Vestnik GrRAJDANIN br. 24 ot 2013 g.

Page 1

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Бр. 24, Год. 5, 2013, 16 Декември, Понеделникъ, Ц. 2 лв.

Парламентът разреши на правителството на мафията да увеличи държавния дълг с още 5,5 милиарда лева!!! Това значи че стоварват на гърба ви да изплащате освен всички стари борчове и нови за още поне 10 милиарда лева, заедно с лихвите!!! Тъй като са некадърни да съживят икономиката и растежа, те посягат към най-лесното – да вземат пари назаем за да ги връщате вие, вашите деца и внуци. Разбира се тези пари основно ще бъдат разграбени от клоновете на мафията, подкрепяща правителството, с тях ще се изпълняват поръчки на Москва, като за вас ще запазят със сигурност по 4,50 на човек!!! Продължавайте да спите, тия ще ви събуят и гащите!!! Вие сте луди, вие сте ненормални, щом още спите – след като такъв нагъл крадец се е разположил в дома ви – нашата държава! (Следва на 2 стр.)

Единствените, които отсрамват този народ, са българските студенти. Днес бях за около час на протеста. Измръзнах до кости от силния вятър и някои от лицевите ми мускули трудно се движеха. Независимо от това забелязах ентусиазъм в очите на студентите. Независимо от студа, те се усмихваха. Независимо от очевидния неуспех, те бяха там. Но не искам да чувам вече нищо за българския народ като народ. Това не е народ. Това е една пасмина. Това е НАРОД В КАВИЧКИ, както се е изразил един общественик, когото много уважавам. Депутатите тази вечер са поднесени на протестиращите на тепсия. Няма обаче кой да ги посрещне. Освен студентите. Това е срамно. И то говори много зле за българската пасмина. Българска пасмина, вие не заслужавате тези млади студенти! (Следва на 2 стр.)


НАРОД ЛИ СМЕ, ПАСМИНА ЛИ СМЕ, ЩО СМЕ?! (От 1 стр.) Те ще си тръгнат от тази държава заради вас – защото вие стояхте вкъщи на топло! От 2 милиона Софиянци… да кажем, че наистина 70% не одобряват правителството. Ако всеки един от тях отдели по ЕДИН ЧАС НА ДЕН да протестира – това правителство ще си отиде. Жалка, жалка пасмина. Нямам друго какво да кажа. Срамувам се от този НАРОД В КАВИЧКИ! Svetoslav Alexandrov, Снимка на Ранобудните студенти ПРОДЪЛЖАВАЙТЕ ДА СПИТЕ – ДОКАТО ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ПРОМОСКОВСКАТА МАФИЯ ВИ СЪБЛЕЧЕ И ГАЩИТЕ!

Ангел Грънчаров: За никаква "вандалщина" не става дума, другарко, а за нещо съвсем друго! Ний апелираме за морал и за чистота, сиреч, за морална чистота. Можете ли да сфанете какво това означава? Опитайте. За да се очистим морално, трябва всичко мръсно да бъде изхвърлено на боклука. В това число така трябва да постъпим и с мръсотиите в душите си. Да, в собствените си души. Най-вече там. И не само там. Друг начин да се очистим няма, историята не е изобретила. Сфанахте ли за какво говоря? Не е трудно да се разбере, но се иска известна душевна чистота, за да бъде проумяно и разбрано. И съвест се иска поне малко... Да, за да се очистим морално, трябва всичко мръсно и отровно без жал да го изхвърлим на боклука... УКРАИНСКАТА АНТИСЪВЕТСКА РЕВОЛЮЦИЯ ПРОДЪЛЖАВА С ПЪЛНА СИЛА

Написа: Nikolov Konstantin (с малка, несъществена редакция и една добавка от мен, А.Г.)

отмъщение от страна на директорката на ПГЕЕ-Пловдив – заради това, че съм имал дързостта в блога си да изобличавам безобразията, които този администратор си позволява в последните две години!!! Боже мили, как ми се пишат истински, сериозни текстове по значими философски и човешки теми, примерно, как жадувам да мога да се потопя отново в писането на моята зарязана заради злочестините ми книга за любовта, която започнах преди време, но сега не мога да завърша поради липса на време и настроение! Не ми се пише за тия идиотщини от всекидневието, които ми се налага не само де преживявам, но и да описвам, да, до гуша ми дойде от тия истории, преситих се отдавна, ала ето, натискът от страна на администрацията не престава, поради което ми се налага да реагирам някак: няма да се оставя да бъдат съсипани както кариерата, така и животът ми – което явно някои хора така беззаветно желаят – и към което водят развитието на нещата! Не ми е по вкуса да се оставя да се държа като безсловесно животно, подлежащо на заколение, което смирено приема участта си, в тая роля няма да ме видите. Е, налага се да се боря. Моето единствено оружие е словото, да, аз с нищо друго не разполагам, ако не броим истината, която като философ така дълбоко почитам - дотам, че да мога да заявя с открито чело, че за мен тя не само е найважното, че тя е нещото, заради което изобщо живея. Заради което изобщо си заслужава да живее човекът, щото ний, философите, се стараем просто да бъдем човеци – това е нещото, което най-вече ни вдъхновява.

ЗА ДА СЕ ОЧИСТИМ МОРАЛНО, ТРЯБВА ВСИЧКО МРЪСНО И ОТРОВНО БЕЗ ЖАЛ ДА ГО ИЗХВЪРЛИМ НА БОКЛУКА... 09 декември 2013, понеделник

Да живей свободолюбива Украйна!

Кратък диалог с една обезпокоена другарка, която нарече бутането на паметника на Ленин в Киев... "вандалщина"; ето какво си казахме с туй изкопаемо: L. K.: Досега не видях нещо написано от Вас за изграждане на нещо или надстрояване, а апелирате постоянно за рушене, за вандалщина. Нима умните и интелигентните само това умеят...

ЗАПИСКИТЕ НА ЕДИН "ГРАФОМАН", НА ЕДИН ТВЪРДЕ БОЛЕН ЧОВЕК, ЧИИТО ГРЯХ Е ЧЕ ОБИЧА ДА МИСЛИ И ДА ЗАПИСВА МИСЛИТЕ СИ 15 декември 2013, неделя Боже мили, как не ми се пише вече по тия същите въпроси, именно около кампанията по моето дискредитиране като личност и преподавател, по кампанията за

Та ето, налага ми се да пиша за все същото и тази сутрин, в уикенда, когато се пуква неделният ден, единственият ми свободен ден тази седмица, щото вчера не само бях на работа, но и бях дежурен, бях квестор на една ученическа олимпиада, та ме се наложи да простоя в училището до късна вечер. Е, щом трябва, ще пиша, не мога да изневеря на жизненото дело, което съм принуден да водя: жизненото дело за отстояване на своята личностна и преподавателска суверенност и свобода в борбата с произвола и гаврите, които си позволява


един крайно самонадеян администратор, мислещ си, предполагам, че законите за него съвсем не важат; да не говорим пък за спазването на неписаните закони на морала, задължаващи ни безусловно да уважаваме другата личност; тия закони, апропо, важат дори и да сме миропомазани властници. Та ето, ще попиша и днес в своя дневник, който се очертава да стане една доста интересна книга за битуващите нрави в едно българско училище, явяващо се нещо като огледало на нравствената ситуация, в която пребивава българския живот изобщо. Да, държа да се знае и помни този общ контекст на цялата тази история, щото напоследък чувам оттук-оттам, че "битката на Грънчаров" била "изключително лична", конфликтът, в който от немай-къде ми се наложи да участвам, бил "съвсем личностен", в него, видите ли, било нямало никакъв "обществено-значим смисъл", е, добро утро, драги ми умници, не е така. Да, съвсем не е така. Иначе стоят нещата. Ето как. Ще ми се да напомня, че дори и в презрените и ужасни български условия личността все нещо би следвало да значи, тъй че когато някъде там някой властник си позволява да мачка, да тъпче и да се издевателства по най-арогантен начин с една личност, то това, представете си, има и значим обществен смисъл. Защо ли? Ами защото като си премълчите относно това, че днес мачкат мен, по този начин насърчавате в мое лице на всяко друго възможно мачкане на личности, т.е. мачкането, търкането и разкъсването на личности в българските условия почва да става нещо като "национален спорт" – щом няма никаква реакция когато една жертва отчаяно се бори да съхрани себе си, да съхрани достойнството си! Сфанахте ли накъде бия, сфанахте ли за какво изобщо става дума, драги ми родни български плъхове, дето четете тия мои всекидневни болезнени "репортажи" и продължавате да си мълчите именно като... презрени плъхове! Мълчете си, изборът е ваш, а пък също така и не пропускайте да се наредите в редицата на обиждащите ме, не пропускайте и вий да се затърчите и да хвърлите своя наръч съчки в огъня, на който аз се пържа не от вчера! Благодаря ви много! Много сте любезни, че и вий хвърлихте своето снопче съчки! Какво друго ми остава освен да промълвя подобно на Ян Хус: "О, санкта симплицитас!", сиреч, да напиша "О, свещена родна българска простота и простотия!". И още една латинска сентенция ми идва на ума тази сутрин, хайде и нея да напиша: Оbsequium, amicos verita odium parit, което значи: Угаждането създава приятели, истината — неприятели. Угаждачи и подлизурки у нас колкото щеш, виж, честните и достойни хора са кът, ама карай, да не задълбавам по тази тема. Да се не отклонявам повече по "презрени философщини". Стига толкова, да мина към

конкретиката – ох, как ми е омръзнала тази конкретика! Ето какво стана вчера. Многоуважаемата г-жа директорка вчера ме повика в своя кабинет и в присъствието на двама поканени от нея свидетели има добрината да ми връчи... не, засега не ми връчи това, което си мислите, все още не ми връчи моята дългочакана заповед за дисциплинарно уволнение, и аз като вас си помислих точно това, щото тая тържественост точно затова говореше, сърцето ми се сви, затуптя крайно бързо моето горко сърце, но се оказа че тя ми връчи, сега-засега, само някакви "констативни протоколи" от своите посещения в няколко мои часове, които тя има добрината да посети през изминалата седмица. Предложи ми да ги прочета, да се запозная с написаното в тях и да ги подпиша. Взех да чета и косата ми се изправи: гжа директорката в тия протоколи без капчица неудобство пишеше черно на бяло каквото й е дошло на акъла, а именно, че "г-н Грънчаров" водел "възможно най-лоши часове", че не бил спазвал един-какви си "задължителни" методически глупости, че не си бил поставял теми, да, и прочие, просто нямам възможността сега да произведа как надъхано, злобно, предубедено, изкривено уважаемата г-жа директорка беше възприела случилото се в моите часове! Идеята й, разбира се, беше тази: да документира, че въпросният г-н Грънчаров, който цели 30-години вече има честта да преподава философия, явно "не е компетентен" да прави това, липсват му, видите ли, "нужните умения", той, представяте ли си, е "крайно лош преподавател", при това и като човек е "нещо като злодей", и прочие, не съм бил умеел да общувам с учениците, дразнел съм ги бил, предизвиквал съм бил спорове и "скандали" дори, "безочлив" съм бил, абе наистина г-жа директорката беше благоволила да напише в тия протоколи каквото й дойде на акъла! Без, разбира се, да зачита моята преподавателска автономия, без да се съобрази с това, че аз съм специалистът по този предмет, че аз решавам как да преподавам, как да се държа, без да вземе предвид това, че въпросът за моята преподавателска компетентност изобщо не е в нейните прерогативи, че аз на други, доста по-високи и оторизирани за това места и институции съм защитил правата си на преподавател, без дори да вземе предвид това, че моя милост има найвисшата преподавателска квалификация, да, аз съм с т.н. "първи клас" учителска квалификация, по-висока от която е само докторантурата и пр. Такива ми ти работи, като се зачетох и видях с очите си тия, с извинение за думата, "изгъзици", които многоуважаемата г-жа директорка си беше позволила да напише във въпросните документи, аз казах, че няма да ги подпиша, че това са смехотворни обвинения, целящи моето злепоставяне, окалване и прочие.

3 Казах каквото мисля, г-жа директорката се опита да влезе в дебат с мен, ала общо взето нямаше какво да каже. Най-сюблимното е обаче това, че тя даже не си дава сметка за това какво си позволява да прави. Аз точно това установих. Представяте ли си: аз пиша доклад до директорката за това, че по моето възприятие дадени ученици са си позволи да се държат с мен, преподавателя, по грозен, нарушаващ всички норми на морала и училищния правилник начин; позволих си да намекна, че такова едно поведение на учениците ми се вижда нелогично предвид това, че става дума за първи мои часове след 8-месечен отпуск по болест, т.е. за никакви "обтегнати отношения" между преподавател и ученици не може да става дума; на тази база аз писах, че имам основание да се съмнявам, че някой възрастен нищо чудно да е подскокоросал въпросните ученици, с оглед да направи такава една добрина на директорката, за която всички отдавна знаят, че отчаяно търси повод да се разправи "с оня там Грънчаров", т.е. знаят, че тя не питае топли чувства към въпросния преподавател, тъй като той си позволява съвсем открито и публично да я критикува, и то в писмен вид. И знаят, че тя търси как да го "озапти", да го хване в нарушение, та да го накаже и да го уволни; това се знае от всички, г-жа директорката със своите показни и организирани от самата нея "разгромни мероприятия", и то по време, в което аз съм бил в болнични, доведе дотам, че се създаде подобна психоза като част от нейната кампания по моето дискредитиране и в крайна сметка унищожение като личност и като преподавател. Както и да е, значи аз се пожалвах на директорката, очаквайки тя да се произнесе според обязаностите си, да вникне в случая по възможност безпристрастно, да накаже провинилите се и тия, дето ги подтикнат да се държат така арогантно, но не би: г-жа директорката изтълкува всичко така превратно, че ето, почна мен, жалващия се, да търси начини да ме изкара виновен за всичко, та тя с тия "протоколи", оказва се, чистосърдечно си признава, че самата без замисляне влиза в сценария и дава неоспорими доказателства за своята предубеденост, за своите съкровени желания да ме дискредитира и ликвидира като преподавател и като личност, представяте ли се докъде се стига по този начин? Тия неща обаче вече са небезобидни, те са крещящо нарушение на закона от нейна страна; тя обаче продължава да дава нови и нови доказателства в тази посока, което говори, че тя вече не умее да контролира своето собствено поведение според високите изисквания на длъжността й, на толкова отговорната й работа и мисия като администратор. Примерно, обсъждането на моя доклад в онзиденшното заседание на Педагогическия съвет пак е доказателст-


во в тази посока: директорката, вместо да осигури дебат по повдигнатите от мен проблеми, насочи с помощта на неколцина свои горещи фенки заседанието в съвсем друга посока, а именно, да докаже, че... "трябвало било да се намери начин да бъде затворена някак устата на тоя там Грънчаров", дето "бил имал наглостта да пише в блога си за това какво се случва в нашата "пресвета институция", а трябвало да си мълчи, както всички "добри хора" правят – представяте ли си това пък какво означава?! И ето, от тази подмяна на дневния ред и на същината на повдигнатите от мен пред Педагогическия съвет въпроси се стигна до куриозното решение аз, дето съм се пожалвал, да бъда даден на... "Етична комисия", а тия, дето са ме обидили, дето също така са си позволили лукса да манипулират въпросните ученици, на тях никой не обърна никакво внимание, което пък означава, че с този си акт директорката пое пълната отговорност за всички ексцесии на хулиганстващите ученици в училище, та даде своята височайша санкция да продължат все в този дух, което, както аз смятам, е безпрецедентен случай на злоупотреба с власт от длъжностно лице в ущърб на интересите на оглавяваната от него институция, т.е. случаят вече е за прокурор. Аз вчера, разбира се, имах добрината да кажа всичко, което мисля, в очите на г-жа директорката, казах й аз пък как виждам нещата, предупредих я докато още има време да опита да осъзнае какво прави, какво си позволява, помолих я добросърдечно да се спре, да изпълни дълга си и прочие. Доколко ме е разбрала не мога да кажа, но имам чувството, че на моменти сякаш почна да се замисля по-сериозно, което е добър знак. Ще видим. Всичко скоро ще се разбере. Каквото мога, както виждате, да й помогна, за да се ориентира в нелеката ситуация, което става все по-тежка заради нейни неадекватни действия и представи, аз го правя, държа се като добросъвестен служител, загрижен за бъдещето на институцията. Помолих я също да се опитва да осмисля всичко това, което й пиша, да се опитва да погледне на него като на израз на моята добронамереност, щото имам чувството, че тя всички възприема съвсем превратно, според своята базисна настройка, която тя не крие, именно, своята ненавист към "народния враг Грънчаров", подлежащ на унищожаване, на разкъсване. Та такива ми ти работи се случиха вчера, поговорих си в най-дружеска обстановка с г-жа директорката, имам плахата надеждица че с нещичко съм й помогнал, че каквото зависи от мен, съм го направил, с надежда да я възпра от по-нататъшно затъване в административното тресавище, което тя успя да си организира особено в тия памятни три седмици откак аз съм се завърнал от продължителен отпуск по болест, а пък тя се нахвърли върху мен безпощадно, с надежда най-сетне да ме

ликвидира, щом съм й паднал, тъй да се рече, в "лапите". Не е този начинът, аз това й го повторих вчера безброй пъти, не знам доколко е стигнало всичко това до съзнанието й, ще видим, на мен обаче съвестта ми е чиста, че успях всичко да й го кажа според това как аз го възприемам. А го възприемам с огромна болка на сърцето, да, и то не в преносния смисъл, а в съвсем буквалния: вчера, откак г-жа директорката прати секретарката си да ме извика в кабинета и аз си помислих, че ето, дойде най-сетне моментът да ми връчи заветната заповед за уволнение, и особено когато ми се наложи да водя едночасов напрегнат дебат с г-жа директорката, моето болно сърце започна най-бясно да препуска, то си препуска и досега, и цяла нощ, никакви медикаменти не ми помагат. Тая нощ очаквах най-лошото, щото сърцето ми никак не се успокои, сега, тази сутрин, като напиша този текст, май ще се наложи да ида в бърза помощ, та да документирам поне състоянието си. С оглед, ако примерно сърцето ми спре днесутре, да се знаят причините защо ме е сполетял такъв един злокобен и нелеп край. Спирам дотук. Имам още много да пиша, ала се изморих, взех да бъркам буквите, което е знак да спра. Хубав ден ви желая, приятна почивка ви желая! И бъдете здрави! Ако с нещо някого съм засегнал без да искам, да прощава, аз всичко пиша с найдобри и честни намерения да помогна, ала се вижда, че не така се възприемат нещата от всички. А, забравих да кажа нещо важно: г-жа директорката вчера в разговора ми с нея има добрината да ме нарече "графоман" (ако не броим това, че ме нарече и "комунист", и то само щот съм бил завършил в СССР, в Русия де, но това е обичайният й комплимент към мен, той не се брои!), тя изобщо не ме четяла, щото нямало никакъв смисъл; та нали графоманите, знаем, са болни хора, които пишат разни нелепици без никакъв смисъл, защо да ги четем?! Та тя така ме похвали и ми се отблагодари за моите самоотвержени опити да й помогна да се ориентира, и то в текст, в случващото се. Както и да е. Тя е литератор, тя знае какво означава толкова ласкавата й квалификация. Жива и здрава да е! В някакъв смисъл аз, писателят с толкова много написани и издадени книги, да бъда наречен от специалист-литератор "графоман", т.е. болен човек, дето само пише, и то пълни простотии, може да се възприеме и като чудесен комплимент; знам ли, разни хора, разни идеали и морали, аз с това ще завърша; благодаря ви за вниманието да прочетете и тоя път текста на мен, заклетия графоман! ТОВА ВЕЧЕ Е НАГЛОСТ И БЕЗСРАМИЕ НА КВАДРАТ, НИМА НЕ ГО УСЕЩАТЕ, МИЛИ МИ ТАВАРИШЧИ РОДНИ ДЕБИЛИ?!

4 Във Фейсбук публикуваните снимки за начина на живот на "народния трибун" и "закрилника на бедните" Сидеров предизвикаха буря, същинско цунами от коментари. Но се намериха невероятни наивници и баламурници, които почнаха да съжаляват Сидеров, щото, представете си, "единствено чистият наш политик" бил, видите ли, "оцапан" от токова лошите медии! Тия, дето защищават Сидерова, разбира се, се представят, че не били фенове на АТАКА, просто, представете си, по "морални причини" се захванали да роптаят срещу "очернянето" му. Те били, видите ли, "защитници на морала", а Сидеров бил също така невероятно чист, пък снимките, най-вероятно, били "злостни колажи" и прочие дебилщини човек може да прочете.

Е, ний знаем кой и как, именно, срещу щедро заплащате, води тази "контракампания" по "измиването" на другоря Сидеров, който е най-вярното на руснаците мекере, ако не броим самите комунисти, но то разликата между национал-комуниста Сидеров и "простите комунисти" всъщност е никаква, особено що се касае до беззаветната им преданост на Матушката. Та в тази връзка ми се наложи да реагирам някак, ето какво написах на едно място, щото ми писна същинският контекст на цялата работа да бъде подменян с въпросните идиотщини и дебилщини за малоумници:

Ivan Dimitrov каза: Много съжалявам, но колкото и да не симпатизирам на АТАКА, смятам, че се прекалява с глупостите. Ангел Грънчаров каза: Аз пък мисля, че е крайно извратено човек да почне да изпитва симпатия към Сидеров само защото той, видите ли, бил подложен на "атака" с разкриването на начина му на живот, на склонността му към разкоша, лукса, към сексуалните излишества (разврата) и прочие. Като


е станал "народен трибун" и депутат (а в момента той е най-важният "държавен мъж" в България, от който зависи цялата власт, с извинение за толкова неподходящата в случая формулировка! И той осребри доста добре и то в пари тази своя държавна значимост!), та като има претенции да е нещо като "народен трибун", "закрилник на бедните и страдующите" и прочие, нека да има също така и добрината да поеме цялата отговорност за поведението си, щото в противен случай ще излезе, че ние самите се солидаризираме с лъжата и с аморализма, разяждащ душите на подобни наши, с с извинение, "държавни мъже" (пък и жени, визирам неговата държанка, също депутатка!). Избирателите у нас трябва да знаят цялата истина за тоя, който има наглостта да иска доверието им, излъга ги без да му мигне окото, че бил "закрилник на бедните и страдующите", и в същото време, оказва се, завъртя толкова недостойни далавери от рода на търговия с гласувания и какво ли не още ("златният пръст" на Сидеровский и пр.), та в крайна сметка е стигнал, както виждаме, до положението да пуши пури от по 300 лева едната, да пие бутилки вино от не знам си колко стотици евра бутилката, да спи с любовницата си и с приятели в един от най-скъпите хотели в света, намиращ се в Париж, където били отсядали само петролни магнати, шейхове, милиардери и пр.! И при това без капка срам смее да твърди, че си бил плащал, видите ли, с "лични средства"! И в същото време най-безсрамно продължава да рони крокодилски сълзи за бедността и страданията на народа! Това вече е наглост и безсрамие на квадрат, нима не го усещате, мили ми родни дебили?!

баснословното забогатяване на тоя човек, който преди години беше беден като църковна мишка, ала откакто успя да стане упълномощен представител на Руската империя по българските дела и влезе в политиката чрез кагебистко финансиране, изведнъж забогатя като Крез – и заживя като султан на приказни петролни царства. Та мисълта ми е, че щом даже и в тия условия се намериха "съчувстващи" на Сидеров, които го защищават, то това означава, че аморализмът (извратеността) в нашето общество е доста напреднал, стигнал е до крайно хипертрофирани размери. На мен ми се вижда гнусно Сидеров да бъде представян като "чист едва ли не като Васил Левски", а пък всичко да се приписва на "злонамереността", на "оплюването" на толкова злите му опоненти чрез разни "медийни интриги". Истината, истината, дами и господа наивници, малоумници и търпеливци е важна, без почитане на истината ще загинем като нация от мръсотия, от блудства, от разврат, от гнусотии! Поняли меня в конечном счете о чем всущности идет речь, а, таварищи "честные" рублофилы?! Виж също така и: Само в ПИК! Още пикантни снимки на Волен в най-скъпия хотел в света! Вижте го и на Канале гранде! ДОБРЕ КАЗАНО ОТ ЯВОР ДАЧКОВ – ЗА СИДЕРОВ И ЗА ПОЛЗАТА ОТ БЪЛГАРСКАТА ГЛУПОСТ

„... има нещо симпатично в този епикуреец, който обикаля световните дестинации – за сметка на българската глупост.” Явор Дачков Виж и статията Луксозен патриотизъм, автор: Любослава Русева Поняли меня о чем идет речь, таваришчи, дето се възмущавате, че Сидеров бил "оцапан" от медиите чрез изнасянето на някои факти от личния му живот, за склонностите му към разкоша, касаещи пиянството и разврата му и прочие? Разбира се, че е задължително в случая да се разбере откъде Сидеров успя да спести толкова много "лични средства", та да може да си позволи такъв начин на живот, свидетелстващ, явяващ се несъмнено доказателство за корумпираността му! Крайно време е упълномощените органи да потърсят истината за

ПОКАНА ЗА РАЗГОВОР ЗА ФЕМИНИЗМА декември 14, 2013 Извинявай, гледа ли клипчето, отново да питам? Или искаш да приравниш изтребването на хора в газови камери с някой досадник в бара, който не знае кога да спре да се натиска на някое момиче? Пак да попитам, ГЛЕДА ли клипа? ЧУ ли какво каза жената? Въпросите, които зададе? Ако патриархатът е съществувал наистина,

5 защо няма нито един момент в историята, в който жените са имали по-кратка продължителност на живота? Винаги са били поматериално подкрепяната част от обществото. Жертвите на насилие винаги са били в по-голямата си част мъже. И да цитирам Карън – “and that gap has increased over the last 100 years”.

“When you examine multitudes of social indicators, men are clustered at the bottom, much like blacks are, and women are clustered right along with whites.” Това ли ти звучи на теб като “патриархален” строй? Не се извинявам, но след като успя да сравниш догматичната теория за това как нахалниците в бара са част от “патриархалния строй” с изтребването на милиони невинни хора – евреи, чернокожи, антикомунисти, то мога да те определя само като кухоглав почитател на тиранична идеология. С една дума – тъпа. Ето ги отговорите ми, защото са напълно изчерпателни по темата: “В момента съм лично афектиран, но силната ми опозиция срещу подобни догматични идеологии не е плод на проблемите, пред които съм изправен – тя започна много по-отдавна, когато видях проблемите, пред които са изправени други хора, и фанатизмът, който вилнее сред привържениците на идеологията. Ще те помоля да не слагаш думи в устата ми. Не отричам женските проблеми – но отричам те да са продукт на “патриархален” строй. Не желая да “шляпам дупета”. Не маргинализирам жените – всъщност феминизмът го прави. Ако някой иска да създаде организация, която да се бори специално с нарушаването на човешките права на жените по света – аз съм за. Различните хора изпитват различни проблеми и имат нужда от различни решения. Обаче ако някой реши да се асоциира с догматична идеология, която е базирана около разделяне на обществото


на “мъже” и “жени”, обвинявайки едната страна за проблемите на другата, тогава имам сериозен проблем. Говорим за идеология, която се корени в трудовете на крайни марксисти, като Роза Люксембург, и Курт Левин, който не харесвал крайната цел на нацизма (може би защото е бил евреин), но харесвал пропагандните им методи. Говорим за идеология, която ни е дала “невероятни” мислители като Маврийн Дод, която сравнява ролята на мъжете в живота на жените с ролята на сладоледа, Робин Морган, която казва, че “да мразиш мъже е достоен акт”, Валери Соланс, която нищо не е казала, а направо е действала с пистолет прострелвайки Анди Ўърхоўл. Все икони на феминизма! И щях да подходя с разбиране, ако феминистите се разграничаваха от подобни действия, но мейнстрийм феминизмът не го прави, а само използва аргументът “не можеш да поставяш всички под общ знаменател”, без да споменава конкретни имена (и, съответно, без да осъжда подобни действия). Ето една новост – МОГА да поставям всички под един знаменател, след като те сами са избрали да го направят между себе си първоначално. Тук не говорим за разни радикални елементи, които са се присламчили към идеологията и я използват за щит. Тук говорим за цяла житейска философия с дълга история на насилие не само срещу мъже, но срещу всеки, който не е съгласен с псевдорелигиозните им догми. Пак казвам – ако някой има желание да се бори за равни житейски права и тяхното нарушаване що се отнася до жените, аз нямам никакви проблеми и подкрепям. Ако някой реши да се асоциира с агресивна идеология, основана на омраза, ме губи. Ако някой реши да използва борбата за равенство между половете за маска на въпросната идеология, аз няма да мълча, никога. ПП: Гледай видеото. Сериозен съм. Мога да прекарам още 15 минути да обобщя аргументите, които са приложени в него, но не виждам смисъл, предвид че то самото е дълго половин час.” “Има масово погазване на правата на жените. Има масово погазване на правата на мъжете. Не виждам как това доказва, че живеем в патриархално общество. Въпросната “група жени” е част от академичния пантеон на почти всеки западен университет. Ако някой желае да изучава “women studies” или подобен предмет, то той трябва задължително да се запознае с творчеството на тази “група”. Уви, за нещастие, в повечето случаи няма подобно изискване за критиката на въпросното творчество. Колкото до това дали е или не е феминизмът това, за което говоря: Терминът феминизъм се е появил в края на 19-ти век, от френски в английски, и първоначално се е отнасял за борбата за

човешки права при жените. Но различните движения за подобни права почти никога не са наричали себе си “феминисти” – дори суфражистите. Самият термин става пошироко известен (и използван) чак в началото на втората вълна феминизъм, която се корени в суфражистките течения, лобирали републиканската партия на САЩ за сухия режим. Самите тези течения де факто не се борят за равни права, а за разменяне на семейните роли – жените да имат пълен контрол над своите съпрузи. От там тръгва и идеята за “disposable male” – мъжете съществуват за да обслужват жените – твърдение, не по-различно от “чернокожите съществуват за да обслужват белокожите”. Втората вълна феминизъм поставя това твърдение в основата си. Естествено, промяната не е станала отведнъж, и първоначално идеологията е била насочена за поправянето на проблема с правата на жените там, където все още е съществувал. Отново, по-голямата част от хората, които са се борили за подобни права, не са се наричали феминисти. За жалост в самата основа на Втората вълна стои марксистката теория. Втората вълна феминисти виждат всеки един аспект от модерното общество като “оръжие за институционализиране на патриархията” – пари, автомобили, бижута, дрехи, телевизия, вестници, т.н. Горе-долу по това време се появява и идеята за “патриархален строй”. [...] [...] По същото време се появява и най-основополагащата идея в модерния феминизъм – мъжете не само съществуват за да обслужват жените, но и обществото вече няма нужда от тях, защото е достигнало етап, в който може да се самообслужва. С тази идея се появат и крайно радикализираните течения в идеологията – като тази на лезбофеминизмът. “Феминизмът е теория, лезбийството е практика”. Думите са на ТиГрайс Аткинсън, която и до ден днешен не само не е отхвърлена от мейнстрийм феминистическата идеология, но и задава курса на мейнстрийм теченията. По това време “бившите” феминисти, които са се занимавали с равенство между половете, спират да се асоциират с идеологията, и самият феминизъм спира да се интересува от нарушаване на човешките права при жените. Вместо да адресира проблемите по света, феминизмът се самозатваря в обществото, от което е произлязъл, и създава терминът “култура на изнасилване”, което е делителната линия за третата вълна феминизъм, но се корени в догмата, че “всеки хетеросексуален акт е изнасилване” на втората вълна феминизъм. Феминистите спират да се интересуват от правата на жените, въпреки че точно в този момент в близкия изток се случва найжестокото погазване на тези права в последните 400 години. Феминистите започват да лобират за промяна на законодателната

6 система, и успяват – и до днес, ако жена обвини мъж в насилие, изнасилване или подобно престъпление, той е виновен до доказване на противното. И до днес мъжете са длъжни да изплащат издръжка при развод, но няма подобно правило за жените. И до днес всеки насилствен сексуален акт над жена се води за “изнасилване”, но над мъж се води изнасилване само ако има анално проникване – тоест, само ако е извършено от мъж! Междувременно проблемите в Близкия изток, и отчасти в Южна Америка, си остават актуални, но, благодарение на феминизма – не на дневен ред. Та, в тази връзка, аргументите ми нямат “проблеми”. Да, “някаква група жени” са си присвоили терминът феминизъм. Този термин първоначално е означавал нещо съвсем различно. Тази “група” жени все още продължава да бъде идеологическия елит на цялото течение, да му дава насока, и да използва оригиналното значение на думата като прикритие и оправдание – и това е от 1960-та насам. Феминистите, които ПРЯКО адресират този проблем, са крайно малцинство, и често тяхната лична идеология се корени във First-wave и ранния Second-wave феминизъм. Феминизмът е политическа идеология, която използва същите методи, като национал-социализма. Присламчи се към политическо движение, което на пръв поглед поне се бори за равни права между хората, адресирайки тяхното нарушаване в конкретна група хора. Превземи идеологията от вътре, и я използвай за обществен натиск, докато твърдиш, че все още се бориш за равни права. Rinse, repeat. ПП: Гледай видеото.” И отговорът, който получих: “Ами ще почакаш, защото беше много груб, а сега това е много информация и явно ще ми трябва рисърч, а имам много задачи за наваксване. Като имам време ще се задълбая в това” “О, не, чакай – всъщност не смятам да се занимавам с това, защото съм тъпа нагла и нахална, освен че съм лъжкиня. Чудесен спор, прекрасни аргументи, чудесна стратегия. Всички знаем, че когато прибягваш до безпочвени обиди, явно си прав. Защо ли за теб е нахално една жена да спори и да се закача с тромавото ти изразяване? Разбира се, ти прибягна към директна агресия и обиди още в началото, като истински мъж! Социално неадекватен си колкото си искаш. Смешен и тъжен е начина по който се държиш. Избухлив, емоционален, и gender biased си като феминистка в цикъл. Казвам ти го така, да ме разбереш. Иначе не вярвам в тези различия между половете, защото отдавна са доказано безпочвени, а и общувам с човешки същества.” Момичето не само е тъпо, нагло, нахално и лъжещо, но явно е и сексист, пълен, при това. Не мисля да се извинявам


на никого, който слага думи в устата ми, а лична агресия към нея не съм проявил, преди тя да премине към безпочвени аргументи на лична основа. “Като истински мъж” – какво, по дяволите, значи това?! Нали не била сексист и си общувала с “хора”?! Не ги разбирам тези хора, честно. Надявам се поне някой да прочете горните три коментара и да се замисли дали феминизмът е за равенство на половете. Това момиче явно е загубена кауза – все пак трябва да имаш мозък за целта. Въпреки това, все още не съм срещнал поклонник на феминизма, който адекватно да отговори на аргументите ми. Въпросът не е само да се дистанцираш, въпросът е и да го адресираш! Това мнение е централно за феминизма. Няма нито един известен текущ идеолог на течението, който да не го защитава – дори тези, които на пръв поглед се противопоставят на “мъжете са прасета” движението, са крайни привърженици на “disposable male” теорията (Клинтън, която изръси, че най-големите жертви на войната били жените, моля ви се). Все едно да кажа, че се отричам от разделението на обществото на пролетариат и буржоазия, но си оставам комунист. Няма как да стане, това е централна догма в комунизма. Ти може да не си съгласен с нея, но тогава не си и комунист. Написа: Петър Генов

3. Твърдението, че нещо е невъзможно, защото ние не сме способни да го направим. 4. Отказът да оставим настрана дребнавите си предпочитания. 5. Пренебрежението към развитието и усъвършенстването на духа и липсата на навика да четем и да учим. 6. Опитите да натрапваме на другите своите убеждения и своя начин на живот. Марк Тулий Цицерон От страницата на Rumen Krivicki ФАКЕЛНО ШЕСТВИЕ И СБЛЪСЪЦИ С ПОЛИЦИЯТА НА РАНОБУДНИТЕ СТУДЕНТИ

15 декември 2013, неделя

Снимка: Асен Генов и Stefan Djambazov

1. Заблудата, че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите. 2. Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени.

