Vestnik GRAJDANIN BR. 6 ot 2014 g.

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 6, Год. 6, 2014, 15 Март, Събота, Ц. 2 лв.

Още актуална информация за случващото се в и около Украйна Идва краят на комунизма Дните на Путин са преброени. 51 милиардната олимпиада в Сочи не постигна търсения пропаганден ефект Русия да се представи като модерна държава и световен лидер. Навлизането на руските военни сили в Крим мобилизираха световната общност в отпор на агресията срещу Украйна – Обама заплаши Русия с международна изолация; главнокомандващият на НАТО Расмунсен заклейми действията на Русия като противоречащи на принципите на ООН; Франция обяви, че срещата на Г8 трябва да се отмени; Канада отзова посланика си в Москва; Япония заплаши с инвазия в спорните Курилски острови „по Кримски модел”; немският енергиен концерн EON обяви престоящо прекратяване на споразумението си с Газпром и сключване на 20-годишен договор за доставка на сгъстен газ от Канада. Написа: Sasha Bezuhanova

ДЕМОКРАТИЧНАТА ОБЩНОСТ В ЕВРОПА И СВЕТА НЯМА ДА ПОЗВОЛИ НА ПУТИН ДА ОТКЪСНЕ ЖИВИ ПАРЧЕТА ОТ ТЯЛОТО НА УКРАЙНА! Току-що открих, че украинският журналист г-н Виктор Каспрук, на когото и преди съм отговарял на различни въпроси, ми е писал на имейла кратко съобщение, с което ми предлага да вземе интервю от мен; изпраща ми няколко въпроса, на които иска да му отговоря. веднага му отговорих със съгласие, ето какво ми написа той, а по-долу можете да прочетете и моя отговор до него: Добрый день, уважаемый господин Грънчаров! У нас, в Украине, сейчас очень сложная ситуация. Агрессор и реваншист кремлевский карлик Путин напал на нашу страну. У меня к Вам большая просьба, я хочу взять у Вас интервью по поводу этой ситуации. Очень надеюсь на Вашу дружественную помощь. Мы напечатаем Ваше интервью в Интернет-издании «Третя Українська Республіка» – главном медиа-ресурсе нашего Майдана. С уважением, Виктор Каспрук

105 В БУДНА КОМА СЛЕД СРЕЩАТА НА ОРЕШАРСКИ С УДОБНИТЕ МЕДИИ ВЧЕРА 105 души бяха хоспитализирани в София след срещата на премиера Пламен Орешарски с представители на угодни за управлението му медии вчера в НДК. С необятния си талант да чете монотонно и протяжно, напипвайки найбезличната информация, министър-председателят причини (Следва на 2 стр.)

105 В БУДНА КОМА СЛЕД СРЕЩАТА НА ОРЕШАРСКИ С УДОБНИТЕ МЕДИИ ВЧЕРА (От 1-ва стр.) серия от резки заспивания, гърчове и изпадания в кома сред аудиторията си. Орешарски дори прибегна до ползване на Powerpoint презентации с цифри, заради което журналистите побеляха, очаквайки в края на 20-минутната реч да бъдат изпитани и при провал – пратени на есенна ликвидация в УНСС. „Едно денонощие след срещата много хора останаха с уста, отворена като на сом. Зейнала в празнотата, защото все още осмислят информацията от вчерашната среща, на която Орешарски поде скучни речи, продължени от Станишев и Людовик. Не е ясно дали тези хора ще се възстановят

или ще останат зеленчуци за цял живот“ – коментираха лекари. От ръководствата на повечето медии обявиха, че не е проблем журналистите им да бъдат в будна кома, даже улеснявало проводничеството им на спуснати от даровити PR-ки опорни точки.

Zhelyo ДЕМОКРАТИЧНАТА ОБЩНОСТ В ЕВРОПА И СВЕТА НЯМА ДА ПОЗВОЛИ НА ПУТИН ДА ОТКЪСНЕ ЖИВИ ПАРЧЕТА ОТ ТЯЛОТО НА УКРАЙНА! (От 1-ва стр.) Здравствуйте, уважаемый господин Каспрук, Спасибо Вам за приглашение ответить на несколько вопросов для майдановском сайте «Третя Українська

Хотят ли русские войны? Не спрашивай у тишины, Не спрашивай у тех солдат, В мемориалах, что лежат.

Карикатурата е от украинския сайт «Третя Українська Республіка» Прошу также не верить манипуляциям российских СМИ, которые распространили информацию якобы болгарское общество одобряет то, что делает Путин: это неправда, это ложь, у нас за Путина стоят только так называемые „рублофилы“, то есть мерзавцы, которые за путинские деньги готовы продать не только свою родину, но и собственной матери; вот именно такие и делали вопросный митинг перед российском посольстве в Софии. Но там в то же времени был и протест против агрессии Путина – об этом российские СМИ промолчали. Ну, я отвечу на Ваши вопросы как можно скорее и пошлю текста интервью. Мне очень трудно выражать свои мысли на русском, только этого мне мешает, проблема в том, что я редко пишу на русском. С уважением: Ангел Грънчаров

"Хотят ли русские войны?" (Е.Евтушенко)

Спроси у цинковых гробов, В которых молодых сынов С земель соседских привозили Старухам, чтоб те слезы лили. Спроси у бравых тех ребят В Кремле которые сидят, К погонам звезды пришивая, Дубиной «мирною» махая. Спроси у Польши и Литвы – Им о России снятся сны. Спроси у пражской у весны, – Хотят ли русские войны? Спроси у венгров, как когда-то На танках русские солдаты, По Будапешту рассекали, Вугорцев к миру «приучали».

Республіка»! Я отвечу скоро и пошлю Вам свои ответы. Хочу также уверить Вас, что в этот тяжелый час для мужественного, героичного и достойного для свободы украинского народа, когда на суверенной Украины так подло напал кремлевский самодержец, мои симпатий полностью на стороне свободолюбивых братьев-украинцев, борющихся за европейское будущее своей страны. Вокруг меня много людей, которые таким же образом оценивают ситуацию, то есть смею заверить Вас, что огромное большинство болгарского народа думает то же самое: мы настаиваем чтобы агрессор Путин остановился, не трогал Украину! Европейское и мировое демократическое сообщество не позволить Путину оторвать живые куски с тела Украины, да, мы этого не позволим! (Продължава на 2 стр.) Спроси у вдов, детей Чечни, Хотят ли русские войны? Кто он, русский «миротворец», Тебе ответит гордый горец. Грузин, улыбчивый всегда, Сквозь слезы просто промолчит. От миролюбия соседа Сейчас его земля горит. ХОТЯТ ЛИ РУССКИЕ ВОЙНЫ? И от Китая до Литвы Найдется ль хоть один сосед, Который твердо скажет, - «НЕТ!»?

Източник: статус на Момчил Дойчев ОТВОРЕНО "ПИСМО-ЖАЛБА" ДО МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА, ДО ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКАТА И ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

Тебе ответит старый финн, Проживший много – до седин, Как «мирно» русские войска Рвались сквозь зиму и снега. Есть что сказать и белорусу , Тому, чьи предки из литвин, Какою жуткою ценою Им братство подарил москвин. Когда Суворова орда Палила села, города... Спроси, спроси у Куропат – Там непокорные лежат. Спроси – что Украине братской, Заверенной в любви славянской, Из цепких рук большого брата, Зачем защит искать у НАТО? Спроси всех западных славян, Как миру их учил Иван... Миролюбив солдат-Иван Бомбил Кабул, Афганистан. В их кишлаки и города Не мир пришел – пришла беда.

До проф. А.Клисарова, Министър на образованието и науката, София До г-н К.Пенчев, Омбудсман на Република България, София КОПИЕ: До инж. Атанас Ангелов Чернаев, Директор на Инспекция по труда в Пловдив КОПИЕ: До всички български медии ЖАЛБА

3 от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив Адрес за кореспонденция: гр. Пловдив-4023, Ж.К.Тракия, бл. , вх. ап. , тел. Уважаема госпожо Министър, Уважаеми господин Омбудсман, Позволявам си да ви занимая с един фрапиращ административен шедьовър, който са сътворили подчинени Вам, уважаема госпожо Министър, чиновници. Аз имах нерадостната съдба да стана обект на една крайно арогантна кампания по дискредитирането ми като личност и преподавател, водена от директорката на училището, в което работя, именно г-жа Стоянка Анастасова, назначена на този пост през 2010 г.; за перипетиите на тази абсурдна кампания, имаща за цел отстраняването ми от работа, ми се наложи многократно да Ви информирам – понеже като философ и граждански ангажиран човек няма как да допусна да стана безмълвна жертва на такъв един необуздан административен терор и тормоз. Стана така, че заради моите открити писма, доклади, жалби и пр. до съответните институции, в които аз апелирах висшестоящите органи да си изпълнят дълга и да спрат произвола и беззаконието, в училището бяха извършени наредени от по-висшестоящите органи проверки, за резултатите от които аз не бях информиран, г-жа Директорката си позволи да скрие цялата информация не само от мен, но и от учителския екип (Педагогическият съвет също изобщо не информиран за резултатите от тия проверки!). Поисках, позовавайки се на Закона за достъп до обществена информация по надлежния ред да поискам да бъда запознат с резултатите от тия проверки; след много откази и мълчаливо неизпълнение на задълженията си най-сетне г-жа директорката благоволи да ми даде копия от два документа, от два "констативни протокола", като за останалите такива документи ми отказа достъп под измисления предлог, че те били "накърнявали интересите на трети лица" - и затова тя щяла да проведе някаква процедура за искане на тяхното съгласие аз да бъда информиран (?!). Както и да е, ето, най-сетне имам един такъв официален документ, става дума за констативен протокол, заведен с вх. № 094/06.02.2014 г., който е съчинен и подписан от г-н Коста Костов, Главен експерт в Министерството на образованието и науката и от г-жа Антоанета Кръстанова, Старши експерт по обществени науки и гражданско образование (ОНГО) в РИО-Пловдив. Най-сетне имах възможността да се запозная с някакви "констатации" на проверяващи лица, прочетох ги внимателно и, честно да си кажа, се хванах за главата: аз по-нелеп документ, признавам си, не бях чел. Нямаше да Ви занимавам с моя прочит на този документ, ако той не бе

използван от неуморната г-жа Директорка на ПГЕЕ-Пловдив за отпочване на нова процедура с оглед осъществяването на нейната заветна, съкровено копняна цел, именно моето уволнение от училището: тъй като съм инвалидизиран, за да ме уволни, гжа Директорката трябва да получи разрешение от Инспекция по труда в Пловдив, предвид закрилата от Закона за моето заболяване; е, тя започна точно такава една процедура по искане на такова съгласие, а пък в основата на "аргументацията" й, предполагам, е точно въпросния "констативен протокол". Ще си позволя тук да анализирам нелепиците, алогизмите, невъобразимите за здравия смисъл противоречия, които констатирам от своя страна в този т.н. "констативен протокол", тъй като подобен неръкотворен сякаш административен шедьовър е прекрасна илюстрация за дълбоката криза и катастрофа, в която се намират българското образование – криза и катастрофа, които се дължат именно на напълно неверните представи за същината и смисъла на образованието, разпространени в средите на ръководната образователна администрация и бюрокрация. Смея да отбележа, че главната причина за плачевното състояние на образователната ни система е всевластието на тази образователна бюрокрация, ето, сега имам възможността да илюстрирам твърдението си с този чудесен конкретен пример, взет, дето се казва, от самия живот. Смятам, че по този начин ще бъда полезен и на г-жа Министъра особено, тъй като, доколкото е известно, ръководеното от Вас Министерство е заето с исполинския труд да подготвя поредния "най-нов" и "изцяло реформаторски" Проектозакон за училищното образование; мнението и разбирането на един учител като мен с повече от 30годишен стаж в системата би трябвало да означава нещо. Позволявам си също така да отбележа тук, че в последните години, работейки по осмислянето на тежките проблеми в образователната ни система, обобщих изводите си в няколко книги, примерно в книгата ми със заглавие Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България, също книгата ми Ние не сме тухли в стената! (Есета за освобождаващото образование), книгата ми ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ, имаща за предмет ситуацията в университетското образование, накрая последната ми книга под заглавие Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище (В контекста на общата ситуация на българския живот), в която съм описал случващото се именно в нашето училище, в училището, в което работя, именно ПГЕЕ-Пловдив. Интересното е това, че въпреки че смея да имам самочувствието на учител-новатор, който се ръководи от един творчески иновативен и

съвременен подход, съобразен със спецификатана такава фиката на такава фина духовна фина духовна дейност, каквато е обучението на младите по философия, въпросните администратори си позволиха изцяло да игнорират моето суверенно право на творческа индивидуалност и свобода; както ще откриете сами, такова крещящо неуважение на най-базисни за философското образование принципи от страна на самонадеяните чиновници по превъзходен начин илюстрира идейния и ценностен фалит на овехтялата традиционна и догматична методология, от каноните на която те си позволяват да се ръководят в нашето изцяло ново, динамично и интензивно променящо се време. Понеже ми се удаде случая и възможността да демонстрирам този невероятен, наистина крещящ абсурдизъм на подобни защитници на плачевното статукво, ето, сега си позволявам да ви поднеса своя анализ на този иначе блестящ в нелепостта си документ. Който, въпреки надутата си претенциозност, смея да отбележа, е написан на идейното и ценностно ниво на едно свободно съчинение на самонадеян и повярвал в гениалността и непогрешимостта си... отличник-осмокласник, добре фабрикуван от парадоксалната унифицираща образователна система; никакъв повей на свободомислие не установявам в него, нищо че го нарекох "свободно". За да защитя тезата си ще ми се наложи да подложа на анализ цялото това невъобразимо богатство на одиозния документ, ала все пак ще се опитам да бъда пределно лаконичен, въпреки всички рискове – защото документът заслужава и по-голямо внимание. Именно за краткост ще номерирам ония моменти, на които е наложително да обърна подобаващо внимание: 1.) Както и може да се очаква, патосът на този документ е напълно критичен, направо разгромен; да, обаче авторите му не се усещат, че си позволяват една вопиющо-елементарна некоректност: не може на основата на наблюдението на един или два учебни часа, проведени при това при нарушение на процедурата за такива проверки (на преподавателя е съобщено за проверката преди началото й, а учениците и съвсем не знаеха за това, че двама министерски чиновника барабар с директорката ще се появят в часа по философия, съгласете се, това е доста стресиращо и за преподавателя, и за самите ученици!), та значи не може на основата на възприятието на случилото се в два учебни часа, и то при тия обстоятелства, да се правят глобални изводи и заключения за ефективността и състоятелността на моя преподавателски подход. При това подобно нарушение на логиката или подобна недопустима алогичност си я позволяват двама чиновника с претенции в областта на... философията: то е все същото като, влизайки в една гора и виждайки едно прекършено от гръм дърво, да обоб-

4 щиш, че в тази гора "всички дървета общовзето явно са все прекършени от гръмотевеци".

2.) Бие на очи и това, че въпросният документ има характера на "свободно съчинение", издаващо единствено предвзетостта, голата предразсъдъчност, предубедеността, умишлената субективна пристрастност на авторите му: елементарните норми на колегиалността и на философската толерантност, на уважението към автономията на преподавателя изискват все пак да се положат известни елементарни усилия за поне малко по-широко и по-задълбочено схващане на естеството на личностно наситения и оригинален преподавателски подход на "подлежащия на заколение" учител. Повтарям, този документ е писан от хора, от длъжностни лица, имащи известни претенции в областта на философията - и те би следвало особено грижливо да се пазят от рецидивите на такава една груба инвазия и пълно незачитане на правото на преподавателя да бъде личност, да бъде философ със свой оригинален и личностно наситен стил и подход; тия неща в областта на философията не са за подценяване, напротив, за имащите философски дух хора са тъкмо водещи. В тази връзка бих си позволил да посъветвам въпросните двама администратори да прочетат поне раздела за това що е философия в моя лекционен курс по философия, издаден преди няколко години като книга от авторитетното издателство ИЗТОКЗАПАД, книгата носи заглавието ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, а подзаглавието й е "Вечното в класическата и модерната философия". Добре, да предположим, че авторите на съвършено друга школа във философията, имаща коренно различно разбиране за това що е философия; но елементарната философичност (да не говорим изобщо за толерантност или колегиалност!) изисква да не обявяваш своята гледна точка за "единствено-правилна", "меродавна", "научна" и пр., и то само на основанието, че си овластен чиновник, стоящ в административно отношение на по-високо стъпало в йерархията – както се е получило при въпросните двама така претенциозни "проверяващи". Мисията, с която са се захванали тези чиновници, явно за да угодят на директорката на ПГЕЕ-Пловдив в нейните неудържими опити да ме дискредитира и уволни като преподавател по философия в повереното й училище, та значи мисията им, именно да "удостоверят", че преподавателят по философия в ПГЕЕ-Пловдив "не става за учител" или пък е "с изцяло погрешни разбирания за това що е философия", да не говорим за това, че е "нарушител" и едва ли не "престъпник" спрямо "общоприетите правила", е мисия не само невъзможна, тя е и мисия крещящо-неразумна, безсмислена, абсурдна – ако бях по-невъзпитан щях да я определя направо дори като "тъпа", но понеже

съм възпитан човек, ето, въздържам се от една такава квалификация. Фактът обаче, че те си позволяват да преследват една такава цел, и дори да я "обосновават" по един нескопосан и крайно неубедителен начин, показва, че са овладени от някаква мания за чиновническа всепозволеност; да, обаче моя милост в случая не само като философ, но и като ангажиран гражданин съм в правото си да им заявя, че са се поддали на една крайно неразумна и дори гибелна илюзия. В заключение по този пункт искам да добавя, че авторите на въпросния документ са дръзнали в най-неприкрит вид да покажат без капчица смущение, че са все още жертва на догмите и стереотипа на "единствено правилната" и "най-научната", при това "непоколебимо вярната", именно щото е "държавна" или казионна "философия"; да, въпреки плахите опити да прикрият това, документът им е пропит и дори прогизнал от предразсъдъците на такова едно анахронично мислене, непристойно за хора, които имат известни претенции в областта на философията и на нейното преподаване в съвременни условия. Толкова по този пункт, макар че може да се пише още много.

3.) Авторите на анализирания документ си позволяват изцяло да игнорират, водени от своята чисто административна самонадеяност, нещо безкрайно важно, а именно творческия характер на такава една фина духовна дейност, каквато е обучението на младите по философия. Не е тук мястото пълно да показвам кои са опорните точки на моя оригинален (авторски) подход в преподаването, но държа да отбележа поне това: за мен главното в обучението по философия е да създам положителна нагласа на младите спрямо духовното изобщо, в частност спрямо философското осмисляне на съществуващото; аз никога няма да принизя себе си или пък да дръзна на подценя своите възпитаници, като им наложа по принуда да станат "папагалчета", които да рецитират без разбиране "единственоправилните мисли" на тоя или оня; за мен главното също така е да насърча младите в полето на търсенето на истината и то по пътя на самостоятелното и критичното осмисляне на проблемите, резултатите от което те да могат да споделят в обстановката на една напълно спокойна и свободна дискусия, в едно непринудено общуване с преподавателя; не желая да тормозя и да тероризирам учениците да "знаят" това или онова, защото всеки що-годе стойностен философ разбира онова, което явно тия администратори не разбират: че голото и демонстративно "знаене" на това или на онова, на някакви външни сведения за философията и за философите е почти нищо, а истинското и същностното е създаването на всички ония така потребни условия щото душите на младите да почнат

сами да раждат идеи, учениците да започнат да осъществяват своите личностно обагрени философски инициативи, да успеят също така да настроят душите на "философска вълна" и да започнат да се увличат в това най-трудно познание, което е трудно затова, защото съдържа и неизбежния личностен, субективен, ценностен, идеен момент; тук нещата опират и до убеждения, до способност да формираш и да изразиш личната си позиция, която после да съумееш по най-убедителен начин да защитиш; и още много други моменти тук могат да се посочат, моменти, които изразяват сърцевината на моя оригинален и дълбоко премислен през годините преподавателски подход, който, смея да претендирам за това, акцентира на творческия момент не само в дейността на преподавателя, но и да истински важното: търсенията на самите ученици. Да, обаче ето, срещаме се с нещо безпрецедентно: това, което вече прекрасно знаят моите ученици, не го знаят, не щат да го знаят или изцяло го игнорират и потъпкват ония, които имат претенцията да са някакви оторизирани "философски началства". "Началства", които обаче без капчица свян демонстрират несъвременността, остарялостта, абсурдността, анахронизма на своя чисто казионен подход към философията, който не само че не е довел до нищо добро в ония години на пълна идеологизация на учебния процес, които преживяхме в условията на комунизма, но който те държат да продължават да налагат и на съвременните учители по философия, сякаш в страната ни не са станали никакви промени, сякаш в сферата на българското образование 1989 г. още не е дошла, сякаш България не е европейска страна, а продължава да е някаква средноазитска тирания! Аз единствено така мога да си обясня това, което тези инспектори си позволиха, водени от казармения принцип "Началството никога не греши!", е, аз пък имам дързостта да им кажа и ще им го докажа, че днешното българско училище, за тяхна изненада, изобщо не е казарма – и никой, дори и Министъра, не може да го превърне в такава – колкото и на някои да им се иска това, колкото и дълбоко, дори сърдечно да са пристрастени към такъв един възтъпичък, простете, "идеал". Много съжалявам, че тук ми се налага да обяснявам на въпросните началства нещо, което те сами би трябвало превъзходно да знаят, предвид позицията, на която се намират; ала ето, уважаема г-жо Министър, че подчинените Ви чиновници не се смущават да демонстрират, че са носители на едно анахронично съзнание, на един изцяло овехтял манталитет, отдавна доказал вредността си за българското образование.

4.) Ще си позволя едно отклонение, за да илюстрирам парадокса, на който в случая сме свидетели: аз преподавам

5 философия в български училища (и в университет също съм работил, и на студенти съм преподавал философия) още от далечната 1983 г., в епохата, когато у нас имаше една-единствена "правилна философия", именно марксическата, ленинската, комунистическата. В 1985 г. почна "перестройката" и ледовете на тоталитарното пренебрежение към човека, към личността на преподавателя по философия, в частност, почнаха постепенно да се пропукват. Моя милост още тогава стана един от борците за поставяне на преподаването на философия на адекватната основа, именно на основата на философския плурализъм, на многообразието на идеи, ценности, на свободния диалог между тях в обучението по философия и пр. тогава "екстравагантни" и дори оценявани като "упадъчни", както тогава се казваше, "буржоазни измишльотини" или "лиготии". Доказателство за тази моя позиция още от преди повече от 25 години е статията ми, отпечатана в тогавашното единствено в България философско списание, именно сп. ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ, имам предвид статията Някои проблеми на преподаването на философията във висшите учебни заведения; тази моя статия излезе в онова революционно и дисидентско време, именно през март 1989 г. По цялата история ония, които искат да се информират, могат да прочетат ето тия публикации: Документ на епохата: Философски ненаучен манифест; също: Мое разбиране за преподаването на философията, изразено в статия, публикувана в далечната 1989 г., също и Един вълнуващ епизод от моята младост. Та сега моля малко за внимание, за да схванете абсурдизма на ситуацията: онова, за което аз съм апелирал преди четвърт век (!), което е било на дневен ред в българската философия преди цели 25 години, сега, четвърт век по-късно аз не мога да го "набия в главите" на двама самонадеяни министерски чиновника, подвизаващи се на "философския фронт" в европейска България!!! Уважаема госпожо Министър, в тази връзка ми се ще да Ви подтикна да си направите и съответния "организационен извод"; ще си позволя да Ви кажа нещо, което може да прозвучи възнагличко, но в дадения фрапиращ направо контекст е напълно оправдано: ако аз бях на Ваше място, ако аз бях Министър на образованието и науката в европейска България, щях да направя нужното тия двама чиновници мигновено да освободят креслата, които кой знае защо още заемат - след като сами не съзнават какво си позволяват да правят! Толкова по тази направо умопомрачителна констатация.

5.) Бие на очи крайната стесненост на оценъчния хоризонт на авторите на разглеждания документ, което е в крещящо противоречие с тяхната предполагаема философска образованост; не знам, аз

лично не съм виждал дипломите на авторите на тоз документ, но у мен, като го прочетох, се породи съмнение дали пък те не са специалисти от съвършено друг образователен профил, предвид това, че с такава лекота си позволяват да игнорират азбучни и най-прости за философски образования човек положения. Знаем, че у нас, в милата ни Татковина, в последните години станаха какви ли не идиотщини в това отношение, примерно хора без дипломи или с фалшиви дипломи ставаха било министри, било шефове на разни Агенции, имам предвид разните му там "калинки". Та се питам в туй отношение дали няма нещо такова в случая, признавам си честно, аз наистина съм затруднен да проумея как е възможно философски образовани хора да се подпишат по такъв в корена си изцяло нефилософски и направо скандално-плосък административен документ. Просто подхвърлям една такава евентуалност, понеже съм отчаян да проумея как това изобщо е възможно. Апропо, директорката на нашето училище биде назначена от предишната власт, под ведомството на предходника Ви, г-жо Министър, именно Сергей Игнатов, когато станаха доста какви ли не назначения, та тя биде назначена за директор на Професионална гимназия, бидейки учителка по... български език и литература. Простете, г-жо Министър, но аз отказвам моята философска компетентност да бъде оценявана от чиновници, които, да допуснем, нямат базово философско образование. Нищо не твърдя, само предполагам, търсейки изход от абсурдната ситуация, в която се оказах. Моля, уважаема госпожо Министър, помогнете ми да проумея какво изобщо става във Вашето ведомство, в различните йерархични звена на ръководената от Вас институция. Мисля, че нещо все пак трябва да се предприеме, та подобни абсурди да намалеят, да не говорим да станат изцяло невъзможни.

