ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ
БРОЙ 21, ГОД. 5, 2013, 1 НОЕМВРИ, ПЕТЪК, Ц.2 ЛВ.
октомври 30, 2013 Всички сега говорят, че политиката трябвало да си върне нравствените основи, че политика и морал трябвало да бъдат неразделни, че кризата на демокрацията ни била най-вече морална и пр. Преди години аз пишех точно за това, а тогава ме определяха като “абстрактен моралист”, “морализатор” и какъв ли не още, да не споменавам обидните етикети, с които ме облепяха. Сега обаче всички вече осъзнаха онова, за което съм писал толкова още преди много години. Изводът е: трябва навреме да бъдат слушани философите, а не когато стане късно! Ето една моя статия, писана все пак по-скоро, преди 6 години само: (Следва на 2 стр.)
2 КРИЗАТА НА НАШАТА ДЕМОКРАЦИЯ Е НРАВСТВЕНА: ВЪЗМОЖНА ЛИ Е ПОЛИТИКА, ПРАВЕНА С ДОСТОЙНСТВО? За тия 17 години преход видяхме и преживяхме какво ли не: и искрени възторзи, и велики надежди, и красиви илюзии, и много светла вяра, но също така и най-грубо излъгани чувства, и особено планини от низост, лъжи, подлост, малодушие, лицемерие, поквара. То не бяха коварни предателства, то не бяха гаври, то не бяха простотии – на всичко се нагледахме, и то донасита. Тези години, в които нацията се опитваше да стъпи на краката си, след като беше повалена през ония 45 години найотвратителен комунизъм, бяха проверка на нашите нравствени сили, на способността ни да живеем достойно и човешки. В края на краищата се стигна дотам политиката да стане синоним на нещо най-мръсно и недостойно, а пък политиците – за които си знаехме и отпреди, че по начало са си… маскари и мекерета – напълно оправдаха тази констатация на Алеко, дадена им в подобни времена като нашето, но не чак толкова низки. Поради това, че им позволявахме да се издевателстват над нас, поради това, че не им дадохме отпор, поради това, че не показахме непримиримост, огромната част от “политическата класа” се самозабрави и си втълпи, че всичко й е позволено. Днес вече народът не може да я озапти и се чувства в положението на нейна жертва. Това е пределът, отвъд който не може да се отиде. Изглежда проблемът ни като народ е в това, че ни е къса паметта, че бързо забравяме и че лесно прощаваме. Мърморим, оплакваме се, глухо роптаем, но нищо повече. Това е непростима наивност, за която си плащаме непрекъснато. Ще дам само един показателен пример, защото ако се опитам да опиша всичко, никога няма да мога да допиша тази статия. Ето, да вземем Симеон. Той е емблематична фигура все пак. Едва ли на някой друг народът така силно е вярвал. Той беше “Царят”, изгнаникът, символът на Царство България и на едни по-достойни дни. Когато дойде за първи път, беше посрещнат като месия. Тогава да беше поискал короната, веднага щяхме да му я дадем. Но се оказа, че този човек няма такива идеали. Оказа се, че той няма никакви идеали. Подхвърли короната в калта по същия начин, по който преди това беше продал на аукцион ордените на дядо си: отказа се от нея, за да си вземе… имотите. Подло и недостойно, защото тази корона не е негова, тя е на България. Той дезертира от отговорността си. Закле се в… републиката, за да стане вместо Цар един… министър, сиреч чиновник (“министър” е латинска дума, която значи “чиновник”, “слуга на народа”?!). Ве-
личеството се оказа нищожество. Казват, че бил със… “социалистически убеждения”. Вярно е, нищо че е абсурд: и той като тях се развихри в “присвояването”. А взе властта в името на “новия морал”. Това е същото като една проститутка да вземе да претендира че е морален стожер. Но го избраха, и никой от избиращите го тогава не схвана, че е бил излъган най-гадно; разбраха го със закъснение. В края на краищата докарахме нещата дотам, че синовете, дъщерите и внуците на цялото ЦК и на Политбюро от едно време днес са или премиери, или депутати, или шефове на Парламента, или Главни прокурори (Станишев, Живкова, Пирински, Велчев…). Или пък са най-проспериращи капиталисти, сиреч крепители на една управляваща олигархия. Агент от ДС с псевдоним Гоце пък ни е “демократичен” президент. Изглежда понеже по произход не е от комунистическата аристокрация, а е едно просто селско момче. Друго едно такова момче, също обаче агент на ДС (Сава), е бивш “марксистки философ”. Сега е провъзгласен за “най-успешния политик на прехода”. Негов е мандата на управляващата коалиция. Той също така, естествено, е “милионер в зелено”, направил безброй сделки в Парламента: продавал е там какво ли не за пари (само съвестта си не може да продаде: няма такава!). Но въпреки всичко е най-могъщ властник, пред когото всички треперят. Казва се Ахмед Доган. И понеже се казва така, се появи “Атака”, за да ни убеди в простата “националистическа” истина, че е непростимо турчин да управлява суверенна България. Забележете: в “Атака” не казват “той е ченге на комунистическата ДС”, а казват – “той е турчин”. Акцентът и нюансът са много важни. Това е тест за малоумници. Оказа се, че доста хора го издържаха. Защо казах всичко това дотук? Защото страшна вакханалия на аморалността тресе днес България и застрашава основите на българската държавност и на самото ни съществуване. Изглежда моралното ни чувство е притъпено до степента да не усещаме, че най-нагло се гаврят с нас. В Унгария една лъжа изведе гневния народ по улиците. У нас постоянно ни лъжат, лъжците ни гледат с бистър поглед, усмихват ни се мазно, лекичко примигват, но понеже плесница не последва, те бодро устремяват поглед към бъдещето си. Без морал и без нравствен усет един народ е застрашен да се превърне в стадо, което безмълвно се оставя да го стрижат и доят. Такова стадо издържа и на тояги. Нравствените унижения, не срещнали решителен отпор, предшестват физическите. Ако така продължава, самозабравилите се пастири ще развъртят и тоягите. Сидеров е готов да го направи, и една част от стадото вече угоднически блее, призовавайки този мо-
мент. Това е нравствен мазохизъм. Да изпитваш удоволствие от униженията е последната степен на моралното разложение. Но има и нещо повече от това. Има един симптом, който показва, че може да се падне и по-ниско. Има един показателен елемент на сегашната ни ситуация на нравствена поквара, която показва, че сме на път да надминем и себе си. Всеизвестно е, че винаги крадецът е склонен да вика: “Дръжте крадеца!”. Това е най-обикновено бягство от отговорност: ако номерът мине, щастието и ползата са несъмнени. Цялата тайфа от крадци, лъжци, мошеници, разбойници и… “манипулатори” на народната свяст – които най-нагло ни тъпчат по главите и даже вече кълцат сол там! – за да се представи за “чиста вода ненапита”, гръмогласно реве: “Костов е крадеца! Костов е лъжеца! Костов съсипа България! Костов е виновен за всичко!”. Пресата и всички медии припяват в хор този “морален вопъл”. Всички са чисти, само Костов е мръсен; той е “мръсникът”, те са “невинни ангелчета”. Това се повтаря вече десет, ако не и повече години. И ето че то се възприе от доверчивия народ. “Всички вече знаят”, че Костов е… “лошият”, а другите, които именно искат да си измият ръцете с него, са… “добрите”. Костов е “злодеят”, а останалите политици просто “милеят” за ограбения народ. Нормалният, неизвратеният в морално отношение човек обаче се пита: щом са толкова много и единни, щом се мислят за прави, щом са толкова силни, щом всички наши политици са така възмутени от “злодея Костов”, да не е… титан този Костов, та не могат да се справят с него?! Защо не го набутаха най-после в затвора, та да миряса най-сетне този народ – и тази политическа класа, съставена все от “нравствени младенци”? Казвам това не защото съм “костовист”. Аз тук просто съм изследовател на една психология на аморалността, която ако не бъде спряна и развенчана, ще доведе до пълно израждане на нашия морален усет. Доказано е, че сме податливи на лъжи, че непрекъснато ни лъжат, а ние… издържаме най-стоически. Когато някой се оставя да го лъжат, лъжецът е в по-малка степен безнравствен: та той си е лъжец, нему “това е работата”, да лъже, той пробва и се надява да мине номерът. У нас лъженето, непрекъснато се убеждаваме в това, си е вече… “професия” и доходен “бизнес” даже. И краденето е професия, но то си върви в комплект с лъженето: първото без второто не върви, не става. Но особено е опорочен онзи, който – като са го лъгали толкова много – е изпаднал в такъв нравствен колапс, че не само не различава лъжата, не само се оставя да го лъжат, но и изпитва някакво извратено “морално удовлетворение” и дори перверзно удоволствие от това, че го лъжат. Лъжата у нас е на път да стане
3 “нравствен” modus vivendi на живота ни. Дотолкова сме привикнали към нея, че вече едва ли не се храним само с лъжи. Истината в тази ситуация си остава абсолютно неразличима: лъжата е “истина”, а истината е… “лъжа”. Най-големият успех на нашата олигархия е, че успя да приспи нравственото чувство на огромни слоеве от нашия народ. Властта й в такава ситуация си остава незастрашена от нищо и произволът може да разиграва сатанинския си танц един вид безконечно. И в тази ситуация на морална деградация не само на почти цялата политическа класа, но и на огромни слоеве от народа (наивността и малодушието на зрели хора не са дребен порок, те не бива да се извиняват и прощават!) в партията на омразния Костов един философ (проф. Калин Янакиев) има смелостта да заяви: губим, но за предпочитане е да останем с истината; това не е истинско поражение; истинското поражение е да не си с истината. Костов не само го чу и разбра, но и прие думите му безрезервно. Той заяви: “Тежката загуба роди силни чувства, които трябва вече да се превърнат в избор. Моят избор е ясен. Борбата и преследванията, които тя ми донесе, са се превърнали в моя човешка съдба. Аз не искам друга съдба, искам тази. Най-малко ще отстъпя под натиска на преследвачите, хулителите и клеветниците, които ме сподирят през последните 32 години от моя живот. Продължавам напред и ви призовавам да ме следвате. Не обещавам скорошно идване на власт или лично замогване. Обещавам ви смисъл. Обещавам ви достойнство, облагородено от дълбоки разочарования, но и от добри дела.” Много интересна ситуация обаче се получи след това: цялата глутница от професионални оплювачи на Костов за миг загуби ума и дума. Замълчаха, безкрайно изненадани. Те такива думи не бяха чували. У нас никой в политиката не говори за… “смисъл” и “достойнство”. Омразният Костов ги каза обаче. Този човек продължава да вярва (независимо от ударите, които му нанасят всекидневно!), че е възможна политика, правена с достойнство. В днешната ситуация на морално разложение това е нравствен пример, който един ден ще бъде разбран и оценен не само от философите, но и от избирателите. Защото има една партия, която не залага на спекулацията с “народните чувства”, която заявява, че няма да лъже, която е говорила и правила разумни неща, и която е решена да продължи да ги говори и прави. В този живот има вечни неща, на които си струва да се заложи. Те не носят лесни дивиденти, те не могат да се “осребрят”, те не се мерят с пари, власт или слава. Но точно от тях зависи нашата човечност, благодарение на тях животът ни може да стане човешки. Такива неща са вечните идеи, носещи огромен смисъл за човека, идеите, благодарение на които
можем да бъдем човешки същества. Това са идеите за истина, добро, достойнство, свобода, красота. На тях именно залагат т.н. десни или консервативни партии. Днес за “десницата” у нас се води страшна битка; кандидатите са много; предчувства се, че там е “разковничето”, там е бъдещето. Олигархията иска да се намести и в “дясното пространство”, да се наметне с “дясно пардесю”. Безброй лъжци искат да бъдат признати за десни. Те също говорят за “истина” и “достойнство”. На Б.Борисов “моралните въпроси”, разглеждани на милиционерско ниво, са любима тема. Дори и Сидеров говори за такива неща, вдъхновен от руски пари. Но всички те говорят неискрено, лъжат даже когато говорят за истината. Те са неспасяем случай. По-голяма извратеност не може да има. Кризата на нашата демокрация е нравствена и от нея може да се излезе само чрез връщането ни към устоите на самата нравственост. Иначе промяна не може да има. Вижте докъде доведохме нещата без морал. Поне това трябва да сме разбрали за тези 17 години. Когато народът се пресити от лъжи, когато душите закопнеят за истина, едва тогава ще се пропукат огромните стени от лъжи и наглост, в които се задушаваме. И едва тогава ще започне края на злото, свързвано с нашата самозабравила се вече и изцяло покварена олигархия.
"Срам ме е защото не сторих нищо!", а ще бъде: "Борих се и то докрай!".
На снимката: Подкрепата и от български студенти в Мюнхен! #occupysu ВОЖДОВЕТЕ НА ЧЕРВЕНО-КАФЯВАТА НАЦИОНАЛ-СОЦИАЛИСТИЧЕСКА УЗУРПАТОРСКА ХУНТА
Ангел Грънчаров СРАМОТА И МАЛОДУШИЕ Е В ТИЯ ДНИ ДА НЕ СЕ БОРИШ ЗА ПРОМЯНА НА СВЕТА КЪМ ПО-ДОБРО!
Unser Kampf ("Нашата борба") ОТ ПРОТЕСТА В НАВЕЧЕРИЕТО НА ДЕНЯ НА БУДИТЕЛИТЕ 31 октомври 2013, четвъртък
Защото някой ден, когато детето ми ме попита: "Ти какво направи, за да промениш света?" отговорът ми няма да е:
4 Шествието ще тръгне от Ректората на ПУ, ще минем през Главната, ще блокираме булеварди и ще стигнем до паметника "Съединение", откъдето ще се върнем обратно до Ректората. СБОГУВАНЕ НА ЕДНА КУРВА С... ЖУРНАЛИСТИКАТА; СЪЩАТА КУРВА БИЛА СЕ ПРЕРОДИЛА ВЕЧЕ В ПОЛИТИК, В... БАРЕК ОБАМА! Снимки: Константин Павлов-Комитата ВЕЧЕ СЛЕД ВСЕКИ СПЕКТАКЪЛ НА НАРОДЕН ТЕАТЪР "ИВАН ВАЗОВ" ПРОЗВУЧАВАТ ДУМИТЕ: "НИЕ, АКТЬОРИТЕ ЗАЯВЯВАМЕ, ЧЕ ПОДКРЕПЯМЕ ПРОТЕСТА НА СТУДЕНТИТЕ!"
като дискусия по прелюбопитния проблем: виж Бе ти, Грънчаров, си публикувал теа неща в Интернет, Боже, та ти си за убиване!. Аз също, бъдете спокойни, непременно ще реагирам писмено на този наистина уникален административен продукт, на този творчески шедьовър, който заслужава да влезе в аналите на световната бюрократична пък и литературна (защо не?!) история, понеже неговата невероятно абсурдна патетика едва ли е могла да бъде предположена нито от самия Кафка, нито от Йонеско, нито от Бекет, нещо повече, постави тия всичките "в малкото си джобче". Но сега-засега се въздържам от писане, за да ми дойде, дето се вика, вдъхновението.
С журналистиката дотук! Вече ще работя за народа! BNews.bg
ЗАПОВЯДАЙТЕ НА ШЕСТВИЕТО НА РАНОБУДНИТЕ СТУДЕНТИ В ДЕНЯ НА БУДИТЕЛИТЕ В ПЛОВДИВ
АКО НЕ НИЕ – КОЙ? АКО НЕ СЕГА – КОГА? На 1 Ноември – Денят на Будителите – ние, Ранобудните студенти, организираме протестно шествие в Пловдив с две искания - ОСТАВКА и разпускане на Народното Събрание! Призоваваме всички студенти и пловдивските граждани, които подкрепят нашите искания и нашия протест, да се присъединят към нас! Сборният пункт е пред Ректората на ПУ "Паисий Хилендарски" в 17:00. Координирахме маршрута с органите на реда.
Николай Бареков се раздели с журналистиката в последния епизод на кампанията “България без цензура”. С емоционален финал той обяви, че от днес вече ще работи само за българския народ. “Няма да се правя на Стамболов, на Ангела Меркел. Гледайте на мен като на Барак Обама. Човек, който работи за българския народ, както Обама за народа си”, заяви в Петрич Николай Бареков, цитиран от “Стандарт”. Бареков помоли да го приемат като българския Обама. И обеща като стане управляващ, да разпродаде на международен търг всички държавни резиденции, а парите да раздаде на бедните. От днес синята палатка на “България без цензура” ще е пред президентството. Там юристи ще дават безплатни консултации на всички, които не могат да се срещнат с държавния глава Росен Плевнелиев”. ИМПРОВИЗИРАНО РАЗМИШЛЕНИЕ ЗА ГЛАСНОСТТА, АДРЕСИРАНО ДО УСЪРДНИ ЦЕНЗУРОЛЮБИВИ, АЛА ИНАЧЕ "МНОГО ДЕМОКРАТИЧНИ" АДМИНИСТРАТОРКИ Тия дни получих крайно интересен, бих си позволил дори да кажа сюблимноинтересен Отговор на Инспектората на МОН по повод на моя жалба, който, разбира се, веднага публикувах в блога си; даже се получи и първата доста красноречива реакция на читател, на която също дадох възможност да бъде прочетена от повече хора, с оглед да се начене нещо
Прочее, истината е, че ми е до гуша дошло да пиша подобни текстове, жалби и пр., но понеже съм изследовател на съвременните нрави, видите сами, ми се налага да реагирам непрестанно; правя го обаче единствено по най-дълбоки творчески подбуди, а за творчеството се иска подобаващата настройка. Казах ви, че нищо чудно от всичките тия мои писания да излезе нещо като "административен роман", който, като едното нищо, един ден да стане бестселър, щото се видя, че моето въображение, че дори и моят дух едва ли може да съчини нещо гениално, ала ето че, както се казва, самият живот може, ох, как може! И що тогава, щом като самият живот ми поднася, така да се рече, литературната слава, и то сервирана направо в тепсия, що да не взема, както казва народът, да се облажа, да я излапам, колко му е? Ще бъде непростително да не се възползвам, аз да не съм балък, та да проспя откриващите ми се ето в тоя момент шансове на литературното поприще – след като на философското не постигнах кой знае какво. Както и да е, да взема да пиша по-кратичко, че както съм я подкарал, доникъде няма да стигна; но какво да правя като предметът, който занимава моята винаги будна мисъл тая заран, е толкова възвишен и вдъхновяващ?! Ще карам по моя си обичай. Въпреки рисковете. Защото, както вече сте се убедили, уважаемата г-жа шефка на Инспектората в своето знаменито творение найдиректно ме предупреждава да си затварям устата, да мълча, да си трая занапред, щото, видите ли, в съответния Правилник наистина е вписана забрана (т. 10) "учителят да уронва престижа на училището,
5 учениците и колегите", а в т. 11 има забрана "да разпространява сред учениците, родителите и обществеността информация, разисквана на Педагогически съвет, съвещания, оперативки и пр.". Не допуска обаче, че дали нещо е "уронване" (как пък обичат тая пуста съветска дума, не се отказват от нея?!) или повдигане на престижа, е доста спорно, то подлежи тепърва на доказване; примерно, да се критикуват своеволията, глупостите и зулумите на някакви самозабравили се управници не е никакво "уронване" на ничий престиж, то е дори дълг на ония, които милеят за чистото име на институцията, за нейното добро име, за светлото й бъдеще и пр. Виждате, че по този пункт що се касае до забраните и заплахите за репресии на неподчиняващите се, на некротуващите! - "демокрацията" в нашето училище, както се казва, е "на висота", няма що, няма да се излагаме я! И други бисери има във въпросния документ, но аз няма сега да го разисквам, щото, казах, още не ми е дошло вдъхновението. Този правилник, съчинен от умни бюрократи, вижда се, дръзва да се постави не само над всичките ни конституционно гарантирани фундаментални човешки прави като свобода на словото, на информацията и пр., но и над всички ония международни актове, които страната ни е подписала и е длъжна да изпълнява. Лошата новина на тия доста позакъснели цензори е, че според принципите на правото всякакви разпоредби, правилници и пр., които са изфабрикувани в противоречие със закона, с Конституцията и встъпват в противоречие с принципите на международното право, като понисши, са чисто и просто... нищожни, нямат никаква сила и не бива да се изпълняват, щото тогава именно вредим на коренните интереси на институцията - пък и на нацията като цяло; като са ги писали тия "правила", като са ги фабрикували, пишман-цензорите е трябвало малко от малко да са мислили кой им е крив, че не са мислили овреме?! Та аз ще си пиша каквото знам, че става, ще разкривам и изобличавам истинското, действителното положение и моята гледна точка спрямо него, няма да пожертвам свободата си заради нечий каприз, ще пиша свободно, приемайки всички рискове: за тържеството на истината, пък и на доброто, уви, и в наше време ни се налага да се борим, те няма да се възцарят у нас ей-така, ако не си мръднем и малкия пръст. Та ето какво ми се ще да напиша тази сутрин по необятната, види се, тема, която поставя този шедьовър на бюрократичното творчество. Вчера минах, наложи ми се да мина през училището, срещнах се с доста хора, поговорихме си, научих любопитни неща. Само дето се казва, научавам разни слухове, щото общо взето липсва достоверна информация, примерно, уважаемата г-жа директорка няма добрината, както изисква законът, да ме запознае с резултатите на
проведената по моя жалба проверка от висшестоящата инстанция, а крие усърдно тия резултати от мен, и то не от вчера; тя, нашата директорка, прочее, във въпросния Отговор на РИО-Пловдив, е определена като "силно демократична" по своя манталитет, което поставя пред нас крайно интересния въпрос за това що разбира под "демократичност" въпросната проверяваща институция, това ли е "демократичното", да бъдат крити от жалващия се всички документи, които могат да го убедят, че наистина е направена проверка, че са констатирани еди-какви си неща, че всичко наистина е направено, а не е съчинено на чашка кафе в директорския кабинет, щото сами виждате, че творението на РИО, подписано от шефката му, е доста фриволно, в него личи също така едно крайно оригинално разбиране за "демокрация", което на мен, като мислещ човек, ми се ще да обсъдя непременно. Ще дам един пример, за да се схване по-добре що имам предвид. Проверяващите били провели някаква анкета. Г-жа Анастасова, директорката, много си пада по анкетите, тя често сама ги пише, но толкова непрофесионално, че въпросите са умилително подвеждащи, направо риторични, човек като види нейна анкета, ако разбира малко от анкети, ще падне под масата от обзелата го ненадейно тъга. Както и да е, тя като модерен "мениджър" е чула, че е модерно да се правят анкети за щяло и нещяло, но също така има и "демократичния" обичай: като направи анкета или проучване, след това усърдно крие резултатите от засегнатите, от заинтересуваните, от ония, срещу които тя иска да употреби анкетата си. Нейните "анкети" найчесто са нещо като обучение на анкетираните в изкуството да се пишат колективни доноси; а най-усърдно тя крие анкетите си (има защо!), от такива като мен, дето разбират от правене на анкети. За последните две години, например, тя не ме запозна с нито една своя анкета, а по мой адрес направи десетки, да не кажа стотици; имало е случаи на ден да прави по две анкети за мен, явно доста я вълнувам. Също така нито веднъж не ме е запознала както подобава с резултатите от проверките на висшестоящите държавни органи, проверки, предизвикани от мои сигнали и жалби; тя тях ги крие от моите очи, и като й поискам тия документи ми казва умилително"демократичния" аргумент: няма да ти ги дам, щото ти си блогър и ще "злоупотребиш" с тях, ще публикуваш нещичко, ще издадеш "секретна държавна информация" и след това ще ми се наложи да те уволня по бързата процедура. Аз сега дори подозирам, че като се върна, следващия й ход ще бъде точно този, тя се е подготвила навярно напълно: да ме уволни по еди-кой си параграф, хем за "уронване" на престижа на институцията, хем за издаване на "строго пазени държавни тайни", хем да нанасяне
на непоправими щети на учреждението, понеже с тия мои писания имам дързостта да провокирам мислене у подчинените, сиреч, да ги буня, а тия две неща, именно мисленето и стремежът към свобода, с всичко съпровождащо ги, явно в нейната "демократична" представа са крайно непозволителни. Такива ми ти работи, та ето сега и конкретния случай, щот пак се отплеснах. Идва РИО-Пловдив да прави проверка по мой сигнал. Ще прави анкета. Аз тая историческа анкета още не съм я видял и чувам за нея какви ли не слухове. Също така не съм видял и онова "разгромно писмо на колектива" срещу "вредния индивид Грънчаров", което директорката саморъчно била написала и после била пратила до самото Министерство; нищичко не съм видял, нищо че тия неща се правят по мой адрес, накърняват моята личност, моето достойнство и най-елементарния морал изиска подобни обсъждания да бъдат правени в мое присъствие, при дадена ми възможност да се защитя, иначе съвсем правомерно могат да се квалифицират като израз на съвсем преднамерени и умишлени директорски кампании по дискредитиране на една личност и на един учител; както и да е, да не издребняваме, щото нашата директорка, сами се убеждавате, освен голяма демократка е също така и невероятно изтънчена моралистка. И е доста толерантна де, както и да е. Тя много уважава, видите ли, личността, няма що! И ето сега примера, който ще хвърли обилна светлина върху това, което казвам. Още като разбира че "оня злодей Грънчаров" е имал дързостта да пише пак до висшестоящите органи, г-жа Анастасова разпорежда колективът в идващите изпитания, предизвикани от въпросния злодей, да бъде подкрепен освен морално и материално, финансово. Да, разпорежда да се задвижи и то доста предсрочно процедурата по изплащане на т.н. "диференцирано заплащане". Идеята й е хората, от благодарност, да пишат все най-ласкави неща в анкетите за нейното управление, стил на ръководство и пр. Без да й мигне окото прави нужното, за да... подкупи бъдещите анкетирани с държавни пари, щото тия пари все пак не са лично нейни, а са наши, на данъкоплатците де, в това число и мои. И, знайно е, тя, като добра мениджърка, всекиму нещичко ще даде, за всекиго ще се погрижи, пък благодарният народ, разбира се, на анкетата ще я похвали, ще й се подмаже. Вие сте чували, че в днешно време биват купувани с пари на избори избирателите, ето, сега ви давам пример как една държавна администраторка с държавни, наши, на избирателите, пари, си позволява да купи гласа на признателните анкетирани нейни подчинени! Колко е дала на едни, колко на други хора, това, разбира се, се крие в строга държавна тайна, но злите езици говорят, че ония служители, които са най-мили на ди-
6 ректорското сърце, били получили някакви шеметни суми, докато ония, които са подръзки или не й се подмазват, както и се полага, са получили някакви мизерни левчета, щото такива идиоти, явно, и не могат да бъдат купени. Индивидът Грънчаров, естествено, нищичко не е получил, то остана и той да получи! Та така, директорката преди провеждането на самата анкета се е погрижила да си купи с държавни пари отговорите на анкетираните служители, та в тази връзка на мен ми се налага да запитам висшестоящата институция за следното; ето, налага се да пиша нов сигнал до Инспектората; или до Министърката да го напиша? Или да не го пиша сега, щото ми писна, хайде, ще го пиша скоро, тия дни, сега наистина ми писна. Искам да поставя надлежно няколко въпроса до оторизираните органи, пък после ще пиша и своя коментар на великото направо Писмо, което шефката на РИОПловдив ми написа тия дни. За успокоение на душата на тия администраторки, които се плашат толкова от гласността и затова апелират за цензура, за пазене на тайната, заплашват ме с репресии и дори с уволнение ако не млъкна, съм длъжен да ги уведомя, че понятието гласност у нас се въведе още в 1985 г. с идването на власт на оня злодей Горбачов, той тогава, наглецът, първото, което направи, беше, че махна цензурата – и благодарение на това комунизмът в СССР пропадна за няколко години, събори се така, че тухла върху тухла от него не остана. Гласността, драги цензуролюбиви администраторки, е нещо велико, тя е най-мощно оръжие на истината, сега просветва ли ви защо аз, злодеят Грънчаров, толкова много пиша, и то съвсем открито, по проблемите? Айде, дано ви е просветнало малко! Хубав ден ви желая, вам и на всички читатели, които, като български данъкоплатци, имат пълното право да знаят цялата истина за това какви ги вършите - като получавате от нашите пари заплатите си. Вдянахте ли поне малко? Хаир и халал да ви е от мен! Наздраве! ДИСКУСИЯ ЗА КОНФЛИКТА МЕЖДУ СВОБОДА И КАРИЕРА, МЕЖДУ ТВОРЧЕСТВО И НАГАЖДАЧЕСТВО В СФЕРАТА НА НАУКАТА И ФИЛОСОФИЯТА (ПРОДЪЛЖЕНИЕ) 31 октомври 2013, четвъртък Преди известно време се свързах с проф. Б.Тошев и му написах едно писмо: виж Мое писмо с предложение за сътрудничество с издателя на The Bulgarian Journal of Science and Education Policy; професорът откликна и дори изрази желание да влезем в дискусия по повдигнатите от мен проблеми: виж Трябва ли и на философи-
ята да се поставят толкова строги изисквания – по модела, по позитивистичния канон на строгото научно познание? и така дискусията се отпочна. Тия дни г-н Тошев ми отговори пак, ала вкратце, с обещанието като се освободи от някакви ангажименти, да изкаже становището си; ето сега, по този повод, си позволявам да публикувам неговото съобщение и мое писмо, в което се опитвам да очертая проблема и конфликта, визиран в заглавието; когато професорът ми отговори, дискусията, така да се каже, ще се разгори, проблемите са важни и си заслужават, приканвам и други читатели, пък и дейци на науката и на философията, до които тя стигне, да вземат отношение, да кажат какво мислят. Ето сега вопросните писма, първо това на проф. Тошев, а след това и моят отговор до него:
Драги господин Грънчаров, Сега пътувам за участие в една конференция, но като се върна в София, ще Ви отговоря по-подробно, защото темите, които поставяте, наистина заслужават дискусия. Тук ще отбележа само, че аз говоря единствено за полето на науката и за хората, които с творчеството си имат научна кариера с научни степени, звания и длъжности. Полето на творчеството, обаче, е много по-широко – креативността не познава граници и не признава форматирането и шаблона – това наистина би изсушило човешката душа. Няма нужда един художник, например, да потърси мнението на анонимни и независими рецензенти преди да предложи картината си на съда на публиката. И това се е случвало в годините на комунизма, което е довело до ефекти на вулгаризиране на творческия процес. С поздрав, Борислав Тошев Здравейте, уважаеми проф. Тошев, Отговарям Ви с известно закъснение, моля да ме извините! Искам тук да кажа нещичко, пък като получа Вашия отговор, надявам се, ще продължим дискусията, понеже проблемът наистина си заслужава. Впрочем, на зная как ще възприемете предложението ми, но аз бих предложил следното: текстови запис на нашата дискусия по този проблем да излезе в редактираното от мен списание ИДЕИ, тъй като неговите читатели вече са запознати с някои моменти от проблема, тъй като ние от известно време с група украински философи, работещи в техния Институт по философия към Нацио-
налната Академия на Украйна работим по издаването на международно научнотеоретично приложение на сп. ИДЕИ, та вече с тях сме дискутирали по тия въпроси. Не зная Вие как гледате на такава една възможност, да публикуваме нашият "диалог с писма" в списанието, проблемът наистина си заслужава по-широко обсъждане, тъй като касае някои потребности в развитието и на българската наука, и на българското университетско образование. Държа също така да Ви уведомя, че аз – понеже много залагам на диалогичността в списването на списанието – имам обичай да публикувам в сайта на списанието и преди това в моя блог подобни дискусии, като намерението ми е, евентуално, в наченалата се дискусия да се включат и други хора, и други хора да изразят становище, имам предвид и сред читателите на списанието. Та да Ви запитам: Вие как гледате на това, съгласен ли сте нашата кореспонденция да излезе в блога на сп. ИДЕИ, а след това и в самото списание, в неговия книжен (хартиен) вариант? А иначе това, което пишете погоре, във вашия отговор, за творчеството, с него съм изцяло съгласен; на творчеството не бива да се налагат някакви рамки, формални ограничения и пр.; там се иска така потребната свобода на търсещия, на изследователския дух. Тук нямаме различия, но има нещо, което си заслужава по-голямо обсъждане, а именно: а за хората, работещи научни учреждения, за хората, правещи научна или академична кариера, за хората с научни степени и звания тия общи, принципни и така съществени изисквания за естественото, свободно развитие на творческия процес нима не важат? И щом на тях се налагат такива доста строги изисквания, не се ли получава едно неизбежно разминаване: искаш ли да правиш наука, истинска наука, искаш ли да се изявиш като творец в науката, как тогава да успееш да се изявиш и да бъдеш признат за учен, след като условието за това е да се откажеш от своя творчески полет, да се опиташ да го натикаш в едни крайно тежки ограничителни рамки, в едни окови, в това число и на мисълта, да не говорим пък за самото творчество? Не е ли прекалена жертвата, която т.н. научна общност иска от ония дейци на науката, които все пак се стремят да направят и научна кариера, които не желаят да останат непризнати от същата тази научна общност, т.е. не желаят да си останат, както го пишете, "маргинални учени"? Защото, излиза, че тия дейци на науката, особено сред младите, са поставени в положението да трябва да направят един много тежък избор: кариера или наука всъщност искат да правят? И защо се е стигнало дотам, че сякаш едното изключва другото, понеже ако искаш да правиш кариера, трябва да жертваш свободата си, сиреч, да жертваш условието, благодарение на което може да има
7 научно творчество, може да има какъвто и да било прогрес? Не се ли е стигнало, по този начин, до поставянето на някакви спирачки пред научния и творчески прогрес - и, пита се, в такъв случай, какъв е смисълът тогава от поставянето на толкова строги рамки и формални ограничения пред творчеството на ония, които хем искат да правят наука, сиреч, да се изявяват като творци, хем все пак желаят да не се "маргинализират", т.е. да си останат непризнати от научната общност, един вид да станат нещо като "аматьори" и едва ли не "дилетанти"? А не са ли прекалени пораженията върху развитието на творческия процес и прогрес в рамките на самата научна общност, щом хората, работещи в нея, са избрали в крайна сметка да пожертват свободата на творчеството си в името на социалното признание и на кариерата? Това са доста важни въпроси, на които трябва да се отговаря. Аз лично смятам, че и българската научна общност в отделните сфери понесе доста поражения именно заради това противоречие, което по-горе се опитвам да представя, с тази именно поредица от въпроси. То и още много други въпроси неизбежно ще възникнат ако се захванем да "чоплим" в проблема, които при това крещят за решение, за търсене на изход от създалата се бих си позволил дори да кажа катастрофална ситуация. Стана така, че аз започнах своята, да я наречем, кариера във философията, измъчван в крайна, в екстремна степен от това същото противоречие, за което говорим. Бях доста млад, всъщност бях на 26 години, когато, в израз на това преживявано противоречие, в тогавашния авторитетен вестник НАРОДНА КУЛТУРА (редактиран, прочее, от големия публицист Стефан Продев, Бог да го прости!) в далечната 1985 г. излезе първата ми публикация, която се наричаше "Псевдоученият" (ето тук може да се види изрезка от вестника, както е излязла тогава); там именно аз, в онези условия, се опитах да очертая този същия проблем около растежа на научните кадри и развихрилите се тогава т.н. "отрицателни явления" в научния живот на страната, обременен при това в хуманитарната сфера от една крайно жестока политизация и идеологизация. В същата тази 1985 г., малко след излизането на публикацията ми в КУЛТУРА, аз издържах конкурс и станах асистент по философия в ПУ "Паисий Хилендарски", в тогавашната катедра по "марксизъм-ленинизъм". Пиша тия подробности за да се види в каква наистина екстремна форма тогава ми се наложи да преживея този конфликт, това противоречие, което, както виждаме, и досега, вече в друг израз и посока, но пак тормози развитието на научния и академичен живот на страната. Тогава аз активно работех по писането на своята дисертация, която желаех да защитя в университета, който съм завършил, именно
Ленинградския (тогава), а сега СанктПетербургския държавен университет. Срещнах огромни бюрократични и какви ли не трудности, преживях, осъден бях да преживея много, изпитания, битки и конфликти и в крайна сметка стана така, че се принудих да пожертвам научната си кариера в името на творчеството, на творческата свобода – която ми се оказа посвидна от кариерата. Три опита направих да защитя дисертацията си, и трите неуспешни, вярно, не съм стигал до крайна, официалната защита, а сам съм се отказвал, след много вътрешни борби, на по-предишните етапи. И, в крайна сметка, предпочетох да се "маргинализирам", но да си запазя свободата, която в сферата на философията е особено драгоценна: тя всъщност е първото условие на същинското философстване. Излишно е да споменавам, че след 7 години пребиваване в "академичната общност" на ПУ най-накрая, порядъчно "сдъвкан", бях "изплют" от системата, бях уволнен (1992 г.), философията също така беше изгонена от този Университет, пък и от останалите, те се меркантилизираха порядъчно, а какво стана с науката и с академичността и докъде се стигна в тия години в нашите 51 "университета" Вие сам добре го знаете. Дали пък не излиза, че изборът, за който говорим, всъщност, всъщност може да се дефинира така: меркантилизъм или "маргинализация"?! (Да подчертая, в шеговита форма, че думата "маргинализация" изобщо не съществува в чест на братята Маргини, щото ако те самите, в нашите условия, бяха предпочели да се подвизават като, с извинение, "академични" или "научни" дейци, то сега несъмнено щяха да бъдат найавторитетни "учени", "професори" и пр.) Както и да е, изминаха много години, аз написах доста книги, учебници, помагала, разбира се, нито едно обаче не признато от системата (прочее, имам едно признато и "одобрено" от МОН помагало, то е моето помагало по философска психология!), пък и аз, да си призная, не съм се и борил да получа признание, и ето, сега, когато съм вече на 54 години, като главен редактор и създател на философското списание ИДЕИ (което си има особена концепция, отговаряща на моите разбирания за развитие на същинска свободна и свободолюбива философия), пак ми се налага да преживявам същия този конфликт, ето в каква форма. Сега пак се налага да се боря за признание и "узаконяване" по международните стандарти за наука на нашето списание. Аз самият вече се бях примирил и не желаех да се боря за такова признание, но ето, украинските философи от тяхната Академия ме подбудиха да направим списание, отговарящо на строгите научни стандарти, с оглед да се зачитат техните публикации - за развитието на научната им кариера. Впрочем, те сами ме намериха, почнахме един интересен диалог по тия същите
въпроси, който вече е публикуван в списание ИДЕИ, ето, дори издадохме една такава книжка на международното и многоезично научно-теоретично специално приложение на списание ИДЕИ, а накрая, като излезе тази книжка, се оказа, че в техните научни бюрократични структури не пожелаха да признаят тези публикации, въпреки че ние спазихме всички изисквания, рецензии от признати учени, анотации, одобрения от катедрите, от хабилитирани учени и всички други салтанати, каквито се изискват; в някои научни области признаха публикациите им, в други обаче не ги признаха. Та в тази връзка, търсейки изход, попаднах на Вашите чудесни материали, в които обяснявате какви точно изисквания трябва да се спазят, за да има шанс едно научно списание да стане международно научно признато. Та и затова много ми се ще да обсъдим с Вас, пък и с участието на други хора, тия проблеми, ще се радвам, ако дадете съгласието си и участвате пълноценно в започналата дискусия. Извинявайте, че бях толкова многословен, но проблемът, както сам виждате, силно ме вълнува, моля, простете недостатъка ми! С най-добро чувство и с уважение: Ангел Грънчаров, един образцов философски маргинал :-) КАК В БЪЛГАРИЯ СЕ ОТНАСЯМЕ КЪМ ИСТИНСКИТЕ СИ ПОЕТИ
“Вървим по “Раковска”, разказва баща ми, насреща Яворов, сляп. Пристъпва бавно, с черни очила, с бастун. Всички го познават. Ние, двама студенти, стоим втрещени. Той бута с бастуна пред себе си, но не може да усети, че е разкопано...
