТИ ПЪТ СПЕЧЕЛИ ИЗБОРИТЕ!
пътят, по който Европа може да стане поконкурентоспособна. ... Като цяло Меркел се радва от години на доста голямо одобрение сред гражданите. Тя си го изработи благодарение на неотклонно изграждания имидж на човек, който осигурява сигурност, стабилност и ориентация в трудни времена. А това се харесва на германците. "Почти безстрастно и твърде трезво, но пък сериозно и автентично тя служи на избирателите, а не на личните си интереси" - така я описва политологът Карл-Рудолф Корте. ... Известно е, че Меркел и съпругът ѐ живеят в старо жилище в историческия център на Берлин. Знае се още, че канцлерката прекарва свободните си дни в идиличната област Укермарк, където е израснала. Майка ѐ все още живее там, а баща ѐ, който е бил теолог, почина през 2011 година. АБОНАМЕНТ ЗА СПИСАНИЕ ИДЕИ 22 септември 2013, неделя
Из Меркел за трети път: Когато през 2005 Ангела Меркел стана за пръв път канцлерка на Германия, надали някой е вярвал, че тази жена би могла да бъде преизбрана за трети мандат. Подобно нещо досега са постигали само Конрад Аденауер и Хелмут Кол. ... Тя обеща на гражданите, че Германия ще излезе от настоящата криза по-силна отпреди. И действително - думите ѐ се потвърждават от трайно добрите данни за развитието на икономиката и пазара на труда. В чужбина Меркел се изявява като силен защитник на германските интереси. Както на срещите на Г-8, така и на форумите на високо равнище на ЕС тя неизменно оставя впечатлението, че в нейните ръци парите на германците са добре защитени. В англосаксонския свят Меркел междувременно е смятана за най-влиятелната жена на планетата. По време на европейската икономическа и финансова криза, Меркел се превърна във фигура, символизираща политиката по спасяването на еврото. "Не само Германия, но и цяла Европа трябва да излязат от кризата подсилени", повтаряше тя. "Финансова помощ за другите? Да, но само ако се изпълнят определени условия." Това е същината на нейния курс. Това е
(Като изключим първата книжка, тази с портрета на Сократ, изчерпана изцяло, колекцията от останалите вече излезли книжки също все още можете да си я набавите – стига да се свържете с редакцията.) ВСИЧКИ ДОСЕГА ИЗЛЕЗЛИ КНИЖКИ НА СПИСАНИЕ ИДЕИ
33
34 АБОНАМЕНТЪТ ЗА СП. ИДЕИ ЗАПОЧНА... 22 септември 2013, неделя
Гледам, че при някои други списания, примерно психологически, които излизат с периодичност (4-ри книжки годишно), близка до периодичността на сп. ИДЕИ, годишният абонамент е цели 84 лева (!), докато годишният абонамент на ИДЕИ е само скромните... 15 лева (за три книжки). Ние явно даваме списанието почти за без пари, един вид го подаряваме на абонатите, тъй като производствените му разходи за книжка са тъкмо тия 5.00 лева; като приспаднем търговската удръжка на разпространителя, излиза, че ние наполовина подаряваме списанието на читателя, на абоната. Правим това, понеже списанието ни е предназначено предимно за млади хора, за студенти и за ученици. Сега в момента тече вече абонаментната кампания, тъй че, ако желаете да се възползвате от тази, тъй да се рече, промоция, моля, заповядайте, абонирайте се за философското списание ИДЕИ! Ако искате можете също така да се абонирате и директно в редакцията, като се обадите, примерно, на мен, на имейла, тук, във Фейсбук, или пък на скайпа или на телефона ми. Цената за абонамента е все една и съща, именно 15 лева за три книжки годишно, периодичност една книжка на 4 месеца, с цветна корица, книжно тяло не по-малко от 130 страници, отпечатано на чудесна хубава хартия, да не говорим пък за богатото духовно и идейно съдържание, което можете да откриете между кориците, в публикуваните статии и прочие. Списанието издава също така и международно многоезично научнотеоретично приложение, чиято цена също е по 5.00 лева на книжка, в същия обем, до 2 книжки на година (сега-засега). Тия приложения можете да ги получавате ако направите специална заявка до редакцията. АЗ СЕ ЧУДЕХ НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ ТОЛКОВА НЕУДЪРЖИМИЯ НРАВОПОУЧИТЕЛЕН ПАТОС НА ЛЮБА КУЛЕЗИЧ, А ТО ЕТО ЗА КАКВО БИЛО: НА ТИЯ 100 000 ЛЕВЧЕТА НА МЕСЕЦ!
По повод на публикацията Ген. Атанас Атанасов: Кулезич ни учи на морал. Срещу 100 000 на месец, давани "На тъмно" от Бойко и Цецо!, която срещнах току-що, не се удържах да не напиша следния коментарец:
Бравос, за некакви си там 100 000 лева на месец Кулезич ни учела тъй самоотвержено на морал! Чудесно! :-) Аз се чудех на какво се дължи толкова неудържимия й нравопоучителен патос, а то ето на какво било! ДА ЖИВЕЙ СВОБОДНА, НЕЗАВИСИМА, ДЕМОКРАТИЧНА, ПРОСПЕРИРАЩА И ЕВРОПЕЙСКА БЪЛГАРИЯ!
Днес, 22 септемврий, е истинският национален празник на България, не на 3-ти март! Днес и на 6-ти септември са двата най-големи национални празника! ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА: На 22 септември 1908 г. във Велико Търново, с манифест, княз Фердинанд обявява независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд Първи Българский. Високата порта (правителството на Турция), а след това и Великите сили признават официално българската независимост. Обявен е този ден за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г., по времето на управлението на правителството на Иван Костов. Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на тази дата през 1908 г. България – една от най-старите държави в Европа! – отново се появява на
35 световната карта след петвековно османско владичество. ИВАН КОСТОВ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВЪРНАТ НА ЛИДЕРСКИЯ ПОСТ В ДСБ!
По повод на публикацията Меглена Кунева е избрана повторно за председател на "Движение България на гражданите" си позволих да напиша следния коментар във Фейсбук, който съдържа също така и един неизбежен и крайно належащ въпрос в тази връзка към председателя на ДСБ Радан Кънев; ето какво си позволих да напиша там: Абе, щом ДБГ си избраха повторно за лидер Меглена Кунева (подала оставка след изборите), и щом явно "теорията" за премахване на "старите лица" от Реформаторския блок по този начин биде провалена по най-красноречив начин, то не е ли време на лидерския пост на ДСБ да бъде отново върнат г-н Иван Костов? Още повече, че и други "стари лица" като Надежда Нейнски съвсем не показват признаци за оттегляне от политиката. Не само че не се оттеглят, но и напират напред доста други "стари муцуни". Откъде-накъде, някъде да е доказано, че тази "теория" за "необходимостта от оттеглянето на старите лица" от политиката трябва да важи само и единствено за Иван Костов?! Който пък именно, по всеобщото мнение, е най-добрият и успешен политик и държавник, който изобщо сме имали във времето след Стамболов – или поне след Цар Борис Трети?! Питам, поставям най-сериозно този въпрос, щото ми се вижда крайно куриозно само и единствено за Костов да важи тази странна "теория" че трябва да се отказваме тъкмо от най-добрите си политици откъде-накъде?! И ето моят логичен въпрос към Радан Кънев, новият председател на ДСБ: Г-н Кънев, много съжалявам, но би следвало Вие самият да потиснете егото си и да станете най-пламенен защитник на тезата за връщането на Костов на лидерския пост в ДСБ – понеже иначе ще си помисля, че само кариеристични и егоистични са причините да мълчите така упорито по този толкова естествен и неизбежен въпрос!
ИСТИНАТА ЗА КОМУНИЗМА НЕ САМО СЕ КРИЕ В УЧЕБНИЦИТЕ, НО И ОНИЯ УЧИТЕЛИ, КОИТО ДРЪЗНАТ ДА Я КАЗВАТ, БИВАТ РЕПРЕСИРАНИ И ПРЕСЛЕДВАНИ!
Попадам тази сутрин на публикация с интригуващото заглавие: Експерти: Криенето на истината за комунизма в училището е държавна политика в България, в която между другото пише следните крайно скандални неща: През годините на преход от тоталитарен комунистически режим към демокрация държавната политика в България не цели да направи достояние истината за диктатурата в периода 1944-1989 г., а да я скрие от младите хора в училище. Такъв извод направиха историци, социолози и журналисти по време на конференция „Българският комунизъм – в учебниците”, проведена днес в София. Инициативата е на неправителствените организации фондация „Конрад Аденауер”, Център за Европейски изследвания в Брюксел при ЕНП и фондация „Център Хана Аренд”. Те представиха обширно представително изследване на НЦИОМ, резултатите от което показват огромни празнини в информацията и знанието за комунистическия режим в България сред младите хора на възраст между 15 и 35 години (сайтът desebg.com ще публикува изследването на части поради големия му обем). Една от основните причини е, че държавната не участва по никакъв начин в процеса на преосмислянето на тоталитарното минало и в образователната система е създаден сериозен вакум за събитията от периода на комунистическата диктатура в България в представите на младите поколения, които не са го преживели. Кристиян Шпар, ръководител на медийната програма на фондация „Конрад Аденауер” в Югоизточна Европа, посочи, че осмислянето на комунистическата диктатура принадлежи към най-трудните задачи, които могат да бъдат поставени на едно демократично общество. И така нататък, прочетете непременно тази публикация. По повод на нея
моя милост написа във Фейсбук следното, което допълва картината от една друга страна, за която пък съвсем не се говори; ето какво написах там: Точно така, истината за комунизма в България се крие не само в учебниците по история, но също и в реалното преподаване, а пък такива като мен преподаватели по гражданско образование, които имаме дързостта да кажем тази истина пред учениците, нас ни преследват, репресират, гонят ни от училищата, съдят ни (да, аз съм подсъден за "обидни мисли" в една нова моя философска книга за образованието!), обиждат ни, осъществяват целенасочени политически мотивирани кампании за дискредитирането ни като личности и преподаватели и на какво ли още не ни подлагат! Ето затова и аз възнамерявам да обявя гладна стачка, щото това повече не се търпи! Срамота! В кой век живеем, та сме подложени на такива диви, на такива варварски преследвания само защото сме имали дързостта да кажем истината?! ЦАР ФЕРДИНАНД I, ВЕЛИК СТРОИТЕЛ НА ЕВРОПЕЙСКА БЪЛГАРИЯ, В ИЗГНАНИЕ
. ЧЕСТИТ НИ ДЕН НА НЕЗАВИСИМОСТТА, КОЯТО ПАК Я НЯМАМЕ, ЩОТО И СЕГА НИ УПРАВЛЯВАТ ВЕРНИ НА КРЕМЪЛ ПРОДАЖНИЦИ!
36 ДА ОБЯВИМ НАЦИОНАЛНА СТАЧКА С ИСКАНЕ ЗА СЪЩИНСКА И ДЪЛБОКА РЕФОРМА, ЗА ДЕМОКРАТИЗИРАНЕ И МОДЕРНИЗИРАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ!
На снимката: седенкаджията Орешарски, помните ли как той се подигра с учителите тогава, по време на учителската стачка от 2007 г.? Попаднах на OTBOPEHO ПИCMO дo Министъра на образованието и науката от името на всички учители във великотърновската природо-математическа гимназия "Васил Друмев", което е подписано от председателите на двете синдикални организации; знаем вече, в това именно училище гладна стачка обяви преподавателката по философия г-жа Антоанета Чобанска. Която до този момент, доколкото ми е известно, никой още не я подкрепил освен на думи и на дело, примерно, като се присъедини към протеста й. Към който и аз смятам да се присъединя от понеделник, понеже ми се вижда срамно само да стоим настрана и да гледаме сеир когато някой се бори за нещо, което касае всички нас, да, всички нас, щото проблемите на господстващата у нас тоталитарна образователна система касаят именно съвъкупната наивна българска природо-популация. Ето началото на една дискусия във Фейбук, в която моя милост предложи нещо скандално: да бъде обявена национална учителска стачка с искане за същинска и най-дълбока реформа, а също така и за осъвременяване, за модернизиране на образователната ни система; та ето какво си казахме по този повод:
Pawel Petrow: Според мен Такева, както и другите "профъюзи" сключиха някакво споразумение с правителството на Станишев и с тогавашния министър на икономиката (или не знам на какво беше?) Орешарски, по време на учителката стачка. СПОМНЕТЕ си, че за Орешарски преговорите бяха "сЕденка"... Сега същите ЦИНИЧНИ хора са на власт! Те докараха безумните делегирани бюджети, те сложиха НАЧАЛОТО на убийството на образованието в България. Тези хора НЯМА как да направят нещо УМНО – просто доказаха, че не са способни. Ангел Грънчаров: Тогава, по време на учителската стачка, Орешарски беше министър на финансите; да, той беше "седенкаджията", дето така обиди учителите; ако ние, учителите, имахме нужното достойнство заради онази обида сега щяхме да сме в първите редици на протеста срещу премиера Орешарски, който навремето се подигра така грозно с нас, с учителите; да, ама не е така. Ако искаме да си измием донякъде позора от лицето, би следвало да стане така, че искрата на гладната стачка на колежката от Велико Търново да подпали огъня на една нова учителска стачка сега, тия дни. Имаме достатъчно искания, основания и причини да се вдигнем на стачка. Аз това предлагам. Написах това и всички, кой знае защо, се умълчаха. Още се мълчи. Аз лично смятам, че мълчанието в подобен момент е равностойно на малодушие. А вие, позволете да запитам, какво смятате, как мислите по този същия въпрос? ЕТО ЗАЩО МАЛОУМИЕТО У НАС ИЗОБЩО НЕ Е ЗАСТРАШЕНО, НАПРОТИВ, ЦЪФТИ В НАЙ-ПИЩНИ ЦВЕТОВЕ… септември 22, 2013
Ангел Грънчаров: Браво на колегите от Велико Търново! При нас в Пловдив ги има същите явления, ала синдикатите, за жалост, най-упорито мълчат... Rozaliq Hadjiiska: Това много ми напомня за подобно явление в училището, което напуснах след 17 години работа. За съжаление някои директори се изживяват като феодали, а синдикатите не правят нищо. Явно това е тяхната политика след учителската стачка, особено на г-жа Такева. Но тази министърка едва ли ще помогне на колегите. Пожелавам им успех!
Ето пример за най-тривиална и банална манипулация: лъжецът-анонимчик от блога за поостоянно производство на лъжи “Бъзикилийкс – Истината такава, каквато можеше да бъде!?” пише “доклад за България на ЦРУ”: виж “Българите не представляват проблем” – доклад на Ричард Морнингстар. Даже и снимка на “автора” е поставена, няма що, всичко е както при найприличен фалшификат. Забележително е,
че тази работилница за лъжи, именно този блог, списван от анонимен пропагандатор и агитатор на “толкова светлите” леви комунистически утопии, е водещ във всички класации по посещаемост на блоговете у нас: пример за това, че у нас лъжльовците ги носят на ръце, възхищават им се, обявяват ги даже за нещо като месии и като пророци! Три месеца по-късно сайтът на “патриотичните будители” публикува като “истински” този “доклад”, разбира се, без позоваване на първоизточника: Доклад на ЦРУ за България. За по-голяма “достоверност” даже е сложена и следната дезинформираща “редакторска бележка”: “Смелата” журналиста – Веселина Томова, първа беше качила този доклад, но изглежда червените кукловоди зад гърба и, наредиха да го свали и тя побърза да изпълни заповедта. Сега от него няма следа дори и в кеша на google.bg Като “истински” докладът е публикуван още в много “присъдружни блогове” и сайтове: виж, например, публикацията в някакъв т.н. “Независим националстически блог”. Всичко изглежда като “съвсем истинско”, като “от истинско та по-истинско даже”. Минават още няколко месеца и някаква разпалена другарка ми праща този “доклад”, за да ми докаже колко лоши били американците, колко лошавини те мислели на България и на българите, и колко, респективно, добри били руснаците, щото само те, видите ли, ни били мислели доброто и прочие, и ала-бала, и тъй нататък, и так далее. Ако бях малоумник, ако не знаех за това серийно производство на лъжи от блога на т.н. Чергар, поклонник на Че Гевара, на Сталин, на Кастро и прочие, щях да се вържа на баламската манипулация. Колко ли обаче идиоти вече са се вързали на лъжите на тия така плоски манипулатори? Безчет. Сфащате ли сега, господа и дами наивници и наивнички, че другарите никога не спят и постоянно ви лъжат?! Виждате ли как това става? Общо взето така стават лъжите. Знаменитото “секретно приложение” към “доклада Ран-Ът”, което шества из интернет, също е фалшификат от найдолнопробен вид и род, ала на него вече се позовават, както виждате, и “най-сериозни анализатори”! Примери колкото щеш. Малоумието у нас изобщо не е застрашено, напротив, цъфти в най-пищни цветове… ПРОТЕСТЪТ ОТ ТАЗИ ВЕЧЕР, 100-НО ИЗДАНИЕ 21 септември 2013, събота
37
Още снимки от Константин ПавловКомитата: ТУК ПАМЕТНИКЪТ НА АЛЬОША БЕ ДЕГИЗИРАН КАТО ИМПЕРАТОР-ЗАВОЕВАТЕЛ
ЖЕРТВИТЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИЯ ТЕРОР В ОБРАЗОВАНИЕТО ВЕЧЕ НЯМАТ ДРУГ ИЗБОР ОСВЕН НАЙ-ОТЧАЯНИЯ СЛЕД САМОЗАПАЛВАНЕТО: ГЛАДНАТА СТАЧКА 22 септември 2013, неделя В четвъртък и петък, във връзка с края на продължителния отпуск по болест (след операцията, на която бях подложен на 18 април т.г.) лекарската комисия ме подложи на задълбочен преглед с оглед да прецени състоянието ми; комисията прецени, че трябва да бъда изпратен на ТЕЛК за разрешение за ново продължаване на болничните; е, та тия два дни бях по болници и на опашки в ТЕЛК (там е страшно стълпотворение от хора, страшно много болни има в нашата държава!). В крайна сметка ТЕЛК реши да ми продължи болничните, но не за това тук става дума, а искам да кажа нещо съвсем друго, крайно интересно по моя преценка.
Когато простоях доста време на първата опашка, пред приемната, и когато най-сетне минах, там ми дадоха папката с моите документи и ми казаха да отивам в еди-кой си състав на ТЕЛК, където да дам папката и да чакам за преглед на друга, още по-многолюдна опашка. Възползвах се от това, че папката с документи е в мен и докато чаках, признавам си, я разгледах от любопитство. И открих интересен документ, в който съответният държавен орган пише за жалба от моята работодателка, която била обжалвала еди-кой си болничен лист, във връзка с което аз бях преди около две седмици пак призован пред ТЕЛК; е, ТЕЛК потвърди болничния лист, жалбата на директорката на ПГЕЕ-Пловдив не постигна целта си, но тъй като аз не бях уверен за това кой и защо е обжалвал болничния лист, та сега това откритие, това доказателство, че моята така любезна работодателка е извършила тази подлостчица, ме накара да се разтреперам от обида. Ще ви обясня на какво се дължи тази моя реакция.
Жалбата против болничния ми лист на г-жа Анастасова до "надлежните държавни органи", която може да се сравни с нещо като донос, постигна следния ефект: този болничен лист все още не ми е изплатен, прекалено беше забавено плащането му, поради което аз в момента съм съвсем без доходи. Но това, както се казва, е "малкото зло", което ми беше причинено; има и голямо зло, за което искам да кажа тук. То има нравствен характер. И е значително пообидно. Ще ви обясня защо. Предполагам, на много хора точно този аспект на нещата им убягва. Затова и пиша този текст, като конкретният случай просто ми даде чудесния повод. Става дума за непоносимата административна гавра, която тя ми устрои. В началото на изминалата година (м. септември) аз бях наказан от същата тази г-жа Анастасова (фактически за едно неявяване на Педагогически съвет!) с дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение". В края на тази, на все същата учебна година, но през м. юли, моя милост, бидейки в болнични, реши да посети един психологически семинар на учителския "колектив", а също така и едно заседание на педагогическия съвет, именно присъствах на последното му заседание за учебната година.
