ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ
Брой 19, Год. VII, 2015, 1 Октомври, Четвъртък, Ц. 2 лв.
Как хубаво обаче ченгетата от ДПС и сред нашенските "патриоти-националисти" си подават топката – с цел да печелят дивиденти от малоумието на немислещите си избиратели! Като скачени съдове са тия ченгесари и съвсем нагледно илюстрират връзката помежду си – бидейки кукли на конци, управлявани все от един и същ кукловодски център. Историята с песента за Райна Княгиня, по чиято мелодия певец от Турция изпя турска песен на митинг на предизборен митинг ДПС, е изключително показателен пример в тази посока. Интересно е само това, че има хора, които изглежда още им се връзват на тъй плоските ченгесарски номерца. Което е и целта на цялото занятие. Истината обаче е: ДПС не обслужва никакви "турски интереси" – бидейки ченгесарска формация то обслужва само руските имперски интереси. Съвсем същото може да се каже и за нашенските патриотари. И това нещо трябва да се знае от всички. Ще го повтарям докато не се разбере.
Разговарям с учениците си тия дни – млади хора от 15-16 до 18-19 г. – и с потрес установявам, че огромна част от тях, независимо че са вече в горната степен на средното образование, не умеят да правят нещо най-основно: да изразяват, да показват своята личност, да се представят с помощта на думи (и на действия сособено) и то не как да е, а възможно найцялостно, ясно, твърдо, категорично и убедително; това последното съвсем не го умеят, макар че без това главно умение се стига до нещо крайно нежелано, а именно докапсулирането на личността, до затварянето й в самата себе си. Пълно е у нас с млади хора, които до такава степен са капсулирали своята личност, че дори са постигнали и ужасен блокаж на своите качества в тази капсулация, а това наистина е твърде неприятна ситуация. Само фиксирам този феномен, тия дни, (На 2-ра стр.)
ГЛАВНИЯТ ПОРОК И НАЙ-ОПАСНИЯТ ЕФЕКТ НА ДЕХУМАНИЗИРАЩАТА И ДЕПЕРСОНАЛИЗИРАЩА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА У НАС
поради дефицита на време, ще бъда съвсем кратък, но все пак искам да кажа нещичко.
(От 1-ва стр.) … живот и здраве да е, ще опитам да намеря време и по-подробно да развия тази своя идея, това свое потресаващо наблюдение. Аз това нещо съм го забелязвал и преди, но сега то ми се разкри в своята наистина отчайваща и задълбочила се степен. Понеже системата на образованието у нас не насърчава по никой начин личностните изяви на младите (особено пък автентичните личностни изяви чрез и посредством свободата!), то в крайна сметка системата е предизвикала въпросното капсулиране и съпровождащия го блокаж на личностния потенциал на младите. Това е може би най-вредният и най-опасен резултат на тази наша дехуманизираща и деперсонализираща образователна система, това е именно нейният главен порок. Всъщност това означава, че образователната ни система изобщо не си изпълнява функцията, а именно да осигури нужните условия за пълноценна изява на личностния потенциал на младите хора. Тя постига точно обратното, а именно, както казахме, едно фатално капсулиране и блокаж на личностния потенциал на младите, което означава, че нацията ни по този начин бива лишавана от своите жизнени сили, обезсилвана е най-систематично от дехуманизиращата и деперсонализираща образователна система, което в крайна сметка и води до тъй естествения резултат на всичкото това: най-бедна и най-нещастна, найунизена нация и държава сме. Друго не можем да бъдем след като сме позволили да се случи това, за което говоря: пълното капсулиране и блокиране на личностните изяви на младите. Ще пиша пак по този въпрос. Сега бързам и пиша това с два пръста от таблета си. По тази причина се принуждавам да съм пределно кратък. Хубава вечер! До скоро! ЛЕКО ЗАГАТВАНЕ ЗА НЯКОИ ОТ ЕФЕКТИТЕ ВЪРХУ СЪЗНАНИЯТА НА ДЕХУМАНИЗИРАЩАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА Имам малко време нещичко да напиша преди тръгване на работа: излизам от в къщи в 5.45 за да мога спокойно да стигна до Автогара "Север", откъдето хващам автобус за гр. Раковски (там работя от известно време като учител по философия). Обещах вчера да разкажа какво се е случило на проведеното вчера, вторник, инструктивно съвещание с преподавателите по философия от Пловдив и от областта, е, сторих го, но под формата на видео: На Римския стадион разсъждавам за българската образователна бюрокрация. Тук,
След случилото се вчера мога с пълна увереност да кажа: представителите на властваща образователна бюрокрация живеят в един съвършено друг свят, в една друга, може би паралелна вселена, която няма нищо общо с реалния, с действителния свят, с неговите тревоги, нужди, човешки стремежи и пр. По тази причина да се очаква някаква смислена реформа да се прави под диктовката и под ръководството на въпросните бюрократи е не просто илюзия, то, простете, е пълна глупост. Тия хора не правят нищо друго освен да охраняват плачевното статукво. Нищо ново бюрократичната система не може да възприеме поради посочената особеност - тя не е от този свят. Тя обитава един друг свят - света на светлото социалистическо минало, на идилията, в която всички ученици, примерно, бяха послушни, страхливи, подчиняващи се, ръкопляскащи, изпълнителни, "добри", най-вече защото се бяха отказали от личността си, бяха я пожертвали. Обитават свят, в който "проклетата свобода", която е толкова опасна и разрушителна за въпросната социалистическа иделия, не само че не съществува, но е именно и проклета, даже ако трябва и разпъната на кръст. Да се води смислен диалог с обитаващи този оруеловски свят е просто безнадеждна работа, е празно губене на време. Такъв диалог е невъзможен. Никакъв демократичен дебат не може да има с безупречните служители на безчовечната социалистическа образователна система, която органически не понася свободата – и на която свободният човек е нещо като трън в очите. Аз тия неща добре си ги зная от много време, ето, вчера за пореден път се убедих, че са точно така. Интересното е, че младите хора, които присъстваха на съвещанието (то това съвещание се проведе под формата на свеждане на инструкции, нареждания и заповеди, никакво обсъждане на казаното от началството не биде допуснато, в системата продължава да действа казарменият принцип "Не рассуждать!"!), имам предвид млади хора, които са вече учители по философия, явно са така уплашени, че не смеят никак да реагират на предизвикателството, което аз си позволих да отправя – когато в един момент поисках да отправя малка реплика към самодоволната и с важен началнически
глас вещаещата министерската премъдрост инспекторка. Аз вече казах в клипчето как тя безцеремонно ме прекъсна, не ми позволи да се изкажа, принуди ме един вид да изнахалствам да си продължа мисълта, как отново и отново започна да ме прекъсва, по техния си бюрократичен ритуал, с което ми показа, че няма да търпи никави такива лигавщини като "демократични дебати", "дискусии", счупване на тоталитарната, на господарската монологичност. Смешното беше, че на някой моменти въпросната началничка се виждаше принудена да вещае, че учителите трябвало било да насърчават диалогичността, дискусиите и пр. с учениците, нещо, което тя самата по фрапиращ начин изобщо не го умее. По тази причина аз бих си позволил да препоръчам на г-н Министъра да започне реформата като уволни всички чиновници-инспектори от системата и им даде прекрасната възможност да поучителстват в реалния живот – наистина прекалено много им личи това, че цели славни десетилетия не са влизали в класна стая като учители, не са преподавали, не са общували с ученици (ако изобщо някога са били такива де!). Разбира се, това не им пречи да дават най-авторитетни и не подлежащи на обсъждане предписаниядирективи, интересното е, че не изпитват никакво неудобство да повтарят като мантра разни ретроградщини и архаизми, които даже и първокурсник от философския факултет не би си позволил. С една дума казано: положението е безнадеждно, другарки и другари, корабът на българското образование е продънен отвсякъде и се накланя да потъне, оркестърът, дето се казва, следва да свири... реквием! Написах това и забелязвам, че времето ми за писане свършва. Трябва да ставам и да се приготвям за тръгване. Интересно е и това (мен то специално ме порази най-много!), че въпросната администраторка не изпитва и капчица неудобство заради това, че си позволи да изиграе мръсната роля на моя екзекуторка, тя оказа решаваща помощ на директорката на ПГЕЕПловдив (ТЕТ "ЛЕНИН"!), на която беше наредено да проведе кампанията по моето дискредитиране като личност и като преподавател, увенчана с една смехотворна заповед за уволнение (заради която въпросните началнички си имаха и още си имат проблеми с правосъдието, което обаче явно не им помогна да осъзнаят какво по-точно са направили, са дръзнали да направят!). Аз влязох в залата и си седнах на едно място, имаше неколцина подранили учители, с които инспекторката нещо си приказваше. Тя обаче в един момент се провикна с господарски тон да ме... поздравява, да ми каже "Добър ден!" – сякаш нещо не се е случило. Провикна се също така да ме пита на колко смени работим в гр. Раковски, очевидно да ме подиграе пред колегията, че вече работя там, знам ли защо се провикна така предизвикателно и арогантно?! От което съдя, че тия хора явно имат сериозни
нравствени проблеми; разбира се, за всичко в този живот се плаща. На всеки за всичко, което прави, му се налага да плаща заслужената цена. Този момент е много интересен, но за жалост нямам време да си развия мисълта. Е, отговорих й на "поздрава", влязох в тази роля. Интересно е, че тия хора явно не чувстват какво са си позволили да направят. Проблемът е безкрайно интересен, тия дни ще пиша, живот и здраве да е, още по него. Щото тук си проличава един много важен момент от ефектите върху съзнанията на дехуманизиращата система. Забележете, тия другарки постъпиха така с един преподавател по философия, с един колега на почтена възраст като мен, който десетилетия наред е работил в тази същата система. Правете си сметка как те и техните следовнички постъпват с учениците, с младите. Това е страшно! Хубав ден ви желая – и приятни размисли! А ПЛОДЪТ НА ДУХА Е: ЛЮБОВ, РАДОСТ, МИР, ДЪЛГОТЪРПЕНИЕ, БЛАГОСТ, МИЛОСТ, МИЛОСЪРДИЕ, ВЯРНОСТ, КРОТОСТ, СЕБЕОБУЗДАНИЕ вторник, 29 септември 2015 г.
Из Послание на Св. Апостол Павел то Галатяните, глава 5 22 А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, 23 кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон. 24 А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите й. 25 Ако по Дух живеем, по Дух и да ходим. 26 Да не ставаме тщеславни, един друг да се не дразним и да си не завиждаме един на друг. (Цитиран от Lubo Atanasov) МИЛОСТ КЪМ МЛАДИТЕ, КЪМ ДЕЦАТА, КЪМ УЧЕНИЦИТЕ! вторник, 29 септември 2015 г. Горките български ученици! Никой ли няма да ги съжали поне малко за това, което ги чака в училище – за това, което безчовечната административно-командна, обезличностяваща, унифицираща социалистическа система на образование им е приготвила?!
ДУМАТА "ПРЕДАТЕЛСТВО" В УСТАТА НА ПАТОЛОГИЧНИ ПРЕДАТЕЛИ КАТО КОМУНИСТИТЕ Е НАЙ-ГОЛЯМАТА ГАВРА, КОЯТО ЧОВЕК ИЗОБЩО МОЖЕ ДА СИ ПРЕДСТАВИ!
стигали дотам да предлагат повалената България на тепсия на СССР и на Русия, давали са ни ей-така на руснаците за да си загубим държавната самостоятелност и да ставаме 16-те република на Руската комунистическа империя! И думата "предателство" в устата на такива патологични предатели като комунистите е най-голямата гавра, която човек изобщо може да си представи! Но те са си такива: освен да лъжат друго не могат; те винаги така са правили - крадецът вика: дръжте крадеца! Предателят вика: дръжте предателя! ДАДОХА БОЙКО БОРИСОВ НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР ЗА НАЦИОНАЛНО ПРЕДАТЕЛСТВО И ЗА НАРУШАВАНЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА!
Из: БНТ и генерал с урок за „хибридна война“: Който гледа на Русия като на враг – ще страда Георги Кадиев няма шанс да бие кандидата на БСП Михаил Мирчев на изборите, защото социалистите не обичат предателите, казва още Бриго Аспарухов. На Русия не трябва да се гледа като на враг, който гледа така – ще страда. Българинът исторически е русофил. Русия е в нашите сърца. Русия е важен играч, който може да помогне в голямата игра – войната в Сирия и битката срещу тероризма, в решаването на бежанската криза. Това обяви като неизменна истина бившият шеф на разузнаването и експартиен секретар на 102 ППО при ПГУ на ДС ген. Бриго Аспарухов в ефира на БНТ. Думите му звучаха като открит урок за „хибридната война“, а бившият разузнавач напомняше повече на съветски пропагандатор, отколкото на български патриот. Аспарухов обясни, че в България дори и тези, които приказвали против Русия и се държали като русофоби, вечер в тоалетната четели „Правда“. Генералът бе категоричен, че светът трябва да се примири с анексирането на Крим, както и със самопровъзгласилите се Донецка и Луганска републики. А Европа и САЩ трябва незабавно да свалят санкциите срещу Русия, за да може да се постигне примирие в Сирия. Кратък мой коментар: В БСП, моля ви се, не обичали предателите, твърди заслужилото ченге от ДС Бригадир Аспарухов. И то при положение, че в БСП други, освен доказани предатели просто няма - там са найголемите предатели на България. Хронични предатели на българския интерес, които са
Биволь и Протестна мрежа дадоха премиера на Цацаров Прокуратурата да установи дали Борисов не е нарушил чл. 100 от Конституцията и чл. 100 от НК, пускайки руските военни самолети Екипът на Биволъ и членове на Протестна мрежа сезираха днес, 14.09.2015, главния прокурор Сотир Цацаров със сигнал относно твърденията на премиера Борисов: „Преди няколко дни имах едно действително много върховно изпитание. Една нощ, в която министърът на отбраната и шефът на Генералния щаб предадоха, че има план за полети на руски военни самолети през нашата територия. Много е ясна военната ни доктрина, ясна е нашата задача да охраняваме южния фланг на НАТО. Ясно е разписано какво трябва да направят нашите пилоти. Трябваше да се вземе решение как да постъпим в този момент. Началникът на щаба чакаше заповед. Дилемата беше дали да изпълним това, което имаме като поет ангажимент, с ясното съзнание, че на другия ден трябва да събираме останки от хора и самолети по Черно море. Не мога да допусна такова нещо. Разпоредих, ако се наложи да ги пропуснем, с ясното съзнание, че не изпълняваме своя ангажимент, но ми се видя по-лесно да се разбера с натовските партньори, отколкото да изкарват с ковчези пилоти.“ – това каза премиерът Борисов пред симпатизанти на партия ГЕРБ в София в зала „Армеец“ на 13.09.2015 Подателите на сигнала искат от Сотир Цацаров да разпореди проверка дали
това публично признато от премиера действие не е съставомерно деяние „Предателство“ по чл. 100 (2) от Наказателния кодекс. Според чл. 100 (2), с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна се наказват деяния на „български гражданин, който по какъвто и да е начин подпомага чужда държава или обществена група в чужбина при провеждане на военни или други враждебни действия против Републиката.“ От изказването на премиера става ясно, че руската държава е инициирала „враждебни действия против Републиката“, а именно реализиран е план за нарушаване на държавната ни граница от самолети на руските военновъздушни сили. (Прочети ДО КРАЯ) ПОСЛАНИЕТО КЪМ УЧИТЕЛИТЕ, ОТПРАВЕНО ОТ ЕДИН БЕЗРАБОТЕН СВОБОДОЛЮБИВ УЧИТЕЛ В ПЪРВИЯ УЧЕБЕН ДЕН вторник, 29 септември 2015 г.
Дадох обещание да пиша обръщение и до учителите на България – какъв поподходящ момент за това от днешния ден? Спирам тук с уводните си думи, щото каквото и да кажа ще е все нещо, което непременно искам да го кажа директно и в очите на самите учители. И затова ето, започвам да пиша писмото си без да се суетя повече: ОБРЪЩЕНИЕ НА ЕДИН БЕЗРАБОТЕН СВОБОДОЛЮБИВ УЧИТЕЛ КЪМ УЧИТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРИЯ Драги български учители, колеги! Аз съм учител като вас, много години съм правил само това: учителствал съм. Работил съм за доброто на младите, на децата на България. Правил съм всичко за да съм им пределно полезен. Помагал съм им да станат достойни личности. Преподавал съм философия и гражданско образование десетилетия наред. В момента не учителствам – понеже една безпощадно строга директорка дръзна да ме уволни от последното училище, в което съм работил 14 години непрекъснато. Уволни ме тази престарала се другарка за това, че съм бил имал "неправилни педагогически възгледи". По тази причина аз днес няма да посрещна първия учебен ден както ще го посрещнете вие. Както съм го посрещал и аз цели 32 години, бидейки непрекъснато учител. (Преди тях също съм го посрещал с подобаващите вълнения, бидейки ученик и студент.)
Разбира се, че ми е много тъжно, че на първия учебен ден няма да съм сред младите, в училищния двор, сред учениците. Ще си стоя в къщи сам. Аз съм изгонен, пропъден съм от училището по брутален, по унизителен, по недопустимо грозен начин. Обявиха ме тия администратори за нещо като "дисидент": бил съм, видите ли, "абсолютно негоден за системата". Провъзгласиха ме за "пълен некадърник". Уволниха ме по най-страшния член от Кодекса: "не става за учител, няма качества да бъде учител, не може да изпълнява тази работа". Това пише в заповедта ми за уволнение. Водя в момента тежки съдебни дела да си върна поруганата чест и отнетите преподавателски права. Да, фактически съм лишен от моите преподавателски права: тази есен не ме взеха на работа в нито едно училище, в което кандидатствах! Нищо че имам най-високата квалификация ("първи клас-квалификация"), имам много и то найразнообразни постижения, написал съм сума ти учебни помагала и авторски книги в областта на философията и психологията. Както и да е, въпреки всичко продължавам да се смятам за учител. Възприемам се, чувствам се като учител. Имам чувството, че за това съм роден, не си представям да се занимавам с нищо друго. Човек като е работил толкова години като учител, ще си остане учител един вид посмъртно - и завинаги. Човек винаги може да си учителства, дори и да не е в училище. Аз например напоследък се изявявам като учител в своя блог. Читателите ми са моите ученици. И млади, и зрели хора има сред моите верни читатели. (Не си мислете, че съм някакъв досаден пенсионер, не, още имам доста годинки до достигането на пенсионна възраст.) Та по тази причина въпреки всичко простете че се наложи да ви запозная с контекста, в който пиша своето писмо към вас - искам да се обърна към всички вас, учителите на България. Искам да ви кажа някои важни по моя преценка неща, които е добре да бъдат казани открито и гласно. Моля да ме изслушате. Вчера написах и публикувах обръщение към младите, към учениците: виж Пределно откровено обръщение към младите хора на България, към учещата младеж – с призив да започваме незабавна промяна в българското образование и училище. Утре примерно ще напиша и към родителите, живот и здраве да е само. И с тия обръщения ще завърша своята пишеща се тук, в блога, пред очите на всички книга с условно (засега) заглавие "Проект за незабавна реформа на НЕобразованието". Да, от повече от месец пиша тази книга открито пред читателите си, в своя блог. Почти всеки ден пиша по едно есе. В тази мой поредна книга за образованието се постарах да покажа, доколкото ми стигат силите, че реформата и промяната към добро в образователната сфера не бива да бъдат чакани да ни бъдат спуснати по някакво височайшо благоволение отгоре,
а трябва да бъдат направени от нас, от учениците, от учителите, от родителите; стига, разбира се, да започнем да се държим не като жертви, а като достойни граждани на тази наша многострадална родина. Да, трябва и най-вече могат промените да бъдат направени от нас, ето това е възлов момент: нищо не може да ни спре – стига да имаме ясното съзнание, че да правим тия промени е не само наше право, но е и наша първа отговорност. Инак казано, почнем ли да се държим като действително свободни хора (а не като слуги и роби някому, който е узурпирал собствените ни права!), то именно този фактор ще задвижи неминуемо тъй дълго чаканата промяна и реформа, която, разбра се, ако само я чакаме никога няма и да дойде. Действително свободният човек е човекът, който действа, човекът, чиято свобода по тази причина е действителна, а не е само мираж – или някакво красиво патетично пожелание. Тази ми е идеята. Този според мен е начинът да се "случи" въпросната промяна. Тя може да започне още днес – стига да се намерят хора, които са решени да я направят. И да започнат да водят борбата за своите права. И да започнат да си изпълняват дълга. Толкова е просто всичко това, че умът ми не го побира как не се разбира от хората, от човечеството, особено от неговата българска част! В своята книга за незабавната промяна и реформа (а всичко винаги започва с промяна в главите, в съзнанията, в мисленето!) се постарах да покажа, че само ако започнем да практикуваме всеки ден свободата си, то това ще повлече зад себе си и тъй дълго чаканите позитивни промени. Няма друг начин. Трябва да започнем да се дължим по подобаващия за свободни човеци и личности начин. И в нашата власт е да правим всеки ден какви ли не промени, подкопаващи плачевното статукво в образователната сфера. А знайно е, че промяната в тази основна сфера на живота ни ще доведе незабавно и до промени в останалите области на живота. Самото качество на живота ни ще започне да се подобрява. Защото всичко в този наш живот бива правено от човеци, то не става само, ей-така един вид от нищото. Ако т.н. човешки фактор не е на нужното ниво, ако му липсват най-фундаментални качества, ако този фактор не си изпълнява задачата, то страни, в които ги е сполетяла такава беда, изпадат неизбежно в положението, в което сме ние – най-бедни и най-унизени са именно нациите, в които човешкият фактор не е на длъжната висота. А този човешки фактор се подготвя и формира в образователната сфера. Национално престъпление е да продължаваме да нехаем пред случващото се от десетилетия в образователната сфера - пагубното статукво трябва да бъде съкрушено час по-скоро. Необходима ни е реформа в (не)образованието, която неизбежно ще има революционен характер. В смисъл, че не трябва да продължава десетиле-
тия, а трябва да бъде извършена за кратко време, за броени дни и месеци. Само в този смисъл употребявам думата "революционна". Между другото революциите не са толкова лошо нещо както си мислят някои наши заклети реформатори-консерватори. Инак казано, някои наши пишманреформатори. А българското образование каквото е в момента, го наричам НЕобразование или (не)образование по следната причина: това, което системата ни принуждава да правим в класните статии, има само формално подобие със истинската същина, с верния смисъл на образованието. Не е образование – според съвременното, но също така и според исконното, датиращо от древността, разбиране – това, което сме принудени да правим в класните стаи: понеже то не позволява да се разгърне в своята пълнота творческия човешки и също така личностен, включително и духовен потенциал не само на младите, но и на самите учители. А първото условие да се случи това и образованието да се върне при своята мисия и задача е: и учителите, и учениците да си завоюват отнетите права да бъдат свободни и суверенни личности! Системата, наследена от паметното време на комунизма, си съществува още в непроменен вид: и тя пречи за свободната изява на личностното начало и у учениците, у младите, и също у нас, у учителите. Срам и позор е че още търпим оковите на тази анахронична и ретроградна, унижаваща човешкото достойнство система! Която поражда страшни деформации не само в отношенията ни в училище, но и найвече в душите ни. И най-вече в душите на младите, на нашите ученици. От нас, драги колеги, просто се иска да си върнем отнетите права – и то час по-скоро. Без да чакаме министерско постановление за това. Свободата, простете, не е дар, не бива да я чакаме някой да ни я поднесе на тепсия. Така не стават тия работи. За свободата си човек трябва да се бори. Ето на това нещо трябва да учим учениците си. И то не на думи, а с личен пример. На дело. Простете, но аз смятам, че в пълно противоречие с мисията на учителя е това, че огромната част от учителството в България е изпаднало в непростимо малодушие. Изпаднало е в ужасна душевна слабост. Търпим униженията безропотно. Подчиняваме се на тъпи инструкции. Роптаем тихичко, но слушкаме. Ужасно много се страхуваме, а страхливците нямат моралното право да бъдат учители. Малодушният учител сее малодушие наоколо, заразява с малодушие и душите на младите. Нямаме това право. Да, длъжен съм да ви кажа директно в очите: български учители, нямате моралното право да бъдете унизени, да търпите страхливо униженията! Нация, чиито учители са малодушни треперковци, не я чака нищо добро. Ако искате, обиждайте ми се, казвам тия неща с болка, не със злорадство. Много е тъжно човек да гледа човешко същество, което е привикнало с унижението така, че го приема за нещо
нормално. Особено ако това човешко същество е учител. Абсурдът, простете, е непоносим. Такива неща наподобяват някаква социална патология и шизофрения. Да, добре съзнавам, че пишейки тия неща рискувам да постъпя несправедливо. Прекрасно разбирам, че всеки от вас, според силите си, се бори да съхрани достойнството си в крайно неблагоприятните условия. Е, някои са така привикнали към статуквото, че не усещат униженията. Приемат ги за нещо "нормално". Мнозина се страхуват от "прекомерната свобода". Пък и вероятно положението им на послушни, на слушащи началството и изпълнителни чиновници ги устройва. "Покорна главица сабя не я сече!" – нима тази позорна нашенска поговорка не характеризира напълно поведението на мнозина от нас? Други пък със стиснати зъби гледат да издържат без излишни главоболия и да се довлекат някак до пенсия. Деморализацията в нашите училища е стигнала застрашителна степен. Психологическата атмосфера почти навсякъде е крайно неблагоприятна и тежка. Директорите често се държат като феодални господари или като средновековни османски бейове, които могат да направят с нас каквото им скимне. Затова народът мълчи и понася. А така не бива да се живее, така не е достойно да се живее. Все пак ние не сме слуги никому, ние, гражданите, ние, народът, ние, и учители, и ученици, и родители сме всъщност господарите, суверенът в тази страна. Как допуснахме всичко у нас да е тъкмо наопаки на дължимото? Правихме дълга национална стачка, завършила позорно, с предателство от нашите "синдикални водачи", с извинение – или по-скоро без никакво извинение. Опитахме се да се преборим за достойнството си, но почти нищо съществено не постигнахме. Промяна към добро не настъпи, напротив, нещата се влошават с всяка изминала година. Е, някои това вече не го усещат. Това именно е най-страшното: безчувствеността. Най-коварният наш враг е тъкмо тя. Аз писах в тази моя последна книга, в предишните есета от въпросната поредица за много неща. Ако искате, намерете ги, разлистете, прочетете, давайте да обсъдим заедно къде греша, къде говоря вярно, какво по-точно сме длъжни да правим. Моята идея е че въпреки ужасното статукво имаме непрекъснатата възможност да работим за промяната към по-добро. От нас зависи да направим училищата жива, динамична и богата на личностни изяви демократична общност. Не е оправдание, че законът бил лош и не позволявал, видите ли, да се държим като личности. Не е така. Има неща, които са изцяло в наша власт. Просто трябва да победим глупавия страх. Да надмогнем малодушието. Да престанем да се държим като презрени слабаци. И опирайки се на огромната енергия, скрита в душите на младите, можем да направим чудеса – стига да съумеем да насочим тази
енергия в градивна посока. Да, трябва да бъдем истински съюзници и партньори с младите, с учениците ни, от тях много можем да почерпим и дори научим, добрите учители знаят това. Тук е разковничето според мен. Намерим ли общ език с младите, застанем ли на тяхна страна в борбата за отстояване на техните коренни и същностни интереси, тогава вече няма от какво да се плашим. Ще станем наистина силни – понеже сме прави. Защото за нас трябва да има един най-висш закон: интересът на нашите възпитаници. Учителите сме такива странни същества, които са способни да правят всичко за доброто на младите, за високото качество на тяхното обучение и образование. Всичко, което пречи на тази висша цел, трябва да бъде изхвърлено на боклука. Това е. Промяната и реформата е просто нещо, иска се воля и решимост да я направим. Мога още много да говоря и пиша в този дух, но спирам ненадейно тук. Вие сами можете да продължите мислите ми в дължимата посока. Мисля, че този е главният ефект, който целях. Искаше ми се да ви вдъхна поне малко кураж. Дано съм го постигнал донякъде. Позволих си тази сутрин да напиша в блога си и на стената си във фейсбук ето това: Милост към младите, към децата, към учениците!; там сложих някои крайно предизвикателни думи, които искам да приведа и тук: (Горките български ученици! Никой ли няма да ги съжали поне малко за това, което ги чака в училище – за това, което безчовечната административнокомандна, обезличностяваща, унифицираща социалистическа система на образование им е приготвила?! Това написах, дано не ви е прозвучало грозно. Нарочно съм толкова предизвикателен. Като философ такава ми е, дето се казва, длъжността: да дразня и да провокирам. Та надеждата ми е, че повече хора ще разберат, че в тия думи няма жлъч и злорадство, а има апел. Апел за повече човечност. Реформата е призвана да очовечи отношенията в училищните общности. Да им придаде ярък личностен характер. Да, надеждата ми е, че точно така ще прозвучат тия думи във вашите уши: като покана да започнем тъй дълго отлаганата решителна битка за собствените си личностни права. Битката, която фактически никога не трябва да спира. Битката за достойнство. Ние, учителите, нямаме право да бъдем слаби. Нито пък да допускаме да ни унижават. Желая ви много успехи в тази най-главна борба! Щом посоката е вярна, пътят дори и да е труден ще бъде вярван с вдъхновение! 15 септември 2015 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: Ангел Грънчаров, философ, безработен свободолюбив учител
СИСТЕМАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО У НАС СЕ УПРАВЛЯВА ЧРЕЗ СТРАХ И ВЪЗПИТАВА СТРАХ, СЛЕДОВАТЕЛНО Е ВСИЧКО ДРУГО, НО НЕ И ОБРАЗОВАТЕЛНА вторник, 29 септември 2015 г.
Страхът вирее и, реално, води началото си от администрацията на МОН и многобройните РИО. Не мога да кажа каква е причината за това, защото виждам само симптомите – липсва желание за истинска реформа и всяка промяна, дори и наймалката, се осъществява срещу огромно съпротивление. В повечето случаи това, което ни се пробутва като „реформа", всъщност е връщане към някаква мярка от близкото минало. Системата отчаяно се нуждае от тотална реформа, за да може да изпълнява добре функциите си, а в същото време панически се страхува дори и от наймалката промяна. И докато този страх е основно средство, българското „образование" ще бъде такова само на хартия.
Из: Истинският проблем в училище, Автор: Йордан Демиров
НЕУВЯХВАЩИТЕ БИСЕРИ – И НАЙ-НОВИТЕ ПОБЕДИ НА ПРЕМИЕРА-СЛЪНЦЕ
... А истинският проблем е... Системата не работи и има нужда от цялостна промяна. По-лошото е, че идеи за промяна има, но те не могат да се осъществят, защото системата се управлява чрез страх. А когато една система се управлява чрез страх и възпитава страх, тя е всичко друго, но не и образователна. Учениците учат чрез страх – страх от изпитване, страх от оценки, страх от наказания. Най-лошото е, че се учат на страх от различното – ако не възпроизведеш урока, а се опитваш да разсъждаваш по него, получаваш по-ниска оценка; ако се възпротивиш на явна несправедливост в училище, получаваш наказание. Резултатът от това е съвсем естествен – учениците имат все по-ниски резултати на стандартните тестове (PISA, ДЗИ, НВО), защото се страхуват да мислят. А ако един ученик не се страхува да изразява себе си, той (или тя) би могъл да намери своето място в училище. Учителите също са управлявани чрез страх – страх от проверка, страх от крайни срокове, страх от задължителната училищна документация – защото всяко редче трябва да бъде попълнено в правилното квадратче. И защото училищната документация е по-важна от това, което реално се случва в класната стая и защото разпределението трябва да се следва плътно. А ако един учител има свобода на действие, той (или тя) би могъл да направи предмета интересен и то така, че на учениците всъщност да не им е скучно в класната стая. Страхът на учителите се предава от директорите, които също работят в страх. Подобно на учителите, те също могат да бъдат проверени, протоколирани и наказани. Едно-единствено отклонение от нормативния канон е достатъчно. А ако един директор не живее в постоянен страх, той (или тя) би могъл да направи училището си привлекателно за нови учители по много поефективен начин от каквито и да е мерки на министерството.
четвъртък, 17 септември 2015 г.
ва на Габрово и което сега тъне в разруха и забрава.
Не ми се коментира, само си помислете какви "големци" в момента си отглеждаме!
Да се посмеем малко. То какво друго ни остава. ние сме весела нация. Едно време ни разсмиваше бай ви Тодор Живков, сега ни разсмива неговият бивш охранител, когото ний поради веселяшкия си национален характер турихме за Премиер. Е, смехът ще ни излезе един ден на носа де, ама то това си е в реда на нещата... СПОРТНИЯТ ПОЛУДЕН НА ПРЕМИЕРА СЛЪНЦЕ СРАМ И ПОЗОР – ВИЖТЕ КАК ИЗПЪЛНЯВАМЕ ЗАВЕТА НА СВОИТЕ ПРЕДЦИ! четвъртък, 17 септември 2015 г. Joro Hadjiev добави 42 нови снимки към албума За мишките и хората (Of Mice and Men) — в Gabrovo, Bulgaria: По желание на мои приятели, пускам всички снимки от изоставеното старопиталище, което големият български индустриалец и благодетел Пенчо Семов подаря-
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Казват, че който изостави на разрухата роден дом, имот или нещо друго, което са му завещали неговите предци, справедливо ще заслужи тяхното проклятие: да, предците му ще го прокълнат чак от отвъдното, така гласи народното поверие. Трябва много да се внимава с тия неща. Даже и да няма такова проклятие в буквалния смисъл (не че неблагодарните и глупави потомци не го заслужават де!), но има нещо, което добре трябва да съзнаваме: собствената ни душа и съвест ще възопие и ще ни отмъсти предостатъчно, ще ни измъчи заради това, че не си изпълняваме дълга – а именно да зачитаме и не пазим това, което нашите предци са ни завещали.
Толкова по този въпрос, иначе темата е голяма. Дано повече хора се позамислят над тия неща. Оправданията тук не помагат изобщо... ДАНО ПОВЕЧЕ ТАКИВА ЧОВЕЧНИ УПРАВНИЦИ ИМА ИЗ НАШИТЕ ДЪРЖАВНИ УЧРЕЖДЕНИЯ, ТА ЧОВЕЩИНАТА НАЙСЕТНЕ ДА ВЗЕМЕ ВРЪХ, АМИН! четвъртък, 17 септември 2015 г.
Вече всяка сутрин освен будилника на джиесема ме събужда и... нашето коте: кой знае как то усеща с малкото си котешко сърце времето, но малко преди 5 часа сутринта застава пред вратата на спалнята и почва тихичко да мяука. Мяу, мяу, мяу... будилникът почва да звъни, а котето, като чуе будилника, увеличава силата на мяукането си. Ставам, няма начин, такъв е и моят навик от години, да ставам точно в пет часа: ранно пиле рано пее. Привърженик съм на теорията, че сутрешното време, няколко часа след ставането, е най-ползотворното време за писане и за други творчески занимания. Доказана е тази теория от практиката ми. Та значи аз ставам, а котето радостно ме кани да отида най-напред в кухнята, където да му сипя котешка храна; прави го това нещо по много приятен начин, като се умилква в краката ми, мъркайки така доволно, че емоцията му не може да се опише с думи. Голяма работа е нашето коте, бяло е като сняг, стана вече голямо, по инерция го наричам коте, а вече си е истински котарак. Мързелив както подобава, по цял ден се излежава къде ли не, но наймного обича да лежи на терасата, къде си общува с птичките от близкото дърво. Гледа ги състрадателно, изглежда е доста самотно нашето коте, липсва му природата в апартамента. Много често се питам дали не е подобре да му дам пълна свобода и да го направя улично коте, но срещу тази моя свободолюбива идея категорично възразяват домашните ми; било "коравосърдечно" такова едно отношение и пр. А аз чувствам, че котето обича свободата – с всичките й неудобства и рискове. Както и да е, котки и хора са много привързани помежду си вероятно по тази причина: обичат свободата. Е, котките повече от хората обичат свободата, щото ние, хората, без замисляне сме способни да им отнемаме свободата. Оставям котето на спокойствие, то вече се излежава и протяга на канапето срещу мен и отвреме навреме влюбено ме гледа право в очите.
