Vestnik GRAJDANIN br. 5 ot 2015 g.

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 5, Год. VII, 2015, 1 Март, Неделя, Ц. 2 лв.

ОТГОВОРНОСТТА ЗА УБИЙСТВОТО НА БОРИС НЕМЦОВ НОСИ ПУТИН Убит Борис Немцов. Нет сомнения, что это эхо войны в Украине. Отморозки-националисты в бессильной злобе, опьяневшие от безнаказанности начали творить свои грязные дела уже и в Москве. Главный мотив убийства – страх преступников, что обязательно придется отвечать за свои преступления. Заигрывание с национализмом и с националистами, неважно, занимается ли этим власть или оппозиция – игра с огнем. К сожалению, этот трагический случай только начало гражданской войны, которую начал Путин, пытаясь сохранить собственную власть. Не важно, кто стрелял, не важно, найдут их или нет. Имя убийцы – Владимир Путин, который натравливал одних граждан России на других. Написа: Константин Боровой Путин – убийца. Все его чиновники – убийцы. Все, кто его поддерживает – убийцы. А те, кто молчат и "вне политики" – соучастники. Такая вот страна страна как Россия – страна убийц и соучастников. Написа: Pavel Gintov КРАТЪК КОМЕНТАР: Бог да прости г-н Немцов! Поредната жертва на бесния кагебист, самодържеца на горката Русия Путин!

Борис Немцов: Боюсь того, что Путин меня убьет, 03:53, 10 февраля 2015 Известный политик Борис Немцов опасается, что президент РФ Владимир Путин «закажет» его за оппозиционные высказывания. Своими опасениями известный политик до сегодняшнего дня делился только с самым близким человеком — с мамой, но наконец решился рассказать обо всем публично — через «Собеседник»: — Я никогда не скрывал своих политических взглядов, — для начала напомнил Борис Немцов в личном разговоре с корреспондентом «Собеседника». — Считаю, что именно он [Путин] развязал войну на Украине. Отношусь к нему хуже некуда. Особенно после событий «Норд-Оста» и Беслана. Своими взглядами политик и общественный деятель чаще всего, по его признанию, делится со своей мамой: Мою дорогую мамочку зовут Дина Яковлевна Эйдман, в марте ей, дай Бог, исполнится 87 лет, — рассказал мне Борис Немцов. (На 2 стр.)

БОРИС НЕМЦОВ Е ОЧАКВАЛ, ЧЕ ПУТИН ЩЕ ПОРЪЧА УБИЙСТВОТО МУ (От 1-ва стр.)

— Она заслуженный врач-педиатр, уже давно на пенсии, но до сих пор интересуется всем, что связано с медициной. Она прожила очень тяжелую жизнь: во время войны, будучи школьницей, рыла окопы, потом воспитывала двоих детей. Сейчас я живу в Москве, а мамочка в Нижнем Новгороде, одна, но поживает она отлично. У нее седых волос меньше, чем у меня, у нее нет склероза, она в абсолютно здравом уме и ясной памяти. Обсуждаем с ней успехи моих детей и ее внуков. О политике с мамочкой тоже поговорить очень любим. Она категорически против того, что происходит на Украине, считает, что это катастрофа и полный кошмар. Но больше Украины ее волнует Путин. Всякий раз, как я ей звоню, она причитает: «Когда ты прекратишь ругать Путина? Он тебя убьет!» И это на полном серьезе. К ВВП она относится, естественно, очень плохо — я же ее сын, в конце концов. Мама меня всегда приучала к тому, что надо отстаивать свою точку зрения, быть независимым и самостоятельным. На свою голову меня таким воспитала, а теперь возмущается, что я ругаю Путина, который пытается у нас с вами отобрать свободу. Она реально боится, что он меня может убить в ближайшее время из-за моих выступлений — как в реальной жизни, так и в социальных сетях. И это, повторюсь, не шутки: она умный человек. Она очень этого боится. Она и за Ходорковского (его она видела еще до посадки и дружит с ним) с Навальным очень переживает, но за них не так сильно, так как она все же моя мама, а не их.

мался тем, чем занимаюсь. Передавайте, кстати, от меня и мамочки привет Дмитрию Быкову.

— Спасибо, передам. Надеюсь, все-таки здравый смысл восторжествует и Путин вас не убьет.

— Дай Бог. И я надеюсь. ОТГОВОРНОСТТА ЗА УБИЙСТВОТО НА БОРИС НЕМЦОВ НОСИ ПУТИН

ОНИ БОЯЛИСЬ ТЕБЯ, БОРИС!

Потребител на социалната мрежа Instagram се оказал на място. Малко след публикуването, тази снимка беше свалена от мрежата.

Около 0,30 ч българско време друг потребител качи тази фотография в личния профил на Немцов във фейсбук. СТРАННИТЕ СМЪРТИ И УБИЙСТВАТА НА НЕУДОБНИТЕ, НА ПРЕЧЕЩИТЕ НА КАРИЕРАТА НА ДИКТАТОРА ПУТИН ЛИЧНОСТИ

Это случилось в Москве сегодня. Не промахнулись стволы подлецов. В строю российской Небесной Сотни Правофланговым – Борис Немцов. За правду четыре пули наградой. Всего лишь день не дожил до весны. Красивое место выбрали гады – С видом на Кремль, в сердце страны. Над Спасской башней – чёрные птицы, Злорадно лыбится их господин. Борис, Небесная Единица, Похоже, не долго ты будешь один. Всегда улыбался, хотел быть первым, Готовил какой-то новый сюрприз, И сдали, похоже, ублюдков нервы. Они боялись тебя, Борис. Теперь про войну и коррупции кариес, Про антимайдановских мотокрыс Пишите Боре, вот новый адрес: Небесная Сотня. Немцов Борис.

събота, 28 февруари 2015 г. Андрей Орлов ХРОНИКА НА ЕДНА ПОКЪРТИТЕЛНА АДМИНИСТРАТИВНА ЕПОПЕЯ – ПОД ФОРМАТА НА ОТКРИТО ПИСМО ДО Г-Н МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО Владимир Путин Мама Немцова боится, что Путин его убьет, Фото: Global Look Press — Интересно. А вы после таких вот разговоров с мамой стали опасаться, что Путин может вас в ближайшее время убить лично или через посредников?

— Вы знаете, да... Немного. Не так сильно, как мама, но все же... Но все же я не так сильно его боюсь. Если бы я боялся очень сильно, то вряд ли возглавлял бы оппозиционную партию, вряд ли бы зани-

Вижте също и: Странные смерти и дерзкие убийства неугодных для Путина людей. Список — блогер Давайте вспомним странные смерти, дерзкие убийства, а также истории жизни недругов и мешающих карьере Путина людей:

Тази сутрин реших да напиша следната официална жалба до господин Министъра на образованието и науката

проф. Тодор Танев; речено-сторено, ето какво се получи: До проф. Тодор Танев, Министър на образованието и науката, София КОПИЕ: до Български хелзингски комитет ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО от Ангел Иванов Грънчаров, философ от Пловдив Уважаеми господин Министър, Искам да Ви разкажа съвсем накратко една невероятна история, в която найактивна роля играят длъжностни лица от ръководеното от Вас ведомство. Също така, като български гражданин, ще си позволя да поискам да направите, дето се казва, съответните организационни изводи – според степента на техните заслуги. Аз имам своите предложения в тази посока, които ще Ви ги дам накрая, най-долу на този документ. По професия съм преподавател по философия и гражданско образование, в последните 14 години работих като такъв в ПГЕЕ-Пловдив. Имам първи клас-квалификация по специалността, автор съм на цяла поредица от иновативни учебни помагала по всички изучавани в гимназиалния курс философски предмети, също така съм автор и на много книги, активен блогър съм, накрая, съм главен редактор на издаваното вече седма година от група философи списание ИДЕИ (то излиза три пъти в годината). През последните години написах и издадох също така цяла една поредица от книги-изследвания, посветени на ситуацията в образователната сфера у нас, в които изразих своите възгледи за същностна и коренна промяна - с оглед осъвременяване на подходите и постигане на цялостен поврат, на същинска демократизация на отношенията в училищните общности. Привърженик съм, не крия, на философията и стратегията на свободолюбивото образование – с оглед подпомагане на личностното и духовното развитие и укрепване на младите. Воден от тия свои търсения с група образователни дейци създадохме и списанието за съвременно образование, носещо името HUMANUS, то е съвсем ново, тия дни излиза от печат третата му книжка. Разбира се, своите възгледи за съвременно образование съм ги оформил в десетилетната си преподавателска практика, в многогодишното си общуване с учениците. Работил съм години наред (повече от 30!) и в университет, и на гимназиално ниво. А ето сега пристъпвам към умонепостижимата, пределно абсурдистка история, с която, вярвам, ще Ви е изключително интересно да се запознаете. Историята или направо сагата, която биде приготвена с активното участие на длъжностни лица от образователното ведомство, е дълга, с

оглед икономия на място ще се принудя да разказвам само основните, възловите моменти от нея, в хронологичен порядък.

• През лятото на 2010 г. за директор на училището, в което работя, именно Професионална гимназия по електротехника и електроника в Пловдив, е назначена г-жа Стоянка Анастасова, преподавателка по български език и литература в него. Първият й символически по характера си неин административен акт е... смяната на патрона на директорския кабинет – та предишният директор, уважаваният инж. Венелин Паунов, да не може да си вземе личните вещи от него!

• През първата година на директорстването й се случват доста знаменателни събития, примерно унизителното изгонване на всички учители на пенсионна възраст, сред тях и доайени на училището като знаменития учител инж. Жак Асса, авторитетния учител по математика Иван Блянтов, инж. Вангелина Искрова и т.н.; но на най-високо място, като връз неръкотворен пиедестал в това отношение, стои ето какво: новата директорка измисля върховна по чудатостта си иновация, а именно забранява минаването през входната врата на двора на училището (!), тя просто нарежда тази врата да бъде заключена, в резултат на което всички ученици пак си минават оттам, но вече просто... прескачайки невисоката ограда (!!) – сякаш са кенгура или щрауси (!!!); едва след като всички ученици цяла година са се упражнявали в този така вълнуващ спорт, директорката най-накрая скланя да бъде убедена вратата все пак отново да почне да бъде използвана по предназначението си (!!!!); • През тази първа година моя милост принадлежи към най-тесния кръг приближени до директорката, ползвам се от доверието й, включен съм в състава на най-важните комисии, включително и в комисията по разпределяне на средствата от т.н. "диференцирано заплащане", участвам в комисии за избор на нов педагогически съветник и пр.; дискусионният клуб, който ръководя от години, бива, така да се рече, официализиран, влиза в програмата за развитие на училището; • През есента на учебната 2010-2011 г. след разговор с ученици се ражда идеята да предложим на ръководството за патрон на училището да бъде определен... Стив Джобс (то още си няма патрон, преди се е наричало "ТЕТ-Ленин" и изглежда повече от двайсет години продължава носталгията по стария патрон, а в града това училище все още се знае и продължава да се нарича с анахроничното старо наименования, именно "ТЕТ-Ленин"!); пиша за тази идея в блога си, ден-два след това постепенно в двора на училището идват репортерите на

3 всички без никакво изключение местни и национални телевизии; репортажите за тази инициатива влизат в новините на всички телевизии под рубриката "Стив Джобс побеждава Ленин!" и пр.; вестниците също пишат статии по въпроса, а в интернет новината бива отразена дори от чуждестранни сайтове, руски, от прибалтийските страни, американски даже! Сензацията продължава, както е прието, няколко дни, директорката обаче, кой знае защо, силно е уязвена – и на заседание-оперативка на Педагогическия съвет аз съм обруган от нея по недопустим начин (бил съм си правил "реклама", бил съм "уронвал" имиджа на училището за лични цели и пр.); опитвам се да вляза в дебат, но отсреща чувам само крясъци; от този паметен ден датира именно историята, която държа, г-н Министър, да Ви я разкажа непременно, поучителна е; • Понеже ми е "забранено" повече да "шумя" по въпроса за името на училището (директорката смята, че този въпрос не бил "актуален", училището прекрасно си било съществувало и без никакъв патрон, щот, предполага се, "великият Ленин" не може да бъде сменен с никой друг "в сърцата ни"!), по предложение на учениците, участващи в Дискусионния клуб, решаваме да проведем нещо като "референдум" по въпроса – това добре се свързва с тяхното обучение по гражданско образование; директорката забранява тази идея, "референдумът" обаче се провежда в междучасията, учениците са активни в гласуването, сами си организират всичко около демократичната процедура; резултатите са обявени в блога ми, директорката не благоволява да ги огласи на педагогически съвет.

• Давам, въпреки забраната, интервю за референдума по националното радио и от този момент вече съм възприеман от ръководството за нещо като "народен враг", подлежащ на преследване и в крайна сметка на унищожение; понеже в часовете си от много време прилагам ред нововъведения (коренно различен, личностно центриран преподавателски подход, акцентиращ върху интерактивността, различна "точкова" система за оценяване, видеозаснемане на цели часове и качването им в блога с образователна цел, създаден е чудесен кабинет по философия, в който има приятна обстановка, чиновете са подредени по съвършено различен начин (като "маса за дискусии"), по стените има портрети на велики философи, картини от изобразителното изкуство, стените са обсипани с отпечатани на хартия афоризми, с цитати, с мисли на велики мислители; експериментира се различно и ново отношение по въпроси като този за начините за "въдворяване" на дисциплина в часовете и т.н., всички въпроси и проблеми се дискутират най-демократично и т.н.) директорката встъпва в открита битка с

преподавателя, с моя милост, в която проявява удивителна изобретателност и издръжливост; етапите и средствата на тази битка са изключително многолики, въпреки административната си сухота, баналност и тривиалност, ще се опитам да представя най-важното, най-изразителното от тях щото в тях може да се долови пределно демодираната представа на въпросната ръководителка за това що е образование и какъв е неговият смисъл; между другото този същият кабинет по философия е съсипан от директорката по най-лесния начин: тя специално по случая премахва "кабинетната система" и я заменя с "класна"; за кратко време от кабинета по философия нищо не остава (ако не броим голите стени), съсипан е сякаш е минало торнадо през него!

• В края на учебната 2010-2011 година директорката и помощник-директорка ми "ходатайстват" да пиша отлични оценки на групичка от ученици-активисти, които рядко са влизали в часовете ми, понеже се били занимавали с "общополезни за училището" други активности; заявявам, че трябва да се подготвят, да се явят при мен да бъдат изпитани, ще получат оценките, които си заслужат и изкарат; директорките са силно разочаровани, учениците – също, но, няма как, се налага да приемат изискването на "гадния Грънчаров"; след няколко явявания успяват да изкарат петици, е, все пак не заветните шестици, но доста високи оценки; това "произшествие" ще изиграе голяма роля в по-нататъшните събития, затова му отделих място тук; • Първата акция на твърде войнствената, както ще видим, директорка, е изключително коварна, в нейния стил: моя милост цял месец е в отпуск по болест (страдам от кардиологично заболяване); връщам се на работа; влизам в час; някой така настойчиво ми звъни по телефона, че се принуждавам да изключа апарата; след часа разбирам, че това била... самата директорка; две помощник-директорки ме чакат в учителската стая и ми казват да й звънна; директорката ми съобщава, че повече не трябвало било да влизам в... четири класа, тя ми ги била "отнела от преподаване" по, видите ли, "много сериозни причини"; щяла да ми обясни защо е решила така по-късно, но основната причина била, че било имало "ейтакава папка" с жалби и оплаквания срещу мен от ученици и родители (!); интересно е защо до този момент изобщо не съм чул за такова нещо; е, налага се да седя като "кон пред празна ясла" в учителската стая докато друг, външен преподавател взема моите часове в класовете, които били се оплакали от мен, а пък тъй демократичната директорка се била вслушала в тях и ме "снела" от преподаване; по-късно ще разбера, че сред "пожалвалите" се от преподавателя класове са тъкмо тези, в които именно има най-

много от въпросните ученици-активисти; явно директорката с отстраняването ми от преподаване в тези класове просто е взела, дето се казва, "превантивни мерки", с оглед да не й се налага в края на учебната година отново да преживява унижението да ходатайства да им пиша заветните шестици; понеже преподавателят по философия е несговорчив, ето, ще го отстраним преди края на учебната година, ще сложим на учениците сговорчив преподавател!

• Отивам при синдикалната лидерка на синдиката, в който членувам (към КТ "Подкрепа"), която в същото време е и... помощник-директорка на училището, питам я какво става; тя, впрочем, е първа приятелка на директорката, естествено, ми отговаря същото, имало "ей-такава папка" с жалби срещу мен и тя напълно разбирала стореното от директорката, което било в нейните правомощия; пиша жалба в РИО-Пловдив по случая с копие до градското ръководство на синдиката; оценявам стореното като начало на унизителна безпрецедентна акция на директорката по моето личностно и професионално дискредитиране, като административна гавра, проява на тормоз и терор; • Синдикалната лидерка и помощникдиректорка (и приятелка на шефката) организира по моята жалба синдикално събрание, което се провежда по модела на "народния съд" (или на паметните "другарски съдилища" от по-късната ера на тъй незабравимия комунизъм!); за първи път в историята на световното синдикално движение се провъзгласява, че жертвата на административния терор от страна на началството "напълно е заслужила" това отношение; само един член на синдиката се осмелява да ме защити, всички други мълчат и гледат сеира; опитвам да се защитя, полемика и дебат обаче не се получава; извикана от повисокото ниво на синдиката другарка провъзгласява официално, че синдикалният член Ангел Грънчаров "си е получил заслуженото" (по-късно ще разберем, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив е в близки отношения с най-висшето национално ръководство на същия този учителски синдикат); • Поставен съм в условия на всекидневен административен терор, комай всеки ден трябва да пиша "писмени обяснения" за щяло и нещяло, отношението на директорката към мен рефлектира в цялата училищна общност, "колективът" почва да страни от "опасния човек", хората ги е страх да не се набият в очите на отмъстителната директорка; примерно учители вече не смеят да дойдат на сбирките на дискусионния клуб; все по-трудно става да си изпълнявам и служебните задължения (примерно появяват се ученици, които провокират преподавателя с неподобаващо държание спрямо

4 него и т.н.); в училището вече няма условия за демократичен дебат, всяко мое изказване в Педагогическия съвет бива прието "на нож" от неколцината най-верни фенки и найприближени до директорката; поради липса на условия да защитя гледната си точка в непосредствен училищен дебат в съответните органи за управление съм принуден да изнеса дебата в своя блог; от този момент нататък всичко случило се в училището, всяка гавра над мен от страна на директорката е описана и представена като "репортаж" в блога; всяка моя поредна жалба до висшестоящите органи на образователната институция (или до други институции, примерно до омбудсмана, до Комисията за защита от дискриминация и пр.) е публикувана също в блога; блогът става място на несъстоялия се демократичен дебат в училищните органи за управление; вместо директорката да предприеме стъпки това положение да се промени и дебатът да почне да се провежда където му е мястото, тя поема по пътя на още по-голямата конфронтация: срещу "лошия Грънчаров" почват да се пишат съответните "разгромни писма" на "възмутения колектив", на "възмутени родители", започват да се правят подписки срещу мен до разни институции, а пък за публикация в блога ми заради публикувано в блога есе за онова същото синдикално събрание, дето премина по модела на "народния съд", помощник-директорката-исиндикална-лидерка ме дава под съд за... обида, да, тя завежда съдебно дело за обида; • В началото на учебната 2011-2012 г. директорката Анастасова старателно организира "самоотлъчка" на моя милост, именно "неявяване на работа" за два работни дни и мигновено издава заповед за дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение"; замисълът е ясен, при едно следващо най-нищожно нарушение да бъда уволнен "най-законно" и "казусът Грънчаров" да мине в архива, а "многострадалният колектив" да се успокои (колективът, естествено, страда от проверките от страна на институциите по повод жалбите на "злодея Грънчаров", който ни руши идилията!); обжалвам в съда тази заповед; печеля делото в Районен съд, директорката обжалва в Окръжен съд; печеля делото в Окръжен съд, тя обжалва във Върховен касационен съд (!); печеля делото и там; този вариант за уволнението ми е осуетен; трябва да се изобрети друг, по-ефикасен, който да проработи, който да не свърши така безславно; междувременно тормозът от страна на директорката продължава и ескалира; за какво ли не трябва да пиша "писмени обяснения", и то в унизително кратки срокове, след часовете и пр.; по-късно ще разбера, че директорката в оня период едва ли е правила нещо друго освен да произвежда и да трупа какви ли не компромати, включи-

телно и най-смехотворни (след време две огромни папки с такива нейни произведения ще бъдат представени в съответните съдебни дела, за които ще заговорим съвсем скоро!); • В злотворните психологически и нравствени условия на такава една безпощадна, непрекъсната и ескалираща кампания за "заклещването в нарушение" или поне с оглед дискредитирането на преподавателя Грънчаров, т.е. на моя милост една сутрин, бързайки за работа, се случва следния инцидент: подхлъзнах се, паднах, ударих си силно главата; ударът беше доста силен, оказа се, че от сътресението на мозъка се е спукал капиляр, почва кръвотечение вътре в черепа; кръвоизливът е обилен, тъй като заради сърцето пия антикоагулантно, противосъсирващо или разреждащо кръвта лекарство; получил се е т.н. "вътрешен хематом"; след две-три седмици се почувствах ужасно, лекарите дълго време не можаха да установят причината за състоянието ми; лекуваха ме безуспешно как ли не; в последния момент лекар от спешното се сети да ме прати на скенер на главата, на другия ден беше проведена тежка животоспасяваща операция по изваждане на хематома, естествено с трапанация на черепа; едва оживях, слава Богу, ето, още съм жив! Последва 8-месечен отпуск по болест за възстановяване от операцията; • По време на възстановяването се случи интересна случка: лекарите ме съветваха да се разхождам, да не се залежавам; е, решавам да се разходя до училището, да се видя с приятели, с колеги, с учениците; отивам, посрещнат съм радушно от някои хора, ала директорката, като ме вижда, ме отминава без да ме погледне; разбирам, че в този ден ще се проведе интересен за мен психологически тренинг с учителите, свързан с оценка на готовността им за екипна работа (проблемът силно ме вълнува!); решавам да остана и да наблюдавам тренинга, пък и да участвам в него, защо не; директорката като ме вижда идва при мен и ми нарежда да напусна залата; казвам й, че ми е интересно и желая ако не да участвам, то поне да наблюдавам; не, забранява ми, нарежда ми да изляза; заинатявам се, тя ме заплашва, че щяла била да обжалва пред ТЕЛК болничния ми лист; е, заплахата не помага, участвам, тренингът е интересен и полезен за мен; след няколко дни се оказва, че директорката все пак е изпълнила заплахата си, обжалвала е по административен ред болничния ми лист; процедурата по това обжалване продължава три месеца (!), в които оставам без никакви средства за съществуване – понеже болничните не ми се изплащат; нямам пари даже и за лекарства; ученолюбивостта ми бива наказана по ето този съвсем "справедлив" и "хуманен"

дори начин от тази пламенна ръководителка на едно все пак образователно учреждение; • Е, слава Богу, не само целях от операцията, но вече идва моментът да се връщам на работа - това е вълнуващ за мен момент след 8-месечно откъсване от училището! Още с влизането в училището става така, че насреща ми е директорката, разговаря във фоайето с въпросната помощник-директорка-синдикалистка; като ме забелязват, двете дружно ми обръщат гръб; не крия, очаквах все пак, ето, колега се връща на работа след толкова продължително и опасно боледуване, човещината изисква да му подадеш ръка; не, такова нещо не се случи; жалко, много жалко; е, аз няма да се натрапвам, не съм такъв, пък подлизурството съвсем не ми е по вкуса; отминавам, но тази случка в съзнанието ми останала като символ-прокоба на това, което тепърва ще се случи – и което едва ли може да си го представи и най-развинтената фантазия; • Оттук-нататък започва една шеметна история, описанието и представянето на която би ми отнело много време; впрочем, всичко случило се в този период съм го описал в две свои книги, на база на публикации в блога ми точно през този период: заглавията на първата еИзследвания върху състоянието на нравите в едно училище, а на втората – Експеримент по свобода; в навечерието на въпросния период пък съм публикувал книга със заглавие VERITAS ODIUM PARIT, в която съм представил случки от по-предишния период; отдавна съм възприел случващите се ексцесии като благодатна нива за изследвания върху съвременния живот и отношенията в една конкретна училищна общност, т.е. за мен това нещо е като творческа лаборатория; участвам с пълна отдаденост в изследванията, които тъй щедрият живот ми отрежда, благодарен съм на този шанс да видя всичко това с очите си; чудеса на чудесата, които нито едно въображение не може да ги изобрети или роди! Ето на това място пък са разположени всички мои учебни помагала, книги, видеоматериали, списания, какво ли друго не, абе всичко, което съм създал в немалкото години на професионалния си живот; тук са в удобен за ползване онлайн вид; отбелязвам всичко това неслучайно, защото след няколко интензивни месеца ще бъда уволнен от тъй милостивата администраторка с чудовищния мотив "пълна некадърност", "изобщо не става за учител", "липсват му всякакви качества", сиреч "съвсем негоден за образователната система"!

• Ще щрихирам най-очебийните нелепици и ексцесии, които са изобретени от неуморната директорка в този период:

5 - Класът, в който има най-много от онази същата категория на ученици-активисти, приближени до директорското ръководство (каквито навремето бяха активистите и хранениците на Комсомола!), мигновено, още в първия ден обявява "бунт" срещу "народния изедник Грънчаров" с искане за незабавното ми отстраняване от преподаване; - В официален документ, наречен "Производствена характеристика", предназначен за ТЕЛК, директорката Анастасова вписва своя самоделна психиатрична диагноза на "лицето Грънчаров", формулирала я е ето как: "податливост на чести нервнопсихически разстройства"; идеята е ТЕЛК да ме обяви, евентуално, за "психично болен", та по-безболезнено да бъда отстранен от работа; да, ама не, психиатрите и ТЕЛК ме обявяват за психично здрав (да пази Господ – щото никой в наше време не може да има гаранции за добро здраве в това отношение, при интензивния живот, който живеем!); и този вариант за уволнението ми не проработва; остава един-единствено възможен вариант: да бъда обявен за "пълен некадърник", за "неспособен да бъде учител", самоотвержената директорка запретва ръкави да подготви разиграването и осъществяването на този сценарий; разбира се, давам директорката под съд за клевета по повод "диагнозата" й за моето психично здраве; делото още тече, предстои съдебно решение след около месец; - С оглед поставената цел директорката Анастасова започва най-активна дейност по проверка на "методологическото, организационно и какво-ли-не-още-ниво" на часовете на същия този Грънчаров; проверките се правят без никакво предупреждение, ейтака, когато се сети, директорката грабва книгата, часът вече е започнал, тя влиза, сяда и почва да си пише старателно "констативните протоколи"; произвежда огромна книжнина от този литературен жанр (тя е преподавателка по литература с твърде поетична душа); изглежда е осъзнала, че в професионалната гимназия по електротехника и електроника най-важният предмет за учениците е... философията, което, както и да го погледне човек, все пак е голямо признание на иначе иновативния преподавател; пише ми и разни предписания как било трябвало "правилно" да преподавам философия; когато й казвам, че все пак аз съм специалистът в тази област и тя няма нужната за това квалификация та да ми прави смислени препоръки, на другата сутрин, още преди първия учебен час, директорката довежда инспекторката по философия Антаоанета Кръстанова, която от този момент също почва често да посещава моите часове; двете заедно успяват да повикат на проверка и главния експерт по философия на МОН Коста Костов, той идва

и дори "подписва" скандален "констативен протокол", който по-късно ще му се наложи да защищава твърде неубедително и пред съда, вече в качеството му на свидетел на директорката Анастасова, която ще си има проблеми с правосъдието и по този пункт; - Та значи текат шеметни пет месеца, с ученическа стачка срещу преподавателя, с ексцесии, провеждани от услужливи спрямо директорката хулиганстващи ученици, провеждат се паметни родителски срещи, на които г-жа Анастасова урежда пак по модела на "народния съд" най-екстравагантни театрални постановки, с участието на все онези същите ученици-активисти (от кастата на тия, дето не стъпват в часовете по философия, пък и по други часове, ала накрая все пак успяват, с помощта на ръководството, да си уредят заветните шестици!), пак се пишат "разгромни писма на възмутения колектив" срещу "злодея Грънчаров", провеждат се какви ле не проверки от страна на МОН, на други организации, накрая цялата тази наистина шеметна административна одисея е увенчана, подобно на апотеоз, от изключването на А. Грънчаров, сиреч, на моя милост, от синдиката "Подкрепа" и – най-накрая, о, Еврика! – от тъй лелеяната заповед за уволнението ми, която директорката Анастасова, ликуваща, ми поднася за подпис под формата на предпразничен подарък на 19 май 2014 г.! Какъв вълнуващ момент, титаничната битка е спечелена, "злодеят Грънчаров" е отстранен, е изгонен, главата му, тъй да се рече, е прясно отсечена! Колективът е вече така добре натрениран, че вестта за уволнението ми е посрещната с бурни и нестихващи ръкопляскания от страна на най-бодрите подлизурки на директорката, което, както и да го погледне човек, е признак на "най-висока" нравственост, да не говорим пък за колегиалност. Толкоз. Спирам дотук. Простете, гн Министър, че се наложи да напиша всичко това! Какво да се прави, но сам виждате, такъв многолик, вълнуваш и богат на смисъл при нас, тъй да се рече, е животът. А животът все пак е истински важното – и първото по значение... Г-н Министър, Вие сам решавайте какво да правите след като се запознахте с тази наистина покъртителна история. Можете да проверите достоверността на изложеното, в Министерството трябва да има голяма папка по целия този случай, изискайте я ако се наложи. Вие сам вземете решение какво да правите. Аз в качеството си на български данъкоплатец и гражданин искам да Ви кажа все пак следното: • Не съм съгласен парите от моите данъци да отиват за заплати на подобни на директорката Анастасова и инспекторката по философия в РИО-Пловдив Кръстанова, които използват властта, дадена им по

закон, за да си устройват подобни не просто лични вендети (както изглежда на повърхността), а всъщност дълбоко политически мотивирани разправи с неудобните им преподаватели-личности; не за такива неща все пак им е дадена тази власт, а за съвсем друго, тези другарки нещо много са се объркали - особено що се касае до преценката им за това в какво време живеят; • Изнесеният случай е така екстравагантен в злоупотребата с власт на замесените в него длъжностни лица, че тези въпросните длъжностни лица, по моя преценка, заслужават незабавно да бъдат уволнени от постовете, които заемат; мисля, че сте длъжен да ги уволните колкото се може поскоро; • Аз съм предоставил разглеждането на тия истории на съдебната власт (чиито процедури са изключително тромави и се проточват с години във времето!), но ми се струва, че образователната институция изобщо не бива да мълчи и да пасува, напротив, тя трябва също да стори нещо - та подобни недопустими прецеденти повече никога да не се случват; • Желая да получа приемен час за разговор с Вас, уважаеми г-н Министър, затова изпращам настоящата жалба не само по официалния министерски канал, а и чрез съобщение по фейсбук, в личен порядък, за което много моля да ме извините; но съм принуден – поради тежестта на изложените в нея обстоятелства. Смятам, че трябва да се реагира час по-скоро, щото ако не се реагира, ексцесиите ще продължат. Аз лично съвсем не си представям с какво се занимават оттукнататък въпросните администраторки, дали пък не са си намерили някоя друга жертва, щото чиновническата скука, струва ми се, е прекалено непоносима... Ще се радвам да разбера, че имате реакция по случая, уважаеми г-н министър! Оставам с надежда за това. С уважение: (подпис) 28 февруари 2015 г. Пловдив В МОСКВА УБИХА ОПОЗИЦИОННИЯ НА ПУТИН ПОЛИТИК БОРИС НЕМЦОВ, ГЛЕДАЙТЕ ДИРЕКТНО И НА ЖИВО ОТ МЯСТОТО НА УБИЙСТВОТО! В Москве убит известный политик Борис Немцов. Он был застрелен в пятницу поздно вечером напротив Кремля четырьмя выстрелами в спину. Сопредседатель партии РПР-ПАРНАС Борис Немцов.

6 Смерть Немцова РБК подтвердил руководитель московского отделения РПРПарнас Илья Яшин, который выехал на место преступления. «Я сейчас, к сожалению, вижу труп Бориса. Москворецкий мост», сказал он. По словам Яшина, было произведено 4 выстрела в спину. «Могу сказать, что он шел по мосту вместе с подругой. Остановилась машина, из нее вышел человек и совершил четыре выстрела» – сообщил он РБК.

