Vestnik GRAJDANIN br. 24 ot 2014 g.

ИНФОРМАЦИОНЕН И АНАЛИТИЧЕН ВЕСТНИКЪ

Брой 24, Год. 6, 2014, 15 Дек., Понеделникъ, Ц. 2 лв.

Из: Глава МВД РФ предупредил россиян, что спецназ быстро отобьет у них желание жить при демократии Глава МВД России Владимир Колокольцев заявил, что внутренние войска МВД являются одним из мощнейших инструментов противодействия угрозе волнений, подобных тем, что произошли на Украине и в других странах СНГ. С таким заявлением он выступил на итоговом заседании военного совета главного командования внутренних войск. «Мы видим трагические последствия, захлестнувшие страны, на которых проводился эксперимент «прививкой демократии по-американски». Видим обвал системы их экономик, ужасающее социальное положение, фактическое разрушение государственности» – заявил он. Глава МВД уверен, что «такое никогда, ни в одном из сценариев не произойдет в Российской Федерации». «Мы предупреждаем об этом всех, кто полагает иначе» – добавил министр.

Реформата трябва да тръгне от автономията на училищата Частните училища в Естония получават държавна субсидия срещу изискването да спазват закона, казва проф. Еве Айзеншмид, зам.ректор на университета в Талин, Подготви: Ванина Стоянова, Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ, една публикация на в-к СЕГА Проф. Еве Айзеншмид е заместникректор в Университета на Талин. Преди това е била директор на Haapsalu Collegе от самото му създаване през 1998 г. Основава център за консултиране на учители, които работят в колежа и региона. В момента Еве е и член на борда на директорите на естонската организация Noored Kooli, (ОЩЕ >>>)

РЕФОРМАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО СЛЕДВА ДА ЗАПОЧНЕ С АВТОНОМИЯТА НА УЧИЛИЩАТА, С ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ТВОРЧЕСКИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА УЧИТЕЛИТЕ И УЧЕНИЦИТЕ (От 1-ва стр.) … част от международната мрежа Teach For All. Проф. Айзеншмид беше един от основните лектори на годишната конференция "Образование", организирана от фондация "Заедно в час". ПРОЕКТ ЗА КОРИЦА НА НОВАТА КНИЖКА НА СПИСАНИЕ HUMANUS, КОЯТО ТРЯБВА ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ ДО СРЕДАТА НА ДЕКЕМВРИ

пред медиите, тихичко, тихомълком, или пък требва да тръби за "добродетелността" си колкото се може по-гръмко, из сите медии, както, примерно, прави това петелът, обявявайки гръмко, пред целия свят, снасянето на яйце от верната си другарка-кокошка! Та ето тоя нравствен и психологически въпрос силно терзаел напоследък нашия многострадалний народний трибун Дудек Бареков, много мислел от мислел по тоз труден казус, ала не можел да реши кое е по-правилното, представяте ли си? Явно у тия безсрамни гьонтапигьози съвсем е закърняло всякакво нравствено чувство, а, какво ще кажете вие по този въпрос?

естествен път в природата, чрез случайности и пр.), а какво остава да възникне една жива структура! Този човек го каза същото, но поубедително. Както и да е, имам какво да гледам, още веднъж мерси за линка! КОЛКО МУ Е ПУТИН ДА ИДЕ ДА "ОСВОБОДИ" ДОРИ И... САЩ – СЛЕД КАТО "ОСВОБОДИ" УКРАЙНА?!

КОМУНО-КАГЕБИСТКАТА НЕНАВИСТ СРЕЩУ СВОБОДАТА – И СРЕЩУ НАРОДИТЕ, ИСКАЩИ ДА ЖИВЕЯТ СВОБОДНО

Интересно е обаче откога американците проговориха и прописаха на... руски език, дотам, че и лозунгите си вече пишат на руски! :-) Явно тия от КГБ нямат капчица акъл щом прибягват чак до такива идиотски фалшификати!

ЕТО ЗАЩО ЕВОЛЮЦИЯТА НЕ ДЕЙСТВА, ЕТО КАК СЕ ДОКАЗВА ИСТИНАТА ЗА СЪТВОРЕНИЕТО!

ЯВНО У ТИЯ БЕЗСРАМНИ ГЬОНТАПИГЬОЗИ СЪВСЕМ Е ЗАКЪРНЯЛО ВСЯКАКВО НРАВСТВЕНО ЧУВСТВО, А, КАКВО ЩЕ КАЖЕТЕ ВИЕ ПО ТОЗИ ВЪПРОС?

Евродепутатът Дудук Бареков е изпаднал в сълзливо сиромахомилство и в тази връзка обяви пред една телевизия, че щял бил да раздава евродепутатската си заплата на бедните – аз лично щях да се разрева от умиление като чух това негово откровение! Какъв скромен човек само, а, какво ще кажете?! Водещата облещи очи, и тогава г-н Дудук благоволи да разкрие част от найпотайните си сърдечни терзания: той, милият, не бил сигурен кое е по-правилно, дали да раздава заплатата си тайно, без да шуми

ЛУДНИЦИТЕ СА СЪВСЕМ БЛАГОПРИЛИЧНИ ЗАВЕДЕНИЯ В СРАВНЕНИЕ С ТИЯ НЕОПИСУЕМО-ЕКСТРЕМНИ ИДИОТЩИНИ, ЩО СЕ ЛЕЯТ ОТ НАШТЕ РОДНИ "ДЕМОКРАТИЧНИ" МЕДИИ?!

Само за интелигентни хора! Ако сте прекалено заети да изгледате цялата поредица от 6 серии и дори само една серия от около час, погледнете поне от 50-та до 58-та минута на Серия 1. Няма да съжалявате!

Nikolay Goussev

Ангел Грънчаров каза: Мерси! Велико е това, което чух! Ще изгледам цялата поредица! Хиляди благодарности че ми даде този линк! Всъщност това, което твърди, че еволюцията не действа, аз го знаех по своя начин; примерно, казвал съм на моите ученици, че по естествен път в природата просто никога няма да възникне ей-така, от само себе си, по пътя на случайната комбинация на елементи... един двигател за БМВ (или за Мерцедес, това няма значение, дори за Лада няма как да възникне двигател по

"Вождът и учителят на българския народ" Георги Димитров (познат на този същия народ като пияндето Гошо Тарабата, да, оня същият, дето лежа десетки години непогребан в мавзолея, вероятно щот беше голем и непрежалим убавец!) приживе бил, представяте ли си "невероятен женкар", "секс-животно", видите ли, бил, ако щете вярвате, супернадарен в секса, жените, разните другарки де, колхознички, работнички и пр. примирали да си легнат с него, щот бил нещо като "сексуална машина", и той на никоя не прощавал, абе вкратце казано цял живот бил, представяте ли си, нещо като разгонен бик! Комунистите (освен крадливи, лъжливи, освен че са прочути убивачи!) научаваме били и страхотни... е, няма да употребя думата, вий се досещате коя е тя – тя се римува с преди малко изброените...

Всичкото това научихме вчера в една жълта телевизия, изказано от от една червена другарка, която си личеше, че също прекалено много иска да си легне с вожда, ама й се плаче заради туй, че, за жалост, той вече е в гробищата! На Сашо Диков пък му течаха лигите като слушаше за подвизите на великия сексуален маниак... на нему пък защо му течаха толкова лигите да се чуди човек, ама карай... Та ето докъде стигна героизацията на комунистите в условията на просташката чалга-"култура", в която живеем: достигна до недостижими върхове и висоти. Вече няма нещо у комунистите, което да не е героизирано дотам, че да придобие хипер-гротескови форми, наглият комунистически идиотизъм достигна до пълно безсрамие! Станахме истинска, същинска лудница, където комунистическата и посткомунистическата патология си се ширят необезпокоявано в някаква шеметна дива вакханалия. Пардон, какво говоря, каква лудница – та лудниците са съвсем благоприлични заведения в сравнение с тия неописуемоекстремни идиотщини, що се леят от наште родни "демократични" медии?! ДАЛИ МЪЖЕТЕ ВЕЧЕ ПРОСТО НЕ СА НЕОБХОДИМИ?

Из: Проф. Ф.Зимбардо от Станфордския университет: Съвременните мъже...

Настъпиха нови времена, живеем в ерата на жените. Те са силни, независими, мъжете им страдат от комплекси и се крият във виртуалния свят. Ако не се приспособят, могат да изчезнат! Това предупреждава проф. Филип Зимбардо, известен професор по психология от Станфордския университет. Именно той ръководи един от найизвестните съвременни научни експерименти – опита в американски затвор през 70-те години на ХХ век, където статистите, изпълняващи ролята на охранители, се превръщат в истински тирани. Проф. Зимбардо е автор на многобройни книги. Най-новата, Where Are All the Good Men (“Къде са всичките добри мъже”), е посветена на плашеща тенденция в съвременната човешка цивилизация – младите мъже предпочитат уюта на интернет пространството пред реалните контакти с другия пол. “Светът без мъже би бил

доста тъжен”, казва проф. Зимбардо в интервю за сп. Twj styl.

- Жените днес са силният пол, мъжете – слабият. Съгласен ли сте с това твърдение, професоре? Боя се, че е така. За съжаление. Мъжете са като изчезващ вид. Разбира се, малко преувеличавам. Но истината е, че за пръв път в историята на човечеството мъжете престанаха да бъдат най-важни. Допреди 50 години момченцето, идващо на бял свят, е било привилегировано. Защото имало пенис. Бил от “клуба”. За всички е било ясно, че в бъдеще то ще има добра работа, ще направи кариера, ще постигне успех, може би ще стане политик. Ще стане НЯКОЙ. А от момиченцето никой не очаквал това.

- Днес е различно? Абсолютно. Това е историческа революция! Миналата година сред студентите в САЩ жените бяха повече – дори в медицинските, математическите и инженерните дисциплини, традиционните мъжки бастиони. Дипломират се, получават прекрасна работа, достойно заплащане, изнасят се от родния дом. Така е и в Европа. Женствеността започна да остава в сянка. Жените стават все по-добри. Добре се протрудиха за това. И тенденцията ще се задълбочава.

- А мъжете? Щом не учат и не се борят за професионален успех, какво тогава правят? Ще ви разкажа за едно интересно явление: всяка година в САЩ все по-малко млади мъже се записват на шофьорски курсове. Жените са повече. Учените решиха да изследват феномена – все пак младите хора винаги са мечтали за собствена кола, синонима на свободата и зрелостта. Днешният юноша обаче не мечтае за това. На въпроса на психолозите отговаря: “Защо ми е кола? Не ми трябва. Нямам намерение да ходя никъде!” Не му е интересно да заведе момиче на кино, да отидат заедно на почивка, да преживеят някакви приключения.

- Предпочита да си стои вкъщи? Предпочита да не излиза от стаята си. Ето ви отговор на въпроса: мъжете

3 избягаха. В единственото място, където се чувстват сигурни, където не трябва да се съизмерват с жените, но пък могат да контролират всичко и да се изказват. В интернет. Някога можеха да избират между две роли: воин или глава на семейство. Днес в реалния свят по-рядко се реализират, защото воините вече не са необходими, а главите на семейството, тоест хората, които изкарват парите за храна и дом, все по-често са жени. Във виртуалния свят обаче все още могат да навличат костюма на мачото. В играта Call of Duty ще бъде войник. В Grand Theft Auto - безскрупулен гангстер. Ще се сдобие с мускулесто тяло, оръжие, ще стане герой. Никой няма да може да го победи, а ако загине, веднага ще се прероди... Производителите на игри усетиха, че могат да спечелят от желанието на мъжете да бъдат герои. Игрите са все позавладяващи, визуално зашеметяващи. Смятам, че скоро играчът ще може да предаде собствените си черти на героя от играта. Ще вижда там себе си – победителя. Защо му е да излиза от стаята?! Прочети ДО КРАЯ >>> ПРЕДЛАГАМ ДЕБАТ ЗА ИСТИНАТА, КОЯТО НИ Е ЖИЗНЕНО ПОТРЕБНА – И БЕЗ КОЯТО ЖИВОТЪТ НИ ГУБИ СМИСЪЛА СИ

На 4 декември т.г., само след два дни, ще се състои второто заседание на съдебното дяло, което заведох в Районен съд-Пловдив с искане да бъде отменена абсурдистката, политически мотивирана заповед за моето уволнение от длъжността преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив. На 16-ти същия месец, по-малко от две седмици след това, пък ще се състои пак второто заседанието по друго едно дяло, именно за клевета, което заведох също срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив, понеже тя има добрината да ми напише една самоделна "психиатрична експертиза" или "диагноза", според която ми тури дамгата "податлив на чести нервнопсихични разстройства", разбира се, лекарските комисии, на които бях изпратен заради нейната "диагноза", решително отхвърлиха "компетентните й заключения", ала на мен ми се наложи да преживея в тази връзка такива унижения, каквито никога преди това в живота си не съм преживявал. По това

второто дяло вече бяха разпитани и свидетелите на двете страни, с изключение на моя главен свидетел, именно инж. Венелин Паунов, бивш директор на ПГЕЕ-Пловдив, който беше възпрепятстван да свидетелства понеже беше в чужбина (той ще свидетелства на следващото заседание, на 16-ти декември). По време на даването на свидетелските показания само адвокатите имаха право да задават въпроси, аз, като тъжител, нямах думата, сиреч, отново ми се наложи да преживея ред жестоки унижения, щото свидетелите на другата страната, на страната на подсъдимата, си позволиха да представят пред уважаемия съд една доста фантастична, неверна, абсурдистка, превратна, илюзорна, съчинена, художествено оформена дори картина на моята скромна личност и на моето отношение към нещата; абе бях описан общо взето като някакъв нравствен урод, който с никой не може да се разбере, който се държи изцяло лудешки и пр.; да, добре зная, че пред съда е забранено да се лъже, но е факт, че някои хора, поради изпитваната ненавист към мен, явно имат съвсем изопачени възприятия, аз иначе не мога да си обясня тяхното говорене. Пък трябва да вземем предвид и това, че свидетелите на подсъдимата не са по никой начин независими, те се намират под нейната властническа юрисдикция, тя е техен началник, при това доста своенравен, от чието благоволение зависи всичко, как тогава да си позволиш да кажеш нещо, което няма да се хареса на началството?! Както и да е де, всеки си има право на свои възприятия, е, разбира се, често тия възприятия са изцяло субективни, особено когато се стараеш да не кажеш нещо, което няма да се хареса на властната ти началничка. Аз лично, бидейки философ, имам за свой идол истината, реалното състояние на нещата, не ми е по вкуса да мълча когато някой си позволява да съгрешава спрямо нея. Привърженик съм на свободните, пък и също така разгорещените дебати, щото добре зная, че те са начина за постигане на вярна представа, за засичане на истинното положение, за преодоляване и освобождаване от заблудите. За жалост, съдебната практика си има свои процедури и на мен в разпита на свидетелите не ми беше позволено да кажа нещичко; аз съм се бил изказал вече в тъжбата, моята гледна точка била там. Така е, но и не е така, би било значително по-добре да се проведе посвободна дискусия около твърденията на този или онзи, с оглед съдът да не бъде подведен, и истината - изопачена, изкривена, прикрита. Да, аз там издържах и не реагирах никак на "свободните словоизлияния" на свидетелите на другата страна, а пък, от друга страна добре зная, че когато някой твърди нещо и ти не реагираш, то това може да се изтълкува като знак, че споде-

ляш мнението или преценката му. Та затова и смятам, че непременно трябва да се реагира, та аудиторията овреме да бъде възпряна от подвеждане. Ето затова ми се ще все пак да реагирам някак. Единственият начин е да изложа своята позиция в писмен вид до съда, по възможност съвсем кратичко (щото другата страна има добрината да затрупа съдията с две огромни папки със старателно произвеждани в продължение на цели три години компромати, които е просто невъзможно да бъдат изчетени; да, това, чини ми се, не е по силите на никое нормално човешко същество; аз примерно не мога още да ги изчета, щото и на моменти от толкова мерзости ми се гнуси и ми се повръща!). Понеже вече писах в блога си за това как аз съм възприел твърденията на свидетелите, как те на мен са ми прозвучали, то сега решавам да извадя най-важните, възловите моменти от ония записки и да ги оформя в един що-годе издържан от правна гледна точка документ, който да го депозирам в канцеларията на съда. Ето какво се получи в крайна сметка: Уважаема госпожо Съдия, Във връзка с разпита на свидетелите на подсъдимите ми се ще да реагирам, с оглед да допринеса за възникването на една адекватна, вярна, реалистична картина, съответстваща на тъй трудната понякога за постигане жизнена правда, която обаче единствена има значение. Вие сама, убеден съм, прекрасно разбирате, че ние, отделните хора, сме устроени така, че постоянно съгрешаваме по отношение на упоменатата правда - понеже сме устроени така, че съдим субективно, пристрастно, дори предубедено, влияейки си от някакви емоции; затуй търсенето на истината понякога е един доста трудоемък и дори мъчителен процес – та да проблесне накрая нейната така възхитителна обективност, бих си позволил да кажа свръхчовешка, Божествена дори сияйна прелест. Ето някои възлови моменти, които искам да изтъкна тук, с оглед, както казах, да спомогна да постигане на обективната истина по това така важно за мен съдебно дело. Както е известно, подсъдимите в това съдебно дело се нагърбиха с недотам престижната работа да убедят почитаемия съд, че написаното в оня паметен документ, именно, че индивидът Ангел Грънчаров, видите ли, бил изпадал в "чести нервнопсихически разстройства", първо, не е клевета, не е разгласяване на клеветническо позорящо обстоятелство, второ, на тях ще им се наложи да доказват, и то по своеобразен начин, една доста съмнителна и обречена от чисто медицинска гледна точка теза, а именно, че съм бил страдал от "нервно-психологически разстройства" (теза, вече отхвърлена от квалифицирани психиатри и дори от специализирана лекарска комисия, състояща се само от психиатри,

4 именно от съответната ТЕЛК). На трето място да страната на подсъдимите ще им се наложи изобретят начин да обосноват тезата, че преживените от мен унижения да доказвам къде ли не своята "нормалност", да понасям обидното отношение на хора от т.н. "колектив", щото въпросната "психиатрична диагноза", която директорката на ПГЕЕ-Пловдив има добрината да ми постави, ме въвлече в една ужасна обстановка, довела дотам, че в един момент аз вече дори не можех ефективно да си изпълнявам служебните задължения, да не говорим пък за крайно тежката психологическа ситуация, която ми се наложи да понасям толкова време. По отношение на твърденията, изкристализирали при разпита на свидетелите на подсъдимите, държа да кажа следното: - Свидетелите положиха доста усърдие в обрисуването на такъв един крайно странен и неприятен образ на моята личност, който, разбира се, да подкрепи крайно съмнителните тези на подсъдимите; мисля, че трябва да си даваме сметка за толкова пристрастната и субективна позиция, от която те извеждат твърденията си, по причина на нескриваната ненавист, която въпросните лица изпитват към моята персона; ето няколко примера в тази посока; - на моменти явно доста се престараха в тази посока и по този начин изпаднаха във възхитителни противоречия; примерно едната свидетелка смело заяви, че въпреки че по принцип не четяла блога ми, въпреки това й било правело впечатление, че авторът му, именно моя милост, бил, така да се рече, "решително скаран с правописа"; разбира се, "очевидно" е, че лош човек като мен няма как да е добър в каквото и да е отношение, в това число и да е добър в областта на правописа; колко струва такова едно твърдение на въпросната свидетелка можем да преценим ако вземе предвид това, че моя милост се занимава с писане откакто се помни, аз съм писател, който е написал и издал много книги; щеше да е истински куриоз човек като мен да не владее правописа; е, разбира се, хора като мен си позволяват какви ли не стилистични волности, примерно, аз често пиша думата "сфащам", но го правя не от незнание как се пише тази дума, а по ясни стилистични подбуди, което свидетелката явно не е успяла да схване; прочее, това в дело едва ли е предмет на изследване дали моя милост владее правописа или не го владее, тъй че изтъкването на такива "аргументи" просто удостоверяват от каква крайно пристрастна позиция произтичат и останалите твърдения на въпросната свидетелка; - Другата свидетелка, също изпитваща на моменти съвсем неудържими чувства на силна ненавист към моята скромна

персона (при нея особено интензивни, щото тия чувства, явно, доста й помагат в професионално отношение: директорката, за благодарност, я държи на работа даже и в пенсионна възраст - тя умее щедро да възнаграждава тия, които са й предани!), та тази друга свидетелка се постара да обрисува по предимно художествен, фантастичен маниер един изключително злодейски образ на моя милост, тя дотам се престара, увлече се дотам, че ме представи като тиранин, като темерут, като мизантроп, тормозещ за нищо клетите ученици, ерго, като същински "враг на народа"; явно в нейните представи такова едно грозно отношение към личността на колега е израз вероятно на най-изтънчена и при това найидеологически правилна "добродетелност"; - Тази същата свидетелка примерно в един момент почна да разказва покъртителни сценки, когато моя милост, видите ли, бил изпадал в същински бяс и ярост спрямо ученик, на когото, както тя каза, просто се било налагало да се наведе да вземе падналия на пода химикал (!); бил съм тормозел учениците, милите, по найзлодейски начин, те били треперели пред мен, не смеели да кажат какво мислят, щото аз съм ги бил насилвал да рецитират текстове от моето "незаконно" учебно помагало (!), а пък който (ре)цитирал от правилния официален учебник без да се церемоня изобщо съм го бил наказвал със съвършено злодейско писане на двойка (!); не съм бил слушал даже, камо ли да търпя мнения, различни от моето (!), и прочие, и так далее, и ала бала; - Слушайки тия така нескопосано съчинени басни на мен многократно ми се прииска да кажа на увляклата се в литературно творчество госпожа поне ето тия думи за вразумяване и озаптяване, примерно думите: "Позволете да запитам: а Вас поне малко не Ви ли е срам в този момент, изобщо знаете ли що е това срам, мила госпожо!?", ала се въздържах, с оглед да не нарушавам строгата съдебна процедура; знаете колко ми е коствало това да търпя да се говорят явни неистини: моето правдолюбие въставаше, но няма как, стоически издържах, гледах госпожата леко усмихнат, което още повече я вдъхновяваше; - Интересен, крайно вълнуващ момент в нейната така старателно заучена пледоария (тя просто рецитираше на моменти заповедта за моето уволнение, съчинена по неподражаемо литературен маниер от самата директорка, от подсъдимата!) беше следният: тя в един момент се усети и заяви, че тя, видите ли, изобщо не била обичала клюкарстването с учениците по адрес на колеги, ала "децата", понеже били много добрички (!), сами идвали да й докладват, ала тя, понеже, видите ли, имало

добро сърце, най-внимателно ги била изслушвала (и насочвала, предполагам, с майчински съвет какво да правят по-нататък за своето спасение); - Тя също така по превъзходен, вдъхновяващ начин се оплете в показанията си относно възловия момент кой бил накарал нейните ученици да напишат не една или две, а цели три (!) жалби до директорката против въпросния "злодей Грънчаров"; проблемът е този, че нейните ученици, по собствените й думи, не са способни на такъв интелектуален подвиг да съчинят "правилния текст" на цяла една жалба, първо, щото са все с добри сърца, второ, щото едва ли са чак толкова напреднали в писането на такива трудни общо взето в литературно отношение документипасквили, изискващи специална душевна нагласа и подготовка; а пък, от друга страна, не върви класната им да им е помогнала, да ги е подсетила, да ги е вдъхновила, също така не върви да се каже, че учениците са получили, да речем, безценна помощ в туй отношение от някоя, да речем, заместник-директорка, която, да допуснем, е разпространявала готови, шаблонни, типови жалби, които е раздавала на класовете; та този прелюбопитен момент около писанието на тия прословути жалби, тъй да се рече, си остана неразчоплен, по причина на това, че аз трябваше пак стоически да мълча.

- Както и да е, изпъстрена с безчет противоречия, пледоарията на госпожасвидетелката на преклонна пенсионна възраст криво-ляво мина; а иначе тази дама, която иначе много си пада по моралните вопли, сами забелязвате, показа и демонстрира един завиден морал; няма що, е, аз, дето съм спец в тази област, ми се наложи да мълча, разчитайки, залагайки на здравото морално чувство у публиката.

- Интересно е да споделя тук, че третият свидетел на подсъдимата, млад човек, психолог по образование, работещ в училището като педагогически съветник, се държа в общи линии достойно, много често, за да не му се наложи да прегреши спрямо истината, предпочиташе да каже, че не си спомня това или онова, една или друга подробност; той също така не си позволи да лисне някоя и друга кофа помия върху лицето ми, с оглед да направи добро впечатление и да добие заслуга пред работодателката си; както и да е, този младеж, горкият, се чувстваше отвратително в изпълнението на зададената му роля, това си личеше от всяка негова дума, за което се ползвам тук от случая да му поднеса искрените си съболезнования; - Той също така и по време на многобройните недостойни сценки, които се разиграваха навремето, когато още работех

5 в училището, се държеше в общи линии достойно, предпочитайки предимно да си мълчи. Тук мога само да кажа, че добре разбирам крайно тежкото, деликатно и комплицирано положение, в което работодателката му го поставя и, да повторя, му съчувствам.

- За жалост, не е имал силата да откаже да свидетелства. Но ето и около неговото изказване едно бисерче, което той успя да сътвори, щото все пак трябваше някак да създаде впечатление, че изпълнява ролята си, макар и неохотно; - Стана дума за това, че Ангел Грънчаров повишавал тон или глас на учениците; моята адвокатка го попита, по негови наблюдения, в това училище само на Ангел Грънчаров ли се е налагало да повиши тон или глас; младежът, няма как, заклещен добре с този въпрос, се наложи да признае, че и на други хора, именно учители, често им се налага да повишават тон; даже чистосърдечно се изпусна, че и той самият имало случаи, когато повишавал тон, другояче казано, налагало му се е да крещи. Адвокатката ми го погледна с изразителен питащ поглед, и младежът, за да излезе от конфуза, се наложи да съчини ето този превъзходен бисер: - Да, ама когато Ангел Грънчаров крещи или вика, то това обозначава конфликт, той един вид вика "конфликтно", а ний, другите, като викаме, това има друг нюанс...

- Нещо такова смутолеви младият свидетел, значи, по неговите думи, има вид викане и крещене, което не съдържа въпросната "конфликтност", но както и да е, ще оставим настрана този принос в психологическата наука; - Имаше и много други моменти, които заслужаваха подобно разчопляне, примерно около прилаганата от моя милост методика в обучението по философия, но за да не стане дълъг този текст, ще отмина този момент; - Изобщо представите на свидетелите на директорката се свеждат до повторение на нейната собствена бедна и крайно изтъркана представа за "правилно преподаване", а именно, учителят да разкаже урока от "правилния учебник" и след това да застави учениците правилно да рецитират правилните мисли от правилния учебник; понеже аз съм решителен противник на тази изпитана, но остаряла метода, ето, на това "солидно" основание съм обявен не просто за "неправилно мислещ", не само за "злодей", но и, направо казано, за... "луд" (щото "разстроената психика", която ми приписва тъй усърдно мислещата директорка, означава точно това!);

Искам да изтъкна тук и един съвсем принципен момент, имащ богат ценностен смисъл. То има значение за постигане на точния, на верния смисъл на тази иначе така странна и чудата история, което е предмет на настоящото съдебно дело. За жалост, у нас има много хора, за които нещото, наречено "човешко достойнство" или пък личностна суверенност нищо не означава. Явно за такива и самата личност нищо не значи. И ето, такива хора съвсем не се усещат когато си позволяват да нападат, да клеветят, да обиждат някоя друга личност, която, видите ли, ги била дразнела с нещо. А ги била дразнела понеже, видите ли, нейното съзнание или поведение не било отговаряло на техните собствени и доста бедни представи за "правилно", "за прилично", за "добро" и прочие. Винаги трябва да имаме в ума си този фундаментален обяснителен момент - когато слушаме твърдения по нечий адрес, които се нуждаят от вярно разбиране и тълкуване. Както и да е, хора всякакви, човешките представи за нещата са разнолики, точно това е и добра предпоставка да разговаряме, да мислим, да търсим с общи усилия истината по тия нелеки нравствени въпроси, на които обикновено съвсем не обръщаме внимание, а предимно предпочитаме да мълчим, да понасяме издевателствата на мерзавците и пр. Понеже имам дълбокото убеждение, че нравствените въпроси, касаещи духовната ситуация, в която живеем, са истински важното, са найважното, за което най-вече трябва да мислим и да разговаряме, и то не само абстрактно-теоретично, а жизнено-достовер-но, на основата на конкретни примери, точно по тази причина аз смятам, че подобни разговори имат голям смисъл. Включително и оздравяващ, "терапевтичен": благодарение на такива разговори хората, които са си изгубили възприемчивостта (чувствителността) към подобни теми или проблеми, биха могли да я оживят, с оглед да се породи отново в душата им онова живо нравствено чувство, без което животът ни се превръща в абсурд, в пошла и вулгарна трагедия. Ще си позволя да се изразя още по-категорично и ясно: пълно е наоколо с хора с неадекватни представи за нещата, пълно е с хора с деморализирано съзнание, хора с изцяло неверни, изопачени, извратени представи за истински важното в живота ни. Пълно е с объркани хора. Пълно е с лицемери, с надути претенциозни кухари, смятащи се за непогрешими, пълно е с хора, неспособни да разберат гледната точка на другия, неполагащи усилия в тази посока, пълно е със заблудени хора, чиито ценности са наопаки на длъжното, на подобаващото, на нормалното, на естественото. Примерно пълно е с хора, които, като обиждат, унижават, клеветят и пр. другата лич-

ност, ближния човек, нямат усета, здравия усет за това какво правят. Те дори, видите ли, вероятно си мислят, че постъпват съвсем коректно и дори, видите ли, "нравствено", а докато в действителност постъпват нехуманно, грозно, отвратително, ала, ето, за жалост, такива хора нямат усета, благодарение на който могат да усетят и да се отвратят от себе си, от своя морал, от своите постъпки. Ще дам пример, за да поясня мисълта си. Ще дам пример с това, което за мен в момента е съдбовно важно, с това, което в момента актуално преживявам, което, така да се рече, ми е съвършено близко. Аз писах много по тия неща, които ми се случиха, като обикновено стоя в позицията на изследователя, а не просто като някаква бездушна "жертва"; разбира се, тия две позиции при мен се смесват, намират се в гъвкаво, динамично отношение. Аз съм и едното, и другото, просто моят манталитет е такъв, изследователски, а това, че става дума за моята личност, за моите лични преживелици, това в случая няма особено значение - защото същото може да се случи и на съвършено друг човек. Аз съм свободен човек, ето, реагирам по своя начин, много съм мислил как да реагирам, избрал съм това; никой не може да избяга от себе си, от своята душа, самосъзнание и пр. Всеки разполага със своята си, казах, чувствителност. Това са аксиоми, при това съвършено прости и очевидни. Но точно на тази база между нас, различните личности, се появяват неизбежни различия, непреодолими разминавания, които все пак, впрочем, можем да сближаваме, да опитваме да синхронизираме възприятията и оценките си, с оглед да се разберем, да възсъздадем една по-реалистична и, както казват, "обективна" картина на случващото се, съответстваща на действителността, на действителното състояние на нещата. Точно затова и има смисъл да мислим и да разговаряме, да влезем в диалог. Моите опоненти, за жалост, проявиха отчайваща недиалогичност, те не пожелаха да влязат в един свободен дебат по предлаганите от мен теми, ето, на тази база се породиха ония коренни разминавания, благодарение на които стигнахме дотам, че да разнищваме случилото се пред българския съд. Да, разбира се, в съда също би следвало да може да се води диалог с оглед постигане на истината, макар че по такива предимно личностни и нравствени въпроси, касаещи при това и по същество проблеми на образованието и възпитанието на младите, мястото за дискусии все пак не е съдът – понеже има друго място за тази работа; и това е самата образователна, училищна институция. Но това не се случи, което също е много показателно за манталитета на другата страна, на страната на моите опоненти. Те за жалост имат предразсъдъка, че