Тая пуста котешка любов към хората, какви беди им доставя, не е за приказване даже... Вчера не писах в дневника си, понеже бях твърде много зает. Просто нямах време сутринта да напиша и ред. Сега ще си изпълня дълга. Започвам с това, че започнах работа, да, вече не съм "безработен", е, почти де: започнах работа като учител по философия в едно градче наблизо до Пловдив (сега-засега няма да кажа кое точно, нека да има известна загадка). Работата ми е на половин щат, просто толкова са часовете, ще получавам възнаграждение, което е равно точно на минималната работна заплата. Но това все пак е нещичко, иначе, без нищо, е още по-страшно. Та вчера имах цели 6 поредни учебни часа – за първи път от 16 месеца влязох в класна стая и застанах пред ученици – след изгнанието ми, след изгонването ми от образователната система от една много страстна нейна служителка, имам предвид директорката на ПГЕЕ-Пловдив. С която вчера, апропо, се срещнахме отново лице в лице в... съдебната зала, да, точно вчера беше поредното заседание по съдебното дяло за клевета, което моя милост води срещу въпросната администраторка. Аз водя две съдебни дела срещу нея, вчера се състоя заседание по едното от тях. Тъй че вчерашния ми ден беше твърде много натоварен; след часовете трябваше скоростно да се предвижа до Пловдив, а това не е лека работа. Особено като вземете предвид, че колата ми не е наред, създаде ми доста проблеми във вчерашния ден, наложи се да я изоставя и да се предвижвам с автобуси (този момент от вчерашната ми история е толкова неприятен, че не ща да си спомням за него изобщо). Но за другото ще ми се наложи да кажа някои важни и любопитни неща – по моето усещане и разбиране. За работата си в новото школо засега няма да пиша, понеже ми се иска подобре да се ориентирам; първите ми впечатления са чудесни, аз имам и едно-две клипчета, които заснех, но засега няма да ги слагам в блога по една причина – понеже обещах да не казвам в кое именно градче и училище съм започнал работа. Неслучайно правя това, тази тайна си има своя смисъл. Всяко нещо с времето си. А за вчерашното съдебно дяло, за това как то протече ми се ще все пак да кажа нещичко, смятам, че разказаното ще ви ободри. И ще ви даде едно бих казал по-рефлексивно настроение за деня. В смисъл че ще ви помогне да се замислите, в този смисъл употребявам тази учена и научна дума. Тия случки ги описвам с една-единствена цел: щото са много поучителни. А пък аз, знайно е, съм учител, тази ми и работата, да търся поучителното и да го изтъквам за поука на тия, дето искат нещичко да научат. А човек докато е жив може да учи все нови и нови неща. Има толкова удивителни неща, които животът ни сервира. Хубаво е човек да привикне да усеща тяхната удивителност. Да се радва на тяхната чудесност – щото удивителните
неща са чудни, думата идва от чудене, да се чудиш, аз много обичам тази дума. Учудването, удивлението е в основата на нашето умствено, душевно развитие, да го наречем така. Та ето, аз вчера и в съдебната зала много се чудих, удивлявах се до насита, позволете ми да споделя с вас тази своя превъзходна емоция. Вчера думата беше дадена на подсъдимите – директорката на ПГЕЕ-Пловдив Анастасова, една от нейните помощникдиректорки и едно техническо лице, секретарка, която също е подписала въпросния официален документ по мой адрес, в който аз установих клеветническа, невярна, накърняваща достойнството ми информация. Понеже на този съдебен процес също съм отделил голямо внимание в блога си – та той съдържа толкова богат на смисъл психологически и нравствен казус, по превъзходен начин илюстриращ състоянието на нашата недъгава, на болната ни образователно-възпитателна система! – ми се налага да представя по възможност найубедително тезата на подсъдимата директорка (всъщност, доказа се, че компрометиращият, накърняващият престижа ми фрагмент от въпросния документ, имащ медицинско-психиатричен характер, е съчинен тъкмо от нея, както се и предполагаше, тя тия неща ги умее). Между другото, понеже е трудно човек да предаде с думи толкова богатото на какви ли нюанси нейно слово пред съда, то има възможност след време, примерно, да публикувам и протокола от съдебното заседание, той обещава да бъде много интересен документ, илюстриращ също състоянието на нравите в нашето толкова епично време, в което живеем. Между другото винаги самата госпожа Анастасова е добре дошла на страниците на този блог, ако иска, би могла да даде изявления било в него, било в моето авторско предаване по Пловдивската обществена телевизия, предаването "На Агората...". Аз съм човек, който е горещ привърженик на свободата на словото и съм го показал това на дело, не просто на думи; правя каквото мога тази свобода на словото - и на информацията да не бъде само красиво пожелание, а да бъде нещо реално, действително, да бъде право, от което всички ние се ползваме. И черпим от благата му. Да, това е едно твърде благотворно човешко право. Изобщо свободата като цяло непрекъснато твори и ражда какви ли не блага. Не зная дали сте разбрали това. Но без свобода нищо не може да се роди. Несвободата ражда само бедност и мизерия. Всякаква бедност и мизерия. Най-вече душевна. И личностна. Та блазе на ония, което не само уважават свободата (включително и свободата на словото и на информацията), но и се ползват от тях, възприемат ги като блага, от които не бива да се лишаваме. Та по тази причина аз ще се задоволя да предам тук само есенцията от изказването на г-жа Анастасова пред съда в
качеството й на подсъдима. За това какво казаха пред съда нейните подгласнички няма смисъл да говоря. Те направиха, според очебийната инструкция на адвокатката на г-жа Анастасова, каквото могат та да подкрепят тезата на тяхната работодателка. Аз напълно ги разбирам и за нищо не мога да ги коря. Те са изцяло зависими от нея. Не могат да кажат и да направят нещо, което няма да хареса на работодателката им. Или нещо, което няма да е в изгода на нейната теза. Тъй че ще се занимая тук само с тезата на главната подсъдима. Една твърде любопитна теза, впрочем. Превъзходно любопитна теза. Възхитително любопитна теза или мисъл. Сами ще се убедите в това. Ще предам, разбира се, тезата й така, както аз я възприех, както тезата й прозвуча в моите уши. Ако моето възприятие се различава от нейната мисъл, нищо не пречи, казах, г-жа Анастасова да се възползва от средствата за информиране и да доразвие тезата си така, че верният й смисъл да изпъкне пределно релефно. Та госпожа Анастасова каза и се опита да защити пред съда горе-долу следната мисъл. Тя не била искала с нищичко да ми навреди. Като писала в официалния документ "производствена характеристика", адресиран до ТЕЛК, въпросната психиатрична диагноза "податлив на чести нервно-психически разстройства", г-жа Анастасова не била искала да ме оклевети или компрометира, тя, видите ли, била искала по този начин да ми... помогне, да ми направи... добро! Тук е възловият момент на нейната толкова възхитителна теза: понеже госпожа Анастасова несъмнено има много добро сърце, преливащо от обич към персонала на училището и най-вече поспециално към моя милост, тя един вид от прекомерното си човеколюбие била написала тия свои думи, в тях не била вложила никакъв укорим смисъл, напротив, тия думи били един вид, предполагам, нещо като комплимент към мен. Най-важното е, че била сторила това от доброта, от човеколюбие. Искала да ми помогне, от човешко съчувствие го била направила. Не била никакъв лош или зъл умисъл, напротив, мотивите й били съвсем благородни, достойни за възхвала даже. Един вид да не се мъчи човекът и да стада още повече от "психичните си разстройства", най-хубаво би било и медицинските органи да откликнат на тази неин благороден зов на сърцето като, да предположим, натикат "страдалеца Грънчаров" в... психиатрията, където той да си почине от душевните мъки. Понеже този същият Грънчаров, както г-жа Анастасова отколе била убедена в своето преливащо от обич към човечеството и човещината сърце, та този значи Грънчаров по нейно дълбоко убеждение изобщо не бил ставал за учител, но сума ти органи и институции неизвестно как са му дали по погрешка преподавателски права, та ето, г-жа Анастасова, бидейки нещо като рицар на позакъснялата справедливост, решила да му помогне, да му
направи добро и пр. Да, ама този въпросният неблагодарник Грънчаров, кой знае защо, не оценил по достойнство жеста й и си позволил да я даде под съд за клевета! А че са истина тия позорни обстоятелства, т.е. че няма никаква клевета в думите й по адрес на моето психическо здраве, г-жа Анастасова "доказа" този тънък момент също по един най-превъзходен начин: ами че то цялото човечество отдавна знаело, че философът Ангел Грънчаров изобщо не е наред с акъла! И по негов адрес от незапомнени времена в канцеларията на училището бил текъл буен поток от какви ли не жалби от възмутени родители, от ученици, от учители, от възмутената общественост и пр., абе изобщо изглежда няма социална група в нашето отечество, която да е свързана някак с образованието и с... политиката, която да не се е възмущавала от поведението на тоя въпросния Грънчаров. Първо, той има, както знаем, блог, в който всеки ден пише какви ли не нелепици по адрес на кого ли не, плюе по кого ли не, по училището, по колегите си, по учениците, даже, представяте ли си, той се осмелява да плюе срещу нашия любим премиер!!! (Е, за плюенето по премиера г-жа Анастасова се въздържа да каже, но това нещо си се подразбира, толкова лош човек като Грънчаров, дето има хоби да плюе против всички, няма начин да не е оплюл досега порядъчно и г-н Премиера-Слънце!) Освен това несъмнено доказателство, че г-н Грънчаров безспорно е луд (не може да не са луди тия, дето плюят, другарки и другари, срещу г-н Премиера, дето ни храни, дето ни дава заплатите, дето ни построи толкова магистрали и дори цяло метро!!!), г-жа Анастасова приведе още едно доказателствошедьовър, което заслужава да бъде записано със златни букви в аналите на будующата нерукотворна история на българското образование и възпитание даже. Ето за какво става дума.
Грънчаров, първо, не е никакъв философ, нищо че се смята за такъв. Той не става и за учител даже както казахме. Това го знае целият свят. Родителите на неговите ученици не могат да го търпят. Той не умее да разговаря по човешки начин с хората. Той винаги се мисли за прав. Всички са грешни, само той е прав. Не дава думата на учениците си. Не им дава да кажат какво мислят. Щом някой ученик почне да мисли, Грънчаров скача и със зачервено от гняв
лице почва неистово да крещи, той може да се преструва, че обича мислещите хора, но всъщност изобщо не ги обича, напротив, той мрази не само мислещите хора, но и особено младите мислещи хора. Той е враг на свободната мисъл, на просветата, на личността, на свободата, никакъв демократ не той, а е зъл враг, казахме, на сичките тия неща. В неговите часове учениците нямат право да говорят, само Грънчаров общо взето говори. Който ученик каже нещо, което не му се харесва, той скача, изчервява се от бяс и почва да плюе и да крещи, очите му светват злобно като на сущий Сатана, даже и рогца понякога се появяват на челото му, но той, мошеникът му с мошеник, си направи операция на главата, лъже, че била по друга причина, но нищо чудно просто да е опитал по хирургически път да отстрани тия свои дяволски рогца, които го издават, че е чисто и просто виден служител на нечистата сила. (Требва да извикате, госпожо директор, владиката Николай да поръси със светена вода от кладенеца в Плиска стените на училището, та да отстрани следите от нечистата сила Грънчаров, щото той несъмнено, стоейки в това училище толкова години, е оставил втъкани в стените едни такива малки бесчета, дето умеят да се мушат в стените и дето много трудно се вадят оттам без владишка помощ!). Тъй значи, този сюблимен момент нека го оставим дотук и да минем на следващия, не по-малко сюблимен. Грънчаров винаги си е бил нравствен урод, недостоен да бъде учител, но понеже е много подъл, той, видите ли, бил влязъл под кожата на бившия директор на ПГЕЕ-Пловдив инж. Паунов, който на чисто приятелска основа криел всички следи за злодеянията на сатаниста Грънчаров, не давал ход на тоновете жалби на възмутени родители и ученици, които изпълвали канцеларията на многострадалното в онази епоха училище. А директорът Паунов закрилял Грънчаров щото Грънчаров, казахме, успял да му влезе под кожата и да го омае, те служителите на Сатана какво ли не умеят, тъй че няма защо да се чудим за случилото се. Туй изчадие Грънчаров имало обичай да си пие кафето с директора Паунов и в това време Грънчаров го омайвал, а пък бившият директор бил голям наивник та очевидно се поддал на неговия коварен дяволски чар. Свидетелство за което е, че те двамата още продължават да си пият кафето заедно (тук направо цитирам, тия памятни думи, няма как, се забиха в моето съзнание и оттам нищо вече не може да ги извади!). Нещо повече, когато по ирония на съдбата (и по решение на управляващата политическа сила де) г-жа Анастасова станала директор на ПГЕЕ-Пловдив, толкова омаяният от козните на Сатаната Грънчаров бивш директор Паунов започнал, видите ли, сам да подстрекава Грънчаров да прави разни зулуми в повереното й училище, тук не стана много ясно кой кого именно подстрекава, Паунов Грънчаров ли подстрекава
или обратното, но нека всеки да си го тълкува както иска. Силно развълнуваната от тия думи госпожа съдийка не се сдържа и възкликна нещо, а пък директорката Анастасова, обнадеждена, поясни, че бившият директор правел всичкото това понеже той лично си имал друг фаворит за директор, но бил много ядосан, че тя победила в конкурса, поради което си бил поставил за цел да я провали на поста й и да й вземе властта. (За да предотврати такъв опасен развой на събитията г-жа Анастасова съвсем предвидливо уволни от ПГЕЕ-Пловдив найопасния по нейна преценка свой конкурент инж. Калин Христов, който като биде възстановен на работа от Върховния касационен съд, пак биде уволнен, щото, да плюем в пазвите си, е крайно опасно г-жа Анастасова да си изпусне властта!) И така нататък, все в този дух, се изказа прочувствено госпожа директорката, речта й пред съда беше дълга, наистина много емоционална, богата на нравствен и психологически смисъл, преизобилна даже на смисъл, който аз тук, поради немощните си творчески и литературни сили съвсем не мога да предам с думи. Историята на българското образование, възпитание и култура много загуби от това, че вчера речта на г-жа Анастасова не беше увековечена което можеше да стане ако беше записана със съвременните технически средства за запис; аз още не мога да се начудя защо в съдилищата не правят просто видео и аудио запис на заседанията, ами се мъчат да пишат протоколи. И тъй, поради доброто си сърце гжа Анастасова била решила да направи добро на неразбиращия тия неща, на неразбиращия от добро Грънчаров като го представила на ТЕЛК като психично болен, тя просто му съчувствала, искала да му помогне, проявила човечност, но ето, за проявеното добро, виждате, сега яде... да не казваме какво точно яде, но всички знаят, според поговорката, какво яде оня, който прави добро в нашите родни български условия (думата е мръсна, гнусна, миризлива, нека, позволете, да я избегнем!). Абе нема ненаказано добро, нали така, ето затова сега неблагодарникът Грънчаров съди толкова любвеобилната си и добра директорка за клевета! Ох, толкова неблагодарни хора като той Грънчаров има на тази земя, че не знаем как ще живеем занапред. Няма да ни е лесно. Но добротата все пак ще спаси един ден света! Не красотата, а именно добротата! Аз лично съм напълно съгласен с тази прочувствена християнска поанта в знаменитото вчерашно слово на директорката на ПГЕЕ-Пловдив пред районен съд в Пловдив. Моята адвокатка не се сдържа в този величав момент на директорското словоизлияние и попита г-жа Анастасова: а Вие именно от добро сърце и за да сторите добро след това и уволнихте Грънчаров, правилно ли Ви разбирам? Да, за негово добро го уволних – отвърна запитаната. Аз всичко правя от добро сърце, от доброта, но
нали знаете колко много страдаме ние, добрите, любвеобилните хора. Защото е пълно с неблагодарници, които не могат да оценят нашите тъй възвишени души. Има още да пиша, ала се налага да ставам, ще закъснея за предаването си, днес можете да гледате предаването ми по ПО-тв. Пак ще е за образованието, имам някои идеи за него днес, да видим какво ще стане. Ще го правя по-интересно това предаване, ще ми се да го обогатя откъм формалната му страна. Ще видите какво имам предвид ако го гледате. Спирам разказа си дотук поради липса на време. Но мисля, че все пак успях донякъде да намекна за основната мисъл на директорката Анастасова. Тя не се призна за виновна, разбира се. Даже аз я попитах не съжалява ли все пак за нещо сторено. Не, как така, не съжалявала: как да съжалява за нещо човек – особено след като прави само добрини, нищо друго?! И като вземеш предвид, че този същия човек има дарбата да е изцяло непогрешим, то тогава нещата стават направо бетонни – имам предвид тезата на въпросната тъй остроумна директорка на ПГЕЕПловдив. Дано повече такива човечни директори има из нашите училища, та човещината у нас най-сетне да вземе връх! Амин! Хубав ден! Бъдете здрави! Бъдете весели! Запазете настроението си за целия ден. Смехът, както знаете, е здраве! ЗАПИС НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ 10 СЕПТЕМВРИ, ТЕМАТА Е: "КАКВО, ДЕМОКРАЦИЯ В УЧИЛИЩЕ ЛИ?!" четвъртък, 17 септември 2015 г.
лотова-Риббентропа. Силы Красной армии, направленные в Польшу, включали в себя около 1,5 миллиона солдат, более 6 тысяч танков и около 1800 самолетов. Последствиями советской агрессии были Катынское преступление и массовые депортации сотен тысяч поляков вглубь СССР.
В этот же день в Комиссариат иностранных дел в Москве был вызван посол Польши в СССР Вацлав Гжибовский, которому Владимир Потемкин, заместитель Молотова, заявил: «Польско-немецкая война показала внутреннее банкротство польского государства. В течение 10 дней боевых действий Польша потеряла все свои промышленные и культурные центры. Варшава в качестве польской столицы уже не существует. Польское правительство подверглось распаду и не дает признаков жизни. Это значит, что польское государство и его правительство фактически перестали существовать. Тем самым соглашения между Польшей и СССР потеряли свою силу». Польские власти призывали избегать столкновений с Красной армией, не признали ее наступление причиной начала войны и не разорвали дипломатических отношений с Москвой. Ночью с 17 на 18 сентября польское правительство пересекло границу с Румынией, планируя добраться до Франции.
Приятно гледане, приятни размисли! ПРЕДИ 76 ГОДИНИ СССР МАРОДЕРСКИ НАПАДНА ПОЛША четвъртък, 17 септември 2015 г. 76 лет назад СССР напал на Польшу 17 сентября 1939 года Красная армия напала на Польшу, реализуя пакт Молотова-Риббентропа. Погибли 2,5 тысячи польских солдат, около 250 тысяч попали в плен. 17 сентября 1939 года Красная армия напала на Польшу, реализуя пакт Мо-
Приказ не вступать в боевые действия против Красной армии не был принят всеми отделениями польской армии. Столкновения происходили во многих регионах Польши. Многие города, например, Гродно, героически противостояли одновременно немецко-фашистской армии и Красной. В боях с Красной армией погибли около 2,5 тысяч польских солдат, 20 тысяч были ранены либо пропали без вести. Потери СССР составили около 3 тысяч погибших и 6-7 тысяч раненых. В советский плен попали около 250 тысяч польских солдат, в
том числе 10 тысяч офицеров, которые были расстреляны по приказу НКВД в 1940 году. ЗАБЕЛЕЖКА: Виж също: СЕГОДНЯ 76 ЛЕТ НАЗАД РОССИЯ ВОТКНУЛА ПОЛЯКАМ НОЖ В СПИНУ… ЗАПИС (ОТ МОНИТОРА) НА ДНЕШНОТО ПРЕДАВАНЕ "НА АГОРАТА...", ТЕМАТА Е: ВЪЗМОЖНА ЛИ Е "ПРОМЯНА СЕГА" В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ? четвъртък, 17 септември 2015 г.
дидат) в училище, което е на час път от Пловдив с автобус, автобуса го вземам от автогара, намираща се на другия край на Пловдив, до която пътувам пак около час. Ето как заради каприза на въпросните важни държавно-партийни лица, които ме подложиха на дискриминация и репресия, сега държавата ще ми плаща и 85% от паричните разходи за транспорт. На това му се вика "социална справедливост" по социалистокомунистически. Докато написах това и разгледах две-три страници и времето ми свърши. Трябва май да почна да ставам в четири часа, за да мога да свърша някоя работа все пак сутрин. Налага се да изключвам компютъра и да започна да се обличам за тръгване. Изпусна ли автобуса, закъснея ли, става лошо. Та значи желая ви хубав ден, радвайте се и вие като мен на щастието да живеете в толкова хубава и справедлива социална държава!
(Майкъл Пелехач), искам да се съсредоточа върху изграждането на самата силистренска общност, вместо да мисля глобално.
ОТ НАС ЗАВИСИ КАКВО ЩЕ БЪДЕ! По-качествен запис ще сложа при първа възможност, скоро ще бъде, да се надяваме.
петък, 18 септември 2015 г.
РАДВАЙТЕ СЕ И ВИЕ КАТО МЕН НА ЩАСТИЕТО ДА ЖИВЕЕТЕ В ТОЛКОВА СОЦИАЛНА И СПРАВЕДЛИВА ДЪРЖАВА!
Репортаж от мястото на събитието ЕГ ”Пейо Яворов” в гр. Силистра,
петък, 18 септември 2015 г.
Имам всичко на всичко 20-тина минутки за интернет и за писане сутрин, преди тръгване на работа – в дните, когато съм на работа (понеделник, сряда и петък); ставам по навик всяка сутрен точно в 5 часа. Ще ходя на работа само три дни понеже съм на половин щат, ще получавам и половин учителска заплата, което е равно точно на минималната работна заплата. Колкото да не умра от глад през зимата, когато ще се точат съдебните дела за отмяната на репресивната заповед за моето уволнение от ПГЕЕ-Пловдив. Интересно е да отбележа, че след натиск от разни партийни и високопоставени чиновнически лица от йерархията на образованието аз бях дискриминационно елиминиран от всички т.н. "конкурси" за назначение на учители по философия на овакантили се места в Пловдив, включително не ме допуснаха да участвам в "конкурс" за такъв учител в кварталното училище, което е на три минути път от дома ми – вижда се от прозореца. За сметка на това бях назначен най-накрая (понеже се явих единствен кан-
Какво очакваш от новата учебна година?
Написан от Михаела Тимофеева Най-любимият звук на всеки ученик е последният звънец за учебната година, а най-омразният ни – първият звънец. На мен ми беше деветият първи учебен ден и ентусиазмът ми, да си призная, изчезна още с виждането на Езикова гимназия в далечината и се върна почти толкова бързо като видях съученици и учители. Спомних си за обещанието, което положих пред най-добрите си приятели, че уж тази година ще съм отговорна и позитивна – и просто се усмихнах на всички. Откриването мина с поздравителни адреси за началото на училище, зайците, пардон, осмокласниците, им изляха едно канче с вода да имат една успешна първа година и така всички влязохме за едни петнадесетминутни часове. От една година не бях чувала и виждала физика, химия, биология, география, история, имам и два нови предмета; общо взето хич не мога да се оплача, че ще имам скучна учебна година. Особено пък с изключителните хора, които се намират в ЕГ и особено пък с новият доброволец от Америка, господин Маккинли Олдън: - Какво очакваш от новата учебна година? - Наистина исках да работя в академичната сфера. Надявам се през 2015/2016 да натрупам едно огромно количество прекрасни спомени не само в областта на преподаването, но и с учениците. За разлика от учителя миналата година
- Винаги питам чужденци каква е разликата между България и родната им страна. Кое беше това, което ти е породило най-голямо впечатление за държавата ни? - В Америка доста често се случва да не познаваш дори съседите си. САЩ е огромна страна, а щатът ми (Джорджия) е горе-долу с размерите на България. Тук сякаш всеки познава всеки. Харесва ми близостта между хората – поддържането на някакви взаимоотношения изглежда далеч по-лесно, което може би се дължи и на факта, че като народ сте доста емоционални. Взех едно доста кратичко интервю и от Мечо, китарист в групата Blood Sugar: - Усещаш ли някаква промяна от края на миналата учебна година и досега? Определено има такава, да. (ОЩЕ >>>) БОЙКО ТАМАН ТОВА ПРАВИ: УПРАВЛЯВА КАТО НЕ ПРАВИ АБСОЛЮТНО НИЩО петък, 18 септември 2015 г. Боко се бил научил да управлява, твърди Андреев (виж: Шестте урока, които Борисов е научил от Живков) – пълни
глупости! Нищо не е научил, просто кукловодите го пуснаха в такъв удобен момент, именно след управлението на Царо. А управлението на Симеон показа и доказа, че държавата може да се движи на "автопилот". След Симеон секи вече може да управлява държава. Управлява я Дмитрич, дека нищо не беше работил до тоя момент, оти Боко да не мое, да не е чак толкоз прост?
метод на мислене. Трябва да изоставим светския начин на мислене и да придобием евангелски. Ето на това учи Църквата. Нужно е да се стараем да изпълним това, на първо място да го отнесем към себе си, но също и да научим нашите братя, за които сме отговорни пред Христа.
предоставила на Сърбия палатки за бежанците, цистерни за питейна вода и одеала, а така също печки за отопление. „Благодарение на тази руска помощ можем да настаним от 800 до 1000 бежанци” – отбелязал сръбският посланик. В нощта срещу 15 септември влязоха в сила нови унгарски закони за границата, като в резултат унгарците спряха влизането на мигранти и голяма част от тях останаха блокирани в Сърбия. ЧУЙТЕ ТЪЙ СТАРАТЕЛНО КРИТАТА ИСТИНА ЗА КОНФЛИКТА В СИРИЯ И ЗА МИГРАЦИОННИЯ ПОТОК КЪМ ЕВРОПА събота, 19 септември 2015 г.
Е, Бойко таман това прави. Управлява като не прави нищо. Он например нема никаква идея за управлението. (Ако изключим манията му да прави магистрали, дължаща се най-вероятно на това, че от тях най-много и най-лесно може да се краде.) Да сте чули Бойко да е изказал некаква стратегическа идея за бъдещето на държавата, на държавния и национален живот? Нема и да чуете. За него да управляваш е "найлесната работа" (негови думи), да си премиер било "по-лесно даже от това да си софийски кмет", управлението за него се свежда до това да се перчиш пред камерите, да се праиш на бабаит и да одиш с походката на дон Корлеоне, да се чешеш донасита между чатала, да се возиш на коли и на самальоти, да режеш ленти (туй нещо го е научил също от непрежалимия Т.Живков), да плямпотиш що ти дойде на езика, да дърдориш нелепици без да мислиш и т.н. Ако това се разбира под "управление", то тогава аз съм... китаец; колкото аз съм китаец, толкова Боко мое да управлява...
... Светите отци характеризират различно Църквата, но всеки ден ние наблюдаваме това, че Църквата е духовна лечебница, болница, в която сме всички. Има лекари, медицински сестри, медицински братя, има болни, има хора, които са в реанимация. Това сме ние. Но главният Лекар на тази лечебница е Христос. Найвеликото чудо на Църквата не са някакви свръхестествени събития и чудеса, а възкресението на мъртвата душа на човека. Това възкресение се случва вътре в Църквата. И светител Йоан Златоуст казва: „Искаш да ти покажа най-великото чудо, което е ставало някога? Ела в храма и ще видиш велико чудо: как в църквата влиза вълк, а излиза агне, влиза черен гарван, а излиза бял гълъб, влиза труп, а излиза младеж.” Ето това е Църквата.
ПЪТУВАНЕ С АВТОБУСА И НЯКОИ ДРУГИ ИСТОРИИ ОТ СЪВСЕМ БЛИЗКОТО МИНАЛО събота, 19 септември 2015 г.
ЕТО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ТОВА, ЧЕ РУСНАЦИТЕ НАИСТИНА ПОМАГАТ НАЙУСЪРДНО ЗА НАСОЧВАНЕТО НА МИГРАЦИОННИЯ ПОТОК КЪМ СЪРЦЕТО НА ЕВРОПА... петък, 18 септември 2015 г.
ВЯРАТА ЛЕКУВА ДУШАТА
ПОГУБВАНЕТО НА ВОЛЖСКА БЪЛГАРИЯ ОТ РУСНАЦИТЕ
петък, 18 септември 2015 г.
събота, 19 септември 2015 г.
Из: Свещеникът е лекар, а не вълшебник, Автор: митр. Атанасий Лимасолски ... Когато Христос казва: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога”, това е реалност. Реалност, която ни показва Църквата. Тя ни показва пътя и метода как да достигнем до това… Словото Божие се заключава в призива: „Покайте се”. Не зная, как по руски тълкувате това. Но по гръцки това означава: „променете своя начин на мислене”. Това не означава, че ние просто трябва да се разстройваме по повод на своите грехове. Това е изменение на ума, промяна на разума. Евангелието е нов начин на живот, нов
Видеото се намира ето тук: Кой режисира сирийския конфликт?
Падането на Казанското Канство и българофобията на съседите му Сърбите с провокация към ЕС: Без Русия нямаше да се справим с бежанците Сърбия е благодарна на Русия за помощта, оказана във връзка със ситуацията с бежанците. Това е заявил пред журналисти сръбският посланик в РФ Славенко Терзич. „Сърбия е благодарна на Русия, която ни помага не на думи, а на дело” – казал Терзич. Той съобщил, че Русия е
Иван Грозни срива град Казан (на снимката) се провъзгласява за "цар на Бъл-
гари и Руси". По-късно в България се развива култ към "бате Иван", който уж щял да ни спаси от Турция. Но как може Българоубиец да спаси българи... не може! Това е един от многото случаи, в които българи са избирали за герой палача си. Вместо встъпителни думи, спомените на един от руснаците обсаждали Казан: Вече около пет седмици россияните стояха под Казан и убиваха излизащите от града не по-малко от десет хиляди неприятели... Никой не се предаде жив, спасиха се малко... ранените...
Градът беше завзет... убиваха всички които се намираха, в домовете или в ямите; вземаха в плен жени, деца или чиновници... сечта престана, но кръвта се лееше... Царския дворец, улиците, крепостните стени и дълбоките ровове бяха запълнени с мъртви... тела се носеха по реката... (ОЩЕ >>>) НЯМА КАК ДА СТАНЕМ НОРМАЛНО ОБЩЕСТВО АКО ДЕМОКРАТИЧНИЯТ МАНТАЛИТЕТ, КУЛТУРА, МИСЛЕНЕ, СЪЗНАНИЕ И ПОВЕДЕНИЕ НЕ СЕ РАЗПРОСТРАНЯТ НАЙ-НАПРЕД В ДУШИТЕ НА МЛАДИТЕ събота, 19 септември 2015 г. Е, след като свърших някоя и друга работа (прочетох и представих на читателите на блога си някои интересни и важни по моя преценка публикации и интервюта, които открих из нета) сега вече имам време сам да напиша нещичко. Разбира се, първото, за което, така да се рече, "ме сърбят пръстите", е да започна да пиша по своята поредица от есета с примерно заглавие "Проект за незабавна реформа на НЕобразованието". Тази поредица, според замисъла си, при това е време да бъде привършвана. Дойде времето да й сложа края. Тя не може да продължава безкрайно, доста "матр`ьял" се натрупа, не може да не мисля за прекратяването й - понеже смятам да я издам в хартиена книга, а по начало дебелите и големи книги не са за предпочитане, особено пък в такива случаи. Щото намерението ми беше да напиша нещо кратичко, годно за практическо използване, за душевно предразполагане и насърчаване на ония, които не щат да се примиряват с отвратителното статукво в образователната сфера,
имам предвид по-революционно настроените реформатори, ако така мога да се изразя: щото една и то по-голяма част от реформаторите у нас, пишман-реформаторите де, фактически друго не правят освен да полагат усилия за заздравяване и за бетониране на статуквото; да, у нас вече имаме и феномена на "НЕреформаторското реформаторство", на "бетониращото реформаторство" или както искате го наречете там, това вече си е ваш проблем. У нас има доста чудати, странни, уродливи неща, не знам дали сте забелязали поне това.
Откривам ето сега, че аз тази поредица, както съм я подкарал, мога да я направя безкрайна – понеже темата няма как да спре да ме вълнува. От години правя само това, това за мен е централната тема: как българското образование да бъде променяно, и то не само да думи, а на дело. Много книги написах и публикувах по тази главна за мен тема, ето, вижда се, че при мен вече се оформи цяла една поредица от... книги, посветени все на тази същата тема; от какви ли не ъгли, ракурси, гледни точки, позиции и пр. не гледах на случващото се в българското образование, и, респективно, не подлагах тази тема на осмисляне, премисляне, вглъбяване и т.н. Тук няма смисъл да давам заглавията на книгите от тази поредица, това вече съм го правил, тъй че който се заинтересува може да се порови и да намери всичко на съответното място в блога. Най-вероятно оттук-нататък, като завърша, като сложа точката на настоящата поредица от есета, след това ще премина към друга поредица, нищо чудно да е свързана пак с образованието. Работата е там, че в процеса на работа на човек му щукват какви ли не идеи, които, за да не отлетят завинаги в небитието, е добре да бъдат записвани, един вид да бъдат "бетонирани" завинаги в слово (не знам защо думата "бетониране" тази сутрин толкова ми е влязла в главата, та постоянно, виждате, я употребявам). Да бъдат материализирани тия идеи в слово е потребно, щото иначе всичко отлита в небитието. Мислещите хора се познават по това, че обикновено са предимно пишещи хора. Възниква нужда от писане за да може човек да съхрани мислите си, които заслужават това. Постойностните, по-ценните ни мисли заслу-
жават да бъдат запаметени, запазени, съхранени. Затова пише човек, не за друго. Щото мисълта е нещо много хвъркато, появи се, кацне ти на "рамото" като птичка, ако не е уловиш, хвръква и иди след това я гони, няма да я хванеш повече, а е възможно същата тази мисъл вече никога да не се яви в съзнанието ти. Ако се яви, вече ще бъде друга, не точно същата. Та затова се налага да пишем. Главите на повечето хора изглежда нищо особено не раждат и по тази причина тия хора не чувстват потребност да пишат. В главите им се въртят вероятно само някакви досадни, чужди, банални, тъпи, грозни, долни, злобни и прочие мисли, непристойни мисли, които при това тия хора не смеят да ги запишат, щото ще се изложат. Затова такива хора хем не пишат, хем даже и не говорят (само разговарят със себеподобните си явно), а в главите им само се кроят какви ли не козни и планове с какво да навредят на този или на онзи и т.н. Думата козни е възстара и почти не се употребява, ето какво значи за тия, които са я забравили: значение на думата козни тайни и коварни замисли и интриги, сплетни. Предполагам има много такива хора сред непишещите, които само кроят разни козни щото човек така е устроен, че все за нещо трябва да мисли. Но най е хубаво това човек да не се срамува от мислите си и да смее да ги обяви публично – с оглед да помогне и на други хора да се замислят за същото. Това пък е работа на пишещите хора, на философите по-специално найвече, на философстващите, щото има сред пишещите люде и други, които, да речем, пишат друг род книги, художествени, литературни, по-занимателни, но и тям се налага да философстват, т.е. да мислят позадълбочено, по-пълно, по-цялостно да схващат нещата. Е, та по тази причина мой дълг е да пиша, да казвам гласно мислите си щото между другото вече пак съм преподавател, пак съм учител по философия. Пак съм, тъй да се рече, в образователната система, от която бях прогонен по един скандален начин, който, знаем, от повече от година е вече предмет на съдебно преследване, е занимание на правосъдието. Тия, които ме изгониха, си имат тежки главоболия с правосъдието, мъчат се да се оправдават, да шикалкавят и т.н., видяхте преди два-три дена какво се случи в залата на Районен съд в Пловдив, аз вече писах за това: виж Дано повече такива човечни управници има из нашите държавни учреждения, та човещината най-сетне да вземе връх, амин!. Там разказах за чудесната аргументация на подсъдимата директорка, която собственоръчно извърши акта на моята екзекуция, тя там, в съдебната зала, в нарочна и явно старателно обмислена реч разви тезата, че ме била тормозела, клеветяла и в крайна сметка и уволнила по една-единствена причина, а именно: за да ми направи добро, да, поради извънред-
но доброто си и любвеобилно сърце, от доброта, от чиста човечност ме била тормозила и уволнила, тя, видите ли, не била искала с нещо да ми навреди, а искала само да ми помогне! Тази направо разтърсваща душевните ни пластове, бих си позволил да кажа умонепостижима теза заслужава да бъде запазена, тя заслужава да бъде изписана със златни букви в бъдещата история на българското образование – пък и на българския нравствен живот на съвременността ни. Както и да е, факт е обаче, че аз отново съм в училище и съм пред учениците, отново ги занимавам с философия, ето, минаха вече няколко дена, в които се занимавам отново с любимото си занимание: да разговарям с младите за философията, т.е. за живота, за човека, за свободата, за Бога, за всичко, което е най-важно за всички нас, човеците. Снощи по този повод в блога се състоя една кратка обмяна на мнения по този повод, ето, позволявам си да приведа написаното там, в коментарите под вчерашната публикация на тема Радвайте се и вие като мен на щастието да живеете в толкова социална и справедлива държава!; там един човек, мой приятел, ми написа следното, което ме подбуди да му отвърна ето какво: Здравей, г-н Грънчаров! Пак прочетох есето за обясненията на подсъдимата Анастасова. Чудесно е! След окончателното приключване на съдебните баталии от това есе става отлична глава от книга! Радвам се за теб, че си в блестяща форма! Желая ти успех в училището! Ето сега и моя отговор по този повод: Здравей, приятелю! Благодаря ти за пожеланието! Развълнува ме, искам да ти кажа накратко за впечатленията си. Два дни откак съм на работа в училище в град Раковски, там ме назначиха, ето, казвам това за първи път тук. Има много свестни ученици, има и доста циганета, но и сред тях има всякакви, има и скромни, има и свестни. Прекрасно чувство обаче изпитвам когато усещам как заблестяват очите на някои ученици като ме слушат; а аз имам обичай отначалото да ги омайвам с найсладки речи; тия дни, понеже съм насъбрал много енергия (отдавна не съм преподавал, то това нещо е като крастата, докато не се начеше, не минава!) та стана така, че дори и най-големите пакостници сред учениците в един момент онемяха и ме слушаха комай с отворени уста. Нещата, които аз им казвам, те такива неща в училище не са слушали, едва ли някой друг може да им ги каже. Не се правя на важен, но това си е така, всеки човек може нещо, което другите хора точно като него съвсем не го могат. Затова сме и индивидуалности. Та учениците ме слушаха много внимателно, казвам им някакви истини, които те до този момент гласно не са ги чували никога. На моменти забелязвах как някои лекичко побутваха приятелите или
приятелките си с лакът. И се споглеждаха приятно изненадани. Тия неща се забелязват. Човек се чувства великолепно когато се случва магията на учителстването. Ей заради това нещо съм учител, за това нещо съм готов да платя и всякаква цена. И това е нещото, което ме дърпа към училището. Туй нещо е като страст, като мания, като пиянство, не знам как точно да ти го опиша. Нещо такова, предполагам, примерно чувстват добрите адвокати когато държат мъдра реч в съда, то това нещо го има и във всичките тия професии, дето имат толкова голям човешки смисъл. Предполагам и артистите чувстват такова нещо като са на сцената. То не може да се опише с думи. Велико е. Много съм ентусиазиран тия два-три дена откак отново ходя на училище. А и градчето е хубаво. На няколко места на кръстовища или просто на улицата забелязвам католически паметници със статуя на Дева Мария или на Христос, отдолу пише "Господи, пази нашия град!" или нещо друго. Още не съм се разхождал из градчето, но само гледам от стъклата на прозореца на автобуса. Днес примерно се качи един католически свещеник. Имаше дървена огърлица с голям дървен кръст на шията. Имам чувството, че съм някъде в Европа, в Италия, много ми харесва, чувства се друга, западна култура. Само дето местният говор тук много ме затруднява, на моменти не мога да разбирам учениците, а те вече се отпуснаха и започнаха да участват в дебати, да се изказват, абе добре върви работата ми - да не са уроки! Е, налага се да ги карам да говорят по-бавно. Един зевзек от учениците каза: господине, тук говорим така, че за да ни разбирате май ще ви трябва преводач – казва това и се хили! Такива работи. Ще пиша тия дни в блога по тия въпроси, няма начин да не пиша. Спирам, засега толкова, че се разприказвах. Голямо плямпало съм, знаеш това. Хубава вечер! И на теб, и на всички читатели на блога. Това написах снощи в блога си, мисля, че може да стои и тук. По същата тема засега повече няма да пиша, има време занапред. Имам много неща за казване, но всичко наведнъж не може да се каже. Имам и една-две съвсем свежи идеи, които заслужават по-прецизно вникване и обсъждане. Ще ги предложа на съответното място и време. И дори пред институциите смятам да ги поставя. Не знам дали да не сторя това и сега. Аз вече за тях говорих с учениците си, те се замислиха и предполагам тия дни ще откликнат. Доста силно ги провокирах да се замислят. Примерно им подхвърлих идеята за толкова скандалното "право на излизане и влизане в час без учениците да дават никакво обяснение на учителя"; да могат да излизат и да влизат от или в класната стая без да пречат на работата, тихичко, без излишни обяснения. Едно много коварна и провокационна идея. Раз-
казах им какво се е случило като съм я прилагал експериментално. То и сега ученикът пак може да излезе когато си поиска, но ще му се наложи, примерно, да излъже: "Заболя ме нещо коремът!", "Може ли да изляза по физиологична нужда?" и пр. И пак, ако реши, може да се мотае колкото си иска из коридора или дори из двора. Е, страхът от "неизвинено отсъствие" донякъде пречи за такива "своеволия", но стоенето в час против волята на учениците, по принуда, не води до кой знае какви бляскави резултати. Има ученици, които по тази причина почват да се държат хулигански - цел да бъдат изгонени от час от учителя. Или просто да си разведрят скуката. Да предизвикат известни емоции, да си изразходват негативната енергия и пр. Всичко става в класните стаи на тази основа: принудата до добро не води. Напротив, всичко се обезсмисля – ето това поне защо не могат да го проумеят институциите? Щом правиш нещо не защото си го избрал, не защото го желаеш, а по външна принуда, то няма никакъв смисъл.