8 И се спъва, пада на земята очилата политат далече. Той опипва наоколо, но не може да ги намери. Хората стоят и го гледат. И един шепот се понесе: "Убиец! Убиец!". Докато се опомним да му се притечем на помощ...”. Яворов! Блага Димитрова Петър Величков: Хайде повече хора да го прочетат! ВЕЛИКАТА РЕЧ НА АЛ ПАЧИНО КЪМ ВСИЧКИ НАС, ДЕТО ЧЕСТО СМЕ ТАКА МАЛОДУШНИ, СЛАБИ, ВЕЧНО НЕДОВОЛНИ И САМО МРЪНКАЩИ 31 октомври 2013, четвъртък
Разтърсващата реч на Ал Пачино Спомняте ли си филма на Оливър Стоун „Всяка една неделя”, в който великият Ал Пачино играе ролята на треньор по американски футбол? Наистина страхотен филм! Но онова, което винаги ще остане в историята му е разтърсващата реч на Пачино, с която героят му мотивира отбора да даде най-доброто от себе си. Решихме да ви припомним тази изповед, защото тя е твърде показателна за ситуацията, в която се намираме всички ние. Тази изповед съвсем не се ограничава до една футболна игра. О, напротив! Тя изхвърча далеч от игрището и обхваща всеки един сантиметър от нашия живот. Затова е велика! Ето я: „Не знам какво да ви кажа. Остават 3 минути до най-голямата битка в професионалната ни кариера. Днес е решителният ден. Или ще станем отново отбор, или ще ни смачкат. Ще ни смачкат сантиметър по сантиметър, мач по мач. В момента сме в Ада, господа. Повярвайте ми. И можем да си останем там и да се оставим да ни бият или можем с бой да си пробием път към слънцето. Можем да се измъкнем от Ада сантиметър по сантиметър. Аз не мога да го свърша вместо вас. Вече съм прекалено стар.
Когато се огледам и видя младите ви лица, си мисля, че направих всички възможни грешни избори в живота. Не знам дали ще ми повярвате, но пропилях всичките си пари. Прогоних всички, които някога са ме обичали. Напоследък дори не понасям лицето, което ме гледа от огледалото. Когато човек остарее, той губи някои неща. Това е част от живота. Но ние разбираме това, чак когато започнем да ги губим. Накрая разбираш, че животът е игра на сантиметрите. Също като футболът. Защото и в двете игри - и в живота, и във футбола, имаш ужасно малка възможност да грешиш. Една стъпка в грешната посока и всичко отива на вятъра. Една секунда закъснение и изпускаш момента. Сантиметрите, които ни трябват, са навсякъде около нас. Те са във всяка малка възможност, във всяка минута и секунда. Целта на нашия отбор е да се бори за сантиметъра. Трябва да разкъсаме себе си и всички около нас в името на този сантиметър. Ние се борим за него със зъби и нокти, защото знаем, че когато съберем всички спечелени сантиметри, те ще определят границата между победата и поражението! Между живота и смъртта! Във всяка битка този, който е готов да умре, ще спечели сантиметъра. И ако аз продължавам да живея, това е защото не съм се отказал да се боря до смърт за сантиметъра. Защото това е животът! Сантиметрите, наредени пред теб! Не мога да ви накарам да победите! Погледнете човека до вас! Погледнете го в очите! Ще видите очите на човек, който ще се бори заедно с вас! Ще видите очите на човек, който ще се пожертва за отбора, защото знае, че когато се наложи, ще направите същото и за него! Това означава отбор, господа! Сега от нас зависи дали отново ще станем отбор или всеки от нас ще умре сам. Това е футболът, момчета. Това е всичко. И така... какво ще направите?“ КОМУНИСТИ, ЧЕНГЕТА, МАФИОТИ, ДРУГИ НАГЛЕЦИ: ТРУДНА СТАНА ВАШТА – НАРОДЪТ ВЗЕ ДА СХВАЩА!
Д.ЛИХАЧОВ: "БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК Е КАТО БАХ СРЕД КОМПОЗИТОРИТЕ" "Българският литературен език е първият сред славянските езици не само по време на възникване, но и по необикновената си красота и тържественост. Няма друг такъв славянски език. Има езици богати, разнообразни, но такъв тържествен, красив, бих казал баховски, няма! Ако можеше да се сравнява езикът с композиторите, то българският е като Бах сред композиторите."
Акад. Дмитрий Лихачов ЧУДЕСНО Е, ЧЕ ТОЛКОВА МНОГО ХОРА РАЗБРАХА И СЕ УБЕДИХА, ЧЕ БЕЗ МОРАЛ ПОЛИТИКАТА СТАВА ЛУДНИЦА, А ДЕМОКРАЦИЯТА – ЧАЛГОТЕКА!
ЕТО КАК СКАСТРИХ ТАЗИ СУТРИН БОЙКО БОРИСОВ – ЩОТО НЕ ЗНАЕ КАКВО ПРИКАЗВА! октомври 30, 2013
Трудна става вашта народът взе да схваща! Радой Ралин
Бойко Борисов – понеже вече с него сме “френдове” във Фейсбук! – виждам,
9 че е написал на страницата си в тази социална мрежа едно патетично, но странно и дори куриозно възванийце; ето какво е написал той и какво аз се наложи да му кажа, щот здравата се е изложил: Искам изрично да подчертая, че всяка политическа партия, която се опита да яхне студентските протести, ще ги убие. Не трябва да се политизира енергията на тези млада хора, които се борят с порочните политически нрави и с искане за възстановяване на обществения морал. Именно затова считам, че студентите имат пълното право да искат оставката на правителството като използват всички законови начини и методи, но ГЕРБ не е разпространявала декларация в подкрепа на “Окупацията”, каквата информация се появи, и категорично осъждаме опитите за “пришиване” на политическа окраска на студентския протест. Призовавам и всички останали политически партии да не се месят. Написах му в тази връзка следното: Ало, Борисов, драги политиканте, ти знаеш ли изобщо смисъла на думата “политика” бре, та призоваваш да не се “политизират” протестите на студентите?! Що не си замълча като не си наясно със смисъла на тази дума? как може изобщо да имаш претенция че си политик, а не знаеш смисъла на това, с което са занимаваш, именно смисъла на думата “политика”? Тия вно си нещо друго, но не политик, и дори сам се оценяваш за нещо друго, какво си тогава? Политикант ли си? Въжеиграч ли си? Менте-политик ли си, а, гиди душо невинна? Кажи де, що си? Или и ти не знаеш що си?! Я го виж ти: призовавал всички политически партии у нас да не се били занимавали в с… политика! И с какво да се занимават тогава партиите бре? С гешефти ли? С далавери ли да се занимават? С контрабанда ли трябва да се занимават партиите според теб?! КАКВО СЕ СЛУЧИ НА ОТКРИВАНЕТО НА МОЕТО ПАМЯТНО СЪДЕБНО ДЯЛО ЗА ДОПУСНАТИ "ПРЕСТЪПМИСЛИ" В МОЯ ФИЛОСОФСКА КНИГА 30 октомври 2013, сряда Вчера се даде ход на моето съдебно "дяло", на което съм подсъдим за "неправилни и престъпни мисли", открити в моя философска книга от една старателна и твърде чувствителна администраторка в образованието; виж поне ето това: В славния Филипополис се открива безпрецедентен съдебен процес над блогър и философ, втори след Сократовия в духовната история на человечеството!. Тази сутрин сядам да опиша вкратце какво
се случи сега-засега на туй мое дяло, което заплашва да стане историческо, не помалко знаменателно от Сократовото от преди 24 века. За ония, които се чудят защо пиша думата "дело" по тоя странен начин, именно "дяло", давам за последен път разяснението: така тази дума ми звучи доста архаично, изчанчено, патетично, смехотворно, сиреч, по този начин написана тая дума може много изразително да представи абсурдната и крайно, невероятно щура същина на ставащото, на случващото се. Преди години чух един старец във влака по този начин да назовава своето дяло, тоя нещастен човечец тогава ми обясняваше злочестините си: как се бил съдил много години с един свой неприятел-съсед, съдили се били кажи-речи през целия си живот, а водели съдебен спор за някакъв най-незначителен повод; ала и двамата не отстъпвали, накрая, след много години исполинско съдене и двамата се разорили съвсем от лакомите за пари адвокати, разболели се, и, представете си, в крайна сметка дори и... забравили за какво се били съдили; с една дума станали пишман заради своето прословуто дяло. Та онзи спомен за дядовия разказ възкръсна в съзнанието ми, ето, за да го увековеча, пиша и аз вече неговата дума страхотна дума "дяло", която, признайте, много говори – и дори казва всичко.
Вчера, след като си сложих костюм – от много години за пръв път, зер, шега ли е, за първи път в живота си съм подсъдим в едно наказателно дяло, случаят трябва да се отбележи подобаващо като си сложи човек поне една бяла риза! - аз в ранната заран, доста преди обявения час на отпочване на самото дяло, се движех по главната улица на Пловдив и размишлявах с напрежение за туй унижение, което ме чакаше да преживея. Изглежда всеки човек обаче има нещо като съдба: когато по едно време народът се разшава и Главната се изпълни с бързащ за работа народ, ми било отсъдено да срещна един млад човек, бивш мой ученик, който сега, представете си, бил станал вече... адвокат! Вярно, начинаещ, но все пак адвокат, е, адвокат, ама начинаещ, както биха казали ония луди дърти баби от шоуто "Комиците". Той ме поздрави, обменихме си две-три думи, като ме попита къде съм тръгнал така избаран с костюм (момчето никога в живота си не беше имало късме-
тя да ме види облечен в костюм!) и като аз му казах, че отивам в съда, понеже съм подсъдим на едно наказателно дяло, момчето видимо се оживи и рече да ме покани да пием по едно кафе и да си поговорим; бил имал време, пък и, явно, му беше много любопитно да разбере в каква афера се е забъркал бившият му учител по философия, та е стигнал дотам, да бъде чак подсъдим в едно наказателно дяло! Е, седнахме, поговорихме си, обясних му набързо всичко; отдавна не се бяхме срещали, а пък аз дори, представете си, навремето съм бил класен ръководител на туй момче. Така, в оживен разговор, минаха двата часа, които ми оставаха до началото на дялото, ето вкратце главното от онова което си казахме с момчето на онази маса в кафенето: – Е, господин Грънчаров, как така се забъркахте в такива работи, че сте подсъдим? Простете за любопитството, но съм професионално обременен, та затова питам – рече момчето със светнали очи и продължи – Да не сте, простете, набил някой непослушен ученик?! – каза това нагличкото адвокатче и се ухили насреща ми, блещейки със зъбите си. – О, не, ученик не съм бил, пък и мен все още не ме е бил ученик, макар че такива времена дойдоха, че нищо не се знае какво ни чака. За друго съм подсъдим. Една шефка, помощник-директорка, се почувства много обидена заради "неправилни" или "престъпно-обидни" мисли, които съм си позволил да напиша в своя философска книга, та тя ме даде под съд. Затова се заведе туй дяло, дето съм подсъдим. – Тъй ли? – отвърна момчето, видимо разочаровано, но след кратка пауза се позамисли и пак живна – И какво толкова сте написал по неин адрес, та чак ви даде под съд? – Ами казах, че мисленето й не било на длъжната висота, имах някакви претенции към това как тя разбира нещата в училищния живот, позволих си да я критикувам, и то публично, в блога си, после в книгата си. Аз изобщо в последните две години се видях в чудо заради две нови директорки, главната и нейната помощница, понеже, нали знаете, аз имам обичай гласно да казвам каквото мисля, особено пък по най-важните обществени и професионални проблеми, та дръзнах да ги критикувам, а пък те ми обявиха война, запретнаха ръкави да ме уволняват. Е, аз лесно не се давам, моето оръжие, знаете, е едно, аз като философ разполагам само с едно оружие: словото. Имам доста голяма уста. И найвече пиша, щото да се говори се с тях оказа твърде трудна работа, е, много говорих, ефект общо взето никакъв. И тогава те се захванаха да ме тормозят по административен ред, подложиха ме, дето се казва на казармения жаргон, на "гонка", търсеха повод да ме накажат, да ме загащят в нарушение и да ме уволнят; тия табиети на
10 началството, разбира се, са известни, те добре знаят как да се разправят с неудобния индивид, дето помрачава величието им, дето дръзва да не признава славата и властта им. Та стана една история, която не е за разправяне, аз винаги отвръщах писмено и публично, в блога си, те пък почнаха да ме наказват с причудливи и измислени наказания и пр., както си му е редът. Нищо ново под Слънцето. Тогава аз обжалвах по съдебен ред една заповед за наложено ми дисциплинарно наказание, двете администраторки мислиха усилено два-три месеца какво да предприемат, ето, накрая измислиха да ме дадат под съд за... "обида", ровиха се в една моя новоизлязла книга и откриха две-три изреченийца, за които се хванаха. И ето, заведоха наказателно дяло срещу мен, аз веч съм подсъдим, дялото се открива днес, след час и половина. Дълга история, много има за разправяне. – Боже мили, значи Ви съдят за "неправилни мисли"? Тия двете чели ли са книгата на Оруел? Само там има такова понятие "престъпмисъл", така се нарича на новоезика, изобретен от тоталитаристите, простете, г-н Грънчаров, но Вие да не се шегувате с мен, нима такова нещо е възможно да се случи в наше време? Прощавайте, но просто не мога да асимилирам, че такова нещо е възможно да се случи сега, имам чувството, че си правите тест с мен. Вий съм Ви запомнил, че много обичахте навремето и в час да ни поставяте разни казуси, но искам да говорим сериозно, моля, кажете ми истината. – Кълна се, не си измислям, не Ви изследвам, говоря съвсем точно. Истина е това, което казвам, няма сега да почна да си измислям, знам, че звучи невероятно, но е факт, уви, съвсем истински и действителен факт; ето, след час и нещо ще бъда изправен пред съд за "престъпни мисли"! И за "вредите", които съм нанесъл с тия свои мисли на чувствителните души на въпросните администраторки в образованието. То едната от тях ме съди по туй дяло де, а другата само я тика и вдъхновява, както си му е редът. Пък с нея се съдим по друго дяло, там вече аз успях да я осъдя, съдът отмени нейна заповед за дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", но пък тя обжалва и най-вероятно и с нея ще се съдим, дето се казва, до живот, докато тя успее да докаже, че е съвсем непогрешима. Такива ми ти работи ми се стовариха на главата напоследък... – въздъхнах аз. Дълго говорихме по казуса с туй адвокатче, сега, простете, не мога да възпроизведа в пряка реч целия ни разговор, щото ще трябва да пиша още час-два. Ще почна да карам по съкратената процедура. Ето най-важните моменти от целия ни разговор. След като адвокатчето се убеди, че не го занасям, почна да ме разпитва за
"конкретиката", аз му дадох съответните документи, той се зачете, а като четеше, нахалникът, почна в един момент да се хили на глас, така силно, че хората в цялото кафене взеха да ни оглеждат. Авокатчето се хили доста време на глас, на найсюблимните моменти си се смееше от душа и донасита, на мен взе да ми става неудобно от присъстващите. Рекох му да се сдържа, той уж обеща, а после почна да се смее пак, и така кажи-речи докрая. По едно време дори аз взех да се изнервям от смеха му, малко обидно взех да се чувствам, щото туй момче си позволи и да коментира на висок глас прочетеното: – Абе, г-н Грънчаров, ще прощавате, но на вас, учителите, какво ви е станало?! Имам чувството, че сте взели да изпушвате. То вашата изобщо не е лека де, обяснимо е. Ама чак дотам да се стигне не бях очаквал. Майчице, я да се ощипя, имам чувството, че сънувам, не, това не е възможно: думата "синдикална патерица" била много обидила помощник-директорката, която "по съвместителство" била и синдикална лидерка?! И какво му е обидното на това, та тук Вие поставяте не личен, а обществен проблем, критикувате я в туй естество? И думата "патерица" сама по себе си изобщо не е обидна, патериците са много полезен и дори благороден инструмент, помагащ на инвалидите, на куците хора, тогава думата "синдикална" ли пък съдържа обидата според нейната логика? Да се неначуди човек! Като не харесва критиките, като иска все да я хвалят, що не е внимавала, що е правила тия гафове? Обидно било и това, че мисленето й било нямало "особени достойнства що се касае до развитостта на съдната й способност" - и кое, простете, е тук обидното? Да се мисли ли е обидно според нея? Или че трябва да се мисли повече? Какво лошо има някой, когато правиш груба грешка, да ти подаде ръка и да ти каже: "човече, помисли повечко и по-добре, грешиш!". Та Вие й помагате, а тя седнала да се обижда?! Леле, какви хора имало?! Прочее, сега се сещам от Вашите часове по философия Вие често сте ни говорил за това, че не е трагедия, че мислим различно, но е добре изобщо да мислим, щото много хора си мислят, че мислят, ала това не е така; пък който не мисли, следва, разбира се, да се позамисли. Как да е обиден съветът да мислиш повечко?! Тая за каква се мисли?! За богиня ли?! И така нататък. Момчето си коментираше, аз не се намесвах, за да не усложнявам разговора. По едно време като осъзна, че дялото ми предстои точно днес да се открие, то ме запита кой ми е адвоката. Казах, че нямам адвокат, зле съм с финансиите, ще се опитам да се защищавам сам, както Сократ навремето. Младежът се хвана за главата и рече, че така не бива, че ще загубя непременно дялото си. Каза ми, че жив или мъртъв трябва да си осигуря адво-
кат. Казах, че нямам тази възможност, не че се надценявам, но ще опитам да се защищавам сам. Младото адвокатче ми каза, че сам не може да ми помогне много, щото се бил специализирал по съвсем друг род дела, но с каквото може, щял да ми помогне. И тогава в един момент се сети и рече да подам молба за определяне на служебен защитник. Каза, че ей-сега ще ми напише молбата сам. Да я внеса в съда в самото начало ме посъветва. Написа набързо на ръка молбата, аз я подписах. Каза, че с оглед прочетеното един добър адвокат, по негова преценка, ще може да спечели делото по една единствена причина: моето дяло, по неговите думи, било смешно! За малко да се обидя, че така обижда дялото ми, но той добави ето какво: – Стойте, г-н Грънчаров, недейте да спорите с мен. Занимавате съда с глупости! Липсва всякакъв момент на обида. Тия неща трудно се доказват. Хубаво е, че всичко е черно на бяло, че е документирано. А не е било казано на живо. Аз не забелязах с нещо да сте обидил въпросната шефка. Тя ако е толкова обидчива, като не обича да я критикуват, да се оттегли от постовете, които заема. Живеем в други времена, вече има демокрация, какво някой й е крив на тази, че пребивава още в ония стари времена, когато наистина не е било разрешено човек да каже каквото мисли. Но сега това е конституционно човешко право. Как така тя ще губи времето на съда след като не се е погрижила да осъвремени своите собствени представи за нещата от живота? "Народен съд" си била позволила да организира над Вас, къде дават така? И то като служебно лице. Та тя нарушава Конституцията, където изрично е записано, че никой няма право да организира извънредни съдилища и да отнема правомощия на съдебната система? Тя знае ли Вие ако я дадете под съд докъде може да стигне, щото е дръзнала да посегне на Ваши най-фундаментални права?! А и заради тормоза, упражнен над Вас, са съсипали и здравето Ви! Работата ще стане дебела ако се захване с туй нещо един добър адвокат. За жалост, повечето от колегите ми са мързеливи и страдат от същия дефект, който Вие така справедливо сте изтъкнал: не обичат да мислят. Не си дават труда да мислят. Мързи ги да мислят. У нас масово се страда от този недъг. И така нататък, момчето с увлечение говореше тия неща, а пък аз се изпълвах със задоволство, че съм бил навремето учител по философия на този умен младеж. В един момент се установи, че заради приказките времето е напреднало дотам, че аз вече комай закъснявам за откриването на дялото си! Наложи се на потърча, за да стигна горе-долу навреме. Запъхтян влязох в съдебната зала. Ето едва сега – простете за отклонението, за предисторията – стигнах до това, заради което почнах да пиша
11 тоя текст: за самото откриване и протичане на въпросното мое памятно дяло. Тук вече ще бъда съвсем кратък, щото то на дялото почти нищо не се случи. В залата като влязох беше само адвокатът на тъжителката и някакъв странен замислен гражданин с очила, който явно се беше объркал или пък чакаше своето дяло; аз за малко да закъснея. Застанах на банката на подсъдимия, уважаемата Съдийка откри дялото, даде думата на адвоката на тъжителката. Той каза нещо, после Съдийката погледна мен, явно озадачена, щото разбра, че съм "блогър", както се изрази адвокатът. Аз внесох молбата за назначаване на служебен защитник, Съдийката в този момент почна да диктува на машинописката нещо; в края се разбра, че приема молбата ми за оправдана, Съдът реши да ми определи служебен защитник и насрочи нова дата за продължаване на дялото ми. На 19 ноември ще се проведе следващото заседание. Съдийката се почувства длъжна да призове страните да се помирят, за да не й губят времето. Е, не така го каза, използва други думи, но същината, смисълът, беше този. Адвокатът на тъжителката каза, че те били за споразумение, но моя милост бил много опърничав, та не се бил съгласявал. Аз отвърнах, че те са ми поставили ултиматум, не зачитайки изобщо моя интерес, опитали са се да диктуват и да налагат своя само интерес, и казах, че при това положение аз просто няма как да се съглася. Все пак се разбрахме да опитаме да проведем нови преговори за споразумение. Даже в тоя момент усетих, че взе да ми става жал за моето дяло, таман се привързах към него, а ето, то може да бъде прекратено. Ще видим де. Нищо не се знае. Животът около нас е, както се убеждавате, доста интересен. И духовит, тъй да се рече. Хайде, хубав ден на всички и прощавайте ако има нещо! Дано няма нови обидени от тоя мой текст, щото всичко написах незлобливо – и дори се опитах да вложа известни дози очистителна ирония; дано сте подразбрали това; бъдете здрави! БЕ ТИ, ГРЪНЧАРОВ, СИ ПУБЛИКУВАЛ ТЕА НЕЩА В ИНТЕРНЕТ, БОЖЕ, ТА ТИ СИ ЗА УБИВАНЕ! 30 октомври 2013, сряда Вчера получих съвсем официален отговор или писмо от държавна институция по образованието, подписан от държавен чиновник, получаващ заплата от оскъдните пари (данъците) на мизерстващия български гражданин; при това този отговор е сюблимен, аз такова чудо не бях очаквал да се случи; този отговор показва, че с въпросните държавни чиновници явно живеем на различни планети; ето, подивете се, прочетете този отговор, удоволствието си заслу-
жава: Отговор на Инспектората на МОН по повод на моя жалба. Аз днес-утре ще отговоря на тази толкова искрена държавна чиновничка и при това ще пиша отново на началничката й, на Министърката на образованието и науката по този същия повод. А ето сега ви представям първата писмена човешка реакция на туй стълпотворение от чиновническа мъдрост, която получих тази нощ отвъд океана; написал го е онзи същият американски българин или български американец, който редовно чете моя блог и чат-пат ми пише, и то съвсем искрено и емоционално за това какво мисли за прочетеното:
AIG, учуди ме враждебния стил на писмото, което си получил. Тук (USA) писма не се пишат така, пише се културно и с голямо внимание към личността плюс изисквания, ако има такива към тази личност. Никой не пише в тоя детински и заядлив стил. Гледам тая кикимора дори не знае български и аз от 10 000 км. требва да й кажа, че се пише "уповавам", всеки идиот моеше да пише това, когато бях ученик в BG, а не "оповавам". То звучи като оповръщам. Това вероятно е чалгаджийка, а инспекторка е в свободното време на хонорар, много по-нисък от магистралския й такъв. Четирима ученици били против, ах, колко патетично и комунистическо! А като бяха 300 милиона мижитурки против USA защо комунизма падна, а? Май количеството не струва срещу качеството, а? Или по Маркс, количествените изменения преминавали в качествени – не съвсем, ха-ха, качествените изменения водят до количествени, ха-ха, тъпи комуноиди! AIG, нема да общувам с тебе вече. Ти си диверсант. Бе ти си публикувал теа неща в Интернет, Боже, та ти си за убиване! Ама как така бе, нали враговете от империализЪма ще ни хванат и разпънат?! Сега ще те уволним – за да знаеш вече да не докосваш радиостанцията, защото братушките и Матушка Рус ще те накажат, белогвардеецо мръсен! Махно такъв, Колчак долен!
Да здравствует болгарско-советское единство в мислях и чувствах, амин! А. КРАТЪК КОМЕНТАР: И това публикувах; като ще ме убиват таваришчите, да има барем защо! САМАТА СИСТЕМА, СЕГАШНИЯТ СТРОЕЖ НА НАШАТА МИСЪЛ ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНИ – А НЕ НЕГОВИТЕ ВЪНШНИ ПРОЯВЛЕНИЯ И ПЕРСОНИФИКАЦИИ
Да се унищожи една фабрика или да се въстане срещу едно правителство, или да не се поправи един мотоциклет, защото е система, означава да се атакуват следствията, а не причините; и докато борбата е само срещу следствията, никаква промяна не е възможна. Истинската, самата система е сегашният строеж на нашата систематична мисъл, самата рационалност и ако една фабрика бъде унищожена, а рационалността, която я е създала, бъде оставена, то тази рационалност просто ще създаде друга фабрика. Ако революция свали правителство на една система, но законите на разума на тази система, по които е създадено това правителство, останат непокътнати, то тези закони отново ще се възпроизведат в следващото прави-
12 телство. Робърт Пърсиг, "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" Цитирано от Георги Драганов КОМУНИЗМЪТ ПООЩРЯВА НАЙ-ВСЕСТРАННО ЧОВЕШКИТЕ ПОРОЦИ, ЗЛАТА И ДОЛНАТА СТРАНА НА ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА Комунистите убиха Георги Марков защото той им казваше истината, която е валидна с пълна сила и до днес:
10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му; нито роба му; нито робинята му; ни вола му; ни осела му; нито някакъв негов имот – нищо, което е на ближния ти. СОФИЯ ВРИ И КИПИ ОТ ПРОТЕСТИ, БРАВО, СТУДЕНТИ, БРАВО, СОФИЯНЦИ: БЪЛГАРИЯ СЕГА ЦЯЛА ВАЗИ ГЛЕДА, ЛОШОТО Е ТОВА, ЧЕ САМО ГЛЕДА!
ОТГОВОР НА ИНСПЕКТОРАТА НА МОН ПО ПОВОД НА МОЯ ЖАЛБА 29 октомври 2013, вторник Open publication - Free publishing Това са ми писали от Инспектората; то само показва, че с тия администратори живеем в коренно различни, дори не паралелни светове, обитаваме различни духовни вселени; затова и с тях общо взето смислен диалог не може да се води, понеже, да речем, на авторитаризмът те казват "демокрация", примерно, управлението на въпросната администраторка, свеждащо се до провеждане на т.н. "оперативки", на които тя просто свежда за изпълнение решенията, взети преди това в тесния й кръжец, се определя като "свобода на изразяване на мнението"; Оруел ряпа да яде, тия го надминават, да, тук имаме една изкривена реалност, в която неговият лозунг "СВОБОДАТА Е РОБСТВО" си е таман на мястото. Както и да е, аз отделно ще пиша по тоя въпрос, ще напиша специален отговор до шефката на Инспектората, в който ще обоснова своята позиция; стремежът ми е да предизвикам разговор, да разчупя ледените стени на мълчанието, което показва по найкатегоричен начин правотата на моята преценка, че хората, че "по-голямата част" от "колектива", видите ли, "одобрява" действията на въпросната административна особа просто защото не искат да си имат моите главоболия с нея; а тя показа, че не прощава, че, дето се казва, е способна да гони оня, който има смелостта и достойнството да изразява своята позиция, несъвпадаща с нейната, "до дупка". А как мина днес моето съдебно "дяло" ще пиша отделно, и то съвсем скоро.