6 са непогрешими, понеже, видите ли, имат една властническа, началническа позиция; явно съзнанието им е жив този стереотип, свеждащ се до казарменото правило "Началството никога не греши!". Уви, и началството може да греши, не е застраховано от грешки, също така началството не е "свещена крава", неподлежаща на критика, извадена извън критиката. И всеки има право да критикува когато вижда, че началството допуска грешки. Особено когато става дума за обществено, държавно учреждение. Но и за частна фирма да ставаше дума, пак критиката има оздравяващ ефект: само глупавият мениджър, пък бил той и частник, ще забранява критиката, ще изпитва неудоволствие от нея: този, който те критикува, ти прави добрина, този, който ти се подмазва и ти вика "Леле, шефе, колко си велик и мъдър?!", е твой подъл враг, който те тика към провала. Това са елементарни неща, дотам, че ми е неудобно, сами виждате, да ги повтарям. Но се налага. И още едно нещо важно има: аз съм учител по философия, аз съм философ. Моята работа е точно тази: да помагам за разнищването на човешки, психологически, нравствени проблеми точно от този род. Най-неприятните и най-"щекотли-вите" проблеми. Но ето, смея да твърдя, че това са същевременно и най-важните проблеми. Това са именно субстанциални човешки проблеми, проблеми на личностното израстване, на духовното, на нравственото оздравяване на индивидите и на общността като цяло. Философите са играели в тази посока незаменима роля във всички епохи. Е, в моето конкретно време, което Бог ми е отредил, аз се старая да си изпълнявам ролята на философ, ето, с тия мои писания правя точно това: изнасям нравствен урок на всички, които искат нещичко да научат. Ако искат де, то не е задължително. Някои се дърпат, бягат, не щат да проумеят това, което се опитвам да им кажа. И по тази причина много губят. Щото тук инатът, прословутият български инат, не е кой знае каква добродетел. Вредиш на себе си, като се грижиш да не би, не дай Боже, да накърниш пресветата си невинност. Сиреч, да си запазиш собствените изцяло сгрешени разсъдъчни, бедни, мизерни и кухи представи. Философът иска да ти помогне да постигнеш един значително по-богат смисъл, ти се инатиш, почваш да го мразиш, обявяваш го за враг, накрая го обявяваш за "луд", а в един момент, съвсем загубил контрол, му спретваш едно уволнение, да ти се маха от очите, щото той, видите ли, те бил дразнил! И ти бил нарушавал презрения комфорт. Оказа се, че когато тъй благодетелната директорка на ПГЕЕ-Пловдив имала добрината да съобщи на "колектива", че "оня същия Грънчаров" вече е извън "нашия колектив", похвалила се един вид, че го е

уволнила и е успяла най-сетне да бие един великолепен шут на смутителя на нашето тъй умилително спокойствие, та в този памятен момент половината от този въпросния "колектив", подведена от няколко бодри подлизурки на директорката, бурно... изръкопляскала!!! Представете си, за да осъзнаете, за да почувствате символиката на този театрален акт, следната метафора: примерно, в древни времена вождът показва отрязаната глава на някакъв "душманин", а пък нравствените варвари бурно ръкопляскат, пък после молят вожда да им даде тази глава, та с нея да си поиграят малко... футбол!!! Как ви звучи тази сценка? Същото е, абсолютно същото е, нищо че сега нашите времена са значително "напреднали" и "модерни" – същината обаче е все същата. Та аз пиша тия неща за да изнасям един урок. Нравствен урок. Моля, уважаема госпожо Съдия, да ми простите тази волност и Вам да съобщавам тия неща, но моля ме разберете: тази ми е работата като философ, ето, смирено си изпълнявам задълженията. Нищо че съм уволнен. Някой, който е учител, но истински, не менте, трудно може да бъде лишен от това си качество, от тази си роля, пък ако ще да го уволняват колкото си искат. Учителят, дето е по същество учител, винаги може да си изпълнява ролята. За да го спреш от тази негова работа трябва да приложиш само едно кардинално средство: да го убиеш, да го умориш, да го задушиш. Да го натикаш в гроба. Като го натикаш там, само тогава може да си спокоен, че вече няма да ти пречи. Но и това изобщо не е сигурно, поне в моя случай: когато ме натикат в гроба, ще останат книгите ми! И чрез тях аз пак ще мътя водата на моите тъй благодетелни и доброжелателни опоненти (да ги нарека така). Та ето сега какво най-вече исках да кажа, смятам, че е важно, моля да му обърнете подобаващо внимание. Още преди по-предишното първо заседание на това очертаващо се да стане историческо съдебно дяло аз предложих подписване на досъдебно споразумение с един най-основен аргумент: щото се поражда един най-ужасен абсурд, който трябва да бъде избегнат, ако желаем да постъпим разумно при създалия се казус. Моля да проследите мисълта ми внимателно, помислете сама: оклеветил си една личност, един колега, фактически си го нарекъл "луд", и то в писмен вид, с оглед да му навредиш (знайно е, че ако е истина това, именно, че въпросният индивид наистина е луд, той просто няма как повече да бъде учител; явно тази е била и целта на туй мероприятие, което се доказва от последващия развой на събитията: след няколко месеца аз вече бях уволнен!). Факт, неоспорим факт е това. Но дайте да разсъждаваме по него: на този същия оклеветен човек му се е наложило да преживее заради твоята клевета безброй унижения, примерно, пред

цял ТЕЛК, състоящ се от психиатри, да доказва своята "нормалност"; също да ходи на прегледи при психиатър, нещо, което, слава Богу, до този момент не му се е случвало, с часове да бъде изследван, да бъде разпитван и пр. В самия т.н. "колектив" тази "новина", че въпросното лице е "психар", че е "психясал", че е с "разстроена психика", се разпространява за миг, това прави невъзможно това набедено и оклеветено така грозно лице повече да изпълнява своите служебни задължения; представяте ли си как се чувства един учител, на когото не кой да е друг, а самата директорка на училището е сложила клеймото "психично обременен", "ненормален", "луд" и пр., защото нали знаете как мълвата преувеличава всичко до пълна неузнаваемост?! Затова, а не за друго на мен в един момент ми се наложи да дам пълна гласност по случая в блога си: за да престанат слуховете, за да спрат преувеличенията на тъй услужливата мълва, които хипертрофираха до неузнаваемост случилото се; направих нужното за да се знае точно какво е станало и какво предстои да става; гласността, публичността в такава една ситуация е единственото спасение. Моля да влезете в положението ми и да прецените как съм се чувствал в училище след като месеци наред ми се налагаше да слушам обидни подвиквания по мой адрес зад гърба си: "Ей, луд!", "Ей, психар!", "Остави го тоя бе, той е психично-болен!", а някои дори и в лицето ми се позволяваха да се държат така с мен, включително и ученици! Явно въпросната администраторка е целяла в създалата се невъзможна психологическа и нравствена ситуация лицето Ангел Грънчаров да рухне психически дотам, че в един момент или да направи някаква простотия, примерно, да не му издържат "нервите" и да стори нещо, за което вече съвсем "законно" да бъде уволнен (примерно да шибне през лицето някой нагъл ученик, който му се хили директно в очите и му вика "Ей, смотаняк!" или директно дори "Психар!", да, и това се случи в ония ужасни дни и месеци (!!!), които ми се наложи да преживея!). Да, това е единият вариант от създалата се в оня момент ситуация, или пък, на второ място, този същият Ангел Грънчаров, като му писне съвсем, да постъпи благоразумно, сиреч, да си вземе шапката и сам да се махне от това прокълнато училище - аз съм убеден, че и този вариант би бил добре дошъл и желан според възгледа на въпросната администраторка. Е, тия всичките неща аз ги преживях, ако имате известно чувство, морално или човешко, опитайте се да си представите какво ми се наложи да преживея. Не ща да ми състрадавате или да ме съжалявате, просто апелирам да ме разберете! И ще добавя още един щрих, допълващ картината: аз, примерно, когато един нагъл ученик, който публично, пред

7 множество ученици, се провикна право в лицето ми "Ей, смотаняк!", все пак, слава Богу, се сдържах да се овладея, но написах, както подобава, доклад до Педагогическия съвет, в който изложих случката и апелирах Съветът да вземе някакво решение по казуса. Знаете ли какво се случи на този Съвет? Не знаете, предполагам. Ами случи се следното: клакьорките на шефката успяха да извратят нещата така, че аз бях порядъчно оплют, и то за това, че, видите ли, съм бил пишел в блога си (!), а конкретният случай с простъпката на въпросния постъпил така подло спрямо учителя си ученик не беше даже обсъждан (!), нищичко не беше казано по него. Да, директорката просто "забрави" за какво изобщо е бил свикан съветът; Вие давате ли си сметка, уважаема госпожо Съдия, как по-нататък се държеше с мен същият този ученик, получил такава мощна "нравствена" подкрепа от найвисокото място?! Моля, опитайте да си представите сами. Е, Ангел Грънчаров, с Божията помощ, все пак някак издържа. Издържа защото сам, първо, е психолог и, второ и найвече - защото е философ. Успях да мобилизирам целия духовен ресурс на личността си и преживях тия страшни, грозни, ужасно тъпи обстоятелства, в които ме постави не толкова животът, а капризът на една властолюбива администраторка, втълпила си, че е всемогъща, че е нещо като господарка на живота ни – и че може да си прави каквото си иска. Слава Богу, издържах тогава! Без Божията помощ нямаше да издържа, разбира се. Казвам това не за да спекулирам, а защото така чувства тия неща сърцето ми. Аз издържах тежка животоспасяваща операция няколко месеца преди тия събития, когато великодушният Бог явно реши да ми подари още известно време живот. От оня момент човек като мен, който е бил съвсем наблизо до смъртта, явно не можеше да се уплаши от никакви подобни изстъпления; те просто за мен не бяха така страшни. Е, пак много нощи не съм спал, пък много съм страдал, но не се отчаях, не дезертирах, не рухнах, както се очакваше; повтарям, без Божията помощ аз нямаше да оцелея в ония кошмарни дни! Казвам го, защото е факт. Да, това, че оцелях в ония кошмарни дни е същинско чудо, а само всемогъщият Бог може да направи така, че да се случи нещо подобно. Не смятам, че моя е заслугата, че все пак оцелях. Пиша тия неща с ясното съзнание, че няма начин да не се намери мерзавец, който да рече: ето, тоя Грънчаров наистина е луд, щом пише така! Нека мерзавците да казват каквото си искат. Аз в техните мерзости не мога да се меся. Затова аз си мечтая за онзи момент, когато Вие, уважаема госпожо Съдия, ще ми дадете думата, за да кажа поне ето това на обвиняемата:

8 - Госпожо Анастасова, Вие постъпихте крайно безчовечно с мен, само това искам да Ви кажа! Така не бива да се постъпва с жив човек! Дано разберете все някога как съм се чувствал и какво съм преживял в тия ужасни дни. Моля, опитайте да ме разберете! Моля, направете всичко, което е по силите Ви за да ме разберете поне малко. Та да осъзнаете какво дръзнахте да направите! Да, така с човек не може да се постъпва! Жестоко е, прекалено е грозно! Да, обаче пред съда оня ден (с това ще завърша) госпожа Анастасова без капчица колебание има добрината да заяви: "Не се чувствам за нищо виновна, отричам да имам някаква вина, отхвърлям всички обвинения!". Щом го е казала, явно така мисли. На мен лично това нейно изявление ми прозвуча направо страшно. На Вас, уважаема госпожо Съдия, не зная как Ви е прозвучало... И вече наистина завършвам със следното. И на обвиняемите (другите две обвиняеми, които са подписали въпросната квалификация за моето психично състояние, са подчинени на г-жа Анастасова и те почти нямат вина, въпреки че ако й бяха казали още тогава да внимава какво пише, ако се бяха възпротивили да подпишат, щяха да й спестят ето тия последващи крайно неприятни, ала необходими събития!), и на свидетелите ще им се наложи наново, този път пред съда, да ме оклеветяват по безобразен начин, сиреч, наново и наново да се издевателстват над мен с оглед да "докажат" тезата си, а именно, че моя милост е с "нервно-психически разстроена" психика. Аз ги предупредих, че ако не осъзнаят абсурдността на случващото се, ще им се наложи още повече да затъват в клеветата си – щото сега те вече ще трябва да ме оклеветяват пред самия съд, всичко вече ще се документира (!!!), а това е вече крайно рискована работа. Е, те поеха, да се надяваме съвсем съзнателно, тоя голям, неоправдан според мен риск. Сега на мен вече ще ми се наложи отново да преживея същите ония унижения, които преди време преживях, но тук вече под формата на свидетелства, на изброяване на всички ония компрометиращи и накърняващи достойнството ми изсмукани от пръстите фантастични "факти", непристойни и обидни преценки и пр., издаващи пълно неразбиране на моята личност, на моя оригинален подход към преподаването на философия, към отношенията с другите, включително и с учениците ми и пр. Това исках да Ви кажа, уважаема госпожо Съдия. Моля да ме извините, че не можах с по-малко думи да изразя същото, но ми се искаше колкото се може поцялостно да осветля своята позиция по проблема, включвайки и така важните според мен и нравствени, и психологически, и духовни или "философски" моменти; моля

да проявите известна снизходителност за моята, тъй да се рече, "професионална деформация". Имайте предвид, че аз съм учител, и то не по какво да е, а по... философия. Това явно е доста "отежняващо вината" обстоятелство! Е, философите често си позволяваме да нарушаваме някои правила, да е държим различно, но това едва ли е достатъчно основание да бъдем възприемани като "ненормални"; е, не че сме и много "нормални" де, но този проблем за "проклетата нормалност" в нашите странни времена е една доста трънлива тема... Дано с моето обяснение съм допринесъл с нещичко да се видят фактите в една вярва, имаща отношение към реалното светлина. Това беше нещото, което ме импулсира да напиша този текст. Дано съм помогнал с нещичко да се постигне поефективно цялата и при това многолика истина по обсъждания казус.

1 декември 2014 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис) ЗАБЕЛЕЖКА: Този текст, разбира се, ще го изпратя най-напред за мнение до двамата си адвокати. И според тяхното становище или ще го изпратя или няма да го изпратя на уважаемата госпожа Съдия. Той един вид е нещо като проект. Добре съзнавам, че е само първи вариант и още много трябва да се работи по него. Вероятно ще се наложи да се правят и съкращения, което е найтрудното за мен. Ще видим какво ще правя. Аз смятам, че е би следвало да рискувам и да го изпратя на Съда, щото всеки човек и гражданин е длъжен да помага на правосъдието. Това е презумпция, която уважавам. Ако зависеше от мен, още сега щях да го пратя на Съдията, независимо от някои "неуместни" от правна гледна точка моменти в него. За мен психологическият и нравствен (чисто личностният и духовният при това) моменти не бива да се игнорират при съдебните дирения на истината. Аз така мисля и от това няма да отстъпя. Истината, която би следвало да вълнува правосъдието, би трябвало да има много измерения, аспекти, лица, слоеве – както искате го наречете. Стерилната, чисто правна истина не е онази истина, която ни е потребна – щото в нея липсва най-важният, човешкият момент. Игнорирането на този момент води до страшно много беди. Така аз виждам нещата. А вие как мислите? Ето, каня ви на разговор по немаловажната според мен тема. ИДЕИТЕ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ НА ЕДИН... НЕГОДНИК

Среща-дискусия с Ангел Грънчаров, състояла се в Клуб НЕЩОТО. МОЛБА ЗА СЪДЕЙСТВИЕ С ЦЕЛ РАЗКРИВАНЕТО НА ЕДНА СЪБЛАЗНИТЕЛНА СЪВРЕМЕННА "КОНСПИРАЦИЯ" Здравейте! Имам една молба към всички вас: бихте ли разгледали ето тази Фейсбук-група) и след това да ми кажете какво има в нея? Аз самият не мога да я разгледам, явно предварително са ме блокирали и нищичко не мога да видя. Пък ме интересува, щото, тъй да се рече, ме касае... Предварително благодаря за информацията!

Дали пък не е някаква специална затворена група, в която да може да се влезе само с покана? Ако е така, ще помоля все пак някой, който вече е поканен, да ми каже за какво се отнася тази група, твърдят, че била създадена по мой адрес :-) Извинявам се, че се налага да ви занимавам с такова една "конспирация"! :-) Ако някой, който бъде допуснат в групата, успее все пак да направи снимка (изображение) на това как изглежда групата, какво й е наименованието и пр., на него пък ще бъда особено признателен... А СЕГА ДЕ: КАГДА МАСКВА ПРЪДНЕ, В СОФИИ ОБЕЗАТЕЛНО ПОСИРАЮТСЯ!

А сега де – пускам тая заран случайно и за малко една телевизия и какво да видя: водещият Антон Хекимян, почти раз-

реван, ни съобщава, че добрият дядя Путин, руският самодържец, бил решил да ни накаже за това че се ослушваме за "Южен поток", бил станал пишман от нас, та затуй щял да ни накаже като въобще се откаже от нас, немало било значи да строи руския газопровод през България, а през Турция за Гърция, щял, видите ли, да заобиколи тъй несговорчивата България! Като изплака туй нещо, горкият Хекимян, почти със сълзи на очи добави, че по думите на толкова добрия дядя Путин ний сме щели били да губим годишно по 400 милиона евра само от такси; даже добрият дядя Путин бил казал, че понеже много ни обича, ни съветвал да искаме от Европейския съюз компенсации за тия щети, да ни платят европейците заради това, че сме счупили хатъра на толкова добрия дядя Путин. Хекимян с треперещ от вълнение глас прочете тия неща, а пък другарката му по водене на предаването изхлипа, че ний сами сме си виновни за това, че ето, разгневихме толкова добрия дядя Путин, дето непрестанно, както виждаме, мисли за нас, грижи се за нас и ни желае само доброто! Немало било все още официална реакция на София за това, което е благоволил да каже по наш адрес самодържецът на цяла Русия, който направил изявлението си в Турция. Та в тая връзка, няма как, аз съвсем сериозно се уплаших, щото добре знам, че кагда Масква пръдне, у нас, в Софии, посираются, имею ввиду так дружеская к Росии пятая коллона Империи у нас, пардон, че без да искам замалко да проговоря на руски от вълнение! Днес ще е интересно да наблюдаваме, значи, как таваришч Сидеровский, примерно, ще се посере найнапред, после ще видим как ще се натакова БСП и после, по чин и ранг, предстои да е посерат и всички останали рублофили, щото ето откъде получиха мъмрене и дърпане на ушенцето, от най-високото место го получиха, лично от другаря самодържец го получиха! Леле, не им завиждам и съблазнявам на наште тъй пламенни рублофили, днес явно ще е денят на големото посиране, да ме прощавате за тая дума, но кой знае защо ми се навря тя в съзнанието, ето, възползвах се от нея – та да опиша поплътно и изразително същината на случващото се. Та значи днес в София е ден на големото посиране! Съветвам софиянци днес, заради големата воня, що ще се появи заради туй страхотно посиране, дето се очаква, да се снабдят с каквото там е нужно, та да не се задушат от преголемата отвратителна воня. Съветвам и тружениците от софийското "Водоснабдяване и канализация" днес да поработят по-усърдно, та да не се запуши канализационната мрежа на нашата престолнина, с оглед да могат да се оттекат успешно в каналите всичките тия, с извинение, огромни количества лайна, които се очаква да отделят наште бабаити от

петата колона на Русия. А че те ще се постараят осирането им да е потресаващо обилно и епично, в това и не се съмнявам, то си се подразбира от само себе си. Фанете си яко носовете, уважаеми читатели, днес е денят на големото историческо посиране! Явно такава ни е била съдбата – пътят към българската свобода и независимост от Русия, пътят към българското достойнство да бъде ознаменуван с цели реки от... лайна (още веднъж се извинявам за тъй противната дума!), както, впрочем, общо взето винаги е било характерно за историята на лайнарски нации като нашата, за нации като нашата, в които количеството на продажните лайнари, като е известно, е значително голямо, ако се пресметне било като на глава от населението, било както си искате иначе. Хубав ден ви желая! Ако всеки български гражданин днес лисне поне по една кофа вода след гореупоменатите тъй нагли рублофилски лайнари, дето днес ще ни посерат отвсякъде, мисля че може някак може да се очистим от мръсотията и от нечистотиите, а, вие как мислите по този важен въпрос?! Чистота и хигиена ни е нужна, крайно време е да се освободим от въпросните мръсници, дето без капка свян, както виждаме, чакат да се посерат кагда в Масква само лекичко пръднат!

9 Училищното обучение е опит да бъдат създадени ерудити, без да им се позволи да се образоват. В много от случаите то дори слага окончателен край на образованието със средствата на насилието, сравнението, срама, вината, стигматизирането, унижението, обезличаването, изтощаването и отегчението. Затова скърбя, за това се разгневявам – за Човека, потънал безвъзвратно в дебрите на обучението; за неоткрития му образ, изгубен за самия него и за света. Написа: Gayane Minassian ПО-ДОБРЕ С БАНАН РЪКАТА, ОТКОЛКОТО С РУСКИ БОТУШ НА ШИЯТА!

АЙДЕ, ХАИРЛИЯ ДА Е!

В Черна гора се появиха плакати срещу руския ботуш, в-к Дневник

ЗА БЕЗСМИСЛИЕТО НА КУХАТА "ОБРАЗОВАНОСТ" НА УЧИ-ЛИЩНОТО ПСЕВДООБУЧЕНИЕ

Образованието е лично изследване на границите на човешкия потенциал, което трае цял живот. Ерудицията е следствие от образованието.

В Черна гора се появи рекламни табла с антируски плакати, подписани от “черногорски патриоти”, което предизвика официален дипломатически протест, съобщи “Ройтерс”. В началото на ноември са започнали да се появяват плакати, на които пише “По-добре с банан ръката, отколкото с руски ботуш на шията!”. Има и такива с цитат от Милован Джилас, че “руснаците никога не са били приятели на черногорците, за тях ние винаги сме били разменна монета”. Плакатът с ботуша е по повод коментар от 2013 г. на руския посланик в Белград Александър Чепурин. Той си позволи да сравнява Черна гора с маймуна, “надяваща се да получи банан” заради стремежа си да се интегрира с НАТО. Първоначално на рекламните табла стоеше и емблемата на НАТО но след това тя бе отстранена. Във външното министерство в Подгорица казват, че не знаят кой стои зад кампанията.

На 19 ноември посолството на Русия е връчило протестна нота, а от външното министерство казват, че надписите са “абсолютно неприемливи” и по никакъв начин не отразяват държавната политика на Черна гора. От години руски граждани и компании контролират значителна част от черногорската икономика и пазар за имоти.

пакости и катастрофи, които са ни причинили след това. Предстои да видим дали освободените от задължението си да пазят поведение пред освободителите български власти ще се осмелят да коментират найголямото поражение на Путин във войната му срещу Украйна, Европа и Запада или ще мишкуват, както и досега.

СПОРЕД ПУТИН НЕРВНОПАРАЛИТИЧНИЯТ ГАЗ(-ОВ ПРОЕКТ) „ЮЖЕН ПОТОК”, ЗАМИСЛЕН КАТО ПРИМКА ЗА ЗАДУШАВАНЕ НА УКРАЙНА, Е ПРОВАЛЕН ПО ВИНА НА… БЪЛГАРИЯ!

ОЩЕ ПО ПРЕВЪЗХОДНИЯ ПРАВЕН КАЗУС, СВЪРЗАН СЪС СЪДЕБНОТО ДЯЛО ЗА МОЕТО УВОЛНЕНИЕ И ИЗГОНВАНЕ ОТ ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА

сряда, 3 декември 2014 г.

сряда, 3 декември 2014 г.

Из: Путин незаслужено похвали България за своя провал, Автор: ИВО ИНДЖЕВ Путин избра Турция като трибуна, от която да съобщи, че неговият нервнопаралитичен газ(ов проект) „Южен поток”, замислен като примка за задушаване на Украйна, е провален по вина на… България. Бройте до три (поколения), преди да осъзнаете колко важна се е оказала изведнъж презряната от Москва като троянски кон на Русия малка България! Редно беше от българските власти да разберем, че сме станали много важни в геополитиката. Обаче Кремъл май не им позволява да се пъчат. От Путин разбрахме онова, което малодушните ни управници не посмяха да ни съобщят: че „Южен поток” се натъква на мълчаливия отказ на България, която няма самочувствието да използва историческия шанс да заяви на висок глас, че се солидаризира с оцеляването на проевропейската, наистина братска Украйна, която Путин се опита да удави във въпросния поток. ... Днес Путин продължи руско – съветската политика „освободителката” да хока България от позицията на турската алтернатива. Не очаквам болните от путинизъм български „патриоти” да оценят дебелащината на този тънък руски намек. Но се надявам поне нормалните българи да го схванат, за да престанат московлиите да ни цакат за користните си цели със сълзливи тиради за освобождението от турско робство като повод за вечен данък с нарастваща лихва, който им дължим без оглед на всички

Позволявам си да публикувам един важен документ, свързан с откриващото се утре, 4 декември, от 15.00 часа съдебно дяло, заведено от моя милост с искане Съдът да отмени незаконната заповед за моето уволнение от длъжността преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив. Правя това понеже съм дълбоко убеден, че гласността и публичността по това съдебно дяло не само ще подпомогне правосъдието, но и ще потвърди демократичността на тази толкова възвишена институция, която по същество е най-здрав темел на демокрацията ни. По случващото се на това дяло, а също и по повод на своето поведение нямам нищо, от което да се срамувам или да крия, нещо повече, смятам, че ако правораздаването не върви ръка за ръка с морала, то това е признак, че има нещо нездраво и в двете. Понеже много години съм преподавал на младите предмета "Философия на правото", ведно с т.н. гражданско образование, смятам, че този конкретен правен казус, разглеждан на моето съдебно дяло, е един чудесен конкретен пример и казус, който може да бъде използван не само за целите на обучението по тези два предмета, но и по останалите философски предмети, който съм преподавал толкова години – защото всичко в тях, всички значими моменти, са свързани в една превъзходна амалгама.

10 училището, от което бях изгонен и изпъден, продължават редовно да четат блога ми, е, аз като техен учител продължавам да си изпълнявам задачата: да помагам за подготовката им. Това е единствената причина, която ме подбуди да извърша тази публикация; ето, моля, четете: ДО РАЙОННИЯ СЪД-ПЛОВДИВ СТАНОВИЩЕ от Ангел И. ГРЪНЧАРОВ – ищец, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ЖК „Тракия”, бл. ..., ап. ..., представляван от пълномощника си адвокат Феодор ИЛИВАНОВ Относно: Определение от 10. 10. 2014 г. по гр.д. № 11190/ 2014 г., насрочено за 4.11.

2014 г. в 15 ч., Съдия г-жа В. И. ГОСПОЖО СЪДИЯ, В изпълнение на дадената ни възможност в определението и на основание чл. 312, ал.2 ГПК вземаме становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и предприемаме съответните процесуални действия, за което Ви представям нашето становище, което Ви моля да съобразите при гледане на делото. Приемаме доклада по делото със следните уточнения: 1. В съдебно заседание на 4 ноември ще представим доказателства за незаетост по трудово правоотношение вследствие уволнението.

2. Молим Ви за установяване, че доверителят ми към датата на уволнението е страдал от заболяване по Наредба 5, да бъде назначена съдебно-медицинска експертиза от специалист-кардиолог, който да провери медицинската документация от освидетелстването му в РКМЕ (ТЕЛК) към РЗИ Пловдив, както и тази, която ищецът му представя; като при необходимост и по негова преценка да извърши личен преглед на ищеца; и да даде заключение за това: упоменатите в ЕР на ТЕЛК сърдечни страдания включват ли се в исхемичната болест на сърцето; респ. страда ли ищецът от заболяване под закрилата на Наредба 5 (ИБС) към момента на уволнението и към датата на експертизата.

3. Молим Ви да отмените определението в частта за внасяне разноски за призоваване на нашите свидетели, на основание чл. 83, ал.1, т.1 и ал. 2, т. 4 ГПК.

Другояче казано, правя тази публикация с чисто познавателна, образователна и в крайна сметка с възпитателна цел; добре зная, че голяма част от моите ученици от

4. В частта по доказателствата, представени от ответника, и приети като допустими, относими и необходими с оглед предмета на делото, молим да се вземат предвид следните уточнения:

5. На основание чл. 193, ал.1 и ал. 3 ГПК оспорваме протокола от 6.02.

2014 г. на Антоанета Кръстанова и Коста Костов по отношение неговата истинност. Не е съставен по установената форма и ред, поради което не съставлява доказателство за извършени от него и пред него действия (чл. 179, ал.1 ГПК).

1. Липсват данни за оправомощаване на проверяващите – със заповед на началника на РИО Пловдив е задължен висшестоящ от него старши служител на Министерството с месторабота в София? Също – и няма данни за поставена задача по оправомощаването.

2. Поставената цел за установяване ефективността на реализиране на ДОИ и прилагането на нормативните актове е концентрирана само и единствено върху обект учителя Ангел Грънчаров за два часа по Етика и Право и Философия. А не на организацията на учебния процес по тези предмети, вътрешните взаимовръзки и взаимоотношения в училището. По този начин целта на проверката е опорочена и едностранна. Не се търсят и правят обективни констатации и анализи. Нито са направени изводи и препоръки за ефективността на реализиране на ДОИ и по прилагането на нормативните актове.

3. В констатациите на І страница долу учителят Ангел Грънчаров е укорен, че не е направил преструктуриране на учебното съдържание, след като има промяна в предварителното планиране на учебното време. Изречение преди това проверяващите са отразили, че г-н Грънчаров е отсъствал поради временна нетрудоспособност до края на м. Ноември (2013). А проверката е извършена месец и половина след това – на 28 и 29 януари 2014 г. Не е отразено кой контролира вписванията в Материалната книга. Има ли субординация и къде е мястото на директора в този случай. Съгласно чл.

127, т.3 от ППЗНП учителят има право да получава информация по въпроси, свързани с изпълнение на служебните му задължения и за възможностите за повишаване на професионалната му квалификация. Същото се отнася и до годишното разпределение по Философия.

4. Констатациите по раздела на учебник (водещ) са извършени, без да бъдат проверени годишните разпределения по Етика и право и Философия за 2014 г., утвърдени от директорката, които са представени по делото и приети като доказателства. Защо Ангел Грънчаров не беше спрян да преподава по включените в разпределенията учебници, в т.ч. и по своето собствено помагало? С утвърждаването с подпис от

страна на директорката този въпрос следваше да бъде изяснен, а той не е дори споменат. А проверяващите игнорират правото на учителя Ангел Грънчаров да участва в класирането на проектите за учебници по съответния учебен предмет и при избора на учебник, по който ще се провежда обучението (чл. 127, т. 2 ППЗНП).

