Vestnik GRAJDANIN br. 23-2012 g.

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 23, ГОД. 4, 2012, 1 ДЕКЕМВРИ, СЪБОТА, Ц.2 ЛВ.

Искам да се изкажа по повод на завършилата реставрация на статуята на т.н. "Цар Освободител" и връщането й на найнеподходящото място, което изобщо е възможно да се измисли: пред и над българския Парламент! Ако сте забелязали, продажните медии до една радостно шумят тия дни: ох, най-после фигурата на царя с коня се върна на мястото си, ний, таваришчи, как ли доживяхме този вълнуващ момент, ох, как ли ний, подлизурките, издържахме времето, в което пред Парламента ни не се извисяваше статуя на руски цар, яхнал цял кон!". На такива емоции аз им казвам свинщина, макар че свинете са къде-къде по-благородни същества в сравнение с мекеретата-комуноиди, които демонстрират такава грозна подлизурковщина спрямо една чужда империя! Да, смятам, че не е мястото пред Парламента на статуя на руски император, даже, доколкото ми е известно, пред сградата на самия руски Парламент не се извисява статуя на руски цар - да не говорим пък за това статуя на български цар да се извисява пред руския Парламент! Смятам, че докато руснаците не оборудват една статуя на български цар пред руския Парламент, дотогава е крайно унизително пред българския Парламент да се извисява статуя на руски цар. Толкова са близки до ума тия неща, че просто ми е неудобно да ги споменавам. А това, че такова нещо като национално достойнство явно е абсолютно непознато из нашите предели, е очебийна истина, щом като никой не се възмути от пошлите продажнически и коленопреклонни спрямо руския империализъм и неговите символи из свидното ни отечество емоции, на които сме свидетели. Абе има ли изобщо българин, който да си дава сметка какво означава това паметник на руски император да се извисява над българския Парламент?! Сфаща ли някой що значи това, символ на какво е то?! Егати малоумниците сме щом никой дори и това не сфаща?! Това, че фигурата на руски цар се извисява над българския Парламент означава, че самата България стои безропотно когато е исконно и постоянно тъпкана от копитата на коня на руския цар, независимо как се нарича този цар: Александър Втори, Трети, Брежнев Първи, Путин Първи и както и да е било там още... (На 2 стр.)

Мисля, че той (Б. Борисов, бел. моя, А.Г.) би прекръстил ГЕРБ на СДС. Ще му хареса да оглави една от най-престижните "марки" на прехода! Той обича такива неща – генералски звезди, научни звания, футболист на годината. Бойко Борисов – председател на СДС – как звучи! Идеята Б.Борисов директно да оглави СДС съвсем не е лоша. Не ГЕРБ да се прекръства на СДС, а Боко да стане лидер и на СДС, освен на ГЕРБ: другите лидери си имат една партия, а Боко – две, защо не? Поради крещящата липса на личности вътре в СДС това е добър вариант, което съвсем не означава, че Б.Борисов е личност де!

РУСНАЦИТЕ, НАШТЕ "ОСВОБОДИТЕЛИ", СА НАЙ-РОБСКОТО, НАЙ-ТЪРПЕЛИВОТО И НАЙ-УНИЗЯВАНОТО ПЛЕМЕ НА СВЕТА – НАРЕД С НАШЕТО, С БЪЛГАРСКОТО ПЛЕМЕ!

вероятно го прави бездънната и така щедра партийна каса на управляващата партия ГЕРБ! – моя милост вчера не издържа и написа следната кратичка реплика във Фейсбук:

(От 1 стр.) Също така държа да ви уведомя, драги ми родни малодушници, че руският империализъм е най-злият враг на българската свобода и независимост - и това не е мое твърдение, това е твърдение, под което биха се подписали ред най-знаменити и велики борци за българската свобода и независимост като Левски, като Ботев, като Стефан Стамболов, като Георги Раковски, като Захари Стоянов, като Цар Борис Трети и още мнозина други. Толкоз. Не ми се пише и говори повече. Явно сме станали нация, съставена предимно от страхливци, от подлизурковци, от малодушници, от слабаци, от подлеци, от мижитурки, станали сме нация от немислещи говеда! Щом не само търпим гаврите на представителите на руския империализъм у нас, ами дори и не съзнаваме колко унизителни, колко зле говорещи за нас самите са тия гаври - и найвече нашата търпимост, търпеливост спрямо тях!!! За реставрацията и почистването на пловдивския Альоша преди време пари даде Лукойл. За реставрацията на софийския паметник на т.н. "Цар Освободител" пари пак били дали руснаците; питам: откъде-накъде те ще дават, България да не им е бащиния та се разпореждат все едно са си у дома?! Утре, помнете ми думата, ще дадат пари за укрепването на паметника на съветската армия-поробителка в центъра на София, намиращ се на пет минути път от паметника на т.н. "Цар Освободител". Те, руснаците, представи си, нас все ни "освобождават": като са такива свободолюбци, барем себе си първом да бяха освободили?! А те продължават да са найробското, най-търпеливото и найунизяваното племе на света - наред, уви, с нашето, с българското племе! Ние обаче сме още по-зле от руснаците даже: щом смятаме за свои "освободители" точно тях, народът, който още не е показал, че изобщо знае що е това свобода... ВСИЧКИ ТИЯ БОКОВЦИ, ЯНЕТА, ВОЛЕНЧОВЦИ, ДОГАНЧОВЦИ, ДМИТРИЕВИЧИ, ГОЦЕТА И ПР. СА РОЖБА И ПРОДУКТ НА ТОЛКОВА МИЛИЯ ВИ КОМУНИЗЪМ, СКЪПА МИ ДРУГАРКО!

01 декември 2012, събота Понеже политическите младоженци Яни Янев и мутрата Марешки не спират да дефилират всяка сутрин по телевизиите – интересно, кои ли бездънни партийни каси плащат тия медийни изяви на двамата смешници, имам прозрение, че това най-

Подкупната, разкапала се от разврат политическа курва Яне Янев, която за пари се отдаде на кого ли не, ни говори всяка сутрин от телевизионните екрани за честност и достойнство, а пък партньорът му, именно бандитът Марешки, се изживява като морален стожер на нацията ни! Майчице мила, докъде е докарахме щом търпим точно такива да ни учат на морал?! А ето сега и няколкото коментара по така и така поставения казус в същия този Фейсбук; ще ми се те да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, чийто нов брой (в хартиен вариант) излиза от печат днес, в късния следобед: Darina de Liefde каза: За какъв морал може да става въпрос изобщо в държава, в която садистичните убийства стават ежедневие – изгарящо куче вие неистово от ужас и болка и никой не му се притичва на помощ – къде е морала тук? Комунизмът произведе скудоумници в тази държава – жестоки, безсърдечни, далавераджии, бандити – това е тъжното ни наследство; вижте, четете ето това: А знаете ли, че в кв. Люлин в София е изгорено живо куче? Изродът е затрупал къщичката на кучето с камъни и го е подпалил. Може би тази нощ една душа волно се рее, а сволочът се е хилел доволно...

Ангел Грънчаров каза: Г-жо Тонева, политическият нихилизъм, който благоволявате да проповядвате, сиреч, тезата "Всички политици са маскари", е угодна и много полезна тъкмо за истинските маскари в политиката, такива като Янето и прочие; има и свестни и сериозни политици у нас, които обаче са така неудобни на мерзавците, че те изпотрошиха луди пари да плащат на медиите да ги оплюят така, че сега такива като вас глашатаи да могат до изнемога да повтарят: "Всички политици са маскари, няма нито един свестен...". Сега сфащате ли чия марионетка сте като повтаряте тия приказки – или не сте марионетка, а и Вам плащат да дрънкате тия нелепици?! Рада Т. каза: Кой произведе тези неща е въпрос, на който ще си отговорите само ако се замислите, а не да повтаряте като папагали заучени фрази! Защо ли такива неща не се случваха преди 20-30 години? Ангел Грънчаров каза: Случваха се такива неща преди 20-30 години, другарко Рада Т., случваха се, ох, как се случваха! И още поотвратителни неща се случваха тогава, в славната ера на незабравимия социализмокомунизъм, който явно Ви е така близък до сърцето. Какъв разврат, каква корупция имаше тогава, косата ще ви се изправи само ако си представите, т.е. ако успеете да се отървете от "романтичната" си илюзорна представа, която така щедро натрапвате сега на младите. Та всички тия Боковци, Янета, Воленчовци, Доганчовци, Дмитриевичи, Гоцета и пр. са рожба и продукт на толкова милия Ви комунизъм, скъпа ми другарко; вие как си мислите, те да не са ни паднали тука от Луната?! Б.БОРИСОВ НАПРАВИ ДВЕ КАРДИНАЛНИ ГРЕШКИ ЗА ЕДНА ГОДИНА: С МОРАТОРИУМА НА ШИСТОВИЯ ГАЗ И СЕГА С ПОДПИСВАНЕТО НА „ЮЖЕН ПОТОК” декември 1, 2012

Daniela Toneva каза: Няма партия, която да защитава на практика интересите на хората... досега да беше вдигнала хора по цяла България...

Darina de Liefde каза: Няма защото във властта влизат само лапачи – те не мислят за народа, те само лапат, а устите им, брате, с градския клозет не можеш да запълниш!

Daniela Toneva каза: Влизат себеподобни... със сходен начин на мислене, интересуващи се предимно от себе си...

Прочетох едно твърде интересно интервю, съдържащо важни за всички нас тези: Алекс Алексиев: Незабавно премахване на мораториума за шистов газ и отказ от договора с „Газпром” след влизането в сила на Третия енергиен пакет. На това основание държа да ви препоръчам и вие да прочетете същото това интервю. То е публику-

3 вано в Агенция “Фокус” вчера, 30 ноември 2012 в 13:17 часа:

миси, защото са в доста уязвимо положение. (Прочети ДО КРАЯ >>> в блога)

Алекс Алексиев, председател на Центъра за Балкански и Черноморски изследвания в София, пред Агенция “Фокус”.

ЗАБЕЛЕЖКА: А ето краткия коментар, който моя милост реши да напише под линка към този текст във Фейсбук: Нека и “левият” Обама да дръпне така вироглаво щръкналите уши на “десния” Борисов, на “десното” менте Борисов, което се самозабрави дотам, че почна да прави глупост подир глупост! Даже и по дебелата тиква да го удари няма да е зле – белким малко увре! Нека и Обама да му дръпне поне малко ушите, нема да му дърпа ушите само батюшката Путин я?! Като си избираме такива катили да ни управляват, нека да се излагаме по всички полушария на всички земни кълбета!

Фокус: Господин Алексиев, договорът на България с „Газпром” за „Южен поток” вече е факт. Какво е вашето мнение? Алекс Алексиев: „Южен поток” е нов гаф на правителството в енергийната сфера, след мораториума за шистов газ. Въпросът е дали е гаф, който носи дългосрочни вреди на България, или е едно сравнително временно явление, без особено стратегическо значение. Отговорът на този въпрос зависи от по-нататъшните действия на правителството. Фокус: Как може да е временно явление, ако е дългосрочен договор с ясно дефинирани задължения за двете страни?

ИДЕЯ ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ПОНЕ НЯКОИ МЛАДИ, НО ОСКВЕРНЕНИ ВЕЧЕ ДУШИ декември 1, 2012

Алекс Алексиев: Съвсем лесно. България може утре да се отрече от договора в момента, когато влезе в сила Третият Енергиен Пакет на ЕС (очакван през март 2013 г.) като се мотивира, че договорът с „Газпром” противоречи на европейски закон, задължителен за страната. Русия може да ни заплашва с даване под съд, но няма да стигне до никъде. Защо например, не желаят да съдят Украйна, която открито нарушава всички клаузи на договора си с „Газпром” от 2009 г.? Между другото, договор, който е почти същия като българския. Фокус: Каква полза ще има България от подобен отказ? Алекс Алексиев: Ползата за нас би била – евентуален отказ на Русия от монопола върху „Южен поток” под европейски натиск и даване възможност на други производители да използват тръбата за износ в Европа, след като се построи. Тогава тази тръба може да стане звено от системата за пренос на каспийски газ до Европа. Това би било добро решение за България, тъй като ние ще имаме и нови снабдители и допълнителни транзитни такси. Фокус: Но не смятате ли, че това е малко вероятно, като се има предвид как ревностно „Газпром” защитава монополните си позиции? Алекс Алексиев: Не вярвам, че подобен обрат на нещата е чак толкова немислим за „Газпром”. Те, разбира се, се репчат, и се правят на неподатливи, но практиката показва друго. Напоследък няколко европейски държави получиха от тях сериозни отстъпки в цената на газ, някои чрез Арбитражен съд, други тихомълком. Правят компро-

Искам да разкажа тази сутрин за една идея, която съдържа важна и интересна според мен иновация, имаща пряко отношение, най-общо казано, към ситуацията в училищния живот. А по-конкретно казано: искам да разкажа каква мисъл ме осени, с оглед да спомогна за решаването на един най-остър проблем в този училищен живот – проблема с т.н. “дисциплина”. Знайно е, че сред днешните ученици има и доста вироглави, непослушни, невъзпитани, с арогантно поведение, незачитащи никакви авторитети, които са насърчавани в това свое поведение от администрацията, понеже тази администрация способства да се появи у тях усещането и дори съзнанието за безнаказаност; такива ученици тероризират съучениците си и дори учителите. Само твърдо авторитарните и властни учители успяват някак да озаптяват такива ученици, но често и те се виждат в чудо, понеже в най-тежките случаи нищо не помага; разлагащото, деморализиращото усещане и дори съзнание за безнаказаност не помага да се постигне зрим, видим

ефект. Много често, да не кажа винаги администрацията следва такава една ирационална, абсурдна политика, която изобщо не помага за решаването на проблема: цялата тежест за решаването му нека да пада върху нещастните учители, нека те да се мъчат и да си блъскат главата, дори и най-недисциплинираните ученици няма да бъдат изключвани и гонени от училище, понеже “за всяка една глава ученик държавата плаща 1300 или колкото там лева в бюджета на училището”, а “ний няма за допуснем сами да режем клона, върху който седим” и прочие. Както и да е, вижда се, че проблемът е доста сложен и объркан, но така или иначе от него трябва да се търси някакъв изход. Та в тази връзка ми се ще да разкажа каква идея ме осени тия дни; чини ми се, че тя би могла да помогне за постигането на известен ефект и напредък в решаването на наистина тежкия проблем – един от най-тежките в съвременните български училища. Аз преподавам психология, етика и философия на учениците в една елитна пловдивска гимназия. Учениците ни са общо взето добри, но има и класове, в които положението с дисциплината е отчайващо тежко, а дори и в най-добрите класове има ученици, които си позволяват крайно арогантно, грозно поведение, пречат на работата, има лигльовци и простаци, които, понеже се чувстват безнаказани, си правят каквото им скимне, един вид за да се забавляват – щото лигльовците и простаците у нас, представете си, винаги са и големи веселяци, няма що! И аз преподавам в такива класове, в които проблемът с дисциплината не е лек, напротив. Разбира се, има учители, които умеят така да поставят нещата, че лигльовците и простаците при тях спазват известно приличие, но най-вече защото са принудени пред тия учители да се подмазват, да правят “мили очи” и т.н. За сметка на това отпушват агресията си при ония учители, при които подмазването (с оглед за някаква тройчица) не помага – и затова в такива случаи между тия ученици и полибералните учители се води същинска война. Разбира се, учителят, оставен на самия себе си, без никаква подкрепа от страна на безхаберната администрация, която бди за съвсем други, но не за истински важните неща, е твърде слаб и много често губи не само отделните сражения, но и войната като цяло и по принцип: в крайна сметка общо взето всички ученици преминават в по-горните класове, а чувството им за безнаказаност придобива хипертрофирани размери. Такава, уви, е ситуацията не само в нашето, а и в българските училища по принцип, а на някои места, чувам, положението е вече направо трагично: не се води никакъв учебен процес, учителите са се принудили да правят какви ли не унизителни сделки с учениците само що-годе да

4 има поне някаква видимост за такъв; на други места, както говорят вездесъщите “зли езици”, просто на всички ученици гарантирано им подаряват дипломите, само и само да имат ученици, само и само да съществува училището, т.е. само с оглед на това да се ползват с тоя така привлекателен в рекламно отношение имидж. При нас, разбира се, не е така, при нас училището има славата на “лошо училище”, а е “лошо” това наше училище понеже в него, представете си, все още се държи да се учи, т.е. учителите изискват да се учи, независимо от всичко. Така, очертах приблизително и най-общо контекста на проблема, а сега искам вече да пристъпя към описанието на своята необичайна, както ми се струва, иновация. Ето за какво става дума; хрумна ми, и аз казах вчера на учениците в един от класовете, в които лошите, недисциплинираните ученици са най-много, ето какво; ще дам точните думи, с които се обърнах към тях, понеже ми се иска максимално да помогна на ония учители, на ония колеги, които евентуално дръзнат да използват в работата си същата иновация: Ученици, искам да ви кажа нещо твърде важно, моля да се вслушате найвнимателно в думите ми. Това, което ще ви кажа, има пряко отношение към това как и дали изобщо ще завършите успешно обучението си по моя предмет, именно обучението си по психология. Реших да ви дам една практическа задача, която ще има решаващо значение за това как и дали ще успеете или тотално ще се провалите по този предмет. Вече всички трябва да сте разбрали поне това: оня, който учи по-старателно психология, ще може да изпита един твърде благотворен ефект върху личността си, а пък това има пряко отношение към собственото му бъдеще. Психологията може да ви помогне много за да разберете истината за самите себе си, да откриете силните и слабите си страни и в личността си, и в поведението си, в отношенията си към другите хора, т.е. да започнете да умеете да анализирате самите себе си, та да се отървете от илюзиите относно себе си, а в крайна сметка и да започнете да се променяте в положителна посока. Защото оня, който, примерно, е осъзнал за себе си, че си позволява да се държи грозно, неподобаващо спрямо други хора, примерно в класа, спрямо съучениците си, дори да си позволява арогантно отношение спрямо учители, такъв ученик може благодарение на заниманията си с психология да преосмисли своето държане, примерно, да се отврати в един момент от самия себе си, а на тази основа вече да пожелае да започне да се променя в положителна посока. Казвам това неслучайно, ето по-конкретно какво имам предвид, ето каква е задачата, която реших да ви поставя.

Сред вас има немалко ученици, които наистина си позволяват да се държат грозно в часовете, ала някои от тях, предполагам, продължават да си живеят със съзнанието, че са много интересни, че едва ли не се държат “пичовски”, извратени са дотам, че си въобразяват, че са изключително специални, че имат правото да тормозят другите, да развалят обстановката в класа, да занимават преподавателите и съучениците си с своите простотии и прочие. Е, най-вече на тия ученици, но и на всички останали искам да задам следната практическа задача, изпълнението на която ще има огромно, бих казал даже съдбовно значение върху това дали тия ученици изобщо ще завършат успешно обучението си по психология – или тотално ще се провалят. Ето, остава около месец и половина до края на първия срок, когато всеки от вас ще трябва да получи срочна оценка по психология; който се провали, който получи двойка за срока, такъв директно отива на поправителен изпит по психология. Задачата, която ще ви поставя сега, ще има пряко отношение към това каква оценка всеки ще получи за срока. Това, което обсъждаме и учим по психология, трябва да има ефект върху собственото ви поведение; който напредва в изучаването на психология, такъв в един момент ще почне да се замисля за своята личност, за осъзнаването на своите качества, проблеми, недъзи, такъв ще започне в един момент също така и да работи за поправянето си, за промяната си към подобро. Т.е. ще изпита един благотворен ефект – и този ефект трябва да бъде забелязан от околните. И от учителите, които ви преподават. В това число и от мен. Но понеже при мен е възможно някои от найнедисциплинираните ученици само да се преструват, че са започнали да се променят, да внимават, да се стараят да държат и спазват известно приличие, то аз, като наближи края на срока, ще поискам информация от всички учители, които ви преподават, относно това при кои ученици се забелязва истинска, зрима промяна към подобро. Та практическата ви задача, нещо като психологически текст или експеримент, който ви задавам сега, е тази: да се постараете да приложите най-ефективно познанията си, които получавате по психология, върху собственото си поведение, и ония от вас, които успеят да коригират поведението си в положителна посока, в посока към подобро, аз на такива ученици ще призная личностния им прогрес и в края на срока ще ги стимулирам, заради изпълнението на практическата задача, като ще им завиша крайната оценка за срока с една единица. Ония обаче, които си останат все същите, т.е. продължават да си позволяват арогантно, грозно поведение, т.е. при тях никаква промяна не се забележи, на такива ученици ще отнема една единица от оформилата се

към края на срока оценка, което означава, че те най-вероятно ще отидат на поправителен изпит по психология, който, уверявам ви, не се “взема” лесно. Дори, за да поставя задачата в една екстремна форма, ви заявявам следното: оня, който решително се провали в тази практическа задача, т.е. продължи да си позволява в часовете да се държи арогантно, грозно, нагло и прочие, такъв гарантирано ще ходи на поправителен изпит независимо каква оценка му се е оформила към края на срока по теоретичната част от предмета. Надявам се, ме разбрахте: в края на срока аз ще попитам своите колеги има ли някаква значима, зрима, видима промяна при дадени ученици, при които ученици колегите ми заявят единодушно, че са наблюдавали някаква такава чудна промяна, на тия ученици аз ще завиша оценката с единица, защото са се справили отлично с практическата задача по психология, която сега ви поставям. Ония, които са се провалили в тази задача и са си останали все същите, на тях ще отнема една единица от крайната оценка, т.е. ще ги оставя на поправителен изпит. Това е. Има ли някакви въпроси към мен, иска ли някой разяснения ако нещо не му е ясно? Забелязах, че докато разказвах всичко това, всички ученици много внимателно ме слушаха, а някои дори, учудващо е, дори сякаш се замислиха. Поне така изглеждаше, така можеше да се изтълкува изражението на лицата им. В този клас, в който разказах най-напред всичко това, има ужасна обстановка, по-голямата част от учениците се държат отвратително, безцеремонно, крайно арогантно, почти няма условия за нормален учебен процес, а учителите се занимават предимно с тях, губи се безценно време и прочие. Е, при някои учители, предполагам, тия същите наглеци се подмазват, щото, знам ли, им е дадено да разберат, че ако не пазят приличие, няма, дето се казва, “да изкласят”. Както и да е. Като разказах за поставената им задача ми беше много интересна реакцията им. Помислиха малко и един възрази с ето тия думи: - Господине, но при някои учители ние се държим нормално, само при други учители се дължим, както Вие казвате, грозно, отвратително, арогантно и пр. Вие кои по-точно учители ще питате за това има ли промяна в поведението ни? Едните или другите? Това за нас има значение, отговорете ми. Отвърнах, че ще държа за мнението най-вече на ония учители, при които дадената категория ученици се държи найгрозно, най-арогантно, найнедисциплинирано. Казах, че изобщо не ме интересува мнението на ония учители, при които тая категория ученици се държи щогоде прилично, ама само защото при тях те лицемерят, подмазват се и прочие. (Апропо, изпуснах се да кажа и това: не може да ми е

5 много ласкаво мнението за ония учители, които биват уважавани от ученици, явяващи се представители на типа “простеещи арогантни наглеци”!) Интересува ме само мнението на ония учители, при които тази категория ученици се държи най-нагло и грозно. Ако при тях има промяна, това означава, че обучението по психология, което се води в моите часове, е имало очаквания, желания ефект. Ако няма такъв ефект при дадени ученици това обучение, да се сърдят на самите себе си: провалът в изпълнението на тази практическа задача води, влече след себе си и тоталния провал в обучението по психология, т.е. води до това, че този ученик ще получи двойка по психология и ще му се наложи да учи психология през лятната ваканция, та да се яви есента на поправителен изпит. Това отвърнах на този ученик. Забелязах, че това, което казвам, не се хареса и на други ученици, които започнаха глухо да роптаят. Други обаче от най-недисциплинираните сякаш се бяха замислили и мълчаха. Не знам, ще видим какво ще се получи, много е възможно нищо да не се получи, възможно е да забравят какво съм им казал и да продължат да се държат все така арогантно. Но и душата на един-единствен ученик да бъде спасена, пак е полза, пак има смисъл да се опита. Ето, аз ще опитам и така. Като поставих проблема по този начин в този клас, след това повторих всичко и в един друг клас. И там работите също са тежки, от тежки по-тежки. После се замислих, и реших да кажа същото и във всички класове, които учат етика, това са учениците от Х-тите класове. Там експериментът (или тестът, или задачата, или казусът) ще бъде не психологически, а нравствен. Пак може да се постави по абсолютно същия начин. Пак надеждата е че ще има известен благотворен ефект. Защо да не се опита, длъжен съм да опитам. Току-виж, нещо проработи. А пък тия дни, стига да намеря време, ще се постарая да опиша една своя отколешна идея, която касае ефективността на нравствените въздействия върху душите на младите хора. Един много сериозен проблем. Понеже учителите, на които се налага да играят ролята на нещо като нравствени проповедници, много често са съвсем неподготвени за тази задача и я карат аматьорски, т.е. допускат безброй, и то найгруби, непростими грешки. За да им помогна в това отношение даже съм заявил една своя лекция по същия проблем в методическото обединение на преподавателите по хуманитарните предмети в нашето училище. Идеята ми е в главата и много съм мислил по нея, просто не намирам време да седна и да я изложа на хартия. Дано успея да намеря такова време тия дни. Въпреки че съм безкрайно много зает, ще опитам да спазя обещанието си.

Хайде чао засега; простете, че и тоя път ви занимавах с толкова скучна, т.е. важна и сериозна тема! Весел уикенд ви желая! КАК ДА ПРОИЗВЕДЕМ ОТ БАТ ВИ БОКО НАШ НАЦИОНАЛНИЙ ХЕРОЙ?

Понеже съм учител, понеже съм преподавател по философия, та проблемът, по който ми се ще да изкажа мнението си, е свързан с училището. Осъзнавам тия дни нещо пределно просто, което обаче преди не ми беше идвало на ума. Странно нещо е това: много години наред, цели десетилетия съм работил тази работа, но ето, едва сега осъзнавам това. А най-вероятно мнозина учители също като мен не са го още осъзнали. Затова се чувствам длъжен да пиша. Оказва се, че понеже имаме погрешни, недокрай осмислени, несъвременни възгледи, то точно по тази причина не умеем да въздействаме на изцяло променения "матрьял", именно учениците, младите хора, с които работим. Та става дума за прословутия проблем с дисциплината. Излиза, че и тук положението е досущ същото, каквото е и в много други сфери на живота ни: правим точно обратното на онова, което трябва, за да се реши този проблем. Другояче казано, доливаме масло в огъня, опитвайки се да го загасим. Е, няма да бъде загасен по този начин огънят.

КАК УПРАВЛЯВА ЧЕНГЕСАРО-МУТРЕНСКО-МИЛИЦИОНЕРСКАТА ВЛАСТ 29 ноември 2012, четвъртък

ОПИТ ЗА РАЗГАДАВАНЕ НА ЕДНА ПРОКЛЕТА ЗАГАДКА, ТРОВЕЩА НАЙ-МНОГО УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ 29 ноември 2012, четвъртък Не зная дали ще имам дали ще ми стигне времето, необходимо ми да развия една мисъл, която напоследък все по-често ме спохожда, но ще опитам, въпреки че разполагам с по-малко от час за писане (след това трябва да бързам да не закъснея за работа). Но пък този дефицит на време си има и добра страна: ще ме принуди да бъда пределно кратък. Ето за какво става дума.

И така: на учениците не им се учи, в часовете не слушат, дисциплината обикновено е лоша, учителят трябва да се мъчи постоянно да решава този проклет проблем. Има си ученици от разреда на "непослушните", които постоянно пречат на работата, на учебния процес; каквото и да се опитва да се направи с тях, обикновено ефектът е нищожен. Води се страшна битка за вразумяването и за "пречупването" им, обикновено съвсем неефективна. Е, разбира се, има строги, авторитарни учители, които сякаш владеят класовете - пита се: за сметка на какво обаче? И допустима ли е една такава жертва? Т.н. "либерални учители" обаче, особено пък като са поставени в една такава изцяло нелиберална среда, каквато е средата в нашето свидно отечество, са в най-тежко положение. Те, горките, се опитват да щадят личността (свободата, достойнството) на учениците си и се мъчат да им въздействат по коренно различен начин. Не успяват обикновено. Такива учители си имат проблем с дисциплината. Пита се обаче: чий всъщност е този проблем? Защо да е проблем на учителя? Не е ли нечий чужд проблем, не е ли всъщност проблем на някой друг?

