Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g.

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 2, Год. VII, 2014, 15 Януари, Четвъртък, Ц. 2 лв.

"Общественото пространство в България е препълнено с руски тролове, които насъскват, дори откровено призовават към въоръжена борба. Медии, подчинени на тази политика, всяват страх, омраза, търсят слаби места, оплюват, насаждат цинизъм, сеят провокации. Десетки, ако не и стотици анонимни сайтове разпространяват откровени лъжи, чиято основна цел е да предизвикат конфликти, защо не и гражданска война. Пример за това е особено активната анонимка bezcenzura. com. Как ви звучи заглавието: "Ахмед Муса: Моята мисия е да потурча българите! Ще режа главите на гяурите!". Този материал е само един от дългата поредица гнусни провокации на Москва! Руските тролове разпространяват този материал по социални мрежи и форуми с една единствена цел – да разпалят омраза, да предизвикат нестабилност, да ни разделят и отслабят. Същите ще се радват ако у нас избухне гражданска война! Натискът на Москва в следващите месеци ще се увеличава. Путин тръгва ва-банк. Руската икономика скоростно затъва. Вече се появяват признаци, че руският Фюрер спира големи проекти, уволнява цели сектори от държавни служители, намалява заплати и пр. с една цел – да събере огромни ресурси, които да хвърли в дестабилизиране на съседните на Русия държави. Разбира се основната цел е Украйна. Но България със сигурност ще бъде място където Путин ще натисне. Защото България е най-слабата брънка от всички европейски държави до границите на Русия като се почне от Северния Ледовит океан и се стигне до Черно Море. (Продължава на 2 стр.)

Хубаво е човек да се похвали на страницата си във Фейсбук с толкова героична постъпка, а именно, че се е напил като свиня, сиреч, че е станал "човек от народа", "народен чиляк", че "се е слял с народа си" и т.н. Май затова у нас да се похвалиш че си се "нарязал" като "чист българин" или като руснак се смята за част от патриотичния ритуал. На това основание всички пияндета от нашенските кръчми са общо взето все щатни патриоти на АТАКА. И, разбира се, са и кандидат-рублофили, как иначе да бъде – и патриотизмът, като всичко друго у нас, се стимулира парично, както разбираме, без пари нищо не се случва у нас, зер, сме материалисти, нали така, няма да се излагаме сега, нали? :-)

РУСИЯ ВОДИ ПРОПАГАНДНО-ИКОНОМИЧЕСКА ВОЙНА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ, ЦЕЛЯЩА ПЪЛНА ДЕСТАБИЛИЗАЦИЯ НА СТРАНАТА

бяха посечени за назидание на все следващ троянски кон с множествени кариеси.

(От 1-ва стр.) Проблемите с банките, нестабилното правителство, силната пета колона у нас ни правят много примамлива цел за руската агресия. Тя няма да бъде военна. Не се заблуждавайте по руските военни демонстрации. Русия използва преди всичко "мека сила", за да упражнява своят агресия. Това са кагебистки методи за дестабилизиране на държава и общество, част от които са описани по-горе. Това е също корумпиране на политици и властимащи, масирана информационна война чрез руските медии у нас (това са преди всичко медиите на Пеевски, но има и други), пропаганда, дезинформация, саботажи, атентати, дестабилизация на икономиката, предизвикване на етнически и религиозни конфликти. Това всъщност е хибридна война – както стана модерно да се нарича в последно време. Всъщност това е нов термин за един много стар начин за водене на война, упражняван с голяма ловкост от Русия през столетията. Тъкмо по този начин Москва воюва срещу България вече стотици години. Спомнете си атентата в Църквата "Света Неделя", превратите и метежите около 1885-а година, икономическия грабеж след 1944-а, Септемврийския метеж от 1923-а, дълга поредица от политически убийства и др. През всичкото това време Русия е водила информационна война срещу нас, подкупвала е политици, дестабилизирала е България – за да я превърне в слаба играчка в ръцете си. Защото Русия винаги е искала не силни приятели, а слаби, бедни, нещастни слуги!

Vasilka Nakova каза: Много точен анализ! Пускай го непрекъснато за истинските българи! Рубладжиите не са хора." Написа: Vasil Tsarov ТРЕВОЖНО СЕ ЩУРА СЕГА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ХИПОДРУМ БЪЛГАРСКИЯТ ТРОЯНСКИ КОН НА РУСИЯ И СЕ ОЗЪРТА ЗА ЗОБ НА СЕВЕР неделя, 4 януари 2015 г. Из: Тримата братушки и гнилата ябълка, Автор: ИВО ИНДЖЕВ ... „Може и още как, нека ви боли, нека ви яд”, бодро се обаждаше отмъстителното ехо от Москва, където много се ядосаха на българските челюсти за това, че не хапели достатъчно настървено европейската ръка, що храни публично България, по заръка на цар Путин, поради което и

„Ако ще турско да стане, няма да повярваме в прекратяването на проекта, по който си бяхме поделили вече в мечтите си подизпълнителски порции за милиарди”, все по-немощно отвръщаше ехото от България, което руският посланик в Брюксел Владимир Чижов подигра като „гръмко”. „Стана турско, можем да го наречем Турски поток”, посипа садистично раните на ламята с (черно)морска сол от Русия Дмитрий Медведев, главният везир на Путин. Така той даде знак, че Русия е готова да спонсорира нов възродителен процес, но с обратен знак, преименувайки с турско име обещаното на българските пеликани прекопаване на България за оня що духа (транзитен газ под руско налягане). Ами сега? Какво да пазят гладните юнаци, след като и трите глави на енергийния ламтеж (зер от „ламя” ще да идва думата „ламтеж”) паднаха барабар с шлемовете им? Търкулнаха се Бургас-Александруполис, Белене и Южен поток. Само българският им пастрок Първанов се измъкна политически невредим от клането, че и с вицепремиерски пост беше награден да изпроводи на коалиционната сватба – заради заслуги към тройния провал на мегаобещанието си за троен шлем и енергиен център на Балканите. Така на най-проваления на едро политик на прехода му се сбъдна пророчеството на Ицата Стоичков: “играиш (зад кулисите), пичелиш”! Тревожно се щура сега на европейския хиподрум българският троянски кон на Русия и се озърта за зоб на Север... В ТОТАЛИТАРНОТО ПО ДУХ И ОРГАНИЗАЦИЯ УЧИЛИЩЕ С УЧИТЕЛИ, КОИТО СА УБЕДЕНИ, ЧЕ СВОБОДАТА Е ЗЛО, ДЕМОКРАЦИЯТА Е САМО ИМИТАЦИЯ, ГАВРА, ЛИЦЕМЕРИЕ... четвъртък, 1 януари 2015 г.

Убеждението, че свободата непременно води до престъпление, е масово разпространено у нас. За разлика от западните общества, които са стигнали до отрицанието на свободата чрез отрицанието на християнството, у нас това убеждение като че ли е предхристиянско (тъй като ние никога не сме били достатъчно християнизирани). У нас то е дълбинна част от народопсихологията, отглас от една древност, в която всичко непознато е възприемано като враждебно. Всички злини, от които страдаме, реални или въображаеми, с лекота се приписват на действието на външни сили. Свободната воля (на другия) е такава една външна сила, която неминуемо има зли намерения и се възприема като потенциален източник на беди. И въпреки че сме били част от периферията на Рим, и въпреки че сме участвали (може би все пак прекалено отдавна) в християнската култура на Изтока, у нас елементарните принципи, върху които е построена европейската цивилизация, са непознати и поради това – отричани чисто емоционално, без аргументи.

Това положение на тежък когнитивен дефицит води до бедност на възможностите, с които разполагаме, за да се справяме с предизвикателствата на реалния живот. Тези възможности са две. Едната възможност е да отричаме самото съществуване на цивилизацията, като заместваме реалността с митове за собственото си величие. Разбира се само отрицанието на реалността не върши работа, тогава идва втората възможност – вписването ни в цивилизацията се свежда до имитация на нейните външни (но не и същностни) проявления. У нас цивилизацията присъства във формата на емблема на мерцедес, старателно нарисувана с блажна боя на капака на москвича. Имитацията на просперитета и заместването на реалността с митичен разказ за нея са две проявления на един и същи евтин трик, чиято функция е да замести липсващия смисъл в живота с плиткото удоволствие от самозаблуждението. В тези условия, и въпреки че гражданското общество ни е вътрешно чуждо като идея и почти непознато като практика – нямаме никакво колебание в смисъла и ползата от преподаването на неща с етикет "гражданско образование" или "история на комунизма". Тоест, в тоталитарното по дух и организация училище, чрез учители, които

3 са убедени, че свободата е зло и пред ученици, които са ежедневни свидетели на обществен живот, подчинен на разврат и престъпност, ние ще имитираме принадлежност към демократични ценности. Това не е просто ирония, това е трагедия. Написа: Явор Ганчев, по повод на: Въвеждат предмет „Гражданско образование” в училище НОВОГОДИШНО ПОСЛАНИЕ ЗА ПОЧИТАТЕЛИТЕ НА МОЯ ВИДЕОБЛОГ четвъртък, 1 януари 2015 г.

иначе цели 30 години непрекъснато съм четвъртък, 1 януари 2015 г. работил като преподавател по философия и гражданско образование! – та заради тази така ненадейно сполетяла ме безперспективност стигнах дотам да свързвам някакви надежди за оцеляване с участието в тотото! Страшна работа, положението е твърде тежко...

ПРЕДАТЕЛЯТ НА РУСКА СУБСИДИЯ ТАВАРИШЧ СИДЕРОВСКИЙ СЕ КЛАНЯ И МАЗНИ НА ГОСПОДАРИТЕ СИ петък, 2 януари 2015 г.

ЗА ПЛУВАНЕТО СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО... четвъртък, 1 януари 2015 г.

За да достигнеш до извора трябва да плуваш срещу течението. Станислав Йежи Лец ПРОДЪЛЖАВАМ ДА СЕ СЪМНЯВАМ, ЧЕ НАЙ-ВЕРОЯТНО ПОЛИТИЧЕСКИ Е БИЛ ИСТИНСКИЯТ МОТИВ ЗА УВОЛНЕНИЕТО МИ четвъртък, 1 януари 2015 г. Улучих в този тираж две тройки в тото 2, познах шест числа, но... шестицата и джакпота пак ми се изплъзнаха! :-( Не е справедливо това, но какво да се прави. Жалкото е, че поради очерталата се безперспективност – уволниха ме от образователната система по параграф "пълна некадърност", "абсолютна негодност да бъде учител" и пр., сиреч, уволнен по този параграф аз фактически съм лишен от преподавателски права, и то при положение, че имам още 10 години до пенсия, а

Е, известна надежда свързвам също така и с двете съдебни дела, които заведох срещу уволнилата ме директорка, назначена на поста си от ГЕРБ през 2010 г., която нищо чудно да е получила политическа поръчка – щом прояви такава безпощадност: не миряса докато не изпълни възложената й задача. Ако спечеля тия дела, да ДА ВИ ПОЖЕЛАЯ ЛИ И ВИЕ ДА ПОЩУРЕсе надяваме, ще бъда реабилитиран, ще си ЕТЕ КАТО МЕН, И ВИЕ ДА СЕ УВЛЕЧЕТЕ възвърна своите преподавателски или ПО ТАЗИ ТЪЙ БЕЗПОЛЕЗНА СТРАСТ ПО професионалните си права. ДУХОВНОТО? А относно съмнението, че найвероятно политически е бил истинският мотив за уволнението ми, имам и следното петък, 2 януари 2015 г. основание: все пак като блогър съм бил един от най-последователните критици на управлението на ГЕРБ, партията, която именно назначи въпросната директорка на поста й. Та колко му е да са ми спретнали тази лека репресийка, все пак живеем в България, не в някоя нормална държава?! А това, че по време на правителство на БСП биде подписана заповедта ми за уволнение не отхвърля, а подкрепя издигнатата хипотеза: БСП пък са ми политически "приятели" още отпреди 1989 г., ето, зам.министърката от БСП Ат.Тенева (която, апропо, спомогна за уволнението ми като Да видим дали ще успея да напипрати на проверка в часовете ми самия ша нещичко по поредицата, условно нареглавен експерт по философия на МОН!) ми чена от мен "Въведение във философияе стара познайница, а при това по професия та на вярата и религията" (възнамерявам тя дори също е учителка по философия! :-) да напиша учебно помагало по тия проблеми) – причината за да се съмнявам дали тази сутрин ще успея да напиша нещичко е много прозаична: страшен студ е при мен, в стаята, която е мой кабинет, която е мястото, където работя, а е толкова студено понеже не мога да си позволя отопление, нямам финансова възможност за това (безработен съм, уволнен съм от работа, изгонен съм от образователната система, щото ВСИЧКИ ТЕЛЕВИЗИОННИ КАНАЛИ НА не съм бил, видите ли, "годен" да я обслужПОЛША ЕДНОВРЕМЕННО ПУСНАХА ПЕвам подобаващо!). Но ето, облякох се хубаСЕН В ПОДКРЕПА НА УКРАЙНА во, сложих си топли вълнени чорапи, които е оплела моята стара майка, дори и една

шапка си турих на главата, започвам да пиша, пък ще видим какво ще се получи от писането в тия нелеки условия. Пиша тия неща, за да се знаят, това са факти от живота, не се оплаквам, просто ги регистрирам – да се знае какво е било положението с интелигент като мен в свидното ни отечество, който пише учебно помагало по религия в самото начало на новата 2015 година. И тъй, предишното есе от поредицата имаше заглавиетоВъпросите около нашите реакции по отношение на Бога, човека, живота, духа, вярата и т.н. са вечни въпроси, да опитаме сега да продължим нататък. Аз всъщност дотук се докоснах до някои, тъй да се рече, мирогледно-методологически и прочие въвеждащи въпроси, сега вече трябва да премина към същинската част. Заявих, че не ща да спазвам някакъв предварително намислен разсъдъчен план или списък на темите, с оглед помагалото да стане по-живо, свободно, увличащо, въздействащо и т.н. (Докато написах тия първи думи забелязвам, че чаят ми вече е изстинал, явно студът в стаята е страшен!) Е, виждате сами как по естествен начин идва темата, която ще разглеждам в това есе: за материалната бедност и за душевното богатство, как стои този въпрос в оптиката на религията, на вярата на религиозния човек. Съгласни ли сте да поговорим по тази тема? Разбира се, нищо не пречи покъсно да пренаместим темите и проблемите, то това нещо, в какъв ред ще са, си зависи изцяло от нас. Нека да започнем тогава, нека да опитаме. Та да разберем какво ще се получи. Ето аз сега пиша това есе в неотоплената и неуютна зимна стая, а някой нашенски богаташ се разхожда, примерно, по къси гащи в щедро отоплената си къщапалат; неудобствата, от които аз страдам, за него са непознати, но той, предполага се, си има други проблеми и неудобства, неговите проблеми и неудобства са от съвършено друг род или характер. Христос, знаем, се е родил в един обор, родителите му са били на път, отивали са по родните си места във връзка с едно разпореждане на тогавашната римска бюрокрация, която е решила в оня момент да извършва преброяване на населението, за което всеки трябвало да отиде до родното си място. Но ето, факт е, че Господарят на целия свят се ражда в обора, в сламата, до овцете и до преживящото магаре, животът му започва в тия крайно мизерни условия (гостилницата, в чиито обор Христос се родил, била претъпкана, едва се намерило място за тях в обора). Други се къпят в разкош, но това съвсем не означава, че ще бъдат „по-специални” и в Божиите очи – или че ще могат да си купят някаква привилегия за такова едно по-специално отношение. (В крайна сметка, по общото признание, всички ние най-после ще мирясаме и ще укротим ламтежите си в онази дупка дълга два метра и

широка по-малко от един, която е отредена всекиму на гробищата!) Излиза, че материалният статус на човека в оптиката на религията няма никакво значение, за религията, в очите на Бога, всички ние, и бедни, и богати, сме все Божии чада, Божии деца. Религията не е изобретена нито само за бедните, нито само за богатите, напротив, тя изравнява всички хора, независимо от различията, и ги разглежда просто като човеци, като равни по значимост, като намиращи се в аналогично положение спрямо Бога. Всеки човек, съобразно материалния си статус, си се бори със своите си проблеми, ето, примерно сега на мен пръстите, с които пиша, са ми измръзнали така, че не ги усещам, но това, дето се казва, са „бели кахъри”, още повече че, както сами забелязвате, съм се захванал с едно грандиозно дело: да напиша въвеждащ курс по духовно развитие на младите, да създам едно учебно помагало по религия и вяра. В същото време, да допуснем, един мой някогашен приятел, с когото напоследък единствено си казваме по едно здрасти и то само във Фейсбук или се поздравяваме около празниците с по едно възсухо „ЧНГ”, щото явно вече май няма и за какво толкова да си говорим, така сме се отдалечили, така животът ни е отдалечил, та този мой някогашен приятел, който по някакъв каприз на съдбата (е, не отричам и неговите заслуги, и неговата изобретателност, и неговият труд имат голямо значение за успеха му!) стана богаташ и милионер, предполагам, щото го познавам, е изправен пред съвършено други, негови си, вероятно не по-малки проблеми, тъй че е глупаво някой да му завижда. Е, вярно, в положението, в което той се намира, този човек си има твърде много ласкави и угаждащи му „приятели”, които не пропускат случай да му се подмажат, но нека да разгледаме ситуацията му, и то именно в оптиката на религията, на изискванията на вярата. Разбира се, нямам никакво право да се меся в работите на този човек, но ето, запазвайки анонимността му, си позволявам да го използвам като пример, пък след това, като напиша есето си, ще му го пратя (това ми хрумва ето сега, точно в този момент ме осени такава една идея, сякаш ми е пратена свише!), та да го предизвикам към диалог, може да се получи страхотно нещо, той навремето беше мислещ и пишеш човек, аз го зная само като млад, по-нататък вероятно се е променил, но едва ли толкова много се е променил, пък той на младини се увличаше по философията, та има шансове и предпоставки да встъпя с него в един хубав разговор. Както и да е, да кажа няколко неща, които са ми известни, за да очертая ситуацията му, моля предварително да ме извини, че го ползвам като пример, но какво да сторя, като във връзка с тази тема в съзнанието ми се появи неговият образ?!

4 Откакто той е богаташ, откакто той е проспериращ бизнесмен, животът ни е срещал само няколко пъти, 3-4 пъти общо, от които половината случаи срещата е била по моя инициатива, а останалите ни срещи са били "съвсем случайни", "инцидентни". Не крия, че се опитвах в трудните времена, в които ми се наложи да премина, да го „използвам”, тъй да се рече, опитах, примерно, да разговарям с него, с оглед да спонсорира, примерно, някоя моя книга, или пък, защо не, да подпомогне малко издаваното от мен философско списание ИДЕИ. Имах чувството, че този човек нямаше как да не откликне, още повече че, доколкото зная, той иначе е щедър спонсор на някакви си недотам успешни политици, сам участва в изборни кампании и в тях хвърли купища пари, както и да е, негова работа, но е факт, че в Парламента не влезе нито той, нито подпомаганата от него партия. Но онова, което ми даваше надежда да опитам да го предразположа към подкрепа беше това, че когато и той, и аз бяхме съвсем млади (аз съм 10-тина години може би по-голям от него), заедно с един кръжец други общи приятели сме мечтаели да създадем философско списание, това трябва да е било година-две преди 1989 г., когато да се направи такова нещо беше същинска утопия, беше също така и забранено, но ето, ние не само мечтаехме, но дори и планирахме да създадем едно свободно, едно свободолюбиво философско списание. Дори си спомням, че водихме дълги спорове относно името на списанието, страшно горещи бяха дискусиите ни около този пункт, е, нищо не успяхме да измислим, пък после дойде 1989 г., дойде свободата, и всички се пръснахме, всеки си тръгна по своя път. В един момент аз научих, че моят някогашен приятел е станал… проспериращ бизнесмен, това за мен това беше изненада, според представата, която имах за него, но както и да е, зарадвах се и ето, проучих нещата и отидох в офиса му да си поговорим. Изнахалствах, тъй да се рече, знаете бизнесмените колко са заети хора, цяла епопея е човек, особено ако не е нахалник като мен, да си издейства среща с такъв човек, но в името на доброто дело аз се принудих да пожертвам и самоуважението си и ето, срещнах се с него. Той ме прие радушно, в името на старото приятелство, спомням си, че дори ме покани и на някакъв банкет на фирмата му, мисля, че беше даден по повод на юбилей на баща му, също създател на общата им фирма, както и да е, та в един сгоден момент аз опитах да „изплюя камъчето” и да му очертая проблема, който в оня момент особено много ме вълнуваше. Спомням си, че ставаше дума за спонсорство на една моя книга, аз тогава бях много закъсал, беше ужасна криза, някъде 1995-96-97 г. трябва да е било, в оня период, мутренския, е, поговорихме, той, разбира се, обеща, даже в един момент дори почнахме да

уреждаме подробности, как да преведе сумата на някакво издателство, и в един момент… работата умря, спря, не зная защо, май причината е тази, че аз по начало не обичам да нахалствам, след като много пъти съм звънял, в един момент изглежда ми е писнало и съм спрял повече да звъня. Явно, като познавам себе си, причината е била тази, не ща него да обвинявам. Аз повече не му се обаждах, чувствах се неудобно, минаха години и ето, веднъж съвсем случайно, разхождайки се по една улица в София, ми подсвирна някаква лъскава кола, спря до тротоара, вратата на Мерцедеса се отвори и… този същият моя отколешен приятел ме покани да вляза, да сме били отишли до някакво заведение да се почерпим и да поговорим. Интересно е, че (все пак пиша тук не за друго, а във връзка с тема по религия и вяра!) че не веднъж, а цели два-три пъти по абсолютно същия начин през годините той ме е засичал някъде на улиците, пак сме се срещали по този необичаен "съвсем случаен” начин, на мен това не ми се вижда много случайно, знаете ли колко много фактори трябва да напаснат, че ето, моя милост, човек, който пътува толкова рядко в София, „случайно” да бъде засечен от Мерцедеса на някогашния си приятел, и то на оживена столична улица, както и да е, не ща тук да се задълбочавам, но ми се ще да заключа, че едва ли нещата са били „чиста случайност”. При тия срещи пак сме разговаряли за нещата от живота си, той ми е споделял своите проблеми, аз – моите; веднъж даже ме закара в хотел „КемпинскиЗографски” в София, там ме почерпи, личеше си, че е „вътрешен човек” в това уютно място за богаташи, а аз си спомням как се шашнах на паркинга, че при маневрите за паркиране умната му модерна кола сама изключи и блокира когато е приближил на опасна близост съседната кола, аз такова чудо на техниката още не бях и подозирал че е възможно. При по-раншна наша среща пък се удивих на… лаптопа, който той ми показа, аз тогава още не бях виждал не само лаптоп, но комай и компютър, е, покрай него, в интерес на истината, трябва да си призная, се запалих по компютрите, това е било няколко години преди новото хилядолетие (знаете, по-късно, година-две след това, аз вече станах нещо като "интернетен маниак", блогър и какво ли не още). Виждате, че приятелите, пък макар и отколешни, пак все някак си помагат, дори и да не се срещат често, а по някакви чудесни, бих казал даже свръхестествени причини, свързани вероятно с нещото, което наричаме „съдба”. Но да не се увличам в подробности, че ще стане дълго. Факт е, че минаха много години от тия срещи, той, за жалост, сам не се сети, че би могъл с нещичко да подпомогне моите инициативи и „предприятия” (книги, списания, вестник даже издавам и той прекрасно знае това), а аз, поучен от

оня първи случай със злополучното спонсорство на една от първите ми книги, вече престанах изобщо да поставям такъв въпрос, чувствах се много неловко, отлагах и пр., а най-вече залагах на това, че е редно той сам да се сети и да предложи някаква подкрепа. Пак в интерес на истината ще спомена тук, че веднъж-два пъти даже му писах и писма и есемеси, в които предлагах среща, за да се видим и да поговорим, но отклик от негова страна на тия мои предложения, както можете да се досетите, не е имало. И аз за тия неща изобщо не го коря, така е преценил, така е решил, изборът е изцяло негов. Глупаво е за нещо да го коря. Аз така мисля. В случая само давам пример за това ново свое изследване. Ще се втрещите като разберете, че в един момент разбрах, че този мой отколешен приятел е решил вече на зряла възраст да се запише в университета и да следва… богословие! Да, аз зная, че той в предишни години завърши право, а ето сега е решил да учи богословие. Това ме изненада, пък и зарадва, един вид поискал е да се върне към идеалите на младостта си, а тогава, както вече казах, той много се интересуваше от философия, а пък аз тогава, като по-напреднал (бях асистент по философия в ПУ „П.Хилендарски”), бях нещо като негов наставник на това поприще. Поне се надявах, че при други наши евентуални импровизирани срещи ще имаме общи теми за нови разговори, мен много ме вълнува да разбера защо е решил да учи тъкмо богословие, дали това не е просто дан на… модата (знаете, че дори политици като Данчо Парла-Ментата и дори самият Вольный Сидеровский станаха… „богослови” по образование, въпреки че нито „православието”, нито „християнството”, въпреки „вишото” им образование, очевидно, с нищичко не им повлия нито на поведението, нито на манталитета (примерно, според християнския морал е грозно да се лъже, да се мами и т.н., а тия херои това го правят без никаква скрупул или задръжка). Та ми се щеше, не крия, да разбера по какви по-точно мотиви този човек е решил да става богослов. Може пък да си и помислил, знае ли човек, че по този начин Бог, да допуснем, ще се зарадва дотолкова, че ще му прати още по-големи успехи и печалби в бизнеса, знае ли човек, хора всякакви има на този свят?! Е, още не сме се срещнали за да поговорим по тия вълнуващи ме така горещо теми, свързани дори, както виждате, с днешната тема на моето пишещо се сега помагало по религия и вяра, но за сметка на това ще ви кажа как протече последната ни среща на живо, след това вече не сме се срещали, съдбата също не пожела да ни срещне. (Апропо, веднъж го видях отдалеч пред сградата на ПУ, но беше на 20-тина метра от мен, не пожелах да крещя и да го викам, въздържах се, нищо чудно съдбата да е опитвала да ни срещне, но и на нея

5 това да й се е оказало неизпълнимо – и непостижимо!) Та ето как мина последната ни среща, от която аз си направих извода, че този човек е бил повлиян от богатството така, че сякаш вече не е същият, променил се е дотам, че вече сякаш живее в съвършено друг свят (коренно различен и от света, който обитава все още, слава Богу, и моя милост!). Беше предизборен период и тогава той ми звънна и ми каза да ида да го намеря на едно място, оказа се, че там е предизборен щаб на партията, която той този път спонсорираше (не мога да кажа коя е тази партия за да не издам неволно и приятеля си). Там беше ужасна суетня, знаете, досещате се вероятно как е на такива маста по време на изборна кампания, но аз бях удостоен с привилегията да седна на едно канапе и с мен същият този виден човек и бизнесмен да изпие едно кафе (на мен беше предложено и аз приех, по моя си обичай, един билков чай). Спомням си, че занесох куп мои новоизлезли книги (аз другите си книги на този същия приятел съм му ги подарявал при предишни срещи) и също така му занесох да му подаря купчина от новоизлезлите книжки на списание ИДЕИ. Списанието вече беше започнало да излиза, без негова подкрепа, разбира се. Ето реакцията му по този повод; като му поднесох купчината списания и книги той реагира ето с тия думи (така са останали в представата ми, не гарантирам, естествено, че точно по този начин се е изразил): - Благодаря ти много, приятелю! Радвам се за теб! Аз сега какво да направя, искаш ли да ти платя и книгите, и списанията? Той дори посегна към джоба си и извади прегъната на две пачка банкноти; аз в оня момент (пък и не само в оня, аз поначало с издаването на тия книги и списания от скромната си учителска заплата съм в перманентна финансова криза, в колапс, в непреставащ материален ступор, в състояние на пълен банкрут, на фалит или както искате другояче го определете), ясно е, бях в пълно безпаричие, погледнах жадно към топа банкноти, които той държеше в ръка и се канеше да отброи някоя и друга за мен, но намерих сили да надвия лакомията си и му отвърнах: - Не, моля ти се, та това е подарък, аз искам дати ги подаря! Какви ти пари, това е подарък, моля ти се, ще ме обидиш ако ми дадеш някакви пари! Той ме погледна с невярващ поглед, даже имам чувството, че в оня момент явно се усъмни дали някогашният му приятел е с неувреден все още разсъдък, щом отказва пари, понечи все пак да ми отброи някоя и друга банкнота, но аз твърдо отказах да взема пари, той невярващо прибра пачката, а пък аз, както можете да предположите, в оня момент сякаш съжалих за тъй непреклонния си стоицизъм, но както и да е,

така мина този епизод с парите. Е, в ума ми мина, не мога да скрия, грешната мисъл, че отказвайки тия пари, това може да подбуди у някогашния ми приятел съзнанието, че няма да е кой знае какъв грях да подпомогне с нещичко било списанието, било някоя моя книга, е, минаха години от тогава, аз нямам сведение да мисля, че в съзнанието му да се е появила такава мисъл, пък и да се е появила, явно мигновено е била отпъдена. Както и да е. Вместо това обаче ето какво благоволи да ми сподели в оня разговор моя бивш приятел; не зная как разговора се завъртя за камини (не е причина това, че в момента, като пиша това, не си чувствам от студ стъпалата, не, моля ви, не си мислете, че точно тази е причината!), да, но наистина се завъртя тогава, на срещата, разговора ни около пустите камини и той рече ето какво, пак предавам думите му по бледия си спомен:

- Аз съм наредил като се върна в къщи, час-два преди това в нея да е минал нарочен служител от фирмата, който да е запалил камината, та като се върна, в къщи да е уютно и топличко. Установих, че найдобри за използване са цепениците от… круша, те издават невероятен аромат, е, поръчал съм да набавят точно такива дърва, крушови, само от тях използваме у нас. Страхотен дъх имат горящите крушови цепеници, приятелю! Ще трябва да ми дойдеш някога на гости та сам да се увериш какво настроение в дома създава горящата с крушови цепеници камина! Това ми разказа моят някогашен приятел, е, на мен това ми прозвуча като хвалба, но както и да е, на приятелите всички слабости им прощаваме, нали затова са ни приятели?! А относно кандидатстването на този същия човек за депутат той ми каза ето тия памятни думи, тях изобщо не мога да ги забравя, интересно ми е на вас как ще прозвучат: - Аз сам не мога да разбера защо участвам и в тия избори, куп пари ще хвърля за тях, ама както и да е. Разбирам някой пошляк да се натиска да става депутат в Парламента, та да се повози на Мерцедес, но аз, дето имам личен Мерцедес и то от най-луксозната и най-последната серия и класа, преди месец си го взех, държавата посмъртно не може да осигури на депутатите Мерцедеси като моя, та явно за мен няма

никакъв смисъл да се явявам на тия избори, щото всичко си имам, далавера за мен в тия избори никаква няма! Е, като видя изражението на лицето ми по повод на тия думи и като ме знае горе-долу как мисля, той добави и ето това: - Е, прав си, приятелю, явно и аз заради някакви идеали съм се хвърлил в тази борба, да помогна на държавата ни с каквото мога, този е единственият смисъл, не се изразих правилно преди малко! Аз си замълчах, нямаше какво да кажа. Изобщо трудничко върви ни разговорът с моя някогашен приятел напоследък, сигурно е от това, че сме се отчуждили, че много рядко се срещаме, имам чувството, че като пък се срещнем, някак си се чувства това, че истински важните теми и проблеми, това са някакви съвсем човешки неща и проблеми, и двамата най-старателно ги избягваме, аз по причина на това, че го оставям той да зачекне такава някоя тема, той може би пък очаква аз да съм инициаторът, както едно време, в годините на младостта ни, е, изчакваме се взаимно, а разговор по истински важните теми все не се получава, защо ли?! Коя ли е истинската причина? Той, някогашният ми приятел, си има своите грижи и проблеми, аз – моите си. Той, предполагам, си има своите изпитания, аз – моите си. Това, което на мен ми е на главата, за него е крайно несъществено и дори глупаво – примерно това, че нямам пари за да мога да си позволя да си пусна отопление в кабинета си ето в този момент и краката ми замръзнаха така, че май, за да не хвана някоя пневмония, трябва да изоставям колкото се може по-скоро писането! – а аз за неговите истински проблеми дори не мога да се досетя, но предполагам, че е възможно те да са още по-тежки и страшни: щото Бог всекиму изпраща найподходящите и пречистващи страдания. Но тия неща той, някогашният ми приятел, вероятно вече ги знае по-добре от мен – щото е значително по-напреднал в областта на богословието (аз в тази точно област, знаете, нямам никакви претенции, това мое помагало по религия е само нещо като предизвикателство, но не към тях, към богословите, а единствено към мен самия!). Толкова. Примерът ми стана дълъг и многословен, по причина на което краката ми станаха съвсем ледени. Като и да е, време е да формулирам основната си теза, та белким някак успея да си завърша тазсутрешното писание. Пак ще претупам нещата – по необходимост. Всички сме човеци, туй нещо, за което толкова ламтим – парите, вещите, колите, яденето и пр. – от гледна точка на вечността не са кой знае какво, не бива да се преувеличава тяхната ограничена роля. Е, добре би било и аз да имам възможността да си пусна в този момент отоплението, още повече че съм в недобро здраве, но

6 какво да правя, нямам тази възможност, ще се наложи да издържа. Издържайки на изпитанията, човек се калява, заяква духът му, побеждаваме по този начин склонността си да се размекваме, да мърморим, да се отпускаме. В някакъв смисъл ония, които се занимават с материални неудобства, сякаш са щастливци, щото истински страшен не е студът, който сега е довел до това да не си чувствам от студ краката, а един друг студ, свързван, примерно, с духовната пустота, с душевното вледеняване, което вече е същински кошмар – и тогава вече даже и ухайните цепеници от крушово дърво няма да ти помогнат. Аз лично, признавам си, си предпочитам да страдам от този мой студ на вледенените ми пръсти и крака, но не ща оня наистина адски душевен лед, който наистина е многократно по-страшен. И изглежда Божията мъдрост и тук се проявява по най-справедлив начин – ний, дето сме бедни с пари, нищо чудно да сме богати и преизобилни с някои съвършено друг вид богатства, именно душевни, интелектуални, чисто човешки – ето на тия неща, именно да поставяме верния акцент спрямо истинските стойности и ценности на живота ни помагат и вярата, и религията. Те са направо незаменими в това отношение. Това, което аз ви го казвам тук на един неумел език, е казано по великолепен начин и в Библията, примерно в историята на стареца Йов, и на много други места. Четейки тия свещени текстове, ще се овладеете от мъдрост, която в някакъв смисъл настина е свръхчовешка, пребогата на смисъл, сиреч, ще се овладеете от Божият мъдрост, с която никоя човешка мъдрост няма как да се мери. И никое човешко богатство не може да се мери с туй истинско богатство, което нито огън го гори, нито молци го ядат, нито вода може да го потопи или пропилее. Спирам дотук, щото наистина съм много зле с краката, съвсем се вледениха, горките ми крака! Ще публикувам това и ще изляза да се разтъпча, така ще ми се стоплят краката, това е истинското: движението навън, на свеж въздух, нищо че е студено, там е по-добре, е, ще вляза да се огрея в някое топло заведение, ще пия един чай и ще използвам за час-два и топлината им, докато ми изчезне вкоченението, вкоченясването, което сега ме тормози. Така правим ний, бедняците, хитруваме, плащаме за един глупав чай, пък се топлим „на аванта”: абе беден човек е жив дявол, да знаете това, неслучайно го е казал нашият тъй мъдър народ! Моля само да не ме разберете: да не си помислите, че с този текст агитирам че бедността е нещо по-добро от богатството ли?! Не, такива комунистически лъжливи и лицемерни идиотщини от мен не очаквайте. Разбира се, е чудесно човек да е успял и да е богат и в материалния смисъл, е, поне да живее сносно, а не като куче като мен, да мре от студ и пр., това, разбира се, е съвсем

за "колективна молитва за печелене на нормалното, но ето, виждате у нас как се е пари", да, точно така се изрази тая сврака, получило. Не само аз треперя от студ щото дето така грозно спекулира хем с вярата в съм безработен, много хора страдат от Бога, хем с хорската глупост! същото, мама му стара, този преход няма Изглежда има доста идиоти, които ли да свърши бе, докога ще треперим от й се връзват на приказките... студ зимно време, взе да ми писва от тоя студ вече бе! Но аз съм си виновен де, ако не бях отделял пари за списание ИДЕИ, ако МАТЕРХОРН Е МНОГО СКЪП, ВАЖЕН ЗА не бях правил и не изплащах заеми за него ШВЕЙЦАРЦИТЕ И НЕИЗМЕНЕН ВЪВ или заради мои книги, ако бях послушен и ВРЕМЕТО СИМВОЛ НА СИЛАТА И СТАако още си бях на работа, щях да съм знаБИЛНОСТТА чително по-добре, щях дори и за отопление пари да имам, но ето, сега си страдам от… събота, 3 януари 2015 г. главата, от акъла си страдам – от какво друго да стада човекът ако не от акъла си?! Хей, това моето май наистина е същинска лудост: от парите, дето ми ги дават като обезщетение за безработица, аз тайно (даже от... съпругата ми!) продължавам да финансирам и списанията си (и списание HUMANUS, списание за съвременно образование създадох наскоро, освен ИДЕИ, което го издавам вече седма година!), и новите си книги! Май съм уникално луд, а, какво ще кажете? Възможно ли е да има по-побъркан човек от мен, а? НяДори да не сте били никога в ма, нали? Е, както и да е, може би и луди е Швейцария, вероятно ще познаете, че снимнужно да има в този свят, ей-така, за разноката е оттам. Швейцарските планини са образие – знае ли се пък каква е ползата от познати навсякъде по света с вечните си лудите като мен?! Да ви пожелая ли и вие снегове, в центъра на Европа – сякаш от да пощуреете като мен, и вие да се увлечетези върхове може да се наблюдава целия те по тази същата изцяло безполезна страст континент. Хора от целия свят идват тук по духовното? Не, сакън, моля ви, не си заради красотата им и отнасят със себе си плюйте в пазвата, няма да ви пожелая точнавсякъде късчета от тази прелест. Малки но това! Чисто и просто ще ви пожелая селца, прекрасни езера, международни хубав ден – бъдете здрави! И си пазете банки, точни часовници, деликатесно сирекраката от измръзване! Чао и до нови срене, фин шоколад… Ако това представлява щи! Дано не се срещнем в… болницата де, Швейцария, добре! По принцип е вярно. Подано! голямата част от туристите идват преди всичко заради това, но се връщат отново за ЗАБЕЛЕЖКА: Цялата поредица от есета да открият историята и културата й. под условното засега заглавие "Въведение във философията на вярата и религията" се намира на ето този адрес. ГРОЗНА СПЕКУЛАЦИЯ И С ВЯРАТА В БОГА, И С ХОРСКАТА ГЛУПОСТ петък, 2 януари 2015 г.

Кои са швейцарците? Каква е тяхната уникална същност, която ги определя и различава от другите? Ето като начало малко статистика от 2013 година:

Преди малко случайно попаднах на едно телевизионно предаване за магесници, ясновидки, гадателки, шмекерки и прочие и там една такава безскрупулно-алчна хиена агитираше за това да сме се били записали

Население – 8 136,6 (отчитаме цифрите в хиляди) Мъже – 49, 4% Жени – 50,6% От 0 до 19 години – 20,3% От 20 до 39 години – 26,7% От 40 до 64 години – 35,4% 65 и повече години – 17,6% Средна възраст – 41,8 години Чужденци – 23,8%

7 Прираст на населението – 1,3 Среден брой деца за 1 жена – 1,5 Средна продължителност на живота мъже – 80,5 години Средна продължителност на живота жени – 84,8 години Разводи на 1000 жители – 2,1 Семейства от 1 член – 1261,7 ( в хиляди) Семейства деца с 1 родител – 1163,2 Среден брой членове в семейство – 2,26 Гъстота на населението – 203,5 на кв. км Няма да сравнявам с показателите в България, няма да анализирам статистиката. За тези, които желаят, цифрите ще говорят сами. Тази малка по размер страна е разделена на 26 региона – кантони. Националността е една, но прадедите са от 4 страни и са говорили 4 различни езика – френски, немски, италиански и ретро романски (романш). За 7-8 века тази нация е създала свои традиции, малко странни за туристи и чужденци, но важни за всички в цялата страна. Като например шествието в началото на лятото. В началото на колоната вървят момче и момиче, следвани от няколко кози. След тях вървят овчари с кравите си, облечени в червени сака и жълти панталони. Последни в процесията са собствениците на животните. Отправят се към високите пасища – alpages, където ще останат до края на есента. В останалите сезони щастливите красиви швейцарски крави пак похапват зелена трева, тъй като ливадите са близо и навсякъде тревата е зелена дори през зимата. Начинът на живот за швейцареца е бил винаги спокоен, запазил се е такъв и в днешна Швейцария. Спокойствието, мира и уединението се нарушават само в дни на празници. Например този със швейцарската борба. Това не е борбата от олимпийските спортове. На поляните са очертани кръгове от пясък. Мъже са се хванали за… специални гащи, които обличат върху панталоните и се бият. Целта е да бъдат поставени по гръб на пясъка, без да излизат от кръговете. Това заприличва на странен танц защото никой не иска да пада по гръб. Това не са спортисти-професионалисти. Това са просто силни мъже от населеното място – овчари, фермери, месари, производители на сирене… които не се бият за награда или пари. Искат само да покажат лични качества – сила на характера и тялото, която те ценят извънредно. Красиво и достойно – силни и горди мъже демонстрират силата и увереността си! И кравите се бият, като стопаните – докато едната започне да доминира. Но забележително е това, че те не се нараняват! Когато една от тези „главни“ крави започне да превъзхожда, битката приключва. Силата и увереността се показват и при състезания за хвърляне на големи

тежки камъни, както и при игрите със знамената. Може би тази привързаност към силата и смелостта е останала от 16-ти век когто по време на нищета и глад мъжете са отивали да служат като бойци на други господари. Швейцарските войници винаги са се славили с храбростта си. Виждаме ги и днес в традиционни облекла да пазят Ватикана от нападения и неочаквани атаки срещу Папата. Те се гордеят много с този си принос към света и с това признание. Затова Матерхорн е много скъп и важен за тях неизменен във времето символ на силата и стабилността. Написа: Мария Василева СПРАВКА: Матерхорн (на немски Matterhorn, на френски Mont Cervin, на италиански Monte Cervino), висок 4 478 м, е връх в Алпите. Представлява живописен остатък от скален блок, издигнат от движенията на земната кора преди 50 млн. години, когато са се сблъскали континентите Африка и Европа. Той е разположен на границата между Швейцария и Италия. Има вечни снегове и ледници. Матерхорн е най-късно изкаченият от високите алпийски върхове. Красивата пирамидална форма на върха може да бъде видяна от швейцарския град Цермат и от италианските алпийски градове Брьой-Червиния и Валтуранж. ВЯРНО ЛИ Е, ЧЕ ПО-СКОРО КАМИЛА ЩЕ МИНЕ ПРЕЗ ИГЛЕНИ УШИ, ОТКОЛКОТО БОГАТ ДА ВЛЕЗЕ В БОЖИЕТО ЦАРСТВО? събота, 3 януари 2015 г.