6.) И последно в този общ раздел, в който описвам впечатленията си и изразявам недоуменията си. Изглежда това, че въпросните експерти-чиновници или инспектори сами с години наред съвсем не преподават философия на ученици, изобщо не са се изправяли пред ученици да носят такава една тежка отговорност, е довело дотам те изцяло да се откъснат от реалните проблеми на актуалното обучение по философия, които съвсем не са малко (примерно учебниците по философия и другите философски дисциплини са написани на професорски и псевдонаучен стил, което ги прави общо взето неизползваеми), тоест, довело е дотам, предполагам, съзнанията им да заживеят в един изцяло илюзорен чиновническо-бюрократичен и също така фантастичен свят, в който всичко е тъкмо наопаки на реалното, на жизнено-потребното. Защото наистина какво прави, с какво се занимава един министерски чиновник в дългите дни, в

които реално той с нищо смислено не е зает: ами умира от скука, разбира се, какво друго да прави?! Или, примерно, е зает с това да клати краката си под бюрото – и да си измисля какви гадории да спретне на ония преподаватели по философия като мен, които търсят що-годе ефективен някакъв изход от тежката ситуация, съществуваща в подвластната на самонадеяната администрация образователна система. И виждаме до какви хипертрофирани форми на съзнание довежда тая екзистенциална скука, в която пребивават въпросните чиновници. Аз в тази връзка, уважаема госпожо Министър, бих Ви посъветвал да ликвидирате, да закриете тези изцяло ненужни и дори, както виждаме, изцяло вредни административни звена, които само лапат грешните пари на всички нас, данъкоплатците. И, респективно, да освободите разните му там експерти, с оглед да се заемат с нещо посмислено в опротивелия им от скука живот. Примерно, да станат учители в училища и там, на дело, да проверят своите "гениални доктрини" за това как трябвало било да се преподава философия: как при това ще имаш наглостта да даваш съвети на разни хора какво било "правилно да правят" при положение, че ти самият това същото нещо не си го правил от години?! Уволнете тия хора и така спрете тази тяхна екзистенциална агония, спете мъките на толкова безсмисления им чиновнически живот. Та тия хора изнемогват от скука, уважаема г-жо Министър, ето, илюстрирах Ви с какви глупости се занимават от нямане какво да правят! Дотук свършва общата, принципната, идейната, ценностната, методологическата и пр. част на моя анализ. Оттукнататък смятах да дам извадки от въпросния анализиран документ, един вид да подбера някои по-крещящи в чудовищната си анахроничност бисери, ала сега се разкандърдисвам да осъществя предварителното си намерение, щото някой може да каже, че "изваждам от контекста" отделни мисли и по този начин ги представям превратно, с оглед да ги осмея. Е, тогава какво друго ми остава освен да приведа целия документ, та да можете да му се насладите в неговата цялост?! Ето, изпращам Ви го като приложение към настоящия текст. Порадвайте се сами на бляскавия литературен шедьовър, който е сътворил така всеотдайния административен български гений! Приятни емоции Ви желая, особено Вам, уважаема госпожи Министър! Имате шанс да осъзнаете в цялата й прелест грозната истина по въпроса за какво дава парите си нещастният и така беден, привикнал на какви ли не зулуми, многострадален български данъкоплатец! И ето, този документ-бисер успя да изходатайства от тъй великодушните към проблема й и твърде отзивчиви висшестоя-

6 щи чиновници: тя на негова основа задейства процедура по моето уволнение, опитвайки се да "докаже", че в моите часове, видите ли, "никакъв учебен процес не се бил водил" - ерго, въпросният индивид Ангел Грънчаров трябвало да бъде незабавно уволнен! Понеже явно все пак има някакви съмнения доколко тезата й може да издържи пред един бъдещ непредубеден съд, г-жа Анастасова си позволи да стори и нещо хептен непостижимо от здравомислещия ум: направи нужното да насърчи дори някакви съвсем екстравагантни "бунтове на ученици" спрямо "крайно некадърния преподавател Ангел Грънчаров", това именно й е последния "коз4, който тя не се възпря да използва. Е, използва го, в един клас в нашето тъй знаменито училище вече цели пет (да, 5!) месеца наистина не се води смислен учебен процес по философия, тъй като учениците бяха окуражени по безброй начини от директорката да искат "отстраняването на непоносимия и изцяло некомпетентен учител по философия Ангел Грънчаров". Аз с нескриван изследователски интерес наблюдавам организирания от верни крепители на директорката спектакъл, разбира се, правя каквото ми е по силите "конфликтът" да бъде преодолян, но това не се случва, което именно и показва, че групичка от учениците постоянно биват насърчавани да продължат да искат моето отстраняване от тъй отзивчивата и състрадателна директорка – която, прочее, нито един път не направи нещо с оглед въпросните ученици да престанат с така екстравагантното нарушаване на Правилника на училището и на нормите на морала; а тия ученици, заедно с директорката, имате едно и също, споделено изцяло искане и въжделение: учителят по философия Ангел Грънчаров да бъде изгонен от училището! Аз тия дни, с оглед да получа нови доказателства за тази недопустима манипулация на ученици от страна на позволяваща си всичко администрация, си позволих един експеримент: написах в блога си (а той се чете от всички, от училищна администрация, от учители, от ученици, скандалът вече е в устата на цялата училищна общност!), че е крайно неубедителен този театрален спектакъл: от 14 класа, на които преподавам философски предмети, само един се държи по този начин, явно организаторите и сценаристите не звучат убедително. Още същият ден в учителската стая една от най-възторжените фенки на директорката, класна ръководителка на един клас, която при това има личен мотив да ласкае неудържимо директорката (тя е на пенсионна възраст, ала тъй дащната директорка я държи на постоянно работно място!), та значи тази учителка си позволи в учителската стая публично да ми се разкрещи ето по този начин: "Грънчаров, то вече не се издържа, аз едва удържах до този момент учениците да не напишат жалба срещу теб, но вече спирам да ги удър-

жам: те също са много недоволни от теб, ето, нека да се жалват, да видиш, че всички са срещу теб – и срещу твоите изцяло неправилни методи на преподаване!". Това си позволи да каже една от най-приближените фенки на нашата така отзивчива директорка. Както и да е. Очаквам и други класни ръководители да направят нужното да спомогнат г-жа директорката най-сетне да получи тъй спешно нужния "доказателствен материал" с оглед да си осъществи заветната, лелеяната цел. Край, свършвам с един набиващ се необходимо извод, ще си позволя да го представя, дето се казва, ребром: уважаема госпожо Министър, не сте ли поне малко обезпокоена от доказателствата за това какви зулуми си позволява да прави подчинената Ви администрация, като се почне от най-ниското ниво, именно директори на училища, мине се през скучаещите чиновници от РИО и се стигне до разните му там главни експерти в самото Министерство? Не смятате ли, че е крайно време да направите нещо, щото неудържимия им произвол найсетне да престане? Ние, дето сме жертви на този произвол, терор и тормоз, се надяваме да имате добрината да си изпълните дълга и метлата най-сетне да заиграе. Ще Ви задам и няколко други въпроси. Докога ще търпите ръководената от Вас администрация да стопира всеки опит за някаква промяна в позитивна посока – в иначе агонизиращата от недомислия образователна система? Докога ще търпите тази същата администрация да се занимава с неща, които законът пряко й забранява? В каква страна живеем та всичко това е възможно изобщо да се случва? В кой век живеем – позволете ми да запитам?! Драги г-н Омбудсман, Ваша институция нима не е обезпокоена от тия факти, които Ви представям вече повече от година? Много ми е интересно как е възможно административният произвол на самозабравили се властници изобщо да не Ви впечатлява? Нима сте на мнение, че у нас всичко е възможно, а пък към оплакващите се ще се отнасяме по добре познатия ми обичай: "Като ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша?!". Или другата поговорка тук е в сила: "Кучетата си лаят, керванът си върви!". Докога ще търпим страната ни да е място на всеобщата анархия, в която всичко е възможно? Като гражданин Ви питам, не като някакъв друг. Аз лично смятам, че за случващите се безобразия вина носят най-вече бездействащите висшестоящи и отговорни институции, призвани по закон да парират всеки опит за произвол от страна на самозабравили се административни величия. Крайно време е поговорката "Гарван гарвану око не вади!" да бъде опровергана, е, аз съм човек-идеалист, ще ми се да вярвам, че такава природна аномалия може някога да се случи и у нас. Дано, ама надали...

15 март 2014 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (СЪОБЩЕНИЕ за читателите на този блог: Горният текст още е "суров материал" и тепърва ще бъде коригиран, редактиран, съкращаван, шлайфан и пр. Тъй че, моля, не приемайте написаното за окончателно. Ще се вслушам с благодарност във всякакви предложения за усъвършенстване на текста.) ОЧЕРТАВАНЕ НА ОБЩИЯ КОНТЕКСТ НА ЕДНА ПРЕЛЕСТНО-ВЪЛНУВАЩА АДМИНИСТРАТИВНА ИСТОРИЯ

Няма как, обещах да коментирам един невъобразимо скандален административен шедьовър, е, ще трябва да изпълня обещанието си - вярно, това ще ми опропасти времето в тази прекрасна съботна сутрин, което бих могъл да употребя за далеч по-приятни занимания. Да, ама ето, хванал съм се на туй шеметно хоро - битката с нашата тъй арогантна образователна бюрокрация – и ще трябва да рипам: докато спре музиката – или докато имам сили. Е, поне е весело де, все по-весело става, щото абсурдите, с които ме среща всекидневието, стават все по-екстравагантни и като такива – смехотворни. Привикнах да се отнасям съвсем иронично към тия неща, което изглежда ми дава сила и ме спасява. Иначе напрежението, в което съм поставен, е огромно. Та значи ми се налага да направя своя коментар на един наистина умонепостижим административен документ, т.н. "констативен протокол", заведен под вх. № 094 от 6.02.2014 г., който при това е написан и подписан от двама бдителни охранители на днешното плачевно статукво в образователната сфера, имащи при това... "философско образование", двамата автори на този шедьовър са главният експерт по философските дисциплини в Министерството на образованието и науката Коста Костов и Антоанета Кръстанова, старши експерт по обществени науки и гражданско образование в РИО-Пловдив.

7 Да, тези две лица преди време ненадейно дойдоха на проверка на два мои часа, ей-така, дойдоха съвсем ненадейно, в нарушение на всяка процедура, обявиха ми, че ще влязат в час само две минути преди самия час, което, съгласете се, е доста стресиращо – и за учениците, и за преподавателя. Както и да е, явно са си въобразили, че като имат власт, могат да си правят каквото им скимне. И г-жа директорката на училището, госпожа Стоянка Анастасова, както си му е редът, дойде на проверката, тя иначе често си ме проверява, пак така, без предварително известяване, но понеже нейните "констатации" са още по-смехотворни, понеже тя не е с философско образование, й се наложи, за да си постигне целта, именно, да ме заклещи в някакво "нарушение", да повика въпросните проверяващи и сама да организира туй ненадейно, направо пожарникарско проверяване или посещение. Тя от години не прави друго в своето епично директорстване освен да търси и да съчинява някакви компромати спрямо моя милост, с оглед да намери повод да се разправи с мен, сиреч, да ме уволни, това й е заветната и съкровената цел. Да, ама не, съдът отмени нейни заповеди в тази посока, сега й се налага да разиграва други варианти. Тя, без да се замисля особено, се захвана за най-трудния, най-нереалистичния вариант, именно, да "докаже", че Ангел Грънчаров "не може да преподава философия", "не става за учител" и прочие, което, както и да го погледне човек, е доста екстравагантна идея (да употребя този все пак по-мек израз). Все пак аз не съм някакъв взет от улицата човек, комуто филанкишията е казал "Я ти да попреподаваш малко философия!", а съм преподавател с найвисшата учителска квалификация, имам т.н. "Първи клас квалификация", и то не от вчера, от вече поне 20 години (!), автор съм на много учебници, учебни помагала, книги по философия, психология и пр., главен редактор съм на философското списание ИДЕИ, което има за цел да подпомага духовното и личностното израстване на младите хора най-вече и пр. Както и да е, казвам тия неща само за да покажа с колко безнадеждна задача се е захванала нашата така неуморна в преследването на изцяло нереалистични цели директорка. Е, в тази посока тя успя да извърши в последните две години невъобразими подвизи, чудеса от героизъм, покри се с неизбледняваща слава, а най-последната й акция в тази посока е, че в официален административен документ собственоръчно ми даде "диагноза", да, тя си присвои правото да издава медицински диагнози, т.е. записа собственоръчно в този документ, че, видите ли, моя милост била страдала от "чести нервно-психически разстройства"; тя изпрати този документ до ТЕЛК! Да, обаче тази официална институция отхвърли самоделната й "диагноза" и многоуважаемата г-

жа Анастасова сега ще трябва да доказва своята квалификация на психиатър пред Съда, аз, разбира се, понеже съм разбиращ и състрадателен човек с добро сърце, ще й дам тази възможност, щото на мен специално истината изобщо не ми е безразлична, пък и няма да допусна някой администратор безнаказано да се гаври така грозно с нечие достойнство, да тъпче достойнството на една личност. И други неръкотворни подвизи успя да извърши въпросната администраторка, аз за тях съм ви информирал надлежно, но сега думата ми е за този последен неин опит, именно да извика тия две компетентни проверяващи лица, да ги накара да представят в писмен документ "крещящите нарушения" на преподавателя по философия Ангел Грънчаров, а след това тя, на това основание, да започне нова процедура по неговото, сиреч моето де, уволнение, така копняно от многострадалната директорска душа. Тази процедура, да ви информирам, е вече започната: първо от мен ми се поискаха "писмени обяснения" дали, във връзка с моите заболявания, няма някое, което да ме поставя под закрилата на Закона (прословутия чл. 333 от Кодекса на труда); аз й написах такива обяснения, но ги пратих не само на нея, а и на самата Инспекция по труда, а също и до РИО-Пловдив (и до КТ "Подкрепа", синдиката, в който членувам, който обаче мълчи като... да не казвам как!). Работата е там, че г-жа Анастасова, за да си осъществи целта, трябва да получи разрешение за уволнението ми от Инспекцията по труда, щото наистина Законът ме закриля от уволнение, във връзка с това че съм инвалидизиран; разбира се, на неуморната администраторка от това не й пука особено, вместо да се грижи за създаването на поподходящи условия да изпълнявам служебните си задължения предвид това, че съм инвалидизиран, тя прави всичко, което й е по силите, за да направи невъзможно изпълнението на тия мои задължения; както и да е, за това пък ще си поговорим с г-жа Анастасова пред Комисията за защита от дискриминация, където също ще й дам възможност да осъзнае какво е дръзнала да направи. И тъй, с тази въвеждащи думи очертах, чини ми се, общия контекст на цялата тази прелестно-вълнуваща административна история, а сега ми се налага вече да пристъпя към пряката си цел: да анализирам въпросния скандален административен шедьовър. Ще ми се наложи да изразя своята позиция не просто ей-така, като куриоз, а под формата на жалба до г-жа Министъра на образованието и науката, щото ми се ще да известя най-висшата инстанция в образованието за това какви невъобразими абсурди си позволяват да правят подчинените й чиновници, изнемогващи от невъобразима скука – и затова занимаващи се с подобни куриозни "мероп-

риятия", намиращи се в пълно противоречие с тяхната истинска роля и задача като държавни служители. Щото все пак държавните чиновници от такива висши нива не съществуват и не получават заплати за това да подпомагат самозабравили се директори в техните опити да се саморазправят с неудобните им учители, те съществуват за съвсем друго, ако допуснем, че изобщо тия "експертни" и "инспекторски" длъжности са потребни. Та ето, започвам да пиша своята жалба под формата на Отворено или на Открито писмо, в нея ми се налага във възможно най-сбит вид да представя своята позиция, а наред с това и да поставя някои най-принципни въпроси, които е крайно време да се осъзнаят. С това ще ми е запълнено времето днес, за жалост, хайде, да почвам, пък вие, драги читатели, очаквайте коментара ми в най-скоро време. А сега-засега ви желая приятен уикенд, изпълнен не със скука, а с най-ползотворни занимания! Примерно, да се вглъби човек в четенето на една книга е едно такова занимание, на което аз, за жалост, заради това, че съм принуден да се занимавам с разни глупости, нямам възможността да се отдам. Но вам го препоръчвам най-горещо! Няма да съжалявате ако привикнете така да си използвате свободното време. Хайде, бъдете здрави! ЗАЩИТНИЦИТЕ НА АВТОКРАТОРА-САМОДЪРЖЕЦ ПУТИН И НЕГОВОТО ГРОЗНО ВЕРОЛОМСТВО СПРЯМО УКРАЙНА ХЕПТЕН ИЗКРЕЙЗИХА!

Дадох линк във Фейсбук към публикацията Путин в агонии. Конец империи уже наступил! и един нашенец счете за допустимо да адвокатства в полза на руския автократор-самодържец (с оглед на оправдае агресията му спрямо Украйна) по следния все пак оригинален, ала и доста чудат начин; ето как: Оф, как не ви омръзна да публикувате глупости?! В неделя ще е краят на едно предизвестено разпадане! И съвсем е без значение кой прав, кой крив! Няма как Русия да допусне НАТО до Крим! Това е все

8 едно да допуснете в леглото на жена си млад, привлекателен гол мъж, предварително надрусан и натъпкан с виагра!!! Валентин Манкрелис НЯКОИ ХОРА НЕ ПРАВЯТ РАЗЛИКА МЕЖДУ "МОЗЪК" И "ДУША", НО КАРАЙ, НЕ МОЖЕМ ДА СМЕ СЪВЪРШЕНИ

ризми за различни теми от живота. Попаднах наскоро на Ваши занятия с ученици в youtub. Това, което видях ми допадна. Не се държите като ерудиран академичен преподавател. Моето убеждение е, че философията трябва да се върне и да служи на хората, а философите следва да бъдат истински будители на обществото. Така също вярвам, че занятието философ е призвание. Философията трябва да бъде разбираема и за малко дете. Изпращам ви някои от материалите, които разпространявам в гр. Силистра. Основните ми теми са от философия на религията. Надявам се да Ви харесат. Ако може изпратете ми Ваши за философията - които Вие прецените.

казахме, не пречи да стане достояние на читателите на моя блог. АНАТОМИЯ НА РУСКАТА ДУША – ТЪЙ БЛИЗКА ДО "МАСОВАТА НАРОДНА БЪЛГАРСКА ДУША"

С уважение! Ето и още една картинка от този тип:

Източник на изображението ФИЛОСОФИЯТА ТРЯБВА ДА СЕ ВЪРНЕ И ДА СЛУЖИ НА ХОРАТА, А ФИЛОСОФИТЕ СЛЕДВА ДА БЪДАТ ИСТИНСКИ БУДИТЕЛИ НА ОБЩЕСТВОТО

Здравейте, г-н П., Благодаря Ви за писмото и за текстовете, които сте ми пратил. С интерес се запознах с тях, изчетох ги и искам да Ви кажа, че съм впечатлен. Бих Ви помолил да ми изпратите същите тия текстове (пък и други, които прецените) в Word-формат, тъй като желая да Ви предложа някои от тях да бъдат отпечатани във философското списание ИДЕИ, което издаваме от 6 години вече. Разбира се, при Вашето съгласие за това. Смятам, че имаме много близки разбирания за смисъла на заниманията с философия – и за предназначението, за оправданието от съществуването на философия. Ще се радвам да си сътрудничим за в бъдеще. Изпращам Ви линк към моите текстове (книги и пр.), аз всичко, което съм написал, съм го подарил на хората - то може да се чете свободно в интернет. Готов съм да Ви изпратя и свои книги, отпечатани на хартия. Също така искам да Ви помоля да ми съдействате за разпространението на списание ИДЕИ в Силистра: примерно, като Ви изпратя цялата поредица от досега излезли книжки - за да ги занесете в градската библиотека (или библиотеката към градското читалище), та интересуващите се от философия във Вашия град да могат да го ползват, да го четат. По същия начин ние, създателите и издателите на списанието го разпространяваме от години – като го даряваме на градските или читалищни (или училищни) библиотеки. Толкова засега. Много ми е приятно, че се свързахме! Всичко добро! Пишете непременно! С уважение: Ангел Грънчаров

петък, 14 март 2014 г. Здравейте, г-н Грънчаров! Казвам се Д. П. и съм от гр. Силистра. Занимавам се със съчиняване на афо-

П.П. Позволявам си да публикувам нашите писма в своя блог, но понеже не съм Ви взел съгласието за това, оставих само инициалите на името Ви. Ако не възразявате, при Ваше съгласие мога да поставя цялото Ви име. Смятам, че това, което си

Попаднах на страхотна статия, написана от Андрей Анзимиров, нейното заглавие е НАДОЕЛО. Невероятно честна и дълбоко статия, покъртителни истини откривам в нея. Като тази примерно: И делая это, правящая Россией шайка опирается на основную часть русского народа. Ту, которая жаждет оставаться в рабстве. Сразу вспоминается диагноз Н. Чернышевского – «жалкая нация, нация рабов, сверху донизу – все рабы». Нет, не все. Но большинство. Подавляющее. Удушливое. Зловонное. «Русский народ, этот сторукий исполин, скорее перенесёт жестокость и надменность своего повелителя, чем слабость его; он желает быть наказываем – по справедливости, он согласен служить – но хочет гордиться рабством, хочет поднимать голову, чтобы смотреть на своего господина, и простит в нём скорее излишество пороков, чем недостаток добродетелей» (М. Лермонтов, Собрание сочинений в 4х тт., «Худлит», М., 1984, т. 4, с. 155). Прочетете непременно ако разбирате руски език тази статия. Ако не го разбирате кажете, да опитаме да я преведем та да се прочете от повече хора. В това число и от млади хора, които не разбират руски език. Питам се дали да не седна да преведа тази статия за списание ИДЕИ. Статията е велика направо! Нямам думи! МНОГО СПИСАНИЯ ПО СВЕТА СЛОЖИХА НА КОРИЦИТЕ СИ РУСКИЯ ПРЕЗИДЕНТ ПУТИН ЗАРАДИ АГРЕСИЯТА В КРИМ

9 (jest taki sam jak Novodvorskaya nazywa “zgarnia”), która, ze względu na komunistyczną ideologicznego lakieru wierzą, że “bułgarski patriotyzm” sprowadza się do niepodzielnej miłości do Związku Radzieckiego … i Rosja despotyczny Putina. (ОЩЕ >>>)

Източник на изображението ЕДНА ЧУДЕСНА КАРИКАТУРА, КОЯТО НАМЕРИХ В ДРУЖЕСКИ БЛОГ ОТ ПОЛША

Източник на изображението МОЕТО ИНТЕРВЮ ЗА САЙТА НА ЕВРОМАЙДАНА ИЗЛЕЗЕ И НА ПОЛСКИ ЕЗИК

Текстът на моето интервю, публикувано в сайта на Евромайдана, оказва се, вече е преведено на полски език: виж Духовний ресурс українців більш потужний, ніж сила атомної бомби Путіна: - Pan Grancharov jak w Bułgarii należą do rosyjskiej okupacji Krymie ukraińskim?

- My rzeczywiście współistnieć w tym samym obszarze dwóch Bułgaria: Bułgaria Europejczycy miłujących wolność, którzy chcą żyć godnie i normalnie po ludzku w rodzinie wolnych narodów europejskich zamożnych, z jednej strony, a druga svobodonenavistnikov Bułgarię, którego ideałem jest tyrania, symbolizowane przez rosyjski imperial Azjatycki. Bułgaria to fani kagebistskogo cesarza Putina.

Te dwa są w ciągłym konflikcie i Bułgaria nieprzejednanej wrogości, nie można pogodzić. Mamy, niestety, wiele kommunoidov

ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ПРАВИ КАКВОТО Е ДЛЪЖЕН – ПЪК НЕКА ДА СТАВА КАКВОТО ЩЕ! петък, 14 март 2014 г.

