Vestnik GRAJDANIN br. 22 ot 2015 g.

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 22, Год. VII, 2015, 16 Ноември, Понеделник, Ц. 2 лв.

Есе, писано набързо от един уважаван от мен човек, д-р Л.Канев – виж: От отсамната страна на Смъртта и от отвъдната страна на Живота – ме порази като го прочетох; и няма да скрия, разочарова ме този път д-р Канев, въпреки патетиката му долових крайно опасни емоции, на които се наложи да отговоря; ето какво пише той, ето откъс от писанието му, а по-долу можете да прочете и моя коментар, в който призовавам в този тежък момент към благоразумие, към вяра в хуманистичните и свободолюбиви ценности, до които се свежда огромното духовно предимство на Европа – щото изменим ли на човещината си, изгубим ли човечността си, всичко тогава ще отиде по дяволите: „... Това което стана тази нощ в Париж, ужасяващите убийства на обикновени и невинни хора, е само прелюдия към това, което чака Европа и Света, когато слепите политлиберали закопаят своята собствена цивилизация, себе си, включително даже левичарската котерия, проповядваща от катедрите на добрите университети, която ги е възпитала в самоубийствена политическа коректност. Те са първите на които Джихад Джон ще отреже пилешкият врат с назъбения нож на своята безмилостна ислямска омраза. Добро Утро, Европа, моля отворете вратите си за милионите ислямски бойци, които утре ще ви отрeжат главите! И не забравяйте впрочем, да им осигурите социални помощи, медицинска помощ и неограничени възможности за размножаване. (На 2-ра стр.)

Тома Томов: Ген. Борисов, не съм гласувал за вас, но днес вие трябва да държите здраво кормилото на държавата! Журналистът, дългогодишен служител на разни тайни служби на ДС Тома Томов се обърна към премиера Бойко Борисов: "Генерал Борисов, аз не гласувах за вас, нито за Сергей Станишев, но се обръщам към вас, защото трябва да държите много здраво кормилото на държавата, защото навлизаме в голяма турбулентност. Погледнете какво става в региона ни. Идва друг свят и ние не можем да живеем по стария начин. Нацията ни трябва да бъде обединена, трябва ни обединител и неща, около които да се обединим. България би имала бъдеще, ако концентрира в себе си необходимата енергия и интелект". "Човекът, който ръководи нацията, не трябва да плаче", категоричен бе Тома Томов. На което отговорих във фейсбук ето какво: Това като призив за установяване и у нас на режим от путински тип начело с Борисов ли да го разбираме? Тази ли е най-новата инструкция от Москва, другари и таваришчи? (Следва на 2-ра стр.)

КАКВИ СА НАЙ-НОВИТЕ ИНСТРУКЦИИ ОТ МОСКВА, ТАВАРИШЧИ РУБЛОФИЛИ? (От 1-ва стр.) На друго място Валерия Велева, която също е известна с това, че с охота изпълнява какви ли не поръчки, също се подиграва на президента Плевнелиев, който комай единствен в висшето ръководство на България има ясна прозападна и проевропейска позиция; по повод на това ми се наложи да направя във фейсбук следните два коментара: Това, че президентът Плевнелиев едва се удържаше да не заплаче пред френското посолство показва само, че има чувства и сърце, т.е. че е човечен човек; това е съвсем нормална човешка реакция, която още повече го издигна в очите ми. Къде е доказано, че политиците не трябва да имат сърца, мили ми таваришчи комуноиди, които днес виете като чакали по повод на президентските сълзи?! Доста извратени представи за политиците имате, другари поклонници на Сталин и на Путин... Нашите комунодни дебили смятат, че проблемите на днешна Европа щял за миг да ги реши един нов Хитлер и още подобре - един нов Сталин: избиваме всички, които не са като нас – и Европа ще цъфне и ще върже! За щастие "новият Сталин" вече си го имаме в лицето на таваришч Путин. Остава само Путин да "освободи" с танковете си Европа от самата нея, т.е. от "робството на проклетата свобода" - и най-после щяло да дойде тъй дълго чаканото всеобщо комуноидно щастие! ИЗМЕНИМ ЛИ НА ЧОВЕЩИНАТА СИ, ИЗГУБИМ ЛИ ЧОВЕЧНОСТТА СИ, ВСИЧКО ТОГАВА ЩЕ ОТИДЕ ПО ДЯВОЛИТЕ! (От 1-ва стр.) Бъдете сигурни, че ще ви намразят толкова повече, колкото им давате даром. Защото в този проклет свят, невинните разстреляни тази вечер в Париж, докато вечерят или слушат музика, ще бъдат скоро забравени и в перверзната статистика на геноцидните идеологии, сметката ще бъде следната: стотици цивилизовани и развити млади хора ще изчезнат завинаги, никога няма да създадат деца и семейства, срещу живота на няколко мюсюлмански убийци. Но техните стотици братовчеди, деца, роднини и перманентно бременни съплеменнички ще останат и ще продължат генетичното им присъствие. А милионните ислямски орди без документи ще наводняват градовете на Запада, за да могат не след дълго да ги взривят и да започнат да серат по централните им булеварди безнаказано и да вият от своите средновековни минарета, които ще забодат на мястото, където някога е била Айфеловата Кула...”

И т.н., авторът се увлича по една крайно опасна и дори гибелна емоция; затова ми се наложи да реагирам, ето какво написах по този повод във Фейсбук: Според мен виновен и отговорен за злодеянието е оня, който го е извършил. И също оня, който го е подтикнал да го направи - като го е насъскал да се озлоби и да тръгне да убива. Няма "колективна вина", такова нещо не съществува. Всички мюсюлмани не могат да отговарят за това, което се сторили неколцина побеснели терористи, неколцина масови убийци. По същия начин не може отговорни за злодеянията на терористите да бъдат обявявани... "либералите" в широкия смисъл, т.е. всички хора, които обичаме свободата. По същия начин ни манипулираха като твърдяха, че виновни за окупацията на България от СССР били... американците и англичаните, щото ни били харизали на Сталин. Долавям в тия теории очевиден кагебистки корен или поне привкус. Така се прехвърля отговорността другиму. Знайно е кому е изгодна една такава теория. И още нещо: понятието "ислямска омраза", простете, ми се вижда идиотщина; омразата е омраза, никакво значение няма дали е "ислямска", "християнска" или някаква друга, в смисъл, че на омраза се бил отдал някой, който се е провъзгласил за ислямист, за християнин или за нещо друго. Просто е излишно и глупаво омразата на мразещите с толкова зла омраза да бъде определяна непременно като "ислямска", щото такова едно определение несправедливо обижда хората, които са мюсюлмани, пък никого не мразят, които са добри, порядъчни, нормални хора; има такива хора, знам, че има такива хора, разговарял съм с такива хора. И тия хора ние не трябва да ги правим свои врагове като ги обиждаме толкова несправедливо, по толкова грозен начин. По начало нито християнството, нито исляма, нито каквато и да било друга религия могат да призовават за убиване на невинни човешки същества; уродство е да бъдат убивани невинни, мирни човешки същества, а такова уродство не може да има нищо общо с нито една религия. Да се призовава да бъдат убивани мирни хора е сатанизъм, е дяволска бесовщина, нямаща нищо общо с вярата в Бога, защото Бог е добро, вярващият в Бога човек, независимо дали е мюсюлманин или християнин или някакъв друг, не може да бъде зъл, да мрази и пр. Зли са сатанистите, покланящите се на Злото, именно на Дялова, на Сатана. Или просто безбожниците може да ги избие в такава дива, безпричинна и патологична злоба. Но не и автентично вярващите в Бога човеци. Който мрази и убива мирни и невинни хора не е човешко същество, той е урод. Сред комунистите имаше много такива уроди, макар и тук трябва да признаем, за да бъдем справедливи, че не всички,

които се наричаха комунисти, са убивали, нали така? Да бъдат насъсквани хора срещу други хора само защото те имат друга вяра, религия или ценности е ужасно престъпление. Мюсюлманите не могат да са ни врагове само затова, че са мюсюлмани, само защото имат друга религия, т.е. само защото по друг начин почитат и славят Бог, който, впрочем, е един и същ с нашия Бог. Убийците на невинни хора нямат нищо общо с никаква вяра, те са просто убийци, отдали се на нечовешка, на патологична, на садистична омраза. Омразата не се побеждава с омраза, злото не се побеждава с още по-голямо зло. Това не значи, че трябва да се оставим да ни убиват, разбира се, че ще трябва да се защитим от убийците. Трябва да воюваме с убийците-садисти, трябва да ги преследваме неуморно, с оглед да неутрализираме злото, да ограничим омразата щото ако оставим злото и омразата да се ширят необезпокоявано, това означава, че ги насърчаваме, че заставаме на тяхна страна. Който призовава нас, християните, да се озлобим и да почнем да мразим всички мюсюлмани само защото са мюсюлмани, и на тази основа започне да ни призовава да убиваме мюсюлмани само защото са мюсюлмани, такъв по същество с нищичко не се отличава от садистичните убийцитерористи, не се отличава по нищо от поклонниците на Сатана, които са способни да убиват невинни човешки същества даже независимо от това какви са им убежденията и вярата им. Убийците в Париж едва ли са питали жертвите си преди да дръпнат спусъка, едва ли са им задавали въпроса: ти в кого вярваш, в Мохамед, в Аллах, в Христос, в Буда ли вярваш, в Маркс и в Ленин ли вярваш? Едва ли са правили такова проучване с жертвите си преди да дръпнат спусъка; напълно е възможно да са убили и мюсюлмани, нали така? Злото и омразата не подбират жертвите си. Затова и е много опасно сами да се отдадем на една по същество аналогична злоба и омраза, срещу която уж се противопоставяме, срещу която уж се възмущаваме - щото тогава всичко наистина ще отиде по дяволите. Да, всичко ще отиде по дяволите ако сами допуснем да се овладеем от същата злоба и омраза, която вдъхновява сатаниститетерористи, които вилняха в Париж в онази кървава нощ. Овладеем ли се от абсолютно същата патологична и сатанистка злоба и омраза, която владее тях, ще станем абсолютно същите като тях - е, нима този е начинът да победим злото и омразата? Та мисълта ми е, че злобата и омразата не могат да бъдат "ислямски", "християнски" и пр., те са просто израз на сатанизъм, на човешка патология, на извратеност, на лудост ако щете, израз са на бесовщина. Нека да не допускаме да се подвеждаме и сами да се овладяваме от болни, от садис-

тични и сатанински страсти и лудости. Нека да направим така, че да започнем да се обединяваме с добрите хора, независимо от това каква религия изповядват и на какъв Бог се покланят – защото само обединени можем да се противопоставим на беснеещото и ескалиращо зло, на бесовската омраза. Ако един садистичен убиец на мирни и невинни хора се нарече "християнин" и почне да убива такива мирни и напълно невинни хора-мюсюлмани, нима това с нещичко ще промени факта, че той е абсолютно същият - каквито са и сатаниститеубийци, наричащи се "ислямисти", които с името на Мохамед на устата режат главите на невинни хора?! Така че много моля да се въздържаме от разпалване на някаква бесовска "християнска", видите ли, ненавист, злоба и омраза към мюсюлманите изобщо, към поддръжниците на ислямската вяра и религия - както, примерно, прави това подло мекере Карбовски, написало ето тия прочувствени идиотски и злобни думи, които ще трогнат само дебили, само умствени и човешки уроди: ... Те не искат да има музика. Те не искат да има картини. Те не искат жените да са облечени леко, защото не можели да се въздържат. Те искат средновековно правосъдие. Те искат опонентите си мъртви. Те убиват, заради Аллах. Те убиват жени и деца. Те са враговете на невинните. Говорил съм с тях, с бъдещите убийци на Европа. Те не искат катедрали, те не искат да работят. В техния живот, в техния рай и техния ад няма такова нещо като човешки прогрес и производство. Вие си мислите наивно, че те идват в страните ни да работят. Вие си мислите, че музиката може да ги натъжи или развесели. Вие си мислите, че бягат от ятаган. А те носят ятаган... (Виж: Краят на наивността, Мартин Карбовски) И какво иска тоя Карбовски? Към какво ни призовава тъй патетично този страхлив мерзавец? Ето към какво той ни призовава под диктовката на тия, които му плащат щедро за да сее толкова опасни сатанински чувства: Призовава ни ние, "добрите", да вземем ножовете и да тръгнем по улиците да колим мюсюлмани, ето, към това фактически ни призовава тази лява гад! Призовава ни всички ние, християни и мюсюлмани, да побеснеем, да загубим разсъдъка и морала си и да се изколим един-друг, към това ни призовава. Да избием всички, които не изповядват нашата "добра, правилна вяра" и върху облятата с кръвта на нашите врагове земя да почнем да строим някакво монолитно бъдещо сатанинско царство, в което няма да има различни хора, в което всички ще мислим еднакво, ще бъдем еднакви. Към такива идиотщини ни призовава това патетично плямпало, което или не може да мисли, или пък дрънка тия идиотщини само защото господарите му така са му поръчали, затова са му платили. Не вярвайте на такива, щото ако се случи това,

към което те призовават, вие може да сте едни от първите жертви. Аз такива като Карбовски и други пишман-патриотични хулители и щатни оплювачи на Европейската цивилизация на свободата ги наричам талибани. "Православни" талибани понякога ги наричам, като думата "православни" я слагам винаги в кавички. "Наши", "християнски" талибани са ни те, досущ същите по манталитет като "мюсюлманските", "истинските" талибани. Също толкова злобни са те като ония, другите, те са нещо като кръвни близнаци, поскоро са нещо като клонинги, знам ли като какви са, но са напълно същите. Те лично на мен не са ми никакви, те са ми толкова чужди, колкото са ми чужди и ония, другите сатанисти. Като се наричат било "християнски", било "мюсюлмански" или някакви други, с това те няма да ми станат по-близки, защото аз не съм идиот за да им повярвам на лъжите, нещо "християнско" или пък "мюсюлманско" няма в тях. В тях има само зъл, злобен сатанизъм, спрямо който добрите хора, независимо каква вяра изповядват, не могат да изпитват никакво снизхождение. Затова мой брат и приятел не може да ми бъде "християнският" сатанист или пък "европейският" талибанин Карбовски – или такива като него, има ги в изобилие, за жалост! Не, сатанисти, независимо с каква религия спекулират, с мен нещо общо не могат да имат, аз обаче, християнинът, чувствам като свои братя и приятели ония скромно живеещи и здравомислещи хора, изповядващи исляма, които никога не биха си позволили да направят зло на някакво човешко същество – защото добре знаят, че Бог никога няма да одобри злото или несправедливостта, които сме си позволили спрямо други човешки същества. Всички, и християни, и мюсюлмани, сме Божии чада, това го знае всеки вярващ в Бога човек, по това се разбира и кой е човек, а кой е враг на човечността, кой, инак казано, е сатанист. Спирам дотук, темата е огромна, но нещата са прости, мисля, че успях да кажа главното. В тия тежки дни на изпитания и на проверка доколко сме човеци не трябва да правим нищо, което да ескалира злобата и ненавистта, напротив, трябва да се опитаме да покажем нравствена твърдост, човешка сила, която да ни разграничи от враговете на човечността. Всеки сам нека да избира къде да се нареди, според своите ценности нека да иде където си иска. Аз вярвам, че добрите и нормалните хора на тази земя сме въпреки всичко мнозинство. Няма да ни е лесно, но силата е с нас – защото и Бог е с нас. А враговете на Бога, а приятелите на Сатана, въпреки че са толкова нагли и агресивни, са обречени. Те също така са и много жалки. Тяхната лудост показва обречеността им. На оня, комуто Бог е приготвил гибел, първом му отнема разсъдъка.

Пази здрав, човече, разсъдъка си! Мисли! Противодействай, съпротивлявай се на бесовщината, що напира в душата ти! И знай също: злобата и ненавистта до добро не водят. Те са болест на душата. Търси здравото, бори се срещу болестта. Победи слабостта и малодушието, опри се на духа в себе си... ПЕТЪК 13-ТИ Е – ДЕН НА БЕДИТЕ!

ЗНАЕТЕ ЛИ КОЙ Е ТАВАРИШЧ КУ ЧИ СИН?

Хипотезата, че КГБ на Путин има пръст в организацията на атентатите в Париж не е за изхвърляне - особено в светлината на речите на Жириновски, който неотдавна призова Париж да бъде изпепелен, а също така да бъде бомбардиран не само Берлин, но и цяла Германия трябвало да бъде изравнена със земята! Жириновски е другото Аз на Путин, той огласява най-тайните и съкровени мисли на таваришч-императора-диктатор. Тъй че в ударите по толкова омразната на Путин "Гейропа" не може да няма поне путински пръст. Някакъв зевзек се провикна на едно място, че Путин толкова се бил зарадвал на случилото се в Париж, че от нетърпение не издържал и бил изказал съболезнованията си на френския президент половин час преди атаките на терористите. Питам се това дали е шега – или не е чисто и просто самата истина, казана

по един все пак алегоричен или метафоричен начин? ДОБАВКА: Нашите комунодни дебили смятат, че проблемите на днешна Европа щял за миг да ги реши един нов Хитлер и още по-добре – един нов Сталин: избиваме всички, които не са като нас – и Европа ще цъфне и ще върже! За щастие "новият Сталин" вече си го имаме в лицето на таваришч Путин. Остава само Путин да "освободи" с танковете си Европа от самата нея, т.е. от "робството на проклетата свобода" – и найпосле щяло да дойде тъй дълго чаканото всеобщо комуноидно щастие!

ност на духа. Духът пък е самата мощ. Духът е нишката, която ни свързва с Бог. Точно затова пред истината и пред духа не само тираните, но и привържениците на тиранията са безсилни. Затова те са безсилни и пред неудържимия, пред вечния човешки порив към свободата. МИНИСТЕРСТВОТО ОТСТЪПИ: ВЪЗСТАНОВЯВА ЧАСОВЕТЕ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА ФИЛОСОФИЯ В ГИМНАЗИИТЕ! събота, 14 ноември 2015 г.

ЕТО ЗАЩО ДНЕС ВСИЧКИ, КОИТО ОБИЧАМЕ СВОБОДАТА, ДНЕС СМЕ ПАРИЖАНИ

духовните сили на човека! Сега не мога да пиша понеже след малко тръгвам за автобуса (сега е 6 часа сутринта в събота!), в 8 часа трябва да съм в гимназията в гр. Раковски, където имам часове със задочници (т.н. "вечерно училище"). Но живот и здраве като се върна, първата ми работа ще бъде най-ясно да обясня защо младите трябва да се обучават та да умеят да философстват – не просто да знаят що е философия, а именно да се упражняват да мислят по философски начин, т.е. свободно, творчески, автентично, осмисляйки, постигайки цялостно (а не ограничено или едноизмерно!) точния многоизмерен и богат смисъл на нещата. До скоро, бъдете здрави! Гледайте на FRANCE 24

живо

френския

канал

Из: Работна група ще отговаря на запитвания по новите образователни стандарти и програми

Париж в някакъв смисъл е столица на свободата. В Париж въздухът ухае на свобода. Наслаждавал съм се на този въздух. Който е живял в Париж добре ме разбира. Няма какво повече да обяснявам. Затова враговете на свободата удариха по Париж. Всички, които обичаме свободата, днес сме парижани... А тия, които мразят свободата, днес, предполагам, тихичко се радват. Радват се тайно, както подобава за подлеци и за страхливци. Нека да се радват с тази своя извратена радост. Европа е свобода. Америка е свобода. Светът като цяло – и всеки отделен нормален, естествен, човечен човек – обича по свой начин свободата. Не тиранията, а именно свободата. Извратено е човешко същество да обича тиранията. Нечовешко, противочовешко е да обичаш тиранията. Без свобода животът просто не си заслужава усилието... Ето по тези причини враговете на свободата са обречени. Неминуемо ще си разбият главите. Както винаги е ставало в човешката история. А пък свободата е смисъл на историята. Одисеята на индивидите и на народите към свобода е съдържание на историята – и на историята на отделно взетия човек, и на историята на цели народи. "Свободата е същност на духа. Свободата е негова субстанция. Истината прави духа свободен." Думи на философа Хегел. Немец. Голям приятел на Франция. И на неудържимия френски порив към свобода. Той е съвременник на Великата френска революция. Да, свободата е същ-

... Какви промени внасяме в резултат на получените становища и мнения? В резултат на оповестените проекти на наредби в определения законов срок в МОН се получиха над 250 становища и мнения, главно по ДОС за учебния план, част от които са в резултат на неразбиране на новата философия на ЗПУО, други – с конкретни искания за увеличаване на часовете по почти всички общообразователни учебни предмети. След като се запознахме с аргументите, като институция, която е отворена към диалога, и с вярата, че всяка промяна е възможна, когато е обществено приемлива и широко споделена, предлагаме следните промени в проектите на рамковите учебни планове в ДОС за учебния план: Възстановяваме броя часове, с който учебният предмет философия (психология, логика, етика, право, философия) се изучава в гимназиалната степен към настоящия момент (предложението за намаляване на този брой беше породено от идеята учебният предмет гражданско образование да се обособи още в първи гимназиален етап, като отнеме част от темите и проблемите, изучавани през философския цикъл). Така гражданското образование като нов предмет ще се появи само в ХI и в ХII клас; Кратък мой коментар: Ето че има смисъл да се протестира когато властта греши! Съвсем скоро ще пиша за смисъла младите да бъдат обучавани на философия, в задълбочено творческо и свободно мислене (свободомислие) – защото с потрес разбрах, че даже образователни дейци, учители с претенции за ученост и интелигентност, съвсем не разбират що е философия и какво значение има тя за разбуждане на

Солидарност с великия народ на Франция в толкова тежкия момент! Франсоа Оланд: "Това, което искат терористите, е да ни изплашат. Да, има ужас, но срещу ужаса се изправя една нация, която знае как да се брани." ... Днес и ужасът, и отбраната са общи. Париж столетия е столица на културата ни, на политическите ни движения, на цивилизацията ни. Атакуват столицата – атакуват всичко, никой в Европа не може да е отстранен или безразличен.

JE SUIS PARISIEN, JE SUIS FRANÇAIS!

Стрелба и експлозии в Париж, десетки са жертвите, има взети заложници (видео) Полицията щурмува зала „Батаклан”, има 100 убити, двама са терористи Кошмарна нощ в Париж. Жертвите достигат 160 (на живо – видео) А НА НАШИТЕ ПРЕДАТЕЛИ, КОИТО НИ ПЛАШАТ С РУСКИ БЕСИЛКИ, ЩЕ КАЖЕМ,

ЧЕ НИЕ ПЪК ИМАМЕ БЪЛГАРСКИ КОЛОВЕ...

ГРАЖДАНИТЕ, ПОЧНЕМ ДА СИ ИЗПЪЛНЯВАМЕ РОЛЯТА

петък, 13 ноември 2015 г.

Да напиша нещо за дневника си. От доста време не съм писал. Нещо "лично". Ала не съвсем.