5. Разсъждението (именно разсъждението, а не конкретна констатация! – това се вижда от самата конструкция на мисълта) че „пренебрегването на държавните образователни изисквания (ДОИ) и на философската традиция може за създаде условия за идеологизиране на учебния процес” показва, че проверяващите са пристъпили към проверката си преднамерено, субективно и са се опитали да предадат наукообразна форма на твърденията си; както и че това е направено едностранно, извън правомощията им на проверяващи инспектори. Може да доведе – предполагат проверяващите, но дали е довело, т.е. дали е констатирано такова или просто допускаме?

6. Доказателство за горното е и следната мисъл на проверяващите: „Обучението по философия се основава на ценността и авторитета на философската традиция и се съгласува с нуждите и интересите на ученика. Именно в това съчетаване е свободата и отговорността на учителя. Г-н Грънчаров не успява да използва позитивно тази свобода.” (?!). Това ме насочи веднага да препрочета писмото на гражданката К. С., намиращо се в делото. Горещо го препоръчвам. Но защо само за обучението по философия? Защо не и по Етика и право?

7. А впрочем, тези държавни образователни изисквания, които се повтарят като мантра, са публикувани в сайта на МОН в 23 страници текст, от който за обучението по философия e предвиден само 1 кратък абзац, а общо за обществени науки и гражданско образование са предвидени само 2 страници; и при цялото ми желание не можах да видя връзката с приписваните на Ангел Грънчаров недъзи.

8. Каква е истинската причина за разправата с учителя Ангел Грънчаров явства от споменаването на жалбата на учениците от ХІ-д клас. Получава се така: ние сами си пишем жалби и си организираме проверки по тях, като пълним досието на учителя с компромати за уволнение. А същността е следната: „В блога на учителя са публикувани множество коментари за учениците, училището и ръководството.”

11 Ето я истинската причина за констатациите (проверките, доносите и т.н.). Но може ли проверяващите Кръстанова и Костов да отговорят каква връзка има това с поставената цел на проверката и обекта на проверката (вж заглавната страница на протокола). Какво общо има свободата на изразяване на мнение с поставената цел и обект на проверката?

9. Проверени са само два учебни часа. След приключване на проверката при обсъждането („реферирането”) в присъствието на Ангел Грънчаров и директорката двамата експерти са изразили една принципно различна позиция и оценка. Изказването на г-н Костов звучи в съвсем друга тоналност; Ангел Грънчаров даже има чувството, че той толерира и подкрепя творческия характер на прилагания от него подход в преподаването на философията, даже се е почувствал насърчен да продължи да работи в тази принципно вярна посока. Даже изказването на г-жа Кръстанова не е било така нихилистично и предубедено критично, каквото след това се оказва, че е в съмия документ.

10. Ангел Грънчаров не е неизвестен, анонимник. Във Фейсбук има създадена група „В подкрепа на Ангел Грънчаров”, която досега наброява 858 членове. И ето какво се получава. Организаторът и администратор на тази група е г-н Райчо Радев, преподавател-фило-соф и пенсиониран директор на Спортното училище в Перник. Той публикува в личния си блог призив до МОН, до омбудсмана и др. да бъде запазен като учител Грънчаров. На призива откликва г-н Коста Костов, който пише на 1 март 2014 г.: „Г-н Радев, Г-н Грънчаров е един прекрасен човек, идеалист и за съжаление живее в неправилно място или неправилно време. Казвате „Вярва в Бога, в Неговата справедливост”. Дано не е така. Един добър философ трябва отдавна да е стигнал до убеждението, че Бог няма, а ако има той несъмнено мрази хората.” Попитайте го, уважаема госпожо Съдия, той е призован като свидетел. Тези, а и някои други моменти ми дават основание да преценя констативния протокол като един опорочен официален документ, излизащ извън кръга на правомощията на длъжностните лица, който не може да съставлява доказателство.

10. Впрочем, този протокол е и неотносим към спора. Вижте констатациите и ги сравнете с „мотивите” на заповедта за уволнение.

6. Оспорваме по отношение истинността констативен протокол, съста-

вен от Антоанета Кръстанова по заповед № 06-2-20/ 17. 11. 2011 г.

1. Не е ясно от какво длъжностно лице е съставен протокола – на І страница г-жа Кръстанова се е означила като „старши експерт по обществени науки и гражданско образование”, а на заключителната ІІ е „старши експерт по философия”. Създадената неяснота около качеството на длъжностното лице създава впечатление, че протоколът е писан в различно, доста отдалечено от проверката време. Това има значение досежно установяването на лицето и съставянето на документа по определените форми и ред, за да се приеме като доказателство. Това не е без значение – по-долу ще видите констативен протокол от експерт по професионално образование, а не по специалността.

2. Липсва дата на проверката и дата на съставяне на протокола. Той не може да бъде ползван като доказателство. Липсват съществени реквизити от елементите на официалния документ.

7. Констативният протокол вх. № 131/ 25.10.2013 г. на РИО Пловдив е съставен от Р. Р. – старши експерт по професионално образование, а не по общообразователни предмети, и И. М. – главен юрисконсулт. Проверката обхваща: публикации на Ангел Грънчаров в личния му блог и във Фейсбук, кой е писал откритото писмо срещу Ангел Грънчаров, четири броя жалби и писма от 2011 и 2012 г. от ученици, синдикалните отношения на Грънчаров, графичното оформление на дневника за изходяща кореспонденция и за входяща такава, и анкета (блестяща!): демократ, либерал или автократ е г-жа директорката. Но в този протокол има още бисери, които заслужават коментар още сега: Става ясно, че проверката е инициирана не заради непритежавните качества, опит и умения от учителя Ангел Грънчаров, а заради неговата дейност като блогър – нещо, което няма отношение към мотивите на заповедта за уволнение. Става ясно, че в книгата за решения на Педагогическия съвет няма решение за изготвяне на открито писмо до Министъра и РИО Пловдив, но писмото е изготвено от неназовани преподаватели по български език и литература в училището. Какво съвпадение – директорката г-жа Стоянка Анастасова е именно такъв преподавател! Разисквано е на оперативка, за което няма съставен протокол. Присъствала е и г-жа Анастасова, но тя не е оказала натиск върху служителите, те са го подписали доброволно! Има си хас! Това ми напомня „доброволно-зорноволният” подход от преди четвърт век. Нека посмеят да не се подпи-

шат служителите... И то пред погледа на такава демократична директорка. На улицата е пълно с такива, дето не подписват (вж участта на самия Ангел Грънчаров). Казано откровено – нито авторите на този констативен протокол са точните длъжностни лица, които „в кръга на службата си и по установения ред...”, нито това има някакво отношение към липсата на качества, умения и опит у ищеца. Изкушавам се да оспоря този „документ” по отношение истинността му, или поне като неотносим към предмета на спора, макар че той представлява безценно доказателство за същинската обосновка на уволнението. Впрочем, ответникът не е казал и дума в отговора си, нито е ангажирал доказателства за опровергаване на основанията, изложени от нас в пункт „4” на исковата молба. А трябваше.

8. КП вх. № 225/ 25.11. 2013 г. на Д. С. притежава същите пороци, като изложените по-преди, и е неотносим към спора. Г-н Ставрев е старши експерт по Организация на Средното Образование (ОСО). Не е специалист по философия, етика и право. Протоколът е съставен в отсъствието на Ангел Грънчаров, на 22.11. 2013 г. – до когато включително е отпускът по болест на Грънчаров – не можеше ли да се изчака един ден? Това говори за краен субективизъм и нежелание да се изясни обективната истина. Констатациите основно са за същото, за което е правен и предходния протокол – блога на А. Грънчаров и протестното писмо на учителите. Примесени с упрека за публикуваните в youtube записи на проведени учебни часове. Няма изложени обвинения за лошо и неподходящо съдържание на часовете, за неотговарящи на ДОИ застъпени от преподавателя тези и внушения, за обидно и дискридитиращо представяне на учениците, учителите, родителите и ръководството на гимназията. Освен обвинението за нарушение на чл. 11а от Закона за закрила на детето, който в неговата алинея 1 прокламира, че сведения и данни за дете не се разгласяват без съгласието на неговите родители или законни представители, а според ал. 3 когато детето е навършило 14 години, се взема и неговото съгласие за разгласяване на сведения и данни. Какви сведения и данни за дете (деца) са разгласени от Ангел Грънчаров, проверяващият не казва! При това при запис не с мобилна камера, а с неподвижен лаптоп, фиксиран върху учителя? Може би се имат предвид изречените становища от учениците? Става въпрос за умни, съобразителни, мислещи млади хора – тези ли сведения и данни са противопоказни за публичността?

12 Впрочем, в сайта и в профила на ответника в Интернет са публикувани много снимки на засмени, доволни, умни деца – ученици в ПГЕЕ – дали госпожа директорката не е нарушила чл. 11а ЗЗД? Не е, разбира се! Толкова, колкото и Ангел Грънчаров. Публикувани са и снимки на всички ученици по класове с класните им ръководители – това ли са сведения и данни, забранени за разгласяване? Може би проверяващият има предвид чл. 32, ал.2 от Конституцията на Р България? Никой не може да бъде филмиран и записван без негово знание или въпреки неговото несъгласие. Учениците знаят за правените записи и не възразяват. Те възразяват едва когато научават, че не трябва да се записва. И преподавателят преустановява това. Но това обвинение остава. Да бяха го уволнили още тогава! Дисциплинарно! И г-жа Анастасова да бе последвала съдбата на г-н Грънчаров! Нали е демократ... От несмислените констатации се прави невероятният извод, че Ангел Грънчаров не успява да се впише в колектива, като е изключително затруднен диалога между него и ръководството... Това е признание за лоши междуличностни взаимоотношения на ищеца с директорката, което обаче не е основание за уволнение поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. И какво отношение има към заповедта за уволнение? Оспорваме протокола.

9. Оспорваме писмо № 233/ 27.11. 2013 г. на бившия началник на РИО Пловдив г-жа Антоанета Пакова. Оспорваме ги на същите основания, които изложихме по-горе. Ако поведението на Ангел Грънчаров е укоримо с оглед чл. 12а ЗЗД, той поне го е прекратил още навремето, далече преди констатациите в протоколите. А г-жа Анастасова продължава да публикува в Интернет сведения и данни за питомците си и към ден днешен. После – каква е тази нетърпимост по отношение А. Грънчаров, стигаща до истерика. Та вижте сами – протокола на Румен Радев е по заповед от 16.10. 2013 г., протокола на Кръстанова е по заповед от 17.11. 2013 г., протокола на Ставрев е по заповед от 22.11. 2013 г., писмото на самата Пакова е от 26.11.2013 г. Просто щом става ясно, че Ангел Грънчаров свършва болничния отпуск и се връща на работа, ръководството, с извинение, „пощръклява”. Вън, да го няма този! При това той е бил 8 месеца в болничен отпуск, т.е. става дума за стари неща, но това няма значение! Ако съпоставите и датите на другите протоколи (на Коста Костов, на Закрила на детето и пр.) ще стане ясенпреднамере-

13 ният, поръчков и пр. подход на директорката, който сме посочили обстойно в исковата молба и по който ответникът не казва и дума в своя отговор!

10. Оспорваме КП вх.№ 095/ 6.02.

2014 г. на ДАЗД. Нито констативния протокол, нито писмо № 97-00-1/ 17.03. 2014 г. на председателя на ДАЗД Ева Жечева, нито задължителното предписание от ДАЗД от 20.03.2014 г. (който отвсякъде е съвършено негодно доказателство като монтирано фотокопие от нещо, нито има издател!) са издадени въз основа на законово предписана процедура и конкретен текст на закона, а единствено въз основа на Конвенцията за правата на детето. Проверката е извършена въз основа на сигнал от ученици от ХІ „д” клас, които твърдят, че са подложени на системен психически тормоз, унижения и обиди и незачитане на тяхното мнение от страна на А. Грънчаров, а през изминалата учебна година в часовете по психология и логика са били аудио и видео записвани без тяхно съгласие. Също така А. Грънчаров обижда родителите на учениците и ръководството на учебното заведение.

1. Проверката от Иванова и Георгиева е извършена на 5-6.02. 2014 г. Докладът на учениците от ХІ „д” клас е входиран в училищния регистър с № 499 от 04.04. 2012 г. – почти две години преди това.

2. Няма изготвен Механизъм за противодействие на училищния тормоз в ответната гимназия – респ. как ще бъде отразено кой и кого тормози. В Правилника за дейността на гимназията през 2013-2014 г. има текст – чл. 49 – според който учителите не могат да нарушават правата на ученика, да унижават личното им достойнство, да прилагат форми на психическо и физическо насилие над тях; да не упражняван дискриминация над учениците, основани на религиозна, етническа, имуществена, социална и политическа принадлежност на учениците и техните родители. Учителите – да! А учениците? Ето част от констатациите (документирани): „Съществува запис на 03.12.2013 г. за часа по философия в графа „бележки по дисциплината на учениците”, че поради настроение на учениците срещу преподавателя и невъзможност за провеждане на учебен процес „часът е преминал в ужасна обстановка”; за дата 10. 12. 2013 г. в същата графа е записано, че не е проведен учебен процес, а часът „е преминал в нападки и задявки срещу преподавателя”; за дата 21.01.2014 г. в същата графа е записано „няколко ученика си позволиха арогантно

поведение, разваляйки обстановката на пълноценен учебен процес”; за дата 28.01.2014 г. е записано ”липсва обстановка за пълноценен учебен процес, за което допринесоха най-активно няколко ученика”.

3. Към това можете да прибавите и фотокопие на дневника, представено от ответника, с нанесена забележка от А. Грънчаров: „Влизайки в час, преподавателят завари класа дълбоко заспал. Спаха около 30 минути. За да не наруши съня на дълбоко заспалите ученици преподавателят търпеливо ги изчака да се наспят. Вместо учене в този час имаше спане. Подпис.” Още, друга бележка: „Интересен факт – когато преподавателят опита да влезе в класната стая, тя беше „барикадирана” с чинове и столове. Подпис.” Това е демонстративно незачитане на учителя. Извършване на физически и психически тормоз върху преподавателя. Доказано е недвусмислено.

4. Защо тези неща не изследва и констатира уважаемата Комисия? Преподавателят не е парцал, нему се дължи уважение и почит. Защо няколко бабаита (дечица?) безнаказано торпилират учебния процес при Ангел Грънчаров с благосклонното мълчание на директорката и нейния екип? Има в делото данни за ученик, който блъска преподавателя си А. Грънчаров в коридора и го нарича с обидна дума. Защо на това се гледа едва ли не като на законен отговор на „безчинствата” на учителя? Моят отговор е: 1. Съществуващата система, която поради намаляване на учениците прави всичко възможно да ги задържи, защото от това зависи самото съществуване на училище и съответно на ръководен екип; и 2. Използване на учениците от ръководството (директорката) за целта – да бъде премахнат Ангел Грънчаров от гимназията (този израз се използва именно от учениците в един техен призив). Това не го видяха уважаемите проверяващи от Агенцията за закрила на детето. Заснемането на учебен час е разпространяване на сведения и данни за децата в нарушение на чл. 12а, а недопустимите действия на директорката и нейното обкръжение, които не се свенят да използват подчинените им деца – не. Именно подчинени – от директорката зависи завършването на средното образование, или получаването на по-добри оценки в дипломата... Прочее, знаят ли проверяващите и ръководството на гимназията, че в новата Платформа за изнесено обучение на Министерството на образованието и науката е предвидена точно такава форма за обучение?

5. Упоменат е в този протокол на 3 стр., че видно от протокола № 5 от 12.12.

2013 г. на заседанието на Педагогическия съвет „учители споделят, че с изнасяне на проблема извън училището се Оронва неговия престиж.” Проверяващите, учителите и ръководството би трябвало да знаят, че гласността е едно от най-големите постижения на демокрацията, от чиито принципи се ръководи демократичната директорка. Но Бог с тях, думата ни е, че и с това се признава коя е причината за уволнението – блогърството. А свободата на словото, дадена и извоювана от Ангел Грънчаров, негово исконно право ли е? При това в извънработно време...

6. А Етичната комисия, към която се обърнал Педагогическият съвет в протокола си № 5 от 12.12.2013 г. да вземе становище за дейността на Грънчаров, с която уронва престижа на училището, все още не го е разгледала...

11. Писмо № 97-00-1/ 17.03. 2014 г. на Ева Жечева, председател на ДАЗД налага на директорката Анастасова да се предприемат дисциплинарни мерки срещу Ангел Грънчаров, т.е. признава, че извършеното от Ангел Грънчаров са дисциплинарни простъпки, с които той е нарушил служебните си задължения и правата на учениците. И с него не се коментира има или не качества, умения и опит ищецът, тъй като той ги има, а директно се нарежда той да бъде дисциплинарно санкциониран. Оттук нататък уволнението е импровизация на екипа на директорката. И то по този текст, който е изключително обиден за неговата квалификация и опит, и за това, което прави.

12. Представеното и прието от Вас задължително предписание № РД014855 от 17.03. 2014 г. не е никакъв документ, а нескопосан монтаж и фотокопие, в който с обикновено око се вижда несръчното сглобяване на страници, и липсва подпис на издателя.

13. Оспорвам всички представени частни документи, описани в раздел ІІ. ЖАЛБИ, раздел ІІІ. ПОДПИСКИ, раздел ІV. ДОКЛАДИ, и раздел V. КОНСТАТИВНИ ПРОТОКОЛИ. Това – по описанието в отговора на ответника. Включително и т.нар. Благодарствено писмо от ХІ „д” клас, то е шедьовър. Оспорените констативни протоколи от РИО и ДАЗД в раздел І „Констативни протоколи от РИО и ДАЗД” по своята същност би трябвало да са официални документи, за оспорването на които доказателствената тежест лежи върху нас.

Оспорените други писания са частни документи, които не носят подписа на страната, която ги оспорва, поради което доказателствената тежест лежи върху ответника.

14. Представените нечетими разпечатки на есета на Ангел Грънчаров от блоговете му следва да бъдат представени в четлив вид, с кегел поне 12, защото не се четат и не може да се установи има ли монтаж в тях (вече имаме опит със задължителното предписание на ДАЗД). Все пак страната е професионална гимназия по електроника...

15. В изпълнение на указанието Ви за постигане на спогодба, Ви уведомяваме следното: Съгласни сме на спогодба, при следните условия: 1. Ответникът да отмени заповедта за уволнение и да възстанови Ангел Грънчаров на работа; 2. Да му бъде заплатено обезщетение за незаетостта по трудово правоотношение към датата на с.з., вкл. и сторените по делото разноски.

16. Моля да бъда призоваван чрез посочения от мен съдебен адрес в гр. Пловдив.

27. 10. 2014 г. С УВАЖЕНИЕ: Адвокат Феодор ИЛИВАНОВ ИЩЕЦ: Ангел ГРЪНЧАРОВ МОЯТА ПЪК ТЕЗА Е: НЕ ЕДИН, НЕ ДВА, НЕ МНОГО, А... НИКОЛКО ТРЯБВА ДА СА УЧЕБНИЦИТЕ, ОТ КОИТО ДА УЧАТ УЧЕНИЦИТЕ! сряда, 3 декември 2014 г.

Реформа: Учениците сами ще си пишат учебниците

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА – Иновативна реформа ще промени изцяло средното образование в страната, като ще съкрати и милиони в разходи за учебници, предадоха от експертния съвет към МОН. Вече учениците ще имат за задача да си пишат учебниците сами, като в началото на годината ще получат голяма празна книга, в която до края на годината ще трябва да напишат основни неща от учебния план за съответния клас. "Имате wikipedia, можете google, оправяйте се!" – обявиха от образователното министерство, вдигайки ръце от отговорността върху учебното съдържание. Самите ученици обявиха, че така ще е по-добре, защото и без това научавали всичко, което знаят, търсейки си сами в Интернет, когато ги заинтересува дадена информация, а не като трябва да учат за 3 класни в една седмица. Вероятно е учениците и сами да се изпитват, ако учителите им не смогнат с Интернетите. Написа: zhelyo КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Този шеговит текст ми дава повод да заявя и аз своята позиция по нашумелия въпрос за това какви и най-вече колко трябва да са учебниците, от които да учат учениците. Първо, не този е най-важният въпрос на реформата, а някои изглежда смятат, че той е най-важният, едва ли не е фундаменталният. Моята пък теза е: не един, не два, не много, а... николко трябва да са учебниците, от които да учат учениците! Да, без учебник наистина е найдобре, а пък учениците да се научат сами да търсят и да намират потребната им информация – това е най-доброто според мен. Разбира се, може да има колкото си искате учебници, нека да се пишат и издават колкото си щете учебници, но такова нещо като "задължителен учебник" е пълна глупост: учениците сами трябва да имат възможността да се ровят в каквито си искат учебници и прочие текстове по дадените предмети, да привикнат да отсейват потребната им информация, това, според мен, е същината на автентичното учене; а ученето по учебник е нещо крайно порочно, което убива творческите импулси на учениците, убива също така и интереса им към самото учене. Такова чудо като "най-добър учебник" просто няма, щото учениците, бидейки човешки същества, са различни, дадени подходи и учебници са добри за едни ученици, други подходи и учебници – за други. Няма как да се сътвори учебник, който да е добър за всички. Глупаво е и да се предполага, че може да се сътвори такъв перфектен и годен да задоволява всички вкусове учебник. И причината за това е най-вече следната: ами защото човешкото познание

14 и знание е безгранично, няма как да бъде натикано в прокрустовото ложе на какъвто и да е учебник, пък бил той и най-добрият... "ПЕТИМАТА ПРОТЕСТИРАЩИ" СРЕЩУ КУЛТУРНИЯ АРХОНТ СЕ ПРЕМЕСТИХА ПРЕД НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

ПРОФЕСОР-СТАХАНОВЕЦ, ПРЕПОДАВАЩ В 23 УНИВЕРСИТЕТА, НЕУМОРНО СЕ ТРУДИ НА НИВАТА НА ПЛОВДИВСКАТА НÀУКА!

Без коментар! МИНИСТЪР ТАНЕВ БИЛ НАТРУПАЛ МНОГО ГНЯВ СРЕЩУ СТАТУКВОТО В ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА!

Проф. Тодор Танев, министър на образованието и науката СНИМКА: Йордан Симeонов

Из: Тодор Танев: Учебниците са пълни с тежки до нечовечност знания, но никой не учи децата ни как да бъдат граждани ... Децата ни ще станат граждани, ще гласуват, ще гледат новини. Ще вземат кредити и ще следят цените на енергийните източници. Все ще им се наложи да се срещнат с адвокати и правни документи. Кажете ми по кой предмет се получават адекватни базови знания по политика, икономика, право – изобщо по професията на всички ни "гражданин"? А подготовката по чужди езици в епоха на глобализация? Май не е като в Холандия. Същевременно има тежки до нечовечност обеми от научни "знания" в учебниците, които затрудняват даже родители-висшисти. (ОЩЕ >>>) ТЕМАТА НА УТРЕШНОТО ИЗДАНИЕ НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." Е "ЩО Е ИСТИНА – И ЗАЩО ПОЗНАНИЕТО НА ИСТИНАТА НИ ПРАВИ СВОБОДНИ?" сряда, 3 декември 2014 г.

15 До утре, до срещата ни на малкия четвъртък, 4 декември 2014 г. екран! (Впрочем, след предаването ще трябва да заминавам за Районен съд в Пловдив, където ще участвам в заседанието по съдебното дяло, което има за предмет установяването на истинските мотиви за моето уволнение от длъжността преподавател по философия и гражданско образование – след 30 годишно упражняване на тази работа! Ето ви изразителен пример за това, че проблемът за истината винаги е не просто теоретичен, а най-съдбовен практически и човешки въпрос. Без истината просто човек не може да живее по човешки начин. Без истината се живее по скотски начин. В тоя момент, в който цялата проАпропо, даже скотовете живеят по подажна рублофилска и "патриотична", видите истинен начин от човеците, които не почили, сволоч у нас така прочувствено реве за тат истината...) комисионните си около "Южний поток" е много уместно да се припомнят паметните СВОБОДАТА ПЛАШИ САМО НЕСВОБОДдуми на Апостола на българската свобода, НИТЕ, ЗА СВОБОД-НИЯ И СВОБОДОЛЮтака старателно крити, които са казани БИВИЯ ЧОВЕК СВОБОДАТА Е НАЙтаман за същото, все едно са изречени по ЕСТЕСТВЕНО СЪСТОЯНИЕ – ТЯ Е КАТО този повод – така актуално звучат в този ВОДАТА ЗА РИБАТА наш исторически момент: "Байо Либене, дочувам, че ти и четвъртък, 4 декември 2014 г. оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливият казашки ботуш в Българско? Ако туй е тъй то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките! – В. Лъвский." Васил Иванов Кунчев (Левски), писмо до Любен Каравелов "РУСКО-ПРАВОСЛАВНИЯТ" ИДИОТИЗЪМ ПРОДЪЛЖАВА ДА НАБИРА СИЛА четвъртък, 4 декември 2014 г.

Решавам в този момент темата на утрешното издание на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия да бъде: Що е истина – и защо познанието на истината ни прави свободни? Мисля, че една такава тема за размисъл и обсъждане е полезно да бъде поставена в такава страната като нашата, която някои справедливо определят като страна на лъжата. У нас лъжата, а не истината е на почит; тия, които обичат истината, у нас са най-ненавиждани, а пък лъжците са на най-голяма почит. С оглед на това реших да поставя ето тази тема за истината – ще ми се да покажа величавостта на истината, нейната субстанциална значимост за живота на човеците. Пък и наближава Рождество Христово, редно е да се подготвяме за посрещането на този празник с подобаващи размисли за най-фундаменталните идеи на нашия Велик Учител за истината, които се опитах да втъка във формулировката на темата на утрешното предаване.

По публикацията от вчера под заглавие Моята пък теза е: не един, не два, не много, а... николко трябва да са учебниците, от които да учат учениците! един ненавиждащ свободата таваришч мигновено се е провикнал сърцераздирателно, че това било "анархия"; по този повод ми се удаде възможност да кажа нещо важно, ето какво: По това, че възприемат свободата като "анархия" се разпознават враговете на свободата, то е най-сигурен признак за разграничаване и разпознаване на ония, за които свободата е съвсем нежелана; наричайки свободата "анархия" те намират начин да я похулят. Друга любима дума на враговете на свободата у Нашенско е думата "свободия", те я употребяват като равнозначна на думата анархия. Свободата плаши само несвободните, за свободния и свободолюбивия човек свободата е най-естествено състояние – тя е като водата за рибата... ЗАВЕТЪТ НА ЛЕВСКИ, КОЙТО ТРЯБВА ДА ПОМНИМ ВИНАГИ, КОЙТО НЕ ТРЯБВА ДА ЗАБРАВЯМЕ НИКОГА

Да преведа все пак текста на българс-ки, та значи тая правоверна другарка е благоволила да сътвори следния бисер: ... аз впрочем изобщо не разбирам как може да се продава православен газ за да се греят с него гейове, католици, протестанти различни и други такива фашисти... Коментарът, както се казва, е излишен, онемяваме изцяло пред този наистина колосален идиотизъм...

АРОГАНТНОСТТА НА КАГЕБИСТКИЯ САМОДЪРЖЕЦ НА РУСИЯ Е СРАВНИМА САМО С БЕЗКРАЙНОСТТА

четвъртък, 4 декември 2014 г.

16 – по последни данни – над 4 милиарда за БЛЯСКАВА, НАПРОТИВ, ТЯ Е БЕЗКРАЙбанковия крах... НО ТЪЖНА... Накрая идва Путин и жалее за... българския суверенитет. Понякога арогант- петък, 5 декември 2014 г. ността е сравнима само с безкрайността... Написа: Ognyan Minchev ЕТО КАК ЩЕ ИЗГЛЕЖДА КОРИЦАТА НА НОВИЯ БРОЙ НА СПИСАНИЕ HUMANUS, КОЙ-ТО ПРЕДСТОИ ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ СЪВСЕМ СКОРО

Някои приемат изявлението на Пу- четвъртък, 4 декември 2014 г. тин за Южен поток с облекчение. Други – с гняв. За мен в частта си за България това изявление предизвиква преди всичко унижение. България не могла да опази суверенитета си – твърди най-висшият представител на тази държава, която от 70 години насам носи основната отговорност за деградирането и смазването на българския национален суверенитет и достойнство. Не искам да се спирам подробно на известните неща – как под егидата на навлизащата Червена армия българската прислуга на Кремъл унищожи за броени ПРОЕКТЪТ ЗА ЗАКОН ЗА ПРЕДУЧИЛИЩседмици българския национален елит. Как НОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ Е Москва в продължение на половин век ПЛАХА СТЪПКА КЪМ ПЛУРАЛИЗЪМ И поддържаше в България своя послушна КОНКУРЕНЦИЯ колониална администрация, която не смее- петък, 5 декември 2014 г. ше да гъкне без одобрението на своите великодържавни покровители. Когато от Из: Свободата е страшна, дори когато е Москва пожелаха – техният посланик с един малко, Автор: Петър Порумбачанов жест избърса от българската държава тези, които началниците му поставиха 45 години по-рано... Как в продължение на четвърт век след краха на съветската империя България плаща огромен - непосилен корупционен данък на нежеланието и неумението на българската политическа класа да скъса със зависимостта си от бившия Голям брат. Как поддържаните с щедри великодържавни рушвети негодници от българската олигархия пропиляха 2 милиарда преди дори да сложат една тухла в основата на проекта Проектът за закон за предучилищБелене. Как българските олигарси – отново ното и училищното образование, внесен в по поръчка от Москва – премахваха от върНародното събрание, е точно толкова доха на българската държава всички, които бър, колкото добри сме самите ние, колкото отказваха да служат на нечистоплътната им добър съм самият аз! Такива сме ние хоракорупционна "дружба"... та – потайни, лицемерни, грешни... Обичаме Как една политико-крими-нална да показваме по-засуканата и красива страгрупировка си създаде банка, контролираща на от живота си, нищо, че фасадата едва българския стопански и обществен живот, задържа вмирисаните ни проблеми. Само договори един южен поток на цена три пъти че реалността никога не лъже, тя е найпо-висока от нормалната в ущърб на бълдобрият лакмус за истинската ни същност и гарския народ и държава, в разрез с добровъзможности. Реалността ни снесе Проекволно поетата отговорност и принадлежност тът за закон за предучилищното и училищна България към ЕС. Как твърдата позиция ното образование и ние се уплашихме от на Европа към корпоративно-търгов-ските нея. мекерета развалиха плановете на Кремъл (ОЩЕ >>>) да раздели Европа, да наруши законите й и да я подчини на бруталната си имперска ЦЯЛОСТНАТА СИТУАЦИЯ В БЪЛГАРСинвазия. Как в резултат на този бандитски КОТО ОБРАЗОВАНИЕ СЪВСЕМ НЕ Е провал всички ние днес имаме да плащаме

Вчера се проведе второто заседание по съдебното дяло, заведено от моя милост срещу директорката на ПГЕЕПловдив Стоянка Анастасова, която, както знаете, ме уволни от длъжността преподавател по философия и гражданско образование в същото това училище и то не как да е, а по параграф, който фактически ме лишава завинаги от преподавателски права, уволни ме по параграфа "пълна неспособност да бъде учител", "негодност за системата", "абсолютна некадърност" и пр. На вчерашното заседание бяха разпитани част от свидетелите, останалите ще бъдат разпитани на следващото заседание, което е насрочено за 16-ти януари 2015 г. Имам интересни наблюдения и впечатления върху случилото се вчера в съдебната зала, но поради заетост с друга, важна и неотложна работа, тази сутрин нямам възможност да пиша за това. Живот и здраве да е, ще го сторя в близките дни, при първа възможност. А пък може и да го сторя в новата си книга, която възнамерявам да подготвя, тя е специално посветена на този очертаващ се да бъде знаменателен съдебен процес; книгата, разбира се, ще бъде публикувана след като съдебният процес приключи, след като знаем решението на съда. Натрупал съм огромен материал по тази книга, налага ми се да провеждам някои чудесни експерименти, с оглед откриване на допълнителна информация от различно естество, касаеща най-вече реакциите на водещите участници в цялата тази история. Разбира се, трябва да имате търпение, за да се запознаете, дето се казва, "отвътре" с всичко случило се и случващо се, щото, както и да погледнем на нещата, те имат огромен човешки, сиреч, психологически, нравствен, личностен смисъл; добре знаете, че за мен точно този смисъл е найважното, което ме интересува – и което искам да изобразя – с оглед увековечаването му. Все пак такава една книга, касаеща реалната ситуация в една конкретна образователна общност, би могла, ако бъде разгледана и осмислена внимателно, да ни даде възможност да открием найсъщественото, което е характерно за цялостната ситуация в българското образование изобщо. А тази ситуация съвсем не е бляскава, напротив, тя е безкрайно тъжна...

