V-k GRAJDANIN br. 6-2013 g.

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 6, ГОД. 5, 2013, 15 МАРТ, ПЕТЪК, Ц.2 ЛВ.

Да, интересно ми е да разбера, да си отговоря на ето този въпрос, който поставих за размисъл и на приятелите си във Фейсбук: колко ли пъти масовият наивен гласоподавател у нас е в състояние да настъпи все една и съща мотика? Ето, уверете се сами: ● 2001 г. – избра за Премиер Царо, именно Симеон Сакскобурготски (верен човек на началниците на ДС, т.е. човек на КГБ, които го активираха, поставиха му задача да предотврати, да осуети гибелния за комунистическата ченгесарска мафия втори мандат на Иван Костов); ● 2001 г. – избра си за Президент комуниста Георги Първанов, агент от ДС с кличка “Гоце”; ● 2005 г. – даде властта на Дмитрич (съветски комунист от виден род, т.е. кръвно и генетично свързан с ДС), на Доган (агент Сава от ДС) и на Царя (агент на КГБ); ● 2006 г. – преизбра си за Президент агента от ДС Гоце Първанов; ● 2009 г. – избра си за Премиер довереното лице на ДС Боко Борисов, агент “Буда”, бодигард на Тодор Живков и на Симеон Сакскобурготски; ● 2013 година: Ало, българино, не се ли умори да настъпваш толкова много пъти все една и съща мотика бе?! Абе целите сме в синини по челото от настъпването на тази пуста мотика, и пак не осъзнаваме, че трябва да престанем да я настъпваме, че е крайно глупаво да не знаем какво ще последва при още едно настъпване на проклетата мотика!!! ДОБАВКА: Във Фейсбук написах и това: Верни думи, заслужават да се знаят и помнят: “В момента имаме две комунистически партии – БСП и ГЕРБ.” (Евгени Чачев) Emil Petkov: А… ДС? Ангел Грънчаров: ДС е еманация, продължение на комунистическите ни партии, излишно е да се пита за ДС, та те са едно и също нещо?!

Не мога да скрия, че при обявяването на състава на новото (служебно) правителство от Президента в първия момент не знаех какво да мисля: от една страна новият служебен Премиер ми изглеждаше човек с интелигентна (в сравнение с Боковата!) физиономия, с едно съвършено друго, коренно различно излъчване, но нали, сами знаете що за недоверчив народ сме ние, българите – и аз се въздържах от положителна реакция, независимо от първоначалния интуитивен импулс. Даже известно време ми се наложи да се възпра от реакция в блога или във Фейсбук, щото усещах едно рядко срещащо се при мен раздвоение; иначе аз реагирам винаги мигновено, залагайки на интуицията си, но този път не беше така. Беше ми необходимо известно време, за да си изработя позиция. Но вече имам позиция. Ето как стигнах до нея. Първият знак, че трябва да реагирам положително по отношение на новия Премиер беше реакцията на руското мекере Боленчо Сидеров: той мигновено реагира рязко отрицателно срещу новия Премиер, което за мен беше сигурен знак, че съм длъжен да го подкрепя. (Следва на 2 стр.)

2 ТОВА, КОЕТО Е ЗЛО ЗА ДОКАЗАНИТЕ ДУШМАНИ НА БЪЛГАРИЯ, Е ДОБРО ЗА САМАТА БЪЛГАРИЯ! (От 1 стр.) Да, не мога да си позволя да вляза в компанията на долни рубладжийски продажници и да мисля като Сидерчо, това е изключено, морални са причините да съм длъжен да реагирам по противоположния начин в сравнение с реакцията на доказаното руско мекере. Щом абсолютен продажник на българския национален интерес и презрян слуга на руския имперски интерес като Сидерчо е против нещо, аз, разбира се, ще бъда ЗА, това е логично: аз, за разлика от рубладжията, съм човек с морал, също така съм твърд привърженик на европейските ценности! Та ето първият мотив, който ме подтикна лека-полека да надмогна предпазливостта си, да почна да побеждавам съмненията си. Вторият ясен знак, че трябва да подкрепя новия Премиер е този: Иво Инджев даде следната ценна за мен информация: Описал съм два случая, при които Марин Райков казва „не” на бившата ни колониална владетелка. За онези, които не знаят, повтарям с няколко изречения. Марин Райков е високопоставеният български дипломат, който първи отказва на Москва въздушен коридор за военни самолети по времето на кризата в Косово през юни 1999 г. И ако с това е изпълнил указанията на своя министър Надежда Михайлова и на премиера Иван Костов, то при втори (не съвсем) подобен случай пак той е избран да отхвърли една друга руска претенция и това не звучи като „съвпадение”… В неговия кабинет в Министерството на външните работи руският посланик Юрий Исаков получава нечуван от Москва отказ на българска територия да бъде построен паметник на съветски военни (военнопрестъпници всъщност). Райков хладнокръвно предлага на Исаков като условие за поставяне на паметник на съветски подводничари на брега на Шабла, каквото е искането на Кремъл, преди това да бъде осведомено българското общество за факта, че същата тази подводница, торпилирана от германците, потопява по-рано в Черно море български търговски кораб, чиито български екипаж загива заедно с транспортираните стотици еврейски бежанци от Румъния. Това предложение на българския дипломат се оказва равносилно на отказ, тъй като представителят на Путин в България отказва такава откровеност пред българските граждани. Исаков си тръгва бесен!

Не ми се вижда случайно в този контекст и акцентирането на Марин Райков в речта му, произнесена преди малко пред телевизионните камери, че България няма да позволи на никого да определя политиката й по отношение на енергийните проекти, нито да се меси по някакъв начин в протестите на българските граждани. Ето, след като по сведения на заслужаващ доверие източник, какъвто за мен е Иво Инджев, вече имам достатъчни и то съвсем разумни основания да подкрепя новия Премиер, то аз ще го сторя, разбира се. Причината, да акцентирам, е проста: това, което е зло за доказаните врагове на България, е добро за самата България! И така, нека да подкрепим новия Премиер, да му пожелаем да изпълни задачата си, нека да си пожелаем, че идването на власт на такова едно правителство да е началото на толкова жадувания преход към по-добро в развитието на нашата България, а именно: да се отърсим окончателно от силите, които ни дърпат на северо-изток, към деспотичната Империя, главна виновница за бедите ни в последните вече 7 десетилетия – и да поемем уверено по автентичния български път: със и заедно с Европа, рамо до рамо с Европа, или, по-вярно казано, в ЕВРОПА, като НЕДЕЛИМА ЧАСТ от ЕВРОПА, неотклонно, завинаги! ДВЕ МИСЛИ ЗА ДОБРОТАТА

(Неизвестен автор, във Фейсбук я открих, приписват я на... Силвестър Сталоун.) Новият папа е Франциск Първи 13 март 2013, сряда

Ватикана (КРОСС) Новият папа е аржентинският кардинал Хорхе Марио Берголио, обяви преди минута агенция "Ройтерс". Около 21.15 ч. българско време френският кардинал Жан-Луи Торан се изправи на балкона на базиликата "Свети Петър" и обяви "Хабемус папам" ("Имаме папа"). Веднага след това се появи избраникът. Кардинал Хорхе Марио Берголио от Аржентина е роден в Буенос Айрес, на 76годишен. Името, с което ще се качи на Светия престол, е Франциск I. Първите думи на новият папа: “Скъпи братя и сестри, знаете, че дългът на конклава е да определи епископ на Рим и моите братя бяха готови да стигнат до края на света. Те се спряха на човек от много далеч. Така че, ето ме. Благодаря на всички, благодаря на римските епископи. Но на първо място ще се моля за предшественика ни Бенедикт ХVІ да бъде благословен от нашия Господ и Богородица.” Обява за поредната сбирка на семинара под надслов ГОРЕЩИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО НА МЛАДИТЕ

Единственото, от което има нужда злото за да тържествува, е добрите хора да не правят нищо. (Едмънд Бърк) На този свят не е достатъчно само да си добър: трябва да си и силен - за да понесеш последствията от добротата си...

3 БЕЗПОЩАДЕН СБЛЪСЪК НА ДВЕ КУЛТУРИ, НА ДВА МИРОГЛЕДА 13 март 2013, сряда

С неотслабващ интерес следя конфликта около уволнението на учителя по английски (оня с Harlem Shake) и протестите на учениците му, искащи връщането на любимия си учител на работа, а също така настояващи да бъде уволнена директорката "другарката Соня Киркова", както уместно я наричат; та следя тия събития по няколко причини: 1.) Случаят сам по себе си е крайно интересен и симптоматичен, тъй като става дума за безпощаден сблъсък на две култури: една младежка култура на свободата и една крайно анахронична и ретроградна култура на примиреността; радвам се, че младите на дело показват, че органически не понасят манталитета на примирени с всичко старци, който им натрапват; 2.) Младите, играейки този танц, демонстрират нещо и искат, предполагам, нещо да ни кажат; но това е техен избор и този избор трябва да бъде уважаван; е, може нашите естетически критерии да се уязвени, но пък ние, по-възрастните, нямаме право да натрапваме на младите своите представи за нещата един вид като "стандартни", "образцови", "общоприемливи" и пр. Младите ще играят това, което им харесва – и така, както им харесва, даже това на нас изобщо да не ни се нрави, ние нямаме някакво монополно право върху "добрия вкус", нали така?! Ако все пак не на думи, а на дело обичаме и разбираме свободата, нека оставим младите да изразяват себе си както те намерят за добре. Изобщо не твърдя, че този танц е израз на някакъв "висок естетически вкус", нека дори вкусът да е просташки, ние пък обаче, дори и да сме най-изтънчени естети, все пак нямаме правото да натрапваме на младите своите разбирания, своите ценности и своите вкусове, нали така?! Те на нас нима нещо ни натрапват? Тогава на какво основание ние трябва да им натрапваме това или онова?! Можем да повлияем в позитивна посока на младите само ако намерим път към тях, само ако се постараем да ги разбираме, само ако зачитаме правото им на избор и свободата им... това е аксиома.

3.) По една игра на случая моя милост беше за кратко време... директор на същата тази Хуманитарна гимназия в Пловдив, аз бях изпратен там да бъда "временно изпълняващ длъжността" от шефа на инспектората в края на периода, в който у нас управляваше първото демократично правителство на Филип Димитров (това е било през декември 1991 г.); въпросната Соня Киркова тогава беше зам.-директор, но за кратко време успя да организира "здравите сили", за да ми спретнат нещо като преврат, а пък тя в същото време направи пътека до Министерството - за да уреди нея да назначат за директор; е, щом падна правителството на Филип Димитров (то падна в края на годината), другарката Киркова за кратко време успя да влезе под кожата на новите управници и министърът на образованието от правителството на Беров, по-известно като "правителство на комунистическата мафия", я назначи за директор, на който пост въпросната другарка госпожа успя да се задържи цели 22 години! Та зная много факти за въпросната другарка, ето защо сега ми е крайно интересно как ще се разреши казуса, дали тя ще оцелее, понеже въпреки обиграността си с разните му там бюрократични игрички успя все пак здравата на стъпи в лука; 4.) За куриоз ще кажа, че въпросната Соня Киркова по образование е... философка, сиреч, ми е колега, ама от тия, другите философи, с които не ща да имам нищо общо. Както и да е. През последните години написах няколко книги за катастрофата в българското образование, в които настоявам, че е крайно време ледовете, в които то е оковано като в броня, да почнат да се топят. Е, явно започват да се топят, случаят показва според мен точно това. И други причини имам да кажа по този случаи, но трябва да бягам за работа, като се върна, живот и здраве да е, ще продължа това писание, щото наистина си заслужава младите хора да бъдат подкрепени. И ще го сторя непременно! ЗА ОНИЯ, КОИТО ЕВЕНТУАЛНО БИХА СЕ ЗАИНТЕРЕСУВАЛИ ОТ НАЙ-НОВИТЕ МИ КНИГИ

МОЖЕ ЛИ ДА СИ ЯРЪК УЧИТЕЛ АКО СЕ ДЪРЖИШ КАТО ИЗТРЪПНАЛ СЕВЕРНОКОРЕЕЦ?

13 март 2013, сряда Чета репортерски анализ на протеста пред Хуманитарната гимназия: Хума-

нитарната: Другарката Киркова вън! (Автор: Антон Баев; прочее, на този човек съм преподавал философия в ПУ "П.Хилендарски" някога, преди доста години). Браво, хубав въпрос са задали протестиращите ученици: сложил съм го в заглавието! Споделям този въпрос, а най-много ми допада това, че тия интелигентни ученици, не искащи да са просто тухли в стената, с държанието си по конкретния казус потвърждават верността на основните ми тези в моята най-последна книга, носеща заглавието НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие Есета за освобождаващото образование). Браво, те наистина не искат да са просто тухли в стената: това е чудесно! Ето какво пише във въпросната статия, добре е да се знае, а понеже ми се иска мислите в нея да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, я препубликувам изцяло:

Те не искат да са поредна тухла в Стената Над 250 ученици и родители на ученици от Хуманитарната гимназия се събраха на протест-четене за уволнения учител Христо Данев. "Другарката Киркова вън!" – скандираха млади и възрастни пред тъмната гимназия. 10 есета и едно стихотворение за скандалния случай Христо Данев, по-известен като даскала с Harlem Shake, изчетоха децата на микрофон под звуците на химна на протеста им: WE DON'T WANT TO BE ANOTHER BRICK IN THE WALL! Директорката Соня Киркова и уволненият от нея учител по английски език Христо Данев ги нямаше. Данев обаче присъстваше в 10-те есета на ученици от гимназията, написани по случая с уволнения учител. Край или начало на учителите със сърца – бе заглавието на едно от есетата. Що се отнася до Харлем шейк, това е една страхотна идея, как после да не влезеш в час при такъв учител, пише десетокласничка. Този танц е уникален с това, че всеки танцува, както му идва отвътре, продължава участничка в клипа. Трябва ли децата да се чувстват престъпници затова, че са танцували, казва тя. Затова са всички тези протести по улиците – заради системата на

4 навеждащите се хора, пишат учениците на Христо Данев. Защо са ни такива учители – питат те – изпяват си урока и после не ги е грижа, пише друг автор на есе. И после ходят да дават частни уроци! – извикаха учениците пред елитната Хуманитарна гимназия. Вярвам, че много хора ще вдигнат скоро главите си и няма да ги е страх, че престъпват тъпите граници, завършва едно от есетата. Христо Данев е един много велик човек, пише пък друг от учениците. Говореше като нас, шегуваше се като нас... Всичките му класове са били първи в гимназията, защото той е уникален. Без него всичко щеше да е като затвор тук – завършва друго есе. Пиронът на вечерта обаче заби крилатата фраза на деветокласник:

образователното министерство коментираха, че освобождаването на учителя е прибързано. Бивши колеги на Данев от Хуманитарната гимназия обаче се подписаха в контраманифест против Harlem Shake. Подписите на даскалите са над 10 пъти помалко. КАТ РУСИЯ НЯМА ВТОРА, ТЪЙ КОВАРНА НА СВЕТА...

11 март 2013, понеделник

разбират че е пошло, че не е редно, че дори е вредно, но щом то се предлага като зрелище и няма кой да му се противопостави – да зяпаме тогава! И зяпаме състезанието кое познато лице, готово да се продаде, е напазарувано този път от съседната лелевезия, за да го зяпат повече с цел повече приходи и повече зяпане. Сводниците зад кулисите ожесточено броят ползите за „бизнеса”, а на пилона напазаруваните се усмихват на принципа „Смей се, палячо!”. Истинската сметка обаче се плаща не от онези, които превърнаха т.н. четвърта власт в държанка, а от прехласнатата по разголените прелести на унизената българска журналистика българска публика. Резултатът се видя на улицата от онова, което тази публика е научила от екрана. Когато журналистиката е превърната в уличница, улицата крещи напълно основателно: „Всички са маскари!”. Хляб може и да няма, но зрелищата са й гарантирани. Журналистика на пилона НЕ ГЛЕДАЙТЕ ЛЕЛЕВИЗИЯ! март 11, 2013 Лелевизия: ОКУПАЦИЯ И НА ЕКРАНА

МОЖЕ ЛИ ДА СИ ЯРЪК УЧИТЕЛ, АКО СЕ ДЪРЖИШ КАТО ИЗТРЪПНАЛ СЕВЕРНОКОРЕЕЦ!!! Винаги прав в тази професия може да си само, ако хората срещу теб са на колене! – отсича Христо Даневия възпитаник. Не е въпросът дали Христо Данев е за това училище, а дали това училище е за него, отсича пореден автор, вдъхновен от емоцията на протеста. Катерина Николич пък споделя, че като видяла за първи път на 15 септември 2010 новия си класен ръководител, го помислила за ученик. Една от майките на възпитаничка в Хуманитарната гимназия – Веселина Ангелова, твърди, че Христо Данев е научил децата на английски, така както никой друг не го е правел. Ако тази тесногръда женица – директорката, не го е разбрала, си е за нейна сметка, заключи родителката. Събрали сме се не само да поискаме връщането на учителя Христо Данев. Не само да поискаме оставката на директорката на гимназията другарката Соня Киркова. Събрали сме се да гласуваме недоверие на цялата образователна система, завърши последният четец КИРКОВА ВЪН! И LET IT BE! – ТОВА ИЗВИКАХА И ИЗПЯХА УЧЕНИЦИ И РОДИТЕЛИ ПРЕД ХУМАНИТАРНАТА ГИМНАЗИЯ ТАЗИ ВЕЧЕР. По-рано през деня директорката Соня Киркова получи подписката на ученици и родители в защита на Христо Данев, а от

Кат Русия няма втора, тъй коварна на света. Тя е наш`та прокоба, тя е наш`та простота. Руски пари, руска нефт,руска газ и руска аец Ще обрекат на бедност наивния български народ! УДАР ПРАВО В ДЕСЕТКАТА ОТ ИВО ИНДЖЕВ

Покупко-продажбата на журналисти е сред най-грозните сценки на нашето време защото (за да използвам стилистиката на Кулезич) е като секс на живо пред малки деца насред селския площад. Всички

По БНТ върви позната картинка – окупиран “Орлов мост”. Репортер спира майка с дете на три години. Репортерът пита дали детето не го е страх от протестите.

