ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ
Брой 19, Год. 6, 2014, 1 Октомври, Сряда, Ц. 2 лв.
неделя, 14 септември 2014 г. ДВЕ СНИМКИ ОТ "ДЪЛГАТА КУЛТУРНА ТРАПЕЗА" В ПРЕДИЗБОРЕН ПЛОВДИВ
Очаквайте и онлайн-изданието на първата книжка съвсем скоро. ЕДНО НЕ СЪВСЕМ ЛИЧНО ПИСМО С ПРИЗИВ ДО УВАЖАЕМИЯ ГРАЖДАНИН И КОЛЕГА ПАРПУЛОВ, НО СЪЩО ТАКА И ДО ВСИЧКИ ВАС неделя, 14 септември 2014 г.
неделя, 14 септември 2014 г. ДО ДНИ ИЗЛИЗА ОТ ПЕЧАТ ПЪРВАТА КНИЖКА НА НОВОТО СПИСАНИЕ HUMANUS – СПИСАНИЕ ЗА СЪВРЕМЕННО ОБРАЗОВАНИЕ И ЛИЧНОСТНО ИЗРАСТВАНЕ НА МЛАДИТЕ
Първата книжка на HUMANUS – новото списание за съвременно образование и възпитание, за духовното и личностното израстване и укрепване на младите хора у нас – замина в софийска печатница за отпечатване на хартиен носител и до 10тина дни ще се появи на книжния пазар.
Току-що изпратих следното писмо до гражданина Парпулов, пък се сетих, че нищо не ми пречи да го публикувам и в блога, ето, речено-сторено, публикувам го: Уважаеми г-н Парпулов, Хрумна ми нещо, искам да ти го предложа. Утре е 15-ти септември, откриване на учебната година. Ще ми се да не стоя сам в къщи, а, макар и уволнен (знаеш, че бях обявен за пълен некадърник и уволнен позорно от директорката на ПГЕЕ Анастасова в самото навечерие на 24 май), да отида пак на тържеството в двора на ПГЕЕПловдив. Ще ми се също да взема и един плакат от тия, жълтите, може да си ги виждал, те са на Национална мрежа на родителите и искат ПРОМЯНА В ОБРАЗОВАНИЕТО СЕГА, не са политически, да не си помислиш нещо лошо. Знаеш каква е там ситуацията, такава една малка проява би могла да има известен благотворен ефект върху душите на колегите, които са принудени да търпят тиранията на въпросната госпожа. Да, обаче да отида там сам, ще бъде малко смехотворно, нали ме разбираш? Ще ми се да има поне двама-трима ангажирани граждани с мен, а защо не и бивши кадри на същото това училище? Които да ми бъдат, така да се рече, морална опора, щото ако съм сам, знаеш какви са хората, мигновено ще изтълкуват проявата ми ето как: "Ето го, тоя там, "лудия", пак се прави на интересен, но, слава Богу, никой не го подкрепя, явно е съвсем луд и пр.!" и това, несъмнено, ще достави голямо удоволствие на дадени хора. А пък може дори и да бъда осмян, което ще даде на
същите тия хора и особи такова неизразимо щастие, че с думи не може да се опише. Но един човек само да има до мен, работата ще бъде съвършено друга, вярвам, разбираш добре това. Та се сетих в тази връзка за теб, познавам те като достоен човек и гражданин, не съм забелязал да се страхуваш, да си страхливец, каквито са обикновено хората у нас, пък си и пенсионер: какво губиш, та нали не си под властта на особата? Ще опитам да кажа туй нещо на бившия директор Паунов, ала се съмнявам, че ще се навие. За друг не смея да мисля, щото знаеш, хората се страхуват, особено пък тези, които са под юрисдикцията на властващата особа. Какво ще кажеш в отговор на предложението ми утре поне двамата да идем в двора на училището, ако искаш, имам един плакат и за теб? Моля да прецениш и да ми отговориш. Ей-така, малък знак е това, малка гражданска проява, щото всички на думи сме уж много големи "революционери" и дори бунтари, ала като дойде време за действане (знаеш как е било в историята ни), всички малодушно се скриват и почват малодушно да надзъртат иззад дебелите дувари! Срамота! Пък и най-важното е там, излишно е да го споменавам, ама ще го спомена: младите са там, те ще запомнят една такава случка или проява на свои бивши учители докато са живи, това ще им дадем известен граждански пример – а, какво ще кажеш? Моля те да помислиш и да ми отвърнеш до утре сутринта най-късно. Надявам се на положителен отговор, но ти си решаваш. Хайде всичко добро! Бъди здрав! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров ЗАБЕЛЕЖКА: Това, което предлагам по-горе на моя колега и съгражданин инж. Парпулов, считайте, че го отправям като специална покана и към вас лично, към теб, драги читателю, който четеш сега тия редове, особено пък ако живееш в град Пловдив. И особено пък ако си бивш ученик или учител в ТЕТ-а, в ПГЕЕ-Пловдив. Ще ми се да проверя има ли изобщо хора, които биха ме подкрепили в една такава малка и безобидна гражданска проява. Зная добре, че работещите и учещите сега в ПГЕЕ-Пловдив не смеят даже и да си помислят да изразят известна съпричастност към подобна идея за такава протестна акция, това е невъзможно даже и да си го помислят, предвид директорския авторитаризъм, от който страдат тия колеги, тия млади хора, имам предвид учениците. Но пък знае ли се, може пък да е дошло времето хората да победят страха, а, дали наистина не е време да победим страха, колеги, какво ще кажете? А вий, ученици, нима не ви е срам да се страхувате? В кой век, прочее, живеем, та ще се представяме като пословични страхливци?! Но да видим. Аз, виждате, правя каквото ми е работа, аз
съм философ, моята работа е да подхвърля идеята, пък да видим дали някой ще реагира. Ако реагира, добре, ако не реагира – пак добре, щото и нереагирането много показва и говори. Толкоз. С нетърпение очаквам да видя какво ще се получи. Интересно ми е. Знаете, аз съм изследовател на човешките неща, та затова се държа така най-вече. Е, и за друго, но да не се хваля, че не е прието, аз съм скромен човек. Хубав ден! Приятни размисли над поставения казус!
патриот Волен Сидеров; ако случайно издържа една минута, в началото на втората възниква съвсем реална опасност да си счупя телевизора, но, за щастие, почти никога не съм имал сили да издържа Сидеров повече от 5-10 секунди;
Любопитната история на една велика книга – "Тъй рече Заратустра" на Фридрих Ницше неделя, 14 септември 2014 г.
Любопитно Първоначално "Тъй рече Заратустра" на Фридрих Ницше е отпечатана в 4 части. От излезлите в тираж от по 1000 броя първа, втора и трета част са били продадени само около 100 броя, при което издателят на книгата губи всякакъв интерес към нея и четвърта част бива отпечатана в тираж от 100 броя, от които са продадени около 60, но пък отчитайки факта, че самият Ницше е изкупил определено количество бройки, които подарявал на приятели и познати, познавачите на книгите на Ницше споделят мнението, че всъщност са били продадени не повече от 20 бройки. На снимката: Много рядко пълно копие от 1883-та г. с всичките четири части с позлатени корици и цена в момента от 3, 500 евро (4 585 долара). Публикува: Фридрих Ницше – Идеологът на модерния път на Човека към Бога МОИТЕ РЕАКЦИИ И ЧУВСТВА ПО ВРЕМЕ НА НАСТОЯЩАТА ИЗБОРНА КАМПАНИЯ неделя, 14 септември 2014 г. Забелязвам, че има поне три-четири неща, които в настоящата предизборна кампания не са ми по силите, а именно: 1.) Не мога да издържа да изслушам предизборна реч на щатния руски
2.) Да, ама ето, че Сидеров си има сериозен конкурент в туй отношение, и това, разбира се, е лъжливото нещо, носещо името "Бареков"; изобщо не мога да изслушам туй нещо повече от 5-10 секунди, на 15-тата секунда, ако още не съм спрял речта му, ако не съм минал на друг канал, то също така възниква сериозна опасност да запратя дистанционното по телевизора, поради която причина дистационното в нашия дом от началото на кампанията се държи от доста по-спокойно приемащата тия политически перверзии моя добродетелна и достопочтена съпруга; 3.) Признавам си, че и Бойко Борисов ми е доста трудно да го понасям когато се изказва на екрана, но се насилвам да го слушам от изследователски интерес, нали съм коч коджамити блогър и го слушам, тъй да се рече, по задължение; е, понякога давам строга команда на съпругата ми да мине на друг канал, но често оттам пак ме гледа Б.Борисов, тъй че, уви, налага се и аз, преко силите си, да понасям нашият кумир на нацията; зер, и моя милост е българин, тъй да се рече;
4.) От древни времена моя милост изобщо не може да понася изказвания на комунисти, затуй горката ми съпруга, дето държи дистанционното, има строга инструкция: щом на екрана се появи разплута от лъжливост физиономия на комунист, мигновено да напуска този канал, щото в следващата секунда към екрана ще отхвърчи я пепелник, я чаша, я нещо друго; съпругата ми в тия 25 години преход има такъв хубаво развит и отработен в това отношение реф-
3 лекс, че тя успява да превключи канала още преди на екрана даже да се е мернала някаква разплута от лъжливост физиономия на какъвто и да било нашенски комунист; Държа към муцуните, които не мога да издържам или понасям, да добавя нещо, което е в пълен контраст с изразеното погоре, а именно: 5.) Към Радан Кънев съм имал доста критики в предишните години, когато и той беше само блогър като мен, но сега напоследък съм приятно изненадан и забелязвам, че с интерес и задоволство слушам коментарите му, е, не ми прави чак толкова силно впечатление като опитния Иван Костов, но за годините си този млад човек се справя отлично; 6.) Излишно е при това положение да казвам, но от гореказаното излиза, че моя милост в така и така сложилата се ситуация ще гласува с чиста съвест за Реформаторския блок. Това са моите чувства и реакции по време на тазгодишната изборна кампания. Споделих честно това, което чувствам. СИСТЕМАТА НА СЕГАШНОТО БЪЛГАРСКО ОБРАЗОВАНИЕ, ГЛАВНИЯТ ЕФЕКТ НА КОЯТО Е ПРИТЪПЯВАНЕТО НА ОСОБЕНИТЕ ТАЛАНТИ НА ОБУЧАВАНИТЕ, Е АБСУРДНА И ВРЕДНА СИСТЕМА понеделник, 15 септември 2014 г
По начало смисленото образование не е "съзерцателно", а е винаги практически ориентирано. Не си чел моята книгаЖивотът на душата: психология, в която още преди близо 20 години съм обяснил защото това е така: човешката душа се базира на три фундаментални (аз ги наричам коренни) и чисти отношения на човека към света и към самия себе си, а именно познавателното, ценностното и практи ческото; третото е израз на първите две, синтезира ги в нещо цялостно и на тази основа човекът си изработва идеи за промяна било на нещо в околния незадоволителен за него свят, било вътре в самия себе си. Тази концепция съм я развил още в моята т.н. дисертация, тя има заглавие "Формите на човешкия дух" и е писана когато съм бил на 26-27-28 години. Та в тази връзка "практическото" е завършващият етап на изявите на човека, без него всъщност нищо особено не е пос-
тигнато, а пък т.н. "съзерцание" е онова, от което всичко започва, то е само началото. Тъй че едно "съзерцателно", в смисъл на непрактично образование, е непълноценно образование, също толкова непълноценно е образованието, основано предимно на голото теоретизиране, на чистите обяснения и теории, при което учениците биват заставяни да рецитират разни общи мисли без да са извървели пътя до тях и без изобщо някой да се грижи за това как тия знания после могат да бъдат прилагани в живота. Всичко, което съществува в едно пълноценно образование, би следвало да служи на живота, ето че практическото, при което се осъществява конкретно това служене, е логичният завършек на духовното развитие на човека. Но недей да схващаш практическото само и просто като "бъхтане", само и просто като физическа работа или усилия, нали така, практическото не е това, а е много повече?! Примерно, хората, вълнуващи се от изкуство, в своето развитие преживяват такъв един процес, при който още преди, но най-вече по време на обучението си сами почват да изразяват своите чувства чрез творене на тонове (мелодии), слово, цветове и форми и пр., сиреч, сами почват да се изявяват и да стават художници, поети, композитори (и музиканти, в това число и певци) и пр. Тия, дето се занимават истински с наука, би следвало да стигнат до етап, в който сами ще осъществяват разни практически изследвания с оглед да напреднат в знанието, същото е в области като техниката, производството и пр. Но за да стигнат до този етап изобщо и някога, обучението им трябва да е насочено практически (към действията) още от самото начало, от найранна възраст. Тия пък, които имат душевната и човешка потребност от философия, стават философи, т.е. непрекъснато почват сами да философстват, сиреч, практически да творят разни идеи, служещи за изразяване на същината на човека и живота, служещи за неговия напредък, имащи отношение към различните сфери на човешкия живот и пр. Безполезно е онова образование, което не може да разчупи сферата на чистото познание (теоретизиране) без излаз до сферата на практическото, сиреч, до сферата на реалния живот. Аз за това нещо всъщност съм се борил и още се боря в своите битки за ново и съвременно образование, примерно, аз никога не съм учил моите ученици просто да знаят нещичко за това що е философия, да имат някакви безразлични външни знания за нея, а съм ги обучавал сами да философстват, сами да търсят истината, сиреч, практически да правят философията, да сътворяват своята лична философия, на това винаги съм ги учил. Ето обаче, че в корена погрешно скроената образователна система оцени това моето като проява на "пълна некадър-
ност", поради което слуги на системата (аз ги наричам "административни цербери"), опитващи се да запазят излъчванията на нейното злотворно и отровно блато, се постараха да ме извадят от нея.
Българското образование, каквото е в момента, няма практическа насоченост, на учениците им е забранено да мислят със своя ум (да мислиш своя ум също е практическа проява и дейност!), да търсят сами истината и пр., учениците според тази овехтяла парадигма ги заставят просто да знаят нещичко за това "как се било мислело" по този или онзи въпрос преди години и пр., което именно и показва откъснатостта на такъв тип образование от нуждите на живота – и от съществените потребности на самите ученици. Това искам вкратце да ти кажа по повод на твоето подхвърляне за това каква била тенденцията на западното, в частност англо-саксонско и американско образование (а аз в Германия с очите си съм виждал как в училищата младите биват учени мигновено да прилагат – в решаването на конкретни задачи и проекти – всичко научено). Това у нас го няма, затова и образованието на нашите деца е общо взето все фалшиво, книжно, абстрактно, безжизнено, кухо, "съзерцателно", то не развива техните творчески сили и таланти, напротив, служи за притъпяването им. Една система на образование, главният ефект на която е притъпяването на особените таланти на обучаваните, е абсурдна и вредна система: тя не изпълнява главната си роля, поради което е истинско национално престъпление да бъде повече търпяна. Ето и за това аз днес, на първия учебен ден, ще ида да протестирам в едно пловдивско училище под лозунга ПРОМЯНА В ОБРАЗОВАНИЕТО СЕГА! Така ще отбележа аз лично този ден, в който за първи път от 31 години съм изгонен от системата на образованието, съм обявен за "вреден", "излишен", "опасен", за "некадърник" и за какъв ли не още от нейните властващи слуги и покорни адепти. Системата на образование у нас е нещо като мелачка на души, при което тия души биват все едно "скопявани", биват правени "импотентни" – с оглед да не могат да раждат нищо ново, оригинално, или пък да раждат оригинални мисли или идеи, да раждат някакви истини, в които младите да вярват докато са живи, да създават какви ли не произведения и
4 творения на науката, техниката, индустрията и пр. Аз съм принципен враг на такава една безполезна и вредна система, логично е мен самият системата да ме оценява като "вреден", тия неща се саморазбират и са напълно естествени. И тъй, който иска да ме подкрепи в днешния протест, да заповяда в 9.00 пред входната врата към двора на ПГЕЕПловдив, бившият т.н. "ТЕТ-Ленин", гимназията, която е откъм улица "Пещерско шосе", гимназията се намира на номер 26 на това шосе. Съобщавам това за пловдивските граждани, ратуващи за промяната в българското образование, нека да заповядат, нека да дойдат да протестираме, да покажем, че няма да се примирим пред безобразията, които се творят всеки ден в българските училища спрямо нашите деца и то именно от безропотно служещите на абсурдната административно-командна, директивно-изпълнителска система на образование нейни унизени труженици.
Ще се срещнем там, а пък аз обмислям и живо излъчване на акцията по интернет, да видим дали ще успея да изпълня тази своя отколешна мечта. Ще ми се и хора като теб, които са пръснати по света, да могат макар и виртуално да присъстват и да подкрепят промяната в българското образование. С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров А ето сега и оня откъс от писмото на този човек, живеещ в Австралия, който ме подбуди да пофилософствам малко за образованието в тази ранна утрин на 15сиптември, първият учебен ден: ... По дяволите, изкарах квалификационен курс, душата ми извадиха. Всичко е лицензирано тука, никой не може да скочи тук от Бълхария с "признатата" си диплома и заработи, няма как да стане. Като толкова пишеш за образователни системи едно нещо да ти кажа – не знам точно как го правят, но е закон – образованието в английските страни никога не е съзерцателно, винаги се свързва с практиката. Мисля че един филм за големия самолет Galaxy ще ти помогне да разбереш. Това е върхова технология, нали? Но как се управлява, всички там са младоци под 30 години? Не може да се управлява съзерцателно, нали? А с бъхтане, бъхтане, което аз и ти не можем, щото не сме на 25. Като видиш тези американчета, които работят като роби, си спомни надменни-
5 те коментари в BG форумите от шушумиги по панелките как Америка “живеела на кредит” и ако била умряла света щял да е по-хубаво място. Комунистическите прасета си искат кочината, ама ще има бой по китарата на aкадемик Мирчо Спасов и академик бай Тошо... Ако синът ти някога емигрира, има едно важно нещо с което да започне най-напред – да емигрира. После ще се внедри в социалната среда където е и ще види изведнъж колко правила, закони и изисквания ще изскочат. И той трябва да ги бори едно след друго. За мене емиграцията е много труд, но при мене беше полесно, а и ми носеше удоволствие още от началото in the US, защото добрия език е все едно съм GSM – превключвам на другата честота и това е. Но с други хора е трагедия... ПАЗЕТЕ СЕ ДА НЕ ВИ СМАЖЕ ИДОЛЪТ, КОЙТО СТЕ СИ ИЗДИГНАЛИ... понеделник, 15 септември 2014 г.
себе си, основна мъдрост и първо доказателство за това, че не си случаен, а избран." "Не се доверявай на мисли, които не са породени от свободното движение, от разхода на мускулна енергия. За свободния дух уседналостта е истински грях.” "Въпреки че съм противник на въздържанието от собствен опит, както Рихард Вагнер, все пак не бих посъветвал една душевно богата натура да употребява алкохол… И водата стига… Предпочитам местата, където има извори — Ница, Торино, Силс. In vino veritas (във виното е истината) — изглежда, че и тук съм различен от света по отношение на „истината“ — моят дух витае над водата…” "Един човек, сроден на мен във величието на волята, ще изживее при сблъсък с моите писания истински екстаз — защото аз слизам от висоти, където не стигат и птиците, познавам пропасти, в които не е стъпвал човешки крак. Казвали са ми, че е просто невъзможно да оставиш моя книга. Няма по-горди и едновременно с това по-рафинирани книги — понякога те достигат до най-висшето, което съществува на земята — до цинизма — трябва да ги завладяваш както с най-нежна милувка, така и с юмруци.” "Ако си представя как би изглеждал съвършеният читател, той винаги ми прилича на силен и любопитен звяр — гъвкав, весел, предпазлив — роден търсач на приключения, откривател. И накрая — не мога да се изразя по-добре от Заратустра — кому разказва той своята загадка?”
ХУБАВ И БЛАГОДАТЕН ДА ВИ Е ДЕНЯТ: ЕЛАТЕ И ВИЕ НА ПРОТЕСТА! понеделник, 15 септември 2014 г. И не забравяйте ето това, взето от тазсутрешната публикация със заглавие Системата на сегашното българско образование, главният ефект на която е притъпяването на особените таланти на обучаваните, е абсурдна и вредна система: ... Ето и за това аз днес, на първия учебен ден, ще ида да протестирам в едно пловдивско училище под лозунга ПРОМЯНА В ОБРАЗОВАНИЕТО СЕГА! Така ще отбележа аз лично този ден, в който за първи път от 31 години съм изгонен от системата на образованието, съм обявен за "вреден", "излишен", "опасен", за "некадърник" и за какъв ли не още от нейните властващи слуги и покорни адепти. Системата на образование у нас е нещо като мелачка на души, при което тия души биват все едно "скопявани", биват правени "импотентни" - с оглед да не могат да раждат нищо ново, оригинално, или пък да раждат оригинални мисли или идеи, да раждат някакви истини, в които младите да вярват докато са живи, да създават какви ли не произведения и творения на науката, техниката, индустрията и пр. Аз съм принципен враг на такава една безполезна и вредна система, логично е мен самият системата да ме оценява като "вреден", тия неща се саморазбират и са напълно естествени.
БЕЗ ЧОВЕКА, ДАРЯВАЩ ЦЕННОСТТА НА НЕЩАТА, ВСИЧКО СЕ ОБЕЗСМИСЛЯ... понеделник, 15 септември 2014 г. "Залезът на кумирите" – 7 цитата от Ф. Ницше "Зле се отплаща човек на своя учител, ако цял живот остане само ученик. Вие ме почитате, ала какво ще стане, ако един ден почитта ви рухне? Пазете се да не ви смаже идолът, който сте си издигнали." "Вие не бяхте още подирили себе си: тогава намерихте мене. Затова важи толкова малко всяка вяра. Сега ви повелявам да изгубите мене и да намерите себе си и едва когато се отречете всички от мене, аз ще се върна отново при вас.” "Да умееш да не виждаш и да не чуваш много неща, да ги пропускаш край
“Всичко, притежаващо някаква стойност в сегашния свят, я притежава не само по себе си, не вследствие природата си – природата е лишена винаги от стойности – а някога тя му е била дадена и подарена и тези дарители сме били ние.” Ф. Ницше, “Веселата наука”
И тъй, който иска да ме подкрепи в днешния протест, да заповяда в 9.00 пред входната врата към двора на ПГЕЕПловдив, бившият т.н. "ТЕТ-Ленин", гимназията, която е откъм улица "Пещерско шосе", гимназията се намира на номер 26 на това шосе. Съобщавам това за пловдивските граждани, ратуващи за промяната в българското образование, нека да заповядат, нека да дойдат да протестираме, да покажем, че няма да се примирим пред безобразията, които се творят всеки ден в българските училища спрямо нашите деца и то именно от безропотно служещите на абсурдната административно-командна, директивно-изпълнителска система на образование нейни унизени труженици. Ще се срещнем там, а пък аз обмислям и живо излъчване на акцията по интернет, да видим дали ще успея да изпълня тази своя отколешна мечта. Ще ми се и хора като теб, които са пръснати по света, да могат макар и виртуално да присъстват и да подкрепят промяната в българското образование.
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров ИНЦИДЕНТ: АНТИДЕМОКРАТИЧНО НАСТРОЕНА ДИРЕКТОРКА ПРАТИ БИЯЧИ СРЕЩУ МИРНО ПРОТЕСТИРАЩИ ГРАЖДАНИ НА ТЪРЖЕСТВОТО В ПГЕЕ-ПЛОВДИВ ПО СЛУЧАЙ ПЪРВИЯ УЧЕБЕН ДЕН! понеделник, 15 септември 2014 г. Очаквайте повече подробности за недопустимия инцидент, заснет на клипчето; упражнено беше насилие, накърняване на неприкосновеността на личността срещу Явор Ганчев от неправителствената организация Национална мрежа на родителите, който ме подкрепи в протеста; плакатите, които държахме и които ни бяха отнети, смачкани и скъсани от насилниците, всъщност бяха плакати именно на тази организация под надслов ПРОМЯНА НА ОБРАЗОВАНИЕТО СЕГА, за отхвърляне на авторитарния модел и искане за демократично образование, за плурализъм на формите на организация и обучение с оглед премахване на тоталния монополизъм, хегемонията на държавната образователна бюрокрация. ОТЗИВ НА ЯВОР ГАНЧЕВ ПО ПОВОД НА ГРОЗНИЯ ИНЦИДЕНТ, ПОРЪЧАН ОТ ДИРЕКТОРКАТА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ понеделник, 15 септември 2014 г.
Днес отбелязах светлия празник, като станах рано и се присъединих към учителя по философия Ангел Грънчаров в неговата инициатива да подържи нашия жълт призив за промяна в образованието в двора на гимназията, в която е преподавал много години, преди да го уволнят поради „непригодност за системата“ – и двамата с Ангел сме съгласни, че това е самата истина – и поради това, че е пускал „порнографски филмчета“ на учениците (става дума за „Амаркорд“ на прочутия италиански порнограф Фелини; Фелини едва ли е в утвърдената от МОН програма по философия, така че и аз, и самият Ангел сме напълно съгласни, че всичко извън програмата чиновниците с пълно право могат да нарекат порно). Отвъд очаквания факт, че нито един
учител и нито един ученик не си направиха труда да се запознаят с текста на плаката, също така очаквано след има-няма 5 мин. при нас дойде охраната и много грубо ни отне и смачка лозунгите (аз се предадох след известна гонитба, и след като към охраната се присъедини един гимназист, старателен в изпълнението на поръчки на директорката, при което силите вече станаха неравни). Говорят, че при предишния директор не е имало охрана (в училище с преобладаващо мъжко население е безпредметно). Говори се още и че мъжът на настоящата директорка, назначена през 2010 от ГЕРБ, бил, казват, навремето от ДС, а сега – съдружник във фирмата, която охранява училището, където директор е жена му (и където, по утвърдена училищна традиция, от учениците се събират пари за охрана) Насладете се на охраната и вие. Написа: Явор Ганчев КРАТКА МОЯ РЕПЛИКА: Да, наистина, аз споделих пред Явор, че признавам справедливостта на констатацията, че съм абсолютно непригоден за абсурдната образователна система у нас; да, обаче системата от все повече хора се признава за абсолютно непригодна, неотговаряща на потребностите на живота – и на образователните нужди на младите хора. И какво излиза, какъв извод може да се направи от тия две твърдения? направете извода сами. Аз предпочитам да съм непригоден за непригодната система, но да съм адекватен на същностните потребности на учениците, на обучаваните. За да угодя на системата и на нейните цербери няма да се откажа от мисията си на учител, от същинска отговорност на истинския учител, от високото призвание да си съвременен учител… И НЕЩО ПО ПОВОД СНИМКАТА: С този човечец от снимката, дето си показва средния пръст, съм имал превъзходни отношения, той е пазач в училището, в което работих толкова години. Но ето днес особнячката-директорка му възложи крайно глупава задача; добре разбирам конфузното му положение, наложи му се да я изпълни – за да си запази службата. Изобщо не тая някакви лоши чувства към него; а към поръчителката, която му възложи да се орезили така грозно, изпитвам само съжаления… вторник, 16 септември 2014 г. УЧЕБНИТЕ НИ ИНСТИТУЦИИ СА НЕЩО КАТО КРЕМАТОРИУМИ ЗА ЧОВЕЧНОСТТА Из: Образование: роб, Автор: Мария Касимова ... Теглим въпроси, намираме си що-годе чисто ъгълче за писане и започва-
6 ме да драскаме планове на това, което ще разкажем на професора. След десетина минути на празния изпитен стол пръв сяда един от най-умните ми колеги. Говори стегнато, тихо и смислено, а още след второто изречение проф. Цанева нервно го прекъсва с въпрос.
Той прави пауза от няколко секунди, поема си дъх и казва "Аз мисля, че..." И точно в този миг, по някаква необяснима причина госпожа професорът тропва с ръка върху масата и със спираща дъха ярост изкрещява: "Колеги, вие не сте тук да мислите! Вие сте тук да знаете. Ще мислите след като се дипломирате!"... Помня този случай толкова добре, колкото и точното разположение на вафлените трохи върху шашардисаната физиономия на клетия академичен асистент. Защото той е перфектната метафора за тоталната и десетилетна несъстоятелност на българското образование. С цялата му вехта и в същото време претенциозна осанка, с оценяването чрез унижаване, с фалшивото страхопочитание пред самоспаружили се авторитети, с миризмата на нафталин в уж модерните му интерпретации и най-вече с пренебрежението към най-важната способност на човека – тази за мислене. В нервния изблик на иначе дълбоко уважаваната в академичните среди проф. Цанева еднозначно се изрази цялата философия на тогавашната ни и непроменила се до днес образователна култура – институцията училище (колеж, университет, институт) изисква от своя ученик попиването на определено количество информация и нейното точно определено и стандартизирано интерпретиране. Знанието се явява някакво количествено измеримо съдържимо, което трябва да запълни предполагаемата празнота в мозъка на одобрения да го приеме човек ученик, студент, докторант и т.н. Както в усвояването, така и в проверката, и използването на това знание (поне в академичната обстановка) съществува стандарт. Той определя защо, какво и как да се научи. Изключва напълно както правото на избор, така и правото на лично осмисляне и оценяване на въпросното съдържимо. Нещо като да ти дадат вода и да те научат, че е за пиене, пък ако ти взе-
7 меш, та се осмелиш да се миеш с нея, да ти плеснат един зад врата... ... Образованието и училището заприличват на тренировъчен лагер, където важното е всички да следват едни и същи норми и съответно да дават един и същи резултат. Подобно унифициране и учене чрез страх е истински геноцид Училище, където личните ти способности трябва да се подчиняват на стандарт, атмосферата е състезателна, а оценяването е въпрос на сбор от точки и покрити норми, е изправителен лагер. "Знанието", натрупано чрез насилие и папагалско репродуциране, е промиване на мозъци. Разбрах го, когато месец преди първия учебен ден малкото ми дете започна с треперещ глас да ми споделя страховете си от новата учебна година и класа, където "всички, мамо, са толкова перфектни и аз съм найтъпата..." В този момент си дадох сметка, че от моето училище до това на децата ми нищичко не се е променило. Че крилатата фраза на вече възрастната професор Цанева се е бетонирала като надпис на надгробна плоча в учебните ни институции и ги е легализирала като крематориуми за интелигентност. И че мисленето, въображението, идейността и смелостта да ги изразиш и защитиш не са част от образованието – те са негово карцерогенно образование, което спешно и бързо трябва да бъде стопено. Така не се възпитават хора на бъдещето. Така се възпитават роби. КАКВОТО ЧОВЕК И ДА ПРАВИ, ВСЕ САМ УЧИ, ПЪК И ВСЕ НА НЕЩО НАУЧАВА И ДРУГИТЕ вторник, 16 септември 2014 г.
Много хора ме поздравиха вчера по случай първия учебен ден – независимо от обстоятелството, че в момента съм отстранен от работа като учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив (временно, до произнасянето на съда по казуса за моето така неправомерно уволнение). Ето как, примерно, стори това моят приятел от Елхово Томи Томев, това, впрочем, е човекът, който постоянно е подкрепял (и финансово) излизането на философ-
ското списание ИДЕИ; вижте какво той ми пише и как аз му отговорих по-долу: Здравей, Ангеле, Ти си учител. В момента не си директно пред учениците си, но ти си учител в оня по-особен смисъл. Ти си учител не само на учениците си: затова те поздравявам с първия учебен ден като ти желая здраве и издържливост, духовна сила и търпение – за да преодолееш с достойнство това препятствие, което ти сервираха недоброжелателите ти. Убеден съм, че ще излезеш още по-мъдър от това поредно изпитание. Успех в попрището на будителите ни! Получих екземплярите от списание ИДЕИ. Благодаря! С приятелски поздрав: Томи Здравей, Томи, Много ти благодаря за поздравлението по случай първия учебен ден и също така за чудесните пожелания! Наистина, прав си, човек, като практикува някаква дейност цял живот, на която при това се е отдал всецяло, няма как да бъде "лишен" от качеството, благодарение на което се е посветил на въпросната дейност; тази закономерност особено много е характерна за учителстването. Всъщност всички ние, като човеци, до края на живота си едновременно се учим, а пък когато общуваме с други хора по повод на наученото, се изявяваме и като учители, сиреч, всеки човек, волю или неволю, в някаква степен се изявява цял живот и като ученик, и като учител. Такава е изглежда човешката участ, от която не можем да избягаме или да се скрием. Каквото човек и да прави, все и сам учи, пък и на нещо научава и други хора – това е неизбежно. Учителстването не е просто "професия" или "занаят", учителстването в този автентичен и висок смисъл на думата е висша човешка и духовна проява, която е неотделима от съществуването на човека. Та в този смисъл много ти благодаря за добрите думи, трогнат съм, че ме почете по този толкова човечен и искрен начин! Позволи ми и аз да ти отвърна със същото, ето, ти в случая ми помогна да разбера нещо важно, научи ме на него, в този смисъл сам се изяви като учител спрямо мен, учителя, ето че и ти заслужаваш моите поздравления по повод на този ден, имащ за всички учещи някакви бих си позволил да кажа символичен смисъл. Радвам се, че списанията са пристигнали при теб. Извинявай за забавянето им. Също така много ти благодаря за финансовата подкрепа, която оказа за излизането и на тази книжка. С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
ИСКАМ ДА ВЯРВАМ, ЧЕ ВСЕ ПАК ЖИВЕЯ В СВОБОДНА, ДЕМОКРАТИЧНА И ЕВРОПЕЙСКА СТРАНА: МОЕ ОТКРИТО ПИСМО ПО ПОВОД ИНЦИДЕНТА В ПГЕЕПЛОВДИВ НА 15.IX. вторник, 16 септември 2014 г.