В Москве убит Борис Немцов

Яшин рассказал, что не был вместе с Немцовым в момент убийства, но ему позвонила спутница Немцова, которая и сообщила ему первые подробности. Официальный представитель МВД Елена Алексеева также сообщила, что вместе с Немцовым была девушка, уроженка Украины. Сейчас ее допрашивают. Алексеева указала, что около 23:00 мск Немцов прогуливался с девушкой по мосту, когда подъехали неизвестные на машине белого цвета и выстрелили в него 4 раза. Все пули попали в Немцова. Ранения оказались смертельными. "ГРЪНЧАРОВ, НАЙ-СЕТНЕ ТЕ НАВРЯХА НА МЯСТОТО ТИ! НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ КОЛКО ЩАСТЛИВ МЕ НАПРАВИ ТОВА!" По публикацията от сряда под заглавие Борбата за справедливост продължава, в която под формата на видео накратко съобщих умопотресаващата все пак, но иначе напълно естествена (за нашите тъй неестествени и ненормални родни български условия, в които живеем или поскоро вегетираме!) новина, че на първа инстанция съдът е присъдил "правото" тъкмо на кривата, на неправата страна (!!!), именно на страната тъй самоотвержената в нарушаването на всички възможни правила и норми директорка на ПГЕЕ-Пловдив, та

значи под този мой коментар се изказаха доста хора; с оглед да бъдат документирани тия ценни за мен човешки реакции си публикувам сега отделно, ето ги: 20 коментара:

Gayane Minassian каза: Гражданското образование е образованието на живота – не можеш да го отделиш в предмет. То се усвоява от отношенията и практиките в институциите (вкл. училището) и обществото. При положение, че си в пирамидална бюрократична структура, която те учи на тоталитаризъм, какъв предмет за гражданско общество ще ти преподават?! Поредната бутафория.

Constantine Raida каза: Этого и следовало ожидать... когда по каким-то причинам нельзя сказать правду по сути – цепляются за формальные вещи... В этом случае никак нельзя пропустить срок (дату) подачи касационной жалобы в окружной суд. Однако, в конечном итоге никакая госпожа (да и какая она госпожа вообще?!) не будет иметь право на манипулирование истиной и ее общественное и судебное осрамление – возможно и в общеевропейском масштабе – не за горами... Пускай ждет и в этом ожидании боится своего позора...

Constantine Raida (Киев, Украйна) Ангел Грънчаров каза: Спасибо за отношение, дорогой друг Константин! У нас есть такая пословица (перевожу буквально): "Ворон ворону око не вадит", в смысле не будет вытаскивать его глаз. (Не знаю поняли ли меня из-за перевод?) Обидно то, что ответная сторона не постаралась дать каиелибо аргументы и доказательства, нет, я сегодня буду опубликовать их защитную речь, там ничего такого нет; и все таки судья присудила им дело. Конечно, мы будем жаловатся в Окружной суд. Потом, если понадобится, в Верховном. А в конечном счете – и в Европейский суд. Борьба за справедливость будет продолжатся до восцарения самой справедливости. Мой друг (он тоже философ) вчера вечером позвонил и предложил в создавшейся ситуации пожаловатсь в правозащитную организацию, в Болгарском хельзингском комитете. Будем боротся. Дело не в том, что меня

таким образом лишили преподавательских прав. Дело в том, что это поругателство над законом... Тодор Марков каза: Ангеле, борбата продължава! Не може да ти отнемат правото да работиш по специалността си. Трябва ти квалифициран и опитен в такива дела адвокат. Тодор Марков Ангел Грънчаров каза: Адвокатът ми е много добър, много опитен и направи максималното – и дори свръх това. Тук проблемът не е в това, че другата страна е успяла да даде някакви свръхостроумни и силни доказателства, интересното е, че другата страна не се постара да даде каквито и да било доказателства! Или това, което те дадоха като "доказателства", бяха на нивото на махленски клюки. (Аз днес ще публикувам защитната им реч, като илюстрация, тя е шедьовър в това отношение!) Нали знаеш поговорката: "Не е важно да си намериш добър адвокат, важно е да си намериш познат съдия!", ето, тук явно се задейства този принцип. Жалкото е, че съдията не се постара да защити някак авторитета на институцията. Това е най-жалкото. Но тия неща изглежда у нас вече съвсем не важат даже и за съдиите. Както и да е. Ще обжалваме на по-високата инстанция, в Окръжния съд. Борбата продължава, нямам никакво намерение да я прекратявам – и съм изпълнен със силен борбен дух. Никакво малодушие не ми е присъщо в този момент! :-) Анонимен каза: Получи си заслуженото Грънчаров прояви капка достойнство и престани да плачкаш!!!!!!!!!! Ето и съдът доказа че си некадърен и че госпожа Анастасова е права помири се и се успокой, приеми това нещо като факт, като истина. Нали твърдиш, че уважаваш истината ето сега е моментът да го покажеш. Не се дръж като малко дете! Още по-дълбоко затъваш в субективизма си. Спри се! Не обжалвай. Иди си намери някаква работа да си изкараш старините. Няма недостоен или обиден труд. Защо се натискаш да се върнеш в нашето училище?! Не ставаш за учител ето доказа ти го съдът даже, примири се! Повече няма да бъдеш учител осъзнай това!!!!! Госпожо Анастасова поздравления за Вашата победа, която е победа и за справедливостта! Вие сте героиня понесохте толкова много обиди държахте се достойно и ето сега постигнахте своето. Грънчаров повече няма да припари не само в нашето училище но и в никое друго. Заслугата е Ваша, поклон за стоицизма Ви! Нашият сплотен около Вас колектив, любима госпожо директор, Ви поздравява за заслужената победа!!!!!!!! Анонимен каза: Господин Грънчаров, случилото се е неизбежен етап от Вашата

7 борба. Това, което е решила съдията, се очакваше. Познавам съдия В.Иванова. Тя друго и не може да реши. В случая е в сила поговорката "Търколило се гърнето, намерило си похлупака" искам да кажа, че каквото е директорката Анастасова за образователната система, абсолютно същото е съдия Иванова за правосъдната. Както на Анастасова не и пука за авторитета на образователната институция, така и на съдия Иванова изобщо не и пука за авторитета на съда. Но на ниво Окръжен съд, вярвам, ще получите справедливост – понеже няма как да минат там наистина смехотворните "доказателства" на Анастасова. Както завинаги се опозори тази същата Анастасова, по същия начин се опозори и съдия Иванова като възприе тия нейни смешни "доказателства". Делото Ви се очертава да бъде знаково и за двете системи, и за образователната, и за съдебната. Вярвам в успеха Ви в крайна сметка! Кураж, прав сте и затова и правосъдието в крайна сметка ще застане на Ваша страна..... Анонимен каза: Мисля си да напиша едно предложение до проф. Иван Илчев, ректора на СУ (или пък до министъра на образованието и науката) на посочената г-жа съдия Валентина Иванова да даде право да раздава дипломи за философи по предложение на г-жа Стоянка Анастасова! :))))) Анонимен каза: Уважаема госпожо Анастасова и аз Ви поздравявам за победата Ви! Прекланям се пред Вашата твърдост в борбата с деградиралия Грънчаров, който застраши статуквото в нашия колектив! Но благодарение на Вас тази опасност е елиминирана. Завинаги! Поклон и почитания! Георги Михайлов каза: Господин Грънчаров, кураж! Знам, Вие сте умен човек и вероятно добре разбирате, че с тази "победа" Вашите врагове още повече затъват в тресавището на абсурда, в което имаха неблагоразумието да нагазят. Аз Ви съветвам да направите нужното да ЗАГУБИТЕ делото и на трите инстанции - та да можете след това да ги осъдите в Страсбург, в Европейски съд така, че да им държи влага докато са живи! :-) Убеден съм, че ще успеете! Бог си знае работата и ще видите, че всичко, което се случва, е за добро! С уважение: Георги Михайлов, Ваш ученик от гимназията в Своге Анонимен каза: Грънчаров, защо не ми допускаш коментарите? Анонимен каза: Каквото и да правиш, това дело няма как да го спечелиш! Но с тези писанки ще бъдеш ми се струва осъден и от съдията, ако продължаваш да пишеш такива глупости. Ти нямаш качества да бъдеш учител и трябва да приемеш този факт.

Анонимен каза: Този коментар по-горе го е написала самата другарка Анастасова, Ангеле :))) Благоволила е да се изкаже като истина от последна инстанция :))) Каква чест!!!!!! Анонимен каза: Здравей Ангеле, Там по твоята любима Русия има една кукличка, наречена НЕВАЛЯЖКА. Колкото и да опитваш да я събориш тя все се изправя! Мисля си, че това е символ на истинския борец. Не е важно че загубваш едно сражение, важното е да спечелиш войната! Понеже гледах разходката ти в новия край на Главната и чух разсъжденията ти след като си разбрал за случилото се, ми се стори, че ти не вярваше, че може да съществува такава голяма несправедливост! Френският посланик много "тактично" ги нарече "гнилите ябълки" на съда! Сега на тебе ти се случи да гризнеш една от тях... Бъди себе си и ще постигнеш справедливост, убеден съм в това, пожелавам ти го! Анонимен каза: Не съм Анастасова. Но с интерес следя това дело. Нямам нищо общо и с образованието. Не познавам нито Грънчаров нито директора, но съм сигурен, че справедливостта възтържествува. Ангеле, спри да ръсиш глупости. Ако прочетеш всичко, което си написал ще видиш, че си противоречиш. Казваш, че си бил много спокоен преди очаквания резултат от делото, т.е. когато си чакал решението – гледах материала, който си заснимал, а пък в писанията си пишеш, че си в напрегнато очакване за изхода от делото. Кое е вярно? В коментарите си пишеш, че разноските по делото не са малко, а във филмчето си говориш, че адвоката ти води делото безплатно. Ето, виждаш ли как си противоречиш. Не помниш какво си казал. Така говориш винаги и действаш. Знаеш ли хората, който не помнят какво говорят и бръщолевят различни тези са... Ангел Грънчаров каза: Мила другарко, лъжете – или сте се объркала нещо! Или така Ви се е сторило. Плащам си на адвокатите, бъдете спокойна, никъде не съм казвал, че безплатно ми водят делата. Не сте дочула, най-вероятно. Заблудила сте се. Или пък лъжете. Не е хубаво да се лъже. А че не сте била свързана с образованието – това също е лъжа, нали? :-) Ний познаваме тия неща. Те си личат. Те не могат да се скрият. Познавате ми, и то много добре – а особено много добре познавате любимата си г-жа Анастасова. Защо лъжете без смисъл? Не може да ме мразите така очебийно и да не ме познавате. Ний, другарко, сме

напреднали в областта на психологията, тия приказки затова не ни ги приказвайте на нас. Няма как да ни излъжете, затуй е просто безсмислено и да опитвате да лъжете... Нещо друго имате ли да кажете? А в правната сфера как сте, и с нея ли нямате нищо общо? :-) А как така компетентно отсъдихте, че аз лично НИКОГА съм бил НЯМАЛО да спечеля туй дяло? :-) Имате пророчески способности ли? :-) Ех, другарко, другарко... на кой свят живеете изобщо... Апропо, на един въпрос бихте ли ми все пак отговорила: щом като нито ме знаете, нито знаете опонентката ми г-жа Анастасова защо толкова се вълнувате от този случай? Какво той Вас лично Ви касае!? Как изобщо попаднахте на него, бихте ли ни дала сведения по този въпрос, на мен лично ми е много интересно... Хубав ден! И по-малко лъжете, разбрахме се вече, че да се опитва да се лъже психолог е безнадеждна идея – и безсмислена работа... Анонимен каза: Говореше, че каквото реши съда ще бъде прието. Говореше, че сега ще докаже несправедливостта през съда. Не стана и пак започна да плюе. Жалко е, че не иска да приеме, че е пълен неудачник и търси причините в другите. Грънчаров, най-сетне те навряха на мястото ти. Не мога да повярвам колко щастлив ме направи... Ангел Грънчаров каза: На щастливата лъжлива другарка, дето ликува от това, че съм бил, видите, "наврян на мястото ми" все пак се чувствам длъжен да кажа следното: Мила, но така покъртително немислеща другарке, да, чрез съда ще бъде постигната справедливостта. Ще бъде защитена правдата. А съдът, мила другарке, се състои от няколко инстанции. Ще дадем право да се произнесат по интересния казус и по-висшите инстанции на българския съд. Това погрешно и необосновано решение на първата инстанция, разбира се, ще бъде отменено от по-висшите инстанции. Ние продължаваме да вярваме в българския съд. Също така вярваме и в Европейския съд. Ако се наложи ще се отнесем и до него. Тъй че ликуването ти, драга другарке, е твърде преждевременно. :-) Впрочем, кой е спечелил на първа инстанция няма никакво значение, щото и в двата случая решението му щеше да бъда оспорено пред Окръжен съд. Тъй че в момента казусът просто се пренася на полето на Окръжен съд. Районният съд в лицето на съдия В.Иванова допусна неблагоразумието да отсъди в полза на нарушилата закона и правото страна. Защо го е сторила е неин проблем. Вече четох решението на съдията. Звучи крайно неубедително. Липсват аргументи в защита на тезата, в полза на която е отсъдено. Тия дни ще публикувам този документ и всеки ще може да отсъди сам.

8 Толкова. Имаме пълното право да оспорим това погрешно и невярно решение и ще се възползваме от правото си. За какво ликувате в такъв случай, мила и така очарователно немислеща другарке? :-) Апропо, Вие се представяте за мъж, пишете за себе си в мъжки род. Но сте забравила, че ний сме психолози и разбираме, че такова очарователно слабоумие не е възможно да е присъщо на един мъж. Мъжете може да са всякакви, но имат и някои предимства. В умствено отношение най-вече. Е, има и умни жени, но говорим за принципа. Женското качество е чувствителността, в това отношение дамите са много по-добри от мъжете. Е, вие, другарко, се издадохте с това, че първо почнахте да ликувате, а едва сега разбирате, че е трябвало поне малко да се замислите. И така именно се издадохте, че сте дама. В което няма нищо лошо де. Но, повтарям, не е хубаво да се лъже. Тъпо е... истината винаги е за предпочитане... Анонимен каза: В обобщение на горното следва и правният извод, че Заповед № ****/19.05.2014г. на директора на работодателя “ПГЕЕ” –Пловдив от формална страна не страда от пороци, които да обосновават и да водят до нейната незаконосъобразност, преодоляна е и закрилата по чл.333, а1,т.4 КТ, като е искано и получено разрешение от Инспекцията по труда, и ответникът законосъобразно е упражнил правото си на уволнение, на посоченото в основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ– "липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата", като се установи обективно на ищеца да липсват качества, което дава основание да се приеме, че уволнението на ищеца е законно и не подлежи на отмяна. При което искът по чл.344, ал.1 т.1 КТ е неоснователен и като такъв ще се отхвърли. По делото са събрани и други доказателства и в частност показания на свидетели на ищеца, които с оглед горния извод не е необходимо подробно да се обсъждат, тъй като не само не биха допринесли за друг изход от делото. Анонимен каза: Р Е Ш Е Н И Е № 639, Гр. Пловдив, 23.02.2015 година Ангел Грънчаров каза: Е, щом публикувате откъс, аз пък ще публикувам цялото решение на съда, ето го: Рядко срещан пример на съдебно решение, в което не друго, а тъкмо истината се е оказала напълно безинтересна и несъществена НОВАТА КНИЖКА НА HUMANUS, СПИСАНИЕТО ЗА СЪВРЕМЕННО ОБРАЗОВАНИЕ И ЗА ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ НА МЛАДИТЕ ВЕЧЕ Е ДОСТЪПНА ЗА ЧЕТЕНЕ ОНЛАЙН

събота, 28 февруари 2015 г.

затова заслужават отделна група. Обикновено са с леви убеждения, дори комунистически, знаят перфектно руски, учили са в Русия и подържат тесни връзки с руски граждани. Голяма част от тях спазват една семейна традиция и могат да бъдат наречени откровено потомствени русофили.

3. Русофилите бизнесмени

Open publication - Free publishing Приятно четене! ОСНОВНИТЕ ВИДОВЕ РУСОФИЛИ, СИРЕЧ ОСНОВНИТЕ ВИДОВЕ ПРЕДАТЕЛИ НА БЪЛГАРСКИЯ ИНТЕРЕС В ПОЛЗА НА РУСКИЯ ИМПЕРСКИ ИНТЕРЕС събота, 28 февруари 2015 г.

Тяхното русофилство е подплатено от материален интерес. Те винаги са готови да защитават руските интереси, които обикновено се припокриват с техните. Не се излагат пред обществените прожектори и обикновено действат задкулисно, чрез подставени лица, много от които са познати физиономии от политическият ни и бизнес елит. Те нямат интерес България да бъде част от Свободния свят, защото правовата нормално функционираща държава е основна заплаха за тях и техният бизнес, за установените им връзки. В основната си част произлизат или са свързани с български и руски криминални групировки и бившите комунистически служби.

4. Русофилите националисти

Момчил Дойчев сподели публикация на Иван Кръстев, добавяйки: Пропуснат е последният вид русофили – такива по принуда. По принуда защото те фактически са русофоби, т.е. страхуват се от мощта на тоталитарна и агресивна Русия и смятат, че не трябва да я дразним с някаква наша "независимост". И така. Ето основните видове български русофили и тяхната мотивация: 1. На първо място това са мразещите западния начин на живот русофили. За тези хора свободният начин на живот е нещо непонятно и отвратително. По презумпция тези хора са хомофоби, расисти и ксенофоби. За тях Западното общество е прогнило от много толерантност, извратеност и изнеженост. Затова се възхищават на Русия, защото за тях тя е олицетворение на здрав дух, мъжественост и справедливост. Дори стигат до там, че оправдават действията на ислямския тероризъм, когато той е насочен против някоя от Свободните страни. От омраза.

2. Русофилите леви интелектуалци В този тип са събрани най разнородни индивиди от другите категории, но поради фактът, че са добре образовани, тези интелигенти направо блестят сред множеството на неуките си съидейници и

Русофилът националист е явление загадъчно и противоречиво. Понеже националистът винаги е привърженик на тоталитарни идеи (интересно не съм виждал националист либерал), той харесва ставащото днес в Русия и таи надежда, че някой ден и тук ще стане така. Русофилът националист винаги припокрива българските държавни интереси с руските и дори и през ум не му минава, че те могат да бъдат различни. Той дори не може да си представи, че Русия е способна да навреди по някакъв начин на България. За него НАТО и ЕС са вражески организации, правителството на Украйна – фашистко, а Евразийския съюз – висша форма на политическа мечта.

5. Русофилите-лумпени Това са хора, за които свободата се състои в това, някой да ги храни, пои и облича, че и саниране на жилищата да им направи, ако може. Те с носталгия си спомнят времената на СССР и Народната република, когато всички (почти) бяха равни в мизерията си и заплатите си. За тях е непоносимо да виждат всекидневно по-богати от тях, както и да проумеят идеята, че лекарят трябва да взима повече пари от миньора. Неспособни са да възприемат свободата, защото тя заплашва измислената им сигурност. Неспособни са и да поемат отговорност за себе си, като обикновено предпочитат държавата да се нагърбва с това бреме. В обърканият им мозък СССР и днешна Русия са едно цяло. За тях съветската армия е армия освободителка донесла на

9 България не диктатура, терор и кръв, а нов светъл обществен строй.

6. Русофили-конспиратори. Това са вярващите във всякакъв вид световни империалистически, еврейски и прочее заговори. Това е една категория хора, разпространила се в последните десетилетия навсякъде из света. Основна предпоставка за нейното набъбване е наличието на интернет, където максимално количество неуки хора и откровени психопати вече имат достъп до различни видове трибуни. А там други неуки и/или психопати им ръкопляскат. Подозрителни са към всяка една днешна представителна демокрация, защото за тях тя е развъдник на зли империалисти, хранещи се с деца, алчни евреи, целящи да поробят християните, международни компании, желаещи да затрият клиентите си и грозни извънземни с лоши намерения към всички ни…

7. Предателите русофили Това са агенти на руското разузнаване, които обикновено си мислят, че работят за България, така, както бившите агенти и служители на бившата Държавна сигурност си мислят все още, че са правели същото в ония времена. Често пъти настоящите агенти на руските служби съвпадат с бившите агенти на българските комунистически тайни служби. Активизират се по заповед всеки път, когато интересите на Русия са накърнени. Неприятни са дори за обсъждане.

8. Русофилите православни фундаменталисти Водеща сила на тези хора е не толкова вярата, колкото Православната религия. На тази база те възприемат всички православни хора за братя и нещо отделно и независимо от останалия свят. За тях руснаците са водители на православните народи и затова те са искрени поклонници на тази държава-империя. Особено активен в това е Светият Синод на Българската православна църква, който спазва една постоянна русофилска политика, още от времето, когато патриаршеското достойнство на Църквата ни беше възстановено под изпитателния поглед на Партията. Този тип русофили обикновено ненавиждат другите религии, но католиците и протестантите мразят дори повече от мюсюлманите и евреите, спазвайки традицията още от времената на последният адмирал на Византия Лука Нотарас, на когото приписват отекващите и до днес думи: "По-добре турска чалма, отколкото папска тиара". Русофилите от този вид отричат светската държава и са дълбоко подозрителни към нея.

9. Любителите на руската култура Това са онези хора, обикнали руските писатели, композитори, художници. Те не харесват тоталитарната руска държава във всяко едно нейно превъплъщение през вековете, но са убедени, че световната култура няма да достигне своята завършеност без хора като Толстой, Гогол, Чайковски, Пушкин, Достоевски, Репин, Солженицин. Може би сред тази група се крият истинските русофили у нас. Но понеже думата „русофил“ в последните години взе да придобива доста неприятни оттенъци, едва ли ще е честно да наричаме тези хора така. Юрий Александро МОЛИТВЕНИЯТ КЪТ В БОЛНИЦА "СВЕТИ ЙОАН РИЛСКИ" В ПЛОВДИВ неделя, 15 февруари 2015 г.

Стоп на Кремълската агресия в България! Гражданската инициатива ЗА демонтиране на паметника на съветската армия подкрепя събитието „Стоп на Кремълската агресия в България“. На 21 февруари, събота от 11:00, пред Президентството в София каним на митинг всички граждани, които споделят следните позиции: 1. Незабавно прекратяване на руската информационна агресия в България. Все по-голямата истерия на кремълската пета колона намира публичност дори в националните ни средства за информация. Прокремълската пропаганда агресивно ни залива от печатни и електронни медии, както и чрез изявленията на определени партиини централи и политици.

2. Категорично отстояваме евроатлантическия избор и път на България. Родината ни е и ще бъде лоялен член на Европейския Съюз и НАТО. Политици, организации и медии, които агресивно застават срещу този наш избор и опитват да ни откъснат от европейската общност, следва да бъдат третирани като национални предатели.

3. Изразяваме пълна подкрепа за народа на Украйна, който с цената на много жертви се бори срещу руската военна агресия за европейския си избор и път на развитие. Настояваме ЕС и България да окажат икономическа, политическа и логистична помощ на украинския народ. Да живее европейска и независима България!

23 коментара:

АНТИКОМУНИСТ каза: Уважаеми Г-н Инджев,силно подкрепям идеята Ви за тотален протест срещу по посочените в текста фактори, но силно препоръчвам борбата за СТОП НА РУСКАТА АГРЕСИЯ: ДА ЖИВЕЕ демонтирането на паметника на съветската армия в София да се обвърже с демонтираЕВРОПЕЙСКА И СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ! нето на всичките паметници, свързани със Съветския Съюз и Съветско-Българската неделя, 15 февруари 2015 г. война. Още по-силно препоръчвам тази борба-кауза в никакъв случай да не бъде свързвана с други протести срещу която и да е друга страна-Русия,Украйна и пр. МОЧА-ите и Альошите имат изключително силно и конкретно значение в историята на България и ще се получи разсъсредоточаване на усилията в протестите по исторчески и съвременни поводи. Въпреки, че има голяма доза връзка между миналото и днес, поне по конституционен признак Република България не е комунистическа държава. Вторият основен Предстои митинг на патриотите срещу законов фактор е, че комунистическият русофилите, ИВО ИНДЖЕВ режим е обявен за престъпен, а както всеки разумен човек знае, паметниците на съветските агресори са основни и най-мащабни

10 символи на българо-съветския комунистически режим до 1989г. Съвсем логично е да бъде отправена декларация до Президента, Министърпредседателя и Върховния Съд за да вземат и те позиция на базата на документи и архиви. Задължително да бъде публикувана Нотата на Съветското правителство за обявяване на войната срещу Царство България от 05 септ. 1944г. за да видят хората и комунистите, че в текста не става въпрос за никакво “освобождение”, а нападение и окупация. Без познаване на този документ, успеха на каузата е напълно обречен. Препоръчително е да поканите юрист, който да е антикомунист по убеждения за да може достоверно и юридически да обоснове същността на съветската агресия. По Ваша преценка, може да не публикувате моя коментар, но смятам, че тези препоръки в никакъв случай няма да снижат смисъла и ефекта от Вашата и нашата кауза. Малко известен факт е този, че Съветския Съюз се е готвил за военни действия срещу страните на Балканския полуостров още през пролетта на 1940 г. Има документи за такива срещу Румъния, България, Турция и Гърция. Чекистите досега не с разсекретили самите планове. За действия срещу Албания и Унгария досега не е излязло нищо. Не е лошо да бъде изпратена декларация и до посолството на Руската Федеарация в България за да може да се види съвременнито отношение на Русия към Съветско-Българската война, окупацията на нашата страна и последвалата комунизация. Няма да е лошо да бъде поканен представител на комунистическата партия БСП за да изрази сегашната позиция на комунистите към тази война. Каквото и да каже, всичко ще бъде разобличение на комунистическото умопомрачение. Иван Кръстеняков каза: Кой истински Българин ще иска да е член на НАТО и ще се обърне срещу Велика Русия Ангел Грънчаров каза: Аз съм истински българин и точно затова искам България да е член на НАТО като гарант на българската свобода - и, респективно, съм против имперските агресивни действия на "велика Русия". Аз бих поставил въпроса ето как: кой истински българин не иска България да е член на НАТО и кой истински българин и българолюбец не е против агресивни попълзновения на Руската кагебистка и путлеристка империя спрямо България?! Иван Кръстеняков каза: Съжалявам тогава много в такъв случай аз не съм Българин защото не подкрепям натовските убийци и

особенно Американските Фашисти сеещи смърт по целия свят.Тези същите които дадоха свобода на Индианците на Виетнам с напалм на Корейците тези които искат да дадат свобода по същия начин на целия свят Борис Тодоров каза: Иван Кръстеняков, интернационалсоциалцървулпрогресизЪма е взел доста жертви като теб – това за България не се нуждае от доказване! Ангел Грънчаров каза: Другарю Кръстеняков, разбира се, че не сте българин, та Вие сте руснак! И също несъмнено сте или идиот, или лъжец. Лъжлив сте като руските кагебистки лъжци, следователно сте руснак. Нали такива като Вас открито казват, че за тях "българският" патриотизъм се свежда към безразделна любов към СССР и Русия... какви българи сте вий тогава? Апропо, смърт сеят тъкмо руснаците, Вие на Луната ли живеете? Иван Кръстеняков каза: Много ви съжалявам господа наистина жалко за вас щом допуснахте да ви промият така мозъците и да ви купят с кутийка тик так Ангел Грънчаров каза: Вий съжалявайте себе си, путинистко зомби! Ний сме си добре. Целият свят, цялото човечество не мисли като вас, проклети рублофилски продажници! Венцеслав Антонов каза: През втората световна война германците влизат в България, като приятели (съюзници) и са се държали, като такива с населението. За разлика от тях" братята руснаци" обявяват война на България и нахлуват, като завоеватели. Те са грабели изнасилвали и убивали. Още има живи доказателства за това. Иван Кръстеняков каза: Ех мили хора и аз съм имал все пак родители които са живели в тези времена и са посрещали братята освободители и същите са били свидетели на бомбардировките на американските самолети. Всъщност както и да е аз не желая да враждувам с вас а изказвам своето мнение чисто и просто не се палете толкова айде сега споко Ангел Грънчаров каза: Какви "освободители" бе, таваришч, ти окупаторите на България, дето сервираха властта на комунистите благодарение на танковете си, това нещо ти го наричаш "освобождаване"? Човече, майтапиш ли се или наистина го смяташ, наистина мислиш така? Ако го мислиш значи наистина си много зле, за теб диктатурата е "свобода", така ли?! Малее, какъв човек?! Между другото, американците и англичаните са бомбардирали България по причина на това, че българското правителс-

тво е обявило война на САЩ и на Британската империя. Тъй че американците и англичаните имат напълно законното право да бомбардират вражеската страна, която им е обявила война. На СССР България не е обявявала война, това знаеш ли го изобщо? Е, не сме им обявили война, но руснаците ни обявяват война и окупират България. И на това нещо му викаш "освобождение". Венцеслав Антонов каза: Какви освободители? Цяла източна Европа беше под руския ботуш. Забравихте ли нахлуването с танкове в Чехия Унгария? Забравихте ли смазаните, невинни хора убити от "освободителите"? Иван Кръстеняков каза: Да Ангеле знам го това и много други неща знам знам Че България е малка страна и апетитна хапка за великите сили и също така знам че тя сама за съжаление не може да съществува.Уви не че това ми харесва.И трябва да се избира с кого .Има 3 избора под Турско Американско или Руско владичество да попадне и аз избирам Руското толкова е просто. А иначе на въпроса ти какъв човек съм Ангеле кротък нормален човек гледам си цветенца помагам с каквото мога на бедните хора обичам семейството си и държа да има мир покой и разбирателство . Обичам природата животните и растенията това е тоест смятам че съм добър човек. Анонимен каза: Но имаш ужасен недъг, драги ми другарю Кръстеняков – поразен си от вируса на комунизма, водещ до страшна недъгавост в мисленето! Не умееш да мислиш, най-прости неща не схващаш, ето там ти е проблемът, позволи ми да ти го кажа като психолог и като човеколюбец... Иван Кръстеняков каза: А защо мразя Американците ще ти кажа защото те първи употребиха атомната бомба защото унищожиха с препарати тропически гори във Виетнам защото избиха камара невинни хора по света пресен пример Сърбия. Ангел Грънчаров каза: О, превъзходна логика демонстрираш, няма що: понеже много жалиш японците и виетнамците по тази причина силно обичаш руснаците! :-) Браво, бива те в мисленето, чудесно е! Апропо, чел ли си или ако не си чел, поне чувал ли си думите на Захари Стоянов, че ако те бие руски камшик той не боли по-малко от турския, ето това поне чувал ли си го, можеш ли изобщо да го проумееш?! Иван Кръстеняков каза: Ангеле пак ще повторя ти не си ми враг и аз те уважавам моля те не приемай нещата лично. Само изказах моето лично мнение.

11 И да чел съм публикациите на Захари Стоянов не съм неук все пак съм кандидат на биологичните науки. Ангел Грънчаров каза: Не, на мен като българин изобщо не си ми враг, само дето си враг на България, бидейки приятел на най-злия неин душманин, руският империализъм... такива работи, помисли малко върху тях, може пък да ти проблесне един ден истината... Иван Кръстеняков каза: Добре ще довърша и приключвам за мен най-големия враг е този който е нанесъл най много вреди на природата изсякал и изгорил най много гори взривил най много бомби и нападнал най много държави това е какво съм виновен че тази класация се води от Америка Германия Англия и тн.Също така врагове са ми черните мързеливи цигани които се плодят като зайци и ред други но както и да е. Ангел Грънчаров каза: Това са глупости! Има нещо, което стои най-високо в скалата на ценностите, и то се нарича СВОБОДА. Русия е най-деспотичната империя, и преди болшевизма-комунизма, и сега, след него. Америка е най-свободолюбивата държава в света, американците имат най-голям принос за възпирането и в крайна сметка за предотвратяването на най-голямото зло, което е сполетявало човечеството, именно комунизма, руският комунизъм. Тия, които обичат Русия и мразят Америка, те всъщност не толкова Америка мразят, те мразят свободата, и, респективно, обичайки Русия, обичат не по-малко от нея деспотизмът, тиранията, робството. Тъй че робска душа си ти, драги ми Кръстеняков, ето там ти е проблемът, остави тия глупости, с които ти е промит мозъка от рублофилите, просто се излагаш с тях, не съзнавайки колко си зле... А това за циганите го каза, защото вий, руските мекерета, имате за задача, поставена от ваште руски господари да подклаждате етническото напрежение с оглед един ден да предизвикате етнически конфликт и гражданска война между цигани и българи, ето по този начин вие работите за руския интерес, който не може да изтърпи една благоденстваща България в Европейския съюз, там ги стягат обущата руснаците, а пък вий, техните мекерета, им помагате, бидейки готови да подпалите българската черга от четирите й краища... Иван Кръстеняков каза: Явно няма да се разберем Това за циганите го казвам не че искам да палим нечия черга още повече Българската а по други причини и вие ги знаете идеално какви са те Че аз бухам като добитък да печеля и плащам и имам едно дете което едвам издържам а ония лайна имат по 10 и нищо не бачкат крадат ток секат гори а като им предложиш работа ги мързи и две не виждат а се оглеждат кво да

гепат през ноща. По дяволите и тях ли подкрепяте вие.

