Vestnik GRAJDANIN br. 3 ot 2015 g.

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 3, Год. VII, 2015, 1 Февруари, Неделя, Ц. 2 лв.

Моята реакция по повод на думите на М.Дойчев по повод смъртта на Ж.Желев във Фейсбук, които помествам по-долу: За умрелите – или добро или нищо, но аз искам тук да кажа нещо за живите, които днес се надпреварват да лъжат и да лицемерят по повод смъртта на Желю Желев, Бог да го прости! Все пак не е хубаво да се лъже чак толкова, пък макар и по, тъй да се рече, "хуманни", по "морални" причини. Ето един пример в тази посока: Ж.Желев бил "първият демократично избран" президент на България. Това е лъжа. Той не беше демократично избран, избраха го комунистите в резултат на задкулисна договорка, в резултат на сделка; такова нещо аз не мога да го възприема като "демократичен избор"! Ако нашата представа за "демокрация" е това, майка ни жална! Или първият избор на Желев за президент може и да не е демократичен, но втория пък за сметка на това е? Е, и това не е така. Когато нещо е омърсено в началото, то няма как да се изчисти. Второ, президент в онази поляризация можеше да стане само оня, когото подкрепят ченгетата от ДПС. (Следва на 2 стр.)

Аз мислех, че в този текст (виж: Русский гений) има някаква ирония – а той определя Путин като "гений" и като "Велик учител на човечеството"! – ала се оказва, че няма ирония, че всичко се казва сериозно, което свидетелства, че руската лудост се задълбочава. Налице е сериозно психическо изпушване на цяла една нация и загуба на всякаква връзка на мнозинството от мозъците с реалността – щом такива текстове се появяват и при това авторите им не са поне освиркани (щото такова грозно подлизурство спрямо върховния властник-диктатор е все пак прекалено)! Ето нещичко от въпросния текст, за да видите и усетите нещичко от симптомите на това полудяване: Пора наконец назвать вещи своими именами: Владимир Путин – гениально одарённый государственный деятель. Так же, как Эйнштейн был гением в физике, Путин – гений в политике. Мировая история ещё не знала национального лидера такого уровня. Масштаб личности Президента России можно сопоставить лишь с теми, кого мы считаем великими Учителями человечества... Гений всегда осознаёт собственную гениальность и своё отличие от остальных. Это накладывает на него огромную ответственность, которая тем тяжелее, чем более устойчивыми моральными качествами он обладает. Помнится, в каком-то интервью журналист всё пытался понять, почему Путин считает возможным принимать важные решения единолично. (Продължава на 2-ра стр.)

ПУТИН, ВИДИТЕ ЛИ, БИЛ... "ГЕНИЙ" И "ВЕЛИК УЧИТЕЛ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО"! (От 1-ва стр.) Дело в том, что он чувствует эту ответственность и осознаёт возложенную на него задачу, которую никто не в силах выполнить вместо него. Отсюда и необходимость ручного управления, когда президент должен лично вникать во все подробности того или иного процесса. Не только потому, что он владеет всем комплексом информации и всеми рычагами воздействия – просто лучше, чем он, этого никто не сделает... Противникам российского лидера стоило бы посоветовать повнимательнее присмотреться, с кем они имеют дело, вместо того чтобы приписывать ему свои комплексы, фобии и нереализованные желания. У них нет вообще никаких шансов обыграть Путина именно потому, что гений мыслит категориями, им недоступными. Противостоять ему практически невозможно, с ним можно только сотрудничать. Те, кто это вовремя понял – Китай, страны БРИКС, Турция – окажутся в значительном выигрыше. Те, кто пытается лавировать между Путиным и его оппонентами, вроде Европы и СНГ, обречены на позорный провал своей стратегии и последующее примыкание к российскому лагерю, только на значительно худших для себя условиях. Что касается открытых врагов, какими позиционируют себя англосаксонские страны, то им в борьбе с Россией грозит гибель всей государственной системы. И така нататък, прочетете сами цялата статия, поучителна е. Може с очите си да разберете симптомите на руското полудяване, което изобщо не вещае добро... ЗА УМРЕЛИТЕ ИЛИ ДОБРО, ИЛИ НИЩО, НО ЖИВИТЕ ВСЕ ПАК НЕ БИВА ДА СЕ НАДПРЕВАРВАТ ДА ЛЪЖАТ ПО ПОВОД НЕЧИЯ СМЪРТ, ПОРУГАВАЙКИ ИЗЦЯЛО ИСТИНАТА (От 1-ва стр.) А тяхната подкрепа съвсем не е била безкористна или дълбокоморална. Ето че и вторият избор на Желев за президент едва ли е "демократичен". Една нефункционираща или функционираща само външно и формално "демокрация" не е демокрация, ерго, всички нейни актове на избиране не са демократични. Желев в първия момент не призна резултатите от изборите – "първите демократични и свободни избори" през лятото на 1990 г. – но час-два по-късно ги призна! Какво ли се е случило в тия час-два можем само да гадаем. С какво ли комунистите, дето фалшифицираха "първите свободни и демократични избори", са го подкупили да подкрепи фалшификата? А дали той не

стана президент в резултат на договорка точно от тия един-два часа? Желев имаше много грехове. В резултат на които ние, неговите избиратели, излязохме на улицата и му поискахме неговата оставка. Така ли беше? Защо тогава трябва толкова много да се лъже в деня на неговата смърт? Една крайно деморализирана демокрация, в която всички се надпреварват да лъжат, не е никаква демокрация. Желев днес най-усърдно беше хвален от... ченгетата на ДС в политиката, това едва ли е толкова случайно. За умрелите се говори или добро или нищо. Но аз в случая говоря за реакциите на живите лъжци по повод смъртта на умрелия. И също така има нещо, което би следвало да ни води непрекъснато: и това е почитта към истината. Ето затова и се обадих. Поемам напълно съзнателно този грях ако това наистина е грях. Явно са ни много объркани представите ако точно това го възприемаме като грях... а пък лъженето го възприемаме като израз на "добропорядъчност"... Момчил Дойчев каза: Желю Желев беше мой учител по Политика, научна честност, морална почтеност и чувство за национално достойнство. Той беше истински демократ и рядко почтен и неподкупен като човек и политик. Неговото чувство за хумор бе неподражаемо и забележително. Запознахме се през 1982 г., веднага след публикуването на "Фашизмът". Аз току що бях завършил философия и се ориентирах към политическата философия и политологията. Той ме насочи към проблемите на демократичната промяна, срещахме се често и обсъждахме всички забранени от режима книги и тестове, с които той ме снабдяваше. Аз също участвах в дискусиите по негови текстове и книги. Още пазя преписът на пишеща машина на "Фашизмът", която тогава направих. Той беше мой неформален ръководител на дисертацията ми за демокрацията, която защитих на 10.12. 1988 г. На защитата дойде заедно с Блага, Радой и други членове на ръководство на Клуба. Стратегията за демократична промяна на Желев бе забележително реалистична и... оптимистична! Той имаше характера да обедини разединената и разпокъсана опозиция на режима и да ръководи СДС и демократичната промяна в началния и период. Може би единствен се опита да обедини под знамето на демокрацията целия народ, въпреки разделението и омразата, които комунизмът ни завеща. Не успя, но поне направи опит! Бе мек като характер, но едновременно с това непоклатимо твърд в убежденията си. Понасяше критика и приемаше разумни и логични аргументи. Имаше смелостта да променя своята позиция и да признава свои грешки. Не понасяше корумпирани и неморални политици. Казваше "Политиката не е мръсна работа, но около нея има много мръсници". Макар да не вярваше в Бог, имаше и дарбата да прощава. Остава в

историята на България не само като дисидент и демократичен президент, но и като политик, за който може да се каже, че е бил неподкупен, почтен и президент на всички българи. Бог да го прости! ИСТИНАТА НЕ БИВА ДА СЕ КРИЕ: ЖЕЛЕВ БЕШЕ ДОВЕРЕН ЧОВЕК НА ЧЕНГЕТАТА И МАФИЯТА, ИМАЩ ГОЛЯМА ЗАСЛУГА ЗА СЪСИПВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ!

На снимката: "Ама че номер им изиграхме на ганьовците!", каза Лилов. (Написа: Vasil Karaivanov) Да не забравяме и ролята на човека на Желев, руския агент Бригадир Аспарухов, избран от Желев да ръководи външното разузнаване – в скалъпването на сценария за свалянето на правителството на Филип Димитров. Бригадир първо измисли македонска оръжейна сделка, замеси правителството в нея и, нечувано по света, организира пресконференция срещу собственото правителството, с което даде начало на процеса по вота на недоверие. И всичко това с ехидното съгласие на президента Желю Желев!!! След това Бригадир призна публично по телевизията, че оръжейна сделка не е имало!!! И когато Желев бе притиснат да иска оставката на Бригадира, отговорът му беше – "Само това не!". Безспорно коварна роля и на Бригадира, и на президента "ни"! Но задачата на руския агент беше изпълнена, правителството на Филип Димитров беше свалено с помощта на "сините мравки" – смесица от купени депутати и скрити ченгета. Желю потриваше доволен ръце и си тури премиер сламената кукла Беров, с което започна мафиотското управление на Мултигруп, крепено от комунистите и от ченгетата от ДПС! Не е известно само кога мафията ще направи паметник за безспорните заслуги на ПРЕЗИДЕНТА си?! Написа: Nikolov Konstantin НЕКА ЗЛОСТОРНИЦИТЕ ДА ЗНАЯТ, ЧЕ НИЩО, ДАЖЕ И СМЪРТТА НЯМА ДА ГИ СПАСИ ОТ ВЪЗМЕЗДИЕ ЗА ЗЛОДЕЯНИЯТА ИМ! събота, 31 януари 2015 г.

Ще си позволя тази сутрин да поразсъждавам по една, дето се казва, крайно "щекотлива" тема, може би тя изобщо да е най-щекотливата: ще опитам да осмисля и постигна основателността на тъй разпространената римска максима "За мъртвите или добро, или нищо" – De mortui nil nisi bene, De mortui nihil nisi bonum. (Тя изведнъж стана много актуална във връзка със смъртта на Президента Желев – когато безсрамниците, когато демагозите от всички партии скокнаха като ощипани и почнаха да нижат прогизнали от лъжи и лицемерие пищни словеса за "заслугите на великия покойник"!)

Е, не бива чак толкова много да вярваме на всичко, което са казвали римляните – тия прогизнали от нравствена развала властолюбци, които, вярно, са изрекли и доста мъдри мисли. Но може би пък в някои неща са и сгрешили, а, възможно ли е това? Пък и времената, в които живеем ний, жителите на ХХI век, в сравнение с времената на древните, са вероятно доста различни, нима ние не бива да си имаме някаква своя, адекватна на нуждите ни, мъдрост? Ето какво смятам за нужно да се каже непременно по повдигнатия проблем, темата е грамадна, но аз съм принуден да се задоволя ето с какво: За умрелите или добро, или нищо, но живите все пак не бива да се надпреварват да лъжат по повод нечия смърт, поругавайки изцяло истината – това беше моята първа реакция. Истината не бива да се крие: Желев беше доверен човек на ченгетата и мафията, имащ голяма заслуга за съсипването на българската демокрация! - и това си позволих да напиша, колкото и да ви изглежда грозно. Ето още една истина, която трябва да се знае от всички: Желев изигра много злокобна и коварна роля за опорочаването и съсипването на младата българска демокрация. "Светицата" Дърева – тя се изживява за нещо като непорочна "Майка Тереза" на българския преход! – също цъфна на екраните на всички телевизии за да ни каже колко човечен бил нейният сърдечен приятел Желю; тя между другото е сърдечна дружка и на Гоце, абе много любвеобилно сърце имала тая Дърева бе, да се неначуди човек как побира сърцето й толкова много любов!? Както и да е, но ето, вижда се, че ситуацията, в която са възможни такива нравствени ексцесии и аномалии, е изначално нездрава. Неговият – на Желю Желев – пример в светлината на случващото се в

деня на неговата смърт показва, че когато политик си позволи да погази елементарните морални принципи, пораженията от това не са безобидни, напротив, много са страшни. Защото засилват страшната деморализация на цялата политическа класа и на страната като цяло, щото ние, гражданите, пък сме тези, които търпим подобни наглеци. И ето, че работата става твърде дебела... Смятам, че да се укрива истината по този най-главен въпрос (на основание това, че за мъртвите, видите ли, не бивало да се говори нищо лошо, а само добро!) означава, че помагаме на злосторниците в политиката да продължават необезпокоявано със зулумите и с издевателствата си. Примирението и безхаберието ни спрямо страшния нравствен дефицит в многострадалната българска демокрация (който е така явен в случая "Желев") води до насърчаване на ония, които продължават да съсипват и страната ни, и демокрацията ни. За да се поставят нещата на чиста основа, за да се очистим от нечистотиите трябва да преминем през пречистване, възможно само благодарение на горнилото на "толкова горчивата" и тъй "неудобна" истина; с лъжи и лицемерие доникъде не се стига, стига се до непроходимото тресавище, в което се намираме, от което изход не се види, напротив, все повече затъваме в него. Политиците ни, които и днес си позволяват най-безогледно да ни лъжат, биват насърчавани да продължават ако знаят, че един ден няма да им се търси сметка за нищо, щото, видите ли, смъртта всичко била заличавала. И под действието на максимата "За мъртвите или добро, или нищо" щяло всичко да бъде покрито със забрава, сиреч времето щяло да спомогне злодеянията им да останат неразкрити. Запитайте са на кои е толкова удобна максимата "За мъртвите или добро, или нищо" – щото ония, които наистина са живели почтено, те нима има от какво да се смущават когато смъртта е дошла? Кои тогава на пробутват толкова уж благочестивата максима "За мъртвите или добро, или нищо"? Противно на това аз стоя на принципа: нека злосторниците да знаят, че нищо, даже и смъртта, няма да ги спаси от възмездие за злодеянията им. Нищо няма да се забрави, грешниците чрез смъртта изобщо не стават праведни, напротив, смъртта е началото, от което нататък душите им ще си платят за всичко. Разбира се, има един безкрайно Мъдър Съдия, Който ще ги съди, не ние сме тия, които ще съдим, но и ние, жертвите на злодеянията на политическите наглеци, имаме правото да кажем какво мислим. С нищо няма да помогнем на душата на мъртвия грешник като почнем да "благочестиво" лъжем и лицемерно да твърдим, че той, видите ли, бил "толкова добър и порядъчен човек"; не, особено в такъв един

3 момент лъжите с нищо не помагат, щото смъртта е именно този момент, в който действието на лъжите се прекратява и идва тъй безпощадния момент на истината! Да, можем да си въобразяваме, че лъжите с нещо помагат на живите лъжци, мерзавци, грешници и наглеци, което, разбира се, не е така, но когато смъртта е дошла лъжата вече с нищо не помага – и с нищо не може никому да помогне. Душата на самия грешник пределно ясно знае греховете и злодеянията си, е, дошъл е часът да си плаща. И ние с нищо няма да й помогнем като продължим да обсипваме с лъжи паметта на починалия човек, на мъртвеца. Знам, че звучат грозно тия мои приказки, но ето, все някой трябва да ги каже, позволявам си това, понеже вчера бях отвратен цял ден да слушам какви ли не лъжи в прослава на "светлата памет" на починалия "първи демократично избран български президент" (което, както писах, е една голяма и опашата лъжа, която мерзавците-"журналисти" повтарят с упоение!). Може да е грях да се казват някакви грозно звучащи истини за живота на починали вече хора, но нека всички да знаят: много трябва да мислиш приживе когато се захващаш да правиш мерзости, щото това няма как да остане скрито, тук даже и милостта на максимата "За мъртвите или добро, или нищо" няма да ти помогне. Идва неумолимо часът на истината, в който ще платим за всички свои грехове, които сме имали неблагоразумието да сторим приживе. И този час започва именно със смъртта. Да, не помагаме, няма как да помогнем на душата на мъртвеца като продължим да плямпотим какви ли не лъжи в негова прослава; това не може да помогне на душата на мъртвия, а на нас самите нима с нещо ще ни помогне? Ще ни помогне само за да продължим да пребиваваме в онова нравствено тресавище, в което сме затънали до шия – и от което излизане няма ако продължим да сме си все същите. Пиететът към истината, свеждащ се до това с пределна безпощадност да възвестяваме нейните неотменими права, е онова нещо, което може да ни изведе на твърд бряг, именно може да ни спаси от затъване в упоменатото нравствено тресавище, пълно с ужасните влечуги и чудовища на Лъжата, Измамата, Терикатлъците, Далаверите, Лицемерието, Своекористността, Нравствената развала и пр. Нека не се самозаблуждаваме, че с лъжи можем нещо истинско да постигнем. Нека лъжците и грешниците, повтарям, да знаят, че нищо няма да им помогне, дори и Смъртта няма да ги спаси – истината за злодействата им ще излезе наяве; и колкото по-рано стане това, толкова по-добре. Ето затова да са мислили овреме тия, които са лъгали и грешили, които са си позволявали да встъпват в нечестни договорки в името на Властта, на Суетността, на Славата, на измамно-

4 то Величие. С баданарките на лъжата няма да може да умиете възмръсния им нравствен облик, всички усилия в тази посока са обречени! Това исках да кажа, това успях да кажа, темата е голяма. Заслужава си да се разговаря по нея, не бива да се мълчи "благочестиво" по тия въпроси. Казах, развалата ще спре когато ние станем по-други, когато станем много придирчиви към мошениците. Към всички мошеници, и към живите, и към мъртвите. Мошеникът, като умре, не става чист човек, я да си говорим истината, как пък ли става този фокус, нима вярвате в такова едно преображение? Нека да бъдем реалисти, нека да не си затваряме очите, нека да станем по-правдолюбиви, този е пътят към истинската, към същностната промяна. Да, нека злосторниците да знаят, че нищо, даже и смъртта няма да ги спаси от възмездие за злодеянията им! Когато не сме си платили приживе, непременно ще си платим после – пощада няма! И всички илюзии за пощада, и всякакви опити за сделка, и всякакви надежди, че с тарикатлъци можеш нещо да промениш са просто съвсем неуместни, никому не могат да помогнат. В часа на истината, започващ с последното ни дихание на този свят, идва разплатата – ето поне това никога не бива да го забравяме. Аз не ща да се наредя до пословични лъжци като Гоце Първанов (и вся остальная корумпирана и деморализирана политическа сволоч, която у нас зоват найбезсрамно "политически елит"), които редят лицемерни, прогизнали от лъжи думи през ковчега на Желев или на когото там дойде или се случи; тия наглеци, тия безсрамници не могат да са пример или образец за мен в нито едно отношение. Затова и си позволих да напиша това, което написах. Аз до тях не ща да се наредя, пък вие правете каквото искате. Ако искате ме оплюйте, ако искате ме прокълнете! В отношението си към живите не сме толкова внимателни, напротив, безчувствено ги оставяме да страдат и да се мъчат, ала ето, към мъртъвците проявяваме удивителна грижовност – защо ли? Значи ли това, че на такива "безсрамници" като мен, дето дръзват да ви говорят такива грозни неща, ще простите донякъде едва когато умрат? Е, аз пък не ща тази концесия. Плюйте ме и като умра, недейте изобщо да изневерявате на себе си! Впрочем, мерзавците (живите) са много великодушни към умрелите мерзавци, те и към живите мерзавци са също толкова великодушни и добросърдечни, ако сте забелязали това, виждате как се подкрепя мерзавците-ченгета от ДС. Но защо ли пък същите тия толкова много мразят и непрестанно плюят правдолюбивите хора, независимо дали са живи или мъртви? Що някой от същите тия, дето сега ронят такива обилни крокодилски сълзи по Желев, не пророниха една сълзица по повод смъртта на истински

великия страдалец Илия Минев? Защо не казахте поне една добра дума за него, а, безсрамници, дето сега нижете такива лицемерни словеса по повод на вашия духовен брат Желев!? Ето по тия въпроси помислете, а аз спирам – за да ви дам възможност да се усамотите с мислите си. Приятни размисли! Смъртта винаги предразполага живите към размисъл за вечните и за истинските неща. Нека в тия размисли да покажем правдолюбието си, а не да потвърдим нравствената си развала – и към това си позволявам да ви призова. Бъдете здрави! ЛЕЛЕ, ГОРКИТЕ ГЪРЦИ, НА КАКВИ ПАЧИ ЯЙЦА СЕ НАСАДИХА КАТО ГЛАСУВАХА ЗА ТАЯ "СИРИЗА"!

Гръцката СИРИЗА е нашата АТАКА, нали така? Ципрас е нещо кат нашия Сидеров; само дето косата му не е бяла – като на нашия велик сексуален страдалецрублофил! Правилна ли ми е аналогията? И двамата са ултралеви, и двамата, оказва се, са руски мекерета. Леле, горките гърци, на какви пачи яйца се насадиха като гласуваха за тоя Ципрас! Тия ще видят сметката на Гърция за кратко време. Е, нека и гърците да пострадат малко, сега е техен ред – няма само ние да си патим от проклетия комунизъм!

БОЖЕ МИЛИ: ЯНЕ – СЪВЕТНИК ПО ПРОТИВОДЕЙСТВИЕТО СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА НА БОКО?! петък, 30 януари 2015 г.

Чета и не вярвам на... ушите си: Яне Янев стана съветник на Бойко Борисов!!! Ето какво пише там, явно не е сън: Назначението на Янев е станало преди 3 дни – във вторник, а в момента се търси кабинет за него в сградата на Министерския съвет. Янев ще съветва Борисов по проблемите на превенцията и противодействието на корупцията и конфликта на интереси във властта. Поне това били заявените от него планове, тъй като все още Борисов не е издал заповед какви ще са ресорите му. Моята реакция: Написах във Фейсбук следното (щото с Б.Борисов там се водим "приятели"): Боже мили: Яне – съветник по противодействието срещу корупцията?! Бойко, а защо не си назначиш някоя курва от Околовръстното да те съветва по въпросите за морала? :-( ЖИВЕЕМ, СЪНУВАЙКИ...

ЗЛАТНИТЕ ВРЕМЕНА НА МАФИЯТА: ПРЕЗИДЕНТЪТ ЖЕЛЕВ ИГРАЕ ХОРО НА БАНКЕТА, ДАДЕН ОТ ГЛАВНИЯ МУЛТАК НА РЕПУБЛИКАТА

"Ние живеем в свят от феномени! Объркан, извратен, празен и въпреки това и точно затова, един изцяло сънуван свят." Фридрих Ницше, из "Зазоряване", стр. 104 (Цитира: Фридрих Ницше – Идеологът на модерния път на Човека към Бога) Не съм съгласен, че за мъртвите трябва да се говори или добро, или нищо. Трябва да се говори истината за всички, и за живите, и за мъртвите...

ОТНОСНО ИДЕЯТА ЗА АВТЕНТИЧНО ОБРАЗОВАНИЕ Въпросът за образованието е въпросът за човешкия потенциал. Въпросът на образованието е и въпросът за потенциала

на живота – какво е животът, какво е възможно в живота. Не случайно думата образование произтича от идеята за извайване на образ – образованието е това, което рисува пред нас образи.

Георгиева. Свилена оглави класацията за модерна българска музика по БНТ 2 и БНТ Свят „НОВО 10+2” със своя авторска песен. Но предаването провокира моя интерес найвече с това, че дава пространство за изява на млади български творци, което ние от „HUMANUS” горещо приветстваме като пример за принос в личностното развитие. Затова реших да се свържа със създателя на предаването журналиста Васко Громков, който беше така любезен да отговори на моите въпроси:

Казва се, че благодарение на образованието човек „проглежда”, че му се „отварят очите”. Това е така, защото от бездънния хаос на неопознатите възможности образованието създава пред очите ни картини – картината на човека и картината на живота. И всеки път картината, която рисува, е различна.

Gayane Minassian

5 сред две или вече три поколения. За да се изравнят нещата ще трябва да преминат нови три (пречистени) поколения, а това няма как да се случи без брутални мерки. Плашещото е, че дори хип-хопа и рока в България вече се чалгират, а изпълнителите са все по-разединени. Всеки се бори самостоятелно за някакви 5 минути слава в „Ютюб” и толкова. Трябва да се появи независим музикален канал (или канали) и там някой човек да си сложи главата в торбата и да завърти само най-доброто от българската музика със задължителна автоцензура. Няма как песни с цинични послания да променят културната среда в страната. В това отношение, аз лично в моето предаване съм безкомпромисен. (ОЩЕ >>>) ЗАПИС НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ 29 ЯНУАРИ, ТЕМАТА Е: УМЕЕМ ЛИ ДА РАЗГОВАРЯМЕ С МЛАДИТЕ?

ЕДНА МИСЪЛ В ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА ТЕЗАТА НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ ТАЗИ СЕДМИЦА НА ТЕМА "УМЕЕМ ЛИ ДА РАЗГОВАРЯМЕ С МЛАДИТЕ?"

АКО В БЪЛГАРСКАТА МУЗИКА НЕ СЕ ВЛЕЕ НОВА ВЪЛНА, ТО ТЯ ОТИВА КЪМ ЛОГИЧНИЯ СИ КРАЙ

Г-н Громков, кое провокира идеята да създадете подобен музикален формат? Класацията „НОВО 10 + 2” стартира през 2012 година с идеята да показва само стойностни нови български видеоклипове, както на утвърдени звезди, така и на пълни дебютанти. Аз ги наричам „репресираните” изпълнители, тези които почти не се пускат по другите канали с оправданието, че не пасвали на формата им. Първоначалната концепция беше да се показват и англоезични изпълнения на български артисти, но след година и половина, те изчезнаха от само себе си и в последните месеци много рядко се появява стойностна песен на английски в чарта. Май родните изпълнители се усетиха, че трудно ще постигнат гигантски успех на запад и започнаха да залагат на българския език както преди. В началото никой от екипа не допускаше, че ще се задържим на екран вече 4-ти сезон и то (забележете) без да сме почивали никога досега през лятото. „НОВО 10 + 2” може би е единственото предаване в ефира на БНТ 2 и БНТ Свят, което не прави задължителната лятна почивка.

Покрай инициативата за включване на млади автори със свои публикации в списанието за личностно развитие „HUMANUS” попаднах на проект, който дава изява на млади и талантливи българи като певицата и автор в нашето списание Свилена

Как трябва да се промени културната среда и в частност музикалната в България? Това е една безобразно трудна мисия. Този чалга-лайвстайл, който се котира в културната среда е нанесъл поражения

петък, 30 януари 2015 г.

От всички фактори в образованието най-силно въздействие имат разговорите в дома на детето. Уилям Темпъл Превод: Gayane Minassian Запис на предаването "На Агората..." от 29 януари, темата е: Умеем ли да разговаряме с младите?