Няма как, длъжен съм да напиша следната жалба до г-жа Министъра на образованието и науката, предвид случилото се вчера в двора на ПГЕЕ-Пловдив, когато демократично, мирно и безмълвно протестиращи граждани (и данъкоплатци), загрижени за тежката ситуация, за катастрофата, в която се намира българското образование и училище, по нареждане на директорката Стоянка Анастасова бяха разгонени с употреба на физическа сила, плакатите им бяха иззети и злобно смачкани и скъсани, нарушена беше и личната неприкосновеност и достойнството на единия от протестиращите, именно на г-н Явор Ганчев, представител на НПО с името Национална мрежа на родителите, а именно той беше хванат откъм гърба за ръцете от един пазач (с оглед насила да му бъде отнет плаката) - и всичко това ставаше пред очите на десетки, на стотици ученици и родители, които видяха позорната сценка! Тия неща според мен не са безобидни, те имат огромен символичен смисъл, а именно илюстрират по превъзходен начин свободоненавистничеството, неуважението на суверенитета на личността, незачитането на демокрацията, на свещените човешки права от тази самозабравила се властваща особа, която при това, забележете, изпълнява, кой знае защо, не просто функцията на учител и възпитател, но и на ръководител на голяма общност от учители и възпитатели (!), на една голяма училищна общност (!!) – и въпреки това явно съвсем не й пука (!!!) от това как се изявява и то публично, с тия си крайно осъдителни действия (!!!!). Аз лично като човек, като учител и като български гражданин, се срамувам заради това какво си позволява въпросната администраторка, ето, заради това ми се ще по някакъв начин, тъкмо щото съм учител, да й въздействам да осъзнае какво си позволява да прави; единственият начин за това, според предписанията на административната система, на догмите на която тя е така предана, е да я "наковладя" пред нейните на-
чалници, тия хора само от това явно разбират, щом сами не са способни на въздържание – стига, разбира се, сами да бяха способни да осъзнаят какво именно си позволяват да правят, което обаче явно не се случва. Та понеже значи ми се налага да бъде адекватен спрямо каноните на абсурдната система, налага се да играя по нейните правила, ето, тази сутрин сядам да пиша следния документ до г-жа Министъра, който при това ще приложа документа и до Комисията за защита от дискриминация, в която има заведена процедура срещу същата тази толкова своеволна и незачитаща законите и човешките права и достойнство администраторка: До г-жа Румяна Коларова, Министър на образованието и науката До г-н Константин Пенчев, национален омбудсман на България До доц. д-р Ана Страшимирова – Председател на Комисията за защита от дискриминация ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Иванка Киркова, Началник на регионален инспекторат – Пловдив
образование не са така чудесни, както изглеждат отвън на този ден – като едно измамно бляскаво лустро, криещо обаче вътре в себе си много гнилост, мухъл, кухота, ретроградност, неадекватност на времето, в което живеем, сиреч, несъвременност, анахроничност и пр. Протестирахме там като български граждани и като данъкоплатци, ползвайки се от своите конституционни права – и с нищичко не сме нарушавали благоприличието и патоса на празника. Но понеже наистина сме загрижени за бъдещето на нашите деца, на които ретроградната система не дава нужния простор за разгръщане на талантите им, искахме с това свое гражданско действие да покажем, че са необходими спешни промени, тъй като, по нашата преценка, безхаберието, безразличието спрямо катастрофата и банкрута на образователната ни система е равностойно на престъпление и спрямо бъдещето, и спрямо националната сигурност на страната. За какво именно протестирахме си личи ясно от написаното на въпросния плакат, ето го:
ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТКРИТО ПИСМО от Ангел Иванов Грънчаров, философ, писател, ангажиран гражданин, блогър от гр. Пловдив Уважаема госпожо Министър, Уважаеми господин омбудсман, Уважаема госпожо Председател на Комисията за защита от дискриминация, Искам да ви уведомя за следното произшествие, случило се в двора на Професионалната гимназия по електротехника и електроника в Пловдив на 15 септември 2014 г., първия учебен ден, което в моето възприятие съвсем не е безобидно – и затова ми се ще да ви уведомя за случилото се, с оглед най-вече на това, уважаема г-жо Министър, да разбера дали висшестоящата инстанция във Ваше лице ще се трогне и, респективно, дали ще реагира по подобаващия начин. Та на този ден моя милост и г-н Явор Ганчев, активист на Националната мрежа на родителите отидохме сред присъстващите на вече започналото тържество граждани, ученици и родители, извадихме два плаката на Националната мрежа на родителите (вижте приложеното изображение на въпросните плакати), по един на всеки от нас и застанахме, мирно, демократично и мълчаливо да протестираме, тъй като съвсем не сме очаровани от плачевното състояние, в което се намира образователната система на България. Искахме да дадем малък знак, че нещата в българското
Прочее, група ученици се заинтересува от това какво пише на плаката ни и младите хора се зачетоха, не знам дали това е била причината, но след малко се случи нещо съвсем недопустимо: дойде пазачът, нареди ни да напуснем двора на училището; когато се поинтересувах защо, на какво основание иска това, какво лошо сме направили, той грабна плаката, намиращ се в моите ръце и го смачка и скъса; държеше се по един недопустимо злобен начин; в следващия момент се впусна да гони г-н Ганчев, държащ другия плакат; г-н Ганчев не му позволи, разяреният и говорещ обидни думи пазач, показващ среден пръст и пр., се нахвърли срещу него! В този момент се намеси, кой знае защо, да му помага и един ученик, известен ми с какви ли не най-екстравагантни прояви (моя милост му е бил учител, познавам този ученик,
8 самият аз съм го предлагал за наказание заради арогантно държание, ала директорката на ПГЕЕ-Пловдив не се трогна тогава изобщо от поведението му и направи нужното той да не бъде наказан, което явно го насърчило съвсем да се разпаше!). Та и този ученик, и пазачът, с общи усилия се нахвърлиха срещу г-н Ганчев, пазачът в един момент мина зад гърба му, хвана го за ръцете, успя да сграбчи плаката, да го смачка и скъса, продължавайки да ни ругае с какви ли не думи и с неприлични жестове, без изобщо да се смущава от присъствието на толкова много ученици, граждани и родители. За щастие бях с пуснат таблет и успях да заснема на видео случилия се инцидент; на записа можете да чуете и ругатните на "служителя на реда", който сам наруши и реда, и благоприличието, и всякакви норми за цивилизовано общуване, и то пред очите на толкова деликатна публика, и то в толкова вълнуващ момент - тържеството в училището по повод на 15-ти септември. Разбира се, публикувах в блога си това видео, то може да се види ето тук: Инцидент: антидемократично настроена директорка прати биячи срещу мирно протестиращи граждани на тържеството в ПГЕЕ-Пловдив по случай първия учебен ден!. Смятам, че за случилия се недопустим инцидент пълна отговорност носи директорката на ПГЕЕ-Пловдив, известна със своя авторитарен подход, наистина нищичко не става не по нейна воля в това училище. Психологическата атмосфера в него е направо ужасна, наподобява духа на една казарма, аз многократно в предишни свои сигнали и жалби съм информирал за случващото се в ПГЕЕ-Пловдив и Вашата предходница на поста, именно проф. Клисарова, и Вас самата вече, тъй че би следвало, благодарение на моите изложения, да сте прекрасно информирани за случващото се в това навремето елитно училище. Самият факт, че вчерашният немислим от гледна точка на здравия разсъдък инцидент изобщо беше възможно да се случи, илюстрира по превъзходен начин злотворната обстановка в това образователно и възпитателно учреждение, сиреч, доказва правотата на моята теза, а именно, че г-жа Анастасова е гореща привърженичка на модела, според който "демократични лигавщини" са недопустими даже в двора на училището, според същото това мислене друга гледна точка, различна от нейната официозна, лустрована и фалшиво-парадираща позиция няма право на съществуване, другоячемислието, свободомислието, гражданската и личностната позиция са забранени в нейните феодални владения и пр. Този инцидент също така илюстрира по категоричен начин и главната причина, поради която моя милост беше уволнена по недопустим начин от това училище, а именно защото в качеството ми на учител по философия и гражданско образование, сиреч, в качество-
то ми на свободомислещ човек, бях обявен от нея за "народен враг", подлежащ на безпощадно унищожение; и тя, разбира се, направи нужното да ме елиминира, пък макар и по недопустим от гледна точка на правото и морала начин.
Е, по тия въпроси ние с г-жа Анастасова ще си продължим започналия, но поради нейната недиалогичност незавършил училищен "демократичен дебат" в съда, дал съм й тази възможност тъкмо защото смятам, че когато демокрацията в дадени феодално-мафиотски владения е забранена, съдът е институцията, която следва да я защити – тъй като ми се иска да вярвам, че все пак живея в свободна, демократична и европейска страна. Между другото, като български гражданин смятам и съм дълбоко убеден, че едно образователно и възпитателно учреждение каквото по презумпция е това училище, не бива да бъде превръщано в нещо като еднолично владение на самозабравил се администратор, който при това, както показва вчерашния инцидент, не се свени да използва мутренски, хулигански и чисто мафиотски подходи за запазване на статуквото, на плачевната идилия, на лицемерното "пълно съгласие" около волята на вожда и пр. Писал съм и преди, че тази администраторка в своето макар и кратко, но пълно с безпрецедентни своеволия управление, си позволява да възражда рецидиви не само на миналото, характерно за времето до 10 ноември 2014 г., но и на славния мутренскомафиотски период от развитието на тъй младата, но за сметка на това така многострадална българска демокрация. Позволявам си да споделя с Вас, уважаема госпожо Министър, своето тълкуване на случая, макар да вярвам, че Вие сама можете да си съставите адекватна позиция спрямо недопустимостта на такива явления в едно българско училище, именно в контекста, зададен от вчерашния толкова скандален, но за сметка на това тъй красноречив, многозначен инцидент. Аз съм чувствителен човек (инвалидизиран съм за болно сърце, моята бивша работодателка добре знае това), много зле преживях публичната обида и оскърбление, нанесени ми под тъй благосклонния поглед на властващата административна особа и пред моите доскорошни ученици, разстроих се дотам, че ето,
вече минаха повече от 20 часа, а още не мога да се успокоя; излишно е да казвам, че преживях една безсънна нощ (някои хора дълбоко страдаме когато човещината, свободата и нечие достойнство са потъпкани така грозно!), в резултат на тия нощни терзанията се реших все пак да ви напиша това писмо, тази жалба. Реших, че нямам право да замълча – защото случило се е знак и символ за много по-опасни и вредни неща, които текат под тъй бляскавото, под така старателно лъскано лустро на учреждението, наричано ПГЕЕ-Пловдив – зад което стои една голяма училищна общност, поставена от своята самонадеяна началничка в крайно унизителни за човешкото достойнство обстоятелства. Излишно е да казвам, че никой в това училище не смее да покаже и най-малък знак на съпричастност спрямо моята позиция, щото това означава мигновено да го сполети моята съдба; г-жа Анастасова е показала, че не прощава, че умее безпощадно да наказва – поради което в училището витае атмосфера на унизителен страх от тъй отмъстителната тиранична директорка. Дълбоко съм убеден, че и Вие, уважаеми г-н омбудсман, и Вие, уважаема госпожо Страшимирова, вече сте си направили длъжните изводи по повод на изложеното по-горе. Ще ми се да вярвам, че правата на гражданите у нас означават нещо в очите на оторизираните да защищават закона, правото и справедливостта български институции. Ще ми се също да се надявам, че ще си изпълните мисията по един безукорен начин.
9 Доктор Дуайт Ланделл рассказывает о том, что реальная причина болезней — вовсе не холестерин и жирная пища, как долгое время полагало большинство его коллег. Исследования показали, что сердечно-сосудистые заболевания возникают из-за хронического воспаления стенок артерий. Если этого воспаления нет, то холестерин не будет накапливаться в сосудах, а сможет свободно циркулировать в них. (ОЩЕ >>>) МЯСТО С МНОГО КРАСИВИ ИЗГЛЕДИ ОТ ДРЕВЕН И СЪВРЕМЕНЕН ИЗРАЕЛ понеделник, 15 септември 2014 г. Намерих ето този блог с много хубави картинки от Израел, ето част от тях, ако се поровите там, ще видите още много, аз ги разглеждам с удоволствие:
16 септември 2014 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис) ЗАБЕЛЕЖКА: Написах това писмо (жалба) от свое име, но ще го предложа на г-н Ганчев приподпише; не написах вариант, който да е от името на двамата предвид естеството и трудната изразимост с думи на така грозния и скандален инцидент, в който на него му се наложи да преживее още неприятни емоции. ВАЖНО ЗА ХОРАТА С БОЛНИ СЪРЦА... вторник, 16 септември 2014 г.
Кардиохирург рассказывает об истинных причинах сердечных заболеваний
ТРАДИЦИОННАТА СИСТЕМА НА ОБРАЗОВАНИЕ ПОДГОТВЯ МЛАДИТЕ ЗА МИНАЛОТО, НЕ ЗА БЪДЕЩЕТО Детският "Елемент", или свободата да се учиш на избор
Традиционното училище подготвя чудесно децата за... миналото, казва създателят на идеята за демократично образование проф. Яков Хехт
Яков Хехт със сигурност не е човек, който би закотвил детето ви на чин, би му "наливал" уроци в главата и би го наказвал, ако не ги декламира наизуст. Той е на път да преобърне световната образователна практика и да я положи на съвсем нова основа – тази на демократичния избор. Г-н Хехт е автор на идеята за демократичното образование, която представя в едноименната си книга, основател е на десетки демократични училища, както и на Института за демократично образование в Израел. Заедно със своите сътрудници Яков Хехт основава и уникалния проект Educational Cities, който има мисията да развива изкуството на сътрудничество между учебното пространство, училището и града, като трансформира класната стая в платформа за съдействие между ученици, учители, техните семейства и всички добре работещи звена в градската среда. Яков Хехт е гостувал няколко пъти в България като лектор на различни дискусионни и обучителни платформи, организирани от родителски колективи, споделящи идеята за демократичното образование. Как ще опишете теорията за демократичното обучение и училище на едно дете? - Когато в училище дойдат нови деца, ние говорим с тях, показваме им училището, разказваме им как функционира то. Ако трябва обаче да обясня на детето какво е училището, аз не говоря с него теоретично. Бих направил нещо много практично. Ще му кажа, че ще играем игра. Не се опитвам да го убеждавам, че това училище е подобро от другите, просто съм с него. Да избираш сам какво и как да учиш е привилегия и отговорност. Как може да се разчита на едно дете на седем години или на един тийнейджър да направи този избор адекватно за себе си? И къде остава така наречената обща култура? - Ако погледнем от гледната точка на детето, ние му даваме възможност да се концентрира върху това, което иска да прави най-много. Каква е неговата страст? Ако
разполага с време, пространство и ресурси, какво би искало да прави и да научи? Не става въпрос какво ще иска да прави като порасне – защото, ако е на 5 или на 7 години, въпросът е какво иска да прави сега, не след цяла вечност. Това е процес, който се осъществява стъпка по стъпка, не отведнъж. Големите цели започват с малки цели. Например искам да напиша песен и да я изпея пред цялото училище, да играя много по-добре футбол; да напиша някаква история и да я публикувам. И после с възрастта интересите му се разрастват и детето си изгражда способността да постигне своите цели. Защото в реалния живот никой няма да ни казва какво да правим – след като завършим училище, ние трябва сами да избираме. За да знаем как да боравим с тези инструменти за избор на собствения живот, трябва да го правим стъпка по стъпка, от момента, в който се родим, докато пораснем. Не става въпрос, че от първия момент в училище детето има пълна свобода. Има свобода, но тя е ограничена от това, че през цялото време то е с ментора и родителите си. Този триъгълник взима решенията заедно – те ти предлагат какво да решиш. И въпреки че последната дума е твоя, трябва да слушаш това, което ти предлагат. Стъпка по стъпка взимаш все поголеми решения. Родителите у нас са особено обсесивни към децата си и вашата идея за демократично обучение може да им звучи прекалено екзотично. Кои са най-силните аргументи, с които можете да ги убедите? - Бих им казал, че трябва да се страхуват много, защото днес обикновеното училище, което познаваме, подготвя идеално хората за миналото. Как обаче ще ги приготви за бъдещето? Аз като родител се страхувах много да изпратя децата си в обикновено училище, защото не можех да си обясня защо трябва да стоят с часове на стола пред един учител, който им говори, и как това ще ги подготви за бъдещето. Ако се свържа с някоя група, която търси нов път не да твърди, че го е намерила, а да го търси – ще предпочета да се включа в тази група. В демократичното училище ти не просто "пращаш" детето си – ти си част от тази общност и взимате решенията заедно. Днес живеем в уникално време, което променя всичко, което знаем от миналото. Един от резултатите от тази промяна е така нареченото изгубено поколение. Това е много известното по света поколение на 2930-годишните, които са били добри ученици в миналото – завършили са гимназия, отишли са в университета и са следвали точно пътя, който са им предписвали, че ще ги приготви най-добре за живота. И след като са изминали целия този път, днес откриват, че нямат работа. Това поколение
10 го виждаме по целия свят – голяма група безработни, дипломирани, млади хора. Вярвам, че това е следствие от много добра образователна система за миналото. Тя подготвя децата за миналото, не за бъдещето. Невъзможно е същата образователна система, която е подготвяла децата за недемократична култура, за тотално различни работни места, да продължава да подготвя това поколение за бъдещето. Бъдещето ни е демократично общество, място, в което хората трябва да поемат отговорност за живота си, където, за да бъдеш успяващ, трябва да си предприемач, създател, трябва да мислиш нестандартно. Това са напълно нови неща и именно те са базовата подготовка на децата за бъдещето. Ето защо в демократичното училище се стремим да им дадем именно тази базова подготовка. Без да твърдим, че притежаваме правилните, окончателни отговори на този въпрос – как да построиш училището на бъдещето – ние се стремим да ги търсим. Търсим ги индивидуално, търсим ги и като група заедно – много образователни иноватори от целия свят. И споделяме своя опит във вече изградената международна мрежа от демократични училища IDEC (ежегодна международна конференция за демократично образование). Демократичното образование не се състои от окончателни отговори. То дава отговори от типа оpen source (отворен код) – педагози от целия свят дават своите отговори, учат се от отговорите на другите и прилагат на практика в своите класове това, в което вярват. Затова демократичните училища не са еднакви – всяко има свой собствен облик, плод на решенията и отговорите на местната общност от родители, учители и деца, неговите създатели. Днес, след като сме работили вече трийсет години в тази система с отворен код, можем да откроим четири основни неща, които присъстват във всяко демократично училище: 1. Съществува демократична общност – ученици, служители, родители, общество, които взимат решения заедно и работят съвместно, за да постигнат това, което искат като общност; 2. Съществува плуралистично учене, което зачита уникалността на всяко дете – т.е. всяко дете има различен учебен план, за да открие и развива своята стихия. Тук става въпрос за стихията (елементът), дефинирана от сър Кен Робинсън (автор на книгата "Елементът" – бел. ред.) – съчетанието от уникалния талант на човек с уникалната му мотивация. 3. Съществува близка връзка между хората в общността, особено между възрастни и деца.
4. Учебното съдържание в училище се разглежда от гледна точка на човешките права. (Прочети ДО КРАЯ >>>)
да симпатизирам, той вече има моята подкрепа.
11 setts Institute of Technology), показва публикуваната днес класация на университетите за 2014 г., съобщи британският в. "Guardian".
Първа книжка на новото списание с име HUMANUS замина за печатницата, заповядайте неговото онлайн-издание вторник, 16 септември 2014 г.
Open publication - Free publishing Приятно четене! Поръчки за хартиеното издание се приемат на имейла angeligdb [@]abv.bg Цената е само 5 лева. Доставка: безплатна (за сметка на издателя). ХАРЕСВАМ В БИГ-БРАДЪР ГРЕШНИЦАТА ВУЛЕВА, НА НЕЯ СИМПАТИЗИРАМ, ПЛЮЙТЕ МЕ КОЛКОТО СИ ИСКАТЕ, ТОВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО! Не знам защо, може би аз не съм наред, но в започващия БИГ-Брадър (или ВИП- Брадър, не знам точно как се казва?) най-симпатична ми е... Албена Вулева, и то тъкмо защото е имала смелостта да казва открито какво мисли за нашия псевдо (менте) "елит", казвала е някои неудобни истини за всички ония самозвани "звезди" и по тази причина има славата и на "жълта", и на "долна", и на какви ли не още, ала – понеже яз по някакви причини съм устроен така – в моето възприятие тя ми е симпатична. Може би защото имаме някакви общи черти с нея, не знам, аз се улавям, че се държа по подобен начин, не мога да търпя лицемерието, парвенющината, лигавенето и пр.; а найвероятно Вулева ми е симпатична понеже добре знам, че съм устроен така: оня, когото всички не харесват, когото всички мразят, когото всички единодушно плюят, точно той ми е най-симпатичен, точно нему аз почвам
По същия начин навремето когато всички се подмазваха на Костов, щото беше силен човек, аз го критикувах, открито, в свои статии, когато обаче той падна и всички почнаха да го плюят, аз станах негов найгорещ поддръжник, такава ми е природата, не мога да се наредя в редичката на усърдно плюещите, против същината ми е едно такова поведение. Та така, аз симпатизирам в този Биг-Брадър на Вулева, да, почвайте да събирате храчки да ме оплюете, ето, казах ви "срамната си тайна": Вулева като персонаж ми е интересна, не цепи басма никому, не се мазни никому, смятам, че това е достойно поведение, а пък това, че е способна да каже всекиму в очите точно каквото мисли за него, силно ми импонира, приветствам едно такова държание. Е, тя може да не е винаги права, субективна е, но то винаги праведните на мен са ми силно противни, особено пък ицемерите, тия, дето се правят на "винаги прави", нагаждачите, подлизурковците, тях не мога да ги търпя изобщо. Аз харесвам... грешните, но затова пък искрени, сиреч, почовечните хора. Това исках да кажа. Що ли го казах – и аз не зная. Ама да не го премълча, нека да се издам, майната му... ПОСТСКРИПТУМ: Е, не харесвам това, че и Вулева си и сложила силикон в джуките, че и тя си и направила "човка", това е грозно, не съм очаквал от нея чак такава простотия, и това трябваше да кажа, нека да се знае цялостното ми отношение, то пък идеални хора няма, нали така? САЩ И ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ДАВАТ НАЙПРЕСТИЖНОТО УНИВЕРСИТЕТСКО ОБРАЗОВАНИЕ В СВЕТА вторник, 16 септември 2014 г. 4 британски университета в Топ 5 в света, американският MIT остава лидер (класация) Четири британски университета се нареждат в Топ 5 на най-авторитетните университети в света. Световният лидер обаче остава американският MIT (Massachu-
За поредна година MIT е №1 с максималния брой точки – 100. На второ място с равен брой точки (99.4) са британските University of Cambridge и Imperial College London. И двете институции отбелязват подобрение спрямо миналата година. През 2013 г. университетът в Кеймбридж е №3 в света, а Кралският колеж – №4. Тази година те изместват миналогодишния подгласник на MIT – Harvard University (САЩ), който тази година е на 4-о място в общата класация, която включва общо 200 университета. Петото място тази година заемат британските University of Oxford и UCL (University College London) с равен брой точки – 99.2 Останалите университети в тазгодишния Топ 10 са американски – Stanford University запазва седмата си позиция, следван от California Institute of Technology (Caltech), който миналата година заемаше 10-ата позиция заедно с Princeton University, който пък тази година е 9-и. На 10-о място е Yale University, който през 2013-а беше №8. Най-много – 51 – от университетите в Топ 200 са от САЩ, на второ място е Великобритания с 29, на трето – Германия с 13. Градът с най-много университети в Топ 100 е Лондон – 5. Единственият български университет в класацията – Софийският – е далеч след първите 200. Той е на 678 място и преди него са висши училища от Азербайджан, Казахстан, Ливан, Оман, Иран, Беларус, Венецуела, Пакистан. ЗАБЕЛЕЖКА: В класацията има само един руски университет, Московският, носещ името на Ломоносов. Бел. моя, А.Г. ИНТЕРЕСЕН РАЗГОВОР ЗА КРИЗАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО, ЗА ТОВА ЗАЩО В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ НЯМА РАЗВИТИЕ сряда, 17 септември 2014 г. Разговор на тема: Учат ли децата глупости в училище?
Особено интересни мисли разви Гаяне Минасян, ето вкратце темите на разговора: Промените в образователната система трябва да отговарят на нуждите на трудовия пазар, смятат от БСК
Държавните образователни изисквания са писани в кабинети, където служителите не са имали представа от професията на учителя. Образователната система не вади ученици, които са пригодни за работните места, които се предлагат. Именно бизнесът трябва да определя какво да се учи в училище, защото той е основният потребител на кадри, които излизат от тази система, заяви Даниела Симидчиева, директорът на програма "Професионално обучение" в Българската стопанска камара. Нашата просветна система не допуска свобода на инициативата, оттам идват и проблемите в качеството и нивото на образованието у нас. Всичко минава през одобрението на чиновници, които следват правила отпреди десетки години. Всички нови методи, а и доказаните, трудно навлизат в нашата система, защото очакват благоволението и личната преценка на служители в Министерството на образованието. Рамките, в които работят учителите, са много тесни. Само на хартия те имат право да прилагат нови методи, но са възпрепятствани, защото изискванията към това какво, как и кога да преподават са твърде стриктни, смята и Гаяне Минасян от Националната мрежа на родителите. Изисквания трябва да има, твърдо е убедена Симидчиева, но подчерта, че промените в образователната система трябва да отговарят на нуждите на трудовия пазар, а знанията да бъдат поднесени по интересен начин, за да задържат вниманието на децата. СПАСИТЕЛНАТА СТРАТЕГИЯ НА БОРБА, ЕДИНСТВЕНА ДОПУСТИМА В СЛОЖИЛАТА СЕ КРАЙНО ТЕЖКА СИТУАЦИЯ, ЗАСТРАШАВАЩА БЪДЕЩЕТО НИ сряда, 17 септември 2014 г. Абе всеки ден слушам от медиите какви ли не, кое от кое по-глупави, а често и най-откровено тъпи послания на състезаващите се за депутатски кресла политици, ето тази сутрин и аз решавам, като ангажиран гражданин и активен човек и философ,
да отправя едно свое "послание", да се надяваме, че някои хора в него ще открият по-значим и сериозен смисъл, който пък, знае ли се, може да даде известен тласък и на политиците ни да не се излагат чак толкова, сиреч, да престанат поне малко с глупостите; та ето въпросното мое провокативно послание: Според мен трябва всекидневно, непрекъснато да реагираме на всички идиотщини, с които се сблъскваме в нашия живот, било в сферата на образованието, на медиите, на политиката, на отношенията ни със самонадеяната държавна администрация (която вместо да служи на нас, гражданите, вместо да ни решава голяма част проблемите, ни тормози така, че все едно ни е нещо като господар!), щото нереагирането на гражданите, търпеливостта, непротивенето на злото е опасна, неперспективна, непродуктивна, непростителна, според моето възприятие, стратегия...
12 е фактически един най-нещастен роб, който не е господар на собствената си съдба; такива хора бих си позволил даже да кажа, че не са и човешки същества, щото да си човек в истинския смисъл на тази дума означава да си свободен. А какво остава да бъдат такива хора граждани на едно наистина демократично общество? Та нали демокрацията е формата на съществуване на човешката свобода в условията на едно самоуправляващо се общество, съставено от будни граждани? Как тогава несвободният да е човек и гражданин? Трудно ми е да си представя такова едно чудо, един такъв абсурд...
Да илюстрирам мисълта си с една строфа от гения Гьоте, с няколко думи изразил това, което аз по-горе се опитвам да обясня със значително повече думи: На мъдростта последните предели постигнах днес: живот и свобода добива само този, който смело ги завоюва всеки ден в борба! Всекидневната упорита съпротива спрямо безобразията, активността, неприемането и отхвърлянето на арогантността на самозванците, дето се смятат за нещо като "господари на живота" ни, подклаждането на стойностен дебат по реалните проблеми, протестирането навсякъде, кой където се намира, включително и на улицата, непрекъснатият натиск институциите да си вършат качествено работата и да поемат пълната отговорност за допущаните от тях идиотщини и пр. е една спасителна стратегия на борба, която единствена е допустима в сложилата се тежка ситуация. Ако ние, гражданите, си останем (в своето мнозинство) пасивни съзерцатели на вършените наоколо безобразия, безобразията ще бъдат насърчени, ние самите в такъв случай ще станем съучастници на безобразничещите, ще ги ентусиазираме още понагло да си правят безобразията, сами си правете сметка в такъв случай каква ще бъде цената, която ще ни се наложи да платим най-накрая за собственото си безхаберие и за собствената си безотговорност! Мълчаливо приемащият безобразията на чиновниците и на управниците човек всъщност е несвободният човек, това
ДИРЯТА НА МОЯ ЗЕМЕН ДЕН БЕЗБРОЙНИ ВЕКОВЕ НЕ ЩЕ ПОГУБЯТ... сряда, 17 септември 2014 г. Ще зеленее с плод богат земята, на нова шир човекът и стадата ще се заселят в радостен живот край хълма, изграден от смел народ. Тук вътре райски кът ще се разстила и нека вън реват вълните с бяс, щом в дигата се впият – този час ще ги възпре могъщо дружна сила! На този идеал се вричам аз. На мъдростта последните предели постигнах днес: живот и свобода добива само този, който смело ги завоюва всеки ден в борба! Тъй мъж, дете и старец ще творят – в борба и труд – в полето неизбродно. Аз искам те край мен да загъмжат – народ свободен на земя свободна. И на мига тогава вдъхновен извикал бих: "Постой! Ти тъй си хубав!" Тъй дирята на моя земен ден безбройни векове не ще погубят. В предчувствие на този блян велик аз преживявам днес върховния си миг!
Фауст, Гьоте
Ангелите издигат безсмъртната душа на Фауст до най-високите предели на мирозданието и възвестяват: Духът възвишен е спасен от силите на злото. Човекът, вечно устремен, избавяме в живота. Ако божествена любов го осени отгоре, ще го посрещнем с богослов в небесните простори.
звучи от книгите ми, от списание ИДЕИ, ето, оттук, от блога, доколкото блогът известно време все пак ще остане и след мен, някоя и друга година. А пък аз съм дал инструкция на мои хора като умра да вземат файла на целия блог и да го запазят, ако се наложи, отвреме-навреме да го възсъздават пак, той че няма страшно, взети са мерки гласът ми да не изчезне безследно, а да остане завинаги. Това ако не е същински кошмар за тия, които се опитват да ми затворят устата, сполай му кажи! Хубав ден на всички! Не приемайте толкова сърдечно това, което пиша, не страдайте толкова заради една или друга казана от мен дума; на моменти се шегувам, блъфирам, правя си каквото искам, щото съм свободен човек и е глупаво по тази причина да страдате; такива сме ний, свободните хора: ний сме кошмарът на несвободните, сиреч, на ограничените и скучни комуноиди, тъй да се рече... :-) ДЪРЖАВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ Е СТРОЙ, ДИСКОМФОРТ, ПРАЗНИК НАСИЛА, НЕРАЗБИРАЕМ ПРОТОКОЛ, ВКОЧАНЯВАНЕ, БЛАНКЕТНИ РЕЧИ И ЗАГУБА НА ВРЕМЕ
13 юЧерноризец Храбър, Софроний Врачански, Вазов, Ботев, Левски) съответен училищен патрон. Страстоубийствена патетика, гарнирана с импровизиран концерт на Веселин Маринов в Първа английска(?!)... Кич, та дрънка. По-младите в занаята импровизират, с което оплескват пейзажа още повече. Министърът на енергетиката Васил Щонов говори за тежката макроикономическа среда пред тийнейджърите от английската гимназия в Пловдив. На по-малките ученици им се заканват, че са "погалени с перото на таланта". А зрелостниците получават присъдата преди дипломата – "вие сте продукт на 12годишните ни усилия". Министрите са кът, не стигат за всички желаещи, затова се налага да тъкат на няколко стана – откриват, говорят, пожелават, ръкостискат и после яхват служебния автомобил към следващото учебно заведение, организирало тържеството си според министерската програма.
сряда, 17 септември 2014 г. Фауст, Гьоте Цитатите взаимствах от ГЬОТЕВАТА ТРАГЕДИЯ "ФАУСТ", Венцеслав Константинов ПОСЛЕПИС: За днес си изнесох своя "урок", нищо че съм уволнен, аз пак, ако забелязвате, всеки ден си изнасям своите уроци, именно тук, в блога, "на Агората", на този съвременен "площад", тази модерна улица, каквато е интернет – и по този начин си изпълнявам мисията и на учител, и на философ. Много е трудно, бих казал невъзможно да затвориш устата на един философ и репресивно да го "натикаш в миша дупка", това би могло да се постигне от зложелателите само в един случай – ако го убият. Слава Богу, сега времената са други и все пак тия зложелатели и мъчители не могат да убиват току-така, те сега могат само да уволняват и да тормозят хората; е, в крайна сметка пак убиват, но по попрефинен начин. Както и да е, та ето, моето училище (временно) е моят блог, блогът ми е нещо като моя аудитория, като моя "класна стая", а "ученици", тъй да се рече, са всички хора, които влизат в този блог и го четат, това са хора от цял свят, дневно по около 1000 човека влизат тук. Ето че наистина е много трудно да ми бъде затворена устата, да бъда накаран и принуден да млъкна завинаги. Даже ще си позволя да кажа нещо, което ще бъде вечният кошмар на тия, които се опитаха да ми затворят устата с репресии и уволнение: даже и да умра (всички ще умрем, няма как да е иначе) моят глас пак ще се чува, пак няма да бъде заглушен, тогава пък гласът ми ще
Менци и здравец от министъра, автор: Дияна Костова Снимка: © webcafe.bg Първият учебен ден в Първа Английска гимназия – с китка здравец от служебния министър Коларова и концерт на Веселин Маринов. (Вижте повече в снимките) Никой не знае кога е написан сценарият за "тържеството" 15 септември, но откакто е разпределен с окръжно по всички краища на държавата – не е мръднал. Може би някъде през 70-те – също като "банкетите", "уборките" и "спортните празници". Само пионерските връзки на ученицитеконферансиета ги няма, а госпожите са изместили другарките. Училищното ръководство обаче все така с раболепие се е залепило за нечие високо присъствие – служебни министри, кметове и кандидати за народни представители обикалят училищните дворове "на ура", с наръч от прашасали приветствия. По-обиграните политици залагат на сигурното – преразказ без елементи на разсъждение на делото на Кирил и Методий
Пирон в програмата е благоевградската математическа гимназия, която има честта да е излъчила президента на републиката. Днес гимназията посрещна учениците с металодетектори и проверка за оръжие от НСО. Заради непреодолимото желание Росен Плевнелиев да "уважи" родното училище и да се смеси с народа. За повечето деца това е първият сблъсък с Държавата. Държавата е строй, дискомфорт, празник насила, неразбираем протокол, вкочаняване, бланкетни речи и загуба на време. На бъдещите граждани им се вменява, че оттук нататък ще бъдат декор за изявата на чиновника. Че най-голямото достижение на живота след училище ще бъде да се превърнеш в началник на ведомство, да раздаваш акъл от върха на стълбището и да тъпчеш питки с мед. И така ще е докато някой не се сети да изгони политиците от училищния двор. Докато всички не осъзнаят, че сервилното отношение към властта е една от причините за провала на образователната система, за отблъскването на децата и за маргинализирането на учителското съсловие. Дотогава за политиците откриването на учебната година ще си остане чудесна ПР-възможност и сигурно телевизионно
време в праймтайма (умножено по залога на предизборната кампания). А за повечето ученици и родители политиката завинаги ще си остане словоблудство, набиване на крак и един ден ваканция след изборите.
сряда, 17 септември 2014 г.
ВИКТОР СУВОРОВ: "РОССИЯ ИЛИ ПОГИБНЕТ, ИЛИ СБРОСИТ СВОЮ ВОРОВСКУЮ ВЛАСТЬ ПО ОБРАЗЦУ УКРАИНЫ" сряда, 17 септември 2014 г.
14 КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Костов пак мисли като... мен. Изказва на глас моите мисли, при това ги изказва много убедително. С право той беше мой представител в Парламента толкова години. Сега пък е мой говорител по медиите. Успява смело да каже ония истини, за които други хора или мълчат, или говорят с половин уста. Той е човекът, който има пълното ми доверие. Причините са изцяло ценностни, бих казал дори интелектуални. Бих казал нашата мисловна близост е поразителна... НОВИ ПОПАДЕНИЯ ПРАВО В ДЕСЕТКАТА ОТ ИВО ИНДЖЕВ
Оригинал взят у в Виктор СУВОРОВ: "Россия или погибнет, или сбросит свою воровскую власть по образцу Украины"
четвъртък, 18 септември 2014 г.