Aida Peeva каза: Господи има ли още живи такива гадини дето се дупят пред Американските свини. Бог да пази България. Ангел Грънчаров каза: Г-н Кръстеняков, не бъдете толкова злобен спрямо тия хора, не Ви отива на образованието. виждате, че комунизмът не прощава никому, вий, комунистите, просто без врагове не можете да живеете и затова толкова мразите циганите... Ние, нормалните хора, некомуноидите, уважаваме всяко човешко същество... Другарко Пеева, много сте патетична, на Вас колко Ви плащат руските свини за да бълвате простотиите ти си в нета? НАЙ-НОВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РУСИЯ Е ПАТОЛОГИЧЕН ЛЪЖЕЦ

Смотри: Финские политологи: Ошибка в минском договоре доказывает участие России в украинском конфликте Написа: Boris Nemtsov

ИСКАМЕ ОСТАВКАТА НА ТОЗ НЕБЪЛГАРСКИ МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО ДЕТО НЕ УВАЖАВА НАШТЕ ВЕЛИКИ ТРАДИЦИИ – И ТЪПЧЕ ТЪЙ ГРОЗНО НАЙСВИДНОТО НИ, НАШТА БЪЛГАРЩИНА! неделя, 15 февруари 2015 г.

неделя, 15 февруари 2015 г.

Путин разместил на своем сайте доказательство поставок российского оружия сепаратистам. В тексте минских соглашений от 12 февраля упомянута новейшая система залпового огня Торнадо С, которую надо отвести от линии соприкосновения сторон на 140 километров. Смотри: Комплекс мер по выполнению Минских соглашений.

Торнадо стали поступать в российские войска лишь в 2012 году. На вооружении украинской армии их нет и быть не могло. А у сепаратистов Торнадо С были. Что сейчас будете врать, господа? Только про военторги не надо... Финны молодцы! Первыми обнаружили саморазоблачение Кремля:

Министърът на образованието и науката пак "ще разлае кучетата" – заяви недообмислено в едно телевизионно интервю, което свърши току-що, че се обмисляла възможността за прием в университетите да бъде сложен някакъв специален изпит по... мислене! Представяте ли си, не по нещо друго, а тъкмо по мислене – Божее, каква наглост?! И понеже знаем, че мисленето е най-силно мразеното нещо в нашето свидно отечество, то аз предполагам, че скоро заради това изказване на министъра върху него жестоко и безпощадно ще се нахвърлят медийните и университетските хиени. (Както се нахвърлиха заради съвсем резонното му подхвърляне, че руснакът Ломоносов не бил голям учен; как може да казва такива неща той, умникът, след като ний по начало си знаем, че руснаците са "най-великите" във всичко?!) Та такива работи, г-н Министърът, дето се казва, "пак сгази в лука" като заяви, че се налагал изпит по... мислене за влизане в университетите – как така бе, г-н Министър, ще искаш изпит по мислене за встъпване в българските университети след като прекрасно се знае, че ний, българите, сме велики тъкмо в немисленето, а не в мисленето, как ти по този грозен начин се опитваш да ни принудиш да изневерим на българщината си, на най-свидното ни?! Та докъде ще я докара системата на българс-

12 кото образование, драги ми г-н Министър, ако в него започнат да обучават младите на такова най-опасно нещо, каквото е мисленето?! Та свободното мислене нещо страшно, та то е подобно на динамит – ти, драги г-н Министре, си направо подобен на терорист!!! Ти хаос, ти революция ли искаш да предизвикаш в свидното ни отечество?! Не щем ний да мислим, предпочитаме просто да си живеем с вярата, че сме най-велики във всичко; ний, българите, мразим да мислим неслучайно – понеже добре знаем, че хората, които почнат да се замислят, стават крайно нещастни! А пък ний искаме да продължаваме да сме си най-големи пичове, ний найвече обичаме да се веселим и да щракаме с пръсти, обичаме само да се радваме на живота, молим Ви се, г-н Министър, като ни принуждаваш да почнем да се замисляме и да мислим как тогава ний, българите, ще запазим и защитим славата си на първи веселяци, на "хора на живота", та ний по този начин ще загубим най-ценното си – ще изневерим на българщината си?! Ти нас като скапаните европейци ли искаш да ни правиш?! Да, те може и да умеят да мислят, но те пък нима са безгрижни и щастливи като нас, българите, които умеем поне това: да се радваме, да се наслаждаваме на живота?! Щастието не зависи от мисленето, щастието зависи от... дебелината на портфейла, ти нас недей да се опитваш да ни баламосваш! Ний знаем всичко без изобщо да ни се налага да мислим, я го виж ти я, ще ни тормози децата да се учат да мислят, къде дават така?! Долу!!! Искаме оставката на тоз небългарски министър, дето не уважава наште велики традиции, който тъпче така грозно българщината ни! Позор, другари! На оружие, мили братья!!! КАКВИ КАЧЕСТВА СЕ ИСКАТ ЗА ДА СИ ПРЕЗИДЕНТ неделя, 15 февруари 2015 г.

Когато знаеш как, умееш, но не можеш сам – ти си треньор. Когато знаеш как, не умееш, не можеш сам, но можеш да научиш другите – ти си професор. Когато не знаеш как, не можеш сам, не можеш и някой да научиш как да го направи, не можеш дори и да ги накажеш

ако тези кучи синове направят нещо не както трябва – ти си президент. Михаил Жванецкий УТЕХИТЕ НА НЕЩАСТНИТЕ КОМУНИСТИЧЕСКИ ЗОМБИТА... неделя, 15 февруари 2015 г.

ld.bg арх. Стефка Керелова-Василева от КАБ РК Пловдив. Според нея не може да бъде възстановена собственост по ДАВНОСТ на владение за имот, който е ОДЪРЖАВЕН – не само с чл. 21 от Закона за изповеданията (1949г. – отм. 2003 г.), но и със законите преди 9 септември 1944 г. – в качеството му на Държавен концлагер и народна старина. Съгласно чл. 7, ал. 1, ал. 4 от ЗДС, въпросният имот не може да бъдат обект на разпореждане и да се придобива по давност, собствеността върху него не подлежи на възстановяване.

Комунистически идиотизъм в действие... ЗАЩИТНАТА РЕЧ ПО СЪДЕБНОТО ДЯЛО СРЕЩУ УВОЛНЕНИЕТО МИ ОТ РАБОТА КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ ПО ФИЛОСОФИЯ И ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В ПГЕЕПЛОВДИВ понеделник, 16 февруари 2015 г.

По настояване на читатели на блога публикувам пледоарията на адвокат Феодор Иливанов, мой довереник по съдебното дяло срещу уволнението и изгонването ми от ПГЕЕ-Пловдив; решението на уважаемия съд предстои да излезе след 24 февруари 2015 г. (ОЩЕ >>>) НОВИ БЕЗОБРАЗИЯ НА "ДЯДО" ВИ НИКОЛАЙ: В МОМЕНТА ПЛОВДИВСКАТА МИТРОПОЛИЯ СЕ РАЗПОРЕЖДА С ЧУЖД ИМОТ И РАЗВАЛЯ ЕДИН ШЕДЬОВЪР! вторник, 17 февруари 2015 г. ДЕЛОТО ЗА БАЗАТА "СВ. СВ. КИРИК И ЮЛИТА" ЗАСЯГА ДЪРЖАВЕН ИНТЕРЕС Имотът е публична държавна собственост, а не на църквата, каза за citybui-

Поводът за коментара на арх. Василева е във връзка със спора между Съюза на архитектите и Българската православна църква за собствеността на базата "Св. Св. Кирик и Юлита" край Асеновград, по който се очаква да се произнесе в близките дни Върховния касационен съд. С решение № 500/2014г. (по дело 227/2011г.) Пловдивският апелативен съд призна Пловдивска митрополия за собственик по непрекъснато давностно владение от 1925 г. до днес на комплекса „Св. Кирик". В предложение, изпратено до министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова по електронна поща и по куриер на хартиен носител и диск, арх. Василева подчертава: "Съдът неправилно е тълкувал чл.

10 от Султанския ферман – 1870 г., като е направил грешни заключения, че обектът е в границите на Българската Екзархия, а де факто въпросният обект е бил изключен от границите й е бил оставен на подчинение на Гръцката Цариградска Патриаршия. Съдът не е взел предвид, че за периода 1943-1944г., т.е. и преди да бъде превърнат в болница за душевно-болни, имотът е владян пак от държавата в качеството на концлагер („селище за държавна сигурност"), под опеката на Министерство на вътрешните работи и народното здраве (сформирано 1911 г. и разделено след 1944 г. на две министерства – МВР и МНЗ), което също поставя въпроса за държавната собственост на имота към този период. Съдът не е взел предвид и Закона за старините от 1911 г., според който „Всич-

13 ки недвижими старини, дето и да бъдат открити, са собственост на държавата" (чл.

25 от ЗС 1911 г.). Архивни писма показват, че обектът е описван при издирване на народни старини (кореспонденции на Пловдивски Исторически музей.)" Затова арх. Василева настоява министърът на регионалното развитие да предприеме действия за завеждане на съдебно производство по чл. 108, чл. 109 от ЗС, за упражняване правото на собственост на държавата за имота. Според нея договорът, сключен на 14.01.1982г. между САБ и Пловдивска митрополия, по своята същност е нищожен, защото е засегнат от сериозен порок, изразяващ се в противоречие с материалния закон. Двете страни са сключили договор за взаимоотношения и разпореждания по обект, който принадлежи на трето лице – държавата. Документите, пратени на регионалния министър, са изпратени и на електронните пощи на президента и премиера. Според арх. Василева в момента Пловдивската митрополия се разпорежда с чужд имот, но не само това, а и разваля един шедьовър. Тя отбеляза, че се занимава с казуса не само като архитект, но и като гражданин и от съчуствие към главния проектант на творческия архитектурен комплекс арх. Любомир Шинков – заради подигравката с неговия труд и нарушени авторски права.

Арх. Любомир Шинков прави първа копка на строежа на творческия комплекс на архитектите – 1983 г. Манастирът е създаден в началото на 13 в., опожаряван през 1606 г. и през 1810 г., възстановен през 1899 г. и загубил богослужебните си функции през първата половина на 20 в. Реконструиран е от САБ през 1983-87 г. като център за конференции, творчески срещи и отдих. Ема Димитрова ДЕМОНСТРАЦИЯ ПРОТИВ ПУТЛЕР В БУДАПЕЩА: БРАВО, СВОБОДОЛЮБИВИ УНГАРЦИ! вторник, 17 февруари 2015 г.

Anti-Putin protest in Budapest. Thank you, Hungary! Марш против Путина в Будапеште!

Здравейте, проповядвам Добрата новина, а тя е, че скоро Бог ще сложи край на тази система на световно управление, зад което седи Сатана Дявола. Как ще стане? И кога? Можете да получите повече информация в сайта "..."

Pavel Gintov добави 5 нови снимки.

Отвърнах му: За каква "система на световно управление, зад която стои Дявола" говорите? Според Вас зад свободата и демокрацията Дяволът ли стои? Вие комунист ли сте? Или сте болен от психично разстройство с кагебистко-конспиративистки генезис?

14 всякакви хора (тия дни ще пиша повече по тия мои активности напоследък), разбира се, пиша много, ето, две-три книги написах и издадох откакто церберите на административната система в образованието ме изритаха от училището, в което работих 14 години (а иначе в образованието, университетско и гимназиално, съм работил повече от 30 години).

Та в тази връзка напоследък с един ученик от елитно софийско училище разговаряме по идеята да създадем нещо като виртуален дискусионен клуб с негови приятели, където да започнем да обсъждаме интересни и важни теми; понеже не съм го питал дали е съгласен да дам гласност по нашата инициатива, решавам сега засега да запазя името му в тайна; а ето сега откъс от наш разговор, в който обсъждаме въпросната идея: В. В. каза: Здравейте! Ангел Грънчаров каза: Здравейте!

МОЙ КОМЕНТАР: Браво, свободолюбиви унгарци! АКО НЕ СЕ БОРИМ ЗА СВОБОДАТА СИ ТЯ ЩЕ ИЗЧЕЗНЕ, ЩЕ БЪДЕ ПОГУБЕНА!

УЧЕНИЦИ ОТ ЕЛИТНА СОФИЙСКА ГИМНАЗИЯ ЖЕЛАЯТ ДА ПРОВЕДАТ ПОРАДИЦА ОТ ДИСКУСИИ С МЕН ПО ВЪЛНУВАЩИ ГИ ВАЖНИ ВЪПРОСИ вторник, 17 февруари 2015 г.

Завещанието на Президент Рейгън към нашето – и към бъдните поколения... ОЖЕСТОЧЕНАТА БОРБА НА ПУТЛЕРИСТКА РУСИЯ И НА КГБ СРЕЩУ СВОБОДАТА И ДЕМОКРАЦИЯТА ПРИЕМА ВЕЧЕ СЪВСЕМ ПАТОЛОГИЧНИ ФОРМИ НА ПРОЯВЛЕНИЕ вторник, 17 февруари 2015 г. Кратък мой разговор с един проповедник на края на света; той ми се представи ето с какви думи:

Откакто съм уволнен от работата си като преподавател по философия и гражданско образование (знаете, чиновничка-защитничка на административната образователна система ме уволни с мотива "изцяло негоден за системата" и пр.) на мен ми се налага да практикувам занаята си къде ли не, примерно, водя образователнодискусионно предаване в една телевизия (виж: Архив на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия), изнасям лекции и беседи където попадне, в това число и в блога си (примерно имам покана също така за лекции с представяне на сп. ИДЕИ и на моите книги в два областни града, в Смолян и Хасково, тече в ускорен план организацията на тези "мероприятия"), общувам с много млади хора, които търсят мой съвет за едно или друго, провеждам консултации от най-различен род с

В. В. каза: ... Но ще е интересно да поговорим някой път, пишете, когато идвате към София, ще събера няколко души от нашето училище и ще се получи интересна дискусия. Ангел Грънчаров каза: Вижте това, написах го по повод на нашия разговор тука: Нека злосторниците да знаят, че нищо, даже и смъртта няма да ги спаси от възмездие за злодеянията им! Между другото дискусия можем да направим и тук, в интернет, ако искате, съберете такава група, да направим една дискусия по интересуващ ви проблем, аз съм готов, хем ще имаме писмен запис по нея, та и други да прочетат и да разберат какво мислят младите. Аз съм ЗА! В. В. каза: Супер, ще питам другите и ще пиша тези дни. Иначе статията Ви е доста интересна и провокативна. Иначе и анализът на Иво Инджев е интересен: Боянските ливади са обрасли с мълчание, но не всички пасем лъжите за тях Нямаше да се връщам към неокосените медийно Боянски ливади, на които

беше препънато първото правителство на България, съставено без участие на столетната пакостница, ако главното действащо лице от онова време не почина наскоро...

Ангел Грънчаров каза: ОК, лека нощ! Приятно училище утре!

Ангел Грънчаров каза: Да направим нещо като клуб, да водим дискусии по най-важни и интересни теми тук, в интернет, с участието на мислещи млади хора, мисля, че това не е лоша идея... Ето това е нещо, което може да ви заинтересува: Обява за конкурс на тема "Какво зная за Украйна"

ЗАБЕЛЕЖКА: Вече проведохме, по настояване на този младеж, няколко импровизирани дискусии по важни граждански и политически въпроси. Радващо е, че млад човек като него толкова много се вълнува от случващото се в страната, участва в протести, мисли по проблеми от близката ни история и т.н. Разбира се, готов съм с каквото мога да помагам на такива хора, ето, правя го. Та ще го питам и с негово съгласие ще публикувам дискусиите ни от последните дни. За да заработи пълноценно нашият клуб; той вече заработи, но имам предвид да дадем и гласност на това, за което мислим и разговаряме в него. Понеже то може да заинтересува и други хора, ако и те пожелаят да се включат в дискусиите, ще бъде чудесно! Ето затова именно желая да дам въпросната гласност. Та мисълта ми е че е трудно на човек като мен да му забраниш да преподава или да общува, трудна работа е да запушиш устата на философ, мисля, че въпросните цербери, дето ме уволниха от работа във въпросното училище, предоволно вече се убедиха, че всъщност сториха една великолепна глупост...

В. В. каза: Може да напиша нещо за Гладомор-а. А само да попитам, задължително ли е проектът да е с един автор или може да сме двама? Ангел Грънчаров каза: Ами за този въпрос мисля, че трябва да се свържете с организаторите и тях да попитате, но мисля, че едва ли ще е проблем, те обаче ще ви кажат със сигурност. Аз също смятам да участвам... В. В. каза: Ок, мерси за инфото за конкурса. Ангел Грънчаров каза: Желая Ви успех! Кажи и на свои съученици, нека да участват повече хора. В. В. каза: Ок, успех и на вас! (...) Дискусионния клуб може ли да отложим за края на месеца, защото имаме да попълваме една документация за едно състезание в САЩ до 23-ти, която е доста обемна, и поради факта, че се класирахме от едно нестандартно място забравиха да ни дадат паролите за достъп и трябва да побързаме сега.

В. В. каза: Мерси!

Ангел Грънчаров каза: Къде ще се проведе тази среща? В кой град? В. В. каза: В София. Ангел Грънчаров каза: Чудесно! Дотогава обаче поне една хубава дискусия по важна тема ако може да проведем ще бъде много хубаво. В. В. каза: Да, непременно, ще пиша идната седмица за дата, за да кажете дали ще е удобна. И лека нощ от мен!

НОВИЯТ БРОЙ НА В-К ГРАЖДАНИНЪ ВЕЧЕ Е ДОСТЪПЕН ЗА ЧЕТЕНЕ И ОНЛАЙН, ЗАПОВЯДАЙТЕ! понеделник, 16 февруари 2015 г.

ПРОФ. Т.ТАНЕВ СПОДЕЛЯ ИДЕЯТА СИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА „УНИВЕРСИТЕТ НА ТРЕТАТА ВЪЗРАСТ“ Open publication - Free publishing вторник, 17 февруари 2015 г.

Приятно четене! "АНТИРУСКИ ЗАГОВОР" СЪЩЕСТВУВА ОБЩО ВЗЕТО САМО В ГЛАВИТЕ НА ОСКОТЕЛИТЕ ОТ ПРЕКАЛЕНО МНОГО КОМУНИЗЪМ-КАГЕБИЗЪМ – ОТ НАЦИОНАЛКОМУНИЗЪМ – РУСНАЦИ

Ангел Грънчаров каза: Разбира се, няма проблеми. По принцип питам. Не бива да се бърза излишно. Само когато ви е удобно и имате желание. В. В. каза: Супер. Имаме желание. Иначе, ако искате и можете, през март по някое време (още не сме уточнили дата) да дойдете с нас, защото сме се разбрали за среща с Иво Инджев.

15 УНИВЕРСИТЕТЪТ НА ТРЕТАТА ВЪЗРАСТ е висше учебно заведение (професионален колеж). Мисията му е да защищава човешкото право на всеки гражданин за допълване или получаване на нови знания, активен живот във всяка възраст, поддържане на добро лично психофизическо състояние, активно участие в обществения живот и предаване на натрупания опит на новите поколения. Слушател в УТВ може да бъде всеки човек в зряла възраст, който желае да развива нови социални взаимодействия, да участва в живота на обществото със своя труд и опит, да разширява своите умения и да прекарва свободното си време активно, интересно и творчески. (Прочети ДО КРАЯ)

вторник, 17 февруари 2015 г. Министърът на образованието и науката проф. Т.Танев на страницата си във Фейсбук е представил една своя идея, ето ви началото на написаното от него, с път (линк), та който се интересува, да може да се запознае по-пълно; та проф. Todor Tanev пише: Нека споделя една идея. Тъкмо се връщам от Хасково, където имах възможност да обсъдя идеята си за „Университет на третата възраст“. Идеен проект за „УНИВЕРСИТЕТ НА ТРЕТАТА ВЪЗРАСТ“, От проф. ДПН Тодор Танев, министър на образованието и науката

Споделям изцяло мисълта на Виктор Пелевин – и я допълвам както съм обозначил в заглавието на този постинг! Нещо като лого на HUMANUS – Personality Development Center

вторник, 17 февруари 2015 г.

– понеже Апостолът на българската свобода единствен заслужава неговият паметник да се извисява над нашия хилядолетен град, пък и над цяла България!

Обява за дейностите, осъществявани от Център HUMANUS вторник, 17 февруари 2015 г.

КРАСНОРЕЧИВАТА ИСТИНА, ДОСТЪПНА НЕПОСРЕДСТВЕНО ДАЖЕ ЗА ОЧИТЕ... вторник, 17 февруари 2015 г.

Велислав Алтънов: Яко, г-н Грънчаров! Прощавайте за жаргона, но не се сдържах. Русофили, къде сте да коментирате някои "кофти" резултати на американската окупация в Япония – и далеч по-"цветущото" развитие на хората при Съветско-руска окупация?!? МАЛЪК ТЕСТ ЗА ТОВА ЩО СМЕ НИЕ, БЪЛГАРИТЕ: НАРОД ЛИ СМЕ, ЧОВЕЦИ ЛИ СМЕ ИЛИ ПЪК СМЕ...?! вторник, 17 февруари 2015 г. Мисля че дойде момента отново да поставя въпроса: не е ли време да се предприемат действия щото паметникът на съветския окупатор Альоша, който се извисява над Пловдив, над главите на всички пловдивчани и гости на града, да бъде основно преработен и от материала му да бъде създаден достоен паметник на Васил Левски? Да, това трябва да бъде направено

За кой ли път предлагам това, интересно ми е отново как ще реагират наште "щатни национални патриоти", дето са готови и майка си, а не само родината си да продадат ако се наложи, само и само да угодят на своите московски господари. Ще излязат ли против една такава идея за поставяне на достойно място на паметник на Левски – щото в момента, за срам на цяла България, миниатюрното бюстче на Левски стои долу, в ниското, в сянката на исполина Альоша, що е стъпил с ботушите си сякаш на главите на всички пловдивчани, на всички българи даже, а мнозинството от тях сякаш не усещат унижението и подигравката! А мнозина са и дотам оскотели, че не само че не усещат унижението и подигравката, ами и, видите ли, се били чувствали "горди", че паметникът на злия съветски окупатор се възвисява над главите им! Аз лично по-голям символ на малодушието и недостойнството на един народ от този не мога да си представя: окупаторът на България Альоша, символ на тия, които посекоха българската свобода и независимост за десетилетия, се възвисява над главите ни, а пък незабележимото бюстче на Апостола на българската свобода, на оня, който написа паметните думи "Тоз, който ще ни освободи, той ще да ни и пороби!", като грозен пример за правотата си, стои там долу, под ботушите на окупатора Альоша, стои в сянката на ботушите на сталиновия палач на българската свобода! Да, жалко че, че тия, които поднасят цветя пред бюстчето на Левски на 19 февруари, гледат тази страшна историческа аномалия и не усещат изобщо унижението – и своето, и това на Апостола на българската свобода!!! Страшно е това, за което пиша, ала още по-страшно е това, че написаното и тази година явно ще мине покрай ушите и очите на мнозинството, което е сякаш станало безчувствено за обидите и издевателствата от страна на душителите на българската свобода, които ние наричаме по подлизурковски начин "освободители"! А ето сега е сгоден момент да си възвърнем самочувс-

16 твието и достойнството като народ: цял свят се е надигнал срещу експанзионизма на руските империалисти, които в момента наказват така жестоко братята-украинци, наказват ги заради проявеното свободолюбие – и заради беззаветната им вярност на свободата, достойнството и човечността! Спирам дотук. Поставям тема за размисъл. Позволявам си да направя един малък тест за това що сме ние, българите, народ ли сме, човеци ли сме или пък сме...?! ПОЯСНЕНИЕ: Виж ето това: Акция във Фейсбук: Альоша на Бунарджика да заговори на български, което удостоверява, че тази идея съвсем не е нова, ето какво пише там: Ентусиасти, събрали се чрез Фейсбук, дойдоха в събота пред паметника на Апостола на Бунарджика, за да обсъдят как Альоша да бъде превърнат в... Левски. „Искаме скулптори да преработят монумента така че шинелът да се превърне в ямурлук, а ботушите в навуща. На това място горе заслужава да бъде единствено Левски”, обясни Ангел Грънчаров, инициатор на тази подмяна. НЕ ВСИЧКИ ПЛОВДИВЧАНИ НЕХАЕМ ЗА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ДОСТОЙНСТВО, ТАКА ГРОЗНО ПОТЪПКАНО ОТ БОТУШИТЕ НА АЛЬОША И АЛЬОШОВЦИТЕ... вторник, 17 февруари 2015 г.

Няколко минути след като публикувах първо във фейсбук, а после и в блога си своя коментар относно това, че паметник на Левски, а не Альоша заслужава да бъде на най-високото място в Пловдив (виж: Малък тест за това що сме ние, българите: народ ли сме, човеци ли сме или пък сме...?!) ми се обади една дама и поиска разрешение да препубликува коментара ми в техния сайт; разбира се, дадох такова разрешение и след няколко минути там вече стоеше ето тази публикация:

Философ предлага да се извае Левски от Альоша Философът Ангел Грънчаров от Пловдив предложи паметника Альоша да бъде префасониран на Апостола на свободата Васил Левски. Припомняме, че бившият тъмносин кмет Спас Гърневски имаше още порадикално предложение – да се бутне паметника на Бунарджика. Ето идеята на автора, която той популяризира в своя блог: Мисля че дойде момента отново да поставя въпроса: не е ли време да се предприемат действия щото паметникът на съветския окупатор Альоша, който се извисява над Пловдив, над главите на всички пловдивчани и гости на града, да бъде основно преработен и от материала му да бъде създаден достоен паметник на Васил Левски? (И по-нататък се препечатва целия текст от моя блог.) Във Фейсбук представих тази препубликация с ето тия думи: Нека да се знае, че не всички пловдивчани нехаем за българското национално достойнство, така грозно потъпкано от ботушите на Альоша и альошовците... ОЩЕ ЕДИН ДОКУМЕНТ: МОЯТА ПЛЕДОАРИЯ ПРЕД СЪДА вторник, 17 февруари 2015 г.

общности. Същностна промяна в системата може да настъпи само в резултат на коренна промяна в душите, в съзнанията, в ценностите на мнозинството от участниците в реалния образователен процес, именно учителите и учениците, а също така и родителите, да не забравяме и образователните мениджъри. През призмата на тази обща принципна постановка аз гледам на случилата се с мен крайно любопитна история, довела до уволнението ми от ПГЕЕПловдив. (ОЩЕ >>>) АЛЬОША СЪЩО Е ОСВЕТЕН – ЗА ДА НИ СЕ ВИЖДА ПОЗОРЪТ ОТВСЯКЪДЕ!

Срам! ВАХТАНГ КИКАБИДЗЕ: НЕ МОГА И НЕ ИСКАМ ДА ГЛЕДАМ ТОЗИ МАРАЗЪМ И ТАЗИ ЧОВЕКОНЕНАВИСТНИЧЕСКА ЛЪЖА, КОЯТО ПОКАЗВАТ РУСНАЦИТЕ вторник, 17 февруари 2015 г.

ДО РАЙОННИЯ СЪД ПЛОВДИВ Нещо като защитна реч за пред Съда на Ангел Иванов Грънчаров – ищец Уважаема госпожо Съдия, Ще тръгна отдалеко: продължавам да смятам, че проблемът на проблемите в образователната система на България е идеен, ценностен и нравствен, нейните дефекти имат също така идейно, ценностно и нравствено естество. Трябва да се работи за преодоляване на пълзящата и страшна идейно-ценностна безпътица и деморализация на конкретните образователни

17 ма да ти звъннат в ранната утрин е било почти сигурно, че КГБ (ДС) е решило да те прибере; идват в ранната утрин, прибират човека, а този човек повече никой не го вижда. Понеже е бил обявен за "народен враг", за "враг народа", както казват руснаците. Това е била обичайната практика. Дойдат ли в ранната утрин с черната кола, с черната ВОЛГА долу на входа, точно това ще стане, ще арестуват поредната си жертва.

НАЙ-УБЕДИТЕЛНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ, КОЕТО СЪМ СРЕЩАЛ сряда, 18 февруари 2015 г. Демокрацията означава, че ако в ранната утрин ви звънят на вратата, то това най-вероятно е млекарят. Уинстън Чърчил ПОЯСНЕНИЕ ЗА МЛАДИТЕ: Те вероятно едва ли могат да си представят за какво става дума. Защото не са преживели този кошмар, слава Богу! Но в ерата на комуниз-

И хората в големите жилищни блокове със свито сърце са чакали да разберат на коя врата този път ще позвънят, дали този път вратата няма да е тяхната. Аз съм живял в Санкт Петербург в началото на 80те години на ХХ век. Руснаци тогава са ми разказвали, че много често десетилетия покъсно се е случвало когато някой по някаква, може и да е най-банална причина, внезапно ти звънне на звънеца, е имало хора, които заради това звънене са получавали инфаркт и са умирали – толкова голям е бил страхът! Пиша тия неща за да се знаят. Ето от какво е изхождал Чърчил за да напише своята дефиниция за демокрация. А аз ще публикувам този постинг в младежкото списание за съвременно образование и за личностно развитие, което носи името HUMANUS. А думата HUMANUS в превод от латински означава "човешкото", "хуманен", да, смисълът на тази дума е този, непосредствено е свързан с човека – и с човещината... НАШТЕ ЧЕНГЕТА ОТ ДС ВКУПОМ ДО УДИН ПОЛУДЯХА – ОТКАКТО ХЕПТЕН ПОЛУДЯ И ГОСПОДАРЯТ ИМ ПУТИН сряда, 18 февруари 2015 г. Вчера случайно попаднах на интервю на агента от ДС с кличка Николай (бившият конституционен съдия и още побившият седесар), беше го поканил тъй мило усмихнатият Д.Цонев от БНТ, да, от, водещият от националната държавна телевизия (!) и тъй нежно-угоднически му се лезеше сякаш този именно му е началникът

(то нищо чудно и да му е таман началника де, то това нещо, кой кому е началникът по линия на ДС, изобщо не се знае!). Та значи агент Николай сега бил живеел вече в Будапеща (!) и беше извикан да направи пропаганда на унгарския премиер, който, знайно е, е пръв приятел на кагебиста Путин, който пък, бидейки кагебист, в това си качество е пръв началник на всички наши ченгета от ДС.

Е, агент Николай произнесе какви ли не ченгесарски суперлативи за Виктор Орбан, изля си злобата срещу Европа, похвали, както следва да се очаква, началството си от КГБ, именно руското държавно ръководство, на моменти забравяйки, че навремето се представяше за "антикомунист" (тази легенда явно е изоставена като опропастена!). Но пиша това не за друго, а за следното: в чудесни противоречия се забъркваше уж умното, уж опитното ченге от ДС! Превъзходни нелепици си позволи да каже. Ето една: похвали унгарците, че били непримирими борци срещу руския комунизъм и срещу руските окупатори, които в 1956 година смазаха унгарското народно въстание; и същевременно като израз на тази същата велика свободоборческа традиция на унгарците ги похвали и за това, че сега цели 80% от унгарците били "одобрявали" това, че техният премиер Орбан толкова угоднически целува ботушите на руския кагебистски император Путин, представител на ония същите душители на свободата на унгарците! Плямпаше усърдното ченге тази нелепица и не му мигна окото! Явно ченгесарщината и комунизмът не оставят безследно и нанасят ужасно тежки поражения на мозъците на техните поклонници. Този извод мога да си направя, да не говорим пък за гибелните нравствени деформации, които този същият комунизмо-кагебизъм им нанася... НЕАДЕКВАТНОСТ НА ВРЕМЕТО, ХАРАКТЕРНА ЗА ОБИТАТЕЛИТЕ НА ПСИХИАТРИИТЕ Напоследък по поведението на Путин си личи, че този човек страда от крайно анахронични (остарели) представи за нещата; видя се, че представите на Путин за отношенията между държавите дори не са на нивото на представите на Хитлер от 30-

те години на ХХ век, но са и още по-древни, примерно точно съответстват на представите, да речем, на Иван Грозни - за международните отношения, за "добрия тон в дипломацията" и пр.