Приятно гледане, приятни размисли! ПРЕДВИД САНКЦИИТЕ НА "ПРОКЛЕТИЯ ЗАПАД" РУСНАЦИТЕ УСПЯХА ДА СЪЗДАДАТ ПЪРВИЯ ЧИСТО РУСКИ КОМПЮТЪР

:-) ИНИЦИАТИВА: МОЕ ОТКРИТО ОБРЪЩЕНИЕ ДО ДИРЕКТОРИТЕ НА НЯКОИ ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ УЧИЛИЩА В ПЛОВДИВ Решавам тази сутрин да направя нещичко и то в посока на по-сериозно проучване (намиране на емпирически материал) относно ситуацията в образователната сфера; по тази причина решавам да си

устроя един експеримент, който, да се надяваме, много ще ми помогне щото допълнително да проверя основателността на някои свои преценки за тежкото състояние, в което тази жизненоважна за общността ни сфера се намира. Искам да събера аргументи от "фактическо естество", които, както е известно, у нас имат приоритет пред всякакви теоретични или умозрителни твърдения. Ето какво ще направя:

Ще напиша едно писмо, което ще изпратя на ръководителите на няколко пловдивски училища. В писмото ще поставя един интересен проблем. И ще следя изобщо дали и как въпросните директори на образователно-възпитателни учреждения ще реагират. И после ще обобщя и изтълкувам получените данни. Речено-сторено, ето въпросното писмо, което веднага ще изпратя: До директорите на СОУ "Любен Каравелов", ул. "Бранислав Велешки" №2, soulkaravelovpd@abv.bg; ГХП "Св. Св. Кирил и Методий", "Хан Кубрат" №15, ghp_plovdiv@abv.bg; СОУ "Св.Паисий Хилендарски", ул. "Родопи" №48, sou_paisii@abv. bg; СОУ "Св. Кл. Охридски", бул. "Васил Априлов" №5, sou.sv.kl.ohridski@abv. bg; СОУ "Свети Патриарх Евтимий", ул. "Иван Вазов" №19, patriarcha@abv.bg; СОУ "Цар Симеон Велики", ул. "Лука Касъров" № 13, csv_school_pd@abv.bg; ПГЕЕ, ул. "Пещерско шосе" № 26, pgee_plovdiv@abv.bg; pgee. plovdiv@gmail.com; ОМГ "АКАД. К. ПОПОВ", ул. "Чемшир" № 11, omg_plovdiv@ abv.bg; СОУ "П. Кр. Яворов", бул. "България" №136, sou_yavorov@abv.bg; ЕГ "Пловдив", бул. "България" №123, ezikova_gimnazia_plovdiv@abv.bg; ЕГ "Иван Вазов", бул. "България" 121, egiv_pld@abv.bg; СОУ "Константин Величков", Ул. "Бугариево" № 6, sou_k_velichkov@abv.bg; СОУ "Св. Седмочисленици", ж.к. "Тракия", ул. "Съединение", sou_sveti7@abv.bg ОТКРИТО ПИСМО от Ангел Ив. Грънчаров, философ, писател, главен редактор на списание HUMANUS Уважаеми г-н (г-жо) Директор, Имам честта да Ви съобщя, че през 2014 г. група радетели и дейци на каузата за едно ново и съвременно образо-

вание създадохме списание HUMANUS, чиято идея е то да бъде именно списание за съвременно образование, също така и за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек. Издадохме вече два броя, подготвяме в момента трети, който предстои да излезе от печат през първата половина на февруари. Списанието има и онлай-изданиекъдето можете да разгледате вече излезлите броеве. Смятаме като начало списанието да бъде двумесечно, да излиза с периодичност веднъж на два месеца. Списанието е регистрирано по надлежния ред и има следните идентификационни номера: ISSN 2367-6027 (Print) и ISSN 2367-6078 (Online). Редакцията на списанието се намира в Пловдив, а пък хартиеният му вариант се отпечатва в София. Редакционният екип възнамеряваме да работим в посока на това щото постепенно списанието да стане предимно младежко, сиреч по-голямата част от текстовете да бъдат писани от млади хора, от ученици от училищата и от студенти, т.е. списанието да стане постепенно трибуна за найсвободната творческа изява на младите. И до този момент открихме, че тази идея се възприема много добре от ония млади хора, с които вече сме влезли в контакт; публикували сме вече интересни текстове, написани от ученици (тия неща можете да ги видите и в онлайн-изданието). В тази връзка Ви пишем и си позволяваме да апелираме за следното. Ще бъде прекрасно ако Вие, уважаема (уважаеми) госпожо (господин) Директор, имате добрината да запознаете по избран от Вас и подходящ начин учениците от ръководеното от Вас училище за съществуването на нашето списание – и да ги уведомите, че ония сред тях, които искат да се изявят в полето на писането (или по друг начин, примерно, фотографията или каквото друго е възможно да се изобрети) биха могли да се възползват от трибуната на списанието. Няма никакви ограничения на теми и проблеми, всичко онова, което вълнува младите, би могло да стане предмет на тяхното творческо вдъхновение, няма ограничения на стилове, на подходи и пр., сиреч, в списанието те имат възможността да се изявяват по напълно свободен начин. Могат да пишат по вълнуващи ги теми от всекидневието, по проблеми на изкуството, психологията, философията, религията, политиката, гражданското образование и възпитание, спорта, техниката, отделните науки, които ги интересуват и в които са напреднали, в сферата на модерните технологии, културата, изобщо всичко значимо, което искат да споделят с други млади хора, може да бъде претворено по подходящ начин, било под формата на есе, на диалог, репортаж, рисунка, снимки, дори видео (може да бъде поместено в сайта на списанието), на трактат или както искат – или

6 както намерят за добре. Вярваме, че ако списание HUMANUS бъде представено по подобаващия начин пред Вашите ученици, те ще бъдат впечатлени от такава една възможност за творческа изява и непременно ще се възползват, а това означава, че ще станат автори и фенове на списанието. Държим да ви уведомим, че ние, създателите на списанието, нямаме никакви комерсиални или користни цели около него, не целим печалба, напротив, разпространяваме го напълно безвъзмездно по училищни библиотеки, разбира се, доколкото ни стигат за това силите (издаваме го със скромните си лични средства), другояче казано, работим за вдъхновилата ни идея изцяло рro bono. Затова си позволихме да се обърнем чрез Вас, уважаема (уважаеми) госпожо (господин) Директор и към учениците от ръководеното от Вас училище. Ще се радваме да установим добри партньорски отношения на едно безкористно сътрудничество за доброто – за свободната творческа изява – на младите хора. Разбира се – на този момент искаме да обърнем специално внимание – че в списанието със свои авторски текстове или по друг начин могат да се изявяват и новаторски мислещите учители от различните училища, в това число и Вашето. Списанието с удоволствие ще даде трибуна и на авангардно мислещите образователни мениджъри от различните нива. Ще се радваме да има съпричастност към нашата кауза и идея и от тяхна страна, дваж повече ще се радваме, ако се породи и практическо сътрудничество, именно в полето на действието, на реалното сътрудничество и на добрите непосредствени взаимно изгодни отношения. Толкова, простете за това, че се наложи да ангажираме вниманието Ви, но вярваме, че Вие разбирате полезността на предложенията ни; те са в интерес именно на младите, за доброто на които ние, техните възпитатели, сме готови на всякакви неудобства и жертви. Ще сме Ви безкрайно признателни ако ни уведомите за Вашето лично възприятие на нашата инициатива за сътрудничество, за партниране, за това какво Вие мислите, с интерес ще прочетем Вашите забележки и предложения, ще ни е много приятно да ни съобщите как Вашите ученици са реагирали, дали са откликнали, изобщо интересува ни всичко – тъй като за нас обратната информация от Ваша страна ще бъде безкрайно ценна и поучителна. Всички материали за нас (есета на ученици, текстове, написани от учители и пр.) можете да ни ги изпращате на имейла на главния редактор, сиреч, на моя милост; този имейл можете съвсем свободно да го разпространите и сред учениците, та те да имат възможността пряко да се обръщат към нас. Ще Ви бъдем много благодарни ако съдействате за установяване на едни добри и твор-

чески съдържателни партньорски отношения! Разбира се, при желание и покана от Ваша страна съм готов лично да дойда във Вашето училище и сам да разговарям с учениците, да представя списанието пред тях, да обсъдим на място възможностите за сътрудничество, на мен ще ми много приятно и под такава форма списанието да бъде представено пред учениците от Вашето училище! Всичко добро, желая Ви успехи и значими постижения на Вашето тъй благородно поприще! С уважение: (подпис)

Син на зверски убит политически затворник разкри по телефона от Германия пред „Вяра” за шуробаджанащина в „Държавен резерв”: Лъчезар Заркин: В Самоков всички врати са затворени за мен заради ДС, не мога да си намеря работа, синът ми е преследван и тормозен от банда наркопласьори, оглавявана от полицай

ФРАГМЕНТ ОТ ВСЕКИДНЕВИЕТО НА ГЛАВНАТА УЛИЦА НА ПЛОВДИВ четвъртък, 29 януари 2015 г.

Дотук съм стигнал! ДИНОЗАВРИ НА ДС ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ВИЛНЕЯТ И ДА ТОРМОЗЯТ ИСТИНСКИТЕ АНТИКОМУНИСТИ! четвъртък, 29 януари 2015 г.

Следва самото интервю, което ви съветвам да прочетете изцяло; тук помествам само следния абзац, показващ сегашното положение: Как борбата ви да получите правосъдие се отрази на живота ви днес? Споменахте, че сте си навлекли много врагове.

30 януари 2015 г., Пловдив ЗАБЕЛЕЖКА: Няма как, сядам да изпращам писмото до всяко училище поотделно, на всеки директор лично и т.н. Разбира се, ще пратя копие на писмото си и до г-жа Иванка Киркова, началник на РИО, за да бъде информирана и тя за предприетото, сега се сещам, че не пречи да изпратя копие и до Пресцентъра на МОН, интересно ми е дали те ще реагират някак, примерно дали поне ще отразят инициативата ни (имат големи възможности в това отношение, ако поискат, това мое писмо мигновено ще стигне до всяко българско училище, да, ама дали ще искат да го сторят, ето това е интересно да се разбере!). Но на мен не ми пречи да опитвам. И след това с интерес ще чакам да видя какви реакции ще има. И дали изобщо ще има някакви реакции. Да видим. Нищо не пречи да опитаме и така. Желая ви хубав ден!

7 разговора участва и политическият затворник Алфред Фосколо, който се запознава с Георги Заркин в старозагорския затвор, където излежават присъди по времето на комунистическия режим.

Баща ми Георги е бит с гумен маркуч и удушен с възглавница в пазарджишкия затвор, следователят Петър Бъчваров е дълбал върху гърба му червени петолъчки Лъчезар Заркин се обади от Германия в редакцията на „Вяра” и разкри истината за хората, които управляват Държавния резерв и за шуробаджанащината в институцията. Лъчезар Заркин разкри пред в. ”Вяра”, че първият братовчед на Йорданка Фандъкова – Ангел Оцетов, държи складовата база на Агенция „Държавен резерв” в Самоков, въпреки че отдавна е в пенсионна възраст. От 6 месеца той е подал документи за работа в „Държавен резерв”. „Документите са ми блокирани лично от шефа на Държавния резерв в столицата Димитър Попов, който е на 75 години. В Държавния резерв се назначава само по шуробаджанашка линия. Димитър Попов е бившият партиен секретар на „Кремиковци”. Млади хора като мен са в чужбина, аз в момента съм в Германия и се питам като всички останали българи, които сме зад граница, има ли държавник, има ли политик в България, който може да се справи с институцията например „Държавен резерв”, която се пука по шевовете от пенсионери и партийни величия?”, каза Лъчезар Заркин. Негов баща е политическият затворник Георги Заркин, за когото миналата година над 10 неправителствени организации са дали подкрепата си за удостояване посмъртно с орден „Стара планина“. Георги Заркин е убит от ДС в пазарджишкия затвор през 1977 г. Инициатива е на близките на журналиста и писател, чиято съдба и творчество са незаслужено забравени. В подкрепа са се подписали още президентът (1997-2002) Петър Стоянов, евродепутатът и в момента кандидат за евродепутат Андрей Ковачев (ГЕРБ). Сайтът desebg.com ви предлага интервю с неговия син Лъчезар Заркин. В

– След като през 2000 г. издадох първа част на документалната книга „Вулкан” за убийството на баща ми, аз бях уволнен. Оттогава съм без постоянна работа. Въпреки че завърших висше образование в СУ „Св. Климент Охридски”, ми се създават всевъзможни пречки, където потърся работа. В Самоков всички врати за мен са затворени. Това е дългата ръка на ДС! Синът ми, който е на 21 години, е постоянно преследван от наркопласьорите в Самоков, които се ръководят от един полицай в града. Тормозят го постоянно. Синът ми знае, че е преследван заради дядо си и мен, но не искам и ние да бъдем жертви! Какво бихте казали на младите хора, които нямат представа за комунизма в България и днес протестират?

– На младите хора, много от които днес протестират, бих им казал, че преходът от комунизъм към демокрация в България стана по сценарий на Държавна сигурност. Всички ценности бяха подменени. Хората, които бяха честни и можеха да направят нещо, просто не бяха допуснати до участие в политическия живот. ГОЩАВКА ЗА ПУТИНОФИЛИ! петък, 16 януари 2015 г.

:-) Висш сорт! :-) Източник на публикацията

НЕЩО КАТО "ПОЛЕМИКА" СЪС... СЪСКАЩИ ОТРОВНИ ЗМИИ

превърнало в едно огромно замазване на положението, нали знаеш... да мине номера.

петък, 16 януари 2015 г.

Ангел Грънчаров: За жалост сте съвсем прав. Малко са тия, на които им пука, имам предвид работещите в образователната сфера, всички други са се нагодили към статуквото с оглед да оцелеят до пенсия. А на младите – "кучетата да им ядат главата"...

8 Ако всеки си премете пред входа, то улицата ще блесне. Радой Ралин Боклуците на стълбите трябва да се метат отгоре-надолу, а не отдолу-нагоре! Радой Ралин

ЕСЕ ЗА УМИРАНЕТО, ЗА ЖИВОТА КАТО ЧУДО, ЗА ТОВА ДАЛИ МЛАДИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ЖЕНЯТ И ЗА ОЩЕ КУП РАЗНИ ДРУГИ ВСЕ ТАКИВА ФИЛОСОФСКИ ГЛУПОТЕВИНИ В потвърждение на констатацията, изразена дори само в заглавието – виж: Катастрофата – в това число найвече нравствена – на изцяло порочната образователна система у нас е страшна! – са коментарите към тази същата публикация: 24 коментара: (ОЩЕ >>>)

петък, 16 януари 2015 г.

(Тези мисли на "българския Езоп" ми ги припомниха в разговор тази сутрин по скайпа моите приятели г-н Жак-Асса и г-жа Иванка Топалова-Асса, която пък е втора братовчедка на самия Радой Ралин – и те много пъти са разговаряли с него лично...) МЕЧТАТА МИ Е: ВСИЧКИ ЗАЕДНО ДА ИЗЛЕЗЕМ И ДА ИЗРЕВЕМ "СВОБОДА! НЕ СЕ ОТКАЗВАМЕ ОТ ПРАВАТА СИ!"

ГОСПОДСТВАЩИЯТ ПОДХОД В ОБРАЗОВАНИЕТО У НАС Е НА НИВОТО ОТ ПРЕДИ ПОНЕ 25-30 ГОДИНИ

петък, 16 януари 2015 г.

петък, 16 януари 2015 г.

Днес отново, този път през очите на сестра ми, виждам онзи образователен дефект, който виждах и по мое време – когато те карат да зубриш и преразказваш един урок. Разказват. Зададеш ли обаче въпрос върху материала – дотук. Трайното добиване на знания изглежда отново продължава да бъде някаква непозната земя или просто педагогиката и подходите все още са застинали във времето на Тошан Правешки. Нищо чудно, че никой не обича историята в училище...

Dimitar Stoyanov Ангел Грънчаров: Точно така е, по същество педагогиката и доминиращите подходи в образованието у нас са на нивото от преди поне 25-30 години, напредък никакъв няма в тази посока... Тотьо Тодоров: Цялата система на средното образование е сбъркана. Всичко се е

Много ми е мъчно, че заради случките и преживелиците около съдебното дяло (за отмяна на заповедта за моето уволнение от длъжността преподавател по философия и гражданско образование, издадена от директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова), които по моя си обичай възпроизвеждам в слово в последните дни (виж последната публикация от тази серия:Постановката за един най-важен нравствен урок, който с цялата си наглост днес ще изнасям на отговорни образователни чиновници от РИО-Пловдив), на мен ми се наложи да се откъсна от любимото си занимание, по което бях набрал, така да се рече, скорост, пък дори и вдъхновение, имам предвид писането на есета от поредицата за вярата и религията (един ден от нея смятам да издам книга с условното засега наименование Помагало по вяра); но какво да се прави, такъв, дето се казва, е животът. Горя от нетърпение да завърша тази серия от репортажи за случилото се около съдебното дяло, та да мога да се върна към истински смисленото за мен, а именно, заниманията ми с философия, писането па истински важните и сериозни духовни въпроси. (ОЩЕ – в блога) ДВЕ МИСЛИ НА "БЪЛГАРСКИЯ ЕЗОП" РАДОЙ РАЛИН петък, 16 януари 2015 г.

Ето най-последните мисли, които обменихме в скайпа с моя събеседник Влади от Лондон, с когото тия дни разговаряхме един вид задочно, под формата на съобщения, писани в различно време, поради това, че графиците ни доста се разминават; но въпреки това си казахме следното: Ангел Грънчаров: Влади, не знам дали четеш блога ми, но там има много неща, ето примерно днес има една публикация, която ти препоръчвам и ми е интересно какво мислиш са описваното в нея. А пък в това видео става дума и за теб. Ще се радвам да идваш в мой блог и да участваш в коментарите, в блога ми има една общност от много ценни хора, читатели, аз тоя блог го водя вече 8 години, успял съм да създам една чудесна общност, тъй че те приканвам да се включиш в нея найактивно! :) А нашият предишен разговор е ето тук: Провокация към дискусия: съществува ли самочувствие в такива мегагалактически размери, че да поставяш себе си над смисъла на живота?. Между другото можеш да видиш когато имаш време и

9 това: Запис на днешното предаване "На Агората...", тема: Каква е "ползата" от духовните неща?, то се излъчва по Пловдивската обществена телевизия. Хубав ден ти желая! Влади: Не знаех, че водите телевизионно предаване, г-н Грънчаров. Чест, почитания и поздравления за работата ви. Ето и доказателството как умеете да предразполагате хората да разговарят свободно с вас. До преди да видя предаването говорех много свободно, даже на ти. Сега вече знам, че срещу мен седи един от онези хора от изчезващ вид, които въпреки натоварената си програма намират време и обръщат внимание на проблемите на обикновените хора като мен. Ангел Грънчаров: Влади, аз водя това предаване "на обществени начала" (сиреч, съвсем безплатно) и то в една най-бедна телевизия, чийто ръководител обаче е много свестен човек и истински журналист, той е нещо като "бяла врана" сред продажниците, които у нас минават за "журналисти". Иначе и аз съм си най-обикновен човек, моля те да не ме мислиш за някакъв "важен" или пък за "големец". Всъщност нито един човек, по моето разбиране, не е съвсем "обикновен", стига да е човек, винаги е необикновен. (Разбира се, има немислещи зомбита, аз ги наричам "комуноиди", които не заслужават името "човек".) Темата е голяма. Тъй че ще се радвам да продължим да си говорим по най-човешки начин и пределно открито, без капчица фалш... Влади: Не се чувствай длъжен да ми отговаряш веднага, все пак часовата разлика е огромна, тук са малко изостанали. :-) Не искам да те притеснявам по тези късни часове. Та това че работите без възнаграждение е изумително. Сигурен съм че много хора на днешно време изобщо не са и чували за такова нещо понеже добре знаем, че дори и благотворителността е превърната в бизнес за богатите, но богатите финансово, а не душевно. Не знам как се получи така, че дори и бедните, и средно богатите, и всякакви хора в България живеят със същото душевно богатство като снобите, които аз искрено ненавиждам. Дали пък това не е нова човешка раса, въздух под налягане? Както и да е, кой съм аз че да определям хората какви са? Започнах да обмислям нова тактика – поради нулевия интерес на приятелите ми в България към идеята за обединение на сили срещу безхаберието на държавниците ни, а пък и на обикновените хора като нас. Много ми се иска да накарам българите да научат конституцията. И да си знаят правата. Според мен това ще доведе до групи борещи се с беззаконието и с липсата на възможност хората да използват правата си.

Имам в предвид права като граждани, потребители, работници и изобщо като човешки същества. Ако всички заедно изревем от дъното на гърлата си "Свобода!" нито една партия, нито една организация, нито един закон няма да може да спре хората да използват правото си да бъдат свободни граждани. Това ми е мечтата! ЗАБЕЛЕЖКА: Аз в момента нямам сили да отговоря на Влади, а искам да му отговоря добре, не набързо. Затова отлагам изказването си за по-късно. Ако някой иска, нека да се включи в разговоря ни. Нямам нищо против да го включим и в нашия разговор по скайпа, защо не, и това е възможност – там да създадем една група от мислещи и търсещи истината хора. Дискусиите, ама истинските, винаги могат да родят безценни идеи, в това съм повече от убеден... ДАЛИ ДРАГИТЕ ТУИТЪРДЖИИ НЕ ИСКАТ ПРОСТО ДА ИМ ТЕГЛЯ ЕДНА БЪЛГАРСКА БЛАГОСЛОВИЯ – И ДА СЕ МАХНА ЗАВИНАГИ ОТТАМ? петък, 16 януари 2015 г.

В Туитър ми забраниха да пиша там. (Ето моята страница там.) Каквото и да напиша и да опитам да го пусна, примерно ето това: Здравейте, как сте? :-) Това е проба, нещо господата от Туитър ми забраняват да публикувам, бил съм спамаджия и вирус, каква е тая цензура?! Оттам мигновено ми отвръщат ето какво: Этот запрос похож на автоматизированные запросы от спам-робота. Чтобы защитить наших пользователей от спама и прочих вредоносных действий, мы отклоняем ваш запрос. Пожалуйста, повторите попытку позже. С мен от Туитър разговарят на руски език! :-) Но да запитам все пак и вас: има ли разбирачи да ми кажат в какво е проблема и как може да се отстрани? Или драгите туитърджии искат просто да им тегля една българска благословия, примерно да им кажа едно пищно "Айсиктир!" – и да се махна завинаги оттам?

ДА ЖИВЕЯТ ЕВРОПА И АМЕРИКА, ДОЛУ ПУТИНЛАНДИЯ И ЕВРАЗИЯ, ДРАГИ МИ SVETOSLAV ALEXANDROV! петък, 16 януари 2015 г.

Да попитам нещо: по повод на тази моя публикация (виж: Псевдодемократични и рублофилски лигавщини по повод посещението на Джон Кери) нашият политически приятел Svetoslav Alexandrov ми се обиди така, че не само че ме изгони от списъка с приятелите си, но и сам изчезна вдън земя, дори се уплаших дали туй момче не се е отчаяло дотам, че да посегне на живота си заради мен (или заради Джон Кери, не заради Джим Кери!)! Ужас, страшна работа, уплаших се извънредно! Та да запитам: някой ако знае дали този младеж е добре, ако знае да ми каже за да се успокоя малко? Наистина не мога да допусна да си сложа такъв грях на душата и на съвестта - заради моята шегичка той да се отчае и да посегне на живота си! Добро момче беше, е, изфърляше се на моменти, но и ний като сме били млади сме се изфърляли дори и повече от него. Та как е той, жив и здрав ли е? Моля ако имате контакт с него да му кажете, че не съм очаквал да приеме така тежко една най-банална малка шегичка; е, ако трябва, ще му се извиня, ама чак дотам че да се плаша дали е жив и здрав не съм очаквал че ще стигнем. Да живеят Европа и Америка, долу Путинландия и Евразия, драги ми Svetoslav Alexandrov! НЯКОЛКО МЪДРИ МИСЛИ, КОИТО МИ "ПОДАРИ" ПРЕДИ МАЛКО В РАЗГОВОР ПО СКАЙПА ЗНАМЕНИТИЯТ Г-Н ЖАК АССА, МОЯТ НАЙ-УВАЖАВАН ПРИЯТЕЛ петък, 16 януари 2015 г. Четенето без мислене е загубено време, но мисленето без четене е опасно... Конфуций Нищо не е по-опасно от идея – ако я имаш само една. Шартие

По-скоро можем да си признаем нравствените заблуждения отколкото заблужденията на мисълта. Гьоте

Няма нищо по-безполезно от това ефективно да правиш неща, които не бива да правиш. Дракер Само глупците могат да бъдат непоколебими в своята увереност. Монтен Всяко заблуждение е пагубно особено ако е примесено със страст – тогава става двойно пагубно! Плутарх Не бива да се удивляваме когато гледаме света! Кузма Прутков Всеки се опитва да обхване необх-

съобщение на "Лични" във Фейсбук, където сме, тъй да се рече, приятели:

Професор Танев, здравейте! Ще си позволя да Ви обезпокоя още малко, дано не изглежда много нахално. За интервюто по Пловдивската обществена телевизия, в моето предаване "На Агората с философа Ангел Грънчаров"става дума. Началничката на РИОПловдив И. Киркова ми обеща да съдейства като дойдете в Пловдив, именно да Ви напомни за обещанието да дадете интервю при мен. Тя и ще Ви доведе в сградата на телевизията. Вашият пресцентър не ми отговори изобщо на молбата за съдействие. Все още ме е страх да не стане така, че като дойдете в Пловдив за интервюто изобщо да не остане време. То ще бъде изцяло по проблеми на реформата в образователната сфера. Дано посещението Ви в Пловдив е все пак по-скоро. Всичко добро! Хубав ден Ви желая! С уважение: Ангел Грънчаров

ватното. Кузма Прутков Заблуждението не престава да бъде заблуждение ако много хора го поддържат. Толстой (ЗАБЕЛЕЖКА: Всичките тези мисли ми ги "подари" преди малко в разговор в скайпа гн Жак Асса, който също като мен си пада по афористичното изразяване. Той си позволи да ми заяви, че много от тия мисли сякаш директно кореспондират с моите епични и епохални демократични отношения и спорове с директорката на ПГЕЕ-Пловдив, където г-н Асса е работил десетки години – преди г-жа Анастасова скорострелно да го изрита от работа още комай веднага с встъпването си на поста...) КРАТКО СЪОБЩЕНИЕ ДО Г-Н МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ПРОФ. ТОДОР ТАНЕВ събота, 17 януари 2015 г. Тази вечер си позволих да напиша на г-н Министъра на образованието и науката проф. Тодор Танев следното кратко

ПРЕДЛАГАМ ГРАЖДАНСКА АКЦИЯ, СВЪРЗАНА СЪС СВОБОДАТА НА МЕДИИТЕ, ЧИЯТО ЦЕЛ Е БЪЛГАРИЯ ДА СТАНЕ ПЪЛНОЦЕННО ЖИВЕЕЩА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ОБЩНОСТ събота, 17 януари 2015 г.

Преди няколко дни подхвърлих на едно място – виж Бъдете по-смели, бъдете отговорни граждани, не позволявайте никой да ви подценява и да ви ощетява! една идея за гражданска акция по повод на крещящата несправедливост, именно найголемите доставчици на телевизионни услуги (канали) да не включват в списъка на предоставяните телевизии една такава безспорно най-качествена, изключително

10 интересна медия – каквато е Пловдивската обществена телевизия. Там обясних ситуацията и предложих следното: всеки от нас, клиентите на този или онзи доставчик, който е ощетен и то по най-груби мотиви (именно лакомията на тия доставчици за много пари!), да се включи в акцията, която пък се свежда до това да напишем нещо като протестни писма с искане за включването на ПО-тв в списъка с предоставяните телевизионни канали на съответния доставчик. Обясних, че аз самият ще направя такова нещо, моят доставчик еВиваком, ето, дойде момента да изпълня обещанието си. Аз ще сторя това и ще обясня как на примера на Виваком може да се поиска промяна на услугата (и включване на моята любима телевизия), пък всеки от вас, ако доставчикът му е друг, но желае да участва в акцията, може по аналогия да направи същото, ориентирайки се в сайта на съответния доставчик за подробности (имейли, пощенски адреси и пр.). Ето, ако сте клиенти на Виваком можете да отидете на тази страница и там долу има място, където може да попълните съответните данни и да си напишете жалбата или писмото; който пък е клиент на VIVAONLINE може да отиде на съответната страница, да влезе в системата и на съответното място също да пусне оплакването, жалбата или искането си (за мен това място е ето тук). А ето моя текст как изглежда: Здравейте, Жител съм на град Пловдив и от няколко години ползвам кабелна телевизия, доставяна ми от вас. Едва след като сключих договора за услугата с вас разбрах, че вие не доставяте най-популярната и обичана (в Пловдив и областта, а и не само) телевизия, именно Пловдивската обществена телевизия, което, по моя преценка, е голяма грешка от ваша страна. Защото тази телевизия има чудесни, много интересни програми, но вие съвършено несправедливо лишавате и пловдивчани, и българските зрители изобщо от възможността да ги гледат, което пък означава, че всеки клиент, разочарован по този начин от вас, разбира се при първа възможност ще се прехвърли при друг кабелен оператор или доставчик. Както ще сторя сега и аз. Разбира се, понеже общо взето съм доволен от останалите услуги, които ми предоставяте, ви давам шанс с това мое писмо да поправите грешката си, а именно да добавите Пловдивска обществена телевизия към своя списък с основни програми. Ние като ваши клиенти заслужаваме правото да гледаме тази наистина стойностна телевизия, това заслужават и всички българи, щото у нас, да признаем, качествените медии се броят на пръстите на едната ръка, ако не са дори и по-малко. Разбира се, ако не обърнете внимание на моята жалба и не изпълните желанието ми, аз ще прекратя договора си с

вас, и не само това, ще призова и своите приятели да сторят същото. Между другото чрез съвременните средства за комуникация (примерно във фейсбук аз лично имам 5000 приятели, а пък блогът ми, един от най-популярните в България, е посещаван също от хиляди читатели) аз ще се обърна към тия големи общности, ще обясня какъв е проблемът, ще се опитам да ги убедя и те да протестират по същия начин заради такава една голяма и недопустима несправедливост. Сиреч, другояче казано, съветвам ви да се вслушате в моето разумно и взаимно изгодно предложение да включите ПОтв в списъка на предоставяните програми. Зная добре, че вие изисквате огромни такси от съответните медии за да ги разпространявате, зная, че печалбата винаги е движещ мотив на всеки бизнес, но все пак ви съветвам да си направите по-добре сметката. Внесете тази корекция в политиката си, вярвам, че няма да съжалявате. Нека на първо време разпространявате ПО-тв без директна печалба от нейни такси, един вид само заради нас, зрителите, заради своите клиенти, един вид като бонус, но след време, когато ПО-тв неминуемо се утвърди на медийния пазар в България и заслужено стане една богата телевизия, тогава вече вие ще можете да получавате и печалбата от въпросните такси. Оня бизнесмен, който не мисли само и единствено за печалбата, а отдава длъжното и на някои чисто човешки неща, постъпва мъдро защото залага не на временното, а на вечното - и прави чудесна инвестиция в бъдещето. Спечелите ли клиентите си, печелите всичко, губите ли клиенти заради един груб комерсиализъм и прагматизъм, другояче казано, заради лакомия за бърза печалба, застрашени сте един ден да загубите всичко. Ето и допълнителна информация за вас (Бъдете посмели, бъдете отговорни граждани, не позволявайте никой да ви подценява и да ви ощетява!) защо е по-добре да се постараете да не обиждате и да не отблъсквате клиент като мен, пък и всеки друг. Ние, клиентите, ние, гражданите имаме значение, нашето мнение би следвало да означава нещо за вас, моля да не ни подценявате прекалено! С интерес ще чакам реакцията ви по повод на моето, признавам, необичайно послание. Ще чакам точно 10 дни, в който срок се надявам проблемът да бъде решен положително, т.е. да ме уведомите, че ПОтв вече е във вашия основен списък с програми и аз вече да мога да я гледам удобно когато поискам. Ако това не стане аз ще предприема съответната наказателна акция за неуважението ви към мен, именно ще прекратя всякакви отношения с вас, ще откажа всички останали услуги, които ползвам до момента при вас – и ще призова и много други хора да последват примера ми.

Желая ви всичко добро! С най-добро чувство: Ангел Грънчаров, философ, ангажиран гражданин, блогър

Това написах и изпратих преди малко на моите партньори от ВИВАКОМ. Понеже текстът на моята жалба, сами виждате, е по-голям от ония 2000 знака, лимитът, който те са сложили в препоръчаната от мен форма, там има и друга възможност, да им изпратите файл с целия текст на жалбата, което аз именно и сторих, та проблемът се реши. Толкова. Вие сами решете дали ще ме подкрепите. Факт е, че Пловдивската обществена телевизия е една от най-добрите телевизии, които аз лично някога съм имал възможността да гледам. Поставеният проблем е важен не само за пловдивчани, той има не само регионален смисъл: близо до ума е, че Пловдив не е град за подценяване, ето, европейска столица на културата е, най-древният жив град в цяла Европа е, защо, примерно, софиянци или варненци или русенци да не гледат найдобрата пловдивска телевизия?! Или пловдивчани да могат да гледат и варненски, и русенски, и монтански, и видински, и пазарджишки, и асеновградски, и бургаски телевизии? Нима българските градове трябва да съществуват изолирано един от друг, без никакви реални информационни, културни и всякакви други влияния помежду си – сега да не е ранното средновековие, но моля ви се, та сега е 21-ви век!!! Вие специално имате ли възможност да гледате регионални телевизии примерно от Русе, Пловдив, Варна, Бургас, нима за вас не е интересно какви проблеми вълнуват гражданите от тези градове?! Не, може и да е интересно и потребно да гледате такива телевизии, но тази възможност не ви е предоставена; вместо това имате възможност да гледате предимно разни чалгаканали плюс още купища други телевизии, които бълват общо взето предимно боклуците на западната масова култура. Е, примирявате се с това, така ли? Как България ще стане една пълноценно живееща национална и културна общност ако гражданите дори и от големите градове нямат възможността да общуват истински помежду си просто защото медиите са се отказали от основната си длъжност да създават възможността за такова едно общуване? Ало, оня там, къдравия, с папионката, дето е

11 голям разбирач от медии (и затова циркулира неуморно от телевизия в телевизия дори повече от Андрей Райчев, Божо Димитров и Валерия Велева – ако това изобщо е възможно!) и е при това шеф на медийния съвет, Георги Лозанов ли се казваше: ти, драги, за какво изобщо получаваш тлъстата си заплата, само за това да ни занимаваш с глупости ли, само прическата и папионките си да ни демонстрираш от екраните ли?! Нима за теб истински важните въпроси в медийната сфера съвсем не те интересуват, а, хубавецо?! Аз ли трябва да мисля за тия неща или ти, дето си държавна служба и май изобщо не си гледаш работата?! Темата, виждате, е голяма и важна. Ще пиша, ясно е, още много по нея, аз и досега съм писал, и тепърва още много ще пиша. С днешната публикация просто подемам нов разговор, интересна ми е също така и вашата реакция, драги ми български свободолюбци. Вие също така общо взето, признайте си, предимно с глупости се занимавате, а за истински важните въпроси май хептен не мислите, правилно ли ви разбирам? Простете, но нещичко трябва да се прави, нещо реално, искат се действия, е не само мрънкане; с мърморене не се става нация и народ, а се става само сбирщина от плямпала и мрънкала. Позамислете се поне малко за това, което казвам, поразмърдайте си малко поне мозъците – за да не мухлясат. Хайде, хубав ден ви желая, извинявайте ако има нещо, но то е било за ваше добро! Приятен да е и уикендът за вас! НЕ ДОПУСКАЙТЕ НИКОГА ДА ВИ УНИЖАВАТ, БЪДЕТЕ ЧОВЕЦИ И ЛИЧНОСТИ С ДОСТОЙНСТВО – ЕТО ТОВА Е ИСТИНСКИ ВАЖНОТО събота, 17 януари 2015 г.