Та ще завърша тази своя кратка записка с представянето само на няколко щриха, имащи отношение към външната, непосредствено видимата с очите страна. Другата страна в това съдебно дяло, тази на подсъдимата (ответницата) се беше постарала, кой знае защо, да организира нещо като "широка обществена подкрепа" за себе си, примерно, доведена беше група ученици (!), някои по-приближени на директорката учителки, изобщо беше подготвена "агитка", която обаче остана твърде разочарована, не издържаха скучната рутинна работа на съда и си отидоха, за жалост, таман преди да настъпи така дълго очаквания по-жив и интересен момент. Какъв е този момент ще разберете един ден когато прочетете обещаната книга, посветена на цялата тази епична история, която ще намери своята логична развръзка именно в съда, благодарение на този съдебен процес. Толкова засега. Желая ви хубав ден! Пазете достойнството си като нещо най-свято, щото няма по-жалка картинка от човека, който е позволил да си загуби достойнството, тоест оставил се е да дегенерира до нивото да бъде просто средство за постигането на някакви външни на него самия цели.

суверенни и достойни, самодостатъчни и пълноценно съществуващи личности, позволяват да бъдат третирани като средства за постигане на други, външни на тях цели, а пък най-жалкото е, че такива хора дори не усещат самото унижение, което са си причинили. Разфилософствах се малко по този въпрос – по него си заслужава да се пише, мисли и обсъжда още много – с оглед да поставя един интересен казус за размисъл на тия ученици, които са допуснали вчера да бъдат доведени в съдебната зала от своята директорка. Понеже като философ това ми е работата, да помагам на хората да се опитват да постигат точния смисъл на нещата, та ето, правя нужното да помогна и на тия млади хора; по този начин хем ще научат нещо важно, имащо отношение към философията на човека и живота, така да се рече, хем им давам шанса да осъзнаят в какво положение са се поставили, с оглед да възжелаят една толкова дължима промяна, която единствена може да им върне всички ония основания за самоуважение, без които личността ни е застрашена. И тъй, бъдете личности, а това може да стане по един най-простичък начин: не позволявайте да се отнасят към вас неподобаващо, да ви използват, да ви третират просто като средства за постигането на някакви чужди на вас и суетни, бих казал даже капризни цели! Не позволявайте в никакъв случай да ви превръщат в средства за постигане на някакви цели, човешко същество да бъде превърнато в средство, при положение, че по начало е само цел (самоцел) и ценност сама по себе си (самоценност), е голям грях – понеже лишава човешкото същество от достойнство. А пък достойнството тъкмо е нещото, заради което си заслужава да се живее животът – без него животът ни става фарс, пародия, карикатура на живот, става чисто и просто жалък... Толкоз. Казаното е предостатъчно за ония, които разбират и искат да разберат. На останалите никой не може, за жалост, да им помогне... ПАК ИЗКЯРИХ: УРЕДИХ СИ ДОБРО МЯСТО ЗА ИЗЛЕЖАВАНЕ НА НАРОВЕТЕ В КОНЦЛАГЕР БЕЛЕНЕ КОГАТО КОМИНИТЕ МУ ОТНОВО ПРИВЕТЛИВО ЗАДИМЯТ!

17 срещу Южен поток, т.е срещу икономиката на България и срещу изтерзания ни народ" (!!!). Леле-мале, каква патетика само, а? Явно заради тия пусти рубли, които загубиха около строежа на "Южный поток", другарите-рублофили вече на поезия взе да ги избива даже!

Та значи Огнян Минчев бил "един от водачите на САЩисаната пета колона в България" (този израз явно го е прочел в някоя уводна статия на в-к "Дума", нищо чудно дори самият трубадур на путинизма у нас, "народният трибун" Александър Симов да я е изобретил!). И въпросният "Bacho Кольо" продължи така: "Него, заедно с Дайнов, Инджев, И. Василев ще ги запомним като едни от гробокопачите на идеята за възраждане на родната индустрия. В ариергарда на колоната, дерейки се с прегракналия си глас пригласяше и петоколонникафашизоид Ангел Грънчаров. Него обаче, историята не ще запомни. Тя, Историята, с мишоци не се занимава." Написа това, пък после добави: "... Грънчаров не влиза в тая група – той е безкористен петоколонник. Прави го не за пари, а от глупост, омраза и комплекси." В тази връзка, няма как, ми се наложи да реагирам ето по какъв начин: Според модерно мислещия другар Колю е дошло времето да се подготвят актуални списъци с хората, които подлежат на немедлено разстрелвание когато Русия пак ни окупира – както е станало в първите нощи след 9 септември 1944 година, когато за кратко време е избит целия елит на нацията ни. Радвам се, че другарят Колю ме счита недостоен да вляза в групата на подлежащите за немедлений разстрел врагове, той дори изтъква смекчаващи вината ми основания и обстоятелства (като глупост и пр.), това ми дава основание да се надявам, че на мен ще ми бъде уредено подходящо място за излежаване на наровете в концлагер БЕЛЕНЕ когато комините му отново приветливо задимят... :-)

Достойнството на човека, както учи великият Кант, се корени в това, че човекът по идея е винаги и само "цел сама по себе си", другояче казано, е самоцел и самоцен- петък, 5 декември 2014 г. ност; в момента в който обаче допусне към него да се отнасят като към средство за Един другар, дежурен по моя блог, постигане на някакви цели, неговото човешпламенен рублофил, нарекъл се "Bacho ко достойнство пропада. Казвам това защоКольо", заяви току-що, че за "националноЧУДЕСИИТЕ НА ПРИРОДАТА то у нас е твърде разпространено едно то предателство", каквото било спирането съвсем неподобаващо отношение към човена "Южный поток" виновен бил "американска, към човешката личност, пълно е с хора, кият храненик и гъзолизец, доказаният петък, 5 декември 2014 г. които сами себе си поставят в такава една фашизоид Огнян Минчев"; този същият бил унизителна позиция, именно да не бъдат бил "в авангарда на американския поход

18 НА ДРУГАРЯ САМОДЪРЖЕЦ ПУТИН, петък, 5 декември 2014 г. ВИДИТЕ ЛИ, МУ БИЛО ПИСНАЛО ОТ БЪЛГАРИТЕ! петък, 5 декември 2014 г.

"Трудностите, които създават българските власти, са основната причина Русия да се откаже от проекта "Южен поток"... Писна ми от българите. Със Запада и ЕС зад гърба им ни предизвикват и ни се противопоставят. Отлагат проекта." Това казал Путин на Ердоган по време на Съвета за сътрудничество на високо равнище Турция-Русия, пише вестник "Хюриет".

ADAM KINZINGER, ЧЕСТВАН ОТ СВОБОДОЛЮБИВИТЕ УКРАИНЦИ КАТО ГЕРОЙ! петък, 5 декември 2014 г.

МОСКВА, ул.Неглинная, 2 декабря. Священник изгоняет бесов из серверов Центробанка, отвечающих за поддержание курса рубля. По словам отца Виктора, исход потусторонних сил из серверов ЦБ РФ может повлечь за собой укрепление рубля по отношению к основным мировым валютам. Написа: Владимир Грицук ИЗЦЯЛО СПЯЩАТА ПОДБРАНА ПУБЛИКА, НА КОЯТО ГОВОРИ САМОДЪРЖЕЦЪТ ПУТИН

КРАТЪК КОМЕНТАР: Ген. Атанасов: Пу- събота, 6 декември 2014 г. тин даде знак и руската агентура в България повярва, че „Дядо Иван идва“ Спирането на „Южен поток“ е активно мероприятие на руските служби на наша територия

Прошу любить и жаловать! Это Rep. Adam Kinzinger, 36летний конгрессмен из Иллинойса. Вчера с его подачи Палата представителей 411 голосами "за" против 10 (Путин ла-ла-ла!) приняла резолюцию, в которой просят Обаму предоставить Украине вооружение, поделиться с ней разведданными и ввести дополнительные санкции против России. Кроме того, Кинзингер предложил объединить усилия всего НАТО в борьбе с русской пропагандой на Западе. Одним словом, хороший подарок от дяди Сэма в день обращения Путина к Федеральному собранию. И ведь у Обамы теперь особого выбора и нет. Утро доброе, леди и джентльмены! И не забудьте зайти на страничку улыбчивого земляка Обамы, поставьте like парню, он сегодня настоящий герой! Написа: Тарас Березовец

Путин срещу България!!! Класика в жанра – "Провеждане на мащабно активно мероприятие на руските специални служби на чужда територия"! Така бившият шеф на Източник НСС и председател на вътрешната комисия в парламента ген. Атанас Атанасов разчете ГОРКО НА УЧИТЕЛИТЕ, КОИТО, УЧЕЙКИ заканите на Кремъл да спре преминаването ДРУГИТЕ, САМИ НЕ ПРАВЯТ ТОВА, НА на газовата тръба през България. Според КОЕТО УЧАТ! него особено важен елемент на операцията събота, 6 декември 2014 г. е, че нейният старт бе даден от самия руски президент от... територията на Турция! Следете само как руската агентурна мрежа в България танцува вече по медиите с приповдигнат тон сякаш "Дядо Иван идва", предупреждава генералът, кой преди 14 години за последен път изгони от нашата страна руски агенти. Показателно заглавие във един ченгесарски вестник по повода, бел. моя, А.Г.: Освободителите се жалват на поробителите от освободените РУСКА ИДИОТЩИНА: СВЕЩЕНИК ГОНИ БЕСОВЕТЕ ОТ СЪРВЪРИТЕ НА НАЦИОНАЛНАТА БАНКА НА РУСИЯ С ОГЛЕД КУРСЪТ НА РУБЛАТА ДА БЪДЕ ЗАКРЕПЕН!

Горе вам, что даете десятину и нерадите о суде и любви Божией. Горе вам, что любите председания в и приветствия в народных собраниях. Горе вам, лицемеры, вы – наполнены нечистот, мимо которых люди ходят и не знают того. Горе вам, что налагаете на людей бремена неудобо-

19 носимые, а сами и одним перстом своим не дотрагиваетесь до них. (Лк 11.42-44,46). Горе учителям, которые уча других, сами не живут так, как учат! Сказанное Господом актуально по отношению ко многим, в том числе к сегодняшней элите и священноначалию. Агафангел Митрополит

ха „куда Макар телят не голял“, не оставиха не една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете неизнасиловано..." “Русия, тази развратница и мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства за да затрие от лицето на земята българските колонии!” Христо Ботев, в-к "Знаме", 4 април 1875 г.

ВИЖТЕ ЗЕМЯТА ОТ ДАЛЕЧНИЯ КОСМОС! Вижте Земята от разстояние близо 5 000 километра: подобна гледка не се е разкривала от борда на космически кораб от края на епохата "Аполо"!

НОВ НЕПОДРАЖАЕМ ШЕДЬОВЪР НА СВЕТАТА МИНИСТЕРСКА БЮРОКРАТИЧНА ПРЕМЪДРОСТ петък, 5 декември 2014 г. Днес получих следния свръхйезуитски "отговор" на моя жалба до МОН от 9.10.2014 г.:

5 декември 2014 г. 16:50 ч. Космическият кораб "Орион" лети в далечния космос – нещо, което не се е правило за пръв път от 40 години насам, като изключим полетите на автоматичните междупланетни сонди. НАСА предава на живо. ВДЪХНОВЯВАЩИТЕ ВСЕКИ ИДЕИ НА ФРИДРИХ НИЦШЕ

ТВОРЕЦ

събота, 6 декември 2014 г. РУСИЯ, ТАЗИ РАЗВРАТНИЦА И МНИМА ЗАЩИТНИЦА НА СЛАВЯНСТВОТО... събота, 6 декември 2014 г. "Тя (Русия) отне земите на колонистите, подложи ни със сичката своя неясна строгост и подлост под законът на „общата повинност“ и, когато ние пожелахме да оставим пепелищата на ногайските татаре, които трудолюбивата българска ръка преобърна на рай, и да са върнем в своето старо отечество, испроводи няколко черни български души за да ни отвърнат от това намерение. СНИМКИ ОТ СНОЩНИЯ КОМЕДИЕН СПЕКТАКЪЛ С МИШО КОСЕВ В КЛУБ НЕЩОТО

Г-н Георги Хаджийски е написал на страницата си във фейсбук следното: Вдъхновяващите всеки творец идеи на Фридрих Ницше (взаимствани от настоящата страница на почитателите на великия философ) и в новото списание за модерно образование "Humanus": Виж изображението

събота, 6 декември 2014 г. СЪВСЕМ НЕПРИНУДЕНИ РАЗ-МИСЛИ ЗА ИСТИНСКИ ВАЖНОТО И ЗА НАЙСКЪПОТО В ЖИВОТА НИ неделя, 7 декември 2014 г. Но това, което не можаха да направат устата на продадените блюдолизци, направиха казаците със своите сулици и камшици и с копитата на своите коне, направи правителството със своите темници, със своят Сибир и със своите 25 по гърбът. Вие няма да повярвате ако ви кажа, че в едно село (?) казаците извързаха сичките старци, мъже и ергене и като ги испроводи-

ОЩЕ СНИМКИ от събитието

Поради извънредна заетост – сега най-накрая вече правя коректурата на найновата книжка на сп. ИДЕИ, прочитам всички текстове, с оглед да премахна всяка една грешчица, свърша ли това, книжката заминава за печатницата – от няколко дни нищичко не съм писал в своя дневник, а само набързо представям как други хора са реагирали за това или онова. Най-съществена-

та част от моя дневник са записките ми по някакви най-всекидневни и житейски събития и случки, които ми дават повод да разсъждавам по значими философски, сиреч, човешки проблеми и теми, зер, това е "дневникът на философа Ангел Грънчаров".

Най-често, напоследък, пиша, както се знае, по проблеми, свързани със ситуацията в българското образование – и с моите лични преживелици около нея. На второ място по важност идват моите политически коментари, в която заявявам твърдо гражданската си позиция. А накрая вече е всичко останало, което някак ме е развълнувало, щото, знаете, ний, философите, комай от всичко се вълнуваме, което доведе дотам, че на едно съвсем официално място преди време моят блог биде наречен "еклектически", тази квалификация му беше дадена с оглед да не се наложи да го определят със справедливата му оценка, именно, че блогът ми, да речем, е богат, дотам, че е един от най-богатите (то това нещо си е факт, но кой ли пък у нас признава тъкмо фактите?!). Примерно, тази публикация, която сега пиша, е 12 052-ра по ред, сиреч, за 8 години съществуване на блога съм написал 12 051 текста, а пък коментарите в него са 26 508. Както и да е, това са подробности, нямащи отношение към това, с което искам да ви занимавам тази сутрин. Снощи получих отзиви от приятели-философи, членове на "широкия кръг" на редколегията на списание ИДЕИ, на които, по моя с обичай, им изпращам всяка поредна книжка на ИДЕИ, да я видят преди отпечатването й и да си кажат възприятието. Пък и да ми помогнат със съвет, с каквото искат. Та общо взето тия хора ми отговориха, че книжката им била харесала, има в нея много силни текстове, писани от стойностни философи, също така има представени и текстове на мислещи млади хора и пр., както обикновено, а най-голяма им забележка е тази, че не било трябвало във философско списание в текстовете да има вградени разни картинки, пък дори и да са копия на картини от велики художници; текстът трябвало да бъде чист, без никакви изображения, щото това било "олекотявало" смисъла, съдържанието на текстовете; пък и било навявало асоциацията, че списанието, видите ли, имало "интернетен характер", т.е. много наподобява и прилича на това,

което се прави и пише в интернет, санким, в блога ми. Философското списание обаче трябвало да бъде солидно и строго и пр., санким, без никакви изображения. Или само с малки портретчета на авторите, но дори и това било прекалено. Така ме съветват дори и членовете на редколегията. Аз обаче се дърпам, смятам, че прекалено строгият външен вид на списанието отблъсква, пък и къде е доказано, че философията трябва решително да страни от "вихъра", също и от особеностите на съвременния живот, които, колкото и неприятно да ни е да го признаем, така или иначе изкристализират не другаде, а пак в интернет. Да опитваме да оградим философията от такива веяния на времето, да се стараем да я правим прекалено въздържана и строга, с оглед да и засилваме "академизма", според мен не е такава голяма добродетел, каквато на традиционалистите се струва, щото, ако се опитаме да си представим какво е представлявал автентичният академизъм от сократов и платонов тип, с изненада ще открием, че и в него е имало много от т.н. "улични" или "площадни" веяния, трябва да отчетем, че онова, което за древните е била Агората, днес за нас е тъкмо... "интернетът". И каквото се е говорило, обсъждало и мислело някога на Агората, днес се говори, обсъжда и обмисля в интернет, във Фейсбук, по блоговете, от друга страна философията няма как да обърне гръб на онова, което вълнува съвременниците, аз стоя на тази гледна точка, тази е моята отдавнашна позиция, даже, както е известно, съм привърженик на това философията да заговори и на езика на този наш съвременник, щото само този е начинът тя да има някакъв шанс с нещо да му повлияе – като влезе в съприкосновение с неговата емпирична, така да се рече, душевност. (Щото философията, знайно е, по начало съществува за човеците, а не само за... философите, почне ли философията да изпитва погнуса спрямо "човека от улицата", тя, тъй да се рече, се е самозабравила, капсулирала се е в сферата на стерилната "чиста духовност", а това до добро не води.) Та по този въпрос се очертава доста сериозно разминаване между моя милост и останалите членове на редколегията, които по начало имат едно поразлично и в основни линии традиционалистично разбиране, а именно, че философията въпреки всичко не било трябвало да се принизява да пада до тъй пошлото ниво на улицата; аз, виждате, имам различна позиция, смятам, че това философията да засяга проблеми, интересуващи "човека от улицата", не е такъв голям грях или някаква решителна измяна на нейната функция, напротив, убеден съм, че това е връщане към нейната автентична и дори чисто академична роля и функция. Казвам тия неща между другото, интересно ми е да провокирам известна дискусия по този проблем, ще ми се да чуя

20 и други преценки, ще пратя този текст на други приятели, за да проуча какви са настроенията, щото по този пункт отдавна тлеят разногласия, по които трябва най-сетне да се изработи някакво по-твърдо становище. Ще ми се и на страниците на самото списание да се възбуди такава една по-цялостна дискусия, щото има и една друга опасност, която грози списанието ни: знайно е, че за много хора, занимаващи се с философия и сродните й области, тъй да се рече, професионално, списание ИДЕИ е интересно главно като място, където да могат да си публикуват своите статии, щото, знайно е, на такива хора (примерно докторанти, асистенти, доценти и пр.) им искат всяка година някакъв "научен принос", някаква "научна продукция", и пр., сиреч, те са склонни да разглеждат списанието от една такава приложно-подръчна, инструментална, прагматична страна, с оглед полезността му за тяхната професионална кариера. Аз тези хора напълно ги разбирам и с каквото и доколкото мога съм им помагал, откликвал съм на тяхната нужда, но все пак съм се старал да не оставям списанието да бъде използвано единствено по този начин, щото общо взето у нас научните списания съществуват главно с такава една цел, да бъдат трибуни за удостоверяване на научната продукция на персонала, който има аспирации да вирее в нашата общо взето бюрократизирала се порядъчно университетска или "академична" система (смятам, че тяхната претенция за "академизъм" в повечето случаи е съвсем безпочвена, понеже изцяло се разминава с онова, което по идея е академичността). По тази линия, за да удържа на този натиск, на мен ми се наложи да вляза в сериозен, така да се рече, конфликт, с работещи в системата на БАН, примерно, философи, дръзнах да отблъсна попълзновенията на разни доценти да използват ИДЕИ сякаш е нещо като техен подведомствен "печатан орган", тия от вас, които имат по-силна памет, ще си спомнят и историята с Нов български университет, който в един момент пожела да сключи споразумение с екипа, издаващ ИДЕИ, но при преговорите не можахме да се споразумеем точно по този пункт, те, разбира се, след това сами си създадоха списание, което да обслужва нуждите им. Даже и в международен план имахме известни разминавания, примерно, с нашите украински приятели, но те още от начало не пожелаха да настояват за промяна на концепцията на сп. ИДЕИ, ами предложиха към него да създадем научнотеоретично специализирано издание, е, създадохме го, от него вече излязоха три книжки за последните две години, предстои излизането на четвърта книжка, вече се събират съответните текстове, а пък приложението на списанието вече си има приятели (и автори) от далечни страни като Япония, САЩ, Индия, също от Чехия, Русия и

прочие. Та виждате, до този момент сякаш успяваме да запазим спецификата на сп. ИДЕИ, което държи на един най-чист, автентичен, човечен академизъм, родеещ се с онзи, който е виреел във времената на Сократ, Платон и учениците им от тяхната школа. На мен лично ми е много интересно дали подобен автентичен академизъм, който не се срамува да слезе "на улицата", на площада, сред "простите хора", да заговори с техния език, да се опита да изрази техните, така да се рече, въжделения, болки, стремления, копнежи, мечти, тревоги и пр., та ми се ще да разбера дали такова нещо е възможно да съществува в наше време, и то все пак във формата на една що-годе чиста духовност, именно философската духовност, която по начало, в моето възприятие, не е толкова надута, високомерна, важничеща и пр., каквато е тъй безплодната "доцентска академичност", която вирее из нашите бюрократизирани университети, станали често най-банални скопления на болни и празни кариеристични попълзновения по титлите и пр. Знаете в тази връзка какъв епохален диалог ми се наложи да водя с многоучения докторант Узунов, който, както е известно, се прослави с това, че е най-пламенен защитник на въпросната стерилизирана представа за онази същата "доцентска академичност", която толкова силно е избуяла в нашите, тъй да се рече, университети, която си има корените в пустословните изцепки едновремешните комунистически идеолози, а пък във времето на тъй внезапно сполетяла ни свобода успя да се разцъфти в най-буйни, но за жалост съвсем неплодоносни цветове. Та в навечерието на започването на седмата (!) вече година от създаването и съществуването на сп. ИДЕИ, простете, ме овладя най-спонтанното желание да споделя някои свои тревоги, за мен изключително важни, на вас не зная как ви звучат. За мен тия неща са важни, те са органично свързани с моята представа за една действена и по същество съвсем чиста, но също така и жизнено достоверна академичност от сократов тип, каквато ми се ще да се появи и в нашето така отчуждено от духовността изобщо и забързано кой знае накъде време. Знаете, че винаги съм се вдъхновявал от тази идея списание ИДЕИ да стане място, което да е нещо като духовна пристан, като пристанище за духовете на всички ония съвременници, които са доста омаломощени след като им се налага всекидневно да бъдат носени от вълните на тъй бурния океан на съвременния ни живот. Това съм имал предвид още когато подхвърлих идеята за едно такова по-различно списание, ето, слава Богу, толкова години успявам в основни линии да я отстоявам, нещо че разни самозванци на бюрократичния "академизъм", уязвени сякаш в най-святото, успяха да се нахвърлят върху мен, определяйки ме както им дойде на акъла, пример-

но наричайки ме "чалга-философ", "философски Азис", "философстващ Сашо Роман" и как ли не още, то тяхното въображение не е кой знае колко продуктивно, та затова още се въртят в тесния кръг на тия представи, с които искаха за нещо да ми отмъстят. С което и удостовериха, че де факто признават, че съм на правия път – щом в мое лице виждат такъв един техен непоносим и направо опасен "враг". Разбира се, ако такива бяха ме за нещо похвалили, тогава щях много да се притесня, а сега, като ме хулят и като ме плюят, в основни линии се чувствам съвсем добре – щото за мен единствено важното е да не се отклонявам от верния път. Е, факт също така е, че някаква подкрепа не получих до този момент и от сериозните философи в България, доколкото такива у нас има (аз знам, че има такива и ги уважавам), те продължават да наблюдават представеното ви по-горе сражение в пълно безмълвие; но това явно се дължи на някои особености на националната ни психология, които дори и философската настройка понякога изглежда не успява да надмогне. А сега, след този проточил се увод на днешното ми писание (да не го наричам "есе", да не изнервям излишно някои наблюдатели на случващото се в блога ми), да си призная за какво всъщност исках да пиша тази сутрин, какво ми беше първоначалното намерение, което ме подтикна да взема "бял лист" в блога си и да се захвана с писане тази сутрин, по моята си отколешна традиция. Ще си призная чистосърдечно, исках да ви разкажа за една прекалено човешка история, която занимава от няколко дни моя изтерзан направо от какви ли не житейски изпитания дух. Ето за какво всъщност исках да ви разкажа. Когато съм се изказвал на видео или по телевизията сигурно сте забелязали, че на дясната ръка имам, освен един... "масонски пръстен" (то нищо масонско няма в него де, но така го определи един таваришч в едно телевизионно студио преди време, за да представи и мен, както е модерно напоследък, за "проклет соросоид" и пр.), та значи на ръката ми освен че имаше такъв един златен пръстен имаше също така и една златна верижка; нищо чудно да сте забелязали тия неща, пък дори е възможно и да сте се запитали защо ли човек като мен е сложил на ръката си тия "предмети на разкоша", особено при положение, че те са привлекателни главно за хората от по-ниски култури, а не за индивиди, имащи някакви интелектуални или духовни претенции като мен. Аз досега по този въпрос не съм казвал нищичко, но ето, сега дойде момент нещичко да кажа – щото, представяте ли си, тия дни стана така, че си... загубих златната верижка на ръката, вече съм без нея, не зная къде и как е паднала, но е факт, че вече я нямам, ръката ми е празна.