6 Примерно, не е ли проблем на самия клас? Това, че има ученици, които се държат арогантно и развалят атмосферата в класа, не е ли всъщност проблем на самия клас като група, като малка общност, която е образувана с оглед реализацията на някакви индивидуални и групови цели? Защо трябва да се мисли, че учителят е този, който трябвало да овладее класа и да реши (по някакъв магически начин) проблема с дисциплината? Не трябва ли самият клас, с помощта на своя класен наставник, да реши този проблем, създавайки на всеки преподавател всички ония необходими условия за най-ефикасно изпълнение на задачата му? Е, разбира се, учителят може да подпомага решаването на този проблем, не казвам, че трябва да е напълно индиферентен – това, прочее, няма и как да стане. Но основната тежест за решаването на този проблем на самия клас трябва да падне върху самия него. Учениците трябва да изнамерят начин да осигурят потребните условия за ефикасно изпълнение на задачата им, именно да учат, да напредват по пътя на познанието – и на своето личностно израстване. А не учителите да водят една предварително обречена битка, а пък класът (мнозинството от учениците) да бъдат нещо като сеирджии, пасивни наблюдатели. Учителят, преподавателят, не бива да е вардянин, пазач, страж и прочие, неговата задача и мисия е съвсем друга. Предполага се, че той пред себе си трябва да има искащи да постигнат нещо в знанието млади хора, и тогава вече, при това необходимо условие, може да си изпълнява нелеката познавателна задача. Всичко друго, всичко различно е робуване на остарели, анахронични представи и норми. Всичко друго е някакъв абсурд. Обикновено администрацията, за да се избави от участие в решаването на този невероятно тежък проблем, прехвърля цялата тежест около решаването му на самите учители, което означава едно: оставя ги да се занимават предимно с неприсъщи им задачи или цели. Не е тази работата на преподавателя, да речем, по английски, или немски, или философия, или по който и да е друг предмет най-напред да усмирява класа, та да може да си върши специфичната работа и задача. Тази работа е на самия клас, на родителите на тия същите ученици, на класния наставник, на администрацията, която трябва да вземе мерки за да озапти ония ученици, които са се самозабравили и не се влияят от всички опити за групово въздействие върху поведението им. А учителят има за задача да помага на младите да учат, да напредват по пътя на познанието. Толкоз. Задачата и мисията на учителя е така фина, че не бива изобщо да се смесва с други, неприсъщи елементи, какъвто, безспорно, е прословутото "озаптяване" на т.н. "недисциплинирани ученици". Тази

задача трябва да я реши самият клас като малка общност, ако съставящите този клас изобщо искат да учат и да постигнат нещо. Ако пък мнозинството от класа не иска това, то работите тогава са съвсем неверни и погрешни, са съвсем объркани, което изисква още по-трудни мерки и решения, та да бъдат поставени на вярната основа. Но ако всичко се поставя на неверната основа, тогава, близко до ума е, няма как да се реши някога. А за жалост т.н. команднодидактична административна система, възцарила се в българското образование преди десетилетия, е поставила всичко на абсолютно неверна основа. Затуй ще бъде цяло чудо ако в рамките на формираните от нея представи и подходи изобщо някакъв проблем може да се реши. То затова и никакъв проблем тази анахронична система не може да реши. И затова положението става все по-тежко и нетърпимо. А трябва да се търси изход. Ето, аз предлагам такъв. Един алогизъм, един анахронизъм трябва да се отстрани. И съм убеден, че работите ще потръгнат. Влизам в клас тия дни. Бях в болнични, замества ме друг учител, дори двама са ме замествали. Учениците в наше време са доста шумни, това, че е влязъл учителят, и при това е влязъл както и подобава, примерно, без да им натрапва присъствието си, без, примерно, още с влизането си да почне гръмогласно да крещи, то класът даже и може да не го забележи. И след това учителят трябва да почне "да взема мерки" да се възцари някакъв ред, някаква атмосфера, та да започне часът. И аз съм допускал тази грешка да се опитвам, да се мъча да въвеждам ред - сякаш аз съм заинтересованият да започне часът. Пита се обаче: кой наистина трябва да е заинтересованият? Защо аз да въдворявам ред? Защо да се натрапвам? Нима не се подразбира, че аз съм там, за да ги обучавам, примерно, във философия. А не за да бъда пазач, вардянин, нещо като милиционер и прочие? Милиционерската представа за ролята на учителя трябва да си отиде в архивите. И тъй, вместо да се намесвам, за да овладея положението, аз започвам да чакам класът да миряса, поне някои негови особено усърдни във вдигането на шум представители да осъзнаят, че учителят вече е тук и че трябва да млъкнат. Чакам пет минути, ефект почти няма. В един момент някой ученик се провиква: "Айде стига де, спрете малко, господинът е тук, хайде да започваме!". Понякога го подкрепят и други, понякога никой не му обръща внимание. А трябва да се проработи ефективен механизъм самият клас да решава най-ефективно този проблем със създаването на найблагоприятни условия за учене, на атмосфера, която да предразположи учениците да се настроят за успешни занимания. Това със създаването на настроение за учене е особено важно да става по присъщия му,

вътрешен, интимен начин, не грубо, не отвън, не по принуда, насилствено и прочие. Насила хубост не става – казал го е народът. Учителят може да помага, но съвсем не да е главното действащо лице. Ученикът, респективно класът трябва да е главното действащо лице – и да привикне да носи пълната отговорност за своето положение и също така за бъдещето си. Никой друг не може да замести младите в тази основна тяхна задача и цел. Тъй че, загатнах ви, работите стоят съвсем иначе в сравнение с това както си ги представя мнозинството, да не кажа всички. Затова толкова са объркани работите в българското училище, затова то е станало нещо като лудница. Защото живеем с неверни представи. Всички робуват на тия неверни представи. И затова в резултат животът ни е кошмар. Няма как да е иначе. Щом сме толкова неадекватни, това и заслужаваме... В СВЕТА НА ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО 28 ноември 2012, сряда

Източник на изображението ПРЕДСТАВЯНЕ НА НОВА КНИГА НА ИЗДАТЕЛСТВО ИЗТОК-ЗАПАД С НОВ ПРЕВОД НА ШЕКСПИР

Представяне на книгата „Великите трагедии" на Шекспир, с новите преводи на „Хамлет", „Отело", „Крал Лир" и „Макбет" от проф. Александър Шурбанов, 26-ти ноември, 2012 г., Камерна сцена на Народния театър

7 ЗАБЕЛЕЖКА: Информацията почерпих от публикацията Шекспир за хората в блога на Комитата. ПОЧИНА ОЩЕ ЕДИН БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ – ПРЕДИ ДА ДОСТИГНЕ ДО ПЕНСИЯ!

Тия 6-7 (а може и повече да са!) починали преди пенсия учители (не слагам тук ония, които получиха инфаркти или инсулти и вече са пенсионери-инвалиди – към която категория и моя милост вече клони и неотвратимо отива, стига преди това и мен да не покоси смъртта!) са повече от 10% от общия учителски състав (50-тина човека) на това голямо и иначе доста престижно училище. Тази тъжна статистика все нещо говори... Спирам дотук. Нека всеки сам да си прави длъжните изводи... "КАСТИНГ" ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА УЧАСТНИЦИТЕ В ТЕЛЕВИЗИОННО ПРЕДАВАНЕ ПО МОДЕЛА "ДИСКУСИОНЕН КЛУБ" В ПО-ТВ

ДИСКУСИОН ИСКУСИОННИЯТ КЛУБ Обявява, че на 29 ноември 2012 г., четвъртък, от 13.40 часа, в каб. 1403 ще се проведе „кастинг” за определяне на участници от страна на учениците в

тия ГЕРБ, но и нечии лични каси на поредните "оправячи" на България, които, разбира се, бързат първом себе си да оправят, а после, ако има време, и нас ще ни оправят.

Пардон, те и нас ни оправят също – ала само че в другия смисъл на тази толкова изразителна двузначна дума! :-) ПРАСЕТО, ПРАСЕТО, ЕХ, ПРАСЕТО, ТАКА ЗАВИЖДАМ НА ПРАСЕТО: АХ, КАК ИСКАМ ДА СЪМ ПРАСЕ! ноември 27, 2012

ПОРЕДИЦА ОТ ТЕЛЕВИЗИОННИ ПРЕДА ПРЕДАВАНИЯ

Бог да прости и г-жа Янка Узунова! Върнах се вчера на работа и първото, което видях в училището, където работя, беше некролог на входната врата, известяващ за смъртта на учителката по английски език в ПГЕЕ-Пловдив госпожа Янка Узунова! Починала е преди няколко дни, погребан е вече този прекрасен човек, учител, приятел на младите: Бог да я прости! Госпожа Янка Узунова не доживя пенсия, разболя се тежко преди няколко месеца и безжалостната смърт я покоси преди да достигне възрастта за пенсиониране. Смятам, че тази смърт потвърждава една трагична констатация, която трябва да имаме достойнството да заявим съвсем гласно: Българските учители, а също така интелигентните, духовните хора в България са подложени на страшен геноцид – това е ужасно, такова едно отношение към тия хора говори много за това що за общество и що за хора сме – щом го допускаме, щом го търпим, щом се примиряваме! Ето статистиката: откакто работя в това училище (12 години вече) починаха преди да достигнат пенсия не по-малко от 67 преподаватели, изключително качествени хора, интелектуалци, поставени в ужасни условия, възпитатели на младежта, труженици на едно поприще, чиито тежък труд неблагодарното общество съвсем не цени.

по актуални, вълнуващи младите хора проблеми, които ще бъдат направени в студиото на Пловдивската обществена телевизия в най-близко време. Желаещите да участват в „кастинга” и в самите предавания могат да се обадят и запишат при своя преподавател по философия или по история и след това да заповядат на самия „кастинг”, където просто ще се осъществи подбор, в който становището на самите участници ще бъде меродавно, т.е. кои ученици ще участват в предаванията ще го решат най-вече самите ученици – с оглед Клубът да бъде представен най-добре и дори бляскаво. ЗАПОВЯДАЙТЕ В КЛУБА! ВАШЕТО МНЕ МНЕНИЕ ИМА ЗНАЧЕНИЕ!

МЕКОТО ЛЕГЪЛЦЕ НА ЛАКОМОТО ГАЛЕНИЧЕ НА НАРОДА Апропо, да отбележа: "злите езици" говорят и пишат, че наскоро, в най-тесен приятелски кръг любимият ни Премиер бил почерпил за натрупването от негова страна на първия му милиард лично състояние! Първият милиард, и то в "ЕВРА" – няма да се излагаме с някакви си там селяндурщини като левове и прочие! Как е натрупал тия пари не е известно, но има предположения, че контрабандата на толкова много стоки не пълни само касите на управляващата пар-

Във Фейсбук попаднах на следния многозначителен текст, явяващ се, така или иначе, знак, белег и символ на нашето време, за чието увековечаване искам да спомогна чрез публикуването му и във в-к ГРАЖДАНИНЪ: 1. Оргазмът при прасето продължава 30 минути. (30 минути! Еха! Искам да съм прасе в следващия живот!)

2. Сомовете имат над 27 000 вкусови рецептора. (Хм! Какво пък вкусно намират там по дъното?)

3. Хлебарката може да живее без глава 9 дни. След това умира от глад. (Още си мисля за прасето…)

4. Бълхата може да скочи разстояние 350 пъти по-голямо от дължината й. Все едно човек да прескочи стадион. (30 минути. Абе, върви му на прасето…)

5. Слоновете са единствените животни, които не могат да скачат. (И по-добре!)

8 6. Някои двойки лъвове осъществяват полов контакт повече от 50 пъти на ден. (Няма значение! Предпочитам да съм прасе в следващия си живот – качеството е поважно от количеството!)

7. Котешката пикня излъчва в ултравиолетовия спектър. (Интересно на кого са платили, за да докаже това?)

8. Очите на щрауса са по-големи от мозъка му. (Познавам такива хора!)

9. Морската звезда няма мозък. (И такива хора познавам!)

10. Хората и делфините са единствените видове, които правят секс за удоволствие. (О! А прасето?!)

не може да отрече положението, в което се намира цялата ни образователна система. И щом е видимо за нас нецелесъобразното поведение на институцията и нейните ръководители, то остава ни правото да я критикуваме и да се опитваме да я насочим в правилният път. Освен това, в известна степен, преди това съм разкривал доста конкретни проблеми с образованието и мисля, че е дошъл момента, в който цялостно да представя проблема от моята гледна точка на социално ангажиран гражданин и учащ. В блога ми може да видите вече писани неща по въпроса. (Прочети ДО КРАЯ >>> в блога)

МОЯТ КРАТИЧЪК КОМЕНТАР: Яяяя, краят на света вече бил дошъл, ала само дето ние още не сме го усетили! Е, няма нищо, ще чакаме с интерес следващият край на света – след като този така баламски го проспахме... ЕДНО МОЕ ИНТЕРВЮ 27 ноември 2012, вторник

ЯЯЯЯ, КРАЯТ НА СВЕТА ВЕЧЕ БИЛ ДОШЪЛ, АЛА САМО ДЕТО НИЕ НЕ СМЕ ГО ОЩЕ УСЕТИЛИ!

ИНТЕРЕСНА СТАТИЯ ПО ВАЖЕН ПРОБЛЕМ В ПРИЯТЕЛСКИ БЛОГ

Искам да ви препоръчам да прочетете статията със заглавие За гимназията и университета, публикувана в блога на един мислещ млад човек; ето нейното начало: Трудно е човек да говори по такава сложна тема като образованието, но ако той желае чрез думите си да изрази истината за това човешко занимание, правещо ни именно хора, рано или късно е принуден да заеме определена позиция. Трябва да подхвана темата защото твърде малко хора имат смелостта и рядко проявяват желанието открито да говорят върху този проблем, поради неговата сложност и поради възможността да бъдат осмени заради казаното. Но с оглед на това, че няма какво да загубя, а и не намирам основание заради това, че моите думи няма да бъдат приети да се откажа от това открито да критикувам. Разбира се, и аз не съм защитен от критика, но делата ми говорят повече за мен, отколкото думите, които мога да кажа. В тази критическа публикация съм се заел със задачата нагледно да представя някои от проблемите, обхващащи сферата на образованието в нашата родина. Някой от вас биха възразили, че има премного институции и организации поели грижата за образованието и не е работа на един млад човек да предявява компетенции по въпроса. Но фактите са пред нашите очи. Никой

Dobri Bozhilov сподели снимка на Знаете ли вы?; ето го по-долу интересния според мен текст, а пък моя милост го превежда на български за ония, които не знаят руски: Почему 21.12.2012 г. не будет конца света? (Защо на 21.12.2012 г. няма да има край на света?) Гай Юлий Цезарь в 45 г. до н.э. ввел високосный год, и их уже было 514. То есть, без одного лишнего дня через каждые четыре года, сегодня было бы 10 апреля 2014. В Календаре Майя не учтены високосные годы, а это значит, что технически конец света 21,12,2012 должен был наступить 16 месяцев назад. (Гай Юлий Цезар в 45 г. до н.е. въвежда високосната година – и такива вече е имало 514 пъти. Т.е. без единия излишен ден през четири години сега щеше да бъде 10 април 2014 г. В календара на маите не са отчетени високосните години, а това означава, че технически погледнато краят на света на 21 декември 2012 г. е трябвало вече да е настъпил преди 16 месеца.) Коментар на Георги Стоянов: Значи сме измрели вече...

Блогът Plato + е публикувал втората част или продължението на интервю с мен под заглавието Ангел Грънчаров 2 (а първата част на същото интервю може да се прочете като се проследи ето този линк): С какво си вадиш хляба в момента? Можеш ли накратко да опишеш работата си? Преподавател съм по философия. Обучавам учениците в една гимназия на философия. Покрай това основно мое занимание е писането. Голямо внимание също отделям и на издателската си дейност: главен редактор съм на философското списание ИДЕИ. Списание ИДЕИ е списание, работещо за духовното, за личностното израстване преди всичко на младите (но не само). Също така издавам и вестник ГРАЖДАНИНЪ. Това пък е един вестник, който работи за гражданското образование преди всичко на младите хора (но не само). Ръководител съм и на основания от мен през 1994 година частен Център за развитие на личността HUMANUS. Изобщо, както се вижда, работя интензивно, не съм безделник. Обичам да работя, работата сякаш осмисля и дава жизнен тонус на дните ми. Какво харесваш в тази работа? Най-много харесвам работата си за това, че тя ми дава възможността да съм полезен. Така поне си мисля, тази е моята

9 задача. Не мога да си представя положение нищо да не правя. Когато човек има философската настройка, даже и когато нищо не прави (примерно, гледа телевизия), пак работи: понеже се вълнува, да речем, възмущава се заради глупостите, с които го занимават, реагира, проявява отношение. А след това аз скачам като ужилен и почвам да пиша коментар за блога си. Тъй че, изглежда, съм станал нещо като “работохолик”. Не зная дали е хубаво това. Понеже не зная какво е, то значи, че с тия мои думи не се и хваля… (Прочети ДО КРАЯ >>> в блога) НЕКА ДА СМЕ ЗАВИНАГИ ПРИЧАСТНИ КЪМ ВСИЧКО ОНОВА, В КОЕТО ВЯРВА ДОСТОЙНИЯТ ЧОВЕК!

27 ноември 2012, вторник

Получих вчера отговор от Министерството на образованието, младежта и науката - по повод на моя по-раншна жалба до тази институция. Получих всъщност един прелюбопитен документ, който, когато имам време, ще сканирам и ще кача тук, заслужава си да се види туй творение на нашето родно чиновничество. Написан е този отговор по тертипа "Где го удряш, где се пука", спазен е, естествено, няма как, и неръкотворният принцип на нашенската родна бюрокрация, именно принципа "Гарван гарвану око не вади". Изобщо, с няколко думи казано, документът, който МОМН е благоволило да съчини, показва, че ние, гражданите, дето позволяваме с данъците ни да се издържа една толкова ленива (мързелива, изнемогваща от скука) и високомерна администрация, трябва да се позамислим сериозно над въпроса: докога ще си позволяваме този лукс, именно да храним една безполезна администрация, която нищо друго не прави освен да пречи и да вреди – и да разваля, да обърква, да съсипва, да трови?! Вчера, с оглед на тия мой горчиви мисли и констатации – те, апропо, не са от вчера, аз отдавна зная истинското положение на нещата, а сега наново и наново ми се препотвърждават едни констатации, до които съм стигнал отпреди десетилетия – на моя милост й се наложи да посети Съдебната палата в Пловдив и да заведе в Районен съд в Пловдив, гражданска колегия, едно дело, с което ще се опитам да потърся

защита от съда на своите човешки и граждански права от произвола на самозабравили се чиновници. Ето малък откъс от моята ИСКОВА МОЛБА: ... И така, моята искова молба съдържа два момента на обвинението ми и, респективно, две искания, които моля да постановите след като се убедите във верността и основателността им: 1.) Понеже през последната година бях подложен от работодателя си на недопустим всекидневен тормоз и на недопустимо груб административен произвол, довел до накърняване на моето лично достойнство и на престижа ми като личност и преподавател, а също така и до неизчислими вреди и щети от физическо, психическо и нравствено естество, найвече до рязко влошаване на здравословното ми състояние, многократно постъпване в болница и в крайна сметка изпращането ми до ТЕЛК за инвалидизиране, то моля уважаемия съд да отсъди и да наложи изплащането на съответната компенсация, за да възмезди нанесения ми физически и морален ущърб; 2.) Моля също така уважаваният съд да отмени заповедта за толкова несправедливото дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, до което се достигна след злоумишлено, злонамерено развитие на събитията от работодателя, включващо подправяне на крайната дата на платения ми годишен отпуск, фиксирана от мен, издаване на заповед за разрешаване на същия този платен отпуск с няколко дни закъснение след фактическото ми излизане в отпуск, неуведомяването ми за промяната, а в крайна сметка след неявяването ми на работа също така и несъобщаването, че трябва да се явя на работа предварително предвид промените, нанесени собственоръчно от работодателя в моята молба за ползване на годишен отпуск без изобщо да ме уведоми, благодарение на което работодателят в крайна сметка има умишлено търсената възможност да ми наложи дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, не вземайки предвид обстоятелствата около това толкова специфично „нарушение” на Кодекса на труда. Обръщайки се към съда като инстанция, бдяща за съблюдаването на законите и на самата справедливост, вярвам, че моите права ще бъдат защитени от толкова грубия и политически мотивиран административен произвол от страна на длъжностно лице, а именно, че правото ще бъде защитено, а справедливостта – възстановена и гарантирана.

Това е положението. Понеже благодарение на този блог дадох гласност на цялата история, счетох се за длъжен да дам гласност и на тази моя стъпка: обръщането ми към съда. Смятам, че в едно демократично общество обръщането към съда с оглед защита на нечии потъпкани от самозабравили се властници права е съвсем естествена и закономерна стъпка, а не е нещо "крайно скандално" или "ненормално", както на някои хора може да се стори. Изобщо в случая като изследовател съм крайно заинтригуван и заинтересован да разбера докъде, до какъв изход ще стигне цялата тази история, която за мен в същината си не е нищо друго освен един открит, направо публичен урок по демокрация, който си позволявам да изнеса на своето началство, пък и на своите ученици. Тоест, другояче казано, върша си работата, тъй като моя милост е учител по философия и гражданско образование, сиреч, тази ми е работата, която цял живот съм вършил: да изнасям всякакви, какви ли не уроци, и то също така на всякакви хора, не само ученици, не само млади хора, а на всякакви хора. Не е лека, да, съвсем не е лека задачата на философа в едно общество като нашето, едно наистина болно общество, в което такива най-естествени неща като свобода, достойнство, личност и личностност, морал, човешки права и правдини, демокрация и прочие, и особено битката за отстояването им, която трябва да водим всеки ден, се възприемат от огромна част от общността като "западни лигавщини", като "чудатост", като "шантавост", като "маниащина" или "странност" на оня, който си е позволил един такъв "прекалено излишен лукс". Е, аз пък си позволявам този разкош, именно, държа да бъда човек и личност, а най-вече се опитвам да си остана докрай верен на мисията на философа и на задачата на философията, която, вярно, е крайно неблагодарна, ала за сметка на това е твърде благородна мисия и задача - и носи огромен позитивен, оздравяващ смисъл. Ще си позволя тук да отправя и малък апел на своите вече повече от 4 000 редовни читатели, приятели от Фейсбук и от блога: не се плашете и вие всеки ден да отстоявате правото си да бъдете личности – свободни и достойни човешки същества! Нека това да бъде моето пожелание към вас в тази ранна утрин на този великолепен есенно-зимен ден, който ни очаква. Нека бъде благословен с тия благородни мисли вашият ден! Нека да сме завинаги причастени към всичко онова, в което вярва достойният човек. Знайте и никога не забравяйте, че свободата и истината имат едно най-предно място сред нещата, който той най-много почита...

10 ни, къде е смирението? Блика злоба и приканване към саморазправа... не е ли проблем това? Колега, диалектикадидактика прилагайте – основни методи са все пак...

СТРАХЪТ ОТ СВОБОДАТА ВОДИ ДО ВЛАСТ НА ОБЛЕЧЕНИТЕ В ЧЕРНО, КОИТО ЗНАЯТ КАК ДА ОПРАВЯТ НЕЩАТА

Jenia Georgieva и Lenko Vachev споделиха снимка на Cheti.ME. Напусна ни руският писател-фантаст – безсмъртният Борис Стругацки

АНТИДУХОВНИТЕ ВЛАДИЦИ-ЧЕНГЕТА РАБОТЯТ НЕУМОРНО ПРОТИВ ЦЪРКВАТА – И ПРОТИВ РЕЛИГИЯТА И ВЯРАТА, РАЗБИРА СЕ!

Споделяме с вас част от негово интервю:

26 ноември 2012, понеделник

Antoniya Andonova каза Но не винаги откликва съвестта. Зависи и от самосъзнанието на извършителя. Понякога може и да е заблуден, други се самообвиняват твърде много дори за нищо.

Да, и за нас, в някаква степен, отговаря Стругацки. Дотолкова, доколкото ние самите позволяваме да ни се случи. А ние позволяваме. Нашата "сивота" е нашата пасивност. Социалният мързел и мързелът въобще. Страхът от свободата. Страхът да останеш без указания от началството. "Малкият джентълменски набор на строителя на феодализма от ХХІ век"... Именно при такива идват "черните" – хора в черни раса, в черни мундири, в черни костюми с ослепително бели маншети. Те "знаят как трябва да се правят нещата". Ние им вярваме (въобще ние сме склонни да вярваме на началството) и започваме да правим нещата "както трябва".

ОЩЕ: "Народът няма нужда от вредни сензации. Народът има нужда от полезни сензации." из Приказка за тройката Стругацки НЕРЪКОТВОРНИЯТ ИЗВОР НА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПОЗНАНИЯ НА ЛЮБИМИЯ НИ Г-Н ПРЕМИЕР Наскоро г-н Премиерът най-отговорно заяви, че комунистите ни били управлявали вече 100 години... Георги Динев: Партията винаги е права – и когато съгреши дори!

Valentin Malamov каза: Не е човешко да се гневим... човешко е да отстояваме права с диалектика и дидактика... в рамките на правовата държава... Ангел Грънчаров каза: Даже и Христос в някои моменти силно се е гневил, чели ли сте Евангелието?

Един от участниците го пита: Героят от "Трудно е да бъдеш бог" казва, че там, където тържествува сивотата, на власт рано или късно идват хората в черно. Това не важи ли и за настоящето и бъдещето на нашата страна?

Поклон!

Ангел Грънчаров каза: Къде видяхте да блика злоба? Не, няма такова нещо, в призива ми блика гняв, законно възмущение от безобразията! Човешко е да се гневим и възмущаваме, аз нямам претенцията да съм светец, човек съм... Простете, но не е нормално, не е естествено като гледате какво правят мутрополитите, да белите семки и да философствате за смирение... :-)

Ангел Грънчаров каза: Който се смята за ангел или светец, да не се гневи, аз съм човек и се гневя като гледам безобразията...

Valentin Malamov каза: Направо ми казахте, че не съм нормален. Вие давате оценки на всяка втора дума. Имате проблем с общуването с хората.

Ето част от дискусията по повод на моя публикация със заглавие Призив към вярващите: да заплашим с напускане БПЦ и с вливане в католическата в знак на протест срещу безобразията на мутрополитите!: Antoniya Andonova каза: Не е до протеста, но е правилно да бъдат еднопосочни всички християни. Не виждам нищо грешно в католическата църква освен мистичното й минало, за което се говори, че е имало насилие. Принципите на католицизма са много поблизки до природата и интелекта на човека, в сравнение с нашите ритуали, които ни поробват. Но аз не познавам добре техните традиции.

Valentin Malamov каза: ... трябва да отмъстим на самозабравилите се ченгетамутрополити от БПЦ... Нали сме христия-

Ангел Грънчаров каза: Г-не, а Вие, простете, проповядвайки смирение, т.е. смирено да гледаме наглеците, дето разтерзават Църквата ни, също минавате в тяхната компания, която без смущение се гаври с всички нас и най-нагло ни убеждава, че трябва да бъдем търпеливи, т.е. да търпим безобразията им...

Valentin Malamov каза: Вие си се гневете, но вие подтиквате към същото други. Това е проблема. Гневът е животинско чувство. И двамата сте тоталитарно ориентирани. Признавате само силата за метод на управление. Ако и тя като Вас се гневи вече става весело... Ангел Грънчаров каза: Не е вярно, гневът е човешко чувство, да прощавате, ама сте в дълбоко заблуждение...

Valentin Malamov каза: В голяма грешка сте, не искам смирение. Искам ред и традиции. Ние сме в Европа.

11 Ангел Грънчаров каза: Да, искате спокойствие, та олигархията да ни възсяда ако може с векове, ето това искате!

Antoniya Andonova каза: С добри намерения ли е това отмъщение?

Bacho Кольо каза: Нема какво да плашиш! Ами направо напускай. Никой нема да умре от мъка за загубата. Кръстю Желязков каза: Сорос ли каза така? Анонимен каза: Агонията на църквата е повод за празнуване. Ако погине, даже още по-добре! Религията е отрова. Анонимен каза: Ама не само да заплашим, а направо да го направим, още повече, че доктриналните разлики между православието и католицизма са минимални и изкуствени, схизмата е повече резултат на политически различия навремето между Изтока и Запада. Факт е обаче, че и католическата църква напоследък е разтърсвана от големи (секс) скандали и губи авторитет. Факт е също така, че католическата църка много отрано започва да подкрепя фашистките режими в Италия, Германия, Испания, Хърватия и другаде и това минало до днес не е осмислено. Анонимен каза: Религията е единственото, което удържа бедните, да не убиват богатите. Ангел Грънчаров каза: До оставим настрана марксисто-комунистическите и атеистични доктрини за религията и църквата, които някои ни пробутват... те не са интересни и са доста изветрели, приличат на притоплени прокиснали манджи... Някой ако обича да яде такива манджи, да заповяда, аз обаче не съм прасе... то и прасетата не ядат такива манджи... Католическата църква никога не е поддържала фашизма или националсоциализма; за сметка на това с малки изключения (неколцина свещеници, които са се съпротивлявали и са били посечени) източно-православната църква биде овладяна изцяло от комунистическата държава, която хем обезкръви своя исконен враг, хем направи нужното да дискредитира църквата и религията така, както никога това не е било правено. Сегашните мутрополити, помазаници на комунистите, се държат по този крайно осъдителен и арогантен начин (демонстрирайки материалистически манталитет) не за друго, а защото имат такава бойна заповед: целта е да отблъскват колкото се може повече хора от религията и вярата. Целта и задачата, за която работят, е: да изкоренят вярата и религията от човешките сърца.

За жалост, трябва да признаем, че те успяват в тия свои попълзновения, бидейки примерни слуги на кагебистокомунистическия Сатана. Нима мислите че руският патриарх и "дядо" ви Николай Московско-Пловдивски не знаят това, че не бива да носят толкова драгоценни часовници? Знаят, разбира се. И защо си го позволяват въпреки това? Ами ясно защо: за да отблъскват колкото се може повече хора от вярата, църквата и религията, ето защо! Бидейки в църквата, те работят неуморно против църквата – и срещу религията, и срещу вярата, разбира се... Анонимен каза: Имам уважение към католическата църква, но някои от протестантските деноминации са страховити – истински фанатични изроди, а не като нашите, за които това е само поза. Анонимен каза: Нямам уважение към НИКОЯ църква. И НИКОЯ религия. Католическата църква е подкрепяла Хитлер до последния му час. Оп!!! Казах нещо против Хитлер! Сега Грънчаров ще ме обяви за комуноид :)) Bacho Кольо каза: Грънчаров, що не станеш един будист – чиста работа. Или още по-добре кришнаит. Съвсем ще отговаря на натюрела ти. Анонимен каза: Грънчаров, пак лъжеш....

Pope Pius XII - Fascists and Nazis.

Pius was the ultra-Conservative pro-Fascist Pope who (as Cardinal Pacelli) in 1929 signed the notorious Lateran Treaty with Mussolini, and later collaborated with Hitler and turned a blandly incomprehending ear to the appalling crime of genocide systematically applied by his Nazi allies in their concentration camps and gas chambers. Pius XII was, to paraphrase Lord Macaulay, the hope of the stern and unbending Tories, the medievally minded traditionalists in the Roman Curia. Да ти го преведа ли, или сам ще се опиташ? Анонимен каза: Може би най-хуманната и балансирана религия на света е бахайството. Само че както казва философът Ернст Тугендхат, през 21-и век вече е невъзможно да си религиозен. Прочуете историята и ще видите дали Ватикана все пак не е сътрудничела с фашистите. За съжаление Ватикана има принос за възхода на фашистките режими в Европа през 20-ти век. Друг въпрос е, че фашизмът е реакция на комунизма, не обратното. Факт е също, че комунистите разглеждат религията като голям враг, защото тя наистина е несъвместима с техния идеологически диктат. От това не следва обаче, че като антикомунисти трябва да сме задължително и религиозни.