С ПОЖЕЛАНИЕ ЗА ПРЕДКОЛЕДНА РАДОСТ – И ЗА ТОЛКОВА ДЪЛГОЧАКАН ПРЕДКОЛЕДЕН ПОДАРЪК!

декември 14, 2013

НАЙ-ЛОШИТЕ ГРЕШКИ НА ЧОВЕКА СПОРЕД ЦИЦЕРОН

Шестте грешки на човека:

7 полицай. Момиче пък е било ударено в лицето с полицейска палка. Към 19:50 започна нова офанзива на протестиращите, които успяха да съборят ограждение, разположено в близост до входа на БАН. Полицаите се опитват да го вдигнат. Засега демонстрантите не успяват да влязат в зоната за сигурност. На площада има много полиция, които след втората атака на загражденията се опитват да обградят с плътни редици демонстрантите. Следим на живо протеста чрез стрийма на блогъра Иво Божков.

Из Сблъсъци между полиция и протестиращи пред НС при опити за сваляне на оградите (на живо) До сблъсъци между протестиращи и полиция се стигна на днешния протест пред Парламента. Страстите се нажежиха около 19:30 ч, след като демонстрантите започнаха да ритат загражденията около НС. Няколко огради бяха бутнати от страната на будката на охраната, получи се меле и полицията се намеси изтласквайки назад хората. Викове “Убийци” прозвучаха от демонстрантите заради намесата на униформените. Напрежението стихна за около 10 минути, но има трима задържани, единият от които е Теодор Колев от Ранобудните студенти. Протестиращи разказаха, че мъж, паднал на земята в мелето, е бил ритан от

Днес трябва да дам поредните "писмени обяснения", които директорката ми изисква - по повод на това защо не съм бил предал в 24-часов срок една поредица от документи, свързани с преподаването по философските предмети, които аз водя. Аз тогава реагирах, че времето ми е недостатъчно, че трябва повече време, за да свърша тази работа качествено, съобразявайки се с изминалия, с преподадения вече учебен материал. Минаха две седмици, аз междувременно предадох т.н. "тематични разпределения", но ето, оня ден получих "покана" от директорката да опиша защо не съм бил изпълнил заповедта й в срок; тя също така си позволи да отхвърли като негодни представените от мен разпределения и пак писмено ми нареди да изготвя нови, според нейните височайши разбирания. Който не знае защо така си общуваме ний с моята любезна директорка все писмено, да го просветля: ами защото това е стандартна административна процедура, която трябва да бъде изпълнена когато някой администратор иска да наложи наказание на "своенравен подчинен", какъвто е моя милост. Ако не изпълни тази процедура, ако не вземе моето обяснение, после съдът ще отхвърли наказанието без да разглежда проблема по същество, именно заради неспазената процедура. Сега схващате ли защо е тази припряност в нашето писмено административно общуване с г-жа директорката?


ОК, а пък днес изтича крайния срок за даване на тия обяснения. И също за представяне на самите документи в окончателния, по вкуса на самата администраторка типов, безличен, стандартен вид. Налага се да напиша въпросните обяснения; по своя си обичай ще им дам публичен вид, правя го щото нашият многострадален и търпелив данъкоплатец трябва да има пълна яснота за какво плаща заплата на администраторите, дето, ако не правят подобни "фокуси", току-виж ще измрат от скука, от нищонеправене. И тъй ето какво написах на г-жа Директорката: До г-жа директорката на ПГЕЕ-Пловдив ПИСМЕНИ ОБЯСНЕНИЯ от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия Уважаема госпожо Директор, Със заповед № 357 от 11.12.2013 г. Вие имахте добрината да ми наредите следното: На основание чл. 147 (1) от ППЗНП определям: В срок до 16.00 часа на 14.12.2013 г. г-н Ангел Иванов Грънчаров да представи нови, преработени тематични календарни планове за часовете по етика и право, философия, свят и личност, защото представените за утвърждаване не са изготвени в съответствие с учебните програми на МОН по съответните предмети. Голяма част от основните, за овладяване (запазвам оригиналната пунктуация на тази заповед на нашата директорка, която, апропо, иначе е преподавателка таман по български език и литуратура, бел. моя, А.Г.) понятия, не са включени в разписаните теми. Не е определен видът на урочните единици и кой стандарт на учебната програма покриват. Темите на урочните единици да не се формулират като въпроси. В тематичния план по етика и право липсват тема 2 и тема 3 от програмата на МОН. Необходимо е графа "Тема за часа" да се включи и "Вид на урока", да се допълнят липсващите теми и понятия и да се добави нова графа "Тема от учебната програма на МОН", към която се отнасят темите за часа. Необходимо е да се актуализира и наименованието на титулната стрница "Министерство на образованието и науката", което отдавна е променено. Контрол по изпълнението на настоящата заповед възлагам на главен учител... Запознати със заповедта: Ангел Грънчаров и .... Цитирам пълния текст на въпросната Ваша заповед, защото тя е един твърде любопитен административен документ, доказващ по безспорен начин, че за Вас, явно, изобщо нищо не означава автономията на преподавателите, щом си позволявате да ми давате предписания как да направя

разпределението на темите по предмет, по който Вие самата не сте специалист. Предполагам, по същия начин давате своите "компетентни съвети" и на преподавателите и по математика, физика и прочие; това е радващо, в историята е известен още един случай, в който властник си е втълпявал, че разбира от всички до една науки; неговото име е Йосиф Сталин, великият корифей на всички науки. Не мога да предприема тия Ваши "задължителни предписания", понеже те накърняват моето достойнство и като специалист, и като личност, понеже те показват също така грубо незачитане на моята преподавателска компетентност, те са унизителни и за самия предмет – тъй като философските предмети имат една уникална специфика, която е трудно да бъде проумяна от разните административни лица, независимо от това какво те самите мислят за своята проницателност и осведоменост. Това какви теми и понятия следва да включа, простете, не е от Вашата компетентност; също така държа да Ви уведомя, че директивите на по-висшестоящото началство, именно на инспекторката по философия са, че с оглед повишаването на творческата автономия (свобода) на преподавателите по философия те имат право да променят до 30% от темите и понятията, които са в типовата (стандартна) програма. Сиреч, се "дава" известно и то немалко пространство за разгръщане на творческата свобода и оригиналност на преподавателите по философия. Тъй че Вашият опит да ме натикате в "калъпа", да ми наложите хомота на една типова и безлична стандартна програма не само че не ми е по вкуса, но този опит е обиден за мен и като личност, и като преподавател. Мисля също, че нямате и тия права да нареждате на преподавателите какви теми да включват в програмите си, на какви понятия да акцентират, т.е. сте се опитала да си присвоите правомощия, които по закон и по силата на елементарната логика нямате и не можете да имате. До оставим настрана такива съображения като колегиалност, зачитане на достойнството и квалификацията на Вашите колеги и прочие нравствени "измишльотини", които имам чувството, че за Вас нищо не означават. Тъй че аз представям своя вариант на разпределение, който отговаря на моята авторска трактовка на въпросните държавни образователни изисквания по тия предмети, които имам честта да преподавам. Аз за разлика от Вас съм привърженик на творческото начало в тази наша толкова фина духовна дейност, каквато е образованието и възпитанието на младите. Другояче казано, противник съм на бюрократичните формализми, на догматиката, на типизирането на процеса на преподаване, на тикането на преподавателите в административен калъп, т.е. противник съм на всички опити, свеждащи се до убиването на творческия дух на

8 учителската професия. Просто за мен качеството на образованието на моите ученици е от изключителен, несъмнен и безусловен приоритет, за мен това е водещото, а пък това доколко са доволни от мен разните администратори е нещо, което особено не ме вълнува, това за мен са несъществени, маловажни подробности. Разбирам, че за Вас напоследък е от особена важност въпросът да ме "заклещите" в някакво нарушение, с оглед да постигнете своето най-съкровено желание, именно, да намерите повод да ми наложите ново дисциплинарно наказание. Съветвам Ви обаче да опитате да разиграете друг вариант, дано там щастието Ви се усмихне, с оглед предколедно да можете да си доставите дългочаната радост: наказание, а пък най-добре и направо уволнение на "злодея Грънчаров", дето, кой знае защо, стана доминанта на Вашето съзнание – и на Вашето всекидневие в последните две години! Желая Ви нови успехи и постижения по поетия път, по който така самотвержено вървите! Изключително много съжалявам, че ми се налага да реагирам за сетен път по този доста твърд начин, не го правя от самоцелна упоритост, от инат, правя го, защото в случая става дума за принципи, някои от които за мен са свещени! И ако направя компромис по тази линия, сам ще презра себе си; същевременно Ви правя услуга да Ви помогна да се ориентирате в тежката ситуация, в която се намирате – и да сторя зависещото от мен, та белким се отървете от някои свои толкова фатални заблуди и илюзии. Не е този пътят, уверявам Ви, дано някога ме разберете, че мотивите ми да реагирам така са съвсем искрени, честни и дори и благородни. С уважение: (подпис: А.Грънчаров) 14.12.2013 г. Пловдив НАЙ-ВАЖНОТО Е ДА СИ ЗАПАЗИМ ДУХА БОДЪР, ЖИВ, ВЕСЕЛ И ЗДРАВ, ЕТО ТОВА Е ИСТИНСКИ ВАЖНОТО – НЕЗАВИСИМО ОТ ВСИЧКО! Пак да напиша няколко странички в дневничето си; има за какво, има някои случили се вчера неща, за които си заслужава да се пише. Ще пиша хем за случки, показващи нещо, имащи определен смисъл, хем за свои размисли върху тях, които ми разкриват картинката на истинското, на същинското положение – имам предвид оня толкова чудесен нравствен казус, който се оформи във връзка с т.н. "епична крамола" между многоуважаемата г-жа директорка на ПГЕЕ-Пловдив и моя милост, дето съм в това същото училище преподавател по философия и по гражданско образование;


то наистина е, както можете да се убедите, една наистина твърде поучителна и любопитна "крамола", която ни показва точното нравствено и психологическо състояние не само във въпросното училище, а и в образователната ни система изобщо, намираща с в състояние на агония, на предсмъртни конвулсии; за което обаче никой особено не се е притеснил, най-вече пък сред управляващите. Както и да е, аз тия свои всекидневни анализи на конкретния наистина чудесен казус ще ги включа в своята поредна книга за актуалната ситуация в българското образование, имам, дето се казва, сервиран от самата съдба най-изразителен случай и казус, това, тъй да се рече, е моят звезден миг, моя най-благодатен изследователски шанс. Но да не дърдоря философии, а да почвам да пиша по същество и поконкретно, щото времето и тази сутрин ми е ограничено, а пък имам куп работи, които трябва да свърша; почнал съм малко да приличам на финикиец с тия безброй мои задължения, да видим докога ще издържа.

Като капак на всичко горкият ми брат, инвалид, е в болница тук, в Пловдив, постъпи преди около месец, тия дни му предстои изписването, та и за него ми се налага да се грижа – два пъти в седмицата ходя при него на свиждане, нося му това и онова, да похапне, нося му чисти дрехи да се преоблече, нося му цигари, щото той, горкият, изключително много пуши, трови се с ужасен евтин тютюн, страшна работа, както и да е. А пък в тия същите дни на мен ми се стовариха такива ужасни изпитания на работата ми, щото отпуската ми по болест свърши, аз пак се върнах след 8месечено прекъсване към учителството, а пък въпросната директорка, сякаш е същинска тигрица, жадно се нахвърли върху ми да ме разкъсва, да ме хапе, да къса живи меса от тялото ми – аз така възприех случилото се мен в последните няколко памятни седмици, за които имах честта да ви информирам. И аз едва удържам на натиска, браня се както мога, при това тя успя да насъска върху мен кого ли не, направи мощна "антигрънчаровистка коалиция" от най-шарени "бунтовни сили", възглави я, координира нападките, без капчица жал, такива работи ми се стовариха на главата в тия вече повече от три тъй динамични седмици, в които брат ми е в болница, а пък аз пак тръгнах на

работа. Като ходя при брат ми, не смея обаче да му казвам нищо за моите преживелици и злочестини, едно за да не се притеснява за мен – брат ми е добър като малко дете, много е привързан към мен, ще преживее моите болки като свои собствени, а това ще се отрази на здравето му – и друго, щото ще каже всичко на родната ни майка, милата, Бог да й дава живот и здраве, той при нея живее, като го изпишат, пак там, в Долна Баня ще се върне, а пък каже ли какво на мен на главата ми се пече, тя, горката, съвсем няма да издържи; ето затова и аз всичко пазя в тайна от тях, думичка не съм им казал за злочестините си, мълча си, какво друго да правя, налага се. И ето, ходя аз два пъти седмично при братлето ми, седим си ние на някоя пейка, греем се на слънцето на това толкова дълго и романтично сиромашко лято, гледаме чудния есенен пейзаж, говорим си за съвсем други работи, даже аз там, при брат ми, се успокоявам някак, поседим си, поговорим си, дам му това и онова, той, по своя си обичай, ми каже: "Батко, абе що не дойдеш да ме вземеш, да си стоя и да се лекувам в къщи?", той много настоява за това, още от първия ден на постъпването си в болница, а пък аз му казвам, че се налага малко да постои, да укрепне, пък като наближат празниците, разбира се, ще го взема. Иначе му казвам, че това нещо колко да стои в болница не зависи от от мен, а от това какво кажат лекарите, щом го изпишат, ще го взема, разбира се; но той си знае своето, вика: ела утре, вземи ме, като дете е! И аз като си представя какви работи ми се пекат на главата на службата, какви ексцесии ми се случват, на моменти ми иде съвсем да се отчая, да рухна и аз, ала после постепенно, кой знае откъде, ми идват сили за съпротива, за удържане на натиска, и ето, продължавам да се боря. И така, казах това за брат ми, щото то е съществен детайл от цялата картинка, нека да го знае и уважаемата г-жа директорка, която, явно, си мисли, че аз като нея нямам друга грижа освен да се занимавам с нея, не, ето, види се, не е така. Аз от нея искам само едно нещо: да престане да се опитва да се гаври с мен, да ме тормози, да се заяжда, да ме унижава, да ми крои какви ли не отмъщения, интриги, да предизвиква крамоли, само това искам от нея; искам спокойствие за да си върша както трябва работата, това искам. То е и нейно задължение като работодател, но ето, не го получавам; ако тя миряса аз, разбира се, мигновено ще я оставя на мира, но докато напада и докато имам сили, няма де се предам и да й река: ето, на, мъчи ме, тормози ме, лудувай, задоволи властническите си страсти и капризи, това няма да й го кажа, и то по една причина, именно, не съм мазохист. Точка по тоя въпрос. Казах каквото трябваше. Ами сега да се върна към описание за най-новите си злочестини. Казах, че

9 всеки ден нещичко се случва, минута спокойствие нямам. Г-жа директорката, дето се казва, не прощава – и лесно няма да миряса. Всеки ден ми устройва какви ли не новаторски инсценировки, коя от коя по-забележителни. Примерно вчера стана така, че една от най-приближените на г-жа директорката, достолепна дама на пенсионна възраст, която още работи, още учителства по милост на директорката, та същата тая дама дойде, разтреперана от гняв в учителската стая, погледна ме със свъсени вежди, като срещна погледа ми, си пролича, че нещо иска да ми каже, аз отместих миролюбиво погледа си, но тя не се успокои, дойде пред мен, на една крачка и почна да крещи; това става пед много хора, публично, в учителската стая: - Грънчаров, не мога да мълча! Ти си човек без капчица морал! Как не те е срам да пишеш в гнусния си блог за това какво било станало на педагогическия съвет, да пишеш срещу колегите си, ти срам и морал имаш ли бре?! Не, нямаш, щото ако имаше, нямаше така да плюеш срещу всинца нас! Не мога да търпя, казвам ти го, до гуша ни дойде с тоя блог, засрами се малко, безсрамнико! И т.н., и ала-бала, и прочие. Не мога да гарантирам че дума по дума предавам точните думи, дето ядосаната почитателка на директорката ми изрече в оня момент, но гарантирам за смисъла, за същината; аз се усмихнах и рекох да възразя, в смисъл, че моят морал явно е поразличен от нейния, щото аз, примерно, не бих се унизил да се подмазвам на директорката, щото да ме държи на работа дори и в пенсионна възраст; но тя или не ме чу, или се престори, че не ме е чула, тя дори не прояви желание да разговаря с толкова пропаднал в морално отношение човек като мен, ами се вдъхнови и като не ми даде думата, изтърси нещо, което е сюблимно; ето какво: - Грънчаров, и искам да ти кажа ето какво: благодари се на Бога, че си попаднал на толкова добра и великодушна директорка, щото ако сега директор не беше тя, ами оня, твой, "добричкия директор", предишния, и ако ти беше направил нему същото, той отдавна да те беше изхвърлил от училището и ти щеше да обикаляш ейтам, зад оградата, като мръсно кутре; но ето, нашата толкова човечна и мила директорка още не те е изхвърлила, нищо че всеки ден плюеш срещу нея в блога си! Това исках да ти кажа, човече без капчица морал, срамно е че си учител, срам ме е, че си ми колега, какъв кошмар е това?! Докога ще продължават гнуснавите ти писания бре, ти морал нямаш ли?! Но що питам, знам, че нямаш! Леле, как не го е срам тоя човек! Нещо такова, дори още патетично, го изкрещя в лицето милата дама на достолепна възраст, с която, прочее, във времето на "оня там, твоя, добрия директор", имам предвид предишния директор, сме обиколи-


ли с наши ученици цяла западна Европа, и тогава тя, разбира се, и нему се кълнеше във все същата преданост, даже си спомням, че в очите го хвалеше, вярно, оня директор заслужаваше да бъде хвален, както и да е. Та ето, значи тази дама публично ме обвини, че съм "човек без морал", и това в нейните очи, предполагам, е една твърде достойна и нравствена постъпка; вярно, сюблимничко се получи, щото аз съм именно преподавателят по етика и морал в туй училище, но тя за това обаче едва ли се досети. Видях, че в учителската стая имаше доста хора, присъстващи на публичното ми обругаване, аз опитах нещичко да кажа, но възмутената достолепна дама не ми даде думата, пък се видя, че няма смисъл да се дискутира проблема, щото тя е от хората, които си знаят "единствената правилна истина" по въпроса, именно, че директорката ни е добричка, а пък "оня там Грънчаров" е нещо като злодей, щото, видите ли, свободно пише каквото мисли в блога си! И е нещо като "предател", вероятно! Подлежащ на немедлено убивание! Щото ни смущава идилията! Апропо, аз в опита си да споря с възмутената достолепна и много морална дама на пенсионна възраст се опитах да изрека, че моя милост е за пълна прозрачност, за пълна откритост, че според мен нищо от живота на едно публично културновъзпитателно заведение не трябва да се крие от данъкоплатците, от родителите, от самите ученици, щото ний не сме някаква мафия, та да има какво да крием, ний не бива да вършим укорителни неща, нещо повече. Аз отдавна съм предложил на заседанията на Педагогическия съвет да присъстват и представители на учениците, щото това е демократично; но въпросната дама се ядоса още повече и затова аз млъкнах. За да не стане нещо със здравето й и после аз да имам вина. Замълчах си. Дебат не става с подобни прекалено морални чисти като ангелчета лица, които винаги са прави в мненията си и затуй не слушат изобщо другоячемислещите. Но пиша всичко това, щото ядосаната дама всъщност, без да иска, чистосърдечно призна, че Ангел Грънчаров е "подлежащ на уволнение" не за друго, а щото той, мизерникът, има дързостта да пише в блога си, ето, тя без да иска призна и онуй, що така тормози и обожаваната от нея директорка; значи причината за всичките ми злочестини е тази, че пиша, че се възползвам от правото си свободно да изразявам позиция, ето затова се прави всичко, за да ми бъде отмъстено, да бъда озаптен, да ми бъдат затворени устата, затова ме и наказва г-жа директорката, затова и прави своите несретни опити да ме изкара "закононарушител", да ме обяви за "лош преподавател", с "неправилни възгледи", "вреден за младото поколение", "опасен човек", недостоен да бъде преподавател и прочие. Значи всичко се свежда до опити за отмъщение и за

реванш заради моя блог, заради това, че поставям на вниманието на обществото най-тежките проблеми на нашата училищна общност, сиреч, искат да ми отмъстят заради това, че съм демократ, че обичам свободата, че не търпя своеволията на самонадеяни властници, независимо от какъв ранг са; ето, аз например съм критикувал и Сергей Игнатов, моя състудент от Санкт Петербург, който назначи нашата любезна директорка на този пост, и неговия тартор Боко Борисов, и самата въпросна директорка съм критикувал и продължавам да я критикувам, тъй че, излиза, водената от г-жа директорката, и то така усърдно, кампания по моето дискредитиране и като личност, и като преподавател, както и всички репресии, които тя си позволява напоследък да организира срещу мен, са все опит за реванш тъкмо заради моята гражданска и също така будна позиция на служител, който не приема авторитарните и анахронични подходи на многоуважаемата наша "демократична" директорка. Излиза, че и от заседанието на Съвета, за което писах вчера (точно туй писание е породи гнева на тая толкова вярна директорска фенка на пенсионна възраст!), и от изказванията на разгорещилата се въпросна фенка вчера в учителската стая, може да се направи напълно корктният извод, че моят основен грях е че пиша, че имам позиция, че съм демократ, ерго, гоненията връз мен от администрацията са политически мотивирани, което пък е крещящо нарушение на закона, щото администраторите не трябва да се занимават с каквито и да било политически акции, а трябва да си гледат добросъвестно работата. Прочее, ако администрацията не си позволява да прави какви ли не нарушения, ако няма за какво да бъде критикувана, тогава и аз ще спра да пиша, то туй е близко до ума, какво има да се усуква повече?! Проблемът на медийното отразяване на някакви зулуми на самонадеяни властни администратори значи са тъкмо техните зулуми, които медиатор като мен, именно блогър, е длъжен да изобличава – за да му е спокойна съвестта. Медиатор като мен, именно активен и известен блогър, няма да замълчи само защото някакъв си там властник се бил чувствал неуютно от критиките му, та нали същината на работата на медиаторите е точно тази, разпусналите се властници да се почувстват неуютно и да спрат, като зулумите им бъдат изобличени?! А пък това, че някой си мисли, че с административни гонения и гаври може да запуши устата на медиатор и блогър като мен, нека да има много здраве от мен, но това няма да стане, няма как да стане, също така той не може и да ме сплаши, щото колкото повече се опитва да ми отмъсти и крои разните си там гаври и отмъщения, толкова по-надълбоко нагазва в калта на всевъзможни нарушения на закона, което в едно

10 правово общество, слава Богу, подлежи на санкция, на наказание; даже и най-велики властници не могат да си позволяват по безцеремомен начин да се опитват за затварят устите на опонентите си, това няма как да стане, ето, този поне урок по демокрация да научи моята любезна директорка, пак ще е от полза; ала, за жалост, тя доста трудно възприема, по-зле е в туй отношение от най-изостаналите ученици; но аз съм добър учител и ще я накарам да разбере все нещичко. Така аз виждам нещата. Май е време да свършвам, щото трябва да ида преди работа до болницата, да ми вземат на гладно кръв, щото докторите ми предписаха изследвания, пак имам влошаване на здравето в резултат на административните гонения от последните така горещи три седмици след връщането ми на работа след толкова дълъг отпуск по болест. Та се налага да се отделя от компютъра и да ида до близката лаборатория за вземане на кръв, та тия дни лекарите пак да се произнесат върху здравето ми. Не, не се глася да излизам пак в болнични, нека не се радва администраторката ми преждевременно; но за ме е важно да се види и документира как се отрази на здравето ми последната бясна активност на моята толкова любезна администраторка, която след идването ми на работа успя да надмине самата себе си, тя вече явно е неудържима! А така не дават. Да тормозищ един болен човек като мен, един официално инвалидизиран човек, да се гавриш точно над такива хора не само не е законно, то е и нехристиянско, то е и нарушение на най-елементарния човешки морал. Но виждате, че аз съм обявен за "аморален", аз за всичко съм бил виновен, а пък "моралът" на гонителите ми, на инквизиторите ми, тъй да се рече, бил бляскав! Разни хора, разни... морали, нали тъй? Е, и по моралните въпроси ще поговорим тия дни. Има време. А пък аз очаквам г-жа директорката, понеже вече наистина е неудържима, предколедно да ми връчи заповед я за дисциплинарно наказание, я направо за уволнението ми; тя обича да си поднася такива подаръци, все предпразнично си подарява разни такива подаръчета, това е все в нейния стил; тъй че идващата седмица ще бъде твърде интересна. Прочее, взех да се замислям дали да не накарам сина ми, дето владее чудесно английски, да напише едно официално предложение до... Холивуд, да, не се шегувам, и да предложи на някоя тамошна кино или филмова компания правата за заснемане на сериал по тия мои преживелици, аз имам чувството, че ще стане чудесен филм, и ме е страх някой умен сценарист да не ми открадне идеята. Успея ли да продам правата за филмиране на тоя истории от Холивуд, аз, разбира се, ще си оправя живота, ще стана богат и тогава и г-жа директорката ще си отдъхне от мен, щото аз тогава, със спечелените пари,


веднага ще открия едно частно училище, в което младжта да се учи по моите напредначави и свободолюбиви, а също и така човечни идеи и методики! Пиша всичкото това, разбира се, за да ядосам някои лица, щото дочух от наймеродавно място, че тия лица в свободното си време обикаляли височайшите институции и навсякъде злословели по мой адрес, в смисъл, че, видите ли, "тоя там Ангел Грънчаров" е... смахнат, е луд, той не знае какво прави, той е болен, това разправяли наляво и надясно тия лица, пък го и били дори написали на едно място, в рвението си, а пък на мен тоз любопитен документ ми е обещан, щом го получа, аз, разбира се, ще заведа ново съдебно дяло, щото така не е позволено да се злослови по адрес на някакво лице. Такива работи се били случвали, тъй че, сами се убеждавате, и за Холивуд иде нов звезден момент, виждате как оптимистично завършвам тоя свой утринен опус, гледам перспективно на нещата, гледам весело, гледам, другояче казано, съвсем философски, щото човек и да плаче, и да се тръшка, и да стене, полза никаква, а най-важно е да си запазим духа жив, бодър, весел и здрав, ето това е най-важното, независимо от всичко! Това и именно ви го желая тази сутрин, скъпи мои читатели: нека духът ви да е жив, здрав, весел, радостен и бодър! Хубав, великолепен, прекрасен ден ви желая! НЯКОЛКО НЕУДОБНИ, АЛА СПРАВЕДЛИВИ ВЪПРОСА КЪМ “БУДА-ЛИСТИТЕ” декември 14, 2013

Някой си “Пиночет” пише следното за Б.Борисов като коментар ето тук казва доста справедливи неща, което обаче съвсем не значи, че за мен комунистите са за предпочитане, или че подкрепям Орешарковците или барековчетата; не, няма такова нещо, ала според мен истината трябва да се уважава, колкото и да е неприятно това за някои; нужна ни е чистота и яснота от нравствен порядък, докато не почнем да се чистим в тази посока, работите ни към добро няма да тръгнат; затуй не трябва да се мълчи, да се трае, щото, някои политически

копелета и негодници били, видите ли, “наши копелета и негодници”; не, аз не стоя на този принцип, затова уважавам истината, колкото и да е горчива тя за някои; та ето какво пише въпросният “Пиночет” за “десния Боко”: От хлапето в Банкя хранещо кокошки и свине, ритащо мачлета със скъсани гуменки и засищащо своя глад с филии с мас, подрънкващо на китара и разтягащо акордеон… до курсанта в милиционерската школа в Симеоново, пожарникар и преподавател в същата школа, член на БКП не желаещ да се деполитизира след ноември 1989 г., каратист, охранител, търговец, приятел и съдружник на Алексей Петров, Румен Пашата, конферансие на публични изяви на СИК, доброволна охрана на Тодор Живков, охрана на Симеон Сакскобургоготски, главен секретар на МВР, генерал, одобрен от Доган и Гоце, кмет на София, неформален лидер на ГЕРБ, до министърпредседател на България, лидер на ГЕРБ и депутат в 42-то Народно събрание… всичко това Борисов дължи на своята амбиция и на явната и задкулисна подкрепа на кукловодите от БКП и ДС… Ето как Борисов стана върха на айсберга БКП. Все припомня, че дядо му е бил убит от комунистите… И никой от онези, които приемат убийството на Борисовия дядо като убедително доказателство за десничарството на внука му, не се сети да го пита примерно следното: - Абе, байно, като дядо ти е убит от комунистите ти защо стана член на партията им? И защо остана член чак до 1995-та година? - Абе байно, като дядо ти е бил убит от комунистите, ти защо искаше да те приемат в най-гадното комунистическо учреждение – Държавна Сигурност? - Абе байно (може и бате), като дядо ти е бил убит от комунистите ти защо се нае да обслужващ най-тъпия и най-простия комунистически вожд – Тодор Живков? Такива въпроси, обаче немА. Никой не се осмели да ги зададе. От страх. Защото същият човек, който уж бил свалил комунистите от власт започна полека-лека да пробутва на обществото най-отблъскващите комунистически табиети. Страхът. Цензурата. Презрението към демократичните институции. Връзкарството, ходатайствата, погазването на закона, натрупването и преразпределението на пари от държавата, тоест от ограничени приятелски кръгчета, потискане на предприемчивостта, поощрение на монополите за сметка на дребния и средния бизнес и разбира се неизбежната, неизтребимата, неизкоренимата, повсеместната и вездесъща корупция (подкупничество)! ЛИЦЕМЕР до мозъка на костите си!

11 Съжалявам, БУДАлисти, че трябва да ви го кажа, но… вие сте безмозъчни човекоподобни, примати… НЕ СТИГА, ЧЕ ТАВАРИШЧ СИДЕРОВСКИЙ Е ГОЛЯМ ПАТРИОТ, НО ТОЙ ЯВНО Е ГОЛЕМ ПИЧ БЕ, БРАВОС!