Вчера си позволих да напиша един хептен "еклектичен" текст, в който се постарах да съчетая на пръв поглед несъчетаемото – виж Есе за умирането, за живота като чудо, за това дали младите трябва да се женят и за още куп разни други все такива философски глупотевини - а именно мирското, всекидневното опитах да свържа с вечното, с истински значимото, с чисто духовното (Божието); това есе непременно ще отиде в поредицата, от която смятам да направя едно помагало по вяра. Днес ми се ще да сторя нещо подобно,

знаете докъде стигнах в писанието си: до момента, в който аз седя в приемната (фоайето) пред кабинета на началничката на РИО-Пловдив и чакам за да изнеса своя "нравствен урок" не на кой да е, а на самата инспекторка по философия (и също и на самата главна шефка в инспектората по образованието в Пловдив). Обясних вече защо не виждам нищо лошо в това ние, хората, постоянно един другиму да си изнасяме какви ли не уроци, общо взето, ако се замислим малко, ще осъзнаем, че животът всъщност е точно това – да си изнасяме най-различни уроци, да играем найразлични роли. Но основната все пак е тази: да сме едновременно и ученици, и учители, и то непрекъснато, до края на живота си даже. (Прочети ДО КРАЯ в блога) ДОКУМЕНТЪТ, С КОЙТО СЕ ОТКРИ СЪДЕБНОТО ДЯЛО, АТАКУВАЩО ЗАПОВЕДТА ЗА МОЕТО УВОЛНЕНИЕ ОТ ДЛЪЖНОСТТА ПРЕПОДАВАТЕЛ ПО ФИЛОСОФИЯ В ПГЕЕ-ПЛОВДИВ събота, 17 януари 2015 г.

ците на тъй приспивното и пагубно статукво. Етап от за борба и съдебният процес, с развитието на който се старая най-редовно да ви информирам. (ОЩЕ >>>) ВЪЗЛОВАТА МИСЪЛ, ПРЕДМЕТ НА УТРЕШНОТО МИ ПИСАНИЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА, ОБЕДИНЕНА ОТ УСЛОВНОТО ЗАГЛАВИЕ "ПОМАГАЛО ПО ВЯРА" събота, 17 януари 2015 г.

„Даже ако Бог не съществуваше, той трябваше да бъде измислен.” Волтер ОЩЕ ЗА ВОЛТЕР: Философските възгледи на Франсоа Волтер ГЛЕДНАТА ТОЧКА ЗА ВЯРАТА НА БЕСОВЩИНАТА, НА ДУХОВНАТА ОЩЕТЕНОСТ, НАРЕЧЕНА КОМУНИЗЪМ събота, 17 януари 2015 г.

Още на 19 май 2014 г. публикувах интересен документ: Заповедта за уволнението ми от ПГЕЕ-Пловдив, станало предпразнично днес, според тъй човеколюбивия обичай на директорката Ст. Анастасова; днес решавам да публикувам моята искова молба до Районен съд в Пловдив, с която заведох гражданско дело с трудово-правен характер, с което поисках съдът да отмени въпросната заповед. Тия дни смятам да публикувам още документи от това дело, чието разглеждане фактически приключи, след 26 януари 2015 г. предстои излизане на решението на съда по него. Поради многократни настоявания на читатели на блога решавам да запозная читателите си с аргументацията и на двете страни, както и с възлови документи по това дело, което изключително нагледно показва реалната психологическа и нравствена ситуация, характерна за училищните общности у нас. Образователната ни система се намира в състояние на тежка агония, която е израз на назрялата отдавна необходимост от коренна промяна на отношенията; тече борба между новото и старото, между привържениците на съвременните методи и защитни-

По публикацията със заглавие Първи опит за дискусия по проблемите, поставяни в поредицата „Въведение във философията на вярата и религията“ в блога наДискусионния клуб днес откривам коментар, в който е изразено "научнокомунистическото" и "войнстващо атеистично" разбиране, ето го, не само като куриоз, а и като пример, че бесовщината и духовната ощетеност, наречена комунизъм, е още жива (в някои глави):

12 ВЕРО-УЧЕНИЕ, т.е. да се УЧИШ да ВЯРВАШ БЕЗ ДА МИСЛИШ, БЕЗ ДА ПОДЛАГАШ на АНАЛИЗ и КРИТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ нещо, писано 80 години след като Христос си е заминал. Т.е. Библията е в съществена степен ФАЛШИФИЦИРАНА и освен това което и да било свещено писание си има НАУЧНО обяснение. Така че не ВЕРО-УЧЕНИЕ, а НАУЧНО МИСЛЕНЕ ни е необходимо. Трябва да се съберат на едно място ВСИЧКИ РЕЛИГИИ, да се вземе от всяка полезното като поуки и практика и всичко това да се превърне в НАУКА и ПРИЛОЖЕНИЕ. Защото всяка религия е била ПЪРВОНАЧАЛНО НАУКА или поне УЧЕНИЕ за връзката на човека с Космоса и как да устрои обществото по космическите закони. Но след като тая наука или учение се ИНСТИТУЦИОНАЛИЗИРА в църква (СЛЯПА ВЯРА), тогава това учение се превръща в религия за ПРОМИВАНЕ на МОЗЪЦИ с цел ВЛАСТТА да управлява САМОНАВИВАЩИ се БИОРОБОТИ. Така с помощта на религията са избити МИЛИАРДИ хора за кефа и богатствата на малцина. Виж тук какво е НАУКА и какво е РЕЛИГИЯ и от къде произлиза последното ПОНЯТИЕ. Никак не е весело. Така че майната му на веро-учението, което ще обслужва МАФИЯТА и никой друг. (ОЩЕ – в блога) И НИЙ СМЕ ДАЛИ ПРИМЕР НА СВЕТА! събота, 17 януари 2015 г.

Bulgarian Priest Dimitar Mavrov and Bulgarian Muslim Salih Mjuderizov from Rhodope region, Bulgaria. Early 1900s. Източник:Vintage Balkans Boya Delibaltova: И ний сме дали пример на света!

МИНИСТЪР ТАНЕВ НАСТОЯВА ДЕЦАТА ДА МОГАТ ДА СЕ УПРАЖНЯВАТ В ИЗКУСТВАТА, В ЧАСТНОСТ ДА СЕ ЗАНИМАВАТ С МУЗИКА неделя, 18 януари 2015 г.

Министър Тодор Танев написа на страницата си във Фейсбук следното, което предизвика кратко обсъждане; ето ги тук и двете: Изкуството е нашият шанс да се съхраним като хора и като нация. Да се изучава музика в училище пълноценно и адекватно е нещо, за което винаги съм бил и непременно ще работя. Тотално поддържам изучаването на музика по класическите европейски стандарти. Искам да успокоя всички, като напълно разбирам тревогата им, че интегрална част от законопроекта за училищното образование на ГЕРБ ще съдържа в себе си всички 18 образователни стандарти, един от които се отнася до музикалното образование. Всички те ще бъдат конструирани от МОН и гарантирам, че това ще се случи чрез мрежи, които включват експерти и публика. Тогава всеки ще има възможност да допринесе за усъвършенстването на системата за изучаване на музика. Проектозаконът има добри намерения. Въпрос на разговори е как да се реализират по найадекватен на обществените интереси начин. Предвижда се тези дискусии да се проведат през февруари или началото на март. Ангел Грънчаров: Напълно споделям тезата за необходимостта от занимания с изкуство в нашите училища; но не на младите да им се обяснява теоретично що е изкуство, а да имат възможността практически сами да правят изкуство, именно да пеят, да танцуват, да рисуват, да пишат и пр. Ето нещо, отнасящо се по-специално за музиката: тя наистина има най-мощен духовен и облагорадяващ ефект върху душите на младите...

Tsvetan Minkov: Като ученик ненавиждах часовете по пеене. Нямам талант в тази област. Не умея ни да пея, ни да свиря, ни да танцувам. Но оценките ми определяха бъдещето. Ангел Грънчаров: Който пее зло не мисли... това известно ли Ви е? :-)

Калин Кънев: Не съм се интересувал какво се преподава по музика, но преди 15 години в основното образование ме запознаха с композитори, творби... за жалост нямаше как да ги чуем. Един транзистор с място за касетка, записваем в най добрия случай и толкова. Сега в технологичното време, съмняваме в училищата масово да се използват мултимедийни устройства и друг вид електроника. Учениците се запознават с поп - фолка, като че ли тв Планета не е част от битието им. Снежана Желязкова: Ако ме поканите за публика мисля, че имам какво да предложа за часовете по музика в частта им за българския фолклор, отнасям се положително към идеята музиката да заеме подобаващо място в училище

13 Ангел Грънчаров: Като се каже "занимания по музика" то се разбира, естествено, пеене и занимания по свирене с някакъв музикален инструмент (плюс музициране или композиране на музика, което е трудно за деца, но защо не, ако някои деца имат таланти в тази област да се упражняват?)... но познания за историята и теорията на музиката не е всъщност обучение по музика... ДАЛИ ДА НЕ ВЗЕМА ВЗЕМА ДА СЕ ПОМАКЕДОНЧА? неделя, 18 януари 2015 г.

Sonya Slavcheva: Не знам училище, в което се преподава музика, така че децата да имат обща култура и познания. Навсякъде е "пеене", което е много различно.

Tsvetan Minkov: Ние учехме пеене и музика през 70-те доколкото си спомням. За мен беше кошмар когато ме караха да пея. Звучеше ужасно, а никога не съм обичал да правя неща, за които нямам талант и възможности. Любов Миронова: Въпросът е намерението с което се учи музика, а не в наличието или отсъствието й. Тя може да се учи като автобиографии на композитори, като усещане за ритъм, като средство за вентилиране на емоциите, като средство за генериране на любов, като средство да се изразиш, като възможност да възпроизвеждаш, като познаване на звука и вибрацията му, също така да се отчита дейност, да се насилват деца правят нещо, което не желаят, да се усвояват еврофондове... С какво намерение ще се учи музика?

Veselka Venkova: Хора, часовете по музика не са само за фалшиво пеене. За култура става дума.

Petar Peevski: Просто слушайте и препишете това, което ни съветват западните ни партньори. Крайно време е да имаме обективно оценяване, не от приятелски комисии и мафии и деца с предимство. Компютърни тестове, както е в цивилизацията. И истински учители с постижения в областта си, а не професор доктори по икономика като г-н Алексей Петров, избрани по приятелска линия. И все пак поне малко оценяване на качеството и на средното ниво на училищата, а не на количеството. Не усещате ли конкуренцията на западните училища, която взима най-добрите ни студенти. Ако бяха оценени тук нямаше да е така.

БЕЗЦЕННА МОРАЛНА ПОДКРЕПА ОТ СТРАНА НА ИНЖ. ЖАК АССА, УВАЖАВАН ДОАЙЕН НА НЯКОГА ЗНАМЕНИТОТО УЧИЛИЩЕ (ПГЕЕ-ПЛОВДИВ) неделя, 18 януари 2015 г.

Тия дни във връзка с писмената пледоария на моя адвокат г-н Феодор Иливанов – който ми е довереник по делото за отмяна на заповедта за моето уволнение от длъжността преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив – получих (от авторите) копие на тяхното писмо до адвоката ми; в това писмо се съдържа и безценна за мен морална подкрепа от страна на доайена на това знаменито навремето училище, именно инж. Жак Асса (работил в него от основаването му и възпитал цели генерации специалисти, випускници на училището) и от неговата съпруга, Иванка Топалова-Асса, и тя многогодишна учителка в същото това училище. По тази причина решавам да публикувам тяхното писмо в блога си като документ, имащ за мен по-голямо значение от прецен-

14 ките на цели легиони образователни чиновници; ето сега и самия документ: Уважаеми г-н Иливанов, Ние имаме опит и с ученици, училище и съд. Но такова блестящо съчетание на мисъл, познаване на законите и отчитане на аргументите на доверителя, каквото открихме във Вашата писмена пледоария, ние не сме срещали досега никъде. Пиша ние, защото това е мнението на нас двамата – Иванка и Жак Асса. Жак Асса е работил дълго в ТЕТ (ПГЕЕ) и при всички директори от самото създаване на училището - и много години с Ангел Грънчаров. Според Жак Асса с Ангел ги е събирало желанието да бъдат полезни за възпитаниците си не в момента, а в техния бъдещ живот и затова са споделяли новаторските си виждания за учебния процес. В това отношение възгледите ни се припокриват и нашите виждания бяха довели до създаване на семинар, който да популяризираме акцента към мисленето, а не заучаването на готови мисли и фрази, както се препоръчва на философа Ангел Грънчаров. Такова покрустово ложе (какъвто термин използвате Вие) може само да ощетява българското образование. Представете си с такова мислене как се преподава предмет като литературата, която трябва да научи хората да вникват във втори, трети и четвърти план в постигането на смисъла. Ето защо един от върховете на световното кино АМАРКОРД на Фелини се разглежда като "хард-софтпорно"! Е, това е мисленето на директорката и преподавателка по литература, която е нито директорка, нито преподавател по литература. Още веднъж – пледоарията Ви е идеална и дано г-жа Съдията да е попадала на преподаватели, които да са я научили да мисли истински задълбочено. А колкото до новаторското преподаване и възпитание на учениците да мислят мен (Жак Асса) „почитаемата” директорка намери лесен начин да ме отстрани – като побърза да ме пенсионира. За да остави на работа „лоялните” й пенсионери, които й се отблагодаряват по видяния от много присъстващи на съдебните заседания начин. А за Грънчаров не й достигна съобразителност „да го отстрани” и затова го подкара през просото. С уважение: Иванка Топалова-Асса и Жак Асса ОХ, ОЛЕКНА МИ МАЛКО: ЩОТ И АЗ НАСКОРО БЯХ ПРОВЪЗГЛАСЕН СЪВСЕМ ОФИЦИАЛНО ЗА "ПЪЛЕН НЕКАДЪРНИК" И ЗА "НАЙ-СЛАБИЯ ПРЕПОДАВАТЕЛ ПО ФИЛОСОФИЯ В ГУБЕРНИЯТА"! неделя, 18 януари 2015 г.

В тази връзка виж публикациите по фрапантния случай (показващ красноречиво жалкото нравствено състояние, в което се намира образователната ни система) само от последната седмица:

Катастрофата – в това число най-вече нравствена – на изцяло порочната образователна система у нас е страшна! Постановката за един най-важен нравствен урок, който с цялата си наглост днес ще изнасям на отговорни образователни чиновници от РИО-Пловдив Отзив за моята книга "Изворите на живота" Нещо като "полемика" със... съскащи отровни змии Господстващият подход в образованието у нас е на нивото от преди поне 25-30 години Есе за умирането, за живота като чудо, за това дали младите трябва да се женят и за още куп разни други все такива философски глупотевини Кратко съобщение до г-н Министъра на образованието и науката проф. Тодор Танев Предлагам гражданска акция, свързана с медиите, чиято цел е България да стане пълноценно живееща национална и културна общност Не допускайте никога да ви унижават, бъдете човеци и личности с достойнство – ето това е истински важното Документът, с който се откри съдебното дяло, атакуващо заповедта за моето уволнение от длъжността преподавател по философия в ПГЕЕ-Пловдив Дали да не взема взема да се помакедонча? Безценна морална подкрепа от страна на инж. Жак Асса, уважаван доайен на някога знаменитото училище (ПГЕЕ-Пловдив)

ИМА ЛИ ЗАГОВОР СРЕЩУ РЕГИОНАЛНИТЕ "НЕПРЕДВИДИМИ" ТЕЛЕВИЗИИ И СРЕЩУ СВОБОДНИТЕ МЕДИИ ВЪОБЩЕ? неделя, 18 януари 2015 г.

По публикацията Предлагам гражданска акция, свързана със свободата на медиите, чиято цел е България да стане пълноценно живееща национална и културна общност от вчера изненадващо за мен получих (на имейла) широк отзвук и отклик от най-различни граждани и също така от добре информирани по проблема личности, които ми дадоха ценни сведения за реалната ситуация по проблема, свързан с медийната свобода у нас. Тази сутрин изчетох всичките тия имейли и донякъде се ориентирах по-дълбоко в ситуацията; оказва се, че проблемът е изключително сериозен в сравнение с това как аз интуитивно съм си го представял. Ето най-интересното, което научих (тук ви представям същината, есенцията), моля, информирайте се и вие за действителното състояние, пък нека след това на тази основа заедно да помислим какво следва да направим, как като ангажирани граждани сме длъжни да реагираме защото тук са засегнати най-коренни, фундаментални наши, именно човешки и граждански права. Знаете, аз се възмутих заради това, че моят доставчик (ВИВАКОМ) не ми представя възможността да гледамПловдивската телевизия ТРАКИЯ (позната повече като Пловдивска обществена телевизия), една чудесна и също много свободна, диалогична със зрителите и гражданите, близка до техните проблеми регионална телевизия, която съществува от много години, която също така има много интересни предавания, благодарение на които дава реална картина на живота не само в Пловдив и в региона, но и в страната. Реших да напиша писмо до доставчика си и да поискам ултимативно да включат излъчването на ПО-тв, в противен случай заявих, че ще се откажа от всякакви други услуги от тях, ще скъсам напълно отношенията си с тях. Заявих, че те са длъжни да се съобразяват с интересите и потребностите си на клиентите си, щото такова една предизвикателно пренебрежение към клиента ще им се отрази в крайна сметка, няма да остане безнака-

зано. Недоволният клиент е смъртта за всяка, дори и за най-мощната фирма или корпорации, той, тъй да се рече, е чумата за нея, щото вещае неминуемата й гибел, нито една уважаваща себе си организация, колкото и да е мощна, не си позволява така грубо да гази интересите и нуждите на клиентите си. Обясних им, че бих могъл да им нанеса доста поражения ако игнорират жалбата ми, която им пратих незабавно – защото имам ресурса (като блогър и като мислещ човек) да призова и други хора да се включат в една такава гражданска акция на недоверие към арогантните доставчици. Та ето сега в този контекст какви неща ми казаха разни хора, които, дето се казва, са още по-навътре в проблема. Оказва се, че двата големи доставчика (ВИВАКОМ и БУЛСАТКОМ), които заедно държат вече около 50% от пловдивския пазар на телевизии, едновременно не предоставят на зрителите възможността да гледат въпросната телевизия (Пловдивската обществена), което означава, че вече 50% от пловдивчани нямат възможността да гледат най-добрата пловдивска телевизия. И други хора ми се оплакаха, че са се опитвали да разговарят по проблема, настойчиво са искали тази телевизия да бъде включена в пакета излъчвани програми, но и двата доставчика най-арогантно са се отнесли към воплите на зрителите си, пренебрегнали са желанията им по недопустимо грозен начин. Да, обаче ми писаха хора и от други областни градове, и там се постъпва по абсолютно същия начин! Оказва се, че проблемът не е местен, само пловдивски, той е национален! Явно на някого пречат тия малки, регионални, местни телевизии, които обикновено са доста свободолюбиви, възниква въпроса кому тия телевизии толкова пречат? Да, на кого именно тия малки свободолюбиви телевизии пречат дотам, че спрямо тях е предприета такава мащабна наказателна, дискриминационна или репресивна акция, а именно, да бъдат лишавани от възможността да стигат до зрителите си? Която, разбира се, ще ги убие, ще ги ликвидира, ще ги неутрализира! Поставям този въпрос за размисъл на всички, ако искате, нека да го обсъдим заедно и внимателно. Разбрах също, че малките регионални телевизии, подобно на Пловдивската обществена, се борят за оцеляване, бидейки поставени в ужасно тежки условия. Те, разбира се, се борят, търсят някакъв изход, независимо от това, че не разполагат обикновено с никаква финансова мощ. Ако някоя телевизия, примерно, е много настоятелна в борбата си, примерно, да бъде доставяна до зрителите си, тогава нея въпросните доставчици на телевизионни услуги я доубиват като й измислят една непосилна такса (става дума за такса за доставянето, плащана на оператора)! И това при положение, че същите тия доставчици на големите

телевизии сами плащат за да ги разпространяват, а от тях изобщо не искат никакви пари! Това на теб лично за какво ти говори, драги ми български зрителю и гражданино? Ако някой си позволи да запита "Как така, големите телевизии нищо не плащат, а от нас искате такси за разпространение?", тогава на такъв му отговаряли, че провинциалните телевизии били "малки и незначителни" - и затова трябвало да плащат! "Аргумент" от този род, освен че е прекалено нагъл, обикновено е и неверен, е алогичен: примерно Пловдивска обществена телевизия има значително по-висок рейтинг от повече от половината телевизии, които са в пакетите им! Някои хора, които са още понавътре в проблема, ми писаха, че ако тия малки и дискриминирани по такъв ужасен начин телевизии се опитват да протестират пред националния регулатор СЕМ (понеже това именно е органът, който по закон трябва да регулира "доставчиците на медийни услуги"), от СЕМ си измивали ръцете като отговаряли, че било нямало европейска директива по този въпрос! Представяте ли си?! А всъщност каква по-европейска политика може да има от тази да има МЕДИЕН ПЛУРАЛИЗЪМ и ИНФОРМИРАНОСТ НА РЕГИОНАЛНИТЕ ОБЩНОСТИ? Но и това не е всичко, има и още, ще ви го кажа, та да видите докъде се е стигнало: самият СЕМ си позволява да наказва и репресира същите тия "малки и незначителни регионални телевизии"! Един информиран човек ми каза преди време в частен разговор следното, аз тогава се хванах за главата, а ето, оказва се, то заема сега точното си място в пъзела, който се опитвам тук да подредя;та този човек тогава ми каза: - Ако се разровиш в сайта на СЕМ, ще видиш, че те основно се занимават с това как да осъдят онзи медии, които не си плащат таксите към СЕМ. А в списъка на жертвите са пак само провинциални медии, за които 4 хиляди лева са много пари. А за БТВ тия пари са една минута рекламно време! Виждате, че работата и тук става, дето се казва, крайно "дебела"! Дали пък разказваната история "по съвсем действителен случай", именно за това как и СЕМ, и големите доставчици-разпространители на телевизии се стараят да убият самоотвержените носители на реална медийна свобода в българските условия (а такива са именно въпросните "малки и незначителни телевизии"!) не е малък фрагмент от жестокия механизъм, който е установен у нас с оглед медийната свобода у нас да бъде ликвидирана, а пък медиите да бъдат поставени под тоталния контрол на т.н. "Задкулисие"? Излиза, че това, за което тук ви говоря, е нещо като брънка в Големия Заговор на въпросното Задкулисие, което се старае всичко да държи под свой контрол?

15 Порази ме това, за което ми писа един човек, който, както твърди, много години е работил в тази медийна сфера, наблюдавал е развиващите се процесии е стигнал до следната своя крайно любопитна теория, която има добрината да сподели с мен. А пък аз, като правдолюбив човек се чувствам длъжен да запозная с нея и вас, своите читатели, сиреч, ония български граждани, които са силно заинтересовани заедно да търсим истината за случващото се. Та този човек сподели с мен следната своя теория: Телевизии като Пловдивската обществена, мой човек – ми каза моят тайнствен събеседник по имейла – се оценяват на по-високото задкулисно ниво, което иска да контролира всичко, като "непредвидими". Тези телевизии, бидейки "непредвидими", се възприемат от опитващото се да дирижира всичко в тази страна задкулисие като "опасни", като "несистемни", щото те несъмнено са заплаха за установилото се удобно за олигархията ни медийно статукво. Затова са преценили, че е по-добре да има 5-6 големи и предвидими телевизии, които са под пълния контрол на въпросните сили, а не твърде много "непредвидими" малки и "незначителни" телевизии, които, ако бъдат оставени да се развиват, могат да установят съвсем действителен медиен плурализъм. Другояче казано, задушаването на малките регионални телевизии (а в тази акция без никакво неудобство участва дори и СЕМ, сиреч, държавата, да, нашата с вас, мили ми български граждани държава!) е начинът всичко в страната да бъде държано под контрола на Задкулисието, тоест медийната свобода в европейска България да отиде, дето се казва, по дяволите. Тя, всъщност, вече е и отишла по дяволите де, това нима не ви е известно? България е поставена от международни класации по свобода на словото на такова място, че по този показател ние сме дори по-зле от много африкански тирании дори (и се родеем в това отношение с путинска авторитарна Русия например!). Като четях тия неща в имейла си, признавам си, косата ми се изправи; разбрах, отговорих си на следния въпрос, интересуващ ме от толкова много време: ето защо у нас просперират във всяка една сфера, в това число и медийната, предимно подкупните мерзавци, а честните и борещите се за някаква кауза хора са поставени в най-тежко и унизително положение. Разбрах примерно и това защо пишещ човек като мен е поставен в такова унизително положение, примерно книгите ми да стоят арестувани в складовете и борсите, да не могат да стигнат до читателите си, понеже разпространителите, видите ли, ги оценяват като "непазарни" (а мен самият, предполагам, безспорно също така ме преценяват като... "непревидим", сиреч, опасен автор!). Виждате как в съзнанието ми в последните дни

пъзелът започна да се подрежда все попълно и точно. Един човек пък ми напомни следното, задавайки ми ето тези въпроси: Защо тези дни КЗК наказа един врачански сайт със 100 000 лева глоба – заедно с КАПИТАЛ, за 15 реда – тоест, унищожиха ги? Ами пак за същото, защото са "непредвидими", защото не са удобни! Става ли ти ясно вече каква е картинката, драги ми благодушни ми читателю, който така кротко се примиряваш с това, че и ти нямаш възможността, примерно, да гледаш своята местна телевизия – както аз, примерно, нямам възможността да гледам своята предпочитана телевизия, именно Пловдивската обществена телевизия? Аз си позволявам в тази връзка да поговорим повече за т.н. предвидими и също така за непредвидимите телевизии и медии изобщо. Наистина, дали пък няма заговор на Задкулисието в България срещу регионалните непредвидими медии въобще? Как иначе да бъде установен пълен медиен монопол на Задкулисието (олигархията) у нас ако не бъдат изкоренени всички наченки на свобода, която вирее не другаде, а именно в средите на т.н. непредвидими регионални телевизии и медии, които са именно нещо като обречени донкихотовци, последни борци за медийна свобода в България? Какво ще кажеш по тия необходими въпроси ти, драги ми тъй благодушни български гражданино, дето се се оставил на милостта на тъй мощната всекидневна медийна тирания и експанзия на големите, на богатите, на предвидимите телевизии и медии? Какво да правим в така очерталата се ситуация ний, гражданите, които явно сме най-ощетени в крайна сметка? Сами виждате, че съвсем не е безобиден този проблем, че не можеш да гледаш любимата си местна телевизия – оказа се, че зад този уж "маловажен" въпрос стои една ужасна задкулисна реалност, която е толкова опасна за многострадалната българска демокрация, че повече от това изобщо не може и да бъде. Да, какво ще кажеш ти, гражданино, потребителю на медийни услуги, а, кажи, мислиш ли изобщо нещо по този въпрос, смяташ ли че ний, гражданите, можем да направим нещо за да се противопоставим на така очерталото се пагубно статукво? Аз лично смятам, че можем много неща да направим, а най-напред се тръгва от по-малкото. Примерно ето, аз написах своя индивидуален протест срещу ВИВАКОМ – заради това, че те не допускат ПО-тв в списъка с предоставяните за гледане телевизии. Интересно ми е дали и други хора ще ме подкрепят, дали и те ще протестират, дали и те ще заплашат, че ако тази телевизия не бъде включена в списъка, ще се откажат от всякакви отношения с въпросния доставчик. Оттук можем да тръгнем и

после да вървим към още по-голямото. Примерно, какво ни пречи на основата на тази моя публикация да подготвим едно писмо или петиция до Комисията по култура и медии в Народното събрание – с копие до българските депутати в Европейския парламент, чрез тях до самия Европейски парламент? Можем много неща да направим, ето, аз съм готов да помогна с каквото мога, но дали някой ще ме подкрепи? Имам 5000 фейсбук-приятели, не по-малко идват редовно в блога ми, а да видим дали някоя ще откликне на сериозния проблем, който поставих. Е, в имейла ми откликнаха доста хора, ето, помогнаха ми да навляза в проблема, дайте сега вече на тази основа да предприемем нещо по-сериозно! От опита си знам следното: трябва да се действа, не трябва да се мълчи, не бива да се кротува. Мълчанието, кротуването е на гибел подобно, в борбата е спасението. Трябва отново да протестираме и по този въпрос, защото правото на свобода на словото и на изразяването е най-фундаментално човешко и гражданско право в една държава, която иска да е демократична и европейска. От тази свобода в сферата на мисълта, словото и медиите започва всичко останало, без нея всичко останало отива по дяволите. Само това е пътят – масов натиск и заплахи от отказ от абонаменти – това са конкретни граждански действия, които всеки от нас може да предприеме за да се реши проблемът. От нас, гражданите, зависи всичко в тази страна, това поне още ли не сте го разбрали?! Ако нищо не правим, въпросното Задкулисие или олигархията ще продължат да ни стоят на главите и найнагло да си кълцат сол там. Ако обаче предприемем нещо, понеже у нас, гражданите, е истинската сила, наглеците от Задкулисието и техните щатни слуги по разните етажи на властта много ще се позамислят. Или най-малкото в един момент ще почнат да треперят. Но докато ние сме пасивни, те продължават да си разиграват коня. Тъй че – в нашите ръце е съдбата ни и като човеци, и като народ, като общност, от нас, гражданите, зависи всичко. Спирам дотук. Аз дадох срок на ВИВАКОМ и тия дни, ако не ми отвърнат задоволително, ще се откажа от всякакви услуги при тях: телевизия, домашен интернет, джиесеми (три!), мобилен интернет (две карти), има и още, синът знае, 3D ли се казваше, интернетът за таблета де, абе от всичко ще се откажа при тях. Призовавам и вас да постъпите по същия начин. Щом те си и позволяват да ни мислят хептен за малоумници, докато не реагираме, значи наистина сме такива. Но от момента, в който разберем това и се погнусим от себе си, вече съвсем не сме такива. Простете, че написах толкова дълъг текст, но въпросите, който поставих в него, също са големи и важни. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави, мислете също така истински, сиреч, "здра-

16 вословно", другояче казано, свободно. Несвободно "мислещият" човек е човек с нездравословно, болно "мислене" и т.н. Чао и до скоро! МИСЛИТЕ НА ФИЛОСОФИТЕ ВИНАГИ ИЗПРЕВАРВАТ ВРЕМЕТО, В КОЕТО СА ИЗКАЗАНИ неделя, 18 януари 2015 г.