Иначе в бившите комунистически страни католическите църкви се оказаха сравнително по-резистентни на комунистическото влияние и проникване от православните и протестантските. А БПЦ е безнадежден случай, напълно дискредитирана и с практически нулеви шансове за пречистване и обновление и всъщност не си струва да се коментира и обсъжда. С прискърбие трябва да признаем, че комунистите са постигнали целта си да я елиминират напълно като обществен, морален и всякакъв фактор. Ангел Грънчаров каза: Оп!!! Казах нещо против Хитлер! Сега Грънчаров ще ме обяви за комуноид :)) Хитлер е ваш партиен другар: където е комунисто-социалист, там е инационал-социалист :-) все сте социалисти... защо аз да ви обявявам, вие сами сте си се обявили като сте приели тия имена или наименования... Анонимен каза: Ами той вашият бог е доста по-жесток и от Хитлер, и от Сталин, и от Мао, така че не съм сигурен вие на какъв (не)морален пилон танцувате. Ангел Грънчаров каза: Бог е любов. Тия, които приписват на самия Бог жестокост, не разбират нещо най-просто: съвършеният Бог не може да притежава такъв дефицит на доброта, който Вие определяте като "жестокост" или като "злоба". Жестоки и злобни могат да бъдат само крайно ощетените индивидууми... другояче казано, слабаците. Ако си представяте всемогъщия Бог като слабак, това говори за крещящата липса на разсъдъчна способност у Вас самия... Анонимен каза: Бог е любов, но на неговите деца (хората) се случват най-ужасни неща, без той да си помръдне пръста да им помогне и да ги предпази. Един любящ баща не може да постъпва по този начин. Вие бихте ли постъпили така са Вашите деца? При това голяма част от злините в света са причинени от безлични природни стихии и не могат да се припишат на злата воля и умисъл на хората, които Бог бил създал свободни, включително и да вършат зло, както гласи един традиционен аргумент. Именно теодицеята, т.е. наличието на зло в света, е най-силният аргумент срещу съществуването на любящ, добър и същевременно всемогъщ Бог и с това на християнския Бог. Или Бог не е добър, или не е всемогъщ. Както казва Яворов: „И постоянно срещам аз, под дъжд и вятър, сняг и мраз, сред вълчия човешки род от празния небесен свод те чакат милост и защита. Те чакат милост... Но да знам,

12 че някой бог всесилен там стои над всичко хладен зрител, извикал бих отдън гърди към тоя тъмен промислител: о, господи, проклет бъди!” Владимир Трашов каза: След прочитането на редовното сутрешно просветляващо ме есе-пътепис (този път) на философа-учител Ангел Грънчаров, след запознаването ми (за пръв път!) с мъдреца ни (на нас българите!), с просветения, а вероятно и посветения ВАКЛУШ ТОЛЕВ, как да не изслушам и божественото изпълнение на божествената бетовенова музика. Как тази велика сплав от хармонични мелодии, съвършено доведена до слуха ми от съвременната технология да не успее да разтрепти духа ми, как да не го повдигне и да го потопи за тези велики минути в прекрасните невидими светове на чистото блаженство, на райското чувство тук на земята и сега! За да ми остане от цялата тази истинска духовна храна зарядът да съществувам с основателната надежда, че хубавото, светлото и доброто ги има, че те ще бъдат и ще пребъдат, в противовес на злото, тъмното, глупавото, неразумното, недоразвитото, не желаещото да се учи и да върви напред.

23.11.2012г. Владимир Трашов Анонимен каза: Четете Библията е ще видите какви ги е творил богът ви. За щастие, той/тя е един литературен образ, който няма съответствие в реалността. Ангел Грънчаров каза: Нещата стоят значително по-иначе в сравнение с както си го представяте. Това, че не разбирате и не полагате усилие да разберете не Ви прави чест. Много пъти съм Ви обяснявал как стоят нещата по същия този въпрос за теодицеята. Пак си повтаряте все същото. Напредък никакъв. Злото, ширещо се по този свят, има своя позитивен смисъл. Бог не се меси в законите на този свят, щото всичко тогава отива по дяволите. Смисъл има не Бог да направи така, щото всичко хора да вършат само добро, щото тогава всичко се обезсмисля, а има смисъл хората сами да възжелаят доброто и да почнат да се борят за неговото тържество. Има нещо свято, на което Бог държи най-много: човешката свобода. Бог е сътворил човека като свободен. Чаткате ли за какво става дума? Опитайте се да помислите поне малко. Папагалското повтаряне на едно и също нещо само показва, че срещу себе си имам един крайно немарлив спрямо задачата на мисълта и мисленето човек... Анонимен каза: Офффф, проповеди... :( Ангел Грънчаров каза: Никакви проповеди не са; става дума за елементарни истини,

които е непростимо да не се знаят от щогоде образован човек... КРАТКА ЕСЕННА ИМПРЕСИЯ ЗА БАБИ, КОТАРАК И ПАРЧЕ БЛАГОСЛОВЕНА, ПОМИЛВАНА ОТ БОГА ЗЕМЯ 25 ноември 2012, неделя

Два дни пак ми се наложи да пътувам с кола из свидното ни отечество. Този път ходих до Долна баня, в моя роден край. Тъй и тъй се захванах от няколко години да описвам тия свои пътувания – какво друго да прави един човек без работа?! – та да драсна някой ред и сега, и този път, щом вече съм започнал. Закарах брат си до вкъщи, той живее с майки ни именно в Долна баня. Разказах за него тия дни в есето-пътепис със заглавие Грижете се най-вече за душите си - и бъдете добри: добротата е найдобрия лек за душата.... Той беше повече от 3 месеца в болница, а сега, след като му уредих лекарствата (неговото "джи-пи" е тук, в Пловдив), по негово изрично желание веднага трябваше да тръгнем за Долна баня. И ето, в колата сме, която лети към това райско място в полите на Рила. Чудесна е тази есен, не зная дали сте го забелязали. Ненатрапчива една такава, леко пристъпваща, сякаш е обута с терлици, но иначе е великолепна; за да я забележиш обаче в цялата й прелест се налага да излезеш от панелните ни градове и да тръгнеш из полето наоколо. Гледам ярко жълтите, сякаш са обхванати от пламъци корони на огромните крайпътни дървета, и си мисля, че тия там Сезан, Моне, Мане ряпа да ядат: по никой начин не могат да надминат импресионизма на самата природа! Слага ги в малкия си джоб природата по силата на внушението – и по богатството на емоции, които е способна да разбуди в душите ни. Посевите и тук вече са засети и приятно се зеленеят. Крайпътни търговци продават предимно купища зеле, кошници с ябълки, бутилки с вино и ракия, везеници сухи чушки, лук, картофи, всякаква друга зимнина, добита от плодородната земя. На борсата в село Лозен спирам за да купя, по поръчка на майка ми, чувал

зеле. Питам колко струва килограмът. Казва ми намусеният търговец: "40 стотинки!". Отвръщам му: "Да имаш много здраве от мен, в Пловдив на градските пазари върви по 30-35 стотинки!". Той любезно ми отвръща: "Ами що не си купиш оттам?". Ще си купя – му отвръщам. Нашите търговци все още страдат, горките, от представите на незабравимата ера на социалистическия дефицит; крайно са ми симпатични такива опитващи се да търгуват катили-комуноиди, които още не са осъзнали, че свободният пазар не търпи комуно-идиоти, които се опитват да изнудват потребителя. След 5 минути спирам на едно място, където старец продава пред дома си чували със зеле. Човечецът ми ги продава с благодарност за 25 стотинки килото! Майка ми ще е безкрайно доволна от сделката: тя, горката, цял живот е била принудена да цепи стотинката на две! Бедността, неотменна спътница на социализмо-комунизма, я е приучила на това. Предусещайки как ще се радва, че ще ядем тази зима евтино кисело зеле, отново потеглям с колата по шосето, което ще ме изведе до Долна баня. Брат ми много се радва, че сякаш като по чудо вече пътува за толкова милата му Долна баня! Споделям радостта му: намъчи се в болницата тия няколко месеца! Но горещото лято беше безпощадно спрямо болестта му. Два пъти се наложи да влиза в болница. Сега е вече късна есен и той вече се чувства сравнително добре. Да си стои през лютата зима на топло, та всички, дай Боже, да сме спокойни. И най-много аз, защото работата ми е такава, че изисква пълно спокойствие и отдаденост. Ужасно се чувствам когато толкова често ми се налага да нося по две-три дини под една и съща мишница... Е, пристигаме след час и половина два спокойно пътуване. Не обичам да бързам, да се правя непременно на пич, както държат да се представят огромната част от другите шофьори. Фърчат като стрели, ако не изпреварят ближния се чувстват дълбоко нещастни. Ако не могат да те изпреварят по лъкатушещото в дефилето тясно шосе, те псуват и кълнат от все сърце! Крайно нервни, изнервени, психясали сякаш са огромната част от сънародниците ни, защо ли е така? В Долна баня е времето е чудесно, слънцето грее, кристално-чистият рилски въздух пори жадния за толкова свежест бял дроб на копнеещия по природата "гражданин Грънчаров". Е, в сърцето си съм стопроцентов селянин де, това "гражданин" го пиша само и само за да потормозя малко моите любими мрънкала, които ме съпровождат неотменно – както дрънкането съпровожда разнебитената циганска каруца. Преспивам в Долна баня, щото е късно да се връщам назад, в Пловдив. Забави ни това, че половин ден трябваше да търча по разните му там "здравни каси" за да уреждам документите за братовите

13 "безплатни лекарства". Как ще са безплатни като за да уредиш получаването им ще изразходваш толкова нерви, че предоволно ще си си платил за тях? На другия ден слагам зелето в избата в два бидона, осолявам го, върша набързо и друга работа, поне малко да помогна. После в един момент майка ми споделя с мен една своя мечта: искала да отделя малко време и да я закарам да види свои роднини в съседните села Марица и Радуил – с които не се била виждала отдавна. Няма как, правя й този подарък. Не крия, че го правя това и егоистично: много са ми приятни разговорите на възрастните жени, пък и ми е приятна обстановката в техните домове, където ще погостуваме за час-два. Невероятна идилия цари в тия подредени селски къщи, където печката бумти, а бабичката си преде или плете, полегнала на креватчето до прозореца, а пък котаракът е полегнал в скута й и мърка ли мърка! И ето, карам я за първи път при нейна братовчедка в с. Радуил, у която, кой знае защо, до този момент не бях ходил. Радуил е село в самото подножие на Рила, на 20-тина минути път с кола до Боровец. Прочуто е със своя зрял боб. С колата, следвайки упътванията на майка, пристигам в самия край на селото; пресичаме внимателно река Марица по малък дървен мост, а пътят вече е черен (по-скоро кафяв от глината!), каменист, тесен, криволичещ между къщите. Скоро пристигаме. Майка доволна слиза от колата с бастуна си и се запътва в приповдигнато настроение към самотния дом на нейната братовчедка-приятелка, с която толкова отдавна не са се виждали. От комина се вие дим, което е знак, че търсената баба е у дома си, т.е. не е заминала при децата си, живеещи в София. След това разбираме, че тя не могла да живее в големия град, мъчно и било за дома, затова си живеела все на село. Ето, показва се миловидната сърдечна бабичка, усмихната, прегръщат се с майка едва ли не просълзени от умиление. Кани ни вътре, суети се, че не е подготвена да ни посрещне както трябва. Трябвало да я предупредим по телефона да се приготви, а пък майка й казва, че само минаваме да се видят, а не сме тръгнали да гостуваме. Около половин час седим в топлата приземна кухничка. Бабата пържи мекички за да ни черпи все пак с нещо. Светло е, два огромни прозорца откриват страхотна панорама с изглед към реката и планината. В ъгъла, от източна страна, има наредени икони и кандилце. Разказват си старите жени разни спомени и истории, сладкасладко си хортуват, а пък аз си играя с зажаднелия за игри котарак. Много е любвеобилен, грамаден котарак си има бабата, куче даже не й трябва при такъв котарак! Много си падам по тия животни с ясно изразени философски наклонности, имам предвид котките, явно с тях си имаме сродна

душевна нагласа. Само дето аз, философът, нямам възможността да мързелувам като тях, ама както и да е. Градината и дворчето на бабичката наистина е в подножието на самата гора, нагоре вече издига снага Рила планина! На един хвърлей място е гората, в невероятно красиво райско кътче живее тази бабичка! Завиждам й, разтапям се от желание да мога да поживея в такова едно самотно и диво място поне месец. Но няма как. На мен ми стига и половин час да се заредя с малко енергия. Бабите си говорят, разказват си истории. Заслушвам се в една, която ме впечатлява. Става дума за семейна трагедия, случила се преди около 10-тина години. Съпругът на тази бабичка бил ловец, рибар, неуморно скитал из гората, водейки със себе си и двамата си внуци. Един ден обаче дошла буря, завалял пороен дъжд с гръмотевици; и станало тогава страшното: паднал гръм и убил на място едното от внучетата му, момче на 16 години! Другото момче също било там, наблизо, също пострадало, но оцеляло. Дядото им бил наблизо и видял всичко. Не издържал трагедията този човек: след погребението на внука му легнал на леглото, обърнат към стената, два дни лежал и също умрял! На третия ден след погребението на момчето погребвали и неговия толкова силно обичащ го дядо, който не издържал смъртта му! Разказа ми тази история бабичката, сълзи покапаха по съсухрената й ръка. И тя силно жали, ама ето, Бог й дава още живот, та да поддържа топъл родовият дом. Тъжно, много скръбно става обаче когато и бабичките се преселят в другия свят, а тия домове опустеят, щото младите обикновено са далеч... Моята майка подема друга тема, тя е невероятна майсторица на сладките приказки – откъде синът й ще умее да пише така ако нейната дарба поне малко не я е наследил?! Почват да се оплакват за болежките си двете стари баби, а аз пак се захващам да си играя с котарака, който изслушва историята за починалото от гръмотевица момче благочинно застанал на задните си крака и дълбоко замислен за тайнството на човешкия живот. Явно котешкият живот е съвсем ясен за него, но виж, разбирането на човешкият живот и него го затруднява. Но щом бабичката спира разказа си котаракът излиза от унеса си и пак почва да ме пипа с лапичка да му обърна внимание. Играем си още няколко минути и трябва вече да тръгваме. Баба Василка ни дава за армаган торба с орехи и ябълки и шише люта, невероятно ароматна домашна ракия. Снощи, вече в Пловдив, опитах ракията: невероятна е, такъв балсам за душата не бях пил скоро! Бабите винаги правят най-хубавата домашна ракия, не знам защо. Даже е по-хубава ракията им от калугерската, но както и да е. Да не нищим тази загадка, че трябва да

привършвам. На връщане се отбихме и в родния дом на майка ми в село Марица, ала какво стана там няма да пиша - понеже се изморих. Пък и за Марица много пъти преди това съм писал, този път мога да я прескоча в разказа си. Да спирам, че ако се разфилософствам за село Марица и дядовите ми истории от нея край няма да има тази моя уж кратка есенна импресия. Хубав ден ви желая на всички! Не мислете, че утре е понеделник. Събирайте впечатления днес, та да победите поганното настроение на градския делник, с което няма как, ще трябва да се примиряваме още от утре. Утре и аз вече съм на работа. Свършиха болничните. Отказах повече болнични щото пък без пари съвсем не се живее. Не знам дали знаете, но когато човек се разболее и излезе в "платен" отпуск, държавата го наказва с глад, не му плаща, бави с месеци плащането на болничните, та той повече и да не смее да си помисли отново за болести. На този шантаж, на тази гавра му викат "модерна социална здравна политика"... ДОКОГА НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ХРАМ НА БЪЛГАРИЯ ЩЕ НОСИ ИМЕТО НА АНТИЗАПАДНО И ПРОТАТАРСКИ НАСТРОЕН РУСКИ МЕНТЕ-СВЕТЕЦ? ноември 25, 2012

С риск да не ми остане време тази сутрин да напиша собствен коментар, но правя нужното за да препубликувам особено важното от коментара на г-н Иво Инджев със заглавие На завет от заветите на Левски, понеже държа тия толкова верни мисли да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; във връзка с тезата, защитена в коментара на г-н Инджев ми се ще да поставя един отколешен, ала съвсем законен въпрос, на който ми се ще да наблегна отново: Докога най-големият храм на България ще носи името на антизападно и протатарски настроен руски ментесветец?; а ето какво пише г-н Инджев: Не „откривам Америка” с репликата, че днешното тържествено отбелязване на руския светец Александър Невски от БПЦ няма нищо общо с древните традиции на българското православие, покръстило

14 всъщност Русия. Но има много общо с една друга традиция, която е многозначителна в условията на днешната криза във върхушката на БПЦ и може като нищо да остане незабелязана. След като България реагира на руските бомбардировки срещу Варна с гняв, само 5 дни по-късно, на 19 октомври 1915 г., правителството пристъпва към процедура за преименуване на софийската катедрала. Предложението е вместо да бъде наречена на руския светец Александър Невски тя да се прекръсти на „Св. Св. Равноапостолни Кирил и Методий”. Така и става след указ на Фердинанд от 21 март 1916 г. Българското название обаче просъществува само 4 години. И тук е аналогията с днешното време, на която искам да обърна внимание. Руският светец Александър Невски е реабилитиран като патрон на най-големия български храм по инициатива и под натиска на висшия клир на БПЦ в ситуация, когато Русия вече не съществува, погълната е от пламъците на болшевизма. Раболепието на българските дядовци пред руското началство е нелепо в онази обстановка, когато вече няма руски батюшка на трона, на когото да се подмазват. Но въпреки това го правят и успяват в това начинание с благосклонното съучастие на правителството на Александър Стамболийски (който е направо популисткия прототип на нашия днешен премиер). В България, управлявана сега от граждани с претенцията да ни развиват по европейски начин, наблюдаваме познатото прехласване по руската символика, свързана с руското вечно противопоставяне на Запада. Александър Невски е руски пълководец, воювал срещу шведи и германци, но за неговото заиграване с татарите от Златната орда поклонниците му свенливо мълчат. И се получава така: днес европейска България безропотно приема руската историческа трактовка и традиция, която е наложила на България и българите да имат като свой светец руския заговорник със Златната орда, който обаче е громил съвсем правилно западните врагове. Доста шизофренична символика по отношение на освобождението на българите от турските орди, нали… И на всичко това на висок глас отново припява БПЦ под одобрителния поглед на новия Стамболийски. Това е един дебеловрат кръговрат. … Апропо, за БПЦ дякон Левски не само не е светец, а е направо враг – защото захвърлил расото заради някаква си национална революция (несанкционирана от Батюшката). Пък и що за завет ни е оставил : “който ни освободи, той ще ни зароби”! Тази сбъдната прогноза е направо светотатство не само за БПЦ, но и за с(ъ)ветските ни власти в миналото, както и

за техните адепти днес. Но да спрем дотук, за да не смущаваме празнуващите. Алилуя! КАК ЧОВЕКЪТ НА БКП-БСП ОТ МИЛИЦИОНЕРСКОТО УЧИЛИЩЕ БОКО ПОРУГА ТАЗИ ПУЩИНА СДС, ОТКАЗВАЩА САМА ДА ПУКНЕ ВЕЧЕ ТОЛКОВА ГОДИНИ ноември 25, 2012

призова няколко пъти сините депутати, които отказват да я еректират, да бъдат скопени от парламентарната група. Е, този път, след груповото изнасилване, пущината СДС може наистина да пукне. От срам. С такива „защитници” не й остава друго, освен хората с остатъчно достойнство да му лепнат марката СДС на Борисов и престанат да позволяват да бъдат употребявани като смокинов лист за срамотиите в т.н. дясно пространство, като той нарича своя харем ( думичка, която идва от арабската дума „харам”, т.е.„срам”). Написа: Иво Инджев “ЛИДЕРЪТ” НА СДС КАБАНЕЗНАМКОЙСИ ГО ПОГРЕБВА С ШЕМЕТНО БЪРЗИ ТЕМПОВЕ ЗА ДА УГОДИ И ДА СЕ ПОДМАЖЕ НА БОКО… ноември 25, 2012

Синият харем е харам т.е. срам Русия се управлява от векове на принципа „бий, за да те уважават”, но в русофилска България, в която властта ни лъже най-безсрамно, че имала намерение да „пляска руснаците”, Борисов не бие – той направо уважава наред. Сега уважи СДС като стара партия. Не, това не е партиен въпрос и тъкмо по тази причина има смисъл да бъде коментиран преди да е ясна развръзката с (не)съгласието на Петър Стоянов да участва лично в срамната сценка. Нищо лично, наистина! „Марката СДС”, както се изразява търговски Бойко Борисов, е подложена на неговото публично уважение на подиума на общественото любопитство. Зяпачите в лявата ложа похотливо потриват ръце, възбудени от гледката как техният човек от милиционерското училище поругава тази пущина СДС, отказваща сама да пукне толкова години. Тече екранизация на документалния филм по сценария на Вуте, който заплашил Пена, че ако не може сам, „човек че наеме” и пак ще я насили. За да няма съмнение откъде идва поръчката в осветяването на сцената се включи тази сутрин и телевизионния канал, в който прелюбодействието лъсна без задръжки. Водещият Бареков постави разграничителната линия: който не подкрепя кандидатурата на Петър Стоянов за КС е ляв. И

Попадам на информация със заглавие СДС ще търси нов кандидат за конституционен съдия, в която чета, че новият лидер на СДС Кабанезнамкойси бил благоволил да заяви следното във връзка с оттеглянето на Петър Стоянов от кандидатурата за поста конституционен съдия: “Тази кампания даде отговор на някои много важни въпроси – защо СДС напусна “Синята коалиция”, защо през тези три години депутатите от “Синята коалиция” тайничко колаборираха с БСП, защо и каква роля игра Иван Костов през прехода. Една от основните му цели беше да нанася удари върху истинската десница. Защо една малка групичка от хора искат да правим обединение с Иван Костов, а не застават зад Петър Стоянов.” Прочитайки тоя образец на политическа продажност и дебилщина не можах да се сдържа да не заявя следното: Абе, тоя кабан (на руски дива свиня, пардон, див нерез) за какъв се мисли бе?! Той щял да решава кой какъв принос имал за българския преход; представяте ли си, той, световно неизвестният нерез, щял да реди историята! Това чучело на Доган и Боко, на милиционерщината и ченгесарщината в

15 политика ще ни учи на морал, егати извратеността!!! Това писах във Фейсбук. Погребването на СДС върви с шеметни темпове. Който тръгне да се продава на Боко го чака твърде печална политическа съдба. Примери колкото щеш. Разните му там янета, воленчовци и прочие… ВЪВЕДЕНИЕ В ДИСКУСИЯ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО С УЧАСТИЕТО НА ЖАК И ИВАНКА АССА 25 ноември 2012, неделя

По моя молба г-н Жак Асса се съгласи да участва в дискусия за проблемите на образованието в рамките на Дискусионния клуб, съществуващ в рамките на ПГЕЕ-Пловдив. Г-н Асса е знаменит доайен на това авторитетно пловдивско училище, сега е пенсионер. Публикувам по-долу уводните, встъпителните думи към темата, които той написа специално за дискусията в съавторство със своята съпруга Иванка Топалова-Асса, също дългогодишен преподавател в това училище. Как ще протече самата дискусия в Клуба подлежи на уточняване; най-вероятно ще организираме онлайн-дискусия с участието на г-н Асса; ето сега и въпросният текст: Няколко думи по отношение на образованието. Според нас то върви надолу поради липса на мотивация. Интелигенцията е натикана в ъгъла и всеки опит да е сочена за пример е неуспешен за масовия ученик. Първо – трябва да се осигури перспектива за добре заплатени интелигенти. Например в Америка ако липсват кадри в областта на математиката се осигурява за завършващите специалисти по точни науки по-престижни заплати спрямо средните заплати на висшистите. Второ – там се увеличава авторитета на интелигенцията като в производството има нива – например, за да стане главен конструктор бакалавърът трябва да работи минимум 20 години, магистърът 1015 години, а докторът могат да назначат веднага. При това бакалавърът може, работейки, да пише докторат и щом го защити,

веднага израства в службата. Простичка система, която спокойно преживява кризата и я преодолява. А как е у нас – пълно с Калинки, дори и без дипломни, или пък с фалшиви дипломи, заемащи високи длъжности в администрацията и управлението (физкултурници управляват вътрешните работи, пожарникари – цялата държава, уволнени от западните институции управляват финансите на държавата и т.н.). Как при такива факти може да се иска младото поколение да уважава образованието и да се стреми да повишава квалификацията си? За пример може да се вземе БАН, чийто бюджет е по-малък от разходите, предоставени на Цв. Цветанов за осигуряване на "специалните разузнавателни средства" (СРС), което е евфимизъм на подслушване. И това ще залегне и в бюджета за 2013, с мотива на Дянков, че е нужно реформиране на БАН. Колкото до авторитета на преподавателите, ти на собствения си гръб знаеш как се оценява новаторството. Когато някой "водещ" учител има открит урок, той се готви за него цяла година, кани двама-трима души, и после още поне една година се леят дитирамби за този открит урок и за този колега. А ако друг учител обяви, че всички негови уроци са открити и даже иска да ги популяризира чрез качване в интернет, той става такава заплаха, че не трябва има място в училище. Как виждаме ние обучението по точните науки например. За учителите по точните науки основното да е не да дават информация по учебния материал (такава информация може да се открие във всяко учебно пособие), а трябва да научат учениците си да прилагат този учебен материал. За тази цел учениците трябва да се запознаят с методите за творческо мислене и на творчество. Както се знае пак от Запад, трябва да има диференцирани класове за будни ученици и класове за по-бавно усвояващи науката ученици. Класовете за по-будните ученици са с по-разширен теоретичен материал и с повече упражнения, свързани с мисловната дейност. Такива опити са правят у нас с приемането на учебници по математика първо и второ равнище. Има такива учебници по математика и за ВУЗ, като материалът с повишена трудност е с различен шрифт. За учениците, които потрудно усвояват теорията, материалът трябва да е с намален обем и практическите упражнения да са по лесни. Има един разказ на А.Азимов за училището на бъдещето "Жълтата къща" (алюзия за психиатрично заведение!! - но четейки разказа, разбираш, че е нещо друго). Разказът се води от първо лице на младеж, който до двадесет години е затворен с няколко други младежи в една къща, пълна с книги. До всеки от тях има учител,

който ги кара да четат и да се опитват да възпроизвеждат прочетеното. Докато останалите навън младежи, с помощта на краткотрайни ментални програми по специалности, които им се "наливат" в мозъка, стават дипломирани водопроводчици, електротехници и т.н. Главният герой има няколко бягства от жълтата къща и винаги е връщан. При последното бягство провежда разговор с водещия го учител (неговия гуру). От него той разбира, че в жълтата къща се подготвят бъдещите творци и новатори.

– А ако не успея да изобретя, да създам нещо ново? Какво ще стане с мене?

– пита ученикът.

– Тогава ще те назначат за гуру на следващия изобретател. Кой днес създава такъв авторитет на учителя и колко учители наистина заслужават да бъдат гуру на творци. Написаха специално за ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ: Иванка и Жак Асса -------------------Това можеш да го публикуваш в блога, или/и да бъде тема в ДИСКУСИОНИЯ КЛУБ. Това е един вид основа за разговор. Жак Асса ЕДНО ТВЪРДЕНИЕ НА ТЕРИ ПРАТЧЕТ, С КОЕТО ПО НИКОЙ НАЧИН НЕ МОГА ДА СЕ СЪГЛАСЯ

сп. Мениджър: "Свободни сме само в мечтите си. През останалото време ни трябват заплати." Тери Пратчет Не приемам това твърдение поради следното съображение: ако някой заради заплатата си е склонен да се откаже от свободата си, то такъв неминуемо ще ги загуби и двете, и свободата, и заплатата – понеже несвободният не струва и като работещ, и като служител, и като "изпълнител", или каквото там прави и работи...

16 Разбира се, говоря за нормалните общества, където се цени свободата, не за общество като нашето, в което всичко е тъкмо наопаки: най-ценени у нас са не личностите с развито съзнание за свобода, а изпълнителните мижитурки...

на, всеки автори си пише това което е според неговото убеждение така че мисля е най-добре да се напише че вестника ги изразява мненията на автора/авторите, а не че е независим – това нищо не означава.

ГОЛЕМИТЕ ЗЛИНИ НА ТОЗИ СВЯТ СПОРЕД МАХАТМА ГАНДИ

Ангел Грънчаров отговори така: Нашият вестник не претендира, че е независим, напротив, ние държим вестникът ни да бъде зависим, и то твърде много зависим: в-к ГРАЖДАНИНЪ е зависим от истината! Ние, авторите и издателите на първия и единствен блогърски вестник държим да изпитваме една такава и то толкова благотворна зависимост… Ние не държим да сме "независими" в баналния и глупав смисъл, който обикновено се придава на тази дума, напротив, ние държим да сме зависими, но само от истината: защото знаем, че истината ни прави свободни, сиреч, истински независими!

24 ноември 2012, събота

Окончателното разрешаване на загадката относно това защо и как в-к ГРАЖДАНИНЪ е истински свободен и независим

Понеже един коментатор на едно място в блога ми – виж Заповядайте, четете онлайн новия бр. 20 от 15 окт. 2012 г. на в-к ГРАЖДАНИНЪ, свободният вестник на България – развива тезата, че авторите и издателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ не можело да са независими тъй като те също били зависими, най-малкото от... себе си, от собствените си убеждения, то по повод на това ми се наложи да реагирам ето как; написах там следната провокираща реплика; но ето по-първо и въпросния коментар на толкова загрижения относно мистерията на човешката свобода гражданин: Не вярвам че има такъв вестник, който поне според убеждението на авторите да не клони на една или друга стра-

Далеч по-интересно обаче беше другото, което издава доста повече неща. Полицията традиционно беше повече от протестиращите. Но нещо друго се различаваше сега. Бяха оградили доста широк периметър, така че мятане на домат трудно да стигне до стените на Парламента. Протестиращите бяха сбутани в единия ъгъл на площада, като дори не беше спряно движение, което е логично да се направи при масов протест. Колите и полицията да пречат на протеста – очевидно. Като народът тръгна към Парламента да хвърли няколко домата, наизлязоха бронираните с щитовете.