МЪЛЧАНИЕТО Е ПАГУБНО И ЗЛОТВОРНО, ИСТИНАТА Е В СВОБОДНОТО ОБСЪЖДАНЕ НА ВСИЧКИ ПРОБЛЕМИ

Налага се пак да напиша нещичко в своето дневниче, но този път ще постъпя по друг начин, опитвайки се да съчетая, дето се казва, приятното с полезното: ще опиша своите впечатления и размисли във връзка с проведения вчера педагогически съвет не инак, а под формата на доклад до многоуважаемата г-жа директорка. Така хем ще изразя мислите, дето ме вълнуват, хем ще направя пореден опит да помогна на гжа директорката да се ориентира в нелеката ситуация, което, като примерен служител, считам, че е мой пръв дълг. Да, служителите на добрите организации не мълчат когато виждат грешки на своите ръководители, а смело ги съобщават, което е в интерес именно на организацията, на нейните коренни интереси – и като резултат е в интерес и на всички работещи в съответната организация. В лошите, осъдени на гибел организации служителите, като виждат грешките на шефовете си, предпочитат да си мълчат, с оглед да способстват за провалянето им, т.е. правят нужното да се отърват от тия въпросните недотам мъдри свои шефове. И какво излиза в крайна сметка? Тия, дето са като мен, дето не мълчат, дето ги възприемат като "критикари", оказва се, работят далновидно за доброто бъдеще на организацията, а пък тия, дето са мълчаливи, послушни, дори, представете си, дето


ръкопляскат и мило се подмазват на допускащите грешки ръководители, излиза, че помагат с това свое държание не само за провала на своите шефове, но и за съсипването на самата организация. Тъй че нещата, както забелязвате, в действителност са тъкмо наопаки на това как си ги представят недотам мъдрите шефове - и също така "добросъвестните" некритикуващи и "примерни" служители. Та значи на критиците що-годе умните шефове следва да са благодарни щото те помагат не само тям, но и на самата организация, работят за нейното по-добро бъдеще, а в същото време следва да се пазят като дявол от тамян от послушковците, от подлизурковците, от хвалещите, от ръкопляскащите, които, както виждаме, със своето поведение съсипват "изотвъртре" самата организация - нищо че временно печелят някакви хубави дивиденти, примерно поголям дял от т.н. диференцирано заплащане и пр., с което, излиза, недотам умните шефове им се отблагодаряват за коварствата, за подлостите, за недостойнството. Това са елементарни истини, които всеки що-годе запознат с психологията и етиката би следвало да знае, ала ето, оказва се, те не се знаят и съзнават, камо ли пък да се спазват. И ето сега моя доклад до моята така любезна и демократична шефка, в който ще изразя за пореден път своите мисли за ситуацията, в която се намира нашата организация, нашата, тъй да се рече, институция, представляваща едно културно-възпитателно и образователно учреждение, едно училище, една гимназия. Ето и доклада ми, дето го написах тази сутрин, в най-ранни зори: До г-жа Директорката на ПГЕЕ-Пловдив ДОКЛАД от Ангел И.Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование Уважаема госпожо Директор, Държа непременно да Ви запозная със своя прочит, със своето възприятие на случилото се вчера на Педагогическия съвет, когато Вие дадохте думата за дебати по моето т.н. Открито писмо до Съвета. Първо искам да Ви благодаря, че този път наистина включихте предложения от моя милост документ за обсъждане в Съвета, това е добър знак и голям напредък. Второ, искам да Ви кажа, че аз съм много обнадежден от получилото се обсъждане, за мен то беше изключително полезно, бележи значим напредък, смятам, че смело трябва да продължим по този действително спасителен път: пътят на демократичното дебатиране на всички наистина тежки, наболели, горещи, парещи и т.н. проблеми, замитането на които под килима води до трупане на напрежения, докато демократичната

дискусия води до намаляване на напреженията, до осмисляне на точната ситуация и, респективно, до изнамиране на верните, на работещите решения за надмогването на проблемите, за постепенното им решаване. Тъй че, повтарям, приветствам Вашата готовност за диалог. Това вече е знак за една дългочакана промяна, за тръгване по верния, по спасителния, повтарям, път. Ще си кажа честно своя прочит на случилите се пред очите ни сценки и "явления", в които, по мое дълбоко убеждение, се крие огромен смисъл. Ще се постарая да бъда кратък, лаконичен. Вярно, проблемите изискват цялостното им осмисляне с оглед изнамирането на верните решения, но по тая страна ще пиша отделно – и съвсем скоро. Няма да задълбавам, а ще се постарая да бъда, казах, пределно лаконичен. В своето Открито писмо до Съвета аз дадох примери за драстично, за безпрецедентно нарушаване на Правилника от вилнеещи, от хулиганстващи ученици, а също и за тежки ситуации в цели класове, в които, тъй да се рече, работите са изпуснати - щом могат да се случват подобни ексцесии. По моя преценка проблемите имат преди всичко нравствен характер, което говори за проблем тъкмо в тази съществена посока – тя съвсем не бива да се подценява, напротив, следва да бъде изведена на преден план. В своето писмо аз също така подхвърлих тезата, че е твърде възможно, поради тежкия психологически климат в нашата училищна общност, някои неидентифицирани лица и субекти да са се престарали в угодничеството си пред властващите и да са допуснали нещо крайно недопустимо, именно, да подстрекават, да подскокоросват непълнолетните ученици да се държат по този начин с преподавателя по философия, с оглед да направят добро впечатление на директора или да допринесат за така дългочаканата административна разправа с него, с този "вреден елемент", именно с моя милост. За мен беше изключително интересна получилата се реакция на доклада ми. При това останах с впечатлението, че повечето хора сякаш не бяха прочели моето Открито писмо, аз го оставих доста дни да виси на таблото в учителската стая, но забелязах междувременно, че в тия дни никой не се осмели да се зачете в него, щото това може да се възприеме като лош знак, именно като израз на съпричастност към "оня там Грънчаров", повечето от хората явно се боят даже и по този начин да бъдат заподозрени в съпричастност с моите инициативи и иновации. Както и да е, ето какво ми направи особено впечатление от получилия се интересен и полезен, по моя преценка, дебат: 1.) Доста хора направиха нужното и дори всичко, което им е по силите, да изместят дебата, да го отклонят в съвсем друга, желана от тях посока, именно, да предизвикат дебат по една съвсем друга

12 тема, а именно темата "Докога ще го търпим тоя Грънчаров да пише за нашето училище, да "очерня" нашата пресвета институция, да "уронва престижа" ни, как е възможно такъв "лош човек" изобщо да бъде търпян в нашия колектив, не е ли време той да си получи заслуженото, другарки и другари?!"; та тия хора, прочее, неколцина най-приближени до Вас самата и опитващи се да Ви угодничат, се постараха да изместят темата и с Ваше съдействие успяха, щото, трябва да се признае, че и Вие самата тласкахте дебата в такава една съвсем странична тема; Вашата помощничка, помощник-директорката, г-жа Стоянова, също така явяваща се мой синдикален лидер (!), също допринесе за визираната подмяна на дебата, в това вложиха потребното усърдие и другите Ви помощнички, както и някои други престарали се на този съвет лица; въпреки това, повтарям, за мен дори и изместения дебат беше интересен, поучителен и полезен, щото успях да се ориентирам в настроенията; ще споделя какво открих, смятам, че то ще е полезно и за Вас самата; 2.) Огромната част от колегите се държаха достойно в нелеката ситуация, до която се стигна, именно, пореден публичен линч или нещо като съдебен трибунал над "оня там Грънчаров", те мълчаха оглушително, това мълчание именно показва, че от нещо се срамуваха; за Вас лично тъкмо позицията на мълчащите, на ония, които не позволиха да бъдат въвлечени във вихрещия се пред очите им водевил, следва да бъде меродавна; точно тия хора имат какво да кажат, ала засега не смеят, затова и те така оглушително, повтарям, мълчат; не говори добре за една общност, че огромната част от хората, първо, мълчат, второ, че тъкмо мълчанието им се възприема като признак за достойно държание в нелеката ситуация; според мен следва да се опитате да осмислите и този аспект, той доста бие на очи; 3.) Слава Богу, имаше и хора, които се държаха напълно достойно, изказаха се, при това не допуснаха да бъдат подведени, дебатът да бъде изместен от същинския проблем и заменен с псевдопроблеми, с глупави проблеми, именно, как да затворим устата на "оня там Грънчаров" и пр., който, видите ли, има наглостта да се възползва от своето конституционно право на свободно изразяване на мнение и на позиция; това на мен ми показва, че ледовете започват да се разместват и че в един момент, ако продължим по този път, по пътя на свободното дебатиране, все повече хора ще се включат в една градивна, наистина полезна дискусия по същинските, по истинските проблеми; Вие, надявам се, ще подкрепите такъв един желан от всички и дълбоко потребен дебат; 4.) Да, обаче стана ето какво: поведението на хулиганстващия ученик от Х Е клас, дето се държа така арогантно с мен,


нарушавайки по безпрецедентно арогантен начин и Правилника, и достойнството на преподавателя, изобщо не беше обсъдено, то беше заменено с псевдопроблеми; Вие самата с нищичко не помогнахте да се фокусира дебата по поставения в писмото ми основен проблем; не зная дали си давате сметка колко опасно е това: този ученик, след като Съветът не предприе нищичко за да възвърне уважението към Правилника и да накаже провинилия се ученик, та значи този същия ученик ще се почувства окрилен и насърчен да продължи все в този дух, един вид, той ще изтълкува липсата на реакция от Съвета по неговото арогантно държане като знак, че самият Съвет сякаш го насърчава да продължи по този същия укорим начин, сиреч, че отговорност за неговото поведение вече ще носи не той самият, а Съветът, в лицето на председателстващия, именно Ваша милост; ще се изразя още по-ясно: щом като за драстичното си и безпрецедентно държане този ученик не биде санкциониран, той ще възприеме, че училищното ръководство във Ваше лице не само одобрява поведението му, но и го насърчава да продължи все в този дух; не зная давате ли си сметка каква страшна отговорност поемате по този начин – и до какви ужасни последици ще доведе това за самото училище?! Ето защо аз смятам, че липсата на реакция от ръководения от Вас самата Съвета е недопустим разкош, който не трябва да бъде допускан, който трябва да бъде пресечен, и то докато е време; не може училищното ръководство във Ваше лице да застане зад хулиганстващи ученици, които тормозят преподаватели, които се гаврят с тях, които потъпкват Правилника; ако такава една аномалия се случи, то това ще доведе до непредставимо ужасни последици и до пълна анархия; ще ми се да вярвам, че вече осъзнавате какво се случи вчера на Съвета и ще предприемете, според пълномощията, които имате, една по-адекватна и надлежна реакция, щото ученикът да бъда подобаващо наказан, а пък Правилника и интереса на институцията – защитен; 5.) Що се отнася до втория момент, а именно, че в така и така сложилата се психологическа ситуация е напълно възможно някой член на училищното ръководство, или пък някой престарал се преподавател да дръзне да прави нужното щото да насъсква ученици и цели класове срещу неудобни преподаватели, да организира скандали от рода на тези, които се получиха във въпросните Х Е и ХI Д класове, да подшушва на учениците да пишат сърцераздирателни жалби с изсмукани от пръстите стандартни обвинения срещу "лошия стил на преподаване на г-н Грънчаров" и пр., то от случилото се на Съвета, и най-вече от изказването на една г-жа, новопостъпила преподавателка, непозната за мен, която обаче чистосърдечно си призна, че цял час

била разговаряла с учениците от някакъв клас и със свито сърце била слушала техните "непоносими теглила под игото" на "този същия този Грънчаров", та от този сюблимен момент на директно признание, че някои преподаватели явно нямат длъжните морални задръжки и без капчица неудобство клюкарят и злословят срещу свои колеги пред и с учениците си, аз си правя закономерния извод, че моята теза за подстрекаване на отделни ученици и дори на цели класове с оглед разчистване на някакви сметки от страна на ръководството спрямо неугодни преподаватели, та моята теза в тази светлина не само че не е фантастична, ами е напълно реална; препоръчвам Ви да се заемете като законен арбитър и администратор с изследване на тази страна, с оглед да откриете ония, които по такъв начин са поругали преподавателското си достойнство и са предприели такива укорими и несъвместими с морала на учителя действия, внушения, подстрекателства на ученици и пр.; аз вече имах случая да пиша до Вас, че ако не предприемете действия в тази посока, с оглед да ми осигурите така потребните ми за качествено изпълнение на моите служебни задължения условия, то на мен тогава ще ми се наложи да алармирам други институции по проблема, примерно Инспекцията по труда и дори Прокуратурата, щото тогава ще става дума за виновно неизпълнение на служебни задължения от страна на длъжностно лице като Вас, водещи до ужасни, повтарям, последици в ущърб най-вече на самите ученици и техните коренни интереси; 6.) А иначе решението на Съвета не хулиганстващия ученик да бъде изправен пред Комисията за борба с противообществените прояви, а... моя милост, именно жертвата, обекта на ученическата хулиганска гавра, да бъда изпратен пред... Етичната комисия, и то защото, видите ли, съм имал смелостта да изобличавам недъзите на нашия училищен живот, то аз това решение го оценявам като комично, като смехотворно; вярвам, че и Вие ще го оцените така, но нямам нищо против дебатът да продължи и дори в тази Етична комисия, където аз ще развия своята гледна точка по толкова вълнуващия Вашето близко обкръжение въпрос за това как да затворим устата на Ангел Грънчаров, та да спре да пише в блога си; аз имам какво да кажа и по този въпрос, готов съм да разисквам проблема на всяко ниво, ако демократичният дебат в училището започне да функционира, ако проблемите започнем да ги обсъждаме и решаваме по надлежния ред, ако недостатъците и грешките почнат да намаляват, то тогава аз постепенно, най-вероятно, ще почна отново да пиша най-ласкави отзиви за случващото се в нашето училище, както правех по времето на предишния директор, когато пишех все най-добри отзиви за живота в нашето толкова знаменито училище; аз

13 също с нетърпение чакам този момент, когато отново ще имам поводи и основания да пиша не в критичен, в похвален, дори в апологетичен дух. Понеже трябва да тръгвам на работа, спирам доклада си на това място, ако съм забравил да напише нещо важно, за което да се сетя по-късно, ще го доведа до Вашето сведение по надлежния ред. Вярвам, че за Вас беше полезно да се запознаете с моята гледна точка, което ще Ви помогне по-адекватно да се ориентирате в нелеката ситуация, което пък е предпоставка за напипване на верните, на подобаващите за един съвременен и демократичен ръководител реакции и решения. Хубав ден Ви желая! Повтарям, много се радвам, че макар и в изкривена форма дебатът в нашето училище все пак започна на вчерашния Съвет, това е добър знак! Мълчанието е пагубно и злотворно, истината е в свободното обсъждане на всички проблеми – ето как мисля аз. Дори и да ме укоряват, дори и да ме съдят, аз от такива принципни неща не бих отстъпил – моят дълг на философ, на гражданин и на човек не ми го позволява... С УВАЖЕНИЕ: 13 дек. 2013 г. Пловдив ПУБЛИКУВАНО ОТ ПРИЯТЕЛИ НА СПИСАНИЕ ИДЕИ 12 декември 2013, четвъртък

Фридрих Ницше – Идеологът на модерния път на Човека към Бога Почти във всеки брой на интересното философско списание ИДЕИ биха могли да бъдат проследени и интересни гледни точки върху творчеството на Фридрих Ницше ВДЪХНОВЯВА МЕ ИДЕЯТА ДА БЪДЕМ НАЙ-НАПРЕД И ПРЕДИ ВСИЧКО ДРУГО ЧОВЕЦИ: ФИЛОСОФИЯТА НА ТОВА МЕ Е НАУЧИЛА


15 декември 2013, неделя

Вчера, бързайки необичайно за работа (имах първи час) все пак успях да напиша един импровизиран текст, който даже не можах да прегледам за правописни грешки, камо ли пък за стилистични или някакви други: Дали няма да бъда убит от някой инфаркт още преди да успея да разбера какво точно ще се случи?. Както и да е, днес решавам само лекичко да го редактирам, щото ми се ще да остане като автентичен документ, свидетелстващ за състоянието ми в този ден. Тази сутрин имам малко повечко време (часовете ми са по-късно) и пак ми се ще да продължа темата - както обещах там, щото поради липса на време се наложи да прекратя писането. Междувременно ето вчера се случиха нови събития, заслужаващи да влязат в моята хроника на така богатия и интензивен живот в нашето школо. Ще пиша: защото, първо, в училището няма потребната атмосфера и настройка за диалог с администрацията; второ, щото това, по моя преценка, са обществено значими проблеми, за които обществото и данъкоплатците заслужават да бъдат информирани; трето, щото по едно стечение на обстоятелствата съм не само психолог, но и блогър, комуто това е работата, да изважда наяве нередностите; пето, щото искам да предизвикам дебат по всичките тия проблеми; шесто, щото ми се иска да допринеса с нещичко за създаване, за реконструиране, за възсъздаване на вярна, точна картина на течащите в нашата образователна система процеси и пр. Има смисъл да се пише, да се мисли, да се говори; ако аз не пиша, ще трябва да вярваме само на слуховете, дето се ширят в нашата училищна общност; аз пък съм модерен човек и предпочитам да залагам не на слуховете, а на по-новите технологии за обмяна на мисли и т.н. Тия пък, дето така панически се

боят от гласността – аз съм неин горещ привърженик – нека да имат добрината да преосмислят позицията си. Но то за тия неща се иска и известна доза честност. Както и да е. Да продължа "животоописанието" си. Между другото вчера получих отговор от официална институция, от МОН: виж публикацията Любопитно писмоотговор от МОН. Този документ ще го коментирам отделно – и когато му дойде времето. Сега имам други грижи. Казах: натискът, да го наречем направо юрушът върху една личност, целящ нейното разкъсване, не отслабва, напротив, усилва се с всеки изминат ден. Наистина някои хора явно са безпощадни в озлобеността си. Разбира се, подобно поведение не е нещото, което един ръководител на образователно-културно учреждение може да си позволи. Е, позволява си го. Разбира се, поема пълната отговорност за последиците. Властта не е нищо друго освен отговорност: нищо че обикновено властващите си мислят някакви други неща. Грешката е тяхна. Преподавам гражданско образование не от вчера и ето, чувствам се длъжен да им изнеса един урок по тия теми. И то практически урок, който е най-ценен. Казах: прекалено великодушен човек съм. Правя постоянно добро, а това, че някои не могат да го оценят и на тази основа ме мразят, си е изцяло техен проблем. Правя нужното да им помогна да разберат това, засега без особен резултат. Но добре зная, че истината рано или късно тържествува. Това ме крепи в ужасните условия. Това ми дава сили. Вярвам, че по принцип доброто винаги устоява на безочливата агресия на така арогантното зло. А това, че у нас заради доброто, което правиш, ти се отблагодаряват със зло, е нещо, което отдавна се знае. Тук няма нищо ново или изненадващо. Ний всичко обичаме да правим тъкмо наопаки. Затова и предимно си страдаме. Страшни сме, грешка никаква нямаме! Но да не философствам много, ами да бъда по-лаконичен. Да кажа първом какво се случи вчера. Ето какво се случи. Многоуважаемата г-жа директорка ме зарадва, по своя си най-любим маниер, с две нови писмени заповеди, насочени директно към мен: да пиша нови "писмени обяснения" и да поправя даденото от мен т.н. "разпределение" на темите, по което преподавам. Сиреч, тя продължава "гонката по устав", според армейския и войнишкия жаргон. Така правеха старшините навремето в казармата. Понеже това се прави системно в нашето училище, туй нещо свидетелства, че нашата ръководителка продължава да живее с убеждението, че "доброто училище" не е нищо друго освен една образцова казарма. В наше време обаче тоя модел не работи. И ефектът е бумерангов. Аз пък съм убеден привърженик на демократичния модел на отношения. Няма да

14 допусна някой да се отнася към мен сякаш той е армейски старшина, а пък аз съм, да допуснем – войник. Така не стават тия работи. Има и една презумпция, която ме извинява: абсурдните заповеди даже и в казармата не си длъжен да изпълняваш. Това го пише и в армейските устави. Та ето за какви писмени обяснения и документи става дума - и за което г-жа директорката се е нагърбила да ме "приклещи", с оглед да има мотивация да ме накаже. Или да може да ме уволни - дай Боже! Като няма причини какво пък ни пречи да си ги създадем? Или да си ги организираме? Имам чувството, че в кроенето на планове на такива организации за отмъщение преминава толкова натовареният ден на нашата уважаема г-жа директорка. Тя наистина е любопитен феномен от епохата на късното разложение на господстващата все още командно-административна и тоталитарна система на българското образование. Ето затова и си правя труда до описвам всичко. Като дойдох на работа след 8месечен отпуск по болест, първото, което ми връчи г-жа директорката, то беше нещо като "Добре дошъл!", беше нарочна писмена заповед за 24-часа, т.е. в пожарникарски порядък, да направя и да предам няколко документа: т.н. тематично-календарно разпределение на часовете по предметите, по които преподавам, после следва нещо чудато, именно, да напиша "Декларация" за учебниците и учебните помагала, които ползвам; трето, да подготвя Конспект за поправителните изпити, които ще се провеждат чак през юли; четвърто: да направя също така дори и самите изпитни билети; такива били министерските указания и пр. Да, ама аз бях в болнични и не съм могъл по време на болничните да правя нужните изследвания и проучвания, та да изготвя тоя комплект документи. Пък и изискванията постоянно се менят, затуй отреденото ми време беше крайно недостатъчно. То беше един вид опит за поредна административна гавра над моята личност. Работата тук е следната. Обикновено преподавателите дават някакви съвсем стандартни, формални или типови разпределения, изцяло копиращи т.н. "държавни образователни стандарти", всяка година ги прекопирват, и така си осигуряват, дето се казва, рахатя. Аз обаче съм нещо като иноватор, мразя формализмите, опитвам се да гледам на работата си творчески. И си правя свои авторски разпределения, свои помагала, всичко по моите виждания за едно качествено и съвременно образование по предметите, по които преподавам. За което вместо да бъда похвален, постоянно ме ругаят разните му там администратори и бюрократи: овластени чиновници, инспектори и пр., които понякога дори изобщо не са заставали пред ученици като учители, ала са началство и затова правят всичко да тормозят учители, казвай-


ки им как било трябвало да се преподава. Моята битка с тая въпросната бюрокрация не е от вчера, а от години - и от десетилетия даже. навремето като бях асистент по философия в ПУ я подех, та досега. Какво ми е видяла главата само аз си знам. А пък въпросните администратори направиха всичко нужно и мен да ме натикат в общия калъп. Е, не им го позволих. И няма да им го позволя. Имам други виждания. Разбира се, спазвам т.н. "държавни стандарти", то се подразбира. Но ги претворявам на дело творчески, следвам един свой личностен и философско-тенденциозен подход. С което вбесявам администраторите. Затуй те постоянно бдят с оглед да ме изловят в нарушение – и да ме накажат. Войната не спира. Новата г-жа директорка е усърдна в провеждането на попълзновенията на висшестоящата бюрократична сила. Та сега, вярвам, вече схванахте контекста на този въпрос. Та тогава аз й писах, че ми е нужно време да разработя тия документи. Искам да ги направя истински, както трябва, качествено, а не формално, не и типово - както тя ме притиска с тия кратки срокове да сторя. А едно истинско и творческо разработване на тия документи иска време. И спокойствие най-паче. Което съвсем го нямам. Откак съм на работа ме овладя вихъра на разните му там режисирани от администрацията "скандали", "бунтове", какви ли не други ексцесии, престараващи се ученици даже минаха в крайности, хвърляха камъни срещу мен, да, и това се случи, обиждаха ме, администрацията мълчеше като олимпийско божество, очаквайки явно да бъда разкъсан, аз реагирах, писах доклади и жалби пак до министъра, до омбудсмана, до РИО, аз такова чудно посрещане не бях очаквал, някои организатори явно се престараха, писах също разработки и изложения до педагогическия съвет за това как да се реши проблема с дисциплината в светлината на последните изстъпления на буйстващи и хулиганстващи ученици и т.н. Робота ми се отвори, дето се казва, много, дотам, че ето, вече трета седмица е откак съм се върнал на работа, а грохнах. Вече силите ми са на предела на изчерпването. Това, че съм инвалидизиран заради тежки здравословни проблеми съвсем не смущава нашата тъй човечна и мила администраторка. Натискът от нейна страна продължава. Тя явно си заряза цялата друга работа само и само да се разправи безпощадно с мен – и да елиминира "фактора Грънчаров", който единствен смущава тъй блаженото й иначе царуване и властване. Това е разбираемо. За някои хора явно властта е идея-фикс, заради която пред нищо няма да се спрат. Проблемът си е изцяло техен. Правя нужното да им помогна да осъзнаят какво правят, но все още нямам видими постижения в тази посока. "Отец, прости им, те не знаят какво правят!"

– тъй промълвил на кръста нашият Велик Учител Христос, гледайки изстъпленията на своите мъчители. Времената и сега, след 2 000 години май са съвсем същите. Не се смятам за Христос, нито пък за мъченик, но имам честта да се определям като християнин. Тази идея ме вдъхновява. Идеята да бъдем най-напред човеци. Това и правя в преподаването си. Щото и философията, която аз преподавам, е изключително човечна. Няма да допусна учениците ми завинаги се отвратят от философията само защото това е хрумнало на някой престарал се администратор, директивно опитващ се да наложи някакви изцяло безчовечни програми за обучение по тия философски предмети. За мен истинският, същностният интерес на учениците е водещото. Точка. Компромиси в тази посока няма да направя за да угодя на някое началство. Каквото и да е то. Та ето за какво става дума: г-жа директорката знае къде е "слабото ми място" (литераторите като нея го наричат "ахилесова пета") и затова човърка без жал тъкмо там. Вероятно това й доставя удоволствие, не знам. Нейна си работа. Та съвсем не са безобидни тия неща около изработката на въпросните документи. Искам да свърша работата си качествено, заради което ми е нужно време и спокойствие, понеже администраторката (директорката) не ми осигурява тия условия, напротив, пречи ми да ги имам, аз с право не мога да изпълня собствената й заповед. Да заповядваш нещо да бъде направено и сам да пречиш тя да бъде изпълнена, се нарича административна гавра. Поредната. Така не стават тия работи. Аз държа на достойнството си като личност и преподавател. Не допускам гаври. Унизените, търпящите унижения учители и възпитатели възпитават унизени възпитаници. Аз не ща да нанеса такива вреди на своите ученици. Искам учениците ми да са горди. Да са личности в истинския смисъл. Да не са мижитурки. Учителят-мижитурка възпитава мижитурки. Насърчава мижитурщината. Аз няма да падна до такова ниво. И ще платя нужната цена за тоя разкош. У нас да държиш да си личност е същински разкош. Или лукс. А мижитурките с лопата да ги ринеш... Та ето за всичкото това сега многоуважаемата директорка се гласи, дето се казва, "да ми скрои шапката". И издаде вчера нови заповеди. Като капак на всичко ме тури и квестор в събота. Гонката трябва да е по устав, с всички изгъзици, с извинение, на казармените фатмаци от едно време. Та аз, дето се казва, съм отново жертва по всички линии на необуздания административен терор от страна на една престарала се администраторка, за което вече се налага да бъдат известени и други компетентни институции. Примерно прокуратурата. За своеволия на длъжностно лице, което не изпълнява основното си задължение: да

15 осигури подходящите условия за спокойно и пълноценно изпълнение на служебните задължения на подчинените. И за крещящо безчовечно отношение. Ще изненадам и прокуратурата тия дни със своя жалба. Налага се, няма начин. Има ценности в тоя живот, заради които човек се налага да приеме известни неудобства. Иначе, ако не го правим, всичко отива по дяволите. Личността трябва нещичко да значи и в нашите български условия. Така мисля аз. За това и се боря. Ще трябва май да привършвам тоя пореден опус. Или това есе. Тия мои записки ще влязат в новата ми книга, която сега пиша. И тя пак е посветена на моето училище. Моето училище един ден ще се обезсмърти с най-много написани за него книги. И то написани от един философ. По найгорещи теми. Във времето на най-дивата реакция на бюрокрацията, на рекомунизаторите – които правят нужното да навредят и на нашите деца и внуци поне колкото са навредили и на нас. Е, не трябва да им позволяваме това. Та ето с какво ми се ще да завърша този път. Днес имам малко време сутринта, пък после имам часове. Снощи до късно поработих по разпределенията и другите документи, но нямам сили да ги завърша. Има още много работа. Искам да си свърша работата си с вкус. Нека да ме наказват за това. От вълненията обаче и тази нощ не можах да спя. Въртях се в ужасна просъница. Главата ме боли жестоко. Сърцето ми изобщо не е наред в тия дни на страшни напрежения и на какви ли не главоболия. Опасявам се да не ме покоси някой инфаркт. Ще видим. Тази сутрин пиша този текст, щото за мен писането по такива творчески теми е нещо като релаксация – и като катарзис. Да употребя и аз любимата дума да другаря Дмитрич-Станишев. Освобождавам се донякъде от напрежението като пиша по тия проблеми. Ако не пиша ще се пръсна от напрежение. По терапевтични, по душеспасителни причини пиша тия свои есета. Да не мислите, че го пиша ей-така, от нямане какво да правя. Или пък да ги правя, за да ядосвам въпросните администратори не, те слабо ме вълнуват като такива. Аз знам добре какво представляват. Отдавна съм надживял дребните емоции по повод на този уникален човешки тип. На властника от ниско ниво, който се мисли за център на вселената. И аз съм бил директор на училище, бил съм дори и кмет на град. Знам какво е властта. И знам особено много за какво говори лакомията за власт. Перверзията за властване е доста интересен феномен за изследовател като мен. Е, правя каквото мога да разкрия тези тайни за поколенията. Та значи днес около обеда имам няколко часа, а пък после има съвет. От 13.40 часа е въпросния педагогически съвет. Аз до него съм писал нарочен доклад,


16 нарекох го "открито писмо", поставям важни въпроси. ще видим какво ще стане на съвета. Досещам се какво ще стане. Веднага след съвета имам отдавна взет час при лекар-специалист за едно от моите заболявания. В 15.20 трябва да съм в една частна болница на другия край на града. А в 16.00 часа толкова любезната моя директорка иска да съм й вече представил въпросните "писмени обяснения". И документите също, доколкото помня. Щото вчера някъде си загубих ксерокопията на тия нейни заповеди и сега ги нямам пред себе си. Та излиза, че съвсем нямам време да напиша тия "обяснения". Ще каже някой: а ти бе, шматко, що не ги написа ето сега? Вместо да се плюнчиш тука и да се правиш на важен с тоя твой пореден тест? Е, аз съм свободен човек, при това съм алтруист: за мен общественият интерес е по-важен от моя личен и индивидуален интерес. Това, което писах досега, отговаря на обществения интерес и на дълга ми към читателите на моя блог. Ако бях егоист, щях да си напиша обясненията до директорката: "Покорна глава сабя не я сече!". Да, ама аз презирам тая нашенска "мъдрост". И ето, пропилях си времето да пиша по това, което смятам за истински важно. А пък моят личен интерес може да пострада. Истински важното заслужава приоритет. Затова направих така. Моите читатели са по-важни от моята началничка. Изпълних си дълга към отечеството, а пък службата ще почака. Дребният риск, че ще бъда наказан си струва обаче. Пък и началничката ми е доказана... демократка. Сигур ще ме разбере. И ще ми прости. Дано, ама... надали! Но понеже съм мръсник, ето какви ми хрумва в тоя миг. Ще съчетая полезното с... приятното: ще изпратя тоя мой ранносутрешен текст вместо въпросните обяснения! Е, малко са в по-различен стил, но понеже директорката на нашата професионална гимназия иначе е преподавателка по... литература, вярвам, че ще оцени иновацията ми. Творческите импулси винаги трябва да се насърчават. И у учениците, но и у учителите особено. Та затуй ще й пратя ей-сега този текст вместо ония стандартни писмени обяснения. Та да видя какво "оценка" ще ми пише. Поне не може да ме обвини, че не съм си изпълнил задачата. Вярно, творчески съм я изпълнил, но все пак съм я изпълнил. Ето така ще постъпя. Голям мръсник съм, нали? Нямам грешка. Да живее творчеството на онеправданите народни маси, другарки и другари! Да живей също така и свободолюбието! Да живее личностният подход! Да живей всичко наймразено в нашето свидно отечество! Уррра! Хубав ден на всички! ДРУГАРЯТ СИДЕРОВ УПОТИТО СЕ БОРИ С "КОЛОНИАЛИЗМА" НА ПЛАЖА "ВАРАДЕРО"!

11.12.2013, Украина

ЩЕЛИ ДА ПРЕКРЪСТЯТ СОФИЙСКИЯ БУЛ. "ДОНДУКОВ" НА БУЛ. "ДУДУКОВ" – В ЧЕСТ НА НОВИЯ КАНДИДАТ-СПАСИТЕЛ И ОПРАВИТЕЛ НА НАЦИЯТА НИ 12 декември 2013, четвъртък

Веднага след приключването на гостуването си в шоуто на Слави Бареков официално изпратил молба до Столична голяма община и до кмета на София Йорданка Фандъкова с искане: бул. „Дондуков” да се прекръсти на бул. "Дудуков"! Да бе, вече бул. "Дондуков" щял да се нарича бул. "Дудуков", нема майтап!

Сегодня ночью подразделения внутренних войск МВД при поддержке отрядов спецназа «Беркут» попытались провести зачистку Майдана. Судебный пристав, пришедший на площадь, зачитала решение суда с требованием освободить проезжую часть. После этого милиция большими силами со стороны Крещатика, Михайловской и Институтской улиц двинулась на баррикады, блокирующие вход на Майдан. Дорожные рабочие под охраной милиции стали разбирать баррикады и убирать палатки протестующих. Спецсредства милицией не применялись, давили массой. С другой стороны отвечали тем же — люди брались за руки и отрядами по несколько сот человек пытались противостоять милицейской атаке. С обеих сторон есть пострадавшие, около десяти человек были задержаны милицией. Лагерь на Майдане значительно пострадал, но люди оттуда не ушли, а количество протестующих значительно выросло за счет тех, кто приехал на площадь ночью и продолжает приезжать туда. Участники протеста занимаются восстановлением баррикад и палаточного лагеря. Только что стало известно, что «Беркут» начал штурм занятого здания городской администрации на Крещатике. Говорят, в этих операциях не участвует киевский «Беркут», а заняты отряды из Крыма и Луганской области. ДАЛИ НЯМА ДА БЪДА УБИТ ОТ НЯКОЙ ИНФАРКТ ОЩЕ ПРЕДИ ДА УСПЕЯ ДА РАЗБЕРА КАКВО ТОЧНО ЩЕ СЕ СЛУЧИ?