"Не зная друга политическа религия, която да е въздействувала така силно върху низките човешки инстинкти и страсти и да е поощрявала така всестранно човешките пороци, както прави това комунистическата идеология. Настъпиха времена, когато се искаше човек да изяви себе си единствено чрез правене на зло, което се оправдаваше като диалектическа необходимост на партията. И тъкмо в правенето на това зло, в причиняването на болки и страдания на другите, някои хора у нас разбраха, че могат да изпъкнат в живота на обществото, да се издигнат, може би и да получат място в историята." Същите престъпници са изпълнили и днес най-горните етажи на властта – техните деца, внуци, шофьори, охранители, масажисти, блюдолизци... Диана Пеловска ЗНАЧИ САМИЯТ БОГ СТОИ В ОСНОВАТА НА ЛИБЕРТАРИАНСТВОТО, БРАВО, ТАЗИ КОНСТАТАЦИЯ МИ ДОПАДА!
Снимки: Константин Павлов-Комитата и NOрешарски Явор Ганчев: Бог е либертарианец!
МАЙКО БЪЛГАРИЙО, КАКВО ЛИ ТЕ ЧАКА ОЩЕ, ЩОМ КАТО ТАКИВА ПРЕЗРЕНИ ХАИРСЪЗИ КАТО БАРЕКОВ ГИ ГОТВЯТ ДА ТИ ОПРЕДЕЛЯТ ТЕПЪРВА СЪДБАТА?! октомври 30, 2013 Вчера, въпреки всичките си ангажименти – днес се открива съдебното дело,
13 на което съм подсъдим за “неправилни мисли” в моя философска книга; виж примерно това: Във Филипополис се открива безпрецедентен съдебен процес над блогър и философ, втори след Сократовия в духовната история на человечеството! – все пак можах да ида на “шоуто” на Николай Бареков, което се проведе в центъра на Пловдив; в тази връзка искам вкратце тук да разкажа за впечатленията си. Аз вчера в блога си подкрепих призива на Христо Марков повече пловдивчани да отидат да освиркат “своя именит и знаменит съгражданин” Бареков: Призив към пловдивското гражданство да освирка днес наглеца Бареков – с добавка, касаеща непробудното хъркане на пловдивските студенти; впрочем, добавих призив и към студентите от ПУ да не се излагат да хъркат толкова непробудно и ето, на самото освиркване на Береков разбрах, че студентите в ПУ са започнали неговата окупация, което много ме зарадва! С групата, откликнала на този призив, отидохме на площада, където вече беше почнала да се разиграва невероятна сценка; таман отидохме, и Бареков, важен, надут и наперен като герест петел, откри шоуто си. Хайде да почвам да си разказвам впечатленията си, ще бъда кратък, щото след около час трябва да тръгвам за съда. Първото, което ме впечатли приятно беше, че на площада имаше вече доста хора, които, със свирки, с вувузели, с тъпани и просто с възгласи дружно освиркваха “знаменития си съгражданин”, който, видите ли, вече щял да оправя не само себе си, а и целокупното ни свидно отечество! Застанах на удобна наблюдателна позиция, за да възприема начеващото се шоу; още от първите думи на Бареков обаче кой знае защо, че в съзнанието ми се появиха памятните образи на Дочоолу, Гочоолу, Данко Хаирсъзина, него лично го свързах, по необходим начин, с тия памятни образи, и това си остана до края на събитието; респективно, оказа се, че както си му е редът, организаторите си бяха довели тайфа от платени “поддръжници”, които скандираха такива заучени думи, че присъстващите, пък и зрителите по телевизията, да бъде излъгани, че гнусникът Бареков, видите ли, бил имал “широка народна подкрепа”. Биеше на очи, че тия “поддръжници” и “фенове” са платени, бяха им раздали и еднотипни лозунги и плакати, направени все в една и съща типография; също така ми привлякоха погледа разни там момчета-спортистчета, повечето с бръснати глави, които открито се подчиняваха на разпорежданията на началниците си, щукаха насам-натам, търсейки повод да набият някой увлякъл се да участва искрено в шоуто. Понеже съм с оперирана глава, в един момент се отдалечих от тия платени биячи, щото не ми се ще пак да ми разбият главата и пак да ида на нова опе-
рация. Дето се казва, парилият се духа супата много старателно.
Абе какво да ви казвам, аз на такова сборище скоро не бях присъствал; жалка работа, разните му там “представители на народа”, които, видите ли, “свободно” и “непринудено” уж се изказваха, кой знае защо все хвалеха пуяка Бареков, той щял да ги оправи и прочие гнусотии бълваха, а пък на сцената стояха разните му там “лидери”, дето главно се изказваха срещу ГЕРБ и Борисов, нищо че до вчера бяха все негови най-предани слуги и подлизурки. В един миг в главата ми даже, признавам си, ми мина следната скандална мисъл: щом такъв шут като Барекова, щом толкова мръсни уста като барековите (които също доскоро ласкаеха същия този Борисов!) сега така усърдно го хулят и плюят, и то пак срещу заплащане, разбира се, то по тази причина, по метода на контраста, на мен лично, токувиж, Борисов ще почне да ми става едва ли не симпатичен! Даже се запитах в този момент, в който долових такава кощунствена “мисла” в ума си: дали пък Бареков, с оглед да вдигне подкрепата за Борисов, не прави тия шоута от типа “Данко Хаирсъзина”, щото по тази логика, наистина, повече хора, като се отвратят от Барекова, токувиж, ще почнат да обичат обекта на неговите плювни, именно същия този Борисов! Заболя ме главата в един момент от такива сложи конспиративистки мисли (аз иначе хич не си падам по тия умонастроения), и затова изгоних всички мисли от главата си и се отдадох на съзерцания на бушуващия пред мен спектакъл. Установих следното: Береков не е нищо друго освен един скъпо платен провокатор, който изглежда е минал в услуга на най-злите и ретроградни сили (тук, разбира се, няма начин да не бъде съзряна ръката на Москва!), та да предизвика безредици и дори кръвопролития, да предизвика дори гражданска война; той сипеше какви ли не мръснишки гнусотии от микрофона; личеше си по интонацията на гласа, че тоя пезевенк няма никакво отношение към демокрацията, а просто е слуга на всеки, който просто плаща повечко. Гнусна работа! Питам се, дали ще има малоумници, които ще се фанат на въдицата му?! Питам се също и нещо друго: защо прокуратурата не вземе мерки да озапти тоя подпалвач на напреже-
ние и на конфликти, дето обикаля страната с такава скъпа техника и пр.?! Огледах хубаво съоръженията, тировете, богатите устройства, с които разполагаше тоя шут, явно много, прекалено много пари инвестира някой в тоя шут, питам се обаче също колко ли му е акъла да инвестира тъкмо в нещастник като Береков, от който всичко живо вече се гнуси?! В един момент, като слушах изцепките му, установих, че взе да ми се гнуси дотам, че ми се доповръща; за да не направя поразия, се наложи да си тръгна към университета, за да видя какво правят там студентите. Толкоз. Още много мога да пиша, но ми е гадно да се сещам за крещящите тумби на площада. Майко Българийо, какво ли те чака още, щом като такива презрени хаирсъзи като Бареков ги готвят да ти определят тепърва съдбата?! Като доближих университета, установих, че от преживената погнуса сърцето ми се разхлопа съвсем, наложи се да се откажа от идеята си да видя какво става вътре в него, а иначе отвън беше спокойно, един транспарант висеше високо над входната врата, значи има нещо, браво, а аз, вече зарадван, се отправих към автобусната спирка, за да бързам към дома си та да легна белким бясно биещото ми сърце се успокои някак. Клипчето и снимките взаимствах от ТУК. А, ЕТО КЪДЕ ГИ БОЛЯЛО КОМУНИСТОСОЦИАЛИСТИТЕ! ЕТО КЪДЕ ГИ СТИСКАЛ ЧЕПИКЪТ!
Един комунисто-комуноидосоциалист крещи в несвяст във Фейсбук: "Нее!!! Този филм сме го гледали вече!"; отвърнах му ето как: Ето къде ги боляло комунистосоциалистите! Ето къде ги стискал чепикът! :-) Абе, кратуни червени, като не щете да се стига до нова 1997-ма, що продължавате сами да тикате развоя на нещата право натам?! Ами обирайте си крушите овреме, махайте се от властта, и ето, няма да се стига пак до 1997-ма; а като се инатите, ще докарате работите пак дотам, че с як граждански и народен ритник да бъдете отново изритани от властта! Егати наглеците! НЯМА ДА ДОПУСНЕМ БЪЛГАРИЯ ЗАВИНАГИ ДА ОСТАНЕ МАФИОТСКА ДЪРЖА-
14 ВА, КОЯТО НИ УНИЖАВА И УНИЩОЖАВА! 28 октомври 2013, понеделник
ПРОФ. ЦОЧО БОЯДЖИЕВ, И МОЙ ЛЮБИМ ПРЕПОДАВАТЕЛ ПО ФИЛОСОФИЯ, ЧЕТЕ ДЕКЛАРАЦИЯ В ПОДКРЕПА НА ПРОТЕСТИРАЩИТЕ СТУДЕНТИ
Един от моите любими преподаватели проф. Цочо Бояджиев чете декларацията на преподавателите в подкрепа на студентите #оставка #occupysu Justine Toms ФИЛОСОФИЯТА И ПРАВОТО, ЮРИСПРУДЕНЦИЯТА ТРЯБВА ДА МОГАТ ДА СИ ВЗАИМОДЕЙСТВАТ В ИМЕТО НА ИСТИНАТА Ето какви писма си разменихме тия дни с моя киевски приятел и сътрудник в издаването на международното многоезично научно-теоретично издание на сп. ИДЕИ, професор Константин Райда:
Здравствуйте, дорогой наш Ангел! Спасибо за искреннее и прекрасное письмо. У Вас несомненный и большой талант литератора, а кроме всего прочего и умонастроение настоящего философа и общественного деятеля. Я целиком и полностью разде-
ляю Вашу позицию. И постараюсь сделать все возможное, чтобы в меру своих сил помочь Вам. Однако возможности мои весьма не велики. Да, я думаю, что по большому счету в жизни нужно стоять до конца и до конца бороться за свои убеждения, если это, конечно, возможно, как советские простые солдаты под Сталинградом. Но в реальной жизни этим занимается один человек из 10 000, и к большому сожалению, лишь только тогда, когда его вынудит к этому жизненная ситуация, бизнес интересы или инстинкт самовыживания. Из ценностных, а тем более, духовных соображений на это в современной жизни практически никто не идет, не отваживается. Ваш пример, по моему мнению, в этом смысле уникален. Но Вы не подумайте, что я стараюсь Вас подтолкнуть на баррикады. Учитывая Ваше состояние здоровья, все-таки лучшим вариантом был бы разумный компромисс... Тем не менее, посмотрим, может быть что-нибудь и придет в голову... Посмотрим на развитие ситуации... Хотя ее тоже нужно стараться упредить... Продумать, какие конкретно решения может принять суд, расматривая Ваши действия в юридической плоскости – Ваш умысел в совершении "преступления" (желали ли Вы "оскорбить" лично эту особу) или просто сформулировать общественную проблему и т.д. Каковы будут ее доказательства и система аргументации, правльной ли она будет логически а не абсурдна и т.д. Это все нужно доводить до сведения суда под протокол, чтобы потом можно было бы аппелировать в высшие судебные инстанции, включая и европейские... Что касается журнала, то мы потихоньку готовим второй номер Приложений. Думаю, что сейчас нужно собирать уже побольше статей на номер, чтобы оно хоть как-то себя окупало. А после выхода его в свет, будем начинать процедуру регистрации журнала в наукометрических базах. СКОПУС, о котором Вы прислали мне инструктивную статью – самая серьезная наукометрическая база, но есть и еще другие, попроще. Этими вопросами у нас занимается Сергей. Он уже отправлял туда заявки от институтского философского журнала Мультиверсум. Не знаю пока, как результаты... Но посмотрим, будем стараться выполнять по возможности те требования, которые помогут нам не только держаться на плаву в этой жизни, но и успешно работать. Что касается диссертации, то посмотрим. Плохо, что я очень редко общаюсь с философами (наделенными необходимыми полномочиями). Но будем потихоньку выяснять ситуацию и возможности решения и этой проблемы. Желаю Вам здоровья, и мужества, и удачи, и нормального, боевого
настроения, и поддержки близких, и правильных решений... Искренне Ваш друг, К.Р. Здравствуйте, дорогой мой друг Константин, Спасибо Вам за чудесное письмо, а также прошу меня извинить, что отвечаю Вам с опозданием, дело в том, что у нас вспыхнула что-то вроде революция, я активно в ней участвую с чем могу, очень активно пишу, протестирую, так что у меня в этой связи много дел; Вы об этом можете убедится, посмотря на мой блог. Кроме того работал по предпечати одной моей новой книге, так что все это поглотило все мое время. Но, вот теперь, когда книга уже готова, нашлось время и я решил ответить Вас. Спасибо за Ваш анализ так и так сложившейся ситуации вокруг судебном процессе надо мной. Я также очень думаю над нем, думаю, что все таки имеет смысла пережить это испытание, потому что жизнь нам предоставляет такие епизоды, благодаря которым мы учимся понимать и развивать свою личность; вот, например, я всю жизнь философствовал о праве, о справедливости, о человеческих правах и пр., но сугубо теоретически, вот, теперь мне понадобилось пережить все это непосредственно, и таким образом понять то, что до сих пор не успел понять. Так что я не сожалею, а стараюсь реагировать над случившееся исследовательски, познавательно, обогатить свою душу. Тогда и все не будет напрасно. Вот и книга получилась уже об этом суде, я назвал ее VERITAS ODIUM PARIT, сообразно латинской пословице, иначе сказать: истина пораждает ненависть, но также истина и порождает многое другое, так что боротся за истину имеет смысла. Рассуждая таким образом, я успокоился и мне легче пережить все это. О журнале что сказать, я с Вами согласен, не будем отказватсья, трудности есть, но с ними надо боротся, надо их побеждать. Я начал переписку с одним болгарским профессором, он редактор трех международно признанных журналов, он вошел со мной в дискусии (не знаю видели ли вы это в блоге?), я на днях ему снова напишу, потому что он мне ответил, но я на нашел времени ему ответить. Он может мне много помочь советом как регистрировать наш журнал в международных базах потому что он все это уже прошел, он успел постичь то, к чему мы стремимся и работаем. Так отвечаю Вам короче на этот раз, потому что устал, много писал сегодня, завра уже и начинается мой судебный процесс. Так что мне надо кроме все остального и готовится к ним. У меня нет адвоката, увидим что получится. Рискую, но посмотрим. Философия и право, юриспруденция могут по моему взамодействовать во имя истины, почему и нет, а если нет, это плохо для права, не для философии...
15 Всего Вам доброго, желаю Вам здоровья и удачи, также и Вашим самым близким людям! С уважением: Ангел КРАТКО И ЯСНО КАТО БЯЛ ДЕН РАЗЯСНЕНИЕ ЗА СМИСЪЛА НА БОРБАТА НА СТУДЕНТИТЕ, НА ПРОТЕСТИРАЩИТЕ октомври 30, 2013
Една патетична и разгневена другарка не разбирала защо студентите протестират, щото, видите ли, у нас всичко било… бляскаво едва ли не; ето какво ми се наложи да й отвърна: Битката на студентите, които протестират вече в отчаянието си по този начин, с окупация, госпожо или другарко, е за моралния закон, който трябва да вземе надмощие и да подчини на себе си всичко, в това число и другите закони, а най-вече да стане водещо начало на политическия ни живот, на демокрацията ни. Жалко е, ако не сте разбрала смисъла на тази борба на студентите, на протестиращите. Те искат нещо просто, но съдбовно важно: искат морал в политиката, морал в живота ни. Искат да се спре аморализмът на управляващите ни. И да спрат беззаконията им. И да бъде пресечена арогантността на властниците. Искат всяко нещо да си отиде на своето място, а не всичко у нас да е наопаки. Сфащате ли сега, любезна другарко или госпожо, за що става дума в този протест? Крайно време е да сфанете, щото заради такива чутури и кютуци, дето не схващат толкова прости неща, сме на дереджето, на което сме. Аман от дървени “философи” в тоя държава, които нищичко не разбират и само плямпат без да мислят! Аман от кратуни и от тикви! ПРИЗИВ КЪМ ПЛОВДИВСКОТО ГРАЖДАНСТВО ДА ОСВИРКА ДНЕС НАГЛЕЦА БАРЕКОВ – С ДОБАВКА, КАСАЕЩА НЕПРОБУДНОТО ХЪРКАНЕ НА ПЛОВДИВСКИТЕ СТУДЕНТИ 28 октомври 2013, понеделник
Христо Марков е написал на страницата си във Фейсбук следното възвание или призив във връзка с днешното "мероприятие" в Пловдив на медийния безскрупулен въжеиграч – той вече е с политически претенции, щял да става "нов оправяч на нацията" и дори, видите ли, "защитник", "народен трибун" на бедните и мизерстващите! - именно Николай Бареков; понеже изцяло споделям преценката и призива на гн Марков, не само го подкрепих, но и аз се включих в призоваването на съгражданите си да реагират някак що-годе достойно пред лицето на тази наглост; ето по-долу и двата призива, дано имат ефект, дано повече хора дойдат днес на площад "Стефан Стамболов":
Пловдивчани, докажете, за пореден път, че в града ни няма място за политически курви, за олигархични организации, за долнопробни и елементарни манипулатори и популисти! За лицето Бареков (Дудука) става дума, разбира се. Сабахлем, в 8 часа, ме посрещна местен комунистически активист с листовка, която ме призовава да участвам довечера от 17 часа в сборището на Бареков в Пловдив. Нека да му покажем на Дудука, че е срам за гр. Пловдив. Сборен пункт: Пловдив, площада пред Общината, до фонтаните в 16-16.30 часа. Нека докажем, за пореден път, че притежаваме достойнство и сме неподвластни на манипулатори и слуги на задкулисието! А ето и моята добавка към призива на Христо: Споделям и подкрепям! Аз лично ще дойда на протеста в 16.00 часа. Призовавам и други хора да дойдат! Писна ми от аморални въжеиграчи-спекуланти като тоя Бареков, които се гаврят без смущение с нашите беди и страдания, с нашата бедност, с нашите унижения! Аман от безсрамие! Аман от наглост! Елате, пловдивчани, да освиркаме тоя наглец! И още нещо искам да кажа: Пловдивски студенти, защо спите?! Защо не подкрепите колегите си от София?! Няма ли будни хора сред вас - или яката всичките хъркате?! В СЛАВНИЯ ФИЛИПОПОЛИС СЕ ОТКРИВА БЕЗПРЕЦЕДЕНТЕН СЪДЕБЕН ПРОЦЕС НАД БЛОГЪР И ФИЛОСОФ, ВТОРИ СЛЕД СОКРАТОВИЯ В ДУХОВНАТА ИСТОРИЯ НА ЧЕЛОВЕЧЕСТВОТО!
Утре, 29 октомври 2013 г., аз съм призован (за първи път в живота си) като подсъдим в наказателно дело пред съда; ще ми се наложи утре да участвам в едно доста куриозно и анахронично съдебно дело, предвид смисъла му: съдят ме за "неправилни мисли", породили, видите ли, "силна сърдечна обида" в душата на толкова чувствителната ищца, една администраторка в образованието, които тя била открила в една моя философска книга; да, не се шегувам, такива "обидни мисли" моята шефка била открила в книгата ми НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие "Есета за освобождаващото образование"); моля, като пиша това, да не си мислите, че съм нещо превъртял, че се шегувам, че се майтапя, че съм изкрейзил или не знам си какво още: истина е това, което пиша, така е, точно за това нещо ще ме съдят утре.
Тази моя книга е публикувана найнапред в блога, тя съдържа публикации, статии и есета за образованието, а пък после аз, по моя си обичай, аз събрах тези текстове, направих от тях сборник, редактирах го, преработих го - и издадох своя книга, първо я издадох онлайн, а после и в хартиен вариант, в съвсем бутиков тираж, направих две издания на тази книга, които вече са разпродадени. (Между другото, като излезе тази книга, взех, че подарих един екземпляр от нея на своята толкова любезна и напредничава директорка, именно на вече доста известната на читателите на този блог г-жа Стоянка Анастасова; и така направих фатална грешка: тя се зачела, нищо чудно и да се е позамислила, най-вероятно доста се е ядосала, не знам какво емоции е породила книгата ми у нея, после я дала на помощничката си, на въпросната г-жа Камелия Стоянова, синдикалистката, дала й е и тя да се поядоса малко, и в резултат те двете, неразделни приятелки, седнали и измислили гениалния ход да ме дадат под съд заради "неправилните мисли" книгата ми, който съм дръзнал да напиша! Виждате ли колко е опасно човек, ако е писател, да е любезен и да подарява свои книги на някакви властващи особи?!) Та, другояче казано, моя милост, най-вероятно, е първият български блогър, който е даден под съд за нещо, което е написал и публикувал в блога си,
16 сиреч, откриващият се утре съдебен процес е безпрецедентен, аз лично не съм чувал досега друг блогър да бъде съден в българския съд за това, което е написал в блога си, за мислите, които си е позволил да изрази в блога си. Е, на мен щастието ми се усмихна и ето, аз съм първият български блогър, който е даден под съд за свои мисли, написани в блог; пък, знае ли човек, може да съм първият блогър и в целия Европейски съюз, който е даден под съд, а пък нищо чудно да съм такъв първи подсъдим блогър и в целия съвъкупен съвременен свят! Леле, каква слава ми се стовари на главата, дали изобщо ще мога да я понеса?! Е, аз също така съм философ, ето, нищо чудно да се окаже, че от доста векове насам аз съм първият не само български, но и европейски философ, който е даден под съд за написани, за изразени в своя книга философски мисли; майчице, ами ако аз съм директно вторият - след великият Сократ! - философ изобщо в световната история, който е даден под съд за ето такива, видите ли, "вреди", които моята философия е нанесла на човешко същество, на човешки същества?! Представяте ли си каква слава ще ме сполети, ако се окаже, че аз съм вторият философ изобщо след Сократ, който е съден за такова нещо в световната духовна история?! Е, знам, примерно, Галилей е съден, както знаем, по въпроса за това Слънцето ли се върти около Земята, или Земята – около Слънцето, нали се сещате?! Да, но Галилей е научен деец, не е философ, е, малко е философ де, но аз съм си съвсем чист философ. Пък и, хайде, от мен да мине, да съм трети след Сократ и Галилей учен или философ, който е съден за свои "непозволителни мисли", пак честта, няма да отречете, която ми се стовари връз главата, е голяма, толкова голяма, че ми е чак неудобно вече да я понасям. (Прочее, грехота е да кажа, че и Учителят на цялото човечество, Христос, също е бил съден и осъден за "неправилни мисли", него са го разпънали на кръста, но е срамота тази мисъл да се явява в съзнанието ми, да се сравнявам със самия... Христос, нашият Спасител, затова я гоня оттам; но аз все пак също съм учител, е, малък, обикновен, но и аз имам ученици, тъй че една такава аналогия не е толкова погрешна, пък и аз се възприемам, като християнин, за християнски философ и за християнски мислител, възприемам се за последовател на моя Учител, Христос; ние всички сме все някому ученици, и учениците един ден стават учители, това е нещо като метаморфоза на живота; затова прощавайте, че написах и тази мисъл, но какво да правя, като и тя се яви в душата ми, пък аз съм привикнал да не крия мислите си...) Както и да е, дали съм втори или трети след Сократ сред философите, това тепърва историците ще го доказват, и чет-
върти да съм, и да се намери някой друг преди мен, честа и славата, признайте си, са доста големи, ето, изчервих се даже от неудобство като написах тия думи! Но такава ми е била съдбата, както и да е. Аз, впрочем, съм и писател, имам доста издадени книги, тъй че съм и, нищо чудно, първият български писател (апропо, писател нали е този, който пише книги, да не бъркам нещо, щото нищо чудно някой да се изкрещи, по нашенския български обичай: "Я го виж тоа бе, сам се нарича "писател", какъв писател си ти бре, какво като си написал някакви си там книги, ти нали не си признат официално за "писател" от ЦК на писателския съюз, нали нямаш удостоверение от надлежните държавни органи че си писател, какъв писател си тогава ти бе, самозванецо?!"?!), та моя милост, най-вероятно, е първият български писател, който е даден под съд за мисли, които си е позволил да напише в своя книга; честта, наистина, е незаслужено голяма, но както и да е, да оставим този въпрос на бъдащите изследвания на педантичните историци, в това число и на историците на съвременните български нрави.
Тоя съдебен процес, откриващ се утре, ще бъде също така първият, който току-що започва, а за него вече е написана и издадена... книга: да, аз събрах свои текстове, писани по повод на заведеното срещу мен дело, подредих ги в нужната последователност, редактирах ги, доколкото имах време, понеже наскоро ми хрумна тази идея, и ето, книгата вчера се появи: виж Четете онлайн новата ми книга със заглавие VERITAS ODIUM PARIT...! Това също е безпрецедентно нещо: знаете, за Сократовия процес Платон, неговият ученик, е писал посмъртно, а за моя аз, понеже работите в съвременния свят са доста напреднали в сравнение със Сократовото време (виновни за това са пустите компютри, тая щура американска измишльотина!), не само написах въпросната книга до започването на процеса, но и успях да я издам, вярно, сега-засега само онлайн, но още днес давам заявка на издателя си да излезе, да бъде отпечатана и в книжно издание! Виждате, че има голям напредък в нашето интересно време, затуй трябва да сме благодарни найвече на науката и на техниката, а иначе, в нравствено отношение ний, съвременните
хора, явно не сме израсли кой знае колко, щом пак, както виждате, сме се захванали да съдим един философ за това, че бил написал каквото мисли в своя книга, но да не придиряме толкоз. Има и още много други знаменателни и безпрецедентни неща, които могат да се открият около този начеващ се съдебен процес, но аз засега да замълча, щото ще излезе, че сам се изтъквам, че сам се навирам в историята и прочие; ще дойде време, хората ще оценят всичко сами, аз знам, че това време ще дойде. А сегазасега, както си повелява добрият български обичай, всички мълчат и се правят, че не забелязват какво става, какво се върши и прочие. По нашенски разбираният морал изисква един философ или писател, примерно, първо да бъде осъден, а най-добре убит, може с камъни, с чадър, с бесилка, с каквото се наложи, пък после, като го пратим в ада, може едва тогава да се сетим, че тоя човек заслужава известно уважение; и тогава първите, които ще почнат да го прославят, ще бъдат ония, които най-гузно са мълчали, които изобщо не са му подали ръка, когато му е било тежко, които радостно са подхвърляли съчки та по-ярко да блещи кладата, на която той се е пържил, докато е бил жив; но като умре, тия нищо чудно първи да почнат да го хвалят, а пък някои, най-вероятно, и дисертация ще напишат и ще я защитят по чудесния повод! Но сега-засега, докато въпросният човек, философ, писател, не е още умрял, ний ще мълчим, ще чакаме първом да умре, за да не се издадем, че сме напреднали с нещичко в нравствено отношение; нима ний така не така убихме навремето Яворова?! Ами Ботева?! Ами... кой ли не друг? Но да спра и тук, че ми е неудобно да пиша по този маниер, не бива да се смущава апатията на сънародника, че ще почне да се вълнува от нравствени проблеми, а това вече е вредно за доброто храносмилане. Вчера дръзнах да поканя ония, които искат да присъстват на живо на откриването на съдебния процес, на който неминуемо е отсъдено да влезе в аналите на духовната история на Татковината, да дойдат в съдебната зала и по този начин да се обезсмъртят: виж Философите са много вредни и опасни хора, нали така?! Да мрат, мамицицата им! Убийте ги, разкъсайте ги! Долу!. Е, който иска, може да дойде, не е престъпление, процесът е открит, публичен, делото ще бъде интересно, може да се наслади над случващото се, пък и не е зле да се види как функционира нашата съдебна система, тъй да се рече, на дело, практически. Е, медии да дойдат на откриването на съда не смея да призова, щото ще бъде нескромно, пък и няма го момента на сензационност: у нас всеки ден биват устройвани какви ли не гаври над личности, преспокойно биват всеки ден разкъсвани какви ли не личности, та сега ще
17 вземем да се трогнем, че разкъсвали някакъв си там самозванец-философ-и-писател. И блогър, майната му, да мре! Ний сега имаме по-важни работи, ето, протестът тече, правителството ще падне, дано падне де, тъй че не смея да ангажирам медиите с моето, тъй да се рече, дяло; тази дума, думата "дело", произнесена по този архаичен или източно-български начин, ми звучи сюблимно, затуй почвам вече така да я пиша, по моя си обичай, вече само така; като каже човек "моето дяло", звучи някак си възвишено, патриархално, библейски даже, не знам дали сфащате това? Но на мен ми стига, че аз го схващам, така и ще си го пиша веке.
Какво друго да кажа? А, да, аз ще бъда на дялото си без адвокат, поради бедност, както е обичайно у нас да пребивават в пълна бедност нашите учители, духовни люде и пр. (не казвам "духовници", щото повечето от духовниците ни, особено владиците ни, пребивават в разкош, лукс и богатства!). Та ще се защищавам в съда сам, без услугите на адвокат, адвокатите искат много пари, а пък аз, освен че съм в болнични, и единствен имам някакви доходи в семейството си, съпругата и синът ми, завършил вече студент, са безработни. Ще се защищавам сам не за да подражавам на Сократ, а понеже, казах, нямам възможност да си позволя адвокат. Тъй че и от тази гледна точка делото може да стане интересно: ще се сблъскат на този процес хитростите на опитния адвокат на ищцата с пълното неумение на един философ да хитрува, да устройва клопки, да провежда разни правни игрички и казуси; аз ще заложа само на истината, без ония юридически тънкости, без които, казват, не можело да се спечели в днешни условия нито едно дело; аз пък ще опитам да го спечеля като заложа на едно-единствено нещо: на истината, на правдата, на искреността, на морала. Точка. Това за мен като философ е найважното. Игричките на адвокатите съвсем не са ми интересни. Моралът е найважното, правото има смисъл доколкото го подкрепя, иначе се обезсмисля и изражда. Готов съм да споря с всеки правист за това нещо. Аз преподавам философия на правото от години, и книги имам по тия теми, тъй че имам известна опитност, само дето не съм обигран като днешните адвокати, но пък, нищо чудно, това да не е недостатък, а
някакво предимство. Надали е предимство, но дано е... А ето сега и моята встъпителна увертюра към започващия утре съдебен процес над моята собствена свобода на мисълта, над моето конституционно право да мисля каквото намирам за добре и да пиша както аз мисля; аз от свободата си нямам намерение да се откажа, независимо от това, че у нас, в страната, в този момент се извършва ускорен процес на дива рекомунизация, за който моето дяло е не само пример, но и един най-ярък симптом: съдят ме за това, че съм дръзнал да мисля "непозволени мисли", които, видите ли, били оценени като "обидни" от една властваща особа, вярно, намираща се на нисък пост, но все пак една държавна особа, а знаем, че при комунизма нито една държавна и партийна особа не можеше да бъде критикувана - щото беше обявявана за "безгрешна", за "непогрешима"; е, някой явно продължават да живеят с туй анахронично милиционерско-партийно съзнание и затова ме дадоха под съд. Аз на това мое дяло ще се опитам да защищавам в мое лице правото ни да мислим свободно, да изразяваме мислите си, което ни е гарантирано по Конституция, което е едно свещено и фундаментално човешко право. В това аз виждам смисъла на този процес; в този дух е написан и документът, в който се зачетох случайно тази сутрин, който съм написал преди време; ето ви го сега и на вас, да почетете, да се ориентирате за какво става дума. Почетете, пък утре, живот и здраве да е, можем да се видим, ако искате, в съдебната зала. Чао засега, бъдете здрави; а ето и въпросният текст, който е нещо като моя встъпителна пледоария на начеващото се утре съдебно дяло над моя милост, именно философа, писателя, блогъра, учителя Ангел Грънчаров: Open publication - Free publishing Та така, утре в древния Филипополис се открива безпрецедентен съдебен процес над блогър и философ, втори след Сократовия в целокупната духовна история на человечеството! Не се шегувам, не фантазирам, не се майтапя, истина е! Дръжте се здраво на стола за да не паднете! Бъдете здрави! Това мога само да ви пожелая. И нека тази започваща седмица да е хубава и ползотворна за вас! За мен, явно, както е потръгнало, ще е такава. Само да не припадна на процеса, щото хич ме няма със здравето, като капак ме хвана грипен вирус, не ми стига останалото. Но дялото си аз по здравословни причини няма да отложа. Да тръгва, че историята не може да ме чака повече да се запиша в нея! :-) ДВЕ МНОГО КРАСИВИ СНИМКИ ОТ ПРОТЕСТА
Снимки: Bebo 'Goofy' Halvadjian АЗ СЪЩО ПОДКРЕПЯМ БУДНИТЕ СТУДЕНТИ! 27 октомври 2013, неделя
СТУДЕНТИТЕ ОТНОВО СЪБУДИХА БЪЛГАРИЯ
18 1000/2013 г., начало - 10.00 часа, във вторник, 29 октомври 2013 г.; коя точно е залата ще се разбере там, на дъската, където се обявяват залите на всички дела в този ден. Чувствам се ужасно, не съм здрав, в болнични съм, но решавам да не възразя спрямо откриването на делото, на което, на моите вече 54 години, за първи път в живота ми съм подсъдим. Поради това, че и съпругата, и синът ми (студент, завършил, предстои му дипломиране) са безработни, не мога да си позволя по финансови съображения адвокат; ще се защищавам, доколкото мога, сам. За мен това е едно голямо напрежение и изпитание. Тъй че ще съм благодарен на всеки един такъв жест на морална подкрепа – какъвто е присъствието в залата по време на съдебния процес. Който може и желае да изрази такава подкрепа – да заповяда, добре е дошъл!