"Вярвам, че всички реформи, които разчитат на изпълнението на закона на заплахата от наказание или на промените в механични и външни наредби, си остават временни и безплодни." Джон Дюи, из "Моето педагогическо кредо" Gery Nikolova: Интересно е, че мисли, които са били актуални през 19-ти век, звучат напредничаво и новаторски у нас днес 21-ви век... Ангел Грънчаров: Мислите на философите винаги звучат така... :-) Мислите на философите винаги изпреварват времето, в което са изказани... Виж и чуй и това, касае реформаторската педагогика ("реформаторското училище") от края на 19-ти и началото на 20-ти век: Педагогическите възгледи на Джон Дюи – учене чрез действие и за живота НЕЩО КАТО МАЛКА ИМПРОВИЗИРАНА "АНКЕТА", ПОКАЗВАЩА МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО НА ЧИТАТЕЛИТЕ НА МОЯ БЛОГ В ДАДЕН МОМЕНТ понеделник, 19 януари 2015 г.

С помощта на една програмка (тя може да се намери и види в дясното меню

на блога, малко по-надолу) може във всеки миг да се разбере откъде именно (от коя страна и град) са намиращите в този момент в блога негови читатели. И ето, аз "заснех" по този начин присъствието в произволно взет момент, виждате какво се получи. Интересно е, нали? МНОГО СМЕ ЗАГАЗИЛИ ДОРИ И ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО ПРЕДСТАВИТЕ НИ ЗАТОВА КАКЪВ Е СМИСЪЛА НА ОБРАЗОВАНИЕТО понеделник, 19 януари 2015 г.

Страшна констатация: в представите си за образование тук, в България изоставаме не с един или два века, а с цели... 25, сиреч, с 2500 години – щото методът на обучение, прилаган от един Сократ, е много по-съвременен (в днешния смисъл на думата) от подхода на огромната част от българските учители, подвизаващи се в училищата-мъчилищата ни днес...

си, аромата с очите си, представяйки си филмите по техните заглавия, живописта по имената на художниците, страните по света според „Клуба на пътешествениците“, а остротата на мненията според христоматиите." Михаил Жванецкий за наклонностите на съветския човек, които са още живи – и се проявяват всекидневно в поведението на днешните комуноиди. Ето един пример в тази посока, взет направо от живота: една твърде възрастна другарка-госпожа, при това действаща учителка (!) тия дни съвсем официално заяви на едно публично и много авторитетно място (пред български съд!) че филмът на Федерико Фелини АМАРКОРД бил... "порнографски"; тя, видите ли, "така мислела", независимо от това, че явно изобщо не е гледала този филм на великия Маестро на световното кино! В скоби казано, ще добавя и още нещо: ученик на въпросната "ценителка на киноизкуството" заяви без смущение абсолютно същото на същото това място (!!!), което именно и показва, че каквито са възпитателите, такива обикновено са и техните възпитаници, другояче казано трябва много да внимаваме какви са нравствените качества на учителите на нашите деца, щото в противен случай последиците са небезобидни...

ЗАБЕЛЕЖКА: Горното го написах във връзка с ето тази обмяна на мнения във фейсбук. ИЗВЕСТНО ЛИ ВИ Е, ЧЕ ФИЛМЪТ НА ФЕЛИНИ АМАРКОРД Е... "ПОРНОГРАФСКИ"?! понеделник, 19 януари 2015 г.

ЗА СТРАННОСТИТЕ НА ЖЕНСКАТА ДУША, ЗА ПОЛЗАТА ОТ КЛЮКАРСТВАНЕТО, ЗА ТОВА КАК РАЖДАТ... МЪЖЕТЕ И ЗА ДРУГИ ТАКИВА СМЕХОРИИ понеделник, 19 януари 2015 г.

"Хайде да разсъждаваме за краха и подема на Холивуд – без да сме гледали нито един филм. Да събаряме философи без да четем произведенията им. Да спорим за вкуса на стридите и кокосовите орехи с тези, които са ги яли. До хрипливост спорейки, до бой, усещайки вкуса на храната със слуха си, цвета със зъбите

Вчера обещах – виж Възловата мисъл, предмет на утрешното ми писание от поредицата, обединена от условното заглавие "Помагало по вяра" - днес да разсъждавам по ето тази мисъл на Вол-

17 тер: „Даже ако Бог не съществуваше, той трябваше да бъде измислен”. И ще изпълня обещанието си, днес най-после мога да се посветя на любимата си работа: чистото философстване. Ще ми се тук да подхвърля нещо важно, свързано с фундаменталното ми разминаване с догмите на официалната дидактика, нанасяща толкова поражения в българското образование, разбира се, ще го сторя на примера на философията. И то е: за мен истински важното и смисленото е на младите хора да им се осигури възможността да философстват, а не да им се дават някакви външни сведения за това що е философията. То е същото (ще направя такава една аналогия) като да учим младите в безброй отегчителни уроци на това що е... автомобил, без изобщо да сме им дали възможността някога да го подкарат; представете си до къде би се стигнало ако по този чисто теоретичен начин ни обучаваха инструкторите по шофиране. Като се упражняват непосредствено във философстване (в свободно мислене, в свободомислие, в свободолюбие, щото това, всъщност, е философията в моето разбиране; тя също така е и страстно правдолюбие, всеотдайна любов към истината), младите се занимават с нещо истинско, не със сурогат; ефектите върху душата им са изключително мощни и имат дълготраен духовен и личностно-изграждащ смисъл. Докато ако само биват натискани да знаят това или онова ЗА философията и ЗА философите, те, разбира се, скоро ще го забравят – щото само онова, което собствената ни душа е родила и сътворила, остава завинаги, а чуждите и наготово дадени ни мисли обикновено не оставят кой знае каква, да не кажа никаква, следа. Да се обучаваме в рисуване става като рисуваме, на плуване се обучаваме като почнем да плуваме, като се хвърлим във водата и почнем да махаме с ръце и крака; друг начин за това не е още изобретен. Да, обаче ето, в училищата общо взето правим точно обратното на това, което трябва. Както и да е, това го казах между другото. Но то, както ще се убедите, има значение и във връзка с нашите изследвания за вярата и религията. Е, ето, и спрямо въпросите на вярата и религията – а това са въпроси, имащи пределно личен и дори интимен характер – трябва да приложим един автентичен, истински смислен философски подход, който ще ни предпази от опасността да съдим по тия деликатни и трудни въпроси така, както обикновено разсъждават по тях т.н. "коне с капаци". Прочее, тия дни отново един млад човек ми изказа огорчението си от това, че като съм говорил, че младите трябва да се предпазват от възможността да станат в сферата на мисленето едни типични "коне с капаци", това му било прозвучало, видите ли, "крайно обидно". А на вас лично как ви звучи съвета "Старайте се да мислите не като "коне с капаци", а съв-

сем иначе!", вие лично изпитвате ли чувство на обида от такъв един съвет? Ако изпитвате такова чувство какво означава това? Може би несъзнавано, инстинктивно признание за това, че такава една опасност вече ви е сполетяла? Независимо как ви звучи това или онова, ето, повтарям го найтвърдо: длъжни сте да направите максималното да не станете и в тази сфера (както и във всяка друга) едни образцови "коне с капаци". Не зная дали сте забелязали, но в сферата на мисленето обикновено е пълно с какви ли не, кой от кой по-нахални и самонадеяни... "коне с капаци"? Блазе ви ако не сте усетили това! Впрочем, ако още не сте го усетили не значи ли това, че и вие сте такъв един "кон с капаци"? Обиждайте ми се колкото си искате, ето, аз направих нужното да ви предпазя от такава една опасност. (ОЩЕ в блога) ЗАЩО ИЗПУСНАТАТА НАМАЗАНА С ЛЮТЕНИЦА ФИЛИЯ ВИНАГИ ПАДА НАДОЛУ, А ИМЕННО СЕ ЛЕПВА ОТКЪМ НАМАЗАНАТА СТРАНА? понеделник, 19 януари 2015 г.

Току-що пред очите ми за пореден път биде демонстрирано неумолимото действие на природния закон, според който изпуснатата намазана с лютеница филия винаги пада надолу, а именно се лепва откъм намазаната страна. Тази сутрин установих и следното любопитно приложение на закона: особено охотно филиите падат по предопределения от закона начин точно когато предстои да паднат не върху теракотения под, а върху... страниците на разтворена книга или особено пък върху лист, съдържащ важен документ, който притежаваме в екземпляр единствен... :-( ЗАБЕЛЕЖКА 1: Пиша това не за да кандидатствам за... Нобелова награда, а да се успокоя малко, на мен писането ми действа омиротворяващо. Не зная при вас как е... ЗАБЕЛЕЖКА 2: Моля другарите читатели на блога и на фейсбук-страницата ми, които особено много се вълнуват от моя актуален психичен статус непременно да използват това мое писмено признание като го изпратят под формата на надлежен донос не другаде, а "там, където трябва"! :-)

ЗЛОВЕЩ БЕЛЕГ, НАВЯВАЩ СПОМЕНА ЗА "1984 Г."! понеделник, 19 януари 2015 г.

18 Като граждани и родители, активни в областта на образованието, ролята ни е да поставим под въпрос тези текстове, да търсим диалог и дискусия за тях и да продължаваме да настояваме за същностна реформа, която да приведе образователната система в съответствие с Конституцията.

Из: Датчани сключиха сделка с общината си спешно да правят бебета В датското градче Тистед, Ютланд, пристигнала лоша новина. Общината е принудена да затвори част от безплатните държавни институции, свързани с децата – училища, ясли, детски градини. Причината е във все по-малкото им търсене заради ниската раждаемост. А и без това градчето е с население само от около 14 000 души. Хората, и особено родителите, далеч не били съгласни с решението. Проблемът е решен по типичен датски начин, с правене на любов, а не с война. Буквално. След няколко срещи хората и местната власт си стиснаха ръцете: ние, хората се захващаме да правим бебета, а вие от общината ще запазите всички държавни услуги, свързани с децата. В тази сделка за сега на ход са хората. Даденият им срок е четири години...

Gayane Minassian: Чакайте, чакайте. Не беше ли така: услугите за гледане и образоване на деца съществуват заради децата, нали? А не обратното – децата да съществуват заради услугите за деца? Що за извратено мислене е това – да правиш деца – за да не се закрият държавните услуги?! След като не си имал друга причина да направиш деца – например любов (да, имаше и такова нещо!) ти ще ги направиш заради договореност с общината?! Това е по-зловещо и от 1984 г.! ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА НАСТОЯВАМЕ ЗА СЪЩНОСТНА РЕФОРМА, КОЯТО ДА ПРИВЕДЕ ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА В СЪОТВЕТСТВИЕ С КОНСТИТУЦИЯТА Новият проектозакон (за образованието, бел. моя, А.Г.) съдържа редица текстове в положителна посока, които обаче или не са достатъчно недвусмислено формулирани, или се обезсилват от други тестове в закона, до степен да бъдат неприложими. Фундаментална промяна в образователната система не само не се предвижда, но и има реално затвърждаване на статуквото, при което всички решения в системата се взимат, чрез ДОС, от изпълнителната власт.

Това означава системата да се отвори, създавайки реални възможности за плурализъм и самоуправление при наличие на инициатива.

Gayane Minassian Виж: Становище на НМР по проекта за Закон за предучилищното и училищно образование, внесен в 43 НС със сигнатура 454-01-51 РУСНАЦИТЕ НЕНАВИЖДАТ ВСИЧКИ НЕЩА, КОИТО НИКОГА НЕ СА ВИЖДАЛИ: СВОБОДАТА, ДЕМОКРАЦИЯТА, ЧЕСТНИТЕ ИЗБОРИ, СМЯНАТА понеделник, 19 януари 2015 г.

СПОДЕЛИ, ЯДОСАЙ СОЦИАЛИСТО-КОМУНИСТИТЕ! понеделник, 19 януари 2015 г. Програмата за [раздаване на] храна с купони е управлявана от от щатското министерство на земеделието. То с гордост отчита, че раздават безплатна храна и купони на над 46 милиона души в годината. В същото време Националната служба по парковете [и зоопарковете], на подчинение на Министерството на вътрешните работи, ни призовава: "Моля не хранете животните!". Официално обявената причина за тази политика е, че "животните ще станат зависими от подаянията и няма никога да се научат да се грижат за себе си". Сподели, ядосай социалист!

19 Източник: Mihail Mateev

Проектозаконът създава така наречените Обществени съвети към всяко училище. В чл. 263(2) се казва, че Общественият съвет е инструмент за граждански контрол. Понятието граждански контрол предполага контрол, упражняван от независима от властта гражданска структура. Колко независим от властта е Общественият съвет?

Дискусионна група на Либертарианското oбщество ДА СВЕДЕМ ГЛАВИ ПРЕД САМОЖЕРТВАТА НА ЯН ПАЛАХ В ИМЕТО НА СВОБОДАТА! понеделник, 19 януари 2015 г.

На този ден в 1969 година в центъра на Прага се самозапали Ян Палах, студент по философия, който беше само на 20 години! Той го направи като протест срещу инвазията на войските от социалистическия лагер в Чехословакия. Нека сведем глави пред саможертвата му в името на свободата на чехи и словаци! Гражданинът Парпулов

ОТКРИТ УРОК ПО ЛИТЕРАТУРА НА ДМИТРИЙ БИКОВ ЗА ДОСТОЕВСКИ – "ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ" вторник, 20 януари 2015 г.

Приятно Той работи по условия и ред, уредени с правилник на министъра на образованието (Чл. 268). Неговият състав не се определя от гражданите, а от закона (Чл.

264 (1) ). Съставът не е чисто граждански, а включва и представители на институциите, които ще бъдат контролирани; на заседанията участва дори самият директор на училището (чл. 266(1)) – т.е. изпадаме в ситуация институционалните служители да контролират сами себе си. „Независимият” орган за граждански контрол се свиква не от друг, а отново именно от директора.(Чл. 264 (2), 266(3)). Чл 265(1) дори задължава гражданския контрол колко пъти в годината да се свиква с цел упражняване на независимия си контрол.

слушане

и

гледане!

ЗАБЕЛЕЖКА: А ето тук можете да видите как едно обсъждане по същата тема в час при Ангел Грънчаров: Психологически казус по Достоевски: дискусия; давам ви възможност да видите и още обсъждания по същата и по други теми. Имате възможността да видите час по психология при Ангел Грънчаров, провеждан по една посъвременна и нова образователна технология, който точно по тази причина е изключително "неправилен", "вреден" и дори "престъпен" (от гледна точка на цялата премъдрост на административната и командна образователна система у нас); "престъпен" е понеже дава възможност на младите да мислят, да се изявяват като мислещи.

(Следва продължение по тази тема) Написа: Gayane Minassian РОДНАТА КЪЩА НА УБИТИЯ В ЛОНДОН ОТ КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ ГЕОРГИ МАРКОВ вторник, 20 януари 2015 г.

ОЩЕ ИНФОРМАЦИЯ: Агнешка Холанд за Ян Палах: Човечеството има нужда от подобни постъпки дори и да не ги проумява веднагаи също така "Горящият храст" – битката на Дагмар Бурешова в защита на Ян Палах и срещу комунистическия режим

RONALD REAGAN: GREAT MAN... GREAT PRESIDENT вторник, 20 януари 2015 г.

ТОВА ДА НЕ Е НЯКАКВА НАШЕНСКА БЮРОКРАТИЧНО-"ДЕМОКРАТИЧНА" БАРОНМЮНХАУЗЕНЩИНА? понеделник, 19 януари 2015 г.

Daniela Gortcheva

Продължавам серията "Из проектозакона за образованието", Обществените съвети

КРАТЪК КОМЕНТАР: Той, Георги Марков, не е ли заслужил родната му къща да бъде музей?

"Руснаците имат пушки. Много пушки. Аз ще ги накарам да ядат само тях." Роналд Рейгън ТЕКСТЪТ НА ЕДНА ПЕТИЦИЯ, СВЪРЗАНА С ВАЖНА ИНИЦИАТИВА В ОБЛАСТТА НА МЕДИЙНАТА СВОБОДА У НАС, КОЯТО ВЛИЯТЕЛНИТЕ МЕДИИ, ЕСТЕСТВЕНО, ИЗОБЩО НЯМА ДА ПОДКРЕПЯТ вторник, 20 януари 2015 г

граждански права явно е станало съвсем колосално, направо пословично; ако обаче стане така, че в резултат на въпросните инициативи повече хора се убедят, че има смисъл да реагираме, да се съпротивляваме, да се борим за правата си, то смисълът от тия инициативи ще бъде несъмнен и реален. Е, започвам да пиша този проект, моля да ми помогнете със съвет или с каквото прецените за добре. До Комисията по правата на човека в Европейския парламент До българските депутати в Европейския парламент До Комисията по културата и медиите в Народното събрание НА България (чрез гжа Полина К. Карастоянова, председател) До Съвета за електронни медии (чрез г-н Георги Лозанов, председател) ПЕТИЦИЯ

Решавам тази сутрин във връзка с проблемите, поставени в публикациите със заглавие Има ли заговор срещу регионалните "непредвидими" телевизии и срещу свободните медии въобще? и също Предлагам гражданска акция, свързана със свободата на медиите, чиято цел е България да стане пълноценно живееща национална и културна общност да подготвя нещо като петиция до отговорните институции до нас, която да ви предложа на обсъждане. И евентуално след това, на тази основа, този под документ наистина да започнем да събираме подписи – понеже, убеден съм в това, трябва да се действа, а не само да се мърмори и мрънка. Да, необходимо е да проведем солидно гражданско действие в защита на своето основно човешко и гражданско право, а именно правото да бъдем информирани, което значи свободата на словото ни да не е само на хартия, а да е реално, действено, сиреч истински защитена и осигурена. В скоби казано или между другото искам да кажа и това: до този момент по предложената от мен гражданска акция (свеждаща се до това да искаме и да настояваме от големите доставчици на телевизии да не игнорират нашите регионални или местни телевизионни канали, да пишем писма до централите на тия доставчици, в които да заявим, че ще се откажем от техните услуги ако не се вслушат в предложението ни), та значи до този момент никой, нито един гражданин публично не е заявил, че ще ме подкрепи (!) в предлаганата акция – ако не броим неколцина, които откликнаха на имейла ми, но техния отклик не е публичен. Този факт на мен иде да ми покаже, че предлаганите инициативи са нужни най-вече на нас самите, с оглед развиване на нашето собствено съзнание за свобода, щото нашето безхаберие към тия основни, към тия фундаментални наши човешки и

от група ангажирани български граждани, силно обезпокоени от ситуацията в сферата на човешките права, най-вече по повод реалностите около свободата на словото, плурализма, достъпа до информация и независимостта на медиите Уважаеми дами и господа, Искаме да поставим на вашето внимание следния изключително важен и тежък според нас проблем. Ние смятаме, че медиите играят огромна и незаменима роля в живота на общностите, която обаче не бива да се допуска да бъде негативна, както, за жалост, е станало у нас. Голямата цел, а именно България да стане свободна, демократична, пълноценно живееща национална и културна общност, може да бъде гарантирана по един-единствен начин: реална, действена свобода на словото, защитеност в сферата на медийния достъп при изразяването на мнения от гражданите, гарантиран плурализъм на гледните точки, неощетена по никой начин информираност, законово и фактически гарантирана равнопоставеност и независимост на всички медии. Считаме, че тук, в тази сфера, у нас са засегнати най-коренни, фундаментални наши човешки и граждански права. В тази връзка се сблъскахме с прояви на недопустимо дискриминационно отношение към т.н. малки, регионални медии, най-вече към местните телевизии, които стоят най-близо до конкретните жизнени проблеми на хората, имат интересни предавания, благодарение на които рисуват реалната картина на живота не само в съответния регион, но и в страната като цяло (в резултат). Тези медии и особено регионалните телевизии обикновено са много свободни, диалогични със зрителите и гражданите, близки са до техните действителни проблеми. Да, обаче големите доставчици

20 на медийни, в случая на телевизионни услуги, игнорирайки безцеремонно потребностите и интересите на своите клиенти, на гражданите, обикновено не включват в своите пакети тъкмо тия най-гледани местни или регионални телевизии. За да ви обрисуваме по-конкретно възникналия сериозен според нас проблем ще ви дадем пример с една такава телевизия, за която извършихме конкретно емпирично проучване, именно Пловдивската телевизия ТРАКИЯ (позната повече или популярна като Пловдивска обществена телевизия). Оказа се, че двата големи доставчика (ВИВАКОМ и БУЛСАТКОМ), които заедно държат вече около 50% от пловдивския пазар на телевизии, едновременно не предоставят на зрителите възможността да гледат въпросната телевизия (Пловдивската обществена), което означава, че вече 50% от пловдивчани нямат възможността да гледат тази чудесна, твърде иновативна в подхода си към зрителите и затова много авторитетна пловдивска телевизия. Исканията на клиентите, на гражданите тази телевизия да бъде включена в пакетите от предоставяни телевизионни канали биват игнорирани по безцеремонен начин от въпросните доставчици. Да, и двата доставчика най-арогантно се отнасят към воплите на зрителите си, пренебрегват желанията им по недопустимо грозен начин. На примера на Пловдивската обществена телевизия извършихме (чрез социалната мрежа в интернет) проучване за ситуацията в това отношение в цялата страна. Обадиха се възмутени хора и от други областни градове, и там, оказва се, се постъпва по абсолютно същия начин! Излиза че проблемът не е местен, само пловдивски или, да речем, варненски или русенски - той е национален! Явно на някого пречат тия малки, регионални, местни телевизии, които обикновено са доста свободолюбиви; възниква въпроса: а кому тия телевизии толкова пречат? Да, на кого именно тия малки свободолюбиви телевизии пречат дотам, че спрямо тях е предприета такава мащабна наказателна, дискриминационна или репресивна акция, а именно, да бъдат лишавани от възможността да стигат до зрителите си? Която, разбира се, ще ги убие, ще ги ликвидира, ще ги неутрализира! Поставяме тези въпроси за размисъл на всички вас, уважаеми дами и господа депутати, членове на отговорните комисии, регулиращи медиите, към вас също, уважаеми български евродепутати. Установихме също, че малките регионални телевизии, подобно на Пловдивската обществена, се борят за оцеляване, бидейки поставени в ужасно тежки условия. Те, разбира се, се съпротивляват, търсят някакъв изход, независимо от това, че не разполагат обикновено с никаква финансова мощ. Ако някоя телевизия, примерно, е много настоятелна в стремежа си да оце-

лее, именно в настояването си все пак да бъде доставяна до своите зрители, тогава въпросните доставчици на телевизионни услуги я доубиват като й измислят една непосилна такса (става дума за такса за доставянето, плащана на оператора)! И това при положение, че същите тия доставчици на големите телевизии сами плащат за да ги разпространяват – от тях изобщо не искат никакви пари! Това на вас лично за какво ви говори, уважаеми адресати на нашата петиция?

Разговаряхме и с ръководители на някои от тези регионални телевизии. От тях разбрахме и този възмутителен факт: ако някой от тях си позволи да запита "Как така, големите телевизии нищо не плащат, а от нас искате такси за разпространение?", тогава доставчиците му отговаряли, че провинциалните телевизии били "малки и незначителни" – и затова трябвало да плащат! "Аргумент" от този род, освен че е прекалено нагъл, обикновено е и неверен: примерно въпросната Пловдивска обществена телевизия има значително по-висок рейтинг от повече от половината телевизии, които са в пакетите им. Ако някоя от тия малки и дискриминирани по такъв ужасен начин телевизии се опита да протестира пред националния регулатор СЕМ (понеже този именно е органът, който по закон трябва да регулира "доставчиците на медийни услуги"), отСЕМ си измивали ръцете като отговаряли, че било нямало европейска директива по този въпрос! Представяте ли си?! А всъщност каква по-европейска политика може да има от тази да има медиен плурализъм, автентична свобода на словото и добра информираност на регионалните общности? Но и това не е всичко, има и още: и самият СЕМ си позволява да наказва и да репресира същите тия "малки и незначителни регионални телевизии"! Ако човек се разрови в сайта на СЕМ, ще види, че той основно се занимава с това как да осъди онзи медии, които не си били плащали таксите към СЕМ! А в списъка на жертвите са пак само провинциални медии, за които 4 хиляди лева са много пари. А за БТВ, примерно, тия пари са една минута рекламно време! Виждате, уважаеми отговорни дами и господа, работата и тук става, дето се

казва, крайно "дебела"! Дали пък разказваната "по съвсем действителен случай" история, именно за това как и СЕМ, и големите доставчици-разпространители на телевизии се стараят да убият самоотвержените носители на реална медийна свобода в българските условия (а такива са именно въпросните "малки и незначителни телевизии"!) не е малък фрагмент от жестокия механизъм, който е установен с оглед медийната свобода у нас да бъде ликвидирана, а пък медиите да бъдат поставени под тоталния контрол на т.н. "задкулисие"? Дали пък това, с което тук се сблъскваме, не е нещо като брънка в заговора на въпросното задкулисие, което се старае всичко да държи под свой контрол? Между другото, как в такъв случай да разбираме девиза на СЕМ, така гордо изписан в сайта им: СЪВЕТЪТ ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ ЛИЦЕНЗИРА, РЕГИСТРИРА И ОСЪЩЕСТВЯВА НАДЗОР ВЪРХУ ДЕЙНОСТТА НА ДОСТАВЧИЦИТЕ НА МЕДИЙНИ УСЛУГИ. В ДЕЙНОСТТА СИ ТОЙ СЕ РЪКОВОДИ ОТ ИНТЕРЕСИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО, ЗАЩИТАВА СВОБОДАТА И ПЛУРАЛИЗМА НА СЛОВОТО И ИНФОРМАЦИЯТА И НЕЗАВИСИМОСТТА НА ЕЛЕКТРОННИТЕ МЕДИИ. Защо ли пък СЕМ изобщо не се е трогнал от това, за което тук, в тази петиция, говорим и настояваме? Нима не го знаят?! Колко интересно, наистина, защо ли нищо не правят проблемът, за който говорим, отдавна да е бил вече решен? Консултирайки се с добре осведомени в медийния сектор и с компетентни хора стигнахме до следния любопитен отговор на горния въпрос, с който искаме да запознаем вас, уважаеми дами и господа, адресати на нашата петиция. Активни и ангажирани с проблемите на "малките хора" телевизии като Пловдивската обществена се оценяват на повисокото ниво, което иска да контролира всичко, като "непредвидими". Тези телевизии, бидейки "непредвидими", се възприемат от опитващото се да дирижира всичко в тази страна задкулисие като "опасни", като "несистемни", щото те несъмнено са заплаха за установилото се удобно за олигархията ни медийно статукво. Затова са преценили, че е по-добре да има 5-6 големи и предвидими телевизии, които са под пълния контрол на въпросните сили, а не твърде много "непредвидими" малки и "незначителни" телевизии, които, ако бъдат оставени да се развиват, могат да установят съвсем действителен медиен плурализъм. Другояче казано, задушаването на малките регионални телевизии (а в тази акция без никакво неудобство участва, виждаме, дори и СЕМ, сиреч, държавата!) е начинът всичко в страната да бъде държано под контрола на задкулисието, тоест медийната свобода в европейска България да отиде, дето се казва, по дяволите. Тя, всъщност, вече е и отишла по дяволите де, това нима още не

21 ви е известно? България е поставена в международни класации по свобода на словото на такова място, че по този показател ние сме дори по-зле от много африкански тирании дори (и се родеем в това отношение с путинска авторитарна Русия например!). Още един щрих към така и така оформилата се обезпокоителна картинка: защо тези дни КЗК наказа един врачански сайт със 100 000 лева глоба (заедно с КАПИТАЛ, за 15 реда) тоест, унищожиха ги? Ами пак за същото, защото, явно, са "непредвидими" – защото не са удобни! Стана ли ви ясно вече каква е реалната картинка в медийната област, уважаеми дами и господа депутати и отговорни ръководители, куриращи, направляващи медийната сфера и свобода у нас? Каква е вашата позиция по въпроса – можем ли да ви зададем този вълнуващ ни въпрос?

Позволяваме си в тази връзка да предложим един по-широк и сериозен гражданско-парламентарен или общобългарски дебат за т.н. предвидими и също така за непредвидимите телевизии и медии изобщо. Възникват много любопитни въпроси в тази връзка. Наистина, дали пък няма заговор на задкулисието в България срещу регионалните непредвидими медии въобще? Как иначе да бъде установен пълен медиен монопол на въпросното задкулисие (олигархията) у нас ако не бъдат изкоренени всички наченки на свобода, която вирее не другаде, а именно в средите на т.н. непредвидими регионални телевизии и медии, които са именно нещо като обречени донкихотовци, последни борци за медийна свобода в България? Какво ще кажете по тия необходими въпроси вие, драги наши народни представители, дето длъжността ви изисква да сте именно автентични гаранти за медийната свобода у нас? Как оценявате тъй мощната всекидневна медийна тирания и експанзия на големите, на богатите, на предвидимите телевизии и медии, от чиито услуги и вие се ползвате така охотно? А какво да правим в така очерталата се ситуация ний, гражданите, които явно сме най-ощетени в крайна сметка? Сами виждате, че съвсем не е безобиден този проблем, а именно, че не можеш да гледаш любимата си местна телевизия; оказа се, че зад този уж "маловажен" въпрос

стои една ужасна задкулисна реалност, която е толкова опасна за многострадалната българска демокрация, че повече от това изобщо не може и да бъде. Да, какво да правим ние, потребителите на медийни услуги, дето сме така ощетени? Ние, гражданите, можем ли изобщо да направим нещо за да се противопоставим на така очерталото се пагубно статукво? Ще ни подпомогнете ли с нещичко в нашите усилия в тази посока вие, нашите избраници? От опита на живота си в посткомунистическа България знаем следното: трябва да се действа, не трябва да се мълчи, не бива да се кротува. Мълчанието, търпенето е на гибел подобно; в борбата е спасението. ("Делото по спасение на давещите се е дело на ръцете на самите давещи се!") Ще протестираме и по този въпрос - защото правото на свобода на словото и на изразяването, правото на информираност е найфундаментално човешко и гражданско право в една държава, която иска да е демократична и европейска. От тази свобода в сферата на мисълта, словото и медиите започва всичко останало; без нея всичко останало отива по дяволите. Само този е пътят – масов натиск срещу отговорните институции и заплахи за отказ от абонаменти – за да накажем безскрупулните играчи на установилото се така злотворно медийно статукво. Това са наши конкретни граждански действия, които всеки от нас ще предприеме – за да се реши проблемът. Дълбоко сме убедени и се чувстваме длъжни да ви известим за разбирането си, уважаеми дами и господа депутати и медийни началници: от нас, гражданите, съзнаващи интереса си и готови да се борим за него, зависи всичко в тази страна! Ние така мислим, в това сме и дълбоко убедени. Ако нищо не правим, въпросното задкулисие или олигархията ще продължат да ни стоят на главите и най-нагло да си кълцат сол там. Ако обаче предприемем нещо, понеже у нас, гражданите, е истинската сила, наглеците от задкулисието и техните щатни слуги по разните етажи на властта много ще се позамислят. Или наймалкото в един момент ще почнат да треперят. Но докато ние сме пасивни, те продължават да си разиграват коня. Тъй че – в нашите ръце е съдбата ни и като индивиди, и като народ, като общност; от нас, гражданите, зависи всичко. Да, уведомяваме ви, драги наши избраници, дето сте упълномощени от нас за да защищавате интересите ни на различните нива и в различните сфери. А вие какво мислите по този въпроси, имате ли и вие съзнанието, че нещата в представената ви по-горе сфера медийната свобода и свързаната с човешките ни права - не са както трябва да бъдат? Ще направите ли нещо за да се нормализира най-сетне тъй тежката ситуация в сферата на медийната свобода в европейска и демократична, тъй да се рече, България?

