Vestnik GRAJDANIN br. 21 ot 2014 g.

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 21, Год. 6, 2014, 1 Ноември, Събота, Ц. 2 лв.

Из: От ДС напомниха, че те са създали Ахмед Доган Най-силният човек отдавна е артикулиран, той е Доган. Най-гъвкавият, най-умният, но само за себе си, в началото и за ДПС, политик в България”, това заяви в петък по Дарик радио Красимир Райдовски, оперативен работник от бившето Първо главно управление на ДС и директор на пресцентъра на Министерския съвет по време на управлението на БСП с кабинета Виденов (1995-1997). Райдовски, известен със своя остър език, обаче подчерта заслугите на ДС в изграждането на Доган: „Той [Доган] трябва да благодари преди всичко на т.нар. Държавна сигурност, колкото и на някои хора да им звучи гнусно. Защото ако не беше Държавна сигурност, той щеше да си стои в Дръндар (село във Варненско, в което Ахмед Доган изкарва детството си, бел. ред.). Нито научен работник щеше да бъде, нито Цанков камък щеше да има, нищо нямаше да има. Той има реални лостове в ръцете си, но затова не е виновен само той. Затова е виновен политическият елит в България, колкото и да е смешно, защото такова чудо в България няма от 1944 г. насам.” (Следва на 2 стр.)

Ще почна този мой текст по крайно грозен и обиден направо начин, ще си позволя да напиша нещо прекалено лично. Да видим къде ще ме доведе мисълта ми като почна разсъждението си от един пределно "дребен факт", от един съвсем "частен" случай... Един от свидетелите от страната на тъжителя, сиреч, на моята страна, тъй като аз заведох това съдебно дяло, поиска от мен справка, под формата на изображения на кориците на всички досега издадени мои книги, на всички издания на книгите ми – и също на всички броеве на редактираното и издавано от мен списание ИДЕИ. Е, направих му тази справка, той, наивният човечец смяташе, че щом съм уволнен и отстранен от преподаване на философия с мотив "пълна некадърност", то може би такъв един документ в пределно нагледна и очебийна форма ще покаже истина ли е или не истина че съм толкова "некадърен", сиреч, този човек искаше да убеди съда и то в най-нагледна форма истинна ли е или не е истинна мотивацията на тия администратори в сферата на образованието, които в последните години си позволиха да ме репресират по такъв грозен начин, включително и да ме уволнят, да ме изритат от училището, в което съм работил толкова години. (Следва на 2 тр.)

АХМЕД ДОГАН, "НАЙ-ГЪВКАВИЯТ, НАЙУМНИЯТ ПОЛИТИК" Е ТВОРЕНИЕ НА ДС, А ЧИЕ ЛИ ТВОРЕНИЕ Е Б.БОРИСОВ? (От стр. 1) Действително от досието на Ахмед в ДС става ясно, че репресивният апарат на БКП има основни заслуги за откриването му още когато е 20-годишeн младеж в казармата и при израстването му впоследствие... ... Самият Доган по времето на своето агентурно сътрудничество с ДС многократно е подчертавал привързаността си към репресивните органи. През 1979 г. пред своите водещи офицери той подчертава, че „аз се свързах на живот и смърт с марксистко-ленинската философия, с комунистическата идеология. Аз съм кръвно свързан, честен и предан към органите на ДС”.

В друг документ от досието му в ПГУ е подчертано, че „към семейството си не се чувства силно привързан. За свои найблизки хора счита работниците от ДС, с които е работил и работи понастоящем. Към органите на ДС се отнася с признателност и за оказаната му материална помощ”. ... Самият Доган по времето на своето агентурно сътрудничество с ДС многократно е подчертавал привързаността си към репресивните органи. През 1979 г. пред своите водещи офицери той подчертава, че „аз се свързах на живот и смърт с марксистко-ленинската философия, с комунистическата идеология. Аз съм кръвно свързан, честен и предан към органите на ДС”.

близки хора счита работниците от ДС, с които е работил и работи понастоящем. Към органите на ДС се отнася с признателност и за оказаната му материална помощ”. Един незададен, но необходим въпрос: Ахмед Доган, "най-гъвкавият, найумният политик" е творение на ДС, а чие ли творение е Б.Борисов? След като от гореказаното излиза, че у нас без протекцията на ДС човек трудно е могъл да постигне кой знае какво, как тогава да си обясним епохалния и чутовен възход и фантастичния триумф на спасителя от Банкя?! ГОСПОДИ, УПОКОЙ ДУШИТЕ НА ПОЧИНАЛИТЕ – И ДА БЪДЕ ВЕЧНА ПАМЕТТА ИМ!

Господи, упокой душите на починалите – и нека да бъде вечна паметта им! Амин! Бог да прости умрелите и от моя род! Задушницата е ден, когато се проявява особена почит към починалите наши близки. Хората на тоя ден масово се стичат към града на покойниците – за да изразят своята почит към тях, чувствата на незабрава. И най-важното – да се помолят за техните души, чрез извършената над гроба панихида или кратка молитва от свещеника – за да ги упокои Бог селенията на праведниците. С какъв трепет ние отиваме към гроба на починалите близки! По пътя в душата ни нахлуват безброй спомени по тях и сърцето ни се свива от болка; сълзи непринудено пълнят очите ни до самия мълчалив гроб… И неволно си спомняме думите на пророка: „Дните на човека са като трева; като полски цвят цъфти той. Понесе се над него вятърът и няма го вече. И мястото му не може да се познае”. И продължава: „Но милостта Господня е от века към ония, които Му се боят, и правдата Му е върху синовете на синовете, които пазят заповедите Му, за да ги изпълняват”. "ДЕН НА БУДИТЕЛИТЕ" ЧЕСТВАТ САМО ЗАСПАЛИТЕ НАРОДИ, ТОЗИ ДЕН, ТАКА РАЗБРАН, Е ПРОЕКЦИЯ НА СТРАШНАТА ЛЪЖА, В КОЯТО ЖИВЕЕМ

В друг документ от досието му в ПГУ е подчертано, че „към семейството си не се чувства силно привързан. За свои най-

Да, но адвокатите ми заявиха, че на този свидетел не бива да му се позволява да свидетелства по този начин, щото е възможно това да се изтълкува в невярна посока, ето примерно така: тоя Грънчаров вероятно може и да умее да пише някакви

там книги, но това съвсем не значи, че го бива за преподавател – и прочие! Пък и моите гонители няма да пропуснат да кажат: е, уволнихме го за да си пише на спокойствие книгите, ние, другари, сме загрижени за неговия творчески подем, за неговото добро - щото преподаването го отклонява от писането и пр.! Както и да е, ето, тия изображения отиват, дето се казва, за боклука, преди да ги изхвърля, ми хрумва тази сутрин да ги сложа тук, във фейсбук, така и така положих някакъв труд за да ги направя – сякаш фейсбук е нещо като място за изхвърляне на боклуци (пък може и да е, знае ли се?!). Та в тази връзка виж ето това, публикувано преди малко: Нещо за... боклука. И изведнъж се сещам ето в този момент, че днес е Денят на будителите – кажете ми, нима моята история няма известен най-красноречив смисъл по посока на това да ни покаже как у нас днес се отнасят с хора, чиято дейност в сферата на духовното, както и да го погледнем, има известна връзка с т.н. "будителство"? Аз имам друг възглед по тази тема, моето разбиране е, че честването на такъв празник е несъзнаван опит за изкупване на нашата национална вина към дейците на българската духовност, приживе обикновено тормозени и обиждани как ли не, а пък едва сега, постфактум, посмъртно, за да компенсираме вината си, видите ли, най-демонстративно ги "прославяме", а всъщност наново им се подиграваме, гаврим се с тяхната памет. И обиждаме вече даже и кокалите им. Вкратце казано, този наш крайно лицемерен "празник" е признание, че към т.н. "будители", сиреч към дейците на българската духовност народът ни непосредствено изпитва не само смразяващо безразличие, но дори и нескрита неприязън – да, точно това издава и показва лицемерието, което чувствам във фалшивите и лицемерни думи, с които, видите ли, на този ден "почитаме" будителите си. Само умрелите си будители предимно честваме, не живите, разбира се, а пък живите ги тормозим и преследваме: знаете ли кучетата на колко български села са лаяли оня рошав и безумен монах Паисий, който явно не е бил с всичкия си – и затова благоразумните селяни обикновено са го замеряли, предполагам, с камъни, за да го отпъдят по-далеко. Е, ако Паисий, понеже е монах, не са смеели да го гонят за да не предизвикат гнева на Всевишния, но от такива като Левски (и Ботев, и пр.) мнозинството от ония българи се е криело – щото тия "луди глави", както ги е наричал търпеливият народец, като едното нищо ще ти подпалят чергата. А днес нима не се пазим по-далеко от днешните "луди глави", а, нима и днес не си плюем в пазвата като ги срещнем? И що

да си плюем пък в пазвата си като можем да плюнем директно в лицето им?! Ний почитаме фалшиви кумири, вижте ли какви са ни днешните официозни "звезди" и венценосци на нашия, с извинение, "ентелектуален и духовен елит"! Турили сме неколцина нахалници, дето се врат навсякъде, на най-високото място, на тия фалшиви кумири се кланяме, а пък истинските си безименни будители даряваме със смразяващо ледено безразличие, подиграваме им се, наричаме ги как ли не, а найчесто правим нужното да се преструваме, че изобщо не ги забелязваме. Как ще допуснем да покажем, че ги забелязваме, да не сме луди да се издадем че ги забелязваме?! Или пък се покланяме на чужди идоли, на разните там светила на световната масова култура, а нашите просветители, будители и пр. сме ги оставили да мрат в мизерия. Щото на такива, разбира се, нито някой издател ще им предложи да им издаде книгите, нито някой ще им изложи някъде картините, не, няма такова нещо, от такъв грях да зачитаме подобаващо днешните си истински будители ний се пазим, ний нямаме намерение да сторим такъв грях. Пиша тия неща с горчилка: има примерно издатели, книжари и пр., юрнали се по пустата печалба, които примерно на мен в очите са ми казвали, че понеже съм български автор, то книгите ми не били пазарни – и затуй няма да могат да инвестират в издаването им, ерго, на мен ми се е налагало да издавам книгите си със собствената си мизерна учителска заплата. Е, правил съм го, а пък след това книжарите ме доубиват мъчително като се грижат предимно за това не допуснат моя книга да стигне до рафтовете на книжарниците, до рафтовете, не до витрините, там общо взето книги на български автор не могат да се видят (ако не е от малцината нахални избраници-венценосци). И моите книги си стоят арестувани на книжните борси и в складовете, те най-любезно са предоставени на вниманието единствено на мишките. И ето, за да не мога да си издавам повече книгите и ме уволниха от работа, явно такива като мен не само че не са нужни, но те и са вредни, затуй направо трябва да мрат. Нека да ми се подиграват зевзеците че пиша тия неща, че се правя на някакъв страдалец, че сам съм се бил отнасял към "будителите", не, у нас и за да си будител, требва да имаш официален ранг, да имаш подобаващата титла, официално някоя институция да те е провъзгласила и санкционирала за такъв, нищо чудно и удостоверения за будителство да са се сетили да издават някъде вече?!

Както и да е, не ми се пише за тия неща отново, аз вече съм писал и съм казвал каквото е трябвало да бъде казано и написано, е, за благодарност, съм изгонен отвсякъде и съм осъден на гладна смърт. И ето, налага ми се да водя тежки съдебни битки за да извоювам правото си на труд, едно гарантирано от конституцията мое човешко право, ала погазено така грозно от развилнели се охранители на прогнилата бюрократична образователна система. От 31 години за първи път ме сполетява на Деня на будителите да съм "безработен", да съм остракиран отвсякъде така грозно, ето, затова тази заран изпитвам такава голяма болка от обидата! Но пишейки тия неща съзнавам, че едва ли някой ще се трогне, не, няма такова нещо, мнозина днес ще ми изкрещят в очите: досаднико, млъкни, ти си си заслужил да те гонят и обиждат! Е, хубаво, мерси, заслужил съм си го, ето, това е моето истинско признание, благодаря ви много! Навремето дори самите атиняни осъдили на смърт своя Сократ, та ний ще се церемоним днес с някакъв си там гимназиален даскал по философия и по гражданско образование, нали така, таваришчи, откъденакъде да го щадим пък този?! В тия месеци, в които аз преживявам своята най-голяма обида, имах много знаци на човешка съпричастност. Има хора със сърца у нас, да, има и такива хора. Но онова, което ме втрещи, е следното: огромната маса от дейци на образованието, пък и на културата, които добре знаят какво ми беше сторено от церберите на системата, тъпо мълчат и се преструват, че нищо не забелязват! Дори се стигна дотам, че когато щастливата директорка на ПГЕЕ-Пловдив "свела до знанието на колектива" радостната новина, че "злодеят Грънчаров" вече е уволнен и изритан от училището, се намерили подлизурковци, който без никаква скрупул бурно... изръкопляскали! Да, не си измислям, истина е, аз не съм Кафка, че да си измислям тия гротески, простете, аз нямам чак такова въображение! Давете ли си сметка какво значат тия ръкопляскания в онзи момент? А ръкопляскащите са били учители и възпитатели на млади хора, ето това е истински страшното! Нямам думи просто! Онемявам. Честит ви Ден на будителите, толкова любезни "колеги", дето не се посвенихте тогава да изръкопляскате! Ако такива като вас са "будители", то простете, но аз не ща да имам нищо общо с подобно "будителство". Мерси, не ща! Спирам, не ща да ровя повече в такива рани. Отщя ми се. Гнусно ми стана някак. Правете си сами сметката какво значат тия неща, за които припомних в този

3 ден. Един народ показва колко струва като народ като се вгледаме в неговите т.н. будители. Само народ, дълбоко сърдечно привързан общо взето към дрямането, към блаженото спане и похъркване, може да си измисли и да чества "Празник на будителите". Тази констатация е близо до ума: ония народи, които истински уважават своите дейци на духовността, народите, които не са заспали в духовно отношение, на тях и през ума им няма да мине мисълта да честват някакъв "Ден на будителите"; "Ден на будителите" честват само заспалите общо взето в мнозинството си хора и народи. Щото към дейците на духовността незаспалите народи по съвършено друг начин показват уважението и признанието си. Примерно, като си купят книга, като я прочетат, като си купят картина, като насърчават и по този начин дори и спасяват своите дейци на духовността, образованието, културата. И им осигуряват достоен и спокоен живот, отдаден на творчески занимания. Не, ний обаче на думи произнасяме лицемерни речи, такива, каквито вчера в Парламента има наглостта да прочете една депутатка от БСП. Прочете лицемерните си думи, водещият попита има ли други желаещи да се изкажат, нямаше, никой друг не пожела да каже нещо по повод на празника на будителите. Както и да е. Но тия неща все нещо показват. На кой ли му пука какво показват? Та ний сме си най-добрите! Живеем в страна на триумфиращата простащина, олицетворявана от какви ли не жалкии дори уродливи в умствено, духовно и личностно отношение "VIP-ове", "звезди" и "елити"! Тях почитаме, а същинските дейци и труженици на полето духовността не забелязваме – и дори презираме. Нашето лицемерие на такива дни като 24 май и 1 ноември блика с най-неудържима и грозна сила! 364 или 363 дена пълно, смразяващо и убийствено безразличие и единдва дена показна, демонстративна и лицемерна "любов" към дейците на духовността! Мерси, не ща! По-добре бъдете докрай честни и убийте с камъни дейците на духовността си, о, представители на това самозабравило се в бездуховността си племе! Да, убийте тия проклети "будители", дето, без да ви се мазнят (за да получават някакви облаги), ви казват цялата горчива истина право в очите – и ви дразнят така нагло! Дремлювци, нима ще ни излъжете, че като тъй демонстративно се представяте че уж "чествате" и дори "празнувате" тоя прословут "Ден на будителите", ще очистите някак гузната си съвест?! Само на изродените в духовно отношение народи може да им мине в ума мисълта да честват такъв ден, денят на будителите. Изродените в духовно

отношение народи са привързани сърдечно не към духовното, а към материалното, към бездуховното – каквато, уви, е ситуацията с нашия потънал в мизерия и комплекси многострадален народ. Хубав празник ви желая! Аз не ща да бъда честван в този ден, не ща да имам никакво отношение към него, щото ми е писнало от гаври, още една такава гавра ще ми дойде прекалено. Чествайте си вие този ден. Правете си своите банкети, яжте, пийте, оригвайте се колкото си искате, аз не ща "празника" ви! Той си е ваш празник, не мой: вие всичко ни откраднахте, та този празник ли нямаше да откраднете?! Вие всичко успяхте да опошлите и оскверните, та този празник ли ще ви се опре?! Всичко у нас трябва да бъде напикано в калта и омърсено до неузнаваемост. Аз обаче предпочитам своята си участ: да бъда руган, гонен, плют, замерян с камъни, ритан и пр. Щото когато ме ругаете, гоните, плюете, замеряте и пр., тогава вие показвате истинското си отношение, тогава сте искрени, постъпвате честно, показвате действителната си същина. Тогава сте истински, а не когато лъжете, че уж почитате будителите си. Денят на будителите, така разбиран, е проекция на голямата страшна лъжа, в която предпочитаме да живеем. А така не бива да живее човекът, страшно е, ако живее така. С истината трябва да се живее, не с лъжата. Духовността, здравата духовност се крепи единствено на истината, на правдата на живота, не на лъжата, нито пък на измамата и подмяната... Докога ще продължаваме да лъжем и самите себе си за най-важното, а именно какви сме и колко изобщо струваме?! ПО-ГОЛЯМА ИДИОТЩИНА ВИЖДАЛИ ЛИ СТЕ ИЗОБЩО НЯКОГА: ХАПНЕТЕ СИ ТОРТА "ЛЕНИН В КОВЧЕГА"!

Интересное видео: как русские съели бисквитного "Ленина" Просмотрев это шокирующее видео, вы в корне убедитесь в том, что рус-

ский народ – самая странная нация во всем мире. Оказывается, не даром говорят о врожденном двухличии россиян. В то время, как они якобы шокируются и удивляются тому, что на Украине сносят памятники Ленину, русские едят бывшего коммуниста. Звучит абсурдно, тем не менее, мастера кулинарного дела испекли огромный торт в виде товарища Ленина, лежащего в гробу. Все бы ничего, но ели его дети. Как они это преподнесли своему потомству неизвестно, но то, что этот факт вызывает отвращение – это точно. ЕДНО ПРЕКАЛЕНО ГАДНЯРСКО ПИСЪМЦЕ ДО НАШ ВИДЕН БИЗНЕСМЕН, СВЪРЗАНО С МОЯТА БОРБА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕТО НА СП. ИДЕИ

Аз съм рационално мислещ човек, изобщо не вярвам в разните му там магии, урочасвания и пр., но въпреки това съм длъжен да призная, че изглежда "има нещо такова". Давам ви един най-пресен пример: във вторник, на 14 октомври 2014 г. написах и публикувах в блога си текст, на който сложих заглавието Предложиха ми да водя своя рубрика в Пловдивската обществена телевизия и в него обещах да ида да разговарям с ръководителя на Пловдивската обществена телевизия г-н Евгений Тодоров по този същия въпрос. Същият ден, само че няколко часа по-късно, на мен, представяте ли си, ми се... счупи един найпреден зъб (!), ей-така, откърти се голямо парченце от него и аз заприличах на пълен идиот (!), разбира се, човек не може да се покаже по телевизия в такъв вид, това е изключено. Е, наложи ми се веднага да звъня на зъболекаря си и да искам спешен прием да видим какво ще правим. От само себе си се разбира и това, че в положението, в което се намирам – безработен съм, уволнен съм от работа, издържам се с обезщетение за безработица, имам и други безработни в семейството си, като капак на

4 всичко наскоро издадох предимно с мои лични средства поредната книжка на сп. ИДЕИ, първата книжка на новото списание за образование и личностно развитие на младите HUMANUS и също така една моя книга (!), наложи ми се наскоро да изплатя големи суми за моите адвокати, за адвокатите по двете съдебни дела, които водя, а това означава, че съм фалирал не просто тотално, но дори и кардинално във финансово отношение – та значи в това мое положение един такъв извънреден и то значителен за възможностите ми разход, свързан със спешното правене на толкова важен зъб, ме постави в ужасно глупаво положение; е, няма как, с много унижения (помолих зъболекаря си да му се изплащам на части за продължителен период!) аз сякаш успях да реша проблема; едва днес вече съм в приличен външен вид и мога да се явя при известния телевизионер за да уговаряме подробности около евентуалната моя рубрика или предаване в ПО-тв. Знаете ли защо пиша това в момента? Ами ето защо, ще си призная чистосърдечно: пак ми се ще де предизвикам "злите сили" с туй писание и да проверя дали наистина "има нещо такова", ето, точно затова пиша настоящето си словоизлияние, хваля се, един вид, че съм решил проблема със зъба, ще ми се да видя какво друго ще ми се случи след това предизвикателство, дали пак ония хора, дето ме мразят, ще успеят пак да излъчат такова колосално количество негативна енергия, че мен отново да ме сполети някакъв проблем или инцидент. Знаете, аз съм човек с изследователски нрав, да го наречем така, ето, изследвам по този начин и тази специфична "мистична" сфера, въпреки риска зложелателите ми да имат "доказателства", че "явно този там Грънчаров, горкият, съвсем не е наред". Аз така си обяснявам нещата, ако приемем, че наистина "има нещо такова", което народът нарича "магии", "урочасвания" и пр. Е, ще ви съобщя за резултатите от заложения по този начин експеримент, бъдете спокойни, ще ви кажа какво е станало, стига, разбира се, да съм в състояние да го сторя, стига, разбира се, да съм жив и здрав, щото знае ли човек какво може да му се случи в това положение? Като едното нищо ще си счупи някъде главата ако злите сили пожелаят това, ако бълбукащия в някои души нескриван, откровен и отровен даже негативизъм успее да постигне целта си, именно най-решително да се разправи, и то веднъж-завинаги, с тъй неприятния "проблем Грънчаров". Тук няма как да се сдържа да не припомня паметните думи на Й.Сталин: "Есть человека – есть проблема; нет человека – нет проблемы!", да, човекът по начало е проблем, да не говорим пък за човеци като мен, дето в нашенските условия имат неблагоразумието да искат такъв един непростим лукс: да искат да са личности!