Захари Стоянов: „Средство да имаш врагове“, откъси „С руското правителство е невъзможно помирение…Едно искат – те да управляват България, а не ние… Какво остава на нас, българите? Едно от двете: или ще се управляваме сами, или пък ще се хвърлим в ръцете на чужди хора, ще се откажем от своето човешко и българско съществуване. Ще приеме ли българският народ да се самоубие и да сложи на шията си по-тежък синджир, отколкото бе първият (турският)? А на нашите предатели (от в. “Светлина“ и в. „Съединение“), които ни плашат с руски бесилки, ще кажем, че ние пък имаме български колове за ония помии, които гризат чужди комат… Подло и гнусно е да поддържаш и викаш чужд владетел.“ … „Бедни българи, смирени главици! Тях ги дигат на вили и на мотовили, търсят как да ги удавят в една лъжица вода вестници като: „Новое время“, „Московские ведомости“, „Киевлянин“ и т.н. Кореспонденти като: Кочетов, Родионов, Шатохин и др. псуват гологлави и народната ни гордост, историята ни, юначествата ни, княз и всичко. Лъжат и шпионстват от българската земя, а никой нищо не им прави, нито един се не наема поне да плюе в техните лица, нещо, което навсякъде и винаги биха направили с безсъвестните клеветници! Не! Ходят си те по земята ни и си живеят спокойно …“ (Захари Стоянов, „Средство да имаш врагове“ Публицистика, 1886 г.) НЕЩАТА У НАС ЩЕ СИ ДОЙДАТ НА ТОЧНОТО МЯСТО САМО КОГАТО НИЕ,

Пак се налага да пиша за епичната ми съдебна сага с директорката на ПГЕЕПловдив Стоянка Анастасова, сага, показваща печалното състояние на толкова порочната образователна система у нас: знаете, в момента текат две съдебни деля срещу нея, заведени от моя милост, за клевета и за отмяна на нейна заповед за уволнението ми от това училище. Второто дяло е на етап Върховен Касационен съд и предстои да бъде гледано след два дни, в сряда, на 18 ноември. Първото дяло, това за клевета (то беше заведено още когато бях на работа в ПГЕЕ-Пловдив, т.е. преди уволнението ми) имаше шанс да завърши тия дни, т.е. днес, ала осъдената от Районен съд в Пловдив, ала признатата за виновна в деянието клевета директорка, както и очаквах, в петък обжалва присъдата пред Окръжен съд в Пловдив, т.е. осъдителната присъда на РС, по тази причина, днес няма да влезе в сила. По причина на това, че има вече "въззивна жалба" от подсъдимата (осъдената), на мен ми се наложи също да обжалвам присъдата, но само по пункта за размера на обезщетението за нанесените ми неимуществени (морални) щети. Пропусната беше чудесната възможност това дяло да бъде прекратено, и то при много благоприятни условия за осъдената, но това вече си неин избор. Възможно е тя да си разнообразява скучното административно ежедневие с ходенето до съдебната зала – щото след уволнението ми в ПГЕЕ-Пловдив, след жестоката репресия срещу мен, в това училище настъпи блажена идилия, позната ни от късните времена на социализмокомунизма; разбира се, вече никой от работещите в това някога елитно училище не смее и да помисли да критикува някое решение на авторитарната директорка, страхът (и малодушието) владее душите на членовете на въпросния "сплотен колектив". Аз на това нещо му викам деморализация, щото по моето разбиране тава обстановка е признак за крайно влошаване на психологическата атмосфера. И тъй, по тази причина продължава съдебният маратон с въпросната госпожа, която очевидно иска да покаже на чове-

чеството своята непогрешимост, и то по съдебен ред, което, разбира се, е мисия невъзможна. Между другото, тя вече загуби едно друго, трето съдебно дяло, което водих срещу нея още преди да ме уволни, загуби го на трите съдебни инстанции, загуби го с акт на Върховния касационен съд. Тя загуби и други съдебни дела, заведени от други хора, с които тя си позволи да постъпи крайно грозно, примерно, загуби също така на три инстанции и дялото, заведено от инж. Калин Христов, бивш учител, дяло също против нейна заповед за уволнение; когато съдът възстанови на работа колегата инж. Христов, директорката пак го уволни, и то в тридневен срок! Тъй че тук явно имаме работа с администраторка, която по необходимост си има и ще си доста сериозни проблеми с правосъдието. При мен възникна един крайно неприятен проблем: заради разходите по тия две съдебни дела и по причина на това, че в момента работя на половин учителски щат (със заплата, по-малка от минималната), не мога да си позволя да плащам повече за адвокатски услуги. Ще се наложи да водя дялото си сам. По този начин, прочее, без да ползвам услугите на адвокат, спечелих и на трите инстанции първото си дяло, тъй че това няма да е новост за мен. Нямам претенции че имам познания или способности в тази посока, правя го това по принуда. Ако се наложи (в случай че загубя след два дни съдебното дяло, което е на ниво Върховен касационен съд) ще трябва да се обърна към Европейския съд по правата на човека, решен съм и на това ниво да търся защита на правата си. Защото в противен случай ще излезе, че преподавателските и човешките ми права са грубо погазени от една администраторка, която изглежда си е въобразила, че за нея специално законите не важат; е, ще трябва да й докажа, че законите важат за всички. Ще видим де, да се надяваме, че в сряда ВКС ще вземе решение в моя полза. И тогава ще възникне чудесен казус когато се върна на работа в ПГЕЕ-Пловдив със съдебно решение, т.е. когато идилията на всеобщото послушание свърши. Ще ви държа в течение на тия превъзходни истории, които се задават, живот и здраве да е само. Толкова по съдебните дела. На мен лично, не крия, ми омръзна да ходя в Съдебната палата в Пловдив. Стигнах до положение, поради честото ходене, всички полицаи, охраняващи сградата, вече да ме познават! Работата е там, че винаги в чантата си нося едно джобно ножче, с което си режа ябълките, които ям – много обичам да ям ябълки. И в предишните години винаги ми се налагаше да оставям това "оръжие" при охраната, то биваше засичано от устройството за търсене на метал. Много пъти и забравях да си получа ножчето на излизане и се сещах за него след дни, полицаите ми го пазеха. И по тази причина с тях установих най-топли отношения. Сега вече не обръщат внимание на ножчето ми, явно ми

имат пълно доверие. Имам чувството, че вече работя в съдебната палата. Толкова често ми се налага до ходя там. А е интересно, че преди много години, когато избирах професия, много се колебаех между философия и право. Избрах философията, България спечели един философ, но загуби един юрист. Един адвокат. Или дори един чудат съдия или прокурор. Щото аз, за ваше сведение, дори и юрист да бях, щях много да почитам законите на морала. Та мисълта ми е, че както съм нещо като "бала врана" сред философите, така щях да бъда "бяла врана" (или черна овца) и сред юристите. Както и да е, това вече са подробности. А аз трябва да ставам да се приготвям за пътуване, днес пак имам часове в училището в гр. Раковски, където съм на нещо като заточение, далеч от Пловдив. Навремето такива като мен "опасни хора", дето са непослушни или проявяват бунтарски наклонности, са ги изпращали в концлагер или в затвора; сега мен бдителните органи ме изпратиха на заточение в гр. Раковски. На това му викаме "модернизация". Зер сме вече "модерна европейска и демократична страна", нали така, таваришчи? Имам идея тия дни да прожектирам на учениците си в гимназията на град Раковски филми с психологическа и нравствена (духовна) насоченост, с оглед след това да ги обсъждаме. По моя си обичай това ще бъдат филмите АМАРКОРД и "Нощите на Кабирия" на великия режисьор Ф. Фелини. А на 11-ти клас, който учи чиста философия, смятам да прожектирам италиански игрален филм за Сократ. За тия мои инициативи, в училище да се гледат произведения на истинското киноизкуство, в ПГЕЕ-Пловдив бдителните другари организираха "жалби на възмутени родители и ученици", като оплакването беше, че филмите на Фелини, моля ви се, били "порнографски"!!! Отзивчивата директорка откликна на този порив на многострадалната народна душа и повика... органите на Комисия за защита на правата да детето!!! Благодарение да тази история вече и директорката на ПГЕЕ-Пловдив (пък дори и инспекторката по философия, предполагам!) добре знае кой е Фелини. Учениците ми пък ще помнят Фелини докато са живи. Та моята цел, тъй да се рече, си я изпълних бляскаво. Та тъй значи, днес в гимназията на гр. Раковски учениците ще гледат един "порнофилм" на Фелини, бдителни другарки и другари, моля, напишете незабавно подобаващия донос и го пратете "там, където трябва" (по думите на философа Хегел, срещу когото, очевидно, също са писали доста доноси щом знае за съществуването на това място, гдето трябва да се пращат доносите)! Хубав ден ви желая! Моля ви, не бъдете покорни, а се бунтувайте смело срещу разпасалите се управници, администратори и чиновници, които тормозят покорния и малодушен народ! Не забравяйте това: властниците са наши слуги, а ний, гражданите, сме им господарите, не е об-

ратното, ние сме господарите, а те са нашите слуги! У нас всички не съзнават тия толкова прости неща и по тази причина всичко е наопаки и не както следва да бъде. Нещата ще си дойдат на точното място само когато ние, гражданите, почнем да си изпълняваме ролята. Аз, бидейки скромен последовател на Сократ, точно това правя, и го правя не само на думи, в преподаването, но и на дело, точно като Сократ се старая, доколкото ми стигат силите, да живея според идеите си за това как следва да живее достойният човек и гражданин. Знаете, Сократ са го съдили по жалба от негови собствени ученици и е бил осъден на смърт. И е умрял, понеже се е наложило сам да изпълни присъдата си, изпил чашата с отровата, съдържаща отвара от бурена бучиниш. Мен администраторите ще ме уморят по друг, значително по-подъл начин. На това нещо му викаме "модернизация"... ЕТО ЗАЩО ДЖИХАДИСТИТЕ МРАЗЯТ ТОЛКОВА ФРАНЦИЯ И ФРАНЦУЗИТЕ

"Франция въплъщава всичко, което религиозните фанатици мразят: радостта от живота в калейдоскоп от дребни удоволствия: чаша ароматно кафе и кроасан с масло сутрин, красиви жени с къси поли, усмихващи се свободно по улиците, уханието на пресен хляб, бутилка вино, споделена с приятели, капка парфюм, деца, които играят в Люксембургската градина, правото да не вярваш в нито един бог, да не се тревожиш за калориите, да флиртуваш, да пушиш и да изпитваш удоволствие от извънбрачния секс, да ходиш на почивка, да четеш каквато книга ти е по сърце, да ходиш на училище безплатно, да играеш, да се смееш, да спориш, да взимаш на подбив както висшите духовници, така и политиците, да оставиш страха от оня свят на мъртвите. Нито една страна не прави земния живот по-хубав от французите." Вестник "Ню Йорк Таймс", цитиран от Stefan Tafrov НЕЩО ВАЖНО СПОРЕД МЕН, КАСАЕЩО РАЗВИТИЕТО НА ЛИЧНОСТТА НА МЛАДИТЕ

ВЪЗМОЖНОСТ ЗА МНОГО ИЗГОДНА ИНВЕСТИЦИЯ

Излязоха от печат сигналните бройки двете части на книгата "Реформа на НЕобразованието", който желае да си ги набави, моля да даде поръчка. Това са брошурки всяка в обем от 100-тина страници, цената на всяка е 4 лв. След време това издание – държа да ви предупредя за това – ще стане културно-историческа реликва, а също така антикварна и библиографска рядкост и от инвестицията си можете да направите много пари! :-) За да увелича печалбата ви до космически висоти мога да ви дам и автограф – и дори с индивидуално посвещение! :-) И тъй, тиражът е бутиков, не изпускайте възможността да спечелите двойно – хем в духовно (четейки книгата и обогатявайки се от нейните идеи), хем в комерсиално отношение. :-) СКАНДАЛНО: НЕ РАЗБИРАЩИ ЩО Е ФИЛОСОФИЯ УЧИТЕЛИ ДЕ ФАКТО ПОДКРЕПЯТ ЕКЗЕКУЦИЯТА, ИЗГОНВАНЕТО НА ФИЛОСОФИЯТА ОТ НАШИТЕ УЧИЛИЩА!

Моят приятел и колега Райчо Радев ми изпрати копие, показващо как са реагирали учители във форум ПЕДАГОЗИ във Фейсбук – по повод на протестното писмо до МОН, което група разтревожени граждани изпратихме преди няколко дни (виж: Протестно писмо до министър Танев по повод застрелването на философията, против изваждането й от учебните планове). На Р.Радев се е наложило да обяснява на учители какъв е смисъла младите да бъдат сериозно обучавани в мислене в часовете по философия; оказва се, че протестното ни писмо е било схванато в най-грубия смисъл и пределно опростено, като загриженост, че философите щели били да останат без часове - и ще се нало-

жи да бъдат изгонени и от средното образование (след като бяха изгонени по-преди, след 1989 г., и от "вишото" ни образование). Интересни са тия полемики, те много говорят, аз ще помоля Райчо да ми разреши да ги публикувам; много е хубаво и ценно неговото изказване там, когато той възмутен обяснява какъв е смисъла младите да учат философия. Но засега искам и аз да кажа нещичко по този повод. За да има такова едно крайно обидно, пренебрежително отношение към философията у нас даже и сред учителското съсловие – тя обикновено е приравнена към "лесните", "излишните", "маловажните" и "третостепенните" предмети, тя бива поставяна даже от институциите сред учебни предмети от рода на физическото, рисуването и пеенето! - вина имат и самите философи, самите преподаватели по философия, които допуснаха такова едно пренебрежително отношение: защото философия по начало следва да е сред найважните, най-необходимите учебни предмети, сред предметите, без които не може. Но това е друга и голяма тема, ще ми позволите засега да не се изказвам по нея. Но се оказва, че преподаватели по другите предмети, примерно дори историци, филолози и пр., си позволяват да проявяват към философията едно снизходително и пренебрежително отношение, сякаш тя е нещо като далечен беден роднина, който допускаме "на масата" защото сме милостиви, а не защото ни е приятно да е сред нас. Поразително е това, че даже преподавателите по другите предмети не разбират смисъла да бъдат обучавани младите във философия, което показва, че самите учители не са добре обучени по този предмет, не разбират що е това философия, за тяхното съзнание тя явно е нещо от рода на прословутата "обща култура", нещо излишно и ненужно; ето че липсата на сериозно обучение по философия на самите учители в сферата на "вишото" ни образование (пиша тази дума така, както я произнася нашият любим премиер) даде своите грозни плодове: учителите в огромното си мнозинство сами не знаят що е това философия. И си позволяват такова едно подигравателно даже отношение към философията и към учителите по философия, а пък тези последните сякаш не намират убедителни аргументи да се защитят. Навремето, в първите години след 1989-та, когато покрай изгонването на т.н. марксистка философия беше изгонена от "вишото" ни образование и философията изобщо (и то по пошли причини: отделните факултети просто изгониха "натрапницата" философия с оглед да това да присвоят това учебно време за своите предмети, т.е. по откровено користни подбуди, на никой тогава не му пукаше за качеството на образованието на студентите!), моя милост участва в дискусии по този въпрос, тогава се опитвахме да обясним, че този вътрешноцехов егоизъм ще навреди на обучението

на студентите, но никой не се вслуша в аргументите ни; сега пък е на дневен ред въпросът за изгонването на "натрапницата философия" и от гимназиалното образование, и ето, зле подготвени или направо съвсем неподготвени по философия учители по другите предмети, тласкани от същия пагубен вътрешноцехов егоизъм, пак се изказват пренебрежително за философията и фактически работят за нейното изгонване от училищата, с оглед полагащите за философия часове да отидат за техните "толкова важни" предмети. Ето че и сега се налага борба за убеждаването на тия колеги, че така не е морално да се постъпва, че качеството на образованието на младите е истински важното, а философията е незаменима в тази посока; за хората, които знаят що е философия, тоест за добре или качествено образованите хора, на тях не им се налага да бъдат убеждавани в смисъла да се учи философия, но ето, явно има зле образовани хора, неразбиращи що е философия, и такива хора са учители, на тях се налага простичко да им бъде обяснено що е философия, с надеждата да проумеят и да спрат обидите и подигравките спрямо философията и философите, които, видите ли, в тяхната представа са нещо като натрапници, които искат "да лапнат" толкова безценните часове, които, пак по тяхната бедна и користна представа, трябва да отидат за обучение по техните "безкрайно важни предмети". Но възможно ли е все пак на човек, който е зле подготвен във философско отношение, сам не е бил качествено обучаван навремето, когато е бил студент, по философия, и същевременно има претенциите, че е интелигентен и от "всичко разбира", та питам, възможно ли е на такъв човек да му бъде убедително обяснено що е философия, та поне да не се излага когато се изказва, както, примерно, се е изложил уважаваният колега Emil Jassim, историк, учител по история, който на 11 ноември г. във форум ПЕДАГОЗИ, струва ми се, без капчица неудобство е заявил следното: Направете експеримент колко и какво помнят учениците от часовете по философия. И не, не казвам, че философията не е нужна. Казвам, че часовете по философия могат да бъдат ориентиране малко по-практически - да разсъждаваме върху гражданските права и отговорности, върху свободата и липсата й, такива, простички неща. И да, протестът е само и единствено заради нормативите. Позволявам си тук да препубликувам изказването му, защото все пак го е заявил открито, публично, пред много хора. Аз съм малко донкихотовец и ще се опитам да обясня на колегата Jassim, пък и на други такива като него, които явно съвсем не знаят що е философия, а пък предполагам, нищо чудно, и самият министър да не е много наясно по този проблем, ще се опитам също като Райчо Радев да встъпя в такава една полемика, макар че наистина е

скандално и крайно неудобно на учители по разните други предмети да им се обяснява това, щото по начало човек, който не знае що е философия, не разбира що е философия, на такъв човек с дефектно образование и с пределно стеснен духовен хоризонт не бива да му се разрешава да бъде учител. Но у нас всичко може, ето, повечето студенти не учат философия, стават след това учители, и почват да се разпореждат и да съдят, че философията, видите ли, не била важна, и даже ни казват с какво би следвало по тяхното мнение да занимаваме учениците и пр. Да, излагат се такива хора, аз лично не ща да се изказвам за това какво следва да се изучава по история, по другите предмети, не ща да си вра носа там, въпреки че като философ имам позиция и по тия проблеми. Сега нямам време да кажа на колегата Jassim по най-понятен начин що е това философия и с какво се занимават учениците в часовете по философия когато тя се учи по един истински, по един правилен, пълноценен начин, но тия дни ще го направя непременно; и не само на него, но и на гн Министъра ще се постарая да обясня това; приканвам и други философи да се включат. Много е показателно, че повечето преподаватели по философия си мълчат по този въпрос, това също много говори. Един вид са готови да изживеят съдбата на жертвено агне, примирили са се със съдбата си. А като едното нищо философията ще бъде изгонена от нашите училища, за какво ни е философия, та тя не е важна, та тя е нещо като "излишен лукс"?! Сега бързам за работа, скоро ще се изкажа по този въпрос, хубав ден ви желая, бъдете здрави! НЯКОИ ВЪПРОСИ ЗА ВЪВЕДЕНИЕ ПО ТЕМАТА "ЖИВОТ И ФИЛОСОФИЯ"

Снимката е от "бялата дъска" в гимназията на гр. Раковски, в която имам честта да работя от известно време. МОИ ПРЕДВАРИТЕЛНИ РАЗСЪЖДЕНИЯ ПО ТЕМАТА "НАКЪДЕ ОТИВАМЕ?"

Приятно гледане, приятни размисли!

ЕДНА ХУБАВА ЛОГИЧЕСКА ЗАДАЧА ЗА КОКОШКИ – И ЗА НЕКОКОШИ МОЗЪЦИ четвъртък, 12 ноември 2015 г.

Peter Stamatov: Твоята задача бе лесна – още от дете тествам познанията по математика със задача от 3 клас: Кокошка и половина за ден и половина снася яйце и половина – колко яйца ще снесат 6 кокошки за 6 дни? Отговарят ми около 50% и обикновено спорът е дали може половин кокошка да снася. :-) Stoytcho Dimitrov: 24? Да съжаление нощно време не мога да измисля общо решение, но основата е, че кокошка и половина за един ден снася едно яйце. После само умножаваш по 4, за да получиш колко снасят 6 кокошки за ден, и после отново по 6, за да получиш за 6 дена.

Lyubomir Sirkov: По-лесно е да се реши така: първо съобразяваш, че за същото време двойно повече кокошки следва да снесат двойно повече яйца, т.е. 3 кокошки за същото време (ден и половина) снасят 3 яйца. След това съобразяваш, че ако на същия брой кокошки им дадеш двойно повече време, ще снесат двойно повече яйца: 3 кокошки за 3 дена ще снесат 6 яйца. Като повториш още веднъж тези удвоявания, се получава, че 6 кокошки за 6 дена трябва да снесат 24 яйца. ПАТРИОТИЧНА ИНИЦИАТИВА ЗА УВЕКОВЕЧАВАНЕ ПАМЕТТА НА ПОЕТА ЙОРДАН РУСКОВ ДО Г-Н КМЕТА на гр. ПЛОВДИВ ДО Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ ИЗЛОЖЕНИЕ От: Гражданско Сдружение „Георги МарковСкитник“ и Съюз на независимите писатели Уважаеми г-н Кмете, Уважаеми г-н Председател, Предполагаме че Ви е известно името на поета, писателя и борец за демокрация, гражданин на Пловдив Йордан Русков, 1926 – 2010 г. Целият си съзнателен живот Русков прекарва като деец на културата и биб-

лиотечен работник в учрежденията на града. През есента на 1956 г. по случай на т.н. Унгарски Събития, когато унгарският народ се вдига на въстание срещу Съветския Съюз и бе смазан от съветската армия, Русков извършва подвиг: той написва стихотворението „Зов за свобода“ и има смелостта да го разпространи нелегално сред българското общество, вкл. управляващите органи. Стихотворението е надъхано с ботевско-възрожденска стръв и бойкост, в него има следния стих: „О, българино с честна кръв, с мъжествени гърди! Макар и не в борбата пръв – последен не бъди!“ Горният стих ясно посочва целта и въжделенията на автора. Заради своята смелост – нечувана в онези години за България, властта осъжда поета на 7 години затвор, от които излежава три. След демократичните промени в страната, Йордан Русков е уважен от управляващите като е награден от Президента П. Стоянов с орден „Стара Планина“ първа степен, а пловдивската община го прави „почетен гражданин“. Унгарската страна също не забравя ЕДИНСТВЕНИЯ ПОЕТ от т.н. социалистически страни, който подкрепя в онези трудни дни техния патриотизъм и му изгражда бюст в столицата Будапеща. Същевременно пред унгарското посолство в София е поставена паметна плоча. Уважаеми г-н Кмете, Уважаеми г-н Председател, С оглед всичко гореизложено, ние считаме, че Пловдивската Община не е направила достатъчно за увековечаване паметта на един истински герой-мъченик в борбата за демокрация и свобода. Затова имаме следните предложения: 1. Да се постави бронзов барелеф с образа на Йордан Русков в естествена големина, в който да намери място и цитирания революционен стих.

2. Барелефът да се монтира на фасадата на някоя значима обществена сграда в центъра на града, като напр. Общинския съвет или Кметството на пл. Централен 3. Общината да гласува сумата 10 х. лв. необходима за направа на барелефа. Ние се надяваме, че Общинската власт ще се вслуша в нашето предложение и ще изпълни своя граждански дълг. Председател на Сдружението: инж. Павел Ангелов, Председател на Съюза: Марин Кадиев ПРИЛОЖЕНИЕ: Списък на съмишлениците и гражданите, подкрепящи инициативата за монтиране барелеф на поета-борец Йордан Русков: Спас Гърневски, д-р Личо Обрейков, Страшимир Дочков, инж. Радомир Парпулов, Стефан Бонев, Георги Кърнев, д-р Боню Бонев, Младен Влашки, Проф. Клео Протохристова, Стойо Вартоломеев, доц. Теофил Ямболиев и др.

ПЛОВДИВ, ЮЛИ 2015 г. Допълнение: Получих по този повод следното писмо от г-н П.Ангелов: Уважаеми г-н Грънчаров, Предполагам познавате биографията на пловдивския поет, демократ и патриот Йордан Русков, осъждан и лежал в затвора през времето на СОЦА поради смелостта си да напише и публикува яркото си стихотворение през 1956 г. "Зов за свобода". След ноември 1989 г. е награждаван и оценен от унгарския народ поради същата причина, както и от нашите власти. Тъй като считаме, че делото му е останало недостатъчно популяризирано и оценено, предлагаме на същия да се изгради барелеф от Община Пловдив, който да се монтира върху стената на някоя обществена сграда. Надяваме се че и Вие ще подкрепите тази патриотична инициатива, поради което Ви изпращаме копие от направеното предложение. С най-добри чувства: Павел Ангелов Отвърнах му ето как: Здравейте, уважаеми г-н Ангелов, Благодаря Ви за писмото. Разбира се, изцяло подкрепям инициативата на Гражданското Сдружение „Георги МарковСкитник“ и Съюза на независимите писатели. Публикувам изпратения ми документ в блога си, с оглед съдържащото се в него послание да стигне до колкото се може повече хора. Да се надяваме, че съвсем скоро властите ще откликнат на тази толкова народополезна инициатива и тя ще бъде осъществена по подобаващия начин. С уважение: Ангел Грънчаров ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ 5 НОЕМВРИ, ТЕМАТА Е: ЗАЩО ДЕМОКРАЦИЯТА НИ Е ТЕЖКО БОЛНА?

Приятно гледане, приятни размисли! КОЛКОТО ПО-ПРОСТ, ГЛУПАВ И НЕМИСЛЕЩ Е ЕДИН ЧОВЕК, ТОЛКОВА ПОПОДАТЛИВ Е ТОЙ НА ЧИСТО ЛЕВИТЕ ИЛЮЗИИ И ИДИОТЩИНИ Из: Изследване: Има връзка между расизма и глупостта

Изследване, публикувано в Psychological Science, на базата на множество проучвания категорично твърди, че колкото са по-ниски познавателните способности, т.е. колкото един човек е по-глупав, толкова е по-вероятно да бъде расист и нетолерантен.

Ех, тежки времена идат, другарки и другари... какви ли още беди ни чакат в тази посока, в която сме се запътиле? *** Славчо Учиндолский, сърдечният приятел на бандита Иво Карамански, се изживява като народен трибун и като нравствен ментор на малоумната ни нация. Логично: щом Боко ни е премиер, защо Славчо Учиндолский да не ни е нравствен ментор? Те са явления от все един и същ порядък...

напреднали, че масово се подценяват душевните, интелектуалните, умствените, мисловните способности на човека. Важното е да сме физически яки, какво му е на г-н Премиеро, че в умствено отношение не е кой знае колко напреднал, я какъв пич е иначе, физически или телесно?! А он требе да е нещо като идеал на младите, нали така?!

*** Моделите, използвани от психолозите, водени от Гордън Ходсън (Gordon Hodson), прогнозират, че ефектът на пониските когнитивни способности е свързан с десни идеологии (социален консерватизъм, десен авторитаризъм) и ниски нива на комплексност в комуникацията с други групи. При анализ на две мащабни, национално представителни групи от 15 874 участници във Великобритания, психолозите са открили, че по-ниската обща интелигентност в детството прогнозира поголямата склонност към расизъм в зряла възраст и този ефект се осъществява главно чрез консервативната идеология. Вторичен анализ на набор от данни за САЩ потвърждава, че слабите умения за абстрактни разсъждения, предполагат склонност към хомофобски предразсъдъци, частично обвързани с авторитарност и ниски нива на комуникативност извън общността. Кратък мой коментар: Държа да отбележа, че в расизма, нетолерантността, преклонението пред авторитаризма, "твърдата ръка", оправячите и тиранията няма нищо дясно, да имат много здраве тия другари-левичари, дето са писали горното, но държа да им кажа, че нищо дясно няма в тия явления – те са си типично леви, социалисто-комунистически. Примерно нашата "ултра-дясна" АТАКА всъщност е чисто левичарско явление, тя е просто една национал-комунистическа партия. Та да имат добрината тия манипулатори да не се опитват да заблуждават младите хора в тази посока, ние това няма да го позволим, тия лъжи няма да минат... ЯВЛЕНИЯ ОТ ВСЕ ЕДИН И СЪЩ ПОРЯДЪК... Винетката поскъпна, а... минетката дали и тя няма да поскъпне? Някаква мътна работа се подготвя около казаните за варене на ракия, ами ако посегнат и на най-скъпото за народната ни душа – шльокавицата-скоросмъртница?

Изложих се пред учениците си, уловиха ме, че не правя разлика между Гъмов и Гъмзата... Срам ме е, че съм изостанал толкова много в културното си развитие... :-) ПРОСТИ, ТЪПОГЛАВИ, НАХАЛНИ, НО БАРЕМ ЯКИ, ТОВА ЛИ НИ Е ИДЕАЛЪТ ЗА ЧОВЕШКО "СЪВЪРШЕНСТВО" АКО СМЕЯ ДА ЗАПИТАМ?!

Министърът на образованието и нàуката проф. Танев силно се трогна по повод на часовете по физическо възпитание и бодро, по социалистически обеща не само да не ги намалява, но и да ги увеличи! И всички си отдъхнахме и даже изръкопляскахме – децата ни ще имат предостатъчно часове по физкултура! В същото време никой не се трогна от това, че часовете по философия са премахнати за 11-ти и 12-ти клас, а за 8-ми, 9ти и 10-ти клас са силно орязани. Даже имам чувството, че на народа сякаш му олекна, че децата няма да бъдат тормозени да се обучават в пълноценно мислене – защо ни е мислене, важното е да имаме мускули?! Даже самият министър на образованието и нàуката не обърна капка внимание на някакви си донкихотовци, които все пак протестирахме срещу застрелването на философията и изваждането й от образованието. Правете си сметка що значи това: това, че децата ни имат души, за които трябва да се погрижат не по-малко отколкото за телата си изобщо не се съзнава! Материализмът, бездуховността у нас са така

Една нация, която е дегенерирала в умствено, в духовно, в културно, в нравствено отношение, една нация, чиято душа е проядена от проказата на бездуховността, безкултурието и простащината няма никакво бъдеще и няма никакви шансове да се избави от мизерията – пък ако ще да се напиня колкото си иска за своето телесномускулно развитие или здраве. Прости, тъпоглави, нахални, но барем яки, това ли ни е идеалът за човешко "съвършенство" ако смея да запитам?! На този "идеал" ли служи мутренската представа за образование, която мутренската власт успя да наложи на обществото?! Знаете ли докъде ще стигнем като нация и като индивиди ако позволим тия идиотски и непълноценни представи за "образование" бъдат наложени на българското образование? МНОГО СМЕ ЗЛЕ В СРАВНЕНИЕ С РУМЪНЦИТЕ, КАК Е ВЪЗМОЖНО ТОЛКОВА ДА СЕ ИЗЛАГАМЕ? сряда, 11 ноември 2015 г.