Live streaming video by Ustream Студентите отново събудиха България. Тази вечер митингът срещу правителството на Орешарски и в подкрепа на студентите беше внушителен. Браво, момичета и момчета! Вие сте бъдещето ни. Vladimir Levchev, снимки: Константин Павлов-Комитата, стрийма на блогъра Иво Божков излъчваше на живо Виж и Многохиляден митинг откликна на призива за подкрепа на студентите ФИЛОСОФИТЕ СА МНОГО ВРЕДНИ И ОПАСНИ ХОРА, НАЛИ ТАКА?! ДА МРАТ, МАМИЦИЦАТА ИМ! УБИЙТЕ ГИ, РАЗКЪСАЙТЕ ГИ! ДОЛУ! Приятели ме попитаха за точното време и място, когато и където ще се открие съдебното дело срещу мен, заведено от гжа Камелия Стоянова, председател на учителската организация към КТ "Подкрепа" (синдикатът, в който сам членувам!) и същевременно помощник-директор на ПГЕЕПловдив, училището, в което работя. Искали да присъстват в съдебната зала - като акт на морална подкрепа към мен, подсъдимия. Знайно е вече, че съм подсъдим за "крайно неправилни мисли", които били прозвучали "обидно" на въпросната особа, мисли, които тя е срещнала в моята философска книга НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие "Есета за освобождаващото образование"). Казах им тази информация, ето, пиша я сега и тук, ако някой друг иска да покаже съпричастност, да заповяда: делото ще се открие в Съдебната палата в Пловдив, Районен съд, XI наказателна колегия, делото е НЧХД №
Е, вярно, зная, колегите в самото училище, дори и да имат някакви симпатии към моята борба срещу директорския авторитаризъм в това училище, не могат да си позволят да ги изразят – защото обстановката там е такава, че такова нещо е равностойно на саморъчно подписана молба да бъдеш уволнен. Такива неща не се прощават, ето, уволнението на инж. Калин Христов през това лято (заедно с още неколцина учители), е илюстрация за такава една горчива констатация. Тъй че от самото училище едва ли някой ще се осмели да дойде в съдебната зала. Но аз съм бил преподавател вече 30 години, имам много свои бивши ученици, колеги и пр., които не са, така да се рече, под юрисдикцията на въпросната директорка, тъй че няма за какво да се боят и могат, ако искат, да дойдат. Отправям този призив съвсем съзнателно: аз няма за какво да се срамувам на това дело. Призовавам то да е съвсем публично. Други има за какво да се срамуват. За тях тайната е съкровено желана. Е, аз пък съм за пълната публичност. Пък е и интересно да се види на живо как функционира в днешно време българският съд. Аз в съдилище не бях стъпвал, до този момент съм живял така, че проблеми с правосъдието не съм имал никакви. Да, но ето, сега съм обявен за нещо като "престъпник", вече съм подсъдим - за първи път в живота си. За
мен, като изследовател, е любопитна и такава една роля. На дело, на практика, е важно да се знае как работи държавната машина в това съществено отношение: съдебната власт. Та ето, имам късмета да проуча и този въпрос. Даде ми се този шанс от толкова любезните мои ръководителкидиректорки. За което съм им много благодарен. Вярвам, че истината може да възтържествува и в днешните български условия, е, не току-така, а като тия, които я обичаме, приложим все пак някакви усилия в нейна защита. Затова ще застана пред съда с открито чело. Вдъхновява ме, не крия, светлия пример на моя духовен наставник Сократ. Той, знаете, също е бил съден по много близки мотиви: неговите врагове го обвинили почти досущ в същото. Сократ, както и подобава за философа, е бил неудобен за много хора. Доста хора са го ненавиждали, са му "имали зъб". Дразнил е кой ли не. Ядосвал ги е. То това, всъщност, е и работата на философа. Е, знаем, Сократ, въпреки бляскавата си защита пред съда, бил възприет за "виновен" - и бил осъден на смърт. Наложило му се да изпие онази същата чаша с отрова; тогава така били изпълнявани смъртните присъди; тогава и палачите, видите ли, били хуманисти. Вчера ми звънна един приятел от София, философ, университетски преподавател, който заяви, че иска да дойде на откриването на делото. Попита ме товаонова, удивляваше се на това, което му разказах: звучеше му съвсем невероятно! В разговора аз подхвърлих необмислено ето тия думи: "Е, Сократ са го съдили и са искали за него смъртна присъда, в моя случай поне не искат от съда смъртта ми!". И моят колега и дългогодишен приятел ми каза следното: – Бъркаш: и при теб, и в твоя случай също ти искат смъртта. Особено в твоето здравословно състояние това съдебно дело ще те убие. То вече те убива: като те знам колко си чувствителен, представям си как те убива, но ти още не си го осъзнал. Знам как тежко и дълбоко преживяваш обидата от абсурдното обвинение. Не помалко жестоко се отнасят към теб, приятелю, твоите душмани – в сравнение с душманите на Сократ. Не знам как да ти помогна, но ще гледам поне да дойда в съда. Ако бъдеш в тия тежки минути оставен сам, ще бъде крайно несправедливо. Затова ще се постарая дойда. Тия думи ми каза моят приятел. Наистина, откак разбрах за това, че е заведено такова дело срещу мен, та до този момент, два дни пред откриването на делото, минаха месеци, в които аз нямах и ден покой или почивка. Това бяха найкошмарните дни и месеци в живота ми. Вместо да се възстановявам спокойно от тежката животоспасяваща операция, която
19 ми беше направена на 18 април, аз бях ударен така жестоко в най-слабото ми място: много, направо безкрайно съм чувствителен към темата за достойнството! Затова този нравствен удар, който ми нанесоха, е бил пресметнат най-внимателно и старателно. Добре са знаели, че това ще ме убие. Без капчица състрадание обаче нанесоха удара си. Е, има Бог, той всичко вижда. Както и да е. Вече нямам думи. Такава коравосърдечност аз в живота си не бях срещал. Блазе им на някои, че имат такива корави сърца. Моето сърце обаче не е такова...
Всичките си тревоги, обиди, нравствени терзания, всичко, което преживях в тия месеци, аз въплътих в слово: найстарателно си водих своя дневник; кажиречи през ден, ако не и всеки ден, аз разсъждавах писмено, опитвах се да предразположа въпросната особа на диалог, писах писма, жалби, какво ли не, опитвах да водя дори преговори, не и не: нищо не помогна! Отсреща срещнах само надменност и непроницаемост. Така аз възприех нещата, така ги опивам: не мога да лицемеря. Нека да ме съди още, ще кажа обаче каквото мисля. И щи го кажа и напиша точно както го чувствам и преживявам. Аз съм човек, не се срамувам от това да показвам човешкото в себе си. Та диалог не успях да предизвикам, но оставих много писмени свидетелства за преживяното в тия тежки за мен дни и месеци. Тия дни събрах всичко, което съм написал по повод на това съдебно дело на едно място и се получи книга от 230 страници; получи се един нравствен, психологически и правен казус, взет от самия живот – каквото подзаглавие вече дадох на тази книга. Заглавието й все още не съм измислил, но усилено мисля по него. Ако някой иска, нека да помогне, нека да дава предложения за заглавие на тази доста своеобразна книга. Едно красноречиво свидетелство за болното време, в което живеем. Решавам тази книга да завърши в навечерието на откриването на самото дело. Каквото ще се случи на самия съдебен процес, ще го опиша, живот и здраве да е само, в отделна, в нарочна книга. Всичко ще документирам. За мен, като изследовател на съвременните нрави, случаят, не крия, е напра-
во благодатен. Разглеждайки го от тази страна, проявявайки огромно любопитство към това, което ще се случи на съдебния процес, на който съм подсъдим, аз успявам, донякъде, да намаля огромното напрежение, на което съм подложен. Ето, това, което пиша в момента, също ще влезе във въпросната книга. Ако не пишех тия текстове през кошмарните дни, които преживях тази пролет и това лято, аз вече щях да съм се пръснал от напрежение. Те изиграха за мен ролята на нещо като "отдушник". Затова ние, пишещите, пишем своите книги: да се освободим от мислите, които ни гнетят. Писането е форма на освобождаване. Пишещият е един свободен човек, който, пишейки, разширява периметъра на своята свобода. Щото и някои мисли могат да станат наши тирани, ако не ги проснем, като убити, върху хартията. Затова пишем, не за друго. Пишем, за да спасим душите си. Затова пишат пишещите. Да го знаете от мен. От добро не се пише. Но пък се пише предимно за добро.
Та който има идея за заглавие на тази книга, в която са събрани всички мои есета по темата за това съдебно дело, да заповяда, да даде предложението си. Който пък иска със своите очи да види какво ще се случи на самия процес, да заповяда, откриването му ще стане вече казах къде и кога. Ако някой представител на медиите рече да дръзне да даде гласност на тоя толкова показателен за нашето време съдебен процес, може също да дойде. Съдят един философ за това, което е написал в своя книга. Недоволни са от това, че този философ си позволява да пише това, което мисли. Позволява си, негодникът, гласно да заяви каквото мисли - е, ще му дадем да види той, къде дават така, ако всеки почне да казва какво мисли, знаете ли каква суматоха ще настъпи? Няма да му позволим да дава лош пример и да заразява младите със свободомислие. Ще го осъдим, ще
направим така, че в досието му да влязат заветните думи "ОСЪЖДАН", та този философ повече никога да не може да преподава философия на младежта! Нито едно училище повече няма да го вземе на работа, а пък ний ще го уволним, щото много сме загрижени за това на какви мисли учат философите днешните младежи. Нека да умре безработен и гладен този философ, майната му, та да си плати за за непозволителния лукс: ще ми мисли той, ще ми говори и ще ми пише той свободно, я го виж ти, размислил се, разприказвал се, разписал се! Ще ми пише той книги, негодникът! Тая ний няма да я позволим. Ще го накараме да млъкне завинаги! Един умълчал се наплашен философ, при това лишен "законно" и по съдебен път от право на работа и преподаване, вече е мъртъв, убит философ. Това явно целят да направят с мен. Желаят да ме убият именно като философ. И като писател, автор на вече повече от 20 издадени книги. Затова, не за друго ме съдят, вий да не си мислите, че ме съдят за нещо друго? Моята свобода на словото е "трънчето", което ги боде в очите, е, това трънче са решили найпосле да го извадят оттам. Затова е този съдебен процес. Не си мислете, че е за нещо друго. Ако смятате, че това е нещо "маловажно" или незначително, не обръщайте капчица внимание на случващото се. И на това, което написах току-що - и което вие прочетохте с очите си. Невероятно звучи, но е точно така, е факт. Живеем, за жалост, в един абсурден посткомунистически свят, в който няма невъзможни неща... У нас, в България, нима някой изобщо цени такива "лигльовщини" като свобода на словото, като мислене, философия, философски книги и идеи за свободата, живота, достойнството, личността и пр. – каквито са моите книги?! Цени ги, ама дръжки! Тъй че по-добре изобщо не обръщайте капчица внимание на това, което се случва и за което току-що написах. Що да си смущавате спокойствието? Бързо забравете каквото току-що прочетохте и идете да си послушате малко чалгарийка – за утеха на сърцето, за успокоение на оскърбената ви невинност. Философите са много вредни и опасни хора, нали така?! Да мрат, мамицицата им! Убийте ги, разкъсайте ги! Долу! ЗАЩИТНИЦИТЕ НА ВЛАСТТА ОТ ВСЯКАКВИ КАЛИБРИ – ОТ КОЛИБРИ, ДО ДВУГЛАВИ ОРЛИ – КЪЛВАТ НАСТЪРВЕНО СЛАБОТО МЯСТО НА ПРОТЕСТИТЕ: ТЯХНАТА ОТНОСИТЕЛНА МАЛОБРОЙНОСТ Из Студен(тск)ият душ разгорещи защитниците на властта Автор: Иво Инджев
20 Малобройните срещу малоумните. Така бих обобщил каузата на студентската окупация и на софийските демонстрации срещу властта, но щях да падна на нивото на безсилната злоба на онези, които се упражняват като писарушки в заклеймяването на публичната съпротива срещу властта заради количествените му измерения.
изправили срещу режима на тази суперсила и именно те се оказаха победителите, докато империята на злото се разпадна.
ПРОЕКТ ЗА КОРИЦА НА НОВАТА МИ КНИГА, КОЯТО ТИЯ ДНИ ЩЕ ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ
Папа Франциск на среща с католически семейства във Ватикана, цитиран от Франс прес. Според папата за да се върви напред в едно семейство е необходимо да се използват три думи: може ли, благодаря и прощавай". Папата призова младежите, които бяха многобройни на площада, да се вслушват в бабите и дядовците. "Народ, който не слуша бабите и дядовците, е народ, който умира", заяви той. ПРЕКИ ПОПАДЕНИЯ ПРАВО В ДЕСЕТКАТА ОТ ИВО ИНДЖЕВ
Защитниците на властта от всякакви калибри – от колибри, до двуглави орли – кълват настървено слабото място на протестите: тяхната относителна малобройност. Набезите им не са плод на малоумие, а на обикновения цинизъм, възпитан в дух на уважението към грубата сила на „болшинството”. Това е характерно за харакирито на болшевизма, който се самоуби в крайна сметка именно с това, че накара милиони хора да го намразят. Нито една пушка не пукна да го защити във „великата” му родина СССР – в презряната му съветска колония България пък да не говорим… Наслаждавайки се на безсилието на протестите в столицата да пробият дебелокожието на управляващите, реваншистите от всякакви нюанси на червеното, събираха дълго храчки, за да си го върнат за страха, който бяха набрали. ... Валят „аргументи” за това, колко е несправедливо шепа хора да окупират голяма аудитория, че и цял университет дори. ... Бройката! Това е основният им акцент. Малко били протестиращите и било несправедливо делото им по тази причина. Това е брутална промяна на самия смисъл на бунта, който не претендира да говори от позицията на „болшинството”, а крещи с езика на отчаянието от липсата на чуваемост при отказа на властта да отговори на легитимния въпрос за своята морална нелегитимност. Доста е срамно да застанеш на страната на неморалните, само защото имаш болшинство в тази многотия. Което само показва правотата на моралния бунт. Защото неморалните са доста и са готови да (у)служат с камъните си срещу малцинството, което иска справедливост, но се натъква на обвинението, че е твърде малобройно, за да си позволява лукса да очаква истината да възтържествува. И понеже споменах вече СССР, да напомня отново и отново: шепа хора се бяха
"Сидеров вече си има конкурент в скъпо платената клоунада на популизма от страна на достойния си ученик Бареков – двама любители на луксозния живот в Брюксел, Париж и Сан Тропе, конкурентни състезатели за любовта на мизерстващите!" Как възприемате тази корица, става ли или трябва да измисля нещо друго? А заглавието как ви звучи? Взех го от тази латинска поговорка: Истината ражда ненавист, а подлизурството – приятели VERITAS ODIUM PARIT OBSEQUIM AMICOS
Из: Щом рециклират Сидеров като “бунтар”, значи парламентът е зациклил предсмъртно ... Ясно е, че мораториумът няма да го бъде. Ще „пребъде” обаче Сидеров, който употребява тази ситуация за рециклирането на зациклилия рейтинг на „Атака”.
МЪДРИ СЪВЕТИ НА ПАПА ФРАНЦИСК
"Всеки може да допусне грешки и понякога някой в семейството или семейната двойка се чувства засегнат и понякога летят чинии, изричат се лоши думи, но съветът ми е да не приключва денят без помирение; мирът се постига отново всеки ден в семействата и като се поиска прошка се започва отначало."
Сидеров се ангажира със заканата, че ако се отмени мораториумът „този парламент трябва да се разтури и да се отиде на избори”. Ако Сидеров иска да оцелее политически в очите на онези, които го правят значим с гласовете си, той е длъжен да спази обещанието си. Понеже среден вариант не се очертава, можем да приемем за сигурно, че наистина се задават предсрочни избори. Сбъдва се прогнозата (ми), че заиграването с „Атака” ще е доведе и до развръзката в момент, когато кукловодите преценят, че Сидеров им трябва и в следващия парламент. Ето защо сега рециклират ими-
21 джа му на бунтар срещу статуквото (което самият той създаде на практика с кворумната си подкрепа за „кабинета Орешарски”). КРАТЪК РАЗГОВОР С ЕДИН ОКУПАТОР НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ
страшно! Да му мислят тия, дето са против истината! D. S. каза: Ще дойде време да плащат за вредите. Ангел Грънчаров каза: То почти е дошло това време, малко остава. Кураж! Виж и това: Ексклузивно! Правителството пада до дни "ЛЕЛЕ, НАКЪДЕ ОТИВА ТОЯ СВЯТ?!" 27 октомври 2013, неделя
Тази нощ разговарях по Фейсбук с един "окупатор" на СУ; предавам разговора ми с този млад човек, чието име обозначавам тук като D. S.: D. S. каза: Поздрав от окупирания СУ. ПОБЕДА! Дано да успеем! :-) Ангел Грънчаров каза: Ще успеем! Длъжни сме да успеем! Обречени сме да успеем.
МОРАЛЪТ – ИЛИ ДУХЪТ! – Е НАД ПРАВОТО, А СЪЩО ТАКА ТРЯБВА ДА Е ВОДЕЩОТО И НА ПОЛИТИКАТА
D. S. каза: За съжаление не сме много и разчитаме доста и на протестните шествия за подкрепа, но пак е добре. Ангел Грънчаров каза: Вие от окупаторите на СУ ли сте? Вътре ли сте в момента? D. S. каза: Да. Ангел Грънчаров каза: Браво на вас! Ще дойдат други, ще станете повече. D. S. каза: Да. Идват много колеги от други университети. Ангел Грънчаров каза: Много се радвам, в това ни е надеждата!
Има два вида хора – едните движат света, а другите тичат наоколо и викат: "Боже, накъде отива този свят?!" Жюл Ренар ИДЕ, ДОЙДЕ ВЕЧЕ ПОКОЛЕНИЕТО, РОДЕНО В УСЛОВИЯ НА СВОБОДА, НЕ ПОЗНАВАЩО РОБСКОТО МАЛОДУШИЕ, КОЕТО КОМУНИЗМЪТ ПОСАДИ В ДУШИТЕ НИ 26 октомври 2013, събота
D. S. каза: Дано сега софиянци отново повярват, че усилията не са напразно и пак да излязат по улиците!
Ангел Грънчаров каза: Успех! Правите нещо голямо, Бог ще ви помогне, има надежда винаги! Вярвайте повече! Първом в себе си повярвайте истински, повярвайте в доброто, в силата на правдата. Истината винаги побеждава, щом сте с нея, няма
Моралът съдържа норми, които са много по-висши от всякакви правни норми. проф. Г.Близнашки КРАТЪК КОМЕНТАР: Прав е професорът: моралът – или духът! – е над правото, а също така трябва да е водещото и на политиката.
Ангел Грънчаров каза: Окупацията на СУ може да изиграе ролята на искра, та да се получи взрива, който е потребен за да се решат нещата. Комунистите и другите слуги на мафията трябва да бъдат изтикани от властта. D. S. каза: Да. Дано.
ления, много искахме, ала не можахме да постигнем! Иде, дойде вече поколението, родено в условия на свобода, не познаващо робското малодушие, което комунизмът посади в душите ни! Младите, да, вие, младите, ще спасите България! Вие ще направите от България страната, която е достойна за вас. Която няма да пречи на разгръщането на вашата човечност, на вашата жажда за постижения. Вие ще сътворите една свободна, демократична и просперираща, една наистина европейска България! Благословени да сте вие, младите, които не изневерявате на своята младост – а младостта е най-вдъхновен порив към истината и свободата, какво друго е да е младостта?! – в този така съдбовен исторически момент! Дерзайте, студенти! Не се огъвайте на натиска, на провокациите, на подигравките, на шантажите – длъжни сте да устоите! Цяла България сега вази гледа! Желая ви успех! Да си пожелаем всички успех! Ще ви помагаме с всички сили! Длъжни сме да успеем заедно! Няма да ви изоставим!
Мой призив към протестиращите студенти, който си позволих да напиша във Фейсбук: Младите, те да са живи! Вие, младите, да сте живи и здрави, така ни радвате като се държите смело и достойно! Вие ще направите онова, което ние, "бившите млади", ние, българите от от предишните поко-
СТУДЕНТИ ОТ ЦЯЛАТА СТРАНА, НЕ СЕ ОПОЗОРЯВАЙТЕ АКО ПРОДЪЛЖИТЕ ДА ПАСУВАТЕ В ТОЗИ МОМЕНТ: ПОДКРЕПЕТЕ КОЛЕГИТЕ СИ ОТ СУ! октомври 26, 2013 Професор: Когато университетът се събуди, правителствата падат (видео)
22 „Окупацията на студентите ще даде резултат”, заяви в „Здравей, България” проф. Георги Близнашки, преподавател в Софийския университет. По думите му това е един много важен сблъсък и е радостно, че младите хора са взели инициативата в свои ръце, след като се е видяло, че улицата губи мощ.
Според него важното е да се разбере, че този път хората търсят развръзка и тя трябва да е в полза на демокрацията. „Студентите питат как да продължат с действията си”, каза проф. Калин Янакиев. Според него те са се възпламенили, след като са видели, че по площадите нищо не се е случило. По думите му, когато университетът се събуди, обикновено правителствата падат. Според двамата преподаватели решението на Конституционния съд по казуса с Делян Пеевски е безумно и това е пробудило студентите. „Цинизмът на политическата ситуация в страната продължава въпреки стачките по улиците”, каза проф. Янакиев. КРАТЪК КОМЕНТАР ИЛИ НЕЩО КАТО ПРИЗИВ, който написах във Фейсбук: Напълно вярно! Студенти от цялата страна, не се опозорявайте ако продължите да пасувате в този момент! Подкрепете колегите си от СУ! Дръжте се достойно в създалата се ситуация! Не бъдете малодушни: да си млад и едновременно с това да си малодушник е на смърт подобно! Равностойно е на духовна и личностна смърт! ОТ УВАЖЕНИЕ КЪМ АЛМА И НЕЙНАТА МАТЕР (НЕ) БИХ КАЗАЛ, ЧЕ СТАВА ДУМА ЗА ИЗЯВА НА ЕДИН РЕКТУМ НА УНИВЕРСИТЕТА... 26 октомври 2013, събота Ре(к)ториката на ректора “Участниците в акцията днес са “много малко” и работят против интересите на това, което искат в декларацията за качествено образование, окупирайки най-голямата аудитория в Софийския университет. Те затрудняват обучението на колегите си, защото лекциите, които се провеждат в нея, не могат да бъдат
преместени в друга зала. Това заяви пред БНР ректорът на Софийския университет “Св. Климент Охридски” проф. Иван Илчев. "Аз ги попитах всъщност защо не реагираха веднага след решението на Конституционния съд. Те замълчаха, трябвало им време за подготовка. И аз им казах, да, ама защо тогава бяхте на море?, каза още ректорът на СУ. Това е фракция на една сравнително малка група студенти. Това е група, която традиционно е много чувствителна към недъзите на обществото. Страхувам се, че в момента не са избрали правилния начин и правилното място да протестират, твърди Илчев. Много повече студенти, отколкото тези, които са окупирали, са против акцията в момента и това говори, че тя не е подготвена добре, каза ректорът на СУ.” (OFFNews)
От уважение към алма и нейната матер не бих казал, че става дума за изява на един ректум на университета. Но че изказването на ректора на университета е назадничаво – нямам съмнение. Вникнете в тази назадничавост и ще видите докъде е напреднала аргументацията на властта, част от която очевидно се чувства ректорът. Напреднала е до същото, с което се отбраняват управляващите срещу онези, които не искат да бъдат управлявани от тях: несъгласните с протестиращите (срещу властта на ректора), според ректора, били „много малко”. Освен това, реториката на ректора упреква протестиращите студенти за други грехове, изтъкнати от подобни „ректори” преди него: че протестиращите не само са малко, но и имат следните, повдигнати от други еректорални фактори сред контрите срещу протестиращите срещу властта: – Повечето (студенти) не протестират. С други думи, има непротестиращо мнозинство в съответното общество – точно както непротестиращите българи са повече от протестиращите в София и това окрилява (ди)ректорите на държавата, които биха се впечатлили само от масови гладни бунтове на квалифицирано мнозинство мизерници, готови да изядат живи гражданите, които имат какво да ядат. – Протестиращите студенти не само са му малко на ректора, но и направо са бавно развиващи се заради липсата на моментална реакция срещу решението на
Конституционния съд в неговите очи – очи, които дават ухо какво се „говори” по въпроса. – Недъг на протестиращите студенти, според ректора, е, че те са традиционно чувствителни към недъзите на обществото. – Протестиращите студенти, макар да са му малко, предизвикват страх в своя ректор с това, че не са избрали правилното място да са протестиращи. Подразбира се, че би трябвало да окупират малка аудитория – вероятно след молба, писмено разрешение, академичен съвет и други с(ъ)ветски процедури по съгласуване на свободата с началството. – Протестиращите студенти предизвикат страх в своя ректор също и поради това, че не са подготвили акцията си добре, както се „говори” нейде около ректора. – Протестиращите студенти – и това е вече ректален шут на ректора! – са уличени от него в „ходене” на море и мълчат като ректум, когато ректора ги пита да си признаят това престъпление. Ходене по мъките има в коя ли не управленска сфера у нас, но този пример за мъчително аргументиране на един ректор надхвърля познатите низини в областта на тези величини. Уж независимият ректор на независимата институция буквално повтаря всички основни тези на контрапропагандата на правителството срещу протестиращите срещу него българи, използвайки едно към едно ре(к)ториката срещу демонстрантите като малцинство, което имало нахалството дори да ходи на море. Такъв ректор, който се е сговорил с властта, заслужава да бъде пратен на планина, където да си преговори поговорката „сговорна дружина, планина повдига”, принизявайки авторитета на университетската автономия до равнището на една доста първична партийна организация. Написа: Иво Инджев Терминологично уточнение: Ректум (на латински: rectum) (или "право черво") е последната част от дебелото черво и основната му задача е да складира натрупаните фекалии. ЩО Е ТО... ЕРЕКТОРАТ? Не мога да разбера за какво говори звуковата близост между тия две думи: електорат и ерекция; колко му е човек да се обърка и да каже или напише "еректорат"?! :-) Дали пък езикът, този най-чудодеен мислител, не ни намеква тук и за някакво смислово съответствие и съвпадение?! В смисъл, че електоратът – еректоратът! – който се позори с глупав избор на парламентарните избори, явно нещо не е
23 много наред с... ерекцията; и така, по косвен начин, се самонаказва за сексуалните си злополучия и неблагополучия?!
Да не говорим, пък че има и такава близост между думите "ректор" и "еректор": виж Ре(к)ториката на ректора. Леле-мале, да не ви казвам какъв е смисълът тук, че ще нагазя в непозволени дълбини! ПРОМОСКОВИТЕТЪТ И СИДЕРОВСКИЙ
НА
БОРИСОВ
октомври 26, 2013
ПОЯСНЕНИЕ: “Промосковитет” – гениално попадение на Иво Инджев, характеризиращо странните (извън?)полови отношения между двамата титани на политиката у нас… Борисов бил подведен от (други) популисти Автор: Иво Инджев Борисов бил подведен. Но не под отговорност, каквато нито той, нито предшествениците му на премиерския пост от години насам не понесоха за подведените гласоподаватели. Подведен бил от политическите противници, както сам се разкая днес за „грешката” ГЕРБ да подкрепят антиевропейския мораториум в парламента. Говорейки за себе си в множествено число, сега той иска да се скрие зад колективната (без)отговорност при гласуването на ГЕРБ с „Атака” и БСП. Всички знаят, че в ГЕРБ нищо не може да се случи – особено пък монолитно
гласуване на закон в синхрон с „Атака” и мнозинството от депутатите на БСП, без Борисов да нареди. Но сега той се опитва да обясни грандиозното си самоизобличаване като популист с…популизма на останалите популисти в парламента, които били подвели ГЕРБ. А кой го „подведе”, когато поведе хорото в предишното Народно събрание през януари 2012-та? Тогава той угоди на руския натиск България да се откаже чрез мораторум върху проучването за шистов газ от важен стратегически коз в опитите за постигане на енергийна независимост от Русия, нареждайки на депутатите си да вдигнат ръце заедно с ДПС и БСП и да се предадат пред Кремъл? Кой? Кой? Кой? Понеже Борисов не веднъж се е „шегувал”, че над него е само Господ, явно ще да е всевишният, който го е подвел отново да зарадва Москва, за която всеки скандал между София и Брюксел е (маршова) музика за ушите на Путин като принос в дестабилизиране на прозападната ориентация на България. Очевидно Господ се е нагодил към него и му говори на руски – единственият чужд език, който по рождение поне малко разбира Борисов поради причини, независещи от него. В книгата си „Премиер на РъБъ” съм дал стотици примери за това кой е Борисов. Очевидно е, че той дописва в момента собствената си история. Тя го води отвъд ръбъ, където е пропастта, към която е повел ГЕРБ като Иван Сусанин (герой от руския епос, завел в блатата чужда армия от патриотични чувства към Русия).
Осъзнавайки историческата си отговорност пред българското общество, страхувайки се единствено от страха, желаейки възстановяването на демокрацията и върховенството на закона в Републиката, предвиждайки неминуемите отрицателни ефекти от продължаването на мандата на XLII-то Народно събрание, разгневени срещу системното накърняване на конституционния ред в страната, убедени, че принципността и прозрачността на управленческия процес е условие, без което не може да съществува истински ред, заставайки непоколебимо на страната на равенството пред законите срещу картелно-партократския хаос, имайки висшата цел България да бъде държава с управление, стъпващо на нравствени ценности, а не на лични изгоди, напълно сигурни, че като студенти и граждани имаме пълното право на законни и осветени от демократична традиция протестни действия и че Университетът е място на стойности, а не само на лекции, приемайки с радост заявената подкрепа на водещи университетски преподаватели и на възмутените граждани, протестиращи вече над четири месеца срещу управление, изпаднало в морален колапс; и вярвайки в справедливата воля за промяна на българското гражданско общество, ние, студентите на Софийския университет, въвеждаме режим на безсрочна и ефективна ОКУПАЦИЯ на Ректората на това наистина Висше училище със следните ЦЕЛИ:
КРАТЪК КОМЕНТАР: Радващо е, че имаме журналисти като г-н Инджев, които имат смелостта да бъдат верни на истината, независимо от цената, която плащат за това! Поклон! БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ДЪРЖАВА С УПРАВЛЕНИЕ, СТЪПВАЩО НА НРАВСТВЕНИ ЦЕННОСТИ, ПРОТЕСТЪТ Е СРЕЩУ ПОЛИТИЧЕСКАТА АМОРАЛНОСТ, КОЯТО НИ ЗАЛИВА! октомври 26, 2013 Декларацията на студентите от СУ! Исканията са ясни! НЕЗАБАВНА ОСТАВКА е първото! ДЕКЛАРАЦИЯ на студентите, окупирали Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на 25 окт. 2013 Уважаеми г-н Ректор, уважаеми госпожи и господа преподаватели и администратори в Алма Матер, скъпи колеги – докторанти и студенти, уважаеми съграждани!
- 1. незабавно разпускане на XLII-то Народно събрание; - 2. възможно най-бързо насрочване на нови парламентарни избори; - 3. нетърпимост на общественото тяло към ширещото се престъпно беззаконие в найвисоките етажи на държавното управление; - 4. превръщането на България в цивилизована, правова държава; - 5. и утвърждаването на справедливостта и знанието като високи обществени ценности. ОКУПАЦИЯТА на Ректората на нашия Университет ще протече при следните УСЛОВИЯ:
24 - 1. установяване на окупационен студентски контрол върху сградата на Ректората; - 2. възпрепятстване на редовни учебни и повечето административни дейности в Ректората; - 3. самостоятелно осигуряване на реда в Ректората при стриктно спазване на университетската автономия и без външни намеси; - 4. спазване на досега приетите Правила от Декларацията за частичната Окупация на 272 аудитория от 23-25 октомври 2013; - 5. опазване на имуществото на Университета и уважение към Ректора и университетското ръководство; - 6. установяване на наш строг пропускателен режим на входовете и изходите на Ректората; - 7. и допускане при възможност на силно ограничен брой администратори по препоръка на университетското ръководство за онзи минимален брой дейности, без който Университетът би претърпял значителни загуби от финансов и/или научен характер. Това е нашият окончателен вот на недоверие към загубилите всякаква легитимност практики в управлението на България. Ние, студентите 272 аудитория, Ректорат на СУ, 25 октомври 2013 НАЦИОНАЛНАТА НЕПЪЛНОЦЕННОСТ ИЛИ, ДРУГОЯЧЕ КАЗАНО, БЪЛГАРСКОТО МАЛОДУШИЕ, Е ФУНКЦИЯ НА ЛИЧНОСТНАТА НЕПЪЛНОЦЕННОСТ октомври 26, 2013
Журналистът Явор Дачков, дето има претенции да е нещо като фейсбуков “народен трибун”, подобно на Бареков, който е обаче е телевизионен такъв, а скоро ще ни го натрапят и за политически “народен трибун” и дори “оправяч на нацията”, е крайно недоволен, кой знае защо, от това, че студентите се надигнаха и почнаха да окупират университета. Той, разбира се, от нищо не е доволен и към всичко има претенции; ето по-долу какво е написал; аз още като видях опита му за дървено “философстване”, реагирах ето как: Да ги набият, това ли предлагате правителството да направи с тия студенти, а, г-н Дачков?