Вчерашното ми писание по поредицата "Въведение във философията на вярата и религията", на което, кой знае защо, сложих толкова странното заглавие Да ви пожелая ли и вие да пощуреете като мен, и вие да се увлечете по тази тъй безполезна страст по духовното?, предизвика отзвук у оня преуспял човек, някогашен мой приятел, историята на отношенията ни с когото използвах като пример в разсъждението си; както обещах му изпратих линк към текста и му се извиних, че съм го "употребил" за една такава цел; той про-

чете текста и след това си поговорихме; решихме да се срещнем в близките дни и да си поговорим. Не крия, че много ми е интересно да разговарям с него по много, по всякакви въпроси, понеже той е успешен бизнесмен, искам да го попитам нещичко и относно моите "бизнеси", именно писането, издаването на книги и списания, примерно, ми ще ще да получа от него съвет за това какво да направя, та да си продам някак книгите, да, издадените ми книги, понеже били философски и "непазарни", си стоят арестувани по борси и складове, не стигат даже до книжарниците (!), книжарите на това основание не ги щат, нямало било търсене, спрямо книгите ми е приложена някаква специфична пазарна цензура, което, съгласете се, за мен като автор е доста обезнадеждаващо: да пишеш книги, да ги издаваш на свои средства и след това тия книги да бъдат предоставяни единствено на съда и критиката на... мишките! Както и да е, да не се отклонявам, та значи вчерашното ми писание има известен ефект и отзвук, за мен е много интересно и това, че моят някогашен приятел изучава, доколкото ми е известно, богословие, ето, ще ми се да разговарям с него и по въпроси около писането на това мое помагало по философия на вярата и на религията; между другото казано, поканих го да бъде гост във воденето от мен предаване по Пловдивската обществена телевизия, именно предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров", той обеща да дойде, един вид, дето се казва, има "известна интрига", ще видим какво ще се получи понататък. Ще ви информирам за случилото се, искам да заявя, че причината за всичко е изследователска: ще ми се да науча нещо повече за съзнанието, манталитета и ценностите на хора, които са постигнали успех в този тукашния материален свят, ще ми се да науча как такива хора мислят по вечните, по духовните въпроси за човека, Бога, смисъла на живота и т.н., не ща да мисля по такива теми абстрактно и умозрително, а конкретно, въз основа на непосредствения опит в общуването с такива хора, за които е казано: По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. Марко 10:25 И пак ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. Матей 19:24 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. Лука 18:25 Е, да, ама някои казват, че думата камила всъщност е погрешно преведена или преписана и на старогръцки означава дебело корабно въже – поради това, че и двете се пишат почти по същия начин (а по-късно и се четат, изговарят се по същия начин). Има и друго тълкуване: "Ухото на иглата"

8 ("Иглени уши") е било наименование на малка врата или процеп в Йерусалим, встрани от главната порта, която е била отворена през нощта за пешеходци и обикновено е било невъзможно за камила да мине през нея. Но ако камилата се разтовари тогава е можело да се "промуши" пълзешком, по колене, "клекнала", пък макар и доста трудно. Както и да е, явно и камила, и корабно въже може да се някак да се промушат през "иглените уши", но богат да влезе в Божието царство, както единодушно твърдят библейските летописци, било съвсем невъзможно. Та този въпрос, дали богатите (в обичайни смисъл богатите, богатите с пари и с вещи) могат да отидат в Царството Божие мен лично ме вълнува, щото по дефиниция тия същите хора, материално богатите, са именно от тукашния, от материалния свят, те са негови герои, а пък, пак по дефиниция, Божият свят, Царството Божие, е по презумпция духовно царство, то е също така и царство на свободата, на ценностите от съвършено друг род, ето по този въпрос, дали е възможно отдадени на този тукашния свят да проникнат в чисто духовния свят, мен, не крия, този въпрос живо ми интересува, а, предполагам, той интересува и много други хора. Та ще направя каквото е по силите ми, за да проуча този въпрос, обещавам, ето, в тази посока е и инициативата ми да разговарям надълго и нашироко по него с един богат човек, този същия човек, за когото ви писах вчера. Този въпрос обаче го поставям не на някаква несериозна, клюкарска основа, моля да ни си мислите това, съвсем сериозно го поставям, по най-дълбоки, субстанциални причини го поставям. Ето кои са тези причини. Ние, човеците, живеем ето в този, в тукашния, материалния свят. Ние този свят познаваме така непосредствено и ясно, че някои хора почват да си мислят, че този именно свят е и единственият. Философията и религията, а също и изкуството обаче ни говорят, че има и друг, чист духовен свят, невидим за очите, към когото не на всички хора им се удава да бъдат причастни. Е, смята се, че всеки човек може да намери начин да се причасти към оня другия, духовния, към Божествения свят, щото, между нас казано, и този тукашния, материалния свят, пак е Божи свят, природата е Божие творение, е, има и човешки свят, има социален и културен свят, т.н. "втора природа", който е чисто човешко творение. Но има и нещо друго, в този тукашния, материалния свят, в света на алчността, на интересите, на користта и пр., където именно "Царица е Парица" и пр., ние привикваме и се пристрастяваме, особено ако му се отдадем изцяло, щото той е така непосредствено достоверен, че някои хора почват, казахме, да си мислят, че той именно е и единственият съществуващ свят, а пък "духовните неща", както би се изразил нашият тъй скъп на сърцето ни Бай Ганю, са именно "бош-

лаф работа", са нещо подобно на вятъра, на въздуха, нещо крайно несигурно, са един вид фикция, илюзия, заблуда и т.н. Знаем също така, че господарят на този, на тукашния свят е Сатана, падналият ангел, който именно олицетворява злата сила на битието, алтернатива на преблагия и така великодушен Бог. Нека да се постараем да задържим тия предпоставки в ума си. Е, трепем се в тукашния свят да постигнем някакъв успех, гоним, дето се вика, "реалното", а какво е по-реално измерение на успеха ни от... пачките с банкноти, от купчините със злато, от другите веществени, зрими скъпоценности от рода на прословутите мраморни камини, бляскави палати, безобразно скъпи, луксозни лъскави коли, някои богаташи в Америка се изхитриха даже и... космически кораби да си купуват вече, нали чухте за тази най-нова богаташка мания в Америка, нищо чудно да искат с тези космически кораби американските милиардери (в сравнение с които нашенските надути до пръсване от самочувствие богаташи изглеждат направо като същински просяци!), та значи нищо чудно с тия междупланетни кораби американските богаташи да искат да проверят дали, аджеба, някъде "на небето" и в безкрайния Космос все пак не съществува... Бог! Но това между другото, аз почнах да разсъждавам в тази посока: трепем се всички ние за успеха си, който се измерва според масово разпространените представи именно с парички, а да се окаже в един момент, че туй нещо, парите, не са най-важното, а най-важното е нещо съвършено друго, за което, увлечени в битката за успех, съвсем сме забравили, най-важното, представяте ли си, са някакви там "вятърничави неща" като "истина", "добро", "правда", разни други такива и подобни на тях ценности, да речем свобода, красота, ама не на тялото, а на духа, странна работа е това, не отива ли всичко на поразия ако се окаже, че паричките не са най-важното?! Ами тогава за какво да се борим, за какво да живеем, с какво да измерваме успеха си, тогава не е ли по-добре всички да се откажем от всичко, да станем... просяци или клошари, да зарежем богатствата си, да ги раздадем на бедните, да ги изплюскаме и... всичко тогава да отиде съвсем на поразия, щото ще се върнем мълниеносно в най-дивото варварство! Виждате как страшно се объркват нещата, нали така? Явно трябва да се мисли добре по тия всичките въпроси. Всеки сам за себе си да решава какво за него е истинското и доброто. Хора всякакви. Еднакви не можем да бъдем. Слава Богу, че е така! Като почнах да пиша тази заран текста си, няма да скрия, че отправна точка ми даде един мой почти детски спомен, ще ми се наложи да го припомня, щото се вързва добре с подетата тема (която аз съвсем нямам намерението да "изчерпвам", добре

зная, че такова едно желание е крайно глупаво!). Било е някъде към 70-те години на ХХ век, аз съм бил тогава юноша... "бледен", а тогава у нас, знаете, се беше възцарил комунизмът. Вие не гледайте сега, че днешните комунисти и комуноидите са така лицемерно "набожни" и дори, видите ли, "православни", те и сега, и тогава, си бяха върли безбожници, само дето сега, за приличие или щото било модерно, се напъват да се представят за "вярващи"; тогава поне правеха това, което им беше присърце, примерно, да убиват хора, да мъчат човеците, да тормозят ония, които искаха да живеят свободно и достойно и пр. Те и досега комунистите друго не правят освен да тормозят и лъжат хората, не зная дали сте забелязали това, някои не го забелязват, нищо че се вижда с просто око. Комунизмът по дефиниция е човеконенавистен, това трябва да се знае от всички, особено от младите, комунизмът е бесовщина, не аз го твърдя това, това още Достоевски го е казал и показал. (Апропо, дали мен не ме уволниха от училище точно заради това, че аз започвах часовете си по психология, философия и особено по етика с разглеждане на един превъзходен нравствен и психологически казус по Достоевски, по неговия роман "Престъпление и наказание", там именно моите ученици с жар спорят за това правилно ли Разколников е убил бабичкаталихварка и процентчица, за да й вземе парите и с тях да "ощастливи" бедните; чудесни обсъждания ставаха, големи дискусии, който иска, може да чуе как моите ученици дискутират по тая тема, има видеозаписи на такива часове, още стоят на съответното място в блога ми. Та там още в първите часове учениците ми благодарение на великия Достоевски разбираха, че комунизмът по същество е една бандитска, криминална, жестока доктрина на серийни убийци. Това мое "престъпление", че в моите часове е бил развенчаван комунизма, не може да ми бъде простено, нали така, мили ми другарки и другари цербери от МОН?). Та както и да е, да си разкажа аз детския спомен. Важен е и е таман по темата. Значи аз тогава съм бил на лятна бригада, това нещо е било в текезесето на моето родно градче Долна баня, ако сега минете през него, можете още в началото да видите един мотел, с басейн, е, този мотел се намира точно в сградата на администрацията на бившето ТКЗС (то младите май не знаят що е и "ТКЗС", ама ако и това почна да обяснявам, писанието ми ще отиде по дяволите!), там, на първия етаж, където сега е ресторанта на мотела, беше... кооперативната столова, там ний, морните бригадири, закусвахме, обядвахме, вечеряхме, а дотам ходехме под строй, пеейки някаква бодра комунистическа песен. Тогава детският труд не беше забранен, ний, децата,

9 някъде още едва ли не от... детската градина, ходехме да берем ягоди и малини (в Долна баня тези култури са най-прочути, имаше огромни блокове все с ягоди и малини!) в помощ на ТКЗС, а пък в от 8 и 9 клас вече ни хващаха на бригади даже с откъсване от дома, за един месец някъде живеехме в... лагер, по военному, като в казарма, в униформи и в работни облекла, като китайчета, ни обличаха, ставахме в най-ранна утрин, правехме гимнастика, после закуска и хайде на полето. И един ден, връщайки се капнали от работа (доста проклета работа е брането на ягоди особено, все привит в гърба като роб трябва да работиш!) като се домъкнахме в столовата ни се каза, че имало една... лекция, и хоп, появи се някакъв устат нахалник – досущ като бай ви Вучкова, таман същинско негово копие беше, дали пък не е бил и самият Вучков, той е безсмъртен, нищо чудно и той самият да е бил?! - и въпросният устат нахалник почна да ни изнася своята атеистична беседа. Ний седяхме на столовете пред масите и с нетърпение чакахме кога този идиот ще млъкне, ще завърши, та да ядем, щото от кухнята идеше чудесен мирис на текезесарската чорба, която ни чакаше да я излапаме като вълци, ех, какви чорби правеха тогава в ТКЗС-то, представа си нямате вий, днешните младежи! Да, ама онова нахално атеистично плямпало не млъкваше, имахме чувството, че той, както сее разприказвал, нищо чудно и да ни умори от глад! Никой, разбира се, не го и слушаше, ний всинца си чакахме мечтаната чорба, ухаеща така примамливо, и преглъщахме жадно слюнките си. Тогава пропагандистите говореха някакъв странен казионен език, от който нищо не се разбираше, бълваха някаква идеологическа абракадабра, в която често се чуваха думи като "Партията", "народът", "работническата класа", "пролетариата", "дивият капитализъм", "империализъма" и прочие, вий тази бълвоч можете да я усетите ако се вслушате в плямпането на бай ви Вучкова, примерно, той е изкопаемо точно от тоя същия период. Този тип говорене се свеждаше до това с безкрайно много думи да кажеш нищо, а смисълът та такова едно говорене, доколкото изобщо е имало някакъв смисъл в него, се свеждаше до това: "социализмът е нещо убаво", а "капитализмът – нещо лошо, много лошо и дори... гнило"; чака ни едно светлорозово "комунистическо бъдеще" и требе да стискаме зъби, щот тогава, като дойде същинският комунизъм, щяло било от чешмите да потече кой каквото иска, кеф ти млеко, кеф ти мед, кеф ти боза, кеф ти ракийка, абе изобщо чешмите при комунизма щели били да станат дотолкова магически, че от тях щели да потекат едва ли не и... кебапчета! С такива идиотщини ни набиваха главите в онова време, ето, тоя същият пропагандист-агитатор на атеизма пък в онова горещо лято, когато ни плямпаше тъй прис-

казал не помня, но добре помня, че след пивно в стола на долнобанското ТКЗС-е, ни като мина обяда мен няколко часа ме разсубеждаваше, че Бог няма, щото... и казваше ледваха защо съм бил задавал толкова някаква глупост. "неправилни въпроси"? Аз откак се помня Моя милост още тогава си падаше все имам разни разправии с немислещите по подобен род неща, щото, спомням си, комуноди, ето един от първите ми фронталмай единствен в столовата се бях заслушал ни сблъсъци с тях. Спомням си, че след в абракадабрата, която бълваше оня протодълго разследване командирите, мои учитип на бай ви Вучкова. И в един момент тели, успяха някак да замажат работата, установих, че тоя устат нахалник говори даже имам спомен, че един учител, по манякаква страшни глупости, да, направо тематика, който беше началник на бригаданепоносими глупости говореше този същият та, Бог да го прости човекът, доста дяволито байвивучков предшественик или следовми мигна като бяхме насаме и ми каза, че ник,както искате го смятайте. Аз си спомням хубаво съм бил притиснал тоя нахалник, само две от тия негови страхотно умилиама ми каза да мълча и никому да не казвам телни глупости, просто те са се отпечатали какво ми е казал. Такива работи ставаха в в съзнанието ми, имайте предвид, че от онова тъй блажено време на комунизма, по онова време са минали поне 40 години. С което така умилително въздишат всички невярващи уши аз в един момент асимилималоумни почитатели на бай ви Вучкова в рах, че тоя атеистичен нахалник си повтаднешно време... ряше предимно ето тия две идиотщини: Ще спра дотук, щото се изморих да - Бог нема, щото самата дума "бог" пиша. Ще видим след това как ще продълпоказва, че него са го измислили... богатите, жим темата. Аз самият дори не разбрах да, бог иде от богат, то думата това си го точно каква е днешната тема, ама като показва, а са го измислили бог богатите за имам време, ще прочета написаното и ще да държат в покорство бедните! добавя нещо, с оглед да изпъкне темата и - Бог нема, щота ако имаше, славпроблема, който разглеждахме за днес. Да, ните съветски космонавти щяха да го видят беше за това дали богатите могат да влязат на... небето, е, те стигнаха небето, а не в Божието царство. И вие помислете, аз видяха там бог, следователно бог нема! мисля, че могат, ама друг път ще си изкажа Като чух тия възхитителни идиотмнението. Хубав ден ви желая сега-засега! щини, аз, независимо че съм бил някакъв си там 16-17 годишен... пубертет, скокнах като ужилен и вдигнах ръка, поисках думата за ДУШАТА НА ЧОВЕКА Е БЕЗДНА, А ЧОвъпрос. Бай ви Вучков, крайно удивен, че ВЕШКАТА БЕЗДНА МОЖЕ ДА Я ЗАПЪЛНИ някой изобщо го е слушал, ме погледна САМО БОГ недоволно, ала млъкна и ми даде думата за въпрос. Забелязах, че съучениците ми се събота, 3 януари 2015 г. спогледаха, очаквайки шоу, а пък командирите на бригадата, те всъщност бяха наши учители, мобилизирани и за през лятото, които си ме познаваха, предусещайки скандал, ме стрелнаха с недоволни погледи; както и да е, аз направих едно кратко изказване, в резултат на което оня атеистичен нахалник в един момент изпадна в нещо като бяс, опита се злобно нещо да ми отговори, ала учениците вече изобщо не го слушаха, той започна да си прибира книжата в огромната чанта, и пропагандната му Тази сутрин, след като си написах лекция завърши! Какво точно съм му казал поредното есе от учебното помагало по аз сега не мога да си спомня, ще бъде глуфилософия на вярата и на религията слупаво да твърдя, че помня точните си думи, чайно забелязах, че в скайпа ми има някакно имам чувството, че с детския си тогававо известие, гледам, че някакъв човек имал шен акъл съм му казал нещо ето какво: рожден ден. Поздравих го, както ми е оби- Абе, другарю, как така космонавчаят. Изведнъж се сетих, че този човек тите да видят Бог на небето, като, първо, всъщност е един младеж, с когото се познатакова нещо като "небе" изобщо нема, а има вам от много време, той ми е интересен с само безкраен Космос?! Второ, как космотова, че учи... духовна семинария, с него навтите изобщо да стигнат до туй несъщесмного сме разговаряли по разни въпроси. твуващо небе?! Трето, пък дори и да бяха Но мина време и почти да се забравим, стигнали до "небето", как да видят Бог като такива са интернетните познанства, ето знаем, че Бог е невидим за очите?! Дори обаче, тази сутрин, случайно, забелязах съм чувал, че ако някой види Бог, ще ослеточно неговото име. И се сетих да го питам пее, но и това стига, че е невидим, как тоганещо, и се почна един разговор, който е ва да го видят?! таман по тия мои теми от философията на Нещо такова трябва да съм казал вярата и на религията. Ето какво си казахтогава с детския си акъл. Какво точно съм

10 ме, публикувам разговора с изричното разрешение на събеседника ми: Ангел Грънчаров: Честит рожден ден! :-) Boris M.: Благодаря! Ангел Грънчаров: Жив и здрав бъди! Успехи!

Boris M.: Благодаря отново! Ангел Грънчаров: За нищо!

Boris M.: :-) Ангел Грънчаров: Вие завършихте ли училище? Защо не ми помогнете малко около реализацията на тази идея, това е от Вашата област.

Boris M.: Момент. Ами 12-ти клас съм. Ех, помня кога се запознахме... минаха от тогава някъде 3 години. Ангел Грънчаров: Не учехте ли семинария или съм се заблудил?

Boris M.: В семинария, да. Това е средно образователно у-ще. Ангел Грънчаров: Е, значи правилно съм запомнил.

Boris M.: Да. Ангел Грънчаров: Вие сте напреднал в тия въпроси, за вярата и религията, ако искате, може да помогнете, дори съавтор да ми станете може.

Boris M.: Искаш да направиш учебно помагало по религия? Ангел Грънчаров: Да.

Boris M.: Има много добри учебни помагала, които мога да ти препоръчам. Ангел Грънчаров: Да опитам да направя свое помагало, какво пречи?

Boris M.: Става въпрос за тези, от които ни преподават в моето у-ще. Ами опитай. :-) Опитай да изразиш чрез вярата цялата доброта. Не им говори обаче за догми. Ангел Грънчаров: Дай малко литература, дето ще ми помогне.

Boris M.: Предполагам и ти не си запознат с догмите на православната църква? Ами добре. Значи то има толкова много книги. Откъде да започна? Ще направиш нещо като книга по вероучение ли? В часовете ти по психология ли мислиш да ги преподаваш? Горе-долу да знам какво да ти предложа. Ангел Грънчаров: Да, въведение във философията на вярата и религията, не точно вероучение, но подобно.

Boris M.: Разбирам. Каква е първо твоята идея? Ангел Грънчаров: Ами да бъде за ученици от всички училища, които искат да учат такъв предмет. Да е много популярно и въздействащо, и кратко.

Boris M.: Но в смисъл такъв – искаш да ги накараш да пожелаят да учат такъв предмет ли? Да им запалиш интереса към православната вяра? Концепцията просто християнство ли ще бъде, или ще говориш за православно християнство? Ангел Грънчаров: Идеята ми е даже и такива, които не искат, да почнат да се увличат като разберат, че по този предмет

се водят интересни дискусии по най-важни въпроси.

Boris M.: Ами това е възможно да запали интереса на по-интелигентните ученици, като цяло. В днешно време на малко ученици им пука да отварят някакви дискусии по каквото и да било. Ангел Грънчаров: Ами на мен ми се ще да говоря за религия, за християнство, но и да не е центрирана само към християнството, но и да има сведения и за другите религии, поне най-принципни въпроси, които са общи.

Boris M.: Мисля, че те разбирам горе-долу. Ангел Грънчаров: Аз съм се изненадвал, че ако подходът е верен, даже и ученици, които от нищо сякаш не се вълнуват, почват да се включват в разговора.

Boris M.: Ами ти си наясно, че има доста такива помагала? Искаш да имаш нещо свое авторско, което да представиш на своите ученици? Може и така да е. Ти може би по-скоро искаш да се опиташ да им размърдаш главите поне за мисъл към вяра. А не да им говориш за християнство, като начин на живот. Защото това е християнството. Ангел Грънчаров: Аз, признавам си, до този момент не съм срещнал такова помагало по религия, даже си мислех, че няма добро, кажи, дай ми пример да помагало, което ти се вижда най-добро.

Boris M.: Християнството би трябвало да промени мирогледа ти за живот и да те промени като човек изобщо. Към добро, естествено. Ангел Грънчаров: Аз нищо не ща да им говоря, аз искам да поставям само проблеми (въпроси), по които те да се замислят и да почнат разгорещени разговори и обсъждания, в които сами да стигнат да някакви изводи. Смятам, че обикновеният начин на преподаване тук не само че не е ефективен, ами и отблъсква.

Boris M.: Ами сигурно е така. Това, което аз мога да ти препоръчам, не е това общо нещо, не мисля, че ще създаде философски въпроси. Мога да ти дам православни наръчници. Някакви такива книги, които защитават християнски мироглед. Православния мироглед. Там ще се говори за догми, за традиция, обичай, вселенски събори, свети отци. За това говорим. Твоето трябва да бъде по-скоро философско, а не богословско. Но ако ти искаш да бъдеш нещо като проповедник на вярата, по някакъв поособен начин, тъй като смятам, че не би било уместно да преподаваш "християнство" в час по философия, можеш да го направиш по по-заобиколен начин. Ние например по предмети като догматка, нравствено богословие учим супер интересни неща. По нравствено богословие. Например един от интересните уроци е за детерминизма. За научния детерминизъм и за теологичния. Къде е границата, какво казва единият и другият. За колизията... какво е това. Нап-

ример Христос изпадал ли е в колизия? Ето такива неща. За хедонизма, как е възникнал и от кого Ангел Грънчаров: Чудесно! Ето от такива текстове мога да извадя интересни проблеми, свързани с вярата, предимно нравствени, чисто човешки проблеми. Да, нещо като проповедничество на християнския начин на живот, но по един съвременен начин, според светските разбирания.

Boris M.: Искаш ли да се чуем по скайп? Тъкмо не сме се чували много отдавна. Имаме и друг много интересен предмет Апологетика. Това е предмет, който е създаден в защита на вярата. Ангел Грънчаров: Много ме интересува някакъв списък с въпроси, свързани с живота на християнина, които да са интересни за дискутиране, щото ще помогнат младите да вникнат в предимствата на този начин на живот, сами да ги открият и самостоятелно да се убедят...

Boris M.: В него не се аргументира с някакви "догми", създадени от Църквата (клир, духовенство), а с чисто човешки фактори и неща от живота. Да докажем, че Бог го има и Той съществува. Ангел Грънчаров: Аз нямам нито колонки, нито микрофон, ползвам един съвсем стар компютър.

Boris M.: Така срещата между атеист и теист да не бъде в полза на атеиста с някакви аргументи, които според мен лично са изкривено погледнати заради липсата на духовен живот. А начинът, по който мирогледа на атеиста да се смени. Например? Ясно. Ангел Грънчаров: Да, всичко се върти около това да се постигне истината, че Бог има.

Boris M.: Това, което трябва да разберат е, че човек е такова същество, което е егоист. Ангел Грънчаров: И че без вяра в Бога човек е нещо като крехка тръстика, която всеки вятър може да прекърши.

Boris M.: Човек трябва да се отърве от собствения си егоизъм, егоцентризъм. Да се "разголи напълно" и тогава ще получи чисто сърце. А за богопознанието е нужен факторът "чисто сърце". А това означава супер искреност, желание ти да потърсиш Бог и да го намериш с искрено сърце! Другите два Фактора са вяра и молитва! Станаха три. Това нещо ако го преосмисли едно момче или възрастен човек може и да стигне до някакви по-различни заключения от това "Къде е Бог, защо има толкова зло по света? Няма Бог!" Ангел Грънчаров: Да те попитам нещо, важно е за мен: какво е твоето възприятие, сред твоите съученици, дето учите семинария, има ли такива, които учат за да стават свещеници по прагматични подбуди, един вид заради изгодата, а сами изобщо не вярват в Бога, един вид учат туй нещо единствено заради келепира?

11 Boris M.: Истинският проблем е на хората, че говорят за Бог и се опитват да разсъждават за Него, но те реално не Го търсят и Той няма как да участва в техният живот. Там е проблема. Ами не знам кой за какво учи. Да ти кажа не се бъркам, гледам да не им се бъркам в живота, не ги и питам. Ангел Грънчаров: Какви са ти наблюденията?

Boris M.: Но има такива със сигурност. Това мога да кажа. :-) Това обикновено са поглуповатите ученици. Ангел Грънчаров: Правилно, не бива човек да се меси в чуждите проблеми.

Boris M.: Които са взето от някое село, който свещеник им е казал "иди учи". Но според мен такива до завършване на семинария или напускат, или разбират как стоят нещата. Във вярата и в духовенството не трябва да има такова "ползване" на някакви лични облаги. Духовенството, свещенството не може да бъде професия. Или някакъв замисъл за бизнес от това. Това е призвание и всеки такъв, който пристъпва към това, трябва да бъде с ясното съзнание, че това е нещо суперотговорно. Такъв човек трябва да е богообразен. Да прилича на светия. Да е свят! Ангел Грънчаров: Аз да ти кажа имам такъв проблем, че напоследък все не мога да намеря искрено вярващ в Бога човек дори и сред свещениците, с които ме е срещнал животът, а това е страшно. Или аз имам някакви по-особени представи, знам ли?

Boris M.: Ако не е или не се старае, той се самоосъжда. Никой не е перфектен! Но без реално чувство за борба в себе си. За това, че ти трябва да бъдеш пример и да бъдеш водач на стадо. Тоест на хора, които са вярващи и ти да им бъдеш някакъв пример. Ти трябва да изобразиш Христос в себе си. Христос не е искал пари, не е искал такива користни неща. Ето това е. Ангел Грънчаров: Да, така е на теория, но на дело, в живота как е?

Boris M.: Ако Христос го има у всеки, тогава всичко ще бъде наред. Ще те запозная със свещеник, на които би се удивлявал с дни, месеци и години. :-) Той е твой колега и ще ти пратя само едно участие в едно предаване. И ще искаш може би веднага да те срещна с него. :-) Ангел Грънчаров: Та самият смяташ ли се вече за подготвен да преподаваш, да напътстваш във вярата учениците, твоите връстници? Ще ми е интересно да се запозная с такъв свещеник.

Boris M.: Има ги, искрено съжалявам, че до сега не си попаднал на такъв. Сигурен съм, че не в теб е проблема. Защото ти си много добър човек и от това, което съм видял, мислиш доста правилно за нещата от църковния живот. Въобще християнският като цяло. Ангел Грънчаров: Да, не зная защо, но не съм попадал на свещеник, който да ме

възхити с вярата си, да му личи, че наистина вярва...

Boris M.: Не, аз изобщо не искам да се занимавам с това като професия. Аз искам да стана програмист. Където ме срещне живота с някой и опрем до такава точка, която е свързана с вяра. Атакувам! Ангел Грънчаров: Е, това е интересно, програмист, завършил семинария! :-) Boris M.: Например оня ден във влака с едно момиче? Атеист. Направо я взех в малкия джоб и момичето толкова се замисли. Четеше ми книга на Мичел Каку. Който говореше за молекулния строеж. Предполагам си запознат? Това е тясно свързано и с вярата. И от там нещата опряха до религиозна тема. Аз например усещам непрекъснато Бог в моя живот. Старая се да Го търся, макар, че може би често го забравям... Ангел Грънчаров: Извинявай, да те запитам: а защо все пак избра да ставаш програмист след като, предполага се, си се готвил за попрището на един духовник? Какво те отказа от това последното? Прощавай, ако въпросът ми е прекалено личен и недискретен... Няма ли да разочароваш Бог с този свой избор да ставаш програмист?

Boris M.: Истината е, че в духовенството в България ме отблъсква страшно много неща и има много мръсотия. Това, разбира се не ме отказва от самата вяра. Не ме и оправдава, но просто не го чувствам. Не съм готов, не съм достоен. Ако трябва да стане това - просто ще стане. Бог няма да го разочаровам, естествено. Та нали Той знае всичко за нас? Той ако иска ще го направи и без аз да искам. Той е всемогъщ, може и знае всичко. Той е абсолютно свободен. Той ще го направи и без аз да искам и ще го направи по такъв начин, че да го поискам. Разбираш ли? Няма как да бъде разочарован от мен. Такова нещо като разочарованост няма у Бога. Той знае всичко за нас! Но това не означава, че не сме свободни. Защото ние СМЕ свободни, колкото и банално да звучи това за един философ. Много хора в свободата си не са свободни! Да подчертая аз. Мога да ти защитя тук теологичния детерминизъм ако искаш и какво казва той. Ангел Грънчаров: Ясно. Чел съм, че разни напреднали хора в разни модерни професии (финансисти и пр.) в един момент зарязват професията си и отиват в манастир, стават духовници и пр., та затова ми стана интересно как така подготвен за свещеник човек се отказва от духовната дейност...

Boris M.: Така че аз ако живея като християнин. Ако бъда пример с личният си живот, ще бъда много повече "светия" и проповедник и какво ли още не отколкото свещеник, който не живее според закона и според любовта. Ангел Грънчаров: Кажи какво твърди теологичният детерминизъм.

Boris M.: Теологичният детерминизъм твърди, че тъй като у всеки един човек има

едно такова чувство, че когато направиш нещо зло, след това изпитваш чувство за вина (съвестта), ти сам се разкайваш за стореното нещо. Ангел Грънчаров: Трудно е човек да стане свещеник и да се отдаде на нравствен живот, образцов за миряните, да бъде истински Христов ученик и последовател, явно това не е по силите на всеки, а на малцина...

Boris M.: Съвестта от богословска гледна точка се разглежда като Божия частица, искра у човека. Тук идва момента на избор! Ангел Грънчаров: Ясно, той и Кант така определя съвестта, като Божий глас в душата на човека...

Boris M.: Докато например научния детерминизъм казва, че понеже всяко следващо действие е породено от друго предходно, тук ставаме не свободни. Обикновено такива също питат. Къде ни е свободата, след като майка ми имаше рак и аз имам? Да не би този Бог да ме е питал дали искам да се раждам? Но колкото е интересен на пръв поглед точен въпрос е и доста глупав. Този Кант се опитах да го чета и се отказах. Много ми е сложен. Да но Кант мисля, че не вярва в някакъв Бог. По-скоро вярва в Спиноза или нещо такова? За хармонията на света. Ангел Грънчаров: Ето подобни въпроси ми се ще да намеря повече, ако можеш да ми подготвиш един списък с такива въпроси, свързани с вярата в Бога, които си заслужават обсъждане, ще ти бъда много благодарен. Ти си напреднал в тая област...

Boris M.: Оф, какъв Спиноза?! Обърках се. Това, в което Спиноза е вярвал. Когато се откажеш себе си и погубиш себе си. И егото си. Ангел Грънчаров: От рода на тия: "Къде ни е свободата, след като майка ми имаше рак и аз имам?". "Да не би този Бог да ме е питал дали искам да се раждам?"

Boris M.: И всичко това нещо. Ще намериш Бог. Толкова е просто! Да си християнин ти струва и нищо, и всичко. Ясно. Въпросът е, че Бог знае наистина какво е добро за всеки нас, а ние не. Хората мисля, че знаят за тяхното добро и какво е добро за тях. А всъщност много хора изобщо не знаят какво искат. Въпросът знаеш ли къде е... Ангел Грънчаров: Не бива според мен да се преувеличава Божията намеса в живота ни, той Бог постъпва разумно като ни оставя общо взето да се оправяме сами...

Boris M.: Бог ни обича толкова много. Ако ние можехме да го разберем това... щяхме да изпитваме поквара от самите себе си. Бог стана човек за да може човекът да стане Бог. Така казват светите отци. Това е велико. Това е най-великото нещо. Ангел Грънчаров: Добре казано, това е много вярно, така е!

Boris M.: Да станем богове по благодат. Учили сме също, че някой си беше казал, че не боговете създадоха човека, а човек

12 създаде боговете. Но тук нещо не си спомням урока добре. :-) Хаха! Ангел Грънчаров: Но то и родителите много обичат децата им, ала като им се месят в работите постоянно, в крайна сметка им сторват зло... лишават ги от свобода.

Boris M.: Даа. Но да не забравяме! Баща, който жали тоягата, не е баща и не обича сина си! Възпитанието е ОГРОМЕН фактор в изграждането на личност. Човек първо трябва да се оличности в смисъл да съзрее сред родители и да започне да мисли. Да бъде човек наистина. Ангел Грънчаров: Смяташ ли, че тоягата помага? Човекът, който е бит като дете, не става ли много зъл после?

Boris M.: Това е causa sui мисля, че ти някъде го беше писал. А именно, че това за нас е призвание да бъдем хора. Наше лично задължение. Да бъдем хора. Де става много зъл. Това е супер относително. Ангел Грънчаров: За да стане едно дете личност и то отговорна и самостоятелна, средството според мен е едно:свобода.

Boris M.: Бог е способен да промени всичко. Прочети псалмите на Давид. Там се разглежда огромна част от човешкия живот. Ще ти пратя нещо много интересно. Химн на любовта.

Химнът на Любовта Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям – щом любов нямам, нищо не съм. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне – щом любов нямам, нищо ме не ползува. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат. Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме; но, кога дойде съвърше-

ното знание, тогава това "донейде" ще изчезне. Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото. Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава – лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат. А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта. Ангел Грънчаров: Кое според теб е повярно от тия две изказвания: "Християнството е религия на любовта" или "Християнството е религия на свободата"? Това Св. Апостол Павел ли го е казал?

Boris M.: Христос не е религия. :-) Това понятие е много криво разбрано. Христос = християнството е ВЯРА. Понятието религия означава съвсем друго. Християнството е откровение. Всички религии запомни от мен са устремени от човека в човека. Или с други думи от земята към небето. Тоест човек се опитва да съзерцае Бог! Християнството е откровение от небето – към земята. Христос идва като месия! Като богочовек! Той приема плът! Именно Бог стана човек. Това е въплътения Логос. Втория ипостас на Светата Троица. Това е велико. И тази вяра я дава сам Бог! Не човек. Като Буда, Мохамед и други такива. Ангел Грънчаров: Така е. Това е така. Както и да е, но любовта или свободата за учението на Христос е по-важното?

Boris M.: Християнството е религия (вяра) на любовта! И на свободата. Но то любов и свобода вървят паралелно заедно. Вярата е като любовта... изисква пълно разголване. И това ти пратих. Любовта никога не отпада, не безчинствува, зло не мисли, не се радва на неистина, а се радва заедно с истината. На всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Това е любовта. Това е и вярата. Вярата никой не притиска. Дава ти е една пълна свобода. Не можеш да я пипнеш. Можеш да я усетиш. Както вятъра. Вярата е по-скоро по-близо до абсурда, отколкото до някакви доктрини, добре поднесени думи за Христос. Дори добрите думи за Него могат да изкривят образа на Христос. Ангел Грънчаров: Аз смятам, че имаш талант за проповедник и че с отдаването си на програмирането вместо на проповедничеството бягаш от призванието си, но това са неща, които вие двамата с Бог трябва да решавате, аз да не ви се меся! :-) Boris M.: Вярата в никакъв случай не може да бъде доктрина. Благодаря! :-) Boris M.: Вярата е живот в Христа! Това е. Всичко останало е излишно. И просто си говорим за християнство и така нататък. Жалко е, когато църквата вече виждаме, че

13 град и не носел абсолютно нищо, а другите не е фактор в живота на хората. Никаква бягащи мъкнели какво ли не! :-) адекватност на езика от клирици. Не участBoris M.: Ще ти пратя един отец да го изгва никъде. Това е страшно. Банално. Живеледаш и да прецениш дали се различава от ем в свят на релативизъм и относителност. твоите познати такива до този момент и ще Времето бяга ... а това мисля, че е познат ми пишеш. момент във философията. Това е страшноАнгел Грънчаров: Видео ли? то.

Boris M.: Да. Изгледай го! Дано намериш Ангел Грънчаров: Да, трябва да се живее с Христос, с вярата, и с любовта, и с истинаколонки някъде. та, и с доброто, и със свободата, тия всичАнгел Грънчаров: Да, ще го изгледам. Е, ките неща се припокриват и май са едно и поговорихме си добре, да не те отклонявам също нещо, обединено в името Христос... повече от празника ти!

Boris M.: Fast foot, fast church, всичко бърза Boris M.: Благодаря! Ще се чуем допълниза някъде. Микровълновата печка... точния телно. Държа да го изгледаш това видео. пример. Всичко бърза за някъде. И времето Ангел Грънчаров: Този наш разговор имаш някъде спира. Познат фенемен за филосоли нещо против да го публикувам в блога? фите, мисля че си наясно. Мисля, че има смисъл да направя това, ти Ангел Грънчаров: Да, наистина, а накъде как мислиш? толкова бърза съвременият човек, какво Boris M.: Няма проблем. Само се чудя: как толкова гони? успяваш да хабиш толкова нерви с някакви Boris M.: Търси себе си. Бог го няма. Той се хора?! лута. А Бог е единственото потребно. ЗащоАнгел Грънчаров: Да се чете, има хора, то човешката душа е една бездна. Какво дето се нуждаят от напътствие, от вяра... А, може да запълни бездна? Можеш ли да ми аз обичам дискусиите, тази е причината. :-) отговориш? Не, нерви няма, приятно ми е да споря... Ангел Грънчаров: Гони химери, кумири Boris M.: Ти трябва да твориш някакво разни, гони суетността си, бърза да не изпредаване в централен канал. пусне удоволствията на плътта; плътта Ангел Грънчаров: :) Е, аз вече имам свое (тялото) за съвременните хора е този бяс, предаване в пловдивски канал. :-) който ги гони, чиито камшик плющи по глаBoris M.: Супер! Изгледай видеото! Аз ще вите им... ставам от скайп. Пиши ми след като изглеBoris M.: Точно. Човекът в днешно време е даш видеото. тотален хедонист. И егоист. И какво ли още Ангел Грънчаров: Ето го, предаването е не. То като си хедонист си и егоист де хаха. още ново и младо. Ще ти пиша като изглеЩе ми отговориш ли на въпроса? дам видеото. Ангел Грънчаров: Бързат защото са си Boris M.: Добре. втълпили, че този тукашен живот е единствен, бързат да се "наживеят", щото времето ОПИТ ЗА ДИСКУСИЯ С ИНТЕРЕСНО ОТ тече бързо... ГЛЕДНА ТОЧКА НА ПСИХОПАТОЛОГИЯBoris M.: Днес е модерно да "живееш за ТА, КРАЙНО ЗЛОБНО И АНОНИМНО ЛИмомента". Да опитваш от забраненото. ЦЕ, ЗАНИМАВАЩО СЕ С ОПЛЮВАНЕ НА Ангел Грънчаров: Какво може да запълни ЛИЧНОСТТА МИ бездната ли?

Boris M.: Щото друг път няма да се повтори! събота, 3 януари 2015 г. "Хей, брат давайй, живее се един път!". Колко жалко... Душата умира, а те живеят за един път. Ангел Грънчаров: Човешката бездна може да я запълни само Бог, май така излиза...

Boris M.: Точно така! Само бездна изпълва бездна! Ангел Грънчаров: То душата ни, тази същата бездна, е Божия искра...

Boris M.: А Бог е бездна. Нито парите ще изпълнят човешката душа, която бе бездна. Нито слава, имоти и какво ли не, за което хората мечтаят. Под публикацията със заглавие Ангел Грънчаров: Бог е бездна и душата Нещо като предновогодишно послание ни, бидейки Божественото у смъртния чокъм читателите на този блог се проведе век, също, няма как иначе, е бездна... нещо като дискусия, по нашенския, разбира Boris M.: Един монах казваше: аз съм много се, образец, пълна с оплювания, клевети, богат човек... защото не се нуждая от нищо. обиди спрямо автора, особено от някаква Не притежавам нищо, а имам всичко. другарка, която явно се тресе от злоба като Ангел Грънчаров: "Всичко свое нося в себе чете моите писания; понеже случаят й предси..." беше казал един античен мъдър човек, ставлява интерес от гледна точка на психокогато бягал от завладяния от завоевателя патологията, та решавам този опит за раз-

говор и за специфична терапия с въпросното анонимно "безкомпромисно лице" да го изведа в отделна тема, с оглед да не се погуби ценното що се касае до описанието на този все пак или тъй или иначе интересен, от посочената гледна точка, човешки, социален и екзистенциален тип: 21 коментара: Анонимен каза: Пак послъгваш здраво – като дърт циганин – за цатите за некадърността. Вярно, че лъжата е твоя втора природа, но все пак грозно е... Ангел Грънчаров каза: Какво по-точно, мила другарко, сте възприела като "лъжа"? :-) Я дайте известна информация за да преценим, да видим, да разберем? И що е "цатите", какво означава таз дума? Много тайнствено нещо се изразявате... Анонимен каза: "Цитати" исках да напиша, не се видиотявайте допълнително. Малограмотен човек като вас най-малко има право да прави правописни забележки. Лъжа е това, че в заповедта за увлонението ви са ви нарекли "пълне некадърник". Нали я публикувахте, недейте увърта като алтаво яре. Ангел Грънчаров каза: Мила другарко, нещо не сте наред с нервите; :-) изпускате си нервите. Бихте ли дала пример за моята тъй очебийна "неграмотност", че не звучите убедително, а само нервозно? Апропо, Вие явно сте гениална, бихте ли ни осенили с информация за Вашата тъй надарена личност, примерно, бихте ли имали добрината да ни съобщите коя сте? Евентуално бихте ли дали заглавието на някое Ваше неръкотворно и тъй грамотно творение? :-) Апропо, в заповедта ми за уволнение точно това пише, "некадърност", "неграмотност", "неспособност" и т.н. Вие лично да не сте била консултантка на сътворителя този шедьовър? :-) Анонимен каза: Не, вие сам я публикувахте, забравихте ли вече? И безпристрастното споменаване на едно обстоятелство – примерно вашата малограмотност – не би трябвало да ви гневи. Напротив, трябва да сте благодарен за критиката. Който ви критикува, ви прави добро. Поздрави. Анонимен каза: Господин Грънчаров, честита нова година!!! Бъдете жив и здрав. Хубаво е да назовавате нещата с итинските имена, а не да ги описвате такива, каквито Вас устройват. Ангел Грънчаров каза: Мила другарко, моята хипотетична "малограмотност", която толкова кой знае защо Ви вълнува (Вие да не сте даскалица по граматика, познах ли?)

подлежи на доказване. Щото е възможно Вие самата да имате една по-оригинална представа за "грамотност", от позицията на която да съдите, съвсем превратно, впрочем. Сфащате ли че сама се набутахте в капан, в "небрано лозе". Та в тази връзка не е зле да се постараете да дадете убедителни примери за моята, тъй да се рече, "малограмотност". Ами ако се окаже, че малограмотна сте Вие? :-) Апропо, правите ли разлика между критика и клевета? Ангел Грънчаров каза: По отношение на втората реплика, която,мила другарко, сте написала, преструвайки се,че пише друг човек, да Ви попитам, все пак: Вие, другарко, защо сте толкова лъжлива? Никой ли не Ви е казал, че с лъжи до добро не се стига? Грозно е да се лъже, другарко, а Вие даже и своето име не смеете да кажете, затънала сте във фалш и лъжи, така е страшно да се живее, за Ваше добро го казвам... Анонимен каза: Съветвам ви в такъв случай да последвате собствената си препоръка и да снижите но минимум лъгането, фалшифицирането на цитати и прочие неморални практики. Когато един самозван доктор не може да излекува себе си, то той е годен единствено за бунището. Нищо чудно, че ви пратиха именно там. С найголяма (макар и заплюта от вас) добронамереност и снизходителност, Поздрави. Анонимен каза: Г-н Грънчаров, няма да се освободите от тази мнителност. Трябва да проумеете, че има различно мислещи от Вас хора и тези хора са мнозинство. Разбира се Вие ги наричате с вСякакви обидни думи, само защото не Ви влизат в тона. Но не се ли замисляте, че поведението Ви е меко казано неприемливо. Ще отговорите ли на един въпрос? Защо пресъздавате невярно съдържанието на заповедта Ви, с която сте освободен от работата Ви като учител. Там не пише това, което Вие твърдите. Ами тази заповед я видяхме много хора. Нали това Ви беше целта? Ами ако се окаже, че Вие действително имате психично разстройство, тогава какво ще напишете в коментарите и ще направите ли подробно описание как са минали делата Ви в съда. Съмнявам се! Сега може и мен да ме наречете мерзавец и както си искате, Явно това е във Вашия стил. И да Ви помогна - не съм оная другарка, срещу, която толкова злобеете, а предсТавете си, че съм другар. Хубав ден! Ангел Грънчаров каза: Мила другарко, казах Ви че сте нервна, което много Ви вреди най-вече на мислещата способност. Поради това смесвате желано с действително, лъжете безогледно, явно много ме мразите – защо ли тъй страстно и всеотдайно ме мразите? А и много Ви бива в лице-

14 мерието. Амортизирана сте дотам, че явно сама себе си не можете да понасяте. Мога да Ви дам някоя и друга консултация. Ще Ви помогна. Как я докарахте дотам, че никой не Ви обича? Анонимен каза: Ако не ми вярвате, ще ви дам линк към заповедта ви за уволнение, която сам пуснахте в блога си. Не знам, може да сте я изтрил вече, но аз си я запазих на компютъра, качих я в интернет и при желание от ваша (или от МОЯ) страна, ще споделя линк към нея в тази дискусия. Вече съм го споделяла, така че няма да ми е проблем. Това никак няма да е ласкателно за вас, защото за пореден път ще лъсне лъжата ви, че са ви нарекли "пълен некадърник" в заповедта. Разбира се, лъжата не е подсъдно нещо (освен ако не е клевета), така че няма защо да се опасявате, че ще има някакви правни последици за вас, но просто излагацията ви ще е голяма. Помислете си. Ангел Грънчаров каза: Скъпа анонимна другарко, първо, бъдете спокойна относно идентификацията Ви, платформата на блога ми е устроена така, че благодарение на айпито на коментиращите аз мога да съм що-годе ориентиран кой именно пише (някои, примерно, са ми писали и имейли, туй нещо, айпито, е доста издайническо нещо). Второ, правите се на умряла лисица, но твърде нескопосано и, простете, възтъпичко: ами естествено, че в заповедта ми за уволнение липсва израза "пълен некадърник" или някой подобен. Но ето, давам Ви малка задачка за мислене: когато в тази същата заповед е описано надълго и нашироко, че според автора на тази същата заповед на лицето А.И.Г. липсват куп детайлно описани качества, умения, способности и пр., необходими на един човек, за да бъде учител, то не означава ли това, че фактически този същият човек бива квалифициран именно като "пълен некадърник", като този израз не е употребен единствено по причина на това, че ако да беше употребен, авторът на същата тази заповед пак щеше да си има допълнителни проблеми с правосъдието, щото квалификацията, съгласете се, е твърде обидна? Понеже изречението ми стана дълго и вероятно ще Ви бъде трудно да схванете какво твърдя в него, ще Ви дам един елементарен пример, белким вденете: ако някой човек вместо, примерно, да Ви нарече "курва", почне да обяснява, че Вие сте една достопочтена дама, която има наклонност от съвсем чиста сърдечна привързаност към другия пол да прави съответните добродетелни услуги на доста зажаднели за ласка мъже, Вие няма ли тогава да загреете, че тя с други думи Ви казва все същото, а именно, че сте проститутка или курва? И ще почнете ли тогава, според сегашната си теория, да крещите:

не, той изобщо не ме е нарекъл "курва", той просто обясни, че аз съм само "една една достопочтена дама, която има наклонност от съвсем чиста сърдечна привързаност към другия пол да правя съответните добродетелни услуги на доста зажаднели за ласка мъже", а, какво ще кажете, как Ви звучи този пример, загряхте ли за какво всъщност и в действителност става дума? Второ, думата "лъжа" във Вашите уста по мой адрес, и то при положение, че сама се държите твърде фриволно спрямо истината, ето, примерно, продължавате да криете самоличността си, с оглед да можете да демонстрирате необезпокоявана един крайно грозен морал, та значи при това положение, съветвам Ви, да сте по-малко придирчива към чуждия морал, просто би било добре да се погрижите поне малко за своя собствен морал. Трето, разбрахме, че поради уязвеността си от от моята личност (породила съответно необичайно силната Ви омраза към мен) търсите какъв ли не начин да ме обиждате, ето, бил съм мнителелен, бил съм лъжец, бил съм какъв ли не, поведението ми било неприемливо и т.н., а позволете да запитам, щом имате толкова чувствителна душа спрямо чуждия морал, позволете ми да Ви задам ето този въпрос: а как оценявате своето собствено поведение, какво Ви е мнението за Вашия собствен морал, ето, скрита зад маската на анонимността, не правите друго, освен да клеветите една личност като мен? Вашето поведение според Вас самата е "приемливо", тъй ли? Много ми е интересно да чуя Вашата самооценка в туй отношение. Все пак ще проявите ли един минимален нравствен жест, за да излезете от обозначилото се противоречие, а именно, ще ни съобщите ли своето име, т.е. ще благоволите ли да застанете с името си под своите тъй обидни квалификации по мой адрес? Ще проявите ли капчица достойнство, драга другарко "моралистке", дето тъй дебелашки се мъчите да "морализаторствате", не усещайки се, че тази роля съвсем не Ви отива?

Анонимен каза: Знаете ли по какво си личи, че имате проблем със себе си, не с другитепо това, че когато Ви настъпят започвате да обиждате и наранявате хората.Това съм го

правил и аз , но когато бях дете, но пораснах,но Вие не сте! Не ми отговорихте на въпроса-ако написаното за Вас'психично разстройство' се окаже факт,какво ще пишете в блога си? Поздрав - другаря, а не другарката! Ангел Грънчаров каза: Да засегна още един пункт, щото за мен това обсъждане с такава феноменално морална личност като Вас ме интересува в изследователски план: Пишете: "... Ами ако се окаже, че Вие действително имате психично разстройство..." В тази връзка ми се ще да Ви поставя още няколко въпроса: 1.) Вие лично как мислите, аз имам ли психическо разстройство? Гледам, че този въпрос живо Ви вълнува, затова много ми е интересна Вашата преценка.

2.) Имате ли някакви съмнения в своя собствен психичен статус, другояче казано, за своята психика лично Вие спокойна ли сте? Дали пък няма да се окаже, че не друг, а Вие страдате от психично разстройство? Имате ли някакви мисли по този въпрос?

3.) Оценявате ли своето поведение в този блог като "нормално"? За да си отговорите на въпроса вземете предвид всичко, което пишете, стила на поведението си, думичките, които използвате, за да ми лепите каквито Ви скимнат етикети, това, че криете самоличността си, подвизавате се изцяло анонимно и безотговорно и пр. Тъй, интересно ми е да чуя Вашата самооценка по тия въпроси. Съвсем охотно раздавате квалификации по мой адрес, да чуем сега самооценката Ви... Ангел Грънчаров каза: "... знаете ли по какво си личи, че имате проблем със себе си, не с другите – по това, че когато Ви настъпят започвате да обиждате и наранявате хората." Това за себе си го написахте, така ли? Правилно ли Ви разбрах? Апропо, изобщо не сте пораснала. Поведението Ви е крайно инфантилно. Не е нужно да се напъвате да правите психологически квалификации, аз съм психологът, оставете това на мен. Вие сте обект на изследване в момента от моя страна, това още ли не сте го асимилирала? :-) Мария Василева каза: Уж твърдите че сте другар, а не другарка, а минахте в женски род в последното си изказване. Защо киснете все в тоя блог? По стила ви познаваме, няма нужда да сте "под прикритие". У един мъж никога няма да се намери толкова типично женска злоба! Ето че ви уловихме в лъжа, представяте се за друго лице от мъжки род, ано-

15 нимно коментирате, а имате винаги някакви претенции към Грънчаров? Що за човек сте, престанете, срещнете се с Грънчаров да си изясните нещата, омръзна ни да четем простотии, лъжи и обиди. На всяка манджа сте мерудия! Нямате ли някакво друго, почовешко занимание? Лелее, ако сте Анастасова, Камелия не знам си коя или бивша колежка на Грънчаров, ужас! Срам за българските учители! Анонимен каза: Ще ви отговоря във вашия стил!!! Първо – не Ви поставям квалификации; Второ – не съм писал аз, че страдате от някакво си там разстройство, това е написано от човек, който явно добре Ви познава; Трето – не страдам от съмненителна патоинфантилност или мнителност; Четвърто – Вие имате проблем със себе си!!! И този проблем е, че искате хората в мисленето си и възприятията на света да приличат на Вас!!! Ангел Грънчаров каза: Мила другарко, Вие с мен недейте да се мерите, щото все пак в момента сте мой клиент, а пък аз съм психологът. Също така моят стил е неподражаем, опитайте да отговорите в своя си стил. На какво се дължи тази наглост, мила другарко, нима в реалния живот никой не Ви оказва поне най-малка ласка или нежност? Наистина, злобата Ви е феноменална, как ли изобщо живеете с толкова много злоба? Констатирам тия неща, защото истински съм загрижен за Вас. Толкова много подлост – това е вече страшно! Вие лично изпитвате ли желание да ме убиете, да ме лишите от живот? Моля, опитайте да отговорите искрено на този въпрос... Анонимен каза: Факт е, че не сте никакъв психолог. Ако бяхте такъв, нямаше да сипете толкова хули, спрямо тези, които ви критикуват. А и още нещо има, което затвърждава позицията ми, че не сте психолог – това, че каните някого за консултации, това предполага, че са сеанси – нали така? При тези сеанси има две страни-психологпациент или психиатър-пациент. Няма клиент. Но се сещам за още нещо. Знаете ли каква е разликата между психолога или психиатъра и пациента? Разделя ги една бяла престилка. Да се надяваме, че Вие с Вашите сеанси сте изключение!!! Но престанете да обиждате хората, няма значение какви са те. Ето аз Ви провокирах и Вие почнахте да излъчвате омраза и злоба. Научете да приемате всичко смирено, защото така е трябвало да се случи. Научете се да прощавате и така ще живеете по-леко. И да повторя – доколкото знам, а и се самоопределям като човешко същество от мъжки пол. Хубава вечер и дано съм бил полезен. Ангел Грънчаров каза: Не беше нужно чак толкова да се напъвате да мислите, не Ви се удава. То и за това нещо се иска талант.

Вашият талант е в мразенето. Не в мислевърнал родината ни с пустиня?! Що за бонето. гатство е тогава? Значи Вие сте психологът, не аз, Ангел Грънчаров каза: Не е вярно това, че така ли? :-) Самопровъзгласявате се без да ще превърне родината ни в пустиня. Не Ви мигне окото, което означава, че много ми слушайте руско-кагебистката платена прозавиждате. Завистливостта обаче е израз на паганда срещу шистовия газ, чиято цел и да некадърност. Способните хора са великоплаши наивниците с оглед на това тоталнадушни. та зависимост на България от имперска Имате също претенцията, че сте Русия да стане вечна! бил мъж. Но след като сте избягал даже от името си, за какво Ви е полът? БезличнициGeorgi Mitev каза: Не виждам някоя от те нямат пол. Те нямат нищо. Щом от личстраните добиващи шистов газ да се е преността си са избягали, всичко са загубили. върнала в пустиня. Проблемът на рублаНаистина, как може да живеете с джиите е, че ще станем независими от толкова много злоба и омраза? Не ми отгодуховния им бащица. ворихте дали Ви се иска да ме убиете, което показва, че съм напипал слабото Ви място. Но злобата убива най-напред оня, който НЕ ВЯРВАЙТЕ НА ЛЪЖИТЕ НА ТАКИВА мрази, убива най-напред мразещия. Мен да ПРОЧУТИ ЛЪЖЦИ КАТО РУСКОубиете, това няма да Ви спаси. Трудно е да КАГЕБИСТКИТЕ МАЙСТОРИ НА ЛЪЖЕсе каже, че самият Вие сте жив. Живеещото НЕТО И НА КУХАТА ПРОПАГАНДА В живее доколкото обича живота, а за Ви КОМ.-СОЦ.-СТИЛ! казах, че с толкова злоба не може да се живее. Изглежда се надявате, че мен като неделя, 4 януари 2015 г. убиете, това ще даде живот Вам? Съвсем несигурна е тази надежда. И тъй: кога възнамерявате да ме убиете? ПЛАТЕНАТА ОТ РУСНАЦИТЕ ПРОПАГАНДА СРЕЩУ ШИСТОВИЯ ГАЗ ЦЕЛИ ДА ПЛАШИ НАИВНИЦИТЕ – С ОГЛЕД ТОТАЛНАТА ЗАВИСИМОСТ НА БЪЛГАРИЯ ОТ ИМПЕРСКА РУСИЯ ДА СТАНЕ ВЕЧНА! събота, 3 януари 2015 г.

За да ни държи в своя зависимост, путлеристка Русия финансира "спонтанните" антишистови протести, в резултат на които беше наложен мораториум върху самите проучвания за това дали разполагаме с такова едно твърде ценно национално богатство. Написах във фейсбук ето тази реплика, по повод на която бяха изказани ето какви мнения: Rosen Dimitrov Chakarov каза: Ценно национално богатство, чийто добив би пре-

По повод на снощната ми публикация под заглавие Платената от руснаците пропаганда срещу шистовия газ цели да плаши наивниците – с оглед тоталната зависимост на България от имперска Русия да стане вечна! гледам, че има интересна реплика от един уж "екологично мислещ" нашенец; ето какво пише тази поддала се на руските лъжи многострадална душа, а по-долу можете да прочете какво аз й отговорих, та да я поуспокоя донякъде:

16 мисленето аудитория, която предимно е известна с това, че си пада еднакво както по Русия, така и по евтината ракия (я, то за малко да стане рима!). Не се плашете толкоз от някакви "тежки екологични последици" от фракинга (леле, каква страна дума само, ако бях малоумник, щеше косата да ми се изправи само като чуя таз дума!), щото не зная дали Ви е известно, че КГБ и Газпром са много щедри във финансирането и на същите тия "зелени" и "екологични" движения в Европа, които са нещо като "пета колона" на руския империализъм. Тъй че нещата, дето се казва, са значително поиначе отколкото си ги представяте, понеже сте допуснал да се подведете по стръвта и въдиците за наивни шарани, които "братушките" са ви поставили тъй услужливо... Що се касае до мисълта Ви, че било значително по-добре да сме били зависими от "родните си братя руснаци", отколкото от "проклетите европейци и американци", т.е. относно неприкрития Ви антиевропеизъм и антиамериканизъм, ще подхвърля само това: по-добре да сме зависими от свободни и напреднали във всяко едно отношение страни и нации, отколкото от руските почитатели на водката, на смърдящите ботуши, на робството, на имперското перчене и на бабаитлъка: кажи ми на какво и на кого си почитател, кажи ми кои и какви са ти приятелите, за да ти кажа тия самият колко струваш! Това е казано принципно, но мисля, че такава една мисъл може да ви накара да се позамислите поне малко... и един ден истината по тия важни въпроси може и да Ви се открие. Признайте си, че е глупаво и непростимо човек да се държи като типичен малоумник, наивник, балък, който вярва на всяка една лъжа на такива прочути лъжци като руско-кагебистките майстори на лъженето и на кухата пропаганда-агитация в комунистически стил... ДАЛИ И ДОКОЛКО НАШАТА ЧОВЕЧНОСТ СЕ ВЛИЯЕ ОТ... ПАРИЧНОТО НИ СЪСТОЯНИЕ?

Rosen Dimitrov Chakarov каза: Ето малко видео, а за вредите потърсете сами. Има неделя, 4 януари 2015 г. достатъчно филми, снимки, факти, които показват последиците от фракинга. А колкоИсторията, на която попаднах токуто до независимостта ни от Росия, аз съм що, много добре се връзва с темата на за, но попадане в нова зависимост от Амемоите вчерашни размисли (виж: Вярно ли рика или ЕС ми се струва лекомислена. А е, че по-скоро камила ще мине през иглеколко добре ще сме ако дупчим "житницата" ни уши, отколкото богат да влезе в Бона България за газ, само времето ще покажието царство?) от поредицата от есета, же, но да не ни съдят наследниците ни... от която възнамерявам да направя едно "Пътя към Ада е постлан с добри намереучебно помагало с примерно заглавие "Въния"... ведение във философията на вярата и религията". Пак "съвсем случайно" (виж в Ангел Грънчаров каза: По принцип слабо тази връзка ето това: Душата на човека е ме интересуват "откровенията" на финансибездна, а човешката бездна може да я раните от Газпром и КГБ пропагандни клипзапълни само Бог, пак е публикувано вчечета и филмчета, все пак не съм малоумник ра) тази сутрин попадам на разказа на г-н или балък, за да им се вържа. Те са правени Гинтов; непременно го присъединявам към за друга, по-непретенциозна в сферата на

поредицата, дори без да го превеждам на български (нямам сега време за това). Между другото казано, държа да отбележа и това: когато една книга започне да се пише сякаш сама, това означава, че тази книга е много потребна, а авторът е само средство да се изпълни онова, което трябва да бъде направено; тия книги са именно найистинските; ето сега и разказа на Павел Гинтов, млад човек, украинец, живеещ, доколкото ми е известно, в Ню Йорк, с когото сме фейсбук-приятели по украинската линия:

Kamen Велинов каза: Мръсен скапан долен червен руски гад! Заминавай за Евразия бе, олигофеен долен! България е Европа, изроде сатанистки! Пукни от злоба и от яд, руска скапана подлого!

По повод на: Цитат на деня: Атлантическата армия на злото воюва срещу евразийската армия на доброто РУСКИТЕ ЛУДОСТИ НЕ СПИРАТ: ТЪРГОВСКИ ЦЕНТЪР В МОСКВА СЛОЖИ ЗА ИЗТРИВАЛКА АМЕРИКАНСКОТО ЗНАМЕ! неделя, 4 януари 2015 г. Еще одна история о бездомном в НьюЙорке (ОЩЕ – в блога) ДО КАКВО ЛИ ЩЕ ДОВЕДЕ ШИРОКАТА РУСКА КОЛОНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИ ЗЕМИ? неделя, 4 януари 2015 г.

Темата е интересна си заслужава по-задълбочено обсъждане. Дали един ден "Българската Малорусия" няма да поиска присъединяване към Матушката, към Империята? Тая широка руска колонизация на българските земи дали няма да доведе до искане в обозримо бъдеще за референдум за признаване на "Българската Малорусия" за неделима част от Русия, както това стана в Крим? По повод на: Малката Русия (1 част) и също на Петима руснаци са дали по 1 млн. лева за българско гражданство ЕКСЦЕСИИ НА ПАТОЛОГИЧНАТА РУБЛОФИЛИЯ-РУСОФИЛИЯ Плужек. Слуга. Подлизурко, който се натяга за да си заслужи субсидията. Рублофиловец. Предател. Без да му мигне окото е готов да си продаде родината на тия, дето му плащат...

Търговски център в Москва сложи за изтривалка американското знаме. Според управителите на мола, това е израз на непокорство заради политиката на Съединените щати към Русия. Изтривалките с американския флаг предизвикаха различни реакции у клиентите. Някои приветстваха решението и с удоволствие изтриха крака в знамето. Според други жестът е глупав и безсмислен. Засега знамето-изтривалка не се продава, но според собствениците на мола, към него има интерес от клиенти. (Frog. news) Виж в тази връзка Русия по стъпките на Саддам и Милошевич от ИВО ИНДЖЕВ СПОРЕД ПРОФ. Т.ТАНЕВ САМИЯТ СТИЛ НА ПРЕПОДАВАНЕ В УЧИЛИЩАТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ СМЕНЕН неделя, 4 януари 2015 г. Из: "В най-скоро време учителските заплати трябва да бъдат вдигнати", ОFFNEWS "В абсолютно най-скоро време заплатите на учителите трябва да бъдат вдигнати. За часовете, дните, седмиците и ме-

17 сеците, в които аз съм на този пост, ще го направя." Това заяви образователният министър проф. Тодор Танев в ефира на БНТ.

"Учителската професия е толкова благородна, че ще ни върне това, което ѐ дадем, в пъти", каза още Танев. Образователният министър говори и по темата за реформата в учебната програма: "Един съвременен ученик е представител на поколенията на смартфоните и те са на три клика "away from" информацията, която иска. Каквито и умения да има един преподавател, сега трябва да е прочел целия Google, което е невъзможно", каза Танев. Според него са минали времената, когато само един учебник може да важи дълго във времето. "Едно дете може да е палаво, но ще замръзне да те слуша, ако му хванеш вниманието", добави министърът. Според него самият стил на преподаване в училищата трябва да бъде сменен. Проф. Танев заяви още, че няма да се правят масови проверки на ВУЗ-ове и да се закриват, а ще се цели вдигането на качеството на всички университети. Образователният министър заяви и желанието си в България да се появяват истински колежи, които надграждат средното образование. "Реформата плаши, но после лекува", каза Танев. Той коментира и нашумялото му изказване в училище във Враца, където Танев нарече Жолио-Кюри "пълна нула" като учен. "Направих го провокативно, важно е друго – с икони по стените реформи няма да правя. Моята мечта, молба е учениците да започнат да мислят", каза Танев. Образователният министър завърши гостуването си с мисъл от Айнщайн "Образованието е това, което остане, след като всичко друго бъде забравено. Моята мисия е да остане колкото се може повече". КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Както е известно, на 19 май 2014 г. бях уволнен от работата ми като преподавател по философия и гражданско образование тъкмо заради това, че моят стил на преподаване съвсем не се вмества в клишираните и тъй бедни представи за "правилно" или "типово" преподаване, с които живеят някои администратори от образователната сфера. Дали пък, от гледна точка на казаното сега от г-н Министъра (за това, че самият стил на преподаване в училищата трябва да бъде сменен) няма да

се окаже, че аз фактически съм уволнен заради това, че съм бил нещо като "прекалено ранно пиле" в тази същата област, именно в използването на модерни, адекватни на нуждите на младите образователни технологии? Мечта и в същото време молба на Министъра било учениците да почнат да мислят, е, аз точно за това съм работил цели 30 години, тази ли е истинската, действителната причина за това да ме уволнят? А не е ли време да се преоцени позицията и да се разбере, че други са тези, които заслужават да бъдат уволнени и изгонени от образователната сфера – заради отдавна демодиралите им представи за това що е образование? МИНИСТЪРЪТ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ПРОФ. Т.ТАНЕВ ЛИЧНО ПРИЕ ПОКАНАТА ДА ГОСТУВА ВЪВ ВОДЕНОТО ОТ МЕН ПРЕДАВАНЕ ПО ПЛОВДИВСКАТА ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ! неделя, 4 януари 2015 г. Току-що г-н Министърът ми отговори на поканата, която отправих до него още преди Нова година на "Лични съобщения" във Фейсбук; ето какво ми каза проф. Танев преди малко:

ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ: БЕЗ БОЖИЯТА ПОМОЩ НИЩИЧКО СТОЙНОСТНО И СВЯСТНО НЕ БИХМЕ МОГЛИ ДА НАПРАВИМ ИЛИ ДА СЪТВОРИМ! понеделник, 5 януари 2015 г. Вчера не можах да пиша по поредицата, наречена условно "Въведение във философията на вярата и религията", а успях само едва-едва да направя нещо като увод към нея, формулирайки един въпрос: виж Дали и доколко нашата човечност се влияе от... паричното ни

състояние?, този въпрос е формулиран именно в заглавието. Но аз смятам, че този въпрос може да бъде разискван в дискусии, тук обаче ще се постарая да формулирам друг въпрос, по който се налага да направя някои съвсем кратки разяснения. Наистина, какъв проблем да изберем за обсъждане днес, ето това е въпросът, който най-напред следва да решим?

В диалога с един млад човек, подготвящ се за свещеник (той учи и тази година завършва духовна семинария), ала решил да се препитава със съвсем друга професия (програмиране!) – виж: Душата на човека е бездна, а човешката бездна може да я запълни само Бог – стана дума за това, че аз го помолих да ми съдейства за изнамирането на подходяща литература в тази именно, религиозната област, за подходяща литература за вярата. За моя изненада той ми заяви, че вече било имало чудесни помагала, толкова много, че се чудел кое да ми предложи. Тогава именно у мен възникна ето този проклет въпрос: а щом вече има такива помагала по религия и вяра, при това писани от хора-специалисти, има ли изобщо смисъл аз да се опитвам да напиша нещо свое? И ако изобщо напиша, то с какво ли ще бъде толкова различно, че да е оправдано съществуването му? На мен ми се чини, че гледната точка или оптиката, от която избрах да погледна на тия същите въпроси, е оригинална, а аз избрах това да бъде гледната точка или оптиката на философията на религията; на второ място, ми се ще (и това влиза също така като най-основен момент на замисъла ми за такова едно помагало!) да опитам да бъда новатор по отношение на методологията, на подхода в изготвянето, в структурирането на помагалото, сиреч, да се постарая да приложа един съвършено съвременен подход в тази именно духовна област. Истински съвременното "преподаване" е живо, в него има живот, постиган именно чрез въвличането на самите обучаващи се в изследването, в търсенето, а това става по един начин: чрез живия диалог, чрез съвместното търсене и партниране в името на истината. Аз друг начин за това не зная, този е верният начин и подход, който аз именно определям като жив, като жизнеспособен; всичко останало е добре познатото ни мъртвило, което всички си спомняме от времето, в което сме ходили на училище, когато сме били ученици. (Е, имало е и

18 свестни учители, да, но и те, горките, са стенели под оковите и веригите на административната и командна система!) Разбира се, до този момент комай нищичко по втория пункт не съм успял да направя, само давах известни абстрактни разяснения. По първия, да допуснем, съм казал вече главното. Изглежда трябва да насоча усилията си днес към демонстрацията, и то нагледно, практически, непосредствено на този именно съвършено нов, съвременен методически, дидактически, обучителен или какъвто искате го наречете подход. Снощи пък ме окуражи в тази посока и самият Министър на образованието и науката, който, видите ли, бил направил изявления, според които една от найнасъщните задачи според него била смяната на самия подход на преподаване в училищата. Таман прочетох информацията за негово изказване и реших, по моя си обичай, да препубликувам главното от нея в моя блог, тогава обаче ми хрумна да проверя дали пък г-н Министърът не ми е отговорил на моята покана да гостува във воденото от мен телевизионно предаване "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по ПО-тв; видях, че не ми беше отговорил, хрумна ми обаче да актуализирам поканата си като му сложа две емотикончета, които могат да привлекат вниманието на професора към съобщението ми. Това е било, както посочва часовника на записа в 22.40 часа; аз съм се захванал с работата си, щото в оня момент имах и една друга работа по моите си писания. Час по-късно, както свидетелства записа, Министърът ми отвръща следното: Разбира се, господин Грънчаров, ще се радвам да участвам във воденото от Вас предаване. Още не знам кога ще идвам в Пловдив. Вярвам, че ще бъде скоро. Всичко най-хубаво по случай Новата година и до скоро! (В тази посока вижте ето това: Министърът на образованието и науката проф. Т.Танев лично прие поканата да гостува във воденото от мен предаване по Пловдивската обществена телевизия!) Което ми показва, че явно от много години насам (а може би и за първи път в историята на страната ни изобщо!) имаме за министър един доста човечен човек - някой от Вас вярвал ли е изобщо министърът да отговори на поканата ми, и то лично? Да си призная, аз лично, като съм отправял поканата, едва ли съм се надявал това да се случи (воден от опита си в общуването с висши чиновници от образователното министерство!), но изглежда някаква интуиция все пак ме е водела, щом изобщо ми се е появила в главата такава една "щура" мисъл, именно, да поканя в предаването си самия г-н Министър. Както и да е, това е интересен пример, имащ някаква връзка с темата ми, но мисълта ми беше ето тази: че явно е налице някакво наше единомислие с г-н Министъра

по най-важния въпрос, именно за смяната на стила на преподаване, на общуване с учениците, което най-добре го и изразил г-н Феодор Иливанов, мой адвокат по съдебното дяло за отмяна на заповедта за моето уволнение, за моето изгонване от образователната система от една малка групичка самодоволни и попрестарали се администратори или чиновници от ръководеното от същия Министър образователно ведомство; та ето какво ми пише г-н Иливанов в тази връзка: Браво! Май намери съмишленик най-после! Да се надяваме, г-н Иливанов е прав; аз също имам такова едно усещане, именно, че с г-н Министъра разсъждаваме по най-важните въпроси на реформата в образователната сфера все в една и съща посока. Понеже съм, тъй да се рече, "много нагъл" – моето правдолюбие, моето свободолюбие няма начин да не ме тласне в тази същата посока, аз не се сдържах, ами и написах ето какъв коментар под информацията, в която препредавам виждането на гн Министъра относно потребността от решителна смяна на господстващия в нашата образователна система стил на преподаване: Както е известно, на 19 май 2014 г. бях уволнен от работата ми като преподавател по философия и гражданско образование тъкмо заради това, че моят стил на преподаване съвсем не се вмества в клишираните и тъй бедни представи за "правилно" или "типово" преподаване, с които живеят някои администратори от образователната сфера. Дали пък, от гледна точка на казаното сега от г-н Министъра (за това, че самият стил на преподаване в училищата трябва да бъде сменен) няма да се окаже, че аз фактически съм уволнен заради това, че съм бил нещо като "прекалено ранно пиле" в тази същата област, именно в използването на модерни, адекватни на нуждите на младите образователни технологии? Мечта и в същото време молба на Министъра била учениците да почнат да мислят, е, аз точно за това съм работил цели 30 години, тази ли е тогава истинската, действителната причина да ме уволнят? А не е ли време да се преоцени позицията и да се разбере, че други са тези, които заслужават да бъдат уволнени и изгонени от образователната сфера – заради отдавна демодиралите им представи за това що е образование? Публикувам и тази моя реакция тук не за да злорадствам, а просто да покажа, че явно се очертава да се получи едно чудесно, направо сензационно интервю с г-н Министъра на образованието и науката, когато той дойде в Пловдив; апропо, тази същата публикация не се сдържах да я препратя и на имейлите на въпросната групичка престарали се образователни

чиновници, които играха главна роля в скалъпването и осъществяването на моето уволнение; дето се казва, дадох обилна пища за размисъл на тия същите администратори, поставих ги пред един много хубав казус. Апропо – да се върна на темата си все пак най-после! – за мен най-верният подход в обучението на учениците особено в тия образователни области, свързани с човешките и духовните неща, е именно разискването на какви ли не казуси; дали пък оттук-нататък по писаното от мен помагало не следва да се съсредоточа в подготвянето на цяла една такава поредица от подобни казуси, които са превъзходно средство за въвличане на учениците в тази същата проблематика, именно проблематиката на вярата, религията, философията, духа и пр.? Да, трябва да сложа акцента върху това, да подготвя повече такива казуси, ето, примерно, вчерашната ми публикация е пример за един точно такъв казус, разискването на който може да помогне на младите да си извадят куп най-значими за тях изводи. Върху това нещо специално акцентирам, с оглед да не го забравя, да не го подмина и да се устремя към нещо друго. Така. А сега нека да се върна на два други момента, които ми се струва заслужават внимание. Първият: ето, виждате, че по отношение на случилото се през тази нощ (когато в късна нощна доба самият Министър на образованието и науката ми отговори с лично съобщение във Фейсбук и прие поканата ми да гостува във воденото от мен телевизионно предаване!) сякаш е напълно оправдано едно такова, да го наречем така, мистично-религиозно възприемане и тълкуване, а именно, че сякаш самият Бог се намеси да спомогне за реализацията на тъй потребното дело, а именно, да способства и за работата по самото учебно помагало по философия на религията и на вярата, но и най-вече – да спомогне за отприщването на толкова силно затлачения бент по прословутата и многострадална реформа на българското образование, за която, изглежда, нещата са толкова тежки, че без решителната Божия помощ едва ли нещо изобщо може да бъде направено! Нарочно поставям нещата в такава една екстремна форма, надявам се, това се долавя от по-интелигентните: да, в образователната сфера нещата така са зациклили, че без Божията помощ едва ли ще се помръднат в позитивна посока, ето, въпросната "мистична" или "религиозна" гледна точка тук сякаш е напълно оправдана, а, какво ще кажете? Дали Бог не се намеси в цялата тази работа, та да се стигне до едно такова щастливо развитие на нещата? А, какво ще кажете по този въпрос, заслужава ли си да настоявам, че едно такова тълкуване е напълно възможно? Дали пък в тази връзка не си заслужава да изведа като пореден казус за об-

19 съждане в моето писано сега учебно помагало именно ето това: Как възприемаме, как оценяваме "мистично-религиозната" настройка за тълкуване на случващото се в нашето всекидневие – дали тя не е свидетелство за това, че разсъдъкът на даден човек, тъй да се рече, е "мръднал", именно, че този човек, един вид, е почнал да губи разсъдъка си? Или такава една настройка е съвсем допустима и оправдана, щото, така да се рече, този "план на възприемане и тълкуване" е съвсем оправдан и допустим, нещо повече, в сферата на религията е съвсем естествен? Не зная доколко се изразих ясно, явно ще трябва да поработя за попрецизното формулиране на очерталата се дилема. Но съм убеден, че тя е основна за т.н. религиозно съзнание, за съзнанието на вярващия човек. Този човек има чувството, че искрената, неподправена вяра в Бога води дотам, че Бог на такъв човек почва да помага, прави така, че по един чудесен начин да започнат да се решават проблемите му. Примерно, ето, по моя казус се случи горе-долу това: цели три години аз водих една обречена и самотна борба с въпросните самозабравили се, опиянени от власт и от чувството за безнаказаност престараващи се администратори в образованието, писах какви ли не жалби, опитах какво ли не, е, в крайна сметка "спечелих" това, бях поразен, бях унизен, бях уволнен, бях изритан като мръсно коте от Системата, а пък въпросните администратори ликуваха от победата си. Даже когато директорката на ПГЕЕ-Пловдив, която именно сътвори куриозната заповед за уволнението ми, уведомила "признателния колектив" на туй някога елитно учебно заведение за моето изритване от училището, голяма част от този същият "колектив" посрещнали новината за моето уволнение с... бурни ръкопляскания (!!!), ах, какъв невероятно ярък апотеоз на аморализма е това, щото ръкопляскащи са все учители и възпитатели на многострадалната младеж, но те, видимо, са успели да победят всички морални скрупули, нали така се оказва, кажете де, защо мълчите!? Ех, това бяха памятни, славни времена, аз бях изгонен, те ликуваха заради туй, че оцеляха, но мисълта ми е друга: не успях по никой начин да помръдна нещичко в рамките на непоклатимата Система, всичките ми усилия в тази посока сякаш отидоха напразно! Е, не съвсем напразно явно са отишли щото покрай тия така интересни събития аз все пак успях да напиша и да издам няколко книги, чиято тема е именно това как злотворната и обречена образователна система да бъде променена, очовечена, освободена от ужасните анахронични дефекти. Да, но ето, решителен и в някакъв смисъл чуден (чудесен, иде от чудо!) поврат сякаш се набелязва едва сега, когато, изглежда, с Божията помощ аз бях чут от Министъра,

ето, очертава се да се проведе едно също не по-малко чудесно мое интервю с г-н Министъра на екраните на Пловдивската обществена телевизия, в която аз пък съвсем предвидливо бях сложен за водещ няколко месеца по-рано, а, какво ще кажете за цялата тази поредица от... "случайности"? Дали пък в тях не се чувства една Божия намеса, а, как ви се чини? Нарочно пиша тия неща, щото, ако забелязвате, се получава или се заформя един интересен казус, нека да го формулирам така, както той, убеден съм, ще се яви на нивото на съзнанието на средностатистическия интернетен оплювач, който се подвизава в моя блог: - Явно тоя Грънчаров вече съвсем изтрещя, щом започна да си мисли, че туй негово интервю с Министъра се дължи на... Божията намеса! Полудял е съвсем, горкият, другари, да идем да запалим по една свещ за да не си загуби съвсем разума тоя човек, да идем, другари, щот ний сме и големи хуманисти! Разбира се, че точно така ще се изрази въпросният средностатистически интернетен оплювач. А аз съм дори убеден, че той няма да се спре пред това да извърши ето каква мерзост: примерно, услужливо да изпрати "там, където трябва", под формата на донос, този мой коментар, та г-н Министърът да разбере "с какъв лош, долен и дори... луд човек си има работа", та да помогне на г-н Министъра да избяга колкото се може по-далеко от него? Дали тази мисъл е хрумнала в съзнанието на въпросния средностатистически интернетен оплювачдоносник-мерзавец, който се подвизава всекидневно в моя блог? Аз съм убеден, че точно тази мисъл няма начин да не му е минала през акъла, напротив, на 100% съм убеден, че точно в тази посока се е замислил въпросният анонимен мерзавец - и не само че се е замислил, но и че непременно се е и задействал в тази същата посока. Виждате ли какъв превъзходен казус за моето помагало се оформи тази сутрин, а, какво ще кажете? Превъзходен е, нали така? Е, приемам овации, но сами знаете, че не за овациите се старая толкова. Просто правя всичко това, щото ме води, както е казвал навремето великият Сократ, един вътрешен глас, един "демон", който винаги ми съобщава "най-правилното", което трябва да сторя. Кант пък нарича този "вътрешен" или "демонски" глас директно Божий глас в душата, в сърцето на човека – и това е човешката съвест. У нас пък в днешно време е много модерно тия, дето се вслушват прецизно в това, което им говори съвестта, да бъдат определяни като... луди! Да, моя милост, както е известно, биде найофициално определен като "смахнат" и то не как да е, е в един официален бюрократичен документ, черно на бяло, както се казва, да, такава една самоделна "диагноза" бла-

20 белези на тази негова помощ, подкрепа, говоли да ми даде въпросната попрестаранасърчение и т.н. Спомням си, че в погубела се администраторка, блюстителка на ния текст бях написал и следното твърдесистемата, която аз сега съдя и за клевета. ние: да не си мислите, че съм самонадеян Но това вече са подробности, а, какво ще дотам, че да си въобразявам, че аз самият кажете за казуса ми? Великолепен е, нали изобретявам всичките тия великолепни така? Ето и една добавка, за да направим казуси? Не, няма такова нещо, напротив, аз още по-екстремно обсъждането на младите добре знам, усетил съм го, че без Божията хора по него един ден: помощ нищичко стойностно не бих успял да - "Луди" ли са тези, дето са склоннаправя или да сътворя. Даже казах и това: ни да мислят мистично, сиреч, вярват, че всичко написано досега от мен е плод, по Бог по един чуден и чудесен начин влияе дълбокото ми убеждение, на Божията поблаготворно на живота ни? Или съвсем не мощ, аз тия мои книги съм ги писал в ужасно са "луди", напротив, много са мъдри, щото тежки условия, е, Бог ми е помогнал все без такава една чиста вяра в самото добро, нещичко да успея да кажа, да напиша, да другото име на което е Бог, животът ни ще създам. стане една непресекваща лудешка и кошБез Бога нищичко стойностно не марна трагедия? бих могъл да създам, да напиша, да напраМежду другото, да кажа нещо съввя. Дълбоко съм убеден в това, защото сем различно, във връзка с нещо, което се добре зная, даже това, което наричаме случи току-що: аз от много години пиша дарба или талант, в случая за писане, и то е всяка сутрин директно в блога си, почти Божий дар, човек това нещо не може да си нищо не пиша извън него, както пишат друго изобрети или пък да си го подари сам, е, гите хора. Блогът запаметява това, което вярно, хубаво е да си трудолюбив, но без пиша, но има една опасност: ако, примерно, талант и да се скъсаш няма кой знае какво натиснеш, без да искаш, някое погрешно да постигнеш. Аз затова си позволявам да копче, има опасност целият ти текст за миг се запитам: ония хора, които не са разбрали да отиде по дяволите, да се изтрие, и то тия толкова простички неща, що се отнася тъкмо заради това автоматично запаметядо Божията помощ, как ли изобщо нещичко ване: изтриваш за миг всичко поради непрауспяват да направят? Е, разбира се, доколвилно натиснати клавиши и миг след това, кото нещо по-стойностно успяват да напраза беля, празният лист се запаметява, сивят, то пак Бог по един незабележим начин реч, за миг губиш целия текст! Такива неща вероятно им е помогнал, ала те това, за на мен са ми се случвали, но пак, дето се жалост, не са го разбрали - и продължават казва, не ми дойде акъла; преди малко на да си живеят със заблудата, че всичко е мен ми се случи нещо подобно, но, слава единствено тяхно постижение и творение. Богу, не отиде на поразия целият текст, а То в някакъв смисъл и това е вярно, но и не само една немалка чест от него, която бях е: защо Бог чрез нас успява нещо да постигнаписал под предишния абзац. Разбира се, не, помагайки ни, хем ние сме го постигнаоня, който умее да пише истински, добре ли, хем не сме, щото, както указва Светото знае, че написаното по такъв един начин Писание, без Бога нищо общо взето нищо няма как да бъде възстановено, няма как да не може да стане, даже и един косъм от бъде написано отново, е, може да бъде главата ни не може да падне, а какво пък написано, но между погубеното и онова, остава за нещо друго. което след това си написал, ще има известДа спирам дотук. Изчезна ми жена прилика, но покритие няма как да има, аз ланието да пиша повече след като погубих имам предвид творческото писане, не някое оня текст. Но както и да е. Така, казваме, друго. Е, загина цял един голям абзац, в "било писано". Така е било, явно, отредено. който бях написал интересни и твърде верЕто още един казус се заформя: за отнони неща, много съжалявам, но сега не мога шението между свобода и съдба, а, какво да опитвам да го възстановя "по памет"; ще кажете, дали на него следващия път да добре знам, че няма да се получи. Но ще не обърнем по-голямо внимание? Ще виопитам отново да изразя същата мисъл. дим. То ще се разбере съвсем скоро. Хубав Какво да правя, а иначе много жалко, че ми ден на всички! Бъдете здрави! се случи това. Дали с него не разгневих "Висшата Сила", та се случи това? :-) Или Сатана, уплашен от нещо, не ми скрои този В СВОЕТО ПОСЛЕДНО ИНТЕРВЮ МИномер? Знам ли? НИСТЪРЪТ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКакто и да е. Писах, че човек общо КАТА ПРОФ. ТОДОР ТАНЕВ НАСТОЯВА взето нищо свястно не може да създаде и ЗА "НОВА ФИЛОСОФИЯ НА ОБРАЗОВАнаправи без Божието вдъхновение, без НИЕТО" Божията помощ. Бях написал и това, че ви моля и вие да ми помогнете с предлагането понеделник, 5 януари 2015 г. на някакви интересни казуси, опитайте и вие да изобретите нещо, защо пък не? И в тази Интервюто може да се види и чуе ето тук: връзка казах, че до този момент изглежда само Бог ми помага по писането на туй помагало, ето, по-горе видяхте несъмнените

“Денят започва с Георги Любенов” – понеделник, 5 януари 2015 г.

4.1.2015 Хубаво е човек да се похвали на страницата си във Фейсбук с толкова героична постъпка, а именно, че се е "нарязал", именно, че се е напил по празниците като свиня, сиреч, че е станал "човек от народа", "народен чиляк", че се бил "слял с народа си" и т.н. Май затова у нас да се похвалиш че си се "нарязал" като "чист българин" или като руснак се смята за част от патриотичния ритуал.

21 сионират. А последните са, припомням, около 70%, на които пенсионирането предстои в следващите 6 години. Ако министър Танев увеличи заплатите (както заявява в интервюто в цитирания линк) и успее да изпревари искането на синдикатите за по-високи заплати, ще ги лиши от възможността да си припишат тази заслуга. Сега остава и обещанието да бъде спазено. :-) Написа: Emil Jassim По повод на: "В най-скоро време учителските заплати трябва да бъдат вдигнати"

ЕДНА ПРОНИЦАТЕЛНА МИСЪЛ НА ЦИЦЕРОН

СОПАТА, СОПАТА – В НЕЯ Е СПАСЕНИЕТО, НАЛИ ТАКА, МИЛИ "КОНСЕРВАТИВНИ", "ПРАВОСЛАВНИ" И "ДЕСНИ" МИ ДРУГАРЮ ПУТИН?!

понеделник, 5 януари 2015 г.

вторник, 6 януари 2015 г.

МИНИСТЪРЪТ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ПРИЗОВАВА УЧИТЕЛИТЕ ДА НЕ СЕ ПЛАШАТ ОТ СВОБОДАТА

На това основание всички пияндета от нашенските кръчми са общо взето все щатни патриоти на АТАКА и, разбира се, са и кандидат-рублофили, как иначе да бъде?! И патриотизмът, като всичко друго у нас, се стимулира парично, както разбираме, без пари нищо не се случва у нас – зер сме материалисти, тъй ами, няма да се излагаме сега, нали?

понеделник, 5 януари 2015 г. УВЕЛИЧАВАНЕТО НА СТАНДАРТА И АВТОРИТЕТА НА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО МИНАВА ПРЕЗ ПОВИСОКИТЕ ЗАПЛАТИ И ПО-ДОБРАТА КВАЛИФИКАЦИЯ понеделник, 5 януари 2015 г.

Из: МИНИСТЪРЪТ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ПРОФ. ТАНЕВ: ДА НЕ СЕ БОИМ ОТ СВОБОДАТА НА ИЗБОР По кой учебник ще преподават е решение на самите български учители, заяви днес министърът на образованието и науката проф. Тодор Танев и призова гилдията да не се бои от свободата си в правото на избор. От много възможности учителите трябва да изберат кой ще бъде „учебникът“ - каза още проф. Танев и допълни, че в съвременния глобализиращ се свят налагането на ограничения за броя на учебниците до един единствен създава предпоставки за връщане към историческите периоди от управлението на цар Фердинанд и Тодор Живков... ЗА ДЪЛБОКАТА ДИАЛЕКТИЧЕСКА ВРЪЗКА МЕЖДУ АЛКОХОЛИЗЪМ И... ПАТРИОТИЗЪМ

Увеличаването на стандарта и авторитета на българския учител задължително минава през по-високите заплати и подобрата квалификация. Само превръщането на професията в атрактивна, включително и финансово, ще успее да привлече млади и способни хора, които да сменят вече психически изхабените колеги, които ще се пен-

Мой коментар по повод на Либералният атеизъм като част от проблема “Ислямска държава”, автор: Любомир Талев Тази статия, на която попаднах току-що, провокира към дискусия по много въпроси, примерно за това дали "съвременният либерализъм" е виновен за настъплението на... ислямския фундаментализъм! Т.н. „политическа коректност“, която се била характеризирала с "жестока цензура към всяко „неудобно“ мнение", била израз на "ярко изразен ценностен и културен релативизъм". И други подобни изхвърляния, и други шедьоври на недомислието има в тази статийка, но в случая тия дискусионни моменти не ме занимават; интересува ме ето този откъс, понеже е свързан с моите сегашни изследвания около религията и вярата (пиша помагало с примерно заглавие "Въведение във философията на вярата и религията"); на него ми се ще да отделя известно внимание: Друга съществена характеристика на съвременния либерален модел е упоритото насаждане на войнстващ атеизъм. Според проведено през 2010 г. проучване на Евробарометър, едва 50% процента от гражданите на ЕС вярват в съществуването на Бог. Сред държавите с най-много атеисти са Франция (40% и увеличение със 7% в сравнение с предходното преброяване), Холандия (30% и уве-

личение с 3%) и Великобритания (25% и увеличение с 5%). По едно „странно съвпадение“, както бе посочено и по-горе, именно тези три държави са с най-голям принос към военната сила на ИД от ЕС. А съвпадението е странно само на пръв поглед. Човек има нужда от вярата в Бог, Комуто да се уповава в тежки моменти, на Когото да благодари за радостите в живота си и пред когото да търси смисъла на решенията от постъпките си – дали са правилни или грешни (именно поради отсъствието на такава висша морална инстанция у атеистите и свързаното с това чувство за безнаказаност атеизмът е криминогенен фактор, както скорошно германско проучване доказа, но и това е тема за отделен разговор). Отнемайки на човека вярата в Бог, либералите създават у него духовен вакуум. А природата не търпи празно пространство – поне това трябваше да знаят тези, които толкова обичат да се кичат с научния си подход. И след изгонването на вярата в Христа вакуумът се запълва лесно от ислямизма – агресивен, безкритичен, уверен в собствената си правота и даващ лесни отговори. Ето сега моят коментар, който може да послужи за отправна база по тъй провокиращите към дискусия тези на този автор. Съвременният либерален модел бил насаждал "войнстващ атеизъм" – това е една твърде несигурна отправна точка на автора, дължаща се на неговата собствена ценностна обърканост. Ще ви покажа ясно защо е така. Всеки либерализъм по идея признава индивидуалната свобода на личността, тоест признанието, че всеки човек има правото сам да избира в какво да вярва. Тия, които са решили да бъдат атеисти, които се осъзнават като атеисти, не бива да бъдат подлагани на натиск да приемат "единствено правилното разбиране", това, да речем, на теистите, на вярващите в Бога. Щото ако се приложи такъв натиск, либерализмът отива по дяволите. Противоположност на либерализма е консерватизмът, опиращ се на приемането на приоритета на някакви традиционни ценности, които явно трябва да вземат надмощие при индивидуалния избор; да, обаче автентичният, здравият консерватизъм, по моето разбиране (тази е моята гледна точка, аз се осъзнавам именно като изповядващ един такъв "автентично-здрав" консерватизъм; своето разбиране съм развил в книгата си УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА, писана е още през миналия век, издадена е в началото на този, има и второ издание от преди няколко години, служещо и за учебно помагало по гражданско образование и философия на правото, то е адаптирано за тази цел), та значи истинският, здравият консерватизъм съвсем не отрича свободата на индивида: вярното разблиране е индивидът сам да открие и да

осъзнае предимствата на въпросните културни, ценностни или исторически традиции и едва на тази база да включи същественото от тях в своя собствен мироглед. Тъй че нито либерализмът би следвало да се меси в индивидуалния избор, нито разбиращият, автентичният, здравият консерватизъм. Ако един "либерален модел" насажда нещо, той изобщо не е либерален, той е тъкмо антилиберален. Сега е модерно да се крещи против "гнилия либерален Запад", именно че той че бил, видите ли, налагал на "нормалните хора" и... гейщината, и тъй коварното нещо, каквото е толерантността към различията, и страшилището, наречено "политическа коректност", и дори, видите ли, същият този Запад, оказва се, ни бил налагал и... войнстващия атеизъм! Това твърдение лично на мен ми дойде, дето се казва, "в повече". Ще се аргументирам, щото тук ми се струва, че има голяма несправедливост и изопачаване, спекулиране, опит за манипулиране, а всъщност има големи дози... неосмисляне на нещата според тяхната истина. Първо, така "мислят" и по този начин крещят срещу "гнилата" Европа и срещу "гнилия Запад" и путинците, и нашите щатни атакуващи рубладжии (рубладжия у нас е равно на рублофил, сиреч, на русофил), слуги на първите, така, по досущ същия начин срещу Запада крещят и комунистите, примерно нашите от БСП или руските комунисти на Зюганов, щото там, в Русия, има изобилие от комунизъм, там почти нищо друго няма освен комунизъм, там путинистите са, видите ли, "десни", те са, видите ли, "консервативни" комунисти (те всъщност са тъкмо милиционеро-комунисти!), горе-долу са нещо като наште гербоваци! Та значи сега е модерно всички да крещят по този начин срещу Запада, ето, до крещящите се наредиха напоследък и нашите "консервативно мислещи" и уж проевропейски настроени интелектуалци. Първо, аз лично, ако усетя, че съм се наредил в една редичка с комунистите, с путинистите и пр., именно ако установя, че възгледите ми съвпадат с техните, не само че ще се почувствам крайно дискомфортно, но мигновено ще разбера, че нещо някъде съм сбъркал, щото за мен е невъзможно, някак си е органически непоносимо да мисля едни и същи неща с комунистите; по-добре изобщо да ме няма ако някога деградирам дотам че да почна да мисля като комунистите, като кагебистопутинистите, като наште атакуващи сволочи и т.н. Та значи това за мен е невъзможно да се случи, следователно никакъв консерватизъм не е да мислиш същото което мислят и таваришчите от Русия, които са овладени от такъв комунизъм, че имат наистина огромно и богато изобилие от всякакви, дори и най-перверзни форми на комунизъм и болшевизъм. Да, ама, видите ли, путинците не били друг сорт комунисти, ами били... "кон-

22 серватори", представяте ли си що за извратеност е това?! Доживяхме да видим, че вече имаме и "десен" комунизъм, ерго, "консервативен комунизъм", доживяхме, представяте ли си, да видим такова чудо, каквото е... "православният комунизъм". Путинците били не комунисти, а не-комунисти, което е пълна глупост; путинците били национал-не-комунисти, представяте ли си? Те за мен са всъщност национал-комунисти, а пък национализмът, известно е, отколе е кръвният близнак на комунизма; комунистите навремето бяха интернационал-комунисти, сега чисто и просто се преобразиха в национал-комунисти, сиреч, превърнаха се в нацисти; между хитлеровия национал-социализъм и путиновия национал-комунизъм няма никаква разлика, даже и във външната политика са еднакви, приличат си като кръвни близнаци. Да, но ето, видите ли, Путин бил... "консерватор", ерго, не било чак толкова лошо към "либерална евро-гейска Европа" да се отнасяме досущ като него, примерно, в името на ненавистта си към "изцепките на либерализма" в Европа да обвиняваме и да мразим наште цигани досущ толкова, колкото го мразят щатните путинофили у нас, именно атакуващите, чиято омраза, прочее, се диктува освен от парични мотиви, се свежда до изпълнение на задачата да дестабилизират България колкото се може повече чрез разпалване не само на ненавист, но и по възможност на кръвопролития между различните етноси, с оглед да изпълнят заръката на финансиращия ги толкова щедър "дядя Путя" ("дядя" на руски значи "чичо", а не това, което си помислихте). Виждате как поради немислене или поради ценностно объркване и някои от нашите консерватори (десните хора) стигнаха до резила да пригласят срещу циганите на откритите врагове на България, именно путинските атакуващи, откритите руски мекерета. А сега да се върна на твърдението на нашия недотам напреднал в мисленето автор, който ни убеждава, че "съвременният европейски либерален модел" бил насърчавал "войнстващия атеизъм" дотам, че да проправя пътя на... ислямския фундаментализъм, щото в образувалия се ценностен вакуум се били намествали именно тези въпросните ислямисти-фундаменталисти. По никой начин либерализмът не насърчава каквото и да било, нито пък нещо забранява или поставя в неизгодна позиция – стига да е автентичен либерализъм, стига изобщо да е либерализъм. И здравият консерватизъм, стига да разбира как именно са се родили и са пуснали корени здравите, автентични традиции, пак никого към нищо не насилва, щото по тази начин, чрез принуда и насилие, нищо в духовния свят на човека не се постига или получава. Щом някакъв "либерализъм" почне някъде някого към нещо да принуждава, той от този момент не е никакъв либерализъм, то мигновено се преобра-

зява в антилиберализъм. В Америка и либералите ("левите", именно демократите), и консерваторите (десните, тост републиканците) имат за обща фундаментална ценност не нещо друго, а тъкмо свободата. В момента, в който един консерватор почне да си представя, че нечия свобода може да бъде накърнена, той вече не е консерватор, той, примерно, е почнал неусетно да залита към тъй своеобразния "национал-комунистически" и кагебистски "консарватизъм" на Путин, примерно. Или към "консерватизма" на някакви африкански или азиатски сатрапи, някои от които, както знаем, са стигали в специфичния си "консерватизъм" и до... людоедство, до човекоядство! Комунистите навремето с удоволствие убиваха другоячемислещите, не зная дали са ги яли, няма много да се учудя, ако тяхната перверзна "любов към човека" е стигала да откровена чекатиловщина (Чекатило беше оня съветски урод-човекоядец, който уби и изяде сума ти народ докато всичко виждащата съветска милиция го арестува!).

Глупаво е някой да бъде към нещо насилван – особено пък насилникът, насилващият да има претенцията, че, видите ли, същевременно бил... "либерал". Нека да имаме добрината, като пишем статии и като използваме някои думички, същевременно да си даваме труда и да мислим. Никой никого в Европа не насилва да бъде какъвто и да било, всеки в Европа и Америка също сам решава какво да мисли, какво да прави, как да живее. Тази е оста, около която всичко се върти в Европа и в Америка. То затова и Европа, и Америка са толкова ненавистни във възприятието и на комунистите, и на путинистите, и на "либералните комунисти", и на чекистко-кагебистките "десни" или, представете си, "консервативни" комунисти от рода на Путин или на унгарския Путин, на унгарския комуноид Виктор Орбан. (Тук за малко да дам пример и с нашия Б.Борисов, ала се въздържам, он все още у нас минава за "проевропейски", нека да изчакаме да си покаже истинското лице, пък тогава пак ще говорим!) В областта пък на вярата и на религията е абсолютно невъзможно някой някого към нещо да насилва. Ако си го позволи, рискува да постигне точно обратния резултат - в сравнение с желания; ефектът

23 бляскав ред ще има?! Ох, какъв ред и каква на подобни инициативи в тази област винадисциплина ще има тогава, ох, какъв всестги е бумерангов. (Примерно мен специално ранен възход ни чака тогава! Искате ли? ме направи вярващ човек не някой друг, а Колко му е! Само едно-единствено нещо се нескопосаната и тъпа пропаганда и агитаиска, за да дойде "раят на земята", и то е: ция на войнстващите атеисти, на комунисда прокълнем, да се откажем от толкова тите; при мислещите хора се получава коварната, от пустата свобода, която е точно така!) Ако искате, от тази гледна виновна за всичко! точка, да насърчите атеизма у нас, въведеЩе ми мислят те, ще ми се правят те в училищата "вероучение", но то да се те на интересни, на "либерали" те ще ми се преподава неподобаващо, с момента на правят, циганите те ще ми защищават, насилие и на принуда, дидактично, както, гейовете и педерасите те ще ми защищават, прочее, се преподава всичко в нашите учиевро-гейщината ще ми защищават, свобода лища: и затова в тях младите са вее отвраще ми искат те, ще ви дам една свобода на тени от всичко, и от ученето, и от учителите, вас, ще ви дам една Европа, ще ви дам и от книгите, и от абсолютно всичко! Та една Америка, вие тука тази дебела сопа мисълта ми беше, че младите и Бога ще видите ли я? Като я завъртя таз сопа, като намразят ако в училищата почнат по нескови зашибам тя ще ви избие от главата всичпосан начин да ги насилват да вярват в ките тия западни лигавщини! Я ги виж ти, те него. В Европа това нещо прекрасно го за човеци ще ми се мислят, на личности ще знаят, в Америка също го знаят. И затова са ми се правят, ще ми се лигавят те тука, ще заложили на най-вярното решение: заложими се фукат, че били много важни, че били ли са на свободата. Този е верният начин: много отворени, че били много интересни, сам свободно решавай за всичко! Сам, не айде де! Сопата, сопата – в нея е спасениечакай някой друг да ти помогне или да те то, нали така, мили "консервативни", "празамени в това най-важно дело на живота ти. вославни" и "десни" ми другарю Путин?! Особено пък когато се касае за това в какво да вярваш, как да мислиш и т.н. Тази е начинът, този е и пътят. Всичко друго е ЧЕ МИ ХРУМНА МИСЪЛТА ДА ПИША чисто и просто идиотщина, независимо ПОМАГАЛО ПО ВЯРА ЕДВА ЛИ Е СЛУкаква, било комунистическа, било, видите ЧАЙНО, ИЗГЛЕЖДА ИЗОБЩО НЕ Е... ли, "консервативна"... Защо толкова много западноевро- вторник, 6 януари 2015 г. пейци били станали ислямисти и джихадисти в Ислямска държава ли? Защо, примерно, британец се оказа оня главорез, който обезглави пред камерата ония свои абсолютно невинни жертви – и това е интересно да се осмисли. Защо се случват такива неща в нашия век, в Европа, защо ли? Аз ще ви отвърна ето как на този въпрос, безда имам тук възможността, времето, пъки намерението да го разнищвам основателно: да, другари "либерално мислещи" (или пък "консервативни" и "десни") комунисти, комуноди, чекисти, поклонници на чекистите и пр., каквито искайте се възприемайте, та знаи да, свободата е "коварно и опасно Макар все още по есетата от поренещо", таваришчи мили, вий това превъздицата "Въведение във философията на ходно го знаете и затова тъй самоотвержевярата и религията" да няма онази дискуно я мразите, нали тази е истинската причисия, която би следвало да има, то все пак на за всичко това? Да, свободата е "виновима опити за такава, наченки, дето се казва, на" за това, че по сред бял ден, в британсна такава; а сред изказванията има и такиката столица някакъв британски джихадист ва, които са много интересни; ето какво си със собствените си ръце и с един сатър казаха събеседниците по публикацията със обезглави един британски военен, да, това заглавие Да не забравяме: без Божията се случи, и за това, по моята преценка, е помощ нищичко стойностно и свястно не виновна тъкмо... свободата! Дайте да се бихме могли да направим или да сътвооткажем от свободата и тогава такива неща рим! от вчера: няма да има, ох, знаете ли какъв хубав ред ще има тогава?! Дайте да прокълнем свобо12 коментара: дата, дайте да се откажем от изгъзиците, от западните лигавщини и измишльотини като Анонимен каза: Тоя Грънчаров е време да "съвременен либерализъм", като "консерваго приберат в психиатрията щото с лудостта тизъм", като "ляво" и "дясно", като "демокси е вече обществено опасен!!!!!!!!!!! рация" и "свобода", дайте да върнем монолитно немислещото и безчовечно общество на комунизма и тогава знаете ли какъв

Анонимен каза: Според мен не е опасен. Не правете от мухата слон. Не бива да се посяга на него, защото в такъв случай ще изчезне едно от нашите онлайн-забавления. Анонимен каза: На Грънчаров новаторският подход към учениците (цитирам от видеозаписите му): "Ей! Оу! Алоу! Ти малоумен ли си, бе!" Мдамммм... твърде ценен даскал. Анонимен каза: Всъщност, моля ви да не ме разбирате погрешно, г-н Грънчаров (аз написах последния коментар за видеозаписите на уроците ви). Всъщност мисля, че сте добър учител и НАПЪЛНО разбирам как учениците (съсипани до голяма степен от системата) могат да изкарат от нерви един преподавател. Просто малко се подразних, че не споменавате имена на ученици, а често им казвате "ей". Макар че и това го разбирам, защото не е лесно да се помнят имената на ученици, които не са заинтересовани от ученето и се сливат в едно цяло. Ако трябва да кажа честно, мнението ми е, че училището като цяло губи от отсъствието ви. Анонимен каза: Грънчаров не става за учител, това вече е доказано от г-жа Анастасова, нашата любима директорка. Зад нейното решение застава целият ни сплотен колектив на ПГЕЕ в Пловдив... Анонимен каза: Не виждам как е било "доказано". Бихте ли пояснили? Колкото за "сплотения колектив", това неприятно клише трябваше да си остане в едно по-друго време, което свърши преди 25 години. Анонимен каза: Прочетете това. И ето тук прочетете където е публикувана Заповедта за уволнението на Грънчаров. В тия документи всичко е казано. А колективът ни наистина е сплотен, ние всички до един не възприемаме подхода на Грънчаров – той е надменен, смята се за непогрешим, дразни всички, и ученици, и учители, не приема съвети, не преподава уроците на учениците, не използва учебници, натрапва на учениците си свои писаници, които нарича "помагала", преструва се, че е демократ, а всъщност е напълно тоталитарен (завършил е в СССР а ние знае какви хора пращаха тогава да учат в СССР!). И така нататък. Грънчаров няма място в нашето училище, защото подклажда само раздори. Откакто той беше уволнен вече престанаха жалбите му, престанаха и проверките от Министерството, сега вече отново си живеем спокойно и сме се отдали на творчески иновации. Без него ни е много по-добре. Училището ни се управлява бляскаво от ръководния екип, съставен все от най-способни мениджъри начело с госпожа Анастасова.

Анонимен каза: Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно… Третата Божия заповед. Мария Василева каза: Тази привърженичка на сплотения колектив, на която директорката е любима, нещо не е наред. Толкова се е одаскалила в лошия смисъл на думата, толкова наивно и смешно звучи, като недорасла в общуването, като от детска градина, като влюбените в колективизма советски другарки от време оно. С такива се е обградила директрисата, та даже им е повярвала, че е много способна! Смешно и жалко поведение на типичен нагаждач! Трябва да се дадат изказванията й на съдиите по делото за уволнението. Както и на жлъчната коментаторка, дето пише "мри", "да пукнеш от глад", "гнусен", подиграва се на Бог дори. Та ето Ви свидетелства черно на бяло, г-н Грънчаров, за микроклимата в техникума, който Вие нарушавате – като искате да поправите. Нека и адвокатът Ви се запознае с тези коментари, вероятно знае как да ги използва. Всъщност, не е трудно за компютърен специалист да проследи кои са двете въпросни личности и да им се поиска сметка по съдебен път. И повече никога да не помислят за работа в някое българско училище! За жалки подлизурковци и сипещи проклятия за смърт няма място в училище. Сигурна съм че са от техникума, защото само някой, даден под съд и треперещ от страх човек може да се държи по този нечовешки жесток начин. Нечовешки жестоки бяха и издевателствата спрямо вас. Стилът е един и същ, а стилът – това е човека. Боже, опази децата в това училище от техните "преподаватели", докато дойде видьовден! Мария Василева Мария Василева каза: Разбира се, че Бог е верен, Господин Грънчаров. В една песен се пее: Бог направи път там, където няма път, работи тайно и вместо мен Бог направи път за мен! Ще ме води, знам, Ще държи ръката ми с любов и сила за всеки ден Бог проправя път, за мен! Смятам, че всичко случващо се, не е случайно. Убедена съм. Ето един много елементарен пример: Мъжът ми, който по професия не е строител, беше цял ден много озадачен и нервен – защото не знаеше как да направи

24 конструкцията на покрива на къщата, която дотук беше строил сам, без да пита и иска помощ. В края на деня се развесели. Попитах го дали е намерил разрешение на проблемите си в някое списание за строителство или в интернет. "Бог ми каза – зарежи това и иди си върши нещо друго!". Той си чистеше от плевели градината вечерта, а на другия ден се събуди учуден от това, че му е съвършено ясно как да направи покрива, все едно са му направили план за работа. Оставаше само да се захване... Бог поиска от Вас книга. Може изобщо да нямате никакво понятие от основите на вероучението. Той избра вас, хареса сърцето ви, изпита ви, сега ще ви води. Доверете му се! Мария Василева

Ангел Грънчаров каза: Това, което казвате, уважаема госпожо Василева, ме навежда на много мисли, но ще се въздържа да ги споделям, понеже не ми се ще да се отклони разговора в друга посока. Нека да пишат свободно поклонниците на "сплотения колектив" (аз на такова нещо му викам иначе, използвам друга дума: думата комуна, в която, както е известно, никой не смее да каже нещо, което няма да се хареса на началството!), нека да си изливат сърцето както искат, особено тук, където под маската на анонимността могат да кажат всичко, което им е натежало. И да покажат точното си лице също така, което именно е интересно. Аз не вярвах, че такова динозавърско комуноидно отношение у нас в наше време изобщо е възможно, ето, животът ме изненада... А що се касае до това, че ми хрумна мисълта да пиша такова помагало по вяра (дали това заглавие, именно ПОМАГАЛО ПО ВЯРА, не е по-сполучливо, дали него не трябва да оставя в крайна сметка като заглавие на книгата?!), аз също смятам, че това изобщо не е случайно. Вярно, възможно е да се дължи на моя самонадеяност, че, видите ли, мога "всичко да напиша", един вид че за мен "невъзможни неща няма"; възможно е да съм изпаднал и в такава една самонадеяност. Вярно е, че философите има подобен дефект, че успяват по всякакви въпроси да се изказват. Но пък нищо чудно и да има друг род необходимост в решението ми да се захвана с

такава нелека работа. И самият факт, че ми е приятна тази работа, че я работя с удоволствие, ме кара да си мисля, че изобщо не е плод само на моя субективна самонадеяност или каприз, щото тогава съвсем нямаше да се чувствам така и отдавна щях да съм я захвърлил. А пък, възможно е, нищо чудно и да съм почнал да... превъртам, а, дали не е и така? :-) Ето в тази връзка един фрагмент от разговор с мой приятел, той ми каза нещо във връзка с предстоящото мое интервю с г-н Министъра на образованието и науката; давам само пасаж от разговора ни: Petar K. каза: Желая ти успех! Не забравяй да го информираш за връзката ти и за съвместната ти работа с украинската Академия на науките! :-) Ангел Грънчаров каза: :-) Мерси! Аз както не обичам да се хваля ще видим какво ще кажа на Министъра, важното е да е умерено това, което ще му кажа – за да не го уплаша; щото само наистина луд човек може да прави толкова неща колкото правя аз! :-) Petar K. каза: Има някаква лудост във всичко това. Аз те следя внимателно ежедневно още откакто започна да пишеш в блога – и още се чудя каква е тази плодовитост! :-) Това наистина е ненормално и ако има някакъв критерии за измерване може да те включа и в Гинес! :-) Ангел Грънчаров каза: :-) Да, то не се знае де, или съм луд, или пък съм надарен, едното от двете е, ама сега-засега още не се знае кое е вярното! :-) Petar K. каза: Сигурно знаеш много примери за гении, които приживе са смятани за луди... Ангел Грънчаров каза: Пълно е, то не е много хубаво човек да е хептен "нормален" щото това е равностойно на безличник, на посредственик... както и да е... Ще ида да почина пред телевизора малко, понеже по цял ден съм на компютъра, отида ли пред телевизора веднага заспивам! :-) Той много хубаво ме приспива! :) Хубава вечер!

Petar K. каза: Хубава вечер и на теб! Предавам този откъслек от дългия ни разговор, може да хвърля известна светлина върху обсъждания проблем. А това, че аз наистина нямам никакви претенции в областта на вероучението или теологията (опазил ме Бог да се мисля за спец в тия области!), може пък да е в някакъв смисъл мое предимство: ако помислим малко, ще открием, че Бог е избрал да съобщи на човечеството някои истини чрез устата на един син на дърводелец, Христос, знаем, не

25 е завършил даже... духовна семинария, май вторник, 6 януари 2015 г. нищичко не е завършил, е, Него е избрал Бог, а не, да речем, някакъв мастит и многоучен първосвещеник, нали така? Тъй че нещата, знае ли човек, се нареждат някак; това, разбира се, не значи, че се сравнявам или меря със самия Христос, не, такава глупост изобщо не може да ми мине през акъла; но Христос, бидейки и човек, е в съвсем същата ситуация, в каквото сме всички ние, човеците; и ни е дал известен пример за следване; и затова ние, дето се смятаме за християни, ако се чувстваме следовници на своя Велик Учител в Да поменем и отдадем заслужена някакво отношение, това нали не е толкова почит! На днешният ден се изпълват 15 голям грях – както на мен ми се струва? години без бай Илия Минев, мъченик и Спирам дотук. Всичко добро на истински борец срещу червенокафявата всички! Апелирам повече хора да се включпасмина! Той беше един от малкото достойват в дискусиите, не е толкова страшно ни наследници на горяните и борците срещу човек да сподели каквото мисли... ако червената отрова, излежел повече от 30 изобщо мисли де, щото и това е проблем... години в комунистическите затвори, нарочно изолиран и забравен от ДС недоразуменията в СДС след 10 ноември. ПРОФ. Т.ТАНЕВ: В БЪЛГАРИЯ НАСТЪПБог да го прости и да го дари с мир ВА ВРЕМЕ НА ЕВРОПЕИЗАЦИЯ И ИНТЕи покой! ЛИГЕНТЕН РАСТЕЖ Написа: Здраво Кулев вторник, 6 януари 2015 г. На 10 ноември чуваме с жената вечерта – Тодор Живков бил свален. А за мен – седмица след това, няма промени. Още идваха на празни приказки от ДС. По едно време престанаха. Няма и коли. А никой не идва да ме информира, че вече съм свободен човек... Така и не смея открито да ида до гарата защото имам чувството, че веднага ще ме задържат. Затова един приятел, който знаеше къде да чака с колата си, ме Проф. Тодор Танев: Когато образованието заведе в София. не се поставя на първо място – всичко На 18 се събра огромен митинг... друго дерайлира Почнаха да говорят ораторите. Гледам плакат: „Искаме Илия Минев!”. Наши прия(с пълен видеозапис на интервюто) тели се подготвили, а аз нищо не зная. Търсят ме хора и ме заведоха до трибуната. Абсолютно необходимо е коренно Тъкмо да стъпя пред микрофона, който различно, ново отношение към науката и беше на по-висока платформа, гледам образованието и политическа и културна Кюранов. Вперил в мен един поглед, не ти е воля за това. работа! Вика ми да не мърдам, така било В студиото но тв България он ер, наредено. И ми препречва пътя с коляното пред Полиграф-а на Светла Петрова, обраси. Казах си – уж общественик, журналист, а зователният министър проф. Тодор Танев се занимава с работа на долнопробен полиобяви, че за да станат факт едни нови обрацай! Аз не исках да го слушам, но техните зователни програми, ще трябва да има нова хора ме избутаха. На Петър Берон момчезаконова основа. Според министъра в Бълтата, с ленти, ме изблъскаха. гария настъпва време на европеизация и Отправям се към Вагенщайн, други интелигентен растеж. ми го посочиха. Бях дочул, че били скарани Той е категоричен, че сегашната с Тодор Живков, две години стоял в Гермапирамида по отношение на науката е обърния. Казвам му: „Имате авторитет като ната и нещата трябва спешно да се промевиден партиен член, дайте ми възможност и нят – вместо най-малко субсидии за наукааз да кажа две-три думи от името на та, финансите в този сектор трябва да са НДЗПЧ”. Оказа се, че ме познавал, но не най-значителни. можело. До него Петър Берон. Обръщам се по същия начин към него. И той – такова е НА ДНЕШНИЯТ ДЕН СЕ ИЗПЪЛВАТ 15 нареждането, а и не съм се бил записал. ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ИЛИЯ МИНЕВ, Питам го дали ме познава – да, знае всичко, ЕДИН ИСТИНСКИ БОРЕЦ СРЕЩУ КОМУно не може да говоря. И вика милиция. Идва НИЗМА, БОГ ДА ГО ПРОСТИ! един капитан с други двама. Отзад някой ме

26 издърпа, моите приятели се сборичкаха с другите. През това време изкарват от името на Дружеството да говори Воденичаров (Румен Воденичаров, б. ред.). Казвам на Берон – как може да се допуска такова нещо?! Пак – така е наредено! Георги Спасов и Петър Берон в очите ми го казаха: демокрацията е за нас, не за тебе! И Каракачанов, Петко Симеонов – същото! Само Блага Димитрова и Петър Слабаков не се обадиха. Така и не ме пуснаха до микрофона. Андрей Луканов бил наредил това. Илия Минев Днес, 6 януари 2015 г., се навършват 15 години от смъртта на Илия Минев, политическият затворник с най-продължителен престой зад решетките по време на комунистическия режим. Основателят на Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ) по времето на комунизма си отиде през 2000 г., оставен в мизерия в старчески дом в Пазарджик. Както и други известни антикомунисти и борци за свобода и демокрация по време на тоталитарното комунистическо управление и Илия Минев е почти забравен, а неговото дело не е известно на младите поколения, въпреки че той е пример за непримиримост и несломим дух по време на комунизма. След 10 ноември 1989 г. Илия Минев не е допуснат до участие в политическия живот. Попречено му е дори да говори на първия свободен митинг на 18 ноември 1989 г. в София, където се изказва Румен Воденичаров. Поклон пред паметта му! (Написа: Мери Русева)

не е архаично, защото се въртят милиони за един спектакъл. Да моржуваме през зимата можем – ексцентричен но модерен спорт – има място. Виж, да се хвърляме във водата за кръста е архаично и безсмислено. Знаете ли защо? Защото е религиозен ритуал. Нещо повече – християнски религиозен ритуал. Не е възможно да се търпи подобно нещо – поне да беше ислямски ритуала, или индуистки, или – още по-добре – някаква вуду екзотика. Тогава ритуалът би имал мултикултурна стойност. Но да се хвърляш във водата за кръста – ах, колко архаично, ах, колко провинциално, колко ненужно агресивна демонстрация на тестостерон в нашия мирен свят! Свят, в който на по-малко от 1000 километра на юг "ислямските държавници" режат глави... Свят, в който великорусите не дават на малорусите да се самоуправляват с методите на бруталния империализъм от зората на модерната епоха. В крайна сметка – ако искате да демонстрирате сила, правете го по модерен и изискан начин – на арената за пари. Без архаични християнски ритуали, ако обичате! Написа: Ognyan Minchev

12 Коментара

По повод на: А те продължават да скачат в ледените води

Дражко каза: Господи, какъв бълвоч! Тази статия е идеална за жълтото предаване на Николетка Лозанова, което съвсем случайно слушах (не гледах). Цитат: "Я, а после да пият хапчета и да отсъстват от работа?" това ли ти е дерта?! Традициите са за да се спазват! Поредните призиви към еврогейс*во и педерас*ия! Не било модерно... ха-ха тръгнал да ми обяснява какво трябвало да прави модерния човек ама че наглост! Новината чупи тъпомера и нагломера.

Всяка година на 6 януари млади мъже от всички краища на България доказват храброст и скачат в ледените води, за да извадят оттам т.нар. Богоявленски кръст. Един доста примитивен ритуал, твърди Александър Андреев.

СТИГА ТАКВИЗ ПРОСТОТИИ БРЕ, НАШЕНЦИ, НЕМА ЛИ ДА СЕ ЦИЛИВИЛИЗУВАТЕ ВЕКЕ? сряда, 7 януари 2015 г.

Скачането за кръста е архаично, казва Андреев – "живеем в мир и... храбростта" не е ценно качество... Да ходим на "Сървайвър" в джунглата можем – това не е архаично, защото пълни рейтингите в прайм-тайма. Да устройваме гигантски зрелища с боксови мачове, които осакатяват съперниците можем – това е модерно,

Александър каза: Да ме простите, обаче колко точно трябва да се "поевропейчи" човек, за да сътвори подобна откровена глупост за обичаите на народа си? Не че подобни личности не са описани примерно от Васил Друмев, ама все се надявах да ги няма в наши дни. Няма да питам автора не го ли е срам (вероятно никак), обаче името, което с него носим означава "пред мъжете" от гръцки. Там обикновено седи водача им, не някой способен да им каже какви са "примитивни". Та не го заслужавате това име Андреев!

Гост каза: Човекът ви го е написал: Съвременният умиротворен човек има нужда по-скоро от интелект и морал, от гъвкавост и диалогичност, за да се справя във все по-бързия, отворен и комплексен свят.

СКАЧАНЕТО В ЛЕДЕНИТЕ ВОДИ ЗА КРЪСТА БИЛО... "АРХАИЧЕН ГЛУПАВ РИТУАЛ" – НИ КАЗА ЕДИН ПОУВЛЯКЪЛ СЕ НАШЕНСКИ ЕВРОПЕЕЦ! сряда, 7 януари 2015 г.

Радо каза: "... модерни европейци през 21 век..." "... за да се справя във все побързия, отворен и комплексен свят..." БГ не е модерна европа от 21 век. БГ не е отворен комплексен свят. Комплексиран – да, но не и комплексен. Какво европейско има в минималната заплата, в мутренското общество? Добре, че има има Българи, които поддържат традициите живи!

AVC каза: А кой е Андреев, че да определя, кое е глупаво, а кое не? Да ходи да скача по някой гей-парад, без да дава много акъл. Аман от дегенерати, мислещи се за прогресивисти, че и съдници на добрия вкус! Михайлов Михайлов каза: Г-н Андреев, този ритуал, няма нищо общо с фолклорна традиция – това е религия! Според мен трябва да се извините за думите си, затова че сравнявате религията с мутри и подобни думи. Направете го поне на ум - пред себе си!

Коментари по повод статията със заглавие А те продължават да скачат в ледените води:

Мария Петкова Сиракова каза: Традициите господин Андреев съхраняват самосъзнанието на един народ! Срамотно е да принизявате традициите на българите до нивото на сироп за кашлица Бронхостоп!!!!

Ivan Zapryanov каза: Традициите са нещо хубаво, когато наистина са традиции, а когато са изродени вече не са и традиции. Четем днес, че в Ботевград са се сбили за кръста има и видео и какво виждаме – шадраван. Първи опит: кръста отива отвън. Втори опит кръста пада в близост до другия край и някой от публиката го вади. Аналогичен случай в Първомай, пак шадраван, пак бой и грозни сцени, та даже и развяване на обрязани мъжки "достойнства". Навсякъде парична награда за извадилия кръста. Къде е вярата, къде е традицията? Излагане и панаир на суетата. А вие пак си викайте срещу тези, които пишат статиите. Антоанета Георгиева каза: Да, народът ни е религиозно непросветен, народът ни е безбожен може да се каже.. Факт. Насилствено бе откъснат от вярата си исконна. Сега същите тези, които се гаврят с тази неграмотност, всъщност много държат на нея под вида на "няма място Вероучението в българското училище"! Е, тогава когато е имало място в българското училище на Вероучението на учителя и свещеника при среща ръка се е целувало, учителя и свещеника при среща изправени само са поздравявани... Като лишиш от съдържанието, от Православието, традиции и празници освен уродщина друго какво да се получи? Другият вариант го потърсиха атеистите комунисти – да заменят съдържанието с етнографски щуротии – езически смисъл, който преоткриват някак си, смучейки го от пръстите си, за да заместят истинската същност на празниците. Ей така безверници първо, после ставаме безродници. Още повече, че търсим причината не там където е и в желанието си уж да изпишем вежди, вадим очи. Значи да махнем традициите, та да не личи грозотата на безверието? Нека я има, всеки допринася за нея. Вече нищо свято няма за народеца ни. Един пророк 1925 г. го е казал точно: "Нашият народ прекарва тежки дни. Той е подхвърлен на големи изпитания и стои пред още по-големи опасности. Неговият социален строй е подровен, неговата държавна сигурност застрашена, неговото национално чувство притъпено, неговата човешка съвест приспана. Във всички области на неговия живот се чувства една мъчителна криза. Обаче, най-тежка, почти съдбоносна, е кризата в душата на българския народ. През всичкото време на своето съществуване нашият народ е понасял много тежки удари и претърпявал страшни страдания. При все това, той е оставал почти всякога здрав и невредим и се е запазил като нация в продължение на вековете. Той е могъл да преодолява изпитанията и превъзмогва опасностите само затуй, защото неговият дух е бил здрав, бодър, твърд и непобедим. Сега обаче душата на нашия народ е болна и недъгава. Заблудени синове на тоя народ дигнаха отцеубийствена ръка и израниха

27 Николай Янчев каза: Много ми е смешно негова душа. Престъпни ръце вляха смъркак сте си поставили за цел да принизите тоносна отрова в тая душа, която сега се един български обичай. Мога да ви дам разяжда и разлага. А щом един народ се десетки примери за подобни обичай в СЪРразяжда и разлага вътрешно, неговата ЦЕТО на Европа: гибел става почти неизбежна. Чували ли сте за фестивала Сан Най-големите врагове на нашия Фермин в Памплона? Моля да насочите народ, негови собствени рожби, посегнаха критичния си поглед към тази испанска на най-ценното съкровище и най-великата традиция. Там обаче вместо да критикуват сила, която той имаше: посегнаха на негонапразно са направили от това събитие вата вяра – оная божествена творческа туристическа атракция, която е известна в сила, която издига човека и човешкия дух до цял свят. Бога и го прави твърд и непобедим, богопоДа се насочим към карнавала в добен и възвишен. Най-напред те разклатиКьолн – доста "езически" традиции има в ха неговата вяра в Бога, а след това немитези чествания, нали?! Но никой не ги закнуемо биде разклатена и неговата вяра в леймява. Напротив – две седмици празненсебе си. Те го откъснаха от Бога и от всичко ствата привличат хора от цял свят. Избрах божествено в живота и в света. Те го откъстези два примера, но има още много. наха от доброто, правдата, човещината, С много голямо учудване чета в любовта, истината, добродетелта, светостта последно време статиите в DW и вече съм и въобще от всичко възвишено и светло в убеден, че българската редакция има за цел тоя живот. Най-напред те сподавиха неговода представи България по възможно найто религиозно чувство, притъпиха неговата отрицателния начин. Това вече не е интесъвест и създадоха в неговата душа едно ресно. Едно е да си критичен по отношение безразлично отнасяне към най-великите на политическите събития, друго е тенденрелигиозни и морални ценности. Заличена циозно да отричаш всичко българско. биде разликата между добро и зло, истина и Моля ви прочетете разказа "Пази лъжа, любов и омраза, правда и безправие, Боже сляпо да прогледа" на Алеко Констандобродетел и порок, чест и безчестие. Нятинов и се съвземете малко! кои самонадеяни и полуинтелигентни хора у нас пожелаха да застанат отвъд доброто и злото и се опитаха да направят преоценка НОВО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ПЪЛНАТА на ценностите. Всъщност настъпи пълно КАТАСТРОФА НА БЪЛГАРСКАТА ОБРАобезценяване на ценностите, защото безЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА различието е невъзможно за човешката душа. То не може да бъде трайно нейно сряда, 7 януари 2015 г. състояние. То е само преход към друго настроение. След индиферентизма, след безразличното отнасяне към най-великите – религиозно-нравствените ценности на човешкия дух, у човека настъпва неизбежно едно предпочитане на злото пред доброто, на лъжата пред истината, на злобата пред любовта, на безправието пред правдата, на порока пред добродетелта. Защото ние можем да бъдем или с доброто или със злото, или с истината или с лъжата, или с Прочетете коментарите - 1 251 на любовта или със злобата, или с правдата брой!

– на умниците (дето тъй титанично се или с безправието, или с добродетелта или мъчат да решат тази задачка!), от които с порока. Ние не можем да бъдем едновреможете да се убедите във въпросната каменно и се едното и с другото, или пък нито тастрофа, ето на това място. с едното, нито с другото. Няма среден – На тия тъй напреднали в смятанебезразличен път, по който бихме могли да то образцови продукти на образователната вървим. Това е неумолим закон в религиозни система казах следното: но-нравствения живот на човека. Мили ми умници, задавам ви и едПо тоя гибелен път тръгнахме и на най-простичка логическа задачка – за да ние като народ. Обаче процесът на разлоса доуверя доколко е атрофирало мисленежението и падението не спря дотук... Виж то у вас; ето я: това. Една тухла тежи 1 кг. и още половин тухла. Колко тежи една тухла? :-) Ia каза: DW (Български) отново пускат маПриятно мислене ви желая! лоумни статии, а уж претендират за сериозна медия! Дори и пеевските медии не си НЕСРЕСАНИ УТРИННИ РАЗСЪЖДЕНИЯ позволяват чак такава подигравка с празниПО ВСЯКАКВИ ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С ците ни! Засремете се! БОГОЯВЛЕНСКИЯ РИТУАЛ И С ИЗВИКВАНЕТО МИ В... ПОЛИЦЕЙСКИЯ УЧАСАнтоанета Георгиева каза: Поздрави за ТЪК ДНЕС! автора на статията! Същи г-н Магариди.

сряда, 7 януари 2015 г.

Доста неща се насъбраха за коментар тази сутрин, ще ми се да откликна вкратце по всичките тия случки и преживелици, от които се оформят чудесни казуси, и то тъкмо по моето основно занимание тия дни, знаете аз се захванах с предизвикателството да напиша едно Помагало по вяра, да, учебно помагало за младите, ето, пиша го вече втора седмица, всеки ден още от преди Рождество Христово. Знаете, щукна ми тази идея и ето, ще опитам да я реализирам, да видим какво ще стане. Всяка сутрин с нищо друго не ми се занимава освен с писане по тия тъй важни въпроси за вярата и религията, а те всъщност са въпроси най-вече за нашата човещина, за човечността ти, за човешкото отношение помежду ни, към живота и т.н. Трябва да използвам увлечението, ентусиазма си и да работя докато не е пресекнал - и докато не съм се увлякъл по някоя друга идея. Май е хубаво, че ме уволниха от работата ми като преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив, където съм работил близо 14 години; с това фактически ми дадоха нещо като... творчески отпуск, да понапиша нещо, и то, да се надяваме, постойностно, има ли по-хубаво от това?! Изглежда ми сториха благодеяние с туй уволнение, знае ли се, да не излезе тая като това, което гласи нашенската поговорка: вместо да му извадят очите, му изписали вежди. Факт е, че имам много време за четене и за писане, а за мен това е найприятната работа. Да, но откъде да започна тази сутрин, та написаното да има онази органика, към която се стремя? Ще почна от това, което ми поднася живота, и след това ще карам поред. Вчера към 10.30 часа тръгнах към река Марица, на мястото, където традиционно се хвърля кръста на Богоявление, в Пловдив това е на брега на древния Еврос, от другата страна на панаира. Далечко е, не мога да стигна пеша, мога, ама иска повече от час вървене, а пък аз бях окъснял (пак заради туй мое сутрешно писане). Затуй чаках на автобусната спирка с надежда да хвана началото на ритуала, да го наречем така. Ще опиша и какво видях и какви мисли ме сполетяха там, но да започна с нещо сякаш съвсем различно: както си стоях на спирката изведнъж телефона ми иззвъня и

някакъв човек ми каза, че бил... инспектор еди-кой си от... милиц... пардон, от полицията, извести ме, че трябвало да се явя утре (сиреч, днес), в 10 часа, в еди-кое си полицейско управление! Това за мен беше същински шок, попитах го какво означава, даже му казах, че доколкото зная с криминална дейност не се занимавам, какво толкова е станало? Рекох му също: до утре ще се пръсна от напрежение, кажете какво е станало? Инспекторът учтиво ми каза, че знаел, че не се занимавам с криминална дейност, могъл само да ми каже, че името ми било упоменато в някаква жалба, ето по този повод трябвало да се явя в полицията! Оказва се, че някой пак е написал нещо като донос, предполагам, срещу мен, то това нещо ще се разбере днес, след час-два трябва да ставам и да тръгвам за полицейския участък. Мина ми през ума да си вземам ли дрехи ако ме сложат в ареста, ала се въздържах; разбира се, не мигнах тази нощ от напрежение, я съм спал два часа, я не. Днес като разбера за какво са ме викали, ще ви известя и вас. Аз от читателите на блога си нямам някакви тайни. Много ми е интересно да разбера за какво толкова ме викат. Преди години пак така ме извикаха, пак същото напрежение – щото примерен гражданин като мен, дето не се занимава с никакви далавери, а, напротив, върши някаква народополезна и безкористна дейност, ето, аз примерно, пиша и издавам книги, също така и две списания за духовното и личностното развитие на младите, та на такъв гражданин като мен му е много чудно и чоглаво когато го викат да дава някакви обяснения в полицията – а тогава като ме повикаха, се оказа, че било заради един джиесем апарат, аз си го купих от магазин за такава техника втора употреба, а този апарат, представяте ли си, бил краден! Е, нищо, аз като последен във веригата изгорях с 200 лева, взеха ми апарата, а да си искам от магазина парите, дето ми продаде крадения джиесем, аз не се занимавах, щото това трябвало да стане чрез една сложна процедура, чрез намесване на прокуратурата и пр. Та сега наистина не зная за какво ме викат, ще видим, то ще се разбере съвсем скоро. Е, виждате, развали ми това позвъняване празничното настроение, моят син се казва Йордан, и на реката се чувствах не както трябва, и снощи на именния ден на сина ми беше толкова зле, че за да не им разваля празника се оттеглих под здравословен предлог и се уединих в другата стая до компютъра. А ето сега впечатленията ми от ритуала по хвърлянето на богоявленския кръст в река Марица, в Пловдив. Винаги когато минавам края Марица ми става някак си много приятно, щото същата тази Марица минава покрай родното ми място, Долна баня, та си я чувствам аз река Марица като много своя някак си, не зная как да ви го обясня това чувство.

28 Представете си ето тази мисъл: поне част от водата, която тече в Марица, каквато е в Пловдив – а в Пловдив тия дни особено Марица е доста пълноводна! – е минала из толкова свидните ми земи на моя роден край, ето това нещо ме вълнува, преживявам го, чувствам се особено, не зная как с думи да ви обясня това чувство. Абе край Марица се чувствам сякаш съм моя роден край, щото ето, съдбата ми е била да живея в Пловдив, животът ми да мине в Пловдив, е, река Марица е нещо като нишката, която ме свързва с Долна баня, мястото, където съм се родил и отраснал (напуснах родния си край на 18 годишна възраст, когато заминах за казармата и оттогава повече от месец непрекъснато едва ли някога съм стоял в родния си дом). Както и да е, да не се отклонявам, че както я подкарах, едва ли скоро ще свърша разказа си, а след около час трябва да се стягам за милиц... пардон, за полицията! Бях разконцентриран и там, по време на церемонията или на ритуала, не можах да му се отдам с цялата си душа и сърце. Дойде най-напред войската с военен духов оркестър, после дойдоха в строй и свещениците начело с владиката, и кметът беше там, естествено, с голяма група други политици, които с оглед да оберат симпатиите на народа се навряха даже и на мостика, където се извърши самия ритуал. Не се усещат тия пусти политици да не се врат дето не им е мястото, ама карай, гледат явно първи да се възползват от ръсенето със светена вода, е, дано поне малко са се попречистили от бесовете, дето ги друсат, ама едва ли. Знаете какво ми е отношението към владиката Николай, да не зачеквам тая тема, там, където е той, аз не мога да се отдам на религиозното си чувство, тоя човек ми пречи, но това е отделна тема. Както и да е, голяма група младежи, според обичая, се подготвяха да скачат във водите на реката, стояха на брега полуголи и според обичай се бяха наежили от студ. Ето обаче какво ми направи впечатление и този път, ще си кажа точно както съм го възприел. Общо взето малцина от многолюдната тълпа се вълнуваха от стройното пеене на свещениците или от думите на владиката, както и от самия ритуал, всички комай за това бяха дошли само да видят какво ще стане около скачането за кръста в ледените води на реката! Всички за това се натискаха, по-умните бяха дошли по-рано и бяха заели стратегически удобни за наблюдение позиции, за които бяха готови да се боят ако се наложи, които и с цената на живота си не биха отстъпили. Една дама безуспешно се опитваше да качи невръстното си детенце на място, откъдето и то нещичко да види, ала не успя, никой от възрастните не се помръдна, а някои даже и почнаха да протестират: това било номер, та да ги пререди, да им отнеме удобната за гледане позиция! Да се чуди и мае човек какво толкова

има да гледат, ама карай. Но е факт, че комай всички само тям гледаха – и само това коментираха. По едно време при мен дойде мой бивш ученик, ръкувахме се, честитихме си новата година, и той отмина да търси по-удобно за гледане място. И по моста имаше много хора, и отвсякъде, човек не можеше да припари да зърне тия, дето щяха да скачат за кръста. В тази връзка представете си какво вдъхновяващо шоу се е получило във Видин (както ни информират средствата за информация), там младият мъж, който успял да хване кръста, в същото време ненадейно загубил... гащите си в студените води на Дунав (!), останал съвсем гол, публиката от брега много се радвала на тази случка, сигур направо са сияели заради затруднението му да излезе на брега чисто гол, е, намерил е някой, който му помогнал, дал му хавлия, та да прикрие срамотиите си, както си личи и от снимката:

Та такъв номер скроили на този юнак пустите му гащи, същински резил. Шоуто на публиката трябва да е било голямо. Чудя се как някой от забавляващите се не се е увлякъл дотам, че да падне заради вдъхновението си в мътните води на Дунава! Аз този момент сега не ща да го тълкувам, въпреки че е съблазнителен, има голям смисъл в него. Нещичко показва този, да го наречем така, "инцидент" със загубата на гащите на успелия да хване кръста във Видин. А в Ботевград, дето хвърляли кръста в градския шадраван (!), там водата, както се вижда, била по-ниска и от коленете, бабаитите, дето се боричкали да фанат кръста, се наложило и да се... сбият за него, не зная дали видяхте тоя резил по телевизията? Страшна работа, но това е обяснимо: смелчаците сигур са се налочили предварително с ракия, щом са се оказала способни чак на такъв голем бабаитлък! И ето сега се явява "образцовият европеец" Андреев от "Дойче веле", който провъзгласи, че този нашенски ритуал по ваденето на кръста от реката бил израз на... диващина, на глупост, на изостаналост, не "неевропейскост" и на не знам си какво още, можете да прочетете "мислите" на тоя дървен "философ" ето тук – виж: А те продължават да скачат в ледените води. Аз снощи си загубих доста време да подготвя за публикация коментарите по повод на

29 изцепката на тоя съвременен гусин Магариполицията по този повод? не, наистина не ди – виж: Стига таквиз простотии бре, мога да се сетя какво ми е прегрешението, нашенци, нема ли да се циливилизувате изтощен съм вече да мисля по този повод, веке? – там има и линк към откъса от "Криставам и тръгвам към полицейския участък, воразбраната цивилизация", където ясно се където ще ми се разкрие цялата истина. показва, че такива прекалено "културални" Бъдете здрави! Хубав ден ви женашенци е имало и преди много години, тоз лая! Моят ден, виждате, и днес започва... Андреев явно изобщо не е оригинален. Ала интересно, някои мои "приятели" явно хепизцепката му си я бива, а не зная дали да тен не спят за да ми отмъщават за нещо. не обезсмъртя текста му като го препублиЩе видим какво е то скоро... милиц... паркувам тука? Ето и позицията на Огнян Миндон, полицията знае всичко, тя ще ми откчев по оформилия се казус, който аз смятам рие след малко цялата истина за моя про– ако един ден съдът ме върне отново да вален вече, тъй да се рече, живот! преподавам в училище! – да използвам в своите занимания, той е превъзходен, съКАКЪВ ПРЕКРАСЕН ЛОЗУНГ: НЕ РАБОщински дар от живота; коментара на МинТЕТЕ – ЗАБАВЛЯВАЙТЕ СЕ, ИГРАЙТЕ, чев, с когото в основни линии съм солидаПРАВЕТЕ КАКВОТО ВИ СЕ ИСКА! рен, е ето тук: Скачането в ледените води за кръста било... "архаичен глупав риту- сряда, 7 януари 2015 г. ал" – ни каза един поувлякъл се нашенски европеец!. Както и да е, аз трябва вече да ставам и да тръгвам за милиция... пардон, за полицията, спирам дотук... Само да добавя ето това за завършек: минаха ми какви ли не мисли тази нощ за какво ли ме викат днес в полицията? Примерно и такива, които са много глупави: да речем, дали не съм сгазил с колата изневиделица нечия котка привечер? (Да пази Господ, то с тия неща шеги не бива да се правят, знаете колко е опасно да се кара С РОЖДЕСТВОМ ХРИСТОВЫМ! НУЖНО лека кола у Нашенско в наше време!) Или ВЕРИТЬ В ПРАВДУ – В НЕЙ БОГ! дали някой съсед не е написал жалба заради това, че, да допуснем, съм светел до сряда, 7 януари 2015 г. късно през нощта, знам ли за какво друго може да пише; едно време беше лесно, съседите ми пишеха жалби за това, че съм бил тракал с пишещата машина в късни доби и съм им бил пречел с туй тракане да спят пълноценно нощем. Скъсах се да правя какви ли не предположения през изминалата безсънна нощ. Дали пък някой възмутен съзнателен гражданин не е написал донос срещу мен заради това, че като издател на вестници, списания и книги не си Только сумасшедший может предплащам... данъците – и поради това съм положить, что Путин верит в Бога. успял да натрупам колосални богатства?! Путин – воплощение дьявольской (Данъците ги плащат печатарите, аз лично мерзости – лжец, вор, бандит и убийца. В съм, тъй да се рече, в "сенчестата икономиего душе просто нет места для Бога. И вот ка", щото отпечатаните списания предимно смотри ка – в церковь пришёл кгбэшникги подарявам на библиотеки, нима можеш стукач покрасоваться перед объективами. да излъжеш някой трезвомислещ нашенец Храм осквернило дьявольское отда си купи философско списание или книга родье. Такое бывает. Действие повести вместо половин кило свински пържоли?!) Гоголя «Вий» происходит во храме. Точнее, Наистина не зная за какво ме вика в том месте, которое когда-то было храмом полицията, не зная какъв закон съм нарупока его не захватила нечистая сила. А шил, дали пък някой не е направил донос за нечисти в РПЦ сейчас очень много. Патритова, че съм бил станал... "терорист", щото архом называет себя агент КГБ с операпоместих клипче, в което някой взривява тивным псевдонимом «Михайлов». Такой же Паметника на Съветската Армия, дали това лжец и лицемер, как и его хозяин. Впрочем няма да се изтълкува като призив към терои у хозяина «патриарха» есть хозяин и имя ризъм? Не съм ходил да боядисвам "светиему сатана. ни" на Съветската армия с блажна боя, тъй Но сколько бы дьявол не глумился че едва ли ме викат за нещо такова. А може над Россией, Христос воскреснет! Воскресби ме викат щото не обичам... комунизма и нет Правда. съм нетолерантен към комунистите, не им цепя басма, дали няма оплакване от мен в

30 С Рождеством Христовым вас, дорогие читатели, верующие и не очень. Нужно верить в Правду – в ней Бог! Написал: nikitich ДА СИ ДОБРЕ ПРИСПОСОБЕН КЪМ БОЛНО ОБЩЕСТВО НЕ Е ПРИЗНАК ЗА ДОБРО ЗДРАВЕ сряда, 7 януари 2015 г.

образованието не е качествено и обслужва сряда, 7 януари 2015 г. интересите на персонала, а не на децата и че насилието в училищата не може да се овладее. Системата сама по себе си е форма на ужасно насилие над децата. "Да си добре приспособен към болно общество не е признак за добро здраве." ХЛАДНОКРЪВНОТО УБИВАНЕ НА ХОРА, НА ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА НЯМА НИЩО ОБЩО С ЦЕННОСТИТЕ НА РЕЛИГИЯТА – КАКВАТО И ДА Е ТЯ сряда, 7 януари 2015 г.

Янка Такева: От Синдиката на българските учители предлагаме да отпадне от проектозакона текстът, който разрешава домашното обучение

Утре от 11 часа е първата за тази година емисия на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия. Размишлявам тази вечер каква да бъде темата на предаването. Трябва да избера една от тия примерни теми за разговор в него: - Как ние, българите, разбираме живота? Как живеем – и как подобава да живеем?

- "Има Бог, има морал, няма Бог – няма морал, следователно всичко е позволено" – така ли е, истина ли е това?

- Дали скачането в студените води за кръста е "архаичен глупав ритуал"?

- Как стана така, че и карикатурите да могат да убиват? Ще ми се и да има по-актуална тема за разговор, щото бягането на предаването в полето на чистата философия може да доведе до откъсването му от интересите на зрителската аудитория. Но дали пък това няма да означава, че и аз се плъзгам по вълната на медийното гонене на сензации? Ще ми се да запазя едно по-високо, наистина философско ниво, което означава да поставям теми, които са свързани с наистина най-важните човешки въпроси; да поставям теми, каквито никъде другаде не поставят. Ето такива проблеми с избора на тема за утрешното предаване ми се налага да решавам. Като познавам себе си, добре знам, че ще се колебая до утре, и ще реша в последния момент каква ще бъде темата на разговора в утрешното предаване. Така може и да е по-добре, знам ли? Ще видим. Има време още да мисля. Сега-засега съм формулирал горните варианти. И още мога да предложа, но това означава още потрудно да избера. Ако до утре открия някой въпрос, който, дето се казва, "да ме плени", него ще избера...

От Синдиката на българските учители предлагаме да отпадне от проектозакона текстът, който разрешава домашното обучение. Това каза за Агенция „Фокус” Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители към КНСБ. „Една малка група родители, които искаха да раждат в къщи децата си и да не ги раждат в медицинско учреждение, видяха, че това не става така лесно и като починаха деца бързо се отказаха от това си намерение, но сега са решили, че те трябва да върнат образователната система с векове назад, за да може те да обучават децата си в къщи”, заяви Такева. „Ние, като синдикат смятаме, че това е изключително неправилно, погрешно и некореспондиращо с изискванията на Европейската комисия по образование”, посочи тя. По думите й Европейската комисия по образование има няколко основни принципа, сред които са равен шанс и достъп до качествено образование, както и това чрез образованието детето се социализира. Според Такева, няма как, когато детето е затворено между четири стени и с него се занимават майка му, баща му, баба му или дядо му, то да се социализира и да научава всички принципи и ценности, които са изключително важни за едно общество. „Ние съзираме в това домашно образование не много добри неща и затова становището на Синдикатът на българските учители предлагаме този член от проектозакона да отпадне”, категорична е тя.

Нямам думи за това, което стана в Париж - затова не коментирам. Да убиваш хора за това, че не одобряваш казаното, написаното, нарисуваното, публикуваното от тях... Фанатизмът, който води до такава омраза, е тежка психопатия. Мога да разбера (не и да оправдая) някого в момент на гняв, че е загубил самообладание и е посегнал на човек, но хладнокръвно да планираш и да подготвиш подобно нещо, това е работа на болни мозъци, на нямащи никакви задръжки властогонци. Тероризмът – бил той комунистически, нацистки, ислямски, християнски е най-голямото падение, до което човечеството може да стигне. И без значение какви са целите и мотивите му, това явление е ОТВРАТИТЕЛНО – и който го прилага, де факто работи срещу каузата, на която служи. Ако, разбира се, служи на някаква кауза, а не само на болния си мозък! Написа: Daniela Gortcheva

Milena Garova: Направо съм без думи... не може в 21 век да се отнема правото на свободен избор. Госпожата говори за качествено образование, социализация, принципи и ценности, докато на всички е ясно, че

КАКВА ДА БЪДЕ ТЕМАТА НА УТРЕШНОТО ИЗЛЪЧВАНЕ НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА С ФИЛОСОФА АНГЕЛ ГРЪН- четвъртък, 8 януари 2015 г. ЧАРОВ" ПО ПЛОВДИВСКАТА ОБЩЕСТLydia Staikova: О`кей, нека карикатурите, ВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ? които осмиват Исляма да са свобода на

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Споделям – и аз мисля така! Хладнокръвното убиване на хора, на човешки същества няма нищо общо с ценностите на религията – било то християнска, мюсюлманска или каквото и да било друга. Но има и нещо друго: ако не уважаваме чувствата – особено религиозните или чувствата за святост, за светите неща – на другите, ако си позволяваме да се гаврим с тях, рискуваме да провокираме ужасни насилия. Като това днес в Париж...

КАЗУС: ВИНАГИ ЛИ Е ДОБРЕ НЕПРЕМЕННО ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВАМЕ ОТ ВСЯКА СВОБОДА – БЕЗ ДА СЕ ЗАМИСЛЯМЕ ЗА ПОСЛЕДСТВИЯТА?

словото, но от друга страна, винаги ли е добре непременно да се възползваме от всяка свобода, без да се замислим за последствията, без да се питаме дали тя ще доведе до повече мир или повече война? Относно религиите – и в Исляма, и в други религии има неща, които ме смущават, но не бързам да използвам свободата на словото за да заклеймя, понеже си давам сметка, че най-малкото би било арогантно да смятам, че познавам която и да е от тези религии толкова добре. Чела съм доста глупави изказвания за будизма – учение, с което съм била в досег известно време и съм била убедена, че хората, които така категорично се изказват, са грешили. Не бих искала аз да изпадам в това глупаво арогантно състояние, а още по-малко да обиждам хора и да ги насъсквам.

Evgenii Dainov: Свободата и правото на свободна реч е УНИВЕРСАЛНА ценност. Направена е такава от ООН още през 1948 година и ВСИЧКИ страни в света са се подписали отдолу. Няма "ако".

Stefan Tafrov: Всяка идеология и всяка религия могат да бъдат оспорвани, критикувани и дори осмивани, това значи свобода на словото по смисъла на Конвенцията на ООН за правата на човека.

Sevil Vahid: Лидия, разбирам че не е правилно да има прекалена арогантност в осмиването на една или друга религия, но именно убийствата по този повод затварят порочния кръг на невежеството и последното оправдава съществуването на сарказма и арогантността в карикатурите и останалите форми на остра критика... РЕАКЦИЯТА НА ЕДИН "ЖУРНАЛИСТ"КОМУНОИД ОТ В-К "ДУМА" четвъртък, 8 януари 2015 г.

Коментар на един комунистически плужек от в. "Дума" (Написа: Валя Ушева)

Зловещо – журналист от „Дума“ тържествува след кървавата драма в Париж Путинофилският хор защитава цинично тезата, че французите сами са си виновни за драмата „Французите си го получиха от толкова толерастия“. Този циничен коментар написа само часове след кървавата трагедията в Париж журналистът от вестник „Дума“ Валентин Георгиев. Зловещо е да твърдиш, че убийството на 12 невинни и 10 ранени е някакво възмездие, предизвикано от просташкото в случая съчетание на толерантност и педерастия (вероятно това е имал предвид червеният журналист изписвайки „толерастия“,б.а.). Абсурдът е още пострашен, защото "журналистът" злорадства срещу свои колеги и то хумористи.

Окървавеното издателство в Париж "12 УБИТИ, 66 МИЛИОНА РАНЕНИ" четвъртък, 8 януари 2015 г.

31 напълно обясними причини засега предпочита да остане анонимна. Обидата е огромна, достойнството на една велика нация е засегнато много тежко. Въпреки всичко хаос няма, хората просто излязоха на многохиляден протест в Париж. Тази трагедия безспорно налива вода директно в мелницата на Марин Льо Пен и националистите, за които е очевидно, че през 2017 г. ще гласуват все повече хора, продължи българката. Французите не го показват явно, защото са горди хора, но такава трагедия неминуемо всява страх и като че ли все повече от тях са готови да подкрепят лозунгите на националистите, а именно: "Вън чужденците от Франция!" Надигат се много гласове и за връщане на смъртното наказание. Само емигрантите от Европа имат известен бонус, но и те на са защитени. На шествието в Париж преди малко имаше лозунги и скандирания, като: "Убиват журналисти – заплашва се свободата на словото! Убиват полицаи – заплашва се нашата сигурност!" По всички медии тук се появиха разни важни мюфтии в опит да успокояват хората и да осъждат атентата. Но въпреки това има много опасни реакции от рода на: "Ако не бяхме пуснали тези мюсюлмани тук, сега нямаше да даваме жертви!". Колкото до българската общност, засега не знам точно кой как се чувства, но съм убедена, че страхът е голям, завърши нашата сънародничка от Париж. НАПЪЛНО УМЕСТЕН ВЪПРОС КЪМ ПРЕЗИДЕНТА НА ФРАНЦИЯ МОСЮ ОЛАНД четвъртък, 8 януари 2015 г.

Българка в Париж: Франция побесня, а Льо Пен уцели десетката, Автор: ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ "Точно в този момент цяла Франция е като тежко ранен звяр, готов да скочи и да се вкопчи в смъртоносна битка. Това е изключително толерантна нация, но сега много хора тук са безкрайно гневни и с крайна нетърпимост към всички чужденци. Някои от французите са готови и на саморазправи, особено с мюсюлманите. Текстът към тази снимка, която е от сайта на "Шарли Ебдо", като че ли казва всичко: "12 убити, 66 милиона ранени", а 66 милиона е населението на Франция." Това разказа за OFFNews българка, която от много години живее в Париж, има и френско гражданство, но по

И все-таки не могу не сказать. Хотелось бы спросить президента Франции месье Олланда: Как бы он отнесся к правительству какой-то другой страны, которое сейчас всерьез раздумывало бы о том, продавать или не продавать террористам, нет, не военные корабли, а так, мелочь – пару автоматов и гранатомет? Написа: Pavel Gintov ПОСТСКРИПТУМ: Leonid Aptekar: Павел, а Вам не кажется, что современный ислам – это больше военно-политическое движение

мирового масштаба, а не просто религия. И массивное промывание мозгов идет именно во многих мечетях. И это промывание гораздо масштабнее и профессиональнее, чем путинско-гундяевское. Я не говорю о тихих верующих, для которых это действительно религия. Но массовые пляски радости в арабском мире 11 сентября 2001 – это реальность... И надо этой реальности что-то реальное противопоставлять, кроме заклинаний о том, что попадаются отдельные экстремисты, которые не имеют ничего общего с исламом.

Pavel Gintov: Leonid, как я сказал, я знаю достаточно много мусульман, и никто из них не участвует ни в каком военно-политическом движении. В средние века, например, было все наоборот: мусульманские страны были высокоразвиты, их ученые двигали науку, их поэты, писатели и архитекторы создавали шедевры, а христиане в это время сжигали друг друга на кострах и устраивали погромы. Но, думаю, многие здесь обиделись бы, если бы кто-то куда-то отправлял христиан. Я считаю, что проблема исламского фанатизма связана в первую очередь с существующими режимами в некоторых странах. С отсутствием там образования и свободы информации. Можно департировать всех мусульман из НьюЙорка, которые в основном будут обычными людьми, мало отличающимися от нас, но это ни на йоту не ничего изменит и не решит никаких проблем.

Liudmila Joy-Vasuta: Не все кто здесь сей час спорят были в в NY ON SEPTEMBER 11... А у меня всегда будут стоять перед глазами сначала один падающий близнец вместе с папой моих учеников а потом другой... Это невозможно забыть! Вы мне снова скажете это плохие мусульмане сделали! Ну да... Это так! Только снова вопрос: какая другая нация во имя бога совершает эти страшные массовые убийства?!!! У хороших мусульман заранее прощу прощения.

Pavel Gintov: Liudmila, "Мусульманам не место во франции", а украинцам там место? Я знаю многих украинцев во Франции. Их тоже выгоним?

Liudmila и Victoria, "хорошие мусульмане" звучит как "хорошие евреи" или "хорошие негры". Некоторые, кстати, "шутят" про Хохляндию, но мне такие "шутки" не по душе. Не знаю, зачем им уподобляться. СВОБОДАТА НАИСТИНА ИМА РЕД НЕУДОБСТВА, КОИТО ОБАЧЕ ТРЯБВА ДА ПОНАСЯМЕ НЯКАК ПО ЕДНА ПРИЧИНА: ЧЕ ВЪПРЕКИ ВСИЧКО ТЯ Е НАЙВИСШЕТО БЛАГО четвъртък, 8 януари 2015 г.

Фейсбук тази сутрин кипи от много коментари, особено по повод терористичния акт в Париж; опитах се да се ориентирам във всичко, дори да се включа тук-там в дискусиите – понеже тия реакции са ми интересни, особено предвид това, че пиша в момента помагало по вяра и религия, един вид темата директно кореспондира с ония въпроси, които ме занимават напоследък. Ала нямам време на всичко да обърна внимание, ще ми се и нещичко да напиша. Имам доста натрупали се проблеми за осмисляне и за писане по помагалото, примерно ето тези (записвам ги, с оглед да не забравя някой): - "Има Бог, има морал, няма Бог – няма морал, следователно всичко е позволено" – така ли е, истина ли е това?

- Какво представлява човекът, който няма понятие или съзнание за грях?

- Съзнанието за вина у вярващите и безбожниците, какво е общото и различното?

- Кой ни е дал живота – Бог или... родителите ни? На кого следва да сме благодарни за това, че сме живи, че ни има?

- Истина ли е, че нито една вяра, нито една религия не учи да човек да убива човеци, другояче казано, че всяка вяра в Бога и всяка религия забранява такъв страшен грях като убийството? Е, дали не се оказва, че само безбожничеството може да подтикне човека към убийството, към това да убива?

- Допустимо ли е да защищаваме свободата си с военна сила, нехуманно, с прилагане на насилие, на груба сила срещу други и различни хора, хора с други разбирания и култура? И т.н., сега нямам време да изброя всички ония проблеми или въпроси, които витаят в съзнанието ми, а причината е, че след около половин час трябва да тръгвам за телевизията, в която водя своето предаване. Още не съм решил и каква ще е темата на това излъчване на предаването, имам големи колебания, аз вече писах за това – явно ще мисля по темата и ще решавам в автобуса, на път за телевизията. Разбира се, предвид това, че съм притиснат откъм времето, няма как днес да коментирам случилото се в Париж вчера, общо взето моята позиция, забелязвам, е защитена от други хора, което ме облекчава; примерно ето това: Казус: винаги ли е добре непременно да се възползваме от всяка свобода – без да се замисляме за последст-

32 вията?; виждате, че така формулиран, този казус е добра предпоставка за дискусия, е, и той отиде в папката, в която трупам материал по помагалото си (имам предвид това, което пиша сега, това за вярата и религията). А че има нужда от такова помагало се демонстрира по най-убедителен начин от последните събития, и тези в Париж, и евентуални такива ексцесии и е нас, където е не по-малко опасно, не ми се мисли докъде може да се стигне ако крещящата нетолерантност към ценностите, културата и вярванията на другия, на различните, на малцинствата е стигнала до крайна степен. Да, наистина не ми се мисли докъде може да се стигне предвид и на това, че медиите у нас не си изпълняват мисията да помиряват, по-скоро правят обратното, насъскват ни едни към други, което е много опасно. Понеже наистина времето ми напредва, да кажа няколко думи и за вчерашното ми явяване в... полицейския участък, аз вече писах за това, вярвам, си спомняте: Несресани утринни разсъждения по всякакви въпроси, свързани с богоявленския ритуал и с извикването ми в... полицейския участък днес!. Налага се все да кажа за какво се оказа че ме вика полицейският инспектор. Ето за какво било. Както и можеше да се очаква, с писмена жалба в полицията срещу мен се е обърнала една дама, която се е била почувствала... обидена заради това, че някой бил злоупотребил с името й – написвайки коментар, под който е сложил нейното име! Представяте ли си, някой анонимен пише нещо, слага под писанието си някакво име, и хоп, мен ме викат в полицията да давам обяснения, щото някой си се е пожалвал, почувствал се е обиден от този коментар, който, видите ли, не бил негов! Младият полицейски инспектор се чувстваше доста неудобно че му се налага да се занимава с такава глупост. Е, трябваше да снеме моите показания, аз му заявих, че в моя блог, първо, няма цензура, аз не трия никакви коментари (с изключение на неприличните, на вулгарните, на хептен просташките), второ, казах му, че най-обижданият в моя блог съм тъкмо аз, но въпреки това се виждам принуден да понасям всекидневните обиди и оплювания, дето се сипят така обилно връз личността ми (свободата има и някои леки... неудобства!), трето, заявих му, че внушението на жалващата се, че евентуално аз самият да съм написал нейния коментар е абсолютно неоснователно по простата причина, че на мен не ми се налага да пиша анонимни коментари предвид това, че всичко, което искам да кажа, винаги го подписвам със собственото си име, аз съм принципен противник на анонимното писане, което се прави обикновено от хора аморални, малодушни, безволеви, прави се от хора с явните наклонности на мерзавци. Горе-долу тия мои обяснения записа полицейският инспектор, заяви, че не вижда

някакво нарушение на закона и ме пусна да от 1989, през януари 1988 г., Минев става си ходя; извини ми се, че му се налага да основател и първи председател на Незавиизпълни такава една процедура. Аз ми симото дружество за защита правата на човека. Впоследствие не е приет в сформиизразих удивлението си, че полицията може раната официална опозиция и остава в да бъде занимавана с такива неща, но ето, изолация и забвение повече от 10 години до оказа се, че могло. Предполагам, и прокурасмъртта си. турата може да бъде занимавана. Възникна въпроса за това може ли да се докаже кой е писал това или онова, прави ли се такова ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ПО ПОразследване от полицията, полицейският ТВ, ТЕМА: "РАЗБИРАМЕ ЛИ ЖИВОТА?" инспектор обаче не пожела да влиза в обсъждане по тия въпроси. Очевидно може. Е, да разследват тогава кой какво е писал, стига да става дума за сериозни престъпления, не за дреболии, примерно, че някой се бил почувствал засегнат от нечии думи, при това неизвестно чии... Толкова по този повод. Няма да трия никакви коментари, с изключение на пълните простотии, на грозните и вулгарни, на мръснишките изказвания. Има всякакви хора, с всякакъв морал, има много мерзавци, е, аз не мога да им забраня да бъдат такива - щом така са решили. Свободата ЗАДОЧНА ДИСКУСИЯ С ЕДИН ОТЧАЙнаистина има ред неудобства, които трябва ВАЩО НЕМИСЛЕЩ ДУХОВЕН КАСТРАТ да понасяме някак, по една-единствена причина: че въпреки всичко тя е благо, а пък алтернативата й, именно несвободата, събота, 10 януари 2015 г. тиранията, диктатурата са най-голямото зло, което можем да си представим. Е, винаги ще има хора, които ще мърморят против "злоупотребите със свободата", против "пълната свободия", но нека тия хора да знаят: по-добре да се злоупотребява със свободата, отколкото съвсем да нямаме никаква свобода. Както и да е, темата е голяма и безкрайна. Факт е, че у нас има много хора, които не обичат свободата и вечно ще мърморят срещу нейните съблазни и изкушения. Тяхна си работа. Аз Ще коментирам, ще опонирам на не мисля като тях... твърденията в статията със заглавие Защо “Религията е за тези, които не разбират ЕДНО ИНТЕРВЮ С ИЛИЯ МИНЕВ, ВЗЕТО науката”?, която циркулира в интернет; Е ОТ ИВАНЧО ГЪЛЪБОВ ПРЕЗ 1990 ГОтази статия бива използвана за атеистична ДИНА пропаганда, а "доводите" й на мнозина изглеждат, предполагам, "солидни"; е, ще се петък, 9 януари 2015 г. постарая да развенчая тази толкова неоснователна илюзия или измама. Защото този, който я е скалъпил, някакъв ананимник, както ще видите, изпада в доста неудобни противоречия – тъй като се движи в порочния кръг на "допускане на онова, което трябва да се докаже", т.е. твърденията му изцяло висят във въздуха. По-долу можете да прочетете моя кратък отговор на тъй скудоумното писание на въпросния анонимен агитатор на толкова бездуховния и плосък атеистичен мироглед: Илия Стоянов Минев (15 декември 1917 – Първо оня, който почне да пише за 6 януари 2000) e български антикомунист и вяра в Бога и за религия би следвало да е националист. Той е репресиран от комунисположил известни усилия поне малко от тическата власт, като излежава общо 33 малко да се информира и задълбочи в години в затвори и концлагери, с което се същината на тези толкова различни от счита за политическия затворник с найнауката духовни явления – или явления на дълъг престой зад решетки в света, нареждуховния живот на човека. Да съдиш пристдайки се преди Нобеловия лауреат за мир растно за неща, които не разбираш и то Нелсън Мандела. Малко преди промените

33 воден от своята предубеденост не е никакъв атестат за научност – то издава интелектуална непълноценност и бих казал дори нечистоплътност. От само себе си се разбира, че науката и вярата са коренно различни явления, са явления от различен порядък, но това съвсем не означава, че имаш правото от тази предпоставка да изведеш един такъв неоснователен извод: че вярата, понеже не е... наука, следователно е ненаучна, и значи е непълноценна! По същата "логика за тъпаци" науката, понеже не съдържа качеството религиозност (или в нея феноменът вяра е изгонен по презумпция, по начало), е нерелигиозна, следователно е нещо непълноценно! Разбира се, че е глупаво да се "разсъждава" по този модел, в който, собствено, липсва именно разсъждение. Този, който е писал въпросния текст, би следвало поне заради една "обща култура" или образованост да е поне малко от малко запознат с философските изследвания по въпроса за отношението между вяра и разум, по които имаме толкова много достижения. И тогава нямаше да попадне в толкова досадните клопки, които просто са демонстрация за крещяща липса на каквато и да било що-годе основателна интелигентност. "Разумът" (така често обикновено наричат именно ума, разсъдъка, интелекта, или чистата познавателна способност на човешката душа; според основателното разбиране автентичният разум е нещо друго, той е синтетична душевна сила, в която е налице единство и на познание, и на оценяване) по начало е едноизмерна, едноплоскостна душевна сила, докато вярата, по подобие на разума (не на разсъдъка, казах, тия две душевни сили, разсъдък и разум не бива да се смесват) е синтетична, по-богата душевна сила, в която водещият не е познавателният компонент, дори не и ценностният, а водещ е практическият компонент. В моето разбиране коренните и чисти отношение на човека към света и към самия себе си са три, именно познавателно, ценностно и практическо, е, всички по-сложни човешки отношения съдържат тия три компонента в различна "дозировка", при преобладаването или при водещата роля на някой от тях. От гледна точка на казаното да сравняваш науката (израз на едно чисто познавателно отношение на човека към света, към нещата) с вярата (и възникващата на тази база религиозност), която е значително по-сложна и многоизмерна духовна форма, е допускане на непростима грешка, да не говорим за това, че е израз на недобронамереност, стремяща се да заблуждава хората, с оглед да почели някакви незаслужени дивиденти. Така дори и в науката не се процедира, така се процедира във вулгарната пропаганда и агитация. Тъй че "толкова солидното изследване" за "неоспоримото превъзходство" на науката спрямо вярата всъщност е един псевдонаучен

спекулативен атеистически фалшификат, нищо повече от това. Изразявайки тия принципни положения ще си позволя едно по едно да оборя всичките твърдения на така убедително немислещия автор, живеещ с фантазията, че бил, видите ли, голям почитател на науката; ако беше така, това щеше все някак да му проличи – и тогава нямаше да допуска досадните грешки и нелепици, които си е позволил. Да караме поред: Извинявам се, ако някой се чувства засегнат, но е факт, че мнозинството религиозни хора не се интересуват от наука и нямат намерение да се задълбочават в тази област. Невярващите от своя страна имат нужда от друго обяснение за своето съществуване, различно от религиозното и затова се обръщат към науката. "Мнозинството" от религиозните хора не се били интересували от наука, но явно част от тях все пак се интересуват от наука - е, какво ще правим сега? Щом има все пак религиозни хора, интересуващи се и от наука (то поначало науката и религията, предполага се, задоволяват различни човешки потребности!), то излиза, че просто беше излишно да се прави една такава банална констатация. Същото може да се каже и за допускането, че невярващите били имали нужда от друг тип обяснение на своето съществуване – и затова се били обръщали към науката. Апропо, тук нашият "мислител" сам попада в първия толкова досаден капан: а дали, прочее, науката може да им отговори на ония въпроси "за човешкото съществуване", които пък са спомогнали някои хора да почувстват нужда да се обърнат към религията? Може ли, примерно, науката да реши въпроса "Има ли Бог?", този въпрос от компетентността на науката ли е? Разбира се не, никакъв учен не е оня, който се захване с научни средства да решава въпроса има ли Бог. Е как тогава науката ще отговори на подобни въпроси, как тя ще задоволи тази човешка потребност от търсене на такива отговори, след като по начало тия въпроси са извън сферата на компетентностите на науката като такава? Наистина трябва да се мисли особено като се пише. Щото като напише човек някоя глупост, излагацията му става необратима, не може да се скрие или замаже. Очевидно е, че научното обяснение и науката като цяло са доста потрудни за разбиране и изискват поне богата обща култура и по-високо IQ. Изобщо не е "очевидно" това, други ми несъстоял се мислителю! Първо, нищо не може да се изведе на основата на каквито и да било "очевидности", щото видимото за очите не е годно да ни върши работа в сферата на мисленето, на доказването, на аргументацията. Който в теоретичен спор допусне да каже "очевидно е...", такъв с това само демонстрира, че изглежда сам не

е много наясно с какво се и захванал – и дори в кой свят по-точно се намира. Не е вярно, че научните обяснения и науката били по-трудни, напротив, по-елементарни са, понеже именно имат една чисто познавателна едноизмерност; в тях няма такова смесване, каквото имаме при по-сложните за разбиране духовни явления от рода на вярата, религията, изкуството, философията. Впрочем, религията е духовно явление, сравнимо и дори еднопорядково с другите две духовни форми, именно изкуството и философията. По-трудна или по-лесна за разбиране е философията в сравнение с науката? Или изкуството в сравнение с науката? Глупаво е да се твърди, че науката била "най-трудна" за разбиране или усвояване. Е, тя може да е изключително трудна за ония, които не обичат и не умеят да мислят, какъвто явно е случаят с нашия "мислител", дето си позволява да се излага с очебийно неоснователни твърдения като горното, без капчица неудобство демонстрирайки неспособността си да мисли. Същото може да се каже и за това, че заниманията с наука били изисквали "по-голяма обща култура"; за изненада на нашия така чаровен "мислител" ще кажа, че колкото повече една култура е "обща", толкова повече тя е негодна за нищо. Ако някой в заниманията си с наука разчита на "общата си култура", а не, да речем, на мисленето, той неизбежно ще стигне до подобни нелепи и смехотворни твърдения, с които си имаме работа и в случая. "По-високото IQ", което също се било изисквало за занимания с наука - апропо, туй прословуто IQ всъщност показва единствено известна опитност в количественото боравене с информация, то показва някакви свойства на разсъдъка и паметта, които нямат никакво отношение към задачата на същинското мислене – също очебийно не личи на нашия така самороден "мислител", тъй че нека да минаваме по-нататък. И наистина много научни публикации свързват вярващите с по-ниско IQ в сравнение с невярващите. Разбира се винаги има изключения от това правило и Алберт Айнщайн не е едно от тях – самият той обяснява, че за него Библията е сборник с детски разкази. Но като цяло правилото е вярно за мнозинството. Това, че тук въпросният анонимен "мислител" се опитва с авторитета на Айнщайн да подкрепи нелепиците, които си позволява да бълва, няма изобщо да му помогне. Колко "много" научни публикации били свързвали вярващите с "по-ниско IQ в сравнение с невярващите"? Но да оставим това: а в състояние ли е нашият тъй красноречиво скаран с мисленето "анализатор" да схване следното: ами ако потребността от вяра се базира на съвършено други душевни сили и способности, които при това са значително по-сложни от способността с формално боравене с информация – тогава

34 какво ще правим, наший самородний "мислителю"? Близко до ума е, че щом науката и религиозността по начало са коренно различни явления, то те явно ще се опират и на различни душевни сили и способности, нали така? Тогава на какво "основание", позволете ми да запитам, се иска у вярващите онази аналогична развитост и то в отношение, което изобщо не ми върши работа - що се отнася до обслужването на нуждите на тяхната религиозна вяра? Тази "логика" изисква и у поклонниците на науката да изискваме респективната развитост, да речем, на способността за мистично вглъбяване в собствения дух, и то именно за обслужване на техните научни занимания, което е очебийна нелепица. Наистина трябва да се мисли преди да се каже или напише каквото и да било, а в случая, както забелязваме, мислене липсва. И то по един най-екстравагантен и очебиен начин. Самият факт, че пишещият не се усеща какви нелепици казва, е потвърждение, че и прехвалената му "IQ-способност" в случая, както виждаме, изобщо не му помага! На 10 септември 2013 година учени от “University of Rochester” и “Northeastern University” публикуват научна статия озаглавена: The Relation Between Intelligence and Religiosity (Link) в научния журнал Personality and Social Psychology Review, който е с висок impact factor – 7.545. Учени са изследвали резултатите на 63 отделни проучвания и стигат до извода, че религиозност и интелект са две противоположни понятия… Колкото е по-висока религиозността, толкова е по-ниско средното ниво на интелект. Добро утро! Това, което въпросните "научни журнали" и "научни организации" били, видите ли, "доказали", си се знае по начало и изобщо не се нуждае от никакво доказване! То по презумпция е така и не се налага изобщо да бъде доказвано. Все едно да се иска да доказваме, че... овцата е черна защото... овцата е черна! Голям подвиг, няма що, да се "докаже" нещо, което се знае по принцип. Но цялата работа е това, което е така, което се знае, да бъде изтълкувано подобаващо. И в това отношение се иска мислене, тъй неприятното нещо, което така очевидно липсва у нашия тъй самороден талант в тази деликатна сфера. Това, че интелект и религиозност са противоположни обаче изобщо не води до натрапването на някакво хипотетично превъзходство на интелекта спрямо вярата, спрямо религиозността. Те действат в различни сфери; както религиозната способност за мистично вглъбяване в своя дух не е потребна при заниманията с наука, така и чисто познавателният разсъдък е просто неуместен за религиозната сфера. И по тази причина оня, който се опитва да долови спецификата на религиозното чувство чрез мобилизация на своя тъй оскъден, впрочем, интелектуален ресурс, наподобява много

онзи идиот, който, примерно, е решил в заниманията си с наука, да допуснем, да се осланя на своите... "мистични сили". Получава се нещо като "дървено желязо", примерно, има цяла една такава област, която не е нито рак, нито риба, т.н. "парапсихология" и пр., където има съвсем неуместни научни претенции, които само издават и съответната скопеност що се касае до способностите за чисти и автентични духовни занимания. Но нашият тъй дръзко "мислещ" тълкувател какво ще каже ако му се наложи да асимилира ето това: не е истина, че занимаващите с религия или религиозните хора били... "по-прости", както на него му се чини, щото самият той е драстичен пример, че можеш да имаш колосални претенции в областта на науката, пък в същото време да показваш така оскъдни интелектуални сили, до нивото на една същинска интелектуална мизерия! Интелект и религиозност са явления от различен порядък, приложими в различни сфери, смесването им, неумението да бъде схващана тяхната специфика, подмяната им, както виждаме, води до твърде печални резултати, какъвто е случаят с нашия тъй уверено демонстриращ интелектуалната си импотентност самороден и анонимен "мислител"

Този феномен може да се обясни с идеята, че интелигентните хора имат аналитичен начин на мислене (докато религиозните имат интуитивен, митологичен, /инфантилен), който ги кара винаги да анализират всяко едно твърдение и идея. Вероятно и затова по-интелигентните хора не се поддават на религиозните догми. Не е вярно, че "интелигентните хора" били имали... "аналитичен" начин на мислене, стига такъв изобщо да можеше да съществува. Анализ без синтез до нищо не води, много други неща трябва да умее да прави оня, който има претенции в интелектуалната сфера. Трябва, примерно, да умее да дедуцира, също така дори, представете си, и при него трябва да е налице и една добре развита способност за интуиране, иначе мисленето му ще бъде изцяло безплодно, кастрирано, импотентно, какъвто е и анализираният от нас случай. Интуиция и дискурс са два коренно различни начина за постигане на истината,те са два пътя на разгръщане на познавателния и духовния потенциал на човека, те могат да се подпомагат, но ни бива едното да бъде подценявано по такъв нелеп начин за сметка на

другото. Истините на сърцето, на вярата, на духа са коренно различен тип истини, постигани единствено интуитивно, те обаче не могат да бъдат подлагани на една такава в принципа си нелепа преценка от позицията на действащия, на изявяващия се в съвършено друга сфера разсъдък или интелект. Интуитивно-митологичният тип духовност, характерна (да допуснем това – щото религията е значително по-развита духовност в сравнение с митологията, и това що-годе образованият и с "обща култура" наш въпросен "мислител" все пак трябваше да знае!) за религията обаче съвсем не е нещо "инфантилно", това пък откъде се роди в тъй болното съзнание на нашия самороден "мислител", явно държащ да ни убеди, че страда от неоспорим интелектуален дефицит и недъг! Децата били мислели "интуитивно-митологично", това той иска да ни каже и смята, че по този начин щял бил, вероятно, да обиди възрастните, които са религиозни. Това е чисто и просто идиотщина, с която не си заслужава да се занимаваме. Впрочем, децата, детското съзнание изобщо не бива да бъде подценявано, особено преди то да бъде деформирано от толкова негодната ни образователна система, която, както виждаме, общо взето бълва не само духовни и интелектуални инвалиди (какъвто е нашият случай), но дори и емоционални такива. Нашата негодна в корена си образователна система бълва непълноценни в мисленето и в разбирането на смисъла на нещата личностни и духовни инвалиди до такава степен, че положението е направо отчайващо. И анализираният текст е за сетен пот потвърждение на една такава горчива констатация. Проучвания са установили и много силна отрицателна зависимост между религиозността и покупателната способност на отделните страни. Колкото по религиозна е една страна, толкова по-бедна е тя – ниска покупателна способност. На графиката ясно се вижда, че Танзания, Нигерия и Пакистан са на коренно противоположна позиция с Япония, Англия, Австралия. Това твърдение вече е такава екстравагантна глупост, че никакви "научни изследвания" не могат да ни убедят в противното. Има и много богати страни, които са изключително религиозни - Швейцария и САЩ, например. ... Разпределението не е перфектно, но пък в долния ъгъл ясно се вижда, че където религията е от огромно значение за населението, там образователният индекс е доста нисък. Като цяло тенденцията се вижда с просто око. Пак отчайваща глупост. Да, става дума за нищо непоказващи "статистически тенденции", които обаче могат да бъдат опровергани с един най-прост пример: има изключително образовани, и то с едно качествено образование хора, които са и

35 напреднали в духовната сфера, в частност в религиозната. Разбира се, нищо не струва "образованост" от рода на тази, които ни демонстрира нашият тъй умен "анализатор", който пак, както забелязвате, без капчица неудобство твърди, че неговите изводи се били виждали... "с просто око"! Ако беше поне малко по-смислено образован щеше да знае поне това, че изводите се правят на основата на предпоставки, аргументи и доказателства, сиреч, с някакви умствени или мисловни усилия, а не с помощта на въпросните "зрителни очевидности"! Тези 4 фактора – религиозност, образование, интелект и икономически просперитет са взаимно свързани. Държави, в които религията е от по-голямо значение от образованието не може да има икономически просперитет, защото пари се правят с интелект, а не с елементарен физически труд. На това "изискано" твърдение можем да отговорим само с фразата "Нерде Ямбол, нерде Стамбул!". Пари може да се правят с интелект, но претендиращи за научност наукообразни текстове се пишат с известни поне минимални дози акъл. Целият огромен икономически и културен, в това число и научен, технологичен и пр. просперитет на Запада се дължи на оня колосален по значимостта си духовен процес, който свързваме с християнската религия и култура. Самата прехвалена наука е плод на този духовен процес на съзряване на духовните, в това число и интелектуалните сили на човека, който свързваме с възхода на християнското учение, с учението на Христос. Който обаче няма сетиво за да постигне дълбокия вътрешен смисъл на кристализация на човешкия дух, свързван с християнството, такъв крайно ограничен, немислещ и изнемогващ от какви ли не догми човек може единствено в крайна сметка до ето това любопитно до най-искрена смехотворност твърдение, което, видите ли, било "изобретено" при това от някакви си "католически учени": В резултат на своите изследвания учените стигат до извода, че високата моралност не се дължи на религиозността или възрастта на индивида, а на неговото образование. Или с други думи – колкото по-образован е един индивид, толкова по-морален е той. Учените са стигнали и до друг интересен извод – религиозните хора са по-склонни да сочат с пръст и да съдят други. А примерите са много – осъждане на хомосексуални индивиди, хора с различна религиозна принадлежност, хора използвали медицински техники като in vitro и други. Впрочем, тия завършващи акорди в писанието на нашия тъй мил и прочувствено напрягащ се да мисли "мислител" са най-доброто опровержение на собствената му статия, която страда от такава една плоска и при това неинтелектуална антире-

лигиозност, че повече от това едва ли може да бъде. На този човек, за да си представя така нещата, явно не му е по силите да схване нито що е морал, нито що е образование, нито що е религия, нито дори що е наука - в тяхната автентична, а не в предполагаемата от тъй обременения му ум значимост и същност. Щом един човек не си е направил труда да схване какво всъщност значи думата морал, правете си сами извода колко струват неговите собствени "морални" ценности; впрочем, от съзнанието на едноизмерно мислещите антирелигиозни и наукообразни апологети на схоластичния атеизъм е кастрирано или ампутирано тъкмо разбирането същностно духовното естество на онази така възвишена ценностност, която свързваме с просветления, с добродетелния, не страдащия от каквито и да било недъзи пълноценно живеещ човек. Човек, който преди да съди, се опитва всичко да разбере и да проумее, т.е. положил е подобаващите усилия да се добере до точния смисъл на нещата. Любопитно е и последният абзац от тази, да я наречем така, крещящо елементарна "статия": Отново искам да подчертая, че тези тенденции не са абсолютни и не се отнасят за отделния индивид. Те са в сила само за мнозинството и са като средна стойност. А както знаем, отклонения от тенденцията винаги има! На което можем да отвърнем ето как: ами като е така, тогава за какво изобщо избълва цялата тази "интелектуална" бълвоч или повръщня? Само да се орезилиш ли? Само за да демонстрираш своята умствена оскъдица ли? Само за да се закопаеш сам, дето се казва, само затова ли? Интересен човек е невежият за духовното човек или духовният инвалид. Такива скопци за духовното именно са жертва и продукт на поставената на толкова неверни основи образователна система, която наистина бълва и произвежда толкова много хора, живеещи с напълно объркани и неверни представи за истински стойностните измерения на човешкото съществуване. Което е една твърде трагична и печална констатация, за жалост... НАШИЯТ СЪНАРОДНИК ИМА ПРАВОТО ДА ЗНАЕ ЩО Е ТОВА "СИНДИКАЛИЗЪМ" С РОДНА, БЪЛГАРСКА, ПОДКРЕПАДЖИЙСКА СПЕЦИФИКА събота, 10 януари 2015 г. Получих следното писмо от "Подкрепа", синдикатът, от който бях изключен и изхвърлен като "мръсно коте" – за да могат наште тъй специални "синдикалисти" да разчистят пътя за уволнението ми от работа като учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив. Да, наште тъй оригинално мислещи "синдикалисти"

дръзнаха да направят и тази мерзост, с оглед да се опозорят навеки! Е, постигнаха го, опозориха се, вие знаехте ли в какво се изразява "синдикализмът" по български? Ето в какво: правиш услуги на работодателя за да може без проблеми да ликвидира жертвата си, именно синдикалния член, който 20 години е хранил тия хрантутници "синдикалисти" с членския си внос!

А защо ли е пратил това писмо до мен – след като аз вече съм изгонен от "Подкрепа"? Ето за какво, предполагам, нещо повече, знам за какво. Вероятно за да се погаври с мен, но има и нещо друго. Ето какво. Преди 4 години, когато този същият Цило Нейчев беше избран за шеф на регионалната организация на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" стана така, че за делегат на събранието или на изборната конференция от ПГЕЕ-Пловдив бях определен аз. Тогава лидерката на училищната "Подкрепа" (инж. Камелия Стоянова, която също така е и помощникдиректор на училището, тя съвместява тия два поста!) се оказа, че била нещо заета и тя изпрати мен на конференцията. На тази конференция предишният лидер Юлиян Петров беше снет, понеже замина да оглави Националното ръководство на въпросния синдикат в София, а пък Цило Нейчев беше избран за местен шеф – с моя глас. Мина не мина една година и в ПГЕЕ-Пловдив директорката тръгна на решителен юруш срещу мен с оглед да ме дискредитира и уволни; в тази нейна неуморна дейност, продължила 3 памятни години, самоотвержено й помагаше... синдикалната лидерка К.Стоянова, който и административно й е подчинена, бидейки помощник-директор! Интересно е, че и двамата лидери на учителската "Подкрепа", и Юлиян Петров, и Цило Нейчев от висотата на своето величие не благоволиха да си мръднат и малкия пръст та с нещичко да ограничат директорския административен произвол и терор. Когато гоненията срещу мен ескалираха до крайна точка и аз дори заведох съдебно дяло срещу директорката, те не се трогнаха и не пожелаха да ми помогнат с нещо. Е, аз водих дялото сам и го спечелих на три инстанции. Когато обаче директорката Анастасова мина вече всякакви граници в гоненията си спрямо мен, се наложи да напиша открито писмо до Трен-

36 чев, в което поисках полагащата ми се синдикална защита, сиреч, призовах го да се намеси и да предотврати аномалията – синдикалисти да помагат на администраторката да тормози един синдикален член!!! Вместо да си вземат някаква поука двамата самонадеяни "синдикалисти" (с извинение!) дадоха карт-бланш на "синдикалистката" Стоянова да организира синдикално събрание, на което всичко беше натаманено така, че аз да бъда изключен от организацията! И то със смехотворния мотив: бил съм уронвал "моралния авторитет" на висшестоящите лидери, именно Ю.Петров и същия този Цило Нейчев!!! Седмица след изгонването ми от синдиката директорката набра кураж за да издаде заповед за моето уволнение. Сега същата тази директорка си има съответните проблеми и главоболия с българската правораздавателна система – завел съм две съдебни дела за да си защитя така арогантно потъпканите от нея права.

Какво ще кажете за цялата тази история, бива си я, нали, спор няма?! Същински шедьовър е, невероятна е, Кафка ряпа да яде: никак не може да измисли такова чудо-невиждано! Страхотен пример за това що е "синдикализъм" в българските родни условия. Докато съм жив ще давам където трябва този пример – щото той е много изразителен, много говори и показва. Та във връзка с горното писмо – явно същият този херой Цило Нейчев (през найрешаващите моменти на историята той мълча като страхлив... заек! (Пиша "заек" е не "плъх", както е според поговорката, щото да не се почувства обиден – и да ме даде под съд!) И той доста ми е събрал заради тия изобличения на страхливото и недостойното негово поведение, нямащо нищо общо с функцията на един автентичен синдикален лидер. Та в тази връзка, понеже много си падам по такива казуси, няма да се удържа да не върна следния крайно справедлив и уместен, според ситуацията, отговор на неговото писмо: Драги г-н Нейчев, На предишното "делегатско събрание" или както там се нарича Вие бяхте избран с моя глас за регионален лидер на учителската "Подкрепа" в гр. Пловдив. За "благодарност" когато моя милост биде подложен на нечуван административен тормоз и терор от многоуважаемата дирек-

торка на ПГЕЕ-Пловдив, Вие не си мръдСледва съобщението за грешка с нахте и малкия пръст да предотвратите причината, поради която писмото не е доставено: : Blocked address Blokiran adres ексцесиите и да си изпълните мисията като синдикалист. Знаете как завърши цялата история, тя завърши с гаврата, в която Вие НОВА ДИСКУСИЯ ОТ ПОРЕДИЦАТА "ИЗбез никаква скрупул участвахте до последВЪН МАТРИЦАТА" ния момент: бях изгонен от "Подкрепа" и уволнен от работа! Това Вашето ако е син- събота, 10 януари 2015 г. дикализъм, сполай му кажете! Да сте жив и здрав да продължавате все така достойно да се орезилявате на синдикалното поприще! От гледна точка на моя случай държа да Ви уведомя, че Вие с поведението си фалирахте в морално отношение и сега вече нямате моралното право да искате нов мандат. Ако това Вашето е "синдикализъм", Бог да прости "Подкрепа" – ето с това и ще завърша кратичкото си импровизирано писъмце!

37 ваше Listerine. Вкусът й беше отвратителен. И на хората, които се опитваха да я лансират, им беше хрумнало да я рекламират именно чрез вкуса й. В продължение на години кампанията им повтаряше нещо като: "Вкусът й е ужасно гаден – по това си личи колко е ефикасна." И точно това за жалост е позицията на много хора към образованието в училище. "Колкото повече децата плачат, колкото по-малко реален смисъл виждат от работата си в училище, колкото по-тежки са чантите им, толкова поспокойни трябва да бъдем, защото училището върши добра работа и нивото е високо." Това е пълна лудост. И е важно да се извади на бял свят това схващане, което за много родители дори не се поставя под въпрос, за да им помогнем да осъзнаят, че тези училища са нездравословни. Но тъй като ние самите сме се обучавали на точно такива места, сме подозрителни към всичко друго – само защото не ни изглежда много познато. За щастие вече можем да посочим примери от реалния живот, в които децата се чувстват прекрасно, щастливи са и учат задълбочено. И, да, тези училища не приличат много на училищата, в които ние сме ходили. Алфи Кон (Цитиран от Гери Николова)

Зная добре, че няма да се трогнете от него. И пак ще се натиснете да блаженствате още един мандат, а ако е възможно и безкрайно. Но все пак нека хората да знаят и тия нюанси от Вашия тъй специфичен и оригинален "синдикализъм". Затова и публикувам това свое писмо и в блога си, и във Фейсбук, смятам, че нашият сънародник има правото да знае що е това "синдикализъм" с родна, българска, подкрепаджийска специфика. Бъдете здрав! Подпис: Ангел Грънчаров

На снощната дискусия в клуб НЕЩОТО, тема: Извън матрицата: Поведенчески модели; на това обсъждане моя милост беше нещо като "домакин", дискусията беше изключително интересна, много мисли ми се появиха в главата във връзка с това, което чух, но за момента нямам време да седна да попиша по тях, още повече че съм настинал и хич не се чувствам добре... ИСТИНСКОТО, СЪЩИНСКОТО УЧЕНЕ НЕ Е ТЕЖЪК И НЕПРИВЛЕКАТЕЛЕН ТРУД, А УДОВОЛСТВИЕ НА ДУХА събота, 10 януари 2015 г.

ЗАБЕЛЕЖКА: Като изпратих писмото получих следното съобщение, явно нашите синдикалисти са много открити и към медиите (блоговете също са медия!); е, изпратих го все пак от друга поща – за да разберат наште синдикалисти, че има и друга, различна позиция спрямо тяхната фатална самонадеяност: Подател: MAILER-DAEMON Относно: Недоставена поща Дата: Събота, 2015, Януари 10 11:59:14 EET За съжаление трябва да ви уведомим, че съобщението, прикрепено по-долу, не може да бъде доставено до един или повече получатели.

Мария Николова каза: Съгласна съм. Непознатото и новото винаги предизвикват недоверие, отхвърляне и категорично противопоставяне. Познатото може да е лошо и да носи вреди, но ще се държим за него до посиняване.

Gery Nikolova каза: Ще стоим твърдо на борда на Титаник, докато потъва, щото той е непотопим – това е философията на образователната система у нас...

Sylvia Atipova каза: Спомням си когато за първи път учителка ми каза, че човек се учи докато е жив. Прималя ми от ужас: ТОВА ЦЯЛ ЖИВОТ! То заслужава ли си да се живее тогава? После, когато започнах да уча по западни учебници съм си носила учебника по философия на плажа – такова удоволствие ми доставяше да чета. Сега уча непрекъснато, но българска книга или учебник отварям много рядко, което е жалко. Това е дълго обяснение на краткото: Да, Гери. Много си права. Маня Маняна каза: "Страхотна е тази учителка! Тооолкова е строга!"

За съжаление съществува един много вреден предразсъдък от страна на доста възрастни, че ученето трябва да е тежък и непривлекателен труд. Преди време имаше една вода за уста, която се каз-

Gery Nikolova каза: Разбира се :-) Както каза преди време една дългогодишна учителка, с критичен и обвинителен тон към мен - "Аз за 20-сет години не съм допуснала да се сприятеля с нито едни родители и с нито едно дете, ТОВА е професионализъм,

а ти - какви ги правиш? Какви са тия близки отношения с родителите? Това е непрофесионално!"

Пейо Яворов

Маня Маняна каза: Мда, респект трябва да има и страх. Лошото е, че наистина много родители така смятат. Горките деца, как да заобичат ученето заради самото учене?

Gery Nikolova каза: Преди да осъзнаят що е то "учене" и колко е яко да откриваш някакви непознати неща - те се научават, че "учене" е ставането в 5.30, тормозът да те завлекат до студеното училище преди изгрев и там да те оставят за цял ден... цял ден, в който си длъжен само да се подчиняваш на команди и да слушаш критики колко не си достатъчно съсредоточен, бърз, внимателен... можещ, знаещ... и пр.

НЯМА ДА СЕ НАРЕДЯ СРЕД НЕНАВИЖДАЩИТЕ СВОБОДАТА, НЯМА ДА СЕ НАРЕДЯ СРЕД ВРАГОВЕТЕ НА ЕВРОПА – ЗАЩОТО ЕВРОПА Е ТОВА: ЕВРОПА Е СВОБОДА!

ВЯРАТА В БОГА ОМИРОТВОРЯВА, ОБ- неделя, 11 януари 2015 г. ЛАГОРОДЯВА И ОДУХОТВОРЯВА СЪЗНАНИЯТА, ДУШИТЕ НА ЧОВЕЦИТЕ неделя, 11 януари 2015 г.

Шубето от свободата е голям страх!, Автор: Евгений Дайнов

СЪВЕСТТА Е БОЖИЙ ГЛАС В ДУШАТА НА ЧОВЕКА неделя, 11 януари 2015 г. Не ме е страх от хорски съд, присъда – не всякога е прав света, не ме е страх – в окови нека бъда, но да мирува съвестта!

Писна ми. Защо, в името на Митра, у нас всички модерни политически (т.е. по замисъла си – благородни) идеологии се превръщат в някакви зли и грозни гротески, лишени не само от благородство, но и от елементарна естетика? Как става така, че заявяващите се най-гръмко за леви, либерали или десни ни сервират версии за света толкова глупави и мрачни, че навяват мисли единствено за троглодити, прилепи и пещери? През годините съм задавал тези въпроси, вкл. в OFFNews, относно „неолибералите” и „новите леви”. Дойде, за жалост, редът и на „десните”. Политическата култура по нашите земи винаги е била имитативна (на Гърция, Рим, Византия, Турция, Европа, СССР) и в повечето време – мързеливо-провинциална. Докато по първия проблем няма какво да се направи, вторият е решим – стига достатъчно хора да положат необходимите усилия, за да престанат да бъдат мързеливи и провинциални. Има българи, постигнали това (Асен Игнатов, Юлия Кръстева и Цветан Тодоров са само три от примерите). Повечето обаче си спестяват усилието. И на някакъв етап лошата имитация, породена от

38 провинциалния мързел, започва да ражда чудовища. Така стигнахме до положението, днешна България непрекъснато да поражда, в политиката, отровни гъби-двойници. Преди вече десетина години величественият Костов презрително отрони, че Атака е отровният двойник на ДСБ. Тогавашните 2530-годишни политически активисти днес са на по 35-40. И по-видимите от тях се оказват отровни двойници на неща, които по принцип, т.е. там, където са формулирани мисли като „Ignorance is the curse of God; knowledge is the wing wherewith we fly to heaven” – са неща, които имат цивилизован облик. Да се благодарим на това, че живеем във взаимозависим свят, поради което силни външни трусове друсват и у нас – и, покрай другото, разкриват скрити същности. Покрай путинското нахлуване в Украйна видяхме истинското лице на „новите леви”. Покрай разстрела на редакцията на Charlie Hebdo – видяхме и онова, от което са направени новите десни. Първи, хронологично, се саморазкриха „новите леви”. Оказа се, някъде към есента на 2013 година, че въпреки крехката си възраст, никак не нови. На техния фон бай Тошо беше направо полу-съвременен човек, за Луканов да не говорим. Защото днешните нови леви са на нивото на Андрей Жданов, Васил Коларов и Вълко Червенков. След тях, буквално в последните дни и седмици, се заявиха и новите десни. Които се оказаха (има ли изненадани?) досущ като новите леви – мрачно ръмжащи орки, възпроизвеждащи, на основата на провинциален клерикализъм, някаква смешно-страшна (и при всички положения – инфантилна) каша от Найджъл Фараж и Едуард Лимонов, докато си мислят, че са влезли в чехлите на Рейгън и Тачър. (ОЩЕ – в блога) КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Някои нашенски доморасли "консерватори" много се обидиха на написаното от Е.Дайнов, нарекоха статията му "кръчмарска", а пък него определиха като "невежа"; не се спряха и пред найсилния си "аргумент": абе ний знаем какви ходеха да учат в... Англия по байтошово време; ето пример за такава една "аргументация", дава я един, за жалост, млад човек: "Дайновизмите" на Дайнов като проекция на невежеството. Проф. Дайнов отново презентира себе си в някаква силно кръчмарска статия под заглавието "Шубето от свободата е голям страх!". В този материал Дон Кихот на свободата, учил на държавна издръжка по времето на социализма в Англия(колко хора и с какво родословие можеха да си го позволят), завършва текста си с цитат от Томас Джеферсън, от Декларацията за независимостта.

(Dimitar Stoyanov) Реагирах там, ето кратичкия опит за дискусия по болезнената тема:

Lachezar Tomov: Като изключим личното отношение в анализа, нещата са си верни. Мирът не се защитава с пасивност пред злото, тя е съучастничество. Ангел Грънчаров: Не разбрах обаче защо да е "кръчмарска" статията на Е.Дайнов? Кое е именно "кръчмарското" в нея? И откога че някой е учил в Англия по времето на социализма е... "грях"? :-) Щом е могъл да учи, защо да не учи, нима има нещо лошо в това да се учи – който където може да си го позволи...

Dimitar Stoyanov: Статията на проф. Дайнов е пълна с квалификации и неистини. Най-вече и недомислици. Претенция за интелект с кръчмарско говорене. А вчера в една дискусия под поста на Петър Николов г-н Дайнов се държа повече от просташки и нагло. Колкото до Англия ще дам един паралел – eдно е да заминеш по онова време да учиш в Англия като стипендиант на Роудс, както примерно е направил Бил Клинтън, съвсем различно е да си сред галениците на режима на Тошан Правешки, да заминеш по тази линия на държавни разноски за Англия и изведнъж нещо да ти просветни и да се събудиш "син". А за самата статия интересно как е включен и лайтмотивът "Иван Костов". От ислямизма, та до Иван Костов... Аферим, професоре! Ангел Грънчаров: Свободните, свободомислещите хора могат да си се държат както искат, и това, че някому не харесва как някой се бил държал, не значи, че този същият се бил държал според неговите квалификации. Свободомислещият човек може да се държи и да се изразява както намира за добре, то това анджък е свободата!

Jenia Georgieva: За съжаление, статията съдържа доста истини. И ако си крием главата в пясъка от тях, до никъде няма да го докараме! Така че е изключително важно да бъдат назовани. Ангел Грънчаров: Споделям тезата, че в тази статия, колкото и това да е неприятно за някои афиширащи се като "десни" и като "консерватори", се съдържат някои много важни истини, които, независимо от "болката" трябва да се приемат. Друг е въпросът защо някои са я докарали дотам да ги боли от такива крайно неприятни им истини. Срещу които не могат да дадат никакъв смислен аргумент. Аз отново ще припомня тезата си: не може да се афишираш като "автентичен десен" или като "автентичен консерватор" и в ненавистта си спрямо "проклетия либерализъм" да се наредиш в редичката, и то на челно място, примерно, до путинистите, до руски мекерета като

39 Сидеров и пр. На мен лично ще ми бъде ЕТО КАК ДРУГАРИТЕ-КОМУНОИДИ СЕ крайно неприятно да открия, че мисля по УТЕШАВАТ ВЪВ ВРЪЗКА С ИКОНОМИнякакъв въпрос като путинците, като кегиЧЕСКИЯ КРАХ НА ПУТИНЛАНДИЯ... ГОРбистите, като щатните руски мекерета – и КИТЕ! при това да се афиширам без неудобство като "десен" или като "консервативно мис- неделя, 11 януари 2015 г. лещ". Не може да допусна да се наредя сред ненавиждащите свободата, сред нейните врагове, да се наредя сред враговете на Европа (защото Европа е това, Европа е свобода!) и при това да се смятам за "про европейски ориентиран" и дори, представете си, за "десен" или за "консервативен". Има нещо много нездраво в такава една политическа извратеност или патология. При това такива хора без да си дават сметка какво правят и без особено да се замислят, компрометират това, на което уж служели, именно проевропейския курс на България, автентичния консерватизъм или дясното у нас, доколкото изобщо го има. Явно някои просто ги мързи да се замислят ДОКОЛКОТО СМЕ СВОБОДНИ, ДОТОЛта да осъзнаят докъде са стигнали в някои КОВА СМЕ И ЧОВЕЧНИ: НЕСВОБОДАТА Е свои несмислени увлечения. Е ето, Дайнов ВАРВАРСТВО им казва някои истини, които могат да им помогнат да се ориентират в досадните грешки на собствената си политическа и неделя, 11 януари 2015 г. идеологическа идентификация, и те, вместо да са му благодарни, почват да го... плюят! Е, не става така, излагате се, драги ми десни приятели, консерватори и прочие! Мислете малко бе, мама му стара, толкова ли е трудно това?! Темата е голяма, но спирам дотук. Европа е свобода и на всички, които с основание се идентифицират като европейци, им се налага да споделят и да уважават тази най-базисна ценност – свободата. Независимо дали са десни, леви, либерали или консерватори. Е, сред левите има и Нещо не съм наред със здравето много врагове на свободата, има много (настинал съм) и затова едва-едва намирам свободоненавистници, но такива вече не се сили да се довлека до компютъра. А да приятели на Европа, те се нареждат сред напиша нещо по-солидно изглежда не съм привържениците на Евразия, но би следваспособен, освен кратки коментари, реплики, ло да има и лявомислещи европейцией-такива неща. А ми се ще все пак да описвободолюбци. Дясно мислещите хора там, въпреки неразположението си, да също обичат свободата - за нищо не са разкажа вкратце своята позиция по тероготови да се откажат от нея. Западът е това: ристичния акт в Париж, който повдигна цивилизация на свободата, която е изградетолкова много въпроси, чакащи своя пона за векове и има свои опори и християнсзадълбочен отговор. Аз до този момент ката култура, дори и гръцките представи за имплицитно загатвах позицията си, но ми се демокрация, и политическите сегменти като ще да си развия мисълта по-основателно. лявото и дясното и пр. Ще опитам, да видим дали нещо ще се Свободата не е ценност единствеполучи. но на либерализма, който заради това, Спор няма за това, че да бъдат видите ли, трябвало било да го мразим, убивани журналисти или карикатуристи за щото бил... ляв! Погледнете, драги ми десни да им бъде "отмъстено" за тяхната критична господа и дами, които са до вас и също като позиция е варварство, които по никакъв вас викат с пяна на устата срещу Европа, начин не може да бъде оправдано. Не присрещу "толерастията", срещу "еврогейщинаемам възгласите, които се чуват оттукта", срещу "проклетия либерализъм". оттам, че имало и нещо позитивно в тези убийства: така Западът си бил получил, Не си ли смущавате от такава една видите ли, "заслуженото", щото "прекаленакомпания, от такова едно съседство? та свобода" и толерантността виждате ли докъде водели?! Разплулата се от толкова много либералност Европа, подобно на стара блудница, трябвало да бъде наказа-

на, та да се сепне – и да престане толкова да вярва на фикцията, наречена свобода – и такива свободоненавистнически възгледи можем да срещнем тия дни. Някои директно ликуват, както други извратеняци ликуваха когато на 11 септември 2001 г. Америка беше наказана значително по-брутално и жестоко. Тогава си спомням, че някакви уроди, гледайки по телевизията как от небостъргачаите скачаха хора, човешки същества, за да е спасят от изгаряне, се радваха и ръкопляскаха – щото американците най-сетне си били получили "заслуженото"! А най-големият недъг и грях на толкова ненавиждания Запад – на Америка и Европа – е един: че обичат свободата, че са се привързали така към свободата, че са способни да понасят всякакви жертви за нея. Някакви немислещи плямпала почнаха пак да дърдорят за "война на религиите" и дори за "война на цивилизациите". Между другото трябва да се направи ясно разграничение: няма нищо религиозно в убиването на човешки същества, щото по принцип всяка религия би следвало да спазва Божията заповед "Не убивай!", щото всяка религия се корени на аксиомата, че всички ние, независимо от различията между нас, сме все Божии чада, а пък Бог, подобно на добрия родител, обича еднакво силно всичките си деца. Тъй че убийците или призоваващите към убиване по "религиозни съображения" са извън всякаква, са извън каквато и да било религия, а пък техните религиозни спекулации и мотивации са чисто и просто хвърляне на прах в очите на немислещите. С религиите, както и с всичко друго на този грешен земен свят, много се е злоупотребявало, но тия, които са дръзвали на такава една злоупотреба, сами себе си са поставяли извън религиите - и са се превръщали в какво ли не, но само не в "религиозни визионери" или водачи; най-честите спекулации и злоупотреби с религията са правени от политици, от самозабравили се и способни на всичко лакомници за власт. Това е простото разгадаване на загадката защо има толкова много зло по тази грешна земя, толкова, че дори и самият Бог не може, изглежда, да го възпре. Може да го възпре, ала така не стават тия работи: Бог си постига целите тук, на земята, благодарение на действия на човеците. А някои истини трябва да бъдат изстрадани, та да бъдат разбрани. Ако всичко се случваше чрез директна Божия намеса или ако Бог беше решил да сложи някакъв "чип" в главите ни, та всичките да бъдем невинни като ангелчета, тогава всичко за миг би се обезсмислило. А за да има някакъв смисъл в живота и в историята ни, всичко се случва благодарение на нещото, наречено свобода. Без свободата всичко се обезсмисля, тогава нищо няма смисъл. Ние самите сме тези, които творим смисъла: избирайки една или друго нещо – и решително отказвайки се от други неща. Примерно, ако сме чове-

ци, е недопустима мисълта да убиеш друг човек само защото мисли различно в сравнение с теб. Това са базисни ценности на универсалната човешка цивилизация, които имплицитно са налице във всички култури. Независимо от това дали си мюсюлманин, или християнин, или конфуцианец, или будист, или юдаист, или какъвто си искаш още, щом си човек – за теб свободата би следвало да е най-висша ценност. Е, факт е, че в различните култури това нещо не се осъзнава в еднаква степен. То и от различните хора не се осъзнава в еднаква степен. Някои хора имат забавено духовно и умствено развитие, а пък някои, предполага се, се движат в посоки, коренно различни в сравнение с магистралния път на цялото човечество към свобода, към личностен просперитет, към духовно богатство и пр. Щом сме различни, щом възприемаме нещата по различен начин – и това, прочее, е съвсем естествено, та то е съставка и логичен извод от основополагащата теза за първичната и всичко определяща човешка свобода – то няма друг начин да съсъществуваме освен като разговаряме по най-непринуден и свободен начин, с уважение на правата на другия човек. Да общуваме с думи, а не с... куршуми – нима е толкова трудно да се проумее, че този е начинът?! Да, ала някои явно са така безсилни с думи да защитят позицията си, че от безсилие са принудени да се аргументират с... автомат Калашников! Можем ли и такива хора да ги предразположим към разговор, към дискусия, към това чрез диалог да снемат напрежението, което иначе може да ги доведе дотам да посегнат към автомата или сатъра? Аз лично смятам, че може и с такива хора да се влезе в диалог, пък макар и трудно. Условието е едно: да се уважаваме взаимно, никой да не смята, че неговото гледище има някакви безспорни предимства. Уважението към гледната точка на другия е условието да се породи този тъй потребен ни общочовешки диалог, в който са съотнасяме позициите си, да обменяме мисли, с оглед да решаваме противоречията, да се сближаваме, а не раздалечаваме. Щото всички, в крайна сметка, сме все човеци, все сме - по дефиниция - разумни същества. Сме същества, способни да се възвисят в разбиранията си до нивото на разумността и мъдростта. Трябва да направим така, че в рамките на всяка една култура, било християнска, било мюсюлманска, тон да започнат да задават не най-наглите, не най-гласовитите, а най-разумните, наймъдрите. Има такива разумни и мъдри хора във всяка култура. С такива хора винаги можеш да се разбереш. Те, разумните хора от различните култури в крайно сметка и общо взето нямат и съществени различия помежду си. Винаги можем да се споразумеем, че ако взаимно се уважаваме, признаваме си правата, не допускаме да се изпълваме със злоба към ония, които не са

40 като нас, едва тогава ще поставим основите на един наистина човешки свят, който може да е най-добрият от всички възможни. Това ще бъде свят на мултикултурализма, толерантността, плурализма, човечността, разбирането на другостта, признаването на раз-личностите и т.н. А сами знаете, че напоследък тия думички са сред найобругаваните. У нас примерно, наблюдавам това, все повече се ожесточава ненавистта спрямо самата свобода, което избива в безогледно оплюване на "проклетия западен либерализъм". "Либерализмът", видите ли, бил този враг, с когото всички трябвало да воюваме. Премахнем ли свободата, ликвидираме ли "либералите", всичко щяло да се оправи. Е, преди това трябвало било да развъртим топорите и да избием... различните! Европа била това ужасно чудовище (или тази стара блудница!), което било подклаждало всички проблеми – със своята привързаност към свободата. Ние такъв един свят, в който всички "мислят" еднакво, сиреч, никой изобщо не мисли и не смее да помисли, вече го имахме. Това, което на някои идиоти се мержелее сега като идеал, ние вече го имахме. Комунизмът нали точно това се опита да направи практически: да избие всички, които са различни – и да се възцари пълното единомислие и еднообразие. И какво постигнахме в крайна сметка от комунизма? Не процъфтяхме, а постигнахме всеобща мизерия и пълна личностна деградация на човечеството. Това постигнахме. Примерът на комунизма все нещо трябва да говори на тия, които не са мръднали на сантим понапред в представите си за нещата от живота. Не е този пътят, не е този начинът. Доникъде не се стига чрез насилие – и чрез убийства. Стига се до страшен кошмар, който, да пази Господ, никога повече не бива да допускаме!

И още нещичко да кажа, че се изморих, поради болестта ми бързо си губя силите. Физическите сили най-вече. Важно е. Аз се осъзнавам като вярващ в Бога човек. Вярвам в Христос, старая се да живея според морала, характерен за последователите на учението на Христос. Не е леко да се живее така, човек може да си създаде много проблеми, особено ако се привърже към истината и към свободата. И

41 представен от вносителите си като носител прочее, все по-малко купуват и други печатто не на думи да се привърже, но и на дело. на редица дългоочаквани промени. Във ни издания, не само във Франция, но и по Тогава лесно, в нашите условия, такъв връзка с това се изтъква, че той дава поцял свят. Това издание молело хората някак човек се превръща в "народен враг". Както и голяма свобода на учителите в тяхната да бъде спасено. Е, спасиха се, няма що: да е, християните се привикнали да страдат, работа, което да направи възможен послед атентата тиражът на изданието щял да те знаят добре, че без страдания няма и индивидуален подход към децата; по-голям скочи на 1 000 000 екземпляра! От 50 000 на напредък. За всеки напредък, личностен, избор на родителите между различни формилион! Егати кървавата реклама! нравствен, духовен или какъвто и да било ми на обучение и повече възможност за Ето това нещо аз не мога да го друг се плаща със страдания. Тази е ценатяхното участие в учебния процес; разкреразбера. Тия, които оцеляха от касапницата, та, която трябва да платим. постява системата за валидиране на знада се опитат да осребрят кръвта на колегите Научавам тия дни, че убитите от ния; въвежда независимост на органите по си по този начин! Това ми е чудно, ето такаизданието "Шарли Ебдо" били левичари и инспекция на образованието от органите по ва една "пазарна" логика не мога да я приесъщо така били твърде войнствено настроуправление на образованието (МОН). Спома. Е, възползват се от конюнктурата, какво ени атеисти. Левичарско било това издание. ред анализа на НМР, законът в този си вид толкова? Не, простете, това е безнравствеЗдравата са обиждали и плюли по всички няма как да способства за постигане на но. Аз примерно, като един оскотял от бедрелигии, спор в това няма. Не споделям декларираните цели, поради следните неност безработен, който със социалното си подобни левичарски доктрини, атеизмът не достатъци: обезщетение за безработица... издава две го приемам също. Но интересно защо и 1. Наличие на противоречиви разпечатни издания и плаща заеми, с които е мисъл не може да ми мине през главата в поредби. Наред с наличието на редица издал по-рано и книгите си, ерго, човек като ето тази тоналност: да, получиха си заслуразпоредби в духа на така заявените цели, мен, който е принуден да мизерства, от женото, на тях, на моите политически врагосъществуват и не по-малко разпоредби в гледната точка на тази логика, за да се ве беше отмъстено! Такава грозна или противоположна посока, които директно обърне внимание на саможертвата ми пред глупава мисъл изобщо не може да ми мине противоречат или по друг начин обезсилват пиедестала на българското образование и през акъла. И то точно по причина на това, действието на първите. Противоречивите просвета дали пък не трябва да си органиче има нещо по-високо от всичко друго, има текстове в изброените области са разгледазирам едно... самозапалване, та да си спася една висша ценност, която трябва да стои ни подробно в приложенията. изданията?! Не, пазарната логика носи в на най-високото място: трябва да сме 2. Авторитарната организация на себе си и много аморализъм – когато пречовеци, трябва да сме човечни. Това, че системата се запазва. В крайна сметка небрегне онова, което по-горе нарекохме сме човеци, е най-важното, то е истински всички решения в системата на образовачовечност. Как ли ще употребят печалбите важното. А сме човеци доколкото се принието остават съсредоточени в изпълнителот едномилионния тираж тия журналисти от вързани към свободата; тя, свободата, ната власт в лицето на министъра на обра"Шарли Ебдо", които оцеляха и които сега поражда нашата човечност. Несвободните зованието, чрез държавните образователни жънат пазарен успех, стъпили върху хлъзгагубят човечността си, стават и зверове. Или стандарти (ДОС), 18 на брой, недвусмислевата кръв на колегите си от офиса на издадиваци. Или варвари. Тъй че най-висшето но дефинирани в чл. 22 не като стандарти, а нието? Това за мен е интересен казус, имащ за нас, човеците положение, нещо като като „задължителни изисквания“ за всеки и нравствен смисъл. Както и да е. Дано да аксиома, е това, че сме длъжни да бъдем процес в образованието. Задължителностне прозвуча грозно тази моя забележка, но човечни. Доколкото сме свободни, дотолкота, всеобхватността и не на последно място мисля, че бях длъжен да я споделя. Ако не ва сме и човечни. Несвободата е варварст– неизвестното съдържание на ДОС са за друго то поне за да се позамислим малко во. Ето защо аз не мога да ликувам, че гаранция, че декларациите за училищна повече... някой е отмъстил на моите политически или автономия ще си останат само това – декХубав ден ви желая! Бъдете здраидеологически противници по такъв бруталарации. Учениците, родителите и учителиви! Бъдете и човеци – между другото. Не е лен начин. Повтарям пак: ако сме човеци, с те запазват пасивната си роля на пътник, а толкова трудно, опитайте само, и ще разбепротивниците си ще разговаряме, и то на не на двигател на образованието; те прорете... съвсем човечна основа, ще обменяме думи, дължават да нямат участие във вземането а не куршуми. Мисля, че бях пределно ясен. на решенията в образованието. Режимът на Всякакво душевно уродство или извратеПОЗИЦИЯТА НА НАЦИОНАЛНА МРЕЖА регистрация на училище продължава да е ност е неприсъщо на оня, който иска да НА РОДИТЕЛИТЕ ПО ПРОЕКТО-ЗАКОНА фактически разрешителен. бъде човек – и да е човечен. Свободата е ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО (Прочети ДО КРАЯ >>>) нещото, което разгадава всички загадки за човека. неделя, 11 януари 2015 г. Тия, убитите от "Шарли Ебдо", доОБМЯНА НА МИСЛИ С ФИЛОСОФА МЕколкото са обичали като мен свободата, са ТОДИУС мои братя. По дяволите това, че са обичали свободата по някакъв по-различен начин, по неделя, 11 януари 2015 г. дяволите това, че са били леви, а пък че аз съм десен, важното е, че са я обичали! Ето, явно са я обичали, след като пред нейния олтар поднесоха и най-скъпото - живота си. В този смисъл изпитвам някакво дълбоко субстанциално родство с тия страдалци от "Шарли Ебдо", които бяха изпозастреляни Становище на НМР по проекта за Закон сякаш са не човеци, а някакъв дивеч. Това е за предучилищното и училищно образоясно, но ето, има тук и едно "но", което е вание, внесен в 43 НС със сигнатура 454немаловажно, с него и ще завърша този 01-51, 07.01.2015 свой опит за есе. Изданието "Шарли Ебдо" било на Здравейте, г-н Грънчаров! Новият проект за Закон за училищпът да се разори. Тиражът му падал катастното и предучилищното образование бе рофално. Хората не го купували, както,

Бих искал да Ви запозная с едно мое хрумване за началната позиция на философстване. Въпросът ми към Вас е: съгласен ли сте с нея? Ето я, илюстрирам я чрез феномена шуробаджанащина (текстът е съвсем сбит и изчистен, а максимата се избистря в началото на т. 4): (ОЩЕ >>>) НАЙ-ЕФИКАСНАТА РЕЦЕПТА ЗА ОТСЛАБВАНЕ неделя, 11 януари 2015 г.

плащат сметките за ток – до коригиране на цената на тока с адекватна за стандарта ни на живот такава? Тук бих използвал отчаяната физиономия на аватара от "Минута е много". Помните ли? :-) Ангел Грънчаров каза: Помня аватара от туй предаване. Пасва много за случая! Да, обаче проблемът е там, че повече от половината българи нямат развито съзнание за свобода и не биха се отказали едновременно да плащат сметките си за ток по указаната причина. Ако имахме подобаващото съзнание, щяхме да се държим подобаващо, което пък щеше да доведе дотам да започнем и да живеем и подобаващо, и достойно! Да, ама не... за жалост не е така. Което означава, че ние самите сме си виновни за всичко – по причина на неразвитостта на нашето съзнание. Ако бяхме други, и другояче щяхме да живеем... С поздрав: Ангел Грънчаров ДНЕС ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ СЪДЕБНОТО ДЯЛО ЗА ОТМЯНА НА РЕПРЕСИВНОТО МИ УВОЛНЕНИЕ ОТ ДЛЪЖНОСТТА УЧИТЕЛ ПО ФИЛОСОФИЯ И ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ неделя, 11 януари 2015 г.

КАЗУС: КАКЪВ БИ БИЛ РЕЗУЛТАТЪТ АКО 50 ИЛИ ПОВЕЧЕ ПРОЦЕНТА ОТ ЖИТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРИЯ СПРАТ ДА СИ ПЛАЩАТ СМЕТКИТЕ ЗА ТОК? неделя, 11 януари 2015 г.

В блога си сложих една малка иновация: всеки да може директно да ми зададе някакъв въпрос. До този момент никой не се беше възползвал от нея. Да, ама тази вечер се появи първият човек, който откликна и се възползва от възможността. Ето какво той ме попита и как аз му отговорих: В. Д. В. каза: Здравейте вие там! Които и да сте. Обръщам се към вас със зов за помощ или консултация както вие му казвате? Ангел Грънчаров каза: Да, кажете? Какво Ви вълнува, за какво искате да се консултирате? В. Д. В. каза: Бих искал да разбера: какъв би бил резултатът ако 50 или повече процента от жителите на България спрат да си

Днес, 12 януари 2015 г., от 15.00 часа в Районен съд в Пловдив ще започне гражданско дело № 11190, в което моя милост съди директорката на ПГЕЕПловдив Стоянка Анастасова за отмяна на нейната заповед за уволнението ми като учител по философия и гражданско образование от това училище с интересен "мотив", именно "пълна некадърност", "абсолютна неспособност на бъде учител", "несправяне с работата" и пр. Моето уволнение по този параграф фактически ме лиши от преподавателски права, аз повече не мога да бъда учител, следователно за мен това съдебно дело е за защита, за възстановяване на едно мое фундаментално човешко право, правото на труд, от което бях лишен от един самонадеян администратор, овладян от усещането за пълна безнаказаност. А всъщност истината е, че бях уволнен по една-единствена причина: да ми бъде отмъстено заради това, че си позволих да поведа борба за демократизация на живота и отношенията в училищната общност, за осъвременяване на начините или подходите за обучение на учениците, позволих си също да критикувам открито погрешния по моя преценка стил на ръководст-

42 во на тази администраторка; репресивния характер на уволнението ми е толкова близо до ума, че просто това не си заслужава да бъде изтъквано. Та значи утре който желае, може да присъства на откриването на съдебното дяло; за да ви осигуря тази възможност ви дадох информацията по-горе (№ на делото и пр.), чрез която можете да разберете в коя именно зала ще се открие и проведе второто, а може би и заключително заседание по въпросното дяло. Във връзка с огромния интерес към това съдебно дяло у читателите на блога препубликувам Кратка обвинителна реч, подготвена за съдбовния съдебен процес, на който се налага да защитя делото на целия си живот; ето този мой текст, писан преди време: С помощта, подкрепата и насърчението на г-жа Мария Василева (пенсионирана учителка, която подготви две резюмета на мой текст, публикуван в блога, именно ето този: Вярвам, че българският съд ще изпълни възвишената си мисия на блюстител на справедливостта, правото, доброто и дори на самата поругана човечност!, виж коментарите под него) подготвих нов, пределно съкратен вариант за мое изказване или за нещо като кратка обвинителна реч пред съда; възнамерявам да я произнеса на следващото съдебно заседание, което ще се проведе на 4 декември т.г., сиреч, само след две седмици. Предвид важността за мен на това съдебно дяло, на което е поставена на карта моята професионална и житейска съдба, тази тема силно ме вълнува, особено в светлината на открилата се напоследък възможност тежката ситуация в българското образование да бъде променена, имам предвид, че начело на Министерството на образованието и науката застана човек с реформаторски идеи, та и на това допълнително основание, с оглед истината за случващото се да бъде възвестявана колкото се може по-настойчиво, публикувам и този текст (защото твърдо вярвам и дори съм убеден, че без обществена подкрепа и без съответните настроения в гражданското общество промяна никаква не може да се случи): Уважаема госпожо Съдия, Искам да кажа, ако позволите, нещо съвсем кратко, което ще хвърли допълнителна светлина върху настоящето съдебно дело. Цели 30 години съм работил като преподавател по философия в сферата на средното и университетско образование. Отдадох всичките си сили и време на това благородно поприще – обучението, възпитанието, личностното и духовното развитие на младите; работих със съзнанието, че изпълнявам своя дълг, вярвал съм във всичките тия години, че имам потребното призвание да бъда учител – в противен случай изобщо не бих се отдал на това занимание и поприще. Главното в работата ми е било да помагам на младите в реша-

ването на най-важната задача на живота им: да станат самостоятелно мислещи, търсещи истината, пълноценно живеещи и в крайна сметка успешни личности, свободни, уверени в себе си и духовно богати. Стараех се да бъда и, да се надяваме, бях полезен на младите - понеже бях вдъхновен от високото съзнание за несравнимата с нищо друго и тъй възвишена духовна мисия на учителя. Предмет на работата на учителя по философия е изявяването на духовните измерения на живота с оглед насърчаване на ценностните, идейните търсения на младите – а това съвсем не е лек труд в настоящата тежка психологическа и нравствена ситуация в обществото ни. Става дума за съвършено фини, деликатни духовни въздействия върху душите на младите. Работих в съответствие с духовните потребности на времето, в което живеем. Привърженик съм на най-новите и модерни образователни технологии, подходи и практики, което може да се установи по цялата тази поредица от учебни помагала по всички изучавани в гимназиите философски дисциплини, които за тия години разработих и публикувах, с оглед да подпомогна подготовката на младите. Смятам, че отдавна е дошло времето, в което българското образование трябва решително да надмогне и да преодолее деформираната и неадекватна, но за жалост твърде разпространена представа за смисъла на образованието – с оглед да се върнем до корените и изворите на същинското, отговарящото на действителните нужди на младите и модерно образование и обучение. Решителен привърженик съм на дълбоките, същностните промени в образователната система и съответно съм противник на остарелите, ретроградни, анахронични подходи, които по един командноадминистративен, тоталитарен и външен дидактичен маниер превръщат младите в обекти на груба инвазия, която не им позволява да развият най-ценното в своите уникални личности. Не мога да гледам с тъпо безразличие тази унифицираща система, която не признава човешката индивидуалност и самобитност, която без никакво неудобство тъпче безусловното право на младите да бъдат себе си, да отстояват суверенните права на личността си. Крайно време е тази обезличаваща система, която може да се сравни с нещо като "месомелачка на душите", да бъде прогонена от българското образование. Пилеем най-ценния капитал, който нацията ни притежава – човешкият потенциал. Няма защо да се чудим защо нацията е бедна и унизена – и защо най-талантливите не остават в страната. От казаното става съвсем ясно защо човек с моите разбирания беше подложен на такъв груб административен терор, натиск и тормоз от страна на административно лице на отговорна длъжност, което

43 вече е предмет на настоящето съдебно застана в позицията на охранител и защитдело. Шест месеца след завръщането ми на ник на плачевното статукво, имам предвид работа след болничните бях уволнен, и то директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянтъкмо в навечерието на празника 24 май ми ка Анастасова, ответница по това дело. беше връчена заповедта за уволнение, Вместо да влезе в ползотворен диалог с само месец преди края на учебната година. човек като мен с оглед да обединим си Дълбоко съм обиден от едно такосилите в търсенето на най-добрите решения ва неправомерно, грубо и несправедливо в интерес на учениците – различията в отношение и третиране на моята личност от идеите и разбиранията са нещо естествено страна на директора на ПГЕЕ-Пловдив г-жа и благоприятстващо развитието! – това Стоянка Анастасова. Призовах я на съд, та лице предпочете, в духа на един отречен от безпристрастното правосъдие да отсъди и времето манталитет, да ме обяви за "опасен да възстанови правата ми, тъй като, за вредител", за "луд", за "некадърник" и за жалост, висшестоящите длъжностни лица в какво ли не още! Позволи си да поведе образователната йерархия не си изпълниха злобна компроматна война срещу мен, предписаната от закона роля; те не само че увенчана най-накрая със заповедта за моене пожелаха да спрат безогледния адмито уволнение от това училище. Всичките ми нистративен произвол, на който бях подлоопити да поведа диалог, демократичен жен, но някои от тях дори и подпомогнаха дебат по най-острите и горещи проблеми на директорката да се разправи така безжаучилищния живот с оглед постигане на лостно с мен. разбирателство се оказаха безуспешни. Бях Вярвам, че българският съд ще изизритан от училището по начин, който ме пълни своята възвишена мисия на блюстиизважда завинаги от образователната систел на справедливостта, правото, доброто и тема, бях уволнен по такъв параграф, че дори на самата поругана човечност. Благофактически съм лишен от конституционното даря за вниманието, извинявам се за емоси право на труд по специалността - не мога ционалността, но тя е разбираема – предповече да упражнявам професията си на вид съдбовната важност за мен на това учител по философия. съдебно дело! Да оставим настрана това, че в непоносимата психологическа и нравствена ЗАБЕЛЕЖКА: Благодаря най-искрено на гобстановка в училището, в което работих, жа Мария Василева за голямата помощ, тъй имам предвид трите последни години, в като тя ми помогна да успея да се добера, които негов директор е г-жа Стоянка Анасслед толкова много опити, до есенцията тасова, в резултат на напрежението, което (същината) на цялата тази крайно неприяттрябваше да понеса, в опасна степен се на за мен история! Разбира се, ще бъда изостриха здравословните ми проблеми признателен и за всички други съвети по (страдам от заболяване, спадащо към грутекста, който, разбира се, се нуждае от още пата на т.н. исхемична болест на сърцето) и "шлайфане"... то дотам, че бях инвалидизиран от ТЕЛК. Вместо обаче административният тормоз да отслабне, от този момент той се засили. В НАИСТИНА, А КОИ МРАЗЯТ ДО СМЪРТ тази ужасна обстановка след инцидент НАШАТА ТОЛКОВА СВОБОДОЛЮБИВА (подхлъзване, падане и удряне на главата в ЕВРОПА? бетонна стена) се стигна дотам, че получих обилен вътрешно-черепен кръвоизлив, понеделник, 12 януари 2015 г. заради който се наложи да преживея тежка животоспасителна операция с трапанация на черепа – за изваждане на получения хематом. Бях в 8-месечен болничен отпуск по възстановяване, но в момента на връщането ми на работа натискът и тормозът от страна на директорката вече стана направо неудържим, всекидневен, невероятно брутален. В тази обстановка ми се наложи да понеса и тежестите да водя друго съдебно дело срещу директорката Анастасова, поисках съдът да отмени наложено по-рано от Интересно е, че богословнея дисциплинарно наказание "Предупрежпсихиатърът, прорицателят и любимецът на дение за уволнение", което и стана, на три медиите д-р Михайлов все пак не посмява съдебни инстанции, включително и във да изплюе камъчето, което се върти в устаВърховния касационен съд, спечелих делота му: щом с "тази Европа е свършено", а то – и несправедливото и неправомерно "тази Европа" е Европа на свободата, на наказание беше отменено. Този факт прилибералната демокрация, то тогава коя нуди директорката, в желанието ù за самоЕвропа трябва да възникне върху "отломкиразправа и с оглед да ми отмъсти, чрез те" й? Може би трябва да възникне една... неправомерно водена компроматна война сурова и тиранична Европа, може би следва да скалъпи "мотивация" за уволнение, която

да се появи една Европа, строена според кагебистко-"православните" догми на путинската доктрина? Може би трябва Европа да се откаже от "отровата на либералната демокрация", та да може с удвоена сила да се вкопчи в битката с радикалните ислямисти, с оглед да има шансове да спечели започналата "война на световете"?! Това камъче се върти в устата на богословапсихиатър, ала той все пак се удържа да го изплюе... Интересно е, че очите на разни мохикани от всички страни, цветове и разцветки все повече ги боде този трън на "либералната демокрация", на свободолюбието на Европа... тази "пуста и тъй опасна" свобода подмолно терзае и трови душите на пост-комуноидите от всички нюанси, цветове, спектри и т.н. Явно не само ислямистите-фундаменталисти са намразили до смърт тази наша тъй свободолюбива Европа, а и много други техни "духовни събратя", които също така всеотдайно мразят духа на Европа, свеждащ се до една дума: думата свобода. Наистина, възниква и един друг въпрос, прибавям го сега: дали пък не е дошло времето християнска Европа да покаже, че ненавистта и омразата могат най-радикално да бъдат победени с едноединствено нещо: не с ненавист и с омраза, а само с... любов? Дали не е дошъл момента ний, европейците, да покажем, че е прав нашият толкова велик и мъдър Учител, чието учение е вдъхновявало и предците ни, и нас, които въпреки всичко смятаме, че само любовта може това, което нищо друго не може? Горното написах на страницата си във Фейсбук по повод на Д-р Михайлов: Виждаме една намразена до смърт Европа, която трябва да осъзнае, че е във война НА НАУКАТА НЕ Й Е ПО СИЛИТЕ ДА РЕШАВА ВЪПРОСИТЕ НА ВЯРАТА, ЧОВЕЧНОСТТА И ПР., НАУЧНИТЕ ОБЯСНЕНИЯ НА ДУХОВНИТЕ НЕЩА СА НЕ САМО НЕУМЕСТНИ, НО И НЕЛЕПИ понеделник, 12 януари 2015 г. Как към кои ценности да се върнем? Към християнските! Атентатите във Франция бяха ужасно събитие, което стресна позаспала Европа. Всички започнаха да си задават въпроса – къде точно сбъркахме, че се стигна дотам? Споровете и полемиките бързо се прехвърлиха на политическо равнище. От една страна са консерваторите, които обявиха, че доктрината на мултикултурализма, на политическата коректност, на приемствеността на всички видове култури, е претър-

пяла пълен провал. Консерваторите смятат, че Европа твърде много е станала постхристиянска. Опасно постхристиянска. И че трябва да се върнем към традициите на нашите бащи, към християнските ценности.

От друга страна са либералите. Сред тях има много образовани и грамотни хора и учени. Те побързаха да обявят, че всички религии са зло, че няма кой знае каква разлика между християнството и исляма (защото нали Стария завет изобилства от примери за насилие). И така, реших и аз да взема позиция по въпроса, защото в последните няколко дни спорът излезе извън разумните граници и се стигна до пререкания и обиди. Вчера имах една дискусия с доста образовано и грамотно момиче, което смята, че аз съм излъгал в спора, защото казах, че са ме изкарали идиот. Всъщност, за какво става въпрос? Става въпрос за една статия с име „Защо религията е за тези, които не разбират науката?“, която представлява нашенска, родна интерпретация на научната публикация The Relation Between Intelligence and Religiosity, която е публикувана в списание с доста висок импакт фактор… Само че това, което се опитах да обясня е, че нямам нужда от статии с импакт фактор, за да знам, че тенденцията наистина е такава – грамотните и интелигентните хора се съмняват в постулатите и традициите и са по-малко склонни да вярват. Но имам против такива статии да се размахват под очите на хората и макар че не го казват в прав текст (затова ме уличиха в лъжа), аз съм категоричен, че контекстът е твърде ясен – използват се под предлог да опишат вярващите колко са тъпи. Или ако не са тъпи, съзнателно си затварят очите пред научните открития. Както пише моят приятел Божо: „Сещам се за един биолог, който роптае срещу хомосексуализма, макар че като биолог трябва добре да знае, че той не е човешко „откло-

44 нение“, а нещо което масово се среща в природата, и то не само при висшите видове“. Всъщност, нали вече се сетихте за кой биолог става въпрос в неговия блог?! Малък жокер: започва със „С“ и завършва на „ветослав Александров“ :) Философът Ангел Грънчаров вече реагира остро. Той казва: „Да съдиш пристрастно за неща, които не разбираш и то воден от своята предубеденост не е никакъв атестат за научност“. Всъщност, точно това е проблемът. Образованите атеисти са се вкопчили като в сламка, че масово вярващите не са с високо образование, но пропускат да отбележат, че много от колегите в университетите са вярващи. За тях те са просто „отклонението“, щото нали във всяко стадо има мърша, значи сред интелигентните също има някои, които случайно са се подлъгали. Прочети ДО КРАЯ МОЯТ КОМЕНТАР: Статията е полезна и поставя много въпроси, хубавото е, че е основа за добра, за пълноценна полемика или дискусия; разбира се, с една статия не може да се каже всичко, това е непосилна задача, тъй че тия всичките въпроси трябва да се поставят наново и наново, и то не в своята съвкупност, а поотделно, всеки да се огледа по-цялостно, задълбочено и основателно. Ще си позволя да се изкажа по някои от поставените въпроси, щото за мен като философ много от нещата изглеждат иначе: примерно, мен съвсем не вълнува, примерно, проблема за това има ли "някакъв ген" на... хомосексуалността или също, да кажем така, дали склонността за правене на грехове е "генетично предопределена". Тъй като има много и различни нива на вглъбяване в проблемите и когато човек стигне до повисокото, за него вече не е вълнуващо онова, което терзае душите на намиращите се на по-ниското. Освен това нека да не се заблуждаваме, че абсолютно всички въпроси могат да се решат на полето на вездесъщата наука, трябва да признаем, че много от тия въпроси, именно човешките, нравствените, духовните, въпросите на вярата и т.н. даже не могат да бъдат поставяни адекватно на научна основа, а камо ли пък да бъдат решавани "по-научному"; науката трябва да изостави неоснователните си претенции, че всичко може да обясни и че нейните обяснения, видите ли, били "наймеродавните", не, такава една претенция за изключителен научен монопол върху "всички въпроси" е напълно неоснователна. Просто на науката не й по силите да решава въпроси, които се пораждат на съвършено друга основа, научните обяснения тук, в сферата на чисто човешките неща, са просто неуместни, щото всичко има един по-богат и многоизмерен, неедноизмерен смисъл, който науката наистина не може не само да постигне, но и да проумее. Затова на мен са ми много симпатични

някои учени от дадени частни естественнаучни сфери, които се изсилват да решават с научни средства проблеми, който по същината си са извън науката, които са извъннаучни, примерно, са чисто религиозни, философски, духовни или просто са човешки. Да, науката не е панацея и всичко не може да бъде обяснено по матрицата на научната парадигма, която съвсем не е "всичкообясняваща" или пък всемогъща парадигма. Има неща, които са необясними не само по научен, но и по всякакъв друг начин, тия неща обаче могат прекрасно да бъдат разбирани – със сърцето обаче, не с толкова самонадеяния и високомерен ум. В тази посока се увлича и авторът на анализирания текст, което е обяснимо – той е биолог по образование. За жалост, дейците на точните науки общо взето нямат качествена философска подготовка, което именно засилва усещанията и претенциите им, че всички въпроси могат да бъдат решени по научен начин и с научни средства, не, това не е така, иска се елементарна философска подготовка за да се проумее толкова просто нещо. Както, примерно, религиозните разбирания са неприложими в сферата на научните представи и обяснения, по абсолютно същия начин могат да бъдат оценени и научните обяснителни претенции когато са отнесени спрямо проблеми, които са философски, религиозни или, инак казано, чисто човешки. Но, за жалост, живеем във време, в което науката е така напреднала, че се е появило фалшивото усещане, че всичко, което не е обяснено или проумяно по научен начин, изобщо никак не може да бъде проумяно или обяснено; това обаче не е така, тази претенция и това усещане са неоснователни. Примерно, научните обяснения, ако се отнесат към проблеми на художествената сфера – на изкуството – звучат крайно примитивно, дилетантски, глупаво даже; същото може да се каже и в случаите, при които по философски въпроси се прилага научният аршин; е, науката и научните дейци най-вече трябва да проумеят, че науката има своите плодове когато се прилага в собствената сфера, а когато дръзне да излезе извън нея, тогава обясненията й изглеждат чисто и просто нелепо, безкрайно наивно, те просто са неуместни и уважаващият себе си учен в никакъв случай не би си ги позволил. Разбира се, всеки човек има наклонност да мисли и на други плоскости, има и потребности от различно естество, също така се опитва да постига истината, която е валидна за други сфери, примерно художествената, философската, духовната по принцип. И там съответната традиция е постигнала много, просто човек трябва да е напреднал достатъчно в съответната сфера, за да придобие самочувствието, че може основателно да се изказва или да съди. Тъй че е крайно време да се проумее поне ето това: религиозните въпроси, въпросите на вярата,

духовните въпроси, които човекът си задава, не могат да бъдат решавани с научни средства, никакви илюзии в това отношение не можем да храним повече; това нещо трябва да бъде нещо като най-първа медотологическа аксиома. Впрочем, тази е тезата и на моята философска дисертация, която съм издал като книга под заглавието "Учението за човека и формите на духа", писана преди повече от 25 години, останала си незащитена, впрочем. Ще кажа само нещичко за да поясня доколко неоснователна е претенцията на позитивно настроените учени и дори философи, свеждаща се до това, че всичко трябва да бъде обяснявано или само научно, или... никак. Науката е израз на едно чисто познавателно отношение на човека и света, свеждащо се до задоволяването на човешката потребност да сме информирани за това, което е, такова, каквото то е, сиреч, до задоволяването на човешката потребност да знаем, да имаме знания за нещата – каквито са те сами по себе си, безотносително към човека (доколкототова изобщо е постижимо). Но спрямо същите тия неща, за които можем да имаме разни познания, човекът може да се отнася и по коренно различен начин - примерно, можем да се вълнуваме от тяхната ценност за нас самите, можем да се опитваме да ги преживяваме естетически, религиозно, философски, а това означава, че можем да се вълнуваме от постигането на тяхната ценност за нас самите, от постигането на техния жизнен смисъл; а това e чувстването, чрез чувствата. Този вторият, ценностният подход, е извъннаучен, щото, повтарям, науката се свежда до едно чисто познавателно коренно отношение; в науката човек иска да знае, но освен знания, на човека, за да бъде именно човек, са му нужни и ценности, и чувства, и субективни преживявания от всякакъв род; слава Богу, че ний, хората, не сме устроени така едноизмерно, както това се представя на научната парадигма, щото тогава кошмарът, в който щяхме да пребиваме, щеше да бъде безкраен! Има и едно трето коренно и чисто отношение на човека, освен познавателното и ценностното, и то е практическото – когато на основата на знанията и постигнатия човешки и жизнен смисъл на нещата (чрез чувствата) ние си изработваме представа-идеал за това какви могат да бъдат нещата с оглед на чисто човешките нужди и на основата на волята вече се опитваме да променим било света, сиреч, да го направим по-човечен, било самите себе си да променяме в една или друга посока, и тази възможност съвсем не е за изключване. Та ето, духовните форми, които имат синтетичен характер, сиреч, способни са да синтезират в нещо цялостно и знанието, и чувството, и нормите, идеалите за дължимото, човешкото и т.н., са именно изкуството, религията и философията; и науката, за

45 щастие или за жалост (зависи от настройката), оставайки сr монотична, чисто познавателна единствено форма, съвсем не може да постигне това, което могат да постигнат и изкуството, и философията, и религията; а те могат да постигнат един значително побогат смисъл, който просто не е по силите на научното третиране и трактуване, на научното обяснение и познание. Науката не може да разбере ония истини, които ни дават философията, религията и изкуството, всяко по своя си начин, тя се опитва всичко да обяснява, включително и нещата, които принципно са необясними, не са постижими интелектуално, понеже смисълът им просто не се побира в едно такова третиране; но онова, което умът не може да проумее никога, една друга и то чудесна човешка способност, каквато е вярата, го постига с лекота; по същия начин онова, което умът, колкото и да е самонадеян, не може да проумее, с лекота го разбира разумът (явяващ се органон на философското постигане на истината, на постигането на истината с философски средства). Тия неща са така елементарни, ала ето, масово не се разбират, и то по причина на това, че в наше време, в резултат на бурния растеж на науката, тя е станала нещо като тиранин на съвременния човек, който иска всичко да проумее по научному; е, това няма как да стане, науката в тия сфери ни дава много жалки, направо мизерни резултати. И ако иска да се държи по-разумно, просто трябва да ограничи претенциите си. Просто ми е неудобно да повтарям неща, които един щогоде качествено образован човек би следвало да знае, примерно, да е запознат поне с разбирането на Кант за антиномиите на чистия теоретичен разум. Това исках да вметна. Уж кратко, то се оказа доста дълго. Както и да е. Който иска да разбере, ще му се наложи не само да го прочете, но и да го проумее основателно - с оглед да се ориентира в ситуацията, характерна за т.н. духовна сфера, за която наистина всякакви хора могат да се изказват, но що-годе плодотворни резултати могат да се очакват само ако разполагаме с подобаващия за това инструментариум. Да се разглеждат чисто духовните въпроси през оптиката на самонадеяната "всичкообясняваща" наука е все едно да се опитваме да поправяме часовник, разполагайки с... чукове, клещи и други инструменти и сечива, които използва, да речем, автомонтьорът; е, знаете какъв резултат ще се получи тогава, нали се сещате? Мисля, че поне за това ме разбрахте. Хубав ден ви желая! БОЖЕ МИЛИ, КАКВИ ВПЕЧАТЛЯВАЩИ КОМУНОИДНИ ИДИОТИ Е ОТХРАНИЛА ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА!

понеделник, 12 януари 2015 г.

Georgi Georgiev: Хa xa xa xa xa xa xa xa xa xa xa xa xa!

46 те извън себе си, за да можете да го видите КОМУНИСТИТЕ СА НАПЪЛНО НЕНОРот една по-просветена перспектива.” МАЛНИ, ТОТАЛНО СА ПОБЪРКАНИ И “Аз казвам и отново повтарям, че ИЗВРАТЕНИ: НЕ МОГАТ ДА ДИШАТ АКО имаме нужда от религиозна революция. НЕ ЛЪЖАТ ПОСТОЯННО... Вие, имамите, сте отговорни пред Аллах. Целият свят, повтарям пак, целият свят понеделник, 12 януари 2015 г. очаква следващия ви ход... защото тази умма (световната мюсюлманска общност) се раздира, тя се разрушава, тя се премахва – и тя се премахва с вашите ръце!” Египетският президент Абдел Фатах ал-Сиси в своята реч пред университета “Ал Азхар”, най-прочутото ислямско религиозно училище в света; президентът е дълбоко вярващ мюсюлманин, но ето, стигнал е до такива изводи – това какво ни показва и говори? ПОХОДЪТ В ПОДКРЕПА НА СВОБОДАТА В ПАРИЖ

Никола Григоров: Много болшевишка злоба, тотална липса на исторически позна- понеделник, 12 януари 2015 г. ния по истинската българска история, идиотска руска пропаганда и много простотия! Болшевишки булемач!

Nikolay R Malchev: Само като погледнета отдолу кой го е харесал (ЕрнестоЧе Гевара) Ясно за какво иде реч... А тоя червен гном няма какво друго да плямпа? Те това си знаят, братя били с ЧибуРашките... Бегай бри братята си бе, Гад! ИНТЕРЕСЕН КАЗУС, ПОСТАВЕН ОТ ЕГИПЕТСКИЯ ПРЕЗИДЕНТ АБДЕЛ ФАТАХ АЛСИСИ ГЛЕДАЙТЕ ФИЛМА GÖÇ (ГЬОЧ – ДА ПРЕКРАЧИШ ГРАНИЦАТА, РЕЖ. И. НЕДЕВА И А. ГЕТОВ) – 2010 Г.

понеделник, 12 януари 2015 г.

понеделник, 12 януари 2015 г.

Светът каза "не" на тероризма (ХРОНОЛОГИЯ + СНИМКИ) “Това мислене – и аз не казвам МНОГО УМЕСТНО ПИТАНЕ, БРАВО! “религия”, а именно “мислене” – това тяло от текстове и идеи, които ние през годините сме сакрализирали до такава степен, че да понеделник, 12 януари 2015 г. се отклоним от тях вече е почти невъзможно, антагонизира целия свят... Възможно ли е 1.6 милиарда мюсюлмани да искат да избият останалото население на света – т.е. 7 милиарда – за да могат да живеят те? Невъзможно!” “Аз казвам тези думи тук, в “Ал Азхар”, пред това събиране на учени и проповедници – и нека всемогъщият Аллах да ми бъде свидетел в деня на Страшния съд... Това, което ви говоря, не можете да го усетите, ако останете в капана на своята умствена нагласа. Вие трябва да пристъпи-

Абе не искам да казвам голяма дума обаче бих си дал живота за България. Толкова много я обичам. Обаче просто не ни позволяват да я обичаме, ейтова е – ей-това е което ни обижда... Има някакво чувство, сърдит си просто – изгонили са те от България без някаква причина... ЗАЩО АЗ НЕ СЪМ CHARLIE HEBDO?

вторник, 13 януари 2015 г.

Уважавам възгледите на другите и тези, които се идентифицират с тях, но опитът на историята и здравият разум ми напомнят, че в името на свободата, равенството и братството са били изклани също толкова хора, колкото и в името на религията. Достатъчно е да си припомним жертвите на Великата френска революция, която по мащабите си на екзекуции и зверства не отстъпва на тези в Ислямска държава – изобщо и в името на свободата и в името на Бог са се водили войни и са давани неоправдани жертви. Едно от главните оръжия на свободата е било пропагандата. Именно окарикатуряването на определени групи от хора в обществото насъсква масите срещу тях. При едно друго развитие на нещата не бих се учудил, разстреляните карикатуристи да са на страната на разстрелващите в името на едно по-свободно общество. Това се е случвало много пъти. В никакъв случай не бива да бъде подценявана силата на молива и перото пред силата на автоматите "Калашников" - пропагандата без съмнение е по-силна. Автоматите са по-скоро отговорът на безсилния. Аз не одобрявам това, което направиха двамата братя, но и не вярвам в арогантната свобода, която проповядват вестници като CHARLIE HEBDO. Не разбирам вулгарното подиграване като сатира. Тъй като аз се идентифицирам с мъченическата смърт на Христос, в която вярвам и която постоянно е била обругавана и окарикатурявана в този вестник, по същия начин, по който тълпите събрани пред кръста на Христос са се подигравали с него, няма как да съм CHARLIE HEBDO. Всъщност, следвайки логиката на тяхното разбиране за свобода и сатира, сега би трябвало да се подиграваме на тяхната смърт. Защо да не ги окарикатурим по един най-свободен начин? Аз обаче няма да го направя. Защо ли? Защото НЕ СЪМ CHARLIE HEBDO. Написа: Димитър Пецов КАТАСТРОФАТА – В ТОВА ЧИСЛО НАЙВЕЧЕ НРАВСТВЕНА – НА ИЗЦЯЛО ПОРОЧНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА У НАС Е СТРАШНА!

вторник, 13 януари 2015 г.

Тази сутрин, за разлика от всяка друга, се събудих доста късно, към 7 часа, един вид се "успах"; иначе всеки ден ставам точно в 5 и времето до към 10 часа предиобед е най-плодотворното за мен време за работа, за писане най-вече; тази сутрин пак, разбира се, чух "будилника" (на джиесема), но го изключих и реших да "мързелувам" още в леглото по една-единствена причина понеже часове наред, много дълго време изобщо не можах да заспя; а причината да не мога да заспя, въпреки изтощението, въпреки болестта си (настинал съм от няколко дни и все още не се оправям) е пак една-единствена: вчера се проведе съдебното дело, заведено по мой иск, с което настоявам съдът да отмени заповедта за уволнението ми от длъжността преподавател по философия и гражданско образование, издадена от директорката на ПГЕЕПловдив г-жа Стоянка Анастасова. Ще кажете "Какво толкова впечатляващо пък може да има в едно възскучно съдебно заседание?", е, оказва се, имаше вчера на това заседание в съда много вълнуващи неща; аз лично имам усещането, че бях на нещо като невероятен спектакъл, питам се на моменти дали не съм сънувал, дали това изобщо е било истина че се е случило? Е, истина беше, случи се. Ще се опитам по възможност накратко да разкажа какво поточно се случи, доколкото то изобщо може да се разкаже и предаде. Ако можеше да се направи видеозапис на самото съдебно заседание – аз на моменти се питам дали не трябваше все пак да предложа такова нещо и ако бяха разрешили да се бях опитал да го осъществя със скромните си сили и средства – та ако сега разполагахме с видеозапис на това съдебно заседание, то щяхме да разполагаме с безценен "матр`ьял", точно фиксиращ нравствената и психологическата ситуация, характерна за едно българско училище, а чрез него – и за цялата ни агонизираща от дефекти и недъзи образователна система. Уж се считам за някакъв "новатор" ала ето, не се реших да предложа този идея за видеозапис на съдебното заседание на съдията, въпреки че тази мисъл постоянно ми се въртеше в главата; с такова нещо щяхме да допринесем и за повдигане на авторитета на съдебната институция, и за засилване на интереса на обществото към проблемите на образователната система, абе облагите от

47 такова нещо, ако беше сторено и осъществено, щяха да бъдат неизчислими. Е, не се реших и в резултат сега съжалявам безкрайно: загубите са невъзпълними, не могат с нищо да се компенсират. Много жалко. Както и да е. Всяко малодушие се наказва, в случая имам предвид собствената си слабост да не посмея да поискам от съда видеозапис на цялото съдебно дирене. Е, донякъде съдебният протокол ще компенсира страшната загуба за историята: представяте ли си с какво огромно богатство щяхме да разполагаме ако имахме по някакъв фантастичен начин добит пълен запис на историческия съдебен процес на Сократ!!! Е, моля, не ме разбирайте криво, изобщо не се смятам за някакъв Сократ, но все пак моето съдебно дяло много прилича на Сократовото, аналогията изобщо не е външна, а е по същността на двете събития, двата съдебни процеса, моят и Сократовия, си приличат като две капки вода! Не се шегувам изобщо и ще се опитам да докажа мисълта си, колкото и да е рискован опита да се прави такава една аналогия. Ще опитам, какво пък пречи да опитам? Разбира се, разликата във времената е дала своя отпечатък, има и известни различия между двата процеса, но същината е една, е все същата. Давам ви няколко опорни точки сами да опитате да постигнете същностната аналогия на двата съдебни процеса. Сократ бил обвинен от част от своите ученици, че с философстването си им бил навредил, бил им нанесъл някакви хипотетични нравствени щети или вреди. Тази именно част от учениците на Сократ, които по някакви причини се изпълвали със злоба към Сократ (щото другата част от неговите ученици в същото време много го обичали и уважавали, също така му били и безкрайно благодарни за това, което е сторил за тях) сами го дали под съд, завели това историческо съдебно дело, което именно е един от найзначимите в културно отношение факти, останали от цялата древно-гръцка цивилизация. Същото нещо го има и в моя съдебен процес, някаква част от учениците ми обаче не ме дадоха под съд, те просто започнаха да настояват пред директорката аз да бъда уволнен, изгонен от работа; и директорката, вероятно щото е голяма демократка, направи нужното да изпълни този тъй сърдечен душевен вопъл на "онеправданите" ученически "народни маси". Трябва да отчетем огромната разлика в двете епохи: по времето на Сократ не е имало "образователна система", не е имало и неизбежните за нея бюрократи, именно разните властници, директори, инспектори, министър на образованието също дори не имало. По тази причина ако древногръцките ученици е трябвало, за да поискат смъртта на Сократ – да, представяте ли си, за "престъпленията" на Сократ тази част от учениците му поискала смъртна присъда! - та значи е

трябвало да се обърнат директно към съда, в наши условия учениците, на които аз, видите ли, съм им бил нанесъл някакви "вреди", за да постигнат целта си (предполагам целта им и сега не е... убиването ми, все пак живеем в хуманни, в що-годе уж поцивилизовани времена – дали?!?!) трябваше да се обърнат към всевластната и тъй блага с народа "демократична" директорка; по тази причина съдебното дяло биде заведено от мен, жертвата на административния произвол. Има значи и известни различия между двете дела, но това са формални, несъществени различия, а същината е абсолютно една и съща, простете за чепатия израз. Та вчера в Районен съд в Пловдив се проведе съдебен процес, равностоен в почти всяко едно отношение със знаменития съдебен процес на Сократ, проведен в древната столица на демокрацията и културата Атина, и при това... нито една, повтарям, нито една медия не се заинтересува от него (имам предвид съдебния процес в древния Филипополис, не в древна Атина, разбира се!) и не направи нищо да го осветли, да го документира, да го запази за бъдещите поколения! Това пък обстоятелство показва колко сме назадничави в културно отношение, а най-вече и по отношение на културното ниво на наште медии; ако вчера в Пловдив, да допуснем, Азис бе решил да дойде и да осъществи публично възможността човечеството да види, примерно, част от неговия тъй вълнуващ... гъз (простете за думата!), аз съм сигурен, че в Пловдив щеше да има такова стълпотворение от репортери и медии, каквото едва ли е имало онзи ден в Париж - заради оня същия поход в подкрепа на свободата, мира и каквото там още искате. Е, то и по времето на Сократ медиите изобщо не са се заинтересували, по причина на това, че тогава медии изобщо не е имало. Е, имало е Агора, там, на площада, хората сами са си общували и сами са играели ролята на нещо като осведомителни агенции и пр. – днес пък аз имам предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия; значи и в това отношение имаме принципно подобие и покритие. (ОЩЕ – в блога) ВИЖДАНИЯТА НА ХРИСТО БОТЕВ ЗА РУСИЯ И СЛАВЯНОФИЛСТВОТО вторник, 13 януари 2015 г. Карикатура на стр. 558, в притурката на в. „Тъпан” (23 апр. 1870), осмива „великата идея на славянофилите”. Русия е представена като грамадна жена, която с единия крак е настъпила Полша, с лявата си ръка е сграбчила здраво Малорусия (Украйна) за косата, а с дясната посегнала към България. Отдолу е приведен стих от Хомя-

кова, един от славянофилските дейци. На фона е дадена картина на обичайното за онова време наказание в Русия с 25 удара.

48 виж Героите на моето поколение са битови алкохолици, а всички останали са дребни душици с нулево желание за развитие – ми отговори на писмото, което му писах рано тази сутрин. Публикувам подолу и първия ни разговор с този човек, състоял се по-предишната нощ, а той се казва vladi:

ГЕРОИТЕ НА МОЕТО ПОКОЛЕНИЕ СА БИТОВИ АЛКОХОЛИЦИ, А ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ СА ДРЕБНИ ДУШИЦИ С НУЛЕВО ЖЕЛАНИЕ ЗА РАЗВИТИЕ ЯНУАРИ 14, 2015

Никога не съм умеел да водя разговори на вие така че аз също се извинявам. И започвам на нормален за мен език. Бързам да ти разкажа какво предателство ми се случи. Точно от човека, в който се заклевах че ще ми прочете мислите. И дори няма да чака да го подканя за да тръгне с мен на война срещу неправдата. Точно този е човекът, който ме е вдъхновявал хиляди пъти. Карал ме е да се чувствам повече от другите само за това, че вярвам в доброто. И в добрите хора, а не в батковците с лъскави джипове. Този човек онзи ден се опита да ме убеди, че най-доброто действие, с което да помогнем на България, е бездействието. Всеки опит да поправим системата щял да има обратен ефект. И видиш ли по-добре да си кротуваме докато системата сама се оправи. И всъщност това е мисленето на 8 от всеки 10 души, които помолих за помощ в начинанието ми. Всеки ми казва че било безсмислено. И нищо нямало да се получи. (ОЩЕ – в блога)

Поради прекарана предишна безсънна нощ тази вечер си лягам съвсем рано, „с кокошките“. Спал съм дълбоко няколко часа. Когато се събуждам констатирам че е твърде рано за ставане (3 часа през нощта!), правя някакви опити отново да заспя, но явно това няма как да стане. Особено след като в съзнанието ми оживяват разни образи, свързани с преживяното в предишния ден (предишните дни). Решавам да стана, мързелуването в леглото, пък и среднощните размисли в тъмното на спалнята не са ми по вкуса: обичам да мисля ПОСТАНОВКАТА ЗА ЕДИН НАЙ-ВАЖЕН пред компютъра, та евентуално да имам НРАВСТВЕН УРОК, КОЙТО С ЦЯЛАТА СИ възможността да фиксирам откритото в НАГЛОСТ ДНЕС ЩЕ ИЗНАСЯМ НА ОТГОписмени знаци. Нощем, когато целият свят ВОРНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ЧИНОВНИЦИ спи, а само ти единствен будуваш, идват ОТ РИО-ПЛОВДИВ най-редките и най-прекрасните мисли на човека. четвъртък, 15 януари 2015 г. С влизането в компютъра (в интерЗАБЕЛЕЖКА: Този въздълъг текст го нет) забелязвам, че някой ми е писал на писах основно вчера, сряда, 14 януари, в скайпа. Да, това е моят нов познайник, с ранната утрин, но поради огромността и когото предишната нощ разговарях за първи дори величавостта на съдържанието, път – и който силно ме впечатли; ето какво което се описах да изобразя с думи, аз се ми е писал този човек: (ОЩЕ – в блога) затрудних неимоверно и тогава не можах да го довърша; то подетата тема е наСАМО ЗАКОНИТЕ И ПРАВИЛАТА ДАВАТ истина страшно богата на смисъл, тъй че КОМФОРТА НА ЦИВИЛИЗОВАНА СТРАНА не е чудно, че се получи така. Предвид това аз вчера реших да не го публикувам, сряда, 14 януари 2015 г. щото просто нямах време не само да го довърша, но и поне малко да го погледна, Моят събеседник от скайпа, живеда го редактирам, да отстраня поне ещ и работещ в момента в Англия –

грешките, допуснати от бързане при писането. Наложи ми се да скоча от компютъра и да бягам за автобуса за да не закъснея за едно много важно и знаменателно мероприятие (вие ще разберете какво скоро). Вчера нямах време и настроение да погледна текста, пък се занимавах в блога с други, не по-малко важни неща. Тази сутрин набързо прегледах непубликувания, ала написан текст и с малки корекции и добавки сега го пускам за публикация; разбира се, текстът има любопитно продължение, което тази сутрин явно съвсем не мога да напиша, и то по същата причина: съвсем не ми стига времето, с толкова много грандиозни неща съм се захванал, че повече от това не може да бъде! След около час трябва да почна да се стягам за предаването си в Пловдивската обществена телевизия, тъй че моля да ме извините за закъснението в писането на моите тъй епични записки; ето сега и вчерашния текст, непубликуван досега (апропо, заглавието е съобразено с вчерашните събития, въпросният "урок" в РИО-Пловдив вече беше изнесен, какво стана на него ще пиша съвсем скоро, живот и здраве да е само):

Да продължа все пак започнатото представяне на заключителното заседание на съдебното дяло, проведено на 12 януари, в което моя милост съди директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова с искане съдът да отмени нейната заповед за моето уволнение от длъжността преподавател по философия и гражданско образование в това училище, в което съм работил не една или две, а цели 14 години. Вчера писах по темата – Катастрофата – в това число най-вече нравствена – на изцяло порочната образователна система у нас е страшна! – но тя се оказа неизчерпаема, толкова богати впечатления от случилото се има, че и минимална част от тях не можа да се побере в едно есе. Та сега се налага да опитам да завърша някак темата, която обаче, както се оказва, има и интересно продължение. Е, ще започна с това, с продължението. Какво се случи на самото съдебно заседание аз в основни линии вече казах, подробностите май са безинтересни за читателя – почувствах се оклеветен от свидетелите на ответницата по дялото,

именно директорката Анастасова. Особено от показанията на инспекторката по философия на РИО-Пловдив А.Кръстанова, щото тя по начало би следвало да е отговорно лице на държавна служба, което не бива да си позволява суперлековатите твърдения, които тя дръзна да каже по мой адрес. Е, имаше и една друга свидетелка, дама на достолепна пенсионна възраст, която по благоволението на директорката Анастасова още бива държана да учителства на редовно преподавателско място; та тази въпросната дама си позволи доста смехотворни задявки по мой адрес, имащи личностен характер и накърняващи човешкото и професионалното ми достойнство, но този случай е по-особен, той е, така да се каже, по-комплициран, бих казал е по-тежък, има и известни "облекчаващи вината обстоятелства", примерно достолепната възраст на тази дама, та аз специално не бих се занимавал с него повече. Между другото, директорката Анастасова беше представила пред съда списък с имената на своите свидетели, в който не фигурираше името на въпросната учителстваща дама в пенсионна възраст, но изглежда другите й свидетели (примерно педагогическият съветник на училището, млад човек, също така и една родителка, една майка на ученик от гимназията) по някакви причини не се явиха и ето, в последния момент явно се е наложило да бъде призована да услужи на благодетелката си тази същата дама на доста напреднала възраст. Както и да е, аз по-нататък за куриоз и за разведряване на обстановката може би ще спомена някои от твърденията на тази същата особа, а сега да разкажа за очерталия се най-важен проблем, за който във вчерашния си очерк разказах найнакрая. Тогава казах, че ми се появи идеята да ида до РИО-Пловдив и да разговарям с началничката г-жа И.Киркова, както и с инспекторката по философия А.Кръстанова. Ей-така да отида там в качеството си на ангажиран гражданин-данъкоплатец, който е установил интересен казус: отговорен чиновник на държавна служба, именно инспекторката Кръстанова, си позволява да разпространява и то пред толкова авторитетна институция като българският съд, някаква крайно обидна, клеветническа по характера си, прекалено субективна информация от личностно и професионално естество по мой адрес, т.е. по адрес на човек, който е уволнен и изгонен по унизителен начин от образователната система, един вид е остракиран от нея, превърнат е в нещо като неин дисидент; тази акция по моето уволнение е проведена от една самозабравила се администраторка, която дълго време е търсила начин да се разправи с мен, понеже явно не й е било приятна моята наклонност да критикувам управленския й подход – следите ли ми мисълта? – и понеже с нея имаме коренно разминаване в ценностите,

49 привърженици сме на несъвместими представи за смисъла на образованието и т.н. (говоря за директорката Анастасова); та в цялата тази история инспекторката Кръстанова, бидейки чиновник от по-висок ранг, понеже отговаря или курира, както казват руснаците, "философския фронт", сиреч началник е на философската гилдия в Пловдивска област, има по принцип задължението да направи всичко възможно да не се случват подобни рецидиви на директорски произвол по отношение на някакви, да ги наречем така, по-нетрадиционно мислещи учители по философия; да, ама не, инспекторката Кръстанова вместо да си изпълни задачата по длъжност и по ранг, се включва самоотвержено във войната срещу преподавателя по философия Грънчаров, която въпросната директорка, водена от свои лични страсти, е повела, значи възниква логичният въпрос "А коя ли е истинската причина за такова едно поведение на имащата съвършено друго призвание (по длъжност) инспекторка?" (Я чакай да спра очертаващото се бъде прекалено дълго изречение и да почна да пиша с повече, но пократки изречения!). Тъй, моля да следите внимателно мисълта ми. Вместо инспекторката Кръстанова да каже на отчаяно и трескаво произвеждащата и трупаща какви ли не компромати за мен директорка поне ето това "Ало, чакай, какво правиш, тия неща до нищо добро няма да доведат!?", щото в това време директорката се убеждава, че начинът да бъда уволнен е по възможно найабсурдния мотив или "основание", а именно "липса на всякакви качества", "негоден да бъде учител" и пр., та точно тогава е бил момента инспекторката Кръстанова да изпълни ролята си и да спре тъй несмислената атака по тази линия, същата тази инспекторка обаче тръгва с директорката да й помага да "доказват" някак отчайващо несъстоятелната теза за моята хипотетична "пълна некадърност". (Малее, и това изречение стана въздлъжко, абе защо ли не мога напоследък да пиша с по-кратки изречения, на какво ли се дължи този любопитен феномен?) ОК, правиха двете дами каквото правиха, примерно, инспекторката Кръстанова, след като повече от 10 години нито веднъж не беше идвала да ме проверява как водя часовете си, когато един ден казах на директорката (тя пък за да ме "заклещи" в някакво нарушение си ме проверяваше кажи-речи всеки ден!) та като казах на директорката "Абе ти си ме проверявай всеки ден и пиши колкото искаш "протоколи", но понеже не си философ, не можеш да ми казваш как трябва да преподавам философия!", то тогава директорката през зъби промълви "Тъй ли, ще видиш ти!" и още на другата заран още в 8.00 часа заранта двете усърдни дами, инспекторката Кръстанова и директорката Анастасова, мило усмихнати, ми дойдоха на първата "плано-

ва" проверка, както онзи ден смело заяви пред съда свидетелката Кръстанова. Както и да е, да карам по-набързо, то тази възхитителна административна епопея не може да се опише и в няколко романа: след куп проверки на мои часове и много други акции, организирани от фенки на инициативната директорка (примерно, беше проведена и епохалната акция "бунт на съзнателни възмутени ученици срещу тъй лошия преподавател Грънчаров" в един-два класа!) в крайна сметка администраторката Анастасова най-сетне доби смелост и съчини литературния шедьовър, наречен "заповед за уволнение", който аз по-късно ще обжалвам пред съда; интересно е обаче, че инспекторката Кръстанова явно и в тоя момент не е усетила, че работата става "дебела" и дори, без основателно да осмисли ситуацията, дава съгласието си да бъде свидетелка по делото, разбира се, на страната на подсъдимата, на ответницата Анастасова. И на самото дело вече дава ония куриозни показания, които, естествено, подкрепят по начало абсурдната, сиреч изначално недоказуема теза на директорката Анастасова за моята хипотетична "пълна некадърност". Ох, аз вече оплесках този текст: едно обещах да пиша, пък написах съвсем друго! Но нали все се старая всичко да обясня, да проумея, да помогна на читателя да се ориентира в тази неописуема с думи джунгла от... абсурди, в която нищо не е както трябва! Нищо де, ще платя цялата цена на опита си да търся логос в хаоса, то тия неща не се прощават никому. Чакай обаче да зарежа опитите си да обясня необяснимото – и да почна да "пердаша", тъй да се рече, по същността. Но човек едно предполага, съвсем друго се получава на дело; в писането, както и във всички други работи и изяви на тази живот човек само предполага, а... Бог разполага, казано според народната мъдрост. В общи линии, знаете, аз затова се осланям на максимата: прави каквото трябва, пък да става каквото ще. Или: пиши както ти идва "изотвътре", пък каквото ще става, то именно и ще стане... Моята мисъл е следната: инспекторката Кръстанова по екстравагантен начин си позволи да потъпче служебния си дълг. Дори да се погаври с него. Тя, по принцип, е длъжна в качеството си на инспектор по философия да прави всичко че да осигури автономия и защита на преподавателите по философия, които са изложени на риска да попаднат във всеки един миг под терора на директорския произвол. А директорите в нашите училища са досущ същото каквото бяха комунистическите диктатори едно време: разполагат с пълната и неограничена от никакви демократични лигавщини власт! Е, има и известни противотежести на тази опасност от директорска диктатура и това са въпросните инспектори и инспекторатите. Но ако те не си изпълняват ролята и

тогава работите отиват директно на поразия – както и стана в нашия случай.