Ако ученикът стои в час понеже сам така е решил, понеже е открил смисъл за себе си в това, тогава стоенето му наистина може да роди добри плодове, иначе обаче това не може да стане. Дето казват даскалиците той тогава "тялом ще е в класната стая, а духом – някъде другаде". Лишиш ли учениците от свобода, работите отиват на поразия. Появи ли се обаче свободата нещата почват да си застават на точното място, на собственото си място. И тогава вече няма да има ученици, които пречат на останалите да учат. Вместо учителят да ги гони, вместо да ги унижава, вместо да им се кара, те сами ще решат кое е по-доброто за тях самите. И ще поемат пълната отговорност за стореното. И ще си постигнат в крайна сметка заслуженото. Много коварно нещо е свободата. Тя обаче в никакъв случай не е нещо само страшно и опасно. Освен обаче да стои в класната стая ученикът трябва да има и някои други възможности. Другата възможност на напусналите час ученици е (сега-засега) да се лутат из коридорите, из двора, да седят в кафенето, да играят карти. Ако има библиотека в училището (с компютри), тогава ето че има и друга хубава възможност да си прекарват смислено времето. Само да седне на пейка в двора или във фоайето на коридора и да се зачете по друг учебен предмет, по който смята, че се налага или пък дори иска сам да чете, пак има по-голям
смисъл отколкото да стои в час по безинтересен предмет и да тъпее, да трупа "нерви" и да се ядосва. Когато напусне часа по даден предмет защото така е решил, ученикът същевременно поема и отговорността какво ще стане с него по съответния предмет, сам той трябва да изобрети начин как да се справи с възникналия проблем. Ако сметне, че часът и общуването с учителя не са му полезни и нужни, може, примерно, да реши да наваксва след това пропуснатото сам. Каквото иска да реши, проблемът си е вече негов. Може да се върне след това и в час – ако вече е преценил, че има смисъл, ако е осъзнал, че има смисъл, т.е. ако смисълът за това се е родил вече в неговата душа. Но тогава той вече ще гледа със съвършено други очи на случващото се в класната стая, в учебния кабинет. Тези въпроси си стоят за решаване, аз не вярвам височайшите инстанции да успеят да измислят някаква магическа директива, която да ги реши. Тези въпроси са свързани и с неразрешимия иначе проблем за дисциплината. И за агресията в училище. И за тъй наречените съвременни подходи и начини на общуване с учениците. Вярно, когато учениците правят нещо интересно и приятно в часа, то на много по-малко от тях ще им се иска да не са в час. Виждате как нещата се допълват и подкрепят. Та трябва значи да се пробват нови и нови варианти. Понякога ще проработи едно, понякога - нещо друго. И ще се открие онова, което спомага за решаването на проблемите. Или поне за намаляване на напреженията. И за предотвратяване на конфликтите. То това нещо вече е изнамерено и се нарича свобода. Персонална, лично свобода и отговорност се нарича то. Просто у нас все още се инатим да признаем това. Ние сме прочути с ината си. И със склонността си да правим всичко наопаки на правилното, на разумното. Моята идея-фикс е: на учениците в час да им е пределно приятно, да могат найсвободно, спокойно, без никакви притеснения да се изказват, да слушат, да питат, заедно с учителя да вършат една важна (и смислена) за тях самите най-вече работа. За да стане истински приятно на учениците обаче и те много трябва да помогнат. Найнапред трябва да се промени настройката, нагласа им, и то най-базисната. Училището не трябва да е място, където те мъчат да правиш неща, за които не си убеден, че са толкова важни за теб. Трябва всеки ученик да бъде поставен в благоприятни условия, в които сам да разбере, че лично за него има смисъл да стои в час, да мисли, да участва, да пита, да се изказва, да слуша, да си записва най-важното от чутото и т.н. Не учителят всичко да дирижира, да диктува и пр., а пък учениците само да изпълняват заповеди, а заедно с учителя да решават в свободен диалог всички въпроси и проблеми. Всичко трябва да бъде най-свободно обсъждано в групата и само след такива полезни дискусии ще се стигне до повлия-
ване на базисната настройка на учениците. Щом разберат, че от тях зависи найглавното - от тях и като група, но най-вече като индивиди, като личности: от теб зависи много, ти много можеш да допринесеш! – те вече ще имат грижата да поддържат едно приемливо и човечно ниво на прословутата "дисциплина"; всъщност трябва всички в класа да се чувстват отговорни за това, което се случва в класната стая, обстановката, казахме, да е приятна, човечна, нормална и подходяща за вършене на една толкова деликатна работа каквато е ученето, каквито са умствените занимания, познавателните инициативи и пр. Един само човек може да развали всичко и да убие желанието на останалите да се занимават с умствени занимания; един човек може да отрови атмосферата. Но главната грижа и роля за поддържането на добра обстановка в класа трябва да има не учителят, а учениците като група – с активното съдействие на учителя. Найважното е учениците да бъдат активирани да спомагат за поддържането на приятните, да благоприятните за умствени занимания условия. Те трябва да полагат нужните за това непрекъснати усилия. А не учителят сам да води безнадеждна битка "за дисциплина" – след като е допуснал това целият клас да застане срещу него. Винаги има ученици, които искат в класа да има нормална и приятна обстановка, без глупави страхове младите да могат да показват себе си, страни от своята личност, своите способности и пр. Ето тия ученици обаче не трябва да са безмълвно малцинство, а следва да заемат толкова активна позиция, че да започнат да диктуват положението. Трябва нещо да бъде изнамерено за това щото пасивното сеирджийско мнозинство да бъде разбито в своята монолитност, щото то най-вече е виновно за това в групата или в класа да цари една грозна психологическа и нравствена атмосфера. Все пак училището е една културна, възпитателна и образователна общност. В него простаците и арогантните не могат да задават тон. Те трябва да бъдат принудени "да подвият опашка" и да се подчинят на правилата. Що се касае до тези правила, казахме, те трябва да бъдат най-свободно обсъждани и в тяхното демократично обсъждане най-голяма роля следва да има ученическият народ. Младите много могат да помогнат в тази посока. Но идеята ми е те да поемат основната тежест по поддържането на приемлив ред и на приятна, подходяща за умствени занимания обстановка в класната стая. Не учителят, а те, учениците. Грешка е учителят (със своята илюзорна власт) да е главната движеща сила и главен фактор за поддържането на един външен, принудителен, основан на натиск и на заплахи ред. Така не стават тия работи, това трябва отдавна да е било разбрано от всички, но, уви, още не е. Разбира се, на разните институции изобщо не им пука за това в каква ситуация са поставени учителите,
също така и учениците. Те си имат други грижи. Тях ги вълнува, примерно, предимно въпроса за тяхното собствено кариерно издигане и възвеличаване. Примерно като си бил години наред примерен директор на училище в един момент, да речем, да кацнеш на някое удобно кресло в инспектората. Или да седнеш дори на зам.-министерски пост (г-н Кирчо Атанасов има шанса да осъществи тая отколешна директорска мечта и ето, стана зам.-министър на просветата по времето на Дмитрич Станишев). Тъй че не бива да чакаме някой от висините на йерархията да се трогне за положението, в което се намират клетите учители и ученици в класните стаи. Те трябва да решат със свои сили проблема. Стига отгоре да не им се пречи. Щото отгоре друго освен да пречат изглежда не могат, или пък даже и не желаят (дори и да могат, а те много могат, ала не желаят). Делото по спасение на давещите се е дело на самите давещи се, драги другарки и другари училищни дейци. Аз тия дни ще обмисля и ще представя в писмен вид една идея, която срещнах в книгата на Яков Хехт за демократичното училище. И която може според мен да се приложи в нашите тъй специфични и недемократични български условия. Става дума за т.н. "съдебни комитети", съставени предимно от ученици. Когато се случи някакъв конфликт, било между ученик и ученик или между учител и ученик (и дори между учител и учител, а защо не и между директор и учител!) в този съдебен комитет ще се разглежда случая по аналогичен начин на това как се разглеждат конфликтите в съда. С цялата възможна процедура, със защитници, обвинители, адвокати, свидетели и пр. Разбира се, във всеки клас (група) може да има оторизирани с такива функции лица, имам предвид ученици. Те ще наблюдават и ще регистрират в писмена форма конфликтите и инцидентите. Учителят, разбира се, ще помага, но не негова следва да е основната функция. Тя следва да бъде поета от учениците. Да речем, може да се помисли дали не следва да има вече специален "съдебен комитет" на ниво клас, примерно за 9-ти, 10-ти, 11-ти клас поотделно – или може да има един общ "съдебен комитет" за училището като цяло, където да се провеждат най-редовни заседания, а пък на тях да се разнищват съответните инциденти и случаи. Това може да бъде помощен орган на педагогическия съвет, който обаче да си има своята автономия, независимост. И да може да предлага наказания, а може би и да налага сам наказания под формата на "съдебни постановления". И по този начин учениците, младите ще могат да практикуват не само демокрацията, но и да добиват смислена, ясна, работеща представа за толкова възвишено нещо, каквото е правосъдието. И каквото са правото, справедливостта, правдата, правилата и пр. (Коренът на всичките тия думи неслучайно е все един и
също: думата, понятието правя; без правене нищо добро и истинско не може да се роди!) Тия неща за тях не трябва да стоят само като думи в учебниците, а трябва да станат вдъхновяващи ги идеи, чиято прелест са изпитали и усетили непосредствено в живота си. Аз друг начин за това нещо не виждам освен чрез практикуването на тия неща, и то съвсем съзнателно, с оглед разбирането на важността им. Няма как да станем някога демократично общество ако демократичният манталитет, култура, мислене, съзнание и поведение не се разпространят най-напред в душите на младите. Друг начин за това наистина няма. Явно на някой много се иска ние завинаги да си останем болно, неразбито, безчовечно, замиращо, т.е. недемократично общество. Кой ли е този умник, дето му се иска това, а, вие как мислите по този въпрос? За момента ми се налага да спра дотук. Стана дълго, пък и се изморих от писане. Няколко часа вече пиша. Уж пиша бързо, пък ето, часове отиват да напиша едно есе. Трудно е да се пише и то по толкова заплетени теми. Изморително е. Затова се изморих и ще се оттеглям да почивам. Пак ще продължа тия дни. И то с тенденция да завърша поредицата – и книга си. Хубав ден ви желая, приятен уикенд също! Бъдете здрави! Дано въпреки всичко успях да ви предам някакво малко зрънце оптимизъм, че промяната към добро в образованието е все пак възможна, а, вие как мислите по този въпрос? Или неща ще се влошават безкрайно? Моля ви да се изкажете, защо мълчите толкова упорито? Аз не мога да разбера как толкова много сте се пристрастили към пустото мълчание – как е възможно толкова много да се мълчи? Ето, в предаването "На Агората..." четири поредни предавания говорихме със зрителите само за кризата в образованието, за училището, за директорските своеволия и пр., нито един учител или ученик не се осмели да се обади и да каже какво мисли- представяте ли си какво пък значи това?! Аз не мога да разбера защо толкова много ги е страх тия хора. Срамота е да ги е страх чак толкова, ала ето, изглежда ги е страх. Или са обезверени? Не знам точната причина, само предполагам. Може и да греша. Хайде чао и до скоро! ДЕМОКРАЦИЯТА Е НЕЩО ТВЪРДЕ МЕКО, КРЕХКО И ЧОВЕЧНО... НО ЗА СМЕТКА НА ТОВА Е ПЪК ЗНАЧИТЕЛНО ПО-ЗДРАВО И ЖИЗНЕСПОСОБНО ОТ ДИКТАТУРАТА! събота, 19 септември 2015 г. Г-жа Lydia Staikova (блогърка, а мисля дори и учителка) е написала нещо на страницата си във Фейсбук, което ме накара да реагирам; ето най-напред нейното изказване, а веднага след него е моят коментар, който написах и въ Фейсбук, но ми се струва, че е добре да го има и в блога ми:
Добре, де, Европа не може ли вече да вземе едно решение – или да приема бежанци и да го прави по хуманен и адекватен начин или да заяви твърдо, че не ги приема и че ще стреля по тях? И като вземе едно ясно решение, да си го отстоява и да си носи отговорността за произтичащите последствия. С целия тоя хаос и шизофренност, побъркваме и себе си и бежанците. А най ми е писнало от хуманната Германия, която години наред нарушава правилата, но дори и това не прави последователно. Като не можеш да кажеш Б, по-добре не казвай и А.
На това тъй прочувствено излияние ми се наложи да кажа следното: Само диктатори като Путин могат да вземат "твърди решения", които след това да изпълняват още по-твърдо; г-жо Стайкова, при демокрацията няма нито твърди решения, нито твърдото им налагане на живота, нито има тъй мечтаните от толкова много хора у нас твърди ръце, които могат да правят чудеса, да чупят или да режат глави, да вършат разни други бабаитлъци, пичовщини и пр.; демокрацията, г-жо Стайкова, е нещо твърде меко, крехко и дори човечно... но за сметка на това е пък значително по-здраво и жизнеспособно! ЕТО ОЩЕ ЕДИН ПРИМЕР ЗА ТОВА КАК СЕ ОТНАСЯМЕ КЪМ НАЙ-ТАЛАНТЛИВИТЕ БЪЛГАРИ събота, 19 септември 2015 г. НАЙ-ГЕНИАЛНИЯТ БЪЛГАРИН, ЧИЯТО ИСТОРИЯ НИКОЙ НЕ Е ЧУВАЛ Сега ще ви представим историята на един от най-великите българи. Той е гений, пред който цял свят се прекланя, и истински патриот, но единици са българите, които знаят, че някога го е имало. А сами ще разберете, че това е не само жалко, но и истински срам! Разберете защо благодарение на блога: „Малките хроники на един немузикален човек“… „Днес ще отбележа един български музикант, който не просто покорява музикална Европа, а направо я стъписва, изкарва и въздуха. Това е човек, който без всякакви опасения от провинциално залитане и наивен местен патриотизъм можем да наречем „Геният-цигулар на XХ век.” Е, той успя-
ва и… поради простотията на цялата обществена пирамида у нас, днес е малко известен и почти забравен…
Когато световният магьосник на цигулката Давид Ойстрах чува негово изпълнение на цигулкови концерти на Бах, той две години не се осмелява да свири този композитор на сцена… Когато белгийската кралица Елизабет I (патрон на едноименния световен конкурс) го кани на аудиенция и му предлага да стене белгийски поданик, той отговаря простичко и без патос, с обикновено съобщително изречение: – Няма начин Ваше величество, ние сме българи. (Прочети ДО КРАЯ) ТВОРЧЕСКИТЕ ЛИЧНОСТИ СА НЕРАЗБРАНИ, НЕОЦЕНЕНИ И НЕПОДКРЕПЕНИ събота, 19 септември 2015 г.
5 особености на креативните хора, които другите никога няма да разберат Креативните хора винаги са били и завинаги ще останат неразбрани от обществото. Те са наркотик. Те са луди в найчистата форма на тази дума. Може да ги разпознаете на улицата по смешното им облекло...или поне така вие го наричате. Креативните хора, по закон са различни. Разбира се, всеки на този свят е различен от другите, но повечето сякаш всячески се опитват да се впишат в обстановката.Именно това „да се впиша” за креативния човек звучи като „да си продам душата на Дявола”. Най-креативните индивиди не са луди, а просто неразбрани. Добре де, излъгах – някои са малко луди, а други много, но си остава в границите на позволеното. Просто някои хора не обичат да лъжат кои са. Ако все пак се осмелите да общувате с този типаж персони е нужно да имате поне тези пет неща предвид:
1. Креативните хора виждат света по поразличен начин Макар и това си качество, този тип хора са способни и винаги готови да споделят своите виждания и интерпретации с околните. За тях светът има много подълбок смисъл, по-объркан е и дава много повече възможности, отколкото за един средностатистически жител на милата ни планета Земя. Креативните хора вярват във възможностите на невъзможното, защото осъзнават, че никога не знаеш НИЩО със сигурност. Те виждат света с неговите безкрайни възможности и жадуват да оставят своя печат върху него. Но ако виждаш именно този свят различно, то трябва да си готов да отстъпиш назад от обществото. А то, само по себе си, не харесва странните птици– страх го е от тях. Други пък харесват застоялостта и непроменливите в живота. Много често това, което не разбираме ни плаши и оставя вратички за недоразбиране. 2. Те често са затворени и предпочитат да бъдат сами Не е като креативните хора да не харесват останалите, просто предпочитат да прекарват времето си сами, тъй като това им позволява да се съсредоточат в идеите и въображението си. Тези индивиди трябва да работят над креативността си, иначе им остава един сърбеж в душата, който не можеш да почешеш по никакъв начин.Те обожават компанията на приятелите си, но понякога се вглъбяват в идеите си до степен обсебване. Но кой може да ги обвини за това? Когато имаш работа за вършене, то да се изолираш е най-добрият и бърз вариант за това, но винаги би могъл да намериш време да се социализираш. Те са свикнали да се гмуркат в проекти и са свикнали да ги завършват, така че да се конкурирате с тях би било смелост от ваша страна. 3. Те не съдят заложбите си като другите хора. Да си го кажем – повечето креативни хора не се справят добре в училище или на работа, на която й казваме „нормална” (опитайте се да сложите такъв човек зад бюро в офис и се уверете сами). Но това е нещо напълно нормално, тъй като тези хора жадуват да създават, а не да учат или работят. Но то кой не желае нещо подобно? Разликата е, че креативните хора са изключително страстни към това, което правят и това чувство не може да бъде смачкано по никакъв начин. Ако сте творческа личност, то почти сигурно намирате монотонната работа за едно от най-трудните и сложни неща на този свят. Когато сте креативни, живеете извън емоциите на обучението или нищоправене-
то, но пък се опитвате всячески с ръцете си да създадете нещо различно. Креативните хора ходят на училище и работа като останалата част от света, но с единствената разлика, че те го правят на сила. Те не гледат заплащането, така че е много вероятно да се хванат на не толкова добра работа, само и само, защото тя им позволява да развихрят въображението си. 4. Те са много по-емоционални За тях животът е много по-шумен и ярък. Не, защото сетивата им възприемат повече информация, просто креативните хора обръщат внимание на всеки детайл. Творческите личности често са затворени в себе си, но те прекарват време, гледайки истинския свят, точно толкова и обръщайки се към вътрешния си. Те обръщат повече внимание на малките неща и им позволяват от дреболия да се превърнат в нещо със значение. За тях светът има повече смисъл. Ако ние го виждаме като мъгла, то за тях това е олицетворение на красотата. Разбира се, подобен тип хора често губят себе си по пътя. Нищо в този живот не е дошло лесно или на готово. Ако не друго, то да бъдеш креативен би ти попречило да се разбереш с реалността. 5. Те са мечтатели! А хората не разбират мечтателите. Не разбират как може да мечтаеш за промяна. Да мечтаеш за един по-добър свят, за една по-красива реалност и по-светло бъдеще. Мечтателите могат да си представят невъобразимото, че и да повярват, че могат да превърнат невъзможното във възможно. Ръцете им са винаги мръсни, а самите те са хиперактивни – ужасяваща комбинация ако обичате порядъчния ред, но креативните хора живеят в един друг живот, който е определен от промените, които те сами си създават. Хората винаги са били и винаги ще бъдат уплашени от мечтателите. Някак си винаги сме предпочитали средностатистическото, лицемерно и самодоволно население. Не обичаме да екстремни идеи и мислители. Превърнали сме се в нация, която прави всичко по силите си да извае средната класа и да я издигне над всичко. Но е страхотно, че креативните хора се провалят и в това да бъдат част от масата. РУСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ ЦЕЛЕНАСОЧЕНО И АКТИВНО ВРЕДИ НА ИНТЕРЕСИТЕ НА ВСИЧКИ ДЪРЖАВИ, КОИТО ЧЛЕНУВАТ В НАТО И ЕС неделя, 20 септември 2015 г. В Чехия се борят срещу руския шпионаж с доклад, а у нас над главите ни размахват съветски приклад
Сайтът ОFFNews публикува статия за опитите на Кремъл да възкреси в наше време Комунистическия интернационал (Коминтерн) и то не само в своите бивши колонии в Европа, но и в страните от ЕС като цяло. Данните се базират на доклад на чешките специални служби, но по принцип се отнасят не само за Чехия (както изрично е посочено и както сами се досещаме от пълното съвпадение с познатата ни обстановка тук). Ако навсякъде в текста всичко чешко се замени с българско като названия и понятия, се получава картинка под индиго за България.
... На читателя не остава нищо друго, освен да чете информацията за чешкия доклад и да се досеща как той се съотнася към страната, в която дори при оповестяването на своя гаф с „пуснатия” руски самолет към Сирия премиерът на тази държава се чувства длъжен да заяви извинително на Путин, че ЦЕЛИЯТ български народ имал приятелски чувства към Русия. Ето и информацията за доклада, публикувана в OFFNews: Русия се опитва да създаде нов Коминтерн в страните членки на ЕС, базиран на концепцията на Александър Дугин за неоевразийството, и за целта активира пропагандни и шпионски мрежи в Европа. Това се посочва в официалния годишен доклад на чешката контраразузнавателна служба BIS. Конкретно в Чехия руската агентура разчита не толкова на симпатията на гражданите към политиката на Кремъл, а на негативните нагласи към САЩ, ЕС, НАТО и демократичните ценности, пише в доклада. Кои са полетата на действие на руските специални служби? Енергетика, пропаганда, влияние сред руската емиграция, влияние сред гражданите на ЕС, за да “симпатизират” на политиката на Кремъл. Постоянно фиксираме на територията на Чешката република доста сътрудници на руските специални служби – част от тях работят в посолството на Русия. Руснаците се интересуват от чешката ядрена енергетика, те са на мнение, че битката за енергетиката не е загубена, коментира прессекретарят на BIS Ян Шуберт. Руското разузнаване нанася вреди не само на интересите на Чехия, а и на НАТО и ЕС, категорични са от BIS. Москва активно работи с руската емиграция, като създава и контролира различни движения и обществени структури в Чехия. Целта е руснаците, лоялни на разуз-
навателните центрове в Москва, да представят диаспората при различни политически и обществени събития в Чехия. За руските спецслужби работят и чехи: част от тях за пари, други – на идеологическа основа. Москва активно използва чешки политици, общественици и журналисти. Причината е – чехите да повярват, че пропагандните послания и предателските действия са извършени от техни сънародници, а не от руснаци. ЛЕВИЧАРСКАТА МУХЛЬОВЩИНА НА ОБАМА ПОЗВОЛЯВА НА ПУТИН ДА СЕ ГАВРИ С ЦЕЛИЯ СВЯТ неделя, 20 септември 2015 г.
Левичарството на Обама позволява на Путин да се гаври с целия свят Прочетете цялата тази изключително добра статия, аз тук за читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ (книжното, хартиеното издание на моя блог) публикувам само заключителната му част: ... Възползувайки се от демонстрираната от Запада и от неговия лидер САЩ слабост, Путин открито се гаври с него и прокарва собствения си дневен ред в региона. Представяйки Асад за единствения легитимен борец срещу ИДИЛ, Путин активно работи за запазването му като държавен глава на Сирия, въпреки декларираната от запада решимост той да бъде свален. Разбира се, нищо не би могло да бъде по-далеч от истината. Доставяните от Русия оръжия се използуват изключително за удари по умерената сирийска опозиция, а според изнесена от разследващи журналисти информация, силите на Асад и на ИДИЛ умишлено се пренебрегват на бойното боле. Предпочитайки вместо това да се бият с общия враг – подкрепяната от запада (но уви, повече на думи) – умерена сирийска опозиция. Това обаче явно няма особено значение – изправени пред отказа на САЩ да подкрепят на дело умерената опозиция или да се ангажират с по-активни бойни действия срещу ИДИЛ, западноевропейските лидери постепенно започват да търсят разбирателство с кремълския диктатор, приемайки, че е възможно оставането на власт на марионетката му в Дамаск и след края на конфликта. Най-знаковото до този момент изказване в тази посока дойде от германския канцлер Ангела Меркел.
Амбициите на Путин обаче не се ограничават до района на конфликта. Възползувайки се от демонстрираната от запада слабост, той насочва ударите си срещу самата Европа. Контролираният от него режим на Асад продължава терора си над цивилното население в страната (според данни от правозащитници Асад е избил седем пъти повече цивилни от ИДИЛ от началото на войната). Това генерира огромни бежански вълни (в които ИДИЛ на свой ред инфилтрира терористи), отправящи се основно към Стария континент. Резултатите от това могат да бъдат видени всекидневно – сблъсъци по границите и вътре в страните, в които бежанците са стигнали, засилване на организираната престъпност (във връзка с трафика на нелегални имигранти), „прегряването“ на социалните системи на европейските държави. И като следствие – затваряне на граници вътре в ЕС, издигане на стени, спиране на влакове, парализа на цялата концепция за Европа без (вътрешни) граници. Всичко това – до голяма степен благодарение и на мекушавостта на администрацията на Обама, която в нито един момент не застава твърдо до своите съюзници, принуждавайки ги да се обръщат един срещу друг и да търсят разбирателство със своите врагове. Стигна се дори до абсурдната ситуация България, изпълнявайки своите съюзнически задължения към НАТО и ЕС, да отказва въздушен коридор на руски самолети, превозващи оръжие за режима на Асад, а Обама да бъде недоволен от държавния си департамент, че не поискал от България да наруши своите задължения като член на евроатлантическата общност. Изводите Най-голямата хуманитарна трагедия на нашето време – гражданската война в Сирия и Ирак – е цинично използувана от режима на Путин, за да укрепи своето влияние в региона, да закрепи марионетката си Асад, да дестабилизира Европейския Съюз, насочвайки произвежданите съвместно от Русия и Асад бежански потоци към ЕС и повишавайки търканията между държавите членки. В глобален аспект потърпевши са и САЩ, чиито съюзници в Близкия Изток са все по-убедени, че от приятелството с Америка няма полза, тъй като тя не защитава приятелите си, а европейските страни, ставайки свидетели на нейната пасивност, започват да търсят сепаративно разбирателство с режима в Кремъл. Това чертае мрачни перспективи за бъдещето на света, лишен от водачеството на свободните държави. Първопричините за това могат да бъдат намерени в културната война, водена отвътре от съвременната либерална левица срещу западната цивилизация. Основните оръжия в тази война са поставянето на знак за равенство между Запада и неговите врагове в областта на морала и подкопава-
нето на западната сила и единство посредством криворазбрания пацифизъм, водещ в перспектива до много по-големи жертви и нестабилност. Същият „пацифизъм“, с който Европа се опита да умиротвори Хитлер в Мюнхен през 1938 г. Колкото по-бързо свободният свят се отърси от тези левичарски концепции и се завърне към истинската си същност, толкова по-скоро Злото ще бъде победено, а светът ще се превърне в едно по-сигурно, свободно и проспериращо място. НЕКА ДА ИМАМЕ ДОБРИНАТА ДА КАЗВАМЕ ТОЧНО КАК СТОЯТ НЕЩАТА, СЪОБРАЗНО ИСТИНАТА ЗА ТЯХ! неделя, 20 септември 2015 г.
Някакъв човек е написал на стената си във Фейсбук нещо по повод поредни изцепки на нашенските "националистически" парламентарни бабаити, което ме подбуди да реагирам; ето неговата реплика, а подолу можете да прочетете какво му отвръщам аз; та значи човекът пише: Заради легитимацията на такива глупаци няма да стъпя на избори! А пък аз казах следното на този силно объркан човек, имащ все пак обаче вярно усещане за нещата: Тия нашенски "националисти", с извинение, не са никакви националисти, нито пък са глупаци, те просто са платени руски мекерета, инак казано са предатели на българския национален интерес в угода на руския имперски интерес – какво има повече да го усукваме?! Нека да имаме добрината да казваме точно как стоят нещата, съобразно истината за тях! А да не се ходи на избори заради тия въпросните "националисти", простете, вече наистина е глупаво. Просто трябва да потърсите кои наши политици наистина защищават българския интерес и да подкрепите тях. Има такива политици, търсете ги, намерете ги, подкрепете ги. Така прави разумният гражданин. С вайкане, мърморене и проклятия държава не се оправя. А ВИЕ, МИЛИ МИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ДЕЙЦИ И ТРУЖЕНИЦИ, КОГА ЩЕ НАПРАВИТЕ СВОЯТА СОБСТВЕНА "ЛИЧНА РЕФОРМА"? неделя, 20 септември 2015 г.
Ще започна този път есето си от поредицата "Проект за незабавна реформа на НЕобразованието" с един спомен, ще ви разкажа една показателна история. Тя има личен характер, ще ви разкажа нещо лично преживяно, което обаче, простете, по тази причина не е незначително, напротив, точно по тази причина има според мен и голям "обществен", по-скоро общочовешки (бих си позволил да кажа дори) смисъл. Крайно време е да се опитаме да надмогнем предубежденията спрямо личностното и спрямо личността – ние обикновено ги свързваме с нещо "субективно", "частно", "егоистично", а по тази причина и "незначително"! – нещо повече, необходим ни е тъкмо такъв духовен поврат, който да постави личностното начало в центъра на всичко: да, личността е центъра, около който всичко в този живот и в този човешки свят се върти, крайно време е да разберем това; отделната личност съвсем не е за пренебрегване, напротив, от нея всичко следва да започва, с нея всичко следва и да свършва. Това пренебрежително отношение към личността, което е толкова разпространено у нас, всъщност се свежда до несъзнавано, а дори и до умишлено игнориране на личностното начало, което пък от своя страна е израз на неоправдано възвеличаване на комуналното, на общностното начало – една от найковарните догми и илюзии на тъй непрежалимия от празноглавците-комуноиди комунизъм. Нарочно пиша така предизвикателно и дори, видите ли, "обидно", току-виж някой ми се обидил за това, че искам да поставя човешката личност не само на найвисок пиедестал, но и на нещо като трон, да, на нещо като царски трон! Има хора всякакви, оня, който силно се дразни от това, че някой пише или говори така патетично за личността, обявява я за център и средоточие на всичко, такъв човек явно не почита, не отдава дължимото и на личностното у себе си, само това обяснява негова изцяло алогична, ирационална реакция. Инак казано, такива хора, които изпадат в неудържим бяс когато чуят или прочетат думата "личност", са жестоко увредени, поразени са в дълбината на душата си; такива яростни врагове на личностното начало просто ги наричам "комуноиди" (покойната Валерия Новодворская, Бог да я прости, ги наричаше "совки", те също така, по нейната терминология, са и привърженици на "ординското начало", на началото, произтичащо от азиатската орда: горката руска "желязна леди", както аз пък я наричам, имаше много дълбоки прозрения, които ето и в случая пръскат обилна светлина върху интересуващия ни проблем). Между другото в нашето болно и трудно време тече жестока борба между комуноидите и личностите, не зная дали сте забелязали поне това, време е да го забележите, това е една борба, спрямо която никое човешко същество не може да остане безразлично,
индиферентно, безучастно. Или ще бъдеш личност или ще дегенирираш до нивото на комуноид (ако вече не си се свлякъл до това ниско ниво), трета възможност тук не се предвижда; не можеш да бъдеш "смесен тип", няма такова чудо на земята като "комуноидна личност", "личностен комуноид", тия две неща не могат да се свържат в едно, да се смесят; те са подобни на маслото и водата.
Сам решавай какво ще бъдеш: личност или комуноид, инак казано – безличник. Ето и този духовен поврат (т.н. "реформа" или промяна) в образователната сфера, за който призовавам в тази своя поредица от есета, съдържа като свое средоточие борбата за възцаряване на личностното начало, на личностното отношение към младите, което пък ще позволи да разцъфти тяхната личност; излишно е да споменавам, че почвата, от която израства суверенната личност, е свободата; това би следвало да се разбира вече от всички, нещата са толкова прости че е непростимо да ги объркваме или усложняваме. Който обича свободата с това показва, че вече се е привързал към личностното начало, той в душата си е сложил личността на подобаващото място, именно на царския трон; който е враг на личността, той е враг и на свободата, няма как да е иначе. Изпитващите ненавист към свободата изпитват същата дива ненавист и към личността, това са найелементарни неща, които вече ми е неудобно да повтарям. Или ще сложиш на царския трон в душата си комуната, или ще сложиш на този същия трон личността, трета възможност няма; личността и свободата пък са нещо като тялото и неговата сянка, те са неразделни; а може би свободата е слънцето, което излъчва въпросната светлина, озаряваща телата в света, знам ли? Ясно е, че тук говорим най-вече за духовна светлина, която е още по-бляскава и ослепителна от слънчевата. Та да си разкажа спомена, за който започнах да пиша още в първото изречение по-горе. Този мой спомен е от самото начало на т.н. "преход" в България след 10 ноември 1989 г.; мен лично тази дата ме свари като млад асистент по философия в ПУ "П.Хилендарски" (станах асистент в 1985 г. когато бях на 26 години). През 1987 г., когато в Източна Европа течеше "перестройката" на Горбачов и гнилият и прашен костюм на комунизма пращеше по всички шевове, моя милост инициира и заедно с групичка студенти създадохме т.н. Философски
дискусионен клуб в ПУ. Аз за тия събития и истории съм писал на друго място, сега тук ще бъда пределно кратък. В Клуба се събирахме и в съвсем свободна обстановка обсъждахме теми и проблеми, които найсилно ни вълнуват. Клубът бързо стана истинска алтернатива на мухлясалата идеологическо-пропагандна "академична", с извинение, образователна диктатура на официалната държавна и казионна система; на неговите сбирки идваха стотици развълнувани, мислещи и жадни за свобода младежи и девойки, в един момент в ПУ нямаше зала, която да събере желаещите да участват в сбирките на Клуба; разбира се, "Партията" и "Комсомолът" се уплашиха, предприеха репресии спрямо мен като ръководител на Клуба, отпочнаха се борби, в един момент другарите успяха да ме премахнат от Клуба (сложиха свой и послушен човек за председател на Клуба, бях постъпил много коварно като от основаването бях прикрепил Клуба към ДКМС, така се казваше младежката комунистическа организация), да ама сбирките на истинския Клуб продължиха в моя кабинет, в по-малък състав, а след няколко месеца биде организиран "контрапреврат", успяхме отново да завладеем ръководството на Клуба, другарите останаха с пръст в устата и пр., отново започнаха огромните сбирки, другарите отново почнаха да налитат, да, ама в един момент дойде 10-ти ноември и... стана тя каквато стана, дойде толкова "опасната" и "вредна" свобода! В един момент ние, от Клуба, тръгнахме вече да протестираме по улиците, да искаме демокрация, е, пак се събирахме като Клуб в стените на ПУ, пак правехме огромни и разгорещени събрания, от нашите среди се създаде "независимо студентско дружество", то се учреди в моя преподавателски кабинет, а в един момент студентите поставиха твърдо въпроса да бъдат премахнати всички идеологически предмети от програмите (дотогава студентите от всички специалности трябваше да учат и да дават изпити по "политическа подготовка и култура", приемни изпити, а по време на обучението даваха изпити по... комунизъм, именно по учебните предмети "История на БКП", "Политикономия на капитализма и социализма", "Марксистко-ленинска философия", "Научен комунизъм", да, тия неща бяха принудени да учат всички студенти, изобщо не се шегувам, по-старите хора като мен го знаят и още го помнят). Почнаха се протести, студентска стачка с тия и някои други чисто политически искания се проведе, е, отпаднаха тия изпити в един момент; и възникна въпроса какво ще става с толкова заслужилите другари от катедрата по "Марксизъм-ленинизъм", така пък се наричаше идеологическата катедра, в която моя милост работеше. И правителството на Луканов направи един другарски жест – даде на тия всичките заслужили другари 10-месечен "творчески отпуск", в който те да се "преустройват", да си променят мисленето, от комунисти, от
"бетонни глави" да станат вече "истински учени", т.е. да преживеят една велика мимикрия и мутация, регенерация или трансформация, както искате го наречете. Другарите си отдъхнаха че политическата буря не ги отвя дето им е мястото, именно на боклука и се юрнаха да се преустройват, да пишат нови "лекционни курсове", в които вече да говорят точно обратното на това, което са лъгали през цели си живот, абе един вид те вече щяха да стават съвсем академични, демократични, каквито иска да ги има под ръка толкова мъдрата "Партия", на която те винаги са били покорни служители. Моя милост в тази "творческа перестройка" видя крайно грозен, направо отвратителен нравствен момент и тогава аз сторих своята найголяма и непростима грешка: заявих, че аз лично нямам нужда да се преустройвам, няма какво да променям в мисленето си, заявих, че никога не съм вярвал в комунистическите глупотевини, винаги със студентите съм обсъждал същинските философски въпроси, никога не съм им преподавал скапаната "марксическа философия", напротив, винаги съм се възприемал като философ, който уважава великите философии, но слуга на марксизма-комунизма не съм бил, не съм им бил член и на "Партията", абе изобщо имах дързостта да призная, че съм бил нещо като "шпионин" или "диверсант" в техните маркс-ленински-сталински сплотени редици, един вид признах, че съм бил поклонник на западната "капиталистическо-империалистическа" и дори "гнила" плуралистична философия и пр. Ще каже някой: голяма работа като си казал тия неща, та тогава нали вече всеки можеше да говори каквото си иска? Да, обаче ако се вземе предвид онова паметно време на първите месеци на епохалния "мирен преход", ще се разбере, че другарите нямаше как да ми простят "предателството", да, те ме възприеха, разбира се, като "враг", като "предател", като "дегенерат", който заслужава незабавно убиване; е, понеже вече бяха дошли "нови времена", душата ми трябваше да я извадят по един по-фин начин, не непременно с куршум или със секира. Другарите вече бяха започнали неудържимо да се разделят със старите си навици да убиват, те почнаха да се шлифоват в други "способи" за още по-мъчително убиване, за още по-жестоко вадене и мачкане на души. Докато другарите усърдно се преустройваха цели 10 месеца по време на подарения от партийния им другар Луканов "творчески отпуск" и си седяха в домовете докато отмине политическата буря (те найвероятно са се надявали бурята да бъда краткотрайна, "Партията" пак да вземе завинаги властта, да смаже "демократичните лигавщини", да стовари железния си юмрук, да избие и изчисти другоячемислещите, сиреч враговете, най-вероятно на такива чисти мисли са се били отдали другарите от катедрата по "Марксизъмленинизъм" в ПУ по време на въпросните 10
месеца отпуск). Разбира се, те нямаха никаква скрупул че ще получават в тия 10 месеца заплати без да работят нищичко, пардон, те, "преустройвайки" се, вероятно са си мислили, че работят и то много сложна работа, така предполагам; аз пък отправих жестоко морално предизвикателство и заявих, че ще продължа да си ходя на работа в Университета, обявих си свои свободни лекционни курсове, обявих записване на студенти, който иска да посещава курсовете ми, събраха се групи от желаещи да учат истинска философия студенти и аз започнах да водя своите "алтернативни курсове"; цели 10 месеца водих тия курсове, един вид, тъй да се рече, сам си направих цялата реформа, без да чакам безценни указания отгоре! И много други неща направих в онова незабравимо време, впрочем, заради тия мои алтернативни курсове по истинска, свободолюбива философия Философският дискусионен клуб по естествен начин престана да съществува, той стана, така да се каже, почвата, от която израстна една наистина академична философска общност в ПУ. Да, ама заради всичко сторено от мен в ония времена другарите от катедрата по "Марксизъм-ленинизъм" (а те имаха здрави връзки по партийна линия във всички факултети) натрупаха толкова много ярост по мой адрес, че веднага щом се върнаха от "творческия" си отпуск организираха незабавно моето уволнение от ПУ! Другарската катедра по марксизъм беше прикрепена в онова време към Филологическия факултет, е, аз бях екзекутиран от Факултетния съвет на този факултет, членовете му масово гласуваха за изгонването на "народния враг Грънчаров", сред гласувалите са били такива заслужили дейци на пловдивската нàука като Огнян Сапарев, негова милост се оказа ченге, покъсно стана ректор, депутат от БСП, какъв ли не стана, Владимир Куцаров, също другар и по линия на БСП, и по линия на ДС, също ректор по-късно, също е гласувал за моя екзекуция и т.н, да не изброявам още имена; като са гласували значи другарите да бъда изритан от ПУ, ректорът проф. Н. Балабанов, стар изпитан кадър на БКПБСП радостно подписа заповедта за моето уволнение и изприпка да докладва "там, където трябва" за изпълнението на политическо-партийната поръчка! Аз значи имах честта да бъда първия уволнен от тази катедра, а другарите, верни на "правилната линия" останаха, някои от тях още, до ден днешен векуват в "реформирания изцяло" ПУ! Такива работи се случиха в ония паметни времена, в които, другарки и другари, по "правилен начин" беше извършена "реформата" в академичната област, именно в областта на държавното университетско образование. ПУ пък и не само той продължава да си е същинска червена и ченгесарска крепост и до ден днешен, в него ченгетата и другарите комунисти, наметнати вече с "академични" мантии, най-ефективно се преструват на "учени" и продължават да
блаженстват, обилно смучейки какви ли не благинки (е, разбира се, сред преподавателите в ПУ има, предполагам, и истински учени, но те са най-вероятно рядкост, дано не съм прав, от 20-23 години аз нямам наблюдения отвътре как се развива там академичния състав, може и да греша, но не вярвам ситуацията да е променена кардинално).