а когато се появи цяла свита от мрънкала, подмазващи се на Дачков и хвалещи “мъдростта” му, се наложи на напиша и това: Тука, на тази страница, предимно умствени и нравствени инвалиди ли идват?. Пък накрая написах ето този коментар, касаещ моята диагноза за причините на прословутата неизбродима “българска криза”, катастрофа и трагедия: Дървени “философи” у нас колкото щеш. Тоест – пълно е с мърморковци и мрънкала. На които никой с нищо не може да угоди. Претенции имат към другите, а сами нищичко, разбира се, не правят. Мързи ги да си мръднат и малки пръст, ала виж, да плямпат, да отричат, да обезнадеждяват другите, които все нещо правят, могат. Затова у нас нищо свястно не се случва, затова сме затънали до гуша в тресавището на своята национална непълноценност. А тази последната, националната непълноценност или, другояче казано, българското малодушие, е функция на личностната ни непълноценност. Личностно непълноценен е несвободният и бездуховен човек. Тази е моята диагноза за неизлечимата българска болест. Ще оздравеем като национален организъм когато всеки от нас се погрижи за своето личностно и духовно здраве, за своята личностна и духовна пълнота. Този е верният път. Християнството – една религия на свободата, съдържаща пътя към личностната свобода и пълноценност – и съвременната жива философия много могат да помогнат на всеки загрижил се за своя личностен просперитет човек и българин. Производна на личностния просперитет вече е националният и държавен просперитет. Този е пътят. Това е разгадаването на загадката на живота за човека. Българинът първом трябва да осъзнае, че е човек – и да се погрижи за човечността си. Когато се появи критично мнозинство от мислещи, свободни, духовни, активни и предприемчиви хора, едва тогава ще почнем да живеем истински и пълноценно. Когато престанем да мърморим, а почнем да работим за бъдещето си, едва тогава и ще се оправим. А ето сега какво написа Дачков най-напред: Нова тв предава на живо “окупацията” на аудиторията в СУ. След малко ще потече и по БТВ. Интересно ми е дали през целия ден ще правят включвания от празната зала, както правиха през юни и юли. Бутафорията на протестите стигна нови висоти. След гладната стачка на Едвин, който се канеше да мре, ако Орешарски не подаде оставка сега ни пробутват двама недоспали докторанти, които се канят да живеят в 272 аудитория до оставката на правителството. Десет души правят каквото си искат в университета, а вместо да ги
изгонят от тям ги предават “на живо”. Това може да си случи само в страната на художествената, а бих добавил и на академичната самодейност. ВСЕКИДНЕВНОТО ГЛАВНО ЗАНИМАНИЕ НА СВОБОДНИЯ ЧОВЕК 25 октомври 2013, петък
Да гледаш съсредоточено в това, което си, стремейки се към разбиране на себе си като предпоставка за усъвършенстване, съвсем не е изява на нарцисизъм, а е всекидневно главно занимание на свободния човек, т.е. на човека, искащ да живее пълноценно и достойно. БРАВО, СТУДЕНТИ: ИЗМИВАТЕ СРАМА ОТ ЛИЦЕТО НА СТУДЕНТСТВОТО!
Браво, студенти! Измивате срама от лицето на студентството – че стоя настрани от активността на гражданското общество толкова време! Из Декларацията на студентите: "Това е нашият окончателен вот на недоверие към загубилите всякаква легитимност практики в управлението на България." ИСТИНАТА РАЖДА НЕНАВИСТ, А ПОДЛИЗУРСТВОТО – ПРИЯТЕЛИ
25 Истината ражда ненавист, а подлизурството – приятели. Veritas odium parit obsequim amicos. УНИКАЛНИЯТ СМИСЪЛ НА ИСТИНАТА ЗА ХРИСТИЯНСТВОТО, ЗА ЕВРОПЕЙСКОТО ЧОВЕЧЕСТВ 26 октомври 2013, събота
Тази сутрин с интерес изслушах Лекцията на проф. Калин Янакиев пред протестиращите студенти в 272 аудитория и съвсем не съжалявам, че го сторих въпреки че имам страшно много работа и нищо че сутрин времето ми е най-ценно, щото само сутрин мога да пиша истински; не съжалявам, щото в тази лекция, освен другото (тя заслужава да се чуе цялата!), открих един момент, едно разсъждение на професора за истината, което ми прозвуча толкова добре казано, че ето, зарязах всичката си работа и дори сядам да го преведа в текстови вид, та да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, а и дори, защо не, и до читателите на философското списание ИДЕИ; открих тълкуването на философа за истината, което ми прозвуча много близко, вълнуващо, ето, ще ми се да предам преживяното вълнение и на други хора, затова се захващам с този труд; та ето какво каза професорът за истината: ... Накрая ще кажа нещо като философ и като християнин. За да спазя напълно обещанието си, че за "гореща политика", за партии, за това кой да дойде на власт и т.н. тук, в стените на Университета, аз няма да говоря. Ще кажа следното. В Евангелието има една знаменателна среща на Иисус Христос с римският прокуратор на Юдея Пилат Понтийски. Когато Пилат пита Христос защо се е явил, какво прави, Христос му казва "Аз дойдох да свидетелствам за Истината!". Пилат му отвръща с прочутия въпрос "Що е истина?". Винаги ми се е струвало, бил съм убеден, че много важно е да чуем интонацията на въпроса на Пилат. "Що е истина?" звучи с едно основна раздразнена горчивина, Пилат не иска да каже "Кажи ми що е истината?", той не му задава откровен въпрос, не иска и да му каже "Има най-различни истини, ти за коя точно си дошъл да свидетелстваш?". Във въпроса му "Що е истина?" иска да каже
всъщност "Е какво толкова е истината, че трябва за нея да се свидетелства, че за нея трябва да се бориш, че за нея дори си заслужава да умреш, както най-вероятно сега ще се случи с теб, който си доведен при мен тъкмо за да умреш заради истината?! Що е истина? Защо си струва истината, какво нещо е въобще истината? Е какво е истината? Че човек се ражда, живее, остарява, изтлява и умира. Та това е истина. Какво е истината? Колкото и да си здрав, ще се разболееш и ще умреш. Какво е истината? Макар и разумни същества, ние сме и телесни и сме ограничени от тая природа, и сме безсилни. Какво е истината? Че времето тече безкрайно и каквото има да правим, ако не след 100 то след 300 години ще бъдем напълно забравени. Каквото и да сме направили в историята си то напълно ще заглъхне и ще потъне някъде. След пет поколения никой няма да си спомня въобще за нас. Истината е, че ние сме прочетена книга, която е затворена и напълно забравена от онзи, който я чел. Всичко това е истина. Нима не е истина? Това, което е, тази нищожност, тази скръб, това страдание, тази обикновеност, тази жизнена сивота, е истината! Какви са тия приказки: истината трябва да се постигне, с истината трябва да се живее, защо?! Ако истината е онова, което е, то изглежда не си заслужава, камо ли пък си заслужава да умреш за нея?!". Това е възгледа на късноримския циник: истината е онова, което е, а онова, което е, не си заслужава. Онова, което започва с Христос, е един уникален смисъл на истината, с който европейското човечество живее оттогава. И ние до такава степен сме свикнали да живеем с него, че вече даже не си даваме сметка каква уникална жизнена реалност, която е за нас, европейците, християните и наследниците на християните, както искате го приемете, е истината. Истината не е онова, което е, тя е онова, което освен дето е, трябва и основателно да е, трябва и напълно оправдано да е. Тя е онова, което е несводимо до каквото и да е било друго. Истината е онова, което освобождава. Истината е онова, което ни реализира, което ни осъществява. Истината е онова, което ни прави свободни. Истината е разрешението на жизнената и на историческата ни задача. Истината е нещо, което въобще не съвпада нито с фактическото, нито с наличното. И ние живеем с интуицията за тази истина, това е нещо изключително уникално. Истината за европейския и за християнския човек съвпада с една по-древна дума, която се нарича правда. Истината е правдата. Истината е доброто са едно и само съвпадащата с доброто истина е истината. В края на краищата всички ние се бунтуваме, борим, извършваме исторически движения изобщо защото се ръководим от тази много дълбока истина за истината. Инак щяхме да имаме съвършено друга
стратегия за поведение. И нямаше да се вписваме в европейската култура. Щяхме да търсим начин да се отървем, да излезем от кръговрата, да разкъсаме булото на Майя, да се дезиндивидуализираме, да разпръснем илюзията че сме индивидуалности, да отъждествим нашият Атман с всеобхватния Брахман, да се разтворим, да се унищожим, да постигнем нирвана. Ние, европейците, ние, християните, имаме съвършено друг тренд: до постигнем истината-правда, да извършим историческо движение, имаме дълбинната вътрешна настроеност да не останем в настоящето злощастие, да напредваме по пътя на свободата, която е истината-добро. Това е вътрешното, което ни движи, което ни мотивира, което е в дълбочината на нашия дух. Замислете се за това. То е удивително, само заради това понятие за истина, което е най-съкровеното достояние на християнството, на европейското човечество, то, християнството и европейското човечество, си заслужава да му бъдем благодарни, че принадлежим нему. Това исках да ви кажа... РАЗГОВОР ЗА КАМШИКА И ЗА ЖЕНИТЕ, А СЪЩО И ЗА ТОВА ПО КОЕ ВРЕМЕ НА ДЕНЯ НАЙ-ДОБРЕ СЕ ФИЛОСОФСТВА 25 октомври 2013, петък
Вчера в една публикация се случи забавна грешка – виж Още един отзив на Ницше за жените – по повод на която започна според мен един полезен разговор; ето какво си казаха събеседниците: Анонимен каза: Само че не «плетка», руската дума «плетка» (синоним «кнут») значи «камшик», «бич». И наистина в немския оригинал Ницше в казал: «Du gehst zu Frauen? Vergiss die Peitsche nicht!« Peitsche – камшик. Иначе това изказване на Ницще е обект на безкрайни коментари и не е съвсем ясно дали трябва да се приема буквално, но смисълът сякащ най-вече е, че жената трябва да се подчинява на мъжа. Пак там Ницше казва: »Alles am Weibe ist ein Rätsel, und alles am Weibe hat eine Lösung: sie heißt Schwangerschaft.”
26 „Всичко у жената е загадка и всичко у жената има едно решение: то се казва бременност.” Иначе ако ще изследваме жената, интересен е вече класическият, разбира се, много спорен и спекулативен труд на Ото Вайнингер „Пол и характер”, който силно е повлиял на Витгенщайн. Анонимен каза: "Жената трябва да се подчинява на мъжа" – класическа християнско-библейска идиотщина. Ангел Грънчаров каза: Благодаря за терминологичното разяснение. Щеше да стане голяма грешка и да подведем без да искаме човечеството. Изобщо не ми е хрумнало на акъла, че "плетка" е "камшик", на мен ницшевото изказване за камшика ми е известно, но си помислих, че това е друго изказване, където иронията му е съвсем жестока. Има смисъл тази мисъл и с това "вземи си плетката", да, та да си плетете с жената заедно, то намеква за това, че с жени общо взето няма за какво да се разговаря. Не че с много мъже пак има за какво да разговаряме: играта на карти, толкова разпространена, пак за сетен път показва, че много мъже изобщо няма за какво да разговарят и затова, "понеже не могат да разменят мисли, предпочитат да разменят... карти" (Шопенхауер). А иначе преводът Ви е напълно коректен и верен, разбира се, че за камшик става дума в това изказване на Ницше, аз в ранната утрин бях още сънен и като попаднах на тази мисъл на руски, директно съм произвел грешката в превода, с която щяхме без да искаме да заблудим ученолюбивото и мъдролюбиво человечество. :-) Анонимен каза: Да, другият руски синоним на камшик е „плеть” и е ясно, че всички тези думи идват от „плета”, камшикът също е един вид „сплит”. Може би Ницше е бил привърженик на садомазохизма или „садо-мазосцената”, както бихме казали днес. Все пак Ви се възхищавам, че сутрин можете да пишете, и то смислени текстове. Аз когато по-късно прегледам писани от мен рано сутрин неща, изпадам в ужас от безбройните грешки и недоглеждания. Както знаем, хората като че ли по рождение според биоритмите си са „сови” „чучулиги” или „бухали”, респ, Платонов тип (сутрин) или Аристотелов тип (вечер). Аз се активирам постепенно с напредване на деня и съм на върха на силите си привечер, вечер и нощно време. Нощта е идеалното време за медитация и творчество, макар че с късното лягане на бива да се прекалява. Вазов и Достоевски например са работели само нощем. Тов. Сталин също е бил нощно активен и всички институции и министерства в Съветския съюз са се нагаждали към неговия ритъм, като са работели нощем, а
през деня служителите са спели и това остава така дълго време и при Хрушчов. Ангел Грънчаров каза: Аз пък най-добре се представям в работата си сутрин; така е от години, откак се помня даже и като ученик, когато съм имал трудни уроци, съм ставал рано сутрин и съм успявал да ги науча; примерно когато съм имал да уча наизуст стихотворение (това беше найголемият кошмар за мен като ученик; представяте ли си, веднъж ми се наложи да науча наизуст цялата поема "Септември" на Гео Милев, о, какъв кошмар беше това, ала се справих!). В последните години става така: ако сутрин не поработя (попиша) два-три часа, след това през деня нищо няма да напиша. За писането отреждам само времето в ранното утро. През деня мога само да чета или да редактирам, да върша механична, нетворческа, рутинна работа. Да пиша бих могъл, ала няма да е добре написано, ще трябва много да го редактирам; написаното сутрин почти не го редактирам, някак си се излива от душата ми непосредствено, в сутрешното ми писане сякаш участват всичките ми душевни сили, целият потенциал на душата ми. Не знам защо е така. Вечер си лягам нормално, ако не съм спал през деня; спа ли през деня, след това си развалям цялата нощ. Будувам до късно, а сутрин винаги се събуждам в 5.00 часа; даже и да не звънят джиесемите ми, пак сам ще си се събудя; имам някакъв вътрешен часовник за това будене. Ако не стана като се събудя в 5.00 часа, ако остана да си поспя малко (примерно дори само половин-един час), след това ми се убива ищаха за писане и нищо свястно няма да напиша. Събуждайки се, мисля известно време и като ми се яви идея за това кое или за какво е най-належащо да пиша, скачам като ужилен и веднага почвам да пиша, щото а ми изчезне вдъхновението, а се разсея с нещо друго, а нищо няма да се получи от сутрешното ми писане.
В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ СЕ СЪСТАВИ КОАЛИЦИЯ ПРОТИВ ЕВРОПА, ПРОТИВ СВОБОДАТА И ПРОТИВ БЪЛГАРИТЕ октомври 25, 2013 Управлява ни антибългарска коалиция. Превръщат България в гето. Нас – в крепостни селяни на мафията. Изолират ни от Европа и от модерния свят! ВЪЗВАНИЕ Граждани на България, Парламентът взе позорно и опасно решение. Забра-
ната върху продажбата на земеделска земя на европейски граждани превръща България в гето. Българските земеделци стават крепостни селяни на мафията.
Демонстративно е отхвърлен Договорът за присъединяване на България към Европейския съюз. Партиите в Народното събрание изолират България от Европа и модерния свят. 1. Това решение на Парламента е противоконституционно. Конституционният съд трябва да го отхвърли. 2. Нагло ни представят това решение за патриотично. А то е антибългарско. Ограбва единствения капитал на милиони българи – собственици на земя. Вместо да продават свободно по европейски цени, те ще продават на безценица под диктата на мафия. До днес мафията унищожаваше настоящето ни, от днес превзема и бъдещето. 3. Мораториумът заплашва интересите на обикновените български граждани – собствениците на земя, производителите и износителите, студентите и работещите българи в Европа и всички, които се възползват от общия пазар. 4. Българският национален интерес е да бъдем пълноправни европейци. Това е национален идеал, завет от нашето Възраждане. Поколения българи са работили и са се жертвали за него. Ние започнахме да го осъществяваме. Сега една случайна сбирщина узурпатори на власт се опитва да го разруши. 5. Днес виждаме, че в Народното събрание се състави коалиция против Европа, против свободата и против българите. Гръбнак й стана ГЕРБ с най-многото депутати, подкрепили Атака. 6. Реформаторският блок настоява Народното събрание да се саморазпусне и да даде възможност на следващия парламент да защити постигнатото с много усилия европейското бъдеще на България. РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК, ГРАЖДАНСКИ СЪВЕТ 24.10.2013 ТРЯБВА ЛИ И НА ФИЛОСОФИЯТА ДА СЕ ПОСТАВЯТ ТОЛКОВА СТРОГИ ИЗИСКВАНИЯ – ПО МОДЕЛА, ПО ПОЗИТИВИСТИЧ-
27 НИЯ КАНОН НА СТРОГОТО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ? 25 октомври 2013, петък
History, Cultural Heritage and Folk Studies (Art & Humanities - Anthropology). С отлични почитания и пожелания за успех, Борислав Тошев Здравейте, уважаеми проф. Тошев,
Преди няколко дни написах писмо до проф. Тошев – виж Мое писмо с предложение за сътрудничество с издателя на The Bulgarian Journal of Science and Education Policy; получих отговор от уважавания учен, което си позволявам да публикувам в моя блог, тъй като писмото му поставя някои въпроси, които аз развих в своя отговор до него; смятам, че е добре да се породи една по-широка дискусия по тия проблеми, единствено по тази причина давам публичност на нашата кореспонденция; ето двете писма, ще се радвам и други хора да вземат отношение по възникналите проблеми: Драги г-н Грънчаров, Вие сте напълно прав – науката предполага широка публичност на новите научни резултати и това е вярно за всички научни области. Съществуващата повече от сто години световна система за рефериране, индексиране и оценяване осигурява оптималните условия за това. Без да се прочете една публикация и без да се отбележи нейния приносен характер от някой друг няма гаранция, че претенцията на автора за нова идея или резултат ще бъде някога призната. Ако това не се случи, световната научна общност не разпознава такива автори като свои членове. Много ме радва желанието Ви да изминете този път, който несъмнено с масовизирането на научната дейност става все по-труден. В тези усилия може да разчитате на моята пълна подкрепа. Всъщност аз редактирам три научни списания, които имат добър успех в това отношение – вече познавате BJSEP; ето и другите: Chemistry: Bulgarian Journal of Science Education, и Venets: The Belogradchik Journal for Local
Благодаря Ви за отговора и за поясненията! По принцип съм напълно съгласен с Вас, тия изисквания и нормативи са напълно разумни, особено що се касае до областта на точната наука, но все пак моето впечатление като философ е (споделям го честно с Вас, щото ми се ще да се породи дискусия), че тия прекалено строги изисквания могат да доведат и до обратен резултат, т.е. до стопиране на научния прогрес. Всяко нещо си има две страни, ето, моето впечатление е, че в областта на хуманитарните науки прилагането на толкова строги формални изисквания (рецензиране, одобрения от всепризнати научни авторитети, определени стилистични изисквания за "истински научен" стил и пр.) могат да доведат в крайна сметка до парализиране на най-ценното, което имаме, което също така е и израз на самата творческа активност, т.е. може да доведе до погубване на човешката свобода. Така ми се струва на мен, а и от опита си зная, че точно до такъв ефект се стигна в т.н. обществени или идеологически "науки" у нас преди, пък и след 1989 г.; стигна се дотам, че те станаха "антинауки"; станаха някакви псевдонаучни митологии. Аз само подхвърлям на дискусия тия свои съмнения. Смятам, че в областта на философията по-специално (философията не е наука, тя е форма на духа, подобна на религията и на изкуството, и всичките тия три духовни форми категорично се различават от науката, която пък е израз само на едно чисто познавателно отношение на човека към света и към самия себе си), тия строги критерии за истинска научност бих казал даже са вредни; защото в науката ценностният момент е скрит, съществува имплицитно, същото може да се каже и за практическия; докато във философията, в религията и в изкуството като форми на духа тия три момента, познавателният, ценностният и практическият, съществуват слети в едно органично единство, което именно и поражда тяхната специфика - и води до несводимостта им до форми на научното (чисто познавателното) отношение. Та затова поставянето на толкова строги формални изисквания пред философията като духовна форма, убеден съм в това, ще доведе до убиването на нейния творчески характер, ще доведе до израждането й в псевдонаука, ще я превърне в непоносимо скучна схоластика. Това е моето разбиране. Ясно е обаче, че едва ли ще успея да убедя в него цялата световна
научна общност и затова ми се налага, ако искам редактираното от мен списание ИДЕИ един ден да придобие един общопризнат научен статус, да се видим принудени да възприемем всички тия формални, пък макар и толкова строги, бих казал дори убийствено строги критерии, изисквания, норми и пр. Аз поставям този въпрос, понеже той сам по себе си е интересен: за това, че науката в наше време не трябва да налага на всички духовни форми (и особено пък на философията) някакъв толкова строг позитивистичен канон, вярно, в наше време тя се възприема и е придобила статуса на образец, канон, модел на всичко, което иска да бъде строго, възвишено, ценно, "доказуемо" и пр., но един такъв позитивистичен идеал за научност, как да кажа, е израз на тиранията от страна на науката спрямо останалите духовни форми; тази тирания в сферата на духовните форми до добро не води, докато научният идеал или канон, докато позитивистичната парадигма, разбира се, в сферата на самата наука, вероятно, е ефективна, сиреч, води до значими постижения и успехи. Дано съм се изразил щогоде понятно, Вие вече сам разбирате, че аз съм привърженик на една съвсем друга тенденция във философията, на която съвсем не й е приятен, така да се рече, диктатата и също така претенциите на науката спрямо формите на духа, които са толкова свободолюбиви; имам предвид найвече философията, но това същото важи и за религията, и особено много за изкуството като такова. Ще ми е много интересно да разбера как звучат във Вашето възприятие на учен тия мисли, тия мои съмнения; смятам, че е хубаво да поразсъждаваме; въпреки че не отричам, че Вашите разяснения по темата за международните стандарти за наука и научност, които прочетох, са много убедителни. И също така са много добре представени и разяснени. И в този смисъл ми бяха много полезни, за което Ви благодаря. С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров РАЗНИ ДРАСКУЛКИ В РАННАТА, В ПОТЪНАЛАТА В ГЪСТА МЪГЛА УТРИН 25 октомври 2013, петък Навън, през прозореца, забелязвам в тази ранна утрин е мъгла – гъста като мляко. Имаш чувството, че ако тръгнеш в нея, ще ти се наложи да плуваш. Вчера беше слънчев топъл ден от циганското лято, а ето сега мъглата напомня, че вече сме късна есен. Все повече мисля с какво ли да се отопляваме през тази зима. Явно пак ще студуваме. Изглежда пак ще треперим от
28 студ цяла зима, правейки икономии за отопление. Изборът и при нас е: ако искаш да ядеш, ще живееш на студено. Проклет български живот! Комай всички в къщи сме безработни: синът, съпругата ми са си официално безработни, аз съм в болнични. И като капак на всичко съм... подсъдим! В наказателно дело! За "обида", една администраторка видяла "обидно неправилни мисли" в една моя философска книга и ме даде под съд! Иска да й плащам парично обезщетение за нанесените "неимуществени щети"; за "неимуществени щети" иска имуществено (парично) обезщетение! Та затова, гледайки гъстата мъгла през прозореца, почвам да треперя от безсилие нещо да променя: наказателното делото, в което съм подсъдим, ще се открие след няколко дена, на 29 октомври. Хич не съм добре напоследък със здравето, ужасно ме болят ставите, даже петите ми изтръпват от болка като тръгна на разходка. Не знам на какво се дължи това; попитах лекаря, той се ухили и каза: "От старост трябва да е! Вече си на години!". И в тази обстановка трябва да се подготвям да се защищавам пред съда сам, подобно на Сократ. Нямам пари за адвокат. Искат ми 300 лева за да поемат делото. Не мога да отделя тия пари от болничните си, от обезщетението си по болест. Затова ще се защищавам сам. Ако – понеже ще бъда без адвокат – ме насметат с някакви адвокатски хитрости и бъда осъден, заради това, че в досието ми ще влезе грифа "Осъждан!" ще си загубя работата: не може осъждан човек да бъде възпитател на младежта. Явно това е главната цел на тия, които организираха този съдебен процес срещу мен. И също така искат да ме уплашат: та да замълча, та да престана да пиша. Близко до ума е, че това е съдебен процес срещу моето свещено човешко и конституционно право на свобода на словото. Искат да ме лишат от моето исконно право свободно да мога да заявявам какво мисля. Искат да ме принудят да мълча. Искат да ме направят един унизен човек. Искат, другояче казано, да убият философа в мен. Да убият свободата на мисълта ми. Защото какво е един философ ако стане треперко, ако не смее да заяви гласно и гордо какво мисли?! Ето затова е този съдебен процес: съвсем не е безобиден женски каприз той, а има доста посолидна основа и замисъл. Това, че си позволих лукса свободно да пиша какво мисля, е трън в очите на образователната администрация; аз, пишещият философ, свободомислещият философ, станах този трън в очите им. Е, искат да извадят този трън, в това е същината на цялата работа. Затова ме съдят. Ще се защищавам и ще се боря докато мога. Докато имам сили. Те вече постигнаха главната си победа: аз вече не мога да пиша книгите си, по които бях започнал усилена работа, ето,
принудиха ме да се занимавам с техните игрички. Този е главната им победа. Явно някои фактори доста ги е дразнило това, че аз много работя, много пиша. Трябваше да направят нужното да ме съсипят. Съсипаха ме здравословно. Отклониха ме от работата ми, в която влагах цялото си сърце. Сега с този процес искат да прекършат и духа ми. Системата у нас не търпи хора като мен, които държат да бъдат личности. Целият проблем е личността ми. Аз, какъвто съм, много преча на някои. Вреден съм за добруването им. И ето, затова почнаха тази безпощадна война срещу мен, срещу моята личност, срещу моята свобода, срещу моите човешки права. Този и главният смисъл на преживелиците, които се стовариха на главата ми в последните две години. По-черни години от тия две в живота си не съм имал. Не защото безброй пъти влизах в болница, не защото се наложи да ми правят животоспасяваща операция, от която, явно, никога няма да се възстановя. А защото бях подложен на системен безподобен и жесток административен тормоз, на какъвто никога не съм бил подлаган. Е, не позволих да се погаврят с мен, както им се искаше, затова бях обявен за най-зъл враг. И ми беше обявена безпощадна война. Без капчица жалост! Това е положението. Страшна и грозна работа...
Вчера бях в училището, минах, за да си занеса болничния лист; лекарите ми дадоха още един месец болнични. Срещнах се с неколцина приятели, също учители в това училище. Повечето колеги се плашат да разговарят с мен, да не би да ги види началството, но има неколцина, които се държат изцяло достойно; поговорихме си. Разбрах, че "проверяващите висшестоящи органи" са почнали разследване по моите жалби до г-жа Министърката и до Инспектората. Били правили анкети сред "колектива". Никой нищичко официално не ми е казал. Би трябвало да ме запознаят официално с резултатите от проверките. Фенки на директорката публично усилено злословели срещу мен: "Видите ли го тоя Ангел колко долен и лош човек е, оплаква се, ето, сега проверяват училището, ще ни спукат от проверки, заради него е всичко, вече спокойният живот няма да се върне!". Обстановката е ужасна. Нищо чудно, в тази обстановка, 99% от хората в тия анонимни
анкети да подкрепят директорката. Както в едно време: тогава 99% от народа официално заявяваше, че е щастлив в условията на диктатурата. Не съм вярвал, че онова кошмарно време може да възкръсне в толкова уродлив вид! Но ето, могло! Самата висшестояща директорка (тя има цели 3 помощнички!) не идвала често на работа; или ходи по инстанциите да подготвя нови удари срещу мен, или пък, както злите езици говорели, била... болна. Не се знае от "дипломатичната болест" ли е болна само, или от някаква друга болест, но е факт, че рядко се вествала на работа. Куриозното е, че идвала само колкото да подпише някакви заповеди, някакви документи – и пак излизала в болнични (или в платен отпуск, това никой не знае, това го знаят само в Инспектората, щото, чини ми се, тази висшестояща институция разрешава отпуска на всемогъщите директори). Да, обаче има една тънкост: ако е в болнични или в платен отпуск директорката има ли право да подписва заповеди? Щото това, подписването на заповеди, зер е работа, това именно е работата на директорите, да подписват документи, а нали когато човек е в болнични или в отпуск, той съвсем не трябва да работи на работното си място? Повдигам този въпрос, щото е принципен: законът трябва да важи с равна сила за всички, а не за дадени началстващи категории да няма сила. Аз се явих на един учителски съвет, бидейки в болнични (и на един семинар, явих се от интерес, да видя, понеже се интересувам от психология), същата директорка, която сега, бидейки в болнични, идва да подписва заповеди, обжалва по административен ред болничния ми лист, който след дълги митарства в крайна сметка беше потвърден от ТЕЛК като правомерен и законно издаден; заради тази инициатива на толкова съвестната ми директорка аз три месеца през лятото не получавах обезщетенията ми по болест, т.е. живях съвсем без пари. А ето сега същата тази особа идва на работа и подписва документи, с което показва, че за избраници като нея законите явно не важат! Е, така не може. Аз съм демократ и смятам, че законите важат за всички. На това уча учениците си преподавател по философия на правото и по гражданско образование съм – налага ми се сега да изнеса този същия урок и на една самозабравила се директорка. При демокрацията всички са равни пред закона. Без никакво изключение. Та ако проверяващата институция, в случая Инспекторатът на МОН се вълнува от този проблем за равенството пред закона на всички, нека да има добрината да провери подписвала ли е някакви документи г-жа Стоянка Анастасова, директорката на ПГЕЕПловдив, в период, в който е била в болнични или в някакъв отпуск. Или пък не идва на работа без да е в отпуск – и без да е в болнични? Това също е любопитно да се
29 разбере. Защото същата тази директорка мен, примерно, ме наказа за организирана от самата нея "самоотлъчка" с дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение", тя сега ако не идва на работа без да е в отпуск или в болнични, не трябва ли също да бъде наказана по същата причина? Повтарям и потретвам: законът важи за всички! Богоизбрани администратори, стоящи над законите, в правовата държава няма. Или ний вече не сме правова държава, а? Исках за други неща да пиша тази сутрин в своя дневник, но ето, сами виждате, тия мои проблеми надделяха. Но за да разнообразя този текст ще напиша нещо коренно различно, нещо ведро, нищо че навън всичко е обляно в такава гъста есенна и студена мъгла. Че като се движиш има опасност да се сблъскаш с пешеходеца, идещ срещу теб; нищо не се различава в толкова гъстата мъгла. Преди време ми се обади едно момиче и ме помоли, понеже била попаднала в интернет на моя учебник по психология и много се била впечатлила от него, та ме помоли да й помогна да си вземе изпита по психология в университета - като й дам "частни уроци". (Ето пак един казус: може ли един учител, докато е в болнични, да дава "частни уроци" на студенти? А може ли да им дава "частни уроци"... безплатно? Това дали пък не е забранено?). Както и да е, казах й, че не ми пречи, че съм свободен, че ще и помогна да си вземе изпита. Срещнахме се няколко пъти в едно тихо квартално заведение, където обсъждахме проблеми на психологията. Подарих на момичето няколко свои книги, в това число и въпросният учебник по психология. Беше ми изключително приятно да разговарям с нея. Оказа се, че тя е състезателка от национален мащаб, няма да казвам по кой вид спорт, за да не разкрия инкогнитото й. Много интересна личност, възхити ме това момиче. Каза ми, че много й харесвала психологията, искала повече да се занимава с нея. Понеже била "полезна за живота". Водихме си хубави разговори няколко вечери. Момичето най-активно участваше в обсъждането. В един момент обаче се уплаших, че няма да си вземе изпита. А той наближаваше. Е, това, което искал преподавателят от студентите, го обсъдихме подробно, тя доби увереност, че ще се справи. Мина изпита и ето какво ми съобщи след това момичето; давам директно съобщението й от Фейсбук: Здравейте, г-н Грънчаров, искам да се похваля, че изкарах 6-ца и се представих също така много добре устно! Благодаря Ви най-сърдечно за помощта и искам да Ви помоля отново, когато имате възможност, да ме научите на още от психологията... Попитах за подробности как е протекъл изпита. Тя ми разказа. Накрая препо-
давателят я попитал: как се подготви? Тя чистосърдечно си признала: ходих на частни уроци. Преподавателят я запитал при кого е ходила на такива уроци. Тя още почистосърдечно казала: при Ангел Грънчаров. Оня леко се усмихнал и й писал 6-та. Това е, с това завършвам тази кратичка история. Тия дни пък се занимавахме с един студент, който имаше изпит по... политология. Той пък ми заяви, че за изпита си е подготвен, но искал с мен да обсъди някои по-трудни въпроси, вълнувало го мнението ми. Пак се свърза с мен от интернет. Имам и други такива случаи, в това число и с даването на консултации от т.н. философско консултиране, което промотирам напоследък. Правя каквото мога философията да стане по-близка до човека – и да почне активно да помага на хората. В нея има огромна духовна сила, срамота е философията да бъде такава скъперница: само за себе си да държи своите богатства. Само за "вътрешно ползване" да ги държи. Ала най ми е мъчно, че съм лишен вече толкова месеци от общуване с моите ученици в училище. Често някой от тях ме пита кога ще се върна. Настояват да е по-скоро. Чудя се вече как да им обяснявам защо не съм на училище. Не ми вярват на обясненията. Мислят си, че директорката ме е уволнила. Не вярват че ще се върна вече. Неубедително им звучат моите обяснения. Това се чувства. Сам се усещам като лъжец като им казвам самата истина. В болнични съм още. Предполагам, администрацията е много щастлива, че мен ме няма на работа толкова дълго време. Хора ме предупредиха да се връщам колкото се може по-скоро, щото... "мястото ще ти изстине". Кой знае по какъв параграф ще те шитне на улицата умната и изобретателна директорка щом се появиш на работа. Така ми казват хората. Аз пък се чувствам като беглец от полето на... полесражението, на същинската битка. А моята битка е една: за качествено и модерно философско – идейно, ценностно, духовно, личностно – образование, възпитание и обогатяване на младите. Та много ми се ще да се върна по-скоро и да си почна да си върша нелеката работа. Да, знам, че умиращата от скука администрация пак ще ми скроява тогава всекидневно какви ли не номерца, но ми омръзна вече да стоя без работа. Аз иначе по цял ден се скъсвам от четене и писане де, но то за мен не е работа. То за мен е хоби. Казвам това специално, щото току-виж с тия писания пак ми спретнат някакво дело, този път, примерно, за "симулиране на болест", знам ли? Вече човек всичко може да очаква, животът у нас, дето се казва, е много шарен – като дрипава циганска черга... Май трябва да свършвам. Исках за още нещо да пиша, то ми се върти из главата, ала не мога да го уловя. Като се сетя, ще
пиша отделно за него. Желая ви слънчев ден - който в тази мъгла изобщо не се вижда де! Но току-виж слънцето един ден и... "на нашата улица ще изгрее", това поне е сигурното. И мъглата, дето сега ни е налегнала, ще се разсее за един миг. И студът ще отстъпи тогава. И мъртвилото ще изчезне. Нека вярваме в това, така истински хубавите дни ще дойдат по-скоро... ПОЗНАЙ САМИЯ СЕБЕ СИ!
