Vestnik GRAJDANIN br. 20 ot 2015 g.

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 20, Год. VII, 2015, 15 Октомври, Четвъртък, Ц. 2 лв.

Основна опорна точка на мафията е – всички са маскари. За простака няма разлика между Луканов, Беров, Сакскобурготски, Станишев, Сидеров и Орешарски от една страна и Димитров, Костов и Борисов – от друга. Първите загробиха, плячкосаха и дърпаха България към Азия, вторите с поголям или по-малък успех успяха да я издърпат на спасителния европейски бряг. Момчил Дойчев Кратък мой коментар, написан във Фейсбук: Ще се радвам тази висока оценка за Б.Борисов че бил проевропейски настроен да се окаже в крайна сметка вярна. И той наистина да се окаже проевропейски политик. Много ще се радвам да излезе така. Щото имам опасения, че Б.Борисов ще извърти в един момент такъв един генерален пирует в полза на Русия, че свят ще ни се завие. Дано предчувствията ми не се оправдаят...

Елиан Райков, млад човек, студент в ПУ, е написал на станата си във Фейсбук нещо важно, което ми даде повод да го подкрепя; ето какво е написал той и по-долу можете също така да прочетете и моя коментар: Платон пише, че в тежки времена в държавата се раждат герои. Някои народи на този свят дори нямат държава. Ние сме свободен народ със собствена земя и велика история. България не се нуждае от спасител, не се нуждае от герои, а от всеки един от нас, даващ своя мъничък принос ежедневно. Моят коментар: Напълно вярно, споделям изцяло! Ще ми се да подкрепя и Платон, и Елиан, ето как ще го сторя. :-) Ако не се роди в страната ни едно критично мнозинство от героично, иначе казано от достойно живеещи свободни и свободолюбиви хора, всеки ден правещи своите героични, сиреч достойни действия и постъпки за каузата на освобождаването на човешката енергия в страната ни, то България ще постигне просперитет и достойнство на кукуво лято. Слагам, както забелязвате, знак на равенство между героизъм и достойнство. Това не е случайно. (Следва на 2 стр.)

НАДМОГВАНЕТО НА СОБСТВЕНАТА СКЛОННОСТ КЪМ МАЛОДУШИЕ Е ГЕРОИЧЕН АКТ НА ОТКАЗ ОТ САМОТО МАЛОДУШИЕ В ПОЛЗА НА ДОСТОЙНСТВОТО (От 1-ва стр.) В страна, в която малодушните и имащите резерви към свободата хора са мнозинство, както е сега у нас, да се държиш достойно е нещо, което наподобява героизма. Надмогването на собствената склонност към малодушие е героичен акт на отказ от самото малодушие в полза на достойнството. Този е начинът човек да стане наистина свободен. Този е начинът да победим собствената си склонност да сме верни на един рабски национален манталитет, заради който много сме страдали. Този е начинът да започнем да се ползваме от плодовете на свободата. Успешните, проспериращите индивиди и народи са вървели с всеотдайност все по този същия път. ЧОВЕШКАТА ДУША Е СТРАШНО БОЛНА КОГАТО Е ЗАГУБИЛА СОЛИДНИТЕ СИ НРАВСТВЕНИ И ДУХОВНИ ОРИЕНТИРИ И ОПОРИ четвъртък, 1 октомври 2015 г.

Тази сутрин нямам време за сърфиране и четене из интернет, бързам да сядам да пиша още със ставането – понеже ми се яви една идея, за която горя от желание да я споделя. Много ми е интересно как тя ще ви прозвучи. Но преди това искам все пак да каже нещичко в своя дневник, вчера ми се случи нещо доста интересно, което не мога да пропусна да отбележа в дневника си. Многозначително е това, което ми се случи. Две много показателни случки. Ето, почвам първо с тях. Сутринта рано съм на автобусната спирка, където група предимно учители (работещи в училища по селата и в самия Раковски) чакаме автобуса по посока на гр. Раковски. По едно време до мен се приближи един човек горе-долу на моята възраст (забелязал го бях че пътува всякак сутрин с автобуса като мен), попита ме дали аз съм водещият на предаването "На Агората..." по Пловдивската обществена телевизия. Гледал бил предаването, много го харесвал, считал, че поставям много полезни теми, че върша добра работа. Заговорихме се. Човекът се оказа че е не учител, а аптекар, рабо-

ти в аптеката на близко село. Пристигна след малко автобуса и продължихме разговора си в него. Поговорихме си чудесно. Човекът ме помоли следното: предвид страшната нравствена катастрофа, която преживява страната ни по негова (и по моя) преценка по-често да поставям в предаването теми, свързани с вярата в Бога. Той каза ласкави за мен оценки, които много ме ентусиазираха, а именно, че съм бил имал редкия дар да убеждавам, да изразявам сложни мисли по достъпен, прост, ала въздействащ върху душите начин. И в тази връзка отправи към мен настоятелно искане: да говоря по често за вярата в Бога, която е спасителния път за укрепване на душите. Защото дава най-здравите духовни опори на човека. Човекът ми разказа своята лична история: как като е дошло голямото страдание е бил на ръба на провала и на отчаянието, но как благодарение на вярата в Бога е укрепил силите си, спасил си е душата, съхранил си е живота и е погледнал на него със съвършено други очи. Много ме впечатли и ме развълнува това, което този човек ми каза по своя си начин. Този човек излъчваше благост - и една съвсем естествена, омиротворяваща духовност. Обещах му според силите си да работя в тази посока - понеже и по моето убеждение този е пътят. Само автентичната вяра в Бога може да укрепи духовно нашия народ. Казах му, че от много години, преподавайки философия (и етика, и психология) на младите, съм се стараел да не отбягвам въпросите за вярата в Бога, напротив, да има отдавам подобаващо внимание. Говорихме и за потребността от въвеждане на предмет религия в училищата. Като дойде спирката му човекът ми пожела хубав ден и си слезе. Този разговор наистина силно ме впечатли, аз съм такъв човек, че търся винаги някакъв по-значим смисъл в случващото се в живота ми, в ежедневието. В училище през същия вчерашен ден обаче ми се случи още една случка, за която искам да разкажа. Тя добре се свързва с току-що разказаното. Нима е случайно че в един ден ми се случиха тия две неща? Но първом чуйте за втората случка. В едно от междучасията пред отворената врата на учителската стая забелязах... млад католически монах, нали знаете как се обличат, с въже на кръста, не мога сега да ви кажа за кой точно орден е характерно това монашеско одаяние. Аз вече бях виждал католически монах от прозореца на автобуса, пътувайки през този град, в който има много католици, но отблизо такъв не бях виждал. В същия миг един от колегите дойде при мен и ми предложи да ме запознае с монаха, понеже той бил много интересна личност, при това имал, представяте ли си, философско образование (!) като мен, често идвал в училището, имал предложения за някои възможни общи неща между двете институции, училището и църквата (манастира, в който служи). Разбира се, съгласих се, взех си дневника за след-

ващия час и във фоайето ме запознаха с отец... (ха сега де, не обърнах внимание и не запомних името му, ще ви кажа името му съвсем скоро!) от Полша, да монахът е поляк, но говори добре български, две години вече е в България. Понеже звънецът би, почнахме разговор по коридора, той тръгна да ме изпрати до класната стая и да си поговорим по пътя. Оказа се, че с този монах се разбираме от половин дума за всичко, той наистина е много приятен събеседник, много силно се впечатли като му казах, че съм учил навремето в Санкт Петербург, че там съм общувал с полски студенти (тогава беше времето на "Солидарност"!), каза ми, че има философско образование, което му дава пълните преподавателски права (!), ето тази общност в интересите ни сближи за няколко минути. Излишно е да казвам колко приятно говори на български младият духовник, какво очарователно духовно излъчване има, много е слаб (първият католически монах, когото видях в Раковски, беше доста едър!), още от първия момент като го видях мигновено си спомних за отец Ередия от филма "Осъдени души", макар че не си приличат буквално-физиономично, но си приличат същностно, вътрешно, което е още по-важно, разбира се! (Новият ми философски и духовен познат е със светла коса и със сини очи, за разлика от отец Ередия от филма, артистът, който играе тази роля, също обаче е поляк.) Тъкмо стигнахме до класната стая и започнахме да се уговаряме как и кога да се срещнем да си продължим разговора, когато на самата врата се случи нещо изключително интересно, за което искам непременно да ви разкажа. Силно съм впечатлен, даже съм поразен от това, което се случи, нямам друг изход освен да ви го разкажа. Учениците видяха с кого разговарям и се оказа, че някои от тях познават отеца – и дойдоха да го поздравят. Поздравиха го с изключително уважение и респект. Той, разбира се, обмени няколко радушни думи с тях и погледна в класната стая, оттам и други ученици го приветстваха, той също ги поздрави усмихнат. В този момент учениците започнаха да му задават въпроси и да го молят да остане малко. Аз с интерес гледах сцената. Обмениха си няколко думи, но учениците явно искаха още да поговорят със свещеника. Усмихнат, отецът ми каза: колко са тихи във вашия час, браво, иначе обикновено много шумят; аз репликирах, че и при мен в предишните часове в този клас имаше доста шумни ученици, но ето сега всички се държат иначе, предположих, че заради него се държат толкова добре. Обстановката в негово присъствие наистина стана коренно различна. Свещеникът попита какъв час ще имаме, отвърнах че часът ще бъде по етика, казах му, че ще ми е приятно ако иска да остане. Учениците настояха да не си тръгва. Той мигновено постави въпрос и се отпочна диалог с учениците, разказа, че бил мисионер в Африка и разказа накратко една много интересна

история (друг път може да ви я разкажа, чудесна и много поучителна история разказа накратко, с което часът фактически започна); учениците го слушаха кажи-речи с отворени уста, с неподправен интерес. Въздействието му над тях сякаш е магнетично. След твърдо настояване от страна на учениците (те просто не го пуснаха да си тръгне!) отецът седна на един чин заедно с ученици и часът продължи. Аз разказах някои неща, почна се обсъждане, свещеникът внимателно слушаше и насърчаваше учениците да се изказват. Часът мина неусетно. Забелязах, че той на няколко момента имаше силно желание да се изкаже, но даде приоритет на учениците да се изказват, след часа ми заяви, че много му било интересно да чуе какво говорят учениците, как ще реагират на втория казус, който поставих (разказах им една индийска сутра и помолих за тяхното тълкуване). А първият ми пример беше за т.н. "давещо се дете", принадлежи на Кант. Темата беше за това що е човешка нравственост. Не е имало в часа никаква "религиозна пропаганда", казвам това ако някой таваришч рече да се заяде с мен и дори да ме обвини, че съм направил страшно нарушение на законите като съм поканил колега-философ (вярно, облечен в монашески дрехи, но това няма кой знае какво значение) в час по философия в светско българско училище. Има хора всякакви, затова казвам тия неща. Свещеникът много силно се впечатли, че с учениците миналия час сме обсъждали нравствен казус по романа на Достоевски "Престъпление и наказание". Аз върнах им писмените работи по тази тема (правени заради т.н. "входно ниво") и изразих констатацията си, че е поразително колко много ученици са "влезли в капана", който Достоевски поставя, а покрай него и аз им поставих, задавайки им въпроса: "Правилно или неправилно е постъпил Разколников – убива бабичката-лихварка, отнема един живот, и то живота на стара, тежко болна, зла, нещастна, не знаеща за какво живее жена-скъперница, същински човешки урод, която скоро и сама ще си умре, но я убива с една толкова похвална, благородна и добра идея: да спаси живота на стотици млади, бедни, болни, заслужаващи да живеят хора, т.е. за да възстанови поруганата справедливост?!". Почти масово учениците твърдо отговарят: да, правилно е постъпил Разколников! (Монахът силно се озадачи от тия резултати и не скри разочарованието си!) Много рядко някой ученик се усеща и казва: как така да бъде оправдано едно убийство, не, това не е правилно, така не може! Заключих, че тия резултати ми показват, че в днешно време наистина има жестока потребност от обсъждания по нравствени – човешки и философски – теми; щото човешката душа е страшно болна когато е загубила солидните си нравствени и духовни ориентири и опори.

Като свърши часа си поговорихме с отеца в коридора, казах му в кои дни съм в Раковски за да знае и да можем да се срещнем пак. Поканих го да участва във воденото от мен телевизионно предаване, обеща да попита игумена си и като му разреши, ще дойде. Наистина е много приятен събеседник, изключително приятен и като човек е този монах. Това исках да ви разкажа, тази е втората случка от вчера. Стигнахме с отеца до общ извод на раздяла: няма нищо случайно в този живот. Ето, мен "вятърът ме отвя" тъкмо в Раковски, защо ли? Сега е моментът да разкажа онази история, случила се в Африка, която отецът разказа между другото на учениците. Той заяви, че иска да пише книга, в която да разкаже разни преживени лично от него случки (още не знае, че аз също съм автор на много книги, за това не е ставало дума изобщо). Пътувал по света и много видял, много преживял. Струва ми се, че е под 30 години, съвсем млад явно е станал монах и мисионер. Ето случката, мисля, че няма нищо лошо в това, че (пре)разказвам негова история; правя това, защото е доста поучителна, нека повече хора да я прочетат. В някакво село в Африка имало доста странен и дори направо лош шаман. Имал пълна власт над местните хора, правел си каквото му скимне с тях, общо взето държал се подобно на нашенска типична мутра. Примерно веднъж извикал някакъв селянин и му казал, че иска дъщеря му за своя жена; човекът отвърнал: "Как така, не бива, не я давам?! Моля те, недей прави това!", но оня не отстъпвал. Нещо повече, казал му, че ако не доведе дъщеря си при него до три дена, ще направи магия, благодарение на която и двамата, и селянинът, и дъщеря му ще умрат. Силно уплашени, селянинът и дъщеря му отишли в местната духовна мисия, отишли при монаситемисионери. И те им казали едно нещо: в тия три дни да се молят на Бога! Нищо друго да не правят освен да се молят Бог да им помогне в ужасно тежката ситуация. След три дни молитви станало така, че не те, а... шаманът умрял! Тези хора, баща и дъщеря, благодарение на молитвите си, били спасени. Това нима не е чудо? Младият монах заяви, че по време на живота си е виждал много чудеса. Бог постоянно прави някакви чудеса, друг е въпросът, че ние обаче не ги забелязваме, не ги осъзнаваме като такива. И има също така и нещо друго: ние не се молим на Бога, все не намираме време за молитвено общение с Бога. Толкова сме забързани за някъде, че съвсем не намираме време, в което да се обърнем към своя Създател с няколко молитвени думи. Примерно седмично да отделим поне един час, само един час за молитва към Бога. Моля ви, не ви питам за да ми отговаряте, защото това е нещо съвсем лично и съкровено, но колцина от вас през изминалата седмица са намерили и отделили поне един час за да се обърнат с молитва към Бога? – ето така постави

въпроса си този монах. Обикновено отговаряме: никой не е намерил такова време. Все нямаме време. За всичко друго имаме време, но за това - не! А Бог въпреки това много се грижи за нас, но ние и това не можем да разберем и да го оценим. Което говори много лошо за нас. Това го добавям от себе си. Ами това е. Сега имам да пиша нещо друго, оказа се, че тук вече е неподходящо да прибавя онова, което бях замислил. Този текст ще си остане нещо самостоятелно, другото ще го пиша също на отделно място. Да не се получи смесване. Ами това е засега. Това исках да ви разкажа поне силно ме впечатлиха тия две случки във вчерашния ми ден. А аз, знаете, в дневника си пиша за всичко онова, което ме е впечатлило и развълнувало по някакъв начин. Не мога да скрия тия две случки от вас, воден от някакви глупави подбуди. Не съм такъв човек. Хубав ден ви желая! Ако все пак се позамислите и започнете да отделяте малко време за общуване с Бога чрез молитва, мисля, че няма да сгрешите, но това вече си е ваша съвсем лична работа. Не е моя работа да ви се меся в това. Вие сами си решавайте. Аз за себе си тия неща вече съм ги решил. Това, че съм философ и учител съвсем не ме задължава да бъда... е, да не казвам какъв точно. Щото съм и човек – между другото. И искам да си остана такъв. Държа да си остана такъв. За вас не знам как стои този въпрос. ОК, до скоро! ПОРЕДНИТЕ КАГЕБИСТКИ ИДИОТЩИНИ, ВЕЩАЕЩИ БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ четвъртък, 1 октомври 2015 г.

По "думите на Ванга", видите ли, "руса жена" щяла била да оправи най-сетне България! :-) Сами съдете коя ли по-точно е тая тъй оправна национална оправячка: Мая Манолова, Цецка Цачева, Фандъковица или... некоя от тризначките от Благоевград! :-)

Интересно, тия кагебистки идиоти по другата руска телевизия у нас могат ли

да измислят още по-голяма идиотщина от тази? Пиша това във фейсбук по повод на: Предсказанията за България.

ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ 24 СЕПТЕМВРИ, ТЕМАТА Е: КАК ВЪЗПИТАВАМЕ ДЕЦАТА СИ? четвъртък, 1 октомври 2015 г.

ДНЕШНИЯТ ДЕН Е ПРАЗНИЧЕН: ПОКРОВ БОГОРОДИЧЕН четвъртък, 1 октомври 2015 г.

Приятно гледане, приятни размисли!

Виж: Велик празник празнуваме на 1 октомври! Имате две важни причини да отидете на църква.

В УЧИЛИЩАТА ТЕЧЕ НЯКАКВА ДИВА АНАРХИСТИЧНА РЕВОЛЮЦИЯ, ПРИ КОЯТО ВЛАСТТА ПРЕМИНАВА В РЪЦЕТЕ НА ВИЛНЕЕЩАТА, НЕУПРАВЛЯЕМА И ОТДАДЕНА НА ПРОСТОТИИ УЧЕНИЧЕСКА ТЪЛПА четвъртък, 1 октомври 2015 г.

... Било 9 век. Град Влахерна бил застрашен от варварско нападение от арабите. Жителите били наясно каква жестока гибел ги очаква. Вечерта вярващите се събрали в храма във Влахерна и започнали горещо да се молят Господ да ги пощади от варварите. В същия храм се намирала и една от дрехите на Божията майка, безценна светиня за всички християни. След молитвите направили и нощно бдение. В храма били Свети Андрей Юродиви и Епифаний – негов ученик. Вечерта, някъде около 10 часа случайно Свети Андрей Юродиви погледнал към купола на храма и гледката, която се разкрила пред очите му, го изумила. Пресвета Богородица – млада и красива, била горе във въздуха. Около нея кръжели ангели, заедно със Светите Апостоли и старозаветните пророци. Свети Андрей Юродиви видял как Божията майка Мария коленичила и започнала да се моли на Иисус Христос. После станала права. Тя свалила своята връхна дреха – дълго наметало (омофор) и с нея покрила всички вярващи. Свети Андрей Юродиви попитал своя ученик Епифаний дали вижда горе Божията майка. Той кимнал утвърдително. На следващия ден арабите били отблъснати далеко от града. Жителите били спасени. Нарекли деня деня Покров Богородичен. Покров Богородичен – и днес имаме нужда от помощта и закрилата на Божията майка. Този ден бил обявен за празник на Божията майка, на който вярващите изказвали своята признателност за безкрайната милост на Пресвета Богородица и закрила.

Emil Jassim във Фейсбук написа коментар във връзка с поредния побой над учител, изказах се и аз по същия повод; ето и двата коментара в тяхната последователност: Emil Jassim каза: Някаква проста жена ударила учител. Някаква проста ученичка преди време също беше блъснала учител. Едната е циганка, другата е етническа българка. И двете са български граждани, които трябва да отнесат тежко наказание, посочено от закона, защото посягат на учител. Очевидно има професионални гилдии, които са изложени на по-висок риск от посегателства за физическа саморазправа ПОРАДИ професията си. В нашата грозна действителност това са лекари, учители и полицаи. Ако няма специално наказание, да има. Имам някои идеи, които май са доста крайни. Не посягайте на учителите бе! Ангел Грънчаров каза: На учител да се посяга с юмруци е не само израз на неприкрит дебилизъм, е не само свинщина (да ме прощават с нищо невинните свине!), но и уродство в нравствения смисъл, а също

така и грях. Но това също така показва, че на някои хора нервите им съвсем не издържат - абсурдната образователна система е предпоставка за подобни ексцесии. Но какъвто и да е учителят да се разплащаш с бой за това, което той прави за детето ти е грехота, е нещо крайно осъдително и немислимо - в страни, които са нормални, които не са като нашата. Но за да се стигне до такива буйства, до такива диви ексцесии (да ме прощават министерските бюрократично-административни шамани) е виновна, повтарям, изцяло порочната образователна система. В нашите училища, поради безкрайното отлагане на прословутата образователна реформа и поради затъването в толкова порочното статукво тече някаква варварска, дива, безогледна анархистична революция, при която властта от прогнилата авторитарна система постепенно минава в ръцете на вилнеещата, неуправляема и отдадена на простотии ученическа тълпа. Ще дам един показателен пример в тази посока. Почти всяка сутрин пътувам с автобус, който превозва предимно учители, обслужващи близките до Пловдив села (в северо-източна посока). И вчера чувам (за втори път чувам почти едни и същи думи, казани от съвършено различни учители!) ето какво; един учител на висок глас каза какво му казвали обикновено неговите ученици в час; вие сами си правете изводите, казвали му: - Няма проблеми, господине, Вие си говорете, на нас не ни пречите, не се притеснявайте изобщо! Така казвали учениците. Великодушно значи му разрешават да си продължава, видите ли, урока! Не ни пречиш, продължавай да си говориш! Човечецът се оплакваше, че когато се опитвал да им прочете някакво стихотворение или нещо друго и се стремял да им привлече все пак вниманието, те му отвръщали именно с ето тези думи: - Няма проблеми, господине, Вие си говорете, на нас не ни пречите, не се притеснявайте изобщо! Тълкуването, разбирането им оставям на вас. Признаваше си този учител и то най-чистосърдечно своето пълно безсилие да привлече вниманието на учениците си към часа, към ученето. В близките дни ще предложа нещо като проект или модел за промяна на ситуацията в часа чрез въвеждането на някои неизбежни в тази ситуация иновации. Обмислил съм тези неща и просто ми трябва време да представя в подходяща форма предложението си. С него фактически и ще завърша, ще допиша поредната си книга, която вече придоби ето това заглавие "Реформа на НЕобразованието" (с подзаглавие "Проект за незабавна промяна на гибелното статукво").

ОТКЪС ОТ ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ ДНЕС, ТЕМАТА Е: "СПОСОБНИ ЛИ СМЕ НА МИЛОСЪРДИЕ?" четвъртък, 1 октомври 2015 г.