– Не го е страх от протестите – отвръща майката. – Страх го е от телевизиите и от глупостите, дето излъчват… И нас от това ни е страх. Само за два дни, събота и неделя, четирите найгледани телевизии излъчиха безброй глупости. Освен старите муцуни, дето са ни втръснали, видяхме и нови – лидери на протестите. Те обикаляха като цветарки от студио в студио и разбълничкваха коктейла си от искания – някои основателни, други съвсем абсурдни. Отсега си личи, че новите лидери са като старите – с две лица. Едно лице за пред камерите в студиото, друго лице – за улицата. Най-гостуващият в телевизиите, Янко, говори хрисимо и уж е за диалог. Но на площада се променя, щом грабне мегафона, крещи за разтурване на партиите, за да обере овациите… Личи му, че е готов за депутат! Като влезе в парламента, на втория ден ще забрави, че е бил гражданин… Друг нов лидер – Ангел Славчев, представящ се за програмист, се оказа професионален революционер – от “младите русофили”, член на БСП, ама бивш – уж бил напуснал партията-майка… Разконспирира го Иво Инджев в семейното предаването на Григорови по БНТ. Инджев припомни откъде познава тоя “демократ” – точно

5 Ангел Славчев с пяна на устата е врещял против разрешен митинг за премахване на паметника на чуждата армия в Борисовата градина. Инджев предложи на водещите да покажат снимка на Ангел Славчев в левичарска акция. Водещите се съгласиха, но не показаха… И по други телевизии не коментират откъде се пръкна тоя Ангел – траят си, сякаш се страхуват да не предизвикат митинг на “млади русофили” пред сградата си. Доста странни птици прелитаха около репортерите на улицата – в Пловдив се яви някакъв от движение “Че Гевара” и си изля и яда, и кафето върху друг митингуващ. Причината – чегеваристът не можел да понася бизнесмени-капиталисти. Искал той да командва парада, тоест митинга… Тези дребни подробности от пейзажа, видени по телевизията, могат да подскажат кой драсна клечката за началото на протестите и кой продължава да поддържа огъня, а не диалога… Не само протестиращите са объркани, водещите на разните предавания – също. Пустотата в главите си компенсират с безкрайно говорене… Справка: Иван и Андрей, които от рано сутрин в уикенда, вместо да идат на Витоша, почват да дрънкат – при това едновременно. В деня на националния празник на България те и гостите им се надвикваха за Македония, така че да ги чуят и в Скопие… Обичайните коментатори по темата, Кр. Каракачанов и Божидар Димитров, си въртяха познатата плоча, сан шанжман. Основната им цел бе да заглушат едно момче-македонче, дето искаше да каже, че и то има право да се нарича както иска. Не му дадоха и правото да се изкаже, надвикаха го. Най-силно крещеше някакъв човек с бръсната глава и тъмни очила, бил известен водещ на лотарийни игри. От позицията си на велик мислител той взе да поучава и македонското правителство… Сопри се бре, бръсната главо, ние тук викаме по нашето правителство, много ще ни стане да викаме и по македонското! После на ринга се яви пророк – Йоло Денев, представен като политик и писател, за да обяви, че християнството е мъртво и трябва да се кланяме на бог Тангра. Апотеоз на българското! Но това е нищо – по-вълнуващ бе дебютът на Сашо Диков като водещ на тричасово предаване по Нова телевизия. За пръв гост бе поканил първия ни президент – Желев. И страшно деликатно взе да задава въпроси за самоубийството на дъщеря му. Последен гост бе сегашният президент. Плевнелиев остави у зрителя впечатлението, че ако не си подбира водещите, при които гостува, скоро ще стигне до самоубийство… Политическо. И Волен Сидеров не слезе от екрана тия два дни – той беше във вихъра си. Преизбран от симпатизантите си в НДК, пред зрителите на “Всяка неделя” се яви

като национално-отговорен за съдбата ни политик. От ксенофобията и агресията му нямаше помен, ръсеше по-малко популизъм, беше кротък и сговорчив като агънце… А водещият, уж опитен, не посмя да дръпне овчата му кожа, за да видим какво има отдолу. Накрая: стари и нови муцуни окупират екрана, майки, пазете децата си! Автор: М. Вешим, Вестник “Стършел”, Брой 3479 от 08 Март 2013 БЪЛГАРСКАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА Е ПРОТИВ ЗАБАВЛЕНИЕТО: ТУК СЕ ЗУБРИ ЗА ОЦЕНКА!

11 март 2013, понеделник

Препечатвам изцяло статията, която следва, понеже споделям написаното в нея – и понеже тази статия предразполага както към размисъл, така и към дискусии; да, предразполага към едни крайно и дори спешно належащи дискусии относно това какво става в нашите училища, какво е сбъркано в т.н. "образователна система" в България и пр. Много пъти по други поводи съм призовавал към такива дискусии, ето, сега се радвам, че и други хора мислят в посоката, в която и аз мисля - и са се изказали твърде определено и категорично. Ето, четете сами: Защо уволниха любимия учител, Автор: Стоян Георгиев Доказано най-провалената образователна система в ЕС е готова да раздава морал, но не и да се променя Понятието „забавление” има невероятно различен смисъл в България и в успешните общества. Във Финландия (държавата, с най-успешна образователната система в света) децата отиват в детската градина, а после на училище, за да се забавляват, да си сътрудничат, да се научат на толерантност и да развиват индивидуалните си умения. В България (вече, за жалост, утвърдена като най-неграмотната нация в ЕС) ходенето на детска градина, а после на училище са първите от поредицата планирани от системата стресови моменти от

живота, в който децата трябва да привикнат да ходят на място, което не обичат, да правят неща, които не харесват и да бъдат еднакви. Да правят еднакви неща и да бъдат оценявани и съответно заклеймявани. В нашите училища различието е грях, който се санкционира. Така системата приучава хората, че ходенето на училище, а после и на работа, е нещо неприятно, което обаче се налага да правим "защото така трябва". Затова българските деца, освен най-неграмотни, са и най-пиещите и друсащите се в ЕС. Не мислите ли, че е логично, щом училището не ги ангажира с нещо смислено и забавно, децата сами да търсят забавлението и смисъла на друго място? Отбиването на номера Хората, които ходят на училище с нежелание и по принуда по-късно през живота си ходят с нежелание и на работа. Стават намусени касиерки, гледащи лошо държавни служители, учителки, които си „изпяват” урока и само чакат да бие звънецът, за да си „бият камшика”. Просто, защото не обичат това, което правят. Така са научени. Резултатите от отбиването на номера правят България освен найнеграмотната, най-непроизводителната нация в Европа. В страната, създала найуспешната образователна система в света – Финландия, всичко изглежда точно обраното. Там полагат усилия да накарат децата да заобичат да ходят на училище. А учениците ходят в училище, за да играят и да се забавляват. „Ние подготвяме децата да се научат как да учат, а не как да изкарат добра оценка”, казва Паси Салберг, бивш учител по математика, а сега министър на образованието на Финландия. „Ние просто не се интересуваме от оценките." Учителите във Финландия са окуражавани да прекарват колкото се може по-малко време в класната стая и колкото се може повече време навън. Извънкласните занимания и всякакви действия, които превръщат учениците и учителите в общност, са по-важни дори от формалното предаване на уроци. „Играта е по-важна за децата от ученето и затова нашите деца прекарват повече време в игра на двора дори в найстуденото време, отколкото в класните стаи", казва директорката на СОУ "Киркоярви" във Финландия Кари Лохивори. "Децата усвояват знания по-добре, когато са предразположени да пожелаят да учат. С бързане и стрес не се получават добри резултати." Идеята на финландската (и не само) образователна система е да развива индивидуалните умения на човека като го накара да открие и развие това, в което е добър и му се отдава. Да пожелае сам да учи, да работи и да се развива. Щастливите хора работят повече и по-добре.

6 Българската образователна система е против забавлението. Тук се зубри за оценка. В нашето училище няма място за непринудени отношения между учител и ученик. Затова българските ученици се забавляват извън училището. Децата у нас са номер едно по пушене, пиене, друсане и неграмотност в ЕС (официални данни). В България е прието да ходиш на дискотека на 13 г. и да се забавляваш с музика, която проповядва проституция, нарушаване на закона, сексизъм. Всичко това може да е отблъскващо, може да превръща децата ни в аутсайдери сред връстниците им в Европа, но се случва в извънработно време за директорите и учителите в България. Затова е ОК. Така стигаме до двора на Хуманитарната гимназия в Пловдив. Там един български учител в неработно време накара цял клас да се включи в доброволно мероприятие и заедно да се забавляват. От костюмите и подготовката за мероприятието личи колко са се постарали децата за тази извънкласна проява. Учителят беше уволнен (помолен да напусне) защото, според директорката, манипулирал децата и действията му противоречили с добрия морал. От институцията, произвеждаща най-неграмотните европейци (Инспекторатът на образованието към Министерство на образованието) също са се активизирали да покажат каква неуморна грижа полагат за морала на децата. И те разследват клетия учител по английски език. Готов съм да се обзаложа, че младият учител и преди случая "Харлем шейк" много е дразнел всички останали учителки, включително и директорката, с това, че е работел след работно време. Залагам, че са гледали много подозрително на това, че не просто е отбивал номера, а е харесвал работата си и я е вършил с удоволствие. А това, че децата го харесват, вече е дошло твърде много на колежките. Въпросните учителки, по стар български обичай отричат това, което не разбират. А това, което не разбират, е, че децата така или иначе ще играят този танц. Те така или иначе технологично имат безпрепятствен достъп до порнография, чалга и всички най-ниски страсти. Те живеят в този рискован свят, за който горките учителки даже не подозират. И начинът да се справят с този свят е като го разберат, приемат и като се научат на критично мислене. Разликата между учителките – морални стожери, и учителя по английски е, че той има контрол върху децата, защото разбира това, което ги вълнува. Подобен учител има легитимност сред учениците. Мнението му има легитимност. Леличките – моралистки и чиновниците от Министерството, създало почти 50% неграмотно младо население, нямат власт над мисленето на

децата. И нека си го кажем честно - проблемът е, че Христо Данев е изключение, а всички останали изброени, са пълно мнозинство. Учителят по английски се е оказа чужд елемент за системата, която полира и пречупва всяко различие. Система, която отказва да погледне критично на себе си. Система, която е готова на всичко, но не и да се променя въпреки очевидния си провал. И на 36 години продължавам да разбирам учениците, които бягат от скучните часове по наливане на безполезна информация и отиват да пият бира. В българското училище е тягостно и скучно. Бях учител по английски. В един от класовете учеха съгласуване на времената на английски, а не знаеха как да си напишат името на български. Попитах директорката може ли да им преподавам нещо, което не е по програмата, защото така няма никаква полза. Нещо забавно, за да ги ангажирам с процеса на учене. Тя ми каза, че трябва да следвам програмата. И аз я следвах, вместо да науча тези деца поне да казват "How are you today". Часовете бяха мъка, а учениците се занимаваха с простотии или просто липсваха. Разбирам ги. И аз бих постъпил така. В българското училище е трудно да заобичаш знанието. Дори по-трудно, отколкото беше преди време, защото животът се промени, а нашето училище остана извън времето. Учителите се чудят защо децата пият бира в двора и гледат с мрачни погледи. Скучно им е, господа учители. И вие, уважаеми учителки, директорки, образователни чиновници, сте отговорни за това. За разлика от вас, те все още не са приели за нормално да правият нещо, което не искат да правят, защото „така трябва”. Те искат да са щастливи, защото това е твърде естествено и нормално. Те искат да са различни от вас, когато станат големи. Пожелавам на учениците от Хуманитарната гимназия в Пловдив да се преборят за своя учител. И за правото да ходят на училище с удоволствие. А на Христо Данев пожелавам да не се отказва, защото много родители имат нужда да вярват, че има и такива учители. СБЛЪСЪКЪТ МЕЖДУ МОДЕРНОСТ И АРХАИКА В ПЛОВДИВ март 11, 2013 Ето за това клипче, в което млади хора от едно пловдивско училище танцуват, една директорка-моралистка с архаични и догматични разбирания уволни техния любим учител по английски: А ето нещо още по-сюблимно от горната сцена, в която младите танцуват, ала тук учителите се излагат с крайно пошли разсъждения, за да защитят… директорката си:

Учители от Хуманитарната гимназия с контраподписка по случая “Харлем шейк” С контраподписка излезе колективът на Хуманитарната гимназия “Св.св. Кирил и Методий в Пловдив”. 61 учители са се подписали под изявление срещу част от интерпретациите в публичното пространство по темата с хитовия танц “Харлем шейк”. Той бе изигран от 33-годишния учител по английски език Христо Данев и ученици в двора на гимназията на 24 февруари. “Да, живеем в друго време. Поколенията и ценностите се променят, но има стойности, които никога няма да изгубят смисъл. Една от тях е, че училището трябва да възпитава в дух на хуманизъм, истина, красота, морал, съпричастност… На коя от изброените универсални човешки ценности обаче служи случилото се в двора на гимназията ни на 24 февруари? И как то “възвисява” младите хора? На какво ги учи?”, питат учителите в изявлението. “В случая моралната и естетическа мярка е надхвърлена. Тя е тази, която прави от отровата лекарство, а преминаването й предизвиква обратното. Децата все още нямат чувство за нея. Ние сме тези, които трябва да им го създадем. Според нас радостта и доброто настроение се смесват с пошлост и лош естетически вкус в клипа на колегата Данев и децата.”, се казва още в изявлението. МОЯТ КОМЕНТАР: Във връзка с горното искам да заявя: наистина съвсем не е зле директорката на това училище да си подаде оставката, щото видимо е ако не с древни или динозавърски, то поне със средновековни разбирания за същината на училището, на образованието и на отношенията учител-ученик. При това не се е посвенила да толерира кампания (“подписка”) на учители срещу учител, което е нарушение на всякакви нравствени норми; явно някои живеят с представите на отдавна отминали времена. По една случайност добре познавам одиозната особа на тази директорка, която успя да се задържи на поста си цели 22 години (!!!); е, подиректорства си, нека сега да има доблестта да се оттегли, уволненият учител да заеме нейното място, а пък тя малко да поучителства, щото в цялата си кариера е била предимно администраторка – по причина на това, че явно съвсем не става за учителка… ЩО Е ИДЕЯ? Често срещам хора, които съвсем не разбират какво е това идея. Изплъзва им се смисъла на самата дума, на самото понятие. Особено във връзка с разпространението на списание ИДЕИ установявам, че има хора, които изобщо не са в състояние

7 да си дадат сметка за огромния смисъл на идеята (идеите) за съществуването на човека. На такива хора думата идея им звучи някак неуместно, на тях също, предполагам, и думата мисъл им звучи някак "чепато", знам ли? Ето, по причина на такова едно непростимо неразбиране решавам тази сутрин да публикувам откъс от моята книга тя всъщност е един лекционен курс по философия – ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, с подзаглавие Вечното в класическата и модерната философия, където тълкувам значението и смисъла на думата идея. Надявам се, този текст ще помогне поне на ония, които искат да разберат по-дълбоко какво означава тази дума. На останалите не мога изобщо да помогна.

“Национална гражданска инициатива ще бъде учредена днес в Габрово от представители на протестиращите граждани от 35 български града. Това е една от новините от днешната среща на неформалните лидери на протестите, която вече повече от 5 часа продължава в Габрово при закрити за медиите врати. Инициативата ще излъчи 7 представители, които ще представляват пред власти-

СПИСАНИЕ ИДЕИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ ИЗЛИЗА ЗА НАНА МЕЖДУНАРОДНАТА МЕЖДУНАРОДНАТА АРЕНА АРЕНА – ЗА– ПОЧВАМЕ СЪТРУДНИЧЕСТВО С УКРАИНСКИ ФИЛОСОФИ 10 март 2013, неделя

те и институциите в София гражданите на страната, обясни един от организаторите – Ангел Славчев.

Прочитайки това, не можах да се сдържа да не възкликна ето какво: Егати болшевишко-чегеваристкия олигофрен е този, който без да му мигне окото казва: “Инициативата ще излъчи 7 представители, които ще представляват пред властите и институциите в София гражданите на страната.”

Кога душата ми започва да ражда идеи? В порива си към разума и разумността душата на човека почва да се държи доста странно: настъпил е велик поврат и прелом в нейния живот. Такава една душа вече не е същата, всичко при нея изглежда иначе. Човекът пък, чиято душа изживява подобно освобождаване, вече съвсем не е същият: такъв човек осъзнава, че нашата мисия на този свят не е просто да живеем, ами да сътворим от живота си едно прекрасно свое произведение. Такъв човек осъзнава, че нашата мисия е да сме подобни на своя Велик Създател, сиреч да сме богоподобни, или, другояче казано, да сме творци. (ОЩЕ >>> в блога) УБИЙСТВЕНА КОМУНИСТИЧЕСКО-ЧЕГЕВАРИСТКА ОЛИГОФРЕНИЯ, СЪЧЕТАНА С КОЛОСАЛНО “РЕВОЛЮЦИОННО” ДЕБЕЛООЧИЕ! март 11, 2013 Егати наглият болшевишкочегеваристки олигофрен е тоя Ангел Славчев-Чегеварата! Гледайте, четете какво бил казал:

Тоя червен тиквеник мен лично не ме е питал да ме представлява пред институциите, а вас питал ли ви е? Вий разрешихте ли му да ви представлява, а бе, драги ми граждани на тая нещастна страна?!

Darina Todorova: Първо тия “неформални лидери” са самозванци и, второ, са олигофрени, които сричат и до сега не са казали едно смислено нещо. То не бяха изчаквания, консултации и пр. Накратко тези протести, “водени” от организаторите, а командвани задкулисно, ще се окажат като преливане от пусто в празно – и ще бъде много жалко когато отново ще се окажем изиграни. Калин Крулев: Изборът е елементарен – който може да кряка най-силно! Ангел Грънчаров: Абсолютно верно, г-н Крулев, у нас е така, кресльовците, тия, дето имат най-мощни гърла и най-силни лакти, те отиват напред, те се чуват, всичко останало бива стъпквано! За жалост, сте абсолютно прав…

Искам да споделя една новина, първи вие ще я узнаете: днес ми се обади философ (професор) от Философския институт към Украинската академия на науките, научил по нета за списание ИДЕИ (предполагам това е станало благодарение на едно мое интервю за украински вестник), та той предложи сътрудничество; те имат добри философи; ще си сътрудничим; ще си обменяме текстове, техни да излизат в сп. ИДЕИ, текстове от наши автори – в украински философски списания; това е първата птичка от едно бъдещо международно сътрудничество, добър знак за по-добри дни на списание ИДЕИ е това... Списанието ни по този начин за първи път ще излезе на международната арена, което е необходима стъпка за признаването му и в България; щото, знайно е, у нас нищо, което е създадено от българи, докато не е признато по света, няма да бъде признато тук, у нас; щом обаче бъде признато по света, едва тогава ще го признаят и тука, за жалост, така стават нещата у нас... Украйна е страна от мащаба на Франция, вярно, много е потискана, много са страдали украинците, но пък са прекрасен народ; много свестни хора; предполагам, и философите им са добри. Аз имам много високо мнение за украинците от общуването ми с украинци от времето когато бях студент в Русия. Та това е новината, касаеща списание ИДЕИ. Тия, които вече обичат списание ИДЕИ, смятат го за своето списание, предполагам, ще се зарадват по повод на

8 тази новина. Аз лично много се радвам от този наистина добър знак в началото на петата година от съществуването на списание ИДЕИ. Тия дни работя по предпечатната подготовка на новия брой на списанието, тъй че, моля, простете ми, че споделих тази своя емоция с вас... надявам се, ме разбирате... и ще ми простите слабостта... ЕГАТИ КЕФА: ВЕЧЕ ЩЕ НИ “ОПРАВЯТ” И ДУПЕ-ТЕТКИ С ГОЛЕМИ ЦИЦИ! март 9, 2013

Ивана, да, самата Ивана, представяте ли си, щяла да става… дупетатка! Пардон, депутатка де, без да искам, по погрешка, написах “дупетатка”, но после размислих, реших да не го поправям, това дупе-татка ми прозвуча смислено, в конкретния случай. (Дали да не ги нарека: дупететки, от “тетки”, именно “лелки” с хубави дупета?!) Та чета и се дивя, брях, да му се не види, тюх, да се чуди и мае човек, не е за вярване, вижте тук какво пише по тия въпроси: Интелектът, близостта с хората и всенародната любов, които притежава Ивана, са тласкали и други партийци да се докопат до нея, но тя е отхвърляла с категоричност всяка оферта за политически дела. Близки до брюнетката обаче споделят, че за първи път тя размишлява над подобно предложение и то единствено заради факта, че припознава своите интереси с тези, заложени в предизборната политическа програма на ГЕРБ. Певицата не крие, че е поласкана от предложението на съгражданите си, но засега не е решила дали да влезе в изборната листа. „Поласкана съм от любовта на съгражданите ми в Айтос, които са категорични в тезата си, че аз трябва да вляза в парламента”, споделя Ивана. Междувременно се заговори, че дългогодишното приятелство между Борисов и Ивана може да се окаже ключово за решението на дивата. Ивана нееднократно е споделяла, че харизмата на премиера е заразна и именно това би я накарало и тя да се захване с решаване на държавни дела —

заради любовта, която народът й засвидетелства вече 15 години… Няма как, по повод на прочетеното рекох да коментирам, ето какво написах на страницата си във Фейсбук: Чалгарите (певците, отговорниците по зрелищата и сеирите на народа) да влязат в политиката е нещо съвсем естествено след ерата на Боко, който също не е нищо друго освен един природен чалга-талант в “политиката”. Боко си беше и е един чалгашоу феномен, само дето не може да пее, ама ако се наложи, ще пропее, само и само да продължи да радва народното сърце. Та какво да каже човек по този повод? Какво друго да каже освен това: егати кефа, вече ще ни “оправят” само дупе-татки с големи цици! Значително по за предпочитане е да ни оправят такива, отколкото да ни оправя самият Боко, уф, каква гнус!!! Тъй че не виждам противоречие; до там сме стигнали, остава само да “закръглим” картинката, след като чалгапевачки с големи цици се разположат по депутатските банки, важното е шоуто да върви, да има зрелища, пък дали народът ще бъде оправен, е отделна работа; то и не влиза в сметките, главното е да има сеирища от класа! И хлебец да има. За това жадува народната душа, щом го иска, ще й го дадем, колко му е! ЗА ИСТИНСКИ ЗАНИМАНИЯ С ПОЛИТИКА СЕ ИСКА НЕ САМО УМ, ИСКА СЕ ДА ИМАШ И ДУША… март 9, 2013