За какво ви разказах всичко това ли? Малко търпение, моля, ще стане ясно съвсем скоро. Значи дотук говорихме за това как биде реформирана "академичната сфера" на нашето образование, именно "вишото образование", както обикновено се изговаря тази дума от народа, включително и от такъв виден представител на народа ни какъвто е нашият любим Премиер. Всъщност никаква реформа там не беше направена, университетите общо взето станаха, казахме, същински червено-ченгесарски крепости, другарите, които и до 1989 г. си бяха на "научната трапеза", пак си останаха на нея, като сега комай вече лапат значително повече (преди време писах, че някакъв другар от ПУ се беше похвалил в официалната си автобиография, че в момента преподава в цели 7 университета, т.е. всеки ден в седмицата той преподава в различен университет, респективно този усърден труженик най-вероятно получава цели 7 заплати; предполагаме, че тази персона най-вероятно крайно много съжалява поради това, че в седмицата няма 8, 9 или повече дни!). Та така стана "риформата" в университетското образование, да не забравя да спомена и това, че всички АОНСУ-та ("Академии за обществени науки и социално управление", така се наричаха тези структури преди 1989 г., те бяха към ЦК, това именно беше сферата на т.н. "вишо партийно образование", да, и такова чудо имаше!) та значи всички АОНСУ-та мигновено станаха най-активни "образователни бизнесорганизации", самообявиха се за "свободни университети", станаха частни университети, нови университети и какво ли не още, оглавени бяха предимно от ченгета от ДС,
почнаха се срамни търговии с професорски титли, с научни степени и звания и прочие, и т.н., и так далее. Това е в общи линии. Никой, естествено, не мисли за някаква същинска реформа, свързана с промяна на подхода на отношение към учещия, към студента, към избора на учебни предмети и специалности, е, разбира се, в тази сфера има значително по-голяма "академична свобода" или преподавателска автономия, която обаче в нашите условия се изроди, както виждаме, в неудържима лакомия към титли и към пари, към колкото се може повече привилегии и заплати, т.е. роди се прословутата "академична мафия" (да, ний си имаме не само академична, с извинение, мафия, но си имаме и нАучна мафия, със или без извинение, нещо повече, даже самата БАН също е една такава нАучна мафия, тия неща са обществена тайна, моля да не ми се приписва претенцията че казвам нещо ново, никому неизвестно или пък оригинално. В сферата на средното или на училищното образование (то и университетите са вид училища де, но както и да е, у нас явно не ги смятат за училища, което пак показва нещо най-важно; може би университетите у нас са чисто и просто търговски учреждения, нещо като магазини, в които се търгува със... знания, пардон, с дипломи!), както вече казахме безброй пъти, също никаква реформа не беше направена. В сферата на средното образование, в което моя милост се подвизава след изгонването ми от ПУ в края на 1991 и началото на 1992 г. по същество още не се е сменил оня тоталитарен модел, който си съществуваше десетилетия наред – след съветизациятакомунизирането на образователната система на България, осъществено след 1944 г. Тук, в тази сфера на училищното образование, пак си има безразделен диктат и направо диктатура на държавата, т.е. на държавните министерски чиновници, които са се самообявили за абсолютен властномозъчен център, който има пълния монопол върху всичко, което става в цялата система. Учителите и учениците са прости изпълнители на волята и постановленията на този център, тук вилнее социалистическото планиране, директивите, инструкциите за всичко, тук свободната воля е нещо найнежелано, опасно и вредно. Е, работейки в тази сфера вече повече от 20 години моя милост и тук биде сполетяна от абсолютно същата съдба: по досущ същия начин от години показвам, че аз лично отдавна съм провел своята лична реформа, модернизирал съм се, тъй да се рече, в достатъчна степен, направил съм всичко, което човек по принцип следва да направи, че да върши работата си истински, подобаващо, съвременно, според същинските потребности на младите, които за мен са водещият критерий – и единственият интерес. Какво ли не направих в тази посока: и нови, отговарящи на нуждите на младите учебни помагала написах и издадох, и нови програ-
ми изобретих, в чието изработване моите ученици са вземали най-непосредствено участие и то години наред, и дискусионни клубове правих, и ред иновации в начина на преподаване, на общуването с учениците, в начина на оценяване на техните постижения и пр. аз проведох и осъществих, и в крайна сметка, разбира се, за всичкото това нещо си заслужих, естествено, уволнението, изгонването! Което и беше сторено през миналата година, всички знаят вече за тази история, която изцяло повтаря представената по-горе история на изгонването ми от ПУ, а по този начин и от академичната сфера, от сферата на тресавището, наречено академично образование. След като съм изгонен и от двете сфери, от сферите на двете форми и степени на образование, то тепърва от какво ли друго ще се наложи да ме изгонят?! Кардиналното решение за такива като мен, както учи другарят Сталин, е едно, то може да се изрази с памятните и незабравими думи на "бащата на народите": "Есть человека, есть проблема; нет человека – нет проблемы!" (нужно ли е да превеждам от руски тия думи, май не, а?) Ако все пак младите не могат да ги разберат, ще ги преведа, ето: "Има го човека – има и проблем; няма го човека – няма го и проблема!". Нали става ясно за какво иде реч? Да си човек, инак казано, личност, системата това нещо не го допуска. Да си човек означава пък да си свободен. Не можеш да бъдеш човек и личност без свобода, този фокус няма как да стане: без свобода да си човек и личност имам предвид. Българското образование, каквото е в момента, не допуска свободата нито на учителите, нито на учениците, ничия свобода тук не се допуща. Свободата е забранена. Личността – тоже. Личността и свободата й са вредни. Да живее робството! Има ли смисъл още да се приказва? Май с тия думи си личи, че трябва да привършвам не само това есе, но и самата поредица. Разбира се, имам още за много неща да говоря. Примерно вчера си мислех, че непременно трябва да разкажа за някои други мои иновации, които изразяват значими моменти от моята лична реформаторска философия и стратегия, примерно за начина, по който учениците могат да бъдат оценявани (точкова система, ученикът сам да решава кога да бъде изпитан, инак казано, кога да изяви своята личност, своята мисъл, своето отношение и пр.), за това дали и как учениците трябва да използват задължителните министерски или казионни учебници, какво ще стане с т.н. "държавни образователни изисквания", които са онази свещена крава на образователната министерска бюрокрация, чрез която тя осъществяватотален идеологически контрол и диктат върху програмите, а оттук и върху умовете на младите, старае се да влива отрова в техните съзнания и души и т.н. Тия и още много други въпроси наистина трябва да бъдат поставяни и
обсъждани, но човек няма как да каже всичко и то в една книга; ако опита, или книгата ще стане неприлично дебела, или пък ще стане не по-малко неприлично досадна. По тази причина аз зарязвам всичко това и се принуждавам да сложа точка. Е, точката я слагам. Сложих я вече. Край. Ами това е. Бъдете здрави и... работете упорито! За да работите упорито и то всеки ден, и то не работата ви да се изразява в правене на разни глупости и абсурди, то най-напред за това следва да бъдете здрави, с оглед да имате нужните сили. Найнапред е нужно човек да има душевно здраве, инак казано сила на духа, ето това е първото, което следва да имаме – или да се постараем да култивираме у себе си ако го нямаме. Как се култивира тази сила на духа е голяма тема, надявам се по нея можете да почерпите доста силна мотивираща енергия и от страниците на тази книга. Или от други мои книги. Не бъдете презрени треперковци и страхливци, ето това е главното. Победете малодушието, оттук се тръгва. Бъдете личности, не се плашете да се изявявате като свободни личности. Личността е това: смело да казваш каквото мислиш. Да правиш само онова, за което си дълбоко убеден, че е добро, че е правилно, че е разумно и истински потребно. Не се правете на презрени слузести охлюви, които се мазнят пред началствата. Пазете достойнството си като нещо най-свято. Не се самоунижавайте, не допускайте също така и някой друг да ви унижава. Който не допуска самоунижението, той няма да допусне и да го унижават. С учениците се разглеждайте оттук-нататък като съюзници, като партньори, като братя и сестри по съдба, които при това имат отговорната задача сами да извършат найглавната работа по реформата, по промяната в многострадалното и прогнило отвсякъде българско образование и училище. Ще каже някой – какво "прогнило училище" бе, я виж какви бляскави и светли са ни училищата, какви лъскави коридори имат, ти в какъв свят живееш бе, че ти се привиждат някакви "прогнили училища"?! Да, външно може да са много бляскави и чисти нашите училища, но вътрешно обаче са съвсем прогнили. Кое е това именно вътрешното, прогнилото или мъртвото в българското образование, ето за това се опитах да ви разкажа в тази книга. Представих ви, описах ви дори съвсем натурално доста тумори, които са толкова опасни, че ако не бъдат изрязани по хирургически път и то в най-скоро време, ще доведат до неизбежната гибел на цялото, на всичко, на всички (в недалечно бъдеще). Ако искате ме послушайте, ако искате, се постарайте да видите нещата и от този ъгъл. Ваша воля. Моят дълг беше да ви кажа аз как мисля, аз как виждам нещата. Вие решавайте нататък какво да правите. И как да постъпвате. Нека вашето съзнание, нека вашия морал бъде ваш водач. Желая ви успех! Ако вярвате в себе си, ако от себе си, от личността си не се отказвате много ще постигнете. От вас
зависи всичко, не от някой друг, ето с това и завършвам. Точка. Край. Писна ми да пиша, излизам да се разхождам и да почивам. Я какъв бляскав ден се е отворил! Срамота е да не му се радва човек... ПОСТСКРИПТУМ: Апропо, видях, че под предишното есе има само един коментар, за сметка на това той пък е написан от един чужд учен, именно от професор Константин Райда, който работи в Института по философия към Националната академия на науките на Украйна; ето какво пише проф. Райда, налага се да го цитирам, независимо че написаното е по мой адрес; аз съм скромен човек, изпитвам известно неудобство заради тия думи, но пък не мога да скрия, че ми е много приятно, че има един човек, вярно, чужденец, който дава такава висока оценка за всичко, което до този момент съм правил и работил; та значи проф. Constantine Raida пише следното (няма да го превеждам на български, нека да си остане на руски (а долу пък ще дам и превод на английски, самият проф. Райда във фейсбук го е превел сам на английски, младите в наше време, за щастие, разбират повече английски отколкото руски): Болгарии очень повезло в том, что у нее есть такой учитель, как г. Ангел Грънчаров. Во многих странах мира такие люди – большая редкость. В США в прошлом столетии профессор Митчел Бэдфорд, развивая екзистенцыальную философию С. Кьеркегора создал специальную дисциплину – "экзистенциальная педагогика", где теоретически доказывал необходимость приоритета развития личности ученика в учебном процессе. Во всяком случае, духовная жизнь людей и их моральные приоритеты всегда являлись залогом устойчивого функционирования любой общественной системы, а с их крахом любые империи всегда приходили в упадок и исчезали с исторической карты мира. Болгарскому обществу, насколько я понимаю, следует всячески культивировать и оберегать людей, подобных господину Грънчарову, если оно стремиться ответить на все вызовы нашего непростого времени. Constantine Raida: Bulgaria was very lucky that she has a teacher like Mr. Angel Grancharov. In many countries, such people – a rarity. In the United States in the last century, Professor Mitchell Bedford, developing ekzistentsyalnuyu philosophy of Kierkegaard created a special discipline – "existential pedagogy", which is theoretically proved the need for the priority development of the individual student in the learning process. In any case, the spiritual life of people and their moral priorities have always been the key to the sustainable functioning of any social system, and the collapse of their empire all always come declined and disappeared from the historical map of the world. Bulgarian society, as I understand it, it should be in every
way to cultivate and protect people like Mr. Grancharovu if it is to strive to respond to all the challenges of our difficult time. ДОКОГА СРЕД УПРАВНИЦИТЕ В ТАЗИ НАША ДЪРЖАВА МОРАЛЪТ НЯМА ДА ИМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ, ДОКОГА КЕЛЕПИРЪТ ЩЕ Е ЕДИНСТВЕНИЯТ ДВИЖЕЩ МОТИВ НА ПОСТЪПКИТЕ ИМ?
РУСКАТА ШИЗОФРЕНИЯ ПРИДОБИ СЪВСЕМ РЕАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ: ВОЙСКИ НА РУСИЯ ВОЮВАТ СРЕЩУ ВОЙСКИ НА... РУСИЯ В СИРИЯ! неделя, 20 септември 2015 г.
неделя, 20 септември 2015 г.
Случайно попаднах на телевизионно предаване, в което интервю даваше другарката Бокова, този път надпреварваща се да доказва колко е подходяща да оглави ООН. Заслушах се, издържах на леещия се цинизъм в думите й само две-три минути. Другарката Бокова таман обясняваше, че щяло да бъде много знаменателно жена да оглави за първи път ООН. Помислих си, че още по-знаменателно ще е и това че за първи път комунистка може да оглави ООН. (И дъщеря на доказан комунистически сатрап и убиец също за първи път може да оглави ООН.) Премиерът Б.Борисов й бил имал пълно доверие, тя била получила пълната му подкрепа. пълната подкрепа на другаря Путин, разбира се, също е получила. Всичко е чудесно с изключение на ето това: няма ли някога все пак комунистическата наглост да има известен предел или граница? Очевидно не, комунистическата наглост и нахалство нямат никакъв предел, те са безгранични! За да не повърна от отвращение ми се наложи да изключа телевизора и ето, дойдох тук, в блога – за да си изразя възмущението. Даниел Митов, външният ни министър, между другото също й бил дал пълната си подкрепа. Питам се: това лице пък кой го упълномощи да подкрепя Бокова за шеф на ООН? Той питал ли е някой, примерно някой български избирател, за да вземе съгласието му и да й оказва такава подкрепа? Или за него е най-важно да се подмазва на Б.Борисов, та по-дълго да е министър? Докога сред управниците в тази наша държава моралът няма да има никакво значение? Докога келепирът ще е единственият движещ мотив на постъпките им?
Руската шизофрения вече придобива съвсем реални измерения, ето едно очевидно доказателство за такава една теза: "Войска армии РФ воюющие на стороне Сирии атаковали армию России воюющую на стороне исламистов, нанеся по ним авиаудар." Това ако не е същинска шизофрения, здраве му кажи!!! Виж: Армия РФ нанесла авиаудар по войскам РФ РАДОСТТА НА ТАВАРИШЧ-ИМПЕРАТОРА ПУТИН ИЛЮСТРИРА ТОЗИ ФАКТ... неделя, 20 септември 2015 г.
Ще видят те, европейците, една "толерантност" и едно уважение на човешките права, на ви сега едни права, на ви едно уважение, ето, с вашите камъни ще удряме по вашите глави – нали точно това казва тази толкова лигава усмивка на таваришч Путин? МНОГО ИНТЕРЕСНО ИНТЕРВЮ НА ИСТИНСКИЯ РЕФОРМАТОР СААКАШВИЛИ понеделник, 21 септември 2015 г. Добре е да го чуят тези, които смятат, че и у нас трябва да има истински реформи, а не менте-"реформи". Ето възлов момент от интервюто: Ние не предлагаме нещо свръхреволюционно, ние просто предлагаме здрав смисъл – да дадем на хората възможността по-лесно да си вършат работите. М.Саакашвили
(ЗАБЕЛЕЖКА моя, А.Г.: Това е много важно да се направи понеже всичко е устроено така, че държавните чиновници само пречат на хората, на гражданите да проявяват инициатива, да се захванат уверено да правят живота си, да правят бизнес, да работят, да създават и да допринасят.
Между другото този момент е особено характерен и в образователната сфера: ръцете и на учители, и на ученици, и на родители фактически са вързани – от системата и нейните цербери, чиновниците.) УЧИЛИЩАТА НЕ БИВА ДА СА ИЗКУСТВЕНА СФЕРА, ОТКЪСНАТА ОТ ЖИВОТА, В ТЯХ СЛЕДВА ДА КИПИ ЖИВОТ – И ТО НЕ НЯКАКЪВ СТЕРИЛЕН ЖИВОТ, А НАИСТИНА БОГАТ И ПЪЛНОЦЕНЕН! понеделник, 21 септември 2015 г.
Представител на редколегията на излизащото в Чехия международно многоезично списание АУСПИЦИЯ ми предложи да напиша текст, в който да изразя своите разбирания за образователна реформа в България, т.е. да разкажа за своите идеи за една нова, съвременна философия и стратегия на образованието. В последните две мои книги по тази същата проблематика (втората сега я дописвам, става дума за т.н. "Проект за незабавна реформа на НЕобразованието") аз вече се захванах с изследването на съвсем непосредствената практическа, сиреч тактическа страна, т.е. се постарах да изложа своето виждане за това как непосредствено следва да се правят толкова дълго отлаганите промени. Същевременно ми беше предложено да подготвя свой текст пак около философията на промените в образователната сфера, който да бъде публикуван в един международен сборник, посветен на годишнина от рождението на Сьорен Киркегор. Аз дълго време отлагах да си изпълня ангажимента (наистина обещах да изпратя тия текстове) понеже бях увлечен в други неща (подготвянето за печат на поредните книжки на
списание ИДЕИ и също така на списание HUMANUS също ме забави и ми отне много време), но ето, времето изтича и аз днесутре трябва да свърша и тази работа. Добре е, че имам много вече написани и никъде не публикувани текстове, които мога да използвам – и от тях да композирам въпросните статии. Да оставим това, че от чужбина вече се интересуват от това, което правя, но тук, в България, образователната система и нейните примерни служители продължават да се правят, че изобщо не забелязват в каква посока работи моя Център за развитие на личността – и какви инициативи предприема моя милост. Това е сигурен знак, който показва, че на другарите от системата им е крайно неприятно това, което правя, а за мен този знак означава едно: че съм на правилен път, че вървя по верния път. Опазил ме Бог да дойде ден, в който някое отговорно и овластено лице от системата да покаже неподправен интерес към това, което аз предлагам: най-вероятно това пък вече ще е знак за наближаването на свършека на света. Шегувам се, правя опит да се шегувам с наистина тежката ситуация: от една страна е налице пълна безизходица и безидейност, ръководството на Министерството на образованието и науката (афиширало се като реформаторско, само дето това изобщо не му личи!) е изпаднало в нещо като ступор, няма нито воля, нито идеи за промяна, от друга страна ето виждаме, че не позволяват нищичко да бъде променяно по модела, който, примерно, аз предлагам. А моето разбиране вече е пределно ясно и категорично: никаква промяна "отгоре" не бива да чакаме, крайно време е да започнем да правим промените със собствените си ръце. Този момент винаги го е имало (имам предвид крайно стеснения периметър на известна лична свобода и на учители, и на ученици, и на родители, дори също и на образователните мениджъри, директорите на училища), то тъкмо благодарение на него все пак в системата нещичко се случва, което наподобява образование, е, аз пък предлагам да се възползваме от този шанс за инициатива и на тази почва да започнем да внасяме все позначими изменения. Разбира се, ако повече хора все по-решително се възползват от този "процеп" в системата и се захванат с най-целенасочена дейност по внасяне на различни иновации, е напълно реалистично да се очаква, че въпреки умишлено поставяните отгоре спирачки процесът на промяната (реформата) в един момент ще стане неудържим. Цялата работа обаче се свежда до това: откъде да ги намерим тия личности, които са способни да отправят все посериозни предизвикателства-провокации на абсурдната система? Под личности имам предвид личности и на учители, и на ученици, и на родители. И на образователни мениджъри, на училищни директори дори (макар повечето да се стараят да слушат,
да пазят статуквото, т.е. на пречат на всякакви по-сериозни промени, което им гарантира безболезнено стоене на поста до пенсия). Аз обаче смятам, че въпреки менгемето на репресивно-терористичната система на държавно образование (допуснахме дори и това: самата държава да се занимава с тероризъм и репресии спрямо гражданите си, то социалистическо-комунистическата държава друго фактически не е и правила, но абсурдното е, че този подход на държавния тероризъм оцеля дори и до наше време!) такива личности има, проблемът е, че нямат кураж, липсва им смелост. Просто трябва да се изнамери начин тази психологическа и нравствена задръжка да бъде преодоляна, да бъде надмогната. В тази именно посока е моята последна книга: тя има за цел да вдъхне кураж на тия, които имат наченките на ново съзнание и разбиране, но все още не намират решимостта да почнат да се държат като свободни и отговорни личности. Глупавите страхове могат да отпаднат и чрез даването на личен пример. Моята лична история, историята на моите борби със самозабравили се феодални образователни деспоти и тирани, чини ми се, може да спомогне с нещичко в тази посока. Все пак, слава Богу, до този момент, въпреки репресиите и терора, на който бях подложен, не само оцелявам, но и ето, отново съм в училище и пак мога да се захвана с практическо осъществяване на идеите си. Да си учител в същинския смисъл, да изпълняваш истинската мисия и роля на учителя е точно това: да сееш в душите на младите семенцата на някакви нови и жизнеспособни идеи, от това един ден ще избуи безценна растителност, която ще даде по-нататък и добри плодове. Просто си изпълнявам задачата и мисията на учител. Не е мой проблем това, че системата е толкова абсурдно устроена, че точно тия като мен, дето си изпълняваме задачата колкото се може по-пълно, ни оценяват за "врагове", подлежащи на незабавно унищожение. Та аз ето сега трябва да реша как да си изпълня обещанието пред приятелите от чужбина, които показват интерес към моите идеи и към моята дейност за доброто на българското образование. Искам да си изпълня задачата пределно съвестно, а не формално, не може да ме задоволи механичното събиране на разни мои текстове, извличането от тях на най-важното, премахването на ненужните подробности и пр. Но пък от друга страна нямам толкова време и спокойствие да направя онова, което наистина трябва да бъде направено в такъв случай: да напиша изцяло нов и добре премислен, по-задълбочен и достоен текст. В който, примерно, да представя в една последователност всичко онова, което съм осъзнал и разбрал през годините, занимавайки се с образование, с общуване с младите, с тяхното обучение и подготовка да станат, да бъдат пълноценни личности. Аз навремето подхвърлих в свои текстове
израза "личностно-центрирана методика" (виж примерно поне това: Анотация към предстояща моя лекция за "личностноцентрираната методика") Вижте ако искате този текст, прочетете го, той ще ви помогне много за ориентацията. Написан е в сряда, 8 юни 2011 г., там в началото обяснявам, че ще изнеса доклад на тема "Личностно центрирана методика" - пред учителите от хуманитарните предмети на ПГЕЕ-Пловдив. Каня и преподаватели от други пловдивски училища, ако се интересуват, да дойдат. Имам спомен как мина лекцията ми, видеозапис не ми позволиха да направя. Но е интересно, че в тази обява съвсем накратко разказвам основното от разбирането си; ето главното от него, пренасям го тук: В "педагогическия процес", първо, трябва да участват две равнопоставени страни – субекти – това именно са личността на преподавателя и на "обучавания". Учителят да участва именно с цялата си личност, не само, да речем, с ума си – или с интелекта си. Ами досега как е участвал, нима не с цялата си личност? Да, ама тепърва трябва да го прави осъзнато. Цялото богатство на личността на учителя трябва да бъде включено и да участва в един пълноценен образователен и педагогически процес. Същото се отнася и за личността на ученика. Не основни "пластове" в тяхната личност да бъдат пренебрегвани или потискани, напротив, трябва да се даде простор на изява на всичко, което носи в себе си личността на учителя и на ученика. Това, следователно, е една съвсем човечна педагогика или методика. Не "свърхчовешка" или "полу-човешка", а именно човешка. И то по един човешки начин. Сиреч – свободно. Понеже свободата трябва да е пространството на изявата на пълноценната личност на учителя и на ученика. Цялостно излъчване на душевността, която се таи в личността на ученика и на учителя. Междуличностно взаимодействие – това също е ключов израз, от който трябва да се изхожда ако искаме да разберем по-пълно за какво всъщност става дума. И още нещичко да добавя – като изходна предпоставка. Личност иде от различност, а пък двете идат от лице. В личностно центрираната методика се има предвид и се изхожда от това, че ние, като личностни, сме различни – и такива трябва да си останем. Да не се нивелира или елиминира личностното в познавателния или образователен процес означава точно това – да се акцентира от раз-личността на участващите в него. Ние сме различни, сиреч, не можем да мислим еднакво, да възприемаме еднакво, да чувстваме еднакво, да оценяваме и прочие, напротив, във всички тия свои същностни и също така коренни прояви сме различни. Ето защо личността на ученика не бива да бъде моделирана по калъпа на личността на учителя – едно такова насилие не трябва да бъде допускано. Ученикът в никакъв случай не трябва да бъде принуж-
даван да мисли като учителя си, той трябва да мисли като себе си. За което трябва да има изискващата се за това свобода. Свободата е фокуса, около който всичко в тази "методика" се върти. Без свобода няма личност, няма също така и различност. Оосновният дефект на нашето образование е че то е изключително обезличностено. Участващите в него са всичко друго, но не и личности. Те биват принуждавани да се откажат от личността си – и, респективно, от свободата си. Комунизмът и манталитетът, стереотипът, наследен от него, и впит така упорито в душите и съзнанията, е причина за това обезличностяване. Промяна може да има само ако тъкмо личността стане стожера, около който всичко трябва да се завърти. Ако това не се случи, нищо ново няма да се появи. Обезличностеното образование е неплодоносно. То не заслужава даже думата образование. Образование иде от образ, сиреч, цялостна структура не на какво друго да е, а на личността, на душевността, на самата цялост на човека. Която трябва да се формира спонтанно, свободно, непринудено. Тук не може да се действа с неподходящи инструменти, примерно, с чук. Или със сърп. Тук всичко е така фино, че много полесно се руши, отколкото да се създава. Да обобщя: личностно-центрираната методика е ценностно фокусирана. Какво точно означава това, ще разясня в лекцията си. Тук ще вметна само, че въздействието върху ценностите на личността е нещото, което нашето недъгаво образование съвсем не прави. Или го прави съвсем неподобаващо. Така го прави, че повече вреди, отколкото да помага. На това основание младите у нас или нямат ценности, или са прекалено много ценностно объркани, или пък са оставени сами да търсят спасителния бряг. Ценностният момент у нас, не само в образованието, а и изобщо, в цялостния живот, е пренебрегнат до степен, от която повече не може да бъде. Така повече не може да продължава. Да спра дотук. Ще се опитам утре да покажа как по-конкретно се изразяват и въплощават тия принципи в един наистина пълноценен и човечен процес на образование, който, за жалост, рядко се случва из нашите училища и дори академии. Ако се случва, е като изключение, а не като правило. Онова, което пречи, са разните инструкции, разсъдъчни правила, норми, манталитет, един ужасен манталитет, който си стои непокътнат и действа подмолно, несъзнавано. Той трябва да бъде подложен обаче на пълно и безпощадно разрушаване. Ето и за тия неща ще говоря утре. Това съм написал тогава. Подписвам се под всяка своя дума и сега. Мисля, че е полезно, че припомням тия неща. Сега ще продължа настоящия си текст ето как. В статията, която ще предложа на чешкото списание АУСПИЦИЯ, реших накратко да представя "тъканта", така да се рече, на моя методически или обучителен
подход, чиято цел е именно пораждането на онова съзнание, което е характерно за развитата личност. Ще дам два конкретни примера, а именно как съм подходил в разработването на две мои учебни помагала по философски предмети – именно по етика и също така по философия. Първото такова помагало носи заглавието Изкуството да се живее, а подзаглавието му е "Етика на достойнството". Нищо не ми пречи да цитирам там най-важното от това помагало, а също и от другото, това по философия, което носи заглавието Лаборатория по философия, а пък подзаглавието е "Книга за опитващите се да разбират". В помагалото за живот, за пълноценен живот, имам предвид помагалото по етика, аз не занимавам учениците с пълнене на главите им с теоретична информация или знание за това, да речем, що е щастие, живот, любов, добро и зло и прочие (това е крайно глупаво занимание, именно да пълним главите на учениците с разсъдъчни и сухи дефиниции, нищо че системата точно това разбира под "обучение"), а им предлагам сами да опитат да навлязат в онази толкова жизнелюбива екзистенциална проблематика, която неизбежно се изправя пред всеки човек, който иска да стане причастен на стихията на самия живот. Иначе казано, благодарение на специално написани експресивни и провокиращи мисълта, чувството, душата и сърцето текстове аз правя нужното техните съзнания да се докоснат и дори потопят в ония непосредствено преживявани ситуации, спрямо които човек сам следва да избере своята подобаваща реакция. Младите изобщо не са задължени да разкажат какво пише в отговор на съответния въпрос, този там отговор просто има за цел да ги приобщи към смисъла, скрит зад самия въпрос, а веднъж докоснали се до смисъла, техните души на тази база вече могат да започнат да раждат свой собствен смисъл. И работата се свежда до това да приложат съответното усилие да придадат по възможност най-адекватна словесна форма на неговата изява. Да, това е нещо като непосредствено и практическо философстване, опитване на младите да философстват сами – и самостоятелно да търсят истината, всеки сам за себе си да направи нужното за да постигне своята лична и субективна, на за сметка на това отговаряща на призива на живота истина. И ето, младите в часа следва да опитват да изразяват нещо найзначимо от своята личност – своите мисли, чувства, преживявания, субективни реакции, душевни пориви и трепети и т.н. Някои ученици предпочитат писмено да изразяват своето разбиране, което е превъзходно. Разбира се, мнозина казват, че всичко това било "прекалено лично" и дори "интимно" и по тази причина били изпитвали неудобства да говорят открито пред всички; молят ме обикновено само аз да прочета какво са написали. Защото другите в класа, видите ли, щели били да им се... присмеят! Или
нямало да ги разберат и пр. Много интересни ситуации възникват по този повод. Някои от учениците успяват да разкрият нещо найсъкровено от душата и сърцето си. Разбира с, тия обсъждания имат мощен духовен ефект, въпреки потискащата училищна обстановка. От само себе си се разбира, че ако в такъв един час дойде на проверка чиновник от инспектората или директор, учениците съвсем няма да имат желание да се изявят, ще се появят съвсем естествени психологически механизми, които ще блокират желанието им да се изявяват по такъв един начин. И именно по време на такива "проверки за административен контрол" (а моите занятия в последните години бяха проверявани много интензивно от чиновниците, на които, поразително е това, даже и не им хрумна в главите тъй простата мисъл колко глупаво е да очакват, че учениците ще посмеят да се изявят по подходящия начин точно пред тях!) въпросните другарки директорки и инспекторки написаха своите идиотски направо и поразително глупави "протоколи", с помощта на които те първом ме уволниха, а пък после се опитаха да убедят съда колко правилно било това, че са ме уволнили, щото моя милост, видите ли, не била ставала за учител! Но да оставим настрана тия покъртителни направо административни идиотщини, показващи колко дебилна е самата система, щом като поставя в такива идиотски условия и самите чиновници (те просто в абсурдната ситуация нямат друг начин освен да се държат пределно абсурдно!). Та значи аз не се опитвам в часовете си да натрапя на учениците си някакви външни сведения за това що е, видите ли, философия, а им предлагам сами да опитат да философстват, да се захванат практически да изразяват най-съкровеното от своята личност, а именно своите интуиции, чувства, духовни преживявания и пр., все непосредствен израз на пределно човешките екзистенциални (или жизнени) ситуации, в които се намира младият човек, изправен пред загадката на битието, пред тайнството на живота. Да поназнайват нещичко ЗА философията (както изисква това системата) е почти нищо, такъв тип външно обучение почти с нищичко не докосва мирогледа, душата на младия човек, то е чуждо на неговата специфична душевност и човечност; ефектите върху душата на подобен тип обучение са съвсем мизерни, да не говорим за това, че благодарение на неподходящото третиране и на прилаганото насилие младите завинаги ще намразят самата философия – тя за тях ще си остане символ на нещо крайно неприятно, суховато и непоносимо досадно. Причината е, че подобно обучение просто не е успяло да влезе в контакт с душевността на младите, то е минало покрай нея или най-много да се е докоснало по нея по един външен начин (както когато примерно някой се отърка с тялото си около нещо, да речем до тревата на ливадата – като се отърколи по нея). Но
цялата работа е нещичко да се случи вътре в самата душевност на младите, следва да се прави нужното за това щото в нея да настъпи известна промяна. И то промяна към добро, позитивна, жизнеустойчива промяна. Ние учим не просто за да имитираме някаква дейност, имаща отношение към образованието, а учим за да се образоваме, т.е. за да сътворим своя уникален, богат, жив, неповторим в пълнотата си човешки образ. Ето на това основание аз продължавам да смятам, че образованието у нас просто не си заслужава името, то е поскоро НЕобразование, а не образование. То е имитация на образование или фалшификат, наподобяваща образованието дейност, и то по един пределно външен начин; образованието по същество и в своята истина, в точния си смисъл е съвсем друго нещо. Що е образование в неговата същина аз пък се постарах не само да демонстрирам непосредствено с всичко онова, което правя в своите часове – което заедно с учениците правим в нашите часове! – това, което за мен е същинското и истинско образование може да се разбере не само като се прилага онова, към което призовават подготвените от мен учебни помагала, аз разказах за своята философия, стратегия, прагматика и практика на автентично духовното и личностно центрирано обучение и в цялата тази поредица от книги за образованието, които написах в последните няколко години. И, които, така да се рече, са нещо като венец на моето образователно и учителско дело. Или са нещо като квинтесенция на всичко онова, което съм правил през целия си живот, което придаде смисъл на живота ми. Убеден съм, че все повече хора ще разберат, че в случая акцента не е в това кой именно е този човек, който така е работил и живял, тук изобщо не става дума за някакво изтъкване на моята, тъй да се рече, "пределно суетна личност"; между другото каква по-точно ми е личността е нещо, което не би следвало да вълнува който и да било; имам пълното право личността ми да е каквато си поискам. Просто защото се възприемам за свободен и отговорен човек – на това основание моята личност си е нещо изцяло мое и то никого не касае. И никой не може да ми се меси тук, да ми казва какъв трябвало да бъда според него, как следвало да мисля, да работя, да действам, да живея и пр.; как било "правилно" видите ли, да мисля, работя, действам и живея. Който си позволи да се меси в тия неща или да недоволства за нещо по отношение на тях, такъв просто показва, че му е изцяло чуждо уважението към другата личност, такъв не зачита суверенитета на личността, което пък по обратен ред показва, че неговата собствена личност е жестоко ощетена, щом не може да понесе гледката на една друга, стремяща се да живее пълноценно личност. Толкова по този въпрос. Изобщо не ме вълнуват какво ще кажат непълноценните и куховати персони по мой адрес. Щото това изобщо не им е работа. Нека обаче да си
мърморят колкото си искат. С това те само показват, че явно сами не знаят и за какво живеят. Препоръчвам на такива все пак да се заемат с позакъсняла "мундщровка" на собствената си личност, стига обаче останките от нея да могат да се интегрират в нещо що-годе жизнеспособно. Та идеята ми е да си представя подхода на примера на тия две учебни помагала – с оглед читателите на сп. АУСПИЦИЯ да имат възможността да преценят за какво става дума и как се работи в тази посока у нас, в България. Да разберат също така докъде сме стигнали и с какви проблеми се сблъскваме. А проблемите, известно е, са нещо неизбежно. Борбите също са нещо, което няма как да го няма. Животът сам по себе си е борба. За личностно самодоказване. За изява и за успех. Тъй че изобщо не съм изненадан от нищо. Всичко си е в реда на нещата. Само дето у нас има прекалено много непълноценни хора, ето там ни е проблемът. да, прекалено много комуноиди има у нас, за жалост. И причината за всичко това е, че нашите училища общо взето не са друго, а нещо като... тухларни фабрики (както предпочитам да ги наричам напоследък) или, иначе казано фабрики за безличия. Фабрики за комуноиди, т.е. за безличия. За безличности. Фабрики, в които едни комуноиди (учители, отказали се решително от личността и от свободата си, а също така поругали сами достойнството си!) усърдно работят за фабрикуването на други комуноиди - своите ученици. Комуноид не може да произведе нещо различно от комуноид. Такова чудо е невъзможно. Само личност може да спомогне за раждането на друга личност. Сфащате ли къде е разликата? Комуноидите произвеждат и фабрикуват комуноиди, т.е. себеподобни, а личността само спомага за раждането на друга личност. В единия случай имаме раждане, в другия – фабрикуване. Разликата е колосална. Реформата или промяната в образователната сфера се свежда до това в училищата да се престане с всякакво производство на тухли, пардон, на безличия и на комуноиди, това производство трябва решително да бъде прекратено, тези фабрики все по-трудно изпълняват и "държавния план", нали така, скъпи ми другарки и другари? Училищата у нас следва да бъдат превърнати в нещо като лаборатории за личностност, лаборатории, в които се практикува свобода. Стига тази дума, думата "лаборатория", която е взета от областта на науката, да не звучи прекалено неподходящо. Училищата трябва да са места, в които младите не просто се подготвят за живота, а да са място, където младите водят един пълноценен живот, най-напред духовен, личностно формиращ, богат на всичко онова, на което преизобилства самия реален живот. Училищата не следва да са изкуствена сфера, откъсната от живота, в тях следва да кипи живот, и то не някакъв стерилен живот, а наистина богат и пълноце-
нен. Училищата следва да наподобяват живота само по себе си, такъв, какъвто е той в "голямата общност", но не като такъв, а в неговата чистота – такъв, какъвто той следва да бъде. Дължимият, наистина човечният, свободният, демократичният и прочие живот, все в неговата истина обаче, не фалшиво, не непълноценно, а истински – този е смисълът на това да има училища и образование. Разбира се, че в такива едни живи училища или училища за живот (трудно е сега да изобретя подходящ термин, но вие схващате посоката на мисълта ми) – хрумна ми израза "училището – ковачница на личности", но сега го оценявам като съвсем недобър, думата "ковачница" не е подходяща! – опорните точки, около които всичко ще се върти, ще бъдат точно тези: живот, добро, свобода, истина, правда, право, справедливост, красота и т.н.; също така е естествено, че в тях ще има много и то какви ли не конфликти, кризи, караници даже, ще има всичко, което го има и в "големия живот"; напротив, ако го няма, това ще значи, че нещо не е наред, че нещо най-основно е сбъркано. Както е сбъркано в досегашната система, която съвсем ненавижда не само живота, свободата, личността и пр., но и всичко онова, което наподобява и живота, и личността, и свободата. Чудя се този текст, който написах току-що, който вече завършвам, къде да го сложа в книгата си за промяната – в началото или в края? Мисля, че не е от особено значение, ще видим, ще избера, ще реша съвсем скоро. Трябва да слагам тук точка и да се захващам с изпълнението на онова, което обещах на колегите от сп. АУСПИЦИЯ. Този текст нищо не пречи да го използвам и там, за обещаната на тях статия. Чудесно нещо е свободата, нима не го чувствате това? Аз и в тази област, писането, се старая никога да не пренебрегвам свободата си. Много е трудно за мен писането на несвободни, сиреч, на чисто научни философски статии. Аз съм на мнение, че философията не е наука, по тази причина научната примка или хватка е убийствена за нея. И понеже силно съм привързан към философията, обичам я от цялата си душа и сърце, по тази причина и сложих кръст на своята научна кариера, на кариерата си в областта на науката, университетския академизъм и пр. Предпочетох да си остана при свободолюбието, което ме прави доста странна птица. Но по дълбокото ми убеждение любовта към мъдростта е невъзможна без любов към свободата, без пълна отдаденост на тази последната. Вярвам, че ония, които са привързани истински към философията, ще ме разберат. И ония, които са привързани към човечността (философско и човешко според мен съвпадат, те са едно и също нещо) вярвам също ще ме разберат. Което значи, че съм донякъде и щастлив човек. Желая ви хубав ден! Този път няма да ви давам каквито и да било пожелания.
Изберете си нещичко сами и си го дайте, си го пожелайте също така сами. Каквото си харесате и изберете сами си го пожелайте. Онова, което най-много ви вълнува, него си пожелайте, онова, към което най-силно се стремите, пожелайте си точно него. Аз само декларирам, че се присъединявам към вашето пожелание. Понеже го уважавам. До скоро!
на бежанците непотопяемия флагман на политическата злоупотреба с факти и измишльотини от миналото Божидар Димитров.
ДУХЪТ НА ВАНГА ЛИ СЪОБЩИ НА БОЖО ИДЕЯТА ЗА ПОКРЪСТВАНЕТО НА БЕЖАНЦИТЕ? понеделник, 21 септември 2015 г.
Трябвало било, видите ли, да популяризираме идеята на Божидар Димитров "со кротце, со благо и без кютек" да се покръстват бежанците! Тоя Божо Димитров се оказа неизчерпаем извор на идиотщини! И не мирясва въпреки всичко. И какво, бежанците според него трябва да бъдат водени при бунара в Плиска и там Божо лично ще ги ръси със "свещена вода", така ли да си представим пълната идея на Божо? А който бежанец не иска да бъде покръстен, ще го хвърлим директно на някой от вампирите, които Божо изкопа в Созопол ли беше, в Несебър ли, не помня вече, абе той изкопа сума ти вампири, нима човек може да си ги спомни откъде бяха сичките? Апропо, идеята за покръстването на бежанците на Божо духът на Ванга пак ли му го е съобщил? Или лично той е бил осенен от тази идея свише? Или духът на Ленин му я е съобщил? БОЖО ИМА ВСИЧКИ ШАНСОВЕ ДА СТАНЕ ЕДИНИЦА МЯРКА ЗА ПРОСТОТИЯ, НАГИЗДЕНА С НАУЧНА СТЕПЕН И С ПОСТА ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ понеделник, 21 септември 2015 г. Ден на зависимостта (от овластената простотия), Автор: ИВО ИНДЖЕВ Само формално се задава Денят на независимостта. Почивен ден, демек. Простотията няма почивен ден в оседланата от простаци територия. Така че (и) днес е ден на зависимостта от простотията в нашата постсредновековна държава. Именно с традициите на средновековна България обоснова предложението си за покръстване
Откривателят на вампирски останки, „жива вода” и други шарлатански примамки за лековерни туристи (особено за рускини, чиито бюстове маститият историк обсъди в друга телевизионна изява в този контекст, изразяващ очакване православните ни сестри да се зарибят от находките му и да напълнят църквите в родния му Созопол), направи днес невъзможното да надмине себе си в плещенето, показвайки, че не му пука от каквото и да било под крилото на своята квачка Борисов. За целта се отнесе към тях като към безмозъчни квачки на гербаджийските изборни успехи, които в момента мътят триумфа на задаващите се местни избори, но от тях се очаква да не кудкудякат възмутено, когато Петелът кукурига от телевизионния стобор. Божидар Димитров онагледи известната истина за положението на жените в България, които от една страна биват политически ухажвани от Борисов найбезцеремонно както от никой друг политик в нашата история, но същевременно са употребявани по балканско-ориенталски начин за кеф на всички вярващи, че „жената трябва да си знае мястото” (пребивавали в частното обкръжение на “Боко” мъже свидетелстват за изключителния цинизъм, с който той се произнася за жените – “Божо” сладострастно се бори да се хареса на началника си и в това отношение) . За радост на примитивите Божидар Димитров повтори кръчмарската сентенция за жената като „най-добрия приятел на човека”… след кучето. Дори не се и напъва да измисли собствена простотия, а черпи с пълни шепи от средновековната съкровищница на простащината. Не питам за евентуалната реакция на женски организации. Тях и без това никой не ги пита за нищо. Могат да си протестират колкото си искат, но те не са представителни за онази част от жените в България, за които да си космат, дебел (уж атлетичен), нахален, циничен прегръщач на политически дащни лелки, позиращи с готовност в това качество пред телевизионните камери, е евроазиак. В този смисъл “Божо” е гербова гербаджийска марка на тази власт, която дублира голямото началство и доразвива в публичното пространство посланията му.