21 И при това най-неприятното е, че тези малки "бижута", да ги наречем така, ги носех не като знак за "богатство" (знаете, за мен истинските богатства са от съвсем друго естество, към които златото няма отношение), а те за мен имаха просто една сантиментална стойност – защото тази златна верижка за ръка я имах от много отдавна, купил съм я навремето в Санкт Петербург, именно по времето, когато съвсем млад бях там студент по философия. (Един път, като си занесох едни "дънки за продан" реших част от печалбата от тях – те, пустите дънки, тогава бяха страшно скъпи в Русия, младите се чудят, но това беше една от прелестите на комунистическата закрита икономика! – та един път, в момент на "размекване" спрямо господстващия в онова време материализъм, минавайки покрай магазин за злато влязох и си купих тази верижка.) Тогава, в Русия, почти не съм я носил тази верижка, даже като се върнах на първата ваканция у нас, спомням си, си я оставих тук, в България, щото в онова време беше и опасно да се носи злато по улиците, пък и на границите имаше неудобства, човек трябваше на митницата да декларира тия джунджурии и пр. Та мисълта ми е, че в ония години почти не съм я и носил, а като се върнах в България, вече като учител, като асистент по философия и пр. пак почти не я носех, само в най-редки случай съм се "изфуквал" с нея. Аз към тия неща нямам никакво влечение, даже в един момент въпросната верижка започнах да я разглеждам като... средство за спасение в най-тежките времена на ония кризи, които комунистите ни устройваха през прословутия преход, пазех я, другояче казано, "за черни дни", е, оказа се, че я опазих във всичките години на най-страшни ужасии, е, най-накрая било писано да я загубя, майната й! Но най-интересното е, че като я носех в последните години на ръка (съвсем случайно я сложих и просто бях забравил за нея, така стана, че поне 10 години не я бях махал от ръката си!) тя отвреме-навреме ми напомняше, че като дойдат въпросните "черни дни", имам все пак нещичко за минимално спасение, е, това ми даваше известно спокойствие. Спомням си, че, примерно, откакто имах възможност да пообиколя Европата, тия златни нещица ги носех в себе си, в случай че закъсам някъде, даже съм ги носил да ги продавам в бижутерски магазин в Германия, там ги оцениха някъде за 500-600 евро и аз се чувствах горд, че ако се наложи, тия пари могат да ми послужат да се върна до България, да се спася и пр. Е, и там не ги продадох, а пък като започнах да издавам сп. ИДЕИ предимно със скромни пари от заплатата си (малцина приятели също като мен отделяха от залъка си за да помагат да го издаваме), в найтежки моменти, когато съм закъсвал яката покрай списанието, ми е хрумвала мисълта да ида да продам поне верижката и с полу-

22 надеждата да я намеря е все още жива. То чените пари да издам поне един брой на когато човек търси нещо, знаете, не го насписанието. Някак обаче оцелях цели шест мира, а пък после сякаш само се показва години, е, накрая, знаете, една усърдна загубеното, е, не се показа до този момент, администраторка ми намери цаката да ме но аз продължавам да се надявам. Даже, уволни от работата и ето, вече пет месеца излишно е да казвам, че по всичките ми аз преживявам някак от обезщетението за маршрути, по които се разхождам обикновебезработица, от него даже се изхитрих да но, тук из квартала, проверих найзаделям пари да продължавам да издавам внимателно, огледах всяка тревичка, ясно е, и списанието; нещо повече, дръзнах да не намерих, разбира се, нищичко, ала като предприема авантюрата да почна да издасе разхождам, забелязвам, че още оглежвам и друго списание, списание за образоЗАБЕЛЕЖКА: На мен този филм ми прозвудам дали няма да проблесне отнякъде сред вание, имам предвид сп. HUMANUS; тия ча покъртително, тия дни ще пиша за това тревата моята така скъпа златна верижка. Е, дни ще излезе от печат, в хартиен вариант, непременно. Във филма също се води тя дано е зарадвала, вярвам, някой наистии втората му книжка. съдебен процес, родствен на този, какъвто на нуждаещ се, а не някакъв тарикатЕ, разбира се, разорих се тотално аз сега водя по повод на уволнението ми от късметлия, който да я изпие в кръчмата, но и кардинално (особено като вземете предПГЕЕ-Пловдив. От едната страна са обракакто и да е, да прави каквото иска с гривнавид и това, че в момента водя и две съдебзователни чиновници, инспектори, изпълнита, с парите ми. А пък това, че ми се случи ни дела срещу въпросната администраторка телна директорка, благоговееща спрямо такава една преживелица точно в този мой и плащам луди за моите възможности пари догмите на системата и пр., а от другата период, когато сякаш съм най-закъсал физа двама адвокати!) и вече наистина дойдострана съм аз, учител, защищаващ правото нансово, пак е някакъв знак на битието, ха тъй дълго чаканите "прекалено черни си да има свой оригинален преподавателски който се опитвам да изтълкувам правилно; дни", в които си заслужава човек, за да подход, неотделим от свободата, мои свино какво до този момент успях да разбера в оцелее, да си продаде и въпросното злато. детели са либерално настроен бивш директази посока, позволете ми да го утая сегаИ аз вече бях твърдо решил да сторя това, с тор на същото това училище, мои бивши засега в тайна, и то само щото, признавам парите да доплатя на адвокатите си, да ученици, които смятат, че моите часове по си, съвсем ми омръзна да пиша този текст: издам ето тази последна книжка на ИДЕИ и философия са ги обогатили като личности, ето, отказвам се, стига, спирам! да закърпя някак положението около коледдруги учители, които смятат, че да си добър Хубав ден ви желая! Пазете си ните и новогодишни празници. Да, ама не, учител съвсем не е задължително да си "кон най-скъпото, старайте се да не го загубите дето казваше оня известния журналист, на с капаци", моят адвокат е човек, който успя него, и не страдайте като мен прекалено за когото в момента името му ми изхвръкна от да навлезе с същината на проблема и е загубата на неща, които човечеството едиглавата, тюх да не се види, не се сещам за подготвил бляскава защита и пр. нодушно смята за "най-скъпи", докато те името му, да, пардон, Бочаров се казваше Но има и разлики: тук, в моя съдеедва ли са такива. Лесно е да се каже, но той, та значи точно в дните преди да отида бен процес, няма никакъв обществен отзвук, трудно е да се направи, аз не че толкова да продам златната си верижка, аз имах медиите мълчат, всичко е потънало в гробсъм страдал за златната си верижка де, ама глупостта да я загубя, ей-така, скъсала се е но мълчание, но причината за това е ясна, у такава е думата. Чао и бъдете здрави! и е паднала някъде на улицата, зарадвала е нас няма широко обществено настроение в някой завалия или завалийка, както и да е, подкрепа на промените в образованието. тя може да е била по-закъсала и от мен (ако ВСЕ ПАК ГЛЕДАЙТЕ ФИЛМА "СЪМЪРЗащо е така е отделна тема. По която много това изобщо е възможно да си го представи ХИЛ", МОЖЕ ПЪК НЕЩИЧКО ДА СЕ ПРОсъм писал. Основното е, че у нас свободата човек, но както и да е!) Та такива работи се БУДИ У ВАС, ЗНАЕ ЛИ СЕ? по принцип не е нещо желано от мнозинстслучиха тия дни, покрай всичко друго, имах вото, у нас свободата е нещо непознато - за и тия проблеми: признавам си, много се неделя, 7 декември 2014 г. същото това мнозинство. Но спирам дотук. ядосах, щото преди време въпросната веВие затова и не сте гледали този филм още, рижка пак се беше скъсала, аз ходих на сигурно и вие имате "едно наум" срещу златар, той я залепи и ми каза, че е рискова, свободата, признайте си че ви е страх от че се била протъркала и на други места, че нея, че не сте склонни да й се доверите трябвало било да взема мерки, ала аз съм безпределно и пр., нали познах? Но все пак си такъв, отлагах, отлагах, ето, накрая си гледайте филма, може пък нещичко да се загубих верижката. Няма смисъл да ви пробуди у вас, знае ли се? казвам колко тежко понесе тая загуба горката ми съпруга и колко килограма едра сол СЪДЪРЖАНИЕТО НА НОВАТА КНИЖКА успя да скълца на главата ми, това е съвсем НА СПИСАНИЕ ИДЕИ отделна тема. Много интересно е и това как аз от неделя, 7 декември 2014 г. няколко дена ходя в къщи "като обран евреА вие гледахте ли филма "Съмърин", оказва се, не само евреите се впечатхил"? Как е възможно все още да не сте СЪДЪРЖАНИЕ: ляват така силно от такъв род загуби, ето, гледали този забележителен филм? Засрааз обикалям дома си и ден след ден промете се поне малко – как е възможно да ЧИТАТЕЛСКИ И РЕДАКТОРСКИ ВЪЛНЕдължавам да търся проклетата верижка, да проявавате такава безотговорност?! НИЯ не е паднала някъде в къщи, щото, статис"... Свободата и ученето вървят тически погледнато, понеже по-голямата ръка за ръка в "Съмърхил". Учениците го Философията по същината си начаст от времето си прекарвам в къщи, лоопределят като най-щастливото училище истина е нещо като рицарство на духа гично е да е паднала в къщи; не, не можах в света..." Един превъзходен и много актуада я намеря и едва ли ще я намеря, ала Непременно гледайте този филм. лен казус, поставен от философа Мамаркакво нещо е човешката психика, още проЩе ви го припомням докато не го гледате! дашвили дължавам да се заглеждам, да се ровя къде Ето, възползвайте се: ли не. Разбира се, глупава е тая работа, но

Философията е публично съзнание, съзнание, което не може да не бъде изказано, съзнание на глас

Спорът със защитника на псевдонаучната, некадърна и импотентна доцентска "философия" доби вече гротескови форми ИЗ СЪКРОВИЩНИЦАТА НА ДУХА Законът на инаконемислието Мераб Мамардашвили (ОЩЕ >>>)

23 твено и само до ролята на руски троянски кон в Европа: БОЙТЕ СЕ ОТ ЗАДУНАЙЦИТЕ, КОГАТО ВИ НОСЯТ ДАРОВЕ! НАШЕНСКАТА ЛУДНИЦА В ОБРАЗОВАНИЕТО: ТАЛАНТЛИВИТЕ ДЕЦА ХАСАН И ИБРАХИМ ТОРМОЗЕНИ В УЧИЛИЩЕ ОТ УЧИТЕЛИТЕ СИ! понеделник, 8 декември 2014 г.

БОЙТЕ СЕ ОТ ЗАДУНАЙЦИТЕ ДОРИ КОГАТО ВИ НОСЯТ ДАРОВЕ! понеделник, 8 декември 2014 г.

Близнаците Хасан и Ибрахим със сестрите си – близначките Нермин и Мерлин

Предстои раждането на сп.

HUMANUS – списание за съвременно образование и възпитание, за насърчаване на духовното и личностното израстване на младия човек Писмо от колега от "съвсем изгнилата" вече Дания Новият брой – 2/17-ти, год. 2014 г., 6-та от създаването му – на списание ИДЕИ замина за печатницата Дали за широкия кръг от хора не трябва да възникне едно съвсем популярно философско списание? Дали пък вече не се е родило онова ново поколение с ново съзнание и с нови ценности, което ще промени България – знам ли дали вече не се е родило?! Писмо до моя украински приятел, професора по философия от Киев Константин Райда Ако го нямаше социализмът, съдбата ни щеше да се изпълни още побляскаво даже! ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ЕПИЧНАТА ПОЛЕМИКА С МНОГОУЧЕНИЯ ДОКТОРАНТ УЗУНОВ Отговор на писмото на тъй многоучения докторант Узунов, който въздигна нашата полемика около сп. ИДЕИ на недостижими висини Имат ли българите изобщо нужда от философия, сиреч, от идеи, от ценности, от морал, от мислене? Какво да правя, обичам свободата, обичам и истината, това са си мои лични мании – срещу тях "лекарство" няма!

Из: “Южен поток” бил дар (от задунайците), Автор: ИВО ИНДЖЕВ ... Друга българска традиция, приложима към създалата се ситуация, е така нареченото положение „Ела, мечко, изяж ме!”. Т.е. сами да си търсим боя. Това правят вече няколко дни нашите държавни началници и пропутинската пропаганда, които поддържат жива надеждата в публиката, че „Южен поток” ще възкръсне, ще стане и чудодейно ще проходи въпреки…Путин. Обаче днес и от Москва ги сиктирдосаха да не си правят илюзии. Решението за спиране на строителството на “Южен поток” е окончателно, заяви руският министър на енергетиката Александър Новак, цитиран от ТАСС. Сега на мястото на дупката (в морето), наречена „Южен поток”, започва да се лее бетонната плоча на обичайната пропаганда със задна дата. За целта посланик Исаков описа днес отплувалия в небитието труп на проекта като „подарък”, който ние тук сме пропуснали да изконсумираме – защото не сме показали зъби, по неговите думи. Преди да му целунем ръка с разкаяние, че изпускаме да ни отнесе руския транзитен потоп, че няма да ни разкопават морския бряг и цяла Северна България надлъж за оня що подкупва, че няма да ни снабдяват с цели полкове руски охранители и цивилни руски специалисти по дълбока оран на българска територия, не е лошо да си спомним златното правило, благодарение на което България все пак е оцеляла въпреки многобройните опити на Русия и СССР да ни закрият и да ни наведат единс-

Бащата на Хасан и Ибрахим: Осакатиха ми децата! Много ме боли! Гонеха близнаците като диви зайци от училище, заключваха вратите, сменяха патроните, бравите, после изгониха и каките им – които бяха пълни отличнички Дениз Игнатов е гордият баща на близнаците Хасан и Ибрахим, които заедно с малката Крисия завоюваха престижното второ място на международния конкурс „Евровизия”. Освен тях, двамата със съпругата му Себиле имат и момичета-близначки – Нермин и Мерлин. Шестчленното семейство живее от близо две години в Шумен, след като разпродава всичко в името на подоброто бъдеще и идват в града от малкото делиорманско градче Каолиново. Бах, Рахманинов, Моцарт, Панчо Владигеров, са само част от класиците, чиито произведения 10-годишните Хасан и Ибрахим претворяват на пиано. Талантът им смайва и професионални музиканти. Децата имат зад гърба си десетки национални и международни награди от различни конкурси, забелязани са и от фондация „Димитър Бербатов”. Баща им Дениз Игнатов пръв открива таланта на децата си, като „случайно” оставя на видно място детско акордеонче, когато двамата били на 5 години. Малчуганите проявили огромен интерес към инструмента и се оказали много ритмични. Каките на Ибрахим и Хасан – Нермин и Мерлин, също се оказали много музикални. Обожавали народните песни и също участвали във фестивали и конкурси. (ОЩЕ – в блога) КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Горният текст ми беше препоръчан да го прочета от моя

адвокат г-н Феодор Иливанов, който работи по съдебното дело, с което искам да бъде отменена заповедта на за моето уволнение от ПГЕЕ-Пловдив; та той ми препоръчва снощи този текст с думите: "На вниманието на г-н Ангел Грънчаров. Чети и размишлявай!"; прочетох потресен цялата тази история и му отвърнах ето как: Мерси! Прочетох интервюто. Страшна работа! Нямам думи! Същинска лудница е българското образование – но защо да обиждаме лудниците, моля ви се?! Престъпна и изцяло аморална образователна система, чиито джелати без да им трепне окото са способни да съсипват личностите, талантите и бъдещето на младите – и то в масови мащаби! Докога ще търпим тия страшни издевателства?! МОГА ЛИ ДА СЕ ОТКАЖА ОТ СВОЯТА ЛИЧНОСТ, ЗАСЛУЖАВА ЛИ СИ ТАКАВА ЕДНА ЖЕРТВА – И В ИМЕТО НА КАКВО ЩЕ БЪДЕ ПРИНЕСЕНА ТАЗИ МОЯ СВИДНА ЖЕРТВА? понеделник, 8 декември 2014 г.

Моят адвокат по най-важното съдебно дяло, което сега водя, именно за отмяна на заповедта за моето уволнение от ПГЕЕ-Пловдив, именно г-н Феодор Иливанов ми е писал снощи имейл, поставяйки проблема дали пък не е време да замълча в блога си по въпросното дяло, щото ако продължа да пиша, както я карах досега, има вероятност сам да причиня с необмислено поведение или с някакъв фал загуба на толкова важния за мен съдебен процес; аз лично до този момент, признавам си, доста се колебаех по въпроса, но тази сутрин сякаш в съзнанието ми изкристализира същината на целия проблем; ето, дръзвам да споделя какво открих с вас, верните читатели на блога си; много държа на вашето мнение и преценка, моля, помогнете ми, кажете ми как ви звучи това, което пиша подолу, прав ли съм или бъркам, дали пък не осъзнавам нещо фатално важно; моля, помогнете ми да взема твърдо решение по казуса; та ето какво отвърнах тази сутрин на адвокат Иливанов:

Здравей, уважаеми г-н Иливанов, Благодаря ти, прочетох интервюто на бащата на Хасан и Ибрахим и съм потресен! Писах ти на твоята страница по тоя въпрос, препубликувах интервюто в блога си и ще го туря в следващата книжка на сп. HUMANUS – за да бъде увековечено, щото на хартия всичко остава вечно, а в интернет всичко само за миг може да пропадне завинаги. По въпроса за това дали трябва да се мълчи около делото с оглед да не навредим с нещо на неговия ход и изход, искам да ти кажа нещо принципно, ти, вярвам, го разбираш сам и прекрасно, но все пак аз да си го кажа. Ако работата за мен се свеждаше само до това да спечеля съдебното дяло, да се върна на работа и да доживея криво-ляво до пенсия, аз, разбира се, щях да си мълча най-упорито и старателно. Ако работата за мен се свеждаше до това да доживуркам някак до пенсия, пък майната му на българското образование (и също така майната й на българската младеж, майната им на българските деца, майната им също така и на техните родители и на учителите като цяло, на целия български народ майната му и пр.!), та значи ако аз лично разсъждавах така, то тогава мен, разбира се, изобщо никога нямаше и да ме уволнят, напротив, щях да си живуркам превъзходно, нещо повече, щях да бъда и най-приближения, най-доверения човек на директорката, която ме уволни всъщност не за друго, а защото никога, слава Богу, не съм бил (и не мога да бъда) какъвто ти казах току-що. Да, уволни ме таман за това, че не съм бил такъв презрян мижитурко, дето има една грижа: да доживурка до пенсия, до шия потънал в ужасно смърдящото, но иначе уютно и така приветливо димящо блато на прогнилата ни отвсякъде образователна система. (Тя, знаеш, ме уволни за това, щото дръзнах в толкова покварената система да бъда личност, ето този е моят грях, заради който бях наказан така сурово!) Да... ама не: Ангел Грънчаров принадлежи на съвършено друг човешки тип, както искаме можем да ги определяме тия странни хора, примерно можем да ги определяме като "луди" (мен като точно такъв ме и определиха доброжелателите ми де, знайно е, че точно така ме определиха), като "чешити", като "идиоти", като "безумци" и както искаме още можем да ги определяме. И понеже такава ми е съдбата, именно да съм от съвършено друга "кръвна група", от съвършено друг човешки и личностен тип, ето, аз се държах до този момент по съвършено друг начин, не се протягах блажено в гнусно смърдящото и излъчващо отровни изпарения образователно блато, знаеш добре как се държах; е, "спечелих" това, което трябваше да "спечеля": издействах си уволнението. Също спечелих и нещо друго, което из наште географски ширини изобщо не се цени, но за мен има значение:

24 съхраних си, въпреки преживяното, достойнството, честта, личността си съхраних. А за мен това е най-важното. И ето, възниква въпросът: как е разумно да се държа сега, в ето тази така и така сложила се интересна ситуация: текат две съдебни дела, трябва ли аз да изневеря на самия себе си, трябва ли да млъкна, прагматично и тихичко да си промълча, с оглед с моите публикации "да не дърпам дявола за опашката", да не дразня никого, с оглед да спечеля тия съдебни дела и да се върна в същото онова така приветливо димящо и топло блато, от което бях изгонен, изритан, изхвърлен, и то съвсем опозорен, обявен за "некадърник", за "народен враг", за "негодник", за "злодей", за "мизантроп" и за какъв ли не още? Другояче казано, въпросът е: мога ли да се откажа от своята личност, заслужава ли си такава една жертва – и в името на какво ще бъде принесена тази моя свидна жертва? Щото, какво да говорим, за мен най-свидното все пак е личността ми, това ми е и единственото богатство, аз друго богатство всъщност и съвсем нямам. Ти добре знаеш какъв ще е моят отговор в така и така сложилия се контекст: ако имах една-единствена цел, именно да се върна в образователната система, откъдето бях изритан, щото нейните цербери, волю-неволю, ме превърнаха в нещо като неин отявлен "дисидент", ако целта ми беше толкова пошла, именно да доживуркам в противната човеконенавистническа система, то аз, разбира се, щях преспокойно да си мълча, с оглед да не навредя на хода и най-вече на изхода на съдебните ми дела. Но аз, бидейки Ангел Грънчаров, бидейки личността, която се свързва с това име, да стана на моите години такъв кротичък конформист, да се откажа от личността си и по този начин сам да плюя връз делото на целия ми живот, моля ти се, такава голяма жертва от мен недей да очакваш! Това не ми е по силите, братко, убеден съм, че ме разбираш прекрасно! Не съм титан, че да мога да се променя така кардинално, не съм способен на тоя непосилен за мен нравствен компромис! Сам знаеш, че моята цел винаги е била съвършено друга, вдъхновявала ме е съвършено друга идея: да спомогна с нещичко за промяната в българското образование, то да бъде очовечено, освободено, демократизирано, либерализирано, реформирано из основи и пр. За това нещо съм работил винаги, е, не ми е по силите да се променям точно сега, в найрешаващия момент да изневеря на делото на целия си живот, имам предвид не съдебното дяло (аз май затуй наричам съдебното си дело "дяло", за да го различавам, да го разграничавам от другото, от истинското дело на живота си, делото за промяна в българското образование, едва сега осъзнавам това, малее, колко е просто, а ето, едва сега го осъзнах!), а имам предвид другото, истинското дело, делото на живо-

вездесъщата система! Не, те няма да проята ми, казах вече кое е то. Толкоз. Нещата вят такова великодушие, просто щото това вярвам се изясниха. нещо тям пък не е по силите, разбираш ли Та значи аз ще продължа да бъда сега възела, който се образува?! И за разпсебе си дори и с риска лично на себе си да литането на този възел се иска меч, който навредя, примерно, да загубя съдебното си да го разсече, щот не може да бъде развърдяло, и едното, пък и, възможно е, и другозан: иска се... "гордиев меч", който да разсето, щот водя, знаеш, цели две съдебни че "дамоклевия възел", както веднъж от дела. Може и нека да ме смята човечествоекрана на телевизора каза умникът Бареков, то за пълен идиот, но аз съм убеден, че в когото признателните малоумници го пратитази ситуация е напълно допустимо човек ха за награда в Брюксел, та там да ни излада пожертва личното заради онова, което га; ето, сега ми се удаде сгоден случай да има един по-голям най-вече човешки, но цитирам този нашенски щастливец на съдсъщо и общностен, бих казал дори гражданбата, който в някакъв смисъл е мой нравстски смисъл. Аз съм философ и за мен това вен антипод. нещо, именно смисълът на цялата работа, Това исках да ти кажа. Тъй че, спое водещото, не интересът, особено пък ред мен е достойно да си остана същия и да чисто прагматичния, материалния, паричния не проявявам малодушие, то няма да ми пък да не говорим. А според мен това съпомогне, а само ще заслужа да бъда прездебно дяло, колкото и да се стараят да не рян ако капитулирам. И с основание ще му обръщат внимание в нашата занимавабъда презрян. Аз не ща точно това да ме ща се с всичко друго, но не с истински и сполети. Човек за едната чест следва да съдбовно важното общност, може да живее, нали така? Ако чест нямаш, нищо изиграе голяма роля тъкмо в тази посока, нямаш, то в Библията е казано друго, именименно да се разбере от повече хора, че но ако любов нямам нищо не съм, аз пък абсурдите на административната образоваси позволявам тук да го префразирам, щото телна система у нас вече са нетърпими щом оня, който чест няма, той и за любовта не е водят до репресиите, издевателствата и достоен; тъй ми се чини на мене, не зная ексцесиите, които се стовариха върху моята дали съм прав. То хора всякакви, човек на толкова патила и препатила глава. Да, всички не може да угоди... моята глава много е патила, ала не ще да... Позволявам си в светлината на то"поумнява", няма как да се прекърша и да ку-що казаното да ти честитя празника, стана друг, кротичък, смирен, послушен, с който днес, както ми писа, празнуваш – като оглед, видите ли, да доживуркам, като друми писа "Днес ще празнуваме с жена ми 42 гите, до пенсийка, пазейки уютното си място години мир и любов". Щом мир и любов сте в димящото от толкова отрови блато на имали толкова години, всичко сте имали – и българската образователна система. Та с ненапразно сте живели! Поклон за което ви оглед на тази моя върховна цел, именно сторвам, заслужили сте го! Това нещо, постигане на същностна промяна в обрадуховната връзка, наречена любов, е истинзованието аз, дано не ти звучи прекалено ски важното, на което следва да залагаме, патетично, съм готов да се пожертвам още щото то има отношение към вечността; веднъж, нека да загубя тия съдебни дела, всичко друго е вятър, сенки, бързопреходна майната им, ако така трябва, важното е мъгла; това обаче остава завинаги и ни обаче да направя онова, което съм длъжен, показва, че наистина сме били достойни за та промяна в образованието все пак да този прескъп дар – животът! Честито, дунастъпи; убеден съм, че жертвата ми няма ховни ми приятелю, живял си и продължада бъде напразна. Е, ако се наложи, ще ваш да живееш подобаващо и достойно! (И трябва да умра от безработица, от глад, от то въпреки че си... адвокат, което направо е болести, от материална мизерия, то систестрахотно постижение! Извинявай, ще ми мата толкова личности е убила, та мен ли позволиш да се пошегувам малко, ще проточно ще пожали?! С какво съм заслужил, та щаваш, но си го позволявам, зер, аз си точно мен системата да пожали?! Тя каквопадам на моменти по майтапите, вярвам, че то можа ми взе вече, здравето например, е, няма да ми се обидиш за такава една дресамо едно нещо не можа да ми вземе, болия!) именно достойнството на личността, бъди уверен, аз сам няма да й поднеса този преС уважение: Ангел Грънчаров калено скъп за мен дар, тая от мен не очаквай да стане. Не мога на моите години тепърва да ставам малодушен мерзавец, MONTREUX – МАЛКОТО КЪСЧЕ ОТ РАЯ, това наистина съвсем не ми е по силите. СЪБЛАЗНИЛО ТОЛКОВА МНОГО ХОРА Пък ако и капитулирам ето в този момент, ако се откажа от манталитета си на понеделник, 8 декември 2014 г. борец, не бива да се надяваме, че с тая моя съвсем закъсняла капитулация ще успея да MONTREUX – Част 2 омилостивя церберите на системата и че те не само ще престанат да ме ръфат повече, Това автентично малко късче от но дори и ще се смилят и отново да ме рая е съблазнило доста хора. Бях го виждавземат под крилото си, там, в блатото на

25 ла някога, за малко и пътьом. Повече спомени и то лоши имам от непрекъснато повреждащата се кола, която мъжът ми оправяше сам. Чудех се как ще се изкачим в Алпите с тая трошка, но тогавашните визи определяха граничния пункт, през който да минаваме. Определиха ни да минем през Швейцария за да отидем във Франция. Спряхме за малко в Женева и Монтрьо, защото визата за Швейцария беше транзитна, не знаехме дали имаме право да останем повече от 24 часа за да разглеждаме. Чаках покрай пътя да тръгне колата и разглеждах луксозните къщи около езерото Леман, най-голямото в Европа.

Брегът беше полегат, с грижливо поддържани лозя. Опитах киселите дребни зърна – без вид и вкус, не стават за ядене. По-късно разбрах, че това е специален сорт вино – национално богатство под закрилата на Юнеско. Та това беше останало в паметта ми – големият шадраван на езерото при Женева, изрядната чистота, безплатните регионални вестници, лозята, швейцарците, които говореха общо взето правилен френски, с изключение на цифрите над 70, които бяха променили така, че да станат по-лесни и да не се образуват от 2 или 3 думи. Късно надвечер запълзяхме към Алпите – бавно, за да не се повреди отново колата – виждаха се светлини на градове високо над нас, сякаш в рая и ниско долу под нас, като в дупка от ада. Такива страховити разлики в надморските височини те карат да изтръпваш и да се покланяш пред величието на тези зъбати гранитни великани. Лично на мен първата среща с Алпийските гледки в късната нощ ми се видяха страшни, плашеха ме, губех представа за небе и земя. Това беше преди повече от 25 години. После пресичах Швейцария отново, без да спирам за друго освен за храна от магазините. И ето сега имах възможността да отида във Романската част на Швейцария за да разглеждам, на първо място природните забележителности и на второ – културните. Чудех се дали ще ме развълнува френската част на Швейцария. За първи път тук, в Цюрих, който е в немскоговорящата част, чух някой, който да ми каже че френската част е по-добрата – един симпатичен млад българин, обиколил за десетина години северните страни и Германия, ми каза категорично: „Там, на юг, е много, мно-

стратегически разположен, проспериращ от го по-красиво!“. Разбира се, Чарли Чаплин търговия. По-късно туризмът измества нямаше да избере Вевей за да прекара там търговията и доминира в началото на 19-ти 25 години от живота си. Фреди Меркюри от век. Първите си посетители туристи Монтгрупата Куин нямаше да избере да живее в рьо привлича до голяма степен благодареМонтрьо и да обезсмърти езерото Леман и ние на литературни творби – „Новата Елоивисоките върхове на Грамон на обложката за“ на Жан-Жак Русо и „Затворникът от на албума си Made in Heaven. Игор СтраШийон“ на Байрон. Европейските, най-вече вински е възпял тук пролетта. Певецът английските благородници са очаровани от Prince е изразил любовта си към красивите описанието на замъка и неговите околности. стъпаловидни тераси на лозята в Лаво в Тук намират спокойствието на един съвсем песен, която носи това име. Как да си обясразличен начин на живот. ним влечението към тези места на ХемингуПървите големи хотели, железнией, Набоков, австрийската кралица Сиси и ците привличат заедно с красивите пейзажи, толкова други? мекия климат и чудесното качество на жиВероятно доброто влияние на мевот. Много известни личности се втурват кия климат, едновременно с това незаплащкъм града за престой, а някои остават да ващите върхове, залезите като от платно на живеят тук. Освен цитираните вече Фреди художник… Меркюри и Чарли Чаплин, да спомена и Да, аз видях това и то силно ми Виктор Юго, Гюстав Ефел – инженера, въздейства. Пейзажите бяха различни – Набоков – изгнаник след Революцията в пасторални картини с крави и овце, селца с Русия, заедно с политически и религиозно по-скромни къщи, храсти покрай пътя. В преследвани хора. Старинния град Вевей е северната част всичко е тучна зелена подсизпъстрен с исторически паметници и мутригана ливада, няма нито едно храстче – зеи. Алпийски рогове и фанфари огласят освен посадените в дворовете на къщите. цветните щандове на местните производиТук беше живописно и китно, тропическата тели, занаятчии, фолклорни празници. Горастителност се редуваше с кедри, дървета лямата фирма Нестле е избрала това място гинко билоба, златно-жълти брези, предсза своята администрация. рочно цъфнали храсти и дървета, борове и Ние хващаме на гарата в Монтрьо ели. По улиците хризантемите бяха свежи влакче – за първи път съм на зъбчата жетака че пролет, есен и зима съжителствувалезница по не лесен терен. От палмите на ха и придаваха особен чар на брега на Монтрьо се изкачваме на връх на около езерото Леман. Чарли Чаплин, Фреди Мер2050 метра в коледното селце КО. Мармоти, кюри, Принц, Стравински бяха намерили лама, кози, монголски юрти, къщата на дядо вдъхновение тук. А аз? Коледа, ръчно приспособени тигани, капачОставих се на потока от хора, върки, консервни кутии и какво ли не още изкувях дълго натам, накъдето отиваха те и бях шават всеки да изсвири поне тоновата впечатлена. Каква хубава идея на монасите стълбица. Великолепно, спокойно, приказно, още в 12-ти век – да разкопаят тези тераси иска ти се да останеш завинаги там. по стръмните хълмове с наклон от 15 до 100 Долу в Монтрьо светват хиляди процента за да отглеждат лозя. Една след светлини. От височината на виенско колело, друга издигали каменни стени на около 40 на което всяка кабина носи името на еврокм по дължината на Леман, обхващащи пейски град: гледката е замайваща! Защо ли петнайсетина селца – за да оформят тераси София не е изписана на нито една кабинка? с цел да подравнят и укрепят терена. И ето Ами да, защото… същите тези тераси днес са световно признати заради красотата си и превъзходното Написа: Мария Василева вино, селцата остават днес непокътнати за да показват по блестящ начин че еволюция и развитие в продължение на хиляда години ОЩЕ СНИМКИ е имало благодарение на уравновесеното взаимодействие между жителите на областПРИНИЗЯВАНЕТО НА ЕДИН ДЕМОКРАТ та Лаво и обкръжаващата ги среда. От 2007 ДО НИВОТО НА СИЛНИТЕ ОТ МНОЗИНСгодина те са Световно наследство под закТВОТО БЪЛГАРИ НЕ ПРАВИ БЪЛГАРИЯ рилата на Юнеско. ПО-СИЛНА Днес същото това място може да се разгледа по всякакъв начин – пешком, с понеделник, 8 декември 2014 г. велосипед, на кораб. По същото онова време савойски графове царуват в емблеИз: Има ли задна скорост линейката на матичния замък Шийон. Средновековният Москов?, Автор: ИВО ИНДЖЕВ символ на областта е естествено протежиран – върху скалист остров, в необикновеНе очаквам здравният министър ния кадър на езерото и величествени плаПетър Москов да признае наличието на нини, с две лица - крепост и резиденция на извънредни болкопричиняващи дози расипринцове. Един от тях – Тома I – решава да зъм в българското общество, следвайки създаде новия град на Шийон – и ето името примера на американския президент Обама на сегашния Вилньов на брега на езерото –

26 с неговата констатация за неизлекувания расизъм в САЩ.