ПРОТЕСТЪТ С ДОМАТИ ПРЕД ПАРЛАМЕНТА (24.11.2012)

Протестът "Доматена революция" беше организиран в социалната мрежа Facebook в знак на солидарност с Николай Колев – Босия. Във вторник той беше задържан, защото хвърли домат по сградата на Народното събрание. Той твърди, че протестът му е политически, но въпреки това ще му бъде търсене отговорност за хулиганство. ЗАБЕЛЕЖКА: Клипчето видях в блога на Иван Бедров и го взаимствах от ТУК. КОГАТО НАРОДЪТ ТРЪГНА КЪМ ПАРЛАМЕНТА ДА ХВЪРЛИ НЯКОЛКО ДОМАТА, НАИЗЛЯЗОХА БРОНИРАНИТЕ С ЩИТОВЕТЕ… Протестът беше в рамките на нормалното. 200-300 души, имаше и домати.

Всичко много приличаше на събитията от 1997 г. Някак имаше усещане за отделяне на властта от народа, и за умишлено поддържане на дистанция. Само огражденията липсваха. Сякаш властта се страхуваше от народа и се беше супер презастраховала, вкл. с очевиден саботаж на правото на протест. Не разбрах с какво няколко домата могат да застрашат властта, но очевидно тя ги намираше за опасни и се погрижи домати до Парламента да не стигнат. Вместо това го отнесоха каските на полицаите и продължаващите да минават коли, които не бяха спрени дори тогава. Не знам дали преувеличавам, но ми се струва, че бяха много уплашени този път управниците. Разбира се, личното ми мнение е, че далеч по-ефективно срещу правителството на глупостта, е да инвестираме в неокостовизма. Вече е на 3,6%, официално признати, което е 6% от гласуващите или към 200 хиляди гласа. 200 хиляди бюлетини ще уплашат Бойко повече от 200 домата. Най-малкото по-трудно ще спре бюлетините… Тепърва има какво да се развива в неокостовизма, това е началото само… Написа: Dobri Bozhilov Снимка: Iv Velichkov ИНИЦИАТИВА ЗА ПОРЕДИЦА ОТ ТЕЛЕВИЗИОННИ ПРЕДАВАНИЯ ПО ВАЖНИ ПРОБЛЕМИ С УЧАСТИЕТО НА МИСЛЕЩИ МЛАДИ ХОРА ОТ ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ ноември 24, 2012

17 Все не намирам време да съобщя за една идея, която се появи в разговор между мен и ръководителя на Пловдивската обществена телевизия г-н Евгений Тодоров; обсъждахме с него една друга тема, касаеща коопериране на усилията и възможностите ни, и тогава той ми написа в имейл следните думи:

… Ако искаш обаче да направим нещо с твое участие и с ученици от Дискусионния клуб – приветствам. От много време ми се иска да експонираме мислещи млади хора – как гледат те на образованието, каква визия имат за живота и т.н. Между другото зрителите в някаква степен копнеят да видят умни младежи – практиката го показва. Би могло да се направи серия от няколко дискусионни предавания – по конкретни теми. Теми, които наистина пораждат дебат. Пиши какво мислиш. Това ми написа г-н Тодоров. Понеже аз тогава бях в болнични, нямах възможност да обсъдя с учениците от Клуба неговото предложение, въпреки че съм убеден, че повечето ще подкрепят и ще изявят желание да участват в поредица от такива телевизионни предавания-дискусии. Но в понеделник се връщам на работа и ще разговарям непременно с тях, смятам също така да направим в Клуба нещо като “кастинг” за откриване на ония ученици, които най-добре биха представили различните разбирания и настроения в Клуба, и след това с предложения за участници и теми да разговаряме с г-н Тодоров. Това ще се случи в близките дни, ето, още отсега го обявявам тук, да да получи известна публичност тази наистина хубава идея и инциатива. А ето сега какво отговорих на г-н Тодоров тогава, когато за първи път стана дума за такава поредица от дискусионни предавания с участието и на ученици от Дискусионния клуб към ПГЕЕПловдив: … А иначе идеята ученици от Дискусионния клуб да участват в предавания е изключително ценна и я приветствам. Има много интересни мислещи млади хора, аз в момента съм в болнични (проблеми със сърцето), като се върна, живот и здраве да е, на работа, ще потърся желаещи да участват в телевизионно предаване сред най-добрите участници в Клуба, ще помислим съвместно и за по-интересни теми, ще уточним работите и би могло да се проведат като начало една-две дискусии, да видим как ще потръгне. Убеден

съм, че ще бъде интересно, а проблеми и теми за обсъждане – дал Бог.

огнището бащино плахо мъждука... Забрави ли ни, Дяконе??? (ОЩЕ >>> в блога) ЕДИН ВЪПРОС МЕ МЪЧИ НАПОСЛЕДЪК: МОЖЕ ЛИ С ДОМАТ ДА СЕ СМАЖЕ ТИКВА?!

Ами добре, като се подготвим от наша страна, ще се обадим. Аз отдавна исках да говорим за едно коопериране на възможностите и на усилията ни, тъй че ето, сега се получи съвпадение във вижданията, което е добър знак. Това писах тогава на ръководителя на ПО-тв. А тия дни ще задвижа работите непременно, ще направя обява за сбирка по този въпрос на Дискусионния клуб, ще уведомя по надлежния начин ръководството на училището за инициативата и като се подготвим, ще стартираме осъществяването, реализацията на наистина ценната идея. Всички вече заинтересували се да ми пишат, ще обсъдим всички предложения за участници, теми и проблеми, както и всичко останало. Това е засега. Хубав ден на всички желая!

ГРИЖЕТЕ СЕ НАЙ-ВЕЧЕ ЗА ДУШИТЕ СИ И БЪДЕТЕ ДОБРИ: ДОБРОТАТА Е НАЙДОБРИЯ ЛЕК ЗА ДУШАТА...

23 ноември 2012, петък

Студ, глад, безхаберие... страх! Дяконе, къде си, Дяконе???

ДЯКОНЕ!!! Къде ли си, Дяконе? Студ, глад, безхаберие... Страх! Мрак е обгърнал душите ни,

Вчера ми се наложи да преполовя с кола свидното ни отечество; обадиха ми се от болницата, където в последните месеци беше на лечение брат ми, казаха ми, че е изписан и трябва да го прибера. Наложи се незабавно да тръгна за Раднево, брат ми беше на лечение в психиатричната болница там. Писал съм вече някъде из "мемоарните" есета в блога си, че родният ми брат се разболя от ужасната болест след като се уволни от казармата, беше граничар; отиде в "социалистическата казарма" здрав и преизпълнен с жизненост левент, върна се развалина; никой не разбра какво именно са му правили там за да убият така жестоко личността му. Иначе брат ми и сега е прекрасен човек: с ангелска душа, по-добър човек от него не съм срещал! И е невероятно интелигентен. Бори се стоически с коварната болест: в нито един миг не допусна разсъдъкът да му помътнее. Не зная дали сте забелязали, но неизвестно защо е станало така: хората с истински добри души ние ги определяме като "ненормални", като психично болни. Ето, иска ми се този път да

18 пиша по тази "крайно дискредитираща" ме тема, понеже съм под пресните впечатления от срещата ми с онова, което става в една от нашите най-големи психиатрични болници или, другояче казано, "лудници". Като пиша този текст, братлето ми седи на дивана насреща и кротко си пуши цигарата, вглъбен в своите мисли. Никога няма да прежаля и да си простя как стана така да бъдат погубени дарбите му по един толкова трагичен начин. Откакто той се разболя преди повече от 20 години та досега, няма как, предимно аз се грижа за него – заедно с изстрадалата наша родна майка, Бог да й дава живот и здраве! Първо да кажа как мина пътуването ми до Раднево. Цяла история се получи понеже реших да пътувам с магистралата до Раднево, реших за първи път да използвам и новия й участък след Стара Загора. И стана една, не е за разправяне... крайно тъпа работа! Бойко с един замах ми отмъсти за това, че критикувам управлението му и строежа да магистралите му. Ето какво стана. Отправих се на пътуване с хубаво настроение, понеже най-сетне дойде момента да взема от болница братлето си. Много приятно впечатление ми направиха грижливо обработените ниви покрай магистралата: вече почти не се виждат зарязани, буренясали участъци, не, напротив, всичко е пипнато от грижлива ръка, браво на нашите земеделци! Спомням си когато преди 7-8 години за първи път ми се удаде възможност да пътувам на Запад, в Западна Европа (тогава пътувах с влак), ме порази найвече това: грижливо обработените поля, и стръкче бурен човек не може да види, всичко сякаш е пипнато от грижлива човешка ръка. У нас тогава така не беше. И в Турция като съм пътувал съм се впечатлявал от това. Но ето, минаха няколко години и у нас така стана, което е радващо! Капитализмът си знае работата: коренно ще промени живота ни! Иска се обаче търпение. Иска се време. Иска се и много работа! Потънал в ей в такива оптимистични мисли не усетих как стигнах отбивката за Стара Загора. Реших да не отбивам за Раднево, а да опитам да се предвижа дотам за първи път по новия участък: да видя бойковото чудо – и да се повозя по него! Хубаво, ама се наложи да спра и да попитам тъста си (той живее в Раднево) има ли отбивка за Раднево. Обади се тъщата. Като й поставих въпроса има ли отбивка за Раднево след отбивката при Нова Загора тя, без да се замисли, каза, че има! Има, ама се оказа че няма! И ето, моя милост вместо в Раднево се оказа в... Ямбол! Поне обаче видях и се насладих на прословутото бойково чудо. Позволете ми да не споменавам тук с какви попържни и благословии го определих, вече разбрал, че ще си загубя маса време заради тая моя приумица да се повозя по чудната магистрала!

А бързах да пристигна колкото се може по-скоро в болницата! Представете си как се чувствах. Но няма какво да се прави, ето ме в Ямбол. Извадих карта и почнах да умувам как по междуселските пътища поскоро и по-пряко да се добера до Раднево. Ядосвах се, пък в един момент... ми мина. Оцених и хубавата страна на туй произшествие: ще мога да видя и да се насладя на есента в този непознат ми район на свидното ни отечество. Спрях колата да подишам донасита от упоително чистия въздух – и да се порадвам на есенното слънце. Прекрасно е есенното време въпреки всичко, нищо че по начало есента е меланхолично време. Всички сезони са хубави. Особено у това парче благословена земя, наречено България. Е, навсякъде е красив и хубав Божият свят, да не се правим на такива патриоти... Няколко пъти спирах колата и питах разни хора да ме упътят, понеже не е лесно по плетеницата от междуселски пътища да се ориентира несвикналия човек. Оказа се, че някои пътища изобщо ги нямаше на моята карта! Общо взето доста време загубих, но понеже вече се бях настроил на подходящата вълна, вече не се ядосвах. Изглежда природата ме приласка и успокои. Грижливата към нас Майка-Природа! Тя ни ласкае и обича, ала ние често изобщо не усещаме това и се държим като неблагодарни суетни и капризни деца. Както и да е. Да не философствам много, че кога ще стигна до края на това есе-пътепис?! Наложи се да мина през с. Еленово. Това е родното село на моята тъща. Има къща там, лятно време всички ходим когато можем там, но сега стои самотна старата и великолепна къща с огромен двор. Няма я вече старата баба Митка, Бог да я прости, велика жена беше тя! Като се сетих за нея, няма как, реших, така и така съм дошъл до селото, да се отбия да почета гроба й – отбих най-напред към гробищата. Нямах свещичка, по поне прелях гроба с водица. Постоях малко. Горката баба Митка сякаш с благодарност ме гледаше от снимката: може да е ожадняла, милата! Народен човек беше тя, велика баба беше: представяте ли си, тя беше на времето кинаджийката на селото, държеше киносалоните и на околните села в ерата на комунизма! Деец на културния фронт беше баба Митка, чута и прочута и много уважавана от всички. Щото е пускала "гратис" на кино тия, дето са нямали стотинки. Още я помнят хората с добро чувство. А и иначе беше страхотна домакиня: всичко в нейния дом беше перфектно уредено под грижливата й ръка. Голяма къщовница! Отглеждаше рояци кокошки, пилета, пуйки, свине, овце, кози! Всичко имаше в нейния тогава богат дом. Доста парици беше прикътала в спестовни книжки, ала всичко изгоря когато любимецът й Жан Виденов организира хиперинфлацията и комунистите до шушка ограбиха целокупния наивен народец. Както и да е. Аз съм

писал за тия неща някъде из книгите си. Та като казвам това, разбирате, че не можех да мина през Еленово и да не почета гроба на боба Митка. Даже там, в гробищата, си помислих нещо мистично: че по някакъв начин духът на баба Митка е организирал така да протече моето лудешко пътуване до радневската психиатрична болница – та да мога да прелея гроба й с малко водичка. Била е жадна, милата! Знам ли. Но тази мисъл, че ненапразно беше пътуването ми из тия краища, ме успокои окончателно. Е, в крайна сметка, макар и с порядъчно закъснение, се добрах до Раднево и си свърших работата. Взех от болницата брат си, той е добре, докато почаках да му подготвят документите, поговорих с някои от болните. И установих това: тия хора сякаш наистина са с ангелски души! Сякаш само на такива места човек може да намери истински добри, кротки, добродушни хора. Личи си, че са крайно интелигентни и добри. Защо става така добрите и интелигентните у нас да са настанени предимно в психиатрии, а извън психиатриите да върлуват предимно простотията и простаците, определяни у Нашенско като "нормални", го поставям като казус за размишление на всички, които не мразят да мислят. Доколкото има такива извън психатриите ни де. Мислещите хора у нас са предимно в психиатриите, извън тях – да пази Господ! – от мислещите сме малцина. Както и да е. Отивайки към отделението, където е брат ми, минах през дълга алея из парка, сред който е разположена болницата. На едно място от горния етаж някаква жена или момиче ми махаше и ме поздравяваше ето така: – Е, батеее, здравей! Как си? Здравей, батееее! Жив и здрав да си! Спрях усмихнат и й помахах и аз. Казвам ви, наистина в тия заведения са настанени предимно хора с ангелски души, такава сърдечност във външния свят, населен предимно с намусени хора, не можеш да срещнеш! Затова често си мисля: ако Бог щади страната ни от разни бедствия, то найвероятно го прави тъкмо за да пази ето тия толкова тежко болни, но така сърдечни свои чада! Не че ние, другите, с нещо сме заслужили тая милост, но те заслужават. И затова Бог ни пази. Той тях, твърдят, много ги обича. Не мога обаче да асимилирам, уж много съм се занимавал с философия и психология, как става така хората с толкова добри души да са предимно в психиатриите, а пък с лошите души – извън тях. Ако някой може да ми хвърли светлина върху тази прелюбопитна загадка – да заповяда. Ще го изслушам с огромно внимание. Ами това е. Да свършвам записките си тази сутрин. Днес ще ходя по болници да уреждам лекарствата на брат ми и след това ще трябва да го карам до Долна баня – където той живее със старата ни майка. И при мен живее понякога, но той си обича

19 Долна баня – и родния ни дом. В Долна баня е райско кътче, особено есенно време; абе винаги е райско кътче там, какво да пиша повече?! Та днес, живот и здраве да е, ще пътувам за Долна баня. Ако имам време и настроение утре ще ви пиша и за това. Нищо че съм стар досадник, то туй, писането, си е мое хоби, ще си пиша, пък вие, ако ви досаждам прекалено, не го четете – и всичко ще бъде окей. Хубав ден ви желая на всички! Грижете се най-вече за душите си – и бъдете добри. Добротата е най-добрия лек за душата...

НАЙ-ВАЖНИЯТ КОМПОНЕНТ НА УЧЕНЕТО Е МИСЛЕНЕТО, РАЗМИШЛЕНИЕТО, САМОСТОЯТЕЛНОТО ОСМИСЛЯНЕ 22 ноември 2012, четвъртък

ТОЛКОВА УДОБНАТА ЗА ГОСПОДСТВАЩАТА ЧЕНГЕСАРО-КАГЕБИСТКА ОЛИГАРХИЯ ТЕЗА "ВСИЧКИ СА МАСКАРИ!", ПАК Е НА ХОД...

ПРИЗИВ КЪМ ВЯРВАЩИТЕ: ДА ЗАПЛАШИМ С НАПУСКАНЕ БПЦ И С ВЛИВАНЕ В КАТОЛИЧЕСКАТА В ЗНАК НА ПРОТЕСТ СРЕЩУ БЕЗОБРАЗИЯТА НА МУТРОПОЛИТИТЕ! И ДСБ гледам сложили :-) И то найотгоре, което показва къде именно и найвече ги стиска чепикът! :-) Политическият нихилизъм, антидемократичният манталитет се подклаждат от сили, директно финансирани от руското кагебистко-имперско "православие" :-) И от нашия така усърдно прислугващ му медиен ченгесариат у нас, работещ на щат и щедро платен от ония, които му дърпат каишките...

ноември 22, 2012

ЗАПОЧНА ЛИ РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОМАТИТЕ, НАСОЧЕНА СРЕЩУ ТИКВИТЕ?!

РАЗЛИЧЕН СВЯТ НЕ СЕ ГРАДИ ОТ БЕЗРАЗЛИЧНИ ХОРА 2 години затвор грозят Николай КолевБосия заради единия развален домат, хвърлен по сградата на Парламента! Прокурорското обвинение срещу него е за тежка хулиганска проява, по член 325, алинея първа от Наказателния кодекс!

Ситуацията в БПЦ е тежка, да не кажа катастрофална: една вековна институция, стожер на духовния живот на нацията, е в страшна агония. Много пъти съм писал по тия въпроси – виж поне това Църквата ни агонизира в страшни мъки – и то не от вчера, тъй че сега е излишно отново и отново да навлизам в болезнената тема. Казал съм какво мисля: иска се реформа, потребни са ни нови, наистина духовни хора, водачи и визионери в истинския смисъл, които да могат да обновят БПЦ, очиствайки я от гнусните мерзости, с които я натовари и обремени атеистичният комунистически режим. Срамните конфликти вътре в Синода, на които сме свидетели, безжалостната война за власт между групировките в него – това специално искам да подчертая!

– не е сражение между групировки на вярващи и духовни люде, а е битка на по същество нямащи никакво отношение към

вярата и религията арогантни служители на Сатана, облечени в раса, които навремето са пратени от безбожническия комунистически режим за да овладеят “отвътре” и да обезоръжат най-влиятелната и несъвместима с идеологическия диктат на комунистите институция: църквата. Не бива да се изопачава истината, т.н. днешни мутрополити са ярки представители на всичко онова, което е несъвместимо както с духа, така и с буквата, така и със същината, с идеята, със смисъла на християнската духовност, вяра и религия; те са представители на един очебиен материалистически и атеистически манталитет. Възникват резонните въпроси: какво или що такива още дирят вътре в Православната ни църква? Какво те там правят? Защо още търпим тия безскрупулни наглеци? Защо им позволяваме да се гаврят с вярата и с религията на народи ни – найсвятото, което нашият народ има? Това са необходими въпроси, които е крайно време да се поставят с цялата им безпощадна острота! Да оставим настрана и нещо друго, което обаче сякаш става все по-главното: разпасалите се мутрополити, оказва се, са оръдия за идеологическо поробване и обезсилване на народа ни от най-враждебна, чужда на народа ни сила, именно руската кагебистка олигархия, не посвенила се да превърне православието в свой идеологически бастион и в средство за идеен диктат над покорените, над обезсилените от толкова много комунизъм народи. БПЦ е превърната в слугиня или в клисар на руския кагебизъм, на руската комунистическа ченгесащина, а това, простете, е недопустимо и нетърпимо – ако имахме поне малко съвест, ако бяхме народ на място! (виж Българската православна църква е клисар на КГБ) Положението вече е нетърпимо, а народът, този велик страдалец-търпеливец, продължава да търпи: какво в такъв случай ни остава да сторим ние, които не сме склонни да търпим повече и, преизпълнени с безразличие, да гледаме гаврите и издевателствата над БПЦ и вярата на народа ни? Размишлявайки в тази посока, реших вчера да отправя един призив във Фейсбук, та да видя как българското човечество ще реагира; речено-сторено, ето, написах там следния кратък коментар и зачаках; как реагира българското човечество можете да проверите там, а ето тук само моя призив, който решавам да отправя наново, този път в блога си: Дали ние, българите, не трябва да отмъстим на самозабравилите се ченгетамутрополити от БПЦ и да им дадем един урок с категорично искане да се оттеглят до един, а ако не се оттеглят доброволно, ние, вярващите, да ги заплашим с масово напускане на БПЦ и вливане в католическата църква; пак е християнска тази църква, няма никакъв проблем в това! Аз предлагам

20 такава една протестна акция та да видим дали ще има някакъв ефект, вие какво ще кажете? Аз лично по начало уважавам католическата църква повече от византийскоруско-”православната”, а сега вече и ченгесаро-кагебистка проруска нашенска църква. Това е моето предложение. Аз съм на този принцип: щом и двете църкви са християнски, то това означава, че няма никакво значение в какъв храм, католически или православен, се молиш на Бога, особено при положение също така и че Бог е все един и същ! Имам подозрението, че на “уникалността” на православието се държи особено много с оглед прокарването на толкова пагубното руско имперско влияние у нас… Ако реагираме по този начин, именно заплашвайки с вливане в католическата църква (или в другите, протестантските деноминации) ще имаме възможността да установим, че ако мутрополитите мислят поне малко за БПЦ, биха се оттеглили, което е предпоставка за коренно реформиране на Църквата ни. Аз не вярвам да го направят: битката с тая червена напаст, облечена в раса и увенчана с владишки и патриаршески корони, няма да е лека изобщо! Но знам едно: без натиск от страна на нас, хората, гражданите, българите, миряните няма да има никаква промяна! Това поне не го ли разбрахте, драги ми български търпеливци?! БЕЗРАЗЛИЧИЕТО ТЪКМО КЪМ НАЙВАЖНОТО У НАС Е НАЙ-ГОЛЯМО – ЕТО ТОВА Е НАЙ-СТРАШНОТО!

значение. И така, смея най-после да заявя: камък ми падна от сърцето!

Книгите ще излязат от печат само след няколко дни, тиражът пак е бутиков, плащам го с кредит, доста скъп е всеки един екземпляр, но понеже никакви печалби не ща, всяка една от книгите ще струва поносимите 12 лева. Приемат се заявки: книгата ще се продава само тук, в блога, чрез интернет. Е, и в една-две-три университетски книжарници може да я има, но това е всичко: тиражът е крайно малък. Това именно го прави антикварна рядкост и ценност. Моля, не се блъскайте и изпреварвайте, ще има за всички желаещи, щото, ако се наложи, винаги можем да направим допечатки.

че вече имам много хубави отзиви от хората, които я прочетоха, а сред тях има твърде стойностни хора. Понеже разговаряхме в Скайпа, ето заключителните думи, които си позволих да кажа на своята издателка и на художника на кориците на тия две книги; говорихме най-вече за по-новата книга, именно тази със заглавие НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА!: Благодаря! Дай Боже тая книга да изпълни задачата си! Ако една такава книга почне да се чете, ако провокира дискусия, то това може да има все пак благотворен ефект върху самодоволното и заспало от безразличие към всичко общество. А безразличието тъкмо към най-важното у нас е най-голямо, ето това е най-страшното! Образованието на собствените ни деца е едно от тия най-важни неща, за които нехаем, а това е ужасно престъпление! Към дреболиите и глупостите сякаш все още не сме изцяло безразлични, ала това изобщо не може да се каже за отношението ни към наистина най-важните проблеми. Тъкмо към тях сме абсолютно безразлични! Което е равностойно на престъпление спрямо самите себе си – и собственото ни бъдеще едновременно и като индивиди, и като общество, и като нация! Ние сме удивителен народ: нехаем най-много тъкмо за съдбовно важните неща и проблеми! Такива други като нас няма... дано не съм прав, но така аз виждам нещата, за жалост! СП. ИДЕИ СИ НАМЕРИ ДАРОВИТ АВТОР, А ПЪК БЪЛГАРСКАТА ДУХОВНОСТ – ЕДИН ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ Й СЪВРЕМЕННИ ДЕЙЦИ

21 ноември 2012, сряда 21 ноември 2012, сряда Край! Най-после интензивната работа през последните дни по подготовката на второто издание на две от моите книги за образованието – ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ с подзаглавие Що е академичност и има ли тя почва у нас? и НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! с подзаглавие Есета за освобождаващото образование – приключи. Не че аз съм свършил тази работа, моят дял беше в съгласуването на усилията на издател и художник на кориците найвече, понеже решихме да направим нови, професионални корици. Помогна ми в това отношение един млад човек, отдаден на философията и изкуството: казва се Добрин Добрев, на когото искам тук най-искрено да благодаря за неоценимата помощ! Всичко вече е готово, кориците са съгласувани, изпратени са файловете, и художника, и издателката са доволни от крайния резултат, а за мен да не говорим: аз съм направо щастлив! Много е важна "дрехата", в която се представя една книга, вярно, съдържанието, идеите, е найважното, но и това, външното, формата, има

И младият художник на корицата, и издателката ми пожелаха успех с новото издание най-вече на по-новата от двете книги. Казах им, което си е самата истина,

На 24 октомври 2012, сряда написах и публикувах текст със заглавие За книгите – и за моята среща с един живеещ в пещерата си нов Свети Иван Рилски, в който разказах за срещата си с един духовен човек в истинския смисъл на думата; той се казва Георги Панайотов и беше пристигнал в Пловдив по работа, но също и за да се срещне с мен и да ми подари великолепната си книга със заглавие БОРБА ЗА ИСТИНА и БОРБА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ (с подзаглавие "Драмата на човешката съдба"). Мина време и ето тия дни получих от същия този човек писмо, не имейл, а найобикновено писмо по пощата, в което пише за това как е възприел книжката на сп. ИДЕИ, която аз пък тогава му подарих (наред с една друга моя книга, случайно намираща се в чантата ми, понеже той в онзи ден ми се обади съвсем внезапно че пристига в Пловдив и че предлага среща). Минаха няколко дни откакто получих писмото, но все не намирах време да седна, да го препиша на компютър и да го

21 публикувам в блога; а писмото, както ще видите, си заслужава да бъде прочетено от повече, от колкото се може повече хора. Текстът, който пък ми изпрати заедно с писмото си, е едно невероятно богато на идеи и перфектно по езиков стил творение, което ще бъде чест за списание ИДЕИ да го публикува за първи път; става дума за неговото есе "За Хляба"). С други думи казано, впечатлението ми от този човек е, че в негово лице сп. ИДЕИ намери един изключително даровит свой автор, а пък българската духовност – един от най-добрите й съвременни представители. Тъй че очаквайте новия брой на списанието, в който ще бъде публикувано началото на една поредица от есета на г-н Панайотов. Та ето сегазасега само писмото на този необичаен човек, съдържащо твърде ценни философски разсъждения – аз днес все пак успях найсетне да свърша тази работа, да го препиша и да го публикувам тук за вас:

Драги приятелю Грънчаров, Изпращам ти тая поредна глава ("За Хляба", бел. моя, А.Г.) от "Монолозите", написването на която съвпадна с датата 1 ноември, "Деня на народните будители". И по тоя повод реших да оформя поредната книжка – пък каквото сабя покаже... Наистина, предимствата на Интернет и на "Блога" са неоспорими, но как стои въпросът с авторските права и "защитата" на текстовете? Аз досега се въздържам от интернет-услугите главно заради това, макар и по други, чисто екзистенциални съображения – и финансови. Самият този псевдоним Авторъ Авторовъ е моят отговор на всички тия предизвикателства на графоманията, "свободата на словото" и нецензурната свободия, чиито символ е Интернет. Да, това е моята идея за книжовността, епистоларността, "гения на езика" и въобще за онова слово, което тече понепосредствено и непринудено съвършено)

в сравнение със сложната електронна комуникация (под знача на електричеството). Да го наречем прелюдия към телепатията и ясновидството, за което безспорно допринася и Интернет... Но ето че в Интернет и особено в нашумения "Фейсбук" се разхождат и множество неидентифицирани субекти (хакери), които злоупотребяват с достъпа до информация и всячески се стремят да осребрят компютърните си знания и умения чрез "кражба на идеи" и цели текстове - това е неписаното правило на Новата диктатура (интелектуалната). Дали и сега не важи онази Евангелска максима: "Не хвърляйте бисерите на свинете!"? Подразбрах, впрочем, че и в Интернет имало разни специални средства и програми за "защита", но аз съм напълно "бос" в тая сфера и затова оставам "пас" – с една отворена вратичка... Прочетох последния брой на списание ИДЕИ от край до край и намирам доста добри и "плодотворни" кълнове, стремящи се да се оформят в Идеи и разраснат в Духовни понятия и категории, от които има такава голяма нужда днес... Въпрос на време наистина, но все пак в мен се поражда онзи вечен въпрос за мярката (формата и стила) и доколко отвлечените и чисто психологически разсъждения могат да бъдат плодотворни? Как би следвало "мисловните конструкции" да преминават в поетически образи и обратно, сиреч въпроса за рефлексията при изковаването на понятия и изживяване на Истината... Някои от авторите си служат все още с много научни и интелектуалистични клишета или пък заиграват с жаргонни и софистически изрази (сентенции, каламбури), гонейки чисто психологическия ефект (или афект). Изобщо философията в днешно време проявява силна тенденция към софизъм и еклектика (спекулация), която сама по себе си е безплодна и убива живото слово. Затова идва регигиозната съблазън за праволинейните, простодушните и "праведните", жадуващи яснота и превъзмогване на езичеството... Срещу нея се бореше най-вече и Ницше, който отдаваше голямо значение на филологията и "гения на езика", определяйки сам себе си и за поет, оповестявайки, че той и Хайне един ден ще бъдат признати като "най-големите артисти на немската реч"... Впечатли ме доста онова твое хрумване за "ползата от немисленето" и "плаката" на Алеко Константинов, който пък е моят Любимец (13) и "най-голям артист на българската реч". Публикуваният текст от фейлетон обаче е преднамерен и не изразява истинското отношение на Щастливеца към българина и народопсихологията. В случая става дума за чужда реплика и то като контратеза – както и самият Бай Ганьо е една контратеза на българското и българщината... Доказателство за това са поредицата статии на Алеко по отношение на

Стоян Михайловски и задочният спор, който той води с него заради "езика", поетическото майсторство и "изневеряването" на народа и народните идеали (том 4, Събрани съчинения).