Дублира самата амбиция на шефа си да остане в историята и има всички шансове да постигне това като единица мярка за простотия, нагиздена с научна степен и с поста Директор на националния исторически музей. Прав беше Борисов да му даде в първия си мандат поста министър без портфейл, но сгреши, че се поддаде на внушенията да го премести в другия си крачол като началник на музея. Щеше много да му отива уточнението, че е министър без портфейл и задръжки. (Прочети ДО КРАЯ)
Вижте въпросното интересно видео, в което се сблъскват един антикомунист и едно ченге от ДС.
ОТ КОМЕНТАРИТЕ: GEORGI NIKOLOV каза: Страхотно! В десетката! Светата троица, Баце, Божо, Веждичката са “мъжкари”, които нито една уважаваща малко от малко себе си жена не би и ги погледнала. Близък високопоставен семеен приятел (името му се знае от Иво) когато приказката тръгне за банкянското слънце изригва с неизменното: “Моля ви се, вие го познавате от медиите където все пак има някакви спирачки. Насаме, в мъжка компания само псувни и най-долни цинизми.” Срам ме и от премиера и душеприказчите МУ и от “мълчаливото” мнозинство, което го преглъща наедро защото само той можел да бие комунистите на изборите. Да им имам и “мисленето”! СИМЕОН В. каза: Божо, Боко и Веждьо. Ако беше жив Доньо как ли щеше да ги изтипоса? ПП. Всъщност, дали щеше да посмее… MARIA каза: Господи, колко ужасяващо вярно е това! Наистина ли сме стигнали дотам, че не може никой да спре опростачването, което ни наложиха комунистите чрез мутрите и чалгата през 90-те години? Отмъщението им заради отчасти отнетите им привилегии засегна трайно и дълбоко България и вкара във властта такива човешки недоразумения като Боко и Божо, които са най-яркия пример за простотия. АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ каза: Да, аз също съм на мнение, че може да се построи нова и достойна сграда за Национален исторически музей в центъра на София. Примерно на мястото на паметника на съветската окупаторска армия може да стане това. Самият Божо, предполагам, няма да е против, та нали е историк и “голем патриот”? Уж де. Интересно е какво би казал Божо (пък и самия Боко) ако некой журналист дръзне да ги попита за мнението им относно такава една идея: нова сграда на Националния исторически музей да се построи на мястото на съборения преди това паметник на съветската окупаторска армия. :-) ФРОНТАЛНИЯТ СБЛЪСЪК НА АНТИКОМУНИСТА Д. ВИЧЕВ С ЧЕНГЕТО ОТ ДС КАП. ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ понеделник, 21 септември 2015 г.
ИЗПРАТИХ СВОЯТА ЖАЛБА ДО ИНСТИТУЦИИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НАРУШЕНИЯ ОКОЛО НАЗНАЧЕНИЯТА НА УЧИТЕЛИ В ДЪРЖАВНИТЕ УЧИЛИЩА НА ПЛОВДИВ вторник, 22 септември 2015 г.
До г-жа Милена Дамянова, председател на Комисия по образованието и науката към Народното събрание на Република България До проф. Т.Танев, Министър на образованието и науката До доц. д-р Ана Джумалиева – Председател на КЗД До г-н Константин Пенчев, омбудсман на Република България ЖАЛБА под формата на отворено писмо от Ангел Иванов Грънчаров, от гр. Пловдив, Адрес: гр. Пловдив, Ж.К. Тракия, бл. 279, вх. А, ап. 9, тел. 0878269488, имейл: angeligdb@abv.bg Уважаема г-жо Дамянова, Уважаеми проф. Т.Танев, Уважаема доц. д-р Джумалиева, Уважаеми г-н Пенчев, На 12 август 2015 г. изпратих на г-н Министъра на образованието и науката "ЗАПИТВАНЕ под формата на отворено писмо", в който документ описах завързалия се (във връзка с моето уволнение от длъжността учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив, осъществено по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ) превъзходен административен, правен, съдебен, нравствен, психологически и пр. казус. Копие от писмото си по компетентност изпратих и на г-жа И.Киркова, Началник на РИО-Пловдив. От нея само след един ден получих неочаквано бърз писмен отговор, от което съдя, че поставеният въпрос по нейна
преценка е важен: вижте Получих светкавичен отговор от страна на РИО-Пловдив на моето "Открито писмо-запитване" до г-н Министъра на образованието и науката. Същината на проблема е, че уволнението ми по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ (оспорвано, впрочем, пред съда; Окръжен съд отмени заповедта за уволнението ми, но директорката на ПГЕЕ-Пловдив обжалва това негово решение пред Върховния касационен съд) доведе до ситуация на фактическото ми лишаване от преподавателски права, нито един директор на училище не би си позволил да назначи за учител по философия човек, който е бил уволнен по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, т.е. "пълна некадърност", "изцяло негоден за системата", "липса на каквито и да било качества да бъде учител" и пр. Това фактически означава извеждането, изритването ми от образователната система, и то по силата на един административен акт на въпросната директорка, дръзнала да се постави над закона и да "отмени" моите права да преподавам философия. Помолих отговорната институция в лицето на МОН (и РИО) да направи нещо, с оглед да предотврати абсурда, грубото нарушаване на мои фундаментални човешки и конституционни права. Отговорът на Началника на РИО обаче беше съвсем формален и дори бездушен, което ме принуди да реагирам още веднъж, да настоявам институцията да си изпълни дълга и да предотврати толкова грубото нарушаване на правото и закона: вижте Дали Министърът на образованието и науката ще се трогне от тежкото състояние в образователната сфера – и кога ще се разтревожи така, че това дори да му проличи?!, изпратено на 17 август 2015 г.; позволих си да поставя там и пообщия проблем за директорските своеволия при назначаването на учители, за униженията, на които те подлагат кандидатстващите за работа хронично безработни учители (назначавани обикновено за няколко месеца или за година и отново и отново уволнявани).
Най-сетне на 4 септември 2015 г. Получих отговор от МОН, изпълнен с най-искрени в цялата си неизмерима йезуитщина бюрократични съболезнования за репресиите, на които ме подложи тяхна примерна служителка. Позволих си такава една спонтанна квалификация тъй като в отговора на МОН, подписан от г-н Лазар Додов, директор на страховитата и тъй властна дирекция "Организация, конт-
рол и инспектиране" на Министерството, освен "съпричастност" и един вид "съболезнования" министерският чиновник фактически има добрината да ми каже, че според МОН директорите на училища имат пълното право да правят каквото си искат с учителите, могат да ги подлагат на каквито си искат унижения, примерно, в знак на солидарност със своята административна сестра, именно директорката на ПГЕЕ-Пловдив, могат да ме подложат на същата репресия, на същия терор, а именно да ме лишават и те колкото си искат и докогато си искат от правото ми да си упражнявам професията – под благия, изпълнен с епикурейска невъзмутимост поглед на висшестоящите отговорни инстанции на МОН! Другояче казано, МОН си изми ръцете и ми заяви твърдо, че по неговия възглед безобразията на директорите в сферата на образованието са нещо като непоклатима норма, са нещо като тяхно свещено "право". Простете, но аз лично като български гражданин не мога да адмирирам такава една позиция: не считам, че сферата на образованието у нас по незнайно какви причини е извадена от сферата на правото, на законността и най-вече на морала. Смятам, че е скандално отговорни чиновници от МОН да демонстрират такова едно престъпно безразличие спрямо случващото в сферата на българското образование. Бих си позволил да изтъкна тук, уважаеми г-н Министър, че по закон Вие лично носите пълната отговорност за всичко, което става в тази образователна сфера – особено ако не предприемате никакви действия за да спрете произвола, да озаптите склонността на училищните директори да се държат като позволяващи си всичко, що им скимне, турски бейове – или като пълновластни феодални господари – и да защитите правото, закона и справедливостта. Аз като български гражданин и като философ си позволих да си изпълня дълга и да предупредя институциите и длъжностните лица по административната верига за това какво може да се случи ако МОН не предприеме нищо за да предотврати безобразията и произвола. Оказа се обаче, че тежката административна машина на МОН не може да бъде задвижена по никой начин, с оглед беззаконията в образователната сфера да бъдат предотвратени. Ето сега искам да Ви уведомя какво именно стана по причина на посоченото безхаберие на отговорните чиновници от МОН. Ще Ви дам достатъчно факти за да очертая недопустимата картина, плачевната реалност. В град Пловдив от втората половина на август до 13-14 август бяха обявени 7-8 вакантни учителски места по философия. Кандидатствах на повечето от тях. Поисках да разбера дали опасенията ми ще се сбъднат. Реших да тествам, така да се рече, директорския манталитет. Получих толкова красноречиви резултати, че какъвто и да е коментар е излишен. Моята кандидатура за учител по философия е солидна:
освен 32-годишен непрекъснат опит в преподаването на философия имам Първи клас-квалификация от 20 години, автор съм на цяла поредица от учебници и учебни помагала по всички преподавани в гимназиите философски предмети, имам ред други безспорни постижения, доказал съм се като образователен деец, който не само милее, но и най-активно работи за високото качество на обучението на младите по философия, което именно трябва да е на найсъвременно ниво. Излишно е да казвам, че на всички места, на които кандидатствах, бях дисквалифициран без никакви обяснения, аз в живота си по-грозна и по-обидна дискриминация не само че не съм преживявал, но дори и не съм си представял, че изобщо е възможна в нашите условия дори! Между другото аз съм човек, който още на 26 годишна възраст е спечелил конкурс за асистент по философия в Пловдивския университет единствено заради качествата си. Ето Ви фактите около тази позорна кампания по назначаване на учители по философия в пловдивските училища. Първо ето нещо сюблимно: за да се предпазят от злокобната евентуалност Ангел Грънчаров да кандидатства за учител по философия в техните училища умни директори, предполагам по съвет на административни мъдреци и гении от РИОПловдив започнаха за първи път в световната духовна история да обявяват "хибридни учителски места", примерно "философия и география", "философия и химия", "философия и биология със здравно образование", (написано е в обявата ето как: "Старши учител по БЗО и Филосовски цикъл", не се шегувам, именно "филосоВски цикъл" е написано!!!), "философия и математика". Това само за въведение в проблема, тъй да се рече. Нататък нещата стават още посюрреалистични. В Образцова математическа гимназия "Акад. К.Попов" в Пловдив директорът И.Старибратов, без да му мигне окото назначи за учител по философия виден партиен функционер на братската на БСП партия АТАКА (!!!), бивш заместник-кмет на район в Пловдив, назначен между другото от кабинета Орешарски и за експерт в РИО по гражданско образование (!!!), сега решил да се подслони, като заслужил другар, на топличко местенце в ОМГ – за дочакване на пенсия в непроветривото място. Назначението е чисто политическо, никакви преподавателски качества явно не вълнуват въпросния директор Старибратов! Интересно ми е как той би обосновал решението си да назначи тази политическо-партийна фигура за наставник на младите във философията и гражданското образование пред родителите на своите ученици – или, евентуално, пред една строга проверяваща комисия от МОН. Считайте, че тази моя жалба е официална покана да направите, уважаеми г-н Министър, дължимата проверка по този фрапантен случай, нарушаващ по всички линии не само закона, не само правото, не
само справедливостта, но дори и найелементарните принципи на благоприличието, на човешкия морал. Между другото атакуващият партиен другар на директора Старибратов така мощно атакува това учителско място, намери си такива силни партийни протекции, че директорът го назначи на... постоянно място (!), в пълно противоречие с обявата, където черно на бяло пишеше, че мястото е със срок 6 месеца (срок за т.н. "изпитание"; за "нашите" партийни другари обаче явно не важи никакво изпитание, за тях всичко може, те са съвсем специални!)! Кандидатствах също и за обявените вакантни учителски места по философия и в ПГВАД "Христо Ботев" в гр. Пловдив, в ПГМТ "Проф. Цв. Лазаров", град Пловдив, в СОУ "Черноризец Храбър", град Пловдив, в ЕГ "Пловдив", град Пловдив. Ще се опитам да представя случилото се покрай тия, с извинение, "конкурси" по документи и "събеседвания" обобщено, тъй като нарушенията са все едни и същи: – Получих сведения (включително и от членове на комисии по избора на учител, които ми довериха тази скандална информация), че директорите са получавали директни "нареждания отгоре" кой (по)именно от кандидатите да назначат и също така инструкцията е съдържала и изричното настояване моя милост в никакъв случай даже да не бъде повиквана дори на "събеседване", камо ли пък допускана в класирането (за назначаване или за победа да не говорим изобщо – понеже дори няма смисъл да се говори за това, то е изключено априори!); – Предполагам, че тия влияния са, първо, по партийно-политическа линия или пък са по линия на РИО-Пловдив, явно някое длъжностно лице там се е вживяло (пак по политическа поръчка най-вероятно) в ролята на ментор на директорите в провеждането докрай на дискриминационната и компроматна кампания и война спрямо моя милост; допускам в тази кампания за моето игнориране, априорно елиминиране и дискриминирането ми в "конкурсите" активно да е участвала и инспекторката по философия в РИО-Пловдив г-жа А. Кръстанова; изхождам от нейната решаваща роля в провеждането на кампанията по изгонването ми от работа от ПГЕЕ-Пловдив (там бях подложен на същата кампания, почеркът е абсолютно същият!) и в смехотворното "обосноваване" на "правомерността" на моето уволнение пред съдебните органи в Пловдив, в което гжа Кръстанова участва също най-активно, пренебрегвайки дълга си като държавен чиновник; разбира се, тези мои твърдения могат да бъдат проверени от безпристрастна министерска анкета и комисия, за създаването на коя настоявам; – В нито един от тия "конкурси" за избор на учител по философия не бяха обявени някакви обективни критерии за класирането, липсваше каквато и да било гласност или публичност, никаква публична
информация не беше дадена на кандидатите за изхода от "конкурсите", липсваше какъвто и да е опит за обосновка на предпочитаемостта на дадения кандидат, директорите не направиха даже най-плах опит да придадат поне някаква видимост за законност на процедурата, за някаква мнима демократичност и пр.; личи си тяхното убеждение, че въпросните процедури за избор и назначаване на учители са просто нещо като фарс за хвърляне на пепел в очите на кандидатите, колкото само да им затворят устата да възразяват, директорите явно живеят със съзнанието, че могат да си правят всичко, каквото искат в подведомствените си феодални владения; – Нито един директор не благоволи да отговори на моите писмени запитвания да ми даде каквато и да било информация относно начина на провеждане и изхода на конкурса и на назначенията; пълна тъмнина и непрозрачност цари в тази сфера, сякаш живеем в най-дивото ранно средновековие, не в 21-вия век; – Подобна атмосфера е неопровержимо доказателство за вихрещата се корупция в тази сфера, МОН и поспециално Вие лично, уважаеми г-н Министър, трябва много силно, по моя преценка, да се обезпокоите какви ги вършат тия директори под маската на "съвременни мениджъри"; непрозрачността и арогантността, която те без капка неудобство демонстрират, е нещо като саморъчно подписана декларация за ужасната им корумпираност; – Самият факт, че директорите толкова много се страхуват от простото публично обявяване на резултатите от тия учителски "конкурси" също така е нещо като саморъчно подписано тяхно признание, че техните решения са изцяло пристрастни, субективни, са партийно-политически мотивирани (назначават само "наши" и "доверени" лица, "чужди елементи" като моя милост в системата нямат никаква надежда да проникнат!), естествено е, че тия процедури показват, че на никой, повтарям, на никой от тия директори (отбележете си това специално, г-н отговорен Министър!), не му пука за качеството на образованието на учениците, тия директори по тази причина даже и не направиха никакъв опит да търсят найспособния, най-добрия от кандидатите; напротив, те търсят винаги само найудобния, именно да е от "нашите" и пр.; – Това, уважаеми г-н Министър, е направо срамно, позорно е, че търпите подобни безобразия в поверената Ви образователна сфера; интересно ми е няма ли в един момент поне малко да се обезпокоите или разтревожите за нещо? Моля и настоявам, като български гражданин, тези административни безобразия най-сетне да бъдат прекратени, а виновниците – наказани справедливо! Примирението на институциите и на отговорните висшестоящи длъжностни лица е безгласно насърчаване на произвола, на беззаконията
и на безобразията! Което длъжностно лице нищичко не е направило в предела на своите пълномощия безобразията да бъдат прекратени, фактически е насърчило безобразничещите да продължат да безобразничат още по-нагло! В каква държава живеем, уважаеми господа депутати от парламентарната комисия по образование и наука? Бихте ли опитал да ми отговорите на този въпрос и Вие, уважаеми г-н Министър на образованието и науката? Давате ли си сметка, че това, за което Ви пиша този път, е един от решаващите фактори за плачевното състояние на подведомствената Ви сфера? Ще предприемете ли нещо в предела на своите толкова огромни пълномощия че безобразията да престанат най-сетне? Или предпочитате само да си министерствате колкото се може по-дълго? Не усещате ли, драги г-н Министър, че седите върху тлеещ вулкан? Настоявам Комисията по защита от дискриминация въз основа на тази моя жалба да се самосезира и да заведе дело, на което в качеството им на ответници да призове директорите на всичките тия училища, та пред Комисията да сторят онова, което не благоволиха да сторят досега, а именно да дадат пълна гласност по тия прословути и така опорочени до крайна степен "конкурси", с извинение. Уважаеми г-н омбусман Константин Пенчев, пращам Ви този сигнал (найвероятно последен докато все още сте на поста си), първо, за да Ви информирам за толкова гротескното продължение на тия истории, с които Ви занимавах близо три години; да, цели три години Ви пиша, писах и на толкова министри на образованието и науката, които се изредиха на поста за тия години, но промяна към добро, за жалост, сам виждате, не само че няма, напротив, работите вървят все по-зле. Системата на образованието е прогизнала от аморализъм, гъмжи от абсурди, прелива от безчовечност. И това е страшно – понеже става дума за системата, която е призвана да се грижи за образованието, за възпитанието, за личностното формиране на младите, на нашите деца и внуци! Нима може възпитаниците на една аморална, бездуховна и безчовечна система да бъдат с високи нравствени, духовни и личностни качества? Абсурд, аморалната система заразява всеки ден и младите с аморалност. Наистина е страшно, аз лично потръпвам като си представя колко е страшно, за Вас не знам. Г-н Пенчев, благодаря Ви най-искрено за отзивчивостта към моите лични главоболия, за изпитанията, които се наложи да преживея в резултат на борбите ми с безчовечната система – и нейните толкова бездушни и арогантни цербери и слуги! Вие, въпреки всичко, ми помогнахте много – най-вече заради моралната подкрепа и участие, които усещах през всичките тия години. Не зная към кого ще се обръщам занапред – ако взема предвид личностната и морална пародия, която Ви наследи на този тъй
отговорен пост. Ние, българските граждани, явно заслужавахме и такава гавра: другарката Мая Манолова да бъде омбусман на България! Бъдете жив и здрав, уважаеми г-н Пенчев, благодаря Ви още веднъж за всичко! Спирам дотук. Трябваше да си изпълня своя дълг като ангажиран български гражданин и като философ, за когото човечността и в нашата страна все нещо значи. Е, сторих го доколкото можах. Интересно ми е дали отговорните длъжностни лица и съответните институции ще направят нещичко в тази същата посока. 21 септември 2015 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис) ЕТО КАК И НА НАС БЕЖАНЦИТЕ ИСКАТ ДА НИ ВЗЕМАТ БИСКВИТКАТА! вторник, 22 септември 2015 г.
Ето така и бежанците искат да ни грабнат бисквитката. :-) Даниела Горчева ЛОЗУНГИТЕ И ЛИЦАТА НА СВОБОДОЛЮБИВИТЕ ГРАЖДАНИ НА РУСИЯ Оригинал взят у в лица и лозунги вторник, 22 септември 2015 г.
Спасибо всем, кто пришел
вторник, 22 септември 2015 г.
Из Хибридни и горещи войни на Русия против българската независимост, автор: Доц. Момчил Дойчев (Заслужава си да прочетете целия текст, аз тук подбрах само откъс за читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, хартиеното издание на моя блог.) Раковски и Левски проповядват освобождение на България, без чужда помощ, знаят, че „руският камшик боли по-силно от турския“
Имперска Русия е главният душманин на българската свобода и независимост – и на българското национално достойнство!
... Различни елементи на хибридна война може да открием в политиката на Русия за предотвратяване създаването на истински независима българска държава от Възраждането насам. Това се проявява още в предначертанията на Петър Велики и политиката на Екатерина Велика към Балканите и Проливите, които се разглеждат като неизменна цел на руската външна политика. Особено активна е тази война от края на 60-те години на ХІХ-ти век, когато българският въпрос узрява и предстои да получи своето решение. Именно тогава се виждат най-ярко геополитическите корени на руската политика, която цели да „освободи“ България, Сърбия, Гърция и Румъния от „оковите“ и отговорностите на независимостта. Но единствено България продължава да робува на мита за „освободителната мисия на Русия на Балканите“. Можем да започнем от Тихата война на руската дипломация против българския етнофилетизъм (създаване на независима българската църква от Цариградската гръцка патриаршия). Това не е в интерес на Империята, защото е предпоставка за национално обособяване и изграждане българско национално, а не просто на „православно“ и „славянско“ съзнание. С още по-голямо настървение руската дипломация воюва с революционното крило в българското националноосвободително движение, особено с дейците, под влияние на идеите на Раковски и Левски, които проповядват „антируските“ идеи за самостоятелно освобождение на България, без чужда помощ, защото знаят, че „руският камшик боли по-силно от турския“ (Захарий Стоянов). Русия предизвиква провал на Цариградската конференция 1876-1877, която би създала автономна България в нейните естествени етнически граници, гарантирани от всички Велики сили и поради това непри-
емливи не само за Османската империя, но най-вече за Русия. Русия умно внедрява чрез своите представители Сан-Стефанския мит сред простия български народ, докато в същото време се договаря с Англия и АвстроУнгария трибутарното псевдо-автономно от нея българско княжество да е между Дунав и Стара планина. Русия не само е противник на Съединението, но и подтиква Османската империя и Сърбия да ни нападнат като при това скъсва отношенията с България и изтегля руските офицери от Българската армия. След като Сърбия ни напада, но е военно разгромена, Русия спасява последната от военни репарации и връщането на Пирот и Враня към България. С помощта на русофилите е свален българския княз Александър Първи и предизвикана остра политическа криза. Русия подготвя русофилските бунтове и изпраща няколко чети в Източна България да вдигнат проруско въстание, които българските селяни избиват до крак преди още да дойде редовната българска армия. Русия организира убийството на българския дипломатически представител в Цариград Вълкович и спасява заловените от турските власти убийци. Русия стои зад убийството на Стефан Стамболов и отравянето на Захарий Стоянов. Русия е упорита в исканията си пред султана за назначаването на сръбски владика в Скопие и за откриване на сръбски училища в Македония. Русия се противопоставя на бератската политика на Стамболов, продължена от Стоилов в интерес на Гърция и предотвратява по този начин присъединяването на беломорските българи (в Кукуш, Воден, Лерин, Костур, Серес, Драма, Гюмюрджина, Дедеагач) към Българската екзархия. Русия откровено подкупва водещи български политици, интелектуалци, военни и църковни дейци да работят против интересите на България. Петко Каравелов, Стоян Данев, Иван Гешов, Драган Цанков, Васил Друмев (митрополит Климент), Марин Дринов и Радко Димитриев са само малка част от цяла верига национални предатели, служили предимно или изцяло на руските, а не на българските интереси... (Прочети ДО КРАЯ) ЗАБЕЛЕЖКА: Виж и това: Георги Стойков Раковски: “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите” УПРАВЛЯВАТ НИ БЕЗМОЗЪЧНИ ПОДЛОГИ: ЕТО ТОЗИ КМЕТ КАЗВА, ЧЕ ОЩЕ НЕ ЗНАЕ ОТ КОЯ ПАРТИЯ Е, ДАЛИ Е ОТ ОТ БСП ИЛИ ПЪК Е ОТ ГЕРБ ЩЯЛ ДА КАЖЕ НАЧАЛНИКЪТ МУ! вторник, 22 септември 2015 г. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Страшна работа, единственото, което движи тия мижитур-
ки, е келепирът, нищо друго тях не ги вълнува, срамота! Отваряйте си очите, граждани, не гласувайте за такива подлоги, гласувайте за личности, които имат поне капчица достойнство, някакви принципи – и не са толкова лакоми!
Александър Малинов изпраща шифрована телеграма до Княз Фердинанд, намиращ се на почивка в унгарското си имение в Карпатите:"Инцидентът Гешов отличен повод да подемем енергично въпроса за независимостта." Така, след продължително отсъствие от страната, на 21 септември 1908 г. Князът се завръща с яхтата си „Цар Крум“ на русенското пристанище. Там е посрещнат от всички министри. След двучасово заседание на яхтата е взето съдбоносното решение – на 22 септември в старата българска столица Търново да бъде обявена независимостта на България.
нистрите, се отправил за старата полусрутена църква „Св. 40 Мъченици“. Отвсякъде народът почна да се стича към това място. В едно много кратко време около църквата и в двора ѐ се препълни с народ. Не след много, в църквата, която бе натъпкана до задушавана от народ, грамадната част от който оставаше около църквата, се отслужи молебен от цялото духовенство. После, след изпяването на „Многая лета“, при настъпилата гробна тишина, Князът, застанал напред, пречете манифеста.
Този е критерият, колкото повече български избиратели разберат това, толкова по-скоро тая арогантна и крадлива пасмина ще бъде изтикана на бунището – където й е мястото! ЕТО КАКВО ПО-ТОЧНО СЕ Е СЛУЧИЛО НА 22 СЕПТЕМВРИ 1908 Г. вторник, 22 септември 2015 г. Решението за обявяване независимостта на България е взето на княжеската яхта Автор: Илиана Иванова, Изгубената България. Снимки: lostbulgaria.com След Берлинския конгрес (юли 1878 г.) три десетилетия България, независимо, че вече е свободна страна, остава васално на Турция княжество. Българският народ води непримирима борба срещу това злокобно решение на Великите сили.
През юли 1908 г. Княз Фердинанд предприема посещение на европейските дворове да търси разбиране на унизителното положение, в което е поставена България. По това време в Турция е извършен държавен преврат на младотурците. В доклад до външния министър генерал Стефан Паприков дипломатическият ни представител в Цариград Иван С. Гешов повдига въпроса:"Не е ли сега моментът България да провъзгласи независимост?" На приема на Тефик паша с дипломатическите представители в турската столица българският не е поканен, под предлог, че "България е васално на Турция княжество и той е обикновен турски чиновник." Дипломатическият скандал, раздухан от европейския печат, прелива чашата на търпението. Министър-председателят
Правителството на Александър Малинов, обявило Независимостта на България на 22 септември 1908 г. От ляво на дясно: Андрей Ляпчев, генерал Данаил Николаев, Никола Мушанов, Александър Малинов, д-р Тодор Кръстев, генерал Стефан Паприков, Иван Салабашев и Михаил Такев Този исторически ден е описан подробно от тогавашната преса: „Още в неделя на Царевец бе издигнат разкошен павилион, който обръщаше вниманието на гражданите и ги караше, при съществующите вече слухове за готвещия се крупен акт в живота на нашата държава, да очакват това що стана. В понеделник, рано сутринта, бе разнесена покана от местното демократично бюро, в която се съобщаваше, че със сутрешния трен пристигат министрите и гражданите се канят на събрание, на което ще се говори по политическото положение на страната и главно по последните събития. При наличността на горните слухове, заинтересоваността към въпросното събрание ставаше още по-голяма. Очакваше се нещо повече от това, що се съобщаваше. Малко по-късно, чрез градския барабанчик се поканваха гражданите на посрещане Княза и министрите. След това, с невъобразима бързина се разнесе слухът, че в тоя ден от старата българска столица ще се провъзгласи независимостта на България. Това се посрещаше с ентусиазъм и навалици, в празнично облекло, при найоживено настроение, търновци се трупаха на гарата. С особен трен се очакваха Княгинята, княжеските деца и председателя на Народното събрание. След дълго чакане на гарата, в 11 часа се съобщи на силно възбудения народ, че Князът е спрял на спирката при Трапезица и от там, наедно с ми-
Манифестът за обявяване на Независимостта Това подейства като електрически ток върху множеството и единодушни ентусиазирани "Ура!" зацепиха въздуха. Урата се подемат от множеството, натрупано вън, и мощни овации разлюляха атмосферата. Ученическият хор със същия ентусиазъм запя „Шуми Марица“, и цялата околност се препълваше с величествен кипеж от звукове – народът ликуваше. Всичко това бе тъй величаво, тъй трогателно, щото при живо възкресения спомен от някогашното славно минало, когато тук на същото място са коронясвани чутовни български царе, извикваше сълзи.“ (в-к „Пряпорец“, 23 септември 1908 г.) „След това, от името на народа, председателят на Народното събрание, г-н Христо Славейков, приветства Царя на Независима България със следната реч: „Ваше Величество! С провъзгласяването на независимостта на България се изпълнява едно от най-важните желания на народа. И тая акция, поддържана и от държавата, е с не малко значение. Аз, от името на народното представителство, Ви моля да приемете славните лаври като Български Цар. Ура!“ От името на правителството министър-председателят, г-н Александър Малинов, приветства Българския Цар: „Ваше Величество! Държавните интереси, националното достойнство Ви продиктуваха светото решение да провъзгласите в това историческо и свето
място България за независимо царство. Позволете ми, от името на правителството, да Ви помоля да приемете титула „Първи Български Цар“. Царю честити! Живейте! Живейте за щастие и величие на България! Ура!“ След това Негово Величество Царят отговори на приветствията със следните думи: „С радост и благодарение приемам предложения от Народа и правителството титул Цар Български. Да живее България! Ура!“ Българският Цар излязъл от църквата, приветстван от хилядния народ с въодушевени „Ура!“ и „Да живее Царят!“. Негово Величество поздравил войските от Търновския гарнизон – 18 пехотен Етърски и 20 пехотен Добруджански полк. Войниците, със светнали от радост лица, с енергични гласове, отговорили на своя Цар за първи път: „Здраве желаем, Ваше Величество!“ Н.В. Царят, придружен от свитата, министрите и ликующия народ, приветстван по пътя от хилядното множество, отишъл на поклонение в старата митрополитска църква. Трапезица и Царевец били буквално натъпкани от с очакващ народ. Царят се появил. Народът се разлюлява на вълни, нови оглушителни възгласи и благопожелания, радост, патриотически чувства обладават всички.
Цар Фердинанд и правителството на Александър Малинов след обявяването на Независимостта на Царство България, хълма Царевец, 22 септември 1908 г. На Царевец министърпредседателят Малинов направил с ръка знак за тишина. И възторжено заявил: „Търновци, чуйте словото на Царя!“, и от негово име прочете пак манифеста. Историческата околност екнала от народните възторжени акламации. Царят, развълнуван, от радост се покачил на един стол, за да отговори на излиянията и поздравите на своя народ: „Търновци! 22 години как работя за обединението на българите, как страдам за тяхното преуспяване и величието на българското име и всякога в тия си трудни минути съм черпил подкрепа в тяхната преданост. В тия тържествени и съдбоносни минути, в тая историческа
местност, седалище на старите славни български царе, всред тия вековни скали, неми свидетели на толкова славни подвизи, като обявявам независимостта на съединената през 1885 г. България, аз с благодарност си спомням и сега, в тая тържествена минута, за моите верни и предани търновци, за старата българска столица, откъдето прокламирам народната независимост. Ура! Да живее независима България!“ Въздухът екнал от възторжени „Ура!“, „Да живее Царят!“, „Да живее независима България!“. Царят, свитата, министрите и народът се фотографирали на историческата местност.
Тържественото прогласяване на Независимостта Придружен от целия народ, който по целия път не преставаше да прави овации на Царя, Негово Величество отишъл на гарата, отдето заминал за Св. Троицкия манастир. Там бил приготвен обяд за Царя, свитата и министрите. Царят и министрите се върнали и нощували в Търново. Навсякъде били устроени народни празненства. Градът е в знамена, вечерта е имало импозантно факелно шествие. На следващия ден Царят потеглил към гарата. Конете едва си пробивали път всред многохилядното множество. Царят бил посрещан и изпращан навсякъде с гръмки овации. Тъй се свърши този ден, незабравим по ентусиазма си, бележим по важните си политически сетнини в Търново.“ (в-к „Нов век“, 24 септември 1908 г.) НЕЩО КАТО ОПИТ ЗА САМОКРИТИКА НА НАШЕТО ПОКОЛЕНИЕ, КОЕТО ИЗВЪРШИ ДОСТА ГЛУПОСТИ – ПОНЕЖЕ НЕ РАЗБИРАХМЕ ЩО Е СВОБОДА вторник, 22 септември 2015 г.
отговорностите да направим България модерна европейска държава? Ще ви кажа: 1. Изклахме кравите и ги изядохме. 2. Продадохме нивите на дедите си и с парите от тях си купихме 20 годишни коли. 3. Теглихме кредити от банките (мафията) и си купихме панелки, а къщите си оставихме да паднат! 4. Прибрахме се по домовете си, когато трябваше да избесим 200-300 комунета по стълбовете. (Е, и да не ги бяхме бесили, щото ако ги бяхме обесили, щяхме да заприличаме таман на тях, на комунистите; да ги бяхме натикали по затворите пак щеше да е предостатъчно, но ние и това не направихме! Бел. моя, А.Г.) 5. Гласувахме за измекяри и ДС агенти, като бат Петьо, бай Жельо, Стефчо Смайла, Петко Марксиста, Куна от Габон, дрОгаря Цар, Боко.... списъчето е много, много дълго... 6. Избягахме в чужбина да си вадим хляба – вместо да останем тук и да им покажем от къде изгрява слънцето! 7. Мълчахме с наведени глави когато учеха децата ни, че сме били 5 века "под Османско присъствие". (То другата теория, а именно да бяхме учили децата си, че цели пет века дедите ни са били под "робство" или са били "роби" едва ли е нещо кой знае колко умно и достойно; по този пункт изобщо не съм съгласен с автора, между другото пишман-"патриотичната" теза за робството у нас продължава да е господстваща, няма такава опасност да научим децата си, че дедите ни не са били презрени роби, а са обичали и са се борили свободата си; кой знае защо у нас масово народът е научен да изпитва някаква извратена гордост от това, че дедите ни, видите ли, били роби, а пък народът ни цели пет века страдал под "робство"; ние също така продължаваме да учим децата си, че свободата ни била подарена от Русия, заради което вечно трябва да се кланяме на руснаците сякаш са ни по право господари и т.н., Бел. моя, А.Г.) 8. Мълчахме гузно, когато малкото свестни ги хвърляха на Кеворкян, Волгин и другите педе--си-"журналисти... Кво правим ли? Нищо – признаваме си, че не се справихме и събираме кураж да попитаме децата си: И вие ли ще бягате и ще мълчите? Готови ли сте да свършите това, което ние не успяхме? ВСЕКИ ДРУГ КАНДИДАТ ЗА ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР НА ООН Е ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕ, САМО ДА НЕ Е БЕЗЗАВЕТНО ВЯРНАТА НА КРЕМЪЛ ДРУГАРКА БОКОВА!
Коментар на Лъчезар Христов Лачев:
вторник, 22 септември 2015 г.
Какво направихме НИЕ, 45-60 годишните, когато преди 25 години поехме
По повод на Грибаускайте может стать новым генсекретарем ООН, справка: Даля
Грибаускайте от 2009 г. е достоен президент на Литва.
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Всеки друг кандидат е за предпочитане, само да не е другарката Бокова, която не е никаква българска представителка, нито пък е дори българка, тя в качеството си на комунистка е представителка на своя господар таваришч Путин – и като такава може да се каже, че фактически е рускиня (макар комунистите, както сами твърдят, нямат нация и отечество, за тях нацията и отечеството не значат абсолютно нищо). Пък и партийните другари на Бокова открито, без капчица неудобство си признават, че за тях "българският патриотизъм", видите ли, се бил изразявал в беззаветна любов към... Русия и към СССР – представяте ли си докъде са стигнали тия безсрамни продажници?! ПРОКЛЕТИ ДА СА ВСИЧКИ ДУШМАНИ И ВРАГОВЕ НА БЪЛГАРСКАТА СВОБОДА И НЕЗАВИСИМОСТ вторник, 22 септември 2015 г.
Разни ченгета, путинофили, рубладжии, русофили, комунистофили и прочие се скъсаха на днешния ден да дават интервюта и сякаш се бяха наговорили да изтъкват в един глас, че българската независимост, видите ли, се била свеждала до това, че нищо не било зависело от България - и от българите, респективно! Един вид се стараеха да се подиграят колкото се може със самата идея за независимост, изопачавайки я по най-долен и грозен начин. Независимост е равно на свобода, т.е. оня, който е независим е свободен, от което пък произлиза, че ВСИЧКО зависи тъкмо от него, не от някой друг, не от нещо друго. Но тия, дето се подиграват постоянно със свободата, наричайки я "свободия", по същия начин си позволяват да се подиграват и с независимостта; нищо, видите ли, не било зависело от независимия, ох, колко голямо остроумие-тъпоумие демонстрират тия другари и другарки свободомразци и свободомразки! (Комунистката професор Искра Баева също
развиваше умни мисли в този дух пред една телевизия, интересно е, че другарките и другарите сякаш по калъп дърдорят все едно и също: как пък някога не се роди поне една оригинална мисъл в главите им!) България има за основен враг на своята независимост руския имперски експанзионизъм, който не от вчера се мъчи да прави България не просто колония, но направо губерния на Русия. Сега същите тия, които работят срещу българската независимост от Русия даже срещу заплащане, са отворили огромни усти да дърдорят, че България, видите ли, с влизането си в Европейския съюз си била загубила своята държавна и национална независимост! Това, че сме признати за напълно равноправни на европейските свободни и достойни народи и сме напълно равнопоставени членове на европейското семейство бива тълкувано като "загуба" на суверенитет и предаване на идеята за независимост! Същите тия, които са ръкопляскали когато Т.Живков е вършел национално предателство и е молил кремълските сатрапи да благоволят да ни направят 16-та республика на СССР, те сега найлицемерно се възмущават, че сме признати за равноправен и достоен народ в семейството на проспериращите европейски народи! Аз лично по-голяма комунистическоченгесарска рубладжийска свинщина (да ме прощават свинете!) и по-грозно морално уродство не мога да си представя. Да живее българската свобода и независимост, която има свои най-големи и могъщи приятели и гаранти в лицето на народите и държавите от ЕС и НАТО! Проклети да са всички душмани и врагове на българската свободата и независимост, които са готови на всякакви мерзости за да отклонят България от достойния й спасителен път! ВЕЧЕ И МАГАРЕТАТА СА НАЙ-ГОЛЕМИ ПОЧИТАТЕЛИ НА СЪБЛАЗЪНТА, НАРЕЧЕНА... ФЕЙСБУК! вторник, 22 септември 2015 г.
Alexandar Koshnicharov-Gibi НЯКОИ ФИЛОСОФСКИ МИСЛИ НА ВЕЛИКИЯ ПИСАТЕЛ МИХАИЛ БУЛГАКОВ сряда, 23 септември 2015 г.
Ние говорим с теб на различни езици, както винаги, но нещата, за които си говорим, не се променят от това. Разберете, че езикът може да скрие истината, но очите – никога! Малодушието – един от най-страшните човешки пороци. - Не, осмелявам се да ви възразя. Малодушието е най-страшният човешки порок. Труден народ са тези жени! Няма зли хора, има само нещастни. Нещастният човек е жесток и жлъчен. И всичко само заради това, че добрите хора го загрозяват. Какво щеше да прави твоето добро, ако злото не съществуваше, и как би изглеждала земята, ако изчезнат сенките от нея? Да, човекът е смъртен, но това не е найстрашното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен, това е неприятното!
НЕКА ДА ГО ЗНАЯТ ТОВА НЕЩО ПОВЕЧЕ ХОРА... ЗАСЛУЖАВА СИ ДА СЕ ПОВТАРЯ ДОКАТО СЕ РАЗБЕРЕ
сряда, 23 септември 2015 г. Човек, който мисли различно от сивата безмозъчна маса, не е луд. Буден е. Мислещите хора са личности.
Михаил Булгаков ПОДДРЪЖНИК НА ПУТИН МЕ ЗАПЛАШВА С ФИЗИЧЕСКА РАЗПРАВА ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ ИЗКАЗАЛ МНЕНИЕ, НЕУГОДНО И НЕПРИЯТНО ЗА ТАВАРИШЧ-ИМПЕРАТОРА! сряда, 23 септември 2015 г.
Това се случи на ето това място във фейсбук (копирам въпросната интересна част, съдържаща заплахата за физическа разправа):
Valentin Vassilev Путин е обичан не само в Русия... Попаднах на статистика, скоро, която сочеше, че 80 % от хората по света, обичат и одобряват Путин....А днес – 23.09.2015 г. откри най-голямата джамия в Европа – 19 хиляди кв. метра....Обедини много мюсюлмански лидери, присъстващи на събитието и мюсюлманите по света... Това още повече ще му вдигне рейтинга, докато някои хора в България го "погребват"... Не погребвайте Русия..., притежаваща около 40 % от богатсвата и ресурсите на Света!!! Аз не съм фен на Путин.... фактите са такива, пък и аз само си "дрънкам"... Rayna Koleva НЯМА никаква Русия вече от стотина години! А коварството на кгб ще обедини всички пъклени твари, стига да се продължат войните и умножават печалбите от тях. Цялата червено фашистка сган се оказа способна на възможно най.низшото предателство, това да върнат еволюцията с векове назад.И да сринат световната култура, заедно с другите фанатични фашота. Valentin Vassilev Г-жо Колева, алтернативата на тези "пъкленици" от Русия, САЩ ли е? Тези, които за последните 15-на години, с агресивната си политика, подпалиха половината свят...Сега Европа и ние в това число, ще им сърбаме попарата.... Rayna Koleva Хич и не ме интересува, каква била алтернативата, щом тези живеят на една планета с мен.Нито фащ, нито се се сере признавам!Затова държа единствено на Европейската Християнска Култура, защото отдавна усещам, що за гадни гадове са всички останали "велики" изроди. Ангел Грънчаров Това са глупости, никакво "обич" към Путин няма по света, както е нямало обич към Хитлер... и в самата Русия пропагандата лъже, че 85% от руснаците били обичали Путин, нищо такова няма, това са лъжи... Valentin Vassilev Поназнайвам езици и следя чужди медии... Вие, г-н Грънчаров, говорите неща, които маса телевизии и
сайтове, не споделят... На кого да вярвам аз... невежата... на световните медии, или на г-на Грънчаров от България... Дайте ми съвет... Лила Кара Само ПРОДАЖЕН ТИП СИ ИЗБИРА ПРИЯТЕЛИТЕ ПО ИМАНЕТО, Valentin Vassilev. Дребна душичка си ти, ненадраснала комунизма си. Teodor Spasov Spasov Василев, вероятно поназнайвате руски и диалектите му...ако въобще знаете нещо. Цитираният от вас факт за световната одобряемост на Путин бе разпространена от комсомолска правда. Лично аз се очудих защото се споменаваше статистиката само за земята, без да се казва тази за галактиката и вселената! Ангел Грънчаров Ами иска се малко акъл, а също така и поне капчица съвест, другарю Василев. Ако отидете в Северна Корея ще ви кажат, че 100% от севернокорейците обичат вожда си – как се казваше, не мога сега да му кажа името. Вие ще повярвате ли на тази лъжа? По досущ същия начин 85% от руснаците "обичат" Путин... Valentin Vassilev Абе Лила, абе Кара.....аз не съм обидил никого...Не ме познавате колко "дребна", или "едра" душица мога да бъда… Още веднъж повтарям... аз не съм обидил никого в тази своеобразна дискусия... Изразявам мнение... В тази връзка, държа да се извините за пребързаните и емоционални квалификации! Teodor Spasov Spasov За какво по точно да се извиня? За това че посочих как папагал ски се повтаря руска пропаганда едно към едно? Ми няма да се извиня защото не виждам причина за това. Лила Кара Хич нямам намерение да се извинявам! ТИ трябва да се извиниш на всички ни тук, че ти слушаме глупостите за един световен сатрап, който дори на найблизките си съседи, дето са в един двор, така да се каже, Украйна, подля вода и им открадна Крим. Ти трябва да се извиниш, че бълваш дезинформация и някое неиноформирано дете, може да се заблуди от твоя бълвоч! Нещастник и лицемер си ти, това е! Valentin Vassilev Другарю Грънчаров, аз не съм бил "другар" никога в 60-годишното си съществуване... даже не съм членувал в партия...Така и до ден днешен... Никой не може да ме упрекне в нищо... неморално, незаконно... Просто водя спор....и без да съм фен на когото и да... станах виновен... получих квалификации... Не сте прави... Ангел Грънчаров Разпространявате пропагандистки путинистки лъжи, от което си правя извода, че сте увреден в съзнанието по сериозен комунистически начин, т.е. пристрастен сте към лъжите. Това е израз на комунистическо уродство. Това е достатъчно и е много по-зле от това да сте бил формално член на БКП. Valentin Vassilev Абе, Ангеле, чакай да ти вляза и аз в тона най-после... Ти продължаваш обаче с тези обидни квалификации, само дето не ме слагаш в кофата за смет... Какви хора, с какви големи възможности...
не са си позволявали това... Ако продължаваш с този арогантен изказ... това поведение и самочувствие на вездесъщ...все едно, че си хванал Господа за "кайсиите", сигурен съм че скоро ще си намериш майстора... т.е. човек, който е по-арогантен от Теб и ще ти се случат нещица, от които ще се опикаваш в гащите... Да уточня... не става дума за мене... аз съм дребен и на ръст и на идеи и на комбинативност... Но това... се чете от много хора, които ме познават лично... и са ядосани (аз дори не съм ти и ядосан), а те повярвай ми са страшно комбинативни... и понякога могат да бъдат лоши... ама много лоши ! Teodor Spasov Spasov Мдаааа, Ангеле ако не си разбрал да ти преведа: ти копеленце не ми противоречи, че ШЪ пратя катилите. ... Valentin Vassilev Абе Лила... много хора ме познават лично... и ме смятат за ПИЧ с главна буква... Харесват ме и ме обичат... Това, че продължаваш с този примитивен изказ, да ме обиждаш, без дори да ме познаваш, ядоса много хора... с големи възможности... Един съвет: не обиждай така безразборно и арогантно, без да знаеш кой стои насреща... Защото, то, търпението си има край... Ако аз те започна... ще се опикаваш в гащите си до края на живота си! Не казвам, че ще се случи... просто хипотеза... Аз обаче продължавам да настоявам за извинение !!!!!!!!!!!! Ангел Грънчаров Valentin Vassilev, как да разбирам заплахата Ви? Това, че изказвам нехвалебствено мнение по адрес на таваришч Путин и на комунистите е достатъчно да ме заплашвате с физическа разправа? Давате ли си сметка какво означава това? БЮДЖЕТЪТ САМО НА ХАРВАРДСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ Е ТРИ ПЪТИ ПО-ГОЛЯМ ОТ ФЕДЕРАЛНИЯ БЮДЖЕТ НА ЦЯЛА РУСИЯ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ! сряда, 23 септември 2015 г.
Колко харчи Русия за образование и колко харчи един (1!) американски университет. Пък продължавайте да говорите за научното и технологично превъзходство на Русия. Вени Гюрова ПОКЛОННИКЪТ НА ПУТИН, КОЙТО МЕ ЗАПЛАШИ С КРЪВНО ОТМЪЩЕНИЕ ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ НЕ ОБИЧАМ ПУТИН И КОМУНИСТИТЕ, ДАВА СВОИТЕ НРАВСТВЕНИ "АРГУМЕНТИ" ЗА ПОЗИЦИЯТА СИ:
ПРАВЕЛ ВСИЧКО ТОВА ЗАРАДИ "ДОБРОТО СИ СЪРЦЕ"! четвъртък, 24 септември 2015 г.
Ето, четете сами какво ми е писал тази нощ (в отговор на вчерашните закани за разправа) пак не отрича, че биячите вече са готови да изпълнят заканите му и само чакат неговия знак): Valentin Vassilev Абе не ме интересува никакъв Путин... Аз говоря за обидите спрямо мен... А ти не си даваш сметка, че хората имат семейства, приятели, които четат твоите арогантни квалификации (и агресията и обидите на група твои съмишленици)... без да ме познаваш... без абсолютна представа за мен така ме обиди нарани, че ще те помня дълго време. Аз съм уважаван и достоен човек... Никой, ама абсолютно никой не си е позволявал такова нещо... Не си ли се замислял, че има хора, които да защитят честта си са готови на всичко... Опитах се да обясня, да отклоня... няма... нашия пере яко през просото и не го интересува чуждите чувства... А аз ще си защитя достойнството... в това можеш да бъдеш сигурен, пък ти както искай го разбирай... И не продължавайте с някои тарикати да извъртате нещата... Не става дума за никакъв Путин... Аз споделих чуждо мнение за него... на медии и от там като се нахвърлихте тука няколко души... чак се учудих... Рядко срещана агресия… Опонирах... по-лощо... Еееее, всичко си има граници… Абсолютно аполитичен съм... не ме интересуват ни Путин, ни Обама, ни Бойко Борисов, нито който и да било, въпреки, че познавам значителна част от бивши и настоящи родни политици... Консултирал съм някои от тях в моята си сфера... Помагал съм на много хора, аз съм алтруист. Затова ме обичат толкова... Интересите ми са други, но възможностите... големи, наистина големи каквото и да ти говори това... И стига си се държал като трол... стига си ги усуквал фактите... Не става дума нито за Путин, а още по-малко за насилие, заради него... (АЗ СЪМ ПОСЛЕДОВАТЕЛ НА АХИМСА)... Но ти, явно нищо не си разбрал... явно нивото ти е такова... Точно обратното... я се вижте цялата група каква агресия проявявате към различно мнение... Та този Теодор Спасов, ако съм пред него сигурно и нож ще ми извади...Кой трябва да се страхува..., Аааа...
Лоши, злобни, агресивни и явно вредни хора се оказахте вие тука група, няколко... души... И въобще защо си губя времето да обяснявам... Достатъчна гласност се даде на случая....загряха ми телефона... Получих съпричастност и подкрепа! Последно: просто престанете да се гаврите с хората, защото има разни... с различен праг на търпимост..., хора с възможности... за които вие дори не предполагате... и трябва да се извините за арогантните квалификации, агресията, спрямо непознати...без повод..... и фриволното си публично поведение !!! Valentin Vassilev ПС: Ако някой ви плаща, да ги пишете тези пасквили... дава си парите на вятъра... да се обърне към мене... В пъти съм по-добър. Доказал съм през годините и в Чужбина и в България, че съм сред добрите анализатори, комбинатори и магьосници на тази земягрешната! Само, че съвестта ми струва много, много, много скъпо!!!!!!!!!! Valentin Vassilev PS: Копипействах... (да използвам тази българска дума...добре, че не жив Добри Войников) публикацията на тази Вени, заедно с коментарите и моите обяснения... че като ви гледам вие сте оперирани от чест и честност и играете... курвачката !!!!!!!!!!! Само за сведение... и аз го мога... това де с "курвачката"... даже съм много добър и рутиниран! Освен това да ви кажа, ако не знаете... във ФБ, всичко се записва, съхранява... контролира... А на някои тарикатчета... позволяващи си да публично да фриволничат... (с правописни грешки) препоръчвам да отидат утре на църква и да се помолят за мир, спокойствие и опрощаване на греховете.... Valentin Vassilev Посланието (като цяло) надявам се, вече е ясно... Изводите... за грешните, които също се надявам, че ще изкупят греховете си... с молитви за прошка... Амин !!!!!!!!!!!!!! Ангел Грънчаров Не мога да разбера едно: откога някой да каже за друг човек, че мисли по комунистически начин вече е смъртна обида, за която той почва да заплашва с кръвно отмъщение?! Твърдите, че сте аполитичен, ако беше истина, тогава въпросните политически квалификации изобщо нямаше да Ви обиждат, щяха да са Ви съвсем безразлични. Щото те тогава нямаше да са верни. А като се гневите толкова и то дотам, че заплашвате с кръвно отмъщение само показвате, че изобщо не сте аполитичен, че въпросните квалификации силно са Ви засегнали, а това вече нещо значи. Мен ако ме нарече някой комунист, понеже това изобщо не е вярно, никога не бих му се обидил, нещо повече, радва ме това, че думата комунист вече се смята за обидна дума - понеже съм антикомунист. А явно и съвсем не Ви е чужда и любовта към Путин, но това си е изцяло Ваша работа, обичайте си го колкото искате, защо обаче аз трябва да бъда заплашван с убиване заради това, че не разделям Вашите чувства към Путин? Ето това не
мога да го разбера. Аз само възразих на твърдението Ви, че комай цялото човечество обича Путин, заявих, че това според мен е лъжа, пропагандна митология; и хоп, за това ми твърдение ме заплашвате с кръвно отмъщение, и не само мен, но и други хора. И говорите, че сте бил добър човек, в това ли се изразява добротата Ви – щом не можете да търпите различни мнения и заплашвате, че ще отмъстите на тия, които не мислят като Вас?! Излишно е да казвам кои бяха тия, които убиваха опонентите си, тия, които не мислеха като тях, ами това го правеха тъкмо комунистите. В поведението Ви има нещо сбъркано, не се връзва с твърденията Ви за някаква мнима аполитичност. И кой заяви нещо, дето не Ви харесва, хоп, ще отмъщавате, ще пребивате, ще чупите кости. И при това твърдите, че сте много добър човек. Така не стават тия работи, заплахите с физическа разправа са подсъдно нещо, ето, сега ми нанасяте душевни вреди. И се опитвате да сеете страх сред хората. Но аз зная как да си защитя правата. Има прокуратура за тия, които заплашват с физическа разправа. Има законни начини човек да си защити правото на свободно изразяване на мнение. В САЩ СИСТЕМАТА ПРАВИ ХОРАТА СЪЗИДАТЕЛНИ, В РУСИЯ ГИ ПРАВИ ГОВЕДА, А НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, В МНОЗИНСТВОТО СИ СМЕ ПРИВЪРЖЕНИЦИ НА РУСКАТА СИСТЕМА И МАНТАЛИТЕТ четвъртък, 24 септември 2015 г.
Коментар на Чавдар Балинов: Няма русофил, който да не е убеден, че американците са тъпи, а руснаците – върхът на човешката интелигентност. Такъв като го запитам – я кажи какво произведено в Русия имаш в дома си или ми посочи такова тук, някъде около нас – гледа ме идиотски! Проведе се дискусия по повод на тия думи, в която мнозинството от изказалите се опонират на горната теза: нямали, видите ли, нищо руско в дома си, но за сметка на това нямали и нищо американско; повечето неща в дома им били произведени в Китай, а Китай какво е, то е нещо като продължение на... Русия – щот пак е Азия! Ето новото изказване на г-н Балинов по този повод и мой коментар, отправен в подкрепа на позицията му: Чавдар Балинов каза: Гледам много мнения тука по въпроса – произведено в Русия
– в САЩ. В смисъла който съм вложил в него – коя нация е по-кадърна да произведе нещо, което да е от полза на хората. И разбирам, че и да нямате нищо руско, нямате и нищо американско. Всичко е китайско, казвате. Поне 90% от вас лъжат. Лъжат, защото не допускам да не знаят, че и да е китайски един компютър, процесорът му, основата му, е Интел или АМД, а те се правят в САЩ. И което е най-важното – измислили са ги американци, не руснаци. Сигурен съм, че поне пак 90% от вас, ползват Уиндос – и той американски. Ако и да сте на Линукс и той не е руски, отгоре на това Линус Торвалс живее – да, в омразната Америка. И за да накарам скептиците сред вас все пак да се замислят за постиженията на хората в САЩ и на хората в Русия, ще преформулирам въпросът си така – след като сте с китайски вещи, колко от тях носят руски марки, т.е. създадени в Русия и произвеждани после в Китай. Защото аз мога да ви изброя поне 10-тина, не американски български такива! Вие ми кажете само една руска. Калашникът не се брои! Сега искам да кажа нещо много важно. Работата не е в качеството на хората. За САЩ и Русия говоря. Работата е в политико-икономическата система, която са си създали тези хора за да живеят и работят в нея. В САЩ системата прави хората съзидателни. В Русия ги прави говеда. Това е истината, ако и някои от вас да не я осъзнават. Ангел Грънчаров каза: "В САЩ системата прави хората съзидателни. В Русия ги прави говеда." Много правилно и уместно казано, г-н Балинов! Моите поздравления! Точно така е. И точно в това е проблемът. За жалост и у нас, в България, още господства руската система и руският манталитет най-вече. Ние по тази, не по някоя друга причина сме най-бедни.
си. Постоянно срещам хора, които злобно крещят срещу мигрантите, трябвало било ако се наложи даже със стрелба от автомати да пазим границите си от тях, нямали сме били излишни пари да ги храним тези "мръсни навлеци", те не били никакви бежанци, били много нагли и не знам си какви още! (Такива приказки, примерно, публично говореше вчера пред лекарския кабинет охранена дама на напреднала възраст, а чакащите болни хора наоколо кимаха в знак на съгласие с думите й!) Искам по този повод да кажа следното: такова едно грозно отношение към тия човешки същества, останали без дом, между другото е страшен грях! И то говори за ужасно самозабравяне: ние самите изобщо не сме толкова специални че да не ни грозят никакви бъдещи още по-страшни изпитания и бедствия. Живеем в земетръсен район, примерно. Ако продължим без капчица неудобство да демонстрираме подобна нагла безчовечност спрямо бежанците не е изключено да получим подобаващо възмездие заради арогантната безсърдечност спрямо емигрантите, която си позволяваме. По досущ същия грозен начин масово и всеки ден се плямпоти и срещу циганите, които ни били виновни, видите ли, за всичко! Срамота е, че сме станали толкова безсърдечни! Тия неща не са безобидни, те показват, че сме започнали да се израждаме, да губим човечността си. Или вече решително сме я изгубили – и по тази причина вече нямаме никаква морални спирачки!? ИМА ЛИ ЧОВЕК МЕРАК – ВСИЧКО МОЖЕ ДА ПОСТИГНЕ! четвъртък, 24 септември 2015 г.
СРАМОТА Е, ЧЕ СМЕ СТАНАЛИ ТОЛКОВА БЕЗСЪРДЕЧНИ! четвъртък, 24 септември 2015 г.
За народ като нашия, който има два милиона емигранти (в Америка и в Европа живее и работи вече всеки четвърти българин, от 4-ма българи един е емигрант, е напуснал пределите на България!) е непростимо да проявява такава коравосърдечност спрямо хората, които са напуснали своя роден край заради война и пътуват към Европа, искайки да намерят по-добро място за живот – и за по-добро бъдеще на децата
Разговарям вчера с новите си ученици, на които от две седмици преподавам философия. Сред тях има и доста циганчета. Вчера един от тях каза нещо, което силно ме впечатли. Имаха задача да отговорят на въпроси като "Познавам ли себе си?, "Кой съм аз?", "Харесвам ли се?" и пр. (с техния клас ще изучаваме психология) и аз се опитвах да му помогна да си направи нещо като личностен портрет. Въпросите силно ги бяха заинтригували, по такива въпроси, както ми казаха, никога досега не били мислили. Та в тази връзка този млад човек каза следното когато го попитах дали обича да ходи на училище и как се отнася към ученето; ще се опитам да предам точните му думи:
- Да си призная правичката, господине, изобщо не обичам да ходя на училище. Е, малко обичам да идвам де - понеже в училище се виждам с приятели. А това, което правим в училище, ми е много неприятно и безинтересно. Не си падам по ученето, признавам си. Запитах го от какви неща се интересува. Има ли неща, от които повече се интересува. Той се оживи и рече следното: - Като изключим интереса ми към момичетата много си падам по компютрите и по автомобилните двигатели. Много съм напреднал в областта на компютрите. Ето преди малко оня там приятел ми предложи да ида да му поправям компютъра, аз му казах, че ремонтът ще му струва поне 20 лева за труда ми, той се пазари, ама ще се навие. Никой не може да му направи това, което аз мога. Много разбирам от компютри. Няма нещо, което да не разбирам по компютрите. Също така много съм напреднал и по ремонта на двигателите. Попитах го как е станало така, че е изучил тия неща, нали уж не обичаше ученето! Той се усмихна и каза тъкмо тия неща, които толкова силно ме впечатлиха – и заради които пиша всичко това тази сутрин в блога си; каза следното: - Е, господине, това е съвсем друго, не като ученето в училище! Има ли човек мерак – всичко може да постигне. Аз компютрите си ги изучих напълно сам: понеже имах и още имам голям мерак. А пък за двигателите ми помогна баща ми, който е автомонтьор, но и спрямо тях имам голям мерак. Това е истината. Човек като има мерак, може всичко да научи дори и съвсем сам. Каза тия неща и ме порази, че ги е разбрал; а ги е разбрал, защото всичко това го е преживял – и го е открил сам. Постигнал е една съкровена истина. Напълно сам е стигнал до този извод. Постигнало е сам самичко това циганче или този деветокласник тази голяма истина, до която още не могат да уврат главите на министерските чиновници. Които още продължават да робуват на теорията, че насила може да произлезе някаква хубост в образованието на децата ни, може да се получи нещо добро и пр. Е, не може: насила хубост не става – факт! И още нещо ме впечатли, аз пак ще пиша, но да го отбележа сега, за да не го забравя. Във всеки клас има циганчета, в някои класове дари са сякаш мнозинство. Ситуацията е много интересна. За човек с изследователски наклонности в областта на психологията на образованието, да го наречем така. С интерес наблюдавам случващото се в тия първи дни. И забелязах следното. Като бие звънецът влизам в час и обикновено в класната стая заварвам предимно българчета, циганчетата сякаш не чуват звънците – или поне не им се подчиняват. Вярно, че сега са все още първите
дни, може би затова се държат така, ще видим. Та циганетата (думата "роми" някак ми звучи натруфено, изчанчено, не знам защо, но така е възприемам, по-естествена и нормална дума ми се вижда думата цигани, не виждам нещо обидно в нея, то е важно и как тя се произнася, нали така?) като бие звънецът продължават да си се движат из коридорите сякаш не го чуват, игнорират звънеца най-решително. Минат доста минути и в един момент те решават и благоволяват да влязат в час. Като ги питам защо закъсняват, ми дават много интересни отговори. "Имах друга работа!", "Постоях малко повече в коридора да подишам почист въздух, тука е много горещо и задушно!", "Ходих да си купя закуска и да я изям на спокойствие!", "Бяхме се заприказвали с приятели, господине, и не можехме да прекъснем интересния разговор!" и т.н. Набива се на очи това, че циганчетата показват съвсем различно отношение към свободата, аз отдавна имам теза, че те са много свободолюбив народ, ето, тя се потвърждава. Как именно разбират свободата циганчетата е отделна тема, но че имат влечение, че имат мерак към нея, е безспорно. Съвсем другояче разбират свободата българчетата. Повече се подчиняват на външните регламентации и не смеят да ги нарушават. Циганчетата като че ли съзнателно нарушават тия регламентации, с оглед да показват по-различното си отношение към свободата. Така примерно като им говоря за това, че трябва да имат тетрадка, учебник и пр., те ме гледат крайно зачудено. Казаха ми колеги, че много често тия деца са от крайно бедни или безработни родители и наистина нямат финансовата възможност да си купуват учебни помагала. Но има и нещо друго, на което искам да наблегна: свободолюбивият им манталитет. Примерно вчера се случиха две такива случки. Разговаряме в един клас, то часът вече се беше преполовил когато учениците забелязаха, че отвън на игрището други деца почнаха да ритат топка. Ритащите топка бяха циганчета. Двама мигновено станаха и тръгнаха към вратата без да кажат нищо. Трето циганче се надигна, аз го питам: къде ще ходиш, какво става, къде тръгнаха тия двамата? "Да играем топка, господине!". Чакай бе, имате психология, как така?! Е, господине, хайде де, играе ни се топка! Аз се усмихнах на молбата му, той прие това като знак на съгласие и изфърча навън! Такива са. Да се пречупи циганския манталитет и да приеме училищните постановки за дисциплина, за безукорно изпълняване на някакви правила е явно доста трудна работа. И се питам: дали тия деца трябва да бъдат насилвани дотам, че да бъдат пречупени, та да почнат да спазват безропотно правилата, има ли смисъл да бъде правено това, след като по тази начин ще бъде потисната тяхната оригиналност, културата им, обичая им? А казахме, че по темперамент циганите са по-други и имат
вродено влечение към свободата. Друг е въпросът, че правилно разбираната свобода съвсем не изключва спазването на правила, но пък на следващо място трябва да се запитаме и това: а как да принуждаваме децата да спазват правила, в изработването на които не е взето тяхното мнение или разбиране? И ще завърша със следното, щото пак закъснявам: трябва да тръгвам за Пловдивската обществена телевизия, след час и половина почва моето авторско предаване. Като тръгнаха в този клас (по средата на часа) няколко циганчета да играят футбол на игрището в двора, тогава другите измислиха ето каква работа: едно пусна от джиесема си музика, а пък друго от тях почна да играе... кючек! Ей-така, пак без да ме питат. Аз гледах учуден, един от тях рече: не се сърдете, господите, той много хубаво играе кючек, нека да поиграе, иска да ви покаже какво умее, нали темата ни е да се представяме, ето той ще ви се представи не с думи, а с танц! Затвори ми по този начин умното циганче устата, нищо не можах да кажа, и така, до края на часа те ми играха кючек, аз гледах, наистина умеят превъзходно да играят този танц, бива ги, спор няма за това! Така минават дните ми още от самото начало в училището на гр. Раковски, където съдбата си поигра да ме изпрати на моите години да учителствам. Сами виждате, животът тук е динамичен, забавен, интересен, пълен с изненади, с какви ли не случки, абе не скучаем тука. Мултикултурно училище сме, това си дава своето отражение. И в това според мен няма нищо лошо. Колкото повече култури има, толкова подобре, това именно прави живота шарен и вълнуващ. Хубав ден! Бъдете здрави! Опитвайте се да гледате на случващото с понови очи и тогава ще надмогнете глупавите си страхове и предразсъдъци! ЗАПИСЪТ НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ 17 СЕПТЕМВРИ, ТЕМАТА Е: ВЪЗМОЖНА ЛИ Е "ПРОМЯНА СЕГА" В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ? четвъртък, 24 септември 2015 г.
РЕФОРМА, КОЯТО ЩЕ НИ ТЛАСНЕ ОТВЪД РЪБА НА ПРОПАСТТА НА БЕЗВЪЗВРАТНОТО ПРОПАДАНЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ
четвъртък, 24 септември 2015 г.
Из: Да образоваш на инат На днешния ден честваме незнайния ученик, изгубен в провалената образователна система. Честваме хилядите деца, които, ако вече не са, то скоро ще загубят интереса си към ученето, защото все още не сме се откъснали от идеята, че не можеш да предопределяш и налагаш единна представа за образование в едно демократично общество. В момента се намираме на ръба на поредната реформа. Реформа, която в настоящия си вид по-скоро ще ни тласне отвъд ръба и към пропастта на безвъзвратното пропадане на образованието в България. Според нас необходима е само такава реформа, чиято единствена цел този път да е създаването на демократични условия за образование. Това означава плурализъм на образователните форми и цели, които да се определят от родители, ученици и учители. В момента „реформата“ се фокусира в разписването на новите тъй наречени държавни образователни стандарти. Ала всъщност става дума само за един стандарт. Няма свобода дали да се учи даден предмет в дадена година, нито дори какво да съдържа предмета, да не говорим, че понятията клас и учебна година не са необходими за някои образователни форми... Да поставяш централно условия на един учител за това, какво конкретно трябва да преподава като съдържание идва с представата, че този учител е некомпетентен. На него му е отнето правото да упражнява учителския си професионализъм, който се изразява най-вече в това да адаптира съвременната представа за образован човек към контекста на неговите ученици и техните собствени нужди. Държавата не може да определя образователни нужди – това е работа на обществото, на общността, на всеки родител, директор, учител и ученик. И тъй като образователната ни система сама издъхва под натиска на световните тенденции, политиците и администрацията днес ни налагат убеждението, че образованието не работи, защото децата ни били разглезени и недисциплинирани. Наложената насила дисциплина няма образователна функция – тя е там, за да оправдава провалите на системата, когато самата система настоява от чист инат, че ни образова. Контролът на качеството в образованието трябва да се случва като се осигурят механизмите за влияние над образователните процеси на всички замесени – учители, директори, родители и ученици.
Учителите и само те са тези, които образоват – не системата. Родителите и учениците и само те имат правото да решават как да се образоват – не системата. Нека заговорим за хората, а не за системата. Нека заговорим за образованието в България с понятия като свобода, личен избор, инициатива, отвореност, разнообразие, предприемачество. (Прочети ДО КРАЯ)
образование от Харвард – без да напускат България. Но не, днес вашите депутати забраниха 21-вия век на вашите деца. А У НАС ИЗГЛЕЖДА Е СТАНАЛО ТОЧНО ТАКА: ЛОШИТЕ ХОРА СА НИ ЗА ПРИМЕР, А ДОБРИТЕ – ЗА ПОДИГРАВКА! четвъртък, 24 септември 2015 г.
ДНЕС ДЕПУТАТИТЕ ЗАБРАНИХА 21-ВИЯ ВЕК НА ВАШИТЕ ДЕЦА! четвъртък, 24 септември 2015 г.
Всичко е изгубено, ако лошите хора се вземат за пример, а добрите – за подигравка. Питагор (Цитиран от Petar Stoev)
Забранете забраните в образованието!, Автор: Alexandrina Alexandrova Депутатите са гласували поредната избегната отговорност – отговорността към вашите деца. За тях образователната система трябва да се отдалечава от ежедневието на хората – за да работи. За тях образователната система трябва да контролира личния живот – за да работи. Днес забраняват телефоните, утре ще забранят прозорците – за да не поглеждат децата ви навън. За да не се разсейват с нещо, което наистина има смисъл в техния собствен свят; защото уеднаквеното училище не може да ги заинтересова. В ДЕОС приемаме, че “изтърпяването” на образованието, понеже то “подготвя децата за живота”, е погрешно. Това просто означава да образоваш на инат. Промяната ще бъде естествен резултат от конкуренция на идеи и плурализъм на образователните форми, ще бъде резултат от самоуправлението в образованието, свободата на гражданите сами да организират училищата си и сами създават професионалните си стандарти за образование. Оставете на училищата сами да решават дали да забраняват телефони и наблюдавайте план-приема. Предизвикваме ви! На някой минава ли му изобщо през ума, че тези деца ще израснат в свят, в който дигиталната грамотност ще бъде минимално изискване за всяка качествена и добре платена работа? Технологиите са неизбежност, те са факт. Нашата отговорност е да ги използваме по предназначение. Училището можеше да е тази институция, която да възпитава децата ви на това, как да получат през смартфона си безплатно
ДАЛИ ТОВА НЕ Е "РЕФОРМАТОРСКА" ВРАТИЧКА В ЗАКОНА – ЗА РЕПРЕСИИ И ЗА ЛЕСНО ПРОЧИСТВАНЕ НА НЕУДОБНИТЕ ЗА СИСТЕМАТА УЧИТЕЛИ?! петък, 25 септември 2015 г.
„учител”. Предложението, внесено от народния представител от Реформаторски блок Бойка Маринска (ДБГ) и група депутати, бе гласувано днес на второ четене на Закона за предучилищно и училищно образование в Народното събрание. След приемането на предложението окончателният текст на чл.215 от Закона гласи, че „длъжността на педагогически специалист не може да се заема от лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер независимо от реабилитацията, лишено от право на упражнява професията или страда от заболявания и отклонения, които застрашават живота и здравето на децата и учениците, определени с наредба, издадена от министъра на здравеопазването, съгласувано с министъра на образованието и науката”. Посочените разпоредби се прилагат и за заемането на всички останали длъжности в детските градини, в училищата, в центровете за подкрепа за личностно развитие, включително и в центровете за специална образователна подкрепа. КРАТЪК КОМЕНТАР: Забележете, записано е: заболявания и отклонения, застрашаващи здравето на учениците. Интересно е кои по-точно ли ще са тия заболявания и отклонения, които двамата министри (на здравето и на образованието) ще съгласуват и ще сложат в наредбата, с която ще изпълнят това толкова свежо реформаторско законово предписание. На мен ми се струва, че от него би следвало да се заинтересуват и защитниците на човешките права на инвалидите. Дали пък не става дума за дискриминация на "здравен принцип"? Изобщо реформаторският закон за образованието, приеман тия дни, придобива все повече вида на някакъв конгломерат от архаизми – и от ретроградност. Забрани, забрани, забрани! Как може да се излагат толкова много тия, които се наричат реформатори, гласувайки за подобно правно недоразумение или "недоносче", ако можем да използваме думата на непрежалимия Т.Живков? ПЕСЕН, ПОСВЕТЕНА НА СВЕТОВНАТА ИМПЕРСКА САМОТА НА ПУТИН – И НА ИЗКЛЮЧИТЕЛНОСТТА НА ИМПЕРСКА РУСИЯ
ПЕДАГОЗИТЕ със заболявания и отклонения, които застрашават живота и здравето на учениците, НЕ МОГАТ да заемат длъжността „УЧИТЕЛ” Предложението с вносител народния представител от Реформаторски блок Бойка Маринска (Движение България на гражданите) и група депутати бе прието от НС на второ четене на Закона за предучилищно и училищно образование Педагогически специалисти, които страдат от заболявания и отклонения, застрашаващи живота и здравето на децата и учениците, не могат да заемат длъжността
петък, 25 септември 2015 г.
ЕКСТРЕМНОСТТА НА УЧИТЕЛСТВАНЕТО петък, 25 септември 2015 г.
Учителстването, работата в училище е нещо като занимание с екстремен вид спорт.
Дмитрий Быков ПРЕДВАРИТЕЛНИЯТ ЗАПИС НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ ВЧЕРА, ТЕМАТА Е: КАК ВЪЗПИТАВАМЕ ДЕЦАТА СИ? петък, 25 септември 2015 г.
Приятно гледане, приятни размисли! ДОКАТО ДЪРЖАВАТА ПРЕСЛЕДВА СВОБОДАТА, ДОТОГАВА ТЪКМО ОБРАЗОВАНИЕТО ЩЕ Е ЗАБРАНЕНО И ПРОГОНЕНО ОТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА!
неговата реплика, а под нея можете да прочетете моя отговор: Анонимен каза: Когато си на културно представление, религиозна служба или конференция, предварително те молят да си изключиш телефона. Какво остава за учебен час. Та, нека да бадем разумни, а не да търсим за какво да спорим, уважаеми г-н Грънчаров. Ангел Грънчаров каза: Не става дума за изключването на телефона, г-н Парпулов. Под "телефон" в случая се разбира устройството, с което учениците могат да влизат в интернет. То им е необходимо между другото и за самото учене. Могат младите докато са в час да имат някакви мисли, нали? Или е забранено? Е, като имат някакви мисли, може да им се наложи във връзка с тях да им потрябва да ползват интернет. И това сега им е забранено. Фактически им е забранено да мислят. Трябва само да тъпеят, така ли? Несвободата ражда тъпеене – и затъпяване. Нима това още не се разбира от никой? Между другото интернет е свобода, надявам се поне това разбирате – и го признавате? Докато държавата преследва свободата, дотогава ще се оказва, че тъкмо образованието (в истинския му смисъл) е забранено и е прогонено от българските училища. Давате ли си сметка това пък какво значи? Та нали уж в училищата децата трябва да се образоват? Ала без свобода това нещо, образованието, в съвременното му разбиране особено, е невъзможно. Тогава? ЕТО ЗА КАКВО БИЛО, ЕТО ЗАЩО ПОУМНЯВАМ И ПОМЪДРЯВАМ ТАКА ИНТЕНЗИВНО, ПРИБЛИЖАВАЙКИ 60 ГОДИНИ!
тъй като невроните (клетките на главния мозък) постепенно умират, и към края на живота си човек губи до 30% от невроните. Но се оказва, че това всъщност не е вярно. Клетките на главния мозък не умират. Може да бъдат загубени връзките между тях, но само в случай, че човек не ги задейства по никакъв начин. Освен това, с времето, в главния мозък се увеличава количеството на миелин – веществото, което кара сигнала да преминава по-бързо между невроните. Благодарение на това общата интелектуална сила на мозъка се повишава с до 3000% в сравнение със средните показатели, и това се случва, когато човек стигне и надвиши 60 години.
Друг интересен факт, който бе открит – ако до 50 години между двете полукълба на главния мозък съществува рязко разделение и всяко от тях изпълнява строго определени функции, то след 50 години човек може да използва и двете части на мозъка едновременно. Това му позволява да решава много по-сложни задачи, както и да ползва крайниците си еднакво добре. Заедно с това, думата си казва и жизненият опит на по-възрастните хора, получен в течение на тези 50-70 години. Те са подложени по-малко на риска от объркване при получаване на необичайна или емоционална информация, в сравнение с един млад човек.
петък, 25 септември 2015 г. ПОВИШАВАНЕТО НА ЗАПЛАТИТЕ ИЛИ ПОДОБРЯВАНЕТО НА КАЧЕСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО ВЪЛНУВА МНОЗИНСТВОТО ОТ УЧИТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ?
петък, 25 септември 2015 г.
петък, 25 септември 2015 г.
