V-k GRAJDANIN br.2-2013 g.

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 2, ГОД. 5, 2013, 15 ЯНУАРИ, ВТОРНИК, Ц.2 ЛВ.

Истината ви казвам, Борисов се мисли за цар. Историята ще каже цар ли е, или просто е крал. Според нас е крал. Колко точно е въпрос на бъдещи оценки. (Цит. по Тони Филипов, д-р: Из делниците на един луд (1-4 януари 2013 г.)) Публикувам по-долу статията на г-жа Паула Лайт, която тя лично ми изпрати, като си позволявам да отправя само една терминологична забележка; по принцип изцяло споделям нейната позиция, а забележката ми е тази: т.н. "фашизъм", или, по-точно казано, национал-социализмът, както и да го погледнем, е една значително по-интелектуална доктрина в сравнение с комунизма, с комунизмо-социализма, който по същината си е чист материализъм-нихилизъм-атеизъм без нищо интелектуално в своите, с извинение, "идеи"; това е и причината комунизмо-социализмът да превъзхожда значително национал-социализма по отношение на човеконенавистничество, по отношение на извършените злодеяния и кръвопролития; национал-социалистите са жалки аматьори в убийствата

в сравнение с комунистите; комунизмо-социалистите избиха значително повече, многократно повече човешки същества от нацисто-социалистите. На тия основания смятам, че гербовашкото управление, постепенно прерастващо в диктатура, на основание своята антинтелектуалност (пиететет, залагане на простотията) е дълбоко родствено по-скоро на комунизмо-социализма, а не на национал-социализма, не на т.н. "фашизъм". Пък и Вождът Борисов е бил доскоро все пак комунист, а не национал-социалист; негова милост затова провежда ясно обозначена политика на рекомунизация и реживковизация, а не на национал-социализация; при това всички особености на тоталитарното устройство на обществото са изобретени първо от комунисто-социалистите, а после са били взаимствани от национал-социалистите. Тази ми е забележката. Иначе във всичко останало г-жа Лайт е изцяло права. Ето сега нейния текст: Задавам си този въпрос отново и отново всеки път, когато се случи поредната гротеска, поредният недостоен цирк и чудовищен гаф в политическо и социално отношение за смях на Европа и за сълзи на клетия ни народ. Историята има неприятният навик да се повтаря отново и отново. Модифицирана съобразно епохата, съобразно новите условия и нрави, но в същността си една и съща в най-големите ужасии и безобразия, които човечеството е познало. Нека заедно си припомним някои от основните белези на фашизма, повторени с пригодяване към методите на новите господари и при социализмо-комунизма. (Следва на 2-ра страница)

ФАШИСТКА ПАРТИЯ ЛИ Е ГЕРБ, ДИКТАТОР ЛИ Е БОЙКО БОРИСОВ? (От 1-ва стр.) Основното е пълен контрол на една диктаторска партия върху цялата власт във всички нейни форми и измерения. Ако има опозиция, това е формална, питомна група, изпълняваща функциите на мажоретките към един волейболен мач. Нейните действия са имитация на истински политически и социален отпор, а изборите, кичени с нежните епитети „свободни” и „парламентарни” са просто един цирк с предрешен резултат. Като следствие на диктата на една политическа сила, настъпва сливане на уж независимите и разделени форми на властта, които са основно условие за да е налице класическа демокрация. Законодателната, изпълнителната и съдебната власт са в едни и същи ръце, а свободните медии съществуват само на думи. Икономическите цели на едно фашистко управление са обслужване на монополите, които държат крупния капитал в страната. Друг белег е войнстваща, креслива и безпардонна посредственост, изразяваща се в елементарна идеология, форми на агитация, които обиждат интелекта и безнадеждно опростачване на нацията. Фашизоидната власт мрази интелигенцията, ненавижда различните, не търпи творческата и житейска пъстрота. И накрая подобна диктатура като форма на държавно управление винаги е свързана с култ към една личност, един бащица, един фюрер, който, подобно на Големия брат при Оруел винаги е прав, вижда и знае всичко, всемогъщ и вездесъщ е и замества фигурата на Бог. Мисля, че всички тези белези са налице при управлението на ГЕРБ. В момента тази партия държи юздите на законодателната власт (имат пълно мнозинство в парламента, заедно с купените от тях евтини слуги, наричани независими депутати); на изпълнителната власт (вожда-пожарникар, заедно с послушната си свита); президентската институция (президентът Плевнелиев е издигнат като кандидат от ГЕРБ и е послушен подвластник на своя гуру Борисов, въпреки вялата имитация на известна еманципация, предварително съгласувана с господаря му („Ако не ме слушаш ще ти дърпам ушите!”); съдебната власт (Висшият съдебен съвет вече е доминиран от момчета и момичета на вожда); главният обвинител на републиката Цацаров, който от самото начало на всички стана ясно, че е кадър на ГЕРБ (със забраната на министъра на правосъдието да се гласува за другите двама кандидати – „Той вече е избран!”). Медиите са завладени икономически, като в повечето случаи чрез капитал, задкулисно финансиране, политически менуети и т.н. собствениците са под контрола на великата партия-хранилница. Журналистите, бивайки и те само хора, изпадат в

пристъп на страх и рядко се осмеляват да критикуват Великия маркуч, Боко Тиквата, дори и на шега. В пресата, в повечето ТВ предавания и пр. текат вяли отчети за международните успехи на вожда, за поредната първа копка, за магистралите на великия строител. Понякога затварям очи и ми се струва, че се намирам в Северна Корея. Вярно, в Интернет човек все още може да каже какво мисли, а някой да го прочете. Социалните мрежи са най-големият враг на диктатурата и неслучайно има страни, където достъпът до мрежата е забранен. Благодарение на Интернет все още можем да четем искрени и обективни материали, като тези, публикувани в сайта на Биволъ. Безобразията на полицейското насилие също надигат нерядко грозната си глава, а до нас достигат сравнително малко случаи на изпълнения в стил Цветанов. Правителството се кланя на няколко монопола и живее, за да служи на щедрите си господари като Овъргаз, Лукойл, Нефтохим, банки, други енергийни холдинги, някой и друг мобилен оператор (все чужди компании). Понятието „обществени поръчки” е смехотворно, защото винаги е ясно на кого ще бъде подхвърлен съответния тлъст кокал, коя банка ще намаже от финансовите операции на държавата, кои фирми са на „наши хора”.

При класическия фашизъм се насажда ненавист към определени етноси (евреи, цигани и др.), а при този съвременен вариант ненавистта е насочена към съответни социални групи: пенсионерите, назовани от вожда „лош човешки материал”, учените от БАН „синодални старци”, художествено-творческата интелигенция, съдиите, които дръзват да мислят за независимост от изпълнителната власт. Налице е и онази ужасяваща посредственост, характерна за всеки тоталитарен режим. Държавното управление гъмжи от Калинки с квази-познания, квазиобразование и менте-идеи, готови на всякакви циркове за да угодят на фюрера. А

посредствеността винаги е войнствена, защото дълбоко в себе си съзнава своето нищожество. Кадрите на ГЕРБ са пълна скръб както в нравствено, така и в интелектуално отношение. Над окаяната ни страна шества победоносно страхът. Вярно, няма политически затворници, екзекуции или концетрационни лагери, но гладът и икономическата дискриминация са понякога по-страшни от физическото насилие. Различните слоеве от населението си знаят, че, ако са против ГЕРБ, няма кокали, работа, бизнес, кебапчета и мангизи. Това важи за всеки от найиздигнатата част на българската интелигенция до последният Манго, който се чуди дали в деня на изборите да не пусне някоя друга бюлетина. А страхът, приятели, е лош господар. Налице е и евтината и лесна идеология в дух на промиване на мозъците в стил Гьобелс. Простичко, елементарно, понародному. Посланията са няколко: „Хубаво, ама ако не изберем Бат’ Бойко, на власт ще дойдат комунистите!” Бих казала, че е много жалко, ако пред българина стои само тази алтернатива, както твърдят различните социолози и политолози към момента. Вярно, че с пот на чело Пожарникарят успя да прокара ново разделение в СДС и да ликвидира синята партия окончателно. Целта е пред избирателя да няма друга демократична алтернатива. Въпреки, че аз не виждам кой знае каква разлика между БСП и ГЕРБ. Те са продукти на една и съща купчина тор, от която са се пръкнали. В родословието на лидерите им ще видим същите стари червени муцуни. Само че Борисов величае династията Живкови дори повече от Станишев, въпреки, че баща му беше слуга на същата прослойка. Друга идеологема е „Аз поне нещо строя, а другите само рушиха!”. Някога в Древен Китай била издигната Великата Китайска стена върху пиедестал от кости, сред море от кръв на гладните и страдащите. Тя поне е била грандиозно за времето си начинание. Не мисля, че магистралите на Борисов заслужават сълзите на гладуващите старци! Още повече, че той строи там, където се набива на очи, а второстепенните пътища, по които се движим ние, плебеите, са в руини. Третата легенда гласи „Европа ни хвали!”. Не, Европа не ни хвали, а отчита безобразията в социално и политическо отношение. Европейските страни, които от векове са демократични, не могат да бъдат измамени с евтините номера и илюзионизъм на Бойко Борисов. Друг паралел, далеч не маловажен е култът към вожда и фюрера. И Адолф, и Бойко са посредствени лумпени с мания за величие. Първият някога бил отхвърлен като кандидат за студент в Художествената академия, поради некадърност. Вторият попаднал в отдел в Школата в Симеоново, предназначен за по-посредствени ученици,

3 въпреки че сега твърди, че отиването му в най-малко популярния отдел е резултат на политическото преследване на комунистите. Интересно, как тогава да си обясним членството на Борисов в БКП? Посредствеността ражда омраза и злоба към по-можещите и по-знаещите. Ражда чудовища. Едно такова чудовище е нашият премиер. Той няма елементарна тактичност, срам и почит към истински стойностните неща. Това е човек, способен да иска от семейство на убито дете да се извини на полицията и да говори за пържолката, която заслужавало кучето, изровило трупа. Това е човек, прочел само една-две книги, като си позволявам да се съмнявам дори и в това. Човек, направил ни за смях в Европа и САЩ с маниерите си, излъчването си, поведението си. Отначало доста се смеех на някои негови изпълнения. Някога Чаплин се смеел така на речите на Хитлер и казвал, че този човек разсмива човечеството повече и от него. После, обаче, когато се развихрил кървавият ужас в Германия и цяла Европа признал, че вече никак не му е смешно. Обама с тънкия си хумор направи Борисов смешен: „Борисов е политик от световна класа и нека да се съобразяваме, защото притежава черен колан!”. Моята усмивка също угасна. Не че очаквам вълна от насилие при управлението на Царя-пожарникар. Не съм параноик и съзнавам, че не живеем в такова време. Но очаквам стагнация, кретане на опашката на ЕС, някой и друг блъснат от кола противник на фюрера. Присмех към нацията ни и принизяване на ценностите ни, опростачване, бягство на всеки, който е достоен и млад, смазване на всякакви традиции, научни открития, художествени творби и гладна смърт за безпомощни бебета и старци. Малко ли Ви е това?! Мисля си: как до главите ни дойде това бедствие? Бойко Борисов символизира цялото човешко зло! Подобно, както в Германия някога, бяхме в тежка криза, вследствие на некадърно и корумпирано управление на няколко поредни правителства. Българска банда политици спокойно може да нанесе толкова щети, колкото някога в Германия е нанесла една война. В такива времена не само отделните хора, а и народите правят глупости. Само че поради нашата глупост, Бойко Тиквата се окопава все по-дълбоко и се гласи да управлява повече и от Тодор Живков. В първия ден на новата 2013 г. ви моля: нека се опомним и да се опитаме да спасим Родината си! Дошло е време разделно! Ще питам нещастната свита от слуги на Пожарникаря: докога ще крадете, а народът ни ще умира от глад? Гневът расте и наближава мигът, в който ще ви помете, заедно с вашия фюрер! Едно знам със сигурност. Дори да остана единственият човек в тази страна,

който ще каже не на безобразията на Борисов, никога няма да навлека псевдоевропейска, клоунска гербаджийска ливрея!

на кръстът нявга зверски в ребрата, или тоз, що толкоз годин ти пее: "Търпи, и ще си спасиш душата?!"

ПАУЛА ЛАЙТ – 01.01.2013

Той ли, ил някой негов наместник, син на Лойола и брат на Юда, предател верен и жив предвестник на нови тегла за сиромаси, нов кърджалия в нова полуда, кой продал брата, убил баща си?!

(Разрешавам разпространението на статията) ПОРТРЕТЪТ НА ЕДИН СКРОМЕН, МНОООГО СКРОМЕН ЧОВЕК...

Той ли? - кажи ми. Мълчи народа! Глухо и страшно гърмят окови, не чуй се от тях глас за свобода: намръщен само с глава той сочи на сган избрана - рояк скотове, в сюртуци, в реси и слепци с очи. (ОЩЕ >>> в блога) ТИМ-ЪТ, ЛИКВИДИРАЛ БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС И БЪЛГАРСКИЯ НАРОД!

14 януари 2013, понеделник

КАКВИ Е ЧАДА РАЖДАЛА: 165 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА БОТЕВ

Григор Ферфериев каза: Това е ТИМ-ът, ликвидирал българския бизнес и народ! Споделям! БРАВО НА БЪЛГАРСКИЯ СЕКТОР НА GOOGLE!!!

Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави. (Христо Ботев) На днешния ден, на 6. 01. 1848 г. е роден великият българин Христо Ботйов (Христо Ботев)... ЕЛЕГИЯ Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз рабска люлка люлее? Тоз ли, що спасителят прободе

На днешната дата през 1863 г. е роден големия български писател Алеко Константинов. А търсачката Гугъл за пореден път демонстрира уважението си към българския народ. (Ангелина Филипова) ИНТЕРЕСНА ЗАГАДКА: ИМА ЛИ НАДЕЖДА ПРОСТ УПРАВНИК ДА ПОЧНЕ ДА УПРАВЛЯВА ДОБРЕ КАТО СЕ ЗАОБИКОЛИ С УМНИ ХОРА? Г-н Борисов, нашият любим управник-Слънце, най-накрая изглежда осъзна крещящата липса на умствен потенциал в

4 неговото собствено правителство и направи нещо сензационно: покани председателя на Академията, на БАН, а също и ректора на Университета (СУ) постоянно да присъстват на заседанията на правителството! Ей-така, за секи случай, да са там, да са му подръка, дето се вика. Което си е баш признание, че иначе е заобиколен все от катили, нали така, за какво друго да е признание? Информацията за тази случка мина някак си между другото и не биде осмислена изобщо, поне моето впечатление е такова. Явно защото от нея могат да се направят доста недобри за властелина ни изводи. Или могат да се направят добри изводи, а, какво ще кажете?

тотия след простотия, нали знаете: всеки прави това, което умее. Изводът ли какъв е? Ами сетете се сами най-сетне, драги ми реотани. Поне това можете да откриете: че простият и нахален управник е същинско бедствие за държавата и страната. Това поне може да осъзнаете в един момент. То е близко до акъла, ала някои нашенски тикви бавно узряват, затова явно им е нужно още време… Това написах там. А ето и онова, което ме впечатли от написаното от други хора, публикувам го, за да стигне и до читателите на вестник ГРАЖДАНИНЪ, чиито нов брой предстои да излезе утре: Angelina Georgieva: Интересна теза, но “Късно е либе за китка”!! Костов искаше да помага, но на див петел като Бойко помага ли се? И какво стана? Съсипа държавата!

Макар и късно, но все пак Боко се е сетил, че умните хора не са за пренебрегване. От друга страна обаче съвсем не е сигурно, че точно председателят на БАН и Ректорът са чак толкова умни, щот нали знаем как у нас се расте в научната йерархия, това поне знаете ли го? Та тоя, дето е дорасъл до върха, съвсем не е задължително да е пример за образцов интелект, камо ли пък, особено, на завиден морал. Както и да е. Ето сега главното от една дискусийка по този въпрос, която откривам тази сутрин във Фейсбук; първо давам своя коментар, а после и най-важното по моя преценка от нея: Трябвало било в началото Боко да се заобиколи с умни хора, за да управлява добре – твърдят интернетни мъдреци. Да, ама как ще стане този фокус: прост човек да се заобиколи с умни хора? Не върви някак. Как прост човек може да разпознае и да се възхити на умен човек? Няма как. От древността още е изказан непоклатимият онтологически принцип: подобното се привлича от подобно, а противопожностите се отблъскват непримиримо. И стана тя каквато стана – заобиколи се наш Боко с такива като него: прости, нахални, безсрамни самозванци, “специалисти по всичко”, недоучили, страшна напаст! Е, и резултатът е налице: съсипаха каквото можаха, унищожиха една трета част от бизнеса, окрадоха каквото успяха, бандитстваха, контрабандстваха, правеха прос-

Dobri Bovilow: Интересен въпрос е какво би било общество, в което хората не си съперничеха за власт, а си помагаха едни други, вкл. помагаха на тоя дето управлява, а не както е сега – всячески да му пречат, от алчност да го заменят. Това се отнася не само до сега управляващите, които самите те дойдоха, обяздили алчост и разруха спрямо предните, в името на това да се издигнат. Но в САЩ след изборите, които Маккейн загуби, той каза за Обама позитивни неща – и че трябва да му се помага. Саркози във Франция подкрепи Оланд, защото разбираше колко трудности му предстоят. Та какво ли би било, ако в обществото си помагахме? Как можем да помогнем на Бойко (това не отменя възможността да го сменим на избори)? Според мен, на Бойко липсват 2 основни неща – интелект и смелост. Интелектът може да се натрупа – като го посъветваме да чете книги и да се образова. При всяко пътуване в джипа до поредната лента, нека отваря книга. Смелостта по-трудно се създава. Но тя може да се компенсира чрез резерви. Нека Бойко натрупа 1 милиард евро държавен резерв, като ограничи харченето. Парите са универсална подкрепа срещу всякакви трудности. Дори да има проблеми, ако имаш под ръка пари, можеш да се оправиш. Това ще те направи и посмел. Друг полезен съвет за Бойко е да се заобиколи с умни хора. Това е нещо, което той не прави, а прави точно обратното. Глупавият може и да не се провали, ако има достатъчно ум да осъзнае немощта си, и да привлече умни. Тодор Живков го беше направил. Накрая разбира се, част от тези умници го предадоха. Но обективен факт е, че във властта имаше умни хора, които някак крепяха системата. А такава абсурдна система се крепи трудно. И до ден днешен, българската ДС, е най-успешно справилата

се в цяла Източна Европа. Следователно ДС не е била съставена от глупаци, следователно Тодор Живков е успял да привлече умни хора. Та, ако трябва да сме позитивни, нека посъветваме нашия лидер да се образова, и да уважи тези, които вече са го направили. Дори в БАН има умни хора, не са всички паразити. Могат да се изнамерят, и да се привлекат около вожда. Ще е добре за страната. Ако нямаме политически резерви, един умен човек е и Костов. Може да помогне. Доган също не е глупав. Орешарски става, Данчо Ментата също е умен. Обществото може да върви подобре, ако си помагаме… НЕ МРАЗИ ВРАГОВЕТЕ СИ, СЪЧУВСТВАЙ ИМ – АКО НЕ МОЖЕШ ДА ГИ ОБИЧАШ...

ОБЯВА И ПОКАНА

ОТКРИВАМ ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩ СЕМИНАР “НА ЖИВО” ПОД НАДСЛОВ ●ГОРЕЩИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО НА МЛАДИТЕ● януари 13, 2013 Реших да обявя постоянно действащ семинар под надслов ГОРЕЩИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО НА МЛАДИТЕ, който в рамки-

5 те и под егидата на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ ще заработи в съвсем скоро време. Семинарът ще се събира два пъти в месеца в удобно за участниците в него време, като първата сбирка обявявам да е във вторник, 15 януари 2013 г., от 13.40 часа, МЯСТО: кабинет 1403 на ПГЕЕ-Пловдив, ул. “Пещерско шосе” – 26. Заповядайте всички, които се интересувате от тия наистина горещи, направо парещи проблеми: ученици, учители, родители, граждани! На разнищването на тия толкова важни и съдбовни проблеми залага семинарът, който вече фактически открих с тази обява.

Каня неслучайно всички интересуващи се от най-горещите проблеми на образованието, възпитанието и на училищния живот учители и ученици и особено родителите: обезпокоените от случващото се с децата им родители трябва да са на първо място; ето, каня най-вече тях! Зная, че много родители четат блога ми, ето, каня ви, заповядайте на семинара ми, за да се запознаем лично! И да дискутираме ония най-сериозни проблеми, от които зависи бъдещето на децата ви! Моля ви, елате, не си позволявайте да проявявате и капчица безразличие и равнодушие, понеже наистина става дума за направо съдбовни въпроси! Каня също така настойчиво и самите ученици, младите хора, не само от ПГЕЕ-Пловдив, а и, защо не, от други пловдивски училища: няма нищо лошо да дойдат и такива ученици, напротив, прекрасно ще е! Същото мога да кажа и за учителите. Тях, ще ми се да вярвам, изобщо не се налага да ги убеждавам в навременността и полезността на инициативата, която предлагам. Прочее, няма значение чия е тази инициатива, нещо повече, нека да направим така, че този семинар да стане място, където всички ние, отговорните учители, родители, ученици, граждани и т.н. да споделяме болката си, проблемите си, творческите си търсения и пр. Аз лично смятам, че имаме нужда от такова едно място, нещо повече, нуждата ни от подобен тип неформално, сиреч, наистина свободно общуване и споделяне на опит, е наистина съдбовна. Представям си колко полезни ще бъдат тия семинари пък за младите колеги, не ми се

говори изобщо за това, понеже то е очевидно, саморазбиращо се! Интересно ми е да видя обаче колко хора ще дойдат в крайна сметка. Да, много ми е интересно това. Хората у нас се страхуват. Дали няма да излезе, че ние, българите, сме все още нация, съставена предимно от страхливци? И от малодушници, от подлеци, от нахалници, от самонадеяни простаци, от мерзавци, а, какво ще кажете? На първата сбирка на семинара ще обсъдим идеята за самия семинар, ще си набележим теми и проблеми, по които да дискутираме най-напред, аз бих желал да изнеса една кратка уводна беседа, в която да очертая най-главното от всичко, което ме вълнува напоследък. Ето, горната така провокативна тема, която подхвърлих погоре, например, е чудесна за обсъждане, защо не? Има и други, направо страхотни теми, по които загрижените родители, учители и ученици следва да говорят, ала не само на четири очи, както досега ставаше; да, за жалост, мнозинството у нас много, прекалено много се страхува, а иначе всички, обаче тихичко и споглеждайки се уплашено, така или иначе роптаем и недоволстваме; ала не бива да е така, недостойно е да е така, унизително е да е така! Трябва да се говори съвсем открито и публично, та белким демокрацията в българското училище един ден проработи. Белким нещата се отпушат в един момент. Тази е моята идея. За това се боря, за това работя. Струва си да се работи за това, а без борба, разбира се, новото никога няма да си пробие път. Да се надяваме, че има и други такива като мен в Пловдив, които мислят по родствен, по близък начин, ще ми се да е така, склонен съм да вярвам, че е точно така! Нека да проверим как именно е. Ето, този семинар, който обявявам днес, е прекрасен начин да се разбере как стоят нещата по този въпрос – пък и по много други. Да го сторим тогава, какво още чакаме?! Все пак е крайно време да се разбере, че в съвременна, демократична, европейска България не бива да допускаме повече образователната ни система да продължава да е все така и все още в жестоките клещи на тоталитаризма, на антидемократизма, на самодоволния и арогантен бюрократизъм, на упадъчната ретроградност, на убийствено скучните стереотипи, на анахронистичния манталитет на миналото, на посткомунистическата абсурдност и т.н., а също и на породената в резултат от всичко това и толкова коварна анархия, на безвластието, на безотговорността и на безнаказаността. И така, заповядайте във вторник на указаното място! Ще се радвам да се срещнем там, да си стиснем ръце и заедно да заработим за доброто, за съкровено жела-

ното бъдеще на българското образование и училище! Защото това всъщност е работа и битка за достойното бъдеще на нашите деца – бъдещето на нашата единствена България! КАЗУС: ДАЛИ НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, НЕ СМЕ НАЦИЯ, СЪСТАВЕНА ПРЕДИМНО ОТ СТРАХЛИВЦИ, ОТ СЛАБАЦИ, ОТ ПОДЛЕЦИ, А, КАКВО ЩЕ КАЖЕТЕ?