Та аз в момента съм тотално разнищен или фалирал изцяло в парично отношение човек, не зная как ще доживея до получаването на следващото обезщетение, а това ще стане почти след цял месец (обезщетенията идват на 15-то число, аз моето го ликвидирах за 2 дена, след като се разплатих, сметки, заеми, непредвидени разходи и пр.). В това положение, няма как, на човек почват да му се въртят какви ли не досадни мисли за това какъв изход да намери, какво да прави, с оглед някак да оцелее. Ето че дойде момента да мисля за непосредственото си физическо оцеляване, а знаете, иде зима, есенният пейзаж зад прозореца ми усилва моето чувство за безнадеждност, което все пак съм длъжен да уточня, че ме спохожда изключително рядко. Наистина, какво да правя, какво изобщо може да направи човек в моето положение? – това е въпросът, който, за жалост, ме терзае в този момент, и то така, че с нищо друго не мога да се захвана. И преди съм бил в такива моменти, но сега сякаш нещата са прекалено влошени, слава на Бога, че горе-долу съм добре със здравето; казвайки това, аз пак "дърпам дявола за опашката", тия, дето ме мразят, ги съветвам да насочат в тази посока негативната си енергия (те си го знаят и без да им го напомням де). Мисълта ми е, че човек никога не трябва да казва "Е, по-лошо от това не може да бъде!", щото винаги може да бъде и по-лошо, нали така, трябва да бъдем оптимисти в това отношение?! Е, изобщо не мисля за проблема за прехранването, човек може да се храни изключително скромно, ето, днес възнамерявам да сложа една тенджера с фасул, със зрял боб, с най-традиционната нашенска манджа, и ето, имам храна за поне два дни, само хлебец човек остава да си купи (за тая цел имам една доста голяма кутия с предимно жълти стотинки, събирал съм ги в едни подобри времена, от тях поне за хляб имам комай за до края на месеца). Колко му е нужно на човека за да е жив, почти нищо; ето, врабчетата, примерно, нито сеят, нито копаят, пък пак живеят – какво има толкова да се тормозим за пустите си стомаси? Но въпреки всичко нещо трябва да измисля, така не може дълго да продължава. За успокоение на тия, дето с негативизма си предизвикаха отчупването на голямо парче от най-преден мой зъб (!), държа да им кажа, че за воденето на рубрика в ПОтелевизия няма да получавам нищо, да, точно така, правилно прочетохте, нищо няма да получавам, тази телевизия затова е обществена, залага на идеалното и духовното; казвам това само за да не си мислят някои, че, видите ли, съм изпаднал в крайна лъжливост, пишейки за бедността си, и то при положение, че ето, "почвам работа в една телевизия", хората непременно ще си помислят така, щото добре знаят, че разните му там "телевизионни звезди" (от типа на

бай ви Вучков) получават, както се говори, някакви астрономично големи суми пари за скудоумщините си, за плямпаниците си, в които предимно оплакват... бедността, мизерията, страданията на горкия наш народ (!!!!); е, таварашчи завистливци, бъдете непълно спокойни, моя милост в тази телевизия няма да получавам и една стотинка за воденето (евентуално) на една рубрика или предаване. Успокоихте ли се сега? Е, може и да не ми вервате, знам, че е така, но ето, казвам ви самата истина. Аз не за първи път съм се хващал да върша работи, за които не съм получавал нищо, нещо повече, аз предимно с такива работи се и занимавам де: ето, примерно, за издаването на сп. ИДЕИ пак не съм получил абсолютно нищичко, напротив, много съм дал, напротив, дал съм за това списание всичко, което съм могъл да дам (труд, сили и пр., тия неща даже не ги броим), сиреч, плащал съм, и то с пари, за да поддържам това списание; същото може да се каже за книгите ми, аз за излизането на почти всички мои книги никакъв хонорар не съм получил, напротив, сам със свои пари съм плащал на издателите да ги издадат; така стават тия неща у Нашенско, ако някой не знае, ето, казвам му го, да научи: у нас всичко е наопаки на това как се правят нещата по целия свят. Примерно, авторите сами си плащат за да излязат книгите им - особено ако не са корумпирани мекерета, та някой друг да плаща за книгите им, в замяна на мерзостите, които те са правили по-рано. Спирам с това по този пункт, бях пределно ясен, струва ми се. Наистина, какво да правя все пак, какъв изход да търся. Аз за себе си толкова не съм загрижен, майната му, че ще гладувам, друго ме терзае мен: да не вземе да загине списание ИДЕИ, моето свидно чедо, ето, до края на годината се налага да издам и третата му книжка, а вече не мога и да помисля за заеми, лошо ми става като помисля за заем за издаването на списанието, напатих се аз от тия заеми и още дълго ще патя от тях, щото още плащам и дълго ще плащам. Признавам си чистосърдечно, страх ме е заради моята непрактичност списание ИДЕИ да не вземе да умре, е, то оцеля цели шест години, в невероятно тежки условия, докато съм жив няма да допусна да умре, по-добре аз самият да умра, но то да умре преди мен, това няма да го преживея. Докато дишам, ще правя всичко, за да запазя списанието. После, предполагам, след като аз си отида, то ще умре мълниеносно, но докато аз дишам, то да живее, за мен това е най-важната цел. Какво, какво наистина да правя, какво може да се направи в тази ситуация?! Не знам, нямам идеи в тази посока, ето, опитвах и проекти да правя (за държавно и европейско финансиране на списанието), нищо не се получи: у нас на държавата, на държавния чиновник изобщо, ама изобщо не му пука за образованието и особено пък

5 за личностното и духовното израстване на младите, това е и каузата на списание ИДЕИ. Частни лица, бизнесмени и пр. също не са склонни да отвържат кесията си и да дадат някой лев за такова нещо, каквото е едно списание за човешките и за духовните неща. Като казах "бизнесмени" се сещам нещо, дали пък да не опитам пак в тази посока? Аз познавам такива хора, преуспели, знам ги отдавна, ала проблемът е, че не умея да им досаждам, не мога да съм нахален, ако бях, предполагам, все нещичко щяха да дадат. Да, но аз, казах, не мога да нахалствам, крайно ми е неудобно да моля и да прося за пари, и то за списанието, но нали знаете, всеки ще си каже тоя проси не толкова за списанието, а един вид за себе си, щото списанието е негово. По тази причина ми е крайно неудобно да нахалствам. И да ида да моля, не, това не ми е по силите. Опитвал съм, и съм разбрал, че нямам сили за такова нещо. Отида, примерно, поговоря с човека, той ме изслушва учтиво, с едва прикрито раздразнение, че го занимавам с такива глупости, че му губя времето, докато аз говоря, личи си по лицето му, че той усилено мисли как да се отърве от мен; обикновено се сещат за ето този изпитан номер; казват ми: - О, Ангеле, приятелю, разбирам те напълно, няма никакви проблеми, ще ти помогна, чудесна ти е каузата, грехота е да не помогна, ще помогна, разбира се! Обади ми се тия дни че сега имам спешно заседание, нали разбираш? Обади ми се утре, звънни, припомни ми. Или знаеш ли какво, още по-добре: аз ще ти се обадя сам, бъди спокоен, тия дни непременно ще ти се обадя! И ще те поканя на спокойствие да обсъдим работите. Бъди спокоен напълно! Хайде сега чао, съжалявам, но много съм зает. До утре! Казва ми това обикновено тъй заетият проспериращ бизнесмен, разделяме се и аз почвам да чакам обаждането му. Чакам ден-два-три. Няма и няма, къде ти ще се сети да ми се обади, та човекът е толкова зает?! Минава седмица, две, три – пак нищо, позвъняване няма. Друг да е ще изнахалства и сам ще звънне, аз обаче не обичам да нахалствам и продължавам да чакам. Сами се сещате какво става понататък, нали се сещате? Не се сещате ли? Ето, ще ви кажа: минават година, две, три – обаждане никакво няма. И толкова. Аз обаче продължавам да чакам. Смятам, че има нещо, наречено съвест, може пък да се обади, а, как мислите вие по този въпрос? Ще се обади ли съвестта или няма да се обади? Може и да се обади, ама не е много сигурно. Тя сигур се обажда, ама кой ли тия слуша нея, проклетата съвест, тази досадница, а? Такива работи. Да спирам и по тоя пункт, нещата са ясни. Минават година след година, никой не ми се обажда. Аз също съм упорит и не

се обаждам. Е, чат-пат, но в период веднъж на три-четири години, щото съм подъл, примерно, пиша ето такова съобщенийце, било по фейсбук, било като есемес, пущам им, дето се казва, мухата, ето, и сега ще направя същото; направо го пиша това съобщение и го пращам след малко, няма да се церемоня; от само себе си се разбира, че няма да ви съобщя името на видния бизнесмен, на който тази сутрин ще пратя ужасно неприятното съобщение, каквото, примерно, му пращам, веднъж през тричетири годинки, щото не съм нахалник; не съм истински нахалник де, иначе, сами виждате, и аз нахалствам, ала слабичко: Здравей, Р., Минаха няколко години от момента, в който ми обеща че ще ми се обадиш за да поговорим по един важен въпрос. Не зная дали се сещаш още, ставаше тогава дума за подпомагане от твоя страна на философското списание ИДЕИ, което едваедва успявам да издавам предимно с мои средства ето вече шеста година, ала сега вече, предвид кризата, съм вече пред пълния фалит на туй мое "предприятие". Аз даже ти подарих тогава, когато последния път разговаряхме, то беше преди четири години, подарих ти всички до оня момент излезли книжки на списанието, ето, оттогава излязоха още доста книжки, криво-ляво се справих. И списанието оцеля. Но сега моментът е такъв, че пак ми се налага да търся изход, включително и да прося; не че преди като съм го правил съм получил подкрепа отнякъде; не няма такова нещо. Интересно е да отбележа, че отникъде, наистина отникъде подкрепа до този момент не съм получил, ако не броим двама-трима идиоти като мен, които отделиха от залъка си за да подкрепят списанието. Просто отбелязвам този факт като феноменален, да, отникъде списанието ИДЕИ до този момент не е подкрепено финансово, въпреки опитите ми да предизвикам такава една подкрепа! Моля да не приемаш това като упрек, просто споделям с теб, като с приятел, толкова интересния житейски феномен, свързан с нашенската актуална родна българщина, ако мога така да се изразя. Както и да е де, да не ти отнемам повече от ценното време, спирам дотук, ако искаш и ако имаш време, можеш да ми се обадиш на тел.

0878269488, евентуално да се уговорим да се срещнем и да разговаряме. Моля те да разбереш, не настоявам непременно за финансова подкрепа на списанието от твоя страна, за мен ще е ценен (и дори безценен) и твой съвет за това как да изляза от така и така възникналата тежка ситуация около списанието, ти си опитен човек, можеш да ме насочиш, щото, знаеш, аз съм крайно непрактичен за действия в тази посока човек. Та затова моля просто за разговор, при който да обсъдим проблема.

Та значи това дори за мен е поважното, щото ако се изнамери средство списанието да продължи да съществува без да се налагат финансови инжекции отнякъде, това ще е още по-добре. Толкова, това исках да ти кажа за момента. Бъди здрав! С приятелски поздрав: Ангел (Грънчаров) Слагам непременно и Грънчаров в скоби, да не се уплаши човекът, че някакъв Ангел... небесен (!!!) му се е обадил, представяте ли си колко е неприятно от... Ангел небесен да получиш есемес, като едното нищо човек може да получи сърцебиене или дори инсулт от ненадейния уплах; а ето, като сложа това пояснение Грънчаров в скоби, тогава човекът няма да се уплаши положително. Е, може друго чувство да се роди тогава, но това е отделна работа, да не уточняваме сега какво именно чувство може да се роди. Даже смятам да му пратя и линк към този целия текст, към цялата публикация, която вие току-що дочитате, та да се запознае с цялостния контекст, в който написах това писмо. Да, и това ще му пратя. Толкова. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! АБЕ, ДРАГИ БОКО, ДА ТЕ ЗАПИТАМ: ЩО ТОЛКОВА ТЕ Е СТРАХ ОТ КОСТОВ БЕ, ТА СЕ БОИШ ОТ СЕНКАТА МУ ДАЖЕ?!

Целият медиен и всякакъв друг ченгесариат, сиреч, всички медийни и други мерзавци са мобилизирани и водят титанична битка да ни убедят как на "добрия и така благ Бойко Борисов" ония същите "проклети и лоши реформатори" искат да му развалят "честните намерения да управлява во имя славнаму народу болгарскаму", като зад тия "коварни и подли" действия и бездействия на "ужасните реформатори", разбира се, прозира "дългата и костелива ръка" не на кой да е друг, а на "самия Сатана Иван Костов", разбира се, на кой друг да прозира дългата и костелива ръка, ако това не е ръката на "трижди проклетия Костов". Гледам тия умилителни изцепки на въпросните ченгета, мерзавци и техните подгласници, като се почне от Димитър Цонев, мине се през вездесъщия Едвин Сугарев, та се стигне до кой ли не още, не съм уверен дали и Кеворк Кеворкян не е дал своята

6 безценна дан, лепта и подкрепа за Боко Борисов, представян като добричко и невинно ангелче, на което тия "сатани", именно реформаторите, искат да подрежат пърхавите крилца, та да не може да полети към ония сияйни висини на народното добруване, към което титаничния бойков гений го дърпа! Та в тази връзка ми се ще да кажа следното, обръщайки се пак непосредствено към самия велик народен трибун и титан, именно към самия Б. Борисов, който ми е нещо като фейсбуков "приятел": - Ало, драги ми Борисов, абе толкова ли са прости твоите началници та те издават така баламски бе?! Абе земи та се обърни към тия идиоти, кажи им, че така баламски не бива да те издават, щото ще земе народът още отсега да ти разгадай игричките, какво ще прави тогава зимъска, когато завеят фъртуните? Пази се както дяволът се пази от тамяна от тая подкрепа от страна на ченгесарите, на медийните ченгесарски мерзавци, щото тия ще те закопаят още сега, та да си умреш мърцина бре! Спрете тая ченгесарска медийна бутафория, която вместо да ти помага, те закопава бе, ще те унищожат мърцина тия мерзавци, дето се престарават толкова много да ти се подмазват! Щото нали знаеш мъдрият народ що е казал: кажи ми кой ти е приятел, та да ти кажа аз ти самият колко струваш. Е, като те подкрепят таман такива, ти знаеш ли какви изводи за тебе си прави самият прост народ бе, Боко? Е, казах ти каквото требеше, да видим дали нещо ще промениш, щото и твоят акъл май изобщо не е на местото си, след като сам се включваш в тия ченгесарски мероприятия по ругаене на Реформаторския блок, зад когото и ти виждаш, по ченгесарския маниер, сянката на "зловещия Костов". Абе, драги Боко, да те запитам: що толкова те е страх от Костов бе, та се боиш от сенката му даже?! Тая пуста ченгесарска мафия явно здравата се е уплашила от Костов по време на управлението му, та още ви държи горещо на газо, нали така, нали познах? Бравос, бравос, това ще кажа само и млъквам. Прави си изводите, точка! Иначе излагай си се колкото си сакаш, сега ти е дошло времето да се орезилиш колкото се може повеке! Бъди здрав, жив и здрав да ни си, мили народни герою наш, спасителю и оправителю наш роден! ЗА МОЕТО ПРЕДАВАНЕ ПО ПЛОВДИВСКАТА ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ

СЛЕПОТАТА НА УМА Е НЕ ПО-МАЛКО ЛОША ОТ СЛЕПОТАТА НА ОЧИТЕ

Ченгета от всички партии, съединете се – и застанете зад спасителя Бойко Борисов!

НЕ ВЕРВАМ БОЙКО ДА ЗНАЕ ОТКЪДЕ СЕ ПУЩА КОМПЮТЪРО, А, ВИЕ ЛИЧНО КАКВО МИСЛИТЕ ПО ТОЯ ИНТЕРЕСЕН ВЪПРОС – ЗНАЕ ИЛИ НЕ ЗНАЕ? октомври 19, 2014

Малка е ползата от очите ако умът е сляп.

7 Защо ли ги е толкова страх от Костов? – за това требе да питаме самите ченгета и техните политически марионетки, примерно, да питаме самия Б.Борисов. Аз вчера го попитах лично, във фейсбук, ала он мълчи. Сигур некоя невинна душа поддържа страницата му, не вервам он сам да знае откъде се пуща компютъро, он се занимава само с най-висшите работи, откъденакъде да знае откъде се пуща един компютър?! Не вервам Бойко да знае откъде се пуща компютъро, а, вие лично какво мислите по тоя интересен въпрос – знае или не знае? Абе, един човек, дека в наше време не знае да пусне един компютър, дали пък знае как да управлява цела държава, а, ний какво мислите и по тоя немаловажен въпрос? Та затуй самият Боко едва ли чете моите писания до него, но аз ги пиша не за това, а за да останат за… историята. Да видят бъдещите хора в какви интересни времена сме живели, затуй пиша, не за друго. ЗНАЕТЕ ЛИ ЩО Е Ἀγορά?

Арабска поговорка АКТУАЛНИЯТ ЗА ТОЗИ ИСТОРИЧЕСКИ МОМЕНТ ЛОЗУНГ На снимката: Бойко Борисов усърдно чете и гледа екрана на… непуснатия лаптоп!

По повод на ето това: Патриотичният фронт не възразява заедно с ДПС да подкрепят следващото управление Патриотичният фронт няма да възразява, ако следващото програмно управление, за каквото настоява, да получи подкрепата и от ДПС. Същевременно остава на позицията си, че движението трябва да бъде извадено от властта. Тази теза застъпи пред Нова телевизия лидерът на НФСБ – част от фронта, Валери Симеонов. "Бихме желали ДПС да не бъде допускана във властта, но не възразяваме ако подкрепи следващото управление. Подкрепата на една програма не значи, че тази партия ще участва в управлението", каза Симеонов. И също на ето това: ББЦ: Ще подкрепим кабинет на ГЕРБ, за да не я рекетират Написах във фейсбук следния актуален за момента лозунг:

Мариян Иванов във Фейсбук написа следния коментар: Да предлагат КОСТОВ за премиер на програмен кабинет че да се свършва… щом ще спасяваме отново държавата… На което отвърнах ето как: ДС не разрешава, не може, а ДС командва Б.Борисов, он, горкият, също така нищичко не може сам да реши, а прави туй, дето му командват кукловодите от ДС – и техните руски братья. ДС (и КГБ) имат параноя от Костов, затуй ДС е забранила на Боко да се сговаря не само с Костов, но и с хората на Костов; затуй така панически бега Боко от „костовистите“ – както дяволът бега от тамяна, както вампирите бегат от изгряващото слънце! :-) Големо бегане пада от пустия Костов, леле, и ето какво се получава: сите ченгета от сите партии се съединяват за да дадат подкрепата си за будущий кабинет на глезеното своенравно дете от Банкя, с което се и раздегизирват, приемат този риск, но са готови, дето се вика, и червата си да видят пръснати на паважа, но не и да се съюзят с хора на Костов. Голем уплах е нанесъл тоя пусти Костов на ченгетата и на мафиотите бе, страшна работа: още като чуят думата „Костов“ и се фащат за кобура; такъв страх ги тресе, че думи нямам! Същинска параноя!

Тъй като вече сериозно се замислям дали пък наистина да не нарека своето предаване по Пловдивската обществена телевизия ето как: НА АГОРАТА с философа Ангел Грънчаров, то мислейки в тази посока, реших да подготвя справка за това какво е представлявала Агората в отдавна отминалите времена на древна Гърция; ето каква информация намерих: Агора (гр. άγορά) е названието на главния площад в древногръцките полиси и символизира жизнеността и демократичността на античните градове-държави. Агората е разположена в средата на града и служи многофункционално – за пазар, религиозни чествания, произнасяне на речи, провеждане на политически дискусии и пр. Като център на обществено-политическия живот, агората е и мястото на което се провеждат заседанията на античното народно събрание, както и тези на народните съдилища (хелиастите). Най-известната агора е Атинската. Агората в Атина е разположена в подножието на Акропола. В античните времена Агората е била мястото, където се е събирало Народното събрание, сиреч, е

8 била политически, културен и религиозен център на полиса. На Агората са се помещавали административни здания и храмове, тук са се намирали обществените служби и юридическите учреждения, а също така е имало колонади, под сенките на които са се помещавали сергиите на търговците.

Дълбоко наведеното същество е Волен Сидеров, щатен руски патриотинрублофил:

ПРОБЛЕМ ЗА ОБСЪЖДАНЕ: ЕДИНСТВЕНО КАЗАРМАТА ЛИ МОЖЕ ДА ПРАВИ ОТ „МАМИНИТЕ СИНЧЕТА“ МЪЖЕ? Древните атиняни се събирали тук ежедневно не само за да се осведомят за новините, да покритикуват правителството, да обменят мнения или просто да поклюкарстват, но и да купят или да продадат своите стоки.

октомври 19, 2014

ГЛЕДАЙТЕ ФИЛМА "ДЕМОКРАТИЧНИТЕ УЧИЛИЩА"

Ето ТУК може да го гледате, вграждането на плейъра е невъзможно, но и така става.

Мартин Димитров: Задължителната казарма не трябва да се връща. Едва ли много от вас знаят, че двамата с Филип Димитров внесохме законопроекта за отмяна на задължителната военна служба. Смятам, че бяхме категорично прави. Подкрепи ни един доста смислен човек – Илко Димитров, който тогава беше в НДСВ, и който организира събирането на парламентарно мнозинство.

Svetoslav Alexandrov: Една от любимите ми теми. За казармата. Или защо НЕ БИВА ДА СЕ ВРЪЩА.

Gery Nikolova: „Не знам защо се самозалъгват някои хора, че ако има казарма – „мамините синчета“ щели да се излекуват… Или – че казармата ще „научи на дисциплина“ някого. Всички знаем истината – че казармата беше един глупав терор, който момчетата трябваше някак да преживеят, мамините синчета или се измъкваха, или бяха слагани на „специални службички“, а „държавата“ използваше тези 1-2 години, за да промива мозъци, да унищожи всяка капка свободомислие, да наложи модела на преклонената пред държавната „йерархия“ главица… Казармата НЕ създаваше „мъже“ – там беше работилницата за пречупване на мъже, слава Богу – не успяваше с всички… Липсващата дисциплина и мъжественост е проблем на обществото ни – заради манталитети, липсващи добри примери и размити критерии на оценка. Дисциплина и мъжественост – се учат ПЪРВО в семейството. Но, ако семейството не е на мястото си, а всички наоколо се кефят на разни клоуни, „спасители“ с големи усти, но с лош личен пример, ако изглежда сякаш успяват само палячовците – ТОВА се превръща в модел, който се усвоява от следващите поколения. Казармата беше огромна глупост, а идеята да се върне – може да я лансира само кръгъл идиот!“

На днешната лекция в Клуб НЕЩОТО, темата беше "Слънчева педагогика" БЕЗ ПЪЛНА, БЕЗ ИСТИНСКА ОТКРИТОСТ, ГЛАСНОСТ И ПУБЛИЧНОСТ ПО НАЙ-ВАЖНИТЕ ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ОБЩНОСТ ДЕМОКРАЦИЯТА У НАС ЗА ДЪЛГО ЩЕ СИ ОСТАНЕ ФАЛШИВА, ЛЪЖЛИВА, ИЛЮЗОРНА

ОЩЕ СНИМКИ >>> ЕТО КАКВИ НИСКОПРЕКЛОННИ ПОКЛОНИ СЛЕДВА ДА СТОРВА ИСТИНСКИЯТ "БЪЛГАРСКИ" ПАТРИОТИН ПРЕД РУСКИТЕ СИ ЧОРБАДЖИИ

Сега Патриотите искат връщане на задължителната казарма. Не можеш да направиш войник един човек за шест месеца и то насила. Това трябва да е професия. България има нужда от малка, но много добре подготвена армия. В съвременния свят, ако не дай боже има конфликти, те няма да се печелят с численост, а с технологии. Да не се връщаме назад, светът върви само напред!

Съдебното дяло, което заведох за отмяна на заповедта на директорката на ПГЕЕ-Пловдив за моето уволнение от длъжността учител по философия и гражданско образование, ще се проведе на 4 ноември, сиреч, след две седмици. Свидетелите от моя страна и адвокатът ми са получили призовки и съответната документация, само аз дето не съм получил нищо. Ще направя нужното обаче и аз да се информирам и да съм в "пълна бойна готов-

ност" за начеващата се битка за реабилитиране на истината, правото и на справедливостта, която ще се проведе на полето на правосъдната система на Пловдив (да не казвам на България, че ще прозвучи прекалено гръмко!). Не е тайна, че аз бях уволнен не за друго, а защото в качеството си на активен блогър дръзнах да поставя пред общественото мнение най-тежките проблеми на българското образование и училище. Системата в лицето на съответните администратори не пожела да влезе в диалог по поставените от мен същински въпроси, тя реагира по древния охранителен за запазване на статуквото начин: използва властта си за да посече, за да елиминира опонента, поставящ толкова неприятни въпроси. Да, обаче сега не сме 50-те години на ХХ век, сега сме 2014 година; времето на подобен род репресии за запушване на устата отдавна е минало. Проблемът на някои хора е че живеят с представите на други, отдавна отминали времена.

Разбира се, подробности по задаващото се съдебно дяло сега не мога да пиша. Бъдете обаче спокойни, аз в своя си дневник описвам всичко, което се случва - и след приключване на дялото ще обнародвам цялата поредица от мои наблюдения и размисли по случая. Престои да се проведе съдебен процес, който (казано, да приемем, на шега) нищо чудно да затъмни по епохалността и славата си дори Сократовия. На този процес ще водя битка за отстояване на своите идеи, разбирания и подходи за едно съвременно, автентично образование на младите хора у нас, които са поставени под пресата на безжалостната и обезчовечаваща ги бюрократична образователна система. Защото аз бях уволнен тъкмо за да бъда наказан, че не допуснах да стана... тухла в стената, а държах в отчайващата обстановка да бъда до последно личност, не отказваща се от суверенните си граждански, човешки и професионални права. Моето отношение към проблемите на българското образование беше възприето от администраторите като заплаха за жалкото статукво, а не като шанс за промяна, който можеше да бъде използван – с оглед подобряване на качеството на образованието на младите. Другояче казано, бях възприет като опасен за системата "народен враг" и според анахроничния стереотип трябваше да

бъда унищожен, смазан във всеки един смисъл. Много е интересно как правосъдната система, която, по всеобщото признание, също не е в бляскаво състояние и се нуждае от спешна реформа, ще възприеме и оцени така и така сложилата се ситуация в намиращата се в плачевно състояние образователна система, за която реформирането и демократизирането вече е въпрос на живот и на смърт. Аз лично съм оптимист, вярвам в разумността и съм убеден в мъдростта на дейците и стожерите на правосъдието у нас. Толкова по случая. Засега. Хрумва ми в този момент нещо крайно екстравагантно: дали пък съдът, предвид обществената важност на това съдебно дяло, предвид съдбовния и обществено значим характер на проблемите, които ще се обсъждат на него, няма да разреши видеозаснемане и дори онлайн-излъчване на съдебното заседание? Ако това нещо се случи, да допуснем, ако съдът разреши излъчването на живо на това съдебно дяло, аз съм убеден не само в това, че събитието ще предизвика голям обществен, граждански резонанс, но и че по този начин правосъдието ще спомогне много за разрешаване на кризата в българското образование и училище. Защото най-важното е да се работи по посока на създаване на гражданска непримиримост спрямо ужасните дефекти на една образователна система, чиито безмълвни жертви са децата, младите хора на България – а има ли нещо по-значимо за една страна от тях? Да, младите хора на България са същински страдалци, които са принудени да понасят всекидневни гаври над своите личности, над своите права: системата поставя не само тях, но и учителите в крайно унизително положение. Но, за жалост, тази унизителност мнозина не я съзнават, дори не я усещат и идентифицират, не я разпознават като унизителност, което вече наистина е страшно. Да се притъпят сетивата на толкова много хора, тия хора да са безчувствени и да не усещат униженията, на които са подложени, да не ги припознават като унижения, това наистина е страшно. Не зная дали си давате сметка колко е страшно, но ето, правя нужното да се опитате да осмислите този проблем. Този факт. Ще попитам адвоката си дали не е добре от наша страна да излезе инициативата за това да се направи пълен видеозапис на съдебното заседание по това дяло. Аз лично не виждам нищо лошо в една такава мисъл, та нали истинска демокрация – а демокрация, не просто демократизация, не видимост за демокрация, а същинска демокрация! – е потребна не само на българското образование, но и на българското правосъдие; демокрация обаче без пълна откритост и публичност не може да има. Ако разбираме точния смисъл на проблемите, които ще се разискват на това съдебно дяло, ще трябва да се съгласим, че пълна

9 откритост по него е жизнено необходима. Аз така мисля, аз вярвам в пълната прозрачност, във възвишения характер на истината, истината не се плаши от откритостта, изглежда за лъжата само тази откритост е неприятна; вярвам в потребността от пълна медийна откритост, гласност и публичност по най-важните проблеми на нашата българска общност – щото без такава публичност и откритост ние напредък няма да имаме, демокрацията у нас ще си остане за дълго време само фикция, само видимост, демокрацията ни за дълго ще си остане фалшива, лъжлива, илюзорна. В това мое убеждение нищо не може да ме разколебае. Аз лично няма защо да се страхувам от пълната откритост, публичност и прозрачност по това съдебно дяло. Не съм правил нищо, от което да се срамувам или страхувам. Други вероятно са застрашени от това; а ако не са, какво пречи тогава и те да пожелаят откритостта? Не съм наясно как стои този проблем, но доколкото зная, съдебните заседания по принцип са открити, значи няма причина да бъде забранен видеозаписа на съдебното заседание. Така аз разсъждавам. За излъчването онлайн нещата може да стоят иначе, не зная. Но не бива да има някаква пречка. Аз съм готов да организирам техническия ресурс това да се случи без с нищо да се попречи на спокойното протичане на съдебното заседание. Ще видим де. Аз само подхвърлям идеята. Да се надяваме, че това, което предложих, не е толкова "страшно" за някого. Ще ми се не просто училищната общност на ПГЕЕПловдив да има възможността да проследи протичането на цялото съдебно дирене на истината, но и голямата общност у нас, не само пловдивската, но и в България (пък дори и по света доста българи четат блога ми!) да имат възможността да станат съпричастни на случващото се в съдебната зала. Гражданският и човешкият резонанс, ако това се случи, ще бъде грамаден. И ефектът върху съзнания, убеден съм, също. А това е най-важното. За мен поне. Вие ако мислите иначе, моля, споделете, с интерес ще изслушам вашата позиция по въпроса. Желая ви хубав ден! До нови срещи! Бъдете здрави! Бъдете смели – и право в очите казвайте какво мислите по всички проблеми! Този е пътят за справяне с мекушавостта и с малодушието. Движейки се неотклонно по този път хората стават достойно живеещи човеци и граждани. Аз друг път за това не зная, вие ако знаете, информирайте ме, с благодарност ще гледам да го науча и възприема... А ПЪК НЯКОИ БЕЗ ПРОБЛЕМ ОЛИЗАХА ОПЛЮТОТО – И СЕ ПРЕГЪРНАХА „ВО ИМЯ РОДУ БОЛГАРСКАМУ МАЛОУМНАМУ“! октомври 19, 2014

Из: Бойко, прости ни! Автор: Дияна Костова, Снимка: © webcafe.bg

Йордан Цонев не е единственият, който усети на свой гръб какво имаше предвид Борисов, когато казваше, че „тежко се лиже където си плюл“. Удивително е какво прави от човека комбинацията между смяна на посоката на вятъра и крехките следизборни резултати. Довчерашните кръвни врагове стават конструктивни партньори, коват компромиси, трият разделителни линии, градят мостове и се отричат от коалиции „анти“ с почти същата стръв, с която до преди месец същите личности се невъзмутимо се клепаха по студия и митинги. Ораторът на ДПС Йордан Цонев, който иначе рядко пада по гръб в словесни двубои, (не)предсказуемо преживя катарзис по партийна линия и писмено се извини на „мутрата и основател на СИК“ Бойко Борисов, с когото днес целеполага бъдещето на България. Цонев не е единственият, който усети на свой гръб какво имаше предвид Борисов, когато казваше, че „тежко се лиже където си плюл“.

