Vestnik GRAJDANIN br. 7 ot 2015 g.

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 7, Год. VII, 2015, 1 Април, Сряда, Ц. 2 лв.

"Руската информационна война срещу България и срещу свободата на словото продължава! Преди малко бе злодейски заличена българската фейсбук група "РУСКАТА ИМПЕРИЯ ГЛАВЕН ВРАГ НА БЪЛГАРИЯ". Хиляди участници, български патриоти и демократи, останаха без форум за споделяне на истината за Русия днес и за путинския националистически олигархичен режим! Позор за Кремъл и слугите му, които водят подмолна война срещу демокрацията, свободата и независимостта на България!" Димитрин Вичев

Пловдивчани натириха от храма на историята търговеца Божидар Димитров, Автор: ИВО ИНДЖЕВ Сервилните български телевизии създадоха в личния премиерски комуникатор на историческите „истини” в България Божидар Димитров фалшивото чувство за (медийно) величие. Едно е обаче да му тикат микрофона за чалгаджийските му интерпретации на историята в изгода на Русия и да му кимат в съгласие с глупостите медийните мълчаливци, друго е да бъде изправен пред свободни граждани. (Директорът на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров беше освиркан и изгонен по време на днешното обществено обсъждане за бъдещето на Небет тепе. Скандалът се разрази, когато Димитров… (На 2-ра стр.)

Б.ДИМИТРОВ БЕШЕ ОСВИРКАН И ИЗГОНЕН ПО ВРЕМЕ НА ДНЕШНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ ЗА БЪДЕЩЕТО НА НЕБЕТ ТЕПЕ (От 1-ва стр.) … се опита да вземе думата в защита на проекта на архитект Юлий Фърков, който беше повод за дебата, съобщава Дарик радио. Част от хората в залата, които бяха над 200 души, започнаха да го освиркват, други да викат „Вън”, а трети да ръкопляскат силно, за да не може той да се изкаже. Видимо изненадан и изнервен от случващото се Димитров дори влезе в словесни сблъсъци с част от присъстващите, след което напусна залата. Обсъждането продължи в относително спокоен тон повече от четири часа, като се изказаха над 50 човека, професори археолози и архитекти, преподаватели, представители на граждански сдружения и други организации. След като архитект Фърков, заедно с човек от екипа си представи идейния си проект, започнаха изказванията на присъстващите, които масово и категорично бяха против проекта.

Като цяло общото мнение на хората беше, че ако има намеса на Небет тепе, тя трябва да бъде максимално сдържана и с акцент към запазване на автентичността на обекта, се казва в сайта на Дарик. Както се вижда, гражданите са защитили автентичността на обекта срещу поредния опит на търгашите да „правят пари” от историческото наследство – нещо, с което приоритетно се занимават на концесия овластените от Бойко Борисов негови подобия по манталитет Вежди Рашидов и Божидар Димитров. Двамата чалгаджии се надпреварват с идеи как да се печели от „билетчета”. Самозваният говорител на историческата наука (археология, политика във връзка с тях) Божидар Димитров, който черпи това самочувствие от личната протекция на Бойко Борисов. Димитров стана дори международно известен с тъпите си акции за привличане на руски туристи в родния му Созопол с използване на тяхната езическа набожност пред предполагаеми свещени мощи, изкопани в местните пясъци и излагани на показ срещу „билетчета” в морския курорт. Присмяха му (ни) се и някои западни медии.„Въпросните “мощи” многок-

ратно дадоха повод за иронични бележки с дребен шрифт из европейските медии, закъсали за теми през летните жеги”, иронизира Дойче веле през юни 2012 г. на тази шарлатанска амбиция, която включва сензационни разкрития на вампирски погребения, обнародване на намеци за открития с библейски корени и други подобни величави находки на търгашеския нюх на търговеца Димитров в храма на историята.

В древния Пловдив обаче, при челен сблъсък с граждани, които явно не се поддават на шарлатанския чар на чалгаджията (защото не треперят за заплатката си, подобно на някои водещи на телевизионни предавания), маститият директор на музея от Бояна край София е ударил найпосле на камък в копаенето към дъното на своето нахалство. Вежди Рашидов не пада по-долу от гореспоменатия дялан камък (претърколил се директно от БСП в антуража на Борисов). Министърът на културата Рашидов въздиша по мавзолея на съветския надзирател в България Георги Димитров. „Щях да правя пари от билетчета за мавзолея”, въздиша на 20 март 2015 г. Рашидов, цитиран пак от Дарик. Същевременно няма кой да го попита какво стана с обещаната от него печалба от вероломното му нареждане в последния момент да бъде преименуван създадения с държавни средства на 19 септември 2011 г. музей на комунистическия кич в София, който щял да носи приходи от билетчета с названието си Музей на социалистическото изкуство. Той беше обещан като Музей на тоталитарното изкуство, но това явно засягаше лично дерибействащия в изкуството Рашидов, който спретна „възродителен процес” на начинанието. На тази управляваща печалбарска кичозност няма опозиция, която да се противопостави. Защото Вежди и Божидар са страстни русофили и русофилската ни опозиция няма как да възрази на русофилските началници във властта.

Россиянин из Мурманска утонул в туалете Об этом сообщает FlashNord со ссылкой на источник в правоохранительных органах.

«Трагедия произошла в четверг. Мужчина, проживающий в деревянном доме без удобств на улице Фестивальная, погиб в уличном туалете», — заявил источник. Согласно предварительной информации, смерть мужчины наступила в результате удушья. В настоящее время в Мурманске насчитывается более десятка уличных туалетов в микрорайонах ветхого деревянного жилья с удобствами во дворах. ЗАБЕЛЕЖКА: Това се случва в страна, която има претенция за световно господство... ЛЮБОПИТНА СЛУЧКА, СВЪРЗАНА С "ДЕНЯ НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ В РИОПЛОВДИВ", КОЯТО РАЗКАЗВАМ БАШ НА АГОРАТА В ПЛОВДИВ понеделник, 30 март 2015 г.

Р.S. Читателите на този текст са поканени на представянето на новата книга на автора, което ще се състои в София от 18.30 ч. в зала “България” на 17 април 2015 г. РУСНАК ПОТЪНА И СЕ УДАВИ В НУЖНИКА СИ...

В "Деня на отворените врати" в РИО-Пловдив, в който гражданите могат свободно да разпитват за случващото се в

тази светиня на образователната администрация, ме посреща първо затворена врата, а след това, оказва се, се оказах единствен гражданин, проявил интерес към въпросната тъй похвална инициатива... След мен не знам дали някой се е възползвал от възможността, а ето сега какво се случи по време на моята визита в РИО-Пловдив:

ДНЕС ОТНОВО ЩЕ ИЗНАСЯМ УРОК ПО ГРАЖДАНСКО ДОСТОЙНСТВО НА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА САМОДОВОЛНАТА И САМОЗАБРАВИЛА СЕ ОБРАЗОВАТЕЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ!

На сайта на РИО-Пловдив чета следната любопитна информация: виж Организиране и провеждане на дни на отворени врати в институциите от образователната система в област Пловдив за повишаване доверието на обществото Уважаеми дами и господа, Училището и учителите, наред със семейството, имат обща роля за формиране на положителна нагласа към учебния процес, силна мотивация за учене и увереност у младите хора. Училищният климат, дисциплината, взаимоотношенията между учителите, родителите и учениците/децата, методите на преподаване и оценяване имат определящо значение за формирането на положителни нагласи и мотивация за учене през целия живот. Все по-често си поставяме цели, които да постигат издигане авторитета на педагогическите специалисти в България чрез утвърждаване на професията на учителя като модерна и значима професия. Задача на всички институции, ангажирани с образованието, е да се търси съгласуваност в действията. Качеството на образованието е онова поле, в което се пресичат потребности, възможности и интереси на личността, на обществото, на училището - представяно всеки ден и всеки

учебен час от всеки учител. Приоритетите изискват създаване на традиции и нова визия във всекидневната учебна работа на учителя и ученика. Грижите за съществена промяна трябва да започнат от фактори, които бихме могли да формулираме така: (Прочети ДО КРАЯ) КРАТЪК КОМЕНТАР: Чудесно е, че образователната институция се опитва, тъй да се рече, да се отвори към обществото – и за обществото. И един вид да започне да се демократизира най-сетне, щото това е една от най-недемократичните системи в уж демократичната ни държава. Да, образователната система у нас е все още построена на изцяло тоталитарен принцип. Ако не знаете това, ето, аз ви го съобщавам найотговорно. И имам много доказателства за тезата си. Включително и такива, които съм ги изпитали преживял на собствения си гръб, на собствената си кожа даже. И тъй, днес самото РИО-Пловдив ще си отвори вратите за гражданите. Интересно е да се разбере дали ще има граждани, които да се възползват от тази възможност. За отбелязване е, че в предварително обявения график за тия "отворени врати" липсва указание в колко часа интересуващите се граждани могат да се явят в сградата на РИО за да могат да се включат в инициативата. Липсата на такива подробности много показва и говори. Да ви кажа ли какво говори и показва или сами ще се сетите? Вярвам, сами се сещате какво означава. Ще се доверя на вашата интелигентност и ще се въздържа аз да ви съобщя какво означава това. Ето, аз, примерно, днес твърдо съм решил да се възползвам от тази възможност и ще посетя сградата на РИОПловдив. Но в колко часа да отида, нима през целия ден гражданите ще имат на разположение приветливо усмихнати инспектори, на които да могат да задават своите въпроси? Ще видим, това ще го проверя с очите си (и с камера, примерно), и непременно ще ви информирам за видяното. Аз като български гражданин също имам своите въпроси към чиновниците от РИОПловдив. Важни, необходими, неизбежни въпроси – предвид историите, в които някои от тях си позволиха да се включат. Защото, както е известно, благодарение на подкрепата и насърчението на неколцина (дваматрима) чиновници от РИО-Пловдив директорката на ПГЕЕ-Пловдив успя да проведе една чудовищна по абсурдността, по нелепостта си кампания по моето отстраняване от образователната система. Тя дръзна да проведе една по същество политически мотивирана репресия срещу мен – за да ме накаже за свободомислието ми, за да ми отмъсти за моите реформаторски идеи, разбирания, подходи, инициативи и т.н. Цялата тази грозна компроматна кампания или направо война по моето дискредитиране като личност, като преподавател, като обществена фигура (все пак аз

съм един от най-активните блогъри у нас), беше проведена под одобрителния поглед на висшестоящите чиновници, които не си мръднаха и малкия пръст да възпрат очевидно престаралата се директорка. А някой от тия чиновници се беше опитал да изпълни преките си служебни задължения, тя щеше да миряса, да, ама не, никой от тях, да, най-отговорно го казвам, не благоволи да изпълни своите непосредствени служебни задължения. В резултат аз бях опозорен по недопустим начин, също така изритан от системата, а пък някои също така престарали се чиновници от РИО-Пловдив си позволиха да подкрепят провинилата се, изцяло дискредитиралата се директорка на ПГЕЕПловдив дори и сега, когато тя си има доста сериозни главоболия с правосъдието.

Та днес ще отида в сградата на РИО-Пловдив и ще задам своите въпроси – директно в очите на провинилите се чиновници. Моя дълг като български гражданин и данъкоплатец е да сторя това. Това също така е и мой дълг като преподавател по философия и по гражданско образование. Е, налага ми се да изнеса този полезен урок на въпросната администрация. Днес пак ще изнасям урок по гражданско достойнство на представителите на тази наистина самодоволна и самозабравила се администрация! Ако някой друг гражданин от Пловдив пожелае да присъства на този мой нравствен и граждански урок, нека да заповяда с мен в сградата на РИО. Аз смятам да бъда там примерно в 11.00 часа, ето, аз обявявам такъв един час, щом като домакините не са се сетили да проявят елементарно уважение към своите гости и да ги уведомят за часа, в който ще се отворят вратите на РИО за гражданите. Приятен ден на всички! И ползотворна да е работната седмица за всички вас – и това ви го пожелавам аз, безработният, изгоненият от системата, остракираният от нея учител. (Фактически по този начин имах честта да бъда провъзгласен за учителдисидент спрямо бюрократичната система, да, тя ми оказа тази именно висока чест!) Уж съм безработен, а се скъсвам от работа, ето, ти ядни подготвям за печат новата книжка на философското списание ИДЕИ. До края на месец април трябва да излезе от печат и тя, и също така и втората за тази година книжка на списанието за съвременно образование, носещо името HUMANUS. И за сп. HUMANUS искам да попитам нещо тъй любезните чиновници от РИО и техните

верни подчинени, именно директорите на училища, на които изпратих преди два месеца едно писмо, и никой от тях, разбира се, повтарям, никой не счете за длъжно да реагира някак! Това също е много показателна реакция, как пък един поне не се обърка да реагира поне с няколко лицемерни думички. Но се удържаха, бравос! Е, така моят експеримент все пак се проведе, днес ще отчета и резултатите му пред РИО. Чао и до нови срещи! МИХАИЛ СААКАШВИЛИ ГОВОРИ ПОЛОЖЕНИЕТО В УКРАЙНА

БЕЗ ЗОР ПРОКОПСИЯ НЯМА: И КАТО СМЕ СИ ИЗБРАЛИ ДА НЯМАМЕ ЗОР, ИМА ДА ИМАМЕ И ПРОКОПСИЯ! неделя, 29 март 2015 г.

ЗА

Българите, Из: Вера Мутафчиева: Българското нещастие е в леснотията. Без зор прокопсия няма

СБОРИЩЕ НА РУСОФИЛИСТИЧНО-РУБЛОФИЛСКАТА ПАПЛАЧ

Събор на атакисти и друга русофилистична паплач. Рублите за протести свършват, а присъстващите са все по-малко и по-малко на лумпениадите на Петата колона на Русия. Кой от кой с по-големи психични отклонения. Както обикновено, виждат се Батакистки, Руски знамена, както и такива на терористите в Донбас. Българските обаче по традиция са рядкост. ПРОЛЕТ Е, СЛИВИТЕ ПОД ПРОЗОРЕЦА МИ ЦЪФТЯТ...

... Да видим кога българите найпосле ще се уплашат от себе си. Защото нашето нещастие все иде отвън. Саморефлексия нямаме. И наистина е виновно турското робство. Така са ни оставили да правим каквото си искаме! Няма го тук момента на дисциплината. Аз, като бивш марксист, пък и сега донякъде такъв, съм била много възхитена, че в България не е имало феодализъм. Уви! Защото тогава хората са се учили на ум и разум, на спестовност, на труд, на уважение, на страх. На дисциплина. Тук това го няма. Тук ти си дете на природата и толкоз. Самозадоволяващо се стопанство – това сме ние. Тодор Живков затова ще остане незабравим, защото успя да влезе в стереотипа на българското национално съзнание. Българинът гледа да му е сгодно. Слава богу, че сме малко! Защото представяте ли си, ако имаше не 8 милиона, а 80 милиона българи? Щяхме да взривим планетата. И ще ставаме все по-малко. Защото българинът, като излезе от България, той веднага забравя, че е българин. И навсякъде, където отидат, идеално се вписват и не щат да чуят за България. На мен много ми е смешно: в нашите посолства има специални аташета да агитират българите за репатриране. Ние нали всичко тук решаваме, като увеличаваме администрацията. Щом някъде нещо куца, викаме: "О-о-о, сега ще направим комисия, комитет!", държавни чиновници назначаваме, неуволняеми. Акъл – море... Но не сме чак толкова за окайване, не. Първо, българинът е такъв живуч, той от всяко положение ще изплува. Никак не се боя за българина – ни тукашния, ни задграничния. Ние знаем как се минава между капките. Както вие казвате – да мушморочим. Имаме го това. И след като сме сведени дотам да мушморочим, така да бъде! Е, какво сега, няма като Раймонда Диен да легнем на релсите, пардон! Това е тя, стратегията на малките нации. Историята върши работа. Някои трафарети от историческото развитие рабо-

тят и до днес. Например да си евреин. Това са хора с много дълбока история, със способност да се справят с всякакви нови ситуации. Като помислите какво е висяло над главите на евреите през вековете – от Израел към Египет, от Египет към Магреба, от Магреба към Испания, след това обратно – от Испания към Магреба, от Магреба към Египет, от Египет към Близкия изток – всичко това е въпрос на придобиван опит. Приспособяване към различни ситуации. А ние какво? Ние като сме клекнали тука и понеже земята мека, и понеже топло – къде ги нашите мореплаватели, търговци? Толкова ни е било сгодно, че е нямало нужда да ходим никъде. Затова историята е важна: трябва да убеди хората, че без зор не става. И в това, което сега пиша, дано успея да обясня, че нашето нещастие е в леснотията. Без зор прокопсия няма. И като сме си избрали да нямаме зор, има да имаме и прокопсия. Искаме да ни е сигурно, да не нагазваме Черно море, щото ще си намокрим чорапете, дето викаше баба ми. И май такива ще си останем, защото това с леснотията ни било е прекалено дълго. МОЯ СТАТИЯ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО, ПУБЛИКУВАНА ВЪВ В-К КУЛТУРА ОЩЕ ПРЕЗ 2008 Г. неделя, 29 март 2015 г.

Сега случайно разбирам, че ето тази моя статия е била публикувана навремето във в-к КУЛТУРА: Крайъгълният камък на образованието На какво се опира цялата "образователна система"? Най-важното е да се разбере това – и то по много причини. Първата може би е следната: у нас същностна, дълбока и цялостна реформа на "системата на образование и възпитание на… подрастващите" изобщо не беше направена. Реформата, за която се изприказваха толкова приказки, просто не се състоя. Направени бяха много, но частични, безпринципни, взаимно противоречащи си и найкозметични промени, които с нищо не промениха критичната ситуация, от десетилетия съществуваща в нашето училище. Съвсем съзнателно казвам това и твърдо настоявам то да се осъзнае: така повече не може да продължава. На второ място у нас по найкрещящ начин не се разбира, че реформата, от която се нуждае нашето образование, не е административна, а е същностна и принципна, т.е. от промяна се нуждае не ‛външната форма“, а онова, от което зависи смисълът, идеята на образованието. Всъщност, нашата образователна институция е

стигнала до положение – от което, впрочем, по-ниско не може да се падне – съвсем да не разбира и да не си дава сметка тъкмо за смисъла на онова, което "ръководи“ и "регулира“. Размита и съвсем аморфна е именно идеята на образованието, неговата същност – и то не от вчера, не с идването на демокрацията (когато "всичко се било объркало" – както наивно и безобидно си го представят!), а от десетилетия. Налага се промяна на подхода, който се прилага от десетилетия спрямо нашите ученици (пък и студенти), превърнати в най-прост обект на "педагогически въздействия и манипулации". Именно тук е разковничето, от което зависи всичко останало, и където досега не беше пипнато: "обучаващият се" трябва да бъде признат за суверенен субект на своето собствено образование и възпитание, нему трябва да се признае огромната отговорност за това. И за целта трябва да му бъдат дадени съответните права. А ако пък не му ги дават, да си ги вземе сам… (Прочети ДО КРАЯ) КАК СЕ ДЪРЖИ РУСКИЯТ ТУРИСТ – ИЛИ ПОМАГАЛО ПО ПРОСТАЩИНА: НАШИТЕ ПРОСТАЦИ ИМА КАКВО ДА УЧАТ ОТ СВОИТЕ РУСКИ СЪБРАТЯ!

Приятно гледане, приятно учене! :-) ЕДНА РАДВАЩА И ОБНАДЕЖДАВАЩА КОНСТАТАЦИЯ ПО ПОВОД ПОРОЯ ОТ ЧЕСТИТКИ, КОИТО ПОЛУЧИХ ВЧЕРА, НА РОЖДЕНИЯ СИ ДЕН

да отговарям на пороя от честитки с пожелания, който ме затрупа в един момент. Ето тук, на моята страница във Фейсбук може отчасти да се види какво стълпотворение от честитки беше вчера. Разбира се, радващо е това, ето, сега искам да благодаря на всички ония, на които вчера не успях да отговоря изобщо - на основание на посоченото обстоятелство: благодаря на всички, които ме почетоха! Живи и здрави да сте и вие! Ето, впрочем, какво ми пише един приятел в тази връзка тази заран, а по-долу можете да прочетете какво аз му отвърнах: Ф.И. каза: Брей, този Ангел Грънчаров, бре! Снова из Фейсбука и непрекъснато – честитки от почитатели и най-вече почитателки! А уж празникът (рожденият ти ден) вече отмина. Дай Боже всекиму! Оправи ми се настроението, че като публикуваш само негативни коментари тип "Дичева" и "Стоев", се бях отчаял. Да си жив и здрав и с все така мощен ум! Ф.И. Ангел Грънчаров каза: Здрасти! :-) Абе и аз се чудя как стана така, че тази година получих толкова много честитки! :-) Такова чудо не е било никога. Изглежда колкото повече остарява човек, санким, колкото повече напредва... склерозата, сиреч малоумието му, толкова повече народът започва да го цени и уважава! :-) На младини бях много умен, мислещ и деен човек – и тогава имах предимно врагове, изглежда дразнех комай всички! (Е, имах и неколцина верни приятели, те си ми останаха верни и досега, въпреки превратностите). Та мисълта ми е, че ако поживея още някоя и друга годинка и склерозата ми напредне още повече, нищо чудно по тази причина народът да вземе да ме обикне дотам, че в един момент хората даже да започнат да четат дори и книгите ми! :-) А когато съвсем изкукуригам в дълбоко старост (ако изобщо доживея до такива години, което е крайно съмнително!), тогава нищо чудно и орден да ми дадат, знае ли човек?! :-) Та такива мисли, прощавам, пробуди у мен твоето тъй доброжелателно писъмце, за което ти благодаря! Бъди здрав! Хубав ден! С поздрав: Ангел Грънчаров ДУХЪТ Е ИМЕННО ТАЗИ ГРАДИВНА, РАЖДАЩА, ОЖИВОТВОРЯВАЩА, ОБЛАГОРОДЯВАЩА, ОЗДРАВЯВАЩА ВСИЧКО СВОБОДА

Вчера беше 28 март, моят рожден ден. Цял ден получавах честитки с пожелания от какви ли не хора, стотици честитки с пожелания получих! Дотолкова много, че не успях да благодаря на всичките, може би с часове седях във Фейсбук и в имейла си, за

И тъй, изследванията върху проблема за здравомислието напреднаха дотам, че стигнахме до заключението, че до този проблем се свежда в крайна сметка всичко, което изобщо може да ни занимава; всички спорове, конфликти, ценностни разминава-

ния и т.н. в крайна сметка се обуславят от това, че много хора си позволяват лукса да живеят в атмосферата на поразително нездравомислие. Разбира се, естественото е хората да се опитват да се освобождават от оковите, от ограниченията, от блокажа на едно нездраво, инертно, несъвременно съзнание, неспособно да постигне адекватност, така да се каже, с духа на самото време, в което живеем, сиреч, със съществените потребности, които самият живот изисква да задоволяваме. Цялата духовна култура, като се почне от различните видове изкуство, та се стигне до най-сериозните философски трактати, в същината си е порив към здравомислие, неугасим стремеж да преодоляваме изкушенията и рисковете на разсъдъчното нездравомислие.