18 Толкоз. Който разбра, разбра. На останалите не мога да помогна с нищо... СВЕТА МАЙКО, БОГОРОДИЦЕ, МОЛИ ХРИСТА БОГА ЗА НАС, ЧОВЕЦИТЕ! сряда, 18 февруари 2015 г.

Сиреч, другояче казано, Путин не живее в този нашият ХХI век, а живее някъде в XV-XVI-XVII век. За да осъзнаете какво му се е случило (и да осъзнаят това найвече скудоумците, които са негови почитатели, т.е. които също са обременени от такива древни представи), ще дам пример по аналогия: представете си един човек, който в наше време се занимава, да речем, с писане, ала не желае да пише на компютър, не иска да ползва компютъра за писане, не желае също така да пише на механична пишеща машина, нито дори с писалка с мастило, нито дори с перодръжка, от тия, дето се топят в мастилница, но непременно желае да пише с... гъше перо!

ДУМИ НА ВЕЛИК И ОТГОВОРЕН ПРЕД КОРЕННИТЕ ИНТЕРЕСИ НА НАЦИЯТА ДЪРЖАВНИК ОТ ЕВРОПЕЙСКА КЛАСА сряда, 18 февруари 2015 г.

Да, представете си как би изглеждал един днешен писател, който се мъчи да пише с гъше перо вместо с компютър, то дори и да пишеше на пишеща машинка, от тия, дето така ужасно тракат, пак ще изглежда смешен, но с перото, отскубнато от крило на гъска да пише в наше време това вече е патология, то не само е смешно, ами е показателно и за това, че тоя толкова неадекватен на времето си човек вече е чисто и просто обитател на психиатрията.

Здравейте приятели, Реших да не участвам повече на национални събрания на ДСБ, макар да обещах за последното. Това е последното доказателство, което мога да дам, че съм вън от политиката и не въздействам на решенията на ръководството. И по този начин да му спестя клевети, че следва чужда воля. Оставам с вас като гражданин. Силите ми да издържам на хулите намаляват с годините, затова се опитвам да съхраня част от тях, за да мога да съм полезен. Не се побира в представите ми ролята на фалшив ентусиаст. Ако кажа честно мнението си, може и да навредя. Поради това ще споделя само следното: ДСБ опря на границата на саморазрушаването си за да има Граждански съвет, Реформаторски блок и втори кабинет на Борисов.

Искам да вярвам, че всичко, което сме и което имаме, беше заложено от крайна необходимост. Защото, както през 1996/1997, сега на България са безусловно необходими спасителни действия. Надявам се резултатите да оправдаят залога и поетия риск. Написа във Фейсбук: Ivan Kostov

РУСКИТЕ ЛЪЖИ НЯМАТ КРАЙ, ПУТИНСКАТА НАГЛОСТ – СЪЩО...

19 АПОСТОЛА НА БЪЛГАРСКАТА СВОБОДА?!

четвъртък, 19 февруари 2015 г.

четвъртък, 19 февруари 2015 г.

ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕНАТОРИТЕ ДЖОН МАККЕЙН И ЛИНДЗИ ГРЕЪМ ЗА СИТУАЦИЯТА В УКРАЙНА сряда, 18 февруари 2015 г.

Не бива да се лъже чак толкова, грозно е...

Снимка на Daniela Gortcheva Меркел, Оланд и Обама легитимират разпокъсването на Украйна Декларация на сенаторите Джон Маккейн и Линдзи Греъм за ситуацията в Украйна Германският канцлер и президентът на Франция с подкрепата на президента на Съединените щати легитимират разпокъсването на една суверенна нация в Европа за първи път от 70 години насам. Непростимо е да се спазва едно провалено споразумение за примирие, след като Русия и нейните агенти в Украйна ескалират своята безкомпромисна блокада на Дебалцево. Западните лидери казват, че няма военно решение на конфликта в Украйна. Владимир Путин очевидно не мисли така. Той продължава своята агресия и при липса на по-значима западна подкрепа за украинските сили наложеното от Русия военно решение е това, което ще продължи да се разгръща в Украйна, точно както се случва на територията на Грузия и Молдова. При повече от 5000 убити украинци и много повече ранени отдавна е време да бъде доставено защитно въоръжение на Украйна и да бъдат наложени допълнителни санкции и разходи, които да променят поведението на Путин, включително изваждането на Русия от финансовата система SWIFT. Президентът Обама трябва да стори това незабавно, вместо да се крие зад проваления опит за преговори с един агресор, когато обстоятелствата правят дипломацията неефективна.

ЗА ТЪЙ ЗАГАДЪЧНАТА РУСКА ДУША... четвъртък, 19 февруари 2015 г.

«Московиты – это народ, рожденный для рабства и свирепо относящийся ко всякому проявлению свободы; они кротки, если угнетены, и не отказываются от ига... Даже у турок нет такого унижения и столь отвратительного преклонения перед скипетром своих оттоманов… Русские по себе судят также и о других народах, а потому иностранцев, прибывших в Московию случайно или нарочно, подвергают тому же игу и принуждают их быть рабами своего государя». Иоанн Барклай, путешественник (1582 - 1621 гг.) ДОКОГА ЩЕ ТЪРПИМ ОКУПАТОРЪТ АЛЬОША ДА ТЪПЧЕ С БОТУШИТЕ СИ

Непочитането на Апостола на българската свобода и безчувственото, животинско, скотско, овчедушно търпене, понасяне на гаврата, свързана с това, че паметникът на окупатора Альоша е поставен горе на хълма, на най-високото място, извисява се като злокобна хищна птица над целия град, докато бюстчето на Левски е долу в ниското, в подножието на хълма Бунарджик, е най-ниско долу, в сянката на паметника на окупатора, сякаш е стъпкан от ботушите му – всъщност Альоша тъпче българската свобода, не нещо друго! – е страшен символ, показващ докъде сме я докарали: станали сме прекалено малодушен, слаб, подъл народ, който не осъзнава самоунижението си, не усеща липсата и на капчица национално достойнство или самоуважение!

Това, простете, е ужасно извратено, то е безкрайно грозно, също така е нетърпимо обидно! Щом не усещате обидата, щом се помирявате с гаврата, щом търпите тази аномалия окупаторът Альоша да е найгоре, а Апостолът на българската свобода да стои долу, стъпкан от ботушите му, да стои в сянката му, това показва, че не сме

народ, ценящ и заслужаващ свободата си, това показва, че сме стадо, състоящо се предимно от най-малодушни и презрени роби, че сме безволева нихилистична тълпа, която си заслужава жалкото положение...

петицията установявам, че комай единствен инж. Чавдар Каменаров се е подписал, да, той се е подписал – и никой друг. Точка. Мълчание... Апропо, когато са бесили Левски и тогава всички нашенски бабаити – представителите на същия човешки тип или дедите на всички ония, които сега яко се тупкат по космясалите гърди и крещят до небесата колко са големи патриоти, представяйки се че са най-велики "мъже", "герои", "пичове" и какви ли не още! – са мълчали кротки като агнета... и са треперили подобно на мишоци от страх!

20 бъдат третирани като национални предатели.

3. Изразяваме пълна подкрепа за народа на Украйна, който с цената на много жертви се бори срещу руската военна агресия за европейския си избор и път на развитие. Настояваме ЕС и България да окажат икономическа, политическа и логистична помощ на украинския народ. Да живее европейска и независима България! *Събитието има разрешение от Столична община. *Събитието е надпартийно, така че партийни отличителни знаци няма да се допускат.

Виж: Малък тест за това що сме ние, българите: народ ли сме, човеци ли сме или пък сме...?! И ВАС ЛИЧНО ИЗОБЩО НЕ ВИ ВЪЛНУВА ПРОБЛЕМЪТ ЗА СВОБОДАТА НА МЕДИИТЕ У НАС, ТАКА ЛИ?

ДНЕШНОТО ИЗДАНИЕ НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА...", ТЕМАТА Е: "ДОКОГА ЩЕ ТЪРПИМ ОКУПАТОРЪТ АЛЬОША ДА ТЪПЧЕ С БОТУШИТЕ СИ АПОСТОЛА НА БЪЛГАРСКАТА СВОБОДА?" АЗ ЩЕ УЧАСТВАМ В ДЕМОНСТРАЦИЯТА В ПОДКРЕПА НА СВОБОДНА И ЕВРОПЕЙСКА БЪЛГАРИЯ, А ВИЕ ЩЕ ДОЙДЕТЕ ЛИ?

четвъртък, 19 февруари 2015 г.

четвъртък, 19 февруари 2015 г.

четвъртък, 19 февруари 2015 г.

Вас лично изобщо не ви вълнува проблемът за свободата на медиите у нас, така ли? ПЕТИЦИЯ: Против диктата на предвидимите и удобни телевизии! Е, тогава не подписвайте тази петиция; майната ви тогава, чупете си главите щом всичко друго ви вълнува, но точно това – не! ЗАБЕЛЕЖКА: Интересно е да се отбележи в тази връзка, че ето, вече 12 дена минаха от изпращането на Писмо до група влиятелни личности с призив да подкрепят Петицията за медийна свобода в България, но нито една, да, повтарям, абсолютно нито една от тия наши влиятелни личности не само че не реагира някак на поканата (примерно, да се беше поне подписал под петицията), но всички единодушно си замълчаха, камо ли пък да призоват почитателите си някой да я подпише; не, няма такова нещо. Разглеждайки подписите под

КОГА И КЪДЕ: Събота в 11:00, след 2 дни, пред сградата на Президентството на Република България На 21 февруари, събота от 11:00, пред Президентството в София каним на митинг всички граждани, които споделят следните позиции: 1. Незабавно прекратяване на руската информационна агресия в България. Все по-голямата истерия на кремълската пета колона намира публичност дори в националните ни средства за информация. Прокремълската пропаганда агресивно ни залива от печатни и електронни медии, както и чрез изявленията на определени партийни централи и политици.

2. Категорично отстояваме евроатлантическия избор и път на България. Родината ни е и ще бъде лоялен член на Европейския Съюз и НАТО. Политици, организации и медии, които агресивно застават срещу този наш избор и опитват да ни откъснат от европейската общност, следва да

Чудесна дискусия се получи, включете се със своето мнение и вие! ИНТЕРЕСЕН РАЗГОВОР ЗА СЪВРЕМЕННОТО ОБРАЗОВАНИЕ четвъртък, 19 февруари 2015 г.

Club Investor BG 17.02.2015 Образованието - ключ към всичко ... Образованието – ключ към всичко, това е темата на днешното ни предаване, а гости в студиото са Явор Джонев, председател на Институт за прогресивно образование, съосновател на Сирма Груп Холдинг – група от български софтуерни компании, Росица Вартоник, управител на

Фондация Инициатива за финансова грамотност и Анастасия Грозева – психолог, управител на фондация Дом с крила. Всички те са тясно свързани с темата, хора, които имат отношение по въпроса. Може да видите предаването в прикаченото видео: ВИДЕО

четвъртък, 19 февруари 2015 г.

21 не я смятайте таз шматка просто за шматка, тя е хитра рублолюбива шматка...

ФИЛМЪТ ЗА ЛЕВСКИ, ПРИ ТАКОВА ЕДИНОДУШНО ОТРИЦАНИЕ И УСЪРДНО ОПЛЮВАНЕ, НАЙ-ВЕРОЯТНО Е ДОБЪР четвъртък, 19 февруари 2015 г. "За отечеството работим, байо – кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и да вървим напред. Ако ще да бъдем хора, на драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката – инак той не е наш приятел." Васил Левски

Силно съм заинтригуван от филма за Левски, който тия дни се коментира навсякъде, на всяка крачка. Всички единодушно го критикуват, всички са недоволни, всички са силно разочаровани, даже Дърева, народната трибунка и моралистка, вече успя да напише разгромна рецензия за в-к "Дума" – това за мен са все достатъчни признаци да смятам, че филмът, при такова единодушно отрицание и оплюване, най-вероятно е добър. Аз съм такъв – харесвам точно онова, което всички единодушно не харесват и отричат. И което всички плюят. Много е вероятно филмът да подравя някои клишета за Левски, набити в главите от стерилната учебникарска представа, нищо чудно да е представил Левски като човек, а не като икона – и затова дадени хора толкова много страдат. А на мен точно такъв ми се иска да видя Левски – да, най-вероятно филмът ще ми хареса, има всички признаци това да се случи.

Предпочитам да умра, но не мога да харесам това, което всички хвалят; не мога да не харесвам това, което всички найусърдно плюят; такъв съм си, какво да правя, едва ли вече ще мога да се променя, така живях, такъв и ще си умра... НА ДРАГО СЪРЦЕ ДА ОБИЧАМЕ ОНОГОВА, КОЙТО НИ ПОКАЖЕ ПОГРЕШКАТА – ИНАК ТОЙ НЕ Е НАШ ПРИЯТЕЛ

Цитиран от Райчо Радев, който пише нещо, което изцяло споделям: Тези думи на Апостола имат своето измерение в съвместната ни борба за ново образование в Отечеството. НИЙ, ПОКЛОННИЦИТЕ НА СТОЛЕТНИЦАТА, МОЖЕ ДА СМЕ ДЪРТИ, АМА ЗА СМЕТКА НА ТОВА СМЕ ВРЕДНИ! петък, 20 февруари 2015 г.

Виж в тази връзка: Волен Сидеров: Ако аз стана премиер, ще намеря 60 милиарда лева ЗАБЕЛЕЖКА: Пишейки тази сутрин кратък коментар за една най-нова изцепка на таваришча Вольного Сидеровского в един момент се усетих, че без да искам изобретих една съвсем нова дума в българския език, именно думата рублолюбие, рублолюбивост – като се опитвах да опиша с думи душевното вълнение, което стои зад тъй сърдечната привързаност на наште "приятели на Русия". Да, много рублолюбиви са наште приятели на Матушката, но тяхното рублофилие изобщо не им пречи да предпочитат техните московски господари да им плащат в долари или в евра, нема да се излагаме сега я – рублолюбивостта да ни е толкова развита, че да ни пречи да вземаме доларчета и евра... :-) АПОСТОЛЪТ НА БЪЛГАРСКАТА СВОБОДА, ЕСТЕСТВЕНО, ИЗОБЩО НЕ Е БИЛ ПРИВЪРЖЕНИК НА РУСКАТА ИМПЕРСКА ТИРАНИЯ петък, 20 февруари 2015 г.

А пък предводителката ни е барем убавица – съща лепотица! Като Лепа Брена, като Де Ла Пасионария, Цола Драгойчева на младини, като самата Клара Цедкин е убава нашта убавица Манолова, леле, ква ни е убавица тя, кюстендилската комсомолска фурия!!! :-) ЗАБОЛЯВАНЕТО НА ТАЯ ЛЪЖЛИВА И РУБЛОЛЮБИВА РУСКА ШМАТКА СЪВСЕМ СЕ Е ОБОСТРИЛО

"... Байо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливия казашки ботуш в Булгарско? Ако туй е тъй, то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките..."

петък, 20 февруари 2015 г.

Васил Левски в писмо до Любен Каравелов

Заболяването на тая лъжлива руска шматка съвсем се е обострило. Обаче тя иначе успява да намира хубави парички – като дои яко своите московски рублодатели. Явно вече има толкова парички, че може да прекара остатъка от живота си, печейки по цял ден задника си на плажа Варадеро, вий

ДОБАВКА: "А ти какъвъ ще да станешъ, бай Василе, когато се освободимъ? — попиталъ го единъ пΧть Божилъ Георгиевъ въ присΧствието на други трима апостоли: Ангелъ Кънчевъ, Димитъръ Общи и Сава Младеновъ.

22 Когато се освободи България, за мене не остава вече работа помежду ви. Тогава азъ ще да отида въ Русия и ще съставямъ комитети, защото тамъ, макаръ и да нΟма чалми, народътъ е потиснатъ повече отъ насъ." Из: Василъ Левски, Дяконътъ. Черти изъ живота му, Захари Стояновъ, ПЛОВДИВЪ, 1883 год. Не е зле да прочетете и ето това: Защо Русия не спаси Левски и също и това: Митовете за руската любов – коварство, а не братство, където пише: ГРАФ ИГНАТИЕВ ИЗИСКВА ОТ ОСМАНСКИТЕ ВЛАСТИ СПЕЦИАЛНА КОМИСИЯ ДА СЪДИ ЛЕВСКИ, ЗА ДА Е СИГУРЕН, ЧЕ АПОСТОЛЪТ ЩЕ БЪДЕ ОБЕСЕН

Умни деца, браво! петък, 20 февруари 2015 г.

СЪБИРАНЕТО НА ПОДПИСИ ПОД ПЕТИЦИЯТА В ЗАЩИТА НА НАШЕТО ПРАВО ДА ИМАМЕ СЕРИОЗНИ И СВОБОДОЛЮБИВИ МЕДИИ СТИГНА... ДО ПОД КРИВАТА КРУША! петък, 20 февруари 2015 г.

Напоследък комай всеки ден апелирам към хората, в който съм в някаква

връзка във Фейсбук, да подкрепят петицията със заглавие Против диктата на предвидимите и удобни телевизии! Апелирам, увещавам, моля, убеждавам, какво ли не правя и ето, успяхме в края на краищата да съберем... 50 подписа! (За три седмици!) На подписалите - благодаря! Ето какво разяснение написах тази сутрин с плахата надежда и други все пак да ни подкрепят – щото ми се вижда крайно ненормална, съмнителна, подозрителна тази изключително слаба подкрепа – явно нещо пречи, явно повечето хора ни нямат доверие и, както обикновено става у нас, вероятно изцяло неоснователно ни подозират в някаква нечестност; с оглед на това се почувствах длъжен да дам ето какво разяснение: Просто ний, гражданите, дето подехме тази инициатива, искаме една изключително добра, забележителна даже, необичайно диалогична със зрителите, бих казал даже народна, наистина обществена, гражданска, свободолюбива телевизия, в която работят предимно честни и млади хора (е, някои сме млади по дух – ако не инак!), движени от чисти идеални подбуди, искащи да правят стойностна телевизия, та значи искаме Пловдивската обществена телевизия да не бъде поставяна в унизителни условия, а именно да бъде крита от зрителите, да й бъде отказван по обиден начин достъп до тях, с оглед да бъде изтощена и в крайна сметка и убита, това искаме, нима толкова много искаме? Искаме свобода за тази бедна, но честна и достойна медия, само това искаме, искаме известно равноправие, не искаме тя да бъде дискриминирана тъкмо защото е талантлива, тъкмо защо си изпълнява достойно мисията и задачата! Та затова, моля, подкрепете ни, положението е сериозно, проявете известна солидарност! Моля да не си мислите, че тук има някакъв пазарен или търговски трик или измама, не, няма такова нещо, гарантирам. Тук става въпрос за оцеляване, битката, дето се казва, е на живот и на смърт. Битката, която като граждани водим, е битка за това чрез запазването на ПО-тв да помогнем да бъде измит донякъде срама на българските медии и журналисти, огромната част от които бяха купени и станаха слуги на олигархията ни. Е, има и различни журналисти и медии – и точно затова изглежда са така нежелани, гонени, дискриминирани, тъпкани, унизявани, преследвани... Та, моля, подкрепете петицията ни, апелираме към вашето човешко и гражданско съзнание, към съвестта ви! Нека да покажем, че и българи могат да се подкрепят – особено когато става дума за истински важни проблеми, касаещи нашите права: правото на информираност и на свободно изразяване на мнения има в случая водещо значение...

ИСТОРИЯТА ОКОЛО ПРЕДАТЕЛСТВОТО И ЗАЛАВЯНЕТО НА ЛЕВСКИ петък, 20 февруари 2015 г.

Под публикация със заглавие Помнете! Четирима българи пратиха Левски на бесилото открих интересен коментар, смятам, че е добре той да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, хартиеното издание на моя блог; ето, правя нужното за това, публикувайки тук въпросния коментар: Бавно и мъчително, но истината ще излезе. Към предателите на Левски спокойно можем да присъединим и професионалните ни историци, които пишат учебниците ни. Констатацията за горните четирима е вярна. Но цялостната картина на този черен период от историята ни много лесно може да се възстанови и ще видим, че това е бил един доста по-голям план за унищожаване на вътрешната организация на Левски, който обслужва само една велика сила, във възможностите на която е и да го организира. Тази велика сила е имала планове да ни "освобождава" и то по особен начин, половинчато, та да може когато превзема проливите да не й пречим, а след това и да изчезнем като независима държава. И за неизкушен от историята българин целият план може да бъде възстановен – защото знаем резултата, знаем основните факти, а са известни и основните участници в него. Та тази велика сила е вербувала агентура сред богатите и издигнати българи, а на много от тях е помагала да придобият първоначалното си богатство, на други е давала стипендии в нейни учебни заведения. На по-посредствените, но буйни и деятелни, тя им е плащала и ги е правила "професионални" революционери – като например Петко Киряков, Димитър Общи и доста други. Всичко това го е правила както сред емиграцията, така и във вътрешността. Задължително тази велика сила е следяла всички революционни структури и се е стремяла да внедрява в тях лица и да ги манипулира. За това не е жалила пари. И е постигала значителни успехи. Ударила е на камък обаче при Раковски и Касбов. А директен удар срещу нея е бил Дяконът с неговата вътрешна организация. Първият опит за подчинението й е със сливането и с външната организация, на Каравелов, който

23 обаче се оказва не твърде успешен. Тогава тя прибягва да унищожаването й. Не трябва да подценяваме турската власт че не е знаела защото дори да не е знаела, граф Игнатиев е правил нужното да й подскаже. При всички случаи турците не са отдавали значение защото са знаели, че зад организацията не стои велика сила и че българите нямат пари. Тогава северната велика сила решава да активизира властите. Могат лесно да бъдат открити хората, чрез които е задействан планът. Каравелов налага неграмотния и своенравен сърбин – Димитър Общи на Левски при ясно изразено негово нежелание! Тетевенските чорбаджии хаджи Стани Врабевски и Петко Милев, участници в комитета, дават идеята и пари на Общи да нападне пощата – при изричното несъгласие на Левски. След обира същият Общи раздава наляво и надясно пари, което говори, че целта му е била провал. След провала не само че почва да предава още от началото, но и агитира и другите да го правят. Каравелов пък, най-главният революционер, от "случайно недоглеждане" допуска главният архив на вътрешната организация да попадне в турците и да стане доказателство в съда! Нали следите до тук случайностите! Самото залавяне в Къкрина е една образцова полицейска операция, при която всеки от участниците има строго определена роля и без всеки един от тях операцията е могло да не успее. Защото залогът е бил голям – да се залови ръководителят. И забележете – нито един от хората от Ловешкия комитет, които накрая са кореспондирали с Левски и са контактували с него, не са били съдени. Марин Поплуканов и Петър Пъшков са задържани далеч преди това и нямат отношение. Става дума за лицата, които са го подмамили да дойде в Ловеч като са му писали, че е сигурно, укривали са го и след това са го съпроводили до хана. Главна фигура е поп Кръстю Никифоров. Това е бил най-образованият човек в Ловешкия комитет. Чел е Гьоте, Шилер, Белински, Чернишевски. А Ловешкият комитет до април 1872 г. е бил Централен. Не било възможно Русия да изпусне и да не внедри свой човек в него! Че това е бил Никифоров няма никакво съмнение. Като семинарист в Белград Кръстю е живял у Рковски и е помагал в печатницата. Когато правителството иска да съди Раковски за антируска статия, Кръстю Никифоров поема вината. Та този достоен човек след това е обвинен и осъден по друг случай на 3 години затвор – за това, че е разбил един сандък на Раковски и е крал от него пари. Някой може ли да повярва?! Човекът просто е търсил документи, познайте в полза на кого!... Да се върнем в Ловеч. Пръв е задържан Кръстю Никифоров, но е освободен бързо. След това е задържана Величка

Хашнова, сестрата на Поплуканов, но и тя е освободена бързо и е оставена под домашен арест в дома на попа. Останалото всички го знаете и за писмата и т.н. Враждата между Поплуканови и поп Кръстюн е била заради това, че най-вероятно той, заедно с каймакамина, са склонили Величка, сем.Сиркови, Николчо Цвятков и Христо Латинеца да извършат предателството. Задържането извън Ловеч е било задължително при такава операция. Левски е бил решителен и опасен, можело е да пострадат хора, да се измъкне по различни пътища, а не е маловажно да се скрият предателите. Това е било сделка. Тяхната свобода – срещу залавянето. Само поп Кръстю е имал други подбуди, той не ги крие – не вярва в организацията, а се уповава на Русия... Да се поставим на мястото на каймакамина. Ако Левски не бъде съпроводен от някого (Николчо), то той може да хване други пътища. Заптието на Пази мост е пратено за контрол – върнал се е и е казал: "Шефе, тръгнаха, те са!". Ханът е обграден далеч преди полунощ, иначе е можело Левски да излезе по-рано и да го изпуснат. Двадесет минути преди заптиетата да потропат ханджията – Христо Цонев – Латинеца излиза да търси кон за Левски... В 2 часа през нощта! Както и да е, но нали казахме, че дори и млади полицаи няма да заемат засадата в последния момент. Тогава или Латинеца ще ги види, или те ще го задържат, нали уж не са знаели кого ще залавят. Той се връща в хана едва след задържането. Освен че им е казал, че е вътре, той им е посочил и къде да се разположат. Пред съда Левски разказва как е задържан. Чакали са го пред тайния изход и най-едрото заптие го е хванало за ръката. По-нататък кой какво е разказвал не е от значение. В юридически аспект всички тези са помагачи и укриватели, но никой не е съден. Може да се допълни, че руският консул Найден Геров е получил инструкции от граф Игнатиев на Левски да не се помага. Каравелов пък още след първите вести за разгрома е писал на Левски да вдига въстание!!! За залавянето е награден само каймакаминът. Комитетските пари са намерени много по-късно, непокътнати в къщата на Поплуканов. Кръстю Никифоров си е купил нова къща след няколко години, но преди освобождението. Това сигурно е била тайната награда от великата сила. Можем само да кажем: "Прощавай, бай Василе!" Може би пропуснах да кажа, че последните думи на Левски не са записани пред бесилото, но тези, на Димитър Общи са записани. Извикал е: "Ах, те ме излъгаха!". Трудно ли е да се досетим кои са тези "те"?! Написа: Случаен

МНОГО НЕЩА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНЯТ, НО ПЪРВО ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНЕМ ОТ СЕБЕ СИ – Т.Е. ПРОМЯНАТА ДА ЗАПОЧНЕ ОТВЪТРЕ-НАВЪН петък, 20 февруари 2015 г.

Песента на младата певица от Силистра Свилена Георгиева „Откровение” оглави и спечели класацията за месец февруари на предаването за нова българска музика по БНТ "Ново 10+2" и ще се съревновава за хит на годината. Петнадесетгодишната ученичка от езиковата гимназия доказа какво един млад човек може да постигне със силата на своя дух и вяра. Това, мисля, е нагледен пример за това как трябва да се променим всички. Реших да я поканя да сподели за читателите на списание HUMANUS какво е довело до нейния успех – и също какво мисли за промяната. (ОЩЕ >>>) НУЖДАЕМ СЕ ДНЕС ОТ ЛИДЕРИ КАТО ТЯХ ДВАМАТА петък, 20 февруари 2015 г.

“We, as Americans, are proud of our relations with our allies the British. And I am personally proud of my close collaboration with my friend Margaret Thatcher.”

Ronald Reagan

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Но дали историята ще си роди потребните й лидери и днес? Най-вероятно да. Историята си знае работата...

петък, 20 февруари 2015 г.

КАТО НАРОД МОЖЕМ ДА СЕ ГОРДЕЕМ, ЧЕ ВСИЧКИТЕ НИ НАРОДНИ ДЕЯТЕЛИ И ПАТРИОТИ СА БИЛЕ ПРОТИВ ОФИЦИАЛНА РУСИЯ петък, 20 февруари 2015 г. ПЕРЕГОВОРЫ ОЧЕВИДЦА

В

МИНСКЕ:

РАССКАЗ

петък, 20 февруари 2015 г.

“Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Георги Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботйов, Ангел Кънчев, Панайот Волов, Георги Бенковски и пр., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….” Захарий Стоянов КРАТКА ДОБАВКА: Да добавим също и имената на Стефан Стамболов и на самия Захарий Стоянов към този списък – за да е по-пълен...

МНОГОЗНАЧИТЕЛНА ДИСКУСИЯ ПО РАЗНИ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И ПРАВНИ ВЪПРОСИ, КАСАЕЩИ НАЙ-ВЕЧЕ НРАВСТВЕНАТА КАТАСТРОФА В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ събота, 21 февруари 2015 г.

ВРАГОВЕТЕ НА РУСИЯ ЛЪЖАТ, ЧЕ ИМПЕРАТРИЦА ЕКАТЕРИНА ВЕЛИКА, ВИДИТЕ ЛИ, НЕ БИЛА РУСКИНЯ! петък, 20 февруари 2015 г. Последни новини от руският парламент: сенаторът Дмитрий Саблин направи следното шокиращо изказване: По повод публикацията със заглавие Още един документ: моята пледоария пред съда се състоя следната многозначителна дискусия:

"Антируските настроения в западните медии са толкова силни, че даже искат да ни внушат, че императрица Екатерина Велика, видите ли, не била рускиня!" ЯК ПРАВИЛЬНО ВІТАТИСЬ З МОСКАЛЕМ?

Анонимен каза: Грънчаров и това няма да те спаси. Ще загубиш делото. Госпожа Анастасова е права. Ако не беше права, нямаше да ти се налага да пишеш толкова оправдания и обяснения. Самият факт че си написал такава дълга писаница, която нормален човек не може никога да изчете, показва, че си гузен и неправ, тоест права е госпожа Анастасова, твърдяща, че си пълен некадърник.... Анонимен каза: Много ми беше смешно когато в демокрацията адвокатите в BG си сложиха по едно бяло лигавче отпред, кър-

24 па някаква на шията, като келнери, ха-хаха... То те са си и келнери... А съдиите с едни бутафорни клоунски препаски бели на черен фон, имам снимки и ги пазя, това ще е интересно за историята след години... Както и паметника на ку..., така и не ми каза още ли е там. Ей, неслучайно си учител, толко па да немаш нюх към актуалното... Как една държава и селтаците в нея могат да изкукуригат дотолкова, че да забравят на коя планета са... Психиатрията BG с опитните зайчета в нея... (на английски е морски свинчета, guinea pig, използвали са ги за опити, би трябвало да го знаеш, o философе мой древногръцкo-ленинградский-Hевский...

A. от Австралия Анонимен каза: "... аз съм изключително добронамерен и благ човек, всички, които ме познават, прекрасно знаят това..." Голям си майтапчия колега! Можеш да имаш, много знания, много да си чел, да ставаш за психоаналитик, писател на специализирана литература или нещо подобно, но не и за учител. Щом не си разбрал, че добър учител е този, който може да владее аудиторията, значи нищо не знаеш за учителската професия. Едно е да си университетски преподавател, друго е да си редови учител в средно училище. Това са елементарни истини, които ти на твоята възраст още не си проумял, което е жалко. Да, неоснователни са мотивите на твоята директорка, лоша е мотивацията й, но това не означава, че ставаш. Замисли се, ако можеш да преодолееш твоя нарцисизъм – можеш да спечелиш. Аз също съм учител и ти го казвам като колега. Добрият учител не е този, който знае много, а този, който умее да предаде това което знае по начин такъв, че да бъде разбран от децата. Подобно е като във футбола, не от всеки отличен футболист става добър треньор. така и не от всеки добър философ става добър учител по философия. Ако съдията, който решава делото ти знае тези елементарни истини, ще реши делото против теб. Неумението ти да предадеш фактите с най-малко думи, означава, че още много има да учиш. Колкото коментари по този повод срещам в блога ти, все ги охулваш и реагираш с доза цинизъм. Най-добронамерено ти желая успех! Правото е на твоя страна, но трябва сериозно да се замислиш за смяна на професията. Не ми стигна търпението да изчета всичко което си написал, не зная съдията, който и да е, дали ще успее. Многословието се квалифицира като логорея и е един вид диагноза характерна за дървените философи.