Спираме дотук. Чакаме отговор. Ще бдим спрямо вашите реакции всеки ден оттук нататък. Няма да чакаме дълго обаче. Търпението ни, бъдете уверени, изобщо не е безпределно. Подписали петицията: ... ЗАБЕЛЕЖКА: Текстът ще се обсъжда дендва, имам предвид внасянето на конкретни предложения за редактирането и подобряването му. След което ще бъде сложен на съответното място, където ще се събират вече подписи. Смятаме, че събирането на подписи може да продължи наймного седмица. След което петицията ще бъде изпратена на въпросните инстанциите и лицата, до които е адресирана. Не се и съмнявам в това, че нашата инициатива няма да срещне НИКАКВА, да, повтарям, АБСОЛЮТНО НИКАКВА медийна подкрепа или разгласяване – в светлината на казаното в самата петиция се разбира напълно защо това НЯМА КАК ДА Е ИНАЧЕ. Да се надяваме че поне гражданите и общностите в интернет, претендиращи, че са свободни, ще подкрепят инициативата ни. Ще видим. То всичко скоро ще се разбере. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! БЛАГОДАРЯ ТИ, СЛАВНА АМЕРИКО!

22 лява понякога с газова печка, а иначе, без тяхната помощ, имам предвид помощта от страна на въпросните американци, щях да умра като едното нищо от студ (знаем, наште "братушки" руснаците ни продават газта на най-висока цена, съвсем по братски!). Но ето, заради американците, цената на газта все пак и у нас падна. Както съм благодарен на същите тия американци, че навремето направиха нужното да съсипят икономически СССР, комунизма, империята на злото и направиха нужното и у нас да има такива "буржоазни лигавщини" като свобода на словото, човешки права и пр. (благодарение на което аз мога да пиша свободно и написах сума ти книги, което при комунизма беше напълно невъзможно), така сега аз благодаря на същите тия американци, че в момента въпреки цялата си бедност съм си пуснал в кабинета една газова печка и краката ми вече не се ледени. Благодаря ти, славна Америко, и за това! Това да не студувам като куче за мен, прокълнатия "интелектуалец" в посткомунистическа (и толкова унизена и бедна от грабежите на руско-българската ченгесарокагебистка мафия олигархия и мафия) България съвсем не е малко. Това исках да кажа – понеже не обичам да показвам грозна неблагодарност към тия, които помагаха и помагат на България и на българите като мен с каквото могат, имам предвид американците и европейците...

вторник, 20 януари 2015 г ЕСЕ ЗА ЧОВЕКА, БОГА И ВЯРАТА, НАПИСАНО ОТ ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН УЧЕНИК НА ФРИДРИХ НИЦШЕ вторник, 20 януари 2015 г

Искам – за кой ли път – да изкажа благодарностите си към Америка, която този път благодарение на своята шистова революция направи така, че цените на петрола и на газта да паднат в световен мащаб, което се отрази дори и в притиснатата от пълна руска енергийна зависимост България, в резултат на което паднаха цените на горивата и у нас; и ето, в крайна сметка и философът Ангел Грънчаров, безработен, уволнен от работа като учител с мотив "негоден за системата", "не преподава по учебник", "тормози учениците да мислят самостоятелно" и пр., сиреч, изпаднал в тежко безпаричие свободолюбец тази зима благодарение на същите тия "проклети американци" все пак ще може да си позволи да се отоп-

По моя покана философът Й. Й. Методиус се включи в написването на "Помагалото по вяра", ето неговия текст, изпратен ми специално за това; той ще отиде там под формата на съавторство; този текст поставя твърде много въпроси, независимо че дава и отговори, което го прави особено полезен: Без вяра Пътепоказател. Настоящото есе в 9 точки е сглобка от 20 от найкъсните засега фрагменти от моя очерк в дописване "Бележки под линия: Ницше

отвътре". Цифрови горни индекси отпращат към приложена в края номерация с местата на съответните фрагменти.

отслабване е много интересна, важна и полезна. Втората: Банички от готови кори

1. Накъде сочи духовният аристократизъм. Практиката трябва да храни всички хора, но не е задължително да храни всички пряко. Cogito ergo sum (лат., прословутото "мисля, следователно съществувам" на Декарт). Мисленето обаче не е нищо повече от умисъл. Умисълът – в социално спрежение – служи на практиката; всеки човек – в контекста на своето социално (и в т. ч. маргинално) разпределение – се намира на определени практически нива, съобразно които да мисли. И само в автоматизирано състояние се вгражда в преките си задължения. Та духовен аристократизъм се изразява в онези обстоятелства, при които практиката служи на умисъла. Философстването съставлява висшата степен на духовен аристократизъм: човек пита себе си: на що в последна сметка служи умисълът? Философът – бидейки самонабеден благородник – е най-особената порода човек, сам си поставя място. Антиподът на философа е верующият... Индивид се нарича всяка интуитивна същност. Разум би важел, ако в края на краищата съществуваше един единствен индивид, т. нар. Господ. Разсъдъкът изпълнява интерфейсната функция между индивидите, сиреч единствено едно съ-чувствие отвъд условието на благородство би довело до вяра. Благородството е чувството за уместност. Верующият нито е благороден, нито неблагороден – у него проблемът за мястото не стои. (ОЩЕ >>>)

Ама наистина много съблазнителни изглеждат тия банички за вечно гладната за банички българска душа, нали така? Спор няма, ето, вижте, нека да ви потекат лигите:

Е, в чест на мъките, които ми предстоят около гладуването с оглед да си нормализирам теглото утре решавам да отпразнувам началото на борбата за отслабване като приготвя цяла една тава вкусни банички! Та да ме сгрява после споменът за тях в гладните вечери по-нататък. Такива сме ний, философите: антиномични, диалектични, раздираме се от разни житейски и други битийни дилеми, мъчим се да съчетаваме несъчетаемото и т.н., абе и аз не знам какви сме точно; май сме чисто и просто... човеци.

вторник, 20 януари 2015 г

вторник, 20 януари 2015 г

Напълнял съм с 10 кг. (!), това е супермного, никога не ми се е случвало досега, ето, за мен тази информация за

Дали някой ще откликне да опитаме да направим нещо такова в клуб НЕЩОТО? Аз само предлагам, вие кажете как ви звучи (ако искате де)...

сряда, 21 януари 2015 г.

ОТНОВО НА ВНИМАНИЕТО НА МИСЛЕЩАТА ЧАСТ ОТ ЧОВЕЧЕСТВОТО ПОСТАВЯМ ИНИЦИАТИВАТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА КЛУБ "АРИСТОКРАТИ НА ДУХА"

Първата: 16 съвета за сваляне на много килограми

Предлагам начин за обединение на двете най-мощни сили в едно общество: силата на парите и силата на духа!

МУЗЫКАНТ ДОЛЖЕН НЕСТИ МИР, ДОБРО, ЧЕЛОВЕЧНОСТЬ, А НЕ СЛУЖИТЬ ТИРАНАМ И ПОДДЕРЖИВАТЬ ВОЙНУ

ЩЕ ОТПРАЗНУВАМ НАЧАЛОТО НА БОРБАТА ЗА НОРМАЛИЗИРАНЕ НА ТЕГЛОТО МИ КАТО ЩЕ ПРИГОТВЯ УТРЕ ЦЯЛА ЕДНА ТАВА ВКУСНИ БАНИЧКИ!

Забелязвам, че съм отворил едновременно две интересни страници (с оглед да ги чета и ползвам по-късно), стоят пред очите ми от седмици вече; ето ги:

23 А това пък е началото или продължението, или сърцевината й:

Току-що се обърнах с нижеследующото към почитателите на Клуб НЕЩОТО, ето, обръщам се със същото и към вас, читателите на своя блог, както и към 5-те хиляди мои фейсбук-"приятели": Кажете, какво мислите по тази инициатива, тя е отколешна, но несбъднала се още: Нещо като "манифест" с апел за учредяване на Клуб АРИСТОКРАТИ НА ДУХА

Меня спрашивают о Гергиеве: "Зачем вы протестуете? Чего добиваетесь? Кому от этого лучше?" Спрашивают настоящие друзья, люди, мнение которых для меня ценно, музыканты, которые отлично знают, что Гергиев за человек. Мне бы хотелось, чтоб вы хотя бы попытались понять. Вы все знаете, что Гергиев публично поддержал ввод войск в Украину. Он регулярно приезжал дирижировать в Киев, собирал набитые битком залы, люди ждали его концертов, а в один прекрасный день он сказал: "Давайте, задавите их танками, расстреляйте их из автоматов!" Он предал своих украинских слушателей. Но дело даже не в этом – мало ли на свете предателей. Он предал и своих сограждан. Своей безоговорочной поддержкой власти, которая издевается над ними, затыкает им рот, сажает в тюрьмы. Но дело не в этом – мало ли на свете лизоблюдов и придворных шутов. Гергиев предал и свою профессию. Музыкант должен нести мир, добро, человечность, а не служить тиранам и поддерживать войну. Да и вы все знаете, что искусство для него в первую очередь – успешный бизнес, в котором все имеет свою цену. Но дело не в этом – мало ли на свете продажных людей, для которых нет ничего святого. Гергиев – лжец, пропагандист путинского вранья и ненависти. Он рассказал, что в Украине "фашисты запретили русскую музыку" и что Америка "разжигает вражду" между Россией и Украиной. После

24 громких протестов и скандалов в Лондоне, Нью-Йорке, Мюнхене и других городах, он сказал, что "никогда не сталкивался с протестами". Но дело и не в этом – мало ли на свете лжецов. Стоять несколько часов на морозе с плакатом – не самое приятное занятие. Выслушивать оскорбления и плевки в свой адрес. Видеть знакомых, которые "просто пришли послушать музыку" и делают вид, что не замечают и не узнают. Но я не могу не стоять там. Я хочу, чтоб люди в Киеве, Одессе, Львове видели, что те, кто оплевал их, будут достойно встречены в каждом городе мира. Я хочу, чтоб в Украине видели фотографии наших флагов и плакатов на страницах Нью-Йорк Таймс, читали о наших протестах во всех концертных рецензиях. Я хочу, чтоб мои родные и близкие, которые еще недавно ходили на концерты этих людей и восхищались ими, знали, что это страшное предательство никогда не сойдет негодяям с рук. Невозможно не стоять там. Невозможно промолчать. Мне кажется, вы не можете этого не понять. Написа: Pavel Gintov РАЗСЪЖДЕНИЕ ОКОЛО ТЕМАТА ЗАЩО Е ТОЛКОВА РИСКОВАНО ДА СЕ ЛЪЖЕ, ДА СЕ НАРУШАВА БОЖИЯТА ЗАПОВЕД "НЕ ЛЪЖИ, НЕ ЛЪЖЕСВИДЕТЕЛСТВАЙ!" сряда, 21 януари 2015 г.

Та тази същата особа си позволи да свидетелства пред съда – и то с някаква непонятна, но поразителна по характера си увереност! – за това какво, видите ли, било ставало в моите часове по психология и по философия в училището, от което бях уволнен, и то при положение че самата тя никога не е присъствала непосредствено в мой час, да, никога! И в същото време без капка неудобство претендираше че била "знаела" не друго, а "точната ситуация" - и то единствено осланяйки се на някакви хипотетични и мистични "оплаквания" на нейни ученици за случващото се в часовете ми, за моето държане в тях и т.н. Тоест, позовава се на обилен матр`рьял, добит чрез тази древна практика, любимо занимание на позастарелите дами, а именно да трупат "компромат" предимно чрез клюкарстване по адрес на колегите си. А движещият мотив за такова едно странно държане е явно този: да се притече в тежък час на помощ на работодателката си, на любимата си директорка, на която е задължена заради това, че тя я държи на редовно (учителско) работно място – независимо от преклонната й пенсионерска възраст! Това пък било симптом за "пълната безкористност" на показанията й, няма що! Но тия неща поставят единмного сериозен проблем, скрит зад тях, стоящ имплицитно в дълбините им, не си мислете, че се занимавам с него от някакви глупави подбуди, а именно за да "отмъстя", за да "осмея", за да"подиграя" нещо или някого и пр.; не, съвършено друга и много сериозна ми е идеята. (ОЩЕ – в блога)

сряда, 21 януари 2015 г.

МЪДРО ИЗКАЗВАНЕ НА ДЖОРДЖЕ БАЛАШЕВИЧ ЗА ПОДХОДЯЩОТО ВРЕМЕ ДА СМЕ РАЗОЧАРОВАНИ сряда, 21 януари 2015 г. ПРЕДАТЕЛИТЕ ПРЕДАДОХА И ИДЕОЛОГА СИ! Ще си позволя да започна с един крайно показателен пример за това защо е тъй опасно и рисковано да се лъже дори и в нашите тъй интересни времена. Ще се позова на свидетелстването на онази въпросната дама относно това какво било ставало в моите часове по психология, за какви неприлични неща съм бил питал учениците и ученичките и пр. искам в тази връзка да кажа нещо важно, сиреч, да предложа по него дебат, имащ не само психологически, нравствени и пр. измерения, но и найдълбоки измерения, касаещи тежката, катастрофална ситуация във фалиралата изцяло наша многострадална образователна система, които илюстрират насъщната и спешна бих казал потребност от коренна промяна в тази най-значима сфера от живота на едно общество.

сряда, 21 януари 2015 г.

Млади сте. Сега му е времето да сте разочаровани. Защото разочарованието е като дребната шарка. Ако не го изкараш докато си млад, на старини може да те убие. Джордже Балашевич Аз затова на стари години съм непоправим оптимист... :-) ДВЕ ЖАЛЕЙКИ – ЗА ДВЕ КОТЕТА И ЗА ЕДИН ЧОВЕК

Екатерина Атанасова: Предателите предадоха идеолога си! ВИЕ, Г-Н МЕСТАН – ВИЕ, АГЕНТ ОТ ДС ПАВЛЕ – ЛЪЖЕТЕ, ЗАПЛАШВАТЕ, ИЗЛЪЧВАТЕ ЗЛОБА!

сряда, 21 януари 2015 г.

дайте, доколкото можете и вашия принос за една по-спокойна България, с едни уважаващи и зачитащи се граждани, които милеят за родината си. Ако не го направите, времето няма да ви го прости и ще виждате все повече гърбовете на хората, а не техните лица, на които е изписана болката и разочарованието от вас и вашата партия! Написа: Асим Ахмед Адемов

25 свободата; съзирам ръката на КГБ в тази история... ЗАХВАЩАМ СЕ С РЕДАКТИРАНЕТО И ПРЕДПЕЧАТА НА ТАЗИ НОВА МОЯ КНИГА, ПИСАНА ПО ПРАЗНИЦИТЕ, А ПЪК ТОВА Е НЕЩО КАТО ПРОЕКТ ЗА КОРИЦАТА Й четвъртък, 22 януари 2015 г.

Вие лъжете г-н Местан! Не г-н Москов, а вие трябва да си дадете оставката за лъжите ви, изричани в продължение на 25 год.! Излъгахте, че не сте бил агент на ДС, а се оказахте агент "Павел"! Излъгахте, че сте страдал от Възродителния процес, а се оказа, че когато аз, 17 год. ученик и хилядите като мен деца, бащи, майки, възрастни бяхме унижени и смазани психически, вие, гн Местан, като агент "Павел" сте бил на страната на ДС! Вие г-н Местан и вашата партия излъгахте хиляди хора от малцинствата, че сте партията, която ще им защитава правата и свободите, а най-безскрупулно им отнехте въпросните права и свободи! Вие и вашата партия превърнахте смесените райони в гета, където цар, господар и султан е човекът на ДПС! Вие и вашата партия, г-н Местан, излъгахте хиляди хора от смесените райони, че ще работите за издигането на тяхното благосъстояние, но се оказа, че докато тези региони са най-бедните в страната благодарение на управлението на ДПС, то елитът на ДПС тъне в разкош и благоденствие!

Вашата партия назначаваше калинки и криминалинки във властта с единствената задача да са послушни и да мачкат инакомислещите от редиците на малцинствата! Вие непрекъснато лъжете, че сте евроатлантическа партия, а същото време ерозирате европейския път на България. Вие, г-н Местан, лъжете, заплашвате, излъчвате злоба. Заради вашето неистово желание да сте във властта и да разпределяте порции, хиляди хора с различен етнос и вяра са мразени от нашите приятели, етническите българи християни! Бъдете по-смирени г-н Местан, изхвърлете ненужната злоба в душата си и

ПОДОЗРИТЕЛЕН ТЕКСТ, ПРИПИСВАН НА КИАНУ РИЙВС, ПРЕДСТАВЯ АКТЬОРА КАТО ПРОТИВНИК НА ЗАПАДНИЯ СВЯТ НА СВОБОДАТА сряда, 21 януари 2015 г.

Аз не мога да стана част от такъв свят, в който съпрузите обличат жените си като жени с леко поведение, излагайки на показ всичко, което трябва да бъде съкровено. Където няма понятия като чест и достойнство и в думите на хората може да се вярва само, когато казват „обещавам“. Не мога да стана част от такъв свят… Където жените не искат деца, а мъжете не искат семейство. Където нещастниците се смятат за успешни, карайки колите на бащите си, а всеки, който има малко власт се опитва да ти докаже, че си нищожество. Където хората лицемерно твърдят, че вярват в Бог с чаша алкохол в ръка и без всякакво понятие за религията си. Където ревността е срамна, а скромността – недостатък. Където хората са забравили за любовта, а просто търсят най-добрия вариант за партньор. Където хората ремонтират колите си при най-малкия шум без да пестят нито пари, нито време, а самите те изглеждат толкова жалки, че само скъпата кола може да го скрие. Където момчета пропиват парите на родителите си в нощни клубове, клатейки се под примитивни звуци, а момичета се влюбват в тях заради това. Където мъжете и жените отдавна вече не се различават и където всичко това се нарича „свобода на избора”, но тези, които избират друг път, биват заклеймявани. Аз избирам свой път, жалко само, че не срещнах разбиране от хората, в които наймного го търсих... КРАТЪК КОМЕНТАР: Май текстът, приписван на Рийвс, е сътворен за да се злепостави западния начин на живот, опиращ се на

Знаете, нередактираният, суров материал или текст на тази книга се намира на ето това място. Приемам всякакви идеи, предложения и текстове за добавяне към помагалото, всеки от вас има шанса да стане негов съавтор; не пропускайте тази възможност, сега е момента да спомогнете за създаването на тази, убеден съм, полезна и необходима книга. НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ НИКОГА ОТ СВОБОДАТА СИ, КОЛКОТО И СЪБЛАЗНИТЕЛНО ДА ВИ СЕ ВИЖДА ЖИВЕЕНЕТО БЕЗ СВОБОДА – ТАКАВА ЕДНА САМОЖЕРТВА НЕ СИ ЗАСЛУЖАВА! четвъртък, 22 януари 2015 г. Тази сутрин най-ценното ми за работа време отиде по редактирането и предпечата на Помагалото по вяра, което е пред завършване; по тази причина днес явно няма да мога да напиша нищо, но това не значи, че денят ми е отишъл напразно; помагалото по вяра, което написах за около месец чрез почти всекидневни публикации в блога, е може би най-смисленото нещо, което напоследък съм направил - по реализирането на тази толкова силно ентусиазирала ме идея. Остава да напиша нещо като предговор към въпросната книга, а също и да напиша един-два, най-много три заключителни фрагмента (или есета) по нея. В момента, събрани на едно място, текстове-

те по тази книга са 284 страници, разбира се, ще направя нужното те на намалеят, щото искам помагалото да е значително пократко; ще оставя в него най-важното, само онова, без което не може.

познава. Та ми се ще да пиша тия дни по два-три проблема, които ме се мержелеят в съзнанието като не заслужаващи подминаване; тук, пред мен, на бюрото ми, има листче, в което съм ги обозначил (за да не ги забравя). Само по-спокойно време да ми се намери, та да мога да напиша нещо постойностно. А след малко трябва да се глася да ида в Пловдивската обществена телевизия за да водя предаването си. Найвероятно темата ще бъде ето тази: Какво означава да си гражданин?

От друга страна темата на книгата е безкрайна, неизчерпаема, тъй че няма как да съжалявам, че не съм включил това или онова. Не е възможно тя да бъде реализирана в онази пълнота, която бихме искали да постигнем - понеже, казах, темата не може по никой начин да бъде изчерпана. Това е обаче не повод за тъга и недоволство, а признание за грандиозността на самата тема, на самия проблем, с решаването на когото се нагърби моята книжица. Тя няма никакви други претенции освен да бъде най-малък подтик към духовни занимания у младите в сферата на вярата и на религията. Тия дни обаче ще продължа да мисля за ония няколко проблема, с които, като заключителни вдъхновяващи акорди, подобаващо да завърши книжката, която, както казах, няма никаква претенция да изчерпи проблемите, предмет на изследването й. Ще ми се също да подбера една "китка" от най-вдъхновяващи текстове за религията, писани от философи, поети, духовни лица и пр., в обем не повече от десетина страници, примерно от Киркегор, Хегел (слагам имената на двамата антагонисти във философията един до друго съвсем неслучайно), Кант, Достоевски, Св. Августин Блажени, Преподобни Иоан Дамаскин и пр. – само колкото, дето се казва, да "зарибя" към подобни текстове поне част от младите, един вид да "им хвърля въдицата". Той, знаете, и Апостол Петър е бил рибар, а пък по-късно такива рибари на човешки души стават и другите апостоли, сред тях един от най-великите е Апостол Павел, сърцевед и човеколюбец, друг подобен на него духовната история много рядко

Но и това не е сигурно, щото, както е обичайно, се колебая до последния момент. В тази връзка можете да изслушате (във видеоформат) ето това, което записах вчера на Главната улица на Пловдив: За темата на предаването "На Агората...", утре, 22 януари 2015 г., там именно съм разказал за другите възможни варианти за тема. А в последния момент най-вероятно ще избера коя фактически ще бъде темата: да, свободата е нещо коварно, затуй найвероятно толкова много хора са се отказали от нея. Това е, хубав ден ви желая, не се отказвайте обаче в никой случай от свободата си, колкото и съблазнително да ви се вижда живеенето без свобода – такава една саможертва не си заслужава! Защото свободата съвпада с нас самите, как тогава човек да се откаже от себе си? Да, но някои хора без замисляне правят тая жертва, отказват се от личността си – начинът за това е кардиналният отказ от свободата. Бягайки от свободата си, те бягат и от личността си, обезличностяват се. Но да ставам аз да бягам за работа, че като едното нищо ще закъснея – както съм се разфилософствал по никое време! Чао и до скоро! ПРЕЗ ТАЗИ НОЩ Е УМРЯЛ ЕДИН ОТ НАЙКЪРВАВИТЕ ЗЛОДЕИ В ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ, БЕСНИЯТ СИФИЛИТИК ЛЕНИН четвъртък, 22 януари 2015 г.

26 На тази дата 21 януари 1924 година умря кървавият тиран на Русия, бесният сифилитик Владимир Илич Улянов-Ленин. Тодор Цветанов, Руската империя – главен враг на България ЗАПИС НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА С ФИЛОСОФА АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ" ОТ ДНЕС, ТЕМАТА Е: "КАКВО ОЗНАЧАВА ДА СИ ГРАЖДАНИН"? четвъртък, 22 януари 2015 г.

Приятно гледане! АРХИВ на всичките предавания ПРИМЕР ЗА ПРЕКАЛЕНО ЛИЦЕМЕРНА ВЪЗХВАЛА НА СВОБОДАТА четвъртък, 22 януари 2015 г.

Отхапаният нос на „Шарли”, Автор: ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ ... Разигралият се в Париж смъртоносен сблъсък далеч не е между Исляма и Християнството, нито дори между религията и атеизма, а между тоталитарното, да го наречем комунистическо, ляво, което отнема човешки права, и толерантното, да го наречем френско, ляво, което се бори за тях. Исото в манипулациите на дебата обаче е „Западът е виновен” и то по плашещ начин сближава позициите на ислямските фундаменталисти и на европейските националисти, превръща ги в „братя по оръжие”. Мишена и за двете страни е културният либерализъм (тенденциозно отъждествяван с пазарния), който превръща индивидът и правото му на избор в основна човешка ценност.

Още от 11 септември 2001 година стана ясно, че подриването на западната демокрация в новия век ще става с терористични атаки, които да я принудят сама да се откаже от собствените си ценности и постпено да допусне елементи на тоталитаризъм. Тъкмо такъв знак е замъгляването на религиозните карикатури след атентата в „Шарли ебдо”. Да искаш да изнесеш религиозния канон – няма значение чий, от храма и да го наложиш и върху светската публичност е пример от 21 век за тоталитарен подход. Все едно в името на атеистичните идеи, родени в нея, да репресираш служителите на вярата в храмовете, заради това, че пълнят главите на народа с измислици (както, впрочем, и ставаше през тоталитарния режим у нас и в другите соц държави). В културната си дълбочина атентът в „Шарли абдо” е насочен срещу съчинителната връзка между две човешки права – свободата на мнение и толерантността към различните, иска да накара Запада да избира между тях и да забрави един от найважните си исторически уроци – че ако се откажеш едното, губиш и двете. Известно е, че свободата ти свършва там, откъдето започва носа на другия, но това е вярно само ако той не е отхапал твоя. КРАТЪК КОМЕНТАР: Ако беше толкова загрижен и за свободата на българските медии, Г.Лозанов - който, между другото, е и шеф на СЕМ, регулаторът на въпросната "свобода" на българските медии, която е в незавидно положение! – цена нямаше да има! :-) Съзирам големи дози лицемерие в тъй патетичните му думи в защита на свободата... Ангел Иванов: Поредна словесна еквилибристика на господин Лозанов, която, трябва да призная, донякъде е и умела манипулация. Донякъде, защото тя ще проработи само при хора, които просто очакват поредната "матрица за правилно мислене", която да инсталират в главата си. Само да напомня на автора, че докато той оглавява органа, който регулира електронните медии, България СТИГНА МЯСТО НОМЕР 100 В КЛАСАЦИЯТА ПО СВОБОДА НА МЕДИИТЕ В СВЕТА! Габон, Замбия и Бутан са пред нас, доцент Лозанов! Така че съсредоточете се в работата си, а иначе сте прав в едно: "Общата болка е по-искрена, когато е по-мълчалива! ИЗНЕНАДВАЩО ТРЕЗВИ И ВЕРНИ ИЗЯВЛЕНИЯ НА ПОСЛАНИЧКАТА НА БЪЛГАРИЯ В САЩ ПОПТОДОРОВА четвъртък, 22 януари 2015 г. Елена Поптодорова: Шистовият газ е шансът ни за независимост от руските капитали

Добивът на шистов газ само би направил България по-независима от руските капитали, които имат монопол заради енергийната зависимост на страната от доставките на природен газ. Това заяви българският посланик във Вашингтон Елена Поптодорова в предаването „120 минути” по bTV. Тя пристигна в София заради посещението на държавния секретар на САЩ Джон Кери в четвъртък...

„Защо нашето общество е чувствително? Какво се е случило, че да го направи силно съмняващо се и враждебно към шистовия газ? Кой е казал, че технологията е вредна? Къде има пример на природно бедствие заради тази технология. Аз чакам да видя примера за недобра технология, който да обоснове протестите, които се случиха без каквото и да е станало. Не беше драснато с нокътче, когато започнаха протестите. Това не ви ли навежда на някакви размисли?”, попита Елена Поптодорова. „Аз се връщам на практическата плоскост – каква вреда би донесъл добивът на шистов газ, ако той е със сигурна технология, освен тази, че ще направи България независима и тези руски капитали вече няма да имат такъв монополен достъп. Аз друга щета не виждам. И ако това определяме като щета, то ние никога няма да търсим различни източници”, обясни българският посланик във Вашингтон. „Тъжното е, че на Америка не й трябва шистовия газ в България, тя има запаси и излишни количества”, посочи тя в отговор на притесненията от евентуална икономическа зависимост на страната, ако американската компания „Шеврон” започне проучвания за шистов газ у нас. „В Америка бизнесът е абсолютно самостоятелен в делата си. „Шеврон” предложиха да правят проучвания след Румъния, Полша, Украйна, Турция – компанията отдавна работи там”, обясни Поптодорова. „Изведнъж изригнаха протести с абсолютно неясно основание, освен с едно-единствено – да не се допусне диверсификация. Въпрос е на договори – сядаш и преговаряш. „Газпром” обаче е от една друга търговска култура – нещата опират и до това дали ще имаш показни разстрели на улицата, дали ще имаш олигарси”, продължи дипломатът. „Аз чета статистика, според която 50 000 фирми имат само приходи и нямат печалба, което означава, че десетки хиляди фирми години наред не плащат данък пе-

27 чалба. Защо никой не говори за това?”, попита Елена Поптодорова. „България може съвсем автономно и независимо да води политика, която да отговаря на нейните интереси”, категоричен е българският представител във Вашингтон. По думите на Елена Поптодорова, с посещението на държавния секретар на САЩ в София е било „препотвърдено” стратегическото партньорство. „Препотвърждаването според мен е много важно”, подчерта още тя. „Всеки български гражданин е съгласен, че ако не премахнем корупцията, няма да се променим. Няма стерилни общества. Въпросът е да имаш система, която да предотвратява, но и да наказва”, коментира още посланикът. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Да, това според мен са изненадващо трезви и верни изявления. Имайки предвид биографията (и партийния произход) на изказалата ги. Очевидно дългогодишното живеене в САЩ е в състояние така силно да повлияе в положителна посока на човека, че ето, дори и бившата преводачка на комунистическия диктатор на България е стигнала дотам да има съвсем нормално и дори бих казал достойно държавническо мислене и поведение. ДВЕ ЗАСЛУЖАВАЩИ ДА СЕ ЗНАЯТ МИСЛИ, КОИТО НАУЧИХ, ГЛЕДАЙКИ ТАЗИ ВЕЧЕР ФИЛМА "ИМПЕРАТОРСКИ КЛУБ" четвъртък, 22 януари 2015 г.