А какво всъщност е "ползата от немисленето" ако не другото име на религиозния догматизъм най-вече, от който произлиза всеки друг догматизъм, в това число и материалистическия? Бердяев го нарече "прагматизъм на невежеството", който се шири в цялото каноническо богословие и авторитарно църковно съзнание, господстващо над масите; и който стои в основата на Болшевизма (виж "Извори и смисъл на руския комунизъм"). Неслучайно нашето време е под знака на Философията преди всичко, която детронира Религията и се зае да търси почовешки и адекватни пътища до Истината и Личността. Такъв един път е Антропософията на Р.Щайнер, издигнал в култ Духовното познание и Синтеза, макар той да отива в другата крайност на Космическата (виртуалната) спекулация и езическата (окултната) съблазън... Но Синтеза е абсолютно необходим за самото пресяване и "преоценка на ценностите", защото Духовното познание е динамическо и тотално – за разлика от Материалистическото, което се дистанцира от Религията и оставя настрана "духовните феномени", вярвайки, че Науката напредва по пътя на диференциацията и паралелното съжителствуване на отделните клонове и сфери на Познанието... Изобщо сме във вихъра на Борбата за мярката и баланса, особено в такава деликатна сфера като Езика и лексиката – и как водим битката за всяка казана или написана дума ("Казана дума – хвърлен камък!") по български! Това е засега. Нямам възможност да се разпростирам в детайли за несъмнените достойнства на Списанието, които са

22 очевидни. Желая ти много здраве, лично щастие и все така борбен дух и целеустременост! До нови срещи!!!

5 ноември 2012 г. Георги Панайотов Лозята (А сега към 10 часа времето е чудесно и природното обкръжение вълшебно с широка панорама и изглед, с прояснени хоризонти; слънцето грее с мека майска топлота и всичко наоколо е притихнало като в сън – странен покой и тишина, заслушана сякаш в тихите шепоти и откровения на вечността. И дори моите котки и моето куче са потънали в някаква особена летаргия и самовглъбение, отдадени на райски съзерцателни копнежи... Ако е вярно, че "Септември ще бъде май", то със сигурност Ноември е новият април със Страстната седмица и разгара на Циганското лято – както Скорпионът става Орел и се превръща отново на Човек.) НЕЩО КАТО "МАНИФЕСТ" С АПЕЛ ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА КЛУБ АРИСТОКРАТИ НА ДУХА 21 ноември 2012, сряда

"Бих изтъргувал всички мои технологии за един следобед, прекаран със Сократ." (Стив Джобс) Преди няколко дни подхвърлих на едно място – виж Предлагам начин за обединение на двете най-мощни сили в едно общество: силата на парите и силата на духа! – идеята да се създаде Клуб с наименование АРИСТОКРАТИ НА ДУХА. С оглед на това идеята да не бъде погребана под безжалостните пясъци на забравата я извеждам тук на преден план. Признавам си, интересна ми е също така и "широката обществена реакция", каквато и да е тази реакция, тя все нещо ще покаже. Ще ми се тук вкратце да представя замисъла, същината на моето предложение. Казано най-простичко: идеята ми се свежда до това да има едно място, където да се срещат влиятелни и духовни хора

(без значение възрастта!), аз съм ги нарекъл "богати личности", богати обаче във всеки един смисъл; Клубът да е място, където в най-приятна обстановка да общуват, да си помагат взаимно за разгръщането на своя творчески потенциал и също така – съвместно да работят за развитието на българската култура и духовност. И ми се ще в този Клуб богатите с най-истинското богатство - богатството на духа – да бъдат водещи, доминиращи, лидерстващи. Да бъдат водачи. Да бъдат почитани и думата им да се чува. А също така ми се ще финансово, материално богатите хора – аз съм убеден, че те, щом са постигнали успех, са и личностно богати, а какво е личността ако не е и духовно просветлена?! – чрез този Клуб да могат да попаднат под влиянието на хората на духа, което вещае огромни ползи за общността и за нацията. Да, знам, това е една страхотно щура идея – особено в нашенските условия. Равна е на утопия. На невъзможност. Но ми се ще да опитаме. Може пък времената и нравите да са се променили най-сетне? Може пък и у Нашенско да се е появил известен пиетет към духа в средите на националния икономически елит? Знае ли се? Знам ли, но ми се ще да стават чудеса и в това отношение, защо пък да не стават само тука? Ще каже някой: е, късно си се сетил, драги, има такива Клубове и дори организации със световна слава. Примерно т.н. Ротари клуб. Ето кратко обяснение за същината на ротарианството, което в общи линии съдържа всичко това, което ми се върти в главата за новия клуб с име АРИСТОКРАТИ НА ДУХА. Тогава какъв смисъл има да се предлага нещо толкова сродно, при положение, че вече има такава организация, и то със световна слава? На мен ми се струва, че няма лошо да има и един нов Клуб, който да предложи една по-нова концепция. Да оставим настрана това, че Ротари-клубовете се владеят и доминират от хора, които често нямат някакво особено пристрастно отношение към духа, към духовното като такова; докато тук, в Клуб АРИСТОКРАТИ НА ДУХА точно това ще е водещото. В общи линии Ротариклубовете са станали клубове предимно на бизнесмени, на успешни мениджъри, предприемачи и пр. При това приемането в такъв един клуб в общи линии, особено в нашенските специфични условия, изключва приема тъкмо на ония, които биха били особено ценни в насоката, която ние предлагаме. Ето едно описание на процедурата, при която се става ротарианец. Вижте и сами ще се убедите в това, за което намеквам. Новият Клуб, Клуб АРИСТОКРАТИ НА ДУХА, ще има съвсем други правила. Главното е, че всеки ще може да дойде да кандидатства и ще бъде приет при едно-единствено, ала най-важно условие: да има склонност към духовното, изразила

се на дело чрез значим принос към културното и духовно развитие на страната. Може да е подпомогнал, да речем, издаването на една книга и да обича книгите – такъв човек заслужава да бъде "аристократ на духа". Може да е написал хубава книга – да заповяда. Може, да речем, като учител, е работил всеотдайно за личностното и духовното израстване на младежта, ето, и тоя човек става да бъде провъзгласен за аристократ на духа. Художници, философи, учени, даже политици и прочие, всякакви хора, стига да имат пиетет към духовното. И, разбира се, успели хора в бизнеса, стига да не са безразлични към духовното, но не показно, а автентично, истински. То това се потвърждава на дело, не на думи, не и чрез тупкане по гърдите. Ако си направил нещо реално и значимо за духа, можеш да бъдеш вече духовен аристократ. Ако си се изявил на попрището на духа, може да заповядаш. Ако си млад човек, имащ безспорен пиететет и влечение към духовното, ела, ще поговориш със специална приемна комисия и ако издържиш "изпита" – ставаш член. Особено ценни за едно общество са наред с всички други и младите аристократи на духа. И това ще бъде една особеност на нашия Клуб. Разбира се, всичко, което сега предлагам, подлежи на най-внимателно обсъждане на поредицата от учредителни сбирки, които съвсем скоро ще предложа. Всичко трябва да бъде най-внимателно обсъдено и претеглено. Всеки ще може да дава своите идеи. Да не пропусна и нещо друго: водеща идея на Клуба ще бъде тази за свободата. То духът и свободата си вървят ръка за ръка, ала аз да го подчертая изрично. Истината също е една такава безценна за духа идея. Аристократите на духа по необходимост са свободни духове, почитащи най-много от всичко друго истината. Наред с други такива неща: красотата, справедливостта, доброто, светостта и прочие. Даже самото име на Клуба – АРИСТОКРАТИ НА ДУХА – подлежи на обсъждане. Засега това име ми е хрумнало, но после, разбира се, може още по-хубаво и сполучливо да се изобрети. Няма никакъв проблем да се потърси най-доброто. Ето още малко разяснения относно това до какво се свежда вкратце тази моя идея, ето и нейния смисъл. Вземам последующето от вече написан и публикуван на указаното горе място текст, за да ни е тук пред очи: Хрумна ми тази идея за Клуб ето така. Нали знаете, че у нас много се зашумя с т.н. ктиторство на църкви, т.е. когато богат човек дава пари за строителството на църква, но не му стига това, че като направи добро дело, Бог евентуално ще се впечатли заради жеста му и ще го възнагради един ден, ами някои се полакомиха заради тия пари, дето дават за църква, да сключат сделка с местния мутрополит: ти даваш

23 паричките, той пък ти дава "рицарско църковно звание", ставаш архонт. И мнозина станаха архонти, е, не са толкова много архонтите ни де, но има, намират се вече "рицари" и у нас, не е като да няма съвсем. Та в тази връзка на мен пък ми хрумна да предложа създаването на Клуб АРИСТОКРАТИ НА ДУХА, в който пак да раздаваме "титли", и то на хора, които са направили нещо добро за развитието на българската култура, образование, духовност, философия, изкуство и прочие. Идеята ми вкратце е тази; да подчертая и разкрия поне найглавното. У нас благородници, аристократи няма, нали така: и явно затова има такава лакомия за подобни благороднически титли. Е, като нямаме истински аристократи, като сме си погубили истинската аристокрация на времето, тогава защо да не си произведем нова, но не таман същата, ами друга, сиреч духовна аристокрация да си произведем, още повече, че в тази област ний, българите, яката сме я загазили: тънем до шия в ужасна бездуховност и, да си го кажем директно – в простотия!!! Много простотия има в тази наша България бе, драги ми дами и господа, прекалено много, задушава ни вече, какво да правим? Нещо трябва да се прави, някак трябва да се реагира, не може да се стои със скръстени ръце. Та значи има нужда от нашия Клуб на духовни хора, настроени войнствено срещу простотията, нали? Е, някогашните рицари се борели с... знаете с какво и с кого, ний пък, духовните аристократи, ще се борим с простотията и глупостта. Тази ми е идеята.

А този крайно дразнещ и спорен момент, именно с даването на "рицарски звания" и на "благороднически титли", разбира се, подлежи на осмисляне и прецизиране. Аз и иронично предложих това, не го ли усетихте? Както и да е. Но ще го обсъдим, има време. Казвам това, за да не се ядосват излишно някои хора, дето са с почувствителни души... От друга страна богатите, успешните хора, аз така си го представям, имат нужда, ласкаят се да общуват с прочути личности в сферата на изкуството, философията, културата, дори журналистиката и прочие. Е, повечето от тях, предполагам, ще се поласкаят да общуват предимно с т.н. чалга-звезди, с разните му там Азисовци, Кондювци, Цури, Нонки, Зорки и не знам си

какви още, но да допуснем, че някои от тях искат да общуват в най-непринудена и топла, сърдечна обстановка с български "звезди" от областта на духовното, с влиятелни творци от тази сфера. Да се свърже икономическо-финансовия елит на нацията ни с нейния духовен елит – тази ми е идеята около създаването на този Клуб. Ще лансирам идеята. Вярно, отначало всичко ще бъде съвсем скромно. Важното е да мога да привлека няколко по-прочути български писатели, учени, композитори, философи, каквито си искате по-елитни представители на духовността, да учредим Клуба, а пък после ще почнем да каним бизнесмените. Като "примамката" за тях ще е тази. Който от тях направи нещичко добро, т.е. извърши поне едно добро дело за подпомагане и спасяване на българската духовност в тия тежки времена, ще бъде приет за член на тази елитна организация, на този клуб с гръмкото име АРИСТОКРАТИ НА ДУХА. Ще бъде посветен един вид в "рицарство", ще стане рицар на духа, ще получи, ако трябва, и друга, каквато си иска титла, примерно, не пречи най-висшето звание в рамките на Клуба да бъде, да речем, "принц на духа" или пък, защо не, "цар на духа"; ний си имаме дори цар Киро, та цар на духа ли да нямаме, откъде-накъде да е така?! Но най-важното, ако трябва сериозно да говоря, е тази възможност тия богати хора да имат възможността в найприятелска обстановка да общуват с духовния елит, примерно, на съответния град, пък и на нацията като цяло; такива клубове може да възникнат във всеки един български град; в идеята ми, признайте, "има хляб". Аз лично познавам такива състоятелни хора, които драпат да се запознаят с поизвестни творчески личности, пък и обратното е верно, защо да си кривим душата, и много "ентелектуалци" драпат да се запознаят с богати хора, ето, те общо биха имали взаимна полза да се сближат – защо чрез тоя Клуб да не им помогнем да сторят това?! И той, Клубът, всъщност ще бъде форма за обединение на двете наймощни сили в едно общество: силата на парите със силата на духа. А сега нека някой да се осмели да отрече, че идеята ми не е гениална направо?! Толкоз. Да не стане дълго, спирам дотук. Примерно, като се разчуе за тази идея, може да направим така: на учредителното събрание на Клуб АРИСТОКРАТИ НА ДУХА ще бъдат поканени като почетни членове ония (оня, щото не вярвам да се претрепят от желание ония, които биха дръзнали на такъв чутовен подвиг!) български бизнесмени, които, да речем, са подпомогнали издаването, да речем, на някоя от трите мои най-нови книги, именно книгите за българското образование, за българския университет и за българското училище. Моя

милост като човек, дал идеята за Клуба, трябва да има доживотно почетно членство в него, дори, чини ми се, и като начало и председателското място ми се полага. Ще видим. Е, нищо чудно "Ванко едно" да ми отнеме в един момент председателското място де, той също е местен интелектуалец, от Пловдив е, но както и да е, аз ще се задоволя тогава с обикновено членство. И там, в Клуба – този Клуб, разбира се, трябва да си има и физическо място, ето, ако някой собственик на заведения реши да превърне свое заведение в място на този Клуб, ще сключим сделка, аз му давам безвъзмездно името АРИСТОКРАТИ НА ДУХА, което да тури над вратата на заведението си, той пък ще дава подслон на самия елитен и елитарен Клуб, ще печели от това! – та значи там, в това уютно заведение-клуб, ще си общуваме ний, богаташите, едните богати с пари, а други като мен, преизобилно богати с дух, ще се срещаме по всяко време, ще обсъждаме на живо найважните за нацията ни и също така за цялото човечество въпроси; аз ще организирам чудесни дискусии, бива ме за тази работа; какво ще кажете?! Ето, като ме уволнят от училището тия дни, тогава, надявам се, ще може портиер или поне разсилен на туй заведение, дето ще се събира Клубът, да ме турят, та да преживявам все пак някак, нали така?! Страхотна е обаче идеята ми, нали? Струва си да се мисли и работи в тази посока според мен, да се надяваме, че и други са в състояние да мислят по сходен начин. Ще видим. Аз само предлагам. Много ме вълнува какво ще стане от една такава превъзходна идея в нашенските специфични условия. И това само да науча, за мен ще бъде голям плюс. Хайде да спирам дотук, че текстът стана дългичък. Хубав ден желая на всички! ... ЩЕ БЪДАТ ПОХВАЛЕНИ ВСИЧКИ ПРАВИ ПО СЪРЦЕ Псалом 63 "Чуй, Боже, гласа ми, кога Ти се моля; запази живота ми от врага, който ме застрашава; 3. укрий ме от заговора на коварните, от бунта на злодейците, 4. които изостриха езика си като меч; изопнаха лъка си язвителните си думи, 5. за да стрелят скришом върху непорочния; те стрелят внезапно върху него и не се боят.

6. Те се утвърдиха в зло намерение; съветваха се да заложат примки и думаха: кой ще ги види?

24 7. Дирят неправди, правят разследване подир разследване дори до вътрешния живот на човека и до дълбочината на сърцето.

ри най-после някой, който да посмее да го направи за смях като му свие сърмите – когато за пореден път дръзне да се разпищоли пред медиите така, както нито Тодор Живков, нито Муамар Кадафи, нито Уго Чавес, нито Саддам Хюсеин са смеели така да се разпищолват! Или само те са смеели да се разпищолват така, както той се разпищолва! Пълно безсрамие, средноазиатска деспотия някаква! Но съдете сами; извадил съм ония изречения, които са излезли от неговата уста, без думите на предаващия събитието журналист; та ето какви “некои съображения” е развил Б.Борисов относно “свободата на медиите” у нас:

8. Но Бог ще ги порази със стрела: те ще бъдат внезапно пронизани;

КАК ВЪЗПРИЕМАТЕ ЕДИН ТАКЪВ ВАРИАНТ ЗА КОРИЦА НА НОВОТО ИЗДАНИЕ НА ТАЗИ МОЯ КНИГА?

20 ноември 2012, вторник 9. с езика си ще поразят сами себе си; всички, които ги видят, ще бягат от тях.

10. И всички човеци ще се уплашат, ще възвестят делото Божие и ще разберат, че това е Негово дело.

11. А праведникът ще се развесели в Господа и ще се уповава Нему; и ще бъдат похвалени всички прави по сърце. (Предложи: Соня Анкова) КОРИЦИТЕ НА НОВИТЕ ИЗДАНИЯ НА ДВЕ ОТ ПОСЛЕДНИТЕ МИ КНИГИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО

Художник на корицата пак е Добрин Добрев. “НЕКОИ СЪОБРАЖЕНИЯ” НА ДРУГАРЯ Б.БОРИСОВ ОТНОСНО “СВОБОДАТА НА МЕДИИТЕ” У НАС ноември 20, 2012 Чета публикация в сайта Медиапул под заглавие Борисов: По-голяма прозрачност и по-голяма свобода на словото няма, в която се разказва какви словоизлияния бил имал Премиерът Бойко Борисов пред репортери и се дивя: за тоя нагъл банкянски хулиганин дали няма да се наме-

… Ето това е цензура – че няма цензура, че има свобода на медиите и можете да стоите и да ме питате, каквото си поискате и да го излъчите в пълния му обем. Не се притеснявам, защото по-голяма прозрачност, по-голяма свобода на словото от това няма. Какво да направя повече? … … Вие виждате ли колко камери има тук, искате ли да ги броим заедно. Хайде да ги изброим, нека броим – пита ме за медиен монопол, пребройте камерите и попитайте кой от тези ваши колеги с камери и микрофони е член на медиен монопол. Има ли такива сред вас да му отговорите на вашия колега, който задава този въпрос. Кой от вас е от медийния монопол… нека си вдигне ръката. На кой от вас има цензура. Кой от вас е получил указание да не ми зададе някакъв въпрос или да ми зададе точно обратното? … … Остави я Нели Крус, питам те теб, вас – кой ви е задал въпрос или кой не ви е дал да ми зададете въпрос. Това е цензура, ако някой ви е казал – няма да го питаш или на тази тема няма да говориш. Кой от вас има връзка с мен? … … За кое правителство Ройтерс е казало, че се е справило с кризата в света и е направило живота на коя страна в света по-добър през последните три години? Аз питам… оценката нека да я дават хората. Оценката я дават рейтинговите агенции и те всички повишават кредитния рейтинг на България… … Те винаги са давали такива прогнози, че си спомням, когато се явявах за кмет, Татяна Дончева ме водеше, а Милен Велчев го бяха обявили за кмет. Това е, демокрацията е това…

25 … Идват избори и аз ще застана до моите обекти, това, което съм произвел за тези 3 години и половина. Да застане Станишев и да покаже неговите… Ако не бяха похарчени, сега щеше да има пари… … Спестяванията на гражданите в банките, които минаха 32 милиарда лева, огромните проекти, които бяха пуснати… Ето и снощи виждате, ако не бях направил спортната зала, къде щяхте да ходите на такива концерти (на Дженифър Лопес – бел.ред.)? И това само за няколко години, в условията на най-тежка криза… … Социално неравенство се прави от това да дадеш 1 милиард за “Цанков камък”, вместо да ги дадеш за пенсионерите. Да похарчиш милиард и половина за “Белене”, вместо да ги дадеш на пенсионерите. Да похарчиш 100 милиона за безсмислено водно огледало в Кърджали, вместо да ги дадеш на майките. Опитваме се на всички да вдигаме и минималните работни заплати, и пенсиите, и всичко това, което бюджетът дава и в същото време да кофинансираме най-големите проекти за България, които са правени. За да има за всички, трябва да работят и да не се харчат парите по начина, по който ги харчеше Тройната коалиция. Ако не са били похарчени, сега щеше да има пари… СТРАХЛИВЕЦЪТ Е НЕСВОБОДЕН, А НЕСВОБОДНИЯТ НЯМА КАК ДА УСПЕЕ...

НЕУДЪРЖИМИЯТ ВЪЗХОД НА КЪСМЕТЛИЙСКАТА ФАМИЛИЯ СТОЯНОВИ ноември 20, 2012 Кандидат-конституционният съдия Петър Стоянов, бивш президент на България (!), още по-бивш адвокат по бракоразводните дела, който всички пловдивчани го помним как ходеше по Главната улица на хилядолетния ни град, обут с джапанки и панталон за 5 социалистически лева, явно е решил да се завре на непроветриво и уютно място в Конституционния съд, където ще получава две заплати, на конституционен съдия и доживотна пенсия на бивш президент. На някои хора им върви в живота, нали така. Нека, нека да има щастливци.

Нека да има храненици на демокрацията. Интересно ми е само кога ще се наядат, дали някога ще се заситят, а, вий как мислите?!

Чета на едно място любопитен текст под заглавие Петър Стоянов – лични и бизнес връзки; прочетете го ако искате и вие. Ще научите много неизвестни факти от биографията на втория демократичен български президент. Който също е бил агент на ДС с кличка “Виктор”. Подобно на Гоце. От тая напаст от ДС едва ли някога ще се отървем. Няма отърване от тия наглеци. Като капак на всичко са ни и морални тартори, поучават ни кое е добро и зло, кое – справедливо и несправедливо, учат ни, мъмрят ни, казват ни как следва да мислим и пр. Кеворкян примерно е такъв. Кой ли не е такъв… Отбелязани са накратко в този текст и някои от материалните придобивки на сем. Стоянови, а също и на целия род Стоянови. Най-много върви в бизнеса на обичното братле на Петър Стоянов – Емил. Той е нещо като “българският Бил Гейтс”. Нещо подобно де, не същото, ама подобно. Вижте, интересно е. Трябва да се знаят тия неща. Във връзка с кандидатурата на г-н Стоянов за конституционен съдия, лансирана лично от Премиера Борисов, моя милост дръзна да напише следния коментар туктам в Мрежата, където се водят разговори по тия събития: За Протокола да отбележа: синът на брата на Петър Стоянов е на хубавата длъжност заместник-кмет на град Пловдив. Чини ми се, че това момче е голям късметлия: на 23-24 годинки вече се издигна на тоя пост, което му вещае голяма кариера; нищо чудно един ден туй даровито момче също да стане президент на республиката ни – ако вземем предвид толкова стремителния старт на кариерата му… Разбира се, баща му е платил суха пара на ГЕРБ та да му купи този пост; на себе си пък купи евродепутатско място, на сина си – зам.-кметско, а на обичното си братле сигур ще купи и мястото на конституционен съдия! Туйто! Да живей българската демокрация!

ЛЕЧИМА ЛИ Е ГЛУПОСТТА?

20 ноември 2012, вторник

Решавам в този момент да ви представя два текста от чудесния блог с име МАГНА АУЛА на един млад човек – Добрин Добрев, студент. Заслужава си да се прочетат, аз например ги прочетох с удоволствие. Истинско удоволствие за мен е да чета текстове, написани от мислещи млади хора – или да пък да разговарям с тях. Същевременно Д.Добрев, този млад човек, отдаден на философията, когото имам честта да познавам лично, поставя и твърде важни, значими, сериозни въпроси. Ето, вкусете и вие от това удоволствие, почетете, помислете, всичко това може, да се надяваме, да укрепи и вашия дух: Българският университет Ето, днес беше тържественото откриване на академичната година във „В”. То беше, по афишите и в устата на академичният състав, наречено така. Сцената ми напомни в голяма степен картината на Репин: „Крестный ход в Курской губернии”. Ако картината е художествен образ на руската действителност, то тук пред мен се разкри прозаичната българска реалност. Но аз, присъствайки там, останах с едно друго впечатление, което е напълно противоположно на заявеното твърдение на уважаемите ректор, професори, доценти и всякакъв вид университетски величия. Още по-значимо става противоречието щом е налице и фактът, че днес се отбелязват и петдесет години от създаването на самият университет, сам по себе си това е наистина важен момент, защото ето този университет е вторият по време и значимост български университет.

26 И какво се случва? Виждам как абсурдът и незаинтересоваността на публиката: студенти, преподаватели, политици и цял куп други лица е обзел цялото пространство наоколо. Каква величествена гледка! Множеството нови и стари ученолюбиви чеда на родината ни седят и зяпат своите ментори. Зяпат и говорят помежду си поредните абсурди от всекидневието. Почти липсва какъвто и да е стремеж на духа към нещо по-добро.Очаквах да попадна в подобна ситуация, но не мислех за възможно наличието на толкова много безразличие и невежество. (Прочети ДО КРАЯ >>> в блога)

доколкото разбрах. И ето сега дилемата е: може още дълго време сърцето да бъде поддържано с медикаменти и да бие макар и неритмично, но със свой, естествен ритъм; а може и още сега да бъде сложено на пейсмейкър. Трябва да се реши какво да се прави.

Еразъм Ротердамски и "Възхвала на глупостта" Човешката глупост прави живота поносим Нека да пиша, но за какво? За какво друго освен за глупостта, тази вечна спътница на всички хора. Тяхна предводителка във всяко едно начинание, пътеводителка в живота. Откривайки я у всеки от нас сякаш няма нищо по-познато от нея, често пъти я отричаме, обаче ако сме искрени ще признаем, че нито за миг не се отделяме от нея въпреки, че правим постоянни опити в тази насока. Когато някой каже: "Ти си глупав!" или "Виж какъв си простак" приемащият обидата е готов на яростна самозащита и той от своя страна започва да се държи по същият начин. И ето виждаме този, който се опитва да се оправдае, в крайна сметка сам се осъжда. Не е ли достатъчно убедително влиянието на глупостта даже когато се опитваме да я надвием с все сили пак и оставаме подвластни? Но за да не се покажа достатъчно способен да демонстрирам собствената си глупост, чрез думи и мисли, ще Ви разкажа за един лечител. Лечител на Глупостта. (Прочети ДО КРАЯ >>> в блога) ВРЕЛИ-НЕКИПЕЛИ И РАЗНИ НЕЛЕПИЦИ ОКОЛО ВРЕДАТА ОТ ФИЛОСОФИЯТА И ОТ ФИЛОСОФИТЕ ноември 20, 2012 В края на миналата седмица бях в София – на консултация при познат кардиолог. Той ми очерта проблемът с моето заболяване: най-вероятно сърцето ми до края на живота ми няма да бие в т.н. “синусов”, т.е. в нормалния ритъм; то, апропо, кое ли нормално у мен, та само сърцето ми да бие нормално?! Медицината в такива случаи препоръчва пейсмейкър, машинка, която по изкуствен начин го принуждава да бие нормално – докато това е възможно. Тази техника задава ритъма на сърцето, не мозъка,

Проблемът се усложнява и от следното. Ако бъде оставено сърцето на естествен, макар и “неправилен” ритъм, то ще свикне така, но в един моменти медикаментите ще си изчерпят силата да държат ритъма му в определени граници. Тогава, ако примерно пулсът падне под 50 удара в минута, ще се наложи задължително да се сложи пейсмейкър – за да не умре пациентът, сиреч, моя милост, поради спиране на сърцето. Ако пък, както е при мен, ритъмът не може да се удържа около 70-80, наймного 90 удара в минута – аз страдам от склонно към бързо биене сърце! – сиреч, ако ритъмът стане постоянно над 100-120 удара в минута, то тогава пак ще се наложи имплантиране на пейсмейъкър. Евентуално за да поживея още малко. Да, обаче тогава регулацията на пейсмейкъра ще е особено мъчителна за свикналото вече да бие неритмично сърце. Значи да се чака този момент не е много удачно, предвид това, че след това за сърцето ще е много по-трудно поносим изкуственият ритъм, даван от техниката, от машинката. И сега трябва да се реши какво да се прави. Лекарите не са единодушни, всеки лекар ми дава различни съвети. Трябвало аз да реша. Понеже все пак това е моят живот. А как да реша аз, след като аз, първо, много се боя от всякакъв вид техника, особено пък от такава, от която зависи живота ми. Не знам какво да правя. Ето и това ми е на главата покрай другото. А това сякаш е най-важното. Всички ми казват: остави всичко друго, гледай здравето си, то е най-важното. И може би са прави. А аз не знам какво да правя, не мога да направя този избор, заслужаващ да се определи като фатален в прекия, в буквалния смисъл на тази дума. Вчера занесох документите за т.н. ТЕЛК, комисията от лекари, която има право да ме инвалидизира, да ме пенсионира. Приеха ги, сега ще чакам да ме повикат на заседание на комисията. Пълно е там с хора като мен, забелязах, че много хора бяха на

възраст като моята и дори още на помалка, на средна възраст. Много болни хора има в нашето мило, любезно отечество. Не са “спекуланти”, както, впрочем, ме обвини мен една администраторка, наистина са болни. Освен че най-доброто от нацията избяга да се спасява навън, в чужбина, това, което остана, е подложено на зверски геноцид от управляващата кагебисткокомуно-олигархична мафия. Както върви, ще се затрие този народ, оцелял в толкова трудни времена. Страшно е. Ей такива мисли ми се въртят в главата тази сутрин. Разбира се, няма да ме пенсионират, щото държавата няма пари и прави икономии; такива като мен, дето мърдат и шават още, не ги пенсионират. Идеята е: като умрат поскоро, бюджетът се си отдъхне от тия натрапници. Това е положението. На това на посткомунистически език му се вика “социална политика” или дори “социална държава”. Социалната политика на социалната държава има два лоста за унищожаване на социума, на обществото: изгонване на найжизнеспособното и най-талантливото от страната, а пък това, което остане тук, да бъде манипулирано зверски от шарлатани като Боко (“Вие сте прости, и аз съм прост – и затова така хубаво се разбираме!”) докато по-голямата част, дето може да се съпротивлява, измре, а пък после с останалата утайка няма да има проблеми: тя ще щрака пръсти в чалготеките, ще лочи ракия, ще рупа кебапчета и прочие. Това е положението… Вчера се срещнах пак с адвоката, млад човек, на когото съм преподавал навремето философия. Та той безплатно ми дава консултации. Съветва ме да заведа дело не само за отмяна на несправедливата заповед за дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”, а и за искане за обезщетение заради настъпили вреди от нанесения от администрацията терор и тормоз, предизвикал рязко влошаване на здравословното ми състояние, също така довел и до нанасянето на най-различни морални щети, уронване на престижа, дискредитация, дискриминация на политическа основа и пр. Ето и по този въпрос трябва да взема решение в най-близките дни, щото остава седмица до крайния срок, в който следва да заведа (или да не заведа) дело срещу работодателката си. Днес пак ще ходя до синдиката (“Подкрепа”) за консултация и с тях. Старая се да не се ядосвам за нищо. Лекарите ми казаха да бъда напълно спокоен. Проблемът е, че при най-малко преди всички емоционално натоварване сърцето ми почва да бие бясно. Даже когато вляза в сградата на училището и срещна някой навъсен, злобен поглед на някоя другарка, “крайно възмутена от своеволията на тоя там Грънчаров”, сърцето ми почва да бие като пощуряло. Ето тия неща ще кажа на ТЕЛК-а. Добри хора ми казаха обаче на

