ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ
Брой 23, Год. VII, 2015, 1 Декември, Вторник, Ц. 2 лв.
вторник, 17 ноември 2015 г. Ето едно разяснение, имащо идейно-ценностен характер, което може да помогне на твърде обърканите, незнаещите какво да мислят хора – с оглед да разберат по-ясно сегашната нелека ситуация в глобален план, и то именно в светлината на парижките атентати, а също и в светлината на непресекващата руска имперска агресия срещу свободолюбива Украйна; нещата винаги са значително по-различни отколкото си ги представяме "първосигнално", без да сме мислили задълбочено и отговорно: Всеки човек има пълното право да живее както намира за добре, според убежденията и ценностите си, според разбирането си за живота. Никой не може да се меси в избора на другия човек – що се касае до неговата житейска философия и до избора на начин на живот. На тази основа следва да сме търпими към разбиранията на другите, нека да си живеят както искат според ценностите и мирогледа си. Никой няма право да се опитва да налага на другите своя мироглед, своето разбиране, обявено за "единствено правилно" – и да наказва ония, които не искат да живеят под такъв диктат. Както именно правеха комунистите, опитали се да наложат своята "единствено-правилна и научна доктрина" за "човека и живота" на цялото човечество, е, поне в ония географски предели, народите на които имаха злата несрета да попаднат под комунистическия ботуш, народите, живели в прословутия комунистически лагер. (На 2-ра стр.)
Просто е разграничаването между платените с руски рубли медийни пропагандисти и агитатори и хората, които пишат искрено и каквото мислят; има два точни критерия за това: – обикновено на неплатените с руски пари не им се дава сериозна медийна трибуна, тях почти не ги канят в т.н. "национални медии", докато в тях обикновено биват канени именно платените с рубли агитатори на руско-путинската премъдрост; – който хули най-усърдно "прогнилия отвсякъде Запад" и сваля звезди, и сторва поклони на тъй премъдрия таваришч Путин, той или е платен от руснаците пропагандист, или е чисто и просто идиот, глупак, който се е подвел да повтаря разпространяваните от платените агитатори и пропагандисти на Кремъл идеологемиидиотщини. Вчера попаднах на едно крайно цинично интервю на психиатъра-богослов д-р Н.Михайлов, който призова прогнилия и обречен Запад да се прегърне с таваришч Путин – иначе щял неминуемо да погине. Понеже този човек, убеден съм, не е глупак, найвероятно, предполагам, е стигнал до тия свои мисли и откровения по съвсем откровени парично-рубладжийски причини. (На 2-ра стр.)
КАК ДА РАЗПОЗНАВАМЕ ПЛАТЕНИТЕ С РУСКИ РУБЛИ МЕДИЙНИ ПРОПАГАНДИСТИ, АГИТАТОРИ И МЕРЗАВЦИ (От 1-ва стр.) Другият вариант е да допуснем, че нещо нередно става с психиката му, с ума му; това, че си психиатър не е гаранция психиката ти да е съвсем наред... За такива като Слави Учиндолский, Карбовски и Дачков е просто излишно да се пише. Те са съвсем ясни от какво се вдъхновяват най-вече. Същото, което вдъхновява Сидеров и Бареков, вдъхновява и тях... РУСКИТЕ "ПРАВОСЛАВНО"-КАГЕБИСТКИ ТАЛИБАНИ И "ИСЛЯМСКИТЕ" ДЖИХАДИСТИ, ЕДНАКВО ЗАКЛЕТИ ВРАГОВЕ НА СВОБОДАТА, ВОДЯТ ОБЩА ВОЙНА СРЕЩУ СРЕЩУ ЗАПАДА (От 1-ва стр.) Морета от кръв проляха комунистите за да осъществят "идеала" си за "планомерно-организираното всеобщо щастие", но в крайна сметка не можаха да постигнат кой знае какво – освен страшна разруха, в това число най-вече в съзнанията на милиони хора, овладени от фалшиви ценности. Нещо подобно сега се опитват да наложат на света джихадистките терористи, чиято ненавист към Запада има аналогична идейно-ценностна основа. Това, че всеки има правото на суверенен избор на своя начин на живот и че никой не може да му се меси или да му налага някакви ценности за "единственоправилен живот" са елементарни истини, които са постигнати от човечеството и имат общочовешки смисъл. Тези са разумните основи, върху които може да се постави взаимно търпимото ни съществуване в един мултикултурен свят, включително и в различните мултикултурни човешки общества и общности. Така мисли Западът, в това Западът вярва, свободата за него е висша ценност. Западът също така умее да защищава своите ценности. В това се убедиха и национал-социалистите, хитлеристите, японските милитаристи, а най-вече и комунистите, които, благодарение на великата битка на Америка и Запада в защита на свободата претърпяха най-сетне катастрофално поражение по всички линии, и то в глобален план. Но комунистическата ненавист срещу свободата не е пресекнала, тя тлее и в днешно време приема все поуродливи форми. В уменията на Запада, на свободните хора да защищават свободата си съвсем скоро ще се убедят и джихадистите, и "православните" кагебисто-путинисти, които също и не по-малко ръмжат и недоволстват срещу западната така свободолюбива философия на живота. Интересно е да се обясни как, на каква основа възниква това
дълбоко родство между джихадистката и руско-"православно"-кагебистката или путинската ненавист спрямо свободата и свободното съществуване, върху които се основава съвременната Западна евроамериканска християнска цивилизация. Да, тъкмо ненавистта спрямо свободата е това, което ги обединява. Между другото, нищо християнско няма в тъй уродливото кагебистко-путинско "православие", което си е чисто и просто една националкомунистическа талибанщина, е израз на посткомунистическия тероризъм спрямо свободата и свободния свят. Ония, които са християни, няма как да не са причастни към ценностите на западната евро-американска цивилизация на свободата, която е възникнала именно на основата на християнската философия на свободата – учението на Христос вкратце може да се определи като религия на свободата. Така че тия, които дърдорят, че путинска Русия цяла да бъде верен съюзник на Запада в борбата му срещу джихадисткия тероризъм да имат много здраве от мен, но това е невъзможно и то по най-вътрешни и дълбоки, именно по ценностни и идейни подбуди: "православно"-кагебистките комуноидни скотове не по-малко от джихадистките терористи мразят свободата, което е предпоставка да се обединят и заедно да поведат война срещу Запада, срещу Европа и Америка, срещу целия свободолюбив свят. В Русия как възникна такова пълно единодействие между чеченската "мюсюлманска" талибанщина и кремълската "православно"-кагебистка талибанщина? Същото взаимодействие в борбата срещу общия враг – свободата – е напълно реално да възникне и в глобален мащаб. (Ако не е вече възникнало – и това съвсем скоро ще се разбере.) А кой е по-опасен за свободния свят, джихадистите или "православно"кагебистко-путинистките комуноиди – на този въпрос отговорът е много ясен: вторите са по-опасни защото са много повъоръжени. И са не по-малко кръвожадни. Те са, така да се каже, "есенцията" на комунистическата ненавист спрямо свободата, те са упадъчния продукт, който комунизмът успя да възпита. Те са остатъците на комунизма, исконният враг на свободата, който сега се опитва да постигне своя исторически реванш в битката му срещу западния начин на живот, срещу западната християнска цивилизация на свободата. Това, което правят руските "православно"-кагебистки терористи в Украйна (и на много други места по света, в това число и в България) и това, което направиха "ислямските" терористи или джихадистите в Париж е по същество израз на една и съща обща инвазия на враговете на свободата срещу свободния западен свят, срещу западната цивилизация на свободата. И срещу универсалните човешки ценности, защото едва ли има човешко същество на тази земя, което желае да бъде унижавано, да
бъде лишавано от свобода, от достойнство, от личност, от право на избор на своя жизнена философия: всеки нормален човек желае да бъде господар на собствения си живот. Западът, свободолюбивите хора трябва да воюват на два фронта: и срещу "православно"-кагебисто-путинските врагове на свободата, и срещу джихадистите, срещу "ислямските" терористи или талибани. Да отбележа и това, важно е: колко "правоверните" путински талибани са православни или са християни, толкова и "ислямските" джихадисти са ислямисти или мюсюлмани, щото тук имаме два напълно уродливи екзистенциални и най-вече политически по същество и затова най-долнопробни спекулации с двете велики световни религии, християнството и исляма. Воден от тия базисни разбирания, понеже двете явления на тероризма имат общ корен, аз съвсем не отхвърлям тезата, че в този толкова агресивен "ислямски" джихадистки ренесанс може да се усети почерка на тъй умелата кагебистка ръка. А това, че КГБ дирижира "православния" национал-комунистически ренесанс на терористичния съветско-имперски комунизъм в пределите на путинска Русия е нещо, което едва ли се нуждае от обосноваване. МОЯ СТАТИЯ ЗА ДЪЛБОКОТО РОДСТВО МЕЖДУ "ПРАВОСЛАВНИЯ" КАГЕБИСТКИ ЕКСПАНЗИОНИЗЪМ И ДЖИХАДИСТКАТА ТЕРОРИСТИЧНА НЕНАВИСТ КЪМ СВОБОДАТА ИЗЛЕЗЕ В САЙТА ФАКТОР.БГ вторник, 17 ноември 2015 г.
Може да се прочете ето тук: Руските "православно"-кагебистки талибани и "ислямските" джихадисти в обща война срещу Запада УТРЕ ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ЩЕ РАЗГЛЕЖДА СЪДЕБНОТО ДЯЛО СРЕЩУ МОЕТО УВОЛНЕНИЕ ОТ РАБОТА вторник, 17 ноември 2015 г.
подобряване на състоянието на банковите ви сметки. Добре ли плащат таварищите путинисти за да участвате във войната срещу собственото си отечество – и срещу своя президент? Или на вас, таваришци предатели, президент ви е работодателят Путин, а отечество ви е не България, а Русия?! Безсрамници неедни!
3 ПРЕПОРЪЧА ДА СИ „МЕРИ ДУМИТЕ” КОГАТО ГОВОРИ ЗА РУСИЯ! сряда, 18 ноември 2015 г.
Виж: СПРАВКИ ЗА РЕЗУЛТАТА МОЕ ИЗЯВЛЕНИЕ ПО ПОВОД ПРОЧУВСТВЕНИТЕ ВОПЛИ НА БАНИЧАРКАТА ВЕЛЕВА
Бистришкият тигър не е ястреб, а близнак на Сокола в местната хралупа на руската мечка, Автор: ИВО ИНДЖЕВ
сряда, 18 ноември 2015 г.
Ето какво ми се наложи да напиша във Фейсбук по повод на изявления на небезисвесната другарка Valeria Veleva, известна между другото и с това, че омеси баница и я занесе на Б. Борисов за да му честити първата победа на изборите; и с други неща е известна тя, но засега да не ги споменаваме; та тази усърдна другарка значи написа тия дни сума ти злобни реплики срещу президента Плевнелиев щото той има доблестта да каже някои неприятни истини за ролята на Русия в българските и европейските работи, става дума за интервюто му пред британския вестник „Индипендънт“, което вбеси рублофилските мекерета; ето какво примерно написа другарката майсторица на баници Велева, а пък по-долу ще прочетете какво аз казах по този повод: Е, Плевнелиев най-после стана баща на нацията! Сред поредното си неадекватно интервю за хибридната война на Русия той най-после успя да обедини нацията срещу себе си и глупостта. За това наистина се изискват качества. Ето сега и моите думи против толкова прочувственото изявление на баничарката Велева: Другари и другарки рублофилски сволачи, когато президентът на България каже някоя истина за злокобната роля на Матушката ви Русия, защо толкова побеснявате? Можете ли да ми обясните поне това, дарагие мерзавци? Според вас само трябва да се лъже, така ли? Да, ама лъжите няма да ви помогнат за нищо, освен за
ДОБАВКА: В момента другарите рублофили са получили поръчка да агитират в полза на тезата, че без Русия светът нямало било да се справи с опасността, наречена Ислямска държава, светът трябвало да забрави за престъпленията, които Русия и Путин вършат в Украйна и да приеме Русия за съюзник в борбата срещу ислямските фанатици. В отговор на тази поръчка навсякъде в Мрежата и по медиите рублофилите подхвърлят ето такива платени реплики: Valeria Veleva: Плевнелиев дали знае това (става дума за разговор в кулоарите между Обама и Путин, на срещата на Г20, бел моя, А.Г.)? Само с общи усилия светът може да се противопостави на Ислямска държава. "ПЛЕВНЕЛИЕВ ТРЯБВА ДА СПРЕ ДА ОПОЗОРЯВА БЪЛГАРИЯ И РОДИНАТА!" – КОЯ СТРАНА ЗА РУБЛОФИЛИТЕ Е РОДИНАТА? сряда, 18 ноември 2015 г.
... Той трябва да си подаде оставката днес и веднага. Трябва да спре да опозорява България и родината", каза още Петков. (Виж: АБВ заради Русия искат оставката на Плевнелиев) И "ПРОЗАПАДНИЯТ" Б.БОРИСОВ СКОЧИ В ТАЛИГАТА НА РУБЛОФИЛИТЕ: ПОРИЦА ПРЕЗИДЕНТА ПЛЕВНЕЛИЕВ И МУ
Атакувайки прозападния президент Плевнелиев за критиката му срещу руската политика Борисов потвърди днес многогодишните ми твърдения за това, че България се дели по разлома между Запада и Русия, а не между леви и десни политици, идеи, партии и прочее фасади. При всички досегашни противоречия между Борисов и Плевнелиев те винаги са имали по-скоро безадресен, отколкото персонален характер за пред публиката. Вече не е така. Борисов, макар и да не персонализира, атакува пряко изказване на президента Плевнелиев, наричайки го на практика „ястреб”. В края на август 2014 г. например Борисов, дори без да бъде премиер, а нещо като опозиционер, се противопостави срещу идеята на назначения от Плевнелиев служебен военен министър Велизар Шаламанов България официално да възрази срещу водената от Русия хибридна информационна война тук. Информацията (ми, споделена в ivo.bg и в „Течна другжба 3”) за това, че именно Борисов се е обадил на служебния премиер Близнашки и му е наредил да цензурира подготвения в този смисъл документ на военното министерство, увисна като недоказана поради това, че никой не се осмели да го попита вече повече от година, дали това е така. Днес косъмът на съмнението се скъса- Борисов буквално се разграничи от Плевнелиев по същия въпрос със следното изявление: “Аз не съм такъв голям ястреб и не влизам в такива тези, защото балансът в света днес е толкова крехък, че трябва да си мерим думите”, каза той по повод интервю на Плевнелиев за в. „Индипендънт”, в което той говори за руската хибридна война. Борисов не просто се разграничава, но и на практика порицава президента с препоръката да си „мери думите”. Часове по-рано, в солова акция на един от най-разпенените адвокати на Борисов напоследък, бившият най-десен и най-
син Георги Марков призова по Нова телевизия да не се делим на „русофили и русофоби”, употребявайки по този начин найуниверсалната опорна точка на русофилската пропаганда за размиване на границите в разделението на българите чрез знак на равенство между русофилщината и нейните критици, обвинявани в „русофобия” за оправдание на поклоните пред руския неоколониализъм. Бистришкият тигър не е ястреб по отношение на сибирската мечка, а си е направо папагал който повтаря колко много обича (българският народ) Русия всеки път, когато му изръмжат от Москва, включително след като Лавров го наплю като камила. Но що за животно е спрямо сокола, който гнезди в Бояна и мъти нещо в гнездото на властта, където е снесъл кукувичите си яйца? СОКОЛ СЕ ЦЕЛУВА С ДРУГА ХИЩНА ПТИЦА, КОЯТО НЕ Е ЯСТРЕБ, НО ГНЕЗДИ СЪЩО В БОЯНА:
СТРАШНО Е ДА ВИДИ ЧОВЕК ОБЕЗЛЮДЯЛО И ЗАПУСТЯЛО, ВЕЧЕ МЪРТВО СЕЛО... сряда, 18 ноември 2015 г.
Едно българско село, забравено от света (видео) Село Шипка е едно от онези места в България, които няма да откриете на картата. Там няма нито улици, нито ток, нито канализация. Някога в Шипка са живели 45 семейства, а днес – само едно: Надежда, Румен и синът им Росен.
Основни характеристики на проруските сайтове и медии в България
ЗАПОЧВА НЕЩО КАТО УЧИЛИЩНА РЕВОЛЮЦИЯ, ПРЕДСТОИ ЦЯЛОСТНА ПРОМЯНА НА САМАТА ПАРАДИГМА, НА КОЯТО СЛУЖИ ОБРАЗОВАНИЕТО
Най-лесният начин да ги разпознаваме е по главните опорни точки, които неизменно присъстват в повечето сайтове и медии, разпространяващи лъжите на Кремъл. Те все пак, се придържат към идеите на путинизма и рядко можем да видим креативност и нещо различно в руската пропаганда, бълвана от подобен сайт. Важно е за българските граждани е да бързо да разпознават отдавна създадените с цел манипулация сайтове и медии, както и нововъзникналите такива. Те всички имат почти еднакви отличителни белези. Да изброим някои от тези опорните им точки: Лошият Запад. Една от основните характеристики на тези сайтове и медии е показването в лоша светлина на Запада (ЕС и САЩ). Тези пионки на Кремъл винаги ще ни изтъкват проблемните аспекти на тези страни, но никога няма да ви кажат предимствата, които са в пъти повече от тези на Русия. Обективността в журналистиката изисква да се показват и недостатъците за ЕС, но е абсурдно за пример и добра алтернатива да бъде давана Русия и да бъдат премълчавани и скривани нейните недостатъци. Списващите тези медии трудно биха могли да бъдат зачислени към понятието журналист, но е факт че се водят такива. В техните сайтове ще видите тиради на възмущение от „еврогейщината“ и „толерастията“ на западняците, но няма да прочетете нито думичка за превъзхождащия им стандарт на живот. Няма и да видите коментари и снимки с абсурдните неща в Русия, прилягащи повече на страна от третия свят.
КАК ДА РАЗПОЗНАВАМЕ ПРОРУСКИТЕ РУБЛАДЖИЙСКИ МЕДИИ, ВОДЕЩИ ПРОПАГАНДНА ВОЙНА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ сряда, 18 ноември 2015 г. Как да разпознаваме сайтовете и медиите, разпространяващи руска пропаганда?
4 морално. Това е един от множеството примери за криворазбраната европеизация при българина. Също така, другарите рубалджии през ден ни напомнят, как ЕС и НАТО се готвели за война с миролюбивата и с нищо не провокираща съседите си Матушка Россия. Как смеят да се защитават от Мечката тия „агресори от Гейропа“? (Прочети ДО КРАЯ)
„Евроатлантическите ценности“ пък са отъждествявани с нещо лошо и не-
Продължавам започнатия вчера текст, съдържащ моите предложения за радикална реформа в сферата на училищния живот (виж: Дойде време прокудената свобода триумфално да се завърне в училищата на България). Решен съм днес да завърша този текст и да го подготвя за печат, той ще излезе като извънреден брой на списанието за съвременно образование HUMANUS и като първа книжка на една популярна библиотечка (поредица), която възнамерявам да създам – с оглед тия предложения да стигнат до хората, за които са предназначени, най-вече до младите хора, до учениците, а също така и до техните учители и ученици. Казаното дотук в един принципен план е предостатъчно. Стигнах до момента, в която трябва да изложа своите предложения. Ето ги, ще обвържа представянето им с описание на сега съществуващата абсурдна ситуация, от която именно трябва да търсим разумен изход. Отива всеки ден младият човек, ученикът на училище и това, което му предстои да прави там е разписано, така да се рече, и по план, и по програма: заедно със своя клас той ще учи последователно различни учебни предмети, учебното време е разпределено в т.н. учебни часове, всеки по 45 или 40 минути. Ученикът е обречен да седи на чина със своя клас (съставен все от негови връстници), да изпълнява нарежданията на учителя, да пази тишина, да слуша, да изнемогва от скука. Той има все пак избор: или да влезе в час или "да избяга" от час – и да отиде, примерно, в съседното кафене; тогава ще му пишат "неизвинено отсъствие", което той ще извини било като си купи "извинителна бележка" от лекар (тарифата на тия бележки, твърдят, била или 0.50 лв., или 1.00 лев, има развит пазар
на такива бележки), било като класният му ръководител му извини отсъствието (с писмено ходатайство на родителя). Все повече ученици бягат от часове, но учителите са принудени да им извиняват отсъствията. Мерките за дисциплинарни наказания за неизвинени отсъствия е публична тайна че не се изпълняват, примерно за 5 неизвинени отсъствия ученикът да бъде наказан с "мъмрене", за 10 – с "предупреждение за изключване", при 15 – с "изключване". Няма такова нещо, щото ако администрацията приложи тия мерки класовете ще останат без ученици. А мерките за натиск върху учениците, след като са били принудени да останат в час, са съвсем неефективни: голяма част от учениците в час изобщо не внимават в т.н. "учебен процес", занимават се с каквото им скимне (играят си със смартфоните и пр., което и забранено, но така поне мълчат и не пречат на другите да учат – и учителите са се примирили с тия неща), а много често "развалят обстановката", шумат, държат се "недисциплинирано", влизат в разпри с незнаещите как да им въздействат учители, правят различни простотии и т.н. Мисля, че картинката ви е пределно ясна, нали? И какво може да се прави в тази ситуация, какво може да се промени? Догматиката на административната система предписва: учителят трябва да умее да прави чудеса от "методически героизъм" с оглед да увлича младите в ученето, да ги вдъхновява, да бъде строг, да ги откаже от склонността да се разсейват; учениците трябва да бъдат принудени да изпълняват безпрекословно нарежданията на учителя, трябва да бъдат "прекършени" с оглед да се подчиняват, да станат подобни на дисциплинираните войници, които копнеят да изпълняват заповеди, включително и най-лудешките. В учебните зали общо тече безсмислен труд, и учители, и ученици, и администрация са принудени старателно да играят една игра, която може да се определи с израз, състоящ се от две думи: имитация на учене. Трябва да се преструваме, че работите все пак вървят, трябва да отчитаме постижения, документите трябва да са на висота: системата я избива в лудешки формализъм, на хартия всичко следва да изрядно и прекрасно. Цяла армия от бдителни инспектори-цербери дебнат за нарушения, системата я е избило в патологична мания-параноя да търси "грешници" и "престъпници"; залага се на страха от наказания, всички треперят от страх да не би да бъдеш обявен за "негоден", за "неблагонадежден" или за "враг". Учениците обаче почти изобщо от нищо вече не ги е страх, те се претръпнали, не се боят нито от двойки, нито от "мъмрене"; само дето учителите, горките, най-много ги е страх, поради което те се виждат принудени да стискат зъби - с оглед някак поне да оцелеят до пенсия. За никакво качество на образованието при тази
наредба на нещата не може да става дума, тук най-важното е да се отчита дейност. Това, че все повече ученици завършват средно образование без дори да умеят да четат, да пишат, да разбират смисъла на текста и пр. – а какво означава пък да мислят творчески, самостоятелно, критично и пр.! – никого не безпокои, важното е да се заблуждаваме, че и ний, тъй да се рече, все пак имаме училища, т.е. децата ни са някъде, а не на улицата; нашите училища са мястото, където огромната част от младите привикват да си убиват времето, и то без никакъв смисъл. Да, младите в нашите училища привикват да пилеят ефективно най-ценния ресурс на човешкия живот – времето. И то си пилеят времето в найинтензивния и съдбовен период на живота си – когато, така или иначе, си подготвят собственото бъдеще. Правете си сметка какво бъдеще си подготвят младите щом като в най-интензивния и съдбовен период на живота си се обучават най-вече на едноединствено нещо: да си пилеят без полза времето. Правете си сметка какво бъдеще си подготвя една нация щом като допуска младите хора да си пропиляват най-ценните години от живота в безсмислените идиотщини на една по начало, в корена си сгрешена административно-командна система, която служи единствено на изначалната деградация на човешкия фактор на това същото общество! С външен натиск, с принуда, със забрани, със "затягане на дисциплината" проблемите няма как да бъдат решени. А повече това положение не бива да бъде търпяно. Престъпление спрямо нацията е да се търпи такова едно печално и гибелно положение. Трябва да се правят коренни промени. Трябва да се посегна на непоклатими, един вид свещени догми. Трябва да се заложи на съвсем различни, ала работещи принципи. Трябва в така и създалата си ситуация да започнем да се държим разумно, а не лудешки или бесовски. С престъпното безразличие и примирение трябва да бъде свършено – завинаги! Моите предложения може да ви прозвучат лудешки: където глупостта е образец, там разумът е безумие. Да, прекалено глупаво и несъвременно е устроена въпросната административно-командна и директивна, т.е. планово-социалистическа система на регулираното държавно образование. Дойде времето да се разделим завинаги и без жал с тази абсурдна и порочна система. Е, някои, ако искат, могат да си поплачат за нея, стига това да може да облекчи душите им. Въпросната система следва просто да бъде погребана – както се погребва безжизненият, разлагащ се труп. Който иска нека да си поплаче за непрежалимата, ала отдавна поминала се система. Щото гнусният й трупен мирис повече не се търпи.
