Vestnik GRAJDANIN br. 22 ot 2014 g.

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 22, Год. 6, 2014, 15 Ноември, Събота, Ц. 2 лв.

Митовете за руската любов – коварството, а не братството, Автор: Георги Георгиев Манипулации и лъжи десетилетия наред тровят българския национален дух и унизяват умишлено достойнството ни. Граф Игнатиев изисква от османските власти специална комисия да съди Левски, за да е сигурен, че Апостолът ще бъде обесен. Наскоро се сдобих от министерство на отбраната на Руската федерация със „Сборник със секретни договори на Царство Русия 1856-1917 г.” За първи път българският народ има възможност да види текстовете на секретните договори на Русия с Австро-Унгария от 1876 г. – 1877 г., станали основа на Берлинският договор. Договори между две империи, обрекли на разпокъсване българските земи и довели до неизброими мъки и страдания в опити да се постигне българският национален идеал. Манипулации и лъжи десетилетия наред тровят българския национален дух и унизяват умишлено и целенасочено българското достойнство. Нека всеки сам си отговори на въпросите, взимайки предвид факта, че в Априлското въстание и Руско-Турската война българският народ дава около 30 000 жертви в бой и общо около 200 000 жертви заедно с цивилното население. (Следва на 2 стр.)

Свалените гащи на дупликата срещу свободолюбието, Автор: ИВО ИНДЖЕВ, Фотограф: Юлия Лазарова, Дневник Сегментът от Берлинската стена, който е експониран в градинката на НДК в София, осъмна надраскан със син спрей – с неприличен надпис и рисунка. Тази година се отбелязва 25-та годишнина от падането на стената, разделяща Източна и Западна Европа. Паметникът беше открит на 19 юни 2006 г. по инициатива на фондация “Наследство” и със съгласието на Столичния общински съвет. Автор на архитектурния проект на мемориала “Берлинска стена” е арх. Бойко Кадинов. (Дневник) Въпросният сегмент от Берлинската стена се намира на метри от параклиса с мемориала, върху който са изписани стотици имена на жертви на комунистическия терор (сред които и прадядото на децата ми по линия на съпругата ми). Върху този твърде скромен знак на скръбна почит, … (Следва на 2 стр.)

БЪЛГАРСКИТЕ КОМУНИСТИ ОТМЪСТИХА ЗЛОБНО И ПРОСТАШКИ НА НАЙ-ЗНАМЕНИТИЯ СИМВОЛ НА РУХВАНЕТО НА КОМУНИЗМА В СВЕТА (От 1-ва стр.) … който не излъчва нито агресията на съветската въоръжена символика, нито има мегаломанската претенция да смайва малкия човек с гранит и желязо, наскоро също бяха изрисувани неприлични знаци. В случая със сегмента от Берлинската стена неприличният знак е фалос (нарисуван със син спрей и маркиран със съответната трибуквена дума), а върху черния мрамор с изписаните имена на убитите българи някой се беше изходил с червена боя, рисувайки чукове и сърпове. Прочети ДО КРАЯ >>> Цветните революции, като украинската и оцветяването на символиката на един забранен със закон в България тоталитарен режим, вбесяват другарите дупликари и те си показват безсилната злоба по начин, по който някой пиян простак действа в градския клозет. Заради своя (а)морален идеологически фалит те отмъщават фалически на най-знаменития символ на рухването на комунизма в света. Пак по тази причина смятат, че да се възмутиш с надпис „окупатори” върху паметника на окупаторите, които не са дали нито една жертва в България, е същото като да се изгавриш с имената на конкретни хора, повечето от които са избити без съд и присъда под закрилата на същата онази съветска окупация, но с ръцете на едни другари дупликари, имитиращи болшевишките зверски саморазправи с „класовия враг”. Написа: Jenia Georgieva ИСТОРИЧЕСКАТА ИСТИНА ЗА КОВАРНАТА И ЗЛОБНА ПОЛИТИКА НА РУСИЯ КЪМ БЪЛГАРИЯ (От стр. 1) Руската армия дава около 15 000 жертви, много от тях финландци и украинци... Колко паметника има за свидните български жертви, за героите и мъчениците? А колко за руските?! Дори катедралният ни храм носи името на светец, който няма нищо общо с истинското българско православие, а пред Народното събрание стои паметник на чужд държавен глава, който е причинил на българския народ чрез коварство и интриги найразкъсаната и болна рана, която и днес още кърви. И когато с очите си видите тайните договори ще разберете защо... Русия винаги е действала срещу българската национална кауза и дори започва още преди тя да е напълно осъзната от народа ни. Целта е ясна – недопускане на създаването на обединена, голяма и силна България, която ще стане пречка за завладяването на проливите и руска екс-

панзия на Балканите. (Прочети ДО КРАЯ >>>) ЗАТВЪРЖДАВА СЕ ЧУДЕСНОТО МИ ВПЕЧАТЛЕНИЕ ОТ МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ПРОФ. ТАНЕВ

Гледах и аз тазсутрешното интервю на министъра на образованието и науката проф. Танев по Нова тв. Хората, които ме познават, добре знаят, че органически ми е невъзможно някому да се подмазвам, но в случая ще кажа съвсем честно: имам чудесно впечатление от тоя човек, което се затвърди и от това негово интервю! От няколко възлови момента в думите му долових съвсем определено, че е най-напред мислещ човек (същинска рядкост за повечето нашенски министри, в това число и на образованието), на второ място, убедих се, че не само е напълно наясно със ситуацията в образователната система, но и че споделя ония авангардни идеи, които и по моя преценка са единствено спасителни за тази сфера, разбира се, ако се приложат твърдо и последователно, независимо от воя, който ще се нададе отвсякъде. В заключение ще кажа, че този министър заслужава подкрепа, защото без подкрепа от страна на общността, на гражданите, наистина нищо няма да се промени, няма как да се промени. Министърът пак заяви, че искал спешно да се срещне с хората по места, за да види как се приемат неговите идеи, е, ние пък, групата, която се мъча да сформирам, имаме насрещно движение, сами искаме среща с него, понеже желаем да му изложим своите разбирания и оценки, т.е. желаем да му покажем, че новаторските идеи за промяна в образованието не се приемат навсякъде с "резерви", напротив, нека този министър да види, че има хора, които мислят като него, готови са да го подкрепят, да го насърчат, да му помагат. Това ще кажа засега. Дано само образователната бюрокрация не направи нужното да осуети срещата ни с министъра, щото моето желание да бъда известен кога той ще дойде в Пловдив, потъна, както очаквах, във вакуума, в черната дупка на РИО-Пловдив; замълчаха така, както е обичайно да мълчи... е, няма конкретно да ви казвам кой така мълчи, вие ами си се досещайте, според въображението си... Хубав ден ви желая и приятен уикенд в добавка! Чао засега...

ОТ ТОВА, ЧЕ УМЪТ Е МЪЖКА ПОТЕНЦИЯ, СЪВСЕМ НЕ СЛЕДВА, ЧЕ НЯМА МЪЖЕГЛУПАЦИ – ИЛИ ПЪК ЧЕ НЯМА ЖЕНИ, КОИТО СА ЗНАЧИТЕЛНО ПО-УМНИ ОТ ПОВЕЧЕТО МЪЖЕ

Връщам се от разходката си. Видях много влюбени двойки и се впечатлих; изглежда есента наистина е романтичен сезон, не по-малко от пролетта. Да, но след разходката в съзнанието ми се завъртя следната досадна мисъл, която няма да ме остави докато не я изразя "на хартия"; ето, правя го: Няма по-жалка картина от влюбеният мъж; в любовта ний, мъжете, си губим изцяло ума. На влюбените жени обаче любовта сякаш съвсем не им се отразява; причината изглежда е това, че те, милите, просто няма какво да губят, другояче казано, онова, което може да бъде загубено в любовта, те поначало си го нямат. Забележка: Моля изказването ми да не се приема като прекалено дискриминационно или сексистко. Силата на жената, благодарение на която тя дължи своята женственост, по общото разбиране не е умът, а... чувствата, чувствителността, женската душа е женска доколкото се владее от чувствителността. Съвсем не е вярно това, че умът превъзхожда чувствата, нещо повече, съвсем сигурно е, че чувствата превъзхождат ума – поради което жените имат ред предимства пред нас, мъжете, превъзхождат ни многократно в психично отношение. Е, от това, че умът е мъжка потенция, съвсем не следва, че няма мъжеглупаци – или пък че няма жени, които са значително по-умни от повечето мъже. Но глупавият мъж е значително по-малко мъж, умната, ала нечувствителна жена е толкова по-малко женствена. Казват, че мъжете особено силно се били впечатлявали от ума на мъжа. Което именно и показва за сетен път, че всеки пол търси и цени в другия онова, което сам няма; затова и половете са си и така необходими, съставлявайки двете субстанциални половинки на цялото, наречено човек. АКО НЕ БЕШЕ ВЛЯЗЛА В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ СЕГА БЪЛГАРИЯ ЩЕШЕ ДА БЪДЕ

3 МАЧКАНА ОТ РУСИЯ КАКТО СЕГА ТЯ МАЧКА УКРАЙНА

Обучават се на открито, сред природата. В школата на Аристотел, в Ликея, е същото. Това все нещо показва и говори.

ЕДИН ХУБАВ ЦИТАТ, КАСАЕЩ ЖЕНСКАТА ДУША, КОЙТО ЩЕ ИЗПОЛЗВАМ В СВОЯТА КНИГА "ФИЛОСОФИЯТА НА ЛЮБОВТА"

В НАШИТЕ УЧИЛИЩА ЛЪЖЛИВАТА КОМУНИСТИЧЕСКА МИТОЛОГИЯ ПРОДЪЛЖАВА ДА ТРОВИ СЪЗНАНИЯТА НА МЛАДИТЕ

България можеше да е Украйна Жозе Мануел Барозу* Президентът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, Снимка: © Getty images Разширяването на ЕС е едно от най-големите достижения на съвременната европейска история, заяви Барозу на прощаване Ако държавите, които напоследък се присъединиха към ЕС, бяха останали извън него, днес може би нямаше да говорим само за Украйна, но вероятно и за България или за държавите от Прибалтика. Решението да се разширим бе правилното, макар и не всичко да е перфектно. Нека кажа съвсем честно – проблемите, които имахме около разширяването, не бяха заради България и Румъния ни най-малко. Не България и Румъния причиниха проблемите, пред които се изправихме.

Проблемите бяха по-сложни и едно от най-важните неща бе да покажем, че е възможно ЕС да работи с 28 държави и с повече занапред. * Жозе Мануел Барозу на прощалната си пресконференция в Брюксел като председател на Европейската комисия, цитиран от БТА АКАДЕМИЯТА НА ПЛАТОН

По повод на: "История на комунизма в Румъния" – учебник Докато у нас преподаването на историята на тоталитарния период продължава да е тема за спорове, в Букурещ вече има учебник за гимназиите "История на комунизма в Румъния". Той е съставен от Института за изследване на престъпленията на комунизма в Румъния. (Прочети ДО КРАЯ >>>) Момчил Дойчев каза: Ние нямаме учебник, но имаме множество сайтове, посветени на изследването на историята и изобщо престъпленията на комунизма, комунистическата партия и комунистическите тайни служби чудесен пример са сайтовете на Христо Христов, Милен Радев, Едвин Сугарев и много други. В НБУ поддържаме сайт "Комунизмът – българската версия" – посветен на историята и същността на комунизма и посткомунизма в България. Все пак смятам, че задължителното изучаване на престъпния характер на комунизма е абсолютно наложително чрез гимназиален учебник. Ангел Грънчаров каза: Да, обаче моите наблюдения са, че повечето учителки по история са привърженички на комунизма, как тогава такива ще преподават истината за комунизма на учениците си?

Приятелю, обича ли те жена не бягай от нея, малко са жените, които могат да обичат. Да, на думи всички, но на действия не. Обичат парите, колите, подаръците, скъпите вещи, луксозните курорти. Тя истинската жена – чака, страда, плаче, прощава... но, приятелю, идва момент, в който спира. Тогава, повярвай, и звезди да ù подариш, няма да се върне. В момента, в който започне да се смее на глупавите шеги на друг, драги приятелю, поздравления, тази жена вече принадлежи на друг. Джон Грей (Цитирано от Nelly TGercheva) ЩЕ СЕ РОДИ ЛИ НАЙ-СЕТНЕ ТОВА ТЪЙ ДЪЛГО ЧАКАНО СВИДНО ОТРОЧЕ, НАД КОЕТО БАБУВАТ ТОЛКОВА МНОГО БАБИ, ИМАМ ПРЕДВИД ПРАВИТЕЛСТВОТО? Видео

СТРАШНИЯТ СЪД – МИКЕЛАНДЖЕЛО, СИКСТИНСКАТА КАПЕЛА

Момчил Дойчев каза: За съжаление изглежда е така. Все повече студенти идват предубедени, че капитализмът е престъпление, а при социализма е било "по-яко". Отговорът ми е: Нямате си представа колко "яко" беше – само дупе да ви е "яко"! ПОСТСКРИПТУМ: Ето един виц от епохата на комунизма, който чудесно дефинирана същината на Секуритате, румънската Държавна сигурност; това е виц от 80-те години на миналия век: Какво е Секуритате? Сърцето на Партията, което бие, бие, бие...

Страшният съд – Микеланджело, Сикстинската капела. Фреската представя второто слизане на Христос на земята и Страшният съд, който очаква всички грешници. Христос се намира в средата и се вижда как отделя праведниците от дясната си страна, а грешниците — от лявата. Под

него вляво се виждат грешниците, както и демоните, които ще ги мъчат за вечни времена. Вдясно се виждат праведниците, които се възнасят от гробовете си с помощта на ангели, за да заживеят вечен живот на небето. Точно до Христос е Ева, а около него са светци, повечето от които са умрели от мъчителна смърт. Те могат да бъдат познати по това, че носят уреда, причинил смъртта им. Св. Екатерина носи част от колело, защото е разпъната на колело; Лаврентий Римски държи скарата, върху която е изпечен жив; св. Себастиян държи стрели, защото тялото му е прободено от стрели до смърт; Вартоломей държи кожата си, тъй като е бил одран жив, като кожата е автопортрет на Микеланджело. Фреската е подчертано по-мрачна в сравнение с тавана, което се отдава на вървящата по това време Протестантска реформация и загърбването на хуманизма от страна на католическата църква. (От страницата на Румен Кривицкий) ИСТОРИЯТА НА ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН НАРОДЕН БУДИТЕЛ

ТАКА Е БИЛО НЯКОГА, А СЕГА НЕ Е ЛИ СЪЩОТО?!

ИРЕЧЕК ЗА ЕДНА ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ СТРАННОСТИ НА БЪЛГАРСКАТА ДУША

За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата. Константин Иречек (Цитиран от Vasil Todorov)

ВЯРВАМ, ЧЕ БЪЛГАРСКИЯТ СЪД ЩЕ ИЗПЪЛНИ ВЪЗВИШЕНАТА СИ МИСИЯ НА БЛЮСТИТЕЛ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА, ПРАВОТО, ДОБРОТО И ДОРИ НА САМАТА ПОРУГАНА ЧОВЕЧНОСТ!

Утре, 4 ноември 2014 г., от 15.00 часа в Районен съд в Пловдив ще започне гражданско дело № 11190, в което моя милост съди директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова за отмяна на нейната заповед за уволнението ми като учител по философия и гражданско образование от това училище с интересен "мотив", именно "пълна некадърност", "абсолютна неспособност на бъде учител", "несправяне с работата" и пр. Моето уволнение по този параграф фактически ме лиши от преподавателски права, аз повече не мога да бъда учител, следователно за мен това съдебно дело е за защита, за възстановяване на едно мое фундаментално човешко право, правото на труд, от което бях лишен от един самонадеян администратор, овладян от усещането за пълна безнаказаност. А всъщност истината е, че бях уволнен по една-единствена причина: да ми бъде отмъстено заради това, че си позволих да водя една борба за демократизация на живота в училищната общност, за осъвременяване на начините на обучение на учениците, позволих си да критикувам открито погрешния по моя преценка стил на ръководство на тази администраторка; репресивния характер на уволнението ми е толкова близо до ума, че просто това не си заслужава да бъде изтъквано. Та значи утре който желае, може да присъства на откриването на съдебното дяло, за да ви осигуря тази възможност ви дадох информацията по-горе (№ на делото и пр.), чрез която можете да разберете в коя именно зала ще се открие и проведе първото заседание по въпросното дяло. Аз в тия последни дни си подготвям нещо като "защитна реч" или като пледоария за пред съда, реших да я подготвя в писмен вид, стана така обаче, че вместо един вариант подготвих два, именно кратък и по-пълен.

4 Сега ми хрумва да подготвя и трети, съвсем кратък, където ще липсва обстойна или пък по-лаконична аргументация на моята позиция, на моето разбиране за интересния съдебен казус, а ще се опитам да изразя нещо най-важно, имащо съвсем личен, човешки характер, другояче казано, да изразя по един най-убедителен начин моята чисто човешка реакция по повод на това, което ме сполетя, което ми се случи. Да напиша няколко най-силни изречения, които да произнеса в съда, според мен е удачен вариант, още повече, че адвокатът ми също ще произнесе своята убедителна пледоария, което пък означава, че не бива, предвид сложността на делото и дефицита на време, и аз отделно да се изказвам по същината на казуса. Да, нищо не пречи моята позиция да бъде внесена в съда като писмено изложение, като документ, а аз да се задоволя да кажа пред съда само няколко поемоционални думи. За мен лично да напиша такива няколко най-силни думи е голямо предизвикателство, от няколко дни ми се върти в главата такава идея, идеята за подобно нещо, ето, тази сутрин решавам да опитам да реализирам хрумването си. Пишейки този текст, всъщност си правя нещо като своеобразна "репетиция", щото едва ли там, пред съда, ще допусна да чета; найвероятно, ако изобщо взема думата, ще бъде да импровизирам, което пък означава, че предвид ситуацията там, в съдебната зала, ще кажа нещо съвършено различно в сравнение с това, което сега бих искал да кажа. Но да репетира човек не пречи, нали, ето моя опит в тази посока: Уважаема госпожо Съдия, Искам да кажа, ако позволите, нещо съвсем кратко, което ще хвърли светлина и ще внесе яснота относно моята чисто човешка реакция по повод на това, което е предмет на започващото съдебно дело. Цели 30 години съм работил като преподавател по философия. Не съжалявам, че отдадох толкова сили и време на усърдна работа на такова благородно поприще, каквото е обучението и възпитанието на младите; напротив, считам, че изпълнявах своя дълг, убеден съм, че останах верен на своето призвание. За мен главното в работата ми е било да помагам на младите в решаването на най-важната задача на живота им: да станат пълноценно живеещи, духовно богати и успешни личности. Да станат свободни и духовно богати личности. Стараех се да бъда полезен на младите. Ето такава бе вдъхновяваща ме идея в тези немалко години учителстване. Учителският труд, особено пък на учителя, чийто "предмет" са чисто духовните, човешки измерения на живота ни – а това е същината на обучението по философия – съвсем не е лек, особено пък в настоящата тежка психологическа и нравствена

ситуация в страната. Става дума за съвършено фини, интимни и деликатни духовни въздействия върху душите на младите, чиито ефект не бива да бъде допускано да бъде бумерангов, обратен на желания. Изпълнявах работата си така, че да работя в съответствие с духовните потребности на времето, в което живеем. Няма да скрия, че съм привърженик на най-нови и модерни образователни технологии, подходи и практики, които – и ето това е най-удивителното!

– в същината и в сърцевината си точно съответстват на най-ценното от онази велика духовна традиция, на която е израз истинската, духовно просветлена и автентична философия. В скоби ще вметна, че сме стигнали до етап, в който това, което на нас ни се струва ново и съвременно в обучението, се е прилагало с успех преди хиляди години, примерно по времето на Сократ, Платон, Аристотел. За мен това означава, че е дошло времето, в което българското образование трябва решително да отстрани деформациите, които пречат на развитието ни – и да се върне до корените и изворите на същинското, отговарящото на действителните нужди на младите образование и обучение. Това означава, че съм решителен привърженик на дълбоките, същностните промени в т.н. "образователна система" на България. А това пък означава, че съм не по-малко решителен противник на остарелите, ретроградни, анахронични подходи, които по един командно-административен, тоталитарен и външен дидактичен маниер превръщат младите в прости обекти на една груба инвазия, която по никой начин не им позволява да развият най-ценното в своите уникални личности. Не мога да гледам с безразличие безчинствата на една унифицираща система, която не признава човешката индивидуалност и самобитност, която без никакво неудобство тъпче по безобразен начин свободата, безусловното право на младите да бъдат себе си, да отстояват суверенните права на личността си. Крайно време е тази дезиндивидуализираща, обезличаваща система, която може да се сравни с нещо като "месомелачка на душите", да бъде прогонена от българското образование, щото нейните поражения са непростими: ако продължаваме да си затваряме очите пред случващото се в нашите училища, това означава, че ще продължаваме да пилеем най-ценния капитал, което нацията ни притежава – своя човешки потенциал. Нация, която си позволява един такъв лукс, няма защо да се чуди защо е най-бедна и най-унизена. Е, след като се опитах да ви съобщя своето верую и по този начин се постарах да очертая общия контекст на съдебния казус, който Вие имате възможността да разнищите, вече става съвсем ясно защо човек с моите разбирания беше подложен на такъв груб административен терор и

тормоз от страна на лица на отговорна длъжност, които дръзнаха да застанат в позицията на безкомпромисни охранители и безпрекословни защитници на отчайващото статукво. Вместо да влязат в ползотворен диалог с човек като мен, та да си обединим силите в търсенето на най-добрите решения, свързани с ефективното изпълняване на нашата така отговорна духовна мисия – та различията в идеите и разбиранията са нещо толкова естествено и при това благоприятстващо развитието! – тия лица предпочетоха, в духа на един отречен от времето манталитет, да ме обявят за "народен враг", за "опасен вредител", за какво ли не още (за "луд", за "некадърник" и какво ли не още!) и си позволиха да поведат една абсурдна компроматна война срещу мен, увенчана най-накрая със заповедта за моето уволнение от това училище. Всичките ми опити да поведа диалог, демократичен дебат по най-острите и горещи проблеми на училищния живот с оглед постигане на разбирателство се оказаха безуспешни. Бях без жал изритан от училището и то по начин, който ме изважда и от образователната система като цяло: бях уволнен по параграф, благодарение на който фактически вече съм лишен и от конституционното си право на труд, от възможността занапред да упражнявам професията си на учител. Разбира се, дълбоко съм обиден от едно такова крайно безчовечно, неправомерно и несправедливо отношение и третиране на моята личност от страна на директора на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова. Призовах я на съд, та безпристрастното правосъдие да отсъди и да възстанови правото и правдата по този толкова интересен и изразителен казус, в превъзходна форма показващ нещо най-значимо за преломното време, в което живеем. Вярвам, че българският съд ще изпълни своята възвишена мисия на блюстител на справедливостта, правото, доброто и дори на самата поругана човечност! Това успявам за момента да напиша като ескиз на една евентуална моя реч пред съда – при откриването на съдебното дяло утре. Разбира се, много е трудно човек да каже с няколко думи "самата същина", оказва се, сам разбирам това, за мен това до този момент е непостижимо. На мен лично горният текст ми звучи дидактично, не е това, към което се стремях. Нож нека да има нещичко ато мой пореден опит да изразя... "неизразимото", другояче казано - "найдоброто", идеалното, съвършеното. През днешния ден ще мисля отново и отново та да намеря възможно най-кратката форма - и да изразя онова, което ме вълнува в навечерието на делото – и особено силно ще ме вълнува, познавам себе си, при неговото откриване. Ще ми се с пет изречения да успея да изразя най-важното, истински значимото. Ще опитам да го намеря. Ще се

5 постарая. С това днес ще си "уплътнявам" времето. Хубав ден ви желая! И плодотворна седмица! ПРОЧЕТЕТЕ ВЕЛИКАТА КНИГА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ В ЧУДЕСНИЯ ПРЕВОД НА МАРА БЕЛЧЕВА

Можете да прочетете великата книга на Фридрих Ницше в превода на Мара Белчева: Тъй рече Заратустра Приятно четене! Завиждам на ония, които за първи път ще прочетат и ще се насладят на тази наистина велика книга! Регистрациите на сп. ИДЕИ и на сп.

HUMANUS в международната база данни на ISSN

Тия дни от Агенция ISSN на Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Мето-

дий" получих номерата на новото списание HUMANUS от международната база данни на ISSN. И за печатното, и за онлайн изданието получих съответните номера. Те сами ми предложиха да ми дадат тия идентификационни номера, тъй като в техния фонд са били получени съответните копия от книжното (хартиеното) издание на първата книжка на новото списание. Аз писах вече по този повод в блога си ето тук: Задвижена е процедурата за обозначаване на сп.

HUMANUS с международен идентификационен номер ISSN.

Страницата на онлайн-изданието на сп.

HUMANUS РАЗВИТИЕТО НА НЕЩАТА ОКОЛО ИНИЦИАТИВАТА, СВЪРЗАНА С ПОДПОМАГАНЕТО НА ЛИЧНОСТНОТО РАЗВИТИЕ НА МЛАДИТЕ ХОРА

Във връзка с инициативата на г-н Д.Пецов от Силистра – виж Инициативата за провеждане на анкети, дискусии, конкурси за есета по интересни и важни за младите хора проблеми набира сила – получих писмо от този господин, в която той ми разказва вълнуващи неща за това как инициативата е била приета от младите хора; той, както ми писа в предишното си писмо за намерението си, е посетил едно училище в този град; ето неговото писмо, а по-долу можете да прочетете и моя отговор до него:

Възползвах се от контакта с Агенцията и помолих да дадат ISSN-номер и за онлайн изданието на списание ИДЕИ. (За книжното издание си имаме ISSN-номер още от години, от самото му създаване през 2009 г.) И така, ето тази информация и за двете списания, нека да я има тук: За новото списание HUMANUS: За печ. издание: ISSN 2367-6027 (Print) За онлайн-изд.о: ISSN 2367-6078 (Online) За списание ИДЕИ: За печ. издание: ISSN 1313-9703 (Print) За онлайн-изданието: ISSN 2367-6108 (Online) СТРАНИЦАТА НА ОНЛАЙН-ИЗДАНИЕТО НА СПИСАНИЕ HUMANUS

Уважаеми г-н Грънчаров! Пиша Ви, за да Ви държа в течение за това как се развиват нещата с нашата младежка инициатива. Току-що премина срещата ми с учениците. Бяха ангажирани най-добрите. Те харесаха идеята така че очаквам да ми изпратят публикации в съответния формат, които аз съответно да Ви изпратя. Те няма да са много. И слава Богу няма да има нужда от отсяване. По-важното е обаче, че постигнахме съгласие относно бъдещо сътрудничество и ръководството се ангажира да ме подкрепя във всяка една инициатива. Основните теми, от които те имат нужда да бъдат разглеждани са темите за личностно развитие – нещо което напълно съвпада с целите на център HUMANUS. Разбрахме се следващата инициатива да бъде дискусия на тема личностно развитие. Те бяха впечатлени – особено директорката г-жа К. от това, че някой им представя един по-цялостен поглед за развитие на личността, понеже в представянето си аз ги поставих пред дилемата дали искат непременно да бъдат наемни работници, които чакат някой да ги наеме на работа на пазара на труда и ако това не стане да започнат да хленчат като всички останали българи – или искат да гледат на себе си като самостоятелно мислещи, достойни хора – творци на собствената си съдба. При тях постоянно ходят т.нар. кариерни консултанти, но директорката ги описа като скучни, неоригинални, неспособни да вдъхновят учениците.

6 Сега с нея ще подготвяме това събитие. Ще се постарая ако успея да има видео заснемане. Можем да направим после видео, което да започва със "шапка" на център HUMANUS и дейностите, които развива и да го качим в youtube. Анкетите и темите, към които ме насочвате ще намеря в помагалата, които ми посочихте и ще им ги предложа, защото, ако кажа на тях едва ли ще го направят. Общи взето това са насоките. С поздрав: Д.П. Здравейте, уважаеми г-н Пецов, Много Ви благодаря за хубавите новини, които ми изпращате! Радвам се, че инициативата, на която Вие сте главен двигател, се е задвижила и започва да набира сила. С каквото мога съм готов да Ви подпомогна когато е както се наложи. Аз успях да уредя регистрирането на сп. HUMANUS в международната база данни на ISSN, тъй че, да се надяваме, за втория брой на списанието вече ще имаме и текстове, написани от млади хора, в рамките на провежданата от Вас инициатива. Всичко добро Ви желая и успехи! С поздрав: А.Г. КОЙ УСТРОИ ЗЛОДЕЯНИЕТО СЪС "САМОЗАПАЛЕНАТА" ЖЕНА ПРЕД СГРАДАТА НА ПРЕЗИДЕНТСТВОТО?

Следя публикациите по самозапалването на една жена пред сградата на Президентството: Фоторепортерката, която се запали пред президентството, е майка на едно дете (обзор), също Лидия Петрова е самозапалилата се фотографка или пък ето това: Минувач се хвърлил да гаси фотографката с якето си; или това: Ден преди да пламне, Лидия написа: Да не си пропилееш напълно живота ми се струва ценно постижение. Веднага се намериха и дежурни, винаги готови да услужат анализатори и тълкуватели: Д-р Михайлов: Днешното самозапалване да не се използва за сензация; мога да се обзаложа, че и антропо-социософът Харалан Александров вече се е обадил с дълбокомислените си словеса. И колкотото повече чета, толкова повече се убеждавам, че има нещо крайно съмнително в тази инсценировка. И други хора се досещат, че неща-

та са съшити с бели конци, ето примерно тези хора, написали многозначителни думи:

Оливас Оливас каза: Хора, замисляте ли се кога хората се "самозапалват"? Не сте, сигурни сме! Сега изведнъж имаме отново самозапалване: светна ли ви лампата или трябва още да мислите? Е, няма да ви мъча: когато някой иска да управлява България и не е приятел на СССР, меко казано, ще му намерят цаката!!! Ще го позволим ли или ще му се противопоставим?

Mihail Mihaylov каза: Как винаги когато Бойко идва на власт хората изкрейзват и се самозапалват??? Защо в други държави няма такова явление!?

Nikolai Aleksandrenko каза: Изведнъж е изскочила от кола и се е запалила с кибрит, на който пише ГЕРБ? Много тъжно събитие, но някак си не звучи много реалистично! Отказвам да приема че майка би се запалила - да си причини адска болка и да остави детето си само...