Вчера публикувах в отделен постинг един много ценен според мен текст, написан от г-жа Мария Василева – виж Училището трябва да стане място за развиване на силните страни и себеуважението на личността – който при това е написан под формата на писмо към учениците от един клас, именно станалия вече прочут XI Д клас от ПГЕЕ-Пловдив. Г-жа Василева също така се обръща отделно и към мен, пише също така и някои много много важни изводи от цялата тази многозначителна история, която се развива пред очите ми – и в която, волю-неволю, съм активен участник. Аз лично смятам, че този т.н. "конфликт между учител и ученици" трябва да бъде разискван не само в широка публична форма, но и в съответните органи на управление на ПГЕЕ-Пловдив, за което ще направя зависещото – за да ги алармирам, с оглед да се намери разумен изход от кризата. И най-вече за да се помогне на тия млади хора да преодолеят страшната си илюзия: че всичко може да се реши по найпрост начин, а именно, като... ликвидираме преподавателя (с помощта, разбира се, на толкова отзивчивата администрация на училището!); не, така не стават тия работи, минало е времето, в което така биваха унищожавани личности, времето, в което вилнееше онова прочутото: "Какво там значи някакви си личност?!". Както и да е, искам тук да изнеса на преден план писмото на г-жа Василева до мен, а също така и вкратце да й отговоря, понеже да замълча ще бъде израз на крайно неуважение; ето какво ми пише тя и също така как аз й отговорих: Здравейте, г-н Грънчаров! Удивлявам се на толерантността ви и силата да влизате в подобни класове. Май сте прав като казвате, че сте стар боец. Според мен на никого в главата не можем да вкараме акъл. Не е дошло времето, даже изглежда

далече времето с принципите, според които живеете и действате. Хубавото е това че Бог ни дава тези изпитания, избрани сме да ги изживеем: защото този е начинът да се стигне до духовно усъвършенстване. На "цъфналите и вързалите" нищо такова не им се случва - с тях Бог не се занимава. Добра новина е това, че Бог ще ви даде сили да преодолеете изпитанията; бъдете радостен и безгрижен като всички, които уповават на Него. В борбата с тези многоглави чудовища, родени от безбожието на системата, има три изхода: - да се примирим, да адаптираме; - да се откажем от битките и голи, боси и гладни да умрем, прегърнали свободата си; - да продължаваме да се борим без да виждаме някакъв проблясък и шанс да успеем някога, до смъртта ни: защото просто времето не е дошло, процесите са мъчителни и бавни. Има и четвърти изход – за найдуховно израснали само – да се молим: за учениците, за директорите, за народа и за страната ни. Вярата в действие. Това е. Не съм в Пловдив, когато съм там ще ви се обадя да се запознаем. Ще бъде чест за мен. Мария Василева Здравейте, уважаема госпожо Василева, Благодаря Ви и за писмото, което сте написала на учениците от XI Д клас (вие това го правите вече за втори път, Вашите писма според мен са много ценни и полезни!), а също така и за думите, с които се обръщате специално към мен; според мен в тях има дълбок смисъл, свързан с цялостната ситуация в нашето образование и училище. Ситуацията наистина е тежка: липсват условия за смела същностна промяна, промяната сякаш е нежелана от "широките народни маси", а пък за мнозина е и просто неизгодна. Поради това агонията в образователната система продължава несмущавана от нищо. Министерството не прави друго освен да удържа гибелното статукво. То охранява гниенето на трупа. И се наслаждава, предполагам, на "уханията". А иначе за моето положение държа да Ви кажа поне това: толкова ми е тежко, аз съм силно впечатляващ се човек, но изглежда издържам най-вече заради това, че към случващото се пред очите ми имам една силно увлякла ме изследователска позиция. Това изглежда ме спасява. Силно съм любопитен и много ме вълнуват процесите, които текат пред очите ми – вярно, с моето участие, аз съм въвлечен във всичко това. Вярно, нарекох се "стар боец", вярно е това, че не от вчера участвам в такива битки, вероятно съм се закалил, но и плащам за този лукс жестока цена: със здравето си плащам всичко! Всичко в този живот

10 се заплаща. Няма "безплатни обеди". Напоследък имам чувството, че съм изтощен. Даже като ходя по улицата на моменти имам чувството, че от слабост губя равновесие, залюлявам се, често ми се налага да се хвана за нещо за да не падна. В моето състояние, след операцията, лекарите ме предупредиха много да внимавам да не падна пак и да не ударя пак главата си: това, ако се случи, щяло да бъде вече фатално. Жалкото е, че някои хора около мен са се настървили и озлобили така, че са неспособни на никаква милост, на човечност или на състрадание. Изглежда такива хора всеки вариант за изход ги устройва: Грънчаров да се разболее и да излезе в отпуск, Грънчаров да умре, Грънчаров, за да се спаси, сам да си вземе шапката и да се оттегли. Важното е да го няма, да се изпари! Щото е нетърпим! Щото със самото си присъствие ни вбесява! Е, на моменти, не крия, мисля за това какво да правя, щото силите ми са на изчерпване. Уповавам се на добрия Бог. Той всичко знае, нека Той да реши. Той ще реши найсправедливо. Животът и съдбата ни е крайна сметка в Неговите ръце. Но и от нас зависи много. Ще видим. Докато имам сили ще си стоя на поста. Човек трябва да прави каквото е длъжен – пък нека да става каквото ще! Така разсъждавам както човек и като християнин. Разбира се, допуснах и аз много грешки. Човек съм, не ангел, нищо че името ми е такова... :-) Имам много неща, които бих искал да споделя с Вас, но сега за жалост нямам физическо време – след малко тръгвам за училище, имам първи час. Благодаря Ви за участието и съпричастността към този "частен случай", който обаче много говори. С най-голямо удоволствие ще се запозная с Вас на живо – след като от толкова време общуваме по интернет. Много ми се ще да довършим започнатото с Вашите репортажи за Швейцария. Може да се получи според мен чудесна и много полезна книга. Трябва да ставам. Хубав ден Ви желая! С уважение: Ангел Грънчаров

program, an exciting collage reflecting the energetic prime minister’s own personality.

This film was made to mark the first anniversary of the assassination of the Prime Minister on the 12th of March 2004. Soon thereafter, a spontaneous grassroots movement called „Copy & Get It!“ spread across the country and beyond – consisting of young adults whose goal is to pursue Djindjic’s vision of Serbia, the movement spread the film far and wide through DVD distribution and the internet. Film by Aleksandar Mandic.

март 14, 2014

„Рука Москвы“ в Верховной Раде? Когда наручные часы не просто аксессуар Богдан Бортаков

Препоръчвам да прочетете непременно и това: Зоран Джинджич, текстът е написан от блогъра Божидар Божанов

(Погребалната процесия на Джинджич. Източник: zorandjindjic.org) ЕДНА МИСЪЛ НА "ТОЛКОВА ОПАСНИЯ" СТЕПАН БАНДЕРА

СПОМЕН ЗА ЗОРАН ДЖИНДЖИЧ, СРЪБСКИ ПРОЕВРОПЕЙСКИ ПОЛИТИК И ФИЛОСОФ, УБИТ ОТ МАФИЯТА НА 12 МАРТ 2003 Г. март 14, 2014 Zorane, počivaj u miru!

In the spring of 2002, Serbian Prime Minister Dr. Zoran Djindjic visited all major cities in Serbia and, in meetings with citizens, talked about his views, their concerns and the position of Serbia overall. From the documentary materials we made this half-hour

РУСКОТО МЕКЕРЕ СИДЕРОВСКИЙ, КАКВО СЪВПАДЕНИЕ САМО, А?!

Източник на изображението; Биография на Ст. Бандера В УКРАЙНА СИ ИМАТ „РЪКА НА МОСКВА“ СЪС ЗЛАТЕН ЧАСОВНИК, А НИЙ СИ ИМАМЕ „ЗЛАТНИЯ ПРЪСТ“ НА

Многие помнят „руку Чечетова“. Да, ту самую, правую, которой он несколько лет дирижировал голосованием депутатов фракции Партии регионов. После смены власти в феврале, она почти не поднималась. Но обратите внимание на его левую руку. На снимке, который был сделан сегодня, отчетливо виден герб столицы России на золотом циферблате его часов. Как я уже сказал, власть сменилась, но, как видно, „рука Москвы“ из ВР никуда не делась…). Или все таки это „рука Киева“? КРАТЪК КОМЕНТАР: Забележително: в Украинския парламент си имат „ръка на Москва“, снабдена със златен часовник с руския герб на циферблата, а в нашето Народно събрание си имаме „златния пръст“ на фюрера Сидеров, прилежно руско мекере, което подкрепи мафиотско-олигархичното проруско правителство, а сега пък се изявява по телевизиите да пропагандира руската позиция по въпроса за Крим и за Украйна! Вчера попаднах на едно телевизионно предаване, в което Вольный Сидеровский дума по дума повтори руската позиция, а именно как в Украйна бил направен „държавен преврат“, ръководен от „евроамериканския империализъм и колониализъм“, а пък Русия трябвало било да се намеси, та да спаси клетите руснаци в Крим и в Източна Украйна от „проклетата демокрация“, от свободата, санким, от „колонизиране“. Такива глупости пелтечеше без капка неудобство арогантното руско мекере, срещу щедро заплащане, разбира се, Сидеровский не е прост, той си осигури бъдещето, за него не се безпокойте, малоумници, дето гласувате за тоя клоун! Но и една друга „мислъ“ ми навява тази снимка на златния часовник с руския герб на циферблата: че у нас имаме още една прочута ръка със скъпоценен часовник, това именно е ръката на пловдивския

11 мутрополит Николай, пак тясно свързан с интересите на Матушката. Драги журналисти, някой от вас дали би проверил има ли руския герб на циферблата на и дядо ви николаевия часовник, бихте ли проверили? А някой ще ми съобщи ли какво е видял? Благодаря предварително! ДУХОВНИЯТ РЕСУРС НА УКРАИНЦИТЕ Е ПО-МОЩЕН ОТ АТОМНИТЕ БОМБИ НА АГРЕСОРА ПУТИН петък, 14 март 2014 г.

На сайта на Евромайдана е публикувано следното интервью с мен: Духовный ресурс украинцев более мощный, чем сила атомной бомбы Путина - Господин Гранчаров, как в Болгарии относятся к оккупации Россией украинского Крыма? У нас фактически на одной территории сосуществуют две Болгарии: европейская Болгария свободолюбивых людей, которые хотят жить достойно и нормально, по-человечески в семье свободных европейских преуспевающих народов, с одной стороны, и другая Болгария свободоненавистников, чей идеал это тирания, символизируемая русской имперской азиатчиной. Это Болгария поклонников кагебистского императора Путина. Эти двое Болгарии находятся в вечном непримиримом конфликте и антагонизме, их нельзя помирить. Есть у нас, к сожалению, немало коммуноидов (это те же самые, которые Валерия Новодворская называет «совками»), которые из-за коммунистического идеологического дурмана считают, что «болгарский патриотизм» сводится к безраздельной любви к… СССР и путинской тираничной России. Для таких Болгария не что иное, как «Задунайская губерния» Российской империи, таких мы называем «рублофилами» (есть и такое чисто болгарское слово «рубладжии»), ибо их любовь к имперской России вдохновляется денежными купюрами, которые так щедро предоставляются им кремлевской агентуры в нашей стране.

Для таких выродков и мерзавцев не проблема пригласить танки своего товарища Путина, чтобы «освободить» Болгарию и несчастный болгарский народ от «ига европейского колониализма», освободить, таким образом, всех болгар от самой свободы и от самой демократии. Сами видите, что это человеческая патология, для которой характерно то, что все ценности в голове толкуются прямо наоборот, что все понятия полностью искалечены; такие коммуноиды, по-видимому, живут не в XXI-ом веке и не на земле, а давнем прошлом и на совершенно другой планете. Вся суть болгарской истории в последних 136 лет после возникновение третьего болгарского государства в 1878 г. сводится к тому, как уберечь и сохранить себя и свое государство от имперских посягательств российского и советского, а потом снова российского экспансионизма. В последние 24 года мы, проевропейски мыслящие и свободолюбивые болгарские граждане, успели одержать победу над злостными силами российской азиатчины и российского империализма. И Болгария всё-таки вошла в Европейский союз и в НАТО. Но с того момента „пятая колонна” России у нас получила с Москвы приказ: превратить Болгарию в так называемого „российского троянского коня”, ослабить болгарское процветание в рамках Европейского союза, и в конечном счете, сделать так, чтобы нас выгнали и из ЕС, и из НАТО. Сами видите, что все то, что происходит теперь, за последние несколько месяцев в Украине для нас полностью знакомо, мы все это уже пережили, правда, не в такой драматической, а также и не такой трагической форме. Болгария и Украина, в сущности, ведут одну и ту же благородную борьбу за сохранения своего национального суверенитета, независимости и защищаются от грубых нападок российского империализма. Поэтому и симпатии свободолюбивых и демократически мыслящих болгарских граждан полностью на стороне мужественного украинского народа, который на самом переднем фронте ведет нашу общую борьбу с российским империализмом. Когда Путин решился на свою авантюру, и делает все, чтобы оторвать сначала Крым, а потом и другие живые куски с тела братской Украины, мы, вместе с другими европейцами возмущены такой чудовищной наглостью. В этот тяжелый час, дорогие украинские братья и сестры, знайте, что вся европейски мыслящая Болгария поддерживает и симпатизирует вам, вдохновляется вашей благородной борьбой за свободу, за человеческое достоинство, за нормальную человеческую жизнь.

Мы также ведем ту же самую борьбу, с тем же самым врагом, так что мы вас полностью понимаем. Осознание того, что ведем одну, ту же самую в сущности борьбу, что мы не сами, что за нами стоит весь свободный мир должно давать нам так нужную силу и твердости: мы должны, мы обречены победить. Мы и победим. История и правда самой жизни так отсудила и решила.

- Как мир должен был бы реагировать на агрессию Москвы против Украины? Путин действительно сошел с ума, раз подумал, что в нынешнее время мог позволить себе то, что он сделал и делает в Украине, в частности в Крыму. Он, в сущности, на мой взгляд, позволил себе сделать большую глупость, а это непростимо: раз он все-таки это сделал, то означает, что он потерял рассудок. А сами понимаете, что это означает: тому, кому Бог приготовил гибель, он сначала отнимает рассудок. Путину выпала такая именно судьба, он уверенно начал идти к своему концу, к своему полному провалу. Мне в такой ситуации, с одной стороны, хотелось бы, чтобы Западный мир проявил бы большую твердость к агрессору, но с другой стороны как разумные люди должны относиться к умалишенному человеку? Конечно, придет то время когда придется Путина изолировать, отнять у него власть, потому что власть опасна в руках умалишенного маниакально агрессивного человека. Но в этом вопросе все-таки основная ответственность лежит на русском народе – все-таки русский народ главная жертва своего умалишенного диктаторасамодержца. К сожалению, этого многие русские пока еще не понимают. А почему Путин вдруг потерял свой рассудок? Главная причина – это то, что сделали вы, дорогие свободолюбивые украинские братья: Путин во время романтичной революции на Майдане понял, что его ожидает та же самая судьба, судьба свергнутого тирана, судьба вашего Януковича. Вот почему он потерял свой рассудок: от страха, от сознания непревратимой гибели. Да, он, в сущности, помешался от страха. И все что он теперь делает, приближает его к собственной гибели: так история решила. И никто не может его теперь спасти. Он сам подготавливает свою гибель. Но иногда гибель таких тиранов ведет к трагедии народа, позволившего ему воцарится. Мне, однако, кажется, что история в этом случае повторится, но как фарс: Путина ожидает не судьба Гитлера, а судьба Каддафи. Все-таки наше время другое.

12 Будем надеяться, что крах Путина не превратится в трагедию. А несомненно, что крах Путина приближается. Ничто и никто не сможет его спасти. Он сам себе главный враг. Его неадекватность к духу нашего времени обрекает его на гибель. Он действительно живет в другое время, он жертва представлений совершенно другого времени. Он диктатор, но не страшный как Сталин, а просто смешной. Никто не сможет спасти смешного диктатора, диктатора-автократа, над которым все смеются. Над Путиным не смеются только те, кто поражены его же болезнью: манией коммунистической вседозволенности. Но и это не может спасти его. Его конец близок. Так что надо ждать осторожно его конец. Путин запутался в своей крымской авантюре так, как петух в пакле. У нас, в нашем языке есть такое выражение, не знаю, как оно звучит на русском.

- Не значит ли агрессия Москвы, что концепция гарантий территориальной целостности стран, которые не имеют ядерного оружия, должны быть пересмотрены? Для Западного мира, для Европы и США Путин и его абсурдная, анахроничная имперская политика большая проблема. Он опасный, потому что неадекватен, он потерял рассудок – раз живет в своем фантастическом мире, опоздавшем не менее чем на 50 лет. Путин полностью нереалистично представляет себе решение мировых и государственных проблем, такой подход уже давно не работает. Мир уже совершенно другой. Люди тоже другие. Вот и Янукович думал, что снайперы могут спасти его власть, но этим только решил свою судьбу. Глупо, слишком глупо думать, так как Путин думает. Прошло это время. Видите, например как рассуждают современные немцы? Они нормальные современные люди, а Путин рассуждает как Гитлер. Это, простите, полная патология. Никакого смысла не имела для Путина оккупация Крыма, это только большая проблема для России. Это прецедент, который опасный для будущего самой Российской федерации как остаточной Российской империи. Советники Путина должны объяснить ему, что 17тый век, когда возникали и расширялись империй, давно уже прошел. Его неадекватность приведет к ускорению развала Российской империи. Путин уже вредный и опасный для самого российского империализма. Мне кажется, что русские империалисты, если умные, сами с ним расправятся – если хотят все-таки что-то сохранить.

Имперская мания Путина добьёт Российскую империю. Исходя из этого, мне кажется, что и новая украинская власть, и Западный мир в целом, во главе с США и Европейским союзом должны действовать разумно и не позволить того, чтобы неминуемый крах Путина превратился в трагедии – и для русского, и для украинского народа, и для Европы, и для всего мира.

- Если Россия оккупирует территорию Украины, не значит ли это, что следующими могут быть страны Балтии, Польша или Болгария? В принципе все прошло бы так если, Путин жил бы в совершенно другое время, во время, скажем, Сталина или Брежнева. Но теперь не время Сталина, даже и не время Брежнева. Путин потому и такой абсурдный – и умалишенный. Он действительно ведет себя как инопланетянин. Он, конечно, опасный, но есть что то, что осудило его: это сама историческая необходимость. Сталин страшный, но маленький Сталин Путин просто смешной. Я уверен, что вы тоже ощущаете это. Потому и ничто не спасет его. Разумное поведение в такой ситуации, по-моему, следующее: оставить его, чтобы он сам быстрее покончил с собой. Все, что он теперь делает на Украине и то, что сделает в скором времени, ускорит его же конец, конец его власти. Иногда мудрость требует, чтобы относится к таким, как Путин с терпением – чтобы уменьшить затраты. Терпение часто элемент разумности. А и начать бить силой умалишенного, втягиваясь в его экстравагантные игры, означает самим начать действовать неадекватно, а это уже глупо. В этот тяжелый момент государственные деятели Украины и Запада должны действовать мудро и разумно. И не позволить провокаторам развязать кровавую бойню. Если Путин предпринял свою украинскую и крымскую авантюру и считает, что силой можно в современном мире достичь всего, то он просто слишком запутался. То, что он позволил себе сделать не просто преступление, это гораздо хуже – это ошибка (по словам Наполеона). Гибельная ошибка. И такой «кусок» как Крым Путин не успеет проглотить. Он Крымом и подавится.

- Что бы вы хотели сказать украинскому народу в такое сложное для него время? Я очень удивлялся, как герои Майдана своим стоицизмом, своей силой духа смогли удержать победу над силами зла. Миролюбие и свободолюбие идут вместе. Их духовный ресурс огромный. Более мощный, чем у атомной бомбы.

Любовь к истине тоже их подкрепляет. Мораль в нашем мире все-таки должна означать что-то. Моральное превосходство на стороне братского народа Украины. Сила духа гораздо более мощная, чем сила танков. Не надо забывать, что говорил и делал Христос, основатель нашей религии свободы – и каким образом он успел победить силы зла. И восторжествовать несмотря ни на что. Воскресение следует за мнимой гибелью духа; торжество духа не остановить. Знайте, дорогие украинские братья и сестры, что правда жизни и правда истории на вашей стороне, на стороне борющегося за свое достойное человеческое будущее украинского народа. Любовь сильнее, чем грубая сила и экспансия самонадеянного, экстравагантного зла. Если сохраните свое моральное и духовное достоинство в тяжелые дни – вы ничего не потеряете. Все ваше останется вашим. Если, же потеряете – тогда потеряете все. Я уверен, что этого не случится. Если христианская нравственность ведет вас, вы выиграете. На грубую военную силу противопоставьте незыблемую духовную силу христианского народа – и не будете сожалеть. Если Бог с вами ничего не страшно… Биография: Философ и публицист Ангел Гранчаров родился в городе Долна баня, Софийская область, Болгария. Окончил в 1983 году философский факультет СанктПетербургского (тогда Ленинградского) университета. Работал преподавателем философии в Пловдивском университете имени Паисия Хилендарского. В 1992 году создал и руководит до сих пор Центром развития личности HUMANUS, который разработал концепцию и воплотил ряд инициатив полной реформы болгарского образования, в частности философского. Автор многих философских и психологических книг, а также книг, рассматривающих проблемы философии истории и политики в болгарском и европейском контексте. Некоторые из его книг: «Жизнь души: психология», «Универсум свободы», «Искусство мысли», «Таинство жизни», «Искусство жить: этика достоинства», «Эротика и свобода», «Искусство свободы», «Курс лекции по философии», «Болгарская душа и судьба». Ангел Гранчаров в последние годы – активный блогер, ведущий образовательные и политические блоги и блоги для дискуссии. Виктор Каспрук Источник: Третя Українська Республіка

13 МОЕ ИНТЕРВЮ БЕШЕ ПУБЛИКУВАНО НА САЙТА НА ЕВРОМАЙДАНА – С ПОЖЕЛАНИЯ КЪМ СМЕЛИТЕ УКРАИНСКИ СВОБОДОЛЮБЦИ!

петък, 14 март 2014 г.

март 14, 2014

Сега влизам в имейла си и прочитам следното писмо от г-н Виктор Каспрук, украински журналист, на когото преди няколко дни дадох интервю, т.е. отговорих на пет зададени от него въпроса във връзка със събитията в Украйна, по-специално във връзка с агресията на Русия спрямо украинския народ; ето какво ми пише той днес: Добрый день, уважаемый господин Грънчаров! Интервью напечатано. Оно уже на сайте «Третя Українська Республіка»: посмотрите здесь: Духовный ресурс украинцев более мощный, чем сила атомной бомбы Путина. Большое спасибо Вам за Вашу дружественную помощь нам. Благодаря Вам мы лучше стали понимать ситуацию не только в Болгарии, но и в Украине. Ведь много того, что уже прошла Болгария, нам еще только предстоит пройти. Очень надеюсь на продолжение сотрудничества с Вами. С уважением, Виктор Каспрук Отвърнах на г-н Каспрук ето как: Здравствуйте, уважаемый господин Каспрук, Спасибо за информацию! Всегда можете расчитывать на меня, всегда готов помочь чем могу Вам и братскому народу Украины, коготорого так уважаю – и перед которым прекланяюсь. Буду молится Богу чтобы Ваш народ перешел через все испытания – и чтобы сумел постичь в конечном счете свою мечту! Буду рад сотрудничать с Вами и в будущем времени! С уважением: Ангел Грънчаров УЧИЛИЩЕТО ТРЯБВА ДА СТАНЕ МЯСТО ЗА РАЗВИВАНЕ НА СИЛНИТЕ СТРАНИ И СЕБЕУВАЖЕНИЕТО НА ЛИЧНОСТТА

Под една публикация от вчера – виж Популизмът и демагогията у нас ни обливат на мощни талази – и ни задушават вече! – се появиха доста коментари, сред които обаче най-силно впечатлява този на г-жа Мария Василева: тя се обръща към учениците от 11 Д клас на ПГЕЕПловдив и им казва някои неща, които трябваше да им бъдат казани. Ето какво пише гжа Василева: Към 11 Д клас Виждам че посещавате този блог. Смятате ли че обстановката, която създавате, е благоприятна за работа? Харесва ли ви или не учителя, да се държите по този начин говори за изключително лошото възпитание на тези, които водят за носа този клас. Ако отсега унижавате хора и сте толкова жестоки, как смятате ще се развие животът ви нататък? Нямате бъдеще нито в личен, нито в професионален план. Лоша прогноза - балкански синдром – всичко е подчинено на личен интерес. Искам да ви попитам: 1.Обичате ли философия? Ако я обичахте, щяхте да се радвате, че преподавателят ви оставя избор и самостоятелност: защото този е начина да сте най-подготвени – както за приемни изпити, така и за живота. Смятам че този начин иска повече усилия от ваша страна, затова сте намерили решение – да заклеймите този преподавател и да дойде друг – той ще ви поднесе нещата смлени, няма да ви се налага да търсите, да избирате, да разсъждавате. Може би ще ви продиктува накратко нещо по темата, ще си го запишете, ще го наизустите и хоп – оценката ви е в кърпа вързана. Ще ви остане време и да "обсъдите" други преподаватели, да си поговорите за неща, за които не си заслужава да се говори... Да, знам че повечето учители са успели да се настроят на вашите вълни, занемарявайки служебните си задължения – високо ниво на умения, не толкова на знания. Което изисква усилена работа от ваша и от негова страна.

2. Уважавате ли хората, искам да кажа човешките същества, не казвам учите-

лите? Те имат право да бъдат много поразлични от вас, с противоположни на вашите мнения: ще ви се наложи след година да работите в екип с хора. Кой ще ви изтърпи с интригантския ви стил и "нахалство към прогрес"? Нито в брака, нито в бизнеса ще ви търпят, навсякъде се иска толерантност 3.Обучението е взаимен процес – между ученик и учител. Колкото повече учителят мълчи и колкото повече учениците говорят, толкова по-успешен е учебният процес. Учителят само ръководи процеса, това е основно правило: учудвам се че добрият 11 Д не знае това. Май малко учители го прилагат. Нито един учител няма да иска да преподава при подобно отношение към него. Тук търпите критика, признайте си че да не му давате възможност да работи е много, много грозно и подло, унизително за него и много жалко за вас. С друг подход и тон бихте оправили нещата лесно, той щеше да се съобразява с удоволствие с вашите затруднения във философията, би ви помогнал да направи часовете си много забавни и приятни, щяхте да превърнете работата по философия в удоволствие. Без вашето доверие и добронамереност нищо няма да се получи. Не е виновен Грънчаров, просто процесът е взаимен, трябва желание и от двете страни. Нима очаквате да има желание за работа при всичко, което сте му причинили? Друг на негово място би ви натряскал двойка до двойка – тези ли са учителите, които цените? Зъб за зъб! "А сте мръднали, а двойка – без дори да ви задам въпрос! Ще ви смачкам!" Не ми казвайте че нямате такива преподаватели и че при тях работата върви, защото ви е страх.

4. Не се излагайте да "покривате" директорите си – самият факт, че са сменили Грънчаров по ваше оплакване е достатъчен да ви дава сили, кураж и вдъхновение че може да дърпате конците вие. Дори и дума да не сте си казали с директорите, вие вече сте с тях в един кюп – мислите и действате еднакво – с хитрости и даване под съд; защото вашето е по-страшно от всеки Градски или Областен съд. Няма по-голямо наказание за един учител от неразбирането с някой клас. Аз също съм учител и добре познавам системата и процесите в нея. И вие и той страдате от вашето недомислие. Направете един списък с нередностите в работата на този учител, така, за себе си, за да сте спокойни че той заслужава това, което му причинявате. Каквото сте повикали, това ще се обади.