Не се сърди, но коментара ми е добронамерен! пп. В една велика книга пише, че ако изобличиш глупака, той ще те намрази, ако изобличиш мъдрия – ще ти бъде благодарен. Ти решаваш дали да ме намразиш. Бъди здрав! Димитров Ангел Грънчаров каза: "Колега" Димитров, изказвате се неподготвен. Не ме познавате за да ми давате каквито и да било оценки. Представата Ви за "добър учител" е твърде бедна, типова, стерилна; що се касае пък до спецификата на преподаване на философия явно тя Ви е съвсем чужда. Достойните хора пък изобщо не се изказват по проблеми, които тях специално изобщо нито ги касаят, нито ги докосват. За да се информирате за моите подходи и идеи за образованието прочетете книгите ми, където съм разказал за всичко това и едва тогава бихте могъл да вземете отношение, именно след като вече сте навлязъл в същината на проблемите. Що се отнася до това как и колко ще пиша решавам все пак аз, аз пиша философски текстове, които наистина са нелеко изпитание когато се налага да се четат от немислещи хора; не мога в случая да Ви помогна. Забелязал съм, че правистите, в това число съдиите, особено добрите от тях, принадлежат към рядката човешка порода, която има склонност към мисленето, наред с философите, което именно и ме подбуди да напиша по този начин своята пледоария; следователно тя не е писана за хора като Вас, които се изморяват да следят чуждата мисъл, четейки написан от друг човек текст, камо ли пък сами да мислят. Апропо, забелязал съм, че думата "логорея" я използват най-вече ония, които имат някакви амбиции в областта на писането, но за жалост нямат талант, поради което и толкова силно мразят пишещите... Вие сте преподавател по литература, нали познах? :-) Госпожа Анастасова Ви е позната, да не би да Ви е състудентка? :-) Бъдете здрав! Бъдете спокоен, не те мразя изобщо, не мога нито да Ви мразя, нито да Ви обичам по причина на това, че не Ви познавам. А това, което сте написал, то касае единствено Вас, то тъкмо Вас самия и Вас характеризира, не мен. Ония, които се занимават с оценка на други, непознати им личности, просто илюстрират, че не уважават личностния суверенитет на другите, което пък е показател за това доколко те самите изобщо са личности... Още нещичко да подхвърля, щото е сюблимно: според Вас, "колега" Димитров, как си представяте това чудо, а именно човек като мен, който 32 години е работил в училище, да не знае нищо за училището – както по-горе сте се изразил?! :-) Бихте ли се опитал да ми обясните как е възможно такова чудо, 32 години да работя в училище

и в същото време нищичко да не зная за него?! :-) Чувствате ли колко е смешно това, което сте написал?! :-) Също е интересно да опитате да обясните и това чудо как е възможно: един човек да е добър, примерно, писател в дадени области, но да не става за учител в същите тия област? :-) Усещате ли, простете, каква глупост сте написал? :-) Анонимен каза: Е, може да си работил много години в дадена област, но въпреки това да не си добър в нея. С повечето хора е така. Един писател или философ например може цял живот да е писал книги, но те да са слаби и да не струват нищо. Неслучайно библиотеките са пълни с безсмислени и ненужни никому книги. Може също цял живот да си пял в операта или свирил в оркестър, но да си съвсем второразреден певец или музикант – и т.н. Между теоретични познания и практически умения обаче често има голяма разлика и това е тривиално. Николай Гяуров например казваше, че може да пее, но не може да преподава пеене. Карузо е казвал, че не може да преподава, понеже той знае и чувства за себе си как трябва да се пее, но не може да научи другите как да го правят. Възможно е обаче да не си гений в дадена област, но да си добър преподавател. Педагогиката е отделна дисциплина със собствени закони. Математикът и философ, смятан за един от основоположниците на модерната логика и аналитична философия Готлоб Фреге е бил катастрофа като преподавател. Най-сетне смятаният за един от най-великите педагози Жан-Жак Русо не е знаел какво да прави със собствените си деца и ги е дал в сиропиталище. С това обаче не вземем никакво отношение към Вас и Вашите качества на педагог, понеже не съм запознат с тази страна от личността Ви. Това са само принципни разсъждения. Колкото до текстовете Ви – лично аз бих пледирал за по-голяма стегнатост и лаконичност. Както е казал Гьоте – майсторът с познава в ограничението. Многословен може да бъде всеки, но трябва да си налагаме интелектуална дисциплина и рамки и да се стремим към кратък и ясен израз. Ангел Грънчаров каза: Благодаря за (без)ценните разсъждения, от които научихме, че може много неща да се случат в живота ни, но, уви, за сметка на това те, разбира се, съвсем не е сигурно, че ще се случат! :-) Що се отнася до писането на тия, които обичат да дават непоискани съвети на пишещите бих си позволил само да им кажа, че нищо не им пречи те самите да се възползват от тъй безценните си съвети и да напишат все пак нещичко – а не само да

25 дърдорят за това как било трябвало, видите ли, да се пише... Анонимен каза: В житието на КонстантинКирил Философ, което обичам да чета в оригинал на старобългарски, пише: „И Константин му разкриваше философското учение, като изказваше дълбоки мисли с малко слова.» Ангел Грънчаров каза: Е, ще ти се наложи да приемеш, че Ангел Грънчаров пък ще се изразява по по-различен начин от Константин-Кирил Философ :-) Щото ако Ангел Грънчаров почне да се изразява като този същият Константин-Кирил Философ, ще станат двама Константин-Кирил Философовци, а това вече няма да е интересно, разбрал ли ме?! :-) Анонимен каза: Сам молиш за коментари по темите, които пишеш, а когато ти се правят коментари, които са честни и обективни, но те засягат – плюеш. Е, не е честно така Грънчаров! Не всеки коментар, който не ти харесва е написан от Анастасова. Параноята е лошо заболяване, пази се! Ангел Грънчаров каза: Няма плюене бе, дарагой таваришч – или тъй мила другарко! Къде видя "плюене"?! Разговаряме си, обменяме си мисли, никакво плюене няма. И в случая никой не говори за някаква си Анастасова, ето, твоя милост споменава за нея, явно силно те вълнува таз особа. А като гледам, че подобно на същата таз особа и ти обичаш щедро да раздаваш психиатрични диагнози, появява се резонното съмнение че с нея сте най-малкото в един и същ квартален клуб по комунизъм :-) Анонимен каза: Да се надприказва човек с теб е равнозначно да се надбягва с малко прасе, то никога не бяга по права линия, все кривуличи! Бъди здрав "философе"! Ангел Грънчаров каза: Тъй, тъй, ОК, ще му го кажа непременно. Апропо, пише се "криволичи", не "кривуличи". :-) Анонимен каза: Господин Грънчаров, поклон за всичко това, което правите! Което сте направил за образованието, и което сега правите за да защитите правата си пред съда. Аз не мога да разбера дава ли си сметка тази директорка колко дълбоко е затънала в абсурдността си: вместо да се гордее, че човек като Вас е имало в училището, вместо да е направила нужното за да популяризира опита Ви в страната, тя представяте ли си се е мъчила да Ви изгони - и като Ви е изгонила е подписала собствената си присъда на провален мениджър. Щом не е в състояние да оцени авангардността Ви, значи с това признава колко назадничава е тя самата!

Значи тя, а не Вие подлежи на изгонване от българското образование. Доколко всичко е порочно у нас се подчертава с това, че все пак тя още кой знае защо стои в училището, а Вие сте извън него. Но аз съм убеден, че нещата скоро ще бъдат поставени на мястото си. На заслуженото си място. Борбата, която водите, е борба за нормализиране и осъвременяване на българското образование, хората като Вас са именно безкрайно ценни защото те движат напредъка в тази сфера. Именно затова ми позволете още веднъж да Ви изкажа уважението си! Поклон! Ангел Грънчаров каза: Благодаря за добрите думи и за подкрепата! ПОКЛОН ПРЕД ГЕРОИТЕ В НЕСВЪРШВАЩАТА БИТКА ЗА СВОБОДА! събота, 21 февруари 2015 г. Бог да прости загиналите!

Сьогодні річниця наймасовіших розстрілів на Майдані Незалежості – українці вшановують пам'ять Героїв Небесної Сотні. Фото: Reuters "ИДЕОЛОГИЧЕСКИ" ЦЕРБЕРИ ПОВЕДОХА ЗЛОБНА КАМПАНИЯ ПО ДИСКРЕДИТИРАНЕ И СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ПО ИСТОРИЯ EMIL JASSIM

Някакви зли и невежи хорица са повели кампания срещу учителя Emil Jassim. Лъжат, че е изричал неща, които никога не е изричал. По най-долен начин вадят негови думи от контекста и ги пресъздават, както им е угодно. Пускат жалби против него, изпълнени с купища лъжи, събрани на принципа "една жена каза". А най-гнусното е, че дори си позволяват да заплашват живота му... Може би няма да се учудите, че същите тези тъжни хора са подбудени от "патриоти", протриващи ръчички да им излезе късметът на предстоящите местни избори. Каква по-удобна мишена за тях от един млад учител с нетипична за България фамилия?! Познавам го и ви уверявам, че Емил е рядко свестен човек. Той е разумен, ерудиран и забавен, обича България, работата си и учениците си. Тъкмо той е човекът, който успя да ме убеди, че национализмът не е мръсна дума и може да бъде здравословен, когато го изповядват добри и мъдри хора. Много жалко за лековерниците, които приемат за истина всяка помия, която бъде излята по някого. На тях Бог да им помага. Емо, гордея се, че те познавам и имаш моята пълна подкрепа! А ето какво пише и самият Emil Jassim: Приятели, благодаря за подкрепата! Няма нужда да споделяте каквото и да било от гнусните видеа, снимки и лъжи, които се разпространяват по мой адрес от невежи, прости и търсещи слава хорица, защото само им помагате. Благодаря сърдечно за подкрепата и бъдете сигурни, че законността ще тържествува. Аз лично нямам никакво съмнение. Още веднъж благодаря! ОПАСНИ И НЕПРИСТОЙНИ "ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ" ИГРИЧКИ С ЕТНИЧЕСКАТА КАРТА, ИЗГОДНИ ЗА ВРАГОВЕТЕ НА БЪЛГАРИЯ събота, 21 февруари 2015 г.

събота, 21 февруари 2015 г.

Прочетох тази сутрин във фейсбук ето какво, написано е от Теодор Спасов (от и за Emil Jassim вижте поне ето това: Емил Джасим и хвърчащата класна стая):

Чета един текст (виж: И аз вашата, същата) и забелязвам, че ми харесва, добре звучи, съдържа мисли, които споделям – и които са казани пределно ясно, както и подобава да се пише. В един момент се питам кой ли пък е авторът и виждам, че това е... Карбовски! Мартин де, телевизионната звезда, примерният ученик на Кевор-

26 кян! Мигновено се развали впечатлението ми от текста, не знам защо, ето, честно си казвам, впечатлението ми отиде за миг по дяволите! Даже бях решил да публикувам откъси от текста в списание HUMANUS, нищо чудно и пак да го направя, но нещата вече не са същите от момента, в който установих, че Карбовски е написал този текст. Ще каже някой: "Чудо голямо, че той го и написал, важното е, че текстът съдържа верни мисли?!"; да, ама не, все пак има значение кой го е писал – и колко струва личността му, как тази личност се е изявявала преди, какъв образ има в съзнанието на възприемащия и т.н.; то понякога и Кеворкян – дори и самата Дърева! – пише или казва хубави мисли, ала в неговите или в нейните уста тези мисли звучат съвсем инак; пък възприемането на нечии мисли зависи и от ухото на човека, който ги възприема, зависи от съзнанието и от ценностите му. Интересен проблем се получава, не усещате ли, заслужава си да се постави. Е, с оглед на това да опитам да предизвикам дискусия по този важен според мен проблем написах във фейсбук следната малка провокацийка: Хубаво е написан този текст, ама проблемът е, че изобщо не му вервам на тоя същия Карбовски; не мога да усетя да е искрен, а ми се струва, че просто жонглира с думите с оглед да се прави на интересен. Когато някакъв човек се е изложил и то здравата после трудно може да си възвърне доверието (стига изобщо да го е имал де!). По принцип съм за това, че е много лошо да се проституира, пък дори и да си "звезден" журналист; щото веднъж продадеш ли си душата (не тялото, а именно душата, което е още по-грозна проституция от онази другата!), след това няма как да ти вярват. То е все същото, примерно, ако да речем курвите от околовръстното, именно неуморните труженички на сексуалния фронт в един момент вземат да се преобразят в морални менторки и започнат да четат пред младежта патетични лекции за нравствената възвишеност на сексуалното въздържание; е, няма как да им поверваме, ний да не сме пълни идиоти та да им поверваме! Това написах във фейсбук към тамошните си приятели; а ето сега няколко мисли от въпросната статия на Карбовски: Кой бе, кой си позволява да псува тука? Левски ли си, къв си? Само ти ли че псуваш? Ами и аз давиеба майката. И аз. На какви се правите? Всеки ден, всеки час секунда по секунда у нас се случват ужасни неща. Повечето пред очите ни. Ние дори не псуваме. Идиотщини, несправедливости, подлеци, окичени с лаврови венци, герои, обречени на забвение и презрение. Трайте си.

Всеки ден турски, индийски сериал, малката булка е вдовица, убиват я с камъни, ние гледаме като заклани тая помия. Никой не му прави впечатление какво харесват българите. Българите харесват турско. Вместо публицистика на местата на предавания, в които се говореше за проблеми – сега има бинго за милиони. След новините – бинго, лотария, тото, лото за идиото. Виртуален овчи кеш, пардон – кеф. Телевизионен келепир. По очите гурели, по кожата – кир. Въобще не сте забелязали, че там, където вървяха репортерски разследвания сега дават кинти. Вземете, има за всички. Левски бил псувал. Той, ако ви види днес, как ви хипнотизират банкнотите и цифрите в телевизора – няма да може и да ви напсува, ами ще тича с крясъци да се самообреже. Погледите ви облизват телевизионните топки на живота. Но да – иконите не трябва да псуват. Ако бяхте прочели Захари Стоянов – щяхте на знаете кой, кого и как е напопържал в оная епоха. Ама не сте. А, който смята, че и Ботев не трябва да псува във филм е гей. Стерилни, импотентни като мумии националните герои трябва да побеждават врага с помощта на евроценности. Престъпления, престъпления, всеки е свидетел на престъпление всеки ден и какво правите? Обаждате се в телевизията. И молите да останете анонимни. Моля?! ...

насочва възмущението на лековерния, на наивния народец в погрешна, ала много изгодна за тях посока: счепкат ли се българи и цигани или българи и турци, то комунистите и ченгетата от ДС, дето всъщност са истинските виновници за всичко, което ни сполетя в последните десетилетия, за грабежите и всичко останало, като едното нищо ще почнат от задоволство да играят казачок върху кървищата и пожарищата, които за миг ще образуват; всеки знае, че една искра е достатъчна България да изгори в пламъка на една жестока етническа гражданска война! Та знайно е, Карбовски много си пада по тия опасни игрички с националните чувства на мнозинството от немислещия електорат у нас, които игрички, предполагам, са и доста доходоносни – нищо чудно за тях да плащат добре. Сами се досещайте кой плаща за тия игрички, кому тези игрички са така изгодни... Та ето затова, признавам си, от текста му смърди, нечистоплътна ми се види риториката му, в нравствения смисъл, пък вий както искате го възприемайте, аз обаче така го възприемам. Приятно мислене ви пожелавам по зададения казус, а ако искате, споделете мислите си, с удоволствие ще поговоря с вас, стига да се решите да кажете какво мислите... ЩОМ ДОРИ И В РУСИЯ ЩЕ ПРАВЯТ МАСОВА "ДЕЛЕНИНИЗАЦИЯ", ДАЛИ НЕ Е ВРЕМЕ НИЙ ПЪК ДА ПРОВЕДЕМ РЕШИТЕЛНА ДЕАЛЬОШОВИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ?! събота, 21 февруари 2015 г.

И така нататък. Ако изчетете статията на Карбовски ще доловите в нея (не само имплицитно, а и открито) нескривана антициганска и антитурска тенденция, сиреч, Карбовски иска да ни убеди в модерната, ала доста пошла популистична и дори "националистическа" теза, че, видите ли, циганите и турците са ни били виновни за сичко! Провокационна и опасна теза, която служи на враговете на България (дето са разположени на североизток от страната ни, в Московията де – и дето си имат сума ти платени мекерета тук, у Нашенско, готови за парички на всякаква мерзост!), понеже подклажда етническа дестабилизация, ровичкайки в болезнената рана; това е теза, която също така е твърде изгодна за ония, които най-вече са виновни за случващото се у нас, изгодна е за истинските виновници, тъй като

В Госдуме решили, что пришло время «деленинизации» российских городов и населенных пунктов. Идею поддержали и единороссы

А, вие какво ще кажете, какво вие мислите по такова едно предложение за незабавна деальошовизация на България? Мисля, че моментът е подходящ, в контекс-

27 та на случващото се в Украйна, не бива да се изпуска тази благоприятен момент, давайте да действаме – докога ще се туткаме и мотаем?!

11 коментара: Анонимен каза: Мръсна костовистка гад, ето затова нямаш моралното право да бъдеш учител щом като си толкова гнусен враг на народа който обича Русия и СССР. И затова госпожа Анастасова напълно правилно те уволни за да не мътиш мозъците на учениците! Никога повече няма да ти позволим да бъдеш учител в нашето училище! Анонимен каза: Хей абе вие даскалите от тета гледахте ли 50 нюанса в сиво? :-)))) Венцеслав Антонов каза: Паметник на поробителите ни!!! Велислав Алтънов каза: Не, не, непременно трябва да остане този паметник (?!?), че и този на "шмайзера" в София. Ако попитате защо? Еми... за кефа на Москва, за политикага на откачения комплексар Путин, а и на националните предатели на България – червените русофили... Борис Тодоров каза: За съществуването на тези поменици на Червената армия окупаторка са виновни единствено нашите безродници – комунал онанистическите гаулайтери. Символът на окупатора е техния перверзен фетиш! А най-виновни са уж десните антикомунисти у нас начело с партията Герп и чук! Ангел Грънчаров каза: Аз съм за пълна деальошовизация на България, т.е. за премахване на всички паметници на Альошовците, на съветско-комунистическите окупатори на България. Смятам, че трябва да предприемем по-настоятелни практически действия в тази посока, а не да чакаме някой да благоволи да извърши това, което искаме. Примерно протести, писане на петиции, натиск до управниците по всевъзможни канали, нали уж правителството ни сега е проевропейско, реформаторско, дясно, антикомунистическо и пр.?! Иска ли някой реално да се присъедини към една такава инициатива за натиск към властите

за пълна ДЕАЛЬОШОВИЗАЦИЯ на страната?

Dimitr Dimitrov каза: Тя си върви с времето и въпросните обекти се превръщат по-скоро в негатив, но дори и да останат ще се саморазрушат илюстративно.

ков описа действията като на „крайно десни радикали“ и нееднократно се намесваше в суверенните дела на България, пишейки изискващи писма до институциите...

28 Единадесетокласник, възпитаник на едно от най-елитните училища в Благоевград, остави без дъх учителката си по литература, обявявайки пред нея и целия клас, че ако Васил Левски би бил жив днес, сам щеше да се обеси, съобщава днес в. "Вяра".

Ангел Грънчаров каза: Значи да стоим и да чакаме със скръстени ръце?!

Dimitr Dimitrov каза: Истината е, че си чакаме поради някаква наша си причинаслед като през 90-те, когато работата трябваше да бъде свършена ударно, оставихме комунистите да строят и демокрацията сега е вече безпредметно! Иначе съм отдавна за унищожаването, на тези паметници, но те вече нищо не значат! Другаде е заровено кучето!

Nikola Botevski каза: За пореден път, глупоста е в хората. Ангел Грънчаров каза:Бъркате, г-н Димитров, паметниците, символите много значат. Много, съдбовно много значат. Щото от такива неща, именно от символи (носещи значения, зад които се крият съответните ценности) се движи нашето съзнание, а пък от съзнанието на хората и от техните ценности зависи много. Изкорениш ли някои символи (както като да извадиш гноен, болен, сеещ зараза и отрова развален зъб), пресичаш тяхното злотворно влияние върху съзнанието на хората, а това вече е освобождение на съзнанията им. Символите от този род тегнат, подобно на воденични камъни, на шията на нацията ни, поради което, обременена от такава огромна тежест, тя не може да се движи напред, нещо повече, няма вече дори сили и да лази на колене...

... Логични са заключенията, че Руската федерация, видимо от официалните ноти до МВнР и Президента, гледа на „паметника“ на съветската армия като на инструмент, който легитимира нейното присъствие и опитите за недопустимо вмешателство в политическия и обществен живот на България. Тези действия на посланика напомнят за усилията България да бъде държана в орбитата на геополитическите интереси на Русия в постсъветското пространство. Дори повече, Руската федерация си позволява да прави квалификации и обвинения по определени политически действия и изявления, които биха могли да бъдат предмет само на вътрешноправни интерпретации. Посланикът прави това по отношение на политически тези, които оспорват и изобличават руското геополитическо влияние и интереси. И по недопустим за суверенна България начин и следва да бъде зададен въпросът дали посланик Исаков не нарушава дипломатическите стандарти и дали присъствието му и действията му са приемливи за страна-член на НАТО и ЕС.

ЗА ДА ЗАЩИЩАВА СТАЛИНИСТКИЯ ПАМЕТНИК НА ОКУПАТОРСКАТА ЧЕРВЕНА АРМИЯ РУСИЯ ПО НЕДОПУСТИМ НАЧИН НАРУШАВА СУВЕРЕНИТЕТА НА БЪЛГАРИЯ събота, 21 февруари 2015 г. Из: ПАМЕТНИКЪТ НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ КАТО ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТ НА КРЕМЪЛ, Автор: Асен Генов ... „Паметникът“ на съветската армия се превърна в „общодостъпна социална медия“ чрез която протестиращи и несъгласни с „доминиращата нагласа и политически интерпретации“ отправят своите послания към обществото. В резултат на смелите политически послания — „В крак с времето“, „България се извинява на Чехия“ и „Слава на Украйна — КАПУТИН“, руският посланик Юрий Иса-

ЕДНА МНОГОЗНАЧИТЕЛНА ИСТОРИЯ ОТ УЧИЛИЩЕ неделя, 22 февруари 2015 г. Ученик от Благоевград шокира учителката си в час, отказа да рецитира стихотворение с думите: Ако Васил Левски беше жив днес, сам щеше да се обеси

Изказването на ученика Ивайло Димитров (б.а. името е умишлено променено) дошло в час по литература преди дни, когато той бил вдигнат да каже наизуст стихотворението на Христо Ботев „Обесването на Васил Левски”, научи репортер на в. „Вяра”. Учителката по литература възложила на учениците от класа да наизустят стихотворението за Апостола, тъй като само след дни предстояло да бъде отбелязана 142-годишнината от смъртта му, довериха ни още нашите източници. Ивайло знаел стихотворението, но когато бил вдигнат да бъде изпитан, той категорично отказал да го каже. На въпроса на учителката защо, младежът съвсем спокойно отговорил: „Няма да го кажа, защото ме е срам да рецитирам нещо толкова велико с оглед на факта в каква държава живеем. Ако Васил Левски беше жив днес, той сам щеше да се обеси”, троснато отговорил единадесетокласникът. Вместо да смути учениците обаче, отговорът му ги разсмял, освен че го подкрепили в изказването му, започнали дори и гръмко да го аплодират. Стъписаната от ужас учителка не могла да повярва на чутото. Тя се шокирала още повече, когато друг негов съученик без притеснение се провикнал „Госпожо, защо ни карате да учим такива неща? Васил Левски е голям българин, неговото дело е велико, но то е несъвместимо с живота, който живеем. Можем да рецитираме всичко за него, ако жертвата му си струваше”, допълнил той. Запознати ни разкриха още, че в този момент учителката, освен че написала двойки на двамата ученици, тя ги и помолила да напуснат часа, за да може той да бъде проведен спокойно. Временно изпълняващият длъжността шеф на Регионалния инспекторат по образованието (РИО) в Благоевград Васко Павлов коментира, че подобна реплика от ученик би могла да бъде казана поради много причини. „Едно такова изказване може да бъде провокирано от много неща, всичко е относително. Зависи ученикът в каква семейна обстановка живее, с какви морални ценности е захранен и не на последно място – каква е средата, в която се движи. Не бих могъл да коментирам нищо повече, без да

знам подробности, свързани със социалния статут на момчето”, лаконичен бе той. Ивайло е един от отличниците в класа, той е сред децата, които почти никога не създават проблеми. „Винаги е тих и скромен, до момента не си е позволявал подобни коментари в никой час. Когато колежката ни каза за какво всъщност става въпрос, всички много се учудихме”, казаха негови преподаватели. Те обаче твърдят, че е напълно вероятно това негово изказване да е свързано със силната му чувствителност и силно развитото му чувство за справедливост. МИТИНГЪТ ПРЕД ПРЕЗИДЕНСТВОТО ПОД НАДСЛОВ "СТОП НА КРЕМЪЛСКАТА АГРЕСИЯ В БЪЛГАРИЯ!" събота, 21 февруари 2015 г. Виж и това: Родолюбци протестират срещу Путиновата и Кремълска агресия

ПУТИНСКА РУСИЯ Е КАТО ЗООПАРК НА СССР неделя, 22 февруари 2015 г.

29 Вижте непременно: За катастрофата в образованието в “Малки истории”, 21.02.2015, по БНТ Снежана Дукова, депутат от ГЕРБ, капацитет по образователната реформа:

Към всички, които по някакъв начин съм обидил, засегнал, към които съм проявил несправедливост или пък съм бил груб: моля ви, простете ми! СПРАВКА: Сирни заговезни (Поклади) или Прощална неделя е празник на всеобщото опрощение. Той е винаги седем седмици преди ВЕЛИКДЕН. На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си – за да посрещнат Възкръсналия Христос. На трапезата като блажни се ядат само млечни и яйчени ястия, затова е наречен Сирни заговезни – последната неделя преди Великия пост, т.нар. Прощална неделя; защото в този ден всеки иска и дава прошка за волни или неволни обиди, недобри помисли и намерения спрямо своите близки и познати. В Библията е казано, че който не прости прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегрешения, с които всеки ден го прогневяваме. В някои български селища на този ден казват: „Простено – прости!", т.е. „Аз ти прощавам и ти ми прости". Обичаят хората да се маскират по Заговезни датира още от Средновековието и дори много преди това – като у нас е разпространен само в някои краища. Маските трябвало да прогонят злите духове, които бродят между хората, карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т.е. настъпването на пролетта и края на зимата. Повод да се организира домашен празник карнавал, повод за веселие и, разбира се, за общата софра.

"Това е част от детайла, и учителят придобива ново качество и нов образ, той трябва да го направи. Защото прави са колегите, които казват, че колегите не са това, което беше, но и времето не е това, което беше, децата не са това, което бяха. Тази глобална среда, информационна да речеме най-малкото във която живеят, е ново предизвикателство пред учителя. По закон той трябва да бъде модератор на учебния процес... учителят трябва наистина да излезе от това, първо от възрожденското "Осанна!" до посткомунистическото "Разпни го!" и наистина да създаде един, така, авторитет, и-и... достоен за българския учител, и тази свобода дори която му даваме на избора, вярвайте повече във българския учител!"

Цитира: Явор Ганчев и добавя: "РИВА БЕЕ!"

Ivaylo Tinchev каза: И аз сЪ разплакЪх. :-) ИМПЕРИЯТА НА ЗЛОТО ИЗОБЩО НЕ Е ИЗЧЕЗНАЛА неделя, 22 февруари 2015 г.

ЗА СВОБОДАТА, КОЯТО НИ... ДАВАТ

Прочетете непременно ето какво: Руски правозащитник: Империята на злото е жива; интересно и важно е...

ДНЕС Е ДЕН, В КОЙТО ИМАМЕ ШАНС ДА СИ ПРОСТИМ, ВЪЗПОЛЗВАЙТЕ СЕ, ПОКАЖЕТЕ ЧОВЕЧНОСТТА СИ, ОБЛЕКЧЕТЕ СЪВЕСТТА СИ!

Шефът на организация "Мемориал" за тоталитаризма и Путин

неделя, 22 февруари 2015 г. неделя, 22 февруари 2015 г.

... Струва ми се, че на Запад все още не проумяват, че ставащото в Русия изобщо не е вътрешноруска работа. Глав-

ната ми задача сега е да не бъдат забравени събитията в Грузия, в Кавказ, в Приднестровието, да не бъде забравена анексията на Крим, както и онова, което става в Източна Украйна. Защото "империята на злото" (както навремето нарече СССР президентът на САЩ Роналд Рейгън – б.р.)изобщо не е изчезнала. И това е глобален проблем, който е заплаха за целия свят.

ОПИТ ЗА РАЗГАДАВАНЕ НА ЗАГАДКАТА НА СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДУША

ЕДИН ЛОЗУНГ ОТ ВЧЕРАШНИЯ МИТИНГ В ПОДКРЕПА НА ЕВРОПЕЙСКА И СВОБОДОЛЮБИВА БЪЛГАРИЯ неделя, 22 февруари 2015 г. Приятно гледане, приятни размисли, приятни разговори! :-) НЕ, РУСОБОФ НЕ СЪМ, НО СЪМ ПУТИНОФОБ, КАГЕБИСТОФОБ, ЧЕНГЕФОБ, КОМУНИСТОФОБ, ИМПЕРИАЛИСТОФОБ СЪМ, ПОНЕЖЕ СЪМ ПРОТИВ РУСКИЯ ИМПЕРИАЛИЗЪМ

30 в Русия, познавам руснаците: малодушни, болни хора са те, зомбирани са, ощетени са много, те са истински страдалци. Комунизмът ги е довел до това страшно и жалко положение, те са негови жертви. Тъй че аз да мразя жертвите на комунизма аз не мога, колкото и да ми се виждат окаяни, но за сметка на това да мразя комунизма и комунистите мога – ох, как мога! И ето, аз определено съм комунистофоб, но русофоб, повтарям, не ща да бъда... РЕШЕНИЕТО НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД, С КОЕТО ДИРЕКТОРКАТА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ ОКОНЧАТЕЛНО ЗАГУБИ СЪДЕБНОТО ДЕЛО ПО УВОЛНЕНИЕТО НА К.ХРИСТОВ неделя, 22 февруари 2015 г.

неделя, 22 февруари 2015 г. "Не русофоб, но не и роб!" – хареса ми този лозунг от вчерашния митинг в подкрепа на европейска и свободолюбива България. Нека да се знае от повече хора, лозунгът е много добър и сполучлив... ПОТРЕСАВАЩИ СРАВНЕНИЯ МЕЖДУ УКРАИНСКИЯ МАЙДАН И МОСКОВСКИЯ "АНТИМАЙДАН" неделя, 22 февруари 2015 г. Сравнявайте сами: в текст, снимки, видео:

Одесса. Честь. Память. Достоинство

По повод публикацията от тази сутрин под заглавие Един лозунг от вчерашния митинг в подкрепа на европейска и свободолюбива България (там става дума за лозунга "Не русофоб, но не и роб!") се получи следния кратък разговор, следната обмяна на мнения: Dimitr Dimitrov каза: Това е, как да кажа, поетичен и изискан изказ, нещо като сентенция, или по сегашному – слогън, но по естественото, искрено и здравословно си е ру-со-фоб! Отвърнах му ето какво: Какво да ги мрази човек руснаците, те, горките, са в окаяно положение, изкрейзили са в мнозинството си?! Не, да мразя тия нещастници аз не мога, мога само да мразя само техните нагли кагебистки господари; но да мразя руснаците като цяло не мога. Тия зомбирани нещастници мога само да ги съжалявам; не е християнско да бъдат мразени такива... По тази причина съм против термина "русофобия"; виж, аз определено съм путинофоб, империалистофоб (против руския империализъм съм), кагебистофоб също съм, ченгефоб съм също, но русофоб не ща да съм. Още повече че аз съм живял и учил

По настояване на читатели на блога публикувам въпросното решение, което много говори относно стила на действие на тази същата ръководна администраторка и деятелка на ПГЕЕ-Пловдив: (ОЩЕ – в блога) ХАЙ ЖИВЕ УКРАЇНА! неделя, 22 февруари 2015 г.

Силно впечатляваща снимка. Кой знае защо и как дублираща в съзнанието ми смисли, значения и знаци от "Тайната вечеря" на Леонардо. Дори и с контрапункта на съвсем явната си откритост, площадност, оголеност, двигателна енергия, непреклонност и мощна решителност... И с основното си значение, разбира се. А то е: Украйна с тези си и такива водачи ще победи и ще просъществува.

Затова и защото идеята, която ги движи, е светла, мощна, силна и е всепобеждаваща. Идеята за свобода. С теб съм Украйна!

2015.02.23 г. Владимир Петков-Трашов ЛУДОСТТА НА ПУТИНИСТИТЕ СЕ ЗАДЪЛБОЧАВА понеделник, 23 февруари 2015 г.

Antі-West (Anti-American, anti-EU) rally in Moscow today (Pavel Gintov) БОЙНИ ГРУПИ ОТ КОМУНИЗИРАНИ БАБИ И ДЯДОВЦИ СА МОБИЛИЗИРАНИ ДА ЗАЩИТАВАТ РУСИЯ ОТ БЪЛГАРИЯ понеделник, 23 февруари 2015 г.