Или направо на немисленето. Щото немисленето е предпоставка на нездравословното, на болното представяне на нещата. Здравата, хармонично функциониращата, пълноценно живеещата душа е именно душата, чиито мисли и чувства са именно здрави - и здравословни, и плодовити, и облагородяващи духа на човека. А иначе е пълно с хора, чиито души са осакатени, непродуктивни, потиснали потенциала си, ощетени, бедни, пораждащи само кухо самомнение и празно високомерие. Рядкост в наше време е да срещнеш човек, чиято душа е неощетена, непотиснала способностите си, напротив, разгърнала потенциала си във всички посоки. Рядкост в наше време са пълноценно живеещите и одухотворени личности, излъчващи благородство, душевна щедрост, светлина, сила на духа и нравствена чистота. В наше време, какво да крием, е пълно общо взето предимно с мижитурки, сиреч, с претенциозни безличия. И цялата работа по тази причина се свежда до ето какво: а какъв е изходът, как можем все пак да излезем от това състояние, какво трябва да правим та да се борим поефективно – с оглед да преодоляваме толкова неблагоприятната за нашата човечност тенденция? Ето, напоследък сякаш всички осъзнаха, че политическата деморализация или деморализацията в областта на политиката е един съдбовно важен за функционирането на демокрацията ни проблем; само преди няколко години обаче на предупрежденията на странници като мен, които предупреждавахме за толкова негативната

тенденция, ни се подиграваха за това, че сме се били занимавали с неуместен морализъм, с банално морализаторство в областта на политиката, която по презумпция, видите ли, била "извън морала". Е, сега изглежда все повече се разбира, че всичко, що е в сферата на човешкото, няма как да няма своите нравствени детерминанти и измерения. Нещата винаги са многосмислени, многолики, съдържат много измерения; не бива да си позволяваме лукса да се задоволяваме с ощетена в смислово отношение интерпретация, щото по този начин себе си ощетяваме и дори деформираме. Всяко нещо, ако не бъде схванато и постигнато адекватно, в цялото богатство на смисъла му, сиреч, цялостно, ако не бъде възпроизведена под формата на мисъл тези именно негова пределно човешка и духовна многоизмерност, неминуемо почваме да го възприемаме изкривено, непълноценно, сиреч, нездраво. Повечето хора, поради това че душевният им живот е беден и ощетен, непълноценен, на тази база неизбежно ощетяват и картината на света, с която се задоволяват. Те започват да се откъсват от реалният сват, започват да живеят в ефимерни, илюзорни, фантастични даже светове, нямащи нищо общо с реалния. Такива хора се държат в нашия реален свят пределно неадекватно - и на тази база успяват да извършат страшни щуротии и поразии. Примерно ето как обремененият с вулгарно-кагебистките и пошли имперски представи за нещата всерусийски самодържец Путин се държи напоследък: държи се като слон в стъкларски магазин. Разбира се, за да са възможни такива грандиозни масови социално-идеологически психопатологии като путинизма се налага да се влага огромен ресурс в зомбирането, ослепяването, видиотяването чрез масирана медийна обработка на огромни човешки маси. Същият процес върви доста успешно и у нас. Калпавото, изцяло сгрешено, тотално загубило автентичния си смисъл, безчовечно, тоталитарно в същината си, команднобюрократично и монополно държавно образование играе най-главна роля в този процес на душевно оскотяване, видиотяване, озверяване и опростачване на цялата ни нация. Понеже темата, която зачекнах, е безкрайна, това ме освобождава от потребността да се стремя към цялостно представяне и описание на проблема - по причина на това, че такъв един стремеж е твърде нереалистичен, неизпълним, непостижим. И като такъв е направо глупав. Ще ми се с още няколко щриха да представя още някои характерни и по-изразителни нюанси, пък нека всичко останало да си го доработват съзнанията на ония, които дръзнат да прочетат книгата ми. Тия дни ми се върти в главата идеята да опитам да направя по-пълен анализ на онова знаменито изказване на премиера Борисов, изказано в тъй славния му предишен мандат, когато той често ръ-

сеше какви ли не откровения. Сега пак се мъчи да шашне човечеството, но сякаш вдъхновението му се е попритъпило. Та ето тази въпросната мисъл, която ми се струва заслужава едно такова голямо внимание, именно да стане предмет на тълкуване в една по същество философска, не само психологическа книга: И вие сте прости, и аз съм прост – и затова се разбираме! Това той го каза, разговаряйки със стачкуващи миньори в Кърджали. Той има и доста други попадения, примерно ето това: "Мойте кучета са страхотни, но са точно като българите – трябва здраво да се държат" и т.н. За да не разводняваме текста нека да се съсредоточим върху горната мисъл, която наистина е шедьовър – и заслужава цялото ни внимание. Защото съдържа в себе си един истински закон. Закон на мисълта. Философски закон. Цяло чудо е как толкова потресаващо дълбока мисъл е родило премиерското съзнание. Тоз Б.Борисов май изобщо не бива да бъде подценяван. Като едното нищо един ден може да стане българският Дьо Гол - или българският Чърчил. Знаем, че тия двамата държавници освен всичко друго са били и доста културни, доста интелигентни, доста мислещи. Тъй че, предупреждавам, нека да не подценяваме г-н Премиера - заради неговия простонароден, бих казал простодушен маниер на държание и изразяване. Още древните мъдреци са формулирали закона, който сега преоткри в такава покъртително ясна форма и нашият тъй проницателен премиер: подобното се привлича от подобно. Е, вярно, има и още един закон, който твърди точно обратното: а именно, че противоположностите се привличат. Тъй простите и "сложните" хора вероятно по някакви тайнствени начини също се привличат. Въпросът е да определим точно какво разбираме под "прост" - и какво под "непрост", санким, "сложен". То, от друга страна погледнато, съвсем не е лошо човек да е... прост – щото "сложните" хора са хем неприятни, хем има риск от много сложнотия да се объркат. Между другото обаче преди време някакъв младеж, подтикнат от вдъхновение, беше изписал със спрей на стената на Математическа гимназия в Пловдив следното покъртително по мъдростта си изречениеоткровение: Хич не е лесно да си прост! Тоя случай разшумя по медиите, но така не се разбра това нещо дали е написано по адрес на директора на въпросното училище, на когото някакъв ученик е поискал за нещо да отмъсти, или е просто израз на философските и поетическите наклонности на възпитаниците на математическата гимназия. Апропо, въпросният директор след този случая рязко се разви нагоре в йерархията, изведнъж стана депутат, дорасна и до заместник-министър на образованието и нАуката, възвиси се чак дотам, че в един момент стана дори и до-

цент (е знам от кой институт, може и да е от Библиотекарския, важното е, че е доцент, институтът изобщо не е важен! Да му пожелаем един ден и професор да стане, а защо не, както му е потръгнало, и в Академията да получи заслужено кресло! Истински простия човек, санким, неусложнения човек, е някак си първичен – и в този смисъл душата му е здрава, в нея няма нищо излишно, няма разните му там лиготии, свързани с голямата "начетеност", ученост и пр. Най-тежки са случаите на усложнените индивиди, които са си наблъскали главите с "много знания", които обаче съвсем не са успели да преработят и осмислят. И затова се държат като двукраки британски енциклопедии: всичко знаят, за всичко могат да ти кажат колкото си искаш досадни и непременно чужди мисли! Но за сметка на това нямат ни една своя, оригинална мисъл, мисъл, дето е родена от тяхната душа. Пред тази сложнотия аз решително избирам простотата. Общо взето такъв е ефекта върху душите на калпавото, на изцяло сгрешеното ни образование: произвежда надути многознайковци, чиято глава не е родила и няма да роди нито една своя мисъл. Ражда плямпала, чиято уста работи като мелница, без обаче да успее да каже нещо смислено, нещо заслужаващо да бъде чуто. Ражда купища "бай вучковци", млади, но кухи "всезнайковци", кухари, претендиращи за всезнайство. За да спасят някак душите си младите решително нищо не щат да учат, което е значително помъдро и по-добро решение. Най-кардинално решават проблема младите циганчета, които съвсем не щат да идат на такова училище – и се доверяват на живота да бъде техен учител. Животът ще ги научи на много по-добри неща. Напук на патриотите пиша тия думи – принципно няма да се откажа от тях никога. Животът е найдобрият учител. Това е максима. Общо взето нашето свидно отечество си страда не от този род автентична простота на т.н. прости хора, а от една съвсем друга, твърде усложнена и изкуствена, сиреч уродлива простащина, която е израз на дефектната ни, на нежизнеспособната ни култура - и на същото това дефектно в корена си образование. А нерафинираната, естествена простота, стига човек да не е извратил душевността си, изобщо не е зло; такива човеци са твърде естествени и непосредствени. Да, обаче в съвременния информационен, културен (тъй да се рече) и медиен океан, в който сме поставени, такава една автентична и неизвратена простота едва ли може да бъде съхранена. Представете си "диваците", които са съществували в пълно и хармонично единство с природата, например индианците преди идването на белите в Америка, ето за такъв род съзнание става дума. И за такъв род простота става дума. Който иска да бъде облъхнат от нея нека да прочете Писмото на Вожда Сиатъл до президента Франклин Пиърс, аз съм убеден, че ще бъде втрещен от

неподправената дълбочина, мъдрост и непостижима при това разумност на такава една простота. За нея аз тук говоря. Явно не е тя онова нещо, което се е запазило у нас и не то се има предвид когато в нашенски условия говорим за "прост човек". Но бях длъжен да упомена, че има една такава автентична и неподправена простота; интересно е да се замислим може ли нещо от нея да бъде съхранено когато съзнанието, душата на съвременния човек бъде подложено на инвазията на т.н. "масова култура", на тероризма на тираничните медии и на извратеността на това, което минава за образование у нас, ала, за жалост, изобщо не е такова. Вероятно и нашият тъй всенародно любим премиер не е имал предвид този род простота когато е изказал своето тъй впечатляващо изказване И вие сте прости, и аз съм прост - и затова се разбираме!. А пък може и нещо интуитивно да е долавял все пак когато се е изразил така. Когато в душата му се е родил подтика, който го е принудил да се изрази така чистосърдечно. Както и да е, това беше само един пример, който да ни подскаже, че не всичко се схваща подобаващо, че винаги се налага да премисляме нещата и да се опитаме да ги постигаме по-пълноценно, сиреч, че не бива да се задоволяваме със съвсем повърхностните представи за тях.

За мен най-важното, което все пак постигнахме в тези анализи, е тезата: ако душевният ни живот е здрав, сиреч, хармоничен, т.е. ако душевните ни сили под мъдрото ръководство на Аз-а успяват да се сработват, да се подпомагат, да се разбират, да не си пречат, ако успеят заедно да съхранят свободата си, т.е. ако душевният ни живот в резултат на това е именно свободен, бих си позволил да кажа дори свободолюбив, ако душата ни не търпи никаква тирания, ако душевните сили са партньори, а не уреждат отношенията си на основата на господството и подчинението, ако този наш т.н. душевен живот не е дисбалансиран и ощетен, ако не е допуснато Аз-ът да подценява едни душевни сили, а да толерира за тяхна сметка други и т.н., то тогава наистина имаме пълното право да говорим за здравомислие, стига да приемем, че найвисшата дейност на такава една душа е именно продуктивната, творческата мисъл (каквато мисълта ни трябва да е именно по презумпция, по дефиниция). Такъв един

правилно, нормално функциониращ душевен живот не може да се постигне, разбира се, ако в образователната сфера сме допуснали монополизъм, тирания, примерно, на т.н. научно познание, ако стремежът към прехваленото знание е тиранично доминиращ, водещ, определящ всичко друго. Образование, от което духовните форми, именно философия, религията и особено изкуството (което е пряка противотежест на едноизмерното научно познание) са изпъдени, ако заниманията на младите с изкуство, философия и религия не се допускат, ако на тази база и възможността им да живеят един що-годе пълноценен духовен живот е отречена и ощетена, то такъв именно тип отношение към човека неизбежно поражда и болестотворност, и изкривеност, и едноизмерност, и дефектност, и деградация на човешкото и т.н. Такова образование няма начин да не поражда нравствени уроди, които дори и да бяха "многоучени" или "многознаещи" (макар че изобщо не могат да бъдат, принципно и на дело!), пак щяха да са по-скоро карикатура на човека и на човещината, щяха да са една жалка и мизерна от човешка гледна точка картинка. Това всъщност ми е и основната мисъл, която се опитвам да проведа в своето изследване за здравомислието, този е основният резултат, до който достигам в него. На тази база вече всичко останало може да се схване, проумее и разбере. Необходимо ни е едно разбиращо в същината си образование и обучение, една разбираща "подготовка" на младите за живота, която по друг начин не може да се постигне освен чрез свобода, но една плодоносна свобода, която е налична само благодарение на пълноценнотото им общуване с духовността, с формите на духа, именно с философията, изкуството и религията. Духът е именно тази градивна, раждаща, оживотворяваща, облагородяваща, оздравяваща всичко свобода, духът именно и поражда тази образцова и пълноценно изразяваща се човешка личност, която би следвало да е идеал на един такъв тип отношение към човека; едно подобаващо, дължимо отношение към човека - стига да разбирахме човека именно като човек. А да си човек е точно това: да си свободно и отдадено на духовни занимания същество, което успява да се отдаде всецяло на така великото и вдъхновяващо тайнство на живота. Тази е моята дефиниция за човек. И за живот. Двете трябва да са едно цяло. Духовният живот на човека е предпоставка за всеки друг. Не живеят ония, които са си втълпили, че могат да живеят извън духа, това тяхното съвсем не е живот. А духът е това: свобода. Отдаденост на свободата. Пълноценен живот е само животът, оплодяван от свободата. Да спра за момента дотук и като завършек на този текст да коментирам в една също така диалогична форма позицията на изказалите се под пораншната публикация, именно ето тази Щом се освободим от дефектите на

калпавото си образование, имаме всички шансове да преуспеем по пътя на мисълта; пак ще добавям своите реплики абзац по абзац, щото иначе дискусията става като обмяна на монолози: Анонимен каза: Благодаря много за изчерпателния отговор, за някои неща дори съм съгласен, за други бих могъл да Ви опонирам, но не това най-важното. Хубаво е, че въобще стават такива диалози, защото тази класическа форма на философското общуване – срв. диалозите на Платон – днес не е на особена почит. Ангел Грънчаров каза: Радвам се, че разбирате това! Чудесно е, че сте осъзнал това! Похвално е, че така се отнасяте към нашето обсъждане... Анонимен каза: Различията между нас се дължат отчасти на това, че вие мислите поскоро в руслото на т.нар. „континентална“ философия, докато аз се разсъждавам повече в духа на позитивистката, „аналитична“ философия, а тези две течения нямат много пресечни точки. Навремето Вие бяхте дори така любезен да публикувате на страниците на сп. „ИДЕИ“ един такъв наш диспут. Аз обаче не отхвърлям изцяло континенталната философия, още повече че дихотомията „континентална-аналитична“ е твърде условна. Ангел Грънчаров каза: Приемам тази констатация. Аз наистина вероятно мисля в руслото на една по-различна философска традиция, макар че изразът "континентална философия", както и още по-генерилизиращото "философията", както понякога се изразявате, признавам си, ме дразни - по причина на това, че такива обобщения не са коректни. В т.н. "континентална философия" има най-различни школи и течения, в това число и позитивни (позитивистични); Общо взето противник съм на това да пришиваме етикети на философите и да се опитваме да ги обезличаваме като ги отнасяме към някакви "общи движения", щото най-ценното в сферата на мисълта е тъкмо оригиналното, индивидуално-неповторимото. То и в сферата на човешкото е така: това, че имаме нещо общо, именно две ръце, два крака, една глава и пр. едва ли е толкова значима констатации; интересното, вълнуващото е обаче тъкмо онова, по което се различаваме. А най-вълнуващи са различията ни в сферата на мисълта, на духа. Интересно е обаче, че хора, мислещи в руслото на традицията, към която Вие сам се отнасяте, вероятно съвсем не разбират що е това дух, какво представлява духовният живот, също и човешкото като пределно индивидуализирана и конкретно изявяваща се цялост и пр. В този смисъл, простете, но от гледна точка на току-що развитото становище не само т.н. "аналитична философия", но и други подобни явно следва да бъдат

отнесени към една извъндуховна, чисто позитивна сфера; но това пък, от друга страна, изисква признанието, че тяхната тенденция, тъкмо заради съдържащата се в нея едноизмерност, както и да я погледнем, е израз на едно нездраво, болестотворно мислене, е израз на болестта на културата, която можем да открием като една от водещите тенденции в развитието цивилизацията ни. Другата, противодействащата тенденция е тази на т.н. "философия на живота", към която, изглежда, и аз принадлежа. Аз тук обаче бих си позволил да Ви задам ето какъв въпрос: може ли с основание да се отнася към философията една нейна форма или едно учение, което само (ударението е върху о) се определя като антидуховно, при положение, че по презумпция философията е форма на духа? Може ли да е философско учението, което само се определя като антидуховно, при положение, че философията по начало е форма на духа? А духът синтезира в една цялост и мисъл, и чувство, и воля (действие), и интуиция, сиреч, всички до една душевни сили; ако някаква конкретна философия (философско учение) не прави това, тя заслужава ли изобщо да се смята за философия? Смятам, че този въпрос е добре да си го поставите сам. И сам да си отговорите, пределно честно при това. Анонимен каза: Иначе още веднъж ще повторя, че не страдам от мания за всезнайство, понеже знам много добре, че не знам всичко. Aз непрекъснато осъзнавам колко малко знам и как никога няма да науча и разбера много неща, което на подсъзнателно ниво ме изнервя, макар че се боря с това. Това обаче не е пречка да се интересуваме от много неща и да искаме да знаем много или дори „всичко“, каквото и да значи това точно. Историята на философията учи, че много философи са били такива именно такива наречени от вас пейоративно „всезнайковци“: Аристотел, Авицена, Алберт Велики, Лайбниц, Чарлз Пиърс (може би най-големият американски философ), Кант, който е имал необятни познания и др. Разбира се, поради нарасналия обем от знания днес е много трудно или дори невъзможно да си универсален учен в старата традиция, затова е по-добре да се говори за „универсалисти“ и „генералисти“. Ангел Грънчаров каза: Прекъсвам дотук разсъждението Ви, за да отговоря; пък след това ще продължа за останала му част. Виждате как тук се забърквате в съвсем излишно противоречие, което се дължи на Вашата недотам основателна представа за това що е философия изобщо. Философията не е форма (наистина "поспециална") на науката, по тази причина познанието и знанието няма как да са нещо като самоцел на ония, които се занимават с нещо, наподобяващо философия, или имащо отношение към нея. Просто да знае това или онова за философа е почти нищо, прос-

то да си информирам е прекалено малко за философа. Друг е въпросът, че информираността и знанието могат да бъдат подтик за занимание с философия, но това последното не може да се сведе до упражняване в знаене, в многознайство и пр. Още Хераклит го е казал превъзходно, съветвам Ви да помислите повече защо се е изразил така: "Многознайството на ум не учи, в противен случай то би научило и Хезиод, и Питагор, и Ксенофан..." Съвременниците му го смятали за "многоумен" (забележете – не за многознаещ!), но и за надменен повече и от който и да е друг, защото също така обичал да казва и следните думи: "... съществува една мъдрост – да се постига Знанието, което управлява всичко чрез всичко."