Николай Бареков тактически излезе на дюшеци в Брюксел, докато камарадите му от ББЦ се червяха на преговорите с мандатоносителя. Само до преди седмица Новият политик грееше на всеки магистрален километър с обещание да отстрани от властта ГЕРБ, чийто председател обвиняваше в съучастие в 150 поръчкови убийства (жертвата на 151-вото от тях се очакваше да е самият Бареков). Във „високо отговорния“ (според Борисов) бъдещ правителствен крепител – Патриотичния фронт – пък членува Слави Бинев, който беше обявил джихад на бъдещия си министър-председател, пукаше червени балони с лика му и го наричаше страхливец и диктатор с поведение на турс-

ки башибозук. След изборите – ни помен от несломимата му жестокост. Самият Борисов не може да се похвали с възпитание на английски благородник. „Жалък“, „нахалник“, „шмекер“, „мерзавец“ и „мъж под чехъл“ бяха сред най-неутралните квалификации, които лепеше на политическите си опоненти, а днешният му висок държавнически наратив трудно корелира с натюрела на Банкянските СРС-та. Стигна се дотам, че политиците са много по-известни във фолклор под алтернативна номенклатура – Тиквата, Ментата, Съсела, Димката, Капута, Пицата, Мършата, Фаса, Запалката… Бивши и бъдещи министри, ковачи на закони, лидери на обществено мнение, строители на съвременна България… Прочети ДО КРАЯ >>> Я ДА ОБЯВИМ ЕДНО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО СЪРЕВНОВАНИЕ ЗА ТОВА КОЙ ЩЕ ИЗМИСЛИ НАЙ-ПРОЧУВСТВЕНА ХВАЛБА ЗА НАШИЯ НАРОДЕН КУМИР?

Дали ще отуча гербоваците от грозно подлизурство пред Б.Борисов? Ето какво направих в тази посока, ето какъв коментар турих на страницата на самия народний кумир: Колко мило! Я да обявим едно социалистическо съревнование за това кой ще измисли най-прочувствена хвалба за нашия народен кумир?! А, какво ще кажете? Да започнем ли състезанието?! :-) Включете се и вие, а каква ли награда да турим за победителя? Примерно г-н Борисов да тури победителя поне за заместник-министър в кабинета си? Съгласни ли сте? :-) Това написах там. Да следим сега как ще реагират фалещите. Следете и вие коментарите им. Много ми е интересна реакцията им... :-) ПОСТСКРИПТУМ: А ето сега и моята фалба, написах я специално за конкурса: Ангел Грънчаров каза: И ний, и ний се радваме! :-) Г-н Борисов, Вий сте Слънцето, що грее над нас! :-) Дано живеете 10 000 години – за да оправяте вечно родината и народа ни! (Забележка: Ако случайно спечеля конкурса със скромната си фалба, кандидатствам за заместник-министър на

10 образованието и науката! Аз пръв си заплюх този пост, имайте го "изнапредвид"...) ЕДНА МЪДРА КИТАЙСКА ПОГОВОРКА

ОНИЯ, КОИТО НЕ МОГАТ ДА ОБМЕНЯТ МИСЛИ, ПРЕДПОЧИТАТ ДА ОБМЕНЯТ КАРТИ… октомври 20, 2014

От ранна пролет до късна есен тия нашенци по цял ден играят карти и пият бира на сянка под тази топола; те са станали нещо като неотделима част от природата, станали са нещо, наподобяващо природно явление. Сред тях има и някои сравнително млади, не всички са пенсионери, ами повечето са явно в активна възраст. Как може да се живее по този начин, откъде тия хора си осигуряват средства за съществуване? – за мен това е същинска загадка. Нещо като факирство или като магия. Други хора (примерно като мен) се скъсват от работа и пак не са прогресирали или просперирали кой знае колко, но се питам: ако и аз седна при картоиграчите да доизкарам живота си с тях, няма ли на третия ден да умра, и то не толкова от глад, ами най-вече от скука? Каква е тази тяхна душа, че може да издържа на подобно безделие? Ето такива и някои други въпроси се появиха в главата ми вчера, като пак минавах покрай групата от забравили всички грижи и проблеми на битието картоиграчи в нашия квартал, които, както виждате, седят не на столове или на пейки, а на удобна мека мебел… ДОПЪЛНЕНИЕ: Философът Шопенхауер има една мисъл, много подходяща за случая, която аз обичам да казвам на ученици-

те си, сред които картоиграчеството също си има своите почитатели; като я чуят младите сякаш се замислят, ето какво казва Шопенхауер: Ония, които не могат да обменят мисли, предпочитат да обменят карти. ПРОБЛЕМИ НА РАЗБИРАЩОТО ОБЩУВАНЕ октомври 20, 2014

Как да създадем взаимоотношения на доверие и сигурност в класната стая? От какво се нуждаят учителите и учениците, какви са техните желания? Според учениците това, което учителите искат от тях, е да бъдат тихи и да си пишат домашните. Учениците всъщност искат найвече учителите да ги изслушват, да уважават техните идеи и да зачитат нуждите им. Учителите искат учениците да са поотговорни към поведението си и към ученето, да виждат ангажираност към учебния процес в класната стая и повече време да обърнат внимание на индивидуалните учебни потребности. Също така те искат отношенията между учениците и между ръководството да се основават на уважение и разбирателство. За да се посрещнат нуждите и на учителите и на учениците, ненасилствената комуникация (ННК) предлага в центъра да се поставят взаимоотношенията. В класна стая, в която отношенията се взимат предвид – доверието, сигурността, нуждите на учителя и на учениците, и моделите на общуване са толкова важни, колкото и преподаването на история, езици, наука и др. учебни предмети. За учителите може да изглежда, че прилагането на метода на ННК изисква повече работа от тях. Но всъщност времето, което се влага за изграждане на доверие и сигурност, за посрещане на нуждите и за подобряване на комуникационните умения, спомага за създаването на това, което наймного искат учителите – среда на съчувствие, в която ангажираното учене процъфтява. Алфи Кон посочва, че за да се случва ученето спокойно, учениците имат нужда от емоционална сигурност и среда, изградена върху подкрепа, обсъждане, споделен принос, чувство на принадлежност, защита, приемане, окуражаване и разбиране, с други думи среда, в която се

ценят нуждите на учениците и на учителите. Когато учителите съзнателно създават грижовни взаимоотношения и преподават социални умения, те изграждат основите на доверието и сигурността. Изследванията показват, че когато има повече доверие и сигурност, има и повече съдействие, по-малко конфликти и по-малко нужда от забележки в класната стая. Учениците са по-чувствителни към нуждите на другите и има емпатия по между им и между тях и учителя. Постиженията също са по-добри, по-високи са оценките на тестовете и способностите за усвояване на умения са увеличени. (Прочети ДО КРАЯ) А БЕ, ХОРА, Б.БОРИСОВ ДА НЕ ВЗЕ ДА ГО ИЗБИВА НА НАЦИОНАЛ-КОМУНИЗЪМ ОТ ПУТИНСКИ ТИП?

Това също не е зле да се види, другарят Путин също често позира на мотоциклет:

Откровена заявка за широка, като руската душа, коалиция между ГЕРБ, БСП и АБВ

11 и АБВ. Това обаче не им стига да сглобят дясно-центро-левия си съюз. Както и да го въртят, триъгълникът между тях си остава тъп. Президентът Първанов обаче, на правата на опитния от много години водещ фактор на задкулисието, оповести публично печелившата формула: да се обедини „векторът на лявото и дясното”. Това е откровена заявка за широка, като руската душа, коалиция ГЕРБ-БСПАБВ. От утре, понеделник, в новия кръг пре(до)говаряне се очаква да се завърти самият Борисов, който трябва да разшири квадратурата на бермудския триъгълник на досегашното (не)съгласие и да го омагьоса във фигура, от която май Първанов предлага да изчезне неудобния за европейско логаритмуване антиром(б)ски проект България без цигани на тв СКАТ. Което чисто аритметически не може да доведе до нов кабинет без решаващата подкрепа на червената арм…, пардон – без „левия вектор” БСП. В ВИП зоната над боксовия ринг тихо п(а)сува ДПС и спокойно си чака мършата от тази битка на титани(ци)те. Очертава се нестандартна геомутрия на пре(до)говаряне. (Прочети ЦЕЛИЯ ТЕКСТ >>>) КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Не смятам, че ще възникне правителствена коалиция между ГЕРБ, БСП и АБВ, мисля така по една-единствена причина: такава една коалиция ще застраши тъй удобното за кагебистко-ченгесарската българо-руска олигархия и мафия политическо статукво, при което два отбора, два партийни клонинга, еднакво предани на същата тази мафия и олигархия, играят пред оглупялата от толкова наглост публика своите игрички и си прехвърлят топката на властта, представяйки се за "леви" и "десни". Ако БСП и ГЕРБ се съюзят, тази така удобна и полезна структура рискува да рухне и това да застраши безразделната политическа хегемония и господство на упоменатата мафия и олигархия. ЗАДАЧАТА НИ Е: ДА НЕ ПОЗВОЛЯВАМЕ НА ПОДКУПНИТЕ МЕСТНИ ЕНИЧАРИ ДА ОТВОРЯТ ПОРТИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА КРЕПОСТ, ПРИВЛЕЧЕНИ ОТ ДАРОВЕТЕ НА ЗАДУНАЙЦИТЕ Из: Руската газова тор: ИВО ИНДЖЕВ

Из: Геомутрията на пре(до)говарянето, Автор: ИВО ИНДЖЕВ ... (Ре)капитулацията е следната: открои се близостта само между ГЕРБ, България Без Цигани (патриотичния ББЦ 2)

при(ма)мка,

Ав-

Българските медии забелязаха, че цените на петрола на международните пазари падат драстично, но не и цената на бензина у нас. И от това няма кой да направи политически въпрос или дори протест, както стана с цените на тока. Защо?

Понеже сега текат преговори (за съставяне на правителство) да си преговорим и ние поучителната история как се стигна до падането на правителството на Борисов.

Искрата на бунта тръгна с палене на сметки за ток – вярвам, напълно спонтанно. После спонтанността беше оседлана от всякакви „исти” (социалисти, атакисти и други свързани с тях агитатори срещу западните електромонополисти). Накрая пожарът ловко беше овладян от адресата, от самия Борисов, който избяга от него, за да избегне и галопиращата амортизация на собствения му образ на пожарникар, охлаждащ страстите с маркуча на предсрочните избори. Гасенето на пожар чрез бягство от него не е уникален принос в световната политическата пожарникарска практика, но е хватка, която не бива да забравяме. Преди онзи токов удар срещу властта на Борисов имаше и протести срещу високите цени на бензина. Да сте чули обаче това предизвестие за червения картон за тогавашното правителство да е атакувало могъщия руски монополист и бензиноразпределител в България (по аналогия с електроразпределителните дружества)? Нямаше такова нещо. Няма и в момента, когато медиите започнаха да се тюхкат за падащите цени на петрола и стабилно високите цени на бензина за българския потребител. Организаторите на протестите срещу високите цени на тока няма как да посегнат на най-милото на петата колона тук - на руския монопол върху снабдяването на България със суровини за енергетиката. Това не са ви някакви презрени чехи и австрийци – отзад наднича самият Путин, а в средите на петата колона не е възможно да възникне дори мисълта от протести срещу тяхното божество от Кремъл... ... С обходната си маневра от запад Путин засилва натиска върху България. Ще видим доколко сръбските съседи ще отстъпят в предверието на своето така желано членство в ЕС, където българският глас тежи много повече в европейския хор, отколкото при соловите акции на софийските продажници. Ето защо те трябва да бъдат системно изобличавани за тяхната лакомия и за готовността им да (у)служат на Путин.

Почти като султан Сюлейман руският Владимир Великолепни напира към Европа през Белград, но този път България не е сгазена предварително от ордите му. Напротив, България както никога преди, е интегрирана в европейската отбрана крепост на пътя на антиевропейския завоевател, а Сърбия се оказва в ролята на антиевропейско предмостие. Задачата ни е да не позволяваме на подкупните путински местни еничари да му отворят портите, привлечени от даровете на задунайците. Българите, малко на брой, но решителни в действията си, са преградили Шипка и са спасили Русия от военна катастрофа в Плевен през 1877 г. и от поражение във войната – това е легитимният патриотичен отговор на наглите руски настоявания и днес да им пълзим в краката (по израза на Жириновски). Може да са малко опълченците, които „прохода бранят”. Но са достатъчно, за да направят бент срещу „Южен поток”, чрез който Путин иска не само да удави непокорната Украйна, но и да хвърли още една газова прим(ам)ка на Европа. В преносния смисъл Владимир Великолепни се опитва да взриви с корупционен барут досущ като османците, които подкопавали крепостните стени, за да ги вдигнат буквално във въздуха и сред руините да плячкосат след това поредното си завоевание. Щом сме спасили Русия от поражение, защо да не можем да се отплатим и на Европа, която само броени години покъсно спасява България с единодушната си подкрепа за българската независимост пред надвисналата пряка опасност от руска военна окупация, замислена от руския император Александър Трети Българомразец през 1886 година? (Прочети ЦЕЛИЯ ТЕКСТ >>>)

12 достойнството на нашите братски (по нещастие) народи. В „чистата” политика е твърде трудно да изобличим всички кандидати, напиращи да ни управляват. Но за успешната съпротива срещу една толкова високо стърчаща, основополагаща лъжа, като монументалната декларация на продължаващата съветска война срещу историческата истина в България, имаме шанс, но при две условия: достъп до масовите медийни трибуни и слизане на сдържащия „фактор Борисов” от монополния пиедестал в дясното политическо пространство. За петата колона лъжата е като слънцето и въздуха за всеки народ. Тук тя марширува в крак с московското време и явно се притеснява да не се утвърди западния изгрев и да не настъпи източния залез над постколониална България. Цитатът е взет от: Петата колона в крак с времето по часовника на Кремъл, автор: ИВО ИНДЖЕВ НАШЕНСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ НРАВИ

Другари до вчера, днес – господа. Мрат за кариера, не за свобода. Радой Ралин За първото излъчване на предаването "НА АГОРАТА с философа Ангел Грънчаров"

ЗА ПЕТАТА КОЛОНА НА РУСИЯ У НАС ЛЪЖАТА Е КАТО СЛЪНЦЕТО И ВЪЗДУХА ЗА ВСЯКО ЖИВО СЪЩЕСТВО

Публикувам своето писмо до Евгений Тодоров, ръководител на Пловдивска обществена телевизия – във връзка със започващото от този четвъртък предаване със заглавие НА АГОРАТА с философа Ангел Грънчаров: Нов удар право в десетката на Иво Инджев: Петата колона в България без МОЧА (Монумента на окупаторската червена армия) е като Русия без Путин в момента – сирота в лапите на разюзданата западна демокрация, жадна да наложи свободата и

Здравей, Евгений, Аз си мисля за темата на първия випуск на предаването. Понеже е едно начало, начало на нещо, което е ново по замисъла си, ми се вижда за подходящо да разкажа накратко как аз разбирам идеята си за такова предаване (щото на "агората" или на "площада", на "улицата", както сега го наричаме в наше време все по-силно започ-

ва да се чува гласът, въпреки че днешните "народни събрания" обикновено се ограждат от улицата с железни огради и с кордони от полиция), пък после да разговарям с граждани, обаждащи се по телефона, те да кажат те мнението и възприятието си, да дадат свои предложения за теми на предаването, какво именно искат да видят, какви теми ги вълнуват и пр. Ако желаеш може, понеже съм новак във воденето на телевизионно предаване, ти да ми бъдеш първият събеседник, един вид партньор, събеседник в разговора, да обсъждаме двамата идеята за едно такова предаване, малко да си сменим ролите - в сравнение с както е било досега (аз съм бил гост, а ти – водещ); също ми е интересно да разбера как ти ще възприемеш и коментираш моите намерения. Утре, в понеделник, имам разговор и с един интересен млад човек, бивш мой ученик, завършил право, ако той се съгласи да участва, може и него да включим.

(ОЩЕ >>>) "СЪВЕТСКАТА ИСТОРИЯ" – ФИЛМ ЗА БЕЗМИЛОСТНАТА И ВСЕПРОНИКВАЩА КОМУНИСТИЧЕСКА ТИРАНИЯ

Гледайте филма "Историята на СССР" ("Съветската история"), с български субтитри: филмът се намира на това място. А иначе аз смятам да подготвя списък с теми и проблеми, които ми се ще да бъдат обсъждани в предаването "НА АГОРАТА...", да се види профила и акцентите. Един вид искам да поставям по-сериозни ("философски", сиреч най-важни, същински и същностно човешки) проблеми, примерно нравствени, психологически, духовни, културни и пр., които обикновено в медиите се отбягват – или пък се разглеждат крайно повърхностно. Това е в общи линии, ще гледам утре вечерта да съм готов да ти пратя подробностите – и да имаме яснота какво точно ще бъде представено в първото излъчване на предаването в четвъртък. Хубава вечер! С поздрав: Ангел Г. ЗАБЕЛЕЖКА: Ето линк за директно онлайн гледане на ПО-тв – в случай че не сте от Пловдив или доставчикът ви не предлага тази телевизия в списъка от доставяни канали. На сайта на телевизията също има плейърче за онлайн-гледане на ПО-тв. КАК ОСНОВНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ У НАС СЕ ОТНАСЯТ КЪМ КАТАСТРОФАТА В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СФЕРА Отговори на БСП, ГЕРБ и РБ, систематично съпоставени:

ЗА ФИЛМА: Филм, който прави паралел и обрисува сътрудничество между Хитлер и Сталин. „Съветската история” играе ролята на коректив на популярната представа, че комунистическият експеримент се е превърнал в ужас едва когато Сталин е дошъл на власт. Филмът показва издадени от бащата на революцията, Ленин, документи със заповеди за масови екзекуции, оценени на десетки милиони жертви. Въпреки това е ужасно трудно да се надминат сталиновите способности за терор. Например, преднамерената употреба на глад, за да подчинят Украйна, е обяснена тук в смразяващи детайли. В престъпление срещу човечеството, игнорирано от Запада до голяма степен, седем милиона украинци са били умишлено изморени от глад в изолираната за тази цел република, като хранителните продукти са били конфискувани под дулата на Червената армия. По същество „Съветската история” разследва близките идеологически прилики и варварска конспирация между съветските социалисти на Сталин и националсоциалистите на Хитлер. В зловеща последователност са съпоставени тематично сходни пропагандни плакати на двата режима, един до друг от двете страни на екрана. Още по злокобни са откритите от Снор документи, доказващи близки връзки между SS и съветския НКВД (предшественика на КГБ), където наред с други въпроси се об-

13 съжда и „Еврейския въпрос”. И не че просто да си говорят – те поделят помежду си Полша и по настояване на Сталин предявяват претенции за останалата част от Европа. „Съветската история” е найпотресаваща когато дискутира начините, по които по-напредналата съветска убийствена машина се използва като вдъхновение и модел за Холокоста. Според бившият съветски разузнавач Виктор Суворов „Делегация от германското Гестапо и SS дойде в Съветския съюз, за да се научи как да създава концентрационни лагери”. Но както филмът дава ясно да се разбере, никой от извършилите (и продължаващи да вършат) съветските низости, не е изправен пред съда за своите престъпления. В заключение, Снор повдига емоционален, но напълно основателен въпрос за съветския режим. Единственото слабо място на филма е периодичното използване на анимирани заглавия, напомнящи ни за търговските реклами в исторически програми. Въпреки, че става дума за исторически период, за който аз се смятам за вещ – комунистическата тирания бе така безмилостна и всепроникваща – „Съветската история” успя да каталогизира много пресни ужаси, за които не бях осведомен. Вероятно най-страшният аспект на филма е неговата навременност, пуснат в момент, когато режимът на Путин показва растяща приемственост на своите сталинистки корени. БРАВО НА АННА БАРАКОВА, ДЕПЮТАТКАТА! БРАВО И НА МАЛОУМНИТЕ Ù ИЗБИРАТЕЛИ, ДЕТО Я ПРАТИХА У ПАРЛАМЕНТО!

Браво на Анна Баракова, независимата народна представителка, бивша 13/13 от листата на ББЦ! Не им се давай, момиче! Защото те, твоите безцензурни приятели, се изгавриха с тебе. Първо се изгавриха като те набутаха за пълнеж в изборните списъци, знаейки че не ставаш за депутат. След това се изгавриха като те ръчкаха да се откажеш, знаейки че наистина не ставаш за депутат. Не ставаш ли?! Да не би тези пловдивски тарикати, които подадоха оставка да стават? Да не би те да не са пълнеж на някакво странно партиеподобно сборище? Да не би ББЦ да не прати депутати чак

в Европейския парламент за пълнеж? Стой си в Парламента, Анна. Вземи си и котенцето с тебе. Боядисвай си косата с какъвто цвят щеш. Не знаеш чий е паметникът пред Народното събрание... Като дойдеш в София ще научиш. А твоите бивши съпартийци се надявам да научат, че има нещо като човешко достойнство... Написа: Cvetan Georgiev

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Това са написали наште умни магистрати, за да се защитят от думите на Р.Кънев. Щеше да е значително по-умно обаче просто да си бяха затраяли, щото с тази декларация само затвърждават впечатлението, че с думите си Р. Кънев им е бръкнал, така да се рече, в найпотайното ъгълче на душите.

УМИЛИТЕЛНО ЧИСТОСЪРДЕЧНАТА ИМПУЛСИВНА РЕАКЦИЯ НА УЛИЧЕНИТЕ В НЕПРИСТОЙНОСТ ВИСШИ МАГИСТРАТИ

Из: Радан Кънев: Трогнат съм от вниманието на ВСС Eто и декларацията на ВСС: "Висшият съдебен съвет се противопоставя на направените внушения и коментари от Радан Кънев (Демократи за силна България) в предаването „Панорама“ с водещ Бойко Василев, излъчено на 17.10.2014 г. по БНТ 1, според които, за да се постигне основната цел на съдебната реформа, законност и върховенство на закона трябва „да бъде ИЗКЪРТЕНО мафиотското влияние от Висшия съдебен съвет и Прокуратурата в Република България“. "Подобни безотговорни нападки и обвинения поставят под съмнение не само независимостта, но и легитимността на съдебната власт, чийто висш ръководен орган е Висшият съдебен съвет. Обвинявайки Висшия съдебен съвет и Прокуратурата на Република България, като част от съдебната система, в„мафиотско влияние”, на практика се заявява, че България не е демократична и правова държава, която се управлява според Конституцията и законите на страната", продължава изявлението на най-висшия колективен орган в правосъдната система. Накрая магистратите завършват: "Недопустимо е представител на политическа партия, която ще участва в работата на Народното събрание и ще определя основните политики в дейността на държавата през следващия парламентарен мандат, да отправя подобни коментари и обвинения. Висшият съдебен съвет е легитимно избран орган, който работи и ще продължава да работи за реална съдебна реформа и отстояване върховенството на закона."

Или е разбулил най-свято пазената им тайна. И според поговорката "Гузен негонен бяга" чисто и просто потвърждават, че думите на Р.Кънев са ги жегнали в найболното им място. Което означава, че Р.Кънев е казал една истина, а у нас, знайно е, от истината най-много боли. Силно ги е заболяло магистратите от изречената от него истина, е, с това само потвърждават правотата му. Ако си бяха замълчали, щеше да бъде значително по-добре за тях самите. А с реакцията си, без да си дават сметка какво правят, просто съдействат за това истината да излезе наяве и да стигне до тържеството си. "На лъжата краката са къси", и да отричат, и да замазват, работите вече са съвсем ясни – особено след тъй умилително чистосърдечната и импулсивна реакция на уличените в непристойност висши магистрати. ТАКА ЗАПОЧВАМ ДА ЖИВЕЯ ВЕЧЕ: НА СЕКС И НА ЧИСТ ВЪЗДУХ ЩЕ Я КАРАМ САМО!