В КИЕВ МИЛИЦИЯТА АТАКУВА ПРОТЕСТИРАЩИТЕ

Виж още снимки: Ночной штурм Майдана ФОТО

Я пак да напиша нещичко в своето дневниче – не обичам да правя пропуски, щото движението по "горещите следи" си има своето предимство: свежест на впечатлението. Тя трябва да бъде съхранена и в текста. Ако отложа сега да пиша – тъй като времето ми е ограничено, трябва да бързам за работа, разполагам само с около час - то текстът, който сега ще се роди, никога повече няма да се роди. И ще бъде пропилян. А пък на мен ми се ще това "животоописание", каквото представлява моят дневник, да бъде пълно, нищо значимо от него да не липсва. Та за да няма подобна празнина ми се налага сега набързо да разкажа какво се случи вчера. В моите, тъй да се рече, пре-


живявания и главоболия на тъй бурното ми всекидневие като преподавател по философия и гражданско образование в едно пловдивско училище. "Дано живееш в интересни времена!" – казват, че това било най-страшното проклятие, което китайците си отправяли един на друг. Е, аз живея в интересни времена, такова изглежда е моето проклятие. От интересни по-интересни са моите дни. Ще ви разкажа вкратце какво се случи във вчерашния ми ден. Които следят тези истории вече знаят, че в два класа напоследък имам доста сериозни проблеми – в Х Е клас, в който преподавам предмета "Етика", и в ХI Д клас, в който трябваше да се занимаваме с философия. Стана така, че вчера имах и в тия двата класа. И при това и двата класа бяха посетени от директорката. Получи се така, че в първия, в Х Е клас часът мина чудесно, и то не само по моята преценка, а и на тази на уважаемата г-жа директорка, но ето, в другия клас... стана една каквато стана! Получи се така, че присъствието на директорката сякаш вдъхнови учениците, които по-предишния път се нахвърлиха на преподавателя; този път същите тия ученици бяха подкрепени и от някои други, абе общо 5-6 човека общо се изявиха най-много, а други, предполагам, искаха да се изявят, но не успяха. Поради липса на време. Даже един ученик съвсем импулсивно съжали, че той не можал да каже каквото иска, понеже другите, видите ли, всичко били казали вече – и го били изпреварили! Аз не се сдържах и рекох: колко жалко, Вие няма да можете да се изявите, сиреч, да се подмажете! В един момент реших да бъда крайно предизвикателен: като ще "изстискваме цирея", то поне нека да бъде до корен! Нека дори потече и малко кръв, ако се наложи - тогава ефектът от операцията може да бъде по-успешен. Ако не се извади коренчето, то циреят пак може да почне да расте, да събира, така да се каже, злотворна гной. Е, каквото можах, направих, та да се стигне до коренчето. Предизвикателствата от моя страна доведоха дотам, че някои ученици доста се увлякоха: позволиха си да кажат направо смехотворни твърдения. За двечки или трички такива "твърдения-обвинения" ми се чини, че се налага да ги представя тук поподробно, щото те са твърде изразителни. Първото; едно момиче заяви ето какво: ами когато в класа преди две години правихме веднъж обсъждане по проблема кой да бъде патрон на училището господинът направи така, че тия 10-тина човека (в интерес на истината не помня какво число спомена това момиче, но имам чувството, че спомена число, близко до това!), които бяхме против това гимназията да започне да носи името на Стив Джобс, после получиха за срока "двойки"! Това беше прекаленичко, щото работата е там, че в този клас аз не съм писал двойки, особено пък за

срока; по начало, за онова време, за което говорим, именно преди две години, в този и в другите класове, в които преподавах, беше в действие т.н. "точкова система". Както и да е, това момиче се поувлече. Когато някой си позволи да съгреши спрямо истината, аз реагирам директно ето как: казвам, че това не е истина, т.е. че този човек лъже. Това и сторих. Друг един ученик също се престара, той пък разказа една умилителна, направо сърцераздирателна история: имали били някакъв урок по психология, той се мъчел да проумее текста в моето помагало, но не успял нищичко да схване; наложило се да се оплаче на родителите си; те също били прочели текста, но също нищичко не или схванали; и те били се възмутили, че се учи по "такъв учебник"; изводът е: учителят ни тормози да четем от неразбираемия, от лошия му учебник по психология! Аз си позволих да попитам: а Вашите родители нима са специалисти по психология, та имат такава меродавна преценка, че да знаят какъв трябва да бъде добрият учебник по психология? Не били психолози родителите му, ама тяхното мнение било меродавно. Не било нужно да бъдат, щото хубавите учебници по психология били разбираеми от всички. Аз дръзнах да попитам и ето това: ако родителите му не разберат какво пише и в един учебник по математика това значи ли, че той е лош? В тоя миг обаче друг ученик го подкрепи, той попита: а одобрени ли са от Министерството Вашите учебници? Изобщо правеше впечатление, че твърде добре бяха подготвени тия ученици, почти нищичко не забравиха. Т.е. повториха комай всички обвинения спрямо мен, които от около две години и администрацията повтаря. Отвърнах: да, моя учебник по психология е одобрен от Министерството. Тогава друг ученик се намеси и каза, че дори и самата преподавателка по психология, която преди две години ме била замествала, била казала, че учебникът ми психология бил, видите ли, "лош"! Мисля че в тази връзка подхвърлих: то и учителки по психология понякога дръзват да кажат някоя и друга глупост. Бях, повтарям, доста предизвикателен. Аз по начало си падам по дебатите, горещя се, увличам се. Казвам точно това, което мисля. Реагирам и също така доста емоционално. Абе "дебатът" в този клас вчера беше, тъй да се рече, на високо ниво. И други ученици успяха да се изявят. Казаха, че понеже не преподавам урока предварително, ами съм оставял учениците сами най-напред да опитат да проумеят нещичко, то това ги депресирало. Трябвало да правя както другите учители, да обяснявам урока, дори да им дам кратичко нужните за заучаване дефиниции и пр. А не както аз правя: първо те да опитат сами нещичко да проумеят, а пък после заедно да обсъждаме темата. И всеки после си чете изводите на

17 онова най-важно, което сам е успял да разбере. Аз в тази връзка заявих, че съм доста опитен преподавател и неслучайно съм избрал онова, което по моя преценка е най-добро, най-полезно за учениците. Те обаче ми отвърнаха, че не били на това мнение. И прочие, и тъй нататък все в този дух, и ала-бала; повтарям, дебатът си го биваше. Да не забравя и това: за видеозаснемането на часовете с учебна цел, нали по този пункт най-вече се били възмутили учениците. Е, този път проблемът беше постарателно обмислен и ми бяха отправени доста преувеличени обвинения: че съм бил, видите ли, излъгал учениците, че ще правя само аудиозапис, но въпреки това съм бил правил видео - без тяхното съгласие, без съгласието на родители им. Бил съм ги излъгал и подвел; бил съм правил, демек, "тайни видеозаписи". По този пункт се наложи да кажа, че това е лъжа. Явно този ученик се престара. Попитах: Вие виждахте ли, че камерата е обърната към вас? Казано ли ви беше, че който не иска да бъде заснет, може да седне от тази страна на класната стая, към която камерата не е обърната? Също така попитах: за кои записи става дума, щото в един момент аз започнах да обръщам камерата само към мен, само себе си снимах в образ, а обсъждането биваше записвано само аудио? Задавайки тия въпроси, този ученик сякаш се разколеба в твърденията си. Разбира се, беше подкрепен: друг ученик подхвърли, че понеже тия записи са "престъпление", то не се ли страхува преподавателя, че може да бъде осъден? Казах, че като правя нещо за доброто на учениците, за повишаване на качеството на тяхното образование, съм готов да поема пълната отговорност, в това число и съдебна. Предложих дори следното: ако има родители, че с тия записи съм донесъл някаква голяма и невъзвратима вреда на някои ученици с тия видеозаписи на уроци, то нека родителите в такъв случай да ме дадат под съд, да заведат дело. Ще отговарям и пред съда за постъпката си. И така нататък: прави ли ви впечатление на какво високо ниво беше дебатът? И как добре се бяха подготвили учениците – това набива ли ви се на очи? Добре си бяха научили урока, аз неслучайно твърдя, че са добър клас. Както и да е. Интересно е, че нищичко не пропуснаха. Миналият път се въртяха все около обвиненията за записите, сякаш тогава само от това се вълнуваха и възмущаваха, но сега, тоя път, след моя доклад до директорката за инцидента, се бяха подготвили чудесно и включиха пълния обем от моите предполагаеми грехове. Заслужават адмирации тия така старателно подготвени ученици. При това, по една случайност, дойде и директорката – таман да види колко "разностранни", тъй да се рече, са обвиненията спрямо преподавателя. Та преди да мина


към темата за това как властващата особа, директорката, се държа и как тя участва в "дебата", да спомена нещичко, което заслужава да бъде изведено на по-преден план. Тя по едно време подхвърли нещо такова: мили ученици, дойдох да видя как минават часовете ви с г-н Грънчаров, така ли винаги минават часовете ви? Учениците кимнаха, но аз се намесих, първо, защото с тия ученици водя часове само от две седмици, след двугодишно прекъсване, второ, щото намерих бляскаво доказателство за това, че въпросните видеозаписи не са чак толкова чудовищно ненужни; та в тази връзка казах: как се протичали часовете ни с този клас можете да проверите, уважаема госпожо директор, по ония същите видеозаписи, които са в интернет, ето, че те имат едно толкова полезно приложение – като точен документ за това как са протичали нашите часове! Г-жа директорката направи доста разочарована и кисела гримаса, същата гримаса долових и на лицата на найактивните в нападките срещу преподавателя ученици. Разбира се, че тия видеозаписи имат доста полезно приложение като точен документ за това как са протичали часовете с този клас преди онази грешка на директорката, която преди две години, без да разговаря с мен, ми отне от преподаване този клас, както и още 3 други. Аз и вчера пред класа повторих, че обсъжданията в този клас бяха на високо ниво, това наистина е доста добър клас. Настъпи известно объркване. Както и да е. А иначе самото обсъждане премина по добре познатия и традиционен модел: нещо като "съдебен процес" на "възмутените ученици" над "лошия преподавател Грънчаров". Г-жа директорката си пада доста по тия спектакли. Ето, вчера има възможността да се наследи на един такъв чудесен спектакъл. Интересно е, че тя не се намеси с нещичко, в смисъл да упражни ролята си на безпристрастен арбитър в спора; не, тя си седеше и само отвреме-навреме поставяше въпросчета, та да насърчи учениците да продължат все в този дух. Другият модел, към който може да бъде отнесено вчерашното обсъждане, е към модела: ученици правят нещо като донос пред директорката за "злочестините" си, които се е наложило да понесат от толкова лошия преподавател. Да, донос, и то в публична форма – това е нещо като нов специалитет. Някога доносите ги пишеха анонимно, сега вече се правят публично и в лицето на жертвата. В случая – моя милост. Публичният линч на преподавателя, осъществен в присъствието на властващата особа, не предизвика никаква реакция от страна на въпросната "арбитърка"; казах, тя не пожела да поеме тази роля. Това доста говори. Аз обаче реагирах ето как. Казах, че много ученици сякаш едва търпяха и те да имат възможността да хвърлят и своя наръч съчки в кладата, на

която се пържеше преподавателя, т.е. моя милост. За да ги предпазя някак от унизителния спектакъл, аз, първо, бях доста активен, "изядох" доста голяма част от времето. Също така прекъсвах изказващите се и задавах, както видяхте, неудобни, крайно провокационни въпроси. Това повдигна градуса на обсъждането, но изяде много време. Казах неколкократно и ето това: че много ученици си позволяват да участват в унизителен спектакъл, т.е. че ще мине време и ще почнат да се срамуват заради това, което дръзнаха да сторят. Казах също: позволяват си да се държат така, че накърняват собственото си достойнство. И други неща подхвърлих все в този дух. Примерно, че ето, учили са миналата година етика (без мен, с други преподаватели), но явно нищичко не са научили, щом си позволяват да се държат по този начин с един учител. Щото не само съм преподавател, но и възрастен човек, а пък към възрастните младите хора трябва да се държат с респект, с известно уважение. Иначе не е морално, иначе е срамно. Е, ученик ме "контрира", като каза, че уважението трябвало било да се заслужи. Абе интересно мина обсъждането, няма що. Сами се убеждавате. Само дето нямам време да продължа и трябва да ставам. Ще приключа ето как. Или да не завършвам този тест, да го оставя с продължение, щото май наистина ще закъснея. То само това ми липсваше в тази ситуация, да закъснея за час! Е, добре, ще оставя текста за продължение. Само да добавя, че от обсъждането вчера и от понесеното напрежение сърцето ми още не се е успокоило, горкото ми болно сърце! Рипа като полудяло и дори ето сега. Ще видим какво ще правя. Директорката до този момент не е показала нито с един жест, че цели помирение. Напротив, атакува безжалостно по всички линии и с всички средства. Без значение дали са позволени или непозволени, морални или аморални, това явно няма никакво значение. Важно е отмъщението. Какво се опитва да постигне аз не зная до този момент. Ще видим каква й е целта. Това скоро ще се разбере. Разбира се, найзадоволителният реванш за нея ще бъде моето уволнение. Това се знае априори. Тя не е от ония, които имат нравствената сила да прощават - или да помиряват конфликтите. Ще видим, всичко ще се разбере, и то скоро. Дано обаче не бъда убит с някой инфаркт преди да успея да разбера какво точно ще се случи. Натам май отиват работите. Всеки ден на работа – и все нови и нови ексцесии. Едва издържам вече. Силите ми са на предела, а натискът от безпощадната администраторка продължава. Това, простете, е нечовешко. Никога не съм предполагал за своя 30-годишен стаж на преподавател, че някога ще ми се наложи да преживея подобни черни дни. Е, всичко било възможно в свидното ни отечество. В

18 това число да убиват садистично човек, да разкъсват личност. Това май е найобичаното у нас. Страшна работа! След 8-месечно прекъсване на работата ми поради болест ето това ме сполетя. От първия ден, та досега – минали са точно 13 дни от завръщането ми. Чудесно посрещане, дето се казва: трета седмица тече откакто съм се върнал, а всеки ден ми биват устройвани такива "случки", че вече имам чувството, че някои хора ме разглеждат като... животно, подлежащо на заколение. Дали не ме разглеждат като... коледен шопар, който трябва да се заколи за идващите празници? Или за жертвено агне – да се изразя все пак по-елегантно. Ще видим. Това скоро ще се разбере. Хайде да бягам че наистина ще закъснея. Хубав ден на всички! Не смея да ви пожелая да ви е интересен денят, щото съм добродушен и великодушен човек. Зло никому не желая. Живея обаче в толкова интересни времена, че всеки мой ден напоследък е интересен до полуда даже! ЖИВОТЪТ ПРИ НАС Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ИНТЕРЕСЕН И ДИНАМИЧЕН – ТОВА Е ПРЕКРАСНО, НАЛИ?! 15 декември 2013, неделя

Да напиша и тази сутрин нещичко в своето дневниче – има за какво. Вчера пак се случиха някои интересни неща от невероятната по своя размах административнопсихологическа драма, която се разразява в последните месеци и години в ПГЕЕПловдив. И в която, няма как, съм найактивен участник – падам си по подобни казуси, драми и прочие. Страстен техен изследовател съм – това е нещото, което ме вдъхновява. Също така смея да се самоопределя като поборник за същностна реформа в българското образование. Ето, този и идеалният, ценностен мотив, който ме подбужда да работя така активно в една и съща посока: промяна на гибелното, на презряното статукво. Което други хора се считат длъжни да охраняват. Е, няма как, налага ми се да се сблъсквам с такива хора. Поради което постоянно изфърчат разни искри, кога по-големи, кога по-малки. Та в тази връзка какво се случи вчера. Ето какво.


Отивам си вчера на работа, първият ми час си мина съвсем нормално. Етика имах с един клас. След това имах час по "Свят и личност" с един от 12-тите класове. Влизам и почвам часа, нищо че бяха дошли само 4-5 човека. Таман минаха няколко минути и хоп... на вратата застава самата уважаема г-жа директорка! Каква приятна изненада! Искала да посети този час. Ейтака, хрумнало и да ни дойде на гости - и идва! Аз пък знам, че елементарната култура изисква когато тръгваш на гости някому, предварително да го известиш за намерението си. Позволих си да кажа това. Казах, че не е много уместно така да се постъпва, без предупреждение – и хоп, ето ме, да ви видя, да ви проверя! Г-жа Директорката се извини, че била много заета, искала да ме предупреди, но не успяла, както и да е, не спорих повече по този пункт. Е, това, че подобни визити са все пак стресиращи, особено като са така внезапни, и то не само за учителя, но и за учениците, е подробност. "Несъществена" подробност. Няма да издребняваме сега я, да поставяме въпроса за някаква си там "човечност" на подхода. Ний да не живеем в Америка, ний да не живеем в Европа, та ще се държим човечно и културно като европейците – или като американците?! Ний да не живеем в Америка, ний да не живеем в Европа – та ще се правим на човеци?! Да не сме смахнати да се преструваме, че сме човеци я?! И, опази Боже, да се правим на "културни" или на "възпитани", сиреч, на "изчанчени"?! Майната й на Европа, майната й на Америка, ний сме си болканские субекты – и такива ще си останем... Аз пък съм особняк, може би защото съм се изявявал доста пъти по какви ли не медии (телевизии и пр.), много се вдъхновявам когато имам публика; май съм на път да стана нещо като "публична личност" (да не се смесва с "публична жена"?! :-) ). Та часът, поради това обстоятелство, мина чудесно. По моето възприятие де. Г-жа директорката, убеден съм в това, го е възприела съвсем иначе. Това си е в реда на нещата. Няма начин да не се разминава оценките ни с нея за едни и същи неща. Просто с различни очи гледаме на случващото се. Това, което аз харесвам, на нея, респективно, не й харесва. И обратното. Това са естествени неща. Това е и добре, това е и прекрасно. Ако мислехме еднакво, ако възприемахме всичко по един и същи начин, тогава представяте ли си каква скука щеше да настъпи? А ето, сега животът, дето се казва, е шарен – и вълнуващ. Г-жа Директорката като свърши часа започна да разпитва учениците по найсилно вълнуващия я въпрос: мили ученици, вие по кой учебник учите? За несведущите ще кажа: аз съм учител по философия, който е изработил, написал и издал учебни помагала по всички преподавани от мен философски дисциплини, 6-7 на брой, пора-

ди което образователната администрация няма друга по-заветна мечта да ме излови в нарушение, че преподавам по моите си, неодобрени от МОН (с изключение на едно, това по психология) учебни помагала; затуй тази администрация прави нужното да ми забрани да не използвам собствените си помагала, представяте ли си гаврата, която тя си позволява?! Та пита ги, значи, любезната директорка по кое помагало учат учениците ми и, мило усмихната, очаква да получи заветния отговор: по помагалото на г-н Грънчаров учим, госпожо директор! Да, ама учениците ми този път не отговарят така, което е крайно разочароващо за г-жа директорката. Те отговарят ето как: по никое помагало не учим, г-жо; г-н Грънчаров ни е разрешил който откъдето иска да учи, да учи по който учебник му е харесал, сами да избираме ни е позволил, е, ний учим найвече от интернет, но, да си кажем честно, ний почти отникъде не учим; тук, в часа, научаваме главното, такива ми ти работи. Така отговарят моите умни ученици. Г-жа директорката прави гримаса на разочарование, пък после пита: а той казва ли ви да посещавате неговия блог и да четете оттам? Да, казва ни. А, значи така – поглежда ме заговорнически г-жа директорката. Ний двамата с нея много си се разбираме, без думи вече се разбираме, няма що. Та така мина и завърши този час. Тя обаче дойде и в следващия ми час, в един Х клас, пак по етика имахме тема. Там часът, по моята преценка, мина още по-добре, понеже учениците сами пожелаха да играят една игра. Те, моите ученици, за разлика от напредничавата ни директорка, страшно много обичат иновациите. И си падат по по-модерните методи на преподаване и на общуване, на търсене на истината и пр. Е, те си играха играта, а пък г-жа директорката седеше безмълвна и с кисела физиономия си записваше нещо в тетрадката. Пак ги пита по кой учебник учат, те пак казаха същото: по никой. Е, г-нът ни каза да си учим по който си искаме учебник, позволи ни сами да избираме. Ама как така?! – възмути се директорката. Амче така – отвърнаха учениците. Аз се усмихнах и за да налея малко масълце в огъня рекох: ний сме привърженици на принципа на свободата! И смигнах дяволито. Г-жа директорката си излезе без да каже повече нито дума. Кой знае каква сол ще ми кълца на главата тия дни. Кой знае какви "разгромни протоколи" за проверките си ще напише. Ще видим. Животът при нас, както виждате, е изключително интересен – и динамичен. Това е прекрасно, нали така?! Аз пък дебна какво г-жа директорката ще направи по моите доклади, в които описах някои крайно възмутителни прояви на хулиганстващи ученици, явно подскокоросвани от някой да се държат така арогантно. Тя до момента нищичко не прави. Поставил съм въпроса до Педагогическия съ-

19 вет, който ще заседава тия дни. Държа тия ученици да бъдат наказани подобаващо за крещящо нарушение на Правилника. Държа да се направи разследване кой им дава такъв кураж да предприемат подобни безпрецедентни постъпки и "героизми". Подстрекателите са особено важни. Казах го това вчера на директорката "ребром". Тя се престори, че не ме е разбрала. Но преглътна, което ми показа, че прекрасно ме разбира. Та аз сега ще чакам реакциите й по този случай. Тя, по нейния си маниер, е тръгнала да ме проверява, за да ме "загащи" в нарушение - и да натрупа "компроматчета" срещу моя скромна милост. Мен иска да ме изкара "виновен". Без вина – виновен. Жертвата е виновна за това, че вълкът я бил захапал за гърлото. Агънцето мътело водата на вълка, нали си спомняте тази приказка – или басня? Тъй се опитва да постъпи нашата свободолюбива и демократична, твърде модерна директорка. Това си е нейния стил. А стилът, както пише великият Гюстав Флобер, това е човекът... Спирам дотук. Хубав ден на всички – и бъдете човечни независимо от всичко! Човекът, ако иска да е човек, подобава да е човечен – нима е толкова трудно да се разбере това?! И У НАС, ПРЕДСТАВЯТЕ ЛИ СИ, ИМАЛО ВСЕ ОЩЕ ПРОТЕСТИРАЩИ – НЕЗАВИСИМО ОТ СТУДА!

И у нас, представяте ли си, имало все още протестиращи, независимо от студа!!! Но народът, разбира се, в огромното си мнозинство лежи на топлите дивани – и се чеше гдето не го сърби! Снимка – от страницата на Нина Денева УДАР ПРАВО В ДЕСЕТКАТА ОТ ИВО... БЕРОВ – ТОЯ ПЪТ НЕ ИНДЖЕВ! 10 декември 2013, вторник Из Пустият му преход и скритите му тайни, автор: Ivo Berov ... Нещо забравено като сравнение между „преди” и „след”:


След приватизацията заплатите в България се увеличиха четири пъти за четири години. Пенсиите три пъти и половина. Четири пъти се увеличиха заплатите в България след приватизацията. Три пъти и половина се увеличиха пенсиите. Само за четири години. След тия четири години вече нямаше такова увеличение. Преобразуванията нямаха продължение, развитието на страната спря.

"Да, ама сега има хора, които се ровят в кофите за боклук, а при социализма нямаше!" – казват. То при социализма нямаше как човек да се рови в кофите за боклук. Нямаше как, нямаше и защо. Нямаше как, защото кофите бяха малки и тесни. И нямаше защо, тъй като в тези кофи нямаше нищо за прибиране. Дънките, обувките и якетата, които сега изхвърлят до кофите и които проседяват с дни преди някой да ги прибере, по времето на Соца се водеха за разкошотия, която само комунистическата върхушка можеше да си позволи. ОТНОВО ЗА СЪЩИНАТА И СМИСЪЛА НА ФИЛОСОФИЯТА И ФИЛОСОФСТВАНЕТО 09 декември 2013, понеделник

По публикацията Каква е работата на философите? получих един коментар, на който си заслужава да се отдели извест-

но внимание, тъй като съдържа широко разпространени глупави и празни предразсъдъци за това що е философия и какъв е смисълът на философстването. Ето какво ми пише този човек и как се наложи да му отговоря – с оглед поне малко да миряса: Ilyan McCann каза: Господин Ангел Грънчаров, искам да Ви попитам следното – с какво допринася тази „работа“ (сиреч философстването) за развитието на обществото и на света като цяло? Мисля, че за тази цел съществува науката (и всичко свързано с нея), а философията трудно може да бъде определена като такава (все пак нещо, което няма предмет и цели не е наука). Всъщност единствените хора, които наричат философията „наука“, са самите философи. Освен това не бих казал, че думата „философия“ трябва да се отъждествява с „разсъждение“, „осмисляне“ или „търсене на истината“. В крайна сметка не е необходимо човек да бъде философ, за да може да мисли и да разсъждава, а не бих казал, че когато мисля, то и философствам. Твърдението, че мозъкът няма никакво отношение към идеите е просто (меко казано) абсурдно. Мисловният процес се осъществява именно в този орган, а чрез мисловния процес се раждат и самите идеи. Тоест всеки разумен и средно интелигентен човек би направил елементарното логическо заключение, че т.нар. „душа“ (психика) се намира в мозъка (разбира се ако не живеете в паралелна действителност). Считам, че философията е просто неуспешен опит за обяснение на явленията в света, макар че често тя дори не цели това (поради което няма действително приложение, а оттам и смисъл). Обидно е човек да разсъждава върху несъщественото, да не прави нищо и да получава залата за това! Иначе казано – ако изпратим всички философи на Луната (или на Марс, няма съществено значение) едва ли това би имало какъвто и да било ефект върху света и развитието на човечеството. Ако изпратим всички учени и инженери там обаче нещата биха стояли по доста по-различен начин (предполагам, че не е необходимо да обяснявам защо, но ако искате и това мога да направя). Поздрави, Илиян Деклан МакКан! Драги г-н Деклан МакКан, ще Ви отговоря вкратце на коментара, ето как: Първо, за това какво допринасяла "работата на философите", сиреч философстването, за развитието "на обществото и на света като цяло". Ами допринася за духовното въздигане на човека и човечество – и оттук на света и на обществото "като цяло". Това съвсем не е малко. Що е това "духовно въздигане", убеден съм, ще Ви е трудничко да асимилирате, ала все пак опитайте.

20 Второ, за "тази работа" не съществува науката, щото науката се занимава с други работи. Не обаче с тази. Тази е отредена на философията. И на изкуството в известна степен. И на религията – от друга страна погледнато. Това са три вечни духовни форми, форми на духовния живот на човека и човечеството, което нищо друго не може да замени. Сфащате ли що Ви думам? Трето, не е вярно, че философите били наричали философията "наука". Това пък откъде Ви дойде на ума? Ако един философ, ако един човек, претендиращ, че е философ, дръзне да определи философията като наука, той с това само доказва, че не е никакъв философ. Философията е философия - нима е толкова трудно да се проумее това? Защо науката не е я определяте като "философия", а философията все пак Ви се ще да бъде "нещо като наука" – пък макар и непълноценна? Вие, разбира се, нямате претенцията да разбирате що е това философия – или имате? толкова по-зле за Вас... ако имате. Четвърто: философията и философстването са проява на най-пълноценната, най-богатата форма на осъзнато, осмислено, същинско мислене, разсъждение, търсене на истината. Всеки трябва да може да мисли, но малцина са тези, които го правят както това подобава. Всички можем някак да... рисуваме, но не всички сме художници, нали така? Е, мисленето на философа, отнесено към мисленето на този или онзи, е същото като да отнасяме драсканиците на тоя или оня към творчеството на същинския художник. Дано сфанахте що Ви думам... Пето, разсъжденията Ви за това дали мозъкът бил "мястото", дето се било осъществявало "боравенето с идеи", простете, е така смехотворно, че просто не ми се налага да го коментирам. Това, че не се срамувате да пишете подобни "разсъждения", нямащи никакво отношение към същинския проблем, ме освобождава от нуждата да се опитвам да Ви обяснявам как стоят нещата. Опитайте се да сфанете обаче поне това: а що е това идея? Оттук ако тръгнете, може нищичко и да Ви просветне в някой момент. Опитайте се да прочете поне една книга на истински философ. Или това за Вас е... "мисия невъзможна"? А тогава, простете, що не си гледате... "обущарството"? "Обущарю, гледай си обущата!" е призив на Хегел към дървените "философи" като Вас, които си позволяват да се изказват "компетентно" за неща, от които съвсем не разбират. Примерно за това що е, видите ли, философия. Шесто, че душата живее "в мозъка" е твърдение, което показва, че не знаете за какво изобщо говорите. И че бъкел не разбирате от това що е душа. Плямпате си там нещо, без да мислите изобщо. Опитайте, помислете, постарайте се да проумеете


що е това душа. Или Ви мързи? Много жалко... Седмо, твърдението Ви "... философията е просто неуспешен опит за обяснение на явленията в света, макар че често тя дори не цели това (поради което няма действително приложение, а оттам и смисъл)" в контекста на вече казаното няма смисъл да бъде изобщо обсъждано, просто ще се задоволя да Ви повторя призива на Хегел: "Обущарю, гледай си обущата!"; апропо, Вие с какво се занимавате, та тъй "компетентно" сте се захванал да съдите и да разпореждате що е това философия? Кой Ви излъга, че изобщо разбирате що е това философия? Осмо и последно: Твърдението Ви "... ако изпратим всички философи на Луната (или на Марс, няма съществено значение) едва ли това би имало какъвто и да било ефект върху света и развитието на човечеството" е просто крайно тъпо и показва, че съвсем не сте в състояние да разберете, че съвременното състояние на човека, човечеството и на света е продукт и производна на всички ония идеи, които философията им даде и завеща като най-здрав фундамент на нашето духовно, идейно, ценностно и прочие развитие. Просто прегрешавате спрямо един най-елементарен принцип: "За това, което не разбираме, е по-достойно просто да замълчим". Разбирате ли обаче що е това недостойнство? Бъдете здрав! Не е зле за мислите преди да дръзнете да кажете или напишете това или онова, но това явно съвсем не Ви се удава... ДАЙ БОЖЕ ДА ИМАМ СИЛА ДА УСТОЯ НА ИЗПИТАНИЯТА! 09 декември 2013, понеделник

Образованието и възпитанието у нас са в отчайващо състояние. Пораженията от бившия режим са огромни и дълготрайни. Българите не са готови да живеят като свободни европейци. В частност за вас – като философ, писател и учител: няма да бъдете одобряван и разбиран докато нещата не започнат да се променят – отдолу нагоре и отгоре надолу. Имате тежката мисия да пръскате светлина, преследван и тормозен. Но имате утехата да притежавате изпреварващо мислене и да оставите подробно описание на един трагичен период от българската история. Всички, завършили в бившия Съюз, които познавам, имате общи черти богата ерудиция, изключителна работоспособност, нравствени ценности и любознателност. Бъдете здрав да изпълнявате мисията си – и дано дочакаме някакви плодове! С уважение: Мария Василева Владимир Петков-Трашов каза: Уважаема г-жо Василева, само едно необходимо уточнение-допълнение. Ако добре съм разбрал, Вашето "и дано дочакаме някакви плодове." от мисията на Ангел Грънчаров, вероятно адресирате преди всичко към директорката на ПГЕЕПловдив, към нейната заместничка и председателка на профсъюза Подкрепа в училището, към г-жа Пакова и към министъра на образованието, на второ място и към учителската колегия в същото училище и в страната, а едва ли, или поне в същата степен неотложно и остро-наложително към всичкото останало живо, здраво, интелигентно и имащо някакъв разум в българската си главица, щото то, ако е действително разумно – си комка от плодовете му, нали. Що се отнася до моята главица смея да Ви уверя, че и тя черпи с очетата си от истинските, от честните, от почтените, от искрените, от верните, от светлите, сладките, уместно шеговитите, от сериозните, но и от саркастичните му и от тъжните му, а и стипчиво-нагарчащите му понякога плодовередове. За които, колкото и дълбоко да съм му благодарен, че съществува и че ги сътворява, никога не ще мога да му се отплатя.

21 Но преди да се разгърне този процес, е необходимо да се породи едно ново съзнание – което именно е предпоставката, и то решаващата, на толкова потребните ни промени. Ето защо в някакъв смисъл, за пораждането и култивирането в душите на това ново съзнание, особена отговорност имат тъкмо философите – и най-напредничавите дейци на образованието, неговият духовен авангард. Оттук започва всичко. В това аз виждам смисъла на своята работа. Тази идея за потребност на всичко, което правя, ме вдъхновява. Дай Боже да имам сила да устоя на изпитанията, пък останалото вече е нещо, за което не може да ме е грижа. Вярвам, че ще дойде момента, в който ще се разбере, че усилията ми не са били напразни. В КИЕВ СВЕЩЕНИЦИ ЗАСТАНАХА МЕЖДУ ПРОТЕСТИРАЩИТЕ И БИЯЧИТЕ ОТ МИЛИЦИЯТА!

Извънредна сбирка на ГРАЖДАНСКИЯ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ

Заповядайте на дискусията и вие, свободолюбиви граждани на Пловдив, подкрепете с нещичко младите свободолюбци от ПГЕЕ!

2013.12.09г. Владимир Петков-Трашов

Публикацията със заглавие Басня за тънкия остър кинжал, забиващ се право в сърцето предизвика коментари, на които се чувствам длъжен да отговоря; ето, прочетете за какво става дума: Мария Василева каза: Поуката от баснята:

Ангел Грънчаров каза: Благодаря за добрите думи, уважаема г-жо Василева – и уважаеми г-н Петков-Трашов! Благодаря и за подкрепата! Споделям мисълта, че в българското образование са наложителни дълбоки промени, които по моя преценка трябва да започнат най-напред отдолу – от самите учители, ученици, родители. И то от най-активната, напредничава, свободолюбива тяхна част.

ВЪЛНУВАЩ МОМЕНТ: БЪЛГАРИН ПОЗДРАВЯВА ГЕРОИЧНИТЕ УКРАИНСКИ СВОБОДОЛЮБЦИ! Видео: Посланието на Протестна мрежа от Евромайдан в Киев Послание на Протестна мрежа за протестиращи в Украйна:


22 Преди четвърт век украинци и българи се изтръгнаха от ръцете на съветската окупация. Оттогава вървим по общ, трънлив път, затова знайте, че ви приемаме като братя, каквито всъщност сме. Срещу себе си имаме едно и също кръвожадно чудовище, което за пореден път надига ръце, за да заграби най-ценното, което имаме — Свободата! Борете се смело, борете се докрай, не се предавайте! Каквото и да се случи, знайте, че въстанала България е с вас. Сигурни сме в европейското бъдеще на Украйна и в успеха на вашата справедлива революция, и продължаваме да се борим и тук за европейското бъдеще на България. #ЄвроМайдан #ДАНСwithme #ПротестнаМрежа #NOresharski #Euromaidan #Euromaydan #ProtestNetwork #Евромайдан

Нина Денева: Ние сме на ход!

ЕТО КАК ПРОТЕСТИРАТ СИЛНИТЕ, НЕМАЛОДУШНИТЕ НАРОДИ!

УКРАИНЦИТЕ ЗАСЛУЖИХА УВАЖЕНИЕТО НА ЦЕЛИЯ СВОБОДЕН СВЯТ, А НИЕ?!

Петър Величков: Събарянето на злополучния паметник на Ленин в Киев поставя с основание въпроса – защо Русия, която уж се демократизира, продължава да пази със зъби и нокти подобни паметници, включително и у нас? Докога ще стърчи това недоразумение, наречено “паметник на съветската армия”, която е окупаторка, а не наша освободителка, насред бившата Царска детска градина в София? От какво ни освободи тази армия? С една дума – от свободата! Време е паметниците (подобните) да отстъпят място на детски градини… Нина Денева: Мнозинството в ОС на София е на ГЕРБ!

Кадри: Васил Гарнизов и Теодор Колев Посланието на Протестна мрежа на украински: Звернення від Протестної Мережі до протестуючих в Україні Чверть століття тому українці і болгари вирвалися з рук радянської окупації. З тих пір ми йдемо по одній важкій дорозі, тому знайте, що для нас ви наші брати, які ми і є найсправді. Перед нами кровожерливе чудовисько, яке в черговий раз піднімає руки, щоб захопити найцінніше що у нас є – нашу Свободу . Боріться сміливо, боріться до кінця, не здавайтеся! Щоб не сталося, знайте, що повстала Болгарія з вами. Ми впевнені в європейському майбутньому України і в успіху вашої справедливої революції і продовжуємо боротися і у нас за європейське майбутнє Болгарії. ЕТО КАК СЕ ПРАВИ ИСТОРИЯ, ЕТО КАК СЕ РАЖДА ДОСТОЙНОТО БЪДЕЩЕ НА ЕДИН НАРОД БЪДЕЩЕТО НИ ЩЕ БЪДЕ ТАКОВА, КАКВОТО СИ ГО НАПРАВИМ САМИ! ЩЕ СЕ ПОУЧИМ ЛИ ОТ СВОИТЕ БРАТЯ, СВОБОДОЛЮБИВИТЕ УКРАИНЦИ?

Статую Свободы в США и статую Иисуса в Бразилии подсветили цветами украинского флага. Сегодня в США, в знак солидарности с митингующими в Украине, цветами украинского флага подсветили символ свободы и демократии — статую Свободы. Предложение провести такую акцию появилось в Facebook вечером 6 декабря. Уже через несколько часов его поддержали более 10 тыс. человек, и власти согласились реализовать идею. Одну из самых знаменитых скульптур в мире подсвечивали жёлто-синими цветами на протяжении одного часа (с 4 до 5 утра по местному времени). Подобная акция прошла и в Бразилии. В Рио-де-Жанейро подсветили цветами украинского флага знаменитую статую Христа-Искупителя. Власти также отреагировали на предложение в соцсети Facebook и подсвечивали 38-метровую статую с 2 до 3 ночи (по местному времени). Американцы таки поддержали Революцию. Потом это сделали бразильцы СЛЕД КИЕВЧАНИ, КОИТО НИ ДАДОХА ДОБЪР УРОК, НИЕ СМЕ ВЕЧЕ НА ХОД! декември 9, 2013 Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия

Янко Гочевъ: Фандъкова е учительница, не забравяйте! И работи тайно или явно с “русофилите” и с този Михайлов/ич: Aко българите все още не знаят, че са били победени от СССР или Русия нека чуят. Шефът на рубладжиите, наречени “русофили”. Николай Михайлов говори от името на своите господари в присъствие на посланик Исаков и заявява директно и брутално на българска територия на сборището на язовир “Копринка” през 2011г., че Русия има право да строи без да пита българите всякакви свои паметници на наша територия, защото е “победител” и е окупирала България през 1944г. Гаврата с българското национално достойнство е толкова голямо, че тези рубладжии се хвалят със слугинажа си по охрана паметниците на окупатора, извисили се в гигантския си величествен ръст над всички големи български градове, символ на подчинението на уж свободна България от Москва. ЕТО КАК ПРОТЕСТИРАТ НЯКОИ ДРУГИ, БЛИЗКИ НАМ ГЕОГРАФСКИ, АЛА ТОЛКОВА РАЗЛИЧНИ ПО ДУХ НАРОДИ Из: Огромен протест залива Киев, издигат се барикади сред призиви за превземане на града Виж: Рекорд: 1,5 млн. украинци изведе опозицията на митинг в Киев


23

ЕВРОМАЙДАНОВЦИТЕ БУТНАХА СТАТУЯТА НА ЛЕНИН! Браво, ето така следва да се протестира! В Киев протестиращите бутнаха паметника на Ленин и смазаха главата му – както се смазва главата на отровна змия!

