Vestnik GRAJDANIN br.4-2013 by Ангел Грънчаров

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 4, ГОД. 5, 2013, 15 ФЕВРУАРИ, ПЕТЪК, Ц.2 ЛВ.

Ако думата МОРАЛ в наши условия изобщо означава нещо, ако на тия, които ни управляват в момента, изобщо им пука за достолепието на институциите и на самата държава, а също и така за самоуважението на самата нация, то Бойко Борисов веднага трябва да подаде оставка, да се оттегли от властта и да почне да моли за пощада, за милост! В други страни за най-малко подозрение за съпричастност на някой политик към мафията или към престъпния свят такъв политик моментално изчезва от хоризонта на политиката, а у нас Бойко Борисов продължава най-дебелашки да се оправдава, въпреки че тук не става дума за съмнения за такава съпричастност, тук, у нас, отдавна се знае, че той произхожда от тези среди, че той е не просто “елемент”, а найсвидна рожба на самия престъпен свят! Горко ни като народ и като държава ако и в тоя момент продължим да търпим гаврата с най-святото в областта на политиката и на държавния живот: вярата в нравствените устои на самата държава! Ако държава и престъпление станат едно и също нещо, то тази държава вече е погинала! Казват ми някои нашенски умници: не се връзвай на игричките на мафиотските кланове, сега у нас се бият основни двата клана на мафията в лицето на БСП и на ГЕРБ, единият клан (БСП) иска да гътне другият (ГЕРБ) и той да започне да ни граби вместо предишния! Затуй, ако си демократ, не се мешай в тия борби, недей да участваш в атаката срещу Бойко Борисов, щото по тоя начин помагаш на другите престъпници, именно на червените мафиоти от БСП! Стой настрана и се радвай как се джафкат, това е разумното в този момент! Ето такива приказки ми хортуват някои дървени “философи”. В тази връзка ми се ще да кажа следното. Аз съм български гражданин и реагирам спрямо случващото се единствено по общохуманни нравствени подбуди, които имат надпартиен, дори надполитически характер. Има идеи, които трябва да ни сродяват като човешки същества, а не да ни разделят: идея за истината, за доброто, за свободата, за достойнството, за справедливостта. Не е право, не е добро, не е справедливо, унизително е човек, свързан с престъпния свят, да се изживява като наш морален ментор и да бъде пръв управник на страната ни; аз като човек, като философ, като българин, като гражданин такава една гавра със самото понятие за държавност не мога да изтърпя или да понеса! Не мога, защото то е най-грозна и груба гавра с всичко най-свято, на което се крепи живота ни – и като човеци, и като нация, като всичко. Ако допуснем престъпници да се разпореждат с живота и със съдбата ни, и не само че допуснем това, но и продължим да го търпим, сякаш е едва ли не “нормално”, то това означава, че самите ние сме абсолютно недостойни да живеем по човешки начин: в корена на човешкото стои моралът, морални са устоите, които изобщо правят възможен и крепят живота ни. Това е основанието да реагирам така рязко когато наблюдавам такава една гавра над самата идея за държавност: държавата по идея е призвана да се бори с престъпниците, с “лошите”, да ги наказва, да въздава справедливост, за брани добрите, да всява мир и спокойствие, да е гарант на законността, какво в такъв случай, кажете ми, става с една държава, която е овладяна от самите престъпници, (На 2 стр.)

МАФИОТЪТ БОЙКО ТРЯБВА ДА СИ ИДЕ, ТОЙ ТРЯБВА ДА СПРЕ ДА ОСКВЕРНЯВА НРАВСТВЕНИЯ ПИЕДЕСТАЛ НА ДЪРЖАВАТА НИ – КЪДЕТО СЕ Е РАЗПИЩОЛИЛ КАТО СЪЩИНСКИ ГАНСТЕР! (От 1 стр.) … начело на която стои престъпник, може ли някой да понесе една такава природна аномалия?! Е, оказва се, можем, и ето, понасяме го вече толкова години! Което е страшно, което говори много лошо за нас самите като народ: щом продължаваме, излиза, да живеем без понятие за високото нравствено достойнство на държавата и на държавната власт. В предишни времена се е смятало, че властта иде от Бога, произлиза от него, а Бог е доброто начало на Битието. Значи е невъзможно лица, произхождащи от компрометирани в морално отношение среди, от престъпния свят, да претендират само за правото да се наместват в държавното управление, камо ли пък реално, на дело, да се наместват в него. И като са се наместили вече, да твърдят: откъде накъде другите да могат да бъдат властници, а ний, бандитите, да не можем? Откъденакъде спрямо нас, мафиотите, да има такава една дискриминация?! И ний искаме да управляваме?! И ний искаме да крадем… “законно”?! Айде де, само ний да нямаме правото да бъдем властници, ще протестираме, драги българи и българки, до моралната комисия на ООН, че ни дискриминирате така несправедливо?! Виждате ли докъде се е стигнало у нас?! Всичко е станало тъкмо наопаки, и ний го търпим – нещо повече, както е тръгнало, ако така продължава, ще дойде ден, в който от кандидатите за всеки един публичен пост ще почне да се изисква препоръка или документ, издаден от мафията, че това лице се ползва от нейното доверие, следователно може да заеме съответния пост!!! Представяте ли си докъде ще стигнем ако продължим по този път?! Срамота е, осъзнайте се, че вървим по гибелен път! Ето затова и е дошло време да се сепнем и да осъзнаем докъде сме я докарали! И да направим нужното да се спре движението на страната по наклонената плоскост към гибелта и към пълната разруха. Аз знам, че има сериозно обезпокоени от случващото се хора, принадлежащи във всички що-годе сериозни политически сили. Има такива и в БСП, и в самия ГЕРБ, ще ми се да вярвам, че дори и там има такива, и в ДПС дори, и къде ли не, да не говорим пък за ДСБ (“партията” на Кунева не я считам за такава, понеже тя явно се оказва нов проект на същата тази задкулисна политическа инженерия, която ни пробута ГЕРБ, АТАКА, по-преди ДПС и т.н.). Нормално е да има такива обезпокоени и загрижени за съдбата на България хора навсякъде, във всички политически сили – причината за това е горното, което вече посочих: в основанията на политиката лежат дъл-

боки нравствени устои и темели. Тази е причината. Друга няма. Всичко останало отива на заден план. Коренният интерес на нацията и на държавата, т.е. на всички нас като българи, изисква да се обединяваме, за да защитим държавата си от попълзновенията, от тиранията, от диктатурата на мафията! В името на тази висока цел всички други различия трябва да отидат на заден план. Бойко Борисов трябва да си иде, и то час по-скоро! Ако трябва да избираме между България и нейното достойно бъдеще като просперираща и самоуважаваща се нация и… Бойко Борисов, кое от двете ще изберем?! Аз не мога да съм толкова извратен да избера Бойко. Който може да жертва България заради Бойко, нека да го прави, аз не мога. Затова и призовавам за протести с искане мафиотът Бойко да си иде, да престане да осквернява пиедестала на държавата ни, където се е разпищолил като ганстер! Тая неговата няма да я бъде повече! Край! дотук беше! Да, мафиотът Бойко трябва да си иде, той трябва да престане да осквернява нравствения пиедестал на държавата ни – където се е разпищолил като същински ганстер! Той стана крайно вреден за държавата ни и трябва да бъде пожертван – в името на доброто на самата тази държава. Това е положението. Нямаме друг избор. България заради Бойко не можем да пожертваме. България за нас, българите, все нещо трябва да значи. Ако не значи нищо, тогава именно можем да позволяваме на такива като Бойко да си правят с България всичко, каквото им скимне! Тая обаче няма да я бъде! Край, баста! Търпението ни свърши! ЗЛИ, ЗАВИСТЛИВИ, ЗЛОБНИ, ГОРДЕЛИВИ СМЕ, РЯДКОСТ Е ЧОВЕК ДА СРЕЩНЕ НЕНАМУСЕН, ВЕДЪР, ПРИВЕТЛИВ, ДУШЕВНО ЩЕДЪР, ВЕЛИКОДУШЕН ЧОВЕК... 13 февруари 2013, сряда

Вчера бях при лекар-специалист; дълго време той разпитва (по телефона) свой колега: имал ли съм бил право на някакъв "вторичен преглед", без направление, оказа се, че не съм бил имал; аз бях при него само да ми погледне изследвания-

та (пълна кръвна картина) и да ми определи дозировката на едно лекарство; казах му това; той, въздъхвайки дълбоко, най-сетне ми каза: "Всичко е в нормата, продължавайте да пиете хапчетата както досега", аз благодарих и си тръгнах; а наближавайки вратата, чух лекаря да казва на сестрата: "Ето, така работим ний: за Бог да прости!"; щом чух тия думи, реших повече никога да не посещавам този доктор и тази болница даже! Щом има такава уста, тоя лекар ме губи като пациент; щом толкова мечтае главно за пари, щом няма нищо друго свято за него, е, няма да стане, поне мен ме губи като пациент, с моите пари ще се размине! Пиша това, щото то е малък щрих към ситуацията, в която живеем, в която пребиваваме. Дегенерирали сме като животни и всеки води безжалостна борба за оцеляване и за "живот", като по нашенски добър обичай все търсим начин да прецакаме, както можем, ближния. Взаимно се прецакваме, стараем се да не се минем. Същевременно положението все повече се влошава: много хора са без работа, без доходи, търпят какви ли не унижения, а давате ли си сметка на какво е способен човекът без доходи, без средства за съществуване?! Който не го е преживял това, той не може да си го представи. Човек в такова състояние постепенно озверява и оскотява и в един момент вече е способен комай на всичко. Ужасно е едно такова състояние на пълна безтегловност, отвратително е! Усещането за безнадеждност и за безсилие подлудява човека. Същевременно голяма част от хората пък са се овълчили да крадат, да трупат, да мамят, стига да могат де, впуснали са се в какви ли не далавери все по линия на прецакването на ближния – и уреждането на самия себе си, пък ако ще след теб да дойде потоп! Това е в основни линии положението. Пълно е с жертви и тарикати наоколо, които правят каквото могат, за да скубят и дооскубват жертвите. Блажени ония, които успяха да се махнат от тая лудница – и да се запилеят нейде в чужбина! Предполагам, не им е леко, там трябва много да се работи, вярно, тук у нас може и да се мързелува, там не може, но пък тия хора поне си пазят достойнството: щото няма нищо лошо да работиш, ала и да получаваш що-годе достойно възнаграждение за труда си. А у нас те прецакват отвсякъде. Всеки и отвсякъде. Страшна работа! Ето, гледам клипчето за онази преподавателка по статистика във Великотърновския университет, която изтрещяла и почва в един момент да псува на майка и да обижда студентите си. Щели да я уволняват. Имало подписка срещу нея. Студентите ще й отмъстят. Няма да й простят. Те, като пожертват нея, предполага се, ще цъфнат и ще вържат. Другата възможност, именно, да се опитат да се разберат с нея, да проявят човещина, да поговорят, да се разберат като човеци, да им се извини изтрещялата неслучайно преподавателка, пък и те да се опитат да разберат къде са сгрешили, с

3 какво са допринесли и спомогнали за изтрещяването й - не, този вариант никому не минава даже през акъла. Безцеремонни и безпощадни сме в унищожаването, в убиването на ближния! Както оня учителка по западни езици, която се яви пияна в училището, а пък директорът, вместо да реагира човешки в такава една ситуация, взе, че извика... полиция, направи скандал, каза, че ще уволнява горката женица, имам предвид учителката, щото тя пък се оказа самотна майка с три деца! После се вдигна шум, че не бива да я унижава и убива като я уволни, да, ама тя, от преживения позор, се опита да са самоубие (!), а после какво е станало не зная, за последно чухме, че тази жена е в "Пирогов", понеже се била опитала да се самоубие. Такива трагедии стават наоколо нас и с нас самите, а пък ние гледаме злото нас да подмине, плюем в пазвите си, и се молим да засегне туй проклето зло поне съседа, ала нас да подмине! Да, такива, за жалост, сме. Защо сме такива е отделна тема. Зли, завистливи, злобни сме, рядкост е човек да срещне ненамусен, ведър, приветлив, душевно щедър, великодушен човек. Същински празник е да срещнеш такъв човек, ала наистина такива хора са същинска рядкост. Е, опитайте се да бъдете такива човеци, това само мога да ви пожелая в тази ранна утрин – опитайте, не е толкова трудно, колкото изглежда! Желая ви успех в тази посока! Всичко е възможно стига силно и истински човек да го пожелае! Злобата до добро не води, няма как да доведе, същинско чудо ще е да доведе до добро... ВЕЛИКИЯТ СТАМБОЛОВ Е РОДЕН НА ТОЗИ ДЕН... 13 февруари 2013, сряда Стефан Николов Стамболов е бележит български държавник, революционер, политик, поет и журналист. Той взема активно участие в Старозагорското въстание през 1875 и Априлското въстание през 1876 година. Роден е на 31 януари – 12 февруари във Велико Търново. След Освобождението на България е един от активните дейци на Либералната партия. Действията му по време на Съединението и кризата след преврата от 1886 г. се оказват решаващи за стабилизирането на страната и скъсването ѐ със зависимостта от Русия. Управлението на ръководената от него Народнолиберална партия (1887-1894), критикувано заради преследванията на опозиционни политици, слага основите на подема на България през следващите десетилетия. (Източник на тази публикация) "Видите ли тоя малък човек! Ако беше бил той мой велик везир, светът пре-

обръщах наопаки!" – турският султан Абдул Хамид след срещата със Стамболов.

"За нас е по-важно да се не разсърди Стамболов, отколкото гюрултията на всички!" (великият везир към българския представител в Цариград д-р Вълкович по повод официалните жалби на гръцкия, сръбския и РУСКИЯ посланици във връзка с признаването на българската народност в 40 общини в Македония, приравняването на българските и гръцките училища и назначаването на нови двама български владици (в Неврокоп и Велес), след като само преди 2 години под лоното на българската църква са преминали и епархиите Скопие и Охрид". "Проклета бъди, страна! Родена си само за чуждо робство!" – Абдул Хамид при научаването за убийството на Стамболов. (Горните цитати приведе във Фейсбук Dobri Bozhilov) ХЕЙ, ХОРА, НЕ СЕ ПОДДАВАЙТЕ НА ИГРИЧКИТЕ НА БЕЗСКРУПУЛНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ВЪЖЕИГРАЧИ-ИЗПОЛЗВАЧИ!

гострадалния ни беден народ”, когото “грабят наши и чужди врази” аз не съм предполагал, че изобщо е възможно; тоя подлизурко и безсрамен лъжльо е способен на всичко, само и само да се натика в Парламентеца, където, както знаем, заради едни или други предателства, той успя да натрупа доста добри парици – продава се на кого ли не, на всеки, който добре плаща, “народният трибун” е готов да се продаде и да услужи. Същото, абсолютно същото може да се каже и за политическата курва Яне Янев.

Ако такива като наглеца Сидеров и подлеца Янев са ни “народните трибуни”, дето се правят едва ли не на нов Левски (те били “чисти” и “честни” едва ли не като самия Апостол на свободата!!!), и ако пък има и наивници, които да им се вързват на приказките, то такъв народ тогава съвсем не заслужава по-добра участ от тази жалка участ, която има… Ей, хора, старайте се да използвате сетивата си, отпушете душите си, за да надушвате лъжльовците, дето ви правят на хептен малоумни, не се поддавайте на лъжите им, на сладките им фалшиви приказки, опитвайте се да разграничите въжеиграчите от свестните и нравствени политици (има и такива, само дето не ви се мазнят така нагло!), моля ви, мои съграждани, не бъдете чак толкова наивни, че да допускате да ви използват точно такива – и да бъдете нещо като асансьор, с който да се възвисяват във властта безскрупулни политически въжеиграчи и използвачи като Янето и Воленча!

февруари 12, 2013 На няколко пъти съвсем случайно попадам на изяви на бясно подмазващия се на народа (по телевизора) Волен Сидеров, който, както си личи, е озверял от мисълта, че тоя път няма да попадне в Парламента – и затова е готов на най-чутовни подвизи на подлизурстването, белким по-малоумните отново го натикат в Парламента, където да си блаженства още 4 годинки. Такова мазнене, такива “мили очички”, такива изхвърляния, такова фалене на народа, такова показно, но затова пък толкова по-фалшиво демонстриране на някаква “съпричастност” с бедите на “мно-

АКТ, СВИДЕТЕЛСТВАЩ ЗА ОГРОМНОТО ДУХОВНО ПРЕВЪЗХОДСТВО НА ЧОВЕКА ЙОЗЕФ РАЦИНГЕР – ПАПА БЕНЕДИКТ XVI 12 февруари 2013, вторник Папа Бенедикт XVI се оттегля от поста си, или абдикира – по здравословни причини: „Нужна е сила на ума и на тялото, сила, която през последните няколко месеца при мен толкова много намаля, че трябва да призная, че не съм в състояние адекватно да изпълнявам възложените ми

4 задължения... По тази причина, бидейки напълно наясно със сериозността на това си решение, с пълна свобода обявявам, че се отказвам от постовете Епископ на Рим, наследник на Свети Петър, поверени ми от кардиналите на 19 април 2005 г. на 28 февруари 2013, в 20:00 часа. Светият престол ще бъде овакантен, а конклавът ще избере нов върховен първосвещеник." Това се казва в изявление на главата на Римокатолическата църква. Което свидетелства за огромното духовно превъзходство на този изключителен човек. Найголяма духовна сила се иска за оттеглянето от такава една бляскава власт. Към която други напират така безцеремонно, че човек го е срам даже да ги гледа: тия дни започват борбите за избирането на нов български Патриарх. Много показателно е, че тези две събития – оттеглянето на папата и избора на нов български първосвещеник – съвпадат по време. Дава ни се шанс да се сравним със страни, в които нещата стоят съвсем иначе – в сравнение с това както са у нас. Папата е нещо и като монарх, държавен глава, той също така е и политическо лице, управник на една макар и малка, миниатюрна страна. Освен че е нещо като духовен император. Този папа, немския (Йозеф Рацингер) и предишния, именно полския папа Йоан Павел Втори (Карол Войтила), дадоха два коренно различни примера, и двата твърде изразителни в духовно отношение. Йоан Павел Втори носи тежестта на мисията си до последно, и то най-достойно. Папа Бенедикт XVI избра другия път – абдикира и се оттегля в манастир. И двете постъпки са достойни за уважение – в зависимост от личността, която стои зад тях. Много голямо значение има личността, която стои зад едно или зад друго. Казвам това, щото и Максим стоя като патриарх до смъртта си... И двамата, и Карол Войтила и Йозеф Ратцингер бяха "философски папи", и двамата бяха философи по образование, по дух, по излъчване, по призвание. Ето още от писмото по повод оттеглянето на папата: "Скъпи братя, благодаря Ви найискрено за цялата любов и работа, с която сте ме подкрепяли по време на моята служба, и моля за прошка за всички мои слабости. Сега нека се доверим на Светата църква да се грижи за нашия върховен Пастир, нашият Исус Христос, и умоляваме Неговата майка Мария да помогне на нашите бащи кардинали с майчинската си грижи да се избере нов върховен първосвещеник. От своя страна бих искал да служа предано на Светата Божия църква и в бъдеще посредством живот, отдаден на молитва."

