Vestnik GRAJDANIN br. 20 ot 2014 g.

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 20, Год. 6, 2014, 15 Октомври, Сряда, Ц. 2 лв.

Из: Парите(т)!, Автор: ИВО ИНДЖЕВ ЗАБЕЛЕЖКА: От само себе си се разбира, че си заслужава да се прочете цялата статия, аз тук публикувам само част от нея поради финансовите затруднения при издаването на хартиеното издание в-к ГРАЖДАНИНЪ, издържащ се от скромните пожертвувания на част от абонатите си (и трупащ въпреки това доста задължения на неговия издател, именно моя скромна милост, А.Г.) ... Не се подвеждайте по благия и хрисим начин, по който Първанов мрънка на пресконференциите по отношение на необходимостта от съгласие, предлагайки на практика подкрепата си за Борисов на всеослушание. Защото зад това президентско шушукане клокочи много руски нефт. И газ. И (Рос)атом. И един корупционно пълнорублест „Южен поток” – истинския обединителен фактор между 7 от осемте партии, наводнили тази години парламента (с интересното изключение на част от реформаторите и на част от патриотичния фронт, чиито лидер Валери Симеонов не споделя публичния възторг на коалиционните си партньори от ВМРО, която като „морен сокол” иска жадно да пие вода от потока). (Следва на 2 стр.)

ВЕЖДИ РАШИДОВ ЩЕ ТИЧА ГОЛ, НАМАЗАН С МЕД, ЗА ДА ИМА ПРАВИТЕЛСТВО ТЕЛЕВИЗИОННИЯ ЕФИР: Поредна доза артикулация на паника и тъга излъчи представителят на ГЕРБ Вежди Рашидов в сутрешен блок, преди да се закълне, че е готов на всичко, за да има правителство, което да му върне парите от КТБ. "Ако трябва ще се намажа с мед и гол ще тичам по улиците, за да разсея обществото и ГЕРБ да направи КОЙалиция с ДПС и тоя дебел лайнар да ми върне парите от банката!" – сподели развълнуваният бивш културен министър. Според Рашидов правителство с подкрепата на ДПС може да е прегръдка от дявола, но истинският дявол е в самотата. "По-добре да запазим статуквото, отколкото да изгубим властта. Ще жонглирам с ятагани, чиито дръжки са запалени, ако трябва!" - допълни Рашидов с патоса на древногръцки герой. Както е известно най-тъжният артист на нацията, който продава творчеството си с цените на талантливи футболисти в Западна Европа, от няколко месеца е предпочел да обикаля телевизиите и да плаче като Тити Папазов, вместо да направи още 2 статуи и отново да има десетки пъти повече пари от средностатистическия жител на страната. Написа: zhelyo

ВЕЧЕ ТРЕТА ПЕТИЛЕТКА ТАНДЕМЪТ ПЪРВАНОВ-БОРИСОВ РАЗИГРАВА БЪЛГАРИЯ КАТО ТАНЦУВАЩА КАЗАЧОК БЪЛГАРСКА МЕЧКА, ВЪРЗАНА НА РУСКИЯ СИНДЖИР (От стр. 1) Кой е началникът в тандема Борисов-Първанов, не зависи непременно от процентите на заблудените българи, тръгнали след единия или другия. Макар Борисов да получи горещ (изпреварващ други международни адмирации) поздрав от руския посланик Юрий Исаков, в който пратеникът на Путин в София демонстративно се обръща фамилиарно на „ти” към победителя Борисов, тази демонстрация на персонална близост, както и фактът, че Борисов е носител на руски награди, не бива да заблуждава никого за подкрепящата му роля.

Координаторът на оста БорисовПърванов е именно Валентин Златев – човекът, който се разпорежда с най-много руски пари в България. А лицето на отношенията между Русия и България, като стана ясно от откровенията в електронното писмо на Светлана Шаренкова, публикувано в ivo.bg на 22 декември 2013 г., е именно Георги Първанов. Сега „познайте” при 7 проруски партии в българския парламент дали лицето или една по-долна част от туловището на руската пета колона има определяща роля в очертаващата се властова конфигурация в България! Парите(т)! Нито парадната физиономия на руското политическо влияние, с емблемата БСП, нито кресливата му гримаса „Атака” (която се храни от ръката на руския ултрашовинист Жириновски), имат такава важна стойност за Кремъл, както крепката дружба в рамките на печелившия тандем ПървановБорисов. Вече трета петилетка той разиграва България като танцуваща казачок българска мечка на руски синджир. Б.БОРИСОВ, ВАЖЕН-ВАЖЕН КАТО НАПОЛЕОН НА... ВАКАРЕЛ! Вчера чух любопитно попадение, журналистката (и бивша политичка от бив-

шата партия на Бойко Борисов, много хора у нас, имащи съвсем кратка памет, забравиха отдавна, че Б.Борисов преди да си създаде собствена партия, беше в партията НДСВ на "Негово величество" Симеон Втори, а още преди това пък е бил в партията БКП на "Негово величество" Тодор Правешки, пък после е бил и в партията СИК или ВИС, не мога да ви кажа точно, той по-добре знае в коя от тия партии е бил навремето), та значи журналистката и бивша политичка Диляна Грозданова по повод държането на Б. Борисов по време на изявленията му след изборите изказа словесния шедьовър, че Б.Борисов се бил държал важно сякаш е НАПОЛЕОН НА... ВАКАРЕЛ!

На мен този израз ми допадна, ето, упоменавам го тук и го напомням, за да не го забравя, а и за да се знае: нашият народен кумир, дето си е запретнал ръкави още веднъж да ни оправя, наистина прилича на нашенски Наполеон, само дето не е на Ватерло, а на... Вакарел!

ХОРА, ЧОВЕЦИ, ГРАЖДАНИ, БЪЛГАРИ, МОЛЯ ВИ, КАЖЕТЕ МИ, ОТГОВОРЕТЕ МИ: КАКВО СТАВА С НАШАТА ЧОВЕЧНОСТ?! сряда, 1 октомври 2014 г. Тази сутрин няма да мога да пиша по новата си книга с примерно заглавие ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ. Сега ще

разберете по какви причини. Животът у нас, както казваме, и страшно многолик – и богат.

Има един казус, който ме терзае напоследък – и тревожи мисълта ми. Ще ви разкажа за всичко пределно честно, по моя си обичай. Правя това не за друго, а дори и за себе си да си изясня същината на проблема. Много съм объркан. Не зная какво да правя. Днес поканих неколцина приятели да седнем в едно кафене и да поговорим; нуждая се от тяхната помощ и съвет. За да искам съвет, за да се почувствам безсилен сам да взема решение, явно казусът е прекалено заплетен. Е, и вас, моите читатели, моля за съвет. Човешко е човек да се обърка и да изпадне в нещо като безпътица. Или в извънредно затруднение на мисълта. Знаете, аз се старая в тия неща да стоя винаги в позицията на изследовател. На ония феномени, които многоликият живот ми поднася така щедро. Ето, след тази прелюдия, същината на проблема. Бива си го, какво ще кажете? В края на ноември 2013 година аз се върнах на работа след 8 месеца отпуск по болест – след понесена тежка животоспасяваща операция (трапанация на черепа за изваждане на хематом) и продължителен период на възстановяване. Още от първия ден в училището, в което работех тогава, като учител по философия и гражданско образование, именно ПГЕЕ-Пловдив, аз бях подложен на невероятен натиск от сякаш закопнялата да ми отмъсти директорка. Ставаше дума за всекидневен ужасен административен тормоз и терор, всекидневни "писмени обяснения", организиране найчудати скандали, включително и "стачка" в един клас, който на втория ден заяви, че не ме бил искал за учител, ето това, въвличането на ученици (и на учители, на колеги) в нашата разпра вече беше прекалено – и крайно недопустимо! Целият този огромен психологически натиск върху мен – многоуважаемата госпожа директорка изобщо не се трогна от това, че аз съм с недобро здраве, че се нуждая от спокойствие за да се адаптирам след продължителното отсъствие от работа! - бил, представяте ли си, за това тя да натрупа нужния й матр`ьял от компромати срещу в едно голяма папка, с оглед да си изработи "основания" за така дългочакана разправа с мен. Това се разбра когато в "производствена характеристика" до ТЕЛК тя вписа своя собствена оригинална диагноза, а именно "податливост на

чести нервно-психологически разстройства", бил съм, видите ли, "конфликтна личност" и прочие, представяте ли си: почваш да мачкаш дадена личност, да я тъпчеш, поставяш я на ужасен тормоз и стрес, с надежда тя да не издържи психически, да рухне, а след това обявяваш този човек за "луд", и дори услужливо предоставяш "доказателства" за диагнозата ти, произвеждани и трупани съзнателно! Е, слава Богу, аз издържах, изглежда Бог се смили и ми даде сили, понесох изпитанията, може би ме спаси и това, че за мен беше интересно всеки ден да изследвам случващото и да го описвам в блога си, това за мен беше превъзходен отдушник от напрежението; да, споделянето много помага, това е всеизвестна истина. Знаете как завърши тази история, тия, които са чели редовно блога ми, знаят всичко: като не можа да ме изкара "луд" (а това би довело до мигновеното ми изгонване от училището!), понеже ТЕЛ отхвърли самоделната й диагноза, директорката на ПГЕЕПловдив Стоянка Анастасова (ценен кадър на ГЕРБ в сферата на образованието, назначена преди три години на поста си), все пак изпълни заветната си цел: като капак на всичко ме уволни, е, не заради хипотетичното ми "полудяване", но ме уволни по нещо не по-малко екстравагантно: в заповедта си за уволнение тя ме провъзгласи за "напълно негоден за системата", за "неспособен да бъде учител", нейният "мотив" беше също "липса на качества и умения" да си изпълнява работата, сиреч, обяви ме за пълен некадърник! Нищо че 30 години съм работил тази работа, нелеката работа на учител по философия на младите, работил съм и в университета, и в гимназии. Както и да е, вкратце това е цялата история, повтарям я за тия, които не знаят или са пропуснали някой моменти. Но има и нещо друго, което стои зад този на пръв поглед "прозаичен битов скандал": аз съм един откровен борец за промяна на образователната система, винаги съм се държал като учител-новатор, бил съм много различен от това, което системата налага – понеже съм дълбоко убеден, че тази система е дълбоко порочна и сгрешена в корена си, поради което е така вредна тъкмо за младите, пък и за живота на цялата наша българска общност. Е, направил съм много за да допринеса за тази промяна, правил съм какво ли не, всичко, което ми е по силите, за благодарност получих ето какво: един превъзходен шут! Бях изритан безцеремонно, жестоко и възгадничко от системата. Параграфа, по който съм уволнен, води до лишаване от преподавателски права, повече никой директор няма да се съгласи да ме вземе на работа, виждате, тия неща съвсем не са безобидни. Нарушени са мой основни човешки и граждански права, право на труд, на достоен живот, на всичко. Прави се недопустим опит да бъда разтерзан, смазан и ликвидиран като лич-

ност, нищо че живеем в XXI-ви век, нищо, че сега не е 1934 година в СССР - или 1950-та година у нас. Виждате ли какъв превъзходен казус ми поднесе така многоликият живот у нас? Аз дадох въпросната администраторка на съд, заведох две дела: първото за клевета, именно във връзка с нейната "диагноза" за предполагаемата ми "лудост" и второ, с искане съдът да отмени нейната така екстравагантна заповед за уволнение. И ето сега пристъпвам към представяне на чудесния казус, нещо като капан, в който сам се оказах – и от който следва да намеря разумен и достоен изход. Аз бях принуден да преживея през последната изминала година ужасни неща, какви ли не гаври, унижения, тормоз, натиск, бях, дето се казва, "гонен като империалист" от въпросната администраторка. Тя ме обяви за "луд", наложи ми се в тази връзка, във връзка с тази клевета (дали е "обида", "набеждаване", "клевета" или нещо друго случилото се с мен е един страшно сложен юридически въпрос, в който и самите юристи трудно се оправят) да преживея нова серия от унижения, именно да опитвам да доказвам пред какви ли не хора и пред институции (ТЕЛК, примерно), че не съм, видите ли, "луд", това изобщо не е приятна работа, не знам дали можете да почувствате за какви именно ужасни унижения става дума, ако не сте го преживели трудно ще го почувствате, но опитайте все пак да си го представите. Следите ли ми мисълта? Значи за втори път преживях същото онова, което ми се случи в реалния живот, но този път под формата на обяснения, експертизи, какви ли не разпити, доказателства и пр. че не съм бил, видите ли, "луд", пред разни комисии и пр. Е, ТЕЛК – бях изпратен, представяте ли си, на психиатричен ТЕЛК, нищо че заболяването, от което страдам и съм инвалидизиран, е кардиологично, имам болно сърце! – постанови, че съм психично здрав. Да, ама аз дадох администраторката под съд за клевета, и ето, сега пред съда за кой ли път отново ще трябва да доказвам, че не съм "луд", щото вече се разбра, че пред съда обвиняемата ще се опитва пък да докаже, че "диагнозата", която тя собственоръчно ми даде, била "основателна", сиреч, тезата й е, че не ме е оклеветила, а че било "самата истина" това, което е вписала в "диагнозата" си, нищо че няма медицинско или пък психиатрично образование! Моля, вникнете добре в казуса: аз сега в един дълъг съдебен процес, който се очертава да бъде едва ли не безкраен (ние с тъй любезната г-жа Анастасова вече сме се съдили, аз вече спечелих едно дело срещу нея, но добре зная, че тя обжалва до дупка, до Върховния съд даже, тя е много упорита!), таз значи в един очертаващ се да бъде безкраен съдебен процес отново, за кой ли път, ми се налага да преживея все тия същите унижения, именно, аз да доказвам, че

3 не съм "луд", а пък тя ще доказва, че съм "луд", представяте ли си лудостта, която ми предстои да започна да преживявам отново в близките дни?! Предстои ми скоро отново да преживявам все тия същите унижения понеже съдебното дело за клевета се открива следващата сряда, на 8-ми октомври, в Пловдивски районен съд, XI-та наказателна колегия, в 14.00 часа, номерът на делото е НЧХД 1727 от 2014 г., който се интересува може да дойде на самото дело, то е напълно открито. Не зная как ще мога да понеса все този същия кошмар: ужасно е, не зная дали отчасти можете да си представите за какво става дума. Директорката е поднесла като "доказателства" пред съда една огромна папка, същата онази папка с гнусотии, със старателно събирани компромати, жалби, възвания, изложения на разгневения колектив срещу "народния враг" Грънчаров,с какви ли не други идиотщини, да, щото в онази лудница в училището на мен ми бяха организирани и "другарски съдилища", и трибунали, и какво ли не, инструментариумът на тия разправи е изключително богат и е добре отработен от години. Директорката ще си е наела опитни адвокати, който ще доведат, предполагам, свидетели, които ще трябва наново и наново да ме обругават в очите, само и само да угодят на началничката си, това е ужасно, моля да ме разберете, аз тия хора ги съжалявам, та това е нечовешко! Аз пък ще трябва да доведа свои свидетели, които да разкажат как съм преживял целия този адски тормоз, тези мои свидетели ще трябва да обяснят на съда, че съм човек, вярно, особен, с характер, както и подобава да бъде една свободна личност, стремяща се да пази достойнството си, но това, представете си, съвсем не значи, че този човек е "луд" и пр.: да си личност у нас нима е толкова рядка възможност, че такива хора, именно свестните, непременно трябва да ги възприемаме и определяме като "луди"? Страшна работа! Признавам си, в тази връзка съм изправен пред най-сложен избор: дали да се подложа отново на всичките тия унижения, с надежда някога, съвсем капнал от умора, след години, в бъдещето, да получа реванш и дори възмещение на вредите, или пък – каква ли е другата възможност? Ами ясно каква е: да се откажа от този процес, от това дело, да зарежа всичко – та да си спестя униженията! Глупава работа е това, нима не го съзнавате? Има нещо мазохистично в цялата тази работа, аз да се самоподложа на нови унижения, с оглед да бъда реабилитиран заради същите тия унижения, преживени съвсем наскоро? Нима униженията могат да се надмогнат с още унижения? А е, признайте, унизително пред съдебната институция да ти се налага да доказваш, че, видите ли, не си "луд", това е същински кошмар, тук Кафка, Йонеско, Бекет, Оруел и даже Достоевски ряпа да ядат, изобщо не им е хрум-

вало нещо подобно, да, ама ето, българският живот ни поднася възможността да се наслаждаваме на такива прелести, че просто думи нямам вече! Ще се опитам да акцентирам, белким някой ме разбере: не е човешко така да се постъпва с един човек, именно с мен, а аз, моля ви се, съм човек! Безброй пъти да преживявам все едни и същи унижения – и за какво? Не, аз не ща да бъда мазохист. На мен униженията не ми носят задоволство, аз страдам когато съм унижаван, моята чувствителност е съвсем нормална. Това, че други хора не усещат, предполагам, как с поведението си причиняват страдания на един друг човек, това е проблем на тяхната чувствителност. Аз никому не ща да причинявам никакви страдания – но моля и на мен да не причиняват. Е, те не усещат, предполагам, това, те, предполагам, може би усещат задоволство когато причиняват болка и страдания на един друг човек, но това, държа да кажа още веднъж, е проблем на тяхната чувствителност, не на моята. Аз се грижа за моята си чувствителност. Нека те, ако искат, да се погрижат за своята. Да, но сме хора и трябва да си помагаме, не да си вредим, нали така? Не е човешко да оставиш другия човек да стигне дотам, че да причинява болка, мъки и страдания на един друг човек, пък да не се усеща какво прави. Длъжни сме, доколкото сме човеци, да си помагаме, нали така? Да подадеш ръка на човека до теб, който е попаднал в някаква страшна екзистенциална дупка, да му помогнеш да излезе от дупката, е проява на човещина. Оставаш ли го да рови с нокти там, в дупката си, значи постъпваш нечовешки. Хора сме, човеци сме – и трябва да си останем такива. Аз така мисля. Аз от това свое разбиране няма да се откажа. Нищо че има хора, които, когато аз се мъча да им помогна, вместо да са ми благодарни, още повече се озлобяват срещу мен. Аз постъпвам като философ, а да си философ съвсем не значи да си "над" тия човешки неща, страсти, грижи и проблеми. Много хора са крайно заблудени относно това какво е "философското отношение към нещата от живота", възприемат това отношение като някакъв ужасен непукизъм. Грешат много. Истинските философи сме човеци и дори, представете си, имаме и сърца. Вчера разговарях с адвокатката си по това мое първо съдебно дяло (да употребя пак тази моя любима дума, която внася толкова особен ироничен аромат в писанията ми, надявам се, го усещате?). Обсъдихме много проблеми. Тя е страшно сериозен адвокат, била е прокурор, възприемам я като голям професионалист. Но след разговора си с нея за пореден път изпаднах в нещо като "екзистенциална дупка". Запитах се: а добре, какъв е смисълът от цялата тази работа? Защо наново трябва бъда подложен на такива унижения, именно да ми се налага да доказвам, че не съм... "луд",

та това, моля ви се, е нечовешко! Да, това е нечовешко унижение за мен, аз така го възприемам, насладих се донасита, преситих се вече от унижения, писна ми от униженията, преживени от мен в последната година! Ето, сега имам нови унижения, свързани с уволнението ми като "пълен некадърник", е, не стана ли вече множко, а, какво ще кажете? Не е ли прекалено всичко това, а? Моля ви, кажете ми, нима е човешко да се постъпва така с един човек? Хора, моля ви, кажете ми, отговорете ми: какво, моля ви се, става с нашата човечност - щом допускаме да се случва такова нещо на един човек? Това, че този човек в случая съм аз, няма кой знае какво значение. Аз също съм човек. И искам да си остана такъв. Е, заради запазването на човечността си съм готов на всичко. Аз човечността си няма да погубя в тия абсурди, които сами, виждате, си организираме. Нещо трябва да направим за да спасим човечността си – хора, какво ще кажете, какви звучи този мой призив, идещ от дълбините на сърцето ми? Да, идещ направо от дълбините на моето доста болно и все по-болно напоследък сърце. На мен не ми остава кой знае колко живот с това сърце – нима ще си доживея живота, скитайки се из съдебните зали? Не, аз не ща един такъв живот, аз такава лудост не ща да преживея. Нищо че ме обявяват някои хора за "луд" и вероятно чистосърдечно и искрено ме мислят за такъв, повтарям, нищо че ме мислят за такъв, аз такава лудост не ща да преживявам отново. Понякога и от "лудите" трябва да вземем пример, за да намалим общата лудост в нашия живот, не мислите ли? А че животът в свидното ни отечество сме го превърнали в пълна лудница вече се съзнава, надявам се, от всички. И какво правим да намалим общата лудост в отечеството ни? Нищо не правим. Е, аз искам да дам пример, че лудостта все пак трябва да бъде намалявана. Ето какво ми се върти в главата. Върти ми се идеята за нещо като "пълно предателство", като "пълна капитулация" – в името на поруганата човечност. Върти ми се в главата идеята да прекратя това съдебно дяло за клевета, да предложа на другата страна, на ответницата, нещо като досъдебно споразумение, с оглед да прекратим лудостта. Да, знам, че адвокатите ще кажат, че това е глупаво, че така тия неща не се правят, че ако другата страна, обвиняемите, предложат споразумение, бива, но аз, жертвата, да го предлагам и да се унизявам е недопустимо. Такава една "пълна нравствена капитулация" адвокатите ми едва ли ще ми позволят. Да, но за мен моралът има по-голямо значение от правото – и дори от правосъдието. Дали да не опитам да възвърна, да реабилитирам правата на морала с оглед правосъдието да бъде освободено от потребността да решава един по същество нравствен проблем? Дали съдът е мястото, където трябва да

4 решаваме своите нравствени проблеми? Аз не смятам, че съдът е това място. Ето затова ми се ще да изпитам, да подложа на проверка и на изпитание нравствените качества на другата страна като ги поставя в една необичайна ситуация: да им предложа да преговаряме за постигането на решение на казуса на нравствена, не на юридическа, съдебна и правна основа? Като предложа преговори за сключване на досъдебно споразумение на другата страна, аз ще получа безкрайно ценна информация, щото тяхната реакция много ще покаже. Те може би ще поискат да се съдят с мен "до дупка", това на мен ще ми покаже нещо крайно значимо. Но пък може и за тях "човешкият момент" да има някакво все пак значение, а? Знам ли, но всичко е допустимо в този наш живот, никога не трябва да пренебрегваме живота. Той е много лукав и винаги може да ни изненада. Той е един невероятен присмехулник, кой знае какво пък ни е приготвил този път? Май съм длъжен да проверя, а, какво ще кажете? Дали да не напиша едно писмо до ответницата Анастасова? Не крия, много ми е интересно какво става в душата й – именно сега, след като доведе нещата до това положение. До положението, в което стана възможна ето тази ексцесия (мина ми в главата думата "изгъзица", ала понеже съм възпитан човек, ето, написах думата "ексцесия"!): казаха ми, че когато тя съобщила пред "колектива" толкова "приятната новина", а именно "Колеги, имам щастието да ви съобщя, че лицето Ангел Грънчаров вече не е в нашия колектив, имах добрината да го уволня вчера!", половината от втрещения "колектив" в този памятен момент почнал, представяте ли си, да... ръкопляска (е, първо, предполагам, изръкопляскали найнетърпеливите подлизурковци на директорката!), а пък другата половина от "колектива" в това време мълчали оглушително както аз обичам да се изразявам. Ех, Кафка, тъжни ми писателю Франц Кафка, защо не умря по-рано – ами допусна толкова да се излагаш с романите си, които са нищо пред наште български чудатости на живия живот?! Та ако напиша тия дни кратичко писмо на директорката Анастасова с предложение за преговори за помирение, за компромис, за разумен изход от превъзходния казус, не крия, ми и страшно интересна реакцията й. Мога да предполагам каква ще бъде тази реакция, но нека не избързвам засега, да се надяваме, възможна са и изненади. Май ще се наложи да напиша и специален документ до съда с предложение за преговори за досъдебно споразумение, а? Да поискам време, та двете страни да опитаме да се разберем преди дялото, щото сега, за една седмица, нима е възможно да се проведат ефикасни преговори? Да предложа на адвокатката си да звънне на ответницата с такова едно предложение, не е ли

по-добре така да постъпя? Не знам кое е подобре и по-правилно, ще видим. Но аз съм длъжен да апелирам пред човечността на подсъдимите, ответниците или как е правилно там да се казват, длъжен съм да им дам шанс, дето се казва, да спасят душите си. Или да си очистят душите. Щото такива неща да сториш на един друг човек, каквито на мен бяха сторени, е показател за нещо, за какво, позволете ми засега да не ви съобщавам. Аз съм психолог, ние, философите, сме си психолози, така да се каже, по презумпция, затова за мен тия неща са прелюбопитни. Философията изучава не друго, а човека – и всичко човешко, включително и нечовешкото, за нас е прелюбопитен "обект" за изследване. На това нещо се дължи съществена част от очарованието на философията. Интересно е как ще реагират и адвокатите ми на тия мои уж толкова спонтанни мисли, които обаче съм си ги мислил отдавна, ала не съм ги споделял. Аз като философ имам друга оптика, от позицията на която гледам върху нещата. Другояче затова виждам нещата. Съотнасянето на тия две позиции – правната и философската – затова ми е също много интересно. Навремето Сократ, знаем, свършил злополучно, щото не пожелал да се ползва от услугите на адвокати, защищавал се сам на своя съдебен процес, провалил се изцяло и бил осъден на смърт. Дали и аз няма да последвам сега учителя си – като вземам инициативата от адвокатите си? Ето, не им предлагам тия неща тайно, както се прави, а съвсем публично, в блога си. Издавам се, дето се казва, пред "врага", да ама аз не разглеждам за "врагове" тия хора, с които се съдя (освен директорката се наложи да привлека под отговорност и още хора, длъжностни лица от училището, които са подписали одиозната "характеристика", с която бях опозорен), имам един по-широк поглед върху нещата. Не ми подхожда да бъда ограничен човек, затова виждам нещата по-иначе. Та ще предложа преговори, пък да видим те как ще реагират. Може пък да им харесва да продължим да се съдим "докато дишаме"? Аз се боя обаче, че това, простете, е извратено. Те може да получават удоволствия от това, че подлагат на унижения един човек, за мен това обаче е недопустимо – и е нечовешко. И садизмът, и мазохизмът са ми чужди като умонастроения, като извратености на душата. Нямам пиетет към тях. За себе си гарантирам, а другите не знам. Днес ще водя разговори с адвокатите и с приятели, на чието мнение държа, по всичките тия проблеми. Държа и на вашето мнение и разбиране, уважаеми приятели на този блог, моля, ако желаете, изкажете позицията си и вие. Ще се вслушам във всяко изказано мнение. Ще ми помогнете извънредно ако имате добрината да ми съобщите какво мислите. Стига, разбира се,

за вас лично този проблем да представлява интерес. За някои хора, убеден съм в това, тоя род въпроси, именно нравствените, са изцяло безинтересни. За мен не са, за мен те са най-важните въпроси, но ние, хората, сме различни, няма как да мислим еднакво. Затова именно и питам да кажете какво мислите вие, как вие виждате нещата. Разбирам, че омръзнах на много хора с безкрайните си анализи на тия "лични казуси", но като вземете предвид, че те касаят нелеката ситуация в сферата на българското образование, една безкрайно важна и фина сфера, нещата почват да изглеждат в друга светлина. Моите мъчители – смея да употребя тази дума, щото аз наистина преживях невероятни мъчения особено в последната една година – са възпитатели и учители на нашата младеж, ето това е сюблимното на цялата тази история. Те постъпиха така с мен, техния колега, а как ли пък постъпват с учениците си? Възможно ли е да се коренно различни в отношението си към своите ученици – след като допуснаха да постъпят с мен по един такъв безчовечен начин? Безброй въпроси възникват тук. Заради тия въпроси аз нищя всички тия истории вече трета година. Щото битката за демократизация, другояче казано, за очовечаване на образователната система, за хуманизиране на отношенията в нея, която е същност на случващото се по моето възприятие, не я водя от вчера, а съм ангажиран с нея през целия си съзнателен живот. Това са вече много години. Аз живота си отдадох на тази борба. Нека да се опитваме схващаме нещата в точната им светлина, не превратно, не и ограничено, ние сме човеци, а не "коне с капаци"... Ами това е. Мисля, че казах основното от това, което ме вълнува тия дни – и по-специално тази ранна утрин. Тежко решение ми предстои да взема. Тежко и трудно, в някакъв смисъл съдбовно. Но за запазването на човечността в нашите отношения съм способен на всякакви жертви. Пък нека, ако искат, да ме смятат и за "луд", и за "некадърен", и за чешит, и за каквото си искат или пожелаят. Аз човешкото у себе си няма да пренебрегна, а ще заложа на него. Желая и вам същото това. Бъдете човеци – толкова е просто това! Опитайте! Хубав ден – и до скоро! РАЗГАДАВАНЕ И РАЗВЕНЧАВАНЕ НА ЗАГАДКАТА НА КИТАЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ЧУДО...

5 ЗАБЕЛЕЖКА: А щом те все пак работят, то това се дължи на обстоятелството, че частите, елементите, от които са сглобени, са произведени не в Китай, а в САЩ, в Германия, Япония, Сингапур и пр.

Между другото, непосредственият импулс за да напиша горната сентенция беше това, че новите ми обувки китайско производство, които си купих в понеделник, днес, в сряда, вече не стават за обуване – преди малко ги хвърлих на боклука... АТМОСФЕРАТА НА ЛОНДОН – ЗА ТИЯ КАТО МЕН, КОИТО ОЩЕ НЕ СА БИЛИ В ТОЗИ ВЕЛИК ГРАД

КАК ДА СТАНА БОГАТ? Как стать богатым. 18 правил:

сряда, 1 октомври 2014 г. Китайското "икономическо чудо" се свежда до следното: същинско чудо е че компютрите, джиесемите и пр. апарати, сглобени в Китай, изобщо работят!

1. Каждая ваша проблема должна решаться в кратчайшие сроки, обычно тогда требуется наименьшее количество усилий для решения этой проблемы. Будьте решительными – меньше раздумывайте и больше делайте!

6 2. Меньше работать на кого-то. Чем больше вы работаете, тем хуже живёте. Занятие любимым делом – работой не считается. Работа – от слова раб!

ваших усилий. Создайте источник пассивного дохода и живите себе в своё удовольствие!

МЛАД ЧОВЕК ОТ ПЛОВДИВ, МИХАИЛ КОСЕВ, ИЗРАСНАЛ В САЩ, ПРАВИ ЧУДЕСНИ КОМЕДИЙНИ ФИЛМЧЕТА, ВИЖТЕ ГИ И ВИЕ

11. Существуют только два правила выгодного инвестирования. Первое – берегите деньги! Правило второе – захотел рискнуть, смотри правило первое. Доход должен всегда превышать расход.

12. Изучайте биографии и мысли самых богатых людей мира.

3. Если вы собираетесь иметь деньги, принесите на рынок какую-нибудь ценность и люди сами принесут вам деньги. А вот количество денег зависит от того, насколько убедительно вы распишете выгоды этой ценности.

13. Ответьте себе на вопросы «Кто я есть? В чём моя уникальность? В чем смысл моей жизни? Чем бы я занимался, если бы денег было немерено?» Только честно! Сила, энергия, страсть из ответов на эти вопросы, из осознания смысла своей собственной жизни – просто всемогущи!

4. Работайте только ради своего интереса. Забудьте призывы про корпоративную культуру и лояльность фирме. Фирма всегда наживается на вас, иначе вы бы там не работали.

14. Мечты – это главное в вашей Жизни! Мечтайте и верьте, что мечты сбудутся. Человек начинает умирать, когда перестаёт мечтать.

5. Думайте о том, как заработать минимум $ 50 000 в месяц. Можно больше – меньше нельзя!

15. Помогайте людям! Не за деньги, от чистого сердца. Но, только тем людям, которым вы сами хотите помогать. Это не обязательно родственники или знакомые.

6. Деньги приходят к вам через других людей. Общайтесь! Нелюдимы и буки крайне редко становятся богатыми.

7. Бедное окружение практически всегда тянет вас в бедность. Даже у очень богатых людей всегда найдутся «родственники, друзья и прочие просители», которые, если от них профессионально не отбиваться, быстро лишат вас денег. Если вы человек пока бедный, в вашем окружении просто не любят, не уважают и некоторые даже ненавидят богатых. Всегда надо общаться с Победителями и Оптимистами. Именно так, с большой буквы – Победителями и Оптимистами!

8. Бедность возникает если уклоняться от ответственности!

9. Если у вас мало денег, надо делать бизнес. Если денег нет совсем, надо делать бизнес срочно, прямо сейчас! Ищите проблемы и продумывайте способы их решения. Самые удачные решения оформляйте в виде бизнес-проектов и предлагайте инвесторам.

10. Путь к огромному богатству лежит только через пассивный доход. Доход, который приходит к вам независимо от

16. Говорите комплименты! Просто похвалите на улице женщину за красивую причёску, мужчину за красивую, спортивную фигуру, да мало ли еще поводов для похвалы. Это всегда поднимает и вашу самооценку.

17. Ведите ежедневный журнал ваших побед. Обиды и поражения помнятся в 7-12 раз дольше побед и удач. Если вы упали духом – читайте этот журнал!

18. И последний совет. Никогда, никогда, никогда не сдавайтесь! С любым врагом, а бедность – враг любого человека, нужно драться до конца, без жалости к врагу и жалости к себе. ДОКУМЕНТАЛЕН РАЗКАЗ ЗА ИСТОРИЯТА НА ХХ ВЕК сряда, 1 октомври 2014 г. Фотоизложбата се намира на Главната улица в Пловдив, от страната на Централна поща. Заснех я за тези, които не живеят в Пловдив. За да четете текста можете да стопирате клипчето; постарах се да заснема всичко така, че да може по този начин да се изчетат текстовете, а също и да се разгледат фотосите.

Неговата страница във фейсбук можете да видите ето тук, там можете да осъществите и контакт с него. А пък на автора реших да напиша едно окуражително писмо; ето какво сметнах че съм длъжен да му кажа: Здравейте, г-н Косев, Благодаря Ви за писмото и за информацията, с интерес и с удоволствие изгледах Вашите филмчета – много ми харесаха, страхотни са! Чудесно е това, което правите, вярвам, че ще успеете, продължавайте да работите! То така стават нещата у нас, обикновено когато някой се захване да прави нещо ново и различно, никой почти не му помага с нищо, но мнозина гледат, клатят глава и казват "Защо ти е тази работа, остави, нищо няма да постигнеш?!", но пък ако той не се обезкуражи, ако продължи да работи, някой ден може и да постигне нещо; то всъщност работата, правенето, заниманието било с изкуство, било с наука, било с философия, било с каквото и да е друго, ако човек го прави истински, вече е успех, а пък признанието е второстепенно нещо. В чужбина по ще Ви признаят, тука е по-трудно, но въпреки това трябва да се работи. Сложих Вашата поредица от филмчета в блога си, та повече хора да ги видят. И друг път съм готов с каквото мога да Ви помогна, хора сме, трябва да си помагаме. Това, което правите, е с високо качество, което показва, че имате голям талант! Всичко добро Ви желая! С поздрав: Ангел Грънчаров НЕ ЗНАМ ДАЛИ МЕ РАЗБРАХТЕ, НО ТАМ Е ПРОБЛЕМЪТ: ТЪРСЕТЕ СМИСЪЛА, В НЕГО Е ИСТИНАТА! Представям аз във Фейсбук лекцията на Юлия Кръстева като цитирам откъс, ето този: „Питам тогава: какво да се прави? Какво да направим ние? Подемам Ницше: „Да се постави голям въпросителен знак

7 върху най-голямата сериозност“, а значи и върху това, което се нарича Бог. За преоценка на ценностите, на страстите, на нуждите да вярваме и на желанията да знаем. Да не капитулираме пред злото, дори и пред крайното зло. Но да продължаваме търпеливо търсенето – не на някаква сигурност, не на някакво си утопично равновесие или система, а на онази крехка точка, която френският математик и философ от 17 век Блез Паскал описва като „вечно движение“: „Който е открил тайната да се наслаждава на доброто, без да се ядосва на противното му зло, ще е намерил точката. Това е вечното движение.“ Ами ако бунтът, който ни липсва днес, е тъкмо тази „точка“, това „вечно движение“ към „тайната да се наслаждаваме на доброто, без да се ядосваме на злото“? Определено интимно преживяване…“

Никой в Аулата не попита гостенката защо нашите протести нямаха резултат, защо новите форми на бунта нямат силата да свалят правителството, защо нямат влияние над народа. Не попита дори Кьосев, който седеше заедно с почетните гости пред аудиторията. Бунтът, според Юлия Кръстева, се оказа интимно преживяване. Да се радваме на доброто и да сме търпеливи към злото. Същото, което с други думи ни каза Цветан Тодоров: Не се отчайвайте. Туй нещо е откъс от статия със заглавие Какво не разбрах от Юлия Кръстева и Цветан Тодоров, а пък една коментираща дама ми каза ето какво: Elena Sugareva каза: Многото говорене в повечето случаи се превръща в празнодумие. Всичко казано ще се прочете от 50 човека най много. Хората са отегчени от показване на високостилово изразяване. Всеки уважаваш себе си човек може да се информира от много източници. Не е права дамата, нали така? Принципно бърка нещо – или нещо бърка принципно, както искате го схванете; наложи се да реагирам, ето какво й казах: Ангел Грънчаров каза: Не сте права. Изобщо даже. Има и много празнословци,

но тук случаят е съвсем различен. Многото думи са нужни когато се изразява много смисъл. Тук не става дума за празнословие. Това е философия, работата е съвсем различна. Налага се човек да се понапрегне умствено и душевно – за да схване, за да се добере до смисъла. Не знам дали ме разбрахте, но там е проблемът: търсете смисъла, в него е истината! Тъй че проблемът не е в Юлия Кръстева, а в тия, които ги мързи да мислят – пък после се оплакват, че не били схванали нищо... КОЙТО НАЙ-ПРОЧУВСТВЕНО ПОРЕВЕ ЗА "БЕДНИТЕ И СТРАДУЮЩИТЕ" В ТИЯ ДВА ДНИ ДО ИЗБОРИТЕ, ТОЙ ЩЕ СЕ ОБЛАЖИ

„ЯВЛЕНИЕТО БАРЕКОВ” Е КАТО ПОПРАВИТЕЛЕН ИЗПИТ С ПРЕДИЗВЕСТЕНА ДВОЙКА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО, КОЕТО НЕ СИ Е НАУЧИЛО УРОКА четвъртък, 2 октомври 2014 г.

Бареков е още катран в кацата с все помалко мед Автор: ИВО ИНДЖЕВ

четвъртък, 2 октомври 2014 г.

Това повишаване на тока три дни преди изборите, в един много подходящ, няма що, момент, е чудесна услуга, която енергийната мафия у нас, ръководена от Москва, организира и осъществи – с оглед да вкара в Парламента своите чеда, така усърдно млекопитающи, пардон, рублопитающи от нейната щедра цицка, имам предвид рублофилите от АТАКА. Щяха да отпадна от Парламенто, ала сега вече непременно ще влезат. Сидеров пак да си навира златнио пръст където иска и да го ближе после, обилно намазан с мед и с други благинки. Тъй че това предизборно вдигане на тока е нещо като "Костинброд 2014 г.", ала не съм чул тази хипотеза по наште медии. Всички се правят на умрели лисици че не разбират. А истината е тази: руската енергийна мафия направи туй благодеяние на своите примерни мекерета, именно рублофилите от АТАКА. Пък и БСП ще смукне некой и друг глас, завалийката, и на нея също помагат. Който най-прочувствено пореве за "бедните и страдующите" в тия два дни до изборите, той ще се облажи, Бареков също ще пореве най-сърцераздирателно. Виждате ли как се манипулират избори? Виждате ли кой дърпа конците на случващото се у нас?

Не знам дали поговорката „дяволът е в детайлите” е руска. Поговорките са като водата в световния океан – никоя река, колкото и да е могъща, не може да претендира, че има основен принос за водата в тях. Руснаците обаче обичат често да казват, че „дяволът е в детайлите”, което е дяволски парадоксално, защото тъкмо руснаците си падат карикатурно грандомански по „големите работи” без да се интересуват от детайли, като да речем правата на човека, стойността на отделния човешки живот или други подобни „западни глезотии”. В политиката обаче наистина „дяволът е в детайлите” и този факт май убягва на мнозина. Чудя се само дали е случайно или (също) е платено: точно както е платено да се „забелязва” само онова от партийното самохвалство, което е изгодно на самохвалещите се продавачи на обещания, илюзии и откровени лъжи. От онези, на които си струва да се обърне внимание на финала на кампанията от обещания, илюзии и лъжи, тази година се открои Николай Бареков. Еднолично! Точно толкова еднолично, колкото еднолично атакуваните заради тяхната едноличност на партийния връх негови мишени в говоренето му срещу статуквото. Че и повече дори. Само Борисов, неговият баща в политиката (доколкото Бареков му е одрал кожата поведенчески), може да се похвали все още с преднина в самохвалството, извратливостта и непоследователността. Но Бареков има всички шансове да надскочи сянката на своя бивш кумир. Ако избирателите му дадат шанс. Да, Бареков е детайл от пейзажа. Но е важен не защото „разбива статуквото”, а защото прави тъкмо обратното: повтаря го като болест, която поваля тялото, което не се преборило с нея. Връхлетяно отново, то е много по-уязвимо за фатален изход от борбата с вируса.

„Явлението Бареков” е като поправителен изпит с предизвестена двойка за българското общество, което не си е научило урока. Стъпил е върху опита на популизма на плеяда от по-стари пионери в лъготенето. Бареков ни имунизира срещу нашия здравословен скепсис, срещу неверието на очите, разума и сетивата ни, че това наистина се случва. Постига го като доказва, че е възможно чрез публичното си присъствие на легитимен (въже)играч по опънатото от други преди него въже на популизма, по което на другия бряг, в самия законодателен храм, са премила вече доста балансьори на ръба на невероятното. Той демонстрира, че не бива да се изненадваме от нищо вече. Самонареклият се „нов политик” (нищо, че за зрящата публика това е паралел с една известна комедия) парадира едновременно с богатство и със сълзи за бедните. В едно телевизионно предаване се явява с часовник за десетки хиляди левове и нагло го размахва като доказателство за личното си благополучие, а в друго акцентира със същата наглост върху лика на Левски, който разхожда на тениската си „за три лева”. Същият води луксозният си личен живот на милионер, претендиращ да е забогатял от журналистика (което в България е като да се разхубавиш от чистене на несъществуващите обществени тоалетни с голи ръце – „привилегия”, запазена в Индия за кастата на недосегаемите). Както никой друг от своите популистки прототипи, богаташът се хвали сам с шампанското, с което се къпе. Сам си пуска снимките в интернет, а когато това се разчува, се държи предизвикателно в стил: „Какво от това?!" Същият обаче рони сълзи (буквално) за бедните и съчетава хвалбите си на „европейски консерватор” с предизборни поклони към работническата класа. Същият е политически съзаклятник с най-едрият собственик на мини, но на едро спекулира с нещастието на миньорите, принудени да живуркат месеци наред без заплати. Същевременно същият държи от юни месец насам без заплати доста хора от фирмата си „Ноу фрейм медия”, чрез която лично той източи ТВ7 с мегаломанските си харчове и чрез изтръгнатия на изпроводяк „бонус” от своя дългогодишен банкерски началник, превръщай и него в предизборна боксова круша (както авторът на тези редове отдавна предвиди в писмен вид в ivo.bg, че ще се случи един ден). Сега лишените от заплати негови бивши подчинени от фирмата му „Ноу

фрейм медия” си търсят безпомощно правата – уви, с голямо закъснение. Трябваше да се разбунтуват малко по-рано, когато Бареков пазаруваше с банкерските пари какво ли не и кого ли не в бранша. Прелъстените и изоставени хора обаче, които също имат семейства за хранене, като миньорите, са нагледен пример, какво ще случи, ако измамникът седне в някое управленско кресло, към каквото неистово се стреми да стигне през „труповете” на бягащите от него, временно изкушени от банкерския мед и популисткото му жило бивши негови спътници.

Един такъв „политически труп” (да ме прощава г-жа Първанова, но НДСВ е точно това), проговори днес с гласа на Антония Първанова. Тя засегна болезнения въпрос, от който Бареков бяга като гявол от Делян – пардон, като дявол от тамян. В интервюто си по Нова телевизия вчера Бареков, в типичния си стил, не само отрече близостта си с Пеевски, с която толкова години се перчеше, но и се направи не негова… жертва. Бил оплюван в медиите му (и се направи, че не знае, че този кратък епизод отмина вече – защо ли, какво ли е прекратило неприятното недоразумение между двамата?). Ето каква светлина върху временния яд на Пеевски хвърли днес лидерката на НДСВ Антония Първанова, която обяснява как Бареков се е натискал пред ДПС за ролята на дялан камък на мястото на Делян- препъни камъка на ДПС. (Прочети ДО КРАЯ >>>) ФЕНОМЕНАЛНИ ЛЪЖЦИ-ХВАЛИПРЪЦКОВЦИ, КОЙ ОТ КОЙ ПО-НАГЛИ: БОРИСОВ, СИДЕРОВ, БАРЕКОВ, ОСТАНАЛАТА ПОЛИТИЧЕСКА, С ИЗВИНЕНИЕ, ГНУС четвъртък, 2 октомври 2014 г. На фона на лъжите и изфърлянията на Бареков даже самият Бойко Борисов

8 изглежда "честен" и дори, представете си, "скромен": дали пък манипулаторите точно затова не решиха да изпратят феноменалния лъжец-хвалипръцковец в политиката?!

Всъщност Борисов и Бареков са нещо като близнаци, са нещо като дупе и гащи, и то не толкова като самите гащи, а като онова, което се отделя от дупето, та цапа гащите. Кой е дупето и кой е "онуй нещо в целофан", с което самият Борисов определяше политиката и политиците преди време, нека сам всеки да прецени... Казвам, пиша тия неща тия, щото нивото на деморализация в нашенската политика в тази кампания достигна вече свръхкритични нива. Тия наглеци ще предизвикат отчаяният народ скоро да прибегне до ексцесии, щото това вече не се търпи...

Искахме демокрация, получихме деморализация, думите звучат близко, но разликата е огромна... но и ние сме виновни за това, което получихме, щото на огромната част от хората сякаш вече не им пука от наглостите... СЪБАРЯНЕТО НА ГРАМАДНАТА СТАТУЯ НА ЛЕНИН В ХАРКОВ четвъртък, 2 октомври 2014 г. Събориха най-голямата статуя на Ленин в Източна Европа (видео), ОFFNEWS Най-големият паметник на Владимир Илич Ленин в Източна Европа – на централния площад в украинския град Харков – бе съборен от активисти, съобщи украинската информационна агенция УНИАН. "Великанът" падна на земята към 22:25 ч. местно време (малко преди полу-

нощ българско време) след два часа и половина опити да бъде свален. По-рано харковската милиция съобщи, че на площад „Свобода” в центъра на града 3000 участници в митинга за единство на Украйна опитват да разрушат паметника.

Един мъж е бил ранен в окото, когато паметникът е рухнал. Общата височина на паметника е 20,2 метра. Фигурата на Ленин е висока 8,5 метра. Паметникът е поставен през 1963 г. ПОСЛЕПИС, МОЙ КРАТЪК КОМЕНТАР: Докато същото не се случи с паметниците на окупаторската съветска армия в България, ние, българите, нито добро, нито свобода няма да видим! ЛЕНИНОПАДЪТ В УКРАЙНА ПРОДЪЛЖАВА, А НИЕ ДОКОГА ЩЕ ТЪРПИМ СИМВОЛИТЕ НА НЕПОКЪТНАТОТО СЪВЕТСКО-РУСКО РОБСТВО?!

А по аналогия с България има и друга интересна “подробност”: най-високият паметник на Ленин в Източна Европа, свален от пиедестала вчера в Харков, е 12 метра. Той е три пъти по-нисък от стърчащия в центъра на София 37 метров Монумент на окупационната съветска армия (МОЧА). Простата аритметика с три пъти по-ниския Ленин в Харков, където той вече падна, показа около три пъти по-низката същност на раболепието пред съветския колониализъм в евроатлантическа България. Руските ни неоколониални началници заявиха миналата седмица чрез външното си министерство, което за пореден път се намесва във вътрешните ни работи (при мълчаливото съгласие на туземната власт в София), че предстои ремонт на МОЧА в българската столица. МНОГО УМЕСТНО Е ДА СЕ ПРИПОМНИ ТОВА ИЗРЕЧЕНИЕ В НАСТОЯЩИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ КОНТЕКСТ... четвъртък, 2 октомври 2014 г.

четвъртък, 2 октомври 2014 г.

"Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители" (Мат. 7:15). Съветската символика в Украйна си отива, а в България заплашват да я ремонтират, Автор: ИВО ИНДЖЕВ Ленинопадът в Украйна продължава като закъсняла, но вече неудържима лавина на истинското освобождение на страната от съветско робство. Повече от 50 статуи на Ленин в страната вече са премахнати, а в Харков вчера бе отстранена найвисоката статуя на основателя на съветската империя. Както отбелязва един украински телевизионен журналист, освобождаването на Украйна от паметниците на Ленин показва една закономерност: в украинските градове, в които фетишите на Ленин падат, цари мир и разбирателство. В Луганск и Донбас, където Ленин продължава да е на почит, се води война.

(От страницата на Svetoslav Alexandrov)

9 БИТЕ – АКО ИСКАМЕ ДА СМЕ СЪВСЕМ ТОЧНИ

Егати гнусната шушумига, не се посвени и името Божие да оскверни за мръсните си кариеристично-меркантилни цели! Тоя на плаката, ако не знаете кой е, ще ви съобщя: това е "политикът", с извинение, наречен "златният пръст", това е един от нашите милионери, направили парите си с покупко-продажби в парламента (и с парични подаръци в рубли от господарите му от Москва). И с протекцията на чекисто-кагебисто-ченгетата де, как иначе някой може да преуспее толкова у нас?! Пардон, той е много загрижен за бедните и страдащите, той е "народният трибун" на социално слабите, по-скоро на умствено слабите, ако искаме да сме съвсем точни. И това човешко падение се представя за "патриот" и си има хиляди симпатизанти?! Майко Българио, прости, че тия руски мекерета се зоват "българи", сиреч, оскверняват името ти... СВИДЕТЕЛСТВАТА ЗА УЧИТЕЛСКА КЛАСКВАЛИФИКАЦИЯ НА "ПЪЛНИЯ НЕКАДЪРНИК" АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ

ПРАВ Е НАШИЯТ ЕЗОП...

Изображение: Силна България "НАРОДНИЯТ ТРИБУН" НА СОЦИАЛНО СЛАБИТЕ, ПАРДОН, НА УМСТВЕНО СЛА-

Свидетелствата за учителска класквалификация на "пълния некадърник" Ангел Грънчаров (по тъй любезната субективна преценка на директорката на ПГЕЕПловдив Стоянка Анастасова)

10 Това наслагване един върху друг на образите на Б.Борисов, на руския таваришч Сидеров и на не знам си кой още ми се вижда, че носи доста символичен смисъл, не мислите ли?

ЗА БОДВАНЕТО НА ЕТИКЕТИ ВЪРХУ ЛИЧНОСТИТЕ – И ФИЛОСОФИТЕ В ЧАСТНОСТ

А ВИЕ, ПРОСТЕТЕ, ГЛЕДАТЕ ЛИ АТАКУВАЩАТА РУСКА "ТЕЛЕВИЗИЯ НА ИСТИНАТА", В КОЯТО СЕ ЛЪЖЕ КАТО ЗА СВЕТОВНО?

На мен ми изглежда като знак за някаква прокоба... ЗАБЕЛЕЖКА: Изображението взаимствах от ето тази страница. ФОЛКЛОРЪТ В СЛАВНАТА СТРАНА ПУТИНИСТАН

Никога не съм гледал АЛФА ТВ, но тази вечер погледах и какво да видя – Боленчо изнася реч в Варна. Реших да го послушам малко и да видя какво говори, че така психосва привърженици те си. След десет минути се уверих, че това е най големия лъжец и манипулатор. С думите си може да излъже само много отчаяни хора, пенсионери и хора без образование. Лъжа след лъжа само.

Mitko Panov

Lidiya Faust, от Stuttgart, Germany каза: Философът-еклектик Сенека: Да получиш власт е случайно нещо, а да я предадеш на друг е доблест.

Vasil Karaivanov каза: Колко "политици" са чули за Сенека? Бареков, Волен, Бойко? Ангел Грънчаров каза: Защо Сенека пък да е еклектик?Да не бъркате думата? Сенека, доколкото зная, е стоик, това няма нищо общо с еклектиката...

ЗНАК ЗА НЯКАКВА ЗЛОКОБНА ПРОКОБА

Из самой "читающей" страны мира: - Погода паршивая!

- Это из-за Гольфстрима.

- Он еврей?

- Нет. Течение.

- Масонское?

- Океаническое.

- Из Израиля?

- Нет. Из Америки.

- Так я и знал. У них небось солнышко светит, а мы тут гнить должны.

- Да нет. Там сейчас ночь.

- А ты откуда все знаешь? Ты что, еврей?!

четвъртък, 2 октомври 2014 г.

От страницата на Oleg-Sandro Panfilov

ЕДИН ЧОВЕК – В ТРИ ЕПОХИ...

Във фейсбук се проведе току-що следния кратък диалог, поставящ все пак един проблем, който не е за пренебрегване:

Lidiya Faust каза: "Еклектиката се споменава за пръв път от група древногръцки философи, които се опитали да подберат от тогавашните философски теории тези, които са им се стрували най-разумни. Известни гръцки еклектици са стоиците Панет и Посидон, а от римската школа - Цицерон и Сенека." Ангел Грънчаров каза: Аз знам какво е еклектика, но за първи път чувам, че Сенека бил еклектик. Както и да е, науката преживява непрекъснат прогрес. :-) Lidiya Faust каза: Да, за разлика от философията! :-)

Ангел Грънчаров каза: Апропо, в това човек да търси истински разумното във философските учения няма нищо еклектично. Стига разумното в тях да се съгласува органично с даден принцип, който споделяш, в случая при Сенека това е принципът на стоическата философия. Да се нарече Сенека от тази гледна точка "еклектик" е най-малкото странно... но има всякакви учени, не бива обаче всичко, което е написано или казано някъде, да го приемаме безкритично като чиста монета, като истина и като неподлежащо на съмнение... Аз възразих най-вече затова, защото слагането на етикети връз философите отдавна не ми е по вкуса. Навремето, при комунизма, като студентите от всички специалности бяха заставяни да учат "философия", комунистическата, естествено, обучението им се свеждаше до това да знаят какви етикети да боднат на този или онзи философ. Платон бил "обективен идеалист", Фихте – субективен, Лок бил сенсуалист, Спиноза – пантеист, Шопенхауер бил, видите ли, фаталист и прочие. Глупава работа... но някои учени явно я карат по инерция по същия начин и сега, поради скудоумие най-вече. Можеше да каже просто Сенека, без да му бодва непременно етикета "еклектик"...

Lidiya Faust каза: Явно това определение най му допада. :-) Ангел Грънчаров каза: "Еклектик" ли? То не е определение, а етикет. Етикетирането на личностите и на философите е лош навик според мен... КАК ЖИВЕЕМ – И КАК ПОДОБАВА ДА ЖИВЕЕМ? петък, 3 октомври 2014 г.

Има четири неща, които не можеш да върнеш обратно. Камъкът – след като е хвърлен. Думата – след като е казана. Мигът – след като е пропуснат. Времето – след като е минало. Срещнах това изказване, витае из интернет. Нека да го има и тук. Какъв обаче са изводите от него – там е интересното,

там е проблемът. Нека всеки да си прави каквито иска изводи. Някои хора обаче се правят съвършено погрешни изводи. Само да предупредя. Темата си заслужава обсъждане. Става дума за живота ни, за това как живеем. И как подобава да живеем. Ето това е именно най-важното. ИМА ЛИ СИСТЕМА, НЯМА ЖИВОТ: ЖИВОТЪТ ИСКА ЕДНО НЕЩО, ТОЙ СЕ "ХРАНИ" С ЕДНО НЕЩО – СВОБОДА

11 изгасне, тук има много фактори, примерно какво "гориво" се използва, как огънят да се "подръчква", да се подклажда, с оглед да гори интензивно и да топли, най-вече душите, щото това е именно преди всичко вътрешен огън, огън, в който именно се разгръща и развива тайнството на духовния живот на човека. Разбира се, тия неща следва да стават по един пределно естествен, непринуден начин, иначе няма как да станат, да се зародят, да се разгорят, да заживеят и пр. (Следва – в блога) СРАМ И ПОЗОР ЗА ВСИЧКИ НАС! ДА СЕ ПОКАЕМ, ДА ОПИТАМЕ ДА СТАНЕМ ЧОВЕЦИ – ЗАЩОТО ЯВНО НЕ СМЕ...

Моята нова книга с примерното, с условното (засега) заглавие ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ напредва, въпреки че в последните дни спрях да пиша по нея, понеже бях зает с други, по-неотложни неща; но ето тази сутрин оставям всичко друго за да попиша по нея. А и в предишните два дни, макар че ми се наложи да пиша по други теми, аз пак продължих да мисля по темата за учителстването, която ме занимава така силно напоследък. Между другото, понеже учителстването в неговия истински смисъл е интимно, така да се каже, също и фино духовно взаимодействие между свободни личности, то всичко истинско и същностно в него следва да се прави с вдъхновение, с отдаденост на духа на човека, даже с патос, разбира се, не изкуствен, не принудителен, не по диктовката на разсъдъка, не организиран отвън и пр., а спонтанен, естествен, свободен. Само тогава ще се получи или породи онова "запалване на пламък", и то не къде да е, а в душата на младия човек, на възпитавания, на обучавания. Разбира се, трудно е да се опише как именно се постига всичко това, тук именно моментът на изкуството е решаващ, но главното, изглежда, е това: създаване на комфортни условия за пълноценни духовни занимания, като под думата условия разбирам и вътрешни, душевни – настройка, нагласа, предразположеност на душата, настроение, attitude и пр. – а също така и външни, условия на средата. Думата attitude иде от лат. “aptitudo” – готовност, склонност, и от лат. “actus” през итал. “atto” – действие, поведение. Цялата работа, следователно, се свежда до това, първо, как да бъде запален огънят (а огън се пали чрез предизвикване на искра), после, след като веднъж огънят е запален, следва да се разбере как той може да бъде поддържан, та да не

На всички тия лицемери, които днес реват така прочувствено за измрелите в онази избухнала и не оставила следа от тия човеци барутна фабрика, искам да кажа едно нещо: Спрете се да лицемерите толкова! Вие къде бяхте когато тия хора бяха живи и страдаха, биваха унизявани да работят опасната си работа за нищожните 250 лева месечно, когато живееха като скотове, когато целият свят беше забравил за тях? Тъй че не ревете, не се правете на страдащи и на хуманни, вие, драги лицемерни ревлювци, сте едни бездушни изроди и изверги! Вие сте аморални безчовечни чудовища и зверове, ето какво сте вие! Срам и позор за всички нас! Да се покаем, да опитаме да станем човеци – защото явно не сме... ПОСТСКРИПТУМ: Мълчите гузно, о, подли мерзавци, нали така?! Виновни ли се почувствахте поне малко? Всеки от нас можеше да спаси поне по един от човек от тия, които вече загинаха, но докато бяха живи, никой от нас не им подаде ръка – нали така беше? А сега ревем! Утре ще умрат други, които сега са живи покрай нас, но ние пак не ги забелязваме – щото сега сме заети с това да се преструваме колко много сме "чувствителни" и "хуманни", нали така? Ние само за вече умрелите "страдаме", а за живите, дето страдат и се се мъчат, за тях изобщо,

ама изобщо не ни пука. Нека първом да умрат, пък тогава малко ще се трогнем – и ще си турим временно страдалческите маски на лицата! Нали точно така правим? Признайте си де, защо мълчите?! ПРЕЗИДЕНТЪТ ГОЦЕ ПЪРВАНОВ БИЛ ИСТИНСКИЯТ СОБСТВЕНИК НА ИЗБУХНАЛАТА БАРУТНА ФАБРИКА-УБИЕЦ "МИДЖУР"! събота, 4 октомври 2014 г.

взривното вещество е недопустимо за употреба в България. На 18 май 2007 г. експлозия в цех на завод „Миджур” отне живота на 28- годишния Людмил Стефанов, и е ранена тежко Венета Георгиева, на 39 г. На 3-ти февруари 2010 предизвикан от неизправна машина пожар доведе до експлозия в завода. Аварията коства зрението на технолога на предприятието и рани тежко трима от колегите му. За последните 8 години в завода се случиха 6 сериозни инцидента, които убиха двама и осакатиха общо 7 човека. Според експертите, следящи случая, меко казано „благосклонното” отношение на институциите спрямо ръководството на завода се дължи на стабилните връзки, които Валери Митков, собственик на предприятието, има с президента Георги Първанов. А наказани от фирмата просто няма.” Из: Кой стои зад фабриката за илюзии и утилизиране на хора в България?

Една хипотеза, ето я във вида, в които се появява тя във фейсбук, препечатана вече в един пернишки сайт (в Перник знаят много неща, но са безсилни пред отдавна организираната престъпна групова симбиоза между четирите власти): Новини за Перник, Фейсбук: Ilian Nistorov: Мисля, че е редно да се информират гражданите, че собственик на з-д „Миджур” е фирмата „Видекс – АД” с генерален директор Валери Митков – близък приятел на президента Георги Първанов. Твърди се, че една от любимите президентски винарни е „Лопушката”, мажоритарен собственик на която също е инж. Митков. А злите езици говорят, че президентът е истинският собственик на Видекс, а може би на винарната. Дори спрягат името на видинския адвокат, извършил прехвърлянето на фирмата от Зорка Първанова на Валери Митков. Това ние обикновените хора от Горни Лом няма как да докажем, но някой смел журналист би могъл да се поразрови по въпроса. Нека споменем за още някои „геройства” на Видекс, които определено са доказана истина: През 2002 г. две експлозии, също предизвикани от пожар, сринаха до основи тогавашния цех за производство на тротил на завод “Миджур”. През април 2006 г. избухна пожар в з-д „Миджур", при който загина инж. Илия Симов. В началото на март 2007 г. ЗИЛ, натоварен с амонит, произведен от Видекс, се взривява до открития рудник “Република” близо до Перник и нанася много материални щети. При направения анализ в „Минпроект” е установено, че

ЗАБЕЛЕЖКА: Още по темата можете да прочетете ето тук: Чадърът на(д) Първанов НАИСТИНА, КАКВО ЛИ СТОИ ЗАД ТОЛКОВА ТОПЛАТА НА ВРЪЗКА НА ПЪРВАНОВ И БОРИСОВ? събота, 4 октомври 2014 г.

Прочетох нещо важно, което препоръчвам и на вас. Това нещо, което следва по-долу, имам предвид откъс от статията на един всяващ пълно доверие журналист, трябва да се знае от всички, да стигне до съзнанието на всеки "гласоподавател". И то именно в "деня за размисъл" – щото наистина трябва много да се мисли, и то не само в този ден, а и всеки ден: ... Не питам за чадъра на Първанов, а за чадъра над Първанов. Какво го прави толкова самоуверено недосегаем толкова време? При това въпросът ми е адресиран само към фактори от противоположния на Първанов политически спектър – останалите не се и крият, те са му явни съратници и съзаклятници (като Бойко Борисов).

12 Защо президентът Петър Стоянов така и не пое инициативата, след като няма и кой да го попита за потвърждение, да разобличи Първанов, че е преобърнал БСП в полза на НАТО заради едни пари? Това се е случило в неговия кабинет на държавен глава. Там Първанов е нахокан като лидер на БСП от германския депутат Гернот Ерлер за позицията му в подкрепа на Милошевич и след заплаха за спиране на субсидията от Германия българският соцлидер сменя курса, но никога това не достига до съзнанието на избирателите на БСП, оставени в неведение за мотивите БСП изведнъж да приеме приемането в НАТО. Ако червените другари и другарки знаеха истината, историята на България щеше да протече иначе. Щеше да бъде подкопан потенциалът на Първанов като дългогодишен партиен авторитет сред найголямата българска партия и съотношението на силите в българската политика – преди на върха й да бъде изтикан Бойко Борисов, щеше да се формира по друг начин. Защо Росен Плевнелиев, когото авторът на този текст цени иначе заради проатлантическата му позиция, не изпълни обещанието си да проветри институцията, която оглави през януари 2012 г. след 10 години безконтролно царуване на Първанов? Дали топлата на връзка на Първанов с Борисов не е причината за това? Защо тази сутрин вътрешният министър Йордан Бакалов повиши тон на водещия в Нова телевизия, който се опита да го попита дали знае нещо за „приятелствата” на собственика на фабриката на смъртта в Горни Лом Валери Митков? Защо Бакалов рязко прекъсна темата и свъсено заяви, че това било като „една жена каза” (макар името на Първанов дори да не беше споменато? „Една жена ли е” бившият шеф на контраразузнаването и настоящ кандидат за депутат Атанас Атанасов, който ден по-рано каза пред друга телевизия, че демонстративната близост на Първанов с Валери Митков е равносилна на чадър за проверяващите и контролиращите органи по отношение на опасната фабрика „Миджур”? Камбаната на „Медиапул” от 2 февруари 2011 г. при предишния тежък инцидент в цех на предприятието довел до взрив, поразително напомнящ като прелюдия към последвалия ужас и смъртта на 15 души, също ли е „една жена каза”? За нечии скромни солови блогърски и писателски усилия да разобличат одържавената на най-високо ниво мафия в България дори не питам – то е ясно, че попадат в графата на запушените усти в

царството на организираната българска престъпна мълчаливост. А мълчанието, няма как да не напомня, е злото. Още какви експлозии и колко смърт трябва да понесе България, за да се събуди и да стане ясна тази очевидност, от която да произтекат някакви последици за виновните? Из: Чадърът на(д) Първанов, Автор: ИВО ИНДЖЕВ ОГРОМНАТА РАЗЛИКА В ЦЕНАТА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ В БЪЛГАРИЯ И В НОРМАЛНИЯ СВЯТ!

застраховка живот от техния работодател и кой е разрешил!

13 преподавал съм му философия преди немного години; много добър и умен млад човек. НОВОТО, ПЕТО ИЗДАНИЕ НА МОЯТА ПСИХОЛОГИЯ

В САЩ често се случва малка или средна фирма да фалира при смъртен случай на работник заради големите обезщетения. Затова работодателите са истински заинтересовани от спазването на правилата и безкомпромисни. ОКТОМВРИ 3, 2014, (Публикувано като коментар ето тук.) ЧУДЕСЕН ПРИЗИВ: ДА ГЛАСУВАМЕ – ЗА ДА ПОМОГНЕМ НА БЪЛГАРИЯ!

Това пепелище е обща гробница на изгорелите без да остане и копче от тях работници на барутния завод "Миджур"! Работил съм повече от 15 год. в НЕК и почти всяка година там загиваха хора, но информационното затъмнение е пълно. През есента на 1996 г. работих с колеги от националната ел. компания на Франция EDF и ми направи много силно впечатление тяхното изключително внимание и старание по отношение спазване на правилата за безопасност. Те ми казаха, че стойността на тяхната застраховка за живота им е такава, че би осигурила живота на няколко техни поколения, в същото време моята беше на стойност колкото 10 годишна среден клас кола. През 2010 г. моята застраховка беше около 100 000 лв. Ето я разликата в цената на човешкия живот в България и нормалния свят! Само при висока цена на застраховка за живота и здравето на на работещите във фирмите, което трябва да е задължително условие за издаване на лиценз, може да принуди работодатели и работещи да спазват условията на охраната на труда – защото ще трябва някой да плаща големи пари при нещастен случай. Сутринта чувам, че ще стартира кампания за набиране на средства за подпомагане на семействата на загиналите от взрива в Горни Лом и се чудя тези хора как са работили тази високо рискова работа без

Новото, пето издание на моята психология (в хартиен вид). Книгата е в обем 292 страници, отпечатана е на хубава хартия, цената е 14.00 лв. Аз ще гласувам, а ти ще гласуваш ли? Нима – ако не гласуваш – за теб България нищо не значи? АЗ НАПРАВИХ ИЗБОРА СИ: ИЗБРАХ ДОСТОЙНО БЪДЕЩЕ ЗА БЪЛГАРИЯ!

Поръчки: на имейла, съдържащ в КОНТАКТИ на моя блог...

се

ГОЛЯМА ТРАГЕДИЯ ЩЕШЕ ДА НАСТЪПИ АКО ДЕЦАТА НИ НЕ БЯХА ТАКА ПОГНУСЕНИ ОТ ТОВА, КОЕТО БИВАТ ЗАСТАВЯНИ ДА ПРАВЯТ В УЧИЛИЩЕ

неделя, 5 октомври 2014 г.

Под номер 9 в листата на Реформаторския блок за Пловдив град е Петър Накаленов. Роден е 1984 г. Член на ДСБПловдив. В периода от 2010 г. до 2012 г. живее и работи в САЩ. В момента е студент 2-ри курс в Колежа по Икономика. Петър Накаленов е мой ученик от ПГЕЕ-Пловдив,

Хората са създадени за да бъдат обичани, а вещите – за да бъдат използвани. Причината, поради която сега светът е в хаос, се дължи на това, че вещите са обичани, а хората – използвани. Джонатан Молду

Попаднах току-що на тази мисъл и решавам да я оставя тук един вид като посвещение към текста, който възнамерявам да напиша тази сутрин. Неделя е и ми се пише, разбира се, имам още за писане по моята книга с примерно заглавие Изкуството да си учител, е, с намерение да я завърша в някой щастлив ден, сядам и започвам да работя. Макар че какво означава една книга да бъде "завършена" – или една идея някога да бъде изразена, да бъде въплотена? Трудна работа е това, много трудна. Даже невъзможна. Тази констатация е едновременно обезпокояваща, но в някакъв смисъл ме и успокоява. Така е устроена душата ни: да се стреми към невъзможното. Хрумва ми в тази връзка мисълта на Пиндар – Не се стреми към безсмъртен живот, моя душо, а открий полето на възможното – потърсих точния цитат, а пък Гугъл ме насочи любезно към моя "контратеза", ето как аз съм опонирал някога: Стреми се към безсмъртен живот, душо моя – понеже полето на възможното е прекалено тясно за теб: блажени са ония, които искат невъзможното!. Имам някакво отношение към сегашното ми затруднение, е, нека да остане тук, пък може при редактирането да го премахна. (Следва – в блога) ДАЛИ ОТ БОЙКО БОРИСОВ НЯКОГА ЩЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОЛУЧИ ЕДИН ДЕМОКРАТ?

друг, а от самия живот, от неговата неумолима логика. ЧЕСТИТО, ДРАГИ МАЛОУМНИЦИ, ДЕТО ГЛАСУВАТЕ ЗА "ЗАЩИТНИКА НА БЕДНИТЕ И НЕОПРАВДАНИТЕ"! понеделник, 6 октомври 2014 г.

Толкова много пари изпотрошиха руснаците за да вкарат в Парламента АТАКА, своето най-послушно, но възтъпичко, ала и обично чадо, че щеше да бъде грехота да не постигнат целта си. Да се надяваме, че Сидеров, който харчеше с широка ръка руските пари, е успял да задели някоя и друга рубла, че да може да иде да си почине на Варадеро, Сан Тропе или в хотела на неприлично богатите в Париж, където обича да отсяда с любовницата си, заслужи си той тази почивка. Пък и за банковите си сметки дано е заделил някоя и друга рубла, та да ги прибави към 18-те милиона, дето получи за "златния си пръст", заради подкрепата си за правителството на Орешарски. Честито, драги малоумници, дето гласувате за "защитника на бедните и неоправданите"!

14 явяваща се поредица от такива есета, те ще получат други, по-подходящи заглавия – стигнах до един възлов момент, от който искам да тръгна днес. Не е много добре да се "самоцитирам", но ще се наложи да се пожертвам, с оглед работата да върви, ето какво писах там: Душевните сили не обичат произвола, тиранията, те обичат и силно са привързани към свободата. Цяло майсторство, цяло изкуство се иска да успееш да предразположиш душевните сили да подпомогнат усилията на ума, да почнат да се сработват, да не враждуват, а да си помагат и пр. Ето в този пункт е и цялото изкуство на учителстването, щото всъщност съществената работа на учителя е да осигури всичките потребни условия това сработване, тази хармонизация на душевните сили да се получи. И ако се получи, ще има пълноценно учене, общуване и пр., ако не се получи, нищо особено няма да се получи в крайна сметка, а пък резултатите ще бъдат ако не плачевни, то със сигурност – мизерни. Образователната система у нас, казахме вече, е построена върху принципа за тирания на разсъдъка върху останалите душевни сили, тя заставя учителите да не правят друго освен да усвояват, и то механично, някаква информация, прословутите "знания", щото, видите ли, боравенето с тия знания щяло било да развие мисълта, мисленето на младите. (Следва – в блога) ЗА НЯКОИ НАЙ-ФИНИ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И ЛИЧНОСТНИ ТЪНКОСТИ НА ОБЩУВАНЕТО УЧИТЕЛ-УЧЕНИК

АВТЕНТИЧНО Е ОБРАЗОВАНИЕТО И УЧИЛИЩЕТО, КОЕТО ВЪЗПИТАВА В СВОБОДОЛЮБИЕ – И В ЖИЗНЕЛЮБИЕ, В ЧОВЕКОЛЮБИЕ На Бойко Борисов тепърва му предстои да започне да се обучава на найпростите и азбучни истини на демокрацията, сиреч, предстои му да се откаже от болшевизма, на който той е привикнал, бидейки обучаван от своя ментор Тодор Живков, комуто, да не забравяме, беше бодигард – и да почне да възприема истините на демокрацията. Трудно е човек с толкова ярък недемократичен манталитет и то на неговите години да промени съзнанието и ценностите си, но се налага. Или ще стане демократ, обучавайки се да уважава чуждите разбирания, несъвпадащи с неговата елементарна представа за нещата, или ще бъде изритан от политиката не от някой

Вчерашното ми есе под заглавие Голяма трагедия щеше да настъпи ако децата ни не бяха така погнусени от това, което биват заставяни да правят в училище – тия заглавия са съвсем примерни, в книгата ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ,

Тази сутрин откривам, че под публикацията със заглавие Ето тук ще слагам заглавията на всяко поредно есе по темата "Изкуството да си учител", по която възнамерявам да напиша една нова книга, където наистина комай всеки ден прибавям по едно ново есе от книгата, която пиша напоследък с такова увлечение (и който кажи-речи вече почти написах, остава още малко за да я допиша, клоня вее към дописването ù), та значи под тази публикация току-що забелязах, че има интересен коментар, който, признавам си, ме развъл-

нува даже; ето какво пише един мой бивш ученик, живеещ в САЩ: Може да си добър като философ, господин Грънчаров, но като учител не си добър. Учителите, "правилните" за Системата "учители" трябва да са... прости – тъй като училищата у нас служат за масово произвеждане на тъпаци. И ето ти, бидейки интелигентен и – опази Боже! – духовен човек, си крайно вреден и опасен за Системата! (Следва – в блога) ОТНОСНО ЖИВЕЕНЕТО ЗА ДНЕШНИЯ "ЕДИНСТВЕН" И "НЕПОВТОРИМ" ДЕН

Има много дни, в които ние ще работим неуморно за своето бъдеще, идещо към нас с толкова много неоползотворени възможност, не бива да се обвързваме така тясно с бързопреходния момент или ден. По тия въпроси съм писал много в своята книга ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО (с подзаглавие ИЗКУСТВОТО НА СВОБОДАТА), тъй че сега не ми се налага наново да развивам концепцията си; само исках да предупредя, че следва да се мисли по-основателно когато се подхвърли нещо тъй подвеждащо, нищо че ни изглежда безкрайно убедително... ШИЗОФРЕНИЧНО-ШИРОКАТА ДУША

РУСКА

КАК ИЗЛЕКУВАХ ДОКТОРАНТА ПО ФИЛОСОФИЯ УЗУНОВ ОТ ХАШЛАШКОТО ЛЕКОМИСЛИЕ И ОТ СКЛОННОСТТА МУ ДА СЕ САМООРЕЗИЛЯВА вторник, 7 октомври 2014 г.

Georgi Pavlov Okolski е написал следното утринно поздравление, на което се наложи да отговоря, нищо че съдържа една уж "общоприемлива" и "очевидна" истина; ето за какво става дума: Добро утро! Живей за днешния ден, никога няма да има друг такъв! Всичко е около нас, на една ръка разстояние! Да отворим широко сърцето и очите си! Иначе рискуваме животът ни да мине в очакване! На което отвърнах ето как: Звучи убедително тая мислЪ, ала е непремислена и затова крие твърде подвеждащ и в крайно сметка неверен смисъл: защо да е "единствен" и "неповторим" точно този ден или миг? Всеки ден или миг ни дава безчет възможности, да се уловим за този ден като за уникален и неповторим, сякаш е последен, и да се постараем да се отживеем тъкмо в него, сякаш животът утре ще престане, е една рискована философия, която може да доведе дотам този днешен ден да стане наистина последен: примерно като си счупим някъде главата – понеже сме се забързали да се наживеем в този наш единствен и неповторим ден.

Читателите на този блог и на списание ИДЕИ вече добре познават славния докторант по философия от СУ Узунов, който се прослави като най-яростен критик на списанието, на моя стил на философстване, на моите разбирания за личността, за свободата, за живота ако щете, за всичко. Многократно този млад човек си позволи да се държи недостойно, грандомански, опита се да оплюе всичко, що съм направил, аз пък, освен че влязох в диалог с него, публикувах нашите епични "дискусии" не само в блога, но и една част от тях дори и на страниците на списание ИДЕИ! Докторантът побесня и ме заплаши, че ще ме даде под съд. Бил съм нарушил свещеното му право на "тайна на кореспонденцията", предполагам. Да, обаче в един момент той осъзна, че човек може да се излага колкото си иска, ала трябва да има добрината, като предприема такъв риск, да бъде изобличен:

15 чрез мощното оръжие на гласността, на публичността. Сиреч, като си позволяваш да се излагаш, рискуваш да се самоопозориш: мерзавщината ти като излезе наяве, ще дойде момент да съжаляваш. Трудно постигнах този благотворен терапевтичен ефект спрямо упорития докторант Узунов, но ето, мога да се похваля вече с несъмнен успех: славният докторант вече не смее да каже никаква идиотщина, щото осъзна, че пак ще придам публичност, гласност на излагациите му; и почна да се въздържа; това особено добре си личи в последните му имейли, които аз публикувах под формата на коментари под публикацията със заглавие Огромната разлика в цената на човешкия живот в България и в нормалния свят!; в един момент в съзнанието му проблесна простичкото откритие, че за да не се излага повече трябва или да млъкне съвсем, или да почне да повтаря едно и също нещо, примерно, той почна да повтаря като мантра, че "трябвало било да се лекувам" и прочие; и го повтаря вече в несвяст може би пет дена, всеки ден ми пише имейл все с ето тия думи, в неговия така превъзходен идиотски стил: "Бъдете здрав! Лекувайте се, другарю! Успех!". За да му обясня какво всъщност е станало, защо се държи така идиотски, тази сутрин му написах следния анализ на поведението му, показващо или илюстриращо огромния терапевтичен ефект на моята методика, приложена в случая към него; ето това обяснение, което може да послужи и на други интернетни мерзавци, които, скрити зад анонимността, продължават да се излагат като краставичари, и дори по-тъпо и от краставичарите (То, горките краставичари, с какво ли толкова пък се излагат?! Та те изобщо не могат да се мерят с излагациите на тия мерзавци?!); ето краткото ми обръщение в този смисъл към славния докторант Узунов от тази сутрин: (Следва в блога) АКО ГО НЯМАШЕ СОЦИАЛИЗМЪТ, СЪДБАТА НИ ЩЕШЕ ДА СЕ ИЗПЪЛНИ ОЩЕ ПО-БЛЯСКАВО ДАЖЕ!

Един мой приятел, с него заедно навремето учихме и завършихме философия в Русия, в Санкт Петербург, ми написа тия дни писмо, в което между другото подх-

16 върли интересна тема, а именно: какво ли е щяло да стане с нас двамата ако го нямаше гадния социализъм? Моят приятел, явно, напоследък се дразни от моята твърда антикомунистическа и антипутинистка "русофобска" позиция, което на мен лично ми е чудно, щото на младини и той мразеше социализмо-комунизма не помалко от мен; но ето, дойдоха времена, в които той, за моя изненада, почна да изневерява на младежките ни идеали и е започнал да изпитва някаква чудновата носталгия към социализма; на мен пък подобни емоции са ми съвсем чужди. Ето в тази връзка какво му отговорих (запазвам името му в тайна, щото не съм го питал за това съгласен ли е да оглася писмата ни): Здравей, С., скъпи приятелю! Благодаря ти за информацията! Бях се уплашил да не ти се е случило нещо лошо, ще се радвам това мое писмо да те намери в добро здраве и в пълноценно настроение на духа, което и ти го желая от все сърце! С., поставяш интересна тема за размисъл, по която си заслужава да обменим някои мисли: наистина, какво щеше да стане с нас ако не беше "гадния социализъм". Ти твърдиш, че сме щели тогава да бъдем нещо съвсем друго, ти, примерно, щял си бил да си останеш "горд наследствен кръчмар във Велико Търново", аз пък, най-вероятно, щял съм бил да бъда "горд селянин от Горна Баня", всъщност аз съм от Долна баня де, хората ги бъркат и смесват често, не е беда. А ето, сега, благодарение на прословутия "гаден социализъм", ние с теб сме, както казваш, професионални философи, а иначе сме щели били "обикновени доморасли ФИЛОСОФСТВАЩИ, ТОЕСТ ПОРЕДНИТЕ БАЛКАНСКИ ДРЪНКАЛА или дървени философи", цитирам твоите думи. Замислих се по поставения от теб проблем и открих ето какво: Ако не беше гадния социализъм, нещата щяха според мен да се развият съвсем иначе. Аз за теб не знам, но за себе си предполагам че щеше да ми се случи една съвършено друга съдба ако социализма го нямаше: примерно, ако социализмът го нямаше защо да не допуснем че тогава аз, примерно, положително нямаше да уча философия в Ленинград, в Санкт Петербург де, но, да речем, щях да уча философия в Оксфорд, в Кембридж, в Харвард, защо пък не?! Като едното нищо без намесата на гадния социализъм в съдбите ни бедното селянче от Долна баня можеше да си нарами торбичката и да замине за Западна Европа, за Америка, ако е трябвало, и пеша е могло да отида там и пак да си постигна мечтата! Изобщо ако висшите сили са по-

желали аз да бъда философ, ако такава ми е била съдбата, тя пак щеше да се изпълни, по моята преценка, нищо не може да се противопостави на съдбата. Е, България е била сполетяна от гадния социализъм, аз тогава нямаше как да бягам през граница и да ида на Запад, ето, наложи се да ида да уча философия в Санкт Петербург, тогава наричан, кой знае защо, "Ленинград", сякаш именно Ленин е създал (освен цялото мироздание!) в частност и града на Петър Велики! Но ако го нямаше социализмът нищо нямаше да ми попречи с торбичката си да отпътувам за Европа или за Америка, същото е могло, убеден съм, да се случи и с теб, още повече, че си щял да бъдеш тогава, както сам казваш, кръчмарски внук, тоест в рода ви е имало и, предполагам, доста парици. А пък моя баща или дядо е могъл да продаде една нива и пак да ме прати да уча в Англия или в Америка, колко му е: има ли свобода, стават какви ли не чудеса! Да, ама ето, социализмът ни отне свободата, затова учихме в Петербург, в Ленинград де, но пак съдбата се изпълни, предначертаното от Бога се осъществи! И то въпреки социализма даже, което на мен ми говори, че ако го нямаше социализма, съдбата ни щеше да се изпълни още побляскаво даже! Представяш ли си докъде можехме да стигнем във философията ако го нямаше социализмът? Щото сам знаеш, че при социализма философите не можеха да пишат каквото мислят, имаше страшна идеологическа диктатура, ние и въпреки нея все нещичко успяхме да постигнем, ако обаче я нямаше тази диктатура, тогава несъмнено щяхме да постигнем много повече. Тъй че, по моя преценка, на социализма не дължим нищо, благодарение на социализма само бяхме твърде много ощетени, на мен така ми се чини, надявам се, ще ме разбереш. И ще признаеш отчасти правотата ми. Имам чувството, че си се подвел нещо за да ми пишеш, че благодарение тъкмо на социализма сме били станали философи, но то е разбираемо, понякога ние, хората, лесно се подвеждаме да кажем едно или друго нещо, но ето, приятели сме, затова винаги можем да обсъдим и да направим нужното - за да постигнем истината по какъвто и да било въпрос. Това исках да ти кажа. Бъди здрав! С приятелски поздрав: Ангел СТРАХОТНА МИСЪЛ НА ПОКОЙНАТА БАРОНЕСА ТАЧЪР Е СПОДЕЛЕНА 1 468 ПЪТИ, КОЕТО Е МНОГО ЗА БЪЛГАРСКИЯ ИНТЕРНЕТ!

Тази сутрин откривам, че изображение, съдържащо портрет с една мисъл на Маргарет Тачър и направено от мен, е било споделено 1 468 пъти, сиреч, има 1 468 споделяния! И сега още хора продължават да го споделят, аз благодарение на едно такова споделяне успях да разбера факта, че мисълта на баронеса Тачър е впечатлила толкова много хора. Реших аз сам отново да го споделя – понеже си заслужава да се помни тази чудесна и много вярна мисъл на великата Маргарет Тачър. Интересни са също и коментарите под първоначалното изображение, където аз съм написал ето това провокативно пояснение: Комунизмът свършва когато похарчим и изядем всички чужди пари, сиреч, другояче казано: докато могат да се крадат и харчат чужди пари все ще има комунизъм и комунисти! ПРЕДСТАВЯТЕ ЛИ СИ КАКЪВ ЩАСТЛИВЕЦ ЩЕ БЪДА КОГАТО СЕ ОЗОВА В КОМПАНИЯТА НА ДУШИТЕ НА ТОЛКОВА МНОГО ВЕЛИКИ ФИЛОСОФИ, КОИТО МЕ ЧАКАТ НЯКЪДЕ?!

Вчера написах есе със заглавие Автентично е образованието и училището, което възпитава в свободолюбие – и в жизнелюбие, в човеколюбие, а след това събрах всички досега написани есета по темата ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ, знаете, възнамерявам да напиша книга по тази тема, и открих, че досега написаните текстове вече надхвърлят 200 страници! Е, аз ще посъкратя това-онова, ще прибавя нещичко, но е факт, че първоначалното ми намерение, именно, да напиша кратка, лека, приятна за четене книжка от 100, максимум

150 страници, вече е отишла по дяволите! При това имам чувството, че още трябва да пиша, понеже едва съм навлязъл в темата, едва съм се, дето се казва, "развихрил" – тепърва има още много да се пише. Какво да правя в такъв случай? Има два варианта, ето какви. (Следва – в блога)

От фейсбук-групата НАПРАВИ УЧИЛИЩЕ В ПЛОВДИВ КАКВО СТАВА СЪС СОБСТВЕНОСТТА НА КАТЕДРАЛАТА СЪС ЗЛАТНИТЕ КУБЕТА В ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ?

ТУЙ ИЗОБРАЖЕНИЕ ТРЯБВА ДА ПОКАЗВА НЕЩО ЗА МОЯТА ЛИЧНОСТ...

ЗАБЕЛЕЖКА: Като правих теста много бързах, на места сякаш слагах произволни отговори, много грешки допуснах, предполагам, тъй че крайният резултат едва ли е много верен, ама карай... ЕТО КАКВА Е АТМОСФЕРАТА В УЧИЛИЩЕТО, В КОЕТО СВОБОДАТА НЕ Е ЗАБРАНЕНА, В УЧИЛИЩЕТО, КАКВОТО, УВИ, ОЩЕ НЯМАМЕ... Ето каква е атмосферата в училището, в което свободата не е забранена... в училището, каквото, уви, още нямаме:

Възражение на културноисторическо дружество "Будител" - Батак срещу обявяване на катедралния храм "Ал. Невски" в София за частна държавна собственост и преотстъпването й в собственост на БПЦ; получих този документ с ето това писмо: Г-н Грънчаров, Пращам Ви един "топъл" документ: Възражение на КИД "Будител" – Батак срещу обявяване на кат. храм "Ал. Невски" – София за Частна държавна собственост и преотстъпването й в собственост на БПЦ. Възражението е внесено вчера във ВАП София. Възражение по казуса е отправено и до Омбудсмана на РБ от името на доц. Ралица Русева (дъщеря на художника акад. Св. Русев) – главен уредник на криптатамузей при кат. храм "Ал. Невски". (тел.: 00359 2 9815775) С уважение: арх. Стефка К.-Василева ПУТИН И ДЕПАРДИЙО СИ ДОПАДНАЛИ И СЕ ОБИКНАЛИ ЗАРАДИ ОБЩАТА СИ СКЛОННОСТ КЪМ ХУЛИГАНСКОТО ПОВЕДЕНИЕ

17 данъчното законодателство на родината си и обяви, че "много обича" президента Путин "и това е взаимно", отново влезе в заглавията на вестниците с шокиращи признания от новата си биография. Пред автора на френската книга Ca c'est fait comme (в груб превод "Така се случи") Депардийо откровено разказва за трудната си младост, която включвала арести и детска хомосексуална проституция и за тежките отношения в семейството си, които впоследствие дали отражение върху собствените му деца...

... В книгата Депардийо говори и за приятелството си с президента Путин, чиято кауза вече защити няколко пъти по време на посещенията си в различни държави: "Мисля, че той мигновено хареса хулиганската ми страна... фактът, че от време на време са ме вдигали от тротоара мъртво пиян..."

РУСКОТО МЕКЕРЕ СИДЕРОВСКИЙ ВЪН ОТ ПАРЛАМЕНТА! сряда, 8 октомври 2014 г.

По повод на ето това: Волен "виси" за парламента, ще бори колониализма от "Радисън", където пише ето какво: Из: Жерар Депардийо направи шокиращи признания в новата си автобиография

Поздравления за изготвилите таблото! Браво!

Френският актьор Жерар Депардийо, който в последната година стана гражданин на Русия и Белгия за да избегне

Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров няма да влезе като народен представител от Варненския избирателен район, сочат първоначалните резултати от ЦИК... Водачът на националистическата

партия се е кандидатирал за депутат не само от Варна, но и от София. Твърде е вероятно партията на Сидеров да не успее да събере необходимите проценти в 25-ти МИР в София, където той е водач на листата. Това поставя под въпрос влизането му в Народното събрание. Написах във фейсбук следния кратичък коментар: Много е радващо ако стане така: руското мекере Сидеровский вън от Парламента, той лично, не партията му! Ще пътува из чужди курорти донасита, ще дреме по парижките ресторанти, ще пие уиски (уж е руский человек, ала си пада по уискито, той и доларите и еврата, предполагам, предпочита - пред рубличките!), ще пуши прескъпи хавански пури и ще съчувства с цялото си сърце на бедните, гладните, страдащите и онеправданите... боклукът му с боклук, безочливо лъжливият боклук!

Изложба, която представя Владимир Путин като древногръцкия герой Херакъл (на латински – Херкулес), е открита в Москва. Поводът – 62-ия рожден ден на руския президент. В творбите Путин е изобразен в сюжети, които пресъздават 12-те митични подвизи на античния герой, син на върховния бог Зевс. П.П. Най-накрая, предполагам, е един от художниците-подлизурковци, които така хубаво са се подмазали на таваришчимператора... НАШЕНСКИ ЧУДЕСИИ НА ЧУДЕСАТА, КАКВО ДРУГО ДА КАЖЕ ЧОВЕКЪТ, НЕ МОЖЕЩ ДА СЕ НАДИВИ НА ИДИОТЩИНИТЕ, КОИТО ЖИВОТЪТ НИ ПОДНАСЯ ВСЕКИ ДЕН!

СПОРЕД ВАЛЕНСА ПУТИН Е “ЧОВЕК БЕЗ ВСЯКАКВА СЪВЕСТ”

ХУДОЖНИЦИ-ПОДЛИЗУРКОВЦИ СЕ ПОДМАЗВАТ НА ТАВАРИШЧ-ИМПЕРАТОРА ПУТИН, ИЗОБРАЗЯВАЙКИ ГО КАТО ЗЕВСОВИЯ СИН, ГЕРОЯ ХЕРАКЪЛ!

In recent years Russian President Vladimir Putin has received some unusual birthday presents. Previous gifts have included a tiger cub and a replica of a Tsarist crown. But this year, as the Kremlin leader turns 62, a group of his supporters have congratulated him with an unusual art exhibition in the Russian capital.

Путин на 62 – вижте руския президент като античния Херакъл

18 Главната улица на Пловдив, обичам разходките, затова. Таман стигнах до фонтана пред Общината и ето че телефонът ми звънна; оказа се, че ми звъни същата тази секретарка на началничката на РИО. Около мен беше шумно и едва долових думите ù, разбрах, че приемният час по някакви причини се отлагал, че днес нямало да може да бъде приет, но ако искам, утре, сиреч днес, от 9.45 съм бил могъл да бъда приет. Секретарката ми каза и още нещо, но аз се извиних, че не я чувам, наистина с голямо усилие разбрах поне часа за новия прием, тя каза, че утре щяла да ми каже това, което сега не можах да разбера, и ето, тази сутрин аз вече се глася за приема, силно заинтригуван защо вчера не бях приет, и то при положение, че други чакащи в приемната нямаше и едва ли са и дошли изобщо. (Следва – в блога)

Вчера реших да посетя началничката на Регионалния инспекторат по образованието ИВАНКА КИРКОВА, ей-така, за да ù задам някои наболели въпроси; вчера беше приемният ù ден. Отидох аз преди да започне приема ù, той започва от 14.00 часа, аз бях там малко преди това, сиреч, отидох навреме. Никой друг нямаше в чакалнята, само аз бях. Да, ама като почуках на секретарката и ù казах за какво съм дошъл, тя ме изгледа, за миг се позамисли и ми каза, че, видите ли, "свободни часове за прием при г-жа Киркова има само след 15.30 часа, ако искате, да Ви дам такъв час?". Аз се зачудих силно, щото никъде не е указано, че приемът става със записване за час, това е новост за мен, още повече че нямаше други желаещи да посетят властващата особа; споделих с чиновничката мислите и съмненията си, но тя ми отвърна, че такъв е редът, че не тя го е определила и пр. Е, поисках все пак да ми даде час, така и така съм дошъл, е, ще се наложи да подремя и да почакам до 15.30. Тя ми даде час, записа ме на едно листче, което, предполагам, след излизането ми е дала на началничката; поиска ми и прилежно записа и телефонния ми номер. Аз пък реших, понеже не ми се седеше в тъжната, полутъмна и унила приемна на Инспектората да се поразходя по

Валенса се разплака вчера в Киев при почитането на жертвите на "Майдана". Той бе придружаван от кмета на града Кличко. Из: Валенса към Кремъл: Щурмувате ли Гданск, нападаме Москва! Нобеловият лауреат за мир иска НАТО да насочи ядрени ракети към Русия от Полша ... Според Валенса Путин бил “човек без всякаква съвест”. “Той иска да подклажда размирици в Полша точто така, както го направи в Украйна. Ето защо ние настояваме НАТО да ни предостави най-добрите си ракети, с които разполага, за да можем тук, в Полша, да ги насочим в правилната посока”, изрича Нобеловият лауреат за мир. Той обаче е категоричен, че родината му никога не би провокирала война и нямала намерения да напада никого, но продължава: “Но всеки, който дръзне да стъпи на полска земя, той е длъжен да знае, че сме готови да го отблъснем. Ние ще се

защитаваме. Те (руснаците бел. ред.) трябва да знаят: щурмуват ли един ден Гданск, нападаме Москва!”. На питане дали по този начин Европа няма да се върне към епохата на студената война, Валенса отговаря с риторичен въпрос: “А каква друга възможност имаме?” КАКВО Е ДА СИ ГЕНИЙ

ЕДНА МНОГО КРАСИВА СНИМКА, БУДЕЩА У МЕН ПО-СПЕЦИАЛНИ СПОМЕНИ

Натам върви работата в партерните отношения на Бареков с Борисов, които се връщат към корените си от времето, преди Бареков да обърне палачинката и да започне да нарича своя кумир Борисов мутра, престъпник и хлебарка. В интервю за „Труд” вчера „хлебарката” Борисов похвали Бареков, че е станал (изведнъж!) политик от класа. Пък в ПИК, където е постоянен герой (в буквалния смисъл) от месеци наред, Бареков (отврат!) лигаво отвръща днес на ласкателството, обръщайки палачинката, с готовност да (у)служи на Борисов (отново). Ама какво се чудя и аз като шопа от вица, който направо се възмущавал от жените: „Я ги таковам, они ме целиват – мен да ме такова некой, главата че му счупим!”. Какво да се прави, дебела шопска глава имам (наистина поне 5-то поколение явно прост софиянец съм) – такова таковане не го разбирам! ДА СИ ЛИЧНОСТ У НАС Е СЪЩИНСКО ПРОКЛЯТИЕ, НЕКА ПАК ДА ПОВТОРЯ НАЙ-ИЗСТРАДАНАТА ИСТИНА, НА КОЯТО ЖИВОТЪТ МЕ НАУЧИ...

Ей-този изглед на Самоков, самоковското поле и Рила съм го гледал две годинки, и то почти от тази същата позиция когато бях войник горе, в ракетното поделение над село Райово. Голяма красота, няма що, ама да не си войник там горе, на баира, на "Вишката", както го наричахме... БАРЕКОВ И БОРИСОВ ЕМ СЕ ТАКОВАТ, ЕМ СЕ ЦАЛИВАТ: Е ТЕ ТОВА СА ВЕКЕ ПОЛИТИЦИ ОТ КЛАСА!

Из: Партерица и палячинка – уродчета на прихода през прехода, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

Във вчерашната публикация със заглавие Нашенски чудесии на чудесата, какво друго да каже човекът, не можещ да се надиви на идиотщините, които животът ни поднася всеки ден! писах, че ще ходя на визита при началничката на РИО-Пловдив г-жа Иванка Киркова, там даже представих писмен вид въпросите, които ме вълнуват и който възнамерявах да ù задам. Е, ходих вчера на приема, той се състоя, време е сега да кажа нещичко за него. Та значи разговаряхме с г-жа Киркова, казах ù по-голямата част от въпросите си и чух отговорите ù, какво да ви кажа, разговорът, дето се казва, протече, както се казва в комюникетата в новините, "в обстановка на човечност и пълно взаимно разбиране"; това за човечността май го няма в комюникетата из новините, ама сега не се сещам за точния шаблон, използван в прословутите комюникета. Аз вчера възнамерявах да дам точен и пълен отчет за случилото се, за разговора ни, но сега, признавам си, съзнавам, че това едва ли е необходимо, доста-

19 тъчна е да изразя общата констатация, общото си впечатление: г-жа Киркова показа разбиране на ситуацията, в която се оказах, предвид скандалното ми уволнение от ПГЕЕ-Пловдив, заяви, какъвто е обичаят, че ръководената от нея институция вече с нищо не може да ми помогне, но като човек има добрината да ми пожелае успех в предприетото от мен усилие по съдебен ред да защитя правата си, с оглед истината и справедливостта да възтържествуват, което все пак е нещо, съгласете се. (Следва – в блога) ЗА СЕТЕН ПЪТ СЕ УБЕЖДАВАМ, ЧЕ ОСНОВАТЕЛНО ДАДОХ ГЛАСА СИ ЗА РЕФОРМАТОРИТЕ!

Чудесно, много силно представяне на Радан Кънев тази сутрин в една национална телевизия, силно съм впечатлен, успя да се представи много убедително, нямам никаква забележка! Браво! Разумна позиция изрази: Реформаторският блок е готов да подкрепи реформаторско правителство, правителство с ясна реформаторска програма за коалиционно управление, това е нещото, от което РФ няма да отстъпи! Точно така трябва да се прави, точно така трябва да се действа, впечатлен съм! За сетен път се убеждавам, че с право, че основателно си дадох гласа за реформаторите! Една чудесна идея и инициатива за изявяване на млади хора на страниците на списание ИДЕИ Получих следното писмо от г-н Д.Пецов, ето какво предлага той, а пък подолу можете да прочетете как аз му отговарям, смятам, че предложението му е много интересно и полезно: Здравейте, г-н Грънчаров, Единият от начините е да се установи контакт с преподавателите по философия, да насърчат учениците, когато пишат есе по дадена тема, че най-добрите от тях могат да бъдат публикувани в списание ИДЕИ – или няколко есета да бъдат поместени в приложението. Може също така

да бъдат провеждани анкети сред младите хора в училище по определени важни теми. Където може да им се даде възможност не просто да си попълнят въпросник, но и да изразят активно мнение. Идеята ми е да им бъде дадена възможност да се почустват като философи, дори да изразяват еретични идеи, а не само да са пасивни обекти на преподавателски интервенции.

Примерни теми: Можем да проведем анкета за проблема за душата, който застъпвате във вашия учебник по психология. Как мислят има ли такъв феномен? Няма ли? Убеден съм, че резултатите ще бъдат шокиращи за академичната общност. Друга тема може да бъде: преподаването на религия в училище и под каква форма следва да бъде? Или темата за свободата. Как я разбират – като възможност да правят каквото си искат или трябва да има ограничение? Да видим какво мислят учениците и дали това съвпада с официалната академична позиция или е близо до нормалната човешка интуиция. Анкетата да не е дълга да започва с кратко въведение-презентация на философската мисия на списание "Идеи", да посочва конкретна тема-проблем, по който да им се даде възможност да разсъждават, след това въпроси с възможни отговори, които те да подчертават, и накрая да завършва с въпрос за отворен отговор, който да дава възможност за развиване на есе. Резултатите от анкетите да бъдат публикувани със съответния компетентен и обективен анализ. (ОЩЕ >>>)

ВАЖЕН ЗА МЕН ЗНАК, УДОСТОВЕРЯВАЩ, ЧЕ ВЪРВЯ ВЪВ ВЯРНАТА ПОСОКА

Получих следния отзив във Фейсбук, който споделям и в блога си, понеже е изключително важен за мен – и ми показва много: Здравейте! Казвам се А. С. Чета публикациите Ви в социалната мрежа Фейсбук и тези в блога Ви след срещата за Образованието и идеята за демократично училище в Пловдив. Просто преди това може би не съм била достатъчно пораснала за да се срещна с Вашите мисли и идеи, но сърдечно мога да Ви споделя, че ми харесват и допадат! И във връзка с това Ви пожелавам здраве (на Вас и всички около Вас), светлина по пътя, който сте поели (светлина, която да идва отвътре!!!), тези неща неминуемо ще доведат до успех! Здравейте, А. Благодаря Ви много! Радвам се, че така възприемате написаното от мен. За мен Вашият отзив ми показва, че вървя във вярната посока и не са напразни усилията и труда, които полагам. За мен това е много важно, благодаря Ви! Желая Ви всичко найдобро и успехи! С поздрав: А.Г.

20 На 11-ти октомври от 11:00 ч. В Клуб НЕЩОТО ще ви представим лекцията „Алтернативно образование: видове училища, финансиране и световни практики“ на икономиста от Експертния клуб за икономика и политика Даниел Василев. Ще сравним регулаторната рамка на образователната система и ще разгледаме алтернативните форми на образование, които съществуват в чужбина, както и начините за финансирането им. Линк към официална страница на ЕКИП. Линк към официалната страница на Българското либертарианско общество. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Събитието е част от Форум Образование в Клуб Нещото ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ ВХОД: СВОБОДЕН ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ "Нещото" е свободно, независимо, некомерсиално и приятелско пространство за споделяне на идеи, умения, вещи. Не се финансира от никакви организации, партии и тъмни субекти! Издръжката му зависи единствено от доброволните дарения на симпатизантите му, които покриват разходите за наем, консумативи и материали за заниманията. Съществуването му зависи единствено от всички нас! ОБИЧАТЕ ЛИ ВИЦОВЕ? ЕТО ВИ ЦЯЛО МОРЕ ОТ ВИЦОВЕ, САМО РУСКИ ДА ЗНАЕТЕ И ЩЕ СЕ ПОПИКАЕТЕ ОТ СМЯХ!

ИНТЕРЕСНА ЛЕКЦИЯ В ПЛОВДИВ, В СЪБОТА, НА КОЯТО ЩЕ ПРИСЪСТВАМ

Форум образование: Алтернативно образование В Пловдив, ул. "Драган Цанков" 49, Клуб НЕЩОТО

Един виц, руски е, току-що го чух, има едни такива клипчета с най-хубавите руски вицове, разказват ги разни артисти,

журналисти и пр., та ето този виц ме впечатли, да го запиша, че ще го забравя: Някакъв затворник избягал от затвора. Хванали го, разбира се, го запитали: - Ти защо избяга?

- Ами защото исках да се оженя.

- Хм, много ти е странна представата за свободата?! И ето ви още един виц, много е хубав, пък и за нашенските реалности е напълно подходящ: В Русия има две беди: глупаците и пътищата. Вчера в Държавната дума едната беда обсъждаше другата!

ме вече установените контакти, в училищата, в които направихме дарения. Нещо като пилотен проект, не на територията на цяла България, а конкретно в Силистра. От Вас очаквам да изработите кратка анкета или анкети на определена тема, от които те да имат възможност да си изберат. (Следва – в блога и в сп. HUMANUS) В Русия лекари възраждат извечното руско "лекарство за всички болести": пердахът, боят с тояга!

ПОЯСНЕНИЕ: Държавната дума е руският парламент, за ония, които не знаят това... И още един: Нов руснак (новобогаташ) хванал златна рибка. Тя му казва: - Пич, криза е, затова ще ти изпълня само едно желание. Но всякакво. Новият руснак казва: - Добре, искам да имах всичко! Рибката му казва: - Добре, ти всичко имаше! СИСТЕМАТА Е ПРИКЛЕЩИЛА МЛАДИТЕ ТАКА, ЧЕ ИЗСМУКВА СИЛИТЕ ИМ, ПО ТАЗИ ПРИЧИНА ТЕ НЯМАТ ЖЕЛАНИЕ ЗА СВОБОДНИ ИЗЯВИ, А ПЪК ТВОРЧЕСКАТА ИМ СПОСОБНОСТ Е БЛОКИРАЛА

Ето как върви обсъждането на чудесната инициатива на г-н Пецов, даваща възможност за творческа изява на младите хора, на учениците от горните класове на училищата, а именно, списание ИДЕИ и неговото приложение за съвременно образование, за насърчаване на личностното и духовното развитие на младите (списание HUMANUS) да дадат възможност на учениците да се изявяват със свои текстове на страниците на списанието и на приложението. Ето докъде стигнахме с г-н Пецов в обсъждането на тази идея: Здравейте г-н Грънчаров, Да, напълно сте прав по отношение на философската общност. И аз съм забелязал същото – няма ги. И изобщо не знам как биха реагирали и дали нещо ще се получи. Но можем да опитаме да използва-

Руски лекар лекува пациенти с пердах Доктор от Русия е измислил иновативен начин да лекува пациенти, страдащи от различни зависимости. Лекарят избавя пристрастените от проблемите им, като ги натупва с пръчка, пише вестник Дейли мейл. При него пристигали хора с всякакви слабости, включително обсебени от секса и от работата си. Всички тези трудности обаче могат да бъдат преодолени след шейсет удара с пръчка по задните части. Според експерта причината за повечето зависимости е липсата на желание за живот. Боят с пръчка обаче противодействал на това състояние, което често води до психоматични разстройства и самоубийства. Странният метод за лечение се признава за същински пробив в психологията. Щом дойде на преглед при лекаря си, страдащият първо бива натупан с пръчка, а след това докторът преминава към следващата стъпка, която включва разговор с пациента. Предполага се, че след няколко сеанса пристрастеният си казва всичко, освобождава се от зависимостите и си тръгва като прероден от лекарския кабинет. Автор на необикновената терапия е д-р Сергей Сперански, който е директор на отдела за биологични изследвания към Медицинския институт в Новосибирск. Той не се притеснява да сподели, че също се е подлагал на бой с пръчка, за да надмогне някогашната си депресия. Към лечението на д-р Сперански се присъединява и психологът д-р Герман Пилипенко, който може да се похвали с над хиляда излекувани пациенти. Според двамата специалисти по-голямата част от гру-

21 пата, състояща се от 30 човека, реагира положително на лечението и могат да преодолеят болезнените си състояния. За да опитате новата руска терапия, ще трябва да заплатите 3000 рубли или почти 50 паунда. Лекарите съветват пристрастените да се подлагат на процедурата по 2-3 пъти в седмицата, в продължение на три месеца. След това са препоръчителни контролни посещения на всеки един месец през следващата година. Пациентите на руските специалисти са мъже и жени на възраст от 17 до 70 години. Тези от тях, чиято зависимост е много силна, се лекуват с 60 удара. Други с по-леки състояние получават и по-малко удари. Преди процедурата да започне, пациентът се подлага на изследване, за да са сигурни лекарите, че сеансите не биха му предизвикали сърдечни проблеми. РАЗГОВОР ЗА ДЕМОКРАТИЧНОТО УЧИЛИЩЕ ПО БНТ: УЧИЛИЩЕТО-МЕЧТА ЗА УЧЕНИЦИТЕ, ЗА МЛАДИТЕ!

Препоръчвам да гледате това предаване, ще научите много интересни неща, представени най-убедително: Демократично образование – раят на учениците Есен е... Е, да ни е честита есента, този толкова романтичен и меланхоличен сезон в цялото си великолепие, в неизразимата си носталгия по автентичния живот...

Дейвид Хокни - Есенни Листа Изображенията намерих ето къде: Клуб Нещото, Рисувателно ателие – "Пъстра есен"

ВЪЗГЛАС И РОПОТ ЗА... БАНИЦИ, МЕДИЙНИ ПАЧАВРИ, МОРАЛНИ ГАВРИ И НЕИЗБЕЖНОТО НИ ОТИВАНЕ ПО ДЯВОЛИТЕ

Бойко Борисов, когото сега Батков отново препоръчва за министър-председател.

22 делски като борци за каузата на руския „Южен поток”- кауза, която той издайнически посочва като нещо, което трябва да бъде поверено на Бойко Борисов, „тайното оръжие” на селекционера, основен нападател в център-дясно в отбора на Путин в България. ЧЕСТИТ ДЕН НА ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ!

Една медийна пачавра (известна с близостта си до Ахмед Доган и до останалите наши политически мутри и мафиоти, тя се прочу с табиета си да поднася печени баници на народни кумири когато са в зенита на славата си) усърдно проповядва тази сутрин... "морална възвишеност", с извинение за думата, по една национална телевизия, при това подпомагана от една злобна комунистическа пропагандистка с морализаторски наклонности, прочула се с подлизурството си спрямо другарите Дмитрич и Гоце когато същите тия същите куриози бяха пълновластни господари на многострадалното ни отечество. Щом точно тия двете пословично нагли подлизурки са наште "национални морални наставнички", щом това е представата за "морал", господстваща в прокълната ни, в обречената ни на комунизъм държава и страна, то тогава идете по дяволите всички вие, дето търпите подобни гаври, подобни издевателства – и не излизате на площада да изразите възмущението си: щото вече ви правят хептен на балъци, а пък вие търпите ли търпите! БАТКОВ СЕ ЗАКАНВА: АКО НЕ ИЗПЪЛНЯВАТЕ НАРЕЖДАНИЯТА НА ПУТИН, ЩЕ СИ ИМАТЕ РАБОТА С НАШИТЕ ШПИЦКОМАНДИ Из: Батковщина в нашата татковина, Автор: ИВО ИНДЖЕВ Медиапул: „Спонсорът на Левски зависи от “Южен поток” и ако нашите политици не се замислят, “милионите фенове” на отбора ще стоварят гнева си към тях. Такава закана отправи в сряда собственик на футболния клуб “Левски” Тодор Батков при откриването на новия изкуствен терен на стадион “Герена”. Батков има обещание “Газпром” да стане генерален спонсор на затъналия в дългове клуб. Това обеща преди две години тогавашният премиер

“Аз се надявам преди всичко обстановката в държавата да се нормализира, защото привличането на голям спонсор е функция на стабилност, на стабилно правителство с дълъг мандат… Очаквам съвсем скоро в съседна нам държава да се случи нещо сензационно. Съседна от Запад. И нашите политици да се замислят какво вършат в България и дали милионите фенове на Левски няма да стоварят гнева си към тях. Сещайте се вие за какво говоря. Спонсорът на Левски зависи от “Южен поток”. Съвсем скоро тези, които се упражняват за “Южен поток”, ще усетят гнева на Левски”, каза адвокатът, който завърши тази тема с думите: “Когато една партия победи, правителство се съставя от нейния лидер. Изключенията са малко. Идва зима, хайде да престанем с тези игри, схеми, пазарлъци…” Това мутрафонско изявление е първият предвестник за заплахата от предстоящ уличен натиск по волята на колониалните ни владетели от 20 век и е наистина първото по рода си откровено признание за руския произход на контролирания хулигански уличен вот. Батков се заканва: ако не изпълнявате нарежданията на Путин, ще си имате работа с нашите шпицкоманди. Ключовата дума е „нашите” – в Русия им казват „нашисти”. В Украйна тече патриотично възраждане. Думата татковина на украински е „баткивщина”. У нас си имаме нещо близко по звучене и обратно по смисъл – „батковщина”. Най-забележителното е, че червеният Батков, известен от началото на 90-те години на миналия век като бесепарски трибун от трибуните на митингите в подножието на БНБ (в интернет има знаменит клип с негово участие на такова сборище в компанията на Луканов и др. важни другари) в зората на подарената ни съветска демокрация, днес е върл фен на Бойко Борисов. Този червендалест субект претендира да говори от името на милион фенове на синия клуб „Левски”. Спряга ги робовла-

Понеже в качеството си на философско-психологически консултант и управител на Центъра за развитие на личността HUMANUS съм попаднал в регистрите на Дружеството на психолозите в България, днес получих на имейла си следната "телеграма" или по-скоро съобщение: Уважаеми колеги и приятели на Дружеството на психолозите в България, Днес, 10.10.2014 г., е световния ден на психичното здраве! Чудесен повод да благодарим на колегите, които работят в тази област и да издигнем глас за това психологическите и психотерапевтични грижи за психичното здраве на хората в България да получат обществената и институционална подкрепа – България се нуждае от подкрепа за развитие на националния си капацитет за предоставяне на качествени и широко достъпни психологически и психотерапевтични услуги. Молим ви да разпространите сред всички свои контакти официалната информация на Световната здравна организация и Европейската федерация на психологическите асоциации за препоръките за подобряване на грижите за психичното здраве, които психолозите по света споделят. Дружеството на психолозите в България (ДПБ) участва в изработването им и ще ги отстоява в своите програми не само днес! ДЛЪЖНИ СМЕ ДА ОКАЖЕМ РЕШИТЕЛЕН ОТПОР НА РУСКАТА ИМПЕРСКА ЕКСПАНЗИЯ СРЕЩУ ЕВРОПЕЙСКА И СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ! Съветвам всички читатели на моя блог да прочетат внимателно статията под заглавие Москва продължава да ни третира като законна плячка по фалшиви “исторически причини”, написана от ИВО

ИНДЖЕВ, с всички аргументи на която съм напълно съгласен, просто няма какво да прибавя, всичко там е казано пределно убедително и обосновано; ето част от найубедителните коментари по повод този текст на г-н Инджев:

“В интервюто за “Франкфуртер алгемайне цайтунг”, публикувано на 4 октомври, Плевнелиев нарече Русия “националистическа и агресивна държава”, посочва руската агенция”. Руските управляващи да са благодарни, че Плевнелиев не си е доразвил мисълта по направление “Защо Русия и по-специално властите и днес се държат именно така?” – едва ли някой подобре от България знае по-добре отговора на подобен въпрос. А той, поне за нормално мислещите у нас, е повече от ясен: напълно затворената за световния пазар задънена улица, в която 70-годишният социализъм вкара “безпазарно” развитата руска икономика, живот за сметка на продажба на енергийни ресурси (в резултат) и неизбежното, в следствие на това, разслоение на обществото на пре-богато малцинство вкопани във властта богаташи (обогатени от рафинирани кражби от това, което е общо за руснаците) и огромното мнозинство с уеднаквени, по скромни за мащабите на страната доходи обикновени хора, на които непрекъснато следва да им се замазват някак си очите. Дори да приемем, че много българи обичат Русия – и тук се крие трагедия в постоянната дилема на нашия народ – любовта и здравият разум са в коренно противоположни посоки. Колкото и някои от нас да не харесват Запада на Европа, САЩ, Канада, Австралия и пр., там има устойчиво висок стандарт, основан на висока организация, стабилни и всестранни стандарти във всички аспекти на живота, безкомпромисна привързаност към естетиката и хармонията в ежедневието, масова икономическа активност на населението, масова ефективност на хората в работата си на базата главно на това, че мнозинството са способни да оценят точното си място и да създадат притегателност за работа в него и т.н. Може би за мнозина от нас тяхната битност, нрави и привички да изглеждат чужди, но те са част от базата на доброто им ежедневие. Русия, дори цялата да се покрие със злато, при

съществуващите в нея настроения и порядки, колкото и да ни изглеждат братя, ще е ден до пладне, най-вече защото върхушката им вегетира именно върху липсата на погоре изброените качества на западните общества. За Русия отделният човек не струва нищо пред една идея не защото е велика, а защото е средство върхушката да се обогатява, да властва и се чувства богоизбрана. Така, дори цялата в злато, съвременна Русия е явление от ерата на динозаврите. Нещастието на света е, че в този и облик светът е длъжен да използва динозавърски средства срещу нея в името на едничкия баланс в света, наистина важен, но от чисто прагматична гледан точка това са “money for nothing”!

GEORGI GEORGIEV Абсолютно съм съгласен с Иво и позицията на Президента Плевнелиев. Политиката на Русия е не от XVII век, а от ранното средновековие и то дива и варварска страна от далечния изток. При това независимо какъв е политическият строй те си следват линията на бабаит. Но са с глинени крака. Икономиката им е слаба (дори и самовар не могат да направят, който не е тяхно изобретение), "Калашникът" (през октомври 1946 г. 62-годишният Хуго Шмайзер получава заповед да стегне багажа си за СССР, Sturmgewehr 44) е немско изобретение, чебурашките от BMW направиха Москвич, от Fiat – Жигули... Относно Втората Световна война Сталин се моли като ЦИГАНКА за помощ на Англия и САЩ и те му помагат. Затова се казва че войната е спечелена от английския ум, американските мускули и съветската кръв (САЩ им дават на месец по: 2 милиона тона зърно, 500 самолета, 10 000 камиона, танкове, влекачи, 18 000 тона месо, сапун, алуминий, каучук, консерви, мотоциклети, стрелково оръжие, бодлива тел и мн.др. Помощта е оценена на тогавашни $13 милиарда или $204 милиарда сегашни. Техниката е на въоръжение до 1955 г. и след това е дадена на колхозите. Това го пише в телеграмите между Сталин и Рузвелт и Сталин и Чърчил.)… И так далее... – Няма край. Но хубавото е, че сега руснаците ще си платят скъпо (както каза Барак Обама). Петролът е по-евтин, и в СССР го добиват на загуба, долара е вече 42 рублей, няма инвестиции, няма технологии, народът им е в тотален духовен разпад, световна изолация, Китай им крои шапката, Япония ги дебне строго, ЕС и САЩ налагат санкции и вече знаят, че с Русия не се играе по правилата. Всеки си получава заслуженото!

23 П.П. На всички избори до сега България избира европейското си бъдеще! РОБЕРТАССТ Е че то и ние можем да поразлистим старите карти. България не е била толкова малка колкото сега. Браво, Иво!! Кой ще се нареди до теб за достоен отговор на имперските амбиции на уж християнска Русия!? Как може християнин да е войнолюбец? Най-известното произведение на Руснака се казва Автомат "Калашников"! А българинът е най-известен с казанлъшката роза и киселото мляко. Християните са мирни и смирени хора. Не се наливат с водка като свини по цял ден. Не са като Путин. Той ли ще ни защити от джихада на мюсулманите? Фесове никой не може да ни сложи. Светът отдавна не е този, в който потурчваха и помохамеданчваха. Не сме длъжни да се кланяме на руската простотия. Какво като е руска? За съжаление балканските нации още има да страдат докато разберат, че само взаимната подкрепа ще ги освободи. Едно време не сме подкрепили Византия във войната и със Османската империя. Наругали сме византийците по найпросташки начин и не сме им подали в трудния момент ръка. Докога с тая велика простотия, българи? Тя ни сложи фесовете! Тя ни направи комунисти, а сега и найбедната европейска държава! ЗАБЕЛЕЖКА: И така нататък, прочетете и другите коментари, заслужава си! Има и мислещи българи, невярващи на лъжите на руската пропаганда у нас, което е радващо! Забележете как действа петата колона на руския империализъм, ето едно свидетелство за това как мигновено биде мобилизирана в услуга на руските интереси – и против българските интереси: Възможно е да има импийчмънт на Плевнелиев. Това обяви пред "Фрогнюз" Светлана Шаренкова. ЗА РУСКАТА ИМПЕРСКА АГРЕСИЯ СРЕЩУ ЕВРОПЕЙСКА И СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ Из: Агресивността на Кремъл застигна и България, автор Илиян Василев, бивш български посланик в Москва; съветвам ви да прочетете цялата статия, дава много важна информация, ето част от нея за читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ: Туитърската акция на Рогозин и последвалото развитие в изказването на говорителя на МИД освен да окажат натиск

в предстоящото договаряне за състава и характера на българското правителство, са и признание за провала в руската външна политика. Надеждите, че Русия ще съхрани лостовете си за влияние след влизането на България в НАТО и ЕС, се оказаха напразни. Никой не беше предвидил, че Путин ще стигне до открита конфронтация със Запада, при която нито едно българско правителство не може да има избор освен да изпълнява съюзническите си задължения към тези два блока.

Енергийният шлем, на който толкова много се разчиташе за схемата – политическа ориентация на Запад, икономическа зависимост на Изток не сработи. Южен поток е блокиран. Стремежът на Русия при предстоящите преговори за съставяне на българско правителство е да очертаят "червените линии" на своите интереси и да изолират "анти-руските" – в тълкуването на Москва – политически фактори – президент, служебни министри и най-вече подкрепящите тезите им преговарящи с ГЕРБ. Целта е ясна – коалиция тип "Южен поток". Посланието е – или ще си запазим влиянието си в България или ще я дестабилизираме до степен тя да бъде безполезна за ЕС и НАТО, а българите да се обърнат срещу Европа. От моята практика знам, че официалните реакции чрез МИД са обикновено балансирани и не представляват частта от която трябва да се безпокоим. Опасната част идва от активирането на неформалните канали и най-вече на местните проводници на влияние и въздействие. Затова не се учудвайте ако тези дни има засилване на дейността на традиционните политически и бизнес фактори, които да развият подадените от Москва теми за"предателствата" на президента Плевнелиев, усилени внушения за чувство на историческа вина или откровено нескопосани реакции на босове на футболни клубове, опитващи се да ударят "рамо" на Южен поток... ... Атаката срещу България е не само опит за пряка намеса при формирането на следващото правителство, но и в по-

общ план представлява част от стратегията на Кремъл да дискредитира традиционни дестинации за туризъм и бизнес за средния и малкия руски бизнесмен или държавен служител за да омекоти недоволството му от предстоящите ограничения върху пътувания и възможността да инвестира зад граница.

Каквото и да правят в Кремъл обаче България е и ще бъде привлекателно място и пристан за руските граждани и инвеститори, които искат да се спасят от несигурността и нестабилността в Русия. Без значение колко пари и усилия изразходват за да налагат Крим като задължително място за инвестиции и туризъм. Рано или късно Путин ще трябва да въведе контрол върху валутните операции и ограничи свободата на придвижване. Двуцифрената инфлация и сриващата се рубла неизбежно ще родят обществено недоволство и протести, който той не може да управлява безкрайно. Затова му трябва външен враг и външни причини за провалите му. България и българите отказват да бъдат този враг и да служат за оправдание за чужди грехове. Газпром призна, че рекордно скъпия проект Южен поток ще стане още поскъп, което е сигурен признак, че вероятно няма да може да си го позволи. И тъй като основната му цел бе политическа – чрез декларацията на говорителя си МИД и туитъра на Рогозин Русия търси да си осигури изход с ползи – политически дивиденти и влияние в България – без да го строи, като конвертира и насочи недоволството си в полето на историческата вина на българското правителство и блокира българския президент. Така ще успее да осигури подходяща среда за коалиция Южен поток. Не е тайна, че именно с привлечените по заръка от Москва в последния момент гласове на русофилите, основно от БСП, Атака успя да влезне в Парламента... КОГА ЛИ НАЙ-СЕТНЕ Б.БОРИСОВ ЩЕ ЗАИГРАЕ КРЪШЕН КАЗАЧОК ПОД СВИРКАТА НА ПУТИН?

24 “Не вярвам българският народ да иска лоши отношения с Русия. И не знам сега защо са лоши. Ако е затова да внесем едни самолети втора ръка, бракми от Гърция, аз съм против. Ние не можем да платим на здравната каса, самолети ще купуваме. Ако НАТО иска да ни подари една ескадрила, да заповяда. Уважавам Велизар Шаламанов, ама той все пак е само служебен министър. Аз даже не знам защо се наричат министри членовете на служебното управление.” Бойко Борисов

КРАТЪК КОМЕНТАР: Едва ли има съмнение какви са настроенията на Боко Тиквата (истинският мениджър на служебния кабинет) към Масква, особено след като последният без грам притеснение тръби за привързаността си към Путин и негова политика, и едва сдържа омразата си към НАТО (коментарът му за самолетите от днес е очеизваден)… Неизвестен коментиращ гражданин ЗА МЕН НАЙ-ДОБРОТО И ИСТИНСКОТО ПРИЗНАНИЕ Е ТЪКМО ТОВА, ЧЕ МЕ ПЛЮЯТ, РУГАЯТ И ГОНЯТ

Един мой приятел предложи да ме номинира за Човек на годината`2014-та, една ежегодна класация на Българския хелзинкски комитет (БХК). Той имаше предвид моите борби за демократизиране на образователната система у нас, борби, в които станах и жертва, след като бях уволнен и изритан от системата след 30годишна активна дейност за реформирането и за модернизирането ù, също така дей-

ността ми като автор на книги, активен граждански ангажиран блогър или коментатор, като издател и главен редактор на списание ИДЕИ, на в-к ГРАЖДАНИНЪ и пр. Между другото и в предишни години съм бил номиниран за този конкурс (да го наречем така), макар тогава самите организатори снеха номинацията ми, не я допуснаха. Много е възможно това да стане е сега, ако изобщо се случи; затова е по-добре изобщо да не се предприема нищо в тази посока. По тази причина казах на приятеля си, че го моля да не предприема никакви действия в посока на моето номиниране. Смятам, че по типичния нашенски обичай (при който същинските човешки и нравствени критерии не играят роля, а на преден план са изведени някакви нагласени критерии, смесица на фалшива медийна "известност", отвратителна грандомания, претенциозна самонадеяна фукльовщина, връзкарство, протежиране на баджанашка или приятелска основа и прочие) този конкурс не може да изпълнява ролята си по истинския начин, а е бутафорен; е, нека да си правят каквото искат, само че аз лично предпочитам да не бъда замесван в подобни кампании. Аз лично предпочитам да имам сили да си продължа съвестно работата, на която съм се отдал, без изобщо да ме вълнуват такива неща като нечие външно признание, ръкопляскания, глупости като носене на нимби, лаврови венци и прочие (примерно, много са ми смешни някои окичени с титли и ордени наши "духовни първенци", които много внимателно ходят по тротоара с гордо вдигната глава - за да не им падне евентуално лавровият венец - или тенекиената им нимба!); защото добре знам, че ония хора, които са направили нещо истинско и голямо, изобщо не са били признавани от съвременниците си, не са били окичвани с титли и пр., а винаги са били ругани, гонени, плюти и пр.; истинското признание идва съвсем иначе, и то обикновено посмъртно... особено пък у нас! Тъй че за мен сега най-доброто и истинското признание е тъкмо това, че ме плюят, ругаят и гонят; не ща никакви формални "награди", щото знам: почнат ли да ми ръкопляскат някога, това ще значи, че вече съм капитулирал, че съм изменил на мисията си, че вече съм свършен и пр.; тъй че така, като ме плюят и ругаят, си ми е много добре, превъзходно се чувствам даже!

ТО: ПРИ НЕГО СЕ НАУЧАВА МНОГО, И ТО ИСТИНСКИ, ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ

НЕ САМОЦЕЛНОТО РАЗСЪДЪЧНО ТЕОРЕТИЗИРАНЕ, А ПРАКТИЧЕСКОТО ПРАВЕНЕ Е ВЕРНИЯТ ПОДХОД В ОБУЧЕНИЕ-

(Следва в блога и в сп. HUMANUS)

Бях решил вече да сложа точка на книгата си "Изкуството да си учител", която написах тук, в блога си, за около две седмици приблизително, но май се разколебавам. Първо, струва ми се за уместно да прибавя в нея и ето това, да го наречем така, есе Да си личност у нас е същинско проклятие, нека пак да повторя найизстраданата истина, на която животът ме научи..., писано след като уж "сложих точката"; пък същевременно като започнах да мисля върху завършека на книгата си, откривам, че има още няколко важни момента, на които ми се ще да акцентирам. Вярно, книгата може да стане по-голяма или дебела, т.е. идеята ми да напиша кратка четивна книжчица отива по дяволите вече окончателно. Но пък, от друга страна, една книга ако смислово или органично не е завършена, то това ще бие на очи, а на мен ми не ми се иска да се излагам на тия години по такъв начин, именно, да публикувам смислово или логически непълни или незавършени книги. Та ето че ми се налага да поработя още малко върху книгата си, да я допиша, което може да стане ето тази заран, с това есе, което току-що започнах по такъв един странен начин. Един мой приятел вчера ми каза, че всичко било много хубаво, че било похвално, че работя толкова интензивно, но само дето писанията ми били белязани с ужасен дефект: дребнотемието! Да, така се изрази този мой приятел, употреби тази дума, думата дребнотемие; той имаше предвид това, че съм бил писал за някакви "прекалено лични неща", за някакви си лични емпирични истории, за някаква си директорка, която ме била унижавала, за "епохалната разпра" с тази администраторка, с писанията за която съм бил омръзнал решително вече на "цялото човечество"; този личен момент бил развалял всичко, подобно на това как капката катран е способна да развали цяла каца мед.

ПАМЕТНИКЪТ НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ Е БЕЗКРАЙНО УНИЗИТЕЛЕН И НАКЪРНЯ-

25 ВАЩ НАЦИОНАЛНОТО НИ ДОСТОЙНСТВО СИМВОЛ неделя, 12 октомври 2014 г.

Писмо до външно по вътрешен въпрос, автор: ИВО ИНДЖЕВ ДО ДАНИЕЛ МИТОВ, МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО: ДОГОВОР ЗА ПРИЯТЕЛСКИ ОТНОШЕНИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, СКЛЮЧЕН ПРЕЗ 1992 ОТ: ИВО ИНДЖЕВ, ЧЛЕН НА ОБЩЕСТВЕНИЯ СЪВЕТ НА СДРУЖЕНИЕ „ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЗА ДЕМОНТИРАНЕ НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ” Уважаеми господин Министър, Обръщам се към Вас с молба да ни предоставите компетентно становище относно тълкуването на ДОГОВОРА ЗА ПРИЯТЕЛСКИ ОТНОШЕНИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, подписан през 1992 г. от президентите Желю Желев и Борис Елцин. Гражданската инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия е юридическо лице със статут на сдружение, съгласно българското законодателство. Интересът ми към този договор е продиктуван от факта, че член 14 от него често се цитира като най-сериозен и силен аргумент паметникът на съветската армия в София да не бъде демонтиран и преместен от центъра на столицата ни. На този договор често се позовават някои български организации, които смятат, че той е защитен от демонтиране според член 14 на въпросния договор. Член 14 гласи: (ОЩЕ >>>) АВТЕНТИЧНИЯТ, ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ СЛЕДВА ДА БЪДЕ АВТЕНТИЧЕН, СИРЕЧ СВОБОДЕН И ЗАТОВА НАЙ-ЧОВЕЧЕН ЧОВЕК Вчера започнах да пиша един текст (виж: Не самоцелното разсъдъчно теоретизиране, а практическото правене е верният подход в обучението: при него

26 По публикацията Да си личност у нас е същинско проклятие, нека пак да повторя най-изстраданата истина, на която животът ме научи... се породи интересна и показателна дискусия, в която, предполагам, участват много хора, работещи най-вероятно в ПГЕЕ-Пловдив; получи се нещо като "дискусионен клуб" или клуб за демократични дебати на това училище, което и показва, че тези хора имат огромна нужда да кажат какво мислят, ала в "реалния живот" явно нямат тази възможност; ето какво си казаха събеседниците, оставям техните коментари в автентичния им, неподправен вид: (ОЩЕ >>>)

се научава много, и то истински, за цял живот), но ми се наложи да го оставя недовършен, ето, сега се връщам към него и ще го продължа, та да си завърша мисълта или разсъждението. Идеята ми е и също така да сложа вече окончателно точка на книгата със заглавие Изкуството да си учител, която написах в последните няколко седмици.

НЕКА ИЗОБЩО ДА НЕ ТИ ПУКА ОТ НИЩО...

Аз там стигнах до този момент, за който ми даде повод филмът "Вълнàта", а именно, че има модерни начини на общуване с учениците или за обучение, които са изключително ефективни - понеже благодарение на тях съзнанията им се овладяват по един вътрешен, интимен начин от един поцялостен, по-богат смисъл, смисъл, който самоцелното разсъдъчно теоретизиране наистина не може да им даде. (Следва в блога и в сп. HUMANUS) Снимки от лекцията на Даниел Василев НОВО БЕЗПОЩАДНО И ПРАВДОЛЮБИВО ОТКРИТО ПИСМО ДО Б.БОРИСОВ, С ОГЛЕД ДА МУ ПОМОГНА ДА НЕ СЕ МЪЧИ КАТО ГЕРЕСТ ПЕТЕЛ, ОПЛЕЛ СЕ В КЪЛЧИЩА понеделник, 13 октомври 2014 г.

А темата на лекцията беше: Алтернативно образование: видове училища, финансиране и световни практики. ИНТЕРЕСНА И МНОГО ПОКАЗАТЕЛНА ДИСКУСИЯ

Моя милост задава въпрос на лектора…

Изборите завършиха, знаят се вече точните резултати, а сега, през идващата седмица, предстоят тежки преговори за съставяне на правителство, за конституиране на властта. Иде, задава се времето на големите сеирища и на гешефтарските, на безсрамните пазарлъци. Ошашавеният от толкова много лъжльовци народ избра найнестабилния и нежизнеспособен парламент,

пълен с какви ли не безскрупулни политически въжеиграчи, които са готови на всякакви мерзости - само и само да се наврат във властта, само и само да лизнат и те нейния така апетитно димящ кокал. Над всичките тия позьори и фукльовци от различен калибър се извисява исполинската, направо титаничната фигура на спасителя от Банкя, народния кумир, оправяча на нацията и страната ни. Нему се падна късметя пак да опита да ни оправи, тоя път окончателно и безвъзвратно. За първи път системата не сработи и нов оправяч не се найдè, кандидати за славата като Бареков не можаха да подлъжат толкова наивници, че да придобият решаващо значение; ето, налага се да залагаме за втори път на показал какво може и вече поразвенчан народен кумир. Положението е тежко, но тия, които планираха обаче политическата структура по олигархично-мафиотския путински (и кагебистки) модел - добрите, наште "десни" да си подхвърлят топката и да се сменят във властта с добрите и наште, с проверените в изпитанията "леви", сиреч, който и да управлява, мафията винаги да е на власт – та сценаристите на туй безвкусно руско "демократично" театро, предполагам, са доволни, ето, произведената играчка е на път да проработи: цялата пропагандна машина месеци наред работи за да ни убеди, че сега топката на властта пак требе да мине в ръцете на банкянския титан, ето, това се случи, а БСП също израпортува и заяви, че минава в опозиция. Е, що пък да не пробваме и германския модел на "голема коалиция", другари, още повече, че он може да работи задълго, верно, тая теория има своите рискове, щото току-виж, народът в един момент може да се усети как го баламосват и да си подири правата, сиреч, да обърка сметките на кукловодите. Реформаторският блок, единствената "антисистемна", антиолигархична и действително прозападна, проевропейска политическа формация започна да набира сила, което крие своите рискове за системата. Но е факт, че тия дни ни предстои да видим как ще се решава казуса със съставяне на ново правителство, тоест казуса за подялба на реалната власт, щото въпросният оправяч от Банкя явно нема ресурса да играе самостоятелно, като пълновластен господар, налага му се да преговаря, да се съобразява с малките, да си играе на демокрация, да се преструва на демократ, което, по всичко си личи, му е изключително неприятно. Тоя човек излъчва с цялото си същество откровен авторитаризъм и пълно пренебрежение към ценностите на демокрацията, той с всяка своя дума погазва нейните принципи, нейната култура, нейния манталитет, съзнанието, характерно за автентично демократично мислещите. Интересен казус се заплита, поднася ни го самият живот, а именно хора с ярко болше-

вишко мислене, дето се мислят за найсилни, най-прави и най-умни, щот, видите ли, биле най-много, ще се видят принудени да изтърпят претенциите на "малките", които, видите ли, "ще ми се правят на интересни", "ще ми поставят условия", "ще изявяват претенция", айде де, айсиктир, я пък такава наглост нèма да търпим! А демокрацията всъщност е точно това: не болшинството (мнозинството) да може да си прави каквото му скимне с малцинствата, а да се съобразява с тях, да се вслушва в техния глас, да ограничава себе си, за да гарантира и техните интереси; щото, за ваше сведение ще го кажа, че ако имаме пълен диктат и самовластие на мнозинството, то това не е никаква демокрация, това си е найбанален болшевизъм. Да, ама некои хора са възпитавани от дъртия правешки диктатор Тодор Живков, он им е учител и наставник в политиката, те нему са се кланяли на младини, тоя болшевишко-комунистически стереотип явно си стои непокътнат нейде вътре, в побелелите и оплешивелите им от "изстъпленията" на демокрацията и на вироглавите демократи глави. Наблюдавам най-внимателно всяка стъпка и всяко изказване на Бойко Борисов. Това, прочее, го прави целият български народ, едва ли аз единствен правя това. Старая се обаче да тълкувам накъде ли, дето се казва, ще го избие, щото объркаността му е очебийна, той съвсем друго си представяше когато преди изборите твърдеше, че ако нèма самостоятелно мнозинство от поне 121 верни депутата, нèмало било да иска да ни управлява, а щял бил да ни фърли пак в ненаситната вълча паст на БСП и ДПС – и в пастта на руската медведица фактически. Забравил изцяло какво е говорил до оня ден, той първо се изфърли, че щял бил да прави "правителство на малцинството", подкрепяно от... сички, пък като видя, че тоя номер нèма да мине, му се наложи да приеме основното средство на работещата демокрация, именно преговарянето, диалога, договарянето с ония, с тъй неприятните му "малки" играчи, които сега, видя се, имат решаващо значение – понеже са в позицията на балансьори. Хубавото на цялата ситуация е това, че тоя път се налага да има поне двама балансьори, примерно Реформаторския блок и Патриотичния съюз, а не само един, щото знаем какво се случи в по-миналия парламент, когато Бойко Борисов просто си напазарува потребните му депутати, купи си, плати си на цели парламентарни групи, прави що му дойде на главата, та си поуправлява по своя тертип, именно както бай Тодор Правешки го е учил. Да видим дали и сега работите няма да тръгнат в тази същата посока. Или пък ще тръгнат в една друга, по-истинска, по-вярна посока, а именно, както предлагат реформаторите и част от Патриотичния съюз, към сключване на ясно и открито споразумение, с точна програма, с

27 ангажименти пред нацията, със срокове, с преразпределение на отговорностите и пр. Оказва се, за пълна изненада на Б.Борисов, упражняването на властта си има същинска технология, тя не е да правиш каквото ти скимне, да налагаш на всички волята си, изхождайки от собствените си представи и капризи, от това каквото ти се мержелее в бедния акълец. В условията на демокрация работите стоят съвсем иначе, потребно е отчитане на всички интереси, на интересите на цялата нация, властта се свежда до отговорна работа в интерес на всички, и на "малките", и на "големите", щото тия, дето не мислят като мен, не са мои врагове, а са ми даже много полезни, щото те единствени могат да ме предпазят от грешки, от увлечения, от, да го кажем съвсем директно, посиране (с извинение за думата!). В периода на управлението си от 2009 до 2013 г., до февруари, когато му скроиха шапката и го свалиха от власт, Б.Борисов игнорира до едно всички разумни предложения на тогавашната дясна сила в Парламента, именно на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ, на хората около Иван Костов, и направи такива пируети, че успя да нанесе ужасни поражения на държавата, страната и народа. Сега явно вече така няма да може да управлява, налага му се да понаучи некои от тънкостите на истинската демокрация, която забележимо му е изключително неприятна: да се съобразяваш с некакви си там "малки", да отчиташ и техните виждания, да приемеш настояванията им за разумни, това според манталитета на Б.Борисов е не само неприятно, то, видите ли, се възприема и като унизително: всемагучий титан, властелин и самодържец да е принуден да се съобразява с некакви си там Мойри, с некакви си богини на съдбата, да слуша некакви си весталки и прочие демократични и разумни "идиотщини"! До скоро Б.Борисов беше възприеман като една физически яка, дива и първична космологична политическа сила, нещо като едно едро, нахално и капризно дете, любимец на отгледалата го, на родилата таз свидна рожба малоумна нация, дете, което е способно да ревне ако му отнемат некоя играчка, особено пък тъй опасната играчка на властта. Да, ама в живота стихията на ирационалните, безсъзнателни и диви влечения към властта требва да бъде уравновесена от противотежестта на онази хармонизираща сила на живота, която наричаме съзнание или разум; само мускули за да се оправяш в тоя живот не са достатъчни, иска се и акълец. Първичното, ирационалното начало трябва да бъде рафинирано, все някога наште политически любимци требе да порастат, требе да се разделят с детството, с блаженото време, когато като ревнеш капризно, и мами, и баби, и тейковци се разтърчават да ти угаждат. Е, за Б.Борисов дойде момента да престане да е милото галено дете на българската политика (и на българските медии най-вече, които ни нат-

рапиха тоя хубостник!) и да почне поне малко от малко да се рафинира, както това става в периода на юношеството, когато се налага да почнат да блещукат искрите на разума, когато ще ти се наложи да почнеш да се самоограничаваш, когато ще разбереш, че сичко, що фърчи, не се яде, че сичко живо не може да рипа по твоята свирка, всички нема как да трябва да ти изпълняват капризите и да ти угаждат. Не може да си играеш със съдбата на целата нация, драги ми Борисов, не може нацията да ти угажда на капризите, на властолюбието, не може всички нас да ни разиграваш както ти хрумне, а се иска, казахме, да порастеш малко, да разбереш некои истини на живота, без които иначе неминуемо ще си счупиш главата – както некои млади малоумници на пределно тъпите си родители им земат луксозната кола и натискат педала до момента, в който не си счупят главата, блъскайки се в някой бетонен стълб или в некое дърво. А карането на "държавния кораб" в едно бурно море е доста по-трудна задачка от вихреното управление на един мощен лъскав автомобил на мама и тате. Такива ми ти работи, аз така виждам нещата и в тоя момент – вярно, че у нас кой ли ти пък слуша философите особено?!

– решавам все пак и въпреки всичко да направя нещо, с което ще дам своя граждански принос в решаването на стоящите пред страната проблеми; да, може да звучи като крайно грандомански, но и обикновен гражданин като мен може с нещичко да допринесе за разплитането на така и така оформилия се превъзходен политически възел. Как може да стане това ли? Ще ви кажа какво ми хрумва в моята многопатила, нагледала се на какви ли не сеирища глава в ето този момент. Има едно нещо, което аз именно като обикновен гражданин имам като предимство: мога да си позволя да кажа онова, което отговорните политически мъже не могат да кажат – или е трудно да си позволят да кажат. Да се разберем за едно нещо: наште политици, избраниците ни, дето сега отидоха у Парламенто с нашия, на гражданите, глас, не са наши господари, не са щастливците, на които сички сега завиждаме, а са наши... слуги, които трябва да работят от ранна утрин до късна вечер за решаването на нашите общи проблеми. Да, казвам ви нещо, което, убеден съм, силно ви изненадва: не депутатите са наште господари, нема такова нещо, те са наште слуги, а пък ние сме техните господари, повтарям, за да го запомните хубаво – ние, гражданите, сме господарите, а политиците, в това число и лъчезарният Бойко Борисов, са все наши слуги. Мисля, че е добре това съзнание да го имат най-вече тия, дето сега си мислят, че са успели едва ли не да фанат... Тодор Живков за... шлифера, щом са успели да се наврат в Парламента, ало, господа депутати, драги господа кандидат-

министри и кандидат-министър-председатели, знайте добре, за да не ми се налага да го повтарям: вие сте наште, на народа, слуги, а ний, гражданите, ний, народът, сме ваште господари – и внимавайте много какво правите, че ще идете по дяволите! Е те това нещо все некой требе да им го каже на наште политици, не мислите ли? Щото те живеят, горките, с илюзорното съзнание че са ни нещо като господари, а пък ней сме нещо като... уфси, като овце де, като говеда, като слуги, като презрени роби, като плебеи там некакви и прочие, да имат много здраве от мен, но това не е така, напротив, точно обратното е, те са наште слуги, а ний, гражданите, сме господарите! Та понеже като философ се чувствам длъжен да кажа директно в очите ония истини, които са найнеприятните, ето, изпълнявам си дълга, и тази сутрин, в тоя именно момент, решавам да изпратя лично на Бойко Борисов една "телеграма", едно съобщение, той ми е нещо като "приятел", е, само във фейсбук, не знам как стана така, че той ме прие за свой "приятел", но ето, ще се възползвам от това обстоятелство и след малко ще му пратя на лични съобщения следната "телеграмка": Здравейте, драги г-н Борисов, Започва една седмица, в която Ви предстои вземането на важни и в някакъв смисъл съдбовни решения, съдбовни за страната и за нацията. Ще водите преговори за съставяне на правителство, за решаване на нелекия казус за формиране на властта. Не Ви завиждам, предстои Ви тежка работа и ето, моя милост, като съзнателен и ангажиран български гражданин реших малко да Ви помогна – за да си изпълните ефикасно работата. Как ли? Ами ето как: - Първо, сметам, че некой требе да Ви каже некои работи, да Ви каже онова, което никой от ласкателите и подлизурковците около Вас няма да посмее да Ви каже; това, дето тоя некой требе да Ви го каже, решавам да Ви го кажа аз, един обикновен български гражданин, само дето съм и малко необикновен де, щот съм философ, пък съм и блогър, тъй да се рече, е, пиша всеки ден, вълнувам се, затуй решавам да Ви кажа именно онова, което никой не смее да Ви го каже или рече, което всички упорито мълчат; - Аз имам намерение да Ви напиша, драги г-н Борисов, цело едно писмо, в което да Ви кажа всичките ония неща, дето никой нема да посмее да Ви рече, ама сегазасега ще се задоволя да Ви река само част от онова, което все некой е длъжен да Ви го каже и рече, с оглед да Ви предпази от погрешни стъпки, които в настоящата крайно тежка ситуация могат да се окажат фатални – и то най-вече за Вашето собствено политическо бъдеще. Един вид, като ще Ви

28 кажа някои, предупреждавам, крайно неприятни истини, аз искам да Ви помогна, щото разни подлизурковци, дето Ви величаят, че сте "най-велик", "най-умен", "най-проницателен", "най-мъдър" и "най-не-знам-си какъв още" (имам предвид опозорили се най-сетне цялостно особи като Едвин Сугарев, Георги Марков, бившия конституционен съдия и останалите от този сорт), та значи всичките тия, дето Ви хвалят, ако помислите малко, ще откриете, че именно те всъщност Ви тикат към провала, а ний, дето Ви критикуваме, всъщност Ви правим добро. Щото с критиките си хем на Вас лично помагаме, хем помагаме и на нас всички, щото, г-н Борисов, да Ви кажа нещо, което требе да знаете непременно: истината е интересна, не лъжите, не залагайте на лъжи, г-н Борисов, истината, колкото и да Ви е Вам лично неприятна, колкото и да ви се види горчива, е значително по-полезна и от най-сладките и съблазнителни лъжи, вервам, това вече требе да сте го разбрале, е, за секи случай аз Ви го повтарям, за да не го забравите никога повеке; - Та писмото си до Вас ще го напиша тия дни, а това, което сега Ви пиша, го възприемете само като въведение; на второ място, Ви съветвам да прочетете какво написах тая сутрин, всичко е по Ваш адрес, е, на моменти може да съм Ви ухапал и пожестоко, да съм Ви наръфал малко, но не се плашете, то колкото повече боли, толкова е по-добре. Казвам Ви това щот аз съм нещо като терапевт, занимавам се с философско консултиране, Вий за такова нещо не сте и чул, но ето, сега чухте, има такова нещо: философите, които по презумпция сме мислещи и стремящи се към разумността "търсачи на истината", казваме на разни хора, нуждаещи се от помощ, онова, което никой друг не може да им го каже или рече, а всеки друг ще предпочете да замълчи; за нас, философите, единствено истината има значение, докато останалата част от човечеството обикновено предпочита да бяга от истината и да се отдава на съблазнителните лъжи; е, аз на Вас лично искам да Ви предпазя от тая глупава жизнена стратегия, от това глупаво поведение, което не бива да е стил на поведение на политик като Вас; - Приемете това мое съобщение като начало на писмото, което обещах да Ви напиша тия дни; горчивото лекарство требе да се приема на малки глътки, щото лекува дозата, а не самата субстанция; ако нещо се приеме в прекалено голема доза, може да отрови човека, а не да го изцери; та затова аз процедирам именно така, за днес стига, утре, ако искате, ще продължа да Ви пиша, Вие обичате да говорят за Вас, предполагам, то е човешко, ала предимно обичате да Ви фалят, е, аз пък единствен нема да Ви фаля, а ще си позволя да Ви кажа самата истина в очите; сам си правете сметката кое

Ви е лично по-полезно, да Ви фалат ли или да Ви критикуват; - Впрочем, аз вече съм Ви писал подобни писма, Вий явно сте получавал много "открити писма", разбирам Ви, тъй че едва ли сте запомнил таман моето, което Ви изпратих в понеделник, на 12 май 2014 г., то има следното заглавие Безпощадно правдолюбиво писмо до Б.Борисов: "Или се вслушайте в глухия, идещ от дълбините призив на историята – или си обирайте крушите!" и ми се ще да го прочетете и сега, да му обърнете по-големо внимание, ще имате съответната полза, убеден съм в това; второ, държа да Ви известя, че седмица след това мое писмо до Вас, именно на 19 май 2014 г., сиреч, на следващия понеделник, назначена от Вашето, драги г-н Борисов, правителство, директорка, именно директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова ме уволни от работа (!), аз иначе работя като учител по философия и гражданско образование, е, значи, тя ме уволни от работа точно седмица след като Ви изпратих туй свое "безпощадно правдолюбиво писмо"; виждате как ми се отблагодари Вашата фенка заради това, че имах добрината да Ви кажа некои истини, от които и сега не отстъпвам, напротив, държа много да ги знаете; - Това е, утре или съвсем скоро ще Ви кажа още некои неща, които сметам, че са важни за Вас в актуалната политическа ситуация, щот онова мое писмо касае предимно Ваши грешки от миналото, е сега е важно настоящето и особено бъдещето; за тия неща ще поговорим съвсем скоро;

НАГЛЕДНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ СМЕ "ПРИЯТЕЛИ" С БОЙКО БОРИСОВ!

УБЕДИТЕЛНИЯТ ОТГОВОР НА ВЪПРОСА ЗАЩО УКРАИНЦИТЕ ОБИЧАТ АМЕРИКАНЦИТЕ

НИЕ, ГРАЖДАНИТЕ, СМЕ ГОСПОДАРИТЕ, А ПОЛИТИЦИТЕ, В ТОВА ЧИСЛО И ЛЪЧЕЗАРНИЯТ БОЙКО БОРИСОВ, СА ВСЕ НАШИ СЛУГИ! вторник, 14 октомври 2014 г.

- Аз един вид се "самоназначих" за нещо като Ваш съветник и дори учител, граждански такъв, е, нема значение, държа да Ви кажа какво мисля, пък Вие ако искайте, вслушайте се, ако не, здраве да е - прав Ви път. Спирам дотук. Дадох Ви достатъчно "домашна работа", ще ми е интересно как ще реагирате. Предчувствам, че ще си замълчите, както и подобава да правят олимпийските божества. Иначе говорите за щяло и нещяло, ала за истински важните неща съвсем не щете даже и да помислите. Е, аз съм достатъчно нахален и сам се наврях за да Ви кажа тъкмо най-важното, по моя преценка, Вий, разбира се, нема да се излагате да обръщате внимание на "плазмодий" кат мен, но това е в реда на нещата, не се притеснявайте. Хайде, чао засега, бъдете здрав и мислете! Мисленето винаги е много полезно нещо, виж, говоренето, дърдоренето, особено пък без да се мисли, съвсем не е чак толкова полезно... С добро чувство: А.Грънчаров

Доказателството, че наистина съм изпратил своето "Ново безпощадно и правдолюбиво открито писмо до Б. Борисов" Понеже народът явно го мързи да чете и камо ли пък да мисли, ето, давам есенцията на увода към вчерашното мое безпощадно и правдолюбиво открито писмо до Б.Борисов, което и он самият едва ли е прочел, въпреки че му го пратих туй писмо по надлежния ред: До скоро Б.Борисов беше възприеман като една физически яка, дива и първична космологична политическа сила, нещо като едно едро, нахално и капризно дете, любимец на отгледалата го, на родилата таз свидна рожба малоумна нация, дете, което е способно да ревне ако му отнемат некоя

29 играчка, особено пък тъй опасната играчка на властта. Да, ама в живота стихията на ирационалните, безсъзнателни и диви влечения към властта требва да бъде уравновесена от противотежестта на онази хармонизираща сила на живота, която наричаме съзнание или разум; само мускули за да се оправяш в тоя живот не са достатъчни, иска се и акълец. Първичното, ирационалното начало трябва да бъде рафинирано, все някога наште политически любимци требе да порастат, требе да се разделят с детството, с блаженото време, когато като ревнеш капризно, и мами, и баби, и тейковци се разтърчават да ти угаждат. Е, за Б.Борисов дойде момента да престане да е милото галено дете на българската политика (и на българските медии най-вече, които ни натрапиха тоя хубостник!) и да почне поне малко от малко да се рафинира, както това става в периода на юношеството, когато се налага да почнат да блещукат искрите на разума, когато ще ти се наложи да почнеш да се самоограничаваш, когато ще разбереш, че сичко, що фърчи, не се яде, че сичко живо не може да рипа по твоята свирка, всички нема как да трябва да ти изпълняват капризите и да ти угаждат. Не може да си играеш със съдбата на целата нация, драги ми Борисов, не може нацията да ти угажда на капризите, на властолюбието, не може всички нас да ни разиграваш както ти хрумне, а се иска, казахме, да порастеш малко, да разбереш некои истини на живота, без които иначе неминуемо ще си счупиш главата - както некои млади малоумници на пределно тъпите си родители им земат луксозната кола и натискат педала до момента, в който не си счупят главата, блъскайки се в някой бетонен стълб или в некое дърво. А карането на "държавния кораб" в едно бурно море е доста по-трудна задачка от вихреното управление на един мощен лъскав автомобил на мама и тате. Такива ми ти работи, аз така виждам нещата и в тоя момент – вярно, че у нас кой ли ти пък слуша философите особено?!

– решавам все пак и въпреки всичко да направя нещо, с което ще дам своя граждански принос в решаването на стоящите пред страната проблеми; да, може да звучи като крайно грандомански, но и обикновен гражданин като мен може с нещичко да допринесе за разплитането на така и така оформилия се превъзходен политически възел. Как може да стане това ли? Ще ви кажа какво ми хрумва в моята многопатила, нагледала се на какви ли не сеирища глава в ето този момент. Има едно нещо, което аз именно като обикновен гражданин имам като предимство: мога да си позволя да кажа онова, което отговорните политически мъже не могат да кажат – или е трудно да си позволят да кажат. Да се разберем за едно нещо: наште политици, избраниците ни, дето сега отидоха у Парламенто с нашия, на гражда-

ните, глас, не са наши господари, не са щастливците, на които сички сега завиждаме, а са наши... слуги, които трябва да работят от ранна утрин до късна вечер за решаването на нашите общи проблеми. Да, казвам ви нещо, което, убеден съм, силно ви изненадва: не депутатите са наште господари, нема такова нещо, те са наште слуги, а пък ние сме техните господари, повтарям, за да го запомните хубаво - ние, гражданите, сме господарите, а политиците, в това число и лъчезарният Бойко Борисов, са все наши слуги. Мисля, че е добре това съзнание да го имат най-вече тия, дето сега си мислят, че са успели едва ли не да фанат... Тодор Живков за... шлифера, щом са успели да се наврат в Парламента, ало, господа депутати, драги господа кандидатминистри и кандидат-министър-председатели, знайте добре, за да не ми се налага да го повтарям: вие сте наште, на народа, слуги, а ний, гражданите, ний, народът, сме ваште господари - и внимавайте много какво правите, че ще идете по дяволите! Е те това нещо все некой требе да им го каже на наште политици, не мислите ли? Щото те живеят, горките, с илюзорното съзнание че са ни нещо като господари, а пък ней сме нещо като... уфси, като овце де, като говеда, като слуги, като презрени роби, като плебеи там некакви и прочие, да имат много здраве от мен, но това не е така, напротив, точно обратното е, те са наште слуги, а ний, гражданите, сме господарите! Та понеже като философ се чувствам длъжен да кажа директно в очите ония истини, които са найнеприятните, ето, изпълнявам си дълга, и тази сутрин, в тоя именно момент, решавам да изпратя лично на Бойко Борисов една "телеграма", едно съобщение, той ми е нещо като "приятел", е, само във фейсбук, не знам как стана така, че той ме прие за свой "приятел", но ето, ще се възползвам от това обстоятелство и след малко ще му пратя на лични съобщения следната "телеграмка" или писъмце: ПРЕДЛОЖИХА МИ ДА ВОДЯ СВОЯ РУБРИКА В ПЛОВДИВСКАТА ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ

Ръководителят на Пловдивска обществена телевизия Евгений Тодоров – аз

наскоро предложих на неговата телевизия поредица от интересни според мен теми и проблеми - ми отговори тия дни, че е готов да ми даде телевизионно време (веднъж седмично), в което аз сам да водя нещо като своя рубрика или предаване. Ето какво ми писа г-н Тодоров (публикувам само частта от писмото му, която засяга визирания проблем), а по-долу можете да прочетете и моя отговор до него: ... Помисли дали ти не би се ангажирал сам да поемеш рубрика – както има и други такива. С открити телефони, примерно един път през седмицата някъде през деня – с повторение вечер, да говориш по някаква тема. Каквото си искаш – свобода на словото. Или да поканиш някой. А дали няма будни ученици – на екрана страшно липсват млади лица?! Колко малко знаем как изглежда светът през техните очи! Помисли и продължаваме диалога, ако искаш мини през редакцията, но първо ми звънни. Ще се радвам да се видим. Евгений Здравей, уважаеми г-н Тодоров, Благодаря за отговора! Разбирам ситуацията, благодаря и за предложението! Аз сега разполагам с много време, тъй че съм готов да поема една рубрика веднъж седмично; нека да опитаме, да видим какво ще се получи. И за мен ще е интересно да се пробвам. Предизвикателството си заслужава. Ще опитам да намеря и да предложа на млади хора да участват като събеседници, и аз смятам, че наистина ще е и интересно, и полезно. Ще се обадя и ще мина през редакцията в някой от близките дни. Хубава вечер! С поздрав: Ангел Г. И тъй, има реална опасност моя милост да почне да води рубрика в Пловдивската обществена телевизия. Даже ми се налага да измисля наименование на тази рубрика; в главата ми се въртят разни варианти за заглавие – примерно ЧАС ПО СВОБОДА или нещо подобно – ще видим, името ще бъде измислено, а иначе предизвикателството за мен е голямо и интересно. Отдавна смятам, че в българските медии е необходимо да има предавания, в които да бъдат поставяни най-важните, "проклетите", най-значимите, именно чисто човешките въпроси, но не повърхностно, а по-задълбочено; е, да видим, след като в медиите ни постоянно дефилират и триумфират разни дървени "философи" (да не споменавам имена, само името на бай ви Вучков е достатъчно!), дошло е май времето да опитам да се пробвам в тази сфера, която е много близка с това, което съм правил цял живот,

30 именно преподаването на философия, само дето сега аудиторията ще стане, чрез посредничеството на медията, значително поголяма; преди ако в часовете си по философия и гражданско образование съм общувал с десетки и стотици хора, предимно ученици (и учители, и директори, и инспектори), сега ще имам възможността да общувам с хиляди. А ний, философите, се нуждаем от аудитория, от хора, с които да общуваме, затуй, разбира се, приех предложението на г-н Тодоров. Пък и така ще имам възможността да изпълня завета на инспекторката по философия в РИОПловдив, г-жа Антоанета Кръстанова, която наскоро ми каза ето какво: - Ти какво искаш толкова да работиш като учител, нали се мислиш за нещо като "пловдивски Сократ", е, тогава остави училището, ами почни да преподаваш философия като Сократ на улицата, по площадите, на Агората, защо ти е на теб училище?! Ето че тази тъй проницателна дама като едното нищо може да стане кръстница на това предаване, Пловдив е хилядолетен град, той също е имал своята Агора, имал е и своите философи, убеден съм в това, ето, сега, в нашето така модерно време не ни пречи да възкресим миналото, вярно, този път ще философстваме не на площада непосредствено, не на улицата и не на самата Агора, а на медийния, на телевизионния площад, улица и Агора; какво пречи да наречем предаването просто НА АГОРАТА с философа Ангел Грънчаров, примерно казвам де, ето, ще се сбъднат непосредствено думите на тази така мъдра дама, имам предвид инспекторката по философия. За заглавието ще мислим тепърва, а ето сега темите, които преди време предложих на Е.Тодоров за неговата телевизия, сега ще ми се наложи да започна с някоя от тях:

1.) Какво е доминиращото нравствено състояние, характерно за съвременното българско общество?

2) Духовната (психологическата, нравствената) ситуация, в която пребивава младият човек у нас; кои са ценностите на съвременните млади хора у нас и пр.?

3.) Възможна ли е промяна към добро в българското образование?

4.) Докога ще продължава ужасната, отвратителната деморализация на политическия живот у нас?

ЮНАЦИ, ДЕТО ИГРАЯТ ТОВА НАШЕНСКО ПОЛИТИЧЕСКО "МАЧЛЕ"...

5.) Проблеми на вярата в Бога и религията, примерно обсъждане, дискутиране на ето този въпрос: Доколко чистата вяра в Бога у един човек и у един народ подпомага неговия цялостен, не само духовен, но и материален напредък и просперитет?

6. Вярна ли е тезата, че деморализацията в българския живот иде от деморализацията на живота в училищните общности?

7. Е, докъде стигнахме - и какво постигнахме – за тия 25 години епохален преход? Това са някои въпроси, които по моя преценка биха предизвикали интереса на доста хора, смятам и съм дълбоко убеден, че си заслужава да се мисли и разговаря по подобен род въпроси. Ето че т.н. блогъри и конвенционалните медии, каквато медия е Пловдивската обществена телевизия, наистина могат да си сътрудничат плодотворно. Тъй че, живот и здраве да е, ще опитам и на това поле на изява, телевизионното; впрочем, да ви запитам нещо, което за мен е важно. Първо, с коя от предложените теми или пък някой друга предпочитате да започна в Пловдивската обществена телевизия? Второ, предлагам на хора, желаещи да ми бъдат събеседници, заедно да обсъждаме в новото предаване разни проблеми, да ми се обадят, ако имат какво да кажат, това се отнася за всякакви хора, но най-вече се отнася за млади хора, щото наистина е много важно и интересно да разберем какво мислят младите и то по истински важните въпроси. Могат да ми се обадят мои бивши ученици и изобщо млади хора, желаещи да участват в телевизионна дискусия с мен; условието е едно: да са мислещи, да имат какво да кажат, да умеят спокойно и свободно да изразяват мислите си (те условията станаха три, но аз ги обединявам в едно, щото са неделимо свързани). Това последното се усвоява и учи, аз мога много да помогна на хора, които имат какво да кажат, ала не успяват свободно да изразят мислите си, този, дето се вика, ми е занаятът. Това е. Хубав ден! Бъдете здрави! И ЩЕ СИ ПОДХВЪРЛЯТ ТОПКАТА НА ВЛАСТТА ТИЯ ЛЪЖЛИВИ И ФАЛШИВИ

31 ИЗПРАТИЛ ПИСМОТО СИ ДО Б. БОРИСОВ, ЕТО ОЩЕ ЕДНО ДОКАЗАТЕЛСТВО

Това убеждава ли те, драги ми Тома Неверующий?

Колко умилително обаче БСП и ГЕРБ си правят реверанси; слушам техните представители по медиите, които се опитват да ни баламосват, БСП-представителите прочувствено ни обясняват как не могли да се съгласят с "чисто дясната" програма на "чисто дясната" ГЕРБ, а пък ГЕРБ-оваците с признателност им отвръщат на жеста, твърдейки, че БСП била загрижена, като "същинска и истинска лява партия" предимно за "слабите", е, не уточняват за интересите на какви именно слаби се била грижела БСП, на умствено слабите ли и ли на някакви други. Но бие на очи пошлия театър, който разиграват тия бойни другари, дето са все от едно и също котило, щото им е дадена задачката да бъдат главни играчи на така удобното за мафията и олигархията статукво: и "добрите десни" от ГЕРБ да са на власт, и "добрите леви" от БСП да са на власт, интересите на мафията и олигархията все ще са защитени, все няма да пострадат. И ще си подхвърлят топката на властта тия лъжливи и фалшиви юнаци, дето играят това нашенско политическо "мачле", та ужасното статукво да пребъде – и то по точния путинистки политически модел.

Разбира се, и БСП, и ГЕРБ еднакво всеотдайно мразят "лошите десни" в лицето на ДСБ най-вече и на Реформаторския блок, които, видите ли, нарушават умилителната идилия, развалят нескопосаните им игрички и заплашват така удобното проруско и ченгесаро-кагебистко мафиотско-олигархично статукво. ПОНЕЖЕ ЕДИН НАШЕНСКИЙ ТОМА НЕВЕРНИЙ ОЩЕ НЕ ВЯРВА, ЧЕ СЪМ БИЛ

"ОПЕРЕТЪЧНИТЕ СЕМЕЙНИ СКАНДАЛИ" В СРЕДИТЕ НА ДЕСНИЦАТА ДАЛИ ПЪК НЯМАТ ДЪЛБОКО ПОТРЕБЕН, ПРЕЧИСТВАЩ НРАВСТВЕН ЕФЕКТ?

Прав е г-н Минчев, макар че същевременно в някакъв смисъл не е прав: да, наистина трябва да се подхожда отговорно и сериозно, но истинско сработване на две политически сили не е възможно на лицемерна основа, когато те взаимно се щадят, ласкаят, когато не смеят да си показват кусурите, и то в името на докопването до властта си прощават съмненията, подозренията и пр.; на чиста и здрава основа РБ и ГЕРБ може да се споразумеят едва след като преминат през горнилото на нравственото очистване, през така потребния и целебния за душите нравствен катарзис, а той е невъзможен без пределна откровеност. Допуснат ли се половинчатости и прекалени нравствени компромиси в името на общото употребяване на властта, тогава нещата ще бъдат поставени на нездрава, нечиста основа, а значи ще бъдат и краткотрайни. Премине ли се обаче през въпросното очистване чрез пределна и болезнена откровеност, издържи ли се на това по същество нравствено изпитание, тогава сътрудничество на двете сили може да бъде и по-ефикасно, щото ще е поставено на солидна, на здрава основа. Да си казваме смело в очите всички "кривици", дефекти, да изразяваме открито подозренията и съмненията си, изобщо честността, принципността, откритостта, публичността за мен са за предпочитане пред сговарянето на нечиста, на тайна, на заговорническа основа. В този смисъл смятам, че РФ блок пристъпва към преговорите с един душеспасителен предварителен стадий, имащ нравствен смисъл, а е крайно време демо-

рализацията в българската политика да бъде надмогната; е, кой ако десницата ще даде пример в тази посока? Написах горното във Фейсбук по повод на следния коментар на Ognyan Minchev: В продължение на цяла седмица новинарският поток е плътно наситен с публичните диалози между лидерите на Реформаторския блок и между представители на РБ и ГЕРБ. Поредица от позиции и оценки се изказват само за да бъдат много скоро атакувани, отхвърлени, променяни или оттегляни. "Трикът" на Лукарски, реформаторският сюжет "Борисов – премиер, да или не...", както и предусловията и застраховките за политически консултации превърнаха темата за евентуална коалиция между ГЕРБ и РБ в любима дъвка на всяка медия. Кой за какво е готов "да чупи ръце" и кой няма да си подаде ръката за чупене... Всичко това заприличва на пародиен флирт между партньори, които нямат търпение да се обяви денят на развода им още преди да са се събрали. Към всичко това днес се прибавя и информацията, че гжа Кунева е с намерение да организира вътрешно-партиен референдум за... евентуалното участие в бъдеща коалиция. Дами и господа от РБ и от ГЕРБ, при цялото ми уважение, това е несериозен подход към проблем, който е от важно национално значение. От вашата взаимна сериозност в подхода ви един към друг зависи в значителна степен възможността България да има отговорно правителство през следващите месеци и – може би – години. Сериозното партньорство, сериозните разговори за коалиция са дискретни и внимателни. Необходимо ли е един външен човек като мен да ви го напомня? Пресечните точки, сферите на съгласие, както и разногласията трябва внимателно и практично да се дефинират в непублично работно общуване между вас, да бъдат положени усилия за сближаване на позициите и едва тогава да се излезе пред обществото с позиция за постигнато съгласие или установена невъзможност за коалиционно партньорство. Защо превръщате една от малкото разумни възможности за коалиционно сътрудничество в публичен спор със стилистика на панаир? Ако РБ държи да бъде възприеман като сериозна политическа сила, публичните разногласия между лидерите трябва незабавно да бъдат прекратени. Борисов и другите лидери на ГЕРБ също трябва да се въздържат от оценки – каквото и да им струва това в психологически план. Освен ефектът на смразяването, породен от продължаващото копаене на пропаст между малката и голямата партии на ЕНП, публичните заяждания и неадекватните реакции в

отговор на "закачките" създават ефекта на димна завеса пред реалните процеси на договаряне между основните политически играчи в навечерието на новия парламентарен мандат. Хората все по-основателно се питат какви договорки текат зад кулисите, ако партньорите в най-спряганите коалиционни формати разиграват оперетъчен "семеен скандал"? Коалиция вдясно от центъра е желанието на голямото мнозинство десни избиратели. Това, че те могат да останат разочаровани е по-малката беда. Голямата беда е, че българското общество си остава заложник в плен на мафията, след като политическите сили, претендиращи, че могат да го освободят предпочитат да разчистват сметките помежду си преди изобщо да са се хванали за сериозна работа. Огнян Минчев пък коментира ето какво: Радан Кънев: Борисов трябва да произнесе името "Пеевски" (Гласувалите за нас и за ГЕРБ казаха: "Спасете ни от Русия!", обобщи лидерът на ДСБ) ДИСКРЕТНИЯТ ЧАР НА БЮРОКРАЦИЯТА СЕ СВЕЖДА ДО НЕНАДМИНАТОТО Ù УМЕНИЕ В ОБЛАСТТА НА НИЩОНЕКАЗВАНЕТО Ето един образцов документ в тази посока, който получих тия дни:

Ето моето писмо, публикувано е отдавна: Пределно откровено отворено писмо до г-жа Министъра на образованието и науката; можете да сравните, да видите какво питам и как, моля ви се, ми се отговаря! СПОРЕД НАЦИОНАЛ-КОМУНИСТА ЖИРИНОВСКИ НИЙ, БЪЛГАРИТЕ, ТРЯБВА

32 ВЕЧНО ДА СТОИМ НА КОЛЕНЕ ПРЕД РУСНАЦИТЕ!

Из: "Братушките" продължават с унизителните изказвания Лидерът на Либерално-демократичната партия (всъщност на националкомунистическата, Жириновски е руският Сидеров, бел. моя, А.Г.) на Русия Владимир Жириновский заяви в предаване по руската телевизия "Россия 1": „Цяла България е благодарна на руснаците за освобождението, стои и паметникът на Алексадър II – Цар Освободител. Те трябва да ни пълзят в краката, а вместо това и в Първата, и във Втората световна война бяха против нас, а днес са в НАТО.“ Жириновский се изказва галантно и по адрес на президента ни, като го определя „негодник“ и „агент на ЦРУ“; ето точните му думи, взех ги от това място: "Той изобщо не познава историята. Ако отвори учебниците ще види, че Русия е освобождавала България от турско робство. Нима армията ни тогава е била националистическа? Цяла България е благодарна, че Русия я е освободила от турско робство. Трябва да го изгонят този президент. Това не е президент, а обикновен лакей на ЦРУ. Той напада Русия – спасителката му, вместо да лази в краката ни! А българите – в Първата световна война против нас, във Втората – против нас, сега с НАТО. За руснаците, които лежат в Донбас не споменава (б.р. – Плевнелиев). Това е негодник, а не президент на България!" ПО ПРИНЦИП ДЕФЕКТНАТА, ИЗЦЯЛО СГРЕШЕНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА СЪЗДАВА ВСИЧКИ УСЛОВИЯ ЗА НАЙРАЗЮЗДАН ДИРЕКТОРСКИ АВТОРИТАРИЗЪМ ПО УЧИЛИЩАТА сряда, 15 октомври 2014 г. Получих трогателно писмо от една дама, учителка по история и география,

33 живееща в наш областен град (засега съм длъжен да запазя в тайна нейното име, до получаваме на съгласието ù да оглася нейния случай чрез публикация на нейното писмо до мен), в която тя разказва, че има същата като моята съдба: подложена е била на същия тормоз и терор от директорката на училището, в което е работила, а пък тия дни също като мен е дисциплинарно уволнена, също като мен е изритана от системата. Тъй като нейната история показва, че моят случай не е изолиран прецедент, дължащ се, видите ли, на моя "особен характер", то аз помолих уважаемата колега за съгласие да публикувам в блога си изключително силното ù писмо; докато получа съгласието ù за това мога единствено да публикувам моя отговор до нея; ето какво ù написах тази сутрин: Здравейте, уважаема госпожо А., Много Ви благодаря за писмото, за това, че ми разказахте Вашата история, за думите на съпричастност и подкрепа! Това, което ми пишете ми показва, че моят случай не е изолиран, че по принцип дефектната, дълбоко и изцяло сгрешена образователна система създава всички условия за найразюздан директорски авторитаризъм по училищата, явяващ се причината за това, че са честа практика тия недопустими рецидиви на произвол, на волунтаризъм и на терор, които сполетяха и мен, и Вас, а вероятно жертва на същите явления са и много други колеги, които предпочитат да мълчат и да понасят, с оглед да оцеляват някак. Сама разбирате колко вредно и порочно е такова едно отношение към български учители, които са принудени да понасят безчет унижения и гаври от страна на разпасали се, на съзнаващи своята ненаказуемост администратори.

Разбира се, живеем във времена, в които е недопустимо да се оставяме да бъдем мачкани по този начин, единственият начин за съхраняване на нашето човешко достойнство и професионална чест е борбата. Средствата за тази борба са различни, за мен едно от най-мощните оръжия е гласността, именно да се дава пълна публичност на всичко онова, което разните вилнеещи администратори си позволяват да правят, да се изобличават техните зулуми и престъпления; защото ако мълчим, това означава, че сами помагаме на тия, които ни тъпчат, означава, че сами ги насърчаваме да продължат да го правят. Мълчанието е

злото, а не злато, както писа един наш известен публицист (г-н И.Инджев), е, воден от тази максима, аз в блога си направих нужното да дам пълна гласност на това, което, примерно, си позволи да направи директорката на ПГЕЕ-Пловдив спрямо мен. В тази връзка, уважаема госпожо А., си позволявам да Ви помоля да ми разрешите да публикувам Вашето писмо до мен в блога си. Сега-засега ще публикувам само моя отговор до Вас, запазвайки и Вашата анонимност, щото нямам Вашето разрешение да дам гласност на Вашия случай, но ако ми разрешите, непременно ще го сторя. Смятам, че в тази борба за нашето човешко и професионално достойнство не бива да проявяваме малодушие, тъй като истината и правото са на наша страна. Същевременно като даваме гласност на случилото се с нас, ние даваме пример на други колеги, че те също не бива да мълчат, да позволяват да бъдат тъпкани ненаказано, да се оставят да бъдат всичко понасящи безмълвни жертви. На тази основа, да се надяваме, ще успеем да алармираме общественото мнение за толкова тежкия проблем с директорските своеволия в образователната сфера, подобни публикации едновременно са форма на съпротива с рецидивите на директорския авторитаризъм, но също могат да допринесат за осъзнаване на причината, която ги е породила, именно погрешно направения и анахроничен Закон за народната просвета. На тази основа може да се спомогне за промяната, която толкова се бави. Ето защо Ви предлагам да ми разрешите да публикувам Вашето писмо до мен. То може да има голям ефект именно за пробуждане на обществената нетърпимост към ужасната обстановка в училищата, породена от всевластието на директорите, които са станали нещо като феодални господари и тирани. Съветвам Ви също да заведете дело и да си потърсите защита на права по съдебен ред. Този е начинът. Без борба няма да се оставяме да ни тъпчат. Не са познали да се оставим да ни тъпчат безнаказано. Мина времето, в което можеше безпроблемно човешки личности да бъдат мачкани, разкъсвани, унищожавани; но ако мълчим, ако не се борим, това време, виждаме, ни застрашава пак да се върне. Желая Ви твърдост в изпитанията и успех, вярвам, че ще успеете ако не допуснете да капитулирате! Това в никакъв случай не бива да бъде допускано. Наш дълг е да се борим, щото тази наша борба не е за нас лично, а за промяна, за премахване на човеконенавистническата система, която позволява към човешки същества да се отнасят толкова безчовечно. Бъдете здрава! С уважение: Ангел Грънчаров

Тия дни в едно кафене

ОТВРАТИТЕЛНА "СОЦИОЛОГИЧЕСКА" МАНИПУЛАЦИЯ, ПОРЪЧАНА И ПЛАТЕНА ОТ ПЕТАТА РУБЛАДЖИЙСКА КОЛОНА НА РУСИЯ У НАС!

Из: "Алфа рисърч": 2/3 от софиянци искат Паметника на Съветската армия да остане Две трети от столичани смятат, че Паметникът на Съветската армия да остане в сегашния си вид, но да се почисти (!!!). Това показват данните от изследване на "Алфа рисърч", проведено между 27 автуст и 5 септември. Интервюирани са 400 столичани, изследването е представително за пълнолетното население на София. За демонтиране и изцяло премахване са 17 на сто от участниците в проучването. Още 16 на сто са за преименуване – без да се уточнява как – на един от найоспорваните паметници в София. "Той се разглежда от хората като паметник на хора, дали живота си във войната срещу фашизма и по-малко като паметник на армия, допринесла за установяването на комунистическия режим", се казва в коментар на "Алфа рисърч".

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР ПО ПОВОД ДИСКУСИЯ ПО ТОЗИ ВЪПРОС ВЪВ ФЕЙСБУК: Rossitsa Todorova каза: Тия направо лъжат и то без капка свян! Борис Тодоров каза: Волът не иска да се маха МОЧА (Монумент на окупационната червена армия, бел. моя, А.Г.), щото ще му се кара Хуйло! Димитър Стефанов каза: Дълбоко се съмнявам 2/3 от софиянци да са дебили родоотспъпни продажни парцали! Определено мисля, че този резултат е фалшив! Ангел Грънчаров каза: Разбира се, че резултатът е лъжлив, истината е точно обратна: в София 2/3 от хората не са комунистически дебили, следователно не могат да искат паметника на съветските окупатори да осквернява повече свободното софийско небе... ДА БЪДЕ ПРОКЛЕТА ОНАЯ МИНУТА, КОГАТО Е СТЪПИЛ РУСКИ КРАК В НАШАТА ЗЕМЯ, КОГАТО СЕ Е ПРОИЗНЕСЛА ЗА ПЪРВИ ПЪТ ДУМАТА "ОСВОБОДИТЕЛКА" И "ПОКРОВИТЕЛКА"!

Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата "освободителка" и "покровителка"! Захари Стоянов На няколко стени на Фейсбук контакти се водят разговори след твърдия отговор на българския министър Даниел Митов на руските претенции и лично на пияндето Рогозин (който при посещение с учебна цел в една база взриви танк и уби младите войници в него). От тези разговори разбрах че, с малки изключения: 1. В мнозинството си българите ценят Русия повече от България; 2. Те са готови да защитават интересите на Русия и да хулят България (и то в исторически план); 3. Изобщо не познават историята на българо-руските отношения и

4. Нямат идея какво им дължи Русия, защото непрекъснато повтарят мантрата какво българите дължали на руснаците. Искам да направя това кратко изложение, за да стане ясно какво българите и България дължат на Русия: • За Освобождението си Княжество България плаща на Русия над 42 днешни милиарда долара (говорим за руския окупационен за България период до 1900 г.).

• За Съединението си Княжество България и Източна Румелия плащат отново около 18 днешни милиарда долара, извън споменатата по-горе сума за Освобождението.

• През 1908 г., за да обяви Независимостта си и за да напуснат руските окупатори България (те заплашват, че ще ù отнемат Добруджа и ще откъснат завинаги от България българската общност в Бесарабия и Молдова, и го правят), Царство България е принудено да плати на Русия "репарации" за собствената си Независимост, както и да поеме изплащането на дълга на Турция към Русия (по капитулационните договори на Руско-Турската война, сключени в Сан Стефано и Берлин), на обща стойност днешни 60 милиарда долара.

• През 1944 г., с нахлуването на Руската Съветска окупационна армия, от българския държавен резерв се отнема всичко – от златните резерви, до резервите на БНБ и до (!) пенсионния фонд на българите, недокосван дори през Втората Световна Война. Днешната стойност на тези суми, отнети незаконно от Руския СССР от България и българския народ, възлиза на малко под 1 билион днешни долара или 895 милиарда.

• Само за окупацията България, чрез фиктивното правителство на ОФ е принудена да плати за изхранването на Червената армия и за окупацията си (!) – съветските войски остават до 18 март 1948 г. – като Георги Димитров подписва със Сталин известния Договор за дружба и взаимопомощ в Москва, според който страната ни трябва ефективно да се включи и в заключителната фаза на Втората световна война с 450 хилядна армия, харчейки 91 милиарда днешни лева или 70 милиарда днешни долара, за изхранването на окупатора си, жертвайки 30 000 български млади мъже допълнително, които падат в абсолютно безсмислената война за нас (нацистките войски отдавна са напуснали България и са преминали и Югославия, няма защо да се гонят, те дори

34 не се бият (!), множеството българи са убити от "приятелския огън" на руснаците зад себе си в мъглите, дъждовете и снеговете на есента и зимата на 1944/1945).

• След 1950 г. целият стар български държавен архив е изнесен в Русия, в момента от него липсват ценни книжа в мащаба на малко под 60 хиляди държавни документа (Кремъл и до днес отказва да ги върне). Русия никога не плаща договорените суми репарации за отнемането и асимилирането на територии и българско население в Североизточна Добруджа и Бесарабия, през 1952-1962 г. за 10 години България е доведена от Руския СССР до банкрут, от който не е излизала всъщност никога - защото е длъжна да предава всички свои златни резерви и приходите от продукцията на селско стопанство и промишленост на Кремъл като гарант за заемите, които Кремъл взима от Световната банка - до 1988 г. руснаците получават по 3 билиона на петилетка при лихва от Световната банка около 10 процента, за това безумие един от гарантите е... България (тя всъщност съизплаща руските дългове). Това дължат България и българите на Русия, всъщност. И ù благодарят. Не съм срещала по-сервилен към поробителите си народ, по-нихилистичен и без идентичност, без стабилна национална визия за себе си, народ-мазохист, комуто е драго да се идентифицира с този, който го репресира и изнудва (вижда се и през Османско-Турското робство, и в отношението към Русия и Руския СССР). Написа: Vessela Kulev ЖИВОТЪТ И ЛЮБОВТА СА НЕРАЗДЕЛНИ

Тази сутрин, ровейки се в архивите си (и по-точно във файловете, сложени за съхранение в "чекмеджето" една моя стара пощенска кутия) открих един текст, писан отдавна, може би преди повече от 20 години, за когото си спомням, че съм го преписал на компютър преди повече от 10 години, а след това съм забравил за него; ето, тази сутрин случайно го намерих и го публикувам тук, нищо не пречи да го сложа и в моята сега пишеща се книга под условното заглавие Философия на любовта (към която отново се връщам след като тия дни завър-

35 ших работата си по книгата ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ): Концепцията за “видовете любов” в диалога “Пирът” на Платон (есе) Диалогът “Пирът” на Платон е поразително творение на гръцката мисловност в лицето на философията. В него се поставят вечните проблеми за човека, живота, красотата и любовта, което само по себе си го прави крайно интригуващ: за нас безусловно е най-интересно да разберем как тогавашната култура е разбирала живота и човека, какви отговори е давала на ония въпроси, без които трудно се живее дори и сега, когато уж сме „безкрайно напреднали”, когато уж имаме яснота “по всичко”, а всъщност като че ли сме още по-объркани от всякога. Ако е вярно, че животът без любов не заслужава да се живее, то следва, че истината на живота е любовта, онази любов, в която именно улавяме иначе непостижимото естество на живота. Ето защо, търсейки яснота най-вече за същината на живота, се впускам в разсъжденията на Платон за любовта, които са изключително пластични и неподражаемо дълбоки; според мен в тях намираме онова, което липсва на днешните наши прекалено научни обяснения и теории както за живота, така и за любовта: всъщност имаме ли изобщо такива – или само сме си наумили, че „всичко разбираме”, че всичко „си знаем”?! (ОЩЕ >>>) ПРАВЕТЕ СИ СМЕТКАТА ДОКЪДЕ ЩЕ Е ДОКАРАМЕ КАТО НАРОД ЩОМ ЗАЛАГАМЕ НЕ НА УМА, А НА ТОПКИТЕ НА УПРАВНИЦИТЕ СИ!

отправена спрямо будущий властелин на отечеството ни, признавам си, в ума ми мина следната досадна мисъл: - Нам сега ни е нужен управник с много ум, който да ни изведе от тежкото положение, а ето, оказва се, си избрахме за управник човек, който се отличава предимно с... големите си топки! Правете си сметката докъде ще е докараме като народ щом залагаме не на ума, а на топките на управниците си! Явно съвсем не сме наред, щом ценим не ума на управниците си, а техните, видите ли, топки!

"ЖЕНАТА НЕ Е СПОСОБНА НА ПРИЯТЕЛСТВО, ТЯ ЗНАЕ САМО ЛЮБОВТА" И ОЩЕ МИСЛИ ОТ ФРИДРИХ НИЦШЕ

"Винаги има някаква лудост в любовта. Но винаги има и някаква причина за лудостта." Фридрих Ницше, Тъй рече Заратустрa

"Още е свободен за велики души свободният живот. Наистина който притежава малко, толкова по-малко ще го притежават: хвала на малката бедност!" Из "Тъй рече Заратустра"

Фридрих Ницше – Идеологът на модерния път на Човека към Бога "... жената още не е способна на приятелство, тя знае само любовта..." Из виртуално издание на "Тъй рече Заратустра", превод М. Белчева "Ние обичаме живота не защото обичаме да живеем, а защото сме привикнали да обичаме." Фридрих Ницше

Имам усещането, че подлизурковците са в голямо затруднение по повод на това кой да измисли по-оригинална и впечатляваща фалба за Бойко Борисов. Вежди Рашидов, опитен в тоя занаят, се напъна и пофали тартора си Бойко с това, че он, видите ли, имал "много големи топки"! Чувайки тая наистина впечатляваща фалба,

"We love life, not because we are used to living but because we are used to loving."

Friedrich Nietzsche There is always some madness in love. But there is also always some reason in madness."

Friedrich Nietzsche, Thus Spoke Zarathustra

"Всички истински страхотни мисли се раждат по време на разходка."

“All truly great thoughts are conceived while walking.”

ИДЕЯТА ЗА ЕДНО РАЗБИРАЩО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ – КАТО "ГРАДИВО" НА УЧИЛИЩЕТО НА БЪДЕЩЕТО

Friedrich Nietzsche

ПРИНЦИПИТЕ НА СУГЕСТОПЕДИЯТА НА ПРОФ. Г. ЛОЗАНОВ

Седемте закона на сугестопедията (резервопедията) (Conditio Sine Qua Non) Като се има предвид нашата концепция за сугестията, която се основава на съзнателното-несъзнателно, свободно, спонтанно възприемане на информацията чрез периферни перцепции в един целенасочен, неманипулативен комуникативен учебен процес, и която е в противовес на диктуващата хипнотична и клинична сугестия, можем да кажем, че резервопедията е система на обучение, която използува всички възможности, които нашия тип сугестия би могъл да предложи. Нейното приложение в педагогиката ни доведе до формулирането на следните седем закона – conditio sine qua non – на резервопедията. Те стоят в основата на всяко резервопедично общуване. Те са така тясно свързани, че трябва да бъдат спазвани едновременно във всеки един момент на учебния процес. Прочети ДО КРАЯ >>> ЗАБЕЛЕЖКА: Виж и Д-р Георги Лозанов (Личен сайт)

Още неокантианците навремето (Вилхелм Винделбанд, Хайнрих Рикерт) обосноваха фундаменталното различие между разбиране и обяснение, на това основание те очертаха и различията между "науките за духа" и "науките за природата"; те пишат също и за два вида методи, номотетичен, иде от nomos, отнасящ към закона, този тип познание е валидно за сферата на познанието ни за природата, а културологичният метод, методът, характерен за науките за културата (духа), е индивидуализиращ, иде от individum, отнасящ се към уникалната ценност на нещата. Вилхелм Дилтай, представител на т.н. „стара херменевтика“, също има голям принос в изясняването на тия принципни различия между разбиране и обяснение. Ето какво съм писал в своята дисертация на тема Учението за човека и формите на духа, писана през 80-те години на миналия век: ... Вилхелм Дилтай... ясно разграничи "разбиране" от "обяснение" в своя труд "Описателната психология" (1894 г.). Според Дилтай съществува "обяснителна психология", която иска да обясни душевния живот “чрез неговите съставни части, сили и закони точно така, както химията и физиката обясняват строежа на телесния свят”. Тази психология се стреми да "подчини явленията на душевния живот на някаква причинна връзка при използуването на ограничено число еднозначно определяни елементи". Прилагайки такъв обикновен научен подход, тази психология създава хипотези, между които възниква състояние на "война на всеки против всички" – а такава война никога не може да завърши. Изход от мъгливото море на хипотезите не се вижда. Нуждаем се от психология, казва Дилтай, която да ни дава "пълнотата на човешката природа и вътрешната връзка на нейното съдържание", "могъщата действителност на живота", постижима само в гениалните прозрения на великите писатели, и поети, интуитивно и чрез вдъхновението дости-

36 гана. Науките за духа (хуманитарното знание) се нуждаят от такава психология, която би била здрава, обоснована и достоверна – а това не може да се каже за "въздушните кули на обяснителната, школската психология", - и която заедно с това би описвала и анализирала – доколкото това е възможно – "цялата мощна действителност на душевния живот". Затова методът на науките за духа трябва да е коренно различен от този на науките за природата, затова Дилтай предлага своето прочуто положение "природата ние обясняваме, а душата разбираме" и това е ясното разграничение, което винаги трябва да имаме предвид – а то съвсем не ни забранява да имаме и разбиращо отношение към природата. А всичкото това е така, тъй като обяснението се извежда от познанието на каузални връзки и отношения, съществуващи в нещата извън нас, докато разбирането означава интуитивно съзерцание, вглъбяване в интимния вътрешен живот на душата, преживяване и дори "вживяване" във вътрешното на душата, сливане с нея и потопяване в нея или такова отъждествяване, при което “животът постига живота”, а не се дистанцира от него, не му се противопоставя и не го умъртвява – и това е втория значим момент в разбирането на Дилтай, което тук искаме да изтъкнем. (Следва – в блога)

Вестник

ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник Издава:

Център за развитие на личността

HUMANUS, основан през 1994 г. Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488 Истината ни прави свободни!