5. Какви оценки имате по философия? Не става ли въпрос единствено за така познатото бележкарство, което произтича от недостатъците на образователната система? Защото тези цифри са толкова ненужни! Практиката показва, че нашите

14 български отличници не се справят в живота: защото в него не са нужни толкова знания, колкото качества. Затова посредствени ученици по-добре се справят в живота, затова всички сме загрижени да се промени системата и училището да стане място за развиване на силните страни и себеуважението на личността. По последното ви пиша двойка, 11Д ! Вие не се уважавате, щом искате да пробивате по този начин – за сметка на здравето и самочувствието на друг човек. Що се отнася до книгите му, не сте хората, които ще ги оценяват. Още повече че не сте ги прочели. Да оставим времето за съдник. Добре че Грънчаров не е изобщо глупав, та да му пука от вашето държане. Преценил ви е добре, както и директорките ви. Желая ви всичко добро, все ще дойде ден, в който ще разберете нещата от живота правилно. Малко са учителите, които истински ви обичат и се грижат за вас. Засега. Това ще се промени. Мислех че вашето поколение ще променя нещата. Но не, твърде белязани сте от безнравствената среда; може би вашите деца, ако някога се осъзнаете и не ги възпитате да бъдат ваше подобие. Мария Василева Към г-н Грънчаров Здравейте! Удивлявам се на толерантността ви и силата да влизате в подобни класове. Май сте прав като казвате, че сте стар боец. Според мен на никого в главата не можем да вкараме акъл. Не е дошло времето, даже изглежда далече времето с принципите, според които живеете и действате. Хубавото е това че Бог ни дава тези изпитания, избрани сме да ги изживеем: защото този е начинът да се стигне до духовно усъвършенстване. На "цъфналите и вързалите" нищо такова не им се случва – с тях Бог не се занимава. Добра новина е това, че Бог ще ви даде сили да преодолеете изпитанията; бъдете радостен и безгрижен като всички, които уповават на Него. В борбата с тези многоглави чудовища, родени от безбожието на системата, има три изхода: - да се примирим, да адаптираме; - да се откажем от битките и голи, боси и гладни да умрем, прегърнали свободата си; - да продължаваме да се борим без да виждаме някакъв проблясък и шанс да успеем някога, до смъртта ни: защото просто времето не е дошло, процесите са мъчителни и бавни. Има и четвърти изход – за найдуховно израснали само – да се молим: за учениците, за директорите, за народа и за страната ни. Вярата в действие. Това е. Не съм в Пловдив, когато съм там ще ви се обадя да се запознаем. Ще бъде чест за мен. Мария Василева

ТЕТ-ЛЕНИН В ПЛОВДИВ, НАМИРАЩ СЕ В ПОДНОЖИЕТО НА АЛЬОША, ОСЪМНА НАРИСУВАН С ГРАФИТИ С ЕРОТИЧНОПОЛИТИЧЕСКО СЪДЪРЖАНИЕ

Те, разбира се, бяха старателно скрити от бдителното ръководство на училището. За да не знае никой какво по този макар и особен начин искат да ни кажат учениците. При нас демокрацията явно е много напреднала! ОЧАКВАЙТЕ В СКОРО ВРЕМЕ СЕНЗАЦИОННИ АНАЛИЗИ НА УМОНЕПОСТИЖИМИ ШЕДЬОВРИ, СЪТВОРЕНИ ОТ НАШАТА НЕУМОРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА БЮРОКРАЦИЯ петък, 14 март 2014 г.

Оказа се, че текстът от моя "Дневник на философа", който публикувах вчера под заглавието Популизмът и демагогията у нас ни обливат на мощни талази – и ни задушават вече!, е предизвикал доста коментари – което е чудесно. Аз от много време се опитвам да предизвикам публична дискусия по тези "горещи въпроси" на българското образование (на примера на случващото се в едно конкретно училище), ето, явно моментът за тази дискусия вече дойде. Приветствам идването на тази момент! Ето, блогът ми вчера пак зае най-първото място в класацията на най-коментираните български блогове! Благодаря на всички участващи в наченалата се дискусия, дори и на анонимниците! Да, и тям благодаря, нищо че не говори за добър морал това, че не смееш да застанеш с името си зад своята позиция, зад своето разбиране. Което говори за моралната нечистоплътност на

такъв един човек. Но както и да е. Ще дойде момент, да вярваме, че такива хора ще надмогнат скрупулите си и ще престанат да се срамуват от своята позиция. Това, че сега-засега крият личността си, говори за безсъзнателен срам или за неудобство от заеманата позиция, което е предвестник на неумолимо идващата при тях нравствена и личностна промяна към добро. Ето затова приветствам участието в дискусията и на такива хора. Благодаря на всички! Тази сутрин – понеже вчера като капак на всичко ми се наложи и много да пътувам! – станах малко по-късно и няма да имам време да напиша кой знае какво в блога си. Освен това администрацията в днешния ден ме е сложила да бъда квестор на някакъв изпит и след малко трябва да ставам от компютъра – в 8.00 часа трябва да съм на поста си в училището. Днешният ден ми е комай свободен (имам само два учебни часа след 17.20 часа), но ето, администрацията ме сложи да бъда дежурен. Забелязвам, че напоследък все по-често правят това. Не само мен, а и други биват "наказвани" по този начин. Някои така разбират властта: да тормозят все едни и същи хора. Тези, които са им лично неприятни. Както и да е. Всеки управляващ има право на свой "управленски подход". Това, прочее, са съвсем незначителни подробности. Аз отдавна съм казал открито на някои властващи фактори, че главният им проблем като такива е сгрешеният подход. Вместо да са ми благодарни, че им посочвам грешките, те се изпълват с жажда за мъст. Човек на някои никак не може да им угоди. Ако и аз бях мерзавец та да ги хваля когато грешат, щяха май да са ми по-благодарни! Какво говоря: щяха тогава да ме обичат даже! Такива ми ти работи. Проблемите в живота ни изглежда винаги са на морална основа. Истински значимите проблеми и разминавания се раждат тъкмо на тази основа. Причината е че сме човеци. Човекът по дефиниция е морално същество. Същество, способно да разбира доброто и да се стреми към него. Не е достатъчно да разглеждаме човека просто като "мислещо същество", мисленето не е главният предикат на човека – такъв предикат е нравствеността. Мисленето, способността да мислиш, да съзнаваш, да търсиш истината е нещо велико, но не е всичко. Има нещо, което стои над него и следва да го направлява. И то е човешкият морал. Той именно ни прави човеци в истинския, във верния смисъл. Мисленето, което не се вдъхновява от нравствени цели и подбуди, е опорочено мислене, е мислене, характерно за злодея. Неслучайно източните мъдреци са казали най-много да се пазим от умен, но зъл човек. Ето че в ранната утрин успях да преподам един урок по философия на тъй жадните за философски знания ученици от XI Д клас, класът, който протестира за това, че... нищичко не съм им

15 бил преподавал. А аз постоянно все това правя – преподавам им, но по незабележим за тях начин. Да, има и такова нещо – и специалистите разглеждат това като найвисше умение на добрите, на истинските преподаватели; най-добър преподавател (или учител) е оня, който прави самия себе си излишен. Да учиш сам и самостоятелно да се справяш и да напредваш в ученето, познанието и знанието е истинското, същинското учене, което нищо друго не може да замени. Аз затова си позволявам да обучавам своите ученици точно на това. Вероятно сте озадачени и дори фрапирани от тия мои приказки, познах, нали? Е, и вие нещичко научихте, значи ненапразно сте чели този текст. Тази способност на съвършения преподавател, който довежда нещата дотам сам себе си да направи излишен, сиреч, учениците му да започнат да се справят сами, е същинско изкуство, до върховете на което малцина достигат. Забелязвам, че вероятно поради опитността и годините си все повече напредвам в него. Имам и признания, вярно специфични, вярно типично български на своите постижения в тази област. Все пак живеем не на Луната, а тук, в България. Тук всичко е оригинално, своеобразно и различно... Прочее, сами виждате, че не наричам учениците от този клас "моите ученици". За да заслужи някой ученик такава една висока чест да се смята с пълно право за мой ученик трябва да положи известни усилия - и да спази някои най-елементарни изисквания. Примерно това: да бъде честен. Аз на това много държа. На това уча учениците си. Да не прегрешават спрямо истината! Само този урок да са усвоили от мен, най-главното са разбрали и усвоили. Всичко друго са несъществени подробности. На това аз най-много държа. Учениците, които са усвоили този мой урок, но истински, не само на думи, не само като "книжно знание", а на дело, сиреч, са почнали да спазват това простичко изискване, са придобили огромно преимущество пред всички други хора. За това служи философията: да подтикне хората да обръщат внимание на човечността си. Ето че съвестта ми е чиста: на бунтарския XI Д клас преподадох още един безценен урок. И то в тъй ранната утрин. Абе аз знам, че един ден те всичко ще разберат – иска се обаче време за това. Знам, че не им е леко. Знам, че им е трудно. Знам, че преживяват покрай тия истории едно голямо нравствено изпитание. Знам че заради моите нововъведения всичките им представи за "ученето", "образованието" и "познанието" са на път да отидат по дяволите. Няма как, такъв е животът, така и трябва да е! Но от цялата тази история ще почерпят безценни уроци, ще извлекат невероятно полезни изводи. Убеден съм че ще стане точно така. А особено много ме радва това, че те вече усърдно четат и коментират в

моя блог. Преди четяха, но тъпо мълчаха. Сега обаче проговориха! Това е чудесно. Това е голям нравствен прогрес! Браво! На път сте един ден с пълно право и гордо да можете да заявите: "Аз бях ученик на Ангел Грънчаров!". Но още усилия трябва да положите за да заслужите такова едно право. Аз имам хиляди ученици, които с право казват това за себе си – ще се радвам и вие да станете един ден такива, да се наредите сред тях. Успех ви желая в тази посока! Човек всичко може да постигне стига да има доброто желание – и стига да поеме по верния път. Да бе, знам, подразних ви! То и това ми е целта де – нима не го усещате?! Ний, философите, понеже си поставяме крайно значими и дори висши нравствени цели, имаме право да се държим как ли не – и всичко е все за доброто на нашите ученици. Тук, при нас, при философите, няма "стандартни роли", дето някакво митично "вечно непогрешимо" или "ангелско" Министерство може да ни ги "спусне" или предпише – както лекарят предписва рецепта. Не, не стават така тия работи. Значително посложни са отколкото могат да си представят това министерските чиновници. Дори и такива министерски чиновници "да са учили философия". Във връзка с казаното мога да ви споделя, че в най-скоро време ще напиша свой коментар на един прелюбопитен документ, написан от министерски чиновници с философско образование; да, получих най-сетне копие от такъв документ, г-жа директорката на ПГЕЕ-Пловдив кандиса да ми даде... два (да, само два!) такива документа. Другите не могла засега да ми ги даде. Нищо че законът предписва да ми даде такива копия. Ще видим. Но тия два документа, които ми даде, вече ги имам и скоро ще ги коментирам. Ще се посмеем заедно над шедьоврите, които е сътворил неръкотворният чиновнически български гений. Скоро ще имаме това удоволствие. А сега аз вече май трябва да приключвам за да не закъснея за работа. Времето ми безпощадно изтича. Чакай да кажа и още нещичко. Вчера бях на ТЕЛК, някои хора ме подпитват какво е станало – питат и гадничко се усмихват: "Какво стана, освидетелстваха ли ви?!", така е попитал някакъв нравствен... тъпир (не знам какво е тъпир, ей-така ми дойде таз дума в акъла, написах я!). Та да го успокоя този таваришч: не ме "освидетелстваха", тъй загрижени ми другарю или другарко – можете да си поплачете по този повод. Е, различните комисии ми дадоха различни процент на инвалидност, най-вече заради преживяната тежка операция, но също така и заради болното ми сърце – и пак съм инвалидизиран. Комисията удостовери, че "психични разстройства" нямам, сега на г-жа директорката на друго място ще й наложи да доказва своята "диагноза" на "психиатър-самоучка". Многоуважаемата г-

жа директорка също така пак си има проблем като понечи пак да опита да ме уволни. Прочее, лекарската комисия ми показа нов административен шедьовър, написан от г-жа директорката: тя пита ТЕЛК "във връзка с течаща процедура по уволнението на г-н Грънчаров" дали няма да има проблем ако го уволни; горките лекари се бяха хванали за главите и уплашено ме попитаха: "Абе какво става в туй училище писна ни вече?!". Поговорих си и с тях какво става в туй училище. Хората ме разбраха изцяло. Както и да е. Та това е. Да ставам, че окъснях. Хубав ден на всички! Бъдете здрави! И се радвайте на живота – той е прекрасен! Стига човек да привикне да не се учудва кой знае колко на всичко онова, което той може да ни поднесе... МОЯ СНИМКА ОТ ЕДНА БАВАРСКА БИРАРИЯ В ПЛОВДИВ сряда, 12 март 2014 г.

ЕТО КАКЪВ ГРАФИТ ВИДЯХ НА ЦЕНТРАЛНА ГАРА В ПЛОВДИВ

ДНЕС ИНТЕРНЕТ НАВЪРШИ 25 ГОДИНИ Greeting from Web inventor Tim Berners-Lee on the Web's 25th anniversary from Web25 on Vimeo. Из Интернет навършва 25 години (видео) На 12 март 1989 г. Тим БърнърсЛий е подал в CERN своето предложение за изграждане на световна мрежа, в която да са свързани възможно най-много компютри

16 и сървъри.

"Въпреки че CERN не се занимаваше със софтуер, моят шеф Майк Сендал ми позволи да работя по проекта в свободното време. През 1990 г. написах и първия браузър, а през 1993 г. след много призиви, CERN обяви, че технологията на World Wide Web ще бъде достъпна за всички, безплатно и завинаги", коментира създателят на мрежата Тим Бърнърс-Лий в официалния блог на Google. МОЯТ БАДЖ ОТ ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА СРЕЩА ЗА СВОБОДНО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

за опазване на националното историческо и културно наследство" В тази връзка ми се наложи да напиша следния коментар:

"Свободно развитие" ли? Къде е примерно свободното развитие в сферата на образованието? Няма го. В образованието на България няма свобода, има диктатура, няма демокрация, има тоталитаризъм. Има абсолютен произвол на образователната бюрокрация. Това има. Но не свобода. Не и демокрация. От тях няма и следа. И учители, и ученици, всички са роби на паразитната и всевластна образователна бюрокрация, имаща монополно положение и решаваща всичко по своя каприз – и в свой интерес. И какво излиза от всичко това? Не излиза ли, че всички управници (законодатели, направили законите, министри, които трябва да ги изпълняват и пр.) нарушават брутално Конституцията – и то без да им мигне окото?! ПОПУЛИЗМЪТ И ДЕМАГОГИЯТА У НАС НИ ОБЛИВАТ НА МОЩНИ ТАЛАЗИ – И НИ ЗАДУШАВАТ ВЕЧЕ!

петък, 14 март 2014 г.

БРУТАЛНО НАРУШЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА!

Justine Toms на страницата си във Фейсбук цитира чл. 23 от Конституцията на Република България: "Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага. Тя се грижи

Пак ми се налага да напиша нещо в дневничето си – в което споделям случки и преживелици от тъй богатия живот в нашата училищна общност; всеки ден при нас се случват какви ли не неща, кое от кое почудно или дори чудесно. Казват, че животът бил най-добър учител, е, аз се уча от него, всеки ден се уча; сам да си учител не е грехота да се учиш – противно на нашенското разбиране, че учител бил онзи, който, понеже "всичко си знае", само учи другите, а сам просто няма какво да научи, заради "всичкознайството" си. Аз преди време фрапирах свои ученици, инатящи се да разберат какво е това философия, с твър-

дението си, че философията започвала от сократовото признание "Аз знам, че нищо не знам – ала вие и това не знаете!". И така станах обект на подигравки, но няма как, това да си различен ("нетипов") в нашенските условия си има своите неудобства. Както и да е, аз се уча най-много от живота, това е мое всекидневно занимание. Оня, който сам непрекъснато не учи, не става изобщо за никакъв учител, такъв и няма право да претендира, че е учител.

Е, и какво ме научи животът вчера? Много неща ме научи. Страхотен учител е животът, повярвайте ми! Велик учител е животът. Та вчера научих страхотни неща. И ми се наложи много да мисля върху случилото се вчера. Комай цяла нощ мислих. Дали ще успея сега да изразя с думи своите мисли е доста съмнително: грандиозни мисли ме сполетяха тази нощ във връзка с преживяното вчера. Прочее, днес съм в платен отпуск, понеже ми се налага да се явя на ТЕЛК във връзка с удостоверяването на актуалното ми здравословно състояние. Та имам малко време да попиша – въпреки че в 8.00 часа трябва да съм в сградата на ТЕЛК-а. Но аз станах доста рано. Заради нощните си мисли станах така рано. Просто се чудя откъде да започна – тъй богат на впечатления бе вчерашният ден за мен. Наистина, с какво ли да започна? Е, ще почна с най-главното: историята с 11 Д клас, класът, който не ме иска за свой преподавател по философия. Вече стана 5-ти месец откакто този клас е твърд в това свое, да го наречем така, желание. Поради което вече пети месец в този клас фактически не се води учебен процес по философия. Голяма част от учениците в часовете по философия се занимават с активна обструкция на самата възможност да започне учебен процес: не дават такава възможност. Заети са предимно с това, да речем, да стане така, че преподавателят да не може да каже и една дума, която изобщо да може да се чуе от някой - освен ако не идеш да му я изкрещиш право в ухото. Преподавателят по философия има чувството, че устата му са "залепени с лепенка", дори положението е още по-зле: когато човек не може да чуе собствения си глас, разбира се, му се отщява да говори. Разбира се, часът по философия не е за това

17 преподавателят по философия да се наприказва донасита, напротив, той е за това самите ученици да се упражняват да философстват. Е, и самите ученици, които все пак имат някакво намерение да се занимават с философия, просто нямат практическата възможност за това. Липсва обстановка, благоприятстваща заниманията с философия. Има хора, именно част от учениците, които се грижат да няма такива условия. Защо го правят ли? Ясно защо: защото не отстъпват от своята цел и задача, именно, да направят нужното преподавателят по философия да бъде отстранен. Те продължават да живеят с убеждението, че това е възможно, сиреч, вярват си, че щом искаш нещо, то трябва да се случи. Независимо дори какво точно искаш. Е, за да мислят така тия ученици, те си имат своите основания, те са насърчени да мислят така: преди три години, когато този същите тия ученици бяха в 9-ти клас, те безпроблемно постигнаха тая цел, написаха "жалба", а директорката (тя тогава беше съвсем нова!) без особено замисляне "удовлетвори" (да използвам любимата тодорживкова дума) тяхното желание без дори да разговаря с мен, техния преподавател; аз тогава бях сменен от преподаване в техния клас два месеца (!) преди края на учебната година. Щом нещо вече се е случило, какво пречи да се случи пак, нали така? Е, изхождайки от това свое убеждение тези активисти не се церемонят да постигнат с всякакви средства тази своя заветна цел. Да, ама директорката пък обяви без особено смущение (и то дори и пред родителите на същите тия ученици!), че много добре ги разбирала, но "за жалост" не могла да "удовлетвори" желанието им по еднаединствена причина: нямало кой друг да им преподава, проклетият г-н Грънчаров бил единственият правоспособен преподавател по философия в това училище! А сега де? какво да правим? Тя дори изказа съжаленията си за своето безсилие да отговори положително на "народните терзания" (нали знаете, у нас популизмът е на особена почит, е, тази директорка като властница също е в негов плен!), но за сметка на това им обеща, че като станат 12-ти клас, непременно щяла да реши проблемът им, т.е. тогава г-н Грънчаров нямало да бъде техен преподавател (тя великодушно обеща: "Тогава вече ще мога нещо да направя, но сега, за жалост, нищичко не мога да направя, е, какво толкоз, ще трябва да изтърпите г-н Грънчаров още няколко месеца!", така заяви нашата народолюбива и многоуважаема госпожа директорка. Да не пропусна да добавя и това, с оглед да очертая картинката: у нас, в България изобщо, пък и в нашето училище в частност, такива "измишльотини" като морал, уважение към другата личност, зачитане на нейното достойнство, на нейния суверенитет и пр. не се уважават, напротив, без замисляне се потъпкват. В

резултат сме на дереджето, на което сме. Това е една от главните според мен причини да живеем в нашенската си кочина - и в която доста хора се чувстват, изглежда, доста уютно. Е, аз пък не ща да се чувствам уютно в подобна мръсотия. Имам предвид нравствена такава. Поради което съм станал нещо като "бяла врана" - или "черна овца", както предпочитате. Тъй. Простете за лиричното отклонение. Ще продължа непременно по темата си. И тъй, някои ученици явно са се амбицирали да постигнат целта си, именно да ликвидират преподавателя си по философия. Защо толкова ги дразни този преподавател та така не го щат също е интересен въпрос за обсъждане. Щом като директорката въпреки "горещото си желание" е възпрепятствана да отстрани въпросния г-н Грънчаров, остава една друга възможност: да го принудим да си тръгне сам, нали така, колко му е?! Е, явно някои се грижат да проработи този вариант, който при това съвпада и с най-съкровените сърдечни желания и на някои властни фактори. Което още повече, предполагам, ентусиазира тия, които са се заели с такава една наистина "благородна мисия". Апропо, да унизиш един учител като мен с 30-годишен стаж, да го принудиш да си тръгне сам, това е "чудесна", "вдъхновяваща", даже "благородна" мисия, нали така, вий как мислите по този въпрос? Просто питам, не ща да получа непременно отговор, аз съм иначе доста подъл човек, който обича да "пусне някоя муха" в съзнанията на дадени хора, нека да си бръмчи там, пък може, кой знае, някой ден нещо да се задвижи в тез съзнания?! Пък може и нещото, наречено "съвест" да проговори, знае ли човек? Прочее, човекът е голяма загадка, спор в това няма, той винаги може да ни изненада, ето, в момента, въпреки всички трудности, с този 11 Д клас сме на темата за "човешкото битие", разбира се, нищо не можем да обсъдим от тази любопитна тема по една-единствена причина: въпросните ученици-активисти не позволяват това да се случи. Интересното е също и това, че същите тези ученици, които не позволяват това да се случи, именно, да започне нормален учебен процес по философия, са същевременно най-гръмогласни в оплакванията си от преподавателя: той, видите ли, по тяхната "логика", бил причината да е такава обстановката, щото той, мизерникът, не им бил обяснявал темите! Значи първом правим нужното този преподавател да не може да си чуе собствения глас в часовете по философия, второ, почваме да ревем, че той "не ни обяснява уроците". Този детайл го имайте предвид за да се очертае по-пълно нравствената картинка, която е възникнала в този същия клас. Та сега идва резонният въпрос, и той не може да е друг освен този: в тази ситуация какво изобщо прави администрацията? Ще ви отвърна ребром: от ефекта на нейни-

те намеси съдим, че тя прави нужното "огънят на конфликта" да не погасва. Излишно е да споменавам, че въпросната администрация също има заветното желание този същият Ангел Грънчаров да не е учител в това училище. Защо съвпадат тия две желания и копнежа е, да приемем, "чиста случайност". Защо пък да не е случайност?! Животът е така богат, всичко е възможно! Тъй. Минаха някакви кошмарни месеци, в които всеки час преподавателят по философия беше подлаган на какви ли не унижения от тъй "примерните ученици", щото да не пропусна един важен детайл: примерно госпожа директорката дето седне и дето стане не престава да хвали този същия клас, те били направо чудесни, нямало никакви проблеми с тях при другите преподаватели, нали се сещате за какво намекваме по тоз така прозрачен начин? И другите директорки, помощник-директорките, три на брой, също не престават където седнат и където станат да хвалят този клас, дето се ползва със славата на един от "найдобрите". Както и да е, аз пък смятам, че доста хора имат известни проблеми с уточняването на техните понятия за добро и зло, т.е. налице е сериозен нравствен проблем в нашата училищна общност. Тази е моята теза. Писал съм за това. Сериозен е нравственият проблем и в този същия клас. Нищо че го хвалят толкова. Тъкмо защото толкова го хвалят проблемът е така сериозен. Е, аз като преподавател по философия, сиреч, и по психология, логика, етика и пр. един вид съм експерт по тия проблеми и за мен затуй те са така благодатни: изследвам ги с нужното старание, затова им и отделям такова голямо внимание. Те са "златна мина" за изследовател като мен, който при това много работи и по една друга тема: защо образователната ни система е в състояние на пълна агония, защо тя работи на празни обороти, защо вместо да носи някакви ползи нанася непрестанно вреди на съзнанията на учениците. И книги съм писал по тези теми, и продължавам упорито да работя по тях. Смятам, че подобни "частни случаи" като този с въпросния 11-ти Д клас са благодатни за хвърляне на обилна светлина върху така и така сложилата се тежка ситуация в българското училище изобщо, в нашето в частност. Та да си продължа мисълта. Простете за отклонението. Прочее, текстът си е мой и ще си се отклонявам колкото си искам. Сега обаче да мина към описанието на конкретните случки и събития от последните дни и седмици. Аз, разбира се, нямам това време и възможност да описвам всичко с думи, щото това е непосилна работа. И е неизпълнима идея. Аз затова навремето предпочитах да записвам на видео такива знаменателни дискусии, но ето, тази възможност беше осуетена от бдителната администрация, щото знаете ли сега какъв богат,

18 безценен даже "матр`ьял" щяхме да имаме ако аз бях записал всичките тия часове и дискусии със същия този 11 Д клас?! Щеше да стане направо един бестселър, съзнавате ли каква жестока загуба е това, че не записахме всичките тия часове, спорове, дискусии, крамоли и пр.? Кой знае дали обаче не съм ги записал де, никой не е проверявал дали не съм имал микроскопична камерка и микрофон в джобчето в тия знаменателни мигове?! Аз си падам по тия работи де, за науката съм готов на какви ли не жертви, но в случая, да допуснем, се шегувам. Сериозно се шегувам. Паля едно "фитилче", за да се разгори огънят. Психологически погледнато това е полезно. Та понеже не мога всичко да опиша, ще карам съвсем вкратце. За жалост така е. Е, ще изпусна цялата жизнена достоверност и непосредственост, ще пропилея цялото богатство, но няма как. Нямам време да пиша както бих желал. Та миналият път стана нещо интересно. Един ученик се опита да се заяде с мен, и то за втори път: не бил разбрал "абсолютно нищичко" от темата, искал разяснения. Някакъв въпрос му се бил сторил "абсолютно безсмислен". Бил "абсолютно безсмислен", абе, господине, рових се във вашите "писаници" (тъй той назова моите помагала и книги по философия, дето могат да ги ползват в интернет), ала нищичко не забрах, бихте ли ми го обяснил всичко това вкратце, като за "по-прост човек"?! Аз му казах да опита пак да проумее всичко, щото вероятно не е прочел внимателно писаниците ми. Още един негов опит няма да е излишен. Нещо такова му казах. Доколкото можахме да се чуем де, щото онази, активната обструкционистка групичка в този момент крещеше с цяло гърло. В един момент обаче всички млъкнаха, явно предстоящата сценка ги заинтригува: въпросният питащ ученик се възмути така силно от отговора ми, каза "Е, щом е така аз напускам часа!" и гордо, като Наполеон на Арколския мост, тръгна да излиза. Само дето двата пръста не си беше сложил под мундира – по простата причина че като Наполеон нямаше мундир. Класът загуби ума и дума от възхищение, от смелостта и величавостта на този човек!!! Като той излезе и тресна вратата, учениците се спогледаха и мигом решиха и те да се обезсмъртят от така внезапно появилата се слава: за миг се разбраха и те също тръгнаха да излизат през вратата. Аз изчаках да излязат и продължих часа с останалите 4-ма ученика. Вчера пак имах час с този същия клас. Влязох. Шумотевицата беше на висота, ала си личеше, че друга мисъл ги тормози тез ученици: приготвяха се да излязат, ала се грижеха този път никой да не остане. Като придумваха всички да напуснат станаха и почнаха да излизат. Ей-така, без думичка да кажат. Излезлите стояха на отворената врата и подвикваха на другите също

да излязат. Упражниха, дето се казва, натиск върху тях. Като и последният ученик излезе, аз си седнах сам на бюрото, извадих си една книжка от чантата и реших да си почета малко. Минаха не минаха 3-4 минути и ето ти, класът се връща: самата г-жа директорка ги била срещнала и им наредила да влязат в час. Тя също беше с тях, с нея пък беше младият педагогически съветник тоже. И се отпочна една отдавна втръснала на всички "дискусия" по модела на т.н. "народен съд над народния враг", която е любимата форма на нашата госпожа директорка: учениците споделяха злочестините си с тъй състрадателната госпожа директорка, а тя със свито сърце слушаше разказите за техните направо "танталови мъки". Нашата директорка иначе е учителка по литература, затуй се изразявам така литературно. Ползвам литературен стил или маниер неслучайно, това искам да кажа. Както и да е. Интересното е, че най-активни в описанието на "злочестините" и "мъките" на класа в часовете по философия бяха тъкмо ония ученици, които имаха най-голям принос в тяхното проваляне. И аз се изказах, позволих си да кажа аз как виждам прелюбопитната ситуация, разбира се, останах в пълно малцинство. Гжа директорката, според предписанията на тай популярния в наше време популизъм (другата дума за същото това е думата "демагогия", аз лично нея е предпочитам, по-изразителна е някак: всички у нас обичат народа бе, така силно го обичат, че човек вече не смее да каже, че обича народа си!) зае изцяло страната на "угнетения народ", тя дори произнесе кратко слово, в което дръзна да заяви, че била виждала "доброто желание на класа да учи", което обаче било осуетено от "не знам си кой и как". Аз не се сдържах и си позволих да кажа, че щом е тъй, щом на мен самия ми се приписва "недоброжелателност", то тогава нека тя да има добрината да поеме пълната отговорност за случващото се в този клас. И по този начин като Пилат си измих ръцете. Да, моята теза е такава. Щом като явното нарушение на Правилника се толерира от администрацията, то тогава тя поема всичката отговорност за това, което вече се е случило – и това, което тепърва има да се случва. Властта е отговорност, и то твърде тежка, за жалост това у нас изобщо не се разбира. Още много други неща имам да кажа в тази връзка, но сега вече нямам време. Закъснявам за прегледа в ТЕЛК-а, трябва да ставам и да бързам. Друг път ще продължа, темата, сами виждате, е чудесна – и много любопитна, и много изразителна. А сега ви оставам на вашите мисли. Бъдете здрави и хубав ден! Чао засега и до скоро!

НАЦИОНАЛИЗМО-ФАШИЗМЪТ Е ПОСЛЕДНОТО УБЕЖИЩЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ МЕРЗАВЦИ!

Россия для русских, нет украинскому фашизму! Русский фашизм – саммый гуманный фашизм в мире!!! И тъй, руският фашизмо-комунизъм бил най-хуманният фашизмо-комунизъм в света! ЗА ХРИСТИЯНИНА ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА ИМА НАЙ-ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ март 14, 2014

Svetoslav Alexandrov е споделил във Фейсбук впечатленията си от вчерашната лекция на тема „Християнство и тоталитаризъм“ с гост лектор д-р Момчил Методиев и организатор – проф. Калин Янакиев. Мен лично ме впечатли следният пасаж, по повод на който си позволих да напиша свой коментар, ето какво бил казал проф. Янакиев, а по-долу можете да прочетете и моята задочна реплика: Няма данни патриарх Максим да е бил агент. Даже е имало период, когато всички са донасяли много за него. Коментарът беше – „Макар и да не мога да се закълна 100%, че Максим никога не е бил агент, сигурен съм, че вероятността да е чист е много голяма“. Моят коментар: Това, че Максим не е бил агент на ДС съвсем не променя обстоятелството, че може да е бил агент директно на КГБ. Той е бил доста време на служба в Москва – нима мислите, първо, че КГБ ще пропусне този сгоден случай да го направи свой човек и, второ, нима можете да обясните посетнешния му възход чак до патриаршеския трон без мощното покровителство на една задкулисна сила като КГБ? Трето: нима българските комунисти ще допуснат начело на БПЦ да застане нетехен човек?

19 Да ме прощава проф. Янакиев, но все пак за християнина истината трябва да има най-голямо значение. А иначе аз разбирам добре защо той е така снизходителен за Максим. Прочее, излъчването на този човек, именно Максим, не ми внушаваше доверие, не знам, това е твърде субективно, но за мен такива неща имат значение. Излъчването му не беше християнско. По същия начин и излъчването на сегашния пловдивски мутрополит не просто че не е християнско, то е съвсем нехристинско, бих казал дори бесовско или сатанинско…

И КАКВО СТАВА: ИЗЛИЗА ЧЕ УЧИЛИЩЕТО СЛУЖИ ЗА ЗАТЪПЯВАНЕТО НА МЛАДИТЕ?!

ЛЕКЦИЯТА НА ИВАН КОСТОВ ЗА РИСКОВЕТЕ ОТ УКРАИНСКАТА КРИЗА март 14, 2014 Цитат на деня: Не искаме кораб да спре срещу Поморие и да каже: „Тук има много руснаци“

- Мамо, не е хубаво да знаеш всичко.

- Защо?

- Защото ако знаеш всичко, вече няма да има какво да те изненадва. (на 10 годинки) Gayane Minassian

една съвсем лесна задача (Една тухла тежи 1 кг. + ½ тухла; колко тежи 1 тухла?), казах им, че такава една проста аритметическа задача с лекота трябва да може да я реши едно дете от 1-ви клас или от детската градина, те обаче доста се позатрудниха с нея; тогава аз си позволих да ги провокирам със забележката: „И какво става? Излиза сякаш училището служи за затъпяването на учениците, не за нещо друго?!“, за мое учудване осмокласниците в знак на съгласие взеха да клатят глави и в хор казаха: да, точно така е! Извод две: младите хора са изключително умни, не трябва обаче да позволяваме училището, каквото е сега, да пречи на образованието, на развитието на личността им. Извод три: спешно се налага коренна промяна на образователната система с оглед да спрат колкото се може поскоро пораженията, които тя нанася на душите на младите! ЕДНА МИСЪЛ ЗА УМА – И ЗА МИСЛЕНЕТО НА УМА

– Не искам да пораствам!

– Защо? Хубаво е да си голям. И не е страшно! Ето виж, аз съм голяма и не ме е страх… (плачеща) – Обаче ако порасна, ти няма да можеш да ме гушкаш! (4 годинки) Украинското правителство не беше готово да затвори въздушното си пространство и през него влязоха в окупираното летище. Виждате, не е имало никакви планове за защита. Никакви! Нулеви. За съжаление, ние не искаме да изпадаме в подобна ситуация – един кораб да спре срещу Поморие и да каже „Тук има много руснаци“. Шегувам се горчиво, защото тези неща са се случвали много пъти. Така, като даде за пример руския десант в Крим, бившият премиер Иван Костов аргументира необходимостта България да поиска НАТО да разработи планове за отбрана на България в случай на нова студена война заради украинската криза. В лекция, посветена на кризата и рисковете за България, Костов даде за пример собственото си управление, когато при конфликта в Косово не дал коридор на руски самолети, за да кацнат на летището в косовската столица Прищина. „Ние бяхме готови за този момент и отказахме категорично, което попречи Русия да заеме своята така наречена оперативна зона в Прищина. Ако там бяха кацнали войниците, които сега са в Симферопол, 2-3-4 хиляди, след това 5-6 хиляди души, представете си накъде щеше да тръгне съдбата на Западните Балкани“, обобщи Костов историческата си роля.

Christina Villanova КРАТЪК КОМЕНТАР: Защо малките деца са така умни и любознателни, дори мъдри? И защо след като попаднат в образователната система и постоят в нея стават така апатични, не искащи да учат, отвратени от ученето, не интересуващи се комай от нищо? Нима образователната система е уредена така, че да погасява интереса и любознателността на децата ни, т.е. те да затъпяват? Хора, помислете: искате ли това да се случи и на вашите деца? Не трябва ли да направим нужното щото образователната система да бъде променена така, че да няма тия вредни ефекти върху съзнанията и личностите на нашите деца? Впрочем, тия дни ми се наложи да замествам отсъстващ учител и бях в един клас на „най-малките“ наши ученици (работя в гимназия), именно 8-мо-класниците. Решихме с тях да ги позанимавам като им дам да решават логически задачи (имаха час по логика). Изненадах се колко много им хареса това – решаваха с увлечение, спореха, предполагаха, изобщо не им беше скучно, даже в един момент така се увлякоха, че не забелязаха че звънецът е ударил и че междучасието почти е свършило! Извод първи: учениците, горките, винаги се увличат когато учителят ги занимава с нещо, което не е предвидено от т.н. учебна програма, когато е извън нея. Когато в началото им дадох

"Умът е бъркотия; там няма яснота. Умът винаги е претрупан, винаги е заоблачен; никога няма открито небе, безоблачно, празно. Умът не може да бъде това. Не можеш да изчистиш своя ум; не е в природата на ума да бъде чист. Умът ще остане нечист. Ако можеш да изоставиш ума, ако можеш да се издигнеш над ума и да излезеш вън от него, у теб ще се появи яснотата. Можеш да бъдеш чист, но не като ум. Не съществува такова нещо като чист ум; никога не е имало и никога няма да има. Умът означава нечистотия, хаос и бъркотия."

Huk OK и Nikolaos Trismegistos: мисъл в мисълта от мисълта за мисълта на Ошо; мислел е над процеса мислене и е измислил мисъл ФАШИСТЫ НА МАЙДАНЕ weag 11 мартая Местонахождение: Болгария Оригинал взят у tumannaya_feya в Фашисты на Майдане Мне на днях свекровь позвонила. Из Подмосковья. Очень

20 просила никуда не ходить: у нас же повсюду фашисты, русских убивают. Задумалась. И вправду же бьют. Правда, только в новостях на территории РФ. Вчера вон в прессу девушку изнасилованную запустили: лежит себе голым трупиком на неизвестной сырой земле (утверждается, что на Майдане), все ее мимо обходят – видать, русская. Поэтому давайте у меня в этом посте будут только Майдан и фашистыбандеровцы. Вы хоть будете знать, как они выглядят. И в чем именно проявляется их фашизм.

Снимка: Иво Божков

– Сахалин? Алло?

– Здеся, здеся.

– Что решили?

– Все хоросе-до, все хоросе-до. Горосуем.

– Что голосуем? Чего вдруг?

– К Японии переходим, да, всеобщим тайным горосованием.

КРАТЪК КОМЕНТАР: Да видим как ще реагират управляващите – нали уж бяха големи привърженици на референдумите!

вторник, 11 март 2014 г. ПУБЛИКУВАХА МОЕ ПИСМО В УКРАИНСКИЯ САЙТ "ПОЛИТИКАНТРОП"

Если бы меня спросили о том, каково сегодня было на Майдане, я бы ответила: невыносимо тяжело.

Наверное, потому, что на площади вместо прогнозируемых новостями испуга и проклятий в сторону "клятых москалей", была одна печаль. Бесконечная, как лавины цветов, стекающиеся на Майдан.

Находиться здесь было физически больно. Я не привыкла к такому количеству искренне плачущих людей. (ОЩЕ – в блога) ЩЕ ИМА РЕФЕРЕНДУМ ЗА ИЗБОРНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО!

– И как разделились голоса?

– Никак не раздерирись. Единограсно к Японии.

– Против есть?

– Есть, есть, японаци против, но уже позадно, мы уже присоединирися...

Болгария поддерживает Украину Михаил Жванецкий Письмо от известного болгарского философа Ангела Грънчарова В этот тяжелый для мужественного, героичного и достойного для свободы украинского народа час, когда на суверенной Украины так подло напал кремлевский самодержец, мои симпатий полностью на стороне свободолюбивых братьев-украинцев, борющихся за европейское будущее своей страны. Вокруг меня много людей, которые таким же образом оценивают ситуацию, то есть смею заверить Вас, что огромное большинство болгарского народа думает то же самое: мы настаиваем, чтобы агрессор Путин остановился! Европейское и мировое демократическое сообщество не позволить Путину оторвать живые куски с тела Украины, да, мы этого не позволим! Прошу также не верить манипуляциям российских СМИ, которые распространили информацию якобы в Болгарии общество одобряет то, что делает Путин: это неправда, это ложь, у нас за Путина стоят только так называемые "рублофилы", то есть мерзавцы, которые за путинские деньги готовы продать не только свою родину, но и собственной матери; вот именно такие и делали вопросный митинг перед российском посольстве в Софии. Но там в то же времени был и протест против агрессии Путина об этом российские СМИ промолчали. НАРОДЪТ НА САХАЛИН ДЕМОКРАТИЧНО ПОИСКАЛ ДА СЕ ПРИСЪЕДИНИ КЪМ ЯПОНСКАТА ИМПЕРИЯ!

От страницата на Nikolov Konstantin ЕДИН ТЕКСТ НА ВЕРА МУТАФЧИЕВА, СРАВНЯВАЩ ДУХА НА ИБЕРИЯ И БАЛКАНИТЕ

Дуендето и кефът Автор: Вера Мутафчиева Ислямската цивилизация на Балканите Само два ареала от континента, незаконно наричан от жителите му Стар, са понесли вековно мюсюлманско владичество: Иберия и Балканите. Това е лесно обяснимо – отнася се за полуострови, които

21 (От страницата на Orlin Baev)

затварят от Изток и Запад Средиземно море. Така те стоят в близък досег с Азия и Африка. Органично принадлежащи към Европа, Иберия и Балканите не са смогвали да се изолират от опасности, които прииждали към тях от двата съседни континента. Всеки народ, по-късно нация, а накрая и националната й историография, съумяват да си изработят приемливи обяснения за своята съдба. Сумарно изразено: все някой друг, някой отвън носи вина за бедите на тогова – нашия. Моделът няма изключения и не тук е място да прибягваме до примери. В такъв смисъл днешните исторически съчинения малко се отличават по дух от фолклорните епически цикли. Нам, да кажем, що се отнася до българското Средновековие, по правило е крива Византия, загдето често нападала младата и по-късна наша държава. Ние пък сме опазили византийските владения от множество варварски нашествия, които се движели из дълбока Азия по пътя на народите, покрай Дунава. Тази констатация не е невярна, но забравяме, че поне два пъти Византия спасява нас от могъщи мюсюлмански експанзии. За първо – през VII век, когато арабите се впускат в източна посока, за да овладеят Константинопол и да преминат в Европа. Прочее, рождението на българската държава можеше да не се състои ако Византия не бе отклонила арабите от източна в западна посока, през Северна Африка към Иберия. (ОЩЕ >>>)

неделя, 9 март 2014 г.

НАШЕНСКИ БАБАИТ НАПСУВА АМЕРИКА

"Разкажи ми – и аз ще го забравя. Покажи ми – и аз ще го запомня. Остави ме да го направя – и аз ще го разбера!"

Одна из самых серьезных потерь в битве – это потеря головы. КОНФУЦИЙ ЗА МЕТОДИТЕ НА УЧЕНЕ

ЕТО ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДВЕ ОТ НАЙПРОЧУТИТЕ СВОБОДНИ УЧИЛИЩА В СВЕТА

ЖИВОТ СЛЕД ЖИВОТА – ИЛИ ЖИВОТ ПРЕДИ СМЪРТТА? неделя, 9 март 2014 г. Снимка на Redefining Refuge "Истинският въпрос е не дали съществува живот след смъртта, а дали си жив преди смъртта!" Ошо

ДОПЪЛНЕНИЕ: В тази връзка не е зле да прочетете ето този текст: Московски учител: Русия е болна! Болна психически, където между другото пише и това: … Уверен съм, че опитът да присъединим Крим ще ни донесе големи бедствия. И това си има своята много проста логика. Дори и тази авантюра да сполучи – и дай боже безкръвно – обстановката в страната силно ще се влоши. Патриотическите и шовинистически настроения, които в момента успешно се раздуват, не са най-добрата атмосфера, в която да възпитаваш децата си. Това е задушаваща, лъжлива, подла атмосфера, с много идиотски ограничения и забрани, каквато цареше в бившия СССР и аз добре я помня. Тя разби съдбите на прекалено много порядъчни и честни хора…

(Конфуций, на китайски 孔夫子, Кун Фудзъ, философ, 551 - 479 г. пр. Хр.)

Нема що, голема работа е нашенския малоумник – даже да е и у Америка!

Алиса в стране Чудес

… Нито една държава в света (освен може би Абхазия) не поддържа Русия, поне не открито, по отношение на политиката й с Украйна. И нито един от руските държавни служители – чиновник или депутат – не е посмял да се опълчи на тази чудовищна авантюра. Всичко това, а също така клишето „народът поддържа Путин“, говори за едно – нашата страна е тежко болна. Болна психически. Вече е ясно, че й предстои дълго, трудно и напълно възможно, много болезнено лечение. И колкото порано то започне – дано не се налага помощта на чуждестранни хирурзи – толкова подобре за нашите деца и внуци.

Sudbury Valley School:

ВАШАТА БОЛКА, БРАТЯ "БАЛКАРЦИ", ТРЯБВА ДА Е И НАША БОЛКА: НИЩО ЧЕ НИЙ, БЪЛГАРИТЕ, СМЕ ТАКА ДЪЛБОКО ЗАСПАЛИ: НИЙ СМЕ СТРАШНИ ДРЕМЛЬОВЦИ!

Сайта на Sudbury Valley School

неделя, 9 март 2014 г.

ЕДНА ОТ НАЙ-СЕРИОЗНИТЕ ЗАГУБИ Е ЗАГУБАТА НА ГЛАВАТА

Видях тази снимка във Фейсбук, прочетох текста, с който е съпроводена, и у мен се появи един далечен спомен, за който разказах ето какво:

A.S Neill's Summerhill School; ето и сайта на училището Summerhill.

март 9, 2014

22 Навремето като студент в Санкт Петербург (тогава наричаха града на Петър, кой знае защо, "Ленинград"!) се случи така, че живях една година със студент от т.н. република "Кабардино-Балкария", трябва да е някъде около Кавказ, в Средна Азия, не зная точно.

Още в първия момент той ми направи впечатление, кой знае защо, че "много прилича на българин", на нашенец: чернокос, беше с мустаци, як, набит, усмихнат. А най-интересното е, че се отнасяше с нас, българските студенти, още от първия миг със специално внимание: в стаята на общежитието през тази първа година от пристигането ни бяхме двама български студенти, той, "кабардино-балкареца" и един младеж от Украйна (сега не знам и не мога да кажа дали се е осъзнавал като руснак или като украинец; то тогава тия неща бяха без особено значение). Та да кажа още нещичко за "балкареца": той беше особено любезен с нас, това се чувстваше, внимателен, някак си "свойски" се отнасяше с нас още от първия момент, това си личеше. Като мина известно време и ние се поуспокоихме (щото в първите седмици от "културния шок", който преживяхме – сблъсквайки се с истинското лице на комунизма в неговата "Мекка", именно Ленинград! – се чудехме какво да правим: да бягаме ли обратно за България, да се връщаме ли или да оставаме, и то за цели пет години, та да завършим образованието си!), та като все пак решихме да оставаме, въпреки всички рискове, със съквартиранта си балкарец почнахме постепенно да се сближаваме. И една вечер като започнахме един хубав разговор той ни заяви, че "балкарците", че неговия народ, всъщност са "българи", само че са останали там, в ония земи, отдавна, още преди заминаването на други българи на Балканския полуостров, където основали държавата "България". Той също така ни загатна, че Сталин бил много тормозил "балкарците", смятали ги за татари, депортирал ги също в Сибир, после те се върнали, изобщо народът му имал тежка съдба. Да си кажа правичката тогава на тия негови приказки много-много не повярвах, но се озадачих доста около фонетичната близост на думите "Балкария" и "България"; да, спомням си, че той каза някои

"балкарски" думи, които си бяха съвсем като наши, български думи и пр. Един вид се почувствахме като кръвни братя. Измина една година, балкарецът от стаята ни към края на тази година взе някъде да изчезва, мислехме, че се е оженил, че е заживял на квартира, не сме го разпитвали, рядко се появяваше, а пък в един момент съвсем изчезна. Спря изглежда да учи. Той нищо не ни каза за тия неща. После, спомням си, имаше слухове, че заради нещо бил изключен от Университета. Нещо "незаконно". Тогава и времето беше смутно: в Полша вече имаше "Солидарност" (аз отидох в Петербург в 1980 г.), в общежитието при нас имаше много полски студенти, които, като си пийнеха, открито почваха да псуват комунизма, а нас от консулството ни предупредиха да не се свързваме изобщо с поляци и да не дружим с тях, иначе който не изпълни този "приказ" ще си има проблеми, ще бъде върнат незабавно в България и пр. Та затова не посмяхме да разпитваме какво е станало с нашия приятел "балкареца". Този е моят спомен от онова време, когато съм бил на 21-22 години. Сетих се за тия неща като видях тази снимка. Нещо трепна в мен. Явно има нещо вярно в това, че "балкарците" са наши кръвни братя, не знам де, не съм историк, само предавам едно мое чувство въз основа на преживяното, за което ви разказах. Виж: НОВОСТИ АЗАТЛЫК! Сегодня 8 марта отмечается 70 лет со дня депортации Балкарского народа! В этот день в 1944 году Советской властью была произведена депортация Балкарского народа. Сегодня 8 марта председатель Союза Татарской Молодежи "Азатлык" Наиль Набиуллин провел в центре Казани одиночный пикет посвященный депортации балкарского народа. Союз Татарской Молодежи "Азатлык" от имени татарского национального движения выражает искренние соболезнования всем погибшим во время депортации 8 марта: у обочин железных дорог, от голода, холода и болезней! Мы хотим сказать братскому балкарскому народу, что в этот трудный для вас день Татары с Вами! Мы тюрки! Мы должны поддерживать друг друга всегда, и в радости, и в горе. В этот тяжелый для Балкарского народа день, мы СТМ "Азатлык" не можем оставаться в стороне! Ваша боль – это наша боль! КРИМСКИ ТАТАРИ ДОНЕСОХА ПРОДУКТИ НА БЛОКИРАНИ ОТ „ПУТИТУШКИТЕ“ УКРАИНСКИ ВОЕННИ март 9, 2014

Сегодня крымские татары Феодосии и Судака на 5 автомобилях привезли воду и продукты военнослужащим Феодосийского батальона морской пехоты. Люди прошли кордоны пророссийских боевиков, которые блокировали часть. Стоит заметить, что до этого „путитушки“ никого не пропускали, однако с крымскими татарами связываться не стали.

Прибывшие вместе с украинскими военнослужащими перенесли привезенное в подразделение. Как заявили крымские татары – это только начало акции поддержки украинских военных. Из: В Феодосии крымские татары прорвали осаду русского спецназа и привезли продукты украинским военным КРАТЪК КОМЕНТАР: Току-що научих думата „путитушки“ – иде от т.н. „титушки“, прочулите се с провокациите си платени наемници на властта на Янукович, които правеха разни страхотии с оглед на това да развалят имиджа на мирно протестиращите. Сега обаче путитушките са се облекли с военни униформи без опознавателни знаци, а пък най-вероятно това са направо руски военни, които се представят за „доброволчески отряди“ на рускоезичното население на Крим. Виж и това: Крымские татары приступили к формированию собственных отрядов самообороны ДОВЕРЧИВА КАТЕРИЧКА СИ ИСКА ЯДКИ НА СЕРГИЯТА Снимка на Живая Земля. Душинка божия! Гледката ми напомня за Монреал – където дори в центъра такова поведение на хилядите обичани катерички е масово!

Orlin Baev Martin-Vasilis Dimitrov: В Лондон е същото. Доверието им към хората е уникално, с

23 нищо не приличащо на страхливите нашенски катерички.