27 опашката пред гишето на ТЕЛК-а да не се надявам скоро да ме извикат на проверка. Бавели колкото се може повече. Имало хора, които били повикани цели три години (!!!) след като са подали документите! Явно се чака докато очакват повикване от ТЕЛК-а Бог да ги прибере, та да ги спаси от мъките им. Това е положението в нашето китно отечество, мили ми братя и сестри българки! Ох, защо ли ви занимавам с тия неща не знам. Да завърша с нещо все пак по-забавно. Да видим какво ще се получи де. Не мога да гарантирам че ще е толкова забавно при това мое настроение. Като бях в София се срещнах с мой добър приятел, състудент, който пък е отличен приятел на министъра на образованието С.Игнатов, наш общ състудент от Санкт Петербург; бяха неразделни едно време, пък и в годините след завършването ни. Приятелят ми живо се заинтересува от моите здравословни и служебни проблеми, а и изобщо от случващото се около мен. Прочее, той ми е най-близкият сътрудник в издаването на сп. ИДЕИ. Преподава философия в един университет. Като си поговорихме за личните болки и болежки си пофилософствахме известно време. Ей-така, за удоволствие на душата. Приятелят ми между другото каза следното, което ви предавам почти дословно, е, с малки мои прибавки. Това, което ти се случва, приятелю, е съвсем естествено. Такава, уви, е обичайната орис и съдба на философа. Не само с те е било така. Всички философи са си отивали от тоя свят оплюти, поругани, обидени; тия, дето са си отишли с почести, са малцина, а пък е и доста съмнително колцина са истинските философи сред тях. Тъй че приемай съдбата си спокойно. Ето, защо Сократ бил толкова ненавиждан, че бил осъден на смърт? Ами ясно защо: той толкова дразнел всички защото задавал крайно неудобни въпроси. На всички, особено на т.н. “важни хора”, на големците. Примерно на политиците, на съдиите, на художниците даже. Никому не спестил проклетите и толкова неудобни въпроси. Затуй успял да предизвика срещу себе си могъщи сили. Които в един момент се вбесили дотам, че в свободолюбивата и демократична Атина, току-що получила свободата си от тиранията, Сократ бил ликвидиран без капчица жалост. Ето как станало всичко. Среща Сократ на улицата известен политик, заговаря се с него и изведнъж му задава ужасен въпрос: – Абе ти като си политик знаеш ли какво е държавата? Знаеш ли също какво е това политика? Я ми обясни, ако мислиш, че знаеш? Оня се хили като идиот и казва, че знае, разбира се. Сократ му предлага да каже като знае толкова. Оня каква някаква

“обща приказка”, някакъв алабализъм, както говорят и сега наште политици, Боко примерно. Сократ му вика: “Я чакай малко да те поразпитам, да видим колко струва твоето мнение, да видим истина ли говориш или нещо бъркаш? Я дай да обсъдим какво казваш?”. Като казва това Сократ – а в този момент се е събрала цяла тълпа любопитни да видят какво ще излезе от тоя разговор – оня, хъката-мъката, няма как, се съгласява. И скоро, след въпросите на Сократ, става за резил пред всички. Оказва се, че има претенция да е политик, а не знае що е политика!!! Как да не намразиш тоя изверг Сократ, а? Как да не пожелаеш да му отмъстиш?! Друг път пък Сократ среща на площада велик съдия. Важен такъв, горд, ходи високо вдигнал носа! А Сократ, знайно е, ходи в прокъсания си хитон, бедняк някакъв, ала крайно опасен! Опасен, понеже много пита! Сократ, разбира се, много ги обича такива, дето са толкова важни, сякаш не са хора, ами все едно са богове. И не пропуска шанса да запита важния съдия: – Ваша светлост (тогава така не са се обръщали към съдиите де, аз само се опитвам да иронизирам!), толкова ти се удивлявам, че си се захванал с такова велико дело: да съдиш, да раздаваш правосъдие! Бравос! Но ме гризе един проклет въпрос, може ли да ти го задам?

– Може, как да не може, Сократе, задавай ми какъвто искаш въпрос, мен от твоите въпроси изобщо не ме е страх. Знам отговорите на всички до един въпроси. Неслучайно съм съдия, неслучайно съм толкова издигнат! Сократ чака тоя сгоден момент и като с кинжал в дебелото шкембе му забива безпощадно ето този въпрос: – Абе, Ваша светлост, ти като си съдия, като раздаваш правосъдие и справедливост, би ли могъл да ми обясниш що е това справедливост? Явно си много добър в тази област, аз много съм търсил истината за справедливостта, цял живот съм мислил по този важен въпрос, ала въпреки това се считам за невежа, би ли опитал да ме просветлиш като ми дадеш от твоето неземно знание за справедливостта? Оня, важният съдия, реагира така, сякаш Сократ го е ударил с мръсен мокър парцал по лицето! Разбира се, че не знае що е справедливост, разбира се, че не може да обясни внятно и понятно що е това! Е, той няма да признае незнанието си, ще се престори на знаещ, ала скоро и той ще бъде осмян – понеже Сократ на прощава високомерното, наглото, облеченото обаче в съдийска тога незнание. Съдия, а пък не знае що е справедливост!!! Правете си сметка какво ще пожелае на Сократ безжалостно осмяния съдия или адвокат, каквото си искате там още. Същото се случва когато Сократ почне да разговаря с художници, които не

знаят що е красота, или с литератори, които не знаят, да речем, великата загадка на живото слово, или, да речем, нравствени проповедници, които не знаят що е добро, и т.н. Цял живот Сократ разобличавал неуморно тия самозванци. Е, накрая си получил това, което си изпросил: целият гняв на разобличената от него невежа и самодоволна арогантна гмеж се стоварил върху него! И Сократ бил премазан, бил убит. Знаете, получил смъртна присъда на специален съдебен процес и трябвало сам да изпие чашата с отрова – както тогава се изпълнявали смъртните присъди. Такава била съдбата на знаменития Сократ – учителят, на който се покланяме всички ние, дето имаме дързостта да се смятаме също за философи… Ето такива сладки разговори си водим ние с моя пръв приятел от София, чието име няма да ви кажа, щото не съм го питал разрешава ли да пиша за всичко това. Аз имам много приятели-философи в София, някои работят в БАН, други в СУ, къде ли не. Така че не можете да идентифицирате с кой именно мой приятел сме обсъждали тия “опасни” и “вредни” мисли. Ами да слагам точката най-сетне. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави и никога не допускайте собственото си невежество по най-важните въпроси да смятате едва ли не за добродетел. Не бъдете самонадеяни фукльовци! Опитвайте се да бъдете поне малко от малко самокритични! Слушайте “нелепиците” на философите, мислете – и няма да съжалявате! (Това последното написах само за да ядосам някои хора…) И така, до скоро! До писане! И до четене! КОРИЦАТА НА НОВОТО ИЗДАНИЕ НА КНИГАТА МИ ЗА УНИВЕРСИТЕТА

Корицата на новото издание на книгата ми за университета. Художник на корицата е Добрин Добрев, сега студент.

28 Преподавал съм известно време философия на този талантлив младеж и се гордея, че го познавам! ВЪПРЕКИ ВСИЧКО КАПИТАЛИЗМЪТ ПРОДЪЛЖАВА ДА ПОСТИГА НАЙ-ГОЛЯМО БЛАГОДЕНСТВИЕ ЗА НАЙ-МНОГО ХОРА В ЦЯЛАТА ЧОВЕШКА ИСТОРИЯ ноември 19, 2012

Публикацията Покана за дискусия по интересна и важна тема – а темата беше поставена от Thomas Sowell с неговото твърдение “Much of the social history of the Western world, over the past three decades, has been a history of replacing what worked with what sounded good.” (“По-голямата част от социалната история на Западния свят през последните три десетилетия е история на заместване на това, което работи, с това, което звучи добре.”) – е предизвикала, сега виждам това, два интересни коментара, които дават нов тласък на дискусията; ето ги: Анонимен каза: Според мен последните 30 години има огромен напредък по отношение на защитата на човешките права – на жените, на хомосексуалните, на представителите на малцинствата в различните държави. Едновременно с това има повече загриженост към социалнослабите и болните, а също и повече солидарност между различните западни държави. Анонимен каза: Това е голяма и интересна тема и не може да бъде изчерпана с няколко думи. Въобще обществото и икономиката са прекалено сложни системи, чието функциониране не може да бъде сведено до няколко прости принципа и затова можем да кажем, че никой не ги разбира докрай. Факт е обаче, че и един консервативен анализатор като Thomas Sowell вижда, че нещо фундаментално не е наред със съвременния капитализъм и тази неблагоприятна тенденция съществува поне от 30 години. В икономическата теория има поне 10 различни обяснения за причините на цикличните кризи, които се наблюдават при капитализма. Засега липсва задоволително и изчерпателно обяснение на историческите флуктуации в икономическата активност.

Всъщност кризите са нещо нормално за капитализма, през по-голямата част от своето съществуване той е в бил състояние на криза, докато периодите на растеж са поскоро изключение. Въпреки това той постига най-голямото благоденствие за най-много хора в историята досега. Има обаче много индикатори, че сегашната криза е фундаментална криза на модела, а не поредният цикличен спад. Някои смятат, че кризисни явления се проявяват приблизително на всеки 10 години. Известни са и дългосрочните, макар и оспорвани цикли на Кондратиев с продължителност около 50 години. Според някои автори сегашният цикъл на Кондратиев ще кулминира в 2013-14. Във всеки случай можем да кажем, че след Втората световна война промишлените страни въпреки някои колебания сякаш навлязоха в период на безкраен растеж и благоденствие. Капитализмът сам по себе си като система предполага непрекъснат растеж, за да съществува. От друга страна е ясно, че в един краен свят, каквато е земята, не може да съществува безкраен растеж. В действителност по някакви неясни причини този ръст, респ. ръстът на производителността на труда спря някъде в началото на 1970-те години – технологическите иновации спряха, пазарите се наситиха и т.н., а реалните доходи започнаха да стагнират и дори да намаляват. За да противодействат на това развитие, правителствата използваха кейнсианската рецепта на масивно фискално стимулиране, свързано найвече с печатането на непокрити книжни пари. В резултат на това рухна системата от Бретън-Удс на златно покритие на долара като световна резервна валута и фиксирани валутни курсове. „Фискалното стимулиране” всъщност изглежда като трик и измама, но трябва да признаем, че колкото и странно да е, тази стратегия работеше в някаква степен в продължение на десетилетия. Федералният резерв на САЩ и сега се опитва да спаси нещата чрез „quantitativ easing“, т.е. чрез печатане на пари, само че това няма да може да продължава до безкрайност, защото както каза един анализатор, вече не останаха дървета. (В действителност днес даже не се печатат много пари, те просто се създават електронно на компютърния екран.) От друга страна в резултат на либерализацията на финансовите пазари в началото на 1980-те, проведено от Рейгън и Татчър, финансовата сфера се откъсна от реалната икономика, която всъщност трябваше да обслужва, и започна да водят самостоятелен виртуален живот, още повече че там можеше да се постигнат много поголеми печалби, отколкото в реалния сектор. Само че финансовият сектор сам по себе си е непродуктивен. Финансовите спекулации като такива не прибавят стойност към националния продукт, защото пари

не могат да генерират пари. Днес всеки ден по световните борси се търгуват ценни книжа за 600 билиона долара, докато БВП на целия свят е едва 60 билиона! Налице е един гигантски финансов балон, чието спукване ще има катастрофални последици за света. С право този вид капитализъм се нарича „кредитизъм” или „казинокапитализъм”. Наблюдават се следователно две противоположни тенденции – от една страна засилен етатизъм и регулации на държавата в реалния сектор, от друга неолиберална политика и съответната дерегулация във финансовия сектор (макар че държавата се намесва и във финансите по косвен начин с ипотечните банки като Funny Mae и Freddy Mac в Америка напр.). Колкото до президент Рейгън, той беше добър президент в първия си мандат, но във втория се хвана на въдицата на перестройката. Да се твърди, че той е „ликвидирал комунизма”, е пресилено. Както пише Анатоли Голицин: „ПЪРВАТА ЗАБЛУДА е вярата, че перестройката е резултат от военния натиск на президент Рейгън срещу СССР и силата на американския капиталистически пример. Вярващите в това заблуждение, които настояват, че Западът “е спечелил Студената война” не подозират, че перестройката и нейното разположение във времето са продукт на дългосрочна стратегия, планиране и подготовка. (В терминологията на Сун Дзъ те са станали арогантни.) ПЕТАТА ЗАБЛУДА: идеологическата победа на капитализма. Вярващите смятат, че Западът е спечелил войната на идеологиите. Иронията е, че посредством перестройката Съветският съюз е поел политическата и идеологическа инициатива на световната сцена и е започнал изпълнението на отдавна подготвените си планове срещу Запада, които заплашват неговото оцеляване.” ВИСШАТА МЪДРОСТ Е ДА РАЗЛИЧАВАШ ДОБРОТО ОТ ЗЛОТО 19 ноември 2012, понеделник Публикацията Дискусия с неколцина бивши ученици на ПГЕЕ-Пловдив, "крайно недоволни" от начина, по който преподавам философия, която съвсем скоро предстои да бъде допълнена с втора и трета част, стига да смогна да намеря време и да подготвя и другите части за печат - предизвика интересен коментар във Фейсбук, който, струва ми се, заслужава да получи самостоятелно значение; ето, публикувам го отделно: Мили деца, няма нищо лошо в спора, който водите с г-н Грънчаров - защото все още се учите от него, че „спорът се печели само с мисъл и с аргументи… и само

29 истината има значение“. И онова което е важно за вас и вашето бъдеще, е да правите нещо ново, дори и различно. И ще си позволя да цитирам Стив Джобс: Когато бях на 17 прочетох цитат, който звучеше приблизително така: “Ако живееш всеки ден така, все едно той ти е последният, един ден, най-вероятно, ще бъдеш прав.”

Това ме впечатли и оттогава, в продължение на последните 33 години, аз се гледах в огледалото всяка сутрин и се питах: “Ако това е последният ден от моя живот, искам ли да правя това, което ще правя днес?”. И когато отговорът беше “Не” за доста дни наред, аз знаех, че трябва да променя нещо. Защото „Иновацията различава лидера от последователя“. И още "Бих изтъргувал цялата ми технология за един следобед със Сократ". "Висшата мъдрост е да различаваш доброто от злото." – думи на Сократ. Мадлена Павлова НАИСТИНА МЕ БОЛИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА!

19 ноември 2012, понеделник QUO VADIS, DOMINE? Един нещастен и самотен пътник крачел в здрача по път, който не водел към Храма. Бил умен и знаел, че не отива наникъде, че се върти в един сляп и безнадежден кръг. Насреща му се задал тъжен светлокос мъж с изранени боси нозе и бяла роба. Нашият пътник Го познал и коленичил в праха. После сподавено попитал: – QUO VADIS, DOMINE?

– Отивам да ме разпнат отново – тихо отговорил учителят – защото тия, на които поверих стадото си, го изоставиха. *** Високо, високо там, където облаците на болката и съмнението и отровните пари на злобата, егоизма и завистта не могат да докоснат човешката душа, се издига белият храм на Любовта и Вярата. Неговите съкровища не се нуждаят от пазачи – пази го Светлината. Портите му нямат нужда от решетки – брани го самото сияние, което блести дълбоко вътре.

Всеки търси свой път към храма. Едни вървят самотно през гъсти бодливи храсталаци, пропасти и урви и сами си пробиват проход, а други се нуждаят от водачи, от пастири. Но животът на всеки човек се обезсмисля, става празен, тъжен и безплоден, ако стъпките му го водят в посока, отдалечена от свещения бял светлик. В една прекрасна творба на Чингиз Айматов грохнала старица пита: “ За какво са ни пътища, които не водят към Храма?”. Да, такива пътища не ни трябват. Те са студени, страховити и пустинни. Защото няма по-голям мраз, по-жестока пустиня от пътуване, което ни отдалечава от Бога. Нека поговорим малко за пътищата, които не водят към храма. По един от тях криви страховитото си чудовищно лице с фалшиви видения хероинът. По друг буйства като зъл хищник агресията, омразата и насилието и млади ръце се обагрят с братска кръв. Ето пътят, в края на който блести силуетът на Златния телец. Този фалшив блясък! Колко добри хора е отклонил с измамните си обещания! Ето пътят на лъжата, на корупцията, на дребнавата и подла завист. Ето и посоката на кариериста, на мижитурката, на страхливеца. Много са пътеките, които ни отдалечават от храма. До една самотни, студени и гибелни. И ето тук идва мисията на Църквата, на духовенството. Свещениците са тези, които трябва да водят своите братя и сестри в посоката на чистата бяла светлина. Те трябва да го правят с любов и смирение, защото и най-красивата реч и най-изкусните аргументи са празни и кухи без любовта.

Такъв е смисълът и на посланието на Апостол Павел към коринтяните. Християнските духовници имат свещена мисия. Те са пастири, водачи, утешители. Към тях се обръщаме с думата “отче” (татко). Ръкоположени са, за да работят в името на кръвта, която Исус е пролял за нас. Призвани са с думи и дела да сторят така, че неговото страдание да не е било напразно. В нашата брулена от завоеватели и битки земя векове наред те достойно са изпълнявали великото си дело. Благодарение на тях изстрадалият ни народ е съхранил своето самосъзнание. Благодарение на тях българинът е умирал за род и родина. С почит и поклон можем да благославяме светлите имена на патриарх Евтимий, Паисий Хилендарски, Йоан Екзарх, Софроний Врачански, наскоро починалия патриарх Максим и плеяда други достойни бащи, светци и мъченици. За да изгради темелите на храм, българинът е давал и последния си грош, и последния залък хляб от хляба на децата си. Спомнете си за безсмъртната творба на Димитър Талев “Преспанските камбани”. Там, в топлата прегръдка на Божията черква Баташките светли мъченици са пролели кръвта и оставили костите си за Бог, Отечество и Вяра. Прекрасни, свещени времена! А следва ли днес Българската православна църква достойния пример на своите предшественици? Води ли ни в тази тъмна епоха към топлия пламък на Божията любов? Пази ли стадото си от падение и мрак? Държи ли бащински треперещите ръце на миряните? Как днес духовниците отстояват свещения завет на Сина Божи? Нека бъдем смели и кажем горчивата истина. Днес, в тъжното ни, лишено от мечти и жестоко време духовниците никакви ги няма. Те са се превърнали в бездушни чиновници, които администрират вярата в Бога. Станали са кухи, натруфени кукли, които изпълняват ритуалите без дух, без плам, без вълнение. Приличат на мъртвите восъчни фигури от музея на Мадам Тисо. Когато влезем в черква, усещаме да полъхва святост от тъжните древни лица на иконите, от треперливите пламъчета на свещите, запалени от обикновени хора като нас. Но лъха ли тази свещена доброта от духовниците? Независимо дали изпълняват светите ритуали по тъжни или радостни поводи, при сватба, кръщене или погребение, повечето от тях мрънкат свещените слова с такова сухо безразличие, че умъртвяват и радостта, и скръбта. Позната млада жена ми сподели, че дълго след Светото кръщене заплашвала палавия си син, че, ако не слуша, ще го даде на “попа” и детето мигом се укротявало. В Бачковския манастир пък почти пред всяка икона са сложили касичка. А

30 какво да кажем как се събират още недоизгорелите свещи. Защо ли? Защо да се харчат пари за нов материал. Чувала съм свещеник да пее “Надгробное ридание” с толкова чувство, колкото би вложил в прочитането на счетоводен отчет. Знам за свещеник, който в свободното си време “разваля магии” и за друг, който води курсове по йога. Опитвала съм се да заговоря с представители на клира по вълнуващи въпроси на Библията или на Християнската вяра. Те изслушваха с измъчено отегчение всяко мое “защо” и отговаряха: “защото такава е Волята Божия” или “Не е писано на човека да знае това”. Същото отегчено безразличие проявяват към въпроси като съвременния материализъм и агностицизъм, грубия прагматизъм на модерния човек, бедността, наркоманията и спина. Всичко това им се струва непоносимо скучно. А какво тогава ги вълнува, все пак? Лично аз съм забелязала да показват интерес към следните неща: 1) Низкия размер на заплатите си – икономика; 2) Конфликта между двата Синода, който отново се разгаря с пълна сила – вътрешни борби за кокaла.

3) Сектите и другите религии – взаимоотношения с конкуренцията; 4) Църковните земи и имоти и тяхната изгодна и дискретна разпродажба – чувство за собственост; 5) Стойността на икони, иконостаси, кръстове и други свещени символи на антикварния пазар – пари ; 6) Предстоящи и вече извършени ритуали при заможните семейства и кой свещеник ги е извършил или ще ги извърши – търговски интереси; 7) Тарифите и инфлацията – цена за светената вода, и киприяновата молитва Увеличаване цената на свещите и борбата с мургавата ромска конкуренция – печалбарство; 8) Огласяване на собствената им духовна дейност в Интернет, наред с магове, лечители и екстрасенси – реклама.

9) Даване на архонство – ПАРИ 10) Кой да седне на стола на починалия Патриарх – борба за власт. Само като си помисля за пловдивския Митрополит Николай с каква злоба анатемоса хората, които отидоха на концерта на Мадона и как свърза трагичния инцидент в Охрид с това, акълът ми не може да го побере. Този представител на висшия клир непрекъснато рой скандали и раздава анатеми. Кой ти дава право да съдиш хората, след като в душата си не си усетил, че Бог е Любов? И същият този духовник иска да става Патриарх. Боже пази църквата ни! Какво да кажем за Светия синод, които не

взе никакво отношение и не защити миряните, които се молеха в Руската църква в София. А какво да кажем за митрополитите – доносници на Държавна сигурност, които и до ден днешен не се покаеха. Прекланям се пред Американския (още Канадски и Австралийски) митрополит Йосиф, който още преди да излязат списъците се покая и поиска прошка от хората. Ето такава личност е достойна за Патриарх. Преди близо 2000 години, Исус Христос прогонил с бича си търгашите от предверието на храма. Сега те са вътре в храма и въртят търговия в Негово име, ръкоположени в Неговите тайнства. Някои се оправдават с 45 години забрана на религията, с тоталитаризма и трудностите на преходните времена. Съжалявам, но трудни времена, мрак и насилие е имало винаги, но духовниците не са се отклонили от свещената си мисия. Те си останали пастири, когато: – през 14 век две трети от европейското население е погинало от чумата; – в същата епоха тук, на Балканите, въпреки угрозата от турския ятаган; – в Англия по времето на Хенрих VIII и, по-късно – на Кромуел.

– във Франция в епохата на Робеспиер и Марат; – в окупираните от Хитлер територии; – в България, Сърбия, Румъния и Русия под гнета на комунизма. Въпреки подкованите ботуши, насилието, болката, кръвта и злото, въпреки терора и забраните, кандилото над иконите не е изгасвало, а бедните, унижени и потъпкани миряни намирали топлина и утеха в словата на своя свещеник. А днес? Понякога в словото на духовниците има толкова святост, колкото в словата на политиците. На площадчетата пред някой манастири се продават кебапчета по време на Великите пости, дъни се чалга. Има сергия за дамско бельо, за локум и халва от Ябланица, за козметика и календари с едрогърди блондинки. Виковете на ромите, хвалещи своята стока, надвикват църковното песнопение, а чалгата – звъна на камбаните. Ще ме обвинят ли отците в клевета, тенденциозност и злословие. Добре. Нека тогава ми отговорят: Колко пъти в онкологичните болници влизат свещеници? А в старческите домове и домовете за сираци? Колко пъти са надниквали при дечицата в Могилино или в ромските махали? Колко пъти са утешавали бедни вдовици, разплакани сираци и инвалиди? Предавали ли са с благословия Христовата любов на дечицата? Не ме разбирайте погрешно! Гладните наистина са много, а парите – малко. Но защо не се вслушат в словата на поета Вапцаров и не нахранят с вяра тъжните, покрусените и отчаяните, чиито души гладу-

ват за Бог? Защо не разплачат с една прочувствена проповед и бедни, и богати? Защо не заговорят така, че угасналите младежки очи да видят в далечината белия храм на вярата? Защо?! Защо?! Защо ли? Ами защото в това няма никаква далавера, няма келепир! Някога, преди близо 2000 години е имало един прост и светъл, млад и беден, който не е търсил далаверата. Вместо при богатите търговци и при властниците, отивал при рибари, митари и блудници. Вместо в пищни храмове, с владишка корона и бляскави одежди проповядвал под открито небе там, на брега на Галилейското езеро. Не знам нахранил ли е тълпата с три риби, но ги е поделил безкористно между гладните. Не знам превърнал ли е водата във вино, но е благословил любовта и радостта. Не знам възкресил ли е Лазар, но е научил ближните си на прошка и разбиране, на това, че никой не е толкова безгрешен, та да хвърли първия камък. Духовниците – фарисеи го ненавиждали, римските завоеватели го ненавиждали. Ненавиждали го и в родното му село, в Назарет. А той дарил на всички прошка и любов и пролял кръвта си, за да измие греховете им. Това, духовници, е Синът Божи, Светлият учител, в чието име сте ръкоположени и на когото трябва да служите! Вършите ли го наистина? Аз съм един прост, обикновен човек, една средностатистическа българка. Избрала съм свой собствен път към Храма, по който вървя в самота и не мисля, че се нуждая от посредници като Вас, за да общувам с Бога. Ако пътят ми е грешен, ще ме съди Той, а не Вие. На Вас той не Ви е дал тази привилегия която преди време си заграби бездуховния пловдивски владика Николай. Но наистина ме боли за българската Църква! Боли ме, защото нещастните, изстрадали миряни са изоставени, защото стадото е без пастир. Боли ме за младежите, разрушаващи сърцата си в мрака, изгубили пътя. Боли ме за бедните, гладните и измъчените. Боли ме за млади и стари, за добри и зли, за приятелите и враговете ми, за мъдрите и за глупците. Боли ме за човека! Знам, че мнозина от вас дори няма да ме разберат, защото няма да поискат да го сторят. Знам, че ще видят в мое лице враг, когото ще разобличат и заклеймят, за да запазят себе си. Знам всичко това. Но се обръщам към младите духовници, към ония, които в тревожните си нощи все още се питат защо са изгубили в мрака светлината на Вярата и на Бога и ги моля: Не изоставяйте стадото си, пастири! Не забравяйте Неговия завет! Автор: Паула Лайт

31 ВАС ВИ УПРАВЛЯВА ТОЗИ, КОЙТО ВИ ЯДОСВА...

Ангел Грънчаров каза: Християнството е религия на любовта, а аз съм християнин. Нищо чудно няма. Чудно е само за невежите – както в областта на религията, така и в областта на любовта… което и показва нуждата да се работи, да се помага на хората да се ориентират и двете жизнено важни духовни сфери… Любовта е най-духовното нещо на този свят. Самият Бог е любов! И с това е казано всичко, само с три думи – и за любовта, и за Бога, и за самото Битие! Анонимен каза: Не. Християнството е религия на омразата. Също като Исляма. Това са две религии-близначки. Човеконенавистни религии. Четете Библията – Левит, Числа, Новия завет… и ще видите Ужаса. Ще видите призивите на вашия бог към убийства, изнасилвания, робство, побой и пр.

ТЕМАТА ЗА ЛЮБОВТА Е ТВЪРДЕ КОВАРНА ЗА ФИЛОСОФСКО ОСМИСЛЯНЕ ТЕМА ноември 19, 2012

Ангел Грънчаров каза: Ленин сте чели явно и го бъркате с Библията; изглежда Ленин е Вашата “библия” – щом бълвате такива чудовищни нелепици… Анонимен каза: Не Ленин. Библията. Четете я и вие. Ангел Грънчаров каза: Чел съм я. А Вие явно нищо не разбирате от нея. Едно е да четеш, друго е да разбираш. Иска се дух за да бъде схваната и разбрана вярно Библията. При крайна липса на такъв дух просто няма как съдържанието и смисълът на Библията да бъдат възприети… Анонимен каза: “Едно е да четеш, друго е да разбираш”. За пръв път сте на пътя на себепознанието, Грънчаров! Поздравления!