Още като ме видя там, сред колегите (аз вече писах за това в блога ми) г-жа Анастасова, директорката, дойде при мен и ми заяви, че съм бил нямал право да присъствам и че трябвало да се махам; казах, че съм дошъл, понеже ми е интересно да видя това обучение, зер, и аз съм психолог, но тя категорично ми каза да се махам; щом съм бил в болнични, трябвало било да съм на легло, а не да се мотая къде ли не; ако не се махна, ако не си отида, щяла била да обжалва болничния ми лист. Е, аз останах, заявих, че лекарите са ми препоръчали да се разхождам, че за мен е полезно да съм в движение, и че благодаря за загрижеността й, но ако иска да напусна залата, нека да има добрината да извика милиция, която да ме изнесе от залата. Както и да е, ето, тя наистина е обжалвала болничния ми лист, изпълнила е заплаха си, аз това до вчера го предполагах, ала не бях сигурен, че е така, а ето, сега вече съм сигурен, след като видях въпросния документ в папката. В тази връзка (простете за досадната обяснителност) искам да направя поне два извода: - Първият: Аз съм, предполагам, единственият случай (в световната история!) на човек, който за едно и също нещо е бил наказан от един престарал се административен гений по два коренно различни и взаимно-отричащи се начина. Моля, внимателно следете мисълта ми, понеже това, което искам да изразя, е трудно за изразяване с думи и май сам се обърках вече: и за неявяване на педагогически съвет бях наказан, и за... явяване на педагогически съвет също бях наказан от все един и същ административен гений в нашето родно образование! Другояче казано: каквото и да направиш все ще те накажат - това ако не е гениално, сполай му кажи! Вярно, първият път ме наказаха с дисциплинарно наказание (което, прочее, аз обжалвах пред съда и съдът отмени въпросната заповед на директорката), а този път, обжалвайки болничния ми лист, бидох наказан с... безпаричие (въпросният болничен лист още не ми е изплатен от властите, нищо че жалбата на работодателката ми също беше отхвърлена от компетентния държавен орган). Вярно, с онова наказание директорката си разчисти пътя при най-малко "провинение" да ме уволни, което, да би се случило, пак би довело до безпаричие, ето, сега пак съм наказан с безпаричие. Явно у нас се смята, че същинско наказание на един човек е найвече като го лишиш от пари, т.е. обречеш го на глад. Аз обаче лично смятам, че обидата, нравствената гавра от този абсурд е пострашното, е истински страшното: явно тази система на директорския административен произвол, за която аз ви давам в случая толкова очебиен пример, личността, каквото и да направи, все може да бъде тормозена.
38 - Вторият извод: Въпросният административен гений, както сами се убеждавате, успя да изнамери начин да тормози един човек дори и когато е в болнични, сиреч, изобщо не е под пряката му власт. Досега, както му е редът, началниците можеха да ни тормозят само когато сме на работа, сиреч, когато, тъй да се рече, си им в ръцете, си под пряката им власт; но ето, сега явно науката и техниката в тази област са напреднали дотам, че вече може да бъдеш тормозен дори и когато си в болнични, сиреч, когато не си под пряката власт на старателния отмъстителен администратор. Сиреч, оказва се, за такива административни гении на родното ни образование няма невъзможни неща, за тях всичко е възможно! Аз се оказах, предполагам, първата жертва на административен произвол дори и когато не съм под пряката юрисдикция на съответния началник, което, както и да го погледне човек, си е достатъчно основание за национална гордост! Нашите администратори доказват, че всичко могат! Че за тях невъзможни неща няма. Е, има малка подробност: съдът отмени въпросната заповед за дисциплинарно наказание (администраторката, разбира се, от това не се възпря: тя обжалва решението на съда и сега при повисшата инстанция се бори да докаже, че е безгрешна!), а пък съответният държавен орган, именно ТЕЛК, потвърди обжалвания болничен лист, т.е. и в двата случая се доказа, че имаме налице прояви на безпрецедентен административен произвол. - Трети извод: В тази тоталитарна административна система, която царува в родното образование, каквото и да направиш, все ще съжаляваш, стига да не си приближен на директора. Ако си приближен, тогава нещата стоят съвсем иначе. Примерно, тогава ако си на пенсионна възраст, любвеобилният администратор ще те остави на работа, за да получаваш значително повече пари, пък по този начин, чувам, и пенсията щяла била да ти се увеличи един ден, което именно и обяснява толкова горещото желание на разни бодри пенсионери да бъдат учители и в пенсионна възраст; в нашето училище има такива случаи. Разбира се, същият администратор, който е така великодушен към своите хора, без капчица жал уволнява от работа дори и млади хора, които имат семейства и деца, да не говорим пък за всички останали; важното е да не си от тесния кръг приближени и винаги си застрашен от уволнение. Системата "нашиваши" тук действа безотказно: примерно, на тия, които са от кръга на "наште", директорът ще им даде завидно парче от "общата баница", така именно се нарича оня дял от т.н. "диференцирано заплащане"; ако не си от "наште", ще ти дадат най-мизерен дял и прочие. А може и нищо да не ти дадат: въведе се специално заради мен такъв параграф, че ония учители, които били
наказани със заповед от директора, да не получават нищичко от т.н. "диференцирано заплащане"; вижда се, че материализмът така разсъждава: само с даване и отнемане на пари се награждава и наказва фактически родния труженик. Е, и с нравствени терзания биват награждавани ония, които биват обиждани, но това, така да се рече, е бонус, промоция, то не се брои. Иска се да имаш поне малко съвест, за да ги усетиш изобщо тия терзания. И още изводи могат да се направят от този казус на най-екстравагантния административен абсурд, но сега, признавам си, нямам желание повече да го нищя. Спирам дотук. Сега да кажа две думички относно моето намерение да обявя гладна стачка. Вчера попитах двама лекари, моето джи-пи и също един невролог: в моето здравословно състояние мога ли да се подложа на такова едно изпитание, а именно да обявя гладна стачка? Единият ми отвърна: да, защо не, щом се налага може; другият категорически ми забрани да прибягвам до това средство. Било много опасно, особено ако се заинатиш да стачкуваш по-дълго. Много мои приятели, като разбраха за намерението ми, също се опитаха да ме възпрат от прибягването до това крайно средство. Аз, дето толкова трудно вземам решения, съм поставен, сами виждате, в превъзходна ситуация. Изчаках да мине вчерашният ден, имах смътна надежда инстанциите и администраторите, като разберат за намерението ми да обявя гладна стачка, да се размърдат поне малко, ала това, разбира се, не се случи. Моята идея беше да ги принудя към диалог. Само това искам. Диалог, ала не в съдебната зала, а иначе. Те обаче стоически мълчат. Всеки както иска нека да си тълкува това мълчание. То е много изразително. Мълчанието, каза една моя приятелка наскоро, било... блато, не злато. Нравствено блато. Та трябва да решавам дали да обявя гладна стачка и аз, хем да подкрепя стачкуващата вече колежка от Велико Търново (тя била подложена на абсолютно същия, на 100% съвпадение, административен тормоз като мен!), хем да покажа, че нейният случай не е изключение или инцидент, а става дума за дълбок порок на самата система, която навсякъде твори и произвежда подобни ексцесии. Хем да покажа на моите тукашни администратори, че както са се разпасали, повече няма да бъдат търпени, че така повече не може да продължава. Вчера ми се обади по телефона един администратор от РИО, това е регионалния инспекторат по образованието в Пловдив. Разпита ме туй-онуй. Не можел да се ориентира в историята. Казах му: четете блога ми, там всичко пише. Аз им изпратих линкове към някои мои публикации, нека да почетат. Той обаче много се докачи и ми отвърна, че бил крайно зает и сериозен
човек и нямал излишно време "да се мотае по разни блогове, скайпове, фейсбуци и интернети като някои други". Казах му, че и много заети и сериозни хора като мен ползват и четат тия "блогове, скайпове, фейсбуци и интернети", но той не прояви желание да дискутираме. И в един момент нищо повече не каза - изчезна. В тази ситуация, понеже днес вече е събота, съм склонен да отложа вземането на решение за обявяване на гладна стачка и от моя страна до понеделник. В понеделник, в ранното утро, ще бъда вече взел това решение. Ще ви информирам за него непременно. На мен, всъщност, след като съм лишен в момента от доходи и пари (поради въпросното спиране на изплащането на болничните, което директорката ми все пак успя да постигне - за да ми отмъсти за нещо!), съвсем не ми е трудно да обявя гладна стачка тъкмо поради посочената причина. Аз и без това доста ограничих яденето, предвид здравословното си състояние; отдавна не ям колбаси, месо и прочие, едно че са скъпи, друго, че са вредни за здравето. Почти съм станал вегетарианец - както голяма част от бедния и унизен български народ, който поради липса на пари вече направо си гладува. Тъй че, повтарям, преходът към гладна стачка изобщо не ме плаши. Малко ми трябва и ще предприема тази стъпка. Но най-важната причина е тази: да покажа солидарност с гладуващата колежка от Търново. Срамота е да стоим настрана, да гледаме умно сеир, да се чешем тук-там, най-вече около крачетала – но дори и малкото си пръстче да не помръдваме с нещичко да помогнем! Прочути сме с това наше пословично малодушие и безразличие! Ето затова най-вероятно ще обявя гладна стачка и аз. Някои протестират срещу мафиотското правителство вече цели 100 дена (!!!), а огромната част от народа стои, мърмори някакви невнятни думи, псува, плямпа нелепици (у нас кухненски бабаити колкото щеш!), гледа сеир, потрива малодушно ръце, ала и малкия си пръст не ще да мръдне с нещичко да помогне, да подкрепи протестиращите – и гладуващите, пък и протестиращите даже с гладна стачка! Този наш позорящ ни манталитет трябва да бъде разбит без капчица жал. Ето затова ще обявя гладна стачка и аз. Щото каквито сме в момента в мнозинството си - страхливци, малодушници, треперковци, безчувствени дървени "философи", пословични търпеливци и пр. – сме за окайване направо. От такива като нас свободен и достоен народ не става, а става само... мърша, по думите на класика! Това исках да кажа – то какво повече има да се говори, трябва нещо да се предприеме, трябва нещо да се прави?! До понеделник! Бъдете здрави! Хубав уикенд се е отворил - само за мислене! Мислете, не е вярно, че мисленето вреди на здравето и
39 на душата, напротив! Протрихте си пръстите от щракане, оставете тия пусти кючеци, зафанете се поне малко от малко да мислите – и ще видите как ще почне да ни потръгва един ден в живота! И дори скоро ще ни потръгне, ще почне да ни върви, няма начин да не ни потръгне – стига да почнем повече да мислим. Щото мисленето е, така да се изразя, "люлката" на действането: които не умеят на мислят, те затова и нищо не правят! Да, мисленето е голяма сила, тя твори чудеса – пробвайте, няма да съжалявате! Това мога да ви кажа – и с това ще завърша...
матр`ьял, който наистина много говори и показва, що се касае до описанието на онази реална ситуация, срещу която аз се боря – включително и с твърдото ми намерение да обявя гладна стачка:
ТРЕВОПАСНИ ЗОМБИРАНИ ЖИВОТИНКИ ОТ СЕВЕРНА КОРЕЯ ПЕЯТ ПЕСЕНТА "ПУКНИ, ПРОКЛЕТА АМЕРИКА!"
Георги Чакалов: И всичко това само заради "ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ"????? Простете, забавих се с отговора. Върнах се да чета за какво точно става дума, да се ограмотя, така да се каже! Мисля, не, даже съм сигурен, Г-н Грънчаров, че разпрата Ви с директорката на ПГЕЕ е на лична основа. Много омраза, много злъч сте събрали срещу нея! Двойна ли е, тройна ли е омразата??? Сам ли сте Вие в жлъчта си??? Или сте просто една марионетка в нечии ръце! Едва ли ще бъдете откровен, но хората не мразят така, както Вие мразите! Недейте да призовавате към ненавист, все пак сте учител на млади хора!!!
Песента се нарича "Пукни, проклета Америка!". В нея най-общо се казва: Нашият свободен народ се смее над вашите президенти. Може и да са различни по цвят на кожата, но всички са еднакво глупави. Заплашвате Велика Корея, но не знаете, че ние сме ви приготвили подарък. Той ще долети при вас през океана и ще ви изравни със земята. Пукни, проклета Америка! Вашите тлъсти телеса, натъпкани с хамбургери, ще се превърнат в локви мас, в която ние ще забием нашите флагове! ПОРЕДНАТА АКЦИЯ ПО ОПЛЮВАНЕТО НА "ЗЛОДЕЯ ГРЪНЧАРОВ", ОРГАНИЗИРАНА ТАКА СТАРАТЕЛНО, ЗАВЪРШИ ПАК СЪВСЕМ БЕЗСЛАВНО 20 септември 2013, петък На две места във Фейсбук няколко бабаита, представящи се за мои бивши ученици, които аз навремето съм бил подложил на непоносими мъчения да учат философия, се нахвърлиха напоследък връз личността ми; то не бяха обиди, плювни, лъжи, инсинуации, сополиви нравствени вопли и какво ли не още. Разбира се, неслучайна е тази активност. И е крайно прозрачна – и обяснима. С оглед да се види нравствения облик на моите така яростни "критици" си давам труда да публикувам тоз
Ангел Грънчаров: Г-н Чакалов, нещо сте се объркал, аз никого не мразя; никаква лична и личностна основа няма, а става дума за дълбоко разминаване на принципи, идеи и ценности; не сте компетентен да съдите и оценявате; някой Ви е подтикнал да се правите на адвокат, ала нямате талант за такова нещо; да бяхте си замълчал поне... нямам никакво намерение да разговарям с марионетки. Бъдете здрав! Георги Чакалов: Това ли е начина на общуване с Вас?? Ако не искате, или не Ви е угодно да отговаряте на заинтересованите, то те непременно се превръщат в нечии марионетки? Много посредствено за философ... Прочетох една статия в блога Ви, стана ми интересно, върнах се и на другите Ви писания и така попаднах във въртележката на думи, думи, словоизлияния, себелюбиви описания, противоречиви твърдения, двойнствен стандарт на възгледи (да изреждам ли още?). Кой каза, че Вие пък сте най-компетентния??? Кой може да потвърди това? Учениците, които бягат от часовете Ви, или родителите, които са подавали искания да не преподавате повече на техните деца? За съжаление исках между нас да се оформи диалог – аз да Ви попитам за неща, които са ме развълнували и в които съм намерил разминавания, а Вие да успеете аргументирано и с доказателства да ме оборите и да ме накарате да Ви повярвам! До тук не сте отговорили на нито един мой
въпрос, свързан с недоказаните Ви твърдения. То аз съм лош и некомпетентен, директори, министри, родители, ученици, Ваши колеги, синдикати – че даже и съда, ако беше се произнесъл не във Ваша полза – всички накуп сме пошли, некомпетентни, омерзени, облечени в лой, лайна, мерзост и безумие... А Вие-АНГЕЛЪТ НЕБЕСЕН, ВЕЛИКОЛЕПНИЯТ ДОН КИХОТ, тръгнал да се бие с нас – вятърните мелници сте найсветлото, неопорочено и прекрасно творение на този свят!!! Или просто сте луд, Г-н Философе????????? Ангел Грънчаров: На анонимни, на подставени лица, които изпълняват чужди поръчки, не отговарям. Не съм чак толкова прост че да се вържа на такива изтъркани номерца... Апропо, понеже допускате че съм бил "луд", да Ви кажа нещо, което явно не знаете; една мисъл на Ботев: "А пък у нас свестните смятат за луди..." Нали познах, че не знаехте тази мисъл? Как ще я знаете, как да се излагате да знаете какво бил казал за тия неща някакъв си там Ботев... Иван Ненчев: Г-н Грънчаров, и тази ли група ще я залеете с вашите неща от блога, дискусионния клуб, ИДЕИ и още какво ли не? Ангел Грънчаров: На анонимни лица не отговарям... Иван Ненчев: Кое по точно анонимното, след като заставам с името си? Ангел Грънчаров: А, вече си попълнихте някои избрани данни на страницата това е хубаво, вече излизате от анонимността, благодарение на забележчицата ми. Поне снимчица да си бяхте турили също, щото име всеки може да си съчини, уверявам Ви, не сте толкова известен, че всички да Ви знаят и без снимка... Апропо, Вас защо толкова Ви дразни това, че моя милост така активно пише за проблемите на нашата училищна общност? Според Вас за тия проблеми трябва да мълчим, правилно ли Ви разбирам? Иван Ненчев: Ами да нямам щастието да съм известен като вас, да ме познават всички, но не бих и желал да ме знаят както вас психичните ви отклонения и да ми се смеят всички, но все пак имам снимка и не се крия. Групата е за инж. Христов, а не творбите и страстите Грънчарови, че да заливате всичко. Ангел Грънчаров: Вие сте психиатър, така ли, щото ми сложихте набързо "компетентна диагноза"? Ето защо съм противник на анонимниците - плюят по хората безнаказано, не носят отговорност за думите си...
40 Аз съм преподавател по философия, т.е. обучавам младите в мислене. Вие току-що, квалифицирайки ме по начина, по който си позволихте да ме определите, си позволихте фактически да твърдите, че да се мисли било "психично отклонение". Давате ли си сметка какво всъщност казахте? Вие без да искате обидихте всички, щото щом аз, дето обучавам младите в мислене, съм "с отклонения", то излиза, че за Вас нормата у нас е да не се мисли? Сфанахте ли какво казахте? Ето, че трябва да се мисли въпреки всичко когато се казва или пише нещо... Иван Ненчев: А вие схванахте ли аз какво искам да ви кажа? Че тук не е мястото, което да си рекламирате нещата, знам че преподавате, дори съм имал нещастието да ми преподавате, а ако смятате, че преподаване е да издигате на пиедестал Костов всеки час, говори лошо за вас. Ангел Грънчаров: Пишете някакви глупави лъжи за да направите услуга на г-жа директорката. Правите й много лоша услуга. Това е просто мерзост... срам знаете ли какво е? Май не познавате това чувство... Иван Ненчев: Кой говори сега за директорката? Явно това са ви дежурните речи, че сме комунисти или за директорката... лично аз сам бил против новото ръководство и съм им казвал моите виждания къде грешат, най-явен и пресен пример е това с отстраняването на инж. Христов, попитайте го да видите, а не да говорите празни приказки Ангел Грънчаров: Питам се за мотивацията Ви да ме оплюете така. Безобразно лъжете по мой адрес. Когато един път човек излъже, вече не му вярват... Иван Ненчев: Отклонявате основната ми теза, господине. Престанете да си рекламирате нещата в други групи, едва ли на някого му е интересно, а дори да има такива те ви посещават блога, не може да завладеете цялото интернет пространство, а относно това човек като излъже веднъж, направете справка с вашия гуру Костов и да не последвате неговия път и да потънете в мрака на забвението. И ако обичате прочетете първите думи, а не да започнете с политиката. Ангел Грънчаров: Вие говорите за някакви глупости за политика, не аз. Не съм казал нищо за политика до този момент, Вие обаче повтаряте като латерна все едно и също. Публикациите, които касаят проблемите на училищния живот, съм ги "рекламирал" тук, щото това е важно за училището. Така съм преценил, така съм сторил. Това е мой избор. Поемам цялата отговорност за него, включително и такива мрънкала като Ваша милост да си мрънкат донасита. Какво пра-
вя и какво ще правя решавам аз, не Вие. Не можете да се месите така брутално и нахално в моите работи. Аз не се меся във Вашите. Просто е да се осъзнае, опитайте. Проблемите, които аз представям в тия публикации, са дълбоко свързани с уволнението на г-н Христов и на другите учители. Затова съм дал линк тук. И ще го правя колкото и да мрънкате и занапред... Прочее, обявихте, че съм бил с "психични отклонения". Нещо по този повод желаете ли да кажете? Човек като казва и пише разни неща, трябва да е готов да поеме пълната отговорност за думите си, включително и съдебна... ако желаете да докажете тези свои твърдения по повод на моята особа, бих могъл да Ви дам тази възможност в съда... Иван Ненчев: Не ви ли е малко срам да кажете,че не говорите за политика, часовете ви минават под точно този знак, и статиите ви против директорката и пр. Политиката няма нищо общо , г-н Паунов,когото и двамата уважаваме и то много, все пак е от вас мразената БСП,нали така? Пишете и публикувайте, никога не е късно да станеш за резил са казали хората, но смятам, че тук не е мястото да публикувате ежедневно, хората тук ги интересува какво става с инж.Христов, а който го интересува по задълбочено ще си купи вашите нови книги и ще посещава редовно блога ви. Dimitar Tsvetin: Г-н Грънчаров имате си един куп блогове ръсете си мъдростите там. Аман от дървени философи!!! Ангел Грънчаров: И аз това казвам: аман от дървени "философи" като вас двамата! А това са глупости, че часовете ми минават "под знака на политиката", аз преподавам философия, г-н Ненчев, и Вие в момента лъжете пак; това, да лъжете, явно Ви е навик. Опитвате се да ме дискредитирате по много глупав начин. И да се подмажете някому, Вие си знаете на кого, а ний се досещаме. Излагайте се, щом така Ви харесва. До този момент в спора ни аз не съм казал нищо за политика, Вие продължавате да говорите САМО за политика. А мен обвинявате за това. Сиреч: "Крадецът вика: Дръжте крадеца!". Това, простете, е хем тъпо, хем нагло... Апропо, някой, впрочем, Ви е подвел, че да се говори за политика в училище е "забранено" и Вие сега се мъчите да ме злепоставите, като си мислите, че като ме обвинявате в това, ще постигнете този ефект. В училище не само може, но и трябва много да се говори за политика. Понеже гражданското образование на младите хора е нещо изключително важно. В моите часове по гражданско образование учениците съвсем свободно говорят за политика, както и подобава. По философия, по психология,
по етика и пр. говорим за съвсем други неща. Там политиката не е интересна... Георги Чакалов: Хахахаха, цитирате ми Ботев, а малко по-нагоре, в диалога с бивш Ваш ученик сте написали "Сфанахте"!!! Хахаха! Попишете още, да си се посмее на воля човек!!! Брех да му се не види! Не знаех, че Ботев се е преродил във Вас! Защо не казахте по-рано, да Ви се поклоним до земи!!!! Ангел Грънчаров: "Сфанахте" е моя любима дума. Така я пиша, за да изтъкна нивото на хората, с които опонирам. С прости и арогантни хора се говори просташки. Вдянахте ли? Това се нарича "стил"... Вярвайте ми, добре знам как се пише думата... :-) Dimitar Tsvetin: Не знам кое е редно ама да пробутвате своите учебници на всички ученици ( и то без удобрението на МОМН ). Да искате всичко от тях на изуст и който каже нещо по различно цитирам: "Ами не е така. Не мога да се съглася". Айде стига с простотиите. Всяка година само вашите учебници. Ходете си ги рекламирайте в "Тази сутрин" и в които други шоута се сетите. Иван Ненчев: На кого се подмазвам? Сигурно съм платен нали 50 лв. ми дадоха, не господин Грънчаров, просто ми омръзна всички групи да ги обсебвате с вашите мъдрости. Както каза Цветин имате си блогове. Да трябва да се говори за политика, но нещо градивно и надпартийно, а не по вашия начин за комунистите и да възвеличавате Костов, защото, господин Грънчаров това е насаждане на вашата гледна точка и вашите партиини възгледи (в което няма нищо лошо разбира се), но не и да ги представяте в тази светлина като единствено правилните. И моля ви, като нямате ясно доказателство да не обвинявате, защото вие самия сте били много угоден навремето..., че сега да казвате аз на кого се мазня. Todor Simeonov: заключете вратата, комунистите и ще заминали да учите ческо време...
Г-н Грънчаров, идете че ей сега ще дойдат ви припомнят как сте в Русия по комунисти-
Ангел Грънчаров: Прочее, пише се "одобрение", не "удобрение". Другите неща, които казвате, са глупости. Примерно, че съм бил искал разни неща "наизуст". И т.н. Нещо друго да има, което да ви вълнува? Готов съм да ви изслушам, господа... давайте, облекчете си душите! :-) Георги Чакалов: Човекът, когато има стил, той го има, Г-не! И не го променя, говорейки с хората. По това се различава Човекът със стил от простака! Съжалявам, но точно тук
41 отново ме разочаровате. Явно с остаряването си намалявате и капацитета си на философствуване!!! Или не, по-точно – изпростявате!!! Ангел Грънчаров: Май не сте наясно много с това къде се слагат пустите запетайки и ги туряте както бай Ганю, да има и да не Ви помисли народът за прост :-) Друго нещо, което да Ви вълнува има ли? Кажете, слушам с интерес? Защо Ви е толкова беден профила, май се криете, не смеете да покажете кой сте, да не би да Ви е гузна нещо съвестта? :-)
оточки, пък макар и живи, е глупаво да се разговаря, схванахте ли какво имам предвид? Двама-трима сте тия, които си позволявате да ме хулите, а аз съм преподавал за тия 30 години стаж на преподавател (в гимназия и в университет съм работил) съм преподавал на хиляди. На това ли му викате "масово"? Повечето хора имат морал, г-н Ненчев, не са като Вас, да речем...
Иван Ненчев: кой неща уважаеми? а не са ли глупости, че сме платени? или са глупости, че сте учили в Москва? или че заливате групата.. че идеализирате костов? кое е глупост и спрете да отговаряте и пишете само, което ви е угодно.
Иван Ненчев: Публичен е в тази група, не в блога ви, желая ви здраве, каквото имах казах, ще се радвам, а и не само аз да спрете с вашите реклами на написаното и заснетото от самия вас.
Dimitar Tsvetin: Кой говори глупости? Мисля, че всеки малко или много се досеща. И малко е нагло вие да учите на правопис като се има в предвид грешките, които допускате в "изказите" си. Аз лично се сещам за един куп простотии, които съм чул. Професионална гимназия по електротехника и електроника "Стив Сжобс". И интересното е, че някои наистина повярваха на налудничавата идея на един човек, който обича да си чеше езика Иван Ненчев: Грънчаров, отговаря само, което му е угодно и в т.нар. "отговори" извърта нещата така че никога не отговаря точно и ясно каквото го питат Ангел Грънчаров: Нещо друго, което ви вълнува? Кажете, слушам с интерес. Интересно ми е. Само, моля, спазвайте известно приличие. Срамота е да хулите така грубо ваш бивш преподавател, нима това не го усещате? Не го усещате, така ли? Много интересно, твърде интересно. Емоцията срам позната ли ви е поне малко? :-) Иван Ненчев: Ние казваме, но не получаваме отговори щом го хулим и то не единици, а масово сигурно си го е заслужил... и ако не отговаряте, то няма смисъл от такъв вид неползотворна комуникация. Ангел Грънчаров: Аз съм много диалогичен човек, но разговарям с удоволствие с мислещи хора, но с радиоточки, които наизуст говорят глупости, изобщо ми е под достойнството да разговарям: не съм глупак. Няма смисъл да опитваш да разговаряш с... радиоточка. Знаете ли какво е това радиоточка? Навремето, по време на така любимия Ви комунизъм, г-н Ненчев, имаше високоговорители, по които ни пускаха единствената държавна радиостанция, която не можеш да я сменяш; и слушаме само една радиостанция. Та с такива ради-
Ангел Грънчаров: Вие май много се увлякохте в лъжите, бравос, бива Ви: "... цели класове не искаха да влизат в часовете ви заради какви ли не глупости от рода на видео записи .. Целият учителски колектив ви се присмива там са 90 човека..." Как разбрахте, че "колективът" на учителите ми се бил присмивал? Кой Ви информира за това? :-) Не, разговорът ни е публичен и Вие трябва да имате достойнство да стоите зад това, което си позволихте да кажете. Не е необходимо никакво разрешение от Ваша страна. Да сте мислил преди да си позволите да клеветите един човек, пък бил и той бившия Ви преподавател по философия...
Ангел Грънчаров: Не желая да ми пожелавате здраве, щото много се изложихте. Жалко за Вас е, че не го съзнавате и не Ви е срам поне малко. Или Ви е срам все пак? А какво ще правя в блога си, в преподаването и в живота си изобщо решавам само аз...
Иван Ненчев: Господине това, че вие сте били член на БКП навремето, не означава, че аз съм за БСП, много моля!!! Кое е моралното, колко ви се противяха, цели класове не искаха да влизат в часовете ви заради какви ли не глупости от рода на видео записи.. Целият учителски колектив ви се присмива там са 90 човека. Ангел Грънчаров: Г-н Ненчев, който Ви е казал, че съм бил член на БКП, Ви е излъгал. Не съм бил член на БКП. Пак излъгахте. Не Ви ли е поне малко срам? Прочее, ще увековеча за поколенията ( и за историята) този разговор, ще го препубликувам в блога си. Вярвам, нямате угризения за поведението си, не се срамувате, затова и не възразявате, нали така? Иван Ненчев: Ами имам против, не искам да намесвате моето име там , аз не съм достоен за вашия извисен блог,ще си сринете аудиторията Ангел Грънчаров: Не се притеснявайте, в моя блог аз често изследвам разните му там психологически феномени, Вие сте такъв един феномен, тъй че няма проблеми! :-) Иван Ненчев: Все пак трябва да искате моето разрешение нали така? Все пак преподавате право и би трябвало да сте наясно
Иван Ненчев: С какво се изложих с това да ви кажа, че не е тук мястото за реклама ли? Срам ме е, че се подадох към вашия манипулативен разговор, а вас не ви ли е срам, че не коментирахте постовете на Симеонов, Цветин. Ангел Грънчаров: Прочетете какви нелепици избълвахте по мой адрес... хората с известно нравствено чувство ги е срам след като се изложат... Иван Ненчев: написах нещата в следните насоки: да спрете да си рекламирате нещата на неправилните места; че в часовете преди говорихте за Костов ( вече може да се е променило) , кое от това е нелепица? А вие ме определихте като комунист и платен и подлога на директоркта? Какви доказателства имате ? По-голям комунист от вас няма! Ангел Грънчаров: Пак дрънкате пълни глупости. :-) За комунисти Вие, не аз говорихте. :-) Лъжете здравата! Бравос! Думата "подлога" Вие я употребихте, не аз, което показва, че сам смятате, че много Ви отива... :-) Иван Ненчев: За това, че сте учили в Москва повреме на комунизма ли и за това ли лъжа? Кажете последно как сте излезли в чужбина тогава? Ако сте истински честен човек. Ангел Грънчаров: В Петербург съм учил, не в Москва. Не желая да разговарям с
42 толкова лъжлив човек като Вас... намерете си подходящи събеседници, които да се радват на лъжите Ви... Иван Ненчев: Xaxaxa с какво лъжа? Ето кажете на всички вие самия... Как сте отишли в чужбина по това време??? Ангел Грънчаров: Издържах, спечелих конкурс. Това беше последната реплика, която обменям с Вас... омръзна ми вече. Иван Ненчев: Xaxaxa... конкурс пред партията?... последната ще е, защото не ви отърва когато ви се кажат нещата в прав текст. Ангел Грънчаров: Да, конкурс, но не пред "Партията", която, явно, обожавате, щото ни е мъчила и унижавала, а конкурс пред професори от Философския факултет на Софийския университет, все най-уважавани личности, които подбраха сред студентите най-добрите, най-способните - и които издържахме конкурса, ни изпратиха да учим в Русия. При комунизма имаше и неща, които не бяха опорочени, както са сега, при посткомунизма. Аз се гордея че завърших университета в Санкт Петербург. Който е на високо световно ниво. Един знаменит университет, какъвто България няма (СУ е найдоброто, което имаме, но не може да се мери с най-добрия университет на Русия, щото Русия имаше и има велик духовен потенциал). Това мога да Ви кажа, г-не, въпреки че не заслужавате, щото сте нагъл. И изпълнявате мръсна поръчка. Обърнах Ви внимание за да Ви дам възможност да разкриете същината си. Не се усетихте и го сторихте. Нека сега да се срамувате. Убеден съм, че ще дойде и такъв един момент. За грозните думи по мой адрес, които без капка свян написахте, можете да ми се извините в момента, в който съвестта проговори у Вас. Така правят нормалните, възпитаните хора. Да хулиш и плюеш по друг човек е проява на душевна мерзост. Да хулиш и да плюеш свой бивш учител е още по-грозно. И говори много лошо за оня, който си го е позволил. Каквито и да са му мотивите за да си го позволи: политически, личностна комплексираност и пр.
Иван Ненчев: Какво правя.. казвам си нещата в прав текст и явно се засягате от това, но има поне едно радостно нещо в цялата ситуация - спряхте да си рекламирате материалите в тази група, макар и за ден... Dimitar Tsvetin: Иване с "богове" ме може да се спори. Каквото имаше да му казваме му казахме. Нека само разсъждава. Не си заслужава да се занимаваш понеже ще бъдеш усмян в някой от блоговете като "долен комунист" и празноглавец. Г-н Грънчаров е извисена личност. Ние не сме достойни да се сравняваме с него. Всичко го обожават и почитат Даже ще си закача плакат в стаята с неговия лик И няма нищо, че от поредно учебно заведение е изхвърлян. Те има 2-3 които не го разбират за това е. Иван Ненчев: Това ми е ясно, то така си беше още отпреди, неудобните нему, са комунисти, празноглавци, изпълняващи поръчки и какво ли не, простаци, мерзавци... той хули и обижда наляво и надясно, храни се със злоба, после дава уроци, прави се на ментор, че видиш ли, който обиждал проявявал "душевна мерзост". Ангел Грънчаров: Пише се "осмян", не "усмян", г-н Tsvetin, явно сте доста зле в писането... Давайте още, кажете си всичко, което ви е на душите, излагайте се, още може! Todor Simeonov: Най-дейните бивши комуняги сега най-много говорят срещу комунистите. ФАКТ! Dimitar Tsvetin: Това че му казваме нещата в прав текс и не му правим мили очички явно не му се нрави. Само едно ще кажа истината боли. И като няма какво да каже гледа да отклони темата какво и как сме написали Аз не съм интилигиентен като ВАС Г-Н ГРЪНЧАРОВ. Не мога да кажа 100 думи, в които само една да има смисъл. Не мога да се моря с ваше височество. Да живей!!!
Иван Ненчев: По кое разбирате, че я обожавам и по кое разбирате, че изпълнявам поръчка? Нали сте много точен, хайде докажете си думите, а относно хулите и плюенето по другите, то в това вие нямате равен и по вашите думи вие самия излизате найголемият мерзавец.
Ангел Грънчаров: Между другото, пише се "интелигентен", не "интилигиентен". Да се посмеем малко, колко му е. Сеир. Никога не е късно да се орелизите максимално! Давайте! Дерзайте! Вярно, правописа ви затруднява, но нищо, важното е да се излагате! Апропо, всяка дума има своя си смисъл, г-н Tsvetin... и по литература явно сте доста зле, освен по писане...
Ангел Грънчаров: Когато осъзнаете какво правите и се позасрамите поне малко, обадете се... дотогава си помълчете и помислете сам...
Todor Simeonov: Ако 25% от хората в Бългярия бяха на вашето ниво, г-н Грънчаров, нямаше да сме на това ниво. Да разбират от всичко. Къде ти...
Иван Ненчев: Той трябва да работи като следовател, направо ме смая, как за няма и няколко часа , разбра ,че съм комунист, платен и изпълняващ поръчка, все неща,които и аз самият не знам за себе си... Dimitar Tsvetin: Ами хулете хулете. Само не се занимавайте с истината. И понеже сте много правен я ми кажете редно ли е да си продавате творбите на ученици без да са одобрени от МОМН. Редно ли е да ги заснемате и да ги качвате из интернет и после да ги нахоквате. Редно ли е да взимате думата и да си казвате каквото ви скимне без да се съгласувате с другите. Аз не лъжа аз казвам истината. И ако на това кажете, че е лъжа ... Всички, които казват истината на Грънчаров са най-долните отрепки в това се убедих. И ако може да не ме убиждате, че не уважавам учителите си. Уважавам всички, които СА МЕ НАУЧИЛИ на нещо а не са си чесали езиците. И какво стана срещу истината няма какво да се каже. Пробвайте да ми намерите пак някоя грешква в изказа. Ангел Грънчаров: Казах Ви, пише се "обиждате", не "убиждате"... от "обида" иде, не се пише "убида"... поне нещичко да научите покрай излагането :-) Иван Ненчев: Ангеле, повърхностен си, вземи вникни, в това, което иска да ти каже, а не да се правиш на най-великия езиковед. Ангел Грънчаров: Аз не ща Вие да ме уважавате. Ще се срамувам такива като вас да ме уважават. Предпочитам да ме мразите! Todor Simeonov: Г-н Грънчаров, в повечето случаи истината боли! Ангел Грънчаров: Това не е вярно; боли ги хората, които са се привързали към лъжата – и без нея не могат; това е извратено; нормалното обаче е друго: истината е целебна, тя лекува тия души... Todor Simeonov: Как точно вие сте заобиколени все от лъжци, комунисти, атеисти и пр. и пр.?? Nikolai Yanchev: От часовете по Философия не разбрахте ли, че спора с така уважавания нам "учител" г-н Грънчаров е излишен и безсмислен?! Вярно, хубаво е да го запознаете с ученическата позиция, но няма смисъл в това, тъй като той няма да ви разбере... Е, в крайна сметка се научихме да преписваме цитати от неговите писаници, на които той се възхищаваше и ни пишеше хубавите оценки. Todor Simeonov: Нико, сега ще ти намерят грешки и ще бъдеш обвинен, че си неграмо-
43 тен, слаб литерат, че си комунист, лъжец, простак и т.н.
ното. Енчев не коментирам, но Антон винаги говори само с факти.
Nikolai Yanchev: Е, тва си го зная! Моята цел не е да се доказвам, още по-малко пред г-н Грънчаров или който и да било друг. Знам какъв съм и не се нуждая от чуждото мнение. Просто взех страна, защото г-н Грънчаров навярно наистина смята, че тези, който не одобряват методите му са малцина... което е жалко...