14 маршировка; то, милото, обича волните движения!): - Пушиш ли?

- Не, отдавна отказах цигарите, вече има-няма шест-седем годинки.

- Пиеш ли?

- Не, ако имаш предвид алкохол, аз поначало никога не съм си падал по алкохола, та проблеми в това отношение нямам никакви.

- А кафе пиеш ли?

- Него го отказах отдавна, преди повече от 20 години, когато се появиха първите ми проблеми със сърцето, по съвет от лекар отказах тогава кафето и пия само чайове, билкови, зелен чай и пр.

- Гледам, че си понапълнял, ето че е дошло времето да откажеш и яденето!

- Е-е-е, докторе – и как в такъв случай ще я карам като остана само на секс?! Само със секс нима се живее? – му отвръщам. Казвам това ухилен, докторът също се хили и ми вика обобщаващо: - Секс и разходки на открито не само ти разрешавам, но и ти ги препоръчвам! Дошло е време да караш само на секс, на движения и на чист въздух!

- Да, ама гладна мечка хоро няма как да играе... – отвръщам аз.

- Ще привикнеш да не ядеш, няма страшно, сексът зарежда и с енергия, пък и слънцето и чистият въздух зареждат с енергия. Ако искаш да живееш, откажи яденето, сериозно ти говоря. Е, оказа се, че не било нужно изцяло да отказвам яденето, ами да ям предимно зеленчуци и плодове, сякаш съм заек. И по половин филийка хляб на ядене. Минавам само на маслинки, парченце кашкавал и коричка хлебец. Като Сократ, който живял само на хлебец и маслинки. Зер, като се правя на негов ученик, и в това отношение трябва да съм като него. Как е бил Сократ със секса на стари години не зная... Това е положението. Чистосърдечно си признах. Така започвам да живея вече. На секс и на чист въздух само! :-) КАКЪВ КОШМАР, ДРАГИ РОДНИ БЮРОКРАТИ: САМИЯТ ХРИСТО БОТЕВ, ОКАЗВА СЕ, Е БИЛ ПРИВЪРЖЕНИК НА ДЕМОКРАТИЧНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И УЧИЛИЩЕ!

Моята закуска тази заран... Тия дни между мен и моя лекар се проведе следния диалог, бях на преглед за сърцето, което пак не ми е наред (бие не в ритъм и доста ускорено, сърцето ми, подобно притежателя си, силно обича свободата, затова и не желае да бие в ритъм, наподобяващ му казармения строй, казармената

„Нашите граждани са се заели да наредят училищата и да просвещават децата си колкото може по-добре; но нито един от тях не желае да жертва, т.е. да плаща за това образование. „Не може ли да стане някак другояче”, говорят достойните бащи и очакват да им пусне Бог печени кокошки от небето… Ние твърде добре знаем, че американските училища не зависят нито от правителството, нито от духовенството, а

никой от нас не може да каже, че тия училища не прогресират и че тяхната програма не отговаря на тяхното предназначение. Ние виждаме също така, че множество европейски училища се намират под контрола на министерствата и под тежките ръкавици на архиереите, но нито един от нас не може да каже, че тия училища принасят необоходимата полза и че програмата им отговаря на своето предназначение.

Мнозина мислят, че българските училища ще да се поправят само тогава, когато се вземат под контрола на духовенството или под контрола на правителството. Разбира се, че тия мнения са се появили най-напред в главите на ония наши цариградски патриоти, които мислят не за благосъстоянието на народа, а за своите лични интереси … По наше убеждение, българските училища трябва да се оставят на мира и от правителството и от екзархията, защото всеки един баща се грижи много по-искрено за образованието на своите деца, отколкото милиони правителства, билиони калугери и легиони комисии. Ако правителството или екзархията направят противното, то народът ще предприеме строги мерки и против невиканите гости, и против техните насилия. Единствената българска светиня са училищата, следователно поне те трябва да останат чисти от всяко едно вмешателство. И така, нашите училища ще бъдат наредени само тогава, когато българският народ развърже ръцете си и когато придобие своята политическа свобода. Който е вързан материално, той не може да се развива нравствено. Ако нашите вестници и книги се боят да кажат две искрени думи, то и нашите училища няма да идат надалеч.“ Христо Ботев, в. “Свобода и Независимост“ (1872—1874)

(Цитатът взаимствах от: Ботев за училищата и образованието, или – какво ни беше откраднато от ИСТИНСКИЯ Ботев от блога на ДАНИЕЛА БЕЛИЧОВСКА ЗАЩО МАФИЯТА И ЧЕНГЕТАТА ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ИЗПИТВАТ ТАКЪВ ПАРАНОИЧЕН СТРАХ И УЖАС ОТ ИВАН КОСТОВ?

15 няма такова нещо, най-открито показват, че от него изобщо не ги е страх. И от съдебна реформа не ги е страх, ако ще да я прави Бойко. Но само мисълта за Костов ги кара да треперят от страх – и от бяс. Защо ли? Отговорù си на този въпрос, благодушни и наивни ми избирателю! КОЙ ИЗКОМАНДВА Б.БОРИСОВ ДА НАЛОЖИ ТЪЙ ИЗГОДНИЯ ЗА РУСНАЦИТЕ МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ПРОУЧВАНИЯТА ЗА ТОВА ИМА ЛИ БЪЛГАРИЯ СОБСТВЕНИ ЗАЛЕЖИ ОТ ШИСТОВ ГАЗ И НЕФТ?

От едно интервю на бившия главен прокурор Филчев, прочут с дружбата си с мафиотите и бандитите, който в туй интервю се представя целият облечен в бяло, като борец за правда и за интересите на "социално слабите", на бедните и пр.; даже простодушно признава, че става дума за Става въпрос за "над 1000 обекта и държавни предприятия", които бяха "разграбени и разсипани с хайдушката приватизация", което означава, че Костов, понеже е отнел тия предприятия от мафията, за това още не могат да му простят; но ето какво казва параноикът Филчев, забравяйки, че вече 13 години са минали откак Костов не е на власт: "По времето на Велчев Костов не желаеше да я реформира, да я закрива и да вика международни контрольори. Всички тези неща се искаха, когато аз бях главен прокурор. Но когато дойде удобният човек, отпаднаха тези щения на Костов. Когато пак дойде човек, който е неудобен, човек с гръбнак като Цацаров, отново се събуди желанието на Костов да променя и ликвидира прокуратурата." Тия думи на Филчев показват несъмнена параноя; ето какво написах по този повод във фейсбук: Филчев, а в негово лице и тези, на които той служи, именно мафията, бандитите и пр. продължават да изпитват силна параноя спрямо Костов, личи си от това интервю: тоя Филчев така го е страх от Костов, че Костов му се привижда зад всеки храст; това вече е психиатрична диагноза. Но и господарите на Филчев явно изпитват същия кошмар. Което и показва, че явно има за какво да я е страх мафията от Костов, доста той я е наплашил, щом още ù държи. Виж, от други не ги е страх, примерно, от Б.Борисов изобщо не ги е страх, и една лоша дума не казват за него. Защо ли? Поне от кумува срама мафиотите трябваше да имитират някакъв страх от Бойко. Не,

Из: Кой? Кой ще поиска фактурата за фрактурата на българския череп с мораториума върху фракинга?, Автор:ИВО ИНДЖЕВ Читателите на ivo.bg могат да се запознаят тук с информация от първа ръка на руските специалисти за това как в Русия масово се прилага прословутият фракинг, който същата Русия чрез свои подставени лица забрани на България чрез мазохистичния мораториум (прокаран с решаващата намеса на Борисов в парламента през януари 2012 г.) – мораториум върху познанието дали разполагаме с баснословно подземно богатство. В преведената за ivo.bg от Васил Костадинов статия (с изричното съгласие на собствениците на руския сайт) става дума не просто за руско хидравлично разбиване, а за разбиване на мита за руската съпротива срещу тази технология. Тя обаче беше забранена именно тук, където зависимостта от руския внос на изкопаеми течни горива ни прави покор(е)ни на Москва. Намираме се в положението на болен, който има нужда от постоянно преливане на кръв, за да оцелява, но вместо да го лекуват, го държат на системи и като форма на колективно наказание карат роднините му да плащат прескъпо за всекидневното преливане просто защото така е изгодно на главния садист, т.е. на главния снабдител с кръв, контролиращ нещастието на болния. А наоколо платени и доброволни клакьори скандират окуражаващо под прозорците на главния снабдител: “так держат, молодцы” и се аргументират с опасенията си, че при лечението ще има химиотерапия, а от нея на болния ще му опада косата. Не

дават и косъм да падне от главата на умиращия, защото щял да падне в супата на скандиращите. Което е особено перверзна форма на “природозащитна дейност” в рамките на една застаряваща, изчезваща нация, чиято кръв изтича демографски както по линия на стареенето, така и в привлекателните западни обиталища, накъдето мигрират мобилните българи. Приковаването към родината до вчера ставаше със сърп и чук. Днес сърпът позволява отрязването на пъпната връв с България, а чукът млати пропагандно и набива в главите спуснатите от Кремъл страхове от нещото, което в самата Русия се прилага, но не било подходящо за малките (и глупави, поне таксувани като такива) българи. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Аз пък ето как си позволявам да преформулирам зададения от г-н Инджев въпрос: Кой изкомандва на Б.Борисов да наложи тъй изгодния за руснаците мораториум върху проучванията за това има ли България собствени залежи от шистов газ и нефт? Кой му заповяда да направи така, че българската свобода и независимост да продължава да е просто една фикция заради енергийното робство, наложено ни от руснаците? Това според мен са необходими въпроси, които всеки българин трябва да си постави, особено сега, след като същият този "оправяч" отново се гласи да вземе властта... ПО ИРОНИЯ НА САМАТА ИСТОРИЯ ПУТИН В КРАЙНА СМЕТКА ЩЕ НАПРАВИ ОТ РУСИЯ МОДЕРНА ЕВРОПЕЙСКА И ДЕМОКРАТИЧНА ДЪРЖАВА

стигам до абсолютно същия извод, а именно, че Путин в крайна сметка ще постигне точно обратен на желания резултат, а именно: ще европеизира и демократизира Русия, ще я направи модерна държава с модерно мислене - именно като предизвика със своите обречени опити да я връща назад в историята ù собственото си сваляне от власт от възмутения народ. И моята аргументация е следната: Има едно нещо, наречено "ирония на историята": става така, че историята въпреки "съзнателните намерения" на разните дейци, поставящи си някакви там цели, успява да постигне тъкмо своите, именно на самата история цели, като използва въпросните исторически дейци така, че те, без да си дават сметка за това, всъщност работят за нейната вътрешна и скрита кауза – нищо че си мислят, примерно, че ù противодействат, да речем, борейки се срещу прогреса, модернизацията и пр. Ще се поясня с тъй бляскавия пример с изначално обречените усилия император Путин: той, горкият, си мисли, че ще възроди имперската колониална слава на Русия, че отново ще успее да направи Русия "тюрма на народите" ("тюрма" значи затвор), мисли си, горкият така неадекватен спрямо истинските замисли на историята кагебист, че ще може да насили историческия процес и да върне Русия поне два века назад, а всъщност в крайна сметка ще постигне точно обратното на желаното, на намеренията си, именно ще европеизира и модернизира Русия, ще я направи истински демократична европейско-азиатска страна. Прочее, ето Янукович какво успя да направи в Украйна: същото ще направи Путин и с Русия, и то в недалечно бъдеще.

16 Анелия Илиева, главен редактор на сп. "Rolling Stone": Всеки млад човек трябва да е готов да защитава своите идеи, и още КАНЯТ "СТЪКЛЕН ДОМ" ДА СНИМА В ЛЕВОЧЕВО, ето и още един текст от него: На Илинден набори даряват на села в Родопите

ОТГОВОР ОТ РИО-ПЛОВДИВ ПО ПОВОД НА МОЯ ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТКРИТО ПИСМО

По повод на ето този документ: Искам да вярвам, че все пак живея в свободна, демократична и европейска страна: мое Открито писмо по повод инцидента в ПГЕЕ-Пловдив на 15.IX.

Това, което знам, е, че Путин е на път да накара дори Швеция (най-яркия синоним на неутралитет след Швейцария в Европа и в света) да проговори за намеренията си да се присъедини към НАТО. Май ще се окаже, че Путин наистина е нещо като Петър Първи (за какъвто се има), но не защото иска да европеизира Русия, а защото накрая ще го направи без да иска като обърне целия свят срещу собствената си страна – самите руснаци ще го махнат, помнете ми думата. Написа: ИВО ИНДЖЕВ КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Аз по своя си начин, чрез една философска аргументация

ТАЗИ "ДЯСНО-ОРИЕНТИРАНА" ГЕРБОВАЧКА СЕ ГОРДЕЕ СЪС СВОЯ ИЗТЪКНАТ ПАРТИЗАНСКИ И КОМУНИСТИЧЕСКИ РОД Това, че с г-н Инджев по два коренно различни начина стигаме до един и същ извод много показва за ония, които разбират, които схващат смисъла... ЕДНО ИНТЕРВЮ С АНАСТАС БАРБОВ, ВЗЕТО ДНЕС В ПЛОВДИВ Още от и за Анастас Барбов, интервюта, взети от него и пр.: Българите ще осъзнаят края си, когато той вече е настъпил, също

Поне чистосърдечно си го каза и призна, еваллла за искреността!

РАДВАЩО Е, ЧЕ КОНСТАТИРАМ ПРОМЯНА В СЪЗНАНИЯТА, СРЕЩАМ ВСЕ ПОВЕЧЕ ПРИВЪРЖЕНИЦИ НА НОВИТЕ, СЪВРЕМЕННИ НАЧИНИ ЗА ОБУЧЕНИЕ И ОБРАЗОВАНИЕ

От вчера участвам в един курс за обучение на обучители, представен съм за него от един център за професионално обучение. Той е по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" и се организира за подобряване на качеството на услугите, предоставяни от центровете за професионално обучение. Няма да скрия, курсът с моята група, с групата, в която аз участвам, се води от квалифициран психолог, много неща за мен не са нови, но това не ми пречи, няма да скрия, че ми е интересно, всичко се прави по интерактивен метод, обстановката е приятна, курсът се провежда в хотел "Марица" в Пловдив. Днес и утре курсът продължава, радвам се, че научих за тази възможност и че успях да се възползвам и да участвам. Интересно е, че в един момент водещият попита участниците има ли хора, които да се прилагали в работата си интерактивни методи; почти всички са работили или работят като преподаватели в професионални училища, или в университети, или във въпросните центрове. Две дами, преподавателка по информатика и по английски език, вдигнаха ръка и разказаха какво са правили. Водещият опита пак има ли друг, никой не реагира. Тогава моя милост се наложи да се обади; заявих, че за минутка искам да им разкажа една показателна история. Обясних кой съм, че съм преподавател по философия, психология, гражданско образование, че много години съм преподавал, и в университет, и в гимназии. Казах, че някъде към 1994-5 г. трябва да е било в ръцете ми попадна едно "Ръководство по сексуално образование" писано от холандски автори, Д.Брекън и Д.Меси, в което проблемите са били разгледани и представени по нов за мен, даже революционен начин, с игри, състезания, обсъждания, работа в групи и пр. Казах, че тогава силно съм се впечатлил и даже ентусиазирал от прочетеното, до степен да реша да адаптирам тази методика за български условия, за условията на българското образование по

предметите, които преподавах, именно психология, философия, етика и пр. Така първо се появи един "практикум" към моята първа книга, написана в оня период, който след това прерасна в самостоятелна книга, дадох и заглавието ЕРОТИКА И СВОБОДА, а подзаглавието е "Практическа психология на пола, секса и любовта". Е, почнах в своята работа да прилагам тия модерни подходи, през годините съм си имал много проблеми с директори на училища и инспектори, та да се стигне дотам, че през 2014 г., като капак на всичко, бях уволнен под параграфа "негоден за системата", "абсолютен некадърник" и пр. Споделих, че въпреки това съм доволен, защото съм установил, че младите хора, на които съм преподавал, възторжено са приели тия мои иновации, удовлетворен съм от работата си, постигнах много, а ето, щом съм в този курс, правя нужното и да продължавам да се усъвършенствам в избраната и вярната според мен посока. Водещият силно се впечатли от думите ми и помоли да му покажа помагалото си по сексуално образование (обещах да му подаря екземпляр), останалите участници, по реакциите им съдя, силно се впечатлиха от разказаната от мен история. В почивките след това и след края на занятията разговарях с много хора, които искаха да споделят свои проблеми в същата тази посока, как системата нищо ново не желае да приеме, как директори пречат, отнасят се повърхностно и дори подигравателно към творческите пориви на преподаватели и пр. За мен беше интересно да разбера, че това, което ми се е случило, не е изолиран или безпрецедентен случай, то се случва всеки ден в рамките на толкова ретроградната и анахронична система. Което е един доста тъжен факт.

17 по свой начин, за промяната на печалното статукво в българското образование. Това наистина са обнадеждаващи факти или симптоми. Аз по принцип добре зная, че възхода и триумфа новото, което съответства на същинските потребности на хората, нищо не може да го спре, ето, в реалния живот установявам белезите на така потребната и желана промяна. Вчера също така се срещнах с гн Анастас Барбов, един много интересен човек, дошъл от Смолян, той е от село Левочево, поговорихме си доста и констатирахме удивителна ценностна близост, нека да се изразя така. Той ми разказа за себе си, за свои истории, този човек, в предишни години е бил синдикален лидер на миньорите от Горубсо, сега е пенсионер, занимава се с обществена, културна, просветителска дейност. Примерно, правил, организирал е много представяния на автори, на книги, на цели издателства в Смолян, ето, говорихме да организираме такова едно представяне и на списание ИДЕИ, както и на моите книги. Аз успях да взема и кратко интервю от този удивителен човек, той ми показа публикувани във вестници свои интервюта, интервюта, които той е взел от разни хора по важни проблеми, ако сте забелязали снощи публикувах и видеозаписа на моя разговор с него, така и линкове към негови по-важни публикации. Та реших днес този човек да го поканя в започващото предаване по Пловдивска обществена телевизия, предаването е с условното засега име "НА АГОРАТА с философа Ангел Грънчаров". То почва от 11 часа, аз ще направя нужното да изляза от курса, да проведем предаването, пък после пак ще се върна в хотел МАРИЦА. (Можете да гледате онлайн Пловдивска обществена телевизия ето на този линк.) Такива неща се случиха вчера, вчерашният ден беше един хубав, богат на преживявания, даже вълнуващ ден. Дай Боже и днешният ден да е такъв, желая и при вас да е така – и дори да е още подобре! До скоро! МОЯТ СЪВЕТ КЪМ Б.БОРИСОВ Е: ХВАЩАЙ БУКЕТА С ЦВЕТЯ И ОТИВАЙ В ДРАГАЛЕВЦИ ДА КАНИШ И.КОСТОВ ЗА ПРЕМИЕР!

Разбира се, радващо е това, че ето, констатирам промяна в съзнанията на все повече хора, които са привърженици на новото, на съвременните начини за отношение към обучаваните и пр. Преди около месец се запознах и силно се впечатлих от общността за създаване на първо демократично училище в Пловдив, към която се присъединих, там попаднах на изключително интересни млади предимно хора, ето, сега, в този курс, отново попадам в такава една среда от хора, които са настроени позитивно към новостите и работят, всеки

Върти ми се в главата една идея вече от няколко дни, нахална е като муха тази идея, е, щом е така, ще я изразя с думи тук, в блога си; знаете, щом така започвам, явно е крайно екстравагантна тази идея. Каквато и да е, на мен ми е интересно как ще ви прозвучи, ето най-вече по тази причина решавам в този момент да седна и да разкажа какво ме вълнува. Ще почна отдалеко. Втора седмица се провеждат преговори за съставяне на правителствено

парламентарно мнозинство, за бъдещо управление на страната. Задачата е изключително трудна, трябва в тия преговори нещата да бъдат поставени на чиста основа, много истини трябва да бъдат изречени. Политиците, които участват в тия преговори, знайно е, не могат да си позволят да говорят пределно искрено, точно това, което мислят: политиката наистина е изкуство на възможното, не на желаното. Но това, което трябва да бъде казано, все някой трябва да го каже, и то пределно откровено, с оглед истината да бъде изречена. Тази задача от векове е отредена на философите, на които се полага да казват най-неудобните истини, е, и журналистите (истинските, не ментетата) имат подобна задача да говорят само истината. В тази връзка, воден от такъв мотив, решавам да напиша... едно ново открито писмо до Бойко Борисов. Да, защото смятам, че има неща, които трябва да бъдат казани, които не трябва да бъдат премълчавани. Щото мълчанието е... злото, ако ми позволите да използвам и тук думите на И.Инджев.

Няма повече да обяснявам защо започвам да пиша това писмо; направо се нахвърлям да го пиша. Ще ми се да е кратко и ясно, такова, че да бъде асимилирано от всички. Това за мен е трудна работа, да видим какво ще се получи. Мислех да се обърна към целия политически елит, но реших все пак да се огранича и да адресирам писмото си до Б.Борисов. Смятам, че ако ако не бъде казано от никой това, което възнамерявам да му кажа, няма да е добре, е, аз да си свърша работата, да кажа какво мисля, пък ако ще някой да ме чуе. Разбира се, зная, че никой няма да ме чуе, камо ли пък да се съобрази с написаното, кой ли у нас се съобразява с разумните думи? Но е дълбока потребност да се опитваме да постигаме тази така потребна ни разумност, щото доста, прекалено много глупости сме правили, ето, затова пиша своето писмо; ето какво написах до този момент, то е все още проект, тъй че предлагайте промени, с всичко разумно ще се съобразя: До Бойко Борисов, депутат, лидер на ГЕРБ ОТВОРЕНО ПИСМО, СЪДЪРЖАЩО БЕЗЦЕНЕН СЪВЕТ

от Ангел Грънчаров, философ Драги господин Борисов, Аз и друг път съм Ви писал и съм се опитвал да Ви кажа нещо, което по моя преценка е важно, не зная дали моите писания са стигали до Вас, но е факт, че мълчите, изобщо не давате знак, че сте прочел написаното от мен, писано лично до Вас. Това си е Ваша работа, моята работа обаче аз ще си я свърша: като философ и като български гражданин съм длъжен да Ви кажа някои неща, които, убеден съм, едва ли някой друг ще Ви ги каже. Искам да Ви помогна да постъпите разумно в създалата се тежка ситуация. Нима е толкова осъдително някой да иска да помогне, и то не толкова на Вас лично, а на страната, на народа си? Та в този смисъл схващайте писмото ми. Разумно е онова, което отговаря на истината. Съдбовно потребно е да бъдем реалисти, да гледаме истината "право в лицето", дори в "очите". Лъжите никому не са помогнали, нито пък илюзиите. Иска се реализъм, и то не друг, а безпощаден. Не толкова гол прагматизъм или популизъм ни е потребен, а истински реализъм. Вярност към истината ни потребна, иначе не става. Без съобразяване с истината не може да се живее. Глупостите не помагат. Не бива да се баламосваме. Зрели хора сме, вярно, у нас наивници бол, но с наивност и с малоумие доникъде не се стига. Аз не зная дали се съветвате с умни хора и дали умните хора около Вас имат доблестта да Ви казват истината. Не зная защо, но допускам, че има хора, които тъкмо защото са умни, са си направили добре сметката, че лично на тях не им е изгодно да Ви казват самата истина, щото може да Ви станат неприятни, затуй, съобразявайки се с някои особености на Вашия характер, вместо да Ви говорят истината, Ви казват приказки, за които знаят добре, че ще Ви се харесат. Че ще Ви бъдат приятни за ухото. Предполагам знаете, че наоколо е пълно с подлизурковци, с хора, които Ви хвалят неуморно, които правят какви ли не фокуси, само и само да Ви се харесат, с оглед да получат някой пост; особено за хора, които като Вас са близо до властта, от тази кариеристична напаст изглежда няма спасение или избавление. Аз съм човек, който е психолог, и мога чудесно да си представя ситуацията, в която се намирате. Това е една много опасна ситуация: всички Ви хвалят, всички Ви се подмазват, никой не сме да каже нещо, дето няма да Ви се хареса. И в такава една ситуация човек се откъсва от реалностите и почва да фърчи в облаците, главозамайва се. Аз на това нещо му викам "наркотик на властта", Вие лично би следвало да сте го изпитвал предостатъчно, това нещо трябва да Ви е добре познато. Като се върви по този път човек няма начин да не завърши с това: да си

18 разбие някой ден главата. Фърченето в облаците завършва там. Няма да давам примери в тази посока, пълно е с такива примери за завършили злополучно властници като Вас, които си счупват главите. А преди да си счупят главите правят ужасни глупости, щуротии, лудости, донасят страшни беди на народите си. Е, вярно, тия народи си заслужават съдбата, щото прекалено много са обичали властелините, които така се отплащат за народната любов: като правят страшно много глупости и щуротии заради главозамайването си от властта, от чувството за всемогъщество, заради наркозата, за която стана дума. Е, чупят си главите в крайна сметка, а цената за всичко са ония беди и страдания, които въпросните самонадеяни властелини са успели да предизвикат. На мен лично не ми се ще да Ви постигне такава една жалка съдба. Защото не ща такава една съдба да постигне и моя народ, от който аз лично съм част. Ето по тази причина седнах да Ви пиша туй писмо. Да се надявам ме разбрахте напълно. Напоследък забелязвам, че всички постоянно повтарят в ушите Ви едно нещо: г-н Борисов спечели изборите, той има пълното морално право да състави правителство и за първи път в най-новата история на съвременна България за втори път да стане премиер; нали тия приказки Ви говорят постоянно всички, като се почне от медийни шамани, та се стигне, предполагам, до... Вашата родна сестра? (Вчера имах възможност да чуя едно нейно интервю и чух подобни думи та затова се сетих за нея.) Ако някой каже, че не бива Б.Борисов да бъде пак премиер, всички скачат и се нахвърлят върху него. Едва ли има някой в близкото Ви обкръжение, който да посмее да Ви рече, че е разумно в създалата се ситуация Вие да не напирате толкова към премиерското кресло, а да използвате влиянието си за да се състави едно работещо правителство, съставено от кадърни, можещи, разбиращи от работата си хора, правителство, което да има програма за спешни реформи с оглед извличането на страната от тежката криза, на която не се види краят. Та това нещо, предполагам, никой не смее да Ви го каже, именно, че в името на доброто на страната Вие сте длъжен да не напирате да ставате премиер, че е разумно да направите път към този горещ стол на някой друг, способен човек, който да направи нужното, който има качествата, потребни за да направи онова, което времето и историята искат, което те ни повеляват. Някои хора, имам предвид политици, се изказаха в тази посока, но бяха обругани, щото те, видите ли, с такива екстравагантни предложения били слагали "динамит" в основата на едно споразумение между политическите сили за съставяне на коалиционно правителство. А че това правителство трябва да е коалиционно, в това спор