Скорошната ми публикация не тема Започвам да пиша книга по страхотна, грандиозна, най-вдъхновяваща тема: любовта! предизвика кратка и, както обикновено става, доста изразителна дискусия, която, струва ми се, заслужава да получи известно самостоятелно значение; и понеже съм горещ поклонник на диалогичното, на дискусионното “блогване” (каква противна дума!), то жертвам няколко минути и подготвям разговора ни за публикация; ето го: Анонимен каза: Религиозен човек пише за любов… Хм… Чудна работа…

Анонимен каза: Голяма и сложна тема, която между другото почти не е разработвана систематично от философите. Мнозина мислители са изказвали по-скоро откъслечни мисли за любовта. Може би знаете, че старият комунистически философ академик Кирил Василев (на 94 год.) – „патриархът на българската философия”, който между другото вярва във второто пришествие на комунизма, но вече в нова форма, при която начело щели да бъдат само най-умните и начетените, има книга за любовта, издадена преди 1989, която навремето беше нещо като „бестселър”. В-к „24 часа” пише: „Сред обществото той е известен като автора на прочутата монография “Любовта”. Тази книга от около 700 страници излиза в 60- хиляден тираж в края на 70-те години на миналия век и става толкова вълнуващо преживяване през аскетичния социализъм, че мнозина я четат скришом. Някои от свян, други от прелюбопитство, защото в нея за първи път някой

открито пише за полов акт. Руснаците издават книгата в 400 000 тираж, а китайците я тиражират три пъти в десетки милиони бройки. “Любовта” е четена и днес у нас – 2006 г. излезе четвъртото й издание. В началото съпартийците му от БКП се дърпат такава книга да види бял свят. В нея акад. Василев за първи път казва открито да се обичаме и отваря широко темата за секса. На това отгоре описва как Пикасо гали по гърдите и целува голи модели. Но философът позаглажда текста и “Любовта” излиза.” А иначе Василев за обществото казва: „Знаете ли вие, че сегашната капиталистическа криза още преди 150 г. един брадат евреин на име Карл Маркс я е предвидил и е казал, че тези икономически, финансови и всякакви кризи периодически ще стават все по-дълбоки и дълбоки, докато се стигне до пълното му ликвидиране. Разбирате ли, че е прав?… Начело ще застанат учените, помнете го! Ако не стане, ще е гибелно за човечеството. Сегашната криза е поредният пристъп на старческата склероза на съвременния капитализъм, която разните специалисти се опитват да лекуват, ала не могат и няма да могат, това е бавната смърт на капиталистическия строй!” „Не съм се отказал от социалистическите си убеждения, но отдавна съм се отказал от сталинизма и живковизма. Това не бе истинският социализъм, това бяха деформации на социализма. И сега съм убеден, че социализмът е бъдещето на човечеството… Аз поддържам тезата за конвергенцията, за сливането на социализма и капитализма. Според мен в световен мащаб преходът към бъдещия социализъм вече е започнал. Така беше и при появата на капитализма из недрата на феодализма – това беше конвергенция, период на преход, който трая няколко века… Има някои неща, направени през тези години – като производство, като икономика, като благоустройство, като социална политика и пр., – които не могат да се отрекат. Но този социализъм бе сбъркан в самата си стратегия, той бе деформиран социализъм поради липсата на демокрация. Той не можеше да не стигне до катастрофа. В структурата на управлението се създаде бюрокрация и корупция… Революцията не значи непременно барикади и проливане на кръв. Тя може да бъде постепенна, може да трае 100, 200 г. Но щом качествено се променя социалният живот, това е революция.” (Цитирано от ТУК) Ангел Грънчаров каза: Да, позната ми е книгата на Кирил Василев за любовта. Не съм голям фен на тази негова книга, възскучничка ми се виждаше още тогава, въпреки че академикът (тогава само професор) беше един от най-колоритните и духовити философи от онова време.

32 Прочее, канил съм проф. Кирил Василев в моя Философски дискусионен клуб в ПУ “П.Хилендарски”, който основах в 1987 г., той дойде, изнесе чудесна лекция, е ето, чудното е, че сега не се сещам изобщо каква беше темата на лекцията му, чудна работа защо е така?! Ако се поровя в архивите си ще намеря точното й заглавие. Както и да е. Уважавам този философ, даже, дето се казва, шапка му свалям, че на тази възраст продължава да вярва в младежките си увлечения, в социализма и пр. Което и показва, че има нещо истинско, идеалистично и у него, нищо че сам се представя за марксист, за “диалектически материалист” и пр. Такива като него, които не сменят идеите си според конюнктурата, са истински философи според мен, така и подобава да бъде. А за темата за любовта – наистина сякаш не е разработвана сериозно не само в “нашата”, българската философия, но и изобщо, особено в наше време. Съзнавам защо е така: това е една коварна за философско осмисляне тема. Предразполага към философско словоблудство, сиреч, към празнословие, патетика и пр. Много е опасно да се пише блудкаво, безсъдържателно за любовта. Но аз имам своя методология, която съм си изработил още в младежките години, специално за анализа на духовните феномени, която не ме е подвела никога досега. Тъй че не се плаша от темата, напротив, дълбоко съм пристрастен към нея. Само ми трябва време и спокойствие за да направя нещо по-значимо. Ще видим. Трябва освен да избягам за известно време в манастир, за да напиша добре книгата си, знам ли? В манастир, в който няма интернет, няма мобилни връзки, нищо няма, дори и ток не трябва да има, за да пиша на ръка, в тетрадки – ето тогава и може да се получи хубава книга. Или в някое диво, изоставено село да избяам, за да намеря малко покой, необходим ми за писането на тая книга? Не знам. Не е леко изобщо… Отсъденото обаче ще се случи… БЕЗЦЕННА ИДЕЯ ЗА ОЗНАМЕНУВАНЕ И УВЕНЧАВАНЕ НА 50-ГОДИШНИЯ ЮБИЛЕЙ НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ ноември 19, 2012 До г-жа Директорката на ПГЕЕ-Пловдив ТУК ДОКЛАД от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив от 1999 г. Уважаема госпожо Директор,

Искам да споделя с Вас една, струва ми се, превъзходна идея, която може да има голямо значение за нашето училище, за ръководената от Вас институция, а също така и за повдигане на нейния и без това висок имидж, който ние не само следва да пазим като нещо най-драгоценно и свято, но и с всичко, което правим, да го повдигаме неуморно и безпрестанно. Аз лично в своята разностранна дейност не правя друго, освен да помагам за повдигане на престижа на нашето училище, както и Вие сте могла да се убедите във всички тия години, в които работим заедно в него, първо само като учители, като колеги, а после, ето вече цели две години, Вие като директор, а аз като един твърде деен и ангажиран и на общественото поприще учител. Както и да е, та идеята ми е следната; ще се постарая да я изложа съвсем накратко.

Тази 2012 година беше юбилейна, юбилеят беше честван с пищни тържества, подобаващо, имаше много ценни инициативи, всички знаем как беше, затова да не се разпростирам излишно. Тази знаменателна и паметна година беше изключително напрегната за всички нас, но ми се струва, че ето, нейният завършек, краят й, трябва също да бъде отбелязан достойно и подобаващо, аз бих каза дори увенчан с нещо наистина стойностно. В тази именно връзка е моята идея. Предлагам следното. Работейки вече толкова години в ПГЕЕ-Пловдив, моя милост имаше възможност в последните години да разработи една поредица от книги за българското образование, а именно, първата книга: ИДЕИ за една нова философия и стратегия на образованието в България; втората: ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ с подзаглавие Що е академичност и има ли тя почва у нас? и третата: НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! с подзаглавие Есета за освобождаващото обучение и образование. Тази третата книга е посветена изцяло на нашето училище, в нея описвам експерименти, методики, модерни стилове на преподаване и оценяване, давам израз на търсения, проблеми и решения, които съм пробвал и намерил в работата си в нашето наистина елитно училище. Писано е в тази моя книга и за много знаменити хора и личности, с които ме сблъска животът в него. С които имах и имам благодатния

шанс да работя, да общувам, заедно да търсим, да творим, защото сама знаете колко невероятно интензивен и по същината си творчески е нашият, учителският труд – противно на това както обикновено се мисли в нашето общество, проядено безпощадно от проказата на толкова коварното безразличие към духовното, към духовността. Да, написах тази книга тъкмо в юбилейната, в 2012 година. При това съм длъжен да спомена, че лично Вие ми дадохте решаващия подтик и импулс за написването й, за което ще Ви бъда вечно благодарен. Когато Вие поканихте инспекторката по философия да ме проверява за да прецени доколко оправдани са моите инициативи и иновации в преподаването, то тогава възникна крайно благодатна за мен като изследовател ситуация: наложи се да направя всичко, за да убедя висшестоящата администраторка в предимствата на това, което правя от толкова години, да защитя подходите, методите, които прилагам в часовете си, да напиша безкрайно много текстове, доклади, “обяснения” и прочие; всичкият този суров материал след това беше безценен за написването на книгата ми! позволете ми да благодаря на всички, които имаха дял и допринесоха за раждането на тази книга, за което Вие специално имате огромна, неоценима направо роля! В един момент на мен ми се яви в съзнанието идеята да седна и да напиша цяла една книга по тия проблеми. В невероятен подем на творческия дух написах тази книга за около месец, през лятната си ваканция. До такава степен се увлякох в работата си, че сякаш дори забравих крайния срок на платения ми отпуск (да приемем за вярна тази Ваша версия за случая!), явих се два дни по-късно от разрешеното от Вас, Вие, възмутена от безотговорността ми, справедливо ме наказахте с дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” и така, знаете самата история, да не я повтарям излишно тука. Но както и да е, за науката се искат известни жертви, за образованието на младите – също и още повече; факт е, че в крайна сметка се роди безценно, твърде скъпо за мен отроче: моята книга, наречена НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! и носеща подзаглавието. Есета за освобождаващото обучение и образование. Та в тази връзка Ви пиша този доклад, понеже нямам възможност да издам на свои средства книгата си, крайно съм затруднен, мисля постоянно какво да правя, на моменти дори съм съвсем отчаян. В това състояние напоследък ми минават в главата какви ли не идеи, коя от коя по-щури. Примерно, хрумна ми съвсем официално да поискам спонсорство на книгата си от Вас, като директорка на училището; мисля, че е справедливо от бюджета на ПГЕЕ-Пловдив, примерно от средствата, предвидени за квалификация и преквалификация, да речем (специалистите-

33 финансисти знаят по-добре откъде могат да се вземат тия пари) да се отдели известна сума, която да послужи за издаването поне на тази книга, която изцяло е посветена на нашето училище, на училището, в което преподавам философия и гражданско образование вече толкова години. Да, знам, твърде е щура, направо е диво-щура тази моя идея, но ето, с този мой доклад правя опит все пак да я лансирам въпреки всичко, за доброто на училището обаче. Утешавам се в лудостта си с това: защо пък да не опитам, какво лошо има в това да се поиска книга, написана от служител на училището, посветена на самото училище и имаща отношение към основната, същинската дейност на това училище, да бъде поискано да се издаде с подкрепата на самата институция?! Също така се питам и това: какво по-хубаво от това накрая на юбилейната година честванията по повод на юбилея да бъдат увенчани с издаването на една сериозна книга за самото училище, написана от един учител в него?! Не разбирам какво е лошото в това?! Ако някой може да ми каже, да заповяда да ми каже кое именно е лошото. Мислейки си в този дух, се реших най-сетне: да, непременно трябва да опитам – и ето, опитвам. С този свой доклад най-официално предлагам във Ваше лице на ръководството на училището тази своя екстравагантна, наистина щура идея: да се опитате да намерите средства от бюджета на училището за издаването на една книга, посветена на самото училище, и то на изхода, на края на юбилейната година. Да, знам, звучи прекалено нагло и лудешки това мое предложение, но нали знаете, то и самият Бог, както се твърди, най-благосклонно гледал на лудите, възприемал ги като найневинни и безобидни свои чада. А Вие като литераторка знаете превъзходно, че и класикът Вазов, пък и класикът Ботев са се изказали по въпроса за лудостта; Вазов примерно е заявил: “Лудите, лудите, те да са живи и здрави, цялата ни надежда у нас е в лудите!” (не претендирам, че цитирам точно, но смисълът е такъв!), на Ботева принадлежат думите “Свестните у нас считат за луди…”, а пък дори и великият Стамболов, на младини Ботев съратник и съавтор на общата им стихосбирка, е вярвал в тия толкова проницателни думи; негови пък са паметните думи: “Лудост, лудост ви трябва, господа! Без капка лудост Отечество не се освобождава!”. Е, ето, и аз проявявам за сетен път “лудостта” си, искам пари за тази своя книга от ръководството на училището, искам ги от Вас. Пък и, признавам си чистосърдечно (тя, чистосърдечността, е позволена най-вече на лудите!), много ми е интересно да видя какво ще стане, щото идеята, както и да я погледне човек, е оправдана – пък и е безценна направо за самото училище! Нима

има други училища в страната, в които още в юбилейната година да са били издавани такива фундаментални книги, посветени на иновациите, които се правят в съответното училище?! Има, ама дръжки има (простете, увлякох се!), няма такова друго българско училище!!! Та значи ако издадем тази книга, ще дадем бляскав пример за това, че нашето училище е най-особено, найнапредничаво, най-елитно, най-престижно, което неимоверно ще повдигне заслужената му иначе слава! Дайте да направим изискващото се от нас славата на нашата гимназия да порасте и разцъфти, пък и да даде обилни плодове един ден, дайте да не изпускаме толкова сгодния случай за това! Госпожо Директор, ще дойде ден, в който нас двамата с Вас няма да ни има на този свят. Да, обаче в аналите на училищната история, пък и в архивите на библиотеките ще остане отпечатаната със спонсорство на самото училище книга НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! с подзаглавие Есета за освобождаващото обучение и образование, свидетелстваща, че е имало някога един модерно и перспективно мислещ негов директор, именно Ваша милост, а също така и един скромен учител, автор на “глупави и нечетени от никой книги”, които обаче заедно са направили нещо ценно: издали са с общи усилия една книга! И то тъкмо за ознаменуване на юбилея на самото училище! Мисля, че си струва да се стори това велико дело. Предоставям във Вашите ръце идеята си и евентуалната нейна реализация, аз като автор бях дотук… Желая Ви успешна седмица!

ново издание. Хубавото на тия малки тиражи е и това, че може много пъти да се усъвършенства дори и полиграфическото оформление на всяка една книга. И ето, тия дни отново подготвям издаването на цялата поредица от тия мои книги за образованието – те са органично свързани една с друга и очертават цялостната картина и ситуация в тази толкова важна сфера на българския живот. Внасям някои корекции и заедно с издателя мислим за по-качественото полиграфично изпълнение на книгите. В частност, мислим за това да им подготвим и нови корици. На снимката, дето съм турил до тази статия, е проект за един възможен вариант на корица. Можете да кажете как го възприемате, как ви "звучи" такава една корица? Ако искате ми кажете де, то не е задължително...

С уважение: (подпис) (Ангел Грънчаров) Пловдив, 19 ноемврий 2012 г. ПРЕДЛАГАМ НАЧИН ЗА ОБЕДИНЕНИЕ НА ДВЕТЕ НАЙ-МОЩНИ СИЛИ В ЕДНО ОБЩЕСТВО: СИЛАТА НА ПАРИТЕ И СИЛАТА НА ДУХА!

19 ноември 2012, понеделник Бутиковия тираж, в който излязоха трите последни мои книги, и трите посветени на голямата тема за образованието – първата книга: ИДЕИ за една нова философия и стратегия на образованието в България; втората: ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ с подзаглавие Що е академичност и има ли тя почва у нас? и третата: НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! с подзаглавие Есета за освобождаващото обучение и образование – та значи бутиковият, твърде ограниченият тираж, в който излязоха тия нови книги за образованието, отново се изчерпа. Затова ми се налага да правя

Но това са все "бели кахъри", дето се казва, щото главният проблем е този: откъде в тази криза да намеря пари за да издам, и то не една и две, а наведнъж цели три книги?! Денонощно се чудя как да изнамеря някакво решение на този страшен за мен като автор казус. Няма да оставя книгите ми да погинат, това поне е ясно, защото добре знам, че това са потребни книги. Ще направя всичко, което е по силите ми, те да продължат съществуването си на белия свят, щото те, както и да ги погледнеш, са ми нещо скъпо, в което съм вложил себе си, и то най-съкровеното от себе си: своята мисъл, своята ангажираност, своите идеи, своя живот най-накрая, щото, ето вече цели 30 години с всички сили работя за промяната в тази наистина жизнено важна сфера в живота на обществото ни. Нарочно пиша така предизвикателно – и "самохвалски". Правя го, защото трябва все пак по някакъв начин пребиваващите в упоително и разлагащо спокойствие сънародници поне малко да се стреснат, да се посъбудят, да отрезвеят; нарко-

34 зата на безразличието към всичко е фатално опасна! А тази наркоза души огромен брой хора у нас, страшно е! Ето затова съм така нагъл и предизвикателен. Както и да е. Това е огромна тема. Да не се разпростирам пак по нея. Да си завърша мисълта, с която започнах. Та значи си блъскам главата (едва ли не я блъскам в стената, дори в много стени!) и мисля постоянно: какво магическо средство да изобретя, че да издам тия три книги, да изпълня тая свръхзадача? Защото досега не съм се сблъсквал с такъв голям проблем, все съм се мъчил да издавам книги, но по една, а сега цели три неведнъж се налага да издам! Да оставим това, че и цяло едно философско списание ми е на главата, именно списание ИДЕИ. Докъм средата на декември трябва да излезе новата му, последна, трета за тази година книжка. Слава Богу, и тази година (четвърта поред!) списанието сякаш оцеля - стига да намеря пари за издаването и на тази негова книжка. Гори ми главата от тия проблеми, ето, станах тази сутрин и първото, за което се сетих, беше точно това. Минават ми в главата какви ли не идеи, коя от коя по-щури. Примерно, да взема съвсем официално да поискам спонсорство от страна на директорката и на Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив за издаването поне на едната от тия три книги, която изцяло е посветена на това училище, на училището, в което преподавам философия вече много години. Колкото и да е щура тази идея, ще опитам да я лансирам, ако не за друго, то поне да видя реакцията спрямо тази моя нова "свръхнаглост". Но защо пък да не опитам: наистина тая книга е посветена изцяло на училището, описва експерименти, търсения, проблеми и решения, които съм пробвал и намерил в работата си в това елитно училище. Писано е в тази моя книга за много хора и личности, с които ме сблъска животът в това училище. Какво лошо има в такъв случай да поискам подкрепа от институцията, в която работя, още повече, че тази година (2012), която още не е изтекла, беше юбилейна, навършиха се 50 години от създаването на това знаменито пловдивско училище. Какво по-хубаво от това накрая на годината честванията по повод на юбилея да бъдат увенчани с издаването на една сериозна книга за самото училище, написана от учител в него?! Не разбирам какво е лошото в това. Ако някой може да ми каже, да заповяда да ми каже кое именно е лошото. Не, непременно трябва да опитам и ще опитам още днес найофициално да предложа на ръководството на училището тази своя екстравагантна, наистина щура идея. Той и Вазов, пък и Ботев го е казал: "Лудите, лудите да са живи и здрави у нас, цялата ни надежда е в лудите!" (не претендирам, че цитирам точно, но смисълът е такъв!), пък и великият Стамболов е вярвал в тия толкова проница-

телни думи (негови са паметните думи: "Лудост, лудост ви трябва, господа! Без капка лудост Отечество не се освобождава!"). Е, ето, ще проявя за пореден път лудостта си, ще поискам пари за тази своя книга от ръководството на училището, майната му най-сетне! Това от една страна. Минават ми и други, не по-малко щури идеи. Примерно да помоля по-състоятелни, да не кажа богати хора, мои познати, да отвържат малко портфейлите и касите си и да дадат нещичко за издаването на тия три книги за българското образование, за българския университет и за българското училище. И тук, с моленето за такива пари положението е тежко, имам чувството, че нашенският бизнесмен е готов по-скоро да разреши здрав зъб да му извадят без упойка и ще издържи стоически на болките, но да даде некой лев за едно такова благородно дело, за една такава "лигавщина", каквато е издаването на книга за българското образование, не, няма да стане, няма да даде и посмъртно ако трябва даже! Не знам, положението е тежко. И в тази връзка от няколко дни като муха в главата ми се върти една страхотно щура идея: да предложа създаването на един клуб, който да се нарича АРИСТОКРАТИ НА ДУХА (примерно, засега това име ми е хрумнало, но после може още по-хубаво да се изобрети). Ето до какво се свежда вкратце тази моя идея, ето и нейния смисъл. Хрумна ми така. Нали знаете, че у нас много се зашумя с т.н. ктиторство на църкви, т.е. когато богат човек дава пари за строителството на църква, но не му стига това, че като направи добро дело, Бог евентуално ще го възнагради, ами някои се полакомиха заради тия пари, дето дават за църква, да сключат сделка с местния мутрополит: ти даваш паричките, той пък ти дава "рицарско църковно звание", ставаш... как се казваше това, леле, забравих думата... не ктитор, ами... да, архонт ставаш, сетих се думата! И мнозина станаха архонти, е, не са толкова много де, но има, намират се вече "рицури" и у нас, не е като да няма съвсем. Та в тази връзка на мен пък ми хрумна да създам този клуб АРИСТОКРАТИ НА ДУХА, в който пак да раздаваме "титли", и то на хора, които са направили нещо добро за развитието на българската култура, образование, духовност, философия, изкуство и прочие. Идеята ми е тази. У нас благородници, аристократи няма, нали така: и явно затова има такава лакомия за подобни титли. Е, като нямаме истински аристократи, като сме си погубили истинската аристокрация на времето, тогава защо да не си произведем нова, но не таман същата, ами друга, сиреч духовна аристокрация да си произведем, още повече, че в тази област ний, българите, яката сме я загазили: тънем до шия в ужасна бездуховност!!! Та значи има нужда, нали? От друга страна богатите, успешните хора, аз така си

го представям, имат нужда, ласкаят се да общуват с прочути личности в сферата на изкуството, философията, културата, дори журналистиката и прочие. Е, повечето от тях, предполагам, ще се поласкаят да общуват предимно с т.н. чалга-звезди, с разните му там Азисовци, Кондювци, Цури, Зорки и не знам си какви още, но да допуснем, че някои от тях искат да общуват в найнепринудена и топла, сърдечна обстановка с български "звезди" от областта на духовното. Да се свърже икономическофинансовия елит на нацията ни с нейния духовен елит – тази ми е идеята около създаването на този Клуб. Ще лансирам идеята. Вярно, отначало всичко ще бъде съвсем скромно. Важното е да мога да привлека няколко по-прочути български писатели, учени, композитори, философи, каквито си искате по-елитни представители на духовността, да учредим Клуба, а пък после ще почнем да каним бизнесмените. Като "примамката" за тях ще е тази. Който от тях направи нещичко добро, т.е. извърши поне едно добро дело за подпомагане и спасяване на българската духовност в тия тежки времена, ще бъде приет за член на тази елитна организация, на този клуб с гръмкото име АРИСТОКРАТИ НА ДУХА. Ще бъде посветен един вид в "рицарство", ще стане рицар на духа, ще получи, ако трябва, и друга, каквато си иска титла, примерно, не пречи най-висшето звание в рамките на Клуба да бъде, да речем, "принц на духа" или пък, защо не, "цар на духа"; ний си имаме дори цар Киро, та цар на духа ли да нямаме, откъде-накъде да е така?! Но най-важното, ако трябва сериозно да говоря, е тази възможност тия богати хора да имат възможността в найприятелска обстановка да общуват с духовния елит, примерно, на съответния град, пък и на нацията като цяло; такива клубове може да възникнат във всеки един български град; в идеята ми, признайте, "има хляб". Аз лично познавам такива състоятелни хора, които драпат да се запознаят с поизвестни творчески личности, пък и обратното е верно, защо да си кривим душата, и много "ентелектуалци" драпа да се запознаят с богати хора, ето, те общо биха имали взаимна полза да се сближат – защо чрез тоя Клуб да не им помогнем да сторят това?! И той, Клубът, всъщност ще бъде форма за обединение на двете най-мощни сили в едно общество: силата на парите със силата на духа. А сега нека някой да се осмели да отрече, че идеята ми не е гениална направо?! Толкоз. Да не стане дълго, спирам дотук. Примерно, като се разчуе за тази моя идея, може да направим така: на учредителното събрание на Клуб АРИСТОКРАТИ НА ДУХА ще бъдат поканени като почетни членове ония български бизнесмени, които, да речем, са подпомогнали издаването на тия три мои книги за българското образова-

35 ние, за българския университет и за българското училище. Моя милост като човек, дал идеята за Клуба, трябва да има доживотно почетно членство в него, дори, чини ми се, и като начало и председателското място ми се полага. Ще видим. Нищо чудно "Ванко едно" да ми отнеме в един момент председателското място де, той също е местен интелектуалец, от Пловдив е, но както и да е, аз ще се задоволя тогава с обикновено членство. И там, в Клуба - този Клуб, разбира се, трябва да си има и физическо място, ето, ако някой собственик на заведения реши да превърне свое заведение в място на този Клуб, ще сключим сделка, аз му давам безвъзмездно името АРИСТОКРАТИ НА ДУХА, което да тури над вратата на заведението си, той пък ще дава подслон на самия елитен и елитарен Клуб, ще печели от това, разбира се, надявам се той сам в знак на благодарност да ми предложи сам да подпомогне излизането на някоя моя книга - та значи там, в това уютно заведение-клуб, ще си общуваме ний, богаташите, едните богати с пари, а други като мен, преизобилно богати с дух, ще се срещаме по всяко време, ще обсъждаме на живо найважните за нацията ни въпроси, аз ще организирам чудесни дискусии, бива ме за тази работа, какво ще кажете?! Ето, като ме уволнят от училището, може и портиер на туй заведение да ме турят, та да преживявам все пак някак, нали така?! Страхотна е идеята ми, нали? А така! И прочие... Спирам дотук. Желая ви успешна седмица! Бъдете здрави! И не се ядосвайте на нищо. Най-вече пък на някакъв си там Ангел Грънчаров, дето ви дразни с толкова щури идеи – в и без това толкова противната ранна понеделнишка утрин... ЗНАЙТЕ ЕДНО: КОГАТО МЕЧКАТА ИГРАЕ У КОМШИИТЕ И У ВАС ЩЕ ЗАИГРАЕ! ноември 19, 2012

мисля, че си заслужава, темата е важна, ще ми се да стигне всичко това и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; та най-напред публикувах там следната реплика: Milen Radev е написал на едно място ето това: В тези дни войниците на единствената демократична държава в Близкия Изток – Израел, водят бойни действия не само в защита на своите семейства, на своя народ, обсаден от ненавиждащи го и желаещи унищожението му араби. Не, Израел се сражава и в полза на всички нас – религиозни или агностици, граждани, създатели, потребители на западната цивилизация на свободата. С всичките ѐ кусури, защото по-добра за сега няма. Аз, Ангел Грънчаров, заявявам, че изцяло споделям горните думи… Въпреки всички рискове от приемането на една толкова непопулярна позиция… Правя го по една-единствена причина: защото ми е мила истината! КОМЕНТАРИ: Zlatka Damenlieva каза: Благодаря Ви от все сърце за подкрепата и разбирането! Не всеки разбира това или не искат да го разберат – от завист и ненавист! Още веднъж Ви благодаря!!!

Valentin Malamov каза: Вие, Ангел Грънчаров, насаждате етнически противоречия. Управлението на държави не е арабския етнос. Жалко за професията ви – учител. Думите са сила!

Viara Ivanova каза: “… народ, обсаден от ненавиждащи го и желаещи унищожението му араби…”. Такова крайно изказване от човек, живеещ в България, а не в Близкия Изток, е най-малкото странно.

Zlatka Damenlieva каза: 120% истина; тези, които не знаят истината – моля не взимайте участие в неправилното изказване! Живея на 18 км. от Ивицата Газа и знам какво е. Не дай Бог да преживеете това като толкова защитавате арабите! Знайте едно: когато мечката играе в комшиите и у вас ще заиграе! И в България има доста голямо население от араби и вие ще ядете един ден попарата им! Не знаете що значи този народ: безмилостен, безжалостен! И пращат децата си да гибнат ей така: поставят им сами взрива на тялото им…

Vasil Petrov Nedelchev каза: За съжаление според мен Израел е също жертва на онез, другите евреи, гдето дърпат конците от Уолстрийд.

Albena Antova каза: Кой, кога, как и защо създаде държавата Израел?

Zlatka Damenlieva каза: Когато Вие още не сте били родена, Антова, щом досега не сте научили и никога няма да научите. И да знаете защото явно не ви е дадено да знаете и по-добре колкото по-малко знаете толкова по-малко ще задавате глупави въпроси. Жалко, мислих си, че сте малко поумна… SORRYYYYYY!!!

Albena Antova каза: Първо се научете да пишете и да говорите нормално. Второ, това е риторичен въпрос, но на хора като Вас явно не им е ясно… БОКО СЕ ФАЛИ КАК ГЕРОИЧНО БИЛ "СМОТАЛ" ВОВАТА, РУСКИЯ МЕДВЕД, ПУТИН ДЕ!

18 ноември 2012, неделя

Rumen Dimitrov каза: Без коментар! Грешна позиция!

Позволих си да реагирам във Фейсбук по повод случващото се в Близкия Изток, именно конфликта между Хамас и Израел. Направих го ето как – твърде предизвикателно, впрочем, но неслучайно избрах тази крайно провокативна форма – а по-долу можете да прочетете и реакциите на различни хора, т.е. техните коментари;

Георги Кокеров каза: Израел се бори за да се защити и оцелее. Арабите искат да унищожат държавата и народа й. Не искат да сключат мирен договор. Има сили, които умишлено крият истината от хората и обществото. Израел иска да сключи мирен договор с всички араби – Палестина, Сирия, Ливан. Арабите не искат и постоянно държат напрежението. Ако терористите от Хамаз (те са управляващи в Палестина) и Хизбула не мирясат ще има твърди военни действия на Израел – за да защити държавата си, човещината и прогреса.

Kractio Chobanov каза: първите трима си нямат представа какво представляват арабите.

Боко казва: Смотах Вовата като амалин мекица! Подписа всичко каквото му казах, немаше как да ми откаже – насвих го! Мечока Путин казва: Ух, ты! Напугал! Владимир Дойчинов: Българските власти се правят, че защитават националния интерес по проекта „Южен поток”, а „Газпром” че прави отстъпки. Това посочва руският експерт Николай Марченко пред специализираното издание „Енерджи експертс”

36 А ПЪК НЯКОИ ЦЕЛУВАТ ЛИ ЦЕЛУВАТ ГНУСНИ ЗАДНИЦИ, ЦЕЛУВАТ – АЛА ЗНАЕТЕ ЛИ КАКВИ ХУБАВИ ПАРИЧКИ НАПРАВИХА?!

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ДА ВЪРНЕМ ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА КАЗАРМА В БЪЛГАРИЯ!, сиреч, другояче казано, ОТНОВО ДА НАПРАВИМ БЪЛГАРИЯ КАЗАРМА!, СПОМЕНИ ОТ НАРОДНАТА РЕПУБЛИКА – и прочие, и так дале, и тому подобное, несметни са, името им е легион вече! Даже някой се осмели мен даже да покани да вляза в такава група, което е причина да се запозная с тия толкова куриозни феномени на късното патологично комунистическокомуноидно съзнание.