Душата на човека е свят и дори вселена, в която пътешествията са не помалко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космически кораб - стига тези последните да бяха възможни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена, предизвикваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия. От живия човек се иска най-вече това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа великолепието, многообразието, растежа, цъфтежа, плодоносността и въобще живота на ефирната духовна субстанция, каквато представлява човешката душа. И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Изкуството на живота, което единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознанието, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвременна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опитващия се да разбере себе си човек... ОЩЕ ЕДИН ОТЗИВ НА НИЦШЕ ЗА ЖЕНИТЕ
30 жется вдвойне дурой, словно бык, которого, рассудку вопреки, ведут на ристалище, — ибо всякий врожденный порок лишь усугубляется от попыток скрыть его под личиною добродетели. Правильно говорит греческая пословица: обезьяна всегда остается обезьяной, если даже облечется в пурпур; так и женщина вечно будет женщиной, иначе говоря — дурой, какую бы маску она на себя ни нацепила». Эразм Роттердамский
Пифагор «Касаясь отношения между мужчиной и женщиной, следует заметить, что девушка, отдаваясь, жертвует своей честью. К мужчине же, поскольку он имеет еще другую сферу нравственной деятельности, это не относится. Назначение девушки состоит существенно лишь в браке; следовательно, требование состоит в том, чтобы любовь обрела форму брака и чтобы различные моменты, заключающиеся в любви, получили свое истинно разумное отношение друг к другу». Георг Вильгельм Фридрих Гегель
Ти ще ходиш при жена? Гледай да не си забравиш камшика... Фридрих Ницше
«Женщину мало смущает то, что у нее нет некоторых высоких понятий, что она пуглива и не предназначена для важных дел; она прекрасна и пленяет — этого достаточно».
КАКВО ЗНАМЕНИТИТЕ ФИЛОСОФИ СА ПИСАЛИ ЗА ЖЕНИТЕ
Иммануил Кант октомври 25, 2013
«В замужней женщине меньше естественной непосредственности, больше кокетства; отношения к ней ни прекрасны, ни интересны, а лишь пикантны. Пикантность же, как известно, всегда — последний ресурс». Серен Кьеркегор “Ты идёшь к женщине? Не забудь плётку!” Фридрих Ницше ДУМИ ЗА СВОБОДАТА НА ФАТАЛИСТА ШОПЕНХАУЕР "Който не обича самотата, той не обича и свободата; човек е свободен единствено когато е сам." Думи на Шопенхауер, който иначе, глобално, във философския смисъл, сам твърди, че няма свобода, че свободата е илюзия, т.е. е фаталист... :-)
Что философы говорили о женщинах «Коренным недостатком женского характера является несправедливость. Она проистекает ближайшим образом от указанного выше недостатка в разумности и сообразительности, но к тому же поддерживается еще тем обстоятельством, что они как слабейшие существа одарены от природы не силою, а хитростью: отсюда их инстинктивное лукавство и непреодолимая наклонность ко лжи». Артур Шопенгауэр «Если женщина даже захочет прослыть умной — как она ни бейся, ока-
«Например, земная женщина обычно получает свою любовь через “любимую” семью. Велико ее искушение любить мужа и детей больше, чем Бога. Не более десятка женщин Земли способны сегодня любить Всевышнего больше, чем своих детей. Конечно, чтобы очистить душу женщины от липкого неведения, ангелы Кармы дают ей мужа пьяницу или гуляку, детей слабоумных или преступников. Или придумывают какоенибудь наказание и пострашнее».
31 ЗА САМОТАТА КАТО ИЗРАЗ НА БОГОПОДОБНОТО У ЧОВЕКА
ЗА ЕДНА МАЛКА СМИСЛОВА НЕТОЧНОСТ В ЕДНА ИНАЧЕ ВЯРНА МИСЪЛ НА НИЦШЕ
23 октомври 2013, сряда
Или нравственият... "възход" на републиката ни? Все пак Плевнелиев сякаш е най-доброто, което сме имали на този пост...
23 октомври 2013, сряда ЧУВАТЕ ЛИ МЕ КАКВО ПРИКАЗВАМ: АЛО, НАИВНИЦИ, АЛО, ТЪРПЕЛИВЦИ, АЛО, МАЛОУМНИЦИ?!
"За да живееш в самота трябва да си животно… или бог." Фридрих Ницше САМО ТОЗИ, КОЙТО Е ДОСТАТЪЧНО МЪЖ, ЩЕ РАЗКРЕПОСТИ ЖЕНАТА В ЖЕНАТА! Една чудесна мисъл на Ницше, която непременно ще сложа като девиз на моята нова книга за половете и любовта, която сега пиша: "... Защото само този, който е достатъчно мъж, ще разкрепости жената в жената!"
В даденото по-долу изказване Ницше прави грешка по причина на това, че не си е дал труда да дефинира що е това разум; ако беше се потрудил да схване, че разумът по дефиниция е органично единство на ум и сърце, на мисъл и чувство, тогава нямаше да си позволи да напише ето това наистина погрешно изказване: "Разумът е причина да фалшифицираме доказателствата, които са скрити в сърцето." (Из "Залезът на боговете") Просто Ницше се е подвел заради традицията, отъждествяваща ум и разум; ако беше написал мисълта си с известна корекция, тя щеше да е тогава съвсем коректна и вярна, пък и значително по-добре звучаща: "Умът е причина да фалшифицираме доказателствата, които са скрити в сърцето." Даже и гениите понякога грешат. При това грешките им не са "гениални", а съвсем баламски... НРАВСТВЕНИЯТ УПАДЪК НА РЕПУБЛИКАТА НИ...
Ало, хора, чуйте ме да кажа нещо, важно е: Пробутването в медиите на не кой да е, а тъкмо на пословичния лъжец и гнусник Бареков за ролята на "нравствен ментор", за "защитник на бедните и страдащите", за "смел водач на онеправданите", за "справедлив борец срещу мафията и олигархията" и пр. в многострадалната ни република е страшна гавра над всички нас, българите, и при това туй нещо е гавра, многократно по-нагла и по-грозна от онази гавра, която ни изкара на улиците и на площадите през юни, именно гаврата с назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС! Ако и това не схващате, ако се оставите този път номера им с пробутването на Бареков за "нов оправител и спасител на нацията ни" да мине, това означава, че всички вие, съвкупно, нямате на грам развито нравствено чувство, това означава, че ще докажете за сетен път, че сте един изцяло опорочен и малодушен народ, който изцяло си заслужава съдбата! Чувате ли ме какво приказвам, ало, наивници, ало, търпеливци, ало, малоумници?! За манипулацията и гаврата с Бареков, която сега тече необезпокоявана по площадите и по медиите, ако не излезете да протестирате на улиците, то това означава, че не сте народ, чувате ли ме какво казвам?! ЗА НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ЖИВ СРАМ НА БЪЛГАРСКАТА ЖУРНАЛИСТИКА октомври 23, 2013 Из Лъжливото журналистче
Фридрих Ницше
От Иво Инджев
32 Чух тази сутрин по официозната ТВ7, че е срам за журналистиката Сашо Диков да разполага с документи в защита на президента Плевнелиев, които (вероятно) са му дадени от самия Плевнелиев. При други обстоятелства може би щях да се съглася. Но хайде да си припомним кой и какво наистина олицетворява срама за българската журналистика в тази корпоративна война…
Срам е да се правиш на журналист, защитаващ какви ли не ценности – от Българската православна църква до свободата на словото – след като си показан в цял ръст да пееш цинизми и да се държиш неприлично с нещо дървено, стърчащо от гащите ти, което тикаш в устата на подобни същества от женски пол. Срам е да врещиш сватбарски „Да живее БПЦ!” в националния телевизионен ефир, сякаш си на мач и славиш любимия си отбор. Срам е да защитаваш президента (Първанов) от един журналист, който току що си е загубил работата заради зададен въпрос за имотното му състояние и отгоре на всичко да участваш в задочната разправа с този журналист в същата тази телевизия. Срам е да призоваваш своя кумир, главния секретар на МВР Бойко Борисов, да не се церемони с някакви си закони, а направо да арестува наред всеки, който му се вижда престъпник. Срам е да късаш вестници в поверения ти корпоративен ефир само защото те са свързани с конкуренцията – па макар и тази конкуренция (също) да няма ангелски образ. Срам да е да участваш в управленския натиск срещу въпросните медии със системно омаскаряване на техните собственици, а после да се криеш и да „забравиш” този срам в момента, когато операцията по обслужването на властовия шантаж приключи успешно с продажбата на въпросните издания (неизвестно на кого и до днес). Срам е да заплашваш протестиращи земеделци, че лично ще им палиш тракторите и ще им режеш гумите, защото ти пречели да идваш спокойно на работа. Срам е да се подмазваш години наред на силния човек в държавата, с когото свойски си мериш мускулите в студиото
си (нали ти е кумувал в кметския си кабинет, що да не фамилиарничиш гордо пред публиката), а в мига, когато силният стане слаб – да му скачаш с двата крака върху главата. Срам е да се поливаш с френско шампанско в курорт за милиардери в Сан Тропе и най-безсрамно да си публикуваш снимките по гол търбух (за народа глух, както казва Радой Ралин), след което цинично да се хилиш от екрана с аргумента, че можеш да си го позволиш. Срам е да се къпеш в богатство, придобито от журналистически слугинаж. Срам е точно такъв богаташ да застава в позата на говорител на бедните, угнетените и беззъбите. Срамно е да спускаш на подчинените си списък със забранените за показване в поверената ти телевизия български коментатори, след което да си измислиш предаване със заглавие „България без цензура”. Срамно е да се наричаш „бивш журналист” само седмици, след като за стотен път си заявил от екрана на поверената ти телевизия, че си най-великият журналист в България. Срам е да си участвал многократно в полицейско-прокурорските акции с изпреварващи и съпътстващи телевизионни колаборации по поръчка на предишната власт срещу посочени и посечени от нея лица, а след това да искаш прокурорите да ти обърнат внимание на призивите да арестуват същите онези поръчители на предишните ти слугински изяви. Срам е с всичко това да срамиш журналистическата професия. Срам е точно такъв човек да се прави на разобличител на когото и да било, защото раницата на срама на гърба му е пълна с такова зловоние, че всеки нормален човек би предпочел да стои далеч от него не само със запушен нос, но и със запушени уши. Срам е да надграждаш лъжите си с нови лъжи: най-напред Плевнелиев бил прал пари, после вината му се оказа „рушвет”, преформулирана след това в обвинение за плащане в брой по сделка с имот (и т.н. до пълното самоомаскаряване на приносителя на цукалото с лъжи). Срам е да си лъжливо журналистче, което изпълнява вълчата заръка да крещи „вълк, вълк в кошарата” с цел никой вече да не вярва на алармената система, каквато би трябвало да е журналистиката срещу глутницата, наденала златното руно на своя храненик. Срам е името му да бъде споменавано тук, поради което ви го спестявам. P.S. Ако може да понесете още по темата, ето за какво конкретно става дума: Безумни инсинуации на Бареков
И БОЙКО БОРИСОВ СКОРО ЩЕ ЗАРИПА КАЗАЧОК, БЪДЕТЕ СПОКОЙНИ!
Кметът на Москва Юрий Лужков съвместно с премиера Бойко Борисов съвместно прерязаха лентата на детския оздравителен лагер; обърнете вниманието на лозунга, който е написан по-горе! Виж публикацията, от която вземам този многозначителен откъс: На 9 септември кметът на Москва Юрий Лужков съвместно с премиера Бойко Борисов съвместно прерязаха лентата на детския оздравителен лагер "Радуга" в куротния комплекс Камчия, една впечатляваща инвестиция, насочена изцяло към децата. ЕДИН КРАЙНО НЕУДОБЕН ВЪПРОС КЪМ ГЕРБОВАЦИТЕ И КЪМ "ДЕСНИТЕ" ОБОЖАТЕЛИ НА БОКО БОРИСОВ Ало, драги гербоваци, ало, също така драги немислещи обожатели на гербоваците: какво ще кажете за "твърдата проевропейска ориентация" на Боко Борисов след като сега, с гласуването си с по въпроса за земята, и той на дело показа, че няма нищо против да рипа по свирката на Путин?! А? Кажете нещо де, що така гузно мълчите?!
МОРАТОРИУМЪТ ЗА ЗЕМЯТА Е КАТО КРЕМАТОРИУМ ЗА ОНЗИ КЪС ХАРТИЯ, КОЙТО НИ ПРИСЪЕДИНИ КЪМ ЕВРОПА октомври 23, 2013 Мораториум като крематориум Автор: Иво Инджев
33 На 14 юни наглостта на властта провокира българските граждани, опитвайки се да натика в гърлото им Пеевски.
Гражданското общество, задушавано методично години наред, не само даде признаци на живот, но изригна, отхвърляйки задушаващия парцал. Днес, с гласуването на невъзможния за преглъщане от ЕС удължен мораториум върху продажбата на европейска земя в България, българският парламент повтори 14 юни, но в европейски мащаби и контекст. Някой ще остане на улицата. Този път това няма да са непременно обичайните българските демонстранти, поставени сега в неудобното положение да бъдат обвинявани в „чуждопоклоничество” от триумФирата, БСП и ГЕРБ. Двуличният триуФират даде фира по европейска линия чрез триумфа на антиевр(оп)ейската „Атака”, чиито депутати направо танцуваха казачок в пристъп на русофилски патриотизъм от факта, че се превръщат в законодатели на евразийския план за откъсване на България от Европа. На улицата ще се окаже Сергей Станишев, изритан като пес от шефския му партиен пост в ЕС, споходен в това отношение (рано или късно) от “десния” Борисов, когато десногледите в Брюксел осъзнаят на кого са заложили. Този удължен мораториум е като крематориум за онзи къс хартия, който ни присъединява към Европа – огън, на който си грее ръцете Путин, чиито поданици вече са изкупили стотици хиляди имоти в България. КРАТЪК КОМЕНТАР ОТ МОЯ МИЛОСТ: Изцяло споделям тезата на г-н Инджев. Просто защото казва самата истина. За жалост, точно така стоят нещата – както пише той… ЗА НАШИТЕ И ЧУЖДИТЕ ПРОБЛЕМИ, ИЛИ КАКВО СЕ СЛУЧВА КОГАТО КАЖЕМ "МЕН ТОВА НЕ МЕ ЗАСЯГА!"
за мишки. Тя разказала за това на кокошката, овцата и кравата. Но те всичките и отговаряли: "Капанът за мишки е твой проблем, а не наш!" Малко по-късно в капана се хванала змия - и ухапала жената на фермера. Опитвайки се да я излекуват, сварили на жената супа от кокошката. После заклали овцата, за да нахранят всички, пристигнали да навестят болната. И, накрая, заклали кравата, за да нахранят гостите, дошли на погребението. И през цялото време мишката наблюдавала от дупката си и мислела за нещата, които са чужд проблем, докато не станат твой!" "За мишките и хората " Джон Стайнбек
"Според мен се подготвя излизането на България от ЕС поради некадърност, нарочно, или просто защото не се вижда друга възможност да се печелят избори в България", коментира лидерът на Движение България на гражданите Меглена Кунева по повод гласувания от парламента във вторник нов мораториум върху продажбата на земя на чужденци.
СПОДЕЛЯМ ИЗЦЯЛО ТИЯ МИСЛИ НА ОГНЯН МИНЧЕВ ЗА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ У НАС октомври 23, 2013
Споделям изцяло тия мисли на политолога Огнян Минчев за политическата ситуация у нас: … Има една корпоративнотърговска общност, която притежава мощна медийна група и която в момента контролира властта в България. Тя допринесе да се формира този тип правителство, което действа в момента. Тя допринесе да се формира този тип правителство, което действа в момента. Президентът остана единствената независима институция, която има определена международна легитимност. Волен Сидеров се командва дистанционно (от Москва, бележка моя, А.Г.). Един от хората, които могат да командват Местан и Станишев, е Ахмед Доган, а него също има кой да го командва. Президентът вижда как в страната се осъществява преврат, с брутална акция по време на деня за размисъл се подменя вотът. Огнян Минчев Виж Огнян Минчев и Андрей Райчев се сблъскаха заради президента
"... Веднъж мишката забелязала, че стопанинът на фермата е сложил капан
Из Меглена Кунева: Според мен се подготвя излизането на България от ЕС
УПРАВЛЯВАЩИТЕ ПОДГОТВЯТ ИЗГОНВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ!
"Изглежда, ЕС е най-очевидният враг. Чужденците по принцип, но в момента именно ЕС, защото ако отвърнем поглед от ЕС, ще видим невъзможност да се справим с въпроса за бежанците, ще видим, че един български пенсионен фонд е в други ръце и т.н.", заяви Кунева пред БНР. Това, че чужденци не могат да купуват българска земя, влошава защитата на българската земя, смята Кунева. Тя напомни, че единствените пари в България, които отиват за земеделие, са тези от ЕС. "В момента се търси враг. България стои зле във всеки един момент", коментира тя. Меглена Кунева, която бе главен преговарящ с ЕС за присъединяването на България, не смята да се оправдава за договорените в онзи период срокове, свързани с продажбата на български земеделски земи на чужденци. (Прочети ДО КРАЯ >>> в сайта) В БИБЛИОТЕКАТА НА ИНСТИТУТА ПО ФИЛОСОФИЯ В КИЕВ БЯХА ПРЕДСТАВЕНИ МОИ КНИГИ И КНИЖКИТЕ НА СПИСАНИЕ ИДЕИ
34 23 октомври 2013, сряда Публикувано в сайта на Института по философия на името на Г.С.Сковорода към Националната академия на науките на Украйна: В рамках міжнародного співробітництва між Інститутом філософії імені Г.С.Сковороди НАН України (м. Київ, Україна) та Центром розвитку особистості HUMANUS (м. Пловдив, Болгарія) в бібліотеці Інституту філософії відбулася виставка праць директора Центру розвитку особистості HUMANUS – Ангела Гранчарова, а також журналу «ИДЕИ: философско списание», до якого вийшов перший номер науково-теоретичного додатку «ИДЕИ: научно-теоретично приложение». Вихід у світ спільного видання ознаменував практичне втілення співпраці наукових установ України та Болгарії.
им, се свързаха с нас и предложиха сътрудничество в създаването и издаването на международно многоезично научно-теоретично издание на списание ИДЕИ, което да обхваща не само областта на чистата философия, но и на близките до нея области на духовното. Издадохме до този момент общо 13 броя на списанието (в хартиен, в книжен вариант), последният в сътрудничество с украинските колеги, и ето, в един момент възникна потребността да потърсим възможностите за регистриране в международните наукометрически бази данни, в световната система за рефериране, индексиране и оценяване и пр. Разбира се, тепърва ни предстои да извървим този път до признанието на нашето научно-теоретично издание, но ние сме твърдо решени да поемем и да извървим този път.
ПРЕДСТОИ МИ ДА РОДЯ ОЩЕ... НЯКОЛКО КНИГИ, ЗАСЕГА НЕ ЗНАМ ТОЧНО КОЛКО, "БРЕМЕНЕН" СЪМ, ТЪЙ ДА СЕ РЕЧЕ, "МНОГОДЕТНО"! 23 октомври 2013, сряда
МОЕ ПИСМО С ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО С ИЗДАТЕЛЯ НА THE BULGARIAN JOURNAL OF SCIENCE AND EDUCATION POLICY 23 октомври 2013, сряда Попаднах на онлайн изданието на научното списание The Bulgarian Journal of Science and Education Policy (BJSEP); разгледах го с интерес и в един момент реших да напиша писмо на проф. Тошев, главен редактор на списанието; реченосторено, ето моето писмо до този човек, с което му предложих сътрудничество: Здравейте, г-н Тошев, Попаднах на сайта на редактираното от Вас списание, прочетох напътствията към издателите и редакторите на научни списания, които сте написал. Силно съм впечатлен и адмирирам Вашата идея да се съдейства някак та и научната общност у нас да бъде приобщена към световната научна общност – и да постигне ония нива, които ще я направят неразделна част от нея. Понеже моя милост от вече пет години издавам едно философско списание, което носи името ИДЕИ, признавам, че прочетеното силно ме впечатли, ето, изказвам своята благодарност към Вас. Списанието, което група философи и психолози издаваме има една своя по-различна идея, първоначално стартирахме с убеждението, че ще работим за духовното и личностното изграждане на младите хора, а не да стремим да бъдем някакво елитарно научно издание за тесен кръг специалисти-професионалисти; ние и сега отстояваме това свое разбиране, но в един момент идеята ни се обогати. Стана така, че научни работници от Украйна, философи от техния Институт по философия към Академията на науките
Ето сайта (блога) на списанието, решени сме в скоро време да създадем и негово онлайн-издание според изискванията, та списанието да получи и ISSN online а ISSN print имаме още от първия брой, получихме го от Народната Библиотека в София. Изобщо сме решени, както вече казах, да създадем едно наистина модерно научно издание в областта на философските науки, което да е признато в световната философска общност. Не е лесно, но ще работим в тази посока. Във връзка с всичко това ще съм Ви безкрайно благодарен ако се съгласите да ме консултирате при срещата с някаква непреодолима иначе трудност. Ще се радвам да приемете протегнатата ръка за сътрудничество и взаимна помощ; ще се радвам с каквото мога също да съм Ви полезен. Желая Ви здраве и успехи! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров, главен редактор на философското списание ИДЕИ
Книгата-"майка", от която предстоят да се родят няколко нови книги, свързани с проблеми от духовната сфера на живот, предимно с проблеми на образованието, културата и философията. Тези дни работя по редактирането и предпечата на една нова моя книга, която възнамерявам да издам под заглавието ЗАПИСКИТЕ НА ЕДИН ФИЛОСОФ-БУНТАР (или ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ФИЛОСОФБУНТАР, или някое трето, съвсем неизвестно още заглавие, ще видим, още не съм решил какво заглавие в окончателния вариант ще й дам). В тази книга съм събрал всички свои публикации в блога, които третират важни проблеми, свързани с духовната, с неполитическата, а най-вече с образователната и културната сфера. (Апропо, политическата сфера на живота също има важен духовен смисъл, но аз в тази книга няма да включвам никакви свои политически статии или статии, третиращи политическия живот; така съм решил.) Работейки по оформянето и редактирането на тази книга, се сблъсках с най-различни и неочаквани за мен проблеми, които искам тук да споделя непременно. Първо, оказа се, че тези публикации от последните две години (щото попредишните си публикации в блога събрах и издадох в предишните си книги за образованието, именно в книгите, излезли под заглавията НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (Есета за освобождаващото образование), ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ (Що е академичност и доколко тя вирее у нас?) и
35 ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ, в която пък събрах найважното от всичко писано от мен за образованието в годините, в които работя в тази сфера, а аз работя в нея откакто се помня, целият ми живот мина в работа в тази сфера), та значи оказа се, написаното от мен в тези две последни години е толкова много, че обемът на книгата, която сега подготвям, е направо грамаден, представяте ли си, в момента тази книга е с обем 1 500 страници!!! Оказва се, че тази книга, ако бъде издадена в целия си обем, ще бъде нещо наистина грамадно, непосилно за четене, а пък аз лично, признавам си, съвсем не обичам дебелите книги, някак си, кой знае защо, ме отвращават тия книги; Ницше пък, струва ми се, беше подхвърлил някъде, че подобни дебели книги били свидетелствали за отсъствие на интелектуална честност; нещо такова беше писал нейде из книгите си, сега не ми се проверява какво точно беше казал, но смисълът приблизително е този, ако не ме лъже, ако не ме подвежда паметта. Та в тази връзка аз все пак, за самия себе си, подготвям такъв един вариант за една съвсем дебела книга (която може да излезе един ден и в... многотомно съчинение, защо пък не?), книга, която, найвероятно, ще издам само онлайн, като я поместя в някой от сайтовете за подобна книжнина. Но пред мен, за да издам в книжен вариант нещо все пак четивно, постижимо за четене и възприемане, явно ми се налага да включа в употреба... ножицата, т.е. да почна да режа и да изхвърлям без жал всичко онова, което може да бъде изхвърлено без да пострада в крайна сметка смисълът, който искам да предам на читателя. Разбира се, не е грах да се реже и изхвърля, обаче тази работа е доста трудна. По едно време в съзнанието ми пък взе да се мержелее идеята да взема от цялото да оформя и да издам няколко тематични, близки цикъла от есета или статии, т.е. цялата голяма книга да а "нарежа" на няколко по-малки книги, всяка от които да разглежда някакъв по-близък, сродяващ въпросните статии проблем. Примерно, по проблемите на училищния живот съм писал доста неща, по проблемите на преподаването на хуманитарни предмети също, по духовните проблеми на съвремието ни също има много статии или есета, оформи се също така една вътрешна поредица, която, за куриоз, мога да нарека "АДМИНИСТРАТИВЕН РОМАН", в който да сложа всички свои жалби, доклади, статии и пр., писани нарочно до институциите, в които поставям поредица от най-горещи проблеми на образованието, на демократизацията на училищния живот, преподаването и пр., накрая, понеже бях даден под съд от администраторките в образованието, там се заформи един чудесен нравствено-психоло-
гически и дори съдебен казус, по който мога всичко написано досега да го събера на едно място, щото той сам по себе си е доста интересен, на който обаче все още не съм измислил подходящо заглавие (но ще го измисля, няма страшно!). Та значи работата ми по тази нова книга, която в началото, признавам си, ме отвращаваше, в един момент почна да става вълнуваща ме, понеже се появи творчески момент, именно подреждането на статиите по тематични цикли и пр.; това в момента ме завладя, на това се отдадох, което доведе дотам, че пак в този момент зарязах книгата си за любовта, на която бях решил твърдо да се посветя в близките месец-два; е, засега отложих писането за любовта, но към него съм решил да се върна веднага щом видя какво ще се получи от новата, завладяла ме сега идея да оформя една или няколко книги за образованието. На главната поредица от тези статии възнамерявам да дам едно измислено по-рано заглавие, което до този момент не съм използвал, но то ми се вижда подходящо, именно заглавието ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ. Но ще видим де, още е рано да се мисли за тези неща. Та по тия работи се вълнувам и работя в последните няколко дни, много съм се увлякъл, ще видим какво ще излезе в крайна сметка. Даже ми хрумна една екстравагантна съвсем идея: тези дни предстои откриването на делото, което въпросната администраторка заведе срещу мен уж за "обида", а то всъщност е съдебен процес срещу моята свобода на словото, срещу моята свещена свобода на изразяване на мисли като философ и като писател. Та в тази връзка, понеже все пак ми се налага, въпреки че съм в болнични, да се подготвям доколкото имам сили за делото, да събирам материали, документи, доказателства и пр. И именно в тази връзка ми хрумна нещо, което ми се чини че е направо гениално (употребявам тази дума нарочно, та да ядосам някои лица, примерно едно дежурно мрънкало в блога ми и пр.): да събера всичките си досегашни писания по предстоящия съдебен процес в една книга, която да издам спешно и да я връча както на въпросната съдеща ме особа, така и на нейния адвокат, така също и на съдебния състав, който ще има щастието да води това нищо чудно да се окаже историческо дело. Да, непременно ще направя това, и по тази причина спирам да пиша дори и този текст, за да поработя по-активно върху овладялата ме току-що идея. Зарязвам всичко и почвам да събирам тия документи в една нова и то съвсем особена книга. Знаете, аз изпипвам своите текстове найстарателно, всичко е писано по един жив есеистичен маниер, тъй че въпросните текстове наистина заслужават да бъдат обединени в нещо, което да се нарече "книга". И така, желая ви хубав ден, а на мен ми
пожелайте сили да мога да завърша започнатото! Бъдете здрави! САКЪН, ЕТО КОЛКО ЛОШИ РАБОТИ ПРАВЯТ ДЕМОНИТЕ, УФ, ПЛЮЙТЕ СИ В ПАЗВАТЕ, ДА НЕ СА ВИ УРОКИ!
"Histoire de Merlin" and other Arthurian romances, Poitiers ca. 1450-1455 (BnF, Français 96, fol. 62v) ПРИНЦИПНО ИЛИ БЕЗПРИНЦИПНО ЩЕ ДЕМОНИЗИРАМЕ, ЩЕ ПЕРСОНАЛИЗИРАМЕ И ЩЕ СЕ БОРИМ СРЕЩУ МАФИЯТА?! октомври 23, 2013 На страницата във Фейсбук със заглавие Призив: Да демонизираме! прочетох един много верен и смислен коментар, който ми се ще да стигне до повече хора, в това число и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; ето по тази причина го публикувам в блога си; негов автор е г-жа Nina Gospodinova:
Седи, седи и на магарето чуш казва (І) В онлайн изданието “Свободен народ” прочетох озадачил ме материал по повод репликата на господин председателя на ДСБ Радан Кънев, самата тя произнесена в отговор на неуместното изказване на Иван Костов от вчера (20.10.2013 г.), уви бързо станало известно всекиму в татковината, че и далеч извън нея. В статията прави впечатление непоследователното отношение на Радан Кънев към корелацията принципенконкретен или личностен, intuitu personae. Даже направо ми боде очите, понеже знам за господина Кънева, че е сполучил да придобие нужното образование, щото да не
36 може, дори много да му се иска, или пък изнася в определени моменти, да допуска или поддържа подобни досадни смислови и терминологични неточности в изказванията си като юрист, толкова по-малко пък като ръководител на политическа сила. Ще приведа тук и следните три цитата от най-горе посочената статия: “Реформаторският блок не се интересува от персоналния образ на Делян Пеевски, а от публичната му роля”. “Реформаторският блок се изправя „принципно” срещу мафията…” (Нищо че никой не може да се изправи принципно срещу мафията – може да се изправи конкретно срещу определени нейни представители, практики, сфери на влияние, източници на приходи, защитници и пр. Всъщност, да се изправиш “принципно” срещу мафията е все едно… просто да не се изправиш – т.е. да се изправиш, ала неизвестно срещу кой!) „Отношението към ГЕРБ е дълбоко персонализирано, а при нас отговорът винаги е принципен. Никой не се интересува от нашето отношение към ГЕРБ като цяло, а към отношението ни към лидерите Борисов и Цветанов”. Е тук вече, ще скоча и ще попитам господин Кънев: принципно ли му е отношението към ГЕРБ или е персонализирано, защото ако е принципно, то не би могло да зависи от конкретните личности на Борисов и Цветанов?!? Би зависело именно от принципи, посредством които биха се реализирали интересите и демократичното бъдеще на България. И как тъй никой да не се интересувал от отношението на ДСБ към ГЕРБ като цяло? Та аз познавам повече от тридесет човека, които на последните избори гласуваха за ГЕРБ именно заради липсата на отношение на ДСБ към ГЕРБ като цяло и/или заради подчертано негативното отношение към лидерите на тази партия конкретно. Нека сега да обобщим – като е за мафията и за Пеевски – ДСБ може да не персонализира и да не демонизира конкретни личности (по Костов) или проблеми (по Кънев), т.е. да поставя въпросите на принципна – обща – нога. Щом дойде думата за ГЕРБ, тутакси проблемите следва да се конкретизират, сиреч персонализират, респективно демонизират. Нямам думи! Обаче грешката ще излезе вярна. Закъсали сме я и с принципите и с конкретиката, и с общото и с частното, и тъй нататък. А, Радан Кънев седи, седи и на магарето чуш казва! Егати принципите, егати ръководството… ПРЕКИЯТ ПЪТ КЪМ ПЪЛНОТО ОРЕЗИЛЯВАНЕ НА ЕДИН ЧОВЕК ПРЕМИНАВА ПРЕЗ ДАВАНЕТО НА ВСЕКИДНЕВНИ ТЕЛЕВИЗИОННИ ИНТЕРВЮТА
октомври 23, 2013
Една максима, до която стигнах напоследък, гледайки как някои хора (нови, млади и надеждни председатели на десни партии, водачи на протести, бивши представители на блогърския елит, сиреч, все бивши кандидати за славата и пр.) се изявяват всекидневно по утринните предавания на телевизиите, т.е. преживяват мнимия триумф най-после и те да станат, видите ли, “медийни звезди”; та гледайки на екрана на телевизора самодоволните, сияещите от нежност физиономии тия хора почти всяка сутрин, стигнах най-накрая до следния извод: Прекият път към пълното орезиляване на един човек преминава през даването на всекидневни телевизионни интервюта… Съобразно тази констатация е възможно да се направи и един друг извод: пътят пък към възвръщането на достойнството на този същия човек, дето е сполетян от ненадейна телевизионна слава, минава през това да добие куража един ден да почне да отказва тия телевизионни интервюта. Да, обаче има ли някой сред тия кандидати на славата такава колосална душевна сила, че да може да откаже поне едно телевизионно интервю? Аз не вярвам, че има някой с такава колосална душевна сила… на такива подвизи изглежда никой нашенец не е способен… изводът от това е… всеки нека сам да се сети… ПАК ЗА ПРИНЦИПНАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА ДЕМОНИЗИРАНЕТО В ПОЛИТИКАТА, ЗА НЕГОВАТА ВРЕДА октомври 23, 2013 Ето откъс от коментар, публикуван във в-к КАПИТАЛ – виж Един демон броди из дясното… – а по-долу можете да прочетете моя коментар на този коментар, който аз схващам като твърде глупав, да не кажа смехотворно-тъпичък: Бившият лидер на ДСБ и бивш премиер Иван Костов вкара себе си, партията си и Реформаторския блок като цяло в
неловка и дори опасна ситуация в първото си публично изявление след като напусна председателския пост на формацията и се зае с академична дейност. Накратко, Костов заяви в предаването “Нека говорят” по bTV в неделя, че Делян Пеевски е “демонизиран”. На въпроса кой го демонизира Костов отговори многозначително: “… който има интерес или на когото пречи, или той самият е дал основания”. Заедно с това посъветва политическите партии да се занимават с политики, с добруването на хората, а не с “този или онзи”, включително и с Пеевски. Веднага след това обаче Костов обяви избора на Пеевски за риск за националната сигурност. “Риск е, защото неговото номиниране срина доверието в правителството, подкопа доверието в мнозинството, което управлява Народното събрание. И от тази гледна точка си е истински риск”, заяви още бившият премиер.