Вижте повече: Какво става в Румъния? Българските медии мълчат, Scena.bg отиде до там, за да Ви покаже

милиони за пропаганда в България, а хора на руските тайни служби са инфилтрирани по всички възлови места в държавата ни.

МОЖЕТЕ ЛИ ДА ПОВЯРВАТЕ, ТОЗИ ЧУДЕСЕН ВАЛС Е НАПИСАН ОТ СЪР АНТЪНИ ХОПКИНС!

Ето информация за това, прочетете сами. И КАКВО Е ЧУДОТО ТОГАВА?!? сряда, 11 ноември 2015 г.

Срещат се българин и чужденец и чужденецът казал: - Много е лошо положението при вас. Българинът се съгласява.

- И какво ще правите? – пита чужденецът.

- Има два начина. – казал българинът – Нормален или чудо. Нормалният е да получим знак от небето, да дойде някой месия, който да ни оправи, да ни спаси.

- А какво е чудото тогава?!? – попитал изумен чужденецът.

- Да се вземем в ръце и да си го направим сами! – кротко казал нашенецът. Разказа: Кирил Кирилов МОСКВА МОБИЛИЗИРА УСИЛИЯТА НА ПЕТАТА СИ КОЛОНА ВЪВ ВОДЕНЕТО НА "ХИБРИДНАТА ВОЙНА" СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ – ЗА ДА ЗАПАЗИ ИЗГОДНОТО ѐ СТАТУКВО 12 000 000 евро струва на Москва издръжката на агентурата ѐ в България Твърди френският разследващ журналист Жан Батист Ноде

топ-

Неотдавна авторитетното френско политическо списание "Нувел обсерватьор" публикува журналистическо разследване, в което обяви, че режимът в Кремъл хвърля

Автор на статията е известният журналист Жан Батист Ноде. През 1987 г. французинът влиза у нас под прикритие и прави филм за дисидента Димитър Пенчев, осъден преди това на смърт от комунистическия режим. Ноде става свидетел и на палежа на Партийния дом в София. Години наред следи политическите процеси на Балканите. Отразявал е събитията в Афганистан, Ирак и Босна. Бил е и в Русия по времето на Борис Елцин и в България, за да отрази масовите протести срещу правителството на Пламен Орешарски. С френския журналист разговаря Стойко Стоянов от портала „Фактор“: Г-н Ноде, в своята публикация Вие твърдите, че Кремъл отделя 10 милиона евро годишно, за да въздейства на обществено-политическите процеси в България. Как се добрахте до тази конкретна цифра, какви източници използвахте?

- Тази информация е събрана от открити източници. Който знае как да чете някои руски и западни медии от последните месеци, вече има представа за това тайно финансиране. Може да ви изненадам, но тази информация е присъствала и в българските информационни мрежи, но изглежда тогава тя не е породила интереса, за който говорите. Разбира се погрижих се да проверя тази цифра. Тя не може да бъде конкретна, а се движи между 9 и 12 милиона евро. Сумите ми бяха потвърдени и от добре осведомени източници, които искат да останат анонимни, а аз не мога от професионална гледна точка да ги назова. Но действията на Кремъл не се ограничават само на Балканите. Например за Франция отпускат почти същата сума само на националистическата и антиевропейска десница. (Прочети ДО КРАЯ) СЪЗНАНИЕТО И ЦЕННОСТИТЕ НА ПСУВАЧИТЕ НА БЪЛГАРИЯ, НА ТИЯ, КОИТО ПСУВАТ "ТАЗИ ДЪРЖАВА" Давам линковете на поредица от статии или есета, която е много популярна тия дни у нас, чете се на поразия и се споделя от хиляди хора. На места езикът на автора е мръснишки, но какво да правя, той така се изразява, това явно и се харесва на публиката. Слагам линковете на писанията му защото ми се иска да поговорим за "начина на мислене" (да се изразя все пак така) за съзнанието или за ценностите на хората,

на които им се харесва това, което този човек казва и пише – и това как именно го казва или пише. Явно тия ценности, това съзнание е твърде разпространено. И ми се ще да опитаме да го опознаем по-пълно и ясно.

Та значи четете тия статии днесутре, помислете за това, което поставям като проблем, пък аз в близките дни ще напиша свой коментар и ще открием, стига да искате, една дискусия. Даже заглавията на тия текстове са доста фриволни, ще се опитам да скрия циничната дума, щото в моя блог такива думи не се употребяват – моя милост е възпитан човек, който не обича такива думи; апропо, пристрастяването към говоренето и особено към писането на мръснишки думи показва много, то касае ситуацията в сексуалната сфера на тия хора, по този въпрос също ще се изкажа, доста е любопитна и показателно това разпространено в нашенските условия явление, но не сега, че сега бързам да излизам; ето и въпросните линкове: Е...л съм й майката на тази държава! Е...л съм й майката на тази държава! (Втора част) Е...л съм й майката на тази държава! (Част трета: Децата на демокрацията) Тоя другар, авторът на горните писания, като придоби своята слава, започна да ни разпространява буламачите на кагебистката премъдрост вече в глобален план, ето предпоследното му писание със заглавие Робите на 21-ви век, и него можете да погледнете с оглед да (до)разберете съзнанието и ценностите му. СТРАНА, В КОЯТО МИЛИЦИОНЕРИТЕ ПОЛУЧАВАТ ПО-ГОЛЕМИ ЗАПЛАТИ ОТ УЧИТЕЛИТЕ, Е МИЛИЦИОНЕРСКА СТРАНА Учителско възнаграждение в Люксембург – 5 870€ на месец Учителско възнаграждение в Белгия – 2 527€ на месец Учителско възнаграждение в Чехия – 741€ на месец Учителско възнаграждение в Дания – 3 477€ на месец

Учителско възнаграждение в Германия – 3 574€ на месец Учителско възнаграждение в Естония – 771€ на месец Учителско възнаграждение в Ирландия – 2 317€ на месец Учителско възнаграждение в Гърция – 1 092€ на месец Учителско възнаграждение в Испания – 2 312€ на месец Учителско възнаграждение във Франция – 2 060€ на месец Учителско възнаграждение в Хърватия – 724€ на месец Учителско възнаграждение в Италия – 1 920€ на месец Учителско възнаграждение в Кипър – 1 990€ на месец Учителско възнаграждение в Холандия – 2 685€ на месец Учителско възнаграждение в Австрия – 2 483€ на месец Учителско възнаграждение в Португалия – 1 788€ на месец Учителско възнаграждение в Словения – 1 400€ на месец Учителско възнаграждение във Финландия – 2 641€ на месец Учителско възнаграждение в Швеция – 2 446€ на месец Учителско възнаграждение в България – 272€ на месец

на тайната, задкулисна власт. Факултетите на ВУЗ-а се превърнаха в удобен пристан на какви ли не бивши комунистически слуги без никакъв академичен запас и задължително кухи като тъпани дейци на комсомола или „нашата партия”. Отмина още време докато се разбра, че това е трайна тенденция в един от най-старите нашенски висши училища, но последния случай наистина „кърти мивки” с пълната си абсурдност. (Прочети ДО КРАЯ)

се надяваме, че ще се намерят повече хора, на които не им е безразлична - и ще дойдат на обсъждането, ще се включат в дискусията. До скоро! РЕЧТА НА ПРЕЗИДЕНТА РЕЙГЪН, КОЯТО РАЗРУШИ СТЕНАТА ДВЕ ГОДИНИ ПРЕДИ ФИЗИЧЕСКОТО Й СЪБАРЯНЕ

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ОБУЧЕНИЕ ПО ТВОРЧЕСКО МИСЛЕНЕ?

NO COMMENT!!! Рейгън: „Господин Горбачов, разрушете тази стена, тя няма да устои на свободата!”

Представи: Gery Nikolova ЕТО ЩО Е НАРОДНА МИЛИЦИЯ Четвъртък в 18:00, Клуб Нещото, ул. "Драган Цанков" 49, Пловдив, Покани ви Мауа Alexandrova: Можем ли да се научим да мислим и пишем творчески? За това ще си говорим и ще ни въведе в темата Ангел Грънчаров – учител по философия, писател и автор на книгата "Изкуството на мисълта". Вход: Свободен*

ПУ "П.ХИЛЕНДАРСКИ" СИ ОСТАВА АЛЕНО-ЧЕРВЕНА, КОМУНИСТО-ЧЕНГЕСАРСКА КРЕПОСТ вторник, 10 ноември 2015 г.

В Пловдивския университет комунизмът е победил! Автор: Хр.Марков В Пловдивския университет бившите политически офицери стават шефове политолози Преди години, като започнаха да излизат списъците с доносници, ми стана доста тъжно. На едно от предните места по брой преподаватели-доносници се оказа стария, добър и любим Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”, дори за капак се оказа, че цели два ректора са били служили в зловещата ДС. Годините минаваха, а от ПУ излизаха все нови и нови служители

Една от тезите на моето въведение по темата на сбирката в Клуба, обявена за четвъртък: ... Мислещите хора се познават по това, че обикновено са предимно и пишещи хора. Възниква нужда от писане за да може човек да съхрани мислите си, които заслужават това. По-стойностните, по-ценните ни мисли заслужават да бъдат запаметени, запазени, съхранени. Да материализираме идеите си в слово и след това да ги запишем и съхраним завинаги е безкрайно потребно – щото иначе всичко отлита в небитието. Нашите мисли са нещо крайно "летливо" и "хвъркато", те умеят да летят по-добре от птиците! :-) Вторият признак, по който можем да разпознаваме мислещите хора е този: те много умеят и обичат да слушат - когато говори друг човек. И също така обичат да четат истински, т.е. внимателно, с разбиране, с вникване в мислите на автора, също така и на говорещия. Умението за внимателното слушане и четене показва, че този човек умее да мисли, като слушаме или четем с разбиране и вникване, ние мислим и тренираме мисълта си... И т.н., ще поговорим по тия въпроси колкото си искаме. Темата е чудесна, да

Призив, който промени Европа и света и не трябва да бъде забравен 9 ноември ще остане паметен ден в човешката история – падна един от найзловещите символи на комунизма и Студената война – Берлинската стена. Години наред тя олицетворяваше разделението не само на един народ, но и на целия свят. Никога преди това един режим не е разделял и заграждал собствения си народ с бетон, бодлива тел, наблюдателни кули и системи за автоматично откриване на огън. Историците са преброили над 75 000 арестувани и над 1000 загинали при опити да се премине границата със Запада в продължение а повече от 27 години. Но ако днес си спомняме за рухването на стената, никога не трябва да забравяме 12 юни 1987. Американският президент Роналд Рейгън изрече пред гражданите на Западен Берлин свещените думи: „Господин Горбачов, отворете тази врата! Господин Горбачов, разрушете тази стена!”. Рейгън се обърна демонстративно и срещу колебливите духове в западния лагер. Много политици реагираха с неприятно чувство на думите на президента. Европейците са страхуваха да не разрушат крехкия мир със СССР след Втората световна война.

Да си спомним великата реч на Рейгън, произнесена на 12 юни 1987 година пред Бранденбургската врата: “Господин федерален канцлер Кол, господин управляващ кмет Дийпген, дами и господа! Преди 24 години президентът Джон Кенеди посети Берлин и говори пред кметството към хората на този град и към целия свят. Оттогава двама президенти са идвали в Берлин по време на своя мандат. Самият аз съм за втори път на посещение в този град. Ние, американските президенти, идваме в Берлин, тъй като трябва да говорим за свободата точно на това място. Но трябва да призная, че има и други неща, които са ни довели тук: Чувството за история в този град, който е с повече от 500 години по-стар от нашата собствена нация. Вашата смелост и решителност. Може би композиторът Паул Линке е оценил правилно американските президенти. Знаете ли, днес идвам тук като много президенти преди мен, защото, където и да ходя и каквото и да правя: "Аз имам още един куфар и в Берлин.” За онези, които слушат в Източен Берлин, няколко особени думи. Въпреки, че не мога да бъда при вас, отправям своето слово не само към своите непосредствени слушатели, но разбира се и към вас. Аз ви подкрепям също така, както и вашите сънародници на Запад с твърдата, непоколебима вяра:

Когато гледах от Райхстага – въплъщението на немското единство – ми направиха впечатление следните думи, написани на стената може би от някой млад берлинчанин. Те са отговор на немския въпрос: “Тази стена ще падне. Вярата ще стане действителност.” Да, в цяла Европа стената ще падне. Защото тя не може да устои на вярата. Тя не може да устои на истината. Тя няма да може да устои на свободата.”

децата ми. Не знам как. Дано да е за добро. Не се оплаквам от падането на Стената и не страдам от носталгия по "преди".

ДОКОГА УЛИЦИ В БЪЛГАРСКИ ГРАДОВЕ ЩЕ НОСЯТ ИМЕТО НА БЪЛГАРОМРАЗЕЦА ГРАФ ИГНАТИЕВ?

Janina Dragostinova

вторник, 10 ноември 2015 г.

Защо да изпреварваме капитализма – щом като той стои "на края на пропастта"? :-) Да си спомним тия паметни думи от ерата на комунизмо-социализма, чиито идиотщини не бива да ги забравяме – за да не се повторят! :-) 15 интересни факта за Берлинската стена

Има само един Берлин Зад мен има стена, която обгражда свободните сектори на този град. Тя е част от огромните прегради, които разделят целия континент Европа. Но тъкмо в Берлин, където стената се издига най-видимо, тя разделя града точно на мястото, където снимки от вестници и телевизионни екрани са запечатали в съзнанието на целия свят бруталното разделяне на един континент.

Господин генерален секретар Горбачов, ако се стремите към мир, ако желаете благосъстояние за Съветския съюз и Източна Европа, ако желаете либерализация, елате тук при тази врата. Господин Горбачов, отворете тази врата! Господин Горбачов, разрушете тази стена!

Позорът продължава. Улица в София носи името на имперския антибългарски паразит граф Игнатиев, Автор: Георги Георгиев

В КАКВО Е ЛИДЕР РУСИЯ, ГОСПОДА ПИШМАН-ПАТРИОТИ?

Коварството на руската дипломация в Цариград нанася жестоки щети върху българската национална кауза ... След залавянето на Васил Левски лично граф Игнатиев настоява пред османските власти Апостолът да бъде съден от специален съд. Целта е ясна – обезглавяване на националното ни освободително движение и подчиняването му на целите на имперската дипломация. Граф Игнатиев е искал да бъде сигурен, че Апостолът ще бъде осъден на смърт. (Прочети ДО КРАЯ) НА ДНЕШНИЯ ДЕН ПАДНА СТЕНАТА: ДА СИ СПОМНИМ, ДА СЕ ЗАРАДВАМЕ, ДА СЕ ЗАБЪРЗАМЕ ПО ТОЛКОВА ВДЪХНОВЯВАЩИТЕ ПЪТИЩА НА СВОБОДАТА, ПРИЯТЕЛИ! Денят на падането на Стената. Това е събитието, което промени живота на моето поколение, така че донякъде е "моето" събитието. Бежанците, банковите и финансовите кризи, както и други, все още неизвестни неща, ще променят живота на

Да догоним и изпреварим Америка по духовност, Автор: Юлия Латинина, превод за ivo.bg Васил Костадинов Не минава ден без руските патриоти да сравнят Америка и Русия – разбира се, в полза на Матушката. Хайде да направим няколко сравнения... (За сравненията в икономическо и технологично отношение между Русия и САЩ, за които пише авторката, просто тук няма нужда да се говори, вие можете да ги прочетете в блога на гн Инджев, но аз прескачам този момент по очебийно ясни причини, които не се разбират само от комунодни дебили. Бел моя, А.Г.)

... В какво сме лидери, питам, господа патриоти? В необикновената духовност? Каква е тази духовност? На първо място сме по брой на деца, изоставени от родителите си. 700 000 са в детски домове, приюти, интернати и т.н. В САЩ детски домове практически няма, а състрадателни американци осиновяват деца, често с тежки малформации, от Китай, Нигерия, Конго, Гватемала, до неотдавна и от Русия. Правилно ли съм разбрала – държава, в която има 700 хиляди изоставени деца (80% с живи родители), е подуховна от тази, която осиновява инвалиди от Нигерия? На първо място сме по употреба на алкохол и хероин. Правилно ли съм разбрала, че това е критерий за висока духовност?

80% от възрастните хора, живеещи в старчески домове, имат роднини, които са отказали да се грижат за тях. Правилно ли съм разбрала, че това е критерий за висока духовност? Ужасната истина е, че в началото на XX век Русия и Съединените щати са били напълно сравними – две млади, с богата природа и огромен човешки потенциал страни, държави с бързо развиваща се икономика и добра научна и технологична основа. Но в началото на XXI век ние още си плащаме за комунизма, Гулаг, за милионите мъже, бездарно хвърлени в месомелачката от Сталин в името на завладяването на света, а и за путинския бардак – с тотално, позорно, несравнимо изоставане. Само чрез признаване на дълбочината на това изоставане може да започне неговото преодоляване. И точно както Петър I се е учил от холандци и германци, ние трябва да се учим от американците. Макар да виждаме постоянно нарастване на социализма и бюрокрация даже в тази велика страна, би било хубаво да се учим вече дори и от Китай.

претендиращ да ни е църковен началник по православна линия. Неговият началник е руският Кирил, чиито водещ офицер по линия на КГБ е Путин. Вартоломей се държа нахално, както приляга на всеки пратеник на Путин. Това, което озадачава, е, че го прегърна президентът Плевнелиев, а онзи, който се усети, че не бива да му целува ръка (както направи с руския Кирил преди две години в София), е премиерът Борисов. Плевнелиев на(д)гради вероломния Вартоломей с най-високо българско отличие, а Борисов му отказа след това предварително обявена среща – вярно, след речта на Вартоломей по повод награждаването му. Вартоломей се прояви като реваншист, комуто е паднало да си върне на българите на местна почва за първи път от победата на българския национален дух в схватката с руско-гръцката завера срещу българската църковна независимост през втората половина на 19 век. Въпросите към президента Плевнелиев се множат. Ето още един, зададен от колегата Христо Христов: Двоен аршин: Орден за агент патриарх – може, но за лагерист, отказал на ДС – не Сайта ФАКТОР.БГ публикува протестното писмо срещу "застрелването на философията" от МОН понеделник, 9 ноември 2015 г.

на работа в новата национална полиция да подаде молба и да премине през атестация. Това, което веднъж сработи перфектно като реформа на полицията в Грузия сега ще сработи като реформа на полицията в Украйна. Къде сме ние?

Просто така се работи. Дано след като Саакашвили е оправил Грузия и Украйна, има време и през България да мине. Очевидно тук няма политици с топки да уволнят мръсните паразити. Георги Драганов

Виж: На Одесщине уволены все милиционеры РАДВА НИ УСПЕХЪТ НА ТОЗИ МЛАД БЪЛГАРИН – СТУДЕНТ В CHICAGO!

ГАФ НА ПРЕЗИДЕНТА ПЛЕВНЕЛИЕВ, ПОКАЗВАЩ МОРАЛНО-ЦЕННОСТНА НЕЧИСТОТА

Виж: Учени с протестно писмо до министър Танев: Не „застрелвайте" философията!

Президентът Плевнелиев на(д)гради вселенския ни “началник” – гаф или рецедив, Автор: ИВО ИНДЖЕВ Карамбол от противоречия се завихри около посещението в България на гръцкия Вартоломей, живущ в Цариград,

У НАС НЯМА СМЕЛ РЕФОРМАТОР КАТО СААКАШВИЛИ, КОЙТО ДА ПОСМЕЕ ДА УВОЛНИ КОРУМПИРАНИТЕ МИЛИЦИОНЕРИ Областният управител на Одеса и бивш президент на Грузия Михаил Саакашвили уволни всички полицаи в Одеска област и застави всеки, който иска да постъпи

Нека всички се зарадваме на успеха на този млад българин – студент в IIT – Chicago! Нека направим България привлекателна за всички млади и талантливи студенти в тези престижни университети, в

които техните качества да бъдат оценени по достойнство. Само така тя ще се превърне в просперираща и богата за всички нас!

Radomir Parpulov ДА ВИДИМ КАК ЩЕ ПРОДЪЛЖИМ, НО ИМАМ ЧУВСТВОТО, ЧЕ НЕЩАТА ПОТРЪГНАХА!

Понеже съвсем нямам време тази сутрин (бързам за работа), ще бъда пределно кратък. А ми се иска да споделя нещо важно – по моя преценка. То, както може да се очаква, е във връзка с моето битие на учител по философия. Между другото, понеже бюрократите от МОН са преценили, че нацията ни в духовно и в нравствено отношение се намира в бляскаво състояние, те са предложили в новите учебни планове часовете по философия да бъдат изцяло премахнати (за 11-ти и 12-ти клас, т.е. когато са най-необходими!), а пък за 8-ми, 9-ти и 10-ти клас са оставени толкова мизерно количество часове, че младите да могат само навеки да се погнусят от философията, т.е. време за ефективното им обучение в тази област фактически не е предвидено. Та по тази тема ако някой иска да се присъедини все пак към нашето протестно писмо, да заповяда: Ако някой иска да се присъедини към протестното писмо до МОН, сега е моментът. А сега да мина на другия въпрос, за който започнах този текст. Онзи ден, в петък, ми се наложи да ходя в дома на една ученичка, която бива обучавана в домашни условия (има т.н. "специфични образователни потребности"), всички учители ходят да я обучават у дома й, ето, отидох и аз. И искам да ви кажа впечатлението си. Останах поразен от нещо крайно показателно. Констатирах съвсем различно отношение към ученето у тази ученичка, обучавана в домашни условия. Общуването ми с нея премина чудесно: по всички въпроси ние с нея констатирахме пълно единодушие! Момичето ме слушаше изключително внимателно и постоянно ми отвръщаше с реплики от рода на: "Споделям това, г-н Грънчаров!", "Съгласна съм, и аз мисля така!", "Прав сте, наистина е така, споделям!" и прочие. Интересното е, че тя реагираше така когато аз й разказвах за моите разбирания относно това как следва да протича обучението по философия, в случая при нея – по етика (тя е от 10-ти клас).

Оказа се, че тази девойка беше стигнала по собствен път до същите убеждения, по начина, по който реагираше, си личеше, че тя има същите разбирания; я тя реагираше с радост, личеше й удивлението, че има учител, който мисли като нея. Заяви ми твърдо, че ще прочете най-внимателно помагалото, което й предоставих (не бях взел хартиен екземпляр) на нейния компютър, то е качено онлайн и веднага го намерихме, показах й как да стигне до него, тя го разгледа с интерес, личеше си, че много й хареса подходът в него. Заяви ми твърдо, че много обича да чете такъв род литература, именно психологическа, философска, духовна или за човека. Общуването ми с нея беше изключително приятно, но за жалост времето изтече много бързо, неусетно даже. И ето сега най-важния момент, за който всъщност исках да пиша. Предложих й да опитаме да продължим с часовете онлайн, по скайпа, тя прие без замисляне тази новост. Понеже имаме пропуснати часове (момичето беше в болница и пр.), й предложих да наваксаме пропуснатото по този начин, тя се съгласи. Силно впечатление ми направи това колко е възприемчива към новостите, един вид мисленето, съзнанието й се отличава твърде много от съзнанието на учениците, които се обучават по традиционния начин, в училище: явно условията, в които тя се обучава, именно в домашна обстановка, са й повлияли да придобие такъв един свободолюбив и напредничав, бих си позволил да кажа, манталитет, които иначе, сред "училищните ученици", чиито души са пресовани от пресата на тоталитарната образователна система, е същинска рядкост някой ученик да има толкова освободено и напреднало съзнание. Което показва и доказва, че училищната система в този си вид е изключително вредна за личностното и интелектуалното развитие на младите хора. Толкова по този въпрос. А сега да кажа нещичко за работата ми училище. Някои интересни по моето виждане наблюдения. Зададох различни експерименти в часовете по философия, вече се очертават някои резултати. Примерно "експериментът по свобода", който зададох на всички ученици, той се свежда до това ученикът сам да решава кога да се изяви, когато да бъде изпитан, кога да прояви активност, да се включи в обсъжданията, с оглед да си изкара някакви точки и да си изкара желаната оценка, та този експеримент, оказа се, вече ми дава основание за известни заключения. Примерно около една трета от учениците (средно) се възползваха от шансовете, който този подход им дава, изкараха си достатъчно точки за да имат достойна оценка; но около две трети от учениците не направиха нищичко, останаха си пасивни, т.е. ще се наложи да получат "автоматични двойки", т.е. те не осъзнаха предимствата на тази система, за тях, излиза, предизвикателствата на свободата са нещо непознато,

те не можаха да си преустроят съзнанията на новата вълна. Но интересното е, че и такива ученици общо взето също искат да продължим по "новата система". Казват, че им било "ейляк" по тази система, един вид не ги притеснява и репресира тя, но за сметка на това те самите решително не умеят да се ползват от шансовете на свободата, не умеят да използват свободата си в положителна посока, за нещо добро, за постижения и пр. Питах ги - искат ли да минем към традиционната система, когато учителят изпитва "по нежелание", не, не са съгласни, аз ги убеждавам, че щом не работи системата при тях, щом са й обърнали фактически гръб, значи е нормално да се откажем от нея, следва да признаем, че експериментът се е провалил; не, не искат да признаем това, държат да продължим, което ми говори много: че имат положителна настройка към иновацията, само дето още не са намерили сили да се възползват от нея в свой интерес; което означава, че очакват в близко време да се получи желания прелом в съзнанията и, респективно, в поведението им. За мен тия неща имат голямо значение. За да ги подтикна към "преоценка на ценностите" на моменти почвам да се държа според догмите на традиционния подход, почвам да преподавам и да изпитвам, решително вече не им харесва това. Не че някога им е харесвало де, но са се примирявали поради липса на алтернатива; сега вече има алтернатива, но тя още не е проработила. По въпроса за подреждането на чиновете по нов начин нямаме напредък. Искат учениците да ги пренаредим, но понеже в другите часове ще ги карат да върнат старото положение, се колебаем, щото от постоянното пренареждане чиновете може да се повредят. Но в тази връзка един ученик каза нещо много интересно: той заяви, че класната стая си е тяхна и че би следвало да могат да си нареждат и подреждат чиновете както искат. Аз държа много да променим наредбата, щото в традиционното подреждане на чиновете (когато учениците са един зад друг и си гледат вратовете, не лицата) не може да се получи обстановка, която да благоприятства свободните обсъждания и дискусиите. Предлагам им чиновете да не закачаме, а да сядаме в кръг, независимо от тях; аз винаги сядам или стоя някъде на друго място, не на катедрата, с оглед да разбия стереотипа. Ще видим какво ще правим по този пункт. Ще се наложи да предложа на директора да опитаме с нетрадиционна подредба на чиновете поне в няколко класове - за да видим доколко това ще повлияе на атмосферата в часа. Аз съм убеден, че ще повлияе много. вижте колко проста и малка е тази промяна, но тя по моя възглед има символическо значение. Даже чиновете не сме готови да подредим по различен начин. Какво остава другото, истински важното, да подместим или да го пренаредим.