ЕДНО КРАСИВО МАГАРЕНЦЕ
Империя должна расти. Если империя не растет, возникает застой, который неотвратимо влечет за собой развал. Империя напоминает полный грузовик на ледяном склоне: или карабкается вверх, или, на мгновение остановившись, летит вниз, аж свистит. С 1917-го года на обломках Российской империи возникла новое, еще более агрессивное государство, чьи вожди откровенно объявили свой план мирового господства. И загремел над миром Марш Буденного: Даешь Варшаву! Дай Берлин! Уже врезались мы в Крым! В Берлин они тогда не дошли. И под Варшавой им наваляли так, что пришлось сдать Польше Западную Украину и Западную Белоруссию, согласиться на независимость Финляндии, Эстонии, Литвы, Латвии. Но 1920-го в Крым они врезались. Призвали всех, кто был в Крыму, прекратить сопротивление, обещали прощение и примирение. Всех, кто поверил, они перерезали и перестреляли. Заодно ударом неожиданно уничтожили и своих союзников-махновцев, вместе с которыми захватывали Крым. (ОЩЕ >>>) Човек се учи докато е жив – успях да се науча да правя значително по-качествени изображения на първата страница на в-к ГРАЖДАНИНЪ
Из: Рублата пропада, да му мислят рубладжиите, Иво Инджев; ето само два най-силни откъса от тази забележителна статия:
ПОЗИЦИЯТА НА ИВАН КОСТОВ сряда, 17 септември 2014 г.
Из: Костов: Тези избори трябва да вдигнат проклятието ДПС и Доган "Аз ще гласувам за този, който е твърдо срещу руската инвазия в Украйна. България сред страните от ЕС е най-близо до два горящи военни конфликта – Русия и Украйна и Сирия и Ирак. Те са подпалили границите на нашите съседи. Никога не бих приел политик, който защитава Путин, че вкара войски в Украйна, както направи Бойко Борисов", допълни той.
Старото вестникарско правило не е изгубило силата си в нашата електронна медийна действителност (там, където има истинска журналистика): Една снимка може да бъде много по-ценна от безброй публикации по темата. Това се вижда от снимката на Ройтерс (препечатана в сайта на в. “Дневник”), на която банкнота от 10 евро грее над 11 000 засенчени рубли. Такова е (вече) съотношението в курса между двете валути, който за рублата става все по-злощастен с всеки изминал ден. Не в същите проценти, но съизмеримо по своята несъизмеримост е и съотношението между западните икономики и руската псевдоикономика. А че е сбъркана, това се вижда от все повече разтварящата се ножица на руските претенции за световно величие и зависимостта на този колос на газови крака от износа на природен ресурс, което е характерно за монокултурните икономики на слабо развитите държави, добиващи суровини за продан в чужбина. Хулиганското поведение на Путин, който смята, че може да рекетира найразвитата част на света с газово-нефтената тояга, явно е на път да превърне тази сопа в бумеранг... ... Във всички случаи руската икономика започва да се тресе вече от западните санкции. От Русия бягат инвеститорите. Рублата пропада.
Да му мислят рубладжиите у нас, които отдавна са се ориентирали битово на запад, но се препитават от подаянията от изток. Когато Русия беше зле финансово, гласът им тук не се чуваше. Но после загладиха продажния си косъм и започнаха открито да се боричкат кой да се хареса наймного на бащицата от Кремъл. Излиза, че лошите новини за Русия, която сама си дроби попарата, могат да се окажат добри за България. Ако имаме късмет това да се случи, може един ден да вдигнем паметник на Владимир Путин Първи, качен на троянски кон като цар Освободител на България от руско робство. ОТ НАИВНАТА ПУБЛИКА СЕ ОЧАКВА ДА ЦВИЛИ ОТ РАДОСТ ЗА ПРЕДСТОЯЩАТА ПОБЕДА НА ГРАЖДАНИТЕ ЗА ЕВРАЗИЙСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ четвъртък, 18 септември 2014 г.
Из: Украинският бунт срещу външния враг и вътрешните врагове на България в о(т)бора на Путин, Автор: Иво Инджев Продължава украинският кошмар на Путин, започнал с оранжевата революция през 2004 г., преминал през опита му да подкупи своето протеже Янукович в Киев с 15 милиарда евро през ноември миналата година и доразвит вчера с подписа на Украйна за асоцииране на най-голямата бивша съветска колония в Европа към ЕС, наймощната икономическа общност в света (разглеждана от Кремъл като враг до степен, че се наложи Русия да отговори с необявена война чрез анексиране на Крим и чрез опити да направи нещо подобно с източните територии от своята съседка). Нещастията за носталгиците по СССР с украински адрес обаче не свършват с това. В Киев беше нанесен удар на съветското наследство, за какъвто тук, в асоциираната в ЕС и НАТО България, можем само да си въобразяваме аналогии, сънувайки декомунизацията. Украинският парламент прие закон за лустрацията, който се очертава като реално приложим в страната, където има осъзнат и спомен за масовото убийството на 9 милиона души чрез изкуствено предизвикан глад от страна на чужда власт, какъвто е случаят с геноцида на руския болшеви-
зъм срещу народа на Украйна при така наречената „масова колективизация”... Външният враг е разпознаваем днес в Украйна като рецидивист в продължаващите опити да се натрапи наднационално отново с помощта на рецидивите на същата онази, внесена от Русия идеология, чиито атрибути виждаме да развяват терористично въоръжените до зъби сепаратисти в Източна Украйна. България, която много прилича на Украйна по своето разделение между гледащите назад и на изток от една страна и уповаващите се на развитието ни с поглед на запад – от друга, е не просто различна, а направо уникална в едно: тук фанатичната любов към бившата ни колониална владетелка не се изповядва от руско говорещи, а от българи. Някои от тях имат проблем с членоразделното говорене дори и на български, какво остава да могат да се изразят на сложния за необразования българин руски, напомнящ подвеждащо на майчиното ни говорене. Трябваше ми известно време и упорито повтаряне, за да обясня този детайл на трима чужденци преди около седмица. Когато споменах пред тях абсурда в България да се отглежда национализъм, който се кланя на чужда държава и тримата отказваха първоначално да се впечатлят. „А, нищо ново – и в Судетите е било така по времето на Хитлер”, каза един от тях, известен руски правозащитник. Другите двама – бивш руски политически затворник, също заклет противник на режима на Путин и американски журналист, прогонен от Москва заради неугодни на Кремъл книги, кимаха в съгласие с тази (ана)логика. Неее, настоявах аз: в Судетската област в Чехия прогерманските националисти, поклонници на Хитлер, са били германци. У нас проруските националисти, поклонници на Путлер, са българи, огромната част от които едва ли биха могли да се изразят сносно на руски език и си обясняват понятието „Русия” само чрез пропагандните клишета за величието, освобождението и културата, набивани съзнателно от съветската пропаганда тук с десетилетия. Моите иначе високо образовани събеседници буквално зяпнаха и почти отказаха да повярват, че това е възможно. Явно не бяха забелязали тази „подробност”, защото тя (с основание) просто им се вижда абсурдна. Обаче не само е възможно, а направо ни се случва тук, днес, сега, в реално време да гледаме, слушаме и търпим подигравателния марш на петата колона, отгледана по съветско време и реставрирана като инструмент на днешната путлеристка пропаганда в и срещу България. Впрочем, не откритата наглост на путлеристите да бранят огромната Русия от някакви си българчета, които искат еманципация от постколониалната ни зависимост,
15 комплекси, корупционна обвързаност и преплетеност на ниво организирана престъпност е най-опасната част от северния айсберг на пътя на балканския ни титаник. Подводната част на айсберга е найтревожната спънка пред гражданите за европейско развитие.
Интересна случка ми разказа един много известен и абсолютно доказан български антикомунист (със сертификат за произход и капиталистическа биография на Запад). На опита да бъде привлечен за каузата на ГЕРБ като „дясна” партия той веднага проверил лакмуса чрез въпроса дали това означава, че ще действат заедно за отстраняване на руската заплаха за България. Без да се замисли Цветан Цветанов, строителят на партията, отговорил на чист рус… пардон, български език: „Ааа, това няма да стане!”. Понятно? Понятно и още как! Така че, докато клоуните разиграват театъра с руските и съветските знамена за отвличане на вниманието – не зад кулисите, а на най-видно място – пред очите ни се готви да се върне отпочиналият резервен екип ездачи на Путин. Той загрява вече, за да яхне пак московския троянски кон и да препусне към изпълнението на задачата да построи „Южен поток” възможно най-бързо, както лично се похвали, че иска да направи Бойко Борисов. Междувременно завистливите другари от конкуренцията за милостта и милостинята на Путин от сърце освиркват очертаващите се победители в това прокремълско състезание. Наивниците от отсрещните трибуни си въобразяват, че това освиркване било от страх – една вече проверена провалена хипотеза на хиподрума на антикомунизма, който уж трябваше да бъде построен магистрално при управлението на ГЕРБ. Че е страх, страх е. Но е страх да не останат гладни в боричкането за корупционния кокал, поради което състезателите за руската милостиня се ритат по кокалчетата! Хитреците, мимикриращи като „прозападни”, просто печелят по-широка подкрепа сред наивно вярващите им нашенци, които отказват да забележат скрита-
та зад гърба им кирка, готова да отприщи руския потоп по заповед от Москва. Както отбелязах вече, за тази ловкост на конкуренцията в залагането на „прозападната” наивност на избирателите, намигайки едновременно на носталгиците по изтока, другарите неприкрити путлеристи дивно завиждат. Те платиха цената за прекалената си откровеност в любовта към източния полюс със загубата на евроизборите и са на път да подсмърчат в о(т)бора на Путин още доста време. Той си ги харесва и обгрижва, но като един истински строг господар избира онези, които му вършат работата по-ефективно. В о(т)бора на Путин никога на залагат само на един троянски кон. На 5 октомври ще пуснат изгладнелите да се докажат в тегленето на българската каруца в корупционното блато резервни състезатели на Кремъл в България. От заблудената публика се очаква да цвили от радост за предстоящата предсказуема победа на гражданите за евразийско развитие на България. ЛИЧНОСТНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ НЕЩАТА Е НАЙ-ГОЛЯМ ГРЯХ НА СКРОЕНАТА ПО КАНОНА НА ОБЕЗЛИЧАВАНЕТО ПРОТИВОЧОВЕШКА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА четвъртък, 18 септември 2014 г.
Мои приятели и колеги, дългогодишни учители, сега пенсионери – впрочем, нищо не пречи да им кажа и имената: това са Жак Асса, доайен на ПГЕЕ-Пловдив и Иванка Топалова-Асса, негова съпруга, също работила в ПГЕЕ-Пловдив – с тях си поговорих вчера дълго време по скайпа, между другото изказаха несъгласие с някои детайли от публикацията под заглавие Държавното образование е строй, дискомфорт, празник насила, неразбираем протокол, вкочаняване, бланкетни речи и загуба на време; примерно с това, че в статията се осмива "приповдигнатата атмосфера" на първия учебен ден; според тях атмосферата наистина заслужава да бъде най-тържествена, щото така е било още от възраждането, това е една традиция, която трябва да бъде уважавана и пр. Помолиха ме да се разгранича от тази статия, щото ако не го направя, ще излезе, че съм изцяло съгласен с тази неуместна ирония по повод
начина, по който се открива учебната година; ето, правя го, разграничавам се. Макар че съм длъжен да кажа и нещо друго: споделям и тезата на авторката на въпросната статия, че казионният, шаблонният, кичовският начин, който се отбелязва първия учебен ден навсякъде из страната, е крайно неуместен, "тържеството", дирижираната "радост" по команда е крайно тъпа работа, бликаща от лицемерие, на нас тия неща не са ни нужни, напротив, нужен ни е един пределно, безпощадно честен разговор за точната ситуация, в която се намира българското образование. От години призовавам за провеждането на такъв един разговор, ала ето, институциите упорито мълчат. Мълчат и ония, които черпят дивиденти от плачевното състояние на системата, ония, които паразитират върху нейната ужасяваща порочност, ретроградност и анахроничност. С г-н Асса и уважаваната му съпруга имаме пълно единомислие по най-важните, принципни въпроси, разбира се, по други въпроси отвреме-навреме спорим, то е съвсем естествено в разбиранията ни да има известни нюанси. Ползвам се от повода да кажа в тази връзка нещо важно, което тия дни силно ме вълнува. От 30 години насам за първи път аз съм изваден, изхвърлен от системата, и то по един позорен начин, една администраторка, директорката на ПГЕЕПловдив има дързостта да ме обяви за "негоден за системата", за "пълен некадърник" и, явно престаравайки се, с един великолепен шут ме изрита от нея. Ето, в тия първи учебни дни, вместо да провеждам първите си уроци с нови ученици – а това са доста трепетни мигове за всеки практикуващ учител: много важно е още в първите часове да омаеш учениците, да направиш нужното да се настроят позитивно към такъв особен предмет, какъвто е философията, да създадеш потребната атмосфера, такава, че те с желание да идват в часовете ти и пр. – та значи вместо отново, за 31-ви път, да преживявам с учениците си тия така вълнуващи моменти, аз съм изгонен от училището, на което отдадох толкова години от живота си, ето, стоя си в къщи, при това бях изгонен по един крайно обиден параграф, благодарение на който де факто съм лишен от преподавателски права, нито един директор, разбира се, оттук-нататък няма да пожелае да вземе на работа учител по философия, обявен за "пълен некадърник"! Е, аз сега имам важна задача: по съдебен път да си възстановя правата, да успея да докажа несъстоятелността, неправомерността на проявената спрямо мен възмутителна дискриминация от въпросната самозабравила се и присвоила си неполагащи й се права администраторка; надявам се съдът да ме възстанови на работа, да отмени абсурдистката й заповед за уволнение. Но ето, аз сега наистина не съм на работа, а съм свикнал, признавам си, крайно ми е
16 чоглаво в тия дни, дори ида не броим цялата унизителност на ситуацията, в която се намирам, и то след толкова години не просто служене, а тежка, упорита, всекидневна работа на полето, на нивата на българското образование. Знаете, като капак на всичко на първия учебен ден тази същата администраторка си позволи да изпрати физическа сила да ме изгони от тържеството (!), и там, пред очите на десетки и стотици мои ученици, аз бях унизен от охраната, два плаката, с който (заедно с активиста на Национална мрежа на родителите Явор Ганчев) искахме промяна в образованието, плурализъм, демократизация на системата и пр., насила ни бяха отнети, смачкани и скъсани, а срещу г-н Ганчев дори беше употребена и още по-унизително насилие, за да му отнемат плаката! Ето публикациите за този невероятен инцидент, случил се в наши дни, успях да заснема на видео какво именно се случи: Инцидент: антидемократично настроена директорка прати биячи срещу мирно протестиращи граждани на тържеството в ПГЕЕ-Пловдив по случай първия учебен ден!, Отзив на Явор Ганчев по повод на грозния инцидент, поръчан от директорката на ПГЕЕ-Пловдив; наложи се, разбира се, да напиша жалба под формата на отворено писмо за инцидента: Искам да вярвам, че все пак живея в свободна, демократична и европейска страна: мое Открито писмо по повод инцидента в ПГЕЕ-Пловдив на 15.IX.. Вчера пък си направих експеримент, изпратих този документ с информация за инцидента до всички български медии; до мен достигна информация, че само една (!) телевизия явно се е впечатлила и е съобщила въпросната новина, а пък от печатните медии, от вестниците, до този момент нито един изобщо не се е впечатлил, не е публикувал и думичка за случилото се, вероятно пак с оглед на това да не "осквернят" с нещо "светостта на празник", както има добрината да се изрази един главен редактор, който все пак ми звънна да ми обяви защо не възнамеряват да публикуват изпратената от мен информация за възмутителния случай на накърняване на нечие достойнство. Както и да е, съобщавам тия неща, понеже те все нещо значат, все нещо показват. Показват и изразяват щрихите на една крайно тежка ситуация на абсолютно примиренчество спрямо дефектите на разплулата се от толкова много разврат, пороци и престъпления абсурдна административна система, която точно по тази причина продължава да излъчва отровните си изпарения, всекидневно нанасяйки неизчислими поражения върху съзнанията на младите, на нашите деца и внуци. Е, аз не съм от категорията на тия, дето се примиряват – и тия, които лесно се отказват от борбата за ново, за съвременно, за демократично, за свободолюбиво, за
личностно ориентирано и прочие образование. Това е мисията на живота ми, каузата, на която съм служил цял живот, това е работата, която съм вършил винаги. И ето, в тия условия, когато съм подложен на невероятно грозна репресия от демонстриралите своята безропотна вярност спрямо тотално деморализираната система усърдни администратори (простете за многото прилагателни, но го правя съвсем съзнателно, не от неопитност в писането: белким нещо се забие в нечии тъй невинни съзнания!), на мен ми хрумна една нова идея, на която решавам да посветя времето си в близките няколко седмици. Ето за какво става дума. Аз така и така, понеже съм крайно чувствителен човек, няма как иначе да надмогна обидата и репресията, освен с едно най-ефикасно средство: творческата сублимация. Явно аз така и така всеки ден ще се вълнувам от проблемите на образованието, ще пиша, нека тогава да опитам да обединя своите вълнения и разсъждения от един център, да им придам една цялост, да ги подчиня на една организираща ги идея. И тъй, реших да напиша една необичайна книга, в която да вложа,у дето се казва, "цялата си душа и сърце", т.е. всичко онова най-значимо и важно, което във всичките си години като учител по философия съм открил; даже тоя път и заглавие на книгата си съм измислил, то е един вариант, който отпадна при една друга моя книга, тя получи в крайна сметка заглавието Ние не сме тухли в стената! (с подзаглавие Есета за освобождаващото образование), е сега явно дойде момента да изпълня с плът тази форма, това именно чудесното, но и много задължаващо заглавие: Изкуството да си учител. Да, искам да направя нужното да изпълня с плът тази форма, това заглавие, знам, че замисълът мие прекалено амбициозен, но ето, имам шанса изцяло да се посветя на работата си по писането на тази книга, зер, аз сега съм "безработен", е, ще си уплътня времето по един превъзходен, по един наистина смислен начин: като напиша една много необходима книга. Ето, какво ми пречи това сутрешно писание, в което обяснявам замисъла си, да влезе като първо есе в нея, щото книгата ми пак ще бъде една поредица от крайно експресивни есета, в който обаче въпреки експресията ще има и най-сериозни и задълбочени размисли по наистина важните проблеми. Знаете ли защо най-вече се захващам с писането на тази книга? Идеята, която ме вдъхновява, е една: да помогна някак на тия, дето са вътре в системата, да, аз, изгонения от системата, искам, бидейки вече извън нея (временно, разбира се, щото аз ще се върна!), да помогна на учителите и на младите хора, на учениците, които са вътре в системата – и са принудени да понасят нейните всекидневни издевателства. Вярно, някои са така обръгнали, така са се обезчуствили, че не усещат тия униже-
ния, което е най-страшното, но и на тях искам да помогна: да им подразня чувствителността така, че да си възвърнат усета, усетливостта на сетивото, "чутьйото", както казват руснаците. Да, има хора, които не усещат униженията като унижения, а някои дори са допуснали да извратя дотам чувствителността си, че униженията ги усещат едва ли не като "похвали", като "зачитане", като "достойнство", като "героизъм", като не знам какво още, много е трудно да намеря подходящата дума, противоположна по смисъл на унижения; впрочем, неунижения е противоположната дума, но ми се ще да намеря подходящ синоним, може би докато пиша книгата си, ще попадна на такъв найподходящ синоним. Та значи ми се ще да помогна та тия хора, дето са жертви на системата, в огромната си част неосъзнати жертви; системата изисква нейните жертви безропотно да изпълняват унизителните предписания, сиреч, да й робуват; истинският роб е оня, който не съзнава робското си положение, напротив, въобразява си, че "нищо особено няма", че "всичко това е съвсем нормално", те, видите ли, "нещата иначе не могли и да бъдат", напротив, "всичко трябва да си остане каквото е" и пр. Да, пълно е с истински роби у нас, е, и на тия ми се ще да помогна с нещичко, добре съзнавайки колко трудна, да не кажа безнадеждна е целта, която съм си поставил. Но човек има смисъл да работи най-вече по реализацията на такива свърхцели, ето, поставям си една такава свръхцел и свръхзадача, граничеща с невъзможното. "Блажени тия, които искат невъзможното", нали знаете това толкова непонятно за мнозина изказване? Тия дни много си мисля за какво ли не, но най-вече за преживяното в тия 30 години на моето непрекъснато учителстване, увенчано с пълното ми опозоряване. Спомням си първия миг, в който влязох с дневник в ръка, първия ми час като учител. Това е било в далечната 1983 година, пак на 15 септември! Какви невероятни трепети съм преживял тогава! Бях напълно неопитен, но си спомням страхотното чувство, че се захващам с нещо свръхвелико; да, не се смейте, за мен учителстването винаги е било нещо свръхвелико, било е същинско тайнство, нещо като свещенодействие, сравнимо с това, което е призвание на духовниците, на свещениците: такива у нас в истинския смисъл изобщо останаха ли след като и църквата ни е превзета от всякакви ментета, представящи се "духовници", наште духовници в мнозинството си са такива, че в тях, естествено, няма нищо духовно! Та преди време получих едно писмо от моя ученичка, на която съм преподавал точно в тия мои първи две години, в които бях учител по естетика и по обществознание в гимназията в Своге; сега не мога да търся тази публикация в блога, ще ми отнеме много време, но непременно ще я
17 намеря и ще я приложа тук. Тя си спомняше с невероятно топло чувство за тия мои първи изяви на учителското поприще, за това какъв съм бил в очите й, за спомена, който е съхранила за мен. Спомням си, тя твърди, че съм бил "много различен", е, аз с това мое различие си и останах до денднешен, ето, бях и уволнен от системата не за друго, а заради раз-личността си, да, системата у нас не търпи личности; щото личността въздейства на другите, особено на младите, така, че и те пожелават да бъдат личности, а пък личностното отношение към нещата е най-голям грях на скроената по канона на обезличаването противочовешка система. У нас и личност не се разбира какво е, в корена са сгрешени разпространените у нас представи за това що е личност. У нас под "порядъчна личност" се възприема типовата "личност", сиреч, "обществено приемливата" личност, другояче казано, сивата "личност", а най-добре казано - безличността! Всичко у нас е тъкмо наопаки, да, в главите на мнозинството от българите всичко е наопаки на истинското, на реалното, на същинското, ний затова и сме затънали така дълбоко в противното тресавище. Тия, дето са работили нещо да се промени, са опасни и биват унищожавани, това е вкратце ситуацията у нас. Нашите кумири даже се твърде скромнички по личностния си потенциал, но за сметка са нещо като "връх на комуноидността"; образцовият комуноид, сиреч, пълният безличник, се разпознава по това, че мрази всеотдайно личността, личностното отношение, всъщност мрази най-вече свободата. У нас всички масово, направо хорово пеят, че "свобода няма", че "свободата е невъзможна", у нас свободата се нарича "свободия" и се възприема като крайно подозрителна и нежелана. Както и да е, е, аз ще покажа в тази моя книга, че за да си учител в истинския смисъл на думата трябва да си просто свободен човек, да, на първо място човек, на второ свободен, или обратното, тия две понятия са взаимно-заменими. Не може да си човек ако не си свободен, не може да си свободен, ако не си човек, а свободният човек по дефиниция е именно личността, достойната и пълноценно живеещата личност. Ето на такива взривоопасни, да, взривоопасни, не просто опасни, са ония неща, на които аз имах дързостта да уча учениците си. Правилно съм уволнен, нали така?! Естествено че правилно ме уволниха, системата на безличността, обезличаващата система личности не търпи. Дали това мое твърдение не е "прекалено обидно" за тия, които въпреки всички свои "вътрешни несъгласия" и "противоречия" все пак кротичко си живуркат в лоното на системата? Е, за да се пробуди чувствителността на един обръгнал от унижения човек се изисква, предполагам, да заболи. Без болка не може. Налага се да заболи. То и като ходи човек
на лекар и иска да оздравее, често се налага да боли и да понася болката, стига да иска да оздравее, нали така? Представям си тия дни как страдат още от първите часове много колеги, дори и учители на по-зряла възраст, а да не говорим за младите, неопитните учители. Щото системата е безпощадна, тя ги поставя пред алтернативата: или ще си авторитарен (и тогава ще си спокоен, "ще си живееш живота" до пенсия, ще си "свиркаш" даже!), или, ако държиш на личностния суверенитет на учениците и се държиш като "презрян либерал", ще си имаш безчет главоболия, даже и огромната част от самите ученици ще те презрат и ще ти се подиграват, щото в условията на тоталното подчинение се стига до положение, нека да го изразя с думите на гения: "У нас свестните ги смятат за луди...". Да, когато мнозинството от учителите се отнасят авторитарно към младите хора, когато нечовешкостта бива смятана за "норма", то човечното, естественото отношение към тях като към човешки същества бива смятано за "ненормално", няма как да е иначе. Разбира се, налага се коренна промяна, авторитаризмът у нас, в нашите училища следва да бъде забранен със закон; е, ще каже някой, той и сега е забранен, да, забранен е, но не е отменен, ами се шири поголовно. Даже се е стигнало дотам, че огромната част от учителите не съзнават авторитаризма си, явно се възприемат като "либерални"; даже и самата човечност у нас е вече непредставима извън нормите и представите на авторитарността. Сиреч, работите се опорочени и извратени до крайна степен. Всичко е тъкмо наопаки на това както трябва да е. Самият факт, че обществото общо взето спокойно си приема случващото се всеки ден в образователната система показва и демонстрира колко отчайваща, безнадеждна е ситуацията в българското образование, в българските училища. Ще се постарая – понеже по всичките тия въпроси съм се изказвал безчет пъти в моите досега написани и излезли от печат книги – аз в замислената си нова книга ще се опитам да бъда пределно кратък; ще ми се с нея да помогна, както казах, на лутащите се, та отчаялите се, на търсещите своя път, било ученици, било учители, било граждани, загрижени за бъдещето на своите деца. Разказвайки им за пътя, по който аз съм извървял, ме се ще да им вдъхна надежда. Животът е борба, нищо в него не ни се поднася наготово, сервирано като в тепсия. "Българинът обича свободата, но само ако му я поднесат на тепсия..." мнозначителни думи на Васил Левски, апостола на българската свобода. Думи, които изобщо не се афишират, ами се крият. Неслучайно е това. У нас такива истина са неудобни. Ние предпочитаме да замитаме проблемите си така, както небрежната към дома си домакиня замита боклука под кили-
ма. Затова нашия български дом е толкова неуютен. Това е. Засега спирам дотук. Ще ми се да привикна в близките дни всеки ден сутрин да пиша по едно кратичко есе по темата на новата си книга. Ще си сложа предел: по-голямо от 1 страница А4 (две страници на отпечатаната книга, формат А5) тия текстове да не бъдат. Цялата книга ми се ще да е тъничка, до 150 страници наймного. Ще положа усилия книгата да се чете на един дъх. Ще ми се да вярвам, че и млади хора могат да се зачетат в нея. Съдбовно ни е необходимо ново съзнание, е, тази моя нова книга също ще работи за тази главна цел на всичко, което съм написал до този момент. Ще опитам, пък да видим какво ще се получи. "Човек предполага, Бог разполага", нали така казват мъдрите стари хора? Писането, мисленето, търсенето на истината и пр. са "Божии работи", иска се вдъхновение, то е нещо като Божия благодат, тъй че много зависи от подобни "висши фактори" сбъдването на една мечта. Но ето, аз си казах какви ме е мечтата за тази нова моя книга, какво ще се получи вече е отделна работа. Но да се мечтае не пречи, нали така? Е, мечтайте тогава – и бъдете верни на мечтите си! Това ми се ще да ви пожелая тази сутрин. Нека хубав да е за вас започващият ден!
18 Украйна редът идва на България, у нас в близките месеци ще се разиграят чутовни сцени, нищо чудно и украинските (и югославските по-рано) събития да избледнеят пред това, което ни чака! Ето, предвидливо е увеличена цената на тока, обещават нови увеличения през зимата! Тапата на бутилката със злия дух на българската историческа трагедия, която ни чака, вече е извадена! Чакат ни тежки дни, злият враг на българската свобода не спи, а той живее в Москва, Кремъл. Много тепърва ще патим от него, щом не ни е дошъл още акъла по повод на злините, които ни е направил до този момент. То историята затова и се играе: та да им дойде на съответните народи акълът. Нашият акъл определено не е наред щом като наричаме най-големите душмани на българската свобода "освободители", и даже паметниците на нашето освобождение от свободата още им държим, имам предвид Альоша в Пловдив, МОЧА в София, цялата страна е в паметници в знак на окупацията на България от сталиновите комунистически пълчища. Та докато не ни дойде акълът много ще страдаме. Само това исках да ви кажа... да предупредя. НАЛОЖИ СЕ ДА ВЛЯЗА И ДА ПОСТОЯ В БОЛНИЦА четвъртък, 18 септември 2014 г.
ЧАКАТ НИ ТЕЖКИ ДНИ, ЗЛИЯТ ВРАГ НА БЪЛГАРСКАТА СВОБОДА НЕ СПИ, А ТОЙ ЖИВЕЕ В МОСКВА, В КРЕМЪЛ четвъртък, 18 септември 2014 г. Гледам, че тази сутрин по телевизиите, като по команда от един център, дефилират – вече порядъчно замазнени и охранени от получените тогава рублички! – героите на т.н. "февруарска революция против енергийните монополи"; забележете, те тогава демонстрираха срещу т.н. енергийни дружества, но "случайно забравиха" да демонстрират срещу най-големия, тоталния монопол, обричащ България на варварска енергийна, а на тази база и на всякаква друга зависимост от матушката Русия!
Та значи телевизиите, изглежда, са получили заповед от всеизвестният център да започнат втора серия на същия този кагебистки филм, помнете ми думата: след
Днес преди обяд постъпих неочаквано в болница. Заради сърцето. Отидох до една частна болница по друга работа, лекарката ми направи кардиограма, пък като я видя, се хвана за главата и отиде при кардиолога. Той пък като видя кардиограмата ми каза че трябва да постъпя за някой ден в болница – да види какво да прави. От оня ден, от понеделник, когато височайшата административна особа (директорката на ПГЕЕ-Пловдив) прати охраната да ме изхвърли от двора на училището и охранителят ми отне, смачка и скъса плаката, а пък после подгони приятеля ми в двора докато и на него не със сила отне плаката (на който пишеше тъй "реакционното" по мнението на родната образователна бюрокрация искане ПРОМЯНА В ОБРАЗОВАНИЕТО СЕГА), а аз така силно се разстроих от преживяното унижение (стана хубав сеир за учениците, на които до вчера съм преподавал, пък и много родители се радваха на сценката - това обаче явно съвсем
не влияе на тъй "толерантната" и "демократична" директорка!), та значи от този същия ден и от преживения емоционален шок сърцето ми съвсем не е в ред; ето, наложи се да постъпя в болница. Такива работи. Не знам колко време ще ме държат. Пиша това нещо от лаптопчето; наредих на съпругата ми да донесе с багажа и него - щото аз без интернет в тая скука в болницата няма как да издържа. Взел съм си електронната книга със 100 книги вътре, тъй че имам с какво да се занимавам. Ами това е. Хубава вечер желая на всички! НАИСТИНА, КОЙ ЛИ Е "НАЧАЛНИКЪТ" НА Б.БОРИСОВ – ГОСПОД ИЛИ... ПУТИН? петък, 19 септември 2014 г.
проекти, конкретно и по адрес на кремълската примка срещу Украйна с надпис „Южен поток”, Путин взе да призовава на помощ… Бог. Путин пожела Бог да съди западните страни заради санкциите им срещу Русия, отправяйки този призив на заседание на Държавния съвет в Москва... ... За Бойко Борисов, който пак се е устремил към властта тук, ще бъде също важно да се намеси. Няма да е достатъчно да заявява подкрепата си за Москва, както на 30 август пред Дарик радио, когато защити Русия от България със следното изречение, по което с нищо не се различава от Волен Сидеров, Михаил Миков или който и да е друг руски васал на Москва в българската политика: „Считам, че Русия не е заплаха за България”, опроверга той тогава становището на българската натовска позиция във „Визия 2020”, цензурирана след негов неофициален натиск върху правителството на Близнашки (и лично върху Близнашки). Сега позицията на Борисов, станала още по-контрастна прокремълска и антиатлантическа след вчерашното остро изказване на генералния секретар на НАТО Расмунсен за растящата руска заплаха, май ще трябва да бъде съгласувана вече с Господ. Нали ББ не веднъж е обявявал, че Господ му е началник! Освен ако не е имал предвид Путин. "НАЙ-МНОГО ОТ ВСИЧКО ПАЗЕТЕ СЪРЦЕТО СИ: ЗАЩОТО В НЕГО СА ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА!"
19 приказваме с тия хора, и то по найинтересни и разнообразни теми. Сега единият обаче отиде да си вземе душ (в самата стая имаме тоалетна с душ), другият пък си извади смартфона да попрочете нещичко, ето, аз сядам на лаптопчето да опитам да напиша нещичко. Времето ми е малко (очакваме скоро да мине т.н. визитация на лекарите), та затова няма да зачеквам кой знае каква тема. Вкратце казано, намирам се в една стая на третия етаж на болницата "Свети Иван Рилски", в кардиологичното отделение, ето, вече втори ден съм тук. Ползвам се от случая да направя малко реклама на тази болница, тя е частна, с чудесни условия, аз и друг път съм бил тук, писал съм за нея, персоналът се отнася много човечно с нас, дори ни хранят с много хубава, вкусна храна, абе изобщо нямам никакви забележки. Не зная колко време ще ме държат, при положение, че сърдечната ми криза още не е отшумяла, все в същото положение съм си, пулсът ми е към 130, сърцето ми не се успокоява. По някакви причини ми е ниско и кръвното, поемам разни течности, да видим какво ще стане. Доста замаян се чувствам, като стана от леглото се олюлявам, не са ми забранили да се движа, и полека се разхождам из коридора, ала на улицата, извън болницата, не смея да излизам. Има обаче хубава градинка в задния двор на болницата, с пейки, със зелена трева, ето там ходих и пак ще ходя след малко, като мине визитацията.
петък, 19 септември 2014 г.