5 Ще предложа неща, които са съвсем прости, които са изцяло съобразени с изискванията на т.н. здрав разум; ако нещо е наистина разумно, то няма начин да не е и здраво. Не съм изобретил аз тия неща, те отдавна са изобретени и приложени. Не крия, аз съм привърженик на идеите на свободолюбивото, на демократичното образование и училище. Който иска, нека да се запознае с тия идеи като, примерно, си набави книгата на проф. Яков Хехт, носеща заглавието Демократичното образование. Преведена е на български тази книга. Срамота е особено да сте човек, занимаващ се с образование, примерно учител и да не сте чели тази книга. Между другото, за куриоз, ще кажа и това: преди няколко години, когато книгата на проф. Хехт излезе от печат на няколко пъти организирах нейното обсъждане в рамките на създадения от мен Дискусионен клуб в ПГЕЕ-Пловдив; бях набавил няколко екземпляра от тази книга, които предложих на учителите с голяма отстъпка от цената; вземаха книгата, разлистваха я, но никой не пожела да си я закупи; тия екземпляри още си стоят непродадени в една торбичка в къщи! Както и да е, та мисълта ми е: у нас тия идеи за едно наистина демократично и свободолюбиво училище звучат, кой знае защо, съвсем лудешки. Скоро аз бях уволнен от тази гимназия (след като съм работил в нея като учител по философия и гражданско образование цели 14 години!) с умопомрачително-смехотворните мотиви: "изцяло негоден за системата", "не става за учител", "абсолютно некадърен" и прочие. Трябва да се разделим с някои догми. Трябва да освободим съзнанието си от тяхната отрова. Да, робуването на догми, не съответстващи на духа на времето, в което живеем, е подобно на отрова. Страшно е действието на тия догми. Отказът от тях обаче е целебен, той ще излекува духа на ония, които са се поддали на въпросната отрова. Започвам да изброявам ония простички нововъведения, които са спасителни в така и създалата се и непоправима иначе идиотска ситуация. И първото, от което следва да тръгнем, е 1. Ученикът и учителят следва да заживеят в принципно-различна, т.е. съвсем човешка ситуация Тоест от обекти (на самонадеяната административно-държавна или министерска воля) те следва да станат просто субекти. Най-нормалното, най-естественото нещо на този свят е човекът от най-ранна възраст да бъде поставен в ситуацията да е пълноправен субект на своя собствен живот, на своето поведение, на съзнанието си, на всичко. (Е, някои права ще дойдат впоследствие, но това е също така най-естествено и непреодолимо.) Иначе казано, всичко, което младите правят в тази коренно променена
ситуация, следва да е техен избор, да е избор на тяхната свободна воля. И какво означава това ли, в какво то се изразява ли? Ще ви кажа, ето в какво: Идва ученикът сутрин на училище и сам решава какво да прави, с какво да се занимава, какво да учи и пр. Кощунствено звучи, нали така? Да, зная че е така, но нищо, нека да се опитаме да осмислим какво то означава – и до какво ще доведе. Рисковано е, нали така? да, но трябва да почнем да привикваме и към това: Който не обича риска се страхува от свободата Се е отказал от свободата оня, който се страхува от риска – и не допуска никакви рискове. Към свободата младите ще привикнат само когато имат възможността да рискуват – та да стигнат в един момент дотам да поемат пълната отговорност за собствения си живот и бъдеще. Това трябва да е главната цел на едно ново, коренно променено образование: Индивидът следва да привикне към това да носи пълната отговорност за своите решения Може да прави всичко. Нека да се занимава с каквото иска, с това, което му е присърце! Какво от това, че няма да учи първи час математика, а втори - непременно български език? Защо пък да не е наопаки?! Нека да има възможността да учи този или онзи предмет само когато той е решил това! Или когато има желание и настроение да се отдаде на едно или на друго занимание. Нима не е най-естествено точно това? Можем ли да искаме младите да са подобни на машини или на роботчета - да искат всички все едни и същи неща?! Глупава работа е това, нали? И кому, питам, е нужно това? Защо са отвратени младите от ученето в рамките на досегашната система ли? Ето заради това са отвратени. Щото По принуда не може да се учи или мисли, не стават така тия работи И под строй не може да се учи. Ученето е изцяло индивидуално занимание, за което се изискват някои необходими условия. Интелектуалните, умствените и духовните дейности не са механична работа, подобна на биченето на дъски или на фабрикуването на тухли. На конвейер не стават тия работи. Няма как да станат. Крайно време е това да го разберат всички. И най-вече чиновниците от Министерството на образованието и науката. И така, всеки ученик,
Всеки млад човек в училище сам решава какво да прави, с какво да се занимава, какво и кога да учи Ще настъпи "пълна анархия", така ли? Ами че сега нима не забелязвате анархията? Към свободата си обаче ще трябва да вървим най-целеустремено. Иван, примерно, днес ще реши да се занимава, първо, с... фитнес в залата за физически упражнения. След това, да допуснем, ще реши да отиде в кабинета по история, където ще може да послуша и да участва в обсъждане, да речем, на злодеянията на комунизма в България – няма светът да отиде на поразия ако този същият Иван реши да участва точно в такова обсъждане. Иван може и да не желае да участва във въпросната дискусия и вместо това ще предпочете да се уедини в ъгъла на кабинета по история и да почете някаква историческа книга или списание. Нека, примерно, ако му стане интересна тази книга, да чете цели 3 часа, нима това ще му навреди с нещо?! След това, примерно, в един момент ще реши да иде до "училищното барче", където ще хапне и ще си поговори с приятели за каквото му душа иска. Могат тия приятели, да речем, да пожелаят да поиграят футбол на спортната площадка, моля, нека да си играят футбол колкото искат! Ще пропадне ли света, че група приятели от един-кое си училище са решили да играят футбол вместо да идат в предписания им час по математика? Предполагам, светът няма да пропадне по тази единствена причина. Нека да играят или да учат каквото си искат. Тяхна воля. Техен избор. Но тази "пълна анархия" има и позитивен смисъл, примерно този: формира се по незабележим начин нещо безценно, а именно т.н. 2. Личностен суверенитет – личността има пълна власт над собствения си живот, тя е негов господар Тази е думата, разгадаваща всички загадки. Личност, суверенитет, личностен суверенитет или, иначе казано: автономия на волята. Без тази автономия, без този суверенитет всичко се обезсмисля; благодарение на тях всичко си отива на точното място. Без избор няма не само свобода, но и каквото и да било отговорност – това уж го знаем, а все го забравяме. Ето защо точно на него трябва да заложим. Е, ще има някои дребни рискове: много млади хора, много ученици няма да знаят с какво да се занимават, няма да умеят да се ползват от свободата си. И, да допуснем, ще започнат да скучаят. Учителите трябва да им запълнят с нещо времето ли? Не става така. Всеки млад човек, всеки ученик ще си има ментор, учител, на когото има доверие, когото сам е избрал – и с когото често ще разговаря, ще обсъжда всички вълнуващи го въпроси. Е, с помощта на своя ментор
6 Всеки млад човек сам ще си прави нещо като свой "индивидуален план" Да, план, проект или програма, както искате го наречете, която дума искате използвайте. Примерно ще реши да учи предимно математика, физика, химия – да допуснем, че точно тия науки го увличат. Да допуснем, че е решил да става инженер, ето, по тази причина е решил също така да отдава приоритет на тия науки. В един момент може да реши нещо друго. Ще си внесе корекции в своята програма. Човек се развива, има право и на погрешен избор, има право на грешки, нали така? Защото Животът не се поддава на програмиране, на планиране, на съзнателно регулиране "без остатък" На това нещо особено трябва да държим сметка. Същински кошмар ще стане животът ни ако се опитваме да го натикаме в "прокрустовото ложе" на разни разсъдъчни сметки, планове, кроежи. Животът си иска своето, а Животът по начало е това: свобода, търсене, копнеж по неведомото, непознатото, неизвестното Тия базисни и съдбовно важни неща младият човек трябва ги научи в училище, но не "на хартия", не "книжно", а практически, непосредствено в опита, чрез преживяването им, понеже са ги е правил сам, на свой избор и на своя отговорност. Това са най-важните неща, от които зависи всичко останало. Самосъзнание за свобода не се формира теоретично, а по жизнено достоверен и непосредствен начин, чрез опита, практически, именно в живота, благодарение на самото живеене или преживяване. От коя възраст на младите трябва да благоволим да им подарим свободата ли? Ами от най-ранна детска възраст, по моето разбиране следва да започне това. Този тип училища следва да са от най-ранна детска възраст, примерно от 4-5-6 години. Или от т.н. "детски ясли", където децата попадат обикновено след първата си годинка. Разбира се, не трябва да бъде игнорирано семейството. То също има огромно значение. Не може обаче, примерно, в началния курс у децата да бъде потиснато и притъпено чувството за свобода, пък после, примерно в 5-ти клас да им кажем изведнъж: ето, бъдете вече свободни, щото сте вече големи! Или да им кажем това едва в горния курс, след 9-ти клас. Не, както се учи истински плуването, същото е и с познанието, и с ученето, и с личностния растеж: Колкото по-рано те хвърлят във "водата на свободата", толкова по-добре!
7 По-добър плувец ще станеш, нали така? Не зная дали сте забелязали, но нещата, които сме научили обикновено сами и то в най-ранна възраст, те са най-важните, те са, така да се рече, фундаментално важни! Примерно ходенето. Или говоренето. Опазил Бог нашите деца да трябваше да проговарят в училище – или благодарение на училището! Как ги научават сами, без училище – ето тук е разгадаването на тайната на всички загадка. Ако много старателно почнем да учим малкото дете на ходене, рискуваме да му попречим да проходи. То само ще се научи. Предполагам по същия начин и рибата се учи да плува: без детски градини, ясли и прочие. Майките и бабите без да имат специални дипломи успяват все пак да научат бебетата да почнат да говорят - леле, как МОН е пропуснал това нещо, защо досега не са се сетили да организират университети, в които майките да бъдат обучавани как по-ефективно да учат децата си да проговорят?! И дипломи за това нещо трябва час по-скоро да се въведат! Непростимо е, другари, че сте оставили тук всичко на самотек! Бързо урегулирайте и тия неща! И така, темата е безкрайна, нека да се опитам да подведа, дето се казва, чертата: 3. Най-свещените догми, от които следва да се откажем без капчица жал Кои са тези толкова свещени догми ли? Ами вече нещата се очертаха, съобразно казаното дотук. Очертава се пълна училищна революция, цялостна промяна на самата парадигма, на която служи образованието. Съвършено друг ще бъде центърът, около който всичко ще започне да се върти. Да, ето го този център: Индивидът и неговата свобода, т.е. суверенната личност е ядрото, около което всичко започва да се върти Личността измества "всичко регулиращия мозъчен център" на плановото социалистическо държавно образование. Колкото да е тъжно това на някои, следва да се откажат от представата, че държавата е всичко, а пък индивидът – нищо. Истината е точно обратната: индивидът е всичко, а пък държавата следва да служи на индивида, сиреч, на гражданина. Младите са също граждани на тази наша злощастна държава и следва от най-ранна възраст да бъдат приучени да се ползват от всичките си права. Не държавата е наш господар, а ние сме господарят; ние, гражданите, не сме ничии слуги, напротив, наши слуги са тия, които все още смятаме за господари на живота ни, именно чиновниците от образователното ведомство, примерно. Или от КАТ. Или от данъчната администрация. Всички те, запомнете от мен, са наши слуги, а ние сме техните господари. Тази аномалия в представите и в живота ни, а именно, че чиновни-
ците били наши господари, може да бъде отстранена по един-единствен начин: като възпитаме младите в демократичното училище на едно вярно, адекватно съзнание за свобода. На едно адекватно гражданско съзнание. Значи, повтарям, защото е прекалено важно: Крайно време е да се откажем от тази ужасно немодерна представа, че индивидът е нищо, а пък държавата била всичко Е, по тази причина нашият Иванчо от най-ранна възраст ще прави каквото си иска в училище, ще се забавлява ако иска, ще танцува, ще играе.. кючек или ръченица, ще рисува, ще пее, ща играе на гоненица в училищния двор, ще се залива от смях, няма разни злобни даскалици да му шъткат постоянно да мълчи, ще учи ако иска за Космоса, за човека, за живота, нека да се занимава с каквото му сърце иска наука, с колкото си иска "учебни часове" нека да бъде неговата програма, ако иска, да учи само едно-единствено нещо. Ако иска, нека да не учи нищо. Той обаче съвсем скоро ще разбере, че ще изостане страшно много ако нищо не учи. Животът решава по превъзходен начин ония противоречия, които разсъдъкът никога няма да реши. Затова се налага да благоволим да допуснем, че Стихията на живота нека да залее и да оживи, да върне живота в нашите училища Като, разбира се, не забравяме това, че животът за човека има смисъл само когато е свободен, не някак иначе. А ето сега и 4. Непрежалимите догми на административно-командната система на образование и, опази Боже, на възпитание, от които следва да се откажем без капчица жал:
звънци, вече няма да има и "учебни часове"! А пък времето ще почне да тече както в живота ни. На вас със звънец ли ви напомнят да идете до кухнята да се нахраните? Е, на службата, предполагам, също не ви звъни тъй депресиращия звънец, или пък звъни?! Обикновено всеки сам гледа часовника си и си планира сам времето. Даже и някои по-разкрепостени работодатели, според спецификата на работата, допускат служителите им, за да работят по-ефективно, сами да планират кога да свършат дадена работа, а кога – някоя друга работа. Ако всичко ти е разписано по график, нима ще работиш по-ефективно и по-отдадено? А че звънците в училище са най-жесток диктатор това всеки го знае: тъкмо учениците се настроят в някой час за пълноценна дискусия и звънецът почва да бие и разваля цялата работа! Звънците тероризират младите така, както нищо друго. Е, ще спрем звънците, това можете ли да си го представите изобщо?! Дали ще настъпи краят на света като спрем звъненето на звънците в българските училища? Не вярвам да настъпи краят на целия свят от това, вие как мислите по този проблем? Няма да има повече и "текущи оценки", нито страх от изпитване всеки ден! Напротив, ученикът сам ще решава кога и как да се изяви. И това ще става в групата, съвсем свободно и непринудено. Нека да привикват младите съвсем свободно да изявяват личностите си. И ценните си качества. Умствени и всякакви други. Включително и нравствени. Ще имат огромен простор за това. Пространството на свободата ще бъде предостатъчно да се развиват и изявяват в каквито си искат посоки. 5. Ами какво ще стане с нашата "светая светих", именно дипломата, и от нея ли ще трябва да се откажем?
Отпада понятието "учебен клас" Да, вече няма да има класове, образувани по съвсем формалния възрастов принцип. Ще се образуват, съвсем спонтанно, какви ли не групи по интереси, в които могат да се присъединяват ученици на различна възраст, според избора си. Тия групи ще са динамични, постоянно ще възникват и затихват, ще се развалят, ще се пораждат нови и прочие. Гъвкавост се иска, а не формализъм, щото формализмът е враг на живота. Животът, повтарям, не търпи никакви разсъдъчни сметки и планове, не можем да надхитрим или да прецакаме живота, обикновено, ако се опитаме да го сторим, прецакваме единствено себе си. Отпадат тъй милите на всяко терористично-административно сърце
Може да дойде ден и да няма дипломи, щото са важни качествата на личността, които могат да се проверят по какъвто си искате начин. И в днешно време листчето хартия, зад което обикновено не стои кой знае какви ценни качества, не е основният критерий, а е важна личността с нейните способности. Та хартийката, наречена диплома, не трябва да има толкова фундаментално значение. В днешните училища "учат" предимно за оценки и за да получат заветната хартийка, наречена диплома. Не учат де, ами обикновено предимно преписват - за да си получават въпросните оценки и дипломи. Защо да си кривим душите и да отричаме, че дипломи в днешните системи на българското образование – гимназиална и университетска – се получават предимно с преписване. Или с... подку-
8 пи. И това го има, защо да си кривим душите да отричаме и него?! Ще се изобрети начин как младите да удостоверяват знанията и способностите си, бъдете спокойни, няма страшно, и това ще бъде изнамерено! Дали ще има някакви строги изпитни комисии, пред които младият човек, искащ диплома, ще трябва да се яви и да удостовери какво може, дали ще има "матури", дали ще има нещо друго това ще се реши, няма страшно да не се реши. Ще трябва много да се помисли, разбира се. Трябва да се открие смисъла дали трябва да има дипломи. Щом има дипломи по цял свят, е, ще има и у нас. Ще ползваме чужд опит и ще открием най-доброто. На времето, във времената на класическа Гърция, най-добрият атестат бил следният: Мой учител беше Сократ, син на Софрониск, от дема Алопеки Да, казвал е това младият човек и това е била най-бляскавата атестация: кой ти е бил учителят! Името на учителя било най-бляскавата атестация и било съвсем достатъчно да го уважават този младеж. Платон, да речем, бил един от учениците на Сократ, това вече пък е предостатъчна атестация за неговия собствен учител! Значи, по тази логика, самите учители трябва да правят нужното за това щото тяхното име да започне да играе ролята на нещо много повече от диплома. Разбира се, че атестацията на един добър учител, неговите справедливи думи, неговата оценка имат значение, но най-важното е това какво може, на какво е способен самият млад човек, самият ученик. Нашите дела, накрая, са най-важното доказателство колко ние самите струваме, а не някакви си там дипломи, титли и прочие. Когато акцентът падне върху това кой какво може или умее да прави – да мисли, да търси, да изследва, да работи целеустремено за да постигне нещо сериозно или голямо, за да подготви своя успех, просперитет и прочие! – тогава нещата ще си дойдат на точното място. Стив Джобс нали не е имал диплома – и какво от това, моля ви се?! И други велики и доказали се хора – в миналото и в нашата съвременност – са нямали дипломи от престижни университети, нещо повече, бягали са и от училищата, оставали са без образование, пардон, без диплома, но какво от това?! Аз не допуснах училището да навреди на моето образование – това Марк Твен ли го беше казал или някой друг че не помня вече?
Спирам дотук, щото, признавам си, се изморих от писане. Още много може да се пише, но така или иначе главното все пак го казах.
събота, 28 ноември 2015 г.
Успях да хвърля пореден камък в зловонното и застояло блато на българската образователна система Дали с този камък нещо в него ще се раздвижи? Едва ли. С един или два камъка, хвърлени в това застояло и гниещо блато нищо не може да се промени. Добре знам това, не мислете, че не го зная. Наймного някое бюрократично чудовище, дето тъй уютно спи в гнусното блато, да се размърда и да ме перне, за пореден път, с опашката си по лицето. Но и това все пак е нещо, нали така? Колкото по-често се появяват някакви движения във въпросното блато, колкото по-често се появяват вълни в него, толкова по-вероятно е в него в един момент да почне да се настанява именно животът. На такава надежда се осланям. Ще пратя писмо до Министъра с тия мои поредни безполезни писания. Не съм утопист да мисля, че той ще се трогне или ще се замисли.
Какво се получава като съберем антиамериканизъм, русофилия, туркофобия, антисемитизъм, конспиративизъм, катастрофизъм, антикапитализъм и радикално левичарство? – Ганьовски патриотизъм! Момчил Дойчев НУЖНА Е ИЗЦЯЛО НОВА ПАРАДИГМА НА ОБРАЗОВАНИЕТО, НУЖНА Е РЕВОЛЮЦИЯ!
Ще пиша, ще настоявам, ще провокирам, ще тормозя разни началства, дето така уютно спят зад масивните си бюра Нека да ме обявяват за какъвто си искат. Нека общността у нас да мълчи многозначително: побъркал се е тоя Грънчаров, моля ви се, пак е написал своите идиотщини, на които вече никой не обръща капчица внимание! Даже моите съмишленици найстарателно мълчат и гледат да не показват, че са прочели поредното ми писание. С такъв опасен и дори екстравагантен човек като мен никой не ще да си има каквато и да било работа. Знаете ли обаче на мен колко ми пука, че така старателно всички мълчат? Изобщо, ама изобщо не ми пука. Аз да си правя своето, да правя каквото съм длъжен – пък да става каквото ще Хубав ден ви желая! Днес е неделя, почивен ден, ден за размисъл. Един човек да се е позамислил на моето поредно обречено писание пак е голям успех. Ето на това се надявам. Един човек поне да го е прочел и да се е замислил е все нещо. Аз се чувствам подобно на... рибар. Хвърлям си своите "въдици", нямам кой знае колко богат улов, но все някоя "рибка" се хваща в "мрежите" ми. Толкова. Станете и вие, ако искате, "рибари"... каквито си искате станете. Аз на стари години се видях принуден да стана нещо като "рибар"... "ПАТРИОТИЧЕН" КОКТЕЙЛ "БАЙ ГАНЮ"
Българското образование: откъде да започнем с промените?, автор: Деница Илчева От себе си. От начина ни на мислене... ... Да си щастлив означава да познаваш себе си. Да следваш собствените си потребности. Да знаеш, че винаги имаш избор, да не се страхуваш да го направиш и да носиш отговорност за него. Да вярваш че можеш. Да търсиш. Да питаш. Да се съмняваш. Да се доверяваш. Да обичаш. Ето това трябва да учи училището децата. А не да бъдат послушни, да заучават уроци, да мълчат в час и сляпо да се подчиняват на авторитети. Училището трябва да ги учи как да разкриват и развиват своята уникалност и неповторими таланти, а не да ги превръща в бурмички в нечия машина за пакетиране на мечти. Да осъзнаем, че като родители ние имаме право да избираме образованието за децата си. Да изискваме качество на услугата, за която плащаме с нашите данъци. Да не се примиряваме с една образователна система, която е толкова остаряла и неа-
декватна на настоящето, а какво пък да кажем за бъдещето. Да не пропиляваме години от живота на децата си и най-вече да не убиваме техния естествен стремеж към учене като ги напъхваме в една рамка, която никога за нищо няма да им послужи. Замислете се – моят първи учебен ден беше преди 30 години и той не е с нищо по-различен от първия учебен ден на сегашните 6-годишни. Училището си е същото, учебната програма, начина на преподаване и учене, структурата на училищната система – те са си същите. А светът? Замислете се колко се е променил светът за тези 30 години? За къде подготвяме децата си като ги пращаме в училище? За миналото? Докато родителите не променим начина си на мислене и не започнем да отстояваме нашето право да избираме образованието на децата си, да изискваме качество и адекватност на образователната услуга, държавата „майка“ няма да промени нищо. Новият закон за образованието е чудесен пример за това! Уви! Нужна е изцяло нова парадигма на образованието. Нужна е революция! Но революцията трябва да се случи първо в съзнанието на родителите. И когато това стане образователната система ще се промени, защото няма да има друг избор. ДОЙДЕ ВРЕМЕ ПРОКУДЕНАТА СВОБОДА ТРИУМФАЛНО ДА СЕ ЗАВЪРНЕ В УЧИЛИЩАТА НА БЪЛГАРИЯ
Ще продължа изложението си, започнато с ето този кратък текст: Идея и инициатива за принципно различен начин за организация на учебното време в училище. Ще разширя аспекта, в който ще се развие моята теза, същевременно ще се постарая да придам подходящата форма на това свое изложение. Ще се обърна към ония, които се надявам, че могат да се ентусиазират от предложението ми за коренна промяна на въпросната организация на живота в училищните общности. Това са най-вече младите хора, учениците. На второ място учителите следва, по моето дълбоко разбиране, да откликнат на предложената идея и инициатива. На трето място очаквам подкрепа от родителите, които следва да са най-загрижени (след самите ученици) от това образованието на техните деца да бъде качествено и съвременно.