ЧОВЕШКИЯТ МОЗЪК СТАВА НАЙ-СИЛЕН СЛЕД 60 ГОДИНИ Много хора явно или не разбират, или не искат да разберат верния смисъл на законовата забрана младите да имат на разположение "телефон" в училище. Вижте в тази връзка коментарите към публикацията Днес депутатите забраниха 21-вия век на вашите деца!. Там именно може да се прочете как отговарям на един човек, опитвайки се да му обясня защо е неприемливо това, което депутатите фактически са забранили на младите, на учениците; ето първо
Американски учени откриха, че след 60-годишна възраст човешкият мозък заработва на пълни обороти. Учените от Калифорнийския университет открили, че с напредване на възрастта човек става поумен, тъй като неговият мозък започва да работи с пълна сила. При това, времето на интелектуалната активност е между 50-70 годишна възраст. До скоро се смяташе, че с времето умствената деятелност постепенно изчезва,
Ето каква показателна дискусия се състоя на страницата на Emil Jassim, който написа следното: По бТВ питат Борисов за това дали увеличението на учителските заплати е
предизборен трик и защо в крайна сметка няма да е увеличение, а 13-та заплата, а той говори за това колко е доволен, че е бил свален 2013-та от властта. ☺ Недоволството сред учителската гилдия от това поредно подценяване дори в говоренето започва да нараства особено осезаемо. И докато всяко правителство се държи с учителите с такова пренебрежение, некадърните и ретроградни учители ще имат железно формално оправдание да не си вършат добре работата. Хем вчера написах ясно: Също така би било добре Вие и Вашето правителство да помислите как заедно с тая наистина тежка бежанска хуманитарна криза да обърнете внимание на образователната система, която е ключът към бъдещото реално благоденствие на... нацията. Например като НАИСТИНА увеличите заплатите на учителите. Или НАИСТИНА като увеличите процента от БВП за образование от срамните 2,9% на поне 4% при средно 5% за ЕС. Коментари: Lachezar Tomov: Еднократно ли е?! Ангел Грънчаров: Интересно ми е обаче, че сред учителите винаги се намират прекалено много хора, които говорят за увеличение на заплатите, но много рядко съм срещал учител, който твърдо да заяви, че е за същинска образователна реформа. Тия неща някак не се свързват, щото ако има образователна реформа, прегърната от учителите, тогава вече ще има и по-сериозни основания за повишаване на заплатите на учителите... апропо, образователната реформа трябва да се направи от учителите в сътрудничество с родителите и учениците, това между другото... Vasil Begov: Прощавайте, но дали не казвате, че учителите са лично отговорни за реформата и собствените си заплати като следствие от нея, даже не следствие, а оправдание да измолят нещо достойно за 2015 на тая планета? Или аз чета написаното грешно, но ми се струва, че за 500лв. на месец ги натоварваме с малко повече отговорности непропорционално. Не очаквам, даже напротив – не искам учителят на сина ми/дъщеря ми, който следва да му/й преподава класическа литература, да бъде натоварен с административна, законодателна или бог знае каква друга инициатива, още по-малко отговорност. Ако някой НА КОГОТО ТОВА МУ Е РАБОТАТА, се интересува от мнението на учителя като експерт, да го потърси и дотам. Мария Николова: Ангеле, аз съм от тези учители, на които им е омръзнало оживеното коментиране за пари, като че ли те са единственото нещо, което някои свързват с думата реформа. Ангел Грънчаров: Тия, които обичат много да говорят за пари и за заплати, изпитват
някакъв панически ужас от разговори на тема реформа, промени, нови подходи на общуване с учениците, аз пък това съм забелязал, интересно ми е защо е така. :-) Учителите, разбира се, не са виновни за нивото на заплатите си, също както не са виновни за това, че са родени и че живеят в България, а не в някоя друга страна. Но от друга страна погледнато трябва да признаем и това, че по-голямата част от учителите са на такова професионално ниво, че даже и тези унизително ниски заплати са прекалено високи за тях. Един учител, който живее с фалшивото съзнание, че е велик (понеже има диплома!) и изобщо не се грижи за развитието си, който си стои на все същото ниво и нищо ново не е научил в сравнение с това, което е научил в сарвение с наученото още в студентските си години, които като папагал повтаря написаното в учебниците и е страшен досадник за учениците си, т.е. е образцов от гледна точка на системата учител, такъв, с извинение, учител, не заслужава даже и мизерната си заплата, нещо повече, такъв няма място в едно що-годе съвременно образование. Тъй че съм решително против да се говори общо за "учителите", има всякакви учители, има учители, които заслужават много високи заплати, понеже работят с учениците на високо ниво, има обаче посредствени типови учители ("учители-конфекция"), които не заслужават и сегашните си мизерни заплати... Hristina Sokolova: И кои са тези учителиконфекция, г-н Грънчаров? Поне дайте пример с конкретни хора – име, у-ще, град. Нека да научим кои са. Израснала съм в учителско семейство и познавам много учители. Всеки прави каквото може според нивото си в тези лоши условия. Нещата сега са такива, че от учителите се иска да бъдат "модерни", а затова трябва финансиране. За да има качествена квалификация трябват висококачествени курсове и материали за самоподготовка на педагозите – те не могат сами да си го позволят. Учат сами от библиотеки и интернет както могат, теглят пиратски книги и т.н. Но не се прави така. wink emoticon Да не говорим за огромната бумащина, с която се занимават, вместо да си подготвят на спокойствие часовете както трябва. Баща ми например всеки ден в продължение на ок. месец и половина (!!!) от нач. на всяка учебна година пише досиета, план-програми и вс. други документи за всеки един ученик! На всеки ученик се падат по 5бр. в момента, като всяка година ги увеличават. При грешка в документацията се глобява училището (т.е. учителят). Целта е да се правят грешки, за да се реже от заплати. ☺ МОН има много други инструменти за санкция – инспекторатите например. А с новия закон, който се гласува в момента ще се обърне образователната система с хастара навън буквално. Ще бъде много зле. Но всички ще го видим това след няколко години, когато тръгват новите випуски първолаци по новите (всъщност ста-
ри) програми и с новите структури на училищата. Има много да се говори за това, но тук няма място, защото законът е дълъг няколкостотин страници и е пълен с грешки. Може да се напише цяла дисертация по темата. smile emoticon Ангел Грънчаров: Пълно е с такива "учители-конфекция" или типови учители. Системата точно на тях се опира, а щом системата си стои в цветущ и самодоволен вид, то значи учителите, които я обслужват, са твърде много, те също така и просперират в нея, в смисъл са облагодетелствани от нея. Нещата са свързани, системата си иска своите "герои", така да се рече, е, това са въпросните типови учители, учителиконфекция. Искате имена. Е, отговарям Ви: цял легион са, прекалено много са. Вие се запитайте не сте ли срещала типови "образцови" даскали такива около себе си? Ако не можете сама да ги разпознаете именно като такива, аз в такъв случай съвсем не мога да Ви помогна... Elena Karaivanova: Ангеле, докато има хора, които се навиват да обучават деца срещу 500 лв. на месец, изискванията за заемане на длъжност "учител" няма да се вдигнат. А докато не се вдигнат, ще има много учители, които правят това, само защото нищо друго не могат, и другаде не покриват изискванията. А когато можеш единствено нещо, към което има много ниски изисквания, възниква въпроса: "Доколко наистина го можеш?". Факт е, че от поколения насам с най-нисък приемен бал се влиза в педагогическите специалности. Още оттам е заложено. Факт е, че голяма част от преподавателите в Бг не са никакви учители. То е порочен кръг. Според мен изхода е възможен само при радикален подход – рязко вдигане на заплатите, едновременно с рязко вдигане на критериите за назначение, въвеждане на атестации и прочее конфузи. Учителстването трябва да бъде нещо, към което призваните да се стремят, а тези без призвание да считат за проклятие! Ангел Грънчаров: Склонен съм да приема, че сте напълно права, така е. Може би този и начинът. Всъщност всеки образователен деец така или иначе дори и в настоящите условия се показва и доказва какво иска, какво може, към какво се стреми. Една голяма група учители с поведението си се самоопределят като крепители на статуквото, те правят (било с известен ропот на недоволство, било защото друго не могат или не искат да правят – за да не си развалят рахата) те значи правят всичко онова, което административно-командната система иска от тях. Те се вграждат в системата така, че стават нейни крепители. Друга част от учителите, които несъмнено са малцинство (склонен съм дори да заявя, че това малцинство е нищожно, дано греша!) виждат в тираничната система свой враг и или тихичко и неусетно я подронват, било пък открито протестират и са встъпили ту в скрита, ту в открита, в явна борба с нея. Тия
именно хора са врагове, така да се каже, на системата и те фактически работят за едно ново, качествено различно, аз го наричам свободолюбиво образование и училище. За жалост, по мои наблюдения тия хора са твърде малко, броят се на пръсти във всяко едно училище, ако изобщо ги има. По тази причина положението е доста плачевно. А е плачевно, защото огромната част от учителите е капитулирала пред тираничната система и безропотно я обслужва, а и тях статуквото явно ги устройва. Те не са пригодни да работят в една същностно и коренно променена (реформирана по революционен начин) ситуация. И по моито възприятие точно тия учители най-много се вълнуват за повишаването на заплатите. Това за тях е най-важното. Майната й на реформата, майната им на учениците, майната му на образованието, важното е ний да оцеляваме и да се облагодетелстваме подобно на това както става на пиршество по време на чума. НЕВЕРОЯТНО УМНИ СА МЛАДИТЕ ХОРА У НАС, МНОГО ИНТЕРЕСНИ ЛИЧНОСТИ ИМАТ, ДУШИТЕ ИМ СА НОВИ, СВЕЖИ, ПЪРХАТ ОТ ЖЕЛАНИЕ ЗА СВОБОДНА ИЗЯВА И ЗА ЛИЧНОСТЕН ПРОСПЕРИТЕТ! събота, 26 септември 2015 г.
ПОЯСНЕНИЕ: Младежът на снимката е от ето този сайт: УСПЕЙ В БЪЛГАРИЯ! Впечатли ме, интересни неща казва във видеото си, затова го слагам тук. И му правя приятелски жест, повече хора да научат за инициативата му. Едно полезна, хубава инициатива. Браво! Желая на тия млади хора успех! Вярвам, че ще успеят! Те ще постигнат много повече от нас понеже имат шансове, които ние нямахме... Вчера сутринта се опитах да пиша от автогарата и от автобуса на таблета си – така и така ми отива много време за пътуване сутрин до работата, до училището, в което работя, поне да си го уплътня; но това не се получи, устройството, знаете, не е удобно за писане на по-дълги текстове. А иначе за пътуване до работа ми отива сутрин близо два часа и половина, след това за връщане още толкова – ако не броим времето за чакане на автобусите по спирките. Налага ми се също и да ходя пеша поне 1015 минути спокойно ходене – поради неудобен транспорт. Абе изобщо животът ми стана твърде динамичен, тъй да се рече.
При това ми се налага да давам близо 10 лева всеки ден за транспорт, и то при положение, че 5 месеца вече не съм имал абсолютно никакви доходи; това за мен е твърде неприятно, но ето, такава, дето се казва, е системата: аз трябва да субсидирам държавата докато тя благоволи да ми се отплати за работата, която ме е наела да върша. Все пак, да не забравяме, имаме щастието да живеем в социална, сиреч обичаща човека, грижеща се за човека държава. Това последното беше опит за ирония и за шега. Както и да е, ще се справим с тия трудности някак. Униженията обаче са нещо, което е крайно неприятно – а се налага и тях да преглъщаме. Но кой ли ти мисли за личността у нас и особено пък за нейните чувства?! Нема да се размекваме, нали така, другарки и другари?! А Грънчаров си заслужава тия унижения, понеже той, нещастникът, си позволи да отправи грозни предизвикателства спрямо образователната система, е, следваше да бъде наказан. Не беше послушен, не изпълняваше, не се движеше в коловоза, опитваше се все да кривне встрани, да прави нещата по свой начин, е, този лукс не се прощава, нали така, значи си заслужи и обидите, и униженията, и всичко! Нека да се знае какво му се случи, та никой друг да не се опитва да прави като него, а всички да слушкат – ако искат да папкат, нали така? Страхът, другарки и другари, е най-мощен фактор за благоденствието на тираничната образователна система. А че е тиранична и безчовечна образователната ни система е факт, надявам сте го забелязали вече. Аз описвам своя случай и своите преживявания с тази цел: да дам конкретен пример за нейната безчовечност. Да съхраня този случай, да го консервирам в слово, така да се рече. За да не се забрави. Това е един знак за времето, в което живеем. Днес ето по това време трябваше да пътувам до София, сега трябваше да съм в наближаващия София влак или автобус. Поканиха ме на конференция или на събрание на Асоциацията на преподавателите по философия в България, това "мероприятие" ще се състои днес, от 10 часа, във Френската гимназия, която е на бул. "Патриарх Евтимий", която е наблизо до НДК. Много мислих снощи да пътувам, дали има смисъл да ходя и да участвам в това събрание. Не крия, ходеше ми се, аз обичам да участвам в такива неща. И да чуя как мислят други хора, пък и аз да кажа нещо. Вярно, това посещение щеше да бъде крайно разоряващо ме във финансово отношение, но да допуснем, че не тази е главната причина в момента да не съм устремен в летящия към София влак; причина е, но не е главната причина. Истинската причина искате ли да ви я кажа? Ще ви я кажа дори и да не го искате: истинската причина е, че от тази Асоциация никой не си мръдна и малкото пръстче с нещичко да реагира когато се разгръщаха моите епични борби с церберите на административната система; мнозина
от тях са знаели, но никой не предложи, никой не се сети да каже: хей, хора, този човек там се мъчи да прави нещо, което не е негово лично дело, ето, нападнали са го церберите все едно са бесни кучета, ръфат го, дайте да дадем някакъв знак, че по човешки начин сме съпричастни на борбата му! Не, такова нещо не се случи, ако не броим обречените призиви на един колега и приятел, на колегата и приятеля ми Райчо Радев от Перник; но никой не откликна на неговите призиви. Всички мълчаха и безучастно гледаха сеира, по тъй превъзходния български обичай. Предполагам, и съвестта им се изобщо не ги гризе за нещо. Винаги, разбира се, има оправдания: не сме знаели, подочухме нещо, но той не ни информира по надлежния ред, не ни помоли, пък и откъде-накъде този Грънчаров да е толкова специален, че да му изказваме знак на съпричастност и на подкрепа, ами ако той, другарки и другари, е виновен за съдбата си?! Ами ако Грънчаров е все пак грешен и си заслужава съдбата – как така тогава да му помагаме?! – ето този е главният мотив за този безучастен сеир, за това безучастно гледане на сеир. От членовете и от ръководните фактори на въпросната Философска асоциация. Вярно е, аз даже и членския внос не съм си платил, може и този да е аргументът за това поведение. Не знам дали и точно този. Е, поканиха ме колеги да отида на това събрание, но аз реших да не ида. Да, обиден съм. Човешко е човек да се обиди при тия тонове безразличие, с които съм затрупан. Да, безразличието е нещо като тонове пясък, с които са ни обсипали. Тия тонове пясък, тия тонове безразличие могат да смажат човека. Безразличието към ближния според мен е една от най-долните и безчовечни черти на българския национален характер. Една от най-презрените, достойните за презрение и дори за погнуса черти е това ужасно безразличие. Ние, дами и господа, не сме никаква християнска нация, нито пък "православна", нищо християнско няма в такова едно отношение и поведение. Ние вероятно сме една нация, съставена предимно от еретици. И от безбожници. Аз така си обяснявам това поведение. Спирам дотук. Мисля казах предостатъчно. Нека да заседават колегите-философи днес. Нека да четат патетични обръщения. Нека каквото искат да правят. Блазе им, че съвестта им е толкова чиста! Да си се върна при моите дребнички грижи и радости. Ще разкажа все пак нещичко. Имам много впечатления от работата си, от общуването си в училище. По своя си обичай ще ги споделя. Започнах да споделям оня ден, вижте го – Има ли човек мерак – всичко може да постигне! – и обърнете особено внимание на коментарите отдолу, какво ще кажете, а? Превъзходно нещо, нали така? Оплюха ме както си искат. Даже се наложи да трия няколко коментара, толкова злобни бяха. Съжалявам, че ги изтрих, но бяха така арогантни, че ми се
наложи да ги изтрия, а не е трябвало. Много жалко, че се поддадох на емоцията. Нищо де, те пак могат да ме оплюят още повече. И го правят. Кои са тези оплювачи ли? Ами сами си правете изводите кои и какви са. Аз ги наричам чисто и просто нравствени уроди. Нравствен урод е равностойно понятие на понятието комуноид. Комуноид пък е оня, който изпада в бяс като види една свободна и достойна личност. При вида на такава една достойна и свободна личност на комуноида започва да му тече отровна пяна от устата и той неистово започва да плюе. Нормалните хора и личности се радват, обзема ги ентусиазъм като срещнат някаква свободна и достойна личност. Уродитекомуноиди ги обхващат пориви към плюене, комуноидната бесовщина е страшно нещо. Майната им на комуноидите, но понеже стана дума за тях, та ви дадох разяснение. Искам да представя два нови епизода от работата ми в новото училище, в което се наложи да се захвана да преподавам философия. Те са доста изразителни по моя преценка епизоди, на вас не зная как ще ви прозвучат. Тъкмо за да разбера как ще ви прозвучат ще си позволя да пиша за тия неща. Идеята ми е все същата: да опитам да предизвикам разговор, обсъждане, дискусия. Няма да го нарека дебат, понеже с тази дума толкова се злоупотребява, че вече човек изпитва неудобство да я употреби. Ето и двата много изразителни по мое мнение епизода. Първият. Влизам в един от 9-тите класове. Те обикновено са съставени от ученици, които са дошли от други училища, отначало не се познават помежду си и в първите часове са много тихи и кротички; да, обаче тук става дума за клас, учениците от който миналата година са били заедно 8ми клас в същата гимназия, вече са се опознали. И това си им пролича от първата минута. Повечето от учениците сякаш не ме забелязаха че съм влязъл. Страшен шум, крясъци, хилене, абе можете да си представите какво е - ако изобщо можете де. Стоя и чакам да мога да кажа някаква дума. Аз нямам обичай да надмогвам крясъците с още по-големи крясъци, това не ми е приятен метод. Все пак ще им предавам психология, трябва да опитам по по-психологически начин да реша проблема. "Злосторниците" сред учениците продължаваха да се вихрят и да си правят каквото искат, а мнозинството от класа, както си му е обичаят, стои и гледа сеир. Страхотно наслаждение, предполагам, изпитват българските души като гледат такъв един сеир. Как един учител стои безмълвен и безпомощен, а наглеците и простаците се вихрят неистово наоколо. Мила родна картинка, какво повече да говорим?! Е, ще кажете, давай нататък, какво направи, изобщо можа ли да си проведеш часа? Постоях няколко минути и чаках спокойно да видя дали ще има все пак някакъв ефект влизането ми в класната стая. В един момент ученици започнаха да ме под-
канят нещо да кажа. Отвръщам им усмихнат: и да кажа нещо, то няма надежда да бъде чуто, какъв и смисълът? Ще почакам малко, да видим дали ще се изморят да крещят, а, как мислите, има ли надежда? Не, господине, няма надежда, могат така да издържат с дни – ми отвръща един ученик. Интересно, интересно, да, много е интересно това – отвръщам. И чакам още. В един момент започвам да гледам най-гласовития кресльо, който стои току пред мен. Питам го: какво става, защо се държиш така? Той ми се хили насреща като урод, като дебил. (Апропо, нарочно употребявам тия думи, та да има за какво да се фанат другаритекомуноиди, санким, обиждам учениците, това е престъпление, нали така, другарки и другари? Давайте, ето, помогнах ви да има за какво да се фанете, заради състрадание към вас го правя това; влизам ви в положението, тъй да се рече!) Аби хили ми се насреща този пубертет така, че лицето му ми прилича на добре сварена овча глава, нещо такова, то не може да се опише. Разбира се, зададох му няколко въпроса, опитах се да вляза в контакт с душата му. Малко примерно не ти ли е неудобно, известно неудобство не изпитваш ли да стоиш така насреща ми? Той още повече се хили, ама някаква сянка сякаш мина по лицето му за миг. Не че се е уплашил, не, няма такова нещо. Приятелят му до него ще се попикае от смях като гледа сценката. Той най-вероятно води някакво скрито социалистическо съревнование по дебилизъм с приятеля си: кой от двамата може да се държи като по-голям нравствен урод! Това, предполагам, го смятат за пичовщина. Да, простащината у нас, колкото е по-нагла, се възприема и оценява като "пичовщина". Най-вероятно момичетата силно се впечатляват от такива пичове-простаци, знам ли що става в нещастните им уродливи душици? Абе голяма загадка са душите на нашите деца, дами и господа, мислили ли сте в тази посока? Страшна работа, думи нямам като се замисля само! Нашият диалог с това момче продължава в мой монолог, щото той само се хили неудържимо, до членоразделна реч до този момент не е показал наклонности или способности. Почвам да държа една от моите патетични нравоучителни речи. Почвам да говоря за простащината, за простаците, за какво ли не, за нравствената мръсотия, в която сме потопени, сякаш сме не човеци, а нещо като свине. Аз много обичам да изнасям такива речи. Отначало почвам да говоря с нормален глас, на моменти обаче по необходимост почвам да говоря с по-висок глас. Обикновено даскалите, като нямат моята философска подготовка, зафащайки се да произнасят подобни нравоучителни речи, казват няколко изтъркани баналности и млъкват, повече не се сещат какво да кажат. Абе казват няколко глупости общо взето, докато аз съм неизчерпаем извор на такива речи, в които казвам какво ли не; просто докато говоря душата ми
почва да ражда идеи, за мен е важно да има публика, това ме пали отвътре, да, сякаш започва нещо да гори вътре в мен, не знам как да го опиша. (Другарки и другари оплювачи, можете спокойно да кажете, че това "горене отвътре" и признание за моята лудост, нали така, ето, подсказвам ви го, не че вие сами не можете да се сетите де, изобщо не ви подценявам, вярвам в талантите ви, давайте смело, не се плашете от нищо!) Моята реч почва да води до следния ефект: забелязвам в един момент, че все повече ученици започват внимателно да се вслушват в думите ми. Приказките, шумът видимо намалява, а колкото по-голям интерес усещам отсреща, то това нещо се вижда в очите, толкова повече се ентусиазирам. Или вдъхновявам, ще употребя тази дума. Моля да ме разберете правилно: не се правя сега на много важен, не се фаля, нема такова нещо, но това си е така, то си е факт, питайте мои бивши ученици, и те ще ви го кажат, ще го признаят даже и враговете ми: бива ме да произнасям такива патетични нравоучителни речи, ненадминат съм в тях, ще кажа и това - въпреки рисковете. Човек си има някакви свои кусури и слабости, нали така, е, аз добре си зная тази своя слабост, не изпитвам някакво неудобство заради нея. Тя е едно мое лично "оръжие", ако искате го разберете така. Абе такъв съм си, чешит съм в това отношение, мога цял час да произнасям някаква най-импровизирана нравствена реч – без никаква предварителна подготовка, то тия неща не могат да се планират, другарко Кръстанова, това пък е специално към инспекторката по философия. С която във вторник, апропо, ще се видя на "съвещанието за инструкции до учителите по философия в Пловдивско", организирано от нея. Чакайте ме на това съвещание, живот и здраве да е само, госпожо Кръстанова, даже ме предвидете за една кратка реч. И там ще се изкажа. Имайте го предвид непременно. Не се плашете, ще кажа важни неща. Макар още да не знам какво ще кажа. И аз ще разбера какво ще кажа след като вече съм го казал. Предварително изобщо не зная какво ще кажа. То човек едно иска, друго се получава, нали така? И ето, аз вече изнасям патетична нравоучителна реч в час по психология пред разгащили се ученици, които обаче все повече се вслушват в думите ми. Шумът по естествен път са намалява, в един момент спира съвсем. Даже най-големите злосторници са сякаш фрапирани и се чудят как да реагират. Замислили са се сякаш за нещо, такъв вид имат. На други ученици пък забелязвам, че в един момент заблестяват някакви пламъчета в очите, да, нещо светва в очите им, сякаш е пробляснала искрица някаква вътре; това се забелязва много отчетливо и това е нещо като балзам за душата на учителя. Тайнството е започнало да се случва, да употребя тази дума. Учителстването е нещо като свещенодействие. Голяма работа е това нещо, удоволствието
за учителя е огромно, неописуемо с думи. То трябва да се усети. Който не го е усетил, който не го е преживял това нещо, той нищо не знае. Казвам това за тия, които продължават да правят презрителна гримаса на устните като чуят думата "учител". Майната им на тия. (Другарки и другари оплювачи, давайте, не се бавете, ето, аз... псувам, представяте ли си, Грънчаров тук псува публично, а представяте ли си какви мерзости дрънка пред учениците си в тия свои импровизирани речи, когато се подпали отвътре, когато се разбеснее, да, правилно те уволни другарката А. теб, Грънчаров, целият сплотен колектив на нашето училище стои зад нейното толкова мъдро решение!) Та в един момент психологическата ситуация в този клас е вече променена, аз успявам да си кажа всичко най-важно и съкровено относно това как ще преминават часовете по психология, какви са ми желанията а намеренията, заявявам им твърдо, че без тяхното сътрудничество нищо няма да се получи, ако искат часовете им по психология да са приятни и полезни, трябва да ми помогнат, ако не, тяхна воля, тогава часовете ще станат най-отвратителни, сами да избират, аз съм на тяхно разположение, имам доброто желание всичко да протича в най-човечна обстановка, но какво ще бъде зависи само от тях. Избирайте! Сами решавайте! Ваша е изцяло отговорността! Не чакайте от мен чудеса! Можем да обсъдим тия неща, трябва да ги обсъдим непременно. Казвам им да мислят и другия път ще поговорим повече. Накрая на часа за десет минути дори успяваме да направим един малък тест. "Разходка в планината" се казва, с негова помощ да научат нещо за себе си, което досега не са знаели. Тестът ги впечатлява, макар че доста ученици въпреки подканянията ми не изваждат лист да пишат. Адски ги мързи. Навикът е страшно нещо. Като си тръгвам чувам, че учениците в класната стая продължават да споделят впечатления от теста. Смеят се радостно. Особено ги впечатлява какво са писали за "коня". Той символизира "идеалния партньор в секса и любовта". Това беше първият час. Вчера мина втори час. Пак имаше в началото подобна ситуация. Но значително по-лесно този път "овладях" положението, другарко А., аз тия неща ги умея въпреки Вашето мнение за мен. Вие сама знаете, че не сте права, ама Ви съчувствам, налага се да се лъже. Часът мина чудесно. Почти всички ученици се опитаха да опишат своята личност, един по един, това в един момент започна да им харесва. За трима не стигна времето, те бяха видимо разочаровани по тази причина. Другият път ще се изкажете, им обещах. Толкова за този първи епизод. А ето сега и вторият. Вече в един 10-ти клас. В един от по-добрите класове. Пак за 10-тина минути им произнесох една нравоучителна реч. Те учат етика и точно тук е мястото за такива речи, госпожо или другарко инспекторке Кръстанова. Да, нема
го това нещо в държавния стандарт, аз наруших пак стандарта, нема начин, аз съм си такъв. Много си падам по нарушаването на стандартите, грешка нямам в това отношение. Убийте ме, пак ще продължавам да нарушавам стандартите. Сигурно когато ме спускат в гроба ще измисля да направя нещо, че да падна по корем в него, аз така обичам да се излежавам, тази ми е удобната поза и за сън. Всичко правя наопаки на стандартното. Значи държат на тия младежи и девойки своята реч, те от миналия път явно бяха доста впечатлени и този път речта ми беше още по-сполучлива. Питах ги за разни неща, как мислят, как ще се оценяваме, как да си изкарват оценките, как да минават часовете, бях им дал някакви варианти, да избират, личи си, че мислят, още се колебаят кое е по-доброто. Иначе категорично ми заявяват, че традиционният подход (преподаване-изпитване с оценки) не им харесва. Аз им казвам, че той според мен е крайно неподходящ за философските предмети. И за точковата система им разказах. И решихме да започнем в останалото време едно упражнение, едно състезание: проведохме занятие по т.н. "Психологически и нравствен казус по Достоевски", по романа "Престъпление и наказание", правилно или неправилно е постъпил Разколников като по еди-какви си причини убива бабичката. Получи се в един момент страхотно обсъждане; много ученици се изказаха, спореха с въодушевление, много хубав час, по моя преценка стана, браво на тия ученици! Абе невероятно умни са младите хора у нас, и не само са умни, много интересни личности имат, душите им са нови, свежи, пърхат от желание за изява и за свобода, за личностен просперитет; аз затова само това общо взето повтарям пред тях: че всеки човек е интересен, че всеки индивид заслужава да бъде почитан, заслужава свободата да се изяви колкото се може по-пълноценно. В цялото си богатство. Оказа се, че увлечени от обсъждането, учениците не бяха обърнали внимание на звънеца. Половината от голямото междучасие комай беше минало като се сетиха, че трябва да излизат в почивка. Аз си тръгнах, а те продължиха разпалено да спорят. Като отивах след това за следващия час забелязах, че в коридора имаше двойки ученици, които още спореха за пустия Разколников и за прословутата бабичка. Голям чаровник е Достоевски, негова, не моя е заслугата. Казвам да не си помислите че се фаля нещо. Не, не си приписвам никаква заслуга в случая. Чужди лаври не ща. Ами това е. Това исках да ви кажа. Изморих се да пиша и взе да ми писма писането, аман от това писане! Свърших комай онази книга за незабавната промяна в образователната сфера, сега взе да ми се мержелее в главата идея за нова книга, посветена на възпитанието на младите. Да, знам, така е, луд съм, тия пусти мои книги изобщо не струват, щом ги бълвам толкова лесно, те са пълни с глупости, с
повторения, така е, прав си, мой безпощадни критико Бачо Колю. Не ща да споря с теб, прав си. Да, ама ще си пиша тия книги, нищо че не са толкова велики, колкото би трябвало да бъдат. Е, нека пък да има и поскромни, не чак толкова велики книги, ний в България се заляхме само все с велики книги, нека моите поне да са малко попосредствени, по-скромни, ей-така, за разнообразие нека да е така. Чао и до скоро! Бъдете винаги по-различни, това е разковничето! На това заложете, няма да сбъркате. Не се плашете да бъдете себе си! Този е пътят... ВИЖТЕ ТОВА ВИДЕО, В КОЕТО ЕДИН МЛАД ЧОВЕК, АВТОР НА БЛОГ ЗА ЧОВЕКА И НЕГОВОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ, НИ ГОВОРИ ЗА ОНИЯ ИСТИНИ, ДО КОИТО Е ДОСТИГНАЛ събота, 26 септември 2015 г.
Блогът УМ-ТЯЛО-ДУХ. А на автора на клипчето и на блога написах току-що ето какво: Много добре! Мисля това клипче да го пусна в час на моите ученици от 11-ти клас, на които преподавам философия, да им дам пример, че е напълно възможно млад човек да философства убедително! :-) КАНДИДАТ-КМЕТ С ФИЛОСОФСКИ НАКЛОННОСТИ И УСПЯЛ БИЗНЕСМЕН СКОРО ЩЕ ГОСТУВА В ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ПО ПО-ТВ събота, 26 септември 2015 г.
В личен разговор поканих гн Румен Кривицки (в четвъртък, преди два дни, се срещнах с него) за разговор в моето авторско предаване по Пловдивската обществена телевизия... да видим дали ще има време да изпълни обещанието си... СЛЕДВАЩИЯТ ОПРАВЯЧ НА НАЦИЯТА НИ ДАЛИ НЯМА ДА Е СЛАВИ ТРИФОНОВ? НИМА НИЙ НЕ СМЕ СПОСОБНИ НА
ОЩЕ ПО-ГОЛЕМИ РЕЗИЛИЩА ОТ ТИЯ, КОИТО ВЕЧЕ ПРЕЖИВЯХМЕ?
със ситуацията ще им се стори, че сякаш е дошло второто пришествие.
ДОКАЗАТЕЛСТВОТО, ЧЕ НАШИТЕ ВЛАДИЦИ ИЗОБЩО НЕ СЛУЖАТ НА БОГ, А ТЕХНИЯТ ГОСПОДАР Е СЪВСЕМ ДРУГ неделя, 27 септември 2015 г.
Аз лично не мога да си представя каква страшна екзистенциална, душевна, личностна катастрофа и деградация трябва да ме сполети, че да оскотея, да подивея и да пощурея дотам, че да взема да отида на концерт на Слави Трифонов. Наистина това не ми е по силите да си го представя изобщо. Оказва се обаче, че на немалко българи този трагичен провал в умственото, в жизненото и в личностното им развитие вече се е случил, вече ги е сполетял – колко тъжно е това!
Следващият оправяч на нацията ни дали няма да е Слави Трифонов? Гледам, че и той взе да се напъва като Бареков едно време и да се вре в политиката; май има инструкция да запълни вакуума, който ще се получи след сгромолясването на сегашния на пръв оправяч Б.Борисов. Впрочем, какво има да се чудя, след като Б.Борисов беше в ролята на оправяч на държавата и на нацията, то оттук-нататък всеки друг може да се опита да заеме същата роля и позиция... ПОЗИЦИЯТА НА ИСТИНСКИТЕ БЪЛГАРСКИ ПАТРИОТИ неделя, 27 септември 2015 г. Из: Защо трябва да дойдат и да останат американските танкове, Автор: Никола Григоров Тези дни всички руските слуги в България дружно вдигнаха небивала олелия до небето – защото в България дойдоха няколко американски танка и други военни машини и оборудване на едни нормални военни учения. И потекоха едни ожесточени болшевишки пропагандни потоци по всички медии, от които потоци на хора незапознати
Ето го доказателството, че нашите владици изобщо не служат на Бог, а техният господар е съвсем друг; привежда това доказателство Julian Popov, от London, United Kingdom, който пише:
За голямо съжаление не чух и не видях някой спокойно и обективно да анализира ситуацията и да обоснове с железни аргументи НЕОБХОДИМОСТТА от това военно присъствие у нас! Военно присъствие, КОЕТО НАПЪЛНО СЪОТВЕТСТВА НА СЕГАШНИТЕ И БЪДЕЩИТЕ БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ! За това съответствие с българските национални интереси говорят следните исторически, политически и икономически факти и аргументи. Които съвсем не обхващат цялостната антибългарска дейност на руските управници в миналото и сега. Авторът по-нататък изрежда много историческите факти в подкрепа на своята теза, можете да идете да ги прочетете и да се запознаете с тях на оригиналното място на публикацията; аз тук прескачам направо на заключителната част на коментара му: ... Такива факти и аргументи има безброй, но и тези са предостатъчни за да кажем съвсем ясно и открито: РУСИЯ Е ОТЯВЛЕН ВРАГ НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРСКИЯ РОД И ПОСТОЯННО ТЪРСИ ВСЕВЪЗМОЖНИ НАЧИНИ ЗА ОГРАБВАНЕ И СЪСИПВАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА. И АКО ИСКАМЕ ДА ОЦЕЛЕЕМ трябва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да намерим начин да се противопоставим на тази вековна антибългарска дейност НА РУСКИТЕ УПРАВНИЦИ И ДИПЛОМАТИ. Което противопоставяне сами не можем да го направим! ЗАТОВА ТРЯБВА ДА ДОЙДАТ ТАНКОВЕТЕ НА НАТО. И НЕ САМО ТАНКОВЕТЕ! И САМОЛЕТОНОСАЧИТЕ, И ХЕЛИКОПТЕРИТЕ И ИЗТРЕБИТЕЛИТЕ. КОИТО ДА ГАРАНТИРАТ НАШЕТО ОСТАВАНЕ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НАТО!!! ЗАЩОТО САМО ТАКА МОЖЕМ ДА ОЦЕЛЕЕМ КАТО НАЦИЯ И ДЪРЖАВА!!!
Евангелие от Матея (25:31-45) за това какво означава да откажеш помощ на ония, които са в нужда. От сайта на Патриаршията. Не са го чели ли, не са го разбрали ли? Или се разписват на две ведомости? Ето: 41. Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; 42. защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; 43. странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте. 44. Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме? 45. Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили. 46. И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците – в живот вечен. В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ СЕ ПРИЛАГАТ ОСТАРЕЛИ И НЕАДЕКВАТНИ СПРЯМО СЪВРЕМИЕТО МОДЕЛИ НА ПРЕПОДАВАНЕ И КОНТАКТ С ДЕЦАТА неделя, 27 септември 2015 г.
Мирослав Джоканов – Децата не учат от тези, които не харесват
В Полиграф плюс на 25 септември гостува преподавателят от СУ "Климент Охридски" Мирослав Джоканов със своите принципи за по-добро образование в България, учителят като лидер и преподаването като кауза Предаването Полиграф с водещ Светла Петрова продължава традицията от миналия телевизионен сезон за търсене и популяризиране на методи, системи и принципи, които да подобрят нивото на българското образование. Според университетския преподавател Мирослав Джоканов един от основните проблеми е липсата на учителско лидерство. Нивото на образователната система е пряко зависима от личността на учителя, неговия авторитет и подготвеност. Според Джоканов застаряването на кадрите в учителската гилдия предполага прилагането на остарели и неадекватни спрямо съвремието модели на преподаване и контакт с децата. Виж ВИДЕОЗАПИСА на целия разговор. ВКРАТЦЕ ЗА КОМУНАЛНАТА ВЪЗПИТАТЕЛНА ТЕОРИЯ НА МАКАРЕНКО неделя, 27 септември 2015 г.
Откриването и закриването на първото ТВУ у нас, Автор: Георги Хаджийски „Разумната система от наказания не само е законна, но и необходима. Тя помага да се оформи здравият човешки характер, възпитава чувство на отговорност, тренира волята, човешкото достойнство, умението да се съпротивляваме срещу съблазните и да ги преодоляваме.” А. С. Макаренко, из „Избрани педагогически произведения” (1-80) Тоталната педагогика на А. С. Макаренко Съветският педагог А. С. Макаренко е създател на една твърде интересна педагогическа система, която условно би могла да бъде дефинирана като „тотална педагогика”. В нейната основа е залегнала идеята, че обществото има пълното право да упражни цялостен възпитателен натиск, при това с всички възможни средства върху детската личност, с оглед изграждането на исканите социалнозначими качества у нея. Самата макаренковска педагогика бива създадена като практико – приложно направление през 20-те и 30-те години на ХХ
век в т. нар. комуни „Горки” и „Дзерджински”, а обект на съответното педагогическо взаимодействие са деца с девиантно поведение, както и малолетни правонарушители и престъпници. Повечето от тези деца са безпризорни сираци, чиито родители са избити по време на гражданската война в Русия. И макар, че Макаренко твърди, че удрял само четири пъти свои възпитаници, той разработва в изградените от него комунистически приюти т. нар. система за „възпитание в колектива и чрез колектива.” Именно колективът – бил той съставен и от неукрепнали детски личности, върши цялата възможна „мръсна работа” за превъзпитанието на своите членове. „Но що е колектив? Това не е просто сбор или група от взаимодействащи индивиди, както учеха педагозите. Колективът е целеустремен комплекс от личности, организирани и обладаващи органите на колектива. А там, където има организация на колектив, там има органи на колектива и въпросите за отношенията едни към други не е въпрос на приятелство, на любов, на съседство, а е въпрос на отговорна зависимост.” А. С. Макаренко, из „Избрани педагогически произведения” (1-244) Ако се вярва на официалната съветска информация огромна част от възпитаниците на трудовите комуни на Макаренко в последствие стават герои на Съветския съюз, лекари, инженери, офицери и научни работници. Ето защо неговите педагогически практико-приложни концепции намират широко приложение след Втората световна война както в Съветския съюз, така и в „братските социалистически страни.” Трудововъзпитателното училище в с. Гуцал (Прочети ДО КРАЯ) БОЖЕ, КАКВА СТРАШНА ГРЕШКА НАПРАВИХМЕ, ЧЕ ДОПУСНАХМЕ БЪЛГАРИЯ ДА СЕ ЛИШИ ОТ ТАКЪВ ГОЛЯМ – И ОТ ТОЛКОВА УМЕН ПОЛИТИК?! неделя, 27 септември 2015 г.