... След приемането на закона председателят на парламента Цецка Цачева поздрави депутатите и заяви, че законът е чакан от три народни събрания. "Приемането на новия закон е от исторически характер", заяви в пленарната зала министърът на образованието и науката Тодор Танев. Старият закон е от 1991 г. и не е адекватен на реалността, тъй кат правен преди интернет ерата, каза той. Според него новият закон започва с либерализация, адаптация, свобода на учителя, свобода на родителя, свобода на ученика. КОМУНИЗМЪТ Е ИСТИНСКОТО ПРОКЛЯТИЕ НА БЪЛГАРИЯ! петък, 2 октомври 2015 г.

Приятно гледане!

Аман от нагли комунисти бе! Навсякъде са тия сволочи! Май наистина сме страна, обречена на комунизъм. На всякакви видове комунизъм – сталинистки, социалистически, националистически, патриотарски, ченгесарски, милиционерски, мутренски, "религиозно-православен", "капиталистически" комунизъм даже си имаме, какъвто изобщо си искате комунизъм има у нас. Богат избор имаме на какви ли не комунизми! Комунизмът мутира в хиляди ипостаси и спасение от него няма! Грозното му лице ни гледа и дебне отвсякъде. Комунизмът е истинското проклятие на България! Виж в тази връзка и това: Вече ни управляват децата на ДС и БКП, утре идват внуците РАКЕТАТА "СОЮЗ 2" ПОРАДИ ГРЕШКА НА ПРОЕКТАНТИТЕ НЕ МОГЛА ДА СЕ ПОБЕРЕ НА СТАРТОВАТА ПЛОЩАДКА НА КОСМОДРУМА!

НА Г-Н МИНИСТЪРА ТАНЕВ МУ СЕ ПРИВИЖДА НЯКАКВА ИЛЮЗОРНА СВОБОДА В НОВИЯ ЗАКОН ЗА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ!

петък, 2 октомври 2015 г.

четвъртък, 1 октомври 2015 г.

Из: ГЕРБ отново не позволи престъпленията на комунизма да се изучават в училище Депутатите приеха окончателно новия Закон за предучилищното и училищното образование Престъпленията на комунистическия режим няма да се изучават в училище, решиха депутатите, които приеха на второ четене новия Закон за предучилищното и училищното образование в сряда. Предложението на депутата от Реформаторския блок Борис Станимиров комунистическите престъпления да влязат в учебниците бе отхвърлено, като 23 гласа "за" дойдоха от РБ, ПФ и едва деветима депутати на ГЕРБ. Общо 23 представители на БСП и ДПС гласуваха "против", а останалите 45 от групата на ГЕРБ се въздържаха. Това е вторият път, в който определящата се като дясна и проевропейска партия ГЕРБ не позволява престъпленията на тоталитаризма да влязат в учебниците, след като през 2009 г. подобно предложение на Синята коалиция бе отхвърлено още на първо четене с аргумента, че такива изменения трябва да се направят след "широк обществен дебат с ученици, учители и родители". Законът влиза в сила от 1 август 2016 г.

Разхождам се вчера по пазара, на едно място забелязвам нещо като реклама към сорт грозде; на листче с едри букви пише: "Опитайте от любимия на Тодор Живков сорт грозде". Интересно, дали комуноидът, който продава така гроздето си, си е повишил продажбите по този начин? Наскоро кръстиха на Тодор Живков парк в родното му градче. Внукът на Непрежалимия пък е кандидат-кмет на София от партията на още по-непрежалимия си баща. Щял да си върне ако не страната, то поне столицата й, той и България, и София ги възприема за нещо като бащиния ("дядовия"). Връщам се в къщи. Пускам телевизора. По националната държавна телевизия върви серия от филма "Синът на бащата на народите", филмът е за един от синовете на Сталин. Таман хващам сценката, в която Сталин строго мъмри сина си заради склонността му да пие повече алкохол. Колко умилително е загрижен другарят Сталин за сина си, какъв грижовен баща! Пускам интернет. Бягам да се скрия в интернет от ширещата се в страната рекомунизация, от носталгията по комунизма. Попадам на информация за откриването на паметник на "освободителя на България" маршал Толбухин. Преди известно време комунистически катили откриха и паметник на маршал Жуков. Кое ли време е навънка? Уж сме второто десетилетие на 21-вия век! Вчера на Главната улица на Пловдив усмихнати "млади социалисти" ми бутат диплянка, от нея самодоволно ме гледа мазното лице на... "Кмета на промяната" Георги Гергов, пловдивският олигарх, който преуспява при всяка власт, но сега вече сам е решил да оглави града. Той е и почетен руски консул в Пловдив.

Мы строили строили, и наконец построили. Еще год назад даже я – не поверил бы. Ну не настолько же, господи! Теперь – верю. Да, настолько. Аркадий Бабченко, Moscow, Russia КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Русская технология – самая передовая технология во всем мире! :-) ЗА МЕН СА ВАЖНИ УЧЕНИЦИТЕ, НЕ МИНИСТЕРСКИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ШАМАНИ... петък, 2 октомври 2015 г. Мохамед ибн Муса ал-Хорезми (на арабски: ‫يمزراوخلا ىسوم نب دمحم‬, [Мухаммад ибн Муса ал-Хуразми]), роден е през 780 или 785 година в Хорезъм, умира около 840 година. Персийски математик, географ, астроном, работил в Къщата на мъдростта в Багдад и смятан за един от бащите на алгебрата. Един ден го попитали за неговата дефиниция за човека, той отговорил ето как: - Ако човек е последователен и морален, той е 1.

- Ако е очарователен, добавяме му една 0 и става 10.

- Ако е и богат, добавяме ме още една 0 и става 100.

- Ако е от благородно потекло, добавяме му още една 0, следователно е 1000.

- Но ако ценността на морала изчезне в този човек, тогава остават само нули, които нямат никаква стойност.

Днес преподаването ми в часа по етика (аз преподавам този предмет на ученици от гр. Раковски) ще се съсредоточи около това изказване на мъдрия Хорезми. Шаманите от министерството не ми препоръчват да правя това, но ще се наложи да наруша (за кой ли път) инструкциите им. За мен са важни учениците, не министерските шамани...

Половинминутната проповед на владика Антоний Сурожки

Владика Антоний Сурожки разказва как по време на една литургия излязъл на проповед и казал следното: „Вчера на вечерната служба дойде една жена с дете. Беше с панталони и без забрадка. Някой от вас ѐ е направил забележка. Тя си заминала. Не знам кой от вас ѐ е направил забележката, но заповядвам на този човек до края на живота си да се моли за нея и за това дете, за да ги спаси Господ. Защото заради вас тя може никога повече да не дойде в храма“. Обърнал се и се оттеглил. Това била цялата проповед. ЧОВЕШКИЯТ СТРЕМЕЖ КЪМ СВОБОДА И ДЕМОКРАЦИЯ Е НЕУДЪРЖИМ събота, 3 октомври 2015 г.

ПОГЛЕДНЕТЕ И ПОДКРЕПЕТЕ: ТОЗИ МЛАД ЧОВЕК ЩЕ ВИ ВДЪХНОВИ ДА УЧАСТВАТЕ В ПРОМЯНАТА НА БЪЛГАРИЯ! събота, 3 октомври 2015 г. Напоследък непрекъснато и от много страни, вкл. от хора, които действително се бореха с комунистическия режим у нас и за което бяха хвърлени в затвора, чувам че Путин бил прав и че диктаторът Асад бил приемлив вариант, защото бил "за предпочитане" пред ислямските терористи и бежанската криза.

комунистическите диктатори и да бъде все още под тоталитарно иго, защото така нямаше да имаме грижи с източноевропейските емигранти, нямаше да имаме и грижи с границите си, тъй като бежанците нямаше да могат да стигнат до Западна Европа предвид строго охраняваните граници на Източна. Даа, дотам я докарахме в егоизма, глупостта и цинизма си. На чужд гръб и сто тояги (диктатори) са малко, а на собствен и визите за ЕС са непоносимо бреме. И, разбира се, колкото са "виновни" Западна Европа и САЩ за падането на комунистическите режими, толкова са "виновни" и за арабските пролети. Само тъпаци не могат да проумеят, че не става дума за световен заговор, а за неумолими обществени закони. И че диктатурите са ОБРЕЧЕНИ. Което не значи, че след тях веднага започва правовата държава.

Виждаме го нагледно у нас – вече 25 години. Лесно се руши демокрация, а трудно се гради. И иска умения по-големи от тези да построите къща. Иска се сериозна демократична и правова култура, иска се почтеност и съзнание, че спасението ни е там: в непреклонната почтеност. И само там. Не в тарикатлъка. Даниела Горчева ИСТИНАТА ЗА КОВАРНАТА ТЕРОРИСТИЧНА ВОЙНА НА РУСКИЯ ДИКТАТОР ПУТИН С ЕВРОПА, СЪС ЗАПАДНИЯ СВЯТ – И С ЦЯЛОТО СВОБОДОЛЮБИВО ЧОВЕЧЕСТВО събота, 3 октомври 2015 г.

Включете се в УСПЕЙ В БЪЛГАРИЯ.

Из: Играта на Путин или защо джихадистите говорят руски език, 1 Октомври 2015, Автор: Дан Кристиан Туртурика, в. Ромъния либера НАЙ-КРАТКАТА ПРОПОВЕД

Както с огорчение ми писа един мой приятел (западногерманец): по тази логика може би ние трябваше да искаме Източна Европа да продължи да страда под

Мнозина се питаха какво ще направи Русия в отговор на икономическите санкции, наложени от САЩ и ЕС. Как ще вземе реванш за серията удари, които отс-

лабиха сериозно икономиката й и създадоха най-голямата заплаха за режима на Путин досега – драстичен спад на приходите на държавата и на стандарта на живот? Днес знаем със сигурност, че миграционната вълна и военната интервенция на Русия в Сирия са част от отговора. Трудно е да се каже с милиметрична прецизност какъв е приносът на режима на Путин в създаването или във внезапното увеличение на бежанската криза. Но е очевидно, че серия от официално предприети действия поставиха основите за нейната поява, докато други, специално военните, са предназначени да помогнат на Русия да извлече ползи от възможното й разрешаване. И сякаш това не стига, между тях се намества и широката сива зона на специалните операции, доминирана от сенките на агентите на Федералната служба за сигурност. Било в преминаванията на джихадистите от Северен Кавказ към Сирия, било във вътрешността на бежанските лагери – там, където стотици хиляди бежанци решиха, като по заповед, в интервал от няколко седмици, да превземат с щурм вратите на Европа. Независимо обаче до колко става дума за дирижирани действия, за спекулативна игра в среда, пълна с възможности, за конспирации или за хазарт, Русия има големи шансове да излезе най-печеливша от сегашната конфликтна ситуация. Един завършек, който трябва да тревожи Румъния. Защо? Защото, като се имат предвид неоимпериалистичните амбиции на Владимир Путин, демонстрирани брутално в Украйна, една подсилена Русия представлява голям риск за стабилността и сигурността на всички съседи. А на румънската – особено, имайки се предвид тоталния ангажимент във военното стратегическо партньорство със САЩ и присъствието на противоракетния щит в Девеселу. След анексирането на Крим и началото на войната в Източна Украйна, лидерът на Кремъл се събуди с вълна от икономически санкции. Техният ефект, в допълнение към рухването на цената на петрола, беше унищожителен. С намалени наполовина приходи, много грандиозни проекти, като изграждането на газопровод към Китай, но и модернизацията на армията, бяха оставени на изчакване или ограничени. (Прочети ДО КРАЯ) ПРЕЗИДЕНТЪТ ОБАМА НЕ Е ЗЛЕ ВСЕ ПАК ПОВЕЧКО ДА МИСЛИ КОГАТО СЕ ИЗКАЗВА събота, 3 октомври 2015 г. Явор Ганчев каза: Убиецът е търсил и убивал християни. Реакцията на Обама – да се затегне контролът върху оръжията. Не е ли логично – този, който иска да убива, не

би го направил в никакъв случай, ако не може да си купи законно оръжие?

така ще поставя и някои важни въпроси, заслужаващи по-сериозна дискусия: Анонимче каза: Учителите не трябва да забравят, че си остават просто служители на държавна заплата. Който плаща, той поръчва музиката, нали така? А плаща народа, нека получи желаното.

А аз мисля, че този, който иска да убива, търси невъоръжени жертви. Затова убийствата са най-вече в училища и други подобни места, където не се допускат оръжия. Съмнявам се, че този психопат би имал и 2 секунди на разположение да пита "Ти християнин ли си?", ако християнинът насреща беше въоръжен. Моят коментар под статуса на Я.Ганчев във Фесбук: Реакцията или изказването на Обама е направо глупаво, много често президентът Обама прави нелогични наймалкото изказвания. По неговата "многоумна" логика не е зле да се помисли и за забрана на свободната продажба на готварски ножове – защото с тях също може да бъдат убивани хора... ПОЖЕЛАНИЕТО МИ Е ЕДНО: РАБОТЕТЕ БЕЗ ДА СЕ ЩАДИТЕ – И САМО ТОГАВА МНОГО ЩЕ УСПЕЕТЕ! събота, 3 октомври 2015 г.

Под публикацията със заглавие В училищата тече някаква дива анархистична революция, при която властта преминава в ръцете на вилнеещата, неуправляема и отдадена на простотии ученическа тълпа вчера се наложи да публикувам под формата на коментар началото на нещо като разказ за неща, които са ме впечатлили във вчерашния ден; понеже имах малко свободно време през деня опитах да пиша на таблета си, а с него може да се пише (макар и доста бавно) само коментар, с него не мога да пиша направо вътре в блога си. Понеже започнатото там не можах да го довърша, сега тук отделно ще го препубликувам и ще добавя още нещичко; но тъй като има и един друг коментар, който ме предизвика да отговоря, ще сложа и него,

Ангел Грънчаров каза: А какво, собствено, желае народът? И може ли народът като цяло да желае едно и също нещо? Или едни части на народа желаят едно, а други съвсем друго? А интересът на народа може да се дефинира според мен ето как: пълноценно развитие на всяка една личност, създаване на условия за разгръщане на личностния потенциал на всяка една личност. Тоест да се реализира идеята за едно качествено образование. Ето как интересите на личността и общността съвпадат. Този, който плаща, трябва да създаде условия за изява на учителите. Апропо, да наричате учителите "държавни служители" е голяма обида за тях. Учителите са духовни мисионери, те са духовни водачи. Който учител допусне да се превърне в държавен служител, той е изменил на мисията и на задачата си. Такъв е дезертирал от призванието си. Той работи срещу интересите на възпитаниците си, а и срещу интересите на народа си. Понеже искам да напиша нещо, но съм с таблет, налага се да го напиша тук, като коментар в блога. Струва ми се интересно и затова бързам да го запиша. Отец Артур днес пак дойде в училището. Така се казва младият полски католически монах, с когото се запознах вчера. Оказа се, че манастирът им с намира до училището, на две минути път пеша! Чудесно е тази близост на две велики духовни институции - каквито са училището и църквата. Поговорихме си малко и той изяви желание да присъства "като ученик" (това специално го подчерта!) в моя час, много обичал философията и етиката. Напълно го разбирам, той е завършил философия и има нужда от среда, от общуване с философски мислещи хора. Аз също имам такава нужда. Та отец Артур дойде в два мои часа днес, седеше на последния чин и найвнимателно слушаше. Когато веднъж учениците го помолиха да каже нещо, попитаха го какво мисли по един въпрос, той деликатно им обясни, че предпочита да слуша как те мислят, интересно му е това, сиреч, изобщо не злоупотреби с възможността да повлияе на учениците с думи. Или с проповед. Но присъствието му се усещаше и влияеше много благотворно на атмосферата в часа. Получи се доста хубав час. Много ученици се изказаха. Монахът внимателно слушаше и с усмивка ги насърчаваше да мислят и да говорят. Изказа се в този час само веднъж когато стана дума за човешката съвест. Сподели разбиране за съвестта на някакво

племе от Южна Америка, от Амазония. Тези диваци уподобявали съвестта с... триъгълник с остри ъгли, който се намира вътре в гърди ни. Когато човек направи нещо лошо, триъгълникът се завърта, наранява човека отвътре и той изпитва болка. Когато обаче човекът често почне да прави злини, триъгълникът започва да се върти бързо, тогава един вид той придобива тренинг - и вече не усеща болката. Сякаш съвестта е умряла. Интересно изказване направи отец Артур. И уместно. После ходихме заедно и в час по психология. Нямам време сега да пиша за него. Със свещеника дойдоха и трима 12токласници, които, кой знае защо, чакаха в началото на часа пред вратата и ме помолиха да ги допусна в час, искали да присъстват в часа и обещаха да се държат съвсем прилично; те наистина много внимателно слушаха урока и обсъждането. Не знам точно защо пожелаха да дойдат (може и да е заради някое момиче?). Отец Артур по едно време си тръгна. Ето дотук съм писал на таблета (на места редактирах малко написаното и поправих някои грешки). Сега ще продължа накратко за да довърша разказа си. Този 9-ти клас, в който влязохме заедно с отец Артур, е доста шумен, те са учили миналата година като 8-ми клас в училището и психологическата обстановка в него е тежка. Масово учениците си приказват, разсеяни са и не се привикнали да се вслушват в това, което учителят говори; налага се много често да им се правят забележки. Като направиш забележки на една групичка бърборковци, от другата страна на стаята почват да бърборят други. Какво ли не опитвам за да потръгнат работите. Ето, вчера и монахът влезе с мен, и 3-ма 12токласници, аз обявих, че имаме гости, призовах да се държат прилично, вятър, след три минути се измориха да пазят приличие и пак започнаха да шумят. А в час по психология или по философия е съвсем невъзможно дисциплина и тишина да бъдат налагани по принудителен някакъв начин – просто се разваля обстановката и изчезва настроението. Без настроение – без подобаващата нагласа – не може да се води обсъждане по такива фини човешки, нравствени, психологически, философски теми. У учениците е налице някаква инерция, общо взето винаги в нашите училища учениците пазят приличие (или "тишина") под някакъв натиск - или поне в резултат на нескривано властно доминиране от страна на учителя. Темата е голяма, само мимоходом отбелязвам това. На него ще се върна когато му дойде времето. Аз на всички мои ученици винаги казвам: ако няма нормална, т.е. приятна човешка обстановка в часа, в който спокойно и свободно всеки да може да се изкаже (и да бъде чут от другите), то никакво обсъждане не може да се проведе, часът по философия ще се провали. А за да има приятна обстановка всеки от класа трябва

да спомогне и да допринесе – най-малкото като сам се държи подобаващо. В този 9-ти клас им бях обещал под формата на експеримент да въведем моята "точкова система" за оценяване на учениците, която обаче изисква някои сериозни промени най-вече в тяхното отношение към работата в часа. И най-вече за нея е потребна спокойна обстановка. Ако няма спокойна обстановка тогава никакво "либералничене" е невъзможно, тогава се връщаме към традиционната система на "преподаване-изпитване", когато вече не решаваш сам кога да се изявиш, да кажеш нещо и пр., а учителят обикновено решава това. При този втори вариант никакво свобода няма, а има един дирижиран авторитарно от учителя час. Те първоначално обещаха да положат усилия и да опитаме с "точковата система" (за да проверим дали ще проработи), но след като още в първите часове се видя, че много ученици се държат "по старому", аз развалих споразумението ни и даже изпитах няколко ученика, на двама, които отказаха да ми отговарят, се наложи да пиша дори двойки. И сега с интерес наблюдавах какво ще кажат. Като ги попитах имат ли въпроси, мълчаха, но този въпрос явно ги вълнуваше. След мое повторно поставяне на въпроса за обсъждане, те ми заявиха, че искали отново да опитаме да видим дали "точковата система" ще проработи. Аз се бях увлякъл в това обсъждане и на забелязах, че в това време някакви ученици започнали да правят... снимки на отец Артур с телефоните си. Той забелязал това. Нищо не им е казал, но те са продължили, най-вероятно са му се и хилили по съответния начин. В един момент монахът стана и си тръгна. Извини ми се и на вратата каза на тия същите ученици, които са го снимали: - И ви моля да изтриете снимките от телефоните си, които направихте! Само това каза. Аз в оня момент, признавам си, изобщо не загрях какво е станало. Помислих, че той просто се е сетил за някаква работа и му се е наложило да излезе. Не обърнах внимание на думите му за снимките и за телефона. После се замислих и осъзнах какво е станало. Един вид тия ученици успяха с поведението си фактически да... изгонят отец Артур от часа по психология в техния клас. Часът си продължи, взехме нова тема, оказва се, че по моето наблюдение много трудно ще проработи новата методология, за която аз ще пиша допълнително. И в тази връзка решавам да направя ето какво. Ще им поставя психологически казус за обсъждане и то на тема: ситуацията в нашия клас, как я възприемам, има ли надежда нещата да се променят към добро. Заслужава си да се използват възможностите – все пак това са часове именно по психология! – та да се реши един важен и то практически психологически въпрос, един въпрос, имащ голямо практическо значение за самия клас. Забелязал съм, че учениците

са отвратени от теоретизиране и от безкрайните обяснителни схеми, които учителите им налагат. Те са жадни да практически занимания, примерно за занимания по практическа психология. И в най-лошите класове ако се приложи нов, с практическа ориентация подход, ситуацията коренно се променя. Учениците много обичат подобен род занятия, особено когато са под формата на игра и на състезание. И те се отпускат и започват да играят с увлечение. Щом обаче учителят превключи на теоретизиране, интересът отново угасва. (Макар все пак може да се използва прехода и учениците нещичко теоретично да схванат – докато отегчението още не се появило.) Това ще го приложа съвсем скоро тия дни, ще им задам практическо занятие-състезание, ще ви кажа как е протекло. Не вярвам да бъда изненадан в очакването си, но трябва да се провери. Но е жалко, че нашите министерски програми, планове и инструкции са такива, в тях не просто акцентът е чисто теоретичен, в тях освен теоретизиране и безкрайни, сухи, наукообразни обяснения просто няма, нищо друго и различно просто не е предвидено. Това обяснява защо скуката и отегчението, отвращението на младите от ученето в училищата ни е направо поголовно, е направо масово. Просто предписваният, налаганият от системата подход не съответства на нагласите на младите, не отговаря също така и на техните нужди и потребности. Този "професорски подход" (министерските програми и планове се произвеждат от експерти, за които е характерно това бягство в теоретизирането – защото те са се откъснали изцяло от нуждите и интересите на "живия живот! – това теоретизиране е именно порок и дефект на въпросното "професорско мислене", ако можем да се изразим така. Да, обаче младите, учениците пък и студентите) общо взето нямат тази чисто теоретична настройка, този чисто теоретичен интерес им е направо предимно чужд. Тук засягам една от основните по моя преценка предпоставки за кризата в образователната ни система, за нейния тотален блокаж. По тази причина младите до такава степен са отвратени от ученето и от четенето – защото системата злоупотреби с този дидактичен, разсъдъчен и обяснителен уклон. Младите обаче имат стремеж да разбират, а не само да споделят натрапени им "единствено правилни" при това наукообразни обяснения; стремежът към разбиране задоволява една чисто човешка потребност от постигане на смисъла на нещата, това нещо (смисълът) голите теоретични обяснения съвсем не могат да го постигнат. В резултат: съзнанията на младите са вече тотално отчуждени и от ученето, и от обречените напъни на учителите си нещо да променят, и от училището, и от образованието, и от познанието, и от четенето, и от мисленето, и от всичко. Виновница за отчуждението на младите от поднасяния им тип "образование" (НЕобразование)

е толкова порочната – сякаш е някаква стара блудница – ретроградна и анахронична образователна система. Спирам дотук. Имам да пиша обещания документ, съдържащ проект с практическа насоченост, който смятам да представя и на институциите, но за него ми трябва повече време. Днес времето ми за писане изтече. Пренасям се на другата си работа – редактирането, подготовката за печат на мои предишни текстове. Животът е интересен и приятен когато минава в работа. Безделието не просто развращава човека, то го и деморализира. Пълно е със зли, с озлобени хора, които са се озлобили по причина на това, че с нищо позитивно не се занимават, по причина на това, че нищо смислено не правят. И злобата идва по причина на това, че се изпълват със завист спрямо ония, които въпреки всичко, въпреки тежестите и изпитанията продължават да работят. А работата изпълва човека с енергия, тя стимулира подема на творческия му дъх, умножава силите му, облагородява душата му, безбройни, неизчислими са нейните благотворни ефекти. Затова пожеланието ми към вас е едно: работете без да се щадите – и само тогава много ще спечелите! Който работи упорито и всеотдайно няма да се размине с успеха. И успехът му ще е истински – и заслужен. Да му мислят в този живот калпазаните и завистливите – не допускайте да бъдете като претенциозните и алчни калпазани! (За власт копнеят найвече мързеливите и некадърните – щото властта е именно начин за незаслужена компенсация на личностната непълноценност!) Хубав ден, приятен уикенд ви желая! И до скоро. ТОКУ-ЩО СПЕЦИАЛЕН ПОЩАЛЬОН МИ ДОНЕСЕ СЛЕДНОТО ПИСМО, ПОДПИСАНО ЛИЧНО ОТ ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Г-Н КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ събота, 3 октомври 2015 г.