Има какви ли не знания, даже по времето на Хераклит е имало, а си представете какво е положението днес; глупава работа е да искаме да знаем много, камо ли пък всичко; щото има опасност, прочее, стремейки се да знаем всичко, в крайна сметка да не знаем нищо; този, който иска да знае всичко за всичко, в крайна сметка стига до ето какво: да знае... нищо за всичко! Между другото мъдрата природа неслучайно е поставила този механизъм в душите ни: да забравяме. Запитайте се и за това защо освен да знаем, да трупаме знания, душата ни превъзходно умее и това, именно да забравя вече наученото. Но да не изпусна да Ви кажа онова, което е най-важното: като не можем да знаем всичко, пък като е подозрително дали има смисъл да се стремим да знаем и много (по-точно колко много трябва да знаем?!), ето, мъдрият Хераклит ни съветва да подбираме, да се стремим да знаем онова, без което не може, в крайна сметка да търсим онова Знание (не знание, а Знания, има разлика), без което не може, което именно управлява всичко останало; знанието за Единното, за "ядрото на знанието", сиреч, да се опитваме да постигнем Логоса. Философите са се отдали на това да търсят и постигат Логоса (Разума, Мъдростта, Истината и пр.), ето защо е предел-

но глупаво да се стремят да се обременяват с с толкова излишен товар или баласт, именно да знаят много – или, опази Боже! – всичко! Та според мен представата Ви за философия, за смисъла на заниманията с философия е недъгава и нездрава, откъдето и произлизат останалите Ви беди. Или грешки. Най-добронамерено Ви казвам това. Изглежда сте учил философия при крайно нефилософски настроени учители... пълно е с такива, впрочем... Анонимен каза: Според мен философите трябва да са именно такива генералисти, а не тесни специалисти. Тесният специалист има опасност да изпусне от поглед ГОЛЯМАТА КАРТИНА, затова трудно може да е философ. Философ обаче БЕЗ СПЕЦИАЛНИ ПОЗНАНИЯ рискува да изпадне в безпочвени спекулации. Всъщност аз съм на мнение, че философът освен, разбира се, по философия трябва да има задълбочени познания В ЕДНА ИЛИ НЯКОЛКО ОБЛАСТИ и познания В МНОГО ДРУГИ ОБЛАСТИ. Така че не подценявайте моите познания по физика и ТО например. Моето образование не бих нарекъл „калпаво“ и това може да се потвърди от специалисти, с които съм дискутирал философия, социология, политика, физика, космология, класическа музика и медицина например. Ангел Грънчаров каза: С току-що казаното Вие превъзходно илюстрирате констатацията, която по-горе направих. Проблемът Ви е, че имате една доста проблематична, съмнителна направо представа за това що е философия. Баналното твърдение, че философът трябвало да умее да вижда "гората", а не "отделните дървета", показва и говори много. Но работата е, че ситуацията на автентичния философ се усложнява прекалено много поради това, че за него специално "виждането" ("гледането") като такова не е и не може да е самоцел. Философът при това не гледа непременно навън, нали така? Други светове го вълнуват него. Светове, невидими за очите при това. Духовни светове и вселени вълнуват автентичния философ. Тъй че работата съвсем се усложнява ако вземем предвид и това. Неработеща е Вашата елементарна представа за това що е философия. Философът не борави само със знания, познания и представи, а с нещо много по-значимо и многоизмерно: борави с идеи. Истинската идея (апропо, за философа идея и истина са едно и също нещо) съдържа съдържа и познавателен, но и ценностен момент. Тя се долавя не само с ума, но и с цялата душа, със сърцето (чувството) особено. Като философстваме впрягаме целия потенциал на душата си, не само ума, не само разсъдъка. Тъй че нещата са по-различни от това как си ги представяте. А иначе наистина е имало всякакви философи, само че доста е съмнително дали някои, минаващи за такива, наистина заслужават това доста ангажира-

що и отговорно прозвище. Има степени на философичност при философите. При някои тяхната степен е твърде ниска. Анонимен каза: Освен това мисля, че всеки човек и философът в частност трябва да МОЖЕ много неща. Е, не става дума за крайност, явно никой не може да бъде едновременно, да кажем, класически балетист, пилот на изтребител и олимпийски шампион по гребане, но не е зле да се владеят някои „класически“ неща, напр. да владееш всички лекоатлетически дисциплини на прилично ниво, да свириш полупрофесионално на един или няколко инструмента, да пееш опера на професионално или полупропфесионално ниво, да можеш да разглобиш и сглобиш велосипед и т.н. Ангел Грънчаров каза: Аз в случая мога да се съглася с нещо от това, което казвате. Философът наистина трябва да може, да умее много неща, но не чак толкова много. Все пак най-главното е да умее да мисли пълноценно, истински, т.е. по философски начин. Вместо да умее да бяга като лекоатлет, на добрия философ му е пределно достатъчно да умее да се разхожда дълго сред природата, това умение на мен лично ми е предостатъчно. Спортът като такъв изобщо не ме вълнува, макар че мога да призная постиженията на разни хора в тази сфера. Все пак за философа не тялото, а душата има приоритет. И сърцето най-вече. Тялото е един звяр, който всеки човек трябва да умее да опитоми, с оглед да му служи, енергията, локализирана в него, да бъде градивна, а не разрушителна. Душа и тяло трябва да са хармония при всеки човек, не само при философа. Всеки човек и философ по свой начин търси и постига тази хармония. Между другото ето как сега се сещам, че трябва да обърна повече внимание (в това изследване за здравомислието) на ролята на тялото за постигане на човешка хармония, щото човекът е именно единство на двете си половини, на душата и тялото. Тялото съвсем не бива да бъде пренебрегвано - щото пренебрегнатото тяло има ресурса да ни отмъсти. На тази почва се получава голям дял от нездравословността на нашите мисли. Болно, недъгаво, потиснато, недвижещо се, страдащо тяло не може да даде подтик за една просветлена, облагородена, чиста, незлоблива и пр. душа. Владимир Петков-Трашов каза: Браво, мой скъпи мислещи Приятелю и скъпи ми Учителю – ти казваш точно и ясно това, което чувствам! :-) (А що е туй, ако не триумфа на Хюм!) И присъединявам моите към твоите съвети отправени към г-н Хлопаща дъска! :-) Има потенциал, но не го е развил в правилната посока. А най-важното и, според скромната ми личност, е г-н Хлопаща дъска, да си преодолееш първо манията за ано-

нимност, та после и другите мании, правилно посочени ти от Добрия Философ! Той е 100%-но прав! Оправи си дървенията с анонимността, та виж, че и другите ти неща взели па, почнали да се оправят... :-) На мен мисълта на Хюм също ми се разкрива достатъчно ясно, обосновано и точно, макар да нямам лицензирано философско образование... Ами, слушаме чувството си – кой ни говори истината. А това, че никой не може да я изчерпи до дъно... си е съвсем друго нещо...

право) права и "правата" на робите по плантациите в Новия Свят.

2015.03.25 г. Владимир Петков-Трашов Ангел Грънчаров каза: Г-н Петков-Трашов, благодаря за добрите думи, явно мислим в една и съща посока, което е радващо! Имам само една забележка, това, че покрай думата "приятел" (която си написал с голяма буква), си употребил и думата "учител", написана с голяма буква, и то употребена, както с ужас забелязах, по моя адрес!!! Това за мен е същинско светотатство, щото само добре знаеш Кой Единствен заслужава да се употребява тази свята дума, изписана с голяма буква! Тази ми е забележката само. А пък квалификацията "Добрия Философ", изписана по мой адрес, макар и твърде ласкателна, силно ме зарадва, особено в тия времена, в които аз официално съм провъзгласен не за нещо друго, а за "най-некадърния", сиреч, "най-лошия" философ. :-) Но щом като на поне един човек му е хрумнало да ме определи като "добър философ", на мен ми стига, дето се казва, тая награда или това признание, то е особено ценно за мен. Пък и има значение кой, що за човек казва едно или друго нещо. Така че мога само да ти благодаря за това толкова важно за мен признание! "Откровенията" на други, пък макар и намиращи се на някакви началнически позиции, мен наистина съвсем слабо ме вълнуват... КАТЕГОРИЧНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ ПО ВРЕМЕ НА Т.Н. "ТУРСКО РОБСТВО" НИКАКВИ РОБИ НЕ СМЕ БИЛИ събота, 28 март 2015 г. Клуб "Военна История" Вчера стана ясно, че според немалко хора, българите са били под робство. Сега, това принципно не е страница за българска история, обаче за нас Александър Стоянов и Юлиян Недев, ни е яд, срам и жал, когато собствените ни деди са наричани роби от техните си потомци. Смятам че подобно отношение към онези горди мъже и жени, които 500 години са съхранили своят бит, религия и култура е срамно, позорно и меко казано абсурдно. Ето защо си направих труда просто и ясно да съпоставя българските селяни в османската империя и техните ЗАКОННИ (според османското

Оставям на вас сами да прецените дали дедите ни са били роби или не. ТОВА, РАЗБИРА СЕ, НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ НАРОДА НИ НЕ Е ПОНЕСЪЛ МНОГО И РАЗНООБРАЗНИ НЕПРАВДИ ОТ ОСМАНСКАТА ДЪРЖАВА ИЛИ ОТДЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ ОТ ОСМАНСКИЯ ЕЛИТ, ВОЕННИ И ОБИКНОВЕНО НАСЕЛЕНИЕ!!! П.П. Няма как да сме били под ТУРСКО робство, тъй като османската държава не е само на турците. Администрацията в поне 40% от случаите се е контролирала от гърци, албанци, босненци и араби и въобще всеки приел исляма без значение от етническия му произход. П.П.П. Има печатна грешка в картинката – трябва да е прираст, извинявам се.

EDIT: и другия админ се присъединява към мнението.

СМИРЕНИЕТО, НЕГОРДЕЛИВОСТТА ОСНОВА НА ВСИЧКИ ДОБРОДЕТЕЛИ АКО КОСТОВ БЕШЕ ИЗЛЯЗЪЛ ОТ ПОЛИТИКАТА СЛЕД 2001-ВА Г., ТОЙ ЩЕШЕ ВЕЧЕ ДА Е УБИТ ОТ РУСКО-БЪЛГАРСКАТА ЧЕНГЕСАРСКО-КАГЕБИСТКА МАФИЯ

Е

понеделник, 16 март 2015 г.

смирение, всички тия прекрасни добродетели се опропастяват. Източник: „Схимонах Павел Рилски“ Автор: архимандрит Серафим Алексиев Мое писмо до ръководителя на секцията по "Религия, вярвания и всекидневен живот" на Института за изследване на обществата и знанието към БАН

неделя, 15 март 2015 г.

понеделник, 16 март 2015 г.

По повод твърдение на Иван Костов, че било грешка, че не бил излязъл от политиката веднага след 2001-ва година: виж Иван Костов иска в учебниците за него да пише, че е бил реформатор КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Между другото, не съм съгласен с премиера-реформатор Иван Костов: ако той беше излязъл от политиката през 2001 или в 2002 година, това негово решение щеше да бъде ужасна и фатална грешка; тъй че не е грешка това, че е останал в политиката след 2001 г., както той твърди. Аз лично смятам, че ако Костов беше излязъл от политиката през първите години след 2001-ва, той положително щеше вече да е убит от мафията; цялата тази злоба и ненавист към него, която се изля в медиите след 2001 г., ако Костов не беше политик, щеше да доведе до убийството му. Знаем какво се е случило на Стамболов след като пада от власт. Срещу Костов руско-българската ченгесарско-кагебистка мафия и олигархия не прибягна до убиването му по еднаединствена причина – статусът му на действащ политик им пречеше да осъществят тази своя заветна мечта. И аз лично смятам, че опасността с него да се разправят по този начин все още не е отминала. Големите политици и държавници на България винаги са били убивани. А пък да бъде простено на премиер-реформатор като Костов, който чрез вкарването на България в ЕС и в НАТО все пак сложи някакъв предел на злоупотребите и кражбите на ченгесарската мафия, е изключено – тъй че все още е налице опасността Костов да бъде убит. Казвам това като предупреждение. Убиха Немцов без да им мигне окото; Немцов обаче положително не е ядосвал руските кагебистски мафиоти така, както Костов е ядосвал и вбесявал нашите ченгесарски мафиоти, които, прочее, са само мекерета на руските кагебистки мафиоти. В този смисъл Костов отдавна, така да се каже, "си е заслужил" убиването – и то многократно...

Докторът по богословие, Автор: Архим. Серафим Алексиев Веднъж един млад богослов дошъл отнякъде в Рилския манастир, като тайно се гордеел със своята титла „доктор на богословието”. Схимонах Павел, вече прегърбен 70-годишен старец, се запознал с него и му станало жал за тая суетна душа. Той чувал за неговата титла и един деен му казал: - Кажи ми, ти колко мъртъвци си възкресил? Младият богослов го гледал с учудване. Не можел да разбере защо му се задава такъв странен въпрос и отговорил: - Николко. А старецът продължил: - Светите отци дори мъртви възкресяваха и пак не се наричаха „доктори”. И ти не се наричай така! Не е полезно за спасението! Същият млад богослов, като се сближил след време със схимонах Павел, му задал веднъж въпроса: „Защо някои проповедници днес не оказват никакво влияние с проповедите си?” Схимникът отговорил: „Защото нямат смирение. Гордостта отблъсква, а смирението сближава сърцата. Смирението е основа на всички добродетели. Проповедник, който е смирен, е и истинен, и искрен, и любвеобилен и милостив. Той се грижи с проповедите си да дава добра храна на духовните си чеда. Те чувстват това, трупат се около него с любов го слушат, защото той ги храни. Виждал ли си гнездо с малки птиченца? - майката носи в човката си мушици на малките и когато прелети и кацне на гнездото всички отварят гърла, защото знаят – майка им не ги лъже. Тъй е и с проповедниците. Който като баща се грижи да даде духовна храна на децата си и не ги лъже с празни и лицемерни думи, той бива слушан с внимание. Но който не дава нищо полезно на слушателите си, той ги пропъжда”. Схимонах Павел държал много за поста, молитвата и милостинята, за търпеливото понасяне на страданията, за нестяжателността и за всички други добродетели, но мъдро пояснявал, че ако човек няма

Тази сутрин решавам да напиша официално писмо до секцията "Религия, вярвания и всекидневен живот" на Института за изследване на обществата и знанието, БАН, адресирано до моя състудент (от Санкт-Петербургския университет) и дългогодишен верен приятел доц. дфн Стефан Пенов – завеждащ секцията. Причината за това мое обръщение към него е следната: да го помоля да направи рецензия за ПОМАГАЛОТО ПО ВЯРА, което заедно с неколцина други мои сътрудници написахме или подготвихме съвсем наскоро. А също така да го помоля да изрази позицията на тяхната научна общност по някои важни проблеми от методологично и друго естество, които вълнуват нас, авторите (виж в тази връзка ето тоези публикации: Важен методологичен, педагогически и пр. проблем, възникнал около издаването в хартиен вариант на "Помагалото по вяра" и също Оптималните, бих казал даже образцови изисквания за създаването на едно добро учебно помагало) предвид намерението ни да подготвим един по-кратък, по-удобен за ползване вариант на Помагалото, който да отпечатаме и на хартия. Идеята ни е да подготвим този книжен (хартиен) вариант, а пък след това с него да кандидатстваме пред Министерството на образованието и науката - с оглед той да бъде официално одобрен за учебник по вяра и по религия. Ето какво написах тази сутрин на Стефан Пенов: Здравей, Стефане, скъпи приятелю! Отдавна не съм ти писал, моля да ме простиш, но причината е че съм се увлякъл в много работа; но не съм забравил, разбира се, за теб, ето, тази сутрин сядам да ти пиша, като ще се радвам писмото ми

да те намери в добро здраве и разположение на духа. Което и ти го желая, нека да бъде така при теб винаги! Стефане, от няколко дни в съзнанието ми витае една идея, свързана с това да ти предложа (като ръководител на секцията по "Религия, вярвания и всекидневен живот" на Института за изследване на обществата и знанието към БАН) следното: неколцина човека от известно време работим върху написването на едно учебно помагало по философия на религията, което нарекохме ПОМАГАЛО ПО ВЯРА. Искаме това помагало да го предложим на МОН за одобряване, просто ни се ще да проверим по този начин каква е ситуацията в тази област, знаеш колко много се говори за това, че учебниците са лоши, ала общо взето нищо не се прави да се промени ситуацията. Ние имаме доброто желание да направим едно добро и съвременно помагало, което да е годно да си изпълни ролята, а именно да предразположи младите да се позамислят по-сериозно върху тия найважни човешки и духовни въпроси, свързани с вярата и религията. Тази ни е целта, да провокираме интереса на младите, да им помогнем да се ориентират донякъде в проблематиката, имаме желанието нашето помагало да бъде написано на популярен, човешки стил, да е удобно за ползване, да е кратко, ясно и т.н. Ти знаеш за моите разбирания по тия въпроси, щото неведнъж сме ги обсъждали, и те отдавна, примерно, преди доста години вече ти именно беше рецензент на моето помагало по логика, което носи заглавието ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА. В моя Център за развитие на личността имаме намерение да направим още няколко учебни помагала, примерно по философия на изкуството, но това е една по-далечна цел.

Та ето, ситуацията с помагалото по вяра е следното: написахме един първоначален вариант, който обаче стана доста обемист, повече от 300 страници (а може и още по-обемист да стане ако прибавим и

разработки по някои други проблеми, които не сме засегнали все още). В този си вид помагалото е доста голямо, а ние искаме да направим нещо по-удобно за ползване, намерението ни е да съкратим текста поне наполовина, ако не и повече. И едва тогава да го издадем вече на хартия. Аз сега ти пращам електронния вариант (който съм сложил и и в интернет, това е именно онлайн-изданието на помагалото, но на първия му, цялостен вариант) и те моля да прецениш там вече как ще процедирате в секцията ви, дали ти лично или някой друг ще се захване с прочитането на текста и изготвянето на нещо като официална рецензия, заедно с вашите препоръки за усъвършенстване на помагалото. Ще бъде много добре ако, примерно, и вие се включите в започналите вече обсъждания за това какво точно трябва да се направи та да успеем да изготвим в крайна сметка едно наистина добро помагало, каквато ни е целта. Ето, пращам ти и два публикации, в които съм вложил мнения по тази тема: Важен методологичен, педагогически и пр. проблем, възникнал около издаването в хартиен вариант на "Помагалото по вяра" и също Оптималните, бих казал даже образцови изисквания за създаването на едно добро учебно помагало. Като имаме вече и вашето становище (ако бъде в официален вид ще бъде още подобре, в смисъл ако бъде именно една официална рецензия), едва тогава ние смятаме да представим крайния текст на помагалото на МОН, с оглед да опитаме да получим неговата санкция - с оглед помагалото ни да стане нещо като официално одобрен учебник по този важен в нашето възприятие учебен предмет (който, както знаеш, все още не е и въведен в програмите за гимназиите, но ето, приема се сега нов закон, щели да правят някакви промени, щели да изготвят нови планове и програми, та нищо чудно моментът да се окаже сгоден и ний с нашето помагало да се вместим в промените, нещо повече, да ги подпомогнем. Това е нещото, за което искам да те помоля. Вярвам, че ще подкрепиш инициативата ни, ще бъде добре ако и твоята секция стори същото. Мисля, че заедно можем да направим нещо наистина добро и полезно за духовното образование на младите. За себе си няма да пиша в това писмо, ти вероятно знаеш, че имам страшни проблеми, бях уволнен от работа, уволни ме една самозабравила се администраторка, и то по глупавия мотив "пълна некадърност", "не става за учител", "абсолютна липса на всякакви качества", "негоден за системата на образованието" и пр. Аз не знам дали съм ти казвал за тия идиотщини, които ме сполетяха, щото отдавна не сме си писали. Аз водя по тази причина две съдебни дела, та да си върна преподавателските права, щото една такава административна "присъда", която въпросната особа ми изда-

де тъй самоволно, фактически ме лиши именно от правото да упражнявам професията си. Имам много проблеми и главоболия с тия съдебни дела, ето, те текат вече с месеци, а както е потръгнало, повече от година и половина две може да минат докато имам краен съдебен резултат. А ако той бъде, да допуснем, негативен за мен (щото и това може да се очаква в нашата държава, която някои наричат небезоснователно "АБСУРДИСТАН"), тогава ще ми се наложи да потърся правата си и в Европейския съд. Най-лошото е, че тия мои главоболия, които ми се стовариха върху главата, се отразиха на здравето ми, инвалидизиран съм заради проблемите ми със сърцето, които се усложниха. Не съм очаквал, че подобна репресия спрямо мен е възможна в наше време, но ето, оказа се, че е напълно възможна; такова чудо не ме е сполетявало дори и по време на комунизма, ти знаеш, че аз и тогава имах по-новаторски възгледи, но изглежда тогава другарите бяха сякаш поумни, в днешно време обаче ето, видя се, че работите са отишли съвсем на поразия. Както и да е, извинявай, че ти споделям тия неща, че те занимавам, но ето, стана дума, и аз се увлякох да споделя и пред теб болката си. Без съмнение тази репресия спрямо мен е политически мотивирана, това добре се съзнава от мен и от хората, които са запознати с цялата история, интересно е как ще завърши цялата сага, дето се казва, май проклятието ни е да живеем в съвсем интересни времена... Е, желая ти хубав ден и ползотворна работна седмица! Бъди здрав! С поздрав от сърце: Ангел РУСКАТА ИМПЕРСКА ПСИХОПАТОЛОГИЯ, ИЗРАЗЕНА В КЛИПЧЕТО «ЗДРАВСТВУЙТЕ, Я – РУССКИЙ ОККУПАНТ!» понеделник, 16 март 2015 г.

А може би по-вярното заглавие на това клипче е: "Здравствуйте, я русский имперский дебил!"? :-) Ето е текстовия запис на въпросното патологично словоизлияние: Исповедь... Здравствуйте. Я – русский оккупант. У меня профессия такая. Так сложилось исторически. Я оккупировал Сибирь. Теперь там добывают нефть, газ, алюминий и ещё кучу всего полезного. Теперь там города, в которых стоят многоэтажные дома, детские сады, горячая вода и больницы. Теперь там

нельзя продавать женщин за вязанку соболиных шкурок, как это было до русских. Я оккупировал Прибалтику. Построил там заводы и электростанции. Вместо их смешных хуторов. Прибалтика делала высококлассную радиотехнику и автомобили, славилась духами и бальзамами. Меня попросили оттуда уйти. Теперь там добывают шпроты, а большая часть трудоспособного населения чистит евроунитазы. Я оккупировал Среднюю Азию. Построил там каналы, заводы, космодромы, больницы и стадионы. Там строили космические ракеты и самолёты, нефтегазовое и химическое оборудование, добывали медь, нефть и золото, выращивали пшеницу и хлопок для всей страны. Меня попросили оттуда уйти. Теперь там добывают американские кредиты, выращивают коноплю и опийный мак, а половина трудоспособного населения уехала работать дворниками или на стройках бывших оккупантов. Я оккупировал Украину. И там я тоже построил заводы и электростанции, мосты и фабрики, шахты и университеты. Украина делала авиационные двигатели, корабли, танки и автомобили. Меня попросили оттуда уйти. Теперь там производят майданы в товарных количествах. А больше там нихера не производят, но уверены в том, что Европа их ждёт с распростёртыми объятиями. И ещё знаете что? Меня достало извиняться за то, что я оккупант. Да, я оккупант. По праву рождения. Устройство автомата Калашникова я знаю лучше, чем устройство соски для молока. Я агрессор и кровожадный урод. Бойтесь. Это я 300 лет жил под монголотатарами – но где теперь те монголо-татары? Я был, есть и буду русским оккупантом – мне чужого не надо, но своё я никогда и никому не отдам.Мне не нужна ваша лицемерная "свобода" – свобода от того, чтобы быть человеком. Чтобы быть человеком, мне не нужна ваша гнилая демократия капитализма, мне чужды ваши двуличные понятия и всё то, что вы называете западными "ценностями" - извращения, пороки, обман и бесконечная жадность. У меня другие интересы. Русскому человеку больше интересны космос, образование, медицина, наука и развитие творческих способностей каждого человека. Русскому человеку нравится созидать. Вежливо предупреждаю в последний раз! Не вставайте у меня на пути – я строю мир, я люблю мир, но воевать я умею лучше всех. С уважением, русский оккупант. ДОСТОЙНИЯТ ОТГОВОР НА ПРОПАГАНДИСТКИЯ КАГЕБИСТКИ КЛИП "Я РУССКИЙ ОККУПАНТ!"

понеделник, 16 март 2015 г.

gmail.com, мы добавим ссылку на вашу страницу в описании этого видео.

Video is not intended for commercial use. If you have any questions related to copyright, please write to razomvm@gmail. com, we will add a link to your page in the description of this video. © Константин Шнайдер © Kostiantyn Schneider

Ето и текстовия запис на горното: Здравствуйте! Я – цивилизатор. Это мое призвание, так сложилось исторически. Вместе со мной приходит успех. Западная Европа, США, Южная Корея и Япония, Арабские эмираты и Австралия – я занял эти территории, но не оккупировал их. Я развиваю, а не навязываю сомнительные «духовные скрепы». Куда бы ты ни пришел – везде тебя ненавидят. Ты упомянул детские сады, но забыл про детские концлагеря. Ты считаешь, что профессия уборщика постыдна. Для меня же, любая профессия благородна. Уборщик вызывает у меня большее уважение, нежели ты, «вежливый». Ты делаешь все, чтобы я не смог прийти в Украину. Потому что ты кровожадный урод и агрессор, закомплексованный холуй собственного эго с постимперским синдромом. Ты завистлив и мелочен. Я – прогрессор. Все современные достижения в медицине, науке и технике породил я. Стиральные машины и мультиварки, смартфоны и Интернет. Курьёсити ходит по марсу, хонда выпускает новую версию асимо, гугл тестирует автомобили, которые умеют ездить без водителя. Все что делал и делаешь ты – это жалкая копия. Даже ютюб на котором ты опубликовал свой пропагандистский ролик и видео-редактор, в котором ты его создал моих рук дело. Так Чего ты добился? Научился качественно убивать людей? На пути ко мне люди прощаются со многими твоими единомышленниками. Последнего звали Виктор. Как думаешь, как будут звать следующего? Мне не интересны твои ценности и странности, но я не буду насмехаться над ними или бороться с ними. По крайней мере, пока они не начнут ограничивать права и свободы граждан цивилизованного мира. Это правда, в войне со здравым смыслом тебе нет равных. И мир наступит только тогда, когда ты пустишь меня в свой дом. Ты ведь так и не понял кто я, правда? Я – цивилизатор. Я – рыночная экономика. Я – верховенство права. Видео не предназначено для коммерческого использования. Если у вас возникли вопросы, связанные с авторскими правами, пожалуйста, пишите на razomvm@

КРАТКА МОЯ РЕПЛИКА КЪМ ЦВЕТОЗАР ТОМОВ, КОЯТО ПО ПРИЧИНА НА НАЛОЖЕНА МИ ЦЕНЗУРА ВЪВ ФЕЙСБУК НЕ МОЖЕ ДА СТИГНЕ ДО НЕГО понеделник, 16 март 2015 г.