За политическите коментари, за коментарите на полтическите събития и тенденции съм спокоен докато съм в болница, има кой да защити и то по един бляскав начин гледната точкау която споделям: Иво Инджев е коментаторът, на когото имам пълно доверие. Ето и тази сутрин чета нещо от него, което напълно ме задоволява, разработил е проблемът така, че човек няма какво да допълни: Путин зове Бог на помощ, Борисов да говори с “началника”!. Ето един-два откъса от този текст Да не би Путин да е обзет от комплекс да подражава на Сидеров, който развява предизборния лозунг „С нами бог”? До вчера Путин ръмжеше, че на западните санкции щял да отговори така, че ЕС, САЩ и съюзниците им да съжаляват. Те щели да пострадат повече от размяната на санкции, отколкото Русия, перчеше се той чрез поредица от изявления на приближени от неговата свита. Днес, когато ЕС се обедини около остра декларация срещу руските енергийни
Я да опитам дали ще мога да напиша нещичко тук, от болничната стая; е, не може човек да напише кой знае какво в тия условия, но аз пък не съм длъжен да пиша кой знае какво. Ще видим де, но по сериозни теми наистина не може да се пише, имам си компания в болничната стая, трима чомека сме общо, не е някак любезно човек да се уедини и да пише, а иначе с хората, дето сме, така да се каже, братя по съдба, си водим чудесни разговори по какви ли не теми, случи се партньорите ми в това болнично седене да се много добри и интересни събеседници, а пък знаете, че аз си падам много по хубавите работи, е, затуй и нямам тази сутрин време да пиша, щото си
Пък може даже и едно клипче да направя, защо пък не, та да поразкажа нещичко, щото нали знаете какъв съм, ако устата ми не мели, не ми е много добре, на това нещо му се вика "професионална деформация", ний, учителите, сме такива; признавам си, много ми липсва общуването с учениците, ама на, уволнен съм, сега ще трябва да преподавам философия като Сократ където дойде: ето, тук, в болницата, с събратята си по участ, на улицата, на Агората, както ме посъветва тъй мъдрата инспекторка по философия, абе човек може да си философства където си иска, ако искат радикално да ме лишат от възможността за говоря, да преподавам, да философствам, да изнасям разни уроци, трябва просто да ми отрежат езика, и, на второ място, трябва да ми отрежат и двете ръце, та да не мога да пиша, аз друг начин да бъда накаран да млъкна не виждам.
Ами това е в общи линии. За друго в момента май не се сещам да пиша. Затова: хубав ден ви желая, бъдете здрави! Да не ви се налага да влизате в болници, това е много важно, но живейте така, че по найестествен път да решавате проблемите си, без те да рефелектират върху здравето ви. Да, но това май трудничка работа, разумността е рядко срещана в днешно време, живеем много страстно и дори глупаво и ето, по тази причина най-много страдат сърцата ни. Да завърша обаче с библейското правило: "Най-много от всичко пазете сърцето си: защото в него са изворите на живота!" ЧУДЕСНИ, МНОГО ПРИЯТНИ РАЗГОВОРИ СИ ВОДИМ ТУК, В КАРДИОЛОГИЧНОТО ОТДЕЛЕНИЕ НА БОЛНИЦАТА събота, 20 септември 2014 г.
Я да видим дали ще успея да напиша и тази сутрин нещичко в блога си. Да опитам. И знаете ли защо се съмнявам защо мога? Едно че съм в болница, но другата причина е следната, тя е доста специфична: работата е там, че в стаята, в която се намирам, събратята ми по съдба са чудесни събеседници, невероятни хора, и ето, с тях комай по цял ден водим много приятни и интересни разговори, по тази именно причина нямам и време, и настроение да се уединя някъде, за да напиша нещичко. Наистина разговорите, които водим – по всякакви теми, за живота, за българските работи, за Бога, за вярата, за политиката, за това какво е да си гражданин и пр. – са невероятно интересни, участвам в тях с увлечение, доста допринасям за тях, ето, на това основание съвсем не ми се и пише, щото имам с кого да разговарям, а пък то човек чувства потребност да пише най-вече когато няма с кого да сподели. Единият ми "съквартирант" тук, в болницата, е пенсионер, бивш ж.п. кадър, локомотивен машинист, карал е цял живот влак, другият ми "съквартирант" е близо до моите години, две годинки е по-голям от мен, бизнесмен е, доста преуспял, имал хубав ресторант в един съседен град, да не казвам сега кой именно град, щото да не
излезе, че по някакъв начин злепоставям човека (най-малкото щото не съм го питал дали да пиша за него); аз лошо нещо за тоя човек не мога да кажа, както и за другия, приятни събеседници са, разговаряме, казах, по всякакви теми, и разговорите ни са много хубави. Примерно железничарят (от едно село до Пловдив е човекът) има дъщеря, живееща в Америка, в САЩ, в Чикаго, човекът преди около седмица се е върнал оттам, където е бил 6 месеца; разказва какви ли не работи, много интересни, а аз, знайно е, любопитствам, питам го за какво ли не, щото ме интересува как живеят хората в Америка, как заминават за там, как се устройват, ей-такива работи го питам, а пък той, човекът, понеже е много впечатлен, разказва с увлечение. Оказа се, че и двамата са, така да се рече, хора по-свободомислещи, нямаме някакви особени ценностни или идейни (политически) разбирания, ето, на тази база разговорите ни се и приятни, и полезни, и интересни. Та с това се занимавам по цял ден, беседвам, ерго, върша си работата като философ, щото то това е работата на философа: да води приятни разговори, да насърчава хората да се изявяват в полето на философстването, сиреч, на мисленето по най-важните въпроси. И ето, аз комай това правя по цял ден и тук, в болницата.
Най-вероятно и днес няма да ме изпишат. Още не съм добре със сърцето, правиха ми системи, пият нови хапчета, да видим какво ще стане. Заради влизането ми в болница не можах да участвам в дискусиите за образованието, които една НПО предложи да се проведат в София, за жалост, аз там не мога да отида по указаната причина. И други работи ми провали моето ненадейно влизане в болницата. Но няма начин. След малко предстои визитацията, интересно ми е какво ще каже лекарят, да видим какво ме чака. Ами това е. Мина ми на някълко пъти идеята да предложа на моите тък "съквартиранти" да запишем на видео някой наш разговор и да го сложа в блога, но ми е неудобно, страх ме е по този начин да не разваля хубавата атмосфера. Е, след малко ще опитам да им предложа това, да видим как ще реагират. Ако се съгласят, ще имате
20 интересно видео за гледане и вие. А сега да привършвам, няма как да пиша повече. Бъдете здрави и приятен ден! НА ПРЕДИЗБОРЕН МИТИНГ НА АТАКУВАЩИТЕ РУБЛАДЖИИ КАГЕБИСТКИЯТ ЕМИСАР КОБЗОН ПЕЕ С ПЪЛНО ГЪРЛО "МАЯ СТРАНА, МАЯ БОЛГАРИЯ" неделя, 21 септември 2014 г.
Случайно попаднах на предизборен митинг на пишман-патриотина Сидеров, на който освен че пееше руско-съветският мафиот Йосиф Кобзон, участваше също така и целият ансамбъл с оркестъра на руската милиция (!!!), сиреч, на КГБ, и тия гласовити комуноиди в един момент, след като преди това изпяха сума ти песни от ерата на тъй прелестния комунизъм, също така изпяха и песента "Мая страна, мая Болгария"! Представяте ли си какво означава руснаци с пълно гърло да пеят песента "Мая страна, мая Болгария", представяте ли си как звучи тази песен, когато се пее от руски гърла?! Как пък никой от присъстващите на туй милиционерско-мафиотско пеене не усети, че в руски гърла пятата песен звучи като най-грозен руски империализъм и колониализъм в действие. А пък разчувстваният от толкова многото рубли, които са били налети в касата му Сидеров даже се разрева от умиление, зер, това са купища рубли, как да не се разчувства от толкова много пачки тая пишманпатриотична руска гад! Аз не мога да си представя някаква западно-ориентирана партия на свой предизборен митинг да покани, примерно, хора и оркестъра на... американската полиция и на ЦРУ, представяте ли си как би изглеждало едно такова нашествие?! (Съмнявам се обаче дали изобщо съществува хор и оркестър на американската полиция и на ЦРУ!) Да, но ето, рубладжиите у нас без капчица смущение си канят на своите предизборни срещи своите руско-съветски братя по оръжие; на сцената също така забелязах, че танцуваха казаци с извадени сабли, с руски сапаги, с всичките му други салтанати! Ами защо братската партия на АТАКА, именно ДПС, не вземе да покани ансамбъла на турската полиция и на турското разузнаване, та нещата у нас да станат съвсем симетрични, съвсем огледални?
Този концерт се бил провел в Стара Загора. Колко публика е имало не зная, сигурно освен местните пияндета, дето са почитатели на АТАКА, е имало и понормални граждани, знам ли?! Дали някой се е смутил когато е слушал песента "Мая страна, мая Болгария" пята от руски гърла, това не знам, но ето, понеже този тъй нагъл руски империализъм и колониализъм мен лично силно ме смущава, написах това, белким някоя нашенска кратуна малко се позамисли. Тая върховна имперска руска идиотщина я възприемам като прелюдия на значително по-ужасни събития, при които в митингите на наште "патриотични" рублофили в един момент ще почнат да участват и преоблечени като "опълченци" руски военни, сиреч, ще се възпроизведат събитията в Крим и Украйна, а нищо чудно в един момент и референдум за присъединяване на части от България към руската империя да организират тия руски мекерета, знае ли се, от такива всичко може да се очаква, щото сиджимката им я дърпат знаете откъде, именно от Масква, от Кремль. Ний сме единствената страна в света, в която за "патриоти" минават найоткровените национални предатели, които са купени с пари, щото този нашенски "патриотизъм", при който тия уроди продават родината си за шепи руски рубли, съвсем не е от вчера, той е още от стамболовите времена, откакто и датира руската имперска стратегия България да бъде правена Задунайская губерния на Русия. Питам се обаче дали ще се намери някой съвременен Стамболов, който да пресече тия руски мераци и този път? Ний, впрочем, си имахме такъв съвременен Стамболов, казва се Костов, но и той като оня първия биде оплют отвсякъде, само дето още не е съсечен с руски ятаган, та историята да се възпроизведе изцяло. ЗАБЕЛЕЖКА: В тази връзка прочетете как се отнасят към тоя куриозен кагебистки емисар Кобзон в една нормална европейска страна: Латвия забрани на Йосиф Кобзон да влиза в страната: Рига наказва певеца защото унижавал Украйна. Не е зле също така да прочетете, ако българският интерес за вас лично нещо значи, и ето този текст: Четворната коалиция като руска тройка с руска спойка на ИВО ИНДЖЕВ, единственият български журналист, на когото устата му не е запушена с руски рубли – и затова има смелостта да пише истината по тия толкова опасни въпроси, от които обаче зависи всичко. НИМА ИМА НЕЩО ПО-ПРЕКРАСНО ОТ ТОВА ДА СИ ГОРДА ЛИЧНОСТ, УПОЕНА ОТ ТРЕПЕТА И ПАТОСА НА АВТЕНТИЧНОТО СВОБОДОЛЮБИЕ? неделя, 21 септември 2014 г.
Таман обещах да пиша нова книга с тъй примамливото за мен заглавие Изкуството да си учител и дори написах нещо като "предговор" – виж: Личностното отношение към нещата е най-голям грях на скроената по канона на обезличава-нето противочовешка образователна система – и се наложи да вляза в болница заради проблеми със сърцето. Вчера помолих да ме пуснат събота и неделя в нещо като "отпуск" (нещо съвсем не ми се седи в болници!) и ето, тази сутрин съм вече съм на компютъра си у дома; след като се изказах по една предизборна тема, първото, за което се сещам, е да опитам да се настроя и да попиша по тъй важната за мен тема. Казах също, че ми се ще тази моя книга да бъде написана по друг тертип, да бъде нещо като кратичко "помагало" за ония учители, които се лутат и не знаят какво да правят в така тежката училищна ситуация. Тъй като не е тайна, че ситуацията в родните училища е направо отчайваща, от училищата всичко свястно бяга или стиска зъби, а така, разбира се, нещата няма да стигнат доникъде. Необходими са спешни промени, всичко трябва из основи да се промени, като условието за всичко това е едно: образователната бюрокрация да не пречи на учителите. Условието, от което зависи всичко, е едно и се нарича простичко с една дума, тази дума е думата свобода.
Ако учителят не е свободолюбив и свободомислещ, ако мисленето му е оковано в разни догми, ако той робува на един определен и отживял времето си манталитет, той неизбежно е загубен, пък дори и да не си дава сметка за това. Разбира се, тия, дето се принизяват да бъдат безропотни служители на системата, те губят мигновено качеството си да са учители, те са просто стават чиновници на античовечната система. Да си учител, да заслужаваш по същество или по същински начин това прозвище, означава по презумпция да си свободолюбив и свободомислещ: човекът, чието мислене е оковано в разни догми, няма моралното право да се нарича учител. Той може да е всичко друго, но само не учител. Учител не е и не може да бъде оня, който пренася своята личностна, духовна и ценностна ограниченост върху своите възпитаници, сиреч, вреди на учениците си - вместо с нещо да им е полезен, и то истински, а не проформа, не мнимо. Пълна безотговорност спрямо бъдещето на младите хора е те да
21 бъдат поставяни в унизителни условия да имат за "учители" малодушни хора, които са се оставили да бъдат нещо като маша на безчовечната и вредна за човечеството административна образователна система. Ако някой е учител в истинския смисъл на тази дума, той по презумпция трябва непрекъснато да се съпротивлява на тенденцията на системата да тика в калъп душите на младите, да ги обезличностява, да кастрира личностите им и то тъкмо откъм личностност, да потиска техния личностен растеж, да смазва всяка тяхна личностна проява, един учител никога не би си позволил да бъде оръдие на такава една наистина противочовешка система. И ето, че първото, което трябва да изясним, за да се разбере от всички защо всичко това е така, е да изясним понятието за личност, щото у нас една от най-вредните догми е съвършено изопаченото, съвсем неправилно разбиране на това понятие. Системата, лишавайки учителите от цяла една поредица от личностни права (неотнимаеми не само по същество или по природа, но дори и по закон, и то дори и у нас, дето системата си вилнее както си иска!), сама тика учителите в калъпа на "примерния типов учител", който е послушен, който сляпо следва инструкциите, който нищо особено или личностно не просто не смее да прави, но дори и не смее да си го помисли. Е, има една "ограничена свобода", свобода "про форма", една "свобода", както свеждаща се, по думите на Хашек, до "умерения прогрес в рамките на закона", която не е никаква свобода - и то тъкмо защото в случая имаме потъпкване не просто на закона, но и на най-базисни принципи дори не на самата Конституция, но и на правото, на справедливостта изобщо. Щото не е възможно една система "по закон" и най-малко по право да изисква от учителите да са вредни за учениците си, нали така? Да, ала на дело, на практика, се оказва точно така, нещо повече, такива на дело са т.н. "образцови" за системата учители, които, както казахме, съвсем не заслужават да бъдат наричани така. Що е личност? – ето това най-напред следва да бъде изяснено, та да си проличи същината на обезличаващата младите хора противочовешка система. От комунизма ни остана цялостно сгрешената представа, че личността била не друго, а "социално-значимата същност на човека"; един вид излиза, по тази порочна представа, че личност е оня, който се оставя да бъде използван не толкова от самото общество като такова, а от една порочна партийна политическа система, щото, знайно е, в ненормалните общества водещ е не същинският, действителният обществен интерес, а този интерес е узурпиран от една самовластническа олигархична прослойка, която се е самообявила за носителка на "всеобщия обществен и държавен интерес".
При тази мистификация и фалшификация своекористният интерес на въпросната партийно-олигархична прослойка незаконно бива провъзгласен за "действителен обществен интерес", това, което е угодно само за въпросната узурпаторска прослойка, бива смятано, без никакво основание, за изгодно "на всички". Така беше при комунизмът, където изгодното за "партията" биваше смятано без никакво основание за изгодно за всички, така е и при посткомунистическите мутации на същия този комунизъм, когато разни мафии, сменящи се във властта, без никакво основание обявяват своя частен интерес за "всеобщ държавен и обществен интерес". Системата в образованието при тия условия е дегенерирала дотам, че да бъде прост изпълнител на волята на същата тази узурпаторска прослойка, владееща политическия монопол. Съобразно това "учителите", дето са се принизили до нивото да бъдат прости изпълнители на разпорежданията на намиращата се в дълбоко противоречие с истинските интереси на младите хора противочовешка система, се превръщат неминуемо в насилници, имащи репресивни функции, които се родеят с функциите на народната милиция от едно време. Не може "учители" да бъдат хора, нескривано, без капчица неудобство демонстриращи един казармен или милиционерски манталитет, чието истинско предназначение е да вреди на личностното развитие на младите. И така, като очертах контекста на цялата работа, да кажа все пак вкратце какво е истинското разбиране за това що е личност. По същество образованието е – трябва да бъде! – фактор за личностното развитие на младите; образованието трябва да им даде всички условия да бъдат пълноценно съществуващи личности. А личността по дефиниция е човекът в цялото негово своеобразие, това е човекът в цялата му неповторима индивидуалност. Личност е оня, който никога няма да се откаже от своето, сиреч, от себе си - заради това да угоди на предвзето схващаното "общо". Личност иде от раз-личност, доколкото сме различни, дотолкова сме личности. Това, което е общо помежду ни, изобщо не е интересно и не е съществено, примерно това, че всички имаме... носове, ръце, крака, коса на главата и прочие; у човека е интересно и съществено тъкмо онова, в което се различаваме, раз-личността е оста, около която се формира личността; различното поражда личното, личностното, личността. От тази гледна точка личност е оня, който, за да съхрани своята личностност, е осъзнал, че първото условие на живота му е свободата. Личността благодарение на свободата може да съхрани индивидуалността, особеността, своеобразието, суверенитета си; без свобода няма и не може да има никакви личности, щото несвободата анихилира, унищожава личностното у чове-
ка. Личност и свобода затова са взаимнозаменими понятия. Не е личност оня, който не е беззаветно влюбен в свободата си. Оня, който е склонен да пожертва свободата си, а заедно с това и личността си, разбира се, не е личност, той изменя на личностното у себе си, поради което неизбежно се обезличностява.
Този методологически принцип трябва да бъде центъра, около който всичко се върти - не само в анализа на същинското, на смисленото образование, не само в разбирането на личността и на личностното развитие на младите, но и в разбирането на самото естество на живота за човека: без свобода няма живот за човека, държащ на своето понятие, без свобода всичко губи смисъла си, всичко отива на поразия. Да бъдеш човек в истинския смисъл на думата означава да бъдеш свободен, сиреч, да бъдеш личност; не си ли личност имаш ли "едно наум" спрямо свободата, склонен си ли да разглеждаш свободата като "опасна", "вредна", "нежелана"; личи ли, че изпитваш ненавист спрямо свободата, това означава, че личността ти вече е отишла по дяволите, т.е. отказал си се от нея. Интересното е също, че обществата, които изпитват недоверие към свободата, са обикновено найбедни, докато обществата, в който господстващият манталитет се покои върху уважението, пристрастеността към свободата, такива общества са и богати, и проспериращи, и човечни, и всичко. Всичко идва оттук, от нашето съзнание за свобода, което е характерно за развитата, за разчитащата на себе си личност. Общества като нашето, в които тон задават презрените комуноиди комуноидът в моето разбиране е тъкмо човекът, който се е отказал едновременно и от свободата, и от личността, и от достойнството си! – такива общества добро няма да видят. Тия базисни моменти, необходими на разбирането, вече ни дават добра основа да се приближим до темата си, а именно, че всяко същинско образование и училище по необходимост е не само личностно центрирано, то е също така центрирано и спрямо опорната точна на всичко, оста, около която всичко в едно нормално общество се върти, именно свободата. Разбира се, не може да има нищо хуманно, човешко, личностно и пр. оная образователна система, която е центрирана около една ос: неуважението както към личността, така и към нейната
22 свобода, сиреч, крепи се на неуважението спрямо личностния суверенитет на свободния човек. Каквато именно е нашата така абсурдна затова образователна система. Много хора не си дават докрай отчет за всичко това, поради което са склонни да се примиряват със съществуващото положение. За жалост, това е характерно и за много учители, мнозинството от учителите у нас, за жалост, са склонни да се примиряват и дори да се нагаждат, с оглед оцеляване, към изискванията на противочовешката - а тя е противочовешка доколкото е антилиберална и ненавиждаща личностното! - образователно-възпитателна система. Такива учители, за жалост налага ми се да им го кажа директно, нямат моралното право да се наричат учители. Истинският учител, според изразеното по-горе понятие за личност, би следвало да е личност в найистинския смисъл на тази велика дума, сиреч, следва да е по презумпция човеколюбец и свободолюбец едновременно. Врагове на свободата и на личностното начало на живота ни да бъдат учители е нещо като природна аномалия, е нещо като катастрофа на човечността. Такова уродство, разбира се, не бива да се допуска, а доколкото все пак се допуска, то това говори за нечовешкия и дори противочовешкия характер на едно такова общество. Казахме, личност и свобода са взаимнозаменими понятия, едното без другото е невъзможно. Истинският учител, заслужаващ това велико прозвище, казахме по идея е свободолюбив, т.е. е твърде човечен човек. Свободолюбието прави един човек учител и човеколюбието. Но човеколюбие без свободолюбие е невъзможно, щото любовта към свободата е онова, което поражда любовта към човека именно като човек, не като "болт в машината на цялото", именно на противочовешкото общество. Изкуството да бъдеш учител, от тази гледна точка погледнато, се свежда до изкуството на свободата, пораждащо едно изкуство на личностното отношение, отношението между свободни личности, каквото по презумпция е това, което наричаме образование, възпитание, училище и пр. Да се упражняваш в изкуството на учителстването означава да се упражняваш в това велико изкуство на свободата, което именно ражда суверенната и достойна личност. Не може учители да служат да една система, която "произвежда" не личности, а... "типови продукти", примерно, тухли за "градежа на голямата обществена постройка" на античовешки настроения социум. Тая дума "градене" е доста показателна, аз по-нататък пообстойно ще акцентирам върху нея, щото тя изхожда от една из основи сбъркана представа за живота: жизнеустойчивите неща в нашия живот се раждат, а не се градят; не може нещо живо да се породи чрез градене, по съвършено друг начин се "правят" и раждат живите неща, в това число и лич-
ностите, човеците. Истинското раждане на човека е раждането на неговата суверенна личност и това е центъра, призванието, средоточието на една смислена и хуманна образователна "система"; впрочем, истински смислените системи вече не са системи (системата е нещо мъртво и мъртвешко!), те просто са живот. Само животът може да ражда живот, само живото ражда живот. Мъртвото ражда само смърт и мъртвина. Това, уви, се е случило с нашата тъй наречена образователна система, чиято безжизненост точно съответства на противочовешкия й характер. Да, нашата образователна система "гради" не друго, а... мъртвина, сее смърт. Предварително е умрял човекът, чиято личност не е успяла да се роди, да бъде отгледана; той само външно прилича на жив човек, а всъщност е мъртвец, е нещо като ония зомбита, дето хем са живи, хем не са, хем са мъртъвци, хем не са съвсем мъртви и по тази причина гонят и тормозят истински живите, опитвайки се да изпият кръвта им. Гледах наскоро един такъв филм, отвратителна работа е това! Е, такова нещо ни се случва и на нас, жителите на посткомунистическа България, но ние не го усещаме. Правете си сметката какво означава всичко това. Подобни зомбита, намиращи се в някакво преходно състояние между живота и смъртта, което нито е живот, нито е същинска смърт, по моето разбиране, са именно тия "продукти" на системата, които са се обезличностили до крайна степен, който нямат никакво доверие в свободата, които си харесват мътвината на несвободното получовешко съществуване и пр. Подобни зомбита, в моето разбиране, са жалките същества, който аз наричам комуноиди, в които личностното е потиснато в една ужасна степен, дотам, че такива хора наистина ненавиждат свободата. Нека тази екстремна метафора за "живите мъртъвци", зомбитата, която дръзнах да употребя, помогне на някои хора да осъзнаят цялата сериозност на положението, в което се намираме. Ами да спра засега дотук. Тия дни ще продължа, живот и здраве да е само. Темата е важна, заслужава си да се мисли за тия неща. Е, каквото от мен зависи, ще го сторя, ще кажа каквото мисля и как аз виждам нещата с една пределна откровеност. Ще го сторя, пък нека всеки го възприема както иска. Това мен вече не ме вълнува. Длъжен съм да кажа нещата според тяхната истина, останалото вече не е мой проблем. Желая ви хубав ден! Бъдете личности, бъдете свободни! – какво друго мога да ви пожелая в този контекст? Е, така да бъде. Нима има нещо по-прекрасно от това да си горда личност, упоена от трепета и патоса на автентичното свободолюбие? Но колцина разбират това? И колцина изобщо някога са го преживели? А пък за сметка на това мнозинството скептически се цупи като
чете такива панегирици на личността и свободата: нали така, признайте си че е така де?! Вие лично цупихте ли се като четохте тия мой сутрешни разсъждения? Признайте си де – не е чак толкова голям грях да бъдете поне веднъж честни!
23 огъня на любопитството – нещо, в което "стимулиращите училища" са се превърнали в дългогодишни експерти." Яков Хехт, "Демократичното образование"
МАРШЪТ НА МИРА, МОСКВА, 21 СЕПТЕМВРИ 2014 Г.
СРЕД ПОЛИТИЦИТЕ ИМА НЕЩО, НАРЕЧЕНО "КЛАСА"; ЗА НЯКОИ КЛАСАТА СЪВСЕМ НЕ ИМ Е ПО СИЛИТЕ...
неделя, 21 септември 2014 г.
неделя, 21 септември 2014 г.
21 сентября в Москве состоялся Марш мира. Основной лозунг шествия — «За мир!». Предполагается, что в «Марше мира» примет участие РПР-ПАРНАС, «Яблоко», «Солидарность» и «Партия прогресса».
Vasil Todorov: Политиците у нас са два вида – такива, които могат и такива, които не могат да понесат превъзходството на Иван Костов!
Boris Nemtsov: Дошли до Трубной – народу более 100 тысяч. Народ скандирует: Хватит врать и воевать!!
РОБСКАТА ДЪРЖАВА И СТРАНА СЕ НУЖДАЕ ОТ МНОГО РОБИ, Е, ЕТО, УЧИЛИЩЕТО УСЛУЖЛИВО ГИ ПРОИЗВЕЖДА И БЪЛВА... неделя, 21 септември 2014 г.
УЧЕНЕ Е ВЪЗМОЖНО САМО ТАМ КЪДЕТО ИМА ЛЮБОПИТСТВО неделя, 21 септември 2014 г. Клуб Нещото
"Ученето е възможно само там където има любопитство. Новата роля на училището е да откликне на любопитството във всяко дете и да му даде криле. Голямо предизвикателство е как да не потушаваме
Една учена дама възрази на мое изказване относно това, че държавното образование е твърде вредно за децата, тя си позволи да твърди, че тръгването на децата било нещо като инициация; ето какво й отвърнах: Никаква инициация на децата не е това. Обикновено при инициацията децата биват посвещавани в нещо най-съкровено, най-свято. У нас съвсем не е така. Държавата просто поставя децата в унизителни условия – с оглед да ги направи роби. Робската държава и страна се нуждае от много роби, е, ето, училището услужливо ги произвежда и бълва... УЖАСНА СЮРЕАЛИСТИЧНА МЪГЛА ОБХВАНА ПЛОВДИВ В РАННОТО УТРО НА НАЦИОНАЛНИЯ НИ ПРАЗНИК 22 СЕП-
ТЕМВРИ – КАКВО ЛИ ИСКА ДА НИ НАМЕКНЕ ПО ТОЗИ НАЧИН МЪДРАТА ПРИРОДА? понеделник, 22 септември 2014 г.
Като във филм на Фелини е... същинска мистерия! УЧЕНЕТО Е СВОБОДЕН ДУХОВЕН И ТВОРЧЕСКИ ПРОЦЕС НА ЖИВО ОТНОШЕНИЕ НА ДУШИТЕ И ЛИЧНОСТИТЕ понеделник, 22 септември 2014 г. Имам от известно време твърдото намерение да напиша нова книга с претенциозното заглавие ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ – и то книга, която да бъде сбита, кратка, лаконична, четивна, такава, че да може да се чете и от хора, които не са били и няма да бъдат учители в собствения смисъл на тази дума. Впрочем много хора, които, така да се рече, "професионално" са учители, по същество не заслужават това прозвище, а пък, от друга страна погледнато, всеки човек, доколкото сам се учи, е поне учител на... самия себе си, а на тази база вече е и учител на други хора; ако самия себе си на нищо особено не си научил, как, на какво основание тогава ще
имаш претенцията, че можеш да си учител на други? Учителстването по идея е изкуство, не прост занаят, изкуство, в което всички в някаква степен, щем не щем, се упражняваме, но всичко започва от това доколко себе си на нещо си научил, доколко сам себе си умееш да учиш, оня, който себе си не може да научи на кой знае какво, какъв учител може такъв да бъде на други хора? Излиза, че по същество ние всички едновременно сме и ученици, и учители, тия две неща или функции (роли) са неразделни, неделими, ученето е една обща дейност, която включва и двата момента, казах, че като себе си учиш, ти за самия себе си също така и учител, тия неща са прости, но ето, точно по тази причина се забравят непрекъснато. Е, моята работа е да напомням точно тия прости неща, дето непрекъснато ги забравяме.
И така, започна да се оформя вече една поредица при писането на тази нова книга, тя засега включва ето тия две есета:Личностното отношение към нещата е най-голям грях на скроената по канона на обезличаването противочовешка образователна система и също Нима има нещо по-прекрасно от това да си горда личност, упоена от трепета и патоса на автентичното свободолюбие?. Третото есе почвам да пиша ето сега. Есеистичната форма ми е необходима, тъй като тя ми дава така потребната свобода; няма да пиша книгата си по някакви планове, тя ще бъде и импулсивна, и спонтанна, мисълта ми ще тече напълно свободно, ще се опра на импровизацията, и то не по някакъв каприз, а съвсем съзнателно: и в познанието, и в ученето тия всичките неща, опиращи се, произхождащи от свободата, не бива да се пренебрегват - щото в своята съвкупност определят творческото естество, което стои в основата им, в дълбините им. Учителят по презумпция и с необходимост следва да бъде свободен творчески субект, без свобода няма творчество, творчеството е сърцевината на свободата. Искам в това есе, което почвам да пиша сега, да акцентирам върху този именно важен момент: не може да си учител ако нямаш длъжния творчески ресурс, ако не се опираш на него, ако си потиснал творческата природа на твоята душа и съзнание. Аз вече казах (писах), че две неща са характерни за ония, които заслужават да
24 бъдат наричани учители: свободолюбието и човеколюбието. Е, тяхната "първа производна" е творчеството. Въображението (фантазията) пък е творческата и продуктивната стихия на душата. Интуицията също играе огромна роля в духовната дейност на истински умелият учител. Да, не разсъдъкът, а именно интуицията би следвало да води призваният за учителстване, щото самият процес на учене е исконно творчески процес, на който не бива да се налагат разсъдъчни окови. Разсъдъкът (умът, интелектът) е велика сила, но тя често пречи на живота. Автентичното учене не трябва да е нещо, което противоречи на живота, а трябва да е израз на живот. Живото учене, опиращо се на интуицията, на въображението, на търсенето, на творчеството, на свободата, е способно да продуцира идеи, да поражда в душите знания, да сътворява ценности и прочие. Няма друг начин да се случи това. Изобщо има живо пораждане, примерно, на знания, когато тия знания се преоткриват и пораждат в един спонтанен творчески процес, но има и мъртво или книжно възпроизвеждане на мъртви останки, на чужди мисли и пр., когато благодарение на разсъдъка, опитващ се да надхитри живота, се върви по лесния, ала затова пък съвсем неплодотворен път на кухата репродукция, която нищо ново не сътворява, а само възпроизвежда. По моето разбиране казвам тук някакви фундаменталния, значими за разбирането неща - липсва ли одухотворяване на базата на творческия подход, всичко, както се казва, отива по дяволите, имам предвид в живия процес на учене, на общуване между учител и ученик, или пък в самостоятелното търсене на учещия, било той ученик, било той учител, казахме, тия две функции се преплитат постоянно. Тъй че ето ги ключовите думи, които по необходимост трябва да се използват, ако искаме да опишем основателно процеса на същинското учене, познание, общуване на учещите и пр.: - чисто човешко отношение; - импулсивност, спонтанност, свобода; - творчество, творчески процес, основан на свободната игра на душевните сили на човека; - ангажиране на целия потенциал на душата и сърцето; - душевните сили, наречени въображение, интуиция, чувство имат доминираща, водеща роля, те не бива да бъдат подценявани или пренебрегвани; - живо (не книжно, сухо и мъртвородено) познание и учене; - естествено продуциране, а не схематична и разсъдъчна репродукция на вече узнатото, на познатото, на готовото, на чуждите сухи мисли и пр.; - одухотворяване като същност на оживяването на знанията, мислите, познанието и пр.;
- ученето е цялостен свободен, духовен и творчески процес на едно тотално живо взаимно отношение на душите, на личностите, участващи в своята пълноценна изява. Това са някои опорни точки, принципно важни момента, без признаването на които не можем да имаме ясна представа за това какво именно се случва когато автентичният учител встъпи в едно пълноценно отношение с душите и личностите на учещите. Тия същностни моменти или страни не трябва да се игнорират по никой начин, в противен случай ще постигнем в корена си сгрешена, невярна, изопачена представа. Разбира се, аз тук изтъквам тия неща на едно чисто, принципно, високо ниво на философското прозрение, всичкото това би следвало да се развие в своята пълнота на едно друго, по-конкретно ниво. Ще се опитам да представя казаното на едно такова ниво, опитвайки се да насърча поцялостното представяне и разбиране. Чувал съм, че има учители, които, независимо че са "преподавали" някакъв "матр`ьял" (имам предвид учебен "матр`ьял" или съдържание) години наред, всеки ден, тъй да се рече, "си учат урока", а пък някои, за да си го научат, даже си го "репетирали", разказвали и прочие. Учели си го буквално от учебника, а пък в наше време има и помагала за учители, където всичко им се обяснява как да бъде, какво да бъде казано, цялото съдържание на урока е поднесено в готов, сдъвкан, така да се рече, смлян вид. Така "подкованият" учител - подкован, все едно е кон с копита, и все едно че знанията са неговите "подкови", а знаем, че подковите се коват с т.н. "клинци"!) - застава гордо пред учениците си и от позицията на "всичко знаещият" (една доста уязвима позиция, впрочем) и си издекламирва урока, поднася го в сдъвкан вид на учениците, за да не стане така, че те да се озорят когато (или ако) им се наложи сами да си размърдат мозъка нещичко да разберат. Учителят значи репродуктивно поднася въпросния учебен матр`ьял и цялата работа се свежда до това учениците да направят същото, сиреч, да запаметят матр`ьяла и също така механично да го възпроизведат. Това е типовата представа за това какво обикновено се случва (и "трябва" да се случва) в едно типово училище, където типови учители и типови ученици взаимно се измъчват, понеже съвсем са изгубили смисъла на това, което правят, което им се налага да правят. При това никой не е питал нито учениците, нито учителите, нито родителите какво те самите смятат, че е полезно и смислено да правят. Някой друг всичко е решил вместо тях, от тях се иска да изпълняват. Тук, виждаме, не ти се налага да мислиш, тук имаме само тренировка на паметта. И на търпението. Трябва да си търпелив като вол, за да издържиш на тия
подигравки. За никаква свобода, творчество, търсене и пр. тук не може да се говори. Тук всичко е мъртво, тук всичко се свежда да прословутото възпроизвеждане.
Тук нищо живо не се ражда, тук явно, общуват не живи хора, а някакви зомбита, да не кажа мъртъвци. Никой тук не поставя въпроса за смисъла на цялата тази работа, щото ако някой само попита какъв е смисълът и тогава мигновено всичко ще отиде по дяволите. Мълчи и работи, полагай безсмислени усилия - без да питаш, без да задаваш неудобни въпроси. Презумпцията е, че "някакви свръх-умни хора" от Министерството всичко са обмислили вместо нас и от нас се иска само да се подчиним. Учители и ученици се надпреварват в рецитиране на кухи чужди мисли, които ни били давали "единствено правилното знание". Такива неща като търсене, мислене, творчество, одухотворени живи разговори, обмяна на мисли, съмненията, идеите, задействане на интуицията и пр. се оценяват от тази позиция като "лигавщини", като "напълно излишни" и дори "вредни", наистина, защо да си усложняваме живота като можем всичко да го правим простичко, без никакви безпокойства и особени грижи. Е, голяма работа, че сме били при цялата тази работа... затъпявали, та нима пък ни е нужно да не сме тъпи?! А може би на държавата сме нужни именно като тъпи и немислещи, наистина, за какво са на една "пределно напреднала" държава като нашата умни, питащи, търсещи истината хора и личности?! Та ний и така сме си добре?! Какво му е нужно човеку в тоя живот освен една хубава салатка и една бутилчица люта ракия, мама му стара?! Но да не се отклонявам от темата си. Че ще ме обвинят вечно бодрите мърморковци, че пиша, видите ли, "пълни глупости", не трябва да им давам повод за това. Пък и обещах да съм кратък, ето, време е да се ориентирам към приключва-
25 не, както навремето партийните секретари се изразяваха когато някой човек се отклоняваше на събранията от предварително подготвения строг сценарий; тогава тия вечно бодри партийни секретари поглеждаха строго и казваха: "Другарю, хайде ако обичаш се ориентирай към приключване, щото почна да говориш празни приказки!". Наистина, какво има да мислим, след като всичко отдавна е измислено? Всичко отдавна си се знае, от нас нищо друго не се иска освен да рецитираме великата премъдрост на програмите, на учебниците, на инструкциите, на министерските директиви и пр. Системата е още тук, тя няма намерение да си ходи. Тя се е впила, тя смуче жизнените ни сили, тя ни души като някакъв жесток октопод... От годините на целия ми опит като учител съм разбрал едно нещо и имам подозрения, че малцина са тези, които са разбрали това. Аз също много съм се лутал, изпитвал съм съмнения, пробвал съм какво ли не, опитвал съм се да бъда "положителна личност", но никога не съм допускал да дегенерирам дотам, че да бъда прост ретранслатор на мъртви чужди мисли, думи, знания и пр. Моята роля никога не е била да съм нещо като неспирно бърбореща селска радиоточка (младите не знаят какво е "радиоточка", това им звучи прекалено идиотски, предполагам, затова да обясня някак: "радиоточка" е високоговорител, който е настроен само на една радиостанция, официалната, държавната; радиоточките са такива високоговорители във всяка една селска къща, при тях няма как сам да сменяш станцията, а всички излъчват само една радиостанция; дано се разбра нещо, щото изпитвам голяма трудност да обясня това чудо на комунизма каквото е селската радиоточка). Мен по начало не ме бива да възпроизвеждам буквално чужди мисли, винаги съм влагал нещо от себе си, спомням си, че такъв бях и още като ученик: докато нещо не го проумея със собствения си ум не се успокоявах, а папагалски да говоря това нещо още не го умея и едва ли някога ще напредна в туй отношение. Други хора, забелязвам, могат да говорят само папагалски. Ето точно на такива трябва да им се забрани със закон да бъдат учители. По мои наблюдения огромната част от така наречените "даскалици" правят точно това из нашите училища – и с нашите училища. За жалост, така е. Даже се и стигнало дотам, че на учителите, които подхождат творчески към работата си, се гледа с недоверие, сякаш са нещо като бели врани, примерно. Или все едно са черни овце, все тая, особено значение няма. Може, ако ви харесва повече, да ги наричате тия учители и бели лястовици, както искате, сами избирайте как да ги наричате. Та все пак да си кажа какво толкова съм бил разбрал в целия си живот на учител, че обещах, а пък
още не съм го казал – и още не съм го написал. Учителят ако не говори на учениците си нещо свое, дълбоко преживяно, постигнато по свой път, личностно изстрадано даже, бих си позволил да кажа, ако не смее да импровизира, да говори живо, от цялата си душа и сърце, и вместо това се задоволява да рецитира... учебника, такъв учител отдавна се е провалил именно като учител. Той може да е всичко друго, но не и да е учител. Много ми е интересно дали някой учител ще ме подкрепи в това мое твърдение, имам подозрения, че за него ще бъда охулен, но както и да е, аз съм свикнал да ме хулят. И не ща да ме хвалят. Предпочитам да ме хулят. Но ще кажа каквото мисля във всички случаи. Винаги пред учениците си съм правил точно това: казвал съм смело какво мисля. Не съм крил какво мисля, не съм са задоволявал да повтарям като селска радиоточка "готови чужди мисли", смятам, че е унизително за един учител, държащ да мисията си, да дегенерира до нивото на прост ретранслатор. Винаги съм разговарял с учениците си съвсем човешки. Казвал съм им своите съмнения и най-изстраданите си въпроси, колебания, търсения. Да сервирам наготово "цялата окончателна и несъмнена истина" изобщо не ми е по вкуса. Крайно ми е неудобно да заставям ученици, сиреч, живи човешки същества, да повтарят папагалски такава една "абсолютна истина", "не зависеща нито от човека, нито от човечеството", както навремето пишеше в учебниците по комунизъм. Смятам, че истината е човешко творение и постижение. Без човека истина няма. За човека истината има обаче огромно значение. Не бива да се задоволяваме с ментета, истинското е най-важното – и найпотребното за търсещия човек. А у нас напоследък всичко е менте, напълно всичко, и училището ни е менте. И много от учителите у нас допуснаха да станат ментета. Това е страшно, ако се осмисли. Знаете ли докъде води това една страна и нация да заложи на фалшивите, на неистинските неща, на ментетата? И да пренебрегне решително истинските неща? Води до абсолютен провал. Вие този наближаващ тотален провал вече усещате ли го? Признаците му са вече налице, тяхното присъствие е наоколо. Просто се искат сетива, за да бъдат доловени. Извратените, сиреч, пристрастените към ментета, към лъжите и пр., разбира се, няма как да усетят тия неща, за които говоря. Да си науча урока и да си го изпея за мен е непосилна задача. Не мога да се принизя да падна до едно такова ниско ниво. Не мога да унизя своето предназначение на учител чак дотам. Една инспекторка и една директорка ме обявиха, че съм бил идвал "неподготвен" за часовете си. Те, горките, не могат явно даже и да предположат, че моята "подготовка" е от съвършено
друг род. Аз присъствам в моите часове с цялата си личност, с цялата си душа, с целия си душевен и творчески потенциал, аз за това нещо съм се подготвял цял живот – всеки ден, всяка минута! Постоянно и непрекъснато се подготвям за ролята и мисията си на учител, всеки ден, откакто се помня. Постоянно мисля за работа си и всеки ден откривам нови и нови неща. Е, разбира се, процедирайки така, имам какво да предложа на учениците си, "кладенците" на моята душа са дълбоки, там има много съкровища и богатства. Но всичко, което им предлагам, наистина е изцяло мое, е постижение и творение на моя дух.
Винаги казвам на учениците си най-дълбоко съкровени и изстрадани неща. Но същевременно се въздържам да им поднасям каквото и да било наготово, дори и да е онова, в което с цялата си душа вярвам. Винаги само намеквам, провокирам, дразня, подпитвам, насочвам, подтиквам и стимулирам младите сами да направят своите открития. Не ги лишавам от радостта на търсенето, творчеството, изследването, намирането. Напротив, правя нужното да изживеят с цялата си душа този трепет, свързан с автентичното познание и учене. Да, наистина вървя по най-трудния път. Но е благодатен този път. Вярно, тъкмо защото процедирам по този начин, си имам и много врагове. Станал нещо като трън в очите на мнозина, да не говорим пък за това как ме възприемат разните му там бюрократични началства. Не могат да ме гледат даже. Затуй ме и изритаха от системата с дамгата "негоден", която за мен е най-високото признание, което някога съм получавал. Да, тази дамга, с която системата и нейните слуги ме жигосаха, за мен има по-голям смисъл от всякакви ордени, грамоти и признания. Много е интересно това, за мен то е най-съкровеното: ако си отворя устата и кажа нещо книжно, чуждо, мъртвородено и пр., мигновено усещам как в очите на младите минава сянка на разочарование! Когато обаче им говоря дълбоко преживени и личностно постигнати, от опита на живота ми, неща (мисли, знания, идеи, убеждения и пр.), очите им тогава светят с някакъв неугасим пламък. А кажеш нещо кухо, наготово взето, и този пламък а-ха, почва да трепти и
26 да мъждее; винаги трябва да внимавам той да не погасне. Прав е Сократ в твърдението си, че обучението е запалване на пламък, а не пълнене на съд. Много добре го е казал този велик учител, могъл е да го каже, щото е виждал пламъка в очите на учениците си. Който учител не вижда постоянно този пламък, светещ в очите на учениците си, който допуска този пламък да погасне, който си позволи някога да възприема ученическите глави като "съдове", подлежащи на пълнене, такъв човек няма нищо общо с автентичната мисия на учителя – и трябва да си намери друго занимание. А в нашите училища общо взето какво става? Как какво, ами само това става: пълнят главите на учениците с какво ли не, сякаш тия глави са съдове. Даже самите учители говорят постоянно, без капка неудобство, пред учениците си за някакви "фунии", с които били опитвали да пълнят ("да наливат") "нещо" главите им, ала това, видите ли, не се било получавало! Нашите училища служат на това "пълнене" и "наливане", а пък за пламъка, който трябва да бъде запалван, никой не говори. Никой даже не се и сеща за този пламък. Давате ли си сметка какво означава пък това? Страшна работа! Затуй да спра до тук. Хубав ден ви желая! Писах този текст в ранната утрин днес, а пък кой знае защо, въпреки че сме септемврийски ден, навън, зад прозореца ми, всички е потънало в някаква гъста непрогледна мъгла! Аз даже снимки направих от прозореца си и ги сложих във фейсбук и в блога си. Мъгла, и то от тази, за която хората казват, че могла "да се реже с нож", възможно най-гъстата, при това е и студено. Каква ли зима ни очаква при тия ранни признаци на лошото време. Аз, като търсещ човек, виждам някаква символика в тази непрогледна мъгла, в която сме потънали тази сутрин ний, пловдивчаните, пък и, кой знае, може и по други места да има тази сутрин такива мъгли. Е, да си пожелаем днес слънцето все пак да успее да пробие мъглата! Светлината да победи мрака и тъмнината. Да закопнеем за светлината, да пожелаем силно възхода на слънцето, да го приветстваме, та да дойде прекрасният бляскав ден! Нека това да бъде моето странно пожелание, което успя да роди бедната ми глава, щото, признавам си, се изморих да пиша и ми писна. А уж обещавах да пиша кратко, ще, по дяволите, друг път кратко! О`кей, другият път ще опитам да пиша съвсем кратко, стига да имам време и настроение. А сега каквото се получи, това... И ЗАЩО Е ТАКА – АКО ИЗОБЩО Е ТАКА?! понеделник, 22 септември 2014 г. Когато спреш да насилваш Вселената със своите изисквания и страхове –
тогава всичко започва да се случва само...
(Прочетено някъде, не помня къде точно, предавам го по спомен.) В БОКЛУКА... понеделник, 22 септември 2014 г.
Русия и от КГБ. Факт. Горко ни ако не си извоюваме независимостта – този път от Русия. Ние сме следващата жертва на руската имперска офанзива или експанзия – след Украйна. Ако "злодеят" Костов не ни беше натикал в ЕС и в НАТО, България вече нямаше да я има. За момента ни спасява членството в тези две организации. Но България ще бъде първата натовска и европейска държава, която ще стане обект на руската агресия. Ако вече не сме станали такъв обект де, но това тепърва ще се усети и осъзнае. Ние като руските котлони загряваме много бавно... В тази връзка прочети поне ето това – ако истината по тия въпроси изобщо те вълнува: Прикриваме 105 г. зловещата роля на Русия за Независимостта КОМУНИСТИТЕ СЪЩИНАТА СИ НЯМА КАК ДА ИЗМЕНЯТ, ПРАВЯТ ТОВА, КОЕТО МОГАТ, ТОЕСТ, УБИВАТ И КРАДАТ вторник, 23 септември 2014 г.
Spasimir Ignatov: Накрая Бареков си е намерил точното място. ВЪПРОСЪТ ЗА НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ СИ СТОИ ОТКРИТ понеделник, 22 септември 2014 г.
По повод интервю на Михаил Горбачов, публикувано ето тук Горбачов: „Целта на живота ми беше унищожението на комунизма“; след като прочетох това интервю, го ознаменувах всъщия този фейсбук с репликата "Браво, Горби!", та значи по повод на тази моя реплика във фейсбук се проведе кратка дискусия; ето главното от нея: Пламен Илчев каза: Е, какво стана? Унищожи ли го?
Svetoslav Alexandrov каза: 22 септември ден на Независимостта. Честит празник! Но аз не празнувам, защото не чувствам, че сме независима европейска държава. А найлошото е, че много хора не го и осъзнават колко отвратителна е настоящата ни зависимост от Русия. Ангел Грънчаров каза: Не сме независими. Изцяло,дори варварски сме зависими от
Ангел Грънчаров каза: Направи каквото можа човекът. Ако всеки от нас направи по една хилядна от това, което той направи за унищожението на комунизма, от комунизма няма да остане и следа...
27 времето на Андропов за преобразуване на комунизма избра най-гадната – криминалномафиотската. А преход от тоталитаризъм към демокрация задължително минава през авторитаризъм. Спомни си Испания на Франко! Виж Китай къде стигна! Колко висши партийни функционери биват изправени пред стената за корупция и др. престъпления! Там преходът към демокрация става естествено, без да се унижават хората - и се съобразяват с тях. Генерален секретар на ЦК на КПСС, "пътеводната звезда на светлото бъдеще на човечеството", чиято цел на живота била унищожението на комунизма... гиди сопа неокастрена! Ангел Грънчаров каза: Историята за жалост не се прави по рецепта, не върви според разсъдъчни планове, тя, историята, не е под наш контрол, нито под властта на т.н. велики личности, които са просто слуги на историческата необходимост. Не стават според нашите желания нещата в историята. Как преходът от комунизъм към демокрация да не е криминално-мафиотски, след като по същината си комунизмът е криминална доктрина: с кражби и убийства започна историята на комунизма, логично беше с кражби и убийства и да завърши! Комунистите същината си няма как да изменят, правят това, което могат, тоест, убиват и крадат. Комунистите в Китай също крадат яката, е, за замазване на очите поразстрелват някой, но и там същината на комунизма е тази: кражби и убийства. Честен комунист е противоречие в понятието, пълна невъзможност. УЧИТЕЛ Е ОНЗИ, КОЙТО ПОДПОМАГА, НАСЪРЧАВА, ИМПУЛСИРА, ЕНТУСИАЗИРА ЛИЧНОСТНИЯ РАСТЕЖ И ПРОСПЕРИТЕТ НА ВЪЗПИТАНИЦИТЕ СИ вторник, 23 септември 2014 г. Посредственият учител разказва. Добрият учител обяснява. Найдобрият показва нагледно. Великите учители вдъхновяват. Уилям Артър Уорд Да продължа подетото си разсъждение (Виж: Ученето е свободен духовен и творчески процес на живо отношение на душите и личностите).
Nikolov Konstantin каза: Ама сега лиже путятя!! Брррррррррррррррррррррррр... Maria Lerinska каза: Николов Константин Точно това исках и аз да допълня. Feodor Ilivanov каза: Ох, да те вземат дяволите, Горби! От 110 разработки от
Учителят, по понятието си, е нещо като сеяч на личностност. Щом е сеяч, той се занимава с това да сее – какво сее ли?
Как се сее личностност? Какви са тия семенца, от които ще израсте личността? Ще опитам да ви отговоря на тия интригуващи, по моето възприятие, въпроси. Първо трябва да сме се разбрали за това дали личността – пълноценно живеещата, суверенна, сиреч свободната и достойна личност – е цел на учителстването. (За малко щях да напиша „на педагогическото взаимодействие”, но предпочитам да се пазя от подобни натруфени и претенциозни наукообразни фрази.) Смятам, че ощетената, непълноценна, слаба, неумееща да мисли самостоятелно, кастрираната откъм личностност „личност” няма как да е цел на едно автентично, отговарящо на понятието си учителстване. Ето как още от самото начало се разбира, че „производството” на безлични, типови, стандартни, несвободни, недостойно живеещи, подчинени, изпълнителни и прочие „личности”, понеже противоречи на самото понятие за личност, изначално не може да се смята за цел на учителстването, което е твърдо решено да стои близо до своето понятие. Учителят по идея не може да е този, който вреди на възпитаниците си, пречи им, скопява ги откъм личностност, ощетява ги, работи за превръщането им в жалки комуноиди; учител е оня, който помага, насърчава, ентусиазира, стимулира, импулсира и пр. личностния растеж и просперитет на възпитаниците си. За да изпълнява мисията си той, на първо място, сам следва да бъде личност. Безличник не може да възпитава личности, такава аномалия тук не може да се допуска. Възпитателят, учителят, сеячът на личностност може да си изпълнява ефикасно своята велика мисия само при едно условие: сам трябва да е личност. И то не каква да е, със съответната личностна малоценност или ограниченост, напротив, учителят трябва да е пълномащабна, „широкоформатна”, цялостно развита, пълноценно живееща личност. Учителят, другояче казано, трябва да е личност, която живее един пълноценен духовен живот. Мисията на учителя по естеството си е духовна мисия – как тогава тази велика мисия да може да я изпълнява човек, сам нямащ отношение към духовното? А духът, духовното именно е найпълноценното, истински човешкото, личностно най-богатото в целостта на своя пресурс и на своите изяви. Автентичната личност се намира в едно пълноценно отношение към духа, от което с необходимост следва, че ако един човек по начало не е свободен дух, той просто няма как да бъде учител, камо ли пък истински такъв. Как се става свободен дух? – ето това изглежда е найважното, на което трябва да отговорим найнапред. Възпитателят сам трябва да е възпитан, трябва да е формиран като личност – или трябва да се намира в процес на найинтензивно личностно и духовно израстване
(ако става дума за млади учители, намиращи се в зората, в началото на своето поприще). По тази причина още оттук можем да си направим извода, че учител не може да бъде оня, който сам няма развито съзнание за естеството на своята духовна, за своята личностно-формираща мисия. Учител е оня, който, бидейки сам пълноценна личност, по този начин „заразява” младите с личностност, другояче казано, с духовност. На мен ми се струва че личностност и духовност в някакъв смисъл съвпадат, припокриват се, духовното обаче е сърцевината, водещото, имащото безспорен активиращ приоритет. Как се постига такова отдаване на дадени личности на духовното ли? Ще ви кажа, няма как да подмина този въпрос. Ами един е начинът: чрез отдаване на философията на ония, които се чувстват призвани за всеотдайно служене, за тежка работа на учителското поприще. Да, именно на философията трябва да се отдадат призваните да бъдат учители. Или да са се отдали всецяло на другите, съперничещите на философията духовни форми – изкуството, религията, дори, в някакъв смисъл, и науката. За този последният случай, за отдалите се на науката, за да не се получи ощетяване или едностранчивост, е задължително освен с наука тия същите да се занимават и с поне една същинска духовна форма, било с философия (най-вече), било с изкуство, било с религия – което ще ги предпази от ужасната съдба да станат „учени коне с капаци”. А това последното е страшна жизнена трагедия, ужасно ощетяване, то с необходимост поражда коварна личностна непълноценност, причината за която е именно дефицитът на духовност. Духовното пък е именно това: жизнено пълноценното, духът е именно живот в неговата чистота и пълноценност. За човека по понятие подобава да е дух, сиреч, да се стреми към съвършенство – и хармония. Философията има ред предимства пред останалите духовни форми, изясняването на които тук би ме отвело надалеко. И заниманията с изкуство и религия, пък дори и заниманията с наука облагородяват душата, правят я изтънчена, пораждат в нея духовен привкус или патос; по този начин се постига дължимата цялостност и пълнота: само отдаването на духовното умее да постига тази жизнена и личностна пълноценност. Още оттук можем да заключим, че няма и не може да има автентично образование ако от него са елиминирани заниманията с духовните неща, именно с философия, с изкуство, с религия. Една от найсъдбовните грешки на нашето време е предоверяването на науката, диктатът на самоцелното знание (и на познанието, и на съзнанието, и на самонадеяния разсъдък) над цялостния дух на човека, поради което се постига ужасно обездуховяване на човеците. Цялостната, пълноценната или духовната душа е развила целия си вътрешен
28 потенциал, всичките душевни сили са били импулсирани за развитие, нито една от тях не е била ощетена, обидена, пренебрегната. Това нещо умеят да го постигат само заниманията с духовните неща, отдаването на духовното. Учителят е нещо като духовно лице, чиято сфера на изява е заразяване на младите души с „вируса” на духа, на духовността, на личностността. Тия неща стават и се случват по един начин: чрез практикуване, чрез интензивни занимания с изкуство, философия, религия, наука. За да бъде душата ни богата и развита нито една духовна сила не бива да бъде пренебрегната, ощетена, елиминирана, подценена. Това особено е необходимо за ония личности, които се чувстват призвани за отдаване на учителстването, една найфина духовна дейност, за която не могат да се чувстват призвани хората с дебелашки, сиреч, антидуховни наклонности. Антидуховният манталитет, манталитетът на изпитващия ненавист към духовното материалист е вреден и противопоказен за занимания с учителстване; такива хора трябва да бъдат държани далеч от сферата на учителстването. Правете си сметка от тази гледна точка коя може да е най-главната причина за разцвета, за триумфа на простащината в нашето общество. Не се сещате ли? Ами ще ви кажа: понеже в ерата на комунизма официална беше идеологията и доктрината на антидуховността, сиреч, на върлия, войнстващия, антидуховен материализъм, по тази причина за учители биваха допускани хора с крещящ антидуховен манталитет; ето по този начин проказата на материализма овладя образователната и възпитателната сфера. Дотам, че антидуховното почна да се възприема и оценява за някаква не знам си колко изтънчена специфична („нова”) духовност, „новата духовност” на антидуховността! И дотам се стигна даже. И дотам успяхме да достигнем. Ето поради неразбирането на тия неща у нас простащината се приюти в духовните по естеството си учреждения като училища, дори също така театри, академии, къде ли не още. Още дълго време ще ни се наложи да се чистим и лекуваме от тази проказа. Ето, самият факт, че вулгарната, откровено антидуховна и антиличностно настроена административно-командна система в образователната сфера си стои непокътната толкова години след „епохалните промени” показва, че в българското образование продължава да господства този същият антидуховен манталитет, пораждащ на талази въпросната простащина, безкултурие, антидуховност, антиличностност и пр. Съобразно казаното хора с отчайващо антидуховен манталитет, другояче казано, безличници, не просто ставаха учители, те дори задаваха и продължават да задават тон в същата тази антидуховна по потенциала си административна и ко-
мандна (незачитаща личностното, личността, духа, духовността и пр.) образователна система. Тези хора са на командни позиции, те са директори, инспектори, министерски чиновници, министри и пр. Давате ли си сметка до какви поражения води това? Не, това съвсем не е така безобидно, както ви се струва, а пораженията са направо страшни.
Понеже у нас сферата на т.н. "вишо образование" (казано по изтънчения маниер на изразяване на народния кумир Бойко Борисов) или сферата на университетското образование или т.н. академична сфера е в не по-малко плачевно състояние от сферата на училищното образование, то е от ясно по-ясно, че у нас решително липсват подготвени "кадри" за цялата образователна сфера. Няма хора, подготвени за беззаветно служене на духовната мисия на учителя. Посредствеността, личностната сивота, отчайващата безличностност и безхарактерност е много разпространена сред дейците на българското образование на всичките му нива, особено пък сред намиращите се на ръководни, на командни позиции в него. Колкото и да е тъжен този факт, трябва да го признаем, на истината трябва да привикнем да гледаме право в очите. Личностността у нас по начало не е нещо, което, ако е налице, ще бъде приветствано, напротив, носителите на ярка личностност, сиреч, ярките личности, по начало си навличат какви ли не проблеми и главоболия. Ако искаш да вегетираш "допенсионно" в образователната сфера, или трябва да си безличник, или трябва да направиш нужното да се държиш като шпионин, сиреч, постоянно да криеш, да правиш нежното да не издаваш личностността си. Главната грижа на ония, които искат да оцелеят в обезличностяващата и, респективно, деморализираща образователна сфера е да крият личността и личностността си. Не го ли сторят, ще си навлекат на главите безчет беди и проблеми. Трябва да си по просешки скромен и безличен ако искаш да оцелееш в тази исконно личностна сфера, у нас, знайно е, всичко трябва да е наопаки на длъжното. И на потребното. Затова така яката
сме а закъсали. Не за друго, тази е една от най-главните причини за дереджето, в което се намираме. Безличностността у нас вилнее навсякъде и триумфира, редом с простащината, безкултурието, арогантната наглост. Нейните корени са в кастрираната откъм личностност образователна сфера. Учителят, който иска да е личност и не се страхува да се държи като личност, няма да допусне да го третират като слуга, камо ли пък като роб. Той няма да допусне да посегнат на свободата му, а казахме вече, че без свобода не може да бъдеш личност. У нас свободата е кардинално прогонена от образователната сфера, особено пък от сферата на училищното образование. Там вегетира една мижава видимост за свобода, една формална, несъщинска "свобода", едно жалко подобие на свободата, една несвободна по същество "свобода", която сама себе си не може да понася. Може да бъдеш единствено лицемер, който си е втълпил, че уж е свободен, дотам, че даже себе си успява да излъже, даже сам на себе си, кажи-речи, може да повярва. Пълна мимикрия на свобода е налице из нашите училища, гимназии и пр., а същината е тази, че те фактически са нещо като казармени казионни учреждения, където посредствеността, личностната невзрачност си е устроила нещо като разюздана вакханалия. Всички лицемерят, лъжат, преструват се, подмазват се на началството, което, видите ли, никога не било грешило. На никой не му пука за собствената или пък, опази Боже, за чуждата личност. Всички се надпреварват в тъпчене на личностното в себе си, но найвече у другия, у ближния. Който е склонен безапелационно да пожертва личностното у себе си, такъв ще просперира, току-виж, може и до директор на училище да израсте. Нему ще дадат най-голям дял от т.н. диференцирано заплащане в края на годината. И грамота някоя може да му дадат, та да довегетира до пенсия; а на най-примерните ще разрешим да поучителстват и след пенсия, някоя и друга годинка, та да им порасте пенсията в парично изражение. Никой не мисли за духовните неща, камо ли пък за личностния растеж на своите ученици и възпитаници. Подобното поражда подобия, безличността мултиплицира не друго, а пак безличност. За лигавщини като "качество на образованието", за автентични ефективни и съвременни подходи в ученето и преподаването, за нови образователни технологии и пр. не само че никой не мисли, даже не смее да помисли. Подобни учители, коренно разминаващи се със самата идея на учителстването, се занимават само с глупости – и не правят друго, освен да насърчават най-долните черти у възпитаниците си. А именно, повтарям: - лъжливост, безобразен пиетет към лъжата;
29 - непрекъснато преструване и лицемерие; - най-грозно подлизурство към началството; - следване на презряната максима "Преклонена главица сабя не я сече"; - следване на още по-презрения постулат "Началството никога не греши!"; - крещяща безличностност в отношенията; - ненавист, презрение към свободата, непонасяне на свободолюбието и особено свободолюбивите; - непрекъснати самоунижения, дотам, че е загубена даже самата чувствителност, усета за долавяне на унижението; унизителното тази извратеност го възприема като "достойно", а достойното – като "унизително"; - отдаване на екзистенциалната кухота и празнота на скуката, интриганстването, завистливостта, доносничеството; - имитиране на активност, канцеларщина, гнетящ формализъм, буквоедство, папагалщина; - непоносимост към всеки творчески повей у учениците, да не говорим пък учител да се поддаде на такъв съблазън; - триумфиращ аморализъм; - наоколо имаме и срещаме само типове, скучни и еднообразни стандартни безличия, не субекти; - и т.н., превъплъщенията на безличността са все пак донякъде многолики, въпреки не по-малко характерната им сивота. Страшно е. Животът е прокуден от тази човеконенавистническа и също така свободоненавистническа система. Всичко, което наподобява живот, е нежелано, е вредно. Тя всъщност друго не прави освен да потиска всички кълнове на живот. Тук сме в царството на мъртвината, в нещо като свят на зомбита, ненавиждащи живота. Полагам усилия, както забелязвате, да изразя неизразимата с думи ирационалност на този абсурден свят, в който сме принудени да живеем. Спирам засега дотук. Живот и здраве да е само, скоро ще продължа. Пиша пределно откровено, да видим колко ли ще бъдат възмутени от правдивите ми думи. Предполагам, като едното нищо ще ми спретнат още едно "разгромно писмо" за опетняване на светлия образ на българския учител. Колко му е да ми спретнат едно такова писмо, след като написаха вече толкова други. Изобщо не ми пука обаче от това. За мен само истината има значение. Презирам лъжците, не мога да понасям лъжльовците. Изпитвам погнуса от тях. Бъдете здрави и хубав ден! Бъдете личности, бъдете свободни, бъдете достойни – въпреки всичко! Този е пътят. Този е и начинът. Безличността е гибелта на човека още много преди да се е поминал физически. Не допускайте това да ви се случи приживе...
В ДНЕШНО ВРЕМЕ ХОРАТА ЗНАЯТ ЦЕНАТА НА ВСИЧКО, НО НЕ ЗНАЯТ СТОЙНОСТТА НА НИЩО
Любовта, а не немската философия крие истинското обяснение на този свят.
вторник, 23 септември 2014 г.
Модно е това, което носим самите ние. Не е модно онова, което носят другите хора.
30 тократ" иде от гръцки и буквално означава "власт на най-добрите"...
Лорд Горинг: Радвам се, че се обадихте. Ще ви дам един добър съвет. Мисис Чивли: По-добре недейте! На една жена не трябва да се дава нещо, което тя не може да носи вечер. Винаги прощавайте на враговете си – за тях няма нищо по-дразнещо от това. Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му.
Мъжът винаги иска да бъде първата любов на жената, а жената иска да бъде последния роман на мъжа.
Не е страшно, че грешим. Страшното е, че повтаряме грешките си.
Нищо не лекува така добре душата както вълненията, а от вълненията може да ни излекува само душата.
Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш. Да обичаш значи да надминеш себе си. Никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане.
Приятелите си избирам по хубавата им външност, познатите си — заради доброто им име, а враговете си — заради техния ум. Човек трудно може да подбира съвсем точно враговете си. А сред моите врагове няма нито един глупак. Всички са достатъчно интелигентни и затова ме ценят.
проста.
Животът не се ръководи от волята или намеренията. Животът е нерви, фибри и бавно изграждани клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта. Чувстваш се сигурен в себе си. Мислиш се за силен. Но цветът на един предмет в някоя стая или утринното небе; обичан някога парфюм, който събужда смътни спомени; стих от забравена поема, която отново прочиташ; фраза от пиеса, която отдавна си престанал да свириш - това са нещата, от които зависи животът ни, уверявам те, Дориан. Браунинг го е написал някъде. Ние не владеем чувствата си. Има мигове, когато внезапно облъхналият ме аромат на бял люляк ме кара да изживявам отново някой от трепетните месеци в моя живот. Оскар Уайлд
Нищо, което си струва да бъде научено, не може да бъде преподадено.
НАШТА ПИШМАН-ЗВЕЗДНА, С ИЗВИНЕНИЕ, "АРИСТОКРАЦИЯ"
Жените трябва да бъдат обичани, не разбирани. Когато един мъж е обичал една жена, той е готов да стори всичко за нея. Освен да я обикне отново. Кой е беден ако е обичан? Всички ние сме в калта, но някои от нас гледат към звездите. Има само едно нещо на света полошо от това да говорят за теб и то е да не говорят за теб. Истината рядко е чиста и никога
В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо. Опит е името, което даваме на грешките си. Да обичаш себе си означава да си влюбен цял живот.
По повод на "лорд" Евгений Минчев (или "Минджев", не знам как точно се пише фамилията на туй недоразумение на природата) мога да кажа само това: Щом такива са ни "лордовете", правете си сметка какви сме ние самите, щом позволяваме на точно такива да се самоопределят за "лордове", санким, за наши "аристократи"... апропо, думата "арис-
ДОПЪЛНЕНИЕ: Снощи видях как този същия Евгени Минчев се разплака когато към него постъпи с добро "най-големият му враг", именно така наречената Камелия Воче! Видях и разбрах, че зад отвратителната фасада се крие едно страдащо и човечно сърце. Разбрах, че старателно поддържаната фасада на този човек е само укритие, нещо като крепост, градена, щото много болка е изпитало това сърце в живота си. В нещо като в броня е било обвито това сърце в безчовечния ни свят - за да се съхрани някак. От тази гледна точка се почувствах много глупаво и гузно заради горните си думи по негов адрес. В един момент си помислих, че трябва да ги премахна. Да, ама вече съм ги написал, а много хора са ги прочели. Какво да правя? "Казана дума, хвърлен камък, не можеш да го върнеш...". Ето какво правя: оставям своите несправедливи думи наред с разкаянието си, наред с този коментар, опитващ се да намали гафа, който допуснах...
ПРЕОБЛАДАВАЩОТО МНОЗИНСТВО ОТ ХОРАТА ВЪОБЩЕ НЕ МИСЛЯТ, А ТЕЗИ, КОИТО МИСЛЯТ, НИКОГА НЯМА ДА СА ПРЕОБЛАДАВАЩО МНОЗИНСТВО сряда, 24 септември 2014 г. Преобладаващото мнозинство от хората въобще не мислят, а тези, които мислят, никога няма да са преобладаващо мнозинство. Елиф Шафак
(Чух тази мисъл от устата на един човек, казва се Райко Живков, нашенски циганин от Пазарджик, от години живеещ в Германия, който говореше поразително интелигентно в новините на bTV снощи,ето тук се намира тази емисия новини, чуйте го и вие, изказването му е някъде към 28-та минута; специално си извадих тази чудесна и много вярна мисъл.)
А за авторката на горната мисъл Елиф Шафак се поинтересувах коя е, признавам си, нищичко не знаех за нея, но сега научих благодарение на този човек, на Райко Живков, ето още нещичко от нея: Най-въздействащите цитати от Елиф Шафак (част 1) Най-въздействащите цитати на Елиф Шафак (част 2) Смятам, че не е зле да прочетете тия мисли, мисля, че това няма да ви навреди, напротив, ще спечелите... ДА ОТВЪРНЕШ НА ЗЛОТО С ДОБРО, СИРЕЧ, НА ЗЛОБНИЯ ИЛИ НА ОЗЛОБЕНИЯ ДА ОТВЪРНЕШ С ЛЮБОВ, Е НАЙВЕРНИЯТ ПОДХОД, СПОСОБЕН ДА ПОСТИГА ЧУДЕСА сряда, 24 септември 2014 г.