19 няма, ГЕРБ сам не може да състави правителство. Предполагам, Ви влияят разни там, да ги наречем "потайни" сили, примерно от ченгесарницата на ДС, и Ви подшушват, че не трябва да давате прекален ресурс в ръцете на "проклетите реформатори", знам какво Ви подшушват, нали това Ви подшушват? Те настояват за "европейския модел", за "голяма коалиция", за "национална отговорност" и какво ли не още. Имам чувството, че тия сили Вас, г-н Борисов, отдавна Ви работят яката, а и Вие изглежда доста ги слушате, такова ми е впечатлението, това и казвам, аз не ща да лъжа и да говоря противното на това, което мисля. Имате два пътя: или да послушате ченгесарницата, или да постъпите за първи път принципно, честно, разумно, с оглед доброто на нацията и страната. А да постъпите честно и разумно в тази ситуация е да се откажете от поста премиер, да потиснете желанието си отново да бъдете пълен властелин на тази страна, то миналото, г-н Борисов, не бива да се връща, отмина онова време, което историята Ви беше отредила да сте премиер и пълен властелин, сега времето и условията вече са други. И ако въпреки промяната се натискате да стенете премиер отново, помнете ми думата, ще станете в крайна сметка пишман. Не ща да Ви плаша тук какво ще Ви се случи, но помислете сам. Докато ако изберете разумния вариант, Вие ще запазите влиянието си, ако пък коалиционното правителство, съставено от друг, опитен и доказан премиер, изпълни задачата си, ще имате и благодарността на нацията. И ще останете в историята с добро. Това само ще Ви кажа, нещата са ясни, много думи не са нужни. Кой обаче да бъде премиерът ако не сте Вие, ето това е въпросът, нали правилно предположих? Сулю и Пулю не може и не бива да бъде нито премиер, нито министър, глупава работа е тая, г-н Борисов, ето, видяхме с тия два служебни кабинета, че няма напредък ако случайни хора биват тикани на горещите министерски и премиерски кресла. Иска се премиер в днешните тежки условия да бъде доказана личност, която е показала извънредни способности, която вече е успявала да вади страната ни от тежки кризи, и то неведнъж; личност, политик и държавник, който е доказал качествата си, своя административен гений, проницателността си, уменията си, всичко; е, вярно, такъв един човек може да не е обичан, но пък кой ли у нас обича способните, доказаните, талантливите личности? У нас обичаме пуяците, лигльовците, кухарите, балоните и какво ли не, само талантливите личности не обичаме, какво остава пък за това да почитаме и да признаваме заслугите на най-големите си държавници и политици. Сега, драги ми гн Борисов, добре зная, че ще Ви втресе от това, което ще Ви кажа, но съм длъжен да

го кажа: щото обещах да Ви говоря само разумното, само истината. И тъй, премиер на едно дееспособно, ефективно и успешно правителство в тежката криза, в която се намираме, може да бъде един-единствен човек, една личност, един-единствен доказан политик и държавник на прехода ни: и това е Иван Костов. Всички знаят, че само Костов може да проведе докрай, да довърши започнатите по негово време реформи, Костов има целия ресурс за това, и интелектуален, и организаторски, и всякакъв, друг като Костов доказан политик и държавник ние нямаме. Това се знае от всички, точно заради тия качества на Костов той беше толкова оплют и сатанизиран от мафията и от медийните ченгета-мерзавци, които за пари го оплюха като никой друг. И ето, имаме си вече заплатена от мафията митология за "лошия Костов", на която Вие, г-н Борисов, сте подвластен, щото някой Ви е излъгал, предполагам, че когато истината бъде заменена с лъжа, някой от това щял бил да спечели, глупости, това не е така, от истината се печели, не от лъжата, а от истината печелят всички. Е, истината е тази, Костов трябва да бъде премиер в тази ситуация, ако ще да се опъваме колкото си искаме, няма как иначе страната да бъде извадена от кризата; пак един ден ще опрем до Костов, но ето, ножът вече опря до кокала, няма друг избор: Костов трябва да е премиерът. Ще Ви се наложи да преглътнете този горчив хап или залък, г-н Борисов. Вие може да сте всекакъв, но с Костов не можете да се мерите. Ето това трябва да го признаете, да потиснете егото си, и то в името на България. Сторите ли това, ще имате благодарността на поколенията. Иначе, казах, ако продължите да се дърпате, да се съпротивлявате на разумността и на истината, ще сътворите такива глупости, че свят ще Ви се замае. Точка. Казах каквото имах да казвам. Спирам тук. Вие, г-н Борисов, Ви съветвам в близките дни да вземете един голям букет с цветя и да отидете до Костов в Драгалевци, да му подарите букета, да се сдобрите с Костов, да го поканите да състави правителство, да му обещаете, че ще му дадете цялата подкрепа, в името на доброто на България. Това е разумното, което трябва да направите. Нямате друг избор. Това иска от Вас историята, г-н Борисов, ако се дърпате на историческата необходимост, много ще съжалявате един ден. Ще сътворите такива глупости, че свят ще Ви се завие. И ще си счупите неизбежно главата. Послушайте ме, няма да съжалявате. Ние, философите, сме нещо като вестоносци на разума. Знам, че може да Ви звучи неприятно това, но то е истина. Факт. Толкоз. Приятни размисли Ви желая. Времето за размисъл обаче изтича. Поръчвайте букета и се отправяйте за Драгалевци. Тази е истината, на която трябва да се подчините. За Ваше добро Ви я казах. Бъдете здрав!

Пловдив, 23 октомври 2014 г. С най-добро чувство: Ангел Грънчаров ДВЕ ПУБЛИКАЦИИ НА Г-Н А.БАРБОВ ВЪВ В-К 168 ЧАСА ОТ ДАЛЕЧНАТА 1994 Г.

ПЪРВИЯТ ВИПУСК НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА С ФИЛОСОФА АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ" (видеозапис) четвъртък, 23 октомври 2014 г.

Да си пожелаем На добър час!

РАЗХОДКА KOLMAR, ALSACE, FRANCE С Г-ЖА МАРИЯ ВАСИЛЕВА

тор от Колмар, изработил Статуята на Свободата в Ню Йорк)

Магията на Colmar, France

Ирена Николова: Пътепис! Все едно съм там!

20 и да било по повод на предаването е интересен и важен, ето какво пише г-н Парпулов:

ФАКТ, СВИДЕТЕЛСТВАЩ ЗА ПЪЛНАТА ДЕМОРАЛИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА

Драги г-н Грънчаров, както вече разбра, гледах предаването. Поздравявам те! Намирам го за много интересно и МНОГО полезно. Много удачен първи участник с интересно минало и честна позиция! Браво! На добър час! Парпулов "На каква цена МВРО, пардон, ВМРО ще подкрепи правителство на ГЕРБ?" (ОЩЕ >>>) Подготви: Maria Vassileva (owner) and You, Заснето в Kolmar, Alsace, France Франция пак ме изненада! Не очаквах кой знае какво от най-близкото туристическо градче до Швейцария. Но слънцето, прекалено ярко за края на октомври, огря разноцветните къщи и ми показа щедро цялото великолепие на този град. Бях щастлива! Улиците бяха с безброй заведения, уютни магазинчета бяха отворили гостоприемно врати, ухаеше на топли кроасани, пресен хляб, вкусно приготвено месо, подправки, кафе, топъл шоколад, цветя и нежни парфюми. Ушите ми бяха запленени от мелодията и екпресивните звукосъчетания на френската реч. Търсех най-малкия повод да разговарям, забавлявах се да имитирам поведението и интонацията на любезните и разговорливи местни жители. Нека познаят от кой регион на страната съм, хайде! Чужденка ли? Absolument pas! Толкова добре ви познавам, Вас, страната ви, обичаите, историята, географията, културата ви, музиката ви, храната ви, магазините ви... Douce France, cher pays de mon enfance, je te garde dans mon coeur, la la la la, la la la la la la la la... Ah, c' est vraiment mon deuxieme pays, mon premier amour... Vive la France, n'est-ce pas, Marie Claude Lucien de Briare!!! Любезни Господин Грънчаров, днес избирам Бартолди пред Песталоци и Цвингли! (Песталоци – известен педагог от Цюрих, Цвингли – известен проповедник от Реформацията също от Цюрих, Бартолди – скулп-

Такова е заглавието на едно интервю с Красимир Каракачанов в една национална телевизия тази сутрин. Отбележете, питат "на каква цена", сещате ли се намекът за какво е? Аз по-очебиен или дебелашки намек за искане на пари за подкрепа в Парламента не бях чувал до този момент. Пълно безсрамие, дават си офертата даже по телевизията, пред очите на всички, явно ни смятат за пълни идиоти! Почна се алъш-веришът, почна се покупко-продажбата на депутати, ГЕРБ по тоя начин по време на предишното си управление си пазаруваше директно депутати, сега май пак натам отиват работите: то една свиня като изяде едно... лайно, с извинение за думата, след това по никой начин не можеш да я откажеш от тая работа. И тъй, независимо от приказките за "национална отговорност" и пр., същината на работата е една: колко ще платите, каква е цената? И най-интересното е, че ниой сякаш не усеща грозотията, отвратителността на такова политическо, с извинение, поведение. Това е един факт, свидетелстващ за пълната деморализация на българската политика, горко ни, от такива могат да се очакват не просто всякакви мерзости, но дори и престъпления! ЗАПОВЯДАЙТЕ И ВИЕ "НА АГОРАТА..."! Получих два отзива на гражданина Радомир Парпулов по повод на вчерашното първо излъчване на новото предаване "На Агората с философа Ангел Грънчаров" (видеозаписът на предаването може да се види на ето този линк.). За мен всеки отзив, мнение, коментар, критика и каквото

Драги Грънчаров, още живея с мисълта за хубавото предаване. Поздравявам те, защото е нещо толкова необходимо на честните граждани на България. Трябва някой да удари камбаната за тревога! Продължавам да мисля, че найважното е подмяна на съдебната ни система от корен. Накрая твоят събеседник говори за "Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на гражданите" - ЗОДОВ. И какво странно съвпадение – в днешния брой на в. "Стършел" има статия за този закон на първа страница – "Закон узаконява беззаконие"! Предлагам ти да я прочетеш, защото този вестник е твърде сериозен и в него ще намериш много идеи за твои коментари. Желая ти успех! Парпулов

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: И така, вчера, 23 октомври 2014 г. стартира телевизионното предаване по Пловдивската обществена телевизия, наречено "На Агората с философа Ангел Грънчаров". Да си кажем "на добър час!" и да започнем да работим за да направим едно чудесно, полезно, смислено предаване. Моля, включете се със свои предложения за разнообразяване и подобряване на предаването – понеже то по идея е на

всички мислещи и имащи какво да кажат активни, ангажирани граждани, именно на гражданите, имащи смелостта открито да изразят позицията си по най-важните, по съдбовните човешки проблеми; сиреч по ония проблеми или "проклети въпроси", по които най-малко сме склонни да мислим, въпросите, които постоянно отбягваме. А точно по тия въпроси трябва да мислим наймного и да разговаряме най-свободно, с увлечение и въодушевление, със страст даже – бих си позволил да кажа. Та значи заповядайте, предлагайте и се включете, моля почувствайте предаването "На Агората..." като свое, то наистина има намерението да стане предаване на свободните мислещи граждани, имащи при това отношение към истински важните за съвременния човек неща, към духовните неща. Всичко добро и до нови срещи! Заповядайте "На Агората..."!

интересува; ако някой може да обясни, ще му бъда благодарен. ЛОГИЧЕСКА ЗАДАЧА ЗА ТАЛАНТЛИВИ И ТВОРЧЕСКИ МИСЛЕЩИ ХОРА, А НЕ ЗА САМОНАДЕЯНИ ИНТЕНЗИВНО ЗАТЪПЯВАЩИ ГЛУПАЦИ...

Смело давайте своите предположения! Мислете, не се отказвайте бързо, не търсете отговора наготово... НАБЛИЖАВА ВРЕМЕТО КОГАТО НЯМА ДА ИМА МЛАДИ ХОРА, ИСКАЩИ ДА УЧАТ ПО БЕЗПОЛЕЗНАТА ВИ ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА

ИСТИНА ЛИ Е, ЧЕ ДУМАТА "РОМ" ИДЕЛА ОТ РОМАНТИКА И ОБОЗНАЧАВАЛА РОМАНТИЧНАТА НАСТРОЙКА НА ЦИГАНСКАТА ДУША?

Днес чух нещо, което ми прозвуча ако не убедително, то поне достатъчно остроумно или духовито, което може би е по-важното: думата "ром" идела от думата романтика, употребява се за обозначаване на съответната етническа група понеже нейните представители (циганите) били с романтични души и затова обичали да живеят романтично. Има голяма доза истина в това твърдение, нали така, ромите са романтични натури, обичат романтиката, заедно с неотделимата от нея свобода. Апропо, оказа се, че никой не знае как е произлязла думата ром в този смисъл, другият смисъл, другото й значение, като алкохолно питие, в случая засега не ни

Истината – Зад това, което знаем: Студентите си отиват, Автор Костадин Костов В България от години се върти максимата, че човек никога не работи това, което е завършил. Доколко тя е вярна? Трудно може да се каже. Някои от фактите, които подкрепят тази теория обаче са налице. Живеем във време, което не ти предлага почти никаква перспектива. Университетите гледат на теб като на семестриална такса, а не като личност. Не ти предлагат бъдеще, а само образование по остаряла система. Не ти предлагат перспектива, а куп книги с остарели възгледи. Не ти предлагат поле за изява на мисълта, а те ограничават с чужди мисли. Тогава – къде е смисълът на образованието? Битката да учиш в някой университет вече не е толкова голяма. От година на година местата за прием остават незаети, а минималните оценки са скандално занижени. По тази логика почти всеки може да учи във висше учебно заведение, стига да има желанието за това. Една тройка и вече си сред листата на бъдещите адвокати, журналисти, PR-и или учители. Обаче колко от тях реално завършват и колко от тях учат просто заради идеята?!

21 Може би дори самото образование те прекършва още в началото... Попадаш в друг свят, не в този, в който си свикнал от гимназията. По-голяма свобода, липса на отсъствие и далеч от родителското мнение. Това отприщва в повечето хора чувството за бунт - към режима, към идеята и догмите. С времето започваш да разбираш, че не е толкова важно да изкараш отлични оценки, а просто да изкараш някакви. Не се ли справиш, знаеш, че има поправки, които са до безкрай и срещу скромната сума от 20 лв, можеш да се явиш пак, и пак, и пак... Попадаш сред колеги от различни краища на България с различно от твоето поведение, които ти показват, че животът може да бъде едно голямо парти. Срещаш преподаватели, които те задължават или поне подстрекават да купуваш само техни книги и учебници (и то винаги нови, а не копирани), и че вариантът да вземеш един изпит е точно на един преподавателски учебник разстояние. Това ти дава свобода да правиш, каквото искаш и да се пуснеш по течението. Пиша тази статия няколко седмици след началото на новата учебна година във всички висши учебни заведения и я пиша най-вече за хората, на които тепърва им предстои да открият това, в което аз вече се убедих. Това, че българското образование в по-голямата си част е лишено от смисъл и перспектива. Лишено е от амбиция и може би е дори предварително получено. Защото се оказва, че вече всеки може да получи диплома, да си купи дипломна работа, курсова работа или дори да си плати самото образование. Вече всеки може да получи титла, да се представя с нея и да вярва, че може много. В интерес на истината обаче, ние не можем нищо. (Прочети ДО КРАЯ >>>) КОНФЛИКТИТЕ СЕ ПОРАЖДАТ ЗАЩОТО МНОГО ХОРА ПРОДЪЛЖАВАТ ДА МИСЛЯТ В ПРЕДСТАВИТЕ, ХАРАКТЕРНИ ЗА ОТДАВНА ОТМИНАЛИ ЕПОХИ

Ето какво отговорих на един коментатор в моя блог, който има претенцията

че умее да мисли "най-авангардно", но често, кой знае защо, тезите му се припокриват на 100% с "най-новите" опорни точки на кагебистката пропаганда, които от своя страна пък – я, каква изненада! – точно съвпадат с идеологемите на комунистическия режим в СССР и Източна Европа от времената преди "модернизацията" на комунистите; та ето моя отговор по повод на негови "авангардни тези", имащи подобен характер, които този поклонник на конспиративизма успя да напише даже под фотопътеписа на г-жа М.Василева за един френски град, публикуван наскоро: Магията на Colmar, France (!), написа го, с оглед да ни научи как е правилно не само да мислим (!!), но да контролираме дори и чувствата и възприятията си (!!!) в духа на "найправилната линия"; та ето моята реакция по този повод: Има всякакви хора, нека някои като Вас да продължават да си мислят в представите и дори в "категориите", характерни за отдавна отминали епохи. Това само показва, че не умеете да мислите съвременно, според съвременните реалности, според реалностите на съвременността, на съвременния живот. Между другото много конфликти по света (бляскав пример: конфликтът между свободолюбива Украйна и Путинска Русия или Путинландия или дори Путинистан, както наричат тази страна напоследък), та значи много ако не всички конфликти по света, в това число и найбезсмислените, възникват точно на тази база, а именно, че дадени хора не успяват да променят мисленето си според реалностите и затова мисленето им отговаря на вече несъществуващи светове, на света, какъвто е бил някога, не сега. Ние спорим, а понякога и дори се бием заради това, че някои хора не могат да осмислят реалностите на съвременния живот и си живеят в представите на други, несъществуващи вече светове. Имам чувството, че Вие сте точно такъв човек. Просто не сте от съвременния свят. Хора като Вас са подпалвачи на всякакви конфликти, даже не се усещат как провокират безсмислени напрежения. Слава Богу мнозинството от хората все пак е в някаква степен адекватно на реалностите на съвременния живот, в противен случай светът щеше да стане едно кошмарно, невъзможно за живеене място - ако хората, "мислещи" като Вас, бяха способни да вземат надмощие. Но ето, в путинска Русия хората, мислещи в назадничави категории като Вас, сякаш вече са мнозинство, което именно е причина за това, че путинска Русия е агресивна, опасна страна с неадекватно поведение на световната арена. Причината: че и водачите ù, и мнозинството от "народните маси" не успяват да осмислят реалностите на съвременността и продължават да си живеят в някакви фантастични, илюзорни светове, примерно

във времената от първата половина на ХХ век и дори още по-рано. Ето, Вие лично, оказва се, се вълнувате от проблем, който изобщо не вълнува мнозинството от съвременните германци и французи, а именно чия е провинция Елзас-Лотарингия. Простете, а вълнува ли Ви въпроса как са намирали сено през зимата за конете на хан Аспарух по времето на прабългарската инвазия на Балканите? :-) МОЙ ОТЗИВ Е ПУБЛИКУВАН НА СТРАНИЦАТА НА ОМБУДСМАНА НА БЪЛГАРИЯ

НОВОТО ПРЕДАВАНЕ "НА АГОРАТА..." ПО ПЛОВДИВСКАТА ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ ВЕЧЕ БЕШЕ ПОДЛОЖЕНО НА ЛЮБОПИТЕН ТЕСТ ЗА "БЛАГОНАДЕЖДНОСТ"

На едно място във фейсбук по повод на публикацията в блога със заглавие Заповядайте и вие "На Агората..."! двама господа ми отправят, в качеството ми на водещ, едно любопитно предложение, което, прочее, наподобява нещо като... директива, руснаците на това му викаха навремето "наказ", нещо като "поръчение", при това "партийно"; ето какво ми пишат тия любезни господа, а по-долу можете да видите как им отговарям, как се наложи да им попаря мерака: Владимир Симeонов каза: Ако наистина предаването ще е за свободно мислещи родолюбци, ще Ви повярваме, ако редовно, системно и с достатъчно ефирно време

22 присъстват и господата Г.Ифандиев и Г.Жеков. В тая мъгла в която се намираме само от тях може да се научи ИСТИНАТА! На добър час!!! Любчо Чорбаджийски каза: И аз съм на същото мнение. За да се знае самата истина задължително е редовно гостуване на Г. Ифандиев и Г. Жеков. Ако наистина предаването цели събуждане на заспалите роби на комунизъма. Та значи единствено от Георги Жеков и Георги Ифандиев сме могли били да научим истината, и то цялата, в нейния гол и неприкрит вид! – изглежда по тази представа само на георгиевци Фортуна благоволява да нашепва на ушенцето истината! Както и да е, ето какво се наложи да напиша там на тези господа, предполагам, че силно ще ги разочаровам, но нямам друг начин, заради истината съм способен да понеса всякакви неудобства: Благодаря за пожеланието и интереса, също и за препоръката, но, простете, няма да стане това, което предлагате, драги и уважаеми господа: въпросните лица си имат свои предавания и предостатъчно възможности за изява, в моето предаване, обещавам, няма да ги каня. И ще ви кажа съвсем честно защо така ще постъпя. Може много да Ви разочаровам, но този техен "стил на поведение", което на вас лично, предполагам, много ви импонира, мен лично не ме впечатлява; преситен съм от такива напъни да бъдем "единственоправилно мислещите", видите ли, "антикомунисти", сиреч "антикомунисти", които създават един твърде уродлив образ на антикомунизма, дотам отвратителен, че ето, включително и заради такива проповедници стигнахме до положението, че много от младите днес сякаш започнаха да харесват комунизма, което, убеден съм, е била и изначалната цел на самото занятие. Вкратце казано, тия двамата нека да са живи и здрави, но мен лично не могат да ме впечатлят със своя агресивен, бих казал даже грозен и уродлив "най-правилен антикомунизъм" – щото аз долавям фалша, изкуствеността, лицемерността на ролята, която им е възложена, предполагам, от съответните задкулисни кръгове, на които те правят такива хубави услуги. А именно да дискредитират антикомунизма, представяйки го в някакъв огледален на комунизма и затова уродлив и отблъскващ вид и образ. Поне да си бяха намерили поталантливи пропагандатори на този огледален "антикомунизъм", който по нищо не се отличава от комунистическата ненавист към другоячемислещите, към свободно мислещите, изобщо към мислещите въобще. Нагледал съм се на такива плоски едноизмерни идеологически пропаганди-агитации навремето, погнусил съм се достатъчно от тях, та да може сега да ме впечатлят подобни тъй старателно играещи зададената

им театрална роля пропагандистки играчи и агитатори. (Прочее, плямпалото Вучков също играе подобна зададена му роля.) Знам, че ще заслужа с тази моя позиция предостатъчно ругатни, но аз така мисля и то не от вчера, просто мен лично подобни хора съвсем не могат да ме заблудят, да извиняват, но не съм толкова наивен, че да им вярвам, че да не мога да доловя фалша, с който играят ролята си. Виж, иначе умея да долавям и да оценявам по достойнство неподправения, същински, искрен и бих казал даже личностно одухотворен антикомунизъм – и такива хора, разбира се, ще ги каня в предаването си непременно. Но също така отчетете, че предаването ми по идея не е чисто политическо, то по-скоро е ориентирано към психологията и философията на политиката, ще се стремя да постигам оня смисъл, който не се удава на други да го постигнат - понеже им липсва съответното "сетиво", съответния инструментариум. А това е така понеже другите често използват недостатъчно проникващ в същината на проблемите подход. Това исках да ви кажа, драги господа. Моля, опитайте се да осмислите казаното - преди да се зафанете да ме плюете най-усърдно. П.П. Да допълня нещо, белким ме разберете: двамата "народни трибуни", и Ифандиев, и Жеков, простете, но вече са част от установилото се медийно статукво, те са допуснати неслучайно да бъдат играчи в това статукво и си имат своята роля. В моето предаване ще бъдат канени хора, които до този момент не са допускани да припарят до медиите, или ако са допускани, са били гонени безпощадно от тях, примерно И. Инджев. Защо тия двамата са били допускани и защо други, примерно такива като мен, са били държани настрана, е интересен въпрос, на който ви предлагам да си отговорите сами. Но аз ще заложа на хора, чиито гласове до този момент не са били изобщо чувани, ще заложа на гласовете на хора, които са били пъдени надалеч от медиите. На мен такива хора са ми интересни. Според мен такива "обикновени" хора могат да ни кажат нещо ново, а ония, простете, са вече... изтъркана грамофонна плоча. И затова от тях се знае предварително какво могат да кажат. Което за мен лично не е интересно. Аз обичам новото. Вземете предвид и това съображение преди да се зафанете да ме плюете... Поклон пред Иван Щерев, Бог да го прости: отиде си един достоен човек, българин, демократ! Отиде си бай Иван: истинският антикомунизъм намаля!, автор: Христо Марков

"Гадове! На 90 години на улицата ме изкараха. Вместо да си гледам старините, аз крещя на улицата с младите "Оставка!" Дойдох си тук, защото мислех, че нещата са се променили, но не, същите комунисти ни управляват. Много е тъжно това, но до последния си миг ще викам срещу комунизма!"