Цветозар Томов е написал във Фейсбук нещо много хубаво и важно: Притеснява ме крайното ожесточение, с което хора, мислещи различно, се нахвърлят едни върху други. Тази колективна невроза може да ни направи само победни, по-злобни, по-нещастни и по-лесни за манипулация. Бих искал да задам три прости въпроса: 1. Искаме ли капитализъм?

2. Искаме ли политическа демокрация?

3. Искаме ли да сме в ЕС? Ако отговаряме положително на тези три въпроса, значи на ценностно равнище сме единомишленици. Може да не ни харесва и даже да ни отвращава българския капитализъм, българската демокрация и ЕС такъв, какъвто е. Но ако не ги отхвърляме като ценности, можем да спорим относно това, какво трябва да се промени, за да живеем по-добре при тези условия. И този спор би могъл да бъде не вълчи и конфликтен, а да търси общи места. Разбира се, опростявам нещата, за да ги побера в няколко реда. А който ги отхвърля като ценности? Нека каже ясно и на глас алтернативите. ЗАБЕЛЕЖКА: Аз бих формулирал първия въпрос ето как: Искаме ли свобода? Причината е ясна: нашата дефектна образователна система, останала непокътната от времето на комунизма, е успяла да натовари думата "капитализъм" с крайно негативен смисъл. А т.н. "капитализъм" е тъкмо това: свободното пазарно общество. Затова първият въпрос може да се формулира и така: Искам ли да живея в свободно пазарно общество? Ако се постави правилно въпросът, то и отговорите ще бъдат

отговарящи на точните разбирания на хората. А въпросът Искаме ли капитализъм? ми се вижда неправилно формулиран, подвеждащ, подтикващ към негативен отговор. Тази ми е забележката. С останалото съм съгласен. ЗАБЕЛЕЖКА 2: Понеже във Фейсбук от тази сутрин ми е забранено да коментирам и да поствам каквото и да било, един вид ми е наложена цензура (предполагам някой комуноид е направил донос срещу мен и по тази причина ми е наложена санкция), ето какво съобщение получавам всеки път като опитам нещо да публикувам там: Sorry, you can't post to Facebook from this account. For security reasons, your account has limited access to the site for a few days. If you have any questions, please contact our Help Center. If you think you're seeing this by mistake, please уведомете ни. Та то тази причина ако някой иска може от мое име да сложи горната ми забележка като коментар, та тя все пак да стигне до Цв.Томов.

Приятно гледане! НЕПРЕМЕННО НАМЕРЕТЕ ВРЕМЕ ДА ГЛЕДАТЕ ТОЗИ ФИЛМ, ЗАГЛАВИЕТО МУ Е: "АЗ СЪМ ДОМАШЕН УЧЕНИК" понеделник, 16 март 2015 г.

ГЛЕДАЙТЕ ПРОПАГАНДИСТКИЯ ФИЛМ «КРЫМ. ПУТЬ НА РОДИНУ» – ЕДИН ЧУДОВИЩНО ПОЗОРЕН ЗА РУСИЯ ФИЛМ понеделник, 16 март 2015 г. ВИДЕО Лия Ахеджакова назвала чудовищным и позорным российский фильм «о возвращении Крыма»

Свилена Георгиева със сп. HUMANUS снимката е сериозен конкурент за това да бъде на корицата на следващата книжка понеделник, 16 март 2015 г. ЗВЕЗДИТЕ НА СПИСАНИЕ "HUMANUS" Свилена Георгиева Ако стихията си имаше име, щеше да бъде нейното – ураган с нежно име, който завладява, буря с име на жена, който покорява – това е Свилена.

Актриса Лия Ахеджакова назвала чудовищным фильм «Крым. Путь на Родину», который 15 марта презентовали на российском телевидении. Об этом она написала в своем твиттере. «Пришел в гости Олег Басилашвили. Решили за чаем включить телевизор, и там этот ужасный, позорный фильм о Крыме. Чудовищный фильм совершенно», – написала она. Актриса также отметила, что «Крым отняли, украли, сделав врагами близкий народ». «Врагами на века. Очень тяжело на душе, камень, просто камень лежит», – написала она.

свободата на словото. Те са единица мярка за социална справедливост. Те са комсомолската правда (истина). Те посочват верния за българите път към светлото социалистическо бъдеще. Борбата им със злото е неравна. Нечестивите либерали и демократи са техният идеологически враг. Тези гнили, западни елементи са заплаха за нас и найважното за майка Русия. Те са известни журналисти, всички ги познаваме. Закрилниците им са ги издигнали, така че тези пропагандисти да бъдат обществени фигури. Когато биват разобличавани за своята пропаганда в услуга на Кремъл, те реагират остро. Веднага влизат в кожата на репресирани от „демократитефашисти“. Борейки се за свобода на словото тези червени журналисти защитават деспотизма в Кремъл за който свободата на словото е нещо досадно и се опитват всячески да го смажат. Въпросните членове на Петата колона на Русия са доста по-вредни от обикновените кряскащи по площадите 30-40 лумпена, носещи руски знамена и символи. По-вредни са и от проруските интернет тролове. Това е така, защото те са тези, които пишат сценария на въпросните троловете и измислят опорните точки. За съжаление промиват мозъците на тези, които не се интересуват задълбочено от политика, интелигентни са, но се лъжат лесно. (Прочети ДО КРАЯ) ОЩЕ ЕДНА СНИМКА НА СВИЛЕНА ГЕОРГИЕВА С НОВИЯ БРОЙ НА СПИСАНИЕ HUMANUS, СТАНАЛ СЕНЗАЦИЯ ТИЯ ДНИ В СИЛИСТРА вторник, 17 март 2015 г.

Написа: Димитър Пецов ВЪПРОС: Харесва ли ви тази снимка, бива ли да я сложим на корицата на следващата книжка на списанието? ЩО Е СОЦИАГЛИСТ-РУБЛОФИЛ вторник, 17 март 2015 г.

ИЗ ЖИТИЕТО-БИТИЕТО НА ЕДИН НЕНУЖЕН ЗА СИСТЕМАТА ФИЛОСОФ

Виж: СоциаГлисти – Журналистите на Кремъл у нас

понеделник, 16 март 2015 г.

Тези „герои“ на нашето време громят неправдите в България и се борят за

Източник на изображението СТИВЪН ХОКИНГ: БОГ Е ИНТЕЛИГЕНТНИЯТ СЪЗДАТЕЛ НА ВСИЧКО!

вторник, 17 март 2015 г.

Стивън Хокинг сензационно: ГОСПОД СЪЩЕСТВУВА! Един от най-светлите мозъци на човечеството Д-р. Стивън Хокинг буквално взриви световната научна общност със своя реч в Университета в Кембридж през уикенда според телевизионния канал S4C, цитиран от Bradva.BG: Стивън Хокинг заяви, че базирано на дългогодишните изследвания за вселената може да заключи, че тя е създадена от интелигентен разум, или казано с други думи – вселената е създадена от това, което хората наричаме Господ. Хокинг твърди, че е изолирал научен феномен във вселената, който определя като „божествен фактор“ – интелигентно „влияние“ което е било налично още от създаването на вселената и е изключено да се оприличи като случайно. Благодарение на „Божествения фактор“ е създадена вселената, както и всички производни – включително и зараждането на живота на земята. Хокинг твърди, че без този „висш разум“ съществуванието на каквото и да е било би било невъзможно, и съответно може да заключи че фактор с определено ниво на космически интелект е „създателя на всичко“. Библията пише, че Господ е създал вселената за 7 дни. Оказва се, че научните изследвания на гениалния физик доказват, че в библейската легенда е базирана на истина – „дизайнът“ на космоса е създаден от ИНТЕЛИГЕНТЕН РАЗУМ! Стивън Хокинг е фокусирал усилията тази насока след като доведения му брат Едуард е изпаднал в клинична смърт и след това се върнал от отвъдното с изумителна история: Винаги съм обичал брат си, той винаги е бил вдъхновение да се занимавам с наука. Малко е откачен, но странния му мозък има невероятни способности. Миналият октомври, той имаше ужасяващ инцидент, заради който изпадна в клинична смърт. Върна се от смъртта тотално променен човек. Разказа, че през минутите в които е бил „в отвъдното“, се убедил в съществуването на висш разум, който е създал вселената и всичко около нас. Бил сигурен, че това, което човеците наричат

Господ наистина съществува! Брат ми би бил последния човек на земята, който би твърдял, че Господ съществува, но след това ужасно преживяване, той е абсолютно сигурен в наличието на висш разум, който контролира вселената и нашия свят. Точно за това фокусирах усилията си върху проучването на „божествения фактор“ – липсващата част в пъзела за създаването и „живота“ на Вселената! Колегите на Хокинг са меко казано изненадани от твърдението. Като цяло, мнението на водещите учени е, че „божествения фактор“ е мит, и това, че най-изявения сред тях защитава теорията за съществуванието на висш разум! „Наистина не очаквахме такова изявление!“, каза пред репортери Д-р Джон Байрнс, ръководител на катедрата по астрофизика в престижния университет. „Наистина съм изумен от твърденията на Стивън. Даде ни сериозна тема за размисъл!“ През последните години Хокинг е споделял не една противоречива теория. Той е сигурен в съществуването на извънземни, и че е много по-вероятно те да са агресивно настроени към нас. С тази си теория именития учен отговаря на найважния въпрос на човечеството за всички времена! Виж и това: STEPHEN HAWKING ADMITS INTELLIGENT DESIGN IS ‘HIGHLY PROBABLE’ ТРЯБВА ИЛИ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ УЧИ РЕЛИГИЯ И ВЯРА В УЧИЛИЩЕ? вторник, 17 март 2015 г.

“За” и “против” въвеждането на предмета „Религия”. „Вяра и общество”, 14. 03.

2015 (Виж пълния видеозапис на предаването) «Няма политическа воля, за да се изучава задължително «Религия» в училищата» – тази събота във «Вяра и общество» В поредния брой ви предлагаме: Ненужната „Религия”?! – в петък Светият синод внесе в Министерството на образованието разработка в подкрепа на идеята предметът да бъде задължителен. Може ли принадлежността към дадено вероизповедание да наложи задължителното му изучаване в училище? Според ставрофорен иконом Ангел Ангелов «обществото ни страда, изгражда се като релативно,

границите между доброто и злото са размити. Пътят няма да е лек, нито къс. Двадесет и пет години са изгубено време, но клирът ни живее с надежда.» За проф. д-р Божидар Андонов от Богословския факултет на СУ «само със закон може предметът «Религия» да влезе като задължително изучаван в училищната програма, за да се промени духът в отношенията между учениците, дори между ученици и учители, както практиката доказва това.» Роберт Джераси, съветник на министъра на образованието, беше категоричен: «Министерството не може да реши самостоятелно този въпрос. Той трябва да бъде иницииран от Светия синод, Министерството на образованието да посредничи, но парламентът да гласува промените». В дискусията се включи и Ловчанският митрополит Гавриил, който заяви: «Ние никога няма да се откажем от това наше искане. Живеем с тази надежда. Нямаме нищо против и другите вероизповедания да се изучават, но промяната задължителен предмет «Религия» в училищата трябва да да се случи рано или късно.» Митрополитът не скри учудването си, че на срещата с патриарх Неофит просветният министър е заявил добра воля «Религия» да стане задължителен предмет, а след това пред журналисти е казал точно обратното. Чуйте също защо дискутираният предмет се нарича «Религия», а не «Вероучение», както е било в България до 1944 г. По темата вижте и репортажите за ползата от преподаване на «Религия» в няколко столични училища, както и опитът на Хърватско да намери успешен компромис сред учениците, които изповядват католицизъм, ислям и православие. В същия брой Ви предлагаме още: Знакът на страданието, който се превърна в знак на победа – в навечерието на Третата неделя от Великия пост – Кръстопоклонна – Ви разказваме за символиката на Светия Кръст. Екипът на «Вяра и общество» ТАКИВА КАТО МЕН, ДЕТО СЕ МЪЧИМ ДА ПРАВИМ НЕЩО НАРОДОПОЛЕЗНО, ЯВНО СМЕ ПЪЛНИ ИДИОТИ, АЗ НЕ ВИЖДАМ ДРУГО ОБЯСНЕНИЕ... вторник, 17 март 2015 г.

Преди време информирах читателите на блога за кореспонденцията ни с

един човек (също пишещ като мен), ето тази публикация:Мълчанието за мен е найвисоката оценка... в него има нещо божествено!. Преди може би седмица той ми е отвърнал, едва сега можах да му отговоря; публикувам откъс от неговото писмо (понеже не съм го питал да дам гласност на писмата ни, ще запазя и анонимността му), а пък по-долу ще можете да прочетете моя отговор до него; публикувам тия неща, понеже те са показателни за духовната и културна ситуация, в която живеем ний, съвременните българи; само заради това, не заради нещо друго; та значи този човек ми пише ето какво: (ОЩЕ >>>) НЕЩО КАТО "ЦВЕТНА ШАПКА" ИЛИ "ГЛАВА" НА ОФИЦИАЛНИТЕ БЛАНКИ, ВЪРХУ КОИТО ИЗДАВАМЕ СПРАВКИ НА АВТОРИТЕ, ПУБЛИКУВАЛИ В СПИСАНИЕ ИДЕИ вторник, 17 март 2015 г.

Нещо като "цветна шапка" или "глава" на официалните бланки, върху които издаваме справки на авторите, публикували в списание ИДЕИ(които са им необходими за представяне в техните катедри и университети, с оглед отчитане на "научна продукция"). Изобщо нашето списание е модерно и се старае да поддържа едно световно ниво... :-)

човек? И съответно: как да разграничаваме въпросното здравомислие от противоположното на него, именно от нездравомислието, от болестотворността в сферата на мисленето и съзнанието? Предполага се, някои хора по някакви причини умеят да мислят здраво, да изразяват мислите си здравословно (един вид със здрави думи и понятия!) и затова ги определяме като здравомислещи, а на други хора това нещо не се удава и те явно мислят нездраво, един вид мисленето им е болно, недъгаво; съзнанието на такива хора значи живее със съвсем непълноценни, неверни, нездрави, анахронични, назадничави представи за нещата. Така погледнат, проблемът се усложнява, защото ето, възниква и такова едно съображение: а кой е критерият за разграничаване на здравото от нездравото, от болното - в сферата на мисленето и на мисълта, в сферата на разпространените представи на хората за нещата? Всеки човек, който мисли различно от нас, не значи, че е "болен", че мисленето му е "болно", да, съвсем не значи, че мисленето му, тъй да се рече, е "повредено"; нека, моля, да не разбираме тия неща плоско, прекалено опростено. (Продължава в блога)

постта. Още един бисер, изтърсен от Задорнов, правете си сметка до какви висоти може да стигне путинистко-кагебисткокомуноидният идиотизъм даже и у такъв неглупав, ала явно много зъл и развратен човек като Задорнов: ... На мен ми се струва, че американците са приложили на украинците някакво психотропно оръжие, та те толкова започнаха да мразят руснаците... И още нещо: ... Руският квас трябва да се продава по целия свят, трябва да научим човечеството да пие руски квас. Защо американците крият рецептата на Кока кола? Ами защото в Кока-Кола има само гадости... И т.н., продължавам да слушам тоя таваришч, като открия някои и друг позабележителен идиотизъм, ще ви го напиша тук, обещавам, да се се повеселите... ОСКАР УАЙЛД ЗА ПРЕДЕЛА НА ВЕЛИКОДУШИЕТО НА КРИТИЦИТЕ сряда, 18 март 2015 г.

Г-Н ЗАДОРНОВ, ВАМ НЕ СТЫДНО? НЕУЖЕЛИ НЕ СТЫДНО ЗА ТО, ЧТО ПРОДАЛИ СВОЮ ДУШУ ПУТИНУ? сряда, 18 март 2015 г. Критиците ще ви простят всичко – освен успеха... Оскар Уайлд

Брой 6 на в-к ГРАЖДАНИНЪ е достъпен вече и за четене онлайн

КОЛКО МНОГО НЕЩА ИМА В ТОЗИ ЖИВОТ, БЕЗ КОИТО МОЖЕ ДА СЕ ЖИВЕЕ ПРЕКРАСНО!

вторник, 17 март 2015 г. сряда, 18 март 2015 г. Виж също и: По мнению Порошенко было государство Русь-Украина

Open publication - Free publishing Приятно четене! ЩО Е ЗДРАВОМИСЛИЕ – И КАК ДА ИЗЛЕКУВАМЕ БОЛНОТО НИ ОБЩЕСТВО, ОВЛАДЯНО ОТ СТРАШНА И ДИВА СОЦИАЛНА ПСИХОПАТОЛОГИЯ? сряда, 18 март 2015 г. От известно време в съзнанието ми постепенно се роди и оформи все поясно ето какъв проблем: що е здравомислие, какво означава да си здравомислещ

По повод на което ми се наложи да реагирам някак, ето какво написах на този нагъл слуга на Путин: Г-н Задорнов, Вам не стыдно? Неужели не стыдно за то, что продали свою душу Путину? И обслуживаете его дебилную имперскую политику; разве не понимаете, что сознание Путина живет с представлениями на уровне эпохи Ивана Грозного? Г-н Задорнов, у мяна к Вам вопрос: Вы дебил – или слишком продажный, какая все таки правда по этому вопросу? П.П. В това клипче между другото Задорнов чистосърдечно казва нещо много показателно: ... Тогава (по времето на Елцин) вярвах в демокрацията. Наистина, за кратко време, но все пак вярвах... Според него е несъмнено, че Немцов е бил убит от... американците! Казва го не на шега, изглежда сам си вярва на глу-

Жената, която живее без пари и е пощастлива от всякога, Автор: Алиса Хайдемари Швермер не притежава нито едно евро. И изобщо не притежава нищо. Тя няма нито къща, нито автомобил, нито хладилник и пералня. От 1996 година насам германката не е държала в ръката си банкнота или монета. И е по-щастлива от всякога. „Парите ни отдалечават от същността на живота" – смята тя. Хайдемари живее по този начин не поради някакви затруднения или житейски крах. Това е абсолютно съзнателен и доброволен неин избор. Освен това, тя не е

клошар, не живее в планината и не води отшелнически живот. Живее в един от найголемите градове в Германия – Дортмунд, и изобщо не се е отказала от благата на цивилизацията. Тя поддържа връзка със света чрез телефон и компютър, които просто са й подарени. (Прочети ДО КРАЯ >>>) НАЧАЛОТО НА ЕДИН МОЙ МНОГООБЕЩАВАЩ СПОР С РУСНАК сряда, 18 март 2015 г.

Г-н Задорнов, Вам не стыдно? Неужели не стыдно за то, что продали свою душу Путину? И обслуживаете его дебилную имперскую политику; разве не понимаете, что сознание Путина живет с представлениями на уровне эпохи Ивана Грозного? Та значи който иска да се включи в дискусията ни, нека да заповяда ето тук, в блога на сатирика Задорнов. Сами виждате, че си правя разни експерименти, с оглед на някои мои изследвания, скоро ще разберете какви – ако вече не сте разбрали, ако вее не сте досетили сами...

но България не смее да ги припознае. С днешния си позорен акт Борисов не просто се присъедини към поредицата от страхливи български управници, чиято политика се ръководи от принципа да не ядосват Москва, а направо я оглави. (Прочети ДО КРАЯ) КАКВО Е ЩАСТИЕ И КАК МОЖЕМ ДА СИ ГО НАБАВИМ? сряда, 18 март 2015 г.