В края на краищата това е България, толерантната държава, горда като Стара планина пред чужденците, че е спасила своите евреи, но заразена с омраза (включително без лични причини) към циганите до степен на пандемия. За разлика от Америка или където и да било другаде на запад, бели демонстранти в защита на хората с по-тъмна кожа тук няма или ако има, то те са подложени на присмех, нападки, обиди и биват заплашвани дори... ... Ето защо с истинско съжаление трябва да констатирам, че с изявлението си министър Москов се прояви като „типичен българин” в лошия смисъл на думата, вместо да удържи позицията на едно малцинство, което е готово да отстоява принципи за сметка на популярността чрез евтини дивиденти. Не казвам, че изявлението д-р Москов е преднамерено в търсено на такъв ефект, но и неговата спонтанност не прави раната по-малко кървяща. Да заплашиш от министерската амбразура ромите, че няма да ги лекуваш, защото ти бият лекарите, не е трудно – особено като се знае, подобен картечен откос ще предизвика подкрепа, ако не и възторг в гилдията, и в по-голямата част от обществото. Колективно обвинените, заплашени с колективно наказание, са толкова ниско и долу, че още един ритник по намиращия се в калта едва ли ще ги впечатли. Много по-трудно е да сриташ белокожите братя и сестри с белите якички, които трупат пари чрез изнудване със скалпел в ръка. „Нима не си готов да платиш за здравето на своя близък?”, чух да казва веднъж един белокож в бяла престилка. По какво този начин на мислене се различава от въпроса на пътния полицай „К’во праим сега?”? И в двата случая е заложен животът на хората срещу едни пари, хипотетично при катаджията на пътя, а на операционната маса – доста буквално. Позволявам си да мисля, че принизяването на един демократ до нивото на силните от мнозинството българи не прави България по-силна, а напротив. Защитата на по-слабите, особено за един лекар и администратор, назначен да управлява здравеопазването, изисква силата да се изправиш срещу предразсъдъците на собствения ти етнос, социален пиедестал, цвят на кожата и срещу коалиционните партньо-

ри във властта, на които повече им отива да заплашват циганите... ДОБАВКА ПО СЪЩАТА ТЕМА: Министър Петър Москов каза, че ако в някоя махала има нападения над екипа на Бърза помощ, хората в тази махала ще бъдат лишени от основно право – правото на спешна медицинска помощ. Значи, ако във вашите махали/квартали цигани или българи нападнат екип на Бърза помощ, а вие или детето ви имате нужда от животоспасяваща помощ, здравният министър е в правото си да ви отказва правото на спешна помощ? Така ли? Няма нужда да ми отговаряте. Отговорете пред себе си. Това ли е идеята ви за справедливост: колективното наказание? Ами щом е така, тогава дайте да започваме с погромите. То това е следващата стъпка от колективните наказания. Казано е: "С какъвто аршин мериш, с такъв ще ти се отмери!". Написа: Daniela Gortcheva ЕТО КАК МИСЛЯТ И КАКВО ГОВОРЯТ ПОТОМЦИТЕ НА УБИТИТЕ В ЛУШИН (1944 Г.) вторник, 9 декември 2014 г. След 9.IX.1944 г. в местността Лушин край Добринище възниква масов гроб. В нощта на 5 срещу 6 октомври 1944 г. 39 видни граждани търговци, представители на интелигенцията, църквата и ВМРО са зверски избити от комунистите. Лобното място на убитите става местн. Лушин, до някогашната землянка на възвеличавания "първи български партизанин" Иван Козарев, всъщност крадец, принуден да избере шумкарството, за да избяга от съда.

27 При големия пожар в Банско в 1936 г. отец НИМА Е ВЪЗМОЖНО ЧАК ТАКОВА ПАДЕДивизиев успява да спаси църквата, като я НИЕ, НИМА НАШИТЕ УПРАВЛЯВАЩИ покрива с мокри черги. Две години по-късно НЯМАТ ПОНЕ КАПЧИЦА ЧУВСТВО ЗА е назначен за архиерейски наместник в НАЦИОНАЛНО ДОСТОЙНСТВО?! Разлог от Неврокопския митрополит Борис. Тук заварва новострояща се черква и под вторник, 9 декември 2014 г. негово ръководство храмът е завършен много бързо. След бомбардировките, в Абе, наистина ли наште управляРазлог са евакуирани много софиянци, ващи щели били да пращат депутация в които са търсили утеха в църквата и молитМосква, която на колене да моли другаря вена подкрепа от отеца. император Путин все пак да строи "Южный Друга жертва е Благой Иванов паток"?! Нима е възможно чак такова падеМаксев (Максимов) – учител и революционие? Нима у тия хора няма поне капчица нер, деец на ВМОРО, член на околийския чувство за национално достойнство?! комитет в Мехомия и борец още срещу В тая връзка прочетете поне и тотурската власт. След войните остава верен ва: на ВМРО, а след 1928 г. подкрепя крилото на Иван Михайлов. Трета жертва е Илия Тодоров Гаджев – обикновен учител от Неврокоп. Той е арестуван на 13.IX.1944 г., но е убит на 5.X. "Вината" на учителя е, че бил секретар и касиер на околийския комитет на ВМРО. Не се е занимавал с революционна дейност. Но като добър оратор говорел против комунистите. Четвъртата жертва е също учител по история – Кирил Мълчанков – син на войводата на ВМОРО/ВМРО Стоян Мълчанков, родом от с. Скребатно. Портников: у России вообще не может Пета жертва е Стоян Филипов – быть союзников. Либо вассалы – либо сподвижник на Гоце Делчев, учител и оковраги лийски лидер на ВМРО при Т. Александров. Близък до Иван Михайлов и бивш депутат ЗАВРЪЗКАТА ПО ЕДИН КАЗУС, ИМАЩ НЕ от 1931 г. САМО ЕКЗИСТЕНЦИАЛЕН, НО И НАЙШумкаринът генерал Крум Радонов ЗНАЧИМ НРАВСТВЕН, ЧОВЕШКИ СМИе вдъхновител на убийствата. Изпълнители СЪЛ са прости шумкари комунисти. Никой не знае къде са заровени убитите чак до 1990 г. Разкопки, извършени в пролетта на 1990 г. вторник, 9 декември 2014 г. доказват, че жертвите са една жена и всички другите мъже, че убитите са между 35 и 60 години. 12 от жертвите са убити с изстрел от упор в тила, защото по черепите им са намерени дупки от куршуми, а мнозина с удари на кирки. Жертвите са били предварително вързани с тел. След съдебномедицинската експертиза костите на жертвите са погребани в гробищата в Банско. НАИСТИНА, ЗАЩО КИТАЙ ИМА ТОЛКОВА МНОГО ТАНКОВЕ?

Сред жертвите е свещеникът Пе- понеделник, 8 декември 2014 г. тър Дивизиев. На 5.X.1944 г. той извършва водосвет в една къща в Разлог, когато комунистите го арестуват и после убиват последен, като го карат да чете заупокойна молитва на посечените преди него. Отец Петър Дивизиев е роден в юни 1903 г. с. Елешница (Разложко). Завършва Духовната семинария в София. През 1930 г. отива в Петрич и учителства в пограничните села Добри лаки и Ключ. Поради маларична епидемия със семейството си е принуден да се пресели в Банско. Тук е ръкоположен за енорийски свещеник от митрополит Стефан.

Вчера в публикацията си под заглавие Мога ли да се откажа от своята личност, заслужава ли си такава една жертва - и в името на какво ще бъде принесена тази моя свидна жертва? поставих, както е видно и от заглавието, един важен за мен въпрос, имащ важен екзистенциален, но и най-значим нравствен смисъл. Много хора все пак реагираха и ми отговориха, както се вижда, съвсем чистосърдечно, за което им благодаря също толкова сърдечно! Оформи се интересен нравствен казус, който един ден, знае ли се, нищо чудно да бъде изучаван в часовете по етика в училище, дали при мое бъдещо учителстване, дали инак, но напълно е възможно това да се случи. А аз попитах хората да ми кажат какво мислят, трябва ли

докато тече моето съдебно дяло срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив Ст. Анастасова (те всъщност са две съдебните дела, които водя срещу нея, но едното за мен е особено важно, именно онова, с което се надявам да ревизирам своето уволнение, своето изгонване за вечни времена от българското образование) та значи дали трябва докато тече съдебното ми дяло да мълча, да не пиша нищичко по него в блога си, с оглед да не навредя на неговия ход и изход – или пък трябва да продължа да придавам публичност на всички ония въпроси, които се разглеждат на самото дяло, в това число да давам израз и на своята позиция по тях, ето това попитах; вижте какво ми отговориха тия хора, а най-накрая можете да прочете и моята заключителна уж "рекапитулация" по наистина важния за мен проблем: Анонимен каза: Ами щото си пълен идиот затова ще продължиш да пишеш ние в това не се и съмняваме... :))) Да ни веселиш с малоумието си... И госпожа Анастасова която се държи така достойно в цялото това дело като стоически мълчи да спечели делото съвсем справедливо и заслужено!!!!!!!!!!! Анонимен каза: Възможно е г-жа Анастасова да го спечели, но е възможно и да го загуби... Кой знае? Ако го спечели – ще почерпи. Но, ако го загуби, ще си тръгне ли от директорския стол? Анонимен каза: Ангеле, според мен главната цел на делото което водиш е не да се върнеш на работа в гимназията, а да го спечелиш заради истината и почтеността за която се бориш, заради промяната която ти и много други като теб желаят да се случи в българската образователна система. Заради справедливостта и целта да се нанесе удар на наглите и самозабравили се кадри с комунистически манталитет на мислене и действие. Един твой неуспех в това дело ще обезвери хората които искат промените и ще повиши наглостта и самочувствието на самозабравилите се администратори. Ангеле, това дело излиза извън сферата на твоя личен успех и става обществена необходимост, затова е нужно да се съобразиш с препоръките на адвоката си, като ограничиш изнасянето в публичното пространство на информация свързана с делото. Това в никакъв случай не означава, че променяш себе си. Понякога за да успее човек е нужен повече такт и разум. "Стена" не се събаря като човек удря главата си в нея, просто е нужно да се извадят нужните "скрепителни" елементи и тя сама ще рухне. Даниела каза: Аз искам г-н Грънчаров да продължи да пише! Истината не бива да се крие, а когато човек доброволно си запушва устата, значи вече се е предал пред онези, които искат да му я запушат!

Даниела Анонимен каза: Странна нагласа – да водиш дЯло едва ли не с намерението да го загубиш, но при всички случаи да покажеш „човешко величие“. Но светът е пълен с какви ли не хора. Ние трябва непрекъснато да изпитваме и анализираме себе си да се питаме дали мотивите, с които впоследствие РАЦИОНАЛИЗИРАМЕ, осмисляме поведението си, в дълбочина все пак не са попримитивно емоционални и ирационални и движени от други, не толкова възвишени мотиви като напр. „да допринеса за повдигане на нивото на образователната система в България“. Иначе аз мисля, че не само българското, но всяко образование по света е неспасяемо. Истината е, че зад каквито и благовидни обяснения и мотиви да се прикриват, учителите и родителите са садисти, изпитващи удоволствие от извращения с деца. Впрочем това е причината, поради която повечето хора въобще се решават да имат деца: за да имат власт над някого и да изживяват садизма си, държейки малки и безпомощни роби у дома и ако са честни, хората трябва да си го признаят, но те нямат доблестта за това и си измислят какви ли не предлози и извинения. Ангел Грънчаров каза: Дърдорите пълни глупости, драги ми дежурни конспираторе и дървени ми "философе"! И за какво "човешко величие" става дума, ако смея да запитам? Вие не схващате ли, че става дума за нещо безкрайно важно за всички нас, именно за промяна в образованието, с оглед то да се върне при истинската си задача? Как може всичко да изопачите и изкористите?! Анонимен каза: Ооо, Грънчо, пак се разфърчаха злобни слюнки от твоята зловонна паст! :) Анонимен каза: Анастасова пак се обади, Ангеле! :))) Тая другарка много любовно те нарича "Грънчо", тя май има силни сантименти спрямо теб :))) Мария Василева каза: Получава се така реално: Вие си пишете в блога както сте решил. Госпожата ответница се възползва от факта, защото законите ни са създадени от такива като нея и за такива като нея. Тя има нараснал шанс да спечели, да живее доволно, да безчинства, да краде и погубва от висотата на поста си. Вие оставате без пари, не е ясно за колко време и как ще се отрази това на Вашето здраве и това на семейството Ви. Нещата в България не помръдват, защото условията за промяна не са назрели. Давате повод на човек, който не заслужава, да "мърсува" още и да развращава младите.

28 Но запазвате достойнство и свободата да пишете в блога. Склонна съм за компромис до делото, налага се да бъде човек разумен и хитър. Така спечелвате делото, затваряте тази вратичка за атака от нейна страна, тя губи авторитета си и си търпи последиците, Вие анулирате уволнението и решавате къде ще получавате заплатата си за в бъдеще. За дЕлото сте нужен, здрав и осигурен финансово. Погрижете се за себе си сам, в тази страна в момента няма кой друг да се грижи за Вас, аз бих постъпила така – не се занимавам в блога си с нея, до края на дялата. Мария Василева Ангел Грънчаров каза: Благодаря на всички за отношението и за съветите! Наистина много ми помагате! Госпожа Василева и третият анонимен, който коментира по-горе, ме убеждават, че да се държи човек разумно в тази ситуация не означава непременно да изпада в малодушие. Да, стени не се разбиват с глава, налага се човек да заобиколи и да мине през вратата, то вратите затова са и на направени – за минаване. А наистина аз трябва да спечеля това съдебно дяло с оглед победата ми да влезе в унисон с делото на живота ми – едно наистина одухотворено, личностно обогатяващо, човечно образование и възпитание на младите. Моята битка не е за заплата и недостойно живуркане до пенсия, а за нещо значително по-голямо и ценно, ето защо се налага, в името на делото на живота ми, да направя нужното да не допускам глупави грешки, които могат да в крайна сметка да поднесат "отрязаната ми глава" на тия, които така копнеят да ме видят повален, разбит, изхвърлен завинаги от образованието. Тъй че съм на път да направя нужното да заработя още по-рационално за постигане на своята мечта, да, защото тук става дума всъщност за приближаване до моята мечта за образование – и за училище. Там е обаче работата, че когато съм един вид изневерявал на себе си, държал съм се по-внимател-но и "рационално", в смисъл, че съм възпирал първичните си спонтанни реакции, съм забелязал, че в крайна сметка сякаш съм губел. И когато съм бил докрай верен на себе си, сякаш съм печелел – имам това чувство, такова едно усещане имам, щото изглежда това нещо, спонтанното действие и реакция сякаш иде директно от сърцето, поривът на сърцето обаче не е случаен, то, обективно погледнато, нашите сърца се "командват" по найвътрешен начин сякаш от самия Бог. Ето затова и съм все още раздвоен: заради "човешки подбуди" и "съображения" да не би да изневеря в крайна сметка и на своето (пред)назначение, на онази задача, за която съм създаден – и за която Бог благоволява

29 да ми дава още живот, време и сили. Ето вторник, 9 декември 2014 г. това нещо ме кара силно да се колебая. КАК МИСЛИ ТРАДИЦИОННИЯТ РУСКИ Навремето Сократ нима не е могъл ИМПЕРИАЛИСТ, ЧИЕТО МИСЛЕНЕ Е да се спаси от смъртта? Могъл е. Но защо ОБОГАТЕНО С ПОСТИЖЕНИЯТА НА РУСне го е пожелал? Ами защото ако го беше КИЯ (ИНТЕР)НАЦИОНАЛ-КОМУНИЗЪМ пожелал, той вече нямаше да бъде себе си, нямаше да бъде повече Сократ, нямаше да вторник, 9 декември 2014 г. изпълни своята задача и мисия, найвероятно щеше да бъде и забравен (понеже Срещу България руските нациосъщо така нищичко не е и писал тоя велик нал-комунисти, именно путинистите, обявичешит!). И ето, Сократ, воден от "демона" ха вече идеологическа война, явяваща се си, прие смъртта. А ако и мен е съдено да предвестник на истинската, на същинската се пожертвам, а ако само жертвата ми ще война, която пък е нейна подготовка, е нещо може да има оня мощен стимул за промянакато артилерийска подготовка пред същинста, за която копнея? Нали знаете у нас как е: ката атака. Вие това още ли не сте го разбдокато не убием своите по-големи синове, рали: следваща жертва на руската имперска не мирясваме, тормозим ги, а като го убием, ненавист срещу свободата след Украйна е мирясваме – и дори започваме в един моБългария, това е повече от ясно, нас тепърмент да ги оценяваме. Докато обаче не ги ва ще ни наказват по украинския сценарий, дадем за курбан те за нас нищо не значат. а и наш български Крим като едното нищо То и Сократ се е обезсмъртил, както знаем, ще си устроят. В тия маладци не можем да най-вече със смъртта си. се съмняваме изобщо, те са способни на Не че и аз желая пустото безсмървсякакви мерзости! Ето един малък знак, Млади, а вече безмозъчни – и съвсем рухтие в оня смисъл, но ако такава ми е задапотвърждаващ току-що направената констанали в нравствения смисъл! чата? И ако със своя стремеж да се самотация: съхраня някак изневеря на задачата си? Ето КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Как е възможно този момент също трябва да бъде отчетен. чак такова нравствено падение? То е ясно, И пак си остава въпросът: какво да правя? че някой им е платил за тая низост (чак Леле, доникъде не стигнах?! Май така и ще толкова безмозъчни май не са щом го праси умра – раздвоен. Човек всъщност в два вят за парички?), но все пак интересът на свята едва ли може да живее, трябва да България би следвало нещичко да означава избере единият. Е, аз избирам този на духа, и за тия таваришчи? Тия продажни души не значи какво трябва да направя? :-) са ли все пак българи? Ето че се върнах в изходното поИли не, рублофилията май няма ложение. Още по-неуверен съм от преди. нищо общо с човешкия морал – май така Дотук води тъй коварната свобода, приятеизлиза... ли! Затуй сте така благоразумни, че бягате от нея – нали така, драги ми хитреци?! :-) Източник на изображението: И още едно нещо да добавя: а какАсен Генов во става с максимата "Мълчанието е злоПопаднах тази сутрин на интерето!" (по Иво Инджев), не "злато", а именно сен документ на нашето време, това е стазлото, не е правописна грешка, "грешката" е РУСИЯ И ФРАНЦИЯ МАЙ НАВЛИЗАТ В тия с прочувственото заглавие Братья правилна. Какво да правим като вземем ЕРАТА НА НАЙ-БЛИЗКИ И ДОРИ СЪВСЕМ предатели: Нужно ли их прощать?, неин предвид и този момент, който съвсем не е ИНТИМНИ ОТНОШЕНИЯ автор е някой си Юрий Алексеев, руснак и, за подценяване? както се долавя от пръв поглед, най-горещ Блогър-свободолюбец, при това вторник, 9 декември 2014 г. поклонник на руското имперско мислене. философ (философите изобщо не подобава Путинист, санким е тоя Алексеев, съзнаниеда мълчат, тяхната мисия е да говорят!) то му е предостатъчно оковано в догмите на мълчи като плъх само и само да спечели руското имперско мислене, характерно за едно съдебно дяло! Ами ако се покрия завиотдавна отминали времена, което разцъфтя наги с неизмиваем позор заради това мое в такива пищни цветове по времето на мълчание, а, кажете де, какво ще кажете нинешния руски самодържец, кагебисткия вие в този случай, имам предвид вие, дето император Путин, Владимир Владимирович. ме подтиквате към това мое мълчаниеПубликувам препратка към този текст, засопозорява-не?! И ето това също трябва да лужава си да се прочете – за да видите как взема предвид. хубаво умеят да лъжат руските империаИ още повече в този момент не листи – и също така колко анахронично зная какво да правя. :-) Да слушам сърцето звучат; тия хора явно живеят не в ХХI век, а си – или ума? – ето а вечната дилема, която представите им са някъде на нивото на XVIи ту изпъква с особена сила.

XVII-ия век. Който не ни се покланя, който Не знам... ще видим... то ще се дръзва да мисли самостоятелно, да пресразбере съвсем скоро... ледва собствения си интерес, който не ще да ни е роб, такъв, разбира се, е "предател", РУБЛОФИЛИЯТА МАЙ НЯМА НИЩО ОБтакъв, разбира се, е "враг", с когото имаме ЩО С ЧОВЕШКИЯ МОРАЛ – МАЙ ТАКА право да се разправим най-жестоко, приИЗЛИЗА... мерно с бой с камшик, а ако и това не по-

могне – тогава нищо не пречи и да го пречукаме, с оглед дълготрайно да го "превъзпитаме"! Така мисли традиционният руски империалист, чието мислене е обогатено с постиженията в тази посока на руския (интер)национал-комунизъм, щото знаете как по времето на комунизма руските империалисти наказваха ония, които не им робуват достатъчно усърдно: как наказваха поляците, унгарците, чехите, чеченците, грузинците, сега наказват украинците и прочие. И най-вероятно сега и на нас ни предстои найпосле да бъдем наказвани за неподчинението си – щото при това ги разлютихме още повече щото навремето, при комунизма, се прославихме с това, че сме техни найпримерни роби, а ето сега, видите ли, дръзнахме да защитим своя интерес, ерго, станахме предатели и дори врагове. А на такива като нас се полага да бъдат бити найжестоко, та да проумеят какво требва да правят, как трябва да се държат занапред. Иска се едно: да клекаме и да се молим за пощада, нали така се полага да постъпим, презрени ми малодушни сънароднико? Кажи де, не се притеснявай, кажи си какво ти е на сърцето! А сега прочетете вече въпросната унизителна статия, където руският писач ни бичува "съвсем справедливо"; прочетете, пък идете му целунете ръката за това, че ви е шибнал така яко през верноподанически ухилените усти: В самом начале 2000-х занесло меня на перевал Шипка. Целый автобус развеселых журналистов (дорога долгая, ракия — вкусная) высыпал у монумента, который нам, рожденным в СССР, знаком по картинке на пачке одноименных болгарских сигарет. Тут не обойтись без экскурса в историю. В 1877 году русский царь Александр II в очередной раз схватился с Османской империей. Причиной войны был, как пишут в учебниках, «подъем национального самосознания на Балканах». А паче того — изысканная жестокость турок, с которой они подавляли восстания южных славян. Русский царь решил подсобить братским православным повстанцам. И подсобил, обильно поливши русской кровью будущую независимую болгарскую землю. Погибших, раненных и умерших от болезней русских солдатиков было в ту войну аж 155 тысяч — в 10 раз больше, чем болгар, за которых русские воевали. Результатом войны стал подписанный в феврале 1878 года СанСтефанский мирный договор, по которому после 500 лет османского ига болгарский народ получал о-о-огромную страну с двумя морями, а по территории — в полтора раза больше Греции. Болгары ее тут же назвали «Великая Болгария» и приготовились царствовать… Но не получилось. Тогдашний Евросоюз в лице Британии и Австро-Венгрии

возмутился: а не жирно ли будет этим паршивым болгаришкам нахаляву огрести такой кусок нашей Европы? И начал грозить России самыми суровыми санкциями вплоть до бомбардировок Москвы из крупного калибра.

30 Не успеет пропеть петух, ты трижды отречешься от меня… За 137 лет, прошедших с тех героических дней, когда русские и болгары плечом к плечу рубились за свободу последних, болгарские братья успели предать русских братьев ТРИ (!) раза. (Прочети ДО КРАЯ >>>) ЗА НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА НАЦИОНАЛНИЯ ХАРАКТЕР НА ШВЕЙЦАРЦИТЕ вторник, 9 декември 2014 г.

Ракет «Булава» у русского царя тогда еще не было, и ввязываться после одной войны сразу в другую — с Евросоюзом ему было сильно некстати. Потому в июне того же года пришлось Александру II умерить свою любовь к славянам и подписать другой мирный договор — Берлинский. По этому договору растолстевшую Болгарию ее нынешние европейские друзья сильно покоцали (почти в четыре раза). Да еще и назначили над ней турецкий протекторат. Вот так:

Всего-то пять месяцев Болгария побыла — благодаря русскому царю — Великой. Впрочем, и просто быть небольшой, но независимой страной, не так уж плохо. После турецкого-то ига… В честь такой радости болгары воздвигли русскому царю красивый памятник в центре Софии, а на перевале Шипка, который был особо обильно полит русской кровью — монумент:

Има своите недостатъци и този народ тук, швейцарския, особено през погледа на чужденците. Нормално е, никъде хората не са съвършени. Въпреки това, което ще изложа тук, тази страна ще си остане една от най-предпочитаните ми сред тези, които познавам, разбира се. Ако дам само заключения, като „консервативни са“, „расисти са“, “скъперници и обирджии са“ и т.н. едва ли ще бъда убедителна и достатъчно добре разбрана. Аз самата понякога се чудя за нещо, което е характерно светоусещането и начина им на живот им – дали пък не трябва така да бъде, както те са го измислили? Та с цел да осветля въпроса, ще дам само действително случили се събития, които ни разказаха хора, с които контактуваме, сами си правете изводи и коментари. Пример 1 В триетажна къща живее под наем семейство от Източна Европа. При една веселба вдигат повече шум, имат повод за празник в късния следобед. Хазяинът се качва да им направи забележка. Те го канят на празника им и той си прекарва добре два часа. След като пил, ял и се веселил два часа, швейцарецът си тръгнал в 22 часа. В 22:05 пристигнала полицията по повод обаждане на същия съсед и им наложили солидна глоба. Пример 2 Румънско семейство имало за съседи швейцарци. Жената от швейцарското семейство, в напреднала бременност, имала нужда от спешен преглед в болница посред нощ. Случило се така, че колата им в момента е повредена и те помолили румънеца да ги отведе до болницата, на което

31 той се отзовал веднага. След известно време румънското семейство получило известие за глоба от същата нощ, за нарушение по пътя – минаване на жълта светлина. Румънецът, споделяйки какво му се е случило с въпросния съсед, чул следния коментар: „Аз се обадих. Ти изложи на риск жена ми!“. Пример 3

повишен. Разбира се, ще се застраховаме другаде, където да ни изплащат щети само над 1000 франка. Не е задължително да се застраховаш, все пак! Та така е тук. Одобрявате ли? НАПИСА: Мария Василева, Швейцария

Умира родителя на американка, ОЧАКВАЙТЕ СКОРО КНИГАТА СЪС ЗАГработеща в Швейцария. Тя предупреждава ЛАВИЕ ЕКСПЕРИМЕНТ ПО СВОБОДА в училището за отсъствие една седмица на децата си от училище. Там й отговарят че за сряда, 10 декември 2014 г. смъртен случай се полагат два дни и не е възможно децата да отсъстват повече (за безпричинни отсъствия и такива без предварително обаждане се налагат глоби). Майката се опитва да обясни че два дни не са достатъчни за отиване и връщане до Щатите, но не получава разбиране и решава да действа на своя глава. При връщането й се налага да плати много солидна глоба на общината. Глобите по принцип са трицифрено число, първото от които не е нито 1, нито 2. Пример 4 На мен лично редовно ми се случва да не ми приемат никъде дребни пари. Купих наскоро дребни принадлежности за коса – фибички, панделки. Сумата не успях да си платя с монети – все едно да не можете да платите 10 лева с монети от по 1 лев. Същото е и при улични лавки, където по принцип се продават дребни нещица по ОЩЕ СНИМКИ 1,20 или 2,80 да речем. Няма да приемат 1 или 2 франка в монети, да не говорим за ИЛЮЗОРНАТА СВОБОДА Е НАЙжълтите стотинки по 0,50 и 0,20. Ако ти БЕЗНАДЕЖДНОТО И КО-ВАРНО РОБСТлипсват тези стотни, разбира се, няма да ти ВО дадат стока. Но приемат само банкноти. Изобщо, по отношение на парите са очень осторожни! За правене на икономии също – вторник, 9 декември 2014 г. стъклени буркани и плътни пластмасови бутилки пускаме в специални отвори в магазините, срещу което не получаваме нищо. Но ако сложим стъклена бутилка при хартии или кухненски отпадъци, глобата не ни мърда. Получаваме график за оставяне пакети вестници и списания пред входовете. От събраните хартии се възползват организации и клубове за своите си цели. Пример 5 Два пъти в годината по колата има одрасквания. Трети път през тази година А ТИ РОБ В МАТРИЦАТА ЛИ СИ? падна пластмасова част около фара по наша вина. Застрахователното дружество вторник, 9 декември 2014 г. получава от нас годишно 3 хлд швейцарски франка. Това са около 5 хлд лева. При Виж: Знаци, по които да разберете дали случая с фара заявиха, че ще го оправят, но сте роб в Матрицата тъй като се случват поправки за трети път, данъкът за следващата година ще бъде

КОЯ ЗОДИЯ СТЕ СПОРЕД РАЗБИРАНИЯТА НА ТИБЕТСКИТЕ ГАДАТЕЛИ сряда, 10 декември 2014 г.

Моята тибетска зодия е Кожена гривна (на друго място тя е наречена "Медна гривна"), за която било характерно следното (даденото на изображението същото се отнася за моята зодия – според другото тълкувателство): Влече ви всичко мистично и непознато. Обвързвате се рядко, но винаги с истински чувства. При вас се редуват периоди на активен начин на живот и засилена общителност с такива, в които предпочитате да сте си сами на спокойствие. Не обичате агресията, но заедно с това често я ползвате за да се защитите. Но винаги в отговор на нечия нападка! В миналите си животи сте били често на ръба на закона – търговци на оръжие, иманяри, собственици на публични домове, занимавали сте се с хазарт. Но пък сте преминали и през длъжности като дипломат, алхимик, гадател. Щастливите ви числа са 9, 21, 33. Най-много си пасвате със зодиите Жарко слънце и Кобра. Не се препоръчва връзка с Ярък въздушен змей. Проверете своята зодия. Мен лично обаче доста ме безпокои толкова същественото разминаване в наименованията на моята зодия, едно е гривната да е "кожена", съвсем друго – да е "медна"! Чудна работа са тия тибетци, тия будисти – или и те са побългарени, знам ли?! Дори и за зодиите ли трябва да се лъжем? ЗАЩО Е БОЛНО БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – И КАК ЩЕ СЕ ВЪРНЕ КЪМ ЗДРАВЕТО И ЖИВОТА?

сряда, 10 декември 2014 г.

Позволявам си да препечатам тази забележителна и много полезна – за вярното разбиране на действителната ситуация в българското образование – статия с оглед мислите, изложени в нея, да стигнат в крайна сметка и до читателите на списанието за съвременно образование, което носи името HUMANUS. (Имам принципното съгласие на авторката да сторя това.) От какво е болно образованието, Автор: ГАЯНЕ МИНАСЯН

Снимка: Nationalist traditions of Ukraine

Основният проблем на българскоПутин – агресор като Сталин, но то образование е, че то трагично се размиводи войната против европейската цивилинава с реалността. От една страна все още зация с други средства – пропаганда, фие подчинено на цели и планове, спускани нанси, въглеводороди. Просто защото с централно „отгоре”, а от друга – обслужва танкове няма как да стане... нуждите на отминаващата индустриална Написа: Момчил Дойчев епоха. В тази рамка проблемът, който често погрешно се привижда за основен, е просто неспособността да планираме достатъчно добре работните единици, необходими за Г-Н ТРЕНЧЕВ, СИНДИКАТ "ПОДКРЕПА", „нуждите на бизнеса”. Ала тази неспособПОЗВОЛЕТЕ МИ ДА ЗАПИТАМ, МАФИОТност е неизбежна – тя се дължи на факта, СКА И МУТРЕНСКА ОРГАНИЗАЦИЯ ЛИ Е че образованието и трудовият пазар функВЕЧЕ? ционират в два паралелни свята – защото трудовият пазар, за разлика от образованието, не изпълнява планово зададени цели, а сряда, 10 декември 2014 г. се развива свободно; та по тая причина не можем да предскажем какви ще му излязат нуждите.