последните документи, които ще подпише като омбудсман. Трогнат съм от вниманието – за което благодаря! Съвсем скоро г-н Пенчев няма да е вече омбудсман. Смятам, че той си изпълни достойно дълга, работейки на това високо и отговорно място. Де да имахме повече такива съзнателни и работливи хора на възлови постове като г-н Пенчев!

ки министър отправя в интервю заплаха, че ако Берлин и Брюксел не удовлетворят желанията на Атина за облекчени условия по дълга, Гърция може да създаде бежанска криза.

И АЗ БИХ ГЛАСУВАЛ ЗА ТАКЪВ НЕМАЛОДУШЕН КАНДИДАТ! неделя, 4 октомври 2015 г.

Демократично мислещите и имащите чувство за национално достойнство софиянци има за кого да гласуват за кмет, ето какво пише той: Възвръщането на нейното име (на Княжеската градина) е началната стъпка за възстановяване на истинския й облик. Втората решителна стъпка, която трябва да бъде направена, е демонтирането на паметника на съветската армия – грозен монумент, който е превзел това красиво градско пространство. Днес, през градината хората само преминават, бързайки да излязат от тежката му сянка. В крайна сметка, през годините паметникът не само превзе и ограби градината, но раздели и обществото ни, а обществените пространства по замисъл събират и привличат хората, а не ги разделят и подчиняват. Вили Лилков И аз бих гласувал за такъв кандидат! Никой от пловдивските кандидати за кмет не смее да каже нещо за махането на паметника "Альоша". В Пловдив просто няма за кого да гласуваме. За крайно неприятната ситуация в нашия град, обхванат и оплетен здраво в мрежите на мафията и олигархията можете да прочетете поне ето това: Тежкият захват на една клика в града под тепетата.

Напоследък акцент бе поставен върху възможното участие на турските власти в генериране на бежанската вълна, но ролята на Атина сякаш бе подценена. Дали и Анкара, и Атина са действали целенасочено, или просто са бездействали – това е трудно да се докаже с ресурса на публичната информация. Едно е сигурно – "локомотивът на Европа" – Германия пак ще трябва да плаща сметката, пак ще трябва "да тегли" композицията от калта...

Ognyan Minchev КОРАБЪТ "ПУТАНИК" ПОТЪВА, ОРКЕСТЪРЪТ СВИРИ... неделя, 4 октомври 2015 г.

Много добре казано! Виж също и тази публикация. ДА МИСЛИШ ВИНАГИ ИМА СМИСЪЛ, ВИНАГИ Е ДОБРО НЕЩО неделя, 4 октомври 2015 г.

ЕТО КАК КОМУНИСТЪТ ЦИПРАС СИ ОТМЪСТИ НА ГЕРМАНИЯ! Това е един вид прощалното писмо на омбудсмана до мен. По моята дълга история на борбите ми с представители на самозабравилата се и арогантна образователна бюрокрация той ми писа много пъти, постара се да помогне с каквото може, показа съпричастност, включително и чисто човешка. Съвсем скоро той ще освободи поста си. Нищо чудно това да е един от

неделя, 4 октомври 2015 г. За това почти не се говори – за "отмъщението на Ципрас", за отговорността на Атина към блокадата на Шенген и свободното пропускане на стотици хиляди хора първо на гръцките острови в близост до турския бряг, а след това свободното им придвижване през цяла Гърция до границата на Македония. Още на 9 март един гръц-

„Запазете правото си да мислите защото дори да мислите погрешно е подобре отколкото да не мислите изобщо.“

Хипатия Александрийска, 400 г. н.е. ЕДНА МНОГО УМНА СТАТИЯ, КОЯТО Е ЧУДЕСНА ОСНОВА ЗА ДИСКУСИЯ ПО НАЙ-НЕОБХОДИМИТЕ И ВАЖНИ ВЪПРОСИ неделя, 4 октомври 2015 г.

Препоръчвам ви да прочетете статията Бъдещето, за което не сме готови с автор Йовко Ламбрев. Защото е текст, който може да накара много хора да се замислят. И то да се замислят над най-важни въпроси. Да се замислят, както казваме обикновено, над "най-съдбовни" въпроси. За бъдещето, което идва, което ще дойде съвсем скоро. Бъдещето, което ще ни сполети. И което, така или иначе, заслужаваме. То бъдещето, от друга страна погледнато, зависи най-вече от нас самите. И прочие. Въпроси за обсъждане колкото щеш. Текстът провокира също така и към дискусии. Примерно ето един абзац от него, който провокира към такава една дискусия (давам само малък пример за нещо, което мен лично ме подразни – въпреки че това комай е единственият такъв момент; иначе основното чувство, което текстът породи у мен, е не просто на съгласие, но дори и на възхищение); та ето този откъс, в който именно има дразнещ мен лично момент: ... Комуникациите – свързаността, която от една страна в близко бъдеще ще ни тежи като осъзнаване, колко различни и разделени (и в напредъка си) сме хората по света, ще бъде и инструмент за глобални манипулации, но в същото време ще е силата на обикновените хора, които все повече ще бъдат равностоен фактор срещу медиите, политиците и големите корпорации. Интернет е най-важната ни сила и платформа за разпространение на знания. Образованието трябва да бъде голямата революция на утрешния ден. Трябва да върнем тежестта и авторитета на учителя, учения, знанието, науката. То става все по-достъпно и е престъпление към човечеството да допускаме да бъде замествано от псевдонаука, суеверия, религия или телевизия. Трябва да развием нулева толерантност към хора, с колекция от висши образования и дори научни степени, цитиращи Ванга или световни конспирации. А религията в найдобрия случай да бъде сведена до някоя далечна петостепенна характеристика на личността, но в никакъв случай основополагаща. Това пише Й.Ламбрев в иначе превъзходната си статия, която, повтарям,

поставя много важни въпроси. Сложил е религията в един ред с поклонниците на Ванга и на световните конспирации. Един вид това показва, че я възприема като явление, родствено на тези последните. Което издава, че явно и като човек, и като автор, не е достатъчно навлязъл в интимната същина на нещото, наричано "религия". И го подценява прекалено. Което е грешка. Но все пак безгрешни хора няма. Дори и сред най-умните. Аз само ще подхвърля нещо за да се замислят малко повече над тия "проклети" и тъй непонятни им духовни феномени на живота ни хората с позитивна, с научна или технологично-техническа нагласа: ало, умът е нещо, което не е достатъчно за да се справяме с живота си; умът само съвсем не достига! Нещо повече, ако заложим само на ума, умът е способен да поражда най-грозни и опасни чудовища; пополека със залагането само на ума. Порождение и творение на ума, примерно, е комунизмът. И много други опасни и противочовешки неща са породени от толкова самозабравилия се и самодоволен ум. Ако искаме да гледаме на нещата цялостно и дълбоко следва да отдадем длъжното и на другите, на останалите велики сили на човека. Примерно на чувствата. И най-вече на разума – и на вярата. Разум и ум са твърде различни неща. Да си разумен не е достатъчно да си просто умен. Толкова. Поставям ви задачка за мислене. А що е вярата – не бързайте да я обявявате за непълноценна, щото тя е точно такава от позицията на ума. И особено от позицията на самозабравилия се, на самодоволния от себе си ум. Вярата е нещо, без което животът губи смисъла си. Вярата ражда смисъла, органично свързан с мисълта. И то не на предвзетата и едноизмерна, а на богатата на многоизмерен смисъл мисъл. И това е задачка за мислене за ония, които си въобразяват, че превъзходно знаят що е вяра (и религия) – и при това без да са мислили достатъчно за тях. На тях явно им е достатъчно предубеждението, предразсъдъка. Който не разбира дълбоко и основателно що е вяра, той не може да разбере и що е разум. А пък разсъдък и разум, за ваша изненада ще кажа и това, съвсем не са едно и също нещо. Ум, разсъдък и интелект са едно и също нещо, това са три различни думи за означаване на едно и също нещо, но при тях изобщо не дръзвайте да поставяте разума. Интересно е, че хора, които ратуват за революционизиране на образованието, без капчица смущение показват пренебрежението си към духовни феномени, спрямо които очевидно просто не са образовани. Става дума за вярата и за религията. Много сериозен признак за най-основен недъг на образоваността на дадени иначе умни хора е пренебрежението им към вярата и религията. Пълно е с такива хора в наше време. Ако искат, нека да се замислят и над това: тяхната образованост е недъгава тъкмо защото включва като компонент и това нескривано

пренебрежение към религията. И също така към философията. А това означава, че тяхната образованост е недъгава откъм липсата й на духовно прозрение. Или на прозрение за т.н. духовни феномени. Просто тия хора не разбират що е дух и що е духовност - и изобщо не изпитват никакви безпокойства по този повод. Те явно и не могат да изпитат такива безпокойства. Щото ако можеха щяха да ги изпитат. Щом слагат без замисляне религията към явления от рода на "поклонничеството спрямо Ванга" или към "световните конспирации", щом тия последните неща символизират "духовното" и религията за тях е "нещо като тях", те с това демонстрират крещящо неразбиране на тези т.н. духовни феномени. Бих препоръчал на такива хора, ако поне малко са се обезпокоили от това, което казвам, да прочетат като начало поне моята книжка със заглавие Човек и дух: опит за разбиране. (Има я и достъпна онлайн.) Между другото (за да не схванат тази моя забележка като "хейтене" или като заяждане) не аз, а философът Имануел Кант нарича ученост като тяхната "циклопска". Що е циклоп знаят, вярвам. Еднооко чудовище. Липсва им на такива хора "второто око", това на духовното виждане. Има неща "аспекти", "измерения" и пр.) в този свят и живот, които са недостъпни за обикновеното познание и за науката. Науката и умът не могат всичко да познаят и да обяснят. Могат, но техните обяснения са недъгави. И крайно повърхностни. Не могат да навлязат в дълбината на проблемите. Затова който заложи само на тях много ще сбърка. Иска се и нещо друго – за да е човекът цялостно и пълноценно развит като личност. Затова по начало в университетите трябва студентите от всички специалности да учат поне философия – ама истинска, не менте (както е сега у нас). Религия може и да не учат, но философия е задължително. Ако искат да не придобият онази въпросната циклопска ученостна Имануел Кант. Тоест, да са абсолютно слепи за духовното. Бездуховният човек е твърде опасен. Аз лично не бих желал да живея в бъдеще, обитавано от предимно бездуховни - неразбиращи духа – хора. Страх ме е да живея в такова бъдеще. Защо казвам тия неща ли? Ами за да провокирам тия хора да се замислят поне малко. Да видят нещата и от един по-друг ъгъл. Техният ъгъл на виждане не е най-малкото единственият. Или универсалният. Ако искат де. Имат свобода. Но бягството от дискусия по тия проблеми не е разумно поведение. Толкоз. А иначе статията на Й.Ламбрев е чудесна. И сложените в нея видеа са много интересни. Препоръчвам ви всичко да изчетете и да изслушате найвнимателно. И на тази база хем ще се позамислите сериозно, хем може и да поговорим по други въпроси, пак свързани с онова бъдеще, което заслужаваме. Според това

какви сме. Темата е чудесна. Спирам дотук. Хубава вечер на всички! Ето видеата от статията, които слагам и тук, нека да ги има и в моя блог: ГЛАВНИЯТ ПРИНЦИП ВЪВ ВЪЗПИТАНИЕТО Е: ДЕТЕТО Е ЛИЧНОСТ

да се разбере, че училището днес дава много малко знания. (ОЩЕ >>>)

понеделник, 5 октомври 2015 г.

ЯСНО КАТО БЯЛ ДЕН ОБЯСНЕНИЕ ЗА ПРИЧИНИТЕ НА КОНФЛИКТА В СИРИЯ понеделник, 5 октомври 2015 г.

неделя, 4 октомври 2015 г.

Децата са изпитът, който родителите държат пред Бог (превод на Андрей Максимов: «Дети – это экзамен, который родители сдают перед Богом») Андрей Максимов Известният телевизионен водещ, писател, драматург Андрей Максимов е написал книгата „Как да не бъдем врагове на своето дете?“, а сега работи върху друга книга – „Родителите като врагове“ Той е убеден, че ако между поколенията има проблеми, вината винаги е у родителите. Поговорихме с Андрей Максимов за възпитанието на децата и съвременната образователна система.

Обяснявам бавно за да схванеш: Катар притежава най-големите запаси на газ. Единственият път на този газ за Европа е през Сирия. Ако този газ стигне до Европа, без дори да броим и саудитския, който също ще мине оттам, Русия губи европейския пазар, който сега е неин основен потребител. Ако ти трудно да го схванеш, потърси помощ или си купи книжка с картинки и не се мъчи повече.

Yanni Dimitrov ДНЕС Е МЕЖДУНАРОДНИЯТ ДЕН НА УЧИТЕЛЯ понеделник, 5 октомври 2015 г.

- Андрей Маркович, вие твърдите, че съвременното училище в Русия не е училище. Защо? Защото то не решава двете найважни задачи – не учи децата да се учат, т.е. не възпитава у тях любов към знанията и не им помага да намерят себе си, своето призвание.

- Има ли изход? Постоянно текат реформи в училищата, а се оказва, че нещата не стават по-добри? За да се подобри цялата училищна система, трябва да дойде такъв министър на образованието, който да се вълнува от реформата повече отколкото от собствената си кариера. А това е невъзможно. Та при всяка реформа в началото е трудно и резултатите не се появяват веднага. Но на такъв риск няма тръгне нито един министър. Разбира се, в ръководството на Министерството на образованието има много хубави хора, които се опитват да направят нещо. Дай Боже, да успеят! Но днес с образованието на децата трябва да се занимават родителите. Безсмислено е да се надяваш на училището. Днес детето ходи на училище за да общува с връстниците си. Необходимо е

Днес – 05.10. – светът отбелязва Международния ден на учителя. Идеята за празника се ражда през 1966 г., когато в Париж се провежда междуправителствена конференция за статута на учителите, на която е подписан документът „Препоръки, засягащи статуса на учителя". Идеите, заложени в него, са реализирани едва през 1994 г. по инициатива на ЮНЕСКО. Тогава за първи 5 октомври се чества като ден на учителите. Към момента празникът се отбелязва в над 100 държави на планетата. ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, КОЛЕГИ!

Antoaneta Chobanska, Veliko Tarnovo ДОКЪДЕ Я ДОКАРАХМЕ – КОТКИТЕ ДА МИСЛЯТ ПОВЕЧЕ ОТ НАС, ХОРАТА!

Котето ни лежи в ранната утрин на един стол, поставен на терасата – и с твърде замислена се вслушва в звуците на идващия есенен ден. Хладно е, но то продължава да стои там. Не вярвам да дебне птички – другото му любимо занимание – други неща вълнуват, предполагам, малкото му сърце. Лятото си отиде, дойде дъждовната есен, иде студена зима. Скоро, по мои изчисления след месец-два котето ни ще навърши година. Най-вероятно има спомен от една зима – през февруари миналата година го намерих измръзнало и плачещо на една автобусна спирка. Нищо не мога да кажа какви мисли вълнуват малката му котешка душа – и какви чувства владеят малкото му котешко сърце. Не зная как става така, но това коте внася невероятно умиротворение в нашия дом. Ние всички ходим по цял ден нанякъде, а то пази и се грижи за дома. Спи кажи-речи постоянно, общо взето все си лежи някъде, било свито на кълбо, било протягащо се блажено. Особени грижи котето ни няма. Освен една – да яде. Добре се храни и не позволява чинийката му да е празна. Умилква се на всеки докато не му сипе храна. Понеже е самотно – не общува с други котки – имам чувството, че е започнало да говори на нас, хората – издава доста богати на смисъл звуци. И умее много да мърка, това го умее най-добре. Щом ме види легнал идва и се разполага на гърдите ми. Отвреме-навреме го овладяват някакви бурни страсти и тогава бяга като щуроглаво – опитвайки се да се катери по стените даже. Но скоро мирясва. Котешка му работа! А ето, сега стои в замислена сериозна поза на оня мек стол, поставен за него на терасата. Не мога да ви кажа какво мисли. Някакви смътни предчувствия сякаш вълнуват сърцето му. Като го посетих преди малко на терасата само леко измърка колкото да ме поздрави и почете – и пак съсредоточено продължи да си мисли. Котките май взеха у нас да мислят повече от хората. Скоро толкова умислен човек не съм виждал, но ето, котето ме порази тази сутрин със замислеността си. Докъде я докарахме – котките да мислят повече от нас, хората... След малко ставам да се приготвям за работа. Налага ми се да тръгвам много рано, до работното ми място пътувам повече от два и половина часа. Та е време да ви оставям. Само това успях да напиша

тази сутрин. Все пак да има нещичко. Колкото да се знае, че всичко е наред. Вчера, в неделя, също бях на работа, понеже имах два часа със задочници. Та и вчера не можах нищичко да напиша. Както и да е. Хубав да ви е денят – и плодотворна да ви е седмицата! До скоро! ФИЛОСОФИЯТА НА ПОБЕДИТЕЛЯ ХРИСТИЯН МАРИНОВ понеделник, 5 октомври 2015 г.

някои хора ги влече например математиката, така и този спорт е бил в кръвта ми. Какви качества изгражда канадската борба? Канадската борба е спорт, а всеки един спорт изгражда дисциплина в един спортист. Научава те да се бориш до край, да се превърнеш в упорита личност и да вземеш това, за което толкова много си копнял, всичкият този труд и лишения един ден се възнаграждават, както в моя случай.

хората ни е вродено да се адаптираме към всяка трудност, затова и вече милиони години еволюираме, тренировките са триразови и буквално убийствени, целта е да надхвърлиш многократно физическия си капацитет, а резултатът е да надминеш себе си. Посвещаваш се на един идеал и се стремиш само към него, останалото е да повярваш достатъчно и тогава няма кой да те спре, хора, спазвали тези принципи, вече са легенди.

Би ли препоръчал на младите хора да се занимават с този спорт – и с какво би ги привлякъл?

20-годишно момче от Силистра прослави България като стана световен шампион за младежи по канадска борба на първенството, което се проведе в столицата на Малайзия Куала Лумпур. Християн Маринов, който стана и европейски шампион преди време, доказа че успехът при него не е случаен, а е резултат на целенасочени усилия и нагласа на мисленето. На мислене насочено към победата. Два дни след като се е върнал от състезанието, в неделя, преди обяд, когато обикновените българи си почиват, намирам героя от Малайзия в залата да тренира. Карам го да разкаже за читателите на списание „HUMANUS” за себе си, за пътя си към успеха и за начина на мислене, който трябва да има човек, за да го постигне. Как се запали по този спорт? Първоначално бях луд фен на филма "На върха" със Силвестър Сталоун, където главният актьор премина през редица проблеми, но мотивацията, която бе любовта към своя син, му бе необходимата сила и надежда да спечели световната титла по канадска борба. Запалих се още в ученическите години в 5 клас когато сериозно тренирах баскетбол, но паралелно с това обичах да играя канадска борба със своите съученици в училище. Предполагам повечето хора, които не ме познават, си представят, че в началото съм бил силен достатъчно, за да победя всички, но не така започва моята история. Бях изключително слабо момче, което побеждаваха всички момчета, а дори ще си призная и някои момичета (смеем се). За мое щастие се радвам, че тогава нещо ме е мотивирало да започна да тренирам и с течение на времето да побеждавам всички един по един, докато няколко години напред, в един момент нямаше вече кой да ме победи на местно ниво и трябваше да търся нови предизвикателства. Както

Бил съм на тяхното място и съм разбрал нещо много важно, човек трябва да се вслуша в сърцето си и да прави това, което му доставя най-голямо удоволствие. Интересен факт е, че този спорт не е много добре заплатен, но нищо неочаквано, визирам само в нашата страна. Но лично мен не ме вълнуват парите, все пак не съм материалист и не това ме прави щастлив, но пък съм реалист и бих насочил повечето изявени деца към спортовете, които предлагат развитие на голяма спортна кариера, която да бъде подкрепена финансово, просто с канадската борба в България няма как да изхранваш своето семейство. За хората, които смятат, че имат желанието да се развиват в професионалния спорт, аз бих ги насочил към по-доброто бъдеще, в лицето на футбола, баскетбола, тенис на корт, плуване, волейбол, може и да съм изпуснал някой спорт, но те са все олимпийски. Не ме разбирайте погрешно, обичам канадската борба много, но това е нейният недостатък, биеш се единствено за слава и за името на България. Бих им казал това, което винаги са казвали хората, а именно "следвай мечтите си"! Има ли някой, който те тренира или отново разчиташ изцяло на себе си? В началото Йордан Стаматов бе първият човек, който ме въведе в спорта, този жест няма да го забравя никога и затова съм му искрено благодарен. Няма как да не спомена дори и нещо, което хората не знаят, той е може би 20-кратен републикански шампион за България, което е огромен успех за Силистра. В последствие обаче обстоятелствата бяха такива, че сам трябваше да се усъвършенствам и да се уча на нови похвати в спорта, инициативата бе само моя и по цял ден гледах най-различни клипове в youtube, гледах и се учех, после прилагах видяното по време на тренировка и така си създадох своя методика на трениране, която може да превърне всеки нормален човек, какъвто съм и аз, в световен шампион. Но тя изисква много труд и големи лишения, човек трябва да осъзнае, че такова нещо като сизифов труд не съществува,

А по какъв начин тренираш своето мислене, за да постигнеш успеха и изобщо какво мислене трябва да изгради един състезател в този спорт, за да бъде успешен? Като за начало човек не трябва да се разсейва, трябва да се концентрира само и единствено върху това, което е поставил за цел. За да бъде успешен един спортист, той трябва да мисли много напред във времето, да си се представи себе си как би искал да изглежда в бъдеще, да си постави тези амбиции и да работи здраво по въпроса за тяхното осъществяване. Човек трябва да мисли за перспективите, с които трудът му след време ще се отплати и най-важно е всеки да се стреми винаги да бъде найдобър. Близо 2 месеца тренирах за среща с моя съперник от Русия, но здравите тренировки побеждават таланта. Играта продължи не повече от секунда, но ако нямаш спортната злоба в този кратък момент, трудът ти отлита заедно с вятъра, ако сам не си повярваш на какво всъщност си способен, значи си изгубен. (ОЩЕ >>>) НАКОНЕЦ-ТО ВОЙНА! ЕЕ ТАК ЖДАЛИ! ДУХ ЗАХВАТЫВАЕТ ОТ ЭТОГО СЛОВА! РЕБЯТА, ВЫ СЛЫШАЛИ: ВОЙНА! ДА, НАКОНЕЦ-ТО МЫ БОМБИМ! вторник, 6 октомври 2015 г.