23 90-те, а за постоянно остава в България през 2004 год. и става един от най-дейните членове на Съюза на репресираните. (Прочети ДО КРАЯ >>>) КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Пловдивчани запомниха този възрастен човек щото често, почти всеки ден в продължение на година го виждаха Главната улица, със своята подвижна усилвателна уредба, с микрофона, с масата, на която събираше подписи против мафията и правителството на Орешарски, с плакатите, лозунгите, които носеше, а на демонстрациите вървеше най-отпред. Научих, че е починал, Бог да го прости: отиде си един достоен човек, българин, демократ! РАБОТИЛ СЪМ ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ПОЗИТИВНА НАГЛАСА НА МЛАДИТЕ КЪМ ДУХОВНИТЕ НЕЩА В ЖИВОТА НИ, КЪМ ДУХОВНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА НАШИЯ ЖИВОТ октомври 25, 2014

Мислех да пиша за моите здравословни проблеми, когато научих, че вчера си е отишъл бай Иван. И нещо ме загложди, загорча, защото в Пловдив си отиде един от най-истинските антикомунисти, които познавах през живота си. А днес бившия „син” кмет на града Спас Гърневски чел хумористични стихчета пред Общинския съвет??! Най-весели били „сините” кметове, воглаве с Иван Тотев (Маминия). Българска, нашенска, пловдивска съдба… Гадна и мръсна. Иван Щерев се ражда през размирната 1923 г и още като ученик става член на младежката ратническа организация и нейния ученически клон А-5, а после преминава в Българските национални легиони с водач Иван Дочев. След кратко обучение е определен за Пловдив като член на нейното крайно крило и получава нелегалното име Янко. Става водач на бойна група. Следват доста разправи с ремсовите групи в града, арестуван е през 1943 и 1944 г., а след 9.09.1944 г. е въдворен в лагера Богданов дол, Пернишко. Следва бягство и нелегален живот, отново залавяне и доживотна присъда, която изтърпява в Сливенския централен затвор. При преместване на политическите затворници в Плевен трима успяват да избягат. Сред тях е и бай Иван. По случайност успяват да преминат границата и в края на 1949 г. попадат в емигрантски лагер в Турция, след това бай Иван емигрира в Австралия, после се отзовава в Нова Зеландия, където изкарва цели 53 години, води дълги години живот на български антикомунист, емигрант и въжделеещ за съдбата на Родината си: „Все си мечтаех, че ще се организираме и нахлуем в България, ще поведем отново въоръжена борба срещу БКП…”Завръща се за кратко в началото на

Цяла сутрин се глася да пиша нещичко за курса, който завърших вчера, но все с нещо друго се захващам, ето, едва сега успявам да седна за да напиша няколко думи все пак. Вчера, когато водещият Иван Ралев – способен млад човек, отдаден на работа си, бих казал даже вдъхновен привърженик на най-модерните начини на обучение! – ни предложи накрая всеки от нас, курсистите само с една дума да изкаже впечатлението си, аз казах думата човечност. Вероятно употребих тази дума защото обстановката беше приятна, настроението благоприятстваше заниманията ни; интересно е, че много хора заявиха, че за първи път участват в подобни „интерактивни“ занятия, което силно ги било впечатлило; аз лично не само съм участвал, но сам съм водил такива занятия – и то от много години. Но въпреки това ми беше много интересно и приятно. Научих и нови неща. Доволен съм, че участвах в този курс, винаги човек би имал полза от това да се учи, да се развива, да работи за личностния си напредък (това важи дори и за хора на моята възраст и в моето положение). Психологът И.Ралев водеше занятията по същата обучителна технология, по

която и аз години наред съм водил свои занятия; чувствах се по тази причина особено: все едно виждах… себе си, но когато съм бил значително по-млад, преди много години; интересен е този „кръговрат на живота“, да го наречем така. Подарих му мои помагала, правени по новите методики или подходи, в това число и своята книга ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие „Практическа психология на пола, секса и любовта“. Той явно се впечатли, изказа ми удивлението си, че такива неща вече са правени у нас. Длъжен съм да подчертая, че младият психолог успява да създаде в занятията си чудесна атмосфера, приятна, ентусиазираща бих казал, ние, курсистите, се чувствахме превъзходно. Ето няколко извода от моята тетрадка за записки, която си водих по време на обучението; записал съм не нечии думи директно, а просто как аз съм ги възприел или асимилирал: - бъдете асертивни, отстоявайте позицията си; (по този повод ето нещо повече за ония, които са се заинтересували от този пункт: Как да отстоявам мнението си или какво е асертивност?)

- потребно е да носиш пълна отговорност за това, което ти се случва; - развивай, усъвършенствай собствената личност; - въпреки че сме приели всичките европейски норми, ние изобщо не ги изпълняваме, а я караме както си знаем – и лъжем, че уж спазваме законодателството; - не е същината на работата аз да ви „дам“ нещо, за мен по-важното е ако мога да ви помогна да се замислите; то е истински важното; - никога, при никакви обстоятелства не жертвай свободата си – щото това означава да се откажеш от себе си, да погубиш себе си; И така нататък, стига толкова засега. А ето и глобалния извод, който си направих, замисляйки се отвреме-навреме, аз почти през зялото време доста мислих, правих си равносметка, с това ще запомня този курс; споделям своя главен извод, интересно ми е как той ще прозвучи в нечии уши; ако искате, споделете нещо относно реакцията на вашите собствени уши: Открих, осъзнах за сетен път, че с иновациите си в моята преподавателска работа по философия, психология, гражданско образование и пр. през годините съм работил най-вече за създаването на позитивна нагласа на младите към духовните неща в живота ни, към духовните измерения на собствения ни живот. Това за мен винаги е било главното. Смятам, че съм си изпълнявал задачата, това според мен е било най-същественото в работата ми. Това, че антидуховната административна система на образование (в лицето на някои самообяви-

ли се за идеологически цербери администратори от ниско ниво) не можа да оцени моите усилия и постижения е нещо съвсем естествено и закономерно; опазил ме Господ точно такива да бяха ме оценили положително, та това би означавало аз да съм изневерил, да съм изменил на мисията и на задачата си! Тъй че всичко е наред. Проблеми, дето се казва, няма. Всичко си е на своето място. Аз друго отношение не бих могъл и да очаквам… ЗАБЕЛЕЖКА: А ето и сайта на Психологи.чески център „ИДЕНТИЧНОСТ”, завеждан от Иван Ралев. Ако някой се интересува от модерна психология, от консултации, от помощ, от тренинги или от каквото и да било друго в тази сфера, може да се свърже ако пожелае. МАЛЕ-МАЛЕ, ТИЯ ДВЕТЕ ДРУГАРКИ НАДМИНАХА БРЕЖНЕВ И ЖИВКОВ ПО ЦАЛУВАНЕ ПРАВО У УСТАТА!

24 Всичко, което правите се вижда, може да се пипне, усеща се... Но има и други, ето, нема да се излагаме сега: Cvetan Nenov каза: Г-н Борисов имам една молба: ако може да се допитате до народа и да направите така че часовото време да не се сменя пролет и есен да си остане едно!

Angelina Margarova каза: Бойко Борисов ще възстанови доверието на българите към България, Той знае как – затова го подкрепям във всичко което прави. Успех и късмет му пожелавам, само на Него имам доверие че говори истината такава каквато е – и народа трябва да я знае и да го подкрепи. Просто държавата е ограбена от един файтон хора. ДВЕ НЕЩА ИСКА ИСТИНСКИЯТ МЪЖ – ОПАСНОСТ И ИГРА: ЗАТОВА И ТЪРСИ ЖЕНАТА КАТО НАЙ-ОПАСНАТА ИГРАЧКА

Из: Фридрих Ницше: Две неща иска истинският мъж – опасност и игра, затова и търси жената като най-опасната играчка

Во имя власти народной и государственной сите жертви и неудобства са оправдани! ХОРЪТ ОТ ПОДЛИЗУРКОВЦИ ПРЕД БОЙКО ПРОДЪЛЖАВА ДА ПЕЕ СВОИТЕ ОРАТОРИИ, ХИМНИ И ОДИ!

Някои житейски принципи, формулирани от Ницше: • Ако сте решили да действате, затворете вратите за съмненията.

• Смъртта е достатъчно близко за да не се страхуваш от живота. (ОЩЕ >>>) НЕ Е ЗЛЕ ДА ЗАПОЧНЕМ ДА СЕ УЧИМ ОТ ДЕЦАТА СИ...

Ангел Грънчаров каза: Хорът от подлизурковци спрямо Бойко продължава да пее своите оратории, химни и оди! :-) Тия хора почивка нямат май... Другарката даже заслужава награда за най-пищна фалба, ето, насладете се: Мария Илиева каза: Бог да пази и закриля България! Бъдете благословен, Генерале!

Между другото децата са значително по-умни от нас, възрастните, не зная дали сте го забелязали? Или ако не са поумни, то положително имат по-добра, почиста, по-истинска душа.

Което означава, че значително ни превъзхождат. Трябва да имаме доблестта да признаем това – и да започнем за много неща да се учим от децата си... Ако започнем да се учим от децата си, то животът ни положително ще стане подобър, по-истински, по-вълнуващ... ЗАДВИЖЕНА Е ПРОЦЕДУРАТА ЗА ОБОЗНАЧАВАНЕ НА СП. HUMANUS С МЕЖДУНАРОДЕН ИДЕНТИФИКАЦИОНЕН НОМЕР ISSN

Във връзка с излизането на пробния (сигнален) брой на HUMANUS – списание за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек – получих следното писмо от Агенция ISSN, Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", на което отговорих, как отговорих можете да разберете по приложения отговор: Уважаеми г-н Грънчаров, Във връзка с получаването по депозит в Националната библиотека на брой от изданието „Humanus” Ви моля да ме информирате относно плановете за бъдещото негово издаване и по-конкретно: - предвиждате ли поддържането на поредица от броеве от това издание под едно и също заглавие?

- ще се запази ли заглавието "HUMANUS" като заглавие на поредицата? Изясняването на тези въпроси е свързано с евентуалното обозначаване на изданието с международен идентификационен номер ISSN. Предварително благодаря за отделеното време и съдействието! Поздрави,

Радослава Стефанова, Агенция ISSN, Национална библиотека Уважаема госпожо Стефанова, Много Ви благодаря за писмото и за въпросите, които много ме облекчават, тъй като проблемите, които поставят, чакат своето решение. Отговарям на Вашите въпроси ето как: - С развитието на другото поддържано от ръководения от мен Център за развитие на личността списание, именно списание ИДЕИ, което вече излиза 6 години, се разбра, че една голяма част от проблемите, обсъждани в него, са свързани именно със сферата, която може да се обозначи като сфера на съвременно образование, насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек. Същевременно искаме да разработваме тия проблеми в един не толкова теоретичен, а по-скоро близък до живота, по-практичен аспект, което именно и породи нуждата от създаване на ново списание. Затова по първия Ви въпрос отговарям: да, имаме твърдото намерение да продължим издаването на започната с първата книжка на списанието поредица. Надяваме се периодичността на това издание да е същата като на списание ИДЕИ, т.е. то да излиза три пъти в годината.

- Да, смятаме да запазим заглавието HUMANUS за започналата вече поредица, до края на годината предвиждаме да излезе още една книжка. Моля в тази връзка да предприемете нужното за обозначаване на изданието с международен идентификационен номер ISSN, ще Ви бъда много благодарен ако след получаването на обозначението ме информирате за него. Още веднъж Ви благодаря за запитването и за оказаната по този начин подкрепа на нас, издателите на това, да се надяваме, необходимо списание! С уважение: Ангел Грънчаров ИНИЦИАТИВАТА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА АНКЕТИ, ДИСКУСИИ, КОНКУРСИ ЗА ЕСЕТА ПО ИНТЕРЕСНИ И ВАЖНИ ЗА МЛАДИТЕ ХОРА ПРОБЛЕМИ НАБИРА СИЛА

С г-н Димитър Пецов от Силистра от известно време обсъждаме негова идея за провеждане на анкети, на дискусии, на нещо като конкурси за писане на есета по интересни и важни за младите хора проб-

25 леми; идеята е да предложим нещо поразлично, което евентуално може да роди добри плодове; разбира се, най-доброто от тези обсъждания и написано от младите хора, ученици или студенти, ще бъде отпечатано в списание ИДЕИ или в новото списание за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек, списанието, носещо името HUMANUS. Ето в тази връзка какво ми пише в две поредни писма г-н Пецов и как аз му отговорих, моите писма до него може да се прочетат подолу: Здравейте, г-н Грънчаров, Няма да бързаме и не е необходимо. Нещата трябва много внимателно да бъдат обмислени, защото вероятно ще гледат в началото на нас като смутители и натрапници. Мислено проиграх какво би се получило в конкретна ситуация и стигнах до следните прозрения за начина на осъществяване на идеята за да не се провали. Не бива да даваме на учениците да определят темите и проблемите, първо защото това ще отнеме много време и второ не се знае какви щуротии могат да предложат. Затова е по-добре да спазваме принципа на свободата съчетана с ограничения. Ние да предложим набор от философски проблеми, върху които те да разсъждават. Идеята, според мене, трябва да бъде младежите да разсъждават върху философски проблеми, а не да разсъждават философски върху младежки проблеми. Също така да не ангажираме всички ученици, а само тези от тях, които проявяват интерес и биха се ангажирали да мислят и да изразяват активна позиция самостоятелно мислещите. Да им дадем да отговарят на въпросите не в час, а да обмислят нещата в къщи, ако искат да проучват. Важният критерий да бъде добре аргументираната теза, плод на самостоятелно и свободно от принуда мислене. Паралелно с това можем да създадем фейсбук страница, където да качваме техните отговори, да се правят коментари върху тях, да се заформи дискусия. Найдобре аргументираните тези да бъдат публикувани впоследствие в печатното издание. А може и част от дискусията, ако се получи. Ето например една тема, която аз смятам, че е важна, болезнено важна за нашето образование:"Проблемът учене". Раздел Епистемология: Анкетата може да започне с въпроси тип игра на свободни асоциации: 1. Какви представи предизвиква у вас терминът учене (посочете свободно всичко, което ви идва спонтанно наум).

2. Кое от всичко това, което посочихте може да бъде свързано с вашия начин на учене? Защо?

3. Смятате ли, че е необходимо в училище да се учи как да се учи или всеки трябва да се справя сам?

4. Ако да, какъв начин за учене или как да се учи вие бихте предложили?

5. Смятате ли, че начинът по който сега учите, е правилният?

6. Ако не, на какво смятате че се дължи това? Друга тема може да бъде свободата: 1. Разбирате ли що е свобода?

2. Трябва ли тя да бъде ограничавана?

3. Прекалено много ли и е свободата в училище или пък много са ограниченията? и т.н. Във второто си писмо г-н Пецов пише: Здравейте г-н Грънчаров! Пиша ви във връзка с инициативата, която обсъждахме да проведем сред учениците. Днес бях в ...(изтривам информацията за кое именно учебно заведение става дума, понеже не съм питал съответните длъжностни лица за съгласието им да дам публичност на тяхното участие, бел. моя, А.Г.) за да представя нашата инициатива. Насочиха ме към зам. директора г-жа ..., понеже директорката я нямаше. Аз много се колебаех дали тя може да свърши работа, но като влязох в стаята, съмненията ми се разсеяха. Първото нещо, което ми направи впечатление беше, че на бюрото ù стоеше Вашият учебник по психология, Животът на душата, само че първата част, който бяха получили като дарение от Вас през пролетта. Беше го прочела почти целия. Аз се постарах да затвърдя положителните ù впечатления за Вашата философско-образователна мисия като ù представих новата ни инициатива, която тя прие много добре и се ангажира да организира ученици, които имат интерес, а такива, тя ме увери, че има достатъчно. Така че във вторник 28.10 съм поканен в часа на класния ръководител на дискусия с учениците за да ги запозная с нашите идеи за дискусии. Тя така също хареса идеята за провеждане на анкети сред тях на различни теми. По всичко личи, че сме попаднали на правилния и непредубеден човек. Това е засега. До скоро! Ето как аз в тази връзка отговорих на г-н Пецов тази сутрин, най-напред на първото негово писмо, а след това и на второто: Здравейте, уважаеми г-н Пецов, Благодаря Ви за писмото, както и за интересните мисли и предложения, съдържащи се в него! Моля да ме извините за закъснението, с което Ви отговарям, то се дължи на прекалената ми натовареност и ангажираност с други работи, с други дела. Като прочетох писмото Ви също така реших да отложа за известно време отговора си, та да помисля малко повече

над написаното и също така над своя отговор. Сега вече имам готовност, затова и Ви пиша. Имам чувството, че се роди в съзнанието ми една полезна идея. Тия въпросници, които възнамеряваме да изготвим и да предложим на младите хора, наистина трябва да са добре обмислени, но в съставянето им, струва ми се, трябва да имат възможността да участват и самите участници, самите ученици. Просто нашата инициатива трябва да има два етапа: избор на подходящи теми, проблеми и въпроси, вълнуващи младите хора, това е нещо като подготвителен етап, второ, същински етап, на който младите хора вече отговарят на формулираните с тяхно участие въпроси, пишат есета и прочие, всеки нека да има възможността да отговори според степента на своето желание; би следвало да има най-вече форма за посвободни отговори, което именно и ще бъде най-интересното, щото е предпоставка учениците да напишат хубави, интересни отговори. А ето сега какво се сетих, което мисля може много да помогне, затова и го предлагам. Не зная дали сте разглеждали помагалата, които Ви пратих, но няколко от тях, да не кажа всички, са написани предимно под формата на списъци от въпроси, очертаващи съответните проблемни области. Такова примерно е помагалото ми по философия, наречено "Лаборатория по философия" ("Книга за опитващите се да разбират" е подзаглавието), или помагалото по етика, носещо заглавието"Изкуството да се живее" (с подзаглавие "Етика на достойнството"), същото може да се каже за помагалото по практическа психология на пола, секса и любовта, което носи заглавието "Еротика и свобода". Сега пък подготвям за печат мое помагало по гражданско образование, което съм използвал в работата си много години, то (засега) носи условното заглавие УЧИЛИЩЕ ПО ДЕМОКРАЦИЯ, с това заглавие го издадох в ограничен тираж преди много години, сега го преработвам и решавам да го преиздам в по-голям тираж. По същия интерактивен модел са разработени и всички останали мои помагала, пък дори и книгите ми в известен смисъл, щото те поставят в провокативна форма проблеми, които след това могат да бъдат обсъждани практически, в непосредствените занимания. Та тия въпроси от помагалата също могат да бъдат използвани, препоръчвам това. Разбира се, в избора на подходящите въпроси, струва ми се, трябва да участват непременно и младите хора, учениците, щото ако ние им спуснем готовите въпроси, нещата по моя възглед ще се опорочат - и ще потиснат интереса им. Затова Ви моля като отидете в онова училище да разговаряте с учениците, моля да им предложите и такъв вариант, само да се поровят в помагалата и ако намерят важни според тях въпроси, по които

26 биха искали да разговарят или да отговарят под формата на анкети (или в есеистична форма), нека да извадят тия въпроси, за да се подготви и съответния "въпросник". Като той може да бъде и динамичен, отворен, в него да има възможност всеки анкетиран или отговарящ да може да преформулира въпросите, да добавя свои и пр. Това може би ще ни затрудни в обработката на резултатите, но пък за сметка на това ще ни даде много интересен и богат, по моето възприятие, материал, най-доброто от който вече можем да публикуваме в списанието, било едното, било другото, било ИДЕИ, билоHUMANUS. Аз това предлагам, настоявам младите, като се опрат на вече предложеното от мен в помагалата, и от Вас, Вие също сте дал хубав пример в писмото си, и от други всякакви източници, да могат непременно да допринесат за постигането на най-добрите теми, проблеми и въпроси, а пък след това, като се състави с тяхното активно участие нещо като "формуляр" или "въпросник", пак да имат възможност да си подбират онова, което им харесва, което им е присърце, без да са задължени да пишат непременно по всички въпроси. Защото според мен е важна не количествената, а предимно качествената, смисловата, съдържателната страна в техните отговори. Така аз предлагам. Да се надявам, че това, което сега предложих, се свързва органично с Вашата идея. За което моля да ме известите. Разбира се, всички разминавания в представите и разбиранията можем да ги урегулираме - при доброто желание, което, убеден съм, и двамата имаме. Щото наистина можем да направим нещо много полезно, ценно, необходимо, добро. Хубав ден Ви желая! С поздрав: Ангел Грънчаров Ето отговора ми и на второто писмо на г-н Пецов: Здравейте, уважаеми г-н Пецов, Много Ви благодаря за писмото и за хубавите новини, съдържащи се в него! Много се радвам, че Вашата инициатива се възприема добре и има надежда да бъде задвижена. Каквото мога да сторя за да Ви помогна, ще го направя, само моля да ми напомняте и да настоявате, понеже наистина съм зает с много работи и ме е страх да не забравя за обещанията си. Дори и от едно училище на потръгнат нещата, пак ще е много полезно да захванем да осъществяваме това, което Вие предлагате. Ще си позволя да пиша отново в блога за това, което Вие предложихте и правите, моля да ми кажете дали позволявате да използвам Вашите писма в публикациите си. (Когато в тях пише за трети лица, ще ми се наложи да използвам инициали или направо ще премахна личната информация, понеже няма да мога да взема тяхното, на съответните трети лица, съгласие за това, както е примерно случая с помощник-директорката на тази гимназия.)

Всичко добро, бъдете здрав! С поздрав: Ангел Грънчаров ПИСМО ДО МОЯ УКРАИНСКИ ПРИЯТЕЛ, ПРОФЕСОРА ПО ФИЛОСОФИЯ ОТ КИЕВ КОНСТАНТИН РАЙДА

Продължаваме работата с моите украински приятели (от Института по философия към Националната академия на науките на Украйна) по издаването на поредната книжка на международното и многоезично научно-теоретично приложение на списание ИДЕИ; подготвяме нова книжка, която трябва да излезе в близко време. Тия дни получих хубави новини около регистрацията на списанието в най-важните международни наукометрични бази-данни за научни издания, но позволете засега да запазя нещата в тайна, понеже нека да постигнем желания краен резултат, към който вече направихме решаващите крачки, пък тогава ще говорим за постигнатото. По тази причина нямам тук възможността да публикувам писмото на професор Константин Райда, но за сметка на това пък ето, публикувам изцяло своя отговор до него: Здравствуйте, уважаемый мой друг Константин, Спасибо за Ваше письмо, оно очень меня обрадовало, рад, что нем есть хорошие новости. Будем надеятся, что наше общее дело, международное издание, не просто не погибнет, но и утвердится; что от нас зависит я готов с своей стороны сделать, сообразно своих возможностей, верую, что и Вы сделаете то же самое. К сожалению болгарская научная и академическая общность как целое нас не поддержала, поддержали только несколько человек, но причина в том, в нее бюрократизм успел подавит все ростки нового. Это очень печально. Но в жизни всегда так бывает; это однако нам показывает, что мы делаем чтото стоящее, поистине необходимое. Я как какой-то "сумасшедший Дон Кихот" продолжаю с двумя-тремя друзьями все таки публиковать журнал ИДЕИ вот уже скоро начнется седмой год, без никакой поддержки, что многое показывает и говорит. Такова жизнь.

У меня теперь все нормально, работаю домой, читаю и пишу. Двое судебных процессов уже начали, у меня есть хороших адвокатов, я им помогаю, но они все главное делают сами. Новость такая, что в одном местном телевидении мне дали вести одну передачу, это новое для меня и мне интересно, хочется сделать одну хорошую философскую передачу, не знаю Вы посмотрели ли первый выпуск, вот здесь можно посмотреть его. Но если все нормально, будем надеятся, что получится поистине хорошая передача. Конечно, это телевидение, в котором я начал работать, очень бедное, это общественное телевидение, я за свою работу не буду получать никакие деньги, но я на этого согласен – потому что у меня будет трибуна, чтобы мог общатся с много людей, это для меня самое главное. Также начал издавать новый журнал для современного образования и личностного и духовного развития молодежи, его имя HUMANUS; это для меня очень важное занимание, потому что дела в болгарской школе слишком плохие, тяжелые, потому именно и хочется чем могу помочь. Вот такие дела, слава Богу, с здоровьем у меня теперь все нормально! Желаю Вам лично и Вашей семьи здоровья и успехов! С уважением: Ваш болгарский друг Ангел НЯКОЛКО МЪДРИ МИСЛИ НА ЧУДОМИР

„Каква приятна тишина би настъпила ако хората говореха само това, което са добре премислили.“ Чудомир „Някои мислят, че единственото нещо, което им е нужно, за да водят дискусия, е устата.“ (пак от него) „Обичай ближния си, но остави жена му на мира…“ (пак Чудомир) „Покаянието на лицемера е също така лицемерие.“ „Дяволът бил баща на лъжата, но забравил да я патентова и затова сега

27 предприятието му страда от свръхконкуренция.“ „Какъв духовен подем! Писателите станаха повече от читателите, ловците — повече от зайците и рибарите — повече от рибите.“ Още мисли на Чудомир: ТУК >>> ДРАГИ НАИВНИЦИ, ДЕТО СТЕ В КТ "ПОДКРЕПА" ЩОТО СИ МИСЛИТЕ, ЧЕ НЯКОГА, АКО СЕ НАЛОЖИ, ЩЕ ВИ ПОДКРЕПИ, ДА ИМАТЕ МНОГО ЗДРАВЕ ОТ МЕН – НЯМА ДА ВИ ПОДКРЕПИ!