32 Вашата лична опека и покровителство) длъжностни лица от КТ "Подкрепа", направили всичко, което е по силите им – забележете добре! – интересът на един работодател да бъде защитен, докато, респективно, интересът на един синдикален член, именно моя милост, да бъде по най-възмутителен, по най-арогантен начин потъпкан изцяло! Позволете ми да запитам: КТ "Подкрепа" е синдикална организация, служеща на защитата на интересите на работодателите (директорите) ли? Ами защо тогава лъжете, че сте синдикална организация, наречете се тогава работодателска организация, служеща за защита единствено на интересите на директорите (работодателите, началниците и пр.)! Ето по-долу привеждам цяла една поредица от мои сигнали, жалби, открити писма и пр., на които Вие, драги господа, изобщо не реагирахте! Аз лично в живота си по-бляскав пример за арогантност не съм срещал. Да, не само мълчите, но и под Вашето крило биде сторено следното безобразие: заради това, че съм си позволил да се жалвам до г-н Тренчев аз бях... наказан (!) не как да е, ами с... изключване (!!) от синдикалната организация, в която членувам, което пък повлече след това и моето... уволнение (!!!) от училището, в което работя, именно ПГЕЕ-Пловдив. От списъка с публикации от моя блог, в които под формата на открити писма съм представил на вниманието Ви тия събития, си личи, че времевата разлика между тия взаимно свързани и детерминиращи се едно с друго събития се изразява в броени дни! А ето и един неподражаем, недостижим шедьовър на "синдикалната книжнина":

(ОЩЕ: в сп. HUMANUS) ПУТИН Е АГРЕСОР КАТО СТАЛИН, НО ВОДИ ВОЙНАТА ПРОТИВ ЕВРОПЕЙСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ С ДРУГИ СРЕДСТВА

До Президента на КТ "Подкрепа" д-р К. Тренчев До Юлиян Иванов Петров, Председател на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа"

сряда, 10 декември 2014 г. ОТВОРЕНО ПИСМО от Ангел Ив. Грънчаров, от гр. Пловдив Г-н Президент, Г-н Председател, Член съм на КТ "Подкрепа" от 1990 г. Работил съм повече от 30 години като преподавател по философия в системата на българското образование – университетско и гимназиално. От две години се опитвам да привлека вниманието Ви към една скандална история, в която активно участват (под

В този документ, както се вижда, Председателят на СО "Образование" към КТ "Подкрепа" Юлиян Петров в писмен вид, без капчица неудобство изразява пълната и безрезервната си подкрепа на директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова (!) и, като капак на всичко, препоръчва на ръко-

водството на синдикалната организация, в която членувам, да предприеме "организационни мерки" срещу мен (!!), т.е. дава картбланш за изключването ми от синдиката (!!!), а с последното изречение пък дори предлага на директорката да ме уволни от въпросното учебно заведение!!!! Това ако не се нарича "синдикална защита" по нашенски, бих си позволил дори да кажа по мутренски маниер, сполай му кажи! Г-н Тренчев, синдикат "Подкрепа", позволете ми да запитам, мафиотска и мутренска организация ли е вече? Апропо, Вие също не реагирахте никак на тия безобразия, което означава, че поехте пълната отговорност за тях, което ми дава основание да заключа, че току-що зададения въпрос има характера на риторичен. Защо Ви пиша всичко това сега ли? Ами за да Ви дам възможност да се погледнете отстрани. Вие, драги господа "синдикалисти", с извинение, имате ли някакво усещане какво е това срам? Разбирате ли какво означава тази дума? Не вярвам. Но понеже съм философ ми се ще да разбера нещичко, та затова ви и пиша. Приятно синдикатстване ви желая! А ето и цялата поредица от документи, на които вие не благоволихте да реагирате никак, т.е. и малкия си пръст не пожелахте да мръднете, с което на дело "узаконихте" толкова грозната репресия срещу мен: сряда, 24 октомври 2012 г.

Ново Открито писмо до д-р Тренчев, препратено за сведение и до г-жа Министърката на образованието, а също и до Омбудсмана на републиката неделя, 8 юни 2014 г. Сърдечно благодарствено писмо до многоуважаемата госпожа помощникдиректор-и-синдикален-лидер неделя, 26 октомври 2014 г. Драги наивници, дето сте в КТ "Подкрепа" щото си мислите, че някога, ако се наложи, ще ви подкрепи, да имате много здраве от мен – няма да ви подкрепи!

33 Автор: Антоанета Чобанска, учител по философия ПМГ „Васил Друмев”, гр. Велико Търново Образование за креативно мислене чрез обучението по философия в средния курс* Днес българското образование си поставя значими цели – формиране на личности с ярко изразена индивидуалност, високо ниво на разностранни знания, осъзната личностна позиция и обществена отговорност. Предметите от философския цикъл са фундаментални в гимназиалната степен на обучение, защото глобализират духовните проблеми и въжделения на прогресивно мислещия човек, те са пряко ангажирани с културата на свободата и притежават огромна рационализираща мощ. Чрез обучението по философия в средното училище се прокарва съзнателно и целенасочено идеята за значимостта на човешкото присъствие в света. Философското мислене търси и носи развитието, отстоява действителния смисъл на образованието, чрез него се преживява магията на откривателството. То свързва пет различни дисциплини в едно общо ядро – философската представа за света.

10 декември 2014 г. Пловдив ПОДПИС: ТЕМИДА, КАЗВАТ, БИЛА СЛЯПА, НО ТУЙ НЕЩО ДАЛИ ВАЖИ ЗА БЪЛГАРСКАТА Й СЕСТРА?

В търсене на разумен изход от създало- сряда, 10 декември 2014 г. то се абсурдно положение понеделник, 5 май 2014 г. Открито писмо до д-р К.Тренчев и до проф. А.Клисарова, свързано с някои нетърпими абсурди и ексцесии в сферата на родното ни образование петък, 9 май 2014 г. Екстрено съобщение: изключиха ме от КТ "Подкрепа" заради това, че съм написал писмо до Тренчев!

А дано, дано, ама... надали! Името на съдия Ченалова изплува и от скандалното дело "Соло" Писмо от 2009 г. разкривало, че въпросната дама има зависимости...

събота, 10 май 2014 г.

Така разбиран и прилаган, изследователският модел за развитие на креативно мислене чрез обучението по философия е вид творческо обучение и учителят е този, който насърчава и улеснява превръщането на ученика в „архитект и строител” на неговото собствено познание... (ОЩЕ >>>) С БЛАГОДАРНОСТ ЗА СЪПРИЧАСТНОСТТА И ЗА ПОДКРЕПАТА!

СЪВРЕМЕННОТО ОБРАЗОВАНИЕ ВСЕ четвъртък, 11 декември 2014 г. ПОВЕЧЕ СЕ ОБРЪЩА КЪМ ПОТРЕБНОСТИТЕ НА ЛИЧНОСТТА Една дама, преподавателка по философия в голям град от Северна Бългачетвъртък, 11 декември 2014 г. рия (предпочитам да не й слагам тук името по причина на това, че не съм я питал за Из: Креативно мислене чрез обучение по разрешение за тази публикация на коресфилософия в средния курс, понденцията ни) преди време ми е писала на лични съобщения във фейсбук нещо,

което едва сега забелязах; писала ми е следното: Здравейте, г-н Грънчаров! Благодаря Ви най-сърдечно за поздравленията и за подкрепата! Пожелавам Ви УСПЕХ на 4 ноември! И аз, и колегите, които са с мен и четат и споделят постовете Ви, ще стискаме палци! С Вас съм в този абсолютен абсурд и занапред в битката – независимо от това колко ще продължи! Аз вчера по съвършено друг повод реших да й се обадя по тази причина забелязах горните думи, които означават много за мен, в смисъл на морална подкрепа; в отговор на моето съобщения тази същата госпожа ми отвърна следното (изпускам други неща от писмото, които в случая не са интересни):

Здравейте, г-н Грънчаров! ... Днес (вече вчера) четох на учениците си редове от Вашата "Лаборатория по философия". Слушаха ме с ейтакива отворени уста! Чета абсолютно всичко, което поствате в профила си във ФБ. И желая УСПЕХ в битката със злото! Признавам си, трогнаха ме тия думи. Човешко е все пак, може би ме разбирате. Затова си и позволих да ги постна тук. Отвърнах й ето как: Едва сега забелязвам съобщенията Ви по-горе: благодаря Ви за съпричастността! Благодаря Ви много и за подкрепата! Всичко добро Ви желая! БЪДЕТЕ ИМПУЛСИВНИ, БЪДЕТЕ СВОБОДНИ – ЩОТО ТАЗИ Е СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА, ДОСТОЕН ЗА ЧОВЕКА! четвъртък, 11 декември 2014 г. Днес от 11 часа предстои ново излъчване на предаването "На Агората с

философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия, ето, сега е вече 8.30 часа сутринта а аз, водещият, още не зная... каква ще бъде темата на предаването този път! Ще си кажете: егати водещият, щом си такъв, щом и това не знаеш, явно изобщо не ставаш за такъв!" – и може би ще бъдете съвсем прави. Ще ви обясня обаче защо при мен се получава така не само този път, а и по начало винаги. Може би ще ви е интересно, знам ли?

Първо, причината за такава една ситуация е това, че предаването е философско, а пък философията е огромна област, в нея има безчет теми, проблеми и въпроси, които заслужават осмисляне и дискутиране – и ето аз, както подобава за философа, до последния момент се колебая коя тема или кой въпрос да избера. Второ, причина за случващото се е и моят темперамент, да я наречем така: ами аз съм човек, който по начало винаги залага на живостта, на импровизацията, на интуицията, убий ме, но не мога най-разсъдливо предварително да си подготвя "планче" на темата и след това спокойно да си изнеса беседата, това от мен не очаквайте. Даже вашият любимец бай ви Вучков, както знаете, въпреки цялата му... гениалност, излиза пред камерата с куп изпонадраскани с червени и какви ли не други флумастери листя, ако при мен сте забелязали, стои самотно един съвършено бял лист, който съм си сложил за всеки случай, примерно, ако ми се наложи да си запиша въпрос на зрител. Разбира се, аутокю в ПО-тв няма, няма такова приспособление, от което четат своите вдъхновяващи думи титаните на телевизионната шоу-култура като Слави Трифонов и вся остальная... позволете да не довършвам израза, то остана сега някой и от тях да вземе да ме съди, та ще прокопсам много! Та тия са двете причини, найважната е, че аз залагам винаги на живостта, не на книжното буквоедство. И в преподаването правя това, и ето, във воденето на туй предаване. И във всичко залагам на своята личност и на своята свобода. Щото импровизацията е точно това, тя е тъкмо свобода. И ето, аз, свободолюбецът, не зная още темата на днешното предаване, а часът наближава вече 9.00 и аз след малко трябва да почна да се стягам, за да пътувам

34 към студиото. Пътувам, разбира се, с автобус от градския транспорт, пък обичам да съм навреме, обичам също е да се поразходя из квартала около телевизията, с оглед да се настроя и да остана насаме с мислите си. Инак казано, да се вдъхновя, аз така се вдъхновявам, като се разхождам сам. В такива разходки се раждат и найтворческите, тъй да се рече, мисли в главите, по-скоро в душите на философите. Днес обаче случаят да не знам хептен темата на предаването е особен (вие знаете, че в други случаи, примерно миналата седмица, аз още предишния ден ви уведомявах коя ще е темата за утрешното предаване, не че е имало проблем да я променя в последния момент де!). Днес причината е, че имам обещание от трима (!!!) свои потенциални събеседници, нито един от които обаче още не е потвърдил окончателно обещанието си да ми гостува в предаването. Ще кажете, кои са тия толкова особени събеседници, които до последния момент се двоумят дали да ги гостуват? Е, ще ви отвърна на въпрос, щом се появи, знаете, аз не бягам от никакви въпроси. Първият възможен мой събеседник за днешното предаване е инж. Венелин Паунов, бивш и то най-авторитетен директор на ПГЕЕ-Пловдив, а сега пенсионер. Ако той все пак реши да дойде (дърпа се малко, казва "Не са за мен тия работи!" и пр.) темата на разговора ми с него в такъв случай ще е: Как ний, съвременните българи, разбираме живота? Поставям тази тема, щото този велик човек (смело пиша тия думи, щото са истина, г-н Паунов е голяма личност за мен и за много други хора с невероятни способности!) навремето, като беше директор (той се пенсионира преди 4 годинки), имаше един любим израз, с който обичаше като се срещне с някой, било с мен, било с който и да е друг, да казва ето тия паметни думи: Здрасти, Ангеле, как си, доволен ли си от живота, а? И аз като отвръщах нещо, той забързан си заминаваше по работите, след известно време, примерно и след час пак ако се срещнехме, той пак със абсолютно същите думи се обръщаше към мен – и така това нещо се повтаряше години наред. Той беше ръководител с поразително развита човечност на подхода, ето с това ще бъде запомнен. Та с него ще си поговорим по какви ли не въпроси, съвсем откровено, всякакви въпроси ще обсъдим, обединени обаче от голямата тема за живота, разбира се! Вторият евентуален мой събеседник в днешното предаване ще бъде инж. Радомир Парпулов, също бивш учител в ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което и аз съм работил доста години преди наскоро да бъда уволнен, той също така е бил заместник-директор на училището навремето,

преди аз обаче да дойда в него. С него си имаме приказката по всякакви теми, е, споразумели сме се да обсъдим следната тема: Коя е най-добрата за България форма на управление? Ще направим нещо като диспут. Той ще защищава една теза, аз – противната. Знае се, че аз съм горещ привърженик на демокрацията. Г-н Парпулов сякаш се е разочаровал от нея. Ще поспорим ако дойде. Третата възможност за събеседник е един зрител, който се запали по предаването, той се обажда редовно в него, интересен събеседник е, с него ще разговаряме ако предишните двама потенциални събеседници по някакви причини решат да не дойдат. Примерно, г-н Парпулов за миналата седмица се отказа да дойде щото, представете си, в Дома на техниката имало фестивал на нови филми и той не искал да изпусне някой филм. Страшно своенравни са нашите пенсионери де, както и да е, да са ни живи и здрави! Та темата за третия ми събеседник ще бъде изненада, с него, ако другите двама не дойдат, ще се уговорим в последния момент за темата. Ако пък и той по някаква причина не дойде (човешко е, всичко се случва, особено пък у нас!), тогава аз сам ще си пофилософствам по некоя съвършено друга тема, която и аз в този момент съвсем не зная коя е. Това е. Желая ви хубав ден! Бъдете импулсивни, бъдете свободни, бъдете жизнеспособни – щото тази е същината на живота, достоен за човека! Чао и до скоро! ХРАНЕТЕ СЕ С ТОВА, КОЕТО Е ДОСТОЙНО ЗА ЛЮБЯЩАТА И ЧИСТА ДУША НА ЧОВЕКА четвъртък, 11 декември 2014 г.

35 и кръв на твари и нам подобни алчното си петък, 12 декември 2014 г. тяло да гоим и с убийство на други живи създания да подкрепяме живота си? Не е ли Вчера в предаването "На Агората с срам за нас, окръжените щедро с даровете философа Ангел Грънчаров" по Пловдивсна благодатната земя страстно, с жестоки ката обществена телевизия се намери "слузъби да късаме раздрани трупове като люти чаен зрител", който има добрината да подхдиви зверове? ... върли срещу водещия, срещу моя милост Човек, който, слушайки жалкия следното мило компроматче: че Ангел предсмъртен рев, коли невинно теле, който Грънчаров, видите ли, в качеството му на убива агнето, ревящо като дете, който птипреподавател по философия в "пловдивсцата небесна бие за забава или за да яде, кия електротехникум" бил... бит от ученицитой не трудно ще се реши и човек да погуби. те си! :-) Този интересен момент, съдържащ На този жесток обичай само човекоядството съвсем неизвестна за мен самия "информаприлича. О, свестете се, не убивайте, неция", касаеща моето битие на учител, във дейте, братя! ... видеозаписа на предаването се намира на Смъртни – смъртните щадете!

41 минута (и 45 секунда), можете да го Хранете се с това, което е позволено и чуете ето тук. Явно имам "доброжелатели", достойно за любящата и чиста душа на който са способни на всичко, такива, сами човека.” виждате, грешка нямат в правенето на какви ли не мерзости!

ПИТАГОР (ок. 580-500 г. пр. Хр.) – един от най-големите гръцки мъдреци. Запознат с египетските и източните учения. Основал т.нар. Питагорова школа. Известен днес най-вече с приноса си към философията и математиката. Цитиран от Georgi Ⓥ Kirov КОГА ЛИ ЩЕ ДОЙДЕ ДЕНЯТ НА ПРАВДАТА ГОЛЯМА – ВЪЗКРЪСВАНЕТО НА БЪЛГАРСКОТО ДОСТОЙНСТВО!? петък, 12 декември 2014 г.

“Хора, стига сте се сквернили с храна непозволена. Ние имаме златокласи ниви, сочни плодове, които превиват клоните с тежестта си, лози, зеленчуци – крехки и вкусни. Чистата млечна каша и благоуханният мед също са ви предоставени. Обилно, щедро всички блага ви дава земята – без жестокости, без убийства и без кръв. Само дивите зверове утоляват глада си с живо месо и то не всички. Много от дивите животни се хранят с растения. Само свирепите хищници – лютите тигри, жестоките лъвове, алчните вълци обичат да проливат кръв. Какъв престъпен обичай! Как можем с месо

Кога?! МЪЛЧАНИЕТО, ТЪРПЕНЕТО, ПОНАСЯНЕТО НА БЕЗОБРАЗИЯТА НА ТАКА АРОГАНТНИТЕ МЕРЗАВЦИ МНОГО ВРЕДИ, СЪЩО СЪЩО НАНАСЯ СТРА-ШНИ ПОРАЖЕНИЯ!

Явно моя милост си има немалко "приятели", които с удоволствие биха хвърлили било кал, било камък, било некоя и друга плюнка или, още по-добре, и храчка върху мен, дори и ей-така, поне за да не си губят уменията – в този така приятен за тях, вярвам, "спорт", именно в черненето на една толкова неудобна, кой знае защо, личност. Няма да се стърпя да отбележа: този факт, а именно че така силно в живота си съм дразнил дадени хора с комуноидни наклонности (дотам, че ето, сами виждате, те се чувстват длъжни да ми отмъщават по всякакви, в това число и съвсем непристойни начини!), за мен, в нашенските родни условия, е нещо като великолепен атестат за личностност: ако бях някакъв безличник или некадърник, ако бях посредствен, ако бях сива и с нищо неотличаваща се личност, щях да бъда, разбира се, и обичан, и хвален, и носен на ръце; но щом ме плюят, щом ме замерят с камъни, явно не съм такъв, сиреч, при мен всичко е наред, всичко е както следва да бъде. В тази връзка съм длъжен да изведа следната очебийна в случая зависимост: щом такива, които по принцип мразят всяка проява на личностност, те мразят и плюят, бъди напълно спокоен, всичко с личността ти е о`кей! Тоест ти друго и недей да очакваш: тази е цената, която личностите неизбежно плащат в нашенските родни условия, в които, както знаете, да си личност е нещо като проклятие...

И още нещо ми се ще да добавя в тази връзка: как да реагираме на мерзостите на толкова войнствените спрямо личностното мерзавци – човеконенавистниците, които толкова са се разпасали? Да си мълчим? Да понасяме? Да се опитваме с мълчанието, с покорството си да ги омилостивим – и подкупим? Да си заслужим пощадата? Вие така ли смятате? Е, аз не смятам така. Не ща да капитулирам. Няма да дезертирам от мисията си на човек, за когото дума достойнство не е празен звук.

Заявявам твърдо: продължавам да смятам, че мълчанието, търпенето, понасянето на безобразията и наглостите на така арогантните мерзавци много вреди, също също нанася страшни поражения. Щото е прекалено изгодно за въпросните мерзавци, да, то наистина им е прекалено изгодно, то, мълчанието, е нещо като балзам за техните тъй опорочени души! И, на второ място, понасянето на мерзавщините на мерзавците е стимул към това те да продължат да си правят необезпокоявани мръсотийките и мерзавщинките. Но това е отделна и голяма тема, по която сега няма как да развивам гледната и точка. Хубав ден ви желая! Въпреки всичко, което ви очаква, бъдете себе си, бъдете личности, пазете достойнството си, не позволявайте да ви тъпчат, не мълчете, не се оставяйте да ви газят! Е, ще платите цялата цена за тоя разкош да сте личности, но то друг начин за това и няма, той още не е изобретен... ФУНДАМЕНТАЛНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ДИАЛОГА В ЖИВОТА НА ЧОВЕКА И ОБЩЕСТВОТО

36 личностного и культурного развития на в цяла България – по градове и паланки, основе диалогической философии. винаги в центровете стърчи по един МОЧА, Диалогическая философия – напАльоша или Серьожа. А бе, хора, докога ще равление в современной философии, близтърпим подобно унижение да почитаме кое экзистенциальной и персоналистической окупаторите си и то не с някаква невзрачна традициям. В нем утверждается фундаменплоча на затулено място, а единствено и тальное значение диалога в жизни человека само в центъра на всяко населено място? и общества, а также провозглашается необВ крайна сметка, не живеем по ходимость диалогической трансформации времето на Сталин, нито на Хрушчов, че индивидуальной и общественной жизни. дори и на Брежнев. Почти 2015 година сме, На основе данной идеи в рамках човечеството се готви да покорява Марс, а курса предполагается с использованием ние продължаваме да боледуваме от Стокдиалогических методик рассмотреть фунхолмския синдром. То бива национален даментальные блоки философского знания мазохизъм, но това вече е психопатия!

– онтологию, гносеологию и аксиологию. Отдельное внимание будет уделено расSilva Nesheva, Гражданска инициатива за смотрению таких тем, как "диалог и коммудемонтиране на паметника на съветската никация", " субъект-субъектное познание", армия "диалогичность и относительность" и "диалог как благо и смысл жизни". Будут также КАКВО ОЩЕ ТРЯБВА ДА СЕ СЛУЧИ, ЧЕ затронуты темы соотношения диалогичесВОЛСКИТЕ ВИ КОЖИ ПОНЕ МАЛКО ДА СЕ кой философии, герменевтики, логики диаПОНАПУКАТ?! лога и коммуникативистики. В целом такое рассмотрение будет направлено на опреде- петък, 12 декември 2014 г. ление философских основ продуктивной самореализации индивида в современной социальной ситуации, а также на определение стратегии диалогического преобразования гуманитарных наук. Параллельно будет преследоваться задача формирования у слушателей культуры философского диалога. Для слушателей данного курса является желательным знакомство с основными темами и трактовками философии (например, в рамках базового курса филоСлед като внукът на толкова люсофии). Курс подразумевает проведение бимия на малоумниците диктатор Тодор трёх лекций и семи практических занятий, Живков, именно Тодор Живков-Джуниър, построенных в виде различного типа диалоуспя пред телевизионните камери да си гов (дебатов, дискуссий). По отдельным свали гащите и да ви покаже много пъти... темам предполагается привлечение других оная си работа, барабар с голия си задник, лекторов Летучего университета. във въпросното "така обичано" чалгателевизионно предаване, дали пък гаврата, ТО БИВА НАЦИОНАЛЕН НИХИЛИЗЪМ И която преживяхте, няма да ви повлияе във МАЗОХИЗЪМ, НО ТОВА ВЕЧЕ Е ПСИХОвярната посока, а именно да почувствате ПАТИЯ! най-сетне, че тия комунистически наглеци ви презират дотам, че ви се подиграват петък, 12 декември 2014 г. постоянно – ала вие съвсем не усещате униженията?! А, как мислите, драги ми малоумници: не се ли преситихте най-после на всичките тия гаври, които ви се наложи да понесете?

петък, 12 декември 2014 г. Диалогическая философия как социально-гуманитарная методология и практика существования Дмитрий Майборода Данный курс является авторской разработкой. Основной целью его является совместный поиск актуальных ориентиров

Това е новият площад на Бургас. Дали ни от ЕС пари да си направим градската среда по-красива и ние сме се постарали, колкото можем. Обаче Альошата продължава да стърчи насред обновения площад. И така е

Гаврите на прескъпия дядо не ги усещахте явно, щом той ви е още толкова мил, гаврите на любимия зет също не ги

усещахте, а сегашните най-нови и така ЕДНА ТОЛКОВА ПРОСТА ИСТИНА, КОЯгнусни гаврички на сина и внука поне не ТО ОБАЧЕ КОМУНОИДНИТЕ... ТИКВИ усетихте ли? Какво още трябва да се случи, ИЗОБЩО НЕ МОГАТ ОЩЕ ДА ПРОУМЕЯТ! че волските ви кожи поне малко да се понапукат?! петък, 12 декември 2014 г. ИНИЦИАТИВАТА ОКОЛО ПРИОБЩАВАНЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА КЪМ ЦЕННОСТИТЕ НА СПИСАНИЕ HUMANUS НАБИРА СКОРОСТ петък, 12 декември 2014 г. Здравейте, г-н Грънчаров, ЕДИН ХУБАВ ВИЦ Дискусията мина много добре. Аз се представих от името на Център за личностно развитие "HUMANUS". Методът, събота, 13 декември 2014 г. който използвах, беше мисловна пирамида. Първо попитах учениците какво очакват от мене и те ми отговориха, че очаквали някой да им изнася лекция. Аз им отговорих, че тая няма да я бъде. Питах ги какви проблеми имат в училище. Казаха ми, че имали проблеми с интереса и мотивацията. Накарах ги да извадят по един празен лист и на листа да нарисуват празна фигура на пирамида.

37 означава "Константин Тренчев", вие какво си мислехте че означава?! :-) Та в тази връзка се питам: дали пък Тренчев не се реши на тая отчаяна стъпка тъкмо заради чувството за вина, което е почувствал след като е прочел моето писмо до него? Както и да е, факт е, че И Тренчев, и неговия пълномощник по образованието Юлиян Петров се... изложиха (щях да употребя една друга дума, свързана е тази дума с "нерегламентираното отделяне" на екскременти, ама се възпрях, понеже не ща да си цапам блога с такива думи!) много особено по отношение на моя случай: аз бях изгонен от КТ "Подкрепа" само и само да бъдат развързани ръцете на една работодателка (директорката на ПГЕЕ-Пловдив) да може "законно" да ме уволни, което тя и стори само седмица след изгонването от организацията, която уж съществува за да прави невъзможен такъв един терор над работещите! Пълен фалит на КТ "Подкрепа" показва тоя случай, а пък най-убедителното доказателство за моралния банкрут на тази организация е следното писмо-шедьовър на ръководителя на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" Юлиян Петров, ето, порадвайте се на тоя умопомрачително циничен документ още веднъж:

Знаете ли защо слоновете имат червени очички? Не? За да се крият в черешовите градинки. Вие нали не сте виждали слон в черешова градинка? Нали? Значи добре се крият. Така де... ДАЛИ Д-Р ТРЕНЧЕВ ПЪК НЕ СЕ ОТВРАТИ ОТ ПОЗИЦИЯТА НА РЪКОВОДЕНАТА ОТ НЕГО "ПОДКРЕПА"?! ИЛИ И ОТ СЕБЕ СИ СЕ Е ОТВРАТИЛ НАЙ-ПОСЛЕ?!

Съответно в тази пирамида да обособят определени пространства, които събота, 13 декември 2014 г. да отразяват нещата за които си мислят ежедневно, като на тези неща, на които обръщат най-голямо внимание, да отделят най-много място в дъното на пирамидата, а на тези, на които отделят най-малко внимание, съответно да отделят място към върха. (ОЩЕ >>>) МИЛИАРДЕРЪТ СЕРГЕЙ БРИН ОСНОВАТЕЛ НА GOOGLE, ОТИВА НА РАБОТА

Таман оня ден, в сряда, на 10 декември 2014 г., всъщност преди два дни написах писмо до д-р Тренчев – виж: Г-н Тренчев, синдикат "Подкрепа", позволете ми да запитам, мафиотска и мутренска организация ли е вече? - и мигновено почти разбирам, че д-р Тренчев най-после е решил да абдикира от поста президент на "синдиката" (виж: Тренчев напуска „Подкрепа“), да, да се откаже от лидерство на синдиката, който в наименованието си съдържа абревиатурата на собствените му имена, именно КТ "Подкрепа"; това "КТ"

Дали пък Тренчев не се е засрамил от това, което са сторили неговите видни "подкрепаджии" и затова, отвратен, да си е хвърлил оставката?! Знае ли се коя е истинската причина за оставката му? Като не се знае, ето какво предположение си позволи да изкаже моя милост по този въпрос във Фейсбук: Абе защо докторът пък не се отврати от позицията на ръководената от него "Подкрепа"?! :-) Или и от себе си се е отвратил най-после?! :-) А пък оня същия Юлиян Петров, дето е написал въпросното подлизурско писмо до директорката на ПГЕЕ-Пловдив сега се престарава да "критикува" проекта за закон за училищното образование (виж:

Какво няма в новия закон); разбира се, наложи се да реагирам по този повод ето как: И една думичка не вярвам на този толкова дискредитирал се в морално отношение човек...

НИЩО ЧУДНО – КАТО ВЗЕМЕМ ПРЕДВИД ТОВА КОЛКО МНОГО БЕТОН ИМА В... ГЛАВИТЕ НА САМИТЕ КИТАЙЦИ!

Китай е използвал повече бетон за последните 3 години, отколкото САЩ за целия 20 век! Георги Драганов, споделяйки горната снимка на Bill Gates. На което ми се наложи да подхвърля следната хипотеза за възможната причина за това наистина забележително постижение на китайските другари: Нищо чудно – като вземем предвид това колко много бетон има в... главите на самите китайци! :-) "ФАНИ МЕ ЗА КУ...А, ДРАГА ШЕФКЕ НА ПАРЛАМЕНТА ПО КУЛТУРА!" събота, 13 декември 2014 г.

38 затуй такива просташки думички изобщо не българин, имащ поради заниманието извесупотребявам, камо ли пък писмено, но в тно отношение към автентичната култура, случая, предвид темата и тъй впечатлилия да реагирам някак, щото е срамота да не се ме показателен случай, ми се наложи да реагира; ето какво в тази връзка ми се наприбегна до тях, един вид ми се наложи да ложи да напиша и разпространя сред приясе пожертвам по същностни, принципни телите си във Фейсбук: подбуди, един вид пожертвах се заради Оправна дама, напреднала в секнауката, изкуството, правото, истината, суално-еротичната култура (и при това, правдата и пр., а знаете, че за такива висши както се твърди във въпросния медиен неща човек си заслужава чат-пат да се матр`ьял, със съвсем конкретни практически пожертва, само и само науката, правото, постижения!), оглави парламентарната истината, изкуството и културата в свидното комисия по култура! (Слави Бинев пък беше ни отечество да получават дължимото им напреднал в мутренско-бандитската субкулпризнание! тура, ала не му се отвори парашута!) Дето казва народът "Не по врата, а по шията!" е тази промяна – и излагацията е не по-малка! ЛОГИКАТА НА ЖИВОТА Е ПО-СИЛНА ОТ Да видим сега как ще бъде прието туй назКОПНЕЖИТЕ НА САМОДЪРЖЕЦА ПУТИН: начение в средите на нашта тъй чувствиСКОРО И РУСИЯ ЩЕ СТАНЕ СВОБОДНА телна и възвишена "ентелегенция". ДЪРЖАВА! Ако си замълчат, ако преглътнат назначението й, това означава, че призна- събота, 13 декември 2014 г. ват приоритет на символизираната от въпросната дама "култура", ерго, ще можем да ги признаем за мъжаги, за пичове, за бабаити, дори, простете ме, за "джентлемени" и пр., но това, като и да го погледне човек, пак ще е показателно, ще е симптом за тежката нравствена ситуация, в която по начало се намира културата в свидното ни отечество. У нас за "култура" явно минават предимно неща, които са антикултура, сиреч, са културни ментета, чалга-постижения, фалшификати и прочие. Та от тази гледна точка възглавяването на въпросната комисия от въпросната оправна в сексуално-еротичната сфера и Нефть - $145 - Нужно пересмотреть сущесткултура дама е съвсем естествено и логичвующий мировой порядок! но, каквато ни е културата, такава ще ни е и Нефть - $130 - Москва должна стать финаншефката на парламентарната комисия по совым центром мира! културата - какво има повече да се чудите?! Нефть - $120 – Даешь Евразийский союз! Да живей културата! Как человеку в тази връзка мигновено да не мине в главата ето тоз актуален и много подходящ (предвид сферата на активност на новата парламентарна шефка на културата) девиз на културата ни, даден в стихотворна форма: Боли ме ку...а, за вашта култура! Или дори ето това: Фани ме за ку...а, драга шефке на парламента по култура! Толкоз. Млъквам! Какво повече да каже човек в тази така унизителна за културата ни ситуация, ама нали сме пичове, ще я преглътнем, колко му е, нема да се правим сега на прекалено културни и изискани я?!