И последно, с което завършвам. Имаше един клас, аз писах за него дори специално писмо до родителите, там обстановката беше отчайваща, никакви часове не можеха да се водят. В този клас сякаш сме на път да осъществим прелом, коренен поврат. И стана това нещо съвсем спонтанно. Аз един ден, в отчаянието си (понеже не е възможно човек да "овладее" вниманието на всички ученици) предложих ония ученици, които искат да си говорим за психология, да дойдат отпред при мен, да седнем около катедрата и да си поговорим. Откликнаха 4ма ученика. Проведохме чудесен разговор, останалите си се занимаваха кой с каквото си иска (обикновено си слушаха със слушалките музика). Писах на тия ученици, понеже наистина се възхитих от познанията им, 6-ци. Следващия път при мен около катедрата дойдоха поне 8 ученика, желаещи да си говорим за психология. Използвах момента и им предложих едно интересно упражнение, игра-състезание, като обсъждаха въпроси, свързани с толкова любопитната тема от психологията на пола, секса и любовта. Получи се страхотно упражнение, въпреки че беше първо в този час. Даже ония ученици, които най-предизвикателно демонстрираха нежеланието си да учат психология, си свалиха слушалките и започнаха да се вслушват в интересната дискусия! Настъпи поврат в класа, тия, дето не желаят да учат психология, останаха нищожно малцинство. Да видим как ще продължим, но имам чувството, че нещата потръгнаха. А класът иначе е добър, има много добри ученици. Добрите бяха под диктата на лошите, но ето, смениха си ролите, поведоха добрите, те започнаха да доминират. Това е чудесно! Спирам, че закъснявам вече. Хубав ден ви желая! Бързам за училище! АКО НЯКОЙ ИСКА ДА СЕ ПРИСЪЕДИНИ КЪМ ПРОТЕСТНОТО ПИСМО ДО МОН, СЕГА Е МОМЕНТЪТ понеделник, 9 ноември 2015 г.

Само трима граждани (!) подписаха това писмо до г-н Министъра на образованието и науката (виж: Протестно писмо до министър Танев по повод застрелването на философията, против изваждането й от учебните планове), с което протестираме срещу премахването или орязването на часовете по философия в гимназиите.

Днес в ранния следобед ще изпратим писмото до МОН. Ако някой иска да се присъедини към него, сега е моментът... МИНИСТЪРЪТ НА ОБРАЗОВАНИЕТО ИЗПАДНА В СЪСТОЯНИЕ НА ДЪЛБОК РАЗМИСЪЛ И НА СЪПРОВОЖДАЩО ГО НЕ ПО-МАЛКО ЗАДЪЛБОЧЕНО МЪЛЧАНИЕ неделя, 8 ноември 2015 г.

Интересна полемика с участието на самия министър на образованието и науката се започна на едно място във фейсбук, ето до момента какво е положението в нея, министърът сякаш изпадна в състояние на дълбок размисъл и на съпровождащо го не по-малко задълбочено мълчание: Julian Popov: И ако отпадне? Работа на министерството ли е да определя всяко стихотворение, което да се учи в училище? Явор Ганчев: Не само всяко стихотворение, но и кога ще се учи – дали в трети, или в четвърти. Задължително от всички, защото иначе каква ще е тая общообразователна подготовка? Това са изготвени от много експерти предложения. Щом ще е от експерти, при това много, и щом ще се обсъжда демократично, нали така, значи и може скок от прозореца да има в програмата, важно е да има консенсус в колко часа всички да скочат. Един въпрос остава отворен: като се скача, да се декламира ли Родна реч, или по-подходяща е някоя друга българска, формираща родолюбие класика? Не знам, не знам. Ще чакаме експертите да кажат и да обсъдим. Все пак не може всеки да прави каквото си иска, ако искаме да се съхраним като нация.

Todor Tanev: Юлиане, споделям твоето мнение. Отговорът ми беше спрямо манипулацията на една телевизия, че министерството определя отпадането на това или онова.Това, което произтича от новия закон ни дава рамката за изпълнение. Стандартите са само предложение и всъщност дават възможност за избор на учителите и гъвкавост. Въздъжам се от писане на статуси, но поради чувствителността към манипулации по тези теми, реших да внеса яснота, че никой нищо не забранява и не налага.

Явор Ганчев: Проф. Танев, моля да поясните какво означава, че стандартите са само предложение и в какво се изразява даването на гъвкавост и възможност за избор на учителите, както и че никой нищо не забранява и не налага, като имаме предвид, че - структурата на обучението (учебните планове) е еднаква за всички (еднакви предмети и еднакъв брой часове) и се определя от Вас чрез стандарт (чл.чл. 80(1) и 81(1) и (2)), и - съдържанието на обучението (учебните програми) се определят също от Вас чрез стандарт (чл.чл. 77(2) и (3) и 78(1)), следователно също ще е еднакво за всички, и - организацията на обучението се определя също от Вас чрез стандарта за организацията на дейностите в училищното образование (чл.чл. 101-103 и 116), и стандарта за оценяването на резултатите от обучението на учениците (чл.чл. 116, 119121 и 123) - стандартите са дефинирани като "съвкупност от задължителни изисквания за резултатите в системата на предучилищното и училищното образование, както и за условията и процесите за тяхното постигане" (чл. 22 (1)) Благодаря за отделеното време! Ангел Грънчаров: Страхувам се, че проф. Танев отговаря само на хора, които са били министри, на обикновени граждани сякаш не отговаря ! :-) Стела Николова: Проф.Танев, не допускайте децата да са много натоварени.Въпреки, че ще се удължава учебната година, часовете им не намаляват.Не може в 5 клас да имат по 7 часа, това е убийствено.Материалът, който им се преподава не е разпределен правилно.На места се препуска, на други се дъвче едно и също.Губи се интереса им.Преценката, какво да влезе в програмата и как да се разпределя е много важна.Защо ние, "социалистическите" деца сме по-грамотни и знаещи от сегашните, макар те да ходят и на частни уроци, без които не могат да се представят добре на матурите?Това е убийствено за родителите, които нямат финансови възможности.На децата се налага да ходят на училище, а след него по нощите на уроци. ЧУВСТВОТО ЗА ПРОПАГАНДЕН ТУМОР ИЛИ КАК РУСНАЦИТЕ СЕ МАЙТАПЯТ СЪС СВЕТА Руското чувство за пропаганден тумор, Автор: Иво Инджев Във връзка с праведното официозно възмущение на Кремъл по повод една френска карикатура как Русия бомбардира Египет с телата на свои граждани, в руските форуми се разпространява следната руска пропагандна “смешка”, според която руската

мечка заплашва да взриви света с ядрено оръжие.

Големи майтапчии, нали… ПЪЛНА ИДИОТЩИНА Е МИНИСТЪРЪТ И ЧИНОВНИЦИТЕ ОТ ОБРАЗОВАТЕЛНОТО ВЕДОМСТВО ДА РЕШАВАТ КАКВО ДА УЧАТ УЧЕНИЦИТЕ И КОГА ДА ГО УЧАТ

Министър Todor Tanev е написал следния текст на страницата си; публикувам неговия текст заедно с моя силно критична реплика щото наистина вече започна да ми писва от глупости; та значи министърът пише следното: Стихотворението "Родната реч" не е отпаднало от училищната програма. Експертите предлагат занапред то да се изучава в трети или в четвърти клас. Новият Закон за предучилищното и училищното образование създаде найпосле възможност да започне пътят към нужни промени в съдържанието и структурата в цялата учебна програма. Това, разбира се, е дълъг процес, който може да доведе до резултат, ако за образованието мислим като общност и имаме търпението и усърдието заедно да извървим този път. Съгласно правилата, Министерството на образованието трябва да предостави за всеобщо обсъждане на своята официална страница изготвени от много експерти предложения за стандарти, а не крайни варианти. Те се създават поетапно по график, макар общата рамка да е изготвена преди това. По определени причини първо бяха изготвени плановете за 1 и 5 клас. Предстои да се публикуват и тези за 3-ти и 4-ти клас. А ето сега и моята реплика: Това е пълна идиотщина министърът и чиновниците от образователното министерство да решават какво да учат учениците и кога да го учат. Нима не усеща-

те, нима не разбирате каква голяма идиотщина е това? Ако стихотворението "Родна реч" на Вазов е предвидено по закон или по инструкция от МОН да се учи в 4-ти клас, а някое дете го прочете докато е във втори клас, това дете за престъпник ли ще бъде обявено? Не трябва ли тогава да го вкарат в затвора или поне да го накажат – щото е нарушило министерските разпоредби? Аз не мога да разбера защо мълчат родителите, защо мълчат и учителите когато министерството продължава тия гаври – уж вече на "реформаторска", видите ли, основа? Какво да учат, какво искат да учат, какво трябва да учат следва да решават учещите – ония, които се занимават непосредствено с дейността, наречена учене! Толкова е просто това, как е възможно да не се разбира? Защото учещите са различни, един ученик има интерес към литературата, друг към математиката, трети към нещо друго, как е възможно всички да ги тикаме един и същ калъп? Не разбирате ли, че това е ужасно насилие над личността, игнориране на нейни основни права? Едни ще учат много, други малко, трети средно, който колкото иска да учи. То и сега е така, само дето заради прилаганото "планирано насилие" от страна на държавата на огромната част от учениците ученето е станало най-неприятното нещо на земята. Този резултат постигна "държавното планирано, т.е. социалистическо и единствено правилно образование". То отврати младите от ученето и от училището. И продължава да ги отвращава. Най-важната задача в българското образование сега е младите да почнат да надмогват отвращението си от ученето. И за това има един-единствен начин: като самите те почнат да решават какво да учат. Не министъра, не чиновниците от МОН, а учещите и техните учители сами трябва да решават това. Какво, уроди ли сме, та не разбираме тази проста истина, гн реформаторски Министре? НАПРАВО ДЖИПИТО Е АБСОЛЮТНО ИЗЛИШНО, ЛЕКУВА СИЧКО!

КАК РОНАЛД РЕЙГЪН ПОСТЪПИ ПРИ ПРОТЕСТ, ПОДОБЕН НА МИЛИЦИОНЕРСКИЯ

Заиграването с полицейският протест на БСП е висша безпринципност и ялова позиция. Няма никаква опасност от това за правителството и управлението, защото само неразумен човек може да си помисли, че от контактът БСП – полицейски протест ще спечелят полицаите или техния протест. Както и да гледате на тези протести и на правата да се защитават интереси – протестът на военни – в меката дефиниция е грубо нарушение на закона, в твърдата е опит за преврат без значение дали по протестите носят или не носят оръжие. Най-уязвимата част в тяхната аргументация, с която оправдават блокирането на улици, магистрали и критични места на инфраструктурата е, че нито са изчерпали, нито са опитвали други форми на защита на интерес и заявление на позиции преди да прибегнат до тези крайни прояви. Навремето Рейгън предложи на авиодиспечерите да не ги наказва ако в рамките на 24 часа се върнат на работа и прекратят протеста. В противен случай им каза: не само че ще ви уволня, но до края на живота си няма да можете да заемате държавна работа. Забележете той самия е бил профсъюзен лидер, затова започва в обръщението именно с това, че ги разбира. Но това е Рейгън – човек от друг свят, с характер и готовност за излезе от зоната на лесния комфорт. Къде сега такива хора?

Ilian Vassilev ИЗГРЕВЪТ НА ЦАРИГРАДСКО ШОСЕ В ПЛОВДИВ И ЦЪРКВА В ГРАД РАКОВСКИ

Можем ли да се научим да мислим и пишем творчески? – предстояща проява в клуб НЕЩОТО

ОЩЕ СНИМКИ ОТ ОСВЕЩАВАНЕТО НА МНОГОФУНКЦИОНАЛНАТА СПОРТНА ЗАЛА „КОЛОДРУМА” В ПЛОВДИВ

От фейсбук-страницата на Б.Борисов АРХАНГЕЛОВ ДЕН Е неделя, 8 ноември 2015 г.

Можем ли да се научим да мислим и пишем творчески? – по тази тема ще говоря в Клуб НЕЩОТО в Пловдив на 12 ноември, това е четвъртък. Заповядайте и вие на проявата – ако сте от Пловдив. Ако има желаещи, можем да сформираме група, която наистина да започне да се обучава в творческо мислене и писане, т.е. можем да проведем нещо като курс. Защо пък да не опитаме? А нищо не пречи да направим видеозапис на тази беседа заедно с дискусията, която ще я последва. И да излъчим записа по Пловдивската обществена телевизия, примерно. Или да го сложим в интернет да се види от повече хора. Ще видим какво ще направим. Намеренията ни обаче са съвсем чисти и дори благородни. В страната, в която толкова много хора изобщо мразят да мислят, ние ще се опитваме да се обучаваме не в какво да е, а в творческо мислене. Наглеци сме, нали така? Грешка никаква нямаме в това отношение... НЕ БУДЕТ В ЖИЗНИ СЧАСТЬЯ КОЛЬ НЕ ОБЛИЖЕШЬ ТЫ САПОГ БОГОУГОДНОЙ ВЛАСТИ! събота, 7 ноември 2015 г.

ОЩЕ СНИМКИ

На 8 ноември почитаме Свети Архангел Михаил! Честит празник! Честито на имениците! Нели Т. Герчева

Давно усвоил я урок: не будет в жизни счастья, Коль не оближешь ты сапог богоугодной власти, Я перед властью весь дрожу, как отрок пред девицей, В восторге нежно ей лижу, экскьюз ми, ягодицы. Смотрю в глаза из-за кулис Гиганту русской мысли, Он сценарист, и он артист, в наивысшем слова смысле! Как лихо он кладет на стол краплёную колоду, Он Крым, как цыган лошадь спёр, для нашего народа! Разжечь войну, стравить народ, не это ли искусство?

Куёт реальность агитпроп, рубается капуста. Твои глаза горят в ООН, от них теряю речь я! Пришла пора принять закон, чтоб царствовал ты вечно! На ВВП забили мы, богатство – путь греховный! Украл кусок чужой страны наш ВВП Верховный, Неправду-матку свою гнём про скрепы и сортиры! Хоть сами по миру пойдем, но мир принудим к миру!

Петицията или подписката до г-н Министъра на образованието и науката проф. Танев, с която се иска уволнението на директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова вече е разположена на сайта за петиции, за събира не подписи: виж Интересен казус.

И тъй, който иска и не го е страх от отмъщение, нека да заповяда на сайта за петиции и да си сложи подписа. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави. Не бъдете малодушни, малодушието е твърде унизителен грях... "ПОЛИТИКАТА НА ДЪРЖАВАТА СПРЯМО МЛАДИТЕ БЪЛГАРИ Е НЕАДЕКВАТНА", КОНСТАТИРА ДОКЛАД НА СВЕТОВНАТА БАНКА

Стальные яйца голубей врагов Кремля пужают, A для солдатских матерей погибших воскрешают? Какой восторг, какой азарт играть с судьбой в рулетку, И горько станет лишь когда к нам прилетит ответка.

ЗА ВСИЧКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ НА ПУТИНИСТИТЕ БИЛА ВИНОВНА... АМЕРИКАНСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ!

Отжали Крым, устроили войну на Донбассе, спонсируют боевиков ЛДНР, а виновата демократия США! Ну не стадо?

Olga Suschenya ЧЕРВЕНИТЕ ОРКИ ШЕСТВАТ ИЗ МОСКВА И НОСЯТ ПОРТРЕТА НА ЕДИН СИФИЛИСТИК – МАСОВ УБИЕЦ

Днес червените орки шестват по Москва и носят портрета на един сифилистик – масов убиец. Вече 98 години той е техен идол. Поробени, унизени, подчинени, извратени, потъпкани, тези твари при все това са настървени и дори обединени в покварата си!!! И може ли да бъде другояче щом превъзнасят едно сатанински изчадие, донесло толкова смърт и безчинства на земята?! Венци Илиева ЛЮБОПИТЕН ЕКСПЕРИМЕНТ: ДЕМОКРАТИЧНА ЛИ Е РЪКОВОДИТЕЛКАТА, КОЯТО ПО НИВО НА ОФИЦИАЛНО ОДОБРЕНИЕ БИЕ ДАЖЕ ДИКТАТОРИ КАТО ЦАР ПУТИН И ДОРИ КИМ ЧЕН УН!

Да, казусът е твърде интересен, а най-интересното за мен лично е това дали все пак някой от работещите в това учебно заведение ще се престраши да се подпише под петицията; за мен това е толкова интересно, че аз съм готов дори да направя облог по този повод, готов съм да се обложа, примерно на 100 лева, че никой от сега работещите в ПГЕЕ-Пловдив или в ТЕТЛЕНИН, както още го наричат това учебно заведение в града, няма да посмее да сложи подписа си под искането за уволнение на своята директорка, която, както е известно, в последните години си има твърде много проблеми с правосъдието. Може да се каже, че тъкмо за да разберем все пак дали някой от работещите в момента в ПГЕЕ-Пловдив ще се осмели да се подпише под петицията, ние съставихме този текст, а не че вярваме, че МОН ще си изпълни дълга и ще предприеме нужните стъпки та да спре тази поредица от загубени съдебни дела от директорката на това училище. А същината на интересуващия ме любопитен казус е тази: "сплотеният колектив" на това училище даже участва в нагласена анкета, която обяви, че според мнозинството от членовете на колектива директорката им била "либерална" и "демократична"; в същото време никой не смее да изрази мнение, което няма да се хареса на тази същата директорка; та ето по тази причина ние като изследователи сме любопитни да разберем: аджеба, демократична или либерална ли е една ръководителка, която по ниво на одобрение в "сплотения колектив" бие даже диктатори като Цар Путин и дори Ким Чен Ун!

Из: Шокиращ доклад на Световната банка за България ... България се представя трайно по-зле спрямо почти всички други членки на ЕС като показатели за държавно управление. Разликата е най-голяма от гледна точка на принципите на правовата държава. Регулациите и администрацията са неспособни да гарантират спазването на договорите и правото на собственост. Полицията и съдилищата са неефективни, като нивата на свързана с насилие престъпност са големи. Държавата се проваля и в ограничаването на корупцията, като степента, в която публичната власт се упражнява за лична изгода и в полза на елити и частни интереси, е висока. ... Политиката на държавата спрямо младите българи е неадекватна. Качеството на образованието намалява и силно зависи от благосъстоянието на техните семейства... Проблемите не свършват дотук. В същото време висшето образование е насочено към масовия прием на студенти, често за сметка на качеството на програмите и обучението. България има най-ниския процент на учене през целия живот в ЕС. В резултат намалява способността на работниците да сменят работодателите, отраслите и регионите, търсейки работа с по-висока стойност. Образователната система не дава необходимите основни познавателни умения, които да позволят на българите да учат, както останалите граждани на ЕС. ... По-добрата бизнес среда, основана на всеобхватни структурни реформи и стриктно придържане към принципите на правовата държава, особено зачитане на договорите, ще насърчи доверието в България на инвеститорите. Това от своя страна ще стимулира създаването на работни места. А мерки за подобряване на социалната интеграция, както и инвестиции в

образование и нова инфраструктура, могат да генерират положителен цикъл на растеж и просперитет. Колкото по-висок е ръстът на производителността, толкова по-лесно ще бъде за България, да обърне посоката на демографските промени. ПРОТЕСТНО ПИСМО ДО МИНИСТЪР ТАНЕВ ПО ПОВОД ЗАСТРЕЛВАНЕТО НА ФИЛОСОФИЯТА, ПРОТИВ ИЗВАЖДАНЕТО Й ОТ УЧЕБНИТЕ ПЛАНОВЕ

До 9 ноември е срока за изпращане на "бележки, становища и предложения" по проекта на наредбата за учебния план, публикуван на сайта на Министерството на образованието и науката; тези предложения трябва да бъдат изпращани до дирекция „Образователни програми и образователно съдържание” на e-mail: s.kantcheva@mon.bg до 09 ноември 2015 г. Порових се в интернет да видя дали има някакви граждански или медийни отзиви по предвиденото в този нов учебен план рязко съкращаване на часовете, предвидени за предмета философия в средните училища – този предмет вече няма да се изучава в 11 и 12 класове изобщо, а в по-долните часове изучаването му също е съкратено до един абсурдно нисък и обиден размер. Оказа се, че с изключение на единединствен отзив – виж: За гражданското образованиe и смъртта на мисълта – никой у нас изобщо не се е трогнал заради тази предвидена от държавата смърт на мисълта – щото философията наистина е не просто хранилище на мисълта и на духовността, а е нещо и като неин инкубатор. Никой никъде не се е трогнал, че философия нашите ученици повече няма да изучават или ще я изучават в обидно малко часове, толкова малко, че за никакво изучаване или обучение в изкуството на мисълта в държавните училища изобщо вече и дума не може да става. От "кумова срама" са оставили някакви минимални часове, колкото да се каже, че "нещо такова" все пак има. На нас мислещи хора не ни трябва бе, какво мислене, на нас ни трябват тъпанари и дебили, я го виж него, загрижил се той за обучението на младите в някакво си там мислене?! Е, налага ми се да напиша протестно писмо до МОН по повод застрелването на философията в проекта за новия учебен план на нашата тъй напредничава държава, в която състоянието на нравите, на духовността и на културата е тъй бляскаво, че явно младите и народът вече изнемогват от прекалено много и то най-изтънчена духов-

ност, поради което се е наложило МОН да се погрижи да премахне излишно тежкия товар – и ето, МОН най-отзивчиво е сторило това, убивайки без капка жал и философията, и духовността в училище. (Също така и изучаването на изкуствата е орязано, да не говорим за това, че изучаването на религия в нашата тъй напреднала по пътя на духовността атеистично-езическа държава, естествено, също не е предвидено.) Ами няма как, сядам да пиша това протестно писмо, ще го пратя и на самия Министър, и на министерските чиновници, които се грижат да провеждането на упомената екзекуция; ето какво се получи за момента (пиша писмото от името на група загрижени и възмутени граждани, с оглед на това, ако някой споделя тревогата ми, да може да се присъедини с името си под писмото): До проф. Тодор Танев, Министър на образованието и науката До ръководителя на дирекция „Образователни програми и образователно съдържание” на МОН ПРОТЕСТНО ПИСМО от група възмутени и загрижени граждани Уважаеми г-н Министър, Уважаема госпожо ръководител на дирекция „Образователни програми и образователно съдържание” на МОН, С удивление установихме, че в новия проект на наредба за учебния план е предвидено рязко намаляване и дори премахване изцяло на часовете, предвидени за изучаване на философия – в 11 и 12 клас философските предмети са изцяло премахнати, а в 8, 9 и 10 клас е предвидено да се изучава философия в съвсем оскъдни часове, толкова, че такова едно изучаване ще бъде само "про форма", колкото само да се каже, че "нещо такова" се учи; разбира се, ефективно обучение на младите по философия в толкова мизерно количество учебни часове е невъзможно, то ще бъде някаква пародия, карикатура на обучение. Като ангажирани и пристрастни към проблема за личностното и духовното развитие на младежта граждани и образователни дейци ние не само силно сме озадачени от тия планове на МОН, но и сме възмутени от предвидената гавра – това по нашето разбиране е направо екзекуция, обезглавяване на духовността, изваждането й от българската образователна система! Чудим се: нима чиновниците от МОН, които са изготвили този проект, си мислят, че състоянието на духовността в свидното ни отечество е толкова бляскаво, че вече изобщо не се налага държавата да прави нещо в тази посока? И също така се питаме: какво вълнува образователната бюрокрация, за какво тя работи изобщо, за какво толкова е загрижена – за високо качество на образованието на младите или за тяхното окончателно опростачване, аморалност, бездуховност и безкултурие?!

Смятаме, че този грозен гаф с изваждането (или обидно ниското редуциране) на философията от учебните планове на държавното образование трябва да бъде незабавно поправен, предвид тежката ситуация в духовната сфера у нас, предвид същностните потребности на младите, предвид потребностите за качествена подготовка на младите за живота. Смятаме, че е погрешно да се учи философия в 8-ми клас, там би могло да се учи само някакво въведение в нравственото или естетическото възпитание. Но времето за изучаване на философия е 11 и 12 клас, когато нивото на развитие на самосъзнанието на младите е подходящо за подобно вглъбяване в духовните проблеми на човека. В 9-ти и 10-ти клас би могло, както беше досега, да се учат предметите психология, логика, етика и философия на правото (този предмет, предвид въвеждането на предмет "гражданско образование", може наистина да отпадне от философските предмети, а мястото му следва да бъде заето от по-детайлно и позадълбочено изучаване на етика). Надяваме се, г-н Министър, че ще дадете съответните разпореждания за преосмисляне на позицията на МОН, която в момента, както разбираме, се свежда до това изучаването на философия в нашите училища да бъде или ликвидирано, или пък да бъде правено в една обидна, унизителна и безкултурна пародийна форма. Предупреждаваме Ви: онова министерство на образованието и на науката или онзи министър на образованието и науката, които започнат да работят против същинските и коренни интереси на нацията ни за едно качествено, съвременно и духовно богато образование на младите ще бъдат осъдени не само на позор и срам, но те трябва и да знаят, че са дръзнали да извършат истинско престъпление! Ние, подписалите това писмо, също така смятаме, че духовната инградиента на едно съвременно образование, на едно истинско образование в съвременните условия не само е задължителна, тя трябва да бъде и водеща, с оглед обществото ни да може да се справи някак с грозящото го безкултурие – и с толкова агресивната и напредваща отвсякъде простащина или бездуховност. По тази причина смятаме и сме дълбоко убедени, че в българските училища трябва да се изучават много повече и различните изкуства, и също така и религия, една духовна форма, която беше остракирана, изгонена от училище от предишния бездуховен режим на комунистическия материализъм-атеизъм, донесъл страшни и незаздравяващи духовни рани и поражения в душата и на нацията ни, и на човеците поотделно. Нима Вие, г-н Министър, с поведението си признавате, че сте на страната на враговете на духовността – в безпощадната война на българската държава против духовността, водена вече толкова десетилетия?!