то и тогава би следвало с пълно желание да се съгласим на това, само и само да не се лишим от онази небесна радост, която Бог е приготвил за ония, които Го обичат. Преп. Серафим Саровски Цитатът е от страницата на Otec Pahomiy Zhelev РЕЙГЪН И НЕСВЪРШИЛАТА ВСЕ ОЩЕ БОРБА СРЕЩУ КОМУНИЗМА

Orlin Baev: Ами то доверието се гради взаимно. Не може да си газен, гърмян, гонен и убиван и да вярваш на някого... То в България проблемите от българите идват! ЗА СМИСЪЛА НА МОЛИТВАТА

Да не искаш да се молиш означава да не искаш да си с Бога. Свети Августин Блажени РАДОСТТА, ОЧАКВАЩА ДУШАТА НА ПРАВЕДНИЯ събота, 8 март 2014 г.

Началото на края: на 8 март 1983 година, Орландо, Флорида, в реч Роналд Рейгън нарече СССР Империя на злото и обяви борбата срещу комунизма за своя главна задача. Трябва да продължим делото му, щото нищо не се е променило оттогава! Толкоз за осми март! Здраво Кулев

Ако ти знаеше каква радост очаква душата на праведния на небесата, тогава щеше да се решиш да понасяш скърбите, гоненията и клеветата във временния живот с благодарност. Ако и самата тази наша килия беше пълна с червеи, и ако те през целия ни временен живот гризяха плътта ни,

ОБМЯНА НА РЕПЛИКИ С РАЗЯРЕН "ПРАВДОЛЮБИВ" КОМУНОИД ПО ЖИЗНЕНОВАЖНАТА ТЕМА АДЖЕБА ИМАЛО ЛИ Е СЕКС В СССР ИЛИ Е НЯМАЛО?!

събота, 8 март 2014 г. По повод на мое есе със заглавие „А у нас секса… есть!“, писано преди доста време, някакъв другар на име Kostadin Daskalov ме е обвинил в "пълни лъжи" и прочие; той също бил живял в някогашния СССР, ала не бил видял тия неща, за които аз пиша. Ето неговия коментар, а пък по-долу е моя отзив по повод на думите на този крайно разярен и "правдолюбив" таваришч: Жалко, че толкова късно ще коментирам написаното от г-н Грънчаров. Не е ясно в комуналка ли е живял или в студентско общежитие. Не е ясно от това което той пише. За мен е ясно, било е общежитие защото чуждестранни студенти никога не са живяли в комуналки. Аз също съм завършил в бившия СССР ( 1971 год) и гарантирам, че написаното е 99% измислица и 1% истина. Дано не се хване като философ за процентите. Може и да греша с 1-2 %. Е, аз бях в Москва а той доколкото знам е завършил в Ленинград (да, така се казваше тогава). Та ми идва естественият въпрос- защо и аз не съм бил там. В момента живея в държава, където ако някой публично лъже се смята, че не трябва да му се вярва повече (особено при показания в съд, наричат го “lack of credibility”). В това кратко есе, Вие г-н Грънчаров лъжете така, като че ли някой ви е казал, че това е последния път когато ви се разрешава. А ето сега аз какво му отвръщам; пиша му тия неща, пък макар да не вярвам, че изобщо ще ме разбере, но аз да кажа какво мисля, пък който ще да разбира, който иска, да не разбира: Другарю Daskalov, пиша за комуналката като система, която съществуваше като начин на живот в условията на комунизма. Не в прекия смисъл. Второ, обвинявате ме в „лъжи“, което именно показва увредеността Ви от същия този комунизъм: нима не допускате, че е възможно ние двамата да сме гледали с различни очи на случващото се около нас в условията на комунизъм в Русия, т.е. аз по тази причина съм видял едно, а Вие – нещо съвършено друго? Ние сме различни, т.е. няма как да възприемаме по един и същ начин съществуващото. Примерно комуноидът (така наричам ония, които са продукти на комунизма, сиреч, са моделирани изцяло от него, и като съзнание, и като „ценности“, като всичко) никога няма да забележи онова, което не се вмества в неговата така бедна представа за света и за живота. Комуноидът и комунистът виждат съществуващото по един илюзорен, фантастичен, изкривен, бих казал даже извратен начин, нямащ нищо общо с действителността. Сфащате ли какво имам предвид?

24 Едва ли сфащате, но ще Ви дам пример. Примерно Вие сте стоял на опашка в Русия, няма начин да не сте стоял на опашка щом сте живял в СССР. Комуноидът, бидейки изцяло извратено същество, сфаща стоенето на опашката като нещо изключително приятно, като възможност да усетиш близостта на комуната, да си поговориш с намръщените хора наоколо, да обмените мисли за последните решения на КПСС за „неотклонното повдигане на жизненото равнище на съветския народ“, също така можете да обсъдите въпроса за това колко лошо живеят американците, щото те, горките, не знаят що е това "опашка" и също така си позволяват да бият негрите и прочие. Аз с очите си съм видял и с ушите си съм чул как една българска комуноидка на опашка за хляб през жан-виденовата зима крещеше, че било изключително радостно, че се били появили отново опашки, щото по време на управлението на „онова злобно СДС“ опашките били изчезнали и по тази причина хората се били… отчуждили, нямало къде съседите да се видят и да си поговорят, а ето сега на опашката имали тази чудесна възможност! Сфащате ли малоумието и извратеността на комуноида, които живее в един съвсем друг свят? По тази причина, да речем, Ангела Меркел споделила наскоро след разговор по телефона с Путин, че имала чувството, че този човек живеел на някаква друга планета, сфащате ли за какво изобщо става дума? Та ето, това, което аз съм написал в есето си, на Вас Ви се вижда, че било „пълна лъжа“, немало било такива неща у СССР, сиреч, Вие все още поддържате вехтата комунистическа теза, че у СССР „секса нет“, че съветският човек секс не прави, че секс в СССР правят само от немай-къде, един вид само за размножаване, това ли дръзвате да твърдите?! Е, не мога да Ви помогна с нищо щом така виждате нещата. Просто живеете на някоя друга планета. Очите Ви не са видели всичко онова, което е било пред носа Ви, щото Вие и тогава, в условията на комунизъм, сте гледали на света през някакви крайно криви очила или лещи. Панимаете теперь меня? Не верю, но будем надеятся, что что-то в Вашем мозге пошевельнется! Удачи Вам желаю! ЛЪЖИТЕ НА ПУТИН ЗА РУСКИТЕ ВОЙСКИ В КРИМ Оригинал взят у в Ложь Путина о российских войсках в Крыму Новое видео проекта "Ложь путинского режима", посвященное агрессии путлеровцев против братской Украины. Запрещено к размещению на сайте Радиос-

танции "Эхо Москвы". Просьба распространять.

ЗНАМЕНИТАТА "БРУКЛИНСКАЯ ПЕТИЦИЯ", С КОЯТО РУСКОТО НАСЕЛЕНИЕ НА БРУКЛИН МОЛИ ПРЕЗИДЕНТА ПУТИН ДА НАПРАВИ НУЖНОТО БРУКЛИН ДА ВЛЕЗЕ В СЪСТАВА НА РУСИЯ петък, 7 март 2014 г. Оригинал взят у в Бруклинская петиция Москва, Кремль, Путину В.В. Уважаемый Владимир Владимирович. Я пишу вам от имени всей нашей Бруклинской Русской общины. Всему миру известно, как горячо Вы боретесь за права русского народа во всем мире и не останавливаетесь в Вашей борьбе ни перед какими жертвами. Пожалуйста, обратите Ваше внимание на бедственное положение русскоязычного населения в Бруклине. К нам относятся хуже, чем к неграм, и даже хуже, чем относились к инакомыслящим в СССР. Нам приходится говорить на чужом для нас языке – американском английском. На этом же языке нам приходится заполнять формы в любых государственных организациях. Мы неоднократно обращались в различные государственные инстанции с требованием предоставить нам автономию или, хотя бы, дать в Бруклине Великому и могучному Русскому Языку статус второго государственного языка. Мы им русским языком говорим, что нам нужна автономия, а нас попросту игнорируют. То есть русского языка не понимают. Наша община пыталась провести референдум об выходе Бруклина из состава США, но местная администрация нам не разрешила. Таким образом право на самоопределение нации бруклинских русских нагло попирается. Мы видим, как постепенно угасают славные традиции русской куль-

туры и русского языка среди бруклинских русских. Политика американских властей направлена на полную американизацию всех бруклинских русских. В частности, без знания английского языка, нас здесь не принимают ни в институты, ни в университеты, и нам остаются унизительные профессии дворников и мойщиков посуды. С появлением моечных машин и прочих роботов, количество таких рабочих мест постепенно сокращается, и нам не оставляют возможности для выживания. Это геноцид. Нас уничтожают. Пожалуйста, введите в Бруклин российские бронетранспортеры. Если Вам не разрешают использовать в США российскую символику, пусть они будут, как в Украине, без опозновательных знаков. Лишь бы они блокировали местные полицейские участки и помогли нам провести референдум об отделении Бруклина в самостоятельное государство и о включении этого государства в состав Российской Федерации. Нам важно провести голосование в соответствии с русскими национальными обычаями. Мы надеемся, что Вы направите нам на помощь Владимира Чурова, который проследит за тем, чтобы выборы были честными. Мы уверены, что по крайней мере 146% всех бруклинцев проголосует за независимость Бруклина от США и за включение Бруклина в состав Российской Федерации. Пожалуйста, Владимир Владимирович, откликнитесь на нашу просьбу. Сделайте Ваш президентский подарок к 8 марта нашим великим и могучным русским бруклинкам. В случае Вашего положительного решения мы все согласны вступить в партию "Единая Россия" и многократно увеличить производство и употребление Путинской водки в Бруклине. Кроме того, мы будем рады подготовить к печати книгу о Вашей борьбе. С уважением, от имени Бруклинской общины, Мочегонкин Кузьма Кузьмич. США, Бруклин, Улица Ленина, дом 1, кв.

1939.

2014.03.07. Линки: Совфед одобрил просьбу Путина дать ему право вводить войска России на территорию Украины. 2 марта 2014 г., 09:51 "Вы за воссоединение Крыма с Россией на правах субъекта Российской Федерации?".. "Вы за восстановление действия Конституции Республики Крым 1992 года и за статус Крыма как части Украины?" Кузьма Мочегонкин. .. от имени русского народа, который в огромном коли-

25 честве проживает в США – Бруклин! хочу обратиться к правительству России. ситуация такая: русских там притесняют, паспорта у них русские, но!!! эти суки америкосы заставляют их говорить на английском, притесняют в городском метро, и что самое ужасное осуждают!!! не понимают и отказываються вести передачи национальных каналов на русском!!! это издевательство над гражданами России. Мы просим в срочном ввести войска России на территорию Бруклина и защищать нас от притеснений на нашей исконно русской земле, так как мы имеем паспорта России и не хотим говорить на английском. умоляем!!! слезно, молитвой просим защитить нас от этого беспредела этих американцев! .. 02 March 2014 - 21:41.

кой, догнали и отобрали фотоаппарат и телефон. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Ало, пишманпатриотите, ало, Сидеровский, ало, Каракачановский, ако, Барекович, ало, Серьожка Дмитрич, ало, останалите руски мекерета – що мълчите така гузно?! Протестирайте бре!

ОЛИМПИЙСКОТО ЛОГО НА ТАВАРИШЧ ПУТИН петък, 7 март 2014 г.

НЕ ТЪРСЕТЕ ДЕМОКРАЦИЯ СРЕД ГОРЯЩА КНИГИ НАЦИЯ петък, 7 март 2014 г.

О референдуме за независимость Карелии (2010) ЗА ТОВА, ЧЕ ЧЕСТО РАБОТИТЕ НИ НЕ ВЪРВЯТ КАКТО ТРЯБВА ЯВНО СМЕ ВИНОВНИ САМИТЕ НИЕ: НЕЩИЧКО АКО ПРОМЕНИМ, ЩЕ ПОТРЪГНАТ

Нападението на руски войници срещу българския журналист Димитър Кенаров Български журналисти нападнати в Крим

събота, 8 март 2014 г.

Нападат и заплашват с оръжие български журналисти в Симферопол (Украйна) Вчера, 6 март, в Симферопол руски казаци са нападнати няколко чуждестранни журналистически екипа. Сред тях имало и журналисти от България, на които след заплахи с оръжие им е иззета камерата. Това съобщи Алексей Горохов от Центъра за разследваща журналистика и активист на обществената инициатива “Крим SOS”. Вижте видео с разказа на българския журналист Димитър Кенаров за случилото се: Работа журналистов в Крыму становится все более опасной. Если раньше в ход шли только кулаки, то сегодня к голове фрилансера из Болгарии приставили пистолет. Ул. Горького 1. Симферополь. (улица выходит на площадь Ленина – 10 метров) На видео нападение неизвестных на пресс центр агенства APTN который начали организовывать в Симферопольском ресторане "Камелот", на втором этаже. На видео видно как подъезжает белый микроавтобус без номеров, из него выходят люди в масках и без них. Так же видны Казаки. Со слов очевидцев из агенства они ворвались с ручными автоматами и пистолетами, заставили лечь на землю, в этот момент за ними вошли другие люди БЕЗ масок они есть на фото и другом видео (второе видео есть у канала Al Jazeera America - Karl Bostic), вынесли передающее оборудование. Других подробностей не удалось узнать, нас попросили уйти. За всем этим наблюдали журналисты из Болгарии, они дали быстрое интервью an.crimea.ua, на оператора напали с пистолетами и положили на землю отобрали камеру и телефон, погнались за девуш-

Не търсете демокрация сред горяща книги нация. Чичо Том Добре го е казал този "Чичо Том"... Та значи в Крим руснаци горят книги на украински език. А в Киев в края на януари отвори врати библиотеката на Майдана. Въпрос на култура... МАЙ ОЩЕ СМЕ СИ ВСЕ СЪЩИТЕ, А, КАКВО ЩЕ КАЖЕТЕ?

Един твърде неприятен въпрос ви питам... ако искате ми отговорете, ако не – замълчете. Изборът е изцяло ваш…

Вчера не писах нищо в своя дневник – просто не ми стигна времето да го сторя, имах друга работа, а не че не е имало за какво да пиша: животът, знайно е, винаги е богат, все нещо се случва, нещо заслужаващо си вниманието, нещо, заслужаващо да бъде отбелязано. Особено ако човек живее е един по-динамичен, активен живот, сиреч, ако има една по-активна жизнена позиция. Какъвто живот аз се старая да живея. Тази сутрин ще опитам да наваксам пропуснатото. Ще ми се в дневничето ми да няма съществени пропуски, ще внимавам да е пълно, да съответства на реалностите на живота. В сряда посетих в т.н. "Център за психично здраве" (това ново наименование звучи значително по-добре от старото: "психодиспансер"), където ми направиха изследване на основните психични сили – внимание, интелект, воля, емоции и пр. Едно доста приятно изследване, което за мен, като психолог, не беше новост; напра-

26 вих изследването с удоволствие; в крайна сметка ми издадоха документ, с който се удостоверява, че, така да се рече, съм "нормален", че съм здрав, че нямам някакъв срив в психичния живот, за какъвто ме обвини моята работодателка, заради чиято характеристика, изпратена в ТЕЛК-Пловдив, всъщност, се наложиха тия изследвания. След като завърши това изследване, се разигра един интересен епизод, за който си заслужава да спомена: на гишето, дето дават приемни часове ("регистратурата") служителката, като видя писмото от ТЕЛК, ми заяви, че трябва да бъда прегледан и от психиатър. Аз отначало казах добре, щом трябва, нека да бъда прегледан; пък после се сетих нещо и й рекох: а означава ли това, че като ме прегледа психиатър, ще вляза във вашите тукашни "бази данни"? Тя каза: да, ще влезете. Попитах: а това дали няма да се окаже, че когато ми потрябва документ, ще имам проблеми? Тя каза: да, примерно когато ви се наложи да ви сменят шофьорската книжка, ще трябва да се провеждат някои изследвания. Тогава аз й казах, че понеже нямам оплаквания за психичното си здраве, и понеже от ТЕЛК ми искат документи (епикризи, амбулаторни листове за прегледи при психиатър и пр.) каквито аз нямам по причина, че досега не съм търсил помощ при психиатри, то предпочитам, с оглед да нямам такива проблеми като този с шофьорската книжка, да не влизам в тяхната "база с данни". Служителката обаче ми каза, че тъкмо щото нямам никакъв документ, трябва да бъда прегледан поне веднъж от психиатър, иначе в ТЕЛК-а щели да ме върнат за такъв документ. Оказва се, че възниква някакъв ужасен бюрократичен "порочен кръг": ако здрав човек бъде изпратен в ТЕЛК по дадено заболяване, от което не е страдал (както в моя случай), то системата изисква документи, с които той все пак да удостовери, че има някакви проблеми в тази сфера; става наистина доста трудно да докаже човек, че не е болен, особено пък в такава сфера като психичното здраве, където нещата са така сложни и относителни. Аз в оня момент се почувствах като попаднал в ужасен капан. Тя в един момент ми каза: вие доброволно отивате на преглед в ТЕЛК, а оттук и на преглед при психиатър, е, вярно, ще влезете в нашата база данни, но ако не го сторите, ТЕЛК ще ви върне и пак ще се принудите да го сторите, един вид измъкване от системата няма, щом си попаднал в лапите й! Не крия, в онзи момент страшно се ядосах, но заявих на служителката, че щом е такава системата, нека да ми даде преглед при психиатър, тъкмо лично да установя какво ще стане, щото за мен това е един интересен бюрократичен казус. Като чу тия мои думи, тази служителка със съжаление поклати глава, един вид без думи каза: "щом така мислиш, явно не си съвсем

наред де!", ама аз с подобни неща съм свикнал, именно, много хора да ме гледат с изражение, че все едно съм нещо като "марсианец". Оказа се обаче, че служителката ми даде час за преглед при самата началничка на Центъра; като почаках пред кабинета й, в един момент бях поканен да вляза, прегледът се започна. С лекарката проведохме един чудесен разговор, който сега не ми се описва, той засегна много теми: тя ме разпитваше за всичко, а аз с удоволствие й разказвах, щото усещах, че пред себе си имам един разбиращ човек. Вярно, през цялото време имах усещането, че засягаме доста фини и деликатни области, предвид ситуацията в училището, за която се наложи да разкажа всичко най-важно на психиатърката. Тъй като заради сложилите се отношения между мен и ръководството на гимназията аз всъщност бях изпратен от директорката на... психиатричен ТЕЛК. Видимо на лекарката й хареса темата - то проблемите на днешното училище кого ли не вълнуват, всеки нали е или родител, или пък е бил непременно ученик и пр.?! - и тя ме разпита видим интерес. Описах й ситуацията вкратце, но доста изразително. И сестрата в кабинета си личеше че с интерес слуша толкова любопитните, а на места и невероятни истории, които разказвах, аз на моменти имам чувството, че по тия истории може да се направи чудесен филм (!), но както и да е, да се въздържам от подобни изказвания, щото като едното нищо някой може да си помисли, че акълът ми е мръднал. Да си помисли всеки каквото иска де, то това е право на всеки: да мисли каквото иска. От момента, в който казах, че съм философ, че преподавам и психология, лекарката се отнасяше с мен вече като с колега, с нужното уважение, изцяло споделено от мен: наистина ми беше много приятно на този преглед, аз никога досега на преглед при лекар не съм се чувствал така добре! Както и да е, след като си поговорихме за всичко повече от половин час (вярно, на няколко пъти или телефонът извъняваше, или пък влизаше някакъв служител, щото лекарката, бидейки началник на Центъра, явно има доста ангажименти) и при това си поговорихме съвсем човешки, с взаимно споделено удоволствие, накрая д-р Теодора Арабаджиева (нека все пак да кажа името на тази забележително добра специалистка) ми издаде документ със следното съдържание (в момента нямам скенер, затова се налага да препиша на ръка документа): Анамнеза: Идва сам във връзка с явяване на Вътрешна ТЕЛК, откъдето е инвалидизиран по повод на сърдечно заболяване. До момента не е посещавал психиатър. Споделя проблеми на работното място - учител по философия с нестандартен метод на преподаване, целящ провокиране на собствено мнение у учениците и

събуждане на интерес към дисциплината, която преподава. Има заведени дела от страна на директорката на училището във връзка с желанието й да бъде отстранен от работа. Няма оплаквания от психиатричния спектър и такива не се установяват. Не приема психотропни медикаменти. Обективно състояние: Психомоторно спокоен, контактен, ориентиран всестранно. Мисловно подреден, няма данни за психотична продукция. Емоционално съответен, волево нормобуличен. Споделя ситуативна тревожност във връзка със съществуващ служебен проблем, която тревожност не налага лечение. Памет и интелект – съответни на възрастта и социалния опит. Като цяло: психично здрав при прегледа. Това е. Като си оправя скенера ще публикувам и самия документ. Както и този от психологическото изследване на паметта, интелекта, волята и пр. Стига толкова за този преглед. Скоро ще се явя и на самия ТЕЛК, какво ще стане там, ще ви информирам напълно. Ще ми се да очертая цялата обективна картина по този наистина крайно интересен административно-здравен казус. Апропо, с д-р Арабаджиева си поговорихме и за това как в съветско и комунистическо време другоячемислещите били изпращани насилствено за лечение в психиатрии. За малко да пропусна: тя ме успокои, че няма да имам проблеми в бъдеще относно издаването на справки за разни документи (шофьорски книжки и пр.), щото в базата данни щяло да влезе, че съм психично здрав. Понеже времето напредва, ще изпусна някои други истории и ще кажа нещо, което е по-различно: обикновено все се оплаквам за разни неща, ето, сега ще кажа нещо, което ще прозвучи в съвършено различна тоналност. Ще похваля учениците от един клас, да, и ще го направя с удоволствие, щото наистина е заслужено. Ето за какво става дума. Държа непременно да пиша за това, дори и с риск да ми се наложи да бягам след това за да не закъснея – имам тази сутрин първи час. Но впечатлението ми за преживяното е още прясно, затуй да кажа най-важното все пак. Вчера от администрацията на училището ми позвъняха и ми съобщиха, че трябва да замествам една учителка, която преподава психология, тя отсъствала. Приех. Чувал бях какви ли не истории за чудесиите, свързани с "идващите нови сили", имам се предвид учениците от по-малките класове, ето, сега ми се удаваше да видя всичко с очите. Влязох в един 9-ти клас. И проведох с тях един чудесен разговор. Ето вкратце за какво си поговорихме. Попитах ги най-напред какво им е мнението за предмета "Психология и логика". Казаха, че не им е много добро, но имало на моменти и интересни неща. Попи-

27 тах ги за мнението им за учебника, по който учат (видях, че всичките имат един и същ учебник, от официалните, от казионните). Казаха, че бил труден, скучен, с "тежък стил" и пр. Попитах ги каква е темата за днес. Само един ученик се сети, останалите не знаеха. Попитах ги какво предпочитат: да обсъждаме темата или да направим "нещо различно". Попитаха какво ще е това нещо, "различното". Казах: ще измислим, но да е нещо по-приятно. Гледаха ме с недоверие. Абе общо взето чудесни са нашите ученици, младите хора, но важното е обаче нашият подход към тях да не е сбъркан. Казах им, че най-вероятно догодина, живот и здраве да е, та до края на обучението им (до 12-ти клас) ще учат при мен, щото преподавам философски предмети, а те се учат до самия край. Тогава именно ми хрумна да им дам няколко логически задачи. Те приветстваха предложението ми като казах това се чуха дори овации. Питах ги: решавали ли сте такива задачи? Казаха неколцина: в час не, но иначе сам съм опитвал. Е, аз им дадох няколко чудесни логически задачи. Не мога да опиша какво стана понататък. Учениците обсъждаха с увлечение, спореха, мислеха, обсъждаха какви ли не предположение. Някои от задачите им се видяха доста трудни. Опитаха да ме подтикнат да им кажа отговора, да им обясня задачата, ама аз не се поддавам. Една-две решиха сами, което им вдъхна увереност. Още повече се увлякоха. Обстановката беше чудесна, никакви проблеми с т.н. "дисциплина" нямаше. За това, че всички се чувствахме чудесно пролича по факта, че в един момент се оказа, че не сме чули звънеца: оставаха само 2 минути от междучасието, и то беше минало, то е 10 минути. Аз трябваше да бързам, едва ме пуснаха учениците от този 9-ти клас. Много им хареса часа, факт. На мен също много ми хареса. Доста разсъждавах след това върху случилото се. Но сега ще се въздържа от това да споделям впечатленията и размислите си. Просто нямам време. Ще трябва да ставам. Хубав ден на всички! За това, че често работите ни не вървят както трябва явно сме виновни самите ние. Нещичко ако променим, ще потръгнат. И сами трябва да се променяме. Ако сме все същите много ще страдаме. Затова: променяйте се, не бъдете все същите! Това да ви пожелая освен. Чао! БЯГАЙТЕ КАТО ОТ ЧУМА ОТ МАЛКИТЕ ХОРА, ВЛАДЕНИ ОТ ДРЕБНИ И БОЛНИ СТРАСТИ, КАПРИЗИ И ГРИЖИ Пазете се от хора, които се опитват да омаловажат стремежите ви. Малките хора винаги правят така, но ако някой е истински велик, той ви кара да чувствате, че и вие можете да станете велики. Марк Твен

От страницата на Gayane Minassian

КРАТЪК КОМЕНТАР: Пазете се от малките хора – те винаги са подвластни на дребни страсти и грижи. Занимават се с безплодни, с излишни, с глупави страсти, капризи и грижи – с това им е овладяно съзнанието. По това ще ги познаете. Истински големият или великият човек живее така, че ви подтиква и вие да се чувствате значими: дава ви пример, че и вие можете да сте значими. С когото се сравняваш, с когото "встъпваш в отношение", такъв и ставаш. Бягайте като от чума от малките хора, владени от дребни и болни страсти, капризи и грижи... ЕДИН ЕВРЕЙСКИ ВИЦ

вър. Защото, признавам си, "Катин" ме разтърси като малцина истински произведения на седмото изкуство. След гледането му се запознах и с мнението на продуцента му Михал Квечински.

Той чистосърдечно си признава, че не е искал да прави епос с многомилионен бюджет, а честен и ясен филм, необходим на неговите, т.е. на нашите, деца и внуци. Логично е за целта да се използват мотиви от повестта "Пост мортем" на Анджей Муларчик, послужила за основа на сценария, дело на Вайда, Владислав Пасиковски и Пшемислав Новаков... (ОЩЕ >>>) ВИНАГИ МОЖЕМ ДА НАМЕРИМ ИЗХОД И ОТ НАЙ-ТЕЖКИТЕ СИТУАЦИИ – ЧРЕЗ ДЕМОКРАТИЧЕН ДЕБАТ И ПРИ ДОБРО ЖЕЛАНИЕ НА ВСИЧКИ УЧАСТВАЩИ СТРАНИ

четвъртък, 6 март 2014 г. сряда, 5 март 2014 г.

ГЛЕДАЙТЕ ФИЛМА "КАТИН" НА АНДЖЕЙ ВАЙДА Из ЗА "КАТИН" И ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ Борислав Гърдев ... Само творец от класата на Вайда, с неговия авторитет на художник и гражданин, дал своя принос в борбата и с нацизма, и с комунизма, може да създаде такъв кристално чист като послание шедьо-

По публикацията от вчера със заглавие Не става дума за "изолирани явления" или "отделно взети случаи", а за всеобщо течащ болезнотворен процес на общностния организъм, която разглежда проблеми на училищната общност в едно българско училище, е на път да се появи дискусия; вече има две интересни коментара, които ми се иска да публикувам отделно, те заслужават това, особено коментара на гжа Мария Василева, която дава чудесни предложения за справяне с тежката ситуация; ето тия коментари в последователността, която ги намирам под въпросната статия: Е, най-после! В това училище найпосле се постъпи както трябва с младеж, който не знае защо го посещава. Смея да се надявам, че ще се стигне и до предлаганата

28 от г-н Грънчаров широка дискусия на въпросите в отношенията "учител-ученик", още повече че те са били и ще бъдат винаги актуални. Необходимо е за това да се отдели и достатъчно време. Защо уважаваната г-жа директор не обяви един ден за неучебен? Тя има такива права. В този ден да се проведе и този дебат, за който да бъдат поканени представители на учениците, родителите и, защо не, бивши учители доказали навремето професионалните си умения. Но всичко е в ръцете на г-жа директорката на училището... Написа: Анонимен Нелека, но възможна за решаване задача. Ако съзнанието на колектива и директорите беше на нужната висота, тези проблеми нямаше да съществуват – или поне нямаше да са толкова сложни за решаване. Така че задачата трябва да се решава отгоре надолу. Директорът да поеме занемарените си задължения по спазване Училищния правилник, осигуряване необходимите условия за протичане на учебния процес, следене за реда и дисциплината на ученици и учители, налагане на наказания, своевременно решаване на възникнали конфликти на всички нива - ръководство-учители, учители-ученици и всякакви междуличностни конфликти, включително обслужващ персонал, родители. Ако не е в състояние да си изпълни задълженията или не ги решава ефикасно, може да се създаде с предложения на учителите комисия за решаване междуличностни конфликти, в която да участват задължително училищния психолог или педагог (такъв, надявам се, има) и г-н Грънчаров, като инициатор, с многобройни писмени обръщения към Директора и колегията, психолог, писател и обществен деятел. Налага се незабавна среща с родителите на провинили се ученици от комисията за работа с трудни ученици (или с т.н. противообществени прояви). Нещо много важно – едва ли има Директор, който да не застане на страната на учителя при толкова явни нарушения, като описаните от г-н Грънчаров. Привикването на учениците в Директорския кабинет винаги е играло и ще играе своята положителна роля, там директорът по принцип е на страната на учителя. Друг е въпросът какво ще си кажат Директорът и Учителят насаме, без ученика. Педагогическият състав да излезе от летаргията си и чиновническото отношение към работата на учител-педагогвъзпитател и да влезе в крачка с повелите на деня. Да излезе наяве истинската картина на дисциплината в учебните часове и ако се справя с дисциплината конкретен учител, то нека сподели с останалите как го прави. В представянето на истинската картина решаваща роля трябва да поемат ученици-

те, чрез анонимна анкета, направена от училищния педагог/психолог в часа на класния ръководител. Нека учениците сами изброят нарушенията си и се направи обстоен анализ, класифициране на нарушенията и съответно прилагане наказания задължително, от всички членове на колектива – за едно и също нарушение – еднакво наказание от страна на всеки учител в училището. Примерно: етюд номер 1 – ученикът дъвчи дъвка в час, 2 – влиза закъснял със закуска, 3 – говори със съученици, 4 – не носи нужните пособия, 5 – пречи на учителя, 6 – подсказва/преписва, 7 – държи непристоен тон, 8 – влиза в пререкание с учителя 9 – напуска самоволно и т.н. Не е трудно, по дяволите, да се направи списък на всички дяволии и определянето им като тежест степен 1, 2, 3... със съответна мярканаказание според тежестта, определена от Педагогическия съвет. Педагогическият съвет има право да приема свой собствен Правилник за реда и наказанията на учениците в началото на годината, а нищо не пречи в течение на годината да се правят промени в него. Нещата в случая не зависят от стоящи по-горе началници. Все някой има съпруг или съпруга, работещ в друго училище. Отделете време да видите техните правилници и наказания. Колегите по чужди езици нека проверят как стоят нещата в съответните страни. Успех! Нужни са ви само малко повече загриженост, организация и единност за да се справите – дори в условията на всеобщия хаос и анархия на днешна България. Написа: Мария Василева КОЕ Е ИСТИНСКИ НЕОБХОДИМОТО? четвъртък, 6 март 2014 г. От Швейцария – в България Следя какво се случва с мен от психологическа гледна точка. Върнах се в България променена. По-добронамерена, по-търпелива, изпълнена с кипяща енергия и желание да „оправя всичко, което не е както трябва" в жилището, в характера, в отношенията ми с околните. Гледах "моята" страна с обич и загриженост, вслушвах се внимателно в думите, потребностите на близките ми и по-далечни хора тук, съпричастна с мъките, надеждите, борбите им. Нищо не убягваше от погледа ми, апатията и умората, които обикновено ме обгръщаха в България, сякаш бяха изчезнали. Исках да се преборя с всичко! Какво щастие! Чувствах се човек, достоен за уважение, силен, пълен с ентусиазъм! Аз, която съм обикновено толкова "жестоко"

взискателна към себе си и другите, бях доволна от себе си! Обичайното за мен бе да съм недоволна – респективно нещастна – от това, че все съм недоволна.

Инстинктивно първия ден започнах с типично женските домашни задължения, основно почистване - всичко, всеки, навсякъде. Една седмица бях фиксирана в чистотата и неукротимия стремеж да докарам всичко да блести – като в Швейцария. След като изразходих много енергия и средства в почистването, продължих с естетиката – картини, цветя, разместване мебели, безкрайни списъци за пребоядисване, преобразуване помещения, неща за купуване, определяне приоритети. Разкрасявах къщата, обличах се перфектно и младежки, спазвах хранителен режим, никакви компромиси с цената на нужните ми козметични продукти! В резултат на закупуването на някои скромни, но издържани "мебелчета", препарати за почистване, невероятни хранителни продукти, на които досега не бях обръщала внимание, средно скъпи дрешки за бабите ми – моята майка и тази на съпруга ми, няколко електроуреда, продукти за разхубавяване, както се досещате, останах с празен джоб. Насочих внимание към неща, които се вършат без пари. Трудна работа. Ентусиазмът ми понамаля, леко се изнервих. Леко, защото добре знаех че човек трябва да живее със стриктно необходимото. Никога не съм била вещоманка, нито разглезена. Замислих се дълбоко – кое е то? – стриктно необходимото? Аз сияех в Швейцария. Дните ми бяха "пълни" до последната секунда с радостни емоции. Доколко това се дължеше на достатъчното количество пари? За да изясня това, си зададох въпроса иначе:

29 какво много ми липсва от нещата, които бяха на мое разположение там?

1. Въздухът; 2. Водата; 3. Храната – биологично чиста, ароматна и вкусна, удоволствие за очите и душата. Превесът на плодове и зеленчуци, свежите салати, сьомгата и всички останали риби; 4. Топлата вана всяка вечер; 5. Излизанията няколко пъти на ден из града, с повод и без повод, без сметки за бензина; 6. Храната за емоциите – езерото, статуи, чешми, сгради, красиви хора, кучета, музеи...; 7. Кратките почивки в заведения, веднага щом се поумориш, независимо от това какви са цените, просто където те свари умората; 8. Екскурзиите всяка събота – любимите ми едночасови пътувания с предварителен план на няколко забележителности, които искам да видя, без да бързам; 9. Спокойствието – тихото говорене, сговорчивостта и толерантността на хората покрай мен; 10. Децата – малките ми внучета, с които се гордеех при всеки разговор с учителите им, толкова невероятни отзиви даваха за тях, така добре ги бяха опознали и преценили; 11. Игрите, които си измисляхме с тях, когато и тримата пищяхме от радостна възбуда, криеницата, рисуването, спектаклите ни, съчиняването на стихове и музика...; Има и други неща, но не са толкова важни. Е, добре, само 5 са свързани директно с пари и още 2-3 косвено. Извод – тук 60-70 процента страдам от липса на пари. Ще трябва да започна работа или свой бизнес на 62 години. Добре, съгласна съм. Явно спокойствието на пенсионера не ми е нужно. И така две седмици след завръщането ми започвам да навлизам отново в нездравословното българско ежедневие – разправии с Виваком, енергоразпределители (460 лв ток когато ме нямаше), обикаляне заради промоции... Отново се скривам все повече и по-далече – в къщи, с кучета вместо с приятели, ядосвам се за нищо, бунтувам се срещу управниците, изживявам като своя съдбата на Украйна, мълча си повечето време, спя повече, отколкото е необходимо... Докато се капсулирам някой ден в моя собствен свят, който е по-чист. Отказвам да живея в този, това е инстинкт за самосъхранение. Същият инстинкт, да. Онзи, при който хората полудяват, за да съхранят доброто в себе си. И не мисля, че съм слаба

за това, че обичам моя, истинския свят повече. Вие сигурни ли сте че вашият свят е истинския, а не моя? Написа: Мария Василева България не ви е руска губерния! сряда, 5 март 2014 г.

Протест пред Паметника на съветската армия Над 200 души се събраха тази вечер пред Паметника на съветската армия, за да кажат „не“ на намесата на Русия във вътрешните работи на България. Те обясниха, че е тяхно "суверенно право да искат преместването или изрисуването на Паметника на съветската армия в столицата". Протестът беше под наслов „Тук не е Москва!“. Демонстрантите издигнаха български и украински знамена в знак на подкрепа към украинския народ. Фашизмът и комунизмът са еднакво престъпни идеологии, категорични са протестиращите. Според организаторите на събитието, паметникът на съветската армия е монумент на историческата лъжа, построен от българското комунистическо правителство в чест и прослава на Сталин. Това е паметник на лъжата, терора, подмяната, националното унижение, споделиха протестиращите. Те заявиха, че няма да позволят Русия да продължи да се меси в разрешаването на въпроси, които по думите им касаят единствено и само българския народ. Сред скандиранията се чу и "Оставка" на кабинета „Орешарски“. НЕ СТАВА ДУМА ЗА "ИЗОЛИРАНИ ЯВЛЕНИЯ" ИЛИ "ОТДЕЛНО ВЗЕТИ СЛУЧАИ", А ЗА ВСЕОБЩО ТЕЧАЩ БОЛЕЗНОТВОРЕН ПРОЦЕС НА ОБЩНОСТНИЯ ОРГАНИЗЪМ четвъртък, 6 март 2014 г. Починах си два-три дни от толкова баналните и прозаични грижи около всекидневието, но ето, от днес пак ми се налага да се потопя в тях. Битката за демократизация на отношенията в нашата училищна общност съвсем не е завършила, напротив, тя едва сега започва. Здравата железобетонна - не просто тухлена, а направо железобе-

тонна – стена на съществуващата в сферата на образованието у нас командноадминистративна, директивна и тоталитарна система изобщо не е помръднала, камо ли пък да е разклатена; тя си стои непоклатима като непревземаем бастион. Искат се много и то най-настойчиви усилия от много хора, овладени от ново съзнание, та нещичко да се почне да се променя; тук усилията на отделно взети "донкихотовци" (не крия, че на моменти се възприемам точно като такъв!) са предварително обречени, са напълно безперспективни.

Е, вярно, ефектът в случая може понякога да не е противоположен на желания, на търсения; но все пак казано е – независимо кое кое ще удари, камъкът гърнето или гърнето камъка, ще пострада все гърнето; то точно така си и става де, ама пък има и странни субекти като мен, които въпреки всичко не щат да се примирят с всеобщата гибелна апатия. И правят нещичко: всекидневно, упорито, вярно, безнадеждно и отчаяно – ала все нещичко правят. Казват, че една капка вода, ако капела продължително върху камъка, щяла някога да пробие дупка в него; да бе, да: наймногото да се образува сталагмит! Както и да е. Ще видим. То това нещо все някога ще се разбере. Тази сутрин преди ставане поразмишлявах малко какво да правя в така и така сложилата се нелека ситуация в нашето училище – ПГЕЕ-Пловдив. Има много въпроси, които чакат своя дебат, има много най-належащи и при това твърде разнообразни въпроси, които съм поставил в цяла една своя поредица от доклади и жалби, "отлежаващи" в най-отдалеченото чекмедже на великолепното директорско бюро; на тях не им се дава ход, явно ръководството е привърженик на така разпространения бюрократичен принцип: "Като ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша?!". Безброй пъти съм поставял все едни и същи въпроси, а отзвук – никакъв. Примерно, безброй пъти съм искал да получа копие от разни документи от проверките от разни органи и инстанции, които ме касаят – за да се информирам както подобава за тяхната позиция. И въпреки моята настойчивост, въпреки намесата на висшестоящите инстанции, все още такъв достъп до касаещата ме информация засега не съм получил. Което е нарушение на закона, уреждащ тия въпроси. Поставял съм много пъти и конкретни практически

30 проблеми, свързани със сложилата се ситуация в учебния процес по философия в разни "проблемни класове", но и за тия въпроси администрацията не се трогва кой знае колко: и проблемите си стоят нерешени, ескалират, придобивайки дори найуродливи форми. Какво да правя понататък, какво да предприема, та стената поне малко да отстъпи? – ето това е един въпрос, който ме терзае всеки ден. Факт е, че положението в някои отношение става нетърпимо. Целият проблем е, че всекидневно, заради нерешените проблеми, биват нанасяни непоправими поражения върху съзнанията на младите: от всичко в крайна сметка страда развитието на техните личности, в това число и качеството на тяхното образование. Тече процес на усилена деморализация не просто на тоя или оня, а вече на цели групи, на цели общности: било класове, било училища, било генерации – и дори на страната и на народната ни общност като цяло. И никой не знае какво можем да противопоставим на тия гибелни процеси, с оглед работите да почнат да се променят в добрата, в желаната посока. Има нещо сбъркано в основите на самата система, което поражда всички деформации и явления от такъв един порядък: разбира се вече от все повече хора, че без коренна промяна на самата система работите няма да потръгнат. В такава една ситуация обаче често става така, че отделните страни, самите участници в процеса, си подхвърлят или прехвърлят топката, правят всичко за да хвърлят в чужди ръце горещия, парещия картоф: взаимните обвинения са всекидневна практика. А работата не е в това да се прехвърли някому другиму отговорността, а всичко, що е здраво, що е непоразено още, да се обедини – с оглед това щото с общи сили да заработим, но не как да е, не като всеки дърпа в някаква своя посока, а тъкмо във вярната посока. Разбира се, отделните страни в процеса си носят и своя дял от отговорността за това, че нещата не вървят; но общото принципно положение е, че всички в някакъв смисъл са жертви на системата. Това обаче не трябва никому да служи за оправдание, щото ние, казах вече, сме майстори да прехвърляме някому другиму "парещия картоф" или "кестен". Който обаче стои по-горе в системата носи все по-голяма отговорност: властта е тежка отговорност, не благинка, за ваша изненада ще си позволя да ви река и това. Става често така, че администрацията ("командния кадър") не желае да си изпълни функцията, дълга. А тяхната функция в така и така сложилите се условия е особено тежка. Защо го прави, защо администрацията си позволява този лукс вместо да помага да вреди е също така интересна тема за обсъждане. Моята принципна позиция обаче е тази: налага се по всички тежки и реални, съществуващи и при това непрестанно задълбочаващи се с всеки изминал ден

проблеми да се водят пълноценни дискусии; да, проблемите трябва да бъдат подложени на спокоен и свободен, на демократичен дебат, с отчитането на всички възможни гледни точки; този е пътят, друг път не е изнамерен. Този е и начинът. Да, обаче липсва готовност за това. Налага се коренна промяна на нагласите. На съзнанията. На царуващия пагубен манталитет или стереотип. Всичко трябва да се промени, най-вече в нас самите. Ние самите трябва да станем по-други и с други очи да погледнем на случващото се. Това може обаче да стане само като се отпочне жизненонеобходимия ни демократичен дебат. През изминалата седмица, в петък, преди голямата почивка около празника, на проведено извънредно заседание, състояло се фактически заради мое настояване, след доста разгорещен дебат по един най-пресен инцидент ("ядосан" ученик замерил с учебник една млада учителка!) в крайна сметка се стигна до решение във вярната, според мен, посока: този ученик беше изключен от училището. Отдавна такова нещо не се беше случвало, а пък възникналата атмосфера на пълна безнаказаност беше на път да породи ясните симптоми на пълзящата анархия. Да, но с такъв един изолиран акт проблема с т.н. дисциплина няма да се реши; необходима е стратегия и политика за цялостното решаване на невъобразимо оплетеното кълбо от какви ли не проблеми. Аз съм на мнение, че няма смисъл да чакаме висшестоящите органи от нещо да се трогнат и да ни "спуснат", в готов вид да благоволят да ни дадат някакво "магическо разковниче" за решаването на всички до един проблеми; напротив, сами трябва да търсим изход от сложилата се тежка ситуация, и то в рамките на съществуващите правила. Има много неизползвани възможности. Примерно: стриктно да се изпълняват разпоредбите на правилника – ако не искаме анархията да ни залее и удави в съвсем скоро време. Дали не е късно за такива действия, дали положението вече не е изпуснато, е друг въпрос, който трябва също да се обсъди непременно. Но е факт, че трябва много да се дебатира, трябва много да се разговаря по всичките тия проблеми: мълчанието е злото (не злато, както често се смята, а именно злото – по сполучливия израз на Иво Инджев). Та в тази връзка ми се ще тази сутрин отново да се обърна с нещо като доклад до училищното ръководство и до Педагогическия съвет. Ето какво се получи в крайна сметка: До Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив Чрез г-жа Ст. Анастасова, Директор на ПГЕЕ-Пловдив ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа А.Пакова, Началник на РИО-Пловдив

ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-н Ц.Нейчев, председател на Регионалната организация на синдикат ОБРАЗОВАНИЕ към КТ ПОДКРЕПА ДОКЛАД от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив Уважаеми дами и господа, Държа непременно да информирам Педагогическия съвет за проблемите, които по мое виждане не търпят отлагане – тъй като съм дълбоко убеден, че тия проблеми могат да бъдат решени единствено в своята цялост, при това само чрез свободен, демократичен дебат в рамките на Съвета – и на цялата училищна общност също така и най-вече. По някакъв начин трябва да дадем възможност и мнението на самите ученици да бъде изразено и то найсвободно - в противен случай неотчитането на тяхната позиция ще навреди на целта: откриване на разумен изход, изнамиране на ефективно противодействие на ширещите се проблеми, противоречия, трудности. С оглед на всичко това, именно на провокирането на един пълноценен демократичен дебат се обръщам сега към Съвета, а косвено и към цялата училищна общност – публикувайки настоящия си доклад в своя блог. Ето някои проблеми, които по моя преценка трябва да бъдат решавани в найскоро време: 1.) Интересно е, че въпреки двете заседания на Педагогическия съвет в изминалата седмица, до дискусия по вълнуващия толкова много хора проблем (за отношенията учители-ученици, за съвременния тип такива отношения, също така как да се противодейства на влошаващата се дисциплина на голяма част от учениците) фактически не се стигна; на последното заседание на Педагогическия съвет беше обсъждан един изолиран случай, но по същество проблемът не беше дискутиран, просто отново не стигна времето за това. Разбирам колко рисковано е отново да настоявам все пак време за дискутиране по тази точка от дневния ред на Съвета да бъде намерено: ако в скоро време бъде насрочено ново заседание на Съвета заради моето настояване, то аз рискувам да стана обект на всеобща ненавист. Но въпреки това се чувствам длъжен да напомня, че училищното ръководство ни дължи такъв един дебат – и не само един, щото има и още много други горещи, направо парещи проблеми за дебатиране; много хора, убеден съм, имат какво да кажат, аз също имам какво да кажа, трябва само да бъде дадена възможност на имащите какво да кажат свободно да изразят вижданията си, позицията си. В такъв един дебат ще се открие, че проблемът за

31 отношението ученици-учители е свързан с още много други проблеми, по които се налага като училищна общност да имаме ясна позиция в търсенето на ефективен начин за решаването им. Трябва с общи сили да си изработим своя оригинална е добре работеща философия, стратегия и политика ("технология") за решаването на проблемите – и за развитие на училището. Тъй че предлагам така и така започналия дебат, едва започнал, да бъде прекратен по една толкова банална причина: че "нямаме време" да дебатираме! Това, простете, е несериозно, такова едно "извинение" няма как да проработи.

2.) Поставих в нарочен свой доклад (а също така и със специално написано Обръщение към цялата училищна общност) проблема за нравствената ситуация в нашето училище. Смятам, че тук се крие същината, "възловото ядро", центъра, средоточието на всички други проблеми. Адресирах този доклад и Обръщението и до Педагогическия съвет – ала уважаемата гжа Директор до този момент не е счела за необходимо да извести Съвета за това. Смятам, че поставям сериозен проблем, който е свързан с начина на "разплитането на възела", или, другояче казано, с ядрото, от което зависи решаването на всички останали проблеми. Искам да припомня на уважаемата г-жа Директор, че продължавам да разчитам на нейната добра воля за внасянето на тези два документа за спешно обсъждане в Педагогическия, а защо не и в Училищния съвет на училището.

3.) В цяла една поредица от доклади представих крайно любопитната и многозначителна ситуация в един клас: XI Д. В този казус по моето възприятие се крие в имплицитен вид разковничето на всички останали проблеми в нашата училищна общност; този случай наистина е многоизразителен. Той показва на дело, практически, и то съвсем конкретно до какви поражения довеждат нашите неадекватни реакции, било на учители, било на класни ръководители, било на директор, на училищно ръководство. Интересното е, че проблемът в XI Д все още не е решен и то по една найнедопустима причина: ръководството на училището просто не счете за нужно да се възползва от пълномощията си с оглед на това щото групичката от ученици, позволяваща си грубо нарушаване и неуважение на всички принципи на училищния Правилник, все пак някак да бъде убедена, че никой няма да им позволи безнаказано да заемат спрямо учебния процес по философия една такава изцяло деструктивна и обструкционистка позиция. Тече вече четвърти (!!!) месец откакто този проблем нанася непоправими вреди на обучението на учениците по философия, ала ръководството на училището все още не е счело за нужно да си

изпълни дълга: с цялата строгост на безкомпромисни изпълнители на закона да призове учениците да спазват найелементарните положения на училищния правилник.

4.) Грубото и несмущавано от нищо, при това системно нарушаване, погазването на най-елементарни норми на Правилника от отделни индивиди или групички овладени от съзнанието за пълна безнаказаност и също така буйстващи, бих казал дори арогантно безчинстващи ученици е лукс, който нито една жизнеспособна общност не може да си позволи: щото този е начинът тази общност да загине, да се саморазруши, да отиде по дяволите. Това обаче означава, че същото това ръководство с бездействието си на дело и фактически застава зад въпросните групички ученици и на това основание поема пълната отговорност за това, което те си позволяват. Ситуацията наистина е абсурдна: ръководството на училището упорито не желае да подкрепя преподавателите в техните обречени опити учебният процес да се нормализира – с оглед деструкцията да спре. Идеята навярно е – подхвърлям това, щото се опитвам да проумея случващото се, прочее, такова нещо не ми се е случвало в цялата 30-годишна моя професионална кариера! – че ръководството на училището, по свои си вътрешни и субективни подбуди, се е захванало да реализира с всякакви средства, или без да подбира средствата една крайно екстравагантна идея: че преподавателят по философия независимо по какъв начин трябва да бъде ликвидиран и изваден от системата – понеже е обявен за "вреден". За целта най-напред трябва някак да бъде "доказано", че той не става за учител. Наистина моето впечатление е, че не се подбират средствата за "доказването" на една такава наистина екстравагантна фикс-идея. Аз смятам, че този интересен казус трябва да бъде разискван в най-скоро време на специално заседание на Педагогическия съвет: от него всички можем да си извадим невероятно ценни изводи. Смятам, че в тия обсъждания трябва да участват и учениците от въпросните класове - без тяхното участие проблемът няма как да бъде решен: та нали се налага промяна на нещо в техните съзнания, с оглед да осъзнаят същината на сложилата се абсурдна ситуация – и на си извлекат потребните изводи.

5.) Нерешаването на подобни случаи води до разпространение на деморализиращия ефект в средите на цялата училищна общност: и в много други класове тлеят подобни напрежения. Те биват някак потискани, но не е този начинът за справянето с тях. Чрез "замитане под килима" няма как да въведем ред и нравствена чистота в отношенията си. Също така раната не винаги се лекува с пудрене, с мазане

на билки и помади. Позволявам си да алармирам обаче цялата училищна общност, че разгадаването на всички загадки е в нашите ръце: свободният, демократичния дебат е средството така потребната промяна да проработи. Промяна към по-доброто, към истинското.