Andrey Nenov: Един от малкото истински политолози, който говори с факти а не с alaбала-общи-приказки…
Ангел Грънчаров: Я да видим има ли още такива самозвани "говорители на потиснатото мнозинство"! :-) Давайте смело, облекчете си душите! :-) До момента сте трима само... я организирайте една акция, намерете още! :-) ЩЕ ПОГУБИМ БЪЛГАРИЯ С ТИЯ ИЗЧАНЧЕНИ ПРИЗИВИ ЗА “ПЪЛНА МОРАЛНА ЧИСТОТА” И ДЕВСТВЕНОСТ В ПОЛИТИКАТА БЕ, АЙДЕ МОРЕ, СПРЕТЕ СЕ МАЛКО! септември 20, 2013
Ето дискусията по проблеми на десницата, която се проведе на едно място във Фейсбук, където бившият депутат от Великото народно събрание (и от няколко парламента след това), от СДС, разбира се, който обаче е много активен антикостовист, ни препоръчва да гледаме предаване на Велизар Енчев от телевизия СКАТ, където най-старателно биват оплювани политици от Реформаторския блок, разбира се, кой друг да оплюват?! Та дискусията се отпочна с една моя реплика по този повод: Ангел Грънчаров: Дотам ли паднахме, г-н Марков, да слушаме какво ни казват ченгета като Велизар Енчев или ще слушаме и Сулю и Пулю – стига само и само да приказва срещу Реформаторския блок?! И срещу Костов най-вече де, то се подразбира… Bogdan Yordanov: По времето на Костов и Примаверата имаше бол назначения ала Пеевски, но си траехме и резултатите са налице… Христо Марков: Ангеле, една от типичната черта на комунистите е да отричат очевид-
Андрея Щерев: Ангеле, факти искаме найвече. Взех да се учудвам напоследък, как сме живяли без Иван Костов. Бях на 37 години, когато дойде в Пловдив да се кандидатира за депутат във Великото народно събрание. После стана министър, шеф на СДС, направи партиите при-съдружни, след това стана министър-председател, после си направи и ДСБ, а сега има болшевишко вдъхновение с Реформаторския блок. Сложи Радан и Ленин отпред и иска да го аплодираме след време, ако имат шанс да влезат в Парламента. Добре. Да прави, каквото според него е необходимо, негова си работа. Става въпрос за аргументи, факти за дългия и криволичещ път. Сега имаме нужда да обсъждаме какъв да бъде новия и достоен път в дясното пространство. Така, както съм живял без кандидат-члена на БКП 37 години, в моя свят, през останалия ми живот, искам отново да не бъда обременен. Стига толкова. Трябват ни достойни и отговорни хора, които могат да създават бъдещия път – за достоен живот, без КГБ-та, ДСта, Бсп, 9 септември, Герговци и да не продължавам повече. Нека се казват истините, подкрепени с неоспорими факти. Моите поздравления за това, което Христо прави с тази дискусия! Ангел Грънчаров: Да се мисли няма лошо. Факти – да, но цялата работа е в осмислянето и тълкуването им, щото без осмислянето фактите сами по себе си не представляват. А и фактите често биват натаманявани. Нещо се скрие, друго се подсили и хоп – ето ти “нов факт”. Знаем как стават тия работи. А в политиката се искат компромиси. Там чистите варианти са изключени. Вярно, трябва да има принципи. Ценности също. Ето, преждеговорившият другар се е отдал на толкова съблазнителния нихилизъм. Нищо няма смисъл според такива, всичко следва да се оплюе и отрече. Това, простете, е глупава и зловредна концепция. Доникъде няма да стигнем с нея. Кунева била комунистка и снаха, Костов бил спал с бивша партийна секретарка, леле, каква гнус! А пък ние самите сме чисти като ангелчета, ний сме неоцапани изобщо, тъй ли? Айде море стига сте се правили на девственици! Ще погубим България с тия изчанчени призиви към пълен морал и към девственост в политиката бе, айде море, спрете се поне малко! Политиката не е девически манастир, знам ли какво още да кажа? Та е мръсна работа, но тъкмо затова, че в нея се налага да бъдат чистени
доста мръсотии. Които други са направили и създали. И са се, дето го казва народът, осрали. Някои таковат, други – чистят. И за благодарност после биват оплювани. Костов е пример за такива чистници. Към които показахме пословичната си неблагодарност! Нали, г-н Марков? Нали не отричаш, че Костов въпреки всичко ще влезе в историята, а пък за тия “величия” (всичките до един от ДС), дето го плюха така грозно, за тях никой няма да си спомня скоро след като умрат… Ivan Mitev: Необходимо е достатъчно време и обществеността ще осъзнае, че от много години политиците са жертви на грешка – негоден за парите начин на държавно управление. Причината за съвременна криза не е политическа и не е възможно с политически средства нейно прекратяване. При сегашните условия политиците са обречени на сигурен провал, защото колкото повече подпомагат за икономически растеж – толкова по-голям потенциал за криза се развива със съпътстващи болезнени щети. Тази коварна зависимост не е обществено известна и продължава да нанася жестоки щети. За да е възможно успешно политическо управление е необходимо прекратяване на причината за сегашна криза. Andrey Nenov: Компромисите на сините ни доведоха до това дередже. “Е, нищо – какво като е Партиен секретар – нали е от Нашите”, “Е нищо, какво като е съсипал няколко завода и продал на безценица други – нали е от Нашите?”… Ето така се роди мафията – синята мафия, с основно ядро червени крадци – все “Наши”. Синята мафия, която истинските Сини намразиха, други се отвратиха и избягаха… Всичко това – рожба на великите компромиси, компромиси, компромиси. “Ама какво като е Доносник или Агент на ДС – нали е от Нашите?” Ако той е от Вашите, значи Вашите са ДС и ти си си от ДС!!!! Христо Марков: Тъжна дискусия, но докато не си признаем глупостите, които сътворихме няма да я решим, поне частично. Ангел Грънчаров: Глупост е да се пише за “синя мафия” при положение, че всички добре знаят, че мафията у нас е с червен генезис, т.е. произлиза от средите на ченгесариата, боен юмрук на БКП и с рускобългарски кагебистки генезис. Това, че някои ченгета под прикритие са се подвизавали в средите на СДС не значи, че по този начин е била основана “синя мафия”, да
44 имате много здраве, но и тази мафия пак е червена. Синьото – това сме ние, дето стояхме на улиците и площадите и демонстрирахме, искайки демокрация, пазарна икономика, европеизация на страната. Нима има нещо мафиотско в това?! ГΟ Οорги Пашевъ: Аз лично използвам термина: псевдосиня псевдополитическа комунистическа подлога… Но иначе, ме изкефи, когато водещия каза: “абе, тези протестиращи не знаят ли къде трябва да идат да протестират”, във връзка с това, че престъпникът псевдо-олигарх Цв. Василев държи в банката, която му е поверена от ДС парите на голяма част от държавата, както и БТК… "ЗАПАДНОТО ГЛЕДИЩЕ" ЗА НАМЕРЕНИЕТО МИ ДА ОБЯВЯ ГЛАДНА СТАЧКА СРЕЩУ СВОЕВОЛИЯТА НА САМОВЛАСТНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА БЮРОРАЦИЯ 19 септември 2013, четвъртък
Ето писмото и на оня същия български американец (или американски българин), който често ми пише по какви ли не въпроси, ето, сега пък казва мнението си за намерението ми да обявя гладна стачка: Сега ще чуеш западното гледище за гладната си стачка и не можеш да го сравняваш с български учител от Перник кво бил мислел и дъра-бъра два чадъра... Нека почна обективно – AIG, имаш 60 (+/-) дена преди да умреш... Чете ония ирландци, нали?... Познавам една жена тука при нас, ама да не те занимавам – възторжена планинарка, човек на природата, весела и хубава жена... И точно на нея се случи, вместо на свинята Бой Бор или Сатанишев да речем – мозъчен удар и парализа... Но ума й остана – за подигравка от злите сили явно... Тая жена беше до дъното на душата си възмутена от провидението и от начина по който я третира Бог (това аз си го мисля)... Тя обяви гладна стачка, отказа да яде (само пиеше вода) и умря след 38 дена, тя беше слаба със спортна фигура... Така че цивилизацията в BG винаги е спряла, тя никога не стига до екстремните ситуации с които е пълно тука около нас...
Така че, AIG, моя съвет на западен човек е: Не й прави тоя кеф на маймуната (как се казваше че не помня?!) да се радва ако тя е с прегоряла съвест, кого мислиш че ще впечатлиш (както с писмото си: че се извиняваш!) – самия Сейтън ли?... Ти оня тричасов филм за Сейтън така и не гледа, но да ти кажа, че неговата природа е много тъпа и примитивна – той не е много умен, но много горд – нещо като българин... Трона на Сейтън е някъде в BG, хи-хи, прочети Откровение... Така че бъди по-умен християнин, защото Бог ни казва: "Нашата борба не е срещу физически тела (=гладна стачка), а срещу духовните сили на сатанинския свят ако си толкова некадърен в Библията да ти намеря цитата, всеки християнин го знае... Това е и твоята работа като философ - не се бoксираш с Пеевски или Багата, нали?... Жена ти има ли силикон в задника?... Така че придобий хитрост и остави комунистическата учителка (то в Търново освен комуняги друго има ли?!) да гладува, тя вероятно е червен лъжлив мутант – не я познавам, но познавам добре Сейтън и методите му... И гледай оня филм, философчо балкански... А. ПИСМО ОТ ФИЛОСОФА Р.РАДЕВ, КОЙТО МЕ СЪВЕТВА ДА СЕ ОТКАЖА ОТ НАМЕРЕНИЕТО ДА ОБЯВЯ ГЛАДНА СТАЧКА СРЕЩУ БЕЗОБРАЗИЯТА В ОБРАЗОВАНИЕТО 20 септември 2013, петък
Току-що открих, че на имейла съм получил следното писмо от г-н Райчо Радев, от Перник, дългогодишен преподавател по философия и бивш, пенсиониран вече директор на Спортното училище "Олимпиец" в гр. Перник; ето какво ми пише колегата Радев: ПИСМО-ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ Здравей, приятелю, Намерението ти да обявиш гладна стачка-протест срещу твоите директори е справедливо мотивирано, но здравето ти не
позволява да направиш това. Приятелю, след операцията и болното ти сърце е реална опасността да увредиш необратимо здравето си. Конкретната реалност на тази опасност съм преживял със смъртта на мой приятел, директор на училище, който насочи своя протест срещу себе си. Подкрепям желанието ти да отстояваш своята правота. Отвратен съм от бездушието на твоите директори. Отвратен съм и от бездушието на моите бивши началници на всички нива по време на моята 40 дневна гладна стачка миналото лято, които спряха акцията срещу мен едва след като (по твоя инициатива) се намеси омбудсманът. Успях само да избегна уволнението и да ускоря пенсионирането си. Не успях да предизвикам каквито и да са промени в мисленето на когото и да е от чиновниците в образованието, в принципите, правилата и методите на управление на образованието, но успях нещо друго: сега някои директори мотивират послушанието си и с репликата „Не искам да ме тормозят като Радев!“. Смяната на директорите с тоталитарен манталитет не е достатъчно. Необходима е смяна на методите на управление. Централизираната структура на образованието и казармената, командно-административна система на неговото управление е заложена в законите, правилниците и наредбите на образованието. Настоящата нормативна база възпроизвежда и ще възпроизвежда тоталитарните модели на управление, произвежда и ще произвежда директори, адекватни на тези модели. Това ти го разбираш. Идеите за нова философия на образованието са приоритет в твоите книги. Видяхме, че „чугунените“ глави не „увират“ за такава нова философия. Запознат си с всички опити тази нова философия да „пробие“, но не става. И това не е случайно. Вина за това има и инертното образователно „войнство“ от учители и директори. Инцидентното категорично противопоставяне, каквито са твоето, моето, на колежката от Търново и на малката част от уволнените при поредната чистка на поредното правителство не е достатъчно за съществена промяна в образованието. Активност и настъпателна борба за тази промяна не виждам и в НПО-тата, в гражданското общество. Някои от тях са се ориентирали към внедряване на нови методики, а едва след време да се наложи промяна в законите и нормативната база, а други чакат промяната да стани „отгоре“, но с чакане не става, защото народните представители са ангажирани с „по-важни дела“. Нравственият пример на Сократ идва от епоха с друга духовна чуваемост, на която съвременната ни сетивност е чужда. Сега саможертвата за нова кауза е това, което ти правиш: полагане на духовните основи на социално движение за промяна в българския социум, включително и в обра-
45 зованието. Идеите за нова философия на образованието се въртят в тесен кръг от професионалисти, а те трябва да придобият широко гражданско осмисляне с необходимото конкретно адаптиране в променения живот – за да предизвикат социално раздвижване и институционално утвърждаване. Приятелю, В моя протест аз приех страданието на гладното си тяло, жертвах сили, енергия, време за други дейности, семейно равновесие и др. п., но бях в значително подобро здраве от теб и нямах намерение да поднеса живота си в жертва на образователната бюрокрация и политическо бездушие. Твоята гладна стачка, при твоето здраве, може да доведе до необратими последици за теб и твоето семейство, а ти си нужен на твоето семейство, на мен, на учениците ти, на твоите приятели и съмишленици от България и света с твоето творчество, твоя блог и твоята гражданска позиция. Искам да те спра. Послушай ме! Не се жертвай! Райчо Радев
європейським ринком. Активні й вартісні підприємства добре в нього вписалися й провели форсовану модернізацію, стали конкурентоспроможними. Їхні прибутки зростають. Але є й проблема – квотування. Брюссельська бюрократія недовірливо ставиться до вільного ринку і планує, скільки кому чого можна експортувати. За квоти потрібно гризтися щороку. У нас був досить корумпований уряд, який зловживав європейськими грошима. Надто на будівництво доріг та автострад. Відмивали величезні суми. Але ЄС має спеціальну службу боротьби проти відмивання коштів. Вона дослідила болгарську ситуацію і відмовилась надавати нам гроші. Фінансування припинили на декілька років. Якщо мати адекватний уряд, то національні проекти за допомоги ЄС обіцяють чимало вигоди громаді. Якщо ж при владі будуть популісти, нічого доброго євроінтеграція не дасть. И ГЛАДНАТА СТАЧКА, ЩОМ ВСИЧКИ ДРУГИ СРЕДСТВА НА ДЕМОКРАТИЧНИЯ ДЕБАТ СА ИЗЧЕРПАНИ, НЕ ДЕЙСТВАТ, СА БЛОКИРАЛИ, Е ДОПУСТИМА
случаи подкрепя... работодателя, не пострадалия. Г-н Нейчев силно се затрудни да ми отговори на въпроса. Казах му също, че днес ще реша дали да обявя гладна стачка или да не го сторя, което ще стане в случай, че самозабравилите се администраторки покажат желание за диалог – и намалят инквизиторския си плам. Той ми обеща, че ще говори с въпросните особи. И ето, аз днес чакам да разбера ще има ли от тяхна страна някаква реакция. Ако няма, от утре сутринта също съм в гладна стачка. Днес също така подготвям исканията си, ще си направя плакат, който ще си нося по време на стачката. Такива работи стават у нас, тук, в Пловдив. Няма лошо да се стачкува и по този краен начин, щом всички други средства на демократичния дебат са вече изчерпани, не действат, са блокирали... СИСТЕМАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО У НАС Е БЕЗЖАЛОСТНА, НАЙ-ВАЖНОТО – ЛИЧНОСТТА, ДУХОВНИТЕ Й КАЧЕСТВА – Е ИЗЦЯЛО ЕЛИМИНИРАНО
АНОНС НА МОЕТО ИНТЕРВЮ В УКРАИНСКОТО СПИСАНИЕ GAZETA.UA
По повод на публикацията Синдикат „Образование” пред стачка заради гладуваща учителка стана дума и за това:
Ангел ҐРАНЧАРОВ, 54 роки, філософ та публіцист, Болгарія: У Болгарії за кілька років до вступу в ЄС провели аграрну реформу. Землю надали новим господарям і тим, чиєю власністю вона була до створення колгоспів наприкінці 1940-х. Але нащадки тих власників у селах не жили, і чимало земель не обробляли. А ті, хто хотів, не мали достатньо техніки. Після вступу до ЄС Болгарії надали грантові програми, і чимало підприємливих людей почали ці землі орендувати. Зараз абсолютна більшість їх добре обробляється.Так само з єдиним
Енеза Ангелова: Много хубаво!!! Но се чудя защо избирателно синдикатът подкрепя членовете си, изпаднали в такава беда!!! Ще ми отговори ли някой, защо синдикатът не е защитил Ангел Грънчаров, случаят на който е идентичен с този на учителката от Велико Търново!? Еднакъв ли е аршинът, с който се прилага синдикалната защита!? Е! За едни може, за други – не. Грънчаров, обяви и ти гладна стачка, та дано този път те подкрепят, стачкувайки. Блажени са вярващите, защото ЗУКТС не разрешава ефективна стачка в подкрепа на други лица. Такава може да е само гладната стачка. Ангел Грънчаров: Аз вчера отидох в регионалната ПОДКРЕПА в Пловдив и разговарях с ръководителя на регионалния синдикат ОБРАЗОВАНИЕ г-н Цило Нейчев. Зададох му точно този въпрос: защо едни свои членове ПОДКРЕПА ги подкрепя, е в други
Един от най-големите учители в духовната история на човечеството – Сократ. Който е казал и това: "Обучението е запалване на пламък, а не пълнене на съд." Защо обаче ние, мнозинството от учителите в България, правим точно обратното на това, което той ни съветва? Позволяват си да пълнят главите на учениците със знания, стриктно изпълняват това, което "държавните стандарти" предписват. Системата е безжалостна, а найважното - личността, духовните й качества -
46 е изцяло елиминирано. Това, ако се осмисли и разбере, е страшно престъпление, понеже системата бълва немислещи изпълнители, а не творци, не свободни и отговорни личности... ДАЙ НИ ПОВЕЧЕ МЪДРОСТ, БОЖИЯ МАЙКО, ПРОСВЕТЛИ ДУШИТЕ НИ!
“… учителя, като основен фактор за промяна в образованието. Той е способен за извърши тази промяна дори ако учебникът или учебната програма са лоши. Ако учителят е добър, той може да се справи с всички недостатъци на системата. - Как може да се случи тази промяна сред учителите? - Като начало учителите трябва да си повярват.” Това твърди въпросната интервюирана “елитна” и напредничава директорка. Един вид твърди: ако работата ви, учители, е безплодна, значи, че не сте добри. Системата си е ОК, ако сте наистина добри, ще я преборите. Вярвате ли си, учители, или само директорите ви си вярват? Teodora Krumova: Без да искам да бъда адвокат на някой, Кина не е от директорите, които са забравили, че са били учители. А и честни казано постоянно се питам защо е това противопоставяне “директори-учители”. Директорите също са учители. И още нещо – не забелязах в интервюто си да превъзнася системата, нито да отрича проблемите.
УЧИТЕЛЯТ Е ПРЕВЪРНАТ В “ЖЕРТВЕНО АГНЕ”, НЕГО ВИНЯТ ВСИЧКИ ЗА ВСИЧКО – И ВСИЧКИ ОТ НЕГО СА НЕДОВОЛНИ септември 19, 2013
Ето фрагмент от разговор по важен въпрос, провел се във Фейсбук: Явор Ганчев: Яков Хехт извежда три типа реакции на проблемите в образованието, които целят запазване на статуквото 1. Отричане на проблемите; 2. Дейности, които не застрашават статуквото; 3. Препоръки от типа “повече от същото”; Прехвърлянето на отговорността за преодоляване на недостатъците на системата върху жертвите на системата е точно третият тип реакция.
Енеза Ангелова: Не става въпрос за директора. Личи от интервюто, че жената не се превъзнася, макар че има достатъчно причини да го направи. Такива директори са рядкост. Но не мисля, че можем да се справим с недостатъците на системата, колкото и добри учители да сме. Това е все едно да се пребориш с великан. Teodora Krumova: Ама нали и ние също сме системата? Какво правим? Седим и само се оплакваме колко ни е зле и как нищо не зависи от нас – или се опитваме малко по малко да променяме нещата около нас? Извинявайте, ама ми дойде малко в повече целия този песимизъм… дори и на първия учебен ден. Днес разговарях с едно момиче – французойка, доброволец в България. Беше отишла на празника на едно училище. Каза ми, че цял ден настръхва като си спомни емоцията. Каза също, че ние тук в България имаме нещо уникално, което тя никога не е виждала или усещала във Франция… Енеза Ангелова: Правим, правим, но нали има още страни в този процес. Ще се случи, няма да е далеч. Не виждам нищо песимистично. Всеки сам си създава настроението. Повече усмивки, има поводи за тях. Усмихната и спорна учебна година! Konstantina Karaivanova: Явор Ганчев – наистина не разбирам защо всяко положително мнение за нещо, свързано с образованието, толкова ви дразни!?! Страницата е за учители!!! Някои от тях мислят позитивно.
Учителите си вярват, но вие, дето на нищо не вярвате се множите бързо за жалост. Явор Ганчев: Константина Караиванова, пожелавам Ви поредна успешна година на решаване на реални проблеми с положително мислене. Не ме дразни положителното мнение като такова, а пълната неадекватност на позиция, която прехвърля отговорността за проблемите на системата върху жертвите й (учителите в случая). Ясно е казано и ясно съм го казал. Пък вие го отдавайте на моето неверие колкото си искате. Ангел Грънчаров: Аз съм солидарен с позицията на г-н Ганчев. Учителят е превърнат в жертвено агне, него винят всички за всичко – и всички от него са недоволни. По този начин се пренася вината от болната глава на здравата. Главната причина за създалата се ситуация не е тази, че учителите, видите ли, били лоши и не били правели очакваните от тях “планини от героизъм”, а главната причина е калпавата система, която е поставила всичко с краката нагоре. Учителят хем няма свобода, хем го държат отговорен за всичко, е, така не става. Ще бъде отговорен за всичко ако му дадете свобода. “Дадете” е условно казано, свободата не се дава, тя се взема… ОТ ВЧЕРАШНАТА АНТИПРАВИТЕЛСТВЕНА ДЕМОНСТРАЦИЯ, ХОРАТА НЕ СЕ ОТКАЗВАТ – КАКВО ДА НАПРАВИМ, ЧЕ ПРОТЕСТЪТ ДА ПОСТИГНЕ ЦЕЛТА СИ?