"Великите учители имат скромна външна история, животът им е посветен на другите. Те са стълбове на училището, поважни от камъните и гредите. Винаги ще бъдат движеща сила в живота ни." * Младостта старее, невежеството може да се образова, пиянството – да се отрезви. Но глупостта е вечна. Аристофан

ГРУПИЧКА ПИЯНДЕТА, ВОДЕНИ ОТ ТРИ ПЛАТЕНИ РУСКИ МЕКЕРЕТА ПРОТЕСТИРАХА СРЕЩУ НАТО В СОФИЯ

четвъртък, 22 януари 2015 г.

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА ИМА ПО-ГОЛЯМО ЩАСТИЕ НА ЗЕМЯТА ОТ ТОВА?! петък, 23 януари 2015 г.

книга, в която описват едно когнитивно изкривяване, известно по-късно като ефект на Дънинг-Крюгер. Той се проявява в две направления: неквалифицираните са склонни да надценяват способностите си, а висококвалифицираните – да оценят способностите си по-ниско, отколкото са в действителност. Изследването е вдъхновено от случая МакАртър Уилър, който ограбил две банки с покрито с лимонов сок лице. Той е бил сигурен, че след като лимоновия сок може да се използва като невидимо мастило, то тогава лицето му няма се вижда от камерите. Психолозите Дънинг и Крюгер решили да проучат по-задълбочено историята на г-н МакАртър. Те били заинтригувани от пълната увереност на Уилър, при положение, че явно не е бил компетентен. (ОЩЕ >>>)

28 КРАТЪК КОМЕНТАР: Добре звучи и найважното, така е, самата истина е: "Това, за което трябва да подготвим днешните деца, е нещо, за което нямаме представа. Затова сме длъжни да експериментираме!" (Марк Пренски) АКО УКРАЙНА УСПЕЕ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В УСПЕШНА ДЪРЖАВА, ТО ТЯ, А НЕ РУСИЯ ЩЕ СТАНЕ НЕФОРМАЛЕН ЦЕНТЪР НА ИЗТОЧНА ЕВРОПА събота, 24 януари 2015 г.

НАТО Е ЕДИНСТВЕНАТА ГАРАНЦИЯ, ЧЕ РУСКАТА ИМПЕРИЯ НЯМА ПОВЕЧЕ ОТНОВО ДА "ОСВОБОЖДАВА" БЪЛГАРИЯ ОТ СВОБОДАТА петък, 23 януари 2015 г.

Щастлива майка от Петричко село, родила 6 бебета (3 момиченца и 3 момченца). ОБЯСНЕНИЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВОТО ЗАЩО ГЛУПАЦИТЕ СА ТАКА САМОУВЕРЕНИ петък, 23 януари 2015 г.

ГЛАВНАТА ПРИЧИНА ПОРАДИ КОЯТО ТРЯБВА ДА ЕКСПЕРИМЕНТИРАМЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО петък, 23 януари 2015 г.

На снимката: "Корабът на глупците", Йеронимус Бош Ефектът на Дънинг-Крюгер или как глупавите са твърде глупави, за да разберат, че са глупави През 1999 г. двама изследователи от Университета Корнел (Cornell University), Дейвид Дънинг (David Dunning) и Джъстин Крюгер (Justin Kruger) публикуват

Днес, макар и за кратко, успях да поговоря с Марк Пренски – човекът, който написа книгата "Как да учим дигитално родените" и въведе този термин. "Това, за което трябва да подготвим днешните деца, е нещо, за което нямаме представа. Затова сме длъжни да експериментираме!" Написа: Emil Jassim

Из: Съветският съюз не умря през 1991 г., той умира сега – в Донбас Андрей Окара е политолог, политически философ, експерт, коментатор, кандидат на юридическите науки и директор на Центъра за източноевропейски изследвания в Москва. Етнически украинец, роден и работещ в Москва. ... И, разбира се, приказките за „украински фашизъм“, „бендеровски нацизъм“ и прочее дебели лъжи се лееха в един безкраен поток. Естествено, телевизионните водещи от руските федерални канали не говорят за расова или културна непълноценност на украинците и Украйна, но с целия си вид, с всичките си думи, с всичките си нелепи шеги те изпращат на зрителите точно такива послания: украинците са втора ръка хора, неспособни да изградят държава и генетично склонни към предателство. ... Към руското общество текат послания, че Русия е последната крепост на истинската вяра, а Украйна – това е вероотстъпничество, отстъпление от истината и нравствените идеали. Украйна е част от „руския свят“, която е предала руското: първо под влиянието на Полша и Литва, а сега под влиянието на САЩ. ... Само че кремълските стратези не отчетоха един фактор, който се оказа решаващ: те смятаха, че населението на Украйна е едно покорно стадо, човешки материал, статисти, които не трябва да бъдат вземани под внимание. Същият този „човешки материал“, обаче, се оказа едно умно, напреднало, мислещо, зряло гражданско общество, способно да се самоорганизира: никъде и никога в историята на човечеството не е имало такова доброволческо движение като това в Украйна през 2013–2015 г.

... Събитията в Украйна разделиха и руското общество — примерно 15% на 85% и това разделение се задълбочава все повече. Съветският съюз не се разпадна през 1991 г., а през 2014 г. и то в Донбас. Принципно не виждам предпоставки за нормализиране на отношенията. Първо, това не е етническа, а етична война – война на различни смисли, война на Доброто и Злото, ако щете. Нито етническата принадлежност, нито езикът тук играят особена роля. Вижте Захарченко или Мозговой — те са си едни украински и украинскоговорящи хора. Второ, ако Русия и Украйна преди се допълваха взаимно, днес те взаимно се изключват. Ако Русия не унищожи и не разчлени Украйна, то една успешна и модернизираща се Украйна ще унищожи Русия. Не в смисъл, че ще си върне Крим, а в смисъл, че една успешна Украйна ще стане такова голямо предизвикателство за Русия, че тя едва ли ще успее да го издържи. Естествено, не става дума за агресия – било то военна, икономическа или политическа. Става дума за това, че в днешния свят откритите общества печелят, а закритите губят. Ако Украйна успее да се превърне в успешна държава, то тя, а не Русия ще стане неформален център на Източна Европа. А иначе в най-близко време Русия и Украйна ще се опитват да се анулират една друга, но по различен начин: Русия – активно, а Украйна – пасивно. Какъв ще бъде резултатът ще разберем през 2015 г. Това прави годината интересна. (ukrainadnes.com)

В кухнята тъщата прави кюфтета. Малкото коте идва при нея и си проси месце: - Мяу, мяу! Тъщата го рита с крак: - Марш!

Котето пак идва и пак: - Мяу, мяу!

- Махай се, бе! – ядосано го подритва тя пак. В кухнята влиза зетят. Тъщата: - Зетко, направила съм ти кюфтенца! Зетят сяда на масата. Тъщата му пълни чинията, а котето пак идва и се подмилква на зетя. Той: - На, коте, хапни си малко! Котето хапва парче от кюфтето и пада на пода. Зетят на тъщата: - Ах, тиии, гадинооооо!!! Намислила си да ме отровиш, а!!! И й забива такова яко кроше, че тъщата отлита в ъгъла.

- Yesss!! Ще риташ, а! – отваря очи котето... От страницата на Емил Моралийски

ИСТИНАТА ЗА АМЕРИКА събота, 24 януари 2015 г.

РЕВОЛЮЦИЯТА В ОБРАЗОВАНИЕТО НЕ ИДВА ОТГОРЕ, ОТ УПРАВЛЯВАЩИТЕ, А ОТ НАС събота, 24 януари 2015 г.

29 Нерешеният в романа "Осъдени души" проблем за вярата

Философията на Ницше, знае се, е преди всичко една велика стилистика, една свръхкомпенсация по отсъствие на белетристичен талант у гениален филолог. Ницше нито е логик, нито писател, нито – найподир – литературен критик, а чиста проба философ, господар на логоса. Ясно е. И ми се ще да изясня нещо, което – струва ми се – все остава неизяснено: как стоят нещата с чистия писател. Разбира ли писателят неразбираемото у човека, вярата – вярата, както философът я разбира и както не я разбира чистият богослов или позитивистът? (В коя от своите пози човек разбира себе си?) Що всъщност е вярата, т.е. освен онова, в което въобще се вярва? Духовно здраве, да, вярата е доверие към живота, е гордостта, че си жив, е мореплавателско – през чистосърдечен смях – смирение пред бурите и затишията на живота. Доверието към живота може обаче да заболее при неудовлетворение от живота (да усещаш смирението като примирение): и се нарича идеализъм тази болест. Главните симптоми на заболелия дух са следните два: високотемпературна надежда и отделяне на токсична любовна горчивина. Вярата при подобно състояние се разпада трупно по двете си посестрими (надежда и любов). (ОЩЕ – в блога) УЧИЛИЩЕТО НЕ МЕ УЧИ КАК ДА ЖИВЕЯ, А КАК ДА РОБУВАМ НА ИНТЕРЕСИТЕ НА ТЕЗИ, КОИТО СА "НАД" МЕНЕ събота, 24 януари 2015 г.

Сър Кен Робинсън на живо сега: "Революцията в образованието не идва отгоре, от управляващите, а от нас – от това всеки ден да променяме работата си." Сподели – за да ядосаш комунисто-комуноидите, путинофилите, рубладжиите! :-) ОТМЪЩЕНИЕТО НА УМНОТО КОТЕ събота, 24 януари 2015 г.

От страницата на Emil Jassim ЩО ВСЪЩНОСТ Е ВЯРАТА? събота, 24 януари 2015 г.

Училището

Автор: Свилена Георгиева, ученичка 9 клас от Езикова гимназия “Пейо Яворов” гр. Силистра (Текстът ще излезе в новата книжка на HUMANUS, списание за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек, чиято нова книжка предстои да излезе от печат през м. февруари.) ВИЗИТКА: Свилена Георгиева е ученичка в ЕГ” Пейо Яворов” гр. Силистра – eдин от изгряващите млади таланти на България. Тя е изпълнител и автор на песни с множество изяви в различни конкурси. В момента видеоклип с нейната авторска песен „Откровение” оглавява класацията по БНТ 2 „10 плюс 2”. Училището не ме учи как да живея, а как да робувам на интересите на тези, които са "над" мене. (В допълнение: с тези "над мене" нямам предвид учителите, а хората, от които зависи схемата на образователната система. Схемата, на която се подчиняват дори самите учители...) (ОЩЕ >>>) ГОЛЯМО МЕЖДУНАРОДНО ПРИЗНАНИЕ ЗА БЪЛГАРО-УКРАИНСКОТО НАУЧНО ИЗДАНИЕ В ОБЛАСТТА НА ФИЛОСОФИЯТА, ВЪЗНИКНАЛО НА БАЗАТА НА СПИСАНИЕ ИДЕИ събота, 24 януари 2015 г.

работи в Института по философия към Националната академии на науките на Украйна; с него и с негови сътрудници вече трета година осъществяваме едно полезно сътрудничество (развивайки отношенията между български и украински философи) като издаваме международното многоезично научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ; та ето какво ми пише той, ето каква радостна новина ми съобщи в ранната утрин: Здравствуйте, дорогой наш друг Ангел! Наконец-то наше с Вами Приложение полностью размещено на интернет-ресурсе РФ и включено в наукометрическую базу научного цитирования! Теперь любой ученый, преподаватель, да и просто интересующийся читатель сможет зайти на эл. ресурс РИНЦ-а (электронной научной библиотеки.ru найти там "ИДЕИ. Философско списание" и ознакомиться с тем, что его интересует. Еще раз поздравляю Вас с нашим общим успехом! ... С уважением, Ваш друг Константин И още неща ми пише г-н Райда, но те вече имат отношение към подготовката на новата книжка на съвместното издание; те не са интересни за читателите на блога. Отвърнах му вкратце, заради емоцията, ето как: Здравствуйте, дорогой мой друг Константин, Я очень рад, просто слов нет, что вот пришел наш заслуженный успех!!! Согласен за все, что Вы предлагаете, спешу уведомить читателей журнала и моего блога об этой так хорошей новости! С уважением: Ваш друг из Болгарии Ангел Веднага реших да отида да проверя как изглежда списанието в електронната научна библиотека E-library.ru, написах в търсачката "ИДЕИ" и се откри ето какво (може да се види и на приложеното към този текст изображение). Та такива работи значи стават по широкия свят. Можете да си представите колко много съм радостен за това постижение, което е голямо признание за списанието, създадохме преди цели 7 години!

ГОЛЯМО МЕЖДУНАРОДНО ПРИЗНАНИЕ ЗА СЪВМЕСТНОТО БЪЛГАРО-УКРАИНСКО НАУЧНО ИЗДАНИЕ В ОБЛАСТТА НА ФИЛОСОФИЯТА, ВЪЗНИКНАЛО НА БАЗАТА НА ФИЛОСОФСКОТО СПИСАНИЕ ИДЕИ! Тази сутрин получих следното важно съобщение от моя украински приятел професор Константин Райда от Киев, той

ЗАБЕЛЕЖКА: Като куриоз ще отбележа, че авторът на идеята за такова списание, именно моя милост, който го и създаде и ето вече толкова години го поддържам в невероятно тежки условия (и без помощ отникъде, имам предвид тук, в България, имам предвид нашите научни и образователни началства и организации), бидейки негов главен редактор, в родината си съм... уволнен от работа (!) с мотив... "пълна некадърност" (!!), "абсолютна негодност да бъде преподавател по философия" (!!!), на това

30 основание фактически съм лишен от преподавателски права, потъпкано е моето човешко право на труд (!!!!), да, ей-такива абсурдни неща се случват в нашата тъй "европейска" и родна България! Стигна се дотам, че аз чрез съд трябва да се мъча да доказвам своята личностна и професионална състоятелност! Отбелязвам това просто като ярък симптом на болното време, в което живеем, не за друго. Нека да се знае докъде сме я докарали... И още едно нещо искам да отбележа, то също нещо говори: разбира се, този успех едва ли ще впечатли някоя от нашите тъй любопитни иначе за какво ли не медии. Едва ли тази новина ще бъде отразена някъде из българските медии, кой ли пък в България се интересува от наука и от философия? Да видим де, интересно ми е дали все пак някой ще се впечатли от нашето постижение. На трето място искам да упомена нещо също така разбиращо се от само себе си: всичко това го сторихме ние, една малка група ентусиасти, която, естествено, не беше подкрепена и насърчена от нито една, повтарям, нито една официална държавна институция или организация в областта на науката и на образованието! Да, от нито една, всички са се вперили да гледат в собствения си път и нищичко друго не правят – е, да пречат, разбира се, могат, а пък да убиват всяка иновация с безразличието си – ох, те това нещо как го умеят! Това също ми се струва, че е добре да се знае от всички. То много показва и говори, безспорно... Толкоз! Радостен съм, че показахме, е този е верният път: да се работи без да се чака помощ и подкрепа отникъде. Показахме на дело, в български условия верността на тезата на Сър Кен Робинсън, изказана вчера, а именно той е казал "Революцията в образованието не идва отгоре, от управляващите, а от нас – от това всеки ден да променяме работата си." (виж: Революцията в образованието не идва отгоре, от управляващите, а от нас) Да, този е начинът, този е и пътят. Желая ви хубав ден! Работете, осланяйки се само на себе си, на никого не разчитайте, никого не чакайте да ви води – този е верният начин и път... ФЕНОВЕТЕ НА МЛАДЕЖКОТО СПИСАНИЕ HUMANUS СЕ УВЕЛИЧАВАТ събота, 24 януари 2015 г. Преди известно време в блога публикувах репортаж от Силистра, в който се разказваше за млади хора от рок-групите „Blood suger”, „Ирис” и „Вход свободен”, за това в какво те вярват, как мислят, към какво се стремят и пр.; та този репортаж, подготвен от г-н Димитър Пецов, беше

публикуван в сряда, 24 декември 2014 г.: Свободната творческа изява на личността и талантите на младите е онова, което ги прави щастливи. Месец по-късно, именно днес, 24 януари 2015 г. получавам следното съобщение от автора на въпросния текст:

Изпращам ви две снимки на младежите-рокаджии, за които публикувахме материал, снимаха се като фенове на списание HUMANUS с последния брой на списанието в ръце. Те с нетърпение очакват излизането на новия брой на списанието, където ще бъде репортажа за тях. А и не само те, но и техните родители. Изобщо феновете на HUMANUS се увеличават; вече имам и заявки за печатни броеве. Ако има начин едната снимка, първата, с най-малките музиканти – където всички са прави – да я сложите на корицата, гарантирам ви, че успеха на списанието сред феновете ще е още поголям. А и допълнително ще имам възможност да преснимам корицата в изданията на местните вестници. Вече имам принципно съгласие от редакторите. Това ми пише г-н Пецов. Аз лично приемам идеята следващата книжка на списанието да излезе с снимката на тия младежи на корицата, нямам нищо против такава една идея. Публикувам двете снимки заедно с писмото, та да може да излязат в онлайн-изданието на списанието. Разбира се, за мен много е радостно това, че списанието намира подкрепа сред тия младежи. Вдъхновен от това тия дни ще задвижа своя идеи или инициатива да тръгна из поголемите пловдивски гимназии и да опитам с благословията на техните администратори да разговарям с учениците, да им представя списанието, да ги призова да се включат със свои текстове в неговото списване; целта е постепенно списанието да започне да се списва от самите младежи, да стане изцяло

тяхно. Нямам нищо против те самите да си изберат редакционна колегия, главен редактор и още всичко друго, каквото си искат, да си го издават сами, а пък аз ще им помагам с каквото мога.

Такава ми е идеята, ако се намерят поддръжници от други градове, нека да я подкрепят, да се включат, те също както гн Пецов и като мен да тръгнат в училищата и да разговарят с младите хора, да ги призоват към сътрудничество, към творчество, към съучастие и пр. Смятам, че този е начинът да се образува една общност от мислещи млади хора, които да подпомогнат реформата на българското образование с каквото могат. Има смисъл да се работи в тази посока, аз това зная и ще направя каквото ми е по силите работите да се задвижат в дълбоко потребната ни посока. Призовавам и други да подпомогнат, да се включат, да съучастват, да подкрепят. КАГЕБИСТО-КОМУНИСТИЧЕСКИЯТ ДЕБИЛИЗЪМ В ПУТИНЛАНДИЯ – В ПУТИНСКА РУСИЯ – СЕ ЗАДЪЛБОЧАВА

31 Арт-салон «Невский, 24» отменил концерт Михаила Новицкого, посвященный памяти Владимира Высоцкого, который должен был пройти 22 января 2015 года. В официальной группе «ВКонтакте» руководство арт-салона объясняет свое решение политической деятельностью артиста. «Мы считаем, что культура – вне политики. И любой уважающий себя и творческое сообщество деятель культуры не имеет права использовать её для поддержки той или иной политической позиции, тем более в хамской или грубой манере, пусть даже выраженной в тонкой семантической форме» – отмечается в сообщении. Михаил Новицкий, лидер музыкальной группы «СП Бабай», известен своими оппозиционными политическими взглядами. В ходе прошедшего неделю назад митинга музыкант спел песню с припевом «Путин, хэлло», чем, видимо, и вызвал недовольство арт-салона. Судя по комментариям читателей страницы М.Новицкого в соцсети «ВКонтакте», поклонники творчества Высоцкого не поддерживают позицию салона. Один из пользователей пишет: «Высоцкий, конечно, был вне политики. Абсурд», другой добавляет: «Не может в наше время музыка быть вне политики как бы этого не желали... Музыка - это отражение жизни». Еще один из пользователей замечает: «Так ведь любой концерт отменить можно. Эта отмена пиар спектакля и антипиар площадки!», «Культура вне политики», а концерт-то отменили». Виж и следната публикация, на български, за същата ексцесия: В Русия отмениха концерт в памет на Висоцки по политически причини САМО ИСТИНАТА ЩЕ НИ НАПРАВИ СВОБОДНИ! събота, 24 януари 2015 г.

събота, 24 януари 2015 г.

Секретни документи проговарят – Русия разкъсва българска плът, иска да сме безропотно племе, Автор: Георги Георгиев, специално за Faktor.bg Фото: vk.com/noviski?z В Петербурге концерт памяти Высоцкого отменен по политическим мотивам

Десетилетия наред умишлено и целенасочено историци крият и фалшифицират антибългарската политика на руския империализъм

През последните десетилетия умишлено и целенасочено българската история бе подменяна и фалшифицирана, а националният ни дух и самочувствие бяха принизени до създаване на усещането, че сме безропотно племе, от което нищо не зависи. Много от фактите и документите все още остават в тайна, а онези от тях, които са достъпни умишлено се игнорират, оказва се натиск върху медии, и върху научната ни общност в опит да не се каже истината. Но истината рано или късно винаги излиза наяве. Колкото повече е потискана – толкова по-силно ще избухнат последиците от нея. Помнете ми думата!

Сборникът със секретните договори Десетилетия наред умишлено и целенасочено бяха принизявани и ролята на българското Възраждане, и борбата за църковна независимост, а дейността на революционните ни водачи бе представяна в един напълно наивен и унизителен за националното ни достойнство план. Априлското въстание е онзи ключов момент, който провокира цивилизована Европа да подкрепи българската национална кауза и дава повод на Великите сили да свикат Цариградската мирна конференция, на която да се реши Българският въпрос и да се уреди територията на новата държава. Как и защо се стига до провала на тази конференция, кой и защо предварително разкъсва българските земи и залага основите на Берлинския договор ще разберете от представените подолу секретни договори (публикуват се за първи път и документално преобръщат умишлено деформираните ни исторически представи) между две империи, които властват в Централна и Източна Еврапа – Руската и Австро-унгарската Те обричат на провал българската национална кауза. През първата половина на 19-и век българският народ достига до онази степен на обществено развитие, което му позволява да вземе съдбата си в собствени ръце. Османската империя, векове наред е разчи-

тала на териториално разширение и финансиране чрез спахийство, но още през 18-и век този икономически модел е обречен на провал и вече не работи. Империята е обхваната от беззаконие, анархия, кърджалийство. Смаляваща се, изостанала, обречена... Великите сили успешно се възползват от упадъка на Османската империя и започват да късат парчета от нея – Англия и Франция – по средиземноморието, АвстроУнгария на Балканите, Русия на север от Черно море. Възникват нови независими или васални държави... В това несигурно, размирно време започва чудото на Българското Възраждане. В българите започва процес на национално осъзнаване, в основата на което стои „Историята” на Паисий. Още през 1813 г. в Шумен се чества за първи път в света празникът на българската писменост и светите братя Кирил и Методий. Българинът започва сам да строи читалища, църкви, манастири, училища, гимназии, часовникови кули, мостове. Започва да развива манифактура, да търгува, появяват се и първите фабрики в Сливен и Габрово. Главен интендант на османската армия става не кой да е, а правнукът на Софроний Врачански – Алеко Богориди – единственият християнин в чийто дом на крака идва да гостува султан в петстотингодишната история на империята. През 60-те и 70-те години на 19 век. в много градове и села българите строят къщи на два-три ката и се множат, докато не стават най-многобройният етнос на Балканския полуостров. Погледнете къщите от онова време в Стария Пловдив, Русе, Свищов, Шумен, Габрово, Велико Търново, Трявна, Враца, Сливен, Котел, Калофер, Мелник, Копривщица... Самият Цариград се превръща в средище за църковните ни и културни деятели. И това го правим сами, без държавна подкрепа, дори често въпреки съпротивата на османските власти. Но го правим! (Самият Достоевски описва почудата и завистта на руските офицери, когато навлизат в българските земи и виждат богатството на българите, къщите и църквите им: „... вдруг мы увидели прелестные болгарские домики, кругом них садики, цветы, плоды, скот, обработанную землю, родящую чуть не сторицею, и, в довершение всего, по три православных церкви на одну мечеть,— это за веру-то угнетенных! «Да как они смеют!» — загорелось мгновенно в обиженных сердцах иных освободителей, и кровь обиды залила их щеки. «И к тому же мы их спасать пришли, стало быть, они бы должны почти на коленках встречать. Но они не стоят на коленках, они косятся, даже как будто и не рады нам! Это нам-то! Хлебсоль выносят, это правда, но косятся, косят-

32 ся!..» от „САМЫЙ ЛАКЕЙСКИЙ СЛУЧАЙ, КАКОЙ ТОЛЬКО МОЖЕТ БЫТЬ” В същия момент имперската политика на Русия е насочена към завладяване на нови територии и осигуряване на излаз към Южните морета. Една от основните пречки на нейните имперски амбици се оказва възродената българска нация. При всяка от поредните си войни с Османската империя Русия завлича хиляди българи за да ги направи крепостни за своите дворяни и помешчици. Процесът е описан от Георги Раковски в брошурата му „Руската убийствена политика за българите” издадена през 1861 г. Нещо повече – използвайки временното си преимущество, Русия изисква от султана да издаде ферман, който позволява българите да бъдат изселвани от родните си места и заселвани в „омразните руски пустини”, както сам Раковски пише. Тук ние можем да видим истинските цели на руския империализъм и да усетим отношението към българите като към един добитък, който може безнаказано и безплатно да експрлоатира. Тогава за първи път в началото на 60-те години на 19-и век руският империализъм разбира, че вече пред него не стои безропотно и безродно стадо, а народ с ясно осъзната идентичност и национална кауза, която само за няколко години ще се превърне в основна пречка за доминация на Руската империя на Балканите и Проливите. В същата 1861 г. година Русия оказва натиск над Сърбия да разтури Първа българска легия на Раковски, както и да бъде иззета и унищожена брошурата на Раковски, както в Сърбия, така и във Влашко.

Паралелно с този процес се развива и българската църква. Още през 1860 г. българите правят опит да отвоюват независима Българска екзархия, но срещат упорита съпротива от руския консул в Цариград княз Лобанов, както и от гръцката църква и по настояване на княз Лобанов нашите владици са заточени в Диарбекир през 1861 г. Отново Русия усеща наличието на един народ, който търси своето място под слънцето, има сили, воля и решителност да

извоюва национална независимост и руската дипломация започва своята коварна и двулична политика по разединение и подкупване на наши деятели и саботиране на българската национална кауза, както отвътре, така и чрез действията на своята дипломация на международната арена. През 1870 г. със султански ферман е обявена независимата Българска екзархия с огромна територия от над 220 000 кв. км. Чрез този акт султанът цели да успокои нашите църковни деятели и българското население, но най-вече – да създаде един предпазен буфер за империята си, който по един или друг начин да държи руския империализъм надалеч.

В отговор и в отчаян опит да спре единението на българската нация руската дипломация в лицето на руския консул в Цариград – Граф Игнатиев оказва силен натиск върху османските власти и по искане на Граф Игнатиев нашите владици отново са заточени през 1872 г. Невиждано за Цариград шествие от над 3000 българи се вдига, за да изиска освобождаването на владиците ни и властите бързо отстъпват, владиците ни са върнати от заточение. Тогава руската и гръцката църква обявяват схизма против Българската църква, която продължава чак до 1945 г. Неоспорим факт е, че руската дипломация не успява да вкара в редиците на нашето революционно националноосвободително движение свои агенти. Поне досега няма изнесени никакви документи, които да разобличат който и да било от ръководството на БРЦК. Всички наши революционери са възприели политиката и стратегията на Георги Раковски за постигане на национално свобождение само чрез собствени средства. Точно това е имал предвид и Васил Левски с прословутите си думи „Който ни освободи, той ще да ни и пороби.”

Самото Априлско въстание заварва руската дипломация неподготвена за бързото развитие на последвалите събития. Насилията и зверствата над българското население надигат вълна от протести и недоволство в Европа. Цяла Европа се надига в защита на българската национална кауза, възмутена от насилието и безчинствата срещу българското население след въстанието. След спешни дипломатически совалки Великите сили се споразумяват за постигане на решение на Източния въпрос чрез конференция в Цариград. В същия момент… Веднага след Априлското въстание руската дипломация се задейства и пуска коварните си ходове. На 8 юли 1876 г. Русия сключва с Австро-Унгария секретното Райхщадско споразумение. С него двете империи си разделят сверите на влияние на Балканския полуостров и предопределят съдбата на България и до днес, като приемат текст, който изключва създаването на голяма държава. Русия поема ангажимента да не възпрепятсва Австро-Унгария при окупация на Хърватия, Босна и Херцеговина, а Австро-Унгария – да не пречи на Русия при инвазия на Балканите. Истинската трагедия за българската национална кауза се случва само половин година след това. По време на преговорите на Цариградската конференция, зад гърба на другите държави в Будапеща Русия тайно финализира с Австро-Унгария приетите договорености в Райхщадското споразумение и сключва с Австро-Унгария секретната Будапещенска конвенция.

Окончателният вариант за територия на българската държава, приет от Великите сили на Цариградската конференция е много близък до границите на Българската екзархия според султанския ферман от 1870 г. Приетият и съгласуван от всички Велики сили окончателен вариант за територия на България обединява почти всички българи на Балканския полуостров в единна територия по най-естествения признак – преобладаващо българско население. Приетият вариант е по предложение на английския консул като територията ни е разделена вертикално на две отделни български държави, като с това британската дипломация цели да намали риска от силно руско

33 влияние в Източна България, където православното население е по-малък процент в сравнение със Западна България, като по този начин ще намали и вероятността за руска експанзия към проливите през тази територия.

Само че в същия момент в допълнителната секретна конвенция Русия се споразумява с Австро-Унгария да не се допусне образуване на голяма и сплотена държава. На 15 януари 1877 г. тя е подписана от двете империи, докато Цариградската конференция тече. В чл.1 (СТАТЬЯ I на стр. 154 от сборника със секретни договори на Русия, публикуван долу) двете империи се договарят за анексирането съответно на Босна и Херцеговина от Австр-Унгария и Бесарабия от Русия. Впоследствие заради анексирането на Бесарабия Русия ще компенсира Румъния с българската Северна Добруджа. Първото парче българска плът е откъснато. В чл.2 (СТАТЬЯ II, стр. 154) империите се договарят за взаимна дипломатическа поддръжка и отстояване на договореното при евентуално колективно обсъждане от Великите сили (което се и случва при изготвянето на Берлинския договор). В чл.3 (СТАТЬЯ III, стр. 155) империите приемат текст, който категорично „изключва създаването на голяма и сплотена държава”. В чл.4 (СТАТЬЯ IV, стр. 155) се задължават да пазят в тайна постигнатите договорености. Този 15 януари 1877 г. можем да считаме за една от най-черните дати в историята ни. Веднага руският консул в Цариград граф Игнатиев е уведомен за постигнатото съглашение и той започва да работи по саботиране на постигнатите договорености на Цариградската конференция. Граф Игнатиев спешно се среща с представителите на Османската империя и успява да ги убеди да откажат подписването на постигнатото съгласие, като поема мъгляви обещания за ненамеса, както и руска дипломатическа подкрепа за евентуалното оставане на голяма част от Балканите в пределите на Османската империя. След

два дни успява да убеди османските власти да се откажат от договореностите и на 18 януари Митхад паша обявява, че Османската империя отказва да подпише постигнатото споразумение за територия на България. Руското обещание е спазено и както всички знаем това се случва – цяла Македония, както и Беломорска Тракия впоследствие умишлено са оставени в пределите на Османската империя. По силата на чл.10 от Фермана за независима Българска екзархия от 1870 г. в Македония гръцката църква, под контрола на османските власти провежда плебисцит. Резултатите са потресаващи за гръцката църква и тотално объркват плановете на Русия. С мнозинство над 2/3 почти цяла Македония се присъединява към Българската екзархия, което ще доведе и до нов тласък и подем на патриотичните сили за осъществяване на българската национална кауза В резултата на тайните договори между Руската и Австро-Унгарската империи българските земи ще бъдат разпарчетосани с Берлинския договор, като Северна Добруджа е предадена на Румъния, големи български територии в Западна България – Пиротско и Нишко ще бъдат подарени на Сърбия, където местното население ще бъде подложено на насилствена асимилация, терор и убийства, Македония и Беломорска Тракия ще бъдат оставени в пределите на Османската империя, ще бъде създадена една изкуствена, васална държавичка Източна Румелия, която ще просъществува само седем години и малкото княжество България – под временно руско управление, с 50 000 руски окупационен корпус, който според чл. 8 от Временния (прелиминарный) Сан-Стефански договор и аналогичния текст в чл. 22 на Берлинския договор се издържа изцяло за сметка на местното население, княжество, което ще бъде многократно саботирано от руската агентура с преврати и метежи, целящи присъединяване като губерния към Руската Империя. Тази несправедливост скоро ще бъде частично поправена и ще доведе до онзи велик момент, в който малка, разкъсана България ще се опълчи на Великите сили, ще провъзгласи Съединението си и ще принуди Русия – единствената държава, която се противопоставя на Съединението да скъса дипломатически отношения с България за цели 10 години. Руският империализъм няма да прекрати антибългарската си политика и след това. Ще проследя и усилията на руската дипломация по саботиране на Съединението, организиране на преврати, въоръжаване на шайки, убийства на български политици.

Предстои да публикувам секретните дипломатически грами на руските консулства в София, Пловдив, Букурещ и Цариград за да видят българите и да усетят цялата подлост, коварство и двуличие на антибългарската политика на Русия. Тепърва предстои да ви запозная и с български и руски документи относно руската експанзия на Балканите през 1916-1917 г, както и с целите, и начините, по които руският империализъм обяви съществуването на „македонска” нация и я наложи с насилия и убийства над стотици хиляди българи. Впрочем България ще продължи да плаща издръжката на „руския окупационен корпус” до 1902 г., за да продължи да плаща и през 1909 г. ново задължение – този път защото Русия е единствената държава, която възразява срещу обявяване на Независимостта ни през 1908 г. и под претекст, че нарушаваме Берлинския договор България е принудена да подпише Руско-Български протокол през април 1909 г., с който се задължаваме да изплащаме колосалната за времето сума от 82 милиона златни франка за 75 г. България ще изплаща и тази сума до 1916 г., когато отново руските орди нахлуват в Добруджа, а 43 000 руснаци от окупационен корпус ни напада и в гръб – през Македония. За да се стигне до великата дата 3 март 1918 г., когато победителят България ще принуди Русия да подпише найунизителния мирен договор в историята си – Брест-Литовския мирен договор, откъснал от лапите на империята Финландия, Полша, Украйна, Литва, Латвия, Естония, Молдова, Бесарабия, Грузия и Армения. Днес ние нямаме право да бъдем наивни и лековерни. Ние сме длъжни да познаваме нашата история, да се гордеем с нея и да търсим истината.

34 логемата на руския империализъм , всички онези „фили”, на които им излиза пяна на устата, когато българинът започне да защитава националния си интерес и достойнство да бъдат третирани както подобава, а именно – като хлебарки и национални предатели! А оправим ли се с хлебарките, кърлежите лесно ще ги откачим и спрем да смучат силите на нацията... НАПЪЛНО ВЯРНА И РЕАЛИСТИЧНА ПРОГНОЗА ЗА ТОВА КАКВО БЪДЕЩЕ ОЧАКВА РУСКАТА ИМПЕРИЯ събота, 24 януари 2015 г.

Мне пишут, что у отдельного народа никогда нет шансов в войне с Империей. Что сильная Империя всегда побеждает и поглощает отдельные народы. Может на какой-то стадии так и происходит. Но все Империи имеют обыкновение разваливаться. Золотая Орда подчинила себе половину мира. Но отдельные народы выстояли, а Империя распалась. Теперь Монголия – отсталая страна даже не третьего, четвертого мира. А маленькая Великобритания, отказавшаяся от статуса Империи – наоборот, одна из самых прогрессивных стран.

Защото само истината ще ни направи свободни! И независими! Да не забравяме завета на Левски – „Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби”. Да не забравяме и думите на Христо Ботев, написани в бр. 13 на вестник „Знаме” 1875 г. – „Русия, тая мнима защитница на славянството – днес употреблява всички сили и средства за да истрие от лицето на земята българските колонии.” Да не забравяме подвига на Стамболов! Както и кой и защо го уби! Нещо повече – днес ние трябва да проявяваме пълна нетърпимост към всички опити нашата история да бъде подменяна, фалшифицирана и като истински българи трябва да браним родния интерес и националното си достойнство! И трябва да сторим така, щото всички онези псевдоисторици, псевдопрофесори, псевдобългари, обслужващи идео-

Сейчас происходит период распада российского имперства. Российская Империя и СССР простирались от Сахалина до Берлина. Вы сами знаете, сколько всего откололось от нее за последние четверть века. Этот процесс необратим, и братоубийственные войны и фанатичное стремление силой вернуть себе утраченное его только ускоряют. Возможно, еще на наших глазах Россией будет называться относительно небольшая территория. И только от самих россиян зависит, будет она частью прогрессивного мира или опустошенным болотом. Написа: Pavel Gintov

СЪЩНОСТНА ПРОМЯНА В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СФЕРА НЯМА ДА ИМА АКО ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА ЧАКАМЕ МИНИСТЕРСТВОТО ДА НИ "ОПРАВЯ", СИРЕЧ, ДА РЕШАВА ВСИЧКИ ПРОБЛЕМИ неделя, 25 януари 2015 г.

Из: Патриотарство и всичкознание, Автор: Мирослав Спасов ... Разбира се, трябва да отбележим, че очевидно проблемът с учебниците не е посочен и формулиран от т.нар. протестиращи родители, но все пак съществува. От една страна езикът в учебниците и учебните помагала е напълно неподходящ за възрастта на децата, от друга – обемът от материал е непосилно голям, а за капак и системата ги насърчава не да разсъждават критически върху постепенно въведени понятия, а ги задължава да възпроизвеждат този материал, за да получат своите оценки. Основна причина за това са старите и напълно излезли от времето си учебни програми. Докато не бъдат осъвременени, не можем да мислим за модерно образование. За да се сменят учебните програми, разбира се, е нужно най-вече учителите да поискат да се сменят методиките на преподаване и българското училище да стане адекватно на навлизащите с бясна скорост технологии и на последните тенденции в образователните политики в развития свят. Докато МОН и обществото не вземат категорично решение и не предприемат безусловни стъпки в посока модернизация на учебните програми, винаги ще се намират "възмутени граждани", които, скрити уж зад обществения интерес, ще се опитват да извличат съмнителни политически дивиденти. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Много интересна е тази реакция: нещата (в случая с учебниците и с учебните програми) не са каквито трябва да бъдат, налице е проблем, но този проблем, естествено, ще се реши само когато... Министерството намери воля и благоволи да се захване с него – и да го реши! Да, обаче се забравя нещо друго: до големия проблем сме стигнали не за друго, а защото десетилетия наред сме се уповавали на все същата методология на организация на живота в училищните общности: всичко бива решавано от един свръхумен

министерско-чиновнически мозъчен център, а всички ние, учители, ученици и родители (всички български граждани) стоим и чакаме чиновниците да ни оправят най-сетне, сиреч, да решат всичките проблеми. Ще чакаме министерските чиновници да ни напишат премъдри учебници, да благоволят да ни съставят най-премъдри учебни програми и едва тогава, видите ли, работите щели да потръгнат! Е, няма да потръгнат, щото такова едно илюзорно очакване е сгрешено в корена си, е порочно в същината си. Не същностна, а никаква промяна в образователната сфера не може да има ако продължаваме да чакаме Министерството да решава всички проблеми – сякаш ние самите сме малоумни и нищичко не можем сами да направим и да решим. Принципът, породил настоящите ужасни деформации и доказал категорично неефективността си (принципът на команднодирективното ръководство на образователната сфера) ако не бъде подменен с алтернативния му принцип (учениците и учителите сами си правят програмите, изхождайки от своите образователни нужди), то никаква промяна в българското образование не може да настъпи, никаква, само ли пък същинска или същностна! Да, промяна към добро в образованието не може да настъпи ако не се смени принципа на организация на системата, сиреч, ако тази система от свободоненавистническа не бъде променена в свободолюбива, от авторитарна и тоталитарна не стане демократична и либерална. Така виждам аз нещата. С полумерки и с половинчатости нищо смислено няма да бъде направено или постигнато. Няма как хем да нахраним вълка (церберите на командната система, чиновниците, да са доволни, всевластието им да бъде запазено), хем агнето да остане цяло, сиреч, образованието и личностното израстване на децата ни да е автентично модерно, смислено, ефективно и пълноценно.

35 утопия – както пострадахме от комунизма ний, българите! Нека да победи СИРИЗА, нека да управляват заедно с комунистите, ако искат нека и диктатура на пролетариата да направят, ако искат, и венецуелски, и виетнамски, и севернокорейски комунизмосоциализъм да почнат да си строят, и национализации ако искат да правят, абе да правят всичко каквото искат – аз все ще се радвам!

По една-единствена причина ще се радвам: единственият начин сред гръцкото общество да настъпи пълно отрезвяване по отношение на същината на реалния комунизъм и на радикалното ляво е и гърците да преживеят поне част от това, което ний, българите, преживяхме! Докато лявата бесовщина не си разиграе истински коня в Гърция голяма част от гърците все ще продължават да си живеят с умилителноглупави илюзии относно прелестите на комунизма, но щом на гърба си усетят тия същите негови прелести, гърците едва тогава ще разберат каква голяма глупост са сторили – и ще почнат да си скубят косите! Този е начинът, потвърден от историята, за раздяла с големите илюзии и с човешките идиотщини и глупости изобщо: практиката е този начин, преживяването в реалния живот, изпитването на собствения гръб. До този момент гърците не можаха да си извадят поуки от българския пример, е, нека сега на собствен гръб да усетят "прелестите" на лявата идиотщина и бесовщина!

МНОГО ЩЕ СЕ РАДВАМ И ГЪРЦИТЕ НАЙСЕТНЕ ДА ПОСТРАДАТ ИСТИНСКИ ОТ "ПРЕЛЕСТИТЕ" НА ЛЯВАТА УТОПИЯ – КАКТО ПОСТРАДАХМЕ ОТ КОМУНИЗМА НИЙ, БЪЛГАРИТЕ! неделя, 25 януари 2015 г.

Много ще се радвам и гърците найпосле истински да пострадат от лявата

Тъй че аз лично много се радвам, че въпросната СИРИЗА щяла била да победи, да побеждава! А пък ний след това ще им гледаме сеира на гърците и ще им се радваме: нека и те малко да пострадат! Няма само ний, българите, да страдаме от тия безсрамни лъжци, крадци и криминални типове, каквито са левите, каквито са именно комунистите! Написано по повод на ето това: СИРИЗА може да спечели пълно мнозинство на изборите

ЗНАЕНЕТО, "МНОГОЗНАЙСТВОТО", "ТРУПАНЕТО НА ЗНАНИЯ" И ПР. ПРИНАДЛЕЖАТ НА ЕДНА ОСТАРЯЛА, ДЕМОДИРАНА ОБРАЗОВАТЕЛНА ПАРАДИГМА неделя, 25 януари 2015 г.

и в сферата на университетското образование, където въпросните качества ще продължат да бъдат "шлайфани", доразвивани, усъвършенствани и пр. А знаенето, "многознайството", "трупането на знания" и пр. родствени изрази принадлежат на една друга образователна парадигма, която е била модерна в ерата на Възраждането (Ренесанса), но отдавна й е минало времето – и по тази причина е съвсем неактуална за нашите нови и коренно различни времена. ВАЖНОТО Е ДА СМЕ ЧОВЕЧНИ И ДА ПАЗИМ ИНДИВИДУАЛНОСТТА СИ, КОЯТО РАЗЦЪФВА НАЙ-ВЕЧЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДУХОВНИТЕ ЗАНИМАНИЯ И ДЕЙНОСТИ неделя, 25 януари 2015 г.

Англия приема студенти без дипломи Така повече младежи ще могат да влязат в елитните университети Английски университети започнаха да приемат студенти, които още не са се дипломирали. Това е последица от падането на ограничителните квоти за прием на местни и европейски студенти. Заради това повече младежи ще могат да влязат в елитните университети, а тези на средно ниво започват битка за привличане на останалите, пише "Стандарт". Част от битката за студенти е предлагането на директна оферта за прием, още преди младежите дори да са се явили на матура. Досега обикновено университетите предлагаха примерни оферти, в които е записано, че искат на зрелостния изпит или в дипломата да бъдат получени определени оценки. Тази година кандидатите искрено се изненадали, когато видели, че директно са приети в университети в Бирмингам, Ланкастър, Нотингам.

Gery Nikolova: Ако изпитът за прием в университета се приеме за достатъчен, за да влезеш в него – няма никакъв смисъл да си късаш нервите с държавно училище просто трябва да намериш подходящ за себе си/детето си начин да се подготвиш за този изпит... и е логично да е така – ако знанията ги има, какво значение има КЪДЕ и КАК са придобити? Кратък мой коментар: Само нещичко да кажа, да обърна внимание, важно е: Gery Nikolova е принципно права, само дето говори за "знания", които трябвало било да ги има, а въпросът опира до качества, до развити способности: ако младите умеят да мислят самостоятелно и критично, да боравят уверено, да "плуват" умело в океана от информация (от знания), който ни залива, то у такива млади хора, разбира се, са налице всички предпоставки да се развиват на ниво

"Младостта старее, невежеството може да се образова, пиянството – да се отрезви. Но глупостта е вечна."(Аристофан) Нека тази мисъл за вездесъщата глупост да стои като посвещение на днешното ми разсъждение. Да прибавя към нея и добре известното твърдение на Айнщайн: "Само две неща са безкрайни, Вселената и човешката глупост – като за първото не съм сигурен". Не, няма да пиша за глупостта или пък за глупаците. Поставям тия чудесни мисли тук просто защото никога не е излишно ясно да съзнаваме с кого обикновено си имаме работа – в своето всекидневие. Глупаците имат и огромно числено превъзходство, които именно им дава и усещането, че са прави. Тия, които умеят и обичат да мислят, обикновено са твърде неуверени. Глупаците всичко знаят и го знаят винаги "по най-правилния начин". Стига за тях. Аман от тях! А днес искам да пиша по няколко възлови момента, свързани с търсенията ми в сферата на вярата, с които искам да завърша това изследване; писах вече, че текстът, от който ще направя своето Помагало по вяра набъбна предостатъчно, тъй че е време да пиша едно заключително есе, да напиша също и един предговор към самото помагало и да се захващам с дооформянето на книгата с оглед да заминава вече към издателството. Смятам, че е добре да има в този момент едно напълно светско, съвременно, отговарящо на съзна-

36 нието на днешните хора, достъпно, човечно, сиреч философско помагало по вяра и религия; идеята ми е да дам пример, че е възможно такова нещо изобщо да бъде създадено. Тия дни ми се върти в главата и идеята да изпратя суровия текст на моя приятел и състудент доц. дфн Стефан Пенов, който завежда секцията по религиознание или по философия на религията (сега се нарича "Религия, вярвания и всекидневен живот") в бившия Философски институт към БАН (сега се нарича Институт за изследване на обществата и знанието), ще ми се да сондирам неговото становище, а пък ми се иска да му предложа да напише и свое представяне на помагалото, нещо като рецензия, което да влезе в него, ейтака, за всеки случай – защо пък да не се опитам да въвлека някак и официалната научна система в тия проблеми? Но преди да му изпратя суровия текст все пак трябва да съм му придал известна завършеност, ето, това възнамерявам да направя в близките дни. (ОЩЕ – в блога) ОТВРАЩЕНИЕТО НА ПОВЕЧЕТО РУСНАЦИ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЦЕННОСТИ Е ПО-СИЛНО ОТ НЕПРИЯЗЪНТА ИМ КЪМ ИСЛЯМИСТИТЕ – И ОТ НЕНАВИСТТА ИМ КЪМ ТЕРОРИСТИТЕ неделя, 25 януари 2015 г.

Россия — Европа. Возврат билета, Автор: Артемий Троицкий Да, долго нежил нас обман… Похоже, что Россия и в самом деле не Европа. Как бы мне и некоторым другим этого ни хотелось На мой взгляд, европейской можно считать ту страну, которая искренне желает быть европейской. Даже если не все пока сходится. И в этом случае Украина — несомненно, «цэ Европа». А Россия? До украинско-крымских событий прошлого года никто «европейскость» Российской Федерации сомнению не подвергал — точнее сказать, разговоров на данную тему активно не велось. Типа все было в порядке: да, автократия вместо демократии, проблемы с правами человека… но в плане культуры, менталитета, общей цивилизованности, конечно же, мы, россияне — «белые люди»! А коррупция и прочий бардак — так это не только у нас или в Нигерии,

посмотрите на Грецию или Италию, являющихся членами Евросоюза… Бешеная, сначала возмущенно-издевательская, а впоследствии и конкретно агрессивная реакция российского государства и его граждан на стремление соседней Украины стать частью реальной Европы заставила не то что усомниться в недавно еще само собой разумеющемся, но и с высокой долей вероятности предположить, что у постулата о европейской принадлежности России вышел срок годности. Если перефразировать известное высказывание Александра Зиновьева о моральности, то, на мой взгляд, европейской можно считать ту страну, которая искренне желает быть европейской. Даже если не все пока сходится. И в этом случае Украина — несомненно, «цэ Европа». А Россия? За последний год слова «Европа», «европейский» стали у нас не то чтобы ругательными (тут до Америки еще далеко), но отчетливо презрительными и пренебрежительными. Если раньше понятие «европейский» ассоциировалось с комплиментами типа «изысканный», «образованный», «качественный» — то теперь народный словарик синонимов выдаст, скорее, «извращенцы», «слабаки», «развратники», «деграданты»… Кстати, даже на мой проевропейский взгляд, некоторые западные лидеры вполне этим эпитетам соответствуют, однако одно дело — отдельные жалкие личности во властных структурах, а совсем другое — великая европейская цивилизация с ее культурой и системой ценностей. Которые современная Россия с удовольствием отторгает и высмеивает — не брезгуя, впрочем, многими материальными благами европейского производства… Причем, подчеркну, активный антиевропеизм не столько даже декларируется «сверху» (там пока предпочитают дипломатичные обороты), сколько прет снизу. Максимально наглядным подтверждением тезиса «Россия — не Европа» стала реакция значительной (если бы проводились замеры, рискну предположить, что большей) части россиян, включая небезкультурную «элиту», на трагедию в Париже. Прошлогодние массовые проявления агрессивной «укрофобии» шокировали, но их нетрудно было объяснить тотальной телепропагандой, бахвальством «крымнаш», проливанием бальзама на ущемленные постсоветские комплексы и т.п. В драме Charlie Hebdo никакие национальные, политические, исторические или географические интересы России затронуты не были. Более того, особыми симпатиями к исламу и трепетным отношением к Магомету большая часть населения страны отнюдь не отличается. И тем не менее: «Сами виноваты, либералы-кощунники — нечего было над святынями глумиться!» В дистиллированном виде это сформулировали религиозные фундаменталисты, но с косметическими

оговорками позицию поддержали политики, депутаты, деятели культуры и журналисты. Исключение составили только топчиновники и дипломаты (по понятным причинам), да отщепенцы, цепляющиеся за свой европейский выбор. «Свобода? Какая свобода?» Фактически российское общественное мнение сыграло так, как если бы мы были мусульманской страной — при том, что государство светское, а население по большей части безбожное (хоть и любит прикидываться православным). Удивительно? Еще как! Если жестко, то я сформулировал бы это так: отвращение большинства россиян к так называемым европейским ценностям сильнее, чем неприязнь к исламистам и ненависть к террористам. Притом что от последних, в отличие от французских карикатуристов, наш народ страдал, и жестоко.

37 самой среды, «страшно далеки от народа». (Замечу в скобках, что даже славянофилы, несмотря на их любовь к кушакам и нелюбовь к Петру, были стопроцентными европейцами. Скажем, в краеугольном для России того времени «крестьянском вопросе» они были за сельское общинное самоуправление и против крепостного права, занимая позицию, близкую западникам-социалистам Герцену и Бакунину). Согласно переписи населения 1897 года, грамотных в России был 21%, в деревнях проживало 87% населения. Да и среди хилого городского меньшинства значительную долю составляли мелкие торговцы и ремесленники, более близкие к «черной сотне», нежели к Европе. Короче, русских «европейцев» 10— 15 процентов — что тогда, что сейчас. Прочети ДО КРАЯ ЗАБЕЛЕЖКА: "Преразказ" на български с доста цитати от същата тази статия можете да прочетете тук: Защо Русия реагира на "Шарли ебдо" като мюсюлманска държава ИМА ДВЕ РУСИИ... неделя, 25 януари 2015 г.

В определенном смысле это логично — в логике парадигмы 2014/2015. Нынешнее позиционирование России относительно Европы не тождественно, но близко к тому, что существует у стран Ближнего Востока и Северной Африки: с Европой имеется географическая близость, тесные экономические связи, плюс расположившаяся от Финляндии до Испании диаспора. При этом полное отчуждение в области ценностных ориентиров, нравственных приоритетов и прочих объектов гуманитарного характера. Которые, собственно, европейский дух и определяют. Строго говоря, ничего нового в этой ситуации нет — мы просто возвращаемся в допетровские времена, когда отношения России с Европой были иногда воинственными, иногда прагматичными, но никогда — близкими и родственными. Прорубание известного окна и реформы сделали из России европейскую державу, но зацепили лишь очень тонкий слой ее обитателей: в XVIII веке аристократию, в XIX к ней присоседилась разночинная публика — городские профессионалы и интеллигенция. И все были, как выразился один выходец из этой

ВСЕКИ НАРОД СИ ЗАСЛУЖАВА... МЕДИИТЕ! неделя, 25 януари 2015 г.

Преди около седмица в две публикации - виж Бъдете по-смели, бъдете отговорни граждани, не позволявайте

никой да ви подценява и да ви ощетява! и Предлагам гражданска акция, свързана със свободата на медиите, чиято цел е България да стане пълноценно живееща национална и културна общност – предложих следната инициатива: ние, зрителите, ние, гражданите да направим нещичко по повод на това, че големите доставчици на телевизии, примерно ВИВАКОМ си позволяват да игнорират нашите зрителски предпочитания и не са включили в своите пакети интересни регионални телевизии като Пловдивската обществена телевизия примерно; там също така публикувах и текста на свое писмо до моя доставчик ВИВАКОМ, с което настоявам той да включи въпросната телевизия в своя пакет; в противен случай заплаших, че ще се откажа от всички ползвани услуги от тоя оператор или доставчик. Тази вечер забелязвам, че още на 20 януари съм получил писмо със следното съдържание от ВИВАКОМ (цитирам в оригиналния вид и правопис): Здравейте г-н Грънчаров, Благодарим Ви за интересът към излъчваните от VIVACOM тв. канали. Препоръката Ви е отправена към компетентният отдел, свързан с тв. услугите. Ценим мнението, което получаваме от клиентите си и се стремим да изпълним техните предпочитания. Не бихме могли да обявим промени в излъчваните канали, преди това официално да е факт. Към момента, включените тв. канали (някой от тях в допълнителни пакети), може да разгледате на сайта тук. Благодарим Ви, че използвате VIVAONLINE! С Уважение, Д. Николаев VIVACOM Обслужване на клиенти. ЗАБЕЛЕЖКА: Междувременно тази инициатива (аз тогава призовах и други граждани да протестират по аналогичен начин) очерта един по-голям проблем, който представих в ето тези две публикации: виж Има ли заговор срещу регионалните "непредвидими" телевизии и срещу свободните медии въобще? и също Текстът на една петиция, свързана с важна инициатива в областта на медийната свобода у нас, която влиятелните медии, естествено, изобщо няма да подкрепят. Оставих време за предложения по повод на предложената петиция, която да бъде адресирана до компетентните органи (Комисия по медиите и културата на Народното събрание, до българските депутати в Европейския парламент, до СЕМ), в съвсем скоро време ще обобщя предложенията, отправени ми в блога и чрез имейли и ще разположа текста на петицията в сайта, където под нея вече да могат да се събират подписи. Толкова сега по този въпрос, разбира се, впечатлението ми е, че отзвукът от

страна на гражданите (да не говорим пък за такъв от страна на медиите!) по повод на тази инициатива, както може да се очаква, е минимален, направо нищожен, което и обяснява добре защо страната ни е на позорното 100-но място в класациите по свобода на словото; тук също явно действа все същата максима (в префразиран за случая вариант) "Всеки народ си заслужава... медиите!" (иначе в оригинал, както е известно, звучи така: "Всеки народ си заслужава управниците", "Всеки народ е достоен за своето правителство", по думите на философа Хегел). ЕТО ЗАЩО ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА БДИ ДЕЦАТА ДА НЯМАТ СВОБОДНО ЗА МИСЛЕНЕ ВРЕМЕ понеделник, 26 януари 2015 г.

38 Это и здоровое матерящееся быдло, называющее себя врачом.

Это и пожилая женщина, говорящая, что пусть не платят пенсию, "зато Крым наш!" Это и молодой "патриот", мечтающий побыть в роли участника Великой Отечественной. Это и куча идущих по делам прохожих, которым просто все равно. Это и милые, красивые, тихие, добрые, неравнодушные люди, которых оскорбляют и оплевывают, а потом обязательно запихивают в автозак. Написа: Pavel Gintov НИМА И КОМШИИТЕ, НИМА И ГЪРЦИТЕ СЕ РАЗБОЛЯХА СЪЩО ОТ НАШЕНСКОТО ЛЯВО СЛАБОУМИЕ? понеделник, 26 януари 2015 г.

Знаете ли защо още от съвсем малки са ви юркали да покривате куп нормативи, да следвате програми и пр.? Даа, обяснението е – за да се развивате правилно, да не изостанете в развитието си. Но истината е по-проста: за да държат ума ви зает през цялото време. Понеже свободното от задължения време е времето когато се раждат творческите неща, мечтите, вдъхновението; и там разбираш кой си. И тогава ставаш заплаха... Написа: Gery Nikolova Кратък мой коментар: Ето защо образователната система бди децата да нямат свободно за мислене време; ето защо децата ни овреме отвикват от мисленето, да не говорим пък за другите творчески активности. Цялата работа е да бъдат унифицирани дотам, че да загубят талантите си – и да станат... стадо. И роби. За постигането на тази висша цел бди неуморният държавен образователен чиновник, в какъвто се превръщат, волю или неволю, и мнозинството от учителите...

По повод изборите в Гърция Кирил Кирилов написа във Фейсбук: Възможно ли е цяла една нация да е толкова опиянена от собствената си глупост, че сама, напълно доброволно и демократично да гласува за собственото си самоунищожение? Възможно ли е цяла една нация да има ментални проблеми, цяла една нация да е болна от слабоумие? Днес гърците ще покажат, че на Балканите всичко е възможно.

В ТОВА ВИДЕО МОЖЕ ДА СЕ ВИДИ КАТО НА ДЛАН ЦЯЛАТА ДУША НА ПУТИНСКА РУСИЯ понеделник, 26 януари 2015 г. Вся Россия в одном коротком видео: Это и зигующие "антифашисты".

Възразих му ето как: Е, не баш цялата нация е болна от слабоумие. Има и нормално мислещи гър-

ци. Както показват резултатите от изборите от четирима гърци един е напълно наред с акъла – щом е гласувал за НОВА ДЕМОКРАЦИЯ. А иначе аз продължавам да поддържам тезата си: нека и гърците да пострадат като изпият цялата горчива чаша на лявото безумие, та да им дойде един ден акъла...

понеделник, 26 януари 2015 г.

39 „Човекът не се ражда християнин, но става такъв! ... Гоненията не могат да унищожат християните. Колкото повече ни косите, толкова повече ставаме, защото кръвта на мъчениците е семе, от което поникват нови християни.“

ТРИУМФ НА БЕЗСРАМИЕТО: МАДАМ В., ОБЛЕЧЕНА В ЗЛАТО, СЪБРА ВСИЧКИ ПОЛИТИЦИ, КОИТО СА ЗАДЪЛЖЕНИ НА "ВИСОКОМОРАЛНАТА", С ИЗВИНЕНИЕ, "ЖУРНАЛИСТИКА" понеделник, 26 януари 2015 г.

Експериментално училище – мечта, Автор: Емил Минев Какво си представяте, когато чуете думата “училище”? Дълги коридори, които зажужават на всеки 45 минути… Неудобни чинове наредени в редове… Черна дъска и тебешири… Нетърпелив учител, който дебне да хване следващия с ненаучен урок… Дневници, оценки, отсъствия… И да не забравяме звънеца… Чувал съм деца да римуват “училище – мъчилище”… Хммм… А можете ли да си представите училище без всичко това? Може би си мислите, че подобно нещо не може да има дори и в най-смелите ви мечти? Е, преди повече от 15 години няколко смели учители са си го помислили и са го направили реалност. Това е експерименталното училище в град Хендерсън, Минесота, САЩ – Minnesota New Country School.

Quintus Septimius Florens Tertullianus, Квинт Септимий Флоренс Тертулиан Credo quia absurdum est, Тертулиан Вярвам, защото е абсурдно 1.Ако нещо надвишава нашата способност да го разберем, това все още не означава, че само по себе си то е абсурдно. (ОЩЕ – в списание ХУМАНУС) РАЗБИРАНИЯТА НА ЕДИН МЛАД ЧОВЕК ЗА СЪВРЕМЕННО ОБРАЗОВАНИЕ понеделник, 26 януари 2015 г.