Добри Божилов, големият и неуморен наш интернетен деятел с политически амбиции от известно време, гледам, сам себе си е взел да нарича “Великият ум”; в тази връзка са наложи да му напиша следното писъмце: Божилов, гледам, че сам себе си наричаш “Великият ум”, в тази връзка отдавна ми се ще да ти кажа нещо важно, ала все не намирам време и настроение. А то е важно. Слушай и се помъчи да ме разбереш. Ако искаш де, но те предупреждавам, че е много важно: Човече, да се самоопределяш като “Велик ум”, предполагам, ти звучи внушително, но ми се ще да ти обърна внимание върху една подробност, имаща фатално значение: не е достатъчно умът ти да е

велик, иска се да имаш и една що-годе поширока душа, ако това нямаш, умът, колкото и да е велик, води до уродство – и до безброй злини. Примерно отсъствието на поширока и развита душа може да доведе дотам, че човек изцяло да пренебрегва принципите, ценностите, морала, щото да заложиш само на ума означава да изпаднеш в презряно сметкаджийство, то умът служи главно за това, за тия работи, да прави сметки, докато душата, ведно със съвестта, е нещо значително по-ценно, което именно и има фатално, съдбовно значение. У нас политиците ни са предимно умни, сиреч, са главно сметкаджии, правят си добре сметките, хитреци от класа са ни, но виж, другото, съвсем им липсва, имам предвид моралът, идеалите, другите там неща, които принадлежат на т.н. “бошлаф работи”, по терминологията на бай ти Ганя. Надявам се, че донякъде си ме разбрал. Значи иска се, за да си що-годе стойностен, и то не толкова като политик, а най-вече като човек, се иска да имаш освен ум, и ЧУВСТВО, на тая база вече се пораждат и принципите, ценностите, идеите, съвестта, което пък е предпоставка да може човек да извърши и някои ДОБРИ ДЕЛА. А умът тласка човека само към сметкаджийството, сега надявам се вече разбираш, че да наречеш самия себе си “велик ум” не е кой знае какъв комплимент, то значи, че се определяш като “велик сметкаджия”, а пък нали знаеш как стоят работите тука, правиш си разни сметки, ала без кръчмаря. Кръчмарят в тия, в политическите работи, е народът, надуши ли народът, че си чисто и просто един сметкаджия, пък макар и много умен, ще ти отреже квитанциите. А ти сам най-наивно се наричаш “голям ум”, сиреч, се издаваш, че си голем сметкаджия, не бива така, глупаво е… У нас от политиците личности от по-голям мащаб, които освен ум имат и душа са малцина, такъв случай е Иван Йорданов Костов, за други в момента не се сещам… може и да има и други, ама е доста съмнително. Затова и нямаме политици от нужната класа, а имаме предимно дребнави гешефтари… Това е, което исках да ти кажа, помисли върху думите ми, опитай се при това да включиш целия потенциал на душата, щото да заложиш само на ума е крайно недостатъчно, умът тия неща не може да ги разбере. Та изводът от всичко казано е: който има не само ум, но и душа, т.е. душата му с “цялата й свита” е налице, такъв човек вече е личност от по-голям мащаб, такъв е една по-богата личност, такъв ако се посвети на политиката, може много да постигне, да остави своя отпечатък в съдбата на народа си, тоест да постигне истински значими, съществени неща, а не разните му там дреболии, от рода на личното уреждане, ояждането, надебеляването и прочие…

9 Казвам ти тия неща, драги ми Божилов, щото не само ти, но и много други тия дни точат лиги около политиката, големи мераклии се изнамериха да се занимават с политика, имат претенции, правят си разните му там сметчици, демонстрират ум, щели, видите ли, да ни оправят, “оправячи” все от класа били, ала ний, дето сме толкова лъгани, с основание им нямаме доверие, и причината е тази: не забелязваме у тия мераклии душа, а само ум забелязваме, само сметки и сметкаджийства забелязваме… ПОДГОТВЯМ НОВАТА КНИЖКА НА ФИЛОСОФСКОТО СПИСАНИЕ ИДЕИ – ПЪРВАТА ЗА ПЕТАТА, ЮБИЛЕЙНА ГОДИНА ОТ СЪЗДАВАНЕТО МУ!

09 март 2013, събота

Край! Днес и в близките дни зарязвам за известно време политическите коментари и сядам да редя новата книжка на философското списание ИДЕИ – първата за тази година, която вече е година пета, един вид юбилейна, от създаването му! Оставям всичко друго, за да свърша тази наистина най-важна работа от всичко, с което се занимавам. Всичко в този живот така или иначе е преходно, но има някои неща, които ще останат завинаги: ето, списание ИДЕИ се занимава с тези, истинските, вечните, непреходните неща – и само, по този начин, в някакъв смисъл им принадлежи. Под ведомството на философията са именно най-значимите, истинските, съдбовните неща, всичко онова, на което забързаните във всекидневието си хора обикновено не обръщат внимание – ала от които зависи в крайна сметка всичко останало.

Да, наистина е така: това, на което сме най-склонни да обръщаме внимание, при едно по-внимателно разглеждане не се оказва достойно за такава чест; обикновено, трябва да признаем, се занимаваме общо взето с дреболии, а истински същественото ни убягва от полезрението. В това се корени една от причините за човешката трагедия, за неразумността на огромната част от човечеството: занимаваме се предимно с глупости, с някакви си там страсти и напразни копнежи, увличаме се по химери, гоним вятъра. А за онова, за което наймного си заслужава да мислим, на него обръщаме най-малко внимание, ако някой изобщо се сети за него. Даже тия, които постоянно и най-настойчиво трябва да ни подсещат за истински важното и необходимото, именно философите, не си изпълняват мисията, ето, да призная и аз този свой грях: малка част от писанията ми, много помалка отколкото бих искал, са насочени към наистина важните и дълбоки философски теми и въпроси, в останалото време се занимавам предимно с всичко друго, но не това, което ми е най-вече работата! Срам, срам е това: иска се голяма сила на духа да се освободи човек от суетата на деня и да отправи своя дух в чистите пространства на духовното само по себе си, на самата разумност, на чистата и неподправена мъдрост. У нас сякаш никой не се занимава с работата си, а всички дават съвети и се месят в онова, от което съвсем не разбират – и което не им е работа. Примерно, всички се занимават с политика, дори се смятат за компетентни да го правят. А политиката не е лъжица за всяка уста, трябва да имаме достойнството да оставим политиката за политиците. Пък ний да си гледаме работата като граждани, да, ний работата си като граждани сме занемарили, а се врем в работите на политиците, е, не става така, не просперира такава страна, в която никой не си гледа работата, а всеки се вре носа в работи, от които не разбира. Ето, аз специално, нищо че съм философ – философите, ако са философи в истинския смисъл, имат рядкото качество от всичко да разбират! – тия дни ще се въздържа от занимания, които не са ми пряко работа, а ще дам пример, ще се отдам на това, което ми е работата: философията. Ще правя тия дни новата книжка на списание ИДЕИ, на което имам честта да съм главен редактор. Как се прави едно списание ли? Ами не е трудно, стига да имаш автори и преводачи. Е, аз вече имам това, около списанието има една група даровити автори и преводачи, които са ми доставили достатъчно текстове, от които аз трябва да избирам, за да комплектувам новата книжка на списанието. Даже се стигна до положение, че имам много повече, и то качествени текстове, които заслужават да влязат в новата книжка, ала, за жалост, не мога да ги включа, в противен случай списанието ще

стане прекалено дебело. Прочее, то видимо "наедря" напоследък, последната книжка, която излезе през декември, увеличи обема си почти с една трета част. Смятаме да го направим по-тежко списание, но не трябва да се прекалява в тази посока. Ето, такива въпроси ме занимават тия дни. Работата е приятна и увлекателна, ала тежка. Това, което иначе го правят цели редакции и редколегии, аз тук го правя комай сам. Редколегията ни е пръсната в различни градове, даже и в чужбина, но благодарение на съвременните комуникации общуваме непрекъснато - с оглед да направим списанието възможно найдоброто. Тази ни е целта. Много хора смятат, че вече сме я постигнали, ИДЕИ неслучайно за много хора е предпочитаното списание. Ще направим нужното да запазим нивото си, а също и повече хора да приобщим към нашето списание. Та това е: да спирам да пиша тук, че работа ме чака! Хубав ден ви желая на всички – и приятен уикенд! Почивайте, забавлявайте се, но и истински значимото не го забравяйте, примерно, уикендът е прекрасно време да прочете човек една книга! Оставете пустите телевизори, четете повече, четете сериозни книги, не допускайте да затъпявате: ето този съвет ще си позволя днес. Дано не съм бръкнал в раната ви, но и да съм го сторил, то е било за ваше добро... ВЕЛИКА СИ, СЛАВНА СИ, НЕПОБЕДИМА СИ, АМЕРИКО, ЩОМ ВРАГОВЕТЕ ТИ СА ТАКИВА ТЪПИ, ЖАЛКИ И СМЕШНИ НЕЩАСТНИЦИ!

08 март 2013, петък

Че левите, че антиамериканистите по цял свят изобщо не са наред с акъла и с морала (сиреч, са съвсем извратени!) отдавна се знае, но особено ясно си пролича тия дни по това, че във Венецуела щели, видите ли, да правят мавзолей на Уго Чавес – щели да балсамират трупа му и да го сложат в стъклен ковчег, като Ленин – та да си го гледат завинаги и да му се радват!!! Това е толкова извратено, че повече от това хептен не може да бъде!!! О, Америка, ти трябва да си много щастлива и спокойна от това, че найяростните ти врагове са пълни кукувци,

10 пълни извратеняци и пълни боклуци във всяко едно отношение! У нас пък най-заклет враг на Америка е руското мекере и куку Воленчо Сидеров, който също бил плакал тия дни по Уго Чавес! Велика си, славна си, непобедима си, Америко, щом тия, дето те ненавиждат, са такива уроди и в умствено, и в морално, и във всяко друго отношение! Щом враговете ти са такива жалки пигмеи – особено що се касае до човечността – ти трябва да си спокойна, че бъдещето продължава да принадлежи на теб, о, велика и славна Америко, непобедим бастион на свободата, на просперитета, на човечността, на достойнството, на личностното богатство, на творчеството, на всеобщия прогрес! ИНТЕРВЮ НА ИВАН КОСТОВ В ПРЕДАВАНЕТО "ВСЯКА НЕДЕЛЯ" ОТ 1998 ГОДИНА 08 март 2013, петък

Една възможност да сравним класата на Костов с размера на политически пигмеи като Борисов, Дмитрич-Станишев, Гоце, Воленчо, Янета разни и пр... ВСЕКИ НАРОД ИМА МЕДИИТЕ, КОИТО ЗАСЛУЖАВА...

АПОТЕОЗИ НА ГОЛЕМАНОВЩИНАТА: ВСЕКИ У НАС ИСКА ДА СЕ ВИДИ МИНИСТЪР! март 7, 2013

Де що доцент и професор има у нас (в тия паметни дни, когато се гласи служебният кабинет на Президента) излезе от бърлогите си, довлече се до медиите и взе да дава акъл на Президента какво да прави, като проявяват тази извънредна активност с една-единствена цел: да ги забележи г-н Президентът, да се сети за тях, да му се наврат в очите, та белким им даде едно министерство, белким се видят седнали на министерско кресло, белким се сбъднат най-потайните им сънища, а именно: да се доберат до заветната, до лелеяната, до страстно жадуваната властчица! Ех, драги ми професоре Иречек, колко си бил прав когато си писал, че българският народ се състои от еди-колко си милиона човеци, които се делят на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри. Всеки у нас иска да се види един ден министър, големановщината у нас явно е неистребима: Бог да пази България при тая невероятна лакомия за власт!!!

Да, и най-унизителното в това навиране за власт е, че все искат да влязат във властта през задния вход, по втория начин, без избори, без да им се налага да апелират към народа, без да се борят да спечелят доверието му, ето, навират се да влязат във властта “служебно назначени”, ей-така, мечтаят за подарена власт, да уреждане във властта по нечестен начин, това е най-гнусното в тия попълзновения! И самозваните “народните трибуни”, които се самопровъзгласиха за вождове на “страдующия протестиращ народец” без никой да ги е упълномощавал за това, без никой да ги е избирал, а само чрез навиране и чрез по-здравите лакти, гледат да се намъкнат във властта пак по втория начин, пак без избори, пак като ги назначат, ето, навират се във властта като “граждански надзорници”, като “граждански революционни съветници”, разбирате ли до какво се свежда тая аморална лакомия за власт?! А истинският път за добиране до властта, който е чрез апелиране до народа, убеждаване, че можеш нещо да направиш, чрез свободна борба на идеи и на програми, чрез излизане на избори, чрез побеждаване там и пр., т.е. СЪЩИНСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕН ПЪТ бива обявен за “опорочен”, сфа-

щате ли сега дълбоката мотивация на сегашните “революционни копнежи” за лесно навиране във властта благодарение на изживяваните смутни времена?! ПРОБЛЕМ: ЗА МЛАДИТЕ БИЛА "ИСТИНСКИ ВАЖНА" САМО ОЦЕНКАТА И ДИПЛОМАТА, А НЕ ЗНАНИЕТО, НЕ МИСЛЕНЕТО, НЕ ТЯХНАТА СОБСТВЕНА ЛИЧНОСТ!

07 март 2013, четвъртък

Ох, налага ми се отново, и тази сутрин да пиша по един не съвсем приятен въпрос – от ония, свързаните с моята, така да се рече, "професия", именно образованието, преподаването на философия, писането, участието в дискусии, касаещи личностното израстване на младите и т.н.; няма начин, такава ми е била съдбата, всеки трябва да си носи бремето, да си "копае в градината", да си тегли ярема и пр. Не ми се ще да отлагам размислите си върху някои по-пресни впечатления, с които ме сблъсква животът; а за мен случващото се в реалния живот е главното, е истинското, е онова, което ме стимулира да се ровя, да търся, да се опитвам в крайна сметка да раждам някакви идеи за справяне със ситуацията, в която се намираме и т.н. Та ето какво ме вълнува тия дни, ще се постарая да го предам с пределната краткост, щото след около 30-40 минути трябва да ставам от компютъра и да тръгвам за работа. В моите часове много се спори, на моменти съвсем разгорещено, дотолкова, че на моменти дискусиите ни приличат на най-типична нашенска караница; е, така изглеждат де, но може е да не са съвсем такива; както и да е. Не крия, че аз често, да не кажа постоянно правя нужното да подклаждам тия, да ги наречем, дискусии, въпреки че у нас, както е известно, съвсем не умеем прилично да разговаряме, камо ли пък да спорим, да дискутираме, да провеждаме дебати. Но както и да е и това. Та тия дни в един такъв момент една ученичка каза нещо, което силно ме впечатли, и ето, колкото повече размишлявам за него, толкова по-богат смисъл откривам. Ето за какво става дума. В моите часове на учениците съм предложил като се подготвят, като четат темата, по която след това в часа ще водим обсъждане, да си правят в писмен вид т.н. изводи, именно, да фиксират всички ония

11 най-важни, съществени моменти, като при това пишат изводите си изцяло със свои думи, както и доколкото са разбрали нещата; разбира се, установих при това, че на учениците им е много трудно това изискване, изобщо не са свикнали с такова нещо, именно да правят изводи, което пък, от своя страна, не може да означава друго, а именно, че не са свикнали да... мислят, да осмислят нещата, да вникват, да учат с разбиране, да постигат по свой начин смисъла и т.н. Нашите ученици обаче са свикнали (на това са научени от сгрешеното в основата си нашенско образование!) да преразказват написаното в учебниците (или казаното от учителите), при това да го разказват механично, папагалски, без да влагат нещо от себе си в своите разкази, т.е. свикнали са пасивно да възпроизвеждат разните му там уроци, текстове, "знания" и пр. Иначе казано, това означава: свикнали са да си тренират паметта, не ума, не, опази Боже, мисълта, разсъждението, търсенето на истината и прочие най-съществени неща, за които изобщо служи по идея училището, за какво друго да служи то?! На това основание, понеже е изцяло безсмислено по този начин (пасивно и механично, а дори и съвсем безлично!) да се възпроизвеждат разните му там "знания", и понеже повечето от учениците са осъзнали това безсмислие, те затова и не щат (с основание!) изобщо да учат, отказали са се от такъв извратен тип "учене", поради което са намерили изход в едно общоизвестно нещо: намерили са изход в преписването! Ето от тия неща трябва да изходим, за да разберем това, за което искам да ви информирам, та да осъзнаете по-пълно бедата, пред която сме изправени. Да, беда, съвсем съзнателно употребявам тази дума, въпреки че бих могъл да употребя и по-тежка, но по-точна дума, примерно думата катастрофа... И ето в тази ситуация аз настоявам учениците ми да вършат едно съвсем непривично за тях дело: да правят изводи, да изразяват със свои думи степента, до която са успели да осмислят нещата, сиреч, да мислят. Да осмислят, да схващат, да търсят със свои сили смисъла. При това водя люта битка с нещо друго, с което учениците са свикнали, към което са привикнали: те са свикнали смисъла да ми се дава наготово, от учителя, да им се предлага консуматорски да усвояват някакъв "смлян", обезличностен, усреднен "смисъл", аз пък настоявам, че до смисъла те трябва да правят своите си крачки, да се ровят, да полагат усилия, да търсят, да преодоляват трудности, да излизат с чест от нелеката ситуация, в която нарочно съм ги поставил. Поставил съм ги в тази ситуация за тяхно добро, да, обаче това сякаш почти не се разбира, ето, в резултат за мнозина съм станал и крайно ненавистен, "лош", "опак човек", да не кажа направо странник, луд и пр. Знаете как у нас

възприемат тия, дето са по-драстично различни, нали се сещате за какво намеквам? Та ето, сега да си разкажа историята, случката, за която започнах да пиша това, щото както съм я подкарал може и никога да не стигна този момент. Та чете една ученичка своите изводи, чете ги някои нещица, преписани, разбира се, директно от учебното помагало (написано специално от мен за този предмет), аз даже в един момент си помислих, че, е, все пак сякаш е успяла да отрие някои по-съществени моменти, така ми прозвучаха, което пак не е малко, щото показва, че донякъде се е все пак ориентирала. Когато момичето свърши, рекох да я попитам нещичко, с надежда ако ми отговори, дай дам максималното количество точки (при мен учениците работят по една специална "точкова система", събират си точки, които след това превръщаме в оценки). Попитах я следното: може ли от това, което прочете, и което би следвало да са нейните изводи, да избере нещо найзначимо или важно и да опита да го каже със свои, с прости думи, така, както го е разбрала, с оглед да помогне и на съучениците си да го разберат. Момичето видимо се затрудни, направи опит, не се получи, не й се удаваше това, в един момент ми каза горе-долу следното: - Е как така, господине, нали преди малко прочетох каквото трябваше?! Там беше вече казано каквото трябваше, какво повече от това искате?! Не мога да го кажа със свои думи, но нали беше вече казано както го пише в помагалото? Аз й казах, че ме интересува да разбера доколко е осмислила това, което прочете. И тя отвърна: - Е, никак не съм го осмислила! Аз прочетох това не за нещо друго, а за да изкарам някакви точки. На мен не ми влиза в сметките да разбирам тия неща, за мен са важни точките, сиреч, оценката! Всичко друго изобщо е без значение. Аз реагирах: как така, нима това е възможно?! Нима само точките ви вълнуват? А момичето ми каза: - Разбира се! Доброутро, господине, вие това едва сега ли го разбирате?! Разбира се, че само точките, че само оценката ме интересува, какво друго да ме интересува?! Мен за какво ме пращат родителите на училище: ами за да имам добри оценки! Не за друго, а за оценките. А като завърша, никой няма да ме пита какво знам и какво разбирам, всички ще ми гледат оценките в дипломата, важното е какво там пише, а не нещо друго. Моля ви, какви са тия Ваши глупости: разбиране, да мислиш, да знаеш, осмисляш, да търсиш, не, това никой не го интересува. Нас ни интересуват само оценките! Вие изобщо на кой свят живеете, а, господине?! Като чух това, се опитах да поспоря. Да опонирам. Да кажа, че истинското, значимото, ценното, важното е именно