Интересен е и един друг момент: аз като изследовател много се вълнувам от въпроса какво ний, гражданите, трябва да правим че у нас, в България като цяло, но и в отделните малки общности, да възникнат истински, реални, действителни демократични отношения. Аз по начало съм си демократ, то това се дължи на моето свободолюбие, което за философите е задължително, е нещо като "светая светих". Ако не обича свободата един човек, той просто няма как да е философ. (Той и човек няма как да е, а какво остава пък да е философ!) Та в случая с вече многогодишното ми внимание върху случващото се в училищната общност на ПГЕЕ-Пловдив (читателите на този блог знаят, че в последните няколко години рядко има ден, в който аз да не пиша за епичните, направо епохални събития в тази общност) аз правя нужното, първо, да преподам един ценен урок по демокрация на въпросните склонни към произвол и авторитарност властници на чиновническо ниво, второ, да спомогна за промяна на съзнанията и манталитета на изявяващите се по един или друг начин в тази общност ученици и учители, а също и на родителите (зная много добре, че блогът ми се чете от всичките тия категории читатели), трето, направих нужното да задвижа и поотговорните длъжностни лица и институции, като се стигне включително и до отговорния за образованието Министър, а и още повисокопоставени лица (примерно Премиерът, Президентът дори, Омбудсманът и пр.); е, не сполучих, не постигнах кой знае какво или колко в тази посока, щото отговорните институции у нас по начало много трудно се задвижват за каквото и да било. Е, аз така или иначе "ора нивата си", сея, окопавам това-онова, плевя, абе върша си, колкото ми стигат силите, работата, ето, даже и съдът ангажирах по разнищването и разплитането на въпросните прелюбопитни казуси и крайно затегнати възли. Които се заплетоха тъкмо заради това, че нито една отговорна административна особа от повисоко ниво не пожела да си изпълни ролята и мисията по закон и по съвест, напротив, всичките действаха по изпитаната рецепта "Гарван гарвану око не вади!"; е, разбира се, щом става така, ще се наложи да изтрещят няколко "бушона", напрежението все някъде трябва да избие. И аз смятам, че един такъв бушон, който непременно ще изтрещи, е в

50 нашия случай... инспекторката Кръстанова. И другият бушон, по дефиниция се разбира, който трябва да изтрещи в съвсем скоро време, е... директорката Анастасова. Те, прочее, отдавна трябваше да са изтрещели вече, но по ред причини това още не се случило (засега). Но това съвсем не значи, че няма да се случи. Аз като намиращ се, дето се казва, "в окото на урагана", добре усещам това с всяко свое сетиво... Ще дам един илюстративен пример, който ще хвърли допълнителна светлина върху целия проблем. В едно училище във Велико Търново (мисля, че е Природоматематическата гимназия, ама не съм сигурен и нямам време сега да правя проверка) се случи абсолютно същата история: учителката по философия Антоанета Чобанска бива подета от новоназначена директорка за... уволнение, то ний, философите, ако наистина сме философи, винаги по принцип трябва да сме все на дулото на топа; иначе сме не философи, а... мижитурки. Абсолютно същият сценарий за административна разправа с неудобния на директорката учител се разиграва и там: бунт на ученици, учителката по философия "не зачитала личността на учениците", "лошо и неправилно преподавала", оплаквания, жалби и пр., инструментариумът за такива разправи е ясен и прост. Да, ама в Търново си изпълниха ролята и синдикатите, и... инспекторът по философия, и самото РИО, те не допуснаха да заиграят по свирката на директорката в намерението й да се разправи с неудобния преподавател, е, и там се стигна до крайности, учителката по философия даде директорката под съд, по досущ същия начин като мен спечели дялото и на трите инстанции, а в най-решаващия момент се видя принудена да обяви... гладна стачка с искане за оставка на самозабравилата се директорка. Е, РИО се наложи да уволни директорката, особено когато и синдикатът заплаши със стачка; в Пловдив, в моя случай, понеже нито синдикатът си изпълни ролята, нито инспекторатът благоволи да си изпълни задачата по закон, се стигна до обратния резултат: жертвата на директорския произвол, именно моя милост, биде посечена, а пък ентусиазираната инспекторка Кръстанова се вдъхнови дотам, че ето, стигна дотам и пред съда да се опитва да танцува по свирката на директорката! Разбира се, то е хубаво човек да обича танците, ама като се натанцуваш и наподскачаш хубаво, пак в един момент ще ти се наложи да стъпиш на грешната земя – плащайки и целия разход за удоволствието, разбира се. Мама му стара, днес хич не ми върви в писането, може би щото преди това писах друг текст по значително по-приятна тема. Е, тази тема, сами виждате, е и неизразима с думи – толкова е преизобилна на смисъл, че повече от това не може да бъде. Но съм се захванал вече, ще трябва да

направя нужното да кажа поне найглавното. А всичко дотук е само нещо като... въведение! Майчице, какъв кошмар, абе какво става днес бе - нима е толкова грандиозна темата, дето ме е вдъхновила?! И тъй, ще сменя маниера. Ще почна да пиша инак. Ето как. Вчера отидох да разговарям в РИО-Пловдив с началничката. С мен дойде и един приятел, за да ми бъде нещо като свидетел. Г-жа И.Киркова ни прие. Помолих да покани г-жа Кръстанова, нея обаче я нямаше, по друга работя някъде била. Поканен бе друг експерт и аз си изложих мисълта пред аудитория от четири човека; ето вкратце тази моя пуста мисъл. Първо помолих г-жа Киркова да ми съдейства когато г-н Министърът на образованието дойде в Пловдив да спомогне за провеждането на обещаното от проф. Танев интервю за моето предаване по Пловдивската обществена телевизия. Тя обеща, по този начин намали донякъде страховете ми, че когато Министърът на образованието пристигне, пловдивската образователна администрация ще направи така, че той "просто да няма време" да дойде в телевизията и да разговаря пред камера с мен. Ще видим де, този въпрос още е висящ, но да се надяваме, че ще се реши. Факт е, че Министърът обеща да даде интервю в предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров", но колко му е и да забрави за това, те, министрите, имат много работа и дават много интервюта, че е съвсем човешко да забрави. По втория момент от моето изявление заявих горе-долу следното. Почувствал съм се оклеветен от изявленията на гжа Кръстанова, инспектор по философия, която пред съда се увлече дотам, че каза куп крайно съмнителни, недоказуеми, подозрителни и пр., ала в същото време изключително недоброжелателни, дори зложелателни, преднамерени, предубедени и затова обидни за мен неща. Примерно ето тези: - Часовете на А.Г. по философия били "еднотипни", той смесвал теми от различни предмети и общо взето си "въртял" в часовете само няколко теми и по психология, и по етика, и по философия; абе държи се явно като "старите баби, които едно си знаят, едно си и баят"; разбира се, не мога да цитирам точните думи на г-жа Кръстанова, предавам обаче постигнатия от мен смисъл с възможно най-изразителни подбрани от мен думи, с оглед краткостта; щом излезе протокола на съда, аз тогава вече ще мога да цитирам съвършено точно, стига все пак казаното да е протоколирано сравнително пълно, но да се надяваме, че ще е така; - Ангел Грънчаров не само в последните години, ами и "по принцип винаги" все си е

бил лош, неспособен учител, щото г-жа Кръстанова докато още не била инспекторка, а била само учителка, била чувала от някаква негова ученичка колко "лош учител" бил тоз Грънчаров; пък дори и предишният инспектор бил споделил в частен разговор с нея, че и преди 15 и повече години "пак било имало много жалби" срещу същия този Грънчаров (моля, не мислете, че си измислям тия неща, нито пък иронизирам!), такива бяха "аргументите" на нашата философска свидетелка, с които тя "доказа" тъй "несъмнено", както сами е убеждавате, своята теза за моята "изначална и неизменна некадърност"; - Ангел Грънчаров по начало явно е някакъв "страшно неприятен темерут", който постоянно обижда учениците и изобщо не може да се разбере с тях; никакъв смислен разговор с тях той не може да проведе; учениците го питат нищо, той почва да усуква, че не знае, че не ще да отговаря, нищо чудно пък и наистина да не знае, което е непростимо за един учител: учителите трябва всичко да знаят; учителят трябвало било да казва на учениците "цялата истина", а Грънчаров ми се правел на интересен и по тази причина тормозел учениците сами да търсят истината, което създавало напрежение и дискомфорт у тях, изнервяло ги; що Грънчаров се инатял и не искал да каже истината на учениците г-жа Кръстанова или не разбираше наистина, или се пък преструваше, че не разбира, с оглед на това да ме опише пред съда като някакъв "пълен олигофрен" и найвече като "темерут", който просто е чудно какво изобщо дири в едно българско училище; - "Върхът на черешката" от показанията на поувляклата се в художественофантастично пресътворяване на реалностите на тъй мръсния живот инспекторка беше този сюблимен момент: тя била проверявала всички учители по философия и по нейна преценка лицето Ангел Грънчаров "очевидно бил най-неспособния", един вид стоял "най-долу по способности", абе точната дума сега не мога да а възстановя, ще видим доколко е успяла да опише този момент секретарката на съда, но тъй ласкателният за мен смисъл беше точно този: Грънчаров носи палмата на първенството по некадърност в цялата така голяма Пловдивска философска губерния!

- Грънчаров даже изобщо не си... подготвял уроците и вероятно даже не четял "официалните държавни учебници", мързяло го да преподава по тях, което е функция на това, че го мързяло да ги чете, в резултат на което не преподава нищо в часовете, ами тормози учениците да учат по неговите собствени помагала, които, другари, да не забравяме, не са утвърдени от МОН, един вид са апокрифни и затуй използването им

51 е абсолютно забранено; помагалата на Грънчаров г-жа инспекторката ги била виждала, но не се е унижила изобщо да ги чете, което обаче не й пречело да има крайно негативно мнение за тях по простата причина или по "дедуктивното допускане", че толкова лош преподавател явно изобщо не може да напише нищо свястно, камо ли пък някакво свястно учебно помагало; - Претенцията на Грънчаров, че преподава по "сократическия метод" била напълно основателна - щото Грънчаров по принцип изобщо нищо и не преподавал; той явно и не владеел "сократовия метод", щото даже и плямпалото Сократ все пак на нещо е научавал учениците си, докато Грънчаров и това е уникално! - абсолютно на нищо не ги е научил, г-жа Кръстанова даже един вид се закле, че учениците на Грънчаров "очевидно" не знаят нито едно "философско понятие", да не говорим за всички ония понятия, които са в "държавните образователни изисквания", учениците на Грънчаров поголовно не знаели никакво понятие, Грънчаров даже не ги бил научил да пишат и есета, уж се правел на свободолюбив, уж се правел на "писател" (подигравателна гримаса), ала ето, дори и есета да пишат неговите ученици не могат, не умеят, как това нещо го е установила тъй провидящата инспекторка изобщо не се разбра, ама тя иначе си го знаела (нищо чудно да има ясновидска дарба!); а, да, щото нито един ученик на Грънчаров не бил участвал във философската олимпиада, да, затова ще требва да е основателен извода, че нито един ученик на Грънчаров изобщо не умее да пише есета; а, има и един потресаващ довод в тази посока, г-жа Кръстанова специално акцентира на него: някакъв ученик бил отишъл в инспектората да се жалва, че Грънчаров му бил писал... петица на някакво есе; г-жа Кръстанова прочела есето и установила, че според изискванията на висшата чиновническо-бюрократична образователна премъдрост премъдрост (ДОИ) есето на тоз ученик не заслужавало и... тройка! Абе какво да говорим повече, Грънчаров явно на нищо не е могъл и да научи учениците си де, то по тази причина как да можем да очакваме, че таман пък на писане на философски есета ще да ги научил. Имаше още други подобни знаменателни моменти в показанията на г-жа Кръстанова, които сега обаче не мога да възсъздам. Жалко е, че не сетих да си правя записки, аз откъде-накъде да съм предполагал, че чак такива сюблимни твърдения ще се наложи да чуят ушите ми?! Още веднъж да подчертая, че горното изложение на тъй бляскавата "аргументация" на г-жа професионалната експертка по философия не предава нейните точни думи, а се опитва да намекне за смисъла, който се криеше в нейното иначе прецизно от гледна точка на

изкуството на административното нищонеказване изложение; ако сте забелязали, административният стил се свежда до това с много думи да кажеш... абсолютно нищо, но моя милост, понеже доста съм напреднал в литературно отношение, умея да разкодирвам безпогрешно смисъла и в найбезсмисленото на пръв поглед и хептен нищонеказващо изказване на администратор. Е, разбира се, всички в залата в крайна сметка се убедиха от думите на г-жа Кръстанова, че лицето Ангел Грънчаров просто е безкрайно чудно как изобщо е попаднало в системата на иначе така бляскавото ни образование, то явно най-вероятно е взето "направо от улицата", нищо чудно Грънчаров да е някакъв мошеник, който, възможно е, и диплома по философия да няма, абе какво да говорим повече, той явно е несрещан или рядко срещан "пълен некадърник", по тази причина най-справедливо е уволнен и изгонен най-после - след като е допуснал да нанесе такива страшни поражения на многострадалното главно заради него българско образование! Това в резюме е точният смисъл, който г-жа Кръстанова положи неимоверно героични усилия да внуши на уважаемия съд, разбира се, в доста позамаскиран вид, аз слушах всичко това втрещен, г-жа Съдията на моменти се хващаше от удивление за главата, а пък самата директорка г-жа Анастасова тъй мило и с нескривана благодарност гледаше своята добра ученичка и сторонничка на каузата й, че в най-сюблимните моменти се усмихваше с възможно най-презрителната гримаса, която изобщо можеше да изобрази нейното тъй многострадално, но вече с пълно право ликуващо лице.

Е, спирам дотук, че тоя текст, както съм го започнал, изглежда изобщо няма да свърши. Няма надежда да свърши. Но то е и разбираемо де, нима може да завърши успешно някакъв текст такъв доказан некадърник като мен, който дори и за някакъв си там смотан даскал по философия не става?! Тази квалификация, дадена ми от г-жа инспекторката и то не къде да е, а пред найдостолепната институция, именно съдебната (а пред нея, знаем, се говори истината и само истината, пред нея лъжи, камо ли пък клевети, е забранено да се говорят!), щом е казана пред съда, изглежда е вече "несъмнена" и "доказана" истина, което пък, странно защо, вече ме освобождава от каквато и да скрупул при писането: ами некадърникът, доказаният некадърник като мен, може да

си пише вече както си иска, съвсем свободно, виждате ли какъв е съвсем неочакваният, тъй да се рече, бонус в крайна сметка от толкова решителните твърдения по мой адрес на инспекторката по философия Кръстанова, заявени не пред някаква среща на кварталните клюкарки, а пред... българския съд?! Аз, знаете, няма да се спра да не се възползвам от такъв един бонус, щото винаги съм се стремял към пределната свобода – за мен свободата наистина е найсвятото, най-драгоценното, най-необходимото за живота ни. Та подхвърлих по-горе, че реших да ида в инспектората (РИО-Пловдив) и да запозная началничката на инспекторката гжа Кръстанова, именно г-жа И.Киркова с тези тъй въодушевили ме нейни подвизи в окончателното доокалване и досъсипване на моята личност, на моя авторитет, на моето лично достойнство и дори на професионалната ми чест. По простата причина, че бидейки просто човек (да не говорим че съм и гражданин с целия обем от права, да не говорим също и за това, че бидейки философ, съм научен да ценя най-вече все такива "вятърничави неща" като истина, свобода, достойнство, морал и т.н.), та значи бидейки само и просто човек и личност, аз имам суверенното право да възроптая срещу подобен род квалификации по мой адрес, имам също така правото да се почувствам обиден и оклеветен, особено пък след като 32 години от живота си посветих на българското образование, 32 години от живота си работих на неговата тъй буренлива, камениста и суха почва или нива. Та воден от такива едни идеалистични и духовни по естеството си импулси (аз съм си такъв, тия неща за мен много значат), аз реших да отида значи в РИО-Пловдив и да разговарям с инспекторката Киркова за случилото се, да я информирам за тъй нравствените, няма що, подвизи на нейната служителка, на която, между другото, по ирония на съдбата и аз самия, като български данъкоплатец, съм нещо като неин... работодател! Разбира се, не можах да се удържа да не се възползвам и от открилата ми се възможност да изнеса и на г-жа Кръстанова, и дори на г-жа Киркова, един полезен по моето възприятие нравствен урок, е, вярно, аз може да съм "доказано некадърен" философ и учител, но това не ми пречи да продължавам да упражнявам все някак, според условията, своята учителска професия; нека да ми бъде "некадърен" урокът, то я ясно, че некадърните учители могат да изнасят само некадърни уроци, но аз реших непременно да изнеса такъв един практичен и приложен нравствен урок на въпросните администраторки от образованието. Е, обадих се на един мой приятел да дойде с мен, да присъства на открития ми урок в РИО-Пловдив и към 14.00 часа ние двамата се отправихме към сградата на РИОПловдив, която е срещу Джумая джами, от

52 другата страна на Римския стадион, няма начин да не знаете това място. Е, отидохме и разговаряхме с уважаемите служителки на образователната институция. Г-жа Кръстанова, за жалост, не беше на работното си място, по причина на това, че била служебно ангажирана на друго място. Не ми се щеше да изнеса урока си само на г-жа Киркова, затуй с нея заедно обсъдихме ситуацията и решихме да поканим друга една инспекторка, близка на Кръстанова, трудеща се на съседно на нейното бюро, да присъства на разговора и след това да има добрината да извести за случилото се своята колега и приятелка; това и сторихме. Аз си изнесох урока, разказах си и пледоарията, имаше и кратко обсъждане, в което главно се изказа, тъй да се рече, "ученичката" Киркова, уважаемата началничка на инспектората (да ме прощава, че я определям така, именно като "ученичка", но къде пък е доказано, моля ви се, че началниците от образованието, пък дори и самият Министър, да не могат да получават някакви уроци от хора като мен, които са така напреднали в тази област, след като аз примерно 32 години друго почти не съм правил освен това: да изнасям разни уроци, и то на какви ли не аудитории, примерно, случвало ми се е още преди 1989 г. да изнасям лекция на... пловдивската колегия на... прокурорите, на държавните обвинители, ако някой ме подсети, мога да разкажа за този свой паметен урок в блога си!). Та значи изказа се на този специфичен урок или да го наречем просто "опит за събеседване", дискусия и пр., и то по важни според мен въпроси, изказа се главно г-жа началничката Киркова, с която, по моето възприятие, постигнахме едно удивително... единомислие. Тя, примерно, също твърдо заяви, че е недопустимо да се накърнява така грубо професионалния престиж на един човек, какъвто и да той, тя също призна, че личното достойнство на човека съвсем не е нещо като "салфетка", която, след като я омацаме както си искаме с разни мръсотии и гадости, след това можем да я изхвърлим в коша като нещо съвсем непотребно. Почувствах, че на г-жа Киркова ситуацията, в която аз се оказах, именно да се почувствам оклеветен по безпардонен начин, на нея лично, като емпирическа личност, й е напълно позната, тя самата, прочее, си позволи да сподели, че и с нея било постъпвано по досущ същия начин, тъй че това, за което аз говорех преди малко, й било напълно познато, бидейки лично преживяно. Та, тъй да се рече, стигнахме с г-жа Киркова и констатирахме удивителна, бих казал, близост на възгледите по тези въпроси. Самата г-жа Киркова, водена от импулса да щадим всяко човешко достойнство, предложи на следващия ден в ранната утрин, още в 9.30 часа, в инспектората моя милост пак да дойде, отново да разговаряме по същата така важна тема, но този път в дискусията да се

включи и самата г-жа Кръстанова; аз приех четвъртък, 15 януари 2015 г. за разумни доводите й в тази посока и срещата беше разтурена с оглед на следващия ден да се проведе отново, вече в пълен състав на присъстващите – и на дискутиращите. Това в общи линии се случи във вторник след обед в РИО-Пловдив. А какво ще се случи днес, сряда, на назначената вече среща от 9.30 часа аз ще ви пиша допълнително. А сега трябва да скачам, че времето напредна, трябва да бързам да не окъснея на самата среща. Чао, хубав ден ви желая, аз бързам за... урок, този пък ще изнасям урок, и то не какъв да е, а нравстДнес ще се проведе поредното извен урок и на своята тъй безпощадна съдлъчване на предаването "На Агората с ница, именно инспекторката по философия философа Ангел Грънчаров", на предав РИО-Пловдив. Аз, знаете, съм наглец, ването, което моя милост води в Пловдивсвече като "доказано долен човек" стигнах до ката обществена телевизия. Знаете, то нивото да имам свободата да правя какви започва днес от 11 часа, можете ако искате ли не "екстравагантности", е, сега успях да да го гледате (това може да стане и онлайн си уредя урок в... самото РИО-Пловдив, и то на сайта на тази телевизия). Днес в съзнапред толкова високопоставени... "ученици" нието ми се мержелее една такава тема: (като шефката на РИО и инспекторката по философия!), аз в тази дума, именно в Каква е "ползата" от духовните неща? думата "ученици" не виждам нищо унизително, нали няма нищо унизително в нея, а, Аз смятах да определя темата по вий как мислите? Всеки от нас през целия иначе, именно Каква е "ползата" от филоси живот може да се изявява и като ученик, софията?, ала ми се стори, че е по-добре и дори като учител, дори и да няма специда разширя обсега и да говоря за духовална учителска квалификация, нали така? ността изобщо, в тази т.н. "духовна сфера" Е, аз, макар и с учителска квалификация и освен философията се включват по право и то на най-високо официално доказано ниво религията, и изкуството. Те заедно - и фиимах късмета да бъда обявен от една усърлософията, и религията, и изкуството, тия дна администраторка на училище за "пълен толкова велики, възвишени и грандиозни некадърник" и, респективно, бях уволнен, духовни форми на човечеството! - заедно фактически се опитаха да ме лишат и от изпълняват една неизразима с думи, но не преподавателски права. по-малко грандиозна (що ли ми се върти тая Но понеже съм си възнагличък, дума така настойчиво в съзнанието?) дуето, откакто съм уволнен, почнах да препоховна роля или мисия. Темата за духовното давам философия не на кой да е, а на... ми е много близка, от най-ранни, младежки целия град Пловдив и на областта, подех да години, упорито съм провеждал изследваводя философско предаване в Пловдивскания в тази област, моята дисертация е та обществена телевизия, по този начин се именно на темата "Учението за човека и уредих "ученици" да са ми много и всякакви формите на духа", да не говорим за това хора, а пък днес, с цялата си наглост, дръзколко много след това съм мислил и писал нах да стигна дотам да се уредя да изнасям па нея. Затуй с право смятам, че това следурок, и то не какъв да е, а нравствен, на ва да е най-основна, в някакъв смисъл самата началничка на РИО-Пловдив, дори и постоянно присъстваща в предаването на самата инспекторка по философия! Та тема. Е, днес ще обясня защо така мисля, така, такива ми ти работи се случват в чудще се опитаме да обсъдим какво е духът, ното ни отечество, където тепърва имаме какви са тия т.н. "духовни неща", как човек много да се учим и на демокрация, и на може да се причасти към тъй възвишеното и етика, и на човещина, и на каквото си искате прекрасно царство на духа, сиреч, другояче още. Хайде да слагам точка, е каквото съм казано, към вселената на духа, към Божието плямпало, съвсем ще окъснея за... урока си! царство, именно царството на Духа и Бога. Бързам за урок, чао, бъдете и вий, драги ми Има безброй въпроси, които си читатели, добри и търсещи истината ученизаслужава да се обсъждат по тази тема. ци – пък дори и "учител" да ви е такъв "посДнес ще опитаме да направим въведение в ловичен некадърник" като мен, като моя нея. Ще поговорим, аз ще разкажа някои милост! неща, ще се опитаме заедно да вникнем, да се замислим по-сериозно. Живот и здраве БЪДЕТЕ ПО-СМЕЛИ, БЪДЕТЕ ОТГОВОРда е само, щото съм настинал от известно НИ ГРАЖДАНИ, НЕ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ време, тази пуста настинка не си отива, ето, НИКОЙ ДА ВИ ПОДЦЕНЯВА И ДА ВИ още и кашлям, и едва дишам, да видим де, ОЩЕТЯВА! да се надяваме, ще издържа в предаването,

53 а преди това все пак ще взема да ида до лекаря си, щото ми се вижда необичайно толкова време пустата настинка да не си иде. А температура сякаш нямам, странна работа... Ще завърша с една своя идея, която ми се върти от известно време в главата, ето, днес смятам да я поставя (между другото) и в предаването, и ето тук, в блога си. Става дума за следното. Пловдивската обществена телевизия, телевизията, ръководена от толкова талантливия и прекрасен като човек журналист Евгений Тодоров (аз съм убеден, че един ден за неговата телевизия ще се пише в учебниците по журналистика, той прави нещо страхотно, равностойно на личностен, духовен и граждански подвиг!) аз лично не мога да я гледам по телевизора си в къщи, щото доставчикът (Виваком) ми предоставя цели 160 канала, огромната част от тях изобщо, ама изобщо не ме интересуват и не ги гледам, но една от малкото (да не кажа единствена), по моя преценка, истински стойностна телевизия, Пловдивската обществена, я няма! Няма я и толкоз. За сметка на това имам телевизии, които никога няма да пусна, никога няма да гледам. За мен това изобщо не е справедливо. Аз попитах и г-н Тодоров, и други собственик защо тия доставчици не са включили ПО-тв в списъка си, отвърнаха ми, че това струвало много пари, които ПО-тв не може да си позволи. Не зная колко хиляди евро годишно или дори на месец, не помня точно. И ето, разни телевизии, които не заслужават да бъдат гледани, си плащат и биват доставяни услужливо, а пък качествени телевизии като ПО-тв биват фактически цензурирани, крити от зрителя, това нещо е равностойно на "пазарна цензура", на пазарен диктат, това, в крайна сметка, не е демократично. Но ми се струва, че ний, зрителите, не бива да се примиряваме с такова нещо, щото то ощетява именно нас. Убеден съм, че ако ПО-тв почне да се доставя чрез цялата национална мрежа но големите доставчици, тя скоро заслужено ще стане една от водещите и богатите телевизии, а след това вече може да си плаща пустата такса за доставчиците. И те ако имат акъл, ще я пуснат първо, за година-две, като бонус, та после да могат да започнат и да печелят от нея. Ето какво смятам, че ние, гражданите, можем да направим като начало - за да дадем един урок на тия алчни пишман-бизнесмени, поскоро... глупави акули, които ощетяват найвече нас, гражданите. Аз примерно смятам още днес да напиша едно официално писмо до доставчика си и до поискам включването на ПО-тв в техния списък от доставяни програми. Ще обясня защо искам това, защо то е наложително според мен. Ще им заявя категорично, че ако не се съобразят с моята позиция, аз съвсем скоро ще прекратя договора си с

тях. (Разгеле, срокът на договора ми изтича тия дни!) И ще мина на доставчик, който доставя ПО-тв. Има такива кабелни оператори, които обаче доставят програми само на територията на Пловдив и съседните села и градове. Това обаче не е достатъчно според мен. Тази телевизия заслужава повече, по-голямо разпространение, за което трябва да й помогнем ний, зрителите. Ний, гражданите, можем да направим много в тази посока. Щото ние, клиентите, сме най-важните – и ще бъдем глупаци ако не се възползваме от правата си. Но ще направя затова и още неща. Ще публикувам писмото си до виваком в блога си и ще призова читателите на своя блог да изпратят аналогични писма до своите доставчици. Ще призова за това и зрителите на ПО-тв, като ще ги помоля да поговорят по въпроса със своите съседи, които не гледат ПО-тв като мен, нищо че са пловдивчани – просто щото техните доставчици, ламтейки за пари, не са включили тази телевизия в списъка си. Това не е справедливо и тази несправедливост трябва да бъде поправена. Ще мислим по-нататък какво още можем да правим, за да упражним натиск върху доставчиците на телевизии с оглед да включат ПО-тв в списъка на доставяните от тях програми. Тази е идеята ми, апелирам – ако смятате, че имам право да мисля така – да ме подкрепите, то това си е вече ваша работа. Хубав ден ви желая! Бъдете посмели, бъдете отговорни граждани, не позволявайте никой да ви подценява и да ви ощетява! Позволявам си с този призив да ви поздравя днес, ако искайте ме послушайте... ПСЕВДОДЕМОКРАТИЧНИ И РУБЛОФИЛСКИ ЛИГАВЩИНИ ПО ПОВОД ПОСЕЩЕНИЕТО НА ДЖОН КЕРИ четвъртък, 15 януари 2015 г.

Тая сутрин беше някакъв кошмар! Нали уж имаме вече реформаторско управление?! Нали уж полицейщината в София беше в историята?! Кво става тук, драги зрители – 45 минути не мога да стигна на работа, от едно до друго място в центъра, защото на някой му скимнал да затвори целия център – от 5-те кьошета до Орлов мост, че и отвъд него!!! Що за малоумие е

да обикаляш непрекъснато из уличките, за да намериш някоя случайно отворена! А, и да не забравяме... нямаш право не само да преминаваш, но и да си отвориш и джама. Не ме интересува кой е дошъл на визита, аз не смятам, че заради който и да е трябва да затваряме цяла София – ако ще и да е император Палпатин.

Svetoslav Alexandrov

54 всякаква друга независимост от Руската империя, Вие ще съжалявате ли един ден, че сте се държал на този исторически ден като един глезен ревльо, който е плакал заради това, че са му отнели играчката (или че му се е наложило да походи малко пеша). Апропо, имате нужда повечко да ходите, да се движите, като съдя от снимките Ви. :-) Тъй че е по-разумно вместо да се сърдите че заради Кери сте походил малко, да сте му благодарен за това! :-)

Това прозвучава крайно неубедително, сякаш е написано от един глезен лигльо... Апропо, г-н Александров, защо не НОВИ АЛОГИЗМИ И ПРОТИВОРЕЧИЯ В отидохте да подкрепите протеста на АТАПРОЕКТО-ЗАКОНА ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО КА срещу посещението на Кери? :-) Щом сте толкова изнервен заради него, логично е да четвъртък, 15 януари 2015 г. сте там :-) Ангел Грънчаров Стига де, стига вече обмрънквайте "драконовСКИте" мерки за сигурност в София. Да, животът в центъра на всяка нормална европейска столица има своите неудобства. И на "Пенсилвания авеню" е така. Даже е много по-така. Ако наблягате на прането, сигурно всъщност се оплаквате от недостатъчно сериозна информация около височайшите визити тук. Ами искайте направо повече новини тогава! Това би било журналистическа кауза. Иначе мрънкането, което мрънкате в момента, е чалга...

Nerry Terzieva ЗАБЕЛЕЖКА: Вижте това: Bloomberg: Кери ще притисне София да сложи край на руската енергийна зависимост ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДИАЛОГА: Svetoslav Alexandrov: Защото има разлика между това да си против между посещението на даден човек, съвсем е друго да си против драконовите мерки за сигурност, които съпътстват това и парализират цял един град. Или може би не сте съгласен с това, че в България има малко повече полиция, отколкото е нужна, и че трябват зверски съкращение в цялото МВР?

Продължавам серията "Из проектозакона за образованието" Проектозаконът създава нова институция – Национален инспекторат по образованието, който да извършва "независима оценка на качеството" (чл. 271). Но независим ли е НИО на практика? В чл. 272(3) се казва, че директорът на НИО се назначава от министърпредседателя, което би следвало да му дава независимост от МОН, чиито подчинени институции (училища и детски градини) ще инспектира. По-нататък обаче виждаме, че дейността на НИО се регламентира от министъра на образованието; той назначава служителите в НИО; и накрая дори и самият директор бива подчинен на него (чл. 272 (7)). Дори външните инспектори, за които се говори в чл. 274 (1) , трябва преди това да преминат „успешно” курс в НИО, за да бъдат допуснати от самия НИО като „външен” нему инспектор! Т.е. в цялата институция по оценяване няма нито един независим елемент. НИО нито е външен за системата на образованието, нито е независим, за да може да дава независимо външно оценяване. Всичко, до последния детайл отново е подчинено на министъра на образованието. Написа: Gayane Minassian

Ангел Грънчаров: Вашата реакция е примерно ето каква, давам Ви пример, за да се усетите как се държите: някой, да речем, е дал хляб на гладен човек, а Вие се захващате да протестирате по повод на това, че той като яде на улицата, ще "оцапа" тротоара с някоя и друга троха! :-) Нещо такова се получава. Кажете, смятате ли че проблемът за еднодневното неудобство на столичаните във връзка с посещението на държавния ПРОВОКАЦИЯ КЪМ ДИСКУСИЯ: СЪЩЕСсекретар на САЩ е съотносим с ония голеТВУВА ЛИ САМОЧУВСТВИЕ В ТАКИВА ми и значителни за страната ни резултати, МЕГАГАЛАКТИЧЕСКИ РАЗМЕРИ, ЧЕ ДА които можем да постигнем, уреждайки отПОСТАВЯШ СЕБЕ СИ НАД СМИСЪЛА НА ношенията си с най-мощната страна в свеЖИВОТА? та, с която, за щастие, сме съюзници? Ами ако в резултат на това посещение, да допуснем, България поеме много по-уверено четвъртък, 15 януари 2015 г. да върви по пътя на своята енергийна и

Кореспондент е на кувейтския вестник „Ал Уатан“ за Балканите и Европа.

- Д-р Халаф, вече мина седмица от трагедията в Париж, която вече бомбастично беше определена като „Война на цивилизациите”. Каква е вашата позиция и такива определения имат ли основание?

Влади, Лондон: Радвам се за публикацията (виж: Само законите и правилата дават комфорта на цивилизована страна), надявам се да доведе до нови дискусии, а пък, кой знае, може и до някакъв отговор, решение, план за действие - знае ли човек от кой храст ще излезе заека? Така ли беше тая поговорка? Аз пък си направих страница във фейсбук. Накарах няколко човека да започнат упорити дискусии с техни приятели и познати по належащия проблем. И си викам: хубаво де, ами ако някой има идея какво правим, трябва да играем на счупен телефон? За това направих страницата, на която каквато и идея да има да я сподели за да я разнищим с останалите участници. Чудесно. Кръстих страницата "Идеи за Новата България". Първата вечер от поканите за харесване на страницата събрах 8 човека, а втората вечер един. Като нито един от тях дори не поздрави та камо ли да отвърне на поканата ми да дават идеи. Втората вечер бях много ядосан, че никoй не изявява интерес от този тип разговори, написах още някои неща на стената на страницата и реших да изчакам няколко дена. Днес влязох и с изумление открих че никoй, ама никoй не го е еня за страната ни. И преименувах страницата на "Бившата България", така поне да се знае, че онази страна, която нашите деди са бранили с голи плещи на цената на живота си, вече я НЯМА. Жалко, но мисля че е точно така. Но нищо де, това няма да ме спре, даже напротив. Има доста неща, които можем да направим при положение, че започваме от дъното, нали? :-) (ОЩЕ – в блога) ЧУДЕСНО ИНТЕРВЮ С ЕДИН МЪДЪР ЧОВЕК, КОЕТО ЗАСЛУЖАВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ МНОГО ВНИМАТЕЛНО четвъртък, 15 януари 2015 г.

- За мен буквална „Война на цивилизациите” няма, но нещата тук не се свеждат до отговори от типа „да” или „не”, защото причините са многопластови и дори вековни. От една страна сблъсък на цивилизации няма, защото ние водим война срещу християните и ние търсим конфликт с тях, а не те с нас. А водим тази война, защото поне засега не можем да приемем техните ценности и се опитваме с насилие да налагаме нашите. Това е груба грешка, защото християнските ценности не са само техни, а са общочовешки. И трябва да разберем най-накрая, че приемайки ги, ние не губим нашата идентичност и не накърняваме нашата религия. Напротив, обогатяваме собствените си общества! Така отваряме пътя към собственото си развитие, което ще ни доведе и до светското развитие на Европа. А тя постигна това благодарение на факта, че раздели държавата от религията. (ОЩЕ – в блога) ОТЗИВ ЗА МОЯТА КНИГА "ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА"

Д-р Мохамед Халаф: Ако някой може да четвъртък, 15 януари 2015 г. разбие ислямистите, това са жените! Преди няколко дни изпратих на г-н Д-р Мохамед Халаф е български Й. Йорданов (пишещ философски текстове журналист от арабски произход, който е под псевдонима "Методиус") хартиеното сред най-добрите анализатори у нас по издание на своята книга ИЗВОРИТЕ НА проблемите на Близкия Изток. ПреподаЖИВОТА; помолих го да ми разкаже за вател е във факултетите по философия впечатлението си; днес получих от него и журналистика в СУ „Климент Охридски”. следния отзив:

55 Здравейте, г-н Грънчаров! Днес получих Вашата книга "Изворите на живота" и веднага започнах да я чета. Безкрайно съм Ви благодарен за този много важен и съществен за мен подарък. Трогнат съм и от жеста Ви. Благодаря Ви!

Стилът е прелестно увлекателен и въвлича с плавна приемственост – особеност, постижима от проникновения и опитен преподавател, какъвто без съмнение сте Вие! Пропедевтичният ефект и стойност на книгата са огромни. Аз никога не бих могъл да постигна подобен стил, защото нямам преподавателски опит. И виждате, аз пиша фрагментирано, лапидарно, затворено, недиалогично, всичко при мен са фрази, сглобки от фрази, а често и няколко различни сглобки от едни и същи фрази. Вие сте майстор и на фразата, но при Вас фразите са поанти сред море от сладкодумие и диалогичност. Стигнал съм допреди т. 3.4. Очерта се (при четенето) и единственият (както смятам) пункт на разминаване между Вас и мен. Ето за какво става въпрос: Душата синтезира хармонизиращия стожер на своите потенции, сили – произвежда разума (Логоса по Хераклит), това безапелационно приемам и аз, заедно с Вас; но следват два варианта: (ОЩЕ >>>) ПОЗНАЙ САМИЯ СЕБЕ СИ!

Душата на човека е свят и дори вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космически кораб – стига тези последните да бяха възможни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена, предиз-

56

викваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия.

От живия човек се иска найвече това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа великолепието, многообразието, растежа, цъфтежа, плодоносността и въобще живота на ефирната духовна субстанция, каквато представлява човешката душа. И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Изкуството на живота, което единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознанието, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвременна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опитващия се да разбере себе си човек...

Персоналната телевизия на бъдещето:

Свободното избиране на клипчета, музикални или авторски, съдър-

жащи коментари или лекции, включени в програмата, може да става ТУК. Гледай също и моя Channel в YouTube. Каналът HUMANUS в blip.tv Линк за онлайн гледане на Пловдивска обществена телевизия

Книги с отстъпка и с АВТОГРАФ

Можете да придобиете всяка от моите книги, излезли през последните години, с автограф от автора и с отстъпка 20% ако дадете заявка за това на имейла angeligdb от abv.bg Ще получите поръчаната книга с наложен платеж по пощата. Разходите по доставката са за моя сметка. Вашите пари ще отидат за издаването на следващата книжка на списание ИДЕИ. По този начин ще станете техен спомоществувател – и ще подпомогнете духовната култура и образованието на българската младеж.

ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА:

Подкрепа: Ако по някакви свои подбуди желаете да подпомогнете този блог и издаването на новото списание ИДЕИ можете да изпратите дарение на следната банкова сметка.

Инвестиция от този род в културата и образованието на младото поколение e не само благороден жест, но и РЕАЛЕН, действен принос за бъдещето на България.

Вестник ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник

Издава:

Център за развитие на личността

HUMANUS, основан през 1994 г.

Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488 Истината ни прави свободни!