И така нататък. Авторката на въпросния коментар, видите ли, се е загрижила да не би изказването на Костов да било навредяло на новия председател на ДСБ, това нея я вълнува. В тази връзка ми се наложи във Фейсбук да напиша следното: И във в-к КАПИТАЛ не пожелаха да вникнат и да схванат точния смисъл на изказването на Иван Костов за принципната несъстоятелност на демонизирането в политиката, за неговата вреда. В тази връзка ми се ще да кажа още нещичко, да добавя нещо към онова, което вече писах вчера по този въпрос (виж Демонизирането, насърчаването на борбата с призраци, с бесове и пр. в политиката означава, че някой иска да ни върне в детския стадий на развитието ни, т.е. иска да ни направи малоумни). Демонизирането – вярата в бесове и призраци, пък макар и политически – е симптом на незрялост, на детинщина на съзнанието, това демонизиране е израз на една детска болест, в която то е затънало. Костов каза нещо, което се разбира от само себе си: нека политиците особено – пък и гражданите, добавям аз – да имат добрината да не се занимават с гоненето на призраци, на бесове и на демони, нека да престанат също така да се занимават с гоненето на вещици, а да се постараят да дефинират същинските и реални проблеми пред страната и нацията – и да се заемат с решаването им. Демонизирането всъщност е подмяна на реалните проблеми с псевдопроб-
37 леми, то е израз на мистификация на тия реални проблеми. Пеевски бива обявен за нещо като демон или за вещица – хайде да гоним сега едрата “вещица”, да се опитаме да я хванем и дори да я изгорим на клада – това ли е обаче същинската ни задача? Не е ли подобре първом да се опитаме да осмислим онази реална ситуация, в която е станало така, че същият този Пеевски е станал символ на една крайно порочна социална система, именно системата на олигархичния пропутинистки и мафиотско-ченгесарски държавен строй, в примката на който се задушава България? Проблемът не ни е Пеевски като демон, вещица или призрак, а проблемът е съвсем другаде. Тия, които ни натрапват мита за Пеевски като “зъл демон”, с това искат да ни отклонят вниманието от същинските ни проблеми и болежки. Преди години същите тия сили, които сега тържествуват и си сложиха на власт правителството на ОлигарскиПеевски, борейки се тогава за властта, демонизираха по същия абсурден начин самия Иван Костов, превърнаха го в плашило, в “страшилище”, в “зъл демон”, в “чудовище”, в “злодей” и успяха, в крайна сметка, да го елиминират от политиката: понеже той комай единствен от значимите политици не играеше по свирката им. Е, демонизирайки Костов, същите тия сили ни натрапиха такива чучела като Царо, Боко, Сидерович, Янета разни 100 броя и пр. и превърнаха българската политика, в резултат на всичко това, в нещо като терариум, дето съскат и се хапят какви ли не змии, влечуги и чудовища, превърнаха българската политика в цирк, във водевил, в оперета, в чалготека. Ето докъде води демонизирането, сфащате ли сега, драги ми неповратливи вътрешно и умствено български глави, за какво говори оня, който е преживял на дело едно такова демонизиране, изстрадал го е и затова добре знае каква разрушителна, деструктивна сила има демонизирането – та да успява да подменя същинските горещи проблеми с псевдопроблеми, с фикции, с пръскане на прах в очите на малоумното наивно природонаселение, на което му дай чалга-кючеци, на което друго не му требе освен да щрака с пръсти и да лапа кебапчета, примесени с упоителна шльокавица. В това е същината на проблема с прословутото демонизиране и призива на Костов да престанем с него, щото се излагаме прекалено – като общество и като нация се излагаме най-вече, щото явно съвсем сме се вдетинили. А Радан Кънев, съвсем не разбирайки изглежда за какво точно говори Костов, почна да се прави на умен, да се прави на водач-теоретик, казвайки ето какво: “Имаме проблеми, които демонизираме. Реформаторският блок се изправя принципно срещу мафията, нарушенията
при обществените поръчки, злоупотребите с кредитополучатели.” Двете части на тези две изречения са съвсем несъвместими. И логически, и смислово, и всякак. Това показва, че той, горкият, просто не знае какво говори. Почни да каниш един човек да дава всеки ден интервюта в медиите и в един момент този човечец, заради сполетялата го ненадейно чест, скоро ще забрави какво изобщо говори; пътят към орезиляването на всеки човек преминава през даването на всекидневни телевизионни интервюта… Толкоз засега. Пак може да пиша по темата. А може и да не пиша повече.
си имаме цели две! И двете еднакво малоумни; е, да се избяга от България не е чак толкова малоумно, предвид обстоятелствата, сред които сме принудени да живеем и оцеляваме тук, но защо пък преди това искаме да изгоним от България бежанците, след като сами в същото време искаме да станем бежанци в някои други, понапреднали от нас страни?!
"ПОДМЯНАТА 10-ТИ" – ФИЛМ ЗА ПЪТЯ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ Чуди се и се май над българския акъл ако си нямаш друга работа... ДЕМОНИЗИРАНЕТО, НАСЪРЧАВАНЕТО НА БОРБАТА С ПРИЗРАЦИ, С БЕСОВЕ И ПР. В ПОЛИТИКАТА ОЗНАЧАВА, ЧЕ НЯКОЙ ИСКА ДА НИ ВЪРНЕ В ДЕТСКИЯ СТАДИЙ НА РАЗВИТИЕТО НИ, Т.Е. ИСКА ДА НИ НАПРАВИ МАЛОУМНИ „Подмяната 10-ти" е един от найуспешните документални филми правени в България. Филмът разказва за първите 15 години след свалянето от власт на Тодор Живков и за това как България на три пъти е била изправена на ръба на гражданска война. В „Подмяната 10-ти" е използван уникален видеоархив, голяма част от който не можете да видите никъде другаде, както и интервюта с ключови фигури от времето на българския преход. Филмът е излъчен за първи път на 10 ноември 2004 г. по bTV, посрещнат е с огромен зрителски интерес и се класира в Топ 10 на най-гледаните телевизионни предевания за годината. „Подмяната 10-ти" е номиниран е от няколко телевизионни фестивала и удостоен със Специалната награда на журито на международния филмов фестивал „Балфест". Автори: Пламен Петков и Красимир Михайлов (по идея на Красимир Михайлов); Монтаж и ефекти: Асен Тасев Джон; Озвучен от Мариян Маринов ЗА ДВЕТЕ БЪЛГАРСКИ МЕЧТИ В МОМЕНТА 21 октомври 2013, понеделник Българинът има две мечти – да избави България от бежанците, сиреч да изгони от България бежанците – и после сам да избяга от нея! Написа: Boyan Stoyanov КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Други народи я си имат, я си нямат по една мечта, ний пък
октомври 21, 2013
В телевизионно интервю, дадено вчера, Иван Костов си позволи да каже нещо, което пак “разлая кучетата”, а именно, че Делян Пеевски е демонизиран и партиите не би трябвало да се занимават с него, а с политика. Веднага в свой коментар политологът О.Минчев на тази основа заподозря Костов да не е близък с картела, с корпоративно-търговския картел, който в момента ни управлява. Във връзка с изказването на Костов председателят на ДСБ Р.Кънев пък се опита да реплики Костов, но така, че никой не можа да разбере какво всъщност иска да кажа. “Демонизирането” в политиката, заради което всъщност си отиде от политиката и самият Костов, е интересен проблем, по който скоро може би нещичко ще напиша, но ето сега-засега краткия коментар, който по този повод написах във Фейсбук преди малко: Костов вчера в интервюто си каза “Да не демонизираме тоя или оня…”, и ето, веднага възникна фейсбук-група “Да демонизираме!”, създадена от хора, мразещи
38 Костов, които се чувстват длъжни да правят всичко наопаки на онова, което Костов каже. Да, обаче не се замислят поне за това: ако в политиката и в народния, в обществения живот се демонизира и почнем да се борим с демони, с бесове и с призраци, то това означава, че пропускаме да се занимаваме с онова, което реално ни пречи, което реално ни спъва като страна да вървим към едно по-добро бъдеще. Демонизирането е характерно за един, да го наречем, средновековен етап в развитието на съзнанието, тогава именно хората са се борили с демони, вярвали са, че има демони, че има призраци, бесове, духове, върколаци, вампири. В днешно време обаче само децата се впечатляват от такива приказки. Говоренето за демони, демонизирането, борбата с призраци, с бесове и пр. в политиката означава, че някой иска да ни върне в детския стадий на развитието ни. Т.е. иска да ни направи малоумни. Да, вероятно в сферата на демокрацията, на развитието на демократичното съзнание на народа ние още сме в детския и дори в младенческия етап, щом толкова много хора не само вярват, че има демони и бесове, но и се чувстват длъжни да се борят с тях. Костов просто ни препоръча да се занимаваме с нещо по-практично и реалистично от това да демонизираме, да гоним демони и призраци, и пак скокнаха да го оплюват: “Сакън, тоя изверг Костов иска да ни вземе демоните и призраците, искаме си ги обратно!”. Така аз разбирам умственото ниво на тия, които създадоха групата “Да демонизираме!” и призовават повече хора да се включат в нея. Те се намират на един съвсем детски етап в развитието на своето гражданско и политическо (демократично) съзнание… И още нещо да кажа: “демон”, представете си, бил… Пеевски!!! То с просто око се вижда, че е най-обикновен шопар, а някои го определят изискано и възвишено като… демон! Откъде-накъде?! Демоните ще възроптаят срещу това тяхно принизяване и приравняване със свинете. Каквито са ни демоните, такива сме, изглежда, и самите ние. Свинете си имат свински демони, възхищават се от демони с шопарски образ, на демони в образ на шопари… Да, демонизирането, насърчаването на борбата с призраци, с бесове и пр. в политиката означава, че някой иска да ни върне в детския стадий на развитието ни, т.е. иска да ни направи малоумни. АЗ НЕ ТАКА СИ ПРЕДСТАВЯХ ЕВРОПЕЙСКА БЪЛГАРИЯ: ЗА НЕЯ ОЩЕ МНОГО ТРЯБВА ДА СЕ БОРИМ!
21 октомври 2013, понеделник
Вчера получих писмо от моя украински приятел и главен сътрудник в издаването на международното научно-тахническо приложение на философското списание ИДЕИ, г-н Константин Райда; отговорих му току-що; понеже в нашата кореспонденция засягаме въпроси, имащи общ, принципен и дори граждански, човешки смисъл, та затова решавам и този път да публикувам какво си казахме в тия писма. Ще ми се да останат някакви следи от онова, което преживяваме, всеки на своето си място, ситуацията, в която се намираме, е толкова трудна, объркана, чудата даже, но пък един ден, като всичко отмине, ще бъде, предполагам, интересно да се знае и да се види какво сме преживели, как сме реагирали в тия жизнени обстоятелства, как сме се лутали, как сме си блъскали главите в разни стени, ала все пак не сме допуснали да се опозорим; ето затова публикувам тия писма: Здравствуйте, дорогой Ангел! ... Но ближе у нашим делам. Не помню писал ли Вам о том, что в национальном главном университете человек, который отвечает за прием документов соискателей на ученые степени по всем специализированным советам университета отказалась признавать правомочность публикации аспирантов в нашем журнале. Поэтому пришлось отстаивать свои позиции, обращаться в Министерство и т.д. Нам удалось доказать свою правоту, но только частично. К моему глубокому сожалению, мы получили разрешение печатать ваковские статьи в "Приложении..." только по философским наукам. Такие бюрократические игры, такова наша жизнь и реальность, в которой мы должны жить... Но ничего, думаю, будем бороться дальше...
Подготовим второй выпуск, уже без политологов, усилим редколлегию, улучшим качество и попробуем зарегистрировать журнал в международной наукометрической базе. Тогда нам сам черт будет не страшен. Что касается Вашей работы, дорогой Ангел, то по истории философии наши друзья предпочли ей не заниматься, Вы правильно определили ее специализацию как онтологическую. Я в свою очередь попросил Сергея, чтобы он отнес текст работы в совет по философской антропологии. Подождем реакции оттуда. О Вашей аспирантуре мне нужно говорить лично с директором, и я попаду в Институт, очевидно, только во второй половине ноября. Такова пока наша ситуация. Как Ваши дела? Как министерская комиссия? Как здоровье и состояние духа? Пишите. Часто думаю о Вас и переживаю, хотя это мало чем может помочь в Вашей ситуации. Но будем надеяться на лучшее и на Божье провидение. Остаюсь искренне Ваш, с уважением, К.Р. Здравствуйте, дорогой Константин, Спасибо за письмо, оно меня обрадовало, хотя Вы мне пишете о вещей, которые очень неприятные; но всущности, очень ожидаемые, я так и полагал: без борьбы ничего не постичь. Я не знал, что у вас, авторов научно-теоретического приложения ИДЕИ такие проблемы, а впервые о том узнаю; Вы мне до сих пор не писали об этом. Мне очень жаль, что так получилось, что не признают публикации, что понадобилось боротся; повидимому, бюрократия, бюрократическая система и в вашу страну такая же, как и у нас; у нее одни и те же нравы, менталитет; ну, придется с ней боротся. Я только одно не могу понять: какая же разница, мы все сделали как надо, согласно международным критериям и нормам научной жизни, все сделали как и должно быть, и вот, вдруг не признают! Хотя, конечно, все это можно понять: не признают, потому что мы сделали что-то новое, что показали инициативу, что мы поступили свободно, а, очевидно, бюрократия именно это не любит, она не любит свободу, инициативу, иновациях, не любит и ненавидит личностное отношение. Она принимает только то, что она соорудила, все, что является плодом ее мертворожденной системы. Потому и не принимает то, что мы сделали, и она, всущности, и этого не может принят, потому чо если примет, то она тогда примет свой смертный приговор. Вот поэтому и не принимает. И не может принят. Ели примет, то это означает, что она примет свободу, а свобода губительна для тех отношения, на которых она покоится. Потому и не принимает. Все разумно, все как и должно быть, не надо ничем удивлятся. А иначе жаль. Но мы должны не отказыватся, мы должны боротся и доказы-
39 вать свое право на свободу, на инициативу, на творчество в конечном счете. Потому что если и от этого откажемся, тогда возникнет вопрос: а почему тогда вообще существовать? В борьбе за отстаивания своей свободы мы всущности отстаиваем свою личность, потому без свободы теряется весь смысл существования для человека. Так что будем работать, я не намерен отказыватся, уверен, что и Вы о себе скажете то же самое. Я позволил бы себе сделать аналогию, хотя она чуресчур произвольная; я не хочу себя сравнивать с Сартром, но почему не сравнить журнал ИДЕИ с его журналом Les Temps modernes (Модерные времена). И что Вы скажете, если, допустим, французкая научная бюрокрация тогда отказалась "признавать" публикации в Les Temps modernes?! Ну, это смешно. Через время так будет смешно и за то, что теперь делает болгарская или украинская бюрократия. Ну, если смешно, тогда и будем смеятся; говорят, что смех поправляет здоровья! Смех изцеляет и лечит из... глупости! А о моей диссертации что Вам сказать? Прошу не страдать если ничего не получится; не надо слишком настаивать о том, чтобы куда-то ее приняли; я всущности уже давно в этом отношении, так сказать отказался иметь какие то аспирации и иллюзий; мне не хочется боротся за какое-то формальное признание со стороны существующей научной системы. Мне так, всущности, и лучше. В молодых годах, я Вам не знаю говорил ли это, я работал 7 лет как асистента философии в Пловдивском университете. Многое тогда пережил. Я знаю что эта система представляет извнутри. Меня она ничем не привлекает. Наоборот, ее внутренные отношения меня отвращают. Мне так как философа лучше: у меня самое драгоценное, у меня свобода. Свобода мне хватает. Титулы разные мне не нужны. Просто глупо к ним стремится. А и если буду к ним стремится, то это означает в некотором смысле отказатся от самого себя. Изменить себе. Так что, прошу извинить меня, но я Вас прошу не настаивать о диссертации. Не надо о ней вести новую битву. Нет смысла. Все хорошо и так. Все нормально. Пройдет время и окажется, что все так и должно быть. Тогда все поймут это. Вы меня спрашиваете как мои дела. Пока ничего в этом отношении нет. Министерская комиссия не знаю приехала ли, меня об этом никто не сообщил. Конечно, администраторы не скажут, они любят тайну. Они боятся открытости. Так что не скажут когда приехала, конечно. Формально и не должны сказать, потому что я в отпуске, на работаю пока еще. Я буду пока еще 1 месяц в отпуске. Через неделю начинается суд, это судебное дело, о том, что администраторша мне обиделась, потому что я позволил себе написать в своей книге что думаю о ее поведении. Она мне обиделась
за то, что я позволил сказать что-то, что ей не понравилось. Наши администраторы, повидимому, думают, что о них надо говорить только лестниые и милые слова. И даже никак не надо критиковать. Этот судебный процесс всущности против моего конституционного право на мнение, на свободное выражение мысли. И я его буду вести, мне интересно что получится. Хочется понять можно ли днешное время наказывать человека, в случае философа, за то, что он свободно сказал что думает. Если свобода у нас грех и преступление, если суд так примет, ну, это очень интересно. Посмотрим тогда что мне надо делать если определят меня как "преступника" только за то, что в своя книгу написал что я думаю. Я от своего право на свободное выражения своей мисли не откажусь. Пусть меня наказывают. Я буду писать что я думаю до тех пор, пока моя рука вообще движется. Вот такие дела у нас, в "европейской" Болгарии. Такое со мной не получилось даже в коммунистической Болгарии. Я делаю эту констатацию, которая однако вообще не означает, что предпочитаю коммунизма; нет, я его ненавижу больше всего остального. Я не так представляю европейскую Болгарию. О ней нас теперь надо много еще боротся. Такова, кажется, жизнь: без борьбы ничего хорошее не появится, не случится. Европейская Болгария когда-то все таки появится. Я верю в это. И от этого не отказываюсь. Простите, что так патетично Вам о всем это пишу, но я такой человек, я так все эти вещи чувствую. И от своих же чувств не стыжусь. Ну, пока, всего Вам доброго, желаю Вам скоро поправится от гриппа, и вообще быть здоровым, Вы и Ваших самых близких людей, это самое главное! С уважением: Ваш друг Ангел ДОПЪЛНЕНИЕ: Нещо смешно да кажа, което ми се случи току-що, та да разведря малко обстановката след този толкова мрачен философски текст; като подготвях тази публикация: като реших да търся подходяща снимка за нея, ми хрумна да потърся в търсачката снимка на г-н Райда, ето, написах там "Константин Райда", и знаете ли какви купища от снимки се появиха? Не знаете, не се сещате, ето, ще ви кажа аз: появиха се купища снимки на чалга певците Константин и... Райна! :-) Така възприела всичко американската търсачка! И нито една снимка на философа Константин Райда не се появи! Български родни чудесии са това, нали? Хайде, наздраве да са ни! Хубав ден на всички!
ДЕМОКРАЦИЯ В ИСТИНСКИЯ Й СМИСЪЛ ИМА В ОНЕЗИ ОБЩЕСТВА, В КОИТО ИМА
КРИТИЧНА МАСА ОТ МИСЛЕЩИ СВОБОДНИ ИНДИВИДИ-ЛИЧНОСТИ октомври 21, 2013
На едно място във Фейсбук се проведе кратичка обмяна на мнения за демокрацията, която, чини ми се, е добре да бъде изнесена на по-преден план – понеже засяга важни, принципни неща. Ето какво си казах с един човек, за който думата “демокрация” е станала ругателна, ето какво си казах с един антидемократ, с един свободомразец: Николай Дренчев: Колкото повече нови проекти на кукловодите – толкова повече се демаскира същността и механизмите на болшевизма (демокрацията). Ангел Грънчаров: Простете, но да се поставя знак на равенство между болшевизъм и демокрация означава, че тоя човек или просто не знае за какво говори, или пък че съзнателно изопачава нещата; комунизъм и демокрация са противоположности, сиреч, антоними… Николай Дренчев: Благодаря за подхвърлената топка: болшевизмът (демокрацията) представлява тотално господство на 0,1% – олигарси и собственици на средства за пропаганда, чрез гласовете на критична маса оскотели гледачи на телевизия лапачи на мухи и получатели на дотации от бюджета, върху живота, имота, здравето, парите и децата на умните, работните, грамотните и имотните. На разпозналите себе си в тази ситуация: честито! Ангел Грънчаров: Това са глупости… просто не знаете какво е демокрация, или, още по-лошо, мразите свободата, а по този начин мразите и демокрацията; демокрацията е политическата форма на свободата. Комунизмът-болшевизмът като най-зъл враг на свободата е и най-зъл враг на демокрацията. Демокрация в истинския й смисъл има в онези общества, в които има критична маса от мислещи свободни индивиди (личности), за които гледането на телевизия не може да е някакъв опиум, т.е. не може да доведе до пораженията, които се очакват.
40 Не е лесно да се зароди и да заживее в съзнанията автентична демократична култура у населението на една страна, изстрадала комунизма като нашата. Затуй и имаме толкова много псевдо, ерзац и менте форми и изражения. Но това не значи, че трябва да станем принципни врагове и на свободата, и на демокрацията, щото тяхната алтернатива е една: тиранията, несвободата. А “умните, работните, грамотните и имотните” какво правят, когато някакви си мошеници се разпореждат така с талантите им – и държат в подчинение страната? Заети са да лапат мухи ли? БЕДНОСТТА НА ДУШАТА И НА ЛИЧНОСТТА Е ПРЕДПОСТАВКА ЗА ВСЯКА ЕДНА ДРУГА БЕДНОСТ 20 октомври 2013, неделя
Току-що случайно чух в едно телевизионно предаване следната смешка; репортер попита един човек: - Как мислите, това истина ли е? А пък нашенецът се почеса по главата и отвърна: - Абе не съм настинал, май... Репортерът се видя в чудо: - Не Ви питам настинал ли сте, попитах Ви "Истина ли е?"! Ама в тоя момент усети, че оня съвсем не го разбира и се отказа да настоява повече. Та думата истина у нас, изглежда, съвсем не върви... вече не разбират какво ги питаш като ги попиташ "Истина ли е?", мислят си че ги питаш "настинал ли си"... :-) ИЗБОРЪТ, ПРЕД КОЙТО Е ИЗПРАВЕНА БЪЛГАРИЯ, Е: НАПРЕД, КЪМ ЕВРОПА – ИЛИ НАЗАД, КЪМ РУСИЯ! октомври 20, 2013
Душевната, личностната бедност е предпоставка за всяка една друга бедност.
Но никъде в нея те обаче не отглеждат олигархия или цензура, или злоупотреба с институциите. В България се наблюдават руски политически порядки – на назначени милионери сраснати с партии, държава и медии. Оперетен парламент. Бутафорно правосъдие. Поради историческата си съдба страната ни винаги е имала политическа прослойка, за която Русия е “като слънцето и въздуха за всяко живо същество”. Тя е жива и здрава, мутира и се бори. Вдясно гъмжи от големи и самотни политически его-та и пустее откъм избиратели. Всичките са умни глави. Защо не вдяват, че след като образите им не събират гласове, им трябва кауза? И тя не се смуче от пръстите, а се определя от избора, пред който е изправена страната. Той не е наляво или надясно, а напред или назад. Към Европа, или към Русия?” СИМПТОМ ЗА ТОВА, ЧЕ ВЕЧЕ СМЕ НА ПЪТ ДА СТАНЕМ СВОБОДНИ, ИСТИНСКИ СВОБОДНИ октомври 20, 2013
Даваме ли си сега вече сметка защо сме най-бедни не само в Европейския съюз?! ИСТИНА ЛИ Е: НАСТИНАЛ ЛИ СИ?
На картината: Времето спасява истината от лъжата и завистта, 1737 година
Току-що прочетох статията В България рус(к)о гладно нема, написана от г-н Иво Инджев и публикувана в блога му. Тази статия заслужава внимателно да се изчете цялата, но аз предпочитам да цитирам тук (и по този начин и за читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ) заключителните думи в нея, с които, излишно е да казвам това, съм изцяло съгласен: … Р.S. Нямам претенцията да съм единственият „прозрял”, че България не се дели на ляво и дясно, а на русофили и други българи, които искат бъдеще за страната ни – вместо русофилите да ни дърпат назад към Русия. Ето един цитат от статията на колегата Веселин Желев „Изборът не е вляво или вдясно, а напред или назад”, публикувана в блога му jelev.info (и препечатана в e-vestnik на 18 октомври 2013): „Страната се хлъзга към миналото си. България върви в обратна на Европа посока. А обратната на Европа посока в българския контекст е Русия. Тя не влиза у нас с газа, нефта, ядреното гориво, енергийните проекти, туристи и заселници. Те са из цяла Европа.
Бареков, да, “капутът Береков” (по дефиницията на Б. Борисов) представяте ли си, щял да става… политик, него при това дори го гласели за нещо като “нов месия”, за “нов пръв оправяч” на нацията ни, смятали, че той с успех щял, видите ли, да повтори подвига на Боко Борисов или ако пък не успее да повтори неговия титаничен подвиг (та Боко от прост бодигард, от мутра и от бивш бандит стана премиер-министър на България!), щял поне да повтори подвига на Сидеров, дето се намърда в Парламента от една телевизия, където беше най-презряна “журналистическа” пачавра, стана “политик”, та успя ако не друго то поне да си осигури старините с парички, той натрупа доста пачки; та сега само Бареков, видите ли, щял да повтори тия подвизи и да ни оправи, представяте ли си?! За това нещо, дето се случва пред очите ни, именно, че кукловодите най-нагло ни тикат и ни натрапват тоя, по думите на Б.Борисов, “капут Бареков” за нов оправяч на нацията ни, мога да кажа следното: Тия кукловоди, дето дават луди пари за “проекта Бареков”, явно са си загубили съвсем акъло щом пръскат съвсем нахалост парите си; щото, простете, от лайно просто няма как да се направи торта
41 или баница, подходяща за ядене; щом като тия кукловоди, явно, са превъртели дотам че да заложат на Бареков, то това означава, че вече са в пълна безизходица, в пълно безсилие, в пълно отчаяние, което пък е симптом, че като едното нищо ние, гражданите, можем да се освободим от игото на ченгесариата и на мафията – ако натиснем още малко, ако се понадигнем още малко, ако подкрепим протестите, ако си намерим достойни лидери, излъчени от средите на гражданството и на протестиращите. Това е положението, този извод си правя, работите не вървят съвсем на зле, просветлява се вече, но от нас, само от нас самите, гражданите, зависи какво ще бъде! От никой друг, от нас самите зависи. Това всъщност е доказателство, че вече сме на път да станем свободни. Истински свободни. Дано и този път не се опозорим обаче…
японки, това проява "нагло безсрамие" ли е? А изображения на голи мъже да се показват грозно ли е? Щото циците на жени комай сме свикнали да гледаме навсякъде, ама мъжкото тяло сякаш е значително "побезсрамно" да се подлага на всеобщо обозрение? Трябва ли голотата, особено пък мъжката, непременно да се крие? Абсолютни развратници, безсрамници, циници и "пропаднали хора" ли са така наречените "нудисти" или "натуристите"? Кажете, не се срамувайте де, кажете ясно самата истина за това какво мислите по този толкова "щекотлив" въпрос". Аз в момента пиша книга за половете и за любовта, та ме интересуват тия ваши реакции, затова и собствено питам; там ще ми се наложи да засегна и тази тема, та си правя някои проучвания, затова питам, а не защото съм се... "побъркал"? :-)
ЗА ОТНОШЕНИЕТО НИ КЪМ ГОЛОТАТА, ИЛИ ВЯРНА ЛИ Е ТЕЗАТА "КОЙТО СЕ СРАМУВА ОТ ГОЛОТАТА, ТОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ СВОБОДАТА"?
ЦЯЛАТА НЕПОДПРАВЕНА И СТРАШНА ИСТИНА ЗА СЪВЕТСКИЯ КОМУНИЗЪМ – НАЙ-ГОЛЯМОТО ЗЛО, КОЕТО НЯКОГА ИЗОБЩО Е СПОЛИТАЛО ЧОВЕЧЕСТВОТО октомври 20, 2013
Попаднах тази сутрин на интересен текст – виж Ну, дизъм! Ну, погоди! – или кой се страхува от циците на Верджиния Улф – препоръчвам го, та повече хора да се замислят за това какво представлява – и какво собствено изразява – нашето отношение към голотата. Още преди 1989 г. аз написах едно есе по тази тема (със заглавие "Голото тяло", то излезе в ония години в един младежки вестник и предизвика доста шум, доста... рев, вой и крясъци на твърде оскърбени в лицемерието си моралисти!) и още тогава бях обявен за "безсрамник", щото там издигнах тезата: "Който се срамува от голотата, такъв се страхува от свободата.". Интересно ми е, минали са толкова години от онова време, ето, вече толкова години уж живеем в условия на свобода, та ми е интересно дали поне на сантим се е променило това нашенско отношение към голотата. Какво ще кажете? Срамно ли е човек да се покаже гол? Дори сам пред себе си, да се погледне гол пред огледалото? А пред други хора? А срамно ли е да се разглеждат изображения на голи хора? А публично да се съблече човек, ето като ето тия
Четете книгите, поставени за свободен достъп в Антисоветская Электронная Библиотека: исторические материалы и книги. Там, в тези книги, ще намерите цялата истина за съветския комунизъм. Цялата неподправена и страшна истина за най-голямото зло, което някога изобщо е сполитало човечеството. Голямо богатство е този сайт, книгите можете да си ги сваляте и да си ги четете с устройството, наречено “електронна книга”. Ето как създателят на тази библиотека обяснява нейната необходимост: Я собрал здесь некоторые исторические материалы и книги документального характера, в анти-советском духе иллюстрирующие действительность при Советском режиме (1917 – 1991?). Краткие аннотации к этим документам написаны мной и могут быть субъективными. Нужен ли этот сайт? Само название “СССР”, по замечанию С. Довлатова, это “четыре слова и в каждом ложь”. История СССР и других
коммунистических стран показывает всему миру, как с помощью изощрённой лжи, игры на низменных чувствах, насилия и разнузданного произвола можно поработить миллионные народы. Истоки проблем современной России – в ужасных последствиях семидесятилетней коммунистической диктатуры, в “преступлениях, оставшихся без покаяния” (В. Набоков). Этот сайт поможет сохранить правду о советском режиме, засвидетельствованную современниками. Приведу лишь несколько (стилистически отредактированных) коротких цитат, которые на мой взгляд ясно показывают, что сайт нужен. Мне очень жаль, что вы неспособны к критичному восприятию оголтелой антисоветской пропаганды, которая обрушена на нашу страну. (А антисоветский – значит антигосударственный, ведь СССР – это часть нашей истории.) 31.03.2003, форум http://eelmaa.net/enote/1, запись гостя. Книга Солженицына “Архипелаг ГУЛаг” – это, как известно, одна из главных идеологических бомб, сброшенных на СССР коалицией его врагов в холодной войне. - из книги: С.Г. Кара-Мурза, Антисоветский проект, “Алгоритм”, Москва, 2002. Тираж 5000 экз. ISBN 5-9265-0063-0. Неужели наше государство и правительство никогда не покается за ГУЛАГ, Катынь, Колыму, за сталинщину, Новочеркасск, Афганистан, Ригу и Вильнюс, за непрошенную помощь Чехословакии, Корее, Вьетнаму, за Чечню и за многое, многое другое? А если не покается, то и Бог нам не в помощь! Так и останемся монстромстрашилищем всего человечества. Ольга Анстей, газета “НГ Религии” No. 10 (162), 15.06.2005. ПРЕЗ 1919 Г. САЩ ОСУЕТЯВАТ ПЛАН ЗА ДЕЛЕЖ НА БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ СЪСЕДИТЕ Й Малко известен факт в българската история е проваленият опит на Парижката мирна конференция през 1919 г., замислен от нашите съседи Гърция, Сърбия и Румъния за разделянето на България и нейното унищожение. Планът Венизелос, носещ името на гръцкия министър-председател е одобрен от френския и английския премиер Жорж Клемансо и Дейвид Лойд Джордж. Само американската делегация, водена от президента Удроу Уилсън не го приема. Решителната съпротива на САЩ спасява България от опита на съседите й да я заличат от картата на Европа. U.S. rescue Bulgaria from sharing. A little known fact in Bulgarian history is the attempts of the Paris Peace Conference in 1919. Conceived by our neighbors Greece, Serbia and Romania for the division of Bulgaria and its destruction. "Plan Venizelos", named
42 after the Greek prime minister was approved by the French and the British prime minister Georges Clemenceau and David Lloyd George.