Протестиращите в Киев на Евромейдан успяха да свалят статуята на диктатора Ленин. Прекрасен символ какво очаква всички човеконенавистни режими по света. Да се готви Паметникът на съветската армия в София! Георги Драганов ЧЕСТИТ 8-МИ ДЕКЕМВРИ: ЧЕСТИТКИТЕ НА РАНОБУДНИТЕ СТУДЕНТИ 08 декември 2013, неделя


24

Снимките на Ранобудните студенти Помен за Ангел Грънчаров-Елтимир Из Фридрих Ницше – Идеологът на модерния път на Човека към Бога На 25 ноември 2013 г. почина активният блогер, писател и публицист Ангел Грънчаров – Елтимир. Творчеството му е пъстра смесица от "изобличаване" на световни конспирации, разкриване на паранормални загадки, възхвала на бялата (арийска) раса, езическо усещане за лична месианска предопределеност..." Подобно на


много от живелите и възпитани през мрачните години на комунизма българи се оказва, че и той не само се е запознал след падането на социалистическата цензура с творчеството на забранения у нас Фридрих Ницше (чиято фамилия Грънчаров изписва "Нитче"), но го е и харесвал и почитал, макар и по своему...

Фридрих Ницше – Идеологът на модерния път на Човека към Бога: «… той (Фридрих Ницше, бел. моя) не съумя да придаде на идеите си такава форма, която да съответства на степента на възприемчивост на широките народни маси (а тази възприемчивост беше достатъчно ограничена)» Ако Фридрих Нитче се ръководеше от същите съображения, не би написал нито една от своите прекрасни книги. Понякога си заслужава едно послание да бъде написано, а после съхранено през вековете, за да го прочете накрая един-единствен човек. В повечето случаи не количеството на адресатите се оказва определящо, а тяхното качество. Интелектът на милиард свине не може да компенсира ума на единствено същество, намиращо се по-високо стъпало на развитие. Марксическата теза за «масите», под чието влияние очевидно се е намирал Хитлер е дълбоко невярна. «Диамантът в шепата струва повече от камарите варовик навън.» А дали Фридрих Нитче наистина не е успял е отделен въпрос. Основен принцип в развитието на човечеството е взаимното допълване, а не взаимната заменяемост. Ако един човек можеше всичко, то за какво биха били нужни останалите хора? Някой дава Идеята, втори я превръща в практична, трети я осъществява. Почвам да си мисля, че Хитлер ако не е глупак, то той умишлено заблуждава, тласка мислите на своите последователи в невярна посока и по този начин ги обрича на неуспех. А и на гибел, както показа практиката. Ангел Грънчаров-Елтимир, из "Човеко, стани!" Източник на публикацията ГАНЮВИ ГЛАВОБЛЪСКАНИЦИ...

Предвидливо карикатуристът е изпуснал ПЪТЯТ КЪМ ЕВРАЗИЯ, сиреч, ПЪТЯТ КЪМ МОСКВА, но този "случаен" негов "пропуск" толкова много говори, че направо крещи! Вам какво ви говори той, а, мили ми и драги родни наивници, търпеливци и малумници?! Източник на карикатурата БАСНЯ ЗА ТЪНКИЯ ОСТЪР КИНЖАЛ, ЗАБИВАЩ СЕ ПРАВО В СЪРЦЕТО 09 декември 2013, понеделник

И басни не бях писал, но ето, налага ми се да опитам. Защо пък не?! В тия неща има свобода. Даже се чудих дали да не нарека писанието си "притча", но ми се видя много възвишено туй определение, е, нека да бъде тогава басня. То всъщност няма значение какво е, а е важна същината. Ето я. Та значи някаква дама – иначе миловидна, изтънчена, тъй да се рече, учена при това, с претенции, е, и с някой и друг комплексец, то тия неща си вървят в комплект – в минути на душевно размекване обичала да казва на свои най-близки хораизповедници ето тия памятни думи: Аз съм нещо като тънък остър кинжал – и се забивам право в сърцето! Казвала тия думи и ги съпровождала с тиха меланхолична въздишка. Санким – ний сме добри, ала можем да сме и безпощадни. А пък враговете ни не заслужават никаква пощада. Заслужават убивание. С кинжалчето! Бодваме право в сърцето и – край! Повече не боли, ако боли, боли за миг, и после – нищо. Ний сме добри,

25 затуй убиваме, така да се рече, хуманно. Тъй де, ЕС ни съветва даже когато убиваме свине за Коледа да го правим хуманно, ерго и когато убиваме човеци пак требе да сме хуманисти. Или хуманистки – респективно. Ний сме модерни, напредничави хора, няма що... Както и да е. Въпросната дама обичала да повтаря тия знаменателни думи на глас, е, само в минути на душевно размекване, и то само пред най-доверени хора. Не знам как сама е възприемала тия думи, щом ги е казвала, но хора, на които им ги е казвала, са ми казвали, че ги била казвала по такъв начин, че те лично мигновено чувствали тръпки на ужас по гърба. А тя самата какво е чувствала в този миг, не мога да ви кажа – аз да не съм Достоевски че да знам какво има във всяко сърце?! Не съм също така и Апостол Павел – великият сърцевед. Е, и аз мога нещичко да се досещам, но се въздържам да го кажа. Аз съм прост, при това малък човек, но, понеже съм честен и директен, ще кажа поне това: на мен тия уж толкова възвишени думи ми звучат съвсем извратено. Патологично даже. Не знам на вас как ви звучат, но на мен така ми звучат. Тъй. Аз също имах злочестината да познавам тази дама. Съдба. Даже имах и шанса, тъй да се рече, до опитам кинжалчето й в сърцето си. Както и да е. То тук "баснята" ми трябва да свърши, казах каквото исках, ала ето, понеже съм плямпало, ще добавя още нещо. Аз знам за тоя човек, за тая дама още една история, тя ми я е разказвала лично, пак в момент на отпускане, на душевно размекване, когато човек е склонен да разказва най-съкровените си мисли. Та ми каза веднъж тази дама ето това. Било времето на мрачния и безпощаден, изцяло нехуманен див, варварски, български комунизъм. Тая дама тогава била... "чавдарче", била ученичка в началния курс. Та по повод на някакво празненство в училището подготвили нещо като драматизация, като театърче, сценки някакви. Пиеската била за "турските зверства". На малките дечица другарките раздали ролички. На нашата героиня се паднала следната роля: да бъде детенце, което да си сложи врата, да си сложи главата на дръвника, а пък друго детенце, представяте ли си, играело ролята на палач, на убивач, на секач на глави – то държало, както подобава, секирата! Представяте ли си колко хуманно било тогавашното социалистическо училище?! Виждате ли на какво учили тогава децата?! То сигур затова у нас сега има толкова много патриотични пияндета из кръчмите: пиянде до патриота и патриот до пияндето; абе нема изявено пиянде, което да не е патриот. Както и да е. И ето как продължава историята. Сложило си нашето невинно момиченце на дръвника красивата главица.


Другото детенце, дето играло ролята на секач на глави, вдигнало секирата. Децата са си деца, нали знаете как е. И ето, момиченцето, дето си било сложило главата на дръвника, в един миг си помислило, че тая с извинение!? – "невинна игричка" не е игра, а е истина, т.е. че в следващия момент "омразният турчин" наистина ще я изпраска със секирата и главата й ще фръкне!!! Да, това си представило, сиреч, представило си, че всичко не е уж наужким, а наистина!!! На децата какво ли не им минава през акъла. Децата са си деца. Социалистическата учителка е за бой, че е правила такива "театърчета". И родителите на тия дечица са били за бой че са позволявали децата им да играят такива извратени "патриотични пиески". И ето, това момиченце в оня далечен момент на детството си изпитало целия кошмар и ужас на такова едно нечовешко нещо, именно, ще наистина ще й секат главицата, представяте ли си какво то е преживяло?! Е, не отсекли й главицата, оказало се, че всичко било наужким, ала ето, травмата си останала. За цял живот. Като ми разказваше тоя случай от детството си въпросната дама ме гледаше с такава злоба, че аз, дето съм уж зрял мъж, в един момент за малко да се разтреперам. Тя ми каза: - От оня момент аз вече наистина съм безпощадна и когато някой ми стане враг, го идентифицирам с оня "турчин", дето за малко тогава не ми отсече главата. И затуй прошка аз не зная какво е. И затуй съм станала нещо като... "тънък остър кинжал, който се забива без капчица жал право в сърцето на врага"! Точка. Имай го предвид това. Айде, върви си по здраве! Благодари се, че тоя път ти прощавам! Това ми беше казано и на мен някога. Няма да кажа от кого и кога точно, това са подробности. Това, което го пиша сега, е за да дам пример чрез тази своя басня или притча – не знам как заслужава да бъде наречена тая история?! – щото тя ни казва нещо за "бляскавото социалистическо образование", за което някои още така прочувствено въздишат. Ето какво е било то. Травмирало е децата от най-ранна възраст. Правило ги е античовеци. Представяте ли си какви поражения е нанесло то на живота на нашата многострадална нация? Сега чудно ли ви е защо сме такива?! Защо "матр`ьялът" у нас е негоден, много лош, сфанахте ли коя е една от причините за този толкова лош наш български и човешки "матр`ьял"?! Ето, затуй ви разказах тази басня. Надявам се е поучителна. Хора, възпитавани по този начин, сега също така ни и управляват. Давате ли си сметка сега защо, да речем, недоразумението Орешарски (доцентче!), се хили като разварена овча глава когато някой му поиска оставката?! Е, тая притча фърля светлина и върху този иначе необясним античовешки феномен.

Дано ме разбрахте. Хайде чао! Бъдете здрави! И бъдете преди всичко друго човеци! Това мога да ви пожелая найнапред. Обезчовечаването у нас все някога и някак трябва да спре и да почнем обратната тенденция – да почнем да ставаме малко от малко човеци! По-човечни да почнем да ставаме – за това аз апелирам. За това аз си и мечтая – бидейки възпитател на младежта ето вече цели 30-години. За това аз и работя. За това аз се и боря... ПОМАГАМ ДА ИЗЛЕЗЕ ОЩЕ ЕДНА КНИГА ЗА ДОЛНА БАНЯ, ЗА НЕЙНОТО МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ

26 да му помогна книгата му да излезе, да бъде отпечатана. Правя всичко това ейтака, от патриотични подбуди. Човекът няма финансиране от никого, ще задели от пенсията си малко пари, та да излязат 20-тина бройки, с които после ще обикаля разни местни величия и бизнесмени (с червен генезис, разбира се), та дано някой отпусне някоя пара за излизането на книгата в поголям, в приличен тираж. Аз, тъй да се рече, съм редакторът, който също така осигурява и печатница, и всичко. Някои текстове в тази книга са полезни, особено тия за миналото, има добър текст за Долна Баня и поетите Димчо Дебелянов и Николай Лилиев, които често са идвали в Долна Баня да се радват на красотите й, а пък Лилиев даже и живял и работил в нашето село. Та ето, помагам на тоя възрастен човек да види своята книга, т.е. книгата му да види бял свят. Правя всичко това на съвсем чиста, идеалистична, човешка основа, също и, тъй да се рече, от известни патриотични подбуди. Да се има предвид от тия, които ме смятат за много зъл, лош и не знам си какъв още човек! Моля също така тия мои "заслуги" за излизането на една общо взето комунистическо-носталгична книга да се вземат предвид когато комунистите установят пълна своя диктатура в Отечеството ни – и когато концлагерите у нас отново приветливо задимят! Не ща народна пенсия, но поне ми се ще да се се спася от съвсем справедливото ми убивание – за други мои заслуги! :-) НЕДЕЙТЕ ДА БЪРЗАТЕ ПРЕКАЛЕНО – ДА НЕ ИЗПУСНЕТЕ НЯКОЕ ЧУДО!

Тия дни – събота и неделя – съм посветил на работа по предпечата на книгата на краеведа Г.Гаджанов за Долна баня, моят роден град. Тя е в обем 460 страници, има много снимки, предпечататът й е труден, особено като се вземе предвид, че авторът е писал на компютър, обаче с навиците си за писане на... пишеща машина (т.е. си е правил някои работи както си е свикнал на машинката, които сега трябва да поправям и да преписвам даже, което ми губи много време!). Примерно, тоя човек не признава автоматичният отстъп в началото на нов ред, а си го прави на ръка, сам си пренася с тирета когато му скимне, прави какви ли не разредки и пр. С една дума кара не по американската компютърна система, а по... съветската система! :-) Абе, накратко казано, скъса ми нервите тоя човек с тертипа си да пише, ама карай, ще го преживея някак... Авторът е пенсионер, над 80 години, човек с леви, направо комунистически убеждения, с доста носталгично настроение, което допълнително ме обременява, на места и дразни, но какво да правя, обещах

Ако винаги бързате можете да пропуснете някое чудо. Луис Карол ЕТО В КАКВО ВИЖДА ЕДИНСТВЕНИЯТ ИЗХОД ХРИСТО БОТЕВ 08 декември 2013, неделя И в думите на Ботев даже нашенските дремлювци-калпазани няма да се вслушат... щото са заети да се излежават на диваните си...


та, в която се изказаха различни коментатори в блога. А главният ми опонент разви тезата си в публикацията със заглавие Човечеството е изправено пред смъртоносен капан: унификацията, уеднаквяването и позападняването на всичко на Земята, това стана преди около две седмици, време, в което аз изчаках да се изкажат по повдигнатите въпроси и други хора. Тази сутрин искам обаче да взема думата и аз и най-сетне да се опитам да изразя своята позиция; ето какво написах в този смисъл: УЧИЛИЩЕТО, В КОЕТО ЗАВЪРШИХ СРЕДНОТО СИ ОБРАЗОВАНИЕ

ГОРКИТЕ ПРОСТИРАЩИ, ГОРКАТА БЪЛГАРИЯ – А НИМА НЯКОГА СЛЕД ЛЕВСКИ ДА ВЪРВЯХА ПОВЕЧЕ ХОРА?!

Снимка: Константин Павлов-Комитата09 декември 2013, понеделник ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДИСКУСИЯТА ЗА ПЪТЯ НА БЪЛГАРИЯ От известно време в моя блог водим една дискусия по главния въпрос на нашето време, на нашите дни, който отново се появи с длъжната острота предвид усилията на дадени сили у нас да ни откъснат от Запада и да ни натикат отново в лапите на руската мечка; та този въпрос най-общо може да се формулира, да речем, ето как: какъв е пътят на България, с Европейския съюз или с Русия? Последният епизод от тази дискусия излезе в публикацията със заглавие Възходът на Западната цивилизация е най-важното историческо събитие във второто хилядолетие след Хрис-

Уважаеми г-н Филипов, драги мой опоненте, ето че дойде момента да отговоря на Вашите тези. Ще го сторя, като ще се опитам да бъда пределно лаконичен и ясен, понеже въпросите, които обсъждаме, хем са сложни, хем изискват по-всестранно оглеждане, но пък в крайна сметка е важна и значима най-вече същината на работата, а не подробностите. Та затова ще се задоволя да кажа и напиша най-главното. Ще си позволя обаче да започна по-лековато, ей-така, защото това ми се прищя като се зачетох в текста Ви. Вие твърдите, че живеете в западна страна, в Англия, доколкото ми е известно, че признавате някои предимства на западния начин на живот, че не отхвърляте постиженията на западната култура, икономика и технология и пр., но в същото време сте поклонник на "Великата руска идея" и пр., въпреки че сте наясно и с ексцесиите, които са се случвали и още се случват в руския живот и т.н. Та във връзка с това ми се ще да подхвърля: Вие на дело, на практика, със собствените си крака, тъй да се рече, сте признал предимствата на западния живот пред руската действителност – щом сте отишъл да живеете на Запад, не в Русия. Та имайте добрината, ако искате да Ви повярвам, че наистина, не само на думи, а на дело обожавате "руската идея" и "руския живот", моля, идете там, в Русия, поживейте там, откажете се от

27 "презрения Запад", чиито плодове обаче и Вам, изглежда, се струват доста сладки щом него сте предпочел. Надявам се ме разбрахте: неубедително звучат Вашите "теории" и "аргументи", щом сам сте ги опровергал и стъпкал, тъй да се рече, даже с краката си! Как да Ви повярвам тогава, че сте искрен в това, което на думи толкова възхвалявате?! И понеже не се усещате за фаталното противоречие, което допускате, ще Ви припомня собствените Ви твърдения; благоволил сте да напишете: "... какво ме грее миналото (бел. моя: става дума за бляскавото българско минало, за времето на Симеона Первого и Ивана Асена Второго!), извинявам се за израза, след като в момента живеем в едно жалко настояще, толкова жалко, че сме принудени да бягаме на Запад за да търсим не реализация, а прехрана?" Та бих Ви запитал: а защо не бягахте на Изток, в обожаваната от Вас Русия? Защо съветвате цяла България да се откаже от западния си курс и ориентация, да завие пак към Русия, а Вие там, хитреца, да си живеете на Запад - Вий нас, г-н Филипов, имам предвид тукашните българи, дето не сме избягали, за идиоти ли ни имате?! Нам искате да натресете руските порядки, а пък Вие самият предвидливо преди това сте избягал на Запад – къде дават така? Моля, моля, не ни подценявайте толкова, ний, тукашните българи, не сме дебили, ний доматите не ги ядем с колците?! Та аз бих си позволил да Ви посъветвам ето какво: моля, щом смятате, че руският живот е толкова по за предпочитане, плийз, идете сам там, в Русия, живейте си там, а нас обаче, дето не искаме да живеем по руски порядки, ни оставете да си живеем тук, в България, и то по европейските норми и правила. Така става ли? Мисля, че така е честно. А иначе Вие, при сегашното положение, простете, но постъпвате доста безчестно: нас ни тикате в устата на руската мечка, а пък сам си стоите настрана, далеч, в уюта на "презрения Запад". Повтарям, ний, тукашните българи, чак такива дебили не сме, прекалено много ни подценявате. Точка по тоя пункт. Но ме предизвиквате да вметна още нещичко, нямате обаче грешка в противоречията, които допускате; та пишете и това: "... днес (ний, българите, бел. моя, А.Г.) сме почти незабележими и именно на Запад, а не в Русия, гледат на нас с ирония." Значи на Запад гледали на вас, дето сте се устроили там, "с ирония", но вие пак стоите, стоически издържате на "иронията", но не се премествате в Русия, дето ще гледат на вас, предполагам, с... любов и с най-топли чувства, а нищо чудно и да вземат да ви носят на ръце, особено като се натряскате до припадък с водчица! Ами защо, позволете да Ви попитам Вас лично, драги ми г-н Филипов, защо го правите


всичко това, защо стоите още в тоя пусти Запад, що не се преместите в Русия? Какво още чакате? Защото търпите игото на тия някакви си там "иронии"? Идете в Русия, там ще Ви посрещнат с хляб и сол – и с бутилки водчица дори! Ех, живот! Тъй. Длъжен бях да Ви кажа това. Сам, дето се казва, си го изпросихте. Проблемът си е изцяло Ваш. Не мой. Аз при това съм живял в Русия, за разлика от Вас, и знам какво говоря и пиша. И знам за какво говоря. За Русия не говоря като Вас книжни приказки, а на гърба си съм преживял и изпитал сладостите на руския живот. Тъй че разумното е да се вслушате в моите думи, но това пак си е Ваш избор. Ако бях подлец, дотук щях да свърша своя коментар, щото казаното е вече предостатъчно; но не съм, затова и ще продължа още малко. Тезата Ви за някакъв "Балкански съюз", балансиращ между "... трите фактора, които са меродавни на Балканите, това са Западният свят, Русия-Евразия и Ислямският Ориент (не включвам съвременна Турция)", е интересна, но тя означава, че препоръчвате отделянето ни от Запада, в угода на руските имперски интереси; да не говорим и за това, че самата Русия не би допуснала създаването на неутрално, на независимо от нейния контрол държавно обединение, което би означавало изпускане на контрола, който тя сега има – поне върху Сърбия и България. Ний, българите, избрахме европейския, евро-атлантическия курс на своето бъдещо развитие – който именно ще ни донесе не само така жадувания просперитет, но и достойния, свободния живот. Щото именно тези са ценностите, на които се покои западният свят на свободата и на демокрацията. Какви са ценностите, на които се крепи руско-азиатският, евразийският свят, оставям сам да определите – та в един момент да почнете да проумявате какво всъщност така несмислено искате. По-нататък Вие прокламирате нещо, с което съм принципно съгласен: "Ние трябва да засилваме уникалното и самобитното в себе си – защото в новият глобален свят това ще бъде ценно и търсено. А уникалното и самобитното в нашата култура е свързано основно с три неща: Славянството, Православието и Кирилистичната ни култура; аз не отхвърлям Универсалното, но то може да се разкрие в самобитното". Апропо, да вметна: Полша, примерно, пък и Чехия, Словакия, Словения и пр. са още по-славянски нации от нашата, по Вашата логика тяхната "славянистичност" би трябвало още по-силно да ги дърпа към сферата на Русия; но тя, тази последната, им е органически чужда. Нашето "славянство" е доста спорно и подозрително; много е възможно чрез старобългарския език и християнската книжнина да се е оформила групата на славянските езици и нации. Тогава какво ще правим? Това, дето предлагате, е горе-долу същото

като някой умник да почне да предлага днешна Италия да почне да иска да става част от... арабския свят, и то само защото, видите ли, древните римляни били имали някакво влияние върху историята на античния Египет (в даден период от неговото развитие). Да се надяваме усещате нелепостта на подобни предложения да вземем да се откъсваме от европейската сфера само заради нашия прословут "славянски корен", сродяващ ни с руснаците. Но диалектиката на универсално и "уникално" тук не ми се разисква, това е отделна тема, по която мога да отбележа само следното: "уникалното", "национално-самобитното" е формата, в която се проявява универсалното; заради "уникалното" да се пренебрегва универсалното е недопустимо, щото това последното е същност от по-висок порядък. Това, което предлагате, именно да бягаме от същината и участта си, е израз на национална комплексираност и на най-банален провинциализъм, хипертрофирали и изявяващи се под формата на балканско-българска бабаитщина. След това се отплесвате по разговори от общ характер, с които искате, предполагам, да ме убедите в "упадъчността" на западната култура; за мен тия разговори на абстрактни теми в случая не са ми интересни, понеже сега говорим за съвсем друго. Не бива да бягаме в тия абстрактни дебри. На мен лично не ми е нужно да се крия в тях. И няма от какво да бягам. Бъдете спокоен в способността на западната култура и духовност да издържа на противоречията – което именно говори за нейната жизненост. Абстрактното единство не е признак на живост на една култура, напротив, живостта изисква раздвоености, полифонии, разнообразие и т.н. Тъй че съзнанието Ви е обременено от догми и недомислици (плод на криворазбраното и фалшиво доцентско университетско българско образование!), които тепърва ще Ви се наложи да надмогвате. Впрочем, този човешки вид, именно университетските доценти, е изключително виновен за мисловната безпътица и за мисловните дефекти, в която оковано съзнанието на по-голямата част от българската младеж с "вишо" образование. Това го казвам между другото. Но с безплодна схоластика от найпошъл доцентски вид съвсем не ми се занимава. Тъй че и няма да обърна внимание на подмятания от този род: Жалко за Вас, г-н Грънчаров, че възпроизвеждате хегеловите клишета на 19 век, продиктувани от надменността и доволството на един преял западен интелектуалец, който притежава един макар и дълбок, но ограничен ум. щото те съвсем не ме впечатляват; те по-скоро под формата на бумеранг се връщат срещу оня, който си ги е позволил. Само тъп постсоциалистически доцент от български университет е могъл да Ви научи

28 на такива простотии по адрес на Хегел или на който и да било друг; Вие обаче ги възпроизвеждате без да Ви мигне окото. Наистина имате нужда да се захванете да учите наново, и то в западен университет, за да надмогнете някак тъпотията, провинциализма и комплексираността на българската научно-академична доцентура, на която, за жалост, сте един плод, един продукт. Казвам Ви тия неща за Ваше добро, не ме мразете. Ако осъзнаете това, един ден ще сте ми благодарен, че съм Ви го казал под тази форма. Забелязал съм, че срещу Запада мракобесничат и плюят общо взето тъкмо най-неграмотни и съвсем недоучили куриозни некадърници от рода на Сидеров и "вся остальная сволочь" (що означава туй, ще го разберете като научите руския език). Същите тия са влюбени беззаветно в "руската специфика". Защо е така, на какво се държи тази доста неизгодна за тезите Ви корелация, се опитайте да си отговорите сам. И ето, в един момент, под влияние на вкоренени в разсъдъка Ви доцентски простотии, почвате да пелтечите пълни глупости: "... ние не сме западняци, ако много се напъваме може и да станем, обаче трябва да се откажем от религиозната си традиция и да приемем или католицизма или някое от протестантските течения, трябва да забравим езика и азбуката си, да започнем да пишем на латиница и да говорим на някое германско наречие или защо не приемем направо английския като официален език както в Африка." Аз пак ще Ви кажа: моля, не принизявайте разговора ни; в такива приказки могат да се вслушат полу-мъртво-пияните пияндета от някоя кръчма, но с тях точно мен не можете да ме впечатлите никак. Пък и си противоречите: нали сам по-горе "философствахте", че трябвало да има единство и субординация на "уникалното" и "универсалното". Е, ако сърбането на водка и на ракия е израз на най-голямата българо-руска специфика, тогава може би и не си противоречите толкоз. Апропо, в западния свят има интегрирани доста източно-православни и дори хора, чиито майчин език е български, сиреч, за да станеш "западняк" съвсем не е нужно да се покатоличиш и да се откажеш от езика си. Имам чувството, че ставате и лягате с "учените съчинения" на руското мекере, долнопробният ни доморасъл "фюрер" Сидеров, щото без замисляне повтаряте неговите главозамайващи простотии. Моля, не е нужно да принизяваме чак дотам нашия дебат. Това за "течащата в жилите ни славянска кръв" пък го възприемам като реверанс от Ваша страна към "модните" национал-социалистически веяния в родния ни политически живот; Вие лично да нямате политически амбиции, та така усърдно пропагандирате подобни куриозни тези?


След това Вие се пускате да ми привеждате цитати от западни учени, касаещи западната цивилизация предимно. И на основа на техните тези казвате своето разбиране за това, което във Вашето съзнание представлява Западът. За "православният свят" около Русия "забравяте" да кажете нещичко. Мен ме интересува аргументацията Ви точно по тоя пункт. Ако имате добрината да опитате да кажете какво мислите за тия неща, ще продължим разговора си и понататък. Толкоз засега. Всичко добро! МОЖЕ ЛИ ЕДНА НАЦИЯ ДА СЕ ПРОМЕНИ ОТ ПРЕДАТЕЛСКА, С РОБСКА ПСИХИКА, ПРЕКЛАНЯЩА СЕ ПРЕД ВСИЧКО РУСКО ДО СВОБОДОЛЮБИВА, ПРОГРЕСИВНА, ЗАЩИТАВАЩА СОБСТВЕНИТЕ СИ ИНТЕРЕСИ?

Слагам отделно и на видно място едно изказване, което открих току-що във Фейсбук, понеже ми се струва, че казва нещо изключително важно, което следва да стигне до съзнанието на колкото се може повече хора: Въпросът е: един човек може ли да се промени от терорист до политикобединител, прокламиращ спорта и образованието като основата за развитието и обединението на една държава? Нелсън Мандела го доказа с живота си. Обаче за нас ВЪПРОСЪТ е: може ли една нация да се промени от предателска, с робска психика, прекланяща се пред всичко руско до свободолюбива, прогресивна, защитаваща собствените си политически и икономически интереси? Когато тази нация отрича всичко в света, отрича демокрацията като социална система, отрича гражданското общество и признава само Русия и себе си??? Това е въпросът на днешния ден... (Александър Йоцов) КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Наистина, въпросът на въпросите за нас, българите, е: Може ли една нация да се промени от предателска, с робска психика, прекланяща се пред всичко руско до свободолюбива, прогресивна, защитаваща собствените си интереси? СЛЕДВАЩАТА МИ СТЪПКА, АКО СЕ НАЛОЖИ, ЩЕ БЪДЕ ДА ПОСТАВЯ ПРОБЛЕ-

МА НА ВНИМАНИЕТО НА ПРОКУРАТУРАТА

Дискусията по някои твърде интересни феномени, случки и инциденти на училищния живот в училището, в което работя, именно ПГЕЕ-Пловдив – виж Тормоз върху учител от страна на отечествения фронт на администрацията и буйстващите, насърчаваните от нея хулиганстващи ученици? – отпочнала се тия дни с публикацията под заглавие Да направим нужното и да свърнем от пътя на провала - та да тръгнем съвсем осъзнато по верния, по добрия, по спасителния път, в която информирам общественото мнение и съответните длъжностни лица и институции за случилото се, продължава. Намирам коментар от един от най-постоянните посетители в блога ми, с който имаме коренни различия по политическите ориентации и проблеми, но който в същото време по тия мои служебни главоболия е склонен на прояви човечност и съпричастност; ето какво ми пише този човек и как аз му отговорих, опитвайки се да продължа тълкуването на наистина нелеката ситуация: Bacho Кольо каза: Грънчаров, с директорката ще се справиш. Фактът, че демонстрираш самочувствие и не ти пука от изцепките и, ще я фрустрира. Честите ти писма до министри и омбудсмани ще респектират чиновниците от инспектората. Те ще се притесняват от евентуална намеса отгоре и ще бъдат твърде внимателни с теб. Колегите ти също ще са на твоя страна (макар и без да го показват) в борбата ти срещу директорката. Големият ти проблем са 5-6 непълнолетни дебила, които знаят че си безсилен срещу простотията им. Те ще сринат реномето ти на преподавател и самочувствието ти. Заради тях ще вдигнеш белия флаг... Ангел Грънчаров каза: Мисля, че си прав, но донякъде. За "дебилите" (изрично да отбележа, че не споделям този термин, тази квалификация, затуй и го слагам в кавички) става дума. Аз обаче виждам странна корелация между тяхното поведение и ненамесата на администрацията, която за две минути може да ги постави на мястото. Ала не го прави. Което именно и ги насърчава. Аз поставих въпроса на вниманието на

29 Педагогическия съвет. Следващата ми стъпка, ако се наложи, ще бъде да поставя проблема на вниманието на прокуратурата. Всичко според мен се свежда до невярното, до сбърканото поведение на администрацията. Имам крехка надежда, че тя в един момент ще си осъзнае грешката и ще изпълни ролята си. В противен случай някои хора на административен пост, в името на доброто на институцията, ще трябва да се разделят с постовете си. Това е другата възможност за разрешаване на проблема. Иначе, повтарям, администрацията, ако беше на мястото си, за две минути можеше да реши проблема с поведението на въпросните вилнеещи, арогантни или хулиганстващи ученици. ЗА АРХИВА (ДРУГА ОБМЯНА НА МНЕНИЯ ПО СЪЩИЯ ВЪПРОС): Bacho Кольо каза: Грънчаров, бягай от това училище! Ангел Грънчаров каза: Няма как да стане това. Училището не е нечия бащиния, пък и аз вече съм свързан кръвно с него. Като капак съм стар боец, който не е склонен да дезертира от битката точно когато тя е найвдъхновяваща. Няма да се опозоря, това поне е сигурното... Анонимен каза: Не е позорно да се махнеш от едно училище, където учениците се отнасят с теб по този начин. Такова училище не заслужава нищо повече от един хубав среден пръст. И аз бих им теглил шута. Тотю Анонимен каза: Има ситуации, при които войната с "вятърните мелници" е излишна. Корабът потъва и или скачаш от борда или потъваш с него безсмислено и безславно. Не забравяй, че освен "ученици" имаш и семейство, на което си много по-необходим! Ангел Грънчаров каза: Там е работата, че не всички ученици се отнасят с мен така; има много ученици, които се отнасят към мен с уважение, аз за тях работя, не за нещо друго; аз работя за тях за да съм им полезен; щото добре знам, че има неща, на които само аз мога да ги науча. Това е загадката на стоенето ми в училище, на заниманието ми с образование. А че има ученици, които се отнасят грозно с преподавателите, има, но те се броят на пръсти. Явно не сте ме разбрали, или пък злоумишлено обобщавате. Разбира се, ако всички ученици се отнасяха грозно с мен, аз отдавна бих се махнал. С огромната част от учениците обаче се разбираме прекрасно. Апропо, аз не искам дадена категория ученици да ме уважават, аз се радвам точно за тях да съм ненавистен: кои са тия ученици всеки може да разбере сам. Държа обаче да ме уважават добрите, искащите да напредват по


пътя на знанието и на мисленето, способните ученици, не ща обаче да ме уважават другите: мързеливите, нахалните, невъзпитаните, хулиганстващите и пр. ученици. Мисля, че ме разбрахте и по този пункт... ТОРМОЗ ВЪРХУ УЧИТЕЛ ОТ СТРАНА НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА И БУЙСТВАЩИТЕ, НАСЪРЧАВАНИТЕ ОТ НЕЯ ХУЛИГАНСТВАЩИ УЧЕНИЦИ? 05 декември 2013, четвъртък

Публикацията ми от вчера със заглавие Да направим нужното и да свърнем от пътя на провала – та да тръгнем съвсем осъзнато по верния, по добрия, по спасителния път предизвика някои отзиви, които са начало на една интересна дискусия по повдигнатите в нея проблеми. Тази публикация касае един "несъществен", при това дори "личностен" въпрос, поради което изобщо не е популярна във Фейсбук. Заради което аз си позволих да критикувам своите фейсбук-приятели (на брой 5 000 човека, сред тях и доста видни хора!). Ето първо въпросната критика, а пък по-долу можете да прочетете и коментарите, които намирам в блога си: Ангел Грънчаров каза: Благодаря на всички свои приятели (на хората от моя списък), че показаха такова единодушно безразличие към "личния проблем", който описвам и представям в тази своя публикация. До този момент само на един човек (!) му е харесал този текст. (Публикация, с извинение, за... гъза на Азиса ще предизвика къде-къде повече отзиви!) Това все нещо говори. Разкъсват наглеците някъде, стъпкват някоя личност, гаврят се с нея, но нас, българите, това изобщо не ни впечатлява: да мре, майната му, личността няма никакво значение, ний мислим, видите ли, "глобално"! Такива, за жалост, сме. Точно на найважното най-малко внимание обръщаме – и дори го игнорираме. Ето затова и оправия в българския дом няма да настъпи. Докато не успеем да надмогнем тази поголовна комуноидна психика. Страшно е! Бъдете здрави! А ето сега и самите коментари в блога, които могат да станат отправна точка на една дискусия; въпреки че мнозина по нашия славен български обичай са се из-

покрили като плъхове в дупките си и малодушно мълчат: Анонимен каза: Няма ли как да биете шута на това отвратително училище, Грънчаров?! Подобно отношение към преподавател е повече от кретенско. Здравето е найважното, имате и семейство! Не се занимавайте с такива лекета като директорката си и тия ученици. Няма ли как да си намерите работа в друго, по-цивилизовано училище?! Тотю Bacho Кольо каза: "Ний знаем какви хора бяха навремето изпращани да учат в СССР"!!! В общи линии в СССР изпращаха интелигентни пичове. Например – мен. Грънчаров, преди две седмици най-доброжелателно те посъветвах да си търсиш работа другаде. Един колега ти казва "да му биеш шута на това училище". Ти няма да издържиш дълго в тая обстановка. Ангел Грънчаров каза: Няма как да си намеря друга работа. Пък и дори като учител в друго училище. Но и да имаше как и къде, пак нямаше да го направя. Аз не съм дезертьор. Аз съм борец. Освен това моето училище не е нечия бащиния – та аз да бягам от него. Нека други да бягат. Аз оставам. Няма за какво да бягам. Няма да сбъдвам така лесно най-свидните копнежи на моите, да ги наречем така, "врагове". Изпълнявам си дълга – това не е грях. Ще стоя на поста си до последната минута. Ще се жертвам. Човек за едната част си заслужава да живее. Малодушието ми е органически неприсъщо... Анонимен каза: Подобно поведение от страна на ученици към учител преди 1989 беше немислимо, но това не е свързано само с комунизма, защото е било още понемислимо преди 1944, а пък преди 1878 в старите български училища напълно изключено. Младежите във всички времена традиционно са упреквани от по-възрастните поколения в деградация, но упадъкът на нравите действително е факт и при това световен феномен. Владимир Левчев за злополучното си учителстване в Америка: „Една година преподавах и като гимназиален учител, което беше найужасното нещо, което ми се е случвало. Училището беше… в много беден квартал и там се сблъсках с неща, които преди това бях виждал само по филми. Деца на по 1718 години, които вече са в банди, които са отглеждани от самотна майка, бащата примерно е в затвора, или пък – от баби и дядовци. Те бяха неконтролируеми. Ставаше въпрос за физическо оцеляване, целта беше включително да не се избият…Там деца, имащи желание да научат нещо, са смазвани от самата среда. Имаше например едно момче, дошло от Нигерия. Първите

30 дни седеше на първия чин, вдигаше ръка и ми говореше на „сър”. Но всички така му се подиграваха, че той бързо започна да се адаптира, да идва в клас с тъмни очила, смъкнати панталони, слушалки на ушите и „танцова стъпка”. И да не слуша. Променила ли се беше България, когато се върнахте? - Страшно. Хората не си дават сметка, че при едно сравнение това е все едно друга страна. Когато нещата стават бавно не ги забелязваме. Но аз видях промените изведнъж. Когато се върнах, все едно се озовах в друга страна. Някои хора ще се възмутят от това, което казвам, понеже има толкова българи на прага на бедността, но в началото на 90-те години мизерията беше видима по улиците, магазините пустееха, беше неуютно… Аз изпуснах чудовищната криза от времето на Виденов. На мен впрочем ми е много неясна тази ненавист към Костов, който спаси България от тази катастрофа. Сега, макар и найбедната страна в ЕС, поне сме европейска нация, колкото и абстрактно да звучи това. А относно това, че е имало грешки и слабости – при кое друго правителство не ги е имало?... Липсва ли ви Америка? - Честно казано не. Естествено, има хора, приятели, спомени, които са мили. Когато синът ми беше по-малък и бяхме по-млади.» (Край на цитата) А иначе макар и емоционална литература като философ би трябвало да опитате да приемате ударите на съдбата именно философски, макар че това е лесно да се каже, но мъчно да се стори. Анонимен каза: Доколкото зная, г-н Грънчаров Вие по време на учебен час сте служебно лице. Ако някой ПО ТОВА ВРЕМЕ Ви пречи да си вършите работата и Ви нарича с обидни думи, просто се обърнете към Прокуратурата. Тя ще прецени нарушен ли е законът и какво следва да се предприеме. Недейте да се разправяте с Пед. съвети и прочие. Това са оръдия на администрацията. Анонимен каза: Да покажеш среден пръст на идиотите и да им биеш шута не е НИКАКВО малодушие. Съвсем разумна и достойна постъпка е. А. каза: Да кажа за проблемите ти в училище – такъв ученик, дето пляска обиди на учител, във всяка развита западна държава ще изхвърчи от училището, послe и от следващото... Ако би настоявал да ходи на училище обаче – истината е, че такива почват да пушат на 14 години и напускат и сами...


Чудно тоя твой дръвник-ученик защо ходи въобще на училище – за да тормози тебе ли, това е като партийно поръчение, същите хаймани не взеха ли властта на 9.IX.1944? Напр. престъпник Добри Джуров – осъден на смърт терурис (правописа нарочен), после изкара 45 години като министър... ?? Това само в Абсурдистан може да стане... Твоят казус с наглия безмозъчен ученик е също така единствено възможен в Абсурдистан... А в Саудитска Арабия сигурно ще изяде 50 тояги, то за такъв имбецил това е и най-подходящо... Анонимен каза: Здравейте г-н Грънчаров, от известно време следя развитието на отношенията Ви с училището, но едно нещо ми отбягва. Никъде не написахте как Вие провокира(х)те учениците да Ви говорят така? В постовете Ви виждам само една неосмислена защита чрез нападение. Интересно ми е как останалите учители успяват да се справят с всеки един клас, а Вие все не можете да се справите с 2 класа. Нали сте философ, предполагам, че можете да предразполагате хората/учениците да говорят с Вас? Мога да Ви кажа, че методите Ви на преподаване са някак си, как да се изразя, нападателни, предизвикателни. Вие сам бяхте казал, че глупавият човек се защитава чрез нападки, а Вие сам се защитавате така?!? Интересно ми е да чуя отговорите на моите въпроси, но не искам да започнете да се защитавате както в по-горните редове, искам малко по-философски отговор,ако е възможно? Благодаря! Ангел Грънчаров каза: Благодаря Ви за въпросите и за чудесната позиция! По интересен начин се опитвате да прехвърлите вината върху мен – това е много мило. Ще Ви отговоря, разбира се! Никак не съм провокирал учениците ми към такъв род поведение – говоря за въпросните "изцепки" на неколцината ученици. А иначе поведението на съответните два класа като цяло може да не обясни така: ний, българите, обичаме да гледаме сеир, това е доста вълнуващо зрелище, ето, когато някой накъде си позволи да мачка, да унижава някоя личност, това е доста приятно шоу, мнозинството от хората не само се радват, но и се чувстват длъжни, дето се казва, да хвърлят "съчки в огъня", да поддържат огъня на кладата, на която се пече и пържи съответната личност. (То и вий лично така постъпвате в този момент, за което следва да Ви поздравя: типичен българин сте, бравос! Апропо, защо не си написахте името, защо излизате анонимно, уж сте защитник на някакъв морал, а сам постъпвате все пак твърде аморално!) Та това е. Никак не съм предизвикал тази агресия на въпросните ученици. Пропуснал сте да вземете предвид, че аз идвам на работа след 8-месечно отсъствие

по болест и това са първите ми часове. Тъй че не може, няма как да се е трупало някакво напрежение в резултат на мои "неправилни" действия, което, видите ли, сега да се е отприщило – и затова учениците да са ми така гневни. Сфащате ли? А това доколко моята "защита" била несмислена, и то "... чрез нападение", бъдете така добър (така добра?) да признаете, г-жо адвокат, че това, което на вас лично Ви изглежда несмислено, това не е достатъчно основание да се приеме, че то наистина е такова, че то е, видите ли, несмислено в действителност, по принцип и по начало. Искат се, за да схванете точния смисъл на случващото се, да имате на разположение в душата си някои ценности, които, явно, Ви липсват – поради което всичко възприемате в изкривен вид. И затуй се мъчите да прехвърлите вината върху мен, захващайки се да защищавате една обречена в морално отношение мисъл: че въпросните вилнеещи ученици, видите ли, били предизвикани за поведението си от преподавателя. Нарушавате презумпцията, че преподавателят или учителят – говоря за истинския, отговарящия на мисията си преподавател, аз, за да Ви подразня малко, ще кажа, че се смятам за точно такъв! - винаги работи за доброто на учениците и винаги е добронамерен. Независимо от това дали някой ще му признае такава една добронамереност. Както и да е. Пък и учениците трябва да научат нещо простичко: че всеки следва да поеме пълната отговорност за постъпките си, без да се опитва да увърта, да прехвърля вината другиму. Както, прочее, се опитвате да правите в момента и Вие самата (самият?). А, да не забравя и това: другите, видите ли, се били "справяли" с класовете, само аз не съм бил могъл да се "справя"! :-) Ключовата дума е "справя"? Тя показва характера на дидактиката, която отговаря на Вашите, простете, доста архаични и ретроградни представи за това, което става в училище. За никакво "справяне" не може да става дума, уважаема г-жо (г-не?), в днешните условия. Ситуацията е такава, че авторитарното "справяне" чрез потискане на напреженията е утопия, е глупава стратегия. Други неща са интересни в тия отношения в днешно време. А именно: диалог, сътрудничество, разбиране, човечност на отношенията, толерантност и пр. Авторитарните практики дават мним резултат, истината е в толкова ненавижданата от някои демокрация. И в демократизацията на училищния живот. Това, че само при мен, видите ли, учениците, пък макар и в не дотам адекватна форма, открито и свободно изказват какво те мислят, щом си позволяват такъв един лукс, е доста добър, простете, атестат за моята личност като преподавател. Подобре ли щеше учениците ми тъпо да мълчат – в условията на тоталитарната идилия?! Тъй че "справящите" се би следвало

31 да се запитат за някои неудобни въпроси - и да се поучат от... "несправящите" се като мен. Както и да е. Едва ли ме ме разбрахте... Интересно е, че с репликата си Вие все едно откривате нещо като заседание на "народния съд" (или поне "другарския съд"), което трябва да докаже, че жертвата, в случая аз, напълно си заслужава (си е заслужила) тормоза от страна на обединения отечествен фронт на администрацията с буйстващите, насърчаваните от нея хулиганстващи ученици – нали така излиза, нямате ли поне достойнството това да осъзнаете? Но това, както казах, зависи от едни такива "мъгляви" неща като ценности, морал, съвест, някои хора, явно, имат проблем точно в тази личностна сфера, затова и правят именно като Вас: добре скрити зад дебелия дувар на анонимността подемат атаки и канонади с оглед да подпомогнат наказването на доброто – и оправдаването на злото. Но това, простете, г-жо (или г-не?) е извратено, нима не го съзнавате? Бъдете също така спокоен (спокойна?), аз като философ много добре се разбирам с огромната част от човечеството. Имам длъжните за това умения. Само дето имам една особеност: безкомпромисен съм към проявите на аморализъм, към лъжците най-вече, а в страна, където лъжците и лицемерите са мнозинство, където малодушните хора задават тон на общия живот, хора като мен биват приемани за крайно неприятни, дразнещи, непоносими даже. Но Вие и това, простете, няма как да го разберете. Щото Вие, явно, принадлежите на друг човешки тип – и Вам нещата изглеждат съвсем иначе. Поради което се опитвате всичко да изопачите. Това говори добре за морала, от който се въодушевявате. Липсата на морал трудно може да се скрие, уважаема г-жо (уважаеми г-не?)! Бъдете здрав(а)! Вярвам, че сега, след моето разяснение, ще можете да спите по-добре! :-) СПИСАНИЕ ИДЕИ СЪЩЕСТВУВА ЗА ДА ОБСЛУЖВА СВОБОДНАТА ИЗЯВА НАЙВЕЧЕ НА МЛАДИТЕ МИСЛЕЩИ ХОРА 05 декември 2013, четвъртък Получих едно писмо от студент по философия, интересуващ се какви са условията за публикуване във философското списание ИДЕИ. Понеже този въпрос може да заинтересува и други хора, та затова подолу публикувам и неговото писмо, и моя отговор на въпросите му: Добър ден, г-н Грънчаров, аз съм студент от специалност "Философия" към ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", тази година 2013 започнах да участвам по-активно в научни форуми и към този момент имам вече 3 публикации и чакам още 6 да се


публикуват в различни сборници от конференции. В момента съм в Букурещ по програма "Еразъм" и един от моите преподаватели е доста интересен "философски образ", има няколко издадени книги в областта на философия на съзнанието, старае се да създава свои идеи и се старае да стимулира студентите да мислят индивидуално.

Важно е да отбележа, че някои от моите преподаватели във ВТУ са ме съветвали да изпратя свои материали, които да се публикуват във Вашето списание, но до момента все не намирах смелост, защото си мисля, че нивото ми на писане не е достатъчно високо. А и за списание от вашият ранг е нужно да се напише нещо ново, а не да преразкажа някои добре познати идеи. Та основната причина, която ме кара да ви пиша е, че наскоро около преподавателят ми в Букурещ се получи скандал, за който ще Ви разкажа накратко. През 2007 г. той е публикувал своя книга в Интернет и тази година, негови студенти от Германия, които са запознати с труда му пишат, че професор от Германия му е преписал изцяло книгата, без да го цитира. Тоест само я е превел от Английски на немски. И румънският ми преподавател закачливо си беше написал във фейсбука: “Have no fear of perfection, you will never reach it.” Salvador Dali. “Perfection in philosophy is reached when your philosophical work is plagiarized by a professor of philosophy from a German university.” "Не се страхувайте от съвършенството. Не можете да го постигнете" Казва Салвадор Дали, а моят професор по Философия на съзнанието в Букурещ казва: "Съвършенството във философията се достига, когато професор от Германия ти препише философският труд, без да те цитира."

Та имам желание да напиша един доклад за част от неговите идеи и молбата ми е ако можете да ми споделите: 1. Какви са изискванията към текста? 2. Докога е срока за предоставяне на материали за следващият брой? Благодаря ви за отделеното внимание! А.К., създател на студентски философски клуб към ВТУ Здравейте, г-н А.К., Благодаря Ви за писмото – и също за интереса към списание ИДЕИ! Ще се радвам Вие да станете един от бъдещите автори на нашето списание. Що се отнася до въпросите Ви, отговарям следното: 1.Ние навремето публикувахме изисквания в този смисъл, които публикувахме в книжката, на корицата на която е портретът на Хайдегер. Но за всеки случай, ако нямате този брой на списанието (1 от 2011 г.), ето какво сме счели за нужно да публикуваме там: За ония, които искат да публикуват в списание ИДЕИ: Всеки мислещ, търсещ и пишещ човек е добре дошъл сред нашите автори. Текстовете, които се предлагат за публикуване в списание ИДЕИ, трябва да отговарят и на някои изисквания: ● да са посветени на значими философски (човешки) проблеми; ● да дават израз на самостоятелно и независимо отношение; ● да показват оригиналност в осмислянето на проблемите; ● да са плод на безкористен стремеж към истината; ● да подбуждат към дискусия; ● да съдържат ясни тези, изложени на жив, човечен и достъпен език; ● да са убедително аргументирани; ● да са чужди на маниерността и самоцелното използване на наукообразна терминология; ● да са в обем максимум до 10 стандартни страници А4 Това не са някакви свръхизисквания, моля, не се плашете; ако поне едно-две от тия неща са спазени, текстът Ви може да бъде публикуван в списанието. Пишете смело, което Ви е на сърцето, вложете душата си, пишете вдъхновено, това според мен е най-важното – и ще публикуваме статията Ви. Трудно е да се каже какво точно трябва да бъде спазено, че един текст трябва да е хубав – и достоен да бъде публикуван. Общо взето ние, за да насърчим младите хора, занимаващи се с философия, публикуваме техните текстове с предимство. Тъй че не се плашете, работете, пращайте, всичко ще бъде добре.

32 2. За срока. Новата книжка на списанието, която сега подготвяме, до дни ще бъде изпратена на печатницата, с оглед да излезе до края на този месец. Списанието излиза три пъти годишно. Сега завършваме петата годишнина от създаването му и почваме шестата. През 2014 г. първата книжка ще излезе до края на март. Затова пишете и пращайте смело текста си. Списание ИДЕИ съществува за това да се изявяват млади автори като Вас, да бъде то една трибуна за изява на мислещите млади хора. Прочее, поздравявам Ви за това, че сте създал студентски философски клуб. Това ми напомня за времето, когато аз бях млад асистент по философия в ПУ "П. Хилендарски" и създадох такъв клуб – това стана в далечната 1987 г. Славни времена бяха тогава! Хубаво е, че и сега стават подобни неща в университетите. Всичко добро! Желая Ви успехи! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров ДА НАПРАВИМ НУЖНОТО И ДА СВЪРНЕМ ОТ ПЪТЯ НА ПРОВАЛА – ТА ДА ТРЪГНЕМ СЪВСЕМ ОСЪЗНАТО ПО ВЕРНИЯ, ПО ДОБРИЯ, ПО СПАСИТЕЛНИЯ ПЪТ 05 декември 2013, четвъртък

Тази сутрин пак ми се налага да попиша по все онзи същия епичен и дори епохален образователен, в смисъл свързан с проблемите на образованието, но също така психологически, административен, нравствен и какъвто си искате още казус или опус, по който пиша от няколко години вече: за така чудните ми отношения с ръководното тяло на ПГЕЕ-Пловдив и всичко, свързано с неговата неуморна дейност на попрището, на нивата на родното училище и образование. Няма как, хванал съм се на това хоро, дето се казва, налага ми се да рипам. Пък и искам да документирам тия забележителни явления на родния ни живот, които един ден, кой знае, нищо чудно да почнат да се изучават в академиите. Или поне да влязат в будующата история на нашенските нрави. Разбира се, аз само документирам всичко, нищичко не си измислям, аз съм нещо като хроникьор на нравите, дето се вика.


Та онзи ден, във вторник, така любезната директорка, и то за първи път откакто съм се завърнал на работа след продължителен отпуск по болест (сега тече втората седмица от завръщането ми), благоволи да разговаря с мен, съвсем импровизирано, впрочем. Това стана в учителската стая, силно развълнувана и разгневена заради нещо, г-жа Анастасова, дето се казва, се постара яката да ме смъмри, да ми прочете едно "конско евангелие". Разбира се аз, понеже съм диалогичен човек, се опитах да разговарям и то най-спокойно, кажи-речи бяхме на път да започнем дебат, но има едно нещо, което съм длъжен да отбележа: поради овладялата душата емоция на г-жа директорката тя комай не можа да се вслуша в нито един мой аргумент, а продължи да си разказва онова, което, така да се каже, й беше накипяло. Това е човешко, разбираемо. Изслушах я и доста неща научих. Разговорът ни беше въпреки всичко полезен, в познавателния аспект. Макар че се проведе на неадекватна основа: на висок глас и пр., но това пак е човешко, хора сме. Аз тук не желая да описвам какво точно толкова сме си говорили, какво тя е казала и пр., щото предпочитам да пощадя нейното достойнство; всеки може да си приказва каквото иска, пък и, както вече рекох, тя говореше под влиянието на някакъв мощен афект, а в такова състояние човек казва много неща, които при потрезво обмисляне изобщо не би дръзнал да рече; това е разбираемо, особено пък за хора, които като мен са по-вещи в областта на психологията. Та затуй ще мълча за това как протече разговорът ни, но да създам представа за неговия привкус, все пак ще кажа нещичко, което най-силно ме впечатли: оказва се, във възприятието на уважаемата г-жа директорка аз съм доста коварен човек, който изобщо не си гледа служебната работа, който един вид, така да се рече, идва в училище да си отпочине от своите, да допуснем, "творчески занимания", писане на разни текстове, издаване на списание за духовното израстване на младите и прочие, за когото преподаването е един вид ей-така, между другото. Особено "калпав" съм бил в "оформянето на документацията", в разните му там бюрократични салтанати, което било най-важното, а вместо да пиша казионните документи, аз един вид от инат и от скука, ей-така, за едното нищо и най-вече заради черногледството ми, съм бил пишел разни "жалби и доклади" до висшестоящи началства, та съм предизвиквал какви ли не проверки и съм смущавал "спокойния живот", вегетирането де. И, като капак на всичко, съм си бил вманиачил, че изобщо нещо представлявам, а всъщност това съвсем не е така, защото... (дръжте се да не паднете!)... защото... и образованието ми, видите ли, било доста калпаво, бил съм завършил, видите ли, в... СССР (!), в Санкт Петербург, а нали (тук вече цитирам) "ний знаем какви

хора бяха навремето изпращани да учат в СССР"!!! Аз полюбопитствах да разбера какви хора навремето са били изпращани да учат в СССР, ей-така, от чисто любопитство поисках да разбера, но ми се отвърна с красноречив жест, че няма смисъл да се говори за това, понеже всички знаят: някакви много долни, отчайващо некадърни хора били ходили да учат в СССР, хора, които днес нямат никакво морално право да говорят, камо ли пък да пишат и пр. Аз така разбрах този фрагмент от разговора ни, но както и да е. С това се опитвам само да намекна за "способа" и "тенденцията", по които се проведе това "морално наставление". Което любезната г-жа директорка благоволи във вторник да ми изнесе като ме видя в учителската стая. Стига толкова за този разговор, той, дето се казва, е нещо все пак странично; има значително по-важни проблеми, за които искам сега да пиша. Във вторник се осъществи и нещо като втори "спонтанно-организиран бунт" на ученици срещу мен, срещу моя милост, срещу техния преподавател по философия, като този спектакъл премина под формата, така да се рече, на "публичен линч", да, със съответните му там салтанати (тая дума на Алеко, на бай Ганя де, що ли така се върти като досаден комар в съзнанието ми таз сутрин?), примерно подигравателен хохот, опити за притискане до стената, за извиване на ръце и пр., е, не буквално, а метафорично казано (засега все още). В оня пък, в първия клас, в който се проведе най-напред, или първи епизод на тази кампания (аз вече писах за това), нещата уж се поуспокоиха (след намесата на класния ръководител и на педагогическия съветник), имахме един приличен час, ала вчера, незнайно защо, пак избухнаха с нова сила, двамца-тримца ученика се бяха подготвили да се погаврят подобаващо с преподавателя, смелостта, с извинение, беше необичайно висока, държаха се, дето се казва, "на висота", в резултат на което същите тия ученици дори успяха да ме нарекат с доста обидни думи, единият благоволи да ме нарече публично... "тъпак" (!), а пък другият ученик, в прилив на вдъхновение, надмина и тази квалификация, той пък ме нарече... срам не е да кажа думата, обидно ми е всъщност... както и да е де, за историята трябва да се пожертвам, той пък, видите ли, ме нарече... "педераст" (!!!), според нашите така изтънчени родни нрави. Аз, разбира се, ще напиша специален доклад за тия изцепки и ще настоявам да се вземат съответните мерки, щото тук става дума за най-арогантно потъпкване на всякакви норми и на постановления на училищния правилник. Дали тия ученици имат поощрение и насърчение от някакви потайни фактори, за да придобият тая чрезвичайна смелост, аз тук този въпрос няма да го поставям, щото нему всеки може да си отговори и самостоятелно. Отбележете

33 това, че с тия ученици аз не мога да имам някакви "обтегнати отношения", та да им е "накипяло", по простата причина, че с тях се виждаме отскоро, след многомесечно мое отсъствие. Това също хвърля известна светлина върху ситуацията. Та да не пиша тук, дето се казва, нахалост, ами да взема пак, налага се, да се обърна по официалния ред до инстанциите, до оторизираните органи; след една безсънна нощ - аз много дълбоко преживявам подобни неща, понеже имам една по0особена душа – решавам този път да се обърна не директно към директорката (простете за неумишлената тавтология!), а направо към педагогическия съвет, понеже смятам, че тези случаи и инциденти (да ги наречем така) заслужават най-внимателно вникване и обсъждане. Ето, почвам да пиша и този документ, явно такава ми е била съдбата: До ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТ на ПГЕЕПловдив ДО г-жа КОПРИВЛЕНСКА - ръководител на синдикалната организация към СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИТЕЛИ ДО г-жа СТОЯНОВА - ръководител на синдикалната организация към Синдикат ОБРАЗОВАНИЕ към КТ ПОДКРЕПА ДО КОМИСИЯТА ЗА БОРБА С ПРОТИВООБЩЕСТВЕНИТЕ ПРОЯВИ КЪМ ПС НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ Копие: До г-жа А.ПАКОВА, началник на РИО-Пловдив До г-жа АНАСТАСОВА, Директор на ПГЕЕПловдив До г-жа ПРОДАНОВА - класен ръководител на Х Е клас До г-жа У.ТОНЕВА - класен ръководител на XI Д клас ОТКРИТО ПИСМО от Ангел И. Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование Уважаеми дами и господа, Обръщам се към Вас, тъй като искам да поставя някои изключително важни и назрели проблеми на живота в нашата училищна общност, които по моя преценка се нуждаят от спешно обсъждане и реакция. Аз многократно по същите тия проблеми съм се обръщал към нашата многоуважаема директорка, която обаче до този момент не е дала гласност на моите предложения, предполагам, тя трупа и колекционира докладите и предложенията ми в най-отдалеченото и прашясало чекмедже на нейното иначе великолепно директорско бюро. С оглед на това ми се е налагало да се обръщам и към по-висшестоящите инстанции, които до този момент не са реагирали по един ефективен начин (аз също не зная как изобщо са реагирали те, стига изобщо да е имало такава реакция, тъй като г-жа директорката също така систематично не благо-


волява да ме запознае с резултатите от проверките по мои жалби на въпросните инстанции). Виждате, че се е образувал по този начин един най-банален административен "омагьосан кръг", който ми се ще някак да бъде разкъсан – с оглед подобряване на ситуацията, с оглед на промяна в нашите разбирания, с оглед изнамирането на ефективни начини за противодействие на негативните явления, които така тровят нашето всекидневие. И също така нанасят непоправими вреди на качеството на образованието и личностното формиране на нашите ученици. А това вече е нещо, надмогването на което би следвало да е от първостепенна важност за нашата училищна общност. Ще поставя някои проблеми, по които всички се вълнуват, ала за които не е прието да се говори; в нашето нелеко всекидневие напоследък се случват какви ли не ексцесии, ширят се най-чудати, бих казал дори шеметни инциденти, анархията и хаосът, както се казва, напредват, ситуацията с дисциплината на голяма част от учениците е направо отчайваща, а пък нашата неспособност с нещо по-ефективно да противодействаме на подобна агресия е, бих си позволил да кажа, отчайваща. Теорията на училищното ръководство, по моето възприятие, се свежда до следното: нека всеки да се оправя, справя и спасява в тежката ситуация напълно сам както и както и доколкото може; "добър" е оня учител, който стоически успява да издържа на тия явления, мълчи и не се жалва, иначе казано, тук е валиден принципът "Делото по спасение на давещите се е дело на самите давещи се", разбиран обаче индивидуално; сиреч, липсва ясното съзнание за потребността от изработване на училищна философия, стратегия и политика за решаването на тия проблеми, за намаляване на тяхната острота. Тук също така действа, по моя преценка, и принципът "И сам войнът е войн". Аз обаче смятам, че ако тъкмо по този крайно неадекватен начин продължим да се държим в сложната ситуация, скоро ще дойде време, в което работите ще се влошат дотам, че повече няма да могат да бъдат удържани. За да се опишат тия явления и процеси се налага човек да напише цяла една книга, пък дори и не само една. Аз в последните години, анализирайки процесите не само в нашето училище, но и в българското образование изобщо, написах няколко такива книги. Първата носи заглавието ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ (ако си спомняте, при излизането й преди няколко години, на няколко пъти предлагах обсъждане на книгата в нашето училище, но това не беше направено, неясно защо); втората книга, написана почти изцяло на основата на мои наблюдения, експерименти и иновативни практики, проведени в нашето училище, излезе от

печат през по-миналата, през юбилейната за училището година, с надеждата на провокирам интереса на училищното ръководство (зер, все пак, всеки ден не се пишат и не излизат книги за едно училище, написани от учител в него!), аз подарих екземпляр от книгата на нашата директорка, в резултат... бях даден под съд "за обида", съдебното дело беше заведено от нашата не по-малко уважавана помощник-директорка и синдикална лидерка на "Подкрепа" г-жа Стоянова. Та въпросната книга има заглавието НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие "Есета за освобождаващото образование"), аз, признавам си, вече не смея да предложа обсъждането на повдигнатите там проблеми, понеже имам чувството, че нищо чудно ефектът от такова евентуално предложение може да бъде подобен на взривяването на някаква мощна бомба; и тогава нищо чудно да бъда даден под съд вече за... "тероризъм"! :-) Независимо от такова едно невярно, в корена сгрешено отношение на училищното ръководство към най-горещите, парещите проблеми на живота в нашата училищна общност, аз добре зная, че самата тази общност има невероятно силна потребност от дискутиране, от живо и свободно обсъждане на всичките тия натрупали се проблеми; това се прави, но на неадекватна, непублична основа, на "четири очи", с оглеждане, в атмосфера на страх, да не би някой да бъде заподозрян в съпричастност с иновациите на "злодея Грънчаров"; да, от отношението на нашето ръководство към инициативите на моята скромна персона аз имам чувството, че то ме възприема за нещо като "народен враг", който иска да разруши нашата така презряна идилия – под сянката на така мъдрото и дори, представете си, "демократично" ръководство от страна на така милата ни директорка. Как ще се развали и разруши един такъв модел на неподобаващи отношения, който се появи след встъпването в длъжност на това ръководство, аз лично много добре си представям, но няма сега да го кажа и напиша, понеже всеки може да разбули загадката сам, изцяло самостоятелно. Иска се само известна доза честност. Трябва много да се говори, и то съвсем открито, свободно, в спокойна обстановка, като в "обговарянето" (вербализирането, ако трябва да се изразя по-научно) на тия проблеми ще почне да спада напрежението и ескалирането (в обстановката на страх) на тия същите напрежения; този е пътят. Това обаче не се прави: самото предложение за такива дискусии в така и така сложилата се атмосфера се възприема като "скандал", като злонамерен опит за подкопаване на властта на училищното ръководство, като някаква "тайна завера", която иска "да свали властта" – и да хвърли нашата общност в ужасната паст на пълния хаос и провал. Аз много пъти се обръщах до

34 уважаемата г-жа директорка с какви ли не предложения за демократизиране на училищния живот и отношения, нито едно от тях обаче не биде допуснато до обсъждане; всичките ми предложения, както казах, се държат в някое далечно чекмедже на директорското бюро; това все нещо показва. Аз лично не разбирам как е възможно заради някакви лични и субективни мотиви на неприязън към моята скромна особа да бъдат блокирани изцяло механизмите на демократичния дебат в училищната ни общност, което е крайно опасна и изпълнена с ужасни последици тенденция. В този дух сега искам да поставя един конкретен проблем, който се очерта тия дни, в дните от моето идване на работа след продължителен 8-месечен отпуск по болест; за една седмица, в която аз бях посрещнат по един наистина любопитен начин, се очертаха като възможни и се случиха някои съвсем недопустими неща, за които искам да алармирам учителския екип, понеже, дето се казва, ако не се противодейства на такива отрицателни и крайно осъдителни, направо недопустими, безпрецедентни практики, днес те на мен са се случили, но утре могат да се случат на всеки – никой не е застрахован. Независимо от това какво си мисли по този въпрос този или онзи. Ще се постарая да бъда пределно лаконичен, поставяйки проблема на вниманието на педагогическия съвет и на съответните синдикални органи и комисии, до които адресирах този документ, надявайки се обаче да успея да пресъздам с думи възможно най-пълната и съвсем вярна, достоверна картина. Първо ще представя фактите, те сами по себе си много говорят - и дори крещят. Ще ги представя като хроника, без анализ и подробно описание. Значи връщам се аз от продължителен 8-месечен отпуск по болест в училището и започва да се случва следната поредица от чудати и съвсем неочаквани от мен, изцяло немислими, абсурдни, безпрецедентни събития, като се почне от първия ден нататък (днес, като пиша този тест, вече са минали 8 работни дни, изпълнени именно с тия крайно интересни, вълнуващи и многозначителни събития): - С влизането в училището найнапред срещам във фоайето директорката и пом.-директорката Стоянова; поглеждам ги, те отвръщат погледи, сякаш не ме забелязват, налага ми се да мина покрай тях, според известния народен израз, "както се минава през турски гробища"; - Влизам в Х Г клас, един от проблемните; докато чакам учениците да мирясат за да мога да ги поздравя, някой ученик от по-задните чинове ме замеря с нещо твърдо, подобно на камък; уцелва ме в областта на рамото, на педя от окото; приемам това нещо весело, но предупреждавам учениците, че ще реагирам някак, още не


съм решил как; иначе часът минава добре, според стандартите за тоя именно доста "палав" клас, в който има и чудесни ученици, които обаче са под тиранията на недотам добрите, да не ги нарека направо "хулиганстващите" или поне арогантните, простеещите; терминът не е толкова важен, важна е същината; - Тръгнал съм да вляза за първи път в Х Е клас, като наближавам кабинета, разбирам, че от него се чува ужасен, необичайно висок шум, крясъци, викове, дружен смях, закачки и пр.; като достигам до вратата, забелязвам, че тя е "зазидана" и препречена с чинове, не мога да вляза в стаята; чакам известно време, някои ученици разчистват все пак за да проникна в стаята; питам на какво се дължи такова едно вълнуващо посрещане, една ученичка ми отговоря, че така класът реагирал срещу моите "неправилни преподавателски подходи"; в обстановка на ужасен шум ми се налага да водя едночасова (40-минутна) дискусия, като безброй пъти моля учениците да ми дадат възможност да кажа нещо, понеже от шума не ми се чува гласът; неколцина ученици си позволяват да се държат с преподавателя по недопустимо арогантен и обиден начин; - С нарочен доклад информирам директорката за инцидента; нямам отзвук от нейна страна относно това какво смята да предприеме, ако изключим това, че в учителската стая тя, дето се казва, ме наруга, понеже, видите ли, съм бил създавал само проблеми с тия свои жалби и писания, "на всички съм бил омръзнал с това свое писане"; не знаех, че в очите на учителка по литература, каквато е нашата директорка, писането било такъв непростим грях; трябвало било да замълча, да мирясам и пр.; - След два дни имам втори час в същия клас; преди часа разговарям по случая с пом.-директорката Стоянова, с класната ръководителка и с педагогическия съветник; пом.-директорката категорично отказва съдействие, класната и съветникът влизат с мен в класната стая на този същия клас, класната разговаря с класа, аз също казвам няколко думи, съветникът остава да присъства; часът минава нормално, в нужната обстановка; - Директорката увесва в учителската стая писмо, подписано от шефката на Инспектората по образованието, в което се твърди, че моя милост бил нарушил "Закона за защита на детето", понеже преди години съм правил видеозаписи с учебна цел на часове по философските предмети, които съм сложил в своя образователен блог; моментално ми нарежда с писмена "покана" да пиша "писмени обяснения" по този повод; преди това ми е пък наредила да пиша и представя други документи, като винаги ми дава срокове за изпълнение на задачата, които са нереалистични, "пожарникарски", възприемани от мен като "гонка по устав",

ако ми позволите да използвам паметния армейски жаргон на фатмаците (старшините) от социалистическата казарма едно време; - Налага ми се да пиша също така и нова жалба до РИО-Пловдив, до МОН и до Омбудсмана по повод на тия ексцесии и неподобаващото отношение на администрацията към моята скромна персона, което ми пречи да си изпълнявам служебните задължения в нормална, спокойна обстановка; да не казвам колко те са неподходящи за моето крехко здраве и пр.; - Все пак написвам и писмени обяснения до директорката по повод на "престъплението" ми с видеозаснемането с учебна цел на водени от мен часове по философските предмети; - Влизам в XI Д клас, за втори път откакто съм се върнал на работа; през първата седмица часът мина нормално, в чудесна обстановка; но във втория час, кой знае защо, учениците са решили да направят нещо като бунт, и то тъкмо – какво съвпадение?! – срещу ония същите видеозаписи на учебни часове (!), които съм правил преди две години; пак, както подобава, съм посрещнат крайно неподобаващо, с ужасен шум, задават ми въпроси, на които не мога да отговоря, понеже не ми се чува класът, пак безброй пъти моля за тишина, за да мога нещичко да кажа; часът е пропилян, за философия не остава време да говорим, а аз през цялото време се чувствам сякаш съм подложен на нещо като публичен линч; две ученички минават всякакви граници, като си позволяват, весело смеейки се, да направят обидни подмятания, касаещи... предполагаемата сексуална ориентация на преподавателя; часът минава весело, няма що; забелязвам обаче, че има и ученици, които са крайно смутени, озадачени са от поведението на своите съученици, дето са най-активни в тази непредизвикана с нищо агресия над преподавателя; класът иначе е добър, един от най-добрите, по моя преценка, в него има чудесни ученици; - В оня същия Х Е клас в новата седмица пак, наново, е устроено "весело посрещане" на преподавателя; този път се изявяват най-вече двама ученици, които се държат от първата минута крайно предизвикателно и грозно; пак ми е трудно да поведа учебен процес, поради шума и "задявките" на въпросните ученици; правя нещичко за да ги усмиря, примерно, заявявам, че ми е обидно да разговарям най-вече с единия от тях, той ми се хили подигравателно, приемайки овациите на своите приятели; атмосферата е крайно неприятна, пак имам чувството, че съм обект на нещо като публичен линч от страна на въпросните ученици; да не броим подигравките и пр.; в края на часа тия двамата ученици се изявяват съвсем запомнящо: единият, като му правя забележка за държането, без да му мигне окото ме нарича "Тъпак!", а другият, поглеждайки

35 към корицата на учебното помагало по етика, на която има портрет на замислен млад човек, изкрещява на всеослушание нещо такова: "Остави го бе, тоя е педераст откъдето и да го погледнеш, виж каква корица има учебникът му!" (С извинение за думата! Извинението е мое, тук, в текста, не негово, там, в реалния живот); - Същият този ученик след часа върви след мен и подмята едно-друго по мой адрес; после изчезва, но като наближавам учителската стая, го забелязвам, че чака нещо във фоайето; като ме вижда, тръгва към мен и, гледайки ме право в очите, върви така, че да се сблъскаме; в последния момент ми се налага да направя крачка встрани, за да избегна удара на тялото му върху моето; нещо вика, не му обръщам внимание; явно тоя ученик ме провокира умишлено с оглед да ме извади от равновесие, та в състояние на афект да направя нещо недопустимо, за което след това, разбира се, ще бъда наказан от директорката, с която, знайно е, сме в доста обтегнати отношения не от вчера; - Разбира се, практика е ученици от т.н. "актив" често да посещават директорските кабинети в нашето училище, това е обичайна практика; бие на очи, ето, дори аз, разсеяният философ, минавайки по коридора, на моменти забелязвам усилена активност на тия посещения, като често мяркам и физиономиите на ученици, които са се изявили в представените по-горе "опити за линч" над моята скромна особа; - Въпросният XI Д клас е един от класовете, които през учебната 12011-2012 г., след мой едномесечен отпуск по болест се сетиха да напишат (заедно с други 3 класа) еднотипна "жалба" срещу преподавателя, с общо взето изсмукани от пръстите "обвинения"; тогава директорката г-жа Анастасова, без да разговаря с мен, без изобщо да вземе моето становище, ме наказа с отнемане на тия 4 класа, забрани ми да им преподавам, даде часовете при тях на външен лектор, като при това стори въпросното отнемане още в първия ден след завръщането ми на работа, без никакъв, повтарям, разговор с мен (ако не броим обаждане по телефона), в едно нечовешка, нетърпимо унизителна форма; аз тогава, разбира се, възразих срещу подобно отношение, определих решението й като грешка и гавра, водещи обаче до дискредитиране на преподавателя и накърняващи неговото достойнство; написах жалби до институциите, оттам и започна нашата епохална "крамола", която, както се вижда, още не е свършила; просто се опитах да си защитя правата и достойнството; както и да е, отбелязвам това обстоятелство тук, понеже има нещо интересно: единият от тия пожалвали се преди две години класове, именно XI Д, видяхме как реагира сега, след като аз отново съм техен преподавател по философия; в другия обаче, именно XI В, учени-


ците си се държат съвсем нормално, часовете при тях минават в чудесна обстановка (пфу, да не ме усети Дяволът, щото в момента май го дърпам за опашката!); - Вчера, 4 декември, в голямото междучасие излизам да закуся; пред главния вход на училищния двор, който е на "Пещерско шосе", на тротоара, пред много ученици и всякакви хора, стои оня същият активен ученик от Х Е клас, който предния ден се опита да се сблъска с мен във фоайето пред учителската стая; сега като ме забелязва, на пет крачки от мен, гледайки ме право в очите, изкрещява думата "Мухльо!"; в първия момент решавам да отмина, сякаш не съм чул, но понеже виждам, че "публиката" с интерес очаква моята реакция, се спирам пред въпросното лице, пред обидчика (пред обиждащия, щото "обидчик" май е руска дума!), питам го за мен ли се отнася тая дума, той, разбира се, отвръща, че не било за мен, но се хили подигравателно и с ръка, с жест на ръката, означаващ "Хайде, махай се, върви си по пътя!", ме приканва да се махам; казвам му да внимава много как се държи и, разтреперан, продължавам по тъпя си, на косъм беше да сторя нещо, което именно е предизвиквано от него, и то не за първи път, както се убедихте; от обидата и от напрежение сърцето ми излиза от ритъм (имам болно сърце), почва да бие бясно, налага ми се да ида да поседна в едно заведение с надежда сърцето ми да се успокои; до този момент, в 7 часа на другия ден, когато пиша текста, който четете в момента, сърцето още не ми се е успокоило; вчера, уплашен от поведението на сърцето си, си взех час за кардиолог (днес ще бъда при него в 16.30 часа); Това е. Тъй мило минаха дните ми откакто се завърнах в нашето училище след продължителен отпуск по болест – след претърпяна тежка операция. Така именно бях посрещнат от администрацията и от някои, а ги определим така, хулиганстващи ученици. Не крия, честно си казвам: имам чувството, че съществува нещо като "обединен фронт" на администрацията с тия същите ученици, който води безпощадна война, война на живот и на смърт срещу преподавателя по философия и гражданско образование - в мое лице. Вчера усетих, че за тия толкова интензивни преживявания силите ми вече са на предела на изчерпването, да оставим като капак на всичко безсънните нощи, в които не мога да заспя, разсъждавайки за цялата тази поредица от ужасни инциденти. Понеже желая, първо, да документирам тия истории, ми се налага да пиша много за тях и да ги премислям отново и отново. Аз иначе си падам по такива казуси, обичам да ги разнищвам, така че, от тази страна погледнато, съдбата в този смисъл ми се усмихна, щастието ми като изследовател в тия дни ми се усмихна наистина крайно приветливо и любезно. Писах вече в докладите си, че нереагирането, безучаст-

ността от страна на администрацията спрямо тия фрапиращи и скандални случаи по косвен начин води до насърчаването на въпросните ученици да продължат по същия начин - и това, предполагам, те добре го усещат. Те си вилнеят, но чувството за безнаказаност, което лъха от поведението на администрацията, ги кара да продължават още по-смело и изобретателно в нападките срещу преподавателя. Нещо обаче все пак се налага да бъде направено. Аз се обръщам към педагогическия съвет, а също и към лидерките на двата синдиката с плахата надежда, че по повод на случилото се все пак ще има някаква що-годе смислена и ефективна реакция, че тия недопустими случаи на нещо като линч на преподавател ще бъдат подобаващо разнищени, анализирани, а виновните лица, извършителите и подбудителите, които и да са те, ще бъдат справедливо изобличени и наказани. Като казах думата "подбудители", се налага да направя едно разяснение. Аз в случая никого не мога никого да набеждавам, че е изиграл такава една позорна и коварна роля на подбудител, на възрастен човек, който в името на някакви свои користни или кариеристични цели е дръзнал да стори нещо недопустимо: да подбужда ученици та да си разчиства сметките с неудобната личност! Ще ми се да вярвам, че подобни съмнения са изцяло безпочвени, че това в нашето училище не може да се случи, но сами се убеждавате, че има някаква необяснима иначе синхронизираност по време на въпросните действия и изяви – и на администрация, и на "бунтуващите се ученици". Сякаш единен център насочва атаките, тоя необуздан юруш, на който бях подложен от всички страни, точно за това ми говори, за това намеква. Възможно е някое лице, което се е престарало да угоди на администрацията, да е подшушнало някоя и друга думичка "там, където трябва" и да е импулсирало, инициирало и насърчило обиждащите ме ученици. Аз това, разбира се, не мога да го зная, нито пък да го докажа, но мога да имам своите съмнения. И своите допускания. И своите подозрения. За тия дни някой "НЕИЗВЕСТЕН" направи нужното аз да се почувствам едва ли не като "подгонено животно", подлежащо на незабавно заколение. Просто споделям своето чувство. Излишно е да споменавам, че толкова тежък и изпълнен с абсурди период никога досега не съм имал - в моята вече некратка 30-годишна кариера на преподавател. Нещо повече, никога, дори и в най-лошите си очаквания, не съм могъл да си представя, че такова нещо може да ми се случи, и то в училището, в което мина найвдъхновения, най-плодотворния период в моето кариерно и творческо развитие. Да, смея да заявя за сетен път, че в това същото училище, в което навремето, в ерата на незабравимия директор г-н Венелин Паунов, всички, и ученици, и учители,

36 идвахме с огромно творческо вдъхновение за работа, за изяви в полето на ученето, на общуването с нашите ученици – и се себераздавахме без остатък в нашата толкова благородна дейност! – сега, по моето възприятие, всички идваме със свити сърца, понеже психологическата обстановка вече е съвсем нетърпима, направо ужасна, недопустимо тежка, изнервяща. Моите преживявания в тия 8 незабравими знаменателни дни, в които, както забелязвате, бях посрещнат така "радушно", са красноречива илюстрация за верността на горната ми оценка и констатация. И още един детайл: след завръщането ми от толкова продължителен отпуск по болест (а болестта ми беше такава, а операцията ми беше такава, че аз като едното нищо можеше и изобщо да не се завърна, както това се случи с толкова много наши колеги, Бог да ги прости!), та значи след завръщането ми, малцина от колегите ми проявиха достойнството да дойдат да ми стиснат ръката и да ми кажат, че се радват отново да съм сред тях, да, това сториха само неколцина, по разбираеми причини не мога да кажа точно кои; останалите, за жалост, ме възприемат сякаш съм нещо като "бездушен предмет", който им се налага да заобикалят с каменни лица, не дай си Боже някой да ги заподозре в симпатия към "толкова лошия Ангел Грънчаров". Колеги, а нима не си спомняте неотдавнашното време, в което всички бяхме едва ли не приятели: какво толкова се случи, та сега сме разделени на "партии" – и сякаш вече не можем да се гледаме?! Жалко, много жалко, че стана така. Аз лично много съжалявам, че стигнахме дотук. До такъв край. Но и в тия условия ние като учители и като възпитатели следва да се държим достойно, подобаващо, на ниво, без никакви компромиси! Нашият дълг, нашата благородна мисия предопределя това, нямаме право да правим никакви морални концесии - за да угодим на този или на онзи. Никакви! Аз вярвам, че учителската колегия в нашата училищна общност ще преживее още по-силна и укрепнала от изпитанията тоя наистина тежък период. Вярвам в нравствените сили на мнозинството от колегите си – педагогическият екип в нашето училище е наистина на високо ниво! Затова и именно се обръщам с това свое доста емоционално "възвание" към Съвета, както и към лидерите на синдикатите. Надявам се, че на предстоящия Педагогически съвет ще си поговорим по всички повдигнати в това писмо проблеми - и в една свободна, спокойна, творческа дискусия ще потърсим ефективните начини за намаляване на напрежението, за изход от наистина тежката ситуация с дисциплината в нашата училищна общност. Радвам се, че г-жа КОПРИВЛЕНСКА е излязла с проект, върху който можем да дискутираме – оглед решаването на този най-горещ, нетърпящ никакво отлагане проблем. Аз също имам свои


предложения, които преди доста месеци обобщих в брошура със заглавие ГОРЕЩИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО НА МЛАДИТЕ: ДИСЦИПЛИНАТА, в нея именно публикувах материалите от водения от мен през миналата учебна година семинар под същия надслов. Истината е тази, пътят е този: да обсъждаме проблемите свободно, открито, честно, да спорим, заедно да търсим верните решения, всеки с нещо да допринася понеже всички ние вършим една обща и то безкрайно важна, съдбовно важна за бъдещото развитие на нашите възпитаници работа. Пътят не е обаче пътят, по който вървим от няколко години: на шепненето на четири очи, на оглеждането някое "зло око", не дай си Боже, да не те види и да донесе за случилото се "там, където трябва", на интригите, на "заговорите", на деленето на "наши" и "чужди", на близки до височайшата властваща особа - и на отдалечени от нея. Не, не този е пътят. Това е пътят към провала. От него много трябва да се пазим. Трябва да направим нужното да свърнем от него и да тръгнем съвсем осъзнато по верния, по добрия, по спасителния път път. Да, длъжни сме да направим нужното щото да свърнем незабавно от пътя на провала – и да тръгнем съвсем осъзнато по верния, по добрия, по спасителния път. Така мисля аз. Така аз виждам нещата. Това мен ме мъчи. За това аз работя. И от доста време правя нужното, което ми е по силите, то някога да се случи... 5 декември 2013 г., 9.22 мин. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис) СЕГА ОЩЕ ПОВЕЧЕ ОТ ВСЯКОГА НИ Е НЕОБХОДИМ ЕДИН БЛАГОТВОРЕН ЗА БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРСКАТА НАУКА ПОВРАТ 05 декември 2013, четвъртък

С проф. Б.Тошев проведохме дискусия или по-скоро обмяна на мисли по проблеми на научния живот у нас и за това как българската наука може да достигне

световните научни стандарти, в това число и най-вече по въпроса какви международни изисквания и стандарти трябва да покрият българските научни списания; проф. Тошев написа и специална статия по тия проблеми, която ще излезе в новата книжка на сп. ИДЕИ, това трябва да стане до края на този месец: Автентичната, чистата научна форма на търсене на истината. В тази връзка ето какво ми пише големият български учен като отговор на писмото, с което съпроводих въпросната публикация в онлайн-изданието на списанието; по-долу пък можете да прочетете и моето писмо до него, в отговор на което той именно ми пише (между другото се обръща към мен, както виждате, с "д-р Грънчаров", произвежда ме, така да се рече, в "доктор", аз обаче нямам тази научна титла, но това са маловажни подробности):

37 е необходим един такъв благотворен за бъдещето на българската наука поврат. С оглед на това, убеден съм, трябва много да се дискутират всички ония въпроси, които Вие поставяте в своята толкова полезна и богата на смисъл статия. Изключително много Ви благодаря, че откликнахте на предизвикателството ми и взехте участие в дискусията ни по един толкова впечатляващ начин! Ще се радвам и в бъдеще да обменяме мисли по все така интересни и важни проблеми! С поздрав от сърце и с уважение: Ангел Грънчаров ЧУДОВИЩНА, КРОКОДИЛСКА ПОСРЕДСТВЕНОСТ, КОЯТО СЕ РАЗПРОСТРЯ НАВСЯКЪДЕ... 04 декември 2013, сряда

Драги д-р Грънчаров, Нямам бележки по представянето на статията, която навярно нямаше да напиша, ако Вие не бяхте ме включили в тази дискусия. Дано има полза от нашата публична размяна на мисли. Аз обаче не съм голям оптимист в това отношение. Конформизмът на старите поколения учени и меркантилизмът на тези, които идват след тях, не са благоприятните фактори за толкова необходимата промяна. Желая Ви здраве, Борислав Тошев Здравейте, уважаеми проф. Тошев, Публикувах Вашата статия в блога на списанието и подготвям също така публикацията й и в хартиеното издание на сп. ИДЕИ, заедно с нашата досега проведена дискусия; новият брой на списанието ще трябва да излезе от печат до края на декември; сложих едно друго заглавие на самата публикация в блога, запазвайки също така и оригиналното заглавие. Та в тази връзка моля ако имате някакви забележки по публикацията да ми ги съобщите, та всичко да бъде направено както трябва. Ако не възразявате, ще се опитам и ще се постарая съвсем скоро да напиша един отзив по Вашата статия, в който ще поставя и няколко въпроса; да се надяваме, и други хора ще се изкажат, интересно е как написаното от Вас ще се възприеме, в моя блог идват немалко българи, занимаващи се с наука, та затова имам такава една надежда. Напълно споделям това, че у нас, в България, за жалост, тепърва предстои този поврат в научната дейност, който ще я изведе до автентичния й смисъл, както и ще я синхронизира със световните разбирания и стандарти - щото ние, трябва да признаем, десетилетия имахме нещо, което само наподобяваше науката, ала не беше наука в истинския, същностния смисъл. Та затова и в тази област сега още повече от всякога ни

"Има чудовищна, крокодилска посредственост, която се разпростря навсякъде. Превзе цялата власт. Запрати интелигентните, мислещите, чувстващите и можещите хора в панелните им кутийки – да се чудят как да изхранват децата си! Разположи се. Унищожи всичко изградено досега. Не построи нищо ново. И вместо мисионери, които да разпръскват светлина, разпрати навсякъде безмозъчни същества, които размахват палки и гърмят с пистолети, строят къщи с басейни, трудно връзват две думи в изречение, слушат чалга и от време на време с удоволствие пребиват някой от съвсем оределите си сънародници. Честито, господа Мутри! Победихте!" От страницата на Lidiya Faust РАНОБУДНИ СТУДЕНТИ В СТОЛИЧЕН МОЛ


Justine Toms: Студенти? Родина? Промяна? Светлина? Апатия? Свобода?

- Боже опази, абсурд, това е теория на конспирацията! - Но конспирации има и понякога успяват. - Е да, ама чак толкова грандиозна конспирация е невъзможна, защото светът и животът са прекалено многолики. - А защо тогава във всички посткомунистически страни управляват старите комунисти и държат всички ключови държавни и икономически постове и защо комунистите и левите настъпват в световен мащаб, а старият Запад преживява относителен упадък? - Не знам, не ми се иска да е така, но е така и аз не знам защо е така.

ИМА ЛИ КОМУНИЗМЪТ БЪДЕЩЕ? декември 4, 2013

Под публикацията със заглавие Пълна лудница: от милиционерокомунист човек явно не става…, която всъщност се състои само една снимка, в нея се вижда как милиционери пазят паметник на Ленин в Киев, се получи дискусия по въпроса, фиксиран в заглавието; ето какво си казахме с един човек, който системно предупреждава, че комунистите не бива да бъдат подценявани, че те само се преструват на минали в отстъпление, а всъщност потайно продължават да се борят за реванш и за световно господство; темата си заслужава да бъде обсъждана, ето защо придавам самостоятелно значение на този проблем, извеждайки дискусията в отделен постинг: Анонимен каза: – Но нали комунизмът в СССР рухна през 1991, КПСС беше разпусната и забранена, СССР се разпадна, така че за какъв комунизъм може да става дума? А да не би цялото «рухване» на комунизма да е било инсценировка?

Ангел Грънчаров каза: Една кагебистка конспирационна теза, която е твърде угодна с оглед насърчаването на “неувяхващото дело на комунизма”: “… във всички посткомунистически страни управляват старите комунисти и държат всички ключови държавни и икономически постове и защо комунистите и левите настъпват в световен мащаб, а старият Запад преживява относителен упадък?” Комунистите не са толкова велики, проницателни, непобедими, каквито са във вашето субективно съзнание, драги господин другарю. Само това ще кажа. Не ги прославяйте толкова, щото такава една позиция Ви идентифицира като техен помагач – или като тяхна неосъзната пионка… Анонимен каза: Не мисля, че разкриването на комунистическите планове помага на комунистите, а точно обратното, тяхното игнориране и омаловажаване помага на комунистите. Иначе комунистическата тактика е да се представят за по-силни, отколкото са, когато са слаби и за по-слаби, отколкото са, когато са силни. Далеч съм от мисълта да ги обявявам за свръхчовеци и герои. Те са по-скоро оперетъчни герои. Ако нямат армията, полицията и тайните служби, които да ги пазят, те са жалки страхливци. Сами по себе си те, разбира се, не са нито толкова силни, нито толкова гениални, но имат план и стратегия, а Западът няма план и стратегия и ако комунистите успеят, то няма да е, защото са много силни, а защото Западът не е разбрал техните планове. Искам обаче да се спра на още нещо, което ми се струва важно. През 19891991 комунистите се самосвалиха, но така или иначе това беше обявено като края на комунизма. Въпреки че всичко беше планирано, комунистите трепереха, защото нещата можеха да излязат извън контрол. Демократите обаче се показаха великодушни, снизходителни и неотмъстителни и косъм не падна от главата на комунистите, които имаха изключително гузна съвест, защото

38 много добре знаеха какви са ги вършили след 1917 и какво би станало, ако демократите сега им отвърнеха със същото. Само че комунистите бързо се окопитиха и започнаха или по-точно продължиха да крадат, грабят, мафиотстват и безчинстват в новите условия с удвоена енергия, като в един момент започнаха да се подиграват на демократите, които очевидно взеха за балами. Сега вече са се окопали дълбоко, явно се чувстват недосегаеми и се смеят на наивните демократи, които са изтласкани в периферията на обществото. Ако е вярна обаче защитаваната от мен теория, крайната цел на комунистите въпреки всички пируети си остава да наложат комунизма в целия свят. Само че за да постигнат това, колкото и да се правят на демократи сега, в един момент все пак ще им са наложи окончателно да свалят маските и тогава ще се види отново истинското им уродливо лице. Това ще е финалният сблъсък между силите на несвободата и мрака и силите на свободата и светлината. Комунистите са си направили добре сметката и засега нещата въпреки някои засечки общо взето се развиват според техните планове. Само че и най-добрите планове може да се провалят, и най-съвършените сценарии може да пропаднат, защото не всичко на този свят може да се изчисли докрай – тук съм напълно съгласен с Ангел Грънчаров – и дори дребни наглед фактори може да объркат най-детайлни разчети, и малки камъчета може да обърнат колата. Ето защо няма пълни гаранции, че комунистите ще успеят. Възможно е накрая все пак да се наложат силите на свободата и светлината. Комунистите би трябвало добре да се замислят над това, защото този път вече няма да има Желю Митев Желев и Ивайло Трифонов, които да пожелаят на разгневения народ „Лека нощ” и да пратят хората по домовете, няма да има Вацлав Хавел, който да гарантира на комунистите неприкосновеност, няма да има Лех Валенса и Тадеуш Мазовецки, които да прави кръгли маси с тях и да „делят” властта в правителството и т.н. Тогава ще се изправят лице в лице срещу народа и няма да има кой да ги спаси от неговия гняв. Ангел Грънчаров каза: Не мога да кажа какво точно ще стане, но в едно съм сигурен: в “пълната победа на комунизма” в целия свят не вярват вече и самите комунисти. Историята не се повтаря; комунистите във времето на най-голямото си влияние в света (да речем, това е било в 50-те години на ХХ век) не успяха да стигнат световно господство (главно заради военната мощ на САЩ и политиката на възпиране, която САЩ водеха), та сега ли ще постигнат световно господство, когато комунизмът вече е морално дискредитиран дотам, че самите комунисти не смеят открито да го проповядват? Сигурен съм и в това, че самите кому-


39 нисти вече не желаят световно господство, особено пък съм сигурен в това, че дългоочакваната “смърт” на капитализма няма да се състои, тъй че приказките за нея са доста преувеличени. Капитализмът е едно традиционно и жизнеспособно общество, опряно на универсални общочовешки ценности, което има ресурса да се трансформира в движение и да решава противоречията си. Това е фаталното обстоятелство за комунистите, а пък комунизмът е утопия, аномалия, протуберанс, гърч и задънена улица в историческия процес на човешкото развитие, нямащ субстанциален смисъл, затова и да се чака нов ренесанс и ново настъпление на комунизма по целия свят ми се вижда силно пресилено очакване. Вярата в конспиративната мощ и проницателност на комунистите (кагебистите), която демонстрирате, ми се вижда прекомерна; силите на злото и на мрака, разбира се, не бива да бъдат подценявани, те са способни много да пречат, да развалят, да дърпат назад, да пропиляват огромна позитивна и съзидателна енергия, но пък за сметка на това са обречени именно от своята субстанциална непълнота, от своята субстанциална непълноценност. Е, нека да не подценяваме жилавостта на комунистическия агресор, адаптивността и метаморфозите на съвременната комунистическа експанзия, тук сте прав, но пък в основни линии зъбките на комунистите вече са строшени, а останалото ще довърши самия ход на историята, определян от нейните субстанциални основания… КАКВОТО И ДА СЕ СЛУЧИ, БРАТЯ УКРАИНСКИ СВОБОДОЛЮБЦИ, ЗНАЙТЕ, ЧЕ ВЪСТАНАЛА БЪЛГАРИЯ Е С ВАС!

чудовисько, яке в черговий раз піднімає руки, щоб захопити найцінніше що у нас є – нашу Свободу. Боріться сміливо, боріться до кінця, не здавайтеся! Щоб не сталося, знайте, що повстала Болгарія з вами. Ми впевнені в європейському майбутньому України і в успіху вашої справедливої революції і продовжуємо боротися і у нас за європейське майбутнє Болгарії. NOрешарски: (превод)

“Преди четвърт век украинци и българи се изтръгнаха от ръцете на съветската окупация. Оттогава вървим по общ, трънлив път, затова знайте, че ви приемаме като братя, каквито всъщност сме. Срещу себе си имаме едно и също кръвожадно чудовище, което за пореден път надига ръце, за да заграби най-ценното, което имаме – Свободата! Борете се смело, борете се докрай, не се предавайте! Каквото и да се случи, знайте, че въстанала България е с вас. Сигурни сме в европейското бъдеще на Украйна и в успеха на вашата справедлива революция, и продължаваме да се борим и тук за европейското бъдеще на България.” ПЪЛНА ЛУДНИЦА: ОТ МИЛИЦИОНЕРОКОМУНИСТ ЧОВЕК ЯВНО НЕ СТАВА...

декември 4, 2013

NOрешарски: Двама пратеници на Протестна мрежа – Иво Божков и Васил Гарнизов, заминават днес за Украйна, където ще се включат като подкрепа в протестите срещу властта в украинската столица Киев. Вижте какво послание ще носят те: Звернення від Протестної Мережі до протестуючих в Україні Чверть століття тому українці і болгари вирвалися з рук радянської окупації. З тих пір ми йдемо по одній важкій дорозі, тому знайте, що для нас ви наші брати, які ми і є найсправді. Перед нами кровожерливе

Източник на изображението декември 4, 2013

СВОБОДАТА И ДОСТОЙНСТВОТО НЕ СЕ ДАВАТ НИКОМУ ДАРОМ, ТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ЗАСЛУЖЕНИ – И ИЗВОЮВАНИ!

Навремето, към края на 1996 г. (ноември-декември), общо взето хилавите протести у нас срещу правителството на Жан Виденов, довело страна до всеобщ, до тотален колапс, получиха мощен тласък от протестите на братята-сърби срещу диктаторското правителство на гоцевия приятел Свободан Милошевич. Тогава демократитесърби протестираха всеки ден, в дъжд и в сняг и нашенският търпелив масов Ганю, знам ли, сякаш се впечатли от това – и в един момент също започна да излиза на протести; и то не само в София, но и в цялата страна. Когато в късната вечер на 10 януари 1997 г. комунистите се нахвърлиха да бият протестиращите, с това те подписаха смъртната присъда на своята власт – от другия ден протестите станаха вече съвсем масови, всекидневни, а след 20-тина дена комунистите сдадоха властта и се обявиха предсрочни избори. Защо казвам това ли? Ами защото ми се ще сегашните масови протести в Украйна да станат детонатор и на наши, тукашни, родни български, но по-масови протести, които да пометат и нашето антиевропейско, ченгесарско, мафиотско, проруско правителство на Орешарски-ДмитричДоган-Сидеров! Смятам, че ако това не се случи, ако под влияние на така бляскавия украински пример масовият търпелив нашенец не се пробуди и не излезе на улиците и на площадите из цялата страна, то с това ние ще си пропилеем шансовете за подобро бъдеще. И сами ще сме си виновни за унизителната съдба и като народ, и като индивиди – щото ще ни се наложи да живеем вечно в една бедна, подчинена на Путин губерния на тираничната империя, що се намира на североизток от нас. Срамота ще е украинците да се освободят от руската доминация, а ние да си останем под ярема на “братушките”. Ще се изложим като никога досега. Искате ли го това?! Изборът е изцяло ваш. Ако не можете да се засрамите поне малко, продължавайте да се протягате на диваните си – и да се чешете между краката. Ако обаче почувствате срам, станете от диваните и се размърдайте! Свободата и достойнството


не се дават никому като дар, те трябва да бъдат заслужени. И извоювани. Не бъдете повече баби! И то тъкмо в момент, в който се решава съдбата на България – и вашето собствено бъдеще! Задавам тия въпроси, пиша това, понеже ми се ще да разбера до какво ниво е дорасло българското малодушие – и българското недостойнство! Нима ще се окаже, че сме нация, съставена предимно от безволеви мрънкала, от презрени гьонтапигьозовци – и от жалки, нещастни псувачи?! НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, КОЕТО ОЩЕ ПРИ САМОТО СИ СЪЗДАВАНЕ ИЗПАДНА В ТЕЖКА АГОНИЯ, СЕ СПОМИНА И БЕШЕ ПОГРЕБАНО! декември 4, 2013

избраници. Бог да ви прости! Амин!”, заключи режисьорът.

СЪР КЕН РОБИНСЪН: КРАСИВАТА ИСТИНА ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО, ИЗКАЗАНА С ИЗЯЩЕСТВОТО НА ЛЮБОВТА И ХУМОРА

Участниците в акцията носеха некролози на парламента, както и листи с 66-и сонет на Шекспир. Част от него гласи: „… и с чест удостоени подлеци, и с девственост търгуваща нечестност, и силата в ръцете на скопци, и съвършенство в мрак и неизвестност, и с вид на вещ, на сведущ глупостта, и в глупост обвинена прямотата, и творчеството с вързана уста, и истината в служба на лъжата.” Виж репортаж от събитието на bTV тук.

Актьорът Валери Йорданов (вляво), получил „Аскеер” за ролята на Бръчков в „Хъшове”, носи бутафорния ковчег с поминалия се морал на парламента и управляващите се | Фотограф: Ладислав Цветков, bTV. Режисьори, актьори и музиканти „погребаха” 42-то Народно събрание и морала на кабинета Това стана днес на „траурна церемония” – шествие, завършила пред сградата на парламента в пореден знак за неодобрението на управляващата коалиция между БСП, ДПС и партия „Атака”. Сред множеството представители на изкуството, водено от режисьорите Александър Морфов и Теди Москов, бяха голяма част от актьорите от „Хъшове”, както и Георги Мамалев, Стоян Алексиев, Славчо Пеев, фронтменът на „Подуене блус бенд” Васко Кръпката и много други. Актьорите положиха ковчег и кръст с надпис „Народно събрание на република България 2013-2013” срещу централния вход на парламента под опелото на актьора Валентин Танев, превъплътил се в свещеник. “Искам да съобщя с голямо прискърбие, че Народното събрание, което още при самото си създаване, изпадна в тежка агония, днес се спомина”, заяви Морфов. “Ние вече нямаме Народно събрание. Имаме съюз от престъпници и хора, които се занимават с всичко друго, но не и с народа си. Затова моля ви, свалете шапки, и да се простим със съвестта на народните

40 бодим от оковите и тогава ще спасим държавата си. Ейбрахам Линкълн

ЗАПОВЯДАЙТЕ НА СБИРКАТА НА ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ, ТЕМАТА ТОЗИ ПЪТ Е: "КАК УЧИЛИЩАТА УБИВАТ ТВОРЧЕСТВОТО?"

Заглавието на тази публикация е по представянето от Gayane Minassian на тази лекция във Фейсбук. А ето още една лекция на сър Робинсън, този път той говори за това как училищата убиват творчеството: ЕКЗАРХ АНТИМ ПЪРВИ КЪМ КНЯЗ ДОНДУКОВ: „ВИЕ ХУБАВО НИ ОСВОБОДИХТЕ, НО ОТ ВАС КОЙ ЩЕ НИ ОСВОБОДИ?!” декември 2, 2013

МЯСТО НА ПРОВЕЖДАНЕ: ПГЕЕ-ПЛОВДИВ, ул. ПЕЩЕРСКО ШОСЕ 26

Из: Антим Първи попита кой ще ни освободи от руснаците – украинците му отговарят с въстанието си; автор: Иво Инджев

ЕДНА МИСЪЛ НА ЕЙБРАХАМ ЛИНКЪЛН, В КОЯТО СИ ЗАСЛУЖАВА ДА СЕ ВСЛУШАМЕ

В Украйна се случва реално онова, което протестите не успяват да постигнат в България при цялото си постоянство, поставило световен рекорд по продължителност. Причината за украинската радикализация не е само в потенциала на украинския патриотизъм, засегнат на чест от „големия брат”, но и в подхода на самия дразнител. Натискът на Путин върху Украйна е открит, пряк, мащабен и брутален като шантаж. Това предизвиква съответния откат сред украинците, които са много, по-близо до руснаците от нас- не сам географски, но и във всяко отношение (ако не броим разлома между католицизма и православието). Върху България руският натиск е много по-лицемерен. Поради това той е трудно разпознаваем от мнозина българи.