6.) Държа да запозная Съвета и с това, че въпреки мои многократни настоявания в писмен вид г-жа Директора до този момент не ми е дала възможността да се запозная с ред официални документи, които ме касаят, примерно резултати от проверки от висшестоящите органи, инициирани от мои жалби, разните му там "разгромни писма на колектива" срещу моя милост, писани, подписвани и пращани до същите тия висшестоящи инстанции, други такива важни документи като "констативни протоколи", "обяснения" и какво ли не още. Смятам, че достъпа на гражданите и служителите до информация е тяхно законно право, което не може с лека ръка да бъде отменяно. Ще ми се да вярвам, че г-жа Директора в най-скоро време ще изпълни предписаното от закона.

7.) Уважаемата г-жа Директор, както разбирам напоследък, е предприела отпочването на процедура за искане на разрешение от Инспекцията по труда за моето уволнение – предвид това че съм инвалидизиран се налага да получи такова едно разрешение. Моля съвсем публично, на заседание на Педагогическия съвет, г-жа Директора да предяви всички претенции спрямо мен като преподавател, гражданин и личност, които тя възприема както основание за искане на това разрешение за моето уволнение. Пиша това тук тъй като до този момент тя не пожела да ми отговори на същия този въпрос, зададен й в присъствието на г-н Р.Радев, инспектор от РИО. Надявам се, като израз на добрата й воля за започване на така необходимия на училищната ни общност демократичен дебат г-жа Директора открито и твърдо да заяви своите претенции. Което пък, убеден, съм, ще подейства оздравително на иначе крайно тежката нравствена и психологическа ситуация в училището – която, както виждаме, ирадиира и върху съзнанията на учениците, а това от своя страна води до толкова многозначителните явления и симптоми, на които сме свидетели напоследък. Не става дума за "изолирани явления" или "отделно взети случаи", а за всеобщо течащ болезнотворен процес на общностния организъм. Наблюдава се тежък, катастрофален ценностно обусловен срив на цялостните отношения, което се възприема на повърхността като очевидни симптоми на анархия, на неописуемо влошаване на положението с т.н. "дисциплина", свързано с най-чудати ексцесии, инциденти, провокации, недопус-

32 тимо-абсурдни произшествия. Това пък от своя страна довежда до крещящата липса на елементарни условия за провеждане на пълноценен учебен процес, т.е. наблюдава се и тежък срив по посока на рязкото влошаване на качеството на образованието на нашите ученици. Нещата са обвързани, подобно на скачени съдове. Във връзка с "моя отделен случай" искам още нещичко да прибавя: не е този начинът, уважаема госпожо Директор, да се "избавите" от мен нищо че толкова силно го желаете. Съветвам Ви да преосмислите позицията си. Защото дори и, да предположим, постигнете така съкровено желаното, то аз тогава пак може да продължа да съществувам, да давам знак, че ме има – примерно като се явявам в сънищата Ви. Както и да е. В отделното обаче "просветва" общото, същината, истината, идеята. Ето защо аз апелирам за това да се възползваме от единствения разумен начин за противодействие на негативните явления в тази тежка ситуация: отпочване на серия от дискусии, започване на поредица от свободни, демократични и оздравителни дебати по всички без никакво изключение проблеми – с оглед търсенето на ефективни средства и подходи в опитите ни да намерим изход от създалото се положение; ако не за решаване на проблемите (щото е много съмнително в рамките на съществуващата система те да могат да бъда някога решени!), то поне за смекчаване на найнегативните последици от тяхното неудържимо ескалиране. Този е пътят, друг път аз не зная. Сам не разполагам с рецепти за лечение на болестта на общностния организъм, но съм убеден, че диагнозата е вярна: нашият общностен организъм е поразен от някакъв много устойчив вирус, той страда, болестта е опасна, последиците могат да са страшни. Нещо трябва да се прави, трябва да се работи по посока на търсене на изход, на смекчаване на напрежението, на изнамирането на "отдушник". Иначе, знайно е, може в един момент да се случи взрив с неизчислимо вредни последици. За да не стигнем дотам аз призовавам да запретнем ръкавите си и да почнем да работим с ясната цел какво искаме, какво ни е потребно, без какво не може повече да се върви напред. Едно е ясно: трябва да осъзнаем, че в рамките на нашата училищна общност от нас зависи ако не всичко, то поне много. Ако ние сме си на мястото, ако направим нещо за да променим неверните си представи за нещата, много можем да постигнем. Ако нищо не правим и останем в позицията на апатични наблюдатели-съзерцатели на катастрофата, които "приклякат" с оглед бурята да отмине, то тогава тя ще ни завлече най-безмилостно. Тогава нищо не може да ни спаси. Това обаче не бива да го допускаме. Позицията на безмълвни и бездушни жертви не бива да е нашата позиция.

Това счетох за нужно да кажа в този момент. Ако се възприеме предложението за заемане на активна позиция съм готов да допринеса с каквото мога за изясняването на проблемите – в така потребния ни свободен и демократичен дебат, който ни е съдбовно необходим. Който няма за кога да бъде повече отлаган. Просто вече няма време за пасуване или за безхаберие. Животът ни притиска да се променяме – понеже иска да ни спаси от наближаваща гибел...

но динамичен жизнен свят, то тогава рискуваме да станем не само неадекватни, но също така и смешни, пък и съвсем жалки... „ПРОКЛЕТИ БРАТУШКИ! ОТ КАКВО СЕ ВИЕ ОПЛАКВАХТЕ? ОТ КАКВО ИСКАХТЕ ДА ВИ ОСВОБОДИМ?“

5 март 2014 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис) П.П. В приложение към този доклад поставям два други текста, които касаят моя инициатива за започване на един интересен по моето възприятие "ЕКСПЕРИМЕНТ ПО СВОБОДА", който започнах в някои класове: виж Предприемам нов "експеримент по свобода" в своите часове по философия и гражданско образование и също Нека на преден план излезе личността на младите – още за "експеримента по свобода", започващ в нашето училище. Там е обяснено всичко защо предприемам такъв един експеримент, защо дръзнах да го започна. Известявам Съвета да знае, че такова нещо се прави – с чисто изследователска цел, в оглед търсене на поефективни начини за овладяване на ситуацията и с дисциплината на учениците, и с пълната им апатия спрямо ученето. Като стигна до някакви заключения непременно ще известя съвета за постигнатите резултати. И в тази връзка ще направя своите предложения. Също така моля да ми се даде време да съобщя резултатите от други две мои инициативи за подобни експерименти, проведени в предишните години, заради които станах пишман (понеже ръководството заради тях ме обяви за "нарушител" и дори едва ли не за "престъпник"): за т.н. "точкова система" за оценяване и също така за видеозаснемането на цели учебни часове; смятам, че ръководството ми дължи възможността да получа думата – за да дам потребните разяснения, както и да съобщя постигнатите резултати. Аз от доста време очаквах ръководството само да се сети да ми даде думата за разяснения по тия мои инициативи, за които така прибързано бях обявен за "нарушител" или дори за "престъпник", ала, това, за жалост, не се случи. Ето, аз сам поставям сега въпроса. Смятам, че много неща ще разберем ако се вгледаме по-прецизно в разните възможности за провеждане на всякакви иновации и инициативи. Ако държим да се движим само в добре познатото русло на "обичайното", на "традиционното", на "неизненадващото ни" в един непрекъснато променящ се и безкрай-

“Когато нашите сиромаси освободители (простите солдати) преминаха в България, още на Свищов те прехапаха език. Като видяха, че братушките (българите), за които те имаха понятие от по-напред, че са някакви си същества без облекло, без къщи и покъщнини, ходят по улиците да подават ръка на проходящите, като ги видяха, казвам, че на всякого в къщата могат да се поберат по 20 техни семейства; че яхърите им са сто пъти по-добри от техните в Русия хашеви и изби, неволно почнаха да псуват. „Проклети братушки! От какво се вие оплаквахте? От какво искахте да ви освободим?“ — питаха те, нещастниците, нашите селяни, а тия последните им отговаряха: „От турки и черкези, братушко.“ Другояче не можеше и да бъде. Руският селянин, наречен „мужик”, спи на „печката“ заедно с цялото си семейство, на което за постелка и завивка служи мазният и миризливият кожух. Неговата изба, или къща, прилича на нашите кочини. За градинка, лозици, двор, нови дрешки и пр. той е петимен. Всичкото му съществувание принадлежи на помещика, на пристава, на полосната старшина, на попа и пр. Пред всички той е обязан да сваля своята кирлива шапка и да се кланя до земята. Той не прилича на човек даже, а на четвероножно животно. Догдето той стигне нашия селянин, трябва да се минат стотина години.” Захари Стоянов, написано в статията "Социализмът в България", написана през 1892 г.

33

ДЪРЖАВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ ПОТИСКА ИНДИВИДУАЛНОСТТА И ОБЕЗЛИЧАВА ЧОВЕКА

срещу злоупотребата с власт на тогавашния папа – член на фамилията Медичи. В писмото свещеникът посочва, че гражданските власти имат право да въведат задължителна военна служба, когато границите им са нападнати. От това Лутер стига до заключението, че в обстановка на постоянна война срещу силите на мрака, християнската държава е длъжна да „принуди хората да изпращат децата си на училище.“ Само за няколко години тези идеи водят до полагане на основите на първата универсална задължителна държавна образователна система в Запада. Във всеки град и село се отварят общински училища. Всяко дете е принудено на посещава тези институции под заплахата от глоби и дори затвор за родителите. Началото на експеримента е дадено в Tiuringia и Саксония през 20-те години на 16-ти век. Много скоро системата се разпространява в останалите области на разпокъсаната по онова време Германия. Скоро става болезнено ясно, че целта на държавното образование не се състои в това децата да бъдат научени да мислят критично. Светска или религиозна, властта няма интерес гражданите да получават умения за изграждане и отстояване на собствени позиции. По времето на Лутер държавното образование не учи децата да четат и интерпретират сами Библията, а налага със сила една сектантска догма. При социализма в България се налага със същите инструменти догмата на марксизма. Днес си въобразяваме, че в училища под шапката на „демократично“ назначените бюрократи в Министерството на образованието, сме свободни от идеологии. Истината е, че и днес, както и през последните 500 години, държавното образование потиска индивидуалността и налага колективистични идеали.

Из За вредата от държавното образование

Автор: Алекс Токарев, професор Northwood University in Midland, Mich

... Преди 500 години Мартин Лутер започва кампания срещу финансовата корупция и моралната разруха в Римокатолическия свят. По онова време западната църква е прeвърната от доброволна религиозна общност в тоталитарна политическа институция с цел натрупване на власт и богатство. Лутер с право настоява, че дългоотлаганата духовна реформация не може да се осъществи без завръщане към основата на християнството, писаното Слово Божие. За да постигне целта си, германският свещеник настоява за предоставяне на достъп до основно образование на всеки гражданин. Първоначално за Лутер това е политика, даваща възможност на всеки християнин да чете и размишлява върху Светото Писание... Лутер пише писмо до един германски принц, молейки за помощ в борбата

ТЕМАТА НА СЛЕДВАЩАТА СБИРКА НА ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ

ЕДНА ТВЪРДЕ ПОУЧИТЕЛНА МИСЪЛ НА МАРК ТВЕН вторник, 4 март 2014 г.

"Никога не съм позволявал на училището да пречи на образованието ми." Марк Твен

в

Виена, май 1935 година. В това критично за Европа време Едмунд Хусерл изнася лекция, чието постоянно припомняне би трябвало да бъде морално задължение на онези, за които е предназначена, тоест, за всички хора, готови да се ангажират с предаването на завета, оформил найблагородните европейски стремления: заветът за героизма на разума. Въпросът, който задава аудиторията: „Какво представлява Европа днес?”, може да бъде формулиран и по друг начин: „Ще настъпи ли ден, когато героизмът на разума ще потъне в забвение?”, „Какво би попречило, ако не нашият дълг да го предадем след нас?” . За Хусерл движеща идея на Европа е този героизъм, който, въпреки различните исторически обстоятелства, намира приложение в практиката на отговорния живот. Но тази същата история на Европа ясно ни показва, че този проект се нуждае от допълнителен героизъм – този на волята. Да си припомним, че Мартин Хайдегер – който посветил собствения си екземпляр на "Битие и време" с думите: „На моя учител, Едмунд Хусерл, с дълбоко уважение и приятелство”, без да се поколебае изтрил това посвещение когато в Германия връзките с евреи се превърнали в клеймо. С тази малодушна постъпка Хайдегер ни показва, че бъдещето на Европа е винаги пред прага да се случи и че макар на хоризонта да се появяват много възможности да бъдем европейци, само малка част от тях ни водят към най-високите ни способности. Из Богдан Богданов, един европейски интелектуалец

БЪДЕЩЕТО НА ЕВРОПА Е ВИНАГИ ПРЕД ПРАГА ДА СЕ СЛУЧИ понеделник, 3 март 2014 г.

ДЛЪЖНОСТ СВЯТА КЪМ МИЛОТО НИ ОТЕЧЕСТВО НАЛАГА НИ ДА ОТКРИЕМ ПРОСТОДУШНОМУ НАРОДУ КАКВО НЕЩО Е ТАЯ РУСИЯ...

34 понеделник, 3 март 2014 г.

Из Всякога Русия ни е лъгала Автор: Георги С. Раковски Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши милото ни Отечество България и да уникакви нашата народност, самото нам скъпоценно и свято наследие! Руското правителство с предателски начин е успяло да издействува ферман от Портата, в който му се допуща да преселва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българе скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтани обещания! (...) Длъжност свята към милото ни Отечество налага ни да открием простодушному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителство, и какви вечни мъки ги чакат, ако са тия излъжат и идат да влязат в нейните железни нокти. Но преди да дойдем на този предмет, нужда е да покажем вкратце нашим братям какви неприятелски сношения е имала още от стари времена с наши праотци и как тя сякога старала да ги завладей, какви же злини им нанесла досега за награда и що са тия кръстили и първите начала образования й дали. Послушайте, братя Българе, а особено вие от Видинска област! Русите са били един най-див и найварварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част.

Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, Свещеното писание и първото образование. Това е познато беки от целия свят и техните учени го признават. Но какво благодарение са отдали тия на българите за това благодеяние! Ето: Разорили и завладели Волжското им пространство и порусили досущ тамошните българи, като им наложили насила езика си. (...) ... От тях времена, като почна да слабей Турция, Русите започнаха често да минуват Дунава и да разоряват бедното ни Отечество. Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е претърпяло нашето бедно Отечество. От една страна, необузданото тогавашно нередовно турско войнство е пленило, клало, грабило и робило Българите, а от друга страна, руските войски, още по-свирепи и по-немилостиви от Турците, опустошавали са лозя, ниви, грабили овце, говеда и горили Българските градове и села! А кога са се връщали, или победоносци, или победени, карали и отвличали са насила по няколко хиляди български домородства и заселвали са ги в обширните си пустини! От тях времена се нахождат чак в Харковската губерния множество заробени Българи, които още не са си изгубили съвсем езика; тия са днес крепостни роби, които ги продават притежателите им (спахии) един другиму си като овци и говеда! (...) Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни българи, че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде отдавна и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала най-добри удобства за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие. На това тя, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната вяра и ползвала се от понабожните и простодушните Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител! Тя най-много е противодействувала, в последните дни, и на нашия свещен за духовенството въпрос и употребила е всички лукави средства да унищожи това народно искане, та да останат Българите пак под гръцко-фенерското духовно робство; защото тя знай, че ако българите добият независимото си свещенство, то не ще й веке допусти да мами и разорява българский беден народ, както е досега струвала и днес струва. (...) Тия пари, що ви обещава и ви дава сега лукавото руско правителство, за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо, и те се твърде

лесно разносят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си! А ето как ще ви настанят, щом идете тамо: Ще ви продадат и споделят на някои си спахии (помещики), които като ви определят по една част земя да си направите по-прости и по-бедни още и от цигански колиби, ще ви карат насила с кнута (бич руски) деня и нощя да им работите като коне, само за едно облекло и за една прехрана! Кожи необработени и черен като земя хляб! Вие ще бъдете техни вечни роби и те ще ви продават един другиму си като добитък, когато им скимне! О! Какъв срам за Вас! Тамо няма уплаквание пред никого си; защото от онова място, в което ви заклещят един път, не можете ся помръдна никъде! Я! Смислете, мили българи, какъв тежък грях навличате на себе си, като отивате сами самоволно да заробите домородствата си? Де оставяте дядови си и бащини си гробове? Техните души и сенки щат ви преследоват дето и да идете и щат ви всякога мъчи душевно, като ви говорят: “О, неблагодарни синове! Де оставихте нашите кости? Кой ще да ни прелива и посещава гробовете, като вие ни оставяте!” А в Русия освен голите и дивите пустини, както казахме по-горе, чака ви онова тежко робство, от което никога не можете се веки отърва! ЕТО КАК МИСЛИ ЕДИН "ВРАГ" ОТ ЗАПАДНА УКРАЙНА

Уважаеми кримчани, рускоезични граждани на Украйна, жители на югоизточната част на нашата страна, Казвам се Андрий Садовий и работя като кмет на град Лвов. Напоследък вероятно често ви плашат, че въоръжени екстремисти, „западняци”, ще дойдат при вас, в градовете ви и ще ви нападат. И затова в нашата страна трябва да влезе войската на друга държава, за да ви защити от бандеровците на Западна Украйна. (ОЩЕ >>>) ЧЕСТИТ ВИ 3-ТИ МАРТ!

35

Защо мразя някои хора ли? Защо не ги искам в моята страна ли? Ей заради такива ми идат едни мисли наум. (Георги Драганов) Виж също и това, в този текст е казано всичко, което човек трябва да знае: "ОСВОБОДИТЕЛКА" ли е Русия, или е ОКУПАТОР? ВИЖДАТЕ ЛИ КАКВИ СА НАШИТЕ „ОСВОБОДИТЕЛИ“: КЛАНЯЙТЕ ИМ СЕ КОЛКОТО СИ ИСКАТЕ, АЗ НА ТАКИВА НЕ СЕ КЛАНЯМ! понеделник, 3 март 2014 г.

Виждате ли сега какво правят нашите "освободители" в Украйна? А какво правиха преди това в Грузия нали помните? Ами в Чечня? Ами в Чехия през 1968 и Унгария през 1956-та? Ами в Афганистан какво правиха? Ами в Полша какво са правили толкова пъти? Ето, виждате ли, разбирате ли сега какви са нашите „освободители“? Кланяйте им се колкото си искате, аз на такива не се кланям… Из писмо до моя украински приятел Константин Райда, професор по философия от Киев, от техния Институт по философия; не обръщайте внимание на грешките в моя доста оригинален руски език, този човек ме разбира и така: Здравствуйте, дорогой Константин, Спасибо за статью! Мне очень больно, что Ваша страна Украина и Ваш народ перенос так много проблем и страданий в последнее время; и только это осталось – война с Россией! Будем надеятся, что этого все таки не произойдет, что разум все таки успеет удержать безумие. Вместе с тем хочу выразить свое уважение Вашему народу, который так много сделал за свое достойное и человеческое будущее – и показал, что достоин свободе! Весь мир восхищался вами, украинцам – поклон вам! Буду молится Богу чтобы ситуация в Вашей стране нормализуется и чтобы все пошло к лучшее. И за русскими людьми надо молится – потому что их управляет больной и слишком злой человек, способный на все. ДОПЪЛНЕНИЕ: Моята позиция по "празника 3-ти март" може да се прочете ето в тази моя статия: Таз свобода нам не ни е дар!; в нея съм казал всичко. Там също така има и линкове на други мои текстове все по същата тема, който иска може да ги прегледа и тях. Темата е важна. Съдбовно важна даже: касае това какви сме и защо следва да се променим ако искаме да тръгнем във вярната посока.

Ето две неща, които публикувах днес във Фейсбук, понеже държах да ги споделя с приятелите си там: Тия от нас, българите, които честват идващия "национален празник на България" явно съвсем не разбират, че свободата не е дар, а това пък означава, че съвсем не разбират що е това свобода. На този ден 3-ти март ще се изброим: кои от нас са свободолюбиви хора, разбиращи що е свобода и държащи на националното ни достойнство, от една страна, и такива, които изобщо не разбират що е свобода - щом като си въобразяват, че свободата ни е била подарена: и то тъкмо от такива като руснаците, които при това са значително поголеми роби и от нас самите.

С РОССИЕЙ КОНЧЕНО. С РУСИЯ Е СВЪРШЕНО Историческая катастрофа

Николай Алексеевич Некрасов пошел на прием после подавления польского восстания в честь Муравьева-Вешателя, а потом слег и умер. Вот это есть вся картина России. Что мы можем в данной ситуации думать? Конечно, русская интеллигенция может, даже не ходя на приемы, сейчас вся умереть.

Мы прекрасно понимаем, что есть русские люди, есть россияне, которые точно так же не хотят войны, как ее не хотят граждане Украины. Есть русская интеллигенция, которая в таком же ужасе, как и граждане Украины. Так же с другой стороны понятно, что есть шовинисты и среди интеллигенции, и среди людей, которые поддерживают то, что делает руководство России. Но российское государство, гражданами которого вы все, к сожалению, являетесь, является государством-агрессором. Мы не можем с себя снять ответственность с агрессии Советского Союза против Афганистана, против Чехословакии, против Венгрии, против Балтийских стран. Когда мы еще детьми приезжали в Балтийские страны, к нам там относились, мягко говоря, прохладно, или в Чехословакии, несмотря на то, что мы искренне им сочувствовали, точно так же считали, что их оккупировали. Многие из нас вообще были не из России, точно уж были не русскими, но эта вина была на нас всех. (ОЩЕ >>>) ДА СИ ПРОСТИМ?

Моля за прошка всички ония, които волно или неволно съм обидил. Моля прошка за грешките, които съм сторил - или за несправедливости, които съм причинил. Моля, простете, ако съм ви причинил по някакъв начин зло. Аз прощавам – простете ми, ако искате, и вие; нека оттук-нататък да се опитваме да правим най-вече добро...

36 ДОЛУ РЪЦЕТЕ ОТ УКРАЙНА!

ПАМЕТНИКЪТ НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ ОСЪМНА С НОВИ НАДПИСИ

узакони новото име на професионалното училище. Идеята още е в зародиш и не е гласувана от Учителския съвет и настоятелството, но е крайно време училището да има патрон, смята Грънчаров. Преди 20 години Техникумът по електротехника, наричан дотогава „Ленин”, губи името на патрона си по идеологически причини. Посланието на вожда на световната революция Владимир Илич, че „Комунизмът е съветска власт плюс електрификация на цялата страна” се оказа остаряло и не носеше позитиви за техникума. Време е да се узакони нов патрон на училището – гениалният Стив Джобс. Ангел Грънчаров: - Аз смятам, че неговото име може да вдъхнови учениците да се ентусиазират малко повече в ученето. Да, и ще спечели самото учебно заведение, един вид от славата на Стив Джобс си я приписваме, а е възможно по-нататък да установим отношения с корпорацията.

Паметникът на Съветската армия – този път в цветовете на Украйна ЗАВРЪЗКАТА НА ЕДНА ЕПИЧНА ИСТОРИЯ С НЕПРЕДВИДИМ КРАЙ понеделник, 3 март 2014 г.

на което претърпява три национални катастрофи. Трите национални катастрофи на тази държава са косвено или пряко причинени от сблъсък със същата тази освободителка, създала миража за трите морета, за да може българите да се бият за него до пълно изтощение в едно невъзможно противопоставяне в балканския лабиринт от взаимно изключващи се интереси- всеки си пази неговия си излаз на море и въпросната държава се оказва мюре на чуждата имперска интрига на заложените мини на балканското противопоставяне. (ОЩЕ – в блога на автора) БРОЙ 5-ТИ, ГОДИНА 6-ТА НА В-К ГРАЖДАНИНЪ ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ И ВЕЧЕ Е В РЪЦЕТЕ НА АБОНАТИТЕ СИ

Вече са се разгорели спорове за името. Директорът на учебното заведение Стоянка Анастасова дори получила главоболие и се стресирала от предложението и затова не можа да се изкаже пред камерата ни. Дошло е време обаче новото мислене да пробие и в учителските среди, смята Грънчаров. Ангел Грънчаров: - Това може да изглежда фантастика на някои хора, но светът се е променил и ние сме едно голямо село, глобално село. И да не държим за "нашето" – все едно, така да се каже, някакъв провинциализъм – наш да си бъде патронът и т.н. Защото се появиха две тенденции: българин да бъде, какъвто и да е, но само да е българин.

Случайно попадам на публикация на сайта на БНТ от 08.11.2011 г., касаеща тогавашните събития около предложението ми за преименуване на ПГЕЕ-Пловдив, на което медиите тогава обърнаха такова голямо внимание; препубликувам този "матр`ьял" тъй като ми се ще да ми е под ръка, предвид сегашното продължение и крайна задълбочаване на същата тази история; ето текста, а пък видеото можете да го чуете като отидете на сайта на БНТ:

Очаква се другата седмица да се проведе мащабно допитване в професионалната гимназия чие име да носи учебното заведение. Автор: Златин Бояджиев

ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник

Издава: Център за развитие на личността

HUMANUS, основан през 1994 г.

В (П)РУСИЯ НА БАЛКАНИТЕ: “ПРОВЕРЕНО, МИНЫ ЕСТЬ”

Гимназия ще носи името на Стив Джобс

By Иво Инджев · март 20, 2014 г.

В интернет пространството се прокрадна идеята гимназията по електротехника и електроника в Пловдив да получи името „Стив Джобс”. Това предлага преподавателят Ангел Грънчаров. Той смята, че трябва да се проведе референдум, който да

Имало едно време една държава, която още в зародиша на нейното възкръсване е изродена така от чуждите акушери на скопената по рождение и по замисъл българска свобода, че да не може да се освободи никога от лъжата за щедро обещания й мит за територия на три морета, в името

Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488 Истината ни прави свободни!