13 януари 2013, неделя

Пак е неделя. Ранната неделна утрин за мен е най-плодотворното време за работа, т.е. за писане. Понеже е минала съботата и съм си отпочинал поне малко от напрежението на нелекото всекидневие на един български гимназиален учител по философия, т.е. на един (по презумпция) борец с ширещата се наоколо простотия. И който, като капак на всичко друго, по характер е бунтар и свободолюбец, т.е. води безпощадна битка за реформирането "изотвътре" на отношенията в училищната, в образователната общност - поради което е станал твърде ненавистен на доста хора, предимно администратори, тъй като разваля комфорта на покорното, на безметежното, на унизеното, на примиряващото се с всичко, сиреч, на презираното от достойния човек съществуване. Простете, ако ви звучат прекалено високопарно тия думи, но неслучайно започвам така предизвикателно и дразнещо: моята мисия като философ е да дразня, да не оставям съвестите да бъдат приспивани под леещия се ромон на "прагматичните съображения", каращи ни да се примиряваме, дори да се самоунижаваме непрекъснато, но поне да си съхраняваме спокойствието. Да съхраняваме спокойствието, жертвайки достойнството си. Не, не бива така, затова разбирам задачата си така: да "ровя" в раните, даже понякога да сипвам сол в тях, та да болят – белким повече хора усетят нетърпимата болка. Убеден съм, че мехлемите не помагат, а често се иска хирургическо сечиво – за да оздравее болният организъм. Нашата образователна система е тежко болна не от вчера, болникът според мен вече е на смъртен одър ала на никому сякаш особено не му пука за

6 нищо. Агонията е удобна за мнозина. Чакаме чудото, което всички вкупом да спаси. За жалост, такива сме. Аз обаче се чувствам призван да правя нещичко, понеже призванието ми на философ не ми дава мира: не подобава за човека да живее примирено; обидно е да търпим, сякаш сме не човеци, а дебелокожи говеда; животът на нас, човеците, ни е даден за борба! Борба за автентичен, сиреч свободен и достоен живот, борба за съвършенство, борба за личен и обществен просперитет. Борба с недъзите, но найвече борба със собствената склонност към примиряване, борба със собствената инертност и дезангажираност. Непреклонна борба хуманизиране, за очовечаване, за демократизиране и за европеизиране на нашето наистина тежко болно общество – този е призивът, на който трябва да бъдем верни независимо от цената, която ни предстои да платим. Нека да ми се смеят, нека да ме подиграват мерзавците: вижте го пък тоа бе, за кой се мисли тоа бе, па тоя се е побъркал бе, ало, спри се бе! Ще бъда какъвто моята собствена съвест повелява. Никога няма да предам принципите, във вярност към които ме е възпитала философията. Ще дам пример, че е възможно да се живее и в наше време по един философски, т.е. достоен за свободата ни начин. Понеже философията не е друго, а обучение в свобода. И в достойнство. Аз така я разбирам. И за това работя. Работя неуморно вече 30 години – като учител по философия и като преподавател (работил съм доста години и в университет). За тази своя мисия съм работил и преди това, когато съм се подготвял за нея: като ученик, като студент. Откакто се помня все за това работя. Както е потръгнало, докато дишам, все за това ще работя. Такава явно ми е била съдбата. Както и да е, дано горното не е подразнило евентуалния приличен читател така, че вече да е захвърлил четенето. Но считам, че бях длъжен да започна така. Не че не можех да започна и иначе. Днес обаче ми е ден, в който мога да пиша, така да се каже, от сърце – а сърцето ми на философ ме зове да пиша по истински важните, найсъдбовно важните теми и проблеми. То кое ли не е важно де, но ще избера найважното. И за да не се плъзна по плоскостта на общите, на принципните, на чистите разсъждения по най-фундаменталните въпроси – както безброй пъти съм го правил, това не е и толкова лошо, както може да изглежда някому – ще се опитам този път да се придържам плътно до жизнената достоверност. До онова, което лично ме вълнува, което обзема съзнанието ми напоследък. Смятам, че имам за споделяне доста интересни и любопитни неща. Откъде ли да започна? С битката с простотията, с неразумността, с наклонността ни да подивяваме вместо да се очовечаваме – с това тряб-

ва да започна, разбира се! Аз напоследък осъзнавам все по-ясно, че всичко, което правя, е всъщност пряк израз на моята исконна философска мисия – тя всъщност е не само моя, тя на всеки, който се самосъзнава за философ, ала и сред философите у нас, както и подобава, понеже все пак живеем в България (където всичко е наопаки!) е пълно с философски конформисти, които заради личното си уреждане в социалното жертват духа, същината на философската призваност – та значи все повече осъзнавам, че всичко, което правя, прекрасно се синхронизира с мисията на философа да бичува, да се издевателства с простащината, с ширещата се глупост, с неразумността, с идиотизмите, които, като потоп, ни заливат отвсякъде, опитвайки се да ни удавят. Простотията е немирна, тя мирно не стои, тя е постоянно дръзка и нахална. Ще дам няколко примера за такава една простотия, които обаче са сякаш по-безобидни. Доколко са безобидни ще ви оставя да прецените сами. Ето двата примера, взети от училищния живот. Тия, които не от вчера четат този блог, вече прекрасно знаят до какво се свежда моята философия и стратегия на обучението и образованието – по принцип и в частност по философия. И книги съм писал и издавал, в които всичко съм обяснил пределно понятно и категорично. За тия, които изобщо не знаят, ще кажа, че се мъча да провеждам в условията на неразградена тоталитарно-авторитарна образователна система, каквато е системата на българското образование, едни съвсем модерни и свободолюбиви образователни технологии (в това число и на общуването на учител и ученик), които се възприемат крайно специфично, тъй като, не трябва да забравяме, и господстващите представи на всички участници в процеса все още са моделирани от стереотипите на същата тази неразградена тоталитарно-авторитарна система. Предприемал съм безчет иновации и инициативи, някои от които твърде рисковани, предвид не само господстващите стереотипи, но и атмосферата, която цари, в която всички участници в живота на едно днешно българско училище са потопени. Да, предприемал съм и продължавам да предприемам такива рисковани иновации и инициативи – и въпреки страшния административен натиск от страна на бюрократите смея да декларирам, че няма да се откажа от тях! Та ето до какви интересни резултати стигам. Завърза се поредица от безкрайно любопитни и показателни административни, психологически, нравствени и какви ли не още казуси. Аз вече много съм писал по някои от тях, тепърва още много ще пиша, сега ми се ще да кажа нещичко, което и така изразително, че повече едва ли може да бъде. В един от 11-тите класове, в който проблемът с дисциплината не е от вчера, се

заформи този казус. Има групичка в този клас от 2-3-ма ученици, които не от вчера се държат безотговорно, арогантно и просташки в часовете; интересен нюанс е този, че един от тях е спортист, футболист, имащ някакви заслуги към отбора на училището, към когото, както е известно, администрацията има някакво по-специално отношение – и на когото много е било прощавано. В моите часове се държат така: капчица внимание не обръщат на това, което се обсъжда, а най-нагличко постоянно си дърдорят, дебнейки преподавателя, за да видят как той ще реагира. В предишна година този същият, спортистът, за да изследва реакцията ми, стигна дотам, че хвърли... пиратка в мой час, да, пиратката изгърмя в класната стая при затворени прозорци и трясъкът щеше да пукне тъпанчетата на всички! Но понеже е спортист, един вид "наше момче", администрацията, както се казва, успя да "замете под килима" това произшествие, "ученикът" оцеля – и, респективно, стана значително по-нагъл, понеже се почувства недосегаем. Няма по-деморализиращо нещо от чувство за безнаказаност, което, щом почне да се шири сред една училищна общност, пиши я тази общност за загинала: анархията, безотговорността и безсилието на властта ще доведат дотам, че общността съвсем скоро ще бъде съсипана и обезсилена. И училището ще заприлича на лудница – Боже, ето, оказва се, че на нещо много по-лошо ще заприлича такова едно училище, но няма дума в речника ни, за да кажем по-точно на какво ще заприлича едно такова училище, в което деморализацията, породена от чувството за безнаказаност, се развилнее, щом като самата власт де факто и на дело почне да я насърчава. Както и да е, това са ясни, очевидни неща, за които на моменти вече ми е неудобно да говоря и да пиша. Писал съм безброй доклади, в които съм обяснявал как следва да се реагира, за да се предпазим от грозното лице на анархията, ала администраторите, за жалост, изобщо не се постараха да вникнат в сериозността на положението. Тяхната теория е ясна: горкият учител според тази теория бива поставен на "дулото на топа", той трябва сам да се бори, имало било "добри учители", които творят същински чудеса (на авторитаризма предимно!), овладявайки донякъде плачевната ситуация, но има и "лоши", либерални учители, които, естествено, не могат да овладеят ситуацията, и затова такива "лоши" учители биват обявявани за "главната причина" нещата да са такива, тям се приписва и (съвсем неоснователно, впрочем!) пълната отговорност за бушуващата в часовете им анархия. Разбира се, администрацията, за да си измие ръцете, хвърля цялата тежест върху нещастните учители – и всеки от тях, изплезил език, се бори както и доколкото може в ужасните условия, които съзнанието за пълна безнаказаност и ненаказуе-

7 мост може да породи. На моя милост, понеже не съм склонен да приема така удобната административна "теория", ми се наложи да предприеме нещичко, за да демонстрирам, че нещата съвсем не стоят така, както на някои самонадеяни администратори им се чини. Ето какво направих. Ето моят "експеримент" – слагам тази дума в кавички, щото администраторите смятат, че такива експерименти били крайно нежелателни, дори... незаконни (!), те били "игра с огъня", те, представете си, били нарушавали... "исконните човешки права на учениците" (!!!). Аз пък смятам, че по тази "логика" излиза, че и самият порив към творчество и новаторство е "осъдителен" и "незаконен", но да не спорим тук; този въпрос може да бъде осветлен на друго, на подобаващото място. Щом като по изцяло погрешната според мен административна теория учителят е нещо като "жертвеното агне", щом като той е нещо като "козел отпущения" (ако можем да използваме този старобългарски израз), тогава моя милост реши да обърне нещата в другата посока: имах наглостта да заявя на учениците във всички класове, че осигуряването на нормални, на подходящи условия за провеждане на учебен процес не е задача на преподавателя, а е проблем на самия клас, който, в сътрудничество с класния ръководител (и, ако се наложи, с администрацията, с директора), трябва да изнамери верните решения – с оглед на това щото във всеки час, при всеки преподавател, да има нормални условия за провеждане на пълноценен учебен процес. Т.е. когато дежурните недисциплинирани ученици почнат да "шумят", не преподавателят трябва да предприема "мерки", а той трябва да спре преподаването и обучението, да заяви, че така не може да се работи, а пък самият клас да направи нужното за озаптяването на ония, които пречат на работата. За да внеса момент на екстремност заявих, че в моите часове, когато вляза в час и се окаже, че почти никой не е забелязал моята поява, т.е. всички продължават сладко да си приказват, аз ще чакам класът да предприеме някакви инициативи за възцаряване на ред и на спокойствие, примерно, дежурният ученик да се сети да изпълни задълженията си, други ученици да му съдействат, да го подкрепят, в резултат на което в един момент вече да се появят потребните условия за нормален учебен процес. Заявих също, че аз повече няма да правя нищо в тази посока и ще чакам нещо да се случи, та да може да започне часът. Нито ще моля, нито ще викам, нито ще призовавам да ме чуят или да започнем. Казах, че се възприемам не за пазач, не и за "умиротворител" на... маймуни, моята работа е друга: да помагам на учениците да изучават философия. За което трябва да има най-приятни условия, в които всеки да може спокойно и свободно да заяви какво мисли и т.н. Казах тия неща, заложих, тъй да се рече, "експеримента", и

зачаках с интерес да видя какво ще се случи. За да си, както казва народът, "вържа гащите", написах специален текст, разясняващ идеята ми, който не само че го връчих на администрацията, но и го сложих за всеобщо запознаване в учителската стая. Никакъв отзвук, както и може да се очаква, не получих отникъде. Явно всички възприеха това като поредната "екстравагантност" на "тоя там Грънчаров", който явно няма скоро да миряса, горкият. Почнах да наблюдавам реакциите на учениците в часовете. Обикновено в началото на часа повечето с любопитство очакват развръзката на очертаващото се "шоу"; ний, българите, сме такива: обичаме сеира. По-голямата част от учениците мълчат и чакат. Групичката на недисциплинираните ученици обаче се чувства в апогея си. Аз, преподавателят, чакам някой нещо да предприеме, та да започне часът. Чакам пет минути, нищо. Дежурните изобщо не се сещат какво трябва да направят. Е, има момент, в който някой ученик се обръща и казва на дърдорковците: "Хайде стига де, дайте да започнем часа, господинът е тук и чака!". Ако някой го подкрепи, току-виж, в един момент сякаш се появяват нормални условия и часът започва. Но зависи от класа. В други класове никога няма да дойде този момент. Интересни наблюдения имам, ако стане дума, ако има интерес, мога да ги представя. А сега да се върна на онзи клас, с футболиста, за който започнах примера си. Ами стана много интересно. Оказа се, че един-двамата ученици, които поспециално желаят да се провеждат обсъждания в часовете по философия и биха участвали в тях, също като мен сякаш започнаха да чакат да се види дали някой от наглеците, дето традиционно шумят от последните чинове, ще се сети да млъкне, да призове за ред, да направи нещичко с оглед часа да започне. Разбира се, никой от тях не се сети да спомогне за започването на часа, напротив, нагличко гледаха под очи преподавателя, очаквайки реакцията му. Надяваха се, предполагам, в един момент да не издържа и да се намеся, и то решително. Да, ама не. Аз реших също да чакам, интересно ми стана да видя какво ще се случи. Наближаваха празници. Реших да пожертвам един, след това друг час. Чакам упорито. Тия отзад се чувстват окрилени. Пасивното мнозинство в класа също се отдава на сладки приказки, чакайки нещо да се случи. Чакайки, дето се казва, Михаля! Ония ученици, които вътрешно се възмущават от протичащия спектакъл, демонстративно слагат глава на чиновете и се преструват, че спят. Дежурните изобщо не се сещат да изпълнят задълженията си. Аз пък се инатя и чакам. Всички ме гледат с любопитство. Чат-пат, ако някой ученик нещо ме запита по темата, вметвам някакви думи. Но

шумът е такъв, че почти не се чуваме. Иначе си чакам. Голямо чакане се случи да чакаме преди нова година. Вярно, по философия за 11-ти клас има само един час седмично. Чакали сме общо, да речем, тричетири часа. Е, понякога в тия часове аз съм произнасял, доколкото това е възможно, все пак някакви философски речи. Спомням си, че един ден, как стана, въпреки шума, някой нещо ме запита, аз се вдъхнових и им разказах нещичко за Шопенхауер. На моменти в този час сякаш всички се вслушаха в речта ми. Но, дето се казва, "насила хубост не става". Условия за обсъждане обаче нямаше. Аз заявих категорично, че щом няма от страна на класа желание за провеждане на учебен процес, аз няма да им се натрапвам. Казах, че ми е обидно да се натрапвам, сякаш аз, а не те, съм заинтересованият да се учи и да се прави нещо в часовете по философия. Казах, че това се техните, не моите часове. За да налея "масълце в огъня" казах, че в техния клас още от първите минути ми се убива настроението и желанието да философствам, а без настроение и желание няма как човек да философства, поради което обявих, че докато не се появят условия за пораждане на подобаващото настроение не само у мен, но и в техните души, просто няма как да се водят тия часове. На моменти някои от учениците сякаш се замисляха. Изрично съм длъжен да подчертая, че в други 11-ти класове, в които преподавам, и аз, и самите ученици имат чудесно настроение и по моя преценка при тях текат интересни часове. Аз, преподавателят, съм все същият, а ето, оказва се, че от класа зависи всичко. От учениците в класа зависи, от човеците, които съставят този клас зависи всичко. Аксиома. Каквито си направи часовете съответния клас, такива ще бъдат. Това са си техните часове, не моите. И така нататък. Проблемът е голям. Да, знам, че е дискусионна позицията ми. Знам, че съм "уязвим". Нещо повече ще кажа: аз може би точно това сам целя. Толкоз. И ето че сега стигнахме до сюблимния момент. В миналия понеделник в този същия клас се случи следното. Аз взех думата още в началото на часа и рекох горе-долу следното: – Моля за внимание! Искам за няколко минути да ми отделите капчица внимание, може ли? Ако обичате! Може ли да кажа нещо? Апелирам за внимание! И т.н., говорих доста време в този дух. Моите "приятели" от последния чин в един момент взеха да мълвят: "Я го па виж тоя бе, що иска тоа бе?! Кво му става на тоа бе?!" И т.н., все в този дух взеха да роптаят тия "герои на нашето време", а пък някои от тия, дето най-активно се подмазват и подражават на най-главните простеещи, взеха мило да се хилят, чувайки толкова любезните думи на тарторите си – и гледайки ги влюбено право в очите! Аз се опитах все пак

8 да взема думата, молих, какво ли не правих, накрая в един момент сякаш успях да взема думата и продължих ето как: – Виждате, че от известно време във вашия клас почти не се води никакъв учебен процес. В други 11-ти класове текат някъде интересни часове, другаде не чак толкова, но все пак часовете си текат. При вас решително нищо не се случва. Много интересна ситуация възниква. Губи се обаче ценно време. Не зная дали сте се обезпокоили, но по този предмет вие всичките трябва да имате някакви оценки, вярно, срочна оценка няма, но ако не се предприеме нещо, в един момент ще стане късно, работите ще бъдат изпуснати. Аз предлагам вашият клас да обсъди възникналата ситуация в часовете по философия и да предприеме някакви мерки. Ето, за съм на ваше разположение, готов съм да ви съдействам, моята работа е да ви помагам да учите философия, ала, за жалост, мнозинството от вас сякаш изобщо не желае това. Но оценки всички трябва да имате. Аз никому няма да сложа фиктивна, а само заслужена оценка. И за тройката трябва доста да се поработи. Кажете какво да се прави. Има ли някакъв изход според вас? Кажете, къде е проблемът? И дори искам да ви предложа: ако сметнете, че аз, преподавателят, съм проблемът, ето, направете нещо, примерно, напишете жалба до директора, ако сметнете, че това ще помогне, предложете му да ме смени. Стига работите да потръгнат при друг преподавател, нека, аз не горя от желание непременно да съм ви преподавател. Сами решавайте! Говорейки в тоя дух, в един момент усетих, че лицата на дадени ученици сякаш светнаха от радост. Алтернативата мен повече да ме няма сякаш им се видя доста съблазнителна. Докато бях в болнични (3 седмици) ме заместваше някакъв млад преподавател (лектор), от който, както чух, имало чудесни отзиви. Момчето им говорил някакви неща и им пишел някакви оценки, като гледам в дневника, предимно доста щедри. Някои ученици дори ми го похвалиха така, че пряко ми заявиха: защо, г-не, не станете като него, защо правите други неща, защо усложнявате всичко, ето, при него всичко беше толкова хубаво и лесно?! Но да оставим това. В един момент един ученик взе думата и промълви: – Абе, господине, не го приемайте много лично, но да ви кажа правичката: Вие сте проблемът за лошите ни часове. И за лошото държане на някои. Ако Вие се махнете, смятам, работите ще потръгнат. Тъй че аз мисля, че трябва да напишем жалба и да поискаме да Ви сменят. Ей, кво ще кажете бе, бива ли така да постъпим? Други подкрепиха, давайки да се разбере, че този говори вярно. Така било. Съгласни били. Такава била истината. Е, имаше един ученик, който дръзна да каже друго, привличайки кажи-речи всеобща

антипатия; той каза горе-долу следното (не мога да възсъздам точните думи, но смисълът беше този): – Какви са тия глупости бе, откъденакъде господинът да ни е проблемът?! Не е господинът проблемът, ето това ще заявя. Някакви си там лигльовци се държат отвратително, просто в техните села никога не е ставало дума за философия, правят простотии, а учителят им бил виновен, че се държат така?! Откъде-накъде?! Абе, господине, вземете им пишете двойките, що сте ги оставили сами да решават кога да бъдат изпитвани, кога точки да печелят, фраскайте им двойките, те от това разбират, а не от някаква си там свобода! На свине бисери ще давате, не става така! Айде де, ще ми се провят те на интересни. Нещо такова каза това момче. Има достойнството да го каже, което за мен означава, че не всичко в този клас е загубено, че има шансове нещата да се поправят. Това, че се осмели да го каже е добър симптом; интересно е също така, че тия от задните чинове дори не го охулиха като чуха думите му, както обикновено подобава да стане в нашенските родни условия, което също е добър признак и симптом. Та аз им оставих време да решават какво да правят. Утре, в понеделник, отново имам час с този клас, ще разбера има ли някакъв напредък. Също така смятам утре аз също да кажа нещичко пред класа. Ще им кажа нещо, което едва ли са очаквали. Сега-засега ще си замълча тук, няма да съобщя какво ще им кажа, но скоро пак ще пиша по проблема. Сега ми хрумва и това: вместо да пиша доклад до директорката по проблема на този същия клас, ще й изпратя ето този, току-що написания текст, да го прочете, интересна ми е нейната реакция. Да, непременно ще й го изпратя. Със съпроводителни думички, под формата на доклад, в които искам нещичко да предложа. Прочее, мога да кажа и тук какво ще й предложа: по повдигнатите в този текст - пък и в други мои текстове, било в блога, било като доклади, касаещи проблеми на училищния живот – проблеми решавам да обявя постоянно действащ семинар под надслов ПРОБЛЕМИ НА УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ, който в рамките и под егидата на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ трябва да заработи в съвсем скоро време. На този семинар ще каня всички интересуващи се от найгорещите проблеми на училищния живот учители и ученици, пък и, защо не, родители; нещо повече, родителите, обезпокоените родители трябва да са на първо място, ето, каня най-вече тях! Зная, че много родители четат блога ми, ето, каня ви, заповядайте на семинара ми, за да се запознаем лично! Интересно ми е да видя обаче колко хора ще дойдат в крайна сметка. Да, много ми е интересно това. Хората у нас се страхуват. Дали няма да излезе, че ние, българите, сме все още нация, съставена пре-

димно от страхливци? И от малодушници, от подлеци, а, какво ще кажете? Да, още в другата седмица ще обявя първата сбирка на семинара. Ето, тази тема, за която писах по-горе, например, е чудесна. Има и други, направо страхотни теми, по които загрижените учители и ученици следва да говорят, ала не само на четири очи, както досега ставаше; мнозинството се страхува, нищо че всички тихичко така или иначе роптаят и недоволстват, но така не бива. Трябва да се говори съвсем открито и публично, та белким демокрацията в нашето училище един ден проработи. Тази е моята идея. За това се боря, за това работя. Все пак е крайно време да се разбере, че в съвременна, демократична, европейска България не бива да допускаме повече образователната ни система да продължава да е в клещите на тоталитаризма, антидемократизма, бюрократизма, ретроградността и т.н., а също и на породената в резултат анархия. Спирам дотук. Желая ви хубав неделен ден, дано не съм ви развалил прекалено настроението с горното писание! Ако пък съм ви го развалил, то е за добро. Бъдете здрави! ЗАПЛАТАТА НА ПРЕМИЕРА-СЛЪНЦЕ ЩЯЛА ДА БЪДЕ САМО "НЕКАКВИ СИ ТАМ" ОСЕМ (8) ХИЛЯДИ ЛЕВА НА МЕСЕЦ!

По 8000 лв. на месец заплата за премиера, президента и председателя на парламента. Това е записано в проектозакон на Министерството на финансите на Симеон Дянков, съобщава вестник "Преса", цитиран от БГНЕС. (Източник: Владимир Дойчинов) МОЯТ КРАТЪК КОМЕНТАР: Завалията Боко, горкичкият, жив да го оплачеш: само 8 (осем) хиляди лева на месец щяла да му бъде заплатката! Он наскоро празнува първия си милиард евра лично състояние, а те ще му се подиграват с некакви си там 8 (осем) хиляди кирливи левчета?! Безсрамници неедни! КЪСЧЕ ЗИМНО-СНЕЖНА МЕЛАНХОЛИЯ, ПРИМЕСЕНА С КАПЧИЦИ ИЗДАТЕЛСКИ ВЪЗТОРГ

9 13 януари 2013, неделя Връщам се от София; на връщане избирам да пътувам с автобус. Хем е топло, хем по-бързо. Гледам дълго унилият зимен пейзаж от прозореца, полето е снежно бяло, красиво е, но природата е някак печална, е обзета от зимна печал. Така поне я усещам. Животът е замрял, скрил се е в... миша дупка, даже вятърът не клати клоните на безлистните листа. В унисон със зимната тъга на природата са и и нашите сърца: зимата, въпреки бялото си великолепие, не може да ентусиазира духа на човека – както може да направи това поривът, патосът, празненството, тържеството на идещата, на напиращата пролет. Или както може да стори това пищното великолепие на лятото. Знам ли, зимната меланхолия все по-малко ми допада с годините, въпреки че зимата много предразполага към по-строги философски настроения и занимания.

шение: макар че е значително по-скъпо отпечатването на един екземпляр, можем обаче да не затъваме с наложителното отпечатване на по-голям тираж. Важното е, че списанието изглежда добре, че е респектиращо, а най-добре е, че вече започва пета година от съществуването си! Тази последната книжка е още поразнообразна по съдържание. Ония, които си я купят и се зачетат, убеден съм, няма да съжаляват изобщо. Има какво да се изчете. На корицата е портретът на мъдрия Омар Хайям. Ами да спирам дотук. Я, поглеждам в този момент през прозореца и откривам, че полето вече не е снежно, белият пейзаж е изчезнал, а пък зад прозореца унило вали дъжд: уж е малка България, пък сякаш има различни географски пояси! Сега пък пейзажа, без снега, а с дъжда, изглежда по-унил и печален. Гледайки сивата природна картина зад стъклото на прозореца си мисля за нашата българска бедност и унилост, за това, че така настойчиво сами се унижаваме, а пък дори сме стигнали и дотам, че не усещаме униженията. Което е вече непростимо. Асфалтът на тодорживковата магистрала е така неравен, че вече не мога да пиша и се отказвам. Спирам. Бъдете здрави, хубав следобед и вдъхновяваща вечер ви желая!

Най-добрият начин да изразим своята блатодарност към Бога и приятелите е да приемаме всичко с радост! :) Radoslav Yovchev КРАТКО ОБРЪЩЕНИЕ В СЪБОТНАТА УТРИН, ПИСАНО ВЪВ ВЛАКА 13 януари 2013, неделя

ДА БЛАГОДАРИМ НА ТВОРЕЦА ЗА ТОВА, ЧЕ НИ ИМА! До мен на седалката е новата книжка на списание ИДЕИ, заради която пътувах днес до София. Получих част от тиража, колкото мога да нося всъщност, утре ще подготвим по-голямата част от списанията за разпращане до абонатите, до поръчалите си я, също така имаме доста дарения за читалищни, университетски и училищни библиотеки – и тиражът комай ще свърши. Книжката скоро след отпечатването си ще стане библиографска рядкост. Тъй че който иска все пак да я притежава, сега е моментът да си я поръча. Аз лично много съм доволен от полиграфическото изпълнение на книжката: отпечатваме я този път по друга, значително по-скъпа печатарска технология, но се е получило добре, по-добре даже от очакванията ми. Книжката е дебела, солидна, хартията е много качествена, корицата – този път цветна – е впечатляваща. И книжката струва само 5 лева, което означава, че ние, издателите, кажи-речи наполовина я подаряваме на (предимно) младите читатели на списанието. Ако се окаже, че тиражът съвсем не достига, ще се наложи да правим допечатки. Няма да е проблем това. Криза е, за да оцелее списанието се решихме да прибегнем до една доста скъпа печатарска техника, за сметка на това обаче няма да се загробваме толкова във финансово отно-

11 януари – МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ДУМАТА "БЛАГОДАРЯ!" Благодарност на Твореца, Отец на Правдата! Благодарност на Сина, Който храни гладните! Благодарност на Светия Дух, изпратен между нас! Света Троице, слава, Тебе!