Gery Nikolova каза: Не знам защо, но имам усещането, че жената, за която днес всички говорят, НЕ Е сложила сама и доброволно край на живота си... Дори да е психично състояние – очевидно действието ѐ е търсело показност, а при условие, че е била активна в социалните мрежи – значи най-логично е първо там да е имало изява под една или друга форма. Няма как подобно действие да стане "импулсивно" – иска се подготовка... А и КОЙ е карал колата, КОЙ е видял последно тази жена преди да се случи непоправимото? За реакцията на медиите-лешояди няма да говоря... жълтините са пропили вече всичко очевидно... Прочетете и това: ПАРТИЙНИ КИБРИТИ и си го изтълкувайте както искате. Отбележете: авторът е Мартин Карбовски, винаги готов да услужи на всички срещу съответното заплащане! Аз лично смятам, че мерзавците-провокатори тепърва ще си разиграват коня в многострадалното ни отечество. Чакат ни тежки дни! Ох, как мразя да излизам прав!? А това са ужасните кадри от горенето на едно "самозапалило" се човешко същество: ВИДЕО

Забележете и гнусния коментар, внушаващ ни тъй удобната за конспираторите на това злодеяние версия: Със сигурност Лидия Петрова не е от страхливите, след като си драсна клечката пред „Дондуков“ 2, вероятно заради отчаяние от хаоса в който се намира България и нищетата, в която живеят хората. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Но да запитам и аз нещичко: интересно, а защо при управлението на другарите-ченгета от времето на Орешарски нямаше нито едно самозапалване? Това нещо да ви говори? Явно на някой използването на такива злокобни събития като самозапалванията на хора е нещо като патент? Колко му е в такъв случай сами, таваришчи, да организираме някое и друго самозапалване?! Отбележете: тази фоторепортерка, дето се е самозапалила, е била докарана пред сградата на Президентството с кола, и то вече е била обилно полята, казват, с нафта. И е била изхвърлена там, оставало е само да драсне клечката. Запитайте се: що за изверг може да е този, който е докарал обилно миришеща на нафта жена пред сградата на Президентството и я е оставил там, знаейки какво тя най-вероятно ще направи, докарал я е, но не е направил нищо за да предотврати смъртта ù? Това нещо да ви говори? То нещо показва, опитайте се да схванете. А защо, примерно, докараха тази жена вече полята с нафта, защо нещата не се развиха така, както действат другите самозапалващи се, примерно, публично да се поливат с бензин, да заплашват, че ще драснат клечката, искайки нещо и пр.? Не, тази женица е стоварена на това най-публично място в клетата ни държава вече напоена с нафта, подготвена за запалване, тя в колата е представлявала нещо като готово за запалване факла. И извергът, който я е карал, нищичко не е направил за да я спаси. Ало, това нещо да ви говори, а, господа прокурори?! Ето още един показателен коментар: Neli Kuzmanova каза: Злодеите си "самозапалиха" нова факла пред Президентството! Знам всичко, изгледах и видеото – макар всички да знаете колко това е противопоказно за моето състояние. И не че съм любител на зрелищата. Исках да имам своите изводи. Имам ги: Професионалисти се мотаеха като мухи без глави и просто чакаха жената хубаво да изгори – за да не свидетелства в своя защита... А наблизко, но безопасно от огъня разстояние, показаха оцеляла "улика" – напълно запазен кибрит с надпис ГЕРБ! После прочетох, че версия на ПИК сочела Радан като човекът, подал й кибрита! Ако това е вярно, поръчителите съвсем са изпушили в преиграването!

7 Няма да кача това ужасно видео на Стената си, достатъчно ще го размятат тепърва! Само исках да ви кажа, че от няколко часа съм потопена в кошмара на случилото се. То ме връхлетя и не ми позволи да се измъкна... Видях и ФБ профила на младата фотографка със сутрешното ù "Добро утро!" към приятелите! Лъчезарен човек, изцяло положителен като излъчване, никакви политически постове, които да подсказват ангажираност в тази посока. Никакви черни житейски истории, които да я презентират като отчаяна от битови несгоди жена! Моята версия е готова: жената е попаднала на ужасно място в неподходящ за нея момент! Останалото е мълчание... Което крещи! Във връзка с всичко дотук си позволявам да поставя ето какъв въпрос: Кой устрои злодеянието със "самозапалената" жена пред сградата на Президентството? И АЗ ОТКАЗВАМ ДА ПРИЕМА ЧЕ МАЙКА БИ СЕ ЗАПАЛИЛА – ДА СИ ПРИЧИНИ АДСКА БОЛКА И ДА ОСТАВИ ДЕТЕТО СИ САМО!

Позволявам си да споделя едно мнение, което ми се вижда най-убедително и разумно – във връзка с тълкуването на случая около "самозапалената" Лидия: Nikolai Aleksandrenko каза: Изведнъж е изскочила от кола и се е запалила с кибрит, на който пише ГЕРБ? Много тъжно събитие, но някак си не звучи много реалистично! Отказвам да приема че майка би се запалила – да си причини адска болка и да остави детето си само... КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Зад случая със "самозапалената" Лидия трябва да се търси ужасно и злокобно престъпление с найгнусна политическа мотивация! Компетентните органи на властта трябва да се задействат, иначе да идат по дяволите! По досущ същия нескопосан начин беше прегазен оня Ангел от Катуница, и там имаше провокация с опасен политически характер – съзирам и тук абсолютно същия злодейски почерк, почерка на един и същ злодей, на който няма да му мигне и окото ако му наредят да ни подпали чергата!

ПРОЧЕТЕТЕ И ТОВА: Самозапалилата се с 90% изгаряния, главата й била "почти опечена" Я. ДАЧКОВ ВЕЧЕ УСЛУЖЛИВО НАПИСА И НЕЩО КАТО СЪЛЗЛИВ "МАНИФЕСТ" В ПРОСЛАВА НА ЗАДАВАЩАТА СЕ "АНТИБОЙКОВИСТКА КОНТРАРЕФОРМАЦИЯ"

А пък Явор Дачков вече услужливо написа и нещо като сълзливо-прочувствен "манифест" в прослава на задаващата се "антибойковистка контрареформация" (виж: Highway To Hell), чиято цел е да бъде предотвратена власт на реформаторите, сред които са и "хората на Костов"! Кичът стигна дотам, че даже не се посвени да използва и... сонет на Шекспир за най-пошли политически цели. (За несведущите да поясня: думата "сонет" не съдържа в себе си нищо сексуално-порнографско, не я бъркайте с друга близко звучаща дума!) ТВЪРДЯТ, ЧЕ ТОЗИ ЧОВЕК ЩЕ БЪДЕ МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Нещо от него: Проф. Тодор Танев: “Герб” няма бъдеще Съставът на новия кабинет, който Реформаторският блок и ГЕРБ обсъдиха ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С ПРОГРАМНАТА ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪДЕЩОТО ПРАВИТЕЛСТВО

Кабинетът и програмната ция (пълен текст)

деклара-

Аз тук искам да обърна внимание раздела за образование и наука, който мен специално ме интересува най-вече; подчертал съм ония моменти, които ми се виждат най-интересни по моя преценка:

8. ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА 8.1. Постепенно нарастване на средствата за образование.

8.2. Ново законодателство за осъществяване на реформа в системата на средното и висшето образование.

8.3. Усъвършенстване на системата за финансиране и контрол на предучилищното образование.

8.4. Разкриване на нови детски градини и въвеждане на иновативни форми на организация за ранно образование на децата в предучилищна възраст.

8.5. Равнопоставеност и конкуренция на всички форми на училищно образование и улесняване на валидирането на знанията и уменията на учениците.

8.6. Ангажиране и съпричастност на учителите и учениците в управлението на училищата.

8.7. По-добри условия за професионално образование и обучение, съответстващо на потребностите на региона и изискванията на пазара на труда.

8.8. Акцент върху възпитанието и обучението, които формират национално самочувствие и патриотичен дух сред децата и младежите 8.9. Приоритетно развитие на българската наука и иновации и прилагането им за развитие и модернициране на българския бизнес.

8.10. Връзка между средното образование и пазара на труда – подобряване качеството на професионалното образование чрез активно въвеждане на дуалната система – обучение чрез работа 8.11. Създаване на устойчив механизъм за взаимодействие между висшите училища и бизнеса 8.12. Повишаване на качеството на висшето образование и конкурентоспособността на българските висши училища в рамките на общоевропейското образователно пространство.

8.13. Въвеждане на външна програмна акредитация на висшите училища от европейски акредитационни институции, членове на ENQA и EQAR 8.14. Обвързване на минимум 50% от субсидията за обучение с качеството на образованието 8.15. Постигане на високо качество на научния продукт чрез ориентиране на държавно-

8 то финансиране на научни изследвания към проектен принцип и стимулиране на взаимодействието между бизнеса и научните организации.

8.16. Реформа във Фонд „Научни изследвания“, за да се гарантира прозрачност на конкурсите и задължителен мониторинг на резултатите през целия период на реализация на проектите.

8.17. Изграждане на високотехнологични паркове и центрове за върхови научни изследвания, иновации и трансфер на технологии към българската индустрия.

8.18. Насърчаване на съвместни изследвания между научни организации, университети и предприятия; разработване и реализиране на програми за активно сътрудничество между научните институции и училищата на всички нива. ЗАПОЧНА СЪДЕБНИЯТ ПРОЦЕС ЗА ОТМЯНА НА ПОКАЗНОТО РЕПРЕСИВНО ПРОПЪЖДАНЕ ОТ ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА НА ЕДИН НЕПОКОРЕН ФИЛОСОФ

Вчера в Районен съд в Пловдив се откри съдебното дяло по моя искова молба, с която искам съдът да отмени заповедта на директорката на ПГЕЕ-Пловдив за уволнението ми от това училище, където съм работил 13 години като учител по философия и гражданско образование. Известно е, че бях уволнен по съвършено фалшиви, смехотворни, изсмукани от пръстите "мотиви" от рода на "пълна некадърност", "абсолютна неспособност да изпълнява задълженията си", "липса на качества да бъде учител" и прочие, докато истинската причина за уволнението ми е една-единствена: да бъда наказан, да ми бъде отмъстено заради това, че не пожелах да капитулирам пред авторитаризма на въпросната администраторка, че дръзнах да водя борба с нейния изцяло несъвременен, анахроничен, недемократичен стил на управление, че положих неимоверни усилия в живота на училищната общност да бъде съхранен оня свободолюбив дух, който съществуваше по време на управлението на предишния директор инж. Венелин Паунов. Та искам вкратце да разкажа някои свои впечатления от вчерашния така вълнуващ за мен ден, с който се откри очертаващото се да бъде продължително съдебно дирене на истината по толкова интересния съдебен казус.

Ще бъда пределно лаконичен, искам просто да информирам за случилото се читателите на моя блог, влизайки в ролята на нещо като "съдебен репортер"; правя това защото добре знам, че особено в средите на същата тази многострадална училищна общност на ПГЕЕ-Пловдив има много хора, предимно ученици, които много се вълнуват от случващото се; добре зная, че мълчанието е хранителна среда за какви ли не слухове и инсинуации, ето, с помощта на гласността искам да спомогна да не стигаме до тия средновековни начини за разпространение на информация, все пак живеем в XXI век. Пък и нали по принцип се опитваме да станем едно съвременно, отворено, демократично общество, как ще постигнем тази цел ако не се възползваме от възможностите, които имаме - за да се движим в желаната посока?! Много интересни неща се случиха, но понеже ми беше подхвърлено, че писането в моя блог било начин за "медийно манипулиране" на съдебното дело и дори, видите ли, за "медиен натиск" върху съда (!), то за да не давам храна за подобни внушения ще бъда нещо като пределно съвестен хроникьор на това, което видяха очите ми - и чуха ушите ми. Все пак имаме суверенното право на информираност, нали така, е, какво, на слуховете ли да разчитаме та да можем да се възползваме от това свое право?! На мен, не крия, понеже обичайната ми позиция е тази на изследовател на тъй причудливите феномени на съвременния български живот (да го кажем така), всичко, което вчера видях и чух, ми беше изключително интересно; е, нямам възможност да споделя всичко; ще се принудя да се огранича с най-важното. Вкратце казано, дялото беше открито, задвижиха се обичайните процедури, възникна обаче проблем: двама от свидетелите на другата страна, на страната на ответницата Анастасова, това, всъщност, са нейните най-главни и найважни свидетели (г-н Коста Костов, главен експерт по философия в Министерството на образованието и науката, София, и г-жа Антоанета Кръстанова, инспектор по философия в РИО-Пловдив), кой знае защо, не се явиха (!), то адвокатката на ответницата поиска те да бъдат призовани по друг режим и разпитването им да бъде отложено за следващото заседание; в крайна сметка съдията реши всички свидетели да бъдат разпитани на следващото заседание на дялото, което беше насрочено точно след месец, на 4 декември 2014 г. Това е в основни линии случилото се вчера; с това всъщност мога да приключа своя отчет, своя "съдебен репортаж". Но понеже като изследовател ме интересуват и други моменти, ще си позволя да прибавя още нещичко. За първи път в този блог ще обявя кои са моите свидетели, свидетелите на

ищеца. На първо място това е инж. Венелин Паунов, бивш директор на ПГЕЕ-Пловдив, човекът, който ми е бил ръководител повече от 10 години. На второ място това е също инж. Калин Христов, учител в ПГЕЕПловдив, който участва в конкурса за нов директор след пенсионирането на инж. Паунов, но, забележете, беше уволнен (!) при първа възможност от новата директорка Анастасова (съдът, впрочем, отмени на две инстанции нейната заповед за уволнение, сега делото, по обжалване от директорката, се гледа във Върховния касационен съд (!), където, най-вероятно, ще бъде потвърдено решението на предните инстанции и г-н Христов ще бъде върнат от съда на работа в ПГЕЕ). Третият мой свидетел е г-жа Иванка Топалова-Асса, бивша учителка в ПГЕЕ-Пловдив, съпруга на знаменития учител-доайен на ПГЕЕ-Пловдив Жак Асса. На четвърто място свидетел ми е един бивш ученик от ПГЕЕ-Пловдив, казва се Марин Чушков, на когото съм преподавал 4 години различните философски предмети, който наскоро завърши в СУ "Св. Кл. Охридски" по специалността право и сега работи като юрист. Това са свидетелите по съдебното дяло от моята страна, а г-жа Анастасова е призовала освен двамата висшестоящи образователни чиновници, които не се явиха, още един ученик (който, за зла участ, не беше навършил още 18 години, та и за него адвокатката на ответницата помоли да бъде разпитан на следващото заседание, когато щял бил да навърши пълнолетие), една дама, родителка на ученик от ПГЕЕПловдив и, накрая, педагогическият съветник на училището, психолог, млад човек, който вчера отново отдалече си личеше, че се чувства крайно конфузно, вероятно защото той, горкият, разбираемо е, няма друг избор: щом шефката му е заповядала да свидетелства, налага се да се подчини. Моят адвокат се казва Феодор Иливанов, изключително стойностен човек и специалист в областта на правото, който положи много труд за да осмисли найзадълбочено и всеобхватно интересния казус. Имам му пълно доверие и разчитам на него с оглед истината по възможност най-скоро да излезе наяве – и то в целия ù така сияен блясък. Бих могъл да споделя още много крайно любопитни неща, анализи, разговори, коментари и пр., станали в нашата оживена компания пред залата на съда и на една тераса, където чакахме да ни дойде редът, но ще се въздържа, щото, нали разбирате, тия неща са конфиденциални, независимо че са така интересни, а пък аз и не желая блогът ми да придобие облика на някакво долнопробно "жълто издание". Та затова спирам репортажа си дотук. С две думи казано, оптимист съм, предстоящото съдебно дирене на истината за мен ще бъде изключително вълнуващо, защото, сами разбирате, в този съдебен процес

9 фактически е поставено под въпрос делото на целия ми живот, аз отдадох живота си на образованието. 30 години непрекъснато да работиш в тази сфера не е малко, то животът ми почти комай си изтече, ала ето, на финала, за благодарност, дето се казва, имах голямата чест една усърдна труженичка на анахроничната образователна система да ме оцени като "пълен некадърник"; и затова сега, няма как, се налага да направя нужното та да си възстановя преподавателските права, престижа, работата, всичко! Тия неща не са безобидни, не зная на вас как ви звучат, то ние, хората, сме различни, всеки си има свои възприятия, но пък има и неща, които би следвало да важат за всички, примерно това, че личността на другия човек, на ближния, на себеподобния е свята, ний, човеците, сме суверенни същества, ерго, така, както беше постъпено с мен, не бива да се постъпва с никое човешко същество. В тази връзка ми се ще да завърша с една сюблимна случка: адвокатката на ответницата вчера все пак успя да предизвика весело оживление в залата като помоли съдията моя милост да бъдел подложен на... психиатрична експертиза (!!!), щото, видите ли, характерът ми бил... особен, бил съм "избухлив" и пр. (!!); тя добави, че това нейно искане не било свързано с квалифицирането ми като "психично болен", аз само, по нейните думи, съм бил с "нервно-психично разстройство" (!!!) и пр. (Между другото, всеки човек трябва да знае, че ние, хората, имаме не само различни характери, но и различни темпераменти, затуй едни хора са спокойни, други са избухливи, има разсъдливи, има и емоционални, всякакви хора има, има хора, дето продължително обмислят, други са импулсивни и спонтанни, но това не значи, че, примерно, по-емоционалните страдат от... "психични разстройства", както се чини, предполагам, и на адвокатката, и на нейната доверителка или попечителка, не зная каква е точната дума в случая; тия сведения им ги давам, понеже съм специалист в тази област, не само съм преподавал десетки години психология, ала съм и автор на учебник по психология, който има вече пет издания!) Съдията, разбира се, отхвърли това нейно тъй умилително искане, ала интересно е да добавя, че същата тази адвокатка е защитник на г-жа Анастасова и по другото съдебно дело, заведено от мен, именно за клевета, и то именно по този пункт, щото г-жа Анастасова има добрината преди да ме уволни да ми даде оригинална самоделна "диагноза", та се наложи още преди да ме уволни да я дам под съд за клевета; та затова аз вчера, признавам си, имах чувството, че адвокатката обърка едното дяло с другото, е, случват се такива неща, човешко е да се допускат всякакви грешки. Другото съдебно дяло, като стана дума и за него, е насрочено за 25 ноември т.г., абе, както се казва, ний напоследък успяхме да реализи-

10 раме в живота паметния лозунг на другаря Тодор Живков от онова същото, от блаженото време на комунизма; младите не знаят кой е той, ето, ще им го изпиша тук с големи букви:

Реших темата на това предаване да е следната: Съществува ли българска мечта?

ДЕЛА, ДЕЛА И САМО ДЕЛА! Този лозунг навремето украсяваше комай всяка втора обществена сграда и всеки площад на многострадалното ни отечество. В него не се е имало предвид, разбира се, "съдебни дела", не, имало се е предвид делата като противоположност на думите, е, сега аз го служих тук в един поконкретен смисъл, понеже директорстването на въпросната администраторка Анастасова, ще бъде белязано, както е тръгнало, от много, от цяла една поредица от съдебни дела; разбира се, това нещо говори и нещо показва, но както и да е, нека хората да съдят сами, всеки според морала и убежденията си. Хубав ден на всички! Не смея да ви призова и вас към... дела, за да не прозвучи, в дадения контекст, двусмислено призивът ми, ето, призовавам ви към работа, да, да работим упорито е важно, то е залог за успеха, затуй работете, в това е истината, не безделничете! И непременно ще успеете, работливите винаги успяват към това ви призовавам аз, "безработният", аз, уволненият от работа, който обаче въпреки това съвсем не безделнича, напротив, скъсвам се от работа всеки ден; ето, сега трябва да сядам да работя по подготовката на утрешното си предаване, което водя в Пловдивската обществена телевизия, предаването "На Агората...", то утре, четвъртък, ще бъде пак от 11 часа, а темата, нека да обявя тук за първи път, е: Съществува ли българска мечта? Ако не измисля някаква по-добра тема де, но засега тази смятам да е темата. Ако някой желае да ми бъде събеседник в студиото по тази тема, да заповяда - стига да има какво да каже, стига да е мислил по темата. Хайде чао, бъдете не само здрави, но и не бива, както видяхме, да пренебрегвате и душевното си здраве, залог за което са добрите мисли и приятните чувства, е, отдавайте се и на двете до насита! ТЕМАТА НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА С ФИЛОСОФА АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ" ПО ПЛОВДИВСКАТА ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ Утре от 11 часа по Пловдивската обществена телевизия ще се излъчи поредната емисия на моето авторско предаване, наречено "На Агората с философа Ангел Грънчаров".

Четете новия брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ онлайн

За да провокирам размисъл и разговор по такава една тема, предлагам и нещо като "теза за обсъждане", примерно такава: България заслужава по-добро бъдеще: как да постигнем на дело нашата българска мечта, а именно да станем истински свободна, достойна, благоденстваща европейска страна, населена с горди, доволни от живота си хора?

Дали ни е тази именно мечтата или пък е някаква друга, а също и дали изобщо имаме някаква мечта, дали изобщо си заслужава като народ да се стремим да осъзнаем мечтата си, това именно е оня предмет на размисъл и разговор, който предлагам. Аз много съм мислил и писал по този въпрос и по родствени на него теми (за "национален идеал", за загадките на българската душа и пр.), ето примерно заглавията на две мои книги, излезли преди време, където може да разберете как аз разбирам нещата: БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА, с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ , с подзаглавие: Кратка психологическа история на съвременна България ЕДНО МОЕ УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ И ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ

НАШАТА ИСТОРИЯ, БЪЛГАРСКАТА, Е ПРАВЕНА ОТ УЧИТЕЛИ!

Българската история през вековете е правена основно от български учители... Не само читалището, но и българското училище е било една самобитна институция, нямаща аналог в света. Един анализ на училищното дело ще покаже, че още през ХVII-XVIII в., че дори и през XIX в. в много отношения на глава от населението сме изпреварвали цивилизована Европа по масовост на школата и грамотност на населението. Оня невероятен дух, носен от интересни личности със забележителни зна-

11 ния и още по-забележително желание да ги предадат на другите по начин, който увлича и като щафета, е достигнал дори до средата на ХХ век. Както пише Георги Марков в един от задочните си репортажи: „Учителите смятаха обективността за проява на задължителна честност и искаха от учениците си да бъдат обективни. Паметта ми е запазила учителското чувство за благородство и достойнство..." И пак Георги Марков казва: „Като четеш историите на други народи, виждаш, че те са правени от крале, генерали и политици. Нашата история, българската, е правена от учители! Това някои или не го знаят, или не го разбират!". Петко Рачев Славейков отбелязва по отношение на учителите във в. „Македония" през 1868 г.: „Тежък подвиг да извадят народа ни от мрака на невежеството". Първото училище в Долна Оряховица е открито през 1830 г. – отначало в домове на будни долнооряховчани, после в килия в църквата. Още през 1840 г. се построила сграда за него. После друга. За да се стигне до там цялото селище да се захване и построи стабилно училище през 1891 г., в което се учело чак до 1932 г. Нарекли го "Св. св. Кирил и Методий". Това име и до днес носи местното училище, което вече се помещава в съвременна сграда. (ОЩЕ >>>) ИНТЕРЕСЕН ДОКУМЕНТ

Забележка: Документът е произведен (съставен) само седмица след моето уволнение от преподаване в това училище и в този същия клас, който, между другото, изигра чудесна роля в подготовката на същото от администрацията (на която сега класът така прочувствено благодари!). Който разбира, разбира... затуй публикувам този така многоизразителен документ, имащ по моя пре-

ценка огромен и безкрайно поучителен при това нравствен смисъл! НИЙ ЖИВЕЕМ В "СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА", НЕМА ЛАБАВО: РАДВАЙ СЕ, МАЛОУМНИ НАРОДЕ!

Из: По-предпазливи сме при избор на банка за нашите спестявания.", автор: Десислава Николова, Финансов анализатор от www.MoitePari.bg в Новините на БНТ 1. Анализатори отчитат спокоен и стабилен банков пазар. Според тях банките имат достатъчен ресурс и спадът на лихвите по депозитите през последния месец не е притеснителен. Просто хората трябва да имат предвид, че няма да забогатеят от лихвите по депозита си. Този анализ на анализатора ме изумява. Разбираемо е, че за да се спестява трябва да има мотивация. А тя е само една – РАЗУМНА ЛИХВА, която да бъде поне малко НАД НИВОТО НА ИНФЛАЦИЯТА. В противен случая спестителя НЕ СПЕСТЯВА, А ГУБИ и би трябвало да осъзнае, че не е спестител, а ПРАХОСНИК НА СВОЕТО СИ. Виждам в момента средна лихва за 3 месечие 1.5% и е с тенденция към още по-голям спад. А колко е инфлацията? Безспорно с пъти повече! Преди няколко години банките отпуснаха дългосрочни кредити 15-20-30 г, с лихва, чувам, 15% и дори повече. Плащаха лихва 3-4% на спестители, ОТ ПАРИТЕ НА КОИТО СЕ ДАВАТ ТЕЗИ КРЕДИТИ. Сега драстично намаляват лихвите на спестителите, но лихвите на кредитополучателите остават същите. РАЗЛИКАТА ОТИВА В БАНКИТЕ!!! Защо хората да не забогатяват от спестяваниятя си, Десислава? Те са работили за тези пари и е редно сега ПАРИТЕ ДА РАБОТЯТ ЗА ТЯХ!!! По-голямата част от печалбата трябва да бъде за спестителите, благодарение на които банките съществуват, а банките да се задоволят с една малка част. Докато това не стане, аз няма да спестявам. Пари трябват за всичко, а живота е само един и при това кратък. Мисля да е ясно, че анализаторът греши. Спестител... до скоро!!!

Написа: Nik Mical КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Какво става с парите ни? – това е въпрос, който мнозина вече си задават. Някои се радват, че един Вежди Рашидов примерно щял да си загуби парите (той не пропуска ден, в който да не реве в някоя медия за парите си!), но когато парите на комшията изгарят, това не значи, че радостта ти е разумно поведение, щото, предполага се, и твоите пари също са застрашени. В такова време най-добре са хора като мен, които нямат и лев в банките, защото нямат и грижи за това какво става с парите им, дали се топят като сняг в пролетно време и т.н. Ето на какви хора следва да се завижда в днешно време: на тия, които нямаме пари в банките. Нямаш пари, нямаш грижи! Имаш пари, имаш ядове, виж Вежди Рашидов колко страда, горкият, със своите милиончета. Танталови мъки са неговите, не ми се мисли: да ти изгорят парите ако се приложи законът. Да де, ама ще му намерим колая, няма да се приложи законът, и ний всинца, балъците де, ще платим парите и на Рашидов, и на мнозина други като него. Ний, дето нямаме пари, ще платим парите на тия, дето имат, и дето са си ги турили на грамадна лихва в съмнителни банки. И лихвите ще им платим, колко му е! Е те на това му се вика "социална справедливост", нали така?! Ний живеем в "социална държава", нема лабаво! Радвай се, малоумни народе! ПЪРВИЯТ МУЛТАК НА РЕСПУБЛИКАТА НИ ВЕЖДЮ Р. И НЕЗАБРАВИМИ МИГОВЕ ОТ ЗЛАТНАТА ЕРА НА РАЗЦВЕТА НА МАФИЯТА И МУТРИТЕ

Да се помни, да не се забравя този резил! Наглеците все някога трябва да бъдат поставени на мястото им! ДЯВОЛЪТ Е РЕАЛЕН: МАЛКО МОМИЧЕНЦЕ КРЕЩИ НА ХРИСТИЯНСКИ ПРОПОВЕДНИК ДА МЛЪКНЕ! Каня ви на дискусия по важна тема: На 29 октомври покрай Хелоуин уличен проповедник е тръгнал да проповядва с: Turn or burn. Малко момиченце отива

при него и му крещи да млъкне. Разтърсващо. Защо? Защото модерните богослови и проповедници са стигнали дотам, че пресяват комара, а камилата поглъщат. Това е причината. "Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата". Това са основни думи на Исус Христос. Разбирам опасенията на богослови – че Хелоуин бил езически, че маските били плашещи и т.н. и т.н... Но за Бога, нима това е по-важно от същината на Евангелието, от същината на Христовото благовестие, което включва в себе си: "Радвайте се и се веселете?" Както казах преди няколко дни – децата се радват на тоя празник. Оставете ги да се радват! Никой няма право да им казва, че не могат да се радват. Децата не разбират от сериозна теология. Те не разбират от "езически", "привнесени ритуали", не разбират от сложните термини и от историята на църквата. За тях този празник е раздаване на лакомства... и на маскарад. Толкоз. Всеки, който разстройва децата и не им позволява да изживеят детството си, вярвам, ще отговаря пред Бог затова. Написа: Svetoslav Alexandrov

занимаваш. Аз съм на 30, моите колеги станаха милионери, а пък аз стоя в тази зала за 2000 лева и дните ми минават безсмислено.

Имам две деца, мисля за трето, как да ги издържам? Ако имаше поне политическа класа у нас, ако имаше смисъл като експерт да стоя в парламента, но сега в парламента няма нищо, свързано с политиката и експертността“, заяви Борисов в интервю за в. "Преса". ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА С ФИЛОСОФА АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ" ПО ПЛОВДИВСКА ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ ОТ ДНЕС, 6 НОЕМВРИ 2014 Г.

ПРИРОДНА КРАСОТА, ЕСЕННА ИДИЛИЯ И РОМАНТИКА

(Снимки: Plamen Todorov)

В ИМЕТО НА ДОБРОТО НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ СЪМ ГОТОВ ДА СЕ САМОПОЖЕРТВАМ И ДА ПРИЕМА ПОСТА ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО!

12 приятели и почитатели във фейсбук ще се сети да ме предложи поне за заместникминистър на образованието (щото, няма спор, съм подходящ за този пост, цели 30 години от живота си отдадох на българското образование!), пък и, на следващо място, в момента съм и безработен, нещо повече, като капак на всичко бях уволнен от работата си в образователната система (като учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив) по причина на това, че съм привърженик на най-новите, авангардни, модерни методи, подходи и образователни технологии (!), и, съвсем накрая, понеже от доста време се твърди, че в Министерството на образованието найнакрая трябва да влезе и човек като мен, който е наясно с проблемите отвътре, бил е учител, наясно е с всички проблеми не просто теоретично, а съвсем практически, на дело и пр., та на всички тия основания, излиза (простете за грамадното изречение, което сътворих!), че едва ли има поподходящ от мен човек за този пост, за поста зам.-министър на образованието, ето, ще изчакам все пак известно време някой на основата на това мое подсещане да се сети да ме предложи за този пост, пък ако не се сети, което е и най-вероятно, тогава ще ми се наложи, няма как, отново сам да се самопредложа; ето, честно казвам, че в името на доброто на българското образование съм готов, така да се рече, да се самопожертвам и да приема да стана зам.-министър на образованието, отговарящ за средното образование, пък съм и човек, който може да е много полезен и по въпросите, свързани с реформата на образователната система; за малко забравих да прибавя и това, че точно по тази сфера, за реформата на образователната сфера, съм доста подходящ, предвид това, че съм автор на няколко книги тъкмо по тия проблеми, публикувани в последните няколко години, тъй че, признайте, наистина едва ли има по-подходящ от мен за този пост в Министерството!

ОХ, ГОРКИЯТ ДЕПУТАТ: НАИСТИНА, КАК ДА ЖИВЕЕ ЧОВЕКЪТ С МИЗЕРНА ЗАПЛАТА ОТ НИЩО И НИКАКВИ СИ 2000 ЛЕВА?! Из: Горанов пред Борисов: Напускам парламента – как да храня три деца с 2000 лева? Изненадващи подробности за мотивите на Владислав Горанов да напусне парламента сподели лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. От думите му става ясно, че освен от липсата на експертност, Горанов е напуснал депутатското място и заради "ниската", според него, заплата. "Влади Горанов ми е като дете. Дойде при мен и ми каза: „Шефе, ти си на 55 и оттук нататък само с политика може да се

Понеже, както разбирам, новият министър на образованието (проф. Тодор Танев) е от квотата на Реформаторски блок, сиреч, е от политическата сила, на която аз не просто симпатизирам, но и съм подкрепял най-твърдо, до степента, че я считам за своята политическа сила, та на тия все пак сериозни основания и понеже добре съзнавам, че едва ли някой от 5-те хиляди мои

Ох, успях все пак да завърша своето толкова дълго изречение, чакайте малко да си почина, да си взема дъх! Не знам защо реших да кажа всичко с едноединствено изречение, вероятно причината е тази, че искам да бъда все пак пределно кратък. Вероятно успях все пак да кажа найглавното, което исках, тъй да се рече, "изплюх камъчето", сами виждате също така колко деликатна е темата, по която дръзнах

13 да се изкажа, но ето, поех съвсем съзнателно този риск. Аз от доста време, къде на шега, къде полусериозно, но най-вече за да дразня душманите си, редовно се самопредлагам в блога си ако не за министър на образованието, то поне за заместникминистър, и отправям тия свои провокации съвсем съзнателно, особено като се знае що за куриозни хора бяха не само министри на образованието (примерно моят състудент от Университета в Санкт Петербург Сергей Игнатов) или недоразумението Клисарова (така ли й беше фамилията че не се сещам в момента?), но и заместникминистри, примерно пловдивският другар Кирчо Атанасов или пък моята отдавнашна позната, другарката Атанаска Тенева, та мисълта ми е, че щом такива одиози бяха министри и заместник-министри на образованието, то защо, позволете да запитам, аз пък да нямам самочувствието, че мога, и то със съответните основания, да претендирам, че имам моралното право да поискам да заема този отговорен и тежък пост?!