жавата с толкова пари, колкото старите, поради което старите болници не получавали достатъчно пари, тъй като се пренасочвали средства и към новите. Така новите процъфтявали в ущърб на старите. Не знам дали е така, не съм компетентна по въпроса, но е приятно човек да е настанен при що-годе добри условия и ако не се плаща допълнително в частните болници, то това е много добре за пациентите. Иначе се радвам за Вас, господин Грънчаров, че Ви харесват условията и че имате добри събеседници. Винаги ми е правило впечатление колко сте сговорчив и добронамерен към хората. Затова много ме учудва фактът че имате стълкновения с някои особи. Та те ако с Вас не могат да си сътрудничат, как се справят с гневливите, завистливите, злобните, зле възпитаните люде, каквито има в изобилие? Това доказва користните цели на вашата директорка, която е готова да ви разкъса на парчета, да ви обяви за луд, да ви изгони от работа, само и единствено глупостите, които върши да не излизат наяве чрез блога Ви. Голяма мерзост и отмъстителност! Та то човек трябва да е сляп, глух, нула психолог, за да си помисли че сте "вреден", "злодей", "некадърен" и т.н., както се наричате често! От друга страна фактът че не изпадате в тревожно безпокойство от самия факт че сте в болница, че лекарите не овладяват положението, че непрекъснато се намира някой, който да ви обижда, криейки се зад анонимността и това не ви обезпокоява, говори за много солидно психическо равновесие, мъдрост и човеколюбие. Как Ви се случват подобни огромни неприятности в работата? Как се намират толкова цинично жестоки хора, които да нараняват с писанията си човек в болница, със сърце извън ритъм? Това е чудовищно, извратено, непонятно за нормален човек! Какви хора "живеят", ужас?! Не може, както Вие обяснявате на едно място в блога си, до такава степен да са се обърнали при тях наопаки понятията за добро и зло, та да са спокойни, когато унижават и мачкат хората около тях. Дори ако тези хора заслужават да им се "натрие носа", така не се постъпва, всичко се постига с любов и простителност. А Вие най-малко заслужавате да Ви се случва всичко това. Така мисля аз. Не съм ли права? Мария Василева
Ето два коментара на г-жа Мария Василева, които са по две публикации в блога, ето първата, по публикацията Кратка разходка из болницата, в която се намирам сега: Скоро чух такъв коментар: новите частни болници били спонсорирани от дър-
И също втората, тя е към публикацията със заглавие Нима има нещо попрекрасно от това да си горда личност, упоена от трепета и патоса на автентичното свободолюбие?, която е част от новата ми книга със заглавие Изкуството да си учител, по която работя напоследък; този отзив на г-жа Мария Василева е по
31 повод на два предишния коментара, ето ги и тях: Анонимен каза: Какви са тия простотии бе Грънчаров?! Ти наред ли си с акъла бе?! Анонимен каза: Позакрепиха го докторите и пак почна да бълва щуротиите си... Мария Василева каза: Ето, виждате с очите си какво са разбрали двамата предходни, господин учителю! Вероятно не са били в състояние да проследят мисълта Ви след втория абзац. "Най-мразим да мислим", това е актуалният лозунг на мнозинството. Пишете че училището е институция, управлявана по начин такъв, че да обслужва интересите на управляващите, създавайки безлични хора. И хоп - отдолу под текста се появява потвърждението, във вид на коментар на безразличните към това, което се случва. А безразличните са безличностни, затова са и безразлични. Значи занимавате се с глупости, според тях, пък и дори мозъкът Ви бил болен! Това, мисленето, голяма глупост е, значи! Сега кой е наред и кой не е наред с мозъка, да си изясни всеки за себе си; това не ще много мислене. Мария Василева КРАТЪК КОМЕНТАР: Публикувам горното, тъй като някои моменти ми се виждат изключително важни, поставят принципни въпроси, примерно ето този абзац, който най-силно ме впечатли: "... всичко се постига с любов и простителност". Да, всичко се постига с любов и прощаване, много мъдрост има в тия думи, онова, което любовта може да постигне, нищо друго не може. Да отвърнеш на злото с добро, сиреч, на злобния или озлобения да отвърнеш с любов, е най-верният подход, способен да постига чудеса. Напълно съм съгласен с тази така мъдра християнска максима, която, признавам си, аз често забравям, поради което много и греша. Защото защо даден човек изпада в злоба ами защото сърцето му е студено, а кога едно сърце е студено? Ами когато в живота си не е получавало достатъчно любов, затова е охладняло, затова се е вледенило толкова, затова сякаш се е превърнало в буца лед това сърце; затуй такива хора са и злобни, и завистливи, и отмъстителни, и жестоки. А любовта всичко стопля - и е способна да топи и леда в сърцата. Злобата е един вид вик на една нещастна душа, която крещи от болка, защото не е получила достатъчно любов. Аз лично смятам, че злобата и на най-големия злодей може да рухне, да бъде съкрушена ако към него се постъпи с добро; да, съзнавам, че се изказвам прекалено оптимистично, но ще ми се да вярвам, че такива чудеса, правени от любовта, са
напълно възможни в този наш живот – и в този наш така безсърдечен свят. Любовта и прошката могат онова, което нищо друго не може, а на злото да отвръщаш със зло, е прекалено глупаво - щото твоята собствена злоба, ако си я позволил, удря в отсрещното ледено сърце, рефлектира и пак се връща... при теб, какъв е смисълът от това? Няма смисъл, разбира се, много по-добре е вместо и ние да злобеем, да отвръщаме на злото с добро, както ни учи най-великият Учител, единствен заслужаващ да пишем с голяма буква тази велика дума. Е, аз съм човек с доста кусури, ето, не съм кой знае колко напреднал във вървенето си по пътя на мъдростта, ала поне, да се надяваме, се старая да вървя по него, с много падания, с връщания назад; да, това е труден път, но за сметка на това е най-благороден...
People don't look for a job, they look for a place to be creative.
A.Huffington (Цитиран от Константин Павлов) ГЛЕДАХТЕ ЛИ ФИЛМА "ПЕТ ДНИ ОТ ВОЙНАТА" (FIVE DAYS OF WAR) - 2011? сряда, 24 септември 2014 г.
ПОРАДИ ЧУДАТИЯ ФЕНОМЕН НА ВДАСКАЛЯВАНЕТО (ВТЕЛЯВАНЕТО) НАШИТЕ УЧИЛИЩА ПРИЛИЧАТ НА ОБРАЗЦОВИ ФЕРМИ ЗА ПАПАГАЛИ ИЛИ НАПРАВО ЗА ГОВЕДА сряда, 24 септември 2014 г.
Тази сутрин се погрижих да сложа някакъв ред в работата си (виж: Ето тук ще слагам заглавията на всяко поредно есе по темата "Изкуството да си учител", по която възнамерявам да напиша една нова книга), която почна да ме увлича; без увлечение, инак казано, без вдъхновение, нищо добро не може да бъде направено. Същевременно човек да пише книга ейтака, директно пред очите на читателите, именно в блога си (а аз не за първи път пиша така книгите си, в последните години по този нов, според мен, и оригинален начин написах и издадох доста книги), та да пишеш книгите си така има ред предимства, примерно това: мигновено забелязваш и всякакви реакции; примерно тази сутрин откривам и такава една чудата поредица от реакции под последното есе на бъдещата ми книга: (Следва в блога) ВАЖНО, ЗАСЛУЖАВА ДА СЕ ЗНАЕ... сряда, 24 септември 2014 г.
Войната на Русия срещу Грузия (2008), видяна от грузинска гледна точка. "Филмът показва президента на Грузия, който съобщава, че държавата влиза във война с Русия за територията на съседната Южна Осетия. Американският репортер Томас Андерс, заедно с неговият оператор Крис Бейлът, са изпратени да покажат случващото се в Грузия, докато войната става по-жестока и жертвите стават повече. Докато журналистите се ровят все по-дълбоко в грузинският живот, те са хванати в кръстосания огън когато въздушно нападение удря местна сватба, на която и те присъстват. Тяхната мисия е да докладват на останалата част от света потресаващото насилие, от страна на руските войски, което са видели, и да съберат отново Татия, младо грузинско момиче, със семейството й. Заедно те започват да разкриват суровата реалност около войната и се озовават в по-голяма опасност, отколкото някога са си представяли." ШИСТОВАТА РЕВОЛЮЦИЯ ЩЕ НИ ОСВОБОДИ ОТ РОБСКАТА ЕНЕРГИЙНА И ВСЯКАКВА ДРУГА ЗАВИСИМОСТ ОТ РУСИЯ! сряда, 24 септември 2014 г. Чета информация със заглавие Русия финансирала с €82 млн. aнтишистовите протести в Европа; когато у нас „съвсем спонтанно“ и „неорганизирано“, в един ден и час се проведоха в цели 15 български града (!) протести срещу проучванията за това разполагаме ли с шистов
32 газ (и Б.Борисов тогава след тия „спонтанни народни недоволства“ мигновено и найуслужливо забрани проучванията, наложи мораториум, та дори и да не знаем разполагаме ли с този ценен природен ресурс, с това природно богатство), аз изказах предположение, че тия „протести“ са финансирани от Газпром; ето, сега моята теза се потвърждава, ето доказателствата за това как действа руският империализъм: Руската федерация (РФ) е заделила 82 млн. евро за подкрепа на екологични протести срещу добива на шистов газ в страните от Евросъюза, най-вече – в Румъния и Франция. Това заяви председателят на Комисията по индустрия на Камарата на депутатите в Парламента на Румъния Юлиан Янку, цитиран от националната агенция Agerpres. Според него Москва е заинтересована да запази пазара на Европейския съюз (ЕС) за себе си. По същата причина, според него, Русия „блокира“ няколко големи инфраструктурни газотранспортни проекта, като този за газопровод NABUCCO. „Оттук идва и отчаяният опит да блокира големите инфраструктурни проекти, вижте какво се случи с NABUCCO, как бе блокиран достъпа на европейците до тези важни резурси, вижте протестите срещу шистовия газ, които наблюдавахме и бидейки уж акции на еколози, де факто подкрепяни от Русия, сега виждаме защо…“, казва депутатът. Той припомня, че до една трета от енергийните ресурси, които консумира Европа, идват от Русия, като по този начин РФ си осигурява една трета от БВП за сметка на износа на нефт и газ. „И сега Европа си поставя една голяма въпросителна, тъй като няма как да си заместиш за една нощ толкова голяма зависимост от Русия. Инфраструктурата е трудно да бъде изградена за една нощ, а цената на втечнения газ все още е по-висока от тази на конвенционалното синьо гориво. В тези условия, въглищата и ядрената енергия се обсъждат като евентуални приоритети“, обобщи Юлиан Янку. Както е известно, GreenPeace в Румъния, както и редица други неправителствени и екоорганизации от няколко години насам настояват за аналогичен на този в България мораториум за проучванията и добива на шистов газ. Американската Chevron преди месеци окочателно си затвори офиса в София и се установи в Букурещ, където вече прави проучвания в няколко находища в Северна Добруджа – до границата с България. В разговора си с румънския премиер Виктор Понта, вицепрезидентът на САЩ Джо Байден се пошегува, че „зависимостта от Chevron пак е по-добре от тази от „Газпром“. На същото мнение е и основният политически противник на румънското ляво правителство – президентът Траян Бъсеску, който неколкократно обвини протестиращите екоактивисти, че „зад тях стоят интереси-
те на „Газпром“. Според него Москва се опасява, че „Румъния ще се превърне в износител на газ и ще остави „Газпром“ без част от европейския пазар“. Това обаче не попречи на „Газпромнефт“ през 2013 г. през дъщерната си компания в Сърбия NIS Petrol да спечели търга за проучвания за шистов газ в област Бихор в западна Румъния.
можно да търпим това още да стои тъкмо паметникът на нашата национална унизеност – и ние изобщо да не чувстваме унижението?! НЕЩИЧКО ПО ТЕМАТА ЗА ЛЮБОВТА
33 ето как по повод лъжите на щатните, на платените руски „патриотични“ мекерета по форумите, плюещи непрестанно срещу Америка и американците, Европа и европейците – в полза на Матушката им Русия, естествено:
четвъртък, 25 септември 2014 г.
ИСТИНСКИЯТ ТВОРЕЦ Е МОТИВИРАН ОТ ЖЕЛАНИЕТО ДА УСПЕЕ, А НЕ ОТ ЖЕЛАНИЕТО ДА ЗАДМИНЕ ДРУГИТЕ сряда, 24 септември 2014 г. Истинският творец е мотивиран от желанието да успее, а не от желанието да задмине другите. Евентуално тия подхвърлени мисли може да се използват по работата ми около моята нова книга с примерно заглавие "Философия на любовта".
Айн Ранд ЕТО ЗАЩО НЕ СМЕ НАРОД, А СМЕ МЪРША... сряда, 24 септември 2014 г.
Не сме народ, а мърша, пак ще кажа и с това ще да свърша... П.Р.Славейков
ДАЛИ ЩЕ ИЗДЪРЖИМ, ДАЛИ НЯМА ДА КЛЕКНЕМ БЕЗ НИКАКВА СЪПРОТИВА ПОД ИГОТО НА РУСКИЯ БОТУШ? – ЕТО ТОВА Е СЪДБОВНО ВАЖНОТО В ПРЕДСТОЯЩИТЕ, В ИДЕЩИТЕ ИСТОРИЧЕСКИ ИЗПИТАНИЯ четвъртък, 25 септември 2014 г.
Два паметника, единият си стои още, а другият го няма – защо, как е въз-
По подетата вече тема (виж: Шистовата революция ще ни освободи от робската енергийна и всякаква друга зависимост от Русия!) ето един коментар, взет от Фейсбук, който подкрепих там с думите „Споделям изцяло!“, написан е от гжа Мария Христова; тази дама е реагирала
Абе, малоумници ченгесарски, американците ли имат 350 хиляди имота по Черноморието ни?! Енергийната ни зависимост от американците ли е?! Има ли българска партия, която да открива предизборната си кампания във Вашингтон?! На Обама ли беше 42-рото Народно събрание или на Путин?! Кой повече от 100 години преследва българите, избива ги, разселва ги и то в собствената им държава, да не говорим за предишните ни държави. КГБ или ЦРУ държи българското злато и документите на българската история?! 500 години под американско робство ли беше България?! Накичили сте се със сърпове и чукове и саби и револвери, веете трикольора, но никой не ви вярва, че сте българи!!! Не само не сте, ами и пред Бога сами се изтипосвате като измамници продажни, а за награда искате и да управлявате! Пътници сте, пътници за оня свят!!! КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Да добавя и аз нещичко. Там е работата, че тия руски мекерета не са никакви пътници, ами са ни хванали за гушата и стискат ли стискат. Де да бяха пътници, ала не са, за жалост. Тепърва още много ще страдаме заради тях, още повече че около нас има страшно много наивници, които се вслушват в лицемерните приказки на проруски партии като АТАКА, БСП, АБВ, ДПС (да, ДПС е руска партия, подчинена е като АТАКА на Русия по линия на КГБ-ДС), а пък някои сериозни коментатори като И.Инджев не без основание отбелязват, че и ГЕРБ-аджиите рипат по руската свирка, той специално разчита това ГЕРБ като „граждани за евразийско развитие на България“, има пълните основания да го заяви – та нали Б.Борисов беше човек на Царя, домъкнат на власт у нас по призива на КГБ, с оглед да промени геостратегическата ориентация на България пак в полза на Москва, щото „злодеят Костов“ ни ориентира към Запада; Симеон Втори не успя, оказа се слаба ракия, ала ето, сега надеждите са че ученикът му Б.Борисов ще успее все пак да изпълни задачата на повелителите си. Всички „найнови партии“ у нас, имам предвид партиите,
34 възникнали в последните години след 2001ва, като се почне от НДСВ, мине се през АТАКА, после през ГЕРБ, и се стигне до Барековото движение (ББЦ) и гоцевото АБВ, са все уродливи продукти на политическата инженерия на КГБ, създадени за да отклонят България от ориентацията ни към Европа и Америка, да ни извадят от ЕС и от НАТО – и да ни натикат в така широко зиналата паст на пощурялата руска мечка.
Тъй че у нас тепърва ще се разразява решаващата битка с тази проруска милиционеро-ченгесарска „политическа“ сган. Предстоят ни изпитания, по-тежки от тия, които сега преживява Украйна, руската агресия спрямо нас няма да бъде по-малко нагла и брутална. Дали ще издържим, дали няма да клекнем без никаква съпротива под игото на руския ботуш – ето това е съдбовно важното в предстоящите, в идещите исторически изпитания. Дали няма да се опозорим като сами си зачертаем всякакво бъдеще на достойна и просперираща европейска и свободна нация, ако се поддадем на съблазните на цялата тази лакома орда, на тази нагла сган от щедро финансирани от Москва „спасители“, „оправячи“, „защитници на бедните и онеправданите“, „народни кумири“ – ето това е историческата проверка на българската вярност спрямо свободата, която ни предстои в тия решаващи за бъдещето ни дни. Много ме е страх, че при наличието на такава страшна безпаметност, безхаберност, безотговорност, при наличието на толкова много лековерие и непростима наивност, ширещи се сред широките простолюдни „народни маси“ ние няма да издържим проверката и ще капитулираме пред руския натиск – дано Бог ни помогне да не ни сполети тази грозна евентуалност! И дано ни помогнат нашите приятели от Европа и Америка; но трябва да знаем поне това, че те помагат само на ония, които показват безпримерна твърдост в битката за свобода, на малодушните и презрените слабаци кой ли ще помогне?! Това бях длъжен да кажа и да заявя с пределната откровеност, все някой трябва да казва тия неща, щото ако не си даваме сметка за ставащото, много ще страдаме, пък и ще платим наистина страшна цена…
КАКВО ПРАВИ ДОБРИЯТ, АДЕКВАТНИЯТ НА ПОТРЕБНОСТИТЕ НА МЛАДИТЕ ХОРА УЧИТЕЛ четвъртък, 25 септември 2014 г.
Всяка почти сутрин се чувствам подобно на магаре, поставено между две еднакво апетитни, ухайни купи сено, туй магаре в историята на философията е известно като "Буриданово магаре", та и аз като магарето на Буридан се терзая всяка сутрин дали да не избира да пиша по така съблазнителните теми от отдавна започнатата нова моя книга с примерно заглавиеФилософия на любовта - или да се отдам на писането на ново есе по наскоро започнатата и не по-малко вълнуваща ме тема, обединена от надслова Изкуството да си учител, тук също започнаха да се забелязват контурите на една нова книга по толкова важната и полезна тема, предвид тежкото състояние в българското образование. И понеже съм човек на дълга, в последните дни избирам все писането по темата за учителстването, ще ми се да напиша една кратка, но наистина полезна тема, която да бъде нещо като наръчник на помладите учители: ще се опитам да помогна на лутащите се, на обърканите, на дезориентираните, на загубилите смисъла и посоката. Щото наистина положението в образователната сфера на България е катастрофално, това вече поне се съзнава от всички - и тук няма да ни помогнат титаничните напъни на ония, които искат да запазят плачевното статукво. Тук се иска нещо съвършено ново, което започва с нещо простичко, но затова пък фатално важно: иска се най-напред революция в мисленето. Ето в тази посока аз виждам смисъла на предприетото от мен, което няма как да не се изрази в написването на тази въпросната нова книга под условното (засега) заглавие Изкуството да си учител – знае ли се, пък може да измисля и по-удачно заглавие, но това сега-засега ме задоволява, понеже ми показва посоката на пътя, който трябва да следвам. (Продължава в блога) АЗ ПЪК ПРЕДПОЧИТАМ ДА НЕ МЕ УПРАВЛЯВА НИКАКВА ПРЕСТЪПНОСТ И МАФИЯ – И ЗАТОВА ЩЕ ГЛАСУВАМ ЗА РЕФОРМАТОРСКИЯ БЛОК
четвъртък, 25 септември 2014 г. Един нашенски медиен "юнак" и играч с мерак да става наш пореден "оправяч" (С.Гамизов), усърдно обслужващ олигархичното пропутинско политическо статукво у нас бил казал: "Гласувайки за БСП българите подкрепят организираната престъпност"; реших да допълня мисълта му до дължимата й цялост и затова написах ето какво на страницата си във Фейсбук:
Гласувайки за БСП, вие подкрепяте организираната престъпност и мафия; гласувайки за ГЕРБ вие ще подкрепите не чак толкова организираната престъпност и не дотам организираната мафия! :-) Тази сутрин виждам, че тази мисъл, която не се е харесала на огромната част от приятелите ми, е предизвикала следната показателна реплика на една дама, именно г-жа Stefana Todorova, която е написала тъй прочувственото: Ами сега????? На което й отвърнах ето как: Ами едни предпочитат да ги управлява перфектно организираната престъпност в лицето на БСП (също АБВ, ДПС и пр.), други предпочитат да ги управлява малко по-аматьорски и бамбашка организираната престъпност в лицето на ГЕРБ (АТАКА, барековци и пр.). Аз пък предпочитам да не ме управлява никаква престъпност – и затова ще гласувам за Реформаторския блок. Хора всякакви. Всеки избира според това какъв е самият той. У нас престъпници и кандидат-престъпници и мафиоти бол, не е като да няма. Аз никога престъпник не съм бил и не ща да бъда, затуй и няма да подкрепя на изборите нито една от партиите на нашата организирана и също така недотам организирана престъпност...
"СПОНТАННО-ОРГАНИЗИРАНИТЕ" И ФИНАНСОВО ОБЕЗПЕЧЕНИ ОТ КРЕМЪЛ "ЕКОЛОГИЧНИ ПРОТЕСТИ" ПО НАЙБЛЯСКАВ НАЧИН ЗАЩИЩАВАТ РУСКИТЕ ИНТЕРЕСИ В БЪЛГАРИЯ четвъртък, 25 септември 2014 г.
Angel Naydenov, фен на Руската империя – главен враг на България, сиреч, мой политически приятел по тази линия, е написал твърде уместната реплика Кремъл никога не спи! по повод публикация под заглавие Нов протест срещу добива на шистов газ, в която финансирани от Кремъл "зелени" (с червена сърцевина, подобно на дините) щели да протестират за да защитят по възможно най-бляскав начин руските интереси по отношение на България; ето какво четем там между другото: В трите най-големи града на страната днес ще се проведат паралелни протести срещу проучванията и добива на шистов, въглищен и тайт газ... Искането на протестиращите е за реални законодателни, административни и технологични мерки за прилагане на приетата през 2012 г. безсрочна Забрана за използване на технологията хидравлично разбиване на територията и акваторията на страната, посочват организаторите – Инициативен комитет “За Чиста България”-Варна. „С протестите целим да информиране всички българи, че добивът на въглищния газ, тайт газ, шистов газ, газови хидранти в Черно море и подземната въглищна газификация са неотменно обвързани с фракинг. Това означава, че разрешенията за проучване и добив на тези изкопаеми горива са в директен разрез с действащия в момента мораториум. С други думи, имаме забрана на хартия, а държавата е първата, която я нарушава”, се посочва в позиция на “За Чиста България” – Варна. АСПИРАЦИИТЕ НА ВЪЗРОДЕНИТЕ ИЗТОЧНИ ИМПЕРИИ РАЗДВОЯВАТ, ПОЛЯРИЗИРАТ И ПАРАЛИЗИРАТ БЪЛГАРСКАТА ВОЛЯ ЗА ОБЩ НАЦИОНАЛЕН ПЪТ четвъртък, 25 септември 2014 г. Ето как Ognyan Minchev представя във Фейсбук публикацията във в-к ДНЕВНИК със заглавие Цветан Тодоров: Де-
мокрацията може да бъде спасена само от ценности като образованието, една статия, която, от само себе си разбира, заслужава да бъде прочетена; но ето сега коментара на О.Минчев: Кратко и простичко изречени истини. Към тях може да се добави и надутата всезнайковщина на политическата коректност, налагането на абстрактната идея за мултикултурализъм като конкретна политическа панацея, идеологическата еквилибристика с понятието за „свободен пазар“… Много неща, които изпитваме на гърба си.
Но за страни като България трябва да добавим и още едно – често решаващо обстоятелство: претенциите на възродените източни империи, че ние всъщност принадлежим на техния цивилизационен (евразийски, нео-османски) ареал и „по грешка“ се намираме в Европа и в евроатлантическата общност. Тази претенция раздвоява, поляризира и парализира българската национална воля за общ национален път и общо национално бъдеще. Така привържениците на откритата демократична система, сред които причислявам и себе си, са лишени от един много важен инструмент за обществено поведение и обществено усъвършенстване. Ние не можем да си позволим да бъдем открито и свободно критични към стопанската и политическата система, към която принадлежим, защото чрез тази критика даваме аргументи на евразийския авторитаризъм да оспорва избора, който страната ни направи с членството си в ЕС и НАТО. Всяка публична критика към демократичната система се преекспонира като доказателство за необходимостта да се приберем отново „под крилото“ на „дядо Иван“… За съжаление обаче безкритично може да съществува само диктатурата – и то за определено време. Демокрацията се нуждае от непрекъсната вътрешна критика и пре-откриване на своите основания в един драматично променящ се свят. Значителна част от българското общество е убедена, че несполуките на страната ни произтичат от „демокрацията“. Ние сме длъжници на тези хора – защото не сме успели да им предложим убедителен отговор на въпросите, които ги вълнуват. Кои са причините за кризата на българската демокрация? Защо гласуваме, а след това ни управлява олигархична върхушка от крадци? Защо сме ограбвани и бедни?
35 Независимата социална критика трябва да даде смислени отговори на тези въпроси, а гражданското общество трябва да превърне тези отговори в оръжия за натиск върху разпасалата се мафиотска олигархия на върха на обществото и държавата. ПРЕДИЗБОРЕН ДЕБАТ НА ТЕМА "ОБРАЗОВАНИЕТО – ДИАЛОГ ЗА БЪДЕЩЕТО" (ВИДЕОЗАПИС) четвъртък, 25 септември 2014 г.
Предизборен дебат на тема "Образованието – диалог за бъдещето" (видео) Миналата събота се проведе предизборен политически дебат на тема "Образованието – диалог за бъдещето". Основата цел на дебата бе осигуряване на пространство за съзидателна и открита дискусия и на форум, където да бъдат представени платформите на партиите и коалициите за развитие на образователните и свързаните с тях политики през следващите години. Участието на политическите сили беше последователно във времето. Техни представители изложиха образователните си платформи, след което отговаряха на въпроси. Директен дебат между тях нямаше. Във видеото можете да проследите целия дебат. МОШЕНИЦИ ОТ КЛАСА, ПРИМЕРНИ СЛУГИ НА МАФИЯТА И ОЛИГАРХИЯТА, ГОТОВИ СРЕЩУ ЗАПЛАЩАНЕ НА ВСЯКАКВА МЕРЗОСТ четвъртък, 25 септември 2014 г.
Мошеници от класа, примерни слуги на мафията и олигархията, готови срещу заплащане на всякаква мерзост.
(Изречено от анонимен ангажиран гражданин, крайно много възмутен от безочието на тия, с извинение, мафиотски "синдикалисти"...) Прочети още за подвизите на тия двамата куриози ето тук: КОЙ КУПИ СВЕТИТЕ БЕЗСРЕБРЕНИЦИ ПЛАМЕН И КОНСТАНТИН? ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗЯВИ НА ОБЩНОСТТА ЗА ДЕМОКРАТИЧНО ОБРАЗОВАНИЕ В ПЛОВДИВ С МОИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ петък, 26 септември 2014 г.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ ПРОГРАМА
36 СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! и има подзаглавие "Есета за освобождаващото образование", мисля, че са много подходящи за представяне и обсъждане във вашия клуб.
Форумът няма крайна дата, ще продължи толкова, колкото има нужда да се говори по темата. Програмата ще се обновява постоянно. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ 26.09. (петък) 18:00 ч. Прожекция и дискусия на "Забраненото образование"
филма
27.09. (събота) 11:00 ч. Представяне на демократично училище в Пловдив
На фейсбук-страницата на Форум Образование прочетох съобщение, което силно ме заинтригува, ето самото съобщение, може да заинтересува и други хора, а пък по-долу можете да прочетете и моето писмо до организаторите, с което предлагам някои свои инициативи по посока на едно бъдещо пълноценно сътрудничество: СЪБИТИЕ: Днес в 18:00, в Пловдив, ул. "Драган Цанков" 49, Клуб Нещото Приятели, в Нещото стартираме една поредица от събития, чиято цел е да дискутираме различни аспекти от образованието и ученето през целия ни живот: - Каква е настоящата образователна система и има ли изход от нея? - Какви са алтернативните методи за образование извън или в помощ на държавното училище? - Как да запазим любовта към ученето у децата, а защо не и у възрастните? - Как родители и учители да се обединим и работим в насока поощряване и развитие на индивидуалността на децата? Това са част от темите, които ще засегнем чрез дискусии, прожекции и презентации в неформалната обстановка на клуба. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Ако се вълнувате от конкретна тема в областта на образованието, за която може да разкажете повече пред по-широка аудитория, свържете се с нас с лично съобщение в страницата ни или на електронната ни поща: klubneshtoto[@]gmail.com
И т.н., програмата продължава, надолу има още събития и пр., който иска, може да я прочете на указаното място, а аз публикувам своето писмо с предложения, което току-що изпратих до организаторите на този Клуб: Здравейте, Прочетох съобщението за това, че давате възможност на хора, които се вълнуват от дадени проблеми, свързани със ситуацията в образованието и потребността от осъвременяването му, да се изкажат пред по-голяма аудитория, да предизвикат дискусия и пр.; е, аз съм такъв човек, който от години силно се вълнува от всичките тия проблеми. Работя като преподавател по философия и гражданско образование вече доста години (30), работил съм в сферата и на университетското, също и на гимназиалното образование. Автор съм на много книги, една част от които са свързани именно с проблемите в образователната сфера; написал съм също и поредица от иновативни помагала по всички изучавани в училищата философски предмети (философия, психология, логика, етика, философия на правото). С група колеги от 6 години издаваме философското списание ИДЕИ, което има за цел да подпомогне духовното и личностното израстване и укрепване найвече на младите хора; имам честта и отговорността да съм главен редактор на това списание. Та именно в тази връзка бих желал да се изкажа във вашата общност, примерно бих могъл да изнеса и поредица от лекции, в които да изразя своите виждания за промяна в образованието, за демократизиране на отношенията в училищата, за превръщането им в автентични образователни общности. Като начало съм готов да представя идеите, съдържащи се в две от моите книги за образованието, първата е със заглавие ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ, а втората се нарича НИЕ НЕ
Също така бих искал да подаря на Клуба по екземпляр от хартиените издания на всички мои книги, включително и от книгите ми за образованието, също така искам да ви подаря и цялата поредица от всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ. Ще се радвам на бъдещо пълноценно сътрудничество, включително и по посока на практическата работа за създаване на демократично училище в Пловдив, в която бих желал да участвам и да допринеса с каквото мога. С уважение: Ангел Грънчаров
37 - 18.30 часа – Поздравително слово на кмета на община Долна баня г-н Владимир Джамбазов - 18.40 часа – Награждаване на кметовете на Долна баня в периода 1974 – 2014 г. - 19.00 часа – Концерт с участието на Яна Добрева и Гуна Иванова - 21.00 часа – Празнична заря - 21.00 часа – Коктейл в ресторант „Природа” – Курорт Долна баня
НА НИКОЙ НЕ МУ ПУКА ДАЛИ ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧВА НА МЛАДИТЕ В НАШИТЕ УЧИЛИЩА, ИМА НЯКАКВО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ИДЕЯТА НА СЪЩИНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ! петък, 26 септември 2014 г.
ДО КМЕТА НА ДОЛНА БАНЯ ВЛ. ДЖАМБАЗОВ: "ПОЗВОЛЕТЕ МИ ДА ВИ УВЕРЯ, ЧЕ ДОЛНА БАНЯ ЗАВИНАГИ ЩЕ СИ ОСТАНЕ В СЪРЦЕТО МИ..." петък, 26 септември 2014 г.
Моля, потвърдете Вашето присъствие до 26 септември на тел. ... ВЛАДИМИР ДЖАМБАЗОВ Кмет на Община Долна баня А ето и моето писмо:
Вчера писах по темата Какво прави добрият, адекватният на потребностите на младите хора учител, казах там нещо важно като начало, сега ми се налага да продължа по поетия път. Но преди да започна своя анализ, ми се ще да предам един кратък, но затова пък много показателен диалог, който проведох с един приятел; този човек, силно заинтересуван от новата ми авантюра, именно да напиша книга с толкова претенциозното заглавие "Изкуството да си учител", ме запита по скайпа коя е главната идея на бъдещата ми книга; веднага му отговорих следното: (Продължава в блога) "ВЕЧНО ПРАВИЛНО МИСЛЕЩИ" ДОГМАТИЦИ, НЕНАВИЖДАЩИ ЛИЧНОСТТА, СВОБОДАТА, ЧОВЕШКОТО ДОСТОЙНСТВО И ПР. НЯМАТ ПРАВО ДА БЪДАТ ВЪЗПИТАТЕЛИ И УЧИТЕЛИ НА МЛАДЕЖТА петък, 26 септември 2014 г.
Получих на имейла си покана да присъствам на празника по случай 40годишнината от обявяване на Долна баня за град, много хора знаят, че съм роден и отраснал в Долна баня, а пък в един период на далечната вече 1991 година бях и временен кмет или председател на т.н. "временна управа" (за около 5 месеца, до провеждането на първите демократични общински избори през окт. същата година). Много ми се искаше да отида на празника, но за жалост (по здравословни причини) съм принуден да съобщя на организаторите, че няма да мога да пътувам и да присъствам на това толкова вълнуващо събитие. Ето самата покана, а по-долу можете да прочетете и моето писмо до кмета на Долна баня Владимир Джамбазов: УВАЖАЕМИ Г-Н ГРЪНЧАРОВ, Общински съвет в гр. Долна баня и Община Долна баня
Ето нещо като "дискусия" по темата Поради чудатия феномен на вдаскаляването (втеляването) нашите училища приличат на образцови ферми за папагали или направо за говеда, мисля, че въпреки всичко тази т.н. "дискусия" доста показва, особено що се отнася до манталитета на тия, на които съвсем не им допадат моите разбирания за образованието: (Следва в блога)
Имат удоволствието да Ви поканят на Празника на Долна баня по случай 40 години от обявяването на Долна баня за град на 27.09.2014 г., който включва: -17.30 часа – Програма на група по модерни и народни танци към Народно Читалище „Рила – 1898” - 18.15 часа – Тържествен водосвет
Уважаеми господин Кмете, Много благодаря за така любезната покана да участвам в Празника по случай 40-годишнината от обявяването на Долна баня за град! За жалост по здравословни причини няма да мога да пътувам до Долна баня и да участвам в отбелязването на събитието, но държа да Ви съобщя, че с цялата си душа ще бъда съпричастен на хубавия празник: позволете ми също да Ви уверя, че Долна баня завинаги ще си остане в сърцето ми. Искам във Ваше лице да поздравя съгражданите си с годишнината и да им пожелая още по-голям напредък и нови постижения в движението ни по пътя към нашето достойно бъдеще – бъдеще на един проспериращ, спретнат, подреден и все така красив град! Приятно и вдъхновено протичане на празника! С уважение: Ангел Грънчаров МЛАДИ, ФАНТАСТИЧНО УСПЕШНИ ПРЕДПРИЕМАЧИ ОТ САЩ ИНВЕСТИРАТ СТОТИЦИ МИЛИОНИ ДОЛАРИ В ЧАСТНИ КОСМИЧЕСКИ КОМПАНИИ СЕПТЕМВРИ 27, 2014 Из: Путин превръща руската мечка в суровинно мезе за китайския дракон, Автор: ИВО ИНДЖЕВ
… Статията на Юлия Латинина е публикувана в „Новая газета” в Москва със заглавие: „За това как се отнася Китай към Русия, е лесно разбираемо като сравним две церемонии” и с поясняващо подзаглавие за увеличаващата се дистанция в изоставащата Русия спрямо САЩ в областта на космическите технологии „Космическа разлика”.
„Миналата седмица в Душанбе имаше церемония за началото на строителството на таджикският участък от централнозиатския газопровод, който води до Китай. Строителството бе открито от таджикския президент Емомали Рахмон и президента на Китай Си Цзинпин. Не ви ли смущава нещо в абзаца по-горе ? И аз бях объркана, ето за какво. Когато преди две седмици на 1 септември, се проведе церемонията за строителството на “Силата на Сибир” (същия газопровод, който ще доставя газ на Китай на цена, както експерти смятат, под себестойността), на събитието присъстваха президентът Владимир Путин и първият заместникпремиер на Държавния съвет на Китай, Джан Гаоли. Китайците не правят нищо случайно. Церемониите са в кръвта им. И ако държавният глава на Китай ходи на гости на Рахмонов, а при Путин изпраща заместник, това показва, че Централна Азия, от гледна точка на китайската геополитика, е по-важна за Китай, отколкото “бавно потъващия кораб”, наречен Русия… … В Съединените щати се образува една цяла прослойка от млади, фантастично успешни предприемачи, свързани с Интернет. Тези предприемачи още в ранна възраст са натрупали огромно лично състояние. Тези предприемачи в детството си са чели научна фантастика и са наблюдавали звездите. И тези предприемачи инвестират стотици милиони долари в частни космически компании. Джеф Безос и Алън Маск не са сами. Има и четиридесет и четири годишният Джон Чермак (John D.Carmac), създател на известните Doom и Quake. Едновременно с Безос, през 2000 г., той създава компанията Armadillo Aerospace. Дейвид Мастън (David Мастън) също е създател на компютърни игри. Участвал е в разработването на Air Warrior II (1997 г.), im1A2 Abrams, HIND: The
Russian Combat Helicopter simulation, Apache, и т.н. През 2004 г. той създава своята Masten Space Systems. Родерик Милерън (Roderic Milleron), основател (1996) на Orbital Space Systems, преди това е бил основател на IТ корпорации Cyberplex Systems и е писал софтуер за General Dynamics. Тенденцията е ясна. Отделно от общата експлозия на частните космически компании в САЩ, които растат като гъби от 2000 г. насам, има и подексплозия: талантливи млади учени, които са станали милиардери благодарение на техните технически способности, от деца мечтаещи за космоса и изстрелвали ракетни модели, инвестират спечелените милиарди в своята и на човечеството Мечта. И това е, в действителност, въпросът за Павел Дуров. Аз не знам дали Павел Дуров е мечтал за космоса, но сега точно няма да инвестира пари в него. Защото в Русия всяка успешна технология за проект, който изисква от неговия създател мозък, рано или късно се поглъща от приятели на Кремъл под прикритието на националната сигурност, а мястото за управител е запазено за най-видните синове на обслужващите режима. В крайна сметка това води до факта, че нямаме какво да продаваме, освен газ. И то на загуба. Да, и дори китайския президент не благоволи да посетите откриването на тръбопровода, където началникът на Новия Китайски Суровинен Придатък обяви началото на разпродажбата на “Роснефт” в полза на Китай. Юлия Латинина ЗА КЛУБ „НЕЩОТО” И ОБЩНОСТТА "НАПРАВИ ДЕМОКРАТИЧНО УЧИЛИЩЕ В ПЛОВДИВ" ПРЕДЛАГАМ ЛЕКЦИЯ НА ТЕМА "ИДЕИТЕ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ НА ЕДИН... НЕГОДНИК" събота, 27 септември 2014 г.
Организаторката на Клуб НЕЩОТО в Пловдив ми предложи в отговор на моето предложение за сътрудничество и взаимодействие – виж: Предстоящите изяви на общността за демократично образование в Пловдив с мои предложения за сътрудничество и взаимодействие – да формулирам тема за лекция, която да бъде вместена в графика на Клуба, заедно с кратко резюме; ето какво й написах по този повод тази сутрин: Здравейте, разбирам Ви напълно, няма никакъв проблем. Нека тогава темата,
38 по която ще говоря, да бъде "Идеите за образование на един... негодник", а пък поясняващото резюме към така формулираната тема нека да бъде следното: Ангел Грънчаров е преподавател по философия, работил повече от 30 години в сферата на университетското и гимназиално образование на България. Автор е на оригинални помагала по всички преподавани в нашите училища философски предмети (философия, психология, етика, философия на правото, логика, гражданско образование), някои от които са преиздавани 3-4 пъти, също така е написал и повече от 20 философски и психологически книги, една част от които са върху проблемите за реформирането, осъвременяването и демократизирането на образователната система, примерно книгите със заглавия Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България, също книгата Ние не сме тухли в стената! (с подзаглавие "Есета за освобождаващото образование"), друга негова книга носи заглавиетоИзследвания върху състоянието на нравите в едно училище (В контекста на общата ситуация на българския живот) или пък, примерно, книгата му Истинският университет. Основател и главен редактор е на философското списание ИДЕИ, излизащо вече 6 години, което работи за духовното и личностното израстване и укрепване най-вече на младите хора на България. Също така е един от най-активните български блогъри, пишещ освен по горещите проблеми на образованието, също така и по най-острите граждански, политически, нравствени и психологически проблеми на българския живот, плод на което са книгите му Българската душа и съдба, Страстите и бесовете български и др. На 19 май 2014 г. Ангел Грънчаров е уволнен от училището, в което е преподавал през последните 14 години (ПГЕЕПловдив) от една новоназначена от правителството на ГЕРБ директорка с интересни "мотиви": "изцяло негоден да бъде учител", "пълен некадърник", "липса на всякакви качества, способности и умения" и т.н. Куриозната заповед за уволнение му е поднесена внезапно под формата на "предпразничен подарък" в навечерието на 24 май, празника на дейците на културата и образованието, с оглед гаврата над личността му да бъде по възможност най-пълна и грозна. Вземете предвид и това, че уволнението по този позорен параграф води до пожизнено лишаване от преподавателски права на този учител – ако, разбира се, съдът не отмени скандалната заповед, израз на безпрецедентен произвол. С какво е съгрешил пред системата този човек, та да бъде подложен на такова унижение и опозоряване? Какво е правил в училище, та е предизвикал така необуздания гняв на тази самовластна венценоска на административно-командната система на
държавно образование? Лекторът ще разкаже своята разтърсваща лична и професионална история и изповед. Ще говори накратко и върху главните идеи на своята найнова книга със заглавие Изкуството да си учител, върху която работи напоследък. Лекцията на философа А. Грънчаров ще бъде изнесена на... Ето това резюме, което незабележимо прерасна в нещо като "обява", предлагам за лекцията или за беседата ми. Преценете Вие на коя дата да бъде насрочена тази изява, аз като "безработен" и напълно свободен човек нямам никакви претенции в това отношение: нека темата да се вмести в графика на вашата дейност възможно найлогично, органично и подходящо. С уважение: Ангел Грънчаров КАНОНЪТ ИЛИ ПАРАДИГМАТА НА В КОРЕНА СГРЕШЕНОТО ДЪРЖАВНО ОБРАЗОВАНИЕ Е: ЛИЧНОСТТА НА МЛАДИТЕ ДА БЪДЕ КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПООЩЕТЕНА И НЕПЪЛНОЦЕННА събота, 27 септември 2014 г.
Ще ми се да не губя темпото и да продължа да работя по книгата си с примерно заглавие ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ, по тази причина сядам да пиша и тази сутрин, независимо че не съм добре със здравето си, отново имам проблеми със сърцето. Но моето сърце понякога влиза в ритъм съвсем спонтанно, и то точно когато се подложа на някакво натоварване, било физическо (примерно по-интензивна разходка, когато се разхождам с по-бърза крачка), било умствено или емоционално; разбира се, по същите причини то и излиза от ритъм, абе какво повече да говоря, доста своенравно е моето сърце, почти толкова е своенравно колко е своенравен и притежателят или носителят му; затуй да не се мотая повече, ами да започвам работата си. (Продължава в блога) АПЕЛИРАМ ПОВЕЧЕ ХОРА ДА ПОДКРЕПЯТ ЛИСТАТА НА РЕФОРМАТОРСКИЯ БЛОК, В КОЯТО ИМА МНОГО НАИСТИНА КАЧЕСТВЕНИ ЛИЧНОСТИ! събота, 27 септември 2014 г.
Младият човек в средата на снимката по-долу се казва Петър Накаленов и е мой ученик от ПГЕЕ-Пловдив, преподавал съм му философия преди немного години; много добър и умен млад човек. Апелирам повече хора да подкрепят листата на Реформаторския блок, в която наистина има много качествени личности!
А ето сега и предизборен плакат на моя някогашен ученик, на когото се гордея че съм бил учител; преференциално пък можете да подкрепите и Петър, в плаката е указано как става това, в кръгчето на номер 9 сложете отметка, а иначе в квадратчето се задрасква номер 7; вие сте интелигентни хора и няма да се объркате:
39 теристика на живота и времената, а на хората. Стресът не идва от околната среда, той идва от ума на човека, който е стресиран. Той се дължи на факта, че правим определени презумпции за света и се вкопчваме на живот и смърт в тях. Страдаме от собственото си мислене. Положили сме прекалено големи усилия, за да заучим идеите си за света, че да се откажем от тях без борба. Подобно на играчи на покер, които вече са загубили прекалено много, ние отчаяно удвояваме залога с надеждата да принудим съдбата да ни отреди добра карта. Мислим за нещата прекалено много, приемаме всичко прекалено сериозно и страдаме от опитите си да напаснем света на собственото си мислене. Оплакваме се от това как светът не отговаря на очакванията ни. Мислим за това как животът не си струва зора, как е длъжен да ни предлага много повече, колко е гаден, че не го прави и как трябва да го накараме да се съобразява с нас или с това, което считаме за правилно. Много хора се самоубиват от мислене.
Из: "Радикална честност", Брад Блантън (съвсем скоро на български), превод: Gayane Minassian КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: У нас обаче няма такава опасност, именно да се самоубиваме от... мислене; ние пак сме уникални: самоубиваме се от немислене! КАКВО ЛИ БЪДЕЩЕ ЧАКА ЕДИН НАРОД – СЛЕД КАТО В СРЕДИТЕ МУ ИМА ТОЛКОВА МНОГО ИДИОТИ? събота, 27 септември 2014 г.
У НАС ОБАЧЕ НЯМА ТАКАВА ОПАСНОСТ, ИМЕННО ДА СЕ САМОУБИВАМЕ ОТ... МИСЛЕНЕ; НИЕ СМЕ УНИКАЛНИ: САМОУБИВАМЕ СЕ ОТ НЕМИСЛЕНЕ!
Един пияница, едва държащ се на краката, преди малко в автобуса повтаряше с цяло гърло ето тази мъдрост, и то, представете си, в стихотворна форма; нищо чудно да се е връщал от предизборна проява на АТАКА, БСП или дори на ГЕРБ: Ех, къде си, бай Тошо, при теб не беше лошо!
събота, 27 септември 2014 г. Хората твърдят, че съвременният живот е много стресов. Стресът не е харак-
Казваше това, а пък голяма част от слушателите му кимаха в знак на съгласие и
40 вили за постигането на целта, а именно стартиране на училището през 2015 г. Всички заедно обсъдихме следващите етапи и кой с какво би могъл да бъде полезен за сътворяването на едно по-добро бъдеще за нас, нашите деца, внуци и обществото като цяло. Благодарим на всички, които повярваха в идеята и искат активно да се включат в реализирането на общата ни цел – даване възможност на децата да останат автентични, уникални и свободни да избират за себе си това, което искат да учат и да бъдат.
гледаха тъжно като говеда. Питам се, под влияние на току-видяното, ето какво:
Какво ли бъдеще чака един народ – след като в средите му има толкова много идиоти? ОТ ДНЕШНАТА СРЕЩА НА ФОРУМ ОБРАЗОВАНИЕ: ДЕМОКРАТИЧНО УЧИЛИЩЕ В ПЛОВДИВ събота, 27 септември 2014 г.
ЕДНА СНИМКА И ТРИ... СЕЛФИТА ОТ ВЧЕРА
Форум Образование: Демократично училище в Пловдив, Снимано в Клуб Нещото.
В клуб Нещото се събрахме заинтересовани родители, учители, специалисти и съмишленици, които искат да се включат в създаването на първото демократично училище в гр. Пловдив. Всеки от присъстващите сподели личното си мнение и начина, по които вижда училището. Говорихме си за модела и стратегията, които сме раз-
ДАЛИ НИЕ, ГРАЖДАНИТЕ, НЕ ТРЯБВА ДА ОТВОЮВАМЕ ОБРАЗОВАНИЕТО НА НАШИТЕ ДЕЦА ОТ НЕПРАВОМЕРНО ПРИСВОИЛАТА ТАЗИ СФЕРА БЮРОКРАЦИЯ И МАФИЯ? неделя, 28 септември 2014 г.
Тази сутрин, след като си довърших започнатото вчера есе Канонът или парадигмата на в корена сгрешеното държавно образование е: личността на младите да бъде колкото се може поощетена и непълноценна - можете, ако сте го вече чели, да погледнете последната му третина, тя е съвсем нова, току-що е написана - сядам да пиша нещо като "репортаж" за нещо, което ми се случи вчера, този текст, към писането на който пристъпвам сега, също ще го присъединя към поредицата, обединена от заглавието ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ; имам пълните основания да сторя това. Ето защо. Вчера в един клуб, наречен загадъчно "НЕЩОТО", намиращ се на една тиха уличка близо до центъра на Пловдив, се събра доста внушителна група от ентусиазирани млади хора, радетели за едно ново, човечно и свободно образование, сред които присъства и моя милост; сред тия млади хора, няма да скрия, се почувствах сякаш съм... "патриарх" или поне "ветеран", аз наистина, с моите 55 години, бях найвъзрастният. Много от присъстващите бяха дошли със своите невръстни деца, които щукаха или на моменти дори лазеха между краката ни, играеха си, разбира се; за тях имаше и отделно помещение, но те често идваха и се мотаеха сред нас, сякаш заслушани в това, за което с увлечение говореха техните майки и бащи, сред които седеше самотно един беловлас дядо - моя милост. Споделям усещането си, не съм болен на тази тема, на тема възраст, щото аз само
може да изглеждам стар, но душата ми е съвсем млада, знайно е, душата не старее, стига да не е допуснато да остарее още на младини. А иначе през цялото време се чувствах прекрасно и с наслаждение слушах това, което говореха тия млади хора: наистина е вълнуващо човек от устата на млади хора да чува свои най-съкровени и изстрадани цял живот мисли, страхотно е човек да доживее такъв един момент. През цялото време слушах с интерес обсъжданията и, за да не прекъсна с нещо, за да не повлияя на превъзходния разговор, който имах радостта да чуя, нито веднъж не взех думата: ние, философите, освен че сме невъзможни плямпала, се отличаваме с това, че много обичаме да слушаме как говорят мислещи млади хора, да, млади хора, които обаче са мислещи, търсещи истината и пр., поголямо удоволствие аз лично не мога да си представя. Та затова, за да не наруша това удоволствие, аз вчера се отдадох изцяло на слушането, много ми хареса всичко, което чух, силно се впечатлих, разбира се, през цялото време в главата ми се мотаеха какви ли не мисли, ала, казах вече, стоически издържах да не взема думата и да се изкажа тъкмо за да не наруша удоволствието, което изпитвах, да слушам мислещите млади хора, с оживление и увлечение разговарящи за най-важни за тях неща. Аз тук нямам възможност да разказвам за какво точно разговаряха тия млади хора, забелязах, че се правеше видеозапис на разговора, като се появи в нета, ще ви препоръчам да го чуете. Ще кажа обаче все пак нещичко за впечатлението си, за преживяването си, а пък после ми се ще да споделя ония потиснати мисли, на които все пак удържах да не дам израз вчера, на самата среща, по указаните вече съображения. Аз със себе си съм наясно, знам какво мога да кажа, е, понякога и себе си изненадвам с на глас изречените (или написаните) си мисли, но наистина ми беше много интересно и приятно да се отдам на слушането, при което други хора, в случая млади хора, изразяват със своите уста мисли, които аз от години съм си ги мислил, писал и пр., ето това, съгласете се, е едно много вълнуващо преживяване. Чувствах се наистина превъзходно, затова и мълчах през цялото време, а иначе съвсем не съм мълчаливец на подобни обсъждания, много обичам дискусиите между мислещи хора, това за мен е най-приятното; но ето, оказа се, че мога да бъда и стоик, издържах да не взема думата, въпреки че на няколко пъти ми се наложи да положа извънредно усилие да не се обадя. Както и да е, ето вкратце нещичко, което най-силно ме впечатли. Отначало водещата след уводните думи поиска една... риба, която подаде на близкия до нея човек, с уговорката, че у когото е рибата, трябва накратко да се представи и да каже нещо, което най-много го вълнува. Така рибата мина през всички, в
41 това число и през мен. На снимката съм заснет тъкмо когато се представям. Преди мен вече се бяха изказали повече от половината от присъстващите и аз вече достатъчно бях поразен от толкова приятното впечатление, че тия всичките хора мислят... точно като мен! Обикновено или редовно на мен ми се случва точно обратното преживяване, сиреч, никой не мисли като мен, аз постоянно комай се чувствам като "черна овца", щом кажа нещо, всички скачат и казват "Не, с това съвсем не мога да се съглася, ти изобщо не си прав, това не е и не може да е така и пр.!", а ето, сега се оказа, че не мога да чуя нещо, с което самият аз да не съм съгласен, което, така да се рече, уби моето желание да се изказвам: да чуваш своите мисли от чужди уста е невероятно преживяване, простете, че прекалих, за четвърти път май пиша все това, но туй нещо ми се струва, че е подобно на чудо, ако не е чудо, то поне е чудесно! Та като дойде рибата в моите ръце, се наложи и аз да се представя, казах че се чувствам сред толкова млади хора като ветеран, цели 30 години съм бил действащ преподавател по философия, преподавал съм и в университет, и в гимназии, казах колко ми е приятно, колко е вълнуващо и впечатляващо, че чувам собствените изстрадани мисли от устата на млади хора, което ме освобождава от потребността да разказвам какво мисля, това ми дава възможността да бъда съвсем кратък, казах също, че според силите си във всичките тия години като учител съм се старал да помагам на младите да станат пълноценни личности, накрая изтърсих следното, понеже е истински куриоз: след повече от 30 години работа като учител преди няколко месеца, на 19 май, предпразнично, като подарък по случай 24 май, ми беше връчена ненадейно заповед за уволнение от училището, в което съм работил много години, и то със сюблимния "мотив" - абсолютна негодност за системата, един вид аз имам атестат, нещо като диплома, че ужасната система ме възприема като негоден, аз лично поласкаво признание от системата до този момент не бях получавал. Публиката като чу тия думи изглежда силно се впечатли, такива истории като моята не се случват всеки ден (или пък се случват, ала не знаем за тях?), някои се обадиха в смисъл, че щом системата не ме иска и ме оценява за опасен и вреден, явно съм доста полезен за един друг вид образование и пр. Като завърших една млада дама, която държеше в ръце детето си, въпреки че вече се беше изказвала, пак поиска рибата от мен и много развълнувана каза няколко думи, в смисъл, че г-н Грънчаров й е бил учител по философия, че има добри впечатления за неговите часове, било й е приятно в часовете ми, че пръв от учителите съм бил подредил чиновете така, че учениците да са лице в лице, а не да си
гледат вратовете, именно като кръгла маса, каза, че е много тъжно, че учители като него биват уволнявани и пр.; това, разбира се, ме трогна, аз преди това си мислех откъде ли ми изглежда познато лицето на тази млада дама, ето, оказа се, че била моя ученичка. Изказаха се останалите присъстващи, все интересни и приятни млади хора, говорещи много убедено и очевидно всецяло вярващи в идеята за едно ново образование, а пък после ни бяха представени няколко презентации относно това как инициаторите на групата НАПРАВИ ДЕМОКРАТИЧНО УЧИЛИЩЕ В ПЛОВДИВ виждат самата идея, какво по-точно смятат, че трябва да бъде направено, както и обясниха докъде се е стигнало в конкретните практически стъпки по реализацията на чудесната идея. И по презентациите чух неща, които са великолепни, с които съм напълно съгласен, които споделям, тъй че, излишно е да подчертавам още, много се вълнувах, радвах се, че съм попаднал в такава компания на близки по убеждения и по ценности хора. Ами това е в общи линии, казах вече, че при обсъжданията реших да не вземам думата, а да се отдам на слушане, защото вярвах, че моите мисли все някой друг ще ги изрази, поради което е излишно аз лично да се намесвам. Да, обаче все пак имам нещичко да кажа, което ми мина през ума, докато слушах изказванията на другите, ето, сега дойде времето спокойно да развия тия свои мисли. Вкратце, разбира се, щото не бива да се увличам прекалено, по моя си обичай.
Дълго време се обсъжда въпроса трябва ли да се направят постъпки новото демократично училище в Пловдив (което ще бъде открито през септември 2015 г.) да бъде лицензирано от Министерството; обособиха се две гледни точки. Доста родители обезпокоени питаха какво ще стане ако демократичното не бъде лицензирано, как децата им един ден ще получат дипломи, как по-късно да могат да продължат в повисшите степени на образование, това са съвсем естествени въпроси. Аз от вчера насам доста мислих по въпроса и ми се струва, че имам вече едно разбиране как той може да бъде решен. Ето до какво убеждение стигнах; ще се постарая, за краткост, да бъда пределно лаконичен, обособявайки няколко възлови момента в аргументацията си:
- сега действащият закон за образованието е в дълбоко противоречие с Конституцията, особено с чл. 23, провъзгласяващ, че "държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага", да, подпомага, а не пречи на гражданите да се ползват свободно от правото си на образование, сиреч, от правото си на свободно образование; - разбира се, налагат се законови промени, които да създадат юридическа база за плурализъм в образователната сфера, които да отстранят така вредния и пагубен монополизъм не толкова на самата държава, а по-скоро на позволилата си да "приватизира" образователната сфера държавна или министерска бюрокрация; - ние, гражданите, трябва да отвоюваме образованието на нашите деца от неправомерно присвоилата тази сфера образователна бюрокрация и мафия; - държавата по идея не е нещо чуждо на държавата, държавата, в една демократична страна, следва да служи на гражданите, ползвайки се по подобаващия начин от правата си, ние, гражданите, ще успеем да си отвоюваме ония права, които бюрокрацията в случая е успяла да ни ги отнеме; - на тази основа или на основата на този принцип създателите на демократичното училище следва да разговарят с държавните чиновници, от позицията на свободни граждани, които не са съгласни да отстъпват на бюрокрацията ползването в пълния обем от своите права; - понеже позицията на чиновниците е силно уязвима даже и юридически, те ще бъдат притиснати и ще се принудят да правят отстъпки, въпреки че от тях трябва да се очаква яростна съпротива срещу новото, понеже то ще подкопае основата на всевластието на бюрокрацията; - сред държавните служители на отговорни позиции може пък да се намерят и разумни хора с неохранителен манталитет, те именно следва да бъдат използвани за нанасяне на първите значими пробойни на т.н. кораб на държавно-монополистично образование, който, впрочем, и иначе си е достатъчно пробит, тъй че потъването му в най-скоро време е неизбежно, но то, както се казва, следва да бъде подпомогнато; - аз и в представянето си пред Клуба вчера изказах мисълта, че ние, гражданите, не бива да отстъпваме на бюрокрацията българското образование, щото то по начало е наше, а не нейно, ние като данъкоплатци сме неговите истински господари, а не бюрокрацията, чиято власт пак произлиза от нас, тя е узурпирана, но какво пречи да си възвърнем правата; - когато едно демократично училище проработи и се видят първите му благотворни резултати, това вече ще бъде коз за неговото "узаконяване", пък, да се
42 надяваме, и политиците в един по-близък ден ще бъдат заставени да отприщят по законов начин инициативата на гражданите в образователната област, понеже се видя даже и от слепите, че така повече нещата не могат да продължават; - а що се касае до това как възпитаниците на несертифицирани или нелицензирани демократични училища ще могат все пак да получат дипломи, има хитри начини това да бъде направено, понеже бюрокрацията, бидейки поставена в абсурдна ситуация, често се държи крайно глупаво, а тази глупост е, казах, уязвима; - примерно ако децата в едно демократично училище наистина биват обучавани най-качествено, за тях, след като вече са придобили необходимите умения за ефикасно учене, няма да е проблем да се справят бляскаво с тъй принизените изисквания на рухналата отвсякъде ретроградна държавна система на образование, примерно за тях ще е лесно да си вземат каквито искат изпити, матури и пр.; - пък и какво пречи и в демократичните училища в края на годината да се провеждат изпити и матури с оглед и те да издават своите легитимни документи; - един пример: аз съм имал частни ученици по философия, които, въпреки че са имали интерес към философията (и са възнамерявали да кандидатстват философия), са били силно обезпокоени от това дали ще успеят да се справят с матурата по философия, понеже са оценявали нивото на подготовка по този предмет в училище като много слабо ("Нищо не научих в часовете по философия, г-не, това беше за мен загубено време, учителката ни занимаваше с някакви пълни глупости, дали ще мога да си взема матурата?"); е, след две-три седмици занимания при мен тия ученици се представяха бляскаво на матурата, а след това вече станаха и студенти по философия и дори мои колеги; какво пречи такова нещо да се случва и с учениците в демократичните училища, щото все пак водещото са уменията, а признанието и удостоверяването на тия умения е производно, е последица; ако го има първото, ще го има и второто, няма начин да го няма; - Яков Хехт също пише, че при необходимост и при желание групи от ученици в демократичното училище за кратко време, за няколко месеца са успявали да се справят с учебен материал, който в традиционни училища се учи за години – и с лекота са си вземали всякакви изпити; Тия ключови моменти дотук имат принципен характер. Ето сега и няколко мои предложения, които, тъй да се рече, имат по-особен, пък макар също така принципен характер, поставям тия неща като проблеми за дискусия, съвсем не съм убеден, че тезите ми са неоспорими: - Защо трябва да се прави изцяло ново училище, така да се рече, "на гола
поляна", дали няма да е по-ефикасна стратегия отвоюването на вече съществуващи държавни училища за каузата на демократичното училище? - Нима ще приемем ей-така твърдението, че държавните училища навеки трябва да си останат все недемократични и на какво основание ще ги преотстъпваме във владение на недемократично настроената, узурпаторска бюрокрация?
- Няма ли да е по-добре като граждани и като данъкоплатци да изискаме от държавата, от институциите, под формата на експеримент, като начало едно действащо училище, което изцяло да се трансформира в демократично, съответно да се набере персонал, споделящ ценностите на демократичното училище, а след това и от учениците да бъде направен подбор (които родители или ученици не искат да учат в демократично училище, да идат да учат в недемократично, в тиранично, в авторитарно, както искате го наречете!) и ето, демокрацията да проработи първо в това училище, та да се види какво ще стане? - На мен също така ми е много интересна тази настройка: уж живеем в демократична страна, а пък цялата система на държавно образование е очебийно недемократична; в същото време демократично настроени или мислещи граждани, родители и учители, се борят да създадат извън системата едно или повече демократични училища; да, ама нали уж сме демократична страна, защо демокрацията е прогонена от училищата ни, пък и не само от тях? - Не е ли правилно да направим нужното демокрацията и свободата да се възцарят във всички училища на нашата уж демократична държава, щото иначе нещата са крещящо ненормални? - Ако ние, демократично и свободолюбиво настроените български граждани се опитваме да си създадем нещо като "островчета" на свобода и демокрация в една отчайващо недемократична страна и образователна система, това бягство дали е оправдано, а такъв един експеримент дали няма да е предварително обречен на неуспех? - Щото в условията на господставаща недемократичност, като стереотипи, култура, манталитет, масово съзнание и пр. колко му е на демократично настроените и мислещи дейци на свободолюбивото образование и училище да бъде лепнат етикета "ненормални", или "луди глави", или
"странници", "екстравагантни птици", "чудаци", "чешити","некакви там хипита" и прочие, и как ли не още, което знаете как ще се възприеме от "нормално (не) мислещото мнозинство"? - Защо се поставяме в тази неизгодна позиция на странно малцинство, след като смисълът на всяка общественозначима борба е носителите на новото да успеят да увлекат мнозинството, да съкрушат съпротивата на ретроградността, да спомогнат за тържеството на новото, в случая на свободата, демокрацията, човещината и пр.? Аз само питам, нищо не твърдя. Поставям проблема по възможност в неговия пределно гол, неприкрит с нищо вид. Предлагам дискусия по тия въпроси. Налага се много да се говори и обсъжда, включително и най-разгорещено да се спори. Аз лично като учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив направих своя индивидуален и изначално обречен опит да провокирам демократичен дебат и да спомогна за установяване на демократични отношения в тази училищна общност, и ето, бях уволнен и изритан найбрутално не само от това училище, но и от системата като цяло, по същество като съм уволнен по параграфа "изцяло негоден за системата" аз не мога вече да си намеря работа в нито едно държавно училище, разбира се, това нарушава по недопустим начин моите човешки и граждански конституционни права; да се надяваме, съдът ще ми върне правата, ще отмени скандалната заповед за уволнение. Но ето, моят пример показва, че въпреки всичко дори и индивидуалните актове на съпротива срещу авторитаризма (и тоталитаризма) и на борба за истинска, за автентична демокрация в образователната област не са съвсем лишени от смисъл, аз, примерно, въпреки всичко успях да разбуня духовете в ПГЕЕ-Пловдив, пък и не само, даже смразяващия недостоен страх, който е сковал "колектива", не смеещ да гъкне след моето уволнение пред свирепо-жестоката и отмъстителна тиранична директорка, е стъпало към промяната: нека да изпият цялата тази горчива чаша, нека да се налюбуват на недостойнството и на малодушието си тези хора, което е предпоставка да осъзнаят цялата унизителност на положението, в което са допуснали да се окажат. И това ще спомогне за промяната, убеден съм, този ден при това е близо. Да спра дотук. Има още неща, които ми се въртят в главата, но да не прекалявам, да не стане прекалено дълъг този текст. Има време още много да се говори и да се пише. Затова засега: до нови срещи, хубав неделен ден, бъдете здрави и смели, не се оставяйте да бъдете малодушни и презрени страхливци; това пожелание ми се яви кой знае как в главата, ето, пиша го, аз съм спонтанен човек, уважавам свободата
43 на собствената си мисъл, ето, написах го. Чао и до скоро!
ЕДИНСТВЕНОТО, НА КОЕТО ТРЯБВА ДА НАУЧИМ ДЕЦАТА СИ, Е ДА ОБИЧАТ ДА УЧАТ
неделя, 28 септември 2014 г.
Как да изпъдим държавата от образованието ЗАБЕЛЕЖКА: Срещу интервюирания в тази статия г-н Явор Ганчев (от Национална мрежа на родителите) на 15 септември 2014 г., на тържеството за отриването на новата учебна година в ПГЕЕ-Пловдив авторитарната директорка Стоянка Анастасова изпрати пазач, който насила отне държания от него плакат, както и плаката, държан от моя милост – и се опита да ни изгони от двора на училището; казвам това като куриоз на българския живот, който живеем „Единственото, на което трябва да научим децата си, е да обичат да учат”, казва Явор Покрай първия учебен ден дебатът за българското образование отново се разгоря – макар и предимно с повтаряни от години аргументи и посочване на едни и същи несъвършенства в системата. Все още обаче има доста какво да се каже по въпроса и още повече какво да се направи, макар и най-вероятно в бавни и постепенни стъпки. За да продължим темата, този път се обръщаме към Явор Ганчев от „Национална мрежа на родителите". Него сме ви показвали, и то неведнъж, предимно в роля-
та му на собственик на култовия музикален магазин „Дюкян Меломан". Но сега темата е образование, където Ганчев има ярко изразена позиция и неизменна лична намеса, започнала преди около три години - тогава заедно с други родители и граждански организации той се включи в съпротивата срещу проекта на ГЕРБ за Закон за детето, а впоследствие и срещу предложения от тях закон за училищното образование, правещ детската градина задължителна за 4-годишните деца. Днес той осъзнава, че вероятно скоро след 5 октомври ще му се наложи да се съпротивлява срещу съвсем същите неща, но е обнадежден като вижда една поактивна гражданска среда, която повдига въпроси, протестира и не оставя администрацията да върши нещата скрито-покрито. И е спокоен, че идеите на „Национална мрежа на родителите" се възприемат все повече. Извън контрола на държавата Като начало, Явор подчертава, че свободата на образованието е заложена в българската конституция – макар тази свобода да е масово криворазбрана. „В член 23 пише, че образованието, науката и изкуството се развиват свободно и държавата ги подкрепя. Конституцията никъде не възлага на държавата функции в образованието, освен да осигурява достъп до образование в определени образователни степени", обяснява той. Основна идея на „Национална мрежа на родителите" е образованието просто да спре да зависи от държавата. И ни наймалко да не чакаме някоя власт да си го постави като приоритет в управленската програма. „Пази боже някоя власт да постави каквото и да е като приоритет, не само образованието", казва Явор. „Това е генерален проблем на българското светоусещане, на тоталитарното светоусещане, че животът зависи от това, което прави този, който има власт. Животът зависи от това, което всеки прави, а работата на властта е да гарантира правата, а не да оправя живота на хората". Предпочитаните от него концепции са към повече самоуправление и повече отговорност на възможно най-ниско ниво, както и към взимане на решения не „отгоре", а на ниво ученик, родител, учител, училище, община и навсякъде другаде, където се носят последствията от тези решения. Как така без единна програма? Става въпрос още за възможността учебната програма (съдържание и график) и учебните методи да се определят от родителите и от самите деца, а училището като институция да е независимо предприя-
тие на родителите – които ще са мотивирани да го направят не просто защото трябва някой да им гледа децата, докато те са на работа, а защото имат автентичен интерес от тази опция за оптимизация на обучението. Именно това е заложено и в концепцията за демократичното образование на Яков Хехт – създал първото демократично училище в света и дал формулата как то може да се самоорганизира и да определя абсолютно всеки аспект от образованието на децата самостоятелно, без държавна програма и без образователен минимум. Не бива да забравяме и варианта за домашното образование, което трупа активи в България, макар все още някои от родителите, обучаващи децата си вкъщи, да се чувстват извън закона. Явор Ганчев обаче уточнява, че нито един от тези варианти не съществува сам за себе си. „Модерното образование вече не говори за отделни форми на обучение, които съществуват без контакт и преплитане помежду си. Модерното образование е хибридно по форма. Затова вече няма смисъл да се говори само за домашно образование, или само за училищно образование, или само за дистанционно обучение. Всичките тези форми могат да бъдат ползвани едновременно". Според него няма толкова значение какво точно учи едно дете на 7-8-9 г., същественото е то да учи това, което иска, защото само с активно участие по собствено желание ще добие умение за учене. „Не трябва да се определя какво трябва да се учи, а да бъдат научени учениците да учат, това е целта на образованието. Те трябва да бъдат научени да учат, след което сами ще си поставят цели според това, което им се случва в бъдеще". Мисленето се променя Подобни идеи може и да изглеждат твърде далеч от случващото се в образователната система в момента, но Явор подчертава, че и сега, когато гражданите имат нужда от образование, те си го доставят съвсем свободно, дали чрез частни уроци или чрез някаква форма на самообучение извън държавното училище. Без да си прави илюзии, че евентуална кардинална промяна може да се случи скоро, той все пак вижда как начинът на мислене към образованието вече търпи промени. „Годината е активна, ние направихме конференция за образованието, други хора поканиха за втори път Яков Хехт, сега Институтът за прогресивно образование и цяла голяма група неправителствени организации са активни в правенето на гражданска политика в областта на образованието - това не съществуваше преди две години".