Пиша това от влака ПловдивСофия. Ранна съботна утрин е, но влакът току-що потегля от пловдивската гара. Отивам в София за да получа част от тиража на новоотпечатаната книжка на списание ИДЕИ. Тя вече повече от седмица откакто е отпечатана, ала заради празниците и след това понеже бях служебно ангажиран, едва сега смогвам да ида до София и да взема част от тиража. Много ми е интересно да вида как на хартия изглежода новата книжка на ИДЕИ, която този път е с цветна корица, а също така е със значително по-голям обем от преди – сега вече е повече от 160 страници, т.е. ИДЕИ вече ще излиза в една по-дебела, по-солидна книжка. Цената му е все същата, книжката струва 5.00 лв. Другояче казано, ний, издателите, наполовина го подаряваме на младите му читатели: понеже многократно се повишиха производствените разходи за изработването на една книжка, предвид използването на друга, значително по-скъпа печатарска технология – която обаче позволява то да се печата в по-малък тираж. Направих нещо като реклама, сега да продължа дописката си. За какво ли да пиша тази сутрин в дневника си, в блога си де? Има много проблеми, които ми се въртят в главата, пък и не разполагам с много време (батерията на лаптопа издържа все

10 по-малко, не зная защо е така?), затова трябва да избера най-важното. Или найинтересното. Кое да е то? Искаше ми се да пиша за петорното убийство в София, за което шумят тия дни в медиите. Някога и за това мога да пиша. Иска се повече време. Кошмарна работа! По най-последни сведения оказва се оня, които е убивал, не е психически болният син, а бащата; той се е самоубил, след като е убил останалите. Включително и бабата. Каква ли може да е мотивацията за такова едно страшно дело? Отчаяние? А може би е искал да ги избави от злините на съществуването, на тежкото всекидневие? Те, хората, полудяват, ала това съвсем не е случайно. Пък и не всички "изтрещели" тръгват да убиват, слава Богу! Всеки четвърти българин обаче бил с психични проблеми; не че останалите, дето се водят "нормални", са много-много нормални де. Напротив. Аз вече писах на едно място, че сякаш най-добрите хора у нас са предимно в психиатриите. А злобата, наред с простотията, шества по широкия свят. В българската част от него съвсем определено е така. Пиша това и забелязвам едва сега, че вагонът е неотоплен. В съботен ден пътуват твърде малко пътници. Две жени спят наблизо, аз пиша, а пък някакъв младеж, може да е студент, чете записките си от голяма тетрадка. Я, имало студенти, които все още умеят да четат, бравос! Краката ми почват да измръзват, доста е хладно във вагона. Дали и аз да не зарежа писането и да се опитам да си доспя? Имам да пиша и по доста други теми. Подетото изследване за простащината ще бъде продължено. Имам доста наблюдения от случващото се в училище, доста прелюбопитни казуси текат там, а пък финалът им е същинска загадка. Решавам съвсем скоро да напиша нарочен доклад (на който ще дам публичност), темата му ще е, условно, за ситуацията с човешките отношения в нашата общност, в който ще представя своя анализ на най-значимите в моето възприятие проблеми на училищния живот. Ще предложа и мерки за обръщането на неблагопритяното развитие на нещата към по-добро. Иска ми се да направя максималното за да бия тревога и да помогна за разпространението на едно по-ново съзнание, което ни е жизнено, дори съдбовно необходимо. Поради необезпокояваното от нищо шествие на простащината, на наглостта, на аморализма, поради безхаберието на администрацията, поради господството на остарели, демодирани, анахронични представи ситуацията с всеки изминал ден се влошава. Съвсем ясно се разпознават симптомите на безвластието и анархията. Не става дума само за нашето училище, навсякъде е все така. Чувам какви ли не отзиви, че в нашето училище нещата се, дето се казва, "цвете" в сравнение с това, което става в другите, в кварталните училища.

Нашето училище е елитно, престижно, и въпреки това имаме страшни проблеми, а какво ли остава за останалите?! Но сега не е момента да се вглъбявам. Има и други вълнуващи ме проблеми, но за тях ще пиша при съответното настроение и време. А сега-засега тук ще сложа точка. Желая ви приятен уикенд – и не безделничете, не си убивайте времето, моля, в нищонеправене! То е разложително. Не гледайте телевизия, тя има за задача да ви прави тъпи! Четете книги, това вече си струва! Не четете жълти и всякакви други вестници, простотията там е жестока! Неудържима направо. Четете само в-к ГРАЖДАНИНЪ, който е хем интелигентен, хем най-рицарски се бори с простотията, ширеща се из медиите. Четете и списание ИДЕИ, друго като него няма и не може да има. То есписанието за личности, за ония, които искат да бъдат човеци в пълния смисъл на тази вдъхновяваща дума – искат да бъдат свободни и достойни човешки същества! Не се оставяйте да тъпеете, а се грижете за пълнотата на своя душевен и духовен живот. Не оставяйте душите си гладни и жадни, стига сте хранили само телата си, стига сте се грижили само за стомасите си, погрижете се и за духа, за ума, за душата си! И те могат да гладуват и да са жадни, ала повечето хора съвсем не усещат това. И затова адски тероризират душите си. Това е непростимо. Душата ни е най-скъпоценното, което изобщо имаме. Първом за нея следва се грижим. Хайде, стига пожелания и съвети, че ще омръзна на всички! Хубав ден!

не се връщай тук никога вече. Даже вън да е тежко – ще знам, че синът ми със труд ще успее. Тук да прося за нас ме е срам, а оттатък – поне се живее. Малка пенсия имам. Уви! И за двама се никак не връзва. Тръгвай, моя любов, и върви, че сърце ми от болка измръзва. Ще намериш все нещо, нали? Армаган да изпратиш на време. Вересията свърши. Боли! Левче никой не ще да заеме. Тръгвай, сине, от тоз терминал! Колко други навън отлетяха… Не поглеждай баща си през жал! Тя, в сърцето, е родната стряха! Щом превърнаха родното в ад, то чистилище вънка поне е… Ти си силен и толкова млад, а на мен старостта ми тъмнее. И да пишеш… Ще чакам, до дни! Ето, виждам за теб самолета… Усмихни се, сине мой, усмихни на баща си душицата клета.. Ясен Ведрин МАГАРЕШКА ЕСТЕТИКА...

ИЗПРАЩАНЕ НА СИНА НА РАБОТА В ЧУЖБИНА

януари 11, 2013

ЧУВАШ ЛИ, МИНИСТЪР ИГНАТОВ: ТИ СИ ПРОСТО КЛЕТКА ОТ ГОЛЯМ ТУМОР! януари 11, 2013

Тръгвай сине! Напред, и… късмет! Тук надежда за теб не остана. Скътах тези пари за билет и поплаках си малко зарана… Все си вярвах, че мойто момче в тоз несигурен свят ще сполучи. Но животът надолу тече и напомня помия за куче. Някой вече ни сложи черта. Като мъртви дори ни посече. Щом преминеш след тази врата –

Направих си труда да изгледам записа на сутрешния блок на 10-ти януари по Нова ТВ, в който министър Игнатов каза: „Родителите са в правото си да не са съгласни [за задължителната детска градина за 4-годишните]… но… и държавата има право да поиска определени мерки за по-високо образование за своите граждани“. За разлика от водещата, която каза “Дай Боже!”, трогната от милостта държавата да иска нещо “по-високо” за “своите” граждани, аз имам различен коментар: Гражданите не са на държавата, обратното е. Държавата няма право да иска

11 нищо, което не са поискали гражданите, всъщност “държавата има право” е нонсенс, защото държавата има само задължения, делегирани от гражданите, които са тия с правата. Държавата има правомощия, за да изпълнява задълженията си, които са да гарантира правата на гражданите – и което тя съвсем се е отказала да прави. Тя няма право да взема решения ВМЕСТО гражданите.

Разбира се тези детайли нито са известни на министъра, нито го интересуват. Самият той продължава да повтаря (и отново във въпросното предаване), че още през 2009 г. министрите на образованието (на ЕС) били взели решение до 2020 г 95% от 4-годишните да ходят на детска градина. Те били взели решение – за нашите деца! По повод на горното изръсих една обида (на страницата на НМР), за което съжалявам и си взимам думите назад – напълно несправедливо е да сравнявам дебилите и кретените с един министър; в края на краищата хората с увреждания с нищо не са виновни за състоянието си. За разлика от мафията, която имаме за правителство, където властта произтича от силата, а законът – от властта. И не, не е като в Средновековието – по-зле е, защото днес нямаме дори някакъв морален коректив на злоупотребата с власт. Но каква по-добра илюстрация на моята песен, че “държавата” представлява просто монополна корпорация, която оправдава съществуването си единствено със самата себе си; мафия, паразит, раково образование. Чуваш ли, Игнатов! Ти си просто клетка от голям тумор! Написа: Явор Ганчев МОЯТ КОМЕНТАР, написан по повод на горния текст, който открих във Фейсбук: Напълно вярно разсъждавате, г-н Ганчев, споделям и гнева Ви! Когато държавата разглежда своите граждани като своя… “собственост”, това е проява на откровен тоталитализъм-комунизъм. Държавата по идея обаче е слугиня на гражданите, не обратното, тя не е тяхна господарка…

ШЕДЬОВЪР НА МИЛИЦИОНЕРО-МУТРЕНСКА “ЛОГИКА”, МЪЧЕЩ СЕ ДА НИ УБЕДИ, ЧЕ ПРОСТОТИЯТА УПРАВЛЯВАЛА ПО-ДОБРЕ ОТ… КОМПЕТЕНТНОСТТА! януари 11, 2013

Активният фейсбук-коментатор и анализатор Добри Божилов е написал пространно разсъждение, в което дава пример от близкото ни минало, когато напереният икономист Румен Гечев, станал после икономически министър на печално известното правителство на Жан Виденов, се бил представил, по възприятието на самия Божилов, доста по-убедително от Иван Костов на някакъв предизборен дебат; после обаче се оказа, че доведената до пълен провал страна трябваше да бъде извеждана от катастрофата от същия този Костов, който се справи бляскаво с историческата си задача. Съждението на г-н Божилов завършва с едни думи, които, бидейки отнесени към днешната ситуация, са породили интересна дискусия, която всеки, при интерес, може сам да проследи; аз тук давам само най-изразителния, по моя преценка, фрагмент от нея; ето първо мъглявия, пак по моя преценка, откъс от анализирания текст, който заслужава най-голямо внимание: Днес мнозина вярват, с право, че е немислимо Иван Костов да се мери с Бойко Борисов. Наистина, ако влязат в дебат, Костов ще бъде съкрушен. Интересен философски въпрос е какво би станало в дебат между Бойко и Поразяващата уста. Но Костов не би могъл да обясни по никакъв начин, че е по-разумен и порационален от Бойко. Но просто е такъв. Това е истината. И победите над Костов ни струват скъпо. На нас, не на Костов… Та всеки, който вижда в Костов “лузъра”, всъщност е “лузър” сам по себе си… Аз виждам в Костов необходимия победител… Понеже наистина туй съждение съдържа спорен, а най-малкото неясен, недобре изразен момент, написах първом следното: Добри, не е вярно, че Боко може да победи Костов в един икономически диспут! Искаш да кажеш, че невежеството, съчетано с арогантност и дебелоочие, е попривлекателно и убедително от компетентността, съчетана с анализаторско майсторство плюс доказан професионализъм?!

Добри Божилов ми отвърна: “Точно това искам да кажа…”; както и да е, разбрахме се криво-ляво. А от самата дискусия, в която има доста сюрпризи на нашенската съвременна “мисловност”, избирам един, който по моя преценка е найпищен, като давам и моя неизбежен коментар, защото, ако сте забелязали, аз лично съвсем не мога да търпя подвизите на самонадеяната и парадираща със себе си глупост; ето какво пише интернетният апологет на Боко Борисов, за когото мнозина подозират, че е платен дежурен агитатор на ГЕРБ г-н Stankov:

Georgi Stankov каза: Преди около 30-40 год имаше един забележителен научен труд “Законите на Питър”. Костов е класически пример за фундаменталното съждение “да достигнеш нивото на некомпетентност”. Един добър икономист съвсем не значи, че може да е добър Премиер. И Костов КАТЕГОРИЧНО го доказа. Уменията, които трябва да притежава Националният Лидер, нямат нищо общо с конкретните познания в дадена сфера. Защото тогава всеки БАНаджия би могъл да бъде и Премиер, но в действителност той трудно би управлявал и магазин. Тук привлича внимание думата “БАН-аджия”, приличаща на думата “баняджия”, която показва презрителното отношение на тоя същия гербовак Станков към учените, към интелигентните и към образованите хора; да, ама той не усеща, че с тая дума, дето се казва, се “самоосира”, щото неговият кумир Боко е от Банкя, т.е. си и чисто и просто един… баняджия! Както и да е. Наложи се да реагирам срещу тоя полет на човешката глупост и написах ето това: Боковистът г-н Stankov изказва интересно съждение, на което дори се е помъчил да придаде “научна” форма; с туй съждение с марка или от модела на “недоучила калинка” той иска да ни убеди, че добрият икономист (Костов по всеобщото признание) съвсем не е задължително да бъде добър Премиер (нищо че, пак по всеобщото признание, Костов беше един твърде добър Премиер когато беше на власт), ала в същото време един посредствен пожарникар, един телохранител на Тодор Живков, един посредствен каратист и един горе-долу известен баняджия били имали значително по-големи шансове да станат добри Премиери, дори и в случаи като този на банкянското недоразумение, при което на дело, очебийно биде показано, че съответният бодигард, каратист, пожарникар и баняджия изобщо, ама изобщо не става за тая висока държавна длъжност, сиреч, е същинско безумие да бъде търпян! Аз лично смятам, че съждението на г-н Stankov е достойно да влезе на най-видно място и да бъде записано със златни букви в една бъдеща енциклопедия на бисерите на (не)човешката глупост, понеже не само просто е глупаво,

12 ами както и подобава, е и твърде нахално и претенциозно. Истинската глупост се познава най-вече по това, че е немирна, че е претенциозна, че е много упорита и самоуверена; та ето, в този случай имаме пример за такава една оригинална и същинска глупост. Прочее, любимецът на г-н Stankov, именно наший нинешний Премиер, който също има достойни за влизане Всесветската енциклопедия на глупостта и на простотията “мисли” сам себе си охарактеризира бляскаво като заяви един път в неочакван прилив на откровеност: “Аз съм прост, и вие сте прости – затова така хубаво се разбираме!”. Според “научното съждение” на г-н Stankov се оказва, че неизбежно и закономерно простотията, поставена на власт, умее да управлява значително по-добре от компетентния, образования, способния, професионалния политик и държавник от ранга на Иван Костов. Основата на тази милиционерска логика е тази: “Що е просто, е добро, колкото нещо е по-просто, то е по-добро, Тодор Живков беше много прост, той значи управляваше много добре, Боко е не по-малко прост, той също управлява добре; Костов обаче е умен, сакън, он не може да управлява, щот не е прост…” Такива ми ти работи. Милиционерска и мутренска логика е това, нема лабаво! НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ПИЩНАТА ТУПУРДИЯ НА РУСКОТО МЕКЕРЕ СИДЕРОВ ПРЕД АМЕРИКАНСКОТО ПОСОЛСТВО В СОФИЯ януари 10, 2013

Мерзавецът, безскрупулният лъжльо, негодникът, който за пари е способен да извърши всякаква, стига да е добре платена, мръсотийка, другояче или с една дума казано, руското мекере Сидеров днес се престара да се подмаже на “народа” с оглед да се натика за още един мандатец у Парламента (където да блаженства без да работи нищо, а само да се перчи пред медиите!) като организира щедро рекламирана от медиите джабала и гюрултия пред американското посолство в София – доведе една сюрия бодри алкохолици от “АТАКА”, които да протестират против паметника на американските летци!

Трябвало да бъде махнат този паметник, а пък Америка трябвало да ни плати парични компенсации, които явно е найдобре да ги даде за личното замогване и за паразитирането на самия Сидеров – и на компанията калпазани-тунеядци около него, които се зоват “политическа партия АТАКА”! Разбира се, руското мекере Сидеров нищичко не каза за паметника на съветската армия, армията, окупирала България и ликвидирала, посекла без капчица жалост българската свобода, българската независимост и българската чест за толкова десетилетия, един грозен паметник, който спокойно си се извисява в центъра на София; пък и не само в София има такъв паметник, такива паметници има пръснати из цяла България! Не, “българският”, с извинение, патриотин Сидеров, който, в духа на извратения комунистически патриотизъм, обича най-много от всичко на света Русия, нищичко няма да каже за паметниците на съветската армия – няма да каже нищичко по простата причина, че руснаците не плащат да бъде казано нещо против техните паметници у нас, ако плащаха, ох, тогава Сидеров несъмнено щеше да бъде на най-първо място в борбата срещу тия паметници: как си мислите вие, нима той щеше да допусне някой да го изпревари в таз борба?! Пиша тази реплика, за да се знае все пак, че има хора у нас, които не се оставят да мълчат, да стоят безмълвно пред изстъпленията на политически мерзавци и шарлатани като Сидеров, че има хора у нас, че има българи, които няма кой знае колко да се впечатлят от действията на съвременните нашенски и родни Гочоолувци и Дочоолувци, пък и от постъпките на днешните наши Данко Хаирсъзиновци. Пиша всичко това, защото съм убеден, че ако не се реагира някак срещу политическата нечистоплътност, то има опасност тая нечистоплътност, тая краста на политическото шарлатанство да обхване изцяло тялото на младата и непрокопсала българска демокрация, която заради такива мекерета като Сидеров скоро и няма да прокопса, напротив, като едното нищо ще бъде затрита съвсем – ако не е затрита вече де. Но докато има хора, които дават знак, че не са безразлични спрямо изстъпленията на политически мародери като Сидеров, тя, младата българска демокрация, все още ще е жива, все още ще пулсира, да се надяваме, сърцето й. А иначе тоя гнусен позьор Сидеров, който, не знам дали ви прави впечатление как перверзно си върти устните и как си криви веждите докато говори пред микрофоните, за да се прави на интересен и да избива комплексите си, не заслужава капчица внимание, понеже, да се надяваме, е вече един политически труп, който съвсем наскоро ще бъде изнесен на политическото бунище, там, където му е мястото – та да се поочистим малко от гнусотията, която ни

задушава отвсякъде. Толкоз. Спирам. Лека нощ, български чистници, които като мен съвсем не можете да търпите гнуста! МОГА ДА КАЖА САМО ТОВА: БОГ ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ ОТ ТИЯ!

КРАТКА ДИСКУСИЯ ПО ВЪПРОСА "ЗАЩО ЖИВЕЯ?"

09 януари 2013, сряда По публикацията със заглавие За системата на бездуховността, за статуквото на отчайващия разврат, за вакханалията на плътта из нашите земи се получиха интересни коментари, публикувам ги в отделен постинг с оглед да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; ето какво си казахме там: Анонимен каза: Основната логическа грешка, която правите, се нарича "фалшива дихотомия". Тоест виждате само две неща, при наличието на много други. Във вашия случай или си вярващ християнин, или харесваш Кондю и лочиш ракия до осиране. Не е така. Има и други хора. Има светски ценности и умове: Сейгън, Айнщайн, Дарвин, Спиноза, Хюм и пр. и пр. Има и друга музика на тоя свят, освен чалга. Вие, религиотите, нямате монопол върху ценностните неща. Даже напротив, таваришч. Ангел Грънчаров каза: Това "таваришч" си е мой патент, не позволявам да ми го крадеш :-) Става дума за очертаване на алтернативите, за определяне на полюсите, между които, разбира се, има какви ли не вариации, съчетания, нюанси и пр.; претендирате, че откривате топлата вода със забележката си, ала това не е така, топлата вода се знае доста преди Вас :-) При това се опитвате на краставичар да пробутвате пак краставици :-) "логическа грешка" ми приписвате, а всъщност просто демонстрирате, че сте чужд на философското, на чистото, на принципното осмисляне на нещата... Поздравявам Ви за думата "религиоти", тя е съчетание от "религия" и от "идиоти", така ли? Най-накрая изобретихте

13 дума, за да си отмъстите поне малко, ала явно не си давате сметка, че се самоизобличавате в злобна отмъстителност, на която изобщо не й влизат в сметките истинските, принципните, фундаменталните неща; което води дотам, че отива по дяволите претенцията Ви, че бдите постоянно за моите "логически грешки". Прочее, защо не вземете да пишете свой блог, в който да разяснявате на човечеството "единствено правилното мислене", освободено от досадните грешки на такива като мен?! :-) Dimitar Dimitrov каза: Ангеле, прочетох с интерес това, което си написал за бездуховността. Много реална картина. Но малко хора ще те разберат. Много ценности се загубиха! Хората станаха като вълците... гризат се! А животът е един. Поздравления и нови успехи, Философе!!!

Siana Stefanova каза: Вярно е, това което пишеш. Вярно е и че темата е неизчерпаема. Но е вярно това, че осакатени (духовно) родители ще отгледат деца по свой образ и подобие. Същите тези хора ще се възхищават на същите такива като тях и ще се стремят да са като тях. Тази тема я обсъждах сама със себе си, защото трудно се намираше някой да ми е събеседник. Но слава Богу, се оказа, че не съм сама. Имало и зрящи! А за незрящите – има медии, които да им показват пътя. Венета Гетова каза: Чудесно! Тази дума обединява всичко, което бих споделила.

Mind Reader каза: Поздравления за статията г-н Грънчаров! Продължавайте да бъдете себе си и да пишете. Няма по-хубаво от това. Анонимен каза: Да ми говори за злобна отмъстителност човек, чието основно занятие в коментарите е да обижда несъгласните, е твърде любопитно явление... :) Анонимен каза: Ех, ако не беше Грънчаров, кой ли друг(ар) щеше да ни просвещава в правата (и единствената) вяра? :) Анонимен каза: Това наистина е голяма тема, затова като коментар само „некои съображения”. Посткомунистическите общества като българското наистина са особени в смисъл, че днес комунисти и кадесари формират извратените „ценности” и оттам изкривената политическата култура на обществото. Няма съмнение, че те нарочно се опитват да насаждат простотия и примитивизъм сред хората и да ги деморализират, и то както на Изток, така и на Запад. КГБ използва ресурсите се на Запад най-вече за това, а не за класическа разузнавателна дейност.

Така или иначе може да се каже, че цялото западно човечество е изгубило ориентири и цели и вече живее само за грубото материално потребление. Парите, които банките днес печатат в невероятни количества, са се превърнали в единствената ценност. Само че в обществото трябва да се култивират не само икономическите, но и морално-етическите ценности. За съжаление това не става с духовни апели. Има нещо като социологически закон, че нищо не може да спре упадъка на едно общество, което е започнало да се срива, а такъв е случаят с цялата наша западна цивилизация. Трябва да се има предвид, че упадъчни явления се наблюдават в Рим в течение на столетия, но същинският колапс на империята се осъществява в рамките само на едно поколение! Така че и нашата западна цивилизация може да рухне по-бързо, отколкото мнозина си мислят или се надяват, може би дори до 5-10 години. Повечето анализатори, да не говорим за „обикновените хора” въобще не осъзнават в каква драматична ситуация се намира света и какви колосални промени предстоят. От друга страна не бива да се иска прекалено много от хората. 98% от тях открай време са движени от примитивни емоции като страх, омраза, алчност и т.н. и за тях смисълът на живота е да ядат, пият и да се веселят. Избраниците и „аристократите на духа” са не повече от 2%. Така че няма никакъв смисъл да се обръща постоянно внимание на тези 98%. Те са такива, каквито са и не може да станат други. Между другото се лъжете, тези 98% не обръщат никакво внимание на останалите 2%, наймалко пък на философите и съвсем не им минава през ум да искат да”избият” философите, защото въобще не подозират за съществуването на философията, философите и духа. Всичко това между другото опира и до жизнените стратегии. Мисля, че възможните стратегии, са, общ взето, три. Първата би била „яж, пий и се весели”, т.е. отдавай се на сетивни удоволствия, когато и колкото можеш. Това е стратегията на споменатите 98%. Във философията, както знаем, тази стратегия е известна като „хедонизъм” – живот за удоволствия и наслаждения. Философът Робърт Нозик смята, че със своя мисловен експримент с т. нар. „машина за произвеждане на личен опит” е опровергал хедонизма. Той предлага да си представим машина, свързана с нашия мозък, създаваща абсолютно реалистични, но иначе напълно фиктивни приятни възприятия. Бихме ли се вързали за машината завинаги и така да прекараме живота си наистина приятно, но фиктивно? Макар че може да има хора, които биха предпочели машината пред реалния и не толкова приятен живот, Нозик смята, че повечето хора не

биха са закачили за машината. Ние искаме да правим определени неща, а не само да изпитваме субективното изживяване, че ги правим. Включването към машината всъщност би било един вид самоубийство. Следователно в живота има нещо повече и по-ценно от хедонизма, т.е. удоволствието. Хедонистичният живот е сравнително лесно постижим. Човек, поставил си такава цел, има големи шансове да я постигне. Въпросът е дали това е адекватният начин на живот за човека, който, както е известно, не е само тяло, но и дух. Затова вторият начин на живот би бил живот, посветен не на удоволствията, а на някакви други, по-висши, духовни ценности, които невинаги са свързани непременно с непосредствени приятни усещания. Накрая има и един междинен вариант, комбинация от хедонизъм и повисшите духовни ценности. Лично на мен ми се струва, че това е най-разумният път. Друг е въпросът за съотношението, за пропорцията на тези компоненти, това е тема за отделно обсъждане. Анонимен каза: Можем обаче да застанем и на нихилистичното становище, че каквото и да правим, животът е безсмислен и дори абсурден. Подобна позиция защитава например философът Thomas Nagel (род.

1937), ще цитирам откъси от неговото съчинение „Смисълът на живота” (това са доста „сухи” разсъждения в духа на съвременната англосаксонска „аналитична философия”) в мой превод: „Може би някой път сте имали мисълта, че в действителност всичко е безразлично, защото след двеста години всички ще сме мъртви. Всъщност това е странна идея, понеже не е ясно защо от обстоятелството, че всички след двеста години ще сме мъртви, би трябвало да следва, че нищо от нещата, които правим сега, няма значение. Очевидно тук си представяме, че се намираме в един вид въртележка, когато се мъчим да постигнем целите си и да направим нещо от живота си, но че всичко това има смисъл само, ако постиженията ни са вечни във времето. Но това няма да е така. Дори да създадете голямо литературно произведение, което да се чете и след хиляда години, все някога Слънчевата система ще изстине или Вселената ще изгасне или ще експлодира и всяка следа от вашите усилия ще изчезне. Във всеки случай не можем да се надяваме и на минимум подобно безсмъртие. Ако нещо от онова, което правим, въобще може да има смисъл, той трябва да бъде търсен в собствения ни живот. Но защо тук въобще има някакъв проблем? За повечето неща, които правим, можем да обясним защо имат смисъл. Работим, за да печелим пари и например да храним семейството си. Ядем, защото сме

14 гладни, спим, защото сме уморени, разхождаме се или се обаждаме на приятел, защото имаме желание за това, четем вестник, за да разберем какво става по света. Ако не правим нищо от това, бихме били нещастни. Къде тогава е проблемът? Проблемът е в това, че вътре в рамките на живота има оправдания и обяснения за повечето от нашите малки и големи деяния, но че нито едно от тези обяснения не обяснява смисъла на живота като цяло... Погледнато отвън би било напълно безразлично дали въобще сме съществували. А когато един ден не съществуваме, няма да има значение, че сме съществували. Разбира се, вашето съществуване не е безразлично за други – за вашите родители и други хора, за които значите нещо, но погледнат като цяло и техният живот няма смисъл, така че е безразлично, че не сте им безразличен. Но не е ли в крайна сметка безразлично, че всичко е безразлично. “Е и какво от това?”, бихте могли да кажете. “Достатъчно е да съм на перона, преди влакът да е заминал или ако се сетя, да нахраня котката. Повече не ми е необходимо, за да съществувам.” Съвсем верен отговор, но той е валиден само, ако успеете да не гледате извън него и да не питате какъв е смисълът на всичко като цяло. Има различни възможности да придадем повече смисъл на живота си. Можем да станем членове на политическо или социално движение, подобрявящо света в полза на бъдещи поколения. Можем да се опитаме само да осигурим на децата си и техните наследници добър живот. Или да потърсим смисъла на живота в религиозен контекст, така че времето ни на Земята да е само подготовка за вечността в директен контакт с Бог... А Бог сякаш има своя смисъл и предназначение в самия себе си. Идеята за Бога явно е идея, която може да обясни всички други, без самата да е обяснима. Но е много трудно да се съобрази как може да съществува такова нещо. Ако зададем въпроса “Защо светът е такъв, какъвто Е?” и получим религиозния отговор, какво може да ни попречи да продължим да питаме “А защо това е така?”... Може ли наистина да има нещо, придаващо смисъл на всичко друго чрез това, че го обхваща, което обаче от своя страна може да няма смисъл и да не е необходимо да има такъв? Нещо, чиито смисъл не може да бъде поставян под въпрос отвън, защото тук няма отвън? Ако Бог следва да даде смисъл на живота ни, който не разбираме, това е слаба утеха... но може би просто не разбирам религиозната вяра. Може би вярата в Бог е убеждението, че Вселената е познаваема – но не за нас. Да оставим този проблем настрана и да се върнем към по-дребните измерения

на човешкия живот. Може би въобще не би трябвало да ни безпокои, ако животът като цяло няма смисъл. Може би можем да признаем това и да продължаваме като досега. Само трябва да се научим да гледаме винаги напред и да търсим оправдания винаги вътре в рамките на нашия живот и живота на другите, с които сме свързани. Щом си поставим въпроса: “Но за какво живеем?” – конкретния живот на студент, келнер и т.н. – отговорът е “За никаква определена цел; би било безразлично дали съществувам или нещо означава нещо за мен. Но аз съществувам. Това е всичко.” Някои хора намират тази нагласа за задоволителна. Други я смятат за депресираща, но неизбежна. Проблемът е отчасти в нашата неизлечима склонност да се вземаме насериозно. Ние искаме да изглеждаме за самите нас значими, “погледнато отвън”... Много човешки усилия, особено такива в услуга на амбиции... се полагат упорито поради чувството на значение... Ако трябва да се откажем от тях, може би бихме загубили всякакъв подтик да правим нещо. Ако животът е безразличен, ако животът не е сериозен и гробът е неговият край, може би е смешно, че се взимаме толкова насериозно. Но ако от друга страна не можем другояче, освен да се вземаме насериозно, накрая нищо чудно да трябва да се примирим с това да сме смешни. Животът тогава не ще да е само безсмислен, но и АБСУРДЕН.” Да добавя и това: обобщено можем да кажем, че за 98% от хората животът се движи от и между компонентите на триадата „пари, секс и власт”.

не бива да се потребяват, макар че съществуват в езика, защото са "лоши" и имат магическа сила. Това е присъщо както на феновете на диктатурата, така и на религиозните хора. Поредната от много общи черти. :) Анонимен каза: Коментаторите по-горе, поточно тези с дългите (и празни откъм съдържание) коментари (разбира се, да не забравяме и автора със своята словесна тирада, отприщила словоизлиянията) демонстрират как с много думи човек може да каже малко съществени неща (или накратко обяснено – да разтяга локуми), претендирайки, че върши някаква полезна дейност за обществото. Анонимен каза: Грънчаров дано познаваш добре Библията но според нея: "Той ( Исус) им рече: вие представяте себе си за праведни пред човеците, но Бог знае вашите сърца; защото, което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога." – за теб се отнася Ангел Грънчаров каза: Да, другарко, когато Исус е казвал тия думи, е имал предвид именно мен! :-) МОЖЕМ ЛИ ДА ОБЯВИМ БЕЗПОЩАДНА ВОЙНА СРЕЩУ ПРОСТАЩИНАТА – И СРЕЩУ ПРОСТАЦИТЕ?

09 януари 2013, сряда

Анонимен каза: Нали се сещате, драги коментаторе по-горе, че никой не ви чете словесната диария? Ангел Грънчаров каза: Не е вярно, драги анонимни скудоумнико, има хора, които четат смислените коментари, аз примерно, ги чета много внимателно, нещо повече, сам коментирам такива текстове, т.е. в блога ми на тази основа се провеждат хубави дискусии; тъй че благодаря на ония смислени коментатори, които посещават блога и пишат чудесни коментарни текстове. Второ, съветвам те да си подбираш думите, които употребяваш, щото независимо от пословичната ми толерантност когато някой почне да се изразява прекалено просташки, както си го направил по-горе, ще се принудя да направя така повече никога да не видиш свой коментар в моите блогове, понял меня?! Анонимен каза: Понял вас, г-н Грънчаров. Имате пълно право да определяте условията в блога си. Услажда ви се цензурата. Това, разбира се, не е чудно, предвид социалисто-комунистическото ви възпитание. Научили са ви, че има думички, които никога

Вчера в ранната утрин, в бързането за работа, не можах да се доизкажа и затова подхвърлих кратка реплика, която сега ми се ще да продължа; обаче сега ми хрумва нещо друго, понеже от няколко дни в блога тече разговор около проблема за нашите реакции спрямо ширещата се наоколо парадираща простащина: хрумва ми да напиша нещо като обръщение (или призив, или апел, или "открито писмо", или "възвание", или дори "манифест") за обявяване на безпощадна война срещу простащината. Яви ми се тази идея – тя може да е щура, тя може да е лудешка, тя може да е каквото си поискате, ваше право е да я оценявате какво си искате! – понеже много

15 хора подхвърлиха: добре де, пишеш за простащината, ала може ли изобщо нещо да се направи, та да се озапти тая хегемония на простаците? Аз казах, че ще мисля, ето, мислих известно време и реших да пиша... "манифест"; ще се постарая съвсем накратко да кажа най-важното; почвам с обръщение: Драги българи и българки, скъпи сънародници! Моля за известно внимание, ще ми се да ви кажа нещо важно. Един български гражданин иска нещо да каже на българите. Президентът Плевнелиев в своята новогодишна реч ни дръпна една морална проповед, сякаш е пастор, а не президент. После заяви, че сам си бил написал речта и че бил се гордеел с нея. Не му е леко на него. Но докъде сме я докарали щом като ето той, който, доколкото ми е известно, е с техническо образование и си беше чисто и просто един бизнесмен, е запретнал ръкави да се изявява на попрището на писането и на нравственото проповедничество! Защо нашите духовници не ни изнасят нравствени наставления, а пък президентът да си гледа работата? Защо у нас всичко трябва да е толкова объркано, да е все наопаки? У нас пък духовниците, особено пък техните началници, мутрополитите, са станали предимно бизнесмени! Страшна работа! Никой не си гледа работата, а всеки се вре в чуждата работа. Аз съм философ. Доброутро, да, имало и такива "животни" у Българско! Старая се да си гледам работата според разбирането ми за това какво е длъжен да прави един философ. Имам си блог, пиша книги, издавам свой вестник и съм главен редактор на едно философско списание, на списание ИДЕИ. Нас, философите, никой не ни слуша де, у нас философите са изтикани в "десета глуха"; ний сме си такива, че и не се врем много-много. А философите, по идея, са част от т.н. "интелигенция", те са "интелектуалци". Би следвало да са найдобрата, най-висшестоящата, тъй да се рече, част от дейците на родната ни духовност. Чат-пат по нашите медии дават думата и на някои от нашите интелектуалци, има си дежурни такива, има си медийни избраници, които, тъй да се рече, са "оторизирани" да бъдат нещо като "гласът на ентелегенцията". Като кажем "интелектуалец" за кой се сещаме? Да, за Вучков, простете, се сещаме! Е, и за Пантев може да се сетим. Или за Гранитски може да се сетим. Или за Дърева. Аз не се сещам за кой друг можем да се сетим. Най-много да се сетим още за... Слави Трифонов, опази Боже! Толкоз. Това, както и да го погледнем, все нещо говори. Написах това дотук и сега усещам, че както съм го подкарал, този текст съвсем няма да стане обещаното "възвание". Майната му на възванието, друг пък ще пиша това възвание. То явно иска повече време и

изпипване. А аз сега нямам толкова време. Пак бързам за работа. Това ще стане моят традиционен сутрешен коментар, а за "възванието" ще мислим отделно. Та да си продължа мисълта, подета по-отгоре. Щом започнах да пиша за нашите медийни любимци, носители на една или друга, с извинение, "култура", да продължа нататък. У нас почти не останаха сериозни медии, които не възприемат публиката или народа за идиоти и за олигофрени. Нямам предвид т.н. "жълти вестници", които били най-тиражните. Имам предвид най-вече телевизиите ни. Даже и "сериозните предавания" са на твърде ниско ниво. С малки изключения, потвърждаващи правилото. Медиите интензивно, всекидневно, неуморно работят за пълното опростачване на нацията ни. Факт. Оттук трябва да се тръгне в моето ненаписано "възвание към нацията". Медиите ни натрапват някакви менте-кумири, "звезди", някакви нещастни "чалга-випове" и "публични личности", както те сами себе си грандомански се зоват, които също яката работят пак за това: за пълното, за тоталното доопростачване на нацията. И най-вече на младежта! А всичко се прави за вездесъщата парица. Явно много щедро се плаща на ония, които насърчават олигофренията на цяла една нация. Иначе как да си обясним рвението им?! Цялата работа се свежда до това: един тотално опростачен, обезсилен от простотия народ много лесно се управлява. Една нация, съставена преимуществено от олигофрени, може да бъде употребявана за каквото си поискате, за каквото ви скимне. Това е ясно само по себе си, да не се спираме прекалено на него. Добре де, има ли възможност за някаква реакция срещу това, на което сме подложени? Ще се оставим ли простотията да ни удави в мръсните си води? Докъде като народ ще я докараме с нашето прословуто търпение? Народ от мазохисти ли сме, какво изобщо сме, щом и това търпим? Търпим нетърпимото даже, браво на нас! Никой в такава една "културна", с извинение, ситуация, не слуша гласовете на обезпокоените. Тия гласове си остават глас в пустиня. Да, намираме се в пустинята на триумфиращата бездуховност, на агресивното безкултурие, на ликуваща простащина! Гнусно е, не го ли усещате? Смърди! Всичко е прогизнало от мръсотия! Да, обаче в така и така сложилата се обстановка да роптаеш смисъл особен сякаш няма. Възприемат те за... "ненормалник". Я го виж па тоа, ти за какъв се мислиш бе? Ще ми говори за простащина той?! Ще ми прави на интересен?! Ти по тоа начин обиждаш българщината бе?! Ти обиждаш наште исконни ценности бе?! Като не ти аресва що не се чупиш бе?! Троши си главата по чужбината, щом си бил толкова културен бе?! Аман от... как се

викаха тия дето се праат на интересни... мммм..., а, да, аман от сноби бе?! Казва ти това нашият герой на нашето време и продължава усърдно да си жвачи дъвката. Такива се чувстват в нашата родна "културна", с извинение, ситуация, като "охлюв във стърнище", както моят покоен чичо Гошо обичаше да казва, Бог да го прости! А се обадиш по-настървено срещу простаците и щирещата се, срещу заливащата ни отвсякъде простотия, ще станеш крайно ненавистен и набързо ще те оплюят. Крайно неприятни и дразнещи са тия, дето се мислят за "различни" в нашенските условия. Не си ли типичен, не си ли към господстващия "културен", с извинение, тип, подобре мри. За да не ни смущаваш идилията. Я го виж ти, ако ни трябват "свободолюбци" и "другоячемислещи", ний си имаме назначени такива. Примерно другарят Карбовски е довереното ни лице, който завежда нашето официално "другоячемислие"; само нему е разрешено да се прави на хашлак, санким, на свободен. А ти ще мълчиш, ясно и е?! Темата е огромна и ако продължа, ще се увлека, и нищо чудно пак да закъснея за работа. Затова трябва да се "ориентирам към приключване", както навремето чинно ни подсещаха комсомолските секретари; така те казваха на някой разприказвал се като мен. Ще завърша с това. В съществуващата, в наложилата се атмосфера ония, които са податливи или склонни на простотии се чувстват страшно окуражени – та отвсякъде около нас се чуват и виждат какви ли не простотии, аз да не би да съм инвалид, та да се въздържам и сам да не правя простотии?! Щом простотията стана норма, аз не ща да съм ненормален, та да се правя на възпитан или културен, не, няма такова нещо, аз ще бъда пръв простак. И тогава всички ще ме уважават! Всички ще ми ръкопляскат! Всички ще ме прегръщат и мило ще ми говорят: "Браво, той е един от нас! Той е същият като нас! Той като нас изобщо не мисли и не казва нищо различно! Да го вдигнем на ръце, щото той е абсолютно същият като нас! Носейки него на ръце, все едно себе си носим на ръце!" Да, така ще ми говорят. А после аз заедно с тях ще скандирам до изнемога: "Уррра, дойде най-после нашият час! Ще господстваме сега ний! Ний сме мнозинството! От нас зависи всичко! Долу културата! Долу образованието! Долу възпитанието! Да пикаем на шибаното ви образование! Да пикаем на шибаната ви култура! Да пикаем на тъпото ви приличие! Не, ний, "простаците", както ни наричате, сме новите господари на света! Ще видите вие, ний векове наред сме били тормозени, сега ще ви отмъстим за всичко! Да убием умниците! Да извадим душите на "културните"! Смърт на културата! Да живей... животът! Ще ликуваме и ще празнуваме тържеството си! Я, бай Милко (Калайджиев), надуй гайдата! Я,

16 Цонке, я, наша любима певачко, разтърси цици и извий чувствения си хормонален гласец? Е те това е! Уррраааа!" Пиша тия неща, понеже пред очите ми всеки ден забелязвам найобезпокоителни симптоми за разгръщането на явлението, за което говоря тук. Аз съм учител по философия и пред мен, пред моите очи всекидневно се разразява тоя сблъсък на две култури: училището е арена, където господстващата в социума простотия и простащина влизат в безпощадна битка с "изченчената" традиционна култура на възпитаността, на добрия тон, на нормалните човешки отношения, на просвещението, на образованието, на зачитането на правилата и пр. И, за жалост, напоследък констатирам, че силите стават все по-неравни, простаците сякаш придобиха числено предимство: щото пасивното мнозинството продължава да търпи техните гаври и не намира сили да се противопостави с нещо на жестоката инвазия на агресивната простащина! Като мълчиш и търпиш, като нямаш сили с нещо да се противопоставиш на вилнеещите наоколо простаци, които вече задават тон, ти на дело подкрепяш и насърчаваш простотията и простащината. Това е. Или си твърдо срещу нея, или ставаш нейна жертва. Няма трети вариант. Много е тежко, но чакайте да слагам точка и да бягам за работа. Като имам време пак ще продължа. А ето сега вчерашната ми реплика, която написах набързо. Има отношение към горния хаотичен и непрегледен текст, затова я турям тука, та да не се загуби някъде: Философията е нещо като аванпост в неспирната битка или дори война с простотията. С простащината – по-точно казано. Щото простащината е значително по-нагла от простотията. Представяте ли си колко е тежка моята участ на философ: всекидневно да водя най-люти битки с простащината! Който се занимава истински пък с философия, той трябва в един момент сам да започне да води битка със собствената си склонност да прави простотии, да бъде простак. Разбира се, за истинските простаци е противопоказно да се занимават с философия; те пък от своя страна виждат във философията и във философите своя най-голям враг. И ето, атакуван съм като философ от гъмжащи тълпи от простаци, които ако могат, биха ме схрускали с кокалите, на моменти така се чувствам. Чистосърдечно си го признавам без да се преструвам, както някому може да се стори. Но темата е голяма, а аз закъснявам за работа! Бъдете здрави и не унивайте пред простотиите, които ни заобикалят, а им се опълчвайте понякога. Щото ако не го правим, ще ни задушат, ще ни залеят, ще се изпоудавим в леещата се наоколо простащина...

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПОРТРЕТ НА ПРОСТАКА 09 януари 2013, сряда

Получих чудесен текст от г-жа Венеция Соколова, касаещ обсъжданата в момента в блога HUMANUS тема за простащината, придружен с кратка обяснителна бележка; публикувам ги двете, понеже те твърде много подпомагат изследването на този феномен на нашето време: триумфиращата, парадиращата със себе си, ликуващата простотия и простащина; получих разрешението на г-жа Соколова да публикувам текста й; ето какво пише тя: Наблюдавах простака много години. Любопитна бях да разбера неговата логика на мислене и поведение. Накрая се опитах да му направя и психологически портрет. Ще Ви го изпратя. Изводът ми е, че простащината е непобедима. На първо място простакът е невъзпитан. Той обаче е убеден, че е естествен. Затова често може да се види как на публични места се оригва, грухти, пърди, мучи, хихика или издава други странни звуци, които категорично доказват близостта му до природата. Простакът е прост. Възбужда се само от прости стимули. Неговото поведение е подчинено на елементарната формула: стимул-реакция. Липсва когнитивна обработка на информацията. При това колкото по-интензивен е простият стимул, толкова по-силна е неговата реакция. Или колкото по-силен е звукът, толкова поголямо е задоволството му. Чувството му за хумор също е елементарно. В хумора му често присъстват обидни забележки и обезателно теми със сексуално съдържание. Простакът мрази интелигентния човек. Не само защото не го разбира, но и защото смътно прави някакви сравнения и дълбоко в себе си усеща интелектуалната си непълноценност. Сигурно Айнщайн е имал предвид него, когато е казал, че простотата на примитивния ум никога не ще да разбере сложността на извисения ум. Простакът е лишен от тактичност и не зачита човешкото достойнство. Неговите

обидни забележки обикновено са насочени към елементи на човешкото тяло или облекло, но не и към черти на характера с нравствен, емоционален или интелектуален облик – защото елементарното му мислене борави с понятия и представи, които имат само материални измерения. Той не уважава личното пространство у другия и не спазва никаква дистанция в общуването си с хората. Нещо повече – за него “такова животно нема”. Простакът е егоист. Той не се интересува от мислите, чувствата или желанията на хората. Често е високомерен, надменен и саркастичен и изпитва омраза към всичко живо, защото дели света на две – аз-добрият и другите-лошите. Простакът има ниско самочувствие. За да повиши значимостта си и компенсира ниската си самооценка, той напада, нагрубява и принизява хората, агресията е най-честият начин за защита. Простакът е неспособен на самоанализ и самокритичност. На него е невъзможно да се обясни, дори и да се обясни, той никога не може да разбере, че е простак. Затова простащината е непобедима. Простащината е примитивен начин за привличане на вниманието на околните. Защото простакът не разполага с други средства или възможности – талант, знания, интелектуални способности. Не му достига ум да покаже по подходящ начин, че се нуждае от признание, уважение и възхищение. Затова чувствата, които предизвиква са предимно гняв, възмущение и отвращение. Но за него това няма значение – важното е да демонстрира себе си. КРАТЪК КОМЕНТАР: Г-жа Соколова е успяла много плътно да опише физиономията и характера на простака, наедно с психологическите механизми, които го тикат да развява простотията си като мръсни гащи в очите на другите. И тук принципът е: всеки показва това, което има. И го има в изобилие. Това, което няма, не може да го покаже. По това, което показва, съдим за това колко струва този или онзи. На простака обаче не му пука, че показва нищетата, мизерията си – личностна, душевна, умствена, екзистенциална – нещо повече, парадира с нея, "фали" се, тупа се по космясалите гърди. Което и показва, че тук вече имаме нещо като настъпление, инвазия на някаква своеобразна идеология или дори културна парадигма на намиращата се в настъпление простащина. Простаците имат самочувствието на нещо като властелини на света, особено на българската част от него. Ето това е обезпокоителното. Те не само претендират, че имат числено превъзходство, те претендират и за морално такова. Претендират за тотално превъзходство.

17 Те затова се добраха даже и до политическата власт в държавата. Днес нас ни управляват простаци и наглеци от висша форма, които заради господството на простотията обират симпатиите на мнозинството от националното природонаселение. Ето защо проблемът с инвазията на простащината придобива формата на съдбовна битка за националното ни оцеляване. И дори за оцеляване на човечността по нашите земи, тъй като тя е застрашена от страшно израждане. АКО НЯКОГА В ТАЗИ СТРАНА НАСТЪПИ ДИКТАТУРА, ТОВА ЩЕ СТАНЕ ЗАРАДИ БЕЗДЕЙСТВИЕТО НА ОНЕЗИ, КОИТО ЗАПАЗВАТ МЪЛЧАНИЕ

зададе, е: защо хората подхождат към проблема по този начин? Представете си, че сте лекар в разгара на епидемия. Няма да попитате: „Как може един лекар да лекува милиони болни и да възстанови идеалното здраве на цялата страна?” Независимо дали сте сам, или сте част от организирана медицинска кампания, вие ще знаете, че трябва да лекувате толкова хора, колкото можете да достигнете, доколкото ви стигат способностите, и нищо друго не е възможно. (ОЩЕ >>> в блога) ОТНОСНО ПРИЧИНАТА ПРОСТАЩИНАТА И НАГЛОСТТА ДА ТРИУМФИРАТ ТАКА НЕПОБЕДИМО ПО ТОЗИ СВЯТ

08 януари 2013, вторник

Бедата на света е, че глупавите са непоправимо самоуверени, а умните – пълни със съмнения. (Бъртранд Ръсел, този цитат ми го припомни г-жа Венеция Соколова) ОПИТ ЗА ВЪВЕДЕНИЕ В ТЕМАТА ЗА ДИКТАТУРАТА ИЛИ ТИРАНИЯТА НА ПРОСТАЦИТЕ 08 януари 2013, вторник Какво може да направи човек? Есе на Айн Ранд от книгата Философията: кому е нужна? Този въпрос се задава често от хора, които се тревожат за състоянието на днешния свят и искат да го променят. Найчесто той се задава във форма, която подсказва причината за тяхната безпомощност: „Какво може да направи един човек?”. Докато работех върху тази статия, получих писмо от един читател, който описва проблема (и грешката) още покрасноречиво: „Как може един човек да разпространява вашата философия в мащаб, достатъчно голям, за да предизвика огромните промени, които трябва да бъдат извършени във всяко кътче на американския живот, за да може да се създаде такава идеална държава, каквато описвате?” Ако въпросът се зададе по този начин, отговорът е: не може. Никой не може самостоятелно да промени една страна. Затова първият въпрос, който трябва да се

Снощи, за да не забравя една мисъл, която ми щукна в главата, я записах във Фейсбук; става дума за това, че споделих нещичко за т.н. диктатура или тирания на простаците, от която според мен сме застрашени; сега гледам, че доста хора са ме насърчили да изпълня обещанието си; ето я тази мисъл, под нея публикувам също така и един кратък афоризъм, който, тъй да се рече, сътворих покрай другото и също публикувах във Фейсбук; понеже тази сутрин преди излизане за работа няма да имам достатъчно време да пиша по-задълбочено по поставения проблем, по който ми се ще да се породи дискусия, ще се опитам да