Виж: Валерия Велева събра петима председатели на парламента ОЩЕ СНИМКИ Журналистика на п(р)очит КРАТЪК КОМЕНТАР: Как пък нямат поне малко усет за мяра?! УЧИЛИЩЕТО-МЕЧТА

В това училище няма да срещнете класни стаи, чинове, викащи учители и ученици, часове и звънци. Всички ученици се намират в едно голямо помещение, като всеки един от тях си има работно бюро с компютър. Всеки е свободен да ходи където си иска, когато си иска. Също като в една работна среда. (ОЩЕ >>>) ЗА CREDO QUIA ABSURDUM EST НА ТЕРТУЛИАН понеделник, 26 януари 2015 г. „Вярвам, защото е абсурдно“

Един алтернативен образователен модел – интервю Взе интервюто специално за списание Humanus Димитър Пецов В началото на декември месец 2014 г. от името на Център „Humanus” проведох дискусия с учениците от 11 б клас от силистренската Природо-математическа гимназия. Преди да започне дискусията бях дал задание на учениците, което се казваше „мисловна пирамида”: накарах ги да аран-

жират по приоритети нещата, за които мислят ежедневно. Тогава ми направи впечатление един ученик, казваше се Ангел Василев, който показа различно мислене – ориентирано към проекти и към развитие, към решаване на проблеми. С други думи млад човек активно, а не с пасивно мислене. Оказа се, че този тип мислене не се дължи на случайността, а е резултат на алтернативния образователен метод, който Ангел практикува извън училище – като студент дистанционно обучение в университета за софтуерни специалисти „СофтУни”. Ангел се съгласи да даде интервю за списание Humanus и да отговори на моите въпроси за начина си на обучение, а също и за това какво мисли за образованието у нас като цяло.

ПОРАДИ ЖЕЛАНИЕТО НА МЛАДИ ХОРА ОТ СИЛИСТРА ДА ГО ВИДЯТ ПО-СКОРО НОВИЯТ БРОЙ НА СП. HUMANUS ЩЕ ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ МЕСЕЦ ПО-РАНО ОТ ПРЕДВИДЕНОТО! понеделник, 26 януари 2015 г.

Какво те накара да вземеш решение да се запишеш да учиш дистанционно във Софт Уни? Главно мечтите ми за създаване на игри. По-точно избрах Софт Уни заради фокуса им върху езика C# (си шарп), който е лесен за учене, използване и изключително мощен за създаване на програми. Какви са предимствата на дистанционния начин на обучение? Главно това, че мога да уча удобно у дома си и пак няма да изпусна нищо важно. По този начин също се избягват 6часовите пътувания до София и можеш да спестиш доста от това. (ОЩЕ >>> в блога) ПРОЕКТ ЗА КОРИЦА НА НОВИЯ БРОЙ НА HUMANUS, СПИСАНИЕТО ЗА СЪВРЕМЕННО ОБРАЗОВАНИЕ, ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ДУХОВНОТО И ЛИЧНОСТНОТО ИЗРАСТВАНЕ НА МЛАДИТЕ

Забележки? :-)

Преди малко получих следното съобщение от г-н Д. Пецов от Силистра, благодарение на когото в последните дни излязоха няколко чудесни публикации по текстове, или писани от млади хора, или пък за тях, дори и едно интервю с интересен мислещ младеж публикувахме днес; ето какво ми пише г-н Пецов, а пък по-долу можете да разберете от моя отговор до него как ми хрумна нещо важно и във връзка с периодичността на излизане на списание HUMANUS, така и за темата на следващото излъчване на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия в четвъртък: Изпращам ви малко инфо за нашата нова звезда. Като видяпубликацията си в блога ми изпрати следното съобщение: Супер! Нямам търпение да излезе списанието! И другите младежи постоянно ме питат за това... Здравейте, уважаеми г-н Пецов, Много Ви благодаря за чудесните материали, с които обогатихте много новата книжка на списанието! И също така ме ентусиазирахте да започна подготовката й за печат много по-рано от предвиденото. Щом младите чакат с нетърпение излизането на новата книжка, готово, ще направим така тя да излезе значително по-рано. Примерно до средата на февруари да излезе от печат. Това ме кара да се замисля дали да не променим издателската концепция на списанието. Предвиждах то да излиза три пъти годишно, като ИДЕИ, но това явно не е добре. Дали да не го направим списанието

40 (на първо време) двумесечно, т.е. на два месеца да излиза веднъж? Тоест да излиза шест пъти в годината? Струва ми се, че това е реално, въпреки че тогава можем да изпитваме трудности със събирането на текстове. Ако имаше като Вас по един човек от голям град, който да общува с младите, щяхме с лекота да пълним списанието дори и да излизаше още по-често, но за жалост до момента Вие сте единствен. Аз пък тук в Пловдив все още не намирам време да ида като Вас по гимназиите и да представя списанието на учениците. Но ще се постарая нещо да направя по този въпрос. Ще използвам телевизионното предаване, което водя и ще посветя цяло предаване (този четвъртък) на тази тема: ще поставя въпроса Как общуваме с младите, разбираме ли се с тях? и пр., да, ето този въпрос ще поставя и ще говоря много за списанието. Можете да кажете на нашите млади приятели от Силистра да опитат да гледат предаването (излъчва се отлайн на сайта на Пловдивската обществена телевизия), ако не могат, тогава могат да гледат записа му и в моя блог. Ще ми позволите да използвам това писмо в блога за да уведомя читателите му за хрумването, което под Ваше влияние ми дойде в акъла току-що (за такова предаване по ПО-ТВ, щото наистина ми е трудно да тръгна от училище на училище, макар и от това да не съм се отказал), но с предаването ще стане значително по-бързо, имам предвид това информацията за младежкото списание за образование и личностно развитие HUMANUS да стигне до повече млади хора поне в Пловдив. Това е засега. Всичко добро! С поздрав: Ангел Грънчаров ИСТИНИТЕ СА ИЛЮЗИИ, ОТНОСНО КОИТО СМЕ ЗАБРАВИЛИ ТЪКМО ЧЕ СА ИЛЮЗИИ понеделник, 26 януари 2015 г.

Времето спасява истината от лъжата и завистта, 1737 година, François Lemoyne Срещу свети-апостол-павловците на тоталитаризма Ще започна с (мой) превод (през англ.): "Истините са илюзии, относно които сме забравили тъкмо че са илюзии – те са метафори, които са се износили от употреба и чиято чувствена сила е пресушена, монети с изтрит релеф, но все-таки парични знаци, продължаващи да бъдат в обръщение просто като разменни късчета метал." Фридрих Ницше, "В извънморален смисъл върху истината и лъжата" (1873). Бих формулирал (коментирал, диалогизирал): истините са конвертируемите обществено илюзии, господът е мъртъв точно с това, че е станал общоприет, снизходил е "справедлив в своите изисквания" и се е превърнал в истина, правда, напуснал е светостта на своята дворцова и клерикална обител и е навлязъл безпризорен сред "хората", "намерен" и после подхвърлян и подмятан от "хората". Ето лайтмотивът на цялата Ницшева философия, мисъл, в която е вкоренено величието на Ницше.

властелин от първа инстанция. И подземникът – ако е благороден – е подземник от първа инстанция. Нежели от последна. Че о, времена! Кепенците на политическата перспектива, знай, са утопични, хоризонтите – илюзионни. На илюзии и степни твари бе обърнал гръб и се прибра; и скоро каза си: "Да, истината влиза през комина на историята, но за мен е задушливо тук." И рипна отпочинал. "Притежава истината онзи, що е необръгнал", рече на излизане. „Какво е истината“, Христос и Пилат, 1890 година, Nikolai Ge Думата ми е за благородството на гражданството – как е възможно гражданско благородство? Как е възможно гражданство от първа инстанция? Идеята като социална или социалното като сведено до политика нищо по-омерзително от първото и подобротворно от второто; кой би казал обратното? Та не би трябвало да става въпрос например за "български национален идеал", а за българска национална политика. Идеалът по принцип е колкото национален, толкова и интернационален, идеалът си е идеал: Левски отлично е разбирал това и дотолкова стои по-високо от Ботев. И Александър Лилов, този ресентиментал, разбираше идеала – ала, вместо да го изяснява, го проповядваше на неразбиращите. Свойствена на достойния живот е нито грижата (да обгрижваш и/или да бъдеш обгрижван), нито враждата, а златната (по Аристотел) среда – конкуренцията. Затова тоталитаристите нямат право. Отхвърленият гражданин е отхвърлен не защото не бива обгрижван, а доколкото няма достъп до конкурентна среда. Сиреч става въпрос не за "социална идея", а за социална политика. Т.е. за политически гарантирана вътреикономическа конкуренция. Бележка dcccxii от моя текст "Бележки под линия: Ницше отвътре (очерк на безпринципността)". jmethodius.blogspot.com 26.01.2015, Й. Й. Методиус

Човек – в своето гордо звучене – се нуждае от истина, за да има откъде да се оттласва, а от бог – за да има (съответно) накъде, все тук, на земята, към нови върхове и луни, долини и преизподни, да полита. Сиреч "истинният бог" е една кална илюзия, едно блатно изпарение, тинята на собственото човешко съществувание, е утопията за политане, е мечтата по щастие, е пребиваване в "оня свят", е живот от последна инстанция, вместо от първа. И коя е дефиницията за благородство? Да съществуваш от първа инстанция. Философът – ако божем е философ – е философ от първа инстанция. И властелинът – ако божем е властелин – е

41 Ангел Грънчаров каза: Аз някъде пък прочетох тия дни, че лозунгът или девизът на въпросната "Сириза" бил:

ТЪЙ УМИЛИТЕЛНИТЕ ЛОЗУНГИ НА "СИРИЗА": "ОТ ГЕРМАНЦИТЕ – СПОРЕД СПОСОБНОСТИТЕ, НА ГЪРЦИТЕ – СПОРЕД ПОТРЕБНОСТИТЕ!" И "ЛЕЖ ПА ЯЖ!" вторник, 27 януари 2015 г. Анализи, обмяна на мнения по найновата гръцка социалисто-комунистическа "революция" Момчил Дойчев каза: Сириза – ще дадете и последната Си риза...

"От германците – според способностите, на гърците – според потребностите!", сиреч, пак се свежда до тъй милия на сърцата и на голяма част от българите комунистически девиз "Леж па яж!", за реализацията на който калпазаните и лумпените от всички страни, виждаме, са готови на какви ли не подвизи... СЪБЛАЗНИТЕЛНОСТТА НА РАЗВРАТА В ЕПОХАТА НА КУЛТА КЪМ ТЯЛОТО И СЕКСУАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ вторник, 27 януари 2015 г.

Работата по редактирането на книгата, наречена Помагало по вяра, върви с добър темп, независимо от това, че самата книга още не е дописана, което обаче не е изобщо чудно ако се вземе предвид концепцията на самото помагало: нямам претенцията да дам нещо завършено и окончателно по подетата тема, а само да спомогна за настройването на младите (пък и не само на младите) хора за по-смислени духовни занимания, за размисли и обсъждания (по групи интересуващи се). Идеята ми, целта ми е само тази: да провокирам интерес към тия най-значими духовни въпроси, да насърча търсенията в тази област. Толкова. По тази причина книгата може да се пише един вид безкрайно, тя може да има продължения, тя винаги ще си остане недовършена, винаги наново и наново ще могат да се поставят същите и подобни на тях въпроси. При това ми се ще подходът, методът на изследване в нея да е посъвременен, което пак предполага незавършеност, отвореност на въпросите, темите, проблемите. Щото всичко завършено, и

42 то под формата на дефиниции, предполага догматичност, претенция за някакви "вечни истини", а тия неща са изцяло чужди на модерния манталитет. И вярата, и религията следва да се разглеждат критично и недогматически, сиреч, тази област следва да се осъвремени, щото иначе интересът (особено пък сред младите) неминуемо ще погасне. (ОЩЕ – блога) ЗА БЪЛГАРИЯ В МОМЕНТА ГЛАВНА ОПАСНОСТ Е АГРЕСИВНАТА И ЕКСПАНЗИОНИСТИЧНА РУСКА ИМПЕРИЯ ПОД ВОДАЧЕСТВОТО НА ПОЩУРЕЛИЯ ТАВАРИШЧ-ИМПЕРАТОР ПУТИН вторник, 27 януари 2015 г.

Един нашенец, представящ се, че уж живее и работи в... Австралия всеки ден ме учи как било правилно да мисля по всички политически, нравствени, философски и дори религиозни въпроси, по които пиша в блога си; най-често ми повтаря, че, видите ли, турският аскер щял бил "при нужда" да направи еди-какво си на България и пр.; по тази причина ми се наложи на тоя очевидно доста немислещ нашенец да му кажа ето какво; написах му в писмо следната забележка, която, мисля, че е важно да се знае от всички българи, пък дори и да са на другия край на света: За България в момента опасност е не турският аскер, а военната сила на агресивната и експанзионистична Руска империя. Впрочем, от повече от век главната опасност за България е Русия, не Турция, никакъв враг не ни е също така и филанкишията, най-малко пък... Европа. Най-много сме си патили в този повече от век след 1878 г. от руснаците, това е неоспорим исторически факт; едва сме се опазили като държава от техния неотслабващ имперски натиск; за нас е била приготвена съдбата на кавказките народи, на Полша, на Финландия, ала благодарение на Европа и на велики българи и български национални и държавни водачи като Стамболов, Цар Фердинанд, Цар Борис Трети и пр. едва-едва сме опазили независимостта си, едва-едва не сме станали завинаги Задунайская губерния на Русия. Тази опасност сега, в наше време

е особено страшна предвид тия ужасии, които руснаците направиха на Украйна.

СТАНДАРТИЗИРАНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА ОЩЕТЯВА ТАЛАНТЛИВИТЕ, МИСЛЕЩИТЕ МЛАДИ ХОРА сряда, 28 януари 2015 г.

Ако не го знаеш това (нищо, че то е толкова ясно и просто, че повече от това не може да бъде, тия неща са безспорен исторически факт и най-непосредствена историческа очевидност, но явно сред нас, българите, има много слепци, упоени от имперската наркоза на парично подплатената нашенска русофилщина-рублофилщина, та затова се налага да бъде повтаряно всеки ден!) та значи ако не го знаеш всичко това, ето, казвам ти го.

Самият факт, че се правиш на ударен че уж не го знаеш и увърташ постоянно, че някакви турци ни били най-голям враг, показва, че най-вероятно служиш на интересите на руснаците, на кагебешниците, на путлеристките империалисти де...

Промените в образованието търсят мислещите деца, а не зубрачите, Автор: Радка Минчева (С аудиозапис на изказването на министъра.) Стандартизирана е образователната система в България, не предлага специален подход към различните деца, печелят зубрачите, а ние ще търсим мислещите деца. Така коментира в Разград промените в просветната сфера министърът на образованието проф. Тодор Танев. Той се обяви и против закриването на училища, освен когато се налага. Демографският проблем не е само в България, идва от север отдавна и има създадени гъвкави форми за решаването му в сферата на образованието, като ваучерната система, заяви проф. Тодор Танев. МАЛКО ЕЛЕМЕНТАРНА ПСИХОЛОГИЯ сряда, 28 януари 2015 г.

МОЯ КНИГА НА ЧЕЛНО МЯСТО В РАЗПРОДАЖБА НА "ОБЕЗЦЕНЕНИ КНИГИ" В ЕДНА КНИЖАРНИЦА... сряда, 28 януари 2015 г.

Изображението е публикувано на страницата Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий" КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Не мозъкът на човека чете, а това, дето се занимава с четене у човека, е нещо друго, кое е "нещото", дето чете, нека всеки да помисли... но е

факт, че не мозъкът чете; обяснението на този феномен че разбираме правилния смисъл на толкова неправилно изписаните думи е друго, има школа в психологията, наричана "гещалт-психология", ето тя е обяснила това нещо правилно, не аматьорски, както са се опитали да го обяснят наше учЕни от Търново...

дам "човешкост"(както би се изразил "философът" Ахмед Доган) в тия прояви... ПЕТИЦИЯ ПРОТИВ ДИРИЖИРАНИЯ ДИКТАТ НА ГОЛЕМИТЕ – НА ПРЕДВИДИМИТЕ И УДОБНИТЕ – ТЕЛЕВИЗИИ сряда, 28 януари 2015 г.

СИМПТОМИ НА ТОТАЛНАТА НРАВСТВЕНА ДЕГРАДАЦИЯ: КРАДЕ СЕ ЯКО, МАМИ СЕ ПОВСЕМЕСТНО, ЛЪЖЕ СЕ НЕПРЕКЪСНАТО И МАСОВО! сряда, 28 януари 2015 г.

Блогърът Комитата е написал текст със заглавие Ех, тези българи, в който разказва за някои преживелици (разни типове му искали пари), случили му се във вечерна София; можете да прочетете какво пише, а пък накрая цитира и свой приятел от фейсбук, който споделил ето това: „Обраха ме. току-що. две красиви циганки на 18-20. на Христо Белчев преди Алабин. Едната ми сграбчи пакета, а другата - задника и докато се обясня, че нямам нужда от техните услуги, явно са ме преджобили. Възниква въпроса - ако бях казал "да" дали щяха да ми върнат парите, взети от джобовете ми, или щяха да искат още... всъщност ми поискаха цигара и затова спрях – да им дам. ПП нямах с какво да си платя таксито и се качих до вкъщи за пари. Шофьорът се опита да ме излъже с 10 лева... Не съм толкова пиян!“ Написах там, в блога на Комитата, ето този кратък коментар: Страшна работа! Краде се яко, мами се повсеместно, лъже се непрекъснато и масово! Дали е заради "кризата", дали е въпрос на морал, дали измамниците са гладни и затова мамят и крадат – кой да отговори на тия въпроси? Даже бедността, мизерията, човешкото нещастие и пр. са превърнати в "стока", в спекулативен инструмент за психологически шантаж, тормоз и натиск върху съзнанията на ближните – с оглед извличане на облаги. Или пък обяснението е, че съзнанието е дефектно по причина на това, че комунизмът ни натика в страшна нравствена (човешка) криза, в дълбока криза на човечността?! Не е човешко човешки същества да се отнасят така към себеподобните си. Аз не виж-

Тази сутрин реших най-сетне да сложа (в сайт за събиране на подписи) текста на онази същата петиция – виж: Текстът на една петиция, свързана с важна инициатива в областта на медийната свобода у нас, която влиятелните медии, естествено, изобщо няма да подкрепят – тъй като времето за нейното обсъждане мина. В обсъждането на проектотекста за петиция се оформиха две гледни точки: една група от коментиращи ми заявиха, че текстът трябвало да се съкрати (като обем) поне наполовина, предвид това, че народът не обичал да чете дълги текстове, предвид това, че само кратки текстове можели да грабнат вниманието на толкова отдадения на какви ли не други важни активности народ (особено интернетния!), а друга група коментиращи ми заявиха, че текстът трябва да си остане в първоначалния вид, предвид това, че е написан повъздействащо, предвид това, че представя аргументирано един сериозен проблем и по тази причина не бива да се претупва само и само някои хора да не се изморят, видите ли, от четене! Е, по тази причина реших тази сутрин все пак да публикувам (под формата на експеримент) пълния текст на петицията – не се бойте толкова де, не е кой знае колко дълъг и изморителен за четене! – пък да видим, да проверим дали петицията в този си вид ще потръгне. И тъй, петицията може да се прочете на ето това място: Против диктата на предвидимите и удобни телевизии! Дадох й едно такова заглавие, понеже общите фрази в защита на свободата на словото, на медиите и пр. ми се чини че са поизтъркани от употреби и злоупотреби; да видим как ще се възприеме това заглавие. В тази връзка си позволявам да призова своите фейсбук-приятели и читателите на своя блог да идат на съответното място и ако са съгласни с петицията, да

43 сложат подписа си; ако не са съгласни с нещо, могат пак да я подпишат, като обяснят в коментар с какво именно не са съгласни или какво ново нещо предлагат. Нека да опитаме, нека да направим нещичко, не е толкова сложно човек да отдели пет минути да изчете една петиция и за още 20 секунди да си сложи подписа под нея. На мен така ми се струва де, на вас не знам как ви изглежда моето мнение. Хубав ден ви желая на всички! Бъдете все пак по-активни граждани де, от нас, гражданите, зависи всичко в тази страна, ние носим главната отговорност за случващото се в нея, аз така виждаме нещата, ето, заявявам ви го пределно открито и искрено, пък вие както искайте си мислете... ПРЕДВАРИТЕЛНО БЛАГОДАРЯ! БРАВОС! САМО ТАКИВА БЪДЕТЕ! сряда, 28 януари 2015 г.

Това тука, драги дами и господа българе, е петиция по важен за страната ни въпрос – по наша преценка, виж: Против диктата на предвидимите и удобни телевизии!. Би ли могъл да отделиш 5 (пет, да, само пет!) минутки от безценното си време и да се ориентираш за какво става дума, пък ако прецениш, че си заслужава, и да подкрепиш с подписа си хората, които силно се вълнуваме от този проблем? Предварително благодаря! Бравос! Само такива бъдете! Нека да опитаме да развалим твърде основателната представа, че ние, българите, изобщо не се подкрепяме, че съвсем не сме солидарни един с друг, че не сме способни никак на смислено гражданско действие, сиреч, че сме главно нация, съставена предимно от самонадеяни и кухи, недоволни от всичко мърморковци, които обаче и малкия пръст не щат да си помръднат – та поне малко да променят живота и съдбата си... ПРОБЛЕМ: УМЕЕМ ЛИ РАЗГОВАРЯМЕ ИСТИНСКИ С ДЕЦАТА СИ, РАЗБИРАМЕ ЛИ ГИ, ОБЩУВАМЕ ЛИ ПЪЛНОЦЕННО С ТЯХ? сряда, 28 януари 2015 г. Един човек се прибрал късно от работа, както винаги изморен и изнервен, а на вратата го чакал неговият малък син.

- Тате, може ли да те попитам нещо?

- Разбира се, какво има?

- Ти каква заплата получаваш?

- Това не е твоя работа... – намръщил се бащата – и защо ме питаш такова нещо?

- Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за един час?

- Щом толкова искаш да знаеш – 20 лева...

- О... – детето се замислило – Тате, може ли да ми дадеш 10 лева?

- Ако искаш пари от мен, за да си купиш някоя глупава играчка или някоя друга глупост, - ядосал се бащата – заминавай в стаята си и лягай да спиш! Как може да си такъв егоист! Аз работя по цял ден и съм толкова уморен, а ти ме занимаваш с такива неща... Детето тихо отишло в стаята си и затворило вратата. Бащата седнал, и макар, че бил ядосан, се замислил над въпросите на сина си. След около час, вече доста по-спокоен, се зачудил дали пък тези пари не му трябват за нещо важно... Това били само 10 лева, а и не се случвало често детето да му иска пари. Бащата отишъл в детската стая.

- Не спиш ли? – попитал той.

- Не тате, просто си лежа – отвърнало момчето.

- Съжалявам, имах тежък ден и се отнесох доста грубо с теб – казал бащата – Ето, вземи парите, за които ме помоли. Детето се усмихнало.

- О, тате, благодаря ти! – радостно възкликнало то – След това бръкнало под възглавницата и извадило още няколко измачкани банкноти. Виждайки, че детето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, внима-

телно ги преброил и погледнал към баща си.

- Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? – попитал бащата.

- Защото бяха недостатъчно. Но сега вече ще ми стигат. – отвърнало детето – Тате, тук са точно 20 лева. Мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано от работа, защото много искам да вечеряш заедно с мен и мама. Бащата бил съкрушен. Той прегърнал малкия си син и го помолил за прошка. Това е просто едно напомняне за всички нас, които работим толкова много и даваме голяма част от времето и енергията си за неща, които не са най-важните в живота... и за съжаление, доста често, изнервени и изморени, пренебрегваме и нараняваме любимите си хора, забравяйки кое е истински значимо за нас... Не бива да оставяме времето да отминава, без да сме прекарали достатъчно време, с хората, които наистина имат значение за нас, тези, които са в сърцата ни. Защото, ако умрем утре, фирмата, в която работим ще ни замени само на няколко дни, но близките и приятелите, които ще оставим, ще чувстват празнина от загубата ни до края на живота си. Защото в живота, не парите или работата, а времето прекарано с хората, които обичаме, е истински ценно!

44 Можете да подкрепите този млад талант на Силистра като гласувате всеки ден ето тук. Същата Свилена Георгиева, между другото, написа за списание HUMANUS ето този текст Училището не ме учи как да живея, а как да робувам на интересите на тези, които са "над" мене, който ще излезе в новия му брой. ПОЛСКАТА ГРУПА ENEJ ПОСВЕТИ ТАЗИ ПЕСЕН НА ЗАГИНАЛИТЕ БОЙЦИ ОТ УКРАИНСКАТА АРМИЯ четвъртък, 29 януари 2015 г.

Поклон! Чуйте и още една полска песен, подкрепяща бореща се за свободата си Украйна:

Източник на изображението и текста ЗАБЕЛЕЖКА: Този проблем ще го поставя в утрешното издание на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров", интересно е, че вече бях решил да поставя за обсъждане този проблем, и случайно попаднах на въпросния текст, който ме насърчи да го поставя за обсъждане непременно, без отлагане.

ИЗГЛЕЖДА ЗА МНОГО ХОРА У НАС ТОВА ДАЛИ ИМАМЕ ИСТИНСКА МЕДИЙНА СВОБОДА Е МАЛОВАЖЕН, НЕЗНАЧИТЕЛЕН, БЕЗИНТЕРЕСЕН

ДА ПОДКРЕПИМ СВИЛЕНА ГЕОРГИЕВА! четвъртък, 29 януари 2015 г. сряда, 28 януари 2015 г.

Да, това е една петиция, настояваща за реална медийна свобода, за нашето право да бъдем информирани; всеки може да отиде ида прочете за какво настоява тази петиция: Против диктата на предвидимите и удобни телевизии!

45 До този момент само... 6 (да, шест!) човека са благоволили да прочетат и да подпишат петицията! Изглежда за много хора у нас това дали имаме истинска медийна свобода е маловажен, незначителен, безинтересен – и ти ли си от тия тъй мъдри нашенци? А пък медийната свобода е душата на демокрацията, тя е нейна сърцевина... правете си сметка какво означава това ваше безразличие...

ГРЪЦКАТА ФОРМУЛА ЗА ВЕЧНО БЛАЖЕНСТВО И БЕЗКРАЕН ПРАЗНИК: ЯЖТЕ ЗДРАВО И НИКОГА НЕ СИ ВРЪЩАЙТЕ ЗАЕМИТЕ НА ИЗЕДНИЦИТЕ, ДЕТО СА ВИ ГИ ДАЛИ! четвъртък, 29 януари 2015 г.

Из: След пиянството със СИРИЗА, на Гърция й остава да потропа на кремълските порти за рубли, Автор: Пламен Асенов, специално за Faktor.bg Ако Ципрас извади съседите от батака, без да вкара ЕС в него; ако Путин подкара онази песен на Висоцки – все не так, ребята; ако ИД вземе кредити от Израел, САЩ и Световната банка, за да финансира програмата си за разпространяване на разума и знанието по света, а после чинно си ги върне... Още утре ще развея червено знаме пред банката, дето ми даде пари за апартамента, а жената и децата ще пратя да веят пред другите ми кредитори. Нереалистично е някой да си помисли, че ще платя дълговете си към тях по няколко причини: 1. Те са лихвари-изедници, подмамиха ме да взема пари, без и дума да обелят за някакво си връщане.

2. А сега искат да връщам.

3. Аз нямам никакви пари, защото съм беден.

4. Парите, които нямам, искам да си ги харча от мъка по кръчмите, а не с тях да пълня гушите на гадните капиталисти.

5. Всеки има право на щастие, а според мен човек е по-щастлив, когато не си плаща дълговете, отколкото когато си ги плаща. А ако някой се чуди как ще се отнесат самите кредитори към мен, какво ще последва от развяването на червени знамена и издигането на човеколюбиви лозунги – лесно е: 1. Те са разумни и ще искат да преговарят.

2. И аз съм разумен, затова ще искам да ми платят, за да преговарям.

3. Но аз съм много по-разумен – ще преговарям да ми опростят изцяло дълговете, а ако те искат да преговарят само за частично опрощаване, няма да преговарям.

4. Обаче и като не преговарям, пак ще искам да ми платят, защото с ината си не ми дават възможност да преговарям.

5. А накрая ще ги накарам да се червят пред лявата и прогресивна общественост, защото аз съм горд демократ, а те са жалки глобалисти и диктатори. Както се сещате, цялата тази смела и новаторска идея ми хрумна от нещо съвършено просто – изявлението пред ВВС Евклидес Цакалотос, говорител на управляващата в Гърция партия СЕРИЗА, в което той каза: „Нереалистично е да се очаква, че Гърция ще изплати изцяло своите дългове”. Това поражда много въпроси. Чудя се например дали и доколко е било реалистично Гърция тогава, когато е получавала кредитите, да очаква, че изобщо ще ги получи, ако и в онзи момент е било чак толкова нереалистично да се очаква, че ще си ги плати изцяло. Или ако гърците още тогава са го казали пред кредиторите ясно. Чудя се също какво ще се случи, ако кредиторите, както е нормално да се очаква, сега кажат – ами ние вече преговаряхме, постигнахме споразумения максимално изгодни за вас, не за нас, имаме подписани договори, така че повече отстъпки няма. Тогава Гърция, начело с партията, която си избра, ще има само две опции – да завърти печатницата за пари и да се докара до просешка тояга за броени месеци или да похлопа на кремълските порти. Да, руснаците сега също са в тежка криза, която ще става още по-тежка. Но кинти за да пазарят такъв изгоден лапнишаран, който може най-после да им осигури отдавна бленуваното трайно военно присъствие в Средиземно море, те винаги ще намерят. Ако трябва, Путин ще бръкне в личните сметки на някои назначени руски милиардери и пак ще даде, колко му е. (Прочети ДО КРАЯ)

ЕДИН ХУБАВ ВИЦ В СВЕТЛИНАТА НА ТОЛКОВА АКТУАЛНИЯ ГРЪЦКИ ПОРИВ КЪМ КОМУНИЗМА четвъртък, 29 януари 2015 г.

Сещам се за един стар виц, номиниран за "Златна решетка" през ония години: Седели на границата гърче и българче и се дразнели. Гърчето: Вие си нямате тооок! Българчето: Вие пък си нямате комунизъъъм! Гърчето малко посмутено: Да ама ние можем да си построим комунизъм! Българчето: Ами тогава и вие няма да имате ток. Начи, сега за нас майтап, за тях живата истина, казвам ви! Само да ги оставят тези да поуправляват една година... Припомни ни тоя виц: Aldin Dimitrov Aldinov

Вестник

ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник

Издава: Център за развитие на личността HUMANUS, основан през 1994 г. Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488 Истината ни прави свободни!