Не очаквам подкрепа за иновацията си, признавам, от страна на представители на образователната бюрокрация и от страна на директорското, на мениджърското съсловие, които са крепители на отчайващото статукво – и общо взето не правят друго освен да работят срещу коренните интереси и на младите хора, и на обществото, и на нацията, и на държавата, и на всичко останало. Но – длъжен съм да подчертая – е напълно възможно отделни авангардно мислещи представители на тази бюрокрация и на това директорско съсловие все пак да се отнесат с известно разбиране, да се надяваме, ще има и такива, щото ако няма, тогава работите у нас, очевидно, са съвсем опорочени. И така, без да се отклонявам повече, да се заема с писането на своя текст, като единствената ми грижа ще бъде да бъда пределно ясен, убедителен и лаконичен, съвсем кратко искам да изложа предложенията си. Всички знаем какво е ситуацията в момента, в условията на една агонизираща и прогнила отвсякъде ретроградна административно-командна и директивна образователна система, която не допуска, не търпи свободата. Системата ако изобщо работи, подобно на някаква повредена машина, работи на празни обороти, всички е фалшиво, безкрайно опорочено и изопачено, работите не вървят, учебният процес по начало е изцяло неефективен, младите не щат да учат, изнемогват от скука в часовете, неизразходваната по предназначение (за умствени, емоционални, творчески и други градивни активности) енергия се натрупва и подхранва страшно напрежение, което избива в разрушителни посоки, агресията вътре в недрата на системата е колосална, учителите и учениците се намират в състояние на някаква безумна война, изнервени са до крайна степен, отношенията им са външно-показни и лицемерни, учениците избиват на изпити предимно с преписване, системата в лицето на своите цербери (учители, директори) е заложила на непрекъснатия терор, на грубия натиск, но младите оказват решителен отпор, поради което, казахме, всички механизми на казармения строй, които в предишни времена може и да са имали някакъв позитивен резултат, в днешно време са блокирали, а пък най-ощетена, разбира се, е личността на младите, нашите училища са се превърнали, както съм писал безброй пъти, в нещо като фабрики за безличности, за безличия, системата развращава и деморализира всички в нея, тя изкривява съзнанията, нищо в нея не е на мястото си, по тази причина тя импулсира най-долните качества на "човешката природа" – и всичко това (да продължавам ли още?! – е страшно, понеже се случва в XXIя век, във века на страхотен подем във всички области! А най-страшното е обаче нещо друго: най-страшно е пълното безразличие, с което ние, сякаш сме не човеци, а
9 нещо като говеда, гледаме на случващото се пред очите ни! Ето това е най-страшното, вие да сте забелязали поредният министър на образованието и науката да си е загубил съня от непрекъснати тревоги? Не, няма такова нещо, напротив, министерстването им се отразява доста добре, ето, нашият министър вече си пусна и брада, та да има с какво да се занимава в скучните министерски следобеди, предполагам, че като си има брада, ще му се налага да я разчесва тази брада, ще си се снабди с подходящите гребенчета, ножички и прочие, една добре поддържана брада иска много грижи, ето, нашият министър вече има къде да приложи усърдността си, ще си вчесва и подрязва брадата! За сегашната ситуация няма смисъл повече да се пише. Писал съм много, изписах се, дето се казва. Сега трябва да търсим изход от създалото се безнадеждно положение. Едно е сигурното: работите така повече дълго време не могат да продължават. Потребни са промени. Липсва обаче воля за такива промени. Липсва и подобаващото съзнание. Включително и у заетите в тази сфера. Малодушието, примиреността триумфира, както е обичайно у нас. Мърморковци колкото щеш, но хора, които да са си запретнали ръкавите и да правят нещо ново, да работят за някакви промени се броят на пръсти. Всичко седят благочинно и чакат. Какво ли толкова чакат? Чакат да се случи някакво чудо. Примерно, да започне да вали манна небесна, предполагам, с която да нахраним жадните си души. Е, чакаме новият закон да предизвика тъй дълго очаквания поврат към добро. Ще има да чакаме дълго де, то нещата с чакане не стават. Иска се работа. Искат се инициативи. Искат се идеи. Иска се ново съзнание и разбиране. Тия неща няма как да ни ги пришият бабаитите от Министерството и от Парламента. От нас, гражданите, от нас, дето сме във въпросната сфера на живота, а именно учениците, учителите, родителите и пр., зависи всичко. Ако ние самите продължим да чакаме разни чудеса, никаква промяна няма да има. Агонията ще продължи. Престъпление, пълна безотговорност спрямо собствената съдба е въпросното чакане, което е израз на това, че огромната човешка енергия, която може да осъществи промяната, е блокирала. Трябва много да се разговаря, да се мисли, да се експериментира – с оглед да се открият работещи решения на тежките проблеми. Няма друг начин да се открият подобни работещи решения. Ние всичко трябва да измислим и да сътворим. Повтарям, от нас самите зависи всичко. Нашата собствена съдба, нашето бъдеще, и като индивиди, и като нация, зависи от нас самите, и съдбата, и бъдещето ни са в собствените ни ръце. Страхът от промени трябва да бъде надмогнат. Това, с което сме свикнали, колкото и да е отчайващо, ни се вижда
близко, а неизвестностите на новото плашат. Страхът от свободата обуславя страха от промени и от новости. Хората, които обичат свободата, изобщо не се плашат от промените, напротив, желаят ги. У нас е пълно с несвободни хора, с хора, които робуват на разни стереотипи. И си мислят, че дойде ли свободата, ще настъпи "пълна анархия". Нещо повече, те всичко лошо в този живот го свързват с въпросната тъй нежелана и опасна свобода. Да, свободата е страшно и опасно нещо, тя крие много рискове, тя ни поставя в неизвестни, непреживявани по-рано житейски ситуации, но само благодарение на нея е възможен какъвто и да било прогрес. И просперитетът ни и като индивиди, и като общност зависи от това доколко сме предани на предизвикателствата на свободния и на отговорния живот. Страхливците пред свободата нищо особено няма да постигнат, те се обричат на вечна мизерия, на беден и на недостоен живот. Сега взе ли да ви просветва истината за това защо ние, българите, сме найбедната и най-нещастна, по собствените ни усещания, нация в Европейския съюз, пък и не само в него? Трябва да се разделим с куп коварни стереотипи и навици. Тия, които така са се привързали към своите стереотипи и и навици, че са станали нещо като техни роби, такива хора са неспособни на промяна и на ново отношение. Робското у себе си, склонността да робуваме на собствените си догми, стереотипи и навици трябва найнапред да победим. Към робското у себе си трябва да сме безпощадни. Нация от роби няма бъдеще. Нация от страхливци - също. Такива нации, повтарям, сами себе си осъждат на най-жалко, мизерно и недостойно бъдеще. Това дотук, да речем, е нещо като пролог към моето същинско изложение. Минавам към конкретиката. Ще отправя една поредица от предложения за нова, принципно различна организация на училищния живот, на живота в училищните общности. Всъщност, в нашите училища в днешно време няма живот, в тях вее гнилостния дъх на разложението и на мъртвината. Това, което ще предложа, има за цел да спомогне за възраждането на живота в тях. Непростим грях е живи и особено млади хора да бъдат принуждавани да служат не на живота, а на мъртвото, на онова, което е осъдено да умре, което няма перспектива да живее. За да се възроди животът в нашите училищни общности, за да се възвърне прокуденият живот у тях те трябва да бъдат оживени, сиреч, Нашите училища следва да станат живи, саморегулиращи се демократични общности Това е първият възлов момент. Не може едно общество да бъде демократично,
т.е. здраво и жизнеустойчиво ако "градивната частица" на това общество, а именно индивидите, отделните човешки същества, не знаят що е това демокрация, не са привикнали да живеят в автентични демократични условия, чужд им е демократичният манталитет, безразлични сам им демократичните ценности, липсва им демократично съзнание, не ги вдъхновява идеята за свобода, чието непосредствено и живо въплъщение е функциониращата пълноценно демокрация. А човешкият фактор във всяко едно общество - това е човешкият фактор, който се възпитава в съответните ценности именно в образователната, в училищната сфера. Не може една образователна система, основана на авторитарни принципи, едно система, която "кове" несвободни, несамостоятелни, безотговорни хора, едно система, която произвежда негоден за съвременните условия човешки "матр`ьял", да бъде основата за възникването и съществуването на едно пълноценно живеещо демократично общество, той фокус просто няма как да стане. Ако училищният живот у нас не бъде демократизиран в най-пълна степен и мяра, то ние никога, позволете ми да кажа и това, няма да станем наистина демократична държава. Не може една държава да е демократична ако "човешкият матр`ьял" в нея не знае що е демокрация, т.е. демокрацията, сиреч, свободното съзнание и поведение на отговорния човек му е изцяло чуждо или пък непознато, е нещо непреживяно. Лостът, благодарение на който може да се осъществи тъй потребната ни същностна промяна в образователната сфера, е един: Освобождаване на творческата и градивна енергия на младите А също и на техните наставници, на учителите; и енергията на учителите следва да бъде освободена. Как става това освобождаване е една лесна загадка: чрез практикуване на свобода, друг начин за това не е измислен. Просто младите и техните учители трябва, първо, да пожелаят да бъдат свободни, а на тази основа след това следва сами да извоюват свободата си. Появят ли се някъде силно искащи свободата си хора - тогава няма сила на този свят, която може да удържи порива им към свобода. Най-неудържимото нещо на този свят е този велик порив - тази страст към свободата и към свободния живот. Да, зная добре, това е нещо непознато за младите, те не са опитвали що е това свобода в истинския смисъл, е, ще се наложи да опитат този тъй съблазнителен и опасен неин плод: "забраненият плод" на въпросната свобода. Тук си припомнете чудесния пример на нашия Прародител Адам. В историята на Адам е целия смисъл на тъй непонятната за несвободните хора загадка на свободата. Всичко, що е забранено, става много желано и съб-
10 лазнително, нали така? У нас, в България, е станало така, че самата свобода е найзабраненото и нежелано нещо. Е, трябва да стане така, че колкото се може повече хора да пожелаят свободата си – и да започнат да я опитват, да я практикуват. То така става това чудо на неизвестната истинска свобода – чрез опитване, чрез пробване. Чрез практика, на дело. Чрез експериментиране. Чрез изследване. Свободата трябва да започнем да я опитваме и преживяваме. С всичките и коварства, опасности, изпитания, трудности, рискове. Да, тя, свободата, е "страшно и опасно нещо" (думи на великия Достоевски), но още по-страшно и опасно нещо е даром да се отказваме от нея. Щом си роден човек, щом искаш да бъдеш човек, следва да постигнеш свободата си. Щото без свобода, казахме, те чака жалко, мизерно, незавидно, унизително бъдеще. Младите хора в нашите училища години наред трябва да привикват към свободата, към свободния и отговорен живот в общности. В човешки общности. Да, но Свободата не се дава, тя се "взема" Да, свободата не е дар. Бог не дава на Адам този скъпоценен дар на човешката свобода а го поставя в ситуация, в която Адам сам да пожелае, да предпочете свободата си - въпреки рисковете на грозящото го Божие проклятие. Свободата е нещо проклето, но жизнено необходимо. Бог проклина Адам, осъжда го в пот на челото да изкарва своя хляб, земята да ражда само бодили и тръни и пр., няма го вече лесния живот, когато всичко ти се дава наготово, напротив, всички сам трябва да сътвориш, да създадеш, да произведеш. Адам, разбира се, не е знаел предварително каква участ си подготвя след като не изпълнява Божията заповед. А всъщност сам Бог, убеден съм, е желаел "експериментът Адам" да тръгне по той тежките пътища насвободата. Един друг Адам – кротък, изпълнителен, малодушен, покорен и пр. – едва ли е влизал в Божия замисъл. Ако беше така тогава Бог щеше просто да сложи един чип в главата на Адам – и тогава всичко щеше да се обезсмисли. Ценно е само онова, което сами сме създали, което сами сме избрали, което не се го направили по принуда, без избор: Отнемеш ли свободата на човека тогава всичко се обезсмисля и отива по дяволите – това е толкова просто, нима още не сте го разбрали? Е, очевидно в МОН не са го разбрали. И в Народното съзнание очевидно не го разбират. И в България мнозинството от хората очевидно не разбират тия толкова прости неща. Няма друго обяснение за толкова злата ни "историческа участ" да сме най-бедни и най-унизени, цял свят ни се
чуди как е възможно да оцеляваме с толкова мизерни надници и заплати. Разгадаването на загадката е просто: ние за всичко сме си виновни, ние самите сме причината за всичките ни злочестини. Няма някакви врагове, които постоянно да ни объркват нашите български работи, ние просто сме погрешни, мислим погрешно, поради което и страдаме. И си плащаме цялата горчива цена. За всичко в този свят се плаща скъпо и прескъпо. Не можем да прецакаме, драги ми нашенски и родни български тарикати, самия живот, да, живота точно няма как да надхитрим. Всяко нещо си иска своето. А животът на човека няма никакъв смисъл без свобода. Сега разбирате ли защо работите в тази наша печална образователна система, основана на несвободата, на принудата, на външния контрол и натиск, работите хептен не вървят? Сега съзнавате ли, че на тази същата почва те никога няма как да провървят? Колкото и да ви е тъжно, другарки и другари бюрократи, парламентаристи, министри и прочие: дойде момента да се примирите с това, че Дойде време прокудената свобода триумфално да се завърне в училищата на България Да, това е много мъчна за преживяване и тъжна новина за мнозина, добре го съзнавам. Но ще трябва да се примирят. Това са изисквания на самото битие, на самия живот. Просто няма как другояче да се живее по човешки начин без свобода. Такъв начин просто не е измислен и не може да бъде измислен. Ние, българите (и руснаците, и арабите, да речем) няма как да изобретим нов абсурден начин да се живее щастливо без свобода: комунизмът, колкото и да ви е тъжно, се провали по всички линии в своя по начало обречен опит да създаде едно печално царство на тоталния терор над личността, основан на пълната забрана на всякаква свобода. Другари и другарки родни комуноиди, дето сами сте продукт на този печално провалил се експеримент на комунизма, време е да разберете, че с половинчатости от рода на "държавно регулираната свобода" просто няма как да се живее. Колкото по-скоро в демократично живеещите училищни общности на България се породи Тъй вдъхновяващото чувство и самосъзнание за свобода в душите на колкото се може повече млади хора, толкова по-скоро България ще тръгне по пътя на своето развитие към цялостен възход и просперитет. Тъй че духовният поврат, за който тук говоря, ще изиграе ролята на нещо като мощен мотор, който ще издърпа затъналата в толкова много непроходими иначе тресавища българска каруца. И други страни са преживя-
11 С лъжи не може да се живее, истината обаче винаги е благодатна
вали подобен поврат тъкмо на основата на една нова философия и стратегия на образованието. От училищата тръгва всичко, така е устроен животът, ний трябва да престанем, повтарям, да се опитваме да прецакваме живота – щото така прецакваме единствено самите себе си. Няма да изобретим наново топлата вода или колелото, тия неща отдавна са изобретени и от нас се иска просто да ги приложим в живота си. И тъй, изводът е:
Но тази истина се ражда тъкмо в свободния дебат на заинтересовани в търсенето й хора. Не иначе, а само чрез диалог, чрез спорове, чрез разгорещени полемики между заинтересовани от намирането на истината по тежките проблеми хора. Свободолюбивите хора са и правдолюбиви хора, щото е казано:
Повратът в живота ни ще започне с поврат, дълбока промяна в мисленето ни
"Познайте истината, защото истината ще ви направи свободни"
А тази промяна неминуемо ще задвижи и промяната в живота ни, това са двете страни на една и съща монета. Решавайки да почнем да живеем по нов начин, според нови начала на организация на живота ни, ние самите вече не сме същите; според това какъв начин на съществуване сме избрали, такива и ще станем ние самите. Щом десетилетия наред се опитваме да живеем по несвободен, по унизителен за човека начин, ето, получихме си заслуженото, най-бедни и недостойни сме станали, затънали сме в мизерия и в празни суетности. Но ако намерим сили в себе си да изберем достойния за човешки същества начин на съществуване, от този момент нататък ние вече не сме същите, на тази база ще променим и своето съзнание, и всичко останало. Има ли нужда още да ви убеждавам в
Ние още се опитваме да живеем с лъжи за себе си, за живота си, за бъдещето си, всичко обаче подлежи на проверка пред съда на разума. Ето, демокрацията ще започне когато привикнем към тази безпощадна откровеност на свободолюбивите и правдолюбиви хора. Към тия неща, в правдолюбие и свободолюбие се привиква само чрез практикуването им; в един момент ще почнем и да се пристрастяваме към тях. Този е пътят. Този е и начинът. Нямаме друг избор освен да почнем да живеем както подобава за човеци. Както е достойно за човеци. Всичко фалшиво и неистинско от живота си трябва да изхвърлим без никаква жал. Ето, на това основание ще се окаже, че т.н. "учебни часове" в рамките на това ново училище ще се превърнат в нещо като дискусионни клубове, а
Потребността от дълбока промяна, от същинска революция в мисленето и в избрания от нас на тази почва начин на живот
Дискусията ще стане форма на съществуване, около която ще се завърти училищния живот
Има ли още съмняващи се, че този поврат сме длъжни да го осъществим – щото иначе сме обречени? Е, и да има, ние на тях ще им покажем, че нашият прословут и пословичен български инат е крайно време на бъде сломен. И сега какви по-точно промени следва да направим непременно още от утре, разбира се, след съответните обсъждания и дебати? Прочее, трябва да заложим на точно това: Всички промени в живота на училищните общности следва да започнат след найразгорещени дебати по най-острите проблеми Да, този е начинът. Не да се мълчи, а да се разговаря за всички въпроси, дори и за най-проклетите и най-коварните, един вид "нерешимите" въпроси. Демокрацията е това: разговаряне, свободни дебати между търсещите истината човешки същества, които не са си въобразили, че истината за тях, кой знае защо, е безразлична. Надявам се, вярвам, разбрахте, че
Ще ми се наложи да прекратя тук писането си, понеже хем се изморих, хем ми се налага пренастройка на съзнанието. В този маниер, както съм я подкарал, мога да продължа още много. Но засега е добре да спра дотук. Другият път ще започна от постигнатото, за да разкажа вече по-конкретно за промените, които предлагам. Те именно могат да са предпоставка за разгарянето на въпросните тъй душеспасителни и очистващи съзнанията ни дискусии. Аз нищо никому тук не ща да наложа. Напротив, предлагам неща, които са изключително провокативни и спорни, идеята ми е именно да предизвикам дискусии. И на тази основа вече всяка една конкретна училищна общност ще си изнамери решенията. Този е начинът, този е и пътят. Желая ви хубав ден! А аз излизам на разходка в тъй романтичния съботен предиобед. Ще си почина на свеж въздух. Направете и вие това. Ако искате послушайте съвета ми. До скоро! Непременно ще продължим, и то съвсем скоро пътя си.
"ЗАБАВЛЕНИЯТА" НИ, ПРОЧЕЕ, СА ХУБАВ ПРЕДЛОГ ДА БЕЗДЕЛНИЧИМ КОЛКОТО СИ ИСКАМЕ
Три идеи ме вдъхновяват в последните дни, тъй да се рече, три са намеренията ми за писане: първо, твърдо съм решен в писмен вид да изложа разбиранията, предмет на курса по мислене, по творческо мислене; на второ място, вчера обявих, че съзнанието ми е обзето отИдея и инициатива за принципно различен начин за организация на учебното време в училище и дадох дори обещание в найскоро време да реализирам, да изпълня хрумването си; на трето място също така дадох обещание за пиша за вредното влияние на порнографията върху съзнанията на младите, на юношите (виж: Превърнали ли сме се в роби на греха, даваме ли си сметка за тиранията на плътта и на порока?) и даже вече имах уводно в тази тема предаване по Пловдивската обществена телевизия, но намерението ми е да представя в писмен вид разбирането си, с оглед то да е удобно за ползване от повече хора. Вече на четвърто място ми хрумна да създам нещо като библиотека или като поредица от свитъци, в която в съвсем кратък вид, до 15-20 странички да издавам свои популярни разработки по най-важни предимно за младите хора теми от рода на изброените по-горе. Даже ми хрумва да преработя по този начин някои стари мои книги и най-важното от тях да го издам в такива съвсем евтини, полезни и популярни изданийца, които могат да стигнат практически да всеки човек. За тази цел мога да използвам и младежкото списание HUMA.NUS, примерно отделните книжчици да ги издавам под формата на извънредни броеве на списанието, нещо повече, самото списание може да си издава подобна поредица, т.е. книжчиците да излизат като приложение на списанието. Та ето, погледнато в този контекст, тази сутрин съм силно затруднен с какво да се захвана, на коя от идеите си да дам предимство; пиша това с оглед само да си помогна да реша затруднението. Имам, дето се казва, работа до ушите, още повече, че тия дни също така трябва да пиша разни документи по две съдебни дела, едното е дялото за клевета, което спечелих, но което оклеветилата ме
директорка на ПГЕЕ-Пловдив обжалва в Окръжен съд в Пловдив; по това дяло изглежда ще се наложи да се откажа от услугите на адвокат по една най-проста причина: нямам финансов ресурс за такъв един лукс, ще ми се наложи да поема риска да се защищавам сам. А другото дяло е в Комисията за защита от дискриминация, снощи дойде от нея писмо, в което ме приканват да аргументирам тезата си, щото предстои и там гледане по представения от мен казус, свързан с това, че директори на училища в Пловдив тази есен си позволиха да ме дискриминират, фактически да ме лишат от преподавателски права, та на мен ще ми се наложи да представя ти ядни аргументите и фактите по този правен казус; по него, разбира се, пак не мога да си позволя адвокат, още повече, че поради издателски и съдебни разноски, а и най-вече поради принудителната "безработица", на която бях осъден (заради репресиите, на които ме подложиха въпросните самозабравили се образователни администраторки) съм затънал в дългове и към банки, и към физически лица, към мои приятели). Та именно в такава една нелека ситуация ще ми се наложи тази сутрин да попиша по някоя от толкова важните теми: понеже съм свободен днес, в събота, а иначе от три месеца вече пътувам да работя като учител по философия – на половин учителски щат, който е по-малък дори от минималната заплата за страната! – пътувам да работя чак в град Раковски. Е, решавам да избера онова, което, по моя преценка, не търпи никакво отлагане, което за мен има несъмнен приоритет, това е писането на текстово изложение, в което ще изложа своето разбиране за принципно нова организация на учебното време, на взаимоотношенията учител-ученик и пр., а на тази основа и на цялостния живот в училищните общности. Трябва да реша и под каква форма да напиша този текст, е, според своето разбиране текстът следва да бъде обърнат непосредствено към ония, на които възлагам надежда да се нагърбят с изпълнението на тия новости, именно учениците, младите хора най-вече, а също така и учителите, не на последно място и на родителите. До образователните началства (включително и до Министъра на образованието и науката също ще изпратя този документ, но с придружително писмо, текстът няма да е изложение пряко към него). Правя така защото, признавам си, ми писна да пиша изложения от типа "казаци пишат писмо до султана на Османската империя", оказа се, че ако бях писал до самия султан, той положително щеше да се трогне и да ми отговори, но български министър на образованието и науката да ти отговори, това е пълна невъзможност (пардон, само един такъв министър ми отговори директно, това, в интерес на истината, беше Йорданка
12 Фандъкова, та беше министърка за няколко месеца само, преди да стане кметица и тогава, за това кратко време, все пак успя да ми отговори на мое писмо, но за сметка на това никой друг министър след нея и преди нея не ми е отговарял, а вероятно и изобщо не се е трогвал от писанията ми). И тъй, ето, сядам да пиша, да работя по-сериозно. Каквото напиша ще го публикувам тук, в блога, за да се види от повече хора и, евентуално, да получа някакви критики и препоръки, които за мен са много важни, резонансът от страна на читатели много ми помага. И тъй, хубав съботен ден ви желая, бъдете здрави – и до скоро! Работете повече, работата в никакъв случай няма да ви навреди – но безделието положително вреди на човека. Води до разлагането, до дегенерирането на човека това пусто безделие, което ние, за благозвучност, наричаме "развлечение". Пълно е у нас с хора, което нищо не правят, безделничат непрекъснато, но се самозаблуждават, че, видите ли, много били обичали да се забавляват, да се развличат, да си правят, дето се вика, "кефа". Или дори, както казват, били заети да живеят, правете си сметка какво е животът за такива обикновено умиращи от скука безделници, не знаещи какво е истинско забавление! Въпросните "забавления", прочее, са хубав предлог да безделничим колкото си искаме. Пълно е у нас със скучаещи и по тази причина крайно скучни хора, особено пък млади, а да скучаеш на млада възраст е престъпление спрямо собственото ти бъдеще! У нас ситуацията е такава, че общо взето младите не се занимават с някакви полезни неща, а предимно изнемогват от скука, от пропиляване на времето си, чудят се как да си убиват времето, особено пък в училище, та, в училищата, биват учени най-вече на това как да си пропиляват времето, ако друго нещо не научат, това поне ще научат положително! Затова да кажа още нещичко и по тази внезапно открила се, но твърде важна тема. Човек може да си почива, примерно, като чете, да речем, книга, като прави нещо друго, но нищо да не правиш, да си убиваш постоянно времето (на което, да си признаем, сме големи майстори у нас, у Българско!) и да си мислиш, че това нищонеправене било "забавление", е крайно глупав начин да си пропиляваш шансовете и бъдещето. Толкоз. Това е друга голяма тема, по която съм писал преди години, но кой да ти чете такива "непотребни книги" като моите?! Хайде чао, бързам да пиша, за мен пък, представяте ли си, писането вече е станало нещо като забавление или хоби. Очевидно, таваришчи дежурни по блог завистници-оплювачи, съм станал маниак, графоман и какъв ли друг си искате го наречете, вие по-добре от мен знаете как да определите тази моя странност...