44 А едно такова развитие, случващо се пред очите ни, не е никак лош повод за оптимизъм. ПРАВОТО НА ИЗБОР Е ВИНАГИ ПОДОБРО ОТ ДИКТАТУРАТА ВКЛЮЧИТЕЛНО И В ОБРАЗОВАНИЕТО неделя, 28 септември 2014 г.
Явор Ганчев, Национална мрежа на родителите: Друг кандидат за депутат – Петромир Кънчев – чиито позиции и дейност са изразено про-семейни и за свобода в образованието: "Според мен за да има качествена промяна в началното и средното образование на първо място МОН трябва да загуби монопола си да спуска една единствена програма по която нашите деца е позволено да учат. По света има много учебни програми, има конкуренция и те постоянно се развиват. Нито една не е правилната, единствената, най-добрата. Държавата следва да бъде гарант за равен достъп на всички програми, но родители, учители, училища, сами да избират по коя програма да учат и да се развиват децата. В момента съществуват училища, детски градини, които използват системи като Монтесори, Валдорф и други. Много семейства прилагат домашното образование. Всички те обаче са поставени извън закона и са обявени за нелегални. Всичко това е поради този монопол на държавата, която само тя решава какво ще учи твоето дете, а ние родителите нямаме право на избор, децата още по-малко. Във всяка страна от ЕС мога да избера училище, което предлага различна програма, но тук този избор е отнет.Всъщност той не е съществувал никога и затова не можем да си представим какво би било ако държавата няма този монопол. Правото на избор е винаги подобро от диктатурата включително и в образованието." И ВЪВ ФИЛОСОФИЯТА Е ТАКА: ПРАВИЛАТА УБИВАТ ЖИВОТА – ПОНЕЖЕ ПОСЯГАТ ВЪРХУ СВОБОДАТА неделя, 28 септември 2014 г. И във философията е така: правилата убиват живота – понеже посягат върху свободата. А живот и свобода за човека, особено пък за човека, имащ дух, са едно и също нещо, са тъждествени; в духовната
сфера, в това число и в образователната, тия неща са нещо като аксиома, не подлежат на обсъждане – понеже от тях следва всичко останало...
В интернет Реформаторският блок е първа политическа сила. Гражданите, не гледащи телевизия и не четящи вестници, сиреч, са неподатливи за щедро платени медийни предизборни манипулации, в поголямата си част са за РФ – за какво ли пък ни говори това?
45 Андрей Слабаков – украшението на всяка българска телевизия! :-)
С МОЛБА ЗА СЪВЕТ неделя, 28 септември 2014 г.
Правете си сметка до какво води пренебрегването на "това единствено допустимо правило" от нашата родна командно-административна и бюрократична система в образованието, която е създала безброй разсъдъчни правила, благодарение на които от свободата в българското образование не е останало и помен. Нима имат свобода самите дейци на това образование, агентите, които се занимават с него, именно учителите, учениците, родителите?! Не, от тях практически почти нищо не зависи, понеже всичко е вече решено и продиктувано в безчет инструкции, правилници, наредби, директиви, команди, програми и какво ли не още. Бюрокрацията решава, от нас се иска само да изпълняваме и да се подчиняваме, Бог да прости свободата ни!
Ще бъда благодарен за всяко мнение. Налага се спешно да взема решение за облика на корицата. Засега се спирам на това. Но нещо ме гложди, че не е наред. Дали примерно не трябва да се изправи подзаглавието, да стане хоризонтално, че тоя наклон ме дразни? Не съм правил аз проекта, не мога да правя такива неща, специалист го направи, ама ето, някак си ми се вижда, че нещо куца, не е както трябва...
Почти като Валерия Велева, кралицата на морала в българската, с извинение, журналистика. Тя явно вече е купила продуктите за баницата, която ще омеси и поднесе на Бойко Борисов – и затова с толкова чиста съвест се изживява като нравствен ментор, поучаващ ни що е туй приличие от почти всеки телевизионен екран... КОГА ЛИ ЩЕ РАЗБЕРЕМ ТОВА ТАКА ПРОСТО, АЛА И ТОЛКОВА МЪДРО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ НА БУДА?! неделя, 28 септември 2014 г.
В ИНТЕРНЕТ РЕФОРМАТОРСКИЯТ БЛОК Е ПЪРВА ПОЛИТИЧЕСКА СИЛА неделя, 28 септември 2014 г. От страницата на Мауа Alexandrova ДНЕШНАТА НЕВИДИМА И „ТЪМНА” ПРЕДИЗБОРНА КАМПАНИЯ НИ ВОДИ ПРАВО НАТАМ, КЪМ ТЪМНОТО СЕПТЕМВРИ 28, 2014
КОТКИТЕ, ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ КУМИРИ И НИЕ, ХОРАТА...
Бойко Борисов очаква предложения с пура в ръка. Снимка Веселин Боришев
неделя, 28 септември 2014 г.
Защо няма кампания?
На Борисов, ухажван отвред, му остава само да запали пура и да си пита ухажорите: „Ти какво даваш?“ ЕВГЕНИЙ ДАЙНОВ Всички усетиха, че тази предизборна кампания не е като предишните. Както каза мой познат, германски журналист: „По нищо не личи, че идват парламентарни избори”. Със страшна сила в публичното пространство виси въпросът: „Защо няма кампания“? Преди да видим отговора на този въпрос, да разчистим терена от други въпроси. Какво, например, е общото между следните изказвания: - Ще управлявам самостоятелно. - Ако не съм аз премиер, ще настъпи глад. - Как да сложа друг за премиер като непрекъснато ще трябва да притичва да ме пита какво да прави? - Не искам повече да чувам за Реформаторския блок. - Естествените ми партньори са Реформаторският блок. - ДПС се държи най-разумно в момента. - Разчитам много на БСП. - Стабилността е обречена, ако не намерим формула, на база на резултатите от изборите, с другите политически партии в парламента, да се потърси решение за стабилност. Формалният отговор е лесен: общото между всички тези съждения е авторът, Бойко Борисов. Съдържателният отговор обаче иска малко повече внимание. Всички тези изказвания оформят, в крайна сметка, една основна теза: след като е ясно, че на изборите ГЕРБ ще има наймного гласове, Бойко Борисов трябва отново да упражнява властта. Ако може – сам. Ако не може, както напоследък става ясно – с някого. Ако не с РБ – с други партии в новия парламент. Разчита на подкрепа от БСП и на разумно отношение от страна на ДПС. В тази картина е скрит отговорът на въпроса – защо, този път, кампанията е толкова вяла, че е чак невидима? Къде са острите атаки към опонентите? „Черният” пиар? Прословутите кирливи ризи? Прав беше президентът Плевнелиев да апелира към политиците да прекратят махленските свади на лична основа. Истина е, че крясъците от последните години не бяха нормална политика, тъй като не разкриваха основното: кой за какво се бори и защо именно нему трябва да бъде дадена властта? Вместо политика имахме караници; вместо спор за принципи и цели ни предлагаха някакъв „ВИП брадър”, в който всичко беше лично. И засягаше само замесените в свадите личности – а не, например, интересите на нацията.
Сегашната предизборна тишина едва ли обаче радва Плевнелиев. Защото не тази тишина трябваше да замести личните кавги. Те трябваше да бъдат наследени от спорове между програми, в които да ни се казва: положението е еди-какво; трябва да се оправи еди-как; ние можем да направим това; гласувайте, ерго, за нас, а не за другите, които нямат идея, какво да се прави. Няма такова нещо, обаче. Програмни предложения се появиха в средата на кампанията и то – очевидно скалъпени надве–натри с идеята все пак да има някакви думички на някакви листчета. А политическият разговор, доколкото го има, отново е на принципа „всичко е лично”. Онова, което се обсъжда е как лично да управлява Бойко Борисов. Когато вече веднъж управляваше държавата, Борисов с лекота успя да наложи принципа „всичко е лично”. Затова вече нямаме институции, които да работят така, както работят институциите – без-лично. Отидете в която искате администрация или „нереформиран сектор” (МВР, здравеопазване и пр.). И ще видите, за какво иде реч. Системата ще се прави, че вие не съществувате докато не намери начин да ви идентифицира като личност. Дали сте съученик на шефа? Приятел на началството? В найлошия случай – дали са ви виждали по телевизора? Ако да – ставате личност и институцията заработва. Ако не – не ви разпознава, макар институциите да са градени именно с цел да обслужват хора, които не разпознават. Вместо да прекратят това безобразие, лидерите на останалите партии с удоволствие влязоха в тона на Борисов. Всичко стана лично. Принципи, цели, анализи, политики, ценности – се изпариха. Отказът от принципи, институции и пр. е и отказ от живеенето в модерния свят. Ако всичко е лично, значи се намираме в най-лошата версия на Средновековието. Затова и кампанията днес е толкова средновековна. Защото става дума за боричкания и договаряния между личности (лидерите на партии), а не – за обещания, как да се подобри животът на непознатите, редови хора. Системата ги е изключила от екрана си. Защото кандидатите за властта са убедени, че техният успех не зависи от непознатите, редови хора – а от договорките с другите кандидати. За какво им е тогава да правят кампания? Все едно в Средновековието разните там барони, боричкащи се помежду си за наследството на краля, да апелират към крепостното селячество. Няма нужда – защото няма смисъл. От крепостните нищо не зависи. Естествено е, че след като всичко е лично, цялото усилие на партийните лидери отива в това да се договарят с онази
46 личност, която изглежда ще бъде найличната – Борисов. Затова ДПС му обещават 300 дни спокойствие, а ръководството на БСП, години наред позиционирало се като основен противник на ГЕРБ, днес дори не произнася името Му. Да не си отрежат шансовете за добра сделка. На Борисов, ухажван отвред, му остава само да запали пура и да си пита ухажорите: „Ти какво даваш?“ Това, приятели, е рецепта за катастрофа. И не е работата в това, какви са личностите, нито дори – каква личност е Бойко Борисов. Работата е в това, че когато властта се ражда като плод на сделки между личности, съответната държава напуска територията на модерността. Пропада назад във времето, къмплеменноолигархични модели на властване. А после всички се чудят как стана така, че от техния живот започват да изчезват белезите на модерността: заетост, развитие, благосъстояние, предвидимост, законов ред, перспективи? Няма нищо чудно. Щом си напуснал модерния свят в най-важното – структурирането и упражняването на властта, не се оплаквай после, че нямаш работа или че ти е спрял токът. Ето ви пример веднага. Същите тези, които се договарят за властта са онези, които се опитват да се договорят как да си поделят чувала с пачки, наречен Корпоративна търговска банка. Или: как да отмъкнат едни пари от „Южен поток“. А оголените финансови дупки – да ги запълват данъкоплатците. Вече се вижда, ако се вгледате: моделът на лично договаряне произвежда финансови загуби за всеки гражданин. Сделките по повод властта днес залагат обедняването утре. Има, разбира се, изключение – и това е поведението на Реформаторския блок от последните седмици. След период на бълбукане в тинята на договорките с ГЕРБ, единствен РБ успя да изскочи от това зловонно тресавище и да се върне към същината на политиката – да казва публично (т.е. пред всички непознати и редови граждани) какви са проблемите пред обществото и как да бъдат оправени. Ако и откъм БСП – „отляво” – правеха същото, ако бяха продължили линията „Станишев” (т.е. публична кампания с основен опонент ГЕРБ), то теренът на личните договорки, както и на следващото от тях обедняване, щеше да бъде значително стеснен. През зимата щяхме да се сблъскваме със значително по-малко рискове. При сегашното положение обаче само РБ няма как да минимализира рисковете. … Англичаните наричат периода след падането на Рим, т.е. когато имперските институции се разпадат и са заместени от лични договорки между крале и воеводи – „Тъмните векове”.Днешната невидима
47 („тъмна”) предизборна кампания ни води право натам, към тъмното. После да не се оплаквате, че зимата ви идва малко тъмничка. И студеничка. И скъпичка. Защото, ако се вгледате в „невидимата кампания” по-внимателно, ще видите, че зимната тъмнина вече нахлува, стеле се на струйки по улиците, напира към вратите на домовете ви. И нейните вестители са политическите лидери, които се договарят на тъмно, вместо да спорят на светло. ------Евгений Дайнов е професор по политически науки в НБУ. Статията е написана специално за Клуб Z. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.
понеделник, 29 септември 2014 г.
Книжка първа на списание HUMANUS излезе от печат, приемаме поръчки
АЛООУУ, ОТКЪДЕ-НАКЪДЕ НЯКАКВА СИ ДАСКАЛИЦА, ВЯРНО, ХУБАВИЧКА, ЩЕ СЕ ОБЛИЧА ТАКА, ЧЕ ДА Е ПРИВЛЕКАТЕЛНА И КАТО ЖЕНА?!
понеделник, 29 септември 2014 г.
понеделник, 29 септември 2014 г.
Хаирлия да е! :-) И за много години!
Това е снимката, разбунила духовете и горещо обсъждана напоследък: една учителка, представете си, изглежда чудесно, но ние сме шокирани от това – явно смятаме, че учителките трябва да изглеждат грозно, сами да са крайно неприятни, да приличат ако не на "баби Яги", то поне на... монахини, откъде-накъде някаква си даскалица, вярно, хубавичка, ще се облича така, че да е привлекателна и като жена?! Нашто морално чувство е уязвено, другари, някой пък побързаха да заклеймят тази учителка и да я категоризират като "чалгарка", леле, накъде отива нашто училище щом някои учителки започнаха да се обличат стилно и дори, представете си, изглеждат красиво?! На какво ще научат младите, а? Нравствената развала, другари, е много напреднала, нали така?! Разбира се, не мисля така, а иронизирам някои типични нравствени мрънкала (дървени "философи"), които съвсем не са малко у нас. Ето още две публикации по темата: Забраняват презрамките, пиърсинга и татуировките в училищеЗабраняват презрамките, пиърсинга и татуировките в училище и Млада учителка върна мъжете в първи клас(видео + снимка) На прожекцията на филма ЗАБРАНЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ онзи ден, в петък вечерта
Книгата "Животът на душата: философска психология" до няколко дни ще излезе от печат понеделник, 29 септември 2014 г.
Снимки: Клуб НЕЩОТО
Окончателният вариант на корицата на петото издание на моята книга ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: лекции по философска психология, този път я издавам в първоначалния и най-пълен неин вариант. До няколко дни книгата ще излезе на пазара. Желаещите да си закупят тази рядка книга (тиражът е бутиков, оскъден, ще стигне само за най-нетърпеливите) могат да се обадят. Не се притеснявайте, има възможност за нови и нови допечатки, за всички желаещи ще има...
ЦЯЛАТА СЛОЖНОСТ, ТРОМАВОСТ, РЕТРОГРАДНОСТ И БЮРОКРАТИЧНОСТ НА СИСТЕМАТА ЦЕЛЯТ САМО И ЕДИНСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ НА СОБСТВЕНОТО Й ОЦЕЛЯВАНЕ вторник, 30 септември 2014 г.
на непрекъснат технологичен процес, при който от поточната линия излизат продукти, отговарящи на държавните изисквания. А децата, които „не се вписват”, родителите, които не се примиряват и учителите, за които именно децата (а не „системата”) дават смисъл на техния труд – всички те водят ежедневна битка, за да отстояват принципите си. Или просто, за да имат право на собствено мнение. Тези хора сме ние, г-н министър, и имаме нужда от Вашата подкрепа. Имаме нужда от Вашата смелост да бъдете не министър на системата, а министър на промяната. ПРЕОБЛАДАВАЩИЯТ ТИП НАШЕНСКИ УЧИТЕЛ И ВЪЗПИТАТЕЛ – АВТОРИТАРНИЯТ – ПРОТИВНИ НА НЕГОВОТО МНЕНИЕ И РАЗБИРАНЕ ИЗОБЩО НЕ ТЪРПИ вторник, 30 септември 2014 г.
Из: Отворено писмо до бъдещия министър на образованието, Автор: Ралица Ковачева ... Съвместно взимане на решение? Съвместно поемане на отговорност? Не ми е приятно да Ви го кажа, но с това мислене дълго няма да останете министър. „Системата” няма да Ви приеме, ще Ви изплюе като чуждо тяло. Или пък ще Ви смели и усвои до степен, че ще станете просто част от нея и няма да си позволявате да поставяте решенията й под съмнение (това последното са истински думи на реален директор на училище към родители). Ще започнете да виждате в уроците „материал”, в децата – бройки по ЕРС (единен разходен стандарт, сиреч парите, които училището получава за всяко дете от бюджета), в родителите – средство за допълване на делегираните бюджети (които трябва да започнете да ненавиждате, ако искате да сте част от системата) и досаден дразнител (тези свръхангажирани майки, дето все задават въпроси и пишат писма до инспектората, та излагат училището). ... Колкото повече опознавам „системата”, толкова повече се убеждавам, че цялата й сложност, тромавост, ретроградност и бюрократичност целят само и единствено да обслужват собственото й оцеляване. Не целят създаването на умни, мислещи и свободни деца и младежи, а осигуряване
Ето една интересна и много показателна "дискусия", по-скоро опит за такава, провела се на страницата на затворенатафейсбук-група ПЕДАГОЗИ, от която вчера бях изгонен само защото, представете си, си позволявам да мисля; с оглед да запазя дискусията (аз добре знаех, че ще бъда изгонен, понеже като психолог съм наясно, че тия хора различно мнение не могат да търпят!), дискусията беше пренесена и под формата на коментари към публикацията със заглавие Единственото, на което трябва да научим децата си, е да обичат да учат в моя блог; просто ми се иска да видите по-ясно какъв е преобладаващия тип от хората, които са учители и възпитатели на вашите деца: 18 коментара: Ангел Грънчаров каза: По повод на главната мисъл в тази статия – "Единственото, на което трябва да научим децата си, е да обичат да учат" (Явор Ганчев) - бих си позволил да кажа, че предлаганата от него съвсем справедливо за изпъждане от образованието държава умее да постига ето каква пък цел: да научи децата ни завинаги да намразят ученето; и тя постига тази цел великолепно, чудесно, идеално даже – бих казал!
48 Явор Ганчев каза: Много внимавайте с Ангел, гонят го отвсякъде. Преди две седмици и мен ме напъдиха, само защото бях край него. Абе черна уфсъ отвсякъде... Сега не знам - да не вземат всичките 2000 човека да ни изгонят от ФБ заради него, а? Пазете се, не общувайте с него, избягвайте го, ще вземе да ви види някой и да донесе на директора... Ангел Грънчаров каза: :-) Страшна работа! Орисан съм да бъда крайно опасен явно! Огромната част от бившите ми колеги от ПГЕЕ-Пловдив се молят Богу да не ме срещнат на улицата, а ако ме срещнат, да не ме погледнат, а ако ме погледнат, да не им се наложи да ме поздравят, а ако пък случайно ме поздравят, да не би да не се намери някой, който да види престъплението им, че са поздравили "злодея Грънчаров", което пък неминуемо ще означава, че този същият, дето е видял, непременно ще донесе за видения компрометиращ факт на многоуважаемата госпожа директорка, което пък, от своя страна, неизбежно ще доведе до лишаване на провинилия се най-малко с отрязване на по-голямата част от диференцираното му заплащане, а пък ако провинението му се повтори, като едното нищо такъв един пропаднал колега също да бъде нарочен за уволнение; тъй че много внимавайте с мен, аз съм много опасен, макар че ходя невъоръжен! :-) Петя Перпериева каза: Ангеле, добавил те е Явор. Не те премахнах, но ако започнеш пак да ни занимаваш с твоите лични проблеми, ще те помолим сам да напуснеш, за да не те изгоним. Ангел Грънчаров каза: Г-жо Перпериева, явно не сте информирана добре: аз никога не съм занимавал общността с "личните проблеми", явно някой Ви е излъгал и Ви е подвел; аз винаги занимавам общността с най-важни "обществено значими проблеми"; между другото, дори и да занимавах общността с "лични проблеми", както имате добрината да се изразявате, Вие като учителка би следвало превъзходно да разбирате, че човешката общност се състои от личности, че личността е най-важното, именно отделната личност, че личното обуславя общественото, че личността, и то именно отделната личност, никога не бива да бъде пренебрегвана, че привикнем ли да приемаме пренебрежението към една отделна личност, в нейно лице пренебрегваме цялото човечество, в това число и самите себе си и пр. Тия неща са елементарни, знаят ги и моите най-изостанали ученици, тъй че не смея да допусна, че Вие не ги разбирате и осъзнавате, макар че думите Ви по-горе изразяват едно ужасно пренебрежение към личността, което е крайно неподходяща, бих казал дори компрометираща за един учител позиция. Запомнете от
мен едно, пък с риска да Ви ядосам и да ме изгоните веднага от групата, понеже разбирам, че едва сдържате това свое желание: личността в една общност е най-важното, истински важното е личността, ние, учителите, работим най-вече за да подпомагаме личностното развитие на младите, ако един учител не уважава личността, склонен е да я пренебрегва, той отдавна е фалирал като учител и трябва да ходи да си намери друго занимание. Нескриваното пренебрежение към една друга личност, определянето на проблемите й като "несериозни", "маловажни" и пр., дискриминацията (щото ето, Вие към мен имате доста по-специално отношение, дори и с факта на многократното ми изгонване от групата) е показателно за това доколко самият този човек струва като личност; личността заслужава това наименование ако никога не пренебрегва себеподобните си, другите личности, колкото и те да са различни от нея и в този смисъл "дразнещи". Бих си позволил да Ви посъветвам да потиснете раздразнителността си спрямо мен, да престанете да се държите като ментор, благоволяващ или не благоволяващ някой да остане в групата, такъв един авторитаризъм съвсем не ми е по вкуса, моля, дръжте се по-прилично, все пак сте, предполагам, учителка, като такава би следвало да сте що-годе възпитан човек и пр. Приятен ден Ви желая, помислете над думите ми поне малко, желая Ви приятно организиране на новото ми изгонване, ако пък желаете, веднага ме изгонете, аз съм свободен човек и не желая да ми поставяте каквито и да било ограничения, аз решавам какво да мисля, какво да правя, как да се държа, не допускам такива брутални намеси в моята свобода, чаткате ли вече за какво става дума?! Нещата, които си позволявате, хич не са безобидни, колкото и да Ви се струват такива... Анонимен каза: На Грънчо дивотиите пак шурнаха... Анонимен каза: Много изискано се изразихте, госпожо Анастасова.... ходихте ли вече на психиатър? :))))) Петя Перпериева каза: Г-н Грънчаров, менторският ми тон е обусловен от обстоятелството, че съм един от администраторите на тази група. Тя си има правила и всеки член, който не се съобразява с тях, е свободен да напусне групата. Тук никой не дискриминира никоя личност, пък била и вашата. Но, ако добре си спомняте, предишното ви изгонване от Учители беше за обсебване на групата с вашите лични битки и нападане на колеги. В предния ви коментар виждам отново желание да разгорите битката с вашата бивша директорка, което аз като администратор, няма да допусна. Имате си лична страница, водете си там личните
битки. Свободен сте да напуснете Педагози по всяко време. Мария Николова каза: Ангеле, писали сме си по въпроса с твоите публикации, така че Петя неслучайно ти припомни. И за многословието ти също е ставало дума. Дори да си философ, положи усилия да казваш много с малко думи, ако държиш онова, което пишеш, да се чете. Иначе пак ще запеем старата песен на нов глас. Ангел Грънчаров каза: Слабо ме интересува това, което пиша, дали ще се чете... аз не съм суетен човек, мен, като философ, ме вълнува едно нещо: да кажа истината. Съобразявайте се с това, щото иначе се държите крайно неподходящо за учители: издавате един крайно несъвременен авторитарен манталитет - щом без да ви мигне окото се нахвърляте така грубо срещу един свой колега, представям си как постъпвате с учениците, които по ваша преценка "не мислят правилно"! Жалко е това, имайте достойнството да го признаете. Ето, казах една простичка истина, хич не ме вълнува харесва ли ви това, което казах – щото бях длъжен да го кажа. Казах го, казаното е във ваш интерес, вие, ако искате, ме изгонвайте колкото си искате от групата на учителите! Между другото, да се опитвате да затваряте устата на един човек по толкова умилителни причини (той, видите ли, бил... "прекалено многословен"!), показва за сетен път този ужасен манталитет, от който страда голяма част от българското учителство, и от който е крайно време да се отърве. Ето как свързахме личното с "обществено значимото", абе, мама му стара, умните хора се вслушват в приказките на философите, а не се опитват да им затворят устата, вие и това ли не разбирате?! Майко Българийо, миличка, какво ли още има да понесеш?! Многоуважаема госпожо Перпериева, бие на очи, че не направихте и опит да схванете какво имах добрината да Ви кажа, проблемът си е изцяло Ваш... направих каквото можах да Ви помогна, останалото си зависи от Вас самата. Между другото, недейте толкова да се осланяте на "административни аргументи" в отношението си към дадена личност, доказано е, че административният подход, свеждащ се до налагане санкции за "неудобните" и различните не е много продуктивен даже и за педагогическата практика на някои колеги... Апропо, бил съм изгонен предишния за "нападане на колеги", бихте ли използвала този същия мотив спрямо самата себе си, ето, в случая Вие нападате мен! :-) Между другото, да се спори не е непременно "нападане на колеги", нима трябва да бъдем лицемери в своите разговори, само и само сакън да не се почувства някой "обиден", видите ли, от нашите думи?!
49 Умните хора не се обиждат от казани им "неприятни" истини, а са благодарни на оня, който е имал добрината да им посочи някоя грешка, щото им е дал шанс да се поправят... Ангел Грънчаров каза: Само с още нещо да ви бъзна, но то е за ваше добро: ние, философите, сме не толкова личности, ние сме нещо като институции, опитайте се да осмислите поне това. В този смисъл проблемите, за които говорят философите, съвсем не са "лични", те са свръхлични, сиреч, институционални. Ако ме разберете, ще спечелите, ако се инатите, ще съжалявате (един ден). Нали знаете какво атиняните направили с толкова досадния Сократ – а, уверявам ви, Сократ е бил значително подосаден от мен! :-) Убили го. (Вие мен само ме заплашвате с изгонване от някаква си там група!) След като минала година от убиването на Сократ атиняните осъзнали какво направили и горчиво се разкаяли. Те се държали като деца, но тогава са били древни времена. Сега, да ви припомня, е вече XXI век, минали са 25 века от онова време. Все нещичко трябва да сме научили от историята, в това число и от духовната такава... Мария Николова каза: Не си опасен бе, Ангеле! Досаден си. Ето, виж колко нещо си изписал пак! И сега дай да се разберем по един въпрос. Написал си "Слабо ме интересува това, което пиша, дали ще се чете... " Ами НЕ СЕ ЧЕТЕ БЕ, ЧОВЕК! Казах ти няколко пъти. Човек, като ти види обстоятелствените обяснения, и му се отщява да стигне докрай. Що си хабиш патроните? Пиши си в блога научните трудове, ама тук не превземай територията! Ако ще ми отговаряш, предпочитам това да бъде наймного с 5 изречения! Ангел Грънчаров каза: Ясно, разбрахме, че за Вас лично, уважаема г-жо Николова, мислещите хора са досадни, благодаря за тъй чистосърдечното признание! :-) Г-жо Николова, аз казах, че не ме интересува дали това, което пиша, се чете, но това съвсем не значи, че не се чете; има хора всякакви, едни четат, други не четат, аз цял живот се занимавам с писане, пишещ човек съм, позволете ми да съм компетентен в тази област; това, че Вие лично не четете каквото пиша, не значи, че цялото човечество не ме чете, все пак не е любезно да се провъзгласявате за "рупор на цялото човечество" :-) Вие, бидейки учителка, разбрахме, че не обичате да четете текст, за възприемането на който се иска известно умствено усилие, сиреч, да четете текст, писан от философ; е, има хора, аз добре зная това, че обичат да четат точно такива текстове. Ний, хората, сме различни, точно на това основание сме и личности, многоу-
важаема г-жо Николова, крайно време е да разберете този постулат, щото професията Ви на учителка Ви задължава той да бъде Ваше верую. Нищо че, предполагам, Ви дразни поне толкова, колкото Ви дразни моята личност, имаща наглостта, по Вашето възприятие, да се ползва от правото си на свободно изразяване на мислите. Как и къде ще пиша, също ще решавам аз, а не Вие, Вие за себе си решавайте как и къде да се изявявате, аз пък ще решавам за себе си, така съгласна ли сте? Да сте ме чула аз нещичко да съм Ви казал за това как Вие се изявявате и къде се изявявате? Колко изречения ще напиша за да изразя мисълта си, пак решавам само аз, може да Ви е много тъжно, но това е мое право и аз няма да го отстъпя на Вас, пък Вие по този повод си тъгувайте колкото си искате. Между другото, разговорът ни е публичен, мисля, че обсъжданите въпроси са принципни, нищо че за Вас може да изглеждат "лична работа"; повтарям, това, което пише един философ, по презумпция има винаги свръхличностен, транссубективен или както искате го наречете смисъл. Учителките в нашите училища е крайно време да почнат да четат нещата, които ние, философите, пишем, щото да не се окаже, че е абсолютно прав нашият общ приятел Явор Ганчев, написал така бляскавата статия със заглавие "Добре дошли във фабриката за тъпаци!", ето тук я представям отново, почетете, може пък нещо да научите. Хубав ден и приятни размисли Ви желая! А сега, ако обичате, нищо не Ви пречи вече да ме изгоните от групата, та да не Ви досаждам и да Ви подтиквам към толкова неприятна, досадна и обидна работа, именно мисленето... :-)
лично от неговата бедна представа за нещата, такива, с извинение, учители, без никакво смущение показаха, че са неспособни да водят продуктивен дебат, не понасят различните разбирания, дори и те да са изразени от колега (правете си сметка как процедират по отношение на осмелилите се да мислят различно ученици!) и т.н. Диагнозата на Явор Ганчев, именно, че българските масови училища са фабрики за тъпаци по най-бляскав начин бе илюстрирана в този "диалог", правете си сами извода какво представляват тия, дето дирижират положението във въпросните фабрики за тъпаци... СТАНОВИЩЕТО НА ОМБУДСМАНА К. ПЕНЧЕВ ПО ПОВОД РАЗГОНВАНЕТО НА ПРОТЕСТНАТА АКЦИЯ С ИСКАНЕ ЗА ПРОМЕНИ В ОБРАЗОВАНИЕТО, ПРОВЕДЕНА В ДВОРА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ вторник, 30 септември 2014 г. Току-що разбирам, че съм получил отговор от омбудсмана на републиката Константин Пенчев по повод на изложеното в следната публикация от 16 септ. 2014 г. Искам да вярвам, че все пак живея в свободна, демократична и европейска страна: мое Открито писмо по повод инцидента в ПГЕЕ-Пловдив на 15.IX.; ето неговия отговор:
Анонимен каза: Коя е тази Фейсбук-група? Дайте някакъв адрес, или пълното й име, моля. Ангел Грънчаров каза: Групата се казва "Педагози" (малко ми звучи като "... КОЗИ") и е затворена група, влиза се като в Партията едно време, с препоръки, а също ако не те харесат може да те изгонят. Отвън нищо не можеш да прочетеш какво се говори вътре. Убий ме не мога да разбера защо се крият толкова все едно са някаква секта. Пък може и да са, знам ли. На мен ми предстои изгонванието и оттам... Ангел Грънчаров каза: Току-що установих, че въпросните другарки-администраторки, след като цял ден усилено мислиха какво да ми отговорят и след като, предполагам, нищо не можаха да измислят, са решили да направят възможно най-тъпото нещо в дадената ситуация, а именно да ме изгонят от групата – за кой ли път. Което по найубедителен начин показва в каква ситуация се намира масовият тип български вдаскален учител: той е неспособен да възприеме и да оцени каквото и да било мнение, раз-
50 че това е бивш мой ученик от ПГЕЕ-Пловдив, на когото съм преподавал философия, в това число и етика!
Е, знам, в морално отношение един човек се възпитава не само от учителя му по етика, но пък е възможно и учителят по етика с нещичко да е повлиял на морала на учениците си, нали така? Та значи считайте (на шега казано!), че този случай показва, че съм постигнал невъзможното, нещо като същинско чудо: да повлияя на съзнанието на един бъдещ български полицай-катаджия в такава посока, че той, видите ли, бидейки вече катаджия, да си позволява да прави толкова странни неща, именно, да не взема рушвети, и то не дребни рушвети, а дори и тлъстите такива! В светлината на казаното, от друга страна погледнато, явно е съвсем правилно уволнението ми от длъжността учител в същото това училище (ПГЕЕ-Пловдив), уволнен бях от директорката на ПГЕЕПловдив (тя е назначена на поста си от министъра на образованието на ГЕРБ) с мотив, че съм бил крайно "негоден", "некадърен" и прочие; съвсем естествено е, че в нейните очи човек, който постига такива недопустимо странни по характера си феноменални резултати, именно, катаджия да отказва рушвети (!), няма моралното право да бъде повече учител по етика! Вестник
ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник
ОЩЕ ЕДНО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ВЗЕТО ОТ САМИЯ ЖИВОТ – ОТНОСНО ТОВА, ЧЕ НЯМАМ МОРАЛНОТО ПРАВО ДА БЪДА ПОВЕЧЕ УЧИТЕЛ ПО ФИЛОСОФИЯ! вторник, 30 септември 2014 г. В новините по телевизията дадоха репортаж, в който се разказваше за двама полицаи, отказали да вземат тлъст рушвет, даден им от някаква мутра; оказа се, че лицето на единия от тия полицаи ми изглеждаше познато, в един момент се сетих,
Издава: Център за развитие на личността HUMANUS, основан през 1994 г. Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488 Истината ни прави свободни!