Чета тази сутрин и, признавам си, не вервам на очите си: Сексафери кичат със слава шефа на културната комисия! Майчице, и дотук ли стигнахме?! Няма как, наложи ми се да потисна отвращението си и като що-годе културен гражданин, като

ВНИМАНИЕ: Поднасям най-специални извинения по повод на употребената дума! Моя милост, понеже съм културен и възпитан човек, нямам претенции да имам попредно положение в господстващата у нас бабаитско-пичовска култура на общуването,

Нефть - $110 – Крым наш! Нефть - $100 – Юго-Восток наш! Нефть - $90 - Мы не боимся холодной войны и санкций! Нефть - $80 – В Украине нет российских войск! Нефть - $75 - Почему весь мир против нас? Нефть - $70 - У нас есть ядерная кнопка! Нефть - $65 - Мы готовы переговорам по Украине! Нефть - $60 - Мы поддерживаем членство Украины в НАТО!

Нефть – $55 – Вова убежал – Москва свободна!

РОНАЛД РЕЙГЪН, 40-ЯТ ПРЕЗИДЕНТ НА САЩ, ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СРИНА КОМУНИСТИЧЕСКАТА „ИМПЕРИЯ НА ЗЛОТО“ СССР

събота, 13 декември 2014 г.

39 заплашва цял един етнос с лишаване от здравеопазване. Иначе казано, презрените правозащитници и либерали, които станаха обект на нападки, иронизиране и маргинализиране (в медиите например, където въпросните либерали просто отсъстват), в крайна сметка се оказаха прави в неравния спор с монолозите на оркестъра от възторжени певци на правдата, която била изречена от министерската уста (според апологетите).

Написа: Oleg-Sandro Panfilov БЛЯСКАВО ОПИСАНИЕ НА РУСКАТА ИМПЕРСКО-КАГЕБИСТКА СОЦИО-ПСИХОПАТОЛОГИЯ събота, 13 декември 2014 г.

От соцбарока към бълбока, Автор: Михаил Епшейн, в-к НОВАЯ ГАЗЕТА, 5 декември 2014 г., Превод за ivo.bg: Васил Костадинов Цялата днешна геополитика, публицистика и законотворчество са пукащият се балон и последното издихание на отиващият си от историята режим Политология на душата Изглежда, че на 2014г. е съдено да бъде повратна точка в историята на Русия. Пост-съветската епоха, която започна през 1991г., вече наближава края си, а настъпващата все още няма име, и не е ясно дали за нея са приложими някакви социалнополитически термини. Най-голямата по територия, свръхмилитаризирана, но лишена от съюзници и ясна идеология страна се осмели да предизвика целия свят и да разпердушини системата на международното право. Опит чисто емоционален и екзистенциален. Срещу всички, въпреки всичко… (ОЩЕ >>>)

(ОЩЕ >>>) БАБАИТСКИТЕ ПОПУЛИСТКИ ИГРИЧКИ С ОГЪНЯ ПРЕДИЗВИКВАТ НАЙСТРАШНИТЕ ПОЖАРИЩА И КЪРВИЩА неделя, 14 декември 2014 г. Из: “Няма повече да ви бият!” взриви Югославия, помните ли?, Автор: ИВО ИНДЖЕВ Министър на здравеопазването Петър Москов, който ясно заяви намерението си да забрани на линейки да посещават циганските гета в България и пожъна овациите на българите от всичка партии, съсловия и населени места, вече се чувства достатъчно сигурен на върха на тази лична, невиждана от завръщането на Симеон Сакскобурготски слава, за да си позволи да смени тона и да изрече няколко дни покъсно от екрана на БНТ неща, които трябваше да каже от самото начало, вместо да

Незнайните, непоказаните либерални гадове промълвиха нейде извън микрофоните и камерите своето „така не може да се говори” и макар да не им дадоха думата никъде, откъдето се лееше разговорът, на практика се оказаха косвено прави, както си видя от оправданията на министъра. Но това го разбират само онези, които разглеждат изригването на страстите под микроскоп с повишената чувствителност на анализа – за масата народ, облъчвана от радостната вест за началото на дългоочакваната битка срещу популацията, циганските банди (думи на Москов, за които той се извини някак по принцип, без да ги десакрализира), едва ли има значение смекчаването на министерската ярост... ... Балканската история познава пресен пример за това как югославските комунисти, клели се десетилетия в принципите на самоопределението, автономията, правото на културно различие и интернационализма буквално за една нощ се преродиха в най-върлите националисти в държавата си в противоречие на собствената конституция. За целта беше достатъчно тлеещата омраза, подклаждана години наред преди това от сръбски интелектуалци (борци срещу някакви си либерали и правозащитници) да бъде канализирана от едно единствено изказване на Свободан Милошевич в Косово. И какво толкова изрече той, че така преобърна историята, довела до гражданска война, разпад на Югославия и намесата на НАТО накрая? „Вече никой няма да ви бие!”, каза Милошевич на сърбите в Косово и скоро след това настана голям бой, най-кървавият в Европа от Втората световна война насам. Тогава обаче речта му на Косово поле беше посрещната с масов националистически сръбски ентусиазъм...

ЗНАЧИ НЯМА БОГ?! ЧУДНА РАБОТА, У ВАС ЗА КАКВОТО И ДА ПОПИТАШ ВСЕ ГО НЯМА… неделя, 14 декември 2014 г. Не зная дали е вярно, но Е. Дайнов пише днес, че в “четири области на Русия от 1 декември е въведена „пилотно” купонна система за снабдяване с храна”.

Май пак се актуализира незабравимият диалог от Майстора и Маргарита на М. Булгаков: – Значи няма Бог?! Чудна работа, у вас за каквото и да попиташ все го няма… Написа: СТАМБО

ОЩЕ ИЛЮСТРАЦИИ към романа "Майстора и Маргарита" КОЛКО МИ Е БЛИЗКА И ПОЗНАТА ТАЗИ ИСТОРИЯ, ВСИЧКО СЪВПАДА С МОЯТА: ДА ВИДИМ ДАЛИ И ФИНАЛЪТ ЩЕ СЪВПАДНЕ! неделя, 14 декември 2014 г. Учителка обяви гладна стачка заради директорка С огромен скандал започна учебната година в Природо-математическата

гимназия „Васил Друмев” във Велико Търново. Учителката по философия Антоанета Чобанска обяви от днес гладна стачка с искане директорът на гимназията да подаде оставка. Обстановката в училището е напрегната, колективът му е разделен на два лагера, а децата едва ли ще се радват на спокойна атмосфера.

40 гат един и същ отработен подход! Абсолютно същият подход. Е, разликата е, че моя милост по време на терора срещу мен не обявих гладна стачка, въпреки че и тази мисъл ми е минавала през главата, но по здравословни причини се отказах да направя и аз същото. Както и да е, да видим какъв ще е изходът и от моята история; във великотърновското училище директорката беше уволнена. Да, ама там синдикалната организация към КТ "Подкрепа" си е изпълнила ролята, тук, в Пловдив, директорката се е добре подсигурила като начело на организацията е поставена нейната първа приятелка и помощник-директорка (!) – вие такова чудо невиждано някъде срещали ли сте?!

– сиреч, синдикалната организация в ПГЕЕПловдив е продиректорска, от което произлязоха и въпросните ексцесии: аз бях изключен от синдиката като "смутител на идилията" и "народен враг" с оглед на директорката да бъдат развързани ръцете да ме уволни. Което тя и стори с превелико удоволствие. Абе какво да говорим, казусът и в моя случай е прелюбопитен и крайно интересен, ще видим как ще се развие в съда...

Сагата започва в края на миналата година. В час по етика и право госпожа Антоанета Чобанска влиза в конфликт с десетокласника Петко Милев. Антоанета Чобанска – учител по философия, стачкуващ: “Ученик в класа, който аз изпитвах, след като произнесе няколко изречения по отношение на произнесения от мен въпрос, като отговори ни в ТЪЛКУВАНЕ НА ТРИ МНОГОЗНАЧИТЕЛклин, ни в ръкав, произнесе следната фраНИ ФАКТА, ВЗЕТИ ОТ САМИЯ ЖИВОТ за: вие обичате да минавате през хората, да ги тъпчете и да ги размазвате.” Бях като неделя, 14 декември 2014 г. ударена с пневматичен чук! Петко Милев – ученик, потърпевш: Два факта – взети пак "директно от “По време на изпитването се оказа, че масамия живот! – искам да подложа на тълкутериалът, който тя ни е преподала го няма в ване в коментара си тази сутрин. Даже три. учебника, после се оказа, че част от въпроТретият, за който се сетих ето сега, за да не сите ги няма и в тетрадката. Точното ми го забравя, ще го разкажа най-напред, а пък изречение беше, това, че мачка други учедругите два ще почакат малко. ници, не означава че ще мачка и мен.” Понеже напоследък животът ми Славка Симеонска – директор на минава предимно около съдилищата – водя ПМГ “В. Друмев” – В. Търново: “Допусна да две съдебни дела, те са в разгара си, по заплашва със съд едно дете и неговите този повод през миналата седмица ми се родители в час, пред останалите ученици, наложи да ида до сградата на съда в Пловза това, че то е изказало своето мнение. див поне 5 пъти! – та по тази причина и Наказах учителката, в момента тя си жали размислите ми са все на съдебна, тъй да се наказанието в съда, но се създаде неприятрече, вълна. Напоследък ухото ми чу на на обстановка, промени се отношението към няколко пъти, в различни варианти, следнотози клас, децата си намалиха успеха.” то интересно твърдение, произнесено от Йоанна Петрова – ученик, свидеустата на хора, които имат непосредствено тел на конфликта: “Целият клас беше в… не отношение към правосъдието, към правознам, всички бяхме потресени, не сме очакраздавателната система у нас; давам го в вали такова изречение. Като цяло след това неговия чист, оголен вид: сме разговаряли с психолог, идваха хора от „Закрила на детето”, някакъв стрес, всички се въвличаме в тази ситуация. Един вид заради нас в момента има такива конфликти и ние го чувстваме по този начин.” Антоанета Чобанска – учител по философия, стачкуващ: “Не съм унизявала или пък репресирала ученици. Подадох искова молба до Районен съд В.Търново. От това съвсем не следва, че аз ще сляза на това ниво на инсинуации и демагогия!” Прочети ДО КРАЯ КРАТЪК КОМЕНТАР: Поразително е, че администраторите и в двата случая прила-

- За съда са интересни само фактите, не вашите преценки за тия факти.

Моля, придържайте се до фактите! Оценките си оставете за вас лично, тия субективни неща за съда не са интересни. Фактите и документите са двата стълба на юридическото аргументиране и доказване на истината. За него са чужди чисто субективните и човешки моменти, те са безинтересни за т.н. "обективна истина", която има значение за съда. И т.н., и прочие, и ала-бала. Чувам тия думи напоследък отвсякъде, в най-различни варианти, тук се опитах да представя тяхната гола, неприкрита с нещо същина. Понеже съм човек, който се занимава с философия, не мога да се сдържа да не подложа на основателна тълкуване горната представа и теза. Защото съзирам в него една фундаментална и много фатална грешка, която води до пълно изкривяване и изопачаване на същината на проблема. Това е проблем на философията на правото, е, позволете ми да и кажа виждането по него, като ще ви се наложи да вземете предвид, че тук нямам възможността по-пълно и цялостно да осветля проблема, това не е и моята цел. Но най-главното ще се постарая да кажа, поне като начало и основа на една бъдеща дискусия, за която призовавам. Думата "фактите" се е превърнала в нещо като заклинание: фактите, фактите, фактите имат само значение, нищо друго не ни вълнува освен само фактите! Повтарят го с упоение сякаш това е нещо като душеспасителна мантра. "Когато фактите говорят, и боговете мълчат!" – това ще ви го каже с гордост всеки, който по начало не е положил и грам усилие да вникне в същината на целия проблем. Навремето някакъв ученолюбив студент се позволил да се провикне по време на лекция на великия Хегел ето с тия думи: - Но, господин професоре, та Вашата теория противоречи на фактите! Хегел за миг спрял лекцията си, презрително погледнал тъй нагло немислещия студент и му отвърнал със следните забележителни думи, които са исполинско, направо непосилно изпитание за всички, за които мисленето не е явно от любимите занимания; тия негови думи са истински препъни-камък за цялата сган от голословни поклонници на фактите; та значи Хегел отвърнал ето как: - Толкова по-зле за самите тия факти! Защо така отвърнал на студентсткото подвикване Хегел ли? Ами помислете поне малко сами де! Не чакайте нищо наготово. Аз тук не ща да поставям проблема цялостно, във всичките му измерения, той би ме отвел далеко, в най-гъстите дебри на философията; затуй предпочитам да го оставя като открит проблем за самостоятелно осмисляне. Но ще се върна до моя си проблем, за хипостазирането на "голите факти" като панацея на "доказването" в

нашенската родна правосъдна система. Ще се спра на чисто философско-правния аспект на проблема, и то съвсем вкратце. Фактът сам по себе си нищо не значи. Всеки факт се нуждае от тълкуване, от свързването му с други факти, което води до реконструирането на цяла една смислозадаваща "постройка", която при това трябва да е не механичен, мъртъв конструкт, а живо, пулсиращо от живот, един вид органично съществувание, отговарящо на естеството на самия живот, на самата реалност, за която тия факти се отнасят. Фактите, откъснати един от друг, всеки сам за себе си, са едно нищо, целостта е истински важното, а едва в органиката на тази цялост фактите проговарят. Иначе нищо особено не означават. И цялата работа е да не се подведем да съчиним изкуствена, неверна конструкция на група факти, с което да изкривим истината, характерна за нещата и живота. Значи нашето тълкуване на фактите е вторият и при това решаващият момент, който съвсем не бива да бъде игнориран. Като тълкуваме фактите, ние им придаваме смисъл, която трябва да отговаря на реалността, на живота, на истинското положение на работите. Нашето тълкуване на фактите следва да бъде право, а не криво. Затова и цялата тази област, в която се занимаваме с търсене на верния, правия смисъл на фактите се нарича право, това е задачата на правосъдието, правораздаването и пр. За да не допуснем криво да мислим за фактите трябва, първо, много да мислим, второ, вярно да тълкуваме фактите, да правим нужното за постигане на точния смисъл, на четвърто място, накрая, трябва да съдим подобаващо, сиреч, да оценяваме фактите според тяхната автентична, вътрешно-присъща същина, идея и истина. Трябва да осъществяваме една правна процедура, смисълът на която е постигане на правото като противоположност на "кривото", това именно правене (право има един и същ корен с правя и това съвсем не е случайно!) или възсъздаване на истината (правдата) е непредставимо даже без оценяването, без отсъждането, без съденето, без мисленето, което обаче се осъществява на една здрава ценностна основа. Моето впечатление е, че поради калпавото ни образование (в това число най-вече и университетското!) у нас тия базисни неща съвсем не се разбират и затова у нас масово, дори и в средите на "правораздавателните органи" битува едно в корена си сгрешено разбиране за всичките тия фундаментални методологически, познавателни, епистемологически, аксиологически, философски в същината си зависимости и отношения. Поради което и у нас нещата са оставени на самотек, а пък търсенето на истината в съдебните зали, извършвано на неадекватна методологическа

41 основа, сякаш е последната грижа на всички: всички се вълнуват не от общозначимата и общовалидна правда на самия живот, а от налагането на своята капризна лично изгодна "правота", т.е. изглежда и в тази област ний, по нашия специфичен български обичай, не правим друго освен масово да се надлъгваме, по причина на това, че истината общо взето слабо ни интересува. Затуй и в съдебните зали у нас често може да се чуят ето какви забележки, отправени дори от самите магистрати: - "Недей да философстваш!"

- "Недей много да мислиш, ограничавай се само с фактите!"

- "Забранявам ти да даваш преценки, съдът изобщо не се интересува от твоите преценки!"

- "Отклонявам въпроса, понеже съдържа имплицитен оценъчен момент!"

- "Абе ти си учител и при това философ, така ли? Май на такива като теб изобщо трябва да им се забрани да идват в съда дори и като свидетели!" (с тази забележка беше удостоена моя милост при едно предишно съдебно дяло, щото в последните години на мен ми се наложи да участвам в 4-ри общо и засега съдебни дела!)

- "Ограничи се, драги, само до чистите факти, не ме интересуват никак твоите обяснения!"

- "Хич не ме интересува какво мислиш, това си го запази за себе си, давай по съществото на въпроса!" И прочие, да не изброявам, че времето няма да ми стигне. Аз вече и достатъчно се увлякох де, нищо чудно пак някой да ми спретне някое и друго "компроматче", тоя път за "неуважение на съда". Аз тук обаче поставям въпроса в принципен план. Нямам предвид – изрично подчертавам това! – практиката на един или друг конкретен съд или съдебен състав. Понеже говоря за господстваща, за доминираща тенденция и практика. Значи двете страни на един съдебен процес представят две коренно различни или алтернативни една на друга системи на тълкуване на известните факти, с оглед да се очертаят контурите на правдивата или реалистична картина на случилото се. Без свободата на тия възможни "пристрастни" или субективни тълкувания изобщо не е възможен ефективен процес на търсене на жизнената правда, а тази жизнена правда съвсем не се свежда до чисто познавателната реконструция на фактите, щото всички би следвало да сме наясно, че в човешкия свят са налице следните три компонента на цялостното човешко отношение, а именно: - познавателният, той се свежда до това да знаем, сиреч, да имаме точната информация за това какво именно се е случило, да знаем, да сме опознали в детайли цялата

история, подлежаща на осмисляне; тук имат значение освен емпирично постиганите факти и сведения най-вече и теоретичното осмисляне и свързване на емпиричните факти в една цялостна и непротиворечива мисловна конструкция, а всичкото това съвсем не е лека работа; - ценностният – да умеем да постигаме вътрешния, жизнено-досто-верен смисъл на нещата, тяхната ценност за нас самите, сиреч, да ги оценяваме субективно, според нагласите и позициите си; ценността се постига чрез вживяване, вчувстване, да, именно чувствата на човека не бива да се игнорират защото без тях смисълът, човешкият смисъл на нещата ще си остане непостижим; оценяване и съдене са думи, които са аналогични по смисъл, идентични даже; не може да се съди без да се оценява; съдиите би следвало да са индивиди с пълноценно развита душа, в която ценностното съпреживяване, способността за постигане на вътрешния смисъл, владеещ една друга душа, е развито във висша степен; съвсем не е проста работа да си съдия - ако всичко го схващаме чрез неговото понятие; - практическият момент или компонент, който следва да се разбира двояко: да умееш, да можеш да постигаш чрез усилие на волята си цялостната истина за съществуващото, което като такова обединява един именно някакъв тотален човешки смисъл, в който са в единство и ценностни, и познавателни, сиреч всеобемни човешки моменти и компоненти; значи добрият, мъдрият съдия успява да се пренесе в душите на спорещите страни, за него няма нищо "скрито-покрито" в тия души, той се поставя на тяхното място, прониква в техните най-интимни мисли и мотиви, разбира и душевността, и мисловността, и чувствителността им, тяхната воля за него също не е загадка, ерго, истински мъдрият съдия успява да разбие чисто субективната (ограничена и човешка) сфера и постига самата разумност и жизненодостоверна истина на съществуващото. Значи добрият съдия трябва да прави нужното с оглед да гледа на случилото се мъдро и разумно, той успява в съзнанието си да възсъздаде самата жизнена правда, сиреч, да постигне точния смисъл на нещата, или онова, което обикновено наричаме съвсем неподходящо с думата "обективност" или дори "обективна истина". Тя всъщност е свръхсубективна, интерсубективна и както искате я наречете, аз предпочитам да използвам не чак толкова учени термини и затова я наричам именно с традиционните думи мъдрост и разумност. Нещата се хем се проясниха, хем се и... усложниха, което показва, че още много може да се мисли, пише и обсъжда, но да спра сега-засега дотук. Щото имам да

42 Аз млъквам. Вие продължавайте разказвам и за още два други факта (виж да се опитвате да осмислите какво току-що началото на този текст), а както съм я подказах и написах. карал едва ли ще успея да стигна до тях ако Вторият факт, който ви бях обене прекъсна разсъждението си по третия щал. Още по-кратък ще се опитам да бъда. факт, когото изведох на преден план. Ето Отидох при шефката на РИО-Пловдив сега другите два факта, които пък тук, за (Иванка Киркова) преди време и й подарих разлика от третия, ще представя без никакмежду другото първата книжка на сп. HUво тълкуване: MANUS (тия дни излезе втората). Казах й, Първият факт: Оня ден в книжарче това и списание за съвременно образоницата на ПУ "П. Хилендарски" забелязах, вание и възпитание и пр. Предложих й да си че книжките на сп. ИДЕИ, които си стоят там сътрудничим в издаването и списването на от много време, са или прибрани, или някой списанието, примерно чрез директорите на любознателен студент си ги е купил. Силно училища информацията за списанието да заинтригуван от този неочакван факт аз стигне до колективите на училищата, до отидох при служителката, която отговаря за учителите, до учениците, може пък да се снабдяването на книжарницата с книги (и с намерят хора, които да подкрепят, да оцекоято имам отношения от години, на нея нят като полезно това издание, да се вклюдоставям книжките на списанието и моите чат в списването му и пр. Знаете ли какво книги, един вид давам й ги на "консигнами отвърна въпросната госпожа началничция"). Тя ме уведоми, заедно с повикания за ка? Да ви казвам ли или вие сами ще се целта главен счетоводител, че било взето досетите? решение поради "липса на всякакъв интеТя ме изгледа така, че аз почувстрес" към списанието книжките да бъдат вах, че явно ме възприема като много, ама махнати от лавиците на книжарницата и наистина много опасен човек, от когото върнати на толкова "непазарния" и издател, трябва да се пазиш – и да гледаш да си тоест на моя милост. Силно озадачен, аз ги колкото се може по-далеко! Каза ми, че едва попитах дават ли си сметка какво означава ли някой ще се заинтересува от списанието това; те ми отвърнаха чистосърдечно ето и едва ли ще се намери някой, който да ме това: подкрепи. Пак ще се въздържа от тълкуване - Господине, разберете, че в днешна такава една безкрайно показателна но време студентите изобщо не четат нищо реакция. Вие сами си я изтълкувайте ако – с изключение на онова, което професориобичате. те не просто са им препоръчали, но и изАз, дето издавам тия списания, дерично са ги задължили да прочетат, т.е. са то се вълнувам от тия проблеми, дето всеки ги заплашили, че ако не го прочетат ще ден пиша, дето издавам книги за образовабъдат скъсани на изпита?! Тъй че затова не нието, съм обявен от ръководни администсе обаждайте, но липсата на интерес към ративни дейци на тази въпросната образовашето списание е съвсем закономерна... вателна система за... "луд", за "пълен некаАз бях занесъл новите книжки на дърник", за "злодей", "за смутител на реда", сп. ИДЕИ и на сп. HUMANUS, но най-учтиво за "престъпник", за "народен враг", какъв ли ми беше обяснено, че просто няма смисъл: не още не, бях за награда уволнен от рабоникой не би могло да се очаква да се заинта – и изхвърлен на улицата! Това е четвъртересува от тях! Казах: ами може, примерно, тият факт, необещан, който ви предлагам някой професор да се заинтересува, ето, сами да си изтълкувате. новото списание HUMANUS разглежда Хубав ден ви желая! Бъдете здратъкмо проблемите на съвременното обрави! Не се сещам какво друго, по-ведро позование! Едва ли, ми отвърнаха събеседнижелание да ви напиша, щото някак си се ците. Не спорих с тях, казах, че ги разбирам. почувствах омерзен и преситен, изведнъж Ето сега и вам казвам същото. Но ме обзе апатия, която породи усещането ми все пак се опитайте да си представите какво за пресекнало вдъхновение. Не ми се пише означава ето това: повече. Излизам да се разходя, навън грее В образователно учреждение, коевъзхитително ярко декемврийско слънце... то подготвя именно "кадри" за образователната система, имам предвид този университет, сиреч, подготвя бъдещи учители, никой, РОДИТЕЛИТЕ СА В ПЪЛНОТО СИ ПРАВО повтарям, никой не се интересува от... ДА ИЗБИРАТ НАЧИНA И ФОРМАТА НА проблемите на съвременното образование, ОБУЧЕНИЕ ЗА ДЕЦАТА СИ също така и от проблемите на личностното и духовното израстване и укрепване на неделя, 14 декември 2014 г. българската младеж! Давате ли си сметка какво означава това? Не? Не си давате? Ще ви кажа тогава какво означава: Означава пълен, тотален крах, банкрут, фалит, катастрофа на цялата българска образователна система – щом е довела до този плачевен резултат! Това означава.

Из: Позиция на Асоциация за домашно образование

ОТ НОВАТА КНИЖКА НА СПИСАНИЕ ИДЕИ, КОЯТО СЕ НАМИРА ПОД ПЕЧАТ

Относно: Законопроект за предучилищно и неделя, 14 декември 2014 г. училищно образование ... Именно поради това, Асоциацията за домашно образование, категорично насърчава всеки проект, който би довел до либерализация и свобода в образованието – дори и минимална. Проектозаконът за училищно и предучилищно образование е малка стъпка в тази посока и заради това печели нашата подкрепа, въпреки че в своята цялост, той е изключително далеч от разбирането на Асоциацията за принципите и философията на обучението въобще. Отчитаме и това, че ограниченията на сегашната конституционна рамка, която от своя страна е проекция на зрелостта в обществото ни, едва ли би могла да позволи по-голяма крачка към свободата. Като позитиви в този законопроект отчитаме възможността за самостоятелна форма на обучение, според чл. 104 (1) т.5, което ще даде възможност на стотици семейства в страната, да обучават спокойно децата си, според възможностите и индивидуалните таланти на самите деца. Винаги сме смятали, че един от основните недостатъци на конвенционалното образование е липсата и невъзможността за индивидуално внимание към детето. В този смисъл разписаното в проекта самостоятелно обучение е приветствано от нас – като форма на обучение, която е дори закъсняла. ... Нашето желание е да се заяви ясно в един бъдещ закон за образованието, че родителите са в пълното си право да избират начинa и формата на обучение за децата си, без да се съобразяват с каквито и да е условия или позволения от страна на държавната администрация. Очакваме политиците да узреят най-сетне за истината, че образованието не е функция на държавата, а на семействата и те са тези, които могат да делегират права върху образователния процес за своите деца, на когото сметнат за нужно. За тази цел е редно да се даде пълна свобода на различни образователни институции и организации да се конкурират свободно, с цел да спечелят доверието на родителите. Уверени сме, че единствено свободата в избора за начина на обучение на децата, ще доведе до реална и полезна конкуренция в образованието, която по естествен път ще стимулира качествените, можещите и знаещите професионалисти и ще отсее всички ренегати в сферата на образованието, които са назначени на местата, които заемат, по партийна, роднинска или друга, не свързана с професионалните качества линия...

Мисля ще се съгласите, че човекът не е продукт на природата. Човешкото в човека няма механизъм на естественото раждане. Затова както няма и причина за появяване в него на човешкото, така и никой не може да бъде принуден да бъде човек. Самият феномен на човешкото, в това число и на мисълта, се оказва при нас извън причинно-следствената област, макар едновременно да се намира в нея. Тоест човекът е същество, което едновременно е оковано от причинно-следствената верига и в същото време се намира някъде на друго място, когато в него се раждат някакви човешки състояния, за които няма естествен механизъм.

43 риск. Този акт може да се нарече изострено чувство за съзнание. Значи е вътрешен акт. Тоест разликата се установява от мен, тя не е дадена в нещата. Тя независимо от мен не съществува.

• Философският акт се състои в това да блокираме у себе си нашата мания да мислим с картинки. И когато премахнем картинките и предметните референции от нашето съзнание, ние започваме да мислим. Това означава, че нашето мислене винаги е гранично или е на предела. Ще поясня: това, което философите наричат смисъл – смисъл на историята или смисъл на мирозданието – е това, което никога не се реализира във вида на някакво събитие или състояние… Смисълът (а той винаги е пълен) не е предмет, намиращ се в света… (ОЩЕ >>>) ПОЗНАЙ САМИЯ СЕБЕ СИ! Душата на човека е свят и дори вселена, в която пътешествията са не помалко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космически кораб – стига тези последните да бяха възможни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена, предизвикваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия.

На първо място философията не е система от знания – каквато се явяват физиката, математиката, ботаника и другите увлекателни предмети. И, второ, философското знание изобщо не се предава по пътя на обучението… Философията не е съобщаема, тя не може да се преподава; всички курсове, задължителни в нашите институти, в някакъв смисъл са абсурдни по самата си задача.

• Вътрешната разлика между лъжата и истината не съществува външно (не съществувайки в думите и предметите; предметите на лъжата и истината си подхождат, са неотличими), предоставена е изцяло на някакъв особен вътрешен акт, който всеки извършва на собствен страх и

От живия човек се иска най-вече това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа великолепието, многообразието, растежа, цъфтежа, плодоносността и въобще живота на ефирната духовна субстанция, каквато представлява

44 човешката душа. И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Изкуството на живота, което единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознанието, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвременна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опитващия се да разбере себе си човек...

●Учебният блог на философа Ангел Грънчаров (първи вариант)

могнете духовната култура и образованието на българската младеж.

●АКАДЕМИЯТА (първи вариант)

Център за развитие на личността:

Посетете според интересите си и другите ми блогове:

Книги с отстъпка и с АВТОГРАФ

Вестник ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник

●Angel.G-TV – видеоблогът на Ангел Грънчаров (първият български видеоблог)

Издава:

Център за развитие на личността

●HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров (основен текстови блог)

HUMANUS,

●СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ (учебен блог за студенти и ученици) ●ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТ HUMANUS (консултации, психотренинг, психоанализа, курсове) ●Дневникът на един ГРАЖДАНИНЪ (онлайн-изданието на в-к ГРАЖДАНИНЪ) ●ГРАЖДАНСКА TV СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ (моят резервен видеоблог) ●ДНЕВНИК ФИЛОСОФА (моят рускоезичен блог)

основан през 1994 г. Можете да придобиете всяка от моите книги, излезли през последните години, с автограф от автора и с отстъпка 20% ако дадете заявка за това на имейла angeligdb от abv.bg Ще получите поръчаната книга с наложен платеж по пощата. Разходите по доставката са за моя сметка. Вашите пари ще отидат за издаването на следващата книжка на списание ИДЕИ. По този начин ще станете техен спомоществувател – и ще подпо-

Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!