EDITH PIAF, YVES MONTAND – SOUS LE CIEL DE PARIS
Румъния и България ще бъдат следващите жертви на Кремъл, след балтийските държави и Полша.
вторник, 17 ноември 2015 г.
Open publication - Free publishing Приятно четене, приятни размисли!
Това заяви на конференция за сигурността в Берлин вчера помощник държавният секретар по въпросите за Евразия Виктория Нюланд, предаде украинският портал 112.ua., цитиран от Фокус. „Страните в източната част на Алианса са заплашени от перспективата да се превърнат в следващите жертви на Кремъл. САЩ, както и НАТО, ще ги подкрепим. Нашето военно присъствие в морето, по суша и във въздуха над Полша, Румъния, България и балтийските държави трябва да бъде силно послание, че те са защитени“, заяви Нюланд. Русия се готви да води "хибридна война" на Балканите, целяща да дестабилизира цяла Европа, заяви българският президент Росен Плевнелиев миналата седмица в интервю за в. "Индипендънт он сънди". Той поиска ЕС и НАТО да направят повече за спиране на заплахата от руска агресия. Заради думите му АБВ и БСП му поискаха оставката, а премиерът Бойко Борисов коментира: Не съм чак такъв ястреб".
ТЕЧЕ ЯКО ОПРАСКВАНЕ! ОПРАСКВАМЕ ВСИЧКО, КОЕТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ОПРАСКАНО!
ИСТИНСКИ СИЛНИ СА ТЕЗИ, КОИТО НЕ МРАЗЯТ, А МРАЗЕЩИТЕ И УБИВАЩИТЕ ОТ ОМРАЗА СА МЪРТВИ ДУШИ
Сряда, 18 ноември 2015 г.
четвъртък, 19 ноември 2015 г.
Лека нощ с тази знакова песен за Париж! БРОЙ 22 НА В-К ГРАЖДАНИНЪ Е ДОСТЪПЕН ВЕЧЕ И ЗА ЧЕТЕНЕ ОНЛАЙН сряда, 18 ноември 2015 г.
13 цялото писмо на Антоан Лейри, публикувано във Facebook и споделено от повече от 180 000 души: „В петък вечерта откраднахте живота на един изключителен човек, любовта на моя живот, майката на моя син, но няма да получите моята ненавист. Не знам кои сте и не искам да знам. Вие сте мъртви души. Ако този Бог, заради когото убивате без да се замисляте, ни е направил по свой образ и подобие, всеки куршум в тялото на съпругата ми е рана в неговото сърце. Така че, не, няма да ви подаря и моята омраза. Вие искате точно това, но отговорът на омразата с гняв означава да падна в плен на същото невежество, което ви е направило това, което сте. Искате да ме е страх, да гледам на своите съграждани с недоверие, да жертвам свободата си заради сигурност. Е, загубихте. Видях я тази сутрин. Най-накрая, след като чаках няколко дни и нощи. Тя беше също толкова красива, колкото когато тръгна към залата в петък вечер, също толкова красива, колкото когато се влюбих в нея безнадеждно преди 12 години. Разбира се, че болката ме съсипва, признавам ви тази малка победа, но тя ще бъде кратка. Знам, че тя ще бъде до нас всеки ден и че ще се срещнем отново в рая на свободата и любовта, до който вие няма да имате достъп. Ние сме двама, аз и моят син, но сме по-силни от всички армии по света. Нямам повече време, което да отделя за вас, трябва да го посветя на Мелвил, който току-що се събужда. Той е едва на 17 месеца. Както обикновено той ще яде, след това ще играе заедно и през целия си живот това малко момченце ще бъде заплаха за вас, защото ще бъде щастливо и свободно. Защото, не, няма да имате и неговата омраза." РУМЪНИЯ ЩЕ СЕ ОПРАВИ, НО НИЕ ЕДВА ЛИ... четвъртък, 19 ноември 2015 г.
Съпругът на убита в „Батаклан" с разтърсващо писмо до терористите БЪЛГАРИЯ Е ЗАПЛАШЕНА ОТ ПЕРСПЕКТИВАТА ДА СТАНЕ СЛЕДВАЩА ЖЕРТВА НА КРЕМЪЛ четвъртък, 19 ноември 2015 г. САЩ: България и Румъния са следващите жертви на Кремъл
129 души загинаха при кървавите атентати в Париж миналата седмица. Сред тях е и 35-годишната Елен Лейри, майка на 17-месечно момченце, съобщава Нова телевизия. Младата жена намира смъртта си в зала „Батаклан". Два дни след атаките нейният съпруг пише писмо до терористите и обещава, че детето му ще живее щастливо и свободно и няма да мрази „мъртвите души", отнели живота на майка му. Ето и
Румъния сваля ударно данъците В северната съседка намаляват почти всички налози, осигуровките и акцизите Кратък мой коментар: Така се правят нещата, това е истинска дясна политика, развиваща икономиката и създаваща благосъстояние, този е начинът:
Ставката на ДДС се понижава от 24% на 20% за всички стоки и услуги от 1 януари 2016 г., но за някои основни храни вече има специално облекчение. В средата на тази година за месото, рибата, плодовете и зеленчуците налогът бе редуциран до едва 9%, което напук на негативните прогнози не намали приходите в хазната, а ги повиши заради ръст на потреблението. ИСКАМ ДА ДАМ ПРИМЕР, ЧЕ И В АБСУРДНИТЕ НАШИ УСЛОВИЯ Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ ДЪРЖИШ КАТО ДОСТОЕН ЧОВЕК И ГРАЖДАНИН четвъртък, 19 ноември 2015 г.
Мина 18-ти ноември, денят, в който във Върховния касационен съд се е гледало моето съдебно дяло, с което искам отмяна на незаконната, репресивна и волунтаристична заповед за моето уволнение от работа като учител по философия в ПГЕЕПловдив: Утре Върховният касационен съд ще разглежда съдебното дяло срещу моето уволнение от работа. Решението вече е взето, просто още не е обявено на сайта на съда. Ще го обявят, да се надяваме, тия дни. Намери се, естествено, другарка, която злобно се захвана да вещае в блога ми ето как: Нямате шанс. Както и да е, нека да си вещае – щом това толкова я успокоява. Аз лично очаквам решението единствено с любопитство. В случай че в рамките на нашето правосъдие казусът не бъде решен в моя полза, съм решен да поискам правдата, справедливостта и правото да бъдат възстановени от Европейския съд. Добре зная – не просто вярвам, а даже зная – че там човек може да постигне правда, право и справедливост. Разбира се, на този етап и българското правосъдие отсъди казуса в моя полза, в полза на жертвата на административния произвол. В този смисъл имам надежда и тук, у нас, да успея да постигна справедливост. Но едно е сигурното: в случай че това не стане, съм решен да поискам Европейският съд да отсъди и да реши проблема. Вчера доста пъти проверявах сайта на ВКС, въпреки че не е логично решението да излезе още в същия ден. Възможно е днес обаче то да излезе. Или пък това ще
стане в близките дни. Няма проблеми, ще чакаме. Ние, хората, които не просто сме решени да се борим, но и наистина, на дело, практически се борим за право, правда и справедливост в тази наша страна, в която тия неща са съвсем поругани, освен да се борим умеем и да чакаме. Защото знаем, че се иска постоянство и пълна отдаденост в борбата. Този е начинът България да се промени. Промяната няма да настъпи с махването на някаква магическа пръчка. Иска се много работа. Усилия се искат. Налага се да се борим всеки ден и час. И вяра в правдата, в справедливостта и правото се иска. Този е начинът. Друг начин няма. В добре уредените държави хората много са се борили за да постигнат справедливост. И за да се радват на добре уреден живот. Не са се оставяли да ги тъпчат. Както, за жалост, се оставя да го тъпчат мнозинството у нас. Мнозинството у нас се оставя да го тъпчат съвсем безропотно. То и малкия пръст не ще да си мръдне за да се бори за такива "вятърничави неща" като правда, право и справедливост. Тази е основната причина бъркотията и лудницата у нас да са на такава висота. Просто ние самите не сме си на мястото и не си изпълняваме задачата – като човеци и като граждани. Аз искам да дам пример, че и в абсурдните наши условия е възможно да се държиш като достоен човек и като гражданин. Не е леко, но е възможно. Ще те плюят, ще те ритат, ще те обиждат, ще се опитват да те мачкат, ще те проклинат, ще те обявяват за "враг", ще те уволняват. Иска се човек да преживее и някои леки неудобства в борбата си за право, правда и за справедливост. Няма как да е иначе. Но съзнанието, че това е верният и единствено възможният начин за постигане на човешко достойнство, вдъхва оптимизъм и сила. Това е нещото, което ме крепи. А духовната сила, а духовното превъзходство, а съзнанието, че истината е с теб е нещо, което никаква груба и агресивна сила не може да надмогне, да победи. Тази духовна сила е несъкрушима. СИНЪТ НА Т.ЖИВКОВ ВЛАДКО БИЛ, ВИДИТЕ ЛИ, "УЧЕН", ПОЛУЧИ ТЛЪСТА "АКАДЕМИЧНА" ПЕНСИЯ ЗА ТОВА, ЧЕ ЦЯЛ ЖИВОТ СИ Е КЛАТИЛ КРАКАТА!
14 то повечето връстници на Владко мизерстват с разкладка от 5-6 лева на ден, видният соцбохем прибира фантастичната сума от 910 лева месечно, научи „Всеки ден“ от близки до семейството на бившия Първи. На практика това е тавана на пенсиите в България. Превърналият се в легенда с пиянските си изцепки по времето на развития социализъм Владимир дължи тлъстата сума на повече от 30 години стаж в Българската академия на науките и титлата си „старши научен сътрудник“.
За кариерата на Живков-младши в средите на знаещите преди 10 ноември се разказваха куп анекдоти, но сега Владо бере плодовете на научната си кариера. Редови учени от БАН признават, че са виждали сина на Тодор Живков не повече от 2-3 пъти в академията за последните 30 години. Според тях, той на практика не е извършвал никакъв труд в БАН, а просто се е разписвал, та да му тече заплатата. Служителите на БАН са известни с щедрите пенсии, които прибират по неведоми причини. Единствената държавна академия в ЕС, комунистическо отроче по своята същност, дълги години бе оглавявана от Тодор Павлов, един от организаторите на атентата в църквата „Св. Неделя“ в София, а в нея и сега членуват десетки висши кадри на ЦК на БКП. По тази линия още в средата на 70-те на ведомост е зачислен и любимия син на Тодор Живков, известен с пиянските си изцепки и с факта, че пали цигарата си с банкнота от 20 лева. Владко не парадирал с гигантската пенсия пред комшиите си в „Бояна“, но видимо живнал, откакто е на държавна издръжка. В последните години рядко излизал от дома си, но сега бръмчал по магазините като баба-реститутка – 910 лева не се харчат толкова лесно. (Прочети ДО КРАЯ) МОИТЕ ВЪПРОСИ КЪМ ТЪЙ ЗАСПАЛИТЕ ГРАЖДАНИ-ДАНЪКОПЛАТЦИ НА ТАЗИ НАША БАСНОСЛОВНО БОГАТА ДЪРЖАВА
четвъртък, 19 ноември 2015 г. четвъртък, 19 ноември 2015 г. Синът на Тато – Владко взе 910 лв. пенсия с цял живот клатене на краката Само преди месец несретното отроче на комунистическия самодържец Тодор Живков – Владимир, се вля в милионните редици на българските пенсионери. И дока-
Владко Живков, сина на непрежалимия ви бай Тодор Живков, цял живот бил, видите ли, "учен", бил на щат в БАН като "старши научен сътрудник", ходел само за да се разписва за да си взема заплатата, а сега по тази причина бил получил хубава пенсия от 910 лева! (Виж:Синът на
Т.Живков Владко бил, видите ли, "учен", получи тлъста "академична" пенсия за това, че цял живот си е клатил краката!) Та в тази връзка, понеже съм подлец, ми се ще да запитам тъй заспалите гражданиданъкоплатци на тази наша баснословно богата държава, която дава такива пенсии за нищо, та значи ми се ще да ви запитам ето за какво:
1. Някой знае ли в коя област на нАуката се е подвизавал синът на непрежалимия ви бай Тодор Живков – щот аз не знам? 2.Щом синът на непрежалимия ви бай Тодор се е наврял в нашата "Академия", някой знае ли колко още такива подобни на него комунистически и ченгесарски величия и нАучни недоразумения са се наврели там, в БАН, дето бозаят с десетилетия от тъй щедрите цицки на "Академията"? 3. Знаете ли колко пари от бюджета поглъща тая щедра държавна хранилка от социализма, наречена "БАН"? Докога смятате, че ний, данъкоплатците, можем да си позволим да хвърляме стотици милиони ей-така, за да да са сити и доволни разните му там владкоживковци и василпродановци?! 4. Известно ли ви е това, че в нито една друга страна от Европейския съюз няма такава паразитираща "нАучна" структура като БАН, в която се раздават на някакви хора пари ей-така, за нищо, само щото са от "наште"? ПРОСТИТЕ, ТЪПИТЕ, НЕМИСЛЕЩИТЕ, НЕОБРАЗОВАНИТЕ ХОРА СА КРЕПИТЕЛИ НА ТЕРОРИСТИЧНИТЕ РЕЖИМИ ОТ РОДА НА ПУТИНСКИЯ
провалило на приятелите си във Фейсбук (имам 5000 приятели там!) с ето тия думи: Браво, г-н Президент! Напълно споделям констатацията Ви! Разбира се, мигновено там се намери един другар, който се провикна ето как: Любомир Карагяуров: Автогол! Всички тръбят, че у нас образованието е на много ниско ниво, оттук ли започва тероризма? Наложи се да отговоря на въпросния другар ето какво: Зле сте с мисленето, таваришч. Простите, тъпите, немислещите, необразованите хора са крепители на терористичните режими от рода на путинския. По тази причина, понеже и у нас простите, неуки, немислещи, санким необразованите хора са мнозинство, и ние сме се запътили към диктатурата и терора. У нас е същинска рядкост човек да срещне мислещ, неповреден от образователната ни система човек, който мисли и говори разумни неща – и не страда от робуването на разните му там комунистически идиотщини, илюзии и тъпотии. В страни, в които има истинско образование, хората са умни, добри, толерантни, културни, възпитани, просветени, великодушни и свободни. Свободни е възловата дума. Понимаете меня теперь?
15 час по философия – да го чуят и след това ще го обсъдим... ПЪЛЕН ЗАПИС НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ 12 НОЕМВРИ, ТЕМАТА Е: НАКЪДЕ ОТИВАМЕ? четвъртък, 19 ноември 2015 г.
Приятно слушане, приятни размисли! ПРОСВЕТАТА Е СЛЪНЦЕ... петък, 20 ноември 2015 г.
РУСКАТА ЛУДОСТ ЕСКАЛИРА: 12-ТЕ ПОДВИГА НА ТАВАРИШЧ-ИМПЕРАТОРА ПУТИН, ПРЕДСТАВЕН КАТО... ХЕРАКЪЛ! четвъртък, 19 ноември 2015 г.
Капанът на външния свят: Луда за връзване мечта четвъртък, 19 ноември 2015 г.
четвъртък, 19 ноември 2015 г.
ПРЕЗИДЕНТЪТ ПЛЕВНЕЛИЕВ Е НА СВЕТЛИННИ ГОДИНИ ПО-ВИСОКО В ЛИЧНОСТНО ОТНОШЕНИЕ ОТ ХОДЕЩИЯ РЕЗИЛ И БЕЗЛИЧНИКА, НОСЕЩ ИМЕТО ГОЦЕ ПЪРВАНОВ петък, 20 ноември 2015 г.
Представих публикацията със заглавие Росен Плевнелиев: Тероризмът започва там, където образованието се е
Заслужава да се види и чуе внимателно това клипче. Аз лично възнамерявам да го пусна на моите ученици по време на
Навсякъде в интернет срещам крайно злобни нападки по адрес на Президента Плевнелиев, по повод на последните му изявления, които явно не се харесаха на щатните русофилско-путински сволочи и мерзавци; изглежда тая напаст е получила
нареждане от господарите си да плюе българския президент непрекъснато и те найстарателно изпълняват заповедта, с оглед да си заслужат рубличките. По тази причина ми се наложи да реагирам с ето тези обобщаващи констатации, които според мен имат важен смисъл, който трябва да стигне до колкото се може повече дебели, санким немислещи български глави; по тази причина ги публикувам и в блога си:
дисткия смисъл. Издават се за какво си мислят обикновено тия кретени... ТРЯБВА ДА НИ ПУКА ЗА МНОГО НЕЩА, ИНАЧЕ ПЪЛНОТО БЕЗГРИЖИЕ И БЕЗХАБЕРИЕ ВОДИ ДО ОБЕЗЧОВЕЧАВАНЕТО, ДО УБИВАНЕТО НА ЧОВЕШКОТО У ЧОВЕКА петък, 20 ноември 2015 г.
16 във войната с джихадистите, он сметал, че проблемът с тях требвало било да се реши... по дипломатически път! (?!?!?!?) Как Б.Б. си представя дипломатично да се разговаря с масови убийци е интересна тема за размисъл. Та по този повод ми се ще да заявя следното: Естествено, че страхопъзльото Б.Борисов ще заяви, че нема да участваме във войната с джихадистите: на война ходят и участват мъже, а не треперковци като него. Толкоз по въпроса. Все някой трябваше да каже и тази истина. ЕДНА ОСТРОУМНА И ВЕСЕЛА КАРИКАТУРА, СВЪРЗАНА СЪС ЗАПЛАХАТА ОТ ТЕРОРИЗЪМ четвъртък, 19 ноември 2015 г.
В сравнение с личностните, нравствените (с извинение) и политическите качества на лъжеца, ченгето и платеното руско мекере Гоце Първанов Президентът Росен Плевнелиев стои толкова високо, че може с основание да се каже, че е на светлинни години по-високо от въпросния ходещ резил, носещ името Гоце Първанов – олицетворението на безличността, аморализма, безскрупулността и политическото сметкаджийство. Това, че комуноидите, носталгиците по комунизма и враговете на свободата и демокрацията у нас харесват Бойко Борисов и ненавиждат Президента Плевнелиев говори и показва много! То е симптом за нещо много важно, но тия, които разбират, не се нуждаят от обяснения. А това, че същите тия комуноиди толкова много се дразнят от Плевнелиев е достатъчно основание сериозните и нормалните хора да го уважават. Президентът Плевнелиев е найдоброто, което ГЕРБ изобщо можа да роди, да създаде и да даде на България. Понеже съм справедлив човек, не мога да не кажа и това. ЕТО КАК НЕГРАМОТНИЦИТЕ ПИШАТ ДУМАТА "ПОДКОВА", ЯВНО СЕРИОЗНО ГИ Е ЗАТРУДНИЛА ТАЗИ КОВАРНА ДУМА!
Рецептата за сваляне на стреса и здравословен начин на живот: 1. Достатъчно сън; 2. Достатъчно часове спорт; 3. Не яжте боклуци – по-добре гладен, отколкото ядящ боклук! 4. СМЕЙТЕ СЕ всеки ден :-) (разбира се - трябва да има с кого и на какво, ЗАБАВЛЯВАЙТЕ СЕ) 5. Зарежете излишните тревоги – достатъчно е на деня злото му... 6. Нали знаете, че работа ще има и след вас? Няма как да я свършите за един ден или – за един живот! :-) Оставете малко и на другите! :-) В действителност на човек не му е нужно много, за да е щастлив... Гери Николова Кратък мой коментар: Добре е казано, споделям по принцип, но искам и нещо да добавя, с оглед съхраняване на баланса: все пак на човек – за да е човек и личност особено! – трябва да му пука за много неща, иначе пълното безгрижие и безхаберие води до обезчовечаването, до убиването на човешкото у човека.
РУСКИЯТ НАТИСК ВЪРХУ БЪЛГАРИЯ Е БЕЗОГЛЕДЕН петък, 20 ноември 2015 г.
НА ВОЙНА ХОДЯТ И УЧАСТВАТ МЪЖЕ, А НЕ ТРЕПЕРКОВЦИ
петък, 20 ноември 2015 г.
Дестабилизацията на България е примамлива цел за стратезите в Кремъл
Грешката може да се тълкува и във фрой-
Боко Борисов пак се изказа неподготвен: България нямало било да участва
През последните няколко години Русия започна да практикува все по-активна политика на дестабилизация на източната периферия на ЕС и от тази гледна точка България е изключително привлекателна цел за стратезите в Кремъл, заяви в интер-
вю за OFFNews.bg политологътОгнян Минчев. Реализира ли Русия хибридна война у нас? Отговорът е категоричен и той може да се наблюдава с просто око: да, реализира. Последният, буквално вчерашен пример, е това съобщение за автоматите – че терористичните атентати в Париж са осъществени с автомати българско производство. Сякаш, че България е отговорна за това, че някой по някакъв начин е закупил български автомат. Но искам да уточня – нищо не извинява продавачите на оръжие в България, ако те са нарушили международни правила при продажбата на оръжие. Освен това хибридната война в България върви по множество канали и нейното най-общо описание е свързано с обстоятелството, че през последните години бяха инвестирани, буквално напомпани, много големи за българските мащаби ресурси в медии и в говорители в медии, които на практика да оспорват абсолютно всеки елемент от българската принадлежност към ЕС, към НАТО и да истеризират българското общество чрез генериране на хипотези за потенциални и действителни опасности, които ни дебнат. Това е възможно найкраткото определение, което може да бъде дадено на процеса. (Прочети ДО КРАЯ) ЗАТЕГНЕТЕ КОЛАНИТЕ – ЗИМАТА ЩЕ БЪДЕ ТЕЖКА И СТРАСТНА събота, 21 ноември 2015 г.
Проблемът на неговите съветници е, че са чели от стария буквар на международните отношения. Пазарът на нефт и газ вече не зависи от шейховете и режимите в Близкия изток, които можеха или да сплашат, или да купят. Нещата изобщо не са в техен контрол. Спадът на потреблението и устойчивото превишение на предлагането няма как да се отмени, освен ако Путин не нанесе ядрени удари. А това и той разбира, че няма как да стане. Всъщност между много аналогии между ИДИЛ и Русия (освен тези, за които говори Белковский) има още една базисна прилика – и ИДИЛ и Русия нямат никакъв друг коз за да тежат в международната среда освен насилието и страха. Те нямат равностоен и конкурентен модел на икономическо и социално развитие. Затова след като не могат да споделят благоденствието на Запада, искат да го разрушат. Силите, които симпатизират на Путин у нас трябва да си дават сметка, че те съучастват в плана му за сплашване и дестабилизиране на Европа – това, което всички в ЕС и НАТО наричат "хибридна война"... Всъщност целта на "Кой" не е само и толкова да изгони реформаторите от храма на властта, а да управлява Борисов чрез зависимости. Затова затегнете коланите – зимата ще бъде тежка и страстна. "Кой" ще загуби – но преди това ще потопи България в поредната историческа дупка. Но основната причина не е "Кой", а обществената апатия, отсъствието на противодействаща енергия на улицата и на силите, на които им пука за бъдещето на страната.