Като отговорни за бъдещето на нацията ни граждани настояваме тази недомислена и безотговорна политика на държавата и на Министерството в образователната и духовната сфера да бъде спряна. Пораженията върху душите на младите на едно позитивистично ориентирано, сиреч едностранчиво, едноизмерно образование, при което науката е възведена на най-висок пиедестал и се изучава в хипертрофирана, господстваща форма, именно под формата на ужасен диктат, на пълна хегемония на позитивното научно знание върху съзнанията отдавна се осъзнаха; противотежест на тази гибелна и по същество безчовечна тенденция в културата с оглед постигане на разумния баланс е изучаването на различните духовни форми, на философия, на различните видове изкуства, на религия не на последно място. Образованието е съставка на културата, която не бива да бъде лишавана от духовната си съставка. Образователната система, построена по позитивистичния канон, бълва дефектен продукт, именно същества с деформирано, ощетено съзнание, които обозначаваме с израза "коне с капаци"; образователната ни система трябва да престане да е фабрика за безличия, за духовно непълноценни индивиди. Защото ако такъв един поврат към духовното не бъде направен, то тогава наистина е застрашено най-важното, с което разполагаме и за което следва да милеем най-много: нашата човечност. Крайно време е безчовечната и свободоненавистническа командно-административна система на българското държавно образование, нанесла толкова страшни рани в духовността на нацията ни, да бъде сломена, нейният непоносим терор върху душите на младите следва да бъде прекратен. Г-н Министър, нима не ви идва в ума простичката мисъл, че е крайно време българското образование да бъдедемократизирано? От тази гледна точка не мислите ли, че това какво следва да учат нашите деца не трябва да бъде решавано от изнемогващите от скука министерски бюрократи, а следва да бъде решавано непосредствено от самите учещи, от учениците, в сътрудничество с техните учители и родители? Нямате ли чувството, драги г-н Министър, че продължавате по инерция да служите на едни пагубни стереотипи за образование, които доказано са вредни за духовното здраве на нацията ни? Ще намерите ли смелостта да се противопоставите на диктата върху българското образование, упражняван от толкова арогантната министерска бюрокрация? Ще очакваме да ни отговорите на това писмо по начин, който да покаже, че сте се вслушали в нашите предупреждения, в нашия апел за проявяване на благоразумие. Като български граждани не сме съгласни българската държава и нейните органи и служители да работят най-активно против коренните интереси не само на млади-

те, но и на нацията ни като цяло. Ние това нещо няма да ви го позволим, бъдете сигурни!

ТЕКСТЪТ НА ПОДПИСКАТА ДО МИНИСТЪРА Т. ТАНЕВ, ПОСТАВЯЩА НЯКОИ НЕОБХОДИМИ ВЪПРОСИ ОКОЛО АГОНИЯТА В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА

7 ноември 2015 г. Подписали: 1. Ангел Ив. Грънчаров 2. Райчо Кр. Радев 3. Феодор Иливанов 4. Томи Томев 5. Владимир Петков-Трашов 6. Мария Василева 7. Елка Кичева 8. Рени Нед 9. Анка Маринова 10. Мартин Дерменджиев (Моля ония, които желаят да се присъединят към това писмо, да си дадат имената в коментарите към тази публикация. Писмото ще бъде изпратено на МОН в понеделник сутринта, дотогава може да събираме подписи.) ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ НАД МЕН И МОРАЛНИЯТ ЗАКОН ВЪТРЕ В МЕН петък, 6 ноември 2015 г.

Философия на астрономията – репортаж на Димитър Пецов НАО – Народна астрономическа обсерватория „Галилео Галилей” Силистра, е учебна структура към МОН и е създадена през 60-те години, затова и името народна и е останало оттогава. Попаднах на тях случайно по време на празниците на града. Преподавателките Марлена Любенова и Нина Димитрова, заедно със своите ученици, бяха разположили своето студио по астрономия в дунавския парк и приканваха гражданите да се запознаят с дейностите на обсерваторията, с астрономията като наука, както и да видят през телескоп наопаки скулптурата на върха на покрива на художествената галерия. Винаги съм имал някакво предубеждение, че тази наука не е за хора като мен, които се занимават с философия. Прекалено точна ми се вижда и скучна. Какво толкова има да се взираш в звездите? Въпреки това се престраших да се запозная с тях и да разбера тяхната мотивация да се занимават с нея и какво научават. (ОЩЕ >>>)

По повод на вчерашната публикация със заглавие Инициативна група от граждани събира подписи под искане г-н Министърът на образованието и науката да уволни директорката на ПГЕЕ-Пловдив се намериха граждани, които заявиха, че са готови да си дадат имената и подписите под една такава подписка или петиция до г-н Министърът на образованието и науката проф. Т.Танев. За момента нито един работещ в ПГЕЕ-Пловдив обаче, както и можеше да се очаква, не се е обадил да заяви, че е готов да стори същото, което означава, че никой не смее да си сложи "главата в торбата", т.е. моята теза за царящия в това училище страх от репресии от страна на авторитарната директорка се потвърждава бляскаво. (Както и всяка друга истина на този свят се потвърждава, истината даже на този свят, където много-много не се цени, въпреки това се потвърждава винаги изключително бляскаво!) Та значи тази сутрин ще опитам да подготвя, въпреки краткото време, с което разполагам, въпросната подписка и да я пусна, та да се подписват гражданите и данъкоплатците, които не са съгласни от техните пари директорката на ПГЕЕПловдив да плаща обезщетения, съдебни разходи, глоби, адвокатски хонорари и прочие за цяла една поредица от загубени съдебни дела. Понеже се обадиха също така и граждани на други държави (примерно от Украйна), които са готови да подкрепят петицията до нашия министър, то мога тук да отбележа, че тяхната подкрепа е напълно възможна на основание една чисто човешка солидарност, един вид по общочовешки хуманни подбуди, казвам това, защото те в случая не могат да имат някакъв материален интерес (не са данъкоплатци на българската държава), но къде, моля ви се, е доказано, че материалното е по-значимо от идеалното, от духовното, от нравственото и пр.?! Ето примерния текст на петицията, да не бързам сега да я качвам на сайта за събиране на подписи, щото поради бързането може да станат грешки или да пропусна нещо важно. Слагам я тука, та който иска, да предложи добавки или корекции, да я ошлайфаме като текст, пък следобед или утре, живот и здраве да е само, ще я качим

на сайта за събиране на подписи. Ето какво за момента разполагаме като текст: До проф. Тодор Танев, Министър на образованието и науката, София ОТВОРЕНА ПОДПИСКА, СЪДЪРЖАЩА НЯКОИ НЕОБХОДИМИ ВЪПРОСИ Уважаеми г-н Министър, Пишем Ви по един съвсем конкретен повод, която обаче добре олицетворява тежката, бихме си позволили да кажем катастрофалната ситуация в подведомствената ви сфера – особено в най-важното, в нравственото й измерение, щото това все пак е сфера на образованието, възпитанието, личностното и духовното израстване на младите, да не забравяме това. Ето за какво става дума. Директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка К.Анастасова (назначена на поста си през лятото на 2010 от тогавашния министър на образованието и науката Сергей Игнатов) за времето на своето паметно управление се прочу с това, че си има доста сериозни проблеми с правосъдието: много нейни решения и заповеди бяха обжалвани от жертвите на произвола й по съдебен ред и бяха отменени от съда. Тук няма да изброяваме колко и какви конкретни съдебни дела тя загуби или и на път да загуби, Вашето ведомство е добре информирано по тези случаи, въпреки че до този момент не е реагирало, кой знае защо, никак – с оглед да спомогне тази аномалия да бъде отстранена или поправена. Та в тази връзка ни се налага да Ви зададем следните необходими въпроси, с оглед да опитате да осмислите по-добре създалата се ситуация, с оглед да си изпълните най-сетне задълженията: 1.) Какво следва да направи МОН след като за кой ли път съдебната власт произнася осъдителна присъда или пък отменя неправилно решение на директорката на ПГЕЕ-Пловдив?

2.) Правомерно ли е разноските за обезщетения за нанесени неимуществени щети на жертвите, за глоби, за адвокатски възнаграждения и прочие за тази поредица от нескончаеми съдебни дела, заведени срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив, да бъдат поемани от бюджета на училището, т.е. да бъдат плащани от нас, данъкоплатците?

3.) Не е ли по-естествено тия пари да ги плати от собствения си джоб самата съгрешила, самата ръководителка, която е известна най-вече с толкова многото погрешни решения, които след това съдът отменя като неправомерни, неправилни и незаконни?

4.) Какви организационни изводи възнамерява да си направи ръководството на МОН, което е назначило г-жа Анастасова на този отговорен пост, след като се стигна до тази ситуация съдът толкова често да отменя неправилно взети от нея решения?

5.) Дали ръководството на МОН все пак не е поне малко обезпокоено, че на тази база може да се направи логичния извод, че най-вероятно и много други решения на въпросната директорка, придържаща се към такъв анахроничен, авторитарен и волунтаристичен стил на ръководство, също са неправилни, също нанасят вреди на училището, нищо че не са били обжалвани по съдебен ред?

6.) При това положение готово ли е ръководството на МОН да продължи и занапред управленския директорски мандат на г-жа Анастасова, не е ли по-разумно той да бъде предсрочно прекратен?

7.) Правена ли е изобщо някаква атестация на г-жа Анастасова като директор, защо резултатите от нея не са публично огласени? Като данъкоплатци настояваме тези изводи на МОН да бъдат публично огласени в най-скоро време. Също така държим да бъдат подобаващо наказани и длъжностните лица от РИО-Пловдив, които покровителстват въпросната ръководителка и не сториха нищо с оглед да спрат произвола й. Ние, гражданите, които сме силно обезпокоени от тази фрапантна история с ръководството на ПГЕЕ смятаме, че си изпълняваме своя човешки и граждански дълг като Ви задаваме тия важни и необходими по нашата преценка въпроси. Много държим да ни информирате за предприетото от ръководството на МОН по посока на решаване на визирания проблем - и то в най-скоро време.

10 ноември 2015 г. (Предлагам да изпратим подписката до МОН на тази все пак историческа дата, това има и известен символичен смисъл!) Този е текстът. Моля, давайте конкретни предложения за промени, добавки, редактиране и пр. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Бързам да не закъснея за работа, дано не съм направил някакво големи грешки, нямам време даже да прочета написаното. ЖИВЕЕМ В ЩАСТЛИВА МИЛИЦИОНЕРСКА ДЪРЖАВА, В КОЯТО ГАЛЕНИЦИТЕ НА ВЛАСТТА СА ТЪКМО МИЛИЦИОНЕРИТЕ – ТЕ ТАКИВА СИ БЯХА И ПРИ КОМУНИЗМА, ТАКИВА СА И СЕГА!

Справка: 883 лева е средното заплащане в обществения сектор, 1650 лв. в МВР и 851

лв. в частния сектор (данни на НСИ). Отделно, че не им се удържат от заплатите 29% процента осигуровки – защото ги плаща държавата. Отделно, че получават 120 лв. порцион. Отделно, че се возят безплатно в градския транспорт. Отделно, че всяка година задължително им се вдига заплатата за прослужено време. И срещу това какво получаваме?! Вени Гюрова; виж също и статията Пик или пук на „пуча“? с автор Д.Смилов Кратък мой коментар: Разбирам около протестите на полицайо-милиционерите, че средното заплащане в системата на МВР било 1650 в МВР. Тия дни аз съм щастлив, че след година и половина принудителна безработица (уволнен бях по политически причини от работата си като учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕПловдив) най-сетне получих "пълната си половин заплата", да, в началото на новата учебна година бях назначен на половин щат в едно училище; това също е една много фина репресия над мен, друга работа не се намери, аз кандидатствах на доста места в града Пловдив, за работа на цял щат, но бях дискриминиран по недопустим начин от директорите – за което вече има заведено дело в Комисията по защита от дискриминация! (Наказват ме другарите от системата на образованието най-вече защото съм "проклет човек", който не търпи безропотно безобразията, а се мъчи в рамките на абсурдната авторитарна система на образование все пак да си защищава правата – и достойнството дори!)

Та ви давам възможността да видите изображението на първия си паметен фиш, от който личи, че този месец (октомври) заплатата ми е... 280 лева, а щата – 308 лв., което е именно половинката на целия щат, един вид ако бях на цял щат, щях да получавам заплата от цели 608 лв., представяте ли си?!! Да, ама това е химера, тази учебна година ще трябва да живея някак със заплата, виждате, от толкова печалните 280 лв. А също съм на държавна служба, така да се рече, само дето съм от сферата на образованието. Полицаите недоволстват от заплатите си, а виждате толкова благородните учители с какви заплати се задоволяват – и си мълчат, горките, щото който като мен вземе много да говори, почват да го репресират, да го гонят, да го обявяват за враг, да го уволняват, да го тормозят и т.н. В системата на българското образование, пък и не само в нея, е в сила толкова значимата за живота ни поговорка "Преклонена

глава сабя не я сече!". И още една поговорка е в сила: "Мълчанието е злато"! И ще си кажете: защо като ти е толкова унизителна заплатата казваш, че си толкова щастлив, ти урод ли си някакъв – или си мазохист? Казах го, защото в предишните месеци ми се наложи да живея без никакви доходи, с 0 лева доходи, да, това е именно нула, зеро, грешка няма! (Съпругата ми също беше в оня период безработна, също получаваше 0 лева доходи в летния период!) Който е живял някак месеци наред с 0 лв. доходи само той може да каже такива наистина глупави думи, че все пак е щастлив, щото е получил заплата от някакви си мизерни 280 лв. Само такъв човек може да ме разбере. Е, аз пък в тия паметни дни имам щастието да разбера как живеят българските пенсионери, щото повечето от тях, горките, вземат пенсии, които са дори и по-ниски от моята заплата! Живеем в една много щастлива социална държава, в която, забелязвате, грижите по доубиването на нацията са приоритет на управляващите. Също така живеем в една милиционерско-полицейска държава, в които галениците на властта са тъкмо милиционерите – те такива си бяха и при комунизма, такива са и сега! А пък учителите са, дето се казва, последната грижа на властта, образованието – също. Някой да е чул нещо за това какви са средствата за образование за следващата бюджетна година? Няма и да чуете. Никой не го интересува за образование. На учителите подхвърлиха някакъв фишек за някакви си там 70 лева (без удръжките), та те щели чисто, видите ли, да получат по цели 40 лева (както изчислиха колегите ми), а пък аз, щастливецът, понеже съм на половин щат, ще получа цели... 20 лева увеличение! Каква мизерия, какво ще кажете, а? Но пък за сметка на това каква горда и добре охранена милиция имаме, а, която ни пази ли пази! ПРЕДВАРИТЕЛЕН ЗАПИС НА ДНЕШНОТО ИЗЛЪЧВАНЕ НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА...", ТЕМАТА Е: ЗАЩО ДЕМОКРАЦИЯТА НИ Е ТЕЖКО БОЛНА? четвъртък, 5 ноември 2015 г.

НЕЩО ВАЖНО ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА НИ, ДА СЕ ЗНАЕ, ДА ГО ЗАПАЗИМ, ДА НЕ ГО ЗАБРАВЯМЕ

Втора нощ Румъния е на улицата(снимки) Приятно гледане, приятни размисли! ЧОВЕКЪТ, ЧОВЕКЪТ В СЕБЕ СИ ТЪРСЕТЕ...

Премиерът Виктор Понта подаде оставка, но това не спря протестите УБИВАЛИ ПО 1000 ЧОВЕКА НА ДЕН В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДВЕ ГОДИНИ, А СТАДОТО БОГОТВОРИ СВОИТЕ ПАЛАЧИ

Рових се в моите писания, които съм писал през годините на моя живот, и открих нещо което е възникнало в мисълта ми преди повече от 33 години. Публикувам го тук. Може на някой да му хареса.

Жертвы Бутовского полигона by -viktor1962

Мисли в тъмното Кои сте Вие там, седнали във ъгъла до масата отрупана с бутилки.

ИНИЦИАТИВНА ГРУПА ОТ ГРАЖДАНИ СЪБИРА ПОДПИСИ ПОД ИСКАНЕ Г-Н МИНИСТЪРЪТ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ДА УВОЛНИ ДИРЕКТОРКАТА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ

Кои сте Вие там, дръзнали да спорите със времето.

четвъртък, 5 ноември 2015 г.

Убивали по 1000 человек в день 2 года подряд. Но стадо боготворит своих палачей (видео)

Човеци или изверги дръзнали да спорят, да спорят с времето на днешния ни ден. (ОЩЕ >>>) СЪЩИНСКА ЦИВИЛИЗАЦИОННА ПРОПАСТ ЗЕЕ МЕЖДУ НАС И РУМЪНЦИТЕ, МЕЖДУ ТЕХНИЯ МАНТАЛИТЕТ И НАШИЯ!

Десетки хиляди в Румъния: Корупцията убива (снимки)

Във връзка с произнесената от Пловдивски Районен съд ПРИСЪДА № 322 от 29.10.2015 година, с която директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова е призната за виновна в престъпното деяние "клевета" и е осъдена да плати солидна глоба на държавата и също така известна парична компенсация на тъжителя, именно на моя милост, ми се обадиха много хора, включително и колеги, работещи в училището. Поздравиха ме за постигнатия морален реванш, а също така и ми поставиха някои необходими въпроси. Примерно възникна, в хода на тия срещи и разговори,

идеята всички ние, в качеството ни на граждани и данъкоплатци да направим нещо за да подсетим ръководните и отговорните длъжностни лица в Министерството на образованието и науката да си изпълнят задълженията, примерно като им зададем ето тези крайно належащи въпроси: 1.) Какво следва да направи МОН след като за кой ли път съдебната власт произнася осъдителна присъда или пък отменя неправилно решение на директорката на ПГЕЕ-Пловдив?

2.) Правомерно ли е разноските и адвокатските възнаграждения за тази поредица от нескончаеми съдебни дела, заведени срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив, да бъдат поемани от бюджета на училището, т.е. да бъдат плащани от нас, данъкоплатците?

3.) Не е ли по-естествено тия пари да ги плати от собствения си джоб самата съгрешила, самата ръководителка, която е известна най-вече с толкова многото погрешни решения, които след това съдът отменя като неправомерни, неправилни и незаконни?

4.) Какви организационни изводи възнамерява да си направи ръководството на МОН, което е назначило г-жа Анастасова на този отговорен пост, след като се стигна до тази ситуация съдът толкова често да отменя неправилно взети от нея решения?

5.) Дали ръководството на МОН все пак не е поне малко обезпокоено, че на тази база може да се направи логичния извод, че и много други решения на въпросната директорка, придържаща се към такъв анахроничен стил на ръководство, найвероятно също са неправилни, също нанасят вреди на училището, нищо че не са били обжалвани по съдебен ред?

6.) При това положение готово ли е ръководството на МОН да продължи и занапред управленския директорски мандат на г-жа Анастасова, не е ли по-разумно той да бъде предсрочно прекратен?

7.) Правена ли е изобщо някаква атестация на г-жа Анастасова като директор, защо резултатите от нея не са публично огласени?

въпроси следва да бъдат зададени на ръководството на МОН и то в най-скоро време – и в подходящата за това форма. Понеже все някой трябва да свърши тази работа, ето, няма как, принуждавам се да я свърша аз. Затова моля гражданите, които смятат, че горните въпроси трябва да бъдат зададени в подходящата форма и то в найскоро време на ръководството на МОН, иначе казано, на самия отговорен министър проф. Т.Танев, било под формата на петиция, било устно, под формата на среща, на аудиенция в МОН, било по някакъв друг начин, примерно чрез медиите, та значи моля гражданите, които подкрепят тази инициатива, да си дадат по-долу, където са коментарите, името и фамилията, което ще бъде знак, че са готови да подпишат такъв един документ до Министъра. Нека да опитаме да съставим нещо като подписка на инициативна група от граждани, която възнамерява да поиска от г-н Министъра оставката на директорката на ПГЕЕ-Пловдив. Напълно съзнавам, че работещи в ПГЕЕПловдив не смеят да се подпишат под такава една петиция или под едно такова искане, защото ако някой дръзне да се подпише, това означава, че ще си има твърде много проблеми и главоболия, непременно ще му бъде отмъстено от авторитарната директорка. Добре зная, че по тази причина никой от работещите в ПГЕЕ-Пловдив няма да посмее да се подпише под такъв един документ; ако някой от тях иска да ме опровергае, т.е. да покаже, че смее да се подпише, ето, да заповяда, нека да се подпише; нищо не му пречи да се подпише, нали така? Ама все пак няма да се подпише – защо ли е така? :-) Но други граждани, дето не са под властта на въпросната директорка могат да се подпишат, всеки има право да се подпише, защо всички ние сме данъкоплатци, а с нашите пари г-жа директорката на ПГЕЕПловдив плаща всички разноски за въпросните нескончаеми и многобройни съдебни дела. Ако искате за такива неща да бъдат прахосвани парите ви, моля, не се подписвайте, аз примерно не съм съгласен моите пари да бъдат потрошавани за съдебни и адвокатски разноски, правени от г-жа Анастасова. Толкова по този въпрос, хубав ден ви желая! КАКВО ЛИ ИСКА ДА НИ КАЖЕ ДРУГАРКАТА МЕНДА СТОЯНОВА С ТОЗИ ТОЛКОВА ПРЕДИЗВИКАТЕЛЕН И ПОКАЗАТЕЛЕН СИМВОЛ НА ДЕКОЛТЕТО СИ?

Като данъкоплатци настояваме тези изводи на МОН да бъдат публично огласени в най-скоро време. Смятам (в единодушие с моите приятели от ПГЕЕ-Пловдив и с други граждани, обезпокоени от тази фрапантна история с ръководството на ПГЕЕ), че поне тия

Забелязахте ли с какво сексапилно-еротично деколте във формата на... мъжки пенис се е украсила шефката на парламентарната комисия по бюджет и финанси другарката Менда Стоянова? Какво ли иска да ни каже тя с този толкова предизвикателен и показателен символ на деколтето си? :-) КОЙ Е ВИНОВЕН ЗА ТОВА, ЧЕ МЛАДАТА БЪЛГАРСКА ДЕМОКРАЦИЯ Е ТЕЖКО БОЛНА?

Тази ще бъде темата на днешното излъчване на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия. Този ще бъде въпросът, който ще дискутираме със зрителите. Предаването ще започне в 11 часа. Заповядайте, включете се и вие със свое мнение и коментар! Телефонът, на който можете да се обадите в предаването, е 032-640-366. Онлайн предаването може да се гледа на сайта на ПО-тв, а именно ЕТО ТУК:

Ето още един хубав въпрос, който можем да обсъждаме в предаването - в светлината на най-новите събития в свидното ни отечество, имам предвид "спонтанните протести" на милиционерите, организирани така старателно и умело из всички големи градове на цялата страна: Държавен преврат ли се опитват да правят изморените от толкова много труд, пот и глад труженици на народната милиция?! ДЪРЖАВЕН ПРЕВРАТ ЛИ СЕ ОПИТВАТ ДА ПРАВЯТ ИЗМОРЕНИТЕ ОТ ТОЛКОВА МНОГО ТРУД, ПОТ И ГЛАД ТРУЖЕНИЦИ НА НАРОДНАТА МИЛИЦИЯ?! Вижте по-долу какъв патетичен и прочувствен, направо сърцераздирателен призив ми изпрати една другарка, обърнете внимание какви са заключителните думи в

него. Тази работа с протестите на милиционерите почва да става дебела, дали пък не ги вдъхновява и ръководи тия протести една добре известна кукловодска ръка, чието добре охранено тяло се разполага в уютните кабинети на КГБ в Москва? Ето, четете, сами си правете сметката:

ОБЕДИНИ СЕ НАРОДЕ! ЧАКАЛИТЕ ЧАКАТ САМО КЛЕЧКАТА КИБРИТ!!! НЕ СИ ИГРАЙТЕ С ОГЪНЯ – ЩЕ ИЗГОРИМ ВСИЧКИ!!! БЕЗ АРМИЯ И БЕЗ МИЛИЦИЯ!!?! ДА НЕ СТЕ ПОЛУДЕЛИ!!!??? ПАК МУТРИ, НАКАЗАТЕЛНИ БРИГАДИ, БОРЦИ, ОТВЛИЧАНИЯ, БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИ! ЛУКАНОВИ РАБОТИ ЛИ ИСКАТЕ?!!! ЩЕ НАСТЪПИ СТРАШЕН ХАОС!!! НЕ ВЯРВАЙТЕ НА СОРОС И САЩ, ТЕ ИСКАТ ДА НИ ЗАТРИЯТ!!! ЗАВИНАГИ!!! Остава само тази другарка да беше добавила лозунга: ДА ЖИВЕЯТ КПСС и СССР! :-) Ангел Славчев, щатен активист на февруарските протести от 2013 г., също е тук, също е на линия, естествено, това също много говори; ето и неговия призив: Някой има ли идея защо онези от " протестна мрежа" вият на умряло, че протеста на полицаите бил... цитирам "преврат"? Нямали право да протестират... Я да излизат и военните... колективни оставки и Бачварова и компания да се оправят! Живеем в някаква криво разбрана цивилизация наречена България... Подкрепа за полицията, пожарната, военните!

и още един факт: преди 15 години средната заплата на служител в сектора се равняваше на ШЕСТ минимални работни заплати за страната! Днес, средното трудово възнаграждение в сектора се равнява на ДВЕ, ДВЕ И ПОЛОВИНА минимални работни заплати за страната! Това пише другарят чегеварист А.Славчев. Отвърнах му, няма как, ето как: Голяма грижа за милиционерите проявява този другар Славчев бе, бравос, похвално е! Сякаш е колега на милиционерите, сякаш сам работи като милиционерски сътрудник! :-) В тази връзка не е зле да прочетете и ето този пасквил, който също така много говори и показва, повече, отколкото авторът му (провереният другар НЕДЯЛКО НЕДЯЛКОВ, PIK.BG) си мисли: В ход е държавен преврат. Време е Бойко да управлява сам, със здрава ръка РЕФОРМАТА В ПРОГИЗНАЛАТА ОТ КОРУПЦИЯ И АМОРАЛИЗЪМ МИЛИЦИОНЕРСКА СИСТЕМА – ИЛИ КАК ДА ИЗЧИСТИМ БАРДАКА МВР

По тълкуването и разбирането на точния смисъл на изцяло ирационалните и аморални протести на милиционерите из цялата страна ви съветвам да прочетете ето тези две статии, те ще ви разкрият така потребния смисъл (позволявам си тук да сложа само два съвсем малки откъса от въпросните статии):

на хора, които нямат право на протест – и затова е сделката с привилегиите – ясно посочи, че битката ще бъде без правила. Министър-председателят, по начина по който реагира, ще изпрати ясен сигнал на всички други засегнати от реформите в другите сектори как да правят протести и да получават желаното. Да, енергетици, потребители, вложители – няма да имат привилегията да не бъдат арестувани, бити, преследвани от закона, каквато имат привилегированите полицаи. Този бонус за полицаите също си има цена, която не се калкулира към привилегиите... ... Именно тези интереси поддържаха импотентността на МВР и днес спират реформата. Бъдете сигурни държателите на статуквото ще отидат до край за да препятстват възраждането на публичните сили за сигурност. Протестите на полицаите не могат и не трябва да ограничават правото на гражданите чрез своите представители във властта – Парламент и правителство да реформират, преструктурират МВР чрез реформа. Реформа в условията на неефективни, дори корумпирани, дефицитни откъм качество и посветеност структури, само с козметика няма никакъв смисъл. В същност най-добрата база на реформата може да бъде значително напускане на кадри - колкото повече, толкова по-добре. На чисто поле по-добре се гради... Допълнение: А ето тук една статия тъкмо по интересуващия ни проблем: Как да се оправи бардакът МВР. Грузинският опит. В нея е казано всичко, което трябва да се каже и знае по темата. Въпросната статия е български превод на статията "Порядок погрузински", публикувана в руското издание на списание Forbes. БОГОРОДИЦЕ, МАЙКО НЕБЕСНА, ПАЗИ И ЗАКРИЛЯЙ НИ!

Порядок по-грузински

Изплащането на 20-те заплати на служителите в сектор "Сигурност" не представлява привилегия, а ОБЕЗЩЕТЕНИЕ! Това уточнение го правя за невменяемите папагали – фекални журналисти, фейсбук енциклопедисти, виртуални експерти и капацитети, тролове, орки и всякакви други безполезници! Колкото до трудовите възнаграждения на служителите в сектора, ще посоча

... Система внутренних дел подверглась кардинальной чистке. В течение двух лет из МВД было уволено 75 000 из 85 000 человек... Принципиально не брали бывших работников правоохранительных органов и даже граждан с юридическим образованием. В итоге общая численность штата МВД сократилась до 26 000 человек... «... Мы брали на работу людей с головой. Поверьте, способные люди всему быстро учатся». Реформа или катастрофа – протестите на привилегированите Без реформа в сферата на сигурността ще сме спънати за да реализираме каквато и да е друга реформа – съдебна, социална, в сферата на банките, здравеопазването, енергетиката и т.н. Протестите

Богородице, Майко небесна, пази и закриляй и нашите деца и всички които обичаме и са в сърцата ни. Амин! Най-голям от всички дарове е Божията любов

ЕДНА ПОТРЕСАВАЩА ИСТОРИЯ ЗА СЪВЕТСКИЯ ЧОВЕК – И ЗА МОРАЛНИЯ КОДЕКСА НА СТРОИТЕЛЯ НА КОМУНИЗМА

Необятното като Русия съветско бездушие, автор: Иво Инджев Статията на водещия на предаване в радио „Ехото на Москва” Сергей Пархоменко в неговата фейсбук страница поразява не само с изнесените в нея неизвестни на широката (руска, да не говорим за международна) аудитория, но и с нещо известно: констатацията пълната атрофия на човешката чувствителност на уж широката душа на „съветския човек” спрямо масовите убийства на сънародниците му. „Съветският човек” не само знае за масовите гробове, но и спокойно наблюдава тяхното варварско поругаване от властите без протести и опити да намеса в тяхната пъклена дейност. Разказът за тези оперирани с болшевишката брадва от съчувствие човешки души е по-страшна и от достатъчно ужасяващия ад на заровените като ненужни предмети хиляди тела на екзекутирани в епохата на Сталин (и поругани в “наши дни”, в епохата на “развития социализъм”) съветски мъже, жени и деца. Колпашевский Яр – “една известна на всички история” (Вижте също и публикация в руски сайт с много интересни и показателни коментари там.) Наскоро направих импровизирана анкета в моята Facebook-страница. Там имам повече от 130 000 читатели, въпреки че реални хора са не повече от половината, а дори и една трета. Въпреки това, само за една вечер ми отговориха пет хиляди души. Попитах моите читатели говорили им нещо географското название КОЛПАШЕВО, ТОМСКА ОБЛАСТ. Или по-конкретно – КОЛПАШЕВСКИЙ ЯР.

Колегите от Мемориала (организация изследваща политическите репресии в СССР) ме уверяваха, че историята на Колпашево е широко известна, описана е многократно, разпространена из целия Интернет. През 90-те години дори е публикувана малка книжка по темата. Но от 5000 отговорили, само 30-40 души отговориха, че са чували и знаят за какво става въпрос. По-голямата част от тези хора живеят (или са живели) в Томск и околностите му, и са чували историята от роднини или съседи… Останалите отговориха: не, не знам, не съм чувал, не съм в течение. Така че нека разкажа историята. Градчето Колпашево (при последното преброяване – около 20 000 жители) е разположено на високия бряг на река Об. Там реката прави завой, и всяка година “изяжда” няколко метра пясъчни скали, приближавайки се все по-близо до крайниите сгради на улиците “Ленин” и “Дзержински”. Всички в града са свикнали с това явление. През 1979 г. – точно преди Първи май, на 30 април – два метра от пясъчния склон се свличат. От получената вертикална стена остават да стърчат ръце, крака и глави на хора погребани там. Разкрива се огромен масов гроб, където хората са подредени в плътни редове, в няколко слоя. В горния слой телата са напълно разложени, а в долните – много добре запазени, мумифицирани в чистия пясък. Разказват, че лесно се различавали дрехи, а в някои случаи дори и лица, напълно разпознаваеми. Има мъже и жени на различна възраст, деца. Всички в цивилни дрехи.

Няколко черепа от най-горния слой на склона се изтъркулват, играещи наблизо момченца ги взимат, слагат ги на пръчки, след което тичат из града и плашат минувачите. Скоро целият град е наясно какво се е случило. Към склона започват да се събират хора, на някой дори му се привижда, че познава нечие палто, че вижда нечие лице… Милиция и отрядници отцепва района. След това, много бързо – в рамките на няколко часа, построяват плътна ограда около свлеклия се склон. (Прочети ДО КРАЯ) ЗАЩО БЕШЕ ЗАМРАЗЕН ПРОЦЕСА НА ДЕКОМУНИЗАЦИЯ И ДЕСЪВЕТИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ? В покор(е)на България десъветизацията е замразена не от смехотворните русо-

фили, а от властта на техните “десни” помощници, автор: Иво Инджев В интервю за Дойче веле руският политолог професор Андрей Зубов казва нещо, което трябва да чуят и прочетат всички онези в България, които се опитват да представят темата със съветските паметници като маловажна и второстепенна. Това се отнася преди всичко за десните политици и за онези, които се правят на такива (иначео от русофилстващите откровени левичари разговор по темата не можем да очакваме).

На първо място говорим за гербаджиите, които имитират дясна и прозападна позиция. Същевременно същите замитат в София и навсякъде другаде проблема с огромните монументи под червения килим на забравата и пренебрежението, правейки се на слепи за демонстративната им нагла доминация над българската нация. Като изважда пред скоби най-очевидния белег на несъстоялата се декомунизация на Русия, професорът казва: „Стига само това, че на всеки ъгъл в Русия има паметници на Ленин. А Ленин не е по-малко ужасен тиранин от Сталин.” Тази реплика е напълно приложима по аналогия за България по отношение на съветското монументално наследство, което стърчи като надзирател с оръжие над поверените му за задържане и морален отстрел покор(е)ни българи. Подчертавам отново: обръщам внимание точно на тази част от интервюто заради най-безнадеждната част от яловата ни битка със съветската символика. Тя не се води толкова с публичното заявените русофили и съветофили, както понякога си мислим. Основната пречка към освобождението ни от съветската верига от паметници е изтъкана от мълчанието и пасивната съпротива на съветофилските съюзници от властта, без които никаква Пета колона не би могла да замрази процеса на десъветизация на България на етапа, на който той е застинал монументално в лицето на недосегаемите (включително поради балалайката на руското посолство, по която властта играе казачок). Основното оръжие на тази власт срещу десъветизацията на България

е мълчаливият й колаборационизъм с постколониалното статукво. Бутафорията на „мероприятията” на откровените путинофили пред МОЧА в София по-скоро предизвиква присмех към (без)полезните изкопаеми, участващи в тях. Но мълчанието на Борисов е скалата, в която се разбива (като го попива) ехото от вика за освобождение от „освободителите” в България.

морални ценности и другите! Драги ми Смехурко...

Martin Dimitrov

Цялото интервю с руския политолог можете да прочетете тук. АКЦИЯ "БУДИТЕЛ" В СИЛИСТРА сряда, 4 ноември 2015 г.

Яко е да си будител: акция "Будител" в Силистра!

Какво представлява будителството на дело: днес, на 1 ноември, денят на будителите, демонстрирахме ние двамата, Димитър Пецов от списание "Humanus" и Свилен Георгиев, ученик в 8 клас от ЕГ "Пейо Яворов" - Силистра. Заставайки на централния площад на града, пред Общината, двамата с него влязохме в ролята на будители и започнахме да поздравяваме по случай празника гражданите, които минаваха оттам: като им подарявахме по един малък папирус с написана на него поука – истина, която да ги събуди за размисъл. (ОЩЕ >>>) ТРУЖЕНИЧКИТЕ НА СЕКСУАЛНИЯ ФРОНТ ОТ ОКОЛОВРЪСТНОТО СЕ САМООБЯВИХА ЗА БЛЮСТИТЕЛКИ И КРЕПИТЕЛКИ НА ОБЩОЧОВЕШКИЯ МОРАЛ! ДПС щели да връщат морала в политиката. Ей, колко мъка (и нахалство) има на този свят! Тоест претенцията е, че там в ДПС са най-моралните, които ще учат на

Кратък мой коментар: Да, това наистина е най-краткият виц: ДПС, представяте ли си, щели били да връщат морала в политиката! Човек не знае вече с коя ръка да се кръсти. То бива нахалство, бива, ама това вече е гавра. Същото е все едно труженичките на сексуалния фронт от Околовръстното да се обявят за блюстителки и крепителки на общочовешкия морал!

Явор Ганчев, който сподели следната публикация на Buria Pandova: В дните около нощта с белия автобус си бъбрихме с часове на оградата с няколко милиционера. Били на наша страна и всичко, но им било забранено да стачкуват и другото сичко. Нямало как! Еееми, жалко, зайо, жалко, че зад кауза не ти стиска да застанеш, ама за пари можа! ... Щото, ако се вдигаха за каквото трябва сега можеше да ни/си спестят палячовщината. Първо си човек, после си гражданин и после, ако искаш и ченге. Наопаки няма как. Трябва в нещо да се вярва, некви критерии поне... СВИЛЕН ГЕОРГИЕВ – МЛАДИЯТ БУДИТЕЛ ОТ СИЛИСТРА

ДА СИ "ВЪРШИШ СЪВЕСТНО" РАБОТАТА В ПОРОЧНА И ИЗГНИЛА ОТ ДЕФЕКТИ И КОРУПЦИЯ СИСТЕМА Е ИЗРАЗ НА МОРАЛНА ШИЗОФРЕНИЯ

Да. Оценяваме колко е тежък труда на съвестния полицай. Както оценяваме и колко е тежък труда на съвестния учител. Това не значи, че системата, с която 90% от тях се идентифицират напълно, до обезличаване, е ок. Нито значи, че щом има едни свестни, половината от всички не са за уволнение. Освен това не може да си свестен донякъде и честен в работно време. Да си "вършиш съвестно" работата в система, която съществува заради корупцията и крепежа на текущата власт, е израз на морална шизофрения. За да идеш до Варна не е достатъчно много силно и искрено да го искаш. Трябва да слезеш от влака за Видин. И не, влакът за Видин няма да отиде във Варна, ако на него се качат повече пътници за Варна. Така че моите уважения към всички приятели, които имат полицай в семейството, но проблемът, моралният проблем да преследваш идеали, "да си честен", докато служиш на система, която е безчестна, е техен, не мой.

Списание "HUMANUS" представя: Свилен Георгиев – един млад будител от Силистра, който с помощта на списанието на 1 ноември – денят на будителите, проведе "Акция будител" в града си като раздаде различни поуки за живота на съгражданите си и така успя да провокира мисленето им – с други думи да ги събуди. Списание "HUMANUS" пропагандира новото мислене на новото поколение в България – стани част от кампанията!!! Не хленчи, не се оплаквай от лошите политици, от мизерията, от лошата държава! Промени нещо в себе си, промени нещо там, където си! Промени го сега, започни да мислиш по нов за тебе начин. А ние ще ти дадем възможност да изразиш какво мислиш. Димитър Пецов ЩО Е ЕЛИТ В ИСТИНСКИЯ СМИСЪЛ НА ТАЗИ ДУМА "... Елитът, напротив, е дължим на обществото елемент, съставен от онези, необходими за здравето и йерархичния порядък на всяка нация хора, които (без да

е нужно да притежават извънредни таланти) имат обаче следните качества: способност, на първо място, да генерират проекти (политически, културни, стопански), които надхвърлят мотивите на чисто личния им интерес; способност за реформистки визии, отнасящи се до обществото като цяло; способност и мотив, по-нататък, не просто да работят и произвеждат неща, за които те самите да бъдат възнаградени, а за да се получи от това ново качество на живота на всички."

ПОЛИЦАИТЕ СА ПРОВОДНИЦИ НА ДЕСТАБИЛИЗАЦИЯТА

дател Виктор Понта, вицепремиера Габриел Опреа и кмета на Четвърти административен сектор в Букурещ Кристиан ПопескуПиедоне. Повод за протеста е пожарът в нощния клуб в Букурещ, при който загинаха десетки и бяха ранени стотици младежи. Протестиращите скандират, че корупцията в Румъния е стигнала огромни размери и искат незабавна оставка на премиера. Те настояват, че инцидентът в клуба е само искрата за изригналото недоволство.

Tchavdar Nikolov

проф. Калин Янакиев, цитиран от Ilian Nistorov Кратък мой коментар: Чудесна тема е тази: що е елит в истинския смисъл на тази дума, с която толкова се злоупотребява у нас. Правим ли разлика между същински елит и менте-елит? На смесваме ли тия двете неща? Умеем ли да ги различаваме? Как да възпитаме такъв елит, имаме ли го, как се отнасяме към неговите представители? Дали не сме нация, която точно същинския си елит не просто не го почита, но и го е поставила в най-унизително положение? Нима не мачкаме и не съсипваме живота на ония, които фактически са наш същински елит? Чудно ли е тогава защо сме найбедни?

"Не искам да давам лоши прогнози – но полицаите са този път проводниците на дестабилизацията. Май ще трябва да се излиза пак на улицата защото това е единствения метод да се озаптят след като прегазват всякакъв закон и никой не ги арестува. Ако кажа, че е пълзящ преврат, ще ме обвинят, че нагнетявам обстановката. Ако бях на 20 можех и да греша. Но това със спонтанността на протеста е за наивници. В момента се копират механизмите, по които се опитаха да дестабилизат Черна гора. И при минали протести се опитаха да ги използват спомнете си на чия страна. Този път нещата са много сериозни. Повтарям ако не се излезе на улицата да се защити реформата – ще продължим да пропадаме. Не се заблуждавайте ако спрат реформата в МВР, няма да има и съдебна реформа и никаква друга реформа."

Ilian Vassilev

„Сега или никога! Трябва да променим облика на обществото ни, не само заради нещастното събитие, в което загинаха хора. Това е само искрата, която детонира обществената бомба. Нещата в Румъния вървят много зле, корупцията разрушава всичко, шепа негодници взеха съдбата ни в свои ръце. Дотук, писна ни! Убийци!“ Появи се информация и за започнали аналогични протести в Брашов и Клуж. В социалните мрежи се организират протести за следващите дни и в други градове от страната.

РУМЪНЦИТЕ ПРОТЕСТИРАТ, НИЕ СЕ ИЗЛЕЖАВАМЕ НА ДИВАНИТЕ, ПРОЗЯВАМЕ СЕ И СЕ ЧЕШЕМ...

НАШАТА ИСТОРИЯ ВИНАГИ Е БОРБА МЕЖДУ НЯКАКВИ БЪЛГАРСКИ СИЛИ И ПЛАТЕНАТА АГЕНТУРА НА РУСИЯ

Снимки – вестник Адевърул

сряда, 4 ноември 2015 г. ЕТО КАКВА СЪДБА НИ ГОТВЯТ РУБЛОФИЛИТЕ: ДА СТАНЕМ ЧАСТ ОТ ОГРОМНАТА КАГЕБИСТКО-"ПРАВОСЛАВНА" РУСКА ИМПЕРИЯ!

„Сега или никога!“ Букурещ излезе на улиците. Десетки хиляди искат оставка на правителството

В памет на проф. Пламен Цветков Живеем две нации в една държава

В один прекрасный день: Объединенные православные страны! (Източник на илюстрацията и на текста)

По информация от източници на Memoria de futuro от Румъния, преди минути румънският вестник Адевърул е потвърдил, че десетки хиляди протестиращи са блокирали булевардите Магеру и Ласкар Катарджиу в Букурещ. Към 19.30 часа местно време, преди началото на протеста, броят им е бил над 15 000 души, но непрекъснато нараства и по последни данни е достигнал 25 000 души. Протестиращите настояват за оставката на румънския министър предсе-

Липсата на духовни ценности – това е обърканото на българина, а те са найважното. България е една и съща държава, в която живеят две различни нации. Две паралелни общества, и двете говорят на български, но не се разбират. Едните се подчиняват подсъзнателно на всичко руско и съветско, а другите се мъчим да бъдем българи. Това състояние е резултат не само от последните 60 – 70 години. То е породе-

но от момента, когато България става някаква допълнителна, досадна пречка пред домогванията на Русия да завладее Цариград, Босфора и Дарданелите. Всеки завоевател, като си изработи своя план, търси в териториите, които смята да обсеби и прегази, някаква пета колона. И от тук започва едно масирано финасиране на среди, които да виждат в московския самодържец някакъв освободител. Почват да го канят, да го търсят, а на него целта му е да ги зароби. Това всъщност е цялата история на България. Тя не е борба между революционери и някакви привърженици на османското владичество, не е борба между либерали и консерватори, не е борба между левица и десница. Тя винаги е борба между някакви български сили и платената агентура на Русия. Това е нашата история. Страшното е, че българинът не може да разбере това положение, защото от крехка детска възраст, включително и на моя милост, ни се втълпяваше един русофилски, което означава – противобългарски, прочит на собствената ни история. Ние сме разделени на две нации, защото не можем да бъдем едно. Питат ме избиратели – не трябва ли в Европейския парламент да защитаваме националните интереси на България заедно, всички български евродепутати? Отговарям им – как да защитавам национален интерес с Ивайло Калфин от БСП и с Димитър Стоянов от „Атака”, когато за тях националният интерес е България да бъде троянски кон на Русия. Аз не мога да бъда с тях, в друга посока е моят национален интерес. Затова казвам, че сме две нации в една държава. Проф. Пламен Цветков (Цитиран от Вени Гюрова) Кратък мой коментар: Бог да прости големия наш историк – и човека, който имаше смелостта да изрече тия страшни истини за нашата история! Малцина са личностите и особено учените, които са имали смелостта и достойнството да сторят това!

ПОД ЗАГЛАВИЕ "ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ-БУНТАР" ИЗДАВАМ ПЪЛНИЯ СБОРНИК НА ТЕКСТОВЕТЕ, ОТ КОИТО СЕ РОДИ КНИГАТА СЪС ЗАГЛАВИЕ "РЕФОРМА НА НЕОБРАЗОВАНИЕТО"

Open publication – Free publishing Реших "суровия материал", от който правя книгата си със заглавие "Реформа на НЕобразованието", да го публикувам в блога си един вид като сборник от есета – и на този сборник дадох предизвикателното заглавие Дневникът на учителя-бунтар (с оглед поне да ядосам някои по-дребни души) и с подзаглавие "Как да освободим съзнанията си от догмите и от страха?". Причината да постъпя така е следната: книгата "Реформа на НЕобразованието" се очертава да бъде, предвид това, че я подготвям за хартиено, за книжно издание, някъде около една трета част от общия обем на въпросния "суров материал"; един вид два пъти повече текст ще отиде, така да се рече, "в боклука". Е, съжалих за предназначения за "изрязване" текст, реших да го спася, по тази именно причина и издавам настоящия сборник. Реших да го запазя, може пък един ден да стане интересен за някои хора. Така и ще се запази големият общ контекст, в който се роди книгата със заглавие "Реформа на НЕобразованието". Тя предстои да бъде издадена в хартиен формат в съвсем скоро време. РЕФОРМАТОРСКИЯТ БЛОК Е СЪЩИНСКАТА, СЪЩНОСТНАТА, ИСТИНСКАТА, ДЕЙСТВИТЕЛНАТА ОПОЗИЦИЯ И АЛТЕРНАТИВА НА ГЕРБ

ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ 29 ОКТОМВРИ, ТЕМАТА Е: ИМАМЕ ЛИ НУЖДА ОТ БУДИТЕЛИ И ДНЕС? вторник, 3 ноември 2015 г.

Vladimir Levchev написа на страницата си във Фейсбук добър следизборен коментар, който ме провокира да кажа нещо важно по моя преценка, ето двата коментара и тук, в блога: Приятно гледане, приятни размисли!

Vladimir Levchev каза: Честита изборна победа на ГЕРБ! И особено на най-безспор-

ните кметове – Йорданка Фандъкова в София и Димитър Николов в Бургас! Честито и на Реформаторския блок, който значително разширява влиянието си в страната! За мен лично е радостно, че управляващата дясноцентристка коалиция има шанс да бъде постабилна след местните избори. Все пак смущаващ е фактът, че в България вече няма никаква сериозна опозиция. Няма вече национално, а не само регионално, значима опозиционна сила. Отдавна е ясно за мнозина – вече стана ясно за мнозинството избиратели, че БСП не е истинска лява партия. Нямаме сериозна ляво-центристка сила в България. За да има нормална демокрация, добре би било да се появи такава. Но в момента управляващата коалиция има повече шанс да осъществи нужните реформи в правната система, да се пребори с корупцията и феодалноолигархическия модел на управление по места в страната, да отмести България от последното място по стандарт на живот в Европейския Съюз. Дано да се справят! Ангел Грънчаров каза: Тезата, че в страната било нямало сериозна опозиция или алтернатива на ГЕРБ я възприемам като много опасна. Но я срещам на няколко пъти напоследък и то изказана от сериозни хора, ето затова искам да се изкажа отново по този важен въпрос. В опозиция или в алтернативно положение спрямо властта застава даже и всеки отделно взет гражданин, който не е съгласен с провежданата политика от управляващите – т.е. има критично отношение. Партиите пък, който се афишират у нас като опозиционни (в момента), именно БСП, ДПС и АТАКА, е много възможно да се държат така само привидно, а зад кулисите на политическото театро да си сътрудничат с управляващите в подялбата на келепира от властта. Много често, да не кажа постоянно откак съществува това правителство става така, че политическата сила, която официално е във властта, именно Реформаторският блок, по много пунктове от провежданата политика заема опозиционно отношение, т.е. издига алтернативи и се опитва да ги предлага на основната управляваща партия, именно ГЕРБ. Прави това с оглед да се рационализира управлението, сиреч, да се правят смислени промени или реформи за доброто на България. И това е оправдано предвид тежката обстановка, в която страната се намира, включително и международна, но и във вътрешен план процесите са доста объркани и сложни. По тази причина излиза, че действителната опозиция, алтернативата на политиката на ГЕРБ е от страна на Реформаторския блок. Тази е причината Б. Борисов да е толкова недоволен от своите партньори във властта, именно реформаторите, дотам, че постоянно забравя да играе главната си роля в политическото театро, а именно, да се джафка с официалните си

"опозиционери", именно с БСП, ДПС и АТАКА. Стига се дотам, че той напоследък започна да фали лидерите на тази съвсем мнима и формална опозиция, той чувства душевно родство и близост с тях, ето, пофали Миков, а с Местан е готов да се прегърне и цуне при първа възможност; да не забравяме, че Б.Борисов още смята Ахмед Доган за "най-големия политик на прехода", нали така се беше изразил? Тия моменти са твърде показателни. Имаме значи мнима, формална, игровотеатрална или дори циркаджийска (с оглед да работи политическо-медийният цирк за ошашавяне на наивното природонаселение) бих си позволил да я нарека, "опозиция" в лицето на БСП, ДПС и АТАКА, а пък действителната опозиция на управленския стил и манталитет на управляващите от ГЕРБ е тъкмо Реформаторският блок, той е носител на една друга култура, на друг стил на мислене и на поведение, на управление и пр.; независимо от това, че формално е част от властта, Реформаторският блок, повтарям, е същинската, същностната, истинската, действителната опозиция и алтернатива на ГЕРБ и на Б.Борисов. Да, признавам, такова едно положение е нестабилно и не е нормално, но за момента е точно така. Най-вероятно нещата ще се наредят съвсем скоро, ще си отидат на точното място: напрежението между партньорите във властта, именно ГЕРБ и РБ, е доста силно, конфликтите са неизбежни, те са и полезни, но доколко ще издържат нервите на Б.Борисов да търпи до себе си реформаторите вече е въпрос, на който никой не може да отговори. Възможно е още утре той да ги изгони от правителството и да се прегърне било с БСП, било с ДПС, било с АТАКА - щото, няма какво да си кривим душите, трябва да признаем, че цялата същина на Б.Борисов го тегли към тях, тях именно той чувства като родствени души, като единомишленици, те са просто еднакви екзистенциално-политически типове, ако ми позволите да се изразя така. Самият факт, че Б.Борисов така добре се погажда с гоцевите хора във властта, от АБВ-то, показва, че он има една най-топла връзка с левите и в БСП, доколкото нещо ляво има у тях де, щото тяхното родство е на основата най-вече на разбирането на властта като келепир, като доходен начин за задоволяване на мафиотскомутренски мурафети, на ненаситната лакомия, тоя тип се свежда до употребата на властта като далавера и пр., а тук нема лево, нема десно, нали така, драги ми г-н биг-бос Боко? Толкоз по този въпрос. Казах каквото имах да кажа. Та главното в тезата ми е: има същинска и същностна опозиция и алтернатива на ГЕРБ и тя е Реформаторският блок. Това, че в момента той е във властта, е за доброто на България, с оглед да се внася известна рационалност в управлението и да се прави все пак нещо смислено, да се работи за някакви промени, да се влияе на

нещата в положителна посока, да се използва властта, доколкото това е възможно, за градивни, конструктивни, плодотворни за цялото общество цели. А формалната и театрална опозиция в лицето на БСП, АТАКА и ДПС наистина не е никаква опозиция, камо ли пък алтернатива, те по същество са същия тип хазартни или чалга политически играчи като гербоваците, ама само дето некой им е наредил да играят усърдно едно безвкусно политическо театро, именно че са уж некаква опозиция; знаем, че това е за доошашавяване на наивното и немислещо природонаселение в страната. Но умните и опитващите се да разбираме истината хора не бива да се подвеждаме по тия игрички за профани или за дебили, нали така, уважаеми мислещи дами и господа? АМИ ДА ВЗЕМЕМ ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ПАРТИИТЕ, ОТ ДЕМОКРАЦИЯТА И ОТ ИЗБОРИТЕ И ДА ПРОВЪЗГЛАСИМ БОЙКО БОРИСОВ ЗА НАСЛЕДСТВЕН СУЛТАН! понеделник, 2 ноември 2015 г.