знанието, това доколко си привикнал да мислиш, да разбираш, придобил си тия безценни направо качества, а оценката е нещо странично, производно, не е найсъщественото, че не бива да се залага на нея, тя е само последица, че ако знаеш, няма начин да нямаш и най-бляскави резултати? Оня, който е заложил на истинското, на същественото, именно качествата на своята личност, примерно, да стане мислещ, търсещ истината човек, умеещ да решава сложни задачи и да разнищва проблеми, такъв човек има огромно предимство пред останалите, нима не се съзнава това? Ето в този дух се опитах да защитя разбирането си, ала в един момент усетих, че повечето ученици ме възприемат сякаш съм станал нещо като... посмешище или направо като луд човек: тоя пък какви глупости приказва, тоя на кой свят живее, тоя пък на какъв ще ми се прави?! В един момент разбрах, че огромното мнозинството от учениците изцяло подкрепя гледната точка на тази ученичка, а аз в техните очи съм нещо като "чудовище" едва ли не, с крайно остарели, немодерни разбирания, че съм нещо като "динозавър", знам ли как точно изглеждам в очите им? И, респективно, бях обруган и осмян, това се случи в крайна сметка, появи се шум, никой вече не щеше да чува моите "уж умни приказки", щото всички си знаят добре каква е "истината": оценката е най-важното, не някакво си там знание, не някакви си там "мислеща личност", моля ви се, какви са тия глупости, които си позволява да приказва тоя, и при това да има претенцията, че е, видите ли, "учител"?! Ето докъде сме стигнали: такива като него да са ни учители, същинска лудница?! Това е "инцидентът", за който исках да ви информирам. Той все за нещо говори, не знам как ви изглежда, но се почувствах длъжен да споделя с вас мъката си. Възприеман съм за някак абсурден човек, странник, луд и пр., щото държа на тия истински според мен неща, подлаган съм на осмиване, на подигравки даже, разбирате ли колко ми е тежко положението? Е, боря се всеки ден, опитвам се да подкопая, да подроня увереността на учениците, да ги подтикна да се усъмнят в това, което смятат за "безспорно", за "очевидно", за "същинско", за "съществено" и пр. От няколко дни разказвам това, което ми се случи в този клас, на всичките други класове, в които преподавам, и впечатлението ми е, че общо взето учениците са солидарни с ученичката, не с мен, с мен, ако има някои солидарни, те изпитват явно неудобство да покажат съпричастност към една толкова екстравагантна теория, нямаща значение за нашите родни български реалности, с реалностите на нашия български живот. Не мога да скрия, че в някои класове всички като един, с едно гърло, скочиха и викнаха срещу мен, щото аз съм бил, видите ли, човек с "изцяло

12 погрешни" и "съвсем откъснати" от "реалностите на живота" разбирания и убеждения, т.е. бил съм, излиза, един крайно вреден за народа – в случая учещия народ, ученическия народ! – човек... Това е. Исках още да пиша, ала вече нямам време, налага ми се да приключвам, главното сякаш успях да кажа. Пък друг път, ако се наложи, ще пофилософстваме още по тази случка, пък и по други подобни. Виждате ли как животът все пак е най-добрият учител, даже и за тия от нас, дето се зоват "учители"? Хайде, стига толкова, да спра дотук: желая ви хубав ден, малко е мъгливо зад прозореца, но какво да се прави, още е зима, но пък пролетта иде, и това се чувства - и то сякаш е найглавното! Да бъдем с пролетно настроение, та да успеем по-скоро да привикаме пролетта при нас, тук, при себе си, това също не е без значение, щото откога я чакаме вече тази така отдавна мечтана пролет?! ДА, ОТКАКТО СВЯТ СВЕТУВА – ВСЕ МАЗНОТО, ВСЕ МРЪСНОТО ОТГОРЕ ПЛУВА...

КОЕ ОТ ДВЕТЕ Е МЪРТВО В БЪЛГАРИЯ: КОМУНИЗМЪТ ИЛИ ДЕМОКРАЦИЯТА? март 7, 2013

И цялото интервю на Иван Костов за в-к “Отзвук” от Смолян е интересно и заслужава да се прочете, но аз тук съм избрал някои възлови по моя преценка момента, които искам да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; ето ги: А как тълкувате онзи глас от улицата: “Искаме нов модел на управление”? Това може да е много опасен глас, в зависимост от това какъв смисъл се влага в този израз, а може да е и много положителна енергия. Ако положителната енергия

е да бъдат отстранени всички дълбоки пороци на политическата система, тя да престане да бъде фасадна демокрация, зад която се прикрива срастването на политици с монополи, с мафия и с олигархия. Тогава е добре. Това е обръщението на Демократи за силна България от 1999 г. Ние сме първите, които сме заговорили за това. Тогава ни гледаха като че ли сме паднали от някъде, извънземни. Но ако се говори да се сменя политическата система, да няма партии, да няма европейска демокрация в България, това означава призив да се установи режимът на Кремъл в България. Това е някаква форма на диктатура, прикрита с демокрация, командна демокрация – с този термин я определят западните политолози. Да няма партии, да няма силни представителства на хората, улицата да взема решенията. А какви решения може да взема улицата!? Тя може да иска права, контрол, много по-силно да присъства, да ограничи политиците да не се корумпират, да изисква управление в интерес на хората, но да управлява самата улица би било хаос… … Това, което ме впечатли – ние трябва да сме вече помъдрели с побелелите си коси, които бяхме на барикадите през 1990-та и 1996-та. И ако сме помъдрели, значи сме си простили думите, казани накриво и чутите от други. Приели сме ги за нещо, което съпътства живота. И сега се събираме за най-важното – да защитим изминатия път. Нали виждате как през цялото време ни разказват, че комунизмът бил мъртъв в България. Е, мъртъв ли е, когато улицата иска национализация и да няма европейска демокрация и когато горят българската конституция и европейските знамена!? Мъртъв ли е комунизмът!? Кого лъжеха през цялото време!? Да не се окаже мъртва демокрацията в България!? И кой е този, който има куража да каже “Не” на това!? Нали пак сме ние!? Като сме десните – хайде да се съберем заради онова, заради което излязохме тогава, сега възкръсна пред очите ни като кафява опасност, като националкомунизъм. Кой ще го спре – тия с побелелите коси, дето сме помъдрелите. Аз за себе си мога да кажа, че имам сили… … Каква държава оставя след себе си Бойко Борисов? Държава в социална, политическа и икономическа криза, а я пое навлизаща в икономическа криза. И оставя много лошо наследство – вероятна бъдеща политическа дестабилизация. Такава, каквато следваше падането на Берлинската стена – 7 години нетрайно управление, чести смени на правителства, нестабилни институции, незащитена демокрация, голям грабеж… … А фаталната грешка на Бойко Борисов е, че въобще не разчете икономическата криза, възможността тя да се мултиплицира в социална криза. И не очакваше неговата собствена безпомощност да породи политическа криза. Това е абсолютно

лишено от предвидливост и компетентност управление. Не говорим за другите му качества, в които е обвиняван. Но това е фатално – не можеш да режеш ленти и да не виждаш, че зреят страшни въпроси сред хората… … Грубата грешка на част от хората на улицата е, че като дойдат някои от тях да управляват, ще управляват по-добре от последните три правителства. Ами те нали всичките бяха нови хора. Нали НДСВ бяха нови, след това пак бяха нови и след това Бойко – и той нов. И тия, новите, какво направиха 12 години!? Къде пише на новите, че са компетентни, че са смели, че са решителни и че са непробиваеми за корупцията!? От какво точно се разбира!? Много неща трябва да се премислят. И пак в Смолян чух една мъдра мисъл – много е лесно да разбереш срещу какво си, но много голямо усилие изисква да кажеш за какво си. Хората трябва да кажат за какво са, а не срещу какво са… ЗА КАКВО ТАКЪВ КАТО ДИМИТЪР ИВАНОВ ОТ ЛОНДОН СЕ ВРЕ ДА СТАВА ПРЕМИЕР?

06 март 2013, сряда

Абе, убеден съм, че някои като тоя Димитър Иванов от Лондон се врат да стават премиери по една-единствена причина: от суетност, от желание да се наредят сред премиерите на България, да се натикат, тъй да се рече, в историята, а не за нещо друго; това да допринесат с нещо за страната си явно е най-последната им грижа, а първата, движещият импулс за такива, уви, се оказва единствено суетността... Много жалко, отвратителен български мурафет е това, една от най-отвратителните ни черти изглежда е тъкмо тази! Изводът е, че за премиер в тази ситуация и при това положение трябва да бъде назначен някой, който вече е бил премиер и при това не се е провалил като такъв; и понеже такъв наш бивш премиер, който в премиерстването си не се е провалил, е само премиерът-реформатор Иван Костов, изводът е, че само Костов ЗАСЛУЖАВА да бъде овластен от Президента та още веднъж – вече за трети път! – да извади България от тежката криза!

13 Nikolov Konstantin чрез Plamen Nikolov: Предстои истинския тест за Плевнелиев. Сега ще стане ясно: прал ли е руски мръсни пари или не? Защото ако го назначи, значи за пореден път мужикът ни яха и ни прави от прима виста "Голям Шлем/Член"! Дупе да ни е яко!!! Кеф ти Белене, кеф ти Александропулис, кеф ти "Южен", кеф ти всичко руско, което си поискат от Москва!!! Ще останем и без скъсаните цървули!!! ПЛАМЕН ГОРАНОВ НИ КАЗА: ЩОМ НЕ МОЖЕШ ДА ЖИВЕЕШ КАТО СВОБОДЕН ЧОВЕК – ПО-ДОБРЕ УМРИ КАТО ТАКЪВ!

06 март 2013, сряда

заради децата ни, заради бъдещето ни тук, в тази страна... Това е написал този човек, останал анонимен. А аз написах ето какво: Бог да прости Пламен Горанов! Той няма голяма вина за това, че пожела, след като не може да живее като свободен човек, поне да умре като такъв! Давайки на нас, неговите сънародници, пример, съотносим в някакъв смисъл с примера на Христос... но кой ли си дава сметка за това?! Да, Пламен Горанов ни казва точно това: щом не можеш да живееш като свободен човек – по-добре умри като такъв! ПЛАМЕН ГОРАНОВ Е БЪЛГАРСКИЯТ ЯН ПАЛАХ: ДАВАМЕ ЛИ СИ СМЕТКА ЗА КАКВО НИ ЗОВЕ НЕГОВАТА СМЪРТ? март 6, 2013

Прочетох този текст, който ми се струва, че може да ни помогне отчасти да проумеем за какво е умрял Пламен Горанов – затова ги слагам тук, за да ги прочетат и други хора: Няма да хейтвам. Нямам сили. Просто ми стана малко странно, когато, тръгвайки си от Ариана се разминах с младежи и девойки, нарамили плакат, тичащи за протест и нахилени до ушите, докато на мен ми беше трудно да си сдържа сълзите, та затова не се и опитвах... Не, не ги обвинявам за нищо, те не могат да знаят, просто споделям... Един от последните пъти, когато видях Пацо... беше в бара, аз имах пастет, но нямах хляб и нямаше кога да отида да купя... Той взе, а аз му пекох филийки и му ги мажех с пастет... Един ден... беше му се наложило да спи на открито в снега нейде из Рила... Целият подгизнал и ентусиазиран... Другия път пак, но по-подготвен... Кога ли... Един от малкото хора, чиито думи имаха значение за мен. Когато го видех изтръпвах. Ще ме похвали или изкритикува... :) Не, не бяхме големи приятели. Виждахме се прекалено рядко... Просто те грабва и го чувстваш близък... И уж нищо, а толкова липсва... Какво ли им е на по-близките му... Чао Пацо... А за тези, за които е само Plamen Goranov... Ми няма значение какво точно и как е станало. Има значение защо. И от нас зависи това да има значение. Не заради него, не заради онези... Заради нас,

Какъв лъчезарен човек! Истина е, че Бог прибира при себе си най-добрите свои чада. (Toly Uzunova) През Август 1968 войски на СССР, НРБългария, ГДР, ПНР, УНР нахлуват в Чехословакия за да смачкат либерализиращите реформи на правителството на Александър Дубчек, известно като Пражка пролет. Според Ярослава Мосерова, специалист по изгаряния, която първа се е погрижила за Палах във Факултета на Университетската болница Чарлз, той се е самозапалил, протестирайки срещу деморализацията на чешките граждани, причинена от окупацията: “Не беше толкова в опозиция на Съветската окупация, а в деморализацията, която настъпваше, хората не само се отказваха, но и се предаваха. И той искаше да спре онази деморализация. Замислям се за хората на улицата, множеството от тях, мълчаливи, с тъжни очи, сериозни лица, когато погледнете онези хора, разбирате това, което всеки вече знае, всички благоприлични хора бяха на прага да правят още компромиси.” Погребението на Палах довежда до масови протести срещу окупацията и месец по-късно (25 февруари 1969 г.) друг студент, Ян Зайиц, се самозапалва и умира

на същото място, последван през Април същата година от Евжен Плоцек в Ихлава. Какво означава актът на Палах за вас лично? Какво е неговото наследство?

- Това е съпротива срещу злото. Отхвърляне на провала. Вяра в силата на индивида дори с цената на живота му. Човечеството има нужда от подобни постъпки, дори и да не ги проумява веднага. (Номинираната за “Оскар” полска режисьорка Агнешка Холанд, създателка на филма “Горящият храст”, който разказва за ключов момент от историята на Чехия, досега пренебрегван от чешкото кино.) УМРЯ ЧАВЕС: БОГ УСПЯ С ЛЕКОТА ДА РАЗВЪРЖЕ ТЕЖКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ВЪЗЕЛ НА ВЕНЕЦУЕЛА март 6, 2013

Умрял е Чавес, венецуелският комунистически диктатор. Някакъв комунистически урод по този повод е написал: Още един готин пич си замина. Американците си пръскат задниците от кеф в момента. Преди няколко часа е починал Уго Чавес. Почивай в мир! Моя милост реши да напише по този повод следния коментар: Е, всички ще умрем един ден, но понякога е удивително това как Бог успява с лекота да развърже политически възли, които ние, хората, не само че не умеем да развържем, но и затягаме все повече и повече… Е, поне Венецуела ще си отдъхне от заминаването в отвъдното на нейния диктатор… По повод на моите думи някакъв поклонник на Чавес пише дълга тирада, която тук няма как да цитирам, изпъстрена е с лудешки лозунги против “новия световен ред”, срещу който се бил борел и горкият Чавес; отвърнах му ето как: Г-н А. Д., не е зле да се прегледате, тресе Ви тежка форма на конспирационна антиимпериалистическа параноя, водеща до пълна неадекватност – за което свидетелстват изказвания от рода на “Светла му памет на Уго! Дай боже и ние да имаме много такива българи в управлението на държавата ни – загрижени за нейното бъдеще и подкрепяни така както венецуелския

14 народ подкрепяше Чавес!”. Извинете, г-н Димитров, Вие комунист ли сте?! Щото то също е тежка диагноза… И на друго място добавих следната констатация: Комунистите наистина са неспасяем случай, наистина са съвсем непоправими уроди: в деня за национален траур за саможертвата на Пламен Горанов жалят не за него, а ронят горчиви сълзи по… Уго Чавес, егати извратеността!!! ПРОТИВ ЧЕНГЕСАРСКО-КОМУНИСТИЧЕСКИЯ МИТ ЗА "ПРОКЛЕТИТЕ", ЗА "ЛОШИТЕ" 23 ГОДИНИ 06 март 2013, сряда

Когато Путин, наедно с кагебистката (ченгесарска) номенклатура се намести на върха на държавната власт в Русия, тогава идеолозите на новия режим, сиреч, медийните мерзавци, почнаха да наричат десетилетието на реформи и на демокрация по времето на управлението на Елцин "лихие 90-тые", сиреч, "лошите 90-те години", в смисъл на тежки, смутни и пр. Оказа се, че за идеологията на подобни авторитарни режими годините на свобода и демокрация са "лоши", а пък годините, в които се възвръща уюта на робството, са едва ли не "благословени". И ето, вече 13 години в Русия стадото благославя Путин за това, че спаси Русия от "злото", наречено демокрация. Ако сте забелязали, у нас сега комай всички, и Сульо, и Пульо, когато почнат да говорят за политика, все се изказват крайно негативно за прословутите "23 години", в които всичко било станало "крайно лошо", всичко било "пропаднало", всичко било "унищожено", "разгромено", "съсипано"; това нещо да ви говори - ако се вгледате в случващото се пред очите ни през оптиката на това, което вече се случи в Русия? В Русия негодуват срещу десетилетието, в което в Русия имаше демокрация, у нас пък едва ли не масово се негодува срещу тия 23 години, в които България, независимо от изпитанията, от трудностите, връщанията назад, от непоследователността и пр. въпреки всичко вървя, в принципен план, във вярната посока: бяхме приети в Европейския съюз и НАТО, проведени бяха

тежки реформи, установи се частна собственост, пазарно стопанство, е, разбира се, в деформиран, неистински вид, а пък младата ни демокрация, въпреки че беше унизена, изопачена, опорочена, все пак съществуваше, що-годе функционираше. Вярно, в последните 12 години и у нас същите ония сили, които наложиха авторитаризма на Путин в Русия, се активизираха и направиха нужното да изтълкуват всичко в свой интерес: и у нас, и в Русия в този период рускобългарската, ченгесаро-кагебистка мафия и олигархия овладя положението, дирижираше събитията изцяло в свой интерес, сложи начело на фасадната ни демокрация подставени лица и клоуни като Гоце, Царо, Дмитрич, Боко, Сидерчовци и Янета разни "сто броя" и т.н. От тази гледна точка да се наричат последните 12-тина години голям провал, в който народът беше изигран от мафията, взела своя реванш особено след униженията, на които я подложи управлението на Иван Костов, е съвсем в реда на нещата; да, обаче у нас, както знаете, се крещи не против тия 12-тина години, а против всичките ония 23 години, в които, както казах, въпреки изпитанията и паденията, българската демокрация изживя и своите възходи и триумфи. Тази грозна подмяна, тази страшна манипулация трябва да бъде разобличена, щото оставим ли се на нея, ни чакат още по-големи, съвсем не маловажни беди. Оня, който говори против "проклетите" или "лошите" 23 години без да иска се издава, щото близко до ума е въпросът: Слушай бе, комуноидна кратуно, а преди тия 23 години как беше у нас, в България, нима по времето на комунизма, според теб, бяхме цъфнали и вързали, а, това ли искаш да кажеш, червени уроде?! Да, точно това следва да си помисли нормалният човек, щото е близко до ума: като ругаеш тия въпреки всичко епохални 23 години, в които България се отърва от робството, наречено комунизъм, ти без да искаш, като подтекст, благославяш ужасното, кошмарното време на комунизма, проклет да е завинаги! Тъй че сами си правете изводите какво представляват и колко струват в умствено и в морално отношение ония, които така патетично ругаят 23-те години. Също така си правете сами извода за това кои и какви са силите, от които имат полза настоящите "революционни събития", които някои вече съвсем основателно определиха като симптом на начеващата се "пролетарска", сиреч, комунистическа контрареволюция и реставрация, на която сме свидетели. У нас от доста време по медиите звучеше артилерийската подготовка на тия събития, имам предвид усърдните усилия на разни там медийни мекерета като Кеворкян, Карбовски и пр., които ни убеждаваха, видите ли, колко добър и мил човек бил комунистическият диктатор Живков, колко хубаво се било живяло по негово време и