17 ка държава”). Тези хора убиват не само християни. Ден по-рано имаше атентат в Бейрут, а преди това и на други места. Терористите не могат да бъдат лицето на Арабския свят и Исляма. Терористът няма религия, защото нито една религия не проповядва да се убиват хора, още по-малко ислямът. През 2011 год. Андерш Брайвик уби близо 80 души в Норвегия, беше определен като християнин екстремист. Този и други примери ни дават ясно да разберем, че тероризмът няма религия. Да вземем за пример Франция. Там живеят мюсюлмани повече от 100 години и никога не е имало подобни инциденти, да не говорим за тероризъм - такъв какъвто го видяхме сега в Париж. Това е така, защото причината не е в мюсюлманите, които живеят във Франция или останалите страни в Европа. Причината все по-често да скърбим за жертви от терористични актове по цял свят, се нарича „Даеш” и един ненавреме решен проблем от световно значение, а именно проблемът „Сирия“. (Прочети ДО КРАЯ) НИЕ, СВОБОДНИТЕ ХОРА, ХОРАТА, КОИТО НЕ СМЕ СЕ ОТКАЗАЛИ ОТ СВОБОДАТА СИ, СМЕ РЕШАВАЩИЯТ ФАКТОР, НО НЕ БИВА ДА СЕ САМОЗАБРАВЯМЕ събота, 21 ноември 2015 г.
МИГРАЦИЯТА И ТЕРОРЪТ ЩЕ СПРАТ КОГАТО ЗАПАДНИТЕ ЛИДЕРИ ЛИКВИДИРАТ „ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА“ събота, 21 ноември 2015 г.
България пред разлом, автор: Илиян Василев ... Основната идея на руския президент чрез намеси навън е да стресира Близкия изток и целия свят, като превърне страха, напрежението и несигурността във фактори, блокиращи или разединяващи съпротивата срещу него, повишаващи цените на нефта и природния газ.
Тероризмът няма религия Великите сили трябва да се справят с „Ислямска държава“, защото в противен случай ни очакват още кървави атентати Това, което се случи във Франция, е ужасяващо. Това е поредното посегателство над хора от страна на „Даеш” („Ислямс-
Тръгвам си вчера от училището и съм се запътил към спирката, където ще чакам автобуса за Пловдив. На тротоара стоят трима ученици, приятели, на които преподавам етика, нещо си говорят. Като наближавам, единият от тях ми казва: - Господине, Вие накъде ще пътувате? - За Пловдив – отвръщам. - С кола или с автобус? - С автобуса. - Господине, все искам да Ви попитам: какво прави умен човек като Вас тук, в Раковски? Нима си мислите, че с философия можете да промените простаци като тия двамата? – ми казва този зевзек, ухилено гледайки към приятелите си. - Самият факт, че ми задаваш такъв въпрос, ми показва, че има смисъл. Ти самият не си от простаците, така ли? - Е, не ми ли личи! – отвръща той. Смеем се и четиримата. И в този момент идва колата, която са повикали за
тях. Те се качват, аз отивам на спирката да си чакам автобуса. Също вчера, малко преди тази случка, по време на час по психология с един от 9-тите класове провеждаме обсъждане по разни важни въпроси. Учениците са седнали на столове около мен, покрай катедрата, те сами предложиха часът да тече така – та да "събеседваме". Изоставили са чиновете. Разбира се, има ученици, които си дремят там, по чиновете, слушат със слушалки смартфоните си или се занимават кой с каквото иска. Класът се е разделил горе-долу на две части: заинтересовани от психологията и неинтересуващи се. Или искащи да беседват с мен и неискащи. Внимавам всеки ученик сам да прави своя избор къде да седне и с какво да се занимава. Избягвам външния натиск. Така от известно време текат часовете в този клас. И значи си обсъждаме въпроси, които предимно поставят самите ученици, въпроси, които тях вълнуват. Аз се старая да движа обсъждането все пак около темите по психология: съзнанието, умът, мисленето, чувствата, волята, Аз-ът. Учениците участват в разговора активно. Примерно поставям им такъв един важен проблем: може ли ситуацията в техния клас да се промени в положителна посока, в смисъл всички ученици да участват в обсъждането, а не така, класът да се цепи на две групи? Какво следва да бъде направено, та да се реши този общо взето психологически проблем в класа? Кой какво лично може да направи та да допринесе да се реши проблемът? Обещавам, че който даде ценни и работещи идеи, ще му поставя най-висока оценка. Многократно повтарям, че самият клас е длъжен да намери работещото решение. И че трябва много да се обсъжда, да се мисли по проблема. Интересното е, че все по-често ученици от онази, другата група, на неинтересуващите се, се вслушват в разговора, който водим, а някои понякога дори си вземат столчетата и се присъединяват към групата на обсъждащите. И в този именно разговор по едно време една ученичка ме пита: - Господине, нали има часове по психология и по-нататък? В следващите години – до 12-ти клас, а? Отвръщам, че има, но са по философия, не специално по психология. Тя ме пита аз ли ще им водя тия часове. Отвръщам: не се знае, щото има вероятност, понеже съм в град Раковски временно, и друг да им води тия часове. Може съвсем скоро да се върна в училището в Пловдив, от което бях уволнен (учениците знаят моята история с уволнението ми от ПГЕЕПловдив и със съдебните дела, които водя по този повод). Тя настоява да остана в Раковски: иска аз да им водя часовете. И в този момент един ученик произнася ето какви знаменателни думи, заради които всъщност пиша този текст:
- Във Вашите часове, господине, ни давате възможност да се чувстваме значими. Точно така се изразява, това са точните му думи. Другите потвърждават констатацията му, съгласни са, така било. Силно съм развълнуван, защото той успява да напипа нещо много важно, което е същинската цел на моите реформаторски инициативи и иновации, свързани с преодоляването на отвращението на младите от ученето и от училището. Да се чувства младия човек значим в часа – виждате ли колко добре е усетил същината на цялата работа! И как добре се изрази, а, какво ще кажете? Да се чувства човек значим, да усеща, че мнението му има значение, че той самият е признат за личност, а това идва от чувството, че е свободен, че сам решава, че носи пълната отговорност за всичко – ето това стои зад думите на този ученик, че те, младите, се били чувствали значими в моите часове. Очевидно, традиционното отношение към учениците, което системата предписва, се свежда до непрекъснатото им потискане и обезценяване; а почувства ли се ученикът или младият човек значим, ето, тогава нещата вече са поставени на здрава основа, на вярната, на точната основа. Много ме радват, не крия, тези негови думи. Това и казах там, отвърнах, че много ме радва това, че са осъзнали тия неща, за мен е истински важно, че заедно сме успели да постигнем това. Щото, добавих, аз сам нищичко не мога да постигна ако те, учениците, не ми помагат, не ми съдействат; всъщност те са решаващия фактор, не ние, учителите, а именно те, младите. И техният интерес, респективно, е водещият. Училището съществува заради тях, не заради нещо друго. И най-малко пък заради комфорта на чиновниците, на образователните началства, на бюрократите. Това исках да ви кажа. Имам още много други неща, за които искам да пиша във връзка със случващото се около моята основна дейност, каквато е учителската, но засега спирам дотук. Хубав ден ви желая! А аз запретвам работа, защото трябва тия дни да подготвям за печат новата книжка на списание ИДЕИ – третата, последната за тази година. Въпреки всичко устоявам до този момент, слава Богу, на всичките си ангажименти, нето една своя инициатива не съм занемарил до този момент, въпреки преживените трудности. Упоменавам Божието име, защото без силата, която Бог ми дава, аз не бих успял нищо да направя. Имам предвид духовната сила, без нея нищо не може човек да постигне. Ето защо си позволявам да ви пожелая и това: живейте така, че да не пресеква никога духовната сила, която Бог ни дава на всички така разточително! Ползвайте се от нея – и непременно ще преуспеете. И ще берете един ден обилни плодове – този е начинът. Няма друг начин.
18 Ние, свободните хора, хората, които не сме се отказали от свободата си, сме решаващият фактор, но не бива да се самозабравяме: това, което ни ентусиазира, е духът у нас, а той по източника си е Божи, дължим го на Божието благоволение. Който е преживял тези неща, той прекрасно ме разбира. А на другите им се иска да спорят дори и по тия въпроси. АКО ВСЕ ОЩЕ НЕ СТЕ ЧЕЛИ БР. 17 НА ВК ГРАЖДАНИНЪ, ЕТО МОЖЕТЕ ДА ГО ПРОЧЕТЕТЕ СЕГА събота, 21 ноември 2015 г.
Open publication - Free publishing В КАКЪВ СМИСЪЛ ОБРАЗОВАНИЕТО ЩЕ СПАСИ СВЕТА – И ЧОВЕКА събота, 21 ноември 2015 г.
Томи Томев каза: Някои казват, че красотата ще спаси света, а други – че любовта ще спаси света. Второто е по-вероятно, но най-вероятно е, че образованието ще спаси света. Ангел Грънчаров каза: Аз бих казал, че не точно образованието изобщо ще спаси света, а изпълненото с духовност – и с човечност! – образование ще спаси и света, и човека. Човечното, свободолюбивото, личностно ориентираното, одухотвореното, богатото с човешка духовност и култура образование ще спаси света. Така казано съм напълно съгласен с тезата, че образованието ще спаси света! :-) ПАК СЛОЖИХА НАДПИСИ НА ПАМЕТНИКА НА ЛЪЖАТА – И НА РУСКИТЕ ОКУПАТОРИ
която грешно прецени, че желанието на украинския народ за членство в Европейския съюз е против нейните интереси. Последва агресията срещу независима и християнска Украйна чрез формирането и въоръжаването на сепаратистки групи в източната част на страната, опит да се създадат марионетни на Москва „народни републики” – Донецка и Луганска, както и военна операция по анексирането на полуостров Крим. ООН осъди руската агресия довела до 6000 жертви за по-малко от година. Международната общност прояви солидарност с украинския народ и много държави, включително и България, въведоха санкции срещу Русия. (Прочети ДО КРАЯ)
събота, 21 ноември 2015 г.
Пак "украсиха" Съветската армия "Смърт на комунизма" и "Свобода на народа" пише на паметника
19 лужваща интересите на руския империализъм?! Може ли финансирано от нас, данъкоплатците, "национално" радио да бъде рупор на интересите на чужда държава - и да плюе и обижда безобразно българския президент и то заради това, че е дръзнал да защити българския интерес?! Виж: Калина Андролова: Без гръбнак, но и без ум НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН С ТЕЗАТА НА И.БЕРОВ, ЧЕ АРАБИТЕ НЕ СА ХОРА неделя, 22 ноември 2015 г.
ИНТЕРВЮТА НА МИХАИЛ СААКАШВИЛИ УКРАЙНА ВЕЧЕ Е АСОЦИИРАН ЧЛЕН НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ!
събота, 21 ноември 2015 г.
неделя, 22 ноември 2015 г.
По повод на текста със заглавие Не, те не са хора като нас и автор Иво Беров написах следния коментар:
УКРАЙНА ВЕЧЕ Е ЕС, Пламен Николов
АСОЦИИРАНА
С
Белгия стана последната европейска държава, която ратифицира споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Украйна. Отказът на предишния украински президент Виктор Янукович през есента на 2013 година да подпише споразумението стана причина за масови протести, в които участваха главно на младите и образовани граждани на Киев и цяла Украйна. Властите се опитаха да отговарят на гражданското недоволство с репресии и избиване на представители на опозицията.
Но силата на гражданския протест, проявена на Киевския Майдан, победи и проруският президент Виктор Янукович бе принуден в паническо бягство да напусне страната. Последва реакцията на Русия,
Заслужава да се чуе, поучително е и за нас, българите... РУСКИТЕ РУБЛАДЖИЙСКИ МЕКЕРЕТА И МЕДИЙНИ МЕРЗАВЦИ ИЗПОЛЗВАТ БЪЛГАРСКИТЕ ДЪРЖАВНИ СРЕДСТВА ЗА ИНФОРМАЦИЯ ЗА АНТИБЪЛГАРСКА ПРОПАГАНДА! неделя, 22 ноември 2015 г.
Докога руски медийни мекерета и мерзавци, т.е. рубладжии, ще използват държавните български средства за информация за антибългарска пропаганда, обс-
Оказва се, че зад това "те" на Иво Беров стоят не джихадистите, не ислямските терористи-фундаменталисти, не ислямистите, а... арабите! Всички до един араби били не знам си какви, не ходели по музеи, не били културни, "онодовали", тъй да се рече, нашите жени, а иначе ги смятали за "леки жени" (да не кажа онази дума!), били не знам си какви още, ала не били като нас, ерго, не били... хора! Да си човек, да си от "хората" означава да си като нас, който не е като нас, той не е човек, не може да бъде смятан, че е от "хората" - аз с такова едно умозаключение не мога да се съглася. Не е вярно, примерно, че всички до един араби са невежи, прости, некултурни, не ходещи из музеите, примерно, щото и Омар Хайям е арабин, и Саади е арабин, и ибн Сина е арабин, има и много други араби, които са и велики поети, и велики философи, и велики учени, между другото, арабите са изобретили числата (да, числата, с които пишем, са арабско изобретение!), а най-вероятно са изобретили и тъй проклетата за нашите ученици алгебра, щото и самата дума алгебра, както си личи, е арабска! Тъй че не мога да приема заключението, е арабите са прости, неуки, некултурни, немали били отношение към науката и културата и прочие, а пък ний, видите ли, сичките, барабар и начело с Митю Пищова, с Боко Борисов и прочие сме все до един най-умни, интелигентни, възпитани, учени, обичащи и науката, и културата, и музеите, и философията, и духовността и какво ли не още! Такива съждения аз не мога да приема. Простаци има и сред нас, и то немалко,
даже нищо чудно и да са повече отколкото са простаците сред арабите – и сред мюсюлманите, да речем. Това, че арабите не са като нас, съвсем не ги прави "нехора" и "нечовеци" или дори "некултурни", ний не сме образец за култура, и първото срещнато дете трябва да знае, че арабската култура пак е култура, но е по-различна от нашата, тия хора пак са хора, само дето имат поразлични обичаи от нашите, толкоз, просто е като 2 и 2 равно на 4.
Нямало било араби художници, продължава И.Беров, немали били и композитори, и музиканти-изпълнители, и прочие, продължава той да дава "доказателства", че арабите не били, видите ли, хора. Е не е така, нищо че ивоберовата теория, разбирам това, ще има много почитатели, щото у нас теории от вида на тази, че, примерно, нашите цигани не са "хора" много се аресват на нашенеца, и който почне да развива такива теории, нищо чудно да стане герой и любимец на народа, нищо чудно и у Парламенто да го набутат (имаме си пример, Сидеров затова се навря у Парламенто е нема намерение да си оди от него!). Та значи, пише Беров, "в арабския свят наука няма". Немали си нобелисти за наука пустите му араби, зер ние, българите, щото имаме, та затова и моем да ги сметаме, че са по-прости от нас, ерго, значи не са хора, щот ний, българите, сме нещо като украшението на човечеството – особено в ентелектуално отношение! А ето сега и най-важния извод, до който стига И.Беров, вървейки по тъй хлъзгавия си път: "Същностното разделение между нашия и техния свят не е по вяра, нито по държавно или обществено устройство. То не е по бедност и богатство. То е ценностно разделение, разбира се, но заради ценност, която не се споменава. Нека я определим с няколко думи. Работа, производство, творчество, наука, съзидание, търсене, откривателство. Развитите страни работят, произвеждат, съзидават, търсят, откриват. Умеят и да се кефят. Тези страни не създават терористи. Китай е комунистическа, в много отношения диктаторска държава, но за разлика от Русия, например, тя произвежда и създава. Затова не напада съседите си и не развъжда терористи. Изостаналите държави не работят, не произвеждат, не откриват, не създават и
не творят. Те лентяйстват. Съществуват не благодарение на труда си, на ума си, на усилията си и на уменията си, а благодарение на природните си дадености – най-вече газ и петрол. Като нисшите организми са. Може това сравнение да е прекален, но като нас при всички случаи те не са. И вторият показател за човешко развитие и цивилизованост. Нравствеността. Тези хора смятат жените, половината човечество тоест, за животни. Докато в развитите страни, в прогнилия Запад да биеш животни е престъпление, което се наказва от закона, в техния свят моллите, учените им хора тоест (sic) съвсем научно (sic sic) обясняват как точно бива да се бият жените. Според техните си там високонравствени закони. Само това да беше – че приравняват половината човечество към животните, вече ги прави хора от друг свят." Значи арабите бият жените си, ерго, не са хора. Не мога да приема че всички араби бият жените си, ама карай да върви. И децата, не сами жените си биели арабите, значи не са хора. Не мога да приема, че всички араби бият децата си, да не говорим за това, че били, видите ли, и... изнасилвали сексуално децата си. То и сред нас има педофили, но да кажеш, че всички араби са такива сексуални извратеняци, това ми се вижда множко. Та значи арабите не са хора – тази е тезата на нашия поувлякъл се автор. На когото мнозина ще ръкопляскат, естествено. Това, че тезата му обижда арабите, които не са такива, каквито ги описва И.Беров, голема работа, може да има изключения, може да има и хора сред арабите, но дека се вика, "изключенията потвърждават правилото", а то е: арабите не са хора. И основното. За тях човекът не е върховна ценност. Почти никаква ценност не е. За тях ценност е общността (комуната, уммата), каквото и да означава това, а какво точно означава това никой не знае. И понеже никой не знае винаги се оказва, че общността – това са своеволията и прищевките на разни всякакви властимащи – щейхове, молли, паши, папи, патриарси, ханове, султани, партийни секретари, олигарси и путинисти. Приликата между комунисти, джихадистите, талибаните, маоистите, фашистите и путинисти никак не е случайна. Тя е същностна. Те всички са едно в същината си. Това е интересно. Но не мога да приема, че тази особеност на арабската култура (която е родствена и на източната култура изобщо) прави арабите... фашисти, комунисти и пр. Има, предполагам, и арабинекомунисти. Аз съм срещал такива. И вие може да сте ги срещали, ала да не сте ги забелязали. Между другото цели общности да бъдат обявявани за врагове съвсем не е западно или европейско или човешко гле-
20 дище. То е именно фашистко, националсоциалистическо и национал-комунистическо. За комунистите личностите, санким капиталистите бяха врагове, подлежащи на избиване, за национал-социалистите – евреите бяха врагове, подлежащи на избиване. А какво да правим сега с арабите?! Щом не са хора каква участ следва да им отредим? Дотук стигнах с четенето на въздлъжката статия на И.Беров. Като я дочета, ще довърша и коментара си. Спирам дотук, щото трябва да ставам. Трябва да се стягам за да ида да работа. В град Раковски. Аз също не съм човек като хората - щото в неделя хода на работа. Учителска работа. Преподавам на задочници в гимназията в Раковски. Предимно циганета са те. Може ли сега, кажете ми, да е човек идиот като мен, който в неделен ден става рано и тръгва да преподава философия на циганчета вместо да се излежава в кревата си, както правят всички "нормални хора"?! Е, защото и аз не съм човек като хората, затова вероятно и защищавам тезата, че арабите също са хора. Всякакви хора има и сред арабите, както и сред нас. Не са еднакви арабите, както и ние не сме. Не сме ний ангелчета, арабите също така не са дяволи. Има всекакви, Беров. такъв, дека се вика, е животът! Хайде, че окъснях. Хубав ден на всички, бъдете здрави! И за умственото си здраве се грижете също така. Чао и до скоро! ВСЕКИ ИМА ПРАВО НА МНЕНИЕ, НО ИСТИНАТА ВЪПРЕКИ ТОВА Е ЕДНА
неделя, 22 ноември 2015 г. "Първата стъпка към унищожението на всяко общество е то да приеме, под лозунгите на толерантността и равноправието, лъжата като равноправна на истината, вярното на невярното, правилното на неправилното. "Всеки има право на мнение!" Разбира се, че е така. Но приравните ли мнението на лъжеца с това на почтения, приравните ли вярното на невярното и правилното на неправилното, защото са "равноправни" и към всяко мнение следва да се отнасяте "толерантно", обществото ви е загубено. Не бъдете радикални и удостойте с еднакво уважение лъжата и истината, защото "истината е някъде по средата между тях" и скоро ще гледате как обществото ви умира. Превърнете в норма полуистината, полувярното, полуправилното, защото те са сборът, който се получава от такова равноправие и толерантност и ще живеете полуживотът, който сте заслужили, в полуобществото, което сами сте построили." Николай Христов, 4.10.2015, Цитиран от Martin Demerdzhiev
Брой 18/2015 г. на в-к ГРАЖДАНИНЪ е достъпен и за четене онлайн неделя, 22 ноември 2015 г.
Open publication - Free publishing Приятно четене, приятни размисли! ЗАВЕТЪТ НА СТЕФАН СТАМБОЛОВ, НА КОЙТО ТРЯБВА ДА БЪДЕМ ВЕРНИ понеделник, 23 ноември 2015 г.
Стамболов умря, защищавайки България, българския суверенитет и българския интерес от домогванията и козните на "освободителката" и "покровителката" Русия. А ние готови ли сме на такава саможертва? (Въпросът може да се отправи и към народния кумир от Банкя - дали он е готов да повтори подвига на Стамболов; едва ли, много се съмнявам да е готов, наймного да е готов да приклекне докато отмине бурята, така го е учил бай му Тодор Живков...) МОЖЕ ЛИ ЧОВЕК ДА Е УСПЕШЕН БЕЗ НЕПРЕМЕННО ДА ИМА МНОГО ПАЧКИ С ПАРИ? понеделник, 23 ноември 2015 г.
Написах следната реплика по повод на нещо интересно, което прочетох тази заран във Фейсбук: Добре казано, и в тази връзка ми се струва, че можем да поставим, примерно, ето какъв въпрос за дискусия:
Може ли човек да е успешен без непременно да има много пачки с пари? Чудя се дали да не поставя такъв въпрос за обсъждане в блога и дори в предаването "На Агората..." по Пловдивската обществена телевизия. Но ето, като начало го поставям тук. Интересно ми е какво мислите... По повод на следния текст на Martin Demerdzhiev, написан във Фейсбук: Аз съм много добър човек. За цял живот никому лошо не съм направил. Никога не съм се изповядвал, защото просто няма за какво! Аз не греша. Но само аз! Другите хора грешат. Аз ги наблюдавам. Много измет се е насъбрала. Е, може би има един двама свестни, които познавам. Винаги са готови да ти дадат, да ти помогнат. Добри са хората, от които имаш някаква полза. Иначе за какво ти е да ги познаваш? Не е ли така? Няма ли някоя лавина от камъни да се изсипе върху главите на тая измет! Много е шумно! Навсякъде просяци. Свирят по улиците. Вдигат шум! Няма ли работа за теб момче, че шумиш с тоя акордеон?! Писи-писи-писи! Излезте да ви нахраня котенца. Къш-къш от тука, клошари! Само за котенцата ми е жал. И за Али Ръза. Как го измъчи тая Ферхунде. Толкова ми е жал, а сега имам още 120 канала по новия тарифен план и мога да съчувствам още повече. Да чопля семки и да съчувствам. Православни Боже, затрупай с камъни тая измет! Не знам защо, но в телевизионния екран хората изглеждат някак посимпатични. Онзи ден, беше преди 2-3 седмици, излязох и хората, които срещах по улицата бяха някак противни. Отблъскващи. Гнусни сте ми! Гнус ме е! Помощ! Някой ме докосна! Кой беше?! Искам да сменям каналите. Цъкцък-цък-цък-цък. Цифрите се сменят. Толкова много измет. Господи, ако те има изтреби тая измет! Тя се развъжда и трови добрите хора като мен. Ако имам мисия в тоя живот, тя е да уча хората. Искам да споделя житейската си мъдрост и по възможност да науча някой, който да стане като мене и да мисли като мене. Едно към едно. Семките се чоплят с двата предни зъба. Колкото семки съм изчоплил… Мога да Ви говоря до утре, за извънземните, за ХАРП-а. Гледал съм ги, знам ги нещата. Не ме учи ти мене! Многознайко! Умният човек се различава от глупавия по това, че има дебела пачка с пари. Ако си много умен първо ми покажи пачка с пари, пък тогава ми говори. Иначе ще мълчиш и ще ме слушаш. Аз пари нямам, но за сметка на това много пари са ми минали през ръцете. Много пари. Не съм ги броил. На времето само аз имах мобифон от блока. Ей тоя ланец виждаш ли го? Нося го върху
21 анцуга нарочно да го виждат хората. Да знаят. И като говоря да ме слушат. ПУТИН Е ЗНАЕЛ ЗА ПРЕДСТОЯЩИТЕ АТЕНТАТИ В ПАРИЖ понеделник, 23 ноември 2015 г.