Всъщност почти навсякъде на общинско, както е и на националлно равнище ще се налага коалиционно управление, защото почти навсякъде общинското мнозинство е относително, а не абсолютно. Само в Бургас от големите общини и в още 6-7 по-малки общини ГЕРБ има абсолютно мнозинство. Какъв авторитаризъм, каква диктатура ви се привижда? Друг е проблемът и на съвсем друга място – липсата на алтернатива на това управление – нито "отляво", нито "отдясно" чуваме нещо смислено. Само претенции за власт. Моят коментар: Да се каже, че няма алтернатива на ГЕРБ, и то при положение, че самият ГЕРБ не е никаква алтернатива (като управленска философия, ценности, идеи, стратегия, осмислени подходи за упражняване на властта и пр.) означава да се каже, че у нас партиите вече са излишни, което е предверието на самата диктатура. Било имало само "претенции за власт", сякаш властта у нас по презумпция трябва да е само в ръцете на Боко. Ами да вземем да се откажем от партиите, от демокрацията и от изборите и да провъзгласим Бойко Борисов за наследствен султан, в чиито ръце е цялата власт, искате ли сторим това? ПОЛУЧИХ СЛЕДНИЯ ОТГОВОР НА МОЕ ПИСМО ДО МОН

Момчил Дойчев написа нещо във Фейсбук, на което се наложи да отговоря; ето и двата коментара:

По-реалистичната следизборна карта, не като оная цялата почти в синьо. След истерията, че щом една партия започва да доминира в областните центрове, започва едва ли не еднопартийна диктатура. Същото се случи и в 1995 – при почти изцяло червена общинска карта. Но видяхме, че само след година и половина БСП за втори път доведе страната до втора икономическа катастрофа и се срина политически. А в 1999 г. при около 40-45% доминирани от ОДС сини общини, левите иделози пропищяха, че започва диктатурата на "автократа" Костов. Сега – чуваме абсолютно същото – за идващата авторитарна диктатура на Борисов – само че повече "отдясно".

С благодарност даже е това писмо, представяте ли си – МОН ми изказва благодарност за моята гражданска позиция, дали пък някой вълк не е умрял нейде горе в планината? КОЙ Е ВИНОВЕН ЗА ТОВА, ЧЕ БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ Е ТЕЖКО БОЛНА?

Orlin Borislavov по повод обясненията на БСП за загубата им с това, че "българската демокрация е тежко болна": Много ми е смешно, когато БСП се тръшка за провалената българска демокрация. Та нали от първия ден след падането на социализма точно БСП хвърляше вината за всичко върху демокрацията. За тях демократите бяха "ония брадатите", или просто хлебарки.

БСП заложи безброй капани, с които да повали вярата на хората в демокрацията. С парите в куфарчетата порази всеки опит за честен частен бизнес и наложи своя капиталистическа класа, тясно свързана с ДС. Мутрите, които БСП създаде и пусна да давят малкия бизнес със задължителни "застраховки", убиха всеки шанс за успех на предприемчивите.

С вестниците, създадени с "една пишеща машина" и няколко милиона от БСП, тя насочи вниманието на хората към старци, които се сношават с кози, вместо към обсъждане на значими проблеми. Конституцията, която БСП гласува, и се погрижи да оплете такава правосъдна система, че да гарантира пълна безнаказаност на всеки големец – от гавазите в лагерите до Р. Овч. Косъм не падна от нито един престъпник освен кокошкарите през целия преход, и за всичко, разбира се, бе виновна демокрацията. И днес другарите ридаят, че демокрацията била опорочена! Да, опорочена е! Народът, когото дресирахте да не се интересува (кой говореше, че като отворим досиетата няма да се нахраним?) от важното, а да потъне в злоба, клюки под ритъма на чалгата. Правителствата, които БСП поддържаше неизменно водеха до кризи, ограбени банки, спрени еврофондове. Как очаквате да ви се отблагодари народът? Днес комунистите ядат отровните плодове, които посяха и отгледаха. Да им е сладко. За съжаление, и на всички нас. Проклети да сте, комунисти! Цитира: Вени Гюрова Alexandar Koshnicharov-Gibi: Гледам, че някои се радват на загубите на БСП (БКП). Ама тя приключи отдавна бе хора! ГЕРБ е БКП – и това е огромна беда за България! НЕЩО КАТО ЛАКМУС ЗА ТОВА КАКВО ИЗОБЩО ВДЪХНОВЯВА БОЙКО БОРИСОВ И КАКВИ, С ИЗВИНЕНИЕ, "ЦЕННОСТИ" ВЛАДЕЯТ СЪЗНАНИЕТО МУ Из: Борисов: Положих големи усилия да загубим Плевен С ГЕРБ никоя партия не може да се мери, обобщи той. За президентските избори: "И жени имам, и мъже имам и то с над 80% бият, имаме си настоящ президент, да ни е жив и здрав, но ще дойде време, когато ще говоря

по тази тема", показа Борисов строените зад гърба му успели на първи тур кметове и допълни, че от позициите, които РБ има в момента, не може да му диктува следващия избор...

"Ние още не сме отчели местните избори, вие ме питате за президентските. А резултатите сочат, че най-голям шанс има кандидат на ГЕРБ", отвърна Борисов... "Откакто съм човек ме питат дали ще се кандидатирам за президент", отговори той.

света, мрази ги повече отколкото ги мразят всички ония, които ги мразят възможно найсилно, именно ченгетата, платените медийни мерзавци, рублофилите и вся остальная сволоч, правете си сметка от това какво пък следва, щото Боко даже не се и опитва да крие ненавистта си към Костов и към десницата. Това е нещо като лакмус за това какво изобщо го вдъхновява и какви, с извинение, "ценности" владеят съзнанието му. Само от страх (пред Запада) он, Боко, още не се е фърлил да цалува нозете на БатюшкаГосударь Путин, но предвиждам и това да стане в идващите решаващи дни и месеци. България я чакат тежки и съдбовни моменти. Ще си платим цялата цена за този смехотворен разкош – че позволихме бодигарда на Тодор Живков да се намести начело на държавата и на нацията ни! Цялата унизителна цена ще платим. Такива неща не остават безнаказани... Все още можете да си поръчате новата книжка на списание ИДЕИ понеделник, 2 ноември 2015 г.

Кратък мой коментар: Тия дни Б. Борисов заяви, че ако навремето комунистите (БСП), именно Румен Петков (тогава министър на вътрешните работи) и Георги Първанов (тогава президент на България) не го били уволнили от поста му главен секретар на МВР, то нито ГЕРБ щяло било да има, нито щяло било да ги има тия победи над БСП, които ГЕРБ постигна. Правите ли си сметка какво означават тия думи: той се бил зафанал с политика щото го уволнили от поста му в МВР и по тази причина бил станал в крайна сметка не само премиер, но и се готви да става нещо като "баща на нацията", един вид "нов Тодор Живков" и прочие! Ако комунистите (кукловодите) го бяха оставиле на поста му в МВР, инак казано, той щеше да си сътрудничи вечно с комунистите, нали така излиза? Но понеже го били уволнили, та затова, за да им отмъсти, он се бил зафанал с политика. Но това съвсем не значи, че във всеки един момент пак би се зафанал да сътрудничи с комунистите, но вече от позицията на силния. А нима някой може сериозно да си мисли, че он не си сътрудничи с комунистите и ченгетата и сега? Издава по този начин наш Боко и найсъкровените си мисли, ала изобщо не се усеща. Аз безброй пъти съм писал за това кои са най-съкровените мисли на наш Боко, та по тая причина сега няма да се повтарям. Он мрази Костов и десните повече от всичко на

Тече интензивното разпращане на новата книжка на списание ИДЕИ до абонатите и до поръчалите си я... вие поръчахте ли си я? :-) В този брой има и оригинални текстове от Хусерл, Сартр, У. Джеймс, Мамардашвили... 152 страници само за 5 лв. Предговорът на подготвяната за печат нова книга със заглавие "Реформа на НЕобразованието" неделя, 1 ноември 2015 г. Кратък предговор Тази книга е писана през август, септември, октомври 2015 година. Тя има особен стил – репортажно-публицистичен, като при това трябва да се отбележи, че е писана от философ, т.е. принадлежи на жанра на т.н. философска публицистика. Това обаче не означава, че авторът ни занимава с някакви отвлечени от живота и реалностите размишления за съвсем абстрактни, принципни, фундаментални неща или същности; напротив, точно обратното, тук имаме една неотделимо близка до живота и до конкретните реалности на образо-

вателната ни система философска публицистика.

Авторът детайлно разглежда непосредствените дадености на съзнанието и на живота, анализът му прояснява съвсем конкретни жизнени ситуации – и едва на тази основа съсредоточава вниманието си към главния проблем: как, по какъв начин могат да бъдат решавани натрупалите се противоречия, кой е пътят за излизане от тях, какво конкретно трябва да правят образователните дейци, учителите, учениците, родителите също, та нещата лека-полека да си отидат на точното място. Иначе казано, това е книга, зовяща за незабавни промени, които при това следва да се правят „отдолу”, без да се чакат никакви указания и напътствия от висшестоящите ръководни власти. Затова може да се каже, че пред нас е книга, която е обърната предимно към жертвите на погрешно скроената образователна система у нас – една наистина анахронична, крайно абсурдна, ретроградна система, която при това се разминава със самата идея за това що е образование; и то дори не просто с нейното съвременно разбиране, а, бих си позволил да кажа, и с нейното извечно и изконно разбиране, с разбирането, което съществува от векове. Защото по начало всяко образование е нещо, което спомага за раждането на конкретния жив образ на една пълноценно развита и жизнеустойчива, иначе казано, адекватна на изискванията на самия живот човешка личност, с подобаващите за неговите предизвикателства качества и способности. Точно това днешното българско образование съвсем не го прави, поради което е и определено като НЕобразование, схванато е като призрачен феномен, нямащ нищо общо със същинската идея за образование, със същината на образованието като такова. Книгата ми е покана за пределно честен, открит и разгорещен разговор с всички, на които не е безразлично какво

става в българските училища. Тя е продължение на един такъв разговор, който всъщност от години се води в блога ми, но намерението ми сега е да направя нужното този разговор да бъде поставен на подобаващата плоскост. Именно на действената, практически ориентираната плоскост, плоскостта на конкретното правене на промени, на работата, вдъхновявана от иновации, от непосредствени творчески актове, от всекидневно експериментиране, от опитване и от търсене – и то не само в сферата на съзнанието, но и най-вече в сферата на истински действителния живот, сферата на делата, постъпките, действията, деянията, постиженията. Освен че, разговаряйки, се променяме в най-съкровеното мисловно и идейно отношение, успоредно с това ще трябва да променяме личностите си в измерението на своите практически подходи, на своя непосредствен живот, на своите практически изяви, т.е. налага се да започнем да изявяваме по съвършено нов начин личностите си. И ще трябва също така да допринасяме за пораждането на съвършено нов тип отношения помежду ни. Промяната започва винаги с промяна на идеите, а на тази база, след като в съзнанията ни се е запалила искрата на новото, то това неумолимо ще доведе до лумването на огъня на истинската промяна, тази в живота, в съществуването ни. Убеден съм, че тази промяна, колкото и да е плашеща за някои хора, предстои съвсем скоро, тя вече тече, но мнозина даже не я забелязват – или не искат, пък и не могат да я забележат. Или дори имат неблагоразумието да й пречат, и то на най-първично, инстинктивно ниво. Но тия техни усилия, впрочем, са напразни – и са съвсем обречени. Имам предвид усилията на образователните бюрократи, намиращи се на властващи позиции – това е ретроградната сила, която всеки ден работи срещу същностния и коренен интерес на цялата нация. А нацията ни съдбовно се нуждае от коренна промяна в качествата на прословутия човешки „матр`ьял”. Този е смисълът на всяка същностна реформа в образователната сфера: да се освободи човешкият фактор, младите хора да получат нужните им условия да разгърнат потенциала си, да развият качествата си – с оглед да отговорят на предизвикателствата на времето, в което живеем. Толкова. Ще добавя само това, че книгата ми има два варианта: пълен и кратък. Първият е издаден само онлайн. Краткото издание пък ще бъде издадено и в хартия; кратко е по понятни причини – да е удобно за ползване и да е по-икономично; никой не обича дебелите, многословни и тежки книги. Приятно четене на всички, които ще държат в ръцете си тази книга – или ще я разлистват на компютъра си! Желая ви да имате полза от написаното в нея, от смисъла, който тя ще ви даде. Книгата ми се надява да бъде малък подтик към промяна-

та, но всичко останало вече си зависи единствено от вас самите.

1 ноември 2015 г. Пловдив, Авторът ОТКЪСНАЛИ СМЕ СЕ ОТ ХРИСТИЯНСТВОТО, ИЗОСТАНАЛИ СМЕ В ЦЕННОСТНОТО СИ РАЗВИТИЕ

Отец Рафаил: Хибридната война на Кремъл е факт – разбива ценностите ни, Интервю на Косара Белниколова Православното християнство се подменя с путино-дугиновото православие Русия става особен хибрид – най-зловещото от комунизма и най-зловещото от фашизма Ако духовниците от протеста на "Атака" са ръкоположени в свещен сан, трябва незабавно да бъдат лишени от него и низвергнати, казва пред Faktor.bg игуменът на Кладнишкия манастир "Свети Николай Мирликийски Чудотворец" и завеждащ енорията при манастирския храм за Софийска света митрополия – Отец Рафаил, притеснителен ли е фактът, че не познаваме и не почитаме православните си празници, а се увличаме по Хелоуин?

– Хелоуин отдавна е изгубил смисъла си на религиозен празник, включително и езическата си връзка. Мисля, че това е естествен процес на културация, Хелоун се празнува предимно от деца. Той е един детски празник, който може да бъде съотнесен с нашите коледари и сурвакари, където има генезис на злото, който много отдавна е загубен, както и при мартеничката. Аз лично не виждам нищо лошо в тези празници. От друга страна, имаме редица религиозни празници, но за съжаление в тях се набляга предимно на битовата и кулинарната страна, като, за жалост, празникът не се свързва с религиозната му същност.

– Но много хора се сещат да запалят свещ и да влязат в храма именно на такива празници?

– В България практикуващи православни християни са между 1 и 2 процента от населението. Това са хора, които имат базисни познания за вярата си, които се приобщават към светото тайнство, което всъщност е основата на църквата. Те се изповядват макар и рядко, но това са хората, които водят църковен живот. Дори има и абсурд – при едно от преброяванията в България, за вярващи в Бога се бяха определили около 51%, а за православни – 57%, което означава, че имаме 6% православни атеисти. Този факт показва колко битовизирана е представата за вярата и православието. Само на големи празници се сещат хората да запалят свещ, без въобще да се вниква в същността им.

– До колко слабите ни познания за религията са следствие, че тя не се изучава в училище, а децата си организират партита като за Хелоин?

– Това, което отличава българите от европейците е, че въпреки че Европа се е дехристиянизирала до голяма степен, европейците имат базисно библейски познания. Средният европеец познава поне библейските персонажи, докато при българина нещата са сведени до един битовизъм. Въпросът с въвеждане на религия в училище не е панацея. Проблемът е, че като че ли ние искаме нещо да ни бъде въведено и да е задължително, и едва тогава да „влезем в него“. Ако човек се интересува и е мотивиран, няма никакъв проблем в това информационно общество да се запознае с вярата си. Колко от тези хора, които постоянно говорят и оправдават себе си, найвече леността си с това, че няма предмет религия в училище, са проверили къде има неделно училище, потърсили ли са енорийския си свещеник или материали, включително и в интернет? Това издава един манталитет, който до голяма степен, може би, е наследен от социализма. Тук въпросът е като за яйцето и кокошката. Непрекъснато се очаква държавата да сведе нещо до нас, а ние да бъдем клиенти и да го усвоим – независимо дали се отнася до еврофондове или предмета "Религия".

– Говорим за християнския морал и ценности, но как духовенството може да бъде убедително, след като свещеници бяха на протест пред Народното събрание в защита на хулиганското поведение и пещерния национализъм на Волен Сидеров?

– Ако това са действително канонични свещеници, поведението им е съвършено недопустимо. Да бъдат защитавани националистически ценности и един хулигански акт, да бъде защитавана една фашизоиднаи расистка организация, каквато е „Атака“, от хора, които са християни, е съвършено недопустимо. Ако тези хора са ръкоположено в свещен сан, трябва неза-

бавно да бъдат лишени от него и низвергнати.

– В този контекст е и усещането, че русофилството е пропило църквата ни?

– Не може да кажем, че църквата е русофилска, по-скоро това е една представа за нея, която може би умишлено се насажда. Но трябва да се каже, че за съжаление църквата в Русия през последните 10 години, в ерата на Путин, претърпя много сериозни девиации. В религиозната си част се отдели от Христовото послание и започна да обслужва имперските интереси и амбиции на путиновата власт. Важно е да направим разграничението. Църквата се ръководи от Светия дух и живее чрез тайнствата си. Аз говоря предимно за висшия клир. Това не е непознато от църковната история на Русия. Знаем, че от времето на синодалния период – от царуването на Петър I до революцията от 1917, положението не е поразлично. Църквата там се явява инструментала на Империята в нейните амбиции, което довежда не толкова до атеистични настроения в Русия, колкото до антиклерикални с много голямо основание. Но тогава се появява и един компенсаторен механизъм на Синода. След революцията пък Църквата е живяла чрез мъчениците. Тя не може да бъде извратена като такава, но за съжаление, нейното ръководство в много случаи може да я предаде.

– Забелязва ли се такава тенденция и в България?

– Дай Боже да няма и се надявам да няма. От двама души с расо на протеста на „Атака“ не може да направим такъв генерален извод. Това е по-скоро масова представа, която се създава. В църквата има и много силни хоризонтални връзки и много различни течения, тя не е нещо толкова хомогенно, колкото незапознат човек си представя. Доколкото идеологията на партии като „Атака“ са несъвместими с Христовото учение, такива хора не могат да бъдат служители на църквата, не могат да бъдат и християни.

– Но самият Волен Сидеров е завършил богословие, как ще коментирате действията му през последния месец?

– Според мен става дума за един безпринципен човек, който е успял да впримчи едни много низки страсти в хората, които са най-лесният начин да бъдат компенсирани, когато страховете биват имплицирани върху някакви групи – дали ще са сирийците, дали ще са бежанците, ромите. Но от тях се възползва една чужда на нас държава – Русия.

– Вашата позиция за бежанците е поразлична от становището на БПЦ, на какво се опирате?

– Многократно съм казвал моето мнение и то не може да бъде различно от това, което е записано в Евангелието – длъжни сме да приемем бежанците и да ги обичаме – това ни е завещал Христос. Не може да съществува различно от това мнение в църквата. Мисля, че самият Синод разбра грешката си с това недомислено становище. Имаше много силна реакция и от клирици, и от християни, включително и от чужди държави. Да не забравяме, че българите или сме бежанци, или имаме близки свои роднини бежанци. Що се отнася до икономическите емигранти – последните 25 години, 25% от българите са такива в чужбина. За съжаление народът ни не се справи добре с тази ситуация. Разбира се, има и определени рискове, но нашият дълг като християни е да поемаме рисковете. Страхът не бива да бъде първата ни реакция. Дори да приемем риск на саможертва. Всички тези приказки, че покрай бежанците ще загубим националната си идентичност, че ще ни сменят вярата и ще ни завладеят са несериозни, на фона на факта, че имаме 1% практикуващи християни. Въпросът от Светото Евангелие до завета на св. Иван Рилски за гостоприемството и помощта е нещо, което не подлежи на съмнение. Ако някой трябва да вземе мерки и да защити хората, това са органите на държавата. А те – заради двама улични побойници, заедно с цялото министерство, не могат да въведат ред. Може би тази полиция се чувства уверена, само когато трябва да озаптява студенти. Очевидно в тази система нещо не работи както трябва. Ако всеки не може на своето ниво да върши работата си, а чака непременно инструкции отгоре – това означава, че нещо много дълбоко в държавата и системата е сбъркано.

– Говорим все за вярата, а нафората, която е един от заветите на Христос трябва според екипа на министър Москов да бъде включена в списъка с вредни храни?

– Не знам дали това е така със сигурност, но нафората не се продава и затова не може да бъде обложена с данък. Лично за мен тази идея, както и други на министър Москов, са недопустими. Като започнем с изказването му за ромите и стигнем до нафората. Казвам личното си мнение. Изказването му преди време предполагаше да бъдат лишени хора от медицинска грижа по етнически признак. Полицията е тази, която трябва да осигури спокойствие както на пациентите, така и на лекарите. Проблем е, че например като стане инцидент, се набляга на факта, че извършителят е от ромски произход. Аз лично никога не съм се почувствал застрашен от този етнос. Отношението към него се дължи може би и на дехристиянизацията ни като общество. Ние под православие разби-

раме от боядисаното яйца до какво ли не друго, но не разбираме нищо от Христос. Първо е информираността, а после – приемането на ценностите, които ни дава християнството. Говорим за процес, който има много компоненти. Българинът се колебае между колективизъм и индивидуализъм, но не е солидарен. Това се дължи на факта, че сме се откъснали от християнството. Но защо други народи не се отделиха така лесно, въпреки че бяха подложени също на комунистически терор? Трудно е да поставя диагноза в такава ситуация - Припомняте за наследството от комунизма, а в каква степен то оказа влияние върху наблюдаваното напоследък агресивно русофилството в България?