т.н. Даже титанът Боко не криеше възхищението от бившия си работодател, на който той, казват, разтривал врата във всичките ония години, в които ние, борците за демокрация, бяхме по улиците и се мъчехме да променим България, да я откъснем, да я отведем по-далеч от кошмара на комунизма, на робството. Е, ето че настроенията явно са били обработени и подготвени, та сега, както виждате, крясъците срещу "проклетите 23 години" не само ехтят по улиците, ами се възприемат съвсем безкритично от отчаяния, от обезверения, от пощръклелия от бедност и от унижения наивен човечец на улицата. Вместо да бъдат приемани с освиркване, щото на нас проблемът ни са не тия 23 години, а последните 12 от тях, в които вървяхме в съвсем невярната посока – заради което си получихме заслуженото де, за което ще платим и вече плащаме цялата цена. Сфащате ли сега на каква гигантска манипулация е подложен лековерният народец с мита за "проклетите 23 години" демокрация?! Зад тоя лозунг строят реваншистки, крайно антидемократични, неспасяемо подивели от комунизъм ченгесарскомилиционерски сили, които именно са виновни за всичките ни беди, ала сега благодарение на това, че владеят всички медии, искат да спечелят всички дивиденти от нашите страдания и беди. Стигнахме до абсурда самите монополисти да ни учат да крещим по улиците лозунги срещу монополизма, а пък в същото време те да си потриват доволно ръце, щото тия крясъци са само за шумотевица, за патаклама, благодарение на която ще се спасят тъкмо големите, истинските монополисти. И така нататък, крясъците срещу демокрацията, лицемерните искания за "усъвършенстване" на демокрацията ни, са все в същата посока, са все в интерес на запазване на всевластието на ония сили, на които дължим всичките си унижения и беди. Свидетели сме на манипулация, която много ще ни коства ако не успеем да я развенчаем – и да посочим точните виновници за нашето положение. Иска се мислене, иска се трезвост, иска се доблест в тия смутни времена човек да запази честта си и да не се превърне в глупаво зомби – в каквито, за жалост, мнозина вече са се превърнали. Правете си сметка вие лично какво сте вече – зомби или мислещ, търсещ истината човек?! ПРИНЦИПНО ПОЛОЖЕНИЕ ЗА ПРЕЦЕНКА НА ТОВА КОЛКО СТРУВАТ МЕРАКЛИИТЕ КАНДИДАТ-ОПРАВЯЧИ НА НАЦИЯТА март 6, 2013 Във Фейсбук написах следния коментар, който подразни мнозина, и точно по тази причина ми се чини, че има смисъл да се изведе на по-предно място и в блога:

15 щото у нас на сладките, ала лъжливи приказки се радват, а пък за истината всеобщо твърдят, че от нея, представете си, боли: Когато някой, който не е уредил и постигнал стабилност и благополучие в личния (частния) си живот, се захване с прекалена “жар” да урежда общия (социалния, политическия, държавния) ни живот, т.е. захване се с политика, то в такъв случай е налице една болезнена и дори патологична екзистенциална конституция; политиката се оказва израз на сублимация, на заместване на автентичното, жизнеустойчивото при такива политически дейци. Подобен род политици нанасят обикновено ужасни страдания и злини на народите си, на човечеството. Примери колкото искаш: Ленин, Сталин, Хитлер… Че Сидеров е способен да стори какви ли не зулуми и простотии е вън от всякакво съмнение, такива политици не могат да създават, да раждат, да градят, те само рушат, вредят, развалят – и убиват…

имаш претенцията, че ще можеш да уредиш чуждия живот (общия, държавния живот). То уреждането на частния, на личния живот е нещо като проверка, като лакмус, като критерий. Щом се провалиш тук, това все нещо говори. Ето защо, от друга страна погледнато, с политика трябва да се занимават предимно улегнали, зрели, доказали се в частния си живот хора, а не разни там младоци, дето още не са разгърнали потенциала си и за които още не може да се съди за какво стават и за какво не стават. За всяко нещо се иска неговото време. Това също е аксиома, която следва да съзнаваме, която следва да спазваме. И ако не я спазваме, ако вярваме на такива, дето само се изхвърлят, че могат да ни “оправят”, а зад думите им не стоя дела, то нека тогава да имаме добрината да платим цялата цена при сигурния, при неизбежния провал на поредния ни оправяч. Ето, и Дмитрич, и Боко, и Доган, и Яне, и Седерчо, и кой ли не са все провалили се в личния (частния, семейния) си живот индивиди, а ний чакаме такива да ни оправят държавния живот. Ще дочакаме тоя момент на кукуво лято… ПРОСВЕТЛИ, ВРАЗУМИ И СПАСИ НАРОДА БЪЛГАРСКИ, СВЕТА МАЙКО!

ДИАГНОЗА: "УМСТВЕН ДЕФИЦИТ", МАЛОУМИЕ Човек като Сидеров, който е доказал, че не може да уреди даже собствения си живот – да създаде добро семейство и пр. – няма морално право да претендира, че може да устройва и урежда общия (държавния) ни живот… е, той горе-долу уреди личния си живот благодарение на паричките, които спечели от политика, което обаче показва, че за него личното уреждане благодарение на политиката е самоцел, а всичко друго е приказки, фукни, лъжи, пози, въздух под налягане… То е близко до ума това, което казвам: като собствения си живот не можеш да уредиш както подобава, недей тогава да

06 март 2013, сряда Ще ми се да кажа, да напиша нещичко по обозначената в заглавието тема. Наистина, напоследък ми прави впечатление степента на разпространение на този дефект, именно малоумието. Сякаш то е станало нещо като епидемия из нашите земи. Изобщо не се смущават разните му там самозвани "народни трибуни" да изявяват такъв един дефект, и то на всеобщо обозрение, пред медиите, и то се държат така самонадеяно, че сякаш е твърде престижно да си малоумен; а умниците, по-

многоумните, в такава една обстановка, предполагам, се чувстват онеправдани, дискриминирани: щом е толкова престижно да си малоумен, тогава няма начин да не е непростим грях, че този "продукт", именно умът, опази Боже, го имаш даже в излишък!

Прочее, малоумието е израз на нещо още по-фатално: личностният дефицит, това, че като личност не струваш, че като личност си боклук. Има и нравствени качества, които са далеч по-важни от ума, но за нас, човеците, и умът, оказва се, не е нещо, което бихме могли да пренебрегваме. Да, но ето че у нас наистина малоумието не само че се разпространява в застрашителни мащаби, но и, което е най-ужасното, не се оценява като дефект, а едва ли не като предимство; ето, това е най-извратеното, срещу което възразявам. Малоумникът няма как да осъзнае и да признае, че е малоумен, той, разбира се, бидейки малоумен, си живее с фантазията, че е едва ли не многоумен; в очите на малоумните пък малоумникът, сиреч, "родствената душа", изглежда безкрайно симпатичен, приятен, "свой", "наш", "от наш`те" и прочие. Малоумщините на малоумниците са нещо като балзам за ушите на малоумните, на себеподобните им, докато умната приказка на един що-годе умен човек им звучи скандално, непростимо обидно: "Тоа пък за какъв се мисли, той нас ще ни обижда ли, той да не е нещо повече от нас, та ще ни затруднява, изказвайки своите "празнословни" учени твърдения и съждения?!". Във възприятието на малоумника умните приказки на умния човек изглеждат... малоумни, а малоумниците на себеподобния му - съвсем "умни". Това, че не може да мисли малоумникът, ще крещящо не се справя със задачата на мисленето, се компенсира от колосална претенциозност; малоумните са надути като пуяци, по това най-лесно можете да ги разпознавате. Докато наистина умният човек е изпълнен със съмнения и е скромен. Нахалството, сиреч, върви ръка за ръка с малоумието, арогантността е необходима същностна черта на простаците, щото, всъщност, малоумниците са простаци, какво друго да бъдат?! Малоумникът, получил медиен достъп, се орезилява колкото може, но само в очите на що-годе прилично умните, сиреч, мислещите хора. Иначе в очите на проста-

16 ците, на малоумниците, рейтингът им, разбира се, неудържимо набира сила. Нация, в която малоумниците имат мнозинство, е най-лесната за манипулиране и управление нация. Нация, в която мислещите, разумните, небезразличните към истината хора са мнозинство, е нация, която практически е неподатлива нито за манипулации, нито за наивност. Ето че, излиза, когато ни натрапват постоянно разните му там малоумници, които да сеят проказата на малоумието сред душите на склонните към немислене, сиреч, към малоумие, то това съвсем не е безобиден или незначителен факт, напротив, то е израз на една твърде изгодна за дадени среди кампания по видиотяване на нацията; казах, малоумната нация, нацията, в която малоумниците и немислещите задават тон, е обезоръжена, е поставена на колене нация. Тъй че изобщо не са безобидни тия неща, за които сега пиша. Примери да ви давам за да илюстрирам тезите си сякаш не е необходимо, щото всеки сам може да си открие такива в изобилие, но ето, ще ви дам все пак един такъв пример, колкото да не е без хич. Става един самонадеян и при това "революционно настроен" малоумник и почва да крещи, че "партиите са вредни", че "старите лица в политиката" трябвало да бъдат изгонени от нея, че "народът не ги искал повече", че ни били нужни "нови лица" и т.н., вие тия модерни приказки за малоумници вече ги знаете, те станаха доста популярни. Малоумността на тия приказки е крещящо очебийна: първо, никой не е упълномощавал малоумника да говори от името на народа, второ, близко до ума е, че без партии няма демокрация, т.е. същият този народ, ако се откаже от партиите, неизбежно ще се раздели и с възможността да влияе някак върху съдбините си (без партии неизбежно има диктатура, пък било то и диктатура на тълпата!), това, че някои лица били, представете си, "нови", съвсем не значи, че са "чисти", "добри", "кадърни" и пр., напротив, никаква гаранция няма за това, докато за "старите" поне вече знаем що представляват, те са се изявили и доказали, всеки кой колко струва, на това основание и вече можем да избираме, а за новите нищичко не знаем и можем да избираме само на основа на "юнашкото доверие"; прочее, нали и царо, и Боко, бяха все "нови лица", е, нали го пробвахме тоя номер, що постигнахме?! И така нататък, може още много да се говори и пише по тия въпроси, ала ето, че малоумникът изобщо не чувства такава една потребност да обсъжда, щото той си вярва на приказките на сродните му души. Питай го защо толкоз вярва, то не знае, ала си вярва. Необмисленото е много прилепчиво за малоумниците, а мисленето е крайно неприятна работа за тях, ето, по това се познават също така малоумниците: отбягват смислените дебати, дискусиите, разговаря-

нето. У нас затова толкова много се крещи; кресльовците, от които човек не може да се вреди да каже една приказка, са предимно малоумници. У нас затова и не може да се разговаря: да разговаряш с малоумник е крайно тежка и неблагодарна работа! Повярвайте ми, добре зная това: цял живот само това правя! Понеже съм философ, та тази, тъй да се рече, ми е мисията: да лекувам душите от малоумие, от скудоумие, от простащина. Имам най-тежка, неблагодарна работа, особено пък тук у нас, дето малоумието на на такава висока почит и уважение. Ами да спирам дотук. Малоумието у нас се проявява във всички сфери на живота, не само в сферата на публичния, на политическия живот. То се проявява навсякъде, то е вездесъщо и многолико. Много често е добре маскирано зад пуешка грандомания с претенции за ученост. Щото чистото, откровено малоумие е опасно, лесно могат да те изловят, затуй малоумието си върви също така ръка за ръка с лъжливостта. У нас затова така много се лъже, аз неслучайно съм нарекъл нашата страна страна на лъжата. Тук, у нас, истината е крайно нежелана, е крайно подозрителна, направо неизгодна. Нещата са тежки, не са за подценяване. Битката, дето ни предстои да водим, та да се нормализираме и очовечим един ден, съвсем няма да е лека. Изобщо не са прости работите у нас, щото са изначално опорочени: училището у нас не подготвя мислещи хора, а подготвя тъкмо самонадеяни малоумници, папагали и пр., то съвсем не се справя със задачата си, нещо повече, даже и не си поставя тази същинска, най-отговорна негова задача. То е станало нещо като школа по затъпяване, не по изостряне на ума. Тъй че нещата са изначално изпуснати и опорочени. Изобщо няма да е леко нещо да се промени. Затова на моменти ми иде съвсем да се отчая, ала в други моменти се улавям, че стискам зъби и продължавам обречените си борби. Стига толкоз. Какво да се оплаквам. Такава ми е била съдбата. Такава е и не само моята съдба, а и съдбата на всеки що-годе мислещ човек в нашата многострадална и непрокопсала родина... правете си сами извода защо не прокопсваме, коя е главната причина за това. Взе ли да ви просветва най-вече коя е тази най-главна причина?

шено от хора на мафията?! Ето, четете основания за една такава версия:

Katia Lutzkanova: Виж на какъв постинг на стената на Съпротива попаднах-от Advocat Loreta Kincl: "Пламен е носел в себе си ПЛАКАТ с искания, чийто срок е бил 17 часа на 20 февруари. Плакатът е скрит умишлено, имало е мъж до Пламен, заснет от 4 камери (2 общински и 2 полицейски), който е ЗАПАЛИЛ ПЛАМЕН предварително! ПЛАМЕН НЕ Е САМОУБИЕЦ, а е УБИТ – родителите му да поискат от ДЕЖУРЕН ОКРЪЖЕН ПРОКУРОР ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ОТЛАГАНЕ НА ПОГРЕБЕНИЕТО – докато истината за Пламен не излезе в разследването за случая! Тялото му ще се съхранява в моргата на разноски на общината - да бъде направено и такова искане от родителите на Пламен!" И ВАСИЛ ЛЪВСКИЙ МАЙ-МАЙ СИ ПАДА НЕЩО КАТО "РУСОФОБ", А, КАКВО ЩЕ КАЖЕТЕ, ДРУГАРИ "НАЦИОНАЛИСТИ"?

БОГ ДА ПРОСТИ ПЛАМЕН ГОРАНОВ, КОЙТО ИЗГОРЯ В БОРБАТА С МАФИЯТА!

04 март 2013, понеделник Поклон пред българския Ян Палах! Възможно ли е "самозапалването" на Пламен Горанов да е убийство, извър-

“Байо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботйова сте решили да докарате миризливият казашки бутуш в Булгурско? Ако туй е тъй, то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките!“ Васил Лъвский

17 ПИТАЙ КАКВИ СА ТИ “ОСВОБОДИТЕЛИТЕ”, ТА ДА ТИ КАЖА КОЛКО СТРУВАШ ТИ САМИЯТ! март 4, 2013

тели”, руснаците защо тогава първом себе си не освободиха?! Руският народ търпя да живее в най-тираничната империя, потиранична и от Османската – за какви “освободители” тогава говорим изобщо?! Та руснаците бяха, пък и досега си остават поголеми роби даже от нас – егати “освободителите” ни?! По този повод ще дръзна да кажа и това: питай какви са ти “освободителите”, та да ти кажа ти самият колко струваш! С това и ще завърша! Аман от глупости! Руснаците били нашите “освободители” – “освободители”, които сами изобщо не знаят що е това свобода!!! ТЕЗИСИ ЗА ПРЕДИЗВИКВАНЕ НА ДИСКУСИЯ ПО ПРОБЛЕМА ЗА ДИСЦИПЛИНАТА В УЧИЛИЩЕ 04 март 2013, понеделник

Тия, дето обиждат България и българите без изобщо да се замислят и без да се усещат какво правят (понеже гледат коленопреклонно да се подмазват на Русия и на руснаците!) твърдят най-безсрамно, че ако не била Русия, ний и досега сме щели били да носим фесове – и още щели сме да сме несвободни! Да, ако не вярвате, погледнете примерно какво пише един нашенски пишман “патриот” от Фейсбук: Николай Василев: Млъкнете, нихилисти долни, още щеше да носите фесовете ако не беше РУСИЯ бе! Каква наглост, представяте ли си: и досега даже нямали сме били да се освободим сами – ако не били руснаците, ако руснаците не били ни освободили тогава!!! Аз пък мисля иначе: ако Русия не се беше намесила в българските работи, преследвайки изключително своя имперски интерес, то България не само че щеше да се освободи сама, вярно, с известно закъснение, но и при това щеше да запази своята държавна цялост, т.е. в този случай нямаше да загубим завинаги Македония, както и стана заради руската намеса. Ако си бяхме направили национална държава, да речем, след разпадането на Отоманската империя (и младотурската революция) Македония завинаги щеше да бъде част от държавния и националния интегритет на целокупна България. Ето тази беше цената, която платихме заради своето малодушие да чакаме Русия да ни освобождава – загубихме завинаги Македония! Левски е бил гениално прав като е настоявал да се освобождаваме сами! Е, следовниците на Левски и Ботев не надделяха, е, българското малодушие намери своето тържество чрез подарената ни “свобода”. Така стана. Аз пък имам относно това доколко руснаците са наши “освободители” следната теория: ако бяха такива големи “освободи-

Искам тук да изложа в тезисен порядък някои "съображения" по наистина тежкия проблем за дисциплината в класа и в училището. Много съм мислил, изследвал и писал по този възлов проблем, но ми се ще сега да синтезирам постигнатото в една пределно ясна, кратка и практически ориентирана платформа, чиято цел е да провокира, да инициира започването на един реален и творчески процес на търсене на наистина работещите решения. Да чакаме държавата, правителството, министърът, образователната бюрокрация да се загрижат сериозно за решаването на този проблем и отгоре да "спуснат" готовите "директивни решения" е една напразна и изцяло безпочвена илюзия. Безусловно и близко до ума е, че тия, които реално са въвлечени в самата ситуация и са жизнено заинтересовани от разнищването й – учениците, учителите, родителите – трябва сами да се потрудят и сами да открият работещите и полезните решения. В написаното по-долу изхождам от следните основни предпоставки или аксиоматични положения: ● Търсенето и изнамирането на рационални, ефективни и работещи идеи за практическото решаване на проблема за дисциплината в училище може да стане само в резултат на цялостното осмисляне на въз-

никналата, на реално съществуващата ситуация - и чрез включването в този процес не само на всички учители, но също така и на самите ученици, а и на техните родители (как да стане това обаче също е нелек проблем). ● Необходимо е да се проведе поредица от дискусии (работни съвещания, семинари или както искате го наречете), на които в спокойна обстановка и най-свободно да бъдат обсъдени всички предложения, а в резултат да се изработи и съответната общоучилищна концепция ("философия", стратегия, политика) за решаването на проблема. ● Преподавателите в едно училище могат да подобрят дисциплината само ако имат обща политика с ясни и точни правила, които се спазват от всички; ● Досегашната "стратегия" в тази област, явяваща се един от факторите за влошаването на положението с дисциплината чиито опорни точки са "Всеки да се спасява както може!", "Спасението на давещите е дело на самите давещи се!", "Отделният учител, поставен на "дулото на топа", трябва сам да изнамери някакви магически средства за да оцелява в тежката ситуация!", "Отделният учител носи пълната отговорност за състоянието на дисциплината в класа!" и т.н. - трябва да бъде отхвърлена като абсурдна и допринасяща за хаоса; ● Проблемът с дисциплината не е проблем на този или онзи учител, а е проблем на самата образователно-възпитателна институция, е проблем на училището, на училищната общност като цяло, от което произлиза, че само тя може да го реши – стига да има подобаваща нагласа и воля за поемане на предизвикателство и за справянето с него. А ето сега и някои водещи принципи, които ми се ще да формулирам ясно още преди предлагането на някакъв алгоритъм от мерки за търсене на изход от тежката ситуация: ● проблемът за дисциплината е дълбоко свързан с проблема за прилагането на съвременни, отговарящи на промененото съзнание на младите методики и подходи в преподаването; ● без включването, без съобразяването с мощния ефект на нравственото регулиране на отношенията проблемът за дисциплината не може да бъде решен; възпитателният момент в цялостната дейност на образователната институция не трябва да стои в сянка, не бива да се възприема като "допълнителен" или "второстепенен", а

18 трябва да бъде изнесен на по-преден план, трябва да намери подобаващото място; ● образование (познание) и прилично поведение (възпитаност) са двете страни на една и съща монета, които взаимно се предполагат; ученикът, който иска да учи и разбира смисъла на ученето, по необходимост спазва нормите за приличие и възпитание; в противен случай сам вреди на основния си интерес: да бъде пълноценна, цялостно развита личност; ● без включването, без съобразяването със съответните механизми на психологическото регулиране на отношенията проблемът за дисциплината няма как да бъде решен; ● трябва да имаме готовността да се откажем, да освободим съзнанията си от някои "очевидни" и "саморазбиращи" се догми, стереотипи, "общоприети разбирания", които са си отживели времето, които вече не действат в променената социо-културна, психологическа и нравствена ситуация; ● необходимо е прецизно, фино дозиране на моментите на свобода и принуда в решенията, които предлагаме – и които искаме да заработят; не може да се залага само на едното или само на другото; ● всяко предложено решение трябва да бъде обсъдено с учениците с оглед да осъзнаят на дело и сами да допринесат за изявяването на неговата полезност за тях самите; ако всички участници в процеса не са дълбоко убедени, че това са наистина разумните и полезните, отговарящите на всеобщия интерес решения и мерки, то тези решения и мерки няма как да постигнат целта си;

ефективните решения, може със самото това да блокира всички усилия по решаването му; ● изработването на прости и ясни правила, съвместно с безусловното им спазване, е главният фактор за рационалното урегулиране на отношенията в училищната общност; всяко нарушаване на правилата трябва бъде неотвратимо санкционирано - за да се преодолее пагубното и съдействащото на разпространението на анархията съзнание за безнаказаност; когато всички участници в процеса осъзнаят, че действа безпощаден механизъм за неотвратимо наказание при нарушаване на правилата, то това ще изиграе силно оздравително влияние - и ще помогне за предпазването, за въздържането от нови нарушения; ● свободата без правила, пренебрегването на законността в името на "свещената безпределна свобода" неумолимо води до анархия, от която страдат всички - и при която самата свобода отива по дяволите, превръща се в своята противоположност: произволът, анархията и своеволията са неизбежна последица от подценяването на разбирането, че единствено законът е гаранция за действителната, за реалната свобода; ● приемането на строги правила, задължителни за всички, съвсем не означава, че се посяга на творческата свобода и на правото на индивидуалност на учителите; в рамките на общата норма учителите могат да проявяват своята оригиналност, да индивидуализират подхода си; безусловна обаче следва да е солидарността на учителите в името на гарантирането на действителния интерес на всички, на първо място с оглед доброто на учениците;

● проблемът с дисциплината във всяка една конкретна група (клас) е проблем на самата група, той не е само проблем на класния ръководител или само на преподаващите в този клас учители, а е проблем на самите ученици като общност; общността, класът по демократичен начин трябва да изнамери действените мерки за овладяване на ситуацията с оглед постигането на общите цели, задоволяването на общия действителен интерес; ролята в този процес на класния ръководител е в някакъв смисъл решаваща;

● и още принципи могат да се откроят, този списък няма как да не е отворен за нови предложения.

● администрацията на училището като носител на ресурса на властта трябва да е изцяло в разположение на търсещите изход от ситуацията ученици, класни ръководители, учители - и да е активен участник в решаването на проблемите; една индиферентна спрямо проблема с дисциплината администрация, която се е самоотстранила от процеса на търсенето и прилагането на

● трябва да се изнамери разумен алгоритъм, регламентиращ отношенията, според който да е крайно неизгодно за всеки един ученик да нарушава установените правила;

А ето че сега дойде най-трудното: конкретните предложения относно това какво трябва да се прави. Ще подхвърля някои идеи и предложения, без претенцията, че съм намерил "разковничето" или "ключа" за решаването на проблема; целта ми е само да провокирам съответните обсъждания и търсения. Ето върху какво ми се ще да акцентирам в случая:

● всички учители безусловно спазват установените правила и бдят за прилагането им, способствайки непрекъснато за осъзнаване-

то от страна на учениците на тяхната полезност за тях самите; ● примерно: по всяка тема (учебен час) ученикът трябва да изпълни съответните изисквания, в противен случай часът (темата) не му се зачита; в края на часа учителят съобщава на кой ученик (ученици) не зачита часа (темата), което пък води до това, че ученикът, подобаващо подготвен по темата, трябва да се яви на самостоятелна консултация при учителя, където да покаже, че е усвоил учебния материал поне на задоволително ниво; ● добре е да се обмисли дали такова едно правило (за зачитане на пропуснат по различни причини учебен час чрез допълнително консултиране от преподавателите) не трябва да важи както за учениците, които не са изпълнили подобаващо изискванията по време на часа, така и за ония ученици, които по различни причини, уважителни или неуважителни, са отсъствали от този час; ● ако се възприеме такова едно правило, тогава ще се парира склонността на учениците да "бягат" от час, осигурявайки си след това фалшиви "извинителни бележки от лекар"; даже ученикът да е бил в "болнични", това съвсем не го освобождава от потребността да усвои пропуснатия учебен материал, т.е. в съответния срок след това трябва да се яви при преподавателя в час за консултация и да покаже поне задоволително ниво на усвояването му (чел съм, че подобно изискване имало в Германия); ● вписването от страна на преподавателя на забележка за "лошо поведение или разваляне на обстановката, подходяща за пълноценен учебен процес" на даден ученик да води до серия от последици, които решително да парират склонността на някои ученици да допускат такова държание/поведение в час; - примерно: за всяка такава забележка ученикът автоматично да бъде наказван с два часа "обществено-полезен труд" веднага след завършването на учебните занятия в същия този ден; - и/или: класният ръководител да изисква писмено обяснение от ученика по инцидента, което да бъде приложено в неговото "досие" - и да има значение при изготвянето на характеристиката му в края на учебната година; - и/или: поведението на ученика непременно и то най-внимателно да се обсъди в първия час на класа, където поведението му да бъде порицано не само от страна на класния ръководител и на повикания за случая педагогически съветник, но и от страна на самите ученици; - при по-тежък инцидент (крайно неуважително, драстично арогантно отношение към учител и пр.) провинилият се

19 ученик да бъде извикан да дава обяснения пред комисията за противообществени прояви в присъствието на негов родител, на класния ръководител и на съученици; комисията да издава съответното постановление, което да се огласява пред целия състав на училището чрез специална заповед на директора, налагаща и подобаващите наказания; ● да се въведе "Дневник на класа по дисциплината", в който група "отговорници по дисциплината" от класа стриктно да документират всяка една проява на ония ученици, които са допуснали укоримо поведение в час или спрямо учител; в този дневник да се документират поотделно за всеки ученик проявите, несъвместими с представата за добро, за дължимо поведение в час, пък и в междучасията; ● в тежките, проблемни по отношение на дисциплината (и ученето) класове различните инциденти следва да бъдат обсъждани най-внимателно с участието на психолог и на представител на училищната администрация (директор или помощник на директора) – защото ако класният ръководител не бъде подпомогнат и подкрепен от авторитета на самата властна институция той, разбира се, няма да може, няма как да се справи сам; ● за такива класове е необходимо да бъде определен и "втори класен ръководител", пък макар и временно, до подобряване на състоянието на класа; ● за лошо държание и поведение, за прояви, несъвместими с правилника, за разваляне на дисциплината в час на съответните ученици да бъдат налагани подобаващите, съизмерими с деянието дисциплинарни наказания, имащи съответните неблагоприятни последици, включително и наказанието "преместване в друго училище"; ● само един такъв безукорно действащ механизъм, при който нарушението ("престъплението") неумолимо и непреодолимо води до наказание, ще има превантивна (възпираща) и оздравителна роля по отношение на решаването на разглеждания проблем за дисциплината на учениците; ● всеки проблем в класа следва да бъде обсъждан най-демократично от самия клас, трябва да се осъзнае, че търсенето на предложени от самите ученици решения не е загуба на време, а е изключително полезен процес, имащ отношение към дълбочинната промяна на нагласите и осъзнаване на тежестта, на коварствата на реалната ситуация; ● провинилите се ученици следва да бъдат принуждавани да дават обяснения защо си

позволяват такова едно поведение и да бъдат изслушвани най-внимателно, също така би следвало да им се задават найразлични въпроси не с оглед съдене, а разбиране на случилото се; ● изискването за човечност, за човешко отношение спрямо съгрешилия трябва да бъде безусловно спазвано; тук трябва да се включат (не трябва да бъдат игнорирани!) традиционните, доказали ефикасността си механизми за дълбинна нравствена регулация, като покаянието, осъзнаването на греха, моленето за прошка, опрощаването и пр.;

съдбовният проблем, с който най-напред трябва да се преборим; а пък след това работите, убеден съм, ще потръгнат. Няма начин да не потръгнат... ТОЯ ВЕЧЕ ЩЕ НИ ОПРАВИ, НЕМА ЩО: БАБАИТ, ПЪК И ПОБОЙНИК СИ ПАДА, С ЯСНО ЗАБЕЛЕЖИМИ ХУЛИГАНСКИ НАКЛОННОСТИ; БРАВОС, ОКУМУШ МОМЧЕ!

02 март 2013, събота

● ако административният подход не бъде подкрепен с ресурса на нравственото и психологическо въздействие, рискуваме да постигнем резултат, обратен на желания, а също така сами да блокираме възможността за по-ефективен достъп до съзнанията на младите хора с оглед тяхното възпитание и личностно израстване; ● учителите следва да се въздържат от самоцелното, дидактично и разсъдъчно морализаторстване, което изобщо не навлиза в същината на действителния процес на взаимодействие със съзнанията на младите хора; ● модерното средство, което следва да замени "чистата морална проповед", следва да бъде дискусията, свободното и непринудено обсъждане на проблемите, самостоятелното търсене на изход от тях; ● истинските, наистина работещите и ефективни решения могат да се изнамерят и изобретят само в практиката, в съвместното им търсене и от учителите, и от учениците; те трябва да са продукт на живота, а не на едноизмерния и самонадеян разсъдък. Спирам дотук. Още много може да си пише, предлага, мисли, обсъжда. Но даденото по-горе, да се надяваме, е една добра основа за тези необходими дискусии и търсения. Иска се известен първоначален тласък, иска се доброто желание за самоотвержено търсене и намиране на изход, иска се да преодолеем склонността си да капитулираме "без бой" пред трудностите и изпитанията, иска се готовността да се борим и също така се иска да е налице откритостта към това сами да се променяме, понеже наистина животът се мени, а ние да искаме да си стоим все същите е лукс, който не можем да си позволим. Тъй че нека да правим онова, което можем и което смятаме, че сме длъжни, пък да става каквото ще; нищо обаче да не правим съвсем не е разумното поведение; както и това да се преструваме, че проблем няма. Неосъзнаването на проблемите и бягството от тях е вече същинският, най-

Източник на изображението Значи и тоя "народен трибун", както и предполагах, принадлежи към "прогресивните" бандитско-комунистически среди! Ето, и доказателство се е намерило... Следва да си даваме ясна сметка за това що за "оправячи" си избираме напоследък, разигравайки така хазартно съдбата на родината си... напоследък мераклии за нови оправячи пък са разни там млади болшевики, фенове на Че Гевара и прочие лудешка и патологично болна съветскоруска измет! Тоя вече ще ни оправи, нема що: бабаит, пък и побойник си пада, с ясно забележими хулигански наклонности; бравос, окумуш момче! В БЪЛГАРСКИЯ СЛУЧАЙ МЕТЕЖЪТ В ДЪРЖАВАТА СЕ ПРОИЗВЕЖДА ОТ ПУТИЯ! Една констатация, с която съм напълно съгласен – понеже изразява същината на случващото се у нас напоследък: ... В българския случай метежът в държавата се произвежда от Путия заради волята и правото на българския

20 народ да отхвърли допотопната корупционна втора съветско-чернобилска АЕЦ ”Гьола”. Взех горното ето откъде: Stoyan Dermendjiev чрез Огнян Ханджиев:

комунистическата мафия. Последното което направи и което много хора не оценяват по огромното значение за възраждането на България това е разобличаването на комунистическите богоборци, червените сатанисти в Българската Православна Църква. Бойко Борисов - спасителя на православието в България! Бойко Борисов - достойният български премиер! Господ да му дава здраве и сила и да управлява поне още два мандата!

е написал "Н`АУЧНА" дисертация по този важен проблем... КРАТЪК КОМЕНТАР: Следва да си даваме ясна сметка за това що за "оправячи" си избираме напоследък, разигравайки така хазартно съдбата на родината си... напоследък пък мераклии за нови оправячи са разни там млади болшевики, фенове на Че Гевара и прочие лудешка и патологично болна съветско-руско-путинистка измет! БЪЛГАРСКИТЕ АВТОРИ СА ЖЕСТОКО ЗАДУШАВАНИ В СОБСТВЕНАТА ИМ СТРАНА!

Без паника. По конституционно законодателство България е правова европейска демократична държава. Ако българските политически сили са негодни да си подредят сами собствената кочинка, то надевропейската ЕК винаги може да се озове с експертен антикризисен екип. Както беше подобна кризата и в Белгия, и в Гърция, и така. Само, че в българския случай метежът в държавата се произвежда от Путия – заради волята и правото на българския народ да отхвърли допотопната корупционна втора съветскочернобилска втора АЕЦ ”гьола”. Това е така. Така, че и този огън ще мине и замине... ЗАБЕЛЕЖКА: Не съм чак такъв оптимист, имам предвид последните думи по-горе. Няма така лесно да мине и замине опасността. Страх ме е работите да не се задълбочат дотам, че да бъдем изритани от Европейския съюз – заради безнадежност да се променим, да станем (като цяло, като народ) европейска нация... АПОТЕОЗИ НА СКУДОУМИЕТО

Попадам на един чудат текст, снабден със снимка на Боко; прочетох го и за да си изясня някои неща, написах следния кратък коментар: Тоя текст е пародиен, нали?! :-( Шеговито е написан, нали?! Не вярвам да има чак толкова скудоумни хора у нас, които да възприемат написаното сериозно... Ето и текста, за който става дума, съдете сами за каква човешка патология и деградация свидетелства вярата, че, видите ли, не било шега, напротив, "самата истина" било това, което е написал някакъв шегобиец: Борисов е най-успешният, найдостойният премиер които е имала България от 20 години! Той направи много повече от всичките преди него взети заедно. Направи много въпреки страхотната съпротива и съботажи от страна на

01 март 2013, петък

Остави ни две фабрики за лентички (във фалит) и една асфалтова база, която се преустройства за производство на крем-карамел! :-) (Nikolov Konstantin) ПОСЛЕДНИТЕ НИ ТРИМА ОПРАВЯЧИ БЯХА ЦАР, ПАДАЩ СИ ПО ХАЗАРТА, СПЕЦИАЛИСТ ПО ФУРАЖКИТЕ НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ И... ПОЖАРНИКАР!

02 март 2013, събота

Кризата може да бъде разрешена лесно, но не от цар, от специалист по униформи или от пожарникар. (Иван Костов, изказването е взето от неговата страница във Фейсбук) МОЯ ДОБАВКА: Станишев беше специалист по фуражките в съветската армия, той

Гледам и слушам Васил Найденов, певецът, говори по една телевизия, човекът с право се възмущава: имало по телевизиите някакви си "квоти" за чужда и българска музика, имало телевизии, в които, представяте ли си, българска музика било прието да не се излъчва изобщо (!), а ако се излъчвала, предполага се, ще е чалгарийка, а не сериозна, стойностна музика, и т.н. Говори тия неща Васил Найденов, обидно му е, щото човекът иска едно толкова естествено за музиканта нещо: музиката му да може да стигне до слушателя, до потребителя, до младите слушатели и потребители найвече, щото ще дойде момент, в който младите изобщо няма да знаят кой е Васил Найденов, коя е (да допуснем) даже и Лили Иванова, а може и да дошъл този момент вече. Стоя, слушам скръбния разказ на Васил Найденов, който, човекът, цял живот се е занимавал с музика, и при това е талантлив, и при това е истинска звезда, ала ето че има същите тия проблеми, които имам и аз, но като автор, като пишещ човек, като писател; и на мен болката ми е тази, все същата: книжарите не щат да разпрост-

21 раняват книги на български автори, щото били "непазарни", щото си били нямали "търсене", особено пък книги като моите, философски, психологически, сериозни книги, те най-вече били си "нямали" читатели, значи, нямали си били читатели, а как да имат, като книгите ми даже не стигат до евентуалните бъдещи читатели, щото не стигат до книжарниците?! И ето, и аз, и В.Найденов, си имаме едно толкова простичко желание: да не бъдем дискриминирани в собствената си страна, да имаме възможността нашият културен "продукт" да си намери своите "потребители", т.е. да не бъдем подлагани на такава една немилостива пазарна цензура, толкова ли много искаме?! Представяте ли си, даже той, дето е толкова известен, се мъчи, страда и негодува заради този проблем, а пък аз, като автор, давате ли си сметка как ми е след като съм и неизвестен, и въпреки това съм направил същински чудеса, да, бих казал, дори да звучи грозно, направил съм чудеса от героизъм за да издам книгите си - и след като те вече са издадени, книгите ми си стоят в складове и борси, непипнати от ръка на читател, стоят, за да бъдат храна за мишките: нима не е обидно това, кажете вие?! Същото, което се отнася за книгите ми, може да бъде казано и за списание ИДЕИ, което група философи и психолози издаваме вече пета година: разпространителите на едро, книжарите и собствениците на павилионите за периодичен печат не го щат, щото то било "непазарно", сиреч, не било "жълто" или поне "жълтеещо се"!!! Не само че е обидно, а е страшно: български автори да бъдат така жестоко задушавани в собствената им страна! Да, това е според мен страшно жестоко и съвсем несправедливо, вие както си искайте го възприемайте, аз го възприемам така и също вопия за това, ала кой ли ми обръща внимание, кой ли би се трогнал от проблема ми?! ПРЕЗИДЕНТЪТ ГРУБО ПОГАЗВА КОНСТИТУЦИОННИЯ РЕД! март 1, 2013 Каквито и да са поканените (в т.н. “Обществен съвет” към служебното правителство и Президента, бел. моя, А.Г.), те са нелегитимни – защото протестиращите са малка част от избирателите 1-2 %. Не повече! Как и с какво право тези хора ще ми се препоръчват като гласа на народа? Медиите се опитват да налагат лица по свои критерии. Това “глас на народа” ли ще бъде? Огромно мълчаливо мнозинство не протестира, но според агенции и медии подкрепя протестите. Но протестите са различни! За ток, за парно, против монополи

(но само някои?) против правителството, против лихвите, против всички политици, за нови лица, за нова конституция и т.н., но поотделно тези групи не съвпадат. Не се посочва кой за каква кауза е и за каква не е!

да не повярват хората в “конспиративни теории”?

POSTED BY С. БОРИСОВ

Общият процент одобрение на протестите бил 50-60-70 %… Да много е! Но това не значи, че всички те са против всичко. Нито означава, че всеки застанал на улицата е лице и глас за всички тези искания. А медиите правят точно това. Натрапват ни лица, които са излъчени от разни групи протестиращи, дори далеч не от всички. Без събрания, без гласуване, без в тях да участват дори всички протестирали! Питам: кого представляват тези “нови лица”? На какво основание се иска включването им, и то незабавно, в органи на управлението? (Някои искат дори да присъстват на заседанията на Министерския Съвет на служебното правителство!?) На какво основание ще искат да се махнели “познатите” лица от политиката? Тези лица са си избрани от техни избиратели и това означава да се отнеме тяхното право на глас! И най-важното: всички тези промени, направени под натиска на улицата и медиите, които охотно дават глас на всеки високо викащ, не отнемат ли правата на огромното мнозинство, което иска и може да упражни своята воля чрез гласуване? Не е ли това погазване на конституционния ред под маската на извършване на необходимите промени? Политиците изпуснаха възможността да го кажат за да не разгневят народа, за да не дадат храна на популистите. Плахо намекваха да си направят партия, но от друга страна се искаше да се ускорят изборите. Така болния проблем с легитимността новите лица и техните цели остава! И съвсем очевидно е, че това е умишлено! За да се вкарат през задната врата в управлението на страната хора, които няма как да бъдат нито контролирани, нито познати! Хората непознати, пък лозунгите на много от тях като от историята извадени. Онази история дето започва с възторг и завършва в по стари времена с диктатури, а сега с крадене и съсипана икономика. Как

ПРЕЗИДЕНТЪТ НАХЛУЗИ ОХЛОКРАТИЧНА “ВРАТОВРЪЗКА” – ЗА ДА ЗАДУШИ И ОБЕСИ СЪВСЕМ ОБЕЗСИЛЕНАТА НИ ДЕМОКРАЦИЯ!

ЧЕСТИТА ВИ "БАБА МАРТА", БЪДЕТЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ!

март 1, 2013

Леле-мале, ето какво пише в т.н. “проект на Правила за устройството и дейността на Обществения съвет” към Президента и към назначеното от него служебно правителство (тоя Плевнелиев дали изобщо се консултира с юристи – или си прави каквото му скимне?!): Съветът е консултативен орган към служебното правителство за сътрудничество при вземане на решения, формиране на позиции, становища и приемане на инициативи от служебното правителство за развитие и провеждане на публичните политики в полза на българските граждани при спазване на принципите на публичност и прозрачност. “Общественият съвет към бъдещото служебно правителство… “, така пише в информацията на Президентството за неговото свикване днес, в 14.00 часа. Значи излиза, че българско правителство, пък макар и служебно, ще се управлява от нелегитимен и антиконституционен “съвет”, зародиш на един нов подем СЪВЕТСКАТА ВЛАСТ в нашата многостра-

22 дална, в нашата изстрадала от толкова много комунизъм страна! Бравос, Плевнелиев, бравос, личи си, че и ти си продукт на мутренската представа за “демокрация”, няма що, показа си колко струваш… И тия “членове на обществения съвет” на правителството кому ще се отчитат за съветите си, от които пък ще зависим ний, управляваните?! От никой, нали така?! Е, какво излиза тогава?! Ний охлокрация ли ще правим, или все пак държим да сме демокрация?! Охлократична олигархия – ето как се предлага да “усъвършенстваме” демокрацията си, натам вървят работите, ще сложим охлократична “вратовръзка” – от тия “вратовръзки”, дето се използват за бесило, клуповете, възлите от въже, с които бесят! – за украшение на олигархичномафиотския ни държавен строй, дотук я докарахме вече… СПРАВКА: Охлокрация (на старогръцки οχλοκρατία, от οχλος – тълпа и кρατος – сила, власт) буквално значи власт на тълпата, но не трябва да се бърка с демокрацията. Обикновено се приема за изродена форма на демокрацията. За охлокрацията е характерно, че народът често мени предпочитанията си, повлиян от демагогия. Охлокрацията е характерна за преходни и кризисни периоди. ПРЕЗИДЕНТЪТ ПЛЕВНЕЛИЕВ НАРУШИ, БЕЗ ДА МУ ТРЕПНЕ ОКОТО, НЕ САМО БАЗИСНИ ПРИНЦИПИ НА ДЕМОКРАЦИЯТА, НО И САМАТА КОНСТИТУЦИЯ! март 1, 2013

Публикуван е на сайта на Президентството списъкът с назначените от Президента членове на т.н. “Обществен съвет”, който ще бъде нещо като тартор на назначеното пак от Президента служебно правителство. Значи някакви си там неизбирани от никой умници ще бъдат нещо като “мозъчен център” на правителството, с този ход гн Плевнелиев се подмазва на протестиращите, без изобщо да му хрумне, че накърнява исконни принципи на демокрацията и разпоредби на самата Конституция. Няма как, наложи се да реагирам, ето репликата ми по този повод от снощи във Фейсбук, а пък тази сутрин малко по-долу развих вкрат-

це гледището си, т.е. обясних защо мисля и реагирам така: Абе, със съставянето и овластяването на тоя “Съвет” към служебното правителство Плевнелиев СЪВЕТСКИ СТРОЙ, той СЪВЕТСКА ВЛАСТ ли установява у нас бе?! Тоя пък на кой свят изобщо живее?! Откъде-накъде нелегитимен някакъв си “съвет” ще стои над правителството, къде дават така?! На какво основание се разбра и доказа, че членовете на този съвет към Президента и към назначеното от него правителство ще изразяват автентичното “обществено мнение”? Кой ги оторизира тях да говорят от името на обществото – и на народа? Кой ги избра да го представляват там? Аз не съм чул да е имало някакъв избор, Президентът ги е назначил, а пък т.н. “лидери на протестите”, що да си кривим душата, бяха утвърдени като такива от медиите, да, от същите тия медии, които ни натрапиха и Боко, и други такива “народни кумири”, т.е. манипулацията пак е налице и тук! Не само подозирам, но и долавям ясно грозна манипулация и крайна антидемократичност на този съвет, понамирисва ми на неизбираем орган на СЪВЕТСКАТА ВЛАСТ, на рудимент на комунизма. И съм крайно разочарован, не крия това, че Президентът не изпитва никакво неудобство да демонстрира такъв явен антидемократичен манталитет; най-много обаче съм възмутен от това, че с изключение на единични гласове общността съвсем не се притеснява от това, напротив, намира го за “естествено”, ето това е найобезпокояващото! Самата институция “служебно правителство” също е недемократична по естеството си, ами представете си, че по някакво чудо всички останат доволни от него и заявят: искаме вечно да ни управлява такова мъдро, пък макар и неизбирано от никой правителство, ръководено от такъв проницателен, но съвсем нелегитимен “СЪВЕТ“! Ами представете си, че народът в един момент завопие за СЪВЕТСКИ СТРОЙ? Какво ще правим тогава?! Прочее, някъде пише ли във Конституцията, че служебното правителство трябва да се ръководи от такъв “СЪВЕТ”? Не пише, нали така? Ами в такъв случай на какво основание г-н Плевнелиев преправя и дописва сам Конституцията?! Или, другояче казано, я нарушава, без да му трепне окото?! Той не чувства ли, че този изобретен от него “СЪВЕТ” е начин той самият да бяга от отговорност, щото по Конституция нему е вменена пълната отговорност за това какво ще прави служебното правителство. Ето че Плевнелиев, не мислейки какво изобщо прави и си позволява, се оплете като петел в кълчища в тази приумица да се подмазва на улицата! Много ми е интересна обаче също така и реакцията на т.н. “политолози”, които,

неизвестно за какво, са инсталирани също в този “СЪВЕТ“? Интересно ми е дали някой от тях, воден от принципите на демокрацията, ще протестира, ще се откаже от участие в такъв унизителен и опасен маскарад! Интересно ми е също така: като ще вършат такава важна работа, членовете на този съвет ще получават ли заплата за “народополезната” си дейност? Би трябвало да получават поне хонорарец. Чудна работа става тази. Или ще работят на “обществени начала”, все едно са отечественофронтовски клуб. Бравос, бравос, ще видим, всичко ще се разбере! Леле, каква хубава “демокрация” зехме да си изобретяваме у Нашенско, а, ще ги бием ний американците в туй отношение, нашата демокрация ще работи съвсем без избори, т.е. нищо чудно да се окаже, че сме изобретили нещо като политическо перпетуум мобиле, а? Гении сме, нема що, същи гении! Кажете ми сега: как човек да не се гордее, че принадлежи към такъв талантлив народ?! ЗАМАЗАНАТА ИСТИНА ЗА ЗАЗИДАНОТО МИНАЛО BY ИВО ИНДЖЕВ · МАРТ 17, 2013 „Няма как да замажат въпроса за наследството на Бойко Борисов”, заяви лидерът на БСП Сергей Станишев след заседанието на Националния съвет на партията, цитиран от БГНЕС. Като чух това, направо ми се прииска да го „размажа”. Защото ако има майстори-мазачи в тази държава от десетилетия насам, това са точно другарите и другарките със столетни традиции в смазването на свободата, човешките права и истината за този факт. Замазаха картината за срутилия се пред очите на всички комунизъм и в момента мажат и лъжат в тон с ропота на бедните, че всички беди на България се дължат на пустите 23 години преход. Замазват факта, че ако има някоя политическа сила, срещу която е найлогично да се гневят хората, това е именно БСП. Защото е приемник на БКП, (из) оставила държавата без валутен резерв, с огромен външен дълг, с откраднати пенсионни фондове и с икономика в прединфарктно състояние от отровата на наливаните в нейния организъм допотопни съветски технологии, които (заедно със сгромолясването на съветския пазар, планиран да ги гълта) вкараха България в 23 годишна реанимация и в момента страната ни е в интензивното отделение на Европа, закачена на системи като просител на европейска милостиня. Замазват математически лесната за всеки първолак задачка по събиране, от която е видно, че тъкмо БСП е най-често и

23 най-дълго управлявалата политическа сила през въпросния преход от 23 години. Замазват факта, че солидарно с ГЕРБ замазаха истината за безобразията на две петилетки властване на президента (им) Георги Първанов и в това отношение твърдението, че нямало как да се замаже миналото на ГЕРБ (и от страна на ГЕРБ) е жива подигравка на съучастници в това солидарно замазване. Замазваха какво ли не при управлението на ГЕРБ, стига да им беше угодно и удобно. Един „малък пример” : когато Бойко Борисов изтърси на международна конференция в София, че България била обявявала война на СССР от БСП си замълчаха, не го размазаха за това чисто комунистически невежество. Защото нямат нищо против лъжите, набивани в главите на българите от комунистическата пропаганда, да си стои в замазаните гънки на българските мозъци, за да продължава слугуването на съветските интереси, видоизменени като руски днес. Мазачите от БСП са толкова умели в замазването, че чак замазаха очите на европейската социалдемокрация, която си избра за председател Сергей Станишев, свързан с антиевропейското лобиране за руския ядрен бизнес в момент, когато този вид енергетика е пред залез в Европа, ужасена от ядрения взрив във Фукушима. В Италия потвърдиха с втори референдум пълния отказ от ядрената енергетика.В Австрия дори и не помислят да я възродят. На Гърция през ум не й минава тепърва да дърпа ядрения дявол за опашката. В Германия буквално се отказаха от нея (да, постепенно ще става, но посоката е такава). Дори във Франция,европейската Мека на атома за електрически цели, омекнаха: избухна бурен дебат за ядрената опасност, подкрепен от протести. Но „европеецът” Станишев замазва очите на българите като сочи за пример Турция, защото тя заиграва с руското ядрено лоби почти, както и самият той- при това в тандем с другаря туркомразец Волен Сидеров, определен от руския официоз „Известния” като възможен коалиционен партньор на БСП в едно ново правителство на България, чиято задача ще е да възкреси отново АЕЦ „Белене”. Ето тази грозна истина замазват другарите, които се борят отново да намажат от своята „течна дружба” на принципа, че където е текло, пак ще се плащат комисионни. НЕВИДИМИТЕ И ЗАБРАВЕНИТЕ: ЛЮДМИЛА СЛАВОВА снимката е от сайта http://www.bsdp.bg Автор Ангел Николов

Името на Людмила Славова не говори нищо на днешния български гражданин.

За нея, освен оцелелите от близките й, и тесен кръг съмишленици от унищожената от комунистите социалдемокрация, българското общество днес не е и чувало. Такава е не само нейната участ, но и съдбата на десетки хиляди българи – с неизвестни гробове, обречени на забрава от тоталитарната държава и от нейните епигони. За жертвите на комунизма повечето от журналистите от днешните български медии избягват да говорят – за да не напомнят за разразилите се в страната след катаклизма на 9-ти септември 1944 година събития. Защото истинските притежатели на тези медии са предимно хора от бившата комунистическа държавна сигурност. За събитията след 9-ти септември 1944 г. узурпиралата властта с “решаващата помощ на Съветската армия”, комунистическа партия използва термина “социалистическа революция”. С който се опитва да убеди тези, които не знаят истината за миналото, че е трябвало да върши престъпления поради историческата необходимост – в името на прогреса на човечеството по посока на неизбежното “светло комунистическо бъдеще”. В чудовищната месомелачка Людмила Славова е само цветче, изпречило се на пътя на тази зловеща машина. Детството

и младостта й преминават в размирни и трудни години. Родена е през 1913 година в семейството на известен адвокат – деец на социалдемократическата партия. Миля – така я наричат близки и приятели – расте с идеалите за свобода, демокрация и социална справедливост и мечтае за мирни и честити дни на родината си, но времето й не е такова. Участието на България в Първата световна война донася кошмарна национална катастрофа. Страната кърви отвсякъде – откъсват от нея нови населени с българско население територии. В осакатените й предели се стичат хиляди бездомни и съсипани бежанци, за които държавата не е в състояние да се погрижи. Наред с отчаянието се засилва негодуванието срещу виновниците за катастрофата. Цар Фердинанд загубва престола си, започват размирици, възникват благоприятни условия за проникване на идеологията и агентурата на новосъздадената на север в Москва болшевишка империя, която инспирира и създаването на Българската комунистическа партия (БКП). За България руската намеса във вътрешните й работи не е новост, но вече придобива нови измерения. В стратегията на руските болшевики страната е основна мишена на Балканите в опитите им да предизвикват все нови и нови “революционни вълни” в Европа. Защото миражите за световна съветска социалистическа република под техен контрол никога не напускат болшевишките вождове. За дестабилизацията на обществото и за укрепване на комунистическата агентура в България, от Москва се хвърлят значителни финансови средства – въпреки глада и разрухата в самата съветска Русия. Бедността и болестите, донесени от Първата световна война тласкат масите в България към въвличане в социални движения и партии, настояващи за социална справедливост. Някои от тях са радикални. От социалдемократическата партия се отделя комунистическо крило. Нараства броят и на групите на анархистите. През 1920 г. Българският земеделски народен съюз (БЗНС) съставя самостоятелно правителство, защитаващо интересите на дребните и средни собственици от селата. България по това време е аграрна страна със слабо развита индустрия и селяните са мнозинство от населението, което обуславя и подкрепата им за това управление. Но правителството на БЗНС си служи и с диктаторски методи за да прокарва политиката си. На 9-ти юни 1923 г. то е свалено чрез преврат на Военния съюз и Народния сговор, а Александър Стамболийски е инквизиран и убит. Нито военните, нито Народният сговор са демократи. В страната започва период на насилие. Освен от вътрешни фактори то е инспирирано и от чужбина – от утвърждаващата се тоталитарна власт в

24 Съветския съюз. През септември 1923 г. комунистическите функционери Георги Димитров и Васил Коларов вдигат селяните от северозападна България на въстание, което е жестоко потушено от режима на „Демократическия сговор”. Нареждането за започване на въстанието е дошло от Коминтерна от Москва. След септемврийския комунистически метеж Георги Димитров и Васил Коларов бягат в чужбина. Но над 1000 въстаници са убити от военните и полицейски сили на правителството на Демократическия сговор. В планините излизат чети от комунисти и анархисти, които отговарят на терора с терор. На 16-ти април 1925 г. при атентат в църквата „Света Неделя” военната организация на комунистическата партия убива и ранява стотици хора. След атентата няколкостотин души комунисти, леви земеделци и демократични интелуктуалци са убити без съд, а затворите се изпълват с осъдени левичари. Нормализацията на политическия живот от втората половина на 20-те и началото на 30-те години е прекъсната от нов преврат на 19-ти май 1934 г. В България започва политическо развитие по посока на тоталитаризъм. Людмила Славова завършва право в Софийския университет през 1936 г. И тъй като по онова време още не е разрешено на жени да практикуват адвокатска професия, работи като юрист при домостроителна къща. По време на следването си става свидетелка на държавния преврат от 19 май 1934 година. Извършен е под ръководството на Кимон Георгиев – бъдещият премиер на първото “антифашистко” правителство след съветската окупация. Но тогава през 1934 превратаджиите (от “Военния съюз” и политическия кръг “Звено”) са с типично фашистки нагласи – премахват конституцията, разпускат Народното събрание, забраняват всички политически партии, подлагат на преследвания много политически дейци, включително и комунисти. Управленската практика на “деветнадесетомайците” също е пряко заимствана от тази на Мусолини. Но режимът установява дипломатически отношения със СССР и на тази база, поради превратаджийския им опит и готовност за всякакви незаконни действия, са оценени от Москва положително. И между комунистите в Кремъл и българските фашисти е установено сътрудничество…. Цялата идеология и история на комунизма от самото му възникване са пропити от тотална и цинична лъжа, затова единодействието между комунисти и социалдемократи, дори и след обявения лицемерно през 1935 година нов курс на Коминтерна към изграждане на общ фронт срещу фашизма и войната не върви гладко. Но немалко демократично настроени хора се поддават на демагогията на Сталин. Сред

тях са и много социалдемократи. Людмила Славова също е една от излъганите. По това време тя вече участва активно в живота на социалдемокрацията. Известна е като обществено ангажирана личност и великолепен оратор. Не след дълго е избрана и за секретар на Съюза на социалдемократическата младеж, а после и в ръководството на Социалдемократическата партия. Людмила възприема с цялото си сърце идеята за борба за опазване на мира и демокрацията. В тяхно име е готова да сътрудничи дори и с българската комунистическата младежка организация РМС. Докато не идва поредното й разочарование. На 23 август 1939 г. най-гръмогласният и възприеман от мнозина като „главен антифашист” в света съветски вожд Йосиф Сталин неочаквано сключва договор с Хитлер, с което отваря широко вратите към Втората световна война. Договорът и последвалата съвместна германо-съветска агресия срещу Полша изострят отношенията между социалдемократи и комунисти, както и вътре в самата социалдемократическата партия. Людмила Славова е сред тези, които отказват да възприемат становището, продиктувано на българските комунисти от Кремъл – че виновник за започналата световна касапница са западните демокрации Англия и Франция. Недоверието й към комунистите не изчезва дори и след като Хитлер напада СССР и българската компартия отново променя диаметрално позицията си. Съмненията на Людмила не изчезват и след юли 1942 г., когато Георги Димитров – завеждащ международния отдел на ВКП(б) и същевременно лидер на БКП – прокламира проекта си за изграждане на “Отечествен фронт” за борба срещу “монархофашизма и хитлеристките нашественици”. Но обстановката е такава, че макар и да усещат, че тази формация е параван на комунистите, който ще им послужи при бъдещото заграбване на властта, в него се включват и социалдемократите. С изключение на един от дългогодишните им лидери, Кръстьо Пастухов, който е прозрял, че комунистите само временно използват за съюзник социалдемократите, но се готвят да установят диктатура. Така след нахлуването в страната на съветската армия и преврата на 9-ти септември 1944 година в правителството на „Отечествения фронт” влизат и двама социалдемократи. Но това не попречва на комунистите още в първите дни да започнат активна намеса в социалдемократическата партия. Един ден четирима, съблазнени с обещания за облаги от властта, “леви социалдемократи” нахлуват с милиция в партийната централа, отстраняват главния секретар Лулчев и налагат за такъв комунистическия агент Нейков. С това разцеплението в партията става неизбежно и през 1945 г. Лулчев регистрира новата “Българска работническа социалдемократическа партия – обединена”, която се при-

съединява към демократичната опозиция срещу настъпващата диктатура. Комунистите са особено жестоки към социалдемократите, чиито автентични идеали за социална справедливост имитират в пропагандата си. Социалдемократите са тези, които разкриват истинското лице на комунистическите функционери – лице на безогледни кариеристи, домогващи се до властта чрез лъжи, пропаганда и терор. Сталин нарежда на комунистическите водачи в България първоначално да се съюзят с леви партии и да обещават „народна демокрация” докато чрез терор установят пълен контрол върху обществото. Когато това е постигнато по замисъла на Сталин в гангстерски стил, наивните съюзници трябва да бъдат отстранени и по-късно убити. Никола Петков от Българския земеделски народен съюз / БЗНС / участва като министър без портфейл в правителството на „Отечествения фронт”, но през лятото на 1945 г. го напуска и оглавява опозицията срещу режима, в която се включват Българската работническа социалдемократическа партия /обединена/ и Демократическата партия. Легалната съпротивата на демократичната опозиция трае до края на 1947 г. когато с комунистически терор е наложена „Димитровската конституция” (наречена така на името на изпратения от Йосиф Сталин в страната комунистически водач Георги Димитров). През тези две и половина героични години лидерите на опозицията – Никола Петков, Димитър Гичев, Г.М. Димитров / БЗНС /, Коста Лулчев и Кръстьо Пастухов / социалдемократи / и Никола Мушанов / Демократическа партия / с хиляди свои пъдръжници, главно земеделци, отстояват в България демократичните ценности срещу налагания от Съветския съюз жесток тоталитарен режим. Чрез арести, убийства, изпращане в затвори и концентрационни лагери, забрани и цензура дошлите от Москва сталинистки комунистически функционери, водени от Георги Димитров и Вълко Червенков разбиват опозицията и установяват монополно управление на комунистическата партия, подкрепяно от система от казионни организации. Никола Петков, който е арестуван на 5-ти юни 1947 г., е екзекутиран на 23 септември 1947 г., три дни след като САЩ признават българското комунистическо правителство. По-късно са убити и Никола Мушанов и Кръстьо Пастухов, а Коста Лулчев и Димитър Гичев са изпратени за много години в затвора. Г.М.Димитров / Гемето /успява да избяга, но секретарката му, 23годишната Мара Рачева е жестоко убита в Дирекцията на народната милиция, защото му е помогнала при бягството му. Единствената вина на девойката е, че е придружила до квартирата на английски дипломат успелия да избяга от домашен арест опозиционен деец Гемето.