Из: Путин е знаел за готвените в Париж атентати ... Знаете ли, всичко, което говорите, аз, Белковски, говорех няколко месеца – Владимир Владимирович Путин ще изтъргува борбата с ИДИЛ и ролята си на борец срещу международния тероризъм за да се върне към преговорите със Съединените американски щати и Европейския съюз за подялбата на света, за връщане на Ялтенско-Потсдамският свят. Това се случва в момента. А.Орех – Значи Украйна вече не е на дневен ред, а отива в раздел “разно”? С.Белковски – По мнение на Путин – да, но не и от гледна точка на Запада. Защото върви психологическа война, игра на погледите – относително казано, Обама гледа Путин в очите: наистина ли си мислиш, че си ме излъгал? И в погледа на Путин се чете: да, мисля, че съм те излъгал. Но когато имаш усещането, че контрагента ти те баламосва и те мами, като правило, реакцията ти е обратна на очакванията му. Ще си затраем, не е фатално, ще се преструваме, че Путин е приемлив. Въпросът е – колко ще продължи това. А.Наришкин – Западните страни – САЩ, Европа – никога ли няма да простят на Русия? С.Белковски – Никога. А.Наришкин – И Донбас? С.Белковски – Никога. А.Наришкин – Който и да управлява във Вашингтон и в Белия дом? С.Белковски – Каква е разликата? Само Путин, който е напълно лишен от институционално разбиране на политиката, смята, че от личността зависи много. Америка се управлява не от личности, а от институции. Нищо няма да се промени. А.Наришкин – И наземните операции в Сирия? ... Ясно е като бял ден. Ясно е, че Путин е знаел за атентатите в Париж по-
рано, защото има огромна агентура в ИД. Агентурата в ръководството на ИД се дължи на факта, че ИД се командва от баасисти, от бивши военни от армията на Садам Хюсеин. Това са хора много близки до Съветския съюз и до Русия. Това означава, че руските служби за сигурност имат широка агентура в тази среда още от войната между Иран и Ирак, и дори по-рано. Всичко това беше под надзора на Евгений Примаков. (Прочети ДО КРАЯ) ЩОМ ТЪРПИМ ПАМЕТНИЦИТЕ НА СВОЯ ОКУПАТОР, НА ДУШИТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА СВОБОДА ЗНАЧИ СМЕ РОБСКИ НАРОД БЕЗ ПОНЯТИЕ ЗА ДОСТОЙНСТВО! понеделник, 23 ноември 2015 г.
Позор! Срам! Отврат! Длъжност свята към милото ни Отечество налага ни да открием простодушному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителство, и какви вечни мъки ги чакат, ако са тия излъжат и идат да влязат в нейните железни нокти. Георги Стойков Раковски, виж: Всякога Русия ни е лъгала ДОКОГА ЩЕ РОБУВАМЕ НА ЛЪЖЛИВИ МИТОВЕ, НАСАЖДАЩИ РУСКАТА ХЕГЕМОНИЯ У НАС?!
БПЦ неспособна да пресече измамните митове, насаждащи руска хегемония 23 ноември е позорен ден за българското православие. Църквата отбелязва поредната годишнина от смъртта на Александър Невски, а българите трябва да свеждат глава в знак на почит към натрапения „светец“, на чието име е кръстен и катедралният храм в столицата. В житието на Невски няма никаква святост, нито чудеса, извършени в името на Бог, а само много кръв, зверства, предателства и лукавство, за да оцелява и пази владенията си. През различни етапи от живота си Невски се оказва едновременно православен, католик и мюсюлманин. За него Солженицин казва, че е обрекъл Русия на многовековно робство, а Карл Маркс го определя като „смес от татарски майстор-палач, подмазвач и върховен роб“. Александър Невски провежда политика на сближаване и подчинение на Златната орда като дори принуждава жителите на Новгород да започнат да плащат данък на монголите. Фаворизира Източноправославната църква в противовес на европейското влияние, но с едничката цел да бъде безпрекословен владетел. Александър нанася две тежки поражения на католическите сили - на 15 юли 1240 срещу шведите в битката при река Нева и на 5 април 1242 срещу тевтонците в битката на Чудското езеро. Това са най-големите му „чудеса“, в измисленото му житие. Мълчи се, че предава на монголите собствените си братя и окървавява ръцете си, за да си гарантира власт и почести. Александър Невски умира през 1263 в Городец при завръщането си от поредното посещение при монголите в Сарай. Той е погребан в столицата Владимир, но е канонизиран от Руската православна църква едва през 1547 когато кървавите му дела са забравени. Празникът му е на 23 ноември. (Прочети ДО КРАЯ) НАШИТЕ НАЙ-ВИДНИ УЧÈНИ, НАШАТА "АКАДЕМИЧНА", С ИЗВИНЕНИЕ, ГОРДОСТ!
понеделник, 23 ноември 2015 г. вторник, 24 ноември 2015 г.
Позорен ден за България, тачим измислен руски светец, последовател на Пророка
22 Заедно с Данчо (Парла)Ментата и Вольный Сидеровский, които пък са наште най-видни "богослови"... ДА СЕ НАУЧИМ ДА ПРОВЕЖДАМЕ ПЪЛНОЦЕНЕН ДИАЛОГ МЕЖДУ РАЗЛИЧНИТЕ ВЯРВАНИЯ, РЕЛИГИИ, УЧЕНИЯ, ПОКОЛЕНИЯ, ЕТНОСИ, КУЛТУРИ, ЧОВЕШКИ ОБЩНОСТИ вторник, 24 ноември 2015 г.
Вчера се срещнах и разговарях продължително с отец Артур, монахът от мъжкия манастир “Св. Максимилиян Колбе”, намиращ съвсем близо до гимназията, в която работя, гимназията "Петър Парчевич". Имах свободен час и си поговорихме много добре, понеже скоро не бяхме разговаряли. Той е поляк по народност, но кой знае защо сякаш е загрижен за нашите български работи много повече от мнозинството българи, пребиваващи в пълно безразличие. Вълнуват го преди всичко чисто човешките, духовни въпроси, точно въпросите, в което обществото ни пребивава в някаква съвсем престъпна апатия. Опитва се да помага с каквото може, има различни идеи, работи всекидневно по тяхната реализация, поставя си свръхтрудни задачи, по които у нас масово нехаем, да не говорим за това колко нехае за тях образователната институция примерно. Аз лично в живота си не съм срещал наш, български духовник, който да е толкова активен, да общува с учениците, с учителите, да се опитва да помага. Зная, примерно, че наскоро той организира за ученици екскурзия, пътуваха някъде за да опознаят отечеството. Между другото аз не съм срещал и толкова инициативен и работлив в духовното наставничество наш, български учител. Отец Артур има философско образование и с него разговорът ми винаги е много приятен и смислен. Поговорихме си по много теми, не мога тук да изреждам всички проблеми, по които обменихме мисли. Но ето нещо, което според мен е най-важно. Аз споделих с него, че много ме вълнува, примерно, този проблем: че сред учениците се забелязва рязко разделение и дори отчужденост по етнически признак, има доста ученици-роми, но те сами общо взето странят от българите (не смея да ги нарека мнозинство, щото в някои класове циганчетата вече са мнозинство!), пък и се
чувстват доста големи напрежения между тези две общности, чувства се и неприкривана враждебност. Та мен лично много ме вълнува как това напрежение може да се намали. Е, разбира се, има отделни случаи, в които някои циганчета са сякаш в поблизки отношения с българите, по-добре се разбират с тях, но общо взето, по моите наблюдения, сякаш няма приятели, които да са от двата етноса, това, че не дружат, говори именно за отчуждеността им. Отец Артур ми каза, че по неговото разбиране тази отчужденост (той призна, че това е много сериозен и опасен проблем и според него) може да се преодолее единствено на по-широка основа, примерно чисто духовна или дори човешка: ако, да речем, циганчета и българчета са възпитани в християнски дух, то те ще се възприемат като братя и сестри, етническият признак вече няма да има такова голямо разделително значение, на тази почва според него може да се получи истинско сближаване. То духовното и чисто човешкото съвпадат, в това отношение ние двамата с отец Артур нямаме никакви различия. Да, на чисто човешка, сиреч на духовна основа различията могат да отпаднат, а напреженията да се намалят и дори преодолеят, което значи да се появи усещане за близост. Разказа ми отец Артур за някакъв ученик, с когото разговарял, този ученик го поразил с дълбочината на разбирането си изказвал съвсем приемливи от негова гледна точка и проницателни разбирания и убеждения. За това, примерно, че другият човек, ближният, ни е брат или сестра, защото всички сме Божии деца, че е глупаво ближният да бъде мразен поради това, че е различен, че не мисли като нас и пр., сиреч, изказвал съвсем християнски разбирания. Отецът го попитал откъде знае тия неща, как ги е постигнал. Попитал го също чел ли е Библията. Младежът обаче му отвърнал, че е... мюсюлманин, че е турчин, че тия неща ги бил постигнал като общувал в семейството си, просто така бил възпитан. Ето как чисто човешкото отношение явно стои в корена, в основата на различните духовни учения, поразително е това как монахкатолик и поляк като отец Артур и този ученик от 12-ти клас, мюсюлманин и турчин, имат съвсем близки разбирания, стигнали са до единодушие по най-важни чисто човешки въпроси, т.е. различната вяра явно не им пречи, напротив, сближава ги, а различията са преодолими единствено на тази основа. Аз пък, който на почвата на философията съм стигнал до същите убеждения, защото за мен европейската философия е била водещото (независимо от това, че съм повлиян също и то много силно от Христовото учение), също нямам различия по тези въпроси с тях двамата, ето как на чисто духовна основа може да се получи близост, разбиране, усещане за човешко родство, а тези неща вече правят невъз-
можно зараждането на конфликти или на враждебност. И към една такава космополитна духовна общност на една по-широка основа (да кажем, към момента към нея принадлежат полският католически монах, този въпросният млад човек от турски произход, съзнаващ се като свободомислещ мюсюлманин и аз, учител по философия в същото това училище; но всеки от нас познава други хора с родствени разбирания, виждате как общността ни, като прибавим своите близки хора, почва да нараства!) могат да се приобщават още много други хора, независимо от различията им, независимо дали са българи, турци, роми (цигани) или каквито и да било други. И така да станем постепенно една сила, която да спомага за намаляване на напреженията, на враждебността, да премахва основата на евентуални бъдещи конфликти, които са много опасни, включително не само в българския, но и в европейския контекст. Това, че дори различните християнски деноминации са се общо взето капсулирали, да не говорим за другите общности, включително и национални, религиозни и пр., е една от главните причини за ширещата се отчужденост на различните човешки групировки, ако мога така да се изразя. Много е важно духовните водачи на различните групировки, общности и организации да дадат личен пример за такова едно партниране с оглед намаляване на враждебността, разбира се, никой на тази основа не може да посяга на различията, на културното, на духовното, на религиозното своеобразие; и така, дето се казва, ще можем да осъществим на дело толкова вдъхновяващия девиз на Европа "Единство в многообразието"; а в тази посока, сами забелязвате, трябва много да се работи, като работата ни ще бъде по-ефективна ако почнем да координираме усилията си, а не всеки да дърпа егоистично в неговата посока, което, знайно е, води до това, че "общата ни каруца" общо взето не помръдва от мястото си, нещо повече, продължава да затъва в калта, в тресавището, в дупките по пътя ни и пр. Аз, понеже се занимавам с образование, в тази посока предлагам своята отколешна идея за създаване на дискусионни клубове, където да може да се разговаря по всички въпроси, по абсолютно всякакви въпроси; така именно и може да възникне една мислеща общност от хора, найвече от млади хора, именно тия млади хора по-нататък могат да станат духовни лидери, водачи на своите общности; да не говорим, че на тази основа различните младежи, било българи, роми, турци и каквито и да било други (примерно евреи, арменци и пр.) могат да дадат вдъхновяващ пример за останалите, от друга страна може да се появи и усещане за близост, за духовно и човешко родство, за пораждане на чисто приятелски отношения и т.н., а това са все
23 нещо като мостове, благодарение на които можем да почнем да преодоляваме отчуждеността, враждебността, ненавистта, омразата. И то на чисто човешка, сиреч, на духовна основа. И по този начин не само училището, но и църквата ще почне поефективно да си изпълняват мисията, която по същество е именно духовна; духовното пък е онази субстанция, ако ми позволите така да се изразя, която именно ни свързва, насърчавайки съзнанието, че сме все човеци, които е глупаво да враждуват, напротив, би следвало да се разбират, да си сътрудничат, да се уважават и да се обичат дори. И в това отношение вярата, религията, философията, даже изкуството могат много да помогнат, следва да се научим да провеждаме един пълноценен диалог между различните вярвания, култури, религии, учения, човешки общности или групировки. И така, дето се казва, да започнем поефективно да противодействаме на тъй опасните, гибелни дори тенденции на задълбочаваща се враждебност, отчужденост, недоверие, подозрителност, която, както виждаме, до добро не води, напротив, крайно е опасна и гибелна, на моменти избива в страшни кръвопролития дори, а ако не успеем да я спрем, може да доведе и до неудържима вече по никой начин разрушителна стихия и то дори в глобален план (войни, ексцесии, кръвопролития и пр.).
Ето по такива въпроси размишлявам в резултат на тъй импулсиралия ме вчерашен разговор с отец Артур. Между другото, вчера в процеса на разговора ни той подхвърли следната идея, свързана пак с важния проблем за възпитанието на младите, в това число и нравственото, където, знаем, работите у нас са съвсем изпуснати – и в тази посока още много трябва да се прави. Той ми предложи заедно да организираме нещо като беседа на квалифициран психолог с нашите ученици, който да им говори по една такава тема: за вредата на порнографията върху съзнанието на младите. Отец Артур ме запита дали познавам специалист-психолог, когото да поканим и той да говори пред учениците по такава тема, да води беседа с тях в различните класове; аз му обещах да помисля кого именно да поканим. Той също така ми сподели, че чисто религиозното говорене по въпросната тема се оказва неефективно предвид това, че огромната част от младите
са невярващи, са нихилисти и атеисти. Затова според него е разумно да опитаме да използваме един вид научното говорене по този проблем, нищо чудно то да прояви ефективност. Но се иска добър специалист. Аз много се замислих кого по-точно да поканим. Разни имена ми се въртят в главата, имена на психолози от Пловдив и дори от София, разбира се, по-трудно е да се организира такава една среща ако лекторът, ако психологът е от София, и то при положение, че една обща негова среща с всички ученици не е, не може да е ефективна, по-добре е той да говори пред всички отделни класове. Размишлявайки по този проблем, в главата ми хрумна следното. Темата, да речем, може да се формулира така: "За вредата на порнографията върху съзнанието на младите, на юношите". Или някак другояче, важното е да се намери сполучливо и кратко заглавие. По него може, примерно, да се подготви кратък въздействащ текст на самата беседа, имащ познавателен, информативен характер. Този текст може да се издаде в нещо като свитък, малка брошурка. И може, примерно, да се разпространи сред учениците. Да го четат, да проведат обсъждане върху него в часовете на класа. Някой ученик може да подготви изказване по темата, да се изкаже, след това да направят дискусия. Или пък да се заснеме някакво хубаво клипче с въвеждащи и въздействащи, предразполагащи към размисъл и дискусия думи по темата, което може да се пусне и да се изгледа от учениците във всички класове. Да бъде това клипче примерно 5-10 минути продължително. Може този увод да бъде направен от психолог, може също така да бъде направен от млад човек, който не е безразличен по темата - и има съответните умения да въведе в проблема по свой, оригинален начин. Когато млад човек говори по този проблем, убеден съм, изказването му може да е по-въздействащо върху съзнанията на също млади като него хора. Ефектът е по-друг - понеже има близост на съзнанията. Но може и специалист да направи това въведение. Аз също бих се опитал да представя проблема. Даже ми хрумва да направя едно излъчване по тази тема на моето авторско предаване "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия. Видеозаписът на това предаване вече може да бъде използван за разгарянето на дискусия в съответните класове - и училища. Разбира се, добре би било в предаването да участват и млади хора, в смисъл да се обадят по телефона, да се включат в дискусията. А някой мога да поканя и в студиото, да бъде мой събеседник. Макар че особено по такива теми младите съвсем не обичат да говорят, особено пък публично. И ще ми е трудно да открия такъв събеседник. Но ще видим, ще помисля, ще опитам нещо да нап-
равя в тази посока. Заслужава си да направим нещо по реализацията на предложението на отец Артур. Спирам дотук. Желая ви хубав ден! Бъдете здрави! Ако някой иска да предложи нещо по повдигнатите в този текст въпроси, моля, да заповяда, да каже каквото има в коментарите. ДОБАВКА: Ето някои публикации по темата за вредата от порнографията върху съзнанията на младите: Пагубното порно, пагубния секс, порнографията в истинска светлина (превод), Порнографията – грешната представа за секса, сигурно още много такива текстове могат да се намерят, но иска време, засега толкова. МАСОВИ УБИЙЦИ КАТО ТЕРОРИСТИТЕ – ДЖИХАДИСТКИ, НАЦИСТКИ ИЛИ КОМУНИСТИЧЕСКИ – ПО ПРЕЗУМПЦИЯ СА БЕЗБОЖНИЦИ И САТАНИСТИ, Т.Е. СА ОВЛАДЯНИ ОТ ЗЛИ БЕСОВЕ НЕЩАСТНИЦИ вторник, 24 ноември 2015 г.
Изобщо не са "дълбоко вярващи в Бога фанатици" джихадистите или ислямските терористи. Или ако са вярващи в нещо, това нещо е Сатана, а не Бог. Разликата е принципна. Истински вярващ в Бога човек не може да посегне на живота на друго човешко същество понеже добре знае, че всички човеци са Божии деца, т.е. самият Бог по никой начин не би одобрил такова едно деяние. Нима бащата би позволил на някое от децата си да убие друго негово дете, да убие своя брат или сестра? И нима Бащата на всички човеци, именно Бог, би одобрил такова страшно престъпление, такъв един грях? Тъй че приемете за аксиома, ненуждаеща се от доказване: масови убийци като терористите-джихадисти с факта, че посягат на живота на човешки същества, удостоверяват сами неоспоримото обстоятелство, че са сатанисти, че са служители на Сатана, сиреч, че са богоборци, са противници на Бога. Истински вярващият в Бога човек не убива, има Божия заповед, забраняваща убиването, убиването за вярващите в Бога е най-тежък и непростим грях.
24 Убийците винаги са безбожници, каквито бяха – и са – също така и комунистите. Комунистите по презумпция са безбожници и сатанисти. ИДЕЯ И ИНИЦИАТИВА ЗА НАЙ-ЛЕСНО И БЕЗБОЛЕЗНЕНО ПРЕИМЕНУВАНЕ НА ХРАМА СЪС ЗЛАТНИТЕ КУБЕТА В ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ вторник, 24 ноември 2015 г.
Как ще бъде преименуван Храмът със златните кубета в центъра на София ли? Ами много просто – като всички ние, които имаме българско национално съзнание и чувство за достойнство, просто престанем да го наричаме "Храм Свети Ал. Невски", а започнем да го наричаме "Храм Свети Равноапостоли Кирил и Методий". Да го наричаме така винаги, когато се налага да го упоменем, навсякъде, във всекидневните разговори или пък в дискусиите по медиите и пр. Или в споровете в интернет и пр. И когато все повече хора започнат да наричат Храма със златните кубета в центъра на София "Храм Свети Равноапостоли Кирил и Методий", то в един момент това наименование неминуемо ще се наложи, а онова, другото, унизителното, именно "Свети Ал. Невски" ще се забрави и ще остане в историята като срамен епизод в развитието на България.
Толкова. Просто е. Просто се иска съзнание и чувство достойнство. Просто се иска да почнем да усещаме гаврите с нашата национална свяст и на тази основа да започнем да правим всичко, което ни е по силите – за да престанем да се самоунижаваме, да затъваме в малодушието и недостойнството. БИВШИЯТ ПРЕЗИДЕНТ НА ЕДНА СЕВЕРОИЗТОЧНА ИМПЕРИЯ ВЕЧЕ РАБОТИ В
ЗАТВОРНИЧЕСКИЯ МАГАЗИН В ХАГА, НИДЕРЛАНДИЯ вторник, 24 ноември 2015 г.
your deepest hopes – that all of our children can live and prosper in a world of peace.”
25 ситуация, в която се намираме – напротив, изобщо не съм съгласен! Ето и въпросната мисъл:
Ronald Reagan ИСТАНБУЛ И БОСФОРА вторник, 24 ноември 2015 г.
МОЕТО ЖИТЕЙСКО ОБЯСНЕНИЕ ЗА ТОВА ЗАЩО КИТАЙСКАТА ИКОНОМИКА СПОРЕД МЕН НЯМА БЪДЕЩЕ сряда, 25 ноември 2015 г.
2015 г. Бывший президент одной из восточно-европейских стран за работой в тюремном магазинчике. Гаага, Нидерланды. Още снимки виж в: Гейропа и Пендосия в картинках (39 фото)
Виж също и: Турция может закрыть Босфор для кораблей России ДА СЛАВИМ БОГ ЗА НЕГОВАТА ПОМОЩ!
КОМУНОИДИ-РУСОФИЛИ БЯГАТ ЗА ПУТИНЛАНДИЯ
сряда, 25 ноември 2015 г.
вторник, 24 ноември 2015 г.
РЕЙГЪН ЗНАЕШЕ ОБАЧЕ КАК ДА ПОСТИГА И ДА ПАЗИ МИРА сряда, 25 ноември 2015 г.
„И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.“ (Псалом 50:15) Ще прославим ли Бог за Неговата помощ? ЕДНА ОТ МАЛКОТО МИСЛИ НА ЛЯВОТО (АНТИ)АМЕРИКАНСКО ПЛЯМПАЛО ЧОМСКИ, С КОЯТО ВСЕ ПАК МОГА ДА СЕ СЪГЛАСЯ сряда, 25 ноември 2015 г.
“I wish to speak to you personally as a husband, father, and grandfather who shares
Една от малкото мисли на лявото (анти)американско плямпало Чомски, с която все пак мога да се съглася... Което не значи, че съм съгласен с останалите му интерпретации на самата
Наскоро си купих нова китайска всекидневна чанта, от тия, дето човек може да си носи разни тетрадки и дори лаптоп. Външно изглеждаше добре. Съвсем добре. Но... Още при първото ползване на един от циповете т.н. "затваряч" се счупи, да, оказа се, че е от пластмаса и се счупи! Отидох да върна чантата, не могло, тия неща нямали били гаранция! Седнах и сам оправих ципа – като сложих плъзгачзатваряч от друг цип. Излязох най-сетне за пръв път с новата чанта. След около 5 минути тя се разши на мястото, където се държи колана за слагане през рамо и чантата ми падна на мокрия тротоар! В резултат сега се чудя дали тъй мощната китайска икономика изобщо ще оцелее след клетвите, псувните и проклетиите, които получи тия дни от моята собствена уста! Имам чувството, че изобщо няма да оцелее, тъй че ако чуете, че китайската икономика в скоро време я сполети срив, той най-вероятно ще се дължи непременно на моите клетви! Псувах китайския комунизъм така пищно и сочно както комай не съм псувал и съветския, да не говорим пък за българския! Една икономика, която се основава на измамата и прецакването на клиентите и изобщо не държи сметка на качеството на продукта и на това клиентът (потребителят)
да е дълготрайно доволен, е икономика, която по моя преценка няма бъдеще. ПРОТИВ ДОМОГВАНИЯТА НА ПРЕДАТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ИНТЕРЕС сряда, 25 ноември 2015 г.
Аз пък съм твърдо ЗА използването на военни бази от САЩ на българска територия! Щото това е най-сигурната гаранция за независимостта на страната ни от Русия, най-големият враг на българската свобода! За мен българският интерес стои твърдо над руския имперски интерес – аз обичам България повече от Русия. Не мога да жертвам българския интерес за да угодя на руския – в името на някакви глупави "братски чувства" към лъжливите ни "освободители". За т.н. "русофили" нещата стоят явно съвсем наопаки... БОРБАТА ЗА ПО-ДОБРА И ПО-СИЛНА БЪЛГАРИЯ МИНАВА ПРЕЗ КАТЕГОРИЧНАТА ПОБЕДА СРЕЩУ НАЙ-ГОЛЯМАТА ЗАПЛАХА – КРЕМЪЛ И НЕГОВИТЕ ПОМАГАЧИ сряда, 25 ноември 2015 г.