Ето документирана една поучителна "синдикална", с извинение, история, която повече наподобява историите, случващи се в средите на мафията: Куриозното е, че моя милост, като член на синдиката "Подкрепа" от повече от 20 години, както се вижда от документа подолу, се жалвам за административния терор, упражнен над мен от работодателката. Вместо синдикалният, с извинение, лидер Юлиян Петров да отговори на мен, жалващия се, той пише мило писмо до администраторката, от която се жалвам. И за да ù се подмаже ù съобщава, че е предложил аз, нейният критик, да бъда изключен от синдиката! Виждате един бляскав пример за "подкрепа" от синдикат "Подкрепа": за да угоди да работодателката шефът на синдиката Юлиян Петров предлага нейната жертва да бъде... изключена от синдиката! Кафка може да заповяда да изяде една ряпа, не го бива в съчиняването на абсурдизми, ето, тук наште синдикалисти го сложиха в малкия си джоб, Йонеско и Бекет могат да се захванат със същото... П.П. И цялата история завърши ето как: аз наистина бях изключен от синдиката "Подкрепа" с мотив че, видите ли, съм бил уронвал неговия престиж, а под "уронване" на престижа се имаше предвид, че съм бил дръзнал да се жалвам в открито писмо, публикувано в блога, на самия президент на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев! Значи причината да бъда изключен е, видите ли, това, че съм бил написал открито писмо до Тренчев. На синдикално събрание хората бяха изманипулирани така, че гласуваха за изключването ми с 99 % ЗА (само един се осмели да се въздържи!), т.е. тук имаме пример за бляскава "демокрация" от севернокорейски тип. Седмица след изключване-

28 то ми от синдиката директорката на ПГЕЕПловдив ме уволни и от работа! Отговор на жалбите си до д-р Тренчев още нямам, изминаха повече от 6-7 месеца от изпращането им, нямам отговор и от контролната комисия на синдиката. Драги наивници, дето сте в КТ "Подкрепа" щото си мислите, че някога, ако се наложи, ще ви подкрепи, да имате много здраве от мен - няма да ви подкрепи!

ПРИ ЯВНАТА НЕСПОСОБНОСТ НА БОРИСОВ ДА ОВЛАДЕЕ ПОЛОЖЕНИЕТО ДАЛИ НЯМА ДА СЕ НАЛОЖИ ИВАН КОСТОВ ОТНОВО ДА ОПРАВЯ БАКИИТЕ НА ПОЛИТИЦИТЕ?

По повод на статия със заглавие Борисов е на път да върне Костов в политиката, публикувана във в-к ПРЕСА (с главен редактор и основател Тошо Тошев, известен като агент от ДС с кличка "Бор") ми се наложи да напиша във фейсбук следната кратка реплика, с която дадох своя коментар на същината според мен на случващото се в този исторически момент: Целият чегесариат, щатните медийни мерзавци-оплювачи и в крайна сметка цялата комунистическа и олигархична мафия трепери при мисълта дали при явната неспособност на Борисов да овладее положението няма да се наложи Иван Костов отново да оправя бакиите на политиците – и да извежда страната ни, за кой ли път вече, от кризата!

Това нещо трябва да говори на всички, ама да видим какво ще става тепърва... ПОСТСКРИПТУМ: Аз вече писах по този повод ОТВОРЕНО ПИСМО ДО БОЙКО БОРИСОВ, СЪДЪРЖАЩО БЕЗЦЕНЕН СЪВЕТ, публикувах го под заглавие Моят съвет към Б.Борисов е: хващай букета с цветя и отивай в Драгалевци да каниш И.Костов за премиер!, ето че сега, от съвършено друга позиция, и кукловодите явно вече са разбрали, че има реална опасност дали няма да се наложи властта отново да бъде дадена на Костов - поради това, че се оказа, че въпреки толкова многото мераклии, реално погледнато няма кой да може да се справи с възникналото тежко положение в страната. И с оглед да не се получи срив, който да завлече всички, ето, нещата отиват натам Костов наистина да бъде сложен за премиер на едно реформаторско и програмно правителство. Щото от всички се знае, че той единствен може да се справя с подобни тежки кризи: по простата причина, че вече го е правил няколко пъти на дело, практически – и то в значително потежки условия. Ще видим как ще се развие понататък възникналия сложен политически ребус, но аз имам своите разумни предложения нещата да бъдат овладени на разумна основа, щото иначе ни чакат тежки последици, за които ще платим всички. А наймного този път ще се наложи платят ония, които имат с какво да плащат, именно олигарсите, кукловодите, ченгетата, мафиотите и цялата политическа класа, която толкова време им играеше по свирката. Ще видим де, разум в подобни глави едва ли се съдържа, ама то не се знае историческата необходимост накъде ще дръпне нещата, а от нея всичко зависи. Живеем в интересно време, ето това китайско проклятие и ще завърша, хубав ден на всички! КАБИНЕТЪТ ПО ФИЛОСОФИЯ В ПГЕЕПЛОВДИВ, КОЙТО СЪЗДАДОХ – РАЗВАЛЕН И СЪСИПАН ВЕЧЕ ОТ РЪКОВОДСТВОТО НА ТОВА УЧИЛИЩЕ

Впрочем, ето и едно занятие по психология, проведено в същия кабинет:

КАНЯ ИВО ИНДЖЕВ ЗА УЧАСТИЕ В ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ПО ПЛОВДИВСКАТА ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ

Тази сутрин написах до Иво Инджев и му изпратих вече ето това писмо: Здравей, уважаеми г-н Инджев, Пиша ти по повод на това, че стана така, че започнах да водя едно предаване по Пловдивска обществена телевизия(не е държавната, това е частна телевизия, създадена от журналиста Евгений Тодоров), предаването се нарича "На Агората..." (един вид "на площада...") – ето тук е Първият випуск на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" (видеозапис). В тази връзка бих искал да те поканя да гостуваш в предаването и да разговаряме примерно по една такава тема "За отношението на днешния българин към свободата – или за това що е свободолюбие?", да обсъдим въпроса за отношението на съвременните българи към свободата; на мен ми се ще да разкажеш за своето собствено, дълбоко преживяно разбиране на свободата, за твоите лични и не само лични истории в движението ти по пътищата на свободата и пр. Имаме пълна свобода да осветляваме както си искаме темата, на мен ми се иска по-младите хора особено, пък и не само те, да видят в твое лице един пример за това, че човек, който обича силно свободата, привързан е към нея, може да запази достойнството си независимо от житейските обстоятелства, независимо от главоболията, които това непременно ще му донесе. Аз те смятам за един достоен свободолюбив човек, чийто пример заслужава да бъде, така да се рече, популяризиран – щото по дълбокото ми убеждение на хората у нас, а те не са малко, дето

нямат високо мнение както за свободата, така и за свободолюбието, сиреч, имат "резерви" към тях, на такива хора може да им се въздейства да се променят само като слушат такива искрено, честно разказани лични истории на хора като теб, доказали на дело свободолюбието си. Та мисълта ми е, че темата, по която предлагам да разговаряме, е добра, вярвам, че ще ти хареса, понеже, убеден съм, ти е близка. Затуй много ще се радвам ако се съгласиш да подкрепиш предаването като приемеш поканата ми да бъдеш един от най-първите поканени гости в него. Предаването се излъчва всеки четвъртък от 11 часа, времето е удобно дори и за хора, на които им се налага да пътуват. Понеже телевизията е обществена в нея комай всичко се прави все на "обществени начала", както това се наричаше навремето, т.е. няма хонорар, няма дори заплащане на водещия, аз работя не само в случая единствено, а предимно и по принцип, както се казва, "за идеята", воден от чисто ценностни подбуди, но това пък е истинското; затуй и съм благодарен на Е.Тодоров, че ми даде такава възможност. Казвам това, щото ще мога да ти платя само пътните до Пловдив и обратно. Това е в общи линии. Ако за този четвъртък можеш да дойдеш до Пловдив, ако нямаш друг ангажимент, ще бъда много радостен да бъдеш мой гост в новото предаване! Ако пък имаш някакви други ангажименти или друга работа, тогава ще те моля да кажеш кога друг път ще ти е удобно да пътуваш, за кой друг четвъртък ще можем да се разберем да разговаряме в предаването. Уведомявам те, че ще публикувам след малко своето писмо в блога си, правя го, признавам, с "рекламна цел", пък и ми се ще и да експериментирам в тази посока, именно да направя някакво по-тясно обвързване и взаимодействие на двата вида медии, модерна, каквато е блогът, и традиционна, конвенционална - каквато е вече телевизията. Всичко добро, желая ти успешна и приятна седмица – и хубав да е днешният ден! С поздрав: Ангел Грънчаров НЕЩО КАТО КАЗУС ЗА ПРОЯСНЯВАНЕ НА РАЗСЪДЪКА, НЕЩО КАТО ЗАДАЧА ЗА ОТРЕЗВЯВАНЕ, ЗА ИЗБАВЯНЕ ОТ НАИВНОСТТА, ОТ ПРИВЪРЗАНОСТТА КЪМ ЛЪЖИТЕ Аз пак да си задам въпроса, смятам, че в него се съдържа нещо наистина разумно, но кой ли ти се вълнува от разумното в нашите условия, у нас се вълнуваме предимно от простотиите?! Та значи ето ми въпроса, който, ако се наложи, ще го повтарям всеки ден:

При явната неспособност на Борисов да овладее положението дали няма да се наложи Иван Костов отново да оправя бакиите на политиците?

29 не отговаря. Най-отговорният човек е и найсвободен... Самоцензурата се прави от страх. А отговорността е съвсем друго нещо. За журналиста съществува само едно табу: върху лъжата. И в Русия, и в Украйна, възниква нуждата от т.н. обществена телевизия. Има я в много страни по света, примерно в САЩ, Германия, Англия. Това е телевизия, която не зависи от реклами и не зависи от властта. Обществената телевизия е флагман. ДОБРЕ КАЗАНО

Идеята ми се съдържа ето в това предложение, отправено директно до наший народний кумир: Моят съвет към Б.Борисов е: хващай букета с цветя и отивай в Драгалевци да каниш И.Костов за премиер! – ето тук може да се прочете какво по-точно предлагам. Ще добавя и това: НАРОДЕ???? Сещате се откъде е то, нали? То е написано в бележника на Васил Левски, преди много години, но си важи с абсолютно същата сила и днес... Толкоз. Дадох ви задача за мислене, нещо като казус за проясняване на акъла, на разсъдъка, нещо като задача за отрезвяване, за избавяне, за освобождаване от илюзиите и от наивността, от привързаността, от пристрастеността към лъжите. Хубав ден на всички!

Ако искаш да развеселиш Бога, разкажи му своите планове. (Английска поговорка) ФИЛМ ЗА КОШМАРИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КОМУНИЗЪМ

ИСКАМ СЪС СВОЯТА РАБОТА ДА ЗАСТАВЯ ЗРИТЕЛЯ ДА МИСЛИ

Присъдата – Обвинението (1999) Филм за въдворените в лагери в НРБ СВИДЕТЕЛИ СМЕ НА ТАКАВА КРИЗА НА ВЛАСТТА, КОЯТО Е НЕВЪЗМОЖНА В ДЕМОКРАТИЧНА СТРАНА

Аз не се страхувам... Аз не съм разрушител. Аз нямам желание да покажа среден пръст, аз имам съвършено други желания: аз искам със своята работа да заставя зрителя да мисли. Никаква друга цел нямам освен тази... "Човек няма право да крещи "Пожар!" в пълен с хора кинотеатър само защото му се иска да извика тази дума", казва Оливър Холмс-младши, член на Върховния съд на САЩ. Питали го дали това ограничава свободата на словото, той отвръщал: да, ограничението на свободата на словото се нарича отговорност. Вие отговаряте за това, което казвате. Свободата е отговорно нещо. Най-безотговорният човек е робът. За него отговаря стопанинът. Той изобщо за нищо

"Свидетели сме на такава криза на властта, която е невъзможна в демократична страна. Самата тази криза показва каква е властта. Отсъства публичен диалог. Има пълно разминаване между интересите и

очакванията на гражданите и користните цели на политиците. БСП, ДПС, Атака и ГЕРБ са колкото далеч от нуждите и исканията на хората, толкова – близки помежду си като поведение в управление и в опозиция. Този драматичен конфликт пълни улиците и площадите вече 10 дни. Никой в изпълнителната и законодателната власт не може да даде отговор на проблемите на хората. Нито една от четири парламентарни партии не може да посочи решение на кризата. Всичките са еднакво неспособни да управляват. Днес едни ги е страх да управляват, други ги е страх дори да са опозиция." Из доклад на Иван Костов пред НС на ДСБ (Цитиран от Vasil Todorov) ИВО ИНДЖЕВ ОТГОВОРИ НА ПИСМОТО МИ, СЪДЪРЖАЩО ПОКАНА ДА УЧАСТВА В ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..."

С Иво Инджев се познаваме, така да се рече, съвсем виртуално, знаем един за друг, по-скоро той научи за мен благодарение на изявите ми в блога щото аз за него знаех отдавна, той е достатъчно популярен; мисълта ми е, че до този момент не сме се срещали и разговаряли на живо, въпреки че сме си писали писма, обсъждали сме някакви неща, свързани с представянето на книгите ни и други подобни въпроси. Наскоро съобщих в блога си, че Каня Иво Инджев за участие в предаването "На Агората..." по Пловдивската обществена телевизия като публикувах писмото си до него; ето сега неговия отговор, а по-долу можете да прочетете и как аз му отговорих: Здравей също така уважаеми г-н Грънчаров! При такова близко единомислие и дългогодишно задочно общуване в найдоброжелателен смисъл, предлагам все пак да си пишем и говорим на "ти". Благодаря за поканата и дано моята невъзможност да се възползвам да не ти прозвучи под някаква форма като пренебрежение или нещо подобно. Наистина съм доста закотвен – дори за представяне на книгите ми от няколко години не съм "мърдал" от леговището си. Може би съм развил някаква параноя по отношение на времето като най-ценния ресурс за един човек (заедно със здравето). При цялото ми уваже-

ние към теб (познаваш ме, макар и задочно – не бих изразил уважение към някого, когото не уважавам), не си представям да посветя един ден от живата си в пътуване за да "блесна" в едно телевизионно предаване, дори и най-приятелско, като твоето. Знам, че звучи неучтиво, но предпочитам да съм откровен, отколкото да се увъртам с някакви измислени причини. В случая не става дума за "интерес", но напоследък все повече се дразня от факта, че ме канят наравно в разни телевизии с коментатори, които си имат работа (и доходи), за които интересът е в това да рекламират работното си място - медията, социологическата агенция, партията, фондация и т.н., докато моя милост (в немилост) нямам никакъв, ама никакъв интерес да си губя времето, освен на чисто "обществени начала", на каквито пиша и без това в напълно достатъчния ми за протокола на живота собствен блог с милиони посещения. Не им ща ни меда, ни жилото, иначе казано. Поради което и най-редовно отказвам покани, особено когато имам да свърша нещо по-важно, свързано с децата и семейството. Не че те приравнявам към тях, но т.н. обществено полезен труд доста ме е поизморил и не се чувствам мотивиран да полагам извънредни часове извън онези, които и без това отделям всекидневно за поддържането на факта, че съществувам в публичното пространство (въпреки опитите да бъда изтласкан от там през годините). Искрено ти желая успех и ти благодаря за доброто отношение, видно и от начина, по който ме споменаваш в мрежата! Поздрави, Иво Здравей, г-н Инджев, Благодаря ти за пожеланието за успех! Иначе искам да кажа, че те разбирам много добре. Преживявал съм нещо подобно затова и не се учудвам изобщо. Налагало ми се е да пътувам в зимния студ до София и обратно само за 1-2 минутно участие в някакво предаване, обидно е човек да бъде използван и също да си хаби времето без кой знае какъв смисъл. Но кой ли у нас пък се е загрижил за достойнството на друг човек, на ближния – та да почне да внимава другият да не се почувства използван? Тъй че няма проблеми, разбирам те изцяло. И не мога, няма как да ти се сърдя. Всичко добро! Бъди здрав! С поздрав: Ангел Грънчаров ОБЕЩАВАЩА ДИСКУСИЯ С РУСКАТА ПИСАТЕЛКА НАЧАРОВА, В КОЯТО ВСЕСТРАННО ОБСЪЖДАМЕ ПЕРВЕРЗНАТА "ЛЮБОВ" НА РУСКИТЕ ИМПЕРИАЛИСТИ КЪМ БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРИЯ Получих във фейсбук съобщение от дама, която се представи като "российская писательница Инна Начарова". Била прочела моето открито Письмо к Путину:

30 “Г-н Путин, г-н Наглость, пожалуйста, уходите с миром!”, което написах преди две години в моя рускоезичен блог и публикувах и тук, в този блог, то после беше препубликувано в ред украински най-вече сайтове (дали заради него, шеговито казано, не започна украинската революция аз не зная, това не мога да твърдя, но има поразително съвпадение по време на украинските публикации на това мое писмо до Путин и ескалацията на протестите в Украйна, довела до тяхната проевропейска революция на Майдана няколко месеца по-късно). Както и да е, това са подробности, но тази г-жа писателница Начарова, както ще видите, се нахвърли върху мен, понеже много се била засегнала от моето искане от Писмото до Путин безчислените паметници на съветските окупатори на българска територия да бъдат съборени и премахнати; аз, разбира се, ù отговорих, започна се интересна полемика, публикувам всичко, което досега си казахме, а, надявам се, след моя днешен отговор тя ще се постарае да ми отговори още по-дръзко, но пък за сметка на това, държа да кажа, на мен ми е изключително любопитно да разбера какво ще ми отговори тя този път; ето как протече до този момент нашата дискусия:

Российская писательница Инна Начарова каза: Здравейте уважаемый г-н Ангел Грънчаров! Я малко разбирам по български. Прочитала ваше Письмо к Путину: “Г-н Путин, г-н Наглость, пожалуйста, уходите с миром!”. Обидели только Ваши слова о сносе бесчисленных советских памятников в Болгарии... Только вчера закончила читать книгу Панчевского "Огненные дороги". После уничтожения памятников Вы сожжете его книги? С уважением, российская писательница Инна Начарова. Ангел Грънчаров каза: Нет, никаких книг не будем сожжигать, госпожа Начарова. А советские памятники надо сносить и уничтожить потому что это памятники поработителей болгарского народа. Это памятники коммунистической лжи. Российская писательница Инна Начарова каза: А как же воспоминания Панчевского? Он очень сердечно вспоминает о помощи России в освобождении Болгарии от фашистского режима. Тогда еще СССР помог

основной массе болгар жить лучше, выйти из нищеты. Я часто бываю в вашей стране и много общаюсь с вашими земляками. Те, кому за 40 очень грустят по старым временам сердечной дружбы и взаимопомощи. Равно как и польские пенсионеры. А памятники, они как часть истории и к Путину не имеют никакого отношения. Они имеют отношение к нашим семьям, к бабушкам и дедушкам, как часть истории. Не более того. Зачем разрушать? Надо созидать. Ставьте новые памятники. Например в городе в котором я живу, снесли памятник Ленину в сквере и всем стало грустно. У людей молодость под этим памятником прошла: здесь они гуляли, влюблялись, знакомились. И через несколько лет по просьбам горожан памятник вернули на прежнее место. И никто даже не думает о коммунистической лжи. Все вспоминают молодость. Евросоюз ничего не принес болгарам ощутимого пока... Разве что в горах строят новые дороги.......Да Вы и сами это лучше меня видите. А обращаться ко мне Вы можете по имени Инна. Ангел Грънчаров каза: Спасибо за ответ, госпожа Начарова! Отвечу Вам детайльно потому что хочу Вам сказать некоторые слишком важные вещи. Надеюсь, наша уже начавшаяся дискусии будет интересной и другим людям, вот потому и придаю публичность нашей корресподенции, публикуя наши сообщения в своем блоге, надеюсь, не возражаете; просто хочу, чтобы возникла открытая дискусия, я диалогичный человек. Госпожа Начарова, в Болгарии не было "фашисткого режима", Вы просто не знаете болгарскую историю. Ложь то, что СССР, как Вы пишете, "помог основной массе болгар жить лучше, выти из нищеты", дето в том, что, во-первых, в тогдашней Болгарии никакой нищеты не было, нечто более, Болгария тогда была зажиточной, богатой страной (по уровни жизни в 1939 г. Болгария занимала 1-ое место на Болканском полуострове и 7-ое в Европе, находясь далеко выше во всех класациях чем СССР), во-вторых, благодаря СССР и коммунистической диктатуры, которую СССР своими танками установил у нас, болгарский народ был ограблен так страшно, что вот, мы и до сих пор являемся самой бедной страной в Европейском союзе. Те болгары, "кому за 40 и очень грустят по старым временам сердечной дружбы и взаимопомощи", как Вы пишете, это люди, которые положительно принадлежали коммунистической елиты, которая воровала и грабила народ так, как никто другой в тысячилетней болгарской истории. Или это просто неполноценные в умственном, в ценностном и в нравственном отношении люди, я их называю "коммуноидами" (госпожа Новодворская называла их "совками"), это люди, которые имеют мировозрение типичного раба, они ненавидят свободу и не хотят быть личностями, иначе

говоря, их постигла самая страшная экзистенциальная трагедия. Это люди, которые привыкли паразитировать за счет других, за счет общества, именно жить как вшей, как блохами. Кажется и Вы сама разделяете то же самое рабское коммунистическое мировозрение, потому что с Вашими словами явствует, что Ваше сознание повреждено таким же образом, что Вы пока еще верите в догматов коммунистической пропаганды и агитации прошлых времен; для Вас, видимо, теперь не 2014 год, а, скажем, 1970-тый или лучше – 1950 год, на таком эетаме застыло, замерзло Ваше сознание – и у Вас не наблюдается никакого идейно-умственного или личностного прогресса. Иначе говоря, Вы живете пока еще в других, давно ушедших в прошлом времен и эпох, в эпоху Сталина и Брежнева. Вы живете в другой мир. Никакой перемены в Ваших представлений не неблюдается, Вам уже время проснутся от коммунистического дурмана или ностальгической наркозы. Так что не надо так заботится о нас, болгар, также и польские пенсионеры не нуждаются Вашей так чрезмерной заботы. Судьбу советских памятников на болгарской територии будем решать мы, сами болгарские гражданы, не Вы, советскороссийские коммуноиды, не кагибесты - и не их болгарские так хорошо оплачиваемые рублями слуги будут решать судьбу этих символов болгарской униженности, болгарского недостойнства. Потому что никакие "освободители" не были сталиновые полчища, они были просто нашими поработителями, оккупантами, завоевателями, которые на десятилетия покончили, ликвидировали болгарскую свободу, болгарского прогресса и просперитета болгарского народа. Такая историческая правда и ее не могут изменить никакие коммунистические догматы и мифы, иначе говоря, ложь никогда не победит истину, не заглушить голос правды самой жизни. Вы, госпожа Начарова, к сожалению подвластна ложью, Вы любите ложь, Вы ненавидите правду, это, простите, очень плохо, это извращенность. Да, извращенно плакать о памятников Ленина, госпожа Начарова, Вы, простите, на каком свете живете?! Ленин – тиран, Ленин массовый убийца, Ленин – Антихрист, Вам не стыдно хоть мало плакать о таком?! Вам ночью неужели снится как целуете лоб сифилистичного Ленина – или усов "незабываемого таваришча Сталин" – мне кажется, простите, что только перверзно-сексуальной можеть быть такая гнусная любовь! Между впрочем, Ленин убил слишко много невинных в ничем людей, Сталин тоже, Вас этого вообще не впечатляет?! Какая Вы, госпожа Начарова, раз так сильно любите этих кровавых убийц, этих политических вампиров: потому что и теперь их кровавое коммунистическое царство теней, как видим, хочеть пить так много крови пример Украины нам достаточный?!