Още снимки тук: Константин Павлов-Комитата МЪЛЧАНИЕТО Е БЛАТО Грозно е да се мълчи за онова, за което трябва да се говори. Мълчанието е блато. Мария Николова, учителка А аз бих добавил и това: говоренето, гласното заявяване на мислите, наред с писането им, е израз на свобода, е свобода, а пък мълчанието е несвобода. Да бъдем
47 свободни означава да разговаряме свободно и без притеснения за всичко, което ни вълнува.
Противното, именно мълчанието, е нечовешко. Даже животните не мълчат, та ние, хората, човеците ли ще мълчим?! СРАМОТА Е, ЧЕ ПО ВРЕМЕ НА Т.Н. "ТУРСКО РОБСТВО" СМЕ ИМАЛИ ПО-ГОЛЯМА СВОБОДА И ДЕМОКРАЦИЯ В СФЕРАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО, ОТКОЛКОТО СЕГА!
пълнител на решенията на училищното настоятелство. Училището не е нито на Министерството, нито на директорът му. То получава пари от данъкоплатците – т.е. от нас. Неговото ръководство следва да се осъществява от Училищният съвет, в който влизат Родителският комитет, представители на учителите и на учениците и, естествено, директорът. Квотите трябва да бъдат разпределени така, че никой да няма абсолютното мнозинство и решенията да се взимат с постигане на съгласие между поне 2/3 от членовете му. Директорът трябва да изпълнява коректно взетите решения. Ако ли не – се освобождава с решение на Съвета. Гражданинът Парпулов Ангел Грънчаров каза: Много вярно разсъждавате, г-н Парпулов, така е било, така трябва да бъде и сега. Срамота е, че по времето на т.н. "турско робство" сме имали по-голяма свобода и демокрация в сферата на образованието, пък и не само – отколкото имаме сега! :-) Да, през Възраждането сме имали в тази сфера, в училищното дело, по-голяма свобода, отколкото сега. Факт. Такава е историческата истина. Това обаче е страшно. Дегенерацията ни като общество е страшна. Моделът на управление на образованието е изцяло сбъркан. Вие написахте как следва да бъде всичко и сега. Изцяло споделям разбирането Ви. НОВИНИТЕ ОКОЛО ГЛАДНАТА СТАЧКА НА УЧИТЕЛКАТА ПО ФИЛОСОФИЯ ОТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО
По една от публикациите ми днес – виж Главната причина за необезпокоявания цъфтеж на директорския авторитализъм и волунтаризъм из нашите училища – се получи много хубав коментар от г-н Парпулов, бивш помощник-директор на ПГЕЕ-Пловдив, дългогодишен учител в това училище и инженер по образование (той също така написа и публикува една чудесна книга за Атонските манастири). Искам, понеже написаното от него е много важно, да му отделя специално внимание, публикувайки го в отделен постинг; ето какво той каза, а по-долу можете да прочетете и моя коментър във връзка с това: Явно е сбъркан моделът на управление. Още във Възраждането Главният учител (т.е. днешният Директор) е бил из-
Учителка обяви гладна стачка Учителката по философия Антоанета Чобанска от великотърновската гимназия ”Васил Друмев” обяви гладна стачка Учителка започна гладна стачка заради директорка Учителка обяви гладна стачка заради директорка Учителка обяви гладна стачка
Синдикат „Образование” пред стачка заради гладуваща учителка Учителката по философия в ПМГ ”Васил Друмев” Антоанета Чобанска обяви гладна стачка Учителка обяви гладна стачка, иска оставка на директор Учителка по философия обяви гладна стачка ДАЛИ БОЙКО БОРИСОВ НАИСТИНА ЩЕ ЗАПОЧНЕ ДА СЛУША КАКВО КАЗВАМЕ НИЙ, ОТ ДЕСНИЦАТА? септември 19, 2013
Ангел Грънчаров, преди 10 часа от Plovdiv, написа във Фейсбук: С искания вот на недоверие за цялостната политика на кабинета ОрешарскиОлигарски Бойко Борисов всъщност прави невероятно ценна услуга на този кабинет, бетонирайки го за цели 6 месеца във властта, защото ето какво е решил Конституционният съд. Когато Народното събрание е отхвърлило предложение за гласуване на недоверие на Министерския съвет за цялостната му политика, не може да се прави ново предложение за недоверие в шестмесечния срок по чл. 89, ал. 3 от Конституцията на каквото и да е основание освен за извършено в този срок нарушение на Конституцията. (РЕШЕНИЕ № 13 от 22 октомври 1992 г.) Някой, който е против кабинета Орешарски, но в същото време е фен на Бойко Борисов нещо иска ли да кажа по повод на това толкова очебийно доказателство, че Борисов е в таен сговор с днешните управляващи? То и досега, с цялостното му поведение след изборите, се доказа, че му е твърде изгодно да е в “опозиция” в този момент и затова ще прави каквото е по силите му. Парламентът и правителството да останат колкото се може по-дълго, но ето, сега вече услугата и подкрепата, която прави на кабинета, е прекалено драстична. Та има ли някой гербовак, желаещ нещо да
48 каже във връзка с всичко това? Видяхте в новините самият Бойко Борисов как неубедително лъжеше защо иска вот на недоверие не за отделен ресор, а тъкмо цялостната политика, което, знайно е, ще бетонира куклата на конци Орешарски във властта за цели 6 месеца още… Б.Борисов, преди 6 часа: Борисов се отметна – вотът на недоверие няма да е за цялостна политика „От това, което чух снощи от Радан Кънев, че с пълен вот за 6 месеца обслужваме БСП, това е много тежък упрек към нас и не мога да го допусна. Меглена Кунева е казала, че е по-добре с няколко частични вота на недоверие да се работи и да не се дава този комфорт от 6 месеца. Обадиха ми се няколко души от “Протестна мрежа”", каза лидерът на ГЕРБ и подчерта, че не го е срам да се съобрази с останалите опозиционни партии. Междувременно обаче той се обърна в коментиращите в профила му във Фейсбук с думите: “Това решение го взехме благодарение на вас, вашите коментари и логиката, която ни предложихте”. На въпрос на репортери защо от ГЕРБ не са премислили преди да обявят, че ще искат вот за цялостна политика, Борисов обясни, че са преценили, че ако направят няколко вота ще девалвира този инструмент. Така щели да станат такива, каквито били при предишното управление – не минавали и само се губело време.
Ако има гражданско и демократично съзнание сред учителите в едно училище, самозабравилият се директор, първо, няма да посмее да върши никакви своеволия и мерзостчици. Ала понеже няма такова съзнание, директорите си правят каквото им скимне. Та излиза, че ако сред учителите се появи такова гражданско съзнание, няма нищо по-лесно от това директор, който е, така да се каже, вече е "сгазил в лука", да си отиде; но ако такова гражданско и демократично съзнание сред мнозинството от учителите няма, тогава директорският авторитаризъм ще си цъфти необезпокояван - и тогава наистина е трудно да бъде изгонен такъв самозванец. Така стоят работите, близко до ума е че е така. Сиреч, оказва се, ние самите (учителите, пък и учениците, да не говорим за родителите!) понеже сме с погрешно, с невярно съзнание, сме виновни и отговорни за това, което се случва в училищната общност, нали така излиза, кажете какво мислите и вие, на мен лично много ми е интересно това... ГЕНИАЛНА ИДЕЯ НА И.ИНДЖЕВ ЗА ЛЕКУВАНЕ НА ВМАНИАЧЕНИ НОСТАЛГИЦИ ПО КОМУНИЗМА: ДАЛИ ОБАЧЕ ЩЕ СЕ НАМЕРИ ТЕЛЕВИЗИЯ, КОЯТО ДА Я ОСЪЩЕСТВИ? 18 септември 2013, сряда
ГЛАВНАТА ПРИЧИНА ЗА НЕОБЕЗПОКОЯВАНИЯ ЦЪФТЕЖ НА ДИРЕКТОРСКИЯ АВТОРИТАЛИЗЪМ И ВОЛУНТАРИЗЪМ ИЗ НАШИТЕ УЧИЛИЩА
Мое разсъждение на едно място по повод на гладната стачка на учителка по философия от Търново, която е предприела отчаяната си инициатива понеже било много трудно да бъде изгонен един директор на училище, който вече здравата е "сгазил в лука", сиреч, позволил си е разни там беззакония, произволи, репресии над инакомислещи, своеволия, волунтаризми и прочие; та ето какво написах по този въпрос на съответното място, където той се обсъждаше:
С удоволствие и с нескриван възторг прочетох твърде изключително остроумната статия на Иво Инджев със заглавие Носталгици по НРБ да бъдат вкарани в едно реалити с всички екстри от онова време и я препоръчвам и на вас. Във Фейсбук написах същото: една чудесна идея на Иво Инджев! За читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ публикувам тук основното от нея, имам специалното разрешение на автора за такива случаи: „Изненадващо се оказва, че почти 20% от младите хора в България мечтаят да живеят по времето на Тодор Живков. Това сочи изследване на Националния център за изследване на общественото мнение, проведено през юни тази година. 18% от младежите споделят, че животът по времето на социализма е бил много по-добър и предпочитат да живеят тогава. В проучването, посветено на образователни практики за изучаване на комунистическия режим, са
участвали българи на възраст между 15 и 35 години от цялата страна... Понеже реалити-програмите са адски модни напоследък у нас, имам предложение: да бъдат вкарани няколко от замечтаните по светлото минало младежи в една възстановка и да бъде заснет ентусиазмът им. За целта ще бъде достатъчно да ги поставят при следните условия: - Забрана за следване на наследствено политически неблагонадежните сред тях. - Забрана да пътуват където и да било без разрешение по милиционерска и партийна линия. - Забрана да слушат забранена музика по избор на началството в реалитито – особено по отношение на музиката, която доказано харесват младежите. - Забрана да носят дрехи, които харесват, защото са модерни. - Забрана на неприличното поведение, като целуването на публични места, наказвано с въдворяване на провинилите се в тухлени фабрики за по няколко седмици. - Забрана на прически извън партийно харесваните за девойките и насилствено подстригване на дългокосите момчета – или забрана за подстригване и бръснене на главите на онези от тях, които си падат по гологлавието. - -Забрана за каквото и да било злословие към властта под страх от затвор, концлагер и т.н. - Забрана върху притежаването на средства за производство, водещи до „частно” обогатяване. - Забранен достъп до внос на стоки от държави, смятани за вражески от шефовете на реалити-тормоза (мобилни телефони, компютри, телевизори и др. подобни диверсионни провокации) - Задължително полагане на безплатен труд в полза на Родината, като чукането на камъни, изкопаване на канали за водоплаване без перспектива да бъдат използване някога и т.н. - Редовни маршировки на манифестации в облекло (или частично без такова) по калъп: момчетата голи до кръста на Първи май, независимо от атмосферните условия, а девойките в къси полички (това е изключение само за трудовия празник за наслада на дядовците от трибуната на мавзолея), бели чорапки и гуменетки. - Маршировка на възстановка на 1 май 1986-та под радиационно заразен дъжд. - Задължителна казарма за 18 годишните младежи без право на избор на населеното място. - Задължително доносничене в стаята на Биг-Милиционер по системата „всеки срещу всеки” по отношение на онези, които си позволяват да не спазват забраните.
49 Списъкът може да бъде продължен, но и този е достатъчен за проверка на истинската любов към тоталитарните хубости сред младите днешни мечтатели. Победителите в реалити-формата да бъдат пращани за награда на обмяна на опит с другарите и другарките от Северна Корея с цел запознанство с истинския комунизъм, от който нещастните днешни българчета са така вероломно лишени. И никакво заплащане – истинският комсомолец не трябва да ламти за пари! В края на краищата Родината им се отплаща за спазването на горните забрани с безплатно обучение как се спазват забрани, наричано образование, както и с безплатно поддържане на живота на оцеляващите без вносни лекарства, медикаменти и иновации в медицината. Забележка: На участниците в каскадите от лишения и забрани трябва да им се повтаря и показва непрекъснато алтернативата: че онези, които ги тормозят да живеят аскетично ни най-малко не спазват нито една от забраните, които им налагат с цената на репресии и постоянен страх от тях! НА ПЪТ СЪМ И АЗ ДА ОБЯВЯ ГЛАДНА СТАЧКА СРЕЩУ СВОЕВОЛИЯТА НА ВСЕСИЛНА АДМИНИСТРАТОРКА В ОБРАЗОВАНИЕТО!
Аз вече писах за това, че преподавателка по философия в едно училище във Велико Търново била обявила гладна стачка против злоупотребите с власт на самозабравилата се директорка на училището, в което работи; написах вчера ето това: Поредно доказателство за самозабравили се директори на училища, които се изживяват като всесилни – и се поставят над закона!. Изтъкнах там, че в моя казус нещата стоят на 100% по същия начин, да не се повтарям сега: и аз съм репресиран от самозабравила се директорка и пр. Само дето аз все още не съм обявил гладна стачка, но все по-често напоследък ми се върти в главата и тази мисъл. Аз обаче дадох последен шанс на своите също така героични администраторки да размислят и да преоценят поведението си, написах открито писмо до тях, изпратих им го, ала до този момент, вече повече от денонощие, те
стоически мълчат, не са дали и най-малък знак, че са се позамислили по-сериозно върху написаното от мен, върху предложенията ми. Текста на това мое Отворено писмо може да се види тук: Не потискай поривите на човечността си – отдай им се!. Тази сутрин обаче долавям, че все по-сериозно се замислям дали и аз да не обявя гладна стачка и заради моя абсолютно аналогичен случай. И по този начин хем да подкрепя колежката си от Велико Търново, хем да спомогна да се активизира някак нравственото чувство на моите администраторки. Наистина се улавям, че размишлявам все по-често върху един такъв вариант за действие. Вчера получих призовка от съда (Окръжния съд в Пловдив) да се явя на откриването делото, заведено заради обжалването от страна на директорката на ПГЕЕ-Пловдив на решението на Районния съд в Пловдив, с което той отмени заповедта й за наложено ми дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение". Това е знак, че въпросната администраторка наистина е повярвала в своята непогрешимост и няма никакво намерение да спре да ме преследва, напротив, ще ме преследва докато може. И то въпреки решението на самия съд, което й даде ясен знак, че не е права, че така не бива да се постъпва. С обжалването си на съдебното решение в моя полза директорката показва, че според нея явно точно така трябва да се постъпва, сиреч показва, че за нея решенията на съда нямат някакво особено значение, а е важна най-вече нейната собствена воля – важно е нейното своеволие, произлизащо от измамното й чувство за абсолютна власт. Е, така не може да се мисли, така който мисли, трябва да има добрината да поеме всичките последици от коварната си заблуда, особено ако иска все пак да остане на държавния си пост. Та днес-утре ще решавам този казус: дали да обявя гладна стачка и аз, понеже случаят ми е, повтарям, на 100% аналогичен, абсолютно е един и същ с този на колежката от Велико Търново. Пък и с такъв един жест на солидарност ще покажа, че и у нас има хора, които когато някой някъде страда, не стоят безмълвно само да гледат сеир, а и са готови с действие да изразят съпричастността и подкрепата си. Като казах думата "подкрепа" се сетих за следното: в моя случай същият този синдикат зае диаметрално противоположна позиция в сравнение с великотърновския казус; там синдикатът в лицето на все същото върховно свое ръководство застава на страната на колежката по философия, стачкуваща срещу своеволията на директорката си, а тук, в моя случай, същият този национален ръководител на синдикат "Образование" към КТ "ПОДКРЕПА" застана категорично на страната на самозабравилата се администраторка и дори се стигна
дотам, че въпросното лице, имам предвид все същия шеф на националния синдикат "Образование" (който, впрочем, иначе е от Пловдив, е пловдивчанин, това донякъде обяснява, както се досещате, позицията му!), предложи аз, дето съм жертвата на административния произвол, да бъда... изключен от КТ "ПОДКРЕПА", представяте ли си какво предложи той?! Та този чудат феномен ме накара – понеже моя милост наистина е крайно зъл човек, който нищо не прощава – да напиша ето тази реплика по повод на крайно двойнствената и чудата позиция на въпросния национален лидер на синдикат "Образование" към КТ "ПОДКРЕПА": В абсолютно същия случай с моя милост същият синдикат и същият негов лидер подкрепиха... директорката, позволила си абсолютно същите своеволия срещу учител! :-) В моя случай подкрепиха мъчителката на жертвата, а в този – виж Синдикат „Образование” пред стачка заради гладуваща учителка – кой знае защо, подкрепят вече самата жертва, не мъчителката й. Г-да подкрепаджии, вие изобщо имате ли някакви принципи? Това написах във фейсбук и ще го пратя днес и на моите синдикални лидери от КТ "ПОДКРЕПА", на синдиката, на който съм член вече 23-24 години. Абсурден, непостижим от ума привкус в моя случай внася и това, че лидерката на същия синдикат в нашето училище, която същевременно е и помощник-директорка (!), под влиянието на директорката и в знак на солидарност с нея заведе в съда наказателно дело срещу мен (!!) и то за "обидни мисли" (!!!), които тази дама откри в моя философска книга, именно в книгата НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие "Есета за освобождаващото образование"). Въпросното дело ще се открие на 25 септември, сиреч, точно след седмица. Не знам как ви звучат тия неща, нищо чудно да ви звучат в смисъл, че са съвсем невъзможни, сиреч, вероятно си мислите, че аз самият съм превъртял и си ги измислям; най-естествено е да си помислите, че е точно така, аз вас за нищо не мога да обвинявам. Да, ала, за жалост, аз нищо не си измислям, това, уви, е самата истина, вярно, непостижима за ума, вярно, звучаща съвсем невероятно. Ето затова, за да се разплете някак тоя възел, да взема да обявя и аз една гладна стачка, а, какво ще кажете? Вярно, в момента съм в болнични. Здравето ми хич не е добре. Възстановявам се от тежка операция, понеже в един момент даже животът ми беше застрашен: хирурзи трябваше да извадят хематом (голям кръвен съсирек, получен от сътресение на мозъка в резултат на падане и удар на главата) от черепа ми; казвам това, да, знам какво си мислите, мислите си ето това "Щом са ти отваряли черепа, явно мозъка ти вече е увреден – и точно затова ги пишеш
50 тия невероятни неща!", но нека да си мисли всеки каквото иска, има свобода. Аз обаче казвам точно как стоят нещата. Не съм изобщо здрав, инвалидизираха ме лекарите, но ето, моите администраторки не проявиха капчица съчувствие или съжаление, не, няма такова нещо, те са безкомпромисни и безжалостни. И преследванията продължават, този път съм тероризиран чрез тая поредица от съдебни дела, които, между другото, могат да бъдат оценени и като опити за съдебно преследване на свободата на словото, на свободата на изразяването, едно фундаментално право, на което аз специално много държа, не само защото съм философ, но и понеже все пак съм един от най-активните блогъри в страната. А нищо чудно и да съм най-активният де, но това няма в случая никакво значение. Дали една стачка, която би застрашила живота ми в моето сегашно положение, би поне малко трогнала моите преследвачки, моите безкомпромисни отмъстителки? За да разбера това май ще се наложи днес-утре да се реша на тая отчаяна стъпка. Щото наистина съм си и отчаян де, спор за това няма. Положението ми е съвсем отчайващо. Щото в Търново доста учители, както разбирам, подкрепят подложената на гонения учителка по философия, а мен комай никой не ме подкрепя, щото колегите, учителите в гимназията, общо взето, изглежда твърде много ги е страх. Да, атмосфера на грозен страх вилнее в ПГЕЕПловдив, никой не смее дума напреки на всесилната директорка да каже. Това повече не може да се търпи. Затуй именно смятам, че този, пловдивския случай, е още потежък и отчайващ от великотърновския. Сиреч, имам още по-големи основания да се реша на една такава отчаяна стъпка. Пък и за да разбера ефекта от една евентуална такава стачка върху душите на въпросните администраторки - аз съм човек с изследователски дух - като едното нищо ще обявя тази гладна стачка, казусът е превъзходен! Уважаеми читателю на моя блог, какво ще ме посъветваш: да се реша ли на гладна стачка или да почакам? Дали чакането ми няма обаче да се възприеме - в тази сложна ситуация, в която се намирам за проява на малодушие и на мекушавост?! Много ме вълнува твоето мнение по казуса, моля, кажи, важно е за мен какво мислиш. Разколебан съм. Имам нужда от твоя съвет. И ще решавам тогава. Скоро ще стане това. Още днес, най-късно утре сутринта ще се разбере какво съм решил. А сега хубав ден на всички, които прочетоха този текст! И вие се борете срещу неправдите, щото ако все така продължаваме да си мълчим – никога няма да се отървем от тях!
КАКВО ДРУГО НИ ОСТАВА ОСВЕН ДА СЕ ГОРДЕЕМ КАКВИ ЧУДЕСИИ ТВОРИ ВСЕКИДНЕВНО БЪЛГАРСКИЯТ КОМУНИСТИЧЕСКИ ГЕНИЙ НА ЛЪЖЕНЕТО И ЦИНИЗМА, А?!
който не може да не се завиди дори и от най-умелите състезатели в тая сфера. Какво друго ни остава освен да се гордеем какви чудесии твори всекидневно българският комунистически гений на лъженето, а?! ЗА МАНТАЛИТЕТА БЪЛГАРСКИ
Ето по-долу мой кратък коментар във Фейсбук по повод на ето тази публикация: Цитат на деня: Дори тези, които гласуваха "за" Пеевски, бяха на страната на протестиращите срещу него!, вижте какво ми се наложи да напиша там, щото за малко не паднах от стола от удивлението и възторга, който преживях пред шедьовъра, сътворен от българския комунистически гений на цинизма и на лъженето: Върховете на комунистическия цинизъм, на цинизма на комунистите все още не са достигнати, ала шансовете да бъдат достигнати тия върхове се увеличават с всяка минута: щото таваришчите увъртат, лъжат и мажат всекидневно. Изглежда са си обявили стахановско социалистическо съревнование за най-брадат, най-тъп и и найгнусен комунистически цинизъм едновременно! Ето примерно ето тая "социоложка"-депутатка Буруджиева какво била казала, от което си личи, че несъмнено е доста талантлива състезателка за спечелването на приза "пръв комунистически лъжльоциник на республика Болгария"; та значи дръжте се за стола да не паднете, ето какво е казала тая нафукана другарка, известна, впрочем, с крайно неоснователните си претенции за някакво умствено и, опази Боже, дори "ентелектуално" ниво: "Няма да затихне този разговор, защото предложението за това назначение раздели обществото. Най-интересното беше, че дори тези, които гласуваха "за", бяха на страната на онези, които протестираха срещу него. Така че, бих казала условно разделени.". Така депутатът от БСП Татяна Буруджиева така отговори на въпрос на "24 часа" защо три месеца продължава задаването на въпроса кой предложи Делян Пеевски. Какво ще кажете, а? Бива си я тая Буруджиева? Лъжкиня от класа, няма що! Гласуват за Пеевски, ала иначе, вътрешно, били с тия, дето скочихме да протестираме срещу туй скандално назначение на Пеевски за шев на ДАНС! Върховно! Аз баш такава лъжа не бях очаквал че могат да сътворят, ненадминати са в лъжите тия червени циници! Но ето, произведоха цинизъм, за
Mанталитетът български, понеже още Бай Ганьо го е казал: ”Ашколсун на това момче... всинца ни измами!”. (из записки на Николай Колев-Босия) ЕЙБРАХАМ ЛИНКЪЛН: ПИСМО ДО УЧИТЕЛЯ НА СИНА МИ 18 септември 2013, сряда
Уважаеми Учителю, Синът ми ще трябва да научи, че всички хора не са равни, че всички хора не са предани. Но научете го също, че на всеки подлец съответства герой; че на всеки егоистичен политик съответства отдаден лидер. Научете го, че на всеки враг съответства приятел. Ще отнеме време, знам; но научите го, ако можете, че спечеленият долар е много по-ценен от пет намерени. Научете го да може да губи и също да се радва да побеждава. Дръжте го далеч от завистта, ако можете. Научете го тайната на тихия смях. Оставете го да научи рано, че побойниците са най-лесните за справяне. Научете го, ако можете, магията на книгите… но дайте му също тихи минути да размишлява върху вечната мистерия на птиците в небето, пчелите на слънце и цветята на по склона на зелен хълм.
51 В училище го научете, че много попочтено е да се провалиш, отколкото да мамиш. Научете го да има вяра в собствените си идеи, дори и когато всеки му казва, че са грешни. Научете го да бъде внимателен с внимателните хора и твърд с твърдите. Опитайте се да дадете на сина ми силата да не следва тълпата, когато всички приемат модерната позиция. Научете го да слуша всички хора, но научете го също да пресява всичко, което чува през ситото на истината и да взема само доброто, което преминава. Научете го, ако можете, как да се смее, когато е тъжен. Научете го, че няма срам в сълзите. Научете го да се присмива на циниците и да бъде предпазлив с прекалената приветливост. Научете го да продаде своите мускули и ум на тези, които дават най-много; но никога да не слага етикет с цена на сърцето и душата си. Научете го как да заглушава ушите си, за да не чува крещящата тълпа… и как да отстоява и да се бори, ако мисли, че е прав. Отнасяйте се с него внимателно; но не го прегръщайте, защото само изпитанието на огъня произвежда качествена стомана. Оставете го да има куража да бъде нетърпелив, оставете го да има търпението да бъде смел. Научете го винаги да има величествена вяра в себе си, защото тогава той винаги ще има величествена вяра в човечеството. Това е огромно поръчение; но вижте какво можете да направите. Той е толкова добро малко момче, моят син. Ейбрахам Линкълн И НИЙ, БЪЛГАРИТЕ, ПОДОБНО НА ДРЕВНИТЕ АТИНЯНИ, НЕПРЕМЕННО ЩЕ СЕ ПРОЧУЕМ С ТОВА, ЧЕ СЪДИМ СВОЙ ФИЛОСОФ
току-що попадам на следната публикация: Японският философ Нишияма Юджи гостува в България с филм и лекция; в този връзка написах във Фейсбук следната реплика: Още едно красноречиво "съвпадение": на 25 септември т.г. японският философ Нишияма Юджи в София ще изнася лекция пред любознателни млади и не толкова млади хора, а същия ден, но в Пловдив, българският философ Ангел Грънчаров ще се яви на делото, да което е... подсъдим за "обидни мисли" в една новоизлязла своя философска книга, именно книгата НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие "Есета за освобождаващото образование"). Това съвпадение на толкова коренно различни по смисъл събития, случващи се в един и същ ден, ако не показва нашето истинско и така красноречиво отношение към родните ни представители на духовността, сполай му кажи! :-) Как това съвпадение да не породи чувство на законна гордост по повод на това колко много сме напреднали ний, българите, в областта на философията: докато японските философи са тръгнали, подобно на просяци, по белия свят да си изнасят лекциите, ний, българите, сме се извисили на нивото не на кой да е, а на самата древна класическа Елада и по-специално на Атина, люлката на философията и на демокрацията, където, както знаем, и древните гърци и атиняни като нас, съвременните българи, са съдили и дори са осъдили на смърт своя най-знаменит философ – Сократ. (Е, не ме разбирайте погрешно де, не се сравнявам със Сократ, това и през ума не ми е минавало, само дето ме порази фактът за това колко много сме напреднали ний, българите, в отношението си към философията и към философите. Малък допълнителен детайл е и този, че ний, българите, пред чуждите философи се прекланяме, а пък своите ги съдим – и мразим. И за тях изобщо, ама изобщо и съвсем не ни пука... ПОРЕДНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА САМОЗАБРАВИЛИ СЕ ДИРЕКТОРИ НА УЧИЛИЩА, КОИТО СЕ ИЗЖИВЯВАТ КАТО ВСЕСИЛНИ – И СЕ ПОСТАВЯТ НАД ЗАКОНА!
Нещо днес май става, съдбата май си играе и си поставя чудесни казуси; ето,
Току-що попадам на статия със заглавие Учителка от Велико Търново обяви гладна стачка, в която чета удивителни, направо поразителни за мен специално неща, понеже на 100% съвпадат с моя случай: Учителка от Велико Търново обяви гладна стачка в знак на протест срещу директорката на училището, в което преподава, пише "Стандарт". Антоанета Чобанска стачкува срещу посегателството, което е извършено от директорката на ПМГ "Васил Друмев" Славка Симеонска по отношение
на името, честта, личното й и професионално достойнство... Учителката по философия ще приема само вода, билкови отвари, кафе и лекарствата, които е наложително да взема, заради заболявания от които страда от половин година. Чобанска е уверена, че оставането на Симеонска е пагубно за училището.
По думите на самата стачкуваща, протестът ще продължи, докато институциите и инстанциите не предприемат мерки за отстраняването на началника й. През миналата учебна година Чобанска е била наказана с "предупреждение за уволнение". Действията на директорката Славка Симеонска обаче са счетени за незаконосъобразни от Районен съд-Велико Търново. Прочитайки това, няма как, се наложи да напиша следния коментар: Я, ето че моят случай не бил единствен! :-) Твърде много неща съвпадат, и то на 100%: и моя милост е учител по философия като колежката от Търново, и аз бях наказан с дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", и в моя случай Районният съд отмени заповедта на директорката, и аз в резултат на преследванията на директорката в здравословно отношение пострадах твърде много, остава, за да е съвпадението на 100%, и аз да обявя гладна стачка, така ли? :-) Прочее, напоследък много често си го мисля и това. Твърде интересни съвпадения, тия съвпадения все нещо показват. Показват най-малко две неща: че ний, философите, не търпим издевателствата на самозабравилите се директори, второ, сред директорите на училища е твърде разпространен все един и същ авторитарен манталитет. Има и нещо трето, което може да се направи като извод: че причината за такова едно поведение е тоталитарният закон за образованието, което дава прекомерни пълномощия на директорите, а това е предпоставката за въпросните злоупотреби с власт. И за издевателствата на директорското съсловие както над учителите, така, да не говорим, и над учениците... Здравко Пенев: Още едно доказателство за самозабравили се директори, които се
52 изживяват като всесилни и се поставят над закона!
До г-жа Камелия Стоянова, помощникдиректор на ПГЕЕ-Пловдив
ОРЕШАРСКИ ЗАПОЧНА ДА ПРИЛИЧА И ФИЗИОНОМИЧНО НА НАСТАВНИКА СИ ДМИТРИЧ, ДАЛИ И НЕГО ДА НЕ ГО НАРЕЧЕМ "ТАВАРИШЧ МИШОРСКИ"?!
КОПИЕ: До г-жа Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив
17 септември 2013, вторник
НЕ ПОТИСКАЙ ПОРИВИТЕ НА ЧОВЕЧНОСТТА СИ – ОТДАЙ ИМ СЕ! 18 септември 2013, сряда
Вчера бях на откриването на учебната година в ПГЕЕ-Пловдив – училището, в което работя; присъствах там по-скоро като гражданин, тъй като все още съм в отпуск по болест. По време на тържеството, пък и след него, като си тръгнах да се поразходя из града, ме овладяха едни мисли, в резултат на което стигнах до следното прозрение: реших да напиша едно писмо. И то писмо до дамата, която, обидена от мои думи по неин адрес, написани в моя книга, ме даде под съд за "неимуществени щети"; тази дама е помощник-директор на същото училище и също е синдикален лидер на учителската организация към КТ ПОДКРЕПА. Публикувам писмото до нея в блога си неслучайно, сами ще разберете защо:
Уважаема госпожо Стоянова, Вчера присъствах на откриването на учебната година в нашето училище. По време на тържеството ми се откри следната истина. Искам да я споделя с Вас. Ние двамата, стана така, напоследък доста разговаряхме. И често спорим. Но има нещо, което забравяме. И което е фундаментално важно. И то е: че сме хора, че сме човеци. Да, преди да сме каквито и да било други, най-напред сме човеци, човешки същества. И трябва да си останем такива. Да си човек е най-важното. Човек в истинския смисъл на думата. Изхождайки от тази презумпция, искам да Ви кажа следното. Бидейки човеци, ние всички често грешим. Безгрешни хора на тази земя няма. И няма изцяло праведен, съвършен човек. Казваме: "Човешко е да се греши!". Знаем също думите на Христос, казани по повод възмущението на лицемерите когато се отнесъл по човешки към блудницата МарияМагдалена: "Който от вас е безгрешен нека пръв хвърли камък на нея!". За нас, християните, най-съвършен човек, нравствен пример, който ни вдъхновява, е Христос – ала той е и Бог, той е Божи син. Ние не можем изцяло да бъдем като Него. Просто не ни е по силите. Но това съвсем не бива да е оправдание да бъдем лоши. По силите ни е да бъдем добри хора. Да бъдем човеци. Ето нещо, което не бива да си позволяваме да забравяме. Стана така, че от две години текат ожесточени полемики и спорове между мен и ръководството на училището, от което Вие сте част. Аз имам някои позиции, от които няма да отстъпя. Вие, вероятно, също. Често пламтят в споровете ни искри, на моменти лумва същински огън. В този огън аз, например, за малко щях да изгоря. Доста пъти влизах в болница, подложен бях на тежка операция. Няма лошо да се спори, напротив, чудесно е да има хора с различни разбирания – това е така естествено. Че мислим различно не е скандално. Не е престъпление това, че някой не мисли като мен. Аз съм философ и прекрасно разбирам това. Питам се при това положение: защо стигнахме дотук? Знаете докъде. Стигнахме до съд: заведеното от Ваша милост наказателно дело за обида ще се открие на 25 септември. В тази връзка искам да Ви кажа следното: Ние с Вас, а също така и с директорката г-жа Стоянка Анастасова, освен човеци сме и учители, възпитатели на младежта. Това, как да кажа, е доста обвързващо. Длъжни сме да бъдем на подобаващата висота. Нямаме право да изменяме на
мисията си. На една крайно отговорна и тежка мисия. Но каквито и да сме, сме длъжни на първо място да сме човеци. Това е крайъгълният камък, на който се гради всичко останало. Вие възприехте няколко изречения в моята книга НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие "Есета за освобождаващото образование") като обидни, като накърняващи престижа Ви. Казвате – и аз нямам основания да се съмнявам в това – че сте преживяла тежко тази обида, че сте се стресирала от нея, че че тя Ви е депресирала и пр. Тия неща – нашите възприятия, усещания, чувства, преценки за нещата, които ни се случват – са крайно индивидуални и субективни. Ние, слава Богу, сме твърде различни. Един цени едно, друг – друго. Един се радва на това, друг скърби заради него. На едно и също нещо едни хора се смеят, други – тъгуват или се срамуват. Психологията немее пред тия невероятни чудесии на човешката душа. Ето, изхождайки от тези основания, аз държа да Ви кажа следното: Госпожо Стоянова, моля Ви, извинявайте за обидата, която съм Ви нанесъл! Аз нямам морално право да твърдя, че моите думи към Вас, написани в онова есе, не са обидни, щом Вие самата твърдите, че силно са Ви обидили, наскърбили и засегнали. Щом за Вас тия мои думи са обидни, аз искрено съжалявам, че съм ги написал – и че съм бил разбран в този смисъл. Не съм искал да Ви нанеса травма, не съм се стремял да накърня достойнството Ви, но ето, станало е така: затова страшно много съжалявам! Бъдете така добра да ме разберете и да ми простите. Разкайвам се, че съм употребил точно тия думи. Които са предизвикали у Вас такъв неочакван за мен ефект. Могло е да кажа същото и малко по-иначе. Направил съм грешка, дори грях, щом така сте преживели всичко това. Пак да кажа: извинявайте! Написах вчера това дотук и го показах на един адвокат. Той ми забрани да пращам това писмо, щото то щяло било да стане "основно доказателство", което щяло да бъде използвано от Вашия адвокат, което пък ми гарантирало осъдителна присъда: аз сам, един вид, си правя "самопризнанието" за вина! Било пълна глупост това мое писмо. Щял съм да съжалявам ако го пратя. Ей такива и други работи ми каза адвокатът. И ме нагълча. Играел съм си бил с огъня. С моите философии щял съм бил да стигна до лош край. И прочие. Да, но аз не мисля като него и въпреки подобни рискове Ви пращам своето публично писмо за извинение. Нека да е глупаво, аз го пиша не за да хитрувам по адвокатски начин, а заради едно свято за мен нещо: човечността, човещината. Тя има приоритет пред мен пред всичко друго, в това число, разбира се, и пред парите.
53 Нека, примерно, снабден с това мое писмо, Вашият адвокат да ме осъди! Нека да ме нарекат хората глупак или какъв ли не. Поемам тия рискове. Аз написах това писмо за да си облекча съвестта. Да бъда човек за мен е най-важното, пред което бледнее всичко останало. Това е ядрото моята жизнена философия. Няма да отстъпя и на сантим от нея. Независимо от всичко. С интерес, не крия, ще очаквам Вашата реакция по повод на това мое "компрометиращо" ме писмо. Има всякакви хора, някои няма да пропуснат възможността да ми се подиграят, предполагам, и така. Не ме вълнува какво ще каже тоя или оня. Аз никому не ща да угаждам – или да се "мазня" някому. И още нещо ще кажа, ще отида още по-далеко. Готов съм да протегна ръката си, да стисна Вашата ръка и да Ви се извиня и, така да се каже, на живо. Открит съм към пълно помирение не само с Вас, а и с нашата обща уважаема ръководителка. В тия две години всички от нас, активни участници в протеклите "скандали", са допуснали какви ли не грешки: безгрешни хора няма. Всички грешим. Ние, човеците, се увличаме, поддаваме се на емоции, в това число и пагубни. Нечовешко е обаче да се мислим за безгрешни и да не търсим грешките си. Като ги осъзнаем, пък е грозно да не се разкайваме заради тях. Няма пофатална грешка от тази: да се мислиш за безгрешен. Такава една пагубна илюзия е извор на всичките ни грешки. С това свое писмо протягам ръка за помирение не само към Вас, а и към г-жа Анастасова. Правя го ето заради какво най-вече. Освен вече казаното има и нещо друго. Тези дни разговарях с един мъдър човек, който ни е общ познат. Той е, така да се каже, страничен наблюдател на историята на... "нашите митарства". "Митарства" към какво обаче – ето това е въпросът? Та той ми каза следното: "Ангеле, не мога да разбера едно: какво искат директорките от теб? И всички хора, с които съм разговарял, все повтарят това: "Какво толкова искат те от него?! Какво толкова е направил?! Как е възможно да се случва всичко това?!". Общественото мнение в мнозинството си разсъждава така. Ти, Ангеле, си имаш своите кусури, директорките – също. Познавам ви добре. Знам даже и това, което вие за себе си не знаете. Ти си свестен човек, който е много работлив, е, особняк си, няма що, всеки си има своите странности. Всеки, както казваме, по своему си е луд. Те, вероятно, имат също своите добри намерения за училището и пр. Затова те съветвам: потисни своята гордост и им се извини. Извини се за всичко, дори и това, което изобщо не ти е минавало през ума да го направиш, но в което, да предположим, те те подозират. Гордостта - и горделивостта – са най-лошото, което може да
сполети човека. Гордостта не е противоположност на унизеността, много хора грешат да мислят така. Гордият човек е кухият, празният, самонадеяният човек. Който не се принизява да допуска и такива "слабости" като тази да каже "Съжалявам, сгреших, извинявай!", от такъв човек човек не става. Ангеле, направи първата крачка към помирението, извини се! Не потискай поривите на човечността си. Отдай им се." Тия и още много подобни неща ми каза този мъдър човек. Дълго мислих по неговите думи. Казах му, че доста пъти съм се извинявал на г-жа Анастасова, ала особен ефект от това не е имало. Казах му, че не пречи пак да се извиня за каквото и да било, стига тя да ме покани поне да разговаряме. В нея, дето се казва, е "и ножа, и сиренето". Тя обаче, изглежда, изхожда от презумпцията, че аз съм долен, подъл, коварен човек - и, предполагам, съвсем не ми вярва. Каквото и да кажа, тя, предполагам, подхожда към него с резерви. За да има взаимно разбиране е необходимо да има взаимно доверие. Аз на никой не съм "враг". Винаги всичко съм правил с доброто намерение да помагам. Как другите разбират моите инициативи си е техен проблем. Но вярвам, че при добро желание хората винаги могат да се разберат за всичко. От моя страна желанието го има. Аз искам едно нещо: да бъда оставен да си гледам работата. Да не ми се пречи. Моята работа - работата на всеки учител – е сложна и творческа. Безкрайно фина, лесно "чуплива" е учителската работа. Духовна по естеството си работа е учителската. Потребно е учителят да бъде оставен на така потребното му спокойствие – за да си гледа работата, за да й се отдаде с всички сили. Разковничето е това: свобода. Няма да допусна някой друг да се разпорежда с моята свобода. Нека всеки да разполага със своята си свобода. Аз никому не съм роб, независимо дали той ми е началник или не. Нито пък на някому съм слуга. Когато някой, пък било той и началник, почне да се вре в моите работи и да ми пречи, той тогава посяга на свободата ми. И аз мигновено ще му кажа: "Да имаш много здраве, драги, но тази твоята няма да стане! Така не може, аз от свободата си няма да се откажа! Бъди така добър да не си вреш носа в моите работи!". Независимо кой, какъв е той - или пък заради какви "благородни подбуди" го прави. Нека всеки си гледа своята работа. Аз така мисля, аз така виждам нещата. Смятам, че за нас, българите, такъв един съвет – всеки да си гледа своята работа и да не провесва нос над чуждата паница! – може да изиграе невероятно целебна, направо спасителна за нацията ни роля. Щото тук именно се крие основният ни недъг. Както и да е. Това е друга голяма тема. Вие, администраторите, си имате достатъчно сложна работа, за да си позво-
лявате лукса да си навирате носа в моята работа. Когато, по българския обичай, всеки гледа "в чуждата паница", работите се заплитат до невъзможност. Да си сътрудничим, разбира се, може, но да си поставяме взаимно пречки, да си вредим – не става така. И не бива. Учителят трябва да е автономен в сложната си и отговорна дейност. Ето за това нещо аз се боря не от вчера. Това е моето верую. Вярвам, че се изразих достатъчно ясно. Пределно ясно. От вас, моите администратори, искам едно: уважение. И доверие. Усетя ли го, ще ви отвърна със същото. Писмото ми стана прекалено дълго, знам. Простете, но аз съм философ. Имам тази странност да се стремя да обосновавам и извеждам всичко. Ако ви е станало скучно да четете този текст, ако го схващате за безсмислен, ваша си работа. Тази реплика е към евентуалните читатели на писмото ми в блога. Не е към Вас, г-жо Стоянова. И към Вас не е, госпожо Анастасова. Странно, освен дълго, стана писмото ми, но проблемите, казахме, са достатъчно заплетени. Аз съм готов да допринеса с каквото мога за разплитането им. И нека да си пожелаем накрая успешна и плодотворна учебна година! Аз това ви го желая. Нека тук да си кажем това, което вчера, на откриването й, в училището, не можахме да си кажем. Всичко добро! С уважение: Ангел Грънчаров Пловдив, 17 септември 2013 г. П.П. Към всяко човешко същество сме длъжни да се отнасяме с уважение. Към всяко. Дори и към най-пропадналото. И към най-грешното. Всички сме грешни. Светци сред нас няма, ако има, са същинска рядкост. Щом някой е човек, пък какъвто и да е той, било затворник, било престъпник, било голям грешник, било развратник, усети ли, че към него се отнасяш с уважение, това ще го окрили и ще го накара да почне да се променя към по-добро. И да се отърве от слабостта си, от порока си. Страшно мощна е духовната сила, съдържаща се в такива прости наглед неща като уважение, прошка (опрощение), доверие, вяра, сърдечност, доброта, любов. Толкоз. П.П.-2: Пак се "олях". Явно продължителното непреподаване се отразява на словоохотливостта ми. Обичаен учителски дефект е това. Дотолкова сме извратени, че след лятната ваканция направо копнеем да приказваме и да философстваме. Като крастави сме ние, учителите, с този пусти копнеж да приказваме - особено в края на лятото, след като сме си починали от приказването. Е, ще си "начеша крастата" скоро: след
54 не слушат това, което им се говори, те гледат преди всичко примера.
няколко дена и аз започвам работа. Тогава и ще понамаля писането в блога си. Простете още веднъж за всичко! ТОЗИ ПАК ТРЯБВА ДА Е НЯКАКЪВ ИДОЛ НА МЛАДЕЖТА... И ПОКАНА ЗА РАЗГОВОР: ОСВЕН МУСКУЛИТЕ МЛАДИТЕ ЦЕНЯТ ЛИ И НЕЩО ДРУГО?
Този пак трябва да е някакъв идол на младежта, не знам кой е, ама нека да се види към какво се стреми и какви идеали има съвременният млад човек... Явно за тия, на които този е идол, единствено тялото има значение, така ли? Нещо не разбирам: освен мускули не се ли иска и нещо друго? Туй, дето е в кратуната, и туй, дето следва да е в сърцето, нима нямат никакво значение? Ще ми се да предизвикам някакъв разговор по тия проблеми, ама едва ли това ще стане... да опитам де, какво пречи поне да опитам?
Примерът идва от нас – техните родители и учители. И ако социалната ни среда се кичи с подобни примери и критерии, то няма защо да се чудим на кого ще приличат синовете и дъщерите. Ще приличат на днешните "светли примери" – на Валери и Андреа. Написа: George Angelov ЕЙ, ХОРА, МОЛЯ ВИ, НЕКА ДА СПАСИМ МЛАДИТЕ ОТ БЕЗЖАЛОСТНАТА ПРЕСА НА ЧОВЕШКИТЕ ДУШИ, В КАКВАТО СЕ Е ПРЕВЪРНАЛО ДНЕШНОТО УЧИЛИЩЕ!
ТАВАРИШЧИ-ДРУГАРИ КОМУНИСТИ, ВДИГАЙТЕ СИ ЧУКОВЕТЕ – И БЕЖ В МАТУШКАТА ВИ РУСИЯ!
17 септември 2013, вторник Снимки: Facebook
И беж в Русия, която ви била майка според Нешка и Ванга КАКА АНДРЕА И БАТКО ВАЛЕРИ – НАЙСВЕТЪЛ ПРИМЕР ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ДЕЦА!
ЧАЛГА-ПЕВИЦА ОТКРИЛА УЧЕБНАТА ГОДИНА: НЯМА ЗАЩО ДА СЕ ЧУДИМ, ТО И ОБРАЗОВАНИЕТО НИ Е ТАКОВА – ЧАЛГАДЖИЙСКО! Ха така, браво! По-малките ученици са били зарадвани от батко Валери Божинов (понеже е светъл пример за усърден и успешен футболист), а по-големите батковци са изплакнали очи в пищната гръд на фолк- фурията Андреа. Това е в унисон с т. н. "нови образователни политики" от последните години – че училището трябва не просто да дава знания, а и да създава умения за справяне в живота. И какво похубаво от това, ако можем направо да им покажем "успялите" батковци и какички – та да видят към какво трябва да се стремят... Та нека сега пак се запитаме къде е вината за това, което се случва с децата ни, за проблемите в образованието. Децата
Днес е първият учебен ден. Много лицемерно-патетични и кухи приказки ще се изприказват днес от разните му там официални и казионни лица, които с подобно говорене само показват, че изобщо и съвсем не им пука за случващото се с нашите деца в училищата - камо ли пък да им пука за тежката ситуация в българското образование. Мазнят се, лигавят се, било пред учителите, било пред учениците (а най-вече
55 пред камерите на репортерите!), но ако поне малко поне им пукаше за учениците или за учителите, нямаше да говорят така, а щяха да кажат поне една човечна дума. Истинските, сериозните проблеми в българското училище и образование най-старателно се заобикалят, за тях почти никой не говори, имам предвид официалния истеблишмънт. Те са забранена тема, ако някой си позволи да говори за това, неговото се оценява за "лош вкус", за "лош тон". Е, аз ще поговоря точно за това, за което днес никой няма да говори. Ще кажа това, което днес никой няма да каже. Ще гледаме днес умилителносълзливи репортажи за това как първокласниците влизат за първи път в класната стая, където ухилена учителка ги чака и почва да ги благославя. Всички се радват и едва сдържат сълзите си! Какъв трепет само, а?! Знаете ли какво, а на мен ми става много тъжно като си представя какво ги чака тия ангелчета, дето току-що попадат в месомелачката, наречена "училище", наречена "образование". Да, аз може да съм извратен, но на мен ми е тъжно като гледам тия невинни душички как, без да знаят що ги чака, попадат в тази безжалостна паст. Вие се радвайте, аз ще скърбя като гледам тия сценки. Нека да съм извратен, аз така чувствам нещата. Аз съм български учител, който 30 години вече упражнява тази "професия" или, по-точно казано, се пържи на тоя огън. Да си учител е тежка и неблагодарна работа. Споменавам това, щото да се разбере, че добре зная какво е училището - тъй че онова, което казах по-горе, да се разбере, че е извлечено от живота и от опита ми, а не са празни приказки на опитващ се да ви впечатли дърдорко. Защо ми е мъчно за невинните прелестни дечица, които влизат днес в класната стая ли? Ето за какво. Забелязали ли сте колко умни, добри, любознателни, абе не мога да намеря точните думи, за да охарактеризирам дечицата, каквито са те преди встъпването в училище, но те са нещо като самата прелест! Невероятни са! Питат, дейни са, искат да знаят, търсят, вълнуват се, трептят от една чиста и прекрасна душевност. И всичко е така чисто и неопетнено, така истинско, тук имаме толкова вдъхновен духовен порив, който съвсем скоро ще бъде убит, да, най-безжалостно ще бъде разтерзан, разкъсан, осквернен, смазан - и то именно от тия опитни мъчителки, каквито са учителките, дето така мило се хилят като посрещат жертвите си. Да, възрастните, в лицето на старателните учителки, дето спазват точно инструкциите на министерските чиновници, за кратко време ще успеят да убият целия духовен порив на децата - и знаете какво ще ги направят, нали знаете, я не се правете на ударени, че изобщо не знаете, че изобщо не се сещате за какво говоря?! Сещате се, ох, как се сещате, не се правете
на изоглавени, че не се сещате! Не се били сещали те, мен ще лъжат! Скоро, след годинка, две, а и понякога по-малко, ще бъдат постигнати първите "бляскави резултати" от действието на прословутата образователна система връз душите на най-младите, на толкова прелестните дечица. Знаете какви те ще станат съвсем скоро, нали? Ще станат инатливи, мързеливи, отвратени от всичко, скучаещи, блуждаещи, ще станат злобни тъпанарчета, ще станат живи малки дяволчета, дето ще почнат, за да си отмъстят, да тормозят същите тия учителки, дето са успели да убият детското у тях, да осквернят душите им, да омърсят и да съсипят духа им. Да, това ще стане, що не си го признаем? Е, знам, ще има и добри дечица, които все още, напук на всичко, което става около тях, ще се стараят да учат, да се държат прилично, аз говоря обаче за тенденцията, за глобалния процес и неговата посока. И ето, ще минат години, душите на децата ни ще загрубеят от издевателствата, на които са били подложени. Онова човешко, което ще съхранят в себе си, нашите деца ще го запазят в битки за съхранение на самите себе си, които ще бъдат принудени да водят всеки ден. Ала, за жалост, и ето това е страшното, огромното мнозинство ще се поддаде: душите им ще бъдат натикани във въпросните калъпи, всичко, що живее, ще бъде съсечено без жал, в резултат ще се появят отвратителни по манталитет комуноидчета, безлични, глупави, нахални, арогантни, безчувствени, ала, видите ли, за сметка на това "много умни" и дори "знаещи", даже "многознайковци"! Да бе, умни, дори, представете си, "интелигентни" били нашите деца, след като душите им били вече натикани в калъпите, след като душите им вече са станали не души, а нещо като тухлички, от които се гради след това доста лесно прословутата стена, социумът, обществото, нацията. "Умни" били, айде де, но дори, да допуснем, са умни, но стопроцентово не са мислещи, пък и да имате много здраве от мен, но такъв ум, откъснат от другите душевни сили, които единствени могат да го облагородят, е бесовска сила, от която добро не чакайте. Ето това е найпагубния резултат от действието на безчовечната, обезчовечаващата преса, наречена "образование" и "възпитание", имам предвид, разбира се, държавно-регулираното образование и възпитание у нас, щото у нас просто друго няма! И не се предвижда да има де, няма да допуснем някои деца да станат личности, да се изплъзнат от клещите на системата! Мисля, че казах главното, дано се разбра същината на мисълта, която ме мъчи не от вчера. На "изхода" на системата какви излизат някогашните така чисти, одухотворени, сияещи от прелест първолачета? Ами погледнете снимките от т.н. абитуриентски балове, там можете да видите
какъв продукт бълва системата всяка година! Да не го описвам аз, щото всички виждат с очите си. Е, има очи, които гледат, а не виждат, има извратени хора, на които много им харесва днешното чалга-поколение, дето щрака с пръсти в чалга-дискотеките и се кълчи като въртоглаво в шеметния ритъм на кючеците. На мен тоя продукт не ми харесва, това е изпуснато поколение, е, знам, че има и свестни хора и стойностни личности сред младите, дай Боже да е така, дано моята преценка да се дължи на черногледството ми, дано да греша, ала едва ли. Не одобрявам съвсем това, което прави Системата с душите на младите, ето тази ми е мисълта. В резултат нали знаете какво постигаме с тоз именно човешки матр`ьял? Ами ето какво, прекрасно го знаете, не се правете на изоглавени, че не го знаете: най-бедни сме в Европейския съюз, и не само в него. И най-унизени сме. И най-обезверени сме като нация. Не знаем какво си струва да искаме. Най-объркани сме. Пълни материалисти сме. Най-бездушни сме. У нас се просперира главно с прецакване на другите и с непомерна наглост. И с кражби и далавери. Както и да е. Казах главното, чини ми се. Затуй ето в този първи учебен ден ми се ще да изкрещя с цяло гърло: Ей, хора, човеци, моля ви, проявете милост към децата и към младежта, дето бива така зверски тормозена в училищата! Да, призовавам твърдо за малко поне милост към младите! Ей, хора, моля ви, нека да направим нещо та да спасим младите от безжалостната преса на човешките души, в каквато се е превърнало днешното училище! Хора, стреснете се поне малко, така повече не бива да продължава! Искат се спешни и то кардинални промени на всичко, което цари в т.н. "образователна система", дето си я имаме все още в непокътнат вид от съветско и комунистическо време. Престъпление е да не забелязваме какво точно става в училищата - и как те оскверняват всичко онова, което е от Бога дадено в душите на малките човеци, на нашите деца, дето днес пристъпват прага на училището така чисти - като същински ангелчета. А пък след 12 години ще се преобразят и ще станат... вече ви казах какво, а вие си го знаете чудесно. Защо е така станало ли? Ами помислете малко де, не е толкова трудно. Всичко е сбъркано в образователната ни система, абсолютно всичко. Поставена е на съвсем погрешни основи и начала. Всичко трябва да се промени, из основи. Крайно време е. Навън вече е ХХI век, дойдоха нови времена, а училището си е все такова от памтивека. Така не стават тия работи. Училището в този вид, в който съ-
56 ществува сега, е вредно за човечеството. Или трябва да бъде променено, или изобщо да го няма, та да не вреди. Страшни вреди и поражения нанася то най-вече на душите на младите. Обърква ги. Прави ги несамостоятелни. Убива порива им към свобода, така чист в ранната младенческа и детска възраст. Смазва личността им. Обезличава ги. Прави ги "тухлички". Крайно време е тухларната да бъде съборена. За да се отприщи човешката съзидателна енергия – и да породи своите чудесии. Свободата ражда богатствата, не нещо друго. Свободният търсещ човек, човекът-творец – ето какво ни е нужно. И без което не можем. Творческото начало у човека, което го има у всяко дете, обаче без жал бива изкоренявано от системата. Това е най-тежкото й престъпление. Само заради него тя заслужава да бъде съборена без никакви съжаления. Към това призовавам от години. Никой не чува моя глас – глас в пустиня. Нека. Страдайте тогава. Убивайте душите на младите. Пък се чудете после защо нищо не върви. Няма да върви я. Как ще върви? Вие сте причината нищо да не върви. Изродените ви души и съзнания са тази причина. Затова точно оттук трябва да почне и промяната... Пак да кажа: милост за младите – ей, хора, длъжни сме да спасим младите от безжалостната преса на човешки души, в каквато се е превърнало училището! Чувате ли ме? Спрете идващата трагедия! Отскубнете от душите си коварните илюзии, освободете се от тях. Спасете душите на младите, моля ви!
"Честит празник, колеги! Бъдете преди всичко здрави, търпеливи, борбени, така – както само учителят умее! Бъдете високи дървета, нищо че ветровете Ви брулят безпощадно! Обичайте с оная любов, която само Вие умеете да давате – искрена и всеопрощаваща – дори когато отсреща Ви показват неуважение и омраза! Раздавайте мъдрост, наука, знания така, както ги чувствате и разбирате, без да се водите от гордост и предразсъдъци! Воювайте с простотията и неграмотността, с чалгата и кича и съхранявайте българската искра на родолюбие и преклонение пред праотците, запазили нашата българска идентичност! Само така ще я има БЪЛГАРИЯ! Успешна учебна година, колеги и на добър час!"
ЯЖТЕ ЯБЪЛКИ, НЕ МАЗНИ ХАМБУРГЕРИ!
НЕЩО КАТО "ПЛАКАТ" ЗА ОЗНАМЕНУВАНЕ НА НОВАТА УЧЕБНА ГОДИНА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ
Ето какво си позволих да напиша на стената Протест за Калин Христов във Фейсбук, където цари необичайна тишина, а утре е първият учебен ден, утре ще бъде открита новата учебна година. Калин Христов е учител по специалните предмети, който беше наскоро уволнен от директорката Стоянка Анастасова, заедно с доста голяма група други учители. Един ученик, Ангел Михайлов, е написал на тази стена следното:
15 септември 2013, неделя
Протестът за 16/09 от 09:00 ОСТАВА, ЩЕ ВИ ЧАКАМ ТАМ!
16 септември 2013, понеделник
И други въпроси повдига туй изказване, но иначе звучи добре. Ще добавя само това: учители, не забравяйте завета на Сократ "Обучението е запалване на пламък, а не пълнене на съд" - този е пътят, по който следва да вървим, тази е вярната посока!
УЧИТЕЛИ, НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ ЗАВЕТА НА СОКРАТ "ОБУЧЕНИЕТО Е ЗАПАЛВАНЕ НА ПЛАМЪК, А НЕ ПЪЛНЕНЕ НА СЪД" Поместеният по-долу призив на Ania Dineva го намерих във Фейсбук, хареса ми и си позволявам да се присъединя към него; само една забележка имам към изказването й, а именно – учителят не трябва нещо да "раздава" някому и то наготово, противник съм на "раздаването" било на знания, било на ум, било на мъдрост и пр.; добрият учител прави така, че това нещо само да се роди в съзнанията на учениците му, но както и да е, ето какво написа тя:
ПРИМЕР ЗА ТОВА КАК МИСЛЯТ ИЛИ ПОСКОРО КАК СИ ПРЕДСТАВЯТ НЕЩАТА СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ ХОРА
Намерих го това нещо във Фейсбук, струва ми се, че написаното е доста популярно, та затова го сложих тук, то предизвиква доста въпроси...
МОЕТО ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ УЧИЛИЩНАТА ОБЩНОСТ НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ ПО ПОВОД ОБЯВЕНИЯ ЗА УТРЕ ПРОТЕСТ
и толкова – никой друг не се е обадил, всички, както подобава, дружно си мълчат – и нещо чакат. Какво ли толкова чакат? Чакат да се случи, вероятно, някакво чудо. Чакат... сеир. Нашенска народна психология, банална до нетърпимост. Както и да е. Аз, като изследовател на човешката душа и на нейните странности, не можах да устоя на изкушението да напиша няколко думи – щото възникналата психологическа ситуация наистина е крайно благодатна. Рекох да напиша нещичко, но понеже доста неща ме вълнуват - аз все пак съм (все още) действащ учител по философия и гражданско образование точно в това училище – се отпуснах малко и написах доста дългичък текст. Знам, че дългите текстове не са приятни за четене, но нищо, написах каквото мисля – и го написах както и доколкото успях. Ето какво си позволих да кажа там: Моето становище е, че в нашата училищна общност има много, и то крайно
57 тежки проблеми за решаване – които трябва да се решават само в диалог, по пътя на демократичните процедури, с общи сили и чрез отчитане на всички мнения и разбирания. Протестът, примерно, е една такава демократична процедура, няма нищо лошо в това да се протестира – когато другите демократични механизми по някакви причини не работят, са блокирали. Или са... "забранени"! Ситуацията в нашето училище е точно такава. Моята принципна позиция е, че всички – ученици, родители, ангажирани граждани, учители, администрация – трябва да направим максималното, онова, което е по силите ни, щото тия демократични механизми да проработят. Понеже да разчитаме на непресекващата мъдрост на висшестоящото началство е едно крайно погрешно и илюзорно очакване, характерно за безволевите, за несвободните хора, за хората с робски манталитет. Ние роби не щем да бъдем – и няма да позволим това да ни бъде натрапено! Ние, всички заедно – ученици, родители, ангажирани, небезразлични към случващото се в училището граждани, учители, администратори – в най-свободен дебат трябва да решаваме всичките си проблеми. Този е пътят на промяната към по-добро. Трябва да направим така, че да няма "забранени" за обсъждане теми. Иска се пълна откровеност и честност от всички. Лицемерието, коварствата и интриганството позорят ония, които са заложили на тях в отношенията си към хората. Необходима ни е коренна промяна на ситуацията, в която се оказахме. Щото залогът е крайно голям: бъдещето на нашето училище, запазване и повдигане на нивото му. Длъжни сме да не допускаме понататъшно понижаване на качеството на образованието. Престъпление е да се допуска образователната система по-скоро да вреди, отколкото да помага на младите хора. Позорно е да се примиряваме със случващото се. Да, защото в крайна сметка залогът е бъдещето на нацията ни. Защото тъкмо подготвеността на младежта за решаването на проблемите на съвременния живот е предпоставката за едно подостойно бъдеще на цялата ни нация. За жалост, ръководството на училището в последните години показа, че няма намерението и нагласата да обсъжда с цялата училищна общност най-горещите й проблеми. Разбра се, че за него дори и готовността за един такъв дебат е нежелана – то направи всичко, за да потисне дори и порива към откритост у ония, които нямат намерение да търпят връщането към отречени от времето и живота абсурдни, архаични и ретроградни практики, стереотипи, манталитет. Това ръководство си позволи лукса да действа авторитарно, да постъпва нечо-
вечно, да тъпче човешкото достойнство не само на учителите, а и на всички останали. Така не бива да се прави. Самозабравянето на директорката, злоупотребите с власт, робуването на отречени от живота авторитарни практики е вредно за училището, за неговото бъдеще. Трябва да се даде знак, и то достатъчно решителен, за коренна промяна в отношението на администрацията към насъщните и тежки проблеми на нашата училищна общност. Нека учениците, които са най-заинтересовани от това работите да потръгнат, сами да решат могат ли и по какъв начин следва да участват и да допринасят за промяната към по-добро в нашето училище. Аз никому не ща да давам съвети, аз само казвам какво мисля, пък всеки нека да решава сам, сам да определя своята позиция и реакция. Всеки си има ум, всеки си има представа за достойнство. Според мен е проява на непростимо малодушие да страхуваме, да бъдем треперковци. Ний, българите, доста сме страдали в историята си заради нашата склонност да бъдем малодушни и слаби в най-решаващи моменти. Прочути сме с търпеливостта и с дебелокожието си, с мърморенето под нос, ала тихичко, да не би, не дай Боже, да чуе началството! Това, простете, е крайно недостойно – и срамно! Дошло е време да осъзнаем, че от нас зависи всичко: ако ние самите си позволяваме да постъпваме недостойно и малодушно, то и животът ни, няма как, също няма да се промени към по-добро. А ще продължи да си бъде и недостоен, и мизерен, и неподобаващ, унизителен за свободни човешки същества. Толкоз. Моите лични лозунги в случая в настоящата така и така сложила се ситуация са: НЕ на директорския произвол! НЕ на своеволията и злоупотребите с власт! ДА на демократичния дебат! ДА на разбирателството, човечността, достойнството! ПГЕЕ-Пловдив – флагман на промяната към по-добро в българското образование! Нека и занапред да бъдем такива, каквито винаги сме били: най-добрите, водещите, авангарда! Ще си отпечатам тия лозунги за откриването на учебната година утре. Ще присъствам там като гражданин, не като учител, понеже все още съм в болнични. С интерес ще проследя как ще реагирате всички вие, драги ученици, родители, коле-
ги, драги ангажирани и небезразлични към проблемите на училището ни граждани и прочие. Аз, знаете, съм и изследовател и много се вълнувам да видя има ли някакви знаци на промяната – или са налице само знаци, подхранващи отчаянието ни... П.П. Простете за дългия текст, но сами знаете, философ съм, ето, за да кажа каквото ме вълнува, ми се наложи да използвам точно толкова думи! ДА, УЧЕНИЦИТЕ НЕ СА ТУХЛИ В СТЕНАТА, А УЧИЛИЩЕТО НЕ Е И НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ТУХЛАРНА ФАБРИКА! 15 септември 2013, неделя
Из Учениците са слушатели, оценяваме грешките, а не постиженията им, твърди Юрий Анджекарски ... Но тъжната истина за образованието е, че връщайки се назад, дори 3-4 правителствени екипа не успяха да разработят един по-добър законопроект, който да се реализира. Правеха се опити за обсъждане, но като че ли това, което се изпусна е, че е необходима нова философия на образованието, необходима е нова социология на образованието, необходима е не просто реформа, а да се създаде една законодателна възможност за развитие на образованието, защото то изостава не с години, а с векове. Изостава не само в България. Защото както физиката не е само българска или американска, английска и френска, както географията също не е, така и педагогиката е педагогика - световна. И за съжаление, много от проблемите не са решени не само в България, те не са решени и в света. ... Ако се върнем към една от найпродължителните стачки в новата история и аз като социолог трябва да кажа, че всички социолози в онова време, да не изброявам актуални имена като Харалан Александров и други такива, всички застанаха на позицията срещу учителите. И обществото в момента ще изсърба една каша, забъркана тогава, когато на тази седянка не се разбра, че световната и европейска практика е учителят да бъде изравнен като статус с лекаря и държавния защитник-с адвоката.
58 ... Разбира се. Той (ученикът, бел. моя, А.Г.) е и във Фейсбук и въпросът е – къде е „образователният Фейсбук", къде е тази образователна облачна среда, която отговаря на съвременната комуникация, на съвременния начин на общуване на младите хора. Тази промяна не може да не се случи. ... Промяната не е в това, че ще дойдат млади учители. Промяната е в това, че голяма част от образованието ще започне да се случва извън образованието, извън училище. И въпросът е, шансът на училището е, как то, в някаква степен, да престане да бъде традиционното училище, в което учениците сякаш интелектуално маршируват. Тоест трябва да приключим с интелектуалната маршировка, с представата, че в едно и също време учениците трябва да правят едно и също нещо-да следват един учител, а учителят като един грамофон на просвещението трябва да върти една и съща плоча на ден по няколко пъти, в различни класове. ... Ученикът не е тухла в стената. Другото нещо е – какво ще стане, имаше едни интересни прогнози. Питат един ученик: Какво бъдещо училище си представяш? И той казва:Училище, в което учителите ще са компютри. А другият до него допълва: Може би ако не компютри, то холограми. Наистина учителят е живия контакт. Учителят е човекът, който трябва да каже онова, което не може да бъде прочетено, не може да бъде чуто от компютъра, не може да бъде copy-paste в интернет. Тоест това е живото човешко общуване, което е съвсем друга постановка и друга роля на учителя. ... Да, но в момента родните учители, било волно или по неволя, спазвайки дадени указания, се принуждават, някои със сигурност прилагат и други иновативни методи, но са принудени да рецитират онова, което е написано в учебниците. Казахте за иновативните методи. Така, с прискърбие, трябва да кажем, че няма иновации в средното образование. В смисъл, че иновациите са забранени. Законово не е разрешено нито на учителя, нито на директора да прави някакви промени и не е очертан никакъв кръг на позволени компетентности. Тоест ние в момента продължаваме, вече толкова години, да имаме липса на нормативна уредба за иновации в средното образование. Това, което беше готвено и по едно време аха да се случи - министърът да подпише наредба за иновации в средното образование, изведнъж пак юристите видяха, че няма такива законови основания той да утвърди такава наредба. Това означава, че ако един учител прецени, че един час от 45 минути не е достатъчен да се направи някаква интересна дискусия, за да може по друг атрактивен начин да представи урока...
Реши да направи блок от удвоени часове, да промени архитектурата на класната стая, да подреди чиновете в кръг. Това може да бъде винаги оспорено. Може той да бъде санкциониран? Да, защото това са промени, които не са му разрешени и не са допустими. И не само това. По принцип няма яснота за възможностите. Например партньорствоторабота по двойки, в екипи, екипната работа в училището се наказва като подсказване. Наказваме се за грешки. Тоест ние сме лишили детето от правото да греши. А къде да греши детето, ако не в училище? То там се учи. По-добре там да греши, отколкото в живота. Идват стажанти при нас, ние също имаме стажанти от специалността неформално образование на СУ, от УНСС и от други университети. Всеки ден работим с екип стажанти, наистина прави впечатление една пасивност. Няма предприемчивост, няма инициативност. Чакат се задачи, да бъде поставена задача: сега какво аз да направя? Ами нищо няма да направиш, защото ти не се ориентираш в проблемната ситуация. ... Ако трябва да обобщим, надеждата ви да се случи добра промяна? Надеждата е в това, че има млади хора, има хора с педагогически опит – бих казал, че позитивният и негативният опит, ще бъде в основата на разработването на едни практически модели. И ние се надяваме, че в новия законопроект ще влезе една клауза, че министърът утвърждава наредба за иновации в средното образование. Т.е. да дадем възможност на образователната система да се развива, да диша, а не да търси някакви административни, бюрократични реформи. ЗАБЕЛЕЖКА: Заглавието на тази публикация в блога – държа изрично да подчертая, че с тезите на г-н Анджекарски съм изцяло съгласен! – съчиних аз, Ангел Грънчаров, използвайки мотив от изреченото от него.
НАЦИОНАЛЕН СЪБОР НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ПОРНОГРАФИЯ ЛЯТО`2013 ГОДИНА 15 септември 2013, неделя
Наши управляющие, наши вдохновляющие...
"Народният трибун", окъпан в звънтящите знаци на народната любов...
Политико-криминалните оргии не спират...
ЛИЦЕТО НА БЕЗСРАМИЕТО...
НАЦИОНАЛЕН СЪБОР НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ПОРНОГРАФИЯ 2013
59 помогне да постигнеш чудеса в живота си. Великият индийски философ Патанджали казва: "Когато си вдъхновен от някаква велика цел, от някакво изключително начинание, всичките ти мисли разкъсват оковите си: умът ти надхвърля ограниченията, съзнанието ти се разширява във всички посоки и се озоваваш в един нов прекрасен свят. Спящите в теб сили, способности и талант оживяват и откриваш, че си по-велик човек отколкото някога си сънувал. Таваришч Сидерович дали пък не страда от четворна шизофрения?
Робин Шарма
жрица на любовта да бъде обявена за непорочна девица?! Или вълкът да бъде провъзгласен за най-добър приятел на агнетата?! Явно ни мислят за съвсем малоумни, подобни на изгнили пънове, щом си позволяват така гадно да се гаврят с нас, не мислите ли?! Не е ли време да им покажем обаче, че малоумните са те, а не ние?! КРАТКА ПОЛЕМИКА С ЯРОСТЕН ПОКЛОННИК НА ПУТИН, ИМАЩ ШИЗОФРЕНИЧНО РАЗСТРОЕНО СЪЗНАНИЕ
НЕДОРАЗУМЕНИЕТО ВОЛГИН-ЛЕНИН ПРИЗОВА ПРОТЕСТИРАЩИТЕ "ДА БЪДАТ ОШАМАРЕНИ И ПРАТЕНИ НА ТОПЛО"!
Циркът продължава...
Любов необяснима, ти твориш такива чудеса – и такива дивотии!
Тримата терори вече пропяха арията на спасението – не е ли обаче малко раничко? Изображения: Снимай комуне СЪБУДИ СПЯЩИТЕ В ТЕБ СИЛИ...
Нещата винаги се създават два пъти: първо в работилницата на ума и едва тогава в реалността... Събуди в себе си способността на собствения си ум да предизвиква събитията. Ако успееш, цялата вселена ще бъде на твоя страна и ще ти
И туй недоразумение ВолгинЛенин изглежда взе да се изживява за нещо като "народен трибун"; ето, гледайте какво е написал: Няма разлика между "демократите-протестъри" и нацистките шпицкоманди; тоя май иска да надмине Шамара и Петното по арогантност. В текста си директно призовава протестиращите "да бъдат ошамарени и пратени на топло". И това нещо у нас минава, моля ви се, за... "журналист". Каква е тая, моля ви се, психопатология? Бареков, моля ви се, щял да стане нещо като знаменосец на борбата срещу цензурата в медиите (!!!), това може ли акъла ви да го побере? Тоя същия, дето беше най-примерен и презрян слуга на една медийна диктатура, сега щял да стане знаме на борбата срещу същата тази медийна диктатура!!! Немам думи вече, по-голяма наглост не бях срещал скоро, ако не броим наглостта на Орешарски да седи на премиерското кресло дотогава, докато кукловодите му наредят. Мръсната пяна винаги излиза найотгоре, няма как да е иначе. Не разбират ли обаче тия кукловоди, че услугите на толкова компрометирани в морално отношение лица могат да предизвикват само ефект, обратен на желания? Толкова ли не им стига акъла да разберат поне това? Кой идиот си даде парите ей-така, нахалост, на БарековДудуков, за да го прави знаменосец на борбата за медийна свобода?! Та то е все също като, да речем, една магистрална
Venci Micoff: "Гледам снимка от протеста. На снимката виждам младеж с плакат в ръка и надпис – "Русия е зло"! Дотук – нищо лошо! Това е модата в момента! А сега питане – Русия ли е зло, или комунизма в Русия? И дали според същия младеж Достоевски, Тарковски, Чехов, Гогол, Шостакович, Хармс, Прокофиев, Татлин, Кандински или пък Шнитке, Денисов и София Губайдулина са зло? И дали същия този момък е готов да сблъска срещу всички тези имена "Батман", "Спайдърмен" и "Хари Потър", като символ на свободата, интелекта и десните ценности! Извод - добре е да носиш плакати, лошо е да си идиот!!! Втори извод - аз не бих застанал в редицата на протестиращите ако ме водят израснали сред полуфабрикати хора!" Nikolov Konstantin: "Некои съображения" от Николов Константин: 1-во - Доста е спорно кой е идиотът!!!! 2-ро – Какво общо има днешна Русия с големите си имена преди 17-та година??? Днес Русия се свързва с убийства на непокорни и инакомислещи журналисти, със смазване на противниците на режима на кагебиста-самодържец Путин, с убийства зад граница с радиоактивни чайове (Литви-
60 ненко), с агресия и с анексиране на територии от съседни държави (Грузия), с всякаква подкрепа (включително доставка на химически оръжия) на най-човеконенавистнически режими (Сирия), с икономическо заробване на България чрез петата си колона и т.н. П.С. "... за България е символ на Свободата..." - тук със сигурност има някаква шизофрения, всеки психиатър ще Ви каже!!! ПОП С МУТРЕНСКИ НАКЛОННОСТИ РАЗДАВА ЦИНИЧНИ “БЛАГОСЛОВИИ” И ЗАПЛАШВА С РАЗПРАВА ДРУГОЯЧЕ МИСЛЕЩИТЕ! септември 15, 2013
Йорданов, незнайно защо, ни в клин, ни в ръкав ме изпрати в някаква… гей-група с твърдението, че там ще се чувствам на място. Така че не само Вие сте жертва на ”християнските ценности”, изповядвани от Отеца-”демократ”. Навярно българската нация полудява! И това ме плаши! Написа: ludmila ЕТО КАКВО НАПИСАХ В ОТГОВОР НА ГОРНОТО: Благодаря за коментара Ви, Людмила! Публикувах го като отделен постинг, та повече хора да прочетат какви попове сме били имали! Ето тук го публикувах. Нека хората да четат и да се дивят! Питам се: дали не е време да запознаем Синода за поведението на техния служител, пък също така и полицията, защо не?!
Пламен Орешарски: „Пак ли да повторя?“ Не, другарЮ, не повтаряй, разбрахме! Всички бандити са добре дошли при вас! Наглост, твойто име е Пламен Орешарски!!! Написа: Лора Цветкова Ангел Грънчаров: Подлога като Орешарски не се гнуси от нищо… АПОКАЛИПТИЧНИ ВИДЕНИЯ НА НЯКОИ ПАНИКЬОРИ: ТЕПЪРВА НИ БИЛ ЧАКАЛ СВЯТ, ДОМИНИРАН НЕ ОТ АМЕРИКА, А ОТ… РУСИЯ!
НАГЛОСТ, ТВОЙТО ИМЕ Е ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ! септември 15, 2013
(Прочети – в блога)
Ето един многозначителен коментар под публикацията Може или не може духовници и свещеници да се занимават с политика и да произнасят политически речи?: Г-н Грънчаров, ето какви “благословии” получих и аз от Отец Амбарев по повод на това, че си позволих да коментирам циничното и арогантно поведение на негов съмишленик в една друга група: Димитър Амбарев: Момата Людмила, ако не престане да провокира и нагрубява Стоянов, ще ме принуди да сваля расото и да я “благословя” с най-лиричните български благословии, поднасяни само на специални ВИП-персони, при изключителни случаи… Димитър Амбарев: Флоров смешно ми стана, защо бе човек ще ми е зверска категорията. Е, нямам нежно и цветно име, като твоето, грубичък съм, не съм финяга като тебе, ама чак пък звяр – множко е. Просто пацифизмът ти не върви през дните на това, наистина зверско напрежение. И един съвет – за жени със съмнително поведение повече не се застъпвай. Тази гадина, месеци наред ни разтреперва в чата, че ако я пипне някой от нас, ще съжалява, че се е родила! Всичко това само защото си позволявам да коментирам теми-табу за герберската им група. И защото съм била костовистка: този същия Стоянов ми лепна определението с извинение цитирам: ”курветино червена, долна, неграмотна“, а пък г-н Ал.
Вестник Днес за части от секундата се сетих на кого ми прилича нашия министър председател – на The Joker… БНТ, Панорама (днес): Пламен Орешарски: „Аз имам в момента най-експертния кабинет за целия преход.“ Бойко Василев: „Всяка ли подкрепа сте готов да приемете за това (за реформите”? Пламен Орешарски: „Ми… много бих се радвал да ме подкрепят всички български граждани. Но това е практически невъзможно. Няма страна и кабинет, които да се подкрепят от 100 % от гражданите, за това всяка подкрепа е добре дошла.“ Бойко Василев: „А ако подкрепата идва от криминално проявени хора или нарочно доведени с автобуси, тази подкрепа приемате ли?“ Пламен Орешарски: „Приемам подкрепа от всички български граждани, аз не правя разделение на българските граждани.“ Бойко Василев: „Все пак как се чувствате когато такива хора Ви подкрепят и се срещат с Вас, демонстрират подкрепата си за вас?“
ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник Издава:
Център за развитие на личността
HUMANUS
,
основан през 1994 г.
Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488 Истината ни прави свободни!