направя нещичко, доколкото ми стигне времето, с оглед да провокирам и други хора да се изкажат, пък "когато му дойде времето", или когато се намери повече време и вдъхновение, ще запретна ръкави да напиша и самото есе; но ето сега за какво собствено става дума: Върти ми се в главата идея да напиша есе на тема ДИКТАТУРА НА ПРОСТАЦИТЕ, в което да обоснова тезата, че такава една диктатура не съществува от вчера, а от десетилетия, още с настаняването на комунистите във властта, а дори и преди това, от алеково време, пък и дори преди това. Но напоследък тая диктатура сякаш се засили и простаците (и наглеците) завладяха и политическата власт в държавата. Заплашени сме от пълна тирания на простаците, те ни инквизират постоянно – и омаломощават силите на нацията. Всичко талантливо от България бяга най-вече заради тая тирания на простаците, упражняващи терор спрямо всичко що-годе умно, талантливо, образовано, просветено. Простотията у нас дори стигна дотам да си създаде своеобразна култура на простотията като своя идеологическо оправдание; имаме си очебийни простаци, които са ни министри на културата, премиери, какво ли не още. Проблемът, който поставям, е сериозен, апелирам в разработването му да се включат повече хора, които споделят идеята и тезата ми. Тя не е моя де, но се опитвам да я изведа в нейната кристална чистота и завършеност. Имам доста примери, който възнамерявам да представя в есето си, трябва ми само малко по-свободно време за да я разработя както ми се иска... помагайте ако можете! Ето и онова афоризъмче, за което също споменах, чини ми се, че и то има пряко отношение към темата: Само един способен, кадърен, талантлив, работлив човек може истински да оцени друг такъв способен, талантлив, кадърен, работлив човек. А мерзавецът и некадърникът може да цени единствено само други такива като него мерзавци, подлеци, некадърници... А сега, доколкото все пак имам време, да се опитам да попиша малко по поставената тема, поне да подготвя увода към нея. За да се говори смислено по темата за диктатурата или за тиранията на простаците и наглеците (нахалните), първо трябва да се опитаме да опишем повнимателно кои и какви са тия т.н. "простаци", щото един човек справедливо вметна следното: ... Простаците са видимата част на Айсберга или камшика, с който Господарят бие кучето... Факт написан и от Фердинанд към Борис за управлението на Българския народ НАЙ-ДОБРИЯТ СТРАЖ НА ВЛАСТТА Е ПРОСТАКА! Ако искате да

18 направите нещо, което си струва да се чете, вижте какво има "под водата" и главата, която движи ръката държаща камшика... Т.н. нареченият "прост", т.е. малокултурният човек ли е простакът, за който говорим? Явно не, явно не за тия хора става дума. Простакът не е и необразованият човек. Простакът, за който говорим, е нравствен тип, в който определящи са ето какви качества: нахалство, арогантност, безочие, склонност към правене на подлости, крещяща враждебност към мисленето, към мислещите, към способните хора; простакът се вре навсякъде, без капчица смущение демонстрира простотията си, всъщност какво има повече да мислим кой е простакът, достатъчно е да се представим алековият Бай Ганьо и мигом ще стане ясно за кого говорим. Значи става дума за една твърде агресивна простотия, по-скоро за простащината, а не за смирената, безобидна простотия, която, разбира се, ще бъде неимоверно окуражена когато простащината се възцари, когато бъде турена на пиедестала, както, впрочем, е станало у нас. Но да се постарая да избягам, да се отърва от нищонеказването на общите приказки, на общото говорене. По-добре е да дам един пример, от който всъщност тръгнах, да разкажа нещо, което ме подтикна да се замисля повече за тия неща. Става дума за един пример, взет директно от живота, от битието ми на учител (преподавам философия). Младите, учениците, особено пък гимназистите (намиращи се на една възраст, където всичко най-изразително изпъква) са нещо като чудесно огледало на онова, което става в обществото, на нравите, господстващи в това общество. И затова са много подходящи за изучаване на това, което става в "голямата общност", понеже тук, като в призма, всичко се пречупва, тук всичко сякаш е поставено под лупа и всичко изпъква, става добре забележимо и разграничимо. Та в тази връзка искам да разкажа следното. Във всеки клас учениците са найразлични, има едно по-пасивно мнозинство, което е податливо на всякакви влияния, а пък двата полюса, които го облъчват с такива влияния, са полюсът на неколцината неизменни простаци (наглеци, които се правят на интересни, които са крайно враждебни на ученето, които са противници на реда, на отношенията, основани на възпитанието, на културата, които пречат на учителите да си вършат работата, които на моменти, ако не бъдат озаптени, се разпасват така, че създават реална заплаха за всичко, що трябва да става по начало в училището, т.е. стига се дотам, че всичко отива по дяволите) и, от друга страна, понякога съвсем крехкият полюс на приличните, на добрите, сиреч, на възпитаните, на свестните, на старателните ученици, които се

стараят нещо да научат или да се изявят с най-доброто, което таят личностите им, ала често стават пишман и са постоянно обезсърчавани и обиждани, примерно дори и с това, че учителите сякаш постоянно са заети да оказват прекалено внимание на групата на простаците, а пък на добрите, на водещите, на елитните ученици по тази причина нямат време да им отделят подобаващото внимание. Тази е типичната ситуация, разбира се, има и класове, в които водещи стават добрите, свестните, възпитаните ученици, те почват да задават тон, пасивното мнозинство в такъв случай ако се поддаде на техните влияния, тогава казваме, че този клас е добър; но, уви, много често става така, и напоследък това сякаш е по-често срещаната ситуация, тон в повечето класове започва да задава групата на агресивните простаци, на наглите, на невъзпитаните – и тогава учителят е поставен в тежка ситуация, особено ако той самият, както и подобава, е представител на човешкия тип на възпитаните, на интелигентните, на неавторитарните, на разбраните, да го кажем с една дума, на добрите хора. Разбира се, да си добър човек съвсем не означава, че ще си добър учител, понеже учителят наистина е поставен в твърде тежка ситуация; и по тази причина добри сякаш са именно учителите, които успяват да надмогнат агресията на наглите, на лошите, на арогантните, на невъзпитаните ученици, сиреч, на групата на простеещите, да си го кажем направо, на простаците. Как обаче се надделява над наглостта и над простащината на простаците от страна на един интелигентен по презумпция човек - ето това вече е голям проблем. По него заслужава да се мисли. Аз съм склонен да мисля, че автентично интелигентният, добър, възпитан, разбран човек, който има злата орис да е учител, е общо взето безсилен спрямо наглостта и простотията на арогантните, на тържествуващите простаци, които са успели в една общност да вземат превес, да получат доминация. Учителят все пак има известно предимство, основано на властта, но и тук ситуацията е непроста: понякога става така, че поради погрешни действия на самата училищна власт простаците се чувстват насърчени да се развихрят в простотията си, чувстват се безнаказани, и тогава положението става наистина тежко. И най-тежко става тогава, когато училищната власт, дори без да си дава сметка за това, влезе в някаква потайна, пък макар и несъзнавана коалиция с простаците и наглеците сред учениците, та заедно, с общи сили, да се нахвърлят срещу нещастните интелигентни и неавторитарни учители; говоря за неумишлено стигане до една такава тежка ситуация, когато училищната власт на дело работи против интересите на самото училище, понеже е възприела тази стратегия: за всичко е виновен учите-

лят, щом има учители, които се справят, пък макар и със стиснати зъби, явно цялата отговорност за случващото се трябва да носи учителят. Ала нещата наистина не са така прости. Аз май се разпилях, понеже проблемът наистина е тежък. И е труден за изразяване с думи. Та мисълта ми беше: в най-тежките случаи се стига дотам, че в дадени класове простаците стават доминиращ елемент, те, така да се каже, фактически вземат реалната власт, бездействащата администрация на дело ги насърчава благодарение на това, че сее чувството за безнаказаност, стига се до пълна анархия, учителите, заедно с групата на добрите, свестните, възпитаните ученици, нямат силата да се противопоставят с нещо, и тогава се чувстват постоянно обиждани, т.е. появила се е типична ситуация, в която вече има диктатура и тирания на простаците. Говоря тук за малки групи, за класове, за малки общности, но ми се струва, че този модел се запазва и за големите общности. И тогава, ако говорим за училищни класове, става така, че всичко вече е тъкмо наопаки: макар че училището по начало е едно културно, образователно, възпитателно учреждение, в него се стига дотам, че властта я вземат простаците, те успяват да установят тирания и диктатура, а пък интелигентните хора в една такава ситуация твърде много страдат, понеже постоянно се чувстват тиранизирани, обиждани, с тях простаците се гаврят, нещо повече, получават неизразимо удоволствие от гаврите си, забавляват се, като тероризират човешки същества, които са имали злата участ да са непростаци, т.е. да са възпитани, интелигентни и прочие. Вие гледали ли сте ония толкова популярни видеоклипчета, в които буйстващи простаци-"ученици" в едно пловдивско, с извинение, "училище", се гаврят с една учителка по английски, и дори се нахвърлят да я бият? Сещате ли се за кои клипчета говоря? Има и клипче, в което "ученици" даже свалят... панталоните на учителя си докато той пише на дъската, сещате ли се, това клипче поне гледали ли сте го?! Ето това имам предвид; за това става дума; дотук се стига понякога, а напоследък и почесто. Което за мен е симптом, че работите вече са изпуснати, т.е. съвсем реално сме застрашени от тази т.н. тирания или диктатура на простаците. Да, съвсем реално сме застрашени от тирания или диктатура на простаците, както искайте възприемайте тия мои страхове, но аз ще повтарям това докато повече хора го осъзнаят. А какво става в по-големите общности ще пиша тепърва. Явно ще се наложи много пъти да се пише по тази тема, очертава се една поредица, няма как, за да успеем да изразим същината на проблемите, ще се наложи да поработим повече. Много ми е интересно да се изкажат и други хора по проблемите, които аз само нахвър-

19 лям. При това нямам време даже да прочета текста, който съм написал, да прецизирам някои изрази, така че моля да не се хващате за думата, не съм редактирал написаното изобщо, нямам това време, понеже бързам за работа. Е, хубав ден Ви желая! И нека да се опитваме да обединяваме силите си срещу агресията на простаците, щото от тая простотия вече изнемогваме. Вие лично нима все още не сте забелязали всичко това, за което писах тази сутрин? Ако е така, значи вий сте направо щастливци, бравос на вас! Да, обаче да не излезе така: че оня, който изобщо не се възмущава като мен от диктатурата или тиранията на простаците, дали пък той самият в такъв случай сам не е простак? Щото, предполагам, от гледната точка на самите простаци това, за което пиша, изглежда най-вероятно съвсем иначе? Интересно ми е да разбера как изглежда от тяхната гледна точка, аз лично не знам, не мога да си представя, но мога да подозирам. Тъй че приканвам повече хора да се изкажат. Белким напреднем в изследването на немаловажната тема...

(Илия Минев) Чуйте и това, от него можете да научите много, стига внимателно да слушате: Разговор на Илия Минев и Петър Бояджиев Нека да почетем този голям страдалец на българския комунизъм, нека отдадем дан на благодарност за това, което този истински борец-антикомунист направи за тържеството на свободата и демокрацията в България! РАЗМИСЛИ ОКОЛО ВАДЕНЕТО НА КРЪСТА ОТ ВОДАТА, СНАБДЕНИ С ПОЖЕЛАНИЕ ЗА ПЛОДОТВОРНА ГОДИНА 07 януари 2013, понеделник

БЕЗ СВОБОДА НЯМА ТВОРЧЕСТВО 07 януари 2013, понеделник

Доказано е от историята на човечеството, на народите, че там, където съществува свобода, там има съответно и творчество в областта на материалното производство, в областта на духовното творчество. Без свобода никога не можете да намерите народ или отделен човек да бъде творец... Стратегията на нашето дружество е чисто хуманитарна, защото ние не можем да си представим свободно общество без да е освободено от страха; страхът е най-големият порок, който може да гнети човека.

На ваденето на кръста в Благоевград се сбили, здравата се сдърпали, което много говори относно това що представляваме – и какво за нас е религията със своите обичаи и ритуали. Правили след това специално проучване по видеозапис за да установят кой пръв е хванал кръста, т.е. на кой да дадат "приза"; най-вероятно този "приз" е бил паричен, не мога да кажа какъв е бил. За да се сбият, имало е за какво, предполагам. Нищо чудно да е имало приятно миришещи банкнотки, за които нашенецът е готов на какви ли не подвизи. Наистина, интересно е какво им подаряват на тия, дето са имали късмета да хванат кръста. Вчера, на ритуала в Пловдив, хората се питаха какво ли има в торбичката, която подариха на щастливеца. Някой каза: "Библия!", а хората наоколо му се изсмяха: кой ли ще ти скача в студената вода заради една книга, и то пък Библия?! Синът ми се казва Йордан, майка ми пък е Йорданка, та вчера освен че бяхме на реката да гледаме как владиката ще хвърли кръста, празнувахме и в къщи. Владиката Николай Пловдивско-Московски доста се позабави, та после бързаше да привърши по-бързо всичко, щото тия, дето чакаха да скачат в реката бяха доста подранили и порядъчно измръзнали. Много лошо впечатление направи това, че при извършването на обреда, на специално направения за целта тесничък подиум освен духовните лица се набутаха и доста политици, дори и военни, дори един генерал,

което води до логичния въпрос: какво дирят там, как не ги е срам, не чувстват ли известно неудобство да стоят и да се кръстят пред камерите? То явно всичко е заради пустото кръстене пред камерите, явно тия идиоти се чувстват крайно нещастни ако ще им се наложи да се прекръстят ей-така, без да ги забележи приятно жжужаща наоколо телевизионна камера. Та се натикаха тия наглеци на подиумчето, построено на брега на реката, доста добре го натовариха туй подиумче, което накара един зевзек сред публиката, носещ името "Ангел Грънчаров" да отбележи: дали няма да е по-добре подиумчето да поддаде и всички, дето са се накачулили, вкупом да отидат във водите на реката, та белким се поосветят малко и отрезвеят от хипертрофиралата си, от нетърпимата си вече наглост! На туй подиумче бяха, както си му е редът, и кметът, и областният управител, и шефове на управляващата партия ГЕРБ, кой ли не, даже и един депутат-комунист се беше наврял, става дума за оня, Корумбашев ли се викаше, той пък какво диреше на туй подиумче, даже и Господ Бог не знае и не вярвам да може да каже?! Както и да е, отбелязвам тоя детайл, понеже и той нещичко говори, нещичко показва. А иначе близо 30-40 младежи скочиха в реката да хванат кръста; не се сбиха, което е похвално; докато владиката пееше църковните си песнопения, нетърпеливите младежи запяха химна, явно за да го подсетят да привършва по-бързо. Психологически се чувстваше, че мистичният смисъл на ритуала не се долавя комай от никой, дано не съм прав, но такова ми беше усещането, като слушах коментарите на публиката наоколо. Целият съкровен, същински смисъл е изветрял, няма го, а е останала кухата форма. Свещениците пък си пеят като... попове, без да се опитат да установят жив контакт с публиката, без който всичко се обезсмисля. Не бива така, не стават така тия работи. Грозно е да е така. Трябва да се работи, като се започне с религиозно възпитание от най-млада, от детска възраст. Но кой да ти мисли за тия неща. Пък се чудим после защо хората били така подивели и озверели... Владиката и другите свещеници пееха, постараха се, имаше много духовни лица, Николай ги беше мобилизирал, с хоругвите му там и знамената, с другите му салтанати, даже руският герб с двуглавия орел ясно се виждаше на златните колове, с които беше ограден подиумът, а пък на торбичката, в която връчиха подаръка на младежа, дето хвана кръста, си личеше гербът на владиката, който явно се самосъзнава като църковен княз или аристократ. Няма лошо, но тая страст към лукса ще го погуби, тя вече го е погубила. Лошо, не бива така. Лъскавата му кола а нямаше, сигурно го е чакала наблизо. Варненският пък мутрополит ръсеше народа директно от врата-

20 та на Линкълна си. Такъв бляскав Линкълн, такава кола имал само Обама и нашият смирен и скромен пастир дедо Кирил Варненки Ченгесарски, дето се гласи да става патриарх! Изобщо не му пукаше да ръси от Линкълна, не съзнаваше кича! Ако тоя стане патриарх, такива поразии ще направи, че ум ще ни зайде! Да спирам дотук, че трябва да се готвя за работа. Днес съм на училище, ваканцията свърши. Снощи се наложи да пиша поредното си "писмено обяснение", което любезната г-жа директорка ми възложи да напиша в навечерието на Бъдни вечер, преди излизането ми в отпуск. Даде ми един вид "домашна работа" за по време на празниците, нейният подход за "найчовечно" отношение към колегите й, ако забелязвате, е специфичен, твърде оригинален, своеобразен, бих казал дори творчески; едва ли има друг директор на училище някъде по света, който да си позволява чак такива иновации спрямо учителите! По време на отпуска не писах този доклад, ала снощи, няма как, се наложи да го напиша. Няма да го публикувам (засега) в блога, щото почва нова година и ми се ще да направя един жест за помирение: да не почваме новата година с лошо, щот ако я почнем с лошо, с лошо ще ни върви през цялата година. При първата обаче мръсотийка, която ми се направи, ще публикувам не само този текст, а и мнозина други, които чакат реда си. Толкоз. Да си пожелаем хубав ден, хубава работна седмица, хубава, плодотворна и успешна да е дори и цялата година, която се е проснала пред нас и очаква да я покорим с... дела, дела и само дела (както обичаше да казва любимецът на настоящия ни демократичен Премиер, именно "другарят Тодор Живков"!)! На всички желая да работят упорито в тази година и да постигнат много: и на читателите на блога, и на учениците ми, и на учителите, и на родителите, дето се отбиват тука, дори и на моите любимци, дейците на българската образователна бюрокрация-администрация, които, сами виждате, са невероятни симпатяги и чудаци, откъде ги намират управниците ни, и Господ не може да каже! Бъдете здрави и смели, а най-вече никога не се оставяйте някой нагъл самозванец да потъпче достойнството ви! Бъдете свободни личности! Това е моето главно пожелание! Наслука! ДНЕС Е ПРАЗНИКЪТ БОГОЯВЛЕНИЕ На православния християнски празник Йордановден отбелязваме кръщението на Иисус Христос от Св. Йоан Кръстител във водите на река Йордан. В този момент небето се разтваря и Светият дух слиза върху Христос, а от небето се разнася глас:

Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение! От тук произлиза и названието на нашия църковен празник – БогоявлениеЙордановден. (Tosho Peykov) НЕЧУВАН СКАНДАЛ: ЛИЦЕМЕРНО "БЛАГОЧЕСТИВИ" БЕЗБОЖНИЦИ СТРОЯТ ПАРАКЛИС В ДВОРА НА УНИВЕРСИТЕТА!

06 януари 2013, неделя

Тия дни, минавайки покрай новата сграда на ПУ "П.Хилендарски" (тя е "нова" относително, от ерата на социализмокомунизма се строеше, но се нарича така) забелязах, че в двора отпред, на найцентрално място, се строи... параклис! Знам, че новият ректор на този университет е доста благочестив човек, не пропуска литургия на владиката Николай ПловдивскоМосковски, винаги е на най-предно място при проповедите му и се кръсти най-

благочинно пред камерите без капчица смущение, да, зная тия неща, ала че ще стигне до една такава глупост, именно, да построи параклис в двора на университета, не съм очаквал; всичко друго съм очаквал, ала това точно не! Глупост на търкалета и отчайваща гавра едновременно както към университета като университет, така и към църквата и религията като църква и религия е тази ректорска инициатива! Грозна чалгашарска спекулация с религията и подигравка с университета е това, нима тия хора не го съзнават? А че не го съзнават това е отчайващо! Такива неща може да си ги позволят само хора, които нямат отношение едновременно както към идеята за университет, така и към същината на църквата и на религията, да не говорим пък за вярата. Е, имат някакво отношение, както виждаме, и към едното, и към другото, и към третото, ала това тяхно отношение е изцяло негативно, бих си позволил да кажа даже унизително както за едното, така и за другото, така и за третото. Ето, налага ми се да кажа защо мисля така, понеже явно доста хора не разбират какво означава, какъв смисъл има това в двора на един университет да се построи параклисче, именно църквица?! Аз съм човек, който твърде много уважава религията и църквата, почитам техния чист духовен смисъл. Но не съм глупак за да се радвам че ето сега, видите ли, даже в двора на университета веч ще си имаме църквица?! И от какъв зор точно в двора на университета се строи този параклис (той, прочее, ми се видя възголемичък, направо църквица ще си е!), питам аз?! И чавка ли е изпила акъла на наште църковни дейци, на мутрополита най-вече, та са се съгласили с такава подигравка както с университета, така и с религията, пък и с такава една обида както към вярващите, така и към академичните дейци, също така и към студентите? И се питам също защо няма никаква реакция от тия последните, нима не съзнават какво става? Защо аз лично не съм чул никакъв глас на протест срещу това издевателство?! Срам е това, че няма никаква реакция, че стадото мълчи, когато пишман благочестиви ректори си позволяват такива, простете, изгъзици комай с всичко, което изобщо може да бъде подиграно, осквернено, изопачено, дискредитирано? Питам аз: за какво е тази църквица в двора на университета?! Там ли й е мястото? Нима идиотите, дето са замислили това, са си въобразили, че като има църквица в самия университет, това ще създаде удобство на студентите-калпазани, като не са чели за изпит, да могат да идат на спокойствие да се помолят на Бога там, та да си вземат изпита без да четат - затова ли строите тази църквица там, а бе, катили?! Или църквицата е нужна на олигорфренитедоценти, които пред лекция да идат да се

21 помолят Богу, та да им помогне да могат да си изнесат калпавата лекция без студентите да ги освиркат?! А, затова ли строите тази църквица, а, питам аз това? Интересува ме какъв е смисълът точно там да има църквица - та да е под ръка на разните му там малоумници и некадърници, затова ли?! Или студентките, които са се отдали на разврат с който свари, да идат в църквицата да се молят да не би да стане така, че да заченат, т.е. църквицата в тия идиотски съзнания е нещо като заместител на презерватива, затова ли я строите там, в двора на университета?! Аз ето това не мога да разбера, защо точно там трябва да има църква? В болници, да речем, разбирам защо има параклиси, там е напълно уместно болен човек да иде да се помоли Богу за здравето си, да мине успешно някаква операция и пр., но тук, в университета, за какво, питам, е нужна църквица или параклис? За да се преструва ректора на много благочестив, за да лъже студенството колко е вярващ, затова ли се строи таз църквица? Или може би наште академици от ПУ ще ходят в църквицата да се молят Богу да им помогне да си напишат калпавите докторати? Или да молят Бог да направи така, щото да осени безплодните им съзнания с някаква идея, та да открият нова теория, или да направят откритие, иновация някаква, творческо постижение някакво – затова ли ви е нужна църквицата в университета, питам аз? Дотам ли я докарахме вече? От векове насам човечеството е осъзнало, че образованието (знанието, науката) е съвсем светско, че образователните учреждения трябва са отделени от църквата, а пък църквата от държавата, да, ама не, ето, у нас, по подобие на путинска Русия, се върши грандиозна спекулация с религията и с православието, като се възражда някакъв див средновековен обскурантизъм, понеже и религията, и църквата, се превръщат в нещо като идеологическа патерица на мутро-олигархичната власт, досущ по същия начин, по който марксизмът-комунизмът навремето беше идеологическото оправдание на диктатурата и тиранията?! Или ний като държава ще деградираме до нивото на талибанските държави, в които друга една религия беше превърната в стожер на живота, на отношенията, на всичко?! Дават ли си сметка тия, които така неадекватно се отнасят към църквата и религията ни, а също и с науката и с университетите ни, за какво е знак една такава грозна спекулация както с едното, така и с другото, така и с третото? Университетът е храм на Разума и на Знанието, е храм на науката, църквата пък е Божи храм, храм на вярата в Бога като една исконна човешка потребност. Разум и вяра са еднакво велики духовни сили, но те са с противоположна насоченост, те се допълват и синхронизират по великолепен

начин, ала изобщо не бива да бъдат смесвани, щото всичко тогава отива по дяволите; те са автономни, независими, взаимно ограничаващи се, нито едното от двете не бива да минава в сферата на другото, щото иначе става... "манджа с грозде", или... "орел с ориз", знае ли човек какво още да каже, за да изрази възмущението си спрямо допусканата гавра както с религията, така и с разума и с университета, така също и с църквата и със самата вяра?! Невероятен срам обхваща разбиращия човек че такова нещо е възможно да се допуска в наше време, дето сме уж 21-вия век! А разбиращият човек, независимо дали е автентично вярващ в Бога, или пък е автентично вярващ в... Разума (да, има и такива, и такива трябва да ги има често в една институция на Разума, каквато е по идея университетът!), тръпне от погнуса когато долови, че такива извратености изобщо е било възможно да се пръкнат в нечии души или съзнания. Спирам дотук. Още много може да се пише, но е излишно. Няма да разберат какво правят тия, дето си позволяват чак такива мерзости, а не вярвам да се осмелят да протестират и ония, на които им поднасят чак такива гаври, имам предвид студентите, академичните дейци и пр. Те понесоха безропотно обявяването на Ицо Мамата за "доктор хонорис кауза", та това ли няма да понесат, бълха ги ухапала, пък явно мнозинството има доста дебели кожи, щом понася такива гаври. Срам и резил е и за хилядолетния ни град Пловдив, че този знак за дълбоката дегенерация и за всестранния упадък както на науката, така и на университета, така и да религията, така и на църквата ни, така и на българската култура и духовност изобщо, какъвто е постояването на църквица в двора на Храма на самия Разум (!), се случва точно тук; да, срам и резил е, тази гавра се случва в нашия толкова много преживял велик град! Но колцина ще осъзнаят и ще че изчервят заради този срам? Да, срам и резил е това, че лицемерно "благочестиви" безбожници решиха да построят параклис в двора на самия университет – та да се погаврят едновременно с всичко, за да осквернят едновременно всичко, за да се подиграят едновременно с всички нас! А народът търпи ли търпи гаврите и униженията, понеже е дълбоко приспан от наркозата на простотията, на безкултурието, на бездуховността, иначе ако не беше така, наглеците едва ли щяха да си позволят подобни извращения... ИДЕИТЕ ЗА РАЗВИВАЩО ЧОВЕШКАТА ЛИЧНОСТ ОБРАЗОВАНИЕ В САЩ Във Фейсбук-групата В подкрепа на Ангел Грънчаров г-н Борис Петков е написал следната бележка: Идеите на г-н Грънчаров за развиващо човешката личност образова-

ние от десетилетия се прилагат успешно в САЩ: Иновационни модели в образованието на САЩ; Текстът, който г-н Петков препоръчва да се прочете в тази посока, го намерих и понеже има възможност да се сложи и в блога тук, ето, сторих това, та който се интересува да може лесно да го изчете: ОДА ЗА СЛАНИНКАТА 05 януари 2013, събота

Много съм писал срещу прословутата лакомия на българина към пържолите, кюфтетата и кебапчетата, пък и към други такива "месни" сурогати; тая всеотдайна влюбеност на народната ни душа към тия прелести на съществуването съм я подлагал на бичуване, понеже заради привързаността си кебапчетата ние, българите, сме способни да се откажем от всичко друго на света, дори и от най-ценното, примерно от свободата, от достойнството, от същностния, от смисления просперитет и живот и т.н. Да, писал съм в този дух и ще продължа да пиша, защото добре зная, че материализмът, на който тая привързаност е израз, е една зла прокоба, която води до недотам радостната ни национална съдба: най-бедни сме в Европейския съюз и сякаш много-много не ни пука от това! Дори не се срамуваме от това, че сме най-бедни, някои извратени пишман-патриоти пък се гордеят от този така унизителен факт - щото сме били невинни страдалци, били сме "ограбени" от богатите нации, дето ни мислели само злото! А не бива чак дотам да се примиряваме - и сами себе си да подценяваме. Когато почнем достойнството си като човеци и като нация да поставяме над прозаичните благинки на съществуването от рода на тия същите кебапчета, пържолки, винце, ракийка и прочие, то едва тогава, убеден съм, ще почне да ни върви, щото в ценностната подмяна и обърканост е коренът на злочестините ни: ние самите сме си виновни за всичко, не някой друг! И това последното трябва да признаем, ако искаме един ден с

22 право да почнем да се зовем свободни человечески същества, сиреч, човеци! Да, писал съм и ще пиша и тепърва за тия най-важни екзистенциални неща и тегоби, ала ето, тази сутрин ми хрумна да напиша похвално слово за... сланинката! Да, витае ми в главата мисълта да опитам да напиша нещо като ода за... сланинката! Вярно е, народът ни е беден, ето, преживяваме години на ужасна бедност, поради което сме принудени да ручаме (тая народна дума тук, чини ми се, е подходяща да се използва!) какви ли не евтини извратености и ментета на родната ни посткомунистическа хранителна индустрия – от рода на отвратителните евтини кренвирши, наденици, салами, гнусни кайми и пр., вярвам, добре се сещате какво имам предвид – та в тия години на толкова гнусни храни (поради които все някак оцеляваме, жертвайки обаче здравето си, т.е. все пак още не сме пукнали от глад!) има един светъл лъч, озаряващ нещо най-истинско, същностно, субстанциално, изцяло автентично: сланинката! Аз тук, разбира се, не говоря за сланинката, която се продава в супер или хипермаркета, а за сланинката, която срамежливо я продава някой събрат-селянин на ъгъла на улицата, сланинка, която е извадена от собствената му прохладна изба, от собственото му дъбово каче, говоря за сланинката, която е така ухайна, така се топи в устата, защото тази сланинка е овкусена с праз лук, с черен пипер, с другите му там... мммм... подправки, които бабите знаят и пазят от памтивека, ето, за тази сланинка говоря! И за нея ний, българите, сме длъжни да пеем и произнасяме оди и оратории, да пишем дитирамби, нея ний сме длъжни да прославяме: защото благодарение на тази сланинка нацията ни оцеля в най-тежки времена, времената всички видове комунизъм, които ни се стовариха на главата преди 1989-та година, "зелен", "кърваво-червен", "зрял", "презрял", "гнил" и пр., после също така през отчайващо тежките зими на Луканов, на Виденов, после ужасните зими на Гоце, ето, сега и в тази тежка зима на Боко Борисов, все благодарение на сланинката сме оцелели, не сме изпукали, ето, още ни има – и сланинката е нашто упование, че България и българите ще ги има още векове, да не кажа цели хилядолетия! Сами усещате, предполагам, колко силно е чувството, което движи немощната ми ръка, думи не ми стигат да очертая контурите на този най-висок пантеон в народната душа и признателност, на който трябва да поставим парче добре овкусена, толкова приятно ухаеща и топяща се в устата сланинка, която е спасението на българина в студените и проклети зими на нашата несвършваща бедност, на нашите несвършващи исторически и екзистенциални унижения! При това трябва да отчетем, че дори и другото велико творение на българския

гений, именно баницата, не може да стане, ако в нея не се сложи порядъчно много свинска мас, която, както знаем, се получава пак от топена сланина, т.е. ето, оказва се, че сланината пак стои във фундамента на народното ни оцеляване! Аз и преди съм писал, но пак ще повторя: трябва един ден да сътворим паметник както на баничката, така и на сланинката, щото благодарение на тия два продукта народът ни оцеля през вековете, особено пък през последния век на най-ужасни исторически катаклизми, войни, комунизъм, преход към комунистически капитализъм, посткомунизъм, накрая и рекомунизация, на която се радваме ето в тия последните три-четири годинки на мутро-милиционерско управление. Питам се дали, като сътворяваме един ден този паметник на българското спасение от гладна смърт в тежките години на изпитания, дали най-отгоре, връз баничката и парчето сланинка не требе да турим и едно гърне, пълно с бобена чорбица, а, какво ще кажете, щот фасулът също има огромна рол в битката за оцеляване, която българинът води не от вчера?! Да, ама ако турим котле или гърне с бобец най-отгоре на паметника, то тогава ще се наложи да турим там също и една тенджера с варено кисело зеле с мръвки и сланинка (Пак, отбележете, вездесъщата сланинка и тук се появява! То и хубавия непостен бобец със сланинка става, нали така?!), а пък тогава нашият паметник ще се претрупа, нали така?! Затуй е добре да оставим най-отгоре, с оглед на художествената простота, само едно парче апетитна сланинка, даже баничката, чини ми се, требе да пожертваме, щото сланинката по право стои най-отгоре, да си признаем, така е, нали?! Не сте българи ако не признаете това, уроди сте вий, ако не признаете тоя така възвишен стон на народната душа, който иде из дълбините на моята душа ето в тоя момент! Пиша тия работи, уважаеми дами и господа българи, не защото съм полудял от глад, както можете да си помислите, нито пък защото искам да се подигравам някому, в случая, на съвъкупния ни изстрадал народец, не, не такова презрено чувство движи ръката ми в тоя момент! Решително възразявам ако някой си мисли, че искам да се подиграя на народеца, към когото сам принадлежа с цялата си душа и сърце! Не, пиша всичко това, защото чувствам своя дълг да го напиша, защото все някой трябваше да го напише всичко това. Няма да го напишат нашите префърцунени медийни "звезди", наште увенчани с лаврови венци "ентелектуалци" и писатели, които са се изродили дотам, че вече се срамуват да си признаят принадлежността към "селянията", т.е. към автентичния ни народец, който наистина оцеля благодарение на преживянето на сланинка с лучец и хлебец! Не, такива няма да напишат моите възвишени думи за сланинката, що се леят направо от

сърцето ми, щото аз съм човек-философ, и за мен само истината има значение, а всякакви други съображения, от рода на вече изтъкнатите, нямат никакво, нямат абсолютно никакво значение. Да, съвсем не ми пука какво някой щял да си помисли за мен, не ми изобщо пука, че някой си там мухльо щял бил да ме обяви за "прост селянин", щом като съм бил дръзнал да пиша ода за сланинката, да пиша апология или похвални слова за сланинката! Майната им на такива уроди, които нямат съзнание за своя народен корен! И ето, пиша, написах това, което исках да кажа, и ми олекна на душата, че си изпълних дълга пред тоя мой народ-страдалец, така унижаван кажи речи от всички. Да, от всички, защото нали знаете каква е страшната истина, която поетът е изразил ето с тия мъдри думи: "Пази Боже сляпо да прогледа...", е, моя милост не принадлежи към тия малодушни презрени за духовното слепци... Последните дни – да кажа и нещо лично, с него и ще завърша, щото казах вече главното – моя милост оцелява със сланинка. Купих си, пожертвах пари за да си купя парче от тоя деликатес – да, за срам на нацията ни, и сланинката вече стана деликатес, килото струва вече цели 8 лева, виновен и за това е оня наглец Мирослав Найденов, министърът на яденето, за всичко той е виновен! – и ето, и аз, пък и синът ми студент, и жена ми, даже и нейният брат, млад човек, безработен, който едва оцелява, горкият, понеже повече от година е без работа и доходи и затова често идва у нас, си похапваме сладко-сладко от тази сланинка! Разбира се, наложи се да ходя да купя и още от нея, щото така ни се услади, че я изядохме още първия път; намерих селянина, който продаваше тоя деликатес, купих още, сега-засега имаме. Хубавото на яденето на сланинка е това, че тя притежава едно наистина чудодейно свойство: като си похапнеш от нея дълго време след това не чувстваш глад, стомахът ти мирясва и не стърже повече, часове наред ти е добре на стомаха и на червото. Да, няма друга храна, освен сланинката, която да държи така сито и то толкова дълго време. Ето затова сланинката заслужава да бъде поставена на най-висок пиедестал, не се шегувам, един ден, убеден съм, народът ще узрее за тази мисъл и ще сътвори паметник на сланинката, помнете ми думата! Даже ний и сега си имаме такива паметници, какво пречи, примерно - сега ми хрумва таз идея, пълен съм с идеи тая сутрин, що така ли, какво ми става тая сутрин?! - да префасонираме безбройните паметници на съветската армия и като премахнем, като избием от скалата, от камъка оружията, автоматите, разните му там Шпагини, Калашници и бомби, да турим в ръцете на съветските войници парчета сланинка, щото и руснаците, дето уж са ни

23 били дали "свободата", си падат по тоя продукт, ох, как си падат, знам аз, падат си по сланинката не по-малко отколкото си падат по водчицата! Да, ето тази идея ми хрумва и ми се види съвсем приемлива, хем ще станат тия паметници по-малко войнствени, хем ще увековечим продукта, благодарение на който сме оцелели, то и руснаците са оцелели благодарение на сланинката, не на водката де, та си струва да се мисли, таваришчи, в тази посока, аз така предлагам. Щото съветските другари ни донесоха и ни натрапиха комунизма, а след това вече, за да не измрем от глад (щото комунизъм и глад взаимно се предполагат!) се наложи да оцеляваме тъкмо благодарение на сланинката – и спор няма, че тя изпълни великата си историческа мисия, спаси нацията, оцеляхме, и още оцеляваме благодарение на нея, и тепърва ще оцеляваме, в новите и още по-нови кризи, които наште обични управници ни устройват така умело! Това исках да кажа. Привършвам. Ще ида да си резна малко сланинка за закуска, само тия мои лакомници в къщи да не са й видели сметката нощес. Прекрасно нещо е това сланинката, що не бях Шекспир или Данте, или поне Омир, та да да мога да напиша един по-възвишен поетичен панагирик за нея?! Е, не съм, нямам тия таланти, но пък което можах, сторих го, и то от сърце, вервам, че сте го почувствали. Хайде чао, лек ден и приятен уикенд ви желая, бъдете здрави и не забравяйте, че доброто здраве – и то на редовното похапване на сланинка се дължи! Не слушайте тия шарлатани-лекарите, нас учат да не ядем сланинка, а те тайничко донасита си похапват, мошениците му с мошеници! МИСЛЕЩИЯТ ВИНАГИ ИМА ОГРОМНО ПРЕДИМСТВО ПРЕД НЕМИСЛЕЩИТЕ

Позволете ми да дам един пример в тази посока: Представителят на Израел от трибуната на ООН запитал: – Мога ли да започна отдалеч?

– Може, само че по-кратко.

– Когато Моисей ни изведе от Синайската пустиня, той ни доведе на брега на свещената река Йордан. Ние си свалихме

дрехите и се хвърлихме във водата за да отмием натрупалия се пясък от четирите десетилетия преход. Когато излязохме от водата, видяхме, че палестинците са ни свили всичките дрехи... Скача представителят на Палестина: – Протестирам! Нас тогава изобщо ни е нямало там!

– Благодаря, ето това исках да докажа!!! ПИСМО ДО РЪКОВОДИТЕЛЯ НА СИНДИКАТ “ОБРАЗОВАНИЕ” КЪМ КТ “ПОДКРЕПА” В ПЛОВДИВ януари 4, 2013

Днес, предвид сложилата се нелека ситуация около моето положение в ПГЕЕПловдив, се наложи да напиша едно писмо до Председателя на Градското ръководство на Синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа”, което публикувам и тук, в блога – понеже тая плахата надежда, че благодарение на такава една гласност, току-виж, на писмото ми евентуално ще обърнат някакво или поне известно внимание; ето какво написах в това писмо: Здравейте, драги г-н Нейчев, Първо да Ви честитя Новата 2013 година; дано да е наистина честита, плодоносна, благодатна настъпилата нова година; желая Ви живот, здраве, щастие, успехи и в живота, и в работата, както лично Вам, така и на най-близките Ви хора! На второ място искам да Ви информирам за това, че се наложи да заведа дело в Районния съд срещу г-жа Стоянка Анастасова, директорката на ПГЕЕПловдив, понеже тя продължава с административния си терор и с гаврите си спрямо мен – и не мирясва изобщо; аз такова отношение за 30-годишната ми преподавателска кариера не съм срещал и дори не съм очаквал, че мога някога да срещна – щото все пак живеем в ХХI-ви, а не в 50-те години на ХХ-я век. Заведох дело, но както и да го погледна, май се налага адвокатска помощ, тъй като сам едва ли ще се справя. Та искам да Ви запитам: може ли да ползвам някаква адвокатска помощ от Синдиката?

От съда ми заявиха, че ако искам адвокатска помощ следва да подам молба, та затова първо искам да запитам Синдиката как стои въпроса в такъв случай: когато член на Синдиката се съди с работодател, Синдикатът помага ли с нещо или как по начало е решен този въпрос? Излишно е да казвам, че от страна на нашата синдикална лидерка в училището г-жа Камелия Стоянова, помощник-директорката, е съвсем глупаво да очаквам някаква помощ, тъй като тя стои на гледната точка, че г-жа Директорката е непогрешима, подобно на римския папа (или на аятолаха, на Главния ходжа на Иран), тъй че в никакъв случай няма смисъл да очаквам да ми помогне с нещичко. Ето, оказа се, че наистина е крайно порочно и алогично това помощникдиректор, приближен и пряко подчинен на директора, да бъде в същото време и синдикален лидер (!), т.е. да се очаква такъв да бъде в същото време и ефективен опонент на работодателя, е едно съвсем напразно и дори глупаво очакване – предвид нашите български реалности и разпространения манталитет у нас. Та във връзка с въпроса ми за адвокатска помощ от страна на Градското синдикално ръководство на учителската организация на синдиката изпращам за всеки случай своята Искова молба до съда, с която заведох делото, а също и едно Допълнение към нея, което по искане на съда ми се наложи да напиша тия дни. Що се отнася пък до Националното ръководство на синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа” искам да Ви кажа, че г-жа директорката преди време ми показа някакво писмо, подписано от Шефа на националното ръководство на Синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа”, именно от г-н Юлиян Петров, в което той й оказва пълната си и безрезервна подкрепа както за всички минали, така и за всички нейни бъдещи действия, т.е. сам собственоръчно й издава нещо като папска була за пълна непогрешимост, което, както и да го погледнем, е съвсем смешно и жалко. На мен лично в тази връзка ми се ще да предложа да се проведе все пак едно синдикално събрание в ПГЕЕ-Пловдив по инициатива на градското ръководство на учителската организация на Синдиката към КТ “Подкрепа”, но това си е вече Ваш проблем; Вие си решавайте, Вие си носете и отговорността за случващото в ПГЕЕПловдив… Ще съм Ви благодарен ако ми отговорите на поставения въпрос. С поздрав: Ангел Грънчаров ЗА СИСТЕМАТА НА БЕЗДУХОВНОСТТА, ЗА СТАТУКВОТО НА ОТЧАЙВАЩИЯ РАЗВРАТ, ЗА ВАКХАНАЛИЯТА НА ПЛЪТТА ИЗ НАШИТЕ ЗЕМИ

24 04 януари 2013, петък

Пак ставам тази сутрин с настроение да не ми се пише изобщо; последните дни на ваканцията са, много работа свърших в "почивката" си, след някой ден обаче тръгвам на работа, организмът ми иска почивка; най-вероятно затова така много не ми се пише. А издавам вестник и списание, ако не пиша, ще се окаже в един момент, че вестникът най-вече ще трябва да излиза... с бели страници. Това, разбира се, докато съм жив и здрав няма да го допусна, и ето, пак започвам да пиша; а така ми се искаше да направя една видеобеседа, даже темата ми се върти от няколко дни в главата; е, няма изход, ще пиша по същата тая тема, вместо само да говоря; и темата е: духовният живот на човека. Огромна тема е това. Става за цяла една книга. По тази тема могат да се напишат много книги – и винаги казаното и написаното ще е малко. Това е грандиозна тема направо! Велика тема! Толкова много съм писал по тия въпроси, а на моменти усещам, че все още сякаш нищичко не съм успял да кажа. Толкова много има да се пише още, че потръпвам ето в този момент! Но няма как, наведнъж всичко няма как да се каже или напише. Чудеса тук не са нужни. Малко по малко, трохичка по трохичка – този е пътят. Този е и начинът. Аз напоследък често споменавам такива изрази: "духовна смърт", "застрашени сме от духовна смърт", "духовни мъртъвци" даже нарекох някои, "духовен живот", "духовна катастрофа" грози човечеството, пък и нас, българите, често употребявам думички като "духовност", "бездуховност", "дух", "човешки", "Божествен дух" и т.н. Духовното за мен като философ е отколешна основна сфера на заниманията; ний, философите, сме духовни лица, занимаваме се с най-фина духовна дейност, не просто с образование, не с "набиване на някакви знания" в съзнанията на младите, не, това са глупости, същинският смисъл на заниманията на ония, които имат едно пи-високо съзнание за мисията си, имам предвид философи, е това: заниманията с философия, съвместно с младите, са една чиста и

твърде сложна духовна дейност, която бюрократите от образованието никога няма да проумеят каква е, какъв е нейният смисъл; затова се е стигнало дотам, че ония философи, които си вършат работата, водени от едно такова по-високо и автентично съзнание, биват обявявани за какви ли не, биват наказвани, гонени, остракирани, преследвани, обявявани за какви ли не, едва ли не за престъпници (каквато участ мен ме сполетя напоследък). Както и да е, пътят на духовното, духовната по смисъла си дейност винаги е била в такова едно отношение към света, в който цари материалното, в бездуховния в принципа си материален свят, в който важат други закони, в който властва друга, съвсем бездуховна сила: парите, грандоманията, суетността, лакомията за власт, почести, лакомията към лукса, вещите, блясъка. Духът е рядък и неканен гостенин в този свят, към него се отнасят като към "беден досаден роднина", който разваля веселието, радостта от отдаденото на материалното – с всичките му съблазни – съществуване. Да, така е било, така е и сега. Е, имало е по-духовни епохи от нашата, наистина е имало такива епохи, но какво от това, че ги е имало? Дали са ни някакъв пример, че може да се живее иначе, с една поизтънчена чувствителност към духовното, но ето, за жалост, в последните векове все затъваме в тресавището на една ужасна бездуховност – независимо от външните, техническите, технологичните постижения, независимо от триумфа на научната мисъл, пред нас зее и около нас една страшна духовна празнота, сякаш бродим в някаква духовна пустиня, сякаш сме поставени в някакъв кошмарен духовен вакуум. Не зная давате ли си сметка за това, за което говоря, за това, за което пиша. Не зная дали можете да се обезпокоите поне малко от тия мои думи. Или ги приемате за странност, за суетност на един самозван индивид, който, видите ли, се е захванал да се прави на интересен. Както искате го възприемайте, ваша воля е това, аз обаче ще кажа каквото мисля, ще споделя с вас как аз виждам нещата, как аз възприемам ситуацията, в която се намираме. В която се намира отколе човечеството. И в която пребивава съвременният българин. Ще кажа. Ще го напиша. Нека и това да бъде казано. Не бива да се мълчи точно за това. Затова се изказвам. Няма да мълча. Ще бъда като шило в торба - или като проклет комар или оса, която не мирясва, а само жили. Жили, жили, ала умира... от жилене се умира, не зная дали го знаете това... А народът иска да живее, иска да се забавлява. Да бе, един живот само живеем, я, моля ти се, не ме занимавай с тия пусти глупости, "духовен живот", "духовност", "бездуховност", ала-бала, стига глупости бе, стига си ни развалял радостта от съществуването?! Я го виж ти, наглецът му

с наглец?! Ще ни кара да мислим по тия проклети тъпи въпроси, откъде-накъде? Кой ти дава право да смущаваш душевния ни мир? Иди си в своята пещера, ако искаш, моли се, мри ако искаш за духа, само не се показвай пред нас, недей да ни тормозиш, недей да ни тероризираш; живей си в своя лудешки духовен свят, а нам остави този, тукашния, с всичките му благинки и прелести, със съблазните и с радостите му. Да, този свят е за нас, ний му се отдаваме изцяло, тук тържествува плътта, а не някакъв си там "дух", аман от духове, няма духове бе, празноглавецо, има само... секс, има ядене, ох, какво хубаво ядене има по света, има пиене, има красиви женички, с трептяща плът, ох, какви радости ни доставят тия мили женички, какво друго има, да, има бляскави коли, има "музика за душата и сърцето", има Ивана, има Азис, има Кондю, има оня, как се казваше, да, Милко Калайджиев, има кючеци, има... абе всичко има, за да си прекара човек живота превъзходно, ако нямаше идиоти като теб, които така нагло се опитват да ни вгорчат сладостта от съществуването, да ни развалят живота, като сеят скептицизъм, като сеят някакви там тъпи безпокойства, на които ако се отдадем и за минутка, след това всичко отива по дяволите! Току-виж, човекът, поддал се на влиянието на "духовници" като теб, в един момент може да започне да се замисля, а животът ни е даден не да мислим, а да му се радваме, разбра ли бе, идиот такъв?! Абе що не вземем да ги избием ний тия проклети философи, щото те не мирясват?! Е, вярно, не са много, на пръсти се броят, иначе по-голямата част и от философите сме ги направили самоотвержени труженици на този, на нашия, на тукашния свят: вместо да будят съвестите, те са се отдали на печелене на пари, на суетности са се отдали всякакви, на колекциониране на разните му там титли, професорски, доцентски, академични, фукат се пред свежите момиченца в университетите, мазнят им се, за да се порадват и те на свежа плътчица, е, има идиоти като тоя ненормалник Грънчаров, които не са такива, които ще ми се правят на "истински философи", ще тормозят човечеството, абе що не вземем тия като него да ги изритаме от Българията бе, та да се възцари тука една пълна вакханалия на "истинския живот", а, кажете де, защо още ги търпим?! Да, абе самите духовници у нас, свещениците де, в по-голямата си част, ако изключим някои единици, са се отдали на... материалното, ето, дедо ви Николай Пловдивско-Московски обича скъпоценните часовници и бляскавите луксозни коли, той кой ли не обича тия пусти коли, ето, и Кирил Варненски ги обича, той е почитател на Линкълните, нали така беше, да не бъркам нещо, също така много си пада по далаверите с църковни имоти, нищо чудно с ТИМаджиите от Варна да е успял така хубаво да

25 се сработи, че да е натрупал хубави милиончета (в евра, разбира се, нема да се излагаме с някакви си там презрени селски левчета!), та ето тоя същия, Кирил де, ченгето, се гласи да ни става Патриарх, представяте ли си?! Ето, оказа се, че няма кой да си изберем за Патриарх сред нашите велики йерарси, все са прогизнали от мерзост, от мръсотия, от разврат, страшно е, а това са ни "духовните водачи", давате ли си сметка за какво говори всичко това? Духът у нас е в немилост, тук властва само развратът, да, у нас духовната смърт вилнее навсякъде, затова всичко е прогнило, неистинско, всичко е менте, всичко е лъжа, измама, далавера, затова толкова се краде, затова народът се е разплул от безсмислено мърморене, затова няма духовната сила да се захване да тури мерзавците, дето така са се разпасали, на мястото им, сфащате ли сега защо всичко у нас е тъкмо наопаки?! Не сфащате, явно, щото не ви пука, знам че не ви пука, знам, че ме мислите за луд, така е, няма начин да е иначе. Ох, защо ли пиша, защо ли не зарежа всичко, кажете ми, има ли по-голям идиот от мен, защо не взема да си оправя и аз кариерата, да взема да се "вградя" найпосле в ужасното статукво, да взема някаква титла да придобия и аз най-сетне, та да ме зауважава народецът, да земе да ми се прекланя, да стана някак там мижав доцент и аз, откога ме канят хората, да, има и такива, дето ме ценят, има шантави философи още у нас, ама сме малко де, малко сме, отчайващо малко сме! Зле е, че сме толкова малко, на пръсти се броим даже, а иначе всичко, без да си дава сметка, обслужва системата на бездуховността, статуквото на отчайващия разврат, на прелюбодейството, на вакханалията на материалното из нашите земи. Е, има ни, но сме малко. Да, идиотите из нашите земи сме твърде малко, а "трезвомислещите", практичните, са много, твърде много! Да, ама в резултат пак нищо не върви, ако погледнем нещата поглобално, защо ли е така, а?! Вярно, мерзавците у нас преуспяват, я го вижте Боко как се възвеличи, сега нищо чудно и Цар да го направят, имам предвид да го направят пожизнен диктатор, нещо като Кромуел да го направят, примерно, да го провъзгласят за посмъртен "лордпротектор" на Българията, знам ли каква титла ще му измислят, дето да е достойна за Светиня му?! Да, мерзавците ликуват и преуспяват, трупат милиони, играят си с пачки, пушат пури, държат мацки-котета в ръцете си, щипят ги, изтягат се в пухени завивки, далаверите им вървят, спор няма, а народът... абе майната му народа бе, да мре тоя пусти народ, какво като умре?! Народът мизерства, ала е хубавото, че е така тъп тоя народ, че изобщо не съзнава истинските мащаби на собствената си трагедия, да, хубавото е, че народецът ни е хем порядъчно тъп, хем порядъчно добро-

душен и наивен, а най-хубавото му е на нашия народец това, че е търпелив, ето, цена няма един такъв народец, нали така?! Е, щом е така, да ликуваме, какво чакаме още, оставете го тоя проклетник Грънчаров, дето ви се прави на интересен, майната му и нему, да се отдаваме на вихъра на радостта, на наслаждението, на удоволствията, на развратеца, урааа, ела тука моме при батка, да ти каже що ти мисли?! Да ти го каже сладко, сладко... абе един животец живеем бе, да не изпускаме мига, да му се радваме, да го благославяме! Айде, стига толкова, че ми писна да пиша, а на вас ви писна да ме четете, нали познах? Да си върви всеки по пътя си, да върви всеки на майната си, а пък аз зарязвам шибания компютър и излизам на разходка... писна ми, ох, как ми писна вече тоя компютър, проклети да са американците, че го измислиха!!! Хайде, чао, хубав ден на всички желая – и прощавайте ако обидих някого... случва се... МОЛИТВАТА КЪМ ГОСПОД 04 януари 2013, петък

Много хора не знаят тази молитва; ето, за всеки случай нека да я има достъпна, който иска, да я научи, да я знае, та да намери път към общуване с Бога:

силата, и славата на Отца и Сина и Светия Дух, сега и всякога и во веки-веков. Амин! «НЕСКОЛЬКО МОИХ ЖИЗНЕЙ» - ФИЛМ, ПОКАЗВАЩ УЖАСА НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ АД Год выпуска: 1991 г. Режиссёр: Андрей Ерастов. Автор сценария: Александра Свиридова. Жанр: биографический. Фильм снят по мотивам "Колымских рассказов"и биографии Варлама Шаламова. Из фрагментов разрозненных текстов писателя, которого только начали печатать толстые журналы, сложили некий условный предсмертный монолог-исповедь о страшном опыте писателя. Варлам Шаламов (1907-1982) - писатель, отсидевший 20 лет в сталинских лагерях, в том числе 17 на Колыме. Шаламова часто сравнивают с Солженицыным хотя по масштабу его правильнее сравнивать скорее с Данте. С той разницей, что Данте придумал ад, а Варлам Шаламов его прошел, описав затем адское бытие - четко, точно, во всех его обыденно-омерзительных деталях. То, что сделал Шаламов, лежит почти за пределом человеческих возможностей – чудом является не только то, что этот человек выжил после 17 лет Колымы, но и то, что, выйдя из ада, он нашел в себе силы и желание говорить. Рассказ «Что я видел и понял в лагере» представляет собой свод знаний, лежащих за гранью земного опыта, а также уникальной жизненной философии: предельно жесткой, лишенной каких-либо надежд и иллюзий относительно человеческой природы. ЗА БИТКАТА НА ДОБРОТО И ЗЛОТО: ДАЛИ НАИСТИНА ВСЯКО ЗЛО Е ЗА ДОБРО?

03 януари 2013, четвъртък

Отче наш Отче наш, Иже еси на небесех! Да святится имя Твое, да приидет Царствие Твое, да будет воля Твоя, яко на небеси и на земли. Хлеб наш насущный даждь нам днесь, и остави нам долги наша, якоже и мы оставляем должником нашим, и не введи нас во искушение, но избави нас от лукаваго. Яко Твое есть Царство и сила и слава, Отца и Сына и Святаго Духа, ныне и присно и во веки веков. Аминь. Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето Царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; Насъщния ни хляб дай ни днес и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжници си; и не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукавия; Защото Твое е царството и

По скорошната публикация със заглавие Добротата ще спаси света, тя ще ни предпази от духовната смърт... в блога (сайта) на СВОБОДНАТА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ се е получило интересно възражение от г-н Владимир Трашов, на което ми се струва, че следва да се отдели поголямо внимание; поради това го публикувам в отделен постинг - заедно с моя отговор на зададен ми от него въпрос; ето какво си казахме: Владимир Трашов каза: Пълно съгласие, ЛЪЧО, с твоите проповедни слова, с едното изключение този път. Не се съгласявам с твоето подценяване на красотата. Напротив, повтарям с цялото си чувство: красотата може, трябва и тя ще спаси света!!!

26 02.01.2013г. Владимир Трашов Това пише г-н Трашов. Отвърнах му следното:

Затова и защото красотата е висше духовно понятие. Съвсем неслучайно ти отбелязваш, че има лоша доброта и добра доброта. Е, аз пък бих могъл да ги нарека: грозна доброта и красива доброта. Стремежът към красивата доброта, към красивия звук, към красивия текст, към красивата обкръжаваща ни и видимата, и невидимата ни действителност може, трябва и ще ни спасява от грозното във всичките му външни и вътрешни проявления, а следователно и от злото. Защото този и такъв е стремежът, който ни очувствовява, облагородява, издига, прави и ни осъзнава, като по-висши разумни, а следователно и по-дълбоко духовно проникновени същества. Веднага давам пример с красивата външно твоя директорка на ПГЕЕ-Пловдив, г-жа Стоянка Анастасова, която те привика в кабинета си преди Коледа не, за да те помоли за прошка загдето неоснователно, злобно, жестоко и изключително грозно се отнася към светлата ти, честна, искрена, добра душевно и почтената ти личност, а за те наказва отново, с двумесечната си и уж формално правилна давност. Отново наказание, което ми изглежда доста грозновато. Щото не си й се подмазвал, щото си й противоречал и щото си имал свои възгледи, различни от нейните, които не си искал да промениш.А съвсем и далеч не, защото си лош учител. А освен посочените й грозни душевни страни, г-жа Анастасова, по убеденото ми мнение, което може да бъде доказано в съда, че е вярно (ако тя го поиска), грозно анонимства в блога ти ЛЪЧО, дори само с което дава лош и недопустим за проява пример на учениците (на настоящите и на бившите), а и на останалите му читатели. Крайно лош пример за страхливост, безличностност, липса на откритост, на чест и на достойнство, на безотговорност за своите дела в крайна сметка. Духовни прояви на г-жа Анастасова, които безсъмнено и за жалост силно и непредотвратимо погрозняват нейната красива, иначе външност. Прав съм, нали?

Г-н Трашов, първо Ви честитя новата година, да сте жив и здрав Ви желая, също така Ви желая да сте все така борбен за истината, доброто и красотата, заслужава си да живее човек за тия ценности; аз, примерно, съм същия като Вас идиот – и за това живея предимно. Както и да е. Да ни е честита новата година, пък ний да си продължим да си орем нивата, щото доста е буренясала, трънясала и изоставена да подивява, тази наша тъжна българска нива... По въпроса за красивата и некрасивата "доброта" и пр. сте така убедителен, че изцяло се съгласявам - и приемам критиката Ви. Аз наистина се изхвърлих като заявих още с първите си думи, че не красотата, а добротата щяла да спаси света. А всъщност, както Вие основателно сочите, добротата и красотата, съвместно с истината, работят все в една и съща посока, т.е. само заедно, подпомагайки се, в сътрудничество, ще могат да спасят света. Истински доброто е така одухотворено, че няма как носителят му, примерно, да не излъчва в простора и красота; автентично красивите хора, хората с една дълбока и одухотворена вътрешна красота, са всъщност добрите хора и т.н. Но темата си заслужава още повнимателно осмисляне, а пък сега-засега аз приемам основателната Ви забележка, така е, прав сте, тази е истината. То и Кант има доста дълбоки мисли в тази посока, ама сега в случая не е уместно да се задълбочаваме чак толкоз, друг път, живот и здраве да е, ще поговорим пак по прелюбопитния теоретичен въпрос. Що се отнася до твоята (да оставя това "Вие", щото звучи доста предвзето в случая!) илюстрация с моята уважавана и така любезна директорка, то аз тук не смея да се захващам да анализирам самия пример, щото все пак личността на г-жа Анастасова я възприемам като нещо суверенно и неприкосновено. Аз лично нея никога даже не съм я възприемал от страната на някаква външна красота, защото години наред сме били просто колеги; ето, откакто тя е пък директор, вече хептен не съм забелязал, не съм имал възможност да забележа такива подробности. А иначе с нея имаме предимно доста сложни и обтегнати служебни отношения, без капчица сърдечност и човечност, отношения, пропити от бюрократизъм, което е доста жалко според мен. Но така се сложиха нещата, проблемът е голям, имаме коренно различни и несъвместими разбирания комай по всички въпроси. Тя, от позицията на своята власт, има претенцията за непогрешимост, недиалогична е и пр., има си доста кусури в моето възприятие, които аз, за нейно добро, съвсем не й

ги спестявам, напротив, съвсем директно и открито, дори откровено, й ги изтъквам. Правя го, защото сме хора и трябва да си помагаме, затова, не за друго, трябва да се стараем на ближния да правим именно добро, а не зло; ето, аз, като християнин, се старая на злото да отвръщам с добро, и ето, в мой личен ущърб, предприемайки безброй рискове, залагайки и здравето си, правя и предприемам много неща, които в крайна сметка са за доброто на моята работодателка, а също така и за доброто на самата институция, на училището, в което работя. Един вид се жертвам, е, вярно, тя това още не го е разбрала, но един ден, убеден съм, ще го разбере – и ще ми е много признателна; аз вярвам в това, аз добре зная, че ще дойде този ден. Щото директорката ни в момента е упоена от наркотика на властта и по тази причина не може адекватно да възприема ставащото, не се ориентира във вярната посока и прави на тази почва безброй грешки. Е, аз, като добър неин партньор в общата ни работа, правя и предприемам много инициативи, жертвам си комфорта и спокойствието, само и само да й помагам да се ориентира по-вярно в нелеките ситуации, в които животът я поставя. Критикувам я, изнасям й много важни, направо безценни уроци, правя й всякакви психологически тестове, дори без тя и да се усети за това, изобщо полагам безброй усилия, понеже съм страшно много заинтересован нейното ръководство на нашата институция да не донесе прекалено много щети и вреди, напротив, в крайна сметка да бъде полезно и ползотворно. Други хора, които се афишират като нейни първи приятелки или приятели, в същото време й дават коварни, вредни за нея самата и за институцията съвети, тя, за жалост, прекалено много им се доверява, поради което прави невероятни гафове, т.е. точно тези я тикат към неизбежния провал; ала ето, аз и неколцина други правим нужното да я възпираме, доколкото имаме сили, от вървене в погрешната посока. Така аз виждам ситуацията, в която се оказа нашето наистина авторитетно и престижно учебно заведение. Добре знам, че се иска още много усилия да бъдат положени, че да се избистри ситуацията, ще има още много безполезни на пръв поглед борби, ала в крайна сметка всичко ще е за добро – за доброто на всички нас, за доброто най-вече на нашите ученици, защото те са най-важните, тяхното образование и възпитание, тяхното личностно израстване за нас е несъмненият приоритет, а пък, разбира се, от всичкото това ще спечели и институцията, ще спечели нашето знаменито училище. Разбира се, г-жа Анастасова трябва да се отърве колкото се може поскоро от лошите, от коварните си съветнички, да почне да се вслушва в предупрежденията на трезвите гласове, трябва да наме-

27 ри сили по-скоро да се очисти, да се освободи от наркозата на властта (всеки, който е на власт, боледува от тази наркоза, я го вижте Боко Борисов какви щуротии прави всеки ден и не мирясва изобщо, глупост връз глупост прави!) и работите ще потръгнат във вярната посока. За което моя милост и още неколцина истински загрижени за доброто на институцията личности работим, както се вижда, неуморно, бих казал даже денонощно. Това исках да ти кажа, г-н Трашов, а що се касае до допускането ти, че г-жа Анастасова на моменти се увлича дотам, че пише анонимно в блога, да ти кажа правичката, и аз допускам това на моменти; в други моменти обаче си мисля, че има тя някакви свои зложелатели, които й се правят на първи приятели и приятелки, които, нищо чудно, за да я злепоставят, пишат така, че хора като теб и като мен да почнем да си мислим, че тия злобни и тъпи реплики ги пише самата тя; разбираш ли, г-н Трашов, има мерзавци, които играят доста по-сложни игрички отколкото изглежда на пръв поглед. Тъй че аз лично в крайна сметка не вярвам госпожа Анастасова да пише анонимно в блога, тя е доста заета, няма това време, има тежка и отговорна работа, значи допускам, че с коварна цел в блога пишат някои нейни пишман-съратнички, които го правят или от глупост, или пък от коварство, от зъл умисъл; друга възможност не виждам. Това е което исках да ти кажа засега по тия важни проблеми, бъди здрав! ВИЕ ЛИЧНО УСПЯХТЕ ЛИ ВЕЧЕ ДА СИ ПОРЪЧАТЕ ЕКЗЕМПЛЯР ОТ БЕСТСЕЛЪРА „УСЕЩАНЕ ЗА СВОБОДА”?

03 януари 2013, четвъртък

Продължава записването (приемането на заявки) за новото издание на автобиографичната, изповедна и също така аналитична философско-психологическа книга, носеща заглавието УСЕЩАНЕ ЗА СВОБОДА (и подзаглавие Кратка история на моята младост), която съвсем скоро ще излезе от печат в бутиков тираж – само за поръчалите си я предварително (т.е. няма да се разпространява по книжарниците). Книгата е в обем 285 и струва 14 лева. Сега

решавам тук да публикувам съдържанието на книгата; ето го: ПРЕДГОВОР ЧАСТ ПЪРВА: СВОБОДАТА КАТО ПОРИВ (Из преживяното в ерата на комунизма) Духът на свободата и недостойнството Какво ли щеше да стане с мен ако комунизмът у нас даже не беше помръднал да си иде? Фрагменти от преживяното в ранното ми детство Щрихи от родовата ми история Корените и стволът на моя род За скъпите ни хора – и за родината на душите ни Пролетна импресия за цъфнали сливи, баби и врабчета Най-важното жизнено дело на човека в онова време Как оцелях в училището-казарма Какво е да си "бригадир", или робският труд при социализмо-комунизъма Цялата истина за комунизма трябва да излезе наяве! "Здравеопазването" – пръв помощник на жестоката машина за убиване, наречена социализмо-комунизъм Една странна, много чудна, направо почти мистична история Разкаянието на един набеден мошеник, снабдено с призив за повече доброта За да се възрадвате, първом полюбете свободата За личностите в живота ми – с любов! Грижете се най-вече за душите си – и бъдете добри: добротата е най-добрия лек за душата... Кратка есенна импресия за баби, котарак и парче благословена, помилвана от Бога земя

чатването на тиража стават същинска библиографска рядкост. Предвиждаме всеки екземпляр от книгата да има уникален номер и да е снабден със собственоръчно положен автограф на автора. Приходите от това издание ще подкрепят финансово издаваното вече пета година философско списание ИДЕИ, излизащо три пъти годишно. Абониралите се за книгата ще получат като бонус новата, декемврийска книжка на сп. ИДЕИ. ЗАБЕЛЕЖКА: Изборът на крайно провокативното заглавие на този постинг е с експериментална цел, т.е. се прави с оглед да бъдат ядосани дежурните мърморковци, съпровождащи този блог; да видим, интересно ми е, колцина от тях ще влязат в "капана" дори и при положение, че с тази забележка съм ги предупредил за това колко е тъпо да го правят... СВИДНИТЕ РОЖБИ, МИЛИТЕ ДЕЧИЦА НА МАМА И ТАТИ...

Източник на изображението ИНТЕРЕСНА ДИСКУСИЯ ОКОЛО "РАЗТЪРСВАЩАТА" НОВОГОДИШНА РЕЧ НА Г-Н ПРЕЗИДЕНТА ПЛЕВНЕЛИЕВ

ЧАСТ ВТОРА: ТАМ ГОРЕ ПОД ЗВЕЗДИТЕ

02 януари 2013, сряда

(Истории и преживелици от войнишкия живот)

Сериозният и уважаван политолог Огнян Минчев ме изненада: произнесъл е една патетична морализаторско-адвокатска пледоария във Фейсбук в защита на новогодишното обръщение на г-н Президента Плевнелиев. В нея четем удивителни – по психологическата си проницателност! – аргументи, аз ще цитирам част от тях, а също ми се ще да публикувам (за читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, който започна вече пета година от създаването си!) и някои от най-интересните коментари в твърде показателната и разгорещена дискусия, която се е получила по повод на пледоарията на г-н Минчев; ето какво пише той, а след това привеждам и някой от най-впечатлилите ме (по критерия за истинност) коментари:

Едно трепетно лято на реката Новобрански неволи "Стари кучета" и "кирливци" Там горе под звездите Всекидневният живот на войника Човешкият "елемент" в казармата Възход и провал Възмездието Емоции разни... сто броя Свежестта на юношеския дух Моят път към истината на живота ми: свободата ИЗ ФОТОАРХИВИТЕ НА МОЯ РОД Побързайте със записването и поръчката си: издания от този род още с отпе-

28

Обвинете ме в пристрастност, но масираната реакция на новогодишното приветствие на президента Плевнелиев ме потопи в дълбок песимизъм за бъдещето на българското общество. Не мога да се нарека фен на Плевнелиев - помагах в кампанията му като професионалист. Имам критично отношение към някои негови позиции като президент, а други подкрепям. Неговото новогодишно обръщение бе най-човешкото и непринудено обръщение на държавен глава към редовия българин, което някога съм чувал... Приветствените думи бяха произнесени в уюта на едно работно място, пред библиотека. Не разбирам злостта на отрицанието, което последва... Не разбирам защо толкова много хора, които познавам, които са нормални, интелигентни, уравновесени се присъединиха с видимо удоволствие към този хор на хулители. Кое ви толкова раздразни? Не обичате Плевнелиев – добре! И аз не обичам Първанов, но последното нещо, което ми е идвало на ум през неговото десетилетие е да млатя новогодишната му реч. Мразите партията му, политиците като цяло, скапаната държава, която ви управлява? И това го някак си разбирам. Лошото е, че в безсмисленото и безпредметно хулене на едно най-сетне нормално приветствие прозира Нейно Величество СЯНКАТА на масово осакатеното ни его. Хулим някого отвън, без особена причина, по асоциация, за да не се обърнем към себе си и да си кажем какво всъщност не харесваме - да, да, у себе си преди всичко. В това е моето отчаяние – че няма да намерим достойни хора, които да ни управляват, защото не можем да намерим и да понесем самите себе си. Ако сме в мир със себе си, ще бъдем по-приветливи и към другите. Дори и да са сменили по погрешка някоя снимка от албума. Не подозирате Плевнелиев в скрита корист да рекламира курорта Аспен в Колорадо, нали? НЯКОИ КОМЕНТАРИ: Blagovesta Kenarova каза: Господин Минчев, няма нищо неестествено да сте толерантен към Плевнелиев. Щом като е избран за президент, сигурно много хора мислят

като Вас. Аз не съм от тях. И ще Ви кажа защо. Не слушах цялото обръщение на Плевнелиев – изглеждаше ми като елф на Дядо Коледа и ми стана обидно. Никога не знае кога да е сериозен, кога да се хили и как да се държи. Ако следваме приказката "По делата им ще ги познаете", ето какво направи президентът:1) Увеличи си бюджета за миналата година с 25%, а тази година, въодушевен от постигнатите "резултати", с 50% (той си е поискал "аргументирано" това увеличение); 2) Поиска да оставим семейството му настрана и чисто по човешки, ние го послушахме. Защо тогава записа 10годишният си син като официален придружител на президента на олимпиадата в Лондон? И той е единственият държавен глава, който беше два пъти там. След като аз плащам, искам да знам. 3) Защо не го посъветвате, след като имате служебни отношения, да издаде спрравочник как се става милионер със спане по паркинЗите? Така ще помогне на младите хора да станат като него. 4) Не искам да коментирам зависимостите, които много сериозно предполагам, че има.

Vladislav Dimitrov каза: Не е лъжа, че трябва да сме по-толерантни, но въпросът е към какво? Очевидно е също така, че г-н Плевнелиев е достигнал нивото си на некомпетентност – т.е. напуснал е нивото, в което е ефикасен, но на новото вече не функционира така добре – иначе очевидно той не е лош човек, както не сме лоши хора и самите ние – просто трябва да внимаваме кое храним с мислите и делата си – тъмната или светлата ни половина. Всичко това обаче не означава, че трябва да се подлъгваме от политическия популизъм – той не е създаден, за да работи за народа, както би казал Чомски.

Kamelia Dimitrova каза: На хората все друг му е виновен, може да не си направил нищо през изминалата година, може да си лош, необразован (защото те мързи да учиш), неморален, безработен (не защото няма работа, а защото те мързи да работиш)... и затова ти е виновен Президента, Премиера, Успелите, Богатите, Умните, Добрите, важното е да има виновни...

Yavor Dachkov каза: Въпросът не е дали обичаме Плевнелиев или не, а в това, че между него и Първанов няма съществена разлика – и двамата са подставени лица и правят задкулисни услуги в интерес на няколко души срещу обществения интерес. Примерите с Първанов няма да ги давам, защото са описвани до втръсване - достатъчен е големият му енергиен шлем. Плевнелиев спаси Борисов и Марковска, нарушавайки конституцията. Борисов спаси от политическата отговорността за кандидатурата на Венета Марковска, а самата Венета Марковска спаси от наказателно преследване с изиграния театър. Ако беше президент на място щеше да направи изявление по съществото на този скандал, както и на безобразното избиране на членове на ВСС. Зависимостта му лъсна най-ярко при скандалния избор на Цацаров за главен прокурор и тихото подписване на указа за назначаването му. Не говоря за грандиозната корупция на Борисов, Цветанов и ГЕРБ за която си затвори очите в продължение на изминалата година, както правеше Първанов за корупцията на тройната коалиция. Що се отнася до обръщението - ламаринените партийни шпаргалки на Първанов бяха заменени от ученически клишета, които се пишат в лексикон – ако бяхме нормална страна – нищо, но във време като днешното с разпад на социалната, здравната и коя ли не сфера, перманентна бедност и простакмутра за премиер – това си е скандална с глупостта и индеферентността си реч.

Elena Milanova каза: Сцената беше кичозна, снимките ужасни, а словото кухо. Нормално е хора с някакъв вкус да се възмутят. Снимката от Аспен беше последният проблем на това бездарно изпълнение в стил "Размисли от Хогуортс".

Albena Ivailova каза: Ако е за Първанов е аргументирана критика, ако е за Плевнелиев – злост... Много обективно, няма що?! И откъде-накъде да е злост, нормалната реакция на учудване и дори потрес от нелепото театро. Първо – къде беше турнат президента? В библиотеката на Софийския университет – защо там? Да не е завършил този университет – не. Нещо да е направил за него – не. Какво прави сред книги – да не би да е професор, докторат ли има – какво? Той има проблем с правилното изразяване и съгласуване, така че едва ли книгите са му основната референция на лицето Плевнелиев. Освен това какво е посланието на килийната атмосфера – че е човек от народа, скромен и изпит. Глупости! Човекът е милионер, както знаем. Освен това се бори за модернизация на държавата и образованието, което никак не се връзва с образа на килийно училище, в който беше потопен. И така нататък...

Ognyan Minchev каза: Г-жо Кенарова, нямам НИКАКВИ служебни отношения с президента Плевнелиев. На практика нямам и извън-служебни. Познаваме се и в редките случаи когато се срещаме на публични места се поздравяваме. Позицията ми е без отношение към личността на президента. Обсъждаме конкретен казус, който за мен е показателен за повечето или за всички нас. Нищо повече.

Kiril Arsov каза: Плевнелиев ще бъде оценен след като ББ падне от власт. Сега му е лесно. Не му се налага да мисли защото

29 изпълнява каквото му се нареди. Ще го видим след половин година.

Blagovesta Kenarova каза: Г-н Минчев, от Вашия израз "помагах в кампанията му като професионалист", неправилно съм написала глаголното време. Добре, "има ли сте". Но понеже отношенията Ви са били професионални, той би оценил едно професионално Ваше мнение. Ако го харесвате в този му образ (на елф на Дядо Коледа), започвам да се съмнявам във Вашия професионализъм...

Albena Shavel каза: Проблемът не е в словото. Дори не е в библиотеката и в снимката на американския курорт. Проблемът е в човека... Човекът-Президент (не кой да е), който озвучи и визуализира, както снимката, библиотеката, така и словото! Хората реагираха спонтанно и толкова негативно: ПЪРВО, защото веднага забелязаха, че е Плевнелиев е изваден изкуствено от нормалното си твърде приповдигнато и глуповато държане, така че тази реч МУ СТОЕШЕ КАТО НА "СВИНЧЕ ЗВЪНЧЕ"; ВТОРО, защото висша форма на цинизъм е в новогодишната нощ един новобогаташ - милионер, да обяснява, че парите не са най-важното... И то къде? В найбедната държава в Европа! ТРЕТО: защото всички си спомниха как и по какъв начин беше НАЗНАЧЕН на тази длъжност, за да топли мястото на своя благодетел следващите пет години. Не и отива на една марионетка от треторазрядна комедия, да ръси високопарни слова... И така. Както вече никой и нищо не може да промени тази част от историята ни – 4 години една мутра управлява България; така и, никой и нищо не може да промени факта, че 5 години ще имаме президентсмешник... За мое голямо огорчение.

Aurora Moon каза: Да пействам ли линкове от новогодишните обръщения на Първанов? Поне ще видите какво сте изпуснали... Защото съм повече от сигурна, че както аз, така и вие, сте спирали звука на телевизора си, докато Първанов говори... Иван Иванов каза: Липсвала ни била АРИСТОКРАЦИЯТА!?? Не само, че ни липсва, ами трябва да сменим шапките и бомбетата с каскетите, а обувките с лачени ЦЪРВУЛИ, защото те най-ни подхождат!!! Тук виждам едни Другарки и Другари, които не пропускат повод да се натегнат на ВЛАСТТА! Ако този президент беше моят президент, аз нямаше да забележа проблема със снимката, защото Плевнелиев няма вина за това!!! Но когато президента, за когото аз не съм гласувал, е построил вилата си на най-забраненото място на Света – на самият бряг на Черноморец, за мен той е вече НАРУШИТЕЛ НА ЗАКОНА, а не президент и нищо не е в състояние да промени

отношението ми към него! И защото той е вече МАРИОНЕТКА на партията, която го направи президент!!! ... Тогава защо сте толкова учудени, че интелигентните мислещи хора не го обичат и одобряват и че винаги ще търсят повод да му натрият носа!!!?