Гледахте ли интервюто на Костов тази заран по bTV? Аз успях да го хвана, добре че приятели ми звъннаха по телефона ме предупредят да пусна телевизора. Бляскав беше по моето възприятие Костов днес, толкова убедително се изказа, така логично и мъдро звучаха думите му, че човек неволно се пита: Боже, каква страшна
грешка направихме, че допуснахме България да се лиши от такъв голям и толкова умен политик, който точно сега, в това сложно време, ни е най-нужен! И то не само да е в Парламента, ами да е начело и на държавата, достойно да ни представя пред света, да взема най-съдбовни, но разумни, мъдри, ефективни решения! Той, Костов, това е показал че го умее, че го може, и при това на дело го е показал, а не само като другите ни политици – които само имат големи, ала неподплатени с нищо претенции! Та Костов днес каза неща, които са точно така, самата истина са, каза ги твърдо и смело, както подобава да бъдат казвани; не усуква, не шикалкави като другите, като властващите в момента персони, дето нямат нито характера, нито акъла, нито силата, нито достойнството да посмеят да ги кажат както Костов ги каза. Това е, голяма загуба е, че Костов не е в политиката, не е Парламента, не е начело на правителството в този толкова труден момент, в който явно само той може да се справи на длъжната висота. Факт, това нещо трябва да се признае и да се каже на висок глас: голяма, непростима грешка направихме като позволихме на злите кагебистко-ченгесарски сили у нас да принудят Костов да се оттегли от политиката – след като бяха провели тази страшна кампания по безцеремонното и по безпрецедентното му медийно оплюване и сатанизиране, продължила вече повече от 15 години! Но, слава Богу, Костов е жив и все още гласът му се чува. Само дето едва ли има уши да го чуят, имам предвид уши на управници. Ако има Б.Борисов акълеца поне да се вслуша в съветите на Костов, може и нещо добро да бъде направено в България, но се съмнявам, че ще го направи – още повече че от другаде на него му дърпат конците. Но все пак да видим де, иска се и малко характер Борисов да се откъсне от тази сляпа зависимост от кукловодите си, иска се мъжество, кураж, смелост. Аз тия неща лично не ги забелязвам в неговото поведение, а забелязвам само перчене, показен бабаитлък, все ментета са тия неща, които той говори и прави, все са фалшификати. Нищо истинско не може да роди душата му, за жалост. Иска се малко съвест и акъл човек да ги усети и да ги разпознае. Ама къде ти такива продукти у народната популация, мнозинството от която продължава да си мисли, че сичко, що лети, се яде, че, примерно, комарът може да става за ядене – сякаш е яребица и пр. НА "МИРОЛЮБИВИТЕ" ЗАЯВЛЕНИЯ НА ПУТИН, КОЙТО НАХЛУ В ЧЕЧЕНИЯ, В ГРУЗИЯ И В УКРАЙНА, ВЕЧЕ НИКОЙ НЕ ВЯРВА неделя, 27 септември 2015 г. Сирия е единствената външнополитическа карта на кремълския диктатор,
проблемът е, че вече никой не му вярва, Автор:Юрий Фелштински, Апостроф
Никой не може да забрани на Путин да се изкаже пред ООН, както никой не можеше да го направи с Хрушчов, когато преди 55 години събу обувката си и започна да блъска с нея по трибуната, или с Кастро, който през 60 година произнесе реч продължила четири часа и половина. Така че, на 28 септември Путин ще говори пред ООН, и може би ще ги плаши с обувка или кой знае какво. Проблемът е в това, че на Путин никой вече не му вярва. Затова и позитивната част от неговата реч, ако има такава, ще бъде отхвърлена от всички като дезинформация, лъжа, военна хитрост или опит за заблуда Най-силно, най-често и най-убедително за мир говорят агресорите. Хитлер, започвайки Втората световна война, говореше за своето желание да спаси мира и наричаше Англия и Франция подпалвачи на войната. Съветското правителство на думи винаги се "бореше за мир", едновременно унищожавайки милиони хора и превръщайки се в главната заплаха за мира на планетата. Така че на миролюбивите заявления на Путин, който започна Втората чеченска война, който нахлу в Грузия и Украйна, ние няма да повярваме. Путин е професионален кагебеец. От това, че сега КГБ се нарича по друг начин, нищо не се променя. Той намира слабите места в политиката на своите противници, талантливо сее раздори между групите от населението, обществото и цели държави. Той нагло и открито вербува ръководители на чужди държави, като бившия германски канцлер Герхард Шрьодер и бившият премиер на Италия Силвио Берлускони. (Прочети ДО КРАЯ) ЕДИН МАЛЪК ЕКСПЕРИМЕНТ ОКОЛО "ЗВУЧЕНЕТО" НА АНГЛИЙСКИ НА ЗАГЛАВИЯТА НА МОИТЕ АВТОРСКИ КНИГИ неделя, 27 септември 2015 г. За представянето ми като автор от международното многоезично сп. АУСПИЦИЯ поискаха списък със заглавията на издадените ми книги до момента на английски език обаче, с годината на издаването им. С помощта на сина ми съставих този списък, в преводния му вариант. Той обаче
ми каза нещо много интересно за мен: че на английски език заглавията звучели крайно необичайно и странно, такива "словесни обрати", каквито има в заглавията на книгите ми, нямало в "нормалния" английски език, поради което заглавията на моите книги на английски език били звучели, представяте ли си, като "безсмислици". Аз английски не говоря и не чета даже (моя милост е франкофон, подобно на Желю, Бог да го прости!), не мога да кажа дали е прав; но казаното от него ми прозвуча интересно и показателно; та по тази причина публикувам тук тия заглавия и на български, и на английски, интересно ми е дали тази преценка и това впечатление, за което говоря, ще се сподели и от други хора (разбиращи английски); ето:
Life of the Soul: Psychology, 1997 The Art of Living (Ethics of dignity), 1998 The Secrecy of Life (Introduction to practical philosophy), 1999 The Universum of Freedom (The sources of dignity, success and wealth), 2001 The Art of Thought (Classic Logic), 2001 Chasing Cime (The Art of Freedom), 2002 Philosophy Laboratory (A book for the trying to understand), 2003 Eroticism and Freedom (Practical psychology of the gender, sex and love), 2007 The Bulgarian Soul and Fate, 2007 The Passions and Demons of Bulgarians, 2008 The Fountains of Life (The eternal in classical and modern philosophy), 2009 Ideas For a New Philosophy and Strategy of the education in Bulgaria, 2011 The True University (What is to be academic and can we do it here?), 2012 The Study of Man and the Forms of the Spirit, 2012 We Are Not Bricks in The Wall! (Essays for the liberating education), 2012 The Art of Being a Teacher, 2014 Handbook on Faith, 2014 Животът на душата: психология (1997)
Изкуството да се живее (Етика на достойнството), 1998 г. Тайнството на живота (Въведение в практическата философия), 1999 г. Универсумът на свободата (Източниците на достойнството, успеха и богатството), 2001 г. Изкуството на мисълта (Класическа логика), 2001 г. Преследване на времето (Изкуството на свободата), 2002 г. Лаборатория по философия (Книга за опитващите се да разбират), 2003 г. Еротика и свобода (Практическа психология на пола, секса и любовта), 2007 г. Българската душа и съдба, 2007 г. Страстите и бесовете български, 2008 г. Изворите на живота (Вечното в класическата и модерната философия), 2009 г. Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България, 2011 г. Истинският университет (Що е академичност и доколко тя вирее у нас?), 2012 г. Учението за човека и формите на духа, 2012 г Ние не сме тухли в стената! (Есета за освобождаващото образование), 2012 г. Изкуството да си учител, 2014 г. Помагало по вяра, 2014 г. ДОБАВКА: Ако все пак някой случайно се заинтересува от някоя от моите книги, нека не се притеснява да си я поръча, ще му бъде доставена без проблеми. Давам (освен автограф) и солидна отстъпка от цената – ако това може да бъде някакъв стимул българин да се реши на такова дръзко безумие: да си купи книга от български автор и по този начин да го подкрепи поне малко! :-) НАЙ-ВЪЗЛОВИЯТ ДУХОВЕН МОМЕНТ ОТ ИНТЕРВЮТО НА И.КОСТОВ ОТ ДНЕС, АЗ ТОЛКОВА МЪДРО НЕ СЪМ ЧУВАЛ ДА ГОВОРИ ДОСЕГА НИТО ЕДИН ДРУГ ПОЛИТИК! неделя, 27 септември 2015 г.
За читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, хартиеното издание на моя блог, си дадох труда да преведа в писмен вид ето тази част от интервюто на И.Костов по една от централните ни телевизии днес: ... Рано или късно всеки си плаща и... То това е моралната детерминанта на живота ни: че трябва да си знаеш, че нищо няма да се размине. Това е голямата разлика между вярващите и невярващите. Невярващите считат, че всичко става тук, каквото се случи и каквото се сгреши се разплаща
веднага на тази земя, докато вярващите хора знаят, че дори да не се разплатят на тази земя ги очаква Високият съд. При тях да кажем, че задръжките са много повече. И аз мисля, че са и по-ефективни, защото човек трябва вътрешно да знае, че не трябва да прави определени неща... ... Аз съм променил много живота на хората. С реформите. И това е голямо намесване в бита и в света им, в мирогледа им, в нещата, които впоследствие са станали. Така или иначе нося отговорност за това, което съм направил. Но вижте, политикът задължително е грешен, от тази гледна точка – щото той прави неща, които духовният човек не би направил, духовникът не би направил никога. Той променя живота на хората. - Но за това пък платихте солена цена...
Тоест този, който е оправил донякъде нещата, защото никой никога не може да ги оправи изцяло, е плащал много скъпа цена. Са били и убивани и... - Ето сега днешният премиер Борисов обаче е обичан от хората... той прави неща и за това получава обичта на... народа, колкото и да я мразя тази дума. Говори им по начин, по който те обичат да слушат нещата, може би. Не знам. Нека той да води своята сметка, аз не искам в чужди... освен това не искам да правя никакви политически... ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ във видеоформат. СЛАВИ ТРИФОНОВ В ШОУ-БИЗНЕСА Е ТОВА, КОЕТО Е ПЕЕВСКИ В МЕДИИТЕ И БОРИСОВ В ПОЛИТИКАТА
Не ми се връща към тези неща... - Станахте необичан политик. За да не използвам думата мразен политик. Така е, така е, така е. Аз четох наскоро едно интервю на И.Троянов и там той всички ни обяви, че не сме истински вярващи. Сигурно има и неистински вярващи сред българските християни. Но аз искам да ви кажа от личен опит, че ако не беше това мое упование в Бога, аз нямаше може би да понеса това, за което говорите. Това, което трябваше да преживея. Може би щях да започна да мразя и аз. Може би щях да бъда отровен от нея и да бъда съсипан изцяло. Нож мен точно вярата и упованието и убедеността, че не съм прекрачил Божиите закони и човешките, разбира се, са ме държали. Мен вярата ми направи така, че да преживея тия времена. И... - Това нещо безкрайно лично, което никога не сте го казвал... Това ми помогна. Аз на това съм разчитал. С това преживях тия много трудни времена след реформите. Защото, вижте, това не е моя индивидуална съдба. Това е съдбата на всеки реформатор. На абсолютно всеки. На всеки реформатор обществото се разплаща с тази монета. Най-мразените византийски императори ако искате да вземем от преди 2 000 или от преди 1 000 години опита, най-мразени са тези, които са променяли статута на използване на земята... - Нали не се сравнявате със византийски император? Не, не. Но искам да кажа: тези, които са променяли нормите, начина на стопанисване на земеделската земя, тези, които са стабилизирали хазната, които са стабилизирали парите, които са пускали пълноценни нумизми и перпери, тези хора са най-мразените византийски императори.
понеделник, 28 септември 2015 г.
В отговор на Теодор ще кажа, че не съм бил на много концерти на Слави, не съм бил на стотици. Не съм бил на нито един... Не, защото го хейтя – той е идеалният продукт и символ на прехода. Безразличен ми е в много голяма степен. Съгласен съм с Тео, че Дългия (както той му вика) предлага продукт за лесна консумация – претоплена стара манджа... Но не е бизнес. И ще ви кажа защо. Бизнес е Джей Лено или Дейвид Ледърман в САЩ. Бизнес е дори Лари Кинг (при цялото ми истинско уважение към журналиста). Но Станислав Трифонов е продукт на "Прехода". Продукт на това, в което се превърнаха медиите. Не ми разправяйте, че няма други талантливи сатирици, с пиперлив език (тук далеч не говоря за онова нещо Кулеков). Защо, според вас, те не пробиха до ефира с публицистиката си? Не са искали? Трифонов е по-талантлив от тях? Или мислите, че няма по-талантливи китарист, пианист (че йоника звучи обидно) и тромпетист от неговите? Вероятно са понекадърни, че не можаха да пробият до голямата сцена и национален ефир? Нима само Станислав Трифонов (беш)е неудобен за властта, че (от как се закача с Костов) не слиза от ефир? Да, Тео е прав, че докато има хора, които се вълнуват (щото явно и на двама ни ни е безразлично), продуктите, като Трифонов ще ги има. Не само в шоубизнеса. В политиката също. Трифонов в Шоу бизнеса е това, което е Пеевски в медиите и Борисов в политиката. Колкото бизнесът на Пеевски е бизнес, колкото Борисов прави истинска
качествена политика, толкова и трифоновото е шоу-бизнес. Нито повече, нито помалко, точно толкова. Да, Пеевски прави с медиите си за няколко дни това, което шепата нормални медии с нормална журналистика не могат да направят за цяла година, но от това продуктът на ПрасПрес става ли по-истинска журналистика? Не! Драмата не е в останалата част на шоу бизнеса, а във всички нас, че позволихме ченгетата и престъпниците да си прехвърлят властта, а далавераджиите олигарси. И нарекохме това политика, бизнес и пазарна икономика. Шоу бизнес правят ACDC и Rolling Stones примерно. Ако не бяхме живели и наследили времето, което създаде като свои продукти чалгата в политиката и институционализира далаверата до ранг на успешен, процъфтяващ и атрактивен бизнес (да ви изброя ли мнозина от известните бизнесмени и бизнесуомънки, или сами се сещате за едно "бизнес" пътуване на един наш премиер до Катар?), може би щяхме да имаме истински пазар и качествен Шоу бизнес. Но нямаме. Като стана дума за Диси и Стоунс ако не бяхме живели във времето, чиито продукти сега коментираме, сигурно щях да съм ходил на стотици концерти на тези велики банди. Айде, на десетки. Но не. Вместо рок, имаме етноуак. Вместо шоу бизнес имаме Трифонов. Затова ще повторя един статус, който запомних днес не са ни проблем 2-3 хиляди бежанци. Проблем са ни 70 хиляди на концерта снощи. Тези, които Тео умело описа като балъците на Слави. Написа: Асен Генов КОТЕШКИ ТРЕВОГИ В НОЩТА НА "КЪРВАВАТА ЛУНА" понеделник, 28 септември 2015 г.
Нашето коте тази нощ е твърде неспокойно, държи се много необичайно: по никое време през нощта започна да мяука така настойчиво и неотстъпчиво, че ми се наложи да стана да видя какво има, дали няма някакъв проблем. Не, всичко е както трябва да бъде, котката има достъп до терасата, където й е тоалетната, има си и храна, какво ли й е, какво става в малката й котешка душа, та ме гледа така уплашено? В един момент се сещам: ами дали не е заради "кървавата Луна", те, котките, имат някаква дълбока връзка с разните там мистични неща, може би тази е причината?
Чудна работа, но е факт, че котето ме гледа уплашено и ми се умилква в краката този път сякаш още по-гальовно, все едно е уплашено от нещо. И от какво ли толкова се плаши това обезумяло коте в тъмната, непрогледна, мрачна и влажна есенна нощ? Оставям я, часът е 2 и нещо, пак лягам да спя – не, котето пак продължава да си мяука в коридора и то така, че няма намерение да спре – никога досега не е правило такова нещо. Ходи из целия апартамент, на моменти почва щуро да бяга, опитвайки се да се катери по стените, ала не се успокоява и не се успокоява. И така до 4 часа заради котето не мигнахме. По едно време се наложи да му отворя вратата на спалнята, котето се успокои едва когато се излегна в краката ми; но пък тогава аз вече трябваше да ставам (пътувам около 2 часа и половина, работя извън Пловдив, също така и ходя пеша в ранната утрин от спирка до спирка и пр.). Като станах, котето също стана и излезе на терасата – забелязвам, че най-съсредоточено гледа нагоре, по посока към Луната, която, разбира се, не се вижда заради облаците. Значи тази е причината, котенце, да ни будиш през нощта? И какво ли чувства малкото ти котешко сърце та е така неспокойно?
Довечера ще видим дали през нощта котето ще започне да се държи отново нормално. Ха да видим дали този ден днес ще бъде обикновен – или ще го запомним с нещо крайно необичайно и ужасно, както предричат разните там медийни весталки. Желая ви все пак да е хубав денят! И седмицата ви да е плодотворна и успешна! Дано грешат тия, които ни вещаят какви ли не ужасии заради "кървавата Луна", но знае ли се, може пък да има нещо... СЛАВА БОГУ, НАМЕРИ СЕ И У НАС ПОНЕ ЕДИН ПРАВОСЛАВЕН ДУХОВНИК, КОЙТО СЕ ОСМЕЛИ ДА ПРИЗОВЕ ДА СЕ ОТНАСЯМЕ ПО ХРИСТИЯНСКИ С БЕЖАНЦИТЕ! понеделник, 28 септември 2015 г. Единствената "позиция" която Църквата може да има относно бежанците, е изразена в Евангелието, и тя е че те са наши ближни, и наш дълг е да бъдем солидарни с тях, да ги приемем и обичаме, независимо от етноса и религията им.
Това е и единствената "позиция" която аз като християнин следвам и отстоявам, и ще следвам и отстоявам.
му се подчиняват. Но е нужен ум и прилежание за да служиш на обществото. Малцина успяват да произведат по-добри и поевтини обувки от своите конкуренти. Другите, които не са толкова добри в професията, винаги искат бюрократичен контрол. Те напълно осъзнават факта, че нямат шанс да успеят при конкуренция. За тях всеобщата бюрократизация е спасение. Овластени от нея, те ще могат да наложат волята си с помощта на полицията.
Всичко друго е от Лукавия. Отец Рафаил, игуменът на Кладнишкия манастир "Свети Николай Мирликийски Чудотворец" и завеждащ енорията при манастирския храм Виж: Игумен срещу Синода: Бежанците са наши ближни, независимо от религията ЩАСТИЕТО ДА СИ СВОБОДЕН, ЩАСТИЕТО ДА СИ ИНДИВИДУАЛНОСТ понеделник, 28 септември 2015 г.
Замислете се за собственото си детство – кои бяха най-щастливите ви моменти? Къде бяхте? Какво правихте? Кой беше с вас (ако изобщо имаше такъв)? Поконкретно, в този момент имаше ли възрастен с вас? Майкъл Томас, детски психиатър и автор, редовно поставя тези въпроси, когато говори пред аудитория. На въпроса дали в тези моменти е присъствал възрастен обикновено 10% вдигат утвърдително ръка. За останалите 90% отговорът е „не”. Според Томас това говори, че найщастливите ни моменти са тези, в които сме напълно самостоятелни, които са резултат от собствената ни дейност, не от нещо, което ни е било предоставено от по-силни и знаещи хора. "Свободата да учиш", Питър Грей Цитиран от Gayane Minassian ФАНАТИЧНАТА ПОДКРЕПА ЗА СОЦИАЛИЗМА СЕ КОРЕНИ В СЪЗНАНИЕТО ЗА СОБСТВЕНАТА МАЛОЦЕННОСТ И НЕКАДЪРНОСТ понеделник, 28 септември 2015 г. "И най-големият глупак може да хване тоягата и да накара другите хора да
Фанатичната подкрепа за планирането и социализма често се корени единствено в съзнанието за собствената малоценност и некадърност. Човекът, който осъзнава своята неспособност да устои на конкуренцията, ругае „безумната конкурентна система”. Който не може да служи на своите съграждани, иска да ги управлява." Откъс от книгата "Бюрокрацията" (1944), автор Лудвиг фон Мизес "Законът не може да промени манталитета на един народ. Той може да приобщи отделни хора към дадени практики, но не и да създаде нов начин на мислене." Калоян Стайков (Цитатите са от Martin Demerdzhiev) СОЦИАЛИЗМЪТ НЕИЗБЕЖНО ПРИЧИНЯВА ВСЕОБЩО ОБЕДНЯВАНЕ И УНИЩОЖАВА СВОБОДАТА вторник, 29 септември 2015 г. Аз съм за пазарната икономика и против социализма не защото капиталистите са добри хора. Някои от тях са добри, други – не. Аз подкрепям капитализма защото той носи блага на човечеството. Аз съм против социализма не защото социалистите са лоши хора, а защото той неизбежно причинява всеобщо обедняване и унищожава свободата. *** Човек, който избира дали да пие мляко или цианкалий, не избира между две питиета, а между живота и смъртта. Общество, което избира между социализъм и капитализъм, не избира между две социални системи, а между социалното сътрудничество и разпадането на обществото. Социализмът е алтернатива не на капитализма, а на всяка система, в която хората могат да
живеят като човешки същества. Задача на икономиката е да подчертае този момент, също както е задача на биологията и химията да учат, че цианкалият не е храна, а смъртоносна отрова.” (Лудвиг фон Мизес, Човешкото действие, с.15, 1949) *** Няма нужда да ни се напомня, че по-голямо количество стоки ще бъде добре дошло за всички хора. Остава обаче въпросът дали има друго средство за постигане на по-голямо количество стоки освен увеличаването на производителността на човешките усилия чрез инвестирането на допълнителен капитал. ... Пропагандаторите на благоденствието говорят за „прекалено спестяване“ и „прекалено инвестиране“, за необходимостта да се харчи повече и да се ограничава производството.... Едно общество, уредено по техния модел, за някои хора може и да изглежда справедливо от гледната точка на произволните стандарти за социална справедливост. Но то със сигурност ще бъде общество, чиито членове непрекъснато ще обедняват. *** Пазарната икономика няма нужда от апологети и пропагандатори: за нея важат думите от епитафията на сър Кристофър Рен в катедралата „Св. Павел“: „Ако искаш да видиш неговия паметник, просто се огледай“. Лудвиг фон Мизес (Цитатите подбра Martin Demerdzhiev) ОБАМА ПУБЛИЧНО УДАРИ НА ПУТИН ЗВУЧНА ДИПЛОМАТИЧЕСКА ПЛЕСНИЦА вторник, 29 септември 2015 г.
Възрастен евреин, избягал от нацистите в Австрия с помощта на християни, сега изплаща дълга си като помага на християни в Сирия да се спасят от изтезанията, на които биват подложени от групировката „Ислямска държава”.
Нищо не умее Слави, или ако умее, то е само че умее да се мазни на кукловодите, които го смятат твърде удобен и полезен за делото по опростачванета на народа - поради която причина Слави Трифонов клечи постоянно в медиите. Ако вместо Учиндолеца кукловодите си бяха харесали за същата цел едно магаре, това магаре сега щеше да е не по-малко сияйна медийна звезда от него. И щеше да е пръв любимец на нацията. По абсолютно същия начин се разви историята и с един други медиен любимец, именно главнио оправяч на нацията Боко Борисов: он също изцяло е медийно ченгесарско творение и продукт...
Джордж Уайденфелд и неговият благотворителен фонд досега са спасили живота на 158 християни, съобщава британският „Експрес”.
СРАМОТА Е ДА ОЩЕТЯВАМЕ МЛАДИТЕ, ТЯХНОТО ДУХОВНО И ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ САМО И САМО ЗА ДА НЕ СЧУПИМ ХАТЪРА НА ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ БЮРОКРАТИ вторник, 29 септември 2015 г.
Когато бил на 5, Уайденфелд успял да се спаси от окупираната от нацистите Австрия и с помощта на британски квакери се прехвърлил на Острова. Той е притеснен от факта, че никой от управляващите във Великобритания не взема отношение за пристигащите непрекъснато новини за измъчвани и убивани християни в Сирия. Въпреки че въпросът беше повдигнат от архиепископа на Кентърбъри, никой не предприема мерки за защита на бежанцитехристияни. (Прочети ДО КРАЯ) И СЛАВИ УЧИНДОЛСКИЙ, И БОЙКО БАНКЯНСКИЙ СА ВСЕ ЧЕНГЕСАРСКИ МЕДИЙНИ ТВОРЕНИЯ И ПРОДУКТИ вторник, 29 септември 2015 г.
Забележете: Обама не удостои Путин с внимание и не чукна чашата си с неговата! ЕВРЕИН ПОМАГА НА ХРИСТИЯНИ В СИРИЯ ДА СЕ СПАСЯТ ОТ ИЗТЕЗАНИЯТА, НА КОИТО СА ПОДЛАГАНИ ОТ „ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА” вторник, 29 септември 2015 г. Избягал от нацистите евреин спасява християни от изтезания в Сирия (18+) „Имам да изплащам дълг”, обяснява Джордж Уайденфелд
Един човек във фейсбук заяви, че Слави Трифонов въпреки всичко имал известни умения и таланти и прочие, наймалкото умеел да прави пари, да прави шоу-бизнес и прочие; наложи ми се де реагирам, за да се възпротивя на заблудата, ето какво написах там:
Вчера сутринта представих в блога си две публикации, които ме впечатлиха: В българското образование се прилагат остарели и неадекватни спрямо съвремието модели на преподаване и контакт с децата и на второ място Вкратце за комуналната възпитателна теория на Макаренко (представям ги тук със заглавията, които аз сложих на тяхното представяне. Личи си, че те са свързани по някакъв начин. Аз лично, признавам си чистосърдечно, никога не съм се интересувал какви са поточно идеите на Макаренко, независимо от това че съм руски или дори "съветски" възпитаник (все пак съм завършил образованието си в Русия, в Санкт Петербург и то през далечната 1983 г.); е, някога за изпит може и да съм чел за него, но всичко съм забравил. Сега обаче във връзка с моите изследвания на реалната ситуация в българското образование възниква неизбежният въпрос: ако наистина в българското образование се прилагат остарели и неадекватни спрямо съвременността модели на преподаване и на общуване с децата (както, примерно, твърди и интервюираният в първата публикация М.Джоканов), то дали тези ретроградни модели не са нещо като инерционно (по инерция) продължение на ония "славни традиции" на съветската педагогика и методология, на комунистическото отношение
към човека? Останало ли е нещо от съветските педагогики в разпространените днес сред учителството на България стереотипи на отношение към младите – може би така е по-коректно да се постави въпросът? Ще каже някой: това са пълни глупости, Грънчаров, та ние нали се променихме, реформирахме се, "преустроихме" се, нали се отказахме най-демонстративно от комунистическите теории и практики, дори уж ги заклеймихме – ти в кой свят живееш щом се съмняваш дали пък все още не сме им подвластни по един незабележим начин?! Да, съмнявам се, нещо повече, все повече като мисля за тия неща се убеждавам, че ония все същите комунистическосъветски подходи на отношение към младите и към човека изобщо не само че не са забравени, напротив, те са си съвсем живи, нищо че ний си въобразяваме, че уж отдавна сме се били отказали от тях и дори, представяте ли си, по най-показен начин сме ги и развенчали, заклеймили и дори оплюли. Склонен съм да мисля така защото тук става дума за някакви коварни наслоения в душите, да ги наречем така, които са се утаили на безсъзнателно ниво, който са станали вътрешни ингредиенти на един манталитет, от който ние само си мислим, че сме се отказали, но той, напротив, е твърде жив – въпреки че на нас ни се чини, че отдавна, видите ли, сме го били погребали, и то най-демонстративно и показно. Става дума за това, че в днешното наше болно и преходно време е съвсем типична ситуация насреща ти да стои съвсем завършен по манталитета си комуноид, било то учител, било възпитател на младите, било даже... политик, мениджър или управник, какъвто си искате нека да бъде, та стои си насреща ти този същия образцов комуноид, хили ти се право в очите и при това непременно ще има най-нагли претенции, че той, видите ли, бил "нов човек", "модерно мислещ", "авангарден", "съвременен", "демократичен", дори "антикомунист" и прочие. Аз такива феномени доста съм ги срещал в битността си и на учител, и на философ, и на човек, който има ясна гражданска позиция – и по тази причина съм влизал в какви ли не дебати с какви ли не хора, някои от тях дори овластени, седящи на някакви престижни кресла в административната йерархия. За да усети и да разпознае тия (д)ефекти, наслоения и отражения на миналото се иска просто едно по-здраво чувство или усет, щото те на съзнателно ниво, казахме, са достатъчно завоалирани и по тази причина много хора не умеят да разграничават истинското от фалшификата, от ментето. Аз тия дни ще пиша още по тази тема, за това се иска повече време, спокойствие и внимание, а сега, понеже времето ми е ограничено (разполагам с 30-40 минутки за писане и трябва да излизам), ще ви кажа закъде толкова съм се забързал. Ще ходя на инструктивно-методично съвещание с преподавателите по философия от
пловдивските училища, което е организирано от г-жа А.Кръстанова, инспекторката по философия в РИО-Пловдив. Това съвещание ще се проведе от 10 часа в СОУ "П.Яворов", давам тази информация може някой колега да не е информиран - ако, примерно, е безработен. Та да заповядат и безработните колеги, знам добре, че има такива, нека да дойдат; моето намерение е да опитам – ще взема думата непременно! – да спомогна това съвещание да се превърне в една дискусия по най-горещите проблеми на училищното обучение по философия; защото то обикновено минава пределно вяло и скучно, началството дава своите не подлежащи на обсъждане инструкции, учителите прилежно си ги записват за да могат да ги изпълнят без пропуски, обикновено няма изказващи се, дълги години и моя милост на тези съвещания не виждаше смисъл да се изказва, също не съм вземал думата, просто не ми се влизаше в дебати; но сега непременно се налага да взема думата и да кажа какво мисля.
и скимне. Примерно, поставайки найунизителни за преподавателите по философия изисквания-директиви или инструкции, които даже не подлежат на обсъждане, а просто трябва да бъдат изпълнявани. Откъде-накъде някой ще ме принуди насила да изпълнявам нещо, в чиято правилност, в чиято разумност не съм убеден. И той даже не е направил и опит да ме убеди. Просто началствата изхождат от презумпцията за своята непресекваща мъдрост, непогрешимост и прочие, така не стават тия работи в съвременни условия, така не бива повече да продължава! Та затова ще се изкажа. Ще хвърля нещо като камък в излъчващото гнилост административно блато. Правя го с една цел: защото е срамота да ощетяваме учениците, тяхното личностно развитие и образование само и само за да не би, сакън, да счупим хатъра на самозванците-бюрократи. Това исках да ви кажа. Желая ви хубав ден! Не бъдете, моля ви се, малодушни! В наше време малодушието трябва да се забрани със закон, както забраниха ползването на мобилни устройства в часовете! ЕТО КАК ПЕРФЕКТНО ВЛАДЕЕ БЪЛГАРСКИЯ ПРАВОПИС СТОИЧКОВ, ДОКТОР ХОНОРИС КАУЗА НА ПЛОВДИВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ вторник, 29 септември 2015 г.
Ще видим дали ще ми я дадат думата де, то това скоро ще се разбере, след около час и половина съвещанието ще започне. Мои приятели от учителската колегия обещаха непременно да дойдат и да видят какво ще се случи. Не го правя това за да предизвикам скандал, но го правя защото наистина ми е много тъжно: уж живеем в демократична страна, а в реалните ни отношения няма нищо демократично или свободолюбиво, навсякъде човек забелязва рудименти на един крайно противен и остарял социалистическо-тоталитарен рефлекст, да го нарека така. Неговото ядро е това: началството никога не греши, другари, да спазваме стриктно инструкциите на тъй мъдрото ни и непогрешимо началство! Особено е тъжно това, че се случва в една общност, която по презумпция и по идея трябва да е най-свободолюбива, имам предвид общността на преподавателите по философия. Много тъжна е картинката на "занимаващия се с философия" и унизен по всички човечец, който се подвизава като учител по философия – и се е превърнал в нещо като карикатура на философа. Щото друго не прави освен да слугува на арогантна властваща бюрокрация, която, както знаем, е узурпирала цялата власт в образованието – и се разпорежда там както
Оказа се, че той владее в съвършенство не само английския и испанския, но и родния си български език! Абе удават му
се езиците, което си е кадърно, кадърно си е, това не може да се отрече! НА РИМСКИЯ СТАДИОН РАЗСЪЖДАВАМ ЗА БЪЛГАРСКАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА БЮРОКРАЦИЯ вторник, 29 септември 2015 г.
от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и КНСБ, финансовият министър Владислав Горанов обяви, че „в Бюджет 2016 ще бъдат заложени стотици милиони повече за средното образование“. Тук ще разгледаме в каква макросреда се беше направено обещанието, както и какви ефекти би оказало евентуалното увеличаване на средствата за образованието... Пред какви образователни проблеми ще се изправят допълнителните милиони
Ето и едно клипче, показващо атмосферата пред централната сграда на ПУ:
Приятно гледане, слушане и... мислене! :-) ПРОБЛЕМИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО ЩЕ СЕ РЕШАТ С ПРЕМАХВАНЕ НА ВСИЧКИ СТРИКТНИ ДЪРЖАВНИ РЕГУЛАЦИИ И ЗАМЕНЯНЕТО ИМ С ПАЗАРНИЯ ПРИНЦИП вторник, 29 септември 2015 г. Из: Дали стотици милиона повече ще разрешат проблемите на образованието, Автор Даниел Василев
Миналата седмица, по време на националната кампания „Икономика на светло за по-добро бъдеще, организирана
Дори да бяхме ограничили анализа си само до макроикономическите аспекти и ефектите от обещанието на министъра върху бизнес средата, те щяха да са достатъчно негативни. Уви, лошите новини за икономиката няма да се ограничат с това, министър Горанов спази думата си. Въпреки че на пръв поглед не е очевидно, увеличаването на средствата за средното образование ще окаже обратен ефект върху самото образование. Както посочихме по-горе, обещаните „стотици милиони повече“ просто се подхвърлят към общата публика, без по някакъв начин да са обвързани с оценка на въздействието им върху самото образование. Обезпокояващото тук е, че тази реплика може би ще отклони вниманието от реалните проблеми на образованието и от острата нужда от реформи. А учителите и учениците имат нужда не толкова от пари, колкото от коренна промяна на средата. Тъй като министър Горанов изглежда е пропуснал да обърне внимание на реалните проблеми на образованието, ние ще му посочим някои от тях. Една обезпокоителна тенденция е, че след 12 години (какъвто е общият случай) изучаване на литература младите индивиди на възраст 25 и 35 години не четат книги. Данните на Националния статистически институт показват, че през 2011 г. – последната година, за която има публикувана информация – цели 49,3% от анкетираните са посочили, че не са прочели нито една книга през последната година. Това е по-слаб резултат спрямо 4 години по-рано, когато този процент е 46,3%. Но може би най-важният проблем е, че немалък процент именно от учениците именно в степента на средното образование са функционално неграмотни. Това означава, че разпознават буквите и математическите знаци и могат да четат, но не разбират смисъла от прочетеното, не са способни да извлекат информацията, която им се подава под формата на таблици и графики или не могат да решават логически задачи. Резултатите от международното изследване PISA за 2012 г. сочат, че цели 39,4% от учениците в девети клас са функционално неграмотни, а 43,8%, или почти половината, не могат да извършват основни математически пресмятания след 8 пълни учебни години, през които са изучавали математика. Нещо пове-
че – промяната в резултатите за последните 15 години е маргинална. Това е просто поредното доказателство за системния характер на проблемите в българското образование. Подобни данни няма как да са обезпокоителни – те недвусмислено показват, че независимо от партията на власт образованието, което почти не е реформирано радикално след 1989 г., напълно се проваля в една от основните си функции: да научи подрастващите да критично мислене и на способността да разбират и опознават заобикалящия ги свят. Образованието и икономическата калкулация Самото посочване на част от проблемите не е достатъчно, за да разберем как можем да ги премахнем и да видим дали обещаните „стотици милиони повече“ ще ги разрешат. Първо, трябва да имаме предвид, че образованието в България е изключително стриктно регулирано от държавата, дори до степен на микромениджмънт. Второ, образованието във всички степени е доминирано от държавно финансиране и централизиран механизъм за определяне на заплатите на преподавателите. Прави впечатление, че в този модел свободният пазар е по-скоро отсъстващ; нещо повече – образованието в България почти напомня социалистическа структура, в която потребителят „не плаща“ нищо и целият процес се регулира от чиновниците. Именно тези черти на начина, по който се предоставя образованието у нас, пораждат горепосочените проблеми. Дори и да приемем, че целта на законотворците, които са създавали сега действащия Закон за народната просвета, е била безкористна и те наистина са се стремили да установят структура, грижеща се за децата и техните потребности, всъщност те са постигнали обратен ефект. Вследствие на цялото централно планиране в образованието чиновниците действат „в тъмното“. Те нямат цени, които да им покажат какво се търси и какво не, затова не знаят какви цени на преподавателския труд трябва да се установят за всеки предмет, курс и степен. Поради тази причина сме свидетели на драстично разминаване между нуждите на пазара и това, което чиновниците искат учениците да учат. За сметка на това обаче финансирането на системата създава стимули за разхищение на средства, никаква селекция между учащите (почти всеки, който влиза, завършва образование) и фиктивна конкуренция между образователните средища. А тъй като качествата и представянето на учителите нямат абсолютно никакво значение за заплатата им те просто отпадат като цели; т.е. системата дава гаранция за ниско качество, а не обратното. Но по-лошото е, че бюрократите нямат никаква обратна връзка от потребителите на услугата: учениците. Затова администраторите не знаят какво искат да
учат децата, както и от какви умения имат нужда те; не знаят кога трябва да се преподава даден предмет, както и на какво ниво. Така образователните планове са напълно произволна микстура от предмети, които се предполага, че ще въоръжат учениците с „обща култура“ за реалния живот извън училище. Но всъщност програмите са просто унитарен модел, който не отчита разликите между индивидуалните учащи, а просто ги задължава да слушат безинтересни за тях неща – и просто се провалят в зададената цел. Затова колкото и милиони още да се налеят в образованието, качеството на продукта (цензът на учениците) няма да се повиши. Министър Горанов може да обещае, че МФ ще финансира оборудването на всяко училище и всеки образователен център с интерактивни смарт-дъски; че ще осигури пари за увеличаването на заплатите на училите с 50%; че учениците ще учат в най-модерни условия и т.н. Но дори и да превърне училищата в дворци, проблемите на образованието няма да се решат, защото те са структурни. Дори напротив – те ще станат по-тежки, защото тогава данъкоплатците ще са изхарчили още повече средства за деца, които са функционално (а понякога и реално) неграмотни и нямат абсолютно никакви практически умения. Единственият начин за разрешаването на описаните погоре проблеми е да се премахнат държавното финансиране и всички стриктни регулации в образованието и да се заменят с пазарен принцип, при който доставчиците на услугата (училищата) наистина преподават това, което задоволява нуждите на потребителите (учениците и родителите). (Прочети ДО КРАЯ) НЯКОЛКО ЛОШИ НОВИНИ ЗА ПРИВЪРЖЕНИЦИТЕ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО НИ ОБРАЗОВАНИЕ вторник, 29 септември 2015 г.
Прогресивните реформатори на образованието много настояват, че едно качествено образование ще реши куп други проблеми – с безработицата, с икономическото развитие, с престъпността и с гадния дъжд през уикенда. Това от една страна, а от друга, същите прогресивни хора твърдят, че за да е качествено образованието, трябва да се заделят не 3, а 5 или 6% от БВП (както е в страните, в които образованието е качествено). От трета страна, те обичат да
отдават всички неудачи на (иначе претенциозната в амбициите си) системата на качеството на семействата, които я захранват със свежа плът. Е, аз имам за тях една музикално техническа аналогия. Образователната система е усилвател. Това е онзи компонент от музикалната система, преди който е плейърът (може и грамофон, за снобите като мен), а след него са колоните. Усилвателят прави това, което казва името му усилва сигнала от плейъра, за да може да засвирят силно колоните. Та, аналогията е следната. - да твърдиш, че от образователната система зависи решаването на плеяда от социални проблеми, от безработицата до престъпността, е като да твърдиш, че ако си купиш качествен усилвател, музиката, която си пуснал (чалга), ще излезе през колоните като Моцарт. Лошата новина (истината): каквото си пуснеш, това свири, и колкото повече усилваш чалгата, толкова по-силно свири... чалга. - да твърдиш, че в образователната система трябва да влизат повече пари, за да се подобри качеството й, е като да се надяваш, че ако си купиш скъп усилвател, лайняната ти чалгаджийска фонотека ще се превърне в изискана колекция с джаз и класика. Лошата новина (истината): изисканите слушатели харчат много пари, за да угаждат на вкуса си, но това съвсем не значи, че имат вкус, защото имат пари. - да твърдиш, че образованието не върви, защото едни хора не му подават подходящите деца, или защото подходящите деца все гледат да избягат от него, е все едно да твърдиш, че от колоните излиза лайняна музика, защото в стаята не са влезли подходящи слушатели. Лошата новина (истината): подходяща публика има само там, където публиката може да си избира музиката. И да си кажа за Картаген. Една жестока предпоставка за това иначе интелигентни хора да се държат неадекватно е социалистическата вяра (убеждението, че с инструментите на социалното инженерство може да се постигнат социални чудеса). Вяра е точната дума, защото където има вяра, няма разум, нали така? Разликата с християнската вяра е в йерархията на двете – християнинът се уповава на вярата в Бог за всичко, което е отвъд възможностите на разума му. Социалистът се уповава на вярата в магическата сила на идеите си против всичко, за което говори здравият разум. Явор Ганчев АКО ПОЧНЕМ ДА ПРАВИМ ПО-МАЛКО ГЛУПОСТИ ЗНАЧИ СМЕ ЗАПОЧНАЛИ ДА СЕ СЪСТАРЯВАМЕ вторник, 29 септември 2015 г.
Докато човек не се предава той е по-силен от своята съдба. Това, което не можеш да постигнеш, винаги изглежда по-хубаво от това, което имаш. В това се състои романтиката и идиотизмът на човешкия живот.
• Само нещастният знае що е щастие. • Ако престанем да правим глупости значи сме се състарили. • Съвестта мъчи обикновено тези, които не са виновни. • Парите не ни носят щастие, но действат извънредно успокояващо. • Най-лек е характерът у циниците, найнепоносим – у идеалистите. Това не ви ли изглежда странно? • Нито един човек не може да ти стане почужд от този, когото в миналото си обичал. • Погрешно е да предполагаме, че всички хора притежават еднаква способност да чувстват. Ерих Мария Ремарк КОЛКОТО ПО-БЕЗУПРЕЧЕН Е ЕДИН ЧОВЕК ОТВЪН – ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ДЕМОНИ КРИЕ ОТВЪТРЕ вторник, 29 септември 2015 г.
Колкото по-безупречен е един човек отвън – толкова повече демони крие отвътре. Повечето хора всъщност не искат свобода. Свободата предполага отговорност, а точно от нея те се страхуват. д-р Зигмунд Фройд
В-к ГРАЖДАНИНЪ КОНТАКТИ С РЕДАКЦИЯТА: ТЕЛ: 0878269488 E-MAIL: angeligdb@abv.bg Skype: angeligdb Истината ни прави свободни!