Догмите на тихото минало са неадекватни на бурното настояще. Моментът е силно затрупан в затруднение и ние трябва да се издигнем с момента. Докато случаят е пресен ние трябва да помислим наново и да действаме наново. Ние трябва да се осво-


41 Това създава простор на русофилите да се развихрят по всички фронтове. Най-отблъскващата „подробност” от руското проникване в България за целите на имперското влияние е фактът, че то се осъществява не от компактна маса руско малцинство, за което е разбираемо да бъде настроено проруски, а от българи. Схемата за налагане на руското влияние у нас в наше време е подобна на онази, разработена от нацистите в лагерите на смъртта, които назначават в бараките надзиратели от еврейски, полски, чешки и т.н. произход – т.н. капо, грижещи се за подчинението на техните сънародници. И както е известно, нашите капо никак не са капо в тази игра по правилата на все попълното задоволяване лакомията на трудещите се олигарси… … Вярно е, че проституцията също е професия, при това най-древната. Но рекламирането на точно тази професия със задна дата би трябвало да ядоса поне малко българите. Щеше, ако бяхме повече украинци и по-малко българи, управлявани от власт, за която любовта към Русия е лакмус за туземния им патриотизъм. Латентно тази форма на извратен патриотизъм се прояви и вчера. Медии и управляващи празнуваха обилно 125 години от раждането на българския екзарх Антим Първи. Може и да е имало изключение, което не чух, но като правило беше премълчано как, само година след освобождението, когато е била наложена руската окупация на българските земи (установени като такива благодарение на борбата на възрожденците за независима екзархия) екзархът се е одързостил да попита в Учредителното събрание във Велико Търново руския императорски наместник княз Дондуков (напиращ да става български княз): „Вие хубаво ни освободихте, но от вас кой ще ни освободи?!”. Русофилските ни историци подлагат на съмнение думите на Левски „който ни освободи, той и ще ни зароби”, защото са цитирани от мразения от тях Захарий Стоянов, известен като поборник и хроникьор на освободителната борба както срещу Турция, така и срещу Русия (като нова поробителка). Казаното от Антим Първи обаче не смеят да цензурират, а „само” го премълчаха отново. Тъжната ирония на актуалната ситуация е такава, че Антим Първи днес би си отговорил на въпроса „кой” би могъл да ни освободи, с една дума: „украинците”. Ако те успеят, нашите шансове за освобождение от руския воденичен камък биха се увеличили. И обратно – ако успеят да удавят (в кръв) украинското въстание, старата съветска перла България съвсем ще затъне в кафявата субстанция на Перловската река. А управляващите у нас патриоти стискат палци Путин да победи в Украйна и изстудяват шампанското в очакване да

празнуват, както пируваха на „Позитано” 20 в чест на преврата срещу Горбачов през август 1991-ва. МЕДИЙНИ ПРОВОКАЦИИ И ФАЛШИФИКАЦИИ ЗА ДИСКРЕДИТИРАНЕ НА БОРЦИТЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ПЪТ НА УКРАЙНА

Фалшификатът с добавена украинска атрибутика:

Иначе ще се покрием с неизмиваем позор! Срам, срам, срам: на фона на това, което украинците направиха за няколко дни, ние, излиза, сме народ, съставен предимно само от псуващи мижитурки! Всички на площада да креснем като един: Долу кремълската мафия, дето тероризира и дърпа назад нашата европейска България! Долу правителството на путиновите слуги! Няма да отстъпим България на Евразия! Не щем да ходим в Сибир! Идете си там вие, таваришчи Орешарски, Дмитрич, агент Павле (Местан), агент Сава (Доган), Сидерович – прав ви път! Нас там не дърпайте! Майната ви!

Оригиналната снимка е от Уличные беспорядки в Греции Petko Kovachev сподели снимка на Петросов Гурген: Медийните провокации започнаха. Сравнете тази снимка със седмата снимка в линка. Открийте разликите :-)

ЗА ДА ИМА МИР – БКП В СИБИР!

ДОЛУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ПУТИНОВИТЕ СЛУГИ: НЯМА ДА ОТСТЪПИМ БЪЛГАРИЯ НА ЕВРАЗИЯ! декември 2, 2013

БРАВОС! А ТАКА! АТАКА! УРРРААА! ДА ЖИВЕЙ ЕВРАЗИЯ! ДОЛУ ЕВРОПА!

Ако изобщо сме народ, събитията в Киев следва да катализират нов подем на протестите в София срещу проруското, ченгесарско и мафиотско правителство на Олигарски! Време е всички да излезем на площада – както направиха братята-украинци!

Разбраха се: ЕС взима Украйна, а Русия – България Край на напрежението в Киев, завръщане към братската семплота за София. Samuil Petkanov shared a link, 2 hours ago:


Така от днес Украйна ще започне ускорена процедура по присъединяване към ЕС, с което се очаква напрежението по улиците в Киев да спре. Същевременно България предприема официален завой към Евразийската уния, с което се очаква едва леко покачено псуване и плюнчене в интернет.

на лицето. Разбира се, това беше илюзия, породена от склонността на Клевинджър да гледа втренчено в едната страна на въпроса – и изобщо никога да не вижда другата му страна."

НЕ Е РАБОТАТА ДА СЕ ДОКАЖЕ ДАЛИ ТОЗИ ИЛИ ОНЗИ Е ПРАВ, РАБОТАТА СЕ СВЕЖДА ДО ТОВА ДА СЕ ОТКРИЕ И ДА СЕ РАЗБЕРЕ КАКВА Е ИСТИНАТА...

Джоузеф Хелър, "Параграф 22" (Цитирано от Анна Димова) ВЕЛИКОЛЕПНИ СТЕ, САМООТВЕРЖЕНИ И СМЕЛИ УКРАИНСКИ БРАТЯ, ПОКЛОН ВАМ, БЪДЕТЕ ВСЕ ТАКИВА, ЩЕ ПОБЕДИТЕ, ЩЕ ПОСТИГНЕТЕ СЪКРОВЕНО ЖЕЛАНОТО! Публицистката Luboslava Rousseva е написала във Фейсбук нещичко, на което ми се наложи да реагирам, да я репликирам; ето как: Luboslava Rousseva: Нещо се умилих и изведнъж се присетих какво ни събра навремето, за да направим сайта Редута. Неговият двигател избра чудесен цитат от Вонегът, който преразказа така: Представете си за миг, че татко ви е най-умният мъж, който някога е живял на земята, че знае всичко, прав е във всичко и може да докаже, че е прав. А сега си представете, че някое друго дете, на друг хубав свят, отдалечен на милион светлинни години от нас, също има татко, който е найумният мъж, живял някога на онзи хубав далечен свят. И той е също толкова умен и също толкова прав, колкото и вашият татко. Само че, ако се срещнат, между тях ще започне ужасен спор, защото няма да се съгласят един с друг по никой въпрос. Причината и двамата татковци да са прави и въпреки това да се карат е, че съществуват толкова много различни начини да си прав. :-) Ангел Грънчаров: Не е работата да се докаже дали този или онзи е прав, работата се свежда до това да се открие и да се разбере каква е истината... КАКВО Е ДА СИ ГЛУПАК? Ето какво: "Накратко казано, беше глупак. На Йосарян той напомняше онези портрети, които висят в музеите на модерното изкуство, на които и двете очи са от едната страна

декември 2, 2013

В блога ми, отдясно и най-отгоре, съм поставил плеърче, откъдето може да се присъства на демонстрациите в Киев: радио СВОБОДА ни дава възможността в образ и звук да сме причастни към борбата на свободолюбивите украинци за достойно и европейско бъдеще на Украйна. Плеърчето се включва автоматично, щом отворите страницата, ако има директно излъчване, можете да го следите, докато си вършите другата работа, а пък понякога, струва ми се, по същия канал излъчват и записи на случилите се събития. Тази сутрин, ставайки в 5 часа и включвайки компютъра, гледам, че митингът продължава, пълно е с ентусиазирани, предимно млади хора – независимо че вали дъжд, хората са там, на площада! Произнасят се речи, звучи “упадъчна” музика, предимно украинска, но и западна, европейска и американска, явно “злите соросоиди” са успели да овладеят и душите на тия самоотвержени хора, на тия смели и достойни граждани на европейска Украйна. Какво да каже човек, вълнуващо е, великолепно е: браво, братя-украинци, братя свободолюбиви и европейски мислещи граждани на независима и горда Украйна! Това мога да кажа най-вече, понеже изцяло, с цялата си душа и сърце подкре-

42 пям борците за свобода, за човешко достойнство, за достойно бъдеще – независимо в коя страна те са повели величавата си борба и битка! Дават ни пример братятаукраинци за това как твърдо трябва да се борим и ний, българите, за да опазим това, което успяхме все пак да постигнем в нашия толкова тежък преход. А пък преходът ни от комунизъм към нормално, към свободно и демократично човешко общество беше толкова тежък, понеже той беше опорочен от ченгетата, намиращи се през цялото време на най-възлови позиции – от които те провеждаха злотворната си дейност, насъсквани от Москва, от Кремъл, където е техния ръководен щаб. И до ден днешен ние добро не видяхме от тия зли сили, които без да им трепне окото продължават да работят срещу България – в угода на имперските попълзновения на Москва. това е истината, която всеки у нас следва да осъзнае. Тази е и загадката за тежкия и още незавършил преход на България от комунизъм към човещина – както аз предпочитам да определям тия процеси. И ето, оказва се, че сега със свободолюбивите украинци водим все една и съща битка: за свобода, за демокрация, против руския империализъм, за европейско и достойно бъдеще на децата ни! Съвсем нормално е да сме солидарни в тази величава битка, в тази въодушевяваща борба. И трябва да се подкрепяме с всички сили – за доброто и на двата народа, така жестоко пострадали от тиранията на комунизма. Ето, и още си страдаме от тая тирания, от опитите тя да бъде възстановена, да ни бъде наложена отново – пак с решаващата подкрепа на съвременна кагебистка и путинистка имперска Русия. Борбата ни е обща, победите било на свободолюбивите украинци, било на свободолюбивите българи следва да възприемаме като наши общи успехи. Същото означава и за загубите, и за пораженията. Ето защо чувствам така близко украинските борци за свобода – и от все сърце им желая победа! Великолепни сте, самоотвержени и смели украински братя, поклон вам, бъдете все такива, ще победите, ще постигнете съкровено желаното! Независимо от всичко, победата ще бъде ваша. Знайте, че ние, българските борци за свобода, сме изцяло солидарни с вас, изцяло ви подкрепяме в този тежък и съдбовен момент! Защото делото ви е право, хуманно, защото истината и правдата са с вас, защото и Бог е с вас, защото Бог подкрепя всички ония, които се борят за тържеството на доброто, на правдата, на човещината! (Виж и това: Украйна е пред извънредно положение, над 100 хиляди души на протест в Киев)


ВЗЕХ ДА СЕ ЗАМИСЛЯМ ДАЛИ ДА НЕ СЕ ПОЖЕРТВАМ СЪВСЕМ, ОБЯВЯВАЙКИ ГЛАДНА СТАЧКА – ОТЧАЯН ПРОТЕСТ СРЕЩУ БЕЗОБРАЗИЯТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ 02 декември 2013, понеделник

нова и то съвсем безцеремонна атака от страна на въпросната администраторка срещу моята преподавателска, личностна, гражданска и всякаква друга автономия ("автономия" в случая има смисъла на свобода), която на мен ми се налага да отблъсна някак и да се защитя. Аз вече писах по възникналия казус Чувствам с всичките си сетива, че съм необходим на учениците, ето това най-вече ме крепи, също така Подивете се и вие на какви шеметни подвизи е способна нашата родна бюрокрация в името на борбата ѐ за защита на презряното статукво!, а също и ето тук: Още един призив за повече човечност. А сега, както вече казах, се налага да напиша още нещичко, ето го и него: До проф. А.Клисарова, Министър на образованието и науката До г-н К.Пенчев, Омбудсман на Република България ЖАЛБА

Тази сутрин си загубих маса време да търся един текст: мои "писмени обяснения", които съм писал по нареждане на моята така мила г-жа директорка, в която тя ме "покани" (това нещо, "поканата" към учител да пише писмени обяснения, е неин любим специалитет, дължащ се, вероятно, на това, че тя иначе е учителка по... литература!) да разкажа за хипотетични "нарушения", свързани с моята инициатива да заснемам с видео учебни часове по философия и да ги качвам в интернет. Та търсих този текст може би повече от час в архивите си, така и така не можах да го намеря, найнакрая се сетих, че го сложих в своята книга НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие "Есета за освобождаващото образование"); разлистих книгата и го намерих там, на стр. 223 се намира този текст, писан на 22.05.2012 г. Минали са, виждате, повече от година и половина, уважаемата гжа директорка онзи ден, на 28 ноември 2013 г., отново ми нареди да пиша нови "писмени обяснения" пак по съвсем същата тема; не зная дали просто е забравила, че ме е... "изпитвала" вече по този въпрос, дали прави това с оглед да се погаври за пореден път с мен, или пък понеже просто е гореща привърженичка на изпитания дидактически принцип "Повторението е майка на знанието!". Както и да е, аз тогава, онзи ден де, отказах да пиша втори път все за едно и също нещо, е, после написах все пак нещичко, ето сега пък решавам отново да пиша, но този път не до самата директорка, а до нейното най-висше началство, именно уважаемата г-жа Министърка на образованието и науката. И до г-н Омбудсмана ще изпратя един екземпляр от писмото си, налага се, понеже в случая става дума за

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив Уважаема г-жо Министър, Уважаеми г-н Омбудсман, Много съжалявам, че отново ми се налага да Ви занимавам с все същия епичен, дори, бих си позволил да кажа даже, и епохален административен, правен, нравствен, психологически и какъв ли не още казус около неуморната и самоотвержена дейност на г-жа Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив, назначена на този пост в не по-малко паметната ера на управлението на незабравимия наш Премиер и Вожд Б.Борисов, но ето, както, надявам се, сами вече сте се убедили, изобщо не бива да се оставя без длъжното внимание феноменалната активност на въпросната административна персона понеже това ще бъде голяма и невъзвратима загуба - загуба за бъдещата история, археология и феноменология на процесите на разпад, които преживява в наши дни толкова тежко болната, поразена право в сърцето си образователна система на България. И понеже имам невероятния шанс да съм не само наблюдател, но и найактивен участник в тия същите знаменателни процеси, ето, имам възможността да допринеса, да внеса своя изследователски вклад в проясняването на тия толкова любопитни и невероятно поучителни процеси. По тази причина ми се налага именно отново да Ви пиша за най-последните активности на уважаемата г-жа Директорка на ПГЕЕПловдив, която, благодарение на моите писания, публикувани в моя доста популярен блог, е на път да стане нещо като национална знаменитост. Както е известно, поради травма и тежка операция аз бях в продължителен (8-

43 месечен) отпуск по болест; през изминалата седмица за първи път след отсъствието си се появих на работа. Оказа се, че г-жа Анастасова, която по време на отсъствието ми, не престана да се занимава с моята скромна особа (за тия нейни не по-малко епохални подвизи аз имах честта да Ви информирам в предишните мои жалби), още от първия ден се нахвърли на мен, сякаш аз съм нещо като жертва, подлежаща на незабавно разкъсване или заколение: бомбардиран бях за тия пет дни с поредица от искания за нови и нови "писмени обяснения", за писане на други документи, връчени ми бяха съответните заповеди, като г-жа директорката най-вече внимаваше да ми дава най-кратки, спешни, пожарникарски, напълно нереалистични срокове за изпълнение на заповедите й, явно идеята й е била, както се подразбира от всичко това, да ме подложи на нова безцеремонна административна "гонка по устав"; този израз го взаимствам от богатия речник на армейските фатмаци (старшини, сержанти, фелдфебели), като целта, разбира се, е да ме смаже още от първите дни, да ме унизи, да ме подложи на оня същия терор и тормоз, който тя системно провеждаше всеки ден и преди разболяването ми. Явно за толкова старателната администраторка такива неща като известна порядъчност, човечност, деликатност (все пак на мен ми се налага да се адаптирам към нелеката си работа и пр., също така би следвало да имам все пак някакви що-годе нормални и спокойни условия - за да мога да изпълнявам добре служебните си задължения и пр.; и то по закон тъкмо тя е длъжна да ми осигури тия нормални условия на труд, а не да ми вреди, не да прави невъзможно да си гледам в такава една напрегната ситуация работата!), та явно г-жа Анастасова и тук проявява очебийна оригиналност и нестандартност, явно е твърдо решила да влезе в аналите на историята като пример за най-върл привърженик на казармения модел на образованието у нас. Та това, което г-жа Анастасова изрови този път и по което се напъна "да ми даде да разбера", беше една позабравена история за това, че преди години моя милост реши да прояви известна творческа иновативност и тогава реших да заснема на видео учебни часове (лекционни курсове, беседи, също така дискусии по различни теми в създадения от мен в нашето училище ДИСКУСИОНЕН КЛУБ и пр.), именно за целите на повишаването на качеството на образованието на учениците по философия, част от които по-късно сложих, с определени познавателни и образователни цели, имайки предвид кризата в българското образование, за всеобщо ползване в интернет. Какво е принудило г-жа Анастасова да използва тази моя иновация за обявяване на нов кръг от водената от нея "компроматна война" срещу мен е лесно да се разбере: предполагам, тя се надява да "разро-


ви" случая, да се натъкне на някакви "нарушения", което, евентуално, може да и даде така лелеяния от нея повод да ме накаже, ако пък не успее да ме накаже, то поне да ме компрометира както пред колегите, така и пред учениците, а защо не и пред родителите, да посее нови пищни раздори, а пък, ако й се усмихне щастието – требва, таваришчи, да сме оптимисти! – и да ме уволни най-накрая, което, както е известно, е нейната "най-висша и последна цел в живота" й, ако е позволено да цитираме немския сърцевед Гьоте. Та на втория ден след завръщането ми от отпуск по болест г-жа Анастасова счете за нужно да овеси на таблото за обяви в учителската стая един ферман, в който се обясняваха някакви хипотетични "системни нарушения" от страна на "индивида Грънчаров" на "човешките права на учениците", той, видите ли - ах, колко лош и презрян е тоз човек!? - бил нарушил дори "Закона за закрила на детето" и какво ли не още. Сюблимният момент беше, че за този въпросния ферман г-жа Анастасова беше успяла да се сдобие с подкрепата и единодействието на самата началничка на РИО-Пловдив г-жа А.Пакова (sic!), да, представяте ли си, г-жа Пакова беше беше благоволила да подпише такъв един "разгромен документ", който, видите ли, бил отразявал част от резултатите на предизвикана от МОН проверка. Която пък, от друга страна погледнато, най-вероятно е предизвикана от онова същото "разгромно писмо" срещу мен, което инициативната гжа Анастасова сама написа в отговор на моя жалба до Вас, уважаема г-жо Министър на образованието и науката! Найвълнуващият момент беше този, че г-жа Анастасова, преди да положи въпросния "компрометиращ" документ на всеобщо обозрение за срам и резил на "индивида Грънчаров", го беше предварително подложила на собственоръчно направена цензура, т.е. беше отрязала средната част на документа, а беше сложила само неговото начало и неговия край. Излишно е да споменавам, че тя все още не е проявила добрината да ме запознае с резултатите от проведените по мои жалби проверки от страна на МОН и на РИО, аз живея в пълна неизвестност за това какво е станало и какво е установено, и, както и останалите членове на педагогическия екип, сме принудени да се задоволяваме с какви ли не, кой от кой по-чудати слухове. Ето за този документ г-жа Анастасова ми заповяда да пиша поредни обяснения, въпреки че не ми е показала документа в неговата цялост, което пък е несъмнен опит за подвеждане от нейна страна: като не съм информиран за какво именно съм "обвинен", аз как бих могъл адекватно да реагирам?! Наложи ми се да откажа с нарочен доклад до директора писането на тия обяснения - най-малкото, понеже по този въпрос вече съм давал на г-жа директорката съот-

ветните писмени обяснения, и то година и половина преди това. А хипотетичното "нарушение" или самото деяние е извършено преди доста години, което именно и поражда въпроса защо г-жа Анастасова толкова много се е загрижила за този въпрос, какво толкова я е вдъхновил този именно стар случай, отдавна разискван и стоящ вече в архивите. Ето моята интерпретация на този така любопитен иначе момент. Работата е там, че когато на мен ми хрумна идеята да направя такива видеозаписи на учебни часове, то аз тогава по надлежния ред уведомих директорката и получих нейното съгласие; тогава аз бях в най-прекрасни отношения с нея, тя беше току-що станала директорка, тя тогава изобщо не възрази спрямо тази моя инициатива, напротив, определи я като похвална. Даже имам чувството, че дори написах и писмен доклад, в който разказах за някои свои иновативни намерения, щото тъкмо по това време аз реших също така и да въведа експериментално една "точкова система" за оценка на постиженията на учениците в часовете по философия и гражданско образование, пък и някои други подобни инициативи, които са все по посока на либерализацията на учебния процес. Три дни търсих екземпляр от този документ в моя архив, оказа се, че хартиено копие не мога да намеря, а пък електронно копие не намерих, понеже доста време е минало, аз имах на няколко пъти в този период срив в компютъра, което е довело най-вероятно до загубата на тия файлове. А пък е възможно тогава да съм дал в канцеларията само едно копие, а на мен да ми е бил връчен само входящия номер (това е честа практика, т.е. останал съм без свое копие). Но това нещо е възможно да се провери, важното е, че аз нямам никакво съмнение относно това, че уведомих г-жа Директорката, въпросното видеозаснемане е ставало с нейното знание и съгласие, да не говорим пък за това да е имало някакво възражение от нейна страна, защото ако беше имало, то, разбира се, въпросното "нарушение" тогава изобщо не би било направено. С течение на времето аз добре си спомням, че от един момент г-жа Анастасова започна да ми казва, че "не било желателно" да продължавам с тия видеозаписи на учебни часове, но от нейна страна дори и по това време не е имало отпор или забрана, тя ми казваше тия неща в пожелателна форма, даже ги е казвала и на заседания на учителския съвет (това може да се провери по протоколите, ако изобщо е влязло в тях, но пък за този факт все пак има доста свидетели). Та като почна да ми казва тия неща, като забелязах промяна в нейната позиция, аз тогава започнах на въпросните клипове да обръщам уебкамерата на лаптопа само към мен, т.е. фигури и лица на ученици вече изобщо не са попадали в

44 нейния обхват. (А пък в предишния период и да са попадали лица и фигури на ученици, то качеството на заснемането е крайно лошо и тия лица са почти неразличими, при това учениците добре са знаели, че се прави запис на обсъждането на темата, пред камерата тогава са сядали само ученици, които не са имали нищо против камерата да ги "види", в никакъв случай записите не са били правени тайно, без знанието на учениците.) Но съм длъжен изрично да подчертая, че от страна на г-жа Анастасова като директор и в двата периода на нейното отношение към въпросното заснемане не е имало категорична забрана, нещо повече, не е имало и дума против, щото ако е имало, аз, разбира се, щях да се подчиня, а тези записи сега нямаше да ги има. В оня, по-раншния период г-жа Анастасова все още се опитваше да мине за съвременен ръководител, т.е. още не беше се изявила в собствената си, в присъщата си светлина като един по същество крайно авторитарен администратор. Размишлявайки върху тези неща, аз открих следното: 1.) Сега г-жа Анастасова изважда тия "скелети от гардероба" с оглед да отхвърли своята собствена отговорност за случилото се, тъй като, както виждаме, тя не само че през цялото време е знаела за тия видеозаписи на учебни часове по философия, но и, непротивопоставяйки им се, фактически ги е покровителствала, фактически тия записи са били правени с нейната санкция, със санкцията на властта, с която тя разполага; 2.) Респективно, опитвайки се по този начин сама себе си да оневини, г-жа Анастасова е предприела въпросната кампания по моето хипотетично очерняне чрез пришиването ми на такова едно "закононарушение", понеже се опитва на мен да прехвърли пълната отговорност са случилото се, именно, да оневини самата себе си; такова нещо, както се забелязва, не е почтено, но както и да е, това е неин избор; 3.) Написал съм нарочен доклад до г-жа директорката, публикуван в моята книга НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие "Есета за освобождаващото образование"), там на стр. 223 се намира този текст, писан на 22.05.2012 г., и в него аз обяснявам причините и смисъла на въпросния експеримент по видеозаснемането на учебни часове по философия; сега не бих искал да се повтарям, но аз към текста на тази жалба ще прикрепя електронно копие на въпросната книга, където може да се прочете какво именно съм целял с провеждането на експеримента; 4.) Никакви "тайни", злоумишлени цели не съм имал и не съм могъл да имам, а всичко е било все по посока на повишаването на качеството на учебно-възпитателния, образователен и личностно формиращ процес на обучение по философия и по


гражданско образование; тъй че да ми се пришиват сега, със задна дата, такива едни мотиви, само по себе си е проява на нескривана злоумишленост и опит за злепоставяне на мен самия като личност и като преподавател – от страна на г-жа Директорката; 5.) Управлението чрез интриги, скалъпване на компромати, на фабрикуване на някакви изсмукани от пръстите хипотетични "закононарушения", чрез репресии и административен тормоз и гаври над личността на преподавателите (и също така на учениците), грубото дискриминационно отношение към "непокорните" и възнаграждаването и облагодетелстването на един тесен кръг от приближени (включително и материално-финансово, с по-големи, с потлъсти суми от т.н. "диференцирано заплащане") и прочие, които са неотменна част от "управленския подход" на г-жа Анастасова, са анахронични и абсурдни рецидиви на отдавна отреченото тоталитарно минало, са прояви на груб и незаконен волунтаризъм, на потъпкване на човешките права и на личното достойнство на държащите на своята личностна автономия преподаватели - и е крайно време да бъдат пресечени от по-висшестоящите административни органи, понеже произволът от страна на въпросното административно лице стана вече нетърпим; 6.) За г-жа Анастасова насъщните и толкова належащи, горещи, даже парещи проблеми на живота в училищната общност, като проблемите на осъвременяването на преподавателските подходи, като проблема с дисциплината, с оглед спирането на симптомите на пълзящата анархия и пр. са без значение, тя дори, както забелязвате, си позволява да ги заменя с крещящо безсмислени псевдопроблеми, с подклаждане на някакви разпри, раздори, с тормоз над преподаватели, с извращения от какъв ли не род и пр.; сами си правете сметка какво означава това – и докога то може да се търпи. Спирам дотук. Нямам думи вече. Дето се казва: "до гушата ми дойде" вече! Аман! - най-чистосърдечно ще напиша и призная. Страшна работа! Невероятно е такива неща да се правят в наше време, недопустимо е така да се отнася един администратор с хората, с подчинените си, но ето, дето се казва: невероятно, но факт! За жалост, точно това се случва. В училището витае атмосфера на пълен страх, парализиращ волята на всички. Няма потребните условия учителите да осъществяват пълноценен учебен процес. Единствен комай само аз (и още едно-две изключения) в тя нетърпими условия се осмеляваме да се обаждаме и с нещичко да се противопоставяме, всичко останало оглушително мълчи, понеже такава една нетърпима атмосфера е атмосфера на проверка на нравствените сили на всеки един от учителската

колегия. А останалата работа в училищната общност си върви на самотек, понеже самовлюбената директорка се занимава предимно със своите лични страсти и капризи по отмъщение на непокорните, в случая най-вече на моя милост – дето съм й станал нещо като трън в очите. Аз вече съм се прежалил, дето се казва. За едната чест живеем – ако искаме да сме човеци. За хляба честта си не бих продал. Предпочитам да умра, но да си остана човек. Мекотело не ща на моите години тепърва да ставам. Разбира се, г-жа Анастасова ще намери някакъв повод да ме уволни, да изпълни заветната си цел, да отстрани пречката пред своето пълно и абсолютно всевластие. Особено опасни стават напоследък недопустимите опити да се използват и ученици в тия борби за разчистване на сметки: странните опити за инспириране на режисирано "недоволство" от страна на дадени ученици срещу "преподавателските подходи" на... г-н Грънчаров (пак, на кой друг да е?!), ми говорят за една такава тенденция, като целта тук е твърде прозрачна и близка до ума. Явно провокирането на такова едно напрежение се възприема като "манна небесна" от въпросната администраторка; аз не мога да кажа дали тия напрежения се подклаждат от класни ръководители, особено усърдни да й угодят, да впечатлят с усърдието си тираничната директорка – или пък такава една подмолна и укорима дейност сред учениците би се наела да осъществи особено близка до директорката нейна помощница, аз това не мога да знам, но мога само да предполагам. Обстановката обаче е толкова абсурдна, че човек вече всичко може да предположи, пък и инструментариума на такива анахронични хора, както знаем, съвсем не е особено богат, те се движат в рамките на един до болка познат ни стереотип, ний всичко това го знаем от ония, от блажените времена на тоталитарния комунизъм – който имахме щастието да живеем, и то съвсем съвсем наскоро... Информирам оглавяваните от Вас институции, уважаема г-жо Министър, и от Вас, уважаеми г-н Омбудсман, за случващото се с надеждата този път да ме разберете – и понеже наистина се чувствам в положението на нещо като подгонено животно, което се бори за оцеляване в ужасната и нечовешка обстановка; съвсем не мога да кажа колко време ще издържи здравето ми в тази нетърпима обстановка, но едва ли ще бъде дълго това време; силите ми са на изчерпване вече. Все по-често взех да се замислям дали да не се пожертвам съвсем и да обявя най-сетне гладна стачка като отчаян протест срещу безобразията на тази администраторка, която все пак по някакъв начин и някога следва да бъде вразумена; така повече работите не могат да продължават дълго.

45 Моля ръководените от Вас институции да реагират този път в спешен порядък, понеже положението, както се убеждавате, е съвсем нетърпимо. Вярвам, че ще изпълните своя дълг и ще възстановите правото, законността и справедливостта срещу тия крайно ретроградни рекомунизационни рецидиви в поведението на въпросното самозабравило се административно лице, намиращо се все пак на достатъчно висока ръководна длъжност. 1 декември 2013 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис) КРАТКО МОЕ ПИСЪМЦЕ ДО ПРОФ. ТОШЕВ ВЪВ ВРЪЗКА С НАШАТА ДИСКУСИЯ ЗА НАУКАТА 01 декември 2013, неделя

Здравейте, уважаеми проф. Тошев, Публикувах Вашата статия в блога и подготвям също така публикацията й и в хартиеното издание на сп. ИДЕИ, заедно с нашата досега проведена дискусия; новият брой на списанието ще трябва да излезе от печат до края на декември, на този месец; сложих едно друго заглавие на самата публикация в блога, запазвайки също така и оригиналното заглавие: Автентичната, чистата научна форма на търсене на истината Та в тази връзка моля ако имате някакви забележки по публикацията да ми ги съобщите, та всичко да бъде направено както трябва. Ако не възразявате, ще се опитам и ще се постарая съвсем скоро да напиша един отзив по Вашата статия, в който ще поставя и няколко въпроса; да се надяваме, и други хора ще се изкажат, интересно е как написаното от Вас ще се възприеме, в моя блог идват немалко бъл-


46 гари, занимаващи се с наука, та затова имам такава една надежда. Напълно споделям това, че у нас, в България, за жалост, тепърва предстои този поврат в научната дейност, който ще я изведе до автентичния й смисъл, както и ще я синхронизира със световните разбирания и стандарти – щото ние, трябва да признаем, десетилетия имахме нещо, което само наподобяваше науката, ала не беше наука в истинския, същностния смисъл. Та затова и в тази област сега още повече от всякога ни е необходим един такъв благотворен за бъдещето на българската наука поврат. С оглед на това, убеден съм, трябва много да се дискутират всички ония въпроси, които Вие поставяте в своята толкова полезна и богата на смисъл статия. Изключително много Ви благодаря, че откликнахте на предизвикателството ми и взехте участие в дискусията ни по един толкова впечатляващ начин! Ще се радвам и в бъдеще да обменяме мисли по все така интересни и важни проблеми! С поздрав от сърце и с уважение: Ангел Грънчаров

побират големи групи от хора, някои живи, повечето някога живели (Тошев, 2010а). Тези светове са реалност. Възможно е един индивид да населява едновременно различни светове. Има свят на науката, където живеят учените. Има свят на идеите, които принадлежи главно на философите. Има свят на техниката и технологиите, който се населява от инженерите и изобретателите. Има свят на медицинaта, където съжителстват болните и техните лечители. Има свят на изкуствата – светът на художниците, писателите, артистите, музикантите и на всички, които ценят и се наслаждават от тези човешки творения. Има свят на псевдонауката – развъдник на екстрасенсите, астролозите, гадателите, магьосниците, търсачите на извънземни обекти. Има свят на религиите и техните последователи. По правило в тези светове живеят хора на словото. Те пишат, публикуват и искат написаното от тях да стане достояние на много други хора и да се запази много дълго време. Тази статия е за писменото научно слово с неговите особености, правила и разпространение.

АВТЕНТИЧНАТА, ЧИСТАТА НАУЧНА ФОРМА НА ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

(ОЩЕ >>> в сп. ИДЕИ, книжка 3 от 2013 г.)

овладее от нейната чудна мистерия. От живия човек се иска най-вече това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа великолепието, многообразието, растежа, цъфтежа, плодоносността и въобще живота на ефирната духовна субстанция, каквато представлява човешката душа. И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Изкуството на живота, което единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознанието, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвременна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опитващия се да разбере себе си човек...

Подкрепа:

Познай самия себе си!

Проф. Б.Тошев от СУ "Св. Кл. Охридски", с който от известно време обсъждаме на страниците на този блог световните стандарти за автентичен научен живот, в частност също така и за публикуване в научните списания, ми изпрати тия дни текст, в който той излага в по-цялостен вид своето разбиране и своята позиция; текстът му е изключително ценен и полезен найвече за оня млади хора, които имат таланта да се занимават с наука и си мечтаят за научна кариера. Публикувам днес текста на проф. Тошев, като тази негова бляскава и много полезна статия ще излезе и в следващия брой на философското списание ИДЕИ, което за мен като негов главен редактор е голяма чест: НАУКА – ТВОРЧЕСТВО – ПУБЛИКАЦИИ Б. В. Тошев Увод Човекът и човешката цивилизация навярно са уникално явление във Вселената. Човекът населява своите светове, които

Душата на човека е свят и дори вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космически кораб – стига тези последните да бяха възможни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не помалко тайнствена вселена, предизвикваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и

Ако по някакви свои подбуди желаете да подпомогнете този блог и издаването на новото списание ИДЕИ можете да изпратите дарение на следната банкова сметка. Инвестиция от този род в културата и образованието на младото поколение e не само благороден жест, но и РЕАЛЕН, действен принос за бъдещето на България.


47

●ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТ HUMANUS (консултации, психотренинг, психоанализа, курсове)

Книги с отстъпка и с АВТОГРАФ

●Дневникът на един ГРАЖДАНИНЪ (онлайн-изданието на в-к ГРАЖДАНИНЪ)

●ГРАЖДАНСКА TV СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ (моят резервен видеоблог) ●ДНЕВНИК ФИЛОСОФА (моят рускоезичен блог) ●Учебният блог на философа Ангел Грънчаров (първи вариант) ●АКАДЕМИЯТА (първи вариант)

Можете да придобиете всяка от моите книги, излезли през последните години, с автограф от автора и с отстъпка 20% ако дадете заявка за това на имейла angeligdb от abv.bg Ще получите поръчаната книга с наложен платеж по пощата. Разходите по доставката са за моя сметка. Вашите пари ще отидат за издаването на следващата книжка на списание ИДЕИ. По този начин ще станете техен спомоществувател – и ще подпомогнете духовната култура и образованието на българската младеж.

Посетете според интересите си и другите ми блогове: ●Angel.G-TV – видеоблогът на Ангел Грънчаров (първият български видеоблог) ●HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров (основен текстови блог) ●СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ (учебен блог за студенти и ученици)

Център за развитие на личността:


БРОЙ 23 НА В-К ГРАЖДАНИНЪ ОТ 1 ДЕК. 2013 Г. ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ И ОТ УТРЕ ЩЕ БЪДЕ В РЪЦЕТЕ НА АБОНАТИТЕ СИ

Вестник ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник Издава: Център за развитие на личността HUMANUS, основан през 1994 г. Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488


Turn static files into dynamic content formats.

Create a flipbook
Issuu converts static files into: digital portfolios, online yearbooks, online catalogs, digital photo albums and more. Sign up and create your flipbook.