ЗАПЛАШВА ПРОТИВНИЦИТЕ МУ С “ПОЧИВКА НА ЕДИН СЕВЕРЕН ОСТРОВ”! януари 2, 2013

Йорданка Павлова каза: Съжалявам много, но Плевнелиев е голямо разочарование. (Не че кой знае какво сме очаквали), но само подписването на указа за Цацаров е достатъчно, за да стане ясно за какъв човек става дума. Ако се беше еманципирал от ББ и ЦЦ можеше донякъде да бъде приемлив Президент, макар само фактът, че е бил министър и се е подчинявал на ББ да е достатъчен, за да не го уважавам.

Yavor Dachkov каза: Току-що гледах репортаж за гафа по БТВ. Гафът бе споменат между другото, след което пуснаха анкета със "случайни" граждани от улицата. Бяха подбрали млади хора, които издекламираха тезите на Огнян, написани по-горе - речта била човешка, за първи път президентът споменал конкретни личности и събития, имало уют и прочие. Няма случайни минувачи, които можете да спрете за анкета по телевизия и които да почнат да ви говорят със завършени политически тези и които следят речите на президентите и ги сравняват. Очевидно става дума за кризисен пи ар в който за мое съжаление участва и Огнян под формата на "спонтанно споделено мнение във ФБ. Това се планира, и съм готов да се обзаложа, че е имало събиране между хора от президентската администрация и съответните "експерти" като е обсъдена стратегия как да се действа. Току що чух, че в сутрешния блок на БТВ темата ще присъства, което е поредното доказателство, че интернет се очертава като водеща медия - правят кризисен пи ар на нещо, което бе дискутирано само в социалните мрежи и сайтове. Само ме е яд, защото още се опитват да ни връзват на куката, чрез уж "спонтанни мнения" пускат мюре и ни гледат сеира. Наистина има нещо ченгесарско в този манталитет.

Dobri Bozhilov каза: Плевнелиев сигурно е добър бизнесмен, но очевидно е трагичен политик. Сигурно и именно затова го инсталираха на този пост. Един клоун, който постоянно ще става за присмех, не защото е лош, а защото не е за тази работа. Сигурно и аз ще стана за присмех ако започна да свиря на цигулка. И Огнян Минчев ще стане за присмех, ако започне да коментира Айнщайн. Ето това е Плевнелиев – успешно инсталиран на неподходящото място субект. Върши си идеално работата да не засенчва Боко! :-) СТРАСТНА ПОЧИТАТЕЛКА НА ДИКТАТОРСТВАЩИЯ НАРОДЕН КУМИР Б.Б.

Тия дни имах късмета да срещна една типична страстна поклонничка на г-н Премиеро, на “бати Бойко”, както тя влюбено го нарича – една почитателка на неговия мъжки чар, предполагам. Намерих я като заложих подобаваща “стръв” във Фейсбук, а с тази стръв улових богат улов, пребогат в смисъл на основа за добиване на матрьял за изследване на психологията на масовия почитател на нашия народен кумир; и понеже пооредяват почитателите-почитателките на кумира, толкова по-ценен е този матрьял. Ето, четете, дивете се, че такова нещо е възможно; аз значи написах следващото подолу, а пък след него давам разразилата се след това “дискусия”, в която бях порядъчно оплют от горещата фенка на банкянския херой: Следва цитат от безсмъртните “мисли” на дървения “философ” от милиционерската школа в Симеоново Боко Борисов; дръжте се здраво за стола да не паднете като прочетете цитата: “Когато казвам “аз” – това е събирателен образ на партия, правителство, министри, проектанти, строители, екипи. Заслугата ми е, че съм ги събрал. Затова казвам “аз”. Нямам претенциите да съм всë и вся… Нито съм монумент, нито съм паметник.” ДИСКУСИЯ: Ангел Грънчаров каза: “От дистанцията на времето виждам, че почти целият ми личен живот е само в грешки…” – бил казал Боко; то скоро ще се разбере, че и общественият му живот е само в грешки… Димитрия Андонова каза: Г-н Грънчаров, чета, чета и не разбирам какво против имате срещу бати Бойко. Аз ли съм сляпа или вие пишете, а пък нищо не казвате? Та питам ви аз вас, колкото и да си безгрешен, възможно ли е да ръководиш едно стадо овце? И ако да, кажете ми как? Ангел Грънчаров каза: Вашият “бати Бойко”, уважаема госпожо Андонова, олицетворява съвършено друг културен тип, друг тип

30 човечност даже, ето на тази основа са разминаванията и несъгласията ми с него. Имам други изисквания към тия, които имат моралното право да управляват България, на които Боко съвсем не отговаря. И затова смятам, че за доброто на България той трябва да бъде изритан колкото се може поскоро от властта… Димитрия Андонова каза: Г-н Грънчаров, бати Бойко поне умее да олицетворява друг културен тип, докато вие олицетворявате махленската клюкарка, която по цял ден от скука, дъвче своите съседки. И кой сте вие за да изисквате от Премиера? Премиерът трябва да изисква от вас и такива като вас. Вие имате титла философ, но като чета вашите публикации, разбирам, че сте на светлинни години от философията. Затова, аз мисля, че ако у вас имаше поне капчица философия, щяхте да разберете, че вашето място не е във публичното пространство. Забележете моля, че употребявам думата мисля, същото, вие се изразихте със думата смятам, а смятането уважаеми г-н Грънчаров е във математиката. И в заключение, искам да благодаря на бога, че предишните философи не приличат на вас, защото ако приличаха, краят на света щеше отдавна да е настъпил. Весел и спокоен ден г-н Грънчаров! Енчо КЪРМАКОВ каза: Г-жа Андонова, отдавна се колебая да установя дали България е имала досега по-прост и необразован министър-председател! Много се доближава до Тато! Затова го и възкресява. Димитрия Андонова каза: Г-н Кармаков, вие ако бяхте толкова умен, колкото ви се иска да изглеждате в очите на тълпата, нямаше да се колебаете да го установите. Бате Бойко много се доближава до Тато, но не е Тато, защото ако беше Тато, вие, Ангел Грънчаров и стадото, което водите, щяхте отдавна да сте на почивка на един северен остров. Ангел Грънчаров каза: Другарко Андонова, оплюхте ме, “разжалвахте” ме, явно също така много жалите, че не можете да ме пратите на “слънчевия остров Белене”! Владеете милиционерската логика на своя кумир, другаря Боко, няма що! Не зная дали съзнавате колко много се излагате, защищавайки недоразумението Боко, което по благоволението на кагебистката мафия и олигархия е начело на България в този момент – за срам и позор на България! Явно не можете да го осъзнаете това. Хубавото е обаче е, че такива като Вас куриози се броят на пръсти, толкова сте малко, че обществото се пита дали не се държите така само защото ГЕРБ-овашката власт ви плаща щедро за да дрънкате и пишете тия глупости – така както плаща на Бареков и на още неколцина медийни мерзавци. Вие сама

можете да признаете, ако искате да си облекчите съвестта, добре ли Ви плащат за да се излагате така хубаво?

Toly Узунова каза: Явно за другарката “Бати Бойко” е квинтесенция на държавността. Фактът, че много скоро няма да има народ, който той да управлява, явно не я притеснява и нищо не и говори. Димитрия Андонова каза: Гражданино Грънчаров, чета, чета, и не разбирам, какво против имате срещу г-н Борисов и неговата партия. Аз ли съм сляпа, или пък вие пишете и нищо не казвате. Значи, едните са крадци, другите са убийци – Борисов бил прост, убиец. Та питам ви аз пак вас, възможно ли е колкото и да си умен и безгрешен, възможно ли е да ръководиш едно стадо заблудени овце, и ако да, кажете ми как? Аз предлагам вие и стадото след вас да спрете да си плакнете големите усти върху г-н Борисов, защото на човека, ще му се наложи да тегли кредит, за да си плати сметките за тока и водата. Нещата са прости, вие определяте себе си, като гражданин-философ. Точно такива хора и трябват на България. Предлагам на следващите избори да изберем вас за премиер. Но и да искаме да ви изберем не можем, поради едничката причина, че вие не искате да бъдете премиер. Не искате, защото не можете да бъдете. А дори и да станете – какво ще направите? Гаранция ви давам, че ще изсерете едно голямо лайно в и без това препълнената тоалетна, наречена България. Толкова голямо, че ще ми замирише чак на мен. А аз гранко, от пет години работя в Атина и си изкарвам прехраната с честен труд. Сега разбра ли бе гранко, кой е дървения философ на г-н Борисов? Но дори да си разбрал, ти никога няма да ме видиш, защото мене ме виждат само найдостойните. А ти селска клюкарко, нямаш място сред тях. И за да те довърша на цяло, ще ти кажа, че и цял живот да се дъвчеш с мен, пак няма да ме сдъвчеш, защото аз съм пътят, истината и живота!!! Ангел Грънчаров каза: Другарко Димитрия, така и не се разбра на какво се опира, в какво се корени голямата Ви и така страстна любов към г-н Премиеро, към бати ви Боко: на големия му акъл ли, на мъжественото му лице ли, на честния му досегашен живот на една редова мутра-бандит ли, на големите му държавнически заслуги ли, на какво друго ли?! Бихте ли имала добрината да ме посветите в какво се покои Вашата толкова страстна любов и преклонението Ви към г-н Премиеро? Е, да речем, Вий лично изпитвате някакви непонятни и за Вас самата страстни женски чувства към мъжествения ни Премиер, но това, съгласете се, не е достатъчно основание и нам да натрапвате преклонение към фигурата на новия дикта-

тор на България, която ще я закопае без да му мигне окото. А аз не съм съгласен да жертвам Българията заради Вашите женски чувства към г-н Премиеро, който при това е самотен, сиреч, нищо чудно жени като Вас да го подкрепят така страстно само с тайничката надежда да ги забележи и да благоволи един ден да ги осени с мъжката си милост. Разбирате ли сега колко опасна за България е Вашата толкова страстна любов по Премиеро-Мачо от Банкя, който, ако сме честни, разбира от управление на държава толкова, колкото едно магаре разбира от военна музика. А това е опасно за държавата, имам предвид не музикалните способности на магаретата, а държавническите “умения” на Вашия любим Премиер, сфащате ли за какво именно става дума и колко опасна за страната е Вашата страст към г-н Боко? Това написах на другарката Димитрия. Сега ще чакаме да изригне и да избълва поредната си порция чувства нежни към бати си Боко – и на люта ненавист към мен, дето така грозно петня светлото лице на сърдечния й кумир. Очаквайте сензационни новини в тази връзка съвсем скоро… ДОБРОТАТА ЩЕ СПАСИ СВЕТА, ТЯ ЩЕ НИ ПРЕДПАЗИ ОТ ДУХОВНАТА СМЪРТ...

02 януари 2013, сряда Да, не красотата, а добротата ще спаси света. Красотата, струва ми се, е нещо бездушно, студено, надменно, докато добротата е нещо съвсем душевно – и топло, трептящо от човечност. А този наш зъл свят, раздиращ се от лицемерие и злоба, има нужда от душевност, сиреч, от човечност, другояче казано – от доброта. Нашият зъл и студен свят има нужда от повече топлина – от повече човечност. Човечеството се е обезчовечава с ускорени темпове, тази тенденция обаче трябва да бъде спряна. На нея трябва да й се противодейства. Доброто трябва да набира все повече сила, добрите хора в света трябва да си обединят силите. Как може да стане това? Какво трябва да направим в тази посока – ето за това ми се ще да разсъждавам тази сутрин. Не крия – силно съм обезпокоен. Успоредно с отслабването на духовната мощ и помръкването на възвишеността на християнството силите на злото заякват, набират непрестанно мощ. И, което е найлошото, стават все по-коварни: слагат си маската на "добротата", злите хора се преструват на добри, лицемерието ни залива и задушава отвсякъде! Да, коварството на извечния враг на добротата, коварството на злото, е в наше време колосално по размах и сила. Усещате ли студенината, която се лее от телевизионните екрани? Усещате ли

31 мерзостта на медийните мерзавци? Усещате ли гаврите, на които сте подложени? Усещате ли лицемерието, в което сме потопени отвсякъде? Не го усещате, нали? Ето, точно в това се корени целият кошмар: не усещате гнусотията на многоликото зло, чиято инвазия е в невероятен възход! Там е целият проблем. Човечеството се е обезчувствило, безчувствеността е тоя камшик, който плющи връз главите ни, а ние не го усещаме. Другото име на обезчовечаването е обезчувствяване. Станали сме безчувствени, там е проблемът. Да, там е целият проблем. Обезчовечилият се човек го е сполетяло това понеже е станал безчувствен. Нашата човечност се корени в способността ни да реагираме емоционално, да имаме чувства, да чувстваме. Нещо тук, в тази сфера, съвсем не е наред. Как да се обоснова ли? Примери безброй, ала не ги забелязваме. Ето един пример, криещ цяла символика. Казаха го по новините. Не сте му обърнали внимание най-вероятно. Двама младежи, единият на 17 години, другият не помня на колко, май беше малко по-голям, отиват при 85-годишна бабичка, която имала доверие на този изверг, щото той с баща си идвал да й върши някаква работа. Бабата им отворила и ги пуснала. Като влезли, започнали да я... убиват! За да й вземат пръстените: две златни пръстенчета й взели, общо тежали тия пръстенчета 8 грама. Като взели пръстените, доубили бабата (!), за да са спокойни, че няма да ги издаде, излезли си тихо и отишли в заложната къща. Там получили 240 лева, които си разделили по братски, по равно. Това станало в навечерието на посрещането на нова година, ден-два преди 31 декември. Явно не са им стигали парите за новогодишното тържество. Ето така си набавили парите. Толкоз. Какво има повече да коментирам? Не е страшно, така ли? Голяма работа, убили някаква бабичка! Тя, бабичката, и без това си е била стара, а то да живееш на такива години живот ли е изобщо? С такива пенсии да се живее живот ли е - или изтезание? Младите просто направили на бабичката една услуга. Спасили я от мъките и страданията да дълбоката старост. Трябва да им благодарим за това, което сторили, а не да ги мъмрим! Айде де, голема работа, че били убили една предъртяла самотна бабичка! Друг пример. Новият ни президент изнася първото си новогодишно послание. Чете някакви непоносими банализми-алабализми. Сякаш сме деца, сякаш сме малоумни, ни поучава с някакви изтъркани общи фрази и клишета, някакви страшно лицемерни думи се леят в този особен момент! Кой ли пък се вслушва в тия думи в такъв момент? Капчица идея няма в това послание! От него струи, лее се поток от сивота, вещаещ, че пребиваваме в някаква ужасна

духовна пустиня! Как пък не можа да засегне някакъв значим проблем, да каже нещо по що-годе вълнуващ начин?! Не, няма такова нещо.

Страшни банализми-алабализми! Аз такива банализми и алабализми скоро не бях чувал. Цели пет минути нищонеказване! Ужасно празнословие. Словоблудство, пълен разврат на празнословието! Наглецът Гоце пък всяка година направо си четеше все едно и също послание! Крещяща безличност! Начело на държавата си слагаме винаги най-големи безличници! И наглеци. И дори не усещаме това! Изобщо не се безпокоим за нищо. А пък с такъв мил гласец пронесе словото си г-н Президентът?! Леле-мале! Думи нямам вече! Ето, чуйте го сами, аз какво да коментирам повече: Ще каже някой: ами ти, нещастнико Грънчаров, нали уж апелираш за повече доброта, ами ето, нашият мил Президент е самата доброта, какво искаш повече?! Толкова ни е добричък, милият, ти какво искаш повече, да се разтопи от доброта ли?! Засрами се де: той е пределно добър, той е самата доброта, ти уж искаш да ставаме подобри, а в същото време го кориш, сам не знаейки за какво?! Смахнат човек си ти, Грънчаров, голем нещастник си ти! Да, Плевнелиев в тази своя реч е самата доброта, разтапя се от доброта, от една захаросана, лустросана, блудкава доброта. От една показна, крайно лицемерна доброта! Иска се малко усет, за да усети човек това, за което се опитвам да намекна. Чак пък толкова добър да си не е хубаво, мама му стара! Мило, добричко се държи нашият любим Президент, разтапя се от доброта и миловидност, ах, колко ни е добричък той?! А ний, представете си, сме нещо като малки дечица! Ах, каква идилия?! Да се прегърнем, мили дечица! Да плеснем с ръчички и да се прегърнем! И едно хорце

да му ударим, искате ли?! Леле, най сме веч страната на приказките! Злото у нас е победено окончателно! Е, има някакви злобни идиоти като тоя нещастник Ангел Грънчаров, които от нищо не са доволни, ето, сега пък протестира, че добричкият ни президент се разтапял от доброта, и какво, моля ви се, иска още тоя нещастник?! Кой смущава там идилията?! Имаме си всичко, от какво да недоволстваме: Президентът ни е добричък, а пък Премиерът ни е мачо, той е пич отвсякъде, откъдето го погледнеш! Всичко си имаме, ето, дори и магистрали веч си имаме, що друго да искаме?! Да, ний сме страната на приказките, тук всички сънища се сбъдват! Ах, колко много доброта има у нас! Парад на добротата! Парад на лицемерието! Отврат! Пълна отврат! Гнус! И аз искам, апелирам за... доброта?! Ние се давим от доброта, а той, мерзавецът, иска още доброта?! Пълна лудница! Какво искаш още бе, нещастнико?!? Другояче исках да протече тоя текст, ала заорах в друга почва и май всичко отиде по дяволите. Всъщност защо да е отишло по дяволите?! Мисълта ми е все тази: злото, турило си маска на безпределно фалшива и лицемерна доброта, трябва да привикнем да го различаваме именно като зло. Да не допускаме подмяната. Щото ако допуснем злото, маскирано като добро, да минава и да бъде възприемано за добро, тогава горко ни! Лъжата, ако я приемаме за истина, също е извратено – позволете ми да добавя и това. А у нас лъжите отдавна минават за истина; в същото време у нас истината се приема за проява на лош вкус; тя отдавна е в немилост. Лъжците у нас триумфират и парадират. Новогодишното обръщение към нацията на нашия миловиден Президент бъка от лъжи! Той се гаври с нас, а пък кожата на невинно агънце, която си е наметнал, е за да бъде скрита вълчата природа на тая безскрупулна и арогантна власт! Нему тази роля е отредена. За да ни приспива се държи така с нас, сякаш сме малоумни деца, не за друго! Това е лицето на коварството на злото, което ни души и залива отвсякъде. Нещата съвсем не са безобидни. Напротив, страшно е ако не реагираме. Ако се оставяме да се гаврят с нас, ще ни превърнат в нация от идиоти! Прочее, дали вече не са на път да го постигнат?! Дали вече не са го постигнали?! Спасението е в това: здрава чувствителност. Силна чувствителност, неизродена чувствителност. Когато някой бълва лъжи, моментално да усетиш и да се отвратиш от лъжеца. И моментално да възроптаеш, това се иска. Да не мълчиш. Да реагираш мигновено. Ако трябва да псуваш. Не реагираш ли, значи се примиряваш. Трябва да се стараем да сме нормални. На мерзавеца директно в очите да му кажеш: ей, мерзавецо, така, както си я подкарал, няма

32 да я бъде! Така не стават тия работи! Ти мен за какъв ме мислиш бе?! Ето, когато Кеворкян прави своите уж умни мерзости, да не търпиш, а да реагираш. Дори само с превключването на друг канал. Където ще ти се умилква един друг мерзавец. пълно е с медийни мерзавци у нас, това поне не сте ли го забелязали?! Да изброявам ли? То ми е неудобно да ги изброявам всеки път. Виж, свестен човек и, опази Боже, журналист, да срещнеш у нас, е същинско чудо! Почти вече няма такива. Не, няма. Какво стана с Кулезич?! Купиха ли я за добри пари? Къде е Иво Инджев? Ами Иво Беров? Да, ама Карбовски е тук... Страшна работа! Мерзавците обаче са навсякъде и ликуват. Публиката тъпо мълчи и гледа изпод вежди. Не зная докъде ще доведе тази агония. Този парад на мерзостта. Дядо ви Николай е ваш "нравствен ментор". Каква извратеност?! Майчице мила?! Или Кирил Варненски?! Боже, защо допускаш такива гаври?! Какъв ли урок така мъдро ни изнасяш като си допуснал тия мерзавци така да се гаврят с нас? Знам, изпитваш ни, така е. Но мнозинството от нас са бавномислещи, направо немислещи, тъпички ученици са, това е положението. Не им пука за нищо. Ето това също е страшно. Мен не ме успокоява това, че същото било по целия свят. С медиите било същото, същият разгул на безнравствеността шествал по света. Не, не съм съгласен. Има страни в света, където хората не са изгубили здравите си инстинкти към доброто, към приличното, където умеят да се възмущават когато мерзавците се опитват да ги правят на луди. Има и такива страни със здрав морал, ала и там положението е разклатено отдавна. Нещата не вървят на добре. Изобщо даже. Непростимо е да не се безпокоим за това накъде е тръгнал светът. А добротата наистина ще спаси света. Но автентичната, истинската, човечната доброта, не онази фалшивата, лицемерната, не онази гнусната "доброта" на лицемерите. Тази ми е мисълта. За това роптая тази сутрин. Да се научим да различаваме едната от другата "доброта". Злото, маскирано като "добро", е най-страшно. Повярваме ли му, презрем ли автентичното добро, вече съвсем сме загубени. Станали сме духовни мъртъвци. Ето срещу това аз роптая. Не трябва да допуснем да се превърнем в нация, съставена от духовни мъртъвци. Трябва да се противопоставим решително на духовната смърт на нацията ни. За това аз апелирам. Трябва да се предпазим от смъртта на човечността – това аз разбирам под духовна смърт. От нея обаче сме застрашени. Трябва вярно да разпознаем откъде иде опасността... Около нас е пълно с духовни мъртъвци. От човеци, чиито дух е погинал. От човеци, чиято човечност е отишла по дяволите. От човеци с извратена човечност – пълно е с такива, нима не го забелязвате?

Пълно е с човеци, които не долавят когато нечия човечност е погинала. Пълно е с човеци у нас, които са извратени дотам, че се радват и благославят духовните мъртъвци – и ги провъзгласяват за свои кумири! И за свои герои. Ужасна вакханалия на аморализма се вихри наоколо, нима не сте го забелязали? Пълно е с човеци, които се възторгват от гледката на убитата и разтерзана човечност: ето това вече наистина е страшно – ако ме разбирате какво искам да кажа. Ако ме разбирате какво казвам. И от какво се безпокоя... Спирам дотук. Още много може да се пише, ала ми се отщя. Спирам, помислете над думите ми – ако можете. Ако изобщо сте стигнали дотук, до края на това есе. В което силно се съмнявам. Тия, дето са прочели дотук това есе, за тях работите не са безнадеждни. Но ония, които с прозявка са прочели само заглавието и са минали на друга страница, на тях как да помогнем? Не е лесно, но трябва да опитаме. Всяка душа на човек може да бъде спасена, нито един човек не е опорочен дотам, че да е погинал завинаги. Винаги има шанс всеки да се спаси. Да спаси душата си. Да се покае. Да отрезвее. Има такъв шанс. Аз в това вярвам. В това е вярвал и Христос. Нищо че са го разпъвали на кръста, пак е вярвал, че доброто има шанс. Даже на кръста е помогнал да бъде спасена една душа – на единия от двамата приковани до него разбойници... И е продължил да работи все в тази посока – с възвишения пример, който ни даде нашият толкова човечен Бог. Трябва да продължим и ние, всеки прикован на своя си кръст, да работим за тържеството на благородното Христово дело по спасение на човечността – и на добротата, която наистина ще спаси света. Този е пътят. А вървящите по този път сме малко, но ще ставаме повече. И в това вярвам. Не е леко, но не трябва да се отчайваме. Нека да завърша с това: Хубав ден ви желая, ден втори на новата 2013-та година! И светла да е новата година, желая ви да бъде изпълнена с найблагородни за вас дела! Бъдете човечни – това ви стига! То е първото, то е и предостатъчно: всичко останало произлиза от това. Грижете се най-вече за човечността си. Насърчавайте истински човешкото у себе си. Бъдете добри – това е първата и найефикасна грижа за нашата застрашена човечност. Този е пътят, водещ до спасението. Да спасим душите си, да спасим духа, оживяващ душите ни – този е пътят. Толкова е просто всичко: бъди добър – и ще спасиш душата си! Ще спасиш човека в себе си! Ще помогнеш за спасението на самата доброта – сиреч, на човечността в нашия прогизнал от злоба и от фалшива, от лицемерна "доброта" свят. Струва си да се живее за това; то е същинска духовна мисия. Но да спра дотук, щото това вече е нова тема...

Какво съдържа новата – 3 (10) от година 4, 2012-та – книжка на списание ИДЕИ СЪДЪРЖАНИЕ: IN MEMORIAM Поклон пред паметта на човека и философа Аристотел Гаврилов За Аристотел Гаврилов – с благоговение ЧИТАТЕЛСКИ И РЕДАКТОРСКИ ВЪЛНЕНИЯ Съобщение от Градската библиотека в Самоков С удоволствие чета сп. ИДЕИ – това произведение на философската жажда! Някога духът беше бог, сетне стана човек, а ето че става вече сган То затова и съществува сп. ИДЕИ: да помогне поне малко да се развидели, да се разсее тъмнината, в която пребиваваме За лъскавата шарения по вестникарските будки – и за обречеността ни на пошлостта Открито писмо до народните представители, призоваващо ги към велик нравствен подвиг И в наши дни има хора, способни на постъпки, водени от най-чисти идеалистични подбуди Вместо да помъдряваме, с годините изглежда оглупяваме – детството ни сякаш е най-мъдро До 50% отстъпка от цената на ония, които искат да помогнат за разпространението на списание ИДЕИ Списание ИДЕИ си намери даровит автор, а пък българската духовност – един от найдобрите ù съвременни дейци ИЗ СЪКРОВИЩНИЦАТА НА ДУХА Точно изложение на православната вяра Преподобни Йоан Дамаскин (ОЩЕ >>> в списанието и в неговия блог) Вестник ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник Издава: ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА HUMANUS, основан през 1994 г. Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488