ГРЪМ УДАРИ КАТЕДРАЛАТА "СВЕТИ ПЕТЪР" В РИМ 12 февруари 2013, вторник

СТАНОВИЩЕТО НА ЕКСПЕРТ: КАК КЛИЕНТЪТ МОЖЕ ДА ИМА СВОБОДЕН ИЗБОР НА ТОКОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛЕН КОНЦЕСИОНЕР? февруари 12, 2013

Искам да споделя моето мнение от позицията на електроинженер експерт по въпроса. Световна средностатистическа цена на електроенергията в български лева е 0.14 лева или 14 стотинки на киловатчас (без ДДС). С нашето ДДС от 20% става 16.8 ст. Възможни са вариации нагоре и надолу свързани с тарифите: върхова, дневна и нощна, които би трябвало да са в границите на 10-15%. ЕРП могат и да си въведат вътрешни вариации в зависимост от сезона, но пак в подобни граници. Останалото си е чист грабеж! Къде обаче е истинският проблем у нас. Абсурдно е да се говори за национализация, което пък означава хипермонополизиране на услугата. Тоест предлагане на решение на проблема чрез неговото… уголемяване! Отново комунягите използват демамагогия със спомените от едно време, когато цената беше поносима, но никой не

казва, че беше дотирана от държавата. Плащахме си масрафа по друг начин. Например с ниски заплати не стигащи и за екскурзия до Гърция. То и затова толкова трудно ни разрешаваха отиване в чужбина! Или например чакайки цял живот ред за панелка или трабант (Лада само за “другари”). Много така и не ги и дочакаха никога! Истината е, че концесионирането на енергоразпределението у нас е направено по абсурден начин. Има ли поне един у нас консуматор, който, ако не е доволен от неговия концесионер да се прехвърли на друг? Няма и няма как да има. Защото “демонополизацията” се свежда до райониране и всеки от концесионерите си е абсолютен феодал и дерибейства в неговия си район също, както болярите ни от времето отпреди турското “присъствие”. Мислите ли че нещата стават по този начин и в останалия свят, и само у нас не сме случили на концесионери? Нищо подобно, същите са били проблемите и в САЩ и навсякъде, но е било доста по-отдавна. Даже в САЩ преди доста години са правели електропреносни системи в паралел и са използвали – и затова и досега ги имат толкова развити и усъвършенствани, така наречените автоматични превключватели, на Английски ATS – Automatic Transfer Switch. Това обаче е много скъпо и свързано с много мед или алуминий за дублиране на оразпределителните мрежи. Но вече от доста отдавна (15-20 години) има съвременно и относително много евтино техническо решение на проблема. Даже вече в САЩ и на Запад не се говори за токоразпределителни системи или мрежи (в мн.ч), а за единна мрежа или както там се казва “the grid”. Цялата “тайна” се състои в електромера. Сега вече това са модерни компютъризирани измервателни и регистриращи прибори, които комуникират с енергийната преносна система и получават непрекъснато цените на всеки един концесионер в момента. И цялата им задача е да превключат отчитането на отделен регистър, посветен на дадения концесионер. Регистрите, както някои се сещат, са не помалко от осем, но без никакъв особен проблем или кой знае како оскъпяване могат да са и 16, 32 или дори 64! Което означава, че и концесионерите могат да бъдат съответната бройка. При това забележете, че всеки от тях прекрасно знае какво ще направи компютърът в електромера на потребителя ако много вземе да надува цената си! Печалбата да си делят там помежду си в зависимост от дяловото си участие и потреблението, регистрирано от всеки от тях! Ами това е! Да го имат за сведение протестиращите: за да разберат къде и срещу кого да насочат протестите си – ако искат да има ефект и да не бъдат водени за носа. Поздрави! POSTED BY GB

5 ШЕСТТЕ ИЗМАМИ ЕНЕРГЕТИКА

БЪЛГАРСКАТА

февруари 11, 2013

ЕНЕРГИЙНА ИЗМАМА Автор: инж. Чавдар Каменаров „Заплакала гората, заревала, че брадвата я сече и наляво и надясно. Воплите стигнали до високия Олимп и чути от владетеля на богове и хора – Зевс. Вдигнал десницата си тогаз, гръм и мълнии се разнесли по безоблачното небе и се провикнал високо: – Горо, ле горе зелена, защо си, горо, заревала, не виждаш ли че дръжката на тази брадва, самата ти си я направила и си я втъкнала, за да те… сече по-лесно!!!” Уважаеми Форумци, В настоящия блог бих искал да споделя някои мои наблюдения, впечатления, а защо не и вече убеждения по меко казано неправомерно ценообразуване на доставената енергия, както по топлоснабдяване, така и по електроснабдяване. И така, давам на разположение няколко констатации, с надеждата някой от Вас да бъде заинтригуван и сподели своите мисли, впечатления относно коректността на енергодоставчиците. 1. Първата измама е, че Държавата приватизира електроразпределителното дружества, с презумцията, че като са частни, вече ще има конкуренция на енергийния пазар. Факта е, че такава конкуренция няма – защото цените са монополни и се поддържат такива от специалната агенция ДКЕВР. Така например, ако желая да закупя електроенергия от ЧЕЗ или някоя друга компания не мога и технически поне засега не мога. Освен този анахронизъм, държавата в частно в гр. Пловдив продаде и Топлофикация ТЕЦ-Север на същата компания, т.е. да няма никаква конкуренция. Ето защо тази компания е неправомерно приватизирана. Тази е и причината, България да я грози голяма санкция от ЕК за невъвеждане на либерализация на енергийния пазар, а не че санкцията била за липса на зимна и лятна цена на тока, което е още една манипулация и лъжа в публичното пространство. 2. Втора измама. Електроразпределителната компания EVN злоупотреби и

продължава да злоупотребява с монополното си положение с явна енергийна ИЗМАМА и то в особено големи размери. От м. Декември 2011 г. ТЕЦ – Север е с така наречената когенерация. Това означава, че топлоенергията, подавана към абонатите за така нареченото парно, е отпадна топлина от производството на електроенергия. Тази отпадна топлина трябва да е безплатна и към цената на топлоенергията трябва да се калкулират само разходите до абонатните станции и някакъв процент печалба. Това е и констатацията на бившия Председател на ДКЕВР проф. Константин Шушулов. Eто защо, редно е Главна прокуратура да възложи проверка в ценообразуването на парното, да се провери, дали към цената но топлоенергията не се калкулира още веднъж стойността на газта. Защото на практика след преминаване към когенерация,цената на парното вместо да падне (според проф.Шушулов трябва да падне 5 пъти), цената на топлоенергията се повишава. Тази аномалия води до сериозно подозрение, че цената на природната газ използвана в ТЕЦ-а плащаме два пъти. Това е и причината калкулацията за парното от топлинните счетоводители да е строго секретна (под формата на търговска тайна). Ето защо тази аномалия предлагаме на прокуратурата да провери. Тази констатация събужда основателно възмущение от бездействието на институциите. 3. Третата измама е при дяловото разпределение отчетените топлинни единици от разпределителите се съпоставят спрямо максималната топлинна мощност. Тази мощност е при нормална температурна разлика – вход 90 и изход 70 градуса Целзий. Всички радиатори продавани по магазините като мощност са за температура вход 90 и изход 70 градуса Целзий. Досега откак съм включен към Пловдивската топлофикация, нито веднъж температурата на входа на радиатора не е била 90 градуса, включително при студове до под -20 градуса Целзии. Температурата на водата от ТЕЦ- а при най-студените дни достига максимум до около 90 градуса, а към радиаторите 50-55 градуса Целзий. Тъй като закона за радиационно топлоотдаване на радиатора (затова е радиатор, а не конвектор) към помещението не е линеен, а параболичен (по закона на Стефан-Болцман) топлоотдаването от радиатора е равно на температурата на 4-та степен, то и получената мощност на всеки един радиатор сериозно се разминава с изчисляваната от натрапения топлинен счетоводител, в случая БРУНАТА. 4. Четвъртата измама е с така наречения температурен график, който имаше смисъл за времето, когато нямаше вградени топломери в абонатните станции. След монтирането на топломера и особено след задължителното натрапване на разпределителите заедно с термо-главите (уж за регулиране на температурата), цялото

регулиране се извършва от Топлофикацията – централно, според околната температура. По този начин единствено и само Топлофикация извършва икономии, а абонатите са лишени от това право, защото вече няма какво да регулират чрез термоглавите. Подадената гореща вода от Топлофикация и респективно от абонатната станция към радиаторите е толкова ниска, че вече няма какво да се регулира. 5. Петата измама е чрез монтирания топломер. Уреда измерва три параметъра: температура – вход, температура – изход , дебит на горещата вода и специфичната топлоемкост (която е почти константа през целия температурен диапазон). По тази причина и уреда е един електронен интегратор, който умножава двата параметъра – температурна разлика и дебит. Температурната разлика почти не се изменя или ако се променя, то е в малки граници, защото тя зависи топлообменника и дебита. Този дебит се регулира (променя) в зависимост от температурата на околната среда. Така, че в крайна сметка произведението Q = c.G (Т’ – T”) остава почти едно и също при по-голям или по-нисък потенциал, но при еднакъв дебит. С други думи примерно 120 – 80 градуса е = 40 градуса. Но 100 – 60 = 40 градуса или 95 – 55 = 40 градуса също са равни. При еднаква температурна разлика, но с различен потенциал и малко променящ се дебит, отчетената енергия от топломера е почти една и съща. Но изразходената енергия от ТЕЦ за различен потенциал е твърде различна, т.е. още една икономия за сметка на нас потребителите, като ни подават енергия с по-нисък потенциал. В случая критиците ще обърнат внимание, че при постудени дни вдигат налягането и температурата на водата, с което нараства и дебита. Това е вярно, но с нарастване на дебита нараства скоростта, а съпротивленията по трасето нарастват по скоростта на квадрат. Закона отново е параболичен. Това е така нареченото уравнение на тръбата. При повисока скорост се намалява и температурната разлика в топлообменника на абонатната станция. Така че малко по-голям дебит умножен по по-малка температурна разлика, произведението си остава почти едно и също. Уравнението е по хиперболичен закон – Х.У = const, където Х е примерно дебита, а У е температурната разлика, а константата това си е получената енергия в абонатната станция от топлофикация. 6. Шестата измама е, че към цената на електроенергията фигурира раздел “Разходи по преноса или електроразпределението”, чийто процент се увеличи много след приватизацията. Това увеличение се получи, тъй като всички неплатени сметки както от циганите, така и от големи консуматори на ел.енергия, които не си плащат сметките редовно като например БДЖ и много други (описани в книгата „Черните дупки на енергетиката”)се калкулираха към

6 графа “Разходи по преноса” и ние, коректните платци, ги плащаме. Тази рубрика, надявам се да прерасне в публична дискусия и веднаж за винаги да се прекърши гръбнака на енергийната мафия. НАШ`ТЕ БУДИ-ТЕЛИ... 10 февруари 2013, неделя

Роднина – милиционер, роднина – милиционер... Егати, и думата "будител" – Буди-тел – май вече стана мръсна дума?! :-( ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА:ВЪВЕДЕНИЕ февруари 10, 2013

Теми за размисъл, за писане и за обсъждане като любовта, свободата, животът, човекът и т.н. са безкрайно коварни: привидно всеки уж превъзходно “знае” какво е любов, свобода, живот, човек и т.н., ала когато го попиташ да изрази разбирането си, тогава в замяна получаваш единствено изтъркани баналности, “общи приказки” и нелепости; много рядко някой човек ще съумее да каже нещо смислено, дълбоко и вълнуващо по такива теми. Затова именно такива теми са най-отбягвани от хората – заради тяхната “хлъзгавост”, заради подвеждащата им “пределна яснота” и “безпроблемност”. За философията, за философите пък точно такива теми са найблагодатни: да проблематизира “от себе си разбиращото се”, “безпроблемното”, “очевидно ясното”, “саморазбиращото” се и прочее, да поставя под въпрос изтърканите и “общозадоволителни” баналности е съ-

щинската мисия на философа, на философията. Точно тези теми са най-централните в моите философски търсения и интереси; за човека, свободата, живота съм писал най-много, всичките ми книги са все подстъпи към тия така велики и толкова интригуващи ме, а също и така силно и така цялостно вдъхновяващи ме в моя път на изследовател теми. И темата за истината много ме е привличала, много съм работил и в тази област. Заедно с теми като духът, душата, добротата, достойнството. Цели книги, изследвания, дори дисертации съм писал все по тия теми. За да завърша – или поне за да “закръгля”, щото “завършването” е трудна работа! – своето философско дело ми се ще да пиша повече по още няколко теми: красотата, любовта, вярата. Или, другояче казано, ще ми се да пиша в области като естетика (философия на красотата и изкуството), философия на религията и за одухотворяващото начало на живота, именно за любовта, която може и трябва да бъде ядро на една цялостна, пълноценна философия на живота. Не че не съм писал по тия теми, но ми се ще да систематизирам идеите си в тази посока, да ги изложа пределно ясно, кратко, разбираемо – с оглед да подпомогна разбирането и на други, предимно млади хора. Защото добре зная, че има периоди от живота на човека, в които въпросите, свързани с любовта, красотата, вярата придобиват наистина съдбовен смисъл – независимо от това, че постоянно би следвало да вдъхновяват искащия да живее пълноценно човек. Ето, тази неделна сутрин се захващам да изпълня обещанието си да почна да пиша своята философия на любовта. Няма накъде повече да се отпускам и да отлагам. Моментът да изпълня замисъла си дойде; явно вече трябва да “родя” ония така силно вълнували ме през целия ми живот идеи и истини за одухотворяващото начало на живота ни: любовта. Тази тема ще бъде поредно изпитание и проверка на духовните ми сили. Ще се постарая да дам от себе си най-доброто. Да, добре знам с колко трудна работа се захващам. Истински важното обаче е тъкмо трудното, не лесното. Не бива обаче да си позволяваме лукса да подценяваме не нещо друго, а тъкмо съдбовно важното. Любовта безусловно принадлежи към разреда тъкмо на тези наистина безпределно важни за искащия да живее пълноценно човек. Разбира се, за да работя истински и задълбочено по толкова велика тема като темата за любовта се иска и време, и спокойствие, и подобаваща, благоприятна за това нагласа. Нагласата я имам, аз продължавам да съм, а винаги съм бил един силно влюбен човек; животът ми – имам тази щастлива участ – беше пропит от любов. Да, оня, който не е преживявал непосредствено любовта, едва ли може да каже нещо

кой знае какво за нея; само влюбен човек може да пише смислени, дълбоки думи за любовта. Благодаря на Бога, че живота ми винаги е бил оплоден от много любов, от любов към какво ли не: и към не една жена (към жената на живота ми добавям с чиста съвест и моята майка, която ще обичам винаги!), и към безкрайно близки ми хора, приятели, “родствени души”, и към моя син, и към ценности, от които никога няма да се откажа, защото ги обичам от все сърце: истината, свободата, животът, достойнството. Да, любовта към живота, изглежда, е водещото, е “арената”, на която се вихри толкова великият трепет, така вдъхновяващия порив на любовта. Толкова е прекрасно да живее човекът в любов – няма попрекрасно нещо на този свят! Това го знаят превъзходно всички, чиито сърца са под властта на тоя така велик жизнен порив и трепет. Затова е вярно и това, че да се живее без любов не е живот, не заслужава да бъде смятано за живот. Боже, каква ли ужасна трагедия е животът на ония хора, които не познават любовта, чиито сърца са смразени от ненавистта, от злобата, от празнотата на тоталното екзистенциално безсмислие?! Да, зная, вярно е и това, че безкрайно благият Бог, нашият Родител, е устроил човешкото сърце така, че няма сърце, което да не копнее най-дълбоко по любовта, но, предполагам, има хора, които не са отговорили подобаващо на тоя първичен импулс на живота, поради което в крайна сметка са се самолишили от разгарянето на оня стоплящ всичко огън, какъвто е автентичната, пълноценната, оплодяващата всичко в живота ни любов. Любовта именно е топлината, която сгрява и придава жизненост на всичко; онова, което не е сгрявано от любов, навярно е вкоченено от студ, е подобно на труп, а не на живо, на преизпълнено, на трептящо от живот тяло. Любовта обаче е душевна сила и стихия, на която е подвластно всичко, която владее всичко и у човека, пък и около него. Тъй че двете “половинки” на човека, душата и тялото, намират своята превъзходна хармония едва благодарение на любовта, духовната сила, която именно ги едини, правейки живия човек едно цяло, нещо цялостно. Тъй че кошмарът на отказалите се от любовта се дължи на пропастта, която някои хора неразумно са изкопали между тия свои две “половинки”, душата и тялото. Когато тялото някак си заживее свой отделен живот, извън толкова благотворния властващ контрол на Божията искра у човека, именно нашата душа, ето на тази почва се стига до преизпълненото с трагедия “разполовяване” на човека на двете му съставни “половинки”, душата и тялото, между които зейва пропаст. Сиреч, за да разберем най-дълбокия смисъл на любовта за живота на човека, сме длъжни да изходим от едно наистина дълбоко разбиране за начина, по който

7 душата и тялото заживяват в единен благодатен ритъм. Нашето тяло е “животното” у човека, то е “звяр”, който трябва да бъде опитомен и дори “очовечен”, ето, тази е исполинската мисия, за която трябва неуморно да работи всяка душа – от раждането ни, та до самата смърт. Как именно става това ще се постарая да очертая със своята книга. От само себе си се разбира, че за да изпълни човек една такава свръхзадача, трябва много да е мислил, дотам, че да е прозрял същината и на душата, и на тялото на човека – а и на всичко онова, от което те зависят, на което те са форма или проекция. Е, това досега правих в живота си, в своето философско дело, всички мои досегашни проучвания, излиза, са само подготовка за това, с което се нагърбвам сега. Когато преди много години, когато бях значително по-млад – аз и сега се чувствам млад де, затова пиша така, та нали духът изобщо не старее, душата, вдъхновявана от живия дух, просто няма как да остарее, за нея тия неща, за духа и душата, стареенето, “състаряването”, “узряването” и пр. съвсем не важат! – започнах да пиша първата си книга и, овладян от необичайно вдъхновение, изминах, избродих за кратко време целия си път (аз тогава пишех своята психология, но не просто психология, а философска психология, става дума за книгата ми със заглавие ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА), накрая, както и може да се очаква, неизбежно стигнах до темата за любовта. Спомням си ясно, че тогава изпитах огромно раздвоение: искаше ми се да довърша в нейната цялост книгата си, ала в същото време съзнавах, че тя ще стане прекалено “дебела”, а пък аз я пишех с първоначалната цел да направя разбираемо, ясно, човечно, просто (което означава: “ненаучно”!) изложение на темите на психологията с оглед предимно младите хора да я използват за целите на своето философско образование, в училището, в гимназиите и в университета. Та, пишейки заключителните части на книгата си, се захванах мъжки още тогава с темата за любовта. Разбира се, наложи се да тръгна от това, което великите философи са ни завещали. Воден от стремежа да предам найнапред богатството, достигнато по тая тема от великите философи, аз неизбежно стигнах до Сократ и Платон. И Сократ, и Платон, прочее, са ни дали всичко, от което се нуждаем, едва ли нещо повече може да бъде постигнато по тия теми – аз също споделям тезата, че цялата последваща философия не е нищо друго освен “коментари под линия” към Сократ и към Платон, какво друго да е тази философия – стига да е истинска де, щото има и философии, които, така да се каже, дезертират от същинската мисия на автентичния философ. Както и да е, задълбах в невероятното богатство, което се крие в “Диалозите” на Платон по отношение на темата за любовта,

опитах се да изпълня една невъзможна за изпълнение задача (да сведа цялото това богатство на платоновата мисъл до пределно кратко, синтезирано изложение, т.е. в няколко странички да изложа всичко онова, за което на самия Платон са били необходими значително повече страници!), в един момент се сблъсках с пълната невъзможност идеите на Платон за любовта да бъдат изложени в пълнотата им, без “научно” схематизиране-абстрахиране, по този начин, именно дискурсивно (щото платоновите мисли бликат от толкова много поезия!), тогава, като невидял, се нахвърлих да се ровя и да търся най-великите места от сократовите (платоновите) мисли за любовта, искаше ми се да направя нещо като тяхно “резюме”, привеждах големи цитати, ала, за жалост, се оказа, че съкращенията са абсолютно невъзможни, без да се разбие органиката на гениалната платонова мисъл, и така се помятах, като риба на сух пясък, доста време, в един момент… грохнах и почти без сили оставих книгата си съвсем недовършена! Да, моята книга ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА – който притежава екземпляри от първите й две издания, излезли в 1997 и 1999-та година, издателството тогава беше ЛИК, превъзходно знае това – завършва с две глави за любовта, абсолютно недовършени, аз в последните редове на книгата си признавам, че темата е толкова велика, че съвсем не е по силите ми! Разбира се, понеже съм инат, когато се подготвяше първото издание и редакторът, с оглед целите на самата книга, предложи всичко написано за любовта да отпадне, тогава аз не позволих да бъде съсечено така немилостиво отрочето ми, и то току-що родено: преработих написаното за любовта, от Платон оставих малко, но най-важното, добавих нещичко и от себе си, а като капак на всичко написах цял един “практикум по психология”, който нарекох “практическа психология на пола, секса и любовта”, който прибавих като приложение към самото помагало, към самия учебник по психология – в какъвто, в един момент, се превърна книгата ми (порядъчно съкратена, разбира се). За историята ще кажа, че тази моя първа книга все още не е отпечатана във вида, в който е написана, тя търпеливо очаква часа, в който ще види бял свят в целия си обем. Но ето, сега почвам нова книга, тоя път изцяло за любовта, тъй че нищо чудно и тя да излезе преди пълното издание на моята първа книга, на която в един момент мислех да дам името ЕКЗИСТЕНЦИАЛНА ПСИХОЛОГИЯ, а пък един мой най-близък приятел, философ и психолог по образование, фен на моята първа книга, отдавна настоява да я издам под заглавието ФИЛОСОФСКА ПСИХОЛОГИЯ, защото тя наистина е такава, единствена по рода си у нас, пък и не само у нас. Както и да е, тази историческа справка я направих само един вид за… историята, стига това да

не звучи прекалено грандомански. Но пък нима не е съвсем естествено един философ, и то в предговора на своята нова книга за любовта, да пише с любов за първата си рожба, за първата си книга?! (Да поясня: синът ми го е родила моята жена, а пък аз, както и подобава за мъже, според великата Сократова и Платонова мисъл, си изпълнявам мъжката задача, като също… раждам, ала раждам… истини, мисли, идеи, книги! Имам вече доста деца, доста свидни рожби, нещо като цяла “детска градинка” все от мои деца, оказах се доста плодовит родител в това отношение, нещо като “многодетен мъж, автор и философ” съм, ако мога така да се изразя…) Да, любовта е не просто духовна сила, тя е най-вече творческата сила на живота ни. Без любов и вдъхновеност няма и творчество, няма, другояче казано, раждане, защото, както и да го погледнем, нищо чудно Сократ и Платон да са съвсем прави и в това отношение: идеи, мисли, истини, същински духовни неща, раждат само… мъжете, тяхно е това безсмъртно и чисто духовно поколение! Да ме прощава женската част на човечеството – знам, че в нашите модерни времена ще ме обвинят за тия думи в “сексизъм”, сиреч, в непростим грях, знам, че ще бъда обруган за тях порядъчно, но пък го правя, защото добре знам, че истински мъдрите жени изобщо не се засягат от платоновите, от сократовите и от… моите приказки! – но съм длъжен, като покорен слуга на истината, какъвто трябва да е философът, да изтъкна: духовните неща са мъжка работа, а покрай тях и творчеството, изглежда, е мъжка орис и прокоба. Както мъжете не могат да раждат (имам предвид собствено деца, т.е. децата на жените), така и жени, разумно е да се предположи, не могат да вършат пълноценно истински мъжката работа, която е именно да раждат мисли, идеи, духовни неща, истини и пр., все от този чисто духовен род, неща. То и огромната част от мъжете не могат да вършат тази исконно мъжка работа, та какво остава за това жени да я вършат?! Прочее, стигнало се е дотам, че навярно някои жени се изявяват по-пълноценно на попрището на творчеството и на духа от много мъже, напъващи се безрезултатно да родят нещо истинско в тази сфера, тъй че, вярвам, с тази забележка, ще заслужа милостта на така силно уязвената женска част на човечеството. Аз май се отклоних, но пък отдавна съм разбрал, че човек не бива да пише книгите си по план, да избягва капризите на въображението, да бъде досаден систематизатор, педант и т.н.; свободата, творческата свобода е непоклатимото условие за благодатност и плодовитост в духовното поприще. Затова аз от свободата си няма да се откажа никога, особено пък в една своя книга за любовта, която, по всички правила на “занаята” и дори според повелята на

8 “същината на самата работа” трябва да увенчае, както и да го погледнем, моето философско, пък дори и – защо не?! – човешко дело. Но се радвам, че все пак тази сутрин направих първите стъпки към изпълнението на толкова съкровената си и така дълго отлагана задача: да напиша философска книга за любовта. Ето, направих първите си крачки към постигането на тази своя отколешна цел. Уповавам се на милостивия Бог да ми даде сили да изпълня толкова самонадеяната си задача! Знам, че нищо истинско без Божията милост не може да бъде постигнато, затова пиша, накрая, и тия думи, с които завършвам тоя толкова спонтанно родил се “предговор” на бъдещата си книга. Или ще видим къде ще се окаже подходящото място в окончателната книга на този току-що написан текст. Това, дето се казва, са “бели кахъри”, а истински трудното тепърва предстои, то едва сега започва… Блажени са искащите невъзможното! – нали така го е казал Великият Мъдрец?! Е, отправих своето така дръзко предизвикателство, сега, оттук-нататък, яка да ми е душица – както казва мъдрият ни народ. А отсъденото ще се случи… – да добавя и тия думи от Панчатантра. С грандиозна, да, наистина с грандиозна тема се заех – но пък какво ми пречи да опитам? Тия, които искат, тям ще се и даде. Другото, което ме окуражава, е това, че добре знам: трябва много да се работи. В това, именно в работата, е истината. На любимата си работа човек с лекота може да отдаде всичко. Точно това най-много ме окуражава. Любовта цял живот беше мое най-първо занимание: та нали думата философия съдържа в себе си думата любов! Любовта придава смисъла на всичко, до което се докосваме. Истински живо – истинско и живо – е само онова, което е правено, което е заченато с любов. Благословена да е любовта! Спрямо нея трябва да подхождаме с подобаващо смирение. Тя всичко е способна да ни даде. Без нея нищо няма да имаме – и нищо няма да представляваме. Имаме ли я в сърцето си обаче – всичко имаме! Нашият всеблаг Бог неслучайно е Бог на любовта, е Любов! Е, затова философските търсения на истината на любовта се свеждат до това да се опитаме да разкрием съдържащото се в собственото ни сърце, дето крием искриците Божествено, отредено ни в нашата богоподобност. Да погледнем в сърцата си – там, където само Бог умее да гледа, и то директно, най-пряко! – ето това се иска, ето това ни предстои да сторим поне отчасти, според човешките си сили. Призовавам да опитаме да се вглеждаме по-внимателно и по-търпеливо в сърцата си: и нашата философия на любовта ще се роди. Да “разнищим” скритото в сърцата ни – там, само там ще намерим така дълбоко потребното ни! Не другаде, само там…

А как се прави всичко това: за него ще се опита да разкаже моята книга… следвайте ме. Няма да съжалявате! ПРОМЯНАТА НА СВЕТА ЗАПОЧВА С ТЕБ САМИЯ

нормалните държави. А ний искаме “доказателства”. Няма такова нещо в политиката, тя не е съд. Съдът е друга история. В това число и съдът на самата история. Но единствено съмненията са достатъчни Боко да изгори мигновено като “политик”…

Наистина, ако започваме промяната със себе си, то първата, най-решителна крачка към нея вече е направена... DALE CARNEGIE ЗА ЩАСТИЕТО И ЗА ИСТИНСКОТО БОГАТСТВО НА ЧОВЕКА 09 февруари 2013, събота

Потвърждавам, че е така и допълвам: истинското богатство на човека са неговите мисли, неговите идеи; няма поистински бедняк от оня, който е с празна душа... ЗА ТОВА КАК ИДВА И КАК СИ ОТИВА ЗЕМНАТА СЛАВА… февруари 9, 2013 Как замечтано Боко гледа как олигофрените целуват ръцете на Тошо Правешки! По погледа му чета тая потайна мисъл: “Кога ли и моите ръце ще целуват един ден катилите?! Ех, кога ли?! Ех, мечти, мечти!” Да, ала ето, че катилите туриха Боко на власт и днес нему цаливат ръцете – както навремето ги цаливаха на Тошо На това аз му викам пълна народнополитическа извратеност и деградация… На едно място във Фейсбук ми се наложи да напиша следната реплика: Доказателства не са нужни, предостатъчно е съмнението, че Боко е причастен към престъпния свят – и той трябва да си иде незабавно от поста Премиер! Това е. Така е в

Бойко вече е бита карта. Говорим за сега, за наши дни, за февруари 2013 година. Ето сега един кратък диалог от тази заран, в който се очертава идещата спасителна за страната ни перспектива около и след изборите; запомнете добре какво вещае този разговор, убеден съм, че това ще се сбъдне: P. К. каза: Цялата интелигенция се е надигнала, и ако в зората на комунизма израз бяха песните, сега са карикатурите! Всички ПАРТИИ се страхуват от Костов и затова всички са срещу нас, въпреки че при една въртележка в следващия парламент Костов може да оглави правителство. В интервюто на Татяна Дончева имах усещането, че ще каже “Време е Костов да дойде!”. Ангел Грънчаров каза: Да, при един пореден голям крах, какъвто ни очаква при сгромолясването на Боко, пак към Костов ще се обърнат не само политиците, но и самата нация; само Костов умее да вади “горещите картофи” от огъня на катастрофата, та да възправи страната отново на крака! Този изход аз виждам, натам отиват работите, предчувствието за една такава развръзка кара кукловодите да фърлят луди пари по дооплюването на Костов, щото наистина най-много ги е страх от него: Костов на власт е кошмарът на властващата сега мафия и олигархия! ТОВА, ЧЕ ПРЕМИЕРЪТ НА БЪЛГАРИЯ Е БИЛ СЛЕДЕН ПРЕДИ 15 ГОДИНИ ЗАРАДИ „ПРЕСТЪПНАТА СИ ОРИЕНТАЦИЯ“, Е УЖАСНО ЗА ИМИДЖА НА БЪЛГАРИЯ! Април 2001 г. Посрещане на Симеон Сакскобургготски на летище София. (Снимка: Георги Георгиев – Джони)

9 Из интервю на Б.Борисов, дадено тия дни: Не знам, но определението, че премиерът на България е бил следен преди 15 години заради „престъпната си ориентация“, в момента е ужасно за имиджа на България?

ГРЕБАТ СЛУГИТЕ, АЛА ПРОДЪНЕНАТА ОТВСЯКЪДЕ ЛОДКА ПОТЪВА ЛИ ПОТЪВА...

Напразни усилия на любовта.... ИСКАМ ОСТАВКАТА НА Б.БОРИСОВ ОТ ПОСТА ГЛАВА НА БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО – ПОНЕЖЕ МЕ Е СРАМ ЕДНА МУТРА ДА Е ЛИЦЕ НА ЕВРОПЕЙСКА БЪЛГАРИЯ!!! – Ами то за това се прави, нарочно, за да се злепоставя човек. И за това е и скалъпено по този начин навремето.

февруари 8, 2013

Но едва ли през февруари 1997-а някой е знаел, че вие ще станете премиер? – Хайде бе! Шегувате се! Тогава сте били шеф на охранителна фирма, никой не е подозирал, че ще влезете в политиката, дори и самият вие. – Разбира се, че знаех. Още тогава те виждаха, че аз имам огромен потенциал. И тези хора, които работят с мен, видяха оперативни интереси. Тогава излиза, че сте политически продукт на службите! –

начело на българското правителство е един “бивш” мафиот, другояче казано, един бандит?! Даже вчера чух как една разгорещена фенка на Боко в едно предаване изтърси следната нелепост: “ОК, даже да допуснем, че той е бил мафиот, че е бил бандит, той обаче нима е убивал, нима е крал, някой може ли да докаже, че е убивал или крал, защо тогава да му искаме оставката?!” Ето това изтърси, представяте ли си докъде сме я докарали?! Та с оглед на това нетърпимо положение, аз, като най-обикновен български гражданин, но от тия, дето им пука за България, си позволявам да поискам оставката на Бойко Борисов от поста глава на българското правителство – понеже ме е срам точно той, точно такъв, сиреч, една мутра да е лице на европейска България!!! Срам ме е, че това лице с криминално минало представя България на срещите на правителствените ръководители на Европейския съюз, срам ме е като гледам как западните държавници го заобикалят, гледат да не го забележат на срещите или пък се усмихват съвсем протоколно когато той, като същински Бай Ганю, тресе и друса ръцете им, а понякога даже се фърля да ги целува, по руския обичай, който е усвоил като е гледал как тартора му Т.Живков и Л.Брежнев се целуваха право в устата едно време! Та това е: искам оставката на Боко, толкоз! Рекох това, за да ми олекне на сърцето, иначе пък ме е много срам, че никой, въпреки фрапантните случаи (Мишо Бирата, фактите, посочени още от списание “Конгр. куотърли”, агент “Буда”, какво ли не още?!), все още не му е поискал оставката, както подобава за нормалните държави, както правят хората в нормалните държави! МАФИОТЪТ БОКО ОБВИНИ… МАФИЯТА, ЧЕ ГО БИЛА НАТОПИЛА, ЧЕ Е МАФИОТ!

Говорите глупости! февруари 8, 2013

МЕДИЙНИЯТ БУДОАР – БУДО(ПИ)АР – НА БУДА ПОД ФОРМАТА НА БЪРСАЛКИ ЗА БАНЯ

Източник на изображението

Написах нижеследующото на страницата си във Фейсбук, мисля, че е крайно време да се обърне внимание на този въпрос, ако трябва, нека да се създаде група с искане за незабавна оставка на Премиера Борисов, нещо обаче трябва да се прави – щото иначе се опозоряваме изцяло като народ, като държава, като граждани, като българи, като човеци най-сетне! Ето, като начало се почувствах длъжен да напиша поне тия думи: Аз не знам, не съм чел всички публикации, може някъде да има нещо такова, но все пак се питам: какво още трябва да се случи в тая държава, че някой да се осмели да поиска оставката на Премиера Борисов, който със самото си стоене начело на правителството вече е един позор за България, щото, ето, оказва се, цял свят вече знае, че

Да, наистина, не друг, а самият прочут мафиот Боко обвини… мафията, че го била натопила, че е мафиот! Той, разбира се, не бил никакъв мафиот, а само изглеждал на такъв, но ето, проклетите мафиоти, с които е дружил цял живот, били проявили свинщината да го нарекат “мафиот”,

10 милият! Мафията, забележете, била натопила тоя светец и го обвинила в мафиотщина, представяте ли си каква наглост появили тия пусти мафиоти?! Той, Боко, не ги знае изобщо какви са тия мафиоти, а те да земат, та да омърсят така грозно нашето невинно ангелче!!! Много гротесково-тъпо и убийствено смехотворно прозвуча това баш в неговите уста, направо се получава превъзходен логически парадокс, вариация на прочутия парадокс за лъжеца; тук ще прозвучи така: “Един мафиот казва: мафията ме натопи, че съм мафиот, какъв съм в такъв случай – и аз не знам вече що съм?!” (Класическата форма на парадокса е: “Един лъжльо казва: аз лъжа!”, “Един критянин – те, критяните, се били прочули в древността с лъжливостта си! – казва: аз лъжа!”). Боковото обаче е връх на наглостта и дебилщина, предназначена да предизвика възхита главно у хептен дебилизираната част от нацията, от природопопулацията ни… Не знам защо, но в тази връзка се сещам за един виц. Някакъв бракониер, видно, трябва да е бил доста як той крадльо, бил хванат от горския как мъкне на рамото си убит глиган; и тогава бракониерът, няма как, благоволил да се произнесе ето как; изобразил изненада на лицето си и рекъл: “Я, какво прави пък тоя глиган на рамото ми?! Егати, наистина, що дири туй прасе на рамото ми, ето това не мога да разбера?! Откъде се взе тоя проклет глиган, че кацнал на рамото ми, а аз да не го забележа до тоя момент?!”. Нещо такова казал. Така и Боко: “Я, проклетата мафия взе, че ме нарече мафиот, натопи ме, че съм бил мафиот, а аз даже не знам що е това мафиот, може ли някой да ми обясни що означава да си мафиот?!” ЕДНА МИСЪЛ НА ШОПЕНХАУЕР ЗА ПРЕВЪЗХОДСТВОТО НА ПРИРОДНО НАДАРЕНИЯ УМ СПРЯМО ОБРАЗОВАНОСТТА

е "материалът"; в някои случаи се налага да бъде шлифован, да речем, диамант, в други случаи, примерно – слюда или просто камък, или каквото друго там се сетите. "От всяко дърво свирка не става" – го е казал мъдрият ни народ. Образоваността не може да замести, да възмезди природните способности или надареността на душата. Решаващ, оказва се, е субективният, човешкият фактор. Което и показва колко вредно е типовото образование, което не зачита индивидуалните различия, а се мъчи да приравни обучаваните, да унифицира способностите им на базата на някаква усреднена, посредствена норма. По този начин такова масово образование варварски ощетява тъкмо най-кадърните, докато в същото време несправедливо възвисява и подхранва самочувствието на некадърниците, понеже ги приравнява именно с най-способните. Като се каже, в наши условия, "еди кой си е висшист", никой не се интересува каква личност стои зад такава една квалификация... ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА РАЗЛИЧНА “ТЕЖЕСТ” НА ГЛАСА НА ИЗБИРАТЕЛИТЕ СПОРЕД ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ ИМ ЦЕНЗ февруари 7, 2013

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Наистина, всяко образование не е нищо друго освен "шлифоване" на това, което ни е по природа дадено, което ни е дадено от Бога. Което и показва, че е безкрайно важно какво именно е онова, което подлежи на шлифовка; важен

Необразован – 1 глас Основно образование – 2 гласа Средно образование – 3 гласа Висше образование – 4 гласа Докторанти, доценти и професори – 5 гласа Това ще намали купуването на гласове (няма да има интерес от купуване) и ще направи изборите по-качествени. В Европа, където демокрацията е установена много отдавна, нещата стоят по съвсем различен начин. Не ме обвинявайте в елитаризъм, защото е абсурдно да се изисква поне основно образование за свидетелство за управление на МПС, а за избор на управляващи, а от тук и за просперитета на нацията да няма никакви критерии. Написа: Паула Лайт ЛЪЖЕ-ДОСТОЕН РУСЕНЕЦ СЕ ПРЕДСТАВЯ ЗА ПРЯК ПОТОМЪК НА... ХРИСТО БОТЕВ! 07 февруари 2013, четвъртък

ПРЕДЛОЖЕНИЕ КОДЕКС

КЪМ

ИЗБИРАТЕЛНИЯ

Имайки предвид 40% неграмотност на българския народ можем да направим следния извод:

Заслугата за припомнянето на тази мисъл на Шопенхауер е на г-н Александър Димитров...

Българката не ражда, младите хора напускат страната – за да не се върнат повече никога в България. Жените и мъжете от средното поколение отидоха и отиват да слугуват в различни краища на света – за да изхранват невръстните си деца и стари родители. Това доведе до опростачване на нацията. Все още има възможност за спасение като променим Избирателния кодекс. Моето предложение е следното, макар да съзнавам, че няма кой да го подкрепи и внесе за обсъждане. Технически е лесно изпълнимо и то е: Бюлетината на хората с различно образование да има и различна степен на глас или “тежест”:

Съдбата на всички нас се определя от тази група неграмотни хора, които са лесно манипулирани и подкупни. Образованите, интелигентни и умни българи виждат безсмислицата и не ходят да гласуват. Мнозинството хора не уважават и не спазват законите – защото те са създадени от депутати, избрани с гласа само на 25% до 35% гласоподаватели. Оттук и неуважение към институциите – тъй като те работят по тези закони. От своя страна, този избирателен закон дава на новозабогателите (знаем как) парвенюта и не до там умни и образовани вече 24 години да ни управляват.

ХРИСТО БОТЕВ НЕ ОСТАВЯ КРЪВНИ РОДНИНИ, НО ТЕЗИ НА ВЕНЕТА БОТЕВА СЕ НАРОИХА С ОЩЕ ЕДИН Кощунство с името на жената до и в живота на гения на българската литература Прочетох с повишено внимание статията на Пенчо Чернаев "Христо Ботев няма кръвни роднини", поместена в тазгодишния брой трети на в. "Ретро", по повод излязлата наскоро книга на Станислав Велчев, носеща приблизително същото заглавие като тази на статията. Книга, чиято цел според автора й е "да даде отпор на самообявилия се за негов потомък Боян Боянов Брънчев-Ботийов, спекулирайки с името и рода на великия поет и революционер. "Както и да даде отговор на въпроса: какви са мотивите на самия фамилно ново-

11 покръстил се "кръвен" потомък на великия българин?" Отговорът остава отворен!

И ако Боян Боянов БрънчевБотийов има някакво основание, почиващо на семейно-родова принадлежност към родословието на Ботевия род, защото е правнук на брата на поета, ген. Кирил Ботев, макар и по линия на осиновяване, то как би се приела и най-вече интерпретирала следната семейна родова принадлежност: "По майчина линия съм правнук на Венета Ботева. Майка ми е нейна внучка и е кръстена на нейно име". Горните думи не са художествена измислица, а са взети от интервюто на русенската журналистка Ася Пейчева, "Достойният българин за 2008-а е правнук на Венета Ботева", публикувана в местния вестник "Утро", рубриката "Общество", в броя му от 22.01.2009 год. Препубликувана и в електронната медия "RusseInfo", същия ден в 16,54 часа. Да, ама не! - както обича да се изразява доайенът на българската журналистика Петко Бочаров, защото фактите и историческите свидетелства говорят друго. Защото едва ли има истински български родолюбец, който да не помни и да не носи като завет редовете от писмото на Христо Ботев до семейството му: Мила ми Венето, Димитре и Иванке! Простете ми, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме накара да направя това. Аз знаех, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене! Венето, ти си моя жена и трябва ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се моля на приятелите си да не оставят, и тие трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а като оживея, то ние ще да бъдем най-чести на тоя свят. Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал наймного тебе. Затова гледай Иванка и помни любящият те Христа. 17 майя 1876 г., "Радецки"

Венета Ботева, жената до поета революционер и негова спътница в живота е майка на две деца: на сина си от първия брак Димитър Рашев и на дъщеря си Иванка, родена месец преди великият й баща да поеме към "Радецки", Козлодуй, Врачанския Балкан и Безсмъртието. Иванка Ботева, възпитаничка по социологически науки на Женевския университет, умира млада, едва навършила тридесет години и не оставя потомство. Доведеният й брат, Димитър Рашев, също женевски възпитаник и дългогодишен учител по френски език в Първа Мъжка Гимназия в София, оставя потомство, сред което е и дъщеря му Венета, родена през месец декември 1903 год. (не уточнявам датата, за да не объркам старостилните и новостилни летоброения, б.а.), която през 1976 год., по повод стогодишнината на Ботевата чета издава книгата със спомени, Венета Рашева-Божинова, "Внучката на Венета Ботева разказва за Ботевото семейство", Изд. на Отечествения Фронт, София, 1976 год. От приведените по-горе факти и исторически свидетелства става ясно, че г-н Галин Ганчев, директорът на СОУ "Васил Левски"- гр. Русе, роден на 17.12.1954 год. в гр. Трявна и живеещ в Русе от 1977-а, няма никаква родствена, а камо ли кръвна връзка с рода Ботеви. Каква ти генеалогия тука? И все пак, както Пенчо Чернаев пита, така и аз се питам: "Защо "достойният" българин за 2008-а год., вечно възползващ се от служебното си положение и самономиниращ се чрез служителите си от повереното му общинско учреждение, вечният кандидат депутат (от 1990 до днес, без никакъв пропуск) и сменящ партийната си и коалиционна принадлежност като носни кърпички, за различни призове и обществени постове, се опитва да се покаже в публичното пространство като пряк потомък на Христо Ботев? Мисля, че така зададения въпрос го превърнах в риторичен! И все пак си задавам въпроса: кое общество може да приема и въздига на пиедестал подобни самопровъзгласили се потомци? Питам се, питам се! Питам Ви! Атанас ГАНЧЕВ, Русе

В СЯНКАТА НА ГЕНИЯ, НО СЪС СИЛАТА И МОЩТА НА ТАЛАНТА (Ценов Цветан, "Братята и сестрите на Христо Ботев" (очерци), ДФ "Полиграф", Перник, 1991 год.) Ботев е само геният на българската поезия (а и нация), но освен Христо, фамилията Ботев в пълна гражданска мяра осъществяват и по-малките му трима оста-

нали живи братя (от общо седем братя и две сестри): Стефан, Кирил и Боян. И тримата със свое място и неповторим личностен облик в обществения ни живот и преди, и след Освобождението. Стефан Ботев – третият по възраст от братята, след ранната смърт на бащата даскал Ботьо Петков и преждевременната кончина на по-големия от него Петко Ботев, поема на 15 годишна възраст грижата за семейството, намира сили да учи в Табор (Чехия), да се отдаде на трудния, но благороден път на учителството, където подобно на великия си брат произнася пламенна и разобличителна реч в деня на братята Св.Св. Кирил и Методий през 1874 година, след което заминава за Румъния. Помага на брат си в редактирането на в. "Знаме", превежда и отпечатва повестта "Кърджалии" на Михаил Чайковски, връща се в България да даде своя скромен принос в подготовката на Старозагорското въстание. Здравословното състояние не му позволява да премине Дунава с двамата си братя Христо и Кирил, но остава найсолидната опора за семейството, поемайки грижата за него след гибелта на Христо и заточението на Кирил. Генерал Кирил Ботев – също учител, дарен с поетически дар, дясна ръка при сформирането на четата и преминаването на Дунава през май 1876 год., един от строителите на българската войска след Освобождението. Боян Ботев – най-младият брат, загива едва двадесетгодишен в боевете при Сливница на 7.11.1885 год., за да се сбъднат пророческите думи на гения: "Като брата си да станат – силно да любят и мразят". За живота и съдбата на децата на Ботьо и Иванка Петкови разказва книгата на Цветан Ценов, "Братята и сестрите на Христо Ботев". Тя запълва доста празнини в ботевознанието, доуточнява и коригира спорни и неизяснени моменти от живота на най-близките на войводата. Връща ни силата на българската начало, вярата и единението на българското семейство. А русенските читатели ще бъдат изпълнени с гордост защото и Стефан, и Кирил, и Боян са свързани с Русе. Първите двама посредством Петрана и Никола ОБРЕТЕНОВИ, а Боян, посредством Захарий Стоянов и записал навеки името си в безсмъртните поменици на Пети пехотен Дунавски полк. Част от документалната основа на настоящата книга е и от архива на Исторически музей – Русе. В. "Утро", Русе, бр.11/18.01.1992 год., стр.4. Автор: Атанас Ганчев

12 ОПИТ ЗА РАВНОСМЕТКА, ИЛИ ТРЯБВА ЛИ ДА Е ПОЛИТИЧЕСКИ АНГАЖИРАН ЕДИН ФИЛОСОФ? 07 февруари 2013, четвъртък

Впуснах се няколко дни в разни полемични и политически битки по блогове, форуми, във Фейсбук, знаете сега какво е положението: историите около делото "Буда", това, че за сетен път се доказва, че начело на държавата ни стои един "бивш" мафиот - "бивш", "бивш", ама "бивш" мафиотът може да е толкова, колкото колкото може да е "бивш" и един негър, да речем! – това как рефлектират тия скандални истории по света, абе яката се излагаме като държава, пък и като народ, щото търпим тия неща, щото ги понасяме, та значи, улисан около тия всичките неща, си зарязах основната работа, а именно, да пиша сериозни текстове, текстове по най-сериозните теми, да си довършвам изследванията, които съм започнал, книгите, които съм се захванал да пиша и т.н. И, не крия, много ми е кахърно, щото имам чувството, че си губя времето за някакви дреболии; от друга страна пък, как да го кажа, съзнанието ми на ангажиран гражданин ме тика да не стоя безразличен, ами да участвам, да се меся, понеже ако аз, пък и такива като мен, т.е. така наречените "интелектуалци", се оттеглим в "сияйните пространства на чистия дух" или в своите "кули от слонова кост", то какво ще излезе, че съдбата на България ни е съвсем безразлична, нали така ще излезе?! На кого тогава ще оставим Българията ако ний се оттеглим – даваме ли си сметка за това?! Ето това противоречие често ме раздира и, признавам си, на моменти се чувствам безсилен да направя решителния избор на едното пред другото. Щото аз и с политика не се занимавам както следва, така и с основната си работа не се занима-

вам както трябва, защото доста време хабя за политически анализи, полемики, дискусии и пр. Много приятели, които ме познават отдавна, ми казват: спри с това раздвоение, щото много губиш от него, или се посвети само на сериозните си философски занимания, където можеш да постигнеш много, или пък, ако искаш, захвани се за политиката, ама истински, изцяло се отдай на политиката, стани политик, ето, време е такива като теб да се включат в българската политика, щото виждаш каква гмеж е там, пълни некадърници са се наврели, а са ни съдбовно необходими личности от по-голям духовен формат, та в един момент картината в българската политика да почне да се променя към добро. Ето така ми говорят мои найблизки приятели, такива съвети ми дават, признавам си, и то не от вчера, щото аз от много години, още от времето преди 1989та, се чувствам жертва на това раздвоение, за всичките тия години никога не съм се отдал изцяло само на едното, било само на политиката, било само на философията, а нали знаете какво казва народът по този повод: "от два стола – на земята ще седиш", т.е. в смисъл, че не може да се седи едновременно на два стола, че ако се опитваш, има опасност да паднеш на земята. Даже в периоди (кратки), в които съм се отдавал уж само на политиката така беше, примерно, през лятото и есента на 1991 година, когато моя милост беше временен кмет на родния ми град Долна баня – аз пак не можах да се откъсна изцяло от философските си занимания, в кметското бюро си държах разни философски томчета, които четях в свободното си време, а също така и една дебела тетрадка, в която се опитвах да си пиша своите философски анализи, е, докато бях кмет (предложен от СДС),за тия няколко месеца аз се преизпълних с такава жажда и носталгия по философията, че есента, когато дойдоха изборите (и за Парламент, и за кмет), моя милост решително отказа да се кандидатира за каквото и да било, стоях на поста си докато се проведоха изборите, и след това, с чувство за добре изпълнен граждански дълг, се върнах в Пловдивския университет, където тогава бях асистент по философия, с намерение този път всецяло да се отдам на чистата философия. Е, отдадох се, ала след два месеца "Партията" ме уволни от ПУ, изритаха ме, щото вече се бях разкрил, че не съм от "наш`те", както и да е. Но след това мое уволнение аз за дълго време се откъснах от политиката (е, пак съм писал политически статии, които излизаха в годините по вестниците, пак съм ходил чат-пат в кварталния клуб на СДС, участвал съм в изборни комисии, но само това), а пък основното си внимание отдадох на писането на моите книги – и тогава именно преживях един най-плодотворен етап от своето развитие като философ, като автор (става дума за периода 1992-1999-та). В 1999-та година,

на втората година от управлението на СДС, моя милост се активизира в политиката, захванах се да водя борба срещу някои местни величия, които се бяха самозабравили, почнах най-системно да ги критикувам и изобличавам, затова бях обявен за "враг на "организационното единство на партията" и бях изключен от СДС; така завърши и краткия период, в който моя милост беше партиен член (две-три годинки), а преди това съм бил член на т.н. Клуб "Демокрация", който обаче не беше партия, а асоцииран член на коалицията СДС. Такива ми ти работи. Един приятел вчера ме срещна, седнахме в кафене да пием по един чай, и се разговорихме; отдавна не се бяхме срещали, а се познаваме отдавна. Та стана дума за тия мои грижи, пък и негови грижи, щото той също се занимава с наука, а и също така не е безразличен спрямо това което се случва в държавата ни. Та той, примерно, ми каза, че е мой дълг да се включа истински в политиката, да се пожертвам за нея, да ида да се запиша в съответната партия, да стана нещо като "професионален политик", щото страната била имала нужда от такива като мен. "Зарежи философията – ми каза той – тя може да почака, а сега приоритет трябва на такива като нас да стане България, горката, щото видя ли ний, интелектуалците, като се правим на интересни (видите ли, не щем да си мърсим нежните ръчички с тая "мръсна работа", именно политиката!), докъде я докарахме: дадохме страната в ръцете на простаците, на мутрите, на бандитите, видя ли сега докъде я докарахме?!" – ето такива думи ми каза този човек, който бил имал намерение да се захване с вече сериозно политика и затова покани и мен. А аз се чудех какво да му отвърна, защото добре зная, направя ли такъв избор, още в първата вечер ще изпитам най-остра сърдечна болка по моята голяма и истинска любов, именно философията, ще се почувствам така, че сякаш съм зарязал най-свидното, сякаш съм си изоставил родния дом, нещо такова ще почувствам, и ще се се окаже, че ще се възприема като крайно нещастен! Като капак на всичко не съм добре и със здравето, и като сложа всичко на кантара, нещата май се накланят натам: да се отдам на тихи и спокойни занимания с философия в годините (или дните, или дори часовете, знае ли човек колко му остава да живее?), които милостивият Бог ми е отредил още да поживея още на тази земя, да направя още нещо във философията, за което ми стигнат силите, пък политиката да я оставя за другите, за по-младите, за по-силните. Щото аз, като капак на всичко, съм доста чувствителен човек, много се увличам, силно преживявам нещата, възмущавам се, реагирам остро, не мога да търпя спокойно гаврите, абе, накратко казано, май съвсем не ставам за

13 политик, дето се иска и по-дебела, поздрава кожа, каквато нямам. Та си поговорихме в тоя дух с моя приятел, той обаче е по-млад, нека да се занимава с политика, аз пък, живот и здраве да е, ще се посветя на философията. Е, вярно, в политиката ще се меся, ама само малко, примерно, в блога, защото поне това мога: да помагам да се разпространява, предимно сред по-младите, едно ново, помодерно, съзнание, базирано на ценностите на свободата, истината, доброто, предприемчивостта, традицията, т.е. ценностите на консервативната дясна философия на живота и на политиката, към която, знайно е, съм дълбоко, с цялата си душа и сърце, причастен, на която съм отдаден и то не от вчера. До този извод стигам, той, както виждате, пак е половинчат, но приоритет за мен, така или иначе, ще си остане философията, а пък политиката ще ми бъде нещо като "хоби", ще се занимавам с нея от позицията на свободен и непартиен интелектуалец и гражданин. Прочее, нещо такова е бил и навремето Сократ, той също е бягал от публичните политически длъжности както дяволът бяга от тамяна, даже има история, че когато по жребий му се паднало да изпълнява еди-каква си длъжност, и то само за един ден (!), да, тогава е имало и такива краткотрайни политически длъжности, Сократ в този ден се скрил, изобщо не се появил, никой не могъл да го види, нищичко и не направил, а пък после хората говорили, че в този именно ден управлението било най-добро, понеже, така да се рече, държавата била оставена на "автопилот". То в цялата тази история има и голям смисъл: щото некадърните политици, от рода на тия, които ние си избираме, наистина е по-добре нищо да не правят, отколкото нещо да правят, щото каквото и да направят, то все ще е лошо, все ще е вредно за страната; примерно, това бедствие, дето сега ни е връхлетяло, именно Боко Борисов, ако може по някакъв магически начин да онемее, примерно, или да окуцее, да не може да ходи, да работи, да говори и пр., то тогава работите в държавата ще потръгнат значително по-добре, щото той, както знаем от доста време, каквото и да каже, каквото и да направи, все ще бъде тъпо, все ще бъде вредно; затова и по-добре да мълчи и нищо да не прави; но откъде ти толкова голям ум и мъдрост точно пък у такъв?! Прочее, източните философи, по които Боко май си пада (нали уж е нещо като каратист?!), проповядват тая стратегия: да оставим работите да следват своя естествен ход, да не се месим, щото като се месим, ний предимно разваляме, а оставени на "самотек", от само себе си, следвайки свой естествен ход, нещата ще се развиват значително подобре; то тази идея стои в основата и на така наречения "лесеферизъм" или т.н. "лесеферианство" (теорията на политическото "нищонеправене"!), и в нея, разбира се,

има голяма мъдрост, въпреки че е вярна и другата истина: трябва все пак нещо да се прави, трябва държавата да бъде поставена в умели ръце, на автопилот доникъде няма да стегнем, пък и всеки да управлява не може, има си хора за всичко. Цялата работа е да разпознаем кои са тия хора, на които следва да гласуваме доверие. Ето, идат избори, пълно е с отчаяни и деморализирани (в политическо отношение) хора, пълно е с объркани хора, ня тия хора трябва да се помогне, щото, в крайна сметка, те решават всичко, което, както и да го погледнем, е един от най-коварните парадокси на демокрацията. Понеже и тия неща, от сферата на т.н. "философия на политиката", са ми присърце, аз обикновено правя така, че съединявам нещата в едно, и философските си занимания (писането на книги, издаването на списание ИДЕИ), и гражданското си "хоби" (блогът, вестник ГРАЖДАНИНЪ), и преподаването на философия, т.е. всекидневното ми общуване с младите в часовете по философия и по гражданско образование, ги разглеждам като едно неделимо цяло. Такъв един подход си има и своите рискове, но си има и добрите страни. Ето, примерно, в моите борби за реформиране на неадекватната спрямо потребностите, на остарялата, на тоталитарната административна образователна система тия моменти (осмисляне, писане на статии и на книги за тежките проблеми в образованието, конкретни действия, изследвания, инициативи в самата практика, в самия непосредствен живот, в преподаването, писане на апели до институциите, отразяването на всичко това в моята нова философия и стратегия на образованието и пр.) се сливат в едно цяло, което и допринася за постигането на жадуваната пълнота и изчерпателност. А пък иначе погледнато, като философ, съм длъжен да си изпълнявам задачата: да помагам на младите да се осъзнаят не само като пълноценни личности, ами и като истински, като добри, като ангажирани, като милеещи за България граждани, щото, както и да го погледнем, бъдещето на страната ни е тъкмо в техните ръце. И, с каквото мога, аз им помагам в тази посока, разбира се, поемайки съответните рискове, щото системата е устроена така, че "примерният учител" по гражданско образование е не този като мен (аз съм именно "вредителят"!), а оня, който прави всичко възможно за да отчужди младите от политиката, от гражданското съзнание - като принуждава учениците си да "зубрят" някакви баналности от "официалните учебници", които са толкова некадърно написани, че повече от това едва ли е възможно. Прочее, в последните години имам една такава традиция: всеки нов министър на образованието и на науката да го посрещам като му пиша едно "Отворено писмо", е, сега тия дни трябва, за да не изневеря на традицията, да напиша ново писмо и на

новия министър, академика, как се казваше, щото все още не му помня името?! И нему ще напиша писъмце, и него ще го почета. Апропо, Фандъкова, като стана министър, й написах писмо, тя единствена ми отговори, и то доста любезно, докато моят състудент Игнатов изобщо не ми отговори, което и не ме учудва, щото го познавам доста добре колко струва като личност, пък и като "учен", тъй да се рече... Тия дни пак ми се завъртя в главата идеята да взема най-после да се зачисля още веднъж за докторант и макар и на почетна възраст (сега съм 53 годишен) да опитам да защитя дисертация и да стана най-сетне "доктор". Това за мен е интересен казус. От една страна не ща да бъда признаван от системата, щото в някакъв смисъл едно такова признание може да се окаже, че е моя капитулация; съзнанието ми за достойнство изисква да не се прекланям пред такова едно формално признание от системата и от т.н. "научна общност", според която само оня, който има титла (и, респективно, "пагон"!), може да бъде смятан за "учен", иначе е обречен да си бъде "самозванец" - или "аутсайдер". Аз, прочее, съвсем не се страхувам да бъда смятан за аутсайдер от една такава система, която е устроена така, че в нея тъкмо най-некадърното да успява най-лесно, а пък кадърното, за да успее, да трябва да направи толкова морални компромиси, че в крайна сметка, ако има съвест, да презре самото себе си. Та ето, този казус пак излиза пред мен. От една страна, едно признание от системата (примерно, "одокторяването" ми!), ще бъде нещо като морална победа от моя страна над нея, пък също така ще бъде и нещо като реванш, дори гавра от моя страна спрямо абсурдната система; но се питам какъв е смисълът да търся такова социално признание, след като аз отдавна съм заложил на съвсем други неща. Ще помисля още, засега този проблем не стои остро пред мен, аз нямам и не мога да имам някаква такава амбиция да ставам "доктор", щото ако бях имал, отдавна и да го бях направил, отдавна и да го бях постигнал. Вече и не ща никому нищо да доказвам, камо ли пък да търся признанието както на прогнилата образователна система, така и на прогнилата "научна система". Аз вървях в живота си по съвсем други пътища и друг род признание ме очаква – да заявя и това, та да подразня някои хора, които така мило се връзват на приказките ми... Ами това е. В общи линии. Май ще си остана до край на живота си все същия. Трудно може да се промени човек на моите години. Едва ли е възможно съвсем свободно да избираме не друго, а тъкмо... себе си! Ако беше възможно, щеше да е крайно странно. Пък и абсурдно. Ето, това е чудесен философски проблем. Човек си остава в общи линии все същия – от раждането до смъртта. Има нещо трайно, "константно",

14 което никак не може да се измени, щото измени ли се, това вече няма да е същият човек. Е, много неща могат да се менят, човек не само може, но е длъжен да се променя, да се усъвършенства, да се развива. Но това, което е податливо за развитие, е от друга сфера. А същината си човек не може да мени, тя, изглежда, е заложена от Твореца. Да направи човек кардинален и то изцяло свободен избор на самия себе си, както проповядват екзистенциалиститеатеисти (Сартр, Камю), едва ли е възможно, тук такъв релативизъм е доста съмнителен. Има нещо заложено от Оня, който ни е дал живота (жизнената сила, духът, оживотворяващ съществуването ни) - и нищо не може да измени тази константа. Себе си не можем да избираме, но според това, което ни е отредено, имаме възможността да разкрием целия си потенциал. И то в максимална степен, т.е. да се изявим като пълноценни личности. Е, еднакви няма как да бъдем, ще има ощетени, ще има и облагодетелствани от "съдбата" щастливци, но решаващият фактор е този: какво сам си направил от себе си! Какво си постигнал. Това е. Просто е. И то честно какво си постигнал, това е важното. С труд, а не с тарикатлъци както у нас обикновено се мисли. Ний искаме да надхитрим всичко, дори съдбата си, дори себе си – е, не стават така тия работи. В общи линии сами себе си прецакваме – и се ощетяваме сами, пък и взаимно, един друг. И затова, заради тия неверни представи за живота, които са така разпространени в нашата народна природопопулация, сме довели нещата до такъв един в общи линии жалък живот – не само сме най-бедни, ами сме и най-унизени. И сме стигнали дотам сами да не съзнаваме униженията си, което вече пък е прекалено. И е непростимо. Е непростим лукс и разкош, да, така е, драги ми самонадеяни и високомерни дриплювци, мои любезни сънародници... АБЕ ВАШ`ТА МАМА ДЕБА АНГЛИЙСКА, КВО НИ СЕ ПРА`ИТЕ НА ОТВОРКОВЦИ БЕ?! февруари 6, 2013 Много ми хареса новият текст в сайта на Иво Беров – виж Отворено писмо до българите по повод дрязгите им с Англия – и затова бързам да споделя възхищението си с вас, читателите на моя блог, а също така и на книжното издание на блога, именно в-к ГРАЖДАНИНЪ; ето откъс от този превъзходен текст: … Уважаеми българи, вместо да негодуваме срещу англичаните, които гонят българите (българите, представете си!) от Англия, под предлог, че са построили своята демокрация, общество и цивилизация за

самите тях си, а не за нас, може би е подобре и ние да съградим своя собствена си държава, общество и цивилизация за самите нас си? Но да ги съградим така, че да ни харесват, да се чувстваме добре и удобно с тях и да бъдем успешни чрез тях. Да ни е толкова добре в нашето си царство, че други разни народи, които не са успели да си построят хубави държави, да се натискат да идват при нас, а пък ние да ги гоним, ако им намерим нещо кусур.

Уважаеми българи, англичаните, като един задръстен и не съвсем развит народ нас са построили своята демокрация, държава, общество и култура за едно примерно осем-девет или десет века. Ние, като много по-окумуш, по-отворени и по-оправни от тях можем да свършим тая работа за едно петдесетина години само. А при съвременните технологии за по-малко даже. Откъде да започнем ли? Може би първо трябва се откажем от първичнитепростоватите си представи, присъщи за недоразвитите племена, че някой як вожд ще въведе ред, ще въздаде справедливост, ще измъкне страната ни от блатото и ще я поведе напред? Още повече, ако този иначе наистина як вожд е необразован и първично-простоват като представител на недоразвитите племена. Можем също да се опитаме да бъдем поне толкова възпитани, образовани, учтиви, приветливи и чистоплътни, колкото Андрей Матрака се мисли за умен, колкото агент Димитър се мисли за почтен и колкото Венета Райкова се мисли за красива и обаятелна, например. Можем да отхвърлим далаверите, мошеничествата и кьоравото като обществени и лични ценности, можем да отхвърлим простащината като образец на управление, образец на поведение и условие за

успех, може да решим да печелим чрез знания и почтен труд, може да… Ама всъщност май много работи ни се натрупаха? А и много време ще ни отнемат всичките тия работи. Едно двайсетина, ако не и петдесетина години най-малко. Подобре да не си даваме толкова зор. Не си заслужава просто. По-лесно е да направим друго. Нещо, което съвсем малко време ще ни отнеме. Месец най-много. Да натирим тия десетина или стотина английски пенсионери, всъщност единствените май добронамерено настроени към нас англичани, да ги натирим обратно в Англия като отмъщение за накърненото ни достойнство и доказателство за националното ни величие. Да поръчаме на Божидар Димитров да разказва по телевизорите колко сме по-велики от англичаните и как докато ние сме заравяли тракийски съкровища в земята, те са се катерили по дърветата. Да поръчаме на разните водещи по сутрешните блокове, или въобще на разните водещи по телевизорите, на разните там черни и руси патки (или бяха златки?) да защитават българщината от попълзновенията на англичанщината, а също поръчаме на външния министър да не се прави да тапа ами да му удари на англичаните една нота, или каквото там му се викаше, а пък ние съвкупно да окнем: „Абе ваш`та мама деба английска, кво се пра`ите на отворковци бе, наш`та държава е три, четири, ако не и пет века постара от ваш`та мама, тоест държава, а пък наш`та култура е два, три, ако не и четири пъти по-културна, от английската, бе ваш`та култура, тоест мама такава!?”. С уважение: Иво Беров НАШИЯТ РОДЕН БОКО БУДА, С БУХАЛКА – ЗА ДА ЧУПИ ЧЕРЕПИ НА БУДА-ЛИТЕ!

Източник на изображението И с ножица – за да им реже ушите :-)

15 СБЛЪСЪКЪТ МИ С ЕДИН ЩАТЕН ГЕРБОВАШКИ ИНТЕРНЕТЕН АГИТАТОР, ТИПИЧЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ НА МИЛИЦИОНЕРО-СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО, ПАРДОН, “МИСЛЕНЕ” февруари 6, 2013

ничени умствено хора с цел по-лесното им превръщане в еничари. За по-голяма легитимност сред обществото тя често ги прави професори (но кухи), философи (но дървени), политици (но крадци), журналя (манипулатори) и т.н. Всички такива като теб обаче са доказателство за народната мъдрост – от всяко ДЪРВО, свирка не става! Само пищялка!! Ангел Грънчаров каза: Милиционерска духовитост! Смях! Вий, милиционерите и мутрите, сте много “ентелектуално издигнати”, нема що! Изтънчени сте Погледни кумира ви Боко! Пращи даже! от духовност, горкият! Доживяхме, мили хора, такова чудо: милиционери да ни учат на разум и на мъдрост!

Този агитатор се нарича Georgi Stankov и е представител на типичния милиционеро-социалистически стил на “мислене”, с извинение казано, щото такива да се оригват звучно могат, ала да мислят, това съвсем не им се удава! Та ето какво си казахме снощи и тая заран, на мен ми е интересен този милиционеро-социалистически манталитет, който въпросният агитатор-пропагандист без капчица смущение демонстрира; излишно е да казвам, че този недоучил пропагандист на ГЕРБ пише “обикновено” ето как: “обикновенно”, по което се познава претендиращия да е интелигентен милиционер: Georgi Stankov каза: Политическите престъпници са скрити в три землянки – на Позитано, в Драгалевци и в Сараите. Тъй като въздухът им свършва, те се опитват с атентати да пробият кордона и да превземат ПАК мандрата. Но мисията е невъзвожна. Остават в историческото небитие като археологически динозаври. Ангел Грънчаров каза: Платеният гербовашки интернетен агитатор Г.Станков продължава да бълва милиционерските си пропагандни клишета! Барем смятате ли, драги ми сержант Станков, че някой Ви се връзва на изцепките в стил Боко Мутрата?! Смятате ли, че има чак толкова малоумни българи, които да се вържат на приказките Ви?! Вий, милиционерите, явно имате доста ниско мнение за народа, ако си мислите, че някой Ви се връзва. А най-симпатични сте с това как тъпанарски се преструвате, че уж сте някакви “опоненти” на комунистите докато на всички е ясно, че играете в един отбор, подавате си услужливо топката, мислейки си, че народът ни се състои от малоумници, които ви вярват! Georgi Stankov каза: Драги ми Ангелчо, преди години Партията майка те изпратила на учение във Великият Съветски Съюз. Както обикновенно тя е заложила на огра-

Georgi Stankov каза: За да те учи някой на нещо,драги ми Фредолинчо, трябва да има база, почва на която евентуално да покълне семето. Но във вакуум нищо не се ражда… Нормално е глупакът да се мисли за много умен, той за това е и глупак. Той никога не може да се погледне отстрани, защото блиндираната каска му пречи. Остава му само истерично да се хили. Ангел Грънчаров каза: Таваришч милиционер, моя милост е просветен и културен деец с 30 години стаж; Ваша милост е просто един милиционер. Тъй че да ми говорите на мен в тоя стил наистина е крайно смехотворно! Знам, че ненавиждате генетически интелигентните хора, няма как, обречени сте да е така – по причина на това, че Майката-природа жестоко ви е ощетила… Georgi Stankov каза: Ангелчо, усещам неистовите ти напъни, да съставиш що годе смислено изречение и да формулираш някаква теза. Ама то само с напъни не става бе човече! За какви гени и каква интелигентност бълнуваш,като всеки вижда канските ти мъки да съчениш нещо смислово? Това, че си пратен да учиш в СССР за философ, ама съвсем не значи, че нещо е станало от кривият дънер. Той просто е кух. Поне запомни едно – не споменавай на хората, че си философ и демократ – младите ще намразят науката, а възрастните – демокрацията! Ангел Грънчаров каза: Знам, трудно е, направо невъзможно е крещящо неинтелигентен човек, горещ фен на Боко Мутрата и на народната милиция, да схваща изказванията на един интелигентен човек, камо ли пък на един философ. Ний двамата живеем в различни галактики, затова е така. Всичко, що аз кажа и напиша, ще ти изглежда “безсмислено”, няма как да е иначе, напълно те разбирам и ти съчувствам даже. Природата така е отредила. Когато Боко каже някаква простотия, сърцето ти радостно трепва,

благодарение на свързващото ви душевно родство душата ти почва да ликува, прекрасно чувство на съпричастност те обзема; Боко гениално изрази всичко това с думите: “Аз съм прост и вие сте прости, затова така хубаво се разбираме!”. А мен си осъден да не ме разбереш, тъй че не се и коси, ще ти мине един ден! Аз съм написал и издал 20-тина книги, които ти никога няма да можеш да прочетеш и няма да можеш да разбереш… но това, дето един милиционеро-комунист, последовател на Боко Мутрата, не може да разбере, на това основание съвсем не значи, че са безсмислени! ЩО Е “КОСТОВИСТ” – В ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ЕДНО ВИСОКОМЕРНО КОПЕЛЕ, АРОГАНТЕН ТИП, НОСИТЕЛ НА ПРЕДАТЕЛСКОТО “БУРЖОАЗНО-ЕЛИТАРНО” МИСЛЕНЕ февруари 6, 2013

Философът Мартин Табаков, чието име знам отдавна, още отпреди 1989-та година, е написал в блога си The Bastille чудесен текст, който току-що прочетох по препоръка на приятел от Фейсбук; заглавието на този текст е: ДСБ не е партия, а манталитет. Чувствам се длъжен да споделя удоволствието от четенето на такъв един смислен, богат на смисъл текст с други хора, и затова го препоръчвам на читателите на своя блог. За читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ избирам тук началото на препоръчвания текст, а който желае, може да прочете целото в първоизточника: Следващите редове изпълзяват откъм кюшето на стаята. И са писани от представител на малцинство, въпреки че е българин по ген. Авторът им усеща в ребрата си дискомфортния напън на пушкалото, държано в ръце от мнозинството, въпреки че и то е съставено от българи по ген. С една дума, наказаният е консерватор. Бог да се смили над душата му. Няма нищо лошо в директния подход. Той е… десебарски. Самата ДСБ не е партия. Партията по презумпция трябва да акумулира вот и да артикулира интересите на гласуващите за нея. ДСБ не акумулира вота, който заслужава. И ДСБ не може да опосреди инте-

16 ресите на българския избирател, понеже това ще означава да върви против благото на самия този избирател. А последното, разбира се, не се проумява в общество, чиято гражданска и политическа култура са далеч по-скормни, отколкото е самочувствието му. ДСБ не е българска партия. Ако беше, щеше да има блудкав поглед, да смърди на ракия (долнопробна, дядова) и да си тананика чалга на екзотичен диалект. Както и да се движи небръсната, с разколебана от нечистоплътна съвест походка и раздърпани гащи. Дискомфортът от присъствието на костовист, независимо дали на мероприятие с идеална цел или на опашката в магазина, е очевиден. Да си за “Костов” означава колкото политически консерватизъм, толкова и определена нравствена система, чиито императиви, уви, са трудни за преглъщане от целокупното общество. Защото конвенционалният българин удовлетворява себе си прозаично – запълва си стомаха с Цаца, чеша сексуалния си нагон с Цици, слуша Цеца и гласува за Цецки и Цецковци. Това е един Ц-живот. И, разбира се, българинът най-обича да Цъ-ка с език, недоволен от всичко и всички, без да забелязва, че самият той е Цървул. За ДСБ не гласуват българи. Българите предпочитат да се абонират за кръчмите и популярните жълти вестници и въобще за социалната порнография. И организации като ДСБ се виждат суховати, залухарски, скучни на всички онези, които се будят по обед с махрмурлук и заспиват вечер между топлите тела на платените прелюбодейки. Нашенецът е готов на недоволство и бунт само когато сервитьорка, с обидно трътлест задник, го Цака в сметката. Затова и когато инициативи и послания, отхвърлящи конформизма и зовящи за действие, излязат на бял свят, биват потъпквани от копита. Копита, чиито синини се разпознават лесно по гърба и на без това тъмносиньото ДСБ. ДСБ, в която не работят българи за България. Защото десебарите не крещят “Булгар, Булгар”, почесвайки се мъжествено по преливащата “дискретно” изпод яката на ризите им космясала гръд. А самата България костовистите тормозят, понеже настояват за критични, макар и животоспасяващи операции, като реформи, било в администрацията или в сектора по здравеопазване. Въобще костовистът ръчка, бута, напъва милата си родина, която не иска и не може да се събуди от удобния си покой, в който грижливо я приспива една азиатска страна с европейски амбиции и тоталитарен подход. Затова ДСБ е манталитет. ДСБ е повече психологически портрет, отколкото българска партия, в която българи работят за България. Десебарът е интелигентен човек, което си е неудобство в страната ни и

минус в CV-то. Това неминуемо го прави неразпознаваем сред обществената вакханалия. Или ако все пак изпъква, то това изпъкване дразни възприятието на редовия нашенец, който се опиянява от съблазъните на безметежното съществуване и физическа инерция. (Прочети ДО КРАЯ >>> в блога) БОЖИДАР ДИМИТРОВ – ЕДИН ВИДЕН БЪЛГАРСКИ ТАРИКАТ, НАГАЖДАЧ И ПОДЛИЗУРКО февруари 5, 2013

ПАМЕТ БЪЛГАРСКА: БОЖИДАР ДИМИТРОВ – ДВОЙНИЯТ ИГРАЧ, ИЛИ ПРОСТО “ДУХОВЕН” СИН НА СВЕТОСЛАВ САПУНОВ (МИЛАРОВ) “Мисля, че българския народ е достатъчно зрял, за да избере отново ГЕРБ. Това е единствената партия, която казва: “Ние искаме цялата власт за да носим отговорност при неуспех…” (в. “Ретро”, бр.2/2013 год.) Що за политик, що за учен и що за човек е доскорошния член на БКП и БСП, а днес на ГЕРБ, доскорошният ст.н.с. първа степен, днес професор Божидар Димитров отдавна всички знаем. Не знаехме само, че “най- добрият и сладкодумен днешен български историк” има своя предшественик в историята ни. Светослав Сапунов, когото по-любознателните някогашни студенти, специализанти и аспиранти филолози познавахме като виден деец на националноосвободителното ни движение и поет, а след Освобождението – един от строителите на нова България и забележителен мемоарист и публицист. А всъщност Светослав Сапунов, на когото П.Р.Славейков има пълно доверие, въпреки резервираното отношение на Любен Каравелов е хафие (платен доносник) на Шнайдер ефенди, реформатора на тайната турска полиция, а

нашия човек, натоварен с едничката цел: да шпионира дейците на освободителното ни движение и да докладва за тях в Стамбул. След Освобождението Светослав, но вече Миларов, е руски агент, който прави опит за покушение срещу княз Фердинанд, а по-късно и срещу Стефан Стамболов, при когото е убит министъра на финансите Христо Белчев, съпруг на видната българска поетеса и по-късно спътница в живота на Пенчо Славейков. Двойният играч Светослав Сапунов (Миларов) е обесен през 1891 год., месец след злополучния атентат на 15.03. с.г. Та такива лични драми в българската история! От агент Телериг и Кардам и кандидат-министър от несъстоялото се правителство на БСП воглаве с доблестния поне Николай Добрев през 1997 г., през старейшина в СОС от същата партия до министър без портфейл, но вече от ГЕРБ, в състоялото се правителство на агент Буда, сиреч Бойко Борисов. И естествено: несменяем директор на НИМ, въпреки годинките за пенсия и водещ историческо предаване в най-авторитетната телевизионна медия. Но аз се питам: двоен играч ли е на днешната българска политическа сцена въпросният господин или е агент на самия себе си, сиреч типичен, по Иван Хаджийски, персонаж? Просто днешен български тарикат! Историята един ден ще си каже своята дума, а ние да махнем презрително с ръце и да го изличим от полезрението си. А моя скромна милост, като любител историк, предпочитам да се зачитам в Марин Дринов, Васил Кънчов, Ганчо Цанов, Васил Златарски и Йордан Иванов. Автор: Атанас Ганчев, из цикъла Пантеон на черните мерзости в българската история ЗАПОВЯДАЙТЕ, ЕЛАТЕ, УЧАСТВАЙТЕ В ДИСКУСИЯТА! 05 февруари 2013, вторник

ДА СЕ ПОГРИЖИМ ЗА ЧОВЕЧНОСТТА СИ, ДА СЕ ПОСТАРАЕМ ДА СПРЕМ ОБЕЗЧОВЕЧАВАНЕТО СИ! 05 февруари 2013, вторник

17 Изглежда и мен ме хвана грипът: от вчера съм отпаднал, гърлото ми е раздразнено, подсмърчам, болят ме ставите. Не спах добре тази нощ, много се въртях в леглото, но пък поне човек има възможност донасита да мисли в безсънните нощи. Найхубавото време за мислене е през нощта през зимните нощи особено. Що ли? Ами щото няма щурци, които да писукат цяла нощ, затова. Шегувам се. Не съм дотам изнервен, че да ме дразнят щурците, напротив, обичам пеенето им. Та ето тази сутрин сядам пред "белия лист хартия", за да понапиша нещо - доколкото ми стигат силите де, понеже ето сега усещам, независимо че е утро, независимо че току-що съм станал от топлата постеля, съм адски изморен и отпаднал.

Ще започна оттук, от мъдростта на Еклисиаста: "Суета на суетите, суета на суетите – всичко е суета! Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето? ... Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето – всичко е суета и гонене на вятър." Било голяма суетност да се пише за суетата, що се шири по света, това твърди Монтен, но се налага да тръгна оттук. Потънали сме във всякакви суетности – и сме се разплули от горделивост. Стигнали сме дотам, че съвсем игнорираме нещо така просто: щом си човек, няма как да си безгрешен, човешко е да се греши, постоянно грешим, грешим, ала изобщо не го съзнаваме – и не го допускаме като възможност даже. Смятаме се за безгрешни, пълно е с такива хора, което е най-очебиен признак за умствена, за душевна ограниченост. Умният човек, човекът с широка и що-годе дълбока душа се разпознава по това, че е крайно неуверен и обезпокоен – заради своята собствена способност да схваща и да съди. Простакът винаги е твърд и категоричен, а мнението му е безапелационно. Всеки, които не мисли като мен, греши и е глупак. Сближавам се само с ония, които мислят като мен, само те са достойни да са ми

приятели! – ето това вчера изтърси един ученик, мъчещ се да изкара тройчица по етика. Като го запитах защо така мисли, съвсем не можа да ме разбере и само разпери ръце – било очевидно, че е така, че иначе не можело да бъде. Да ти е интересен и ценен тъкмо оня, който не мисли като теб, понеже той ти отправя предизвикателство да провериш колко струва собственото ти мнение – това съвсем не се съзнава. За да се обогатяваме взаимно е възможно само ако не сме еднакви, само ако не се плашим от различността си. Та думата ми е за това: правим купища грешки, ала поради маниакалността, че сме непогрешими, изобщо не можем да ги осъзнаем като грешки. Без замисляне постоянно грешим, т.е., по-вярно казано, понеже не мислим, затова грешим. Замисли ли се човек веднъж, той вече не е така уверен. Глупак е оня, който се е самообявил за непогрешим. Който е повярвал в непогрешимостта си. Мислещият човек сам постоянно преценява и претегля собствените си мнения и тези, непрекъснато се съмнява – и е твърде неуверен. Глупакът пък изобщо не познава съмнението. Той е винаги прав. Който не мисли като него му е найненавистен. Въпреки че, ако беше поне малко от малко умен, най-напред щеше да осъзнаеш, че оня, който не мисли като теб, ти прави неоценима услуга: подканя те още веднъж да прецениш колко струва собственото ти мнение? Съпоставяйки твоето мнение с мнението на човек, който не мисли като теб, ти имаш шанса да откриеш действителната стойност на твоето собствено разбиране. На тази основа само може да изпъкне грешката в твоите преценки и мнения. Значи оня, който не мисли като мен, ми оказва неоценима услуга, помагайки ми да се предпазвам от собствените си грешки, да ги откривам, да ги осъзнавам, да се избавям от тях. Защо тогава този човек да ми е ненавистен?! Та той ми прави добро! Най-често допусканите грешки в наше време имат предимно психологически и, особено, нравствен характер или основа. Точно тия два момента, нравственият и психологическият, най-много се подценяват – и спрямо тях съществува най-голямо невежество. Изобщо у нас не се разбира, че щом сме човеци, сиреч, щом сме (или трябва да бъдем!) нравствени същества, разполагащи с душа, то няма как нравственият и психологическият фактор да не са водещи и определящи всичко останало. Но ние тъкмо на най-важното обръщаме най-малко внимание. Същевременно ценим най-много дреболиите, несъществените подробности – изпускайки от полезрението си именно найважното, бих си позволил да го нарека дори съдбовно важното. Ето това вече е една фундаментална грешка, която поражда безброй други, производни на нея. Игнорирането на нравствения и психологически момент е предпоставката да допускаме

безброй грешки. Защото тогава игнорираме всъщност човешкия момент, представяте ли си?! Ние сме човеци, а тъкмо човешкото го извеждаме "извън скобата", игнорираме го – как така?! Ето, затова и така се обезчовечаваме – не сме заложили на истински важното, схващате ли сега къде ни е проблемът? Та ето затова Христос и Апостол Павел толкова много акцентират точно върху тия два момента, нравственият и психологическият! То това, всъщност, е нещото, което поражда патоса, духа на християнството! Доколкото се обезчовечаваме, дотолкова се и отчуждаваме от духа на автентичното християнство. Ето, и тук също така ни е проблемът: мислим се за християни, ала тъкмо спрямо християнското в душите ни нехаем – и го пренебрегваме. Ако се стараехме да постъпваме поне малко от малко християнски един спрямо друг, то на тази основа и щяхме да пазим човечността си. Аз като апелирам да се вглеждаме най-вече в нравствения и психологически момент, като призовавам да се пазим от грешки тъкмо в тази посока, всъщност се мъча да внуша ето това: да се погрижим за собствената си човечност, да се постараем да се противопоставяме на обезчовечаването си. Цял живот все на тия неща съм залагал, много съм мислил и писал по тия теми, старал съм се да помагам на хората да се ориентират, особено на по-младите, а ето, тази сутрин, откривам една ласкава оценка за делото на живота ми; давам я директно, в цялата й бруталност; някакъв, нарекъл се "Кентавър", е написал ето това под публикация, в която става дума за моите книги: ... то пък едни книги – мозъчна диария... Добре го е казал, нали?! Облекчил си е душата човечецът. Нека. Да не се тормози и терзае, затуй го е избълвал това. Не душевна, а мозъчна била... диарията (!). Такива хора даже думата душа не употребяват, те говорят само за "мозък" - да не говорим пък за думата морал, за думата човечност, за думата дух или духовност. Това все нещо показва, нали така? Да сме завистливи спрямо ближния е голяма грешка. Да сме злобни, да линеем, да си прахосваме жизнените сили в злоба – също е непростима грешка. Да допускаме лукса да грешим постоянно, самообявявайки се за непогрешими, е непростим разкош. Прочее, наскоро един администратор директно ми заяви, че трябвало било да го слушам какво говори, щото той, за разлика от мен, никога не допускал грешки, а с просто око се виждало, че аз, за разлика от него, постоянно съм бил "погрешен"! Да, така ми го заяви. По неговата "логика" висшестоящият винаги мисли поправилно; началството никога не греши, този е явно девизът на такива кухи лейки...

18 Да спирам дотук, че ще закъснея за работа. Таман стигнах до най-важното, ала ще трябва да спирам поради липса на време. Макар и болен, ще трябва да се довлека дотам, до работата си, пък после ще видим дали ще имам сили да си върша работата. Говори се за грипна ваканция, ама ще видим. Лек ден на всички! Бъдете здрави! НАЙ-ЯКО ШАМАРОСВА ЯДОСАНИЯТ НАРОД, ТОЙ ШАМАРОСВА ПО-ЯКО ДОРИ ОТ МАФИЯТА, ДРАГИ МИ БОКО, И ТВОЯТА НЯМА ДА Е ЛЕСНА! 04 февруари 2013, понеделник

захлас и да си мечтаят да могат да опипат един ден мускулите на тоя невиждан бабаит, Боко постепенно доби кураж и стана медийна звезда, стана нещо като Азис и като бай ви Вучков, в един момент му се появи политически мерак, кукловодите го харесаха и му отредиха политическа роля за времето след спукването на балона "Симеон" и т.н.; историята вече всички я знаете как протече пред очите ни. Приказка, същинска приказка стана, как Свинярят, пардон, Пожарникарят и Бодигардът стана народен кумир, лидер, премиер, властелин, всемогъщ диктатор, нещо като цар и пр... И Боко, без да иска, се навря между шамарите. Тоя път обаче ще го шамаросва не мафията, а историята, ще го шамаросва вече самият народ, на който той за известно време беше кумир и любимец. Най-яко, прочее, шамаросва ядосаният народ, той шамаросва по-яко от мафията, драги ми Боко, и твоята няма да е лесна, тепърва що те чака, за него изобщо не ти завиждам... ФОТОСЕСИЯ В СТИЛ "ТИ МИЖИ, Я ПА ЧЕ ТЕ ЛАЖЕМ..."

Източник на изображението Кратък мой коментар по казуса "БУДА": Аз едва сега разбирам защо Боко така силно се навираше с идването на Симеон в МВР – ами по две причини го е правил, ето как е било, няма как да е било иначе: 1.) Да замете, да скрие и унищожи опасните следи от сътрудничеството му с антимафиотите, щото доносите му за другарите му по мафия са крайно опасни, знаем, мафията не прощава, и Боко, ако не се беше наврял в МВР, отдавна да беше вече пречукан от същата тая мафия, която той е топил навремето, в качеството му на агент "Буда"; 2.) Даже и някакви компромати за него да са изтекли и да са вече на разположение на мафията, ставайки главен секретар на МВР, Боко вече минаваше под закрилата на държавата, т.е. опасността за живота му, под крилото на всемогъщата държава, щеше рязко да намалее, а шансовете му да оцелее рязко се увеличаваха; е, оцеля! Да, ама съдбата си изигра с него подъл и твърде коварен номер: оказа се, че Боко много си пада по даването на интервюта, репортерките почнаха да го гледат в

Търчилъжльото е в своята стихия... Е, ВЕЧ СТАНАХМЕ И БУДИСТИ, БУДАЛИ ДЕ, ГОЛЕМА РАБОТА СМЕ НИЙ: БАЩИЦАТА НИ БУДА, НАШИЯТ ВОЖД, УЧИТЕЛ, ЛИДЕР, ЛЮБИМЕЦ, КУМИР!

ЩОМ НИ УПРАВЛЯВА БИВШ БАНДИТ С МИЛИЦИОНЕРСКА КЛИЧКА “БУДА”, НИЙ ТОГАВА БУДАЛИ ЛИ СЛЕДВА ДА СЕ НАРИЧАМЕ? февруари 4, 2013

Разбра се, вече се знае, че нашият любим премиер по времето на Жан Виденов бил станал сътрудник на тайните служби – за да донася за т.н. “организирана престъпност”, от която произхожда той самият, в чиито среди тогава се е движил. И получил кличка, бойно име: агент “Буда”! Тоест, другояче казано, един бандит, сиреч, бъдещият ни любим премиер, е вербуван от службите, за да донася за другите бандити, с които общува, сред които се движи, които му имат доверие и го смятат за свой човек. Почва, тъй да се рече, двойна игра, която именно го изстрелва, в перспектива, до върховете на държавата. Първо стана бодигард на Тодор Живков, а после на Симеона, а накрая един бандит оглави… МВР, именно, стана негов главен секретар! Тогава именно той и стана нашумяла медийна звезда, нещо като шоумен, нещо като Азис или като Кондю; почна денонощно да дава “ентервюта”, да се пъчи пред репортерките, които го гледаха влюбено, които почнаха да си мечтаят един ден да им даде да опипат мускулите му, и прочие, както го описва летописецът. И тогава именно кукловодите разбраха, че в туй момче има “хляб”, има бъдеще, щото умее да говори простонародно с медиите, което много се нрави на малоумния народ. И оттам именно почна шеметната кариера на агент “Буда”, която го изстреля като с катапулт до върховете на държавата! Сега вече сме единствената европейска страна, член на Европейския съюз и дори на НАТО, която се управлява от един бандит, от един мафиот! Как да не се гордее човек с тоя факт, кажете ми сега?! Та ето, сега, в тази връзка, възникна прелюбопитният въпрос, който възникна в малко по-различна форма във Фейсбук, ала на мен ми се наложи да го преформулирам ето как: Ние, гражданите на държавата, в която управлява бивш бандит, бивш таен сътрудник на милицията с бойно име или с кличка “Буда”, будали ли следва да се наричаме или трябва да си измислим друго, още по-подходящо име?

19 Този необходим въпрос формулирам тази сутрин, като идеята, разбира се, признавам си, получих от един интернетен умник, който обаче е предложи ето как: Сега, последователите на Буда, будали ли трябва да ги наричаме или още са гербери? На което моя милост отвърна със следните думи: Будали, само формално погледнато, би отивало да викаме на гербоваците, но иначе те са си доста големи тарикати, а пък будалите сме ние, дето се оставяме да ни тъпчат, крадат, лъжат… И оттук именно ми хрумна, че следва да наречем будали именно живеещите в държавата, която се управлява от бивш бандит и бивш таен сътрудник на милицията, носещ кличката “Буда”. Затуй и формулирах въпроса си по-горе, който следва да го съкратя някак, за да не е толкова дълъг, примерно ето така: Щом сега ни управлява бивш бандит с милиционерска кличка “Буда”, ний тогава будали ли следва да се наричаме? Виж и това: Досието “Буда” на Бойко Борисов ЧЕСТИТО: НОВО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ СЕГАШНИЯТ НИ ПРЕМИЕР ПРОИЗХОЖДА ОТ СРЕДИТЕ НА ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ, СИРЕЧ, НА МАФИЯТА! февруари 3, 2013

оперативния отчет на ЦСБОП, като информатор. Мотивът за вербовката е, че контактува с “оперативно интересни лица”. Според водещия офицер кандидатът Борисов има качества и перспективи за регистрация в погорни категории секретен сътрудник… … Борисов е част от организираната престъпност и затова е бил вербуван от ЦСБОП, коментира генерал Атанас Атанасов. “Видях това, което е публикувано и то ми изглежда доста достоверно. Става въпрос за сътрудничество с ЦСБОП – службата за борба с организираната престъпност. Това означава, че по онова време, през 1996 г., след като службата е решила да подходи по този начин да вербува Бойко Борисов за секретен сътрудник, е било оценено едно важно обстоятелство”, коментира Атанасов. По думите му, за да бъде едно лице привлечено за сътрудник, то трябва да е част от тази среда, която представлява обект на службата. И тъй като тази служба се занимава с организираната престъпност, хората, които вербува тази служба, трябва да са част от организираната престъпност, коментира Атанасов. Според Атанасов трябва да се създаде парламентарна анкетна комисия, която на първо място да изслуша Георги Петканов, Симеон Сакскобургготски и Петър Стоянов. Тези хора със своите подписи стоят в основата на назначаването на Бойко Борисов като главен секретар на МВР през 2001 г., отбелязва той. Тези хора трябва да дадат обяснение и няма къде другаде да стане освен пред парламента, защото се касае за днешния министър-председател. Те трябва да отговорят дали са знаели, че назначават на най-висшата длъжност в МВР човек, който е от средите на организираната престъпност, коментира Атанасов.

отношение услуги! – което е повод Нова ТВ да скърби, че е изоставена така неджентълменски от "гениалния ТВ-водещ", имитиращ не кой да е, а самия Лари Кинг (дотам, че редовно си слага даже и тирантите на прочутия американец!); предполагам ТВ7 пък ликува, че е успяла да привлече "българския Лари Кинг" изпод носа на конкурента в своите райски селения, гъмжащи все от гении и таланти като Бареков, Кулезич и прочие, как се казваха останалите, че не помня имената им?! Цялата тая история свидетелства за това доколко медиите у нас са затънали в творческа, концептуална и идейна немощ и импотентност; крайно много са затънали, прекалено много, ужасно много! Дотам са затънали, че човек неволно си мисли, че са направо скопени, кастрирани са в туй отношение! Вместо Нова ТВ да реве така мелодраматично, аз пък си позволявам да я посъветвам: нека да покани истинския журналист г-н Иво Инджев да създаде свое телевизионно предаване, да привлече него, вместо да жали толкова за жълтуркото, за чалгаджията и за менте-журналиста Карбовски – и тогава ще повярвам, че тази телевизия уважава плурализма; и уважава също така нас, зрителите си! Привлече преди време Нова ТВ Кеворкян, нека сега да привлече и Иво Инджев, и тогава ще повярвам, че е свободна и плуралистична медия, иначе, докато жали за Карбовски (който все пак си е от един дол дренки с Кеворкян!), изобщо не може да всява и капчица респект у мен, напротив, предизвиква само презрението ми... ЕДИН БЛЯСКАВ АФОРИЗЪМ НА ЧЪРЧИЛ

СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ТОВА ДОКОЛКО МЕДИИТЕ У НАС СА ЗАТЪНАЛИ В ТВОРЧЕСКА, КОНЦЕПТУАЛНА И ИДЕЙНА НЕМОЩ И ИМПОТЕНТНОСТ 03 февруари 2013, неделя “Биволъ”: Борисов донасял за лица от организираната престъпност Сайтът публикува копия, за които твърди, че са на документ и досието за вербуване на Бойко Борисов през 1996 г. под името “Буда” Сайтът Болканлийкс, който е свързан с Уикилийкс, разпространяващ секретните грами на американската дипломация, публикува днес копия, за които твърди, че са от документ и досието за вербуване на Бойко Борисов. Според публикацията, на 9 декември 1996 г. Бойко Борисов е регистриран в

ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ НА НАШИЯ ГЕРОЙ В ЛЪЖЕНЕТО И В ЛЕНТОРЯЗАНЕТО Източник на изображението Мартин Карбовский напускал Нова ТВ и се преселвал в ТВ7 – там, където са наистина хубавите пари, където плащат с много пачки за не съвсем чисти в морално

Тодор Живков в момент на ярко учителско красноречие обяснява на ученика си как трябва да се лъже – и как следва

20 правилно да се държи лентата когато се реже... :-)

УБЕДИТЕЛНА ДЕМОНСТРАЦИЯ НА ЕДНА НАЙ-ПРЕЗРЯНА ЧЕРТА ОТ НАШЕНСКИЯ МАНТАЛИТЕТ 03 февруари 2013, неделя

Ето кратка обмяна на реплики от Фейсбук, която, въпреки краткостта си добре илюстрира някои от най-презрените черти на нашенския българския манталитет; като казвам така, това, разбира се, не значи, че всички до един българи сме все такива, а означава само, че сред нас, за жалост, има все пак доста много такива хора, носители на упоменатия мизерен манталитет, което именно и ни дава основанието да го наречем "български" – или "нашенски"; та ето какво си казахме тази сутрин ние, трима нашенски любезни сънародници: Tatyana Koleva каза: Ангеле, в страницата ти не може да се влезне поради нагло нахалство на реклами да се включа задължително, моля да погледнеш! Lako Sabotinski каза: Г-жо Кунева (госпожата, апропо, се казва "Колева", а не "Кунева", ала тоя г-н Lako Sabotinski, понеже, явно, е овладян от най-дълбоко душевно терзание, без да иска моментално обърква

фамилията й! бел. моя, А.Г.), та това е бизнеса на философа Грънчаров, поради което не би трябвало да го молите да погледне. Философът настоява да бъдат закупени неговите книги незабавно онлайн, поради това, че са издадени в бутиков тираж и могат да бъдат предложени с автограф, което ги прави библиографска ценност. Може ли някои да си представи попарвенюшка автореклама? Но аз лично съчувствам на философ Грънчаров – толкова малко се интересуват от книги, рекламирани по този фрапиращ начин. Бога да помага на философ ГръМчаров! Ангел Грънчаров отвърна: Не е заради рекламите, г-жо Колева; блогът ми е тежичък поради претрупаност, все не намирам време да го преработя и облекча; освен това рекламите в блога ми са на Гугъл, и в тях, за огромно съжаление на г-н Sabotinski, не се рекламират книгите ми, а съвсем други неща! :-) Чудесно и много показателно е обаче, че г-н Lako Sabotinski така пламенно се възмущава от това какво правя в собствения си блог; аз като писател предлагам на читателите своите си книги, а не краставици, не домати, не нещо друго... :-) Какво друго да предлага на читателите авторът освен книги?! Какво има за чудене тука?! :-) Ако, примерно, предлагах плодове и зеленчуци, предполагам, г-н Lako Sabotinski нямаше да се ядосва толкова, но понеже предлагам книгите си, това явно е довело дотам твърде силно да го заболи сърцето му. Поради което всички разбират, че самият г-н Lako Sabotinski, предполагам, има някакви литературни амбиции, неосъществени най-вероятно поради некадърност... Само по този начин, от гледната точка на психолога, може да се изтълкува злобната му реакция, щото, в крайна сметка, какво аз правя в собствения си блог него лично съвсем не би следвало да го засяга и вълнува така силно – стига да не беше решил така спонтанно да изкаже дълбоката си сърдечна мъка и болка. И в крайна сметка да демонстрира по най-убедителен начин една толкова презряна черта от нашенския манталитет, която може да се изрази с две поговорчици: "Я не щем на мен да е добре, я сакам на Вуте да му е зле!" и втората, да речем, тази мисъл на Е.Пелин: "Ако някога изобщо се роди български гений, то това ще бъде геният на завистта!"... СЪДБОВНИЯТ СМИСЪЛ НА ИДЕИТЕ ЗА ЖИВОТА НА ЧОВЕКА 03 февруари 2013, неделя Описвайки един литературен салон в Париж от неговото време великият Оноре

дьо Балзак прибягва и до ето тази многозначителна фраза: "До поет без стил седеше поет без ИДЕИ..." която ми се ще да използвам за нещо като мото в своята съвсем спонтанно хрумнала ми и набързо съчинена "реклама" на списание ИДЕИ; тази година за него е пета от създаването му! Та ето какво още съчиних тази неделна утрин в безделието си, опитвайки се да продължа мисълта му все в този дух:

Списание ИДЕИ е потребно не само на поетите, то се прави за да е полезно на всички – и особено пък за младите хора, търсещи своя път в живота. Човекът без ИДЕИ по начало е твърде жалка картинка, е един объркан, невярващ в нищо и точно затова така горчиво страдащ човек. Но една-единствена идея е способна така да вдъхнови човека, така да го ентусиазира, че той вече няма да бъде същият – и по този начин ще успее да преобрази живота, съществуването си! Пълно е наоколо (нима не сте го забелязали?!) с хора, които не разбират съдбовния смисъл на идеите за живота на човека – и затова съществуват сякаш в някаква безводна и унила духовна пустиня... Списание ИДЕИ ще ви помогне да превърнете душата си, а оттам и съществуването си в една богата на плодове, преизобилна, цъфтяща и блестяща от багри, от свежест, от жизнена, от човешка, от духовна сила градина... Купувайки си списанието (или абонирайки се за него), ще направите добро дело: ще подкрепите изданието, което работи за една наистина благородна кауза или мисия: подпомагане на духовното, личност-

21 ното и гражданското израстване и укрепване на българската младеж. На теб лично нима ти е безразлично кои и какви ще бъдат ония, на които е отредено да творят бъдещето на нашата родина България?! ЛЕНТОРЕЗЕЦЪТ НА РЕПУБЛИКАТА СТРАДА ОТ НАТРАПЧИВИ ХАЛЮЦИНАЦИИ...

● Важен проблем за дискусия: изцяло "амортизирани" ли са педагогическите кадри у нас? ● Съществува ли рецепта за "единствено-правилно" философско поведение? ● Ето за какво всъщност работи един учител... ● За коренно различните методологии на "разбирането" и "обяснението" в сферите на науките за духа и на науките за природата ● Как сгрешеното образование убива духовния потенциал на младите – и ги ощетява тъкмо от онова, което ги прави найбогати

● Чудесно е да учиш, но крайно унизително е да се оставяш да те учат... ● Духовността и простащината в наше време са се вкопчили в страшна, безпощадна битка ● Начало на дискусия за Бога и за вярата ● Е, хайде, от мен да мине, предлагам себе си за министър на образованието, ще се пожертвам за науката де! ● Май се налага да напиша едно открито писъмце до г-н премиера, с оглед да забележи кандидатурата ми за министър на образованието ВАЖЕН ПРОБЛЕМ ЗА ДИСКУСИЯ: ИЗЦЯЛО "АМОРТИЗИРАНИ" ЛИ СА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ КАДРИ У НАС? 02 февруари 2013, събота

Източник на изображението Само дето има един проблем – някои "болести" са хептен нелечими... (скудоумието, малоумието примерно – или глупостта, или простащината, да речем...) ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ БР. 1 НА БЮЛЕТИНА НА МОЯ СЕМИНАР ПОД НАСЛОВ "ГОРЕЩИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО НА МЛАДИТЕ" 03 февруари 2013, неделя Реших да събера на едно място всички свои статии и публикации, свързани с работата на моя СЕМИНАР под надслов ГОРЕЩИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО НА МЛАДИТЕ – и така се получи този "бюлетин", който съдържа 88 страници. Ако някой желае да си го набави, да съобщи това по имейла (в КОНТАКТИ на блога ми); книжчицата (брошурката) струва само 3.00 лв. Възнамерявам това издание да бъде редовно, примерно да излиза веднъж на 2-3 месеца. Възнамерявам това издание да се утвърди като традиционно приложение на издаваното вече пета година философско списание ИДЕИ, на което имам честта да съм главен редакто. А ето сега и съдържанието на първия брой:

● Темата за тази седмица на моя семинар върху горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите ● За верния път – в ученето и в житейската философия ● От записките на един смахнат, крайно смахнат... учител, съвсем незаслужаващ да носи таз горда "титла" ● Личното спокойствие за мен е непостижим идеал, аз съм отдаден без остатък на безпокойствата... ● Моето разсъждение за кошмарните "семейни самоубийства", при които баща убива собствените си деца ● Така е било някога, а сега не е ли същото?! ● Отново за тиранията на простаците у нас и за това как се екзекутират... книги ● Консуматори или творци – или как училището осакатява душите на младите ● Предизвикателство за една бъдеща дискусия ● За безчувствеността, пораждаща прословутото българско безразличие и примирение

Коментар от Ваня, акцентиращ върху твърде важен момент и написан по моя статия със заглавие Крайъгълният камък на образованието: Много ми хареса това за “клиничната смърт”… за мен даже е необратимо зомбиране, защото чудеса стават и от клинична смърт може да се “рестартира” човек, но макар и да съм оптимист, малко вероятно ми се струва в близките 20-тина години педагогическите амортизирани кадри да надмогнат себе си, а от там и желанието да се опитат да променят първо самите себе си и отношението към образоването, възпитанието и т.н. на децата… та до второ и да го направят… А за да умее да мисли, на подрастващия му е нужен минимум знания, защото дори и въображението им не успява да стигне до задоволителни нива… говоря за 80% от подрастващите (по моите наблюдения). Оптимистичен изход – клонинг на “белите” лястовици и… забраната им да мигрират на Запад!

22 Това пише тази коментаторка с име Ваня. Смятам, че тя поставя безкрайно важен проблем, който съм извел в заглавието на този постинг. Интересно ми е какво мислят по проблема други хора. Аз също ще напиша, и то съвсем скоро, своето разбиране. За да има промяна в образователната сфера, но не наужким, а наистина, за да има същинска и същностна промяна, действително трябва да има най-напред подготвен на длъжното ниво субективен фактор на промяната, именно педагогически кадри, овладени от духа на самата промяна, овладени от едно ново съзнание и от кардинално нови ценности: ценностите на свободата! Другояче казано, най-напред възпитателите трява да бъдат възпитани! Факт е, че у нас педагогическият кадър не е на нивото на изискванията, които самото време поставя пред него - което означава, че в съвременната ситуация този кадър се държи крайно неадекватно, неподобаващо. Вместо да работи за промяната, той дърпа развитието на нещата назад, задържа ги с все сили. Затова ситуацията е така нерадостна. Да не говорим пък за това колко зловредна е ролята на образователната бюрокрация, която пък при това има ресурса на цялата власт, която има монопол върху ресурса на властта. Тия два фактора са в състояние да стопират всяко реформаторско усилие, дори то да идва от страна на едно реформаторско правителство, каквото, уви, също нямаме. Та по тия неща си струва да се поговори и помисли. Предлагам една такава дискусия. Аз ще проведа ЛЕКЦИЯ с ДИСКУСИЯ по тия въпроси и в своя семинар под надслов ГОРЕЩИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО НА МЛАДИТЕ, който провеждам от известно време. Но преди това ми се ще и тук, в блога, да ги поставя в цялата им острота. Ще пиша още по тия въпроси, сега-засега оставам в очакване да се включат и други коментатори.

ПОРАЗИТЕЛНО ПЛОСКО МАЛОУМИЕ

По моя публикация в блога със заглавие Редно ли е Борисов да остане в политиката щом продължава да е дирижиран от дългата ръка на старите си господари по мафия? един от последните фенове на Боко, назовал се с умилителния ник "Безработен" (а нищо чудно и да е платен интернетен агитатор за ГЕРБ!), е написал следното: Дори и да е вярно! Сто пъти го предпочитам пред разни: Станишевци Овчаровци и компания! Няма как, наложи се да реагирам на такова едно поразително плоско малоумие; ето каква реплика написах там: И защо го предпочиташ? Щот е пич ли? Бандит и мафиот, некадърник, наглец откъдето и да го погледнеш, ама пич – затуй ли го предпочиташ толкова? Ами той е абсолютно същия като Овчаровците, Гоцетата, Дмитривиечите… на 100% е същия… Интересно ли ми е дали изобщо и евентуално какво ще ми отговори тоз гербов другар... Много сме я загазили с тия де, за това спор няма! ЯКО КРАДАТ ГЕРБОВАЦИТЕ: ПОПОДРОБНО ЗА ДАЛАВЕРИТЕ И КРАЖБИТЕ ОТ ФОНД “НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ” февруари 2, 2013

КОЛКО Е МЪДЪР НАРОДНИЯТ ТРИБУН: СЯКАШ И ОТ ОТВЪДНОТО НИ ВЕЩАЕ САМАТА ИСТИНА – И НИ СОЧИ НЕДЪЗИТЕ!

Из Гардеробиерка и секретарка решавали кои учени да получат пари

В тази връзка ви препоръчвам да прочетете чудесната статия на Иво Беров под заглавие Бабаитското юначество и уродливите души, благодарение на която, между другото, попаднах и на мисълта на Радой Ралин...

Бивши гардеробиерка в театър и партийна секретарка, както и човек със средно образование, са определяли кои научни идеи да бъдат финансирани от Фонд “Научни изследвания”. Повече от половината предложения били отрязани без да са разгледани по същество, предаде БНТ. Отхвърлен е, например, проект, свързан с болестта “Паркинсон”, докато от фонда

отпуснали пари на фирма с таксиметрова дейност по проект за превенция на насилието. Това са само част от 60-те нарушения, записани в доклада на Министерски съвет. Едни от най-фрапиращите нарушения са свързани с факта, че трима чиновници, без необходимия професионален ценз, са спрели 57% от научните проекти уж заради административни нарушения и тези проекти не са стигнали изобщо до разглеждане по същество. Милена Стефанова – бивша гардеробиерка в театър “София”, Десислава Банкова – бивша секретарка в партия “Новото време”, и Радослав Христов – само със средно специално образование, са чиновниците, които са спрели 628 проекта от общо 1094 още в самото начало уж заради административни грешки. И тримата експерти от административната комисия на Фонда нямат изисквания минимум от три години професионален опит. “Хора без ценз, без подготовка са взимали решения върху научни поректи, върху съдбата на една иновация. Това са чиновнички във фонда, които управителят назначаваше без да ни информира. Това е една манипулация, те дори не са ги отваряли”, коментира професор Мирослава Кортенска, която бе уволнена след като направи такива разкрития. Рецензентите сами можели да си изберат втория рецензент. Така можел да се подбере съмишленик един проект да се отхвърли или не. Например вече бившият директоръ на фонда Рангел Гюров назначил за председател на комисия акад. Ячко Иванов – рецензент на доктората, с който е станал доктор на науките на Библиотекарския университет. Установени са още конфликт на интереси, регистрация за участие на фирми в последния момент или фирми, които нямат нищо общо с научния проект, който са предложили. Цели 11 фирми изобщо не са вписали науката като своя дейност, когато започва сесията, други са регистрирани буквално в последния момент. “Фирма, регистрирана в 10:30 сутринта, подава документи в 15,30 и печели финансова държавна помощ в размер на 480 хиляди лева. Наименованието на проекта беше “Изследване на Млечния път и зодиакалната светлина”. Фирма, която има история 5 или 6 часа, преди подаване на конкурсната документация, с невъоръжено око се вижда, че явно няма опит при изследване на зодиакалната светлина и млечния път. Говорим за сериозни пари, тъй като знаете – фонд “Научни изследвания” е с изключително ограничен бюджет”, разкри председателят на Комисията по образование в МС Огнян Стоичков (“Атака”).

23 ОТ ОТБЕЛЯЗВАНЕТО НА ЗЛОКОБНАТА ДАТА 1 ФЕВРУАРИ 1945 Г., ПРОВЕДЕНО НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ-ПОРОБИТЕЛКА НА БЪЛГАРИЯ

човечеството като "лудият д-р Филипов от Пазарджик...". Може да е прав ученият човек, на учените винаги трябва да имаме доверие... ПОЛОЖЕНИЕТО СЪС СВОБОДАТА НА МЕДИИТЕ У НАС Е ПЛАЧЕВНО, СИРЕЧ, СВОБОДАТА НА СЛОВОТО ОТДАВНА Е ОТИШЛА ПО ДЯВОЛИТЕ февруари 1, 2013

си, да плащам сметките си, но ви го казвам, за да разберете в каква страна се развивам”, цитира той мнения на работещи в български медии. Базил коментира и положението в обществените медии, като посочи, че има въпроси за начина, по който става номинирането на генералните директори: “Смелите журналисти в обществените медии биват изолирани или уволнявани” (Прочети ДО КРАЯ >>> в блога) ЗАЩО ПЪК В СТРАНАТА НА АБСУРДИТЕ ОКУПАЦИЯТА ДА НЕ Е "ОСВОБОЖДЕНИЕ"?! 02 февруари 2013, събота

Оливие Базил, брюкселско бюро на “Репортери без граница”: Ситуацията с българските медии е бедствена “Ако проговоря, си затварям пазара”, ми казват ваши журналисти, на които имам доверие”, споделя експертът наблюденията си

За да се знае, за да не се забравя миналото – за да не оживява, за да не възкръсва! Забравеното, неосмисленото, неосъзнатото минало, от което не сме си взели поука, неминуемо оживява, неизбежно вампирясва. И продължава да терзае, тормози, тероризира, да пие кръвта, да изсмуква жизнената сила на съвременниците... А ЧЕСТИТ ДА ВИ Е ПРАЗНИКЪТ НА ЕДНОПОЛОВАТА ЛЮБОВ!

Ако има любов – полът бил нямал никакво значение! Така твърди един учен човек – самият д-р Тони Филипов, познат на

Директорът на брюкселския клон на организацията “Репортери без граници” Оливие Базил определи ситуацията с българските медии като “бедствена”. Той говори пред БНР по повод на новия годишен доклад на международната неправителствена организация “Репортери без граница”, според който България е слязла с още седем позиции надолу в класацията по медийна свобода и е заела 80-о място от близо 180 държави. Страната ни е на последно място в Европа по този показател и по скорост на сриване надолу си съперничи с Гърция и Унгария, които обаче са преди нас в класацията. В интервю за БНР Базил, който следи от години ситуацията в българските медии, каза, че това негово мнение е формирано и от разговори с български журналисти. “Аз лично съм бил три пъти в България, познавам хора, на които имам доверие, и те ми казват: “Ако проговоря, си затварям пазара”. И мисля, че това трябва да бъде разбрано за един изключително сложен пазар за журналистите, какъвто е българският”, казва Базил. “Много журналисти работят без договори, при изключително сложни икономически условия и където е изключително трудно да се намери работа. И днес в България има журналисти, които са в черния списък не защото са лоши – тъкмо обратното, а защото са станали “опасни”, продължава Базил. “Журналистите ми казват: “Искам да продължа да работя, да упражнявам професията си, да защитавам семейството

Из Явленията и техните корени Славея Балдева ... Но понеже утре е 1 февруари, е подходящо да се припомни какво се е случило в София през нощта срещу 2 февруари на 1945. Отговорът е – масова екзекуция на неубитите веднага след 9.09.1944. Екзекутирани са български политици, военни, интелектуалци. На „Алабин” пред входа на Съдебната палата са подредени шест камиона, в които натъпкват жертвите. Охраната има заповед да убива всеки, който посмее да протестира. Депутатът Иван Батембергски вика за помощ. Счупват му черепа с приклад. Тогава Тодор Кожухаров – бивш министър, инвалид от войната – докато върви с бастун към един от камионите, извиква: „Не трябва да плачем за нас, а за България!” После запява „Шуми Марица”. Убит е с удар от револвер. Камионите са вече пълни. Потеглят в колона към гробищата. Спират пред широки ями, изровени от падналите бомби. Бутат хората на малки групи да слязат долу в ямите. Няма подредени войници за стрелба. Долу стоят само двама с автомати. Убиват жертвите една по една. Проф. д-р Александър Станишев (не е роднина на бившия министърпредседател) – министър на вътрешните работи и на здравето, както и световно известен хирург, констатира смъртта на всеки. Когато остава последният жив, застрелват и него.

24 Зариват ямите с изсипана от камиони сгурия. Но слухът за станалото плъзва из София. Близки на убитите носят цвета и палят свещи. За да им попречат занапред да почитат паметта им, превръщат мястото в сметище. После планомерно и последователно превърнаха в сметище цялата държава. Успяха да я докарат до фалит три пъти. Заедно с това видиотиха населението. Преди около две години българите определиха за най-значимо събитие в страната през миналия век преврата на 9.09.1944, последван от окупацията на страната. Горе долу по същото време откроиха и чушкопека като изумително българско откритие. Защо тогава преобладаващата част от гласувалите 20% да не подкрепи развитието на една строго определена ядрена енергетика. Оруел писа, че „войната е мир”, "невежеството е сила" и че „свободата е робство.” Защо тогава окупацията да не е освобождение. Защо тогава щиковете на паметника в нейна чест да не пробиват небето ни и да не са взели на абордаж и бъдещето ни, нанизвайки му шарено ядрено герданче. АЗ ПОДКРЕПЯМ ТАЗИ ИНИЦИАТИВА: ДА ПРИЗОВЕМ ПРЕЗИДЕНТА ДА НАЛОЖИ ВЕТО НА ЗАКОНА ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО! февруари 1, 2013

След като вече писахме отворени писма и вкл. писмо до Президента с искане за налагане на ВЕТО върху закона за образованието, ако/когато той стигне до него, и след като виждаме реакциите на министерството на образованието, които дори обявиха семейната среда за „неподходяща” за отглеждане на деца, смятаме, че е време да се срещнем лично с Президента и да говорим с него за това как се отразяват на нас – учениците, закони като този за образованието. Понеже колкото и добронамерено да е написан един закон, колкото и да е искал да постигне добро, много е важно до какви резултати води накрая, а „накрая”, потърпевшите от тези закони сме ние – децата и учениците в България. Вярваме, че г-н Плевнелиев ще намери време да се срещне с нас и да ни изслуша. И вярваме, че може да поиска промяна в този закон, така че поне да намали пораженията от него… Практично какво ще правим оттук натам? 1. В сряда ще участваме на кръглата маса в НС и ще отправим призив и към народните представители. 2. Ще се свържем с администрацията на Президента и ще настояваме за среща с него. Ако и вие смятате, че този закон трябва да бъде спрян – подкрепете ни като се включите в събитието за среща с Президента. Така, ако успеем да се срещнем с него, ще знаем, че говорим и от ваше име. * Датата е фиктивна. Когато получим потвърждение от Президента ще ви пишем съобщение и ще променим датата на събитието. * Линк към писмото до Президента, с искане за налагане на ВЕТО върху закона за образованието. БОГ ДА ПРОСТИ ИЗБИТИТЕ ОТ КОМУНИСТИЧЕСКИЯ "НАРОДЕН СЪД" ДЪРЖАВНИЦИ И ПОЛИТИЦИ НА БЪЛГАРИЯ! 01 февруари 2013, петък

Аз, Ангел Грънчаров, учител по философия и гражданско образование, подкрепям тази инициатива на ученици; информацията за нея е публикувана във Фейсбук под заглавието Искаме СРЕЩА с Президента, искаме ВЕТО на закона за образованието!; подкрепих я, готов съм да се включа в нея, призовавам всички свои приятели и читателите на блога си да сторят същото, съдбовно важно е този твърде лош и вреден закон да бъде стопиран докато е време! Ето сега и самото съобщение за събитието: 5 февруари 2013 г.

Прочит на историята: Линчът, наречен "народен съд" Даниела Горчева, Дневник "Не знам защо нарекоха "Народен съд" един фактически политически орган, предназначен за известна чисто полити-

ческа роля в ръцете на правителството и една политическа партия. Всъщност името "народен" е съвсем неподходящо, защото не се оправдава нито от учредяването, нито от състава, нито от отговорността, която носи този орган, който не може да се нарече и "съд", защото не отговаря на условията на един съд." Димитър Пешев, депутат, допринесъл за спасяването на българските евреи, осъден на 15 години затвор, включително за "антисемитизъм На 1 февруари 1945 г. от радиоапаратите се чува монотонен глас, който чете имената и присъдите на Първи и Втори състав на т.нар. Народен съд: смърт, смърт, смърт... Някои припадат. Никога вече няма да видят синовете, съпрузите, бащите, братята си. Отказана им е дори утехата да се сбогуват с тях. Първи февруари е денят, в който през 1945 г. по заповед от Москва бяха осъдени на смърт и незабавно, без право на обжалване, без право на последна дума в съда и дори без право на последно сбогом с близките им, безмилостно бяха избити регентите, съветниците на държавния глава цар Борис, министрите от няколко български правителства и 67 от народните представители на някогашна България... Сатанинският план на Сталин "Всъщност, – пише немският журналист, антинацистът Волфганг Бретхолц за предисторията на обявяването на война от Съветския съюз на България, – Съветска Русия замисля един сатанински план. Неговата същност се състои в това да се попречи на България да скъса с Германия, само защото Съветският съюз се нуждае от предлог, за да й обяви война. Това е единственият начин, с който могат да оправдаят окупацията на страната.През седемте дни – от 2 до 9 септември, в които Съветският съюз въвежда в изпълнение своя план, се разиграва втората част на българската трагедия, чийто изход предопределя бъдещата съдба на страната." "На 9 септември в София държавната власт е обсебена от група мъже, които се представят за "истински демократи" и за "същинските представители" на българския народ. – продължава немският журналист. В действителност, с малки изключения, те са предшествениците на комунистическата диктатура, като едните съзнателно действат като агенти на Съветския съюз, а другите несъзнателно като негови инструменти. Начина, по който заграбват властта, забулват с легенди. При по-точно разглеждане целият държавен преврат от 9 септември се оказва отдавна подготвен военен метеж, който се извършва при пълно спокойствие, без да гръмне дори

25 пушка. Политическите противници, от чиято съпротива се боят, са арестувани в леглата им..." От чиято съпротива се боят... – именно това е ключът към разбирането на развихрилия се терор в България от получилите властта благодарение на шпагина на съветския окупатор. Точно затова са избити десетки хиляди българи, чиято единствена "вина" е, че според убийците им, евентуално биха могли да оглавят съпротивата срещу насилствената съветизация на България. Или с други думи: цялата кървава вакханалия, в която България губи десетки хиляди от своите държавници, политици, офицери, прависти, журналисти, писатели, свещеници, чиновници, граждани, селяни, интелектуалци... е продиктувана най-вече от страх. От подлия страх на насилника, че жертвата ще се съпротивлява.

са несериозни – и несъществени; така поне се мисли у нас, за такива те се възприемат. И се смятат също така за маловажни. Това е мой дневник, пиша за всичко, което ме вълнува. Включително и за личните неща – каквито и да са те. Едно такова лично, тоест несериозно, несъществено и маловажно нещо е, да речем, състоянието на моето здраве. Онзи ден, в сряда, се явих на ТЕЛК; не съм казал тук още резултата; е, пенсионираха ме, инвалидизираха ме, вече съм инвалид. Не умствен инвалид, а такъв, който има “общо заболяване”. На 60% комисията от лекари прецени, че е загубена моята работоспособност. Иначе преценяват, че работата ми на учител била подходяща за заболяването ми. Е, вече съм пенсионер. Пак ще продължа да работя – с “право на работа” съм, пенсионер от 3-та група инвалидност ще съм.

Противоконституционен трибунал И именно с тази цел – да бъде довършено започнатото на 9 септември изтребление е създаден този "народен съд" за политическа саморазправа. Той противоречи на действащата Търновска конституция, която забранява извънредни съдилища. Наредбата-закон, с която "народният съд" е утвърден на 6 октомври 1944 с Указ 22, е подписана от нелегитимно регентство, което нито е утвърдено Конституцията на България, нито пък регентите отговарят на изискванията. "Народните обвинители" се назначават от Министерския съвет, а "народните съдии" се избират от областните комитети на Отечествения фронт, доминирани от комунистите, без да се изисква задължително юридическо образование или квалификация. Присъдите се определят от централното и от местните ръководства на компартията, но по указания от Москва. (Прочети ДО КРАЯ >>> в сайта) МОЯТ КРАТЪК КОМЕНТАР: Те умряха за България – покосени от злостната ярост на враговете на България! Бог да прости всички жертви на бесовския комунистически "народен съд"! РАННОУТРИННОТО МИ ПЕТЪЧНО ПЕНСИОНЕРСКО ДЪРДОРЕНЕ ПО РАЗНИ ТЕМИ И ПРОБЛЕМИ февруари 1, 2013 Имам около час за сутрешно писане, преди тръгването ми за работа. Явно не мога да работя (пиша) по сериозна тема, ами добре тогава, ще пиша по… несериозна. Кое е несериозно ли? Ами личните неща

Да ви кажа, приех това нещо с уплаха. Щом толкова строгата комисия от лекари прецени, че съм инвалид, взех, че се уплаших за здравето си. Аз и преди съм се плашил, ала сега се уплаших сериозно. Единствен лъч надежда е този, че ме пенсионираха само за една година, пробно, така да се каже. Ако здравето ми се върне по някакъв чудодеен начин, ще престана да съм инвалид, ала едва ли ще се случи това. Имам тия дни да уреждам доста неща около пенсионирането си. Признавам си, чоглаво ми е, понеже, преди време, като се скарах с една дама, на пенсионна възраст, се изпуснах и я нарекох пенсионерка, рекох й да си гледа пенсията, а не да си вре носа, да се бърка в работи, които вече много-много не я засягат. Дали тази дама не ме прокле, дали, както се казва, не ме урочаса, но ето, мина не мина малко време, и моя милост също е пенсионер. И то съвсем предсрочно. А иначе имам още доста да се потрудя до редовна пенсия. Още цели 10 години ме чакат работа. Ако е живот и здраве де. Мнозина, дето са учители по професия, напоследък изобщо не доживяват до пенсия. Умират преди това. Грохват, загиват. Като на война, като на сражение. Тежка работа е учителската, противно на това какво си мисли по този въпрос човечеството. Целокупното човечество, особено българската част от него, което съвсем недолюбва интелигентните, възпитаните, културните хора, каквито по дефиниция трябва

да са учителите. Ний такива хора не само че ги недолюбваме, ами, дето се казва, повечето от нас откровено ги мразят. Виж, простаците, у нас много ги обичаме. И наглеците обичаме. И тарикатите обичаме. Но интелигентните почти единодушно ги мразим и проклинаме. Що така ли? Какво показва това ли? Взех да клоня, от дума на дума, към любимата си тема за простащината, за диктатурата на простащината, под която живеем. Ама тази заран ще я прескоча тая тема. Щото искам да напиша няколко думи за нещо друго, по-актуално, тъй да се рече. Ще напиша нещичко около провала на моята самозванска кандидатура за поста министър на образованието, младежта и науката. Таман падна от поста министър моят състудент Сергей Игнатов, и моя милост, както си е в реда на нещата, не просто почна тайничко да мечтае мене да турят на поста, ами и гласно, съвсем открито заявих тази си мислЪ. Един човек тъй наричаше думата мисъл, оригинално я произнасяше: имам, викаше, една мислЪ. Та с това ме впечатли навремето тоя човек. В негова чест сега употребявам така думата. Е, и какво да кажа по тоя въпрос за моето незапочнало провалено министерстване? Аз, признавам си, понеже съм добродушен, сърдечен човек, та затуй се притекох на помощ на нашия любим премиер. Щото животът го натика в един нелек казус, та затова го съжалих и ме се притекох на помощ. Предложих му, дето се казва, една достойна кандидатура: моята. Една от найдостойните. Себе си поне познавам и с пълно основание мога да твърдя това. Аз съм човек, на рядкост неподдаващ се на корупция. Освен това съм пълен с идеи за това как следва да се реформира образователната система. Мога да направя същинска революция в нея, от което пък скоро ще настъпи цялостен поврат в живота на общността ни изобщо. Но ето, г-н Премиерът не се възползва от шанса и пропиля възможността: тури един феодален старец на поста министър! Толкоз му е акъла на тоя старец, явно съвсем е изкукуригал, щом прие министерския пост, само за пет месеца! Куку някакъв е явно. За което свидетелства и това, че бил яростен привърженик на строежа на нова руска ядрена централа на българска територия! Представяте ли си?! Таман тоя тури за министър на просветата наш Боко?! Ами че то привързаността към строежа на нова руска ядрена централа не е нищо друго освен собственоръчно подписана декларация за сърдечна причастност към корупцията – щото самата централа е найголям корупционен проект, проект за крадене! Такива ми ти работи. Явно не е лъжа това, което някой зли езици говорят: че държавата ни требвало да се нарича вече АБСУРДИСТАН – а не БУЛГАРИСТАН (както я наричат нашите комшии и приятели турците).

26 И тъй, аз не станах министър. Засега. Един ден ще се принудят да ме призоват за тоя пост, ама засега ще се наложи да почакам. Не ми е дошло още времето. То е дошло де, ала не е дошъл акъла на хора като Боко, на които слабоумният ни народец е подарил съдбата си. “Слабоумен” наричам нашия народ, понеже в мнозинството си той показва и демонстрира непрекъснато тази своя особеност. Тия, дето акъла ни е на мястото си и си върши работата (по предназначение), сме ужасно малко малцинство. Има ни, но сме много малко. Затуй сме на това дередже. Като нация, като народ. Пък и като индивиди. У нас просперират не умните, не кадърните, а простаците, наглеците, тарикатите, тия, дето се врат навсякъде по най-нечестни и направо гнусни начини. Няма да споменавам имена. Е, едно да спомена все пак де: Бареков. То ви стига. Прочее, като казах “Бареков”, се сетих, кой знае защо, за Люба Кулезич. Вчера я мернах в една реклама. Тая жена след козметичните операции на лицето била станала вече хептен страшна бе?! Уплаших се, изтръпнах като я видях, признавам си! Ето докъде води неуважението на майката Природа. Тя изглеждаше добре преди да повреди всичко, което природата й беше дала. Ох, да спирам дотук, че май вече взех да се увличам. Откъде тръгнах, докъде стигнах… ама имам оправдание за туй пенсионерско дърдорене де! Веч наистина съм пенсионер, простено ми е! Хайде чао, лек ден ви желая! Дойде петък, ура, утре ще почиваме! Уикендът дойде, да се радваме! Пък и краят на първия учебен срок дойде! Днес ще пиша оценки на учениците си, тежък ден ме чака. Но съм някак окрилен, щото мина почти тежката работна седмица. Ураааа! Да живей животът! Да подвикнем така ний, влюбените в него! ДО ОНИЯ, КОИТО КОИТО ИМАТ ДОБРИ, СЪСТРАДАТЕЛНИ СЪРЦА! 31 януари 2013, четвъртък Хора, да помогнем на едно дете да оцелее! Подробности вижте ето в тази публикация, където между другото пише следното: Родителите на болно дете в паниката си тръгнали да търсят спасени в чужбина, след като чули тежката диагноза на момиченцето. Оказало се обаче, че за спасението са необходими много пари. 30 000 лв. делят 2-годишната Емине от велинградското с. Пашови от живота. Тя има тумор в главата. Родителите и трябвало да съберат 40 000 лв. само за 3 часа, за да се направи незабавно животоспасяваща операция. Събрали обаче само 10 000 и операцията е отложена до набиране на останалите средства.

Ако всеки даде, пък макар и не много, според възможностите си, но иначе сме много хора, ще се съберат тези пари и ще спасим това детенце!

вите! На прага сте! Много малка крачка Ви дели от това, което търсите! Наистина! Има само едно малко камъче, което Ви спъва винаги… и всеки път, спъвайки се в него, неосъзнали своята грешка, Вие го правите по-голямо, а то от своя страна Ви спъва все повече и повече… и така - докато не го преборите или то не погуби Вас! Затова внимавайте! Предвиждайте другите нива…

Банковата сметка е IBAN: BG20BPBI79301032261801, BIC: BPBIBGSF Мустафа Ибрахим Планков – баща на Емине С. Пашови, общ. Велинград, обл. Пазарджик Парите могат да се внесат в Пощенска банка или с пощенски запис до сметката в банката. П.П. Моля Ви, разпространете тази зов до Ваши приятели, които имат добри и състрадателни сърца! ВАЖНО Е ТЪРСЕНЕТО, НЕ НАМИРАНЕТО; В НЕГО Е ИСТИНАТА, ЗАТОВА: БЛАЖЕНИ ДА СА ТЪРСЕЩИТЕ! 31 януари 2013, четвъртък Продължаваме разговора си (чрез писма) с моята събеседничка E.I. – виж предишния ни разговор, публикуван под заглавие За безчувствеността, пораждаща прословутото българско безразличие и примирение – като този път разговаряме с няколкодневно принудително прекъсване; ето какво си казахме този път, засегнахме немаловажни, и точно затова така старателно отбягвани от съвременниците (и сънародниците) ни теми: Здравейте! Благодаря Ви за времето, което отделихте за общуването ни! Започвате с това, че много неща бихте искали да ми кажете, което ми подсказва, че все пак разбирате начина, по който Ви пиша и казвам някои неща! Дано не се бъркам! Първо искам да отбележа, че за първи път се интересувате от моята същност и задавате въпрос – какво ли всъщност съм аз и с какво се занимавам? Е…аз предпочитам за мен да не се говори нищичко! Вашият възел от проблеми, който Ви стяга, е само отражение на неосъщественото минало, което и досега се опитвате да търсите в бъдещето, ако мога така да се изразя! Търсите го и искате да го осъщест-

Според Вас във всеки от нас прозира общата българска съдба. Аз Ви питам защо така мислите??? А за книгите Ви – те определено са Вашият динамит. Именно методът на преподаването, който аз поддържам… ако бях на Ваше място щях по същия начин да се боря учениците да достигат до същността сами! Прочетох докрай написаното от Вас към мен… искам да ви отговоря, да Ви напиша отклик на всяко Ваше написано изречение, но… не мога… разстроих се… съжалявам… “Нацията ни ще продължава да лази като... жена, която си е изгубила скъпоценна брошка и я дири, ровейки в някакво огромно бунище…“ Тук и аз мога да напиша, че усещам безчувствеността, в която ме потапят, понеже… не очаквах такива необмислени думи от Вас (защото по този начин поставяте под общ знаменател всички жени, а и подронвате техния авторитет!!!)… както и да е! Има неща… доста фини… и не на всеки се отдава да ги усети и да продължи спрямо техните релси… Вие написахте: “Чувството провокира мисълта...“ – това, г-н Грънчаров, е вярно и действащо като особен закон!!! Свикнали сте на Змиите… съжалявам, може да съм жена, но страня от тях… не съм змия. Разбира се, винаги може да се съмнявате! Вашата интуиция ще Ви подскаже! Но отговорете ми тогава – какво е змията – избягваща змии?

27 “Но ето, сега още съм в един интензивен етап на живота си - след романтичния период на младостта, който е не по-малко интензивен, напротив, определено е значително по-интензивен. Затова работя като вол в тия години, ден и нощ, без никаква почивка. Бера плодове. И ги излагам на сергийката си. Който иска, нека да вкуси от плодовете ми. Дори съвсем безплатно ги предлагам (блогът ми)“ :-)))))))))))))))))) Много симпатично изказване… А дали Вие не искате с тези плодове да примамите някого? (Знам, че не е така… нарочно го пиша, понеже ме раздразнихте с по-горното си изказване, съжалявам… но ми стана неприятно и реагирам по начин, по който не искам, но нямаше как…) И знаете ли – плодовете Ви не са нито стипчиви, нито горчиви, нито лютиви, нито кисели или сладки, нито даже безвкусни… Те са плод и комбинация на това ястие, което ще усетят и подберат, ръководейки се от Вашите "рецепти и съвети" евентуално хора, които се стремят към… … За съжаление не можах да Ви отговоря така както исках... а Вие в своя стил, така неизменен, ми написахте дълго писмо... написахте за доста проблеми на нашето общество... обрисувахте ги идеално. :-) Вашето Дар-Слово ще се впише много добре и за бъдещи порицателни филми, които липсват именно сега!!! Знаете ли... г-н Грънчаров... аз... през цялата ни кореспонденция... каквато и да е била тя... искам да се нахвърля яростно към всички младежи и да ги попитам: "Кой беше най-щастливият момент от миналото ви?" А ето сега моя отговор на горното писмо, който започвах два пъти: Здравейте! Наистина трябваше да уточня за каква жена става дума, примерно "лекомислена", "глупава", "сребролюбива" и пр., така казано, просто "жена", наистина е крайно некоректно и нетактично от моя страна; приемете извиненията ми! Иначе ще Ви пиша по-късно, сега нямам време, днешният ми ден ще бъде много напрегнат (трябва да ходя по болници) Хубав ден! Здравейте, сега вече ще се постарая да Ви отговоря по-пълно. Като този път ще се постарая да бъда кратък, понеже дългите словесни опуси, няма как, дотягат всекиму, пък и аз поставям хората в деликатно положение: даже и да им е интересно да четат, чувстват неудобство да признаят, че всичкото можеше да се каже със значително по-малко думи. Те, думите, са коварно нещо: винаги е за предпочитане да са помалко. Това специално за философите трябва да е едно златно правило, спазвано безпрекословно. Първо, не е добре това, че Вашата личност предпочитате да я държите в пълна тайна; щото по този начин, оказва се, ще говорим само за мен, моето пък, от друга

страна, като се откривам и дори "разголвам" (душевно, разбира се) всецяло, почва да прилича на маниащина. Или на нарцизисъм. На мен ми се струва, че всекиму трябва да е интересна преди всичко собствената личност, ала ето, у нас хората мислят иначе: повече предпочитат да крият личността си. Не се издават. Аз това го възприемам и оценявам като неизживян недостатък, втълпен на народа ни от комунизма, когато именно хората бяха възпитавани да мислят, че личността, особено пък собствената, изобщо не била интересна. Нали помните прословутото: "Какво там значи някаква си личност?!" на Вапцаров, което така много се харесва явно на толкова много хора... както и да е, всеки сам решава как, кога, доколко и какво ще разкрива или няма да разкрива от личността си. Интересът пък към чуждата личност (в нашенски условия), чини ми се, е опаката страна на горното, на това, което току-що се опитах да поясня. Нормалното, струва ми се, е всеки да се интересува на първо място от собствената личност, като, безспорно, ние (не двамата с Вас специално, говоря по принцип), разговаряйки, взаимно се съизмерваме като личности, съпоставяме се, и само по този начин може да се откроят както различията ни, така и близкото, родственото помежду ни. Да, обаче както я подкарах, се очертава да напиша цял трактат. А пък нямам толкова време. Трябва да опитам да продължа иначе. Говорите (всъщност: пишете), че съм бил на малка крачка от това, което търся. А, както се казва, "дано", дано сте права. Само дето сам не зная какво точно търся де, но това е подробност. Много неща търся, разпилявам се, което значи, че е възможно и нищо да не постигна. Голяма работа: важното е търсенето, в него е истината! Блажени търсещите! Само цитирам, мисълта не е моя, въпреки че я споделям и тя се кипри на доста места в книгите ми... Задавате по-долу хубав въпрос, именно този: Според Вас във всеки от нас прозира общата българска съдба. Аз Ви питам - защо така мислите??? Голяма тема. Аз съм се обосновал по нея в книгите си, примерно, в тия двете: БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие "Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността") и СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие "Кратка психологическа история на съвременна България"). И в книгата си УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството") много съм писал за тия неща. Всичко, което мисля по тия въпроси, съм казал и написал пределно откровено и цялостно в тия две мои съвсем непотребни за съвременниците ни книги. В резюме тук мога да кажа само това: няма как да е иначе, във всеки от нас, доколкото

е човек и българин, се пречупва човешкото и българското, то тия, последните, иначе и не могат да съществуват, те са налични единствено в това как се проявяват при нас, милионите конкретни индивидуални съществувания. Ако искаш да разбереш живота на нацията си, разбери собствения си живот. Ако искаш да разбереш кой живот подобава за човека, опитай се да вникнеш в смисъла на собствения си живот, защото в твое лице за теб съществува именно човекът! Толкова е ясно и просто това! Съжалявам, че не мога тук да се разпростра и, както се казва, "обоснова", но ако проявите интерес, може още да поговорим по тия въпроси. На мен лично те са ми много близки. Аз всъщност всекидневно това правя: опитвайки се да постигна и изразя в пълнотата им собствените си реакции, аз по този начин, пречупено през тази призма, се стремя всъщност да разбера най-значимото и същественото в общия ни български, пък и не само, т.е. и човешки, живот. И не само аз, а това, чини ми се, го прави всеки човек, даже и да не го съзнава; повечето изобщо не го съзнават. И то може дори да е и за добро, щото иначе много щяха да се терзаят, а пък така са приспани – и спокойни. Говорите за... змиите, кои са змиите?! Бихте ли го казала по-определено, щото мен ми е неудобно да предполагам. Няколко пъти говорите за тях, но не се доизказахте. На мен пък ми е неудобно да се представям винаги като някакъв самодоволен "всезнайко", ето, питам Ви сега: кажете ми, моля, нещо по-определено, за тия т.н. "змии". Моите предположения по темата засега предпочитам да си ги спестя. Първом Вие се изкажете. Много ме вълнува този въпрос. Аз също така съм срещал доста змии в живота си, та ми се ще да схвана правилно ли схващам тази дума. Прочее, не зная защо го казвам, но много ме е страх от змии, от ония, истинските де, уж са символ на мъдростта, а пък аз треперя даже само като си представя змия, камо ли пък да я видя реално, на земята, пред себе си! Е, виждал съм, и съм убивал змии. Има някаква дълбока онтологическа неприязън между човека и змията, която, знайно е, е добре показана от Великата Книга на човечеството, Библията. Не зная Вие четохте ли моите нескончаеми беседи с разни атеисти, които периодично възникват в блога ми? Вие лично вярвате ли в Бога? Какво е Бог за Вас? Ето, това за мен е една от найвълнуващите ме теми, темите на живота ми. И на философията ми. Прочее, при мен философия и живот са едно и също нещо. Старая се да е така де, едва ли съм го постигнал все още... А това, което казвате накрая в писмото си, то силно ме заинтригува: обръщате се към младите и им казвате нещо. За мен е безкрайно важно да разбера какво става в душите на младите, щото, не крия, цялата ми надежда за "оправянето на Бъл-

28 гария" вече я свързвам само с тях. Разбира се, ние, старите (имам предвид себе си и такива като мен, поколението на Вашите родители и още по-възрастното; Вие сте към младите), би следвало да си изпълним мисията: да подпомогнем младите, да им предадем нещичко от горчивия си опит. Аз и с книгите си, и в преподаването, и изобщо, в общуването с млади хора, примерно, с моя син (той е горе-долу на Ваша възраст), се мъча да правя точно това: не да наставлявам младите, не да им давам съвети, а само да им помогна да осъзнаят по-ясно ситуацията си, да им помогна да създадат и да се почувстват в ония именно условия, които са предпоставка да изнамерят самостоятелно своите решения на проблемите. Не знам доколко успявам в тази своя съзнателно поставена задача, но всъщност, като се погледна, аз предимно това правя. Като философ и като вече зрял човек смятам, че това, така да се рече, ми е не само дълг, но и нещо като призвание. Ами да спра сега дотук. Желая Ви хубав ден! Дано не съм Ви омръзнал с тия мои "празнословия". Както обикновено наричат писанията ми хората от дадена категория. Горките...

намери! Гордея се, че такъв нравствен мъж ни е Премиер! И ето още малко от тази публикация: Министрите Тотю Младенов, Нона Караджова, Делян Добрев и Ивайло Московски похапнаха салата “Цезар” и сьомга на пара с гарнитура по време на речта на шефа си. След като той седна, те оставиха вилиците. Борисов не докосна храната пред себе си, избута чинията встрани и започна да пише есемеси. Гостите на форума от сърце се кикотеха на представлението на българския премиер, позасмя се и американския посланик Марси Рийс. Простащината на Борисов е на път да догони дори тази на тоталитарния ръководител Тодор Живков. В онези времена бай Тошо държеше подобни пространни речи, с които забавляваше висшите членове на БКП. Днес Борисов обаче излага себе си и държавата ни пред целия свят. БРОЙ 3-ТИ ОТ 2013 Г. НА В-К ГРАЖДАНИНЪ ЗАМИНА ЗА ПЕЧАТНИЦАТА С ОГЛЕД В ПЕТЪК, 1 ФЕВРУАРИ, ДА БЪДЕ В РЪЦЕТЕ НА АБОНАТИТЕ СИ

ЕТЕ ЗА ТАКИВА ЧЕСТНИ ПОЛИТИЦИ МАЙКА БЪЛГАРИЯ РЕВЕ С ГЛАС ОТ ГОДИНИ, АЛА НАЙ-ПОСЛЕ, ЗА НАШЕ ЩАСТИЕ, УСПЯ ДА СИ ГИ НАМЕРИ! 30 януари 2013, сряда

Г-н Премиерът, да ни е жив и здрав още поне 100 години, е с такава невинна, чиста, непорочна и ангелска направо душа, че човек не може да се сдържи да не се просълзи от умиление като чете ето тия памятни думи: “Аз думата “корупция” дори не мога и да я слушам, а ми я казват учени по площадите”, оплака се премиерът по адрес на уволнения образователен министър Сергей Игнатов. Натиреният Игнатов тръгнал да му обяснява, че няма проблеми с разпределението на парите от Фонда и затова Бойко го изгонил, навлезе в детайли министър-председателят. Ох, разплаках се... ете за текива честни политици Майка България реве с глас от години, най-после обаче успя да ги

Вестник ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник Издава: Център за развитие на личността HUMANUS, основан през 1994 г. Главен редактор:

Ангел ГРЪНЧАРОВ ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488 Истината ни прави свободни!