Е, знам, че така не се правят тия неща, тук честността и откритостта са неуместни, другите се навират да седнат на некое кресло по съвършено друг начин, чрез връзки, по приятелска, по шуро-баджанашка линия и пр., е, аз пък не ща да се навирам потайно, коварно и подло, а го правя, виждате, съвсем публично и открито, поставям пред очите на всички своята кандидатура. Даже преди време писах и открито писмо на Б.Борисов, казах му, че мога да помогна много за изчистване на авгиевите обори в образователната сфера, той, разбира се, не благоволи да ме удостои с вниманието си, е, сега, виждате, отново поставям този въпрос: интересна ми е най-вече, не крия, реакцията на тия мои съвсем съзнателни провокации. Ето това е истинската причина да нарушавам така фрапантно "добрия тон" и сам открито да си поставям кандидатурата за заместник-министър; ще ми се да създам интересен прецедент. Аз по принцип съм убеден, че точно този е верният начин да се намират хора за висшите публични длъжности в държавата, а не както се прави у нас, разбирате ли ме кое всъщност е истинското ми основание да се жертвам и да отправям чак такива непоносими направо провокации?! Знам добре, че моят фейсбукприятел, политически приятел пък и колега

по блогърстване не от вчера Радан Кънев, разбира се, предполагам, нещо повече, убеден съм, че няма да се сети да ме предложи за поста заместник-министър на образованието и нàуката, това е повече от ясно.

КНИГАТА "СЪМЪРХИЛ – ВЪЗПИТАНИЕ ЧРЕЗ СВОБОДА", АЛ. НЕЙЛ

Прочетете книгата Съмърхил – възпитание чрез свобода, Александър Нейл И други хора няма да се сетят да му нашепнат за мен, и това го зная със стопроцентова убеденост. Понеже зная тънкостите на българската народна душа, знам добре, че никой, повтарям, абсолютно никой няма да се сети да каже "където трябва" добра дума за мен, е, в такъв случай, налага се, няма как, аз сам да предприема нещо, и то не за друго, а за доброто, повтарям, на държавата, на българското образование и, в крайна сметка, за просперитета на страната и на нацията! Това е. Казах каквото исках. Сега редът е ваш. Плюйте ме, смейте се, обявявайте ме за какъвто си искате, за луд, за нагъл, за странен, за идиот, проблемът си е изцяло ваш, за какъвто си искайте ме обявявайте, има свобода, правете каквото щете. Аз казах каквото требваше да кажа, пък вие сега кажете своите си думи. Или замълчете както правят оскърбените в най-съкровените си чувства яко ощипани или побарани някъде, ала все пак добре възпитани моми, имащи духовната сила да не се разпищят. Точка.

Пардон, забравих да кажа, че и будущий наший премиер Бойко Борисов е мой фейсбук-приятел, и он ще прочете туй мое послание, нема начин да не го прочете. Интересна ми е, не крия, и неговата реакция, а пък и липсата на реакция, сами знаете това, също е реакция. Та такива ми ти работи. Хубава вечер ви желая!

ОЩЕ СНИМКИ ОТ СЪМЪРХИЛ Приятно четене! ГЛЕДАЙТЕ ФИЛМА "СОКРАТ" НА РОБЕРТО РОСЕЛИНИ

Приятно гледане! ТАЗИ ПОЛИТИЧЕСКА ШМАТКА, ТОЗИ ЧЕНГЕСАРСКИ ДОГАНОВ ПАРЦАЛ СЕ УВЛЕЧЕ ДОТАМ В ТЕАТРАЛНИЧЕНЕТО, ЧЕ ПРЕИГРА – И ИЗПАДНА В УЖАСЕН ФАЛШ!

Из: Местан: И на колене да ни молят, няма да подкрепим тази коалиция Дори на колене да ни молят да ги подкрепяме, няма да получат подкрепата ни! Така лидерът на ДПС Лютви Местан коментира думите на Бойко Борисов от вчера, че ще призове Движението за права и свободи да гласува против кабинета.

"Понеже не става въпрос за еднопартийно правителство на г-н Борисов, не става въпрос дори за ясно двупартийно европейско правителство на мнозинството с участието на Реформаторския блок, а за четирипартийна коалиция, която ще управлява страната с участието на Патриотичния фронт, точно заради участието на този субект, точно заради падналите моралнополитически маски ние няма да подкрепим този кабинет", категоричен беше Местан. „Ние ще бъдем явна, категорична опозиция на този сговор, който в името на властта не направи компромис, а влезе в съглашение с антиевропейски, антинатовски сили”, заяви Местан. КРАТЪК КОМЕНТАР: Мале, мале, по "морални" причини нямало да подкрепи кабинета! Ченгетата, видите ли, били нещо като "гаранти" на европейската и натовската ориентация на страната! Тая шматка да не е прекалила с опиума, а, какво ще кажете?! ОПАСНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ПО-НАТАТЪШНИ АГРЕСИВНИ НАМЕРЕНИЯ НА КРЕМЪЛ

то мнение продължават да си крият главата в пясъка. Докъде ще ни доведе това? Виж: Путин подновява усилията си за раздробяване на Украйна, в-к Вашингтон пост ПУТИН ПОЛУДЯ – И ТРЪГНА НА ВОЙНА СЪС ЗАПАДА!

Альберт Либерман, Мы Вместе: Он совсем сошёл с ума… Антихрист сделал свой выбор и в угоду своим амбициям будет воевать со всем миром. Господи, избави нас от Антихриста! Написа: Daryana Ushakova ПОЗВОЛЯВАМ СИ ДА ПРИЗОВА: НЕКА ДА ОПИТАМЕ ДА ПОТИСНЕМ КРИТИЧНИЯ СИ ПАТОС И ДА ДАДЕМ ШАНС НА ТОВА ПРАВИТЕЛСТВО!

Коментар на Ognyan Minchev: Опасно свидетелство за понататъшни агресивни намерения е ескалиращата официална пропаганда на Кремъл, че "Америка се готви за война". Тази теза все по-силно се лансира и от български журналисти и анализатори, свързани с руската пета колона в България – например с движение "Русофили". Америка при управлението на Обама не предприема военни действия дори и при крайна необходимост. Европа е потънала в уюта на своя над 60 годишен пацифизъм и може почти само да изразява "разочарование". Навъсените заплахи за война, която уж "американците" смятали да разпалят показват и безизходицата на режима в Москва, който може да се задържи на власт единствено чрез ескалация на агресията – срещу Украйна и срещу други страни, които великодържавната доктрина счита за части от "естествената сфера на влияние" на Русия. Целенасочените действия на Москва за разрушаване на съществуващия международен ред са в синхрон с нарастващия хаос и беззаконие в големия Среден изток. В България държавата и обществено-

Чета и чувам всякакви стенания, вой и вопли около състава на новия кабинет – и изобщо около съставянето на такъв вид правителство на България. Ще ми се да кажа нещичко и аз, ще бъда съвсем кратък. Дами и господа, дето толкова сърдечно роптаете: политиката по начало е изкуство на възможното; политика, която обещава да прави чудеса, е лъжлива, измамническа политика. Такива са у нас реалностите, това е пожелал и решил избирателят – затова е такова и правителството; то е еманация на нас, избирателите, ние сме такива, каквото ни е правителството. Няма как да имаме някакво правителство, съставено все от небесни и непорочни ангелчета! Прочее, тия, дето толкова старателно и показно роптаят сега, хвърлят камъни и имат толкова високи претенции, биха ли се осмелили да твърдят, че те самите са съвсем безгрешни?! Аз нямам претенция че съм чист, непогрешим и непорочен като ангелче, ето, затуй се въздържам от ругаене на новия

14 кабинет и на хората, които влизат в него. Все някой трябва да управлява страната ни в тази тежка ситуация, тежка не само във вътрешен, но и в международен план. В тази ситуация да си на власт и да си дръзнал да поемеш пълна отговорност за страната е постъпка, достойна поне за малко уважение. Състави се една почти невъзможна коалиция, да се надяваме, че това бе сторено не от суетно желание да си във властта, а от известно или по-високо съзнание за дълг пред нацията и държавата. Така трябва да е, дано е така. Политика без компромиси не може да се прави. Време е да се разделим с авторитарните си представи за правенето на политика. Време е да покажем на дело, че демократичният манталитет не ни е съвсем чужд. И това найнапред трябва да го покажат тия, които се нагърбиха с отговорността да водят българския държавен кораб в това крайно разбесняло се море. Воглаве с шефа на това правителство, който също се налага да промени много неща и от представите си, и от поведението си. Аз съм любопитен да разбера дали това е възможно, но за тази цел трябва да му дадем време и шанс да опита да се промени. Иначе не става. Този е начинът и пътят. Аз се пошегувах снощи, че съм бил искал да издигна своята кандидатура за заместник-министър на образованието и нàуката (виж: В името на доброто на българското образование съм готов да се самопожертвам и да приема да стана заместник-министър на образованието!). Е, давам повод на интернетните зевзеци да се дърлят с мен: видите ли, го и Грънчаров, от лакомия за пост, взе да се подмазва на Бойко! Аз съм човек, който е бил съвсем безпощаден към бившия и бъдещ премиер и такъв ще бъда и занапред. Тия, които критикуват, всъщност помагат на управниците, щото им посочват грешките; опасни са не критикуващите, а хвалещите. Трудно от мен ще чуете хвалба по нечий адрес, подлизурството органически ме отвращава. Но това не значи, че трябва да бъда механично нихилист и винаги да преча на всички. Има моменти, в които трябва да потиснем суетността си и да кажем добра дума за ония, които в наистина тежък момент дръзват да работят заедно за България, независимо от претенциите си един към друг. Иска се известна готовност за саможертва в политиката, ето, тия хора показват такава готовност – и поемат огромен риск. Нека да им дадем шанс да опитат. Само за това призовавам. Алтернативата на това правителство е страшна: безвластие и анархия. Видяхме през миналата година каква е алтернативата, насладихме се донасита на тази толкова уродлива алтернатива. Това, което имаме сега, е значително по-добро. Не е най-доброто възможно, но с ръка на сърцето трябва да признаем, че е значително по-

15 добро от това, което вече беше. Е, разумно е да подкрепим по-доброто. Няма как в тези условия да искаме "най-доброто от всичко възможно", но що е по-добро, заслужава да бъде подкрепено. И нека да помним, че да искаме политиците и управниците ни да са непорочни като ангелчета е глупава работа. Никъде по света няма такива политици. Тях ги има само във фантазиите на догматиците. Реалността, животът обаче е нещо съвършено друго. Воден от тия съображения, си позволявам да призова: нека да опитаме да потиснем критичния си патос и да дадем шанс на това правителство – и на хората, които се съгласиха да влязат в него с цената на толкова компромиси: понеже друг, подобър вариант за момента няма. Наистина няма, нали така? Нека потърпим, да изчакаме, нека да пробват да поработят, нека да се постараят да покажат какво могат, нека да им дадем шанс да се сработят. Такава една жертва от нас отечеството ни я заслужава. Не можем да се надяваме на чудеса, дойде време да приемем реалностите на живота и на битието такива, каквото те са. Вятърничавостта никому не е помогнала кой знае колко. Щом ние самите не сме съвършени и безгрешни, няма как да очакваме и политиците ни да бъдат такива – те са наша еманация, наше отражение, те са същите като нас. А да опитваме да ставаме подобри от това какви сме – нима трябва да си пречим това да се случи все някога? Нека да не бъдем винаги черногледци. И към това си позволявам да призова. Ще почнат да ни се случват добри неща само когато почнем да се настройваме, че те са възможни: но всичко зависи от нас самите! Е, всеки народ има съдбата, която сам си е изковал. Нека да приемем своята участ не като нещастни малодушници, а като достойни човеци – и като мъже. Аман от недоволни от всичко мрънкалà! Поспрете малко да мрънкате и мърморите – и опитайте и вие с нещичко да допринесете за промяната към по-добро. Най-малкото, с което можете да помогнете е като престанете поне да вещаете неминуемия провал. Ако ние, българите, почнем да се овладяваме от един дух не на пораженци, а на съзидатели, труженици и борци за доброто и истинското, то е сигурно, че желаният поврат ще дойде. Колкото по-рано се откажем от презрените си склонности, толкова по-рано ще дойде и този така желан поврат. НАЙ-ЩАСТЛИВОТО УЧИЛИЩЕ В СВЕТА Е УЧИЛИЩЕТО, В КОЕТО ДЕЦАТА СА СВОБОДНИ В повечето училища, където съм преподавал, стаята на учителите беше истински ад, пълен с интриги, омраза и завист. Нашата учителска стая е щастливо място. Тук няма злоба. В условията на сво-

бода възрастните, както и децата, са щастливи и доброжелателни. Случва се някой от новите членове на нашия колектив отначало да реагира на свободата почти като децата: той може да ходи необръснат, дълго да се излежава в леглото сутрин, даже да нарушава законите на училището. За щастие преодоляването на комплексите при възрастните се случва по-бързо отколкото при децата.

Съмърхил започна като експериментално училище. Сега то е по-скоро показно училище, което показва как свободата върши своята работа. Когато ние с моята първа жена създадохме това училище, имахме една водеща идея: училището трябва да подхожда на децата, а не обратното – децата на училището. Аз преподавах дълги години в обикновени училища. Добре познавах другия начин за организация на училищния живот и разбирах, че той никак не е добър. Не е добър, защото се основава на представите на възрастните какви трябва да бъдат децата и как трябва да се учат. Този друг начин датира от времето, когато психологията все още не е била известна като наука. Очевидно, това училище, което кара децата, активни по своята природа, през всичкото време да седят на чиновете, изучавайки в по-голямата си част, безполезни предмети – това е лошо училище. То е добро само за тези, които вярват именно в такова училище, за хората, които са лишени от творческа жилка, стремейки се да насочат децата не към творчество, а към послушание, към пълно съответствие на цивилизацията, където единственият критерий за успех са парите. И така, ние се заехме да създадем училище, в което да предоставим на децата свободата да бъдат самите себе си. За тази цел ние трябваше да се откажем от всякаква дисциплина, всякакво управление, всякакво внушение, всякакви морални поучения, всякакви религиозни наставления. ... Съмърхил вероятно е найщастливото училище в света. Из: Съмърхил – възпитание чрез свобода, Ал. Нейл

МОЕ ПИСМО ДО БЪЛГАРСКИ ХЕЛЗИНКСКИ КОМИТЕТ Дами и господа от БХК, Получих сведение от неколцина човека, че са опитали да ме номинират за участие в провеждания от БХК конкурс "Човек на годината 2014", представили са необходимата документация, ала след това, без да им давате никакви обяснения, тихомълком и негласно сте отхвърлили номинацията ми. Същото нещо направихте и в предишни години. Питам се: с какво ли е толкова неприемлива моята номинация за участие в конкурса?

Размишлявайки в тази посока се сещам за моя полемика с вас по повод някои проблеми около участие на Иво Инджев в същия този конкурс; тогава аз влязох в спор с ваши представители, опитвайки се да предотвратя една грешка и явна несправедливост. Дали тази е причината за моето остракиране от конкурса аз не зная, но мога да подозирам. Друга възможна причина е, че, видите ли, моята личност не е достойна за свръхвисоките изисквания за допускане в този конкурс. Не виждам обаче допуснатите до участие в конкурса да ме превъзхождат с кой знае какво, но проблемът в тази посока си е изцяло ваш. Както и да е, факт е, че с поведението си влизате в остро противоречие с така шумно прокламираните и демонстрирани ценности, на които, както твърдите, служи Българският хелзинкски комитет. Това ми дава основание да си мисля, че щом е налице такова противоречие, то явно се дължи на това, че някои от Вашите активисти сами не вярват в ценностите, които прокламирате; долавям ужасно лицемерие в поведението на подобни активисти, което, няма как, ще се отрази и на имиджа на Вашия комитет. Всичко добро ви желая! Аз повече не вярвам в чистия хуманистичен смисъл на вашия конкурс, пък и на вашата програма изобщо! Всичко явно е само показно лустро, фалш, цинизъм и лицемерие, както обикновено е у нас; всичко у нас явно следва да е само менте... С поздрав: Ангел Грънчаров

16 Архангелов ден е... Днес честваме Архангел Михаил (Архангеловден). Това е един от найголемите църковни празници у нас – празник на всички Свети Ангели. Михаил е главният архангел, главният пазител на Рая и главен страж на Божия закон.

В Откровението на Йоан Богослов е описана битката на Архангел Михаил и неговите ангели със седемглав и десеторог Дракон, в резултат на което Драконът, наричан още Дявол или Сатана, е прогонен от Царството небесно на земята. Освен това според вярванията Архангел Михаил пази тялото на Моисей и превежда душите на мъртвите до ада или рая. Самото име Михаил буквално преведено означава „Кой е като Господ?“ (miyka’el бил бойния вик на небесните армии на иврит). Св. архангел Михаил е един от четиримата архангели в Стария Завет (заедно с Гавраил, Рафаил и Уриил) и един от седемте архангели в Библията. B народните вярвания е известен като „душевадец“: той се спуска при умиращия, с нож изтръгва душата му и я отвежда в отвъдния свят, където заедно със св. Петър я отправя в райската градина или в пъкъла (според това дали е праведна или грешна). Архангел Михаил e още водач на ангелите и светецпокровител на войниците. Като началник на небесните войнства, Михаил е наричан също и „архистратиг“ в православната традиция. Това е и името на осем византийски императори. Денят на Архангел Михаил е 8 ноември. В Корана името Михаил също е застъпено, но под друга форма — Микал. Обикновено, ликът му се намира на входа на православните храмове изобразен с меч и писание, подканващо ни да влизаме в църковния храм с чисто сърце и чисти мисли. Счита се, че може да възприема човешки или животински облик и да помага на хората. Играе важна роля в ежедневната битка на хората с демоните на злото и може да съживява. Ежегодно на 8 ноември се чества християнският празник Архангеловден. На този ден се слави името на Ангел, Ангелина, Мила, Милен, Михаил, Момчил, Михаела, Райчо, Радина, Райна, Рафаил, Рая, Радмила, Станимир и Рангел.

НЕКА ДА БЪДЕМ ЧОВЕЦИ За всичките ми приятели, независимо колко са ми близки, защото смятам, че е редно. Това е един от най-дългите постове, които ще напиша и вероятно ще бъде най-истинския.

Всеки минава през трудни моменти в дадена част от живота си. Животът не е лесен. Затова ще ви дам малко храна за размисъл: знаете ли, че най-силните хора всъщност обикновено са най-чувствителни? А знаете ли, че тези, които показват наймного грижа към околните най-често стават жертва на несправедливо отношение? А че тези, които обикновено полагат грижи за останалите през цялото време, всъщност имат най-голяма нужда от това някой да се погрижи за тях? Може би не знаете, но трите най-трудни за изричане фрази са "Обичам те", "Съжалявам" и "Помогни ми". Понякога е нужно да погледнеш зад усмивката на някого, който само изглежда щастлив, за да видиш болката, която може би изпитва. До всичките ми приятели, които минават през труден етап в момента: нека да започнем инициатива за добри намерения. Имаме нужда от такива. Ако не видя името ти - ще разбера. Ще си позволя да ви помоля да копирате и публикувате от свое името този статус за поне час, за да подкрепим тези, които имат проблеми в семейството си, със здравето или работата си или изобщо каквито и да е трудности, за да им покажем, че някого го е грижа. Направете го за всички, защото никой не е имунизиран срещу тези чувства. Надявам се да видя това по стените на всички ви за морална подкрепа. Знам, че някои от вас ще го направят. Аз го направих за приятел и ти можеш също. Не споделяй. Копирай и публикувай.

(Открих този текст във фейсбук, открих важен смисъл в него и затова реших да го препубликувам; не съм аз негов автор.) РАЗЯСНЕНИЕ ЗАЩО ПОДКРЕПЯМ НОВОТО ПРАВИТЕЛСТВО, СНАБДЕНО С ЕДНАДВЕ ЩУРИ ИДЕИ КАК И АЗ С НЕЩИЧКО ДА ДОПРИНЕСА ЗА ДОБРОТО НА БЪЛГАРИЯ

Винаги в необичайните ситуации на живота е добре да се експериментира в търсене на по-различен изход. Да се пробват нови възможности, да се опита по друг начин. Необходимо е, след като животът е толкова динамичен, и ние самите да се променяме непрекъснато; ако си оставаме все същите, това гарантирано ще ни направи неадекватни към неговите нужди. Голямото предизвикателство на свободния човек е да бъде способен на промяна, запазвайки обаче себе си, същината си на свободен, на открит към предизвикателствата на живота човек. По това се познават свободните хора – че не се боят от промените, а благодарение на тях отново и отново доказват силата, здравината на духа си. В този смисъл аз дръзнах да изкажа вчера подкрепа на новото правителство на Бойко Борисов (виж Позволявам си да призова: нека да опитаме да потиснем критичния си патос и да дадем шанс на това правителство!), в което влизат и реформаторите, в това число и представители на ДСБ, на партията, на която симпатизирам не от вчера (всъщност, аз от началото на промените винаги съм подкрепял с гласа си представителите на автентичната десница, СДС преди, а сега ДСБ). Разбира се, за позицията си бях порядъчно оплют, особено поради това, че човек като мен, който винаги е бил безпощадно критичен към Б.Борисов и към "агент Гоце", комунисто-социалист, а сега водач на т.н. партия АБВ), сега, видите ли, правел завой на 180 градуса и почвал да ги подкрепя! Даже коментатор в блога ми, представящ се за "истински антикомунист", въздъхна театрално-сърцераздирателно ето как: Така или иначе доживяхме Ангел Грънчаров да се превърне в яростен защитник на Бойко Методиев и Георги Първанов (Ивайло Калфин), когото ежедневно бичуваше в блога си като „Гоце“!

Което, разбира се, е лъжа, щото в защитник, при това яростен, аз точно на тия не съм бил, не съм и няма да бъда; аз изобщо на нищо не съм бил и никога няма да бъда "яростен" защитник на нещо, каквото и да е то. Яростта ми е съвсем непозната емоция. И в хуленето, и в "хваленето" хич не ме бива, камо ли пък да бъда "яростен" в такава посока. Да оставим обаче това, това са несъществени подробности. Искам да кажа нещо най-важно в тази връзка. Със съставянето на това коалиционно правителство на широка основа и подкрепа, където непримирими до вчера опоненти се принудиха да си подадат ръка и да обещаят да заработят по обща програма за доброто на България, се отпочва безкрайно любопитен експеримент, от изхода на който зависи много. Веднага, разбира се, както обикновено става у нас, се намериха зложелателно настроени дежурни медийни весталки, които почнаха да пророкуват и да ни увещават, че това правителство било, видите ли, обречено, че това мнозинство скоро щяло било да се разпадне и прочие. Нямало било смисъл да се съчетава несъчетаемото, от масло и вода хомогенна смес не ставало и т.н. Скоро неизбежни раздори щели да раздерат тази "изкуствена коалиция", тя щяла да издъхне скоропостижно, нямала никакво бъдеще и пр. Някои пък заеха позата на "непримирими борци за чистота" и ни заявиха колко гнусно било това, именно довчерашни "яростни врагове" като "костовистите" и гербоваците да и подадат ръка, това било измяна на "найсвятото", израз на крайна деморализация и не знам си какво още. Плещят ги каквито им дойде на акъла, всеки бил толкова чист, че, видите ли, се бил "от дъното на душата си" погнусил вчера, а почти не срещам разумно мислещи хора, които да заявят, че има и нещо достойно за приветстване в случващото се; е, аз ще го заявя; няма да премълча. Случва се нещо ново, достойно за насърчение и подкрепа: в демокрацията няма как всичко да се става като по учебник: печелиш изборите, вземаш "цялата власт" и почваш смело да пориш водите на бурния океан на живота с държавния кораб; не, такива идеални неща рядко се случват в живота. Ето, наложи се, под натиска и напора на самата реалност политиците ни да се видят принудени да тръгнат по нов път: да водят трудни преговори за синхронизиране на програмите, да им се наложи да правят компромиси, да опитат да се договарят в името на по-висши цели, да е принудят да си партнират, да заработят заедно, да си обединят силите, щото ето, животът и народът решиха да няма чист вариант, една партия сама да управлява, имайки пълно мнозинство и пр. Наложи се да се прави, и то на чиста, публична основа една коалиция от нов тип, в която различни по манталитет и по ценности политици им се налага да се

сработват в името на една действена политика, и то в твърде тежки условия. Нещо такова се случи веднъж и то в още по-тежка ситуация в периода 1996-1997 до 2001 г., когато Иван Костов успя да обедини найразнородни политически тенденции и на тази основа можа да проведе най-тежките реформи, които трасираха пътя към едно проспериращо бъдеще на страната. Ето сега историята постави политиците ни в сходна ситуация, наложи им се, виждаме, да променят много неща в представите си и да се принудят да си подадат ръка, та заедно да заработят за доброто на България. Искам тук специално да изтъкна какво именно се налага да променят политиците ни в представите си. Първо, демокрацията предполага ефикасно взаимодействие на хора, групи и политици с най-различни ценности, разбирания и убеждения. Елементарната представа, че парадът се командва от найсилния, а всички други биват поставени под ботуша му, отива по дяволите, таза бабаитска представа за политика дойде момента и у нас да замине в миналото. И наближи момента да бъде забравена. Няма найсилен, който да доминира и да налага волята си на другите по силов път, ето, оказа се, че за да се добереш до властта трябва да водиш тежки преговори с други политици, които имат различни разбирания, ценности, програми. Всичко следва да бъде аргументирано в един свободен мисловен дебат, а не налагано по силов път. И се наложи политиците да направят опити за раждане на някаква демократична коалиционна култура, потребно е да се роди един нов манталитет, бих казал и ново съзнание, според което мненията на "малките" не просто имат значение, ами и без отчитането на техните разбирания, без съобразяването с тяхната воля нищо не може да бъде постигнато. Значи авторитарната представа за една налагана по силов път демокрация от болшевишки тип (мнозинството "коли и беси", налага волята си по най-груб безцеремонен начин, а пък малцинството слуша и трепери – и чака момента, в който махалото ще се обърне и то самото ще стане мнозинство, та да си отмъсти за униженията) дойде момента и у нас да отиде именно по дяволите; ето, самият живот принуди нашите политици да осъзнаят, че трябва да заработят по нов начин – понеже по стария начин вече не става, не може. А как по стария начин се делеше баницата у нас ли? Всички знаем това, нали така? Ами политиците (от доганов тип) правеха потайни сделки, без да се чувстват длъжни никому да дават отчет за аспирациите си, деляха порции, лапаха кой колкото може, джафкаха се като гладни псета, всеки гледаше да отмъкне колкото се може повече, пък и, защо да крием, всичко се свеждаше до далаверата, която политиците ни виждаха в туй доходно бизнес-занимание, именно

17 играта на политика и на демокрация. Тази чисто мафиотска представа за демокрация е време също да отиде по дяволите, реалностите днес искат нещо съвършено друго: не да се делят властови порции за лапане, а да се поделят отговорности и ангажименти, и то съвършено открито, на публична основа, чрез ясни договорености, фиксирани в документи, разписани за изпълнение по време и пр. Оказва се, че е потребно създаването, изобретяването на една съвършено нова технология за добирането и упражняването на властта, каквато у нас до този момент е имало може би само в периода 1997-2001 г., пък може би дори и тогава не е имало. Знаем, да речем, какво правеше т.н. "тройна коалиция", в която тримата лидери, Станишев, Царя и Доган в тайни срещи решаваха всички въпроси по дележа на порциите и на баницата, а пък след това държавата биваше поставяна в услуга на техните апетити. Сега обаче работите по този начин вече няма как да стават, особено като се вземе предвид, че има и един нов активен фактор: улицата, площада, "интернетната Агора", протестиращите граждани, които вече под лупа дебнат какво прави властта – и реагират при всеки случай на най-малко съмнение за злоупотреби или потайни користни договорки. Тъй че пред очите ни се развива един много полезен, по моята преценка, експеримент, който може да доведе до това блокиралата по всички линии наша млада демокрация най-сетне да проработи. В това аз виждам смисъла на случващото се, на тия основания с чиста съвест и подкрепям новото правителство. Ще се наложи и на Б.Борисов, независимо от възрастта си (той ми е почти връстник и набор, няколко месеца ни е разликата, ала аз съм все пак по-голям), да промени много неща в представите и в поведението си на управник. Има всички условия за това, ето, и в Министерския съвет вече ще се води плодотворен дебат на различно мислещи хора, а няма да има само подлизурковци, които мило се хилят на вожда, а пък той си прави каквото му скимне. Това за мен е добра предпоставка и изпълнителната власт да заработи по подобър, по по-ефикасен начин. Същото се отнася и за правителственото мнозинство в Парламента, и вътре в него, и в отношенията му с опозицията ще се наложи да се проработва нов стил на поведение, да се даде път на нова демократична култура, съзнание и поведение. Тия неща имат голямо значение, те изобщо не са за подценяване. Има и добри предпоставки за това, ето, примерно, чини ми се, че младите във властта, какъвто, примерно, е Радан Кънев, ще успеят да допринесат много за позитивната промяна, за промяната в позитивна посока; те вече, струва ми се, доста допринесоха, та се стигна до този наистина добър резултат, какъвто е именно съставянето по нов начин и на правителствено мнозинство,

и на ново правителство. Има знаци за промяна в позитивна посока и в мисленето и поведението на самия Б.Борисов, да се надяваме, че той ще успее в новите условия да се адаптира, да коригира поведението си, да прояви, защо не, и държавнически усет и талант, има шансове за това. Времето обаче ще покаже какво ще се случи - и дали тия шансове ще бъдат оползотворени или пък ще бъдат без смисъл пропилени. Важното е най-вече той да има добри съветници, ето, в рамките на шегата, аз, примерно, съм свободен (безработен съм) и мога да му стана много добър съветник, готов съм да поема тази работа, именно да съветвам по посока на едно по-цялостно и по-продуктивно държавническо мислене и поведение нашият премиер; разбира се, едва ли той ще опре до мен, но аз да се пошегувам все пак, та поне да ядосам душманите и завистчиите. Дали пък да не напиша на г-н Премиера едно писъмце в тази посока, да му се предложа за съветник и за философски консултант, чудеса ще направим ний с мойто наборче ако ме ангажира за свой съветник?! Що ли пък да не взема да се пожертвам да поема и този резил, аз за доброто на България, драги ми дами и господа, съм способен на всекакви жертви?! И ето, защо пък да не дръзна да предприема и този малък риск, именно да се орезиля по такъв един превъзходен начин – като напиша писъмце на г-н Премиера и му се самопредложа за съветник?! Ний, философите, сме способни на всекакви жертви - за да направим нужното та да проправим път на истината и на доброто в живота ни! Да бе, защо да не напиша едно писъмце на набора Борисов, а, какво ще кажете? Не е ли великолепна тази моя тазсутрешна идея? Тия дни се опитах да подсетя своите приятели, в това число и политически, да ме предложат за заместник-министър на образованието, отговарящ за реформата и промяната на законодателството в тази сфера (виж: В името на доброто на българското образование съм готов да се самопожертвам и да приема да стана заместник-министър на образованието!), имам чудесни идеи в тази посока; разбира се, моите приятели си замълчаха найблагоразумно, вероятно защото успях да оскверня моралното им чувство и да засегна някакви най-фини и чувствителни струни в техната душа. Разбира се, никой нема да се сети да ме предложи за тоя пост, ето, налага се сам да се тикам, но аз, дами и господа, сами виждате, го правя не по кариеристични някакви и пошли подбуди, както правят обикновено другите, а само защото добре зная, че много мога да помогна и да допринеса, не за нещо друго. Тия, дето са кариеристи, те не се държат като мен, а се врат по съвършено друг начин, аз пък, сами виждате, правя всичко пределно открито, което е гаранция, че нямам потайни и мерзски подбуди и помисли. Сега обаче ми се

чини, в светлината на казаното, че ще бъда по-полезен за държавата, страната и нацията като се предложа за съветник на самия премиер, с оглед да му помогна да почне да мисли по-разумно, а също и да почне да действа по един нов и ефикасен начин, и то не само по отношение на политиката в духовната сфера, а и изобщо. В други страни хора като мен, философи, изобщо сериозно мислещи хора, се ценят много, виж, у нас, се ценят тия, дето нямат акъл, но имат яки лакти, та да успяват да се навират навсякъде. Време е на тази практика за назначаване на кадри да ù се тури край, ето, с тази идея именно и аз тук, в блога си, давам податки за раждането на една нова култура на мислене и на поведение. Вярно, да бе, добре знам, че процедирайки по този начин, рискувам да ме обявят за "смахнат", за какъв ли не, това ми е добре известно, рискове винаги има когато един човек като мен мисли по нов и по нестандартен начин; знаем, че у нас свестните още по ботево време са ги смятали за луди и за какви ли не още. Но на мен не ми пука много от такива дребни рискове и неудобства, аз се вдъхновявам от други неща. Та затова отправям и своите всекидневни провокацийки. Да, мисленето ни найнапред трябва да се промени, е, аз работя в тази посока, вярно, засега само в скромните мащаби на тоя мой блог, но знае ли се, в преломни времена като нашето, сичко се случва?! Нали така, другари мърморковци и завистливци, приготвихте ли си сополите да се разревете дружно, както подобава за случая?! Хайде, стига, спирам дотук. Хубав ден на всички! И успех на напредничаво мислещите ни политици, ето, виждате, те вече имат моята подкрепа! Призовавам и вий да ги подкрепите, заслужава си! Има смисъл, послушайте ме, нека да не бъдем все едни и същи, от всичко недоволни мърморковци, черногледци, мрънкала и пр.; колко му е да опитаме да се променим малко, пък да видим дали няма да се окаже, че е за добро? Ето към това ви призовавам. От едноизмерно мислещи догматици, дето са жертва на бедните си представи за живота, едва ли има някаква полза, тия хора обикновено са спирачка за развитието, ето, опитайте се да направите нужното да не сте като тях. Желая ви успех! Ще успеем, ако бъдем с по-гъвкаво мислене, ако си останем обаче с обичайното железобетонно мислене, неспособно на никаква промяна, добро няма да видим! Чакай да привършвам и да сядам да пиша писмо до г-н Премиеро, че се вдъхнових нещо! Чао и до скоро! ТАЛАНТЛИВИТЕ ДЕЦА В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ СА РЕПРЕСИРАНИ Из: Физикът Т. Теодосиев: Съвременният човек е безнадеждно оглупял

18 ... Аз съм си работил независимо от системата, понякога – въпреки системата. Преди години един мой директор беше казал, че не работя за пари, значи за слава. И за слава не работя, за какво тогава?!? Значи работя за удоволствие. И търся да има кой да ме използва. И сега моята мечта е да има колкото се може повече хора, които биха желали да ме използват.

... Това е нещо ужасно. Ние сме в състояние на катастрофа, на колапс на българското училище. И това не е започнало от сега, а от много-много десетилетия е започнала тази болест. ... Най-голям проблем в момента е колосалната липса на морал в българското общество. Невъобразим дефицит на морал имаме в момента. До известна степен успехът на моята школа е в това, че аз давам шанс на оня репресиран ученик, защото талантливите деца в българското училище са репресирани. Когато един ученик, който нищо не знае и друг, който е гениален, получават една и съща оценка – това какво е?!? ... Преди 2400 г. дядо Аристотел е казал, че равенството е справедливост, но само между равни. Неравенството също е справедливост, но само между неравни. А ние дълги години живяхме в условия на реален социализъм, където всички трябваше да бъдем равни и сега берем плодовете. ... Проблемът е, че се прави една имитация. Ние сме имитация на демокрация и се опитваме да излъжем европейците. Непрекъснато се опитваме да лъжем – отново дефицит на морал! Това, което е най-трагичното в нашето общество е чудовищният дефицит на морал. Тази дума някак се забрави, стана неприлична. СОЦИАЛИСТО-КОМУНИСТИЧЕСКИ ОТИЗЪМ

ИДИ-

Dimitar Mustakoff, Руската империя – главен враг на България СЪВСЕМ ОСНОВАТЕЛЕН И УБЕДИТЕЛЕН УПРЕК СРЕЩУ ВЕЧНО НЕДОВОЛНИТЕ МЪРМОРКОВЦИ

На всички онези избиратели, които твърдят, че са десни, но не гласуваха за Реформаторския блок (или въобще не гласуваха), а сега обвиняват политиците от РБ, че са направили големи компромиси за да са във властта, ще кажа: Вие, госпожи и господа, защо не гласувахте за РБ? Нали ако бяхте гласували, в Парламента щяха да влязат много повече реформатори – и сега нямаше да се налага да правят компромисите, заради които викате срещу тях? Реформи се правят от хора, които са на власт, а не от идеалисти и политически чистофайници, които стоят отстрани и постоянно демонстрират колко са чисти, непорочни и безгрешни. Написа: Томи Томев

развити икономика, индустрия, сложни системи за управление, добре развито селско стопанство, прилично ниво на здравеопазване, добра социална и осигурително-пенсионна система, въобще страна, която за предходните 45 г. от периферно селско общество беше стигнала до равнището на страна, създаваща електроника и роботехника… Та, тази наша държава за последните 25 г. беше вкарана обратно в Третия свят И т.н., и прочие, и ала-бала, и траля-ля. Понеже много ненавиждам платените лъжльовци и глупаците, които им се връзват на лъжите, ми се наложи да напиша във фейсбук ето този КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Другарят доц. Иво Христов е написал туй текстче за да се опитва да развие опорните точки на кремълската кагебистка пропаганда, според които България нищо добро не е получила от свободата, дори много е загубила, щот сме си били, видите ли, "тъй прекрасно" в качеството ни на изцяло робска и мизерстваща страна; явно добре плащат за съчиняването на "многоучени" такива агитационни матр`ьяли, а, другарю доцент? Щот не вервам да си толкова глупав, доценте, че сам да си верваш на приказките, ерго, приказките ти са добре платени. РАДАН КЪНЕВ: АКО НЕ МОЖЕШ ДА ПРАВИШ МНОЗИНСТВА, НЕ МОЖЕШ ДА РЕШАВАШ ПРОБЛЕМИ

ПЛАТЕНИ ПИШУРКОВЦИ УСЪРДНО РАЗВИВАТ ОПОРНИТЕ ТОЧКИ НА КРЕМЪЛСКАТА КАГЕБИСТКА ПРОПАГАНДА, СПОРЕД КОИТО НИЩО НЕ СМЕ СПЕЧЕЛИЛИ ОТ СВОБОДАТА

Из: Радан Кънев – адвокатът, който се разбира с тъщата

Из: Доц. Иво Христов: За 25 г. от Втория паднахме в Третия свят, Поглед Инфо Рекапитулацията от тези 25 г. е повече от ужасяваща за България. Без преувеличение може да се каже, че това действително е четвърта и, може би, последна национална катастрофа. И това не са силни думи. Една средно развита европейска страна като нашата, с относително

Нито за миг не съм бил протеже. Едно от големите качества на Иван Костов беше, че той ни идентифицира и ни даде път, но ние никога не сме били негова функция – аз, Петър Москов, Прошко Прошков, министърът на външните работи Дани Митов, който по съвсем друга линия, много след като напусна ДСБ, изгря като безспорна политическа звезда. Сред безспорните качества на Кънев е, че той никога не повишава тон и винаги сдържа нервите си. Умее да намери пресечната точка на различни мнения и интереси, без това да изхвърли някого от разговора. Дори в РБ го наричат "човекът, който прави мнозинства".

19 Когато изборът ти е политиката, твоето задължение е да ги създаваш. Ако не можеш да правиш мнозинства, ти не можеш да решаваш проблеми, убеден е Кънев. НИЕ, ГРАЖДАНИТЕ, СМЕ ГОСПОДАРИ НА УПРАВНИЦИТЕ, НИЕ СМЕ ГИ ТУРИЛИ ТАМ, ТЕ СА НАШИ СЛУГИ, ЗАТОВА ТРЯБВА ДА ГИ ДЪРЖИМ ИЗКЪСО – ЗА ДА НЕ ПРАВЯТ ПОРАЗИИ

Искам да си продължа мисълта, подета във вчерашния ми коментар по найактуална политическа тема: виж Разяснение защо подкрепям новото правителство, снабдено с една-две щури идеи как и аз с нещичко да допринеса за доброто на България. Върти ми се в главата нещо изключително важно, да видим дали ще успея да го изразя с понятни думи. Ето и още една отправна точна на днешното ми разсъждение: Радан Кънев: Ако не можеш да правиш мнозинства, не можеш да решаваш проблеми; споделям изцяло, така е, а в политиката да бъдеш само непорочен доктринер или плямпало, не е кой знае колко голямо постижение. Политиката е нещо практично, което трябва да умее да променя нещата, ситуациите, живота ни. Е, сега, дето се казва, "властта е наша", имам предвид нас, дясномислещите хора. Към тия хора се отнасям и аз - и то не от вчера. Дойде обаче моментът на истински трудното: тая власт наистина да бъде приложена на дело, и то така, че да промени нелеката ситуация – в интерес на страната, на хората, на гражданите. Тук искам да засегна един, дето се казва, "крайно щекотлив въпрос", въпрос, който, по причина на тази негова "щекотливост", ще бъде отбягван от всички. И този въпрос, който се изправя със страшна сила, е въпросът за... кадрите (ако ми позволите, в малко шеговит план, да използвам тази ленинско-сталинска терминология). Сега, всъщност утре, ще се честват 25 години от прехода. Та имам повод да кажа нещо по тия въпроси, понеже съм свидетел на целия преход, с очите си видях всичко, а в много неща съм и участвал непосредствено. Примерно, бил съм в управлението (бил съм кмет, макар и за кратко). И съм анализирал процесите на прехо-

да в поредица свои книги, смея да имам претенцията, че съм наясно с ония грешки, които са най-опасни. Ще ми се да помогна някак за избягването им този път. Десните сили, към които принадлежа ценностно, заради убежденията си, са били на власт досега три пъти (ако броим и коалиционното правителство на Д.Попов), сега ще бъде четвъртия път. Властта се упражнява чрез хора, нужни са способни, разбиращи от работата си хора, личности кадърни, свестни, работливи, знаещи какво искат. Чумата на българското управление обаче е настъпателната кариеристична напаст, от която никакво спасение няма. Знаете ли сега колко много най-бодри кариеристи си точат зъбките за постове и меки кресла? Давате ли си сметка колко некадърници-наглеци търсят връзки, за да се набутат на държавна служба, щот властта, видите ли, вече е наша, е, дойде и нашият ред да се облажим хубавко! И Бойко, и другите лидери на управляващата коалиция, убеден съм, са атакувани ежечасно от бодри кариеристи, които се тикат, навират, изтъкват заслуги, искат да осребрят "участието си в битките"? Нека да бъдем реалисти, нека да не се правим на ударени, ами да осъзнаем, че този е един от най-острите проблеми на функционирането на многострадалната българска демокрация. Туриш ли на хубав държавен пост некоя "калинка", стой след това па се дръж, ще видиш такива злоупотреби и злосторства, че свят ще ти се завие. Тълпи бодри кариеристи, повтарям, сега атакуват хората с влияние в управляващата коалиция, искайки престижни постове. Знаем също, че много често се търси служба за "онуй наше момче", а изобщо не се търси подобаващ и способен "кадър" за тази или онази отговорна държавна служба. Така ли е? Що мълчите като пукали, що си глътнахте езика, малее, тоа па Грънчаров па се праи на интересен, засегайки толкова болна и неудобна тема?! Тия тумби кариеристи, които като гладни псета атакуват тъй апетитно димящия кокал на властта, са най-голямата опасност, те обикновено са и причината за провала на всяка една власт. Туриш ли некадърен кариерист на отговорна държавна служба, верно, той ще ти е верен, но ще направи такива зулуми, че, дето се казва, дупе да ти е яко после. И държавата бива проваляна от такива именно кариеристи, от тая нагла напаст, повтарям, спасение няма. Бойко Борисов в предишното си управление има, дето се казва, доста "неподходящи назначения", на моменти с просто око се виждаше, че той, горкият, просто немаше свестни хора, немаше "кадрови потенциал", за да упражнява властта. И се туряше на моменти и Сулю, и Пулю, и стрина им Гюргя, стига, разбира се, да имаха дебели връзки. Ето за тия пусти дебели връзки ми се ще да поразсъждавам повечко.

Да, какъв е, да го кажем така, начинът за подбор на подходящи кадри за управлението у нас – давате ли си сметка за това? Как какъв: ами чрез връзки, лични, шуро-баджанашки, приятелски, роднински, по мафия, и какви ли не още, това е на първо място. "Имаме тук едно наше момче, я гледай да му намериш там некаква служба, нали ме разбираш, ама да е по-платена, наше момче е все пак, пък е и работливо! О, он може сичко, нема проблеми, много е отворен, каквато и да е службата, ама да е пò-така се пак, наше момче е он! Айде, действайте! Разбрахме се, нали?!". На второ място трябва да знаем, че партиите у нас гъмжат от пробивни кариеристи, които са готови на всекакви мерзости, само и само да се набутат на некое топло местенце. Е, може да има и хора в партиите, дето са движени от идеални, тъй да се рече, подбуди, ала такива мухльовци, с извинение за думата, по начало в нашенските родни условия са рядкост, а типичният случай са именно въпросните наглеци-кариеристи, способни на всяка мерзост – само и само да се доберат да доходна държавна служба, по възможност дето може да се лапат и комисионни, и подкупи, и така нататък. И в тия нашенски родни условия давате ли си сметка сега в каква ситуация се намират лидерите на участващите в правителствената коалиция управляващи партии? Разбира се, и Бойко Борисов, и Радан Кънев, и Кунева, и останалите ще им се наложи да турят на най-хубавите държавни постове хора, дето са им лично познати, на които имат съответното доверие. Но колко лично познати, доверени и проверени, пък и все пак кадърни хора може да има един лидер? Нали в един момент тия ще се изчерпят, какво да правим след това? Казахме, кадровият състав на партиите, да ме извиняват тия лидери, но според мен може да се сравни с нещо като "торба със змии", които се хапят една с друга, и ето, на въпросните водачи им се налага често да бъркат в тази торба, която змия успее да захапе пръста им, на нея именно и дават тази или онази служба. Има ли риск в този начин на определяне на хора за отговорните държавни постове? Има, разбира се, и то какъв! Да се навре човек в тия времена на хубава държавна служба е доста трудна работа, искат се и връзки, и "напористост", и "заслуги" се искат. Щото за какво работят хората в партиите, ами за да могат един ден да се наместят на топличка служба, да не са балами да работят за нещо друго обикновено? Изхождам тук от господстващата популярна представа, от съзнанието, което е така характерно. То по начало няма нищо лошо човек да се занимава с политика, но все пак се иска и известен моралец, и някакво приличие се иска, нали така? Има едно противоречие, на което искам да обърна внимание тука. Не зная

20 дали си давате сметка, но обикновено става така: тия, дето са най-способни да вършат някаква отговорна и нелека работа, точно тях съвсем не ги бива в натискането за кариера. Тия хора органически се гнусят от туй натискане, втриса ги като си представят какви унижения трябва да преживее човекът, за да се добере най-накрая до престижен и отговорен пост. И затова тия хора не умеят да се врат. А се врат най-силно тъкмо ония, дето пък не са кадърни; те са кадърни, ала за самото навиране, за самото врене, щото и за него се искат съответните качества, ама работа да ти свършат някаква, тях за това едва ли ги бива, щото целият им потенциал е отишъл за пустото навиране. Тук даже може да се изведе нещо като парадоксален закон: който по-яко се вре, пази се от тоя, търси най-способните хора за някаква работа сред ония, които изобщо не умеят да се врат, които си стоят на задния ред и не смеят да плюят в лицето си и те да почнат да се навират. Това нещо един политически лидер или държавник требва добре да го знае. Аз обаче, позволете ми да кажа, смело заявявам и твърдя, че нашите лидери и управници точно туй нещо изглежда съвсем не го знаят. Или ако го знаят, изобщо не го спазват. Добрият управник се познава по това, че умее да открие найкадърни и способни хора за съответната отговорна работа, такъв управник има някакъв нюх към тия неща, това е именно и найтрудното от ония умения, които в съвкупността си правят добрия, изкусния държавен (пък и не само държавен) управник. Щото управлението е цяло изкуство, дали, прочее, да не взема тия дни да напиша и книжка по тия въпроси, ето, наскоро написах книжка за Изкуството да си учител, що да не запретна сега ръкави и да напиша разбирането си и за Изкуството да си управник? Щото, сами виждате, и тази тема ме е заинтересувала напоследък, що пък да не ù отделя известно внимание и да напиша нещичко по тези въпроси? Ето, този днешен мой текст е добро въведение в тази тема, не смятате ли? Като и да е. Майната ù на книжката, друго е важно тука. Крайно порочният утвърдил се у нас начин за определяне на управници, на хора за държавната администрация е крайно време да бъде променен и заменен с някой друг, по-адекватен на нуждите, щото в тежките условия, в които се намираме, е престъпление на отговорни държавни постове да се турят хоранекадърници, алчни кариеристи, а в същото време способните, ония, които могат да свършат прекрасно работата, да бъдат държани настрана, да бъдат изолирани, докато в управлението, както обикновено става у нас, се вихрят какви ли не некадърници, калинки, плазмодии, паразити, тунеядци и не знам си какви още, трудно ми е да ги изброя сега всичките.

Е, аз от известно време, не от вчера, отправям, ако сте забелязали, съвсем съзнателни провокации в тази посока, открито оскърбявайки господстващите разбирания – като, за разлика от настъпателните кариеристи, открито, публично, съвсем откровено издигам своята кандидатура за един държавен пост, за който смятам, че съм подходящ, именно поста на заместникминистър на образованието! Е, и за директор на училище се опитвах да се кандидатирам по съвършено същия, пределно отпкрит начин, без да търся връзки и пр., но там ме отрязаха; по едно време даже пак по същия скандален начин бях заявил, че ще се кандидатирам за началник на Инспектората по образованието в Пловдив, ама само го заявих, пропуснах срока да дам кандидатурата си за участие в конкурса, после пък те отмениха вече обявения конкурс, щото съдът върна предишната началничка, уволнена при смяната на властта, абе виждате, у нас тъкмо в тази сфера, сферата на назначаването на подходящи личности за отговорните държавни служби цери пълен хаос. Е, аз се опитвам нещичко да променя. Давам пример, с който искам да подкопая установилите се представи. Провокирам най-гаднярски установилите се тук вкусове, дотам, че най-близки мои политически приятели се фрапираха дотам, че ето, вече и те не ми говорят даже. Абе остави го тоя Грънчаров бе, изложи се страшно той, ето, вре се за това пусто Министерство на образованието, иска, представяте ли си, да става заместник-министър, това му е станало нещо като идея-фикс, горкият, той не знае ли туй, дека сички го знаят, че така тия неща не стават, така не се правят, другояче става сичко, ох, колко "прозт" бил тоя Грънчаров бе?! Между другото, аз, действайки в тая съзнателно избрана насока, фрапирах съзнанията на всички с дори и с наглостта да се самопредложа на г-н Президента за... министър на образованието и нàуката, в служебното правителство, леле, станах пълен резил по тоя повод, сички зеха да ме мислят, че изглежда наистина съм превъртял, всички се отвърнаха от мен, то бивабива, ама чак такава наглост, пред сички да се тика да става министър, тоя съвременен Големанов-Грънчаров надмина сички в кариеризма си! Прочее, да си призная, аз по-преди и в писмо до Б.Борисов пак се самопредложих да стана министър на образованието и нàуката, когато моят състудент Сергей Игнатов падна от поста си, е, Бойко, разбира се, не ми обърна внимание, въпреки че немаше кой да тури, дотам немаше, че се принуди да назначи на тоя пост едно немощно старче от Академията, представяте ли си, него предпочете, ала мен не щя да ме назначи? Както и да е, бъдете спокойни, не съм полудял, обаче все пак опитайте да разберете защо отправям тия така грозни и направо нечувани предизвикателства спря-

мо установилите се в отечеството ни "добри нрави"? Ако ви е трудно да си отговорите сами на този нелек въпрос, ще ви помогна. Аз съм добър по сърце човек и винаги съм готов да се притека на помощ на неразбиращите. Но е факт, че всички, дори и найблизки мои приятели се разочароваха страшно от мен, щом прочетоха, че и този път не се въздържах да наруша добрите нрави и ето, най-нагло заявих тия дни, че не само искам да стана заместник-министър на образованието и нàуката, ами дори и за поста съветник на Премиера по духовните въпроси се полакомих! И открито заявих, че ще пиша писмо не само лично до г-н Борисов, но и до Радан Кънев, и до кого ли не, само и само да... изследвам какви ще бъдат реакциите на тия наши толкова мъдри държавни мъже. Бъдете спокойни, знам добре, че нема да ми отговорят, нито пък ще се трогнат. Камо ли пък да благоволят да си мръднат малкия пръст в тази посока, примерно, да земат и наистина да ме турят на тоя пост, поне на поста заместник-министър на образованието и нàуата, дето ми е така легнал на сърцето, че повече от това едва ли може да бъде! И защо тогава се излагаш бре, малоумнико?! Като знаеш, че нищо няма да постигнеш по тоя начин, що барем се излагаш, абе, идиотино?! Тоя въпрос изглежда всички си го задават, щом даже и уплашената ми тъща снощи се обади от... Раднево (тя си живее там, не е в болницата, бъдете спокойни, съвсем си е наред тя, горката ми тъща, дето има такъв опак зет!) да ме пита какво става с мен, ето, хората говорели, че вместо като хората да се опитам да се навра във властта, щот сега властта е наша, пак съм зел да правя некакви щуротии, да пиша писма, да се самопредлагам открито и прочие. Абе тия неща се правят иначе бре, идиотино, ми крещя снощи в слушалката справедливо уязвената ми тъща, която, човешко е, е крайно уязвена от това, че неоправният ù зет на 55 години е... безработен, и то при положение, че ето, неговата политическа сила вече за четвърти път е на власт (!!!!), а той пак не може като другите хора да се уреди и да получи некакво местенце във властта! Няма да скрия, че тъщата ми, както се полага, има най-светли комунистически убеждения, но това е отделна работа, аз нея съм се отказал отдавна да я преубеждавам в нещо. Ала тук в упреците си явно е права, а, какво ще кажете? "Добрите нрави" у нас изискват истинският кариерист да задвижи връзките си, да иде да се моли, да причаква респективно познатите си големци, да ги моли, ако требе на им цуне поне краката или ръката, да им обещае вечна дружба, ето такива салтанати правят оправните кариеристи у нас, те нема като мен да почнат да пишат открити писма, да се излагат публично, да просят пост, не, така положително не стават работите както

21 съм я подкарал аз. Ще дам пример, за да се разбере, че моят "кариеризъм" е така особен, че поведението ми не бива изобщо да се квалифизира по този начин. Две примерчета ще дам. Преди 23 години, ето тия ноемврийски дни на 1991 министър на образованието и нàуката стана проф. Николай Василев, Бог да го прости, философ, той почина наскоро. Лично мой познат, знаем се с него отдавна. Таман стана той министър, мен червените другари ме уволниха от Пловдивския университет, за политически заслуги, щот бях син, а ПУ и тогава, и до ден днешен си беше и си остана една червена крепост. И аз бях безработен месеци наред. Не си мръднах пръста да ида в София и да се представя на моя отдавнашен познайник проф. Василев, Министъра. И да помоля за служба. Не, не направих това. И даже когато шефът на инспектората по образованието в Пловдив ме тури за "временно-изпълняващ" директор на една престижна гимназия, Хуманитарната, аз не си мръднах пръста да ида при проф. Василев и да поискам да ме тури за постоянно на това място. Падна от власт след годинка правителството на Филип Димитров, комунистите в училището мигновено ми обявиха стачка, аз си зех шапката и си тръгнах. Няма да казвам какво стана когато СДС взе властта при Костов. Аз пък се оказа че съм безработен, както и да е, тази любопитна история съм я описал в своята книга Страстите и бесовете български (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България). Ще премина при управлението на Борисов, когато министър на образованието и нàуката стана моят ленинградски (сант-петербургски) състудент Сергей Игнатов. Аз, разбира се, не си мръднах пръста да ида за нещо да го моля, не, напротив, почнах да го критикувам в блога си и той, министърът, благоволил да каже пред наши общи приятели (които се опитали да ходатайстват за мен пред него), че тоя там пловдивски "почитател на Платон" нека да си чете Платон, какво иска повече, та се е захванал да го критикува? Факт е обаче, че когато в училището, в което работих тогава като преподавател по философия и гражданско образование, именно ПГЕЕ-Пловдив, се проведе директорски конкурс, аз пак не си мръднах пръста поне да опитам да повлия малко за да бъде турен поне що-годе приемлив и кадърен директор, не, проспах този момент, е, турената за директор другарка за кратко успя да ми отмъсти така, че ето, вече ме уволни, сега пак, заради нея, съм безработен. Както и да е, това са лични неща, нямащи отношение към темата, но те поне показват, че от мен кариерист в общоприетия смисъл на думата не става, аз явно и изобщо не съм никакъв кариерист, щото ако бях, отдавна да се бях нагласил на некое хубаво държавно кресълце.

22 Да, време е да завършвам. Че стана дълго. Ето ми вкратце идеята. Внимавайте, за да разберете каква ми е идеята и защо се държа по тоя пределно глупав начин, уж навирайки се и аз на престижен пост. Трябва коренно да се промени начинът на назначаване на държавни служители на най-отговорните, пък и на всички останали държавни длъжности. Тая досегашна шуро-баджанашка, партийна и връзкарска технология за определяне на "наши хора" за държавните кресла е безкрайно порочна и трябва да бъде премахната час по-скоро. Разбира се, че трябва да се въведе истинска конкурсна система, разбира се, за висши постове като заместникминистрите конкурси никога няма да бъдат направени, но "нещо като конкурси" за определяне на най-добрия кандидат и там трябва да бъдат правени. А пък кандидатите за тия постове, разбира се, трябва да имат достойнството сами и пределно открито да представят своите кандидатури. От които хората с власт, управниците, наистина да подберат най-достойния. А не да правят партийни назначения, и то на обикновено на хора, които само защото са имали връзки, се добират на държавната служба, а пък след това или не знаят какво да правят, или нищо не правят, сиреч, само паразитират, или пък, ако нещо изобщо направят, почват само да вредят, да нанасят поражения, да правят зулуми, излагации и пр. На сеирища сме се нагледали, а сеирища се получават когато некой некадърник бъде турен на държавен пост, за който с просто око си личи, че не става изобщо. Ето тая практика трябва да бъде променена решително. За да помогна да се промени, ето, аз, като гражданин, сиреч, като собственик или господар на тая държава, ще направя, според силите си, нужното, онова, което смятам за добро и за полезно. Дори и с риск да ми се смеят, да ме ругаят, да ме плюят, да ме обявяват за луд, за кариерист, за какъв ли не. Сфанахте ли отчасти за какво изобщо става дума тук? На мен ми писна да пиша, спирам дотук. Друг път, ако имам настроение, ще продължа. Хубав ден ви желая! Прощавайте ако има нещо, но бях пределно честен и открит. Бъдете и вие такива. Този е начинът. Аз друг начин не виждам. На управниците си трябва да казваме цялата истина. И не трябва да се държим като скотове, които постоянно се самоунижават. Свободният човек се държи винаги открито, няма от какво да се срамува, ето това е и достойното поведение, от него презрян кариерист не става. Дано поне това сте разбрали. И помнете другото: ние, гражданите, сме господарите на управниците, ние сме ги турили там, те са наши слуги, затова трябва да ги държим изкъсо за да не правят поразии. Може да звучи грозно това в нечии уши, но аз го казвам, щото съм длъжен да го кажа. Това

трябва да се знае от всички. И да не се забравя и за миг. Чао и до скоро! ЗАБЕЛЕЖКА: И Бойко Борисов, и Радан Кънев, и Миглена Кунева (и още мнозина други от днешните управляващи) са мои "приятели" в интернет, във фейсбук, а с някои от тях съм си и писал писма (примерно, с президента Плевнелиев си обменихме по няколко писма по време на избирателната му кампания, след това, като стана държавен глава, той вече не ми пише). Ще пратя този горния текст до тия всичките политически и държавни дейци и управници, нека да им помогна да опитат да избегнат някои грешки, смятам, че е мой дълг да правя нещо в тази посока. Най-малко повдигната тема си заслужава осмисляне и обсъждане, да видим дали някой обаче ще реагира. Ще видим. Ето това е интересно да се разбере. Заслужава си да правим такива експерименти, нали, какво ще кажете? Що мълчите като...?!?!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, СВОБОДОЛЮБЦИ!

ЧЕСТИТ ЧЕТВЪРТ ВЕК ОТ РАЗРУШАВАНЕТО НА ЗЛОКОБНИЯ СИМВОЛ НА СЪВЕТСКО-РУСКИЯ ИМПЕРИАЛИЗЪМ: БЕРЛИНСКАТА СТЕНА!

Да живей, да пребъде свободата ни! Никога не бива да се отказваме от нея! Тя е най-скъпото, което имаме

TEAR DOWN THIS WALL

Честит четвърт век от разрушаването на злокобния символ на съветскоруския империализъм: Берлинската стена! Долу варварска империалистическа Русия! Да живее бъдеща демократична Русия в естествените си граници! Свобода и независимост на поробените от Русия народи!

Днес е денят, в които всички обичаме САЩ – защото ни освободиха от съветско-комунистическото робство! Вечна памет на Роналд Рейгън! Написа: Lachezar Tomov МОЕ ПИСМО, ПИСАНО НАВРЕМЕТО ДО КОСТОВ, СЕГА ГО ПРЕПРАЩАМ НА ГОСПОДАТА Б. БОРИСОВ И Р.КЪНЕВ Просперитет за демократична Европа, за нейните граждани – и съд за диктаторите и военнопрестъпниците като Путин! Написа: Daniela Gortcheva

Решавам тия дни да изпратя едно мое писмо, писано навремето до Иван Костов (когато той беше премиер), до сегашните управляващи, възнамерявам да изпратя това писмо до г-дата Бойко Борисов и Радан Кънев. Този документ съм го публикувал в

своята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България) и преди малко се сетих за него, е, решавам сега да го пратя на днешните управляващи (Костов навремето не даде знак, че писмото е стигнало до него):

Предупреждение за пораженията на "огледалния антикомунизъм" Под "огледален антикомунизъм" разбирам един синдром на съзнание и поведение, в който като в огледало може да се открият всички до един недъзи и дефекти на комунистическата психология. "Огледалният антикомунизъм" възпроизвежда буквално комунизма, но на едно личностнопсихологическо ниво. Доста е коварна тази ситуация: да се определяш като антикомунист, а всъщност да имаш все същия комунистически маниер на мислене и поведение, ама някак си "наопаки", със знак "анти". Този тип антикомунисти са също един такъв печален продукт на комунизма, какъвто са и автентичните комунисти. В нашата най-нова, съвременна история този феномен на "огледалния антикомунизъм" се прояви доста отчетливо в средите не само на СДС като найстабилна антикомунистическа политическа сила, но и на всички останали, и то до последната, партии и организации. С времето като че ли неговите прояви все повече отслабват, но той все още има достатъчно сила – и по тази причина може да се открие не само в сегашното СДС, ами и в другата дясна партия ДСБ. А пък в годините след 1989-та "огледалният антикомунизъм" си беше в своята стихия. Особено опасен стана той в годините 1997-2001-ва, когато СДС беше управляваща партия. Аз в предишния очерк писах за някои от неговите прояви, и затова някой може да каже: добре де, ами къде беше навремето, защо тогава не се изказа и не предупреди?! Щото сега е много лесно, постфактум, да се умува и философства, но моментът е пропуснат. Та в тази връзка тук искам да публикувам едно мое писмо до премиера Иван Костов, което съм написал и изпратил на 5 октомври 1997 година. То е тъкмо по повдигнатия проблем и ми се струва, че ще е любопитно да се разбере сега как е бил осмислян и

поставян този проблем тогава, в ония решаващи години. Ето го и самото писмо: Уважаеми господин Костов, Позволявам си да обърна вниманието Ви върху един изключително важен проблем на сегашната ситуация в СДС и на управлението на страната. Всъщност изпращам Ви текста на мое изказване, което беше оценено като скандално както в клуб 37 на СДС в Пловдив, така и на други нива на организацията, на които съм се опитвал да се изкажа. След като не бях чут и разбран в средите на СДС, до които имам достъп, реших да подготвя статия за печата, в която да поставя проблема на вниманието на обществеността. Но тъй като съзнавам, че такава статия може да бъде използувана в започващата вече кампания срещу управлението на СДС, то реших да се обърна към Вас като последна надежда да бъда разбран – преди да използувам възможностите на печатното слово. Ето част от това, което от много време се опитван да кажа, но досега не съм бил чут: България е изтощена, тя няма сили да издържи още една криза на властта,подобна на януарската, от януари 1997ма. Ако СДС (и ОДС) пропилеят своя шанс във властта то последиците ще бъдат непредвидими – тогава и албанският вариант ще ни се стори мек в сравнение с ужаса на предстоящото. Затова нека да се опитаме да си представим онези процеси, които могат да подхлъзнат управляващите в пропастта на непрекъснато дебнещия провал. Ще акцентирам върху една коварна тенденция вътре в СДС, за която почти не се говори, но която може да се окаже фатална. Изключително важно е създаването на механизъм за издигането на ръководни постове в съюза (и също във властта, в управлението на страната), който да благоприятства растежа на млади, образовани, необременени от миналото и от стереотипите на огледалния антикомунизъм личности, проникнати от духа на свободата, от толерантност, от доверие към личността, от човечност и от разбиране на властта като огромна отговорност, а не като начин за бързо “уреждане” в живота. От решаването на тази задача зависи успеха на управлението на СДС и спасението на България, справянето с огромните трудности, които ни чакат и които могат да се преодолеят само чрез впрягането на целия личностен потенциал на СДС и извън СДС, т.е. потенциала на България като цяло. Ако тази задача не бъде решена, то провалът на СДС като управляваща сила е гарантиран и неминуем, а оттук следват неописуеми беди за България, за изстрадалия наш народ. Дано всекидневните грижи по управлението и суетнята, свързана с него, не доведат до фатално забравяне на тази насъщна задача.

23 Към настоящия момент обаче ситуацията е направо плачевна. Най-лошото е, че в средите на властващите – и особено в средния ешалон на управлението продължава да битува представата, че властта не е тежка отговорност, а просто начин за уреждане на личното положение и средство за “изсмукване” на материални благини. Другояче казано, представата, че властта е келепир, е гибелна за всяка управляваща сила и за всички управляващи, тя неизбежно ги влече в пропастта на провала, тя е корен на корупцията във властта, който трябва да бъде отсечен. Страшно е, но трябва да признаем, че в средите на СДС тази представа и нагласа е широко разпространена и съответно малцина са ония, които разбират истинския смисъл и отговорностите на властта. Ако тези последните си останат малцинство и следователно келепирджиите продължат да доминират, днешните управляващи неминуемо ще се провалят.

Казаното по-горе означава, че кадровата политика на СДС страда от големи недостатъци. На отговорни постове биват издигани лица просто защото били познати, близки или дори роднини на някой от политическите ръководства на съюза от някакво ниво, а не защото притежават необходимите качества или даже ценз. В съюза гъмжи от пробивни кариеристи, които не подбират средствата за да се уредят на някое заветно място във властта. За да постигне целта си тази сива маса от обвързани налична основа с ръководствата кариеристи прави всичко възможно за да прогони кадърните и честни членове на съюза, да ги елиминира като съперници за властта. Отделните местни ръководства на СДС не са друго, а само групировки на лична основа с кариеристични попълзновения, т.е. “приятелски кръгове”, жадни за власт и постове, на които съвсем не им влизат в сметките такива неща като успех на управлението или пък извеждане на страната от страшната криза. Дефицитът на личности в СДС е огромен, за съжаление на ръководни постове в него (особено по региони и по населени места) са се наместили хора с посредствени личностни качества и без политическа култура, но за сметка на това безкрайно жадни за власт и келепир. Не може да постигне успех едно управление, което не се опира на личностния ресурс на неговата политическа сила и дори на цялата нация. Затова ако НИС на СДС не се опита да промени по

някакъв начин ситуацията с кадрите по места и региони, то провалът на управлението е гарантиран и ще се дойде в найблизко време. Некадърникът на власт, поставен там от СДС, е “чумата” за СДС. С това една демократична партия трябва да се бори непрестанно – защото в противен случай пораженията от такива хора са безкрайно опасни и вредни, понеже всекидневно подкопават и съсипват управлението на страната. Във връзка с казаното трябва да се добави, че в СДС за съжаление се възпроизвеждат онези стереотипи на съзнание и поведение, с които навремето БКП упражняваше властта. Най-основният сред тях е синдромът на “активния борец” или пък този на “крайния антикомунист”. Според първия дефект на съзнанието членската маса на съюза или партията се дели на "обикновени" и "заслужили в борбите". Съответно на това решаващата дума имат онези, които без срам за себе си твърдят, че от години били мръзнали по митингите или пък барикадите на “битката за демокрация” и следователно трябвало да са на първо място при разпределянето на топличките места, на благинките на властта. Онези от членовете на СДС, които пък безскрупулно твърдят че били “най-крайни антикомунисти”, също си мислят, че спадат към някаква каста на избраните и затова разчитат, че и те няма да бъдат подминати когато се търси човек за някакъв пост. Всъщност според съзнанието на такива трябва да се търси не подходящ човек за някакъв пост, а по-скоро се търси подходящ пост за ето този, именно за “нашия” човек. Стигнало се е дотам, че ако някой в СДС каже за себе си, че не иска да бъде просто “антикомунист”, а че му стига да е демократ и либерално настроен, то показните антикомунисти непременно ще го освиркат или поне няма да погледнат на него с добро око. А пък ако е и кадърен, непременно ще го обявят за “враг”, та да го елиминират от битката за постове. И т.н., и т.н. Едно от условията на неминуемия провал на управляващите – в случай че не се намерят сили за противодействие на гибелните тенденции – е това, че почти винаги се търси работа на еди-кой си, който бил “наше момче” или момиче, също бил “последователен”, “анти-“, “активен”, и непременно познат на г-н Еди-кой си и пр. Но много рядко се търси личност, човек и специалист, който наистина може да поеме тежестите на някоя държавна длъжност – и непременно ще се справи с работата си. Подценяването на личностното начало, от което в крайна сметка зависи всичко в едно управление и наместването на негово място на “другарско-кариеристичния” принцип на издигането на кадрите е изпълнено с коварни опасности за съдбата на самото управление. За съжаление засега почти нищо не се прави за промяна на тази

ситуация, което вещае ускоряване на провала, неговата неминуемост и съдбовност. Последиците за страната, захвърлена отново в бездната на хаоса, безвластието и отчаянието, са ясни за всеки човек, ала изобщо не влизат в сметките на толкова арогантните и настъпателни кариеристи. Властта е човешко отношение. Една власт е осъдена на неотвратим крах ако отчуждава, а не приобщава колкото се може повече човешки и личностен потенциал около себе си. Съвпадението на идеята на СДС – да създава условия и да насърчава проявите на личностност, свобода, предприемчивост, склонност към поемане на инициативи, рискове, вдъхновени от воля за успех и желание за пълноценен, свободен човешки живот, за умиротворяване и просперитет на обществото и пр. – със смисъла на понятието за държавна власт, която трябва да прави същото, не да пречи, а да насърчава и предразполага хората да изявяват свободно себе си, е изключителен шанс на СДС да реализира своята идея и с това да внесе човечност и живот в българското общество. А това не е друго, а именно истината за спасението и просперитета на България. Изключителните тежести на управлението на СДС и ОДС могат да бъдат изнесени само ако политическата сила е преизпълнена със съзнанието за своята отговорност. Носител на това съзнание, негов субект може да бъде само отговорната личност, отдаваща своята енергия за успеха на делото, и то по известни идеалистични подбуди. Смисълът на всичко казано по-горе е, че точно на тази личност трябва да се дава път – за да се акумулира човешката енергия, способна да поеме тежестите на управлението на всички нива, което пък ще гарантира успаха на самото управление. Но това, уви, не става, и поради това могат да се очакват в най-скоро време неминуеми беди. Г-н Костов, ето този текст беше посрещнат с непоносимост в онези органи на СДС, в които беше представян. Това е обяснимо и е своеобразен тест или доказателство за истинността и навременността на това, което той изисква да се направи. Дали обаче нещо в тази посока все пак ще бъде направено?!

5 октомври 1997 година С уважение: (подпис, А.Грънчаров) СЪПРОТИВАТА СРЕЩУ СЪВЕТСКОТО ГОСПОДСТВО В БЪЛГАРИЯ ВСЕ ПАК ПРОДЪЛЖАВА – ВЪПРЕКИ ПОБЕДИЛИЯ ОТНОВО ЛОЗУНГ „ВСЯ ВЛАСТЬ БОРИСОВУ”

24 Обичаен протест пред МОЧА като за глухи слепци на власт, Автор: ИВО ИНДЖЕВ, НОЕМВРИ 9, 2014

Денят на годишнината от рухналата граница между свободата и съветската зона на Берлин премина в София по обичайния начин. Обичайно, както години наред, протестирахме пред българската разделителна линия между свободата и подкрепата (туземно институционална, чисто московска, партийно-герберско-социалистическа и т.н.) за символиката на съветската окупация на България. Обичайно се събрахме за целта пред Монумента на окупационната червена армия (МОЧА).

Обичайно настояхме този монумент да бъде преместен. Обичайно беше, че нямаше нито един български телевизионен екип. Обичайно имаше няколко провокатори. Необичайното беше, че този път никой не ми счупи плаката с надпис „СВОБОДА ИЛИ СССР” (както стана на 9 септември на същото място). Необичайно беше, че полицията не арестува никой от нас и дори не поиска да ни запише данните от документите. Необичайно се появи все пак българска телевизия, но от далечна Америка, която засне протестната акция, за да осведоми българите в Чикаго, които ще бъдат по-информирани от българите в България по един важен въпрос: съпротивата срещу съветското господство в България все пак продължава – въпреки победилия отново лозунг „Вся власть Борисову”.

25 СНИМКИ ОТ БЪЛГАРСКАТА БЕРЛИНСКА СТЕНА НА 9 НОЕМВРИ 2014 г. ivo.bg

МОЕ КРАТКО ОТВОРЕНО ПИСЪМЦЕ ДО ГОСПОДАТА БОРИСОВ, КЪНЕВ И ТАНЕВ

Желая ви успех!

10 ноември 2014 г. Пловдив

РУСКАТА ЛУДОСТ СЕ ЗАДЪЛБОЧАВА...

До г-н Бойко Борисов, Министърпредседател на Република България До г-н Радан Кънев, депутат, Председател на партия "Демократи за силна България" До проф. Тодор Танев, Министър на образованието и науката Уважаеми господа, Изпращам Ви една поредица от публикации в моя блог, в които поставям съдбовно важен по моя преценка проблем пред новото управление на страната:

Из: Съхраняват величието на руската нация чрез спермата на Путин: Екстравагантната идея включва спермата на Путин да бъде изпращана на руските по пощата на рускините по пощата. Това щяло да е силен инструмент за борба с демографската криза „Всеки гражданин на Русия от женски пол ще може да получава по пощата генетичен материал от президента Путин, да забременее от него и да има дете. Тези майки ще получават специални придобивки от държавата“. Това е записано в нов законопроект, внесен в руската Дума, съобщава trust.ua. Авторът на екзотичното предложение е председателката на Парламентарната комисия по въпросите на жените, децата и семейството е Елена Мизулина Мизулина, която има докторска степен по право, направила предложението по време дискусия за пловодитостта в Русия. Тя обяснила и какво ще стане, след като децата на президента Путин се родят, с основната презумпция, че те ще бъдат основно от мъжки пол. „След раждането на детето, то ще бъде давано за отглеждане в специална институция по подобие на училищата на Суворов с целта да възпитаме граждани, верни на отечеството и лично на президента Путин.“ Така в бъдещето тези деца ще формират военния и политически елит на страната, защитава предложението си депутатката. По този начин щяло да се въздейства и върху демографската ситуация в страната.

С най-добро чувство: (подпис Ангел Грънчаров) ТЪРЖЕСТВОТО НА ДОБРИЯ ЧОВЕК Е ЕДИНСТВЕНАТА ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ ПРОТИВОДЕЙСТВА СРЕЩУ ТЪРЖЕСТВОТО НА ЗЛОТО

Ние, гражданите, сме господари на управниците, ние сме ги турили там, те са наши слуги, затова трябва да ги държим изкъсо – за да не правят поразии Разяснение защо подкрепям новото правителство, снабдено с една-две щури идеи как и аз с нещичко да допринеса за доброто на България

Из: Свидетелствам само истината! – Изказването на Дянко МАРКОВ, Брой: 45, 6 ноември 2014 – ПНЕВМОНИЯТА

Позволявам си да призова: нека да опитаме да потиснем критичния си патос и да дадем шанс на това правителство! В името на доброто на българското образование съм готов да се самопожертвам и да приема поста заместник-министър на образованието! Мое писмо, писано навремето до Костов, сега го препращам на господата Б. Борисов и Р.Кънев Ще се радвам да се запознаете с тях и да си направите съответните изводи. Като ангажиран гражданин се водя от своя дълг да ви помогна – с оглед да се избегне пропиляването и опропастяването на възможности, на полезна енергия, на ресурс и на доверие.

Уважаеми и драги граждани на Европейската общност на народите, уважаеми съграждани и съотечественици, уважаеми гости! Аз дойдох тука в своята вече 93-та годишнина от рождението ми, за да засвидетелствам неща, които са малко известни не само на Европейската общност, но и на нашата млада генерация съотечественици, които нямаха възможност пряко да се докоснат до събитията, в които аз, по стечение на обстоятелствата, съм бил не само свидетел, но и участник в много от тях. Аз ще се докосна сега съвсем бегло. В личен план от годините на комунистическия гнет най-тежкият ми спомен беше, когато аз узнах, че докато заедно с повъзрастния ми брат Марко, доктор на юридическите науки от швейцарски университет, бяхме ангажирани във войната срещу Германия, комунистическите терористи, които вилнееха в тила под защитата на щиковете на Червената армия, са извели баща ни и са го погубили без съд и присъда и къде е гробът му – до ден-днешен не съм

узнал. Но този личен гнет, но тази лична трагедия, която преживях, потъна в цялостната трагедия, в която влезе нашата нация и държава, след като беше окупирана от Червената армия и над нея се разпростря най-високият връх на комунистическия терор. Моето отечество е жертва на това! И ако днеска трябва да дойда от моята Родина, която се оказа в дъното, в материално отношение, на Европейската общност, то е затуй, защото нея я сполетя върхът на комунистическата империя на злото. В нейния терор, упражнен над всички институции и достойни хора в нашата страна... Затуй сме на дъното! Затуй съм дошъл да свидетелствам за моята лична съдба и тази на цялата ни нация и държава! (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Около стотина жители на селата Троица и Осмар се събраха в неделя пред читалището на Троица на протест срещу започнали в региона проучвания за нефт и природен газ от фирмата "Овергаз". Техните страхове са да не се проучва за шистов газ, което да замърси водите и почвите и да навреди на животните им. Хората се оплакаха и от вибрации на проучващите машини и казаха, че не разполагат с никаква информация за извършваните дейности. Това учуди представителите на "Овергаз", които коментираха пред журналисти, че данни за провежданите проучвания са дадени не само на кметовете на тези две села, но и на още шест села в района на Велики Преслав, където компанията има разрешително да проучва потенциално находище на нефт и газ.

26 И кокошките у нас били националистки! (един прелюбопитен и показателен случай) Трудната психологическа ситуация в онова време Една прелюбопитна „мистична“ история около манастирската камбана в Долна Баня, случила се в първите месеци след 10 ноември 1989 г. Всекидневният живот и настроенията в онова преломно време Началото на рухването на идеологическия бастион на комунизма Гражданското общество тогава се раждаше в големи мъки

Виж и: Протест срещу добива на шистов газ

TEAR DOWN THIS ПАМЕТНИК! ПОРЕДИЦА ОТ МОИ ВИДЕОБЕСЕДИ ЗА СЪБИТИЯТА ОКОЛО 10 НОЕМВРИ 1989 Г., ТАКА, КАКТО СЪМ ГИ ВИДЯЛ, ВЪЗПРИЕЛ И УЧАСТВАЛ В ТЯХ

Как, кои и какви хора ставаха лидери на опозиционните партии и движения Призив за покаяние от страна на комунистите, отправен директно в очите им Тръгването на българите по пътищата на свободата (Пряк линк към мястото, където ще бъдат подреждани клипчетата от тази поредица)

Виж: Tear down this Паметник (ГАЛЕРИЯ)

За замисъла на тази поредица и за това как БКП реши да се "отваря" към народа

ТЪЙ РУБЛОЛЮБИВАТА "ПЕТА КОЛОНА" НА РУСКАТА ИМПЕРИЯ У НАС ИЗОБЩО НЕ СПИ...

Скандалът в ПУ: студенти за първи път поставят искането да отпаднат идеологическите учебни предмети Първият митинг на свободни хора пред Храма Историите около учредяването и началото на Клуба за демокрация в Пловдив Случки и преживелици около зараждането на демократичен обществен живот в България след 10 ноември 1989 г.

Из: Две шуменски села протестираха срещу проучвания за нефт и газ в землищата им

Как опитите за „босненски вариант“ за запазване на комунизма у нас чрез кръвопролития бяха надмогнати от демократите

Възникването на Движението за възстановяване на духовните ценности и за милосърдие Няколко изразителни истории, случили се в ПУ в самото начало на промяната Крайно гузни, комунистите тогава тихо скърцаха със зъби и се опитваха да хапят подобно на настъпена змия Комунист и морал са две субстанции, осъдени на вечно разделение Партията никога не спи и никому за нищо не прощава Невижданият подем на духовете и как кукловодите го използваха за своите си цели Как у нас беше проигран шанса за позорното изритване на комунистите от властта (дек. 1989 г.) Размисъл за смисъла на прехода: откъде тръгнахме и докъде стигнахме?

За цената на „добруването“ на народа ни при социализмо-комунизма Кои никога няма да прежалят социализмо-комунизма? (1) Кои никога няма да прежалят социализмо-комунизма? (2) Предупреждение за възможно най-лошия вариант на развитие на събитията тепърва у нас

да говорят за евразийски съюз и за излизане от ЕС и НАТО. Истината е, че поради лоши управления България не се възползва до момента от членството в ЕС и хората почват да губят вяра. Например Словакия и Естония просперираха, включително покрай възможностите на свободната търговия и свободното движение на капитали в ЕС, а България дори НЕ МОЖЕ пълноценно да използва евро фондовете и ще връща немалка част от тях.

27 да се включи в предаването по телефона, по време на излъчването му.

20 години СДС: идеята, същината, истината и каузата на СДС Възходите и паденията на СДС, героичният устрем на влюбените в свободата, които промениха България Нравствената същност и психологията на редовия седесар Историята на СДС – непресекваща схватка и жестока битка на кариеристите с идеалистите Истината за 10 януари 1997 година трябва да бъде съхранена за поколенията Какво стана през деня на 10 януари 1997 година

Еврочленството е възможност, която умните използват, а глупавите пропиляват. Дано успеем да обърнем тази тенденция. В противен случай утре ще дойде нов популист, който ще спечели изборите с обещание за излизане от ЕС и връщане на комунизма в България! Написа: Martin Dimitrov КОЙ ПОСТЪПВА ЧЕСТНО, НЕ ЖИВЕЕ ЛЕСНО

Предаването "На Агората..." по ПО-тв го чувствайте като свое, то наистина е на всички нормални граждани, дето са на площада и на улицата, сиреч, не са някакви си там "медийни звезди" или "народни кумири", но са мислещи и имат какво да кажат. За такива хора е това необикновено предаване, имащо претенцията да поставя найсериозните въпроси, традиционно отбягвани от богатите комерсиални медии – които служат предимно за затъпяването и оскотяването на масовия потребител на телевизионна конфекция... ЧЕНГЕСАРСКАТА НАПАСТ ВЕЧЕ СЕ ГАВРИ С НАС, ТОВА ПОНЕ УСЕЩАТЕ ЛИ ГО, ДРАГИ МИ НАИВНИЦИ?!

Какво стана през нощта между 10 и 11 януари 1997 година Какво се случи сутринта и през деня 11 януари 1997 година Как властта беше изтръгната от ръцете на престъпната Столетница Кой постъпва честно, не живее Историческият смисъл на събитията, почнали с 10 януари 1997 година

лесно.

(Очаквайте продължение)

не става.

Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен Радой Ралин

ЗАБЕЛЕЖКА: Горната публикация е препубликация, ето първоизточникът: Всички видеоклипове от поредицата за началото на прехода след 10 ноем. 1989 г.; това е публикация от петък, 27 ноември 2009 г. ЧЛЕНСТВОТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ Е ВЪЗМОЖНОСТ, КОЯТО УМНИТЕ ИЗПОЛЗВАТ, А ГЛУПАВИТЕ ПРОПИЛЯВАТ 55% от българите харесват диктатора Живков Според изследване на авторитетната Алфа Рисърч 55% от българите харесват Живков. Това е направо опасно и не случайно се появиха всякакви партии, които

ТЕМАТА НА СЛЕДВАЩОТО ПРЕДАВАНЕ "НА АГОРАТА С ФИЛОСОФА АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ" ПО ПЛОВДИВСКАТА ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ Докога в страната ни бащина ще вилнее тая страшна простащина? - позволявам си да превърна този знаменит въпрос на Радой Ралин в тема на следващото предаване "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия, което ще се проведе този четвъртък, в 11 часа. Ако някой желае да ми бъде събеседник по тази тема в студиото, да заповяда, да заяви желанието си, стига да има какво да каже. Ако пък не желае това, може

Пускам телевизора, мигновено съзирам, че агентът от ДС Божидар Димитров, дегизиран като "професор", ни разяснява сладкодумно как е правилно да оценяваме комунизма и защо е толкова хубаво, че поголямата част от българите още обичат с цялата си душа незабравимия Тодор Живков. Става ми гнусно, премествам на следващия канал: там началникът на Шести отдел в Шесто управление („Борба с идеологическата диверсия“) на Държавна сигурност Димитър Иванов, също дегизиран като "професор" ("журналист", "издател" и каквото се сетите още) ни обяснява колко прекрасна страна била комунистическа България и колко лоша страна била днешната, европейска и демократична България и пр. ченгесарски идиотщини. Отивам на следващия канал, там внучката на непрежалимия Тодор Живков ни разказва сърцераздирателни спомени за "човека от народа" Тодор Живков, колко "земен" бил той, видите ли, колко обичен бил и прочие, и так далее. На следващия

канал самият Тодор Живков произнася някаква реч, на запис, разбира се, не смея да продължа да гледам речта му, щото ме е страх да не би другарите да са успели да устроят директен телемост с Пъкъла и Т.Живков оттам на живо да се изказва; изтръпвам при тази мисъл., у нас, зер, всичко е възможно! Признавам си, не смея да превключа на следващия канал. Да, страх ме е, щото кой знае какво ли пък тия комунидни медийни мерзавци са измислили за да ни промиват мозъците и на този ден. Та в тази връзка си позволявам да попитам: възможно ли е да си представите, че ако не в съвременна Германия, то поне в Германия на 60-те или 70-те години на миналия век всички медии са окупирани от дейци на Гестапо и на SS и точно те да обясняват на немците как е правилно да се оценява национал-социализмът, да пеят в хор дитирамби за Хитлер и прочие, питам, възможно ли е такова нещо да се случи в Германия?! Не може да се случи такова нещо, у нас обаче се случва, сега ясно ли ви е защо между Германия и България има огромна разлика във всяко едно отношение, и то не в наша полза?! НОВИЯТ МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА, ОКАЗВА СЕ, ПРАВИ ЧУДЕСНО ВПЕЧАТЛЕНИЕ!

КОМУНИСТО-ИДИОТИЧЕСКИЯТ НОСТАЛГИЗЪМ

Докато не постигнем коренна промяна в съзнанията, в душите си, същинският преход няма да е станал, няма да е завършил. Докато сме си все същите, докато мислим в клишетата, унаследени от комунизма, реална промяна в живота, в битието ни няма да настъпи. Май наистина трябва да си отидат поколенията, които са обременени от стереотипите на живота в несвобода – едва тогава може би т.н. "преход" ще е завършил, но и това изобщо не е сигурно...

80% от хората нямали отрицателна оценка за времето на диктатора Живков и за самия него, това за какво ви говори?! Имало дори млади олигофренчета, които не знаели кой е Т.Живков, ала въпреки това били имали добро мнение за него!!! Страшна работа! Малоумието у нас е в стихията си... ЕДВА СЕГА НАЙ-СЕТНЕ РАЗБРАХ НА КАКВО СЕ БИЛО ДЪЛЖАЛО "ТРАДИЦИОННОТО НЕМАНЕ" В ПОРТМОНЕТО МИ!

„Реформата в образованието прилича на реформата в гробището – тъй като няма подкрепа отвътре.“ (Проф. Тодор Танев, министър на образованието и науката, позовавайки се на някакъв английски мислител.) „Образованието на всеки от своите етапи се нуждае от сериозни реформи.“ – това пък вече е мисъл на самия министър в интервюто му тази вечер по една телевизия. ПОСТСКРИПТУМ: Министърът, апропо, заяви, че все още не са определени заместниците му. Да видим, интересно е, дали някой ще му предложи моето име като кандидат за този пост – след като моя милост по недвусмислен, изцяло публичен начин заявих готовността си да се самопожертвам и да заема този пост. Да, завързва се твърде интересен казус, примерно в светлината поне на ето това: Мое кратко Отворено писъмце до господата Борисов, Кънев и Танев

Из: Дафинов лист в портмонето и изобилието е факт!, Автор: Лина Максимова, 10 ноември 2014 г. Познатият дафинов лист има много интересно приложение извън кухнята Вие ползвате дафинов лист, но само в кухнята, когато приготвяте любимите си ястия?! Не, тук става дума за нещо изключително любопитно и ако сте експериментатори, ще пробвате на момента.

28 Не е матайп това с поставянето на дафинов лист в портмонето, пробвайте! Познатата ароматна подправка може да влезе в употреба и за привличане на изобилието. Само поставяте дафинов лист в портмонето и сте готови. Изпробвали го твърдят, че никога не остават без пари, а започнат ли те да свършват, винаги им изпадат отнякъде още, за да попълнят бюджета си. Какво по-хубаво от това, ако и вас ви сполети същото щастие… КРАТЪК КОМЕНТАР: Сещам се, във връзка с отбелязването на 25-годишнината от 10-ти ноември и от падането на Берлинската стена, ето този кратък, но много изразителен анекдот: навремето сърбите наричали комунистическата част на Германия "Източно Немачко", а Западната й част – "Западно Имачко"! Какво повече има да говорим по този въпрос, с това вече всичко е казано! ЗА МНОЖЕСТВЕНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ НА ХАУЪРД ГАРДНЪР

Пред клуб "Дебати" д-р Светлин Наков разкрива теорията за множествена интелигентност на Хауърд Гарднър и защо трябва да се стремим да се развиваме многостранно. Знаете ли, че за да е интелигентен един човек, не е необходимо да е силен в математиката или да може да запомни 100 думи подред, дори не е необходимо да има високо IQ? Според утвърдени теории в изследванията за мозъка има поне 9 вида интелигентности, които един човек може да притежава и неговите знания, умения и способности могат да се измерват паралелно по 9 различни направления. Често пъти някои хора развиват само една или няколко от своите интелигентности и изоставят другите, заради което понякога ги считат за прости. Според проф. Хауърд Гарднър, човешкият мозък може да развива 9 вида интелигентности: логико-математическа интелигентност пространствена интелигентност лингвистична интелигентност телесно-кинестатична интелигентност музикална интелигентност интерперсонална интелигентност интраперсонална интелигентност

натуралистична интелигентност екзистенциална интелигентност Гледайте лекцията на д-р Светлин Наков за теорията за множествената интелигентност, за да научите какви са 9-те вида интелигентност и какви качества и способности притежават носителите на тези интелигентности и в кои занимания и професии са истински добри. Научете защо е полезно да развиете поне малко интелигентност от всяка от 9-те вида и как паралелното всестранно развитие ви прави по-умни, поинтелигентни и по-успешни в живота.

с височайшото си внимание: откъде-накъде ний, властелините на държавата, ще даваме знак, че сме обърнали внимание на някакъв си там "гражданин Грънчаров", който, представяте ли си, ни се прави на интересен, пишейки ни писмо?! Също така до този момент, ето, вече е вторник, 8.25 часа, никой и не ми се е и обадил, примерно, някаква секретарка да ми звънне и да каже: "Г-н Грънчаров, бихте ли бил така добър да си турите костюм и да дойдете в приемната на г-н..., той иска да разговаря с Вас?!".

Научете повече на сайта на автора на това видео.

МЛАДИ ХОРА, ПРЕДСТАВЯМ ВИ СВ.НАКОВ – ЕДНА ОТ ЛИЧНОСТИТЕ, КОИТО ПРОМЕНЯТ БЪЛГАРИЯ, КОИТО ПРОМЕНЯТ СВЕТА! Изслушайте всичко, възприемете, помислете, ето ви един пример, изберете, вземете бъдещето си в своите ръце, не се оставяйте да бъдете жертва, а станете победители!!! Ето, подбрах всичко това за вас:

ПРОМЯНАТА В МИСЛЕНЕТО, В СЪЗНАНИЯТА, В ДУШИТЕ Е НАЙ-ТРУДНАТА, НО ЗА СМЕТКА НА ТОВА Е ФАТАЛНО ВАЖНА Току-що прегледах имейла си. Няма никакво съобщение до мен, изпратено от отговорните лица и институции, до които адресирах Мое(то) кратко Отворено писъмце до господата Борисов, Кънев и Танев. Не съм фантазьор, не мисля, че някой ще се трогне дотам, че да ме удостои

Моля, не приемайте последното изречение като "доказателство" за това, че съм някакъв непоправим мечтател, който е на път да превърти дотам, че да си помисли, че такова нещо действително може да му се случи някога. Между впрочем, имам един знак, пък макар и косвен: медиите писаха, че Радан Кънев се бил оплакал на среща със свои избиратели някъде в Добруджа, че откакто бил във властта, се оказало, че броят на братовчедите му почнал да нараства главоломно; хубаво е поне това, че говори за братовчеди, аз не съм му такъв, явно няма предвид моето писъмце до него. Както и да е, та държа да ви известя, че моят експеримент до този момент е на път да се провали решително, всъщност той няма как да се провали тъй като е заложен така, че дори и липсата на всякаква реакция вече е реакция, издава реакция (и също така показва много други интересуващи ме неща). Просто казано, както и очаквах, до този момент няма никаква реакция от лицата и отговорните фактори, до които дръзнах да адресирам своето тъй провокационно и дори направо скандално неприлично писмо. Аз всъщност адресирах писмото си обаче не толкова до тях, а до... вас, уважаеми читатели на своя блог. Идеята ми беше вас да накарам да се замислите. Не съм идиот за да си мисля, че някой властник ще се трогне дотам, че ще прочете написаното от мен и ще се замисли - далеч сме от този поврат; тия неща у нас, за жалост, за момента са невъзможни. Лесно не се пречупва цял един манталитет. Трудна работа е това. Промяната в мисленето, в съзнанията, в душите е най-трудната. Но пък за сметка на това от нея зависи всичко останало. Тя е съдбовна, фатално важна. Аз пък се радвам, че ето, имам знаци, че някои хора са ме разбрали, че някои хора ме разбират;

29 ето един такъв знак, който искрено ме радва: Тези, на които в момента преподавате уроци по гражданственост, са много задръстени, нищо не разбират, всичко приемат за чиста монета, ирония, алегория, аналогия и символи не схващат, разсъждават, приемайки чужди мисли – взети от чути по телевизията и написани в пресата коментари. На някой професор като Вучков ще повярват, но на Грънчаров – не! Хайде тях да ги оставим, ама има такива, дето разбират какво им се казва имплицитно. Те защо си мълчат? Напипвате точния момент да предадете точния урок, показвате на всеослушание къде бърка българина, ама не, няма кой да ви похвали и да благодари. Ама я влезте "в релсите" като всички останали – не разбирате какво става, траете си, ако разбирате, гледате някой да не разбере какво мислите, внимавате какво приказвате, пазите си работата, кланяте се, където трябва! Е, тогава всички ще ви разбират и даже ще ви заобичат – защото ще сте като тях самите. Не са обичани такива маргинали тук, това да не е Франция, всеки там си е "a part" и свободен; и мечта си имат французите – френска обща мечта, не американската, тяхна си мечта. А ние за какво да мечтаем? Глупости! Миирно!! Раавнис!! Урраа! Мария Василева Това е. Радостно е, че има хора, които разбират какво всъщност правя. Какво целя. Какво ме вдъхновява. Не съм "службогонец", това поне е сигурно, щото ако бях, отдавна да си бях намерил каквато и поискам служба. От мен службогонец и администратор не става. Хора като мен са от друго тесто замесени. И на друг огън са изпечени. Но наистина ме радва това, че има и не плоскостно мислещи хора. Това ме изпълва с оптимизъм. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! До скоро! В САЩ ПРИЛАГАТ ОБРАЗОВАТЕЛЕН ПОДХОД, РОДСТВЕН НА ПРИЛАГАНИЯ ОТ "АБСОЛЮТНИЯ НЕГОДНИК" ГРЪНЧАРОВ

Една твърде интересна статия за ония, които се занимават с образование - и търсят нови, модерни подходи за обучение и общуване с учениците: В САЩ учителят не говори цял час, той асистира. ЗАБЕЛЕЖКА: Няма как да пропусна да отбележа, че за прилагане от моя страна на родствен по същината си подход в обучението по философия аз бях уволнен от ПГЕЕПловдив с мотив "пълна некадърност",

"абсолютно несправяне с работата", "напълно негоден да бъде учител"…

лобисти в парламента събраха подписи на депутати с питане до Конституционния съд дали бившият цар може да се кандидатира за президент. Тогавашният президент П. Стоянов разбра каква заплаха за евентуален негов втори мандат се подготвя и също активира своите позиции – включително избраните от президентската квота съдии в КС. Премиерът Костов подцени случващото се и бе под влияние на целенасочена кампания за омаловажаване амбициите на бившия цар, разгърната от мрежите на бивши и настоящи специални служби, обслужващи укрепващата се пост-комунистическа олигархия.

30 ника от Мадрид, подкрепено от вече добре институционализираната олигархия, определиха психологическата и политическата невъзможност за сътрудничество между СДС и новото царско движение. СДС навлезе в дълъг цикъл на упадък, а след един мандат на изключително противоречиво по резултатите си управление, НДСВ се превърна в пето колело на сговора между Позитано и ДПС. България стигна дотук, където е днес. Написа: Огнян Минчев ПРОЕКТЪТ ЗА КОРИЦА НА НОВАТА ДОПЕЧАТКА НА МОЯТА КНИГА "ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ"

Уволнен бях по такъв параграф, че фактически съм изваден завинаги от образователната система (освен че съм, така да се рече, опозорен и дискредитиран); разбира се, ако съдът, към който се обърнах да върне правата ми, не отмени абсурдистката заповед за моето уволнение. Казвам това като интересен щрих на времето, в което живеем. Желая ви всичко добро! ПОСТСКРИПТУМ: В тази връзка не се стърпях да изпратя следния имейл до: Здравейте, уважаема госпожо Киркова, Началник на РИО-Пловдив, Здравейте, драга госпожо Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив, Здравей, уважаеми г-н Иливанов, Здравейте, уважаеми дами и господа свидетели, именно инж. В.Паунов, инж. К. Христов, инж. Топалова-Асса, г-н М. Чушков, Изпращам Ви за сведение текст, имащ известно отношение към моето съдебно дяло за отмяна на заповедта на толкова любезната директорка на ПГЕЕ-Пловдив за моето уволнение от ПГЕЕ-Пловдив с мотив "пълна некадърност", "абсолютно негоден да бъде учител" и пр.: вторник, 11 ноември 2014 г. В САЩ прилагат образователен подход, родствен на прилагания от "абсолютния негодник" Грънчаров С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров КАК БЪЛГАРИЯ СТИГНА ДОКЪДЕТО Е ДНЕС През 2000 г. Симеон Сакскобургготски нямаше никакво движение, което да предложи на когото и да е. През ноември 2000 г. той осъществи поредица от срещи с журналисти, политици и интелектуалци за да провери обществените настроения към евентуално негово завръщане. Неговите

Президентът Стоянов можеше да упражни влияние за забавяне разглеждането и решението на "царския президентски казус" в КС до периода след предстоящите редовни парламентарни избори през пролетта на 2001 г. Но неговите притеснения, че може да срещне бившия цар като съперник на президентските избори през есента на 2001 г. го подтикнаха да действа бързо в посока решение за невъзможност на Симеон Сакскобургготски да се яви като президентски кандидат поради неприсъствие в страната през последните 5 години. Този отказ чрез решението на КС през февруари 2001 г. откри перспективата за навлизане на бившия цар в партийната политика и изборното състезание за парламента през юни 2001 г. До последния момент преди официалното обявяване на НДСВ на 6 април, Симеон и неговите сътрудници държаха Иван Костов в целенасочено неведение какво се готви. Очевидно и самите специални служби на държавата, на които Иван Костов особено разчиташе, участваха в "ослепяването" и "оглушаването" на премиера и управляващия СДС относно готвещия се да дойде на власт бивш цар. На 4 април се проведе среща между премиера Костов и Симеон Сакскобургготски, на която последният категорично отрече да има каквито и да е политически партийни амбиции. Спомням си как висшият ешелон на СДС се радваше на тази новина в кулоарите на срещата с ЕНП, която течеше през тези дни в София. На 6 април се случи обратното на царските твърдения от 4 април. Очевидните опити на президента Стоянов и премиера Костов да заобиколят и да се освободят от амбициите на бившия цар (които окуражаваха няколко години порано), както и изкусното коварство на изгна-

Ако някой желае да си закупи екземпляр от това издание, може да ми пише на имейла. ДАЛИ Е ИСТИНА СЪОБЩЕНИЕТО, ЧЕ "СВЕТЪТ ЩЯЛ ДА ПОТЪНЕ В ПЪЛЕН МРАК ЗА ШЕСТ ДЕНА" – ИЛИ Е ПЪЛНА ЛЪЖА?!

Това "съобщение", дето го прекопирвам по-долу, дали е истина – или е пълна лъжа?! На мен ми се струва, че е измислица, опитваща се да предизвика сензация. Възможно ли е да се лъже така нагло? А вие как смятате?! НАСА потвърди – на Земята ще настъпи мрак за шест дни, през декември 2014 г., 28 Октомври 2014 Видяна 5589 НАСА потвърди, че Земята ще преживее шест дни на почти пълен мрак и това ще се случи между датите – от 16 до 22 декември. Светът ще оцелее, въпреки тези дни на тъмнина, когато в следствие на слънчева буря, слънчевите лъчи ще бъдат на 90% блокирани от прах и отломки. Съобщението бе направено от ръководителя на НАСА Чарлз Болдън. Той помоли всички да запазят спокойствие. Тази

слънчева буря ще бъде най-голямата за последните 250 години. Въпреки шестте дни на почти пълен мрак, на Земята няма да възникнат никакви сериозни проблеми. „Ние ще разчитаме на изкуствената светлина през тези шест дни.“ – казаха от НАСА Източник: lifebg

ми е да изразя чувството си... много е трудно... ЕХ, БУКОВСКИ, БУКОВСКИ, ДЕ ДА БЕШЕ ПРАВ...

ЕДНА СНИМКА, ПОКАЗВАЩА НЕЩО ФЕНОМЕНАЛНО: И НИЙ, БЪЛГАРИТЕ, СМЕ БИЛИ СПОСОБНИ НА ЧОВЕШКА СОЛИДАРНОСТ!

"Свободната душа е рядкост, но когато я видите ще я познаете най-вече по това, че изпитвате чувство на комфорт когато сте до нея!" Чарлз Буковски (цитиран от Rumen Krivicki)

ТОВА ЗАЩО ГО НЯМАШЕ В НОВИНИТЕ?! „Много страшно беше. Бях на светофара. И като се блъснаха, всичките хукнахме да държим трамвая. Хората започнаха да падат. А ние 20-ина човека подпираме. Изобщо не мислехме, че този трамвай може и нас да смачка. Явно е било само инерция, но успяхме да го закрепим в това положение. Вече тръгнаха няколко линейки, но няма убити.“ МИТИНГЪТ ОТ 18 НОЕМВРИ 1989 Г., ВИДЕОЗАПИС

Ех, история, история... бързо, неусетно течащо време... сред тия хора със светнали лица съм бил някъде и аз, на 30 години тогава... видях лицата на мои тогавашни приятели, с които заедно отидохме на митинга, ще трябва да изгледам внимателно кадрите, може и себе си да зърна някъде... изминали са цели 25 години от тогава, а сякаш беше вчера... а колко неща се случиха после... времето си тече непрестанно... тъжно, но това е животът... важното е, че животът ни сякаш започна откакто вдъхнахме въздуха на свободата... трудно

КРАТЪК КОМЕНТАР: Половината истина се съдържа в това твърдение на Буковски. Само свободната душа изпитва такова приятно чувство когато срещне свободна душа. Когато една несвободна душа срещне някаква сияеща от чувството за свобода свободна душа, тя, предполагам, изобщо не изпитва приятно чувство, напротив, имам основания да смятам, че тя започва да изпитва чувство на ненавист, на озлобеност. Откъде-накъде тоя там, видите ли, ще се радва на свободата, а пък аз да съм лишен от нея?! Да, но и това твърдение е съмнително, щото за несвободните души свободата не е нещо желано, тя за тях е нещо страшно. Да, страшно и опасно нещо е свободата за несвободните души – ако изходим от дефиницията на Достоевски. Опитайте се да се вживеете тогава в тяхната чувствителност. Щом свободата е нещо страшно и опасно за тях, за несвободните души, тогава те като срещнат и видят една свободна душа, се чувстват крайно дискомфортно, те се чувстват, предполагам, силно заплашени. А нима човек може да се радва когато се чувства заплашен от някаква опасност? Едва ли. Щом се чувстваш заплашен от гледката на една сияйна от свободата си душа, тогава ти, разбира се, ще се наложи да намразиш тази душа – и нейната свобода по начало също ще намразиш. На това основание аз се опитвам да обясня реакциите на съвременните комуноиди, на нещастните души, които мразят свободата, които настръхват от ужас и кошмар когато срещнат някоя свободна душа. Пълно е с такива хора наоколо, нима не сте ги забелязвали? У нас, за жалост, комуноидите, именно хората, ампутирани от чувството за свобода, съвсем не са малко. По тази причина сме и в дереджето, в което сме. Съв-

31 сем инакъв щеше да е животът ако у нас преобладаваха хората, разполагащи със свободни души. Тогава животът щеше да бъде празник. Какъвто е в други, в нормалните страни, където хората със свободни души са мнозинство. Свободната душа обича свободата, радва й се, жадува я, трепти от възторг пред нея. У нас, за жалост, мнозинството се страхува от свободата - а някои дори откровено я мразят. Ний, българите, знайно е, винаги във всичко сме пределно... оригинални! Все правим нещата наопаки на длъжното, на това как се правят, как ги правят по целия свят. Ний всичко правим на инат – все наопаки. Затова у нас така тежко се живее... ПРЕВЪЗХОДНА ИДЕЯ ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ДЕПУТАЦИЯ ОТ АКТИВНИ ГРАЖДАНИ, ИСКАЩА СПЕШНА СРЕЩА С НОВИЯ МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НÀУКАТА

Преуморен съм от работа, въпреки че се водя, видите ли, "безработен". От умствена, интелектуална работа съм преуморен, предимно от четене, от писане, от мислене, от работа на компютъра най-вече. Щото напоследък взех и да чета почти изцяло от компютъра (и от електронната си книга), с оглед да правя икономии (аз, авторът, издателят на книги и дори на две списания и на един вестник, съм стигнал дотам, че нямам финансовата възможност да си купя и една книга!). От постоянна работа и от излишества (нима не е излишество човек да си издава книгите и списанията предимно със средства от... социалното обезщетение при безработица!) съм на път да се превърна в ниществуващ, в нищенствуващ (не знам как е правилно да се каже и напише тази дума, има ли изобщо такава дума в българския език?!), абе да се превърна в същински бедняк, директно казано. Примерно вчера се улових, че се радвам изключително много поради това, че срещнах в един хипермаркет германски картофи, струващи само 37 стотинки килограма (и полски ябълки, струващи само 67 ст. килограма!), дори и аз можах да си купя едно чувалче картофи, мъкнах ги като идиот по автобусите; да, идиот, ала радостен идиот, идиот, който ще яде пържени картофи! Да живей руският бойкот на европейските хранителни стоки и западните санкции на Русия, ето, и ний, българските бедняци, ще имаме шанса да

ядем евтини германски и полски картофи и ябълки! Дали, мама му стара, както е тръгнало, няма да стигнем дотам, че да можем и ний, българските гладуващи, занимаващи се с интелектуален труд, да изпитаме щастието да си позволим да си купим в един прекрасен ден и евтино западно, германско или полско свинско месо?! Майчице, какво щастие е това, дали е възможно да ни сполети чак и такова щедро щастие?! Да отбележа и един друг нашенски парадокс, както е тръгнало, да не го подмина: у нас тия, които изключително много работят, те толкова повече... обедняват. В други страни може да е иначе, но у нас е така: колкото повече работиш, толкова повече обедняваш. Тия, които нищо не работят, по тази логика, у нас стават все побогати. Аз вече писах преди време, че в моята махала тук, в Пловдив, има една компания, която от ранна пролет до късна есен, а понякога и през зимата, когато денят е слънчев, седят на една масичка и непрестанно играят карти, нищичко друго не правят тия хора, а и те живеят, даже и си пийват непрестанно бира! Би следвало ако човек се откаже да прави всичко друго и да се захване да играе от сутрин до вечер карти (стига да не е милионер!), неминуемо да умре от глад; да, ама ето, това не се случва, този природен закон не действа у нас специално - поне в нашата махала е така! Аз пък, както казах, дето се скъсвам от работа, все повече обеднявам и ето, достигнах до нищетата. Чувствам я проклетата нищета как настъпва да ме обхване. По студените си стъпала я чувствам тази сутрин, разбира се, отоплението е лукс, който един бедстващ интелектуалец и свободомислещ философ като мен изобщо не може да си позволи. А навън тази сутрин е паднала кошмарно-студена гъста мъгла, като във филм на Фелини... Както и да е. То също така се и разбра, че и заместник-министър на образованието няма да стана (виж: Мое кратко Отворено писъмце до господата Борисов, Кънев и Танев). Сложени са вече такива заместници, една бюрократка и двама учени, световно непознати за мен лично; да видим какво ще направят, ала много се съмнявам, че нещо ще направят. Нито Радан Кънев, нито Б.Борисов, нито проф. Танев, министърът, не ми отговориха на писъмцето, в което предложих една иновативна идея за различно от традиционното определяне на "кадри" за управлението; явно у нас от иновации точно в тази тъй деликатна сфера никой не се интересува. Най-лошото е, че заради тази моя шантава иновация сам да се предлагам за министър, за заместник-министър и дори, представете си, за съветник по духовните въпроси на самия наш любимий премиер (!), ме помислиха за побъркан даже и най-близките ми приятели; те, както и подобава, като един се погнусиха от тази моя "морална нечистоп-

лътност" и вече дори не ме поздравяват, правят се, че не ме забелязват, и на улицата, и в интернет, във фейсбуковата Агора най-вече. Ангел Грънчаров, тоя проклет "службогонец", дето не се свени да се самопредлага за заместник-министър на образованието и на нàуката, явно е съвсем пропаднал в морално отношение човек, който не заслужава никакво внимание! Той трябва да бъде забравен, щото, другари, как така ще се излагаме да показваме, че познаваме такъв човек?! Не, той вече за нас не съществува, той за нас е вече мъртъв! Ето какво постигнах аз със своите авангардни, революционни и иновационни идеи за коренна и същинска промяна в образователната сфера – и особено пък в сферата на управлението на държавата, на демократизирането на живота в нашите общности, образователни, граждански, политически и пр., но най-вече образователни, също, накрая, за промяна на тоталното функциониране на несретната ни, на повредената ни демокрация, на демокрацията ни като цяло (без да искам вместо "демокрация" написах "димокрация", мале, дали на български специално тая дума, "демокрация", не е произлязла от "дим", пък после са се променили транскрипцията и произнасянето?!). Аз защо ли пиша тия несресани и тъпи мисли в дневничето си тази сутрин? Знам ли защо? Аз ако знаех защо щях ли изобщо да ги пиша? Как защо пиша - ами да се излагам, разбира се, пиша тия неща?! В излагациите има нещо пиперливо, тъй като стойностния човек у нас изобщо никой не го цени (говоря по принцип, нямам предвид себе си, аз, знайно е, не съм стойностен, аз, дами и господа, както се разбра, съм просто един... службогонец, един най-нагъл кариерист!), то ето, като никой няма да те оцени, а всички те ругаят, в един момент почваме да привикваме към ругатните и сами почваме да се самоунижаваме, за да получим, предполагам, известно перверзно удовлетворение (да употребя и аз веднъж толкова известната и любима тодорживкова дума) от поредната порция заслужени ругатни и плювни. Нищо де, нека да е така, аз пък си пиша, щото такава ми е работата, такава работа съм си избрал, като ми забраниха в нашето тъй свидно свободно общество да упражнявам професията си, именно, да преподавам на младите философия, на мен ми остана само една сфера на изява: да пиша. Е, ще пиша, ще ме търпите че пиша. Докато не забраните интернет, другари управляващи, ще търпите също така "някакъв си там Ангел Грънчаров", български гражданин и демократ, да ви безпокои не само с всекидневни критики, но дори и, чатпат, с разни открити писма, апели, предложения, шантави идеи, иновации и пр. От мен докато не забраните интернет (и българските пощи дори), няма да се отървете, запомнете го добре! А най-добре, за да се отървете от такива навлеци като мен, дето

32 много мислят и пишат, вземете ни забранете нас самите, арестувайте тия като мен, дето много знаят, натикайте ни в един концлагер - и работите тогава ще се успокоят. Ето, и Иво Инджев натикайте в концлагер, и всички останали крайно яростни критици, на които никаква власт не може да ни угоди - и все имаме какви ли не претенции! В светлината на казаното ми се налага да напиша своето ново, традиционно писмо до новия министър на образованието и нàуката, знаете, аз от години имам този обичай (първо писах навремето на Фандъкова, тя беше първият министър на образованието на Бойко, преди да я тури за кметица, тури я кметица, стана министър Сергей Игнатов, моят състудент от Петербург, и нему писах и така се отпочна тази моя традиция да пиша на всеки нов министър на просвещението). Ще му напиша тия дни на проф. Танев своето ново писмо, имам какво да му кажа, и в принципен, и в непосредствено-житейски, личностен план; може пък него тази прелюбопитна история на моето низвергване от образователната сфера да го трогне, знам ли? Ако изобщо бюрократите в Министерството допуснат моето писмо да стигне до бюрото на самия министър де, щото имам подозрението, че те крият моите писма от министъра, правят нужното писмата ми да не стигат до самия министър, в това нещо вече съм напълно убеден че е така: не може всички министри да са така неучтиви, а се смениха сума ти министри, на които съм писал, никой, повтарям, никой, не ми отговори (ако не броим Фандъкова, която единствена ми отговори лично!). И затуй в този момент ми хрумва една ето каква екстравагантна идея: ще ида директно в Министерството, във физическия смисъл, телесно ще ида, ще си взема приемен час и ще занеса писмото си лично, ще го предам сам в ръцете на министъра, ето каква хубава идея ми хрумна в този миг, а, какво ще кажете?! Великолепна идея, нали така? То се разбра, че човек нищо не може да постигне ако не се помръдне от мястото си, ако не си вдигне задника (пардон за думата!) и не отиде да свърши някаква работа - както се правят работите в действителния живот. Ще отида, а ако някой иска да дойде с мен, да съставим нещо като "депутация", да отидем цяла една група обезпокоени от ситуацията в образователната сфера граждани и дейци на образованието, да отидем при министъра и в лицето да му заявим какво мислим, как ний виждаме нещата, да му изкажем подкрепа, щото ми се види твърде свестен тоя човек, дето стана министър, проф. Танев имам предвид, горкият, който каза ето какво в едно свое най-прясно интервю: „Образованието на всеки от своите етапи се нуждае от сериозни реформи.“ после обаче добави:

„Реформата в образованието прилича на реформата в гробището – тъй като няма подкрепа отвътре.“ Казвайки тия две неща, той на мен лично ми направи чудесно впечатление, издигна ми се високо в очите, не крия, не казвам това от куртоазия, за да му се подмажа и пр., най-искрено го пиша: разбрах, че е един сериозно мислещ, сиреч, рядък за нашите български условия човек. И мисля, че този човек заслужава подкрепа и насърчение. Това, че сравни образователната сфера с... гробища, показва, че с него ний двамата мислим в една посока; аз в своите си книги съм описвал точно по този начин ситуацията, сравнявал съм я с "гробищни мотиви", писал съм за труп, който гние, но няма кой да го погребе, абе факт е, че с новия министър мислим все в една и съща посока. Велико нещо е интуицията, аз от пръв поглед разбрах, че този човек е дълбок, мислещ човек, хареса ми, затуй и така импулсивно ми се прииска да му кажа някои неща право в лицето, може би и затуй така отчаяно му се предложих да ме тури за свой заместник - та да мога да му кажа всички директно в лицето. Е, това не стана, той сам призна, че в определянето на заместниците си той лично нямало да има решаваща роля, както и да е, да не ровя тука, факт е обаче, че той вече има заместници и сред тях не съм аз. Но аз лесно не се отказвам, ето, решавам да ида да поискам прием лично при министъра, ще получа аудиенция и ще се срещна при него. Ако някой иска да дойде с мен да ме подкрепи, да заповяда, цяла група да идем, а, какво ще кажете? Аз ще предложа идеята си да съставим една депутация на свои близки приятели, смятам, че някои ще се съгласят, и те са луди глави като мен, обичат щурите идеи; ето, елате и вие, запишете се в депутацията, ще отидем, ще се срещнем с г-н Министъра и ще му кажем какво мислим, а? Право в лицето ще му кажем всичко, та да разбере, че ситуацията в системата на образованието не е хептен гробищна, че има и хора, които не се идентифицират с мъртъвци, които са готови да окажат подкрепа, където отвътре, къде отвън (мама му стара, то и аз вече не съм отвътре, щото, знаете, бях изгонен от образователната сфера, бях изритан от нея с един най-великолепен шут!). Е, отвън тогава ще му помагаме като отвътре няма подкрепа и помощ, аз така мисля, важното е обаче да знае, че все пак има някаква гражданска подкрепа в желанието си да прави сериозни реформи! Та който иска да дойде с мен на среща с г-н министъра (на образованието и нàуката), да заповяда и да се запише под тази публикация, ако успеем да съставим една по-голяма групичка от разтревожени граждани, милеещи за същинската реформа в образователната сфера, нищо чудно министърът и по-скоро да ни приеме, знаете, в днешно време управляващите са, така

да се каже, по-снизходителни или по-внимателни към роптанията на гражданите от улицата. Това вече е модерно, да се вслушват в ропота на гражданите, нали така? Е, ако съставим групичка, тогава нищо чудно министърът да ни приеме и по-скоро, без да чакаме по обичайния ред, чрез записване за прием и чакане аудиенция с месеци и пр. Това е, видяхте как ми се роди неочаквано една наистина прекрасна идея за съставяне на такава депутация, която да поиска среща с министъра! И ще я реализирам тази идея, прекрасните идеи трябва да не се оставят така, да витаят в празното пространство, а те следва да бъдат реализирани. С вас или без вас пак ще я реализирам. И сам да се наложи да ида, ще ида. Казвам това, щото нали вече писах по-горе, че дори и найблизките ми приятели се погнусиха от мен – откакто писах, че се самопредлагам за заместник-министър! Чудо голямо че съм се самопредложил, айде де, ще ми се правите сега на ощипани моми! А тия, дето драпат потайно и мръснишки да стават министри и заместници, от тях не се отвращавате толкоз, така ли? Аз, дето го направих съвсем открито и чистосърдечно, съм лош, а те са добри, така ли?! Майната ви ако мислите така! Стига, спирам, бъдете спокойни! Това исках всъщност да кажа. Сега сядам да си върша истинската работа. Предстои ми тук за около месец в моето принудително "безработничество" да подготвя цели два броя на списание ИДЕИ, българският, традиционният и също така научно-теоретичният, международно-многоезичният, и двата трябва да излязат до края на годината: страшно много работа имам! (Издаването на в-к ГРАЖДАНИНЪ, в хартиено и онлайниздание, с периодичност два пъти в месеца комай вече не го броя.) Като капак на всичко трябва да подготвя в най-скоро време и новия брой на съвсем новото списание за съвременно образование и личностно израстване, именно списание HUMANUS, това ще бъде неговият втори брой. Събрал съм материалите по всички броеве, остава да ги оформя за печат, тази работа върша аз, няма кой друг; е, то има, ама аз нямам пари да си платя друг да свърши тази съвсем техническа работа. И затова аз се трепя като същински каторжник. За благодарност за цялата тази работа съм един от най-руганите "лоши хора" в българската интернетна Агора, това поне е факт, ето, вече всички се гнусят от мен, щото се оказа, че съм бил и... "голем кариерист", "службогонец" и пр., дотам, та вече никой не ми и говори даже, а всички гледат да се преструват, че нямат нищо общо с "толкова лош и пропаднал човек". У нас моралът, видно е, е на висота, няма що! Бъдете здрави! До скоро! От мен няма да се отървете докато съм жив – дупе да ви е яко тепърва! (Пардон за толкова

33 гнъсната дума, дето употребих, ала се наложи!) :-) ГЛЕДАЛИ ЛИ СТЕ АМЕРИКАНСКИ ФИЛМ "ОТЧУЖДЕНИЕ"?

"Никога не съм изпитвал толкова дълбоки чувства едновременно. Да бъда толкова отчужден от себе си и същевременно толкова присъстващ в света." (Албер Камю) Подбрах за вас някои по-силни места от субтитрите на филма, но са заслужава все пак да го гледате: Майка ми беше учителка и аз без всякакво съмнение знаех, още от ранно детство, че единствената професия, която никога не бих избрала е да стана учител. Абсолютно никога не бих рискувала. Бих станала овчарка или каквото и да било друго, пред това да бъда учител. ... Повечето учители тук, в някакъв момент, са вярвали, че могат да променят нещата. Знам колко е важно да имаш напътствие, да имаш някой, който да ти помага да разбереш сложността на света, в който живеем. Аз нямах това, докато растях. "Аз съм пари. Озовавам се от ръка в ръка, като доларова банкнота, потъркана във вълшебна лампа. Показва се дух и изревава силно, с мощ. Но сълзите са само за мен. И точно тук всичко се обърка." ... "Асимилирам" - Какво означава това?

- Да поемеш нещо в себе си.

- Браво, отлично! Да погълнеш нещо. "Повсеместен" - Някой?

- Навсякъде по всяко време.

- Тогава какво е "повсеместна асимилация"?

- Винаги да приемаш всичко навсякъде през цялото време.

- Браво, Джордж! Как бихте могли да си представите каквото и да било, ако образите винаги са ви осигурени? Кой от вас прочете "1984" миналата година? Добре.

"Способност да се вярва в две противоположни неща"

Прочети още за филма: “Отчуждение” – живеем в маркетингов Холокост ТРЯБВА ЛИ ДА УЧАСТВАМЕ В ЗАТЯГАНЕТО РУСКАТА ПРИМКА ОКОЛО ВРАТА НА УКРАИНЦИТЕ ЧРЕЗ „ЮЖЕН ПОТОК”?

- Някой? Меридит.

- Да имаш две противоположни вярвания едновременно, вярвайки, че и двете са верни.

- Отлично, Меридит.

- Защо винаги му се подмазваш, скапана гъзолизке?

- Съзнателно да вярваш в лъжи, докато знаеш, че са фалшиви. Примери за това от ежедневието: "О, аз... трябва да съм красив, за да бъда щастлив. Трябва ми операция, за да съм красив. Трябва да съм слаб, известен, модерен." На нашите младежи днес им се казва, че жените са курви, кучки, предмети за чукане, за бой, за унижаване, за засрамване. Това е маркетингов холокост. По 24 часа на ден, до края на живота ни, тези сили се трудят неуморно, промивайки умовете ни до смърт. Затова, за да се защитим и да се борим срещу асимилирането на тази тъпота в нашите мисловни процеси, ние трябва да се научим да четем, да стимулираме собственото си въображение, да култивираме собственото си съзнание, собствената си система от вярвания. На всички ни са необходими тези умения, за да защитим, да съхраним собствените си умове. Проваляме се, проваляме се. Провалили сме се в това, че сме предали всички, включително себе си.

- Когато вървите по коридора или сте в час, колко от вас някога са усещали тежест, която ви притиска? Аз съм. Всички? Е, Едгар Алън По е писал за тези неща преди повече от 100 години, така че, четейки, разбираме, че домът на Ашър не е просто стар, разнебитен и занемарен замък. Той олицетворява също състояние на духа. "През целия мъглив, мрачен и беззвучен ден от есента на тази година, когато облаците висяха заплашително ниско в небесата, минавах сам, на кон, през необикновено пуста шир; и най-сетне, със спускащите се сенки на нощта, се озовах пред потискащия дом на Ашър. Не зная как, но с първото зърване на зданието, духът ми бе обзет от чувство на непоносима тъга. Наблюдавах простия пейзаж на имението, голите стени, белите дънери на изгнили дървета, с пълно униние на душата. Имаше леденина, потъване, сковаване на сърцето." "Отчуждение"

34 На упрека дали няма да е егоистично (подобно на западното поведение в миналото спрямо българската и унгарската съпротива срещу съветската колонизация) да се опитваме да печелим от участието си в плана на Путин срещу Украйна (заради „националния ни интерес”, както се изрази по-рано унгарският гост), Янош Адер намери за възможно да добави само „И аз мисля като президента Плевнелиев”. Лаконичността си той оправда с „липсата на време”... ЕТО КАКЪВ ГНЯВ ПРЕДИЗВИКА АГРЕСОРЪТ ПУТИН У ПОЛЯЦИТЕ

Из: Доживяхме европейски президент да се крие зад позицията на българския си колега, Автор: ИВО ИНДЖЕВ ... В свое изказване на конференция в София, посветена на 25-те години от падането на комунизма, гостуващият тук унгарски президент Янош Адер припомни борбата на унгарците за свобода и вметна, че през онази драматична 1956 година Западът не се е намесил на страната на този позив за свобода и демокрация. Това ми даде повод да задам въпрос, свързан с факта, че нито унгарците, нито българите получават помощ от Запада в надеждата си да отхвърлят комунизма с въоръжена борба. Горянското движение в България, точно както и унгарското въстание от 1956 г. в Будапеща, е разчитало напразно на западната помощ. Трябва ли обаче днес ние да постъпим по същия егоистичен начин с украинците като участваме в затягането руската примка около врата им чрез „Южен поток”, попитах аз. Посочих и очевидния факт, че е абсурдно пожарът на зависимостта от руския газ да бъде гасен с още по-голяма зависимост от вноса от на тази руска суровина. При това е знайно от всички, че идеята за примката „Южен поток” около украинския врат възниква в Кремъл именно след украинската оранжева революция през 2004 г. Пръв на въпроса ми, отправен в една от залите на хотел „Шератън” и към българския домакин на събитието, отговори Росен Плевнелиев. Казано в резюме, той изтъкна необходимостта от европейска солидарност с Украйна срещу руската агресия (словосъчетанието „руска агресия” беше употребено все пак по-рано от унгарския гост). Плевнелиев подчерта, че никога няма да се съгласи с анексирането на Крим от Русия и припомни посещението си в Баку, където договори 1 милиард кубически метра газ именно като реална алтернатива на руския.

Ненавистта винаги, уви, ражда ненавист... КАК КОМУНИСТИТЕ ЛЪЖЕХА ЗАПАДА ОТНОСНО ОТКРОВЕНО ПРОТИВОЧОВЕШКАТА СЪЩНОСТ НА КОМУНИЗМА

Из: СЪВЕТСКИТЕ МИТОВЕ (I), автор: Робърт Конкуест За читателите на моя блог и на издавания (предимно на негова основа) в-к ГРАЖДАНИНЪ подбирам няколко от найсилните моменти в текста на Робърт Конкуест – като горещо препоръчвам от заинтересувалите се той да бъде прочетен в неговата цялост в първоизточника; длъжен съм да обява, че идеята за това представяне ми дойде от сходна публикация в блога на г-н Иво Инджев; дълбоко съм убеден, че е необходимо колкото се може повече хора да прочетат текста на Робърт Конкуест, за да им се помогне да освободят и собственото си съзнанието от толкова коварните и дори отровни митове относно откровено противочовешката същност на комунизма;

ето и подбраните от мен цитати от толкова важния по моя преценка текст: ... Вече разгледахме атмосферата на неуместен романтизъм и неуместен рационализъм, които – заедно или поотделно – създадоха основата за този подход към съветския феномен. По отношение на рационализма Джордж Оруел дава пример с ранното мнение на Бърнард Шоу за руската революция. Воден от своя „безчувствен рационализъм”, Шоу вижда в Ленин и неговите последователи единствено разумни хора с добре обмислена програма, което става причина да обвини Чърчил във фалшивото им демонизиране, тъй като те не били нищо поразлично от делови и рационални човешки същества. Оруел коментира това мнение с думите, че независимо дали човек ги приема като ангели или демони, единственото сигурно нещо е, че те не са били разумни същества. По-романтичната, но не по-малко разрушителна мотивация за тези самозаблуди често е плод на добри намерения, което е пословично грешен подход. Носителите на тази самозаблуда приемат социализма като средство за постигане на подобро и по-хуманно общество. Но те не обръщат внимание, че социализмът не е синоним на хуманност, а конкретен социален и политически механизъм за създаването на това общество. ... Днес вече е известно, че този чисто абстрактен мотив, това изтръгване от корените, се случва много рядко. Както отбелязва Албер Камю по отношение на френските съветофили, те не толкова харесваха руснаците, колкото „чистосърдечно презираха част от французите”. Като цяло хората не могат да се изтръгнат от корените си, макар и да си мислят, че са го направили. Много от тези хора, които пренесоха своята вярност към Съветския съюз, могат да бъдат описани като предатели на своите страни и на демократичната култура. Но тяхната най-сериозна грешка беше още по-дълбока. Въпреки че се приемаха за носители на независима мисъл, способни на свободни избори, те пренебрегваха собствените си критерии. Те не приеха многобройните доказателства, които през 30-те години вече бяха достъпни, за реалността на комунистическите режими. От тази гледна точка те се превърнаха в предатели на човешкия разум. ... Другият фактор, който не може да бъде пренебрегнат, е модата. Макар да е с неясна концепция, тя съответства на цялостната атмосфера, осмяна по-късно като „радикален шик”. Адептите на тези идеи бяха възприемани като по-съвременни, в крак с модата, за разлика от простолюдието – част от тази мода беше радикалното отхвърляне на „буржоазията” и на всичките й прояви.

... Друга причина за тези самозаблуди беше обикновеното тесногръдие. Хората просто не можеха да повярват в ужасите на сталинизма. Много по-лесно беше тези разкази да бъдат приписани на реакционната мисъл – дори и когато стотици свидетели на тези ужаси започнаха да пристигат на Запад. Както по-късно отбеляза носителят на Нобелова награда, поетът Йосиф Бродски, мнозина на Запад не можеха да проумеят обхвата на съветския терор и репресии и предпочитаха да насочат моралното си възмущение към по-малко ужасните „мустакати полковници”. Тесногръдието повлия и западната академична общност, която продължи да създава изследвания, които в най-лошия случай приемаха Съветския съюз за разумна политическа система, не много по-различна от нашата. А тази експертиза оправдаваше мнението на просъветските среди у нас, които търсеха не реални събития и реални хора, а още помалко реални реформи или мирен прогрес. Те искаха да сведат реалността до психодрама. За тях целият свят беше сцена, поскоро амфитеатър, в който те самите изпълняват ролята на императора и неговата свита, а всички останали бяхме обикновени гладиатори или християни. ... Суетата беше особено видима в случаите като този на Бърнард Шоу (описан по-късно като „най-лекомисления епизод в историята”), когато в апогея на сталинския глад той се завърна от Съветския съюз и оповести, че населението е добре нахранено. Както и в този с приеманата за посериозна личност на Х. Дж. Уелс – друг член на фабианското движение, който беше враждебно настроен към комунизма и определяше Сталин като диктатор. Когато през 1934 г. Сталин му даде аудиенция, Уелс беше спечелен – предоверяването на собствената му преценка за хората го накара да каже за Сталин, че никога не беше виждал „по-прям, честен и достоен човек”, приписвайки тези качества на „неговото забележително влияние в тази страна, в която никой не се страхува от него и всички му вярват”. Уелс е забележителен пример за предоверяването на собствената интуиция, която го накара, подобно на мнозина други, да постави своята немалка публична тежест в услуга на Сталин. Това стана възможно благодарение на ласкателството към големите западни интелектуалци, на които им беше устройвано бляскаво посрещане, а към тях се отнасяха като към ВИП персони (което един ветеран комунист веднъж описа пред мен като „банкетна политика”). Така или иначе всяка измама изисква измамник и лековерник. Много от тези лековерници успяха да не забележат това, което виждаха, или по някакъв начин да превърнат неприятните гледки в нещо приемливо. Малкълм Мъгъридж разказва за квакерите, които аплодират парадите, за феминистките, въодушевени от гледката на жени, пре-

35 гънати под тежестта на въглищата, за архитекти, изпаднали в екстаз от току-що построени, но вече рушащи се сгради. Много от посетителите на Съветския съюз са пристигали там с вече вградени в сетивата си потьомкински села. Думата мисловна нагласа е твърде силна, по-скоро става дума за мозъци като желе, готови да приемат формата, наложена от техния господар. Както отбелязва Джордж Оруел: „Огромни събития като глада в Украйна от 1933 г., довели до смъртта на милиони хора, останаха напълно незабелязани от английските русофили”. И беше прав, че това беше огромно и непростимо интелектуално и морално престъпление. ... Заблудата и самозаблудата са съставните части на това опасно изкривяване на реалността и първото не можеше да се случи без второто. Тази заблуда понякога е била много груба – интересен е примерът с френския политик Едуард Ерио, два пъти министър-председател на своята страна, посетил Украйна през 1933 г. и след това отрекъл там да има какъвто и да било глад. Приготовленията за посещението на Ерио бяха описани от един посетител на Киев. В деня преди неговото пристигане хората били принудени да работят от 2 часа през нощта, за да почистят улиците и да украсят домовете си. Центровете за разпределение на храна били затворени. Опашките били забранени. Бездомните деца, просяците и гладуващите хора изчезнали. Местен жител добавя, че витрините на магазините били отрупани с храна, но полицията разпръсквала и дори арестувала гражданите, които се приближавали твърде много (а купуването на храна било забранено). Улиците били измити, в хотела на Ерио били донесени нови мебели, а служителите там получили нови униформи. Същото се случило и в Харков, където бил заведен да посети детски център. Разгледал музея на Шевченко и завод за трактори, участвал в срещи и банкети с украинските партийни лидери. А неговият (и на останалите) опит от провинцията бил ограничен до „образцови” колективи – като „Червена звезда” в околностите на Харков, където всички „селяни” били подбрани членове на комунистическата партия и на комсомола, добре нахранени и с хубави домове, където добитъкът бил добре нахранен, а навсякъде се виждали трактори. ... Сблъсъкът между съветската реалност и западните представи стана особено остър през 1933 г. Както видяхме, официалната съветска версия беше, че глад няма. От президента Калинин надолу всички твърдяха, че съобщенията за него са измислици на емигрантски, фашистки или буржоазни кръгове, които така се стремят да отвлекат вниманието на собствените си работници от тежкия им живот. Но съветската версия беше подкрепена от цяла поредица западни кореспонденти и наблюдатели на СССР. Най-влиятелен сред тях беше

кореспондентът на „Ню Йорк Таймс” Уолтър Дюранти (който вероятно е бил изнудван от тайната полиция на хомосексуална основа). В частни разговори с Юджин Лайънс и други Дюранти оценява жертвите от глада на 7 милиона души. Доказателство за противоречието между това, което той е знаел и това, което е съобщавал, се съдържа в телеграма от 30 септември 1933 г. от британския шарже д’афер в Москва: „Според г-н Дюранти населението в Северен Кавказ и по Долна Волга през последната година е намаляло с три милиона, а населението на Украйна с четири до пет милиона. Украйна е напълно обезкръвена. Според оценката на г-н Дюранти е напълно възможно през последната година до 10 милиона души да са загинали като пряко или косвено следствие от недостига на храна в Съветския съюз”. Но американската публика научава не това, а заключението, че „всички съобщения за глад” са „преувеличение или вредна пропаганда”. А влиянието на неговите фалшиви кореспонденции е огромно и трайно. Дюранти беше удостоен с наградата Пулицър за своите „безпристрастни и задълбочени кореспонденции за събитията в Русия”. Наградата му беше присъдена с мотива, че кореспонденциите му се отличавали със „задълбоченост, безпристрастност, категорични заключения и изключителна яснота,” което ги нареждало сред „найдобрите примери за кореспонденции от чужда страна”. Сп. „Нейшън” включи „Ню Йорк таймс” и Уолтър Дюранти в годишния си „списък на славата”, като ги описва като „най-вдъхновяващите, безпристрастни и четивни новини от една голяма световна държава, публикувани в някои от вестниците по света”. На прием в хотел „Уолдорф Астория”, организиран по повод установяването на дипломатическите отношения между СССР и САЩ, бил прочетен списък с имена, всяко от които било аплодирано учтиво от присъстващите, докато споменаването на името на Уолтър Дюранти – както отбелязва Александър Уолкът в „Ню Йоркър” – „предизвика взрив от продължителни аплаузи… Човек оставаше с впечатлението, че в този миг Америка е признала не Русия, а Уолтър Дюранти”. По същото време редица кореспонденти като Малкълм Мъгъридж предават реалните събития от първа ръка. Така западният свят се изправи пред два фактически напълно противоположни разказа за глада (както и за другите сталински жестокости). Защо интелектуалната класа в голямата си част предпочете да повярва на фалшивите? Това трудно намира разумно обяснение. Приемането на информация по въпрос, по който съществуват ярки противоречия, без това да предизвика изследва-

не, е акт, който не може да бъде обяснен рационално. ... В дългосрочна перспектива академичните среди могат да имат дори още по-трайно влияние от хора като Уолтър Дюранти за разпространението на фалшиви истини, дори и само заради твърдението им, че притежават експертно познание и са безпристрастни търсачи на истината. Още повече, че те са приемани насериозно от политиците, медиите и обществото, а през целия съветски период всеки зле информиран човек на Запад, който се занимаваше с политика или беше редактор на издание, поддържаше поне по един т. нар. експерт, който подкрепяше неговите собствени предварително създадени мнения. През 30-те години, точно когато съветската система се намираше в найтежкия си период, за пръв път западните академици с най-високи позиции придадоха достоверност и прикриха истината за огромна група фалшификации. Най-големите звезди, разбира се, бяха Сидни и Беатрис Уеб, доайените на западната социална наука, ръководителите на фабианското общество, основателите на Лондонското училище за икономика. Мотивацията на семейство Уеб е сравнително ясна и тя може да бъде разделена на две основни части, които под различна форма могат да бъдат проследени в цялото лишено от логика описание на Съветите на Запад. На първо място за тях, а и за останалите, „социализмът” беше обществото на бъдещето, в което правителството от името на народа ще изгради планова икономика с благотворни резултати. Те смятаха, че в СССР са видели социализма и, разбира се, това беше вярно. И това ги накара, както често се случва с академичните самозаблуди, да извинят някои от недемократичните реалности и да отрекат останалите. В резултат трудът им по жанр се доближаваше до литературата – това беше утопична фантазия, с която никога досега не беше описвана реална държава. Втората мотивация на семейство Уеб продължи да съществува съвсем доскоро в някои академични кръгове – те приеха за истина фактите и цифрите, публикувани от самите комунисти. Мислеха, че избирателната система, профсъюзите и кооперативите съществуват реално, докато всъщност те съществуваха само на хартия. Книгата на Уеб, възприета от сериозни западни учени като последна инстанция, е с обем от почти 1200 страници, написана е въз основа на продължителни проучвания, всички от които напълно излишни. Тя беше озаглавена „Съветският комунизъм. Новата цивилизация?”, но въпросителният знак триумфално отпадна във второто издание – то излезе през 1937 г., точно когато режимът беше в най-тежката си фаза на мрачен и всеобхватен терор.

36 Те обясняваха изселването на милиони семейства на „кулаци” с това, че „съветското правителство трудно би могло да действа по друг начин”, като добавиха възхищението си от това „колко силна трябва да е била вярата и решителността на тези хора, които в интерес на това, което смятат за обществено благо, са способни на такива решения”. Представят масовия глад като недостиг на храна на определени места – причина за който, така или иначе, бил „саботажът” от страна на селяните. За показните процеси в Москва те твърдяха, че самопризнанията на обвиняемите се дължали на „тяхното нормално и разумно поведение, както биха се държали и англичаните, ако тяхната сложна юридическа система не ги караше да следват рутината, която е полезна за обвиняемите, само когато съществува някакво съмнение във фактите”, че западните наблюдатели на процесите били убедени, че самопризнанията са доказателство за съществуването на реални заговори и че това е впечатлението, което оставя четенето на протоколите от процесите. В своята „безпристрастна и философска интерпретация” те стигат толкова далеч да твърдят, че и в Англия, и във Франция от векове имало заговори, че руските революционери по природа били заговорници и че Ленин предсказал още през 1922 г., че занапред ще има продължителен период на съмнения, несигурност, подозрения и предателства – „прогноза, чиято вярност московските процеси от 1937 г. доказали напълно”. Твърдят, че след революциите „по спорни въпроси е подходящо свободата да бъде ограничена”, като правят сравнението, че след Английската революция от 1688 г. католиците били лишени от избирателни права. Някой би могъл да възрази, че това все пак не е същото като масовото избиване. За стотиците разстреляни заради убийството на Киров те твърдят, че тези хора „без съмнение били виновни за нелегално внасяне на бомби”, въпреки че единственото доказателство за това е официалното съобщение (наскоро всички тези хора бяха реабилитирани). ... Семейство Уеб не бяха марксисти, но те бяха ветерани на фабианската идея, която проникваше и променяше общественото мнение. Те бяха въодушевени от идеята за държавен контрол над икономиката и за социалистическо-интелектуален контрол над държавата – така че когато привържениците на Беатрис Уеб установиха контрол над Градския съвет в Лондон, лейбъристите в него бяха поставени под много по-строга дисциплина от колегите им в Камарата на общините. Тя, подобно и на друг социалист-фабиан Х. Дж. Уелс, по-рано също се беше изказвала положително за евгениката, макар и да не стигна толкова далеч, колкото Уелс, който изказа мнението, че неевропейските раси нямат бъдеще.

Този позитивистки и авторитарен подход виждаше в СССР много неща, достойни за възхищение. Какво може да се каже в заключение? Ясно е, че хора като семейство Уеб се възхищаваха на способността на Съветите да налагат идеите си. За тях, както и за много други, важи забележката на Оруел, че те винаги говорят как ще живеят хората под социализма – под тях, които ще бъдат отгоре. Те бяха по-слабо загрижени за хуманността на изповядвания от тях социализъм (въпреки че го видяха в СССР), отколкото за модерността, ефективността и другите характеристики на едно бъдещо общество. По отношение на „модерността” Русия наистина си беше (макар и това да не се дължеше на нейния нов господар) една изостанала държава. Но тя се опитваше – чрез плакатите, възхваляващи предимствата на трактора пред коня, чрез акронимите от ерата на телеграфа – да представи този прогрес за истински. Дори съществувала специална операция, чиято цел била да представи живота в съветските затвори като нещо привлекателно – например затворътобразец в Болшево и крилото в затвора в Ленинград. Те предизвикваха ентусиазираните коментари на хора от Запада като Ленка фон Кьобер, написала книгата „Съветска Русия се бори с престъпността”. Семейство Уеб, Д. Н. Прит, Харолд Ласки и други известни британци приветстваха идеята за подобно прогресивно отношение към един стар социален проблем. Тези операции са били високо оценени по високите етажи на Кремъл. В публикувани наскоро документи от времето на късния сталинизъм се вижда как Политбюро, в пълен състав, изслушва доклад за „посещението на английската делегация от обществото на квакерите в индустриалната трудова колония под администрацията на Министерство на вътрешните работи в Московска област на 27 юли 1951 г.”. Един от тези прогресисти, Йежи Гликсман, изказал се позитивно за Болшево, по-късно се оказва в значително по-показателен за съветската практика лагер, който описва в своя книга след това. В интелектуално отношение е отрезвяващо да разгледаме как някои от найуважаваните имена в областта на философията, литературната критика, науката, изпадат във фундаментално опростенческа политическа схоластика, а твърде често и в мисловната идиотия на чистата съветофилия. Дори само това е достатъчно, за да бъде дискредитирано всяко твърдение, че концепциите, налагани в която и да било епоха от определени кръгове от интелигенцията, трябва да бъдат приемани сериозно, а не като симптоми, които изискват лечение. ... Всичко това доведе до пристрастяването на мнозина, в една или друга степен, към марксизма (не мисля, че „пристрастяване” е прекалено силна дума – би

било добре някой да обмисли възможността да създаде терапевтична асоциация „Анонимни марксисти”). По тази причина мнозина започнаха твърдо да вярват на поредицата фалшификации за маркистките държави и особено за Съветския съюз. Превод от английски: Момчил Методиев Робърт Конкуест (роден на 15 юли 1917 г.) е един от най-известните съветолози в годините на Студената война, критик на комунистическите режими и техните привърженици на Запад. Завършва образованието си в Колежа Уинчестър, Университета в Гренобъл и Колежа Магдалин в Оксфорд, където защитава докторат по история на Съветския съюз и става член на Комунистическата партия на Великобритания. В началото на Втората световна война постъпва в армията и след като през 1943 г. изучава български език, през 1944 г. е изпратен в София като офицер за свръзка с българската армия. След това започва работа в британския Форин офис, откъдето отново е изпратен на работа в британското посолство в София. Свидетел на налагането на комунистическата власт, Конкуест напълно губи младежките си увлечения по комунизма и през следващите години се превръща в един от най-активните критици на Съветския съюз и сателитните му режими, както и на повлияните от комунизма западни интелектуалци. В края на 50-те години за кратко работи като първи секретар в британската делегация към ООН, а в началото на 60-те години става писател на свободна практика. През 1968 г. публикува книгата си Големият терор, посветена на сталинистките чистки през 30-те години (преведена и на български, ИК Прозорец). Тя е последвана през 1986 г. от изследването му за сталиновата колективизация и глада в Украйна, озаглавена Реколта от печал. Съветската колективизация и терора на глада (The Harvest of Sorrow: Soviet Collectivisation and the Terror-Famine). Съветник на Маргарет Тачър, той е автор на някои от нейните речи, включително на първата й реч, спечелила й прозвището „Желязната лейди”. През 1981 г. се премества в САЩ, работи като изследовател в Института Хувър към Университета Станфорд, какъвто е и до днес. Публикуваното тук есе е част от една от последните му книги – Размишления за едно разорено столетие (Reflections on a Ravaged Century, 1999), в която наред с критиките към западните леви интелектуалци, той не скрива скептицизма си към западната образователната система и към бъдещето на Европейския съюз. През целия период Конкуест запазва интереса си към България, като в същата книга разказва за познанството си с Георги Марков, а в началото на 90-те години

37 отново посещава България. Наред с историческите си изследвания Конкуест е автор на редица поетически книги. ТОВА, ЧЕ ГЛАВНИЯТ ХРАМ НА БЪЛГАРИЯ НОСИ ИМЕТО НА НЯКАКЪВ РУСКИ КНЯЗ ГОВОРИ, ЧЕ НЕЩО КУЦА В ИДЕНТИЧНОСТТА НИ

Из: Горан Благоев: Жестовете на съпричастност трябва да бъдат постоянни (Разбира се, препоръчвам ви да прочетете изцяло това забележително интервю; публикуваното тук го разглеждам като малък подтик да сторите това.)

- Направихте с Найо Тицин филма „Златното сърце на София”, посветен на главния ни храм. Състоянието му обаче е окаяно. Ще се съберат ли пари отново от всички българи, както някога, при построяването му? Мисля, че е крайно време клирът сам да почне да се грижи за имотите си, за които толкова претендира. Има и достатъчно възможности по европейски проекти за започването на мащабна реставрация на „Св. Ал. Невски”, вместо да се обременява българският народ, защото той не е виновен, че някой безхаберник докара стенописите до това състояние. По-скоро с кампании да се помага на храмове, които не могат да намерят финансиране по европейски проекти.

- Какво различно за храм-паметника казва този филм? Надявам се с нашия филм, който ще се излъчи на 23 ноември, да разбием мита, че храмът ни е дарен от Русия. Построен е единствено с български пари. В този храм обаче по особен начин се пречупват превратностите в българо-руските отношения. Показателно при съграждането му например е, че българите отпускат финансите, а конкурсите печелят руски фирми. Показваме и какъв мощен отпечатък на русофилството в България е този храм. Смятам, че трябва да се предизвика една дискусия за стогодишнината от освещава-

нето на храма, която ще се навърши през 2024 г., и той да получи своето подобаващо име – на светите братя Кирил и Методий, каквото е било от 1915 до 1920 г. Православието е универсално и светците са за всички, но главният храм на България да носи името на един руски княз говори, че нещо куца в идентичността ни. Трябва повече да се самоуважаваме и като нация, и като Църква. НИЕ, ГРАЖДАНИТЕ, СМЕ ДЛЪЖНИ ДА НАПРАВИМ НУЖНОТО ДА ОТВОЮВАМЕ, ДА СИ ВЗЕМЕМ ОБРАТНО ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СФЕРА, ИЗКОПЧВАЙКИ Я ОТ СЪСУХРЕНИТЕ РЪЦЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА МАФИЯ-И-БЮРОКРАЦИЯ!

Новият министър на образованието и науката проф. Тодор Танев заяви тия дни на едно място, че възнамерявал да тръгне из страната да се среща и с дейци на образованието, и с граждани, та да проучи какви са настроенията по места. В същото време моя милост вчера пък подхвърли дръзката идея някои по-активни граждани, обезпокоени родители, също така и дейци на образованието да опитаме да съставим нещо като "депутация", която да поиска спешна среща с новия министър, където да му заявим право в очите как ние виждаме ситуацията (виж ето това: Превъзходна идея за съставяне на депутация от активни граждани, искаща спешна среща с новия министър на образованието и нàуката). Предложих даже който евентуално желае да се включи в тази група, желаеща среща с г-н министъра, да изяви желанието си и да почнем да съставяме списъка с желаещи; до този момент, а мина вече цяло денонощие, никой, да, абсолютно никой, не е изявил такова желание. Това за мен е интересен факт, изискващ своето тълкуване. Аз предполагам, че причината за такава една реакция, разбира се, е това, че тъй чувствителното към нравствената страна на живота българско човечество още не може да преглътне моята тъй провокативноиронична... наглост, свеждаща се до това, че дръзнах, видите ли, да се самопредложа за... заместник-министър на образованието и нàуката! Явно повечето хора, уязвени в най-фините си нравствени чувства, просто не желаят да се свързват с толкова... "морално нечистоплътен" човек, публично

показващ екстравагантната си "кариеристична лакомия", именно с оглед да не оцапат чистото, неопетненото си име. Както и да е, аз все пак ги съветвам да опитат да поугасят своя нравствен плам и да се постараят да схванат смисъла на самата идея и инициатива. А пък възможно е, разбира се, повечето хора просто да не са прочели вчерашното ми словоизлияние, то е въздлъжко, а знаем, че в днешното динамично време повечето хора нямат време да четат, камо ли пък да четат текстове, изискващи (за схващането им) известно умственомисловно напрежение. Най-вероятно тази е причината. Днешните модерни хора изискват кратки, ясни и недвусмислени текстове, които не обременяват възприемащия, четящия. Така сме увлечени в стихията на съвременния живот, че изобщо нямаме време за губене да мислим. Времето за мислене, в светлината на казаното, явно го възприемаме като "загубено време". Е, щом е така, ето, в съвсем кратичък и лесен за възприемане текст пак предлагам: който желае да се включи в група от активни граждани (родители, образователни дейци, сиреч учители, настоящи и бивши и пр.), която де предприеме нужното, та да се срещне и да разговаря с новия министър на образованието и науката, нека да имат добрината да изявят готовността си, да направим съответното списъче и да започнем да действаме с оглед да уредим приема. Аз лично в близките няколко дни ще изчакам да разбера има ли желаещи да дойдат с мен, щото сам твърдо съм решен да направя нужното та да се срещна с министъра и да му разкажа за своето виждане относно ситуацията в образователната система и също така да му съобщя какви са моите виждания за изход от нея. Видяхме, че министърът има нужда да се срещне с хората и да чуе техния глас, ала ето, ние самите, действайки съобразно старите си табиети, чакаме министърът да дойде при нас, той да е активната страна, а пък ний, гражданите, да продължаваме да си бъдем търпеливо чакащата и прозяващата се в чакането си страна! Е, според моя възглед отдавна е дошло времето този манталитет да се промени, именно ний, гражданите, да станем активната и движещата сила на промените, щото иначе, ако това не се случи, тогава всъщност никаква промяна и не може да има. А че гражданите трябва да си взаимодействат с властта, с управляващите, с държавата, това е без съмнение потребно; казвам това, щото има една погрешна тенденция, според която гражданите нямало било никакъв смисъл да свързват някакви надежди за промяна с държавата и с управниците, а трябвало било сами да почнат ония активности, които щели коренно да променят ситуацията. Примерно: вместо да се опитваме да променяме нещо в съществуващите и намиращите се в плачевно

38 състояние държавни училища ние, гражданите, родителите, било трябвало на съвършено голи поляни да почнем да строим свои собствени нови и демократични училища – сакън да не развалим с нещо рахата на нашата самовластна бюрокрация!

Аз пък смятам, че т.н. държавни училища не са частна собственост на бюрокрацията, на образователните чиновници и на директорите, а те са наши училища, те, бидейки държавни, са именно на обществото, на гражданите, на родителите, на учениците, на учителите, да, те са на всички нас; те не са, повтарям, частна собственост на бюрокрацията и на директорите – за да им ги отстъпваме така покорно! Ето затова и се налага да направим нужното да отвоюваме, да си вземем обратно образователната сфера, да я изкопчим от съсухрените ръце на образователната бюрокрация, действаща според правилата на образцовата мафия, с оглед съществуващите образователни учреждения да станат наши, повтарям, на обществото, на гражданите, на родителите, на учениците, на учителите, да, те по начало са на всички нас, ала ние сме изпуснали контрола си и благодушно сме ги отдали под тиранията на бюрокрацията-мафия! Нима е толкова трудно да се схване това: щом като ние, гражданите, издържаме с данъците си образователната сфера, щом като тази сфера по начало съществува за да задоволява нашите собствени образователни нужди, то следователно тази същата образователна сфера не е на някой друг, а тя е наша, сиреч, трябва да бъде под нашия непрекъснат контрол. А това, че сме допуснали тази по начало наша, собствена сфера да се отчужди от нас и да попадне под пълната власт на толкова самонадеяната узурпаторска образователна бюрокрация-мафия, до това именно се свежда и крещящата аномалия, която трябва да бъде отстранена час поскоро – понеже тя е причината за ужасния провал в образователната сфера, на който сме свидетели. Мисля, че се изразих пределно ясно. Аз лично, като български гражданин и образователен деец, отдал 30 години от живота си на работа в образователната сфера (плюс поне 15 години, в които съм се подготвял за да имам началната за този род занимания квалификация), нямам намерение да ида на гола поляна да правя ново

училище, при положение, че в същото време държавните училища се управляват толкова калпаво, с разхищение на толкова голям материален и човешки ресурс. Ако гражданите и управниците не си обединят силите с оглед да настъпи така потребната ни промяна (а тя може да настъпи само ако си взаимодействаме и ако си обединим силите!), то, разбира се, никаква промяна не само че не е възможна, тя не и мислима даже. При това отчетете и този безспорен факт, че тия управляващи, с които трябва да си взаимодействаме, по начало ние, гражданите, сме ги турили на управническите им кресла – това нещо да ти говори, скъпи ми немислещи сънароднико?! Спирам дотук. Казах каквото имах за момента. Чакам желаещи да се включат в депутацията за среща с г-н Министъра. Ако няма желаещи, в понеделник заминавам в София да си взема приемен час. Като съм сам, ще се наложи да чакам прием, примерно, месец-два. Ако сме група, може да ни приемат и по-скоро, без чакане. А пък вий си поспете хубаво докато аз чакам за прием с министъра, за да не се случи така че да си останете недоспали – кво ли ще правим тогава ако не си доспите прилежно?! Абе туй наше българско племе не се ли наспа най-после бе?! Заради това пусто спане си пропиляхте бъдещето бе, сънливци неедни! Спете си, хъркайте, не наспахте се! Стига сте спали – ето този е призивът ми тая сутрин. Хубав ден ви желая! Ако сте се събудили изобщо де, щото, вервам, знаете, човек може да спи и когато е с отворени очи, това знаехте ли го?! ДИАЛОГ С ЕДИН СРЪБСКИ ВОЙНОЛЮБЕЦ, СТРАСТЕН ФЕН НА ПУТИН И НА РУСКИЯ ИМПЕРИАЛИЗЪМ – И ВРАГ НА ЕС, АМЕРИКА И НАТО

Вчера проведох любопитен разговор с някакъв войнствен сръбски русофил, представящ се във фейсбук като Милош Ђукановић, който, разбира се, горещо обича Путин и имперска Русия и, респективно, силно мрази Европейския съюз, Америка и НАТО; това последното е логично, който обича тиранията, няма начин да не обича Путин и Русия, щото те именно са символ на тиранията, такъв, съвсем естествено е да мрази свободата, а мразейки свободата,

няма начин да не мрази и Европейския съюз, Америка и НАТО, щото именно те са най-мощния бастион на свободата в съвременния свят. Ето какво си казахме с този сръбски "националист", който, подобно на българските "националисти", е русофил, сиреч, обича Русия така, че сякаш точно тя е тяхно отечество; пожела да говори с мен той, сърбинът, а аз, понеже съм диалогичен, откликнах на желанието му; говорихме на смесен сръбско-българо-македоно-руски език, ето как:

39 Срам би ме био да је моја држава тамо! Живела братска православна словенска Русија! Ангел Грънчаров каза: Това са глупости. Иди на психиатър. Русия е тиранична империя, ти просто мразиш свободата – щом мразиш Европейския съюз и НАТО... и щом обичаш толкова Путин и Русия...

Милош Ђукановић каза: Живела Русија! Живела Булгария! Боолгарија мора бити део Русије! Ангел Грънчаров каза: Булгария е у Европейската уния и у НАТО, не щем да бидем со Русия, оти она е най-големиот враг на Бугария! Милош Ђукановић каза: Абе много си болен човек! Русија ви даде свобода! Освободи вас од турско робство! Смрт на ЕС и НАТО!

ЗАБЕЛЕЖКА: Изображенията са взети от страницата на въпросния сръбски таваришч, където той непрекъснато пропагандира "правилното мислене"...

Ангел Грънчаров каза: Никаква свобода не ни е дала Русия, Русия ни донесе ново робство. Ти си болен - или си руски шпионин, дека за пари прави пропаганда на Русия! Кажи по-добре: Смърт на Свободата! Вие, дето обичате Русия, обичате и робството, и тиранията, и деспотизма, и диктатурата, щото именно на тия неща е символ имперска Русия.

БРОЕВЕТЕ НА СПИСАНИЕ ИДЕИ И МОИ КНИГИ – КАТО ДАРЕНИЕ НА КЛУБ НЕЩОТО

Милош Ђукановић каза: Ти си срам за православие! 80 % Бугари су русофили! Атака, БСП, Нова зора...

Ангел Грънчаров каза: Глупости, 90% от българите сме европейци и свободолюбци! Атака, БСП и Нова зора са 10 процента само. Таваришч сръбски комунист... Милош Ђукановић каза: БСП има преко 10 %. Коју партију подржаваш?

Благодарим на Ангел Грънчаров за жеста, с който той пожела да спомогне дейността на НЕЩОТО! Част от книгите ги има и на рафта "Прочети и върни" за тези, които нямат възможност да си ги закупят. Клуб НЕЩОТО

Ангел Грънчаров каза: Демократ съм. Демокрацията, свободата е моята партия. Европа е моята партия. Милош Ђукановић каза: Европски сојуз је зло. НАТО е терористичка организација.

ДНЕШНОТО ИЗДАНИЕ НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА С ФИЛОСОФА АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ" ПО ПЛОВДИВСКАТА ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ

ди пошли, по мутренски начин разбрани патриотарски съображения. Това е проява на крещяща бездуховност и простотия! Тоя поп явно е мутренски псевдопоп, щом така разбира вярата, религията и църквата. ЕДНО ИНТЕРЕСНО ИНТЕРВЮ НА МАЛИНА ПЕТРОВА

Приятно гледане! ВСЕКИ МОЖЕ ДА БЪДЕ ДОБЪР – И ВСЕКИ МОЖЕ ДА ОБИЧА БОГ

Малина Петрова за режисирания преход

"Не всеки може да бъде красив, богат и знатен, но всеки може да бъде добър." (Конфуций) (Цитиран от Янко Михалев) "Бог никога не се отвръща от нас – ние се отдалечаваме от Него." (Св. Йоан Златоуст) (Цитиран от Янко Михалев) НЕДОПУСТИМА ЗЛОУПОТРЕБА СЪС СВЕТИ НЕЩА, ПРОЯВА НА КРЕЩЯЩА БЕЗДУХОВНОСТ И ПРОСТОТИЯ!

В Асеновград един поп, бивш боксьор, отслужил молебен за победа на Кобрата над Кличко. Всички телевизии в захлас отразяват събитието. (Подозирам, че при евентуална победа на Кобрата ще се отприщи мощна антиукраинска вълна.) А бе, попе, не беше ли казано в Библията: "Не си създавай кумири!"?! Че и да освещаваш със светена вода юношеските боксьорски ръкавици на Пулев... Ало, Светият синод, какво става, бе?! Написа: Feodor Ilivanov КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Споделям изцяло! Тук е налице недопустима злоупотреба със свети неща и със самата религия зара-

Малина Петрова е родена в Бургас през 1950 г. През 1978 г. завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност кинорежисура. Автор на филмите: Виновни няма (1986), Пантеон (1987), Сърцето умира последно (1991), Балкански уроци по история (1999), Духът и камъните (2006), Приключено по давност (2009), Заличаване (2012) и др.

40 в създаването на т. нар. демократична опозиция. Той не бил създал СДС! Но е участвал в създаването му. От всички материали, които познавам, от интервютата, които съм правила, се оказва, че той наистина има ключово участие. Тогава нека тези, които са участвали в онези събития, да разкажат докъде и колко са използвали съветите на хора от миналото ни. Искам да кажа, че на нас ни се губят възлови детайли. Например, филмът "Приключено по давност" разказва за едно основно събитие – подпалването на Партийния дом, – за което продължавам да твърдя, че е ключово, но което се неглижира и премълчава. Има хора обаче, които знаят какво точно се е случило. (Прочети ДО КРАЯ >>>) ДОПЪЛНЕНИЕ: Гледайте филма "Заличаване", най-новия филм на Малина Петрова и също: Гледайте филма "Приключено по давност" на М.Петрова: ако пренебрегваме уроците на историята, ще се самоосъдим да повтаряме грешките си ЕДИН ПЪЛЕН СЪС СМЯХ, ТОПЛО СЛЪНЦЕ И КРАСИВИ ЦВЕТОВЕ, ДОБРОЖЕЛАТЕЛЕН ДЕН В COLMAR, FRANCE!

- Твърдите, че българският преход е нещастен, защото не е прекъсната пъпната връв със старата власт. Наскоро по БНТ бе показан филм за прехода, според който и България, и хората, които живеят тук, са една голяма грешка. Успя ли българската документалистика да осмисли случилото се? Преди години само допусках мисълта, че не всичко е наред с прехода. Казвах си, че може би греша, че нямам достатъчно информация. Напоследък обаче мнозина започнаха да признават, че всъщност преходът е грешка. Признават го дори хора, които са заемали ключови позиции, които са така да се каже строителите на нова България и са знаели какво правят. След като те смятат, че преходът е грешка, би трябвало да разкажат къде са сбъркали. Сега всички пишат и разказват митове и легенди, разбиват едни митове и създават други. Единственото спасение – за да може човек да се оправи в тази джунгла от митове и легенди, – е всеки, който реши да разказва, да бъде така добър да признае и авторството на митовете, които сам е създал, тоест като разказва нещо, да не премълчава ключови детайли. Да не премълчава участието, съветите, консултациите или режисурата на хора, които биха събудили неприязън у зрителите и биха ни помогнали да разберем, че този наш преход е режисиран от сили, които би трябвало отдавна да сме забравили. Това, което казвам, е – има ли например Андрей Луканов ключово участие

Моята братовчедка и приятелка Юлия ни е на гости. Не е ходила във Франция и затова излизаме от зелена Швейцария и тръгваме към най-близкия град на френска територия. Братовчедите според мен са много важна част от живота ни, а когато станат и добри приятели, става наистина страхотно! Радвам се за нея, но вътрешно, признавам, все още съм малко намусена и полагам всички усилия да не си проличи. Това е защото аз предпочитам поголемите френски градове, исках тя да види за първи път Франция в по-голям блясък от този в провинциалните градчета. Вчера 2-3 часа се рових в интернет за да подготвя едно рационално в рамките на един ден пътуване до Европейската столица - Страсбург. Северната част на Франция, както на Италия и Европа, е по-индустриално развита, със сериозни, прями и работливи хора. Трябват ни 2 часа и половина път до там, планирахме вчера да оставим децата на тате - ще карат колело на близкия стадион. А ние трите с единствен багаж баница със

спанак и плодове да „захапем“ североизточното ъгълче на Франция. Уви! Часът на тръгване, 12 часа, променя нещата. Страсбург остава за друг път поради липса на достатъчно време! Колкото пъти тръгна за Страсбург нещо осуетява плана ми. Последният път беше посещение на Обама, което блокира част от града. И ето сега пак, минаваме гратис през граничния Базел, в който може да се видят доста неща и тръгваме към провинциално градче. Това ме потиска леко, защото не съм проучила градчето предварително и макар че хората в провинцията са по-любезни и словоохотливи, провинцията си остава място за релакс, каране на колело, гастрономически подвизи… Но дъщеря ми, за една година в Швейцария явно се е научила да организира перфектно времето си и прави възможното, а не желаното. А и знае добре как ще се прехласнем тук и там в Страсбург. Тогава й се налага едно настойчиво напомняне за часа, едно привикване: “Мамо! Хайде, мамоо!“, последвано от подбутване, избутване, изблъскване, пощипване, щипане и… насилствено извеждане от сградата, респективно музея, залата, витрината, магазина… Ако сега, посред обед бяхме тръгнали за Страсбург, щяхме да си останем с гледане на катедралата – втора по височина във Франция (след тази в Руан), „чудо на огромното и деликатното“ според Виктор Юго. Щеше да се стигне до набутване в колата, заключване и завързване с колана. Нищо друго не би спряло естествените ми любопитство в повечето случаи и любознателност в по-малко случаи. Задоволявам се с Колмар – малката Венеция (то и на Брюж в Белгия така му викат), за която освен канала знам че оцветяват в различни цветове улиците на стария град. Ще търся първо туристически офис, за да получа за минимум време устна информация къде какво да видим.

Веднага след Базел рязка разлика с Швейцария. На около 200 м надморска височина зелените междуселищни площи стават жълти, повехнали, горите – широколистни. Рядко населени територии, помалки и по-бедни къщи, по-лош асфалт. Моята братовчедка е разочарована; „Все едно България!“. Ами така е, като не отидохме в Страсбург, ще гледаме нещо като

Панагюрище“, репликирам аз. За да прогоня тягостното чувство разказвам вдъхновено за величието на феодална Франция, за разнообразните й пейзажи, скали и цветове, за Опаловия, Лазурния и Изумрудения бряг, за великолепните замъци на Лоара, за толерантността и чувството за свобода на французите... Тук дъщеря ми слага черешката на тортата, като разказва как мъжът й има големи препятствия с френските клонове на фирмата, в която работи. В момента бил натоварен да преустрои или закрие непечелившите предприятия. Единствено във Франция не се справя лесно, защото там нямат право да уволняват работници, те са под защитата на френските закони и синдикати. Няма уволнения, има преквалифициране или преместване на понеотговорно място. За него това може да са куп неприятности и съдебни дела, но аз се радвам искрено че има страна, в която хората не са унижавани по този грозен начин. „Стига да не злоупотребяват с това“, беше коментарът на зет ми по същата тема предишната вечер.

Не ми се наложи да величая повече моята втора Родина – Франция, на която посветих всичките си плодотворни трудови години и която ме маркира безвъзвратно със своите добри белези. Навлязохме в градче насред Елзас, със старинни къщи с греди в ярки цветове. Да стигнем до туристическия офис ни изяжда цял час време, защото се въртим в един широк кръг около офиса и няма къде да спрем наблизо. Един час изгубено време! Най-после влизам, дават ми се нужните ми указания, а докато чакам фотокопие с адреси на антиквари в града (Юлия носеше колекция картички, изпращани от Европа на прадядо й), служителката погрешно натисна някаква аларма. Мигновено тя и всички присъстващи си запушиха фините френски ушета и преиграха, типично по френски, като забравиха да ги отпушат когато алармата спря. Импровизиращите актьори започнаха едни коментари, едни оплаквания че още им резонира в ушите, сякаш им бяха нарушени човешки права или бяха понесли физическо насилие!! Усмихвам се на всички в залата и се наслаждавам на музикалния им език, в емоционални ситуации се движат в две-три тоналности – каква рязка разлика с монотонния български

41 и грубия немски. Каква ясна дикция, сякаш са родени направо за сцена! Наслаждавах се на удоволствието да си говорим като познати за щяло и нещяло, тъкмо „влязох в роля“ на учтива и прелюбезна… и Фани ме избута от офиса. Навън улиците бяха отрупани с цветя, кокетни магазинчета услужливо бяха отворили широко врати, хората бяха насядали в безброй заведения с маси на тротоарите, заемащи и половината улица, бели, сини, жълти, зелени и червени влакчета – градски транспорт, се промъкваха по тесните улички. Но освен зрително и слухово, едно друго сетиво беше безкрайно запленено – обонянието! Редуваха се ухания на цветя, пресно изпечен хляб, кроасани, сладкиши, кафе, топъл шоколад. Печено месо, всякакви подправки и разбира се – френски парфюми. И ето ни седнали на маса, преди да видим каквато й да е забележителност, да изпробваме какво ще каже сетивото вкус за местните специалитети: тарт фрапе, лучена супа, киш лорен. А уж щяхме на крак да хапнем от баницата със спанак или наймного по един сандвич крок-мьосю. Още втория антиквар купува от картичките на Юлия и ето пак сме на маса – да го отпразнуваме – този път в една сладкарница. Във Франция - като във Франция, лежерно, сан суси!! Толкова бяхме щастливи сред уличните тълпи че вяло подминахме музея на скулптора Бартолди, дето е създал нюйоркската Статуя на Свободата, роден в Колмар. По-добре да влезем в катедралата, да се качим на лодка по малката Венеция, да видим какво интересно има за децата, да вземем брошури за тях от места с интерактивни игри и накрая да напазаруваме френска храна от Монопри една от не скъпите вериги хранителни магазини. Пълним 4 големи торбички за 100 евро. За тези 100 евро в Швейцария едва бихме напълнили 2 торбички, а в Германия 2 колички. С мъка напускаме уюта на френското градче, където за няколко часа се внедрихме в системата и се почувствахме у дома си. Без да сме се надявали, Франция ни подари свой подарък-изненада. Един пълен със смях, топло слънце и красиви цветове, доброжелателен ден! Написа: Мария Василева ОЩЕ СНИМКИ от Колмар НЕПРИЛИЧНА ЛИ Е ТАЗИ СНИМКА, НЕПРИЛИЧНО ЛИ Е ЧОВЕК ДА ГЛЕДА ТАКИВА СНИМКИ?

Поставям този въпрос във връзка с работата ми върху книгата с условното засега заглавие "Философия на любовта". Предварително благодаря на ония, които ще ми отговорят на въпросите. ГЛЕДАЙТЕ ЧУДЕСНОТО, МНОГО ПОУЧИТЕЛНО И ТАКА БОГАТО НА СМИСЪЛ ИНТЕРВЮ НА ПРОФ. КАЛИН ЯНАКИЕВ

ност в клетката на зоопарка няма, защото всичко зависи от надзирателя, дали ще ти пусне месо или няма да ти пусне месо. Сигурността на клетката в зоопарка не е сигурност. А каза той: свободата без сигурност е свободата на джунглата, което също по парадокс казва – без сигурност свободата въобще не е свобода, щото в джунглата свобода няма, там едни са лъвове, други са сърни, едните бягат, другите ядат. Следователно сигурност и свобода не бива да бъдат противопоставяни. Комунизмът не бе сигурност, не бе и свобода. Впрочем, комунизмът беше само една сигурност: Държавна сигурност. НЕ МОГА ДА СВИКНА, ЧЕ В ХОРАТА НЯМА ЧОВЕЦИ!

42 крой, преди да режеш. Искате да се подсигурите? Който е правил реформи бързо до момента, както казват, сам пада в него, подчерта Танев. По думите му спешно трябва да се направят нови учебници, което обаче трябва да започне с пренаписването на учебните програми. Надявам се, че до месец-два ще бъдат направени основите на една по-нова, по-модерна програмна система на обучението и догодина ще има нови учебници. Според него е най-добре по два учебника за всеки предмет... Вижте и това: Новият министър на образованието иска нови учебници до 2015-а Явор Ганчев от Национална мрежа на родителите реагира като написа във фейсбук следното: Новини: България: Министърът обеща нови учебни програми до 2 месеца. Гърция: Прокруст си поръчал ново ложе, изработват му го до 2 месеца.

Гледайте чудесното, много поучително и така богато на смисъл интервю на проф. Калин Янакиев: Пренаписване на учебниците по история; понеже нямам време да го превърна в текст, ви предлагам в текстова форма само края на това интервю, но в него има още много силни моменти, ако някой има време, би могъл да превърне цялото интервю в текст, този текст ще има голямо значение, щото ще каже на младите истини, които никъде другаде няма да чуят или да прочетат; впрочем, те и сега могат да го чуят, като изслушат целия запис, което горещо им го препоръчвам, но все пак си мисля, че текстовата форма е по-въздействаща и по-запомняща се, та затова си направих труда да превърна в текст поне последните, заключителни думи на философа, ето ги: Една от най-подлите манипулации, които са извършени от сценаристите на прехода, от българските социалисти и техните слуги, е следната: едно време имаше сигурност, но нямаше свобода, днес има свобода, но няма сигурност. Тези две ценности за сценаристите на прехода са взаимно изключващи се: или имаш сигурност, но нямаш свобода, или имаш свобода, но нямаш сигурност. Това е невероятна лъжа, не можеш да имаш сигурност без свобода, както не можеш да имаш и свобода без сигурност. Знаете ли какво ми каза навремето... навремето един германски политик ми го каза, каза той: сигурността без свобода е сигурността на клетката в зоопарка. Това е парадокс, разбира се, никаква сигур-

Свикнах в сиренето да няма мляко. В колбасите да няма месо. В бензина да няма бензин. Но не мога да свикна, че в хората няма човеци! Написа: Liliya Naiden БЕЗ МИСЛЕЩИ ПО НОВ НАЧИН ХОРА ПРОМЯНА НИКАКВА НЕ МОЖЕ ДА ИМА, В ТОВА ЧИСЛО ПРОМЯНА НЯМА ДА ИМА И В СФЕРАТА НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Из: Министърът на образованието обеща нови учебни програми до 2 месеца Нови учебници през 2015 г. и нови учебни програми до месец-два обеща новият образователен министър проф. Тодор Танев пред БНТ. ... Според него обаче бързи реформи в образованието не са нужни и затова преди да бъдат направени, той ще започне обиколка в българските училища, за да разбере какво искат те. Три пъти

МОЯТА РЕАКЦИЯ ПО ПОВОД НА ГОРНОТО: В тази връзка (по принцип споделям позицията на Явор Ганчев) решавам да реагирам ето как: министърът или бърка, не разбира нещо много важно, или пък съзнателно говори така, с оглед да не уплаши "образователната общност", да я наречем така. Щото наистина въпросната "образователна общност", именно ръководната образователна администрация-бюрокрация (чиновниците в образованието) и изцяло подчинената им многострадална учителска колегия, не е готова за принципни промени, за промени, засягащи самата "мисловна матрица", в която са положени въобще представите ù за образование. Според тази матрица всичко трябва да бъде унифицирано, уеднаквено, сивичко, примерно, някакъв свръхумен център измисля една премъдра учебна програма и след това всички учители по магически начин започват да мислят според нейните предписания и запретват ръкави да преподават според предписанията на тази висша чиновническа премъдрост, сиреч, правят нужното, за да натикат и мисленето на учениците в готовите, в зададените отгоре, в спуснатите отгоре схеми. Така е било от памтивека в българското образование, поне от 70 години комунизъм плюс "преход", период, в който този тоталитаризъм си вилнее необезпокояван от нищо (10-ти ноември 1989 г още не е дошъл в сферата на българското образование, "вятърът на промяната" там още не е задухал.) Значи всички, и учители, и бюрократи, и ученици дори искат своето "по-удобно прокрустово ложе", искат си ярем, в който сами да положат морна шия и да задърпат оралото. Каква е алтернативата на този въпросен "мисловен модел", съответстващ на непобутната матрица?

Много ясно каква е. Ще кажа нещо кощунствено: същностната алтернатива на спусканите отгоре премъдри учебни програми е: учителите и учениците сами решават какво да учат – според своите образователни потребности. Според своите нужди. Да, по всеки предмет е така, няма никакви учебни програми, планове, схеми, прокрустови ложета и пр., а занимаващите се непосредствено с тази толкова фина духовна дейност, каквато по начало е образованието и обучението (щото по начало образованието е едно фино и сложно взаимодействие между суверенни, санким, свободни личности), сами решават всичко, изхождайки от своите осмислени и обсъдени цели и потребности! Ето тази е истинската алтернатива. Учещите сами поемат пълната отговорност за своето обучение и образование. Това е верният път. По него трябва да се тръгне ако искаме работите изобщо да потръгнат. Да, добре знам, че това е много рискована работа. То свободата по начало е нещо много рисковано, другари! Напълно ви разбирам, страх ви е от нея, ала все пак трябва да имаме добрината да признаем, че този е пътят: без свобода няма успех, няма и просперитет, няма и личности, а общността става все по-бедна във всяко едно отношение, а най-напред в умствено, в културно, в личностно и в духовно отношение. Това поне със сигурност го знаем, до тия резултата доведе прехвалената ви административно-командна и авторитарна система в образованието, която се провали тотално. И провалът няма да бъде преодолян докато продължаваме да мислим според предписанията на нейната матрица. Точка. Ако се смени матрицата, ще бъде много трудно вероятно. Но за кои ще бъде най-трудно? За тия, които не могат да променят мисленето си, понеже то е блокирало, понеже е оковано в прокрустовото ложе, стегнато е в менгемето на въпросната пагубна матрица. За тия хора ще им е много трудно. Но за учениците, които са жадни за един коренно нов подход, такава една смяна на матрицата ще бъде изцяло благотворна и благодатна. Едва тогава учениците, младите, ще тръгнат с желание на училище, щото тогава ще се занимават там в съвършено приятна обстановка със своето умствено, личностно, духовно развитие и усъвършенстване. Ще вършат една крайно полезна за бъдещето им работа с помощта на своите учители. Ще привикнат да поемат пълна отговорност за собственото си бъдеще. Ще привикнат със свободата, щото как е възможно да имаме в нашето общество свободни хора след като абсолютно всички са били притискани да се обучават в найрешаващите години от живота си (училищните години) в условия на тотална несвобода?! Е, няма как да имаме у нас свободни хора след като училището подготвя и бълва предимно роби. Хора с ощетена, робска

психика, които не знаят що е свобода. Хора деморализирани и обезличностени, хора бездуховни и безкултурни – този продукт бълва традиционната държавна училищна система. Това нима не сте го още разбрали? И как ще постигнем някаква промяна в тази посока, след като, както виждате, матрицата си остава недокосната и непобутната? Та министърът в тия изказвания по-горе демонстрира мислене, изцяло разполагащо се в рамките на зададената матрица на авторитарно-директивното и манипулативно образование (което всъщност не е никакво образование, щото по идея образованието е свободна духовна дейност, а не диктат!). Защо го прави е отделна работа, предполагам и допускам, че министърът тук проявява дипломатичност, за да не предизвика срещу себе си мощни сили на отпор ако каже нещо прекалено революционно. Сигурно е така. Министърът, този министър, положително не е ограничен в умствено отношение човек. Но това нещо, че работите стоят иначе, трябва да му бъде казано директно в очите, в лицето. Аз затова си позволявам да призова към подкрепа на моята инициатива: да отидем една депутация, съставена от различно (и "извънматрично") мислещи хора на среща с министъра и да му кажем как ние виждаме нещата. Нека да знае министърът, че има и такива хора, които не се страхуват от свободата, а я желаят. И са готови да поемат всичките ù предизвикателства и рискове. Може пък министърът изобщо да не знае, че въобще има такива хора в България. Може ако разбере, че все пак има такива хора, това да му стане приятно, да го обнадежди. Щото без мислещи по нов начин хора у нас промяна никаква не може да стане, в това число няма да стане и в сферата на образованието. Мислех тази сутрин да напиша кратко писъмце на г-н Министъра, с което да поискам среща с него и да му кажа какво мисля по повод на това негово изказване. Въздържам се за момента да сторя това, въпреки че съм убеден, че изказването му (именно, че трябвало спешно да се направят нови задължителни и премъдри учебни програми, да се сковат нови прокрустови ложета, в които да се разположи мисленето на учителите и на учениците) е изцяло погрешно, ретроградно, нереформистко, че е в рамките на баналните представи на господстващата от десетилетия матрица. Да му каже поне ето това: г-н Министър, не е ли срамота, че най-истинско, най-адекватно на нуждите на младите, най-добро, найсъвременно е било българското образование само в епохата на... Отоманската империя, във времето на т.н Възраждане, когато не султанът е утвърждавал учебните програми, а самите учители, ученици и родители са решавали всичко, съвсем сами, без никаква насочваща роля на султанските чи-

43 новници! Това е било в 18-ти, в 19-ти век, а сега вече сме 21-ви век! Поне това да му кажем на г-н Министъра, все някой трябва да му го каже, а, искате ли? Който иска да дойде с мен на тази среща нека да заповяда, нека да изяви желанието си (виж в тази връзка ето това: Ние, гражданите, сме длъжни да направим нужното да отвоюваме, да си вземем обратно образователната сфера, изкопчвайки я от съсухрените ръце на образователната мафия-и-бюрокрация!). За момента само г-н Райчо Радев от Перник, също философ, изрази съгласие да се включи в предложената от мен депутация за среща с г-н Министъра. Никой друг до този момент не се е престрашил да се свърже с толкова опасен човек като мен (!), който си позволява да пише такива опасни "изцяло анархистични" и "утопични" неща, именно, учениците, родителите и учителите сами да решават какво младите да учат, как да го учат, как да си организират обучението и пр. Аз лично смятам, че няма нищо страшно в това заетите с дейността образование сами да решават всичко и да поемат пълната отговорност за себе си, за своето бъдеще. Да, голяма власт ще им се даде, ще им се даде пълната власт да бъдат свободни личности, а това, видите ли, според предписанията на упадъчната матрица, е крайно "опасно" и "вредно". За кой именно е опасно и вредно ви оставям сами да прецените. Приятни размисли! И хубав ден ви желая! Да, "страшно", "вредно" и "опасно" е България да бъде оставена да стигне дотам да бъде населена един ден със свободни, независещи от своеволията на чиновниците, ентусиазирани и отговорни са своето бъдеще хора! Това е много "страшно" и "опасно"! Аз пък копнея да доживея и да видя с очите си тази нова България, а вие, позволете да запитам, как се отнасяте към една такава перспектива?! ЗАПИТВАНЕ ДО ПРЕСЦЕНТЪРА НА МОН ОТНОСНО НАЧИНА ЗА ДОПУСКАНЕ ДО СРЕЩА С Г-Н МИНИСТЪРА До Пресцентъра на МОН, София До РИО-Пловдив, До Началника на РИО-Пловдив г-жа И.Киркова Здравейте, Пиша Ви най-вече от свое име, но и от името на намираща се в процес на формиране инициативна група от ангажирани граждани и образователни дейци, която желае спешна среща с г-н Министъра на образованието и науката проф. Танев. От медиите научихме, че г-н Министърът проф. Танев е пожелал да направи обиколка из страната за да се срещне с образователни дейци – с оглед да разбере какви са настроенията относно ситуацията и

44 работата в образователната сфера. Предполагаме, че много хора биха искали да участват в тези срещи, но как можем да се информираме за това кога по-точно те ще се проведат? Как да се осведомим за графика на тия срещи? Имаме чувството че, както обикновено е ставало досега, информацията за тия срещи ще се пази в тайна до последния момент, та там да отидат само "правилните хора", респективно да не бъде дадена възможност на тях да присъстват някои по-различни, неудобни или, общо казано, "неправилни" хора.

съмнявам, че нещо в тази посока ще се промени; но ще бъде крайно радостно, ако все пак известна промяна, да се надяваме, настъпи в някой хубав ден от бъдещето. Хубав ден Ви желая! С поздрав: Ангел Грънчаров П.П. По темата на горното съобщение си позволявам да Ви информирам и за публикация от днес в своя блог, която анализира същия проблем, наред и с някои други важни, по моя преценка, проблеми (между другото, от връзките в тази публикация можете да стигнете до други публикации, в които обстойно се обсъжда идеята за сформиране на една депутация от активни граждани и образователни дейци, която да поиска спешна среща с г-н Министъра): Без мислещи по нов начин хора промяна никаква не може да има, в това число промяна няма да има и в сферата на българското образование

ÏÎÇÍÀÉ ÑÀÌÈß ÑÅÁÅ ÑÈ!

Äóøàòà íà ÷îâåêà å ñâÿò è äîðè âñåëåíà, â êîÿòî ïúòåøåñòâèÿòà ñà íå ïî-ìàëêî âúëíóâàùè îò ìåæäóçâåçäíèòå ãàëàêòè÷åñêè îäèñåè ñ êîñìè÷åñêè êîðàá – ñòèãà òåçè ïîñëåäíèòå äà áÿõà âúçìîæíè. È àêî èçâúí íàñ ñúùåñòâóâà åäèí âåëè÷åñòâåí è íåîáÿòåí êîñìîñ, òî è âúòðå â íàñ, â äóøèòå íè, å ñêðèòà íå ïîìàëêî òàéíñòâåíà âñåëåíà, ïðåäèçâèêâàùà åíòóñèàçúì â ñúðöåòî íà îíÿ, êîéòî å äðúçíàë äà ñå ïîòîïè è îâëàäåå îò íåéíàòà ÷óäíà ìèñòåðèÿ.

ОКОНЧАТЕЛНИЯТ ВИД НА КОРИЦАТА НА КНИГАТА СЪС ЗАГЛАВИЕ "ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ" На второ място, с оглед на казаното по-горе, тази наша група от ангажирани граждани, образователни дейци, родители и пр., имащи своите възгледи относно потребността от същностна образователна реформа, искаме да заявим желанието си да бъдем приети от г-н Министъра, т.е. искаме да дадем заявка за една такава среща, на която ние да изложим своите разбирания и искания. Как може да стане това, как можем да бъдем включени в графика за прием на г-н Министъра? Какъв е редът за провеждане на такава среща? Значи ли това, че трябва в София, в самото Министерство, да се запишем по каналния ред и да чакаме месец-два (година-две?!) за да бъдем допуснати евентуално до среща с г-н Министъра? Моля Началникът на РИО-Пловдив да направи нужното когато г-н Министърът пристигне в Пловдив за среща с образователни дейци, и ние да бъдем информирани някак за нея, защото, смеем да заявим, се боим, че според обичайната практика тази среща ще бъде запазена в тайна, с оглед, както казахме вече, на нея да не попаднат "неправилни" хора. Простете, но имаме пълните основания да се съмняваме в такава една посока, по простата причина, че това винаги досега е правено все така. Адресирам горното не под формата на официален сигнал-запитване до съответните длъжностни лица, а просто като имейл, с надеждата, че все пак ще ще имате добрината да ме информирате, да ми отговорите на поставените въпроси. До този момент не получих отговори дори и на найофициални свои запитвания, жалби и отворени писма, така че, простете, силно се

Âåñòíèêú Âåñòíèêú

ÃÐÀÆÄÀ ÃÐÀÆÄÀÍÈÍÚ Ïúðâèÿò áëîãúðñêè âåñò âåñòíèê

Приемаме поръчки. Който желае да притежава тази книга, може да ми пише на имейла. Книгата ще бъде издадена в ограничен, бутиков тираж, което автоматично я прави библиографска рядкост. :-) Книгите ще бъдат снабдени с собственоръчен автограф на автора. Когато след години екземпляри от тази книга ще бъдат продавани за баснословни суми от аукционна къща Sotheby's вашите наследници завистливо ще гледат и ще ви проклинат, че в този момент не сте си поръчали екземпляр от нея – и по този начин сте ги направили значително по-бедни. :-)

Èçäàâà: Öåíòúð çà ðàçâèòèå íà ëè÷ ëè÷íîñòòà

HUMANUS, îñíîâàí ïðåç 1994 ã. Ãëàâåí ðåäàêòîð: ðåäàêòîð Àíãåë ÃÐÚÍ×À ÃÐÚÍ×ÀÐΠÇÀ ÊÎÍÒÀÊÒÈ: ÊÎÍÒÀÊÒÈ e-mail: mail: angeligdb@abv.bg Òåëåôîí: 0878269488

Èñòèíàòà íè ïðàâè ñâîáîäíè!