Какво всъщност представлява хибридната война
Изминаха 10 дни от интервюто на президента Плевнелиев пред Индипендънт. От тогава насам, се изля колосален поток от критика, обиди, клевети и откровени лъжи срещу държавния глава на България. Тъкмо тази невиждана кампания на омърсяване и поругаване е ярко потвърждение на думите на президента и тя дава чудесна възможност да посочим много от онези "медии" и популярни лица у нас, които воюват в редиците на кремълската хибридна армия. Дава се възможност да се види и какво всъщност представлява хибридната война на Русия срещу България. Разбира се Плевнелиев има аргументи. Външното разузнаване на страната е на прякото му подчинение и той със сигурност има много по-добра информация от всички, които излязоха да го плюят. А виждаме Русия се изявява като най-голямта заплаха за мира в Европа. Кремъл поддържа няколко конфликта на територията на континента: Източна Украйна, Молдова (Приднестровие), Грузия, АрменияАзърбайджан. Заплашителното поведение на Кремъл срещу различни европейски държави, дрънкането му с ядрени оръжия са сред най-важните световни теми от години насам. Путин крепи касапина Асад, неговите самолети бомбардират цивилно население в Сирия и така поддържа огромния бежански поток към Европа. И при това положение да наричаш Плевнелиев "идиот" (Карбовски, Мичев) е явен признак, за ниска култура и обслужване на чужди интереси. Като също Румен Петков, който се направи, че не знае, че президента даде своето интервю преди атентатите в Париж. Позорно е, че откровени продажници на Кремъл намират устойчив прием в национален ефир. Тук са няколко от материалите срещу Плевнелиев, които показват, че имаме много голям проблем. Нашата обществена среда е силно отровена от глашатаите на Кремъл, техните лъжи, клевети и обиди срещу България и нейните институции. България не помни по-големи национални предатели от русофилите. Това правило важи и днес. Тук са и онези медии, които водят война с Протестна Мрежа, Бивол, "соросоидите", водят война срещу всички, които желаят да видят една по-успешна България. Особено яростно защитават корумпираната ни съдебна система и особено Цацаров, всесилния прокурор на статуквото, който работи за всичко друго но не и за онова, което искаме всички – справедливост. Същите тези "медии" ще видите да насъскват нашето общество, срещу бежанци, роми, турци, срещу представители на различни вероизповедания, особено протестантски и евангелски християнски общности. Целта е ясна – разделяй и владей. Едно общество, разкъсвано от омраза, е лесно управляемо.
26 Вижда се как се кланят на Бойко Борисов. Според мен, защото олигарсите на статуквото, тясно свързани с Кремъл (като Пеевски) разчитат, че Борисов ще продължава да отделя от баницата и за тях. Вижда се, че медиите на ДПС (тук представени от blitz и пик) всъщност водят прокремълска пропаганда. Тоест ДПС и цялата им ДС закалка са в кремълската хибридна армия. Но това не е единственият признак, по който могат да бъдат изобличени. Тук са и част от онези "медии", които бяха стабилно финансирани от КТБ и съответно част от схемата за най-големия грабеж над България от последните години (кражбата на 4.5 млрд лв). Тук са и печалните Хаштаг и "Институт за модерна политика" на Борислав Цеков, които всеха активно участие в аферата с медийните пакети на последния референдум. Важно е да се отбележи, че пропагандата на Кремъл минава освен през утвърдени "медии" но и през безчет (преди време ги докарах до над 70) полу-анонимни и на вид аматьорски сайтчета. Такъв е случая със "Свободно слово". На скрийн шота се вижда реклама на фирма. Неин собственик е Светослав Пожидаев, от младежкото БСП, претендиращ че е организатор на протестите с/у шистовия газ. Същия събираше подписи за референдума за Белене. С невинни на пръв поглед сайтове, пропагандата на Кремъл цели да внуши доверие. Въобще разглеждайки тези лица, няма как да не стане ясно, че борбата за подобра и по-силна България, минава през категоричната победа срещу нашата найголяма външна и в случая вътрешна заплаха – Кремъл и неговите помагачи у нас. ПРЕВЪРНАЛИ ЛИ СМЕ СЕ В РОБИ НА ГРЕХА, ДАВАМЕ ЛИ СИ СМЕТКА ЗА ТИРАНИЯТА НА ПЛЪТТА И НА ПОРОКА? четвъртък, 26 ноември 2015 г.
Тази сутрин, пък и в последните дни упорито мисля по тема, която може условно да се определи, примерно, така: до какво се свежда тиранията на греха? Знаете, аз на едно място вече подхвърлих (виж: Да се научим да провеждаме пълноценен диалог между различните вярвания, религии, учения, поколения, етноси, култури, човешки общности), че имам
намерението да пиша и да говоря (примерно в предаването "На Агората..." или във видеоклипчета за блога си) по въпроса за вредното влияние на порнографията върху психиката на младите; е, тръгвайки от този проблем, стигнах до такава една формулировка за въпросната тирания на греха, признавам, идеята ми за нея се роди под влияние на този откъс от Евангелието, който срещнах на едно място (Пагубното порно, пагубния секс, порнографията в истинска светлина (превод)): Иисус Христос е казал: “Ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.” (Йоан 8:31,32) Онези, които слушали тези Негови думи, обидени Му задали контравъпрос: “Ние... никога и никому не сме били роби; как Ти казваш: свободни ще станете?” (Йоан 8:33) Спасителят обяснил: “Истина, истина ви казвам: всякой, който прави грях, роб е на греха... И тъй ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.” (Йоан 8:34, 36) Та значи този израз "роби на греха" според мен има възлово значение когато се захванем да мислим за опасното, за крайно вредното влияние върху психиката на младите: младите, под влияние на порното, стават наистина роби на греха, това по мое преценка е главното. Разбира се, може още много да се пише за това какви по-точно или конкретно са ефектите на порнографията върху психиката на младите, но този момент наистина може да бъде изведен на съвсем преден план. Робът на греха се е поддал на тази именно тирания на греха, която се шири в господстващото съвременно чисто консуматорско отношение към всичко, в което и самият порок е станал нещо като най-съблазнителна стока. Да, сексът в рамките на порнографията е просто една стока, при това най-достъпна, практически безплатна, вече благодарение на интернет почти не ти се налага да плащаш за да си доставяш тази толкова коварна и опасна стока. Ние, разбира се, не съзнаваме колко опасна и коварна, колко вредна е тази стока, склонни сме да подценяваме разрушителното й влияние върху младежката, върху юношеската, да не говорим пък дори за детската психика; страшно е това влияние и аз имам намерение да се опитам да покажа колкото се може по-разбираемо и ясно в какво то по-точно се изразява. А днес, в днешно време младите, предполагам, всекидневно гледат порно, моите наблюдения са такива, едва ли има млади хора, които да са се опазили от тия вредни и разрушителни за психиката на младия човек ефекти на порнографията. Разбира се, на едни хора порнографията ще навреди повече, на други – помалко, това вече зависи от особеностите на психиката, а те са предимно индивидуални. Но е безспорно, че на всички хора, прист-
растени към порното, ще навреди в една или друга степен, а понякога и фатално. Разбитата, деградирала психика и личност в крайна сметка е крайният резултат, който се среща все по-често, макар понякога изобщо да не си даваме сметка за него. Психичните заболявания, по последните проучвания, са така напреднали, че вече от 5 човека един е психично болен (което не означава, че останалите 4-ма са "съвсем психично здрави"; ясно е, че "съвсем психично здрави хора" в наше време няма, всички си страдаме от своите психични налудности, мании и болести, понякога съвсем тихо, незабележимо протичащи. Но мисълта ми е, че и психичните болести, и "нормалните" в психично отношение странности на хората са общо взето все сексуално обусловени; даже престъпленията от какъвто и да е род в крайна сметка, в корена си, са сексуално обусловени: да си масов убиец, да станеш терорист, убиващ безпричинно съвсем невинни хора, нима това не е израз на дълбоко поразена в корена си психика?! А коренът на човешката психика, както това модерната психология убедително показа, е именно сексуалността или тъй нареченото безсъзнателно (Id, То), което обхваща, така да се рече, огромната част от психиката, според Фройд – девет десети от психиката ни е несъзнавана, а само една десета е съзнанието. Така поставена, темата е огромна, за да изясни човек по-детайлно и при това съвсем понятно ония вредни, опасни и разрушителни влияния на порнографията, на изображенията на разврата, на пристрастяването към тях ще му се наложи да извърви доста дълъг път. При това трябва паралелно да бъде показано какво е нормалното функциониране на душевните сили, какви са нормалните взаимни отношения между тях, та на тази основа да изпъкне по-ясно онази ужасна деформация, която се поражда когато една душевна сила, именно тъй мощното безсъзнателно (в лицето найвече на сексуалността, на либидото) се превърне в тиранин, в хегемон, когато благодарение на това тя започне да диктува, да командва положението или парада, когато стане доминираща, а пък всички останали душевни сили (ум, чувства, въображение, воля, разум, вяра и пр.), на тази основа, биват потискани или дори елиминирани. С моя чест събеседник, именно католическият монах отец Артур, който именно ми постави, в наш наскорошен разговор, тази толкова важна тема, стигнахме до убеждението, че порнографията, респективно грехът на почвата на сексуалните излишества (развратът, пристрастеността към чистия разврат) е значително по-опасна от наркотиците, че човекът, пристрастен към наркотици, значително по-лесно може да се освободи от зависимостта от тях, отколкото от зависимостта си от порнографията, която имен-
27 но олицетворява греха и безрезервната отдаденост на порока, на разврата.
При това трябва да се вземе предвид, че пристрастените към порното не са пристрастени непосредствено към самия разврат, а те се пристрастяват по-скоро към съзерцанието на въпросните сцени на разврат, на въпросните изображения, снимки или видео-изображения, на тази почва те започват да получават някакво съвсем непълноценно ерзац-удоволствие (псевдоудоволствие), което в един момент започва да замества истинското удоволствие, което може да бъде получено единствено благодарение на любовта, на пълноценното душевно-телесно единение на два индивида. В отдадеността на порнографията, на чисто визуалното и повърхностно съзерцание и псевдопреживяване на разврата – и най-вече в деформираното, ощетено съзнание, породено на тази почва – изцяло бива елиминирана тази най-важна страна, именно емоционално-душевната и духовната, поради което въпросното псевдоудоволствие не само е крайно ощетено, но е и извратено, а на тази почва възниква онази крещяща в крайна сметка сексуална неудовлетвореност, която подобно на бич плющи върху главите - и терзае подобни жалкото, окаяно съществуване на такива нещастници. А на тази почва вече се стига било до пълна психична и личностна деградация на индивида, или пък до избиване в друга посока, примерно криминална, имам предвид сексуално обусловените престъпления, престъпленията на сексуална почва (убийства, включително и масови, бесовщина от какъв ли не друг характер, посегателства върху личността от злоба, от завист и пр.). Темата, поставена по този начин, е безкрайна. Има и един друг възлов момент, на който ми се иска да обърна тук внимание, щото моя подход към явлението, вярвам разбирате това, е не чисто психологически или сексологически, а е интегрален, и то именно на основата на философията, която единствена може да обхване всички моменти и аспекти в нещо цялостно и завършено. И този също толкова главен възлов момент е свързан именно с безкрайната тема за свободата, в случая – т.н. сексуална свобода. Отдадените на порока си въобразяват, че са постигнали един вид някакви
28 илюзорна "пълна свобода", живеят с тази мания, с тази вманиаченост, с илюзията за една такава мнима и фалшива свобода, имат, предполагам, такова едно усещане, а истината, уви, е че те всъщност са се превърнали в най-жалки роби на греха, нещо повече, аз бих си позволил да кажа, да се изразя и така: превърнали са се в роби на своето тяло, най-вече на своя собствен полов орган. Пълно е в днешно време с хора, които са именно такива роби на своя полов орган, а това е едно много страшно робство, това, бих си позволил да кажа, е най-страшното и жестоко робство. (Тук, в това отношение, човек не може да е просто слуга на половия си орган, той непременно става именно роб, и то роб завинаги!) По принцип нещата стоят така: една от найсъществените задачи на живота ни е да култивираме, да очовечим инстинкта, свързан с продължението на живота, това е именно сексуалния, половия инстинкт. Човек цял живот е принуден да води страшна битка с този звяр, с това животно, каквото по естеството си представлява нашата сексуалност. Да култивираш, да придадеш човешка и приемлива форма на задоволяване на сексуалния си инстинкт е една от най-важните задачи на живота ни. Решаващият период за този съдбовен процес е периода на половото съзряване, периода на юношеството, т.н. тинейджърски години, когато душевните сили се конституират - и когато сексуалният инстинкт започва своята безпощадна борба за пълна доминация, за пълно господство над душата, а тази претенция трябва по някакъв начин да бъде озаптена, което може да стане чрез подсилване на другите душевни сили, именно съзнанието, разума, чувствата и пр. Порнографията, обожествяването на разврата, преклонението пред порока и греха обаче работи в съвсем другата, в противоположната посока, което именно и е причина за тъй опасната пълна разруха на душевния свят, на психиката на младия човек под влиянието на въпросната порнография. Вместо младият човек да бъде подпомогнат в своята неравна битка за очовечаване на инстинкта (което е предпоставка от юношата да се роди именно човек, в това число и пълноценен мъж или жена, а не нещо друго!), порнографията работи, казахме, в противоположната посока, т.е. спомага, импулсира, подтиква жизнения провал на личността на младия човек. По тази именно причина гледането на порно съвсем не е нещо безобидно, както, уви, смятат повечето хора, а също така и родителите. Прочее, повечето от самите родители сами имат крайно деформирано под влияние на порнографията съзнание, имат, предполага се, крайно ощетена в духовно отношение личност, което е сигурна предпоставка те сами да спомагат, често безсъзнателно, съдбовния жизнен провал на собствените си деца. Та нещата, както виждаме, наистина и
изобщо не са безобидни – както обикновено си ги представяме. Още много трябва да се пише по темата, но това като едно въведение, като първи стъпки, е достатъчно. Пък и ми се налага да ида до болницата по работа, та затова принудително трябва да прекратя писането на този текст. Днес в предаването си по Пловдивската обществена телевизия, в предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" ще се опитам да проведа дискусия със зрителите по тази тема, ще се опитам да провокирам по-сериозен разговор, да видим какво ще се получи, щото темата, сами виждате, е крайно "щекотлива", обикновено у нас не обичаме да разговаряме публично по такива "хлъзгави" теми. По които точно по тази причина трябва да се говори много по-настойчиво, та да победим съпротивата срещу тях. Такава е и задачата на философите – да провокират подобни разговори по най-неприятните на човечеството, ала за сметка на това найважни за живота и човека – за живота на човека – теми. Е, според силите си се опитвам да правя това, т.е. да си върша работата. Между другото който иска да прочете повече по тия толкова важни теми – за да се подготви, примерно да разбере точния смисъл на безсъзнателното, на сексуалността, за ролята на Аз-а и т.н. – може да отвори моята книга ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: ПСИХОЛОГИЯ, която има пет издания и редакции, всичките са достъпни и онлайн, има и учебно помагало по нея, подготвено за младите, за учениците. Друга една моя книга, която може да ви помогне и да задълбочи разбирането ви, е книгата ми ЕРОТИКА И СВОБОДА, тя е написана на съвсем модерна основа, диалогична, където всеки сам би могъл много да постигне в разбирането си – с нейна помощ. И на други места съм писал по тия теми, примерно в книгите ми ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА (Въведение в практическата философия), ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ (Етика на достойнството) и т.н. Много от родителите по престъпен бих си позволил да кажа начин нехаят за своите деца, не правейки нищо за да ги подпомогнат в тази най-важна, стратегическа бих казал посока. За пълното безхаберие на образователната ни система по тия проблеми изобщо не си струва и да се говори. Младите са оставени на произвола - и на капризите, тиранията, диктата, на суетностите и изкушенията на този огромен мръсен океан, който ни залива отвсякъде, океана на материализма, нихилизма, на аморализма, на бездуховността. Частен случай на тази тирания е именно и хегемонията на въпросната порнография. Но да ставам, че закъснявам вече. Бъдете здрави, хубав ден ви желая! И приятни размисли по подетата вече, така или иначе, тема. Скоро ще поговорим (и попишем) още, живот и здраве да е само!
ЗНАЕТЕ ЛИ ЗАЩО СТАРАТА СТОЛИЦА НА РУСИЯ ВЕЧЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕИМЕНУВА НА "САНКЦ ПУТИНБУРГ"? четвъртък, 26 ноември 2015 г.
Иво Инджев пак е написал унищожителна статия в блога си, представляваща директно попадение право в десетката, използвайки при това руски пропагандни камъни, които удрят непосредствено в крайно твърдата, прекалено лъжлива кагебистопутинска и железо-бетонна комуноидна руска глава; ето, четете, порадвайте се, наслаждавайте се: Санкц Путинбург, Автор: ИВО ИНДЖЕВ След като днес на практика започнаха да действат руски търговски санкции срещу стоки от Турция (която отказа да се включи в западните санкции срещу Русия), ще бъде справедливо да си спомним причините за лавината от двустранни и международни санкции, с новините за които ставаме и лягаме вече втора година. Само факти. През март 2014 г. , възползвайки се от слабостта на миролюбивата Руска федерация, специално подготвени украински части нахлуха на руска територия, с цел да я окупират и анексират на основание на историческия факт, че Киевска Рус е създателка на Русия и има законното право да предяви претенцията си към всяка част от уж руската земя. Оранжеви човечета без обозначителни знаци нападнаха руски казарми и учреждения, които, поради безвластието в Москва и предварително взетите мерки от страна на украинската агентура в тях, бяха заварени напълно неподготвени да окажат съпротива. Могъщата украинска армия се включи по въздух, суша и море, но украинският фашист Порошенко (избран покъсно за президент милионите украински фашистки избиратели) отказа да признае украинската роля в окупацията, поне до нейното успешно завършване, когато с гордост си призна как е преметнал целия свят с лъжата, че нямал нищо общо с оранжевите човечета. Украинското вероломство, разбира се, породи остро недоволство в ЕС и САЩ. Ето защо те наложиха санкции на миролюбивата Руска федерация, жертва на фашистката украинска хунта. Москва използва законното си право на самоотбрана и нало-
жи санкции на собствения си народ, лишавайки го от вноса на западни храни. В желанието си да отклони вниманието на света от факта, че не участва в западните санкции, Турция реши да се намеси военно в размирния руски кавказки регион, бомбардирайки гранични райони на миролюбивата Руска федерация. Турция се реши на тази интернационална помощ в борбата с кавказкия екстремизъм в резултат на факта, че Русия много иска, но понеже е истински демократична държава, не може да спре свободното движение на хиляди бойци към Близкия изток. Както е известно, Руската федерация няма служби за сигурност и това обяснява защо властите не могат да попречат на този експорт в особено големи количества. В резултат на серията турски въздушни провокации срещу миролюбивата Руска федерация, обяснени лукаво от Анкара като „грешки в навигацията”, се стигна до постоянно напрежение по турско-руската граница, което ескалира до свалянето на руски бомбардировач на граница между Турция и Сирия. (Прочети ДО КРАЯ) МАЛКО ФИЛОСОФИЯ ЕДВА ЛИ ЩЕ НИ НАВРЕДИ
неистина и е ежедневна задача на човека да съди между двете. Да, това е трудно и екзистенциално изнурително – така е. Но да бъдем реалисти: един свят, в който има и истини, и лъжи е за предпочитане пред свят, пълен само с лъжи. А при очевидната невъзможност на свят, пълен само с истини, става ясно и че това е всъщност единственият възможен свят. И не само е възможен, ами е и възможно най-добрият от всички възможни светове. Колкото и да не ви се вярва!" Emil Jassim Милош Форман сравнява живота в социализъм и на Запад с живота в зоопарка и джунглата. В джунглата е опасно, можеш да бъдеш изяден, трябва сам да се справяш, но си свободен. В зоопарка те хранят, няма да те изяде друг, ама си в клетката. Когато клетките се отвориха не всяко животно бе готово да излезе навън! Ivo Kavaldzhiev ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ 19 НОЕМВРИ, ТЕМАТА Е: НАКЪДЕ ОТИВА СВЕТЪТ? четвъртък, 26 ноември 2015 г.
четвъртък, 26 ноември 2015 г.
29 След като чух тъй изразителния термин "опраскване", употребен от многообичния ни премиер, си помислих дали пък той самият (или негов приближен) не е дал нареждане аз самият да бъда опраскан незабавно – след като уволнението ми от работа се състоя само седмица след като имах наглостта да изпратя на премиера Борисов едно публикувано в блога ми прекалено откровено отворено писмо?
Нищо чудно да е станало точно така, моите екзекутори (назначени на власт от негов министър) да са получили нареждане да бъда опраскан и, естествено, да са я изпълнили съвсем старателно и в срок. Още повече, че има сведения, че тия същите били в някакви тайнствени лични отношения с многообичния ни премиер, били един вид негови протежета, а пък премиерът, както виждаме, явно си пада много по въпросното опраскване. КАКВО ЩЕ ДОНЕСЕ НА РУСИЯ ЕВЕНТУАЛНАТА 13-ТА ПОРЕД ВОЙНА С ТУРЦИЯ? петък, 27 ноември 2015 г.
Приятно гледане, приятни размисли! Налага се, с оглед на ширещата се непонятна за мен носталгия по "твърдата ръка", да споделя разсъжденията на един философ, който логически обяснява част от проблема на "разочарованите от демокрацията": "Разочарованието от демокрацията се състои в това, че след 10-ти ноември 1989 г. светът се оказа изпълнен с истина и лъжа – и хората трябваше сами да полагат големи усилия да разграничават едното от другото. Това се оказа нелесно по принцип и особено неимоверно за ленивия ум на постсоциалистическия човек, свикнал с комфорта на вселъжението. Той очакваше новият свят да е изпълнен само с истина, точно така, както старият му свят бе изпълнен само с лъжа. Но между комфорта на общоотрицателния ад и общоутвърдителния рай зае мястото си отново все същият добър стар просто грехопаднал и частноутвърдително-отрицателен свят, в който по Аристотел някои неща са истина, а други са
ПЕТЪР СТОЕВ ОТ БУРГАС Е АВТОР В СПИСАНИЕ ИДЕИ четвъртък, 26 ноември 2015 г. Виж: Война с Турцией станет для России смертельной ошибкой — видеосюжет от Newsader НАИСТИНА, КОЕ ТРЯБВА ДА ИМА ПРИОРИТЕТ – СВОБОДАТА ИЛИ СИГУРНОСТТА? петък, 27 ноември 2015 г. Неговият блог. ДАЛИ И МЕН НЕ МЕ ОПРАСКАХА ПО НАРЕЖДАНЕ ОТГОРЕ? петък, 27 ноември 2015 г.
Иван Костов: Свободата не може да има приоритет пред сигурността на хората (видео) "Правовият ред трябва да е етично неутрален, не може да прави компромиси", казва той при Цветанка Ризова
Иван Костов поставя интересен въпрос за мислене и обсъждане: Кое трябва да има приоритет – свободата или сигурността? Темата е чудесна. Примерно за обучение на ученици, на млади хора – в часовете по гражданско образование. Аз лично смятам да я поставя на моите ученици. За да сипя масълце в дискусията може да използвам и тази дадена във въпросителна форма парафраза на известните думи: "Който е готов да пожертва свободата заради сигурността дали не рискува да загуби и двете?".
Думата "сигурност" кореспондира с другия печално известен израз: държавна сигурност (ДС). Имахме ли, прочее, сигурност в епохата на Държавна сигурност, в епохата на комунизма, когато заради илюзорната сигурност бяхме пожертвали изцяло свободата си? Не, оказа се, че никой за нищо не беше сигурен тогава, даже и диктаторът Т.Живков не беше сигурен, ето, гътнаха го руснаците когато си поискаха. Не бяхме сигурни дали ще си купим даже хляб в петък вечер, щото магазините не работеха в събота и неделя. За нищо тогава човек не беше сигурен. Излиза, че като пожертваме свободата заради сигурността неминуемо губим и двете, нали така излиза? Тръгнем ли по пътя на жертването на свободата (независимо от удобните предлози за това), има риск да се подхлъзнем по опасна наклонена плоскост, по която няма удържане – и която до добро не води. Тъй че тезата на Костов е твърде дискусионна. Нападките му срещу "либертарианството" – също. Била се провалила "либертарианската идеология" по същия начин както се бил провалил комунизмът – откъде-накъде? Трябва много да се мисли по тия въпроси. Костов ги поставя в смислена форма, подклажда дискусията по тях. Тоя Костов – все той е виновен за всичко, ето, сега е виновен и за това да започнем да мислим и да разговаряме по тия сложни въпроси? С Б.Борисов е значително по-добре, той такива въпроси не поставя, при него няма такива трудни въпроси, он, милият, сичко си знае без да мисли изобщо... НЕ ТУРЦИЯ, А РУСИЯ Е ЕСТЕСТВЕН СЪЮЗНИК НА "ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА", ПРИЧИНАТА Е ЧЕ И ДВЕТЕ ДО СМЪРТ МРАЗЯТ ЗАПАДА И НЕГОВИТЕ ЦЕННОСТИ
петък, 27 ноември 2015 г.
Другарят рублопоклонник Мартин Карбовски цитира едно друго руско мекере, именно Ангел Джамбазки: "Турция и Ислямска държава са най-близки съюзници. Обречени са на сътрудничество. ИД е инструмент и оръжие на нео-османистката експанзия на Ердоган в Близкия изток и на мечтата му по възраждане на Османската империя. Днес Турция и Ислямска държава все повече се сливат в едно. В превръщането на кемалистката светска Република Турция в Ислямска държава Турция, оглавявана от султан Ердоган." (Виж: Ислямска държава Турция, Автор Ангел Джамбазки) Кратък мой коментар във Фейсбук по този повод: Руските мекерета, рубладжиите винаги лъжат. Но в някакъв смисъл са полезни: истина е винаги противоположното на онова, което твърдят. Не Турция, а Русия е естествен съюзник на ДАЕШ, на въпросната "ислямска държава". Причината е: и двете до смърт мразят Запада и неговите ценности. Това ги обединява. Турците изобщо не мразят Запада, а са част от него. ИДЕЯ И ИНИЦИАТИВА ЗА ПРИНЦИПНО РАЗЛИЧЕН НАЧИН ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ НА УЧЕБНОТО ВРЕМЕ В УЧИЛИЩЕ
30 учениците, ученето е духовна и умствена дейност, която не може да бъде провеждана под диктата на този вечен дефицит на време – и циркулирането и галопирането на децата от час в час, от предмет в предмет. Това е страшен терор върху съзнанията им и води до обезсмислянето на цялата учебна дейност. Тази е една от причините младите да са отвратени от ученето и от училището. Има друг начин за организиране на учебното време, в него основна роля следва да играе свободния избор на ученика. когато има вътрешна потребност ще учи по този или онзи предмет, а това е индивидуално. Няма как цял един клас, цяла една група едновременно да имат такава една вътрешна потребност. Цяло чудо е ако имат. Обикновено нямат и не могат да имат. По тази причина следва да отпаднат не само учебните часове, но и учебните класове. Индивидът следва да е водещото. Та по тази принципно нова "система" на организация на живота в училище ще пиша тия дни. И ще го оформя като предложение до МОН, а най-вече до всички учители и ученици. И до родителите. Щото все пак ние, родители, ученици, учители и граждани сме главният фактор, а не чиновниците от образователното ведомство. Ние следва да решаваме всичко. От нас следва да идват и инициативите за промяна. Стига сме спали, давайте да се размърдаме малко! Хубав ден ви желая. Сега бързам за училище, нямам време повече да пиша. Бъдете здрави! РУБЛАДЖИИТЕ СА ПРЕЗРЕНИ РОБИ НА ТИРАНИЧНАТА РУСКА ИМПЕРИЯ, ВОЮВАЩА С БЪЛГАРСКИЯ СТРЕМЕЖ КЪМ СВОБОДА петък, 27 ноември 2015 г.
петък, 27 ноември 2015 г.
Из: Свалянето на руски самолети, хеликоптери и руско-турски маски, Автор: ИВО ИНДЖЕВ
От няколко дни мисля за една нова идея, свързана с принципно нов подход при организацията на учебния процес в училищата. Свежда се до предложение за отпадане на т.н. "учебни часове", за принципно друг начин на организация на учебното време. Часовете и звънците тероризират
... Когато Путин обяви идеята си да замени дружбата си с България с турска такава, местните русофили изпаднаха тук в пропаганден екстаз от правилността на това решение. Сега Путин се жалва, че Турция му забила нож в гърба. А местните му слуги у нас веднага се съгласяват, че турците (вече) не са му такива големи братушки.
Такава е жалката картинка на робуването на руската политика, което цари днес в главите на желаещите да обясняват с турското робство собственото си робско поведение пред империята, победила по нашите земи не толкова Турция, колкото българския стремеж към свобода. НЕКА ИЗОБЩО ДА НЕ ПОДЦЕНЯВАМЕ ЧУВСТВАТА! петък, 27 ноември 2015 г.
Уменията, от които се нуждаем, за да се справяме с трудностите, не се зараждат в мислите, благодарение на нечии инструкции, наставления и поучения, а в чувствата – в чувството, че аз мога да се справя. Това е чувството, че независимо какво става, аз мога да намеря разрешение; чувството, че и преди съм имал тежки моменти и съм ги надживявал добре; чувството, че дори и когато се чувствам изгубен, винаги има към кого да се обърна. Може да наречете това чувство оптимизъм; може да го наречете увереност; може да го наречете вяра; може да го наречете надежда. Както и да го наречете, ако се научите на него от ранна възраст, вероятно никога няма да го изгубите. Ако пък не го научите от ранна възраст, има вероятност изобщо да не се сдобиете с него. Детските корени на щастието, Едуард Халоуел (Цитиран от Gayane Minassian) СВОБОДАТА Е АБСОЛЮТНА ЦЕННОСТ, ТЯ РАЖДА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ петък, 27 ноември 2015 г.
По зададената от И.Костов тема (виж: Наистина, кое трябва да има приоритет –
свободата или сигурността?) вече се изказаха доста хора, ето и разбирането на политолога Огнян Минчев, което срещнах във Фейсбук и публикувам и тук, с оглед да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ: Сигурност или свобода? Свободата е абсолютна ценност, която изразява най-дълбоката същност на човека като духовно същество. Свободата е едновременно цел и средство на най-цялостното самоосъществяване на личността в стремежа й да постигне своя Божествен първоизточник. Като абсолютна ценност и смисъл на човешкия живот свободата не е подвластна на никакви предусловия за съществуването си – социални или физически. В този смисъл човек може да бъде свободен в затвора, на бесилото (Васил Левски) или в стремежа си да надхвърли конвенционалните граници на своето физическо битие – да покори Еверест, да полети в космоса... Съвестта е единствената граница на иначе абсолютната свобода. Гражданските и политическите свободи са функционално производни на абсолютната ценност свобода, но я реализират в обществена среда на баланси и релативизъм. Твоята свобода е моя отговорност, границите на твоята свобода са начало на моята свобода, свободата на твоя юмрук свършва там, където започва моя нос. Така свободата в общество е ограничена, а в добрия случай – подлежи на самоограничение. Надарен със способността да различава добро от зло, разумният човек се самоограничава в социалното битие на своята свобода – в съвкупността на своите права, за да направи съвместното социално упражняване на правата и свободата възможно. Това самоограничение стои в основата на демократичното обществено самоуправление. То преодолява състоянието на обществото като „война на всеки срещу всеки” (Т. Хобс) и прави възможно договарянето на хората като граждани – като разумно самоограничаващи се същества. Така сигурността на общността не може да противостои на свободата и правата на гражданите. Сигурността е част от колективното и разумно самоограничение, което прави изобщо възможна общността – обществото. Ако около нас гори пожар, ние се отказваме от удоволствието да се разходим надвечер и отиваме да го гасим – защото огънят заплашва да унищожи дома ни и близките ни. Когато има заплаха от терористичен акт, разумният човек доброволно се отказва от част от своя личностен имунитет и позволява да го проверят преди да се качи на самолет или влак. Да се откажем от свободата си в полза на сигурността означава само, че някой има достатъчно възможности да ни измами, за да злоупотреби с нашия съзнателен граждански избор да се
31 самоограничим за да подпомогнем оцеляването на общността. Т.е. – проблемът не е в несъвместимостта на сигурността със свободата. Проблемът е в злоупотребата със свободата под претекста за по-голяма сигурност. Проблемът е политически, а не ценностен. Ognyan Minchev КАК ГОСПОДИН ПРЕМИЕРО СЕ ОБЛЕКЧАВА ОТ СЪРБЕЖИ В КИТАЙ петък, 27 ноември 2015 г.
КАМЕРИТЕ ХВАНАХА БОЙКО БОРИСОВ В НЕУДОБНО ПОЛОЖЕНИЕ ИСТИНСКИ ОБИЧА САМО ОНЯ, КОЙТО ОБИЧА БЛИЖНИЯ ПОВЕЧЕ ОТ СЕБЕ СИ петък, 27 ноември 2015 г.
„Всеки, който от чиста любов жертва своя живот заради ближния, ще намери под гробната си плоча ключ към вечността. Да обичаш някого просто така – това все още не е достатъчно. Трябва да си готов да го обичаш повече отколкото обичаш самия себе си.“ (Св. Паисий Светогорец, цитиран от Todora Ivanova Bailova) Р.КЪНЕВ ПОЛУЧИ НАЙ-СИГУРНИЯ АТЕСТАТ ЗА НРАВСТВЕНА ЧИСТОТА, ПРИЛИЧИЕ И ДОСТОЙНСТВО събота, 28 ноември 2015 г. Когато доказано мръсен вестник (като в случая), когато същински медиен парцал или гнусна пачавра почне да полива с мръсотия даден човек (особено пък политик), което означава, че изпълнява щедро платена поръчка на враговете на този политик, то това вече е сигурен атестат за чистотата и достойнството на този политик или
човек. Да те плюят доказани мръсници е своеобразна похвала и атестат, че си честен, достоен човек. Да те хвалят доказани мръсници представяте ли си в такъв случай какво е? :-)
Съвсем разбираеми са нещата когато доказани медийни лъжци, мерзавци, мръсници, мекерета и щатни оплювачи се захванат да плюят даден човек и политик: това това означава, че просто сме свидетели на изпълнението на мръсна поръчка, а обектите на подобен род поръчки по този начин, повтарям, сякаш един вид получават атестат за нравствена чистота, приличие и достойнство. Освен това от времената на древен Рим се знае, че хомосексуализмът е престъплението на ония, които не могат да бъдат обвинени за никакви престъпления, които нямат никакви престъпления, които са неспособни да извършат каквото и да било престъпление. Ако Радан Кънев беше съгрешил някъде, в някаква област, примерно беше взел подкуп или нещо подобно, ако беше аморален и пр., тогава непременно щяха да го ударят там; но той явно не е и затова, в затруднението си, таваришчите мерзавци са били принудени да си измислят въпросното "престъпление на тия, които не могат да бъдат обвинени в никакво престъпление". Тъй че ако до този момент съм имал някакви съмнения спрямо Р. Кънев, примерно за правотата на политическите му позиции или за мотивацията му да направи едно или друго нещо, някакъв компромис и пр., от този момент, след като мерзавците и мекеретата се нахвърлиха така злостно и грозно върху него, той, признавам, ми се издигна безкрайно много в очите. Ако беше мръсник истинските мръсници нямаше толкова много да го мразят...
"ЗАБАВЛЕНИЯТА" НИ, ПРОЧЕЕ, СА ХУБАВ ПРЕДЛОГ ДА БЕЗДЕЛНИЧИМ КОЛКОТО СИ ИСКАМЕ събота, 28 ноември 2015 г.
Три идеи ме вдъхновяват в последните дни, тъй да се рече, три са намеренията ми за писане: първо, твърдо съм решен в писмен вид да изложа разбиранията, предмет на курса по мислене, по творческо мислене; на второ място, вчера обявих, че съзнанието ми е обзето отИдея и инициатива за принципно различен начин за организация на учебното време в училище и дадох дори обещание в найскоро време да реализирам, да изпълня хрумването си; на трето място също така дадох обещание за пиша за вредното влияние на порнографията върху съзнанията на младите, на юношите (виж: Превърнали ли сме се в роби на греха, даваме ли си сметка за тиранията на плътта и на порока?) и даже вече имах уводно в тази тема предаване по Пловдивската обществена телевизия, но намерението ми е да представя в писмен вид разбирането си, с оглед то да е удобно за ползване от повече хора. Вече на четвърто място ми хрумна да създам нещо като библиотека или като поредица от свитъци, в която в съвсем кратък вид, до 15-20 странички да издавам свои популярни разработки по най-важни предимно за младите хора теми от рода на изброените по-горе. Даже ми хрумва да преработя по този начин някои стари мои книги и най-важното от тях да го издам в такива съвсем евтини, полезни и популярни изданийца, които могат да стигнат практически да всеки човек. За тази цел мога да използвам и младежкото списание HUMANUS, примерно отделните книжчици да ги издавам под формата на извънредни броеве на списанието, нещо повече, самото списание може да си издава подобна поредица, т.е. книжчиците да излизат като приложение на списанието. Та ето, погледнато в този контекст, тази сутрин съм силно затруднен с какво да се захвана, на коя от идеите си да дам предимство; пиша това с оглед само да си помогна да реша затруднението. Имам, дето се казва, работа до ушите, още повече, че тия дни също така трябва да пиша разни документи по две съдебни дела, едното е дялото за клевета,
32 което спечелих, но което оклеветилата ме директорка на ПГЕЕ-Пловдив обжалва в Окръжен съд в Пловдив; по това дяло изглежда ще се наложи да се откажа от услугите на адвокат по една най-проста причина: нямам финансов ресурс за такъв един лукс, ще ми се наложи да поема риска да се защищавам сам. А другото дяло е в Комисията за защита от дискриминация, снощи дойде от нея писмо, в което ме приканват да аргументирам тезата си, щото предстои и там гледане по представения от мен казус, свързан с това, че директори на училища в Пловдив тази есен си позволиха да ме дискриминират, фактически да ме лишат от преподавателски права, та на мен ще ми се наложи да представя ти ядни аргументите и фактите по този правен казус; по него, разбира се, пак не мога да си позволя адвокат, още повече, че поради издателски и съдебни разноски, а и най-вече поради принудителната "безработица", на която бях осъден (заради репресиите, на които ме подложиха въпросните самозабравили се образователни администраторки) съм затънал в дългове и към банки, и към физически лица, към мои приятели). Та именно в такава една нелека ситуация ще ми се наложи тази сутрин да попиша по някоя от толкова важните теми: понеже съм свободен днес, в събота, а иначе от три месеца вече пътувам да работя като учител по философия – на половин учителски щат, който е по-малък дори от минималната заплата за страната! – пътувам да работя чак в град Раковски. Е, решавам да избера онова, което, по моя преценка, не търпи никакво отлагане, което за мен има несъмнен приоритет, това е писането на текстово изложение, в което ще изложа своето разбиране за принципно нова организация на учебното време, на взаимоотношенията учител-ученик и пр., а на тази основа и на цялостния живот в училищните общности. Трябва да реша и под каква форма да напиша този текст, е, според своето разбиране текстът следва да бъде обърнат непосредствено към ония, на които възлагам надежда да се нагърбят с изпълнението на тия новости, именно учениците, младите хора най-вече, а също така и учителите, не на последно място и на родителите. До образователните началства (включително и до Министъра на образованието и науката също ще изпратя този документ, но с придружително писмо, текстът няма да е изложение пряко към него). Правя така защото, признавам си, ми писна да пиша изложения от типа "казаци пишат писмо до султана на Османската империя", оказа се, че ако бях писал до самия султан, той положително щеше да се трогне и да ми отговори, но български министър на образованието и науката да ти отговори, това е пълна невъзможност (пардон, само един такъв министър ми отговори директно, това,
в интерес на истината, беше Йорданка Фандъкова, та беше министърка за няколко месеца само, преди да стане кметица и тогава, за това кратко време, все пак успя да ми отговори на мое писмо, но за сметка на това никой друг министър след нея и преди нея не ми е отговарял, а вероятно и изобщо не се е трогвал от писанията ми). И тъй, ето, сядам да пиша, да работя по-сериозно. Каквото напиша ще го публикувам тук, в блога, за да се види от повече хора и, евентуално, да получа някакви критики и препоръки, които за мен са много важни, резонансът от страна на читатели много ми помага. И тъй, хубав съботен ден ви желая, бъдете здрави – и до скоро! Работете повече, работата в никакъв случай няма да ви навреди – но безделието положително вреди на човека. Води до разлагането, до дегенерирането на човека това пусто безделие, което ние, за благозвучност, наричаме "развлечение". Пълно е у нас с хора, което нищо не правят, безделничат непрекъснато, но се самозаблуждават, че, видите ли, много били обичали да се забавляват, да се развличат, да си правят, дето се вика, "кефа". Или дори, както казват, били заети да живеят, правете си сметка какво е животът за такива обикновено умиращи от скука безделници, не знаещи какво е истинско забавление! Въпросните "забавления", прочее, са хубав предлог да безделничим колкото си искаме. Пълно е у нас със скучаещи и по тази причина крайно скучни хора, особено пък млади, а да скучаеш на млада възраст е престъпление спрямо собственото ти бъдеще! У нас ситуацията е такава, че общо взето младите не се занимават с някакви полезни неща, а предимно изнемогват от скука, от пропиляване на времето си, чудят се как да си убиват времето, особено пък в училище, та, в училищата, биват учени най-вече на това как да си пропиляват времето, ако друго нещо не научат, това поне ще научат положително! Затова да кажа още нещичко и по тази внезапно открила се, но твърде важна тема. Човек може да си почива, примерно, като чете, да речем, книга, като прави нещо друго, но нищо да не правиш, да си убиваш постоянно времето (на което, да си признаем, сме големи майстори у нас, у Българско!) и да си мислиш, че това нищонеправене било "забавление", е крайно глупав начин да си пропиляваш шансовете и бъдещето. Толкоз. Това е друга голяма тема, по която съм писал преди години, но кой да ти чете такива "непотребни книги" като моите?! Хайде чао, бързам да пиша, за мен пък, представяте ли си, писането вече е станало нещо като забавление или хоби. Очевидно, таваришчи дежурни по блог завистници-оплювачи, съм станал маниак, графоман и какъв ли друг си искате го наречете, вие по-добре от мен знаете как да определите тази моя странност...
НОВИ ПОПАДЕНИЯ НА ИВО ИНДЖЕВ – ПРАВО В ДЕСЕТКАТА!!! неделя, 29 ноември 2015 г.
Из: Руският пропаганден окоп в България срещу довчерашните турски братушки, Автор: ИВО ИНДЖЕВ ... В скарването и зачеркването на вековни приятелски отношения Путин, който иначе завижда на Сталин за величието на неговата безпрекословна диктатура, днешният кремълски самодържец надминава съветския си учител. Успя през 2008 г. да излекува от 200 годишното русофилство малкият православен черноморски народ на Грузия, а от десетки милиони украинци изтръгна желанието за приятелство завинаги с един ловък ход в Крим през 2014 г. Човек можеше да си помисли, че той би трябвало да се поучи от генерирането на подобни междунационални вражди, но както виждаме самодържецът няма насита. Желае да срине и противоестествената от историческа гледна точка платена любов с Турция. Прави го също толкова решително разрушително, както в споменатите по-горе случаи с Грузия и Украйна. Единственият му неуспех засега е в България. Заклейми ни, насъска пропагандата си и отвърза лаещи политици, като Жириновски, Рогозин и шефа на парламентарната външна комисия Пушков да сипят обиди към България. Инструктира външния си министър да наругае незаслужено популисткия любимец на българския избирател. Изпрати и самолетите си да провокират българските граници. Но всеки път се натъква на организираната съпротива на нашенците, които му остават верни колкото и да се старае да ги предизвика да се откажат да му се подмазват – лично премиерът Борисов даде пример като отвърна на ругателствата на Лавров с поклон пред него като „най-добрия дипломат в света”. Ето по тази причина не ставаме за посредници в руско-турската пропагандна война. Ние просто сме страна в нея. В момента, в който възникна спор между Москва и Анкара, стана ясно коя столица е привлекателен център за нашите управляващи „евроатлантици”. Масираното инвестиране в пропаганда от страна на Русия в България се изплаща от кремълска гледна точка в мо-
33 менти на изпитание. Така че, освен Иран и Северна Корея, Путин си е напазарувал през годините и подкрепата на още една държава. Видно беше и досега от търпимостта към съветските окупационни монументи, тачени като светиня в една държава, която за разлика от всички останали, където е воювала Червената армия, не е убила съветски войник и не е дала повод за тази окупация от страна на СССР, с който българското царство е поддържало дипломатически отношения през цялата война. (Прочети ДО КРАЯ) ЕС подкрепи Турция и отново провали замисъла на Кремъл, Автор: ИВО ИНДЖЕВ Ледът (под краката на Путин) продължава да се пука на принципа “къде го чакаш, къде се пука”. Това се случи вече веднъж, когато спря евроинтеграцията на Украйна буквално в последния миг през ноември 2013 г. с предложение за подкуп към украинския президент в невиждани пред очите на човечеството размери. Така избухна кризата с протестите в Украйна, радикализирани след побоища и отвличания на демонстранти, довели до всичко останало и в крайна сметка до…циментиране на европейската солидарност с Украйна, която Путин се опита да взриви. Проявявайки своя нрав Путин си въобрази, че с Турция може да се държи по същия начин, както с Грузия и Украйна. Каквито и да са споровете около секундите и метрите в руско-турските воюващи помежду си версии за свалянето на руския бомбардировач, ескалацията доведе днес до подобен резултат, противен на желанията и намеренията на Путин. Заради съмнителната местна демокрация до преди седмица в Турция никак не миришеше на евроинтеграция. Днес за нея се заговори с езика на ускоряването. Ройтерс съобщи от Брюксел, че европейските лидери готвят такова ускоряване като отговор на ситуацията с бежанците (и както се подразбира - в резултат на принудата да се вземе страна в противопоставянето с Русия). За целта предстои да бъде оповестена резолюция, с която се предлага отварянето на нова преговорна глава с Турция през декември. Нещо повече, задава се пробив в дългогодишните усилия на Турция да постигне безвизов режим за своите граждани в страните от ЕС при това не в неопределено бъдеще, а още от следващия октомври 2016 г. И още и още – като нови средства за Турция за овладяване на бежанската криза и за приобщаването на Турция км срещите на върха на съюза „поне веднъж годишно”. Това, след обратния ефект от руската агресия в Украйна, е второ подобно поражение за Кремъл. В сравнение с него
34 самото сваляне на руския бомбардировач от Турция е дребна закачка. Ще бъде интересно сега да видя бързаците у нас, които жадно се ослушваха за всеки жест и дума на Запад, за да се включат веднага на руската страна в спора с Турция. Сред тях особено се открои Цветан Цветанов. С настроени на тази вълна пеленгатори доста се изхвърлиха нашите коментатори, на които им изби руското. На базата на няколко първи реплики от страна на някои западни лидери веднага избуя найсвидното на Петата колона у нас: от окопите се подадоха окопалите се във властта нейни дейци, внедрени във властта, която мимикрира като евроатлантическа по нагласа. Изненадата е особено неприятна за местните русофили поради факта, че ударът срещу очакванията на Путин Турция да бъде захвърлена и изоставена на мечките дойде именно от ЕС, а не от проклетия Вашингтон, първосигнално подозиран, че може да направи нещо толкова лошо за руската политика. Предстоят сега верноподаническите коментари на същите нашенци, които лягат и стават с поклони към Брюксел, но избързаха с издайническите си проруски подвиквания. УТРЕ ИЗЛИЗА ОТ ПЕЧАТ ТАЗИ КНИЖКА, ПРИЕМАМЕ ПОРЪЧКИ ЗА ХАРТИЕНОТО Й ИЗДАНИЕ
декември да бъде в ръцете на абонатите си неделя, 29 ноември 2015 г.
А издателят му се оттегля и ляга да спи – защото от работа на компютъра кажи-речи цял ден вече има съвсем реална опасност да загуби зрението си!
ПОЗНАЙ САМИЯ СЕБЕ СИ!
нас, в душите ни, е скрита не помалко тайнствена вселена, предизвикваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия. От живия човек се иска найве-че това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа великолепието, многообразието, растежа, цъфтежа, плодоносността и въобще живота на ефирната духовна субстанция, каквато представлява човешката душа. И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Изкуството на живота, което единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознанието, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвременна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опитващия се да разбере себе си човек...
неделя, 29 ноември 2015 г.
Вестник
ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник Издава: Център за развитие на личността
HUMANUS, основан през 1994 г. Главен редактор:
Обем: 28 страници, цената е 1 лев Новият брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ замина за печатницата с оглед на това щото на 1
Душата на човека е свят и дори вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космически кораб – стига тези последните да бяха възможни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в
Ангел ГРЪНЧАРОВ ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488
Истината ни прави свободни!