ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ
Брой 4, Год. VII, 2015, 15 Февруари, Неделя, Ц. 2 лв. Иска ми се тази сутрин да напиша нещо като похвално слово за любовта. Причината не е само Свети Валентин, денят на влюбените, а и това, че снощи в Клуб НЕЩОТО се състоя много интересна и хубава дискусия по темата за любовта, в която с удоволствие участвах. И това, така да се рече, подбуди отново "крастата" ми по тази тема, да, за мен темата за любовта е любима, както и подобава да е – наред с някои други теми, именно за човека, живота, свободата, духа. Повече от два часа разговаряхме там. Родиха се в главата ми и някои нови, да се изразя така, идеи. Понеже от доста време пиша книга за любовта, ми се ще да не допусна постигнатото да отиде безследно, ето, сядам да го фиксирам в текст. Мислех да се изкажа във видео, вярно, то е по-малко трудоемко, но пък ми се иска да имам един текст, който ще прибавя в пишещата се книга за любовта. Ще ми се в близките месец-два да я завърша – за да се захвана с нещо друго. И така, нямам избор, ето, обвързах се, почвам да пиша. За любовта. (Продължава на стр. 2)
Виж в тази връзка и: Петдесет руски танка са навлезли днес в Украйна, съобщи Киев, новината е от вчера, 12 февруари... Dimitar Stoyanov: Путин каза, че от неделя започвало изтеглянето на руските войски от Украйна. Чакай бе, нали нямаше руски войски в Украйна?! :-)
УБЕДИТЕЛНО ПОЯСНЕНИЕ ЗА КОРЕННАТА РАЗЛИКА МЕЖДУ ДЯСНОТО ПРАВДОЛЮБИЕ И ЛЯВАТА ЛЪЖЛИВОСТ В ПОЛИТИКАТА Поучителна американска история от нета: Наскоро попитах малкото момиченце на едни мои приятели, каква иска да стане когато порасне. Тя ми каза, че иска да стане Президент. И двамата й родители, либерални демократи, присъстваха на разговора така че аз я попитах: - Ако беше Президент какво ще е първото нещо, което ще направиш? - Бих дала храна и домове на всички бездомни хора – отговори ми тя. Родителите й сияеха. - Уау! Каква достойна цел! – възкликнах аз и продължих: - Но не е нужно да чакаш, докато станеш Президент, за да направиш това. Можеш да дойдеш у нас, да окосиш поляната, да я почистиш от плевели, да събереш листата и аз ще ти платя 50 долара. После ще те заведа до магазина, пред който седи винаги един и същ бездомник и ти ще му дадеш 50-те долара, които той да използва за храна или пък да започне да събира за дом. Момиченцето се замисли за няколко секунди, след което тя ме погледна право в очите и попита: - А защо бездомника да не дойде у вас, да свърши работата и ти да платиш направо на него 50 долара? - Добре дошла в Републиканската партия! – казах й аз.
Родителите й все още не ми говорят.
Методи Маринов: Приятели на САЩ в България ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА ЛЮБОВТА: ЧОВЕКЪТ Е СЪЩЕСТВО, СПОСОБНО ДА ДАРЯВА ЛЮБОВ – Е, БЪДЕТЕ ТОГАВА ЧОВЕЦИ! (От 1-ва стр.) Там, в клуба, на мен дадоха думата да направя въведение в темата. Какво съм говорил в случая не е интересно да разказвам, то в общи линии вече е написано във въпросната ми книга за любовта. Говорих, накратко казано, за моя опит в преподаването на курс, наречен "Практическа психология на пола, секса и любовта" (аз имам и отпечатано помагало по тия въпроси, то носи заглавието ЕРОТИКА И СВОБОДА), обясних методологията, по която се провеждат занятията по този курс, разказах им вкратце някои любопитни истории в тази връзка; след това се постарах да очертая няколко проблема, примерно за генезиса на любовта, разказах им тази връзка платоновия (сократовия) мит за андрогините, "цялостните човеци" и за появата на днешния човек, който всъщност е "половина човек", мит, именно показващ защо всеки сегашен индивид не е цялостен човек, а само "половинка човек", на която е и е жизнено потребно да си намери своята половина; разказах също как според гърците са се появили видовете любов, а след това минах към концепцията за естеството, за същината на любовта като през цялото време правех провокиращи подхвърляния за това как тия неща се възприемат според съзнанието на съвременния така делови, прагматичен и материалистично мислещ човек. Разбира се, поставих и някои възлови проблеми около отношението между приятелство или любов, кое от двете е по-висшето, разясних становището за т.н. платонична любов и т.н. След моето доста дълго въведение в темата се отпочна вече интересна и смислена дискусия, в която участваха много приятни и мислещи млади хора, мъже и дами, беше ми изключително приятно да разговарям с тях. В 18.30 някъде започна сбирката, посветена на любовта, аз си тръгнах към 21 часа, а една групичка остана да разговаря още. Та във връзка с тия обсъждания ми се иска да споделя тук някои мисли, които ми се родиха в главата по време
на дискусията, някои успях да подхвърля там, други ето, оставих да споделя тук, понеже предпочитах повече да слушам, отколкото да се изказвам; на мен винаги ми е по-интересно да чуя какво мислят другите, щото аз себе си общо взето се зная какво мисля. Разбира се, покрай любовта засегнахме и други теми, за човека, човешката съдба, за цивилизацията, за отношението ни към природата, очертаха се, казах, голям кръг проблеми, които сега не мога да предам. Два момента искам тук особено да откроя. Понеже са фундаментални. Първият: любовта е битийна или субстанциална духовна сила, тя по естеството си принадлежи към разреда на т.н. "духовни неща", тя е феномен на живота (и битието), който не може да бъде разбран извън обуславящата естеството му връзка с духа. Второ, изхождайки от това гледище е необходимо да се заключи, че в този наш съвременен живот и свят дефицитът на любов е голям и страшен, хората са се изродили дотам, че ето, в мнозинството си те не вярват на любовта, тя не ги вълнува, не търсят любов, тя им се вижда, те я възприемат, предполагам, все едно е някаква демодирана и анахронична емоция, останка от древни и романтични времена, която поради това е съвсем негодна да обслужва потребностите на съвременните хора. Ще започна от изясняването на проблема по втория момент. И ще мина постепенно към първия. Ако няма любов в душата ни, ако душата ни не е овладяна и оплодена от тази велика и така възвишена духовна сила, се появява вакуум, празнота, която бива запълнена от противоположното на любовта, а именно ненавистта, злобата, омразата. В днешно време, щом като според господстващите представи на тресящата ни отвсякъде бездуховност, видите ли, не било престижно да си влюбен или да се стремиш към любов (ако го правиш, тогава непременно ще те възприемат като странник, като мухльо, като глупак, като ненормалник!), та значи затова, на това именно основание в днешно време около нас, пък и, което е още по-лошо, вътре в нас самите, в душите ни, има толкова много ненавист, злоба, омраза, агресия и какво ли не още все от този род. Ето тази е главната мисъл, която витаеше снощи в главата ми, но която аз все отлагах да изразя гласно, да оглася пред събеседниците си, понеже не исках да им прекъсвам разговора – те в това време дискутираха живо по други, не по-малко интересни въпроси, а аз с удоволствие слушах, въпреки че тази мисъл, дето се казва, ме терзаеше непрекъснато; но за сметка на това съвсем определено искам да я представя тук. Чудим се защо днешните хора са толкова кухи в душите си, от душите им кънти на празно, е, причината за това е липсата на любов, а липсата на любов се дължи на ужасното разпространение на бездуховността. И понеже в природата, знаем, празно няма, ето, в душите на толкова много хора се
настанява злобата, ожесточеността, ненавистта; недейте изобщо да се чудите защо в наше време има толкова много зли, злобни, долни, подли, безчестни, лъжливи, изявяващи се по противочовешки или по безчовечен начин хора. Онова, което ще спаси този наш свят затова е именно любовта, Достоевски е казал красотата, но той именно е имал предвид в случая любовта – щото любов и красота са свързани неотделимо. Самата любов е нещо най-красиво и възвишено, имам предвид автентичната, истинската, пълноценната любов, е не онова, което в наше време минава за любов; в наше време какви ли не ментета, фалшификати, сурогати минават за любов, но те изобщо не са любов. Като са загубили способността си да ценят истинското, съвременните хора са се устремили да ценят непълноценни заместители. Примерно, станали са безчувствени и не могат да се влюбват, не им се удава в душите им да се появи това толкова велико чувство, каквото е любовта; страшна трагедия е това човек да не може да обича истински понеже душата му, по ред причини, е станала безчувствена, импотентна откъм чувства, а значи и откъм любов. И такива хора, като не могат да обичат онова, което по природа е достойно да бъде обичано – да любим, да обичаме, да се възторгваме си заслужава само от такива същински и истински (духовни) по рода си неща като любовта, а именно добротата, т.е. да се увличаме по човеци с добри души, да обичаме си заслужава и истината, сиреч, заслужава си да обичаме правдолюбиви хора, същото е с отношението ни към такива същностни духовни неща като свободата, красотата, чистота и т.н. – та значи понеже сме станали неспособни да обичаме онова, което заслужава да бъде обичано, достойно е да бъде обичано, ние в замяна започваме да се увличаме по неща, които не са достойни за любов и обич, а именно обичаме парите (най-вече), а на това основание и всичко онова, което можем да си купим с тях, а се оказва, с тях можем да си купим почти всичко (примерно коли, жени, какви ли не вещи на разкоша, предмети, стоки за плюскане и т.н). Е, и в крайна сметка понеже такива хора са дръзнали, в израз на своята жизнена непълноценност, да нарушат субстанциалния строй на самото битие (да си позволя да се изразя малко по-философски), в душите на такива хора зейва ужасна духовна празнина, която те неусетно започват с противоположните на любовта емоции, именно с такива сатанински неща като злоба, лакомия, завист, ненавист, омраза и т.н. И такива хора безсъзнателно и навеки мразят ония, които са личностно и жизнено пълноценни, те са способни на всичко за да развалят щастието им - ето я причината за толкова широкото разпространение на злобата, на злото по света. А неумеещите да обичат хора, хората с осакатени в това отношение души изпитват някаква перверзна "любов" към непълноценности и изврате-
ности все от този същи род, примерно, казахме, обичат неща, недостойни за любов и обич (да бъде обичано е достойно само онова, което има душа, и то не каква да е, а човечна!), обичат парите, пристрастили са се към безчувствения секс, към разврата, към "взаимно-изгодната употреба на половите органи" и т.н.; да, аз съвсем определено смятам, че злият, озлобеният човек неумолимо става перверзен в сферата на т.н. "любов", той е неспособен за истинска любов, а причината за това е катастрофата в неговите ценности, подмяната на истинското със сурогати, с бездуховни, сиреч с материални фалшификати и ментета. Както някои хора са стигнали дотам успешно да заглушат гласа на съвестта в душите си, така същите тия хора са успели да потиснат поривите към любов в душата си, насочили са тия субстанциални пориви в съвсем погрешна посока, т.е. почнали са да обичат по перверзен начин неща, недостойни да бъдат обичани. А колкото повече един човек обича неща, недостойни да бъдат обичани, толкова повече той е неспособен да обича нещата, които именно са създадени да бъдат обичани. А какво е създадено да бъде обичано – и затова не просто може, а трябва да бъде обичано?
"Обичам секса!", казва без капка смущение първият срещнат, той, видите ли, много обичал да прави секс. Обичал жените, не тази или онази конкретно жена, а "жените". Като го попитате такъв какво поточно у "жените" той обича, такъв почва да ви разказва без капка неудобство, че обичал... цици, крака и прочие... "ей-такива неща", разбира се, много бил обичал и... половия орган на жената – да не употребявам тук точната дума, която такива олигофрени употребяват, но вие сами добре се сещате коя именно е тази толкова популярна дума, която е постоянно на устата на такива нашенски "херои". Тия неща той, видите ли, бил обичал; друго не си заслужавало да бъде обичано, примерно, в оптиката на такъв да бъде обичана душата на човека, в когото си се влюбил, примерно, да почнеш да цениш и харесваш, да се впечатляваш от неговата душа, от негови душевни качества, а не само от тялото му, на такива това им изглежда, предполагам, пълна глупост, едва ли не извратеност. Как, моля ви се, ще обичам, ще съм се привързал към някаква
си там... "добра душа", какви са тия глупости, именно презрените "душевни неща", друго нещо са си, примерно, циците?! Ето го този въпросният, с извинение, "начин на "мислене", който констатираме тук – и който е толкова популярен в наше време. Тук е налице едно изцяло вулгарно разбиране, характерно за бездуховния тип човек, който пък е така разпространен в наше време, дотам, че е станал господстващия тип човек. Пълно е с такива хора, особено у нас, дано не съм прав в тази своя тъжна констатация, но ме е страх да не изляза съвсем прав. Ценят и се вълнуват само от телата, от телесните органи и качества, телесната красота за такива е нещо като доминанта или панацея, всичко останало спада към разреда на "глупостите", на "духовните фантасмагории", които били характерни за по-нисшия тип на мухльовците, на романтиците, на глупаците и пр.; а тия самите, дето "мислят", с извинение, по този начин, разбира се, се самооценяват като много умни, като изключително проницателни, абе какво да говорим повече, те се оценяват за... пичове, тая дума казва всичко, което е характерно за тяхната представа. Да, обаче когато човек дръзне да наруши субстанциалния строй на битието и на живота, такъв няма как да не бъде наказан, и то найсурово. Жалкото е, че тия хора, които сами си подготвят страшна екзистенциална или житейска трагедия и катастрофа, едва ли ще могат да осъзнаят това, което им се случва, понеже именно им липсва сетивото за такова едно разбиране. И това "сетиво" се нарича дух, да, именно дух, не иначе. Какво е дух вече е голяма тема и аз по нея много съм писал, позволете ми тук изобщо да не се докосвам до нея. Ще добавя тук само ето това: Фридрих Ницше пише на едно място: "За какво копнеем при вида на красотата? Копнеем да бъдем красиви. Струва ни се, че с красотата е свързано и щастието. Но се заблуждаваме..." Да, уви (или, защо не – за щастие!) не с красотата на тялото, а с добротата на душата е свързано щастието; не от красотата, а от добротата извира същинската, истинската любов. Защото добротата всъщност е красотата на душата – една нетленна красота; докато другата, телесната, плътската красота, колкото и да ни е неприятно да признаем, е безкрайно мимолетна и от нея в крайна сметка не остава нищо – безжалостното време я изяжда без остатък. Докато красотата и добротата на душата е вечна, това нейно качество се дължи на духовната й природа, на причастността й към духа. Аз обещах на второ място да развия по-подробно тезата си за любовта като най-възвишена и чисто човешка духовна сила, но ето, ако сами забелязахте, аз вече го сторих – като развих двата момента паралелно, в единство. В тяхната взаимна
3 корелация, така да се рече. Тук само ми се ще да подхвърля още нещичко, с оглед да позакръгля представата, по-скоро мисълта си. Човекът е същество, създадено за любов. Самият Бог, наш Творец, наш Създател, наш Велик Родител, ни е сътворил с такава огромна любов, че с правото си е казано: Бог е любов. (Да си спомним прозрението на върлия антихрист Фридрих Ницше, признал по свой начин това несъмнено обстоятелство: "И Бог има своя Ад: това е неговата любов към людете!") Без любов цялото мироздание просто няма как да съществува, неизбежно ще рухне, има нещо като космическа симпатия, която, предполагам, е истинската причина, която държи устойчиви и в същото време движи планетите, съзвездията и галактиките. Ние, човеците, сме част от този космически ред на битието, не бива да си позволяваме да отпаднем от него. Щото иначе – горко ни. Ето защо главната ни грижа и основното ни занимание би следвало да е това: да показваме любовта си непрекъснато, да правим всичко с любов, да се отнасяме един към друг с любов ("Обичай ближния си като теб самия!"), сиреч, с други думи казано, да бъдем човеци, да бъдем човечни, да бъдем добри. Толкова е просто това, а постоянно се забравя. Оня, който някога е преживял любовта в нейната огромна духовна сила, независимо към какво е била тази истинска любов – може да е била не точно любов към любимото същество от другия пол, може да любов към майката, към твоето дете, може да си изпитал любов, възвишаваща душата ти любов към нещо друго, примерно природно, към животно, към природата като такава, към каквото искате, стига да е истинско, стига да е естествено, стига да е живо (коли и компютри по тази причина според мен не бива да бъдат обичани – те нямат душа, те не са живи!) – та значи който поне веднъж в живота си е преживял любовта, такъв човек вече не е същият, той никога няма да й изневери, защото вече е припламнала онази искра, от която един ден непременно ще се разгори оня пламтящ буйно огън на автентичната любов, който единствен сгрява живота ни. Да, веднъж само да си преживял любовта, независимо в каква форма (казват, че някои хора са устроени така, че, примерно, мъж е склонен да се влюби и се влюбва в... мъж, а пък жена в... жена!), то това вече е достатъчно да преживееш оня духовен поврат, който ще те направи причастен към изворите на живота. И това ще направи живота ти пълноценен, истински, богат, величав бих си позволил даже да кажа. Любовта затова крие в себе си огромен най-напред духовен, сиреч човешки, в това число и нравствен смисъл защото облагородява човека и неговия живот, има потенциала да ги направи истински, именно човек и живот. А ония, които никога не са преживели поривите на любов-
та – аз лично силно се съмнявам да има толкова грозно и несправедливо ощетени хора, няма такива хора, преживели са тия пориви на любовта, но не са ги оценили, не са им останали верни, изменили са им, позволили са си да ги поругаят! – та ако има изобщо такива хора, дето не са никога преживели поривите на любовта, такива хора, респективно, са станали непоправими злодеи, озлобени на живота хора, станали са, направо казано, чудовища, които друго не правят освен да съсипят, поне доколкото могат, живота и на другите, на опитващите се да живеят пълноценно. В резюме Ницше е казал всичко с прекалено малко думи, постигнал е пределната краткост, ето как: написал е изречението "Одухотворяването на чувствата се нарича любов" – и с това наистина е посочил първостепенно важната същина на любовта.
Толкова по тази тема, която, както и всички други останали "философски", сиреч, истински човешки теми, е безкрайна и неизчерпаема по своите смислови измерения. Тъй че аз затова и изобщо не мога да се стремя да кажа "всичко", такава глупава суетност ми е изцяло чужда. Е, разбира се, има още много теми, по които си заслужава да се мисли и говори, примерно за отношенията между половете, за мъжките и женските души, за отношението между приятелство и любов, за това до какво води смесването на мъжките и женските отговорности спрямо живота и т.н., темите и проблемите нямат брой. Неслучайно Фр.Ницше примерно е написал ето това многозначително и много мъдро изречение: "Любов – нейно средство е войната, а основа – смъртоносната вражда между половете." Разбираме ли защо се е изразил така, за каква война и враждебност става тук дума? Или това ницшево изречение, да речем: "Актьорите загиват поради липса на хвалебствия, истинските мъже – поради липса на любов". Разговорите по тия въпроси нямат край, да не говорим пък за житейските ни несгоди спрямо тях. Аз снощи си позволих да дам някои примери за толкова показателните отношения между Сократ и Ксантипа, които, струва ми се, силно впечатлиха младите, очевидно за тия неща нищичко не им е било казано в училище. Разказах им и толкова екстравагантната теория на Сократ-Платон за това, че и мъжете... раждат, обясних ми
какви са децата на мъжете, кога и как мъжете... забременяват, как Сократ се обявил за "акушер" на истината, защото децата на мъжете са именно истините, идеите, да, не си мъж ако в главата ти никога не се е родила никаква оригинална мисъл или идея, правете си сметка колко безплодни са днешните мъже особено и т.н. Та значи снощи, на упоменатата дискусия за любовта в Клуб НЕЩОТО, в която участваха неколцина (7-8-9, но това съвсем не е малко!) млади хора наред с мен, значително по-стария човек (аз обаче като философ добре зная, че в човека има нещо, което изобщо не старее, което е неподвластно на стареенето, и това е неговият дух, затуй именно на него съм заложил в живота си!) та интересно е, че снощи се чувствах съвсем приятно в разговора си с тези млади хора, доколкото усетих, по същия начин се чувстваха и те; явно е така защото успяхме да изведем разговора си в перспективата или хоризонта именно на вечните, на неостаряващите, на духовните неща. Най-много ми хареса когато по време на разговора един младеж направи признанието, че според него било много необходимо в училищата да се водят подобни ентусиазиращи разговори по всякакви философски и човешки теми! Каза това нещо този младеж, каза го съвсем спонтанно, а в моите уши тия негови думи прозвучаха като най-голямото признание, което аз някога някъде съм получавал. Защото аз точно това винаги съм правил в своя вече съвсем некратък живот, за своите 32 години учителстване, аз в училище само това съм правил, според силите си съм се стремял да насърчавам такива разговори по истински важните за младите хора проблеми. Силно се развълнувах, изобщо не ми пука, че някакви си там жалки чиновници от образователното министерство за това, което цял живот съм правил, имаха добрината да ми дадат известната тяхна оценка, а именно, че, видите ли, съм бил "абсолютно некадърен", "негоден за системата", "не става за учител", ето такива ласкави оценки ми дадоха въпросните самозабравили се администратори! И като капак на всичко ме обявиха за "ненормален" и си позволиха да ме изпратят на... психиатър. (Да, тия дни аз пак ще трябва да се явявам при психиатър, но интересно е, че с психиатрите успявам да проведа винаги най-интересни разговори, и то по значими философски и човешки теми – та затова ми е много приятно да беседвам с тях, те общо взето са разбрани хора – за разлика от чиновниците на образователното министерство, с които, установил съм, съвсем не мога да се разбера! С всякакви други хора мога да се разбера и се разбирам прекрасно, само с чиновници от образователното министерство не мога да се разбера, не е ли възхитителен този феномен на живота ми?) Да, обаче мен тяхната, на чиновниците де, оценка изобщо не ме докосва; аз много
4 добре зная какъв съм, какво съм правил, какво съм постигнал и пр. На мен ми стига да се намери тук-там някой човек, било мой ученик, било някакъв друг, случайно срещнат, който да промълви нещо такова, а именно, да признае, че съм работил и полагал усилия именно във вярната посока, ето това за мен е най-меродавната оценка! А всичко останало, в това число и министерските присъди, за мен са просто глупости, които слабо ме касаят. Простете, че май пак се разприказвах. Желая ви хубав ден, нека днешният ден за вас да бъде най-хубав и вълнуващ. Не защото е "ден на любовта", не, не бива изобщо да е един денят в годината, в който да се сещате за любовта; всеки ден човекът, искащ да живее пълноценно, непременно трябва да е влюбен, да знае и помни за любовта, да се вълнува, да се стреми към нея, да прави всичко в живота си с любов – ето това е истинското, него и ви го пожелавам! Всичко, което е оживотворено и облагородено от любов, е истинско, без любов не бива да се живее, защото то не заслужава да се нарече живот. В този контекст е съвсем разбираемо изказването на немския мъдрец Ницше: "Нивга още не съм открил друга жена, от която бих искал да имам деца – освен жената, която любя, защото аз те любя, о, Вечност! Защото аз те любя, о, Вечност!". Любовта като велика духовна сила на живота ни е средоточието на този наш земен живот, който е само подготовка към другия, към вечния живот; е, любовта точно затова и ще спаси душите ни. По тази причина си позволявам да ви призова да обичате всичко, първом себе си (да обичаш себе си съвсем не е лошо, напротив, толкова е естествено това; друго обаче е интересно тук, а именно доколко си достоен за любов, ето за това най-вече трябва да се грижим!), да обичате също и ближния си човек, и своята любима, респективно своя любим, и децата си да дарявате с истинска, не с мнима любов, към всяко живо същество да проявявате оживотворяваща, ентусиазираща, покоряваща, стопляща любов! Ето, излиза че човекът в истинския смисъл е същество, способно да дарява любов, бъдете значи човеци – какво друго да ви пожелая, нима това не е най-важното? И пак, в завършек, да дам думата на моя любим приятел от младини Ницше, написал ето тия паметни думи, които никога не бива да забравяме: "Любовта е единственият, последният шанс да оцелееш." ПРИ ОГРОМЕН МЕДИЕН ИНТЕРЕС В ПЛОВДИВ ТЕЧЕ СЪДЕБНО ДЕЛО ЗА ДЕВСТВЕНОСТТА НА ЕДНА ПОЕТЕСА – ВЪПРОС ОТ ФАТАЛНА СВЕТОВНО-ИСТОРИЧЕСКА ВАЖНОСТ!
петък, 13 февруари 2015 г.
Из: Девствената поетеса: Права съм била, че започнах дело за честта си, Анелия Перчева Медийният шум около делото ми ме убеди, че съм била права да го започна. Това заяви преди минути пред журналисти 40-годишната пловдивска поетеса Албена Хинкова, която съди своя колега Николай Славов заради думите: "Кажи бе, моме. Макар че ти не си мома". Тази реплика била казана от него по време на литературна сбирка на клуб "Младост" на 2 юли м.г. Албена се почувствала засегната и си извадила документ от съдебна медицина, че е девствена. След това завела иск за 3000 лева срещу Славов. ОЩЕ ПО ЛЮБОПИТНИЯ ПРАВЕН КАЗУС, РАЗГЛЕЖДАН В СЪДЕБНОТО ДЯЛО ЗА МОЕТО УВОЛНЕНИЕ И ИЗГОНВАНЕ ОТ ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА
ди демократичността на тази толкова възвишена институция, която по същество е най-здрав темел на демокрацията ни. По случващото се на това дяло, а също и по повод на своето поведение нямам нищо, от което да се срамувам или да крия, нещо повече, смятам, че ако правораздаването не върви ръка за ръка с морала, то това е признак, че има нещо нездраво и в двете. Понеже много години съм преподавал на младите предмета "Философия на правото", ведно с т.н. гражданско образование, смятам, че този конкретен правен казус, разглеждан на моето съдебно дяло, е един чудесен, направо образцов конкретен пример, който може да бъде използван не само за целите на обучението по тези два предмета, но и по останалите философски предмети, които съм преподавал толкова години - защото всичко в тях, в своите найзначими моменти, е свързано в една превъзходна амалгама. (ОЩЕ >>>)
5 не способны понимать русских, как не можем понять китайцев или японцев, и, имея богатый опыт общения с ними, должен сказать, что у меня нет особого желания понимать их, если не считать понимания того, какое количество свинца и железа требуется для их истребления. В дополнение к другим азиатским свойствам их характера, русские не уважают человеческую жизнь — они сукины дети, варвары и хронические алкоголики… Цитира: Igor Kolesnik АХ, ТИЯ ТОЛКОВА НЕУДОБНИ СТАРИ ВЕСТНИЦИ!
БРАВО! АЗ СЪМ БЪЛГАРИН, ПЪК НАПОСЛЕДЪК СЪЩО СЪМ УКРАИНЕЦ, ТЪЙ ЧЕ ИЗЦЯЛО РАЗБИРАМ Г-НА СУВОРОВА... Източник на изображението Георги Марков: ... Ето едно интервю от 2005... само преди 10 години! Не вярвайте на комунисти!
ДВЕ МИСЛИ НА "СЛУЧАЙНО" ЗАГИНАЛИЯ (ПРИ ИНЦИДЕНТ) В КРАЯ НА ВОЙНАТА, НО ТОЛКОВА ПРОНИЦАТЕЛЕН ГЕНЕРАЛ ПАТЪН
С ЛЪЖЦИТЕ И С КРАДЦИТЕ – НА ЧУЖДИ ТЕРИТОРИИ – НИКОЙ НЕ ЩЕ ДА РАЗГОВАРЯ...
петък, 13 февруари 2015 г.
Что такое настоящее одиночество Позволявам си да публикувам важен документ, свързан със съдебното дяло, заведено от моя милост с искане Съдът да отмени крайно одиозната заповед за моето уволнение от длъжността преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив (в тази връзка не е зле да видите и ето тази публикация: Документът, с който се откри съдебното дяло, атакуващо заповедта за моето уволнение от длъжността преподавател по философия в ПГЕЕ-Пловдив). Правя това понеже съм дълбоко убеден, че гласността и публичността по това съдебно дяло не само ще подпомогне правосъдието, но и ще потвър-
Ольга Романова ЩЕ СЕ НАМЕРЯТ ЛИ И В ДРУГИ БЪЛГАРСКИ ГРАДОВЕ СЛЕДОВНИЦИ НА СИЛИСТРЕНСКИТЕ НОВАТОРИ В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ?! Генерал Джордж Смит Паттон: « … Только прикажите и я выброшу русских за Вислу… » «… Трудность с пониманием русских состоит в том, что мы не осознаем факта их принадлежности не к Европе, а к Азии, а потому они мыслят по-другому. Мы
На 11.02.15 г., сряда, беше проведен експеримент от името на списание "Humanus" с ученици от 9-ти клас на силистренската езикова гимназия "Пейо Яворов", свързан тематично с предстоящия празник на любовта. Експериментът бе вдъхновен от метода на британския изследовател Тони
Бюзан – Maind map, мисловно картиране и се наричаше "Понятие за любовта".
ЗА ТЕМАТА НА ДНЕШНОТО ИЗЛЪЧВАНЕ НА ТЕЛЕВИЗИОННОТО ПРЕДАВАНЕ "НА АГОРАТА..." четвъртък, 12 февруари 2015 г.
(ОЩЕ >>> в блога на списание HUMANUS) НАЙ-ВЕЛИКИЯТ БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИК
На днешния 12 февруари (по нов стил) се навършват 161 години от рождението на Стефан Стамболов! Проф. Todor Tanev във Фейсбук ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ ДНЕС, ТЕМА: "ВЯРВАТЕ ЛИ НА ЯСНОВИДЦИ И ВРАЧКИ, ДАЛИ ПЪК ТЕ НЕ СА ПРЕДИМНО ШАРЛАТАНИ?" четвъртък, 12 февруари 2015 г.
Приятно гледане!
Днес е четвъртък, т.е. от 11 часа по Пловдивска обществена телевизия (на това място телевизията може да се гледа онлайн) ще се състои поредната емисия на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров". Тия дни размишлявам каква да бъде темата, искам да поставям проблеми, които вълнуват колкото се може повече хора – независимо от философската настройка на предаването. Не ми се иска да стане така, че поставяйки някакви пределно теоретични, академични и пр. въпроси хората да затвърдят представата си, че философията е нещо, което поставя предимно въпроси, които изобщо не ги касаят – и съвсем не ги интересуват. Не, не е така, философията поставя истински важните за всеки човек въпроси, друг е въпросът, че ние, хората, много се различаваме в тази именно посока, в преценките си за това което именно е истински важното. Хора всякакви, оттук и всякакви са въпросите, които те възприемат като важни. Аз обаче искам да успея да намеря начин да вляза в диалог с всякакви хора, а не само с малък сегмент от човечеството, именно само с ония, които по начало се интересуват от философия. Ситуацията е както с оперната музика, с оперното пеене: векове наред това е било изкуство за ценители и познавачи, общо взето един недотам широк кръг от хора, е, намериха се певци като Павароти, които запяха по огромни зали, по стадионите и къде ли не – и оперното пеене влезе в директен контакт с милиони човешки същества. Нещо такова следва да се случи и с философията – доколкото изобщо е възможно. Та размишлявайки в тази посока от няколко дни в съзнанието ми се въртят ето какви въпроси, които, струва ми се, биха предизвикали по-широк интерес – с оглед повече хора да почнат да се увличат по философските размисли и разговори: Вярвате ли на "ясновидци" и врачки, дали пък те не са предимно шарлатани?
6 Възможно ли е човек да успее в България? Как да стана богат? Кой е виновен за несполуките на нашия народ? Как да направим живота в България по-добър? Какво е да си българин? (Каква е нашата национална идентичност?) Какво е демокрацията? Какво означава да си европеец? (Ние, българите, европейци ли сме, носим ли в себе си европейската идентичност?) Как да постигна живота, който искам, който ме задоволява? Мога ли да разгадая загадката на живота? Знаете ли какво е философско консултиране? Ето, поне от тия въпроси предлагам, между тях се колебая. Един от тях трябва да избера за днешното предаване. (Разбира се, за мен е най-добре самите зрители да предлагат темата, по която искат да поговорим, но все още не сме стигнали до този етап, надявам се, скоро нещата ще се раздвижат и в тази посока, ще видим.) Силно съм разколебан и раздвоен каква обаче да бъде темата днес. Минава ми през ума и такава една възможност: за да не се колебая всеки път дали да не взема да си направя едно списъче, подобно на горното, именно нещо като "учебна програма" на предаването – и да почна да следвам тази програма. По този начин наистина няма да се колебая, но какво ще стане със свободата ми? :-) По традиция ще мисля до последно, до момента, в който трябва да предам на човека от екипа на телевизията темата за днешното предаване. И това става десет минути преди началото на предаването. И там, изкачвайки стълбището в сградата на телевизията, в последния момент, от немайкъде, окончателно решавам каква да бъде темата. Така явно ще стане и днес. Тъй че не мога в момента да обявя каква ще бъде темата на днешното предаване. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! ПРЕПОДАВАНЕТО СЕ СВЕЖДА ДО МАШИНАЛНО РЕЦИТИРАНЕ НА УРОКА, А ОЦЕНЯВАНЕТО СЕ Е ПРЕВЪРНАЛО В ПАЗАРЛЪК МЕЖДУ УЧЕНИК И УЧИТЕЛ Учителко любима! (размисли на един ученик), Автор: Мартин Георгиев Тази година ми предстои кандидатстване. След няколко месеца гимназията ще е зад гърба ми и ще навляза в света на възрастните, изпълнен с отговорности и
премеждия. Всички познаваме тези моменти, най-често преди да заспим или под душа, в които милион мисли прелитат през ума ни, разсъждавайки какво правим и на къде отиваме.
Моите разсъждения са свързани с бъдещето и дали съм достатъчно подготвен за него. Няма как да не започна да анализирам на какво всъщност ме е научило училището, какви качества съм придобил благодарение на него, какви навици е изградило в мен. Не мога да напиша CV за работа, но пък мога да намеря обема на пресечена пирамида. Не мога да подам молба към дадена институция, но пък знам какво са митохондриите. Е, какво пък, ще се науча в движение, предполагам... ... Лично аз обвързвам професията на лекаря с тази на учителя. И двамата трябва да спасяват животи. Учителят променя нашия светоглед и ни вдъхновява, учи ни на високи морални ценности, превръща се в наш втори възпитател след семейството. Или поне трябва да бъде така. Но в този коментар виждаме друг негов образ. Той не се води от тези черти, изграждащи неговата професия. Мотивира го материалното, а не духовното. Самият факт, че пиша тази статия е доказателство, че съм загубил уважение към учителството в наши дни. Постоянно се обсъжда цифрата, която учителите получават за своя труд, но сякаш качеството остава тема табу за нашето общество. Преподавателят не изпитва уважение към учениците си, но го търси от тях. Оценяването се е превърнало в пазарлък между ученик и учител, а преподаването в машинално рецитиране на урока. Той вижда учениците си като нещо досадно, което му пречи да си свърши работата...
ство над Русия, съобщи министърът на отбраната Сергей Шойгу.
7 Какво трябва да знае Путин за украинския „натовски легион“, Автор: Аркадий Бабченко
И т.н. По този повод много е уместно да се припомни една българска поговорка: на гол тумбак чифте пищови! :-) Да си спомним и какво великият Рейгън е казал някога: "Руснаците имат пушки, много пушки... аз ще ги накарам да ядат само пушки!"
МОИ СНИМКИ ОТ ДНЕС събота, 31 януари 2015 г.
Аркадий Бабченко е руски независим журналист, считан за един от основоположниците на съвременната руска военна проза, създател на проекта „Журналистика без посредници”, един от създателите и издател на военния алманах „Изкуството на войната”. Ето какво пише той по повод изказването на Путин пред петербургски студенти, че украинската армия всъщност не защитава интересите на украинския народ и представлява някакъв „чуждестранен натовски легион“. Някой да предаде на Путин, че работният език на „натовския легион“ е руският. Че цялата украинска армия говори на руски език. Че заповедите в „натовския легион“ се дават на руски. Че аз, например, съм виждал само един взвод, в който по принцип се говори на украински. Предайте му, че в създалото се най-мощно доброволческо движение, което ден след ден извършва титанични подвизи, като противостои на агресията, е пълно с хора с руски имена. Че блогърът Юрий Касянов, доброволката Татяна Ричкова, журналистът Алексей Мочанов, певицата Ксения Бикова, журналистът Борис Филатов са само някои от имената, за които веднага се сещам. Че съветникът на украинския президент – доброволецът Юрий Бирюков също е руснак.
ГОРКИЯТ ПУТИН: МИСЛЕНЕТО МУ Е НА НИВОТО ПОНЕ НА 17-ТИ ВЕК – АКО НЕ И ОЩЕ ПО-НАЗАД В ИСТОРИЯТА... неделя, 1 февруари 2015 г. Виж: Путин нареди Русия да има най-добрата армия в света, където пише: Президентът Владимир Путин е поставил задача да не се допуска никоя страна в света да има военно превъзход-
ДОКАТО ПУТИН ГРАДИ СВОЯ "РУСКИ СВЯТ" И СПАСЯВА РУСНАЦИТЕ ОТ ПРОКЛЕТАТА "ГЕЙРОПА", ПОСТИГНА ТОВА, ЧЕ В СЪСЕДНА СЛАВЯНСКА СТРАНА РУСНАЦИТЕ ДНЕС СЕ СРАЖАВАТ СРЕЩУ НЕГО неделя, 1 февруари 2015 г.
Доброволци на фронта по време на почивка. Първият отляво – Юрий Бирюков, вдясно – Татяна Ричкова. Снимка:Анастасия Береза
Предайте му, че най-голям процент укриване от мобилизация има в бърлогата на „бандеровците“ – Лвов. Трийсет процента. Че всеки трети натовски „фашистобандеровец“ не желае да се сражава за Донбас. Че на хората не им трябва тази война. Че те си имат други приоритети, житейските им интереси текат в друго русло. Кажете му, че на централния площад в Лвов звучи руска реч. И не само – ами и руски псувни. Кажете му, че на фронта воюват хора от източните рускоезични области на Украйна. Че батальоните „Днепър 1-2“, „Киев 1-2“, „Донбас“ и прочие са рускоезични. Предайте му, че Мариупол, чиито жилищни квартали слугите му обсипаха с „Градове“, е сто процента рускоезичен град. Че Днепропетровск, който първи започна да възпира и в крайна сметка спря пълзящата му експанзия, е деветдесет и осем процента рускоезичен град. Предайте му, че тия приказки за националност, език, етническа принадлежност, рускоезичност и легиони са пълни глупости. В която и да е цивилизована страна. Както навсякъде в нормалния свят, така и в Украйна те звучат налудничаво. Че там такъв въпрос не се обсъжда. Че въпросът за руска или неруска принадлежност е въобще последното, което интересува хората от „чуждестранния натовски легион“. Предайте му, че докато изгражда своя руски свят, докато спасява руснаците от проклетата Гейропа и воюва с митични легиони, в крайна сметка постига това, че в съседната нему славянска страна руснаците днес се сражават срещу него не по-зле от която и да е друга националност. И при това се сражават за Украйна. Че ето това представлява той – „натовският легион“. И че НАТО няма нищо общо с това. Защото този легион го създаде именно той. ПОЧВАМ ДА ПИША ЕСЕ ЗА КИРКЕГОР, КОЕТО ЩЕ ВЛЕЗЕ В ИЗДАВАНА В УКРАЙНА КНИГА ЗА ВЕЛИКИЯ ДАТСКИ МИСЛИТЕЛ неделя, 1 февруари 2015 г. Моите приятели от Института по философия към Академията на науките на Украйна (с тях вече трета година издаваме международното многоезично научно-теоретично издание на списание ИДЕИ) ме поканиха да участвам със свой текст в сборник, който се посвещава на 200-годишнината от рождението на Сьорен Киркегор. Обещах и от доста време все не намирам време да седна и да изпълня обещанието си – понеже съм улисан в правенето на какви ли не други работи. Същевременно обаче напра-
вих нужното и събрах обилна информация за своята статия – оказва се, че в днешно време в интернет имаме достъп до невероятно голямо богатство от книги не само за Киркегор, но и за който си поискаш от философите; блазе им на младите хора, които в днешно време изучават философия, пък и каквото и да било друго!
Едно време, когато аз бях студент не беше, разбира се, така: до най-ценни текстове на западната философия тогава направо нямахме никакъв достъп, те бяха поместени в т.н. "секретни фондове" на библиотеките, да, и това бяха измислили комунистите, аз примерно като студент в Санкт Петербург (1980-1983 г.) бях изключително щастлив когато с помощта на научния си ръководител успях да получа разрешение да прочета книгите на Шопенхауер и Ницше (и двамата тогавашните цербери с основание ги бяха оценили като "опасни" и "вредни" мислители!), е, месеци наред четях в читалната зала книгите им, сутрин ги получавах срещу подпис, вечер ги връщах на библиотекарката, която ме гледаше уплашено, щото, предполагам, в мое лице е виждала някакъв враг! Както и да е, тогава беше много трудно човек да се добере до огромната част от истински ценните книги на по-съвременните философи, които бяха забранени на основание на това, че са писали неща, които са оценени като "неприятни", като вредни, като опасни от тогавашната идеология. Чудя се как комунистите не бяха забранили самия Достоевски, е, зная, и той им е бил крайно неприятен, и негови книги са крили или не са ги преиздавали (примерно "Дневник на писателя"). Но сега е море от книги на големите философи - оня ден пък в книжарница разглеждах найновите издания на големите философи на български език, невероятно празненство на духа е това, е, разбира се, аз сега нямам
8 тия средства за да си купя въпросните книги, но за сметка на това пък мога да чета всичко в превод на руски, всичко има в електронните библиотеки; за да чета удобно тия книги аз се принудих да си набавя... електронна книга и сега тя е неотлъчно с мен, където мога и когато имам свободно време, все нея си чета, с оглед по-икономично да ми излезе, а иначе аз, разбира се, съм привърженик на хартиените книги. Но това го казвам между другото, истинската ми мисъл е тази: днес сядам да поработя по текста, който ще изпратя да излезе в украинския международен сборник, посветен на Киркегор (в него има автори от къде ли не, и от Чехия, и от Америка, и от Япония, е, от България нямаше, на мен ми се налага да отсрамя България, ето, аз ще бъда единствения български автор в него). И ето, в тази връзка пак възниква за мен вечният въпрос: чисто научна ли да правя тази статия или да я правя по свой вкус, да бъде по-освободена, по-разчупена, по-човечна, по-годна да се чете от широк кръг читатели, а не само от специалисти, имащи особени интереси във философията. Мен този въпрос ме терзае от години, още от студенството: дали да пиша както на мен ми харесва, по свой вкус, или да се съобразявам с научните изисквания? Е, аз винаги съм смятал, че философията е философия и че за нея научността е вредна, че научността я ощетява, но това е отделна работа. За да прави човек научна кариера обаче трябва да пише "по научному", а на мен не ми е приятно да си налагам такива окови, да, научните окови на мисълта изобщо не са ми приятни, признавам си го чистосърдечно, чисто и просто, смея да заявя това, свободолюбието не ми позволява да дръзна по този начин да ощетявам, да обезобразявам, да изуродвам философията, която ми е така близка на сърцето. Нещата стоят така: или ще спазваш нормите на научното писане (които са така неподходящи за философията!) с оглед да правиш научна кариера, или ще пишеш както духът ти повелява, както сърцето ти иска, ще пишеш чисто философски, но тогава ще имаш добрината да се откажеш от научна кариера, тогава ще изпаднеш от "научната общност", тогава ще се разминеш и с нейните благинки, именно титли, звания, степени и пр. Е, знайно е, аз избрах второто, пожертвах първото – и, честно казано, изобщо не съжалявам за това. Вярно, много приятели (които много напреднаха в научната кариера, станаха професори и пр.) постоянно ме критикуват и настояват да взема да направя нещичко и да вляза в тази пуста научна общност (примерно, да напиша една дисертацийка, с оглед да стана най-сетне доктор), но аз, признавам си чистосърдечно, не виждам особен смисъл в това, пък и такива външни неща, въпросните научни регалии, титли и пр., изобщо, ама изобщо не ме привличат! Тъй че като не виждам смисъла от тази
жертва, ето, общо взето си пиша както ми е присърце, не изневерявам на духа си, следвам неговите повели, та поне съвестта ми е чиста, а и насилие над духа си, с оглед някакви прагматични съображения, никога не бих си позволил. Друг е въпросът, че проблем на научната система на България е това, че тя изобщо не допуска в себе си такива "странници" като мен, да, това си е изцяло неин проблем, тя и от това, разбира се, губи. И ето, стигнахме до парадокса аз да съм приеман много по-добре в чужбина, да общувам най-пълноценно с философи от други страни, докато тук у нас съм изцяло остракиран, дето се казва, от системата, превърнат съм в нещо като "дисидент", е, нека да бъде така, казах, това си е проблем на самата абсурдна система. Щото по нейните догми и хора като Сократ, като Ницше, като Киркегор, като Сартр, като кой ли не изобщо, ама изобщо не биха били приети в системата, стига, разбира се, да можем да си представим това те някога да могат да кандидатстват за нея. (В същото време безчет "учени", подобно на мравчици или на овчици, продължават да пишат своите никому непотребни десертацийки, коментирайки същите тия големи философи, чиито дух е по принцип чужд на догматиката на въпросната система.) Както и да е, темата е голяма, да спра дотук, сега нямам за цел да я разнищвам. Я аз да си започвам да си пиша текста за оня международен сборник, който ще излезе в Украйна, пък ще бъде... печатан тук, у нас, в София, да, аз поех тази грижа, за да помогна, щото знаете в Украйна колко е тежко сега, върви война, има инфлация, абе украинците, тези горди свободолюбци, сега са наказани и им се налага да плащат страшна цена за свободолюбието си; та по тази причина въпросната книга ще бъде печатана тук, у нас, в София. Ами това е, почвам работа, самото писане, иначе нещата отдавна съм ги обмислил, имам много работа, толкова, че покрай тази статия нищо чудно, като се увлека, да напиша и много повече, та поне в известна степен да си развия отношението към идеите на моя отдавнашен любимец Киркегор. Когото също съм чел в читалната зала на университетската библиотека към философския факултет на Санкт-Петербурския университет в далечната вече 1981-82 година, някъде тогава е било, голямо четене падна тогава, и то все на някакви "упадъчни" западни философи се бях посветил аз тогава, съвсем млад, на 21-22 години бях. Даже за да имам повече време да чета минах на индивидуален план, благодарение на който можех да си посещавам каквито искам лекции, абе имах голяма свобода; поради това изобщо не стъпвах на лекциите, в които се разглеждаха разните му там марксистколенински комунистически глупотевини! Ох, какво избавление беше това за мен, каква тежест ми падна тогава от раменете ми: на
изпити по тия идиотски учебни предмети се явявах абсолютно неподготвен и избивах с общи приказки, а цялото си време посвещавах на четенето на въпросните "упадъчни" западни философи! Такива времена тогава бяха, славни времена, Университетът тогава гъмжеше от ведро настроение, имаше много полски студенти, в Полша вече се беше появила "Солидарност"; поляците като си пийнеха пееха своя химн, още помня думите му: "Еще Полска не сгинела... Марш марш, Добровски...". Боже, как им завиждахме тогава на поляците че не бяха страхливци като нас, а ний, българите, общо взето и тогава, в оня исторически момент, си бяхме, както винаги, едни най-мизерни и подли страхливци! Както и да е, ето го химна, чуйте го, че се развълнувах като си спомних онова време, развълнувах се дотам, че реших отново да чуя химна на поляците: А напоследък все по-често слушам химна на Украйна, той също е велик химн, много е хубав и вълнуващ, личи си, че двата народа, полския и украинския, са много близки, родствени по дух (за разлика от нас, българите и руснаците, трябва да имаме достойнството да признаем това: за жалост, такава е истината, ний с руснаците сме робски народи!), ето го и химна на горда Украйна: Не знам защо, но като слушам тоя превъзходен химн на братя-украинци напоследък винаги... се разплаквам, не мога иначе, сълзите ми почват да си текат сами, не мога да се удържа, а пък в гърлото ми се появява някаква огромна буца, нищо чудно да си докарам някой инфаркт с тия мои чувства, не знам докъде ще ме докарат те! Но ето, и сега се случи пак така, разревах се като дете, нека идиотите да ми се смеят, нека да ликуват комуноидите, майната им на тях! Ето още едно изпълнение на химна на свободолюбива Украйна, изпълняват го състави от всички 14 националности, населяващи съвременна Украйна: Да, трябва да си не с човешко, а с... волско сърце за да не се разчувстваш като слушаш този химн, особено в светлината на това какви зверства правят сега тия врагове на свободата, путинистите – спрямо горда и свободолюбива Украйна! Ще каже някой: тоя, горкият, съвсем не е наред веч, откъде започна, тръгна от Киркегор, пък докъде стигна, да реве като слуша украинския химн! Да, обаче трябва да ви кажа, че тия неща са много свързани, и философията на Киркегор е много свободолюбива, свободолюбива е не по-малко от днешните украинци, от гражданите на Украйна. И ето, виждате ли как се роди темата на моя философски опус върху Киркегор, който ще трябва да пиша тия дни: Свободолюбието у Киркегор: е ли датският мислител най-първи гражда-
9 нин на съвременна свободолюбива Европа? Нещо такова ще бъде заглавието, ще видим как по-точно ще бъде, то после ще се попадне на по-удачно заглавие, но едно засега е сигурното: центърът ще бъде именно свободолюбието – и жизнелюбието на великия датски мислител. Е, щом успях поне да сформулирам идеята си, пак има полза от този текст? А дали и него да не включа в статията си, която ще предложа за включване в украинския сборник? Ще видим, защо пък да не включа и това?! Аз така си представях предварително нещата: да пиша за моето лично възприятие на идеите на Киркегор. Още като студент се бях увлякъл много по него, също и по Шопенхауер, и по Ницше, и по... Платон, разбира се, те все са мои любимци, за Кант да не говорим. И под влиянието на тия мои занимания с най-големите мислители на Запада аз седнах тогава да пиша дипломна работа; и я написах, така да се каже, на един дъх, излях си душата тогава, писах ден и нощ и за кратко време се роди тази моя дипломна работа; бяхме с един приятел наели апартамент, той да рисува (той освен с философия се занимава и с живопис, художник е), аз пък за да имам условия да чета и да пиша. Той рисуваше в хола на едностайния апартамент, а моят "кабинет" беше кухнята, аз там си пишех, нощем на ръка, за да не трака пишещата машинка и да буди съседите, а денем с нея си пишех. Та темата на онази моя дипломна работа беше: "Проблемът за субективното в съвременната западна философия" ("Проблема субъективного в современной западной философии") – ето я тук при мен тази дипломна работа, още пазя екземпляр от нея в една "ленинградска" папка; някога трябва да намеря време да подготвя този текст за публикуване; да се види как съм писал когато съм бил на 22 години - и аз там развивах една своя "концепция", която покъсно ще влезе като ядро и в моята дисертация, писана пет-шест години по-късно, вече в Пловдив (темата на дисертацията ми пък е "Учението за човека и формите на духа"). И в моята дипломна работа се опирах, разбира се, на идеите на Киркегор и останалите "философи на живота". Написах текста и зарадван го занесох на моя научен ръководител доц. Николай Валериевич Григорьев, млад човек, с когото се разбирахме чудесно. Той след няколко дена ми върна работата и каза: - Что такое ты сделал, Ангел, все превозходно написал, я в восторге, но, дорогой друг, все это совсем не годится за дипломную работу, просто ты оказался вне всех догматов как надо писать философские тексты в наше проклятое советское время! Друг мой, не надо думать, ни надо писать как ты думаешь, а надо писать как принято писать, как пишется, понимаешь? Что жу мы
будем делать теперь? А иначе ты все превозходно написал, со всего сердца, мне так все понравилось, но так, как ты пишешь, никто теперь не пишет, теперь другие времена, так писали во времена Канта, Кьеркегора, Шопенгауера, теперь, увы, так нельзя писать. Ето в този дух ми говореше тогава милият доц. Григориев, бяхме седнали на една пейка в едно паркче на Василиевския остров, още сякаш е сега си спомням оня вълнуващ момент. Е, наложи се да пиша нова дипломна работа, а тази идея от първата работа решихме да я оставим за бъдещата дисертация; писах втора дипломна тема за идеите на импресионистите, аз тогава учех в катедрата по естетика, та затова избрах една по-малко опасна тема, пак идеалистична, о, ужас, но нея въпреки всичко я защитих. И след това се върнах в България, взех диплома, почна се моето житие-битие като философ на многострадалната българска земя. Това беше. А сега пак ще пиша за Киркегор, вече съм на почтената възраст от 55 години... Хайде, спирам дотук. Хубав ден ви желая! Извинявайте ако случайно ви се е наложило да изчетете тия мои "философски нелепици" чак до края, явно с нещо съм ви съблазнил да сторите тази толкова непристойна глупост. Дръжте се по-сериозно де, как можете да четете такива неща, писани от някакъв смахнат философ?! Не се излагайте де! Хайде, бъдете здрави! До скоро!
Да, през тази нощ, но преди 65 години, на Софийските централни гробища е извършено грозно злодейство: комунистите са застреляли с куршум в тила княз Кирил Преславски, брат на Цар Борис Трети, проф. Богдан Филов, ген. Н. Михов, т.е. тримата регенти на Царя на България, министри, царски съветници, депутати. След това избитите представители на висшия държавен елит на Царство България са погребани в общ гроб, в една самолетна яма, образувана при американските бомбардировки на София. И са покрити труповете от червените кръволоци с негасена вар, а после и с тонове сгурия. Избитите са "осъдени" на смърт от т.н. "Народен съд". Бог да прости зверски избитите държавници и политици на Царство България! Днес се навършват 65 години от мъченическата им смърт, ала нито една медия не се сети да ги спомене, да зачете паметта им. Нищо ново и нищо чудно няма в това: тия, които владеят и командват не само медиите, но и парада в днешна България, са наследници или са кръвно и идейно свързани с убийците след 1944 година!
ПРЕЗ НОЩТА НА 1 СРЕЩУ 2 ФЕВРУАРИ 1945 ГОДИНА КОМУНИСТИТЕ ЗЛОДЕЙСКИ ИЗБИВАТ РЕГЕНТИТЕ И МИНИСТРИТЕ НА ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ неделя, 1 февруари 2015 г.
(Тази статия е препубликация на текст от същия този блог, от преди пет години, нека да се чете, нека за де се знае какво е ставало в злощастната ни родина...)
По-долу представям някои факти около "съдебните процеси" и личността на избитите. Да прочетем, да вникнем и никога да не забравяме престъпленията на комунистическите убийци и злодеи! Ето и сведенията, които копирах за тия, които не знаят истината за случилото се, но искат да я узнаят: На 3 юли 1945 г. Главният народен обвинител Георги Петров докладва, че са произнесени 2618 смъртни, 1226 доживотнни тъмнични, 8 присъди 20-годишни, 946 присъди 15-годишни, 687 присъди 10годишни и 3741 на по-кратки присъди. Голям брой от осъдените на затвор умират непосредствено след съда от побой и изтезания.
10 За брой на процесите се сочи 135, а за общ брой на присъдите — 9 155. По „Дело № 6“ са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително вече убити, като Райко Алексиев, Данаил Крапчев, Петър Амзел и други. По други данни обвиняеми пред Народния съд са 11 122 души, смъртни присъди получават 2730, оправдани са 1516. Между осъдените на смърт са тримата регенти, 22 министри, 8 царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници и др. На доживотен затвор са осъдени 4 бивши министри (професор Михаил Арнаудов, Константин Муравиев, Вергил Димов, Руси Русев), 2 царски съветници, 22 депутати, няколко професори и други. Присъдите на първите два състава са обявени на 1 февруари 1945 г. на 150хиляден внушителен митинг. Присъдите на съда: смъртни – 2618, доживотни тъмнични – 1226, 20годишни – 8, 15-годишни – 946, 10-годишни – 687, по-кратки присъди – 3741. Народният съд е нелегитимен. Той узаконява вече извършени политически убийства, но е само малка част от извършеното от режима спрямо неговите противници и близките им. Извършеното от "народния съд" се вписва в мащабната чистка след 9 септември 1944 г., която на глава от населението взима повече жертви от всяка друга страна в Източна Европа. За сравнението осъдените на смърт в Нюрнбергските процеси са едва 12 души, спрямо 2618 от българския Народен съд. Несправедливите присъди на Народния съд са изброени сред престъпленията на комунистическия режим в приетия през 2000 година специален закон. След тримесечно пленничество в Съветския съюз, принц Кирил е съден и осъден на смърт от т.нар. Народен съд през януари-февруари 1945 г. - като "виновен" в сътрудничество с "фашистка" Германия и осъден на смърт, заедно с проф. Богдан Филов и генерал-лейтенант Никола Михов, осем царски съветници, 22 министри от кабинетите на Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов и 67 депутати от XXV Обикновено народно събрание, включително и неговите председатели Никола Логофетов и Христо Калфов. Княз Кирил и колегите му били разстреляни от комунистически функционери в района на Софийските централни гробища в нощта на 1 февруари срещу 2 февруари 1945 г. Тялото му заедно с другите били захвърлени в обща яма, издълбана от бомба паднала по време на бомбардировките над София. Мястото веднага било заринато с купища сгурия, заравнено и заличено, а не много по-късно след това парцелирано за нови гробища. До 1995 г. нямаше никакъв паметен знак, който да напомня за тях. Едва 50 години по-късно -
през 1995 на Софийски централни гробища бе поставен паметник в тяхна памет. На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите от 1 февруари 1945 г., по която са осъдени на смърт тримата регенти, министри и съветници.
Проф. Богдан Филов е арестуван на Чамкория няколко дни след Деветосептемврийския преврат, той е набързо изпратен в София като затворник, а скоро на тримесечно пленничество в Съветския съюз заедно с останалите регенти и повечето министри. В началото на януари 1945 Филов е върнат в България и осъден на смърт от т.нар. Народен съд, създаден под диктата на СССР и Георги Димитров. Екзекутиран е заедно с другите регенти, министри и много членове на интелигенцията от периода 1940-1944, през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г., а цялото имущество на семейството му е конфискувано. Присъдата е отменена с Решение № 172 на Върховния съд от 26 юни 1996 г. (Забележка: Информацията е взета от Свободната енциклопедия Уикипедия. По същата тема е писал и Б.Станимиров, ... Когато цървули дойдат на власт те се превръщат в ботуши..., а също и в блога ЕДИН ЗАВЕТ:Памет: Годишнина от „народния съд“ – най-масовото убийство на български офицери. Настоящата публикация е по идея на П.Каменов от Монтана.) ИНТЕРЕСЕН КАЗУС: УЛИЦА, БУЛЕВАРД ИЛИ ЦЯЛ ГРАД ЩЕ НАРЕКАТ НА ИМЕТО НА ПОКОЙНИЯ ЖЕЛЕВ? неделя, 1 февруари 2015 г. Разните исторически дейци, няма как, трябва да поемат пълната отговорност за всичко, което са сторили, а това, че са починали, не е аргумент за премълчаване
или дори за оправдаване на греховете им... Всички, живи и мъртви, сме все грешни, няма нито един смъртен дето не е безгрешен и изцяло праведен, ето, и покойният Желев също е грешен; затова твърдо възразявам срещу това да бъде описван и представян на младите сякаш е едва ли не светец!
Твърдо възразявам, следователно, срещу лъженето по такива, видите ли, "благочестиви" мотиви! Безсрамниците, дето са на власт, на името на Николай Добрев, също покойник, на чиято съвест лежат доста грехове, улица нарекоха с цялото си безсрамие, а на Желю Желев, както е тръгнало, нищо чудно и цял град да нарекат! За увековечат тъй ангелските му заслуги за многострадалното ни отечество... Още не са сетили, но ще се сетят; ето, подсказвам им го: нека да се излагат тия безсрамници! НЕЩО КАТО ОПИТ ЗА СЪВСЕМ ИСКРЕНА И ПРАВДИВА ДИСКУСИЯ С ЕДНА НИКОГА НЕ ГРЕШАЩА И ВИНАГИ ПРАВИЛНО МИСЛЕЩА ДРУГАРКА февруари 2, 2015
Във Фейсбук изказах мнение по една публикация, ето къде се намира този мой отзив. Повод за моето становище ми даде публикацията Патриотарство и всичкознание с автор Мирослав Спасов; как аз възразих може да се прочете и там, а по повод на моята реакция се получи интересна, любопитна, странна дискусия, за която именно ми е думата; впрочем, не пречи да
11 публикувам тук и своя отзив, а веднага след него можете да видите и самата дискусия; ето ги в тази последователност: Много интересна е тази реакция: нещата (в случая с учебниците и с учебните програми) не са каквито трябва да бъдат, налице е проблем, но този проблем, естествено, ще се реши само когато… Министерството намери воля и благоволи да се захване с него – и да го реши! Да, обаче се забравя нещо друго: до големия проблем сме стигнали не за друго, а защото десетилетия наред сме се уповавали на все същата методология на организация на живота в училищните общности: всичко бива решавано от един свръхумен министерскочиновнически мозъчен център, а всички ние, учители, ученици и родители (всички български граждани) стоим и чакаме чиновниците да ни оправят най-сетне, сиреч, да решат всичките проблеми. Ще чакаме министерските чиновници да ни напишат премъдри учебници, да благоволят да ни съставят най-премъдри учебни програми и едва тогава, видите ли, работите щели да потръгнат! Е, няма да потръгнат, щото такова едно илюзорно очакване е сгрешено в корена си, е порочно в същината си. Не същностна, а никаква промяна в образователната сфера не може да има ако продължаваме да чакаме Министерството да решава всички проблеми – сякаш ние самите сме малоумни и нищичко не можем сами да направим и да решим. Принципът, породил настоящите ужасни деформации и доказал категорично неефективността си (принципът на команднодирективното ръководство на образователната сфера) ако не бъде подменен с алтернативния му принцип (учениците и учителите сами си правят програмите, изхождайки от своите образователни нужди), то никаква промяна в българското образование не може да настъпи, никаква, само ли пък същинска или същностна! Да, промяна към добро в образованието не може да настъпи ако не се смени принципа на организация на системата, сиреч, ако тази система от свободоненавистническа не бъде променена в свободолюбива, от авторитарна и тоталитарна не стане демократична и либерална. Така виждам аз нещата. С полумерки и с половинчатости нищо смислено няма да бъде направено или постигнато. Няма как хем да нахраним вълка (церберите на командната система, чиновниците, да са доволни, всевластието им да бъде запазено), хем агнето да остане цяло, сиреч, образованието и личностното израстване на децата ни да е автентично модерно, смислено, ефективно и пълноценно. Това беше моят отзив или коментар, а ето сега и въпросния умопомрачителен диалог, който постепенно се разгърна и стигна в крайна сметка до неочаквани висини:
Elena Dicheva каза: Ми не чакайте, джанъм, Министерството. Правете каквото смятате, че трябва, пък да става каквото ще. Прочее, има един много обективен критерий дали правите каквото трябва. Ако учениците ви са в часа ви и работите заедно върху тема, която им е интересна, чувствате се добре, те и вие, в съвместната ви компания, и всеки от вас има усещането за „случване“ на нещо важно за него, всичко е наред. Какво Министерство, какви пет лева?! Имате ДОИ за учебно съдържание. Учебното съдържание може да бъде предадено по безкрайно разнообразни начини. Стига да има „педагогическа комуникация“. Щото работата на учителя е не друга, а педагогическата комуникация. Един учител, все едно по кой предмет, не само по философия и гражданско образование, иска учениците му да се справят „сами“ с материята. Сами да открият истината санким. Ами да бъде така добър да ги подготви за това. Иначе, за какво получавам заплата? За това, че ще вляза в час, ще плесна неква тема и тържествуващо ще река „Философствайте!“? А философствайте, де. Все едно аз да вляза в час, да плесна едни бъдещи времена и да кажа, айде, оправяйте се тях. Пък аз, щото съм тук, ще си получавам заплатата. Ми отделям от времето си за други, високо полезни обществени дейности, като изразяването на душата ми в книги и вестници, за да бъда тук. Требва да ми се плаща. А вие, идиоти, безмозъчни, комуноиди, платени агенти, неумеещи да мислите… Я философствайте, да ви видя. Къде ше ми излезете вие на мене бе? Ше можете ли, като мене, да изопачите всяко изказване, па да го обърнете във ваша полза, па и никой да не ви повярва, няма значение, вие трябва самостоятелно да си повярвате, че манипулациите, които прилагате, са в полза на манипулираните. Санким, ако си крадец, но викаш дръжте крадеца, вече не си крадец. Такива работи, Сократ Грънчаров. И потвърждавам готовносотта си да се срещнем с вас в съда. Което ми се струва неизбежно. Но сякаш няма да е точно по въпросите на клеветата. Ангел Грънчаров каза: Какво беше туй избухвание на емоции, другарко Дичева? :) Явно сте някому силно уязвена, та видяхте пак в него „врага“, подлежащ на убивание? :-) Между другото имате доста превратна представа за нечий начин на преподавание, другарко Дичева. Вие лично все още не знаем какво по-точно преподавате, но гледам, се изявявате тука като специалистка по философстването, даже, кой знае защо, съчинихте името „Сократ Грънчаров“, много интересно, я кажете по тоя повод Вие лично кого мразите повече: Сократ или Грънчаров, та обединихте тия две имена в нещо, което, предполагам, мразите двойно повече и от двамата? :-)
Elena Dicheva каза: Грънчаров, аз съм нормален човек, имам емоции. Ти нямаш. Справи се с литературата за индивидите, които нямат емоции. Не ми е работа да те подготвям за съдебното дЯло, което ще водим. Не за пръв път те пародирам като Сократ, в когото се припознаваш. Нима не четеш и това, което пишеш? Прочее, като виден консултант по психологическите и философските въпроси :-) , попрочети нещо за тъмната четворка. Не че ще вденеш, но адвокатът ти ще е наясно какво може да очаква срещу теб. За да се подготви. Иначе, каквото и да каканижеш, все си е в обхвата на собствената ти личност. Ангел Грънчаров каза: „Нима не четеш и това, което пишеш?“ – ето това вече е шедьовър? :-) И как така става този фокус, ако мога да разбера – да не чета даже и това, което пиша? :-) Апропо, тази теория за „тъмната четворка“ да не е от най-новите теории за конспиративизма? Elena Dicheva каза: Не е. Пусни си едно търсене в Гугъл. И нали знаеш, че пазя хистори на всичките ти словесни интервенции в мрежата. Ангел Грънчаров каза: Слабо ме интересува, признавам си, каква правите… правете каквото си искате… въпреки че не мога да си обясня какво толкова сте се лепнала за мен, не разбрахте ли, че Вашите тъй премъдри поучения за това как е правилно да мисля и да правя едва ли имат някакъв ефект. :-) Elena Dicheva каза: За сведение на твоя адвокат, не на теб, нямам наблюдение да разбираш от сведения :-) , колкото и да ти се дават, ти си един вербален тормозник, Ачко. Ако бях на мястото на твоята директорка, щях да те уволня поради вербален тормоз над други хора, ученици и колеги. Поради която причина щях да съм ти поискала отнемане на правата за общуване с деца. Нищо де, не е късно. Твойта директорка просто се е видяла в чудо с теб, за да те уволни по параграфа „липса на качества за справяне с длъжността“. А че на теб ти липсват качества за справяне с длъжността е очевидно. Възразяваш ми, че не те познавам, за да определям общуването ти с учениците ти като безобразно. А ти, Философ Грънчаров, познаваш ли ме, че да ме определяш като „комуноид“. Някак все ми се струва, че ако аз не те познавам и ти не ме познаваш. Което не ти попречи да ми лепнеш какви ли не етикети, определения, да изопачиш това, което съм казала, да злоупотребиш с комуникативното намерение на опонента…. Но ти от тия работи не разбираш, Грънчаров. Ти си дълбоко вътрешно корумпиран, Грънчаров, душата ти, както
12 казваш, страстно желае да се изрази и го прави. Ти желаеш немислещите като теб да бъдат наказани. Ти си един наказващ индивид, Грънчаров. Нямаш работа в училище. Ходи си по частните клубове, „Нещото“, стой си там кротко, води си предаването на агората, с хора, които не те интересуват, поради по-нисши от теб, докато гледаш в режисьора, дали одобрява какво правиш или не. И, ако обичаш, не стъпвай в училище. А също така, не стъпвай в непознати за теб области. Това е. Но, да. В мое лице имаш враг. Малцина са го постигали. Ти успя. Прочее, ти сам си каза, че желаеш СИРИЗА да спечели в Гърция, за да бъде Гърция наказана, щото не е имала твоето преживяване на комунизма в България. Ангел Грънчаров каза: Ясно, другарката Дичева ме е намразила до смърт защото съм я бил нарекъл „комуноид“ :-) И по тази причина ме е възприела като смъртен „народен враг“, подлежащ на немедлено унищожение (какво при това положение означава някакво си там… уволнение?!). В мое лице видя всички възможни смъртни грехове, ето, бил съм „корумпиран“, какво ли не още и пр., и т.н., и ала-бала. :-) С което така бляскаво потвърди моята хипотеза за несъмнената й комуноидност, че повече от това не може да бъде! :-) Благодаря Ви много за което, другарко Дичева! Elena Dicheva каза: Сега ще мислиш до утре и ще плеснеш поредната помия, за да употребя един любезен евфемизъм. Поразглезен си, Ачко, от публиката, щото не те взима на сериозно. Ще ти се наложи обаче да се се срещнеш с мен по въпросите на омразата. И понеже никакъв разумен аргумент няма да то озапти, напротив, не очаквам адвокатът ти да се намеси. ОК, Аче,. „Аче“ в моята азбука е буква, която се пише, ма не се чете. Ангел Грънчаров каза: Другарко Дичева, гледам, си позволявате да се отнасяте твърде фамилиарно към мен, призовавам Ви да се държите що-годе прилично и да се контролирате все пак. :-) Не Ви отива на възрастта да се държите като хулиганстващ интернетен хлапак … Elena Dicheva каза: А по въпроса за омразата, отвсякъде съм загубила. Ти си шампион. Но понеже нямаш чувства, няма и как да го знаеш. Има литература. Ангел Грънчаров каза: :-) Вие ме веселите, тъй че за никаква омраза не може да става дума! Не се слагайте тъй високо в онтологичния ред, та да се доберете до някаква хипотетична моя „омраза“! :-) Elena Dicheva каза: Фамилиарно ли? Че ти знаеш ли какво е фамилиарно? Първото условие да се държиш фамилиарно с някого
е да го чувстваш близак. Не се ли надценяваш, Ачко? Ангел Грънчаров каза: Казах Ви да се държите възпитано. Не съм Ви „Ачко“, другарко Дичева, контролирайте чувствата си! :) Elena Dicheva каза: Весели се тогава. Докато можеш. Вие сте Ачко, не заради чувствата ми. Просто сте То. Ма и аз не съм ви другарка, но вие си ме другаросвате. Защо аз да не ви Ачкосвам? Ангел Грънчаров каза: Вие можете всичко да правите, проблемът си е Ваш. Излагайте се щом така Ви харесва… Elena Dicheva каза: Много ми харесва да се излагам, Грънчаров, особено на ваш фон. Ангел Грънчаров каза: Да, естествено: всяко мръсно петно, дето цапа фона си, предполагам много се харесва в тази си роля! :-) Elena Dicheva каза: DEAR SCIENCE: Why am I so afraid of clowns? По въпроса за петната, които цапат фона си, Грънчи, ти си недостижим. Не мога да се меря с теб. Прочее, няма лошо. Всеки има път. Индивидуален. Твоят е оплескването. Но и в това няма лошо. Всички, без теб, се надяваме, че животът ти на този свят може и да те очовечи. На теб пък ти стана време да си легнеш и да поспиш. Безчувствено. Утре ще се събудиш в пет, нали така? И отново ще ще замразиш. Ти не мразиш само, когато спиш, а и това не е много сигурно.Ти живееш от омраза, Грънчаров. Това е инд Ангел Грънчаров каза: Нали Ваша милост беше петно, къде ти Вие в цялата си величавост ще се самонаричате… „фон“?! :-) Elena Dicheva каза: Не, твоя милост е петно. И не е фон на нищо. Прочее, твоя милост е всеобхватно петно. Многоточие санким. Ангел Грънчаров каза: ОК, спете спокойно, аз съм „петното“, а пък Вие сте самата белота! :-) Ще спите ли спокойно тая нощ или Ви мъчи безсъница? Аз лягам. Позабавлявах се! Благодаря за усърдието! Лека нощ! Elena Dicheva каза: Лягай, лягай :-) Помниш ли, че се позабавлява? Щото съм го записала. Няма да е добре, като се събудиш утре, да кажеш, че не ти е пукало. Ангел Грънчаров каза: Брях да му се не види, нищо човек не може да скрие от тази другарка! :-) Толкова е бдителна само! И всичко си била записвала – за да го доклад-
ва „там, където трябва“. Не е лесно на нас, народните врагове, когато насреща си имаме такива напреднали в матр`ьяла другарки… :-) Ангел Грънчаров каза (на сутринта): Другарко Дичева, снощи разбирам, че сте била познавала „половината Пловдив“, та в тази връзка ми се ще да Ви призова: бихте ли разкрила истинската си самоличност, бихте ли имала добрината да кажете кое реално съществуващо лице се крие зад бойната ви кличка „Elena Dicheva“ – щото се родиха някои съмнения по повод тъй ярката Ви и необусловена от нищо пристрастеност към моя скромна личност и милост? Elena Dicheva каза: Г-н Грънчаров, нямам оперативни псевдоними. Каквото имах да ви казвам – казах. Каквото исках да разбера – разбрах. Каквото имах за проверяване – проверих. Ангел Грънчаров каза: Ох, олекна ми! :-) А доклада си за мен написахте ли вече? Изпратихте ли го „там, където трябва“? Да знам дали съдбата ми веч е решена… :-) Elena Dicheva каза: Не, разбира се. Още не съм призована от съда. За съдбата Ви не знам. Комуноидната ми представа за индивидуалната съдба на всеки човек е един вид преговори между него и Бога. Ангел Грънчаров каза: Радвам се, че в днешно време, излиза, комуноидите са се модернизирали дотам, че вече правят пазарлъци с Бога за съдбата си, това е несъмнен прогрес; преди чисто и просто Партията определяше съдбата им… Elena Dicheva каза: Дано дребният ми коментар не помрачи радостта Ви, г-н Грънчаров, но виждането Ви за преговорите с Бога като „пазарлъци“ с него е твърде непредпазливо. Ангел Грънчаров каза: Другарко Дечева, бъдете сигурна в едно: само Бог не можете да излъжете, само при Бог лицемерието Ви няма да мине… Elena Dicheva каза: Ух, че неграмотно! Защо си мислите, че Бог Ви вярва? Само защото Вие си вярвате? Много нисък резултат във философстването. Прочее, ако не си говорите с Бога, което във вашия случай ми изглежда очевидно, справете се поне с четенето за Бога. Ангел Грънчаров каза: Пак не разбирате, другарко Дичева. Това, което Ви се чини, са пълни глупости. Вярно, Вас Ви движи едно нещо: омразата към мен. И през това криво стъкло всичко възприемате изкривено. Бихте ли ми казала, примерно, защо толкова силно ме мразите, а, другарко Дичева?
13 Опитайте да си уясните този въпрос. Това дали аз съм талантлив или не съм какво толкова Ви вълнува? Не е ли нормалното Вие да се вълнувате предимно за своите собствени таланти, не за моите? Ekaterina Krasteva каза: Господин Грънчаров, не съм Ви фенка и споделям много от констатациите на Дичева. Споровете между вас обаче винаги ме карат да застана на Ваша страна, защото от това, което пише госпожата се излъчва усещане за един изключително неприятен човек, който си търси спаринг партньор, само и само за да даде поле за изява на насъбралата се злъч и възрастови напрежения! Мисля, че ще е разумно от Ваша страна, да не се жертвате. Оставете госпожата сама да се справя с емоциите си. Ангел Грънчаров каза: :-) Напълно сте права, уважаема г-жо Кръстева, но аз беседвам с г-жата по чисто научни подбуди, по изследователски причини, знаете, че много ме вълнува психологията; е, чат-пат си позволявам разни изследвания, та въпросната г-жа, няма да си кривим душата, е интересен за психолозите обект за изследване. По тази причина дръзвам да продължавам „диалога“ с нея, знаете, за науката сме длъжни да правим известни жертви… Elena Dicheva каза: Г-жо Кръстева, наблюдавам у вас известна фиксация върху възрастовите промени, която Вие може и да сте пропуснали да забележите у себе си. Нормално е. Ето, и аз бях пропуснала да забележа у себе си излъчването за един изключително неприятен човек, но Вие пък сте видели това. :-) Не смятам да ви опровергавам. В края на краищата, човек вижда това, което може. Тук четат много хора, които ме познават лично и добре разбират какво правя. Нямам интерес да Ви преча да грешите. Струва ми се обаче, че сте уязвена от няколкото присмехулни наистина реплики, които Ви отправих във връзка с Ваш коментар за пост на г-н Христо Диков. Ще Ви кажа направо, подразних се от категоричността и безпардонния тон с който се изказахте тогава, при все че не си бяхте направили труда да вникнете в същността на г-н Диковия коментар. Вие го възприехте като персонална атака към г-н Грънчаров и се втурнахте да го пазите от врази. :-) Прочее, първата ми реплика към Вас беше дружелюбно закачлива. Вие тутакси върнахте коментар относно моята обърканост по въпросите на желано и действително. Нейсе. Писах за този тип аргументация. Не ми прави добро впечатление и изборът Ви на адресат в горния Ви пост. Комуникативното Ви намерение очевидно е да съобщите мнението си на мен. Защо ще го правите чрез разговор с г-н Грънчаров? За да го уведомите какво мислите за мен ли? :-)
Това е несериозно. Г-н Грънчаров много е напреднал в материята, нищо ново не можете да му кажете. Той цяло изследване провежда върху мен, Вие ще му споделяте мнения. :-) Освен това, ако желаехте да го окуражите в изследователската му дейност, като подкрепите изводите му от независим, тъй да се рече, източник, санким Вие, можехте да го направите на лични. Но не. Защото искахте аз да прочета поста Ви. Е, прочетох го. :-)И, между нас да си остане, г-н Грънчаров не Ви казва истината. Никакво изследване не прави. Неговият ум не работи изследователски. В най-добрия случай, събира си езиков материал за някоя от многобройните си книжки. Г-н Грънчаров пише книги, както диша. Но не вярвам и това да е основният му мотив да продължава „диалога” :-) си с мен, това е само съпътстваща екстра. Работата е много по-проста: г-н Грънчаров срещна упорит противник, на когото не можа да види сметката посредством квалификации, сарказми и безцеремонност, защото противникът се оказа силен в сарказмите и безцеремонността и някак не е удовлетворен от развоя на битката. :-) Няма усещането, че е победил. :-) А той не е свикнал така. Иначе, тук няма нито спор, нито диалог. Бъдете здрава. Ангел Грънчаров каза: Госпожа Дичева знае за нас всичко, даже и това, което ние самите не знаем, при това тя явно се самовъзприема и самооценява като… „Партията“, която никога, ама никога не греши – и при това всичко знае! :-) Къде ще се мерим ний с таз всичкознаеща и безпогрешна партия, та ние сме чисто и просто човеци. Затуй ето, „Партията“ на мен ми казва, че това, което аз искам, а именно да изследвам някои психологични явления, не е правилно и явно аз греша, щото как аз да не греша като „Партията“ никога не греши, та това изобщо е невъзможно дори само за представяне, камо ли пък да стане в действителност?! Няма как, нали така? Освен това трябва да знаем, че госпожа Дичева (да не я наричаме вече „другарка“, щото това я вбесява, поражда у нея излишни нерви!) е изцяло фиксирана върху моите „книжки“, това е явно нейната голяма болка, как така „някакъв си там“ ще пише без да е получил наказ за туй нещо от самата непогрешима „Партия“?! Да, и затуй този някакъв си там трябва да знае, че ние ще воюваме с него докато дишаме, щот той не може да си прави сичко, каквото иска, а само това, което „Партията“ (или „Комуната“) е разпоредила. Так думает таваришч Дичева, просто такое ее мышление, она иначе не может думать, не й е просто по силите да мисли иначе. Да, това обаче е същинска човешка трагедия: въпросната таваришч Дичева не може да понася гледката на един свободомислещ и свободолюбив човек като „тоя там толкова неприятен индивид Грънчаров“,
който е изцяло неправилен, който даже и не заслужава да съществува; ей, да бяха сега ония незабравими времена, когато такива като тоя Грънчаров ги натиквахме в концлагери и дори направо ги застрелвахме, какво щастие щеше да бъде! Но, уви, за жалост, сега е време на пустата демокрация и тоя Грънчаров си развява байрака, а тази гледка е непоносима; затуй, таваришчи, на атака, на юруш, долу, да плюйме, да ревем, да крещим, да не му даваме на Грънчаров и миг спокойствие, ще го осмиваме, ще го тормозим както ний си знаем, та белким рухне! Познах ли Ви потайните и съкровени мисли, другарко Дечева?! :-) Elena Dicheva каза: Не, господин Грънчаров, не ги познахте. Просто си направихте поредната автоапология. :-) Житие и страдание святого Грънчарова. :-) Ще прощавате ако съм допуснала грешки в руския език, не ми е сила. И пътьом подкрепихте с действието си това, което писах по-горе на г-жа Кърстева. Ангел Грънчаров каза: :-) Я помислете още малко? :-) Можете ли да си сложите ръка на сърцето и да повторите тез покъртително неверни, лъхащи от неискреност думи? :-) Можете ли да опитате поне веднъж в живота си да се изкажете по възможност честно? :-) (Следва продължение) ОБЯВА ЗА КОНКУРС НА ТЕМА "КАКВО ЗНАЯ ЗА УКРАЙНА" неделя, 1 февруари 2015 г.
14 Съобщение до средствата за масова информация КОНКУРС „КАКВО ЗНАЯ ЗА УКРАЙНА” Почетното консулство на Украйна в Пловдив е домакин на Конкурс „Какво зная за Украйна”. Проектът е инициатива, която дава възможност да се извършват самостоятелни исторически изследвания. В конкурса могат да участват всички, които желаят да споделят своя история, впечатление, спомен, или да изразят своя творчески талант и идея, свързани с историята на Украйна. Целта е конкурсът да открие нови неизвестни факти от историята на Украйна и връзките й с останалите държави и да попълним общата ни история. Да се събуди интересът на хората към историята на родния край, да провокира интерес към изследователска работа. Конкурсът е предизвикателство за участниците да се изобразява украинската история по оригинален, забавен, сериозен, драматичен и какъвто и да било начин. Използвайте въображението си и докажете, че историята може да бъде интересна, а не само да се свежда до дати и факти. В конкурса могат да вземат участие всички автори, навършили четиринадесет и не по-възрастни от шестдесет и пет години към датата на отчитане на конкурса. Всеки кандидат има право да представи творбата си, напечатана в три еднообразни екземпляра и текстът да не е поголям от 10 хил. думи обем. (6 печатни страници). Краен срок за предаване на творбите – 24 август 2015 г. по случай Деня на Независимостта на Украйна. РЕГЛАМЕНТ • Разказът да бъде написан на български книжовен език, като са спазени правописните, граматическите и пунктуационните правила.
Участвайте и вие! ПОЧЕСНЕ КОНСУЛЬСТВО УКРАЇНИ В МІСТІ ПЛОВДІВ, Пловдів, вул. «Цар Калоян», № 8, поверх 4 Тел. (+35932) 655 312; т/ф 655 311 Тел. (+35932) 655 312; т/ф 655 311 e-mail: office@consulukr-plovdiv.bg www.consulukr-plovdiv.bg ПОЧЕТНО КОНСУЛСТВО НА УКРАЙНА В ГРАД ПЛОВДИВ Пловдив, ул. «Цар Калоян», № 8, ет. 4
• Обемът на текста да бъде не повече от 6 страници А4, шрифт Times New Roman, 12 пункта. • Произведението да съдържа послание към читателите: Заглавието на разказа може да не съвпада с дадената тема, но съдържанието му трябва да се съотнася с нея. Възможно е сюжетът да бъде свързан с най-старата украинска история от 3-то хилядолетие преди Христа по времето на ямната култура и културата на погребалните камери, като център на източнославянската култура през Средновековието, присъединяване на Украйна към Съветския съюз, независимостта
15 й след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. , Киевска Рус, XVI век — Основаване на Запорожката Сеч, украинските казаци, независима Украинска народна република, Гладомор, Украйна е окупирана от Нацистка Германия, 24 август 1991 г. – Върховната рада приема закон, провъзгласяващ Независимостта на Украйна, Казашка епоха, християнството, украинската интелигенция, украински културни традиции, украински език, Украинска съветска република, знамето, украинската национална идея, индустриализацията на страната, кулаците, толерантността на украинския народ, тежката промишленост – военна промишленост, въгледобив, металургия, химическа промишленост, енергетика, река Днепър, язовирите, 26 април 1986 г., облакът от радиоактивни отпадъци. Конкурсните произведения се журират от екип на Почетното консулство на Украйна в Пловдив, литературни творци, критици и историци. Организатор е Инж. Димитър Георгиев, Почетен консул на Украйна в Пловдив. Награди: Първа награда – 1000 лв. Втората и третата награда – парични премии. (800 и 500 лв.) Присъждат се и поощрения. Всеки получава и грамота за участие. Отчитане на резултатите: Резултатите от І Конкурс „Какво зная за Украйна” ще бъдат обявени на 7 януари 2016 г. (Укр. Коледа) Конкурсната програма ще бъде изпратена на посочен от участника електронен адрес след 7 януари 2015 г. Творби на участниците се приемат до 24 август 2015 г. на e-mail: office@consulukr-plovdiv.bg с препоръчана кореспонденция на адрес (трябва да се приложи и диска с файла): Почетно консулство на Украйна в Пловдив, гр. Пловдив, ул. Цар Калоян № 8 Изпратените творби трябва да са придружени с точно посочени име и фамилия, адрес, телефон и дата на раждане на участника. Телефони за връзка и информация: 032 655 311 (12.30 – 16.30 ч.) ЩОМ НЯМА ПОКАЯНИЕ, НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА И ПРОШКА: ПРОЩАВАНИЯТА БЕЗ ПОКАЯНИЕ СА МОРАЛНО НЕЧИСТИ понеделник, 2 февруари 2015 г. - Успяха ли СДС и президентът Желю Желев да си простят? – пита репортер на Нова на прага на Храма.
- Аз мисля, че много преди този ден всичко е простено... – каза президентът Стоянов и се разплака... Тези са въпросите и такива са отговорите днес.
понеделник, 2 февруари 2015 г.
Посредствеността не разпознава нищо по-висше от себе си. Талантът веднага разпознава гения. Другите са за митингите пред Хра-
*
ма. Nerry Terzieva КРАТЪК КОМЕНТАР: Ние може да си прощаваме колкото си искаме, въпросът обаче е България дали ще ни прости! И нашите деца и внуци дали ще ни простят... И още едно нещо: проблемът не е в опрощаването на вините, а в покаянието. Щом няма покаяние, няма и не може да има и прошка. Прощаванията без покаяние са морално нечисти... щото са израз на долнопробен тарикатлък и на сделки със съвестта... КОМШИИТЕ-ГЪРЦИ ЯВНО СА СПОСОБНИ ДА ОБИЧАТ НАЙ-СЪРДЕЧНО ВСЕКИ, КОЙТО Е ГОТОВ ДА ИМ ДАВА... ПАРИЧКИ!
Цялата философия се основава на предпоставката, че ние мислим, макар че е много възможно да сме нечия мисъл. (Ницше) * Нищо не звучи по-невероятно от истината. (Достоевски) * От всяко дърво свирка не става, но диригентска палка – винаги. (Радой Ралин) НЕЩО КАТО ОПИТ ЗА ФИЛОСОФСКИ НЕКРОЛОГ ЗА ЖЕЛЬО ЖЕЛЕВ понеделник, 2 февруари 2015 г.
понеделник, 2 февруари 2015 г.
Акрополът, Путин и ягодите Към Европа или към Русия ще тегли новото гръцко правителство на Алексис Цирпас? Ясно е поне това, че Атина и Москва откриха сега нови политически симпатии помежду си. Свързват ги още и икономическите им нужди отпреди. Rumen Radev: Деньги нету! Любовь изменчивой будет! НЯКОЛКО КРИЛАТИ МИСЛИ – С ПОЖЕЛАНИЕ ЗА ХУБАВ ДЕН И УСПЕШНА СЕДМИЦА!
Тия дни са много тъжни. Не, не точно за това, че е умрял Ж.Желев, Бог да го прости! Всички ще умрем, никой няма да живее вечно; всички сме смъртни. Умирането е нещо толкова естествено – и неотвратимо. Да се тъгува за умрелите е много човешко, но аз лично не мога да понасям демонстративната, показната тъга, да не говорим пък за показните фалшиви сълзи – особено пред телевизионните камери. Намериха се мерзавци, политически въжеиграчи, които не се посвениха дори да плачат пред камерите! Страшно лицемерие, бълваха лъжи като стахановци! Страшно безсрамие! Ето по тази причина твърдя, че тия дни са много тъжни.
Усещането ми за тъга се дължи на това безобразно лъжене, което много осквернява паметта на покойния. Тия, дето наистина са го уважавали, понеже наистина им е мъчно за него, предполагам, изживяват тъгата си безмълвно. Тия обаче, дето много говорят и изричат фалшиви словеса без да се смущават от нищо, съвсем сигурно е, че изобщо не са го уважавали истински – всичко при такива е само поза. Президентът П.Стоянов забелязах, че симулира плач на стълбите на Храма със златните кубета; не знам, по тази логика Първанов нищо чудно да е ревал на глас, от него всичко може да се очаква, за него невъзможни неща няма. Ето, понеже такива арогантни, безскрупулни играчи задават тон тия дни и никой не възроптава поради свинщината, на мен ми е много тъжно. Желев ли погребваме – или погребваме вече всички останки от приличие и от благопристойност?! (ОЩЕ >>>) НОСИМ ТЕЖКА ОТГОВОРНОСТ ЗА ТОВА, ЧЕ МЛАДИТЕ НЕ РАЗБИРАТ НЕ САМО СМИСЪЛА НА ИСТОРИЯТА, НО И НА СЪВРЕМЕННИЯ ЖИВОТ понеделник, 2 февруари 2015 г.
Министърът на образованието и науката проф. Танев е написал нещо важно на страницата си във Фейсбук; написаното от него е отворило полезна дискусия. Ето какво е написал той, пък по-долу можете да прочетете и моя кратък коментар по този повод: Нашите поколения са все повече в дълг на новите млади. Не е достатъчно да се познава средновековната история, за да се гради самочувствие. Не е достатъчно да се четат само светлите страници, за да имаме самоуважение. Трябва да се вгледаме в цялата картина, за да можем да я разбираме. Белите петна в паметта са прелюдия към всякакви отклонения. Добре знаем колко важни теми липсват в учебните програми. Откъде днешните млади могат да проумеят с какво тоталитарната държава съсипва живота на всеки човек и на цялото общество? Откъде да разберат какво е и какво причинява Народният съд? Как да се замислят за безумието на геноцид от мащаба на Холокоста? Как да си обяснят, че личност като екзарх Стефан, който с целия Свети Синод се стреми да накара властите да прекратят преследването на евреите,
след това е свален от поста си и интерниран до края на живота си? Церемониите и ритуалите са важни. Речите също. Но за ценностите, паметта и мъдростта да можем да живеем занапред в съгласие е нужно да не отвръщаме очи от сложните исторически страници, а да ги четем, проумяваме и помним. Не толкова правилните отговори за датите в тестовете, а отговорите на тежките въпроси, произтичащи от злокобните примери на историята. Има над какво да помислим и с отговорност пред новите поколения да потърсим съгласие за промяна на учебните програми. Няма смисъл да се удивляваме какво не знаят и не разбират – ако не сме намерили сили и начин да им го разкажем. Todor Tanev КРАТЪК КОМЕНТАР: Така е. Споделям мисълта на професор Танев. Пределна откровеност е нужна в разговорите ни с младите. Не само в училище, но и изобщо. Но в училище най-вече също. Нищо не бива да се крие, а най-важни са най-неудобните въпроси. Носим тежка отговорност за това, че младите не разбират не само смисъла на историята, но и на съвременния живот. Крайно време е да осъзнаем тази своя отговорност и да започнем да работим за промяната към добро. Щото иначе работите няма да потръгнат. УТРЕ ЩЕ СЕ СЪСТОИ ПОРЕДНОТО ЗАСЕДАНИЕ ПО СЪДЕБНОТО ДЯЛО ЗА КЛЕВЕТА, ЗАВЕДЕНО ОТ МОЯ МИЛОСТ СРЕЩУ ДИРЕКТОРКАТА НА ПГЕЕПЛОВДИВ СТ. АНАСТАСОВА
16 видите ли, мома! – и затова да им дам необходимата информация, та ако искат да дойдат в съдебната зала; и тъй: Утре, 3 февруари 2015 г., от 10.30 часа в Районен съд в Пловдив ще се проведе поредното заседание на съдебното дяло от частен наказателен характер, носещо номер № 1727/2014 г. Като знаете номера на дялото, ще можете да откриете и залата, в която ще се проведе дялото, има специални електронни табла, където пише това. Аз ще бъда там, живот и здраве да е само. На другия ден постъпвам в болница за изследвания, свързани със заболяване на сърцето. Да, аз страдам от такова заболяване, а на самото съдебно дяло ще се разглежда и обсъжда (за кой ли път!) саморъчно написаната от директорката на училището "диагноза", с която тя ме определи като човек с "нервно-психическо разстройство"; аз лично никога не съм знаел, че съм бил имал такова заболяване, ала ето, проницателната администраторка с интереси и наклонности към психиатрията е решила, по чисто "човечни" подбуди, да се погрижи и за моето психично здраве. Та затова се наложи да й дам възможността да докаже диагнозата си пред съда. Желая ви хубав ден! Бъдете здрави! ЕДНА ЛЕГЕНДА ЗА ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ понеделник, 2 февруари 2015 г.
понеделник, 2 февруари 2015 г.
ЛЕГЕНДА ЗА „ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ"
Ще ми се да напиша нещо като обява за предстоящото утре заседание по съдебното дяло за клевета, заведено от моя милост срещу директорката на ПГЕЕПловдив Стоянка Анастасова. Възможно е да има хора, които се интересуват от това интересно дяло – да, представете си, то може да се окаже значително по-интересно от онова другото, нашумялото по медиите съдебно дяло, което една непорочна поетеса заведе срещу един поет-"неджентлемен", имал безочието да я обиди, че не била,
Интересна легенда, свързана с една от най-известните творби на света – "Тайната вечеря" на Leonardo di ser Piero da Vinci – разказва: Започвайки работа над библейския сюжет, великият художник срещнал голяма трудност – за да нарисува Доброто в образа на Христос и Злото в лицето на Юда, трябвало да намери най-подходящите модели. И започнал да търси и да оглежда човешките лица. Един ден, по време на църковно богослужение, се вгледал в лицето на едно от момчетата, които пеели в църковния хор. Това бил съвършеният образ на Исус Христос. От него струяла светлина и доброта. Точно това търсел художникът.
На другия ден го поканил в ателието си и възпроизвел чертите му в етюди и скици. Образът на Христос бил завършен. Изминали три години. "Тайната вечеря" вече била почти готова, но художникът все не намирал подходящия модел за Юда. Не можел да открие лицето, олицетворение на злото. А вече започвали да го притискат да завърши фреската колкото се може по-бързо.
И един ден след дълго търсене и съвсем случайно Да Винчи най-после открил идеалния модел. В една крайпътна канавка лежал дрипав младеж – пиян, озлобен и преждевременно състарен. Макар и трудно, склонил помощниците си да го пренесат в църквата – понеже нямал време да прави скици. Бездомникът бил пренесен дотам без дори да разбере, а помощниците му го придържали прав за да може художникът веднага да започне да го рисува. Леонардо успял да улови и пресъздаде цялото зло, открояващо се върху това лице. Когато свършил, просякът – вече изтрезнял – отворил очи и като видял платното пред себе си, казал с почуда и тъга: - Вече съм виждал тази картина. - Как така? Това не е възможно... – попитал изненадващо Леонардо да Винчи. - Преди три години, когато още не бях изгубил всичко. Тогава пеех в един църковен хор, животът ми бе изпълнен с мечти и доброта. Тогава един художник ме покани да позирам като модел за лицето на Христос. АЛ. ЙОРДАНОВ БИЛ ОРГАНИЗИРАЛ НЕЩО КАТО "ДРУГАРСКИ НАРОДЕН СЪД" НАД "НЕПРАВИЛНО МИСЛЕЩИТЕ"! понеделник, 2 февруари 2015 г. Един човек, казва се Alexander Kosamarev ми е писал във фейсбук: Здравейте, ако Вие сте споменатият в статус на Александър Йорданов като блокиран, тази статия е във Ваша защита: Другарският съд на Александър Йорданов – символ на победилата демокрация или възродения фашизъм, решете сами Оказа се, че там аз съм единственият блокиран, който при това е споменат от другаря Александър Йорданов... два пъти! Споменати са още много хора, аз обаче съм имал честта името ми да е изписано два пъти, не мога да разбера на какво се дължи
тази чест. Отвърнах на този човек, дето ми изпрати линка към интересния текст следното:
Благодаря! Аз съм споменатия там блокиран от Ал. Йорданов "неправилно мислещ". :-) Толкоз. Публикувам това като куриоз. Разбира се, мен Ал. Йорданов ме блокира по причина, че влязох в дискусия с него, за която съм писал в своя блог, нещо повече, публикувал съм я него в целия й блясък, тъй да се рече. Аз му зададох тогава няколко крайно неприятни му въпроса, които го извадиха от равновесие. И той почна като несвяст да ме ругае че щом мисля така, явно съм бил... руски агент! :-) Ето тези въпросните публикации: Александър Йорданов, подвизаващ се напоследък като агитатор на ГЕРБ, поде недостойна и грозна кампания по дискредитирането ми като личност Срещу политическото гешефтарство: начало на дискусия с г-н Александър Йорданов Срещу политическите мерзавци и помазаниците на "демокрацията" ни: продължение на дуела ми с Александър Йорданов Финалните акорди на епохалния ми спор с извечно благонадеждния "антикомунист по рождение" Александър Йорданов Получих предупреждение, че провален "десен" политик нищо чудно да ми спретне компромат - за да отмъсти за критиките ми към него и към ГЕРБ
17 нещата, за да не се лъже. А относно другарския съд на Ал.Йорданов какво да каже човек - каквото и да каже, все ще се оцапа. Нашият мъдър народ нали знаете какво е казал по повод на подобни неща? Ето какво е казал народът ни: "Не хвърляй камък по рядко лайно (с извинение за думата!) щото ще се опръскаш...", "Не хвърляй камък по рядко лайно щото ще се напръскаш...", нали нещо такова беше казал народът ни? Е, казал е народът ни всичко, което може да се каже... затуй ще си замълча. Всичко добро! ИЗЛИЗА, ЧЕ САМО НА 12 ЧОВЕКА В НАШЕТО СВИДНО ОТЕЧЕСТВО ИМ ПУКА ЗА СВОБОДАТА В МЕДИЙНАТА ОБЛАСТ! понеделник, 2 февруари 2015 г.
Петицията в защита на свободата на словото и срещу медийния диктат, на който ний, българите, сме подложени, набира сила: виж Против диктата на предвидимите и удобни телевизии! До този момент петицията са подписали... 12 човека (!), да, правилно прочетохте, само дванадесет човека са подписали тази петиция! :-) Значи излиза, че само на 12 човека в нашето свидно отечество им пука за свободата в медийната област! Само това исках да констатирам. И то съвсем не е малко – или маловажно. Значи мафията ("задкулисието") изцяло диктува положението в медийната сфера, а само 12 българи роптаят срещу това! УЖ "АВАНГАРДНИЯТ" И "РЕФОРМАТОРСКИ" ПРОЕКТОЗАКОН ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗАТВЪРЖДАВА ДЪРЖАВНИЯ МОНОПОЛ, РАЗДУВА АДМИНИСТРИРАНЕТО, УВЕЛИЧАВА КОНТРОЛА, КОНТРОЛИРАЩИТЕ ОРГАНИ И БЮРОКРАТИЧНОСТТА вторник, 3 февруари 2015 г. Из: ПРОМЕНЯ ЛИ НЕЩО НОВИЯТ-СТАР ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО (НА ГЕРБ)?, Автор: Гери Николова
Хубаво е, че написаното остава. Та да не се изопачава реалното състояния на
... В крайна сметка – законопроектът не предлага почти нищо ново и категорично, нищо наистина революционно, реформаторско и т.н..
18 Той затвърдява държавния монопол в сферата на образованието, раздува администрацията, увеличава контрола, контролиращите органи и бюрократичността, имитира включване на родителите в учебния процес, както и предоставянето на повече възможности за свободен избор, но обвързва „свободния избор” с разрешение, което трябва родителите да получат от държавата след проверка и оценка по неясни критерии. Имитира даване на автономия на училищата и учителите, когато всъщност затрупва системата с противоречащи си текстове, гарантиращи хаос и проблеми при опит за прилагането им … и авторите твърдят, че така ще се повиши качеството на образованието…
Также депутат Госдумы Елена Мизулина сообщила, что в современной Российской Федерации евреям не сильно рады. В связи с этим скандальная чиновница решила поспособствовать эмиграции этой этнической группы из России в Израиль. В частности – выдавать им подъемные и медали "За освобождение России!"
Елена Мизулина, депутат Государственной Думы от фракции "Единая Россия", предложила еврейским общинам покинуть Россию.
Ами – не им вярвам! ОТНОВО не са се справили с опитите да направят нов закон за образованието. За трети пореден път се опитват да прокарат като закон творба, която не може да мине и за литературна, какво остава – за юридически издържан текст, от който да произтекат правни последици?!!! И гледайки този проект от над 150 стр., състоящ се от 350 члена, и целият хаос в него, смятам, че по-лесният и поправилният път за създаване на нов, съвременен и актуален закон за образованието е като се започне от нулата… По-лесно е да започнеш от нулата, с действащия от 91-ва година закон за народната просвета пред себе си (той е от едва 50 члена!!), отколкото да ремонтираш проект от 350 члена, закърпван и преправян три пъти досега и то – все неуспешно…
Мизулина добавила, что у евреев есть своя страна, куда им и следует отправиться. Свою антисемитскую позицию неоднозначная российская народная избранница объяснила в связи с тем, что на сегодня евреи занимают большой сегмент в российских СМИ, бизнесе, руководстве. Однако где бы не работал еврей, по мнению депутата Госдумы, Любой еврей, он все равно не станет настоящим патриотом РФ. По мнению Мизулиной, этнические чистки оздоровят морально-политический климат российского государства. НАИСТИНА, ЗАЩО?????!!!! вторник, 3 февруари 2015 г.
ЗАБЕЛЕЖКА: Съветвам ви да прочетете целия текст на представената тук статия. Заслужава си. Споделям констатациите, които открих в него. Те са обобщени в заключителната му част, която цитирам тук. Обосноваването на тия изводи е направено в статията, която именно и ви препоръчвам. НАЦИОНАЛ-КОМУНИСТИТЕ, ПУТИНИСТИТЕ В РУСИЯ ВЗЕ ДА ГИ ИЗБИВА НА СЪВСЕМ ОТКРОВЕН ХИТЛЕРИСТКИ НАЦИОНАЛ-СОЦИАЛИЗЪМ! вторник, 3 февруари 2015 г. Депутат Госдумы Елена Мизулина предложила всем евреям покинуть Россию
:-) ИМАМЕ КЪСМЕТА ДА ЖИВЕЕМ В ЕДНО СМУТНО, НО И МНОГОЛИКО, БОГАТО НА СМИСЪЛ И ДОРИ (ПРЕД) РЕВОЛЮЦИОННО ВРЕМЕ, КОЕТО НЕ ЗНАЯ НАКЪДЕ ЩЕ ИЗБИЕ
вторник, 3 февруари 2015 г.
Около смъртта и погребението на Ж.Желев имахме възможност да чуем и да прочетем какво ли не. Много мерзавци се развихриха в тия дни за да покажат способностите си в правенето на какви ли не мерзости. В необявеното социалистическо съревнование по мерзости обаче сякаш има вече и първенци, недостижими образци, примерно П.Стоянов, който най-лицемерно симулира... плач за Желев, и то на стълбите на Храма със златните кубета, пред камерите на телевизиите, та да видим всички колко чувствително сърце има нашият голям политически въжеиграч. В тази връзка ми се ще да дам и още един пример за тотално объркана и извратена ценностна система, демонстрира този феномен някой си Gendo, написал следната бълвоч, която услужливо са я публикували в някакъв сайт, който нищо чудно да не е на Пеевски (то какво ли вече не е на Пеевски в тая държава); ето, подивете се: За Костов, Станишев и достойнството. Идете там да прочетете въпросната бълвоч, аз не ща тук да си цапам блога. По този повод си позволих да напиша на едно място във фейсбук следното: Историята на България не бива да допускаме да стане митология, сбор от лъжи. Тия дни мнозина се потрудиха да я направят точно това, което е грозно. Само истината има значение за историята... а лъжите на трудолюбивите арогантни лъжльовци са обречени. Та казах, че тия дни се водеше (и тепърва още се ще се води) същинско стахановско соцсъстезание по правене на мерзости; някой си Иво Югов (да не е наследник на комунистическия изверг Антон Югов?) е написал удивителното по пошлостта си сълзливо и гнусно писание, наречено Големият Жельо Желев и малките пъстраци. Не знаете що е "пъстрак" ли? И аз не бях чувал тази дума. Стъклени топчета за децата били, представяте ли си, "бомби" се наричали най-големите топчета, "пъстраците" били по-малки, имало и още по-малки, наричали се "бобчета", а имало и обикновени топчета, без специално име. Та Желев по думите на тоя мерзавец бил "Бомба", а... Костов, видите ли, бил "пъстрак"! И в тази връзка тая пишеща шматка патетично възкликва: "... Хората-бомби бяха унижавани от хора-пъстраци. Можем ли да поставим
пъстрака Иван Костов до големия Жельо Желев? Та те са от различни вселени. Революцията изяжда децата си и дисидентът Жельо Желев бе изтикан в ъгъла от костовци... На какво морално падение сме свидетели. Тъжно и жалко! Хорапъстраци от 25 години ни управляват и смъртта на Жельо Желев ни напомни колко чист е той и колко мръсни са техните умове." Сюблимничко е, нали, какво ще кажете?! Как да не се разплаче човек като чуе тия думи, а, драги ми Петю? (Имам предвид ревльото П.Стоянов.) Мерзостчицата си я бива, няма що! Пълно, тотално пренебрежение към историческата истина и към фактите! И пълно поругаване на всяка останка от човешки морал, сиреч, пълно нравствено уродство. Всичко требва да е тъкмо наопаки на истинското. В тази връзка не мога да кажа нещо повече от това, което един коментатор е казал съвсем простичко и ясно: Vasil Karaivanov: Извинявам се, че не знам какво е "пъстрак". Сигурно нещо много лошо. Само ще отбележа, че "пъстракът" Иван Костов спаси България през 97-а година. По това време големият Желев – лека му пръст! – заедно с Петко Симеонов направиха партия "Либерали" и взеха 1 процент в изборите за Парламент. И много други неща се изписаха и казаха в тия дни, за случващото се в които моя милост си позволи да напише ето какво:
Желев ли погребваме – или погребваме вече всички останки от приличие и от благопристойност?! Костов наистина не е отишъл на погребението на Желев. Той и на много други места не отиде, явно наистина е много по-различен от тълпите лицемери, нагаждачи и подлизурковци, които се врат навсякъде. Който нямат особени скрупули да реват пред камерите, да се кръстят усърдно пред тях и прочие. Не видях Гоце дали е почнал да се кръсти вече, вий забелязахте ли тази подробност? Нема начин да не се кръсти Гоце щом Володя Путин, негов кумир и модел за подражание отдавна се научи да се кръсти, все пред камерите де, то се знае, защо да се кръстиш ако наоколо няма камера, която да забележи колко си
набожен?! В тази връзка, няма как, ми се наложи да напиша и ето тази констатация, ей-така, да се каже от някой, пък може дадени хора и да се позамислят върху нея: Истина е, че Ж.Желев и И.Костов олицетворяват две коренно различни нравствени вселени. Присъдата на времето ще докаже това, но ние още сега го предусещаме; е, известна съвест се иска да го признаем... За това колко усърдна беше Дърева около погребението на Желев няма смисъл да казвам, щото тя е навсякъде. Разни хора умират, но Дърева, изглежда, е безсмъртна – и от нея отърване няма. Велева също е на линия за какви ли не услуги. Те двете минават за най-елитните ни журналистки, да ме прощава горката журналистика, че употребих тази дума в толкова неуместен контекст... Спирам дотук. Щях да пиша още за нравствената развала, която тресе наште медии, ама нещо взе да ми се повдига, усещам пориви или позиви към повръщане, та да взема да спирам. Абе тоз, младият Антон Хекимян (така ли му беше името?), гледам, много окумуш момче бил бе, има сички шансове да затъмни даже Барекова бе, своя предходник на същото кресло, браво, има надежди да стане мерзавец от класа бе, нема що, бравос, серсемщините му се удават, идат му, така да се рече, отвътре! Има големо бъдеще туй момче, нищо чудно самият Кеворкян, негов съплеменник, току-виж да надмине, а може един ден дори и великого Карбовского да тури в малкото си джебче! Или нищо чудно един ден и самият титан бай ви Вучкова да засенчи! Не знам дали сте доловили таз сюблимна сценка когато интервюираше неуморимия медиен труженик Андрей Райчев и го подпитваше като кученце ето какво: - Ама кажете де, кой продаде централите в Марица-Изток де, кажете, произнесете туй име, моля ви, кажете, ох, защо не казвате кой ги продаде тия централи на проклетите американци?!
Казваше момчето нещо подобно, и то тъй мелодраматично, явно требеше да изпълни некаква поръчка, та се наложи даже дори самият Райчев да се погнуси – представяте ли си?! – и без да иска се изпусна да каже, че Костов не бил виновен за туй нещо, щото тогава въпросната сделка била съвсем оправдана, предвид конкретната тежка икономическа ситуация, щот
19 Костов тогава наистина трябваше да измъква тотално фалиралата страна от ужасното тресавище, в което я натикаха другарите. Както и да е, спирам дотук, щеше ми се да кажа нещичко и за Диков, който също се поупражнява чат-пат по плюене спрямо Костов, което, както на мен ми говори, означава, че мафията още инвестира в медийно оклеветяване на премиера-реформатор, а това показва, че още изпитва панически страх от него! Което е оптимистично, радващо е, тъй да се рече! Нека да има некой, от когото мафията, пък и руснаците, ченгетата, мерзавците и прочие да се страхуват, нека, така трябва да бъде! Хубав ден ви желая! А аз след малко ставам за да отивам в Районен съд в Пловдив, където ще се гледа съдебното дяло по моя тъжба срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив, която именно направи в последните години какво ли не за да ме дискредитира като личност и като преподавател, позволи си какви ли не недопустими "активни мероприятия" и "компроматни войни" срещу мен, в един момент дори дръзна да ме оклевети по недопустим начин (за това оклеветяване именно днес ще бъде въпросното съдебно дяло), а пък като й се видя всичкото това недостатъчно, се видя принудена да ме и уволни от работа по найсмехотворния мотив, който изобщо може да се измисли, именно, уволни ме, щото, видите ли, съм бил "пълен некадърник" и също така съм бил "абсолютно негоден за системата", има се предвид образователната система, в която аз съм работил точно 32 години! :-) Та такива работи се случват в нашия така интересен съвременен български живот, всичко в него се случва, няма що, имаме късмета да живеем в едно смутно, но и многолико, богато на смисъл и дори (пред)революционно време, което не зная накъде ще избие, но нанякъде все трябва да избие, щото напреженията са огромни, тия неща, за които пиша, са все многопоказателни симптоми за това. Както и да е, ще избие натам, накъдето ний, гражданите, успеем да повлияем на събитията, аз като философ това знам, то е нещо като аксиома или дори като принцип. От нас зависи всичко, не от някой друг, важното е да не сме дремлювци, аз затова и пиша де, белким някой вземе да се попробуди, е, желая ви го! Аман от сънливци у Нашенско, абе не наспаха се тия хора бе, какъв е тоя сън, аман от поспаланковци! Правила за оформяне на статиите в изданието "ИДЕИ. Философско списание. Международно и многоезично научно издание" вторник, 3 февруари 2015 г. Важно за всички наши бъдещи автори!
ПРАВИЛА ЗА ОФОРМЯНЕ НА СТАТИИТЕ в изданието "ИДЕИ. Философско списание. Международно и многоезично научно специално издание"
заглавието на статията. В края на анотацията се слагат ключовите думи (от три до девет, шрифт Cambria, размер на шрифта 12, на ширина). (ОЩЕ >>>)
20 я дадат и те решиха да си я вземат. Аз съм реалист, а не фантазьор като Чаушеско." Петър Бояджиев, от 10 ноември 2009 г.
КАГЕБИСТКА "НАБОЖНОСТ" ИЛИ РЪКОВОДСТВО ПО УСЪРДНО КРЪСТЕНЕ ПРЕД ТЕЛЕВИЗИОННИ КАМЕРИ вторник, 3 февруари 2015 г.
Редакцията на българското списание ИДЕИ, приема за публикуване статии по философски проблеми. До редактора се изпраща електронната версия на ръкописа на адрес: Email: Idei.filosofa@gmail.com Текстът трябва да бъде написан в Word (формат RTF). Шрифт Cambria, размер на шрифта 12. Обем на текста до 22 000 знака, включително и интервалите. Материалите могат да са написани на български, украински, руски или английски език. Като се имат предвид техническите изисквания за предпечатната обработка статията се структурира по следния начин: ЗАГЛАВИЕ НА СТАТИЯТА (шрифт Cambria, Bold, размер на шрифта 12, главни букви, центрирано) Инициали и фамилия на автора (шрифт Cambria, Bold, размер на шрифта 12, центрирано). (Името и фамилията на автора на английски език задължително трябва да бъдат посочени в анотацията, която се прави на английски език!) Научната степен, научното знание, длъжността, местоработата на автора (без съкращения), държава, имейл адрес; ако има няколко автори, информацията за всели се дават на нов ред; (шрифт Cambria, Bold, размер на шрифта 12, центрирано). Анотациите. Резюметата трябва да съдържат достатъчно информация за определяне на тематичните области и за оценяване на значението на резултатите от представяното проучване (шрифт Cambria, размер на шрифта 12, на ширина). В първите редове на анотацията следва да бъдат отбелязани: фамилията, името и презимето на автора и
Т.ЖИВКОВ: "ВЛАСТТА МИ Я ДАДОХА РУСНАЦИТЕ, ТЕ И МИ Я ОТНЕХА!"
ВРЕМЕ Е БЪЛГАРИЯ ДА ПОИСКА ФИНАНСОВО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ОТ РУСИЯ ЗАРАДИ ВРЕДИТЕ, ЩЕТИТЕ И ОГРАБВАНЕТО НИ ОТ ОКУПАТОРА СЛЕД 9.IX.1944 Г.
сряда, 4 февруари 2015 г.
сряда, 4 февруари 2015 г.
"Откровеността на Тодор Живков ме изненада и няма да я забравя никога. Бяхме говорили не малко за властта, как, защо и т.н., но аз в един момент зададох следния въпрос: - Добре, Вие сте владеел баланса на интереси, владеел сте манипулацията на хората... как след 35 години упражняване на властта, в условията, когато цялата сила е във Ваши ръце, как така на този пленум (10 ноември 1989 г. – б. м.) Вие я сдадохте така лесно или поне за наблюдаващите отвън изглеждаше така? Откровеността на първата част на отговора има наистина историческа стойност, произнесена от неговата уста: - Каква власт бе, кой ми я е дал тази власт? Руснаците ми я дадоха – и те си я поискаха. Поискаха си я и си я взеха. Какво можех повече аз да направя? Аз не съм като този лудия Чаушеско да почнат да ме стрелят. Направих каквото можах да ги убедя да ме оставят, но те бяха непреклонни. Казаха ми, че решението им не подлежи на промяна, избрали са си други хора, дали са ми достатъчно дълго време, дошло било време за смяна на караула. И тъй те решиха да ми
Ако сме народ, имаш понятие за това що е национално достойнство би следвало твърдо да поискаме тия репарации! "НАЙ-МНОГО ОТ ВСИЧКО СЛУШАЙТЕ СЪРЦЕТО СИ – ЗАЩОТО В НЕГО СА ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА!" сряда, 4 февруари 2015 г.
Попитаха ме какво се е случило на вчерашното заседание по съдебното дяло за клевета: виж Утре ще се състои поредното заседание по съдебното дяло за клевета, заведено от моя милост срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив Ст. Анастасова и Нещо като репортаж, направен
пред Съдебната палата в Пловдив. Понеже така или иначе съм дал пределна гласност на всичко по това дяло, ето, налага се да информирам вкратце интересуващите се, ония хора,ония граждани, които го следят, сиреч, които се интересуват от голямата тема за случващото се в изцяло банкрутиралата вече българска образователна система. Ще бъда пределно кратък този път, понеже ми се налага да бързам: след 40 минути трябва да ставам от компютъра и да заминавам за болница, днес ще ме приемат за лечение и за изследвания в една пловдивска клиника. И тъй, вчера съдът разпита последния свидетел по дялото, именно инж. Венелин Паунов, бивш директор на училището, от което, както е известно, бях в крайна сметка и уволнен от неговата приемница (там работих близо 14 години като преподавател по философия и гражданско образование, а тя, знаете, ме уволни с чудатия мотив "пълна некадърност", "не става за учител", "негоден за системата" и пр., все пак цели 32 години работя именно като такъв!). Както заяви г-н Паунов – а неговото свидетелстване пред съда беше бляскаво, той направи голямо впечатление на всички с пределно точните и честни отговори, които даде на отправените му въпроси! – понеже "работещите в училището ги е страх да свидетелстват за да не си имат след това проблеми от отмъстителната директорка" (цитирам точните му думи, казани пред съда), се е наложи той да се съгласи да бъде свидетел, нищо че вече е пенсионер. Аз тук не мога да предавам всички останали моменти, които той осветли в изказването си, когато излезе протокола от съда, тогава ще мога да ви информирам по-пълно чрез него, но си заслужава да се отбележи още един възлов момент: а именно, че даването на въпросната "психиатрична диагноза" от страна на директорката е един голям гаф и грешка (която беше съвсем нормално да бъде преодоляна по друг начин, а не чрез призоваване пред правосъдието, с което директорката сега вече си има сериозни проблеми); второ, че тази история е само брънка от нейната борба да се разправи с един неудобен човек като мен, преподавателя по философия и гражданско образование в училището, който е дръзнал открито да се противопостави, да критикува нейния недемократичен, несъвременен, анахроничен подход в управлението на това някога елитно и знаменито училище. Относно въпросната "психиатрична диагноза", дадена от директорката Анастасова в съвсем официален документ бившият дългогодишен и толкова авторитетен директор на училището Паунов повтори многократно, че това са недопустими глупости, които един администратор или управленец никога не би си позволил по отношение на когото и да било от персонала, да не говорим за това, че тук се сблъскваме с едно крайно неколе-
гиално и безчовечно отношение. Г-н Паунов също така изтъкна, че благодарение на тази оригинална и дори уникална административна "диагноза-характеристика" в училището се е създала крайно нездравословна психологическа обстановка, той е бил свидетел как и ученици, и учители са коментирали недопустимостта на случващото се, споделяли са и с него, възмущавали са се, ала, за жалост, не са намерили сили да се противопоставят на невиждания административен тормоз, на който в крайна сметка е подложена цялата училищна общност; оня същия страх, владеещ "колектива", е свидетелство за всичко това, заради този именно страх нито един работещ от училището не посмя да ми стане свидетел – хората отказваха, извиняваха ми се, но честно признаваха: не искаме да си имаме главоболия, знаеш какво ще стане ако директорката и нас "ни вземе на прицел" и пр. С разпитването на г-н Паунов съдебното дяло фактически трябваше да приключи, оставаха само адвокатските пледоарии. Да, обаче на другата страна, която предвкусва провала си в съдебното дирене, й се наложи, както именно правят удавниците, да се хване за последната сламчица: те отново поискаха... експертиза на моето психично състояние! Съдът прие решение да бъде изпълнено това искане на подсъдимата, сиреч, назначи такава една експертиза, въпреки че аз имам постановление на ТЕЛК (състав за психични заболявания), че нямам здравословни проблеми от този род (да пази Господ, щото сами знаете, че човешката психика е нещо много фино и никой не може да твърди, че е застрахован от подобни проблеми в съвременния толкова напрегнат живот!). Както и да е, моята адвокатка ми беше отдавна казала, че съдът е длъжен да изпълни това искане на противната страна, независимо от всичко аз поисках думата за кратка реплика и заявих горе-долу следното: - Моля уважаемият съд да погледне от чисто човешка гледна точка към моето положение: наложи ми се покрай тази въпросната "диагноза" на г-жа директорката да преживея ужасни неща, които не пожелавам на никого. Изобщо не е приятно всички около теб да говорят какви ли не нелепици по твой адрес, знаете слуховете до какви аномалии водят; наложи ми се да дам пределна гласност на случващото се в училището чрез блога си по причина на това, че бях длъжен да въздействам някак на толкова неблагоприятното развитие на нещата с оглед да възникне по-реалистична картина на случващото се. Преживях огромно напрежение, явно някои са се надявали, че като ме поставят в такава жестока обстановка, психиката ми няма да издържи. След това ми се наложи да преживея ред други унижения, именно да доказвам къде ли не своята личностна, преподавателска и психична състоятелност, пълноценност и... "нормал-
21 ност". Е, стигнах до убеждението, че за преживяното мой дълг е да заведа съдебно дело за частично възмездяване на понесените щети от морален и психологически характер. И сега, като капак на всичко, отново ми се налага да бъда подложен на експертиза за установяване на "психичното ми здраве", съгласете се, че това е крайно грозно и е нечовешко! Разбира се, разбирам съда и не възразявам, не се страхувам от такова една експертиза, аз самият се занимавам професионално с психология от много години, автор съм на учебник по психология, който има вече пет издания, за мен е пределно ясно колко несъстоятелни и обречени са тия опити да бъда окалян и съсипан като личност чрез сеенето на подозрения относно "нормалността" на моя личен психичен статус. Опитах се да разкажа всичко това пред съда, и то да го кажа така, че то някак си да стигне до съзнанието на другата страна, до съзнанието на директорката Анастасова, която, разбира се, беше там, стоеше през цялото време до адвокатката си и нито веднъж не се обади. Само веднъж възрази когато г-н Паунов каза нещо, според нея не било така, както той твърдеше, но през останалото време си мълча. Дали е разбрала вече, дали се е убедила какво си е позволила да стори аз не зная, предполагам, че в момента ликува, че отново ми е причинила тия неудобства да бъда унижаван да доказвам пред психиатри, че съм, видите ли, "психично здрав". Както и да е, виждате докъде водят някои ценностни представи, примерно тази, че като си на власт можеш да си правиш каквото ти скимне с персонала, че личното достойнство на подчинените ти не е интересно и пр. Трябва да ставам, свърши ми времето за писане. Налага да се приготвям за влизане в болница. Повтарям, ще влизам в кардиологичното отделение на една болница, ще изследват и ликуват там сърцето ми, а не... психиката ми! Тия две неща са дълбоко свързани, е, мен, дето се казва, животът ме удари в сърцето, не в психиката. Което не е кой знае колко голямо предимство: защото от болно сърце директно се мре, и то много лесно, просто сърцето спира и толкоз, гудбай лайф! А от болната психика не се мре (аз тия неща съм ги писал в своя учебник по психология отдавна), да, не се мре, живее се с болна психика, но се живее един живот, който не е за завиждане, а пък страданията са ужасни, да не дава Бог никому, но ето, в днешно време много хора страдат и от душевни проблеми, кризи, заболявания, разстройства и пр. Дори се и стигнало дотам, че много хора страдат от такива проблеми, но не го знаят, не го признават, мъчат се, ала си мислят, че така може да се живее безкрайно. Да, от душевни болки не сме мре, но това не е никакво предимство, щото те са от такова естество, че понякога болните имат чувството, че все
едно са живи закопани в гроба. Много тежък завършек за този текст се получи, но какво да се прави, дотук ме изведе мисълта. Да ви пожелая все пак съвсем накрая нещо по-оптимистично, и то е следното, ще ви кажа една от своите любими мисли от Библията: "Най-много от всичко слушайте сърцето си – защото в него са изворите на живота!". Сега се сещам, че днес на лекаря си ще предложа това мъдро библейско изречение да бъде изписано някъде на найпочетно място в клиниката им, мисля, че е много уместно, с този лекар си имаме приказката, предния път като бях в болницата му подарих пълна колекция от моите книги, човекът се хвана за главата като му стоварих на бюрото големия куп книги. Та така, слушайте сърцето си, бъдете верни на това, което то иска, сърцето, милото, никога не лъже, то ни казва винаги най-важното - то ни казва винаги самата истина! Чао и живот и здраве да е, ще си пишем ти ядни от болницата, лаптопът е с мен, разбира се! ТРИМАТА ВЕЛИКИ сряда, 4 февруари 2015 г.
точки на кремълската пропаганда-агитация по отношение на България. И това същество се представя, че било живеело "в Австралия", видите ли, ама веднъж се изпусна, че като стане пенсионер щял бил да иде да живее в Русия, щото там всичко му било най-близо до сърцето; та този същият днес ми е написал на имейла дълго писмо, в което ми обяснява "колко лош бил... Иван Костов"; ето какво написах на този бездарен труженик на кагебистко-комуноидната и ченгесарска пропаганда по отношение на България: Една жена била казала, че сестра ти била курва (нищо че изобщо нямаш сестра!), а пък някакъв нашенски мошеник бил казал, че "някакъв много солиден и заслужаващ доверие"... американски бизнесмен му бил казал, че Костов, видите ли, му бил поискал 70 милиона подкуп! Ти явно или си много прост, или си много нагъл да се опитваш да ми пробутваш (и то точно на мен) идиотщини от този род! Я опитай да пропагандираш тая премъдрост в некоя кръчма, там някое от пияндета може и да се впечатли от остроумието ти! Или пък си чисто и просто едно руско ченге, назначено да ме учи как било правилно да мисля... Я кажи ми сега вий, руските ченгета или кагебистките мерзавци защо толкова много мразите Костов, би ли се опитал да ми разтълкуваш този феномен? Обясниш ли ми задоволително защо руско-българската ченгесаро-кагебистка мафия, дето ти плаща да плюеш премиера-реформатор на България, толкова силно мрази Костов, ще благоволя да призная, че не си кръгъл идиот... С поздрав: Ангел Грънчаров
Най-големите, които промениха света – третият, които с право може да се отнесе към тази велика група исторически дейци, видели сметката на руския комунизъм, е папа Йоан Павел Втори...
НЕ СЕ КАХЪРЕТЕ ЗА НИЩО, НИЙ ТУК, ДВАМАТА ДЯДОВЦИ И АЗ МИСЛИМ УСЪРДНО ЗА БЪЛГАРИЯ И ОЩЕ МАЛКО ОСТАВА ДА НАМЕРИМ РАЗКОВНИЧЕТО НА ВСИЧКИТЕ Й ПРОБЛЕМИ!
МОЙ ВЪПРОС КЪМ ЕДИН БЕЗДАРЕН ТРУЖЕНИК НА КРЕМЪЛСКАТА КАГЕБИСТКО-ЧЕНГЕСАРСКА ПРОПАГАНДА ПО ОТНОШЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ
четвъртък, 5 февруари 2015 г.
четвъртък, 5 февруари 2015 г.
Имам си един дежурен по блог, който явно е назначен за това да ме учи как било правилно да мисля по всякви въпроси, т.е. информира ме кои са най-новите опорни
Тук, в болницата, в която от вчера се намирам (за лечение и изследвания на сърцето ми) реших тази сутрин да напиша нещо като репортаж, ей-така, от нямане какво да правя; но съвсем кратък, слагам си това ограничение, понеже след това ще почета, имам си интересна книга, в която съм се зачел, въпреки че компанията, в която попаднах (двама старци, единият на
22 85 години, а другият на 72), се оказа много интересна, ние набързо си организирахме нещо като дискусионен клуб, в който усърдно обсъждаме всички житейски, образователни, политически и световни въпроси, говорихме и за Бога, но най-вече по проблемите на световното положение и на борбата за световния мир - как изобщо да изпуснем борбата за световния мир в тия наши толкова тревожни дни, ние такъв пропуск не можем да си позволим! Та има за какво да пиша, ама не ми се разпростира, нямам това време и търпение, казах, че ме чака да чета интересна книга. А иначе държа да ви уведомя, че в отделенията за сърдечно болни хора, в които аз често попадам, се срещам с найинтересни и дори мъдри хора, което идва да ми покаже, че човешката мъдрост по някакви причини е локализирана именно в сърцето на човека (а пък по-сърдечните хора, предполагам, на това основание най-често заболяват от сърдечни болести, от болести на сърцето). Но все пак нещичко ми се ще да напиша, за да не се окаже, че този път пребиваването ми в болница е останало без никаква следа в дневника ми. Преди време, вероятно си спомняте, когато ме оперираха в една болница, и то доста тежка, животоспасителна операция, тогава за десетина дена пребиваване в болницата написах цяла една книжка, нарича се БОЛНИЧЕН ДНЕВНИК, може някой ако иска да я потърси и да я разгледа. Тъй че аз напоследък като съм в болница, съм непременно и с лаптопа си и, така да се рече, отразявам своето пребиваване с подходящи текстове, снимки, видеа дори. Вчера в тия задушевни разговори, които проведохме, на няколко пъти ми хрумваше мисълта да предложа на събеседниците си да запишем разговора си на видео, но се въздържах, щото добре зная, че това нещо щеше да прекрати разговора ни, щеше да убие неговата искреност и задушевност; та това ме възпря, което доведе дотам, че ето, тия толкова интересни разговори са безславно погубени за българската история, душевност и култура. Даже си мислех да проведа своето предаване тук, в болницата, имам предвид предаването по Пловдивската обществена телевизия ("На Агората..."), щото имам голям проблем, ето, в болница съм, днес от 11 часа е предаването, дали ще ме пусне лекарят да си проведа предаването е проблем, та затова ми хрумна да го проведа тук, в болничната стая, да го запиша на видео, вярно, забравих си камерата (!!!), но и с камерата на лаптопа мога да запиша туй видео, какво пречи, е, няма да е кой знае колко качествено, пък после да го изпратя в телевизията да го излъчат вместо живото предаване, ето, това ще бъде оригинално, но е съмнително дали ще се възприеме. Та май ще ми се наложи да ида да си проведа предаването както е обичайно в студиото,
такива авангардни идеи за предавания от болничната стая трябва предварително да се уговарят, няма как без предварително договаряне с медията да се направи нещо такова, толкова различно, въпреки че нейният ръководител, именно Евгений Тодоров, е много свободолюбив човек и ще ме подкрепи, убеден съм в това. Но както и да е, думата ми беше затова, че си имам чудесни събеседници, които обаче сега изморени още спят, хъркат здравата, по български, няма да се излагаме сега я, а пак аз си пиша, на фона на хъркането (вече е 6.30 сабахлем, но героите са изморени, и здравата си похъркват!). Такива работи стават тука. Вчера обаче, като дойдох още, бях приятно изненадан от една новост, която видях във фоайето на кардиологичното отделение на болницата: има специално направен молитвен кът, така са го нарекли, дето има две икони, едната на Света Богородица, другата на Свети Иван Рилски, подолу има върху метална плоча една молитва, а пък най-отдолу има нещо като кандилце, та който иска да се помоли, да има къде да го направи! Аз за първи път виждам такова нещо в наша болница, това силно ме впечатли, трогна ме, щото наистина, в болниците лекуват предимно разни телесни органи, я сърце, я бял дроб, я нещо друго, но онова, от което всичко зависи, именно духът на човека, ако той не е здрав, как тогава и останалото да може да оздравее? Явно първом трябва да се погрижим за духа си, пък ако духът ни почне да се заздравява – а това превъзходно може да се получи с молитви към Бога! – то това непремено ще има ефект и върху тялото на човека, то тялото ни, така или иначе е подчинено на духа, слуша го, подчинява му се, от духа на човека зависи всичко останало. И ето, в тази болница са се сетили за това, имам предвид кардиолозите (не зная по другите отделения и етажи дали има такива кътове, трябва днес да ида да проверя), направили са нещо толкова добро и полезно, именно да има място, където човек да може да се опита да оздрави духа си чрез молитва към Бога, пък на тази основа това вече може да повлияе и на състоянието на телесното му здраве. Разбира се, до този момент не съм видял някой молещ се там, хората сякаш не обръщат внимание на нововъведението, аз му обърнах внимание, даже снимки направих, да видя сега дали ще успея да ги кача в интернет (възслаб ми е мобилният интернет, в болницата интернетът има парола), та да ги видите и вие. Това е в общи линии. Сега, като пишех това, дойде младичка сестра, която ни измери кръвното, та събеседниците ми вече са будни, хъркането престана и се чувства, че скоро пак ще почнат дискусиите ни. По всякакви теми дискутираме, найактивен е дядото, който е на 85 години, да не са му уроки, има много добър вид, а и
умът му е много свеж. На 15 години бил когато комунистите са взели властта, дядото вчера, разпитван от мен, разказа много интересни неща около тия съдбовни и злокобни събития, тезата му беше, че ако не са били руснаците, комунистите никога е нямало да вземат властта в България, нещо, което и аз си го знаех, дядото повтаряше, че властта на българските комунисти е била донесена от съветските танкове. Говорихме по всякакви въпроси, за образованието, за възпитанието на младите, за политика найвече, по международните дела, абе по всичко, ний вчера бихме по дебати българския парламент! Аз не знам защо нас не вземат да ни обявят за... български парламент, за нещо като триумвират, та да земеме най-после ний да оправиме Българията щом политиците ни издишат; оказа се, че ний тримата тука имаме решение за всички най-трудни въпроси, дядото особено знае всичко; е, на моменти и той с горчивина повтаря, че не виждал как изобщо някога ще се оправи Българията, като подтекста, разбира се, е такъв: само ний тримата можем да я оправим, никой друг, само дето нема кой да ни даде властта де, но даде ли ни я, оправянето на Българията тогава е сигурно, е в кърпа вързано!
политику Владимира МЫ С ВАМИ!".
23 Путина. УКРАИНА,
Получив множество негативных отзывов на эту запись, актёр написал следующее: "Стоило заговорить об Украине – как сразу посыпалась критика и оскорбления в мой адрес – Друзья, остановитесь пока не поздно! Да, я за Украину и я не вижу тут ничего плохого!" Написа: Lilia Lola ПАНАИР НА СУЕТАТА И НА БЕЗСРАМИЕТО: ЗА ТРЕТИ ПЪТ ТРЕНЧЕВ СЕ КАНИ ДА НАПУСКА "ПОДКРЕПА", АМА ТОВА НЕ Е СИГУРНО И ТОЗИ ПЪТ! четвъртък, 5 февруари 2015 г.
Толкоз. Трябва да приключвам че се разшетаха докторите, донесоха ни и лекарствата, тъй че прекратявам писането. През деня може да направя едно видео. И да видим как ще реша проблема с телевизионното си предаване. То ще се види и ще се разбере. Хубав ден ви желая! Не се кахърете за нищо, ний тримата, двамата дядовци и аз мислим усърдно за България и още малко остава да намерим разковничето на всичките й проблеми! Хайде, здрави бъдете! До скоро! ЕТО ТАКИВА ЛИЧНОСТИ ДОНЯКЪДЕ ВСЕ ПАК ИЗМИВАТ ПОЗОРА ОТ ЛИЦЕТО НА РУСИЯ... четвъртък, 5 февруари 2015 г. Респект! Російський актор Костантин Хабенський заявив напередодні на своїй сторінці в соцмережі "Вконтакте": "Друзья все вы знаете, что происходит на Украине и я хочу вам сказать только одно: я поддерживаю Украину и осуждаю
Константин Тренчев напуска КТ „Подкрепа”. За трети път! Той смята, че досега не е имал абсолютно никаква конкуренция за поста президент Президентът на КТ „Подкрепа” Константин Тренчев е на път да влезе в рекордите на Гинес по брой депозирани оставки сред синдикалистите. Д-р Тренчев за трети път през живота си ще се опита да напусне попрището, което заема години наред. Пред „Уикенд” 60-годишният синдикалист заяви, че се чувствам като човек, който е загубил илюзиите си и ще направи всичко възможно да започне трети път живота си отначало. „Усещам разочарование поради факта, че не прецених през 1988-1989 година обстановката вярно и адекватно”, казва Тренчев. Той смята, че досега не е имал абсолютно никаква конкуренция за поста президент на КТ „Подкрепа“. „Смело мога да кажа, че мога да съм на поста, докато аз искам. А тъй като вече не желая, няма да се кандидатирам. Миналия път пак бях взел такова решение, но настъпи голяма паника и смут“,
обясни той. „На 60 съм и възнамерявам да се посветя на научните занимания. Впрочем аз вече 26 години не съм и спрял да се боря в тази посока. Относно оставането ми в КТ „Подкрепа“ смятам, че няма перспектива, защото хората не желаят да бъдат свободни“, заяви Тренчев. „Давах достатъчно личен пример досега. Хората идват на тълпи да ме кандърдисват да остана, викаха ме и министри... Претенденти за поста досега не е имало, но се надявам да се появят такива. През годините аз съм бил повече политик. Има много по-подготвени синдикалисти от мен. Кой ще набере кураж не знам“, каза още той. В тази връзка виж и: Пожизненият Тренчев щял да ни остави на по-жизнен вожд, ако се е родил такъв с автор ИВО ИНДЖЕВ
към това да бъдеш научен на нещо от някого. (ОЩЕ >>>) МОЛИТВЕНИЯТ КЪТ В КАРДИОЛОГИЧНОТО ОТДЕЛЕНИЕ НА БОЛНИЦА "СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ" В ПЛОВДИВ четвъртък, 5 февруари 2015 г.
УЪРКШОП С МУЗИКАНТИТЕ ОТ ГРУПАТА „ПОДУЕНЕ БЛУС БЕНД” КРАСИ ТАБАКОВ – КИТАРА И ЕМИЛ ТАСЕВ – БАРАБАНИ четвъртък, 5 февруари 2015 г.
МАТЕРИАЛИЗМЪТ-АТЕИЗМЪТ ВЯРВА В ЧУДЕСА, МНОГОКРАТНО НАДВИШАВАЩИ ПО МИСТИЧНОСТТА СИ ЧУДЕСАТА, В КОИТО ВЯРВАТ РЕЛИГИОЗНИТЕ ХОРА четвъртък, 5 февруари 2015 г.
Една различна образователна ситуация Репортаж от мястото на събитието, направен специално за списание HUMANUS: Димитър Пецов Първоначално Иван, ръководителят на рок групите Blood suger, Ирис и Вход свободен, представи събитието като уъркшоп с музикантите от групата „Подуене блус бенд” Краси Табаков – китара и Емил Тасев – барабани. То беше организирано за младите музиканти от силистренските рокгрупи, но беше и отворено за всеки желаещ да присъства. Уъркшопът или на английски workshop от английски се превежда като работна група, семинар, работилница, цех. Има различни разновидности на уъркшопите за различни сфери на човешката дейност, но всички те като цяло са насочени
Gery Nikolova сподели снимка на Bobby Miloff. Атеистите са най-големите вярващи... щото да вярваш в ТОВА – изисква огромно въображение, минаващо отвъд всеки практицизъм, логика, смисъл, и също – изисква твърдо убеждение, че това, дето го "рисува" въображението им – е точно така... Не съм сигурна, че има много християни с подобна силна вяра в къде къде пологичното и разумно християнство...
24 Илиян Дамянов: В корема на една бременна жена имало две бебета. Едното попитало другото: – Ти вярваш ли в живота след раждането? – Разбира се. Със сигурност има живот след раждането! Може би сме тук, за да се подготвим за това, което ще бъдем след него. – Глупости! Няма живот след раждането! Какъв ли ще е този живот след раждането? – Не знам, но със сигурност ще има повече светлина отколкото тук. Може би ще ходим със собствените си крака и ще се храним през устата. – Това е абсурдно! Невъзможно е да стъпваш на краката си. И как така ще се храним през устата, смешно е. Ние се храним през пъпната връв. Виж какво ще ти кажа – живот след раждането няма. Пъпната връв е много къса… – Аз пък мисля, че има. И може би е малко по-различен от този, на който сме свикнали тук. – Но никой не се е върнал от там след раждането. Раждането е краят на живота. И всъщност животът не е нищо друго освен едно съществуване в тъмнината, което не води до никъде. – Добре, аз не знам какво ще е след раждането, но със сигурност ще видим мама и тя ще се грижи за нас. – Мама? Ти вярваш ли в МАМА? И къде си мислиш, че е тя? – Как къде? Навсякъде около нас. В нея живеем и чрез нея се храним. Без нея светът нямаше да съществува! – Аз не вярвам! Никога не съм виждал мама и затова е логично тя да не съществува. – Добре, но понякога когато е тихо, можеш да я чуеш как пее и да усетиш как ни гали. Знаеш ли… аз мисля, че съществува реален живот, който ни очаква и че сега просто се подготвяме за него... Апостол Апостолов: Това, което атеистите не могат да разберат е, че да, няма висше съзнание (най-вероятно), но самият факт, че нещото е избухнало, запазило е стабилност и през чехълчета и амеби ни е докарало до хора, само по себе си е чудо. Условията всичко да се самоорганизира - не по случайност, а при необходимите условия - сами по себе си са чудо. И когато Айнщайн измислил своята Теория, той само станал още по-вярващ, че вселената е създадена от нещо неразбираемо за нас преди 13.7 милиарда години. КРАЛЯТ НА ЙОРДАНИЯ АБДУЛА II МОЖЕ ДА УЧАСТВА ЛИЧНО ВЪВ ВЪЗДУШНИТЕ УДАРИ СРЕЩУ ДЖИХАДИСТИТЕ ОТ "ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА"
четвъртък, 5 февруари 2015 г.
НЪ – ако авторът не възразява. Позволявам си да поискам съгласието Ви, г-н Генов, за това...
Это король Иордании Абдалла II, прошедший службу от командующего взвода до фельдмаршала ВС Иордании и маршала ВВС, пилот ударного вертолёта AH-1F Cobra, создатель и покровитель спецназа Иордании, упоминающийся в местной прессе как «Его Королевское Высочество бригадир Абдуллах ибн аль-Хусейн». Так вот он лично возглавит бомбардировки ИГИЛ. Larry Grimm
ЗВУКОВИ И ДИМНИ ГРАНАТИ „СДЕЛАНО В СССР“
Кралят на Йордания ще участва лично в бомбандировките над Ислямска държава Кралят на Йордания Абдула II може да участва лично във въздушните удари срещу джихадистите от "Ислямска държава". Местни медии съобщават, че това може да стане днес, когато се очаква да започнат бомбардировки на екстремистки крепости, пише "Дейли Мейл". Вчера кралят на Йордания се закани, че ще преследва "Ислямска държава", докато неговата армия „остане без гориво и куршуми". Изявлението за отмъщение дойде на закритата среща с американски депутати във Вашингтон. Йордански пилот беше изгорен жив от джихадистите. В отговор на това Йордания съобщи, че двама терористи от „Ал Кайда" са били екзекутирани в следствие на убийството. "Ще последва отмъщение, каквото "Ислямска държава" не е виждала", съобщи пред медии републиканецът Дънкън Хънтър. ИСТИНАТА ЗА ТОВА КАК РУСИЯ ОСЪЩЕСТВЯВА ИДЕОЛОГИЧЕСКА И ИНФОРМАЦИОННА ДИВЕРСИЯ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ петък, 6 февруари 2015 г. Към автора на текста, към който по-долу давам линк, се обърнах в блога му със следните думи: Поздравления за статията, казва някои съдбовни истини, които трябва да бъдат казвани на висок глас и разпространявани нашироко, навсякъде, където това е възможно! Позволявам си да дам линк към нея в блога си с оглед статията на излезе и в хартиеното издание на в-к ГРАЖДАНИ-
ДАНС спи дълбоко. Репресивните органи са по-скоро заинтересовани от личния живот и придвижването на „протестърите“, но пропускат, погледнато отстрани, да забележат една сериозна тенденция на риск и заплаха по линия на бившия СССР и постсъветското пространство, в което Руската федерация се опитва да доминира. Очевидно е, че позиционирането на България по оста Русия — Западна Европа и САЩ е точно толкова важно за Кремъл, колкото да не изгуби позиции в страни като Украйна, Беларус и подобни. А е очевидно най-малкото от корумпиращите усилия покрай покойния проект „Южен поток“ и още по-корумпиращия проект „Белене“. Тайната среща на Орешарски с Миллер от „Газпром“, както и всички явни лобистки усилия на кабинета на коалицията БСП-ДПС-АТАКА в полза на този проект подсказват за трайните геополитически и икономически интереси на Русия, защитавани от енергийното й лоби в България. Същите интереси са защитавани и от БСП и сателитните й политически и неправителствени организации и активисти, пледирайки в полза на АЕЦ „Белене“. Протестите срещу управлението на доминираното от БСП мнозинство и кабинета „Орешарски“ родиха много забавни родни феномени и повдигната завесата на най-отвратителните политически, икономически и медийни зависимости у нас. БСП си култивира контра-граждани и контра-гражданско общество, а „огънят“ бе насочен към истински активните граждани, излезли с хиляди по улиците. Конкретните мишени бяха всички изразители на посланията на протестиращите, насочени срещу статуквото и прокремълската политика на кабинета. „Оръжията“ бяха, а и все още са, добре познатите от години пропагандни клишета, най-общо казано, срещу лошата „Либерална Европа, злия американски империализъм и колониализъм и световния терор на НАТО“. Излишно е да търся цитати в подкрепа на това твърдение, а само бегла разходка из речите и изявленията на най-
25 яркия говорител на Москва, Волен Сидеров, дава пълна и ясна картина на спецификата на политическите кампании на проруските партии. „Арсеналът“ е несменяем от десетилетия: аргументите са идентични или сходни още от времето, когато Г.М. Димитров бе обвинен в шпионаж, през „Народния съд“, та до днешни дни, когато комунистическата „Държавна сигурност“ пише „опорни точки“ в стилистиката на Недялко Недялков: „ШОК! СЕНЗАЦИЯ! САМО В ДОКЛАДИТЕ НА ДС! Америка плаща! Протестиращите и студентите са пияници! Действа задкулисие и заговор срещу дъжавността…“ Днес по-модерно е да се казва, че тече „подривна дейност“. Все действия срещу KLETA MAJKA BALGARIQ. Впечатляващо е усърдието, с което редактори и собственици на губещи вестници и сайтове с неясно финансиране, се хващат за ръце и в хор започват да повтарят тези заклинания, призовавайки репресивните органи в страната да действат срещу „метежниците“ и тяхната „подривна дейност с лаптопите…“ Схемата е елементарна — съществена част от нея е пускането на „разследващи материали“, които съдържат „сензационни разкрития“ в някой от десетките напълно анонимни сайтове, след което темата се подема от „мейнстрийм медиите“ и се предъвква в студиата от „спин-докторите“ на статуквото. Зад всички тях могат да бъдат видени както финансови, така и политически връзки и зависимости с това, което днес се определя като Модела КОЙ. (Прочети ДО КРАЯ) ПРАВИТЕЛИ РУСИ НЕ ПРАВИТЕЛИ УЖ СУТЬ, А КРИВИТЕЛИ: И ЦЕРКОВЬ ПОТВОРСТВУЕТ ИМ! петък, 6 февруари 2015 г.
Из: Темное дело с тайной гибели патриарха Алексия II ... В начале недели российские средства массовой информации передали сообщение: «28 октября у Патриарха Всея Руси Алексия II случился сердечный приступ, врачи также подозревали микроинсульт. Ему стало плохо во время архипастырской поездки в Астраханскую епархию.
Врачи успели оказать ему квалифицированную помощь, и во вторник больного перевезли в Москву – в ЦКБ», – передали СМИ, моментально связавшие болезнь патриарха с переживаниями последних трагических событий в Москве. Однако мало кто знает, что в действительности послужило причиной удара. Информация о том, что на самом деле произошло в Астрахани с патриархом, пришла к нам из конфиденциального источника в окружении Алексия (в миру — Алексей Михайлович Ридигер). Возможно эти сведения прольют свет на истинные причины внезапного недомогания Алексия. Ну, кто в самом деле, из знающих хладнокровность патриарха поверит в официальную версию. Вспомним, когда расстреливали Белый Дом в 1993 году Ридигер это перенес вполне спокойно, да и другие не менее драматические события он переживал совершенно безмятежно. В этот же раз, по словам нашего источника, истинной причиной приступа стало некое видение, посетившее и потрясшее патриарха… В том, что увидел Алексий перед тем, как с ним случился удар, он признался нескольким лицам окружавшим его, вскоре после видения, за несколько часов перед тем, как состояние его здоровья стало резко ухудшаться. При этом более всего патриарха поразил сам сверхъестественный факт, ибо, как утверждает источник, Алексий, несмотря на свой высокий церковный сан, воспринимает религию скорее как традицию и ритуал, нежели на самом деле хоть во что-то верит. Однако в видении, неожиданно посетившем патриарха, явился некий благообразный старец в монашеском одеянии, назвавший себя игуменом Феодосием Печерским (как известно, этот настоятель Киево-Печерского монастыря, живший в XI веке и стоявший у истоков православия на Руси, еще при жизни почитался верующими как чудотворец, а после смерти был признан святым). Святой Феодосий стоял прямо перед патриархом, в его светлых пронзительных глазах не было гнева, но был заметен жестокий укор. Алексий передал дословно то, что он услышал от старцаигумена: «Отпали от Бога – ты и многие братья твои, и к диаволу припали, – произнес святой. – И правители Руси не правители уж суть, а кривители. И церковь потворствует им. И не стоять вам по правую руку от Христа. И ждет вас мука огненная, скрежет зубовный, страдания бесконечные, аще не опомнитесь, окаянные. Милость Господа нашего безгранична, но слишком долог для вас путь к спасению через искупление бесчисленных грехов ваших, а час ответа близок!» После этих слов видение исчезло оставив совершенно оцепеневшим Ридиге-
ра, который никогда ничего подобного не испытывал, более того всегда со скептицизмом относился к сообщениям о всякого рода чудесах. Вскоре после этого патриарху сделалось плохо. Те, кто оказывал ему первую помощь утверждают, что больной едва слышно шептал: «Не может быть, не может быть!…» ... По мнению источника: «Алексий никогда не расскажет о видении никому более. Тем не менее, слова о том, что это был Феодосий Печерский, полузабытый святой русской православной церкви и другие детали, а также потрясение, которое испытал патриарх, говорят о том что такой факт был». Обратим внимание на то, что святой говорил и «потворстве» Церкви грехам «правителей Руси», которых он именует «кривителями». Иными словами, речь идет о тесной связи государственной и духовной власти в России. Отметим также, что и сама судьба Ридигера каким-то мистическим образом связана с нынешней политической системой. Он был возведен в сан патриарха в конце перестройки, когда уже формировались очертания современной абсурдной Россиянии, когда Борис Ельцин уже во всю заявлял свои претензии на верховную власть. Так за что же убили Патриарха всея Руси? – в новом свете встаёт вопрос. Уж не за то ли его убили, проломив голову в трёх местах, что глава Русской Православной Церкви после случившегося у него видения стал обличать своих подчинённых – высших иерахов Церкви – в грехопадении, пересказывая им слова старца-игумена: «Отпали от Бога – ты и многие братья твои, и к диаволу припали. – И правители Руси не правители уж суть, а кривители. И церковь потворствует им. И не стоять вам по правую руку от Христа. И ждет вас мука огненная, скрежет зубовный, страдания бесконечные, аще не опомнитесь, окаянные. Милость Господа нашего безгранична, но слишком долог для вас путь к спасению через искупление бесчисленных грехов ваших, а час ответа близок!» ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ Е ПРОТИВОЧОВЕШКА ПОНЕЖЕ ОТ НЕЯ Е ИЗГОНЕНО ПЪРВОТО УСЛОВИЕ ЗА ВСИЧКО ЧОВЕШКО: СВОБОДАТА петък, 6 февруари 2015 г. По мой коментар (касаещ плачевната ситуация в нашата многострадална образователна система) във фейсбук се породи показателна и любопитна дискусия, която отразих в публикацията със заглавие Нещо като опит за съвсем
26 искрена и правдива дискусия с една никога не грешаща и винаги правилно мислеща другарка. Ето сега и продължението на тази дискусия, в което се засяга един важен въпрос: а защо най-способните от младите бягат в чужбина? Ето тълкуванията на дискутиращите по него:
Анонимен каза: Възбудени от бликащи в главите им емоционално-фиктивни идеи, отегчени от кухия си живот и оглупени от икспириънса си в мола, софийски (без съмнение, там е най-умното) госпожи яростно атакуват АIG... По време на атаката се загубиха къде са! Ах тази любов, ах този секс: при отсъствието на мъже и изобилието на мижитурки до това довежда – сега ще разкъсат бедний AIG кат весталки ли, тракийки ли, не помня, Орфея... Elena Dicheva каза: Слагам си ръката на сърцето, г-н Грънчаров, и не се отказвам от нито една своя дума. Mariyana Krivoshapkova каза: Проблемите в образованието са много, но найсериозните крайъгълни камъни са: 1. Учебните програми – въпросът за съдържателната им страна е повече от основополагащ в обучението. Учебниците не са толкова виновни, колкото учебните програми. 2. Организацията на учебния процес – липсва свобода на организация за да се приложат иновативни методи и подходи. 3. Реално приложение на Закона за народната просвета (все още действащ) и конституционните права, които предполагат отговорности. Това е накратко и не на последно място грешното тълкуване на равния старт в образованието – равният старт не предполага (и не би трябвало) равен финал. На никого не е нужно и полезно да отчита процент завършили средно образование за сметка на увеличаващата се неграмотност. Ekaterina Krasteva каза: Г-жо Дичева, както казах по-горе, съгласна съм с някои от забележките Ви към г-н Грънчаров. Но, всеки има право да използва стената си така, както намери за добре и да изразява именно там своите възгледи, мисли, заблуди... В този смисъл какво правите Вие на чуждата стена, ако нещата, които четете там Ви докарват такъв дискомфорт? Човек, който има нормален социален и емоционален живот, не се вре по чуждите стени за да
заплашва с адвокати и съдилища за какво ли не! Логореята, с която заливате стената на г-н Грънчаров, явно Ви дава самочувствие и усещане за важност, но нали разбирате, тук сте само гост! Етикетът изисква, когато си на гости да уважаваш домакина и да се държиш прилично! Ако не ти харесва друм! Elena Dicheva каза: Така е, проблеми в образованието дал Бог. Единият е стремежът към хиперрегулиране на организация и съдържания. И не случайно на първо място поставям организацията, защото тя е формата. Ние сякаш сме по-чувствителни към съдържанията, а формата по-скоро неглижираме като основополагащ елемент. Пък те са си диалектично свързани. В моята предметна област това е въпросът за означаващо и означаемо. Ние сме научени да ги мислим като двете неделими страници на един и същи лист хартия. Обратната страна на медала. Обратната страна на медала "хиперрегулиране", според мен, е стремежът към хипер буквализъм в съблюдаване на регулацията. Нефункционално четене на нормативната уредба. :-) Много са нещата тук, включително философията за контролната дейност. Но продължавам да смятам, от личен опит, и не само мой, но и на колегите ми, че ако приоритетът на учителя са учениците, то има безкрайно разнообразни начини учебното съдържание да бъде предадено. Другият проблем, който имаме, според мен, е, че учителят, по традиция от Възраждането, продължава да се изживява като светец, великомъченик и апостол на знанието. :-) Което обективно отдавна не е така. Наскоро се завъртя из ФБ една презентация за осемете неща, които хората не знаят за професията на учителя. Питам се, колко ли ще дойдат нещата, които учителят не знае за своята професия, люлеейки се в уютния пашкул на автомитологията. :-) Пък и, каквито и да са проблемите в образованието, говоренето ни за тях със сигурност е в пъти по-голям проблем. Като имаме такива проблеми, защо половината от децата ни успешно кандидатстват в чужди университети, успешно завършват образованието си там и успешно се реализират професионално и лично в чужбина? Това ме кара да смятам, че не точно образованието ни е слабо. Нещо друго ще да е. А аз не съм съгласна с Вас, госпожо Кръстева. Стената на когото и да е не е личното му пространство. Да, има право да прави там каквото намери за добре. Но самият факт, че стената му е част от публичното пространство означава, че той влияе чрез нея. Нейсе. Ще се съобразя с призива Ви за добро възпитание и ще освободя г-н Грънчаров и Вас от логореята си . Ангел Грънчаров каза: Благодаря много! :) Темата все пак е друга. Темата не е моята
личност и прочие. Всеки, който има какво да каже по темата, е добре дошъл. А относно това защо половината от младите се справяли в чуждите университети, след като толкова са пострадали в нашите училища, разгадаването на загадката е просто: понеже тия млади хора са така зажаднели за едно по-нормално и човешко третиране, ето затова се справят там, в чужбина. Дисонансът, коренната разлика между двата типа отношение е толкова голям, че съответно на него е и тяхната жажда за подобаващо третиране; ето по тази причина се справят така добре в чужбина. Но самият факт, че отиват да учат в чужбина все нещо говори, те вече са осъзнали колко непълноценно и некачествено е нашето образование (не само средно, но най-вече и университетско) в сравнение със световните стандарти, че по тази причина се принуждават да заминават. Тъй че проблемите в нашата образователна система съвсем не са псевдопроблеми, както на някои се струва... а са и съвсем реални проблеми; щом не ги осъзнават като такива, явно нещо не е наред в техните представи относно това какво изобщо е образование, какъв е неговият смисъл и т.н.
27 бруталната инвазия и агресия на противочовешката образователна система. Противочовешка е нашата образователна система понеже от нея е изгонено първото условие за всичко човешко: свободата. Една по същество тоталитарна, тиранична, диктаторска система не може да бъде човечна. Нечовешко също така е отношението, което се опитва да я оневини... МОЕ НАЙ-ДОБРОНАМЕРЕНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА БЕЗБОЛЕЗНЕНО ИЗЛИЗАНЕ ОТ ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН КРАЙНО ЗАПЛЕТЕН ПРАВЕН, ПОЛИТИЧЕСКИ, ПСИХОЛОГИЧЕСКИ, НРАВСТВЕН И ЧИСТО ЧОВЕШКИ КАЗУС петък, 6 февруари 2015 г.
Elena Dicheva: ... Венцеслав Антонов каза: За съжаление голяма част от учителите не вникват в проблемите на ученика, а се конфронтират с тях. Няма човечност, няма педагогически подход. Как да реагират учениците? И те отвръщат със същото. Има учители, толкова назад във времето, че спрямо учениците си са профани. Преподаватели от по 70 години и нагоре учат децата ни на техника от 50-та година, а техниката и технологиите се осъвременяват постоянно. Elena Dicheva каза: С извинение пред госпожа Екатерина Кръстева, на която обещах да не я засипвам с логореята си, страната ни напускат непострадалите от нашето образование. Има и такива. Около 50 %. Ангел Грънчаров каза: Няма "непострадали" от образованието в България, всички са пострадали и са ощетени от античовечната образователна система; най-непострадали са ония, които не са изобщо влизали в нея, а такива у нас, за жалост, няма. Особено силно, особено много са пострадали точно тия, които не осъзнават колко много са пострадали. Тия, които бягат от страната, с бягството си удостоверяват тази толкова страшна истина за жестоката система, която безмерно ги е ощетила. А доколкото бягащите от страната млади хора все пак са постигнали нещичко в своето умствено или личностно развитие, то е било тъкмо защото всекидневно са се съпротивлявали, доколкото са могли, на
Снощи написах следния важен документ и днес възнамерявам непременно да го изпратя до съответните адресати - длъжностни лица и институции: Чрез г-жа Ст. Анастасова, Директор на ПГЕЕ-Пловдив – до Педагогическия съвет на училището Копие: До проф. Тодор Танев, Министър на образованието и науката Копие: До г-н Константин Пенчев, омбудсман на България Копие: До г-жа И.Киркова, Началник на РИО-Пловдив Копие: До съответните състави на Районен съд в Пловдив ОТВОРЕНО ПИСМО от Ангел Иванов Грънчаров, философ и български гражданин Многоуважаема госпожо Директор, Пиша Ви това писмо от болницата, където съм на лечение във връзка със заболяване на сърцето. В последните няколко месеца, вероятно във връзка с голямото напрежение, което ми се наложи да преживея след уволнението, след изгонването ми от работа като преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив, настъпи по-нататъшно влошаване и усложняване на здравословното ми състояние. Несъмнено проблемите
около двете съдебни дела (за клевета и другото, с искане за отмяна на Вашата заповед за уволнение), които ми се наложи да преживея и изстрадам, също имаха злотворен ефект върху състоянието на моето здраве. От няколко месеца почти постоянно сърцето ми е извън ритъм, с много висок пулс, имам чувството, че жизнените ми сили вече са на изчерпване. При това положение, намирайки се в болница, се улавям, че все по-настойчиво се питам: а какъв е смисъла да продължаваме с тия съдебни дела ако на мен, примерно, изобщо не ми е съдено да доживея до техния край? Иска ми се да вярвам, че една такава грозна евентуалност и от Вас самата не може да бъде възприета като "щастлив изход" от въпросните съдебни дела, дано е така, дано предположението ми е напълно вярно. Наистина е безсмислено, с оглед на горната все пак тъжна констатация, да продължаваме въпросната съдебна епопея, която се очертава да бъде много дълга, едва ли не безкрайна (ако приемем, от опита на предишното съдебно дяло, което вече водихме, че неминуемо ще стигнем до Върховния касационен съд, а пък аз лично съм поставен в положение, че при евентуален незадоволителен за мен изход съм длъжен да се обърна в крайна сметка и до Европейския съд – няма как да приема мои най-фундаментални човешки и професионални права да бъдат потъпкани по такъв грозен начин!). Затова си позволявам, изхождайки от чисто хуманни (и хуманитарни) подбуди и апелирайки към Вашата човечност, да Ви предложа следното: дайте да седнем да разговаряме и обсъждайки създалата се ситуация да се опитаме да стигнем до взаимно-приемлива спогодба и по двете съдебни дела. По моя преценка параметрите на такава една спогодба е разумно и справедливо да бъдат следните:
за благото на учениците, на младите, за порастване престижа на учреждението; • В знак на добра воля Ви заявявам още отсега, че съм готов да оттегля всякакви искания за каквито и да било финансови обезщетения, включително и за всички понесени от мен неимуществени вреди и щети; • Във връзка с досега направените разноски по двете дела и от двете страни (които за мен самия са огромни и изцяло непосилни, поради което в последните няколко месеца аз специално направо изнемогвам) пак в израз на добра воля съм готов да оттегля всякакви претенции към Вас в тази посока, сиреч, разходите следва да се съгласим да се поемат от всяка от страните, всяка страна да си поеме своите разходи; • Оттеглям своето искане за незабавната Ви оставка от заеманата длъжност, този въпрос се задължавам да не го поставям до момента, в който (понеже все пак се познаваме, нали така?!) Вие не проявите първия си опит за някакъв недоброжелателен, злонамерен опит за административен тормоз или терор над мен; • Задължавам се проблемите на училищния живот в ПГЕЕ-Пловдив повече да не ги обсъждам в блога си, за сметка на което обаче Вие би следвало да се задължите да дадете карт-бланш на всички мои инициативи за широк демократичен дебат вътре в училището, и то на всички нива, с оглед коренно реформиране, демократизиране, оздравяване, осъвременяване и либерализиране на отношенията в нашата училищна общност; • На лицата, на персоните, които изиграха крайно недостойна роля в тормоза над мен и в оклеветяването ми, особено на някои от тях, които са на преклонна пенсионна възраст, незабавно следва да им предложите да излязат в пенсия, с оглед те да се отдадат на заслужен отдих; вярвам, че същите тия лица, понеже са Ви безпределно предани и благодарни за Вашето благоразположение до този момент, ще Ви послушат и този висящ кадрови проблем ще бъде разрешен най-безболезнено;
• Връщаме отношенията си на изходното ниво, сиреч, Вие отменяте заповедта си за моето уволнение, а аз се връщам на работа в училище на предишния постоянен договор (понеже се познавам добре и изхождайки от опита на 32-годишното ми учителстване съм убеден, че това ще повлияе много благоприятно върху здравословното ми състояние, признавам си честно, много ми липсва общуването с учениците, прекратяването на крайно унизителната ситуация, в която ме поставихте с акта на позорното ми уволнение и изгонване от училището, несъмнено също ще спомогне много за рязко намаляване на напрежението, в което се намирам вече няколко месеца – а това няма как също да не се отрази благотворно на здравето ми);
• Разбира се, не възразявам, нямам право да възразя ако Вие самата, по свои найдълбоки вътрешни и идеални подбуди решите да си подадете оставката, и то именно по зова на своята съвест или на сърцето, така да се рече, но съм съгласен този въпрос да го оставим единствено на Вашето лично – суверенно и морално – решение.
• Стискаме си ръцете, прощаваме си взаимните обиди и започваме да работим заедно
Толкоз. Готов съм да вляза в диалог по всички Ваши предложения за урегу-
28 лиране на отношенията ни по извънсъдебен път. Не крия, много ми е интересна реакцията Ви по повод на това мое писмо, което го пиша, както, надявам се, долавяте, съвсем добронамерено, като израз единствено на добра, бих си позволил дори да кажа мъдра воля. Мисля, че продължаването на конфликта, които и без това излишно се ожесточи (което, трябва да признаете, се дължеше на Вашата недиалогичност, на категоричното Ви нежелание да разговаряте, да преговаряте, да общувате, понеже, както е известно, през цялото време вярвахте в своята, да Ви цитирам, "пълна непогрешимост" - поради което не позволихте, не благоволихте да дадете път на всички мои предложения за дебати, отправени към самия Педагогически съвет на училището), та с оглед на всичко това, вярвам ще признаете, че прекратяването на излишно ожесточения конфликт не просто е разумно и справедливо, то е също така и от наш взаимен интерес, да не говорим пък за това, че е от интерес най-вече на цялата училищна общност, която, за жалост, беше доведена до такова крайно тежко нравствено и психологическо състояние. Спирам дотук. Позволявам си да публикувам това свое писмо в блога си (и също да изпратя копие от него до висшестоящите нива на образователната институция) единствено поради обществения интерес към очерталия се иначе интересен правен и нравствен казус; моля да не приемате това като опит за оказване на някакъв неправомерен "медиен" натиск върху Вас. Мисля, че имаме добрия шанс да дадем пример за това, че всички, дори и най-тежките различия и противоречия в една общност КАТЕГОРИЧНО МОГАТ да се решават чрез преговори, чрез съотнасяне на различни позиции и гледни точки, чрез основани на нравствени принципи договори, сиреч, по изцяло демократичен път – нещо, в което аз лично съм дълбоко убеден. Да, този е пътят, уважаема госпожо Анастасова, а не този, по който се подхлъзнахме и още не можем да се удържим да се спрем. Аз всъщност най-вече и за това се борих в тия епични години, борих се да поемем по спасителния и разумен път на приемливите от нравствена, човешка гледна точка разумни компромиси, убеден съм, че при един по-задълбочен размисъл с лекота ще установите и ще признаете такава една констатация. Позволете ми да смятам, че при липса на всякаква реакция от Ваша страна (сиреч, Вие реагирате по традиционния си начин, именно с пълно, непробиваемо мълчание) съм в правото си да приема, че отново сте решила мълчаливо да отхвърлите дадения Ви шанс за споразумение, за съвсем безболезнено излизане от толкова заплетения правен (юридически, съдебен), но най-вече също така и политически, административен, психологичес-
ки, нравствен и в крайна сметка чисто човешки казус или възел. Всичко добро и приятни размисли Ви желая! Нищо не пречи по поставения от мен казус в това толкова добросърдечно мое писмо да сондирате и становището на изтерзания "колектив", именно да обсъдите писмото ми на Педагогически и на Училищен съвет, към което си позволявам да Ви призова. При намеса в тази посока на висшестоящите инстанции и свикването на тия форуми съм готов лично да защитя гледната си точка пред тях в евентуалните толкова потребни дебати. Смятам, че оглушителното мълчание по казуса, в който е изпаднала цялата училищна общност, съвсем не е признак на нейното добро здраве – в психологическия и нравствения смисъл на думата. Големи общности от човешки същества мълчат по този начин (а именно оглушително, както аз обичам да се изразявам!) само по една-единствена причина: когато много, ама наистина много ги е страх... С най-добро чувство: (подпис)
да се спори дали това е резултат на някаква схема на изолиране на "непредвидимите", но все по-малко остават другите обяснения за този парадокс. Тенденцията е очевидна – както в повечето сфери на икономиката да останат само най-големите. Надяваме се, че инициативата на г-н Грънчаров няма да остане глас в пустиня. Ето пълният текст на петицията, който препечатваме без намеса: Против диктата на предвидимите и удобни телевизии! ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ ВЧЕРА, ТЕМАТА Е: "СПОСОБНИ ЛИ СМЕ НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, НА ЕДИННО ГРАЖДАНСКО ДЕЙСТВИЕ?" петък, 6 февруари 2015 г.
6 февруари 2015 г. Пловдив ПОДКРЕПА НА ПЕТИЦИЯТА В ЗАЩИТА НА СВОБОДАТА НА МЕДИИТЕ, ПРОТИВ МЕДИЙНИЯ МОНОПОЛИЗЪМ И ДИКТАТ НА "ГОЛЕМИТЕ" И ПРЕДВИДИМИТЕ ТЕЛЕВИЗИИ петък, 6 февруари 2015 г.
Приятно гледане, приятни размисли! АКО НИЕ СЕ ОТКАЖЕМ, ТОГАВА КОЙ ЩЕ НАПРАВИ ОНОВА, КОЕТО САМОТО ВРЕМЕ, САМИЯТ ЖИВОТ ИЗИСКВАТ ОТ НАС? петък, 6 февруари 2015 г.
На сайта на Пловдивската обществена телевизия откривам тази сутрин следната публикация: Философът Ангел Грънчаров търси подкрепа за регионалните телевизии, която тук препубликувам, за да се знае и от читателите на моя блог, че съществува: Философът Ангел Грънчаров се опитва да събере подписи под петиция в подкрепа на регионалните телевизии и в частност в подкрепа на Пловдивската телевизия. Ето адресът. Инициативата е изцяло на г-н Грънчаров, за което му благодарим. Оказа се, че той е единственият човек, който надигна глас срещу нещо, което изглежда абсурдно. Половината от зрителите по места не могат да гледат своите регионални телевизии. Това важи и за Пловдив. Може
Сега забелязвам, че под публикацията със заглавие Многозначителна история за това какво се случи с кабинета по философия в нашето училище, която съм поместил в блога на СВОБОДНАТА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ, има интересен, за мен лично много важен коментар, която е в пряка връзка с разказаната там история относно това как беше съсипан създаденият от мен кабинет по философия; ето какво пише този млад човек: Благодаря Ви много за това, че сте споделили коментара си, учителю! Завършил съм българска филология и съм млад, 26-годишен левент. Не искам да ставам учител не толкова заради страха от ниското възнаграждение, а именно
29 защото смятам, че няма да издържа на подобен натиск от страна на директори. И чисто и просто ще напусна. Иначе съм напълно съгласен с Вашите идеи и дори съм си мислил да ги прилагам по време на задължителната ми практика. Подкрепям Ви с две ръце, продължавайте да обучавате децата и да ги учите на най-важното в наши дни – кое е важното в живота, как да търсят себе си и как да се научат да живеят – вместо просто да оцеляват, борейки се за големите заплати! :-) Това е написал този млад човек, имащ учителска квалификация или правоспособност, но опасяващ се да се захване с практикуването на този наистина нелек "занаят". Той, виждате, е попаднал някак на упомената моя публикация, но явно още не знае какво ми се е случило; е, бях уволнен, бях изгонен от това училище, а пък мотивът да бъда изритан от него е ето какъв: "пълна некадърност", "изцяло негоден за системата", "липса на качества да бъде учител" и пр. В тази връзка искам все пак нещичко да му кажа там, под неговия коментар, ето какво успях да напиша: Здравейте! Благодаря Ви за Вашата реакция по повод разказаната история! Благодаря Ви и за оценката на това, което съм се опитвал да правя! Не крия, много се радвам, че така възприемате моя подход, за мен Вашата оценка означава много! Означава много повече от всички възможни оценки на разните администратори. Позволявам си въпреки това, което казвате (относно точната причина, поради която не желаете да се захванете с практикуването на учителството) да Ви посъветвам все пак да опитате – може пък да Ви потръгне. От друга страна погледнато съм убеден, че е дошло времето хора с Вашите (с нашите) разбирания да подемат нещата в свои ръце, учители с Вашите (с нашите) разбирания са изключително нужни на българското образование, най-вече младите хора, децата, учениците имат страхотна нужда от учители като Вас, с Вашите (нашите) разбирания. И добре зная, че в един момент истинската, същинската промяна в българското образование ще я направят хора като Вас – хора като нас. Ако ние се откажем, тогава кой ще направи онова, което самото време, самият живот изискват от нас? Тъй че, моля Ви, въпреки всички свои опасения отидете да работите в някое училище, повтарям, българското образование има огромна нужда от хора като Вас – от хора като нас. Желая Ви успехи на това наистина благородно поприще! РАЗГОВОР ЗА ПЧЕЛИТЕ И ХОРАТА В КЛУБ "НЕЩОТО"
петък, 6 февруари 2015 г.
ПРЕДСТАВЯНЕ НА НАШЕТО КОТЕНЦЕ, КОЕТО НЕ МИ ПОЗВОЛЯВА ДА РАБОТЯ
Петицията против медийния диктат и монополизъм на големите, удобните и предвидими телевизии и в подкрепа на малките, непредвидими, диалогични и свободолюбиви телевизии продължава, вие сложихте ли си подписа там, подкрепихте ли тази важна и полезна гражданска инициатива? Това написах и тази сутрин във фейсбук. До този момент под петицията са се подписали... 21 човека (а тя стои там вече няколко дни!). Срамота! Как е възможно такова едно безразличие, аз ето това не мога да разбера?!
30 ла Костадинова, Светла Петрова, Симион Патеев, Тихомир Димитров, Тодор Христов, Христо Стоянов, Райчо Радев, Иво Беров, Павел Николов и др.
събота, 7 февруари 2015 г. Написах и им изпратих следното писмо: Здравейте, уважаеми дами и господа,
Такива работи с нашето коте... Между другото, в крайна сметка с котето намерихме взаимно-изгоден компромис: понеже не можем постоянно да се галим (аз трябва да пиша), котето само намери чудесен за него вариант, а именно... мушна се в спалния чувал, който аз съм си надянал, седейки на стола, за да не ми мръзнат краката (стаята, в която работя, не се отоплява); та там, в краката ми, на котето му е много топло, то също топли и моите крака, а аз пък топля него, тъй че, ако мирува там, нищо чудно и да се спогодим по този начин. Толкова. Приятен ден! Днес нищичко не можах да напиша поради заниманията ми с котето... МОЕ ПИСМО ДО ГРУПА ВЛИЯТЕЛНИ ЛИЧНОСТИ С ПРИЗИВ ДА ПОДКРЕПЯТ ПЕТИЦИЯТА ЗА МЕДИЙНА СВОБОДА В БЪЛГАРИЯ събота, 7 февруари 2015 г.
В тази връзка решавам да направя тази сутрин следното: да отправя призив до някои от по-известните блогъри у нас, да им напиша едно кратко писъмце, да им обясня вкратце каква е ситуацията около тази подписка, каква е идеята й, какво ни вълнува – и да го помоля за подкрепа и съдействие с оглед петицията да стигне до колкото се може повече хора. Аз имам една отколешна теория за т.н. "блогърско цунами", е, сега отново имам повод да опитам да я апробирам, да се опитам да я проверя дали е възможно в нашите специфични български условия тя да проработи. Та значи имам в електронната си поща (останали от други такива мои опити да предизвикам блогърско цунами) имейлите на доста от нашите найизвестни блогъри (и други по-влиятелни личности, медийни, научни и пр., журналисти и т.н.), ето кои са те – и ще им пиша, та да ги помоля да съдействат; значи ще изпратя писмото си до: Иво Инджев, проф. Минко Балкански, проф. Б.Богданов, Хр. Блажев, инж. Чавдар Каменаров, проф. Христо Тодоров, Цв. Ризова, проф. Красимир Делчев, Добринка Алексова, Митко Козарев, Димитър Аврамов, проф. Добрин Тодоров, ст.н.с.д-р Стефан Пенов, Николай Еленков, Елза Тодорова, Христо Беров, Й.Каламарис, Георги Календеров, Калин Манолов, Калоян Борисов, Румен Кривицкий, Момчил Дойчев, Теодор Дечев, Тодор Марков, В.Гочева, Богомил Шопов, Борислав Цеков, Васил Видински, Велеслав Начев, Велян, Веселин Николов, Даниела Горчева, Елена Дойчинова, Еленко Еленков, Жюстин Томс, Иван Бедров, Йовко Ламбрев, Константин Павлов-Комитата, Константин Косев, Майк Рам, Мартин Безгунов, Мартин Димитров, Минчо Спасов, Пейо Попов, Петър Добрев, Петър Стойков, Радан Кънев, А.Градинаров, Свет-
Първо моля да ме извините за общата форма, в която е написано това писмо, то не е израз на неуважение; просто поради естеството на повдигнатия проблем се налага да пиша по този начин. Иска ми се да поставя на вниманието ви един важен по моя преценка въпрос. Надявам се на вашата положителна реакция и подкрепа. Става дума за една инициатива, свързана с крайно сериозната, обезпокоителна ситуация в областта на медийната свобода в България. Натъкнах се – като гражданин, като потребител на "медийни услуги" – на един проблем, който по-нататък се оказа симптом на нещо значително поголямо: по своя телевизионен приемник аз от известно време вече не мога да гледам една интересна за мен телевизия, именно Пловдивската обществена телевизия – по причина на това, че доставчикът на тия услуги е решил да не я включи в своя списък с доставяни програми. Тази телевизия, създадена от известния журналист Евгений Тодоров, съществува от много години, тя е изключително диалогична с гражданите, има чудесни предавания, новаторска, творческа е по дух и т.н., с две думи много ми допада. Е, някой е решил да я извади от списъка, един вид да я цензурира – и по този начин да я задуши, да я ликвидира. А за мен тя е едно островче на свобода в медийното море – да не кажа блато или тресавище. Като гражданин и като човек реших непременно да реагирам на дискриминацията, на несправедливото третиране на тази медия. Постепенно изучих проблема и открих потресаващи за мен неща, които рисуват една недотам благопристойна или честна картина на ситуацията на т.н. "медиен фронт". Е, вкратце казано, в крайна сметка написах една петиция, озаглавих я Против диктата на предвидимите и удобни телевизии!, която предоставям на вашето внимание. Искам в тази връзка да ви помоля за следното:
31 Ако сметнете, че поставеният в тази петиция проблем е важен, моля, подкрепете я с подписа си. Ако пък прецените, че бихте желали да подпомогнете събирането на подписите под петицията, ще се радвам ако ми съдействате в тази посока, има много начини за това; за мен е важно тази петиция да стигне до вниманието на колкото се може повече български граждани. Имам надеждата, че ние, гражданите, можем да се намесим все някак в така и така сложилата се неблагоприятна ситуация в сферата на т.н. медийна свобода у нас - и да спомогнем за промяната в позитивна посока. Вие сте ангажирани граждани с влияние и активна позиция, ето, призовавам ви, ако сметнете за необходимо, да призовете по подходящ начин и други хора да подкрепят петицията.
ЛОЗУНГИТЕ, ПОД КОИТО ПРЕМИНАВАТ ВОЕННИТЕ КАМПАНИИ НА НЕУМОРНИТЕ РУСКИ ИМПЕРСКИ "ОСВОБОЖДАВАЧИ"
КАК СПИТЕ, РУСНАЦИ?! събота, 7 февруари 2015 г.
събота, 7 февруари 2015 г. Вместо хляб и сол – фиг с маслом, блог на Павел Николов Унгария, 1956 година – „Вървете си у дома!“:
Наистина, как изобщо спите? БОГ ДА ПРОСТИ СТАНКО СТАНЕВ – НЕЗАБРАВИМ ПРИЯТЕЛ, ТАЛАНТЛИВ КОЛЕГА, ДЕМОКРАТИЧНО МИСЛЕЩ ГРАЖДАНИН И НАЙ-ВЕЧЕ ЕДИН ДОБЪР ЧОВЕК! Чехословакия, 1968 година – „Вървете си у дома. Няма водка!“:
събота, 7 февруари 2015 г.
Това е нещото, към което си позволявам да ви призова. Прощавайте за безпокойството! Всичко добро и успехи! С уважение: Ангел Грънчаров, философ, блогър, гражданин КОТЕШКА ЛЮБОВ КЪМ ЧОВЕК...
Грузия, 2008 година – „Русия, върви си у дома!“:
събота, 7 февруари 2015 г.
Бог да прости този наистина човечен човек!
Украйна, 2014 година – „Путин, върви си у дома!“:
ДИРЕКТОРКАТА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ СТ. АНАСТАСОВА ОКОНЧАТЕЛНО ЗАГУБИ ПРАВНАТА БИТКА, СЪДЪТ ВЪЗСТАНОВИ НА РАБОТА УВОЛНЕНИЯ ОТ НЕЯ УЧИТЕЛ К.ХРИСТОВ! събота, 7 февруари 2015 г. С ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 165, София, 05 февруари 2015 г. (притежавам този документ и при интерес мога да го публикувам) Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година в състав ... не допуска касационно обжалване от страна на ПГЕЕПловдив, представлявана от директорката
Ст. Анастасова, с което остава в сила решение № 1174/19. 06. 2014 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 1548/2014, с което са уважени предявените искове (на уволнения от директорката Анастасова инж. Калин Христов) за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.
от един съвременен крайно заплетен правен, политически, психологически, нравствен и чисто човешки казус – се получи интересна дискусия, имаща голям, по моята преценка, психологически и нравствен смисъл, и понеже третира темата за ужасно тежката ситуация в многострадалната българска образователна система, решавам да я публикувам отделно, с оглед повече хора да се позамислят по поставените проблеми, а евентуално и да се включат със свое мнение; ето какво си казаха до този момент събеседниците (запазил съм, за автентичност, оригиналния правопис и пунктуация на някои от коментиращите): (ОЩЕ >>>)
32 - Аз се радвам на личните нападки срещу мен. Това означава, че на противника не са му останали други политически аргументи. - Добре е да се изучат слабите места на врага. Тогава може да дойде момент, в който той да се превърне в приятел. - Не е задължително богатството на една страна да се базира върху собствени природни ресурси. То е достижимо и при пълната им липса. Най-важният ресурс е човекът. Държавата само трябва да създаде основа за разцвет на човешките таланти. - Без икономическа свобода не може да съществува никаква друга свобода. - Да бъдеш могъща, е като да бъдеш истинска лейди. Ако ви се налага да припомняте на хората че сте лейди, със сигурност не сте.
Другояче казано, въпросната администраторка губи окончателно и това дело, уволненият от нея учител от ПГЕЕПловдив следва да се върне на работа! Сиреч, съдът и този път успя да спре упражненият от нея административен произвол, с което можем да констатираме, че българският съд в случая изпълни своята висока отговорност - за възстановяване на правото, справедливостта и законността! Да поздравим колегата Христов за това, че той успя да направи нужното и положи дължимите усилия именно за това възстановяване на правото, справедливостта и законността по конкретния негов казус! Позволяваме си да отбележим, че при още по-фрапантни нарушения на найелементарни принципи на правото, закона, справедливостта и законността беше осъществено и моето уволнение от същото това училище, където съм работил 14 години като преподавател по философия и гражданско образование. Моят случай вече е безпрецедентен пример за административен произвол и за правен волунтаризъм, сиреч, за потъпкване на законността, правото, справедливостта и нормите на човечността в крайна сметка. Текат две съдебни дела по повод на произвола, осъществен спрямо мен, вярвам, че българският съд и по тях ще си изпълни дълга и отговорността по същия бляскав начин! НАЧАЛОТО НА ЧУДЕСЕН ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ЕКСПЕРИМЕНТ, КОЙТО ЩЕ НИ ДАДЕ БЕЗЦЕННИ СВЕДЕНИЯ ЗА НРАВСТВЕНАТА СИТУАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СФЕРА
- Ако искате да обсъдите нещо с някого – вървете при мъж, ако искате реално да направите нещо – обърнете се към жена. НАЙ-ВАЖНИЯТ РЕСУРС Е ЧОВЕКЪТ: ДЪРЖАВАТА САМО ТРЯБВА ДА СЪЗДАВА ОСНОВА ЗА РАЗЦВЕТ НА ЧОВЕШКИТЕ ТАЛАНТИ неделя, 8 февруари 2015 г.
- Днес жените имат море от възможности да се изявят. Някои от нас даже управляват държави. Но ако честно си говорим, повече ни отива дамската чанта, отколкото щикът. - Домът трябва да е центърът, но не и границата за живот на жените. А ВИЕ, ДЕТО ГЛЕДАТЕ ТАКАВА, С ИЗВИНЕНИЕ, "ТЕЛЕВИЗИЯ", СТЕ ЧИСТО И ПРОСТО ИДИОТИ И НЕСПАСЯЕМИ ПРОСТАЦИ – БЕЗ НИКАКВО ИЗВИНЕНИЕ! неделя, 8 февруари 2015 г.
Добрият самарянин не е само в добрите намерения – той трябва да има и пари Правилата на живота според Желязната лейди: - 90% от нашите тревоги са свързани с нещо, което никога няма да се случи. - Ако тези, които ме критикуват, видеха как вървя по вълните на Темза, биха казали: прави това само защото не може да плува.
неделя, 8 февруари 2015 г.
- Никой нямаше да помни „добрия самарянин" ако той имаше само добри намерения. Той също така е имал и пари.
По публикацията от петък – тя е със заглавие Мое най-добронамерено предложение за безболезнено излизане
- Съвсем не е задължително да се съгласяваш със събеседника си за да намериш с него общ език.
Някаква к. ("елитна" или "звездна") е поканена в телевизионно предаване от някакъв "звезден журналист" ("елитен", високоплатен) в най-гледано телевизионно време, в което телевизия гледат и малките деца, и то по най-гледана "телевизия" и в това, тъй да се рече, "интервю" този т.н., с извинение, жълт "елитен журналист" близо половин час най-настойчиво пита въпросната к. дали знае, че друга известна и елитна к. (без кавички и без извинение) е била получила 5000 евро за една, видите ли, свирка, прощавайте за гнусната дума, направена на някакъв велик богаташ-бандит, и
то направена не къде да е, а в някакъв прочут софийски бар и то пред на много хора! Въпросната к. успява обаче да се изплъзне от този толкова труден и компрометиращ я въпрос; и така, в общи линии и все в този дух, минава предаването на този същия, тъй да се рече, с извинение, "журналист" и пр. Ако това е "журналистика", ако това е "елитност" и ако това въпросното нещо изобщо е "телевизия", да ви пикам, с извинение, на "телевизията", на "журналистика" и на "елитността" и "звездността"! А вие, дето гледате тази въпросната, с извинение, "телевизия", сте чисто и просто идиоти и неспасяеми простаци...
Ах, какво щастие за таваришч Путин: таман в най-подходящия за него момент самата природа ще унищожи найнакрая тъй неприятната му Америка! :-) И той ще може да лапне Украйна, а след това и България без проблем – щом природата унищожи Америка! :-) Явно Путин е любимец на природата, станала му съюзник в най-подходящия момент. :-) А сега да броим с нетърпение дните до това толкова щастливо събитие, което е измислено в лабораториите на вездесъщото и предвиждащото всичко КГБ! :-)
Ето какво включва новият брой – 1(3), година II, 2015 – на HUMANUS, младежкото списание за съвременно образование и личностно развитие
6. Държавата ни е създадена в земите на днешна Украйна! ФАКТ . 7. Гробът на Хан Кубрат, основателят на нашата държавност, е в Украйна! ФАКТ. 8. Вече над 800 година са под руско робство и са подставени в условията на геноцид! ФАКТ.
неделя, 8 февруари 2015 г.
По повод на: Мощный вулкан уничтожит Америку через две недели – ученые Соединенные Штаты Америки под большой угрозой: крупнейший вулкан Йеллоустоун может проснуться со дня на день, считают ученые-вулканологи.
(ОЩЕ >>>)
33 3. Съвременният украински е създаден на базата на съвременния български! ФАКТ. 4. Българите и украинците са преките и чисти наследници на траките, за разлика от руснаци, сърби и тем-подобни! ФАКТ. 5. Произлезли сме от един същи народ, които някои наричат ПРАБЪЛГАРИ! ФАКТ.
Ето каква картинка започнаха да показват банкоматите у Гръчко
Жалко за хубавата страна Гърция... неделя, 8 февруари 2015 г.
ТАКА ЧЕ: ПОДКРЕПА И РЕСПЕКТ ЗА НАЙБЛИЗКИТЕ НИ ХОРА!!! (Написа: Енчо Кърмаков) А ето сега какво пише едно лъжливо и подкупно щатно руско мекере, служител на ДС, следвайки дума по дума "опорните точки" на путинската пропаганда и агитация: Тома Томов: Путин е прав за Крим, това там исторически е руска територия. САЩ загубиха войната, в Киев действат фашисти НА ЛЪЖАТА КРАКАТА СА КЪСИ... понеделник, 9 февруари 2015 г.
Попитали Радио Ереван: - Може ли Сириза да построи комунизма в Гърция? Моментален отговор от радиото: - Може, но жалко за хубавата страна... От страницата на Момчил Дойчев във Фейсбук И САМАТА ПРИРОДА ОБИЧА... ДЯДЯ ПУТИН! неделя, 8 февруари 2015 г.
:-) ДА ПОДКРЕПЯМЕ УКРАИНСКИЯ НАРОД – НАЙ-БЛИЗКИЯТ НИ, НАИСТИНА НАШ БРАТСКИ НАРОД! понеделник, 9 февруари 2015 г. Факти, които не знаем за украинците: 1. Те са най близкият до нас народ! ФАКТ. 2. Украинският език е най-близкият до българския, по-близък е от сърбо-хърватския! ФАКТ.
Путинисти и путиноиди, спрете с лъжите де! Нима нямате и капчица чест?! СИМПТОМИ, ИЛЮСТРИРАЩИ ТОТАЛНОТО РУХВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО-
34 КОМАНДНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА У НАС понеделник, 9 февруари 2015 г.
Децата масово не щат на училище, 08 февруари 2015 Учители от Западна България се събират за да решат как да върнат интереса на децата към ученето Процентът на учениците, които нямат мотивация да учат, се увеличава застрашително. Все повече са и преподавателите, които умишлено повишават оценките на децата, което допълнително ги отблъсква. Много от учениците редовно присъстват в часове не само без учебници, но и без тетрадки и химикалки, а тази тенденция вече не е „привилегия" само на дванайсетокласниците. Това са наблюдения и изводи на преподаватели от училищата в Западна България. По инициатива на дългогодишния председател на Съюза на работодателите в образованието и директор на строителната гимназия в Перник Самуил Шейнин тази сряда те ще се събират, за да решат как да върнат интереса на децата към ученето. „За съжаление тенденцията за повишаване процента на немотивираните ученици е световна", каза Шейнин пред „Труд". Нашите учители не са правили статистически извадки за броя на неангажираните деца, но са обобщили причините за това. Сред тях са социалната среда, липсата на подкрепа от страна на родителите в част от семействата, старите методи на преподаване, учебните програми и учебниците, които са с непроменени изисквания от години. „Поставянето на оценки, в които субективният критерий е много голям, тенденцията да се пишат по-високи бележки за по-малко знания, както и липсата на единни правила при оценяването са другите фактори за намаляване на мотивацията", категоричен е Шейнин. В училище допусканият субективизъм в полза на ученика за тройка е 25 от 100, за четворка е 40%, за добър – 30%, а за отличен – 25%, е сметнал директорът. В един момент „дупките" в знанията лъсват – или при интервютата за работа, или на кандидат-студентските изпити.
Той и неговите колеги се готвят да изработят единни правила за оценяване и модел за привличане на учениците към работата в класната стая. Също така са изработили и „10 истини за образованието", сред които е този: „Формалното изпълнение на служебните задължения са фатални за системата." КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Интересно е, че тези въпросните дейци на административната система на образование продължават да смятат, че може да се намери някакво магическо средство, съответстващо на догмите на системата, което да може да я спаси, да предотврати провала й – който, впрочем, вече е налице, е неоспорим факт, вижда се с просто око. Тяхното поведение може да се оприличи с опитите да се гаси пожар като се лисват кофи с бензин! О, слепци, така не стават тия работи: мисленето ви е дефектно, там е проблемът, там е коренът, там е причината на катастрофата! Това показва по най-убедителен начин, че без смяна на системата, сиреч без коренна и същностна промяна на самите начала, върху които се покои образованието на децата ни, нашите деца и внуци качествено образование никога няма да имат... НЯКОИ ОТ НАЙ-АКТУАЛНИТЕ ПЛАКАТИ НА ПУТЛЕРИСТКАТА ПРОПАГАНДНА ВОЙНА, КОЯТО КРЕМЪЛ ВОДИ СРЕЩУ ЦЕЛИЯ СВЯТ
Лъжи, лъжи и само лъжи! Лъжите обаче никому никога не са помогнали... действието на лъжите е краткотрайно! В РУСИЯ ВОЙНОЛЮБЦИТЕ СЪВСЕМ ПОЛУДЯХА: ЩЕЛИ ДА ИЗГОРЯТ ЦЕЛИЯ ПАРИЖ, ЩЕЛИ ДА БОМБАРДИРАТ ЦЯЛА ГЕРМАНИЯ! понеделник, 9 февруари 2015 г.
понеделник, 9 февруари 2015 г.
Владимир Жириновский в Думе РФ: Сжечь весь Париж и бомбить всю Германию Тезисы Кремля озвучил В В Жириновским. Открытие весенней сессии Государственной Думы 2015. А.Меркель и Ф.Олланд в шоке. Ето точните думи (в превод на български) на този луд, който просто изразява гласно най-сърдечните, най-интимните мисли на императора Путин: Затова трябва да изгорим целия Париж! Защо да щурмуваме Берлин – ще бомбардираме цяла Германия! От летищата в Русия да бомбардираме цяла Германия така, че нищо да не остане! Нито един камък! Нито един немец! Ето тогава ще сме страна-победител! Ето и цялата му реч в Думата:
Между другото в речта му има и пасаж, посветен на България, чуйте го непременно! Заслужава си! Явно след Украйна България ще бъде следващото място, където ще заиграе побеснялата руска мечка... НЕЩО КАТО ПРЕДГОВОР ИЛИ КАТО ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ КЪМ МОЯТА НОВА КНИГА, НЕЙНОТО ЗАГЛАВИЕ Е "ПОМАГАЛО ПО ВЯРА"
порядъчно се изтърка, спори се обикновено за глупости, примерно един или два или три или повече трябвало да бъдат задължителните учебници, кой да ги пише тия учебници, университетските професори или учителите и т.н., но истински важните проблеми около тази тема изобщо не се и поставят даже. Времената, в които живеем, са съвършено други, ако преди 50-100 или повече години книгата и, респективно, учебникът, е бил основният извор на информация, днес, в ерата на информационната революция, това съвсем вече не е така. Днешните млади хора съществуват потопени в колосален, не необозрим океан от информация, разбира се, те най-вече трябва да привикнат да търсят, да намират и да боравят умело с потребната им информация, изхождайки от своите индивидуални познавателни интереси и нужди. Разбира се, добрият учебник може да им помогне много в тази посока, понеже хора, имащи експертни познания в съответната област, могат да им поднесат в сбит вид най-нужното, онова, без което не може. (ОЩЕ – блога)
35 сега и самата статия, препечатвам я тук за да я сложа след това в следващата книжка на списание HUMANUS: (ОЩЕ >>>) БРАВО ЗА ЧОВЕШКОТО И ГРАЖДАНСКО ДОСТОЙНСТВО – И ЗА СМЕЛОСТТА В ПРОТИВОПОСТАВЯНЕТО НА ЛЪЖАТА! понеделник, 9 февруари 2015 г.
понеделник, 9 февруари 2015 г. У НАС НАРИЧАТ "НЕКАДЪРНИЦИ" ХОРАТА, ЧИИТО ПОДХОД СЪОТВЕТСТВА НА НАЙ-СЪВРЕМЕННИТЕ И ДОКАЗАНО ЕФЕКТИВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ОБРАЗЦИ – КАКЪВТО Е ФИНЛАНДСКИЯТ понеделник, 9 февруари 2015 г.
Год как она это сказала, а тепло в словах греет все еще. Спасибо тебе Лия от всех нормальных людей!
Тия дни подготвих за печат новата книжка на сп. HUMANUS – списание за съвременно образование и за подпомагане на личностното и духовното израстване на младите – и днес-утре го изпращам в печатницата, за да излезе и хартиеното му издание. Същевременно, прехвърляйки се върху нова работа, а именно редактирането и подготвянето за печат на новата ми книга (тя носи заглавието Помагало по вяра и също беше писана тук, в блога) се натъкнах на интересен проблем, който искам да споделя тук. Мисля, че е изключително интересен – говори и показва много. Знаете колко много в последните години се говори за качеството на учебниците, които ползват (по-скоро НЕ ползват изобщо!) нашите ученици; тази тема вее
Във в-к ДНЕВНИК открих статията със заглавие Седемте принципа на Финландия за добро средно образование, която изчетох с интерес, съветвам ви и вас – ако се интересувате от образование – да сторите същото, поучителна е. За себе си открих, че в своята дейност като учител по философия с повече от 30 годишна практика съм прилагал, бе да зная това, доста "финландски правила" (примерно това, че не преподавах на учениците урока, а ги оставях те сами да е справят, да решават проблеми, да търсят, да изследват и много други такива), интересно е, че за тези свои иновации аз най-накрая бях уволнен от училище с мотива "некадърен", "негоден за системата", "не става за учител", а сега се оказва, че у нас явно така възприемат, оценяват и наричат хората, чиито разбирания за образование съответстват на найвисоки и съвременни и доказано ефективни образователни образци - какъвто е финландския. Но у нас абсурди колкото щеш, ето
ПОТРЕБНА Е ЦЯЛОСТНА И СТРОГА ДЕКОМУНИЗАЦИЯ НА ОБЩЕСТВОТО, ПО ПОДОБИЕ НА ДЕНАЦИФИКАЦИЯТА, КОЯТО ПРОВЕДОХА ЗАПАДНИТЕ СЪЮЗНИЦИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ГЕРМАНИЯ вторник, 10 февруари 2015 г.
Комунизмът в наше време наистина вече е и диагноза, а не просто свидетелство за идейна, политическа или нравствена деградация на личността – виж какво правят путинските национал-комунисти в Русия и техните платени мекерета у нас. Увлечението по комунизма в наше време също така е признак за несъмнени криминални наклонности на съответния индивид. Поради това е крайно време комунизмът да бъде изведен извън закона, кри-
минализиран – поради доказана в историята и в настоящето противочовечност, злотворност и изключителна вредност за човека и за човечеството като цяло. Другояче казано е потребна цялостна и строга декомунизация на обществото, по подобие на денацификацията, която е проведена от западните съюзници на територията на Германия след войната.
безболезнено излизане от един съвременен крайно заплетен правен, политически, психологически, нравствен и чисто човешки казус – до този момент, както се и очакваше, няма никакъв, да, повтарям, абсолютно никакъв отзив няма от лицето, към което тя е насочена!):
ЕДВА ЛИ МЕРКЕЛ И ОЛАНД ЩЕ "УМИРОТВОРЯТ" БЯСНОТО И НЕ ПО-МАЛКО АГРЕСИВНО ОТ ХИТЛЕР ЧУДОВИЩЕ ПУТИН... вторник, 10 февруари 2015 г.
(ОЩЕ >>>) МЛАДИТЕ, УЧЕНИЦИТЕ ЩЕ БЪДАТ ОНЗИ ФАКТОР, КОЙТО ЩЕ ПРЕДОПРЕДЕЛИ ПРОМЯНАТА В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СФЕРА ПО ПОСОКА НА ДЕЙСТВИТЕЛНАТА СВОБОДА Да пази Господ, но г-жа Меркел и гн Оланд в отношението си към Путин съвсем реално са застрашени след известно в историята да бъдат оценявани по подобие на печално известните "умиротворители" на чудовището Хитлер, имам предвид печално известните Чембърлейн и Даладие! Да пази Господ да не се окажа прав в тази своя аналогия, но имам чувството, че историята сега се повтаря едно към едно, а пък те рискуват да се опозорят също толкова грозно – безславно опитвайки се да "умиротворят" бясното и не по-малко агресивно от Хитлер чудовище Путин... Виж в тази връзка ето това: Меркел убеди Обама: Без американски оръжия за Украйна, засега ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДВАНИЯТА ПО СЪВРЕМЕННИЯ НРАВСТВЕНО-ПСИХОЛОГИЧЕСКИ КАЗУС, СЛОЖИЛ СЕ ОКОЛО СИТУАЦИЯТА В ПГЕЕ-ПЛОВДИВ вторник, 10 февруари 2015 г. По публикация от преди няколко дни - виж: Директорката на ПГЕЕ-Пловдив Ст. Анастасова окончателно загуби правната битка, съдът възстанови на работа уволнения от нея учител К.Христов! – се получиха интересни коментари, ето ги в отделен постинг та да се прочетат по-лесно от хората, на които им е интересна тази толкова показателна история, показваща реалното състояние на нравите във въпросното училище (между другото излишно е да казвам, но все пак да посоча, че по моята инициатива по този същия въпрос – виж: Мое най-добронамерено предложение за
вторник, 10 февруари 2015 г.
На едно място във Фейсбук се проведе следната дискусия, смятам, че разискваният проблем е важен, поради което помествам дискусията и тук; тя, както ще установите и сами, е във връзка с приетия на първо четене от Парламента Закон за училищното образование – и докосва най-важния може би проблем, а именно за степента на допустимата свобода; ето какво си казаха по този проблем дискутиращите; в един момент и аз реших да изкажа своето становище, е, написах го тук, понеже от тази въпросната фейсбук-група, в която се провежда дискусията, моя милост е изгонен, по причина на това, че моите мнения са оценени от администраторите на тази група (групата се казва ПЕДАГОЗИ) като крайно провокационни, неправилни, разминаващи се с нормите на "допустимата оригиналност", всъщност изобщо не ми е ясно защо тия дами ме изгониха от там, най-вероятно защото им задавам трудни и неудобни въпроси, да, точно заради това ще е; но ето, един човек ме информира за дискусията и аз реших също, индиректно, да участвам в
36 нея; дискусията, между впрочем, се проведе по следната теза на Райчо Радев: Ще бъде ли по-добре за образованието, ако: 1.) 40% от учебния план се определя от училището; 2.) 40% от учебното съдържание се определя от учителя; 3.) 40% от учебната програма се определя от учителя; Следователно: 4.) 40% от учебната подготовка се определя от училището, т.е. 60% обща подготовка (основна, задължителна...), определена от МОН и 40% допълнителна (избираема, специална...), определена от училището. Явор Ганчев каза: Ще бъде ли по-добре за семейния живот, ако 40% от времето жената си ляга с мъжа си, а 60% – с когото й пратят от министерството на секса? Образованието е ЛИЧНО право. Преодоляването на потъпкването на това право не може да стане "постепенно". Човек ИЛИ взима решенията за собственото си образование, ИЛИ някой друг ги взима. Няма как и двете. Системата 60/40 е точно толкова лоша, колкото системата 100/0, понеже винаги ще има много ученици (родители, учители), които ще се чувстват найдобре, ако 100% от ученето им се спуска от министерството. И винаги ще има такива, за които 40% свобода няма да е достатъчна. Въпросът е могат ли в едно и също училище да работят заедно ученици, учители и родители при свободна програма който иска да следва програмата на МОН 100%, и който иска да следва своя програма в 10 – 100% от времето? Според мен могат. Magdalena Tagarova каза: Някъде прочетох следното: "Да не позволим на образованието да пречи на обучението!" Че то си е за призив! Angel Mantchev каза: Не "лично право", според мен сме я докарали до там че трябва да го направим "обществено задължение" – за да оцелее държавата... в това отношение реалностите в момента са покъртителни... трябва държавата да измисли начини така че и тези дето нямат желание да се образоват, да се образоват насила ако трябва... иначе загиваме, разберете, загиваме отвсякъде. (ОЩЕ – в сп. HUMАNANUS) РУСКИЯТ ВЪНШЕН МИНИСТЪР ЛАВРОВ БЕШЕ ПОСРЕЩНАТ С ПРЕЗРЕНИЕ вторник, 10 февруари 2015 г. На мюнхенската конференция, на която украинският президент Порошенко
показа паспортите на руски войници и офицери, воюващи в Украйна (без Русия да е обявила война, което е престъпление срещу мира – и за което Путин трябва да бъде осъден като военнопрестъпник), руският външен министър Лавров беше посрещнат с презрение. Когато той трябваше да отговаря, присъстващите на конференцията ръкопляскаха на острите прями въпроси към него, а го слушаха с видима враждебна напрегнатост и запазваха презрително мълчание след неговите отговори. А когато има наглостта да предложи кремълската версия за аншлуса на Крим, присъстващите на конференцията започнаха да се смеят и да напускат демонстративно залата.
Може да видите това на видеото в Ю тюб след 22-та минута от записа. Написа: Daniela Gortcheva ЕВЕНТУАЛНА ВОЙНА НА РУСИЯ СЪС САЩ ЩЕ ЗАВЪРШИ В ТЕЧЕНИЕ НА ДВЕ СЕДМИЦИ С ПЪЛНОТО ИЗЧЕЗВАНЕ НА РУСИЯ КАТО ДЪРЖАВА сряда, 11 февруари 2015 г.
(Тестовая работа блока разведения ракеты “Трайдент-2″, точность КВО 70 метров) Из: И что будет, если Россия действительно решит воевать с США – пояснение для 84% ... Однако давайте поможем 84% во “встающей с колен” и приоткроем завесу тумана. Ну, а если вдруг действительно Россия решится “воевать с США” в Украине, что подразумевает объявление войны, что тогда будет? Ну, помимо уничтожения экономики России еще до начала военных
действий? К сожалению ничего тогда не будет на территории России. Да и России не будет. Не будет и двух-трех нормальных поколений россиян. А может не будет их никогда. Итак – первый вариант, это неядерное противостояние. Допустим противник использует только свой тактический арсенал оружия, без атомных боеприпасов. Для этого вернемся немного назад – 1990 год, “Буря в пустыне”. Армия коалиции (около 400 000) против армии Ирака (650 000). На тот момент армия Ирака была оснащена не хуже армии СССР, поскольку получала все самое современное оружие в обмен на нефтедоллары. В результате двухнедельных боев армия Ирака была полностью разбита, а потери составили по оценке экспертов порядка 100 000 военнослужащих. Была фактически уничтожена структура ПВО Ирака, потеряно более половины всей авиации и бронетанковой техники. Потери войск США составили… 298 погибших, из которых только 147 погибли от огня противника. Был уничтожен даже личный бункер Саддама Хуссейна специальными бетонобойными бомбами. Была проведена беспрецедентная в истории военных кампаний переброска армии по воздуху с одного континента на другой. Война 2003 года была еще более плачевной. Армия Хуссейна просто перестала существовать, а также и вся авиация и бронетехника. Потери армии США составили 183 военнослужащих за весь период. Иракская армия за 21 день потеряла 847 танков и 777 БТР и БМП и 10 000 военнослужащих убитыми. Перенеся кальку американский кампаний на 2014 год, несложно заметить, что современная Россия это Ирак 1990 года. И 1 200 000 боеспособных российских военных с военной техникой образца прошлого века вряд ли могут представлять серьезную угрозу армии США, не считая НАТО. Дело в том, что по отдельным видам вооружений, таким как беспилотные аппараты или высокоточное оружие с применением технологии “стелс” армия США имеет просто тотальное превосходство. Например ракета AGM-158 JASSM имеет дальность полета до 1000 км., является малозаметной с точность попадания в цель порядка 5 метров. Всего таких ракет на вооружении армии США около 5000. Для уничтожения всей инфрастуктуры ПВО/ПРО в московской области достаточно 500-600 таких ракет. Или противотанковая AGM-114 Hellfire, которых армия США имеет на вооружении около 60 000 – втрое больше чем имеется бронетехники в российской армии, в том числе и на складах. Но может Россия имеет современные самолеты и вертолеты, возразят путинофилы? Увы, имеет, но примерно в 10 раз меньше, чем армия США. Также как и флот. Еще 1982 году во время знаменитых учений
37 флот США имитировал высадку крупного десанта на побережье Дальнего Востока СССР. Как оказалось, американцам настолько удалось ввести в заблуждение красную армию, что корабли “агрессивного НАТО” оказались фактически в зоне возможного десантирования незамеченными – СССР прошляпил целый американский флот. Что там сейчас делается, можно судить по фотографиям заброшенных военных баз. Если быть более точным, по прогнозам военных аналитиков, тактическая война между Россией и США закончится в течении двух недель совершенно не в пользу России. При этом военные коммуникации и инфраструктура “встающей с колен” будут разрушены на десятилетие.
Ну хорошо, соглашается 84%, но ведь есть еще и «радиоактивный пепел». Окей, отвечает “дядя Сэм”, погнали. При наличии ядерного паритета реальную угрозу США представляют только баллистические ракеты морского базирования. Грунтовые комплексы “Тополь” в настоящий момент находятся под постоянным спутниковым контролем, а система разведения боевых элементов американских ракет “Трайдент” позволяет попадать такой ракетой с точностью до 100 метров, что ставит крест на всех “тополях” в течении 15 минут с момента объявления войны. Такой же крест она ставит и на комплексах шахтного базирования. Почему? Потому что подлетное время ракеты “Трайдент” меньше, чем цепочка принятия решений в Кремле о нанесении ядерного удара. О подводных лодках можно говорить или ничего (давайте пропустим легенду о подлодке “Тайфун” в Гибралтаре – уже одну такую утопили на Бермудских островах), или совсем ничего. Системы глубинной разведки подводных лодок ВМС США лучше на порядок чем у России, и они постоянно контролируют перемещение всех “Акул” и “Дельфинов.” В случае принятия решения, 80% атомного подводного флота России даже не успеет всплыть. А что же до остального? Да все просто – 32 крейсера, оснащенные ракетами SM-3, способны перехватить все типы движущихся целей в ближайшем космосе. Всего около 670 ракет, которые перехватят баллистические ракеты противника до момента включения их блоков разведения.
Видимо Киселев ошибся, что есть две страны, которые могут превратить противника в “радиоактивный пепел”. Такая страна на сегодня одна, и это США. Увы, но при любом раскладе реальная, а не “телевизионная” война России с США закончится в течении двух недель полным исчезновением России как государства. Виктор ШЕВЧУК ВЕЛИЧАЙШИЯТ ГНЯВ НА МОСКВА СЕ ОБРЪЩА КЪМ БЪЛГАРИЯ сряда, 11 февруари 2015 г.
Атакуват ни със страхова психоза – величайшият гняв на Кремъл се обръща към България, Автор: Илиян Василев* Опасно ли е да бъдеш цел на руските стратегически ракети Поредната доза страхова психоза излъчвана от екраните и печата от заинтересовани сили, включително такива които уж подкрепят по принцип членството ни в НАТО, но са против всяка негова конкретна стъпка. Истеризират ни с ужасната перспектива, че ако позволим у нас да се разположат активи на НАТО – командни и контролни центрове, или не дай боже тъй като нямаме собствена авиация да използваме за защита на въздушните ни граници самолети на съюзници – едва ли не целия стратегическия ядрен арсенал на Русия ще се обърне срещу нас. В по общ план ще насочи величайшия гняв на Кремъл срещу слабите в ЕС, сред които сме и ние. Звучи страховито и със сигурност много българи ще се разтревожат. Но разровиш ли го, както казваше поета... ще мирише и ще се окаже пустословие и елементарна манипулация. Първо, стратегическия руски ядрен арсенал, както е всеки друг не може извън хипотезата на самоубийство да се ползва за атака, а само за сдържане – т.е. в отговор на нападение. НАТО и ЕС нямат никакво намерение или интерес да нападат когото и да било – най-малкото Русия. Те разполагат с далеч по-мощни икономически и финансови лостове за промяна на политиката на Кремъл затова ядрени ракети или военни действия не им трябват. Нещо повече, нито на нас, нито на ЕС и НАТО им трябват да
присъединяват територии или да завладяват територии на Русия. Огромният проблем, че с неразумната, небалансирана и направо абсурдна политика Владимир Путин вкарва Русия в ускорена и излизаща извън контрол дестабилизация, която може да завърши с нейния разпад – а това носи смъртна заплаха за Европейския съюз и НАТО. Не само защото в този процес ще бъдат нанесени огромни щети върху икономиката на Европейския съюз, на защото дестабилизация на Русия може да генерира последици далеч надвишаващи разпада на Съветския съюз. Затова стратегията на ЕС и НАТО е всячески да сдържат ескалацията на напрежението и на бойното поле, да замразят военния конфликт в Източна Украйна и да търсят дипломатически решения. Не е тайна, че ядреното оръжие отдавна достигна прага на своята пределна полезност и логическо самоотрицание. Веднъж използвано то гарантира взаимното унищожение – в този смисъл е безполезно като инструмент на проактивна политика. Доскоро във военната доктрина на Кремъл съществуваше хипотеза за превантивен ядрен удар, но в последната редакция тази опция е премахната. Не е трудно да отгатнем защо. (Прочети ДО КРАЯ) СЪРДЕЧНОТО ПРИЗНАНИЕ НА ЕДИН РУБЛОФИЛСКИ НАЦИОНАЛЕН ПРЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ сряда, 11 февруари 2015 г.
38 ва провеждането на Луковмарш, съобщи ТАСС написа във фейсбук ето какво: Националисти, сега накъде?
А моята реакция на неговите думи е следната: Ония у нас, които се зоват "националисти", ала не правят нищо друго освен да работят за имперските интереси на щедро финансиращата ги Русия не са никакви "националисти", нито пък "патриоти", те са чисто и просто руски мекерета и национални предатели; трябва да да употребяваме думите точно... Ще призная за истински националист и патриот само оня, който заради интересите на България е готов да тръгне срещу най-големия душманин на съвременна България, именно путинска Русия! Българските националисти в истинския смисъл на тази дума са последователи на истинските българи и българолюбци Раковски, Левски, Ботев, Стефан Стамболов, Захари Стоянов, Цар Борис Трети, Иван Костов... МНОГО СМЕ Я ЗАКЪСАЛИ, НО ЗА ВСИЧКО Е ВИНОВНО НАШЕТО СЪЗНАНИЕ, ОБЪРКАНОСТТА, БЕЗПЪТИЦАТА, В КОЯТО ПРЕБИВАМЕ... сряда, 11 февруари 2015 г.
Изображение: РУСИЯ – ЗАПЛАХА ЗА СЪСЕДНИТЕ СТРАНИ... Срам!!!!! Позор!!!!!!! ИСТИНСКИТЕ БЪЛГАРСКИ ПАТРИОТИ И НАЦИОНАЛИСТИ НЕ СЕ КЛАНЯТ НА НАЙГОЛЕМИЯ ДУШМАНИН НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ, ИМЕННО ПУТИНСКА РУСИЯ! сряда, 11 февруари 2015 г. Адриан Николов по повод на ето тази актуална информация: Русия поиска България да забрани Луковмарш; а там пише, че Русия изпрати протестна нота до българското външно министерство, в която се иска страната ни да не позволя-
Да напиша все пак нещо в дневничето си – за да не наруша традицията, покълнала в блога ми. Традициите са нещо, което трябва да бъде уважавано, особено ония от тях, в които е изкристалризирало нещо стойностно, значимо, богато на смисъл, жизнеутойчиво. Всъщност ония неща, които заслужават да бъдат наречени традиция, са все такива; онова пък, което не е такова е осъдено на забрава. Примерно комунизмът не можа да роди нито една
смислена и жизнеустойчива традиция, всичко при него беше все менте, ексцесия, фалш, а причината за това е една: комунизмът мразеше живота и човека, той беше техен враг. Това е между другото, пиша го, но темата съм я разгледал най-внимателно в една своя книга, която се нарича УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството"), тази моя книга стана по-късно основа на моето помагало по гражданско образование и личностно израстване, по което години наред моите ученици в училище се подготвяха за дискусиите по тия толкова съдбовно важни теми и проблеми. Та в тази именно книга има глава, посветена на проблема за отношението между традиция и новаторство, между консерватизъм и радикализъм и пр., ако искате погледнете – тия неща са интересни и много важни. Е, "направих си малко реклама" на една моя книга, сега да мина върху задачата си. Да каже нещичко върху ония неща, които ми се случиха вчера. Вчера беше ден, богат по смисъла си за мен лично. Две-три важни неща ми се случиха, върху тях искам да акцентирам най-вече. Първо, вчера се проведе последното, извънредно заседание по гражданското дело в Районен съд в Пловдив, което съм завел срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив Ст.Анастасова, която, както е известно, самоволно ме уволни от работа по такъв параграф, че фактически доживотно ме лиши от преподавателски права; е, аз искам от съда отмяна на нейната волунтаристична заповед за уволнението, за изгонването ми от това училище, в което много години съм работил като преподавател по философия и гражданско образование. Заседанието на съда вчера беше кратко, беше свикано извънредно по молба на моя адвокат, ставаше дума за внасяне на една корекция в протокола на предишното заседание по делото, бяха неточно предадени негови думи. Е, внесе се исканата поправка и Съдията обяви, че решението му по делото трябва да излезе след 24 февруари. Предстоят две седмици напрегнато чакане. Е, ще чакаме, няма начин, трябва да се чака... Знаете, тече и друго съдебно дяло, заведено също от мен, но е наказателно, то е за клевета, понеже преди да ме уволни (по параграфа "пълна некадърност", "негоден за системата", "изобщо не става за учител" и пр., такива са "мотивите" в куриозната й, в историческата й направо по абсурдността заповед за уволнение, тя е същински шедьовър на къснокомунистическата саморазправа с неудобни личности, мислещи новаторски и неказионно!) та значи преди да ме уволни тази същата въпросна администраторка има любезността да ме обяви в официален документ за "психясал", сложи ми своя самоделна "диагноза", тя явно понеже разбира от всичко,
изглежда има и познания по психиатрия, та в тази връзка има добрината да ми сложи "диагнозата" (човек вече не знае къде да сложи кавичките!) "податливост към чести нервно-психически разстройства", сами виждате, любезността на тази административна дама към мен минава всички граници! Та по това дяло сега ще трябва да чакам пък... съдебно-медицинска експертиза на моето психично състояние (!!!), съдът даде ход на настоятелните искания на другата страна, е, аз с интерес чакам своя разговор със съдебния експерт, аз много обичам да разговарям с хора, които са напреднали в областта на познанието на душевния живот на човека, знайно е, че това е моя любима област на изследвания, по която съм написал много книги, примерно, имам учебник по психология, който вече има пет издания. Такива работи се случват в нашето китно и свидно отечество, описвам ги тук, за да знаят бъдните поколения в какво интересно време сме имали късмета да живеем! Не крия, за мен е много интересно и вълнуващо как ще завършат тия две дела, имащи за мен самия, както виждате, съдбовно значение. Позицията на изследовател, в която и тук съм застанал – не крия и това, че мен, като ангажиран и мислещ български гражданин силно ме вълнува темата за състоянието на правосъдната система у нас! - та тази моя изследователска позиция ме предпазва от излишни вълнения, макар че напрежението ми по тия две дела, разбира се, е голямо. (А преди това се наложи да водя още две съдебни дела, едно заведох аз, за отмяна на заповед за дисциплинарно наказание на същата тази администраторка, заповедта й беше отменена на три инстанции; другото дяло, по нейно внушение, беше заведено срещу мен от първата помощник-директорка на ПГЕЕПловдив, за "обида", то завърши със споразумение между страните; въобще напоследък ми се наложи да приложа в живота паметния лозунг на любимия ви другар Тодор Живков, който беше наредил цялата страна да бъде накичена с лозунга му "Дела, дела и само дела!".) Та в тази връзка ми се налага да съобщя, че вчера ходих да си взема епикризата от болницата, в която бях на лечение и изследвания в предишната седмица, аз страдам от сериозно заболяване на сърцето; е, отидох, лекарят ме повика, вече беше разчел данните от т.н. "холтеризследване", което ми направиха докато бях в болницата, оказа се, че в него лекарите бяха намерили обезпокоителна информация; по тази причина ми препоръчаха да направя постъпки за приемането ми в т.н. навремето "Национален център по сърдечно-съдови заболявания" (сега се нарича Национална кардиологична болница), именно в прочутата Трета градска болница в София (тази болница навремето, при социализмо-комунизма, носеше името на другарката на Тодор Живков,
39 именно Мара Малеева-Живкова). Лекарят с угрижена физиономия ме посъветва да направя постъпки за приемането ми в тази болница в най-скоро време, за да ми бъде извършено едно сложно изследване, заедно с някаква лечебна процедура (не й запомних името, сложно беше и го чувах за първи път), която, забележете, по неговите думи била ефективна, сиреч, водела да подобрение в 70% от случаите (!). Не посмях да го попитам какво става с останалите 30% - те умират ли? Е, то всички ще умрем все някога, безсмъртни няма, безсмъртна е само изглежда човешката глупост, която ни кара да се ядем, да си причиняваме болка и пр.! Та такива работи, проблемът е, че сърцето ми около тия дела, около униженията, които ми се наложи да преживея във връзка с позорното ми изгонване от работа, около напрежението се разхлопа съвсем и сега напоследък се чувствам хептен ужасно, нищо чудно тия всичките дела в един прекрасен момент да станат съвсем излишни – поради "скоропостижното" пренасяне на едната страна, именно на моя милост, в другия, в по-добрия свят! Нищо чудно да се стигне дотам. Смъртни сме, всички ще умираме, никой няма как да направи сделка с Бога, за да живее безкрайно. Даже и да е министър, даже и да е велик, даже и да е депутат, да не говорим пък за самовластен директор на гимназия, сигурното е, че всички сме все смъртни; да, обаче наркозата на властта явно кара някои да се смятат за безсмъртни, едва ли не за богове. Хора всякакви, факт е обаче, че всички ние постоянно забравяме истински важното - и поради тази причина се ядем постоянно за най-глупави поводи, ей-така, щото да се самоизяждаме взаимно е станало нещо като любим национален спорт. Излишно е да упоменавам, че на моята последна инициатива в тази посока, инициатива за помирение и компромис с войнствената директорка на ПГЕЕ-Пловдив (виж: Мое най-добронамерено предложение за безболезнено излизане от един съвременен крайно заплетен правен, политически, психологически, нравствен и чисто човешки казус; също можете да хвърлите око и на ето това: Продължение на изследванията по съвременния нравствено-психологически казус, сложил се около ситуацията в ПГЕЕ-Пловдив) до този момент няма никакъв отзив или отклик, мълчанието, както сами се досещате, е пълно! Въпреки че вчера във фоайето на съда стояхме на срещуположни пейки и се гледахме с въпросната властваща особа близо два часа – докато чакахме началото на дялото... Спирам дотук. Не ми се пише повече. Имах още нещичко да ви съобщя, то е значително по-оптимистично, но някак ми се отщя да пиша изобщо. Тежко е да се живее в такива условия, изглежда затова толкова рязко ми се отщя. Тежко и да се опитваме
40 да осмислим и проумеем абсурдите, в които ни се налага да живеем. Затова ще спра. Хубавата новина ще ви я разкажа понататък. Така става винаги, на хубавото в живота си нямаме възможност да се насладим, щото в лошото сме затънали така, че хубавите моменти са нещо като малки островчета в безбрежното море на злините, в което се носим като продънена лодка. Много сме я закъсали, но за това е виновно нашето собствено съзнание, объркаността, безпътицата, в която пребиваме. Ето заради осъзнаването на тия фатално важни неща аз пиша своите всекидневни почти опуси. Затова, не за друго, ги пиша. Но кой ли ти оценява това... Хубав да ви е денят! Бъдете здрави!
ва да избие сексуалната им неудовлетвореност на тия хора... ето накъде е избило!
четвъртък, 12 февруари 2015 г.
НА СРЕЩАТА В МИНСК – ЕДНА МНОГО ПОКАЗАТЕЛНА СНИМКА четвъртък, 12 февруари 2015 г.
СПОМЕН ЗА "ЖЕЛЯЗНАТА ЛЕДИ" сряда, 11 февруари 2015 г.
Без коментар... снимката всичко казва... Да поменем и отдадем заслужена почит! На този ден преди 40 години Маргарет Тачър стана лидер на Консервативната партия! След една година съветският вестник "Червена звезда" ще я нарече Желязната лейди! Написа: Здраво Кулев
Виж и това: Маргарет Тачър: Аз съм политик, вярващ в убежденията ЗА СЕКСУАЛНАТА ОБУСЛОВЕНОСТ НА ФЕНОМЕНА ПУТИНИЗЪМ четвъртък, 12 февруари 2015 г. Над 85% от мъжете в Москва имат проблеми с ерекцията Странно съвпадение: точно толкова са и поддръжниците на Путин!!! Дали пък няма някаква тайнствена корелация между двата феномена?! :-) То все нанякъде тряб-
МЕДИЙНИТЕ И ПОЛИТИЧЕСКИТЕ МЕРЗАВЦИ У НАС, РУБЛОФИЛИТЕ ПЕТОКОЛОННИЦИ НА ПУТИНСКА РУСИЯ, СА СПОСОБНИ НА ВСЯКАКВИ МЕРЗОСТИ!
СЪЗЕРЦАВАНЕТО НА ПРИРОДНАТА КРАСОТА БИЛО ВРЕДНО ЗА... УЧЕНЕТО! четвъртък, 12 февруари 2015 г.
Искрено се ужасих от факта, че БНТ тази вечер се включи в антинатовската и антиевропейската кампания в нашата страна – Цонев (наричан още "Пъпеша") в предаването си "Още от деня" имаше наглостта (и то не ще е случайно, разбира се!) да постави въпроса "БЪЛГАРИЯ НА ВЪРХА НА ОСТРИЕТО МЕЖДУ ЕС И РУСИЯ". А сутринта беше дадена думата на агент Гоце да говори в полза на Путинова Русия срещу България! Ей, господинчо, бивш агент на ДС и блюдолизник на мадридския мошеник, не знаеш ли че България е отдавна пълноправен член на ЕС и НАТО? Написа: Енчо КЪРМАКОВ Новият брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ (Год. VII, 2015, 1 Февруари, Неделя) замина за печатницата А вие защо не подкрепите единствения свободен и изцяло граждански вестник в България – като, примерно, се решите на нечувано себеотрицание, а именно като се абонирате за него? :-)
Учителка във Великобритания забранява на 8 годишни деца да гледат снега, защото той ги разсейва от ученето – и пуска щорите на прозорците, за да не виждат навън. Училищните администратори подкрепят решението, което било в линия с училищната политика за безопасност. Gayane Minassian, Национална мрежа на родителите After students were ordered not to go near the snow for the remainder of the school day, a classroom full of eight and nine-year-olds were accused of allowing the snow to distract them, prompting a teacher to close the blinds and ban the class from looking outside. Виж: UK SCHOOL BANS STUDENTS FROM LOOKING AT ‘DISTRACTING’ SNOW
ЗА КОНТАКТИ: angeligdb@abv.bg