- Факт е, че Русия води „хибридна война“ срещу България и се опитва по всякакъв начин да дестабилизира обществото ни и държавата. Факт е, че и тази война дава определени плодове. Най-голямото й „постижение“ е да създаде съмнение в ценностите. В момента путиновото управление дори не се стреми да покаже, че Русия е добра, то по-скоро се опитва да докаже, че и другите са същите и да девалвира истината. Русия все повече се превръща в една империя на злото и има все подеструктивно влияние върху света. И не на последно място – подменяйки православното християнство с путино-дугиновото православие, извършва нещо много лошо, защото дискредитира самата идея на християнството. То е диаметрално-противоположно на това което виждаме. Очевидно има една реставрация в Русия на най-зловещото от комунизма и на най-зловещото от фашизма – особен хибрид. В момента, използвайки като идеологическа форма православието, изваждайки от него неговото ДНК, слава Богу, нещата не са застрашителни. Виждаме отвратителен идеологически микс. Относно България – тази политика достига до нас, но нещата не са застрашителни. Има около 10-15% русофили. Проблемът е, че българинът дълго време е изучавал по некоректен начин история и до известна степен и за жалост той по-скоро борави с архитипи – освободител/поробител. По някакъв начин ние сме изостанали с ценностното си развитие в 19ти век. Читателски коментари, които споделям: Най-после да се появи и читаво отче, начетено и нормален човек. Ако имаше още такива, сигурно църквите щяха да се пълнят с хора. (mechok) Уникално! Право в десетката! Горд съм, че попадам на толкова начетен духовен служител, с когото да мога да кажа, че споделям едни и същи ценности... Ето, така си представям Българският патриарх! Така един Български патриарх (като Патриарх Евтимий в миналото) защитава и напътства паството си! Отец Рафаил е нашият бъдещ патриарх, а не онова каге-

бистко-десарско хюмне от Пловдив, дето светотатства и лепи върху старинни български икони тапети с руски светци и азиатски многоглави църкви! Не може един родоотстъпник и национален предател-хомосексуалист да бъде български патриарх, както се опитват да ни го натрапят руските путинофили. Ето, намери се един свят мъжсвещеник да поведе българските християни! От нас зависи да си го изберем и наложим! (Православен българин) МОИТЕ ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ НА РАДИО БЛАГОЕВГРАД ОКОЛО СИТУАЦИЯТА СЛЕД ИЗБОРИТЕ

НЕЩО КАТО "ОТКРИТ УРОК" В МОЕТО "СЕЛСКО УЧИЛИЩЕ", В КОЕТО "РАЗМЯТАМ КРЪЧОЛИ" ВЕЧЕ ТРЕТИ МЕСЕЦ

Имам, дето се казва, "работа и на ушите", но все пак ще отделя малко време да напиша нещо в дневника си. По ония същите "лични въпроси", които обаче са свързани с основната за мен тема около ситуацията в българското образование и училище. От доста време се каня да пиша за разни случки и преживелици, свързани с битието ми на учител, но все не намирам време, щото други истории ме завъртяха. Но ето, днес е неделя, ще се постарая да наваксам и да кажа онова, което си заслужава все пак да бъде казано и особено написано. Ще започна оттук: по повод на осъдителната присъда за клевета, издадена от Районен съд в Пловдив над директорката на ПГЕЕ-Пловдив по заведеното от мен съдебно дяло си заслужава тук да приведа като квинтесенция на един възхитителен, с извинение, морал – ето тия думи, що благоволи да ми напише една разгорещена фенка на упомената администраторка: Ще си плати глобата и толкоз, все едно е пресякла на червен светофар, а

Грънчаров ще духа супата и ще мята кръчоли по селските училища. Какво ще кажете, а – какъв дантевски замах долавя тук опитното ухо, а? Грешка няма тая другарка, бравос! "Мята кръчоли" го е написала (вместо "крачоли"), но какво да правим, за некои по-напреднали хора и законите на правописа явно не важат, а какво остава пък за моралните и за останалите несъществени закони. Само упоменавам този факт, въздържам се от какъвто и да било коментар – та всеки сам да си прави надлежните изводи. А аз продължавам нататък, иска ми се да разкажа нещичко за прословутите "селски училища", в което, както е изрази тази другарка, напоследък "размятам кръчоли". Впрочем, училището, в което напоследък размятам "кръчоли", съвсем не е селско, щот Раковски е все пак град. Пък и аз самият не си падам прекалено много по градската интелигентска "изтънченост", по която се възторгва толкова много въпросната тъй правопишеща другарка, аз лично много обичам селската идилия, спокойствието, пасторалността на есенните природни пейзажи, да, за мен природното, натуралното е значително по-възхитително от толкова "културната" "градска" безцеремонна, с извинение, "ентелегентност", която без капчица смущение демонстрира все тази същата другарка, която ми пожелава да мятам още много години "кръчоли" из селските училища. Къде се намира едно училище, на село или в града, едва ли е от такова голямо значение, защото в училището са найважни хората – предимно младите, учениците са най-важни, те правят училището, а не нещо друго. Не и, особено, адресите в техните лични карти. Но това, което наймного ми харесва тук, в "селското училище", в което работя напоследък, е следното: хората тук са значително по-неопоро-чени, по-чисти са някак си, тук също така догмите на образователната система сякаш не действат така жестоко, поради което младите са се опазили от тяхното менгеме. И по тази причина са по-възприемчиви към новостите. Та работата ми тук върви, е, разбира се, има си съответните трудности, не е като да ги няма. Ще опиша една типична ситуация, която мисля много говори и показва. Задавам тема по етика. Обяснил съм на учениците още от самото начало, че ние ще се опитваме да изучаваме етиката не просто като "система от знания" или "поучения" за "правилен живот", те теоретично или само научно, а ще се постараем да я възприемаме по съвършено друг начин: като изкуство на разумния, на достойния, на истински човешкия, на подобаващия за човека живот. Навсякъде учат етиката (и всичко друго, дори и същинската философия) като "свод от сведения" или "информации" за това или онова, е, ние няма да говорим ЗА етиката или ЗА философията, а ние просто ще опитваме да философстваме, при това намирайки се вътре във философията, ще се опитваме да правим практи-

чески своя собствен или личен "морален свят", своята собствена или лична моралност; този е смисълът на така наречената "Етика на достойнството", по която аз предлагам на моите ученици да се упражняваме: ще се усъвършенстваме в това толкова вдъхновяващо, ще преуспяваме в "изкуството да се живее", а няма само да се задоволяваме с това да знаем нещичко за това що е достойнство, що е пълноценен живот, що е свобода, не, нас това не ни задоволява, ние предпочитаме да сме свободни, а не само нещичко да поназнайваме за свободата, ние ще работим за постигане на свободата си, на достойнството си, но в изцяло практически план, ще освобождаваме собствените си съзнания, ще работим за това да се проникнем от тъй вдъхновяващата идея за достойнство, ще правим така, че тази идея да ни овладее цялостно, без остатък, да ни промени, да станем съвършено различни личности, в сравнение с това каквито сме били преди това, преди заниманията си с етика, с философия, с личностно развитие и пр. Нас съвсем не ни задоволява това, което ни предписва системата, а именно да поназвайваме нещичко за "тия неща", и то по един изцяло папагалски начин, не, нас това съвсем не ни задоволява – щото, вероятно, не сме толкова изтънчени "градски питомци", а щото сме, така да се рече, "селяни"! :-) Давам това разяснение и за гжа инспекторката по философия, която още не може да вдене кое е именно онова ново, което предлага моята методология, моят подход в обучението по философия, въпреки че тия неща аз съм ги описал и представил в своите учебни помагала, които съм й подарил преди повече от 10-години, но тя явно от прекомерна заетост не е имала време да проучи и разбере. Както и да е, простете за отклонението, та значи задавам темата си по етика на учениците, дал съм им съответните разяснения, и сега те вече трябва да отговарят на ето такива едни шантави въпроси: Кой съм аз? Как съм? Какво правя? Как живея? Защо живея? На какво се надявам? Какво обичам? Какво харесвам? и т.н. Питам кой иска да каже до какви мисли са го навели тия въпроси, и в резултат, естествено, в класната стая настъпва... тишина. Учениците ме гледат със загадъчни погледи, а някои със нескривано съжаление. Какво му става на тоя учител? Странен тип, как може да ни поставя такива... глупави въпроси? Такива мисли чета в очите на повечето ученици. Тук-там обаче в очите на някои ученици заблестяват обаче съвсем други пламъчета. Но си личи, че те нямат решителност да поискат думата. За мен това нещо, блещенето на пламъчетата в нечии ученически очи, е главното. Щом доловя това блещукане, вече съм спокоен. Интересно е, че в Раковски сякаш по-често в очите на младите усещам такова заблещяване на въпросните пламъчета. Не зная защо е така. Примерно оня ден даже имах двама-три ученика, които не само че са

превъзходно разбрали моята идея с търсенето на лични отговори на тия "коварни въпроси", но и дори ми дадоха сносни отговори, което е чудесно! Но, примерно, в един клас учениците мълчат, а пък някои дори се преструват, че не са ме чули какво питам. И си приказват нещо там. Усмихват се. Провикват се. Един зевзек, ухилен до уши, ми отговаря, едва сдържайки се да не прихне, ето как: - Кой съм аз?

- Ванчо от Раковски!

- Как съм?

- Ейляк!

- Какво правя?

- Хиля се!

- Как живея?

- Бива!

- Защо живея?

- Не знам!

- На какво се надявам?

- На нищо!

- Какво обичам?

- Котета, момичета!

- Какво харесвам?

- Срам ме е да кажа! Искате ли да кажа? Класът се залива от смях! Учителят порядъчно е подигран с тия свои смехотворни въпроси. От които се възмущава даже инспекторката по философия в Пловдив. Смее се и отец Артур, полският францискански монах от близкия манастир, който пак дойде в мой час, той често обича да влиза в моите часове, ей-така, сякаш е нещо като ученик, сяда най-отзад и само слуша. Интересно е да отбележа, че за 32 години преподавателска кариера в моите часове нито веднъж, повтарям, нито веднъж не е пожелал да влезе родител на някой от учениците ми, т.е. общо взето българин комай нито веднъж не е пожелал да влезе в мой час, да се поинтересува с какво се занимаваме, но ето, отец Артур, полски католически духовник, веднъж влезе, пък изглежда му хареса, и оттогава доста пъти е влизал в моите часове. Което за мен е страхотен комплимент. Явно такива учители като мен, дето у нас ги уволняват, провъзгласяват ги официално за "пълни некадърници" или за "изцяло негоден да бъде учител", такива като мен значи са интересни за човек, идващ от Европа, интересни сме като учители за един европеец, европейци такива като нас изглежда могат да ни оценят, но тук у нас ний изобщо за никой изглежда не сме интересни. Както и да е, отец Артур също се смее, но си личи, че нещо напира у него, иска нещо да каже, и след като вижда, че на моите подпитвания и подхвърляния никой от учениците не откликва, в един момент отец Артур не се сдържа, вдига ръка и казва: – Господине, искам нещо да кажа! (Отец Артур говори много добре български език, но с полски акцент, което прави думите му изключително мелодични.) Как, господине – обръщайки се към мен, пита отец

Артур – се нарича мястото, където живеят свиньие? (Пиша думата горе-долу така, както я произнесе отец Артур.)

- Ами нарича се свинарник или дори кочина – отвръщам аз.

- Да, свиньиарник, да, добре! (Думата "кочина" явно не го впечатлява, щото е чужденец и не може да схване иносказателния й смисъл.) Знаете ли, ученици – продължава отец Артур – моят дядо в Полша се занимава с отглеждане на свиньие, има си свиньиарник. Но Полша е в Европейския съюз и често свиньиарника му го проверяват за чистота. И знаете ли какво установих като идвам в училище? Често забелязвам, че на моя дядо свиньиарника в Полша е много по-чист от... вашето училище, в което често сте заринати в боклуци! Аз съм чужденец, поляк, казвам ви какво установяват моите очи на чужденец: в училището е помръсно от свиньиарника на моя дядо в Полша, полските свиньие живеят в по-чисти условия от вас. Какво ще кажете за това мое наблюдение?

Учениците се умълчават и се замислят. Аз също се замислям. Улавям се и мисля за това, че отец Артур явно не е виждал истинска българска мръсотия, щото училището в Раковски е доста чисто, но ето, него това го е впечатлило. Ах, каква превъзходна мръсотия имаме у нас, в България, на други места, в други училища!!! Учениците мълчат и мислят. Аз ги подканям: – Това, което казва отец Артур, е много интересно: той с очите си на чужденец е видял нещо, което ние съвсем не забелязваме, щото сме привикнали: по-зле сме от полските свине в това отношение, по отношение на чистотата. Кой съм аз? – итересно, защо на някой не му хрумна да отвърне: аз съм човек?! Неслучайно никой не се сети да каже това, което би следвало да е най-близко. Да не би да излезе, че ние подсъзнателно не сме сигурни дали сме човеци? А може би сме... свине? Отец Артур се усмихва и също става да подпитва учениците, да ги насърчи да се замислят. Не откликват. Имам чувството, че някои от тях даже сякаш са се обидили на сравнението, което той отправи, тази дума "свиньие", която той толкова пъти повтори съвсем умишлено, изглежда е "наранила" нечии по-чувствителни души. Нека малко да ги заболи. За да смекча болката им, аз разказвам ето каква история: – Преди няколко години един учител в училището, в което работех тогава, беше се изпуснал да нарече учениците си "говеда". И те се бяха обидили на тази дума.

Е, казал: "Държите се сякаш не сте човеци, а... говеда!", а някои, които имат почувствителни души, се бяха оплакали "там, където трябва". Наказаха, доколкото си спомням, този учител с "мъмрене" заради обидната дума. Но ето, оказва се, това, че уж приличаме външно на човеци съвсем не ни прави такива, напълно възможно е някои да дегенерират и без да усетят да се превърнат било в говеда, било в свине, било в нещо друго. Човек може да бъде всичко, което пожелае, не е ли така? Вие виждали ли сте човек със свинско поведение? Защо толкова се обидихте на тия думи? Отец Артур просто ви помогна да видите нещата по по-различен ъгъл. Казвам това, и отец Артур пак иска думата, понеже учениците все повече се замислят; казва ето какво, което е още попровокиращо: – Аз съм поляк, мога още сега да се махна от България. Много хора, които идват в манастира, ми казват: какво правиш тука, махни се от тази страна! Иди на друго място. Аз мога да ида да живея в цял свят, в която си искам страна. И съм живял в много страни. Искам обаче да живея в България, щом Бог ме е изпратил тук. Утре да поискам мога да отида да живея в Ню Йорк, примерно. Но има нещо в България, което не е както трябва да бъде. Ще ви кажа какво ми каза един приятел, който е турчин, живее в Истанбул, той е много богат човек при това. Веднъж ми каза следното: българите явно сами не могат да се управляват и да си устроят сами живота; май изглежда е нужно ние, турците, отново да дойдем и отново да поемем работите тука в свои ръце, та да оправим България – както някога е било. Какво ще кажете за тия думи но този човек?

– пита отец Артур, не давайки си сметка, предполагам, каква дълбока рана в българската душа докосват тия негови думи. Учениците гледат като втрещени. Турците да се върнат отново и да ни станат пак господари, те отново да ни оправят и управляват – щото ние сами не можем да се оправим! Предчувствайки събирането на енергия за един превъзходен скандал, аз вземам думата и казвам ето какво, с намерение хем да сипя масълце в огъня, хем да отклоня атаката от немощната фигура на отец Артур, който дръзна да каже тая толкова жестока за българската душа истина; та казвам ето какво: - А аз пък знаете ли какво си помислих като чух думите, които е казал този турчин: ако, да допуснем, турците пак дойдат и отново ни станат господари, и поемат положението у нас с твърда ръка, имам чувството, че голяма част от българите, дето сега се пъчат, че били големи патриоти, първи ще клекнат на колене и ще почнат да им целуват ръцете, и да благославят господарите си – щото тоя човешки тип има постоянна нужда от това да има на кого да се кланя! И такива са готови да се кланят на каквито и да са ни господарите – било турци, било руснаци, няма значение какви са,

важното е да имаме господари, на които да се кланяме. Най-голямата беда на нас, българите, е че огромната част от народа ни съвсем не разбира какво е свобода, ето нещото, от което ние най-много се плашим, ето по тази причина сме и най-бедни в Европейския съюз. А знаем, че народите, които най-много обичат свободата и се ползват от нея, са и най-богати, и най-преуспели, и най-напреднали. Казвам това, отец Артур кима разбиращо с глава от стола си, с него превъзходно се разбираме. Щото и той е философ, има философско образование и има правата да бъде преподавател по философия. Двама философи, виждате ли, водим часовете в това наше "селско училище", в което съдбата ме прати "да размятам кръчоли". виждате колко много сме напреднали ний, дето обитаваме селските училища. Както и да е. Спирам дотук. Да спра, щото да не се поинтересуват от Инспектората, щото правим някакви нерегламентирани "открити уроци", отец Артур посещава часовете ми заради своя личен интерес, човекът ми се изповяда, че има нужда да общува по философски теми, та затова идвал в часовете ми. Да, ама е свещеник, монах, и при това – католик. Францисканец. Дали с това не нарушаваме някаква клауза на системата? Системата предписва народът, родителите и обществеността да изпитват пълно безразличие към случващото се в училищата ни, ето, народът, родителите и обществеността у нас изпитват точно такова пълно безразличие. Да, ама един монах, дошъл от Европа, поляк, е знае, че трябва всички да изпитваме пълно безразличие към случващото се в българските училища и ето, той самият идва в мои часове, слуша, много рядко се и изказва. Помага ми така, както никой друг не ми е помогнал. Даде ми кураж да издържа в новите условия, щото аз един път бях решил да се махам сам. Бяха ме ядосали едни циганета и аз бях решил да си вървя. Казах на отец Артур, който се случи наблизо. Той ми отвърна: – Напълно Ви разбирам. (Отец Артур ми говори на Вие, както и аз към него се обръщам по този начин.) И аз също имам понякога тази мисъл в главата си: да бягам. Да се връщам в Полша. До оставя България. Да ида в друга страна. Но, господине, помислете: има и такива ученици, на които Вие сте необходим – и тях ли ще оставите? Какво те ще правят без Вас? За тях помислете. И аз разбрах и се постарах да издържа. Ето, мина трудния период, макар да си учител в съвременно училище всеки ден е едно изпитание. Е нещо като занимание с екстремен вид спорт, по думите на Д.Биков, руски поет, писател и телеводещ, който също така и учителства в едно московско училище. Ходя си аз на работа в "селското училище" в град Раковски вече трети месец. Блазе на другарките от ТЕТ-Ленин, които, по техните собствени думи, били "нямали

никакви, повтарям, абсолютно никакви проблеми с учениците"! Блазе им! И директорката Анастасова на онова същото съдебно дяло, което тя загуби, благоволи да каже, че само Грънчаров бил имал проблеми в "нейното училище", другите учители съвсем били нямали никакви "съществени проблеми". Те имат "несъществени", аз пък предпочитам да имам "съществени" проблеми. Като философ за мен подобава да се движа все до същността. Хубав ден ви желая! Размятайте от утре и вие "кръчолите" си по пътищата на своя живот, бъдете също така с непресекващо ведро настроение, а днес идете да гласувате за кмет – ако още не сте си избрали такъв. Аз ставам след малко и отивам да гласувам. До скоро! ЩЕ НИ СЕ РАЗМИНЕ ЛИ ТАЯ ГОРЧИВА ЧАША: ДА СИ ТУРИМ ПОЖИЗНЕН ОПРАВЯЧ, НЕСМЕНЯЕМ ГОСПОДАР, КОМУТО ДА СЕ КЛАНЯМЕ СЯКАШ СЯКАШ СМЕ РОБИ – ВИЕ ТОВА НЕЩО ИСКАТЕ ЛИ ГО?!

Alexandar Koshnicharov-Gibi, който често ме поразява с удивително точните си лаконични коментари, написа на страницата си във Фейсбук следното: Българите в огромното си мнозинство въобще не си дават сметка, че се задава диктатура от руски тип по подобие на Путин – и те имат основната вина за това. А още по-лошо е, че някои политици в дясно или не го разбират или заради наивността си стават неволни съучастници. Кога ли ще прогледнат? Тия думи ми дават основание и аз да кажа нещичко по така и така открилата се важна, дори съдбовно важна политическа тема, свързана със самото съществуване на една евентуална бъдеща демократична и прилично европейска България: "Ела, зло, че без тебе още поголямо зло!", тази ли е причината ние, десните хора, да си затваряме очите за кусурите на Б.Борисов и на гербоваците – щото без него на главата ни пак ще се качат комунистите?! А Боко, с всичките си кусури и мурафети е все пак по-малкото зло от тях, тъй ли? Он е "десен", тъй ли? Он, за разлика от комунистите, е демократ, тъй ли?! Он, за разлика от комунистите и другите руски мекерета, е проевропейски, така ли смятате? Убедени ли сте в това или не съвсем? Щот и аз не съм много-много сигурен, та затова питам, ако вие знаете каква е исти-

ната за неговата същинска ориентация, кажете ми я. Щот много-много не му личи, та затова се съмнявам – и с право се съмнявам. Да мечтаем за истинска демокрация у нас не бивало, щот била невъзможна, тя само за нас и за руснаците (и за арабите) не ставала, не работела само при нас, при руснаците и при арабите. При това положение, както се казва, "Като нема риба, и ракът е риба", тъй ли? Боко спечели 10-тите си избори, или 12-тите бяха, не помня вече, не ги броя. Както е тръгнало, съвсем скоро той ще почне да печели всички избори, и то с резултати, с каквито и Путин печели всички избори – с 60-70-80 и нагоре проценти. Дали и ние няма да стигнем до положение, в което он, Борисов де, не Путин, да стане "общоприемлив лидер" и нещо като "вожд на нацията" и тогава и ний, българите, да се окажем в същия капан като руснаците – Боко доживотно да ни гази както си иска, пък ний да търпим, щот вече сме безсилни нещо да променим? Слушам оня ден Боко как убаво хортуваше за Миков: бил убав, разбран, народен чиляк, за сичко могъл Боко да се разбере с него, какво им пречи да се прегърнат, не разбирам – и тогава веке ке имаме "пълна политическа хармония"?! С Местан Боко още по-лесно може да се прегърне и цуне, колко му е, те са лидери, замесени все от едно и също тесто, и Сидеров ке се фърли да ги нацалува, колко му е?! Игричките на демокрация в един момент ке станат съвсем излишен лукс, изборите ке станат напълно безсмислен ритуал – и тогава сите ке са доволни, щот тогава прословутата баница ке почне да се дели съвсем справедливо, според процентите на "изборите"! Не почват ли да ви лазят студени тръпки по гърба като си представяте задаващата се неописуема идилия? Давате ли си сметка какво ще правим тогава - ако оставим нещата да достигнат до такъв кошмарен край? Слушах внимателно едно интервю на Борисов оня ден. Писах вече (виж: Б. Борисов се е самозабравил, аз по-арогантно говорене в живота си не съм чувал!), че излъчването му хептен не ми харесва, разпищолил се е, личи си, че се чувства сякаш е същински господар, сякаш е нещо като чорбаджия на нацията; да оставим държанието му на биг-бос на мафията, с което вече сме свикнали. На мен лично като демократично мислещ човек такива дучевски табиети и мурафети съвсем, ама съвсем не ми харесват. Никакъв демократ не е Боко, това поне се излъчва от всека фибра на завидно мощното му тяло. И от всяка негова дума му личи, ето, сфащате ли за що става дума: "Дадох ви пари!", "Построих ви!", "Направих ви!", "Без мене вие сте нищо!", ето такива ги пелтечи той с болното си и надуто като балон съзнанийце. Държи се като доморасъл Путин, даже бая си Тодара от Правец надмина по арогантността и по дебелоочието си!

Не усещате ли в каква черна дупка може да ни натика тоя несъмнен кандидатдиктатор? А диктаторското у него извира от всяка, повтарям, фибра на тялото му – и от всяка негова дума. Ако поне на 1 % имаше нещо демократично у него, никога немаше да си позволи да рече "Дадох ви пари!", "Построих ви метро и магистрали!", "Направих ви сичко!", "Без мене вие там, никаквивци такива, сте едно нищо, пълни боклуци и нещастници сте без мене вий!". Нема ли кой, дето се върти около него, да му каже тия неща, дето ги пиша сега тука? Нема ли пусти пиари, психолози около него, или ако има, само му се мазнят – за да смучат парички: "Леле, шефе, колко си велик, как ги размаза, бравос!", "Леле, шефе, какъв си ненадминат пич, немаш никаква грешка!", "Леле, шефе, а така, давай така, ти ги умееш, леле, колко много те бива?!" – ако така му думат сите на ушенцето на Борисов, даже той и да беше некаква що-годе силна и надарена с известен умствен и нравствен потенциал личност пак щеше да се самозабрави, да се опияни, да превърти, ами сега давате ли си сметка какво му става в душата?! Страшна работа е тази, много е опасна даже! Ето затова черногледци като мен трябва непрекъснато да повтарят тия неща, белким стигнат до повече български мозъчета – дето изобщо не обичат или не могат да се затрудняват с мислене! Нека да ме мразят за тия думи даже моите "политически приятели" от ДСБ и от реформаторите, нека да ме наричат "хейтър", "злобар", нека да ме плюят, нека да ме смятат за луд, нека да ме уволняват от работа директорки, чиито приближени се фалят, че били назначени с "лични протекции на самия г-н Борисов" (уволниха ме от работа седмица след като писах едно прекалено откровено открито писмо до "по-малкио Началник", щото нали знаете, че по думите на самия Боко над него стои само Бог, именно "Началнико"!), та нека да съм най-ненавистен за тия думи, но аз ще продължа да ги повтарям: щото смятам, че така изпълнявам своя човешки, нравствен и граждански дълг. Не ща нашите деца и внуци един ден да живеят в условията на боковистка диктатура, която досущ да копира путинската! Ето затова се чувствам длъжен да повтарям без умора: българи, граждани, демократи, нека да правим нужното да ни се размине тая горчива чаша, щото само това ни липсва – да си турим един пожизнен щатен оправяч, пълен диктатор, несменяем господар, комуто да се кланяме сякаш сме малоумни, сякаш сме роби; вие това нещо искате ли го? А натам вървим, натам сме се запътили – нима още не го усещате? И какво още требва да се случи, че да го усетите? ПОТЪРСИХ ГОСПОДА; И ТОЙ МЕ ПОСЛУША, И ОТ ВСИЧКИТЕ МИ СТРАХОВЕ МЕ ИЗБАВИ...

... Харесвам Хелоуин, харесвам всичко, което ни дава възможност да се преборим със страховете си и да пораснем, а този празник е точно такъв.

Amanita Muskaria Хелоуин има дълбок смисъл. Уважавам го. Той е част от културата на Европа и Америка.

Stoyan Vlahov Аз лично не празнувам Хелоуин, но нямам нищо против хората, които искат да го празнуват. Поводите за празнуване и веселие са личен избор. Поне в това отношение можем да се напънем и да проявим минимално уважение към другите. Но едва ли!

Kiril Velev Псалм 34:4 Потърсих Господа; и Той ме послуша, И от всичките ми страхове ме избави.

Atanas Krussteff Гледайте от забавната страна... няма нужда от религия тука :-) Кога друг път ще се вапцам като жена-вамп, а?

Dimka Ivanova САМИР И МОХАМЕД, ДВЕТЕ ПОЛОВИНИ НА ЕДИН ЦЯЛОСТEН ЧОВЕК Това е истинска снимка, направена в Дамаск, Сирия през 1889 година. Носеното на гръб джудже е християнин на име Самир. Онзи, който го носи е сляп мюсюлманин на име Мохамед. Самир зависел от Мохамед за да се предвижва по оживените улици на Дамаск. Мохамед също зависел от Самир, тъй като той му помагал се движи и да преодолява препятствията. Само един от тях е бил в състояние да ходи и само един от тях е бил в състояние да вижда. И двамата били сираци, живеели в една и съща стая. Те винаги били заедно.

можни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена, предизвикваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия.

Свободното избиране на клипчета, музикални или авторски, съдържащи коментари или лекции, включени в програмата, може да става ТУК. Гледай също и моя Channel в YouTube. Каналът HUMANUS в blip.tv Линк за онлайн гледане на Пловдивска обществена телевизия Новият брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ замина за печатницата с оглед утре да бъде в ръцете на абонатите си

Когато Самир умрял, Мохамед останал в стаята им и плакал цяла седмица, поради това, че е загубил своята друга половина. В резултат на тъгата починал. Този образ трябва да бъде използван днес в Сирия. Написа: Dobromir Dimitrov Хартиеното издание на новата книжка (2/20, 2015 г.) на списание ИДЕИ пристигна в Пловдив, приемаме заявки събота, 31 октомври 2015 г.

Цената е 5 лв. за 152 страници висококачествен философски текст, в броя има непубликувани у нас текстове на Хусерл, Сартр, Мамардашвили, У. Джеймс и др.

От живия човек се иска най-ве-че това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа великолепието, многообразието, растежа, цъфтежа, плодоносността и въобще живота на ефирната духовна субстанция, каквато представлява човешката душа. И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Изкуството на живота, което единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознанието, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвременна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опитващия се да разбере себе си човек...

Персоналната телевизия на бъдещето:

Вестник

ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник Издава: Център за развитие на личността

HUMANUS, основан през 1994 г. Главен редактор:

Ангел ГРЪНЧАРОВ ПОЗНАЙ САМИЯ СЕБЕ СИ!

ЗА КОНТАКТИ:

Душата на човека е свят и дори вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космически кораб – стига тези последните да бяха въз-

e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!