25 Комунистическата партия в България винаги се е опитвала да прехвърля вината за всяко разкрито нейно престъпление върху “безотговорни”свои функционери, които уж били действали в противоречие с указанията на ръководството. Но убийството на Мара Рачева доказва точно обратното. В деня на нейната смърт Трайчо Костов (вторият човек в комунистическата партия) съобщава на Георги Димитров – издигнатият в култ комунистически вожд, че Мара Рачева била започнала да дава интересни сведения относно организацията на бягството на Гемето и участието на англичаните в него. „Но днес тя”- – пише той в записката си – „се хвърлила от четвъртия етаж на Дирекцията на милицията и се е самоубила”. Доколко версията му отговаря на истината личи от съобщението на служителя на Британската тайна служба в София полковник Бейли до Министерството на външните работи на Великобритания: „Уведомен съм от лекаря, който е обслужвал майката на момичето, че когато е бил отворен ковчегът, освен рани от куршум и нож, са били установени и следните наранявания: 1. Всички нокти и на двата крака са били отскубнати. 2. Трите пръста на лявата ръка са били отрязани до втора става. 3. Двете уши са били отсечени. 4. Дясната гръд е била нарязана. 5. Езикът е бил раздран и всичките зъби извадени. 6. Одрана е била ивица кожа с ширина от около два инча на кръста…” Такава е обстановката, в която Людмила Славова се отдава изцяло на безнадеждната битка за защита на последните остатъци от българската демокрация. Младата жена обикаля страната, вдъхва кураж на отчаяните, говори очи в очи с хората с цялата страст и всеотдайност на пламенното си сърце. Салоните на организираните от нея събрания са винаги препълнени, въпреки настървеното дебнене на агентите на комунистическата Държавна сигурност и въпреки окървавените сопи на комунистическите банди. Людмила се превръща в изключително популярен трибун на демократичната опозиция – нещо, което комунистите не прощават. Политическата атмосфера става все по-мрачна. Във въртопа й потъват все нови и нови лица, сред които и много от найблизките хора на Людмила – роднини, приятели, съмишленици, с които се е срещала из смръщените български кръстопътища. Затова от живота й, както и от животите на много други, са оцелели само отделни фрагменти. Разказ на Васил Гатев от Нова Загора, застъпник на Людмила при кандидатирането и за народен представител от обединената опозиция в изборите през 1946 година: “… В деня на изборите с Людмила Славова тръгнахме пеш от Коньово за Мла-

дово да направим проверка на изборното бюро и да предадем там пълномощното ми на застъпник. Горе-долу по средата на пътя между двете села, при моста, върху нас неочаквано се нахвърлиха десетина души въоръжени с тояги – всичките родом от Коньово, някой от тях мои роднини. Мен ме вързаха и ми нанесоха жесток побой, загубил съм съзнание. Поне 40 дена след това лежах увит в овчи кожи… Както и да е, оцелях, здрав съм и добре е, че съм жив сега, поне за да разкажа за Миля… Нея я отведоха към акациевата горичка наблизо, викаше за помощ и се молеше, горката, но никой не смееше да се отзове, за да не пострада и той. А имаше хора по съседните нивя и бахчи… Там са я били и издевателствали над нея, изнасилена е групово от цялата ремсова банда, счупили са и двете и ръце и единия крак, горили са я със запалени бюлетини, от тези които носехме със себе си за избирателните бюра… След побоя, цялата потънала в кръв, Людмила се довлича до зеленчуковото градина на дядо Диньо Пенчев от Коньово, която се намира край ж.п. линията. Това става надвечер и когато дядо Диньо отива да полее градината си, чува стенание и глас, който моли за помощ. С парцали и пръчки старият човек стяга някак си счупените ръце на Людмила, купува й билет за вечерния влак за София и й помага да се качи на последния вагон…” Какъв ли дух е имала тази слабичка млада жена, за да се съвземе духом и физически след чудовищната травма и да продължи неотклонно по мъченическия си път. Само месец след нечовешката гавра в социалдемократическият вестник “Свободен народ“ се появява статията й “Политическо безсрамие”- написана с осакатените й ръце. В нея не крещи за това което се е стоварило върху нея самата, а издига глас срещу насилието над целия българския народ и срещу подкупените чуждестранни наблюдатели: “Изборите в България бяха проведени абсолютно честно – по демократичен начин”, повтаря от Белград г-н Рене Бюлер. Не искам да оспорвам журналистическите похвати и верноподаничеството на този чужденец към новата му религия – комунистическата партия. Неговите писания, особено последните, не отговарят дори по форма, съдържание и “цветист стил” – все патенти на една българска партия – на неговия произход. Пристрастните му и неверни твърдения ме възмутиха и накараха да посегна с още счупената си и гипсирана ръка, за да изкажа насъбралото се в мен човешко възмущение. Тук не мисля да оспорвам “правдата и истината” по изборите, която г-н Бюлер изнася, защото българският народ я знае добре, защото пред него са още пресните гробове, счупените глави, ребра и ръце, безпримерното варварство по време на най-тираничните избори, провеждани досега у нас. Ние, българите, не

сме разочаровани от него, нито изненадани от абсолютно неверните му твърдения, тъй като знаем неговите политическите “убеждения”. “Българските избиратели са имали пълна възможност да изразят свободно волята си” – заявява и Централната комисия за обществено наблюдение на изборите. На разположение на тази комисия предоставям избирателната си карта и заявявам, че аз Людмила Славова, кандидатнародна представителка в Нова Загора, бях възпрепятствана да гласувам и съм готова за това на анкета. Обвинявам не само послушните непосредствени извършители на неокачествимите престъпления в самия изборен ден, а обвинявам и тия, които са дали партийната директива за тях – за която говореше един от побойниците и мъчителите ми. В този ден бях по проверка на секциите на с. Коньово и лично посетих премазаните от бой двама наши застъпници от битите над десет души. Аз се осмелявам да обвинявам без страх, защото от преживяното от мен по-страшно човешкият ум не би могъл да си представи. И защото още виждам разплаканите майки и деца, още чувам писъците им, още виждам ужаса в очите им, и синините, и кръвта по гърбовете им. Всичко това знам и от моя собствен изживян и неокачествим от човешкия морал ужас, от кошмарът преживян по време на “ найспокойните и законни избори”.” Накрая на статията си Людмила се обръща с призив към тези, които все още не се боят да се опълчат на тиранията: ”Жени, майки, сестри, български граждани, от ваше име аз обвинявам и търся гаранция за свободата и живота ни. Затова в името на човечността, свободата и демокрацията ние, огромното мнозинство от народа, сред който съм била винаги, съм и ще бъда, трябва да продължим борбата. “ “Не е важно кой как гласува – важното е кой брои гласовете!” – учи „вождът на световния пролетариа” Сталин. На същото учи и “вождът и учителят на българския народ” Георги Димитров – верен негов съратник. Но въпреки официално обявения успех, изборните резултати вбесяват победителите. Срещу диктатурата им, въпреки безогледния терор са се осмелили да гласуват над милион и двеста хиляди души. С техните гласове в парламента влизат 110 опозиционни народни представители. Нещо, което БКП не може да прости – нито на опозицията, нито на непокорния народ. За мнозина от този миг – и депутати, и активисти на опозиционните партии – пребиваването не само в парламента, но и на белия свят клони вече към залез. Изтреблението е започнало отдавна – системно и ежедневно – с безотговорните убийства, с “Народния съд”, с убийствата и отвличанията в тъмни нощи, в концлагерите, в килиите на затворите. Бързо изтичат земните дни и на Людмила Славова. Според комунистическата

26 практика, тя вече сама си е изкопала гроба – със своята непреклонност. А към това се е прибавила и нова непростима вина – въпреки “инцидента” е спечелила изборите в своя район. Скърцайки със зъби, “преброителите” фалшифицират каквото трябва, и касират избора й. Из спомените на Пенка Нейкова от гр. Нова Загора: “С Людмила се запознахме през 1946 г., тъй като бяхме кандидатки за народни представители на обединената опозиция – аз като представител на земеделците от “БЗНС – Н.Петков”, а тя като представител на социалдемократическата партия. Разполагахме с една джипка, с която се движехме из околията през агитационния период. Околията тогава имаше 72 села. Това беше по време на изборите през октомври 1946 г. С нея сме били на публични събрания в Нова Загора, тя говори много пламенно и хората я слушат с внимание. Последната седмица бяхме в балканските села – Твърдица, Гурково, Козарево, Конаре и Сборище….В деня на изборите Людмила замина за новозагорското село Коньово с Васил Гатев. Втората ми среща с Людмила стана вече в концлагера Босна (Ножарево) Силистренско. Въведоха ме в стаята, където бяха жените, политически концлагеристки, сред които познавах само Людмила. Срещата ни беше и трагична, и радостна – около един месец делихме сламения нар. Неочаквано съобщиха на Людмила, че я освобождават, но тя не го посрещна с радост. Като че ли предчувстваше, че не я очаква свобода, а нещо по-лошо. И ми каза:”Пенке, не знам какво ще се случи с мен…”. Така се разделихме с Людмила. Не след дълго от Държавна сигурност пристигна Магда, софиянка, много честен и коректен човек. Тя сподели с мен, че е била в една килия с нея. Когато трябвало да ги водят на баня Магда пожелала да влезе първа, но милиционерът, който ги водил наредил да влезе първа Людмила. Така и станало. След определеното време Людмила все не излизала, и тогава Магда отваря вратата и я вижда в безсъзнание, полята с вряла вода. Това се случва в самата Държавна сигурност. За съжаление Магда, единственият свидетел на трагичния инцидент с Людмила Славова, е прегазена покъсно от трамвай и днес не може да разкаже отново това. Магда го каза на мен. Тя е очевидка на престъплението.” Из спомените на д-р Никола Грозев от гр. Поморие, април 1991 г.: “Като лекар бях принуден да присъствам на смъртта на много хора. Така протече животът ми, че повечето пъти бях свидетел на насилствена смърт. Веднага след дипломирането ми през 1943 г. постъпих като лекар в хирургическо отделение. При бомбардировките довеждаха там много убити и ранени, после участвах и във войната – пак убити и ранени. После, от 1945 г. пак – лагери, затвори… Така привикнах със смъртта. Хората реаги-

рат различно като усетят края си – едни се вкопчват в теб и те молят за помощ, други изпадат в апатия, стават безразлични, примирени. Но нейният поглед беше много различен – поглед на мадона, спокоен, с християнска благост, няма да го забравя никога. И сега е пред очите ми – погледът на жена, събрала мъката, болката, вярата и надеждата на целия ни народ през годините на изтреблението на нашата интелигенция през 1944 – 1950 г. Докарана бе по спешност в затворническата болница на Софийския централен затвор – цялата сварена! Да, сварена в буквалния смисъл на думата…. Видях сиво-бялата попарена кожа, почти по цялото й тяло. Беше в съзнание само три дни. Отказа и морфина. Държейки ръката ми, веднъж само прошепна: “Кажи на всички приятели, че изпълних доколкото можех дълга си. Но така е трябвало да се случи…” “Хора, граждани свалете шапки пред светицата Людмила Славова. Тя умря в разцвета на живота си, умря за всички нас, които доживяхме да се порадваме на свободата и демокрацията.” – апелира към днешните български граждани д-р Грозев… Това е почти всичко, което е останало от Людмила: фрагментарни спомени от случайни свидетели, от другари и близки, откъслечни сведения в жалките донесения на агентите на обвеяната с фалшива слава от маститите комунистически партийни пропагандисти Държавна сигурност… И една бледа снимка, от която гледат към нас през годините очите на една обикновена и в същото време толкова необикновена млада жена. Людмила Славова умира на 16 октомври 1948 година – на 35 години и е погребана неизвестно къде. По това време баща й с отнет депутатски имунитет е в ареста и очаква присъда – заедно с последните останали живи и недоосъдени лидери на социалдемократическата партия. Покъсно е осъден на 10 години затвор. Брат и Димитър Славов е в концлагера “Куциан” и ще научи за жестокия край на сестра си след повече от година. Когато го преместват от един концлагер в друг – от случаен познат, попаднал в концлагера след смъртта й. Освен Мара Рачева и Людмила Славова в мрачната сграда на Дирекцията на народната милиция на Лъвов мост в София са намерили смъртта си десетки други защитници на демокрацията в България. Днес, 23-години след 1989 г., на сградата няма паметна плоча за тези герои. ПАМЕТНИКЪТ НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ В СОФИЯ в Княжеската градина (на снимката) е открит официално на 7 септември 1954 г. сн. Христо Христов

В България съществуват стотици паметници, посветени на Съветската армия.

Дискусиите за неговото издигане в Столична община и Министерски съвет продължават близо 10 години. (Виж част от архивните документи в рубриката АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ). Те започват през 1946 г. и едно от първите неща, които се обсъждат, е местоположението му. Ясно формулираната по време на обсъжданията цел на издигането на паметника е била той да доминира и „да бъде на централно място, за да се минава постоянно покрай него и да упражнява своето политическо-възпитателно значение”. Неговият надпис „На съветската армия освободителка от признателния български народ” съзнателно се стреми да конструира принципно нова историческа истина противоречаща на следните факти: На 26 август 1944 г. българското правителство обявява неутралитет във Втората световна война и напуска Хитлеристката ос. Вечерта на 5 септември 1944 г. демократичното правителство на Константин Муравиев взима решение да обяви война на Германия и нейните съюзници. Около два часа по-късно Съюзът на съветските социалистически републики (СССР) обявява война на България и на 8 септември Червената армия (Трети украински фронт и Черноморският флот) нахлуват на територията на България през северната и морската граница и окупират редица градове като Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас. По нареждане на правителството, българските войски не и оказват съпротива. На 9 септември 1944 г. в условията на съветска окупация е обявено правителство на Отечествения фронт с министърпредседател Кимон Георгиев. Окупирането на България от Червената армия е последвано от вълна на насилие и терор. Според различни оценки броят на убитите в първите два месеца е между 20 000 и 40 000 души. Осъдените на смърт от т. нар. „Народен съд” са 2 730 души — министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители. От българска ръка не е загинал нито един руски воин, но към 1946 г. от съветски войници и офицери са били убити 123 деца,

27 жени и мъже, българи и българки. (Архив МВнР, СКК, оп. 1, а.е.423, л.8, 37; а.е.424, л.5-17; а.е. 312, л.4; а.е.325, л. 4; а.е. 315, л.2 ) Над 2000 (две хиляди) таврийски българи са се преселили в България в годините 1942- 1944. След 9 септември 1944г., в условията на окупация, по заповед на Сталин, са върнати обратно в СССР от спецчасти на червената армия и изпратени в лагерите на ГУЛаг. Част от тях са убити още в България.

менно националсоциализма (Хитлер) и комунизма (Сталин) за престъпни режими, отговорни за смъртта на милиони европейци по време и след края на Втората световна война.

Брой 5 от 1 март на в-к ГРАЖДАНИНЪ замина за печатницата и утре ще бъде в ръцете на абонатите си 28 февруари 2013, четвъртък

Инициативен комитет Заб. Отворени сме за всяко мнение и допълнение към гореизложените факти.

специално от художника Любомир Михайлов За периода септември 1944 г.-декември 1947 г.(3г. и 4 м.) издръжката на червената армия е струвала на българския народ 82 милиарда лева, загуба на суровини и селскостопанска продукция, т.е. унищожен е в огромна степен националния ни капиталфинансово стопански и интелектуален. В резултат в България е установен тоталитарен режим на управление, който продължава 45 години, до 10 ноември 1989 г. В периода 1944-1989 г. България на практика загубва своя национален суверенитет и се превръща в подопечна територия на СССР. По време на тоталитарното управление на БКП са отнети основните граждански права и свободи. През април 1993 г. Общинският съвет на София взима решение за демонтирането на този паметник, което не е изпълнено и до днес. На 26 април 2000 г. Народното събрание приема Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Според него „Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система”. На 18 септември 2008 г. Народното събрание приема Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г.

23 август е обявен от Европейския парламент за ден за памет на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими в Европа. С този акт Европа призна едновре-

Весело посрещане на Новата 2013 година на всички приятели и съмишленици, НАПИСАНО ЗА ВАС, ДРАГИ РОДНИ ДРЕМкоито вярват и работят за каузата ДЕМОН- ЛЬОВЦИ: ТИРАНЕ И ПРЕМЕСТВАНЕ на паметника на съветската армия от центъра на Европейска София. През изминалата година направихме и малко и много, но постигнахме найважното: да се съхраним като хора, да оценяваме важните неща, да правим нещата с повече смисъл и да не се отказваме. Според мен най-сериозното достойнство на гражданската инициатива ЗА демонтиране на ПСА/МОЧА. Картичката, с която ви поздравяваме е специално изработена от художника Любомир Михайлов. Тя може да се изпрати от всеки от вас на хора, които също подкрепят тази кауза и идея, да се споделя във ФБ и така гражданската инициатива да придобие още повече популярност. Може да се изпрати и на тези, които с ретроградното си мислене и поведение спъват не само демонтирането на ПСА/МОЧА, а и развитието на страната ни. Решението ЗА демонтираСамо онзи, който е свободен, само той нето на ПСА е въпрос единствено и само на може да се нарече човек в пълния смиполитическа воля, на споделяне на ценноссъл на думата. Идеята за свободата е тите на демокрация, уважание към човешвсесилна и любовта към нея сичко може кото достойнство и права. да прави. Честита Нова година, бъдете здрави, много вдъхновени и ДА, разбира се, че МОЧА ще падне! Инициативен комитет!

(Христо Ботйов) За трета поредна година гражданска инициатива ЗА демонтиране на паметника на съветската армия организира събитие по повод годишнина от събарянето на Берлинската стена. Докато имаме в центъра на

28 София паметник, изразяваш благодарност на съветската армия от името на целия български народ, нашите събития винаги ще бъдат под надслов “НАШАТА БЕРЛИНСКА СТЕНА”.

На 9 ноември, петък, от 18.30 ч. ще се съберем отново пред ПСА – този път само със свещи, за да изкажем своята почит към жертвите на 45 годишното тоталитарно управление в България, чието начало е сложено със съветската окупация на страната ни през септември 1944.И почитта си към пожертваните духовност, свобода, светлото в човешкия дух. В чест на живата памет на поколения българи.

Финландия, Словакия, Чехия и Обединено Кралство Великобритания

На 17 юни, 2012 от 17 ч. ние ще издигнем българското и европейското знаме на паметника на съветската армия в София като знак на нашето желание да бъдем част от демократичния свят. Двете знамена ще се срещнат и съединят, така както съдбата на нашата страна е неизменна част от тази на стария континент. Искаме си родината, историята и държавата!

Гражданска инициатива ЗА демонтиране на паметника на съветската армия в София ви кани на поредното събитие, което изразява нашето категорично несъгласие паметникът да продължава да стои в центъра на София, въпреки решението на Столичен общински съвет от 1993 той да бъде демонтиран. Този паметник пречи на стремежа НЕКА БЪДЕМ ЗАЕДНО! на нашия народ да бъде част от демокраНЕКА БЪДЕМ МНОГО! НЕКА БЪДЕМ УСМИХНАТИ! тична Европа и разделя народа ни на палачи и жертви. Тъй като той е еманация на ПРОСТО – НЕКА БЪДЕМ! един изключително значим период в българската история, смятаме, че мястото му е Покана събитие 17 юни 2012 в музей, така както това се случи с паметниците от тоталитарната епоха в другите ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТстрани от Съветския блок. ТА Ако сте тревожен, ако се чувствате изолиран, ако имате проблем и не виждате изход, ако търсите промяна и по-добро качество на живот – обадете ни се.

Вестник ГРАЖДАНИНЪ Инициативен комитет ********************** Ако събера страха си в шепа и надежда в другата ръка вече имам не само страх и надежда, а две големи крила. Ако теб те има до мен и усещам гласа и ръцете ти, вече нямам стена срещу себе си, а път, който да извървя. Злото е купчина камъни, за които трябват много ръце и достатъчно силна тревога, без да падам на колене.

Първият блогърски вестник Издава: Център за развитие на личността HUMANUS, основан през 1994 г. Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ ЗА КОНТАКТИ:

Валя

e-mail: angeligdb@abv.bg ДОКУМЕНТ НА ВРЕМЕТО До българските медии До посолствата на САЩ, Полша, Германия, Унгария, Литва, Латвия, Франция,

Телефон: 0878269488 Истината ни прави свободни!