31 Россия – страна патологического и безнадеждного идиотизма, раз "по просьбе горожан" памятник убийца Ленина вернули на прежнее место. Не надо лгать, что Вы любите "свою молодость", а не Ленина. Впрочем, Ваша молодость не вернется, наужели Вы думали, что сразу как вернете памятник Ленина на своя место, Вы помолодеете?! Ну, и помолодела?! Ну, как же можно так много коммунистических идиотов жить по необятной российской земле!? Госпожа Начарова, Вы русская, не заботтесь так много о нас, современных болгар, не думайте так много о том что нам принес Европейский союз. Потому что то, что он нас принес, Ваше больное сознание никак не может оценить – Вы, как сказали, живете в другой мир, в другую эпоху, Вы, дорогая госпожа Начарова, инопланетянка! Но все таки я Вам скажу что нам принес Европейский союз, подумайте над моими словами, может Ваше мутное сознание когда нибудь начнется прояснятся. Впрочем, Вы, путинско-коммунистические русские, потому ли наказываете так жестоко наших украинских свободлюбивых братьев и сестры – потому что они также захотели быть нормальными людьми, нормальными гражданами современной Европы?! Простите, а нас, болгар, как придумали наказать за то, что уже вошли в Европейский союз и в НАТО и "изменили" навсегда "сердечной дружбы и взаимопомощи" российского имперского "Большого Брата"?! Нас тоже будете убивать как Ваши шпицкоманды теперь убивают свободолюбивые украинцы? Вот что нас "принес" Европейский союз, госпожа Начарова. Во-первых Европейский союз и НАТО нас защитили и защитят от российского империализма на вечных времен. Иначе говоря – они всегда защитят нашу свободу, потому что, как показывает история, болгарский народ один не может защитить себя от такой страшной "любви" болшой имперской российской медведицы. Вы так много раз нас "освобождали", так много раз ликвидировали без жалости болгарской свободы, что мы уже не хотим быть больше "освобождаемые" Вами, потому что теперь Ваш любимый таваришч-император Путин, кажется, уже готов и нас "освободить" от так называемого российскими империалистами "европейского рабства" или "европейского коллониализма". Ну, теперь Путину все таки труднее нас "освобождать". Госпожа Начарова, Вы пока еще не поняли, что Россия, к сожалению, пока еще страна, в которой так много рабов, так много коммуноидных идиотов, которые любят превыше всего рабства, а не свободу?! Простите, но полным идиотизмом является то жить в XXI-ом веке и в то же времени хотеть быть рабом, жить в диктатуре, иметь тирана-батюшки, кланятся им, целовать его ноги или сапоги! Выражением полного идиотизма является Ваша так сердечная привязанность к Путину и, в частности, к памятни-

кам Ленина (или советской армии"освободительницы", вернее, поработительницы, находящиеся на болгарской територии); простите, а Вы мумию Ленина тоже любите и ею восторгаетесь?! Это уже слишком извращенно, я, к жалости, не имею талант Достоевского описать лучше подобную душевную патологию. Мы, современые болгары хотим от вас, российских империалистов и коммуноидов толко одно: оставить нас в покое, не трогать нас, не делать и нам то, что сделали уже в Украине, в Грузии, в Чечне и Бог весть знать куда уже! Только этого хотим, дорогая коммуноидная госпожа Начарова: не трогайте нас, оставьте нас жить как мы хотим, оставьте нас жить свободно! Мы больше не хотим вашу перверзную "любов", потому что мы, болгарские свободолюбцы, хорошо знаем, что если еще раз имперскокагебисткая Россия обниметь маленкую Болгарию, то она нас задушит и умертвит – как сумасшедшая корова растоптывает своего теленка; мы, болгары, между впрочем, не хотим быть больше такими теленками, какими были так много лет в эпоху незабываемого Вами коммунизма. Просто хотим быть нормальные, иначе говоря свободные люди, жители XXI-го века. Да, госпожа, оставьте нас в покое! Оставьте нас жить как мы хотим! Мы хотим жить достойно, а ваша перверзная "любовь" нас мешает. Нельзя нас любить так сильно, потому что, повторяю, Ваша имперския "любовь" оставила нас без силы, совсем бездыханными уже! С такой "любвы" нам просто нельзя жить, потому что она нас так насиловает, что остались совсем без сил! Российский империализъм "любит" слишком нечеловечески, потому так пишу. Ничто человеческое нет в такой развратной "любви". Мы хотим с вами, русскими, общатся так, как общаемся с остальными европейцами, с немцами, с французами, с англичанами, с американцами, полностью по человечески. Но, во первых, сама Россия должна отказаться от своего так перверзной и развратной имперской склонности постоянно "любить" и "освобождать" танками своих "братьев": мы устали от вашей так жестокой и кровавой "братской любви", госпожа Начарова, хоть этого можете понять чуть-чуть?! С нормальными, иначе говоря, свободомыслящими, иначе говоря человечными русскими я общаюсь совершенно дружески и по человечески, с симпатией уже не смею, в данном контексте, употребить такое замечательное слово "любовь". Я их уважаю. Как уважаю и немцы, и французы, и англичане... Не надо любить вопреки воли, с принуждением, с насилием, хоть этого понимаете?! Я однако не могу уважать и, представьте себе, "любить" российских империалистов, которые так сильно ненавидят болгарскую свободу, болгарское достойнство, болгарскую государственную

независимость. Дело в том, что я не могу быть зомби, идиотом, комуноидом, совкой, я просто хочу остаться человеком. И болгарином. И европейцем хочу остатся. И гражданином XXI-го века хочу остатся. Не хочу жить в вашем, госпожа, кошмарном коммунистическим мире, уже давно ушедшим в прошлое, с его Ленинами, с его комунистическими и советскими памятниками кошмарных "освободителей"-поработителей на каждом шагу, с его перверзной "любви", "братства", "сердечности" и как еще хотите Вы его называйте. Решительно не хочу больше жить в ваш, госпожа Начарова, так любимый, но для меня кошмарный коммунистический мир. Я хочу жить в моем современном XXI-ом веке. Приглашаю и Вас лично, и Ваших так же как и Вы болными коммунистическим идиотизмом сожильцами советской коммуналки, войти в наш такой человечный и поистине сердечный XXI-ый век. Войдите к нам в Европу, госпожа Ностальгия, пардон, госпожа Начарова! Простите что так много Вам написал. Неслучайно написал. Хотел сказать Вам некоторые простые истины, которые Вы давно сама должна была знать, но по указанные причины Вы пока еще живете в другой век и в другой мир. Хотел Вам немножко помочь проснутся, вот, на дворе, уже XXI-ый век! Всего Вам доброго! Мне грустно о Вас – и о таких как Вас, госпожа Начарова! По человечески грустно. Я испытываю к Вам сочувствие. По християнски и по человечески. Вы, госпожа Начарова, попали в какуюто глубокую дыру, в какой-то экзистенциальной пропасти. Я хотел просто подать Вам руку. Чтобы выйти оттуда. Если хотите, продолжайте меня ненавидеть за этого... Простите за ошибки, я давно не писал по русски, слишком давно, почти со времен когда в 1980-1983 год был студентом философии в Санкт-Петербургском университете. Всего Вам доброго! Прошу, нельзя ненавидеть меня так сильно, я не Ваш враг. Просто я думаю иначе, иначе смотрю на жизнь и на мир. Вопрос оптики. С самым добрым чувством: Ангел Грънчаров

32 Ангел Грънчаров каза: Пожалуйста, только что опубликовал, Вам здесь будеть легче все прочитать, обдумать и ответить. Заранее Вам благодарен за ответ, думаю, что наша дискусия имеет большого смысла. ОНЛАЙН-ИЗДАНИЕТО НА СП. ИДЕИ КАНДИДАТСТВА ЗА ISSN-НОМЕР ЗА ОNLINE ИЗДАНИЯ

Онлайн-изданието на сп. ИДЕИ, виждали ли сте го, влизали ли сте в неговите страници? Намират се на ето този адрес. ГЛЕДАЙТЕ ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА С АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ" УТРЕ, ЧЕТВЪРТЪК, ОТ 11 ЧАСА ПО ПЛОВДИВСКАТА ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ

ЕТО ТУК ПО-тв може да се гледа онлайн. Темата на предаването е: Разбираме ли свободата? ЛУДОСТ...

Российская писательница Инна Начарова каза: Доброе утро, г-н Грънчаров! Рада, что мы с Вами сможем подискутировать, невзирая на огромные расстояния, которые нас разделяют! Теперь буду писать на Вашей страничке. Ангел Грънчаров каза: Доброе утро, буду с интересом ожитать Ваш ответ. Надеюсь Вы не возражаете, что опубликовал на моей страничке наши письма? Российская писательница Инна Начарова каза: Пришлите мне пожалуйста ссылку на блог...

Михалков призвал безжалостно относиться к «врагам», даже если они дети

ЦЕНЗУРА...

ТЪЙ ДЕ, ТРЕБВА ДА ИМА РЕД: МЪЖЕТЕ ТРЕБВА ДА СА ПОСЕДНАЛИ...

33 ки още в началото се отличил с особено доброто си познаване на английския език.

Така де, трябва да има ред. Мъжете трябва да са поседнали...

Ladislav Cvetkov ТАВАРИШЧИ, ВОЗНИКАЕТ ВОПРОС: ПОЧЕМУ В МАЙАМИ??! ПОЧЕМУ НЕ В КРАСНОДАРСКОМ КРАЕ?! ГДЕ ПАТРИОТИЗМ?! МНОГОХИЛЯДЕН ПРОТЕСТ СРЕЩУ ПУТИНИЗМА С УНГАРСКА СПЕЦИФИКА В БУДАПЕЩА

(ОЩЕ >>>) ВИСОКАТА ОЦЕНКА НА ТЕОДОР РУЗВЕЛТ ЗА БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРИЯ

Алина Кабаева: Путин купил своей фаворитке дом в Майами за $25 млн

100 хиляди на протест срещу интернет данъка на Орбан (снимки) Шествията в Будапеща започнаха за мрежата и продължават с искане за оставка на премиера, Снимки: БГНЕС Близо 100 хиляди унгарци протестираха снощи в Будапеща срещу обявения данък върху интернет трафика и срещу политиката на премиера Виктор Орбан, който подкопава демокрацията и рискува отношенията на Унгария с Европейския съюз. Това е най-големият антиправителствен протест откакто дясноцентристката партия Фидес дойде отново на власт през 2010 година и започна реформи, които станаха повод за обвинения в пълзящ авторитаризъм. Въпреки това Виктор Орбан бе преизбран с още по-голямо мнозинство миналата година.

Один вопрос: ПОЧЕМУ В МАЙАМИ????? Почему не в Краснодарском крае??? Где патриотизм? Во вражеской стране покупать такую дорогую недвижимость!!! Иванка Беляева, Руската империя – главен враг на България ИЗДИГАНЕТО НА САМАТА ЯПОНИЯ НЕ Е БИЛО ПОВЕЧЕ БЕЛЕЖИТО И НЕОЧАКВАНО ОТ ИЗДИГАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ Из: Вакарелско овчарче написало химна на Харвард ... Будното и жадно за наука българче се харесало на американците и с тяхна препоръка през 1884 г. заминало за САЩ за да продължи образованието си. В Новия свят учил последователно в три учебни заведения – първоначално за кратко изучава английски в академията в Бриджтън, Ню Джърси. През 1888 взема успешно диплома от Теологичното училище при университета "Хауърд" в столицата Вашингтон и накрая завършва Колегията в Харвардския университет при Кеймбридж в Бостън, Масачузетс. Като студент Ватралс-

"Няма народ, който през последния тридесет и пет годишен период да е напреднал толкова много и тъй бързо като българския. Американците имат причина да се гордеят, че Роберт колеж е дал не на малцина челни български граждани образование, та с това са играли една особена роля в издигането на българския народ... Издигането на самата Япония не е било повече бележито и неочаквано от издигането на България." Теодор Рузвелт, президент на САЩ РУСКАТА ИМПЕРСКА ПОЛИТИКА СПРЯМО БЪЛГАРИЯ СЕ КРИЕ ЗАД ЛИЦЕМЕРНИТЕ ЛЪЖИ ЗА "ВЕЧНАТА ДРУЖБА", ЗА "БРАТСКАТА ЛЮБОВ", ЗА "ОБЩИЯ ПЪТ" И ПР. Вчера публикувах текст със заглавие Обещаваща дискусия с руската писателка Начарова, в която всестранно обсъждаме перверзната "любов" на руските империалисти към българите и България; е, дискусията все пак се проведе,

така да се рече, макар че нови участници в нея, кой знае защо, почти не се включиха, но ми се струва, че все пак си заслужава този опит за дискусия (защо се изразявам така скоро ще разберете, работата всъщност е там, че с моята опонентка сякаш живеем на различни ценностни планети!) да бъде съхранен и запазен като многозначителен знак на болното време, в което живеем; ето какво си казаха дискутиращите в продължението:

Российская писательница Инна Начарова каза: Спасибо за ссылку! Вы высказываете явное отсутствие толерантности как к своим соотечественникам, так и ко мне и к моим соотечественникам. Начну свой ответ с конца Ваших обвинений. Россияне убивают украинцев? Мой дед родом с Донбасса (территория нынешней Украины), и его отец родом с Донбасса.

1929 году мой прадед вместе с женой и тремя малолетними детьми был осужден НКВД и выслан в лагерь для политзаключенных на Урал. В этом лагере он и погиб. Мой дед, один из его троих сыновей, в 1941 участвовал в боях обороны Крыма. Получил ранение, был комиссован. Остался инвалидом. После Второй мировой войны был направлен в Литовский город Вильнюс восстанавливать разрушенное войной народное хозяйство. К слову сказать второй мой дед погиб в 1942 году в боях. В наши дни, когда начались военные действия на Украине, в Россию стали прибывать беженцы. Я с мужем летом ходила в центр размещения беженцев в моем родном городе отнести кое какие необходимые людям вещи. Там мы познакомились с семьей беженцев с Макеевки. Мать, отец, двое несовершеннолетних детей и старшая сестра главы семейства. Их положение было ужасно! Без дома, практически без денег (украинцы живут бедно, а Донбасс гораздо беднее России). И я приняла участие в судьбе этой семьи. Нашла им работу по специальности на одном из предприятий, жилье, девочек устроили в детский сад и в школу. Совсем недавно ходила с этими детьми в наш планетарий. Они были так рады! А старшая девочка Настенька, ей 11 лет, рассказывала мне как она скучает по своим подружкам оставшимся на ее родине. Я утешала девочку как могла. Трагедия людей восточной Украины безмерна. И она создана не нами россиянами. Исторически Россия и восточные территории Украины

одинаковы и взаимосвязаны. Кровными узами. Вы абсолютно напрасно жалеете меня. Я довольно прогрессивный человек. Но мне всегда жаль окружающих, кого незаслуженно обидели или оскорбили. И у меня нет имперских амбиций. Есть история и ее нельзя замазать черным маркером. Она уже прожита. Нежеланного ребенка не вернуть в чрево матери. Сейчас у наших стран перевернуты новые страницы истории. Но никогда учитывая и историю моей семьи, не приемлю подмены понятий. Ленин и Сталин это две ужасные исторические фигуры, по моему мнению. Обсуждать в цифрах благосостояние Болгарии или России в те или иные годы я не буду. Потому как я не экономист, а писательница. Могу обсуждать только то, что вижу. И знаю. А вижу я, что болгарские села полуразрушены, люди в них живут не богато. равно как и средний российский пенсионер получает пенсию 200 евро. Что нам делить? И я как истинная женщина, а не только русската писателка, прошу Вас заменить мое фото на страницах нашей дискуссии В спокойной атмосфере кабинета беседа получается более взвешенной. Шутка. Инна Начарова Ангел Грънчаров каза: Спасибо. Но мне почему-то кажется, что вы не читали мой ответ. Мы якобы говорим на разных языках, я говорю об одном, Вы о совершенном другом, наши расказы не соприкасаются. Кажется поистине живем на разных планетах? Советую еще раз прочитать мой ответ. И все таки попробавать выразить свое мнение по сути разговора, а не пытатся постоянно отклонять его в другие стороны. Потом я Вам отвечу. Российская писательница Инна Начарова каза: Уважаемый Ангел! Вы уж как только тут мое сознание не склоняете. И сознание моих соотечественников. Да и Ваших тоже. Откуда и кем Вам дарования судить окружающих людей? Вы можете только высказать свое мнение. Ваша злость мне непонятна. Так злятся те, кто хочет либо заработать некоторые общественно-политические очки. Я ответила на Вашу браваду. Просто мои ответы Вас не устраивают. Вы ведь и в преамбуле к нашему диалогу написали свои измышления о связи моего сообщения с украинским вопросом. А сообщение Вам я написала случайно наткнувшись на Ваше письмо. Увы, связи нет. А на Ваш взгляд теперь нет и интриги нашей беседы? Хочу пожелать Вам большей толерантности к миру. Инна Начарова

34 Ангел Грънчаров каза: Госпожа Начарова, не надо теперь меня оснащать разными ярлыками, эта склонность напоминает меня техники шаманизма: заколдовать и обругать другого словами-заклинаниями, вот, ты "нетолерантный", "злостный" и прочие. То, что Вы восприняли как "злость", может быть и не такое, может только Вам так кажется, а иначе оно может быть совершенно другое? Вы себе задаете иногда такой вопрос? Или Вы себя считаете всегда правой и непогрешимой, а такиа как меня всегда неправы на основании того, что они думают иначе? Не надо так думать, так нельзя рассуждать. Мы разные – и это прекрасно! Я думаю иначе, вот, это дает нас возможности разговаривать и спорить, и вместе искать истину. Так что опять прошу Вас, постарайтесь узнать, доловить, осознать суть нашего спора. Потому что Вы постоянно бегаете в сторону, так нельзя, так просто нет смысла. Надо разговаривать так, чтобы предмет разговора Был общим. А Вы убегали с ним, прятаетесь, ускользаете, пытаетесь ускользнуть. Я опять буду ждать чтобы Вы имели достойнство ответить на существенные моменты моего к Вам ответа. Примерно того момента, скажем, когда я прошу Вас, русских "любителей" Болгарии оставить нас, болгарам, чтобы мы сами определяли свое развитие, мы не хотим чтобы Вы нас задушали своей "любовью", что Вы скажете на это примерно?! Я затронул и другие важнвые моменты. А Вы деаете вид, что их не заметили. И таким образом обижаете меня. Хотя и называете меня... нетолерантным, а Ваше отношение ко мне что показывает?! :-) Просто пишу Вам по человечески. Мне интересна Ваша реакция. Ны умная женщина, надо держать себя достойно...

Bacho Кольо каза: Дорогая незнакомая Инна, мой Вам дружеский совет. Если вы дорожите своим временем то не тртьте его, пожалуйста, на пустые споры с Грынчаровым. Этот тип болен русофобией в нелечимой форме. Она у него проникла на хроническом, геронтоллогическом, скорее всего и на генетическом уровне. Тоько не думайте, пожалуйста, что все болгари такие. Большинство болгарского народа как любило и уважало Россию и русских людей таки и сейчас уважает. Будьте здоровы, Николай. П.С. Можете писать мне на himas@abv.bg, либо читать мои мнения на форуме "СЕГА" ("Сегодня") - болгарская газета с левоцентриским уклоном, где в основном пишем мы, друзя Росии и где я пишу под псевдонимом Bacho Кольо. Там можете и вы писать прямао по-русски. Все Вас поймут. Всего хорошего! Николай

Российская писательница Инна Начарова каза: Вы удивитесь: у меня украинские корни и мои произведения любят у вас на родине. А Вам желаю обрести душевное равновесие и стать толерантным к окружающему миру.

Inna Nacharova

Ангел Грънчаров каза: Много хубаво се подмаза на другарката бе, Колю! :-) И то на развален българо-съветски език го каза, немаш грешка! :-) Значи все пак вий, комуноидите, сте и кавалери, а? верно, извратени, ама кавалери :-) Само по руски комуноидки ли си падаш, а, Колю? :-) Кажи де, не бъди толкоз срамежлив, знаеш, аз си падам по психологическите изследвания...

Bacho Кольо каза: Какво да се прави, Грънчаров. Рускините се ми били, са и ще останат моя слабост на всю жизнь. А за грешки по-добре не споменавай! Тези твои читатели, които те четат поотдавна добре помнят, как две години ти набивах канчето да научиш правилната употреба на местоименията кой-кого, койтокогото. В интерес на истината – успя! Ангел Грънчаров каза: Нема проблем човек да се учи докато е жив, нема и лошо в това. И да греши човек е човешко, ний, човеците, нямаме претенция че сме безгрешни. Я кажи сега, рускините, по които си падаш, требе ли непременно да имат правилни леви убеждения? Ако некоя рускиня, която ти харесва като жена, има неправилни нелеви убеждения, какво, това ще попари ерекцията ти ли? Разказва, помагай, пиша книга за любовта и секса, тия неща силно ме интересуват. Почнахме темата за това, че в СССР секса нет, таман стигнахме до интересни въпроси, ти избега, сега те фанах тука, давай, интересува ме темата, по която ти поставих съответните въпроси, не се прави на ударен, ами отговаряй. Щото с мълчанието си ще потвърдиш изказването на онази другарка, че в СССР и в средите на поклонниците на СССР, към които принадлежиш, наистина секса въобще нет! :-)))) Bacho Кольо каза: Само по руски комуноидки ли си падаш, а, Колю? :-) Да не се хваля Грънчаров, ама в нашия университет (тогава институт) имаше чехкини, монголки, пък ако знаеш какви кубинки... А бе комуноидка до комуноидката...

Российская писательница Инна Начарова каза: Добрый вечер, уважаемый Ангел! Ни в коем случае не хотела Вас обижать. Я пишу женскую прозу: о женщинах для женщин. И немного исторических произведений. Но они тоже о женщинах. Хочу сказать и Вам, что мне трудно отвечать Вам о смертельных объятиях России для Вашей родины. Для меня Россия – это мое сердце, а Болгария – моя душа. Много друзей обрела я в стране Болгарии. Они любят мои произведения. Чтобы не повторяться, вот здесь Вы можете прочитать некоторые мои заметки о Болгарии. Завръщане в чудната България: azjenata.bg, www.az-jenata.bg или здесь. Велинградски Темпо Новини – В ОГЛЕДАЛОТО: Огърлица Россия издавна сложилась, как большая и сильная держава, пережившая множественные трагедии и множественных подлецов в ее властных структурах. Но мы россияне остались людьми, добрыми, трогательными и наивными. Именно наивными. В этом мы похожи с болгарами. На мой взгляд. Сегодня день комсомола. И люди моего поколения все поголовно состояли в этой организации. И мы относимся к этим воспоминаниям с легкостью и даже шутим между собой. Один из осколков мировой истории: Край на разговора Inna Nacharova

35 рию оснащать и скрывать такими лицемерными словами о "вечной дружбе", "о братской любви", "о едином пути" и так далее, такая мифология и пропаганда мне не по вкусу. Любить также всего народа нельзя, Вы как писательницы должны знать этого, можно любить только конкретного живого человека, любить человеческую массу, простите, это извращенно, это извращенность. Это патология. Я могу уважать много русских и я их уважаю, но только как отдельные личности, не потому что они русские, а потому что они личности. Подумайте над моих слов, пожалуйста, попытайтесь понять что я Вам пишу. Попытайтесь понять человеческую ситуацию этой исторической проблемы от так называемой "любви между народами", которое просто лицемерное клише (есть такое слово на русском?) или просто догма коммунистической пропаганды, с чьи представлениями Вы, увы, пока еще живете. БЛЕСТЯЩА ПОБЕДА НА ПОСРЕДСТВЕНОСТТА НА ЛИЧНОСТТА В БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА!

Российская писательница Инна Начарова каза: Ангел, вы лукавите в нашей беседе. Вот и фото с памятником Ленина не поставили...

Inna Nacharova Российская писательница Инна Начарова каза: Доброй ночи всем! И болгарам, и россиянам! Мой дядя в своих воспоминаниях написал' что когда в 1945 они тралили фашистские мины в черном море, то приплыв в Болгарию, услышали чудесное слово "братушки". И мы остались братушками.

Inna Nacharova Ангел Грънчаров каза: Ленина нельзя поставить в блоге, просто в комментариев в блоге нет такой технической возможности. А Вы поплачте за своего Ленина. Никаими "братушками" не можем быть с людьми, которые так горячо любят массового убийца Ленина... Госпожа Начарова, я удивлен, что Вы не замечаете как обижаете нас, а вместе с тем обижаете и себя: нельзя вмешиватся в наши дела до такой степени, чтобы решать вместо нами кого мы должны любить, какие чувства надо иметь, как надо воспринимать свою собственную историю и так далее. Мы свободный народ и не хотим чтобы имперская политика России к Болга-

Из: Обединението прави тор: ИВО ИНДЖЕВ

Цачева,

Ав-

Без битки на оратори, без спорове и без каквото и да било противопоставяне, прероденият ни парламент роди отново Цецка Цачева за толкова безспорен лидер на върха на парламента в парламентарната ни република, че всеки мажоритарно избран президент би й завидял процентно. Цецка Цачева беше (пре)избрана за парламентарен шеф с 219 гласа, с 12 натискания на бутона „против” и един въздържал се (т.е. трезвен, все пак) при общо 232 гласували. Блестяща победа на посредствеността на личността в българската политика! Дългоочакваното съединение, което прави силата, явно най-сетне е на път да се сбъдне на принципа на най-малкото съпротивление, с което всички в това Народно събрание са се примирили още преди да са умилостивени от първата си заплата.

И все пак, някакво съпротивление трябва да има, за да не изгасне напълно споменът за Цецка Цачева като непреходна ценност на прехода. ОПТИКАТА, НАЧИНЪТ НА ГЛЕДАНЕ Е ИСТИНСКИ ВАЖНОТО

мир. А есть еще другая Русь – Московская. Это – Русь Тайги, монгольская, дикая, звериная. Эта Русь сделала своим национальным идеалом кровавую деспотию и дикую жестокость. Эта московская Русь издревле была, есть и будет полнейшим отрицанием всего европейского и яростным врагом Европы» Алексей Толстой

36 що ще правят тогава рубладжиите ни? Сидеров дали няма да организира и у нас молебени за спасението на рублата, горкият, щото без рублата как ще може да съществува занапред?

ЖАЛКОТО Е, ЧЕ ВСИЧКИ ДРУГИ СИСТЕМИ НА УПРАВЛЕНИЕ СА ПО-ЛОШИ ОТ ДЕМОКРАЦИЯТА

Та мисълта ми е: дали не е време и ний да взаимстваме ДРУГАРИТЕ ЧЕНГЕТА И МАФИОТИ ОЩЕ ИЗПИТВАТ СМЕРТЕЛЬНЫЙ УЖАС И КОШМАР ОТ КОСТОВ, ЛЕЛЕ, КОЛКО МНОГО ГИ Е СТРАХ ОТ ПРЕМИЕРАРЕФОРМАТОР!

Изображение: Логопедико – сайт за детско развитие РАЗБИРАМЕ ЛИ СВОБОДАТА? – РАЗГОВОР В ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА С ФИЛОСОФА АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ" ПО ПОТВ

"Лошото на демокрацията е, че при нея и глупакът има право на глас. Наистина това е смъртоносен недостатък на нашата система на управление. Жалкото е, че всички останали системи са по-лоши от нея." Уинстън Чърчил Цитирано от Stoyan Dermendjiev ПОЗНАНИЕ И ДЕЙСТВИЕ СА НЕДЕЛИМИ

МОСКОВСКАТА РУСИЯ Е МОНГОЛСКА, ДИВА, ЗВЕРСКА, ТЯ ИЗДИГА КЪРВАВИЯ ДЕСПОТИЗЪМ В НАЦИОНАЛЕН ИДЕАЛ "Не е достатъчно само да се знае, трябва и да се прилага; не е достатъчно само да се иска, трябва и да се действа." Гьоте Цитирано от Stoyan Dermendjiev ПУТИНСКА РУСИЯ РЕШИТЕЛНО ВРЪЩА В СРЕДНОВЕКОВИЕТО

СЕ

Центральный Банк проведет молебен для укрепления Российского рубля. Другого средства нет. «Есть две Руси. Первая – Киевская имеет свои корни в мировой, а по крайней мере в европейской культуре. Идеи добра, чести, свободы, справедливости понимала эта Русь так, как понимал их весь западный

Жана Пенчева: Целият руски народ да тръгва да се моли за да спасят рублата... Ангел Грънчаров каза: Простете, а нашите рубладжии и те молят ли се за спасяването на рублата? Щото ако рублата се издъни,

Другарите ченгета и мафиоти още изпитват смертельный ужас и кошмар от Костов, леле, колко много ги е страх, треперят даже при мисълта за него! Толкова им е голям ужаса и кошмара на ченгетокагебисто-мафиотите от Костов, че даже са успели сума ти малоумници и наивници, дето са им повярвали, че Костов е нещо като "Сатана", да увлекат в страха си... Та треперят сите тия в синхрон от Костов, нека да треперят, тяхното велико треперене е толкова многозначително, явно има за какво да треперят, ей-на, 13 години минаха откакто Костов не е на власт, а мафиотите и бандитите още треперят от него, така хубаво ги е уплашил, че още им държи!

Вестник ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник Издава: Център за развитие на личността HUMANUS, основан през 1994 г. Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488 Истината ни прави свободни!