"На 19 октомври 1915 година, след бомбардировката на Варна на 14 с. м. от руската флота, с постановление на правителството, одобрено от 17-то ОНС, хрампаметникът "Свети Александър Невски" в София е преименуван на "Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий", с което е заявено категорично, че "всички политически мостове между Русия и България са разрушени. Русия губи всякакво морално право да се нарича Освободителка на България..."
та... Румен Николов
ЕДНА ПОЛЕЗНА КНИГА – НЕ САМО ЗА УЧИТЕЛИ, НО И ЗА РОДИТЕЛИ, Т.Е. ЗА ВСИЧКИ НАС
Nikolov Konstantin сподели снимка на Здраво Кулев Only the U.S. delegation, led by President Woodrow Wilson did not accept it. Strong resistance to the U.S. rescue Bulgaria from the experience of its neighbors to have it erased from the map of Europe.
НЕНАВИСТТА НА НЕМИСЛЕЩИТЕ СПРЯМО МИСЛЕЩИЯ, НА ГЛУПАЦИТЕ СПРЯМО МЪДРИЯ Е НЕНАДМИНАТА ОТ НИТО ЕДНА ДРУГА ВЪЗМОЖНА НЕНАВИСТ
ЗА НАШЕТО ЧУЖДОПОКЛОННИЧЕСТВОТО, ЗА НИСКОПОКЛОННИЧЕСТВОТО НИ ПРЕД ЧУЖДОТО 19 октомври 2013, събота
Рон Кларк – революционерът в училищното образование Такива сме ние, българите – нископоклонници сме пред чуждото, дори то да е много по-нефелно от нашето, а пък в същото време своето съвсем не ценим – дори и то да е значително по-добро от чуждото. Чуждото благославяме, пред него богоговеем, своето проклинаме и оплюваме – или пък съвсем не му обръщаме никакво внимание. Ето затова наш, собствен прогрес по българските земи е принципно невъзможен – особено пък нравствен такъв... ЕТО КОГА РУСИЯ ЗАГУБИ ВСЯКАКВО МОРАЛНО ПРАВО ДА СЕ НАРИЧА "ОСВОБОДИТЕЛКА НА БЪЛГАРИЯ"...
Какви принципи и ценности са в основата на едно училище за пример? На света няма по-голяма ненавист от ненавистта на невежите към знаещия. Галилей (А аз бих добавил: ненавистта на немислещите към мислещия, на глупаците към мъдрия е ненадмината от нито една друга възможна ненавист.) ЕХ, КАКВИ ЦИГАРИ ИМАШЕ ПРИ КОМУНИЗМА: КАТО ДРЪПНЕШ И СЯКАШ ПАРЕН ЧУК ТЕ УДРЯШЕ В ГЛАВАТА! Какви цигари бяха само! Като дръпнеш и сякаш парен чук те удря в глава-
Как се създава творческа атмосфера, уважение и стремеж към изява? Как могат родителите да станат катализатори за успеха на своето дете? Отговорите на тези и други въпроси, свързани с образованието и провокиране желанието у децата да учат, дава американският училищен преподавател Рон Кларк в книгата „Край на скуката в час“ (ИК „Изток-Запад“). Пропуските в образованието са глобален проблем. Дали преподавателите, системата, самите ученици или техните родители са в основата на този проблем е спорен въпрос, но едно е сигурно – днес повечето деца не проявяват особен интерес към класните занимания и се разсейват с всевъзможни (далечни на учебния матери-
43 ал) мисли и занимания по време на час. Училищният преподавател Рон Кларк предлага 101 ефективни стратегии, с които слага „Край на скуката в час“, развивайки творческия потенциал на децата и помагайки им по пътя към успеха. В единственото по рода си училище, основано от самия него (академията „Рон Кларк“ в Атланта, САЩ), той и колегите му, които преподават там, прилагат едновременно практични, новаторски и ефикасни методи, чрез които не просто вдъхновяват децата да учат, а и полагат стабилни основи за техния бъдещ успех в живота. „Край на скуката в час“ е плод на дългогодишната работа на Кларк не само с деца, а и с учители и родители. Авторът разяснява как мотивира своите ученици да полагат всевъзможни усилия, как стимулира поотделно всяко дете да се стреми към успеха и да го реализира. Постиженията на учениците на Кларк и неговите колеги са толкова впечатляващи, че хиляди учители от цял свят посещават академията „Рон Кларк“, за да добият ценен опит и да черпят иновативни идеи. „Край на скуката в час“ дава възможност на всеки учител, който желае да се развива и усъвършенства като професионалист, да придобие такъв опит. Тя е полезен наръчник и за родители, които желаят нещо повече за своите деца. (ОЩЕ >>> в блога) БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛ-КОМУНИСТИЧЕСКИ ФАШИЗЪМ октомври 19, 2013
щяха да качат на ешелоните всички до един евреи, до последното бебе, но при преброяването щеше да се окаже, че са преизпълнили плана. Вместо 50 000 щяха да отчетат поне 75 000. След което всички тези блюстители на чистотата на българската раса щяха да пишат до Хитлер: „Ето ви евреите, ама не може ли да ви пратим и други – цигани, арменци (дето ни биха на футбол, мамицата им) турци, педераси, както и техните помагачи…“… … Медиите на бореца с офшорките Пеевски заливат пространството с паника. „Телеграф“ от 15 октомври, например: „Овча купел бяга от бежанците“. Аз всеки ден чета лекции точно срещу общежитията на бежанците и виждам всичко. Никой не бяга, никой не се бие, никой не проси, нито краде. В крайна сметка дори bTV, с нейната инак смесена репутация, направи блестящ репортаж, в който жителите на Овча купел казаха, че сирийците са тихи и възпитани хора. И bTV цитира данни на МВР, че неколкократното увеличение на „чужденците“ не е довело до покачване на престъпността. … Българският фашизъм, вмирисан на джибри, чесън и крака, грижливо отглеждан още от времето на бай Тошо, днес е държавна политика. Тази политика превръща всички в жертви. Днес, драги, гледате сеира на сирийците. Утре ще е вашият ред и хич няма да ви е сеирджийско… … Впрочем, българските фашисти, биещи се в гърдите какви са патриоти, комай не са чували за Яворов (или може би го мислят за някакъв евреин?). А той, завалията, помежду четнически си поборничества в Македония, е написал следното за едни други бежанци: Кат гонено стадо от някой звяр гладен, разпръснати ей ги навсякъде веч – тиранин беснеещ, кръвник безпощаден, върху им издигна за всякога меч; оставили в кърви нещастна родина, оставили в пламък и бащин си кът, немили-недраги в далека чужбина, един – в механата! – открит им е път.
Из: Битов фашизъм, автор: Евгений Дайнов; Коментарът ми е този: напълно, изцяло споделям мислите в тази статия на Е.Дайнов! … Ако днес, а не преди 70 години, от българите се изискваше да пратят евреите си в газовите камери на Хитлер, нали знаете, какво щеше да се случи? Ето какво: Всички до една институции на изпълнителната власт, подпомагани от доброволни отряди на Атака, ВМРО, НФСБ, Бисер Петното и просто локални мутри щяха да се втурнат да изпълняват задачата. И не само
Тогавашната държава поне е позволявала на арменските бегълци да ходят до механата, представяте ли си? Днешната не ги пуска отвън оградата! Защото идеята е да си мрат зад нея, където не ги виждаме. … Всички „патриоти“ се бият в гърдите, че освен другото са и християни. Какво, хора, стана с любовта към ближния, със свалянето на ризата от гърба си и прочие? Това не е патриотизъм, а фашизъм. Не е християнство, а най-свирепо езичество. Това не е и фасадна демокрация. Защото не е никаква демокрация. Това е елементарен, битов, страхлив, злобен, парцалив, подъл – фашизъм.
ПЪЛЕН НЕЩАСТНИК: АБЕ, ТАЯ МАФИОТСКА ПАЧАВРА КАТО КАПАК НА ВСИЧКО ДА НЕ Е И ДЕБИЛ?! 18 октомври 2013, петък
КОМЕНТАР ПО ЕДНА МОЯ КОНСУЛТАЦИЯ КЪМ РОДИТЕЛ НА ЕДИН “ОПАК”, НЕСТАНДАРТНО ДЪРЖАЩ СЕ МЛАД ЧОВЕК октомври 18, 2013
Позицията на майката и на бащата в семейството се изразяват в различни роли. Децата приемат от всеки един от родителите си или хората които ги възпитават различни неща. Копират ни още от малки, защото ние сме техните модели за пример. Трудно е да си модел за подражание особено като се има предвид, че никои от нас не е съвършен. Внимателно прочетох няколко пъти и тезата на майката и на господин Грънчаров, което провокира в мен редица въпроси не само за възпитанието на децата, но и на техните родители. Аз като човек в ролята на родител, си давам сметка за трудностите, пред които сме изправени и предизвикателството да сме добри в това е преди всичко да усъвършенстваме себе си. Има стъпки, които не можем да прескочим и за това могат да ни помогнат децата ни. Само когато открием какви са те и те открият кои сме ще можем да се съветваме и да ги съветваме, за да останем чути. Негативизмът към родителите, техните разбирания и възгледи винаги ще го има докато не покажем, че и ние самите сме склонни да сменим рамката в която живеем стига да може някои да ни убеди в правотата си. Добре е да има повече такива деца, които да отстояват възгледите и разбиранията си, но и да уважават и това на околните.
44 Децата често се товарят с отговорности, които дори не са техни и това е защото не успяват да ги разделят от общите. Не е ли така и с възрастните, понякога се занимаваме с неща които не са ни нужни и важни и сами се опитваме да се убедим, че това е наша отговорност. Родителите са тези, които изграждат и влияят на мисълта на децата си от най-ранна възраст и пред тях има две възможности или да ги научат да мислят сами или да им покажат как да се водят от масата. За мен различията между отделните личности и техните мнения е нещо, което може само да ни обогати и да ни помогне да се развием по-бързо. Това и се опитвам да предам на децата си да уважават различията, но и да премислят какво и как, да не се оставят на инерцията да ги води и да открият онази тяхна уникалност – като я използват и развият в живота си. Споделям с вас това с идеята, че може да помогне на повечето родители да изградят близка връзка с децата си, която да помогне и на едните и на другите. Децата са много повече от това, което виждаме в тях – и заслужават да ги разбираме, приемаме и обичаме такива каквито са и само като ги насочваме да им покажем вярната посока, по която трябва да вървят. Написа: Petya Chakarova ЗА МИСЛОВНАТА ИМПОТЕНТНОСТ, ЗА УМСТВЕНАТА СКОПЕНОСТ И ОЩЕТЕНОСТ
Тези, които не умеят да мислят и затова претендират, че "всичко си знаят", ги наричаме дървени "философи", те са противоположност на философите. Това, което уж си знаели, те не умеят да го поставят под съмнение - и да погледнат нещата от един друг ъгъл. Това е нещо като парализа на способността за мислене, то е нещо като мисловна импотентност или скопеност; за това такова "философстване" го наричаме "дървено"; пълно е с хора, чието мислене е толкова ощетено. Същинското, сиреч, схващащото нещата в тяхната пълнота и цялост, другояче казано, философското мислене е гъвкаво и динамично, то "обхожда" нещата от всички ъгли и задържа най-същественото, найзначимото. Прониква в смисъла им.
Требе да се мисли, без мислене не сме човеци, а нещо като животните... Аз съм философ, т.е. съм експерт по мислене. Мисленето е нещо, намиращо се над обикновеното представяне на нещата от учили-недоучили самоуверени и всичко знаещи дилетанти. Затова Ви казвам тези неща. Толкова по този въпрос. (Наложи ми се да напиша това в една дискусия във Фейсбук, която можете да видите ето тук. НАЙ-ОСТРОУМНАТА ОБИДА В ИСТОРИЯТА октомври 17, 2013
Някакъв журналист бил осъден за това, че в своя статия нарекъл някаква баронеса “крава”. Осъдили го да плати не знам си колко голяма глоба. Щом съдията произнесъл присъдата, журналистът го попитал следното: “А подсъдно ли е ако човек нарече една крава “баронеса?”. Съдията рекъл, че не е подсъдно, но не е и остроумно. Тогава, сияещ, журналистът се спуснал към баронесата и на висок глас й казал следното: – Поздравявам Ви, баронесо! Излишно е да казвам, че това пак се е случило в Англия. Английската духовитост, както и да погледнем на нея, е ненадмината… КАТО НАРОД НИЕ МОЖЕМ ДА СЕ ГОРДЕЕМ, ЧЕ ВСИЧКИТЕ НИ НАРОДНИ ДЕЯТЕЛИ СА БИЛЕ ПРОТИВ ОФИЦИАЛНА РУСИЯ
Експремиерът на Великобритания печели първо място в допитване за найостроумна обида в историята, пише в. “Сега”, позовавайки се на “Дейли Мейл”. Найвисоко е класиран отговорът на Чърчил на забележката на депутатката Беси Брадок, която го упрекнала, че е пиян. “Пиленце, вие пък сте уродлива. Обаче аз до зарана ще изтрезнея, а вие ще си останете урод!” – отвърнал й премиерът. В числото на най-остроумните обиди влиза още едно изказване на политика. Става дума за фразата, която той подхвърлил по адрес на лорд-пазителя на държавния печат, настояващ за незабавна среща с премиера, макар че вторият в момента седял в тоалетната. “Кажете му, че с две лайна едновременно не мога да се занимавам” – заръчал Чърчил на иконома си. Прочети повече ТУК. КРАТЪК КОМЕНТАР: Понеже съм подсъдим, понеже срещу мен в момента е заведено съдебно дело за обида – това дело ще се открие на 29 този месец – та затова ми е интересно, че на Чърчил нищичко не му се е случило след тия обиди, въпреки историите са се случили в най-развитата демокрация на света. Моя милост, за разлика от Чърчил, се е изразила съвсем културно и галантно и затова ми е твърде интересно как ще реагира българския съд на моя случай. Всъщност мен ме съдят, понеже на някои властващи особи им е съвсем неприятна свободата на словото, от която се ползвам – и която е трън в очите им. Впрочем, ето един друг случай, ще ви го разкажа набързо, та да се посмеете.
Русия винаги е била враг на България, е и ще бъде! Историята, удобно преиначена и премълчавана, го доказва! Доказват го и думите на Раковски, Левски и Стамболов, а Захарий Стоянов го е казал най добре: "Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели, са биле против официална Русия.” (Здраво Кулев) ЕДИН ОТЗИВ ПО НОВОТО ОТВОРЕНО ПИСМО ДО Г-ЖА МИНИСТЪРКАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА 17 октомври 2013, четвъртък
По публикацията Ново Отворено писмо до г-жа Министърката на образованието и науката сега откривам, че има един коментар, който заслужава по-голямо
45 внимание; с оглед да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ го публикувам отделно: За втори път, след първото му опознавателно прочитане препрочитам този текст, и го намирам не само за "брилянтен" и не само в първия му абзац, каквото е учудващото, странното и неприемливото за мен негово "намиране" от цитирания коментиращ, а възхитително, възхищаващо и то, защото: точно, правилно и силно и с философската пълнота, и с писателската изразителност, свойствени за автора му – е написан целият този текст. Текст – само с една-единствена сгрешена буквичка в думичката му "дрУги", която е следвало да бъде навярно "дрАги", макар и да подозирам, че и този път по Фройд грешката да е много правилна, и, че горкото дяволче, което се е опитало да ни избудалка и да ни издяволува с нея, самото то да е нещичко множко сгрешило, та, според мнението ми, неговият тартор би следвало да го строи и да си го накаже, но за какво ли да им се месим и да ги напътстваме тези дяволи и осветяваме в техните пъклени и дяволски намерения, замисли и действия, нека си осветяваме точно, правилно, истинно, а в крайна сметка: действено и ефективно нашите си други, а не драги, бе, дяволите-администратори, та белким си ги оправим, нали така, г-жо Министър на образованието, не мислите ли! Ето защо и аз, гражданинът Владимир Петков-Трашов, очаквам, че първо много внимателно ще прочетете: чудесния текст на философа-учител Ангел Грънчаров, защото той прави това – осветява точно, правилно и истинно една засегнала го незаслужено, недопустимо и неадекватно административна... небрежност, незагриженост, глупост, безразличие, неразумност и в крайна сметка очевидна служебна недостатъчност. Текст, към който се присъединявам изцяло и безрезервно, надявайки се и да го препрочетете за да вникнете още подълбоко от мен, обикновения гражданин в неговото истинно, богато на смисли и правилно целенасочено съдържание – за да вземете адекватното си, така просветено от същия, повтарям го с удоволствие: ЧУДЕСЕН ТЕКСТ и затова смислено, разумно, основателно и справедливо решение по него, а защо не – и: РЕШЕНИЯ. Така, както очакваме такива да започнат най-после да ни се случват и на нас – българите, както това е ставало, а става и сега в нормалните европейски, а вече в колко и азитски ли не щеш, и от други континенти и места – държави. В противен, обратният случай, основателно подозиран от мен, че ще ни се сбъдне отново на нас обикновените българи и на не съвсем обикновения Ангел Грънчаров (ако схващате върху какво акцентирам и към какво насочвам високо-административ-
ното Ви внимание), г-жо Министър на образованието, а той е, че няма да дочакаме от Вас този адекватен, нормален, смислен, разумен и справедлив отговор, считам, че не би следвало да имате НИКАКВИ ОСНОВАНИЯ да ми и да ни се и сърдите, загдето искахме, искаме и ще продължаваме да искаме оставката Ви, заедно с оставката на правителство, което не ни представлява и което НЕ НИ ВЪРШИ РАБОТАТА, защото е избрано и назначено, известно от кого, точно за да не я и върши. Дано подозрението ми е сбъркано... ама не ми се вярва, а Чоджум... 2013.10.14г. Владимир Петков-Трашов ВСИЧКО, ЩО Е ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ, ВСИЧКО, ЩО ДЕКЛАРИРА, ЧЕ Е ТВЪРДО ПРОТИВ ЕВРОАЗИАТСКИЯ, ПРОПУТИНСКИЯ ПЪТ НА НАШЕТО РАЗВИТИЕ, НЕМУ ТРЯБВА ДА СЕ ПОДАДЕ РЪКА! октомври 17, 2013
Аз снощи бях на митинга на десните в Пловдив, който, както сега установявам, бил предизвикал толкова разноречиви коментари: Раздор! Реформаторите се озъбиха на Гърневски и ГЕРБ, също Гърневски: Лично аз водих разговорите, защо се отмятат?!, още Изненада: Реформаторският блок и ГЕРБ се обединяват в Пловдив. Той беше проведен под надслова „Не на комунистическата реставрация и на олигархичното управление!”; това именно беше изписано с големи букви на сцената. Аз дойдох да видя на място какво ще стане, да усетя, така да се рече, как вървят работите. Ще се опитам да представя възприятието си. Очакваше се Бойко Борисов да се изкаже, ама това не стана, както и да е. Ето какво видях и чух. Направих си хубава разходка снощи привечер, често казано, за това излязох, а пък като дойдох на главния площад, пред Централна поща, видях групи гербоваци от околните селца, със знамена и плакати, което ме подсети за митинга (бях чел за него във Фейсбук). Е, рекох да присъствам, зер, блогър съм, да представя събитието в блога си. Като наближих площад “Стефан Стамболов” чух музиката, пускана от уредбата, това бяха все старите знакови песни на прехода от комунизъм към демокрация,
седесарските песни от 90-те години, като “Последен валс”, “Комунизмът си отива”, “Развод ми дай” и пр.. Трибуната пък беше цялата в синьо, обкръжена красиво в сини балони, а публиката отначало беше доста оскъдна. В един момент митингът се отпочна, водещият обяви, че ще пее “синята кралица на демокрацията” Богдана Карадочева, тя, милата, се появи на трибуната, както едно време; през 90-те си я спомням как пееше на подобни митинги, в най-тежки времена, описал съм в това в своите книги; е, сега, с появата й, сякаш отново се появи на площада оня трепетен и свободолюбив дух на 90-те, започна да витае наоколо и да стиска сърцето ми, горкото, а пък сълзите ми взеха да напират – щото аз съм доста емоционален човек. Богдана между песните каза и някои напълно уместни думи за това, че е потребно обединение на всички десни, че не трябва да се карат помежду си и пр., че се радва, че от Пловдив почва “всяко интересно нещо” и т.н. Докато Богдана пееше, герберите още ги нямаше, те, кой знае защо, са чакали на централния площад, и се появиха доста по-късно, скандирайки оставка; присъединиха се към митинга; получи се един символически момент, към нас, традиционните десни, се присъединиха “новите десни”, именно от ГЕРБ. Прочее, пропуснах да кажа, че преди да започне митинга, видях тучното тяло на брата на Петър Стоянов, именно на Емил Стоянов, който нищо чудно да е финансирал тази инициатива; това напълно е възможно. Като си изпя песните Богдана – а най-много ми хареса и тоя път нейната песен за самотното сърце, ето тази песен: а пък след нея тя си изпя и онази, другата, толкова знакова за демократичните сили песен: в един момент, докато още я пееше, тя покани политиците, да се качат на сцената, ала на сцената се яви само Гърневски, и една дама, която не познавах (тогава ми мина на ума, че нещо не е наред около митинга, но както и да е); изпя се песента, Гърневски също се включи да пее, доколкото да развали песента, както и да е де, казвам това, щото се провикваше да надвика даже самата Богдана. Както и да е, в един момент се отпочна самият митинг, Гърневски си произнесе, както му е редът, една пламенна реч, както в ония, в митингите за свалянето на Жан Виденов, тогава обаче той беше кмет. Впрочем, видях, че сегашният кмет Толев така ли се казваше, все му забравям името?) стоеше на пет метра от мен, заедно с някакви мутроподобни граждани или бодигардове, не знам какви бяха. Гърневски призова за обединение на “десните партии” и също така да идем на национален митинг в София на 9-ти ноември, деня, в който падна Берлинската
46 стена, щото у нас берлинските стени на комунизма още си стоят непобутнати, с което аз лично съм съгласен. Докато Гърневски говореше – а силен момент от речта му беше нахвърлянето му срещу червения олигарх Георги Гергов, който бил заявил, че щял да “смаже” десницата в Пловдив и се бил заканил да направи града червен – та докато Гърневски си произнасяше словото, забелязах, че някакъв мутроподобен индивид с дебел врат протестираше “Тоя там да слезе от сцената!”, щото, видите ли, той лично не могъл да го понася и щото бил “разединявал” десницата; както и да е, този същият отиде да каже и на кмета Толев (сега проверих в Гутъл, Тотев се казваше кмета!), да, та тоя същия каза и на Тотев мнението си, а пък Тотев сви рамене, сиреч, нищо не може да се направи, нека Гърневски да си каже думите все пак. Както и да е, след Гърневски думата не беше давана на никой друг политик, а се даде микрофонът на Васил Найденов, който си изпя няколко от своите хитове – и каза няколко думички и той да единство и обединение. През цялото време имаше една групичка от активно протестиращи, с тъпани, свирки и вувузели, те бяха колкото са пръстите на двете ми ръце, обгърнати със знамена, даже един техен представител по едно време се качи на сцената и произнесе кратко слово; истината е, че протестиращите трябва да бъдат подкрепени от гражданството, пък и от партиите, та да постигнат нещо, иначе няма как да стане; иска се единодействие; това също е крайно време да се разбере. Докато пееше Васил Найденов се разходих сред хората да видя що за индивиди подкрепят ГЕРБ, интересно ми беше. Забелязах доста неща, които сега ми е неудобно да споделя, за да не излезе, че плюя по гербоваците, а не ми се ще да разединявам; та ще си запазя впечатленията за мен; е, ще кажа най-главното си впечатление, аз съм искрен човек: направи ми силно впечатление това, че тия хора са предимно едри в телесно или във физическо отношение, сред тях имаше доста млади, включително и дами, личеше си, че са дошли организирано, а не спонтанно, всеки сам да е решил, тук-там сред тях имаше организатори, които се грижеха за ентусиазма, ала той, трябва да се признае, беше твърде слаб; чувстваше се известно напрежение; ясно се забелязваха индивиди с властолюбиви лица, които аз вече инстинктивно ги надушвам; те са най-опасните, щото за едната власт са способни на всякакви поразии; такива лица, за жалост, забелязах доста сред митингуващите от ГЕРБ, пък и от другите групички, няма защо да крия, че и сред политически активните хора сред старите десни партии има доста от този човешки тип. Групата на старите десни или на гражданите си стоеше отделно, по-близо до
трибуната, а гербоваците бяха зад езерото, един вид самото езеро ги разделяше, с водата и с фонтана си, и на мен ми хрумна, че това нещо има голям символически смисъл: както човек не може да прецопа езерото, за да иде на другата му страна, така и двете части на десницата сякаш са капсулирани, строго отделени, между тях стоят доста големи различия. И ме обуяха в този момент разни мисли, но по едно време се улових, че разсъждавам ето как: всичко, що е за европейски път на развитие на България, всичко, що декларира, че е твърдо против евроазиатския, пропутинския път на нашето развитие, нему трябва да се подаде ръка, щото работите са сериозни, ако не го сторим, ако не се обединим, горчиво ще съжаляваме после. Тази мисъл, сочеща ясно разделителната линия в обществото ни в този исторически момент – политическите сили, дето са за европейско развитие на България, които са за ценностите на Европа, против ония, които са за евроазиатщината на Путин, на олигархията и на кагебистката мафия – тази мисъл ме кара да съм склонен да преглътна обединяването с всички, включително и с ГЕРБ, и то всичко да се прави именно за доброто на България, за нейния просперитет. В политиката чисти и стерилни варианти няма, налага се да се правят доста компромиси, но то е оправдано ако се прави в името на една по-висша цел, тогава тия компромиси са добро: щото човешкият потенциал на нацията, и то най-добрата му част, а това, безспорно, е дясномислещата му част, трябва да се обединява; иначе сме загубени, – ако продължаваме да се делим и да мерим кой е “по-по-най” и пр. Сектантството е вредно в този момент, тъй ми се струва, независимо от толкова възвишените му подбуди. Разбира се, пълно доверие между различните крила на десните сили, дето се декларират за такива, не може да има, но частично доверие е крайно потребно. А един ден те ще трябва да се споразумеят и за общо управление на страната, ясно е, че нито ГЕРБ, нито Реформаторският блок могат да получат пълно мнозинство сами по себе си, ето, налага се да се обединяват, ала след изборите, след като се е видяло кой каква подкрепа има; аз съм за такова една взаимодействие, в него няма нищо лошо – за да се изтръгне страната ни от прегръдките на руската мечка, в които сега се задушаваме. Ето такива мисли си мислих по времето на митинг-концерта – той беше повече концерт отколкото митинг – и си тръгнах общо взето оптимистично настроен. Това исках да кажа. Бъдете здрави и хубав ден на всички! ЗА ЦИТАТНИЧЕСТВОТО В ЕРАТА НА КОМУНИЗМА
16 октомври 2013, сряда
Който цитира – той от глад не умира. Радой Ралин И още един афоризъм от него, касаещ науката и "учените": Сит търбух за наука глух. (Пояснение за по-младите: Навремето, в ерата на комунизма, в т.н. "научни работи" или писания, особено в областта на т.н. "обществени науки" беше задължителна норма да се цитират произведенията на т.н. "класици на марксизмаленинизма", именно на Маркс, Енгелс и Ленин, а също така и откъси от решенията на т.н. "братски комунистически партии" и от докладите на техните вождове, именно Брежнев, Т.Живков и останалите. Та в тази връзка Р.Ралин е написал епиграмата си. Тия като моя милост, които не обичахме да цитираме, не можахме в онова време да постигнем някакви съществени успехи в научното си развитие, ала мерзавците, дето обилно цитираха, дето обилно гарнираха "творенията" си с цитати, станаха знаменити професори - и още са си такива.) В ПОЛША МЛАД СКУЛПТОР СЪЗДАДЕ И ИНСТАЛИРА СТАТУЯ НА СЪВЕТСКИ ВОЙНИК – ИЗНАСИЛВАЧ-УБИЕЦ НА ЖЕНИ
"Скулптурата изобразява изнасилване. Без цензура и без евфемизми. Паметникът разказва за трагедиите на жените в онези години, за която и до днес малко се говори в нашата история. Много исках да
47 видя реакцията на хората, но не им бе дадена възможност да я видят. Извинявам се, ако съм обидил някого с тази работа", коментира Шумчик.
В Польше установили шокирующую скульптуру, оскверняющую освободителей Европы от фашизма
отговор е следният: с изпращането на Йовчев на лекцията на Костов управляващите де факто казват следното:
"Ние, Костов, сме крайно объркани и не знаем какво да правим, ние се изложихме яката, ала ни се стои още във властта; ти обаче знаеш какво трябва да се прави, за да излезе страната от кризата, ето, ние сме готови и теб да слушаме, само и само да сме във властта. На всичко сме готови, на всякакви унижения сме готови, само и само да останем във властта. Костов, без теб страната отива на поразия, молим те, помогни ни, подскажи ни нещичко, та белким работите потръгнат?". И т.н. Горе-долу това казва, без да иска и без да си дава сметка, тоя вицепремиер Йовчев, щом е отиде на срещата с Костов и не само отиде, ами е седна на найпървия ред, и не само че стоя като примерен ученик на първия ред, ами дори и се изказа, дори и зададе въпрос, дори и похвали Костов за инициативата си... ЕДНА МИСЪЛ ЗА "ПЪТЯ СЪС СЪРЦЕ" НА КАСТАНЕДА
ЧЕТВЪРТИ МЕСЕЦ ВЛАСТТА НАЙНАХАЛНО ПРЕНЕБРЕГВА ПРОТЕСТА!
Четвърти месец замазват протеста с нахалство и безучастност! Лила Кара
Вестник ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник
Злото никога не остава ненаказано, браво на този вестоносец на позакъснялата историческа справедливост!
Издава:
НАИСТИНА, ЗАЩО ЙОВЧЕВ, ВИЦЕПРЕМИЕРЪТ, ОТИДЕ ТАКА ПОКАЗНО НА ЛЕКЦИЯТА НА ИВАН КОСТОВ В НБУ, НЕ САМО ОТИДЕ, АМИ СЕДНА НА НАЙПРЕДНОТО МЯСТО?
Център за развитие на личността
HUMANUS
15 октомври 2013, вторник Наистина, защо ли Йовчев, вицепремиерът, отиде така показно на лекцията на Иван Костов в НБУ, не само отиде, ами седна на най-предното място? И не само седна на това място, ами и дори се изказа? Не вярвам да е отишъл заради един прост или гол интерес, за да отиде, най-малкото и питал началството си, получил и разрешението му, това означава, че отиването му е един знак. Знак на какво е присъствието му на тази лекция е хубав въпрос, над който си заслужава да се помисли. Моят кратък
кръвта ми беше твърде гореща за да го разбера. Сега го разбирам. Ще ти го кажа какво е: Има ли този път сърце? Всички пътища са едни и същи: водят за никъде. Те са пътища през храстите или към храстите. През моя живот мога да кажа съм извървял дълги, дълги пътища, но съм никъде. Въпроса на моя учител има значение сега. Има ли пътя сърце? Ако има, значи е добър, ако ли не – безполезен е. Всички пътища водят заникъде, но едни имат сърце, а други не. Единия те прави силен, другия слаб.” Карлос Кастанеда
,
основан през 1994 г.
Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ “Огледай всеки път внимателно и предпазливо. Опитай го толкова пъти, колкото сметнеш за нужно. След това попитай себе си и само себе си, едно единствено нещо. Това което само стария човек пита. Моят учител ми го каза, когато бях млад и
ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488 Истината ни прави свободни!
НОВИЯТ БРОЙ НА В-К ГРАЖДАНИНЪ ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ И ВЕЧЕ Е В РЪЦЕТЕ НА СВОИТЕ АБОНАТИ
ЧЕТЕТЕ И РАЗПРОСТРАНЯВАЙТЕ В-К ГРАЖДАНИНЪ!
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)