Наконец-то война. Ее так ждали. Дух захватывает от этого слова. Надо поделиться новостью, рассказать всем! Ребята, вы слышали, война! Да, наконец-то, мы бомбим! Давайте, бросайте все, надо срочно по пятьдесят за Россию, за наши победы!

Приятно, конечно, гордиться победами прошлого, обвязываться геогиевскими ленточками, наряжать детей в форму Красной Армии, клеить на машины "На Берлин", но так хочется почувствовать себя гражданином Великой Страны, которая может захватить, разбомбить, растоптать кого угодно! Которой не нужно ни с кем советоваться, для которой не существует никаких норм и ограничений. Наконец-то! Видео авиаудара – ух, как круто! Это "Спартак" забивает "Барселоне". Чтоб все знали, что значит "русские". Крым наш, Донбасс наш, Сирия наша. И чемпионат по футболу наш. А если не наш, то у нас есть Искандеры. Они посмеются, и тогда мы посмотрим! Гигантский атомный взрыв под патриотическую песню. Красивый ролик, можно смотреть бесконечно. Вот на что мы способны! Это – Россия! Завтра плюс 15, солнечно. Отличная погода для того, чтоб бомбить Сирию. Послезавтра дождь? Ну так врежем по хохлам. Или может по пиндосам? До Берлина два дня на танках. Америку в радиоактивный пепел. Скорее бы.

Pavel Gintov

"... Смешно или не, но ако утре един нов Сталин реши, че идеологическото оправдание на режима и удоволствията на властта е ИСЛЯМЪТ, всички тия пътници по аутострадата на комунизма ще превключат без усилие от Маркс към Мохамед." Идеологическо оправдание на днешния неосталинистки режим в Москва наистина все още не е ислямът, но е руското кагебесно православие. Но, както каза и другарят Путин: "Руското православие е по-близо до исляма, отколкото до Западното християнство". Едно от откровенията на Хитлер, казани пред неговите почитатели на масата е съжалението му, че културна основа в Германия не е исляма, с неговия верски фанатизъм, а "лигавото християнство", което дава право на избор, а не изисква сляпо подчинение. Момчил Дойчев ДА СИ СПОМНИМ ЗА СТИВ ДЖОБС вторник, 6 октомври 2015 г.

In Memoriam: „Смъртта най-вероятно е единственото най-добро изобретение на Живота. Тя е агентът на промяната.“ Здраво Кулев ЗА РЕВОЛЮЦИЯТА В ОБРАЗОВАНИЕТО вторник, 6 октомври 2015 г.

ДРУГАРЯТ ПУТИН КАЗА: "РУСКОТО ПРАВОСЛАВИЕ Е ПО-БЛИЗО ДО ИСЛЯМА ОТКОЛКОТО ДО ЗАПАДНОТО ХРИСТИЯНСТВО" вторник, 6 октомври 2015 г.

КРАЙНО ВРЕМЕ Е ДА ОТХВЪРЛИМ БЕЗ ЖАЛ ВСИЧКО ЛЪЖЛИВО, ЩО ОПОРОЧАВА И СЪСИПВА ЖИВОТА НИ – И ДА ДОБИЕМ СМЕЛОСТТА ДА ЗАЖИВЕЕМ СЪС СПАСИТЕЛНАТА ИСТИНА вторник, 6 октомври 2015 г. ВЪВЕДЕНИЕ Едно прозрение на Георги Марков в задочния репортаж "Биография на властта", писано преди повече от 40 години:

Крайно време е да отхвърлим без жал всичко лъжливо, що опорочава и съсип-

ва живота ни – и да добием смелостта да заживеем със спасителната истина

Днес имам малко повече време за писане (не съм днес на работа в училище) и затова ще се опитам да си довърша подетата тема – и да си изпълня най-сетне обещанието: да напиша под формата на доклад до институциите една поредица от конкретни предложения, които могат да спомогнат за излизане от безизходицата в образователната сфера или в нашите училища. Найсетне беше приет новият "реформаторски" закон за училищното образование и сега всички чакат да се случи покрай него някакво чудо – е, мога да ви гарантирам, че такова чудо няма да се случи благодарение на закона, а агонията ще продължи. От закона подобни механично произлизащи чудеса няма как да се случат, щото прилагането на закона се прави от живи хора, със съответното съзнание и поведение; без промяна в съзнанието и поведението на прилагащите закона хора никаква смислена промяна не може да има. Между другото сега много хора са разочаровани от това, че не били приети (благодарение на депутатите от ГЕРБ) предложенията за по-задълбочено изучаване в училище на престъпленията на комунистите по време на полувековното им господство по българските земи. Аз също съм разочарован от това, но има и нещо друго: ами и да бяха приети то всъщност много зависи от убежденията на хората, които ще изпълняват съответната разрешителна или повеляваща клауза относно изучаването на престъпленията на комунистите; нима смятате, че комунист по убежденията си може да изпълни порядъчно такава една клауза? Едва ли, цяло чудо ще е да я изпълни. Аз пък никога не съм чакал законът специално да ми предпише такава една клауза и десетки години в часовете си по философия и гражданско образование съм поставял темата за престъпленията на комунистите, за тия ексцесии, за цялата тази бесовщина, която комунизмът и комунистите донесоха в клетото ни отечество. По същия начин може да се каже, че стои въпросът и с всички останали иновации, предписвани от реформаторският закон: даже и да е истина това, че този закон дава по-голяма свобода на учителите (нещо, в което аз не съм сигурен изобщо че е така), то е несъмнено, че ще има много учители, които, понеже сами не са привързани към свободата, просто няма как да се възползват от нея, ето, те няма да изпълнят наредбите на закона.

Прочее, свободен не се става по нареждане или под някакъв натиск от страна на началството, свободен не се става насила, а пък свободата не се дава, нито пък се "отпуска". Свободата се взема. Свободолюбивите не чакат нареждания отгоре или заповед да се ползват от свободата си, за такива хора просто е невъзможно да не бъдат свободни, да не живеят със свободата си; е, какво излиза в такъв случай? Значи всичко зависи от нещо друго, от закона няма как да произтече автоматично така потребното ни съзнание за свобода, то трябва да се формира иначе. Ала без него нищо няма да стане – колкото и да е напредничав или свободолюбив самият закон. Което, разбира се, не е така, законът, който приеха, изобщо не е свободолюбив (както, примерно, това се привидя на министъра на образованието и науката). Но да приемем, че законът е някаква крачка напред и то във вярната посока. Ала без усилия и подобаващо съзнание от тези, които ще прилагат и изпълняват закона едва ли ще се случи някакво чудо, примерно покрай волята ни законът да ни направи, да речем, по-свободни. Или посвободомислещи. Но е несъмнено, че движението трябва да бъде в тази посока: да почнем да си присвояваме колкото се може повече свобода. Да, свободата не се дава, тя се взема, тя се присвоява – и то без да искаш разрешения от началството за това доколко да благоволи да ти позволи да си свободен. По моето разбиране разковничето е в това: колкото се може повече хора, заети с образование, да възжелаят свободата така силно, че вече никой просто да не може да им я отнеме. Възможно ли е да стане това – и как то може да стане? Този според мен е главният въпрос. Чета тази сутрин ето този текст: Иван Господинов: Лекарството на ДЕОС за българското образование е "Свобода". Значи намериха се даже и граждански и политически организации, които ясно заявяват тази потребност на нашето време. Ето как изразяват своя възглед: ДЕОС има доверие на хората затова заставаме зад либерализиране на системата на образованието чрез създаването на механизми, с които да оставим инициативата в ръцете на родителите и учителите. Търсим самоуправление в образованието, свобода на гражданите сами да организират училищата си и сами създават професионалните си стандарти за образование. Ако дадем инструментите в ръцете на всеки от участниците в образователната система, тогава те ще се регулират сами един друг. Тогава също ще знаем кой носи отговорността за действията си. В момента всеки обвинява другия за провалите на системата – защото имаме единствено формални задължения и защото нито учителите, нито учениците, нито родителите имат някаква сила да прокарат собствените си идеи.

На мен този момент ми се струва, че има възлово значение. Дори и законът да даде съответните права и да вмени съответните отговорности (което за този, пък макар и нов закон, не може да се каже че е налице) на участниците в процеса, ако те нямат настройката да поемат присърце тази своя решаваща всичко роля, то е очевидно, че законът тогава няма да бъде изпълнен. И, респективно, ако хората, участниците в реалния образователен или възпитателен процес имат подобаващото съзнание за свобода, за носене на същинските си отговорности, то тогава дори и законът да не ги принуждава да бъдат автентично свободни, то те, разбира се, няма начин да не се държат свободно, да не се ползват от прерогативите си, които ги имат "по идея", поради "естеството и същината на самата работа" – пък макар и не по закон. Та мисълта ми е, че ние, участниците в реалния учебен, образователен и възпитателен процес, именно родителите, учителите, учениците вече имаме в основни линии достатъчно предпоставки за да положим нужните усилия за да стане тъй дълго чаканата промяна; която, прочее, няма как да стане ако ние самите не я направим – и то без да чакаме инструкции от висшестоящите властващи началства. Просто се искат повече хора с едно ново, по-различно и освободено съзнание и с едно поизострено чувство за отговорност, което именно е присъщо на свободолюбивите хора. Нужни са ни, накратко казано, повече такива свободолюбиви хора – и сред учителите, и сред родителите, и сред учениците. И откъде, моля ви се, можем да ги вземем тия хора – ако ги нямаме в момента? Ето тук е най-тежкият проблем. Аз мисля, че трябва да започнем да ги създаваме тези хора: възпитателите най-напред трябва да бъдат възпитани. Учителите най-напред трябва да бъдат научени на свобода – и на свободолюбие. Превържат ли се към свободата, обикнат ли я, започнат ли да не могат да си представят живота без нея, тогава работите не само ще потръгнат, те ще станат и необратими. И същото ще се случи и с въпросната промяна. Тя ще стане непосредствена действителност само тогава, само при това условие. Ние, хората, правим всичко, нищо не става без нас, без нашите усилия. И цялата работа е най-напред да започнем да се учим в тази толкова прекрасна и вдъхновяваща "наука" – на свободата, на свободолюбието, на безрезервната отдаденост на свободата. Става дума по-скоро за изкуство, отколкото за "наука", употребих думата наука в подигравателен, в ироничен смисъл. Свободата трябва да се практикува, с нея трябва да се живее. Привикването към свободата, към живот в свобода, не е лесна работа. Но това нещо трябва да започне да се случва или да става найнапред не другаде, а тъкмо в нашите училища. И то от най-ранната детска възраст. Защото ние започваме да опорочаваме

подхода си към децата още в тяхната найранна възраст – от първия момент, в който те имат контакт с учебно или образователно детско заведение (детска "ясла", детска градина). Потръгнат ли нещата в невярната посока иди ги оправяй след това. Ето в тази посока е моето предложение. Ще ми се да го напиша така, че да е хем въздействащо, хем да е кратко и удобно за четене, хем да е разбираемо, хем да е убедително (включително и дори най-вече за младите, за учениците, но също така и за мениджърите, за чиновниците от образователната институция, които в мнозинството си робуват на коренно различни представи за образование). Това последното, за робуването на други, устояли, традиционни представи за учене, за образование за училище изглежда е характерно не само за учителите, но и за останалите участници в процеса, а именно и за учениците, за младите. И също така и за техните родители. И младите, и техните родители са в някакъв смисъл опорочени, и техните съзнания, трябва да признаем, са изкривени – доколкото системата е оказала и върху тях своето деструктивно въздействие. Съобразявайки се с всичко това, в крайна сметка успях да напиша следния "продукт": До всички учители, до дейците на образованието в България До всички ученици – от всички нива на образователната ни система До всички родители Копия за сведение: До проф. Т.Танев, Министър на образованието и науката; До г-жа И.Киркова, Началник на РИОПловдив Обръщение с предложения под формата на отворено писмо Уважаеми ученици, учители, родители, Искам да ви кажа нещо много важно. Моля да ме изслушате внимателно (за малко да кажа "Няма да повтарям!" – като оная смахната даскалица от сериала "Алоало"!). Предлагам на вашето внимание (и на обсъждане след това) една поредица от новости, които могат да спомогнат, по дълбокото ми убеждение, за възникването на една по-приемлива, по-поносима ситуация в нашите училища. Ето за какво става дума. Поне три проблема са се преплели в ужасно заплетено кълбо: нежеланието на младите да учат, прилагането на несъвременни подходи в обучението, пораждащи общо взето предимно скука и лошата дисциплина в часовете. Това, че огромната част младите, от учениците не обичат да учат, че са се отвратили от ученето и от това, което им се случва в училище, е добре известно на всички, нека да имаме добрината да го признаем като основен проблем. Защо е станало така, защо младите не

обичат да учат е голяма тема. А може би причината е тази, че учителите са им налагали да учат по неподходящия начин? Може би има нещо сбъркано в утвърдилите се начини на преподаване – и на общуване между учители и ученици? Най-вероятно е станало точно така. В крайна сметка знаете какво обикновено става в класните стаи, нали добре ви е позната обичайната картинка в тях? Има ли нужда да я описвам? (Дочети В БЛОГА)

Списание „HUMANUS” представя: Калоян Георгиев

Feodor Ilivanov: Навремето един приятел персиец (вече покойник) ми подари книгата "Семейното право в исляма" на български, издадена или разпространявана от Иранското посолство в София. Запомнил съм един бисер: "Мъжът и жената са равноправни, но това не означава, че жената е равна на мъжа".

ЩО Е ЛЮБОВ СПОРЕД АРИСТОТЕЛ

Любов е когато една душа обитава две тела. Аристотел Виж също: Шест думи за любовта у древните гърци ПУТИНИСТКАТА ПСИХОПАТОЛОГИЯ СЕ ЗАДЪЛБОЧАВА, УСЛОЖНЯВА И ОЖЕСТОЧАВА вторник, 6 октомври 2015 г.

Калоян Георгиев е художник – скулптор, завършил е Националната Художествена Академия в София със специалност метал и има многобройни участия със свои произведения в различни престижни експозиции. (ОЩЕ >>>) ИЗВЪНРЕДНОТО ИЗДАНИЕ НА СПИСАНИЕ HUMANUS ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ Излезе от печат извънредното издание на списание HUMANUS, съдържащо моето ОБРЪЩЕНИЕ към всички учители, ученици и родители – с призив за незабавна промяна в образователната сфера и за излизане от катастрофалната ситуация в училищата. Цена на хартиения вариант: 1 лв. Приемат се поръчки. ПОКАНА ЗА ДИСКУСИЯ ПО ВАЖНА ТЕМА: РАВНИ ЛИ СА МЪЖЕТЕ И ЖЕНИТЕ, КАК ДА РАЗБИРАМЕ "РАВЕНСТВОТО НА ПОЛОВЕТЕ", КАКВО ТО ОЗНАЧАВА? сряда, 7 октомври 2015 г.

Путинистката психопатология се задълбочава, усложнява и ожесточава: на продаван по сергиите в Русия календар българският президент е нареден сред поклонниците на "фашистките окупатори", а гръцкият премиер, комунистът Ципрас е сложен при "прогресивните въоръжени сили", водени лично от таваришч Путя... Ето го и самият калентар: В России выпустили... "ватный патриотический календарь" СПИСАНИЕ „HUMANUS” ПРЕДСТАВЯ ХУДОЖНИКА КАЛОЯН ГЕОРГИЕВ вторник, 6 октомври 2015 г.

(наричам я така, понеже дискусия по тези въпроси наистина е много важна особено за младите, които трябва да имат пределна яснота за великите отговорности на двата пола пред живота) написах там един доста странен или провокационен коментар; с оглед на това и читателите на блога да могат да участват в такава една бъдеща дискусия ето, пренасям двата коментара и тук:

Моят приятел Феодор Иванов е написал във Фейсбук нещо интересно, което е добра основа за разгръщане на дискусия по един изключително важен въпрос: за равенството на половете, как да го разбираме, какво то означава и пр.? С оглед да налея малко "масълце в огъня" на евентуална такава душеспасителна дискусия

Ангел Грънчаров: С риск да се изложа, да бъда оплют или осмян ми се ще все пак да кажа, че има някаква истина в това твърдение: двата полата наистина не са равни във всички отношения, да твърдим противното е неоснователно. Ако мъжът и жената бяха напълно равни във всички отношения и всеки пол си нямаше своята особена роля и отговорност в живота, тогава просто нямаше да има нужда да съществуват два пола, обезсмисля се съществуването им. Двата пола, бидейки различни, се допълват до едно цяло и затова са си жизнено необходими. И си има изцяло мъжки и изцяло женски отговорности в живота. Тъй че "пълното равенство" на половете и изтриването на всички различия между тях е една утопия, е пълна невъзможност, а също така е и крайно вредно. В днешно време обаче тече такъв процес: жени се напъват да изпълняват мъжки отговорности и задължения - и мъже се напъват да правят неща, които по природа са отредени на жените. Великият Сократ по тия въпроси има чудесна теория, която е малко позната и е добре да бъде припомнена. (За което съм писал много и сега няма нужда да повтарям всичко вече писано и казано.) (ОЩЕ >>>) ДА ПОЧЕТЕМ И НИЙ МАЛКО ЛЮБИМЕЦА НА ПУТИНОФИЛИТЕ сряда, 7 октомври 2015 г. Санкции ударили по Кабаевой. Её бойфренд в гневе бомбит Сирию.

Nasha Canada

степен дискриминирани поради своята болест. (Прочети ДО КРАЯ)

ЛИГАВА ПЕСЕН, ИЛЮСТРИРАЩА ИМПЕРСКИТЕ ЛАМТЕЖИ НА РУСИЯ СПРЯМО БЪЛГАРИЯ

ПРИЗНАВАНЕТО НА ЧУЖДАТА ДАРОВИТОСТ Е НАЙ-РЯДКО КАЧЕСТВО

сряда, 7 октомври 2015 г.

сряда, 7 октомври 2015 г.

ХОРАТА С ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА У НАС СА НАД 1 МИЛИОН сряда, 7 октомври 2015 г.

Има нещо много по-рядко, много по-фино и по-необикновено от даровитостта. То е способността да се признава даровитостта. Елберт Хабард (Цитиран от Радостина Иванова) ДРУГАРКАТА "СЕКСОЛОЖКА" КОБИЛКИНА ИЗОБРЕТИ ГЕНИАЛЕН НАЧИН ЗА СПИРАНЕ НА ВОЙНИТЕ – И ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО И СВЕТА! четвъртък, 8 октомври 2015 г.

Над 1 млн. българи са с психични разстройства, Снимка: Thinkstock "Психично здраве с достойнство" е мотото на тазгодишната кампания на Световната здравна организация по повод Международния ден на психичното здраве – 10 октомври. Оказва се, че психичните разстройства не са толкова редки, поясни пред БНР професор Вихра Миланова, национален консултант по психиатрия и началник на психиатричната клиниката на УМБАЛ "Александровска“, където през деня ще се проведе среща с писателя Георги Господинов, защото специалистите, работещи в здравното заведение, смятат, че и думите лекуват. За около 20% от населението може да се каже, че има някакъв проблем, т.е. хората с психични разстройства са над 1 млн., заяви тя. Професор Миланова обясни, че освен самите пациенти, потърпевши са и близките на болните, и техните семейства, но един от най-големите проблеми на хората с психични заболявания е отношението на обществото към тях. "Не е случайно мотото на Световния ден на психичното здраве, защото хиляди хора с психични заболявания както в България, така и по света, са с ограничение в техните човешки права. Те са до голяма

от дискриминация получих официално писмо, чието фотокопие също публикувам едва днес. Работата е там, че изтича времето за отговор на това писмо - в 7-дневен отговор трябва да отговоря с оглед да запълня допуснатите пропуски в своя сигнал до КЗД. Всъщност трябва да реша дали изобщо да отговарям, дали да задвижа процедура в КЗД по така визирания казус – или да се откажа, един вид да простя на тези длъжностни лица (директори на училища), които наистина си позволиха да ме подложат на унизително дискриминационно отношение по време на "кампанията" за назначаване на учители по философия и гражданско образование в доста училища в Пловдив.