31 жестоки покровители! Колко се оправдава онова изречение, че вие правите народите на мост за да преминете по тях, а по-после вземате за себе си и самия мост. ... Не ви е чист косъмът, бай Аксаков! Не желаеме ние такива покровители... Не желаем ние татарска цивилизация. Защо вие се въоръжихте против нашето съединение? Кой, та не вие, го задържахте досега? Кой свика конференцията? Кой даваше кураж на турците да затъпчат Тракия? Кой накара това сръбско кюлхане, Милан, да ни нападне хайдушки? Кой проводи турски комисари в Тракия? Кой, та не вашият там консул, ходеше като бесен из Пловдив да заплашва българите, че ако не приемат турските комисари, Русия ще се разсърди и турците ще навлязат с „красния шапочки”? Вестник “Независимост”, 12.03.1886 г. ЕТО КАКВИ ГЛАВОЛОМНИ САЛТОМОРТАЛЕТА ВЪВ ВЪЗГЛЕДИТЕ ПРЕДИЗВИКВАТ ПАРИТЕ У РУБЛОФИЛИТЕРУБЛАДЖИИТЕ понеделник, 23 февруари 2015 г.

Знамената на БСП, “Атака” и Русия отново заедно в подкрепа на Путин Виж също и това: Скандирането “Капеесес бекапе” днес е “бесепе а така” ПИСМО ОТ ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ ДО "ОСВОБОДИТЕЛЯ" АКСАКОВ понеделник, 23 февруари 2015 г.

Писмо от Захарий Стоянов до "освободителя" Аксаков:

Anti-American???

В 24 брой на своята газета вие казвате ясно и открито, че всяко тържество на българите е смърт за Русия, че балканските държави не трябва да имат нищо свое, че те трябва да бъдат притежание на русите, или, по-ясно казано, те трябва да се погълнат от вашата държава. Колко сте

Възможностите, които нашите списания – ИДЕИ и HUMANUS – предоставят на мислещите млади хора понеделник, 23 февруари 2015 г.

32 Получих следното писмо от млад човек, интересуващ се от възможността да публикува свои текстове в списание ИДЕИ, ето какво му отговорих; публикувам нашата кореспонденция тук тъй като е възможно и други да се интересуват от възможностите, които нашите списания предоставят на мислещите млади хора; та ето какво ми пише една студентка от ПУ:

Относно някои изисквания към новите автори ето оттук можете да се информирате по-конкретно кои са те: Списание ИДЕИ съществува за да обслужва свободната изява най-вече на младите мислещи хора. Вече втора година издаваме и списание HUMANUS, то е специализирано върху проблемите на съвременното образование и също така духовното и личностното израстване и укрепване на младите, ако напишете нещо от тази област, то може да излезе и в него.

ПОРАДВАЙТЕ СЕ НА АБСУРДНИТЕ ПОШЛОСТИ НА «АНТИМАЙДАНА» В МОСКВА понеделник, 23 февруари 2015 г.

НИЙ, СВОБОДОЛЮБИВИТЕ, НИЙ, ДЕМОКРАТИТЕ, НИЙ, ПРИЯТЕЛИТЕ НА ЕВРОПА И НА АМЕРИКА СЛУЖИМ ЕДИНСТВЕНО НА ВЕЛИКАТА И ТАКА ЧОВЕЧНА ПРАВДА НА ЖИВОТА вторник, 24 февруари 2015 г. Здравейте, г-н Грънчаров! Попаднах на имейла Ви от страницата на списание ИДЕИ във фейсбук. Студентка от ПУ съм и ме интересува възможността за публикация във вашето списание тъй като много ми харесва. Аз и една моя колежка работим по един нов проект, но нямаме възможност да се изявим и искаме да попитаме: възможно ли би било чрез вашето списание? Успешен ден! Д. Здравейте, Д., Благодаря Ви за писмото и за интереса към списание ИДЕИ! Разбира се, няма никакъв проблем да се възползвате от възможностите за публикация на Ваши текстове в списанието. Да, разбира се, списанието е отворено точно за текстове на хора, които имат какво да кажат във философията. В сп. ИДЕИ са публикували и публикуват свои текстове не само начинаещи автори, но и утвърдени философи, професори, доценти и пр. Имаме също така и международно многоезично научнотеоретично приложение, то се прави по всички наукометрични изисквания (с рецензии и пр.), издаваме го заедно с философи вече от доста страни, и в това авторитетно издание може да се появи Ваш текст. Тъй че работете усърдно, щом имате готов по Ваша преценка текст, изпращайте го.

Това е в основни линии. Ако имате някакви въпроси, моля, поставете ги, ще Ви бъде отговорено непременно. Желая Ви успехи! С поздрав: Ангел Грънчаров АМЕРИКА БИЛА ВАШ "ВРАГ"? А КАКВО ВИЕ, Г-Н ПУТИН, МОЖЕТЕ ДА ПРОТИВОПОСТАВИТЕ НА ТОВА ВЕЛИКОЛЕПИЕ? понеделник, 23 февруари 2015 г.

Igor Levitski сподели видеоклип на ABC Television Network: Америка – ваш враг?! А что Путин может противопоставить вот этому великолепию?! Пьяную Вику Цыганову? Леонтьева с Киселевым? Иди ты на хрен, Путин! По сравнению с этим ты – маленький закомплексованный мерзкий пигмей!

На едно място във фейсбук, където се води оживена дискусия по повод на мой цитат от руски източник, в който се твърди, че Империята на злото още не е изчезнала се получи показателна обмяна на мнения, касаеща важен въпрос; ето този момент, публикувам го отделно, понеже той има самостоятелно значение: Svyatoslav Sybchev каза: А Грънчаров може само да лае като бясно куче и да лепи етикети насам натам. Досега един коментар не видях в който да се обоснове за позицията си която е заел, даже и не е критика това което излиза от устата му (макар, че съм посклонен да си мисля, че излизат от един друг отвор в тялото му). Агресията му и злобата му към останалия свят са останали последната му капка кръв, това което го поддържа жив. Смешен си вече човече, приличаш на стария проскубан петел, които

обикаля около курника, щото новия го е натирил и скоро няма да има кокоша любов. Като ти е толкова зор и се натискаш да крякаш и плюеш по някой, най-добре вземи едно огледало човешки ръст, застани пред него и почвай. Толкова много си се самонамразил, че вече си заразен. Трябва да те позатворят под карантина и да си виеш и да хвърляш лиги колкото си искаш в изолатора. Пфу! Това благоволи да ми каже този въпросният комуноид, напрегнал мозъка си до крайна степен, до скъсване – с оглед все пак да измисли нещо що-годе оригинално та да излее някак злобата си към мен; виждате, стига дотам да предлага да ме изолират някъде, вероятно пред погледа му се мержелее тъй любимите на комуноидните сърца концлагери. Не може да ми се отрече, че имам умението и способността така да вбесявам въпросните комуноиди, че след това дълго време не могат да се успокояват – и продължават дълго и прочувствено да джафкат около мен като бесни кучета; ето какво отвърнах на това опиянено от злоба спрямо истината комуноидно същество: От "обосноваване" имат нужда ония, които се опитват да шикалкавят и да изопачават истината, сиреч, които служат на комуно-кагебисто-путинистко-ченгесарската "правда" или "премъдрост"; тия, които стоим на страната на истината, нямаме нужда от никакво обосноваване – истината сама на себе си е достатъчно основание. Толкова е просто това: на бялото казвай бяло, на черното – черно. И, респективно, за всеки друг цвят да използваш неговото име. Просто трябва да не лъжеш, да не увърташ, да не шикалкавиш. Тъй че само на поддръжниците на комуно-кагебисто-путинистко-ченгесарската "правда" им се налага да носят вода от много повече от десет дерета за да се мъчат да излъжат някой. Ний, демократите, ний, антикомунистите, просто говорим истината, тя сама на себе си е достатъчна, и затуй на нас не ни се налага да изобретяваме никакви лъжи...

Апропо, колкото и да обосноваваш някакво дори и най-просто за разбиране нещо ако насреща си имаш комуноид с извратено съзнание, то е изцяло безнадеждна работа нещичко той да възприеме, пък ако щеш използвай и най-силните аргументи, главата му няма как да уври за истината. По тази причина е безполезна работа да се използват аргументи и основания за обосноваване на очевидностите на живота, на

които служим ние, демократите, ний, свободолюбивите хора. Ние, антикомунистите. Ние добре знаем, че ако на човека душата му не е опорочена от комунистическата лъжа, ако съвестта му е чиста, на такъв човек не му се налага нещо да му бъде "доказвано", той го усеща с цялата си душа, с цялото си същество. Просто условието е душата ти да е чиста, ценностите ти да са здрави, съзнанието ти да не е изкривено. Има ли го това условие, никакви особени остроумни доказателства не са нужни – защото правдата на самия живот е главното основание в случая, от което изхождаме. А тази правда на самия живот се долавя със сърцето, тук съзнанието (и знанието) просто е излишно. Така стоят нещата. Затуй на враговете на свободата и на ненавиждащите живота, каквито са разните му там комундета-путинистки и поклонниците на ченгесаро-кагебистката "премъдрост" няма да им помогнат и най-изтънчените лъжливи "доказателства" и "аргументации", колкото и да се напъват усилията им са напразни. Мъртвото по принцип няма как да оживее... живото си живее по естествен начин, а точно такава е жизнената правда, правдата на живота, на която служим ний, свободолюбивите, ний, демократите, ний, приятелите на Европа и на Америка... По тази причина нам изобщо не се налага да бъдем злобни, ние сме великодушни, но това те, разбира се, няма как да го усетят или оценят. А злобеят ония, които се мъчат да насилват правдата на живота с оглед да извличат дивиденти, примерно да успеят да излъжат някоя наивна и немислеща душа; е, така не стават тия работи. С лъжи доникъде не се стига. И дори и злобата няма да им помогне така - както някога не им помогнаха убийствата, навремето комунистите се постараха да изтрепят всичко мислещо и свястно. Те затова, човеконенавистните комундета пак почнаха да убиват, както правят в Украйна, което е израз на безсилието им да противостоят на неумолимите процеси на историята и на живота, които, прочее, ги осъждат на гибел, на неизбежно изчезване от сцената на живота и на историята... Абе, Събчев, на теб кой успя така добре да ти промие мозъка, ти да не си завършил пълния курс по комунизъм в ченгесаро-библиотекарския институт?! :-) ПРЕДЛОЖЕНИЕ ДА СЕ ВЪВЕДЕ ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В УЧИЛИЩАТА вторник, 24 февруари 2015 г. Гражданското образование да се изучава от 1-ви до 12-ти клас Да се изучава предмет от 1-ви до 12-ти клас посветен на гражданското образование обсъдиха днес идеята на кръгла

33 маса евродепутатът от РБ Светослав Малинов, зам.-председателят на НС Иван К. Иванов и министър Тодор Танев с граждани и синдикати.

Според тях е наложително преди да се отваря дебат за задължителното гласуване да се въведе гражданско образование в училищата. В подкрепа на идеята изтъкват, че такъв тип предмет и ограмотяване ще е ключово в битката с купуването на гласове и ще повиши качеството на демокрацията. ПРОПАГАНДА ОТ И ЗА ДЕБИЛИ вторник, 24 февруари 2015 г.

Момчил Дойчев сподели снимка на Efim Ushev: Фюрерът ни – е много по-добър, от фюрера Ви! Пропаганда от и за дебили... КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: "Путин не хуйло!" и "Путин лучше Гитлера!" – това са двата най-малоумни лозунга на оскотелите от комунизъм последователи на кагебисткия император! Майчице мила, докъде доведе пълната неадекватност спрямо живота на тия нещастници! ЗА ИСТИНСКАТА ЦЕЛ НА ЖИВОТА вторник, 24 февруари 2015 г.

Напълно вярно... ПРЕДЕЛНО КРАТКО И ЯСНО ОБЯСНЕНИЕ ЗАЩО МОЯ МИЛОСТ НЕМА ЧЕСТТА ДА БЪДЕ ПРОВЪЗГЛАСЕНА ЗА "СОРОСОИД" вторник, 24 февруари 2015 г.

Из: Карл Попър, ментора на Джордж Сорос и философията за Отвореното общество, Автор: ANONYMOUS BULGARIA Менторът на Джордж Сорос, според неговите лични твърдения, е Карл Попър, автор на книгата „Отвореното общество и неговите врагове“. В книгата си „Сорос за Сорос“ Джордж Сорос пише, че именно Попър е човекът, който е повлиял с писанията и мисленето си върху него. Той е изобразяван от Сорос и други като човек, който се противопоставя на заплахите за демокрацията и дори твърди, че е противник на марксизма и комунизма. Обаче антикомунистическите данни за Попър са много слаби – толкова слаби, че дори практически изчезват под тежестта на собствената му работа. Карл Попър е бил комунист в младежките си години... ... Писателят от „Hoover“ изглежда намеква за възможността, че консерваторите може да са били измамени, когато пише, че “Въпреки силно критикувания от Попър марксистки историцизъм, той беше симпатизиращ моралния импулс на Маркс.“ Той цитира Попър като казва: „Ако можеше да има такова нещо като социализъм в съчетание с индивидуалната свобода, щях да съм все още социалист. Не може да бъде нищо по-добро от това да се живее скромен, прост и свободен живот в егалитарно общество. Мина известно време преди да си призная, че това беше не повече от една красива мечта; че свободата е по-важна от равенството; че опитът да се реализира равенството застрашава свободата; и че, ако свободата се загуби, там дори няма да има равенство сред несвободните.“ Това звучи като залп срещу социализма, но е очевидно, че предполагаемата комбинация от социализъм и свобода е точно това, което Попър застъпва и което привлича Сорос и до днес. Това оправдава неговото финансиране на прогресивните групи, посветени на голямата федерална

роля в делата на американския народ и правителство. КРАТЪК КОМЕНТАР: И тъй нататък, можете да изчетете ако искате цялата статия, поучителна е. Твърденията в нея ми обясняват на мен специално много неща. Значи тъй, учителят и вдъхновителят на Сорос, именно Карл Попър, бил, видите ли, "комунист", което няма начин да не е повлияло и на ученика му! Аз се чудех защо фондация "Отворено общество" навремето не благоволи да помогне на моя проект за създаване на философско списание, имам предвид списание ИДЕИ – причината за това е явно бил антикомунизмът на основателя и главния редактор на списанието, именно моя милост! :-) Е, самата фондация и да не е откровено комунистическа, то поне сигурно е това, че българският й филиал е овладян от комунисти, за това давам 100% гаранция, няма начин да не е така след като знаем, че у нас комунистите владеят всичко, ченгетата от ДС даже името "Стефан Стамболов" завладяха и си направиха фондация на негово име, та с някакво си там "Отворено общество" ли ще се церемонят?! А знаем, че другарите са най-активни тъкмо в сферите, където има много пари, ох, как активни са те в сферите, дето има хубави парички?! Ей, мама му стара, този мой антикомунизъм ми изяде главата, заради него съм гонен отвсякъде, най-накрая заради него нищо чудно и по улицата ще ми се наложи да тръгна да прося... :-) Тия у нас, които не скъсаха пъпната си връв с комунизма (и най-вече останаха верни на ченгетата!), какви кариери само направиха, а, свят да ти се завие?! Но ний, дето сме антикомунисти, до последно явно ще бъдем гонени, тормозени, остракирани отвсякъде, такава явно е съдбата на антикомуниста у нас, примери в тази посока колкото щеш, не съм само аз... ЩО ЗА ХОРА СМЕ, ДОКОГА ЩЕ ПОНАСЯМЕ ТИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ ИДИОТЩИНИ?! вторник, 24 февруари 2015 г.

Ало, юристите, моля, направете справка и кажете: има ли право Президентът да преименува обекти с национално

34 значение, както беше по-рано?! Питам, защото ми се струва, че е крайно време да направим една подписка до Президента Плевнелиев с искане на град "Димитровград" да бъде дадено друго име, докога този град ще носи името на тоя алкохолизиран масов убиец?! Срамота! Аз не зная как тия въпросните "димитровградчани" търпят резила да бъдат наричани така, егати волските сърца имат въпросните "димитровградчани" щом още търпят такова позорно име!? Но е крайно време ние, българите като цяло, да искаме смяна на името на този град, заедно с имената на някои други, примерно на гр. "Септември", на "Благоевград" и т.н. В кой век живеем, та продължаваме да търпим тия ужасни комунистически гаври? Що за хора сме, та още понасяме тия комунистически идиотщини?! Даже в Русия вече няма Ленинград и Сталинград, а у нас има, ето, имаме си градове, носещи имената на българските Ленин и Сталин, именно Благоев и Димитров! Срамота, аз по-голям резил от този не мога да си представя!!! ОЧАКВА СЕ ПРИСЪДАТА ПО СЪДЕБНИЯ ПРОЦЕС, ПРЕДСТАВЯЩ ПЪЛНА КАРТИНА НА ЕКСЦЕСИИТЕ В СИСТЕМАТА НА МНОГОСТРАДАЛНОТО БЪЛГАРСКО ОБРАЗОВАНИЕ вторник, 24 февруари 2015 г.

Вчера цял ден пътувах из страната с лека кола, наложи ми се да свърша една работа, а ето, днес отново съм си в къщи, имам време да обърна внимание на блога си. Напоследък обръщам най-напред внимание на политическите събития, коментирам, отразявам най-важното, било в Украйна, било в Русия, било в България. Знаете, издавам въз основа на блога си в-к ГРАЖДАНИНЪ, който всъщност е хартиено издание на самия блог (е, има и онлайн-издание на вестника), та затова. А блогът ми по идея е мой личен дневник, "Дневникът на философа", както го бях озаглавил отначалото, по аналогия с "Дневникът на писателя", издаван преди много години от Достоевски (!). (Достоевски е мой любимец от юношеските ми години, та затова; аз най-вече заради Достоевски отидох да уча философия в Санкт Петербург навремето, тази е и причината да си лепна "такова петно" в биографията, което примерни "антикомунисти"

като... Александър Йорданов - дето е учил в толкова елитния и дисидентски Шуменски университет – още не могат да ми го простят.) Както и да е, мисълта ми е, че напоследък занемарих писането в блога ми именно като мой личен дневник, ето, сега ми се ще нещичко да напиша – щото са ми казвали много хора, че най-много им било харесвали тия мои "лични писаници", заради тях най-вече били идвали в блога ми, ето, ще угодя на тези хора поне тази сутрин. Та значи пътувах вчера цял ден с колата си и то съвсем сам, без другар и събеседник, а се знае, че когато човек е сам, той много... мисли, нали така? Поне с мен е така, аз затова и толкова обичам да съм сам – защото като съм сам, най-сгодно ми е да мисля, необезпокояван от нищо. Тия, които обичат да стоят сами, това е сигурен белег, че обичат да мислят; тия, които и миг не могат да издържат самотата и обичат компаниите, бъдете сигурни, че това обикновено са празноглавци, са хора, които изобщо не могат и не обичат да мислят. Та аз вчера си мислих до насита и на воля, блажено време е това! За какво ли не мислих. И като мисли човек, чат-пат попада на ценни мисли, които иска да запамети, да запази, да съхрани. Много голяма грижа е това като ти дойде някаква ценна мисъл, някак да я запазиш, да я фиксираш някъде, щото иначе ще си отлети в... небитието и после може и никога повече да не те споходи; затова мислещите хора обичат да си имат тефтерчета, дето си отбелязват мислите вкратце, колкото да не ги забравят. Най-ценните де, находките си отбелязват там. И аз си имам такова тефтерче, а като карам кола ми се налага чат-пат да спирам за по някоя минута и да си пиша в тефтерчето. Вкратце пиша най-ценната мисъл, която се е родила или появила в главата ми, пък после пак си поемам по пътя. Паля колата и пак поемам. След пет-десет минути пак спирам за малко. Така пътувам аз. Е, като пътувам с друг човек, това не ми се случва, щото обикновено с другия човек не водим задълбочени философски разговори. Да, но понякога пътувам с приятел-философ, разговаряме през цялото време, и то по найинтересни теми, представете си тогава какъв празник е! Е, не спираме да си записваме мислите с него, просто се оставяме на наслаждението, пък после, след време, всеки открива, че най-ценното от нашите разговори по някакъв тайнствен начин е отишло дълбоко в душата ни, там, откъдето не може да бъде извадено, камо ли пък загубено. И когато му дойде времето, услужливата памет ни го предоставя; всъщност, паметта на човека е нещо много похубаво от въпросните дневници, където си записваме мислите за да не ги забравим. Тя всичко помни. Нищо в нея не може да бъде загубено. Но то ще се появи когато му дойде времето. Не обаче когато ти потрябва. За-

това особено ний, пишещите хора, си имаме тефтери. Та да ви представя ли нещичко от моето тефтерче, което съм писал вчера, по време на последното си пътуване? Няма как да скрия, че най-много и вчера, и последните дни изобщо мисля за това какво ли ще реши съдът по моето гражданско дяло, с което поисках да бъде отменена заповедта за моето уволнение от работа като учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив. Днес е 24 февруари, на последното заседание Съдията обяви, че решението по това дяло ще излезе след 24 февруари. Може да излезе и днес, ако не днес, ще излезе в близките дни. Толкова много дни и месеци напрежение по това дяло, какви ли не проблеми се стовариха върху главата ми по повод на тия скандални отношения на директорката на ПГЕЕ-Пловдив към мен, довели до уволнението ми и до завеждане на въпросното дяло, страшни главоболия ми се наложи да преживея, ето, сега идва финалът – когато ще се разбере присъдата, крайното решение на Съдията. За мен е фатално важно да разбера какво ще бъде решението: защото с уволнението ми по сюблимния параграф "пълна негодност за системата", "абсолютен некадърник", "изобщо не става за учител" и пр. въпросната административна особа фактически ме лиши от преподавателски права, нещо, за което тя няма власт, все пак не тя ми е дала тези права, та да може да ми ги отнема както и когато й скимне. Няма да скрия че за мен е много интересно какво ще бъде решението на съда, за мен това дяло е един великолепен казус, в който като в камера обскура или като през призма просветва и се пречупва цялата същината на ставащото в нашата многострадална образователна система. Дали правосъдието ще направи нужното да спре беззаконието и произвола, който си позволи тази въпросната властническа персона – или (аз това обаче много се съмнявам че ще се получи!) ще застане зад този произвол и по този начин ще го насърчи, ще го санкционира, ето нещото, което така силно ме вълнува. И затова съм така нетърпелив да узная по-скоро съдебното решение. Много чаках, ето, иде, ето, дойде моментът. Да, обаче все пак трябва да се чака въпросното решение, нищо че сега нетърпението е най-голямо. Това е човешко, това е толкова разбираемо. Вълнувам се, няма как да е иначе. Ще ми се най-сетне да дойде възмездието за онази колосална несправедливост, на която бях подложен. Та ето за тия неща доста си мислих и вчера, виждате, мисля си и и сега. Представяте ли си какво чувства човек като мен, който цели 32 години е работил на нивата на българското образование и изведнъж някаква си случайно назначена администраторка го обявява за... "пълен некадърник", и не само че го обявява за такъв, но и го оценява за "вреден за

35 народа", обявява го за "народен враг" и фактически го осъжда на гладна смърт, лишавайки го от преподавателски права, изхвърля го на улицата: защото човек като мен, който толкова много години се е занимавал с образование, той само това и умее, той друго не умее да прави, как тогава такъв човек ще доживее поне до пенсия (а аз до пенсия имам още цели 10 години!). Ако доживее де, щото подложиш ли един човек в моето положение на такива унизителни гаври, той е много възможно изобщо и да не доживее до пенсия, нищо чудно такъв човек и да умре скоропостижно от нечовешките унижения. (Да ви кажа нещо под секрет, може пък да не се досещате зад него: ние, учителите сме такива странни и крехки същества, че заради едното достойнство живеем, отнемеш ли ни достойнството, тогава почваме в болка да се гърчим и скоро умираме – знам го това много добре, не само съм го почувствал непосредствено, но и много примери имам в това отношение, да не ви ги разказвам сега, но ги знам...) Разбира се, към "злия народен враг" като някои хора очевидно са така безжалостни, че изобщо не щат да приемат такива лигавщини като ето тези елементарни изисквания за някакъв хуманизъм, за известна човечност, колегиалност, за някакво все пак уважение към другата, към различната личност – нищо че не мисли като теб, нищо че има други възгледи за образованието, за възпитанието, за живота и пр. Какво повече да говори човек, то нещата са съвсем ясни: мината бе някаква граница в тия отношения, която не трябваше да бъде минавана. На съда е отредено да възстанови приличието, нормата в случая. И да постави всяко нещо на точното му място. Ще ми се да вярвам, че съдът ще си изпълни мисията и задачата. Не може съдът да санкционира и да узакони нещо, което да е в явно противоречие и с истината, и с правото, и с морала, и с най-простите изисквания на живота даже. Аз заложих в това дяло на истината, така съм правил през целия си живот и тук също останах верен на себе си. Като философ разсъждавам точно така, никога не си позволявам да прегрешавам спрямо истината. Заложих на истината и не съжалявам. И ето, сега очаквам да разбера дали тази моя принципна позиция ще бъде призната или удостоверена от съда. Смятам, че съдът у нас също уважава истината, а, вие какво смятате по този въпрос? Остана да допуснем съдът у нас да стои на страната не на правото, а на кривото, не на страната на истината, а на страната на лъжата?! Не, аз не допускам това у нас да се случи – поне по моя случай. По тази причина съм оптимист за изхода на дялото. Не знам, да видим, ще ми се да вярвам, че този мой оптимизъм няма да бъде попарен, но... тия дни всичко ще се разбере. Нетърпението ми да разбера изхода от това дяло е голямо, спор няма.

Но и други хора, читатели на блога и мои приятели, явно също са не по-малко нетърпеливи; ето едно свидетелство за това от тази сутрин: Анонимен каза: Грънчаров в училището настойчиво се говори, че Анастасова вече била спечелила делото което ти заведе, истина ли е това, защо мълчиш по този въпрос? Говори се че самата Анастасова се била похвалила, че вече била спечелила делото а ти мълчиш кажи какво стана? Това е написал някой; ако съдя по липсата на пунктуация най-вероятно е това да е някой ученик, те, учениците, нямат уважение към пунктуацията, не вярвам да е учител; пък и родител може да е, щото и родители са в течение на събитията по отношение на моята епохална разпра с директорката на ПГЕЕ-Пловдив, която доведе в крайна сметка до логичния си край, именно до съда. Щото все пак ми се ще да вярвам, че живеем в демократична страна, в страна, която поне претендира, че е демократична: не може току-така, съвсем безнаказано да решиш да унищожиш един човек заради това, че той, видите ли, е повярвал в демокрацията дотам, че е дръзнал открито да критикува една самозбравила се властница, втълпила си, че може да си прави каквото й скимне; не, нашата държава следва да е правова и ако не е, ний, гражданите, имаме задължението да припомняме постоянно на разпасалите се властници, че искаме да живеем в правова демократична държава, в която законите нещо значат. Е, аз направих всичко, което ми беше по силите за да възпитам известно демократично съзнание у тази същата властница, положих неимоверни усилия в тази посока, преподадох й безценни уроци, това, прочее, влиза в кръга на моите задължения като преподавател по гражданско образование, е, заради това, че просто си изпълних дълга, въпросната администраторка ме... уволни! :-) Да, за благодарност, че положих толкова усилия да я вкарам в правия път тя взе, че ме уволни – е, не стават така тия работи в нормалните държави! Ще каже някой – какви нормални държави бе, наивнико, ний нима сме ненормална държава?! Да, ще отвърна, но кога ще станем нормална държава докато ний, гражданите, не сме си мръднали и малкото пръстче в тази посока?! Та аз затова именно и правя всичките тия неща, пиша пределно откровени критики в блога, оправям призиви за гласност и откритост, провокирам дебати по всички горещи въпроси на училищния живот в страната и по-специално в ПГЕЕПловдив, всичко, което ми е по силите направих ситуацията да почне да се променя към добро; но не, отсреща сякаш имам не човеци, а нещо като бетонна стена, никакъв отзвук не се получи, срещнах напълно ледено мълчание! Е, наложи се да разговаряме пред съда. Поговорихме си, какво сме си

казали аз в основни линии описах и представих в този блог. Щом излезе решението на съда ще публикувам и всички документи по дялото – та да се види от човечеството какво точно сме си поговорили. Повтарям, този процес е изключително показателен и интересен, той представя пълна картина на случващото се в системата на многострадалното българско образование. Представя изчерпателно всички ужасни ексцесии в него, които се случват, нищо че са немислими, все пак живеем в 21-вия век. Ето затова бях длъжен да представя цялата тази картина. Разбира се, всичко публикувано в този блог по епохалната история на отношенията ми с въпросната образцова служителка на административния волунтаризъм в системата на българското образование ще го събера на едно място – и ще го издам и като книга. Нека потомците един ден да има откъде да разберат в какви славни времена сме живели ний, страдалците на агонизиращия посткомунизъм. Както потръгна аз май нямам да имам време тази заран да пиша за някой друг момент от моето тефтерче, в което си отбелязвам мислите. Е, правилно е това, за един момент по една публикация е правилно да има. Затова ще спра дотук, за да не е претрупано. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Не допускайте никой да ви тъпче, да накърнява правата ви, пазете си правата, бдете за правата си! Щото вашите права това е вашата свобода, отстъпите ли от правата си и свободата ви вече е отишла "на кино" - или по дяволите. Затова помнете, ни на милиметър не отстъпвайте от правата си! Тази е начинът да бъдете свободни – истински и действително, а не само в мислите и в претенциите си... СПРАВКА: В заглавието употребих думата "ексцесии", ето смисъла на тази дума: ексцес — прекаляване, крайност, излишество, невъздържаност, необузданост; ексцесия — изстъпление, буйство, безчинство, безредица. Мисля, че думата е подходяща, затова и я избрах... ОТНОВО ЗА РУСКАТА ЕНЕРГИЙНА ВОЙНА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ вторник, 24 февруари 2015 г.

Из: Ще си намери Калфин майстора или Началника не позволява? в блога на ИВО

36 ИНДЖЕВ, статията заслужава да се прочете изцяло; ето малък откъс от нея: ... Логичният въпрос е, след като американски дипломати, западни медии, бивш български министър на икономиката и енергетиката, и дори един нищо и никакъв български блогър пишат и говорят за шистовия блицкриг (а нарекох тази война така заради нейната скоротечност в рамките на 6 месеца между юли 2011 и януари 2012 г., довела до мораториума на Борисов върху проучванията за природния газ), то защо българската държава мълчи. КОЙ олицетворява българската държава повече от премиера Бойко Борисов, овластен дотолкова, че можеше в края на август да изисква без никакво институционално основание от служебния премиер Близнашки да цензурира споменаването на руските хибридни войни в България в документ на Министерството на отбраната? Вместо да потърси сметка на службите, които са „проспали” шистовия блицкриг в полза на чужда държава, той ги защитава. Не дава оставка да падне от главата им в лицето на шефовете на съответните служби. Това звучи съучастнически особено от страна на човека, на когото „шистовите революционери” приложиха същата хватка с бунтовете (под)платени поне частично от същите чужди среди, заинтересовани от дестабилизирането на България. Имам обаче едно предложение към българските журналисти, които имат достъп до високо поставените ни управници. Ясно е, че шефовете на тайните служби се крият удобно срещу неприятни въпроси зад маската на секретността и държавната тайна. В държавата, която пропадна вече на 106 място в световната класация по свобода на словото, далеч зад някои африкански демокрации, не можем да очакваме медиен пробив в крепостите на мълчанието в тайните служби. Но има много просто решение на въпроса, стига да има и „любопитни” репортери и водещи на радио-телевизионни предавания. Колеги, питайте, ако обичате, днешния вицепремиер Ивайло Калфин, поради что се срами да си признае под чия диктовка нахлу в предизборната си кампания за президент, издигнат от БСП през лятото на 2011 г., с нечуваната до онзи момент от невежата по темата публика теза, че най-важното нещо за България е да се бори срещу американците, които искат да ни дупчат родината, за да я отровят в търсене на печалби от шистов газ? Кой му спусна тази задача, изговорена от него като приоритет по онова време? И това ли е същият КОЙ, който за тези заслуги направи Калфин високо поставен ортак на същата тази власт днес, чиито премиер Борисов солидарно атакуваше през 2011 заедно с „шистовите революционери”, един от които се похвали в

интервю за Ал. Симов във вестник „Дума”, че след успешната „шистова революция” ще приложат революционната си схема и за свалянето на Борисов? С какво друго Калфин е толкова неустоим за иначе отмъстителния Борисов, че трябваше да стане негов заместник в правителството днес, ако не с протекцията на по-висша инстанция? В предишния си мандат, когато Борисов се репчеше на всички и за всичко, на няколко пъти сме го чували да се шегува властнически (а дали пък не си и вярваше?), че над него е само Началника, т.е. Господ. Днес е сменил тактиката, оставяйки други да говорят, каквото им е наредено от негово име, поради което ни кара да тънем в догадки кой всъщност му е Началника, ако не същият, способен да командва дистанционно Петата си колона в България. ДОПЪЛНЕНИЕ: Намерих един шедьовър в коментарите под горната статия на г-н Инджев, ето го: "... дребосъкът-фашист с тъй приятното име Путин..." И това ми се вижда бисерче с несъмнена родна българска специфика :-) Да се запази... да се помни...

Дотолкова сме свикнали да сме слаби и зависими, че по никакъв начин не можем да приемем появата на един пълнокръвен образ на истински български герой, светец или водач. Да, чели сме някога в учебниците от началното училище за Левски, но там всичко е описано със сложни думи и не трогва сърцето. Затова сме запазили спокойствие на духа, чак докато сме припознали българския герой Левски, в агитката на едноименния футболен отбор, която смила от бой „червените боклуци“, или пък още подобре – някой заблуден чужденец, дръзнал да посети родината ни. (ОЩЕ – блога) ... ИНАЧЕ В ДУХОВНО ОТНОШЕНИЕ, ДА СЕ НАДЯВАМЕ, СМЕ ТВЪРДЕ БОГАТИ, КАТО СЪЩИНСКИ КРЕЗОВЦИ СМЕ

Здравейте, уважаеми господин Гавторник, 24 февруари 2015 г.

ГИБЕЛТА НЕ Е НАЙ-ОПАСНОТО НЕЩО ЗА ЕДНА НАЦИЯ, МНОГО ПО-ПАГУБНО Е ОЦЕЛЯВАНЕТО С РОБСКО САМОСЪЗНАНИЕ вторник, 24 февруари 2015 г.

"Дякон Левски" излиза извън каноните на българския ни филм и перманентно робско самосъзнание От Стефан Галибов Противно на очакваната стилистика за исторически филм „Дякон Левски“ се оказа повече философски филм. Зад привидната екшън-опаковка и най-вече зад очакваната историческа драма за един поробен народ се крият далеч по-дълбоки смисли. Дали обаче душевността на българския народ е склонна да приеме безболезнено истината за съществуването на своя български Христос, за своя Спартак или Уилям Уолъс? Или това би смутило уюта ни на всекидневно пазаруване в Мола?

37 породи една много необходима ни дискусия там. Всичко добро! Здравейте, Разбира се, че съм съгласен да публикувате текста ми на страниците на списанието. Единствената ми молба е да бъда подписан и ако е възможно да получа един брой от списанието. Ще се радвам да се видим и да обсъдим и бъдещо сътрудничество. По принцип имам желание да разширя аудиторията си и да пиша нови текстове по социални, културни, философски и психологически теми. Моят телефон е ... С уважение: Стефан Галибов П.П. Разбира се бих се радвал ако има възможност да получа и някакъв скромен хонорар за публикацията – ако има предвидени такива. (ОЩЕ >>>)

С г-н От Стефан Галибов, авторът на текста "Дякон Левски" излиза извън каноните на българския ни филм и перманентно робско самосъзнание си разменихме днес ето какви писма – във връзка с моето предложение да публикувам текста му в някое от издаваните от мен списания; ето първо моята молба до него, отправена в неговия блог, после неговото писмо до мен, а пък най-накрая и моя отговор до него: Здравейте! Искам да се обърна към автора: хареса ми текстът Ви, искам да Ви предложа да го публикувам в списание HUMANUS, това е едно ново списание за младите хора, ще се радвам ако дадете съгласието си за това. Позволих си да препечатам статията Ви в блога си, ето тук. Наистина ще съм Ви много благодарен ако ми разрешите статията Ви да стигне до читателите на списанието, тя поставя важни въпроси и ми се иска да

либов, Много Ви благодаря за съгласието (разрешението) да публикуваме Вашия текст в списание HUMANUS! Разбира се, готов съм да си сътрудничим и за в бъдеще, ще се радвам да предоставяте за публикуване и други Ваши текстове; открит съм за сътрудничество и във всякакви други форми. Издавам две списания, другото е чисто философско, не само за теми, свързани с образованието, нарича се ИДЕИ, вече седма година излиза, аз лично се питам в кое от двете списания е по-подходящо да излезе Вашето есе за филма за Левски; можете и сам да ме посъветвате, ще го отпечатаме където предпочитате. Проблемът за авторски хонорар при нас стои по следния начин. Добре разбирам, че нормалното е авторите да получават хонорари, така става в нормалните страни. При нас проблемът е, че тия две списания (второто е отскоро, само от няколко месеца) са съвсем бедни, всъщност ги издаваме в крайно малък тираж, колкото да стигнат поне до най-големите библиотеки в страната, предоставяме им ги като дарение, а списанието издаваме неколцина човека, със свои лични средства, от скромните си заплати (в моя случай в момента - от обезщетението ми за безработица, щото бях уволнен от работа преди няколко месеца). Моля да ми повярвате, самата истина е това, да, разбирам, срамно е, че до този момент не можем да им осигурим някакво финансиране, но е факт, че списанията едва съществуват. По тази причина не можем да изплащаме никакви хонорари на авторите, напротив, те със своите текстове фактически подпомагат списанието, стават нещо като негови съиздатели. То такава ни е и идеята. Щото никой у нас не ще да дава пари за култура. Знаете, у нас всичко е все наопаки на нормалното, на това както се правят нещата по света. Ние неслучайно сме толкова уникални. В ненормалността си.

Пиша Ви тия думи и ме е срам. Но съвестта ми е чиста, че Ви казвам самата истина. Няма смисъл да ме подозирате, че има някаква далавера около тия списания. Или пък печалба от тях. Няма такова нещо. Не си представям изобщо как списанията ще оцелеят. Ако не бях такъв инат те отдавна щяха да са загинали. Излизат все още, тъй да се рече, на инат. Благодарение най-вече на моя инат. Мислете ме за какъвто искате, това е положението. Аз съм найобикновен гимназиален (и бивш университетски) преподавател по философия, изгонен от работа понеже съм бил "нетипичен" и "нестандартен". Е, автор съм и на доста книги, които стоят непипнати от ръка на читател по книжните борси и по складовете; моите книги имат за читатели... мишките! По причина на това, че книгите ми са философски и книжарите, търговците на дребно ги оценяват за "непазарни", един вид за непродаваеми. Това е положението. Нищо не крия от Вас. Ако искате, ще си сътрудничим. Ако ме помислите за ненормален и избягате далеч от мен, няма да Ви се сърдя, аз наистина съм ненормален. И няма да сте първият, дето се е отвратил от човек като мен... Моля Ви, само за мошеник не ме мислете, не съм такъв, аз ако бях такъв, нямаше да се занимавам с това, с което се занимавам. И то цял живот. Всичко добро Ви желая! С поздрав: Ангел Грънчаров П.П. Прощавайте, забравих да Ви кажа, че безплатен авторски екземпляр от списанието ще получите, нещо повече, ще Ви изпратим дори два такива екземпляра; това е единственото, което можем да си позволим по причина на извънредната ни бедност. Но тази наша бедност е само материална, а съвсем не духовна; иначе в духовно отношение, да се надяваме, сме твърде богати, като същински Крезовци сме... :-) МОЕТО ЧУВСТВО МИ ГОВОРИ – У НАС КОМУНИСТИЧЕСКИЯТ ДЕБИЛИЗЪМ, ЗА ЖАЛОСТ, Е НЕ ПО-МАЛКО РАЗПРОСТРАНЕН ОТКОЛКОТО В РУСИЯ сряда, 25 февруари 2015 г.

ПО ПОВОД НА ИЗОБРАЖЕНИЕТО мога да кажа само ето това: то е нещо като тъж-

на епитафия на немисленето и несвободата – на многострадалната, но въпреки това упорито не поумняваща руска душа Позволявам си в тази връзка да задам нещо като казус: а ние не сме ли горе-долу същите? Колко у нас обичат Москва, ДС и комунизма – и, респективно, мразят Запада, мразят свободата, мразят демокрацията и демократите? Някой проучвал ли е този въпрос? Може ли някой да ме успокои че не сме същите като руснаците – чрез даване на неоспорими доказателства, че сме по-различни? Щото моето чувство ми говори – у нас комунистическият дебилизъм е не помалко разпространен отколкото в Русия. У нас увредените от комунизма души са не помалко. Или са все пак (процентно) малко помалко, но не са колкото трябва да бъдат. (А трябва да бъдат решително по-малко та като нация да можем уверено да дръпнем напред.) Горката Валерия Новодворская, Бог да я прости, казваше, че трудно се живее в страна, в която половината от населението са идиоти. (Оказа се, че идиотите в Русия по-специално са повече: 85% от руснаците обичали Путин!) У нас обаче моето усещане е, че отношението между що-годе свободолюбивите или нормални хора спрямо комуноидите (такива, които мразят свободата и си обичат робуването, искат държавата да ги носи на ръце, да се грижи за тях и пр., т.е. непоправимо са увредени от комунизма) та значи отношението между двете групи от българите е 50% на 50%, т.е. сме "на кантар", налице е пълно равновесие на двете групи, което е много опасно. Това обяснява защо стоим на едно място, сякаш сме в някаква мъртва точка, защо нямаме решително движение напред, към едно по-достойно бъдеще: защото равнодействаща сила ни дърпа назад, към проклетото "светло" комунистическо минало! Ако стане така, че чрез свястно образование и личностно развитие на младите групата на нормалните, на неувредените, на свободолюбивите българи за няколко години вземе надмощие, това ще наруши пагубното равновесие и страната ще потръгне напред. Ако обаче това не се случи, много е опасно надмощие да не получат комуноидите (и фашизоидите от путинистки, от национал-комунистически вид или сорт). И тогава майка й жална на България! Това, дето става сега в Украйна, ще ни се види подобно на детска играчка, у нас тогава ще стане истински страшното! Напоследък забелязвам нещо обезпокоително: срещам все по-често млади хора, опиянени, зомбирани от комунодното малоумие, от комуноидния дебилизъм. Явно пропагандата, финансирана от Кремъл, си оказва злотворното влияние сред младите.

38 Тъй че изходът е: да се промени нещо съществено в образованието, по посока на подпомагане на формирането на самостоятелно и критично мислещи, личностно изявяващи се и свободолюбиви млади хора. Но откъде пък ще вземем учителинекомуноиди?! Ето това също е един фатално важен, бих казал даже съдбовен въпрос. На моменти, мислейки за тия неща, ми идва да се отчая... но не бива: бъдещето зависи изцяло от нас самите. Трябва да се борим за промяна, за обръщане на пагубните тенденции! Да работим неуморно за това силите на свободата да надмогнат решително силите на комунистическата деградация на нацията. Борба – този е спасителният път. Всекидневна борба! Всякаква, но най-вече борба за спечелване на душите на младите и за овладяването им от жизнеутвърждаващите ценности на западната цивилизация на свободата – против ценностите на източното тиранична мракобесие, което има за свой символ Кремъл. Така аз виждам найсъдбовната задача на момента, който болното ни общество преживява – опитвайки се да възвърне здравето си; щото обществата са като всички други живи организми, разболяват се, понякога успяват да надмогнат болестта, но друг път болестта ги убива – и загиват. Това обаче обаче не трябва да го допуснем. На никаква цена, в никой случай! Животът трябва да бъде запазен в тъй прекрасното място на планетата ни, носещо името България... ВЪВ ВАРШАВА МАХАТ ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ – И НИ ДАВАТ ЧУДЕСЕН ПРИМЕР ЗА СЛЕДВАНЕ! сряда, 25 февруари 2015 г.

Паметникът на Съветската армия във Варшава Полша премахва завинаги Паметника на Съветската армия Кметът на Варшава Хана Гронкевич-Валц обяви, че няма да връща на мястото му демонтираният заради строителството на метрото паметник на "Братята по оръжие". Монументът, подобен на Паметника на съветската армия в София, е в чест на съветските войници, освободили Варша-

ва по време на Втората световна война. Паметникът е поставен от полските граждани през 1945 г. Но днес местонахождението му във варшавския район Прага е сметнато за политически нецелесъобразно от местните власти. В интервю за полското радио RMFFM кметът на Варшава заявява, че на съдбата на паметника влияе отношението към действията, предприемани от съвременна Русия. Според Гронкевич-Валц, руската политика напомня на варшавяни за събитията от 1945 г. Това не им допада и затова е по-добре паметникът да не се възстановява, смята тя.

Кметът на Варшава Хана Гронкевич-Валц „Сред депутатите няма желание да бъде върнат паметникът – това е преди всичко от техните компетенции. Аз също нямам желание да върна този паметник“, казва кметът на Варшава. Паметникът на Братята по оръжие е бил първият монумент в следвоенна Варшава. В деня на откриването му на пиедестала били поставени гипсови фигури с имитация на бронзово покритие, направени в берлинската Академия за изящни изкуства. Скулптурите от бронз били отляти през 1946 г. и след година поставени във варшавската Прага. Надписите на пиедестала са на полски и руски език и гласят: „Слава на героите на Съветската армия, другари по оръжие, които дадоха живота си за свободата и независимостта на полския народ. Този паметник е издигнат от жителите на Варшава през 1945 г.“ (Прочети ДО КРАЯ >>>) СВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И... АНТОН ТОДОРОВ НИ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ! сряда, 25 февруари 2015 г. Светът е голям и... Антон Тодоров ни дебне отвсякъде! Вече не смея да си пусна... котлона, имам чувството, че и от него ще чуя гласа на Антон Тодоров, който ще зарекламира поредната си нова книга за Иван Костов, където упоително ще ни разказва, убеден съм в това, как не ченгетата от ДС, дето така грозно опоскаха родината ни, а... самият Костов, видите ли, бил "окрал" Бъл-

гария!!! Ако пък пусна случайно телевизора, то ако на екрана не цъфне Андрей Райчев, то тогава непременно ще цъфне, давам гаранция, същия този Антон Тодоров, където пак ще си разказва лъжите!

39 от Костов, щом продължават да наливат толкова много пари в неговото оплюване. Което, като гражданин, ме кара да възкликна ето какво: браво, г-н Костов, щом ченгетата и мафиотите още ги е толкова страх от Вас – значи е имало за какво! Жив и здрав да сте ни: пазете се, пак ще ни потрябвате! БЕЗ КОМЕНТАР, НИКАКЪВ КОМЕНТАР ПРОСТО НЕ Е НУЖЕН... сряда, 25 февруари 2015 г.

Излишно е да споменавам, че на всяка автобусна спирка в свидното ни отечество, където има павилион на "Лафка" или какъвто и да е друг павилион, където продават вестникарски мръсни парцали, оттам пак ще ви се улези същия този Антон Тодоров – понеже непременно ще видите и книгата му, и плакат за нея, и какво ли не още от него или за него! Питам се: кой инвестира толкова много пари в това психологическо явление, носещо името "Антон Тодоров"? Кой плаща за да бъде канено това чудо във всяка една телевизия – месеци наред туй нещо циркулира от телевизия в телевизия, толкова често, че успя да прецака по явяванията си на телевизионния екран даже шампионите в туй отношение, именно Андрей Райчев, Валерия Велева, проф. Вучков и дори самия титан Божо Димитров?! А пък момчето Антон Хекимян го кани тъй редовно и като го покани го гледа тъй влюбено в очите, че зрителите вече си задават резонния въпрос: а дали пък няма някаква извратена любовна връзка между двамата?! Или парично подплатена е и тази страстна любов, както обикновено става у нас, а, какво ще кажете по този въпрос? Какво мислите по него, драги ми български телевизионни страдалци? Дето понасяте всичките тия гаври – понасяте ги и оскотявате заради тях всекидневно, кажете де, защо мълчите? Апропо, питам се и това: а има ли изобщо такива идиоти по тази земя, които да си купят изобщо книга, написана от този, с извинение, "журналист" или "публицист", в сравнение с когото дори знаменитата Мадам М. изглежда едва ли не непорочна и добродетелна? Няма, нали няма човек, който да потроши грешни пари за такава книга, е, тогава кой финансира издаването на тия книги на въпросния списувател? И още един необходим въпрос да задам: дали пък щедро не инвестира в тази бясно работеща медийна оплювачница същата онази мафия и олигархия, на която навремето Костов а-а да стъпи на врата и за малко да го беше направил ако ченгетата не се сетиха да докарат Симеон, та да се спасят от "тирана Костов"?! Явно мафиотите и ченгетата още много здраво ги тресе страха

Nikolov Konstantin: Те друго не могат! :-) ТРЯБВА ДА ПРАВИМ НУЖНОТО ЩОТО МИСЛЕЩИТЕ ХОРА ИЛИ ЧОВЕЦИТЕ У НАС ДА СТАНАТ ТВЪРДО МНОЗИНСТВО, ЩОТО АКО ТОВА НЕ СТАНЕ, МАЙКА НИ ЖАЛНА... сряда, 25 февруари 2015 г.

Минавам за малко покрай телевизора – клетата ми съпруга у нас единствена се застоява пред него – и виждам как Мая Манолова старателно лъже за нещо. Минава ми мисълта: населението на България явно се дели на две категории хора: на такива, които не само понасят комунистическите лъжи, но и им надават ухо, и на такива, на които им се гади като чуят комунистически лъжец и щом го чуят или му теглят една сочна българска благословия, или пък се оглеждат да намерят нещо потежко, което да могат да запратят по телевизионния си приемник. Значи ний, българите, се делим на почитатели на комунистическите лъжи и на такива, които не могат да търпят лъжите на комунистите и обичат само истината. Втората категория хора са именно хората, които обичат да мислят, да разсъждават, щото на

толкова опашати и нагли комунистически лъжи се поддават само хептен немислещите. А е аксиома, че комунистите нищо друго не правят освен да лъжат, никога комунистическа уста не може да изрече някаква истина. (Ако я случайно изрече, то това ще бъде равностойно пълна природна или онтологична аномалия, на вселенска катастрофа ще е равностойно!) И в крайна сметка ний, българите, се делим на две групи: на мислещи и на... кретени. Другояче казано, делим се на човеци – да си човек означава да обичаш, да можеш да мислиш! – и на комунодни идиоти, именно дебили. Това е положението. Трябва да правим нужното щото мислещите хора или човеците у нас да станат твърдо мнозинство, щото ако това не стане, майка ни жална...

бива да ходи там. Това е само едно съвсем добронамерено предупреждение. Трудно е да се даде съвет къде да се отиде предвид предстоящите гигантски катаклизми, няма абсолютно сигурно място на света. Може би би било добре човек да си резервира място в атомното скривалище в Ямантау в Урал или на Южния полюс или на Луната.

КАК ПЪК НИТО ЕДНА ЛЯВА КОНТРА НЕ ПОЕ КЪМ БАЙКАЛО-АМУРСКАТА МАГИСТРАЛА?!

Анонимен каза: Моята позиция не е кагебистка, а точно обратното, тя е продиктувана от симпатия към Америка: аз искам да предупредя хората и Америка за неприятностите, които ги очакват. Стандартът на Русия несъмнено е по-нисък от американския, но не е вярно, че хората напират да ходят в САЩ, а не в Русия. Ако не знаете – Русия е втората страна на света след Америка по брой на имигрантите. Америка привлича имигранти главно от Латинска Америка, а Русия от Азия. Няма в момента икономика на света, която да цъфти и процъфтява, но Америка е в много критично състояние и това се признава дори от 89-годиишния бивш шеф на Федералния резерв Алан Гринспан, който само преди три дни предрече нова голяма криза в САЩ. Само че една тежка икономическа криза в САЩ неминуемо ще повлече след себе и тежка политическа криза. Така че светът се намира в много драматичен момент от своето развитие и нещата съвсем не са така розови, както Ви се струва на Вас, гледайки на нещата от Пловдив. Помислете само: имаме продължаваща тежка глобална икономическа криза с вероятен колапс на долара и Америка, войни в Украйна и Близкия Изток с тенденция към ескалация и продължаваща опасност от тероризъм в Западна Европа, Америка и други страни. Това е един смъртоносен коктейл и се учудвам как като всеопак човек-мислител и философ, макар и не икономически и политически анализатор, можете да вземате всичко това с лека ръка и насмешка. Всъщност обаче сте прав, това е правилната позиция – човешкото битие е толкова жалко и смешно и проблемите на хората толкова незначителни, че не заслужават друго, освен ирония. Аз направих необходимото, за да предупредя хората, а останалото си е тяхна работа.

сряда, 25 февруари 2015 г.

Мишо Шамара стана тираджия в САЩ Рапърът Мишо Шамара си купи камион, с който да си вади хляба в Чикаго. Миналата година хип-хоп изпълнителят се установи със семейството си зад Океана. Първоначално Шамара бил с туристическа виза, но намерил начин да си извади легално разрешително за работа. Изкарал шофьорска книжка и съответно получил право да управлява МПС. Първоначално Биг Ша започнал работа като шофьор на голям камион във фирма на българин. Кръстосвал Щатите и получавал по 15 долара на час. След като спестил някой и друг лев, решил да си купи собствен превоз.

Galina Slaveeva каза: Хе-хеее! И този заби в загнилия капитализъм! :)))) Как пък една "контра" не пое към Байкало-амурската магистрала?! :))))) 5 коментара: Анонимен каза: Да се отиде в сегашния момент в Съединените щати, е израз на пълно безумие. Има достатъчно индикации, че съвсем скоро там ще стане страшно и който е умен, при никакви обстоятелства не

Ангел Грънчаров каза: Най-добре наистина е, другарю кагебистки конспиративист, да си резервирате място на... Луната! :-) Там е спасението от Вас, имам предвид нашето спасение... :-) Апропо, а защо хората напират да ходят в САЩ, а не в толкова любимата Ви Русия? Нещо по този любопитен въпрос да кажете... :-)

40 Ангел Грънчаров каза:Благодаря Ви за това, че така усърдно пропагандирате кагебистката гледна точка в блога ми – и правите всичко, което Ви е по силите да омаловажите моята гледна точка спрямо събитията. Все пак моля Ви не си мислете, че можете да ме заблудите относно тенденцията на Вашите пропагандистки анализи, насреща си имате опитен човек, а не някакъв наивник. Интересно е, че не се усещате как звучат пропагандните Ви послания в моите уши, което означава, че живеете с доста невярна представа за мен. Не желая да влизам в подробни дискусии с Вас, щото тезите Ви, както многократно подчертах, са притоплени прокиснали кагебистскокомунистически тези с давност от 50-те години на ХХ век, интересно е, че КГБ не е мръднало на сантим в разбиранията си. Още чакате "краха" на САЩ и на капитализъма, и "световната комунистическа революция", и "победата на СССР и комунизма в световен мащаб", макар че и СССР го няма, макар че самите Вие вече не вярвате в комунизма си. Това е равностойно на лудост, което е извор на моя оптимизъм относно това че пълната Ви неадекватност спрямо реалностите на съвременността ще доведе до неизбежното счупване на иначе твърдите кагебистки бетонни глави... което скоро ще стане с най-лека американска помощ... ИЗЦЯЛО СГРЕШЕНОТО И ПОРОЧНО БЪЛГАРСКО ОБРАЗОВАНИЕ И УЧИЛИЩЕ ПО НАЧАЛО СЕ ОСНОВАВА НА ТОРМОЗА, НАСИЛИЕТО И ТЕРОРА НАД ЛИЧНОСТИТЕ НА МЛАДИТЕ! сряда, 25 февруари 2015 г.

Днес било ден за борба с тормоза в училище! Ма то самото училище е изградено върху модела на тормоза! Там те унижават (изпитват публично за неща, които не знаеш или не разбираш), изключват (бележейки те като "слаб" ученик, отхвърлен от елита на "силните"), сравняват (това е самата цел на ходенето на училище – да те "оценят"), изолират те (трябва винаги да работиш "сам", въпреки че си в тълпа от ученици), отказват ти личен живот и пространство (постоянно си под зоркото око на Биг брадър – училищната маса, нарочно не казвам общност).

Те децата, които тормозят другите, просто много добре са анализирали какво прави силната страна и се борят за оцеляване!

Написа: Gayane Minassian Виж също и: Защо в училище има насилие; ДОБАВКА: Дете, на което е отнет изборът, е дете, на което е отнета магията от живота. (Gayane Minassian) УЧИТЕЛИТЕ И ДНЕС ОЧАКВАТ ОТ УЧЕНИЦИТЕ ПОСЛУШАНИЕ, ДИСЦИПЛИНА И ДОБРИ РЕЗУЛТАТИ – ТОЧНО КАКТО ПРЕДИ "ПРОМЕНИТЕ"!

социална група, учителите – "Социалистическа диктатура и психически последици".* Учителите показват много ниска способност за толерантност и днес очакват от учениците, точно както преди промените, послушание, дисциплина и добри резултати Големият въпрос, който изследователите си поставят, е дали тоталитарното общество по особен начин формира развитието на психичните структури вътре в нас и какви механизми на приспособяване и съпротива изгражда. Особено подходящи за това изследване се оказват учителите, защото именно от тях се очаква да провеждат социалистическото възпитание и защото именно те са подложени на политическо школуване, наблюдение и контрол много повече от останалите професионални групи. И досега няма сериозни изследвания на психическото натоварване, на което са били подложени учителите, и на начина, по който те се справят с това след промените. Прочети ДО КРАЯ

41 та (училището) мълчешком режисира съдби, разпределя позиции и роли, разпорежда еднолично чрез автократичната институция на директора, властва и санкционира, налага страхови усещания и активира до крайност вътрешната и унищожителна автоцензура на учителството. По закон е премахнат войнстващия милитантизъм, но партийните пристрастия на директорите са ренегатски изменчиви и неумело прикривани и това прави учителите още по-смутени и неопределени. Истинска «участваща» демокрация в училищния живот липсва, а в управлението му и родители, и ученици са безсловесни и ненужни. С една дума: нашето училище остава училище от едно отминало и друго време. Поради това, че неговата мисия не е предефинирана и днес, то остава извън нас, извън човека и хората, които всъщност го съграждат. Все още цел на училището не е автономният човек, овластеният сам да прави своите избори и да управлява живота си. КОЙ КОГО ТОРМОЗИ ПОВЕЧЕ В УЧИЛИЩЕ, УЧИТЕЛИТЕ УЧЕНИЦИТЕ ИЛИ УЧЕНИЦИТЕ – УЧИТЕЛИТЕ?

сряда, 25 февруари 2015 г.

сряда, 25 февруари 2015 г.

КОМЕНТАРИ:

Тоталитаризмът вътре в нас, Автор: Диана Иванова Парадоксите на психологическата промяна, или как социализмът продължава да "живее" в учителите в Източна Германия и Чехия Един от най-малко изследваните аспекти на социализма засяга психическите последици от живота в несвободна среда. Някак си приемаме за естествено, че отпадането на външни ограничения и външен контрол е достатъчно, за да се роди гражданският кураж. Опитът показва, че това за много хора често обаче се оказва психически невъзможно. Защо? Как можем да познаем дали "тоталитаризмът е жив у всеки от нас?" Ето няколко интересни извода от едно от първите подобни изследвания в Източна Европа, което сравнява източногерманския и чешкия опит на една особена

gergana_nenova: Време беше някой да напише тази статия! Тоталитаризмът и следите от него са толкова живи и очевидни, че маскират зародишите на всичко останало. Разбира се, зависи човек в каква среда се движи, но няма как да се избяга – и в медиите, и на улицата е всеприсъствен. Конформизмът, лъжите ни, страховете ни, нетолерантността ни – навсякъде е. СИКРА: Законът за народната просвета е от 1991 г. – вече на почти четвърт век. Въпреки огромния брой добавки и корекции, той остава закон за друга епоха от развитието на държавата и „старостта” му изпъква найярко в неговата философия. Ето малко повече за това: мисията на училището в него е същата като тази от годините след 1944 година. Училището служи на обществената потребност, на колективистичното мислене, на забраните, декретите и страха от неспазването им, на закрепостеността и послушанието. Важна е държавата, уж общностният интерес, а всъщност интересът на властващите и стоящите отгоре отхвърлят разномислието и свободата и всичко това е подкрепено от свръхцентрализация, от унизителна и дребнава свръхйерархизация, от необяснима и претоварваща документализация. Държава-

Понеже днес било, представяте ли си, "Ден за борба с тормоза в училище" (сякаш само днес трябва да се борим с тормоза в училище, а иначе в останалите дни тормозът трябва да си върлува необезпокояван от нищо!), то аз, понеже съм голям гадняр, няма да изпусна сгодния случай да поставя някои крайно неудобни въпроси, които сега решавам да бъдат и тема на дискусията във воденото от мен телевизионно предаване "На Агората с философа Ангел Грънчаров"; ето ги тези същите толкова неприятни въпроси: - Кой кого тормози повече в училище – учителите учениците или учениците – учителите? Или пък директорите наймного трябва да тормозят учителите?

- Защо се смята за правилно и "в реда на нещата" учителите "законно", един вид съвсем безнаказано и при това непрекъснато да тормозят учениците, включително и по най-перфидни и гаднярски начини?!

- А нима директорите пък не тормозят по същия този начин тъкмо учители-

те, изисквайки от тях не друго, а да тормозят колкото се може повече учениците?

- И какво излиза в крайна сметка: че днешното училище у нас е арена на непрекъснат тормоз, агресия, насилие, терор? Или на "война на всеки срещу всички", то нима е място, в което царува максимата "Човек за човека е вълк", е, ако не поточно вълк, то поне... куче, ала непременно злобно, зло куче? Ами родителите кого тормозят най-вече – учителите, децата си, директорите или пък – филанкишията, сиреч, никого?!

- Как да се разкъса този омагьосан кръг, как да се премахне тази жива лудница, какво трябва да бъде направено, че тази идиотска вакханалия на тормоза, насилието и терора над личността на младите да бъде прекратена, а пък училищата да станат място, където общуват човеци – и то по съвсем човешки начин? И още много други въпроси могат да бъдат поставени, но сега трябва да ставам и да излизам, скоро обаче ще продължа да дълбая по темата... а утре ще ги разискваме в предаването. Всичко добро, приятно мислене ви желая!

съдията, нямах време за това, тия дни, като получим препис от него, ще го изчета и ще го коментирам. В този смисъл е напълно прав анонимният коментиращ, който от два дни, даже още преди да излезе решението на Районен съд, ликуваше, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив била спечелила дялото; ето днес какво е написал в тази връзка: Грънчаров честито! Губиш делото, поздравления! Госпожа Анастасова бляскаво спечели и доказа пред съда твоята некадърност! Повече никога няма да бъдеш учител не само в тет Ленин, но и в никое друго училище! Справедливостта възтържествува! Смири се и иди си потърси работа в обществената чистота като метач на улиците! Оригинално понятие за "справедливост" имат някои хора, спор в това няма. Както и да е. Факт е, че борбата за справедливост ще продължи, въпреки всичко. А ето сега и моят импровизиран коментар във видеоформат веднага след като научих за решението на съда:

БОРБАТА ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ ПРОДЪЛЖАВА

НИМА И ПРАВОСЪДИЕТО С БЪЛГАРСКА СПЕЦИФИКА СЕ ВДЪХНОВЯВА ОТ ПОГОВОРКАТА "ГАРВАН ГАРВАНУ ОКО НЕ ВАДИ"?!

сряда, 25 февруари 2015 г.

четвъртък, 26 февруари 2015 г.

Днес, 25 февруари излезе решението на Районен съд в Пловдив, XV състав по заведеното от мен съдебно дяло за отмяна на заповедта за уволнението ми по куриозния мотив "пълна некадърност", "изцяло негоден за системата", "не става за учител" и пр.; е, съдия Валентина Иванова е решила да отхвърли моя иск. Което означава, че дялото минава да се гледа на Окръжен съд, непременно ще бъде обжалвано това решение от моя милост. Всъщност от тази гледна точка не е интересно толкова решението на Районен съд, щото и в двата случая то пак щеше да замине да се гледа в Окръжен съд. Не съм чел обосновката на

Новината за случилото се в Районен съд по моето съдебно дяло стигна даже до... Украйна – благодарение на измишльотината на "проклетите американци", наречена фейсбук (и интернет); ето по-долу реакцията на професор Константин Райда от Киев, той работи в Института по философия към Националната академия на науките на Украйна; в сътрудничество с него и неговите колеги издаваме международното многое-

42 зично издание на философското списание ИДЕИ; също можете да прочете и реакцията на моя колега Т.Марков – заедно с отговорите ми до тях двамата: Тодор Марков каза: Ангеле, борбата продължава! Не може да ти отнемат правото да работиш по специалността си. Трябва ти квалифициран и опитен в такива дела адвокат. Ангел Грънчаров каза: Адвокатът ми е много добър, много опитен и направи максималното – и дори свръх това. Тук проблемът не е в това, че другата страна е успяла да даде някакви свръхостроумни и силни доказателства, интересното е, че другата страна не се постара да даде каквито и да било доказателства! Или това, което те дадоха като "доказателства", бяха на нивото на махленски клюки. (Аз днес ще публикувам защитната им реч, като илюстрация, тя е шедьовър в това отношение!) Нали знаеш поговорката: "Не е важно да си намериш добър адвокат, важно е да си намериш познат съдия!", ето, тук явно се задейства този принцип. Жалкото е, че съдията не се постара да защити някак авторитета на институцията. Това е най-жалкото. Но тия неща изглежда у нас вече съвсем не важат даже и за съдиите. Както и да е. Ще обжалваме на по-високата инстанция, в Окръжния съд. Борбата продължава, нямам никакво намерение да я прекратявам – и съм изпълнен със силен борбен дух. Никакво малодушие не ми е присъщо в този момент! :-) Constantine Raida каза: Этого и следовало ожидать... когда по каким-то причинам нельзя сказать правду по сути – цепляются за формальные вещи... В этом случае никак нельзя пропустить срок (дату) подачи касационной жалобы в окружной суд. Однако, в конечном итоге никакая госпожа (да и какая она госпожа вообще?!) не будет иметь право на манипулирование истиной и ее общественное и судебное осрамление – возможно и в общеевропейском масштабе – не за горами... Пускай ждет и в этом ожидании боится своего позора... Ангел Грънчаров каза: Спасибо за отношение, дорогой друг Константин! У нас есть такая пословица (перевожу буквально): "Ворон ворону око не вадит", в смысле не будет вытаскивать его глаз, по болгарски: "Гарван гарвану око не вади". (Не знаю поняли ли меня из-за перевод?) Обидно то, что ответная сторона не постаралась дать каие-либо аргументы и доказательства, нет, я сегодня буду опубликовать их защитную речь, там ничего такого нет; и все таки судья присудила им дело. Конечно, мы будем жаловатся в Окружной суд. Потом, если понадобится, в Верховном. А в конечном счете – и в Европейский суд.

Борьба за справедливость будет продолжатся до восцарения самой справедливости. Мой друг (он тоже философ) вчера вечером позвонил и предложил в создавшейся ситуации пожаловатсь в правозащитную организацию, в Болгарском хельзингском комитете. Будем боротся. Дело не не только в том, что меня таким образом лишили преподавательских прав. Дело в том, что это поругателство над законом...

се, каквото искате правете, изборът си е изцяло ваш, и правото също така е ваше:

"ПИСМЕНИТЕ БЕЛЕЖКИ" НА ДИРЕКТОРКАТА НА ПГЕЕ.-ПЛОВДИВ ПРЕД РАЙОНЕН СЪД ПО СЪДЕБНОТО ДЯЛО СРЕЩУ ЛИШАВАНЕТО МИ ОТ ПРЕПОДАВАТЕЛСКИ ПРАВА четвъртък, 26 февруари 2015 г.

В ДНЕШНА РУСИЯ Е НАЛИЦЕ НАЙСТРАХЛИВИЯТ И НАЙ-ПОДЛИЯТ В ИСТОРИЯТА ФАШИЗЪМ четвъртък, 26 февруари 2015 г. Освен обикновеният съд, имам предвид органа на държавната съдебна власт, освен също така Божият съд, който именно е най-висшата възможна и също така безапелационна нравствена инстанция има и "съд" на т.н. обществено мнение, има "човешки съд", който макар че е съвсем неформален, изобщо не бива да бъде пренебрегван. Воден от това съзнание, че ний, гражданите, имаме право на собствено мнение и на собствена преценка (а медиите са тези, които трябва да ни дадат възможността сами да съдим за случващото се), решавам тази сутрин да публикувам в блога си двата документа, на основа на които съдията от Районен съд-Пловдив г-жа В.Иванова е издала своето решение; всъщност пледоарията на моя адвокат г-н Феодор Иливанов вече е публикувана (виж: Защитната реч по съдебното дяло срещу уволнението ми от работа като преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив), сега си позволявам, с оглед очертаване на реалната ситуация, "да дам думата и на другата страна" (ний сме привърженици на правото, равнопоставеността, истината и справедливостта!), т.е. да публикувам "писмените бележки" на директорката на ПГЕЕПловдив (писани от нейната адвокатка); нека всеки да сравни и да си прави своята преценка, своите изводи; ето, вижте, четете, сравнявайте, чудете се, смейте се, кръстете

43 Ясно, что когда они поставят себя в качестве непосредственной угрозы США за них возьмутся всерьёз и уничтожат. Потому воюют с США на территории Украины. Однозначно, в России сейчас самый трусливый в истории фашизм.

Виж в тази връзка непременно и: «Новая газета» опубликовала секретный документ Кремля по разделу Украины «Представляется правильным инициировать присоединение восточных областей Украины к России» «Новая газета» публикует план отторжения Россией ряда территорий Украины, составленный в те времена, когда Янукович еще был президентом этой страны. В распоряжении «Новой» оказался документ, который, предположительно, в период между 4 и 12 февраля прошлого, 2014 года был «занесен» в администрацию президента. Прочети ДО КРАЯ Нещо като ново "лого" или λογότυπος на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия

Петр ОЛЕЩУК: Однозначно, в России сейчас самый трусливый в истории фашизм Все россияне убеждены, что воюют с США. Топчут американские флаги на "антимайданах", рисуют картинки Обамы с бананом, матерятся в Инете. На этом, собственно, вся их война непосредственно с американцами заканчивается. Все их остальные великие удары наносятся по Украине. Причём, по той её части, которую они сами именуют "новороссией". Стирают с земли Дебальцево, убивают жителей Мариуполя, устраивают теракты в Харькове... Напомню. Это так они воюют с США. Теперь вопрос. Почему не обстреливают из ракет Аляску и не взрывают устройства с арматурой в Лос-Анджелесе? Ответ очевиден. Сцыкотно.

ЗАБЕЛЕЖКА: Не забравяйте да гледате предаването днес, започва от 11 часа. Ще бъде много интересно! Както винаги де... скромно казано! :-) АЗ СЪЩО СМЯТАМ, ЧЕ РБ ТРЯБВА ДА ПРОДЪЛЖИ ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА КОАЛИЦИЯ С ГЕРБ - В ИМЕТО НА ДОБРОТО НА ЕВРОПЕЙСКА БЪЛГАРИЯ, НА НЕЙНИЯ БЪДЕЩ ПРОСПЕРИТЕТ

правителството; ако искате, редактирайте си изречението, щото така звучи подвеждащо. Аз също смятам, че РБ трябва да продължи, въпреки рисковете, правителствената коалиция с ГЕРБ – в името на доброто на европейска България, на нейния бъдещ просперитет... няма друг разумен вариант, в политиката и в живота идеалните неща са невъзможни... затова и трябва да държим за реалното! Този е пътят...

четвъртък, 26 февруари 2015 г. АЛЬОШОЛЮБИВ ДРУГАР ОТ В. АКЦЕНТ СЕ НАХВЪРЛИ ВЪРХУ ИДЕЯТА ПАМЕТНИКЪТ НА СЪВЕТСКИЯ ОКУПАТОР ДА БЪДЕ ПРЕОБРАЗЕН В ПАМЕТНИК НА АПОСТОЛА НА БЪЛГАРСКАТА СВОБОДА

44 Смех: доказаният лъжец Гоце Първанов днес се самопохвали, че бил, видите ли, "човек на честта и достойнството"! :-) Много специфично понятие за "чест" и "достойнство" явно имат лъжците. Сигурно за тях е "пълно безчестие" някога да кажеш истината... а "най-недостойната" постъпка е да не излъжеш! СИМВОЛИТЕ НА СЪВЕТСКИЯ КОМУНИЗЪМ, НАТРАПЕН НИ ОТ АЛЬОШОВЦИТЕ, ИЗЛЪЧВАТ ЗЛОТВОРНА МИСТИЧНА СИЛА, КОЯТО ОЩЕ ТРОВИ БЪЛГАРСКИЯ ЖИВОТ петък, 27 февруари 2015 г.

четвъртък, 26 февруари 2015 г.

Rositsa Rangelova, моя приятелка във фейсбук, е написала нещо изключително важно, което споделям изцяло; ето нейната теза, изразена във Фейсбук, а по-долу можете да прочетете и моя коментар по този повод: Не сте очаквали по-добър резултат за РБ на изборите, нали? Постигнахме подобър резултат от социологическите предвиждания и то без едни хора, които уж са десни! Възмущавахме се на тия хора "уж десните", че ни предадоха пак в "12 без 5"... Знаехме, че единствената и правилната коалиция е само ГЕРБ и РБ... По-добре с лош материал, но на пътя на Европа! Знаехме, че реформите ще са много трудни, много по-вече от 97/ма година може би? Чудно ми е защо сега обръщаме гръб – точно когато трябва ПОДКРЕПА? Или се доверявате на тия, които сте пратили в Парламента да ви представляват, или те не са били ПРАВИЛНИЯТ ви избор! За вашата обърканост, господа, не сме виновни НИЕ, които искаме нещата да се случат! Правете каквото искате, но поне не го прокламирайте да зарибявате и манипулирате и други! И в тоя ред на мисли – АЗ СЪМ ТВЪРДО РБ ДА ПРОДЪЛЖАТ БОРБАТА С ТОВА ПРАВИТЕЛСТВО! И КОЙТО НЕ МУ ХАРЕСВА ТОЯ ФАКТ МОЖЕ МОМЕНТАЛНО ДА ПРЕУСТАНОВИ ПРИЯТЕЛСТВОТО СИ С МЕН!!! Ангел Грънчаров каза: АЗ СЪМ ТВЪРДО РБ ДА ПРОДЪЛЖАТ БОРБАТА С ТОВА ПРАВИТЕЛСТВО. И КОЙТО НЕ МУ ХАРЕСВА ТОЯ ФАКТ МОЖЕ МОМЕНТАЛНО ДА ПРЕУСТАНОВИ ПРИЯТЕЛСТВОТО СИ С МЕН!!! Получила се е неприятна двусмислица, не се разбира ето това "... РБ ДА ПРОДЪЛЖАТ БОРБАТА С ТОВА ПРАВИТЕЛСТВО..." излиза, че РБ се борят с правителството, а Вие, предполагам, сте искала да кажете, че борбата им е ЗАЕДНО с

Тоз матр`ьял е отпечатан в днешния брой на в-к АКЦЕНТ... В ПУТИНСКА РУСИЯ ТЕЧЕ ПРОЦЕС НА СТРЕМИТЕЛНА ДЕБИЛИЗАЦИЯ НА НАСЕЛЕНИЕТО четвъртък, 26 февруари 2015 г.

ПЕРВЕРЗИИТЕ НА ЧЕНГЕСАРСКИЯ, С ИЗВИНЕНИЕ, "МОРАЛ" четвъртък, 26 февруари 2015 г.

Приятел вчера ме информира, че в пловдивския вестник АКЦЕНТ било имало "матр`ьял" срещу мен – срещу моите призиви пловдивският позор, наречен "Альоша", някак да бъде спрян (виж поне това или пък това: Днешното издание на предаването "На Агората...", темата е: "Докога ще търпим окупаторът Альоша да тъпче с ботушите си Апостола на българската свобода?"). Намерих вестника и открих, че наистина някакъв, с извинение, "журналист" се е упражнявал по темата: виж Альошолюбив другар от в. АКЦЕНТ се нахвърли върху идеята паметникът на съветския окупатор да бъде преобразен в паметник на Апостола на българската свобода. И при това ме е представил, както забелязвате, в крайно обидна светлина, това личи още с претендиращото да е остроумно, а всъщност пределно тъпо заглавие "Философът Грънчаров захапа ботуша на Альоша". За да не забравя да реагирам (увлечен по работата си) и за да се възползвам все пак от правото си на отговор, тази сутрин решавам да напиша нещо по темата – току-виж успея да науча тия въпросните журналя как се води истински демократичен и коректен дебат по важен въпрос. Ето какво написах; ще го пратя незабавно до редакцията на вестника, който, признавам си, не знам чий е, чия собственост е, но като съдя по изискания му стил, нищо чудно да е от империята на Пеевски: Господин главен редактор, В броя от 26 февруари на ръководения от Вас вестник Боян Милев е написал крайно обиден и тенденциозен текст по мой адрес, озаглавен "Философът Грънчаров

захапа ботуша на Альоша". Обичам да участвам в дебати по важни въпроси, но решително възразявам когато опонентът бива представян в превратна светлина, примерно като пълен глупак или идиот; "аргументи" от този род не само са некоректни, но и са обидни. В тази връзка искам да се изкажа под формата на право на отговор на пропорционално по величина място от страниците на вестника; настоявам да публикувате в следващия брой следното мое възражение. Авторът на текста със заглавие "Философът Грънчаров захапа ботуша на Альоша" вероятно си мисли, че е проявил крайно изискан стил – като е избрал това заглавие. Е, не е така; държа да го уведомя, че "захапването" на каквито и да било ботуши изобщо не ми е по вкуса. Гранитният ботуш на Альоша трудно може да бъде захапан, щото идиотът, който дръзне да стори това, непременно ще си счупи зъбите; виж, да бъде облизван от почитателите му, това е съвсем възможно – ох, как е възможно! Жалко е само, че този въпросният ботуш се намира на високо, труднодостъпно място и е трудничко все пак да бъде облизван, лизан, целуван и милван. Да беше на по-ниско и удобно за близане и целуване място, убеден съм, вече щеше да бъде добре полиран от езиците на неговите облизвачи – сред които се нареди и Вашият автор, драги ми господин главен редактор! Та значи "метафората" на г-на или другаря Боян Милев е, признайте, доста нескопосана: гранитните ботуши на Альоша не стават за захапване, но за лизане с език от почитателите на въпросния "паметник", установихме, стават – само да не бяха толкова високо. В тази връзка – понеже като философ съм все пак по-авангардно мислещ човек – предлагам за удобство на въпросните облизвачи вестникът да излезе със следната инициатива: общината да направи някаква удобна стълба, по която желаещите да ближат ботушите на Альоша да могат да се изкачват до нивото на тъй въжделенните ботуши. Нека все пак да им влезем в положението, нали така, нали това е израз на нашето човеколюбие – и на толерантността ни пред техните тъй сърдечни нужди?! Аз лично съм твърдо за – с оглед тия хора да не се мъчат и да преглъщат толкова жадно – когато стоят в подножието на грамадния паметник; една стълба може да им помогне да задоволят потребността си да целуват донасита ботушите на техния кумир Альоша. Смятам, че г-н Милев ще бъде един от първите, които ще се възползват от туй съоръжение, а тарапаната, навалицата от поцелуйковци около него, убеден съм, ще бъде немалка... Да оставим шегата обаче настрана. Въпросът е сериозен. Аз неслучайно съм го поставил. Похвално все пак че и медия като в-к АКЦЕНТ се включи в подетата от мен полемика; вярно, стори го по един

недотам пристоен начин. Аз обаче предлагам да се опитаме да поспорим по проблема по-спокойно, без обиди, този проблем, въпреки изхвърлянията на г-н Милев, заслужава по-смислен и плодотворен демократичен дебат. Ето какво желая непременно да кажа – за да представя своята гледна точка.

Не е истина, че този дебат за съдбата на паметника Альоша бил ненужен, щото, видите ли, бил "изваден от нафталина"; напротив, точно сега дойде момента да решаваме какво да правим с тия унизителни, аз бих казал пагубни за българското достойнство символи на българския и съветския комунизъм. И на съветските окупатори, благодарение на които този същият комунизъм беше натрапен на народа ни - за да си разиграва сатанинския си и кървав танц цели десетилетия, повече от половин век. Тия "паметници" на съветския окупатор, пръснати по цялата страна, са също толкова на брой гнойни рани, които изтощават тялото на българския организъм, което, както виждаме, е все още неспособно да надмогне заразата – и да поеме уверено към общественото здраве. Символите на съветския комунизъм, натрапен ни с военна сила, излъчват злотворна мистична сила, която продължава да трови българския живот – и докато не се отървем от тях, добро няма да видим. Тази моя констатация в светлината на случващото се с братския украински народ не се нуждае от никакво обосноваване: украинците бяха жестоко наказани от руските империалисти заради свободолюбието си, а представяте ли си какво ще стане ако и ние, българите, в един момент покажем същата привързаност към свободата – и премахнем символите на съветската тирания, която окупаторите ни наложиха? За жалост, тия очевидни за всеки здрав разум неща не се съзнават още от мнозина – щом като откровено перверзни в нравствено и ценностно отношение писания като анализираното изобщо са възможни. Как е възможно изобщо да не се разбира, че паметникът на Альоша, който стои като зла, хищна и граблива птица на небето над Пловдив, над главите на всички пловдивчани и гости на хилядолетния ни град, е безсрамна и арогантна гавра с нашето национално достойнство – и знак в прослава на кървавата тирания, от която е крайно

45 време да се освободим?! Докато Альоша стои там горе в небето, насочил автомата си в нашите черепи, България няма да стане свободна, достойна и просперираща страна; да, изобщо не е безобидно това, че този страж на руския империализъм продължава да стои над главите ни – та да показва кой тук, в българските земи, е истинският господар! А най-страшното е, че ние, жертвите, дотам сме обръгнали, че не чувстваме гаврата с нашата национална чест. Е, някои чувстваме тази гавра – и няма да се примирим докато не си възвърнем потъпканата от альошовците свобода и чест. Альоша се рее в небесата над главите ни, ние "благоденстваме" в сянката на неговите ботуши и под насочено в главите ни дуло на автомата му, а пък миниатюрното бюстче на Апостола на българската свобода е свряно там долу, в подножието на Бунарджика, сякаш е стъпкано от същите тези ботуши на наглия империалист – а давате ли си сметка знак и символ на какво е тази върховна аномалия?! Срам и позор е това, че я търпим, че не усещаме обидата! Левски, горкият, неслучайно е писал, че тоз, който ще ни освободи, той ще да ни и пороби: е, точно така е станало! И, за жалост, до ден днешен е така! Ние роби ли сме, ние стадо ли сме, ние видиотена, впиянчена по руски образец тълпа ли сме – или сме достоен и горд народ? Оставям ви сами да си отговорите на този комай съвсем риторичен въпрос. Щом още търпим гаврата – ясно какво сме...

Затуй нещата не са така прости както си ги представяш, драги ми Милев! Трябва да се мисли, а пък думите на философите изобщо не са за пренебрегване: щото в тях винаги се крие смисъл, който ни е съдбовно и жизнено потребен. Докато мнозинството от българите не възроптае срещу тъй наглата имперска гавра, която тегне над главите ни, докато тия наши глави в мнозинството си не се изпълнят с така потребното ни съзнание за национално и човешко достойнство, докато тия прости истини, които отдавна всички следваше да бъдат разбрани, най-сетне не се проумеят поне от мнозинството от българите, докато масово не възроптаем от болката и унижението, повтарям, добро няма да видим. Защо е така ли? Просто е, ето защо:

Защото при нас, човеците, е така, така ни е устроил Създателят, дал ни безсмъртна душа: не само животът, но и съдбата, сиреч, бъдещето ни се управлява от символите, които владеят нашите съзнания. Правете си тогава сметка докъде сме я докарали – щом сме допуснали доказано най-злотворните в историята символи, символите на комунизма, на комунистическата тирания, още да властват над душите ни! Толкова. Казах предостатъчно. Нека повече хора да се постараят да осмислят казаното. Знам, че е нужно време да се асимилират тия неща. Минаха вече цели 25 години за размисъл. Дойде време за промяна – и за действане. Нима сме така безнадеждно тъпи, че в тия 25 години мислене, съпроводено от какви ли не страдания и изпитания, нищичко все още не сме осъзнали и разбрали?! Аз лично смятам, че все пак не сме така безнадеждно тъпи. Тъй че, драги ми Милев, недей да залагаш повече на тази бита карта... БКП-БСП, тази злокобна партия, е нещастието на България! петък, 27 февруари 2015 г.

Преди малко получих следното писмо; авторът му е на 92 години и живее в Пловдив; казва се Павел Ангелов; току-що звъннах на този човек, разговаряхме, ще пиша по този случай отделно, историята е интересна и ще има продължение (непременно в близките дни ще се срещна с него!); към писмото му е приложен и текстът, написан от него, който на много места е бил цензуриран, трит, крит и т.н.; разбира се, публикувам непременно същия текст в блога си, чудесен е, казва една истина, която трябва да стигне до колкото се може повече хора; а ето сега какво г-н Ангелов ми пише: Уважаеми г-н Грънчаров, От известно време насам имам впечатление, че предлаганите от мен мнения и забележки относно актуални обществени въпроси за публикуване в сайтовете на Интернет или изчезват от монитора или не се явяват там, където трябва да бъдат. Обръщам се към Вас като съмишленик (какъвто предполагам сте) да ми отговорите дали и към Вашите предложения

усещате подобно нещо? Не ми е ясно кои са евентуалните "модератори" или "медиатори", които преценяват какво може да се пуска в мрежата или да се изтрие, къде се намират и дали е възможно подобно вмешателство. Като илюстрация прилагам един материал, предлаган няколкократно в "Уебкафе" и в моя профил в Фейсбук, който изчезва неизвестно защо. Ако имате повече какво да споделите по въпроса и ако считате това за полезно, моля свържете се с мен на тел. ... ЧЕСТ И СЛАВА НА УБИЙЦИТЕ! Ще си призная откровено, че навикналата ми на какви ли не глупости, подлички внушения и грубо скроени лъжи памет бе разтърсена от последната изумителна творба на един всезнайко, Георги Атанасов, спортен журналист (!), под заглавие “Фашизъм на дози” (в-к “Уикенд” от 21.02. т.г.). Темата бе ежегодния т.н. “Луков-марш” по случай годишнината от терористичното убийство на генерал Христо Луков, по поръчка на БКП. Позволявам си, от висотата на моите 92 години (роден съм през 1923 г.) и, следователно, жив свидетел на събитията, да изясня на гореказания “учител по история” няколко напълно приети от всички честни общественици факти: Първо, в България фашизъм е имало не преди, а само след 9-ти септември 1944 г., така че нито организацията на Българските Национални легиони, нито нейният водач ген. Христо Луков могат да бъдат обвинявани в антисемитизъм или каквито и да било гонения срещу комунисти- те никога не са и били на власт за да упражняват подобна дейност! Самият ген. Луков е достоен военен служител, участник във войните за обединение на България и организатор на модерна армия в периода 1935 – 1938 г. Съюзът на легионерите (СБНЛ), чийто водач бе той, обединяваше истинските българи, възпитани в дух на патриотизъм, върховенство на държавата и Царя и готовност за саможертва. Непростима обида е да наричаш ген. Луков "военнопрестъпник", а участниците в т.н. Луков-марш – "лумпени"! Това, което кара разпенения спортен журналист да ги нарича така бе твърдата позиция на СБНЛ срещу комунистите и тяхната БКП, верни слуги на Русия и щедро поддържани от нея. Тази злокобна партия е нещастието на България. Тя винаги е работила срещу нашите интереси, кроила атентати и въстания, тя вкара бедния ни народ в срамна война срещу единствения ни приятел – Германия! Твърдя, че Германия, споделяща с нас последствията на жестоките Версайски и Ньойски договори, е разбирала и съчувствала на нашата съдба. Тя накара Румъния да ни върне Южна Добруджа – докато Руският император беше честван в Кюстенджа като герой при заграбването й.

46 СБНЛ плати скъпа дан за тази патриотична позиция през периода между двете световни войни. Тази позиция съвпадаше с мнението и предпочитанията на мнозинството на народа. Партизанската война, направлявана от Москва, не бе популярна – тя бе проява на заслепени и продажни агенти на Коминтерна и доведе до освирепяване на борбата между различните политически групи. Лозунгът “Смърт, смърт!” непосредствено след 9-ти септември ечеше във всички кътове на родината, което не е било никога досега. Членовете на СБНЛ до един бяха репресирани, било със забрана на образование и на работа, било с интерниране в трудови лагери или най-често с многогодишен затвор и убийства без съд. А те бяха около 50 хиляди! Бих подарил цялата си пенсия на този, който ми посочи поне един само член на Легиона, непострадал от комунистическата власт в продължение на 45 години. Авторът вика на помощ за тезата си и обществеността на западните демократични страни – какво те знаят за България? Съветвам ги да проучат историята на БКП и пагубната й роля за съдбата на родината ни. Впрочем домораслият “учител по история” и спортен журналист в “трудовете” си е оплюл около себе си всички наоколо: президенти, премиери, държава и кого ли не. И то със самочувствие на самодържец, властелин на истината. Спестява, разбира се, само своите господари, които са... досещате се кои. Забележително е, че същият съвсем точно определя, че у нас се “дозира” фашизъм – именно от такива журналисти фашизъм от вида, който ни управляваше 45 години. Остава само да възкликне: ЧЕСТ И СЛАВА НА ТЕРОРИСТИТЕ-УБИЙЦИ! Павел Ангелов–Пулиев, Пловдив С уважение: Павел Ангелов-Пулиев 4 коментара: Анонимен каза: Eее, гледам, че от известно време всичките антикомунисти тръгнахте да се фашизирате ама не вярвах, че ще паднеш толкова низко, Грънчаров. Да пееш литании за тоя фашистки убиец и неговия Съюз на легионерите, изкопирал програмата си от Нацистката партия. Това ли е новата мода сред вас евро-атлантическите хуманисти? Това ли е "единствения ни приятел" – нацистка Германия? Значи да чакаме и някоя статийка във възхвала на Бандера, пък защо не и на Хитлер дори? Нали неговата лелеяна мечта е и ваша – краят на Русия и руснаците. Ангел Грънчаров каза: Таваришч, не зная дали си забелязал, че този текст не е писан от моя милост; второ, "фашизирането", за

47 което говориш, е характерно не за антикомунистите, а тъкмо за комунистите, те се фашизираха при това на дело, преобразиха се в национал-комунисти, другояче казано, във путлеристи, в поклонници на руския Хитлер. Тъй че не е нужно да се мъчиш чрез викане от типа "Крадецът вика: "Дръжте крадеца!"" да прехвърляш вината, дето се казва, от болната глава върху здравата. Но е известно, че вий, комунисто-комуоидите, никога в историята нищо друго не сте правили освен да лъжете. И да убивате де, то си се знае, че убиването е част от манталитета на примерния комунист... Анонимен каза: "... разбира се, публикувам непременно същия текст в блога си, чудесен е, казва една истина, която трябва да стигне до колкото се може повече хора..." Това ти ли си го написал или не, очевидно си съгласен със съдържанието му? Не мога да разбера защо болната ти глава пак намесва комунистите навсякъде. Дълг на всеки човек и хуманист е да заклейми цялата пасмина от фашистки и неофашистки фюрерчета така усърдно подържани от вашите американски приятели. Ако наистина беше демократ, на какъвто се правиш, ти трябваше да си първия, който да излезе на протест срещу възраждането на нацизма и нацистките убийства в Донбас. Но понеже си слуга на хищни и безскрупулни господари чакаш да чуеш какво ще ти наредят, за да ни проглушиш ушите ни с лъжите си. И като истински слуга бързаш с две крачки пред тях, те поне още лицемерно заклеймяват фашизма. Ангел Грънчаров каза: Виж какво, драги ми комуноид, недей да се напъваш тук при мен да лъжеш, няма как да минат лъжите и напъванията ти. Вий, комуноидите, всичко наопаки го възприемате, на черното бяло викате и т.н., най-безочливи лъжци сте. Иди си изпей песента в някой квартален клуб по комунизъм-путинизъм, там може е некоя рубла да ти дадат. Апропо, вий комуниодите, вече сте национал-комунисти, сиреч, нямате право да употребявате думата "фашисти", щото сред нея себе си характеризирате. Русия е най-фашистката, сиреч, найнационал-комунистическата държава в света... РЯДКО СРЕЩАН ПРИМЕР НА СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ, В КОЕТО НЕ ДРУГО, А ТЪКМО ИСТИНАТА СЕ Е ОКАЗАЛА НАПЪЛНО БЕЗИНТЕРЕСНА И НЕСЪЩЕСТВЕНА По-долу публикувам в пълния му вид Съдебното решение на XV състав на Районен Съд-Пловдив с ПРЕДСЕДАТЕЛ Валентина Иванова по заведеното от мен съдебно дяло за признаване за незаконосъобразна на Заповед № 860/19.05.2014 г. и за

отмяна на уволнението ми от работа като преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив, извършено на осн. чл. 328, ал. 1 т.5 КТ., т.е. осъществено с абсурдния мотив "пълна некадърност", "абсолютна негодност или неспособност, сиреч липса на каквито и да било качества да бъде учител", "негоден за системата" и пр. (уволнение, което фактически ме лиши от преподавателски права, изхвърли ме от образователната система!)

На това крайно интересно решение, както изглежда, е отсъдено да остане в аналите на историята като чудесен пример за ония най-любопитни неща, които характеризират в пълна степен катастрофалното състояние не само на образователната, но също така и на съдебната система в нашето свидно отечество – и по тази причина му отдавам нужното внимание чрез публикация в блога си, който, както знаем, отделя главно внимание не на друго, а тъкмо на истината. В случая имаме крещящ пример за това, че тъкмо истината, явно, се е оказала напълно безинтересна, което пък, от друга страна погледнато, ще остане в аналите на самото правосъдие като паметник и епитафия на самото него – в уникалния за световната история негов специфично български вариант. Изключително любопитни са и "доказателствата", с които, простете, се "обосновава" туй епохално-историческо в крайна сметка съдебно решение; бих си позволял да нарека епични и дори героични тези именно "доказателства". Рядко се среща пример на съдебно решение, в което не друго, а тъкмо истината се оказва напълно безинтересна и несъществена (за морала пък изобщо не се налага и да говорим). И тъй, четете, ликувайте, дивете се, радвайте се, изобщо правете каквото искате, според собствения си морал, според разбиранията и според ценностите си: (ОЩЕ >>>) Bacho Кольо каза: Грънчаров, начинът по който пеподаваш предметите от философския цикъл е прекрасен... ако беше учител в НГДЕК. Само че твоята гимназия е пълна с олигофрени и бандити. В нея твоят начин на преподаване води само до едно – предизвестен провал. Един съвет: Ако има дело на по-горна инстанция трбва да атакувате решението само по формални причини! Ако го направите с аргументи по същесттво – спукана ти е работата!

Анонимен каза: Уважаеми г-н Грънчаров, не коментирайте работата на съда. Естествено е едната страна да бъде недоволна. Съсредоточете се върху мотивите към Решението. Обсъдете ги с адвоката си, защото тях ще атакувате на втора инстанция. Вслушайте се в съветите му, защото ТОЙ е специалиста, а не Вие. И найважното – не пишете тук какво ще предприемете, защото в съдебната битка изненадата е толкова важна, колкото във военната битка. Дано този път смените поведението си, защото както, надявам се, вече сте разбрали, Съдът се ръководи от законите, а не от това кой какво смята за право или за криво. Успех! Ваш доброжелател Анонимен каза: Съдът у нас не се ръководи от законите, Доброжелателю. От други неща се ръководи. Примерно, ръководи се от дългата ръка на ДС. Съпругът на Анастасова е от бойния юмрук на партията. Това обяснява всичко. Нещата са ясни...... Анонимен каза: Елементарно, Уотсън! Когато спечелихте делото срещу заповедта за наказание, съдът беше добър. Сега губите на първа инстанция – съдът е лош. Не се ръководете от този критерии. Вижте мотивите и ще разберете как "работи" един съдия. Пак Ви съветвам – слушайте адвоката си! И не занимавайте Министъра – той ще Ви отговори, че нещата са в съда и той ще решава, което си е и така. Ангел Грънчаров каза: е съм казал, че съдът е лош, таваришч, не е нужно да изопачавате думите ми, казах, съдията в случая допусна грешка. Съдиите също грешат. Знаем, че само партията не греши, а ако греши, дори и тогава пак е права. :-) Какво ще правя решавам аз, има свобода, Вие решавайте за себе си, аз за мене си. Сега спокоен ли сте вече? Анонимен каза: Е, спокоен съм, Уотсън. Желая Ви успех. Но, той трябва да се извоюва, нали? ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ ТАЗИ СЕДМИЦА, ТЕМАТА Е: "ИСКАТЕ ЛИ ЗАЕДНО ДА ПОМИСЛИМ ЗА УСПЕХА?"

Приятно гледане, приятни размисли!