А пък някои целуват ли целуват гнусни задници, целуват – ала знаете ли какви хубави парички направиха?! Не сте и сънували такива парички вий, мили ми родни наивници, които още вярвате на тия същите политици - и на обслужващите ги медийни мерзавципечалбари... Владимир Дойчинов: Борисов и анализаторът му: "Видимо държавата става похубава, видимо става по-конкурентноспособна, видимо във всички рейтингови агенции в света това се вижда, видимо в своите изказвания всички анализатори в света го казват." ЗАБЕЛЕЖКА: А за такива "анализатори" като Бареков народът – безпощадноправдивият народ! – е измислил чудесната дума АНАЛ-лизатори! Хубав, силен, омайно верен е българският език, какво може да каже при това положение един човек като мен, който толкова силно обича и народа си, и неговия език – и най-вече истината, без която сме направо за наникъде... ДА ВЛЕЗЕМ В ДИСКУСИЯ С РЕКОМУНИЗАТОРИТЕ, С БЕЗСРАМНИТЕ ЛЪЖЛЬОВЦИ, ЛОВЦИ НА НЕВИННИ МЛАДЕЖКИ И ДЕТСКИ ДУШИ!

18 ноември 2012, неделя Напоследък, особено откакто академичните комунисти направиха своята "научна" конференция в националната Алма Матер, в СУ, посветена на "великото дело на Людмила Живкова и нейния роден отец, незабравимия Тодор Живков", а пък Кеворк Кеворкян, агент Димитър де, беше отново активиран със същата задача да разпалва носталгията по "така бляскавата ера на комунистическа България", из интернет и Фейсбук по-специално почнаха като гъби да никнат, съвсем "случайно" де, аз нищо не казвам, какви ли не "спонтанно-организирани социални групи", коя от коя с посърцераздирателни и умилителни имена, примерно ТОДОР ЖИВКОВ И НАРОДНА

Погледнете и вие, наистина сърцераздирателни и умилителни неща може да види или да прочете човек там; другаритекомуноиди не спят, а работят неуморно, а пък някой явно, като гледам колко са старателни, сигур и хубави парички получават за неуморната си "просветителска" дейност по разлагане съзнанието на простодушната българска младеж, която не помни, няма как да помни кървавото зарево на страшната комунистическа нощ, в която беше потънала България съвсем наскоро, впрочем, неотдавна. Да, ама ето, има медийни и интернетни лъжльовци (Кеворкян, Карбовски и т.н.), които за пари са способни даже и планини да местят, които са способни да вършат чудеса – и затова с любовно старание и сякаш в захлас неуморно ни рисуват романтично-героичната картина на онази "толкова светла", "бляскава", "сияйна направо" милиционеро-социалистическа България, по която явно копнее и сърцето на толкова близкия на самия другар Тодор Живков наш нынешний Премиер, медийният титан Бойко Борисов, бивш възпитаник на милиционерската школа в Симеоново, бивш комунист и так далее, и тому подобное. Та идете, прочетете, полюбувайте се, порадвайте се и вие на глупостите, които патологичното, крайно извратеното меланхоличноносталгично комуноидно съзнание твори така всеотдайно и неуморно – и бълва де-

нонощно, зер, хубави парички явно има в тая работа! Не ми се пише в момента да развенчавам повече тази невероятно интензивна медийно-ченгесарска пропагандноагитационна кампания в полза на комунизма, която тече като част от цялостния процес на рекомунизация в условията на съвременна европейска България - то нашите, родните български странности и лудости край нямат сякаш! Но ще пиша непременно пак и то скоро, а сега се задоволявам да приложа тук изказване на един човек, което изцяло споделям, един човек, който е написал това, което и аз мисля; ето го: Stoyan Dermendjiev: Интересно би било анонимните посредствени автори на тази страница с заблудителни "носталгични сюжети" от ком.соца, благоговеейки с нечисти пропаганди от рода "колко много било постигнато през живковата епоха на БКП", да посочат също на кое място бе наредена българската промишленост сред останалите европейски, преди узурпирането на страната ни от терористичната съветско-комунистическа върхушка, посредством окупацията ни от сталинската съветска армия?! Съответно на кое място се озовава над 60% от българската промишленост преди 23 години? – справка: комунистическата луканова зима, последвана от виденовата и т.н. От близко-миналата история знаем, че нечисти пропаганди и лозунги са дело на екзалтирани комунистически субекти, довели страната ни до тотален икономически, финансов, морален и социален крах. До икономическа безпътица. До десетки милиарди външни и вътрешни задължения на страната ни през 1990. Без дори върхушката на БКП да остави за полвин век управление по един социален, здравен, и пенсионен фонд на репресирания и използван на безценица български народ?! Странно наистина за толкова години "светло управление"... Нека авторите на страницата да излязат от "анонимност" и да работят с реални цифри, факти и документи! Написал е това г-н Дерменджиев, а пък един другар му е отговорил съвсем професионално, сякаш е на щат в отдел "Агитация и пропаганда" на ЦК на БКП; ето какво му пише той: Спомени от Народната република: Ние тук не работим с реални цифри, факти и документи, а със снимки! Останалото е работа на икономисти, историци и т.н. На вас ви желаем да направите една страница със заглавие "Спомени от Царство България" например и да публикувате каквито искате цифри, факти и документи! Бъдете здрав и ако страницата не ви харесва просто не я посещавайте!

37 Е, така пише другарят оперативен работник, пардон, щатен пропагандист на комунизма. Пише, да, ама не, аз ще посещавам страницата им – за да смутя душевния покой на тия невинно-лъжливи създания! Няма да се отърват от мен специално, да ме очакват, ще дойда непременно! И вас, ако сте приятели на истината, ви съветвам да посещавате тия страници, та да влезем в дискусия и полемика с безсрамните лъжльовци, ловци на невинни младежки и детски души! Какво ще кажете, струва ли си да осъществим един такъв оздравителен и очистващ поход из клоаките на ченгесарокомунистическо-милиционерската пропаганда, заливаща ни от медиите и сега вече все по-интензивно и из интернет? Моля, заповядайте! На лъжата краката са къси, тогава защо да не направим нещо, та да й ги скъсим още повече, та да почнат наглеците да се влачат в един момент по корем – каквато трябва да им е обичайната поза, след това, което сториха на нашата родина, многострадална България проклетите комунисти! КОГА ЛИ “ЗДРАВИТЕ СИЛИ” ЩЕ НАМЕРЯТ ВЪЗПЛАМЕНИТЕЛ НА ОНАЗИ СТРАШНА ЕТНИЧЕСКА БОМБА, НА КОЯТО СЕДИМ – И КОЯТО ТАКА ЗЛОКОБНО ДИМИ?! ноември 18, 2012

Че нашите “националисти”, “национал-патриоти” и щатни патриотари получават заповеди, пък и пари от Москва, сиреч от КГБ, се знае отколе; неслучайно у нас в наше време се стигна дори дотам, че израза “български патриотин” започна да се превежда като “човек, който беззаветно обича и безпрекословно служи на СССР и на имперска путинска Русия”. Стопирането, бойкотирането и в крайна сметка провалянето на европейския път на България тече или се осъществява чрез раздухването на “националистическото славянофилство”, на рубладжийското патриотарство, на идеологическата инвазия на ченгесарското “православие”, чрез медийното разпалване на носталгията по “блажените времена” на комунизма и СССР и провокирането на всякакви опити за създаване на междуетническо напрежение и конфликти с оглед в крайна сметка да се разиграе югославския

вариант, ала България на никаква цена да не бъде изпускана из клещите на руската сфера на стратегическо влияние, нищо че е в НАТО и в Европейския съюз, напук на това, че огромната част от българите искат да са европейци и т.н. В тази връзка, в тази светлина трябва да се възприемат различните странни събития, примерно, показните съдебни процеси над “ислямски фундаменталисти”, проведени напоследък у нас, провокации от рода на тази как циганета не само осквернявали портрети на велики българи, не само записали самото оскверняване на клипчета и на снимки, не само ги качили “случайно” в интернет, та да се похвалят неизвестно на кого, ами после, оказва се, пред полицията си били най-чистосърдечно заявили, че съвсем и изобщо не знаели защо са направили всичко това (!!!) и прочие, и так далее, и тому подобное. Или както, да речем, съвсем случайно т.н. цар Киро беше наредил на еди кой си циганин с кола да премаже едно момче-българче от Катуница, оня, разбира се, изпълнил приказа, та после “съвсем случайно” се явиха тълпи от беснеещи “футболни фенове”, които за малко не предизвикаха гражданска война не само в Катуница, ами и в Пловдив и в цяла България, та да се изколим взаимно като едното нищо! Помните ли колко страшно беше тогава, когато пияните патриотарско-„националистически” тълпи вилнееха из всеки по-голям български град, а пък Премиерът Бойко Борисов риташе мачлета и се правеше на ударен – и абсолютно нищичко не предприемаше?! И така нататък, примери много. Даже имаше и такъв случай, когато, доколкото си спомням, навръх националния празник скучаещи пияни турци в някаква селска кръчма на Делиормана бяха накарали момче “чистокръвно българче” да им направи “свирка” (!) и тогава също така крайно много се шумя по този случай из медиите, имаше призиви да се вдигнем и да им дадем найсетне да разберат пустите му турци, и така нататък, и так далее, и тому подобное. Примери колкото щеш. Работят съответните братски служби по въпроса, няма да ни оставят току-така да изпаднем от мечешката им прегръдка – и да се предоставим в обятията на тия “лигави европейци”, които, наглеците, си позволяват да ни дават акъл какво да правим и как да живеем, и то, представете си, при положение, скъпи братя и братчеди, че ний, българите, сърбите и братята-руснаци, изтрезняваме с бира, докато презрените европейци се напиват с бира!!! Пиша по повод на информацията за това, че циганетата, дето се “погаврили с портретите на нашите възрожденци и царе”, били оправдани, това не било подсъдно – и, пишейки го, се сетих, че цялата случка много наподобява на онази с Пуси райът, нали се сещате, когато ония момичета-

фурии оскверниха патриаршеската катедрала в Москва, а пък после бяха натикани в затвора заради “оскверняването на религиозните чувства на вярващите”. Има нещо общо, нали, почеркът поне е същият, не го ли долавяте? На това исках да ти обърна внимание, драги ми благодушни български наблюдателю, и да те призова да мислиш повечко когато медиите всеки ден ти пробутват някакви такива уж кьорфишеци, щото току-виж в някой момент кьорфишекът няма да се окаже кьорфишек, ами като едното нищо ще се окаже възпламенител на онази страшна етническа бомба, на която седим и която тъй злокобно дими, чакайки само посилничка искра, та да пламне – а пък после майка ни жална де, щото с тия неща игра не бива, нали така?! Хайде, хубав ден ти желая, молбата ми да мислим обаче си остава, знам, трудно е да се мисли, трудно е да се побеждава лековерието, ала се налага, все пак зрели хора сме; умственият дефицит до добро не води, никого не е довел и нас няма да доведе, разбира се… “СИСТЕМАТА” НА СВОБОДАТА – ДЕМОКРАЦИЯТА – АКО Е РАЗУМНО УСТРОЕНА, НЕ Е В УЩЪРБ НА НИКОЙ ноември 17, 2012

Във Фейсбук си позволих да направя малък експеримент; заложих нещо като казус, който може да се използва с успех и за учебни цели, примерно по предмета гражданско образование. Ето самия казус, а пък по-долу можете да прочетете и кратката дискусия по този повод, в която участва и бившият депутат Павел Чернев: Ето какъв диалог сме провели с една госпожа преди време: Светлана Христакиева казва: Господин Грънчаров, във виртуалното пространство сега често се употребява фразата “Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира!” Твърди се, че тази фраза е Ваша. Вярно ли е това? С уважение! Ангел Грънчаров каза: Не, уважаема госпожо, не аз съм авторът на тази “крилата” фраза; предполагам, че тя е творение най-вероятно на моя съименник и съфамилник, който носи също така името “Елти-

38 мир” – за да се разграничава от мен. Ако моя милост трябваше да изкаже нещо подобно, то аз, според разбиранията си, щях да кажа следното: “Не може нации, на които единственото им постижение е якото лочене на водка и ракия, да дават акъл на нации, чиито представители са стъпвали даже и на Луната – наред с всичките си други невероятни и страхотни постижения, най-великото от които е че са се пристрастили до един към свободата!”… А ето и дискусията до този момент по горния казус: Pavel Chernev каза: Да допълня, ако може – не приемам наставления и правила от нации, които в глупавия си либерализъм и политическа коректност, са се самоосъдили на изчезване и робство, допускайки да бъдат върнати в 7 век чрез ислямизация. На такива морони не се доверявам …

Тъй че работата е твърде сложна. Трябва много да се мисли и да се търсят разумните решения. А хората, които уж в името на свободата работят против интересите на други хора, трябва да бъдат озаптени, да бъдат вкарани в правия път – но със законни средства, разбира се. Съвременната демократична държава има нужния за това ресурс, стига да е ръководена от честни и смели, немалодушни хора. Каквито сред политиците, да признаем, са крайно малко, особено пък у нас…

Vladimir Cvetanov Rachkov каза: Ако не може да се контролира свободата – трябва да се смени системата… ЯВИ СЕ ИДЕЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА "КЛУБ НА СВОБОДНИТЕ ДУХОВЕ ОТ ЕРАТА НА ВЕНЕЛИН ПАУНОВ" 17 ноември 2012, събота

Vladimir Cvetanov Rachkov каза: Не сме допуснали,не са ни питали ! Капка Вачева каза: Те тези нации не се интересуват много какво приемат лица, публично нагло лъгали. На такива лица знаят как да показват къде им е мястото. Ивайло Крайчовски каза: Фразата е публикувана от мен като говорител на БИРЕНАТА ПАРТИЯ НА БЪЛГАРИЯ: ”Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира!”

Vladimir Cvetanov Rachkov каза: Означава само, че са им повече алкохолиците… Ангел Грънчаров каза: Г-н Чернев, либерализмът, или уважението към свободата, не може да е нещо глупаво, понеже ако е така, то тогава най-умното е да се прекланяме на диктатурата, на тиранията. Съгласен съм обаче, че системата на свободата, ако е разумна, трябва да бъде устроена така, че със свободата да не се злоупотребява в ущърб на никой, нито на малцинствата, нито на мнозинствата, нито пък, особено, на отделно взетия човек. Това е найтрудната за постигане задача на демокрацията, политическата система на свободата. Аз лично съм човек демократ и продължавам да вярвам в свободата, въпреки че тя поражда много трудности и изпитания. Които обаче автентично свободните хора намират начини да преодоляват. Не е изобщо лесно обаче, както някои си го представят, примерно, мислейки си, че свободата трябва да е само за едни, а да е насочена срещу други. Тиранията пък изобщо не е спасение, вярно, тя много проблеми решава, но на ужасно висока цена. Без свободата е лесно да се живее, със свобода обаче е истински трудното. Затова тиранията не е изходът.

Тази съботна сутрин изглежда е съвсем благодатна и, да се надяваме, благословена: току-що в телефонен разговор, проведен със заслужилия доайен на Професионалната гимназия по електротехника и електроника в Пловдив г-н Жак Асса най-спонтанно се роди идеята да учредим Клуб на свободните духове от ерата на Венелин Паунов – бившият, но толкова човечен и свободолюбив директор на това знаменито училище, сега вече пенсионер. Речено-сторено, ето, учредяваме го – засега само в интернет, но съвсем скоро ще почнем да се събираме и на живо. Всеки ученик, възпитаник или учител, бивш или настоящ, който смее да се нарече "свободен дух", е поканен да се включи в нашия Клуб включително и настоящата директорка на училището! Както и подобава, тази организация на толкова всеотдайно предани и страстни поклонници на свободата, личността и достойнството е най-демократична, тя друга и не може да бъде. Веднага към току-що родения Клуб се присъедини и уважаваната г-жа Иванка Топалова-Асса, дълги години преподавала в същото това училище. Вярвам, че и много други личности от този порядък ще се присъединят към новоучредения Клуб. За нас ще е чест в Клуба да

членува и самият г-н Венелин Паунов – личност от голям мащаб, за когото съм писал многократно, понеже на този човек съм безкрайно благодарен: той осигури за много години най-благоприятните условия за творческа изява на всички, в това число и на моята скромна особа; в "ерата на Паунов" аз написах и издадох основните си книги, наистина вдъхновяващо и плодотворно за всички беше неговото време! Много съм писал за този човек, за тази личност. Той справедливо е и един от най-главните герои на новата ми книга НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие Есета за освобождаващото образование), която, да се надяваме, ще излезе в най-скоро време в по-голям, не чак толкова бутиков тираж. Свободата, духът, творчеството пак са основната тема и на тази моя книга. Защото, знайно е, без свобода нищо истинско не се постига: свободата за човеците е извора на всяка благодат! Самият живот за човека е непредставим без нея! Любовта даже е свобода, какво има повече да говорим по този въпрос?! Нашият Клуб, естествено, ще бъде, както и да го погледнем, все пак една елитна, да не кажа елитарна организация; ще каже някой "Ето, тоя Грънчаров, уж е философ, пък пак си противоречи: нали щеше да бъде най-демократичен, за каква елитарност сега пък говори?!". Ще обясня. Демокрацията, да не говорим пък за същинската свобода, съвсем не предполагат, че ние, човеците, сме равни във всички отношения. Сред нас има всякакви, ние, слава Богу, сме различни – и само като различни, само като раз-личности, сме личности! Ония сред нас, които имат дързостта да се съзнават като свободни духове, са именно най-добрите, са духовният елит на всяка общност, на всяко общество, те са неговите аристократи на духа. Аристократ не е толкова "презряна" дума, както изглежда на някои; иде от "управление или власт на най-добрите", да, най-добрите, най-благородните са аристократите. Няма нищо лошо някой да се съзнава като аристократ на духа, напротив, вдъхновяващо е! Аристократите са именно и най-ценните, най-даровитите личности в една общност или в едно общество, също така и на една нация. Не в мнозинството, царство на посредствеността, а сред истинския елит на общността или нацията, именно сред неговата духовна аристокрация, следва да се търсят най-добрите, найценните личности и индивиди. Самата общност като цяло е най-заинтересована от това да цени най-доброто, с което разполага. Затова нации, които ценят както своята аристокрация, така и самата личност по начало (примерно, англичаните, американците, французите, германците и пр.), са сред най-напредналите, най-проспериращите нации и държави.

39 А нации като нашата, в които личността, да не говорим пък за аристокрацията, изобщо не се ценят, съвсем справедливо са сред най-изостаналите. Ето, това трябва да бъде променено. Докато като народ не привикнем да ценим най-доброто, с което разполагаме, добро няма да видим. Аз лично смятам, че подобно разбиране органично произтича от развитото съзнание на свободния, на свободолюбивия дух и човек. Свободата, демокрацията създават прекрасни условия за всички, но от тия условия ще се възползват най-добрите, които именно играят ролята на нещо като "локомотив", дърпащ нацията напред. Във всяко едно отношение: политика, култура, образование. Образованието обаче трябва винаги да е най-напред, не най-отзад, както дори и аз го написах. А ние, българите, понеже сме допуснали наши водачи често да са най-лошите, затова справедливо и страдаме. И плащаме цялата цена за неразумността си. Няма да е как иначе. Всяко нещо в този живот в крайна сметка си получава заслуженото. Има висша справедливост. Няма мърдане, всичко на нея се подчинява. Балансът на живота в крайна сметка винаги е най-мъдрия, най-разумния, найсправедливия; всеки си получава заслуженото...

Е, да не философствам повече, че май както съм я подкарал, скоро няма да мога да спра. Този текст е само информация, намекваща за същината на идеята. Тази организация е изцяло с идеална цел. Та има за задача да работи за съхраняването на славата на нашето училище от найблагодатните години в неговата история. Това "ерата на Паунов" може да бъде променено в един момент, всичко ще зависи от разбиранията на хората, които възприемат този клуб като свой. Даже г-н Паунов, убеден съм, няма да се засегне от една такава промяна, защото той, милият, работи с всички сили през целия си живот най-вече за нашето училище. Той, пък и г-н Асса, а също така и мнозина други (не мога да изброя всички, много са!), станаха емблема на това най-елитно училище. Всичко е елитно в нашето училище, и сред учениците ни има твърде много елитни ученици, ето затова и Клубът ни ще бъде елитарен. Ще бъде демократично-елитарен, както се опитах да поясня. Клуб на достойни личности, сиреч, на аристократи на духа, влюбени

в свободата – аз така си представям нещата. Ще бъде Клуб на личности, които се вдъхновяват от родствени идеи, найвеликата от които е именно идеята за свобода. И тази за красотата, примерно. Идеята за духа, обединяващ всичко най-добро и възвишено, е именно вдъхновяващото. Аз така виждам нещата. Както и да е. Ще видим. Работата е да се започне. Смисълът е да се прави нещо и да бъдем верни на духа, който оживотворява живота ни. И на който следва да останем верни докато сме живи. Просто е. Затова: да си пожелаем и тук на добър час! И наслука! Нашите помисли и нашите чувства са най-благородни, както и подобава за аристократите... ЗАБЕЛЕЖКА: Ето още някои публикации в този блог, имащи отношение към темата: Животът, личностите и чувствата в едно осиротяло училище, Строители на капитализма: инж.Венелин Паунов, блестящ мениджър в образованието и някои други, примерно и тези, защо не: Щрихи от нерадостното битие на един учител, Някои мисли по повод "скандала", произведен от "папарака Грънчаров" и т.н. ЗАБЕЛЕЖКА 2: Желаещите да се присъединят открито към Клуба могат да го направят като запишат името и фамилията си в коментарите след тази публикация. Разбира се, предстои и създаването на Фейсбукгрупа със същото наименование като това на Клуба, но това, да се надяваме, ще го стори някой от по-младите неговите членове, щото моя милост е твърде зает човек... ЗАПОЧВАМ ДА ПИША КНИГА ПО СТРАХОТНА, ГРАНДИОЗНА, НАЙ-ВДЪХНОВЯВАЩА ТЕМА: ЛЮБОВТА! ноември 17, 2012 Отдавна имам намерението да седна и да разработя в един дискурсивен маниер всички ония проблеми, маркирани в моята книга ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Психология на пола, секса и любовта), т.е. от много време живея със замисъла да напиша нова книга с примерно (засега) заглавие ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА. Имам потребния и то огромен, събран в годините материал за написването на тази книга, просто се искаше да намеря време и спокойствие за написването й. С години чаках това блажено време, ала то не идва. И понеже разбрах, убедих се окончателно, че животът на нас, съвременните хора, е устроен така, че е безсмислено да чакаме идването на такова време, в което ще можем на спокойствие, в пълно блаженство на духа, да се отдадем на своите любими занимания, то днес решавам: започвам писането на тази книга именно сега, в

най-тежкия период от живота ми, който изобщо съм преживявал досега, т.е. точно в този момент и период.

Моят блог и този път ще бъде мястото, в което за пръв път ще публикувам всичко, написано в тази поредица. Книгата и този път ще се пише точно така: като поредица от есета, писани рано сутринта, които същия ден вече съм публикувал в блога си и съм предоставил пред съда на читателя. Няма по-голям стимул, действащ почти със силата на наркотик, от този: авторовата, писателската ангажираност с вниманието на читателя, или, другояче казано, дългът пред същия този читател. Това първо. Второ: в сегашното бездуховно и глухо към поривите на сърцето време сядам да пиша книга тъкмо за най-великата, одухотворяваща всичко в живота ни сила и стихия – любовта. Без любов нищо истинско, жизнеустойчиво, субстанциално не е създадено – и не може да се създаде. Ето, аз ще пиша с любов тази своя книга за любовта: защото наистина във всички години на некъсия си вече живот аз съм имал една любима тема за размисъл – любовта. Да, наред със свободата любовта е била темата, която ме е вдъхновявала във всички тия години, в които съм вървял към създаването на своята дълбоко лична, изстрадана, вкоренена в сърцето и душата ми философия на живота, по-голямата част от която, слава Богу, вече успях да въплотя в една поредица от книги – това са книгите, които съм написал до този момент. Остава ми да увенчая своето философско дело с написването на тази книга за любовта. И аз сядам да го правя. Длъжен съм да направя онова, за което самият Бог ме е призовал. Да, смея да заявя това, защото тази сутрин, още с отварянето на очи, ми се яви точно тази идея: сядай, неблагодарнико, да пишеш книгата на живота си, сядай да работиш върху книгата за

40 любовта, която от толкова време зрее в душата ти – и вдъхновява духа ти! Сядай да пишеш, не губи време! Ето такъв невиждан ентусиазъм ме обзе, че аз директно със ставането пуснах компютъра и запретнах ръкави да пиша своята книга за любовта. Само Бог може по този начин да ни влияе дълбоко в сърцата – и да ни подарява този така мощен и свеж ентусиазъм на духа. Хора, старайте се да бъдете верни на утринния ентусиазъм на своя дух, който чувствате още с отварянето на очите! Защото този е моментът, в който Бог ни нашепва всичко онова истинско и най-потребно, на което трябва да посветим своя ден. Оня Велик наш Създател, който е благоволил да ни отпусне щедро и този ден с всичките му предизвикателства и шансове – денят, който ни се отдава, подобно на преизпълнена със страст жена – единствен има правото да изисква от нас на какво да посветим този ден. Затова аз пиша своите книги винаги и само в първите няколко часове на утрото! Пиша ги именно във времето, в което моят дух току-що се е завърнал от своята родина – възвишеното царство на Духа и Бога – и носи в себе си цялата свежест, красота и вдъхновеност, които, подобно на претоварена с нектар пчела, сме длъжни да занесем в кошера – в жизненото дело, с което сме се заели, заради което именно Бог ни е отпуснал така великодушно и този ден! Да благодарим да великия Бог, че ни е подарил и този ден, и да се захващаме вдъхновено, с ентусиазъм за своето дело – всеки за своето жизнено дело, ето това мога да ви пожелая в този момент. Не са нужни много думи, затова свършвам тук. Работа ме чака. Чака ме дълъг път. Трябва да се отправям по пътя си – подобно на претоварена камила, която обаче достойно нагазва в пясъците на жизнената пустиня, която пори сякаш е нещо като кораб. Да, чувствам се претоварен с вдъхновение в този миг, ето в тази ранна утрин, обзел ме е невероятен ентусиазъм, което е верен знак, че този ентусиазъм ми го е подарил великият Бог! Благодаря ти, щедри Боже, за подкрепата, ще работя за това, за което ме зовеш – до последната си капчица сила! Няма да се изложа! Ще направя всичко, на което съм способен, и то най-добре, ще вложа цялата сила на духа и проницателността си, които пак Ти си ми дал, подарил си ми го така великодушно. Ето, приготвям „сечивата” на своя занаят – и пристъпвам към ваенето на една прекрасна статуя – моята книга за любовта! Бог да ми е на помощ като съзнавам с колко грандиозна задача съм се заел! Но именно с Божията помощ всичко се постига – тя ни окриля така, както нищо друго не може! Аз, философът, именно човекът, имащ все пак някакво дълбоко човечно, първично, субстанциално отноше-

ние към духа и мъдростта, имам право да напиша това, да тръгна по пътя си с тия думи – затова простете за слабостта ми! И разчитам на теб, благосклонни читателю, надявам се на твоята подкрепа и на насърчението ти, защото съвсем няма да ми е леко в този очакващ ме тежък, ала така благодатен труд. А пък темата ми е страхотна, най-страхотната: любовта! Хайде, да започвам, какво чакам още! Какво толкова се мая, какво толкова се туткам?! Няма време! Време е за път! Да вървим! Да бързаме! Да не изоставаме! Казано е: „Човекът е човек, когато е на път!” и това е една безусловно верна истина! Затова: на добър час! Наслука! До нови срещи! КАТО СЛУША КАКВИ ГИ ГОВОРИ И КАКВО ПРАВИ БОРИСОВ, НОРМАЛНИЯТ БЪЛГАРИН СЕ ПИТА НЕ ДАЛИ, А КОГА ДА ЕМИГРИРА!

Целевата група на ГЕРБ не са интернет потребителите. Цветан Цветанов знае, че много трудно ще успее да убеди добре начетения интернет потребител, че той е добър министър. Целта им са онези 40%, които не ползват интернет. В мрежата всяко твърдение на Цветанов или Борисов може да бъде проверено и в най-честия случай – развенчано. Затова изглежда ГЕРБ използва интернет по-скоро за политическа контрапропаганда, отколкото за пропаганда.

- Затова ли се появиха призивите на Борисов и Цветанов младежката организация на партията да превземе форумите? Съвсем естествено е, че ако не можеш да убедиш някого в нещо, поне ще му създадеш работа да се оправдава. Активистите и симпатизантите на ГЕРБ прекарват голяма част от времето си в писане на коментари под критичните статии за партията. Те не са в защита на ГЕРБ, а в нападение върху критиците. Например – вземете данните на БНБ за привлечените чуждестранни инвестиции. Няма нужда от обясненията на Дянков или Борисов, достатъчно е да се прочете как те са вървели през годините.

- Не ставаме ли за смях пред света заради Борисов и министрите?

Попаднах на интересна публикация, която ви съветвам и вие да прочетете – или поне да й хвърлите едно око: Шефа на Интернет общество Вени Марковски: Шпиц команди на ГЕРБ облъчват избирателите в интернет! ИНТЕРВЮ. Има доста важни моменти в нея, но аз тук искам да представя най-вече един от тях. Понеже напоследък и моят блог е нападнат от яростни и безцеремонни “критични оплюватели”, представящи се все за “възмутени граждани”, дори за мои ученици, колеги и не знам си какви още, същинско стълпотворение сякаш се получи от такива, та това, което казва г-н Марковски, хвърля известна светлина върху толкова странната загадка; ето този момент: - Използва ли ГЕРБ интернет за политическа пропаганда?

В САЩ никой не се смее на България, а просто я съжаляват. На чисто човешко равнище. На държавно равнище нещата са по-сложни. България е съюзник, член на НАТО, на нейна територия има щатски военни бази. Но от друга страна, през България изтича информация към хора, които са враждебни на САЩ. Това обяснява и нежеланието на спецслужбите на САЩ, Великобритания и Израел да предоставят информация не просто на българските служби, а на премиера на България за атентата в Бургас. ЕС няма да разследва премиера на България. Това е работа на българската „независима“ прокуратура. Но за тях е по-важно да се разследват текстовете на рапъра Мишо Шамара, отколкото разговорите на Мишо Бирата и премиера. (ОЩЕ: В БЛОГА)

Вестник ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник Издава: ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА

HUMANUS

, основан през 1994 г. Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488