Виж: Кобилкина с нов бисер: Ако всеки мъж се буди с хубава свирка, ще има помалко войни! "Аз вярвам, че ако всеки мъж се буди с хубава свирка, в този свят би имало много по-малко агресия, войни и проблеми." С тази поредна мъдрост осветли своите фенове във Фейсбук сексоложката Наталия Кобилкина. "ТОА ПЪК ГРЪНЧАРОВ МОЖЕ ЛИ ДА Е ТОЛКОВА ПРОСТ И ЛУД ДА СИ МИСЛИ, ЧЕ ТОЧНО ТОЙ ЩЕ ОПРАВИ СВЕТА?!" Във връзка със съобщеното в публикацията със заглавие Изпратих своята жалба до институциите във връзка с нарушения около назначенията на учители в държавните училища на Пловдив преди няколко дена от Комисията по защита

В пет пловдивски училища кандидатствах, и в петте училища моята кандидатура за учителско място беше по най-груб начин отхвърлена, с което на 100% беше проявено дискриминационно отношение към мен, моята кандидатура по единодушното мнение на тия администратори беше оценена като "неблагонадеждна", и то на основанието на очевидно дискриминационни мотиви (включително и с политическа насоченост). Нарушени, незачетени бяха моите преподавателски права, оказа се, че на основата на съвсем незаконни мотиви и съображения аз фактически бях лишен от преподавателски права, моето човешко и конституционно право на труд беше потъпкано. И какво да правя сега, да си затворя очите, да си замълча – или да въпреки неудобствата и рисковете все пак да предизвикам разглеждане на казуса в Комисията по защита от дискриминация? По този въпрос трябва да взема решение днес, найкъсно утре – и евентуално да подготвя исканата от мен с това писмо документация. Не мога да намеря други ощетени от явния произвол кандидатствали лица, също учители, нямам връзка с тия хора, та евентуално те да се присъединят към жалбата ми. А е известно, че в Образцова математическа гимназия, примерно, за учител по философия и гражданско образование беше назначено политически ангажирано лице, беше назначен един партиен функционер на партия АТАКА, бивш заместниккмет на район в гр. Пловдив, при пълното игнориране на каквито и да било сериозни критерии за избор на по-добрия кандидат. Ако и аз си замълча, то крещящите злоупотреби в тази област ще продължат необезпо-

коявано от нищо и от никой – ние, българите, както е известно, много мърморим и недоволстваме, но нищо реално и конкретно не правим за да бъдат спрени зулумите и нарушенията на самозабравилите се, на загубилите всякакъв срам властници. Ако се жалвам, ако продължа да настоявам тази процедура в КЗД да бъде задвижена, понеже ще има прецедент, че някой се е противопоставил на безобразията в тази сфера. Не че директорите на училища ще бъдат уплашени или смутени, но поне, изглежда, съм длъжен да им дам един урок - да разберат, че има хора, които държим злоупотребите у нас да престанат и малко по малко да започнем да живеем в правова държава. Да, изглежда съм длъжен да направя поне това – да им дам такъв урок. Ако не го сторя сам ще се презирам за проявеното малодушие. Интересно е, че аз, гражданинът, съм загрижен за тия неща, но на ръководителите на образователната институция в държавата и в град Пловдив явно изобщо не им пука за нищо – никаква реакция на сигнала си (изпратен и до Министъра на образованието и науката) от страна на МОН и РИОПловдив нямам и едва ли такава ще има. Да, на тях явно за нищо не им пука – освен за това да си получават колкото се може по-дълго заплатите и да топлят колкото се може по-дълго меките си кресла; тази, очевидно, е единствената им грижа. Е, аз като български гражданин пък не съм съгласен нещата да продължават по този начин. И ще трябва да сторя онова, към което ме призовава моя човешки и граждански дълг. И моят нравствен дълг, моето съзнание за нравствен дълг ме призовава да сторя изискващото се. Дори и само за това да изнеса поне един урок на самозабравилите се властници си струва, нали така? А на мен като учител по философия и гражданско образование тази, всъщност, ми е и работата – да изнасям разни уроци по тия проблеми. Безразлично кому да изнасям тия уроци, работата ми е да изнасям, дето се казва, тия уроци. Понеже съвестно си гледам, сами виждате това, работата – и по тази причина съм станал нещо като "трън в очите" или като "черна овца" в очите на въпросните самозабравили се властнициадминистратори от образователната сфера, които като един и до един виждат в мое лице нещо като "народен враг", "злодей", който е толкова лош и опасен, че не трябва да бъде допускан да работи в нито едно държавно училище; да, точно така, в такава светлина ме виждат на 100% тия въпросните самозабравили се властници и администратори, ето, имам вече доказателства в тази посока. Тъй че ще бъде грозна капитулация от моя страна да се откажа да си търся потъпканите права. Значи избор явно нямам: длъжен съм да изпълня предписанията на КЗД и да им изпратя исканата от мен информация. Това, прочее, е специализирана работа за адвокат или за правист, аз сам едва ли мога да я свърша правилно, но

изобщо нямам възможност да мисля за наемане на такъв: в крайна сметка все пак бях нает на работа в едно училище извън Пловдив, до което се пътува с часове, и то на най-мизерна заплата, бях приет и назначен там просто защото там нямаше друг кандидат – това също потвърждава тезата ми за дискриминационно отношение към мен (ако имаше друг кандидат, какъвто и да е той, разбира се тогава аз нямаше да бъда назначен!). Нямам финансовата възможност да търся услуги на адвокат, ето, ще кажа и това: за половин месец работа в това училище получих възнаграждение от 130 лева (чисто), това са пари, които комай няма да ми стигнат само за да мога да си платя билетите за пътуване до града, в който се намира училището ми. (Тия пари за билети се връщат от училището, но постфактум, след като вече си ги платил.) Тъй че за правна помощ от специалист аз в случая не мога да претендирам. Ще си блъскам главата сам. Днес ще отделя време за да решавам главно този проблем - писането на изложение до КЗД. Макар да имам и предаване в Пловдивската обществена телевизия днес от 11 часа, най-добре е преди предаването, т.е. след написването на този постинг да сядам веднага да пиша изложението до КЗД. Затуй спирам това писание – за да започвам ново. Така тече животът при мен. Който си търси правата и се бори срещу рецидивите на крайно безчовечната образователна система и нейните самозабравили се и самодоволни герои си навлича ред неудобства, беди и главоболия. Затуй учителският народ масово си мълчи, не за друго. Като си мълчиш няма да станеш трън в очите на властващите и ще се наместиш и ти на трапезата. Като се оплакваш и се бориш с безобразията ставаш неизбежно като като мен – отвсякъде гонен, преследван, недопускан, остракиран, обявен за нещо като дисидент спрямо системата, осмиван, подиграван, обиждан по какви ли не начини, скитащ по тази причина по съдебните зали за да си търси правата (четвърта година вече водя непрекъснати съдебни дела срещу самозабравили се образователни администратори, подложили ме на недопустими репресии в нашето уж толкова демократично и европейско отечество и време!). Затова, не за друго, останалият народ си мълчи и ми гледа сеира – и ми се чуди на акъла. Тоа пък Грънчаров може ли да е толкова прост и луд да си мисли, че точно той ще оправи света?! Уж се смята за философ, па е по-прост даже и от нас, щот ний знаем, че светът един човек нема да го оправи, а той не знае даже това! Нека да си чупи главата тогава щом е толкоз прост, а ние за разлика от него сме хитри и оправни: себе си да оправим, пък на света и на държавата – майната им! Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Няма да ви съветвам да се опитвате и вие да бъдете що-годе достойни граждани, щото сами виждате, че това означава да ви

съветвам и вие като мен да си навличате какви ли не неприятности, беди и главоболия. Затуй: мълчете си, трайте си, кротувайте си, блаженствайте, тарикатствайте, навирайте се около властниците, подмазвайте им се, подлизурствайте неуморно, ето, избори идат, врете се и вие около наперените кандидати за власт, може некое топло местенце и вам да бъде отредено или отпуснато! Слушкайте – за да папкате! Колкото повече слушкате, толкова по-сито ще папкате! То впрочем вие тия неща си ги знаете сами де, що ли си губя времето да ви ги напомням? Вие ги знаете по-добре от мен, а най-важното е, че стриктно ги следвате, похвала за това заслужавате, и овации даже! А на България – майната й на България! Важното е ний да се наврем дет е келепира! ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ЖАЛБАТА МИ ДО КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С НАРУШЕНИЯ НА ПЛОВДИВСКИ УЧИЛИЩНИ ДИРЕКТОРИ четвъртък, 8 октомври 2015 г.

Публикувам настоящия документ в блога си с надеждата, че някой от неговите читатели би могъл да ми даде ценен съвет за отстраняване на евентуални мои пропуски или нередности (тъй като нямам нужната квалификация да подготвям такива административни или правни изложения): До Доц. д-р Ана Джумалиева, Председател на Комисията за защита от дискриминация, гр. София, бул. Драган Цанков 35 ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ЖАЛБА Вх. № 44-00-3558/23.09.2015 г. от Ангел Иванов Грънчаров, ЕГН: ..., от гр. Пловдив – 4023, Ж.К. Тракия, бл. , вх. , ап. , тел. 0878269488, имейл: angeligdb@abv.bg Уважаема госпожо Председател, Във връзка с Вашето писмо, съдържащо УВЕДОМЛЕНИЕ с изх. № 44-003659 от 29.09.2015 г., получено от мен с куриер и в хартиен вид на 3.10.2015 г. в законно установения срок отговарям следното, с оглед да отстраня допуснатите пропуски в своята жалба, според предписаното от Вас във въпросното уведомление:

• С изпратена с това писмено допълнение и попълнена от мен Декларация по чл. 6, т.2 от Правилата за производство пред КЗД удостоверявам, че липсва заведено съдебно дело между същите страни и със същия предмет; • Смятам, че във връзка с изложения казус е напълно допустимо да отправя следните свои искания с оглед компетентността на КЗД по чл. 47 от Закона за защита от дискриминация: - моля да установите какви нарушения на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, са допуснати от извършителите на нарушението; - да постановите преустановяване на нарушението; - да наложите предвидените санкции и да приложите мерки за дължимата административна принуда; - да дадете съответните задължителни предписания с оглед спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането; - да обжалвате съответните административни актове, постановени в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, да заведете искове пред съда и да встъпите като заинтересувана страна по дела, заведени по този закон или други закони, уреждащи равенство в третирането; - да направите дължимите предложения и препоръки до държавните и общинските органи за преустановяване на дискриминационни практики и за отмяна на техни актове, издадени в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането;

• Не мога да посоча лица в сходна ситуация, нямам нужната за това информация, нямам и не мога да имам и достъп до такава информация; • На искането Ви да посоча защитен от ЗЗД признак (съгласно чл. 4 от ЗЗД) посочвам следните признаци, по които смятам, че бях подложен на противозаконна дискриминация: - образование и квалификация (и дискриминация също така или по-конкретно заради предишен административен акт на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, уволнила ме по чл. 328, т. 5 от КТ, акт, обжалван от мен пред съда, но въпреки това възприет от обвинените от мен директори като "основание" за фактическото ми недопускане до участие в конкурсите за назначаване на учители по философия, с което на дело ми бяха отнети моите преподавателски права); - убеждения; - политическа принадлежност; - лично или обществено положение Смятам, че с настоящия документ изпълнявам Вашето предписание в предвидения 7-дневен срок. Моля да задвижите по-нататък процедурата по разглеждане на казуса по реда, предвиден във вашата институция.

8 октомври 2015 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис) БЪЛГАРИНЪТ ИЗГЛЕЖДА ПОПРЕДПОЧИТА ДА ГО ДЕРАТ ЖИВ, ОТКОЛКОТО ДА ДАДЕ ОТ ПАРИЧКИТЕ СИ ЗА КНИГА, А НЕ, ДА РЕЧЕМ, ЗА СВИНСКИ ПЪРЖОЛИ четвъртък, 8 октомври 2015 г.

какво да им кажа. Ето, например, един млад човек, техен представител, какво ми е написал вчера, най-сетне реших да му отговоря, щото ме е срам повече да мълча, по-долу ще можете да прочетете и моя отговор до него: Здравей! Искам да те питам какво ти е нужно за да се включиш днес? Каква информация ти трябва според тебе за да бъдеш 100% категоричен и убеден, че искаш да се включиш? :-) Отвърнах му ето как: Здравейте! Моят проблем е явно неразрешим. Затова мисля от дълго време и не намирам изход. Аз съм автор на философски и психологически книги, издадени на хартиен носител от най-авторитетно издателство (примерно ИЗТОК-ЗАПАД), но понеже живеем в страна като България, където народът масово не чете книги (и особено пък сериозни книги по сериозни въпроси, изискващи мислене и известно умствено усилие), то по тази причина моите книги не се продават; по-лесно е човек да продаде хладилник на ескимос или овча кожена шуба на жител на екваториална Африка отколкото да продаде книга на българин. Българинът изглежда попредпочита да го дерат жив, отколкото да даде от паричките си за книга, а не, да речем, за свински пържоли. И то пък за българска книга от български автор – не, това е изключено, това е пълна невъзможност! Та по тази причина аз не виждам решение на проблема ми. Затуй и не виждам смисъл да встъпвам във вашата компания. :-) А иначе ви подкрепям и ви желая успех! Дано вие промените България! ЛЕЙДИ ТАЧЪР ЗА ФУНДАМЕНТА НА СВОБОДАТА четвъртък, 8 октомври 2015 г.

• Жалбата ми е срещу следните длъжностни лица, които обвинявам в проявено дискриминационно отношение към мен в качеството ми на кандидат за заемане на учителско място по философия и гражданско образование: - Д-р Ивайло Старибратов, директор на Образцова Математическа Гимназия "Академик Кирил Попов" – Пловдив - Николай Радев, директор на Езикова гимназия – Пловдив - инж. Константин Костадинов, Директор на Професионална гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване "Христо Ботев" – Пловдив - Елена Кисьова, директор на СОУ "Черноризец Храбър" - Пловдив - инж. Анета Чилингирова, директора на ПГМТ “Проф. Цв. Лазаров” – гр. Пловдив

Аз вече писах за проекта УСПЕЙ В БЪЛГАРИЯ. Подкрепих с каквото можах тези ентусиазирани млади хора. Те сега упорито ме канят да вляза в тяхната компания, канят ме всеки ден. Чудя се обаче

„Правото на човек да работи това, което желае, да харчи това, което печели, да притежава собственост, държавата да му бъде слуга, а не господар [...] Това са основите на свободната икономика. И от тази свобода зависят всички останали свободи.“ Лейди Маргарет Тачър

ПЪЛЕН ЗАПИС НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ПО ПО-ТВ ОТ 1 ОКТОМВРИ, ТЕМАТА Е: СПОСОБНИ ЛИ СМЕ НА МИЛОСЪРДИЕ? четвъртък, 8 октомври 2015 г.

Приятно гледане, приятни размисли! ИЗГРЕВЪТ В РАННАТА УТРИН НА ИЗХОДА НА ЦАРИГРАДСКОТО ШОСЕ В ПЛОВДИВ четвъртък, 8 октомври 2015 г.

ЗА МЕН ИСТИНСКИЯТ УСПЕХ НЕ СЕ МЕРИ В ПАРИ четвъртък, 8 октомври 2015 г.

По проблема, поставен в публикацията ми със заглавие Българинът изглежда по-предпочита да го дерат жив, отколкото да даде от паричките си за книга, а не, да речем, за свински пържоли във Фейсбук се проведе следния показателен разговор между мен и представител на "Успей в България": Успей в България: Странно наистина как имаме различно виждане за нещата... ти ми споделяш как едно издателство ти издава книга и никой не я купува, нали така? ОК,

супер, а реално замислял ли си се издателството на какви хора точно предлага твоите книги?? Аз знам отговора ("На никого!"), издателството не предлага книгата, това не му е работата, особено ако я види неправилния читател няма да е заинтересован; и това е напълно нормално, издателството не предлага книги, а само ги излага на показ. А това, че правилните хората не знаят за съществуването на твоите книги, това е вече друг проблем. Ние живеем в България, пазарът е малък, но не значи че го няма, издателството си върши работата, както и пазара, ти имаш отделен проблем. Аз ти предлагам следното: ти да се превърнеш в издателството, ти да вземеш ролята на продавач, ти да търсиш правилните хора, не да седиш и да чакаш някой който да си купи от тебе както правят издателствата: ми то как да си купи като не знаят че те има на пазара? КАК? Би трябвало да си наясно че в днешно време не печели най-добрия продукт, а печели този, който е с по-добра маркетингова стратегия (с други думи масовия продукт). Естествено, че ще са за предпочитане пържолите, те са навсякъде, ти да виждаш навсякъде книги за психология и философия да се рекламират? По ТВ, по улиците, в училищата дори, дори и да имаш най-добра книга, хората винаги ще взимат познатата алтернатива. Как да го разберат, че вие имате най-добрата книга?? Нали сте психолог ? Отговорете моля на този въпрос. Защото аз имам друго виждане за нещата, но това че имам друго виждане не значи, че твоето виждане не е правилно. Ти, мога да споделя, си идеален за "Успей в България", а вече следващия въпрос е защо мисля че си идеален? Но моля отговорете ми на 1-вия въпрос. :-) Благодаря! А.Грънчаров: Благодаря Ви много за отговора! Аз съм направил много за разпространението и рекламирането на моите книги, има ги и в интернет-книжарници, и в моя блог са представени, и какво ли не друго съм правил. Вярно, книгите по философия и психология винаги имат малко читатели, това добре го зная. Вероятно имам някаква грешка, щом продажбите на книгите ми не вървят. Второ, има нещо друго, още погадно: продавачите на дребно на книги, именно собствениците на книжарници, изобщо не щат да разпространяват моите книги защото по тяхна преценка те не са "пазарни", т.е. едва ли някой ще си ги купи; по тази причина книгите ми стоят на книжната борса и в складовете, а не стигат до книжарниците, т.е. не попадат в ръцете на евентуалните читатели. Това е нещо като пазарна цензура спрямо моите книги, която е още по-неприятна от другата, идеологическата. А иначе добре зная, че моя книга като се появи в книжарница, тя за кратко време си намира купувача. Много хора, научили за някоя моя книга от интернет, безуспешно я търсят по книжарниците и не я намират, отчаяни, те стигат до мен и си я купуват от мен, което ми говори, че има

потенциални потребители-читатели на моите книги. Аз лично не мога нищо повече да измисля да променя тази ситуация. Обезсърчил съм се. преди 5 часа Успей в България: Супер! "Успей в България" е точно за това. Смятам, че другата страна на монетата ти е при мен. Но ще ти отговоря като се прибера по-обстойно. Здравей, това, което искам да кажа, е че "Успехът е измамник, коварен присмехулник. Голямо удоволствие му доставя да провали някого точно когато е на една ръка разстояние от успеха." Наполен Хил --> "Мисли и забогатявай". Мисля че "Успей в България" е точно тази граница, никой друг няма да толкова заинтересован от успеха ти как ти самия така че нито издателства, нито малки дребни книжарници ще дадат мило и драго за тебе... Не знам, ако си толкова отчаян наистина тогава "Успей в България" не е за теб, отпусни се и нека нещата си погинат сами, или другата страна на монетата, ела и сам се погрижи за своите продажби и реклама. Мога да ти кажа че е 1000 пъти полесно, но ако наистина си обезсърчен и не виждаш решение както го виждам аз, найвероятно няма да го намериш. Затова повече не търси защото то така или иначе ти вярваш че няма да го намериш, въпреки че намери "Успей в България", ти погребваш възможност, която има потенциала да ти реши проблемите. Ако приложиш малко търпение, упоритост и креативност (и доверие, разбира се). А.Грънчаров: Благодаря за отговора! Не, не съм чак толкова обезсърчен или отчаян, аз въпреки цялата тази ситуация с книгите ми съм оптимист и дори се смятам за успял човек - защото аз лично разбирам успеха иначе, не го измервам с парични знаци, моите ценности са други. Самият факт, че книгите ми са факт, че са написани, че съществуват, че ги има в библиотеките, че много мои ученици са ги ползвали като учебни помагала – ето това за мен вече е успехът, а това, че не съм забогатял от книгите си в нашите български условия е нещо съвсем естествено: у нас, уви, не найстойностните книги и личности са найценени, у нас общо взето са най-ценени не най-талантливите хора. Тъй че не страдам по тази причина, че нямам финансов успех, защото за мен истинският успех се мери не в пари. Та по тази причина не страдам прекалено, приемам нещата с дължимото смирение, което е характерно за разумно мислещия и разбиращия живота човек. :-) ПРЕДВАРИТЕЛНИЯТ ЗАПИС НА ДНЕШНОТО ИЗЛЪЧВАНЕ НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." четвъртък, 8 октомври 2015 г.

Приятно гледане, приятни размисли! РУСИЯ Е ИЗПАДНАЛА В НЯКАКВА РЕВАНШИСТКА ЛУДОСТ, РУСНАЦИТЕ НЕ ИСКАТ ДА ВОДЯТ ЦИВИЛЕН, НОРМАЛЕН, МИРЕН ЖИВОТ петък, 9 октомври 2015 г.

рява мъжкарството, православието, бляновете да бъдем велика сила – все архаични, митологични, мрачни неща. Митологичното съзнание постепенно завладява Русия: „Ние сме унижени и оскърбени, вкараха ни в роля, която не ни подхожда – и поради това трябва да се надигнем!”. Приятелите ми са объркани. Всички четат книги за възникването на фашизма в Германия и Италия. За началото на революцията през 1917. Движим се неизвестно накъде. Руската интелигенция се е превърнала в малко островче сред тъмата и вече не може да отговори на въпроса: Защо народът толкова лесно се отказа от свободата си? *** Цели 25 години живяхме с надеждата, че Русия ще стане една по-добра страна, но това не се случи. Русия е изпаднала в някаква реваншистка лудост. Допитванията показват, че ако сега има президентски избори, Путин ще бъде преизбран с 80 процента. Русия – това е Путин. Без Путин няма Русия. Така мислят мнозина. Постепенно си припомняме, че ние сме хора на войната – просто защото друго не знаем. Ние винаги или сме водили война или сме се готвели за следващата. У нас войната е издигната в култ.

Руснаците не могат да живеят в мир. Те или водят война, или се готвят за следващата В поредица от статии и интервюта световно известната писателка Светлана Алексиевич рисува съкрушителен портрет на руското общество. Подготвихме колаж от изказвания на Светлана Алексиевич по публикации в „Нойе Цюрхер Цайтунг”, „Ди Цайт” и Дойче Веле: Войната на Русия срещу Запада вече започна. Не искат да го повярват нито в Русия, нито на Запад, но страната вече е съвсем друга. Откъде изпълзяха този примитивен милитаризъм, тази ретроградност, това помрачение? Ние се питаме това всеки ден. В Европа навярно също се питат. Защото хората на Запад искат просто да живеят нормално и в мир, докато руснаците са готови да умрат за героичната идея. Разликата е фундаментална. *** Гледам лицата на хората по улицата. Демонстрирали сме заедно през деветдесетте години, бяхме стотици хиляди. Скандирахме: „Свобода! Свобода!”. Какво се случи с тези хора? Сега скандират: „Путин! Путин!”. Той е узурпирал душата на обществото, защото притежава интуицията да дава израз на народната воля. Путин олицетво-

Ето какво пише военният министър Куропаткин на цар Николай Втори: „Ваше императорско величество! През 18 и 19 век Русия в продължение на 128 години води войни, мирни са едва 72 години. От общо 128-те войни само пет са отбранителни, останалите са завоевателни”. През 20 век не е по-различно: руският човек не е привикнал към мирен живот. Той винаги е живял във война и в името на държавата – никога не е живял заради самия себе си. Руският човек има специално отношение към смъртта. А самата страна дълбинно не е способна да води цивилен, нормален, мирен живот. По нареждане на Кремъл беше създадено войнственото видео „Аз съм руски завоевател”. Само за няколко месеца 3 милиона души го гледаха в интернет. Възторжените коментари бяха стотици: „Завоювахме Сибир – и сега имаме петрол и газ. Завоювахме Украйна, Балтика и Казахстан и станахме най-голямата страна в света”. Обикновените руснаци нямат друга алтернатива и поради това черпят самочувствие от мисълта, че Русия отново е велика. На улицата навред усещаш агресивност, съзнанието на хората се е милитаризирало.

Всички мислят във военни категории, за тях няма друго, освен „победа” и „поражение” не случайно военните паради отново излязоха на мода и всички славят „героичното минало” на страната. Днес в Томск и в други градове в събота и по празниците на пенсионерите им раздават безплатен бял хляб. Вече се печатат купони за храна. Държавата икономисва от парите за най-бедните за да харчи за война. Но да не си мислите, че някой ще излезе на улицата да протестира. Не! Непрекъснато чувам едно и също: „Да, обаче си върнахме Крим. Трябва да стискаме зъби”. От Донбас пристигат ковчези, тайно погребват мъртъвците в безименни гробове. И пак повтарят: „Трябва да стискаме зъби. И да си държим езика зад зъбите. В Донбас не се бият руснаци. Когато защитаваме една свещена кауза, ако се налага ще лъжем. Цялата страна ще лъже!”. И тя лъже. Лъжата се е превърнала в ритуал. Вече почти никой не говори истината. Нейният глас се чува все по-рядко. Например, когато се обаждат хора като онова танкистче с тежки изгаряния, чиято снимка видях в интернет: „Там се бият хора, които са взели кредити или изплащат ипотеки. Бият се за пари. Има и осъждани. Разбира се, пропагандата също въздейства. Лично аз вярвах, че ще се бием срещу фашистите. Трябваше да си скъсаме пагоните и да замажем регистрационните номера на машините. Путин е хитър. Официално непрекъснато повтаря, че в Украйна няма руски войски, а на нас вика: „Давай, давай, по-бързо!”. И това всички го знаят. Хората добре знаят, че мнозина са отишли на война заради парите. В интернет платените тролове разпространяват легенди, че от другата страна имало цели батальони поляци и американци, но ранени руски войници, завърнали се в страната, не са ги виждали. Вярно, чували са за тях, но лично не са ги срещали. *** Страна, обсебена от войната, страна с военна психика. В обществото цари небивала подозрителност. Всички преследват шпиони. Навремето под подозрение в шпионаж попадаха само учените, днес обаче всеки може да излезе шпионин: моряците, домакините, кой ли не. Наскоро арестуваха Светлана Давидова от Вясма, майка на седем деца. Обвиниха я в държавна измяна, за която се полагат 10 до 15 години лагер. Престъплението ѐ: обадила се в украинското посолство и разказала, че руски войски от Вясма се бият в Донбас, чула го от офицери. А как са разбрали, че Давидова е звъняла в посолството? Издали я съседите. Та нали е война! (Прочети ДО КРАЯ) МНОГО МЪДРА КИТАЙСКА ПОСЛОВИЦА: ПРЕДИ ДА ТРЪГНЕШ ДА ПОДОБРЯВАШ

СВЕТА ТРИ ПЪТИ ПОГЛЕДНИ СОБСТВЕНИЯ СИ ДОМ! петък, 9 октомври 2015 г.

Не е зле да видите и тази картинка, тя показва психологията на "оправячите на света" и на китайците, които именно са сътворили горната поговорка (и са й все пак доста верни!) "ВСИЧКИ, КОИТО БЯХА НА "ТИТАНИК", НАЛИ БЯХА ВСЕ ЗДРАВИ?" петък, 9 октомври 2015 г.

Имам малко време преди тръгване на работа, да напиша все пак нещичко в своя дневник. Преди малко по повод на реплика на един "западнофоб" – пълно е напоследък с такива хора, които все мърморят, че, видите ли, Западът ни бил виновен за всичко! – ми се наложи да му напиша следния коментар, ето, слагам го и тук: На Запад мнозинството от човеците не само че не са роби, но и презират робството; у нас е наопаки... Тази е голямата разлика между Запада и нас. На нея се дължат и огромните постижения на Запада; тази е причината и за нашата нищета, бедност и мизерия. Да видим какво ще ми отговори – ако изобщо ми отговори де. Забелязал съм, че тия хора обикновено не мислят, те всичко си знаят и по тази причина не им се налага да мислят. И затова друго не правят освен да повтарят заучени фрази, в които са налице клишетата и догмите, на които робуват. За работата си като учител в новото училище, в което работя (то е извън Пловдив и до него ми се налага да пътувам с часове!) дали да пиша нещо днес? Работата тече, има интересни случки и преживелици, но за тях сега няма да пиша. Учителс-

тването в съвременните условия, в днешните училища е нещо като занимание с екстремен вид спорт (по думите на Дмитрий Биков, поет, телевизионен водещ, писател, но също така и учител именно в училище!) и усещането за това често се появява. Толкова е тежко, че на моменти учителят, който съвестно се мъчи да си работи работата, се отчайва и му се приисква да захвърли всичко и да се откаже, такива мисли идват и на човек като мен, който е работил десетки години в училище и е видял какво ли не. В такъв един момент срещам отец Артур, монахът от католическия манастир наблизо до училището, заговаряме се, споделям му разочарованието си. А той ме поглежда и ми казва: - Разбирам те напълно. Но помисли и за учениците, които много ще съжаляват ако си тръгнеш. Има и такива. И зя тях си струва човек да прави нужното да издържи. Казвайки ми това този човек ми помогна и ето, в следващите дни пък нещата потръгват, даже на моменти и на учениците, и на мен ни е много приятно в часовете, работата потръгва. Много ми помага присъствието на отец Артур наоколо, както и разговорите ми с него. Той се опитва да помага с каквото може. Примерно предлага чудесни инициативи, да речем, да се образува група от ученици, които да направят театрална постановка, която след това да представим пред гражданите. Или да се създаде кръжок по вероучение. Аз лично съм съгласен да се запиша в такъв кръжок, да участвам в него, но не като водещ, а като "ученик". Приятно е да се общува с духовен човек като отец Артур. И забелязвам, че и на учениците е приятно да общуват с него. Примерно оня ден се заговорихме за нещо и той ми казва следното (стана дума за здравето, отец Артур черпеше с бонбони в учителската стая защото имал имен ден): - Ангел, един човек ми пожела късмет, а не здраве, както обикновено се пожелава у вас. И ми обясни следното: всички, които бяха на "Титаник", нали бяха все здрави? Смеем се на това остроумие. И се отваря философска тема, по която можем да говорим с часове. Отец Артур е философ не само по образование, но и по дух. И в тази връзка в един момент добавя: - Между другото когато тръгнал "Титаник" на първото са плаване през океана на борда му били написали: "Даже и Бог не може да потопи този кораб!". Чувал ли си за това? Под влияние на масоните найвероятно е било написано така. Страшно нещо е да се самозабрави човек. Това, че водя свой дневник, в който пиша за ония неща, които са ме впечатлили и развълнували, се приема различно от хората. И от учениците също. Но има ученици, които понякога ми споделят, че били чели нещо и то им се било видяло интересно. Блогът ми участва по някакъв начин в обучението по философия и граж-

данско образование, което предлагам на учениците ми. Все пак живеем в модерни времена. Новостите не бива да бъдат гледани с лошо око. Напротив, трябва да се експериментира постоянно. Между другото това, което написах наскоро, именно документът, съдържащ моите предложения за незабавна промяна в образователната сфера, т.е. обръщението ми до всички учители, ученици, родители се чете от колеги в училището и вече имам някои отзиви, предстои обсъждането на предложенията на заседание на методическото обединение "Хуманитарни науки". В институциите (РИО и МОН) едва ли ще обърнат някакво внимание на тия предложения, но ето, "отдолу", има известен насърчителен отзвук. Което е наистина обнадеждаващо. В ПГЕЕ-Пловдив не беше така. Там изцяло липсваше какъвто и да е диалог. Всяко мое предложение непогрешимото ръководство го приемаше "на нож". Нито едно мое предложение в тази посока не беше изобщо подложено на обсъждане. Хората ги беше толкова страх, че даже не смееха да дойдат в Дискусионния клуб. Този клуб съществуваше близо 10 години, имаше времена на разцвет, но той беше задушен след като се възцари въпросното непогрешимо ръководство. Замислям се дали да не предложа и в сегашното училище да създадем такъв дискусионен клуб място за среща и за обмяна на идеи найвече на самите ученици. Още от днес ще им съобщя за тази идея. Интересно ми е как тя ще бъде възприета. Навсякъде, където съм бил учител или преподавател – примерно в ПУ "П.Хилендарски" още преди 1989 г. и също така в ПГЕЕ-Пловдив (прословутия ТЕТ "Ленин") – винаги съм създавал дискусионен клуб. Ще опитам да го създам и тук. Трябва да ставам да се приготвям за работа. Предстои ми близо два часа път с автобуси и пеша до работното ми място. Впрочем, напоследък пътувам с един колега с личния му автомобил. Това намалява времето, необходимо за пътуване. Тъй че желая ви хубав ден! Чао и до скоро! КАК СЕ ПРЕМИНАВА РУБ(Л)ИКОНА НА РУСОФОБИЯТА – И КАК ПУТИНИЗМЪТ СЕ БОРИ С ГЛОБАЛНИЯ ХАРАКТЕР НА РУСОФОБСКИЯ ВИРУС петък, 9 октомври 2015 г. Световната русофобска конспирация и нейното българско изключение, Автор: ИВО ИНДЖЕВ Не знам дали наистина социализмът се предава по полов път, както се пошегува един виден другар у нас неотдавна, но че русофобията (няма да я слагам кавички, ще приема за вярно, че е такава) се оказа не просто заразна, а направо световна пандемия. Погледнете как се развива това (между)народно заболяване и ще видите, че

действително става дума за болестта на века. При това се разпространява спонтанно в различни точки на необятната граница на Русия, което говори за глобалния характер на русофобския вирус.

мирна благодетелка, която непрекъснато им носи руско-съветски мед и не близва от техния. (Прочети ДО КРАЯ) КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Чудесна дума е измислил Иво Инджев, поклон пред таланта му: Руб(л)икон – идва от Рубикон, нали загряхте? :-) Прочетете отначало до края текста, написан от него, много е остроумен и духовит, цялата му статия е направо шедьовър, възхитителна е, заслужава да се прочете непременно! ВИЖТЕ КАК МИСЛИ ЕДНО ДЕТЕ, НЕПОВРЕДЕНО ОТ СИСТЕМАТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ петък, 9 октомври 2015 г.

Няма да анализирам русофобията на янките. Там всичко е ясно. Те са комплексари. Завиждат на Русия заради несравнимо по-високия й стандарт практически във всичко, а не само по отношение на руския охолен живот, недостижим за обикновения американец – освен за онези 1 милион (един милион) милионери в Америка. В края на краищата в Русия е измислено електричеството, автомобилът, железницата, компютъра, интернет и т.н. Как да не я мразят простите янки, сбирщина от мигранти? Завиждат на православната, славянската, древна Русия, люлка на евразийската цивилизация, доказала миролюбието си през вековете. Не си струва лабораторният поглед и върху европейския щам на русофобията. Наречи ги еврогейове и повече не ги обиждай! Не случайно никой руснак не иска да живее сред тях, с изключение на изпратените с проучвателна мисия деца на руския управленски елит, пожертвани от татковците им в името на експеримента как се устоява на еврогейските съблазни, за да добият резистентност и да я пренесат обратно ако някога се завърнат в Родината (на своите хетеросоциални родители). И обратно: на тълпи еврогейските толерасти се натискат да им бъде позволено да напуснат декадентската Европа и да заживеят истински (полово и религиозно) здравословен живот в Русия. Но тя е малка и тясна да побере толкова много, доказано хилави същества, изнежени от липсата на концлагери и здравословно гладуване. Един нищо и никакъв Беломорканал да ги емнат да строят и ще измрат до един за седмица. Крачим нататък по безподобно дългата граница на Русия… Източна и централна Европа? Ооо, тук русофобията наистина се предава поколенчески както любовта към вожда в Русия! Племената, населяващи европейската граница на Матушката, независимо дали говорят славянски, румънски или фински, са едно цяло по манталитета си свински: неблагодарници са! При това генетично са такива. Толкова пъти са освобождавани от миролюбивата руска мечка, а налитат като пчели от бутнат кошер да жилят своята

Още един домашен ученик – още един човек, който е наясно, че светът се променя "One kid at a time".

Gayane Minassian БЪЛГАРИЯ Е НА АВТОПИЛОТ, НЕ СЛЕДВА НИКАКВА СТРАТЕГИЯ ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ, УПРАВЛЯВА СЕ ПО МУТРЕНСКИ НАЧИН, С РАЗНИ МЕДИЙНИ ТАРИКАТЛЪЦИ И С БАБАИТСКО ПЪЧЕНЕ събота, 10 октомври 2015 г.

По повод на ето това поредно изфърляне на нашия тъй умен премиербабаит – виж Борисов: Ако не бяхме паднали от власт, щяхме да направим „Южен поток" – ми се наложи да напиша във Фейсбук следния коментар, щото не бива когато се казват пълни простотии да не реагираме никак, напротив, длъжни сме да реагираме непрекъснато щом тия, дето ни управляват, си позволяват да бълват разни идиотщини (така има надежда да ги научим некой ден да мислят поне малко преди да говорят); щял, значи, да направи "Южен поток", с голия, с дрипавия си дебел задник щял бил да го направи; та моя коментар значи е следният:

Както Тодор Живков навремето така и не се научи да чете до самия край на живота си, по абсолютно същия начин Боко докато е жив нема да научи да се изказва по икономическите и по финансовите въпроси; човекът просто е напълно бос по тая тема, ала продължава да се напъва да се изказва "компетентно" и с "разбиране"; днес каже едно, утре – точно обратното; ке строим "Белене", нема да го строим; ке строим "Южен поток", нема да го строим – и все така, по абсолютно всички въпроси! Така се изказват хората, които не само бъкел не разбират от икономика, а дори немат акъл и да си траят, да се въздържат от изказване по теми, от които очевидно изобщо не разбират. Но не, Боко е научил от учителя си Т. Живков, че требе да се изказва "компетентно" по сички въпроси, е, изказва се, напъва се да се праи на учен, на мислещ и на разбиращ от икономика. Само дето не си е направил сметката, че когато Т. Живков беше на власт, неговите глупости никой не можеше да ги оспори, по тази причина в земята бяха закопани милиарди левове; същото сега не може да се случи, щото все пак има опозиция, има разумни хора във властта, които разбират и могат да спрат поривите на Боко към икономически волунтаризъм от типа на тодорживковия. Та он, видите ли, щял бил да намери пари и да построи "Южен поток" – и щял да се подмаже на Путин, който, както и да го погледнем, така или иначе си му е истинския господар, щото пъпната връв на българската мафия и мутрьовщина пак стига не другаде, а тъкмо в Москва. Хубавото е, че Боко все пак доста го е страх от западните ни партньори и особено много от американците и затова като се изрепчи да каже нещо, което ке се ареса на государя му Путин, после почва да трепери от Запада – и като фурнаджийска лопата на другия ден почва да говори точно обратното. Политици от този тип са най-вредните за страна в нашето положение. Които не само немат достатъчно акъл, но и немат нужната сила на характера да провеждат една що-годе умна политика. Боко го духат какви ли не ветрове и он, горкият, се чуди накъде и кому по-напред да се кланя – и как по-усърдно да се извива; така не се прави никаква смислена политика. България е на автопилот, държавата ни не следва никаква стратегия за икономически растеж, управлява се по мутренски начин, а именно с разни пошли тарикатлъци, с подмазване на тоя и на оня и с опити за далавери, за гешефти. Тъй че ние, наивниците, дето допуснахме Боко да застане начело на държавата и дори, представете си, да се перчи, че бил, видите ли, "десен политик" (он окрадна дясното от Костов и тази акция беше щедро платена от кукловодите от ДС и КГБ!), та значи ние, гражданите, ние, българите, дето допуснахме тия изгъзици в политиката (да избираме бодигард на на Тодор Живков за

пръв оправяч на страната ни!), сме тия, дето ще платим цялата цена, до последната стотинка. Всичко на този свят и в този живот се плаща, безплатни увеселения нема, с майтапи, с тарикатлъци и с бабаитщини не може да се живее, иска се сериозност, иска се работа, иска се и акъл – това поне не го ли разбрахте още?

Из: Ричард Гиър като бездомник: Никой не ме забелязваше

ДЕЙСТВАЩА БОЛНИЦА В РУСИЯ – СТРАНАТА, КОЯТО СЕБЕ СИ Е ОПРАВИЛА ТАКА ХУБАВО, ЧЕ СЕГА СЕ ЗАФАЩА ДА ОПРАВЯ ЦЕЛИЯ СВЯТ! събота, 10 октомври 2015 г.

СПРАВКА: Съкращението "горболница" означава не "болница за гърла" (гърло на руски е "горло"!), а "градска болница", щото град на руски е "город"... А иначе в Русия, между другото казано, доста руснаци имат проблеми с ненаситните си гърла (обичат прекалено много водчицата, пущинята, както у нас народът масово обича ракийцата!), но това вече е друга тема, по която предпочитаме да си замълчим смирено, щото ще ни обявят, че не сме патриоти или че сме майцеругатели! :-)

"Когато бях под прикритие като бездомник в Ню Йорк, никой не ме забеляза. Усетих какво е да си бездомен. Хората просто ме подминаваха и гледаха към мен като към нещо жалко. Само една дама беше добра да ми даде малко храна. Беше преживяване, който никога няма да забравя. Толкова често забравяме колко благословени сме. Не трябва да го приемаме за даденост. Затова когато приключих се разходих и давах храна и по 100 долара на всеки бездомник, който виждах. Те плакаха и бяха толкова благодарни. Бъдете промяната, която искате да видите на света."

Richard Gere ДА ИЗПОЛЗВАМЕ МРЕЖАТА ЗА ДА УЧАСТВАМЕ ПО-АКТИВНО ВЪВ ВОЙНАТА, КОЯТО СЕ ВОДИ СРЕЩУ НАШИТЕ ЦЕННОСТИ ОТ ЧОВЕКОНЕНАВИСТНИЧЕСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ! събота, 10 октомври 2015 г.

ЗА ДОБРОТО ВИ НАСТРОЕНИЕ В СЪБОТНИЯ ДЕН!

ЖЪТВА Е, ДЕН ГОДИНА ХРАНИ: ПОТОЦИ ОТ ПАЧКИ, ПЪЛНОВОДНИ ЗЛАТНИ РЕКИ ТЕКАТ В МЕДИИТЕ ОТ КАСИТЕ НА ПАРТИИТЕ И НА СПОНСОРИРАЩИТЕ ГИ ГРУПИРОВКИ!

събота, 10 октомври 2015 г.

Добро утро и добро настроение в събота! Георги Хаджийски НЕ ТРЯБВА ДА ПРИЕМАМЕ ЗА ДАДЕНОСТ ТОВА, ЧЕ СМЕ БЛАГОСЛОВЕНИ събота, 10 октомври 2015 г.

"Убиец на евреи!", а интервюиращият ги поощрява за "правилния" отговор... Социалните мрежи и най-вече любимият на всички ни Фейсбук са основния канал за разпространение на омразата, за героизиране на терористите и за подстрекаване към насилие. Защо ви занимавам с този въпрос? Не е ли това проблем само на Израел? За съжаление – не! През последните години сме свидетели нееднократно как проблеми, с които се сблъсква Европа, са същите, за които люто и несправедливо е критикувала Израел. Проблемът със социалните мрежи, който "призвежда" терор тук, няма да подмине и Европа. Терористите от ИД и техните "духовни събратя" от Хамас, Хизбула, ООП, Боко Харам и стотиците други джихадистки организации се научиха да използват комуникационните достиженията на Западната Цивилизация много поефективно от нея в постигането на целта си – унищожаването на същата тази Цивилизация! Какво можем да направим в тази ситуация? Да използваме "Мрежата" поне понякога за да участваме във войната, която се води срещу нас – независимо дали го искаме или не! Наред със "свещеното" публикуване снимки на котенца и селфита, можем да направим и малко усилие за разпространяване на стойностите на Западната Цивилизация; да участваме в дискусии и във виртуални сблъсъци с поддръжниците на терористични и ксенофобски организации! Само така имаме някакъв шанс и догодина, и след 10 години да продължаваме да публикуваме и да лайкваме снимките си от екзотични почивки...

David Levy

Скъпи Приятели! В момента съм в Израел и следя от близо събитията от последната вълна от терористични нападения тук. През последната седмица има по 3-4 нападения с ножове срещу израелски граждани - всеки ден. Нападателите са арабски младежи, подтикнати към тероризъм от атмосферата на омраза и възпитанието на ненавист, с които се характеризира тяхното поколение. От детска възраст те са възпитавани като бъдещи Шахиди (свещени жертви). Обяснявано им е, че всички немюсюлмани са свине и не заслужават да живеят; и ако бъдат убити, извършителят ще отиде в рая и ще се наслаждава на 72 девственици, за лична употреба. Не са малко клипчетата в мрежата на които се вижда как деца на 4-5 годишна възраст отговарят на въпроса: "Какъв искаш да станеш, като пораснеш?" с:

събота, 10 октомври 2015 г.

Жътва е. Нищо че е октомври. Имам предвид че е медийна жътва, твърдя, че е време на усилна жътва за медиите: луди пари текат в техните каси от партийните каси и от касите на спонсориращите ги групировки (които после, разбира се, се надяват да си върнат инвестицията – когато властта стане наша ще грабим от държавата колко сили имаме!). Да, текат златни реки

в касите на медиите по време на предизборна борба, вие да не си мислите, че медиите ни "осветляват" по предизборните въпроси съвсем безкористно? Глупости, парица у нас е царица, това поне го знаете, нали така? И не го забравяйте никога. Всичко у нас се прави с пари. С много пари. Който има пари, сичко ще постигне у Нашенско. И по белия свят вероятно е също така, да кажа и това, щото едно дежурно по блог плямпало не пропуска да ми повтаря, че не само у Нашенско било така, но и по целия бял свят било така; и особено в "прогнилия Запад" било също така, ето това не се изморява да повтаря въпросното кагебистко-пропагандистко плямпало в блога ми. Да са им хаирлия парите на медиите, хората, дето работят в медиите, и те требва някак да живеят, нали така? Пък и собствениците на медиите требва да забогатяват, тоя бизнес е твърде печеливш. Медиите всъщност управляват бедната ни злощастна страна, не някой друг. Управляват бедната ни злощастна страна тия, дето командват и владеят медиите (Пеевски и свидната му медийна майка са сред тях.) Медиите и телевизиите най-вече, щото мнозинството от народа у Нашенско мисли това, което му внушават "от телевизоро". Медийни гурута и любимци на народо като Слави Трифонов (да не изброявам останалата тайфа от скъпоплатени и "пределно честни и чисти" медийни любимци) затова са толкова богати и уважавани у Нашенско. У Нашенско не гледай кой какво умее да прави, какви способности има, що за личност е и прочие, а гледай само какви парични активи е успял да замъкне и да натрупа. По това мерим заслугите на нашите любимци, оправячи, "звезди", тарикати и прочие, и така нататък, и так далее, и тому подобное, и ала-бала. Много хора значи ще намажат през тази медийно-предизборна жътва, дето е настанала – усилен труд кипи из медиите, ден година храни! Куфарчета с пачки се разнасят от студио в студио, всека медийна проява на тоя или оня политик се плаща с куфарчета парички, препълнени с новички пачки. Вие да не мислите че Яни Янев щот е толкова убав и умен го показваха така често у телевизоро навремето? Или Барековчето? Или Сидеровскаго? Айде не ни правете на пълни идиоти, ний може да сме идиоти, ама чак такива идиоти пък не сме - че да верваме на приказките ви! Да, сичко се прави за пари, сичко у нас си има цена. Кой извади повече пари, он ке стане и кмет, и какъвто си поиска – това нима не ви е пределно ясно? Гледате ли какви самодоволни, добре охранени и мазни лица имат кандидатите, дето наперено и нагло ни гледат от плакатите и от билбордовете – париците, дето им бутат, ги правят толкова нахакани и доволни! Не усещате ли с какво презрение ни гледат от билбордовете си тия бабаити, тия "скромни народни синове", дето са готови за парички собствената си майка да продадат -

та от некакъв мижав общински бюджет ли ке се уплашат? Сега призивът, дето ечи наоколо, е: всеки бандит и мошеник – кмет, всеки джелатин – общински депутатин, всеки мафиот – патриот! Кипи яростна борба за пустите пари, да, у нас политиката е най-доходно занятие, същински бизнес, далавера, от което се вадят убави парички, миличките те на батко, на мама и на татка! Ах, как разтапят от милост и нежност сърцата на нашите кандидати за кметове пустите пачки с новички, приятно миришещи банкнотки! Пък и медийните ни герои обичат пачките де, нема защо да си кривим душите, нека да бъдем що-годе честни: то кой ли у Нашенско не обича пачките с тъй приятно ухаещи нови банкнотки? Тия неща ний си ги знаем, що ни тормозиш да ни ги припомняш бре, нахалнико Грънчаров? Завиждаш ли ти на тия наши щастливци и избраници на съдбата, дето са се уредили около тъй приятно димящия кокал на властта, та пишеш тия грозни изобличителни думи? Я го виж ти, ще ми се прави той на честен, ще изобличава, ще жигосва, ами ти ако беше на техното место немаше ли да крадеш като тях бре? Ама сега ти текат лигите като пишеш тия неща, нали е така, признай си де?! На честен той ще ми се прави, на културен той ще ми се прави, не обичал той парите, айде де, ти да не мислиш, че некой ти верва като ни се правиш на толкоз морален и неподкупен? Същият мръсник си като тях, само дето нема кой на теб да ти фърли некой лев, затова изгаря душата ти от завист, знаем ний защо пишеш така, долни и нещастни завистливецо! Сички у нас са все маскари, и ти щеше да бъдеш като тях, ама само дето никой ти нема доверие да се навреш сред нашенските щастливци, дето лижат така уханния кокал на властта, нали така, подлецо Грънчаров! А пък една патетична другарка с поетична душа се увлече така в злобата си, че вече ме нарича не "Грънчаров", ами... "Зрънчаров", не "Грънчо", а направо... "Зрънчо"! :-) Между другото, ето го истинският атестат за това кой колко чини като личност, кой е чист и морален: мен неслучайно никой не ще да ме купи, нали сфащате – щото добре знаят, че такива като мен не можеш да ги купиш с нищо, даже и с пари, даже и с пачки! Ще каже някой – гладна кокошка просо сънува, ти, Грънчаров, що се вреш, та теб никой даже и нема смисъл да се опитва да те купи, щот си никой! Да де, ама имам тия дни една-две-три истории, които ще ви ги разкажа съвсем скоро, щото, както и да го погледнеш, и аз с тоя блог съм некакво все пак "медийно лице", хиляди хора четат и блога ми, и са ми приятели във Фейсбук, попрочитат все пак какво казвам и пиша. Пък съм и водещ на предаване в една вярно провинциална, вярно бедна, вярно честна, но все пак телевизия – Пловдивската обществена tv. Пък и познавам доста хора, дето се напъват да стават властници, и доста от тия, дето се напъват да стават сега

властници, също ме познават. Но е найинтересно, че никой от тях не се опита да ме "вербува", дето се казва, да ми мушне некой лев за да кажа добра дума за него, да напиша добра дума за него; да, ето това за мен е най-добрия и най-сигурния атестат, че съм човек, дето е замесен от съвсем друго тесто - и затова тия другари така добре ме надушват, че положително знаят, че с мен далавери изобщо не могат да въртят. Има изроди като мен, които вярват единствено в някакви "идеални неща", в някакви ценности, всичко го правим по чисти духовни, идейни и ценностни подбуди, има още такива хора и у нас, вярно, ненормални сме, вярно, на изчезване сме, но ни има. Ленин наричаше такива като мен, дето нема нито смисъл, нито надежда да ги купуваш "полезни идиоти" – и това е едно от малкото смислени неща, дето този комунистически злодей е написал. И затова благочинно другарите гешефтари стоят настрана и далеч от такива идиоти като мен. Такива чешити и ненормалници, дето са си въобразили, че е възможно да изживееш тоя живот без да се оцапаш, на тях изобщо не им трябват, те инстинктивно надушват, че с такива като мен далавери наистина не могат да въртят. Дето се казва, немат ми никакво доверие, усещат, че от такива като мен хора мръсници не могат да станат. Пък и такива като мен са и опасни – току-виж може да спретнат некое изобличително мероприятие, пък иди след това се оправай: луди пари ще отидат да си опереш имиджа. Затуй от такива уроди като мен, дето са неподкупни, дето имат други ценности – по-далеч стой, те не стават, мошениците си се надушват както кучетата на улицата, а такива като мен за тях са и нещо като прокажени. Тъй че ето, фактът, че никой даже и не смее да се пробва да ме купи наистина за мен е найверният и точен атестат за порядъчност, който получавам от тия, с които фактически нямаме нищо общо в пустото нравствено отношение. Да, ама ще каже некой психолог: позор, Грънчаров тук просто се жалва, че не щат да го купят! У нас настина сме стигнали до това положение: всеки с трепет чака някой да купи душата му с пари, по възможност повечко, за да стори и той некоя скъпоплатена мерзостчица, а ония, които никой не ще да ги купи, почват истерично и горчиво да оплакват несретната си съдба! И затова като пиша тия неща е съвсем логично някой да ме захапе от тая страна: той се жалва че не щат да го купят, плаче щот са го подминали при раздаването на големите пари в тая богата медийна жътва! Е, ако толкова исках някой да ме купи, немаше да се оплаквам тук, а щях да направя това, което сички правят: уреждат си среща на четири очи със съответния партиен кандидат на славата, между другото му подхвърляш, че можеш да му направиш еди-какви си безценни медийни услуги, он ти мушва некоя и друга пачка и далаверата е напра-

вена, пито-платено! Моя милост между другото тия дни също имах срещи с такива кандидати на славата и на бъдещата власт, поговорих си с тях, какво съм си говорил и кои са били те засега няма да ви кажа; там е работата обаче, че никой от тях даже и не посмя да си помисли, че мен може да ме купи и да ми бутне некоя пачка или дори поне банкнотка. И причината е тази: те мен ме знаят добре пък и сетивата им говорят, че такива идиоти като мен е изключено да ги купиш за пари – по причина на това, че тия чешити си позволяват да пишат, че за тях, видите ли, парите не били изобщо важни! Та затова на "ненормални" хора като мен никой не смее даже да си помисли да бута някакви пари или пачки, камо ли пък да върти по-специални някакви далавери. То е горе-долу същото (простете за наглата метафора!) да се опитваш да си купиш с пари... любов, а не секс (любов обаче в истинския смисъл, нали се сещате какъв кретен ще е оня, който си науми с пари да си купува истинска и същинска любов или приятелство, или щастие, или някакви други все от тоя род "изчанчени неща"!). Щях за малко да дам и друг пример, на върха на пръстите ми беше, ама е много коварен; е, добре, ще го кажа: то е същото някой нашенски таваришч да вземе да се моли на самия Бог и при това да почне да обещава на Бога... пари, представяте ли си какъв идиотизъм е да почнеш да се опитваш да подкупиш самия Бог с... пари?! Макар че има и такива вероятно идиоти у Нашенско, които, да речем, правят пазарлък с Бога от ето този род: аз на Тебе, Боже, ще Ти построя хубава черква ако направиш така аз да стана кмет, голема част от откраднатото ще инвестирам в църква за Теб, представяте ли си така да се опитваш да подкупиш "Големио Началник"? Сичко е възможно е нас, у нас невъзможни неща нема – епа нема! Спирам дотук, щото се разпрострях и както е тръгнало нема да свърша скоро. Хубав ден ви желая! Скоро ще пиша за своите срещи с разни нашенски кандидати за властчицата и славата; с некои от тях даже успях да се скарам така, че те повече с мен никога няма да поискат и да се срещат. Но нека да минат все пак изборите и тогава ще пиша за тия неща, щото ако сега напиша каквото и да било, може да се сметне, че съм го написал щот конкуренцията им ми е платила да го напиша. Не ща да правя и безплатни услуги на конкуренцията им, затова нема да пиша за никой. Пък и с тази настоящата своя публикация примерно си отрязах възможността да пиша за когото и да било кандидат. Нито добро да пиша мога, нито лошо – виждате ли колко грозно нещо в нашенските родни условия е... моралът?! :-) Да си честен в нашите условия не само че не е изгодно, не само че всички почват да те отбягват сякаш си прокажен, не само че всички почват да те гледат сякаш си най-пръв идиот и ненормалник, не само че всички почват да те презират, но и всички почват да се плашат от теб, щото такива

като мен са и опасни – кой знае какъв номер може да ти спретнат. Затуй – по-далеч от тях, по-далеч от такива! А и аз, виждате, сам си сложих вече морални пранги и не мога нищичко да пиша, щото ако пиша ще излезе, че съм се самоопровергал в твърдението си, че съм неподкупен; виждате ли какво интересно неудобство има демокрацията от продажен, нашенски тип? Честните мълчат, понеже ги тресат разни морални скрупули - а безочливите и подкупните крещят с пълни гърла и се шибат по космясалите гърди за това колко били честни, скромни и неподкупни! Театър на абсурда не ти требе пред тия нашенски родни и мили картинки! Чао и до скоро! Помислете над казаното ако искате де, но това не е задължително; ето с това ще завърша – и слагам точката най-накрая окончателно. ЧОВЕК ИМА НУЖДА НЯКОЙ ДА ГО ПОПИТА "КАК СИ, ПРИЯТЕЛЮ?" неделя, 11 октомври 2015 г.

Един приятел вчера ми зададе на имейла въпроса: "Какво правиш в тоя дъждовен следобед, приятелю?", отвърнах му ето какво: Здравей, приятелю, Да ти кажа, много добре ми дойде твоето писмо с въпроса как съм, какво правя. Намирам писмото ти в хипермаркета, в чието кафене седнах да си почина след дългата разходка под дъжда из квартала – имам си огромен чадър да ме пази от дъжда; много обичам да се разхождам есенно време сам; романтичен сезон, чудесни мисли ми идват в главата и тия мои самотни есенни и зимни разходки са ми много приятни, хем си почивам, хем краката ми се изморяват. Но днес бях в крайно лошо настроение по една ето каква причина: тръгнах да купувам котешка тоалетна на котето, а се оказа, че на колата е паднал акумулатора и ето сега ще трябва да мъкна тоалетната на гърба, тежи 5 кг., а е далече. Търсих и зарядно за акумулатори, уж всичко има в тия хипермаркети, а точно каквото търсиш го няма. Като капак на всичко утре трябва да ида на работа, има изпит за задочни ученици, та ще ми се развали и неделния ден. А може да стана в 5 часа, да ида до Раковски, а знаеш в неделя сутрин няма и градски автобуси, ето затова ми трябваше

колата да стигна в ранната утрин до автогарата, и като преодолея всички тия изпитания да се окаже, че не е дошъл нито един ученик за изпита! И ще се чувствам като пълен идиот – виждаш ли какви унижения ми причини нашата обща приятелка другарката А. като ме изрита от работа?! Извинявай че ти пиша тия неща, че ти се оплаквам, ама на, попита ме, та си излях болката. То затова и са ни нужни приятелите, да им прехвърляме грижите си, пък на нас да олекне малко. Но не си мисли, че прекалено много страдам, просто стана дума, ето, сега съм по-добре вече. За което ти благодаря! С какви ли не грижи е изпълнен животът, а като има и някакви несправедливости, някои хора сме устроени така, че се възмущаваме. А пък човек наистина има нужда някой да го попита "как си, приятелю?", малко се иска човек да се почувства по-добре, ето, твоят въпрос ми дойде тъкмо навреме. Пиша в кафенето като идиот с един пръст на малкия таблет, затова ще трябва да спирам писането, става много бавно. Желая ти хубава вечер, радвам се, че си в добро здраве! Бъди все така, нека и на най-близките ти хора също да е така! С поздрав: Ангел Грънчаров Това написах на приятеля ми вчера, а ето сега съм станал съвсем рано, в 4 часа (легнах си рано, наспах се чудесно, а пък и иначе, дори и да не пътувам, си имам обичай винаги да ставам в 5 часа; рано сутрин ми е най-хубавото време за писане. В 6 часа ще излизам да видя как ще се предвижвам до автогарата (миналата седмица също пътувах, оказа се, че чаках на спирката близо половин час, не дойде никакъв автобус, та се наложи набързо да отида до автогарата с леката си кола; да, ама тя днес не може да запали заради проблема с акумулатора), та по тази причина ще видим как ще реша проблема. Може да се наложи да вземам такси. Ще видим. То скоро ще се разбере какво ще стане. А тази сутрин намирам следния коментар в блога си, под публикацията със заглавие В час по философия: разказвам "Митът за пещерата" на Платон: Хубаво е, че има хора, които се стараят да направят нещо полезно и да помагат по някакъв начин... Благодаря за клипчето, много ми помогна за моята курсова работа! Приятно е човек да се почувства полезен. Хубаво е да съзнаваш, че си допринесъл на някой да разбере нещо важно, че му е помогнал. Очевидно днес нямам възможността да напиша каквото и да било, ще свърша някоя работа и ще ставам да се приготвям да тръгвам. Желая ви приятен неделен ден! Дано не ви се налага да пътувате в дъжда като мен. Бъдете здрави! КАК ТАКА ЕДНИ ГИ СЪДЯТ И ОСЪЖДАТ СЪВСЕМ БЪРЗО, А ЗА ДРУГИ ТОВА НЕ ВАЖИ, КАК Е ВЪЗМОЖНО ДА ИМА "ПО-

СПЕЦИАЛНИ" ХОРА ЗА ПРАВОСЪДИЕТО? неделя, 11 октомври 2015 г.

ва и се опита да се трансформира в двойка. Развеждането с един от партньорите е винаги болезнено обаче. То води до тъга, угризения, жажда за отмъщение, страх от разкриване на интимни тайни, взаимни призиви за цивилизована раздяла, отправени през медии и даже държавни граници...

не може да има. Като бек вокал се включи и басът Борисов, припявайки „Без ДПС сега щях да съм в оставка!“... Хоровата партия в телевизии и вестници пък музикално нагнети очакването за съдбовен резултат на местните избори, а като съдържание се впусна в чудновати прогнози за ефекта му върху правителството. (Прочети ДО КРАЯ) МОЕ ПРОВОКИРАЩО ДИСКУСИЯ ПИСМО ДО РОДИТЕЛИТЕ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ЕДИН "ПРОБЛЕМЕН КЛАС"

Гледам и не вярвам на очите си: Две години условна присъда за жената, набила учителка! Бре, какво бързо и ефективно правосъдие имало у нас, да не повярва човек! Да не би правосъдната реформа вече да е станала, а аз само да не съм разбрал това? Казвам това, защото в същото време две съдебни дела, заведени от мен и също така свързани с подобни ексцесии от образователната система (една директорка на училище ме подложи на ужасен административен тормоз, на какви ли не репресии, причини ми ужасни морални вреди, уволни ме от работа, погаври се с мен както си поиска, както й скимна!), та значи тия съдебни дела, заведени от мен по тия именно ексцесии, които са не по-малко унизителни и обидни от физическото насилие над тази учителка, продължават вече втора година – и краят им още не се види! Дали защото там съдят една жена от "простолюдието" съдебното дяло е завършило така скоростно, а тук, в моя случай, е дадена под съд една особа, намираща се все пак на ръководна (властническа) административна длъжност, дали такава не е причината за различната скорост на съдопроизводството в двата случая? Да, но какво става в такъв случай с презумпцията за равенство пред закона? Как така едни ги съдят и осъждат съвсем бързо, а за други това съвсем не важи? Как е възможно да има "по-специални" хора за правосъдието? Има явно. Всичко има у нас. Чакай да не задавам излишни въпроси, ами да започвам да си кютя. Чао и до скоро! ВЪВ ВСЯКА ЕДНА НОРМАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ СЛЕД ПОВДИГАНЕТО НА ТАКЪВ ТИП СЪМНЕНИЯ И ОБВИНЕНИЯ ЩЕШЕ ДА БЪДЕ ОБРАЗУВАНА ПОНЕ ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ неделя, 11 октомври 2015 г. Василев, Пеевски и Борисов: двама са малко, трима са много, Автор: ДАНИЕЛ СМИЛОВ Драмата на последните три години в България е нумерологична: една тройка – която си живееше в завидно разбирателство и комфорт - се оказа неочаквано неустойчи-

неделя, 11 октомври 2015 г.

В началото на разпада на тройката (т.е. февруари 2013 г.) Василев и Пеевски низвергнаха Борисов и, меко казано, се отнесоха лошо с него. Имаше медийно обухалчване, директни заплахи за „изваждане на зъбките“, намигвания за разправа с „мафията“, поредица от медийно-прокурорски акции срещу лидера на ГЕРБ и неговото най-близко обкръжениe. Меденият месец на остатъчната двойка започна с назначаването на правителството на Орешарски и завърши с избора на единия „жених“ за шеф на ДАНС. Пукнатините в брака явно са нараствали извън погледа на обществеността, докато – година по-късно – се стигна до грозен семеен скандал с взаимни обиди и заплахи за убийство (реални или по-скоро измислени). Едната страна си нае адвокат, другата – прокурор. В резултат първата фалира драматично, завличайки четири милиарда лева публични средства със себе си. Тя също така загуби и попечителството над незаконороденото отроче от съжителството – Николай Бареков. Отчаяна, в крайна сметка тя се изнесе се от къщи и отиде да живее при приятели в Сърбия. Междувременно Борисов се върна на бял кон в българската политика след клетви, че е осъзнал порока на общуването със скандалната двойка Василев-Пеевски и обещания, че ще се държи на голяма дистанция от нея. За целта беше съставено сложно правителство от четири партии и ДПС бе оставена извън властта или „извън властта“. Както и БСП междувпрочем, тъй като и двете партии се бяха превърнали в инструменти (или по-прозаично казано „маши“) в ръцете на двойката Василев-Пеевски. Старата любов ръжда не хваща, обаче, и взаимните призиви за сдобряване между Борисов и Пеевски започнаха да се чуват все по-настоятелно след създаването на новото правителство. Отначало се започна със злепоставяне на новите партньори на ГЕРБ – те били ниски, грозни и не достатъчно тежки. Като очебиен техен контраст медийно-гръмогласният г-н Пеевски композира и изпълни арията на „стабилността“, според която без ДПС управление

Тия дни предстои да се проведе родителска среща в училището, в което работя. Аз лично много обичам да разговарям с родителите особено от т.н. "проблемни класове", падам си по такива дискусии и често съм участвал в такива родителски срещи, но този път, за жалост, по обективни причини не мога да присъствам и участвам. А все пак искам да кажа на родителите как аз виждам ситуацията. В един момент ми хрумна да напиша на родителите нещо като "писмо"; е, седнах и току-що написах това писмо; ето го, публикувам го в блога с надеждата, че то може да помогне с нещичко и на други родители и учители дори, които се намират в аналогична тежка ситуация: Писмо до родителите от 9 ... клас от техния учител по психология и логика Уважаеми родители, Възпрепятстван съм (въпреки желанието ми) и не мога да присъствам на родителската среща във вторник. Но имам желание да ви кажа някои важни според мен неща. По тази причина помолих класната ръководителка г-жа К. да доведе до вашето знание това мое писмено обръщение. В 9 ... клас по моето възприятие е възникнала изключително тежка психологическа и нравствена обстановка, спрямо която следва да се вземат спешни мерки та да бъде поправена най-скоро. В това отношение много можете да спомогнете вие, родителите на учениците. Без вашето активно участие и съдействие ситуацията едва ли може да бъде променена. (ОЩЕ >>>) ТАМАН ДА ЗАБРАВИМ ВЕЧЕ ЗА СИДЕРОВСКАГО, ЛЮБИМЕЦА НА ПИЯНИЦИТЕ У НАС, И ЕТО ГО НАЧЕЛО ВЪВ ВСИЧКИ НОВИНИ!

понеделник, 12 октомври 2015 г.

бера: защо самите съвременни руснаци считат себе си за велики?

ПЕТИЦИЯТА ЗА СВАЛЯНЕТО НА ИМУНИТЕТА НА ВОЛЕН СИДЕРОВ Е НАЙСИЛНИЯ МУ ПИАР ХОД

мална степен. Колко леко хората се поддават на най-примитивните уловки. Цитирано от Jenia Georgieva ЧУДЕСЕН ВЪПРОС ЗА МИСЛЕНЕ, ОТПРАВЕН КЪМ СТАРЦИТЕ ОТ РУСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ Понеделник, 12 октомври 2015 г.

Изработен напълно по методите на "Изкуството на войната" от Сун Цзъ, конкретно – остави противника да атакува там и когато мисли, че ще е най-силен. Резултатът от цялата артилерийска кампания срещу Волен ще е, че ще се вдигне почти умрелият рейтинг на умрялата му партия и тя отново ще влезе в общинските съвети като фактор. За което благодарности трябва да получат и всички инициативни комитети и частни лица срещу Волен, които раздуха спихналия се балон Волен до размера на дирижабъл! :-) Вени Гюрова КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Споделям: таман да забравим вече за Сидеровскаго, любимеца на пияниците у нас, и ето го начело във всички новини; положително това оживи замрелия му рейтинг. При това Сидеровский и приятеля му бяха по време на скандала пияни – което страшно много ги издигна в очите на народа: щот се показаха като образцови и верни "народни синове". И се изявиха самоотвержени труженици на алкохолния фронт, което ще им вдигне акциите до небесата! Между другото, вижте и това: Какво друго се случи... Освен, че Борисов си осигури "златния пръст"

Може ли някой от величаещите се руснаци да даде точен и ясен отговор на конкретния въпрос: защо лично вие, четящите тези редове, ако не си кажете, а след това най-малко се съгласите с господстващата в руското общество теза за величието на руснаците? Какво е величие?" ТЪЖНИ ПЕЙЗАЖИ В ДЪЖДОВНИЯ ЕСЕНЕН ДЕН неделя, 11 октомври 2015 г.

СЪДБАТА ТИ Е В ТВОИТЕ РЪЦЕ! Понеделник, 12 октомври 2015 г.

КОМУНИЗМЪТ РАЗВРАТИ И ПАЛАЧИТЕ, И ЖЕРТВИТЕ – И ОЩЕ ДЪЛГО ЩЕ СТРАДАМЕ ОТ ТОВА РАЗВРАТЕНО МАСОВО СЪЗНАНИЕ Понеделник, 12 октомври 2015 г.

НЯКОГА В БЪЛГАРИЯ УНИВЕРСИТЕТЪТ Е БИЛ ЗНАЧИТЕЛНО ПО-ВИСОКА И РАЗКОШНА СГРАДА ОТ ЦАРСКИЯ ДВОРЕЦ

Важно е – да се знае! В СРЯДА ЩЕ МИ БЪДЕ ВРЪЧЕНА НАГРАДАТА „ГЕОРГИ МАРКОВ” ЗА ХУМАНИЗЪМ ЗА 2015 Г., ПРИСЪДЕНА МИ ОТ МЕЖДУНАРОДНИЯ ИНСТИТУТ ПО АНТРОПОЛОГИЯ, САЩ

понеделник, 12 октомври 2015 г.

На снимката: Варлам Тихонович Шаламов. Прочети за него, за неговия живот и за написаното от него. ФАКТИ В ПОДКРЕПА НА ТЕЗАТА ЗА РУСКОТО ИМПЕРСКО ВЕЛИЧИЕ Venelin Iliev сподели видеоклип на Семенко Николаевич Игорь: "Това не е тролене, не е смешно, не е русофобия, не е подигравка и закачки – на мен просто ми се иска наистина да раз-

Нобеловият лауреат Светлана Алексиевич: Навярно това е нещо, което остана след съветската власт, онова, за което говори Шаламов – че лагерът развращава и палача, и жертвата. Даже университетската диплома не ни защитава от това развратено съзнание. И днес ние го виждаме в макси-

Понеделник, 12 октомври 2015 г. До г-н Директора на ПГ „П.Парчевич” – гр. Раковски МОЛБА от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия Уважаеми г-н Директор,

На 14 октомври 2015 г. в София ще се проведе научна дискусия и също така тържествено мероприятие, на което ще ми бъде връчена наградата „Георги Марков” за хуманизъм за 2015 г., присъдена ми от Международния институт по антропология, САЩ.

Прилагам към настоящата молба и копие на имейла, с който съм поканен на събитието. В тази връзка моля за този ден да ми разрешите неплатен отпуск. Надявам се, че молбата ми ще бъде удовлетворена.

12 октомври 2015 г. гр. Раковски С УВАЖЕНИЕ: (подпис) ГЪРНЕВСКИ ГЛЕДАМ Е СТАНАЛ СТРАСТЕН ПОЧИТАТЕЛ НА БОЙКО БОРИСОВ И НА КМЕТА ТОТЕВ – ХМ, МДАА, МНОГО, МНОГО ИНТЕРЕСНО Е ТОВА! вторник, 13 октомври 2015 г.

Спас Гърневски: Ненаситна глутница около руския гражданин Гергов атакува кметския стол в Пловдив Надежда Михайлова и „агнешките главички” около нея пуснаха Чомаков за втори кметски мандат и управляваха с БСП, ВМРО и ДПС

Под тепетата „реформаторската листа” я нарекоха „реставраторска” Руснаци окупират Черноморието – току-виж някой ден тръгнали да ни освобождават отново, казва пред Faktor.bg бившият син кмет (Прочети ДО КРАЯ) КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Гърневски гледам е станал страстен почитател на Бойко Борисов и на кмета Тотев – хм, мдаа, много, много интересно е това! Изборите наближават, а моя милост все още не зная за кого да гласувам. За първи път ми се случва това. Вероятно не само с мен е така в Пловдив. Говоря за автентично дясно мислещи гласоподаватели. Уж следя медиите, никой от кандидатите не прави нещо за да привлече на своя страна такива като мен. С нищо не ме е впечатлил някой от тях за да спечели доверието ми. Изглежда като избирател ме подценяват, аз другояче не мога да изтълкувам такова поведение. А иначе съм ангажиран гражданин и винаги съм призовавал да се гласува; аз пак ще гласувам, но съм силно затруднен за кого да гласувам. Това, което Гърневвски говори за Тотев, не ме убеждава, че е правилен избор да гласувам за него. И да го припозная като "десен кандидат". Едно поне е сигурно: аз за комунист, за кандидат на БСП не съм гласувал и няма да гласувам. И за кандидат на някаква друга рубладжийска партия няма да гласувам никога. Това е абсолютно сигурно и не подлежи на обсъждане. И за ченгесарски протежета няма да гласувам. Въпросът е – останаха ли изобщо други кандидати, останаха ли изобщо кандидати, които да не са представители на разни потайни или явни мутренски, мафиотски, бандитски, ченгесарски и тому подобное групировки и кандидати? Ето този въпрос силно ме вълнува в тия предизборни дни. Намеря ли кандидат, който да не е представител на такива групировки, бих го подкрепил. Ала до този момент такъв не намирам. Ето затова съм така силно затруднен. Завиждам на сините, на дясномислещите софиянци че има за кого да гласуват. ДОБАВКА: Намирам следния твърде показателен и резонен коментар на читател, който решавам да приложа тук: За всичко сте прав, г-н Гърневски. Само едно не мога да разбера – как тази ярка позиция, която имате срещу хибридната война на Русия, водена срещу нас и безконтролното окупиране на Черноморието ни от руски граждани се вързва с преклонението ви към "лидера", водещ ни като "двигател" по Европейския път, който лидер и дума не смее да обели по тези два жизнено важни за страната ни проблеми?! Нещо не ми се връзва. Да не би просто да искате да седнете на трапезата? Пловдив – някогашната "синя крепост" – днес е една жалка картина! НАЙ-ИСТИНСКИТЕ НЕЩА НА ТОЗИ СВЯТ И В ТОЗИ ЖИВОТ СЕ РАЖДАТ ПО СЪВ-

СЕМ ЕСТЕСТВЕН, НЕПРИНУДЕН НАЧИН, Т.Е. НАПЪЛНО СВОБОДНО вторник, 13 октомври 2015 г.

Станах тия дни член на СБУ – Синдикат на българските учители. Никога до този момент не съм бил в тази организация, повече от 20 години съм бил член на синдикат "Образование" към "Подкрепа" (с известни прекъсвания, когато бях "самосиндикален", но влязох в синдиката на "Подкрепа" още през 1990 г. И миналата година (2014та) през май бях... изключен от синдиката на организирано от неговата ръководителка (името й е Камелия Стоянова, тя също така е пръв помощник-директор на училището!) в ПГЕЕ-Пловдив събрание тип "народен съд" с оглед да е по-удобно на работодателката, на директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова да ме уволни от същото това училище, представяте ли си що за мерзост е това?! На 10 май ми спретват събрание тип "народен съд", изключват ме, а на 19 май ми беше издадена заповед за уволнение – давате ли си сметка какво означава това?! По този начин на приятелката на въпросната "синдикалистка" не й се наложи да преодолява т.н. по закон "синдикална защита", да иска разрешение от синдиката за уволнението ми, синдиката да се затруднява да дава такова разрешение, а така е значително по-лесно: изключват те, хоп, голямо е облекчението на работодателката да те уволни, защо да се затруднява с разни там досадни процедури за "синдикална защита". А "провинението" ми, използвано като претекст за изгонването ми от синдиката е сюблимно тъпо: тоя Грънчаров си и позволи да напише открито писмо до др. Тренчев, в което се жалва от нашата директорка – и по този начин "уронва" престижа на училището! :-) Смешна работа! Тъпа работа е тази! Подла работа е тази! Същинска мерзавщина е това. Тече вече втора година от тия знаменателни събития, а възмущението и обидата ми от преживяната несправедливост не намаляват. Разказвам вчера тия неща на синдикалния лидер, на когото предадох заявлението за встъпване в синдиката СБУ. Той ми заявява, че това изобщо не го учудва, той знаел и други такива истории, това била обичайната практика на другарите синдикалисти от "Подкрепа" – навсякъде те защищавали... работодателите, а не служителите, не работниците! Давате ли си сметка какво значи пък това?! Синдикат, който се е превърнал в нещо като "синди-

кална бухалка" на работодателите – използвана, за да бъдат нанасяни удари на самите работещи! Аз такова чудо не зная да има някъде по света. Не, такова нещо не може да има някъде по света, просто е даже непредставимо. А у нас го има, вижда се, аз не съм единственият, подложен на такъв тип разправа. Това било обичайна практика. Разказани ми бяха и други такива случаи. Сетих се като станах тази сутрин за тази многопоказателна история защото преди да се събудя сънувах... сън на тази същата тема. Сънувам, представяте ли си, нещо като митинг, който се провежда пред... сградата на ПУ, старата сграда, има доста хора и на митинга говори някакъв синдикален лидер, с неразпознаваемо за мен лице (в съня ми става дума). Аз слушах празнословието му и в един момент, като свърши той, поисках думата. Таман започнах да говоря и забелязвам, че сред публиката настъпи мигновено брожение, някои възмутени от първите ми думи тръгнаха да си вървят, а пък другите започнаха силно да боботят, да приказват нещо, да не ме слушат, да ми пречат да кажа каквото и да било. Някаква другарка съвсем до мен си извадила, представяте ли си, джиесема и крещи ли крещи на най-висок глас. Вглеждам се в нея и разпознавам в нейно лице една адаптивна другарка от някогашната катедра "Марксизъм-ленинизъм" в ПУ, която успя да устои на всички бури на демокрацията и още се подвизава в ПУ като "нова, по модерно мислеща учена дама"! Питам я: защо крещиш толкова, искам нещо да кажа, пречиш ми. А тя се разкрещя в ухото ми: - Няма нищо да кажеш! Няма да ти позволя нищо да кажеш! Такива като теб нямат право да говорят! Само ние ще говорим! Ти ще мълчиш! Не си заслужил да говориш! Я го виж ти, ще иска да ми говори той! Няма да ти позволим нищо да кажеш. Нашият сплотен колектив – повтарям, сплотен колектив! – не иска да те чуе. Ние те мразим от все сърце! Повтарям – от все сърце! И така ми се сляха тия картини в съня, че другарката от катедрата по "Марксизъм-ленинизъм" за миг се преобрази в една учителстваща дама на преклонна пенсионерска възраст, която е нещо като водачка на настроенията срещу мен – и в подкрепа на любимата директорка на въпросния сплотен колектив! Като видях на сън разяреното й лице, аз се уплаших... и се събудих! Страшен кошмар, виждате, сънувах тази заран, преди събуждане. За мен наистина е най-неприятното нещо когато искам нещо важно да кажа, разни другарки и другари да ми пречат, да крещят и то така, че да не мога даже да си чуя собствения глас. Често в живота съм бил в подобна ситуация, ето, сега даже я сънувах. Очевидно неправдата и несправедливостта страшно много ме възмущават. Изпитвам душевен потрес от тях. По тази причина не спирам да се боря срещу тях. И срещу ония, които без капчица съжаление си позволяват да правят

и неправди, и несправедливости, и гаври с личности, и всичко. Особено мерзско е това да постъпваш така срещу дадени личности, а в същото време да се тупаш по гърдите че си бил, да речем, не само "синдикалист", не само че си бил "вярващ в Бога", но и дори, представяте ли си, да крещиш че си бил дори... "истински християнин"!!! Давате ли си сметка какво означава пък това?! Вчера имах цял един свободен час, в който си разговаряхме с моя нов приятел отец Артур, францискански монах в мъжкия католически манастир “Св. Максимилиян Колбе” в гр. Раковски. По всякакви, по какви ли не теми разговаряме с него. Чудесни разговори водим с него, той е много добър събеседник. От него научавам много неща. Той също с интерес слуша това, което аз му казвам. Даже продължава да влиза в мои часове, да сяда на последния чин и да се държи "като ученик", иска само да слуша. А отецът има философско образование и пълните преподавателски права! Поляк е, аз вече съм писал за него. На моменти си мисля, че от него ще стане чудесен учител по философия в това училище – ако, примерно, аз скоро овакантя учителското място, което заемам в момента: в случай, че Върховният съд (където в момента е съдебното дяло за моето уволнение) реши окончателно да отмени заповедта за моето уволнение от ПГЕЕ-Пловдив. Представяте ли си, в българско училище францискански монах да стане преподавател по философия – защо не, той има пълните за това права?! Най-малкото е много оригинално. Аз познавам безчет бивши партийни секретари, които са учители по философия на младите – защо те да могат, а отецът да не може да бъде учител?! На какво основание? При това партийните секретари навремето бяха последователи на "научно-атеистичната" комунистическа бесовщина, сега, предполагам, са найгорещи привърженици на кагебисткото "православие" (какъвто, предполагам, е новият учител по философия в ОМГ-Пловдив, горещ фен и активист на АТАКА, да им е жив и здрав, да води философията още много години!). Те да могат да преподават философия в български училища, а толкова образованият, възпитан, излъчващ една чиста духовност отец Артур да не може?! Но у нас, казахме, всичко може, защо да не може пък това?! За какви неща си разговаряме с отеца аз тук, разбира се, не мога да пиша. Не е правилно да пиша. По всякакви теми си разговаряме, предимно по човешки, духовни и философски въпроси разговаряме. И по психологически, нравствени въпроси много разговаряме. Ние двамата с отец Артур вече, така или иначе, създадохме Философския дискусионен клуб в моето ново училище! Преди няколко дни и една ученичка беше с нас на нашия разговор и участва активно в него. И един друг учител беше на този разговор в ритуалната зала. (Но си излезе по-рано че беше ангажиран,

имаше час.) Тъй че Клубът се роди съвсем по естествен начин, без даже на нас двамата с отец Артур да ни е хрумвало, че това, което правим, е раждане на такъв един Клуб. Но се оказва е така. Така се раждат най-истинските неща на този свят – и в този живот. По естествен, непринуден начин, т.е. напълно свободно. Този е верният начин. С отец Артур се разбираме от половин дума. Иначе той много добре говори български език, със съвсем лек, почти незабележим полски акцент. Владее чудесно и английски език. Поканил съм го в предаването си по Пловдивската обществена телевизия, но още не ми е отговорил дали е получил разрешение от игумена за участието си. Той ми говори за неща, които е видял и преживял, аз – също. Той ми казва силно впечатляващи ме неща за Полша и за Африка (където е бил мисионер), аз му казвам за неща, които съм видял и преживял тук, в България – и в Русия, където съм бил студент преди много, много години. Много например се впечатли от това, че нашият любим премиер си позволява постоянно да нарича Бог... "Началника", много смешно му стана като чу това. Явно го впечатли това, че нашият бабаит се самовъзприема за нещо като... римски папа, над който стои само "Началникът". Даже римският папа не би си помислил нещо такова, въпреки че "Началника" е тъкмо по неговото ведомство, така да се рече. Все пак римските папи са директни наследници на Свети Апостол Петър. А Бойко какъв е? Абе голема работа ни е он, да ни е жив и здрав! :-) Утре съм в София, живот и здраве да е само. Днешният ден ще отдам на работа по издателските ми дела. Мога да съобщя, че сборник, посветен на 200годишнината от раждането на Сьорен Киркегор и на научна конференция, проведена в Киев по този повод, с международно участие ще бъде издаден тук, в България, с моето активно участие; тия дни довършваме и решаваме последните предпечатни проблеми по книгата с колегите от Киев. Работя активно и по подготовката за печат на книгата ми със заглавие "Реформа на НЕобразованието". А днес ми се налага да си подготвям и словото, което ще произнеса на награждаването ми утре с наградата "Георги Марков" за хуманност за 2015 г. Мисля по този въпрос, но писмено изказване едва ли ще правя. Предпочитам да заложа на живата импровизация. Няма да изменям на себе си. Също и на дискусията по проблемите на университетското образование ще се изкажа, живот и здраве да е, без да съм си писал предварително изказването. Постфактум да го преведа в писмен вид може, но предварително да го напиша и да го чета там някак не е в моя стил. Хубав ден ви желая! Бъдете верни на собствения си стил и не подражавайте на други хора – щото това е отказ от своята личност. Това мисля мога да ви пожелая, а, какво ще кажете, става ли? Е, пожелах го

вече. И да не става, го написах. Чао и до скоро!

КАКВО ЩЕ КАЖЕТЕ ЗА ТОВА? А? !!!! :-)

ПЛАКАТ ЗА УТРЕШНАТА ПРОЯВА В СТОЛИЧНАТА БИБЛИОТЕКА В СОФИЯ вторник, 13 октомври 2015 г.

КРАТЪК КОМЕНТАР ПО ТОЗИ ПОВОД: Страшен е, гений е направо! Интересно ми е обаче, между другото, дали общината в Амстердам се е погрижила да му взема данък от приходите? И дали го е подложила на регистрация, дали му е дала лиценз да упражнява този занаят, това изкуство? Ако дойде в Пловдив, нашият напредничав кмет Тотев непременно ще иска от него тия работи. Ние сме най-добре уредената страна в света, в която за всичко си има съответните разрешения от чиновниците – нищо у нас не се прави нерегламентирано, ей-така, съвсем свободно. Не може кой каквото си иска да прави, трябва да има контрол и регулации даже и за уличните музиканти, нали така, мили ми другарки и другари? :-) ОЩЕ ЕДНО УБИЙСТВЕНО ИЗКАЗВАНЕ НА РЕЙГЪН ПО АДРЕС НА СОЦИАЛИЗМА

ция беше освободена от нацистите от САЩ, а България беше окупирана от сталиновите орди. Страшната разруха настъпи след войната не във Франция, а в България. Япония беше победена от САЩ – каква разруха настъпи в Япония след войната – настъпи японското икономическо чудо. Също икономическо чудо настъпи и в Германия, в зоните, окупирани от западните съюзници начело със САЩ. Разруха настъпи обаче в Източна Германия, окупирана от сталиновите орди. Да говоря ли за Южна и Северна Корея – къде е разрухата? :-) Тъй че това френско-руско пиянде да внимава много като дърдори пълни глупости, нямащи нищо общо с историческата истина. Изглежда Путин му плаща хубави пари за да говори тия невероятно тъпи лъжи... СПОРЪТ НА РУСНАЦИТЕ С ЦЕЛИЯ СВЯТ ОТНОСНО ПРОИЗХОДА НА СУБСТАНЦИЯТА, С КОЯТО СА ПЪЛНИ ОСРАНИТЕ ГАЩИ НА ПОРУЧИК РЖЕВСКИЙ сряда, 14 октомври 2015 г.

вторник, 13 октомври 2015 г.

Заповядайте и вие! ВИЕ ТАКА ПРАВИТЕ ЛИ? И ВИЕ ЛИ ТАКА ЖИВЕЕТЕ? вторник, 13 октомври 2015 г. „Социализмът Може Да Работи Само На Две Места: В Рая, Където Не Е Необходим, И В Ада – Където Вече Го Имат.“ Роналд Рейгън

ОБИЧАТЕ ЛИ ДЮНЕРИ? вторник, 13 октомври 2015 г.

НЕВЕРОЯТНО ТЪПИТЕ ЛЪЖИ НА ЕДНО ЛАКОМО ЗА ПУТИНОВИ ПАРИ ФРЕНСКОРУСКО ПИЯНДЕ вторник, 13 октомври 2015 г.

Депардийо за САЩ: Където минат, оставят разруха. Предпочитам да съм руснак Кратък мой коментар: Това пиянде дърдори пълни простотии и глупости, нямащи нищо общо с историческата истина. Фран-

Поручик Ржевский прилюдно обделался (на български преведено "обделался" значи "осрал се"). Россия: У вас нет доказательств! Остальной мир: От него исходит характерный запах, в комнате невозможно дышать! Россия: Мы считаем, что это сделали украинцы. Остальной мир: Так украинцев даже в комнате не было. Россия: А нас есть фото со спутника, на котором видно, что были! Остальной мир: Так это же фейк, который вы только что от руки намалевали! Россия: Тем не менее, испанский диспетчер в твиттере написал, что это были украинцы. Остальной мир: Вот грязные штаны поручика Ржевского, смотрите. Россия: Это его штаны, но у вас есть доказательства, что это не украинцы в них наложили? А то субстанция на русскую не похожа. Вообще на еврейскую смахивает, честно говоря. Остальной мир: Мы провели анализ ДНК субстанции и определили, что она совпадает с ДНК поручика Ржевского. Безусловно, это он обделался.

Россия: У вас есть штаны поручика и его, кхм, субстанция, но где доказательства, что это не украинцы обмазали ей его штаны?? ****

и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена, предизвикваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия.

Не распространяйте российские вбросы! Написа: Pavel Gintov В САЙТА ФАКТОР.БГ ИЗЛЕЗЕ МОЙ ТЕКСТ ЗА МЕДИЙНОТО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ИЗБОРИТЕ

жащи коментари или лекции, включени в програмата, може да става ТУК. Гледай също и моя Channel в YouTube. Каналът HUMANUS в blip.tv Линк за онлайн гледане на Пловдивска обществена телевизия

Вестник

ГРАЖДАНИНЪ

сряда, 14 октомври 2015 г.

Първият блогърски вестник Издава: Център за развитие на личността

HUMANUS, Виж: Потоци от пачки текат в медиите от касите на партиите и на спонсориращите ги групировки! НОВИЯТ БРОЙ НА В-К ГРАЖДАНИНЪ ЗАМИНА ЗА ПЕЧАТНИЦАТА ТА УТРЕ ДА БЪДЕ В РЪЦЕТЕ НА АБОНАТИТЕ СИ сряда, 14 октомври 2015 г.

основан през 1994 г.

От живия човек се иска найвече това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа великолепието, многообразието, растежа, цъфтежа, плодоносността и въобще живота на ефирната духовна субстанция, каквато представлява човешката душа. И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Изкуството на живота, което единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознанието, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвременна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опитващия се да разбере себе си човек...

Персоналната телевизия на бъдещето:

ПОЗНАЙ САМИЯ СЕБЕ СИ!

Душата на човека е свят и дори вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космически кораб – стига тези последните да бяха възможни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то

Свободното избиране на клипчета, музикални или авторски, съдър-

Главен редактор:

Ангел ГРЪНЧАРОВ ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни! Ако по някакви свои подбуди желаете да подпомогнете този блог и издаването на новото списание ИДЕИ можете да изпратите дарение на следната банкова сметка. Инвестиция от този род в културата и образованието на младото поколение e не само благороден жест, но и РЕАЛЕН, действен принос за бъдещето на България.