БОРИСОВ ОГЛАВИ ПОРЕДИЦАТА ОТ СТРАХЛИВИ БЪЛГАРСКИ УПРАВНИЦИ, ЧИЯТО ПОЛИТИКА СЕ РЪКОВОДИ ОТ ПРИНЦИПА ДА СЕ ПОДМАЗВАТ НА МОСКВА сряда, 18 март 2015 г. Желая ви щастие! :-) Напоследък (подобно на Левски, който е заявил, че като се освободи България, щял да иде в Русия за да помага за освобождението на руснаците; той още тогава ги е смятал, че са по-големи роби от нас!) аз започнах да споря с руснаци. Ето началото на един мой спор с руснак, нарича се Николай Эрлих, който смята, че Русия има много врагове, които всеки момент щели да я нападнат; той дълбокомислено ми написа ето нещо, а пък аз му отговорих ето какво: Николай Эрлих: Кто не будет обслуживать и защищать свою страну. Тот будет кормить чужую армию. Ангел Грънчаров: Повидимому раз так думаете, вы стало быть вместе с Вашим таваришчем Путиным живете в епоху Ивана Грозного. Или хотя бы в эпоху Йосифа Сталина. Мир давно не такой, он давно уже изменился, теперь никто не хочет воевать с Россией. Если, конечно, сама Россия сама не начнет воевать... сама собой – или если сами русские не окажутся враги самих себя. Это не такое малоумие как на первый взгляд кажется, подумайте немножко. И тогда, когда русские начнут воевать сами собой, сумасшедствие будет полным. Да, вы и теперь уже сами собой воюете – так как никто другой не хочет с вами воевать. И никто вас не считает, что вы враги. Просто вас так одурманили, что вы поверили в такие глупости кагебистов. Путин просто занимает вас с такими глупостями, говоря якобы весь мир ненавидит Россию – чтобы держать вас в полном подчинении... неужели и этого вы, русские, не понимаете? Ну, что с вашими мозгами случилось, дорогие друзья и братья?! Да видим какво ще ми отговори той. (Апропо, а в блога на Задорнов аз написах следното, на което възрази въпросният руснак:

ПРЕБОГАТА Е ДУШАТА НА ЧОВЕКА И Е МНОГО ШИРОКА, И Е МНОГО ДЪЛБОКА, АЗ АКО БЯХ НА МЯСТОТО НА БОГ БИХ Я МАЛКО ПОСТЕСНИЛ – И ДЪЛБОЧИНАТА Й БИХ НАПРАВИЛ ПО-МАЛКА четвъртък, 19 март 2015 г. “Прозападният” Борисов назначи русофил да отговаря за българите на Запад, Написа: ИВО ИНДЖЕВ Днес българското правителство назначи за отговорник на българите в чужбина (например в Чикаго, където има близо четвърт милион български граждани) фанатичен русофил от ВМРО, чието ръководство е оглавено отдавна от русофили. Тази подигравка е от същия характер като назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и заслужава същата реакция на гражданите, стига да знаят кой е назначеният за председател на Агенцията за българите в чужбина Борисов Вангелов. Разликата между случая с Пеевски и казуса с Вангелов е в това, че тогава ставаше дума за тайна агенция, а днес имаме явна подигравка с поверяването на една важна агенция, чрез която се кандидатства за българско гражданство. Явно правителството не е могло да намери за тази длъжност един „западнофил”, който да е представителен за факта, че милион и половина българи избраха за своята реализация в живота на пазарите на труда и университетите именно на западните страни. От поколения наред най-близката до България българска диаспора от също се намира на запад – в западните покрайнини на Сърбия. Обратното, милиони потомци на волжките българи, потискани национално в Русия от столетия, никога не са били признавани за българи от Русия и СССР. Има ги,

Днес, 19 март, от 14.30 часа в сградата на Районен съд (Съдебната палата) в Пловдив ще се състои поредното заседание на съдебно дяло 1727/2014 г., това е съдебно дяло за клевета, което мой милост води срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова; тъй че ако някой желае да дойде, да присъства на дялото, да заповяда, то е съвсем открито. И това заседание, уверявам ви, обещава да е много интересно. Ще ви обясня вкратце на какво се дължат тия мои очаквания. Между другото, това, което ще напиша, по някакъв начин ще бъде продължение на вчерашното ми разсъждение по една чудесна тема, ето, информирайте се за какво става дума, та да навлезете в проблема: Що е здравомислие – и как да излекуваме болното ни общество, овладяно от страшна и дива социална психопатология?. Ще видите как в този контекст това, което ще напиша след малко, по възхитителен начин ще напасне с общата ми концепция по този тъй важен проблем за здравомислието, за това как можем да оздравим болното ни общество.

Нездравото "мислене" – или ако трябва по-коректно да се изразя: представяне; щото проблемът е там, че такива хора не успяват да настроят душата си на вълната на мисленето и по тази причина страдат от някои коварни и неверни представи, характерни за минало състояние на света – та значи нездравото представяне на нещата се свежда до това, че дадени хора, въз основа на очебийна неспособност да възприемат трезво съществуващото, дето се казва, с отворени очи, сякаш са капсулирали съзнанието си и то, по тази причина, продължава да се движи в някакви омагьосани кръгове от представи и или неживи форми на "мислене", които, подобни на късове скала или на огромни камъни, се въртят безсмислено в обремененото от толкова много баласт тяхно съзнание. Такова безплодно съзнание, в което като в центрофуга се въртят тежки отломки от чужди мисли и от представи, характерни за отдавна отминали времена, първо, нищо ново и оригинално не може да роди, т.е. творческата импотентност е най-първият му отличителен белег; иначе казано, нездравото или болезнотворното представяне е изцяло нетворческо, непродуктивно съзнание. На второ място такова едно съзнание, казах, се е откъснало от животворен контакт с реалността, с действителното състояние на света, с модерното, със съвременното светоусещане, което е характерно за хората, чието съзнание именно е отворено навън, към реалния свят с неговите действителни проблеми, грижи и безпокойства. Такива хора явно живеят в капсулиран, илюзорен свят на някакви откъснати от потребностите не живота представи, което именно прави съзнанието им безплодно и импотентно. Когато едно съзнание прекъсне живителната си връзка със света, то именно почва да страда, да се изпълва с бесовски чувства, с илюзорни страхове, почва да се плаши от някакви митични или лъжливи "враждебни сили", които, видите ли, били искали да развалят мнимия му комфорт, лъжливата идилия, в която то пребивава. Такова едно капсулирано и блокирало съзнание започва да се плаши от всичко ново и различно, което разваля презрения му комфорт и му се струва заплаха; примерно, всички различно мислещи хора на такъв човек с болно и капсулирано съзнание му изглеждат че са "зли врагове", които искат да съсипят "щастието" му. На тази база съзнанието на подобни хора постепенно се овладява от коварни мании и паранои, в пределите на тази ужасна болестотворност душите им се изпълват с раздираща злоба и завист спрямо ония, чието съзнание не е поставено в такова несретно състояние. Разбира се, феноменологията на подобно болно съзнание не може да бъде описана и представена в няколко изречения, но аз тук се опитвам да дам няколко водещи момента, които могат да подпомогнат разбирането. Сега от общото и принципно теоретично ниво на анализа преминавам към разсъждения на

едно по-ниско емпирично ниво, където нещата са значително по-плътни и изразителни. Примерно в съзнанието на една Велислава Дърева, да речем (вземам този пример, щото той е изключително показателен и изразителен; прочее, още в 1990 г. мисля или може да е било 1991-ва, сега не ми се прави справка, във тогавашния вестник ВЕК 21 излезе моя статия, наречена "Политически стриптийз", в която за първи път подложих съзнанието на другарката Дърева на една старателна дисекция; та затова тя, може да се каже така, е мой любим обект, по-скоро съзнанието й ми е този любим обект) светът е населен от "зли сили", които искат да разрушат комунистическата идилия; живеейки, пребивавайки в пределите на тази митологична представа, съзнанието на въпросната дама почва да се върти в центрофугата на всевъзможни страхове; примерно "злите демократи" искат да разбият тъй милата на сърцето й партия, да осквернят светини като "вечната българо-съветска и българо-руска дружба", да поругаят "тъй светлия комунистически идеал", "братството между хората на труда", които пък, видите ли, били страдали от "игото на капитала" и пр.; виждате, че съзнанието на такава една болна от първосортен комунизъм психика е обременено от всичките до една догми на въпросния "идеал", които като воденични камъни тегнат върху шията на въпросната велика страдалница на прехода, каквато е другарката Дърева. С какви ли не врагове се наложи на другарката Дърева да воюва без умора, то не бяха разните му там демократи, реформатори (като Костов), то не бяха разните му там приватизатори, разните му там реститутки, все най-зли врагове на комунистическата идилия; госпожа, пардон, другарката Дърева във всичките тия години воюва с кого ли не, даже й се наложи да участва най-активно в такива грандиозни кампании по видиотяването на простодушното природно и народонаселение на републиката ни като прословутата ченгесарско-медийна акция за спасяването на "сестрите-медички" от Либия... вярвам, спомняте си тия блажени времена, в които целокупният български народ беше направен на пълен колективен идиот и балък, с оглед да бъде откъснат от реалните проблеми на нацията, това беше във времето, в което ченгетата домъкнаха своя покорен слуга Симеон и го туриха начело на държавата, поради което вниманието на народа трябваше да бъде отклонено с тъй грандиозната битка за спасяването на "многострадалните медички", които най-накрая, разбира се, триумфално бяха спасени, а пък благодарната ченгесарска мафия им се отблагодари като им подари по един... апартамент (на Дърева и на останалите медийни исполини, подпомогнали въпросната пропагандна кампания какво са дали, не мога да знам). Сега, като ви дадох този пределно понятен пример, за да разберете за какво точно става дума, да пре-

минем по-нататък, да се пренесем на едно по-ниско ниво; излишно е да казвам, че сега другарката Дърева пак воюва, сега има нови и нови "врагове", които застрашават щастието на любимата й партия, сега тя, примерно, воюва всеотдайно с враговете на тъй любимия й таваришч Путин, освен това другарката Дърева вече се представя за най-велика защитница на... "православието", тя се бори всеотдайно и самоотвержено срещу "вредното влияние", идещо от тъй "гнилия Запад", оттам, представяте ли си, била идела "духовната разруха", която наследихме от комунизма; излишно е да изтъквам, че всичко в пределите на такова едно такова тежко болно и индоктринирано от пошлите комунистически догми съзнание се представя наопаки на действителното състояние, всичко в него е тъкмо наопаки на истинското, на реалното положение, сиреч, инак казано, такива хора постоянно лъжат, за тях лъжата е като въздуха и слънцето за всяко живо същество. А истината е подобна на отрова и т.н. Но нека да продължим нататък, щото обещах да ви занимая с един съвсем пресен пример; е, идва време да изпълня обещанието си. Та на мен лично в последните години милостивата съдба ми отпусна тъй благодатния шанс да преживея нещо, което неимоверно обогати моите разбирания за живота и за съвременността. Знаете, моя милост биде обявен от една администраторка в образованието за "най-зъл народен враг" на добруването на нацията, моите подходи в образованието бяха обявени от нея за изцяло "несъстоятелни" и "вредни", тази именно другарка, разтревожена, видите ли, от "злата участ" на моите ученици да имат толкова несретната, така да се каже, съдба да бъдат учени на философия от един "тъй страшен злодей", който, видите ли, ги тормози да мислят самостоятелно и свободно, лишавайки ги при това от тъй великата и затова така лесно смилаема министерска премъдрост, сервирана им в държавните учебници и пр., та значи тази въпросната загрижена за "единствено правилното" възпитание на българската младеж направи нужното да изобличи "врага", именно моя милост, като усърдно ми организира какви ли не кампании по дискредитирането ми като личност, като преподавател, като ангажиран български гражданин и дори като обществена личност, имаща известно медийно влияние (казвам това, разбира се, за да ядосам някои бдителни другарки, коментиращи в блога ми). Появи се, както и подобава за ония незабравими времена от ерата на комунизма, мое досие, което въпросната бдителна другарка започна да пълни с какви ли не компромати, именно с жалби на "разтревожени родители", на "бунтуващи се ученици", на "възмутения колектив" и прочие, вие вероятно знаете какъв е пълния инструментариум на тия добре известни ни от миналото разгромни кампании по съсипването на всякакви всевъзможни врагове на народното добру-

ване. Няма смисъл да споменавам също така, че ми бяха организирани и съответните там заседания на "народния съд", проведоха се също така и "другарски съдилища", абе всичко, дето се казва, беше направено на висота. Понеже все пак живеем в едно по-напреднало време, не се стигна до произнасянето на смъртна присъда (за жалост, тия славни времена, в което това беше възможно, вече, да се надяваме, безвъзвратно са отишли в миналото!), е, все пак, в духа на добрите традиции, успяхме поне да съсипем здравето на въпросния "зъл враг", но срещу него другарската напаст прояви съответно пълна "класова безпощадност", ний, другари, не бива да се размекваме заради някакъв си там "абстрактен буржоазен морализъм", не, никаква мекушавост не трябва да допускаме, драги другари, а трябва да бъдем твърди като стомана, да бъдем подобни на другаря Сталин, който именно ни е учил на великата мъдрост: "Есть человека, есть проблема; нет человека - нет проблемы!", ах, какъв велик и славен завет ни е доставил нашият тъй премъдър другар Сталин! нека да бъдем достойни за неговото знаме, другари! Е, аз бях в крайна сметка уволнен, а преди това бях най-официално провъзгласен за... луд, да, в официален административен документ въпросната другарка ми вписа своя оригинална "психиатрична диагноза", формулирана най-прецизно ето как:

Та ето за тази именно "диагноза" се води въпросното съдебно дяло за клевета. Аз го водя най-вече по морални и също така по... дидиктични причини: искам да преподам един урок на въпросната администраторка, зер, аз съм също така преподавал дълги години предмета психология, също и "философия на правото", а най-вече и т.н. гражданско образование; е, налага се, бидейки философ, да изнасям какви ли не уроци – на какви ли не хора; като се почне от политици – мнозина са тези най-велики наши политици, на които съм правил найбогати на смисъл, бих си позволил дори да кажа (въпреки природната си скромност) великолепни, превъзходни по разумността и мъдростта си уроци! – и се стигне до редови инспектори по философия и директори на гимназии като въпросната властваща особа.

А сега, след като се постарах да представя общия и принципен контекст, в който се разполага моето изследване, да премина към нещо съвсем конкретно, което, надявам се, ще хвърли обилна светлина върху вече казаното – с оглед смисълът да изпъкне още по-плътно. Забравих да кажа само това, че мотивите, по които моя милост биде уволнен от работа като преподавател по философия и гражданско образование във въпросното училище (ПГЕЕ-Пловдив) бяха съвсем смехотворни, а именно: "пълен некадърник", "изцяло неспособен да бъде учител", "липса на всякакви качества да работи в сферата на образованието", "абсолютно негоден за системата" и т.н. Сега, като се поуспокоите от тъй ведрия освежителен смях, който бликна от душата ви, да преминем към това, с което днес ще и завърша настоящето есе, което се пише, така да се рече, пред очите ви. Прочее, сега ми хрумва, че очертаващата се поредица по водещата тема за здравомислието без проблем може да прерасне в една книга, ето, сами виждате, каква превъзходна идея се роди току-що, естествено, че ще направим една философска книга по тия толкова важни проблеми, само здраве да е! И тъй, за днешното заседание на въпросното съдебно дяло моя милост в последните дни много мисли, много мислих, тъй да се каже, ето какво измислих; тази нощ, преди заспиване, ми се явиха чудесни мисли в тази посока, да видим сега дали ще успея да го възпроизведа в слово. При мен е така: най-хубавите мисли ме спохождат когато вече съм в кревата, вече съм загасил компютъра, даже в тъмното нямам и листче да си ги запиша; сума ти гениални направо мисли, родени нощем в леглото ми, са отхвърчавали в небитието по тази причина, че няма как да ги фиксирам завинаги върху хартия; както и да е, науката се развива въпреки всичко, знаем, тя се храни предимно от трохите, които падат от великолепното пиршество, което постоянно тече вътре в нас, в нашите недра – и на което беседват всички до една наши душевни сили. Да мина обаче най-сетне върху оня момент, който ме принуди да измина целия този път. Та наистина, какво да направя днес, и какво ново се появи във връзка със самото съдебно дяло. Стана следното, получи се нещо твърде интересно: на миналото заседание Съдията разпореди, по искане на адвокатката на подсъдимата, на ответницата, тъй да се рече, на моя милост да бъде направена... "съдебно-медицинска експертиза" по установяване на актуалното състояние на моето психично здраве! Е, няма как, понеже аз лично съвсем не се плаша от такива изследвания, напротив, много са ми интересни и забавни, аз се съгласих, разбира се, не трябва да крия, че в тях има и един тънък обиден момент, който по-чувствителни хора като мен все пак доста силно преживяват. Да бъдеш поставен в ситуация да си обект на психиатрично изследване за това "докол-

ко си наред" в психично отношение – не зная дали можете да си представите колко унизително е това, особено ако вземете предвид и това, че човек като мен до този момент, разбира се, никога не е имал психични проблеми, които да са го принуждавали да търси помощта на психолог или на психиатър, слава Богу, аз до този момент такива проблеми не съм имал, ала ето, тъй загрижената за моето – отбележете, за моето, на за нейното собствено! – психично здраве директорка направи нужното аз, а не тя самата да бъда поставен в подобна крайно обидна ситуация, която пак, за кой ли път, съдържа момента оклеветяване, заради който всъщност аз я съдя. Представяте ли си за какво именно става дума? Ето два момента, които ще ви накарат да осмислите създалата се ситуация значително по-релефно: 1. Нормалното е всеки да е загрижен най-вече за своето, а не за нечие чуждо здраве, било психично, било органично, било телесно, физиологично, неврологично или каквото там искате; 2. Да, ама ето, явно има хора, които са загрижени тъкмо за чуждото, а не за своето собствено психично здраве, което е доста интересен феномен, нали така, е феномен, който се нуждае от найстарателно вникване; е, няма как, ще ми се наложи да вникна, това, дето се казва, в случая ми е работата. Оказва се, че г-жа Анастасова (директорката на ПГЕЕ-Пловдив) явно съвсем не успява да почувства това, което по този начин ми причинява, което е крайно странно, щото ний, хората, сме устроени от нашия Велик Създател така, че да можем да съпреживяваме и точно да долавяме какво преживява другия, ближния до нас човек според това какво ние самите или някой друг му е причинил. Да, обаче в случая тази способност явно не работи, не функционира, което е много интересно - как ли пък се е получило туй нещо? Отбележете, че въпросната госпожа администраторка при това е учителка, е възпитателка на младежта, което означава, че при нея лично способността за съпреживяване (ний, психолозите, го наричаме емпатия) трябва да е развита в особено висока, забележителна степен; тук обаче тя сякаш липсва, как е възможно това? Примерно, наричаш колега "психично болен", и изобщо не ти пука как той ще се почувства; след това го уволняваш, определяйки го като "абсолютен некадърник", и то в писмен вид, под формата на уволнителна заповед, и пак изобщо не ти пука как той ще се почувства – представяте ли си за какво говори всичко това?! Или, примерно, става така, че г-н Жак Асса, доайен на ПГЕЕПловдив, вече на пенсионна възраст, ала още работи и не желае да престане да работи като учител (той е най-знаменития учител на това училище!) идва да изпитва ученици на поправителен изпит, раздава им въпросчетата и отива до канцеларията да вземе допълнителни листа за писане, които

да им раздава ако потрябват; там го чака новината, че той вече... не е учител в това училище, че трябва да си тръгне, а пък някой друг щял да изпита учениците (на които именно той е преподавал!); е, по този начин биде прогонен от училището найвеликия учител в това училище; г-жа Анастасова дали е изпитала поне частичка от унижението, на което е подложила този заслужил човек?! Едва ли е изпитала, ако беше изпитала поне малка част от туй унижение, едва ли щеше да си го позволи, а щом си го е позволила, значи не е почувствала каквото следваше да почувства; а може би е почувствала съвсем други чувства, примерно, в сърцето й се е появила радост – по причина на това, че е унижила един човек? Сложна и пребогата е човешката душа, и е много широка, и е много дълбока, аз ако бях на мястото на Бога бих я малко постеснил (ако ми позволите да префразирам Достоевски); и дълбочината й бих направил по-малка, ала ето, мъдрият Бог вероятно неслучайно я е направил точно такава, знам ли? Тия неща, прочее, не могат да се знаят изобщо, което е изключително мъдро и разумно?! Вижда се, че подетата тема е много интересна, ала ето, и времето напредва, тъй че трябва да се ориентирам към приключване. Смятах да опиша какво именно съм наумил да направя на самото дяло, имам великолепна идея, но ето, сега нямам време да опиша и представя всичко. Трябва да ставам от компютъра, трябва да почна да се приготвям – днес денят ми е изпълнен, първо имам телевизионно предаване (четвъртък е, по Пловдивската обществена телевизия от 11 часа тече предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров"), а пък после ще ми бъде именно дялото, тъй че трябва да ставам да се приготвям. Какво ще направя там, каква реч съм си приготвил да произнеса, ще разберете постфактум, за жалост, сега няма време да ви обясня. Аз даже исках да внеса становището си в писмен вид на самото съдебно заседание, но дали ще имам време да го напиша, е доста съмнително, е, ако нямам, ще произнеса една реч на основата на пълната импровизация, тогава именно човек се вдъхновява и произнася най-добрите речи - стига сърцето му да е чисто и да бъде оставено да говори. виж, за лъжльовците не знам дали е възможно да импровизират, щото за измислянето на съответните лъжи, коварства и мерзости се иска повечко време, едва ли умът може да измисля тъй скорострелно подлостите си. Ще видим какво ще стане. Хубаво че нямам време, щото ако имах – понеже, сами виждате, колко много ми е голяма устата! – неизбежно щях да издам идеята си, което не е хубаво, не е добре опонентът в съда да знае толкова предварително ходовете ти. Пък и с адвокатката си още не съм обсъдил идеята си, не зная тя какво ще каже. Аз обаче този път съм решен да взема инициативата изцяло в свои ръце. Имам превъзходна идея, ще стане чудесно,

заповядайте в съдебната зала! Репортерите от пловдивските медии съветвам да не идват, щото ако дойдат, може да се изморят и тогава как ще могат да отдадат всичките си сили в отразяването на онова епично и съдбовно съдебно дяло, в което една поетеса съди някакъв поет заради това, че той, наглецът му с наглец, се бил усъмнил, че тя не е... девствена и непорочна! Та затуй нека репортерите събират сили да отразят онова дяло, на моето да не идват, щото може да се изморят – и после какво ще правим без тях – да пропуснем дялото за непорочната поетеса ли?! Айде де, как ще изпуснем ний туй съдебно дяло, ний знаем какво иска да чуе многострадалната българска народна и природна душа - и положително знаем, че не ще да чуе нищо за някакви си там незначителни съдебни дела, в които философ съди една самовластна директорка на училище – и то по съвсем незначителни идейни, ценностни, духовни, личности и прочие проблеми, кой у нас ти се интересува от такива глупости като идеи, ценности, духовност, личност, образование и пр., дай ни на нас предимно цици и... Стоп, спирам дотук, че окъснявам! Хубав ден ви желая, много съжалявам, че не можах да си довърша туй есе както го бях замислил, но скоро, живот и здраве да е само, ще се върнем към темата. И ще напишем, ако трябва, още една книга по тия толкова интригуващи проблеми. Само живот и здраве да е! – ето това и вам пожелавам! Чао и до скоро! ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА С ФИЛОСОФА АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ" ОТ ДНЕС, ТЕМАТА Е: "ИМАМЕ ЛИ НУЖДА ОТ ВЯРА?" четвъртък, 19 март 2015 г.

Москва (виж Плевнелиев няма да присъства на парада в Москва на 9 май; там пише: Българският президент е поредния държавен ръководител, който отклонява покана на Москва и т.н.); значи вижте първо какво пише въпросната другарка и след това какво аз й отговорих, как аз реагирах на изцепката й:

Вергиния Костадинова каза: ВЕТРОПОКАЗАТЕЛ! Има една война, едни жертви и една Победа, без които и той не би се излюпил, дори и като пъргаво насекомо (което се срамува от светлото)... Хлебарките полазиха Европа. Ангел Грънчаров каза: Другарко Вергиния Костадинова, понеже си позволявате да хулите българския Президент с крайно непристоен език заради едно негово решение, което е продиктувано от най-висши хуманни и ценностни подбуди (не може съвременен европейски държавник да си позволи да застане редом до агресора Путин и по този начин да способства за пиара на руския диктатор!), та по тази причина Ви изваждам от своя списък. Просто прекалено много се изложихте! ИЗГЛЕЖДА ИМА НЯКАКВА ТАЙНСТВЕНА, МИСТИЧНА И МНОГО ДЪЛБОКА, НАПРАВО СЪКРОВЕНА ВРЪЗКА НА БЪЛГАРСКАТА ДУША С... ПАРИТЕ четвъртък, 19 март 2015 г.

Приятно гледане, приятни размисли! РЕШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕЗИДЕНТ ДА НЕ ПРИСЪСТВА НА ВОЕННИЯ ПАРАД В МОСКВА Е ПРОДИКТУВАНО ОТ НАЙ-ВИСШИ ХУМАННИ И ЦЕННОСТНИ ПОДБУДИ четвъртък, 19 март 2015 г. Ето какво отвърнах на една крайно арогантна другарка, написал следния коментар по повод на информацията, че президентът Плевнелиев нямало било да иде в

Ето какъв разговор проведох с един нашенец, който твърди, че работи и живее в Австралия и често ми пише разни имейли, в които излага мнението си по всякакви, по какви ли не въпроси (и често, разбира се, критикува написаното в блога ми); но е твърде интересно как той реагира когато му поставих един крайно неприятен му, предполагам, въпрос – да подпомогне издаването на Помагалото по вяра, което написах; щом употребих магическата дума

"пари" или израза "финансово да подкрепиш", той... изчезна за много дълго време, а пек в един момент се появи и ни лук ял, ни лук мирисал, ми каза нещо, нямащо нищо общо с проблема, който му поставих; излиза, значи, че думата "пари" явно опира до най-съкровените гънки на българската душа, ето ви пример за верността на тази констатация: А. от Австралия каза: Hey AIG, видях се в помагалото по вяра с цитат от мен, за което благодаря… Помагалото е станало доста добро, става за часове на размисъл, ти ме изненада, мислех че ще оплескаш тая тема – ей, не бива да подценяваме никого, а?... Отвърнах му, писах му следното, с оглед да си направя своя експеримент: ... Видя ли, влизаш в историята на философията след като името ти вече е в Помагалото по вяра. :-) Ако пък малко помогнеш за излизането и на печатната (хартиената) му версия, имам предвид финансово, цена няма да имаш. Между другото ще обявя скоро, че които милеят за духовното въздигане на българите и на България и подпомогнат парично излизането на хартиеното издание на ПОМАГАЛОТО ПО ВЯРА ще бъдат обезсмъртени чрез споменаване на имената им сред спонсорите на изданието (това ще стане на почетно място на страниците на самото помагало). Помисли си, на теб най-напред предложих щото си мой човек. Пожертвай некой лев, нема да обеднееш толкоз! Па и не требе да се ламти чак толкоз за пустите му пари – те са дяволско изобретение... :-) С поздрав: Ангел Грънчаров Та значи като му написах горното, австралийският нашенец сякаш онемя и изчезна вдън земя за повече от седмица (а иначе ми пише комай всеки ден!); днес, видите ли, се появява и ми пише нещо, нямащо нищо общо с поставения от мен толкова неприятен му проблем относно финансова подкрепа за издаването на помагалото по вяра; няма как, наложи се да го базикна по следния начин: Ти къде се изгуби бе, човече? Като казах думата "пари" и ти потъна вдън земя! :-) Ами ако Бог те накаже за скъперничеството ти – проявено тъкмо по отношение на издаването на нашето Помагало по вяра? :-) Не те ли е поне малко страх от такава евентуалност? Или от службата (КГБ) не разрешават да дадеш малко пари? :-) С поздрав: Ангел Грънчаров Този човек твърди не само че е дълбоко вярващ, но и че най-редовно чете Библията. Да видим сега колко време ще мълчи след като аз, тъй да се рече, сипах малко сол в сърдечната му рана. Оказва се, че българската душа има твърде интересно отношение към себеотрицателността, свързана с парите; изглежда има някаква тайнствена, мистична и много дълбока, направо съкровена връзка на българската душа с парите. Та този проблем си заслужава да

бъде проучен. Виждате, че правя каквото ми е по силите за вникване в него. А вие лично какво мислите по тъй поставения прелюбопитен въпрос? КАК СТАМБОЛОВ, АВСТРИЯ И АНГЛИЯ НЕ ПОЗВОЛИХА НА РУСИЯ ДА ЛИКВИДИРА БЪЛГАРСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ петък, 20 март 2015 г.

Битката за България. През 1886 г. Австрия и Англия не позволяват на Русия да унищожи българската държавност, Написа: EXTREMECENTREPOINT “България плува и няма да потъне!”… ”Ний искаме да живеем в най-тесни отношения с русите, но при едно условие: да не ни бъдат господари те. … С една дума, малко работи има, които могат да ни дадат кураж за продължение на борбата, която досега водихме срещу русите. Но ние ще я продължаваме, че каквото даде Бог.” Стефан Стамболов пред в. “Таймс” 1886 г. Август 1886 година. Организираният от Русия преврат срещу Батенберг се е провалил, но ситуацията продължава да бъде силно напрегната и води в крайна сметка до доброволната абдикация на Княза. След абдикацията на княз Александър вътрешнополитическите аспекти на кризата стават значително по-маловажни от нейните външнополитически измерения.

руска помощ, би осигурила практически безусловното подчинение на страната. Алтернативата на тази тактика е предизвикването на вътрешни размирици, бунтове и метежи, които да предпоставят „де факто” руската намеса. И единият, и другият вариант не предполагат посочването на кандидатура за българския престол, преди да бъде възстановен руският контрол върху управлението на Княжеството. За осъществяването именно на тази линия, било в едната, или в другата посока, е организирана прочутата в историята на европейската дипломация мисия на генерал-майор барон Николай Каулбарс. Генералът пристига в София на 13 септември 1886 г. като руски дипломатически агент и едва представил акредитивните си писма, започва да бомбардира правителството с ултимативни ноти, циркуляри и заплашителни писма, с които изисква да се отложат изборите за Велико народно събрание, да се освободят от ареста офицерите детронатори, да се отмени военното положение и др. Той дори предприема обиколка в Северна България, за да призове населението и военните гарнизони към пряка и открита съпротива срещу регентството и правителството, което „не се съобразявало с волята на императора”. По негово предложение два военни клипера акостират на варненското пристанище, изпратени от руското правителство като демонстрация на сила. Тактиката на Каулбарс, която в българската историография и досега често се оценява като „грешка и непохватни действия”, всъщност е драстична, недопустима от всяка гледна точка, намеса във вътрешните работи на страната и крие много рискове от ескалация на напрежението.

Как Русия унищожи България през 968971. Табутата в българската история Русия (Россия) – враг №1 на българщината и България Русия не само не оценява, но и не забелязва позитивния момент в българската позиция. У ръководителите на руската царска дипломация остава погрешното, но твърдо убеждение, че не е възможно да се възстанови и запази руското влияние в България с други средства освен с тези на заплахите и грубия натиск. „Пълно и безусловно подчинение” е линията, която трябва да приеме България, срещу уверенията на Александър III, че ще се грижи бащински за народните интереси. Осъществяването на тази линия не включва непременно окупация, но и не предвижда избирането на български държавен глава. В Петербург разчитат главно на крайната русофилска опозиция около Драган Цанков, която, поставена на власт с

Въпреки това българското правителство, избрало пътя на допустимия компромис, проявява извънредна търпимост към действията на генерала-дипломат и отстъпва пред повечето от исканията му. Израз на желанието на България да се помири с Русия дава и Великото народно събрание, което на 29 октомври избира за български княз принц Валдемар, син на датския крал Християн IX и кралица Луиза, близък на руския двор, брат на руската царица Мария. Но по лично внушение на всерусийския император Александър III датският крал отказва избора от името на сина си. Твърдата позиция на Русия логично насочва нещата към разрив и на 6 ноември 1886 г. Николай Каулбарс съобщава на външния министър, че „императорското правителство

намира за невъзможно да поддържа сношения с българското правителство в “сегашния му състав”. Руското дипломатическо агентство с целия персонал и консулите напускат страната. Пропадналият избор на Валдемар Датски и скъсването на руско-българските дипломатически отношения променят параметрите на българската криза. От спор между Русия и България, в който европейската дипломация участва зад кулисите, въпросът за избор на български княз става общоевропейски. Военноморската демонстрация на Русия, както и въобще провокативното поведение на нейната дипломация в България, са рязко и недвусмислено порицани най-напред в Австро-Унгария. Двуединната монархия се обявява против присвоеното от Петербург право сам да решава българския въпрос и настоява това да стане в съгласие със съществуващите договори и като се държи сметка „за справедливите желания на българите”. От своя страна първият министър на кралица Виктория, лорд Робърт Солсбъри, изразява „възмущението и съжалението на цяла Европа”, нейното изумление и дълбоко порицание към руските посегателства „върху правата на един независим народ”. Позициите на Лондон и Виена предизвикват силно безпокойство у руското правителство, което бърза да оповести в декларация, че ще изчака развоя на събитията и, че „Н. В. Императорът ще действа с мирни средства, без да се отдалечава от постановленията на договорите, поне докато същите договори бъдат съблюдавани от другите сили”. Да се изчака развоят на събитията според езика и практиката на руската дипломация съвсем не означава да се оставят събитията без контрол: Петербург лансира кандидатурата на грузинския княз Николай Мингрели за български владетел, обвързвайки я с предварителното условие за промяна в регентството и правителството и избора на ново Велико народно събрание. Предложението е направено по официален път чрез Високата порта, но всъщност няма за цел да разреши българския въпрос, тъй като от неофициалните сондажи се знае, че кандидатурата няма да бъде приета от Англия, Австро-Унгария и Италия. За руското правителство е важно да уреди отношенията си с Германия и Австро-Унгария в рамките на изтичащия „съюз на тримата императори” и от изпълнението на тази задача зависи активизирането или въздържането по българския въпрос. Що се отнася до позицията му към България, то тя става непроменена. За император Александър III възстановяването на руското влияние може да стане не чрез избор на княз, а „чрез свалянето на софийските негодяи и замяната им със стабилно временно правителство с руски военен министър“. Единствената надежда на руския самодържец за свалянето на регентството и правителството е във „военното движение”

на българските емигранти, които – казва той – „ние трябва да поддържаме материално и с пари”. И Русия наистина подклажда и подпомага въоръжените метежи, планирани от българските офицери емигранти. В началото на 1887 г. създаденият на румънска територия комитет установява връзка с гарнизоните в Силистра и Русе с оглед подготовката на въоръжено въстание и свалянето на регентството и правителството. Бунтовете в двата града избухват съответно на 17 и 19 февруари, но са бързо и решително потушени, деветима от ръководителите са заловени и осъдени на смърт от военно-полеви съд. Положението в крайграничните райони е овладяно, но нестабилната обстановка в страната, както и опитът на Русия да организира колективна намеса в България, показват опасността от продължаването на безкняжието. В периода до избухването на бунтовете българските държавници успешно отблъскват руския натиск, изчаквайки великите сили да се разберат по кандидатурата за български княз.

мация, победа на политическия курс на националистическите политически среди. В условията на изострящи се международни противоречия, при открито демонстрираната враждебност на Русия регентът Стефан Стамболов, министрите Константин Стоилов и Григор Начович и техните най-близки сътрудници, вдъхновявани от политическия идеал за държавна независимост, имат куража, усета и политическия реализъм да наложат свой изход от кризата -намирането на княз и довеждането му в страната като средство и бариера срещу чуждите вмешателства. Руската намеса в официалната българска политика е елиминирана, без това да означава, че се отваря път за друга. Създадени са благоприятни предпоставки за взаимодействие със сюзерена Турция, както и за взаимно изгодно сътрудничество с Англия и Австро-Унгария.

След много перипетии, дипломатически совалки и тайни споразумения, които няма да описваме тук, изборът на съдбата пада върху Фердинанд. С пристигането на Кобургския принц в България приключва периодът на регентското управление, а заедно с това и най-острият етап от развитието на българската криза. С персонифицирането на монархическия институт страната излиза от опасното положение на неопределеност, предполагаща и предпоставяща външна намеса. Завършва един цикъл от важни политически промени, найвпечатляващата от които е, че България се отърсва от руската опека, без това да предполага заместването й с нечия друга. Българските държавници, предизвикани от грубия и в много отношения оскърбителен за достойнството на държавата руски натиск, си извоюват правото да решават съдбините на своята страна. Независимо от качеството на решенията, коефициентът на тяхната полезност и цената за осъществяването им, преодолян е дълго напластяваният комплекс на „малката и освободена държава”, която не може да има самостоятелна политика. Българската държава доказва, че сама може да реди своята съдба – каквато и да е тя. Изборът на държавен глава е самостоятелен успех на българската дипло-

Хорошие вопросы задала Ирмина Марата:

ПУТИН СЕ НАДЯВА ДА УМРЕ ПО-РАНО, ПРЕДИ ДА Е ДОШЛО ВРЕМЕТО ДА ГО СЪДЯТ НАЙ-ПОЗОРНО петък, 20 март 2015 г.

1. Выдержит-ли Украина тот страшный военный удар, который готовит сейчас агрессор – Россия?

Ответ. Путину нужна не победа, а постоянное напряжение и много маленьких героических побед. Если он захватит Киев, как Крым, то через несколько месяцев потребуется начинать военные действия в Латвии или Молдове, или в Польше, или в Финляндии. Кроме того, в принципе, есть еще НАТО и осторожный Обама. Только в принципе. А вдруг они от испуга решатся на какие-то глупости, думает Путин... И правильно думает.

2. Когда его следует ожидать?

Ответ. Эта война может закончиться, когда ее выиграет Украина. Функция Путина в этом мире – воспитать и создать сильную армию Украины. Я бы хотел, чтобы война закончилась в Москве. И это не исключено.

3. На что надеется Путин?

Путин просто выживает. Каждый день. Психическое заболевание мешает ему прогнозировать даже свои поступки. Он оценивает окружающие события как очень опасные для себя. Он боится. Кругом враги. Он ощущает себя раненым волком. Путин надеется умереть раньше, чем его будут позорно судить. Написа: Константин Боровой МЛАД ЧОВЕК, ОЦЕНЕН ОТ БЮРОКРАТИЧНАТА УНИВЕРСИТЕТСКА СИСТЕМА У НАС КАТО "ПОСРЕДСТВЕН" И "НЕДОСТАТЪЧНО ИНТЕЛИГЕНТЕН", СТАНА ДОКТОРАНТ В КЕЙМБРИДЖ! петък, 20 март 2015 г.

Русчев ми обясни, че съм се представил много зле на писмената работа, но и като цяло нивото ми на интелигентност не е на нивото на СУ“, разказа Златев пред „Труд“. Преди дни той написал в е-мейл до бившите си преподаватели: „Искам да благодаря на всички затова, че ме амбицирахте да си търся докторантура другаде. Трябва да знаете, че заради такива хора като вас България (и правната наука) са на такова ниво! Дано все пак ви е останала някаква съвест, за да може да си дадете сметка за това.“ В отговор получава следното писмо от е-мейл с адреса на проф. Русчев: „Радвам се за Вас, г-н Златев, Великобритания е велика страна, именно защото може да си позволи лукса да приеме и посредствените хора от цял свят, вкл. и желаещите да мият чинии. В България е доста потесничко, има места наистина само за найдобрите. Дано и на Велика Британия да не й се налага да прокопса, както за жалост България, с кадри като Вас. Наистина сте си намерили добре мястото.“ Златев е засегнат и разказва, че цял живот е работил като юрист, заминал за Лондон като такъв и сега упражнява професията си. „Никога не съм мил чинии, имам миялна“, каза той. Златев кандидатства в Кеймбридж на база на високия си успех, получава и две препоръки от преподаватели, отговаря на всички условия и е избран за докторант. Не плаща обучението си, а само семестриалната такса от 7350 паунда на година (около 2 заплати). Кой е Златин?

1999 – първо място на национални олимпиада по философия и участие в международна олимпиада по философия - Будапеща 1999 – оценка 6,00 на олимпиадата по литература

Отхвърлен от СУ стана докторант по право в Кембрийдж. Професор: Британия има нужда от миячи на чинии Златин Златев е най-новото българско попълнение като докторант по гражданско право на Кеймбридж от тази година. Успех, който постига, след като Софийският университет го къса три пъти на изпита за докторант. Преди да стигне до Кеймбридж, Златин, който има диплома за магистър от СУ, е посъветван да получи такава от попрестижно място, за да има достъп до залите на вуза. И той завършва магистратура вQuееn Mery University of London (вузът е трети по рейтинг). Отличник е на випуска, а дипломната му работа е с най-висок успех за последните 10 г. за университета. Българинът, който завършва СУ през 2005 г. и работи у нас като юрист, иска да учи докторантура в Алма матер. Но през 2008, 2009 и 2011 г. го късат. Последният път подава жалба. „В отговор, проф. Иван

2000 – национална диплома за отличен успех и академични постижения.

2015 – приет pd докторантура в Кеймбридж Деканът на Юридическия факултет на СУ проф. Сашо Пенов: Всеки университет е автономен и има право да избира своите възпитаници. Не съм запознат с конкретния случай и ще ми трябва време да отворя архивите, да видя колко души са кандидатствали по времето на Златин Златев, колко са приети, какви са решенията на комисията и т.н. Не съм запознат и с критериите за избор на докторанти в Кеймбридж, за това и не мога да коментирам. Мога само принципно да кажа, че при нас в последните години се явяват млади хора, които не са подготвени за докторантския изпит. „Труд“ потърси и проф. Русчев за коментар, но мобилният му телефон бе на гласова поща. ЗА ЦИРКА, ОРГАНИЗИРАН ОТ САТРАПА НА ГОРНА ВОЛГА С ЯДРЕНИ РАКЕТИ петък, 20 март 2015 г.

Гледам снимки и чета какво се е говорили на митинга в Москва по повод една година от "присъединяването" на Крим (да се чете насилственото подло анексиране) към Русия. Тълпата екзалтирано крещи "Напред към Полша и Финландия!" (къса им е паметта, май са забравили как Пилсудски унижава "непобедимата Червена армия" през 1920 г. пред стените на Варшава и какъв световен позор претърпява същата тази Червена армия в Зимната война срещу Финландия 1939-1940 г.).

2000 – приет в СУ право, на едно от първите места 2005 – списание „Търговско право“ отпечатва две негови статии, за първи път това списание публикува статии, написани от студент 2005 – завършва право в СУ с отличен успех (5,67) 2006-2013 - заема различни позиции като юрисконсулт и адвокат в София 2014 – завършва Queen Mary 2014-2015 – работи в Лондон като консултант по договорно право

Възгласите на говорещите от сцената представители на властта за някакъв имагинерен "руски свят", чието "освобождение" сега започвало, много силно напомня на реториката на Адолф Хитлер за Lebensraum-а на Германия. Хората на митинга са докарвани специално от Подмосковието, наемани са стажанти, карани са студенти, както предава РБК...

Целият този цирк, организиран от сатрапа на Горна Волга с ядрени ракети, който не изневери на стила и се появи на токчета, беше организиран само на метри от лобното място на Немцов, което продължава да е затрупвано с цветя, стари и нови. Мир на праха му! Тази Русия не заслужава хора като него. Написа: Dimitar Stoyanov НАЗДРАВИЦА ЗА ДЪЛГОЛЕТИЕТО НА ДЕБИЛИТЕ петък, 20 март 2015 г. Превод: ЗА ДЕБИЛИТЕ! Без вас мен нямаше да ме има!

Виж и ето това: Путина-императора выставят в Питере на всеобщее обозрение, където пише: Бюст Владимира Путина в образе римского императора планируют установить в Санкт-Петербурге к 9 мая Скульптура будет изображать Путина в образе римского императора. Работу над изваянием заканчивает скульптор Павел Грешников, передает depo.ua со ссылкой на ТАСС. ЧОВЕШКО Е ДА СЕ ГРЕШИ, НО Е БОЖЕСТВЕНО ДА СЕ УЧИМ ОТ ГРЕШКИТЕ СИ – И ДА ПОУМНЯВАМЕ СПОРЕД СИЛИТЕ СИ петък, 20 март 2015 г. Няма как, след като се поразходих из мрежата и написах това-онова за случващото тия дни – не мога да не реагирам, не мога да не възроптая когато дебилизмът наоколо се шири така арогантно! – сега се връщам към подетата си тема (виж вчерашната недовършена част, която публикувах под заглавието Пребогата е душата на човека и е много широка, и е много дълбока, аз ако бях на мястото на Бог бих я малко постеснил – и дълбочината й бих направил по-малка) за да я продължа. Очертава се една поредица под условното засега заглавие ЗА ЗДРАВОМИСЛИЕТО, ще ми се да осмисля този проблем всестранно и колкото се може по-задълбочено, щото, оказва се, явно всичко опира до него: как да почнем уверено да различаваме здравомислещите от ония, чието мислене е болно, е заразено от вируса на немислене-

то, на умствената и душевна слепота; как на тази основа след това да повлияем някак на хората с болно, с неадекватно, с неотговарящо на нуждите е повелите на времето "мислене", как да им помогнем да оздравят съзнанието си, да се отърват от сполетялата ги беда? Това според мен са въпроси, около които могат да възникнат още много други, е, ще направя каквото ми е по силите, за да ги осветя; и така ще се получи една според мен полезна и потребна книжка. Ето, запретвам ръкавите си и почвам да пиша. А най-отгоре слагам едно изображение, което е много подходящо за случая, виждате, Путин издига наздравица за дълголетието на дебилите, за тия, които не разбират руски, превеждам; там пише: "ЗА ДЕБИЛИТЕ! Без вас мен нямаше да ме има!". Много е подходящо това изображение за темата ни, а, какво ще кажете? Между другото, за да разберете, че не става дума за безобидни, а за доста опасни неща, прочетете и това: За цирка, организиран от сатрапа на Горна Волга с ядрени ракети, написано е от един млад човек, показващ удивително здравомислие. (Този текст ще го прибавя към окончателната редакция на книгата, ето тази забележка ще ме подсети да сторя това, тук няма да го копирам.) Сега като се замисля излиза, че аз май целият си живот, и в преподаването, и в публичните си изяви като пишещ човек (преди години пишех из вестниците, сума ти статии съм имал в периода 1985-2007-8 мисля, когато загинаха в-к СЕДЕМ и в-к АНТИ, последните вестници, на които съм пращал статиите си и които са ме печатали), та значи средоточието, ядрото на моята дейност е било все това: да призовавам към здравомислие, да помагам на хората да оздравяват представите и съзнанията си. И да воювам с ония, чието съзнание е било поразено с вируса на немисленето, на догматизма, на "всичко разбиращото всезнайство" на комуноидността, на папагалстването и прочие. Тъй че, от тази гледна точка погледнато, писането на книга със заглавие ЗА ЗДРАВОМИСЛИЕТО е един съвсем естествен етап от заниманията ми, от моите търсения и изследвания. Да се върна сега до оня момент, до който стигнах вчера – и да продължа от него нататък. Та вчера бях стигнал до момента да разкажа за изненадата, за сюрприза, който бях подготвил за заседанието на съдебното дяло за клевета; тогава нямах време да разкажа, спрях ненадейно понеже трябваше да тръгвам, с оглед да не закъснея (бързах за предаването си по ПО-тв, което беше преди обед, а пък следобед вече беше работата ми в съда). Под публикацията снощи някакъв нетърпелив гражданин ме пита: И какво стана днес в съда, г-н Грънчаров? А аз му отговорих следното още тогава, веднага, след като видях въпроса му:

Нищо не стана особено не стана. Отложиха дялото за 17 април поради неявяване на вещото лице. Адвокатката ми забрани да произнасям каквато и да било реч – както аз бях решил (по сократовия маниер). Подчиних се. Съдийката щяла била да се настрои против мен ако много почна да говоря и да произнасям философски речи. Е, послушах я. Може и да е права. Но не съм сигурен в това. Няма нищо сигурно в този наш живот; прочее има: сигурно е само това, че няма да живеем вечно, че ще умрем, че ще се разделим един ден с този свят... Да, това стана, инак казано, нищо особено не стана. Адвокатката ми наистина настоя да се въздържа от реч, е, подчиних се, макар наистина да не съм сигурен, че е права. Но да допуснем, че е напълно права. Нищо не ми пречи обаче да произнеса замислената си реч тук, а, какво ще кажете? Ей така, за да не бъдат погубени... "безценните ми мисли", ако позволите да се изразя така в един шеговит план. Между другото казано, трябва да уважаваме собствените си мисли. Те не се появяват случайно. Те са - бих казал съвсем уверено – щедър дар от Бога, говоря за мислите на истински мислещия, на творчески мислещия човек. Без вдъхновение нищо не бихме могли да сътворим. А кой ни дава вдъхновението – понеже е извор на всяко творчество? Бог. Само Бог заслужава да бъде наричан Творец, всички ние сме жалки аматьори. Божиите творения винаги ще бъдат ненадминати. Божието творчество е вечно ненадминат образец и идеал, извор на творческото вдъхновение на нас, смъртните. Та в този смисъл мислещите хора трябва да уважават, да ценят собствените си мисли. Те затова и записват мислите си. За да бъдат съхранени. Щото пък ние, хората, един-друг си помагаме като изразяваме мислите си на глас. И взаимно се довдъхновяваме. За мен лично е истински празник да срещна мисъл на мислещ човек, страхотно е наслаждението, неописуема е радостта ми тогава. Примерно, не мога никога да забравя удоволствието, блаженството, което съм преживял, когато за пръв път съм чел диалозите на Платон. Съветвам ония, които не са ги чели, непременно да ги прочетат. Как е възможно да живеете като сами сте се ощетили от насладата, която щяхте да получите, ако бяхте прочели вече диалозите на Платон? Е, възможно е на някои четенето на Платон да не е вдъхновяващо; възможно е за тях да четат Платон и да осмислят прочетеното да е трудна, скучна, досадна работа; има, предполагам, хора, за които и самото мислене е крайно неприятна и досадна работа. Както и да е. Тия именно хора, които не обичат да четат, примерно, Платон, за които това е крайно неприятна работа, са именно хората, които "всичко си знаят" и затова не чувстват потребност да мислят. Точно с такива хора Сократ, учителят на Платон, е разговарял - и е лекувал душите им по един незабележим начин. Е,

някои души са се оказали неспособни за промяна и, както е известно, точно из средите на тия хора се намират ония, които са дали Сократ на съд – понеже, видите ли, им бил нанесъл някакви "вреди" – като ги тормозел да мислят. Това била една част от учениците на Сократ. Другата част от учениците на Сократ, сред които бил и Платон, пък много обичали великия си учител. Знаем, че Сократ бил осъден от легитимен съд на... смърт и трябвало да изпие знаменитата чаша с отвара от бучиниш, изпил чашата с отрова. Е, 3000 години по-късно аз също имам шанса да участвам в съдебен процес, аналогичен на Сократовия. Не мен съдят обаче, а аз съдя самозабравила се администраторка, която направи нужното да разпали ненавист спрямо мен сред една нищожна част от учениците ми – с оглед да ми уреди уволнението. Та тази именно войнствено настроена дама, понеже е популистично или демагогски настроена (демагозите били "водачи на народа" и претендират, че изцяло изразяват интересите на "угнетения народ", в случая ученическия), която ми издаде своята присъда още преди да я изправя пред правосъдието (тя има обичай да си присвоява функцията не само на самозван психиатър, но и на самозван съдия, издава сама каквито си искате присъди без да й мигне окото!) вчера беше в съдебната зала в качеството си на подсъдима - и гледаше нежно многоуважаемата съдийка. Около нея беше обичайната й свита, сред които, няма как, присъстваше и онази бодро крачеща дама на пенсионна възраст, която именно ме разглежда като свой личен враг (веднъж имах неблагоразумието публично да я посъветвам да си гледа пенсията и от този момент й станах явно пръв враг!); тя тя именно беше свидетелка на директорката и по двете дела, които аз водя, явно има дълбока лична причина да е толкова усърдна помощница на началничката си; знаете или поне се досещате, че тази дама с тъй ярки моралистични наклонности е сърдечно благодарна на работодателката си - понеже е осенена от милостта да работи като редовна учителка, независимо от това, казахме, че е на преклонна пенсионна възраст. И тъй, да разкажа ли тук какво исках да произнеса пред съда, застанал в позата на някакъв... нов Сократ? Казвам това с двояка цел: хем да поядосам малко завистниците, хем да наблегна на това, което тия, които са чели Платон, добре знаят, а именно, че пред съда Сократ изнася едни от най-вдъхновените си речи. От които сме се толкова възторгвали ний, почитателите и на Платон и на неговия тъй знаменит учител Сократ, т.е. ний, философите. Вчера моята адвокатка, като разбра за ищаха ми да взема думата пред съда и да произнеса философска една реч в сократически маниер, силно се уплаши и ме помоли да се въздържа: щял съм бил да навредя на дялото, щял съм бил да съсипя всичко и пр. Аз лично, знаете, имам особено

становище по повод на разбиранията на адвокатите и съдиите за това как трябва да се води съдебното дирене на истината, но няма как, щом като склоних да наема адвокат, трябва изглежда да му се подчинявам (щото и си плащам за услугите му!). Е, немах смелостта като Сократ да се откажа от всякакви услуги на адвокати и да водя делата си сам, приех да склоня, че в наше време това не било, видите ли, прието, правилно и разумно. Както и да е, вече имам едно спечелено съдебно дяло, което си водих без адвокат и то е пак по повод на зулуми на същата тази администраторка; спечелих туй дяло и на трите инстанции, дори и във Върховния касационен съд (!), но ето, в един момент капитулирах и се доверих на адвокати да водят тия две дела. И ми остана като единствена трибуна, на която да произнасям речите си именно този мой блог. А в съдебната зала се принудих да мълча, нещо, което ми е крайно несвойствено особено когато в нея се лъже, нахалства и пр. Разбира се, съветват ме и тук, в блога, да мълча, щото съм щял бил да навредя на съдебните си дела, но аз по този пункт устоявам все още правата си: смятам, че понеже аз лично имам една-единствена "идея-фикс", да я наречем така, именно истината (наред с още една, именно свободата, но те двете, знаете, са дълбоко свързани, са едно цяло: истината ни прави свободни, не нещо друго!), то не само че мога, но и съм длъжен да пиша, да говоря, да заявявам позицията си. Да, това е мой дълг, и то именно като философ, като учител – аз добре знам, че голяма част от учениците ми продължават да четат блога ми всеки ден, нищо че аз вече бях изритан от самото училище, аз продължавам да съм техен учител чрез блога си. И като учител съм готов на тази саможертва: дори и моите "словоизлияния" тук, в блога, да навредят някак на съдебните ми дела, аз ще съм доволен, че не съм мълчал, страхливо сврян като някой плъх в дупката си, т.е. че съм постъпил достойно и свободно, че съм изпълнил своя философски и учителски дълг, че съм изпълнил своя човешки дълг истината да възтържествува. Не ми е в темперамента да мълча като презрян страхливец, нека други да мълчат сякаш са не человеци, а плъхове, аз пък ще си бъда докрай себе си, ще си остана свободен човек, въпреки всички рискове. Да, доживяхме това време: да е крайно рисковано да бъдеш свободен и достоен човек в нашата толкова свидна родина; у нас наистина е много опасно да бъдеш мислещ, а това значи именно да бъдеш свободен и достоен човек. У нас затова, предполагам, е пълно с мерзавци, с презрени страхливци, с безличници, с подлизурковци, с лицемери, с лъжци, с наивници, които им вярват, със зомбита, с дебили, пълно е с каква ли не "човешка", с извинение, измет. Е, аз пък ще си позволя лукса да бъда достоен и свободен, повтарям, човек: моите ученици добре

знаят, че без свобода няма достойнство, аз съм ги учил на точно такива "упадъчни" възгледи. Та значи преди да влезем в съдебната зала ний с моята адвокатка проведохме в единия ъгъл на фоайето разгорещена дискусия по тази същата тема, а пък в другия ъгъл стоеше самовластната управница на ПГЕЕ-Пловдив със своята свита. Влязохме в залата когато ни поканиха, с оглед моето принудително мълчание съдебното заседание беше пределно кратко, без дебати, беше съвсем скучно и формално; ех, какво вдъхновено шоу можех да предизвикам аз с речта си ако не бях се подчинил! Аз пак се обадих с една кратка реплика когато изключително интелигентната адвокатка на подсъдимата заяви, че иска да представи като "писмено доказателство" по това дяло... съдебното решение по другото именно дяло, решение на районен съд, което вече е обжалвано, сиреч, "доказателството" й е съвсем несигурно и е под въпрос; били се намирали "в дълбока връзка" тези две дела по нейните думи; аз не се удържах и подхвърлих: а може ли да обясни каква именно е тази толкова дълбока връзка и синхронизация? Съдийката ми направи забележка да изчакам когато ми даде думата за възражения. Моята адвокатка възрази, аз в този момент осъзнах, че другата страна фактически си вкара чудесен автогол, внасяйки въпросния документ именно като "доказателство", та реших да замълча. А речта ми си остана непроизнесена. Признавам си, мина ми през ума все пак да взема думата и да кажа какво мисля – ала хайде, да не чупя хатъра на адвокатката си, се въздържах. Е, сега няма да се въздържа. За науката и, тъй да се рече, за историята, ето, ще се опитам тук да предам онази именно непроизнесена в съдебната зала реч, на която, знае ли човек, можеше да й беше отредено да стане историческа, подобно на Сократовата; е, всяко малодушие се наказва; ето сега и речта ми; та значи щях да кажа ако бях взел думата приблизително следното (знаете обаче, че човек иначе, като говори пред публика, се вдъхновява, аз сега съм обаче пред компютъра си, тъй че съвсем резонно не мога да гарантирам, че в залата, ако бях взел думата, щях да използвам точно тия думи; но за смисъла гарантирам): Уважаема госпожо Съдия, уважаеми дами и господа, (Малее, сега осъзнавам, че в залата бях само аз, тъй да се рече, мъж, свитата на директорката беше само от другарки, от дами де, моята – също, съдийката е дама, секретарката на съда – също, да, оказва се, че само аз бях "господин", тъй че обръщението "господа" щеше да прозвучи смехотворно ако го бях произнесъл в съда, към себе си ли да се бях обърнал с него?! А пък да бях казал само "уважаеми дами" пак щеше да прозвучи смехотворно, ето че, сами виждате, още от първите думи имаше реалния риск да сгафя, да направя недобро впечатление, да предизвикам недобър ефект с думите

си! Лее, представяте ли си Сократ да се обърне с реч пред... женско, пред дамско общество де, такъв абсурд е немислим в античната култура, която е изцяло мъжка! Да се философства пред женска компания, да се призовават към разумност... жени, които по природа, така да се рече, са именно страстни, е една много интересна и оригинална за философстването ситуация; вметвам и това, въпреки рисковете. Ясно, май наистина е била съвършено права адвокатката ми като ми забрани да произнасям каквато и да била реч! Е, но да продължа все пак хипотетичната, въображаемата си, несъстоялата се, неродената ми реч. Простете за тази въздлъжка забележка!) Настоящето съдебно дяло е за клевета, аз се почувствах оклеветен от писменото заявление на многоуважаемата г-жа директорка, в което тя ми даде своя лична "психиатрична диагноза", а именно, че съм бил с "чести нервно-психически разстройства". Тази тъй ласкава и колегиална, няма що, "характеристика" тогава получи широко разпространение и срина моя тъй дълго граден имидж на достоен и квалифициран, на напреднал в професията си преподавател по философия, на личност, която е отдала живота си на делото на образованието и възпитанието на младежта. Понесох, принуден бях да понеса какви ли не унижения във връзка с въпросната "характеристика-диагноза", трябваше да доказвам пред психиатри своята личностна, психична и професионална състоятелност и достатъчност, само който някога е преживявал такива унижения може да ме разбере защото аз наистина и до оня момент, и досега, слава Богу, не съм имал потребност да ползвам услугите на психиатър или дори на психолог. Но ето, оказа се, че тъй милостивата госпожа директорка явно е твърде загрижена за моето здраве, благодарение на нейната милост и доброта имам шанса да преживея всички тия "добрини"; знаете, в крайна сметка госпожа директорката, след като не можа да се разправи с мен и да ме уволни по параграф "психически грохнал" или "психически и личностно непълноценен", се видя принудена да съчини друга версия - в заповедта за моето така старателно нагласено уволнение тя вписа доста любопитни мотиви от рода на "абсолютно некадърен", "напълно негоден за системата", "липсват му всякакви качества да бъде учител" и пр. Е, сега многоуважаемата госпожа директорка си има известни проблеми с правосъдието и по двата момента, и за оклеветяването ми, и за уволнението ми по такива направо смехотворни и чудати, с извинение, "мотиви". И тъй, сега, на настоящето дяло госпожа директорката и нейната самоотвержено предана адвокатка, вероятно с оглед да "докажат" тъй умилителната способност на въпросната административна функционерка да издава "правилни психиатрични диагнози", сиреч, за да удостоверят несъмнените й способности на самоука

"психиатърка", настояха да ми се проведе нова експертиза на моето психично състояние, та евентуално да "докажат", аджеба, умее ли госпожа директорката да поставя правилни психиатрични експертизи, има ли този природен талант, ерго, клевета ли е нейното твърдение за мен или не е, сиреч, истина ли е или е лъжа и пр. Ето какво искам да кажа в тази връзка, ето каква мисъл ме терзае напоследък по повод на всичко това. Наистина трогателна е грижата на госпожа директорката за моето психично здраве, макар че, както е известно, общо взето нормалното е човек да се грижи найвече за своето собствено, а не за чуждото психично здраве, нали така? От друга страна аз като философ, като мислещ човек, като човек, занимаващ се не от вчера и с психология (имам доста изследвания, имам доста публикувани книги в тази научна област) се питам най-настойчиво напоследък ето за какво: как е възможно госпожа Анастасова да не осъзнава и да не чувства какво именно ми причини и продължава да ми причинява, позволявайки си да ме клевети не само чрез онази историческа вече "производствена характеристика", в която вписа самоделната си "психиатрична диагноза", но и да ме клевети ето и тук, пред съда, продължавайки да настоява, че "диагнозата" й била "вярна", искайки да я докаже и пр., като по този начин ми причинява още и още унижения, защото аз за кой ли път трябва отново и отново да доказвам пред лекарски и експертни комисии своето психично здраве, своята психична и личностна състоятелност? Да, как е възможно въпросната властваща особа съвсем да не си дава сметка какво ми причинява, на какви унижения ме подлага, защото, уверявам ви, съвсем не е приятно да застанеш пред комисия от невярващи на всяка твоя дума психиатри, да се чудиш какво да отговаряш на въпросите им, щото има и един тънък момент: ако отговориш нещо "по-така", ако кажеш нещо по-оригинално и "нестандартно" (а това, за творческите личности е съвсем обичайно!), то това няма как да не се оцени като "странност" в очите на въпросните психиатри, които при това съвсем не ме познават като личност, не са наясно с моите странности като творческа, като мислеща, като пишеща личност и пр.; да, ний, философите, уважаема госпожо Съдия, сме изключително странни и дори "ненормални" личности, вярвам, като интелигентен човек, какъвто не се съмнявам, че сте, си давате превъзходно сметка за това! Та значи аз преживях доста конфузни ситуация през последните няколко години и дори през последните седмици, примерно, г-жа Анастасова има добрината да ми устройва цели родителски срещи, на които из трябваше да обяснявам на невярващите и загрижени родители своята преподавателска и личностна философия, подходите си и пр., а пък тогава същата тази толкова миловидна администраторка в

най-тежките моменти ставаше, вземаше думата и казваше: "Ах, моля ви, разберете ме, скъпи родители, аз напълно ви разбирам и ви съчувствам, усещам болката ви, че вашите деца са имали несретата такъв преподавател като г-н Грънчаров да им преподава, но моля ви, разберете ме, аз не мога да го уволня ето сега, аз трябва да донатрупам папката с компромати срещу него и едва тогава ще мога да ви отърва от него!", ето такива по смисъла си думи казваше тя в ония паметни времена, към които не ща да се връщам, щото наистина изобщо не са ми приятни. Атмосферата в ПГЕЕ-Пловдив, училището, което г-жа Анастасова ръководи от четири години, е изцяло отровена и то тъкмо в психологическия, а най-вече в нравствения смисъл на думата. Но проблемът, който ме вълнува, е следният: за мен е същинска загадка как става така, че тя наистина не съзнава какво ми причини и какво още продължава да ми причинява. Ето, изгони ме от училището най-позорно, а пък не съзнава какво дръзна да стори, оказва се, че даже и съдебните дела, които аз заведох, и които текат вече с месеци, пак не й помагат да се ориентира и да схване смисъла на стореното от нея самата. Това за мен е страхотно интересна загадка, ето каква теория имам вече по този въпрос – след като, уверявам ви, много мислих и продължавам да мисля върху този крайно любопитен и за мен изследователски случай. Като философ и психолог знам едно: онова, което не сме го преживели сами или лично, просто няма как да го разберем. непреживяното от нас самите си остава неразбираемо. (Нима разбира що е любов оня, който никога не е преживял в душата си това велико чувство, в душата на когото никога не е бушувало това тъй възвишено преживяване?!) Само това, което лично сме преживели, само него прекрасно разбираме. Явно на госпожа Анастасова никога не й се е налагало да преживее това, което аз преживях благодарение на нейното славно директорстване. Между другото близко до ума е да се разбере и това, че работата на директорите на училища не е да издават тъй оригинални психиатрични диагнози на учителите, на персонала на училището, ето, и това е така близко до ума, но тя явно и него не успява да го проумее. Когато човек направи грешка, пък и дори да не е велик властник, до момента, в който е жива илюзията му, че това не е грешка, той продължава да си мисли, че е прав, че е правилно това, което прави, което е дръзнал да стори. Много е трудно на сгрешилия да разбере, да осъзнае грешката си именно като грешка. Аз на този важен проблем съм посветил цяла една глава в моето учебно помагало по логика, което се нарича ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА, съветвам ония, които се заинтригуват от проблема, да прочетат главата, което е озаглавена тъкмо така: "Грешките". Е, госпожа Анастасова явно не съзнава грешката си, мой дълг като препо-

давател и по логика, и по философия, и по психология (десетки години съм преподавал тия предмети и, уверявам ви, съм доста напреднал и опитен, макар и това да ви звучи нескромно, но за мен просешката скромност не е толкова примамливо нещо!), та мой дълг, не само като учител, но и като човек, значи, е да й помогна. Да, дълбоко смятам, че като видим един човек до нас, един ближен човек, че сериозно греши, човешки дълг ни е да му помогнем да осъзнае грешката си. Ако обаче съзнаваме че греши нашият ближен, пък му помагаме да затъва в грешката и в илюзията си (илюзия за неговата "непогрешимост"!), то тогава постъпваме нечовешки. Тъй че нека г-жа Анастасова да се опита до осъзнае и какво точно й правят ласкателите, които й казват: "Точно така, мила госпожо Анастасова, права сте, смачкайте този там Грънчаров, да не си мисли той, че е толкова умен! Вие сте умна, той е същински урод, той не заслужава да бъде учител, а Вие сте ни толкова умна и проницателна! Вие, уважаема госпожо директор, сте ни най-любима защото сте съвсем непогрешима!". Аз не зная какви точно думи нашепват на ушенцето на г-жа Анастасова нейните ласкатели, никога не съм се упражнявал в туй изкуство, именно в ласкаенето на властващи особи, но ето, предполагам, че точно това й казват, знам ли? (Един приятел ми каза, че ласкателите имали обичай да минават сутрин рано през директорския кабинет и да й казват следното: "Ах, как хубаво ухаете днес, госпожо директор! Откъде пък си купихте този тъй свежо ухаещ парфюм?! И как чудесно ви стои таз блузка, думи нямам! Между другото, унищожете го тоз Ангел Грънчаров, напълно сте права, нашият сплотен и тъй предан ви колектив изцяло стои зад Вас в битката Ви със злодея!". Такива думи й казвали, знам ли, напълно е възможно; аз като психолог и като мъж винаги съм онемявал пред тъй вдъхновяващите ни тайни и загадки на женската душа; простете, тук сте все дами, но го казвам с найголямо уважение и дори със страхопочитание!) И така, аз добре зная, че г-жа Анастасова сгреши кардинално в преценката си за мен и нейните тъй решителни твърдения по мой адрес са пълно заблуждение, нямащо нищо общо с реалността. Няма значение това, че става дума в случая за мен, а не за някой друг: все пак естественото е, че всеки познава най-добре тъкмо себе си. Но и други хора в мое присъствие са й го казвали, че греши, но тя реагира така, че явно изобщо не съзнава грешката си. Ето, примерно, уважаваният предишен директор инж. Паунов когато се откри едното дяло, не помня точно кое, той има добрината да стане мой свидетел и по двете съдебни дела, най-чистосърдечно й каза там, на терасата до съдебната зала, където чакахме започването на делото, каза й ето тия

думи (предавам по смисъл, разбира се, не дума по дума): - Таня, в голяма грешка си, моето момиче (той винаги, като дългогодишен директор, по бащински се отнася с всички и употребява точно такива думи), много си се заблудила. Опитай се да разбереш, че така не може един директор да се отнася към персонала, както ти се отнесе с Ангел. Съгреши и сега е време да разбереш грешката си и да спреш поразията, която направи. То е близо до ума, но ето, ти явно не съзнаваш, но ми повярвай: грешиш, не така се правят тия неща. Що не ме пита мен как да уволниш Грънчаров, щях да ти кажа, но ето, ти го направи по напълно погрешен начин и ще загубиш всички дела. И много ще платиш, ще плащаш включително и с пари. Така не се постъпва, моето момиче! Голяма грешка направи! Питай мен, аз съм врял и кипял в тия неща, но ето, на своя глава направи куп грешки. Така не бива, така е грозно и пр. Говореше й най-доброжелателно гн Паунов пред голяма публика, доста хора се бяхме събрали, а г-жа Анастасова се усмихна с прелестната си усмивчица и процеди през стиснатите си устенца: - Не, не греша. Ще докажа, че не греша. Права съм. Аз не съм сгрешила. Аз не съм глупава. Ще видите, че аз ще спечеля тез дела. Не съм такава, че да се откажа току-така. И т.н. Аз също много пъти съм й казвал директно в очите, че греши. И с часове съм й обяснявал грешките. Не, не възприема. Нещо й пречи да възприеме - дори и човек да й говори най-доброжелателно, както аз винаги разговарям с нея. Ето, това е много интересно защо така се получава. Това за мен е най-важният проблем. И не само в нейния случай, а и по принцип най-вече. Говоря за това как да помагаме на заблуждаващите се, на хората, които найнастойчиво сякаш искат да продължават да живеят със заблудите и грешките си. И сами виждате, че г-жа Анастасова носи вода от десетки дерета, за да убеждава в "правотата" и в "непогрешимостта" си и съдиите дори! И ще се опита да убеди в очевидната си неправота даже съставите на Върховния касационен съд – ако се наложи! Това наистина е забележително, нали така? Ето сега какво аз предлагам – за да помогнем, доколкото можем, на г-жа Анастасова да осъзнае най-сетне фаталната си грешка, сиреч, за да изпълним своя човешки дълг спрямо заблудилата се наша сестра, тъй да се рече, щото ний, търсещите истината, сме все братя и сестри в това най-първо дело на живота ни (аз лично смятам, че без истина не може да се живее, че без истината животът не си струва усилията): Моето предложение е просто – моля обаче да ме извините за многословието ми, но аз, както забелязвате, всичко найубедително да го извеждам и аргументирам. Понеже нещата, макар и прости, са много важни. Та предложението ми е следното.

Понеже г-жа Анастасова явно не усеща и не успява да осъзнае какво ми причини с тия многократни психиатрични експертизи, които по нейно настояване ми бяха направени, а не осъзнава това понеже никога не го е преживяла, нека тогава съдът да й влезе в положението и с оглед да й помогне да осъзнае какво точно е направила, да постанови, че на г-жа Анастасова също се налага да бъде постановена и проведена една съдебно-медицинска психиатрична експертиза. Повтарям: идеята на това занимание е проста: да помогнем на госпожа Анастасова да преживее същото, което аз преживях (и то неведнъж), а на тази база тя да разбере и осъзнае какво точно ми е причинила. И оттук вече да може да си направи заключението, че е допуснала сериозна грешка по отношение на мен и като личност, и като преподавател и като всичко. Само тази е идеята за туй мое предложение, то е един вид с хуманитарна насоченост, да направим добро на г-жа Анастасова и да й помогнем да открие, да осъзнае грешките си. Никой не си мисли, че тя има – изрично подчертавам това! някакви психични разстройства, заболявания и нещо подобно, не, аз решително възразявам срещу такова едно тълкуване на предложението ми. То е единствено, така да се рече, с учебна и с познавателна цел: да помогнем на г-жа Анастасова да освободи съзнанието си от тъй коварната илюзия, че самата тя е непогрешима, че не допуска никакви грешки, че винаги е права и пр. Имаше навремето един поет (госпожа Анастасова е учителка по литература и ще оцени, вярвам, по достойнство примера ми, щото тя самата има несъмнени поетични способности!), който написа знаменитото стихче, вярно, посветено не на някаква персона, а на... Партията, която, както си спомняме, по твърдението на поета била... "права и когато съгреши дори"; е, та нещо такова имаме явно и в случая, мисля, че наш хуманен дълг е да помогнем за разсейването на тази илюзия, която владее съзнанието на тъй многоуважаваната госпожа директорка на ПГЕЕ-Пловдив. Това е що се касае до грешното самомнение на г-жа Анастасова по повод на уменията й да поставя "безпогрешни психиатрични диагнози" на персонала на ръководеното от нея училище. Аз съм първият, който пострада от тази нейна, да я наречем така, мания да поставя диагнози, но щом е налице прецедент, той може да се повтори, не се знае кой ще бъде следващият, който ще стане поредна жертва на добрината й да поставя диагнози. (Или да уволнява, ето, оказа се, че възстановеният на работа от Върховния съд учител инж. К.Христов, уволнен по рано от нея, пак е бил... уволнен, веднага щом се е върнал на работа! Явно г-жа Директорката си пада по уволненията, нищо чудно да изпитва някаква нездравословна радост когато уволни или се погаври с някой човек.) Що се касае обаче до способността й да определя доколко този

или онзи учител е кадърен или некадърен да бъде учител, за да осъзнае грешката си по отношение на мен аз вече предложих на многоуважавания от мен г-н Министър на образованието и науката проф. Танев да уволни г-жа Анастасова, той сам ще си избере мотива за уволнението й, аз бих си позволил да му препоръчам да я уволни точно по същия параграф, по който тя уволни мен, именно "неспособност", "липса на качества", "негодност" и т.н. – и тогава г-жа Анастасова ще има чудесната възможност в цялата пълнота да преживее и да се наслади на унижението, което тя на мен причини и едва на тази основа, убеден съм, ще осъзнае непременно и грешката си. И това ще бъде добра основа и двете съдебни дела, които аз водя, да имат възможно найщастливия край: г-жа Анастасова ще се избави от коварните си заблуди, справедливостта тогава ще бъде изцяло възстановена, истината ще възтържествува, а пък и многострадалното училище, носещо тъй безличното име "ПГЕЕ-Пловдив" (аз преди време предложих да го наречем на името на Стив Джобс, но поради друга грешка на г-жа Анастасова туй чудесно предложение не биде реализирано!), ще може отново уверено да тръгне към светлото бъдеще, което заслужава. Това исках да ви кажа, уважаема госпожо Съдия, уважаеми дами, щото виждам, че само аз съм господин, и, тъй да се рече, мъж. Моля да ме извините за дългата реч, но сега, след като вече е поизнесена, явно сами съзнавате, че бях длъжен да я произнеса. За тържеството на истината няма жертва, която да не е оправдана - или извинена. Включително и да понесем това непоносимо страдание да изслушаме една не дотам пространна философска реч в български съд, щото, уверявам ви, мога да произнасям и още по-пространни речи. Това беше малка шегичка, моля, не се плашете, спирам! Смятам, че казаното беше полезно за всички! Още веднъж извинявайте ако има нещо, ако някой се е почувствал обиден. Казах всичко това с най-добро чувство в сърцето си, убеден съм, че сте почувствали тая моя добронамереност... Край. Тук е именно краят на това непроизнесено вчера слово. Аз там, в съдебната зала, не го произнесох, щото, разбира се, добре знам, че никой нямаше да има търпението да ме слуша толкова дълго време. Щеше съдийката да ме прекъсне и нищо чудно да се беше стигнало до конфуз или дори до скандал. Значи е права адвокатката ми, че ми забрани да произнасям каквато и да било реч. Е, тя ми забрани там да я произнеса, но тук никой не може да ми забрани да я напиша. Пък и също никой не може да ми забрани да дам тази своя непроизнесена реч като писмено "доказателство" в канцеларията на съда тия дни, ето и това никой не може да ми го забрани, аз именно съм тъжителят. Разбира се, ще сондирам мнения на други прависти, на адвокатката си, на други сведущи хора, аз

съм човек, който не е толкова самоуверен, че никога не греши, напротив, добре зная, че, бидейки човек, постоянно греша, допускам какви ли не грешки. Човешко е да се греши, но е божествено да се учим от грешките си - и да поумняваме според силите си. И да помъдряваме дори - а не да оглупяваме. Нека да завърша с тия думи туй тазсутрешно есе. Нека да е хубав денят днес за вас! Гледам, че навън е навалял сняг, представяте ли, в Пловдив сняг, и то на 20 март! То природата явно е съвсем полудяла, та ние, хората ли да сме застраховани от... разскърцване на "душевното ни дюшеме"?! Грижете се за психичното си здраве, но за да сте здрави в тази ситуация, приемайте всичко с ирония и с добро, с весело разположение на духа - това е разковничето да се съхраните жизнеспособни и свежи като личности и души! Толкоз. Край! Спирам! Както е тръгнал сладко разговора ни, не мога да спра! :-) До нови срещи! Утре пак ще продължим. Аз тази книжка ще я довърша, мамицата й: няма да оставя работата си зарязана доникъде...

А сега се насладете на найвеликите простотгии на този неплежалим народен кумир:

МОЙ ДИАЛОГ С ЕДНО РУСКО-ПУТИНСКО КОМУНОИДНО ЗОМБИ петък, 20 март 2015 г.

ЕСЕТАТА ОТ ПОРЕДИЦАТА "ЗА ЗДРАВОМИСЛИЕТО", КОЯТО СМЯТАМ ДА ПРЕВЪРНА В ЕДНА НОВА КНИГА петък, 20 март 2015 г.

Мой диалог с едно руско-путинско комуноидно зомби в блога на Задорнов: Ангел Грънчаров сказал: Вам не стыдно, таваришч Задорнов? Хоть немножко всетаки не стыдно? За то, что продали душу и за деньги помогаете имперской политики кагебисткого императора Путина?

Когато някъде с някого постъпват нечовешки, в негово лице поругават самата човечност... Свидетели сме на брутални директорски авторитаризми спрямо свободомислещите преподаватели (Продължава в блога) ПЪРВОУЧИТЕЛЯТ ПО ПРОСТОТИИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЛИТ, НЕЗАБРАВИМИЯТ ЗЕТ НА НЕНАДМИНАТИЯ В ТУЙ СЪЩОТО ОТНОШЕНИЕ БАЙ ТОДОР ЖИВКОВ петък, 20 март 2015 г. Некои сегашни кандидати за славата в туй същото отношение има още много торби сол да изедат, обучавани от тях все пак – докато поне малко достигнат тия две най-ярки суперзвезди...

Суфия Рахимуллина сказала: Пластинку заело? Одно и то же по 10 раз пишите. Задорнов критикует частенько Путина , правда за внутреннюю политику, а внешнюю – поддерживают большинство россиян, так что их всех Путин купил? То, что Порошенко – преступник, продавший свой народ и страну, видно всем трезво размышляющим людям, в том числе и на Украине. При чем здесь имперская путинская политика? БОЛЬШИНСТВО бывших республик СССР были обузой для страны, погуглите Буша старшего о развале СССР. На фига нам опять ярмо на шею? А жить в мире и равноправном сотрудничестве у этих бывших не получается, моськи за печеньки тявкать начинают. Показать кулак и рявкнуть "на место" взбесившимся собачкам – это не имперская политика, а естественная реакция нормального человека. Будь на месте Путина Порошенко, он бы просто организовал их отстрел. Эти шавки сами рассуждают как Порошенко, поэтому и истерят, удивляясь, что Темнейший их не отстреливает. Ангел Грънчаров сказал: Вы, таваришч Рахимуллина, больная... Вам надо лечится... диагноз Ваш, как и Путин, один и то же:

параноя перед свободой. Вы боитесь свободными людьми и ненавидите свободу. Ваше сознание живет с представлениями, характерных для 30-тых годов Хх века. Или даже эпохи Ивана Грозного... Мне жаль что Вы так страдаете... Суфия Рахимуллина сказала: А вас, пользователь Ангел Грънчаров, судя по вашему опусу, случайно из шестой палаты выпустили? Санитары забыли дверь закрыть? Непродажный и свободный глиняный ангелочек вздумал дохтуром прикинуться на интернетном пространстве? Диагнозы направо и налево раздает, опыт что ли в паранойях великий? Молчал бы, сошел бы за умного, нечего в нескольких комментах дурь свою демонстрировать, одного было достаточно. Или сдельно за срач платят? Ангел Грънчаров сказал: Я психолог и философ, таваришч Рахимуллина. Умные люди прислушиваютсь в словах таких как меня. Дураки и дебилы ведут себя точно как Вас... :-) Раз таваришч Путин платит таваришчу Задорнову лгать и дурманить вас, то из этого не следует, что и мне кто то платит. За правду никто не платит, только за ложь платят, таваришч Рахимуллина.... не будьте такой легковерной... Суфия Рахимуллина сказала: Отдыхайте, гончарный ангел, а то, не дай бог, взорветесь от своего кипения, пар уже не только изо рта, со всех щелей лезет. У нас, кроме Задорнова, источников информации предостаточно, никто телеканалы и фильмы не запрещает, да и в интернете все есть, да и память у нас осталась, как Горбачев всю страну развалил, до сих пор за границей от своего народа прячется. Как при Ельцине месяцами зарплату не получали, как либералы нахватали у МВФ кредиты, благополучно их распили, как за бесценок распродали богатства родины, производство и с/хозяйство уничтожили. Восстанавливать все начали только при Путине, дай бог ему здоровья. Мы ничего не забыли и сравнивать президентов научились. Так что пусть Путин трижды гэбист, мы его на проамерских либеральных холуев не променяем. Отдыхайте, добрый господин, или занимайтесь проблемами своей страны,а мы в своей без ваших умных советов обойдемся. Две поговорки народные подойдут: Мы сами с усами. Учите дома жену щи варить. Ангел Грънчаров сказал: А Вам, таваришч Рахимуллина, кто уполномочил говорить от имени своего народа? :-) Говорите от своего имени. Вот, оказывается, что Вас никто не уполномочил, а Вы просто являетесь коммуноидом, уврежденным от коммунизма в своем съзнании. То, что такие как вас любят так сильно Путина, показывает сколько он стоит... Между впрочем Путин занимается моей страной и хочет оккупировать ее, он враг болгарской свободы, как враг и украин-

ской, и грузинской свободы. И враг свободы все народов Восточной Европе. Вот почему я имею право сказать свое мнение о нем. Суфия Рахимуллина сказала: Болгария сегодня опущена ниже плинтуса, похерили овощеводство, жрете голландские помидоры, АЭС Козлодуй почти вся остановлена, молодежь вся разбежалась, политическая элита лижет зад загорелому президенту. В угоду западу мурыжили ЮП . Молодец Путин, послал вас всех подальше,газ вам нужен, хлеб за брюхом не бегает. Была я в вашей Болгарии в 1990 году на Золотых Песках, никогда не забуду, как по свински к нам относились ваш обслуживающий персонал, как лебезили перед немцами. Братушки болгары во всех войнах были по другую сторону баррикад. С такими друзьями-предателями и враги не нужны. У всех мелких стран мания величия – им мерещится, что все они нужны Путину. По мне, на фига нам все вы. Мне лично даже Украина не нужна, Новороссию надо поддержать, а западная часть нехай скачет в ЕС. А Болгария и так колония США, пусть там и остается. В Грузии у меня полно друзей, и простое население этой страны всегда к нам хорошо относилось, это галстукоглотатель Саакашвили-подстилка пиндосная пытался нас рассорить. Теперь Мишико изгнанный абрек, на Руине воду мутит. Насчет Болгарии можете года три не волноваться, России до вас дела нет, а потом сами к нам проситься начнете. Вы всегда к русским начинали подлизываться, когда в полной попе оказывались. А мы добрые, может и простим, а может и нет. Предательство прощать нельзя. Ангел Грънчаров сказал: Таваришч Рахимуллина, Вы рассуждаете как прирожденный империалист. Спасибо за мнение, я оппубликую его в свой блог. Пусть видят люди как думает русский рядовой империалист. Просто надо знать держать руки дальше от Болгарии. Мы русским не никакая Задунайская империя. Забудьте этого. Болгария уже в НАТО. А Россия тоже когда то будет демократичной. Путин вечно не будет тиранизировать ваш народ. Люди проснутся от имперского пропагандного дурмана. Начнуть думать и понимать, таваришч зомби...

Julia Hellsten сказала: Откуда Вы взяли, что нам нужна ваша демократия? У нас есть всё, что нам нужно. Ещё и с другими частенько делимся, слава Богу. И откуда вы взяли, что кому-то нужна Болгария? Россия очень любила и доверяла Болгарии, так было раньше, до предательства России Болгарией, извините за прямоту. Если у Вас есть своё мнение, зачем навязывать его другим и унижать тех, у кого другие взгляды на реальность, отлича-

ющиеся от Ваших личных. Или Вы представляете весь болгарский народ? :)) Мне вот просто интересно знать: кто внушил болгарам, что мы на них собираемся нападать? Кто зомбирован на самом деле? Ангел Грънчаров сказал: Таваришч Hellsten, вы, русские империалисты, трудненько уже можете напасть на Болгарию, потому что Болгария, слава Богу, в НАТО и у нас есть добрых и верных, а также и сильных друзей, но вообще не сомневаемся в том, что очень хотите этого сделать, напасть на нас, как уже напали на Грузию, на Украину, на Молдову и так далее. Мы знаем хорошо ваш имперский нрав, таваришч Hellsten, а и на лицо Путина написано, что он готов на какую хотите дикость и глупость. Ваш диктатор сумасшедший, таваришч Hellsten, а вы этого не замечаете, что означает, что ваше сознание не обслуживает вас, что вы живете в каком то фантастичном мире, не имеющим ничего общего с реалным. Потому и я, как человека, философа и психолога очень озабочен. Руссская мизантропия к свободным людям и ксвободном мире, русская параноя очень опасна, тавариш Hellsten. И она опаснее всего для вас, русских, потому что в, снова уплатите страшную цену за безумий своего диктатора. Неужели то, что пережили во времена коммунизма, вам не помогло понять, что так жить уже неьлзя, что Россия может многое постигнуть если как и весь остальной мир заживет наконец по человечески, в условия свободы, демократии, просперитета! ВСЕМ И ТАК ПРЕКРАСНО ИЗВЕСТНО, КТО У НАС Х%ЙЛО! петък, 20 март 2015 г.

Полиция Москвы за надпись «Х%йло» пишет в протоколе «оскорбление президента», — блогер В Москве был задержан пикетчик. Нарочно не придумаешь! Шварц провидец. Это напоминает сцену из «Дрaкона» Евгения Шварца (беседа Бургомистра с Тюремщиком): Бургомистр: Ладно. Что в городе? Тюремщик: Тихо. Однако пишут. Бургомистр: Что? Тюремщик: Буквы «Л» на стенах. Это значит — Ланцелот.

Бургомистр: Ерунда. Буква «Л» обозначает — любим президента. Тюремщик: Ага. Значит, не сажать, которые пишут? Бургомистр: Нет, отчего же. Сажай. В Москве на Красной площади был задержан одинокий пикетчик, который держал в руках плакат с надписью «Х%йло» (см. фото). Пикетчик доставлен в ближайшее отделение полиции, где на него был составлен протокол и возбуждено уголовное дело по статье «оскорбление президента». На заявление задержанного, что он не писал никаких фамилий, дежурный полицейский чётко ответил: «Всем и так прекрасно известно, кто у нас Х%йло!»

Olya Olshansky

да поумняваме според силите си, и там разнищих един интересен казус, в който става дума за един частен случай или пример, илюстриращ добре, по моето възприятие, онази ситуация, в която попадаме когато се сблъскаме с пълното неразбиране от страна на опонента си. Това, че много често се разминаваме в разбиранията си - това, впрочем, е съвсем естествено, неестествено щеше да бъде ако по някакъв магически и чуден начин напълно се разбирахме! - не е проблем, нуждаещ се от осветяване и осмисляне; то е най-естествен факт на живота, който не бива да ни смущава.

КРАТЪК КОМЕНТАР: Ще представя коментара си този път под формата на диалог – и разказвайки един виц: Велислав Алтънов каза: Ако имаше една качествена и поддържаща закона власт, щеше да осъди точно милиционерите за обида на президента. Те явно са искали да кажат, че "Хуйло" – това е "руският президент"... Ангел Грънчаров каза: :-) Тая история много ми напомня за един виц от едно време, ще го разкажа, заслужава си. Някакъв човек – било е времето на Сталин и Хитлер – имал обичай да си говори на глас ето тия думи: "За всичко е виновен тоя мустакат дявол!". Разбира се, сред хората, които били около него, се намерил доносник, той направил донос "там, където трябва" и КГБ арестувало човека. Станало така, че историята стигнала до ушите и на Берия. Берия, за да се подмаже на Сталин, включил случая в доклад до самия Сталин. Сталин наредил да докарат този човек при него и разпита му започнал с въпроса кой има предвид като казва "тоя мустакат дявол". Въпросният човек отвърнал умно: "Как така кой, таваришч Сталин, разбира се, че имам предвид Хитлер!". Тогава Сталин погледнал Берия и му рекъл: "А ты кто имел ввиду, таваришч Берия?" (А ти кой имаше предвид, другарю Берия?") :-) ДА ЗДРАВСТВУЕТ ТЪЙ ШИРОКАЯ РУСКО-БОЛГАРСКАЯ, СИРЕЧ, СЛАВЯНСКАЯ ДУША! събота, 21 март 2015 г. Няма как, ще ми се да продължа работата си по реализирането на зародилата се съвсем неочаквано идея да напиша книга с условното за сега заглавие "За здравомислието" или просто "Здравомислието"; вчера написах есе, на което дадох заглавието Човешко е да се греши, но е божествено да се учим от грешките си – и

Да, обаче също така много често става така, че дадени хора (и то не малко!) поради някакъв дефект на възприятията, на чувствителността или във функционирането на съзнаващата част на душата не успяват да си изградят адекватна представа за найпрости неща, сиреч, тяхната представа по коренен, бих казал даже кардинален начин се разминава с реалността. Примерно черното го възприемат като бяло, истината я оценяват като "лъжа", лъжата – като "истина"; на кривото най-упорито казват "право", на правото – "криво". На тъмното – "светло", на светлото – "тъмно". Ето в този случай се появява тази удивителна нездравословност на съзнанието, на чувствителността, която наистина изкривява всичко до пълна неузнаваемост; точно с такива хора не можеш да се разбереш – и то по никакъв начин. Излиза, че тия хора сякаш живеят на друга планета, където действат съвършено други закони, примерно, няма гравитации, поради която те успяват свободно да си летят където поискат (примерно). Човек има чувството, че такива хора сякаш не са от този свят или че не са "жители" на съвременността, а живеят в някакви отдавна отминали епохи, поради което мненията и възприятията им са обременени от представите, характерни за такива епохи. Щом е налице такъв абсурдистки "динамичен стереотип" или настройка (нагласа) на душата, която неумолимо поражда въпросната изкривеност на представите, възприятията и мненията, тия хора, разбира се, не можем да ги корим, че са станали жертва на собствените си очи, на собствените си възприятия, на представите си и т.н. (Продължава в блога) НЕ, ТОВА НЕ СА ХУБАВИ НЕЩА... НЕ Е ЧОВЕЧНО НЯКАК СИ... събота, 21 март 2015 г.

Петър Москов – министърът с реформаторско сърце!

Аз също съм съм с реформаторско сърце, подкрепям реформаторите, ала ето какво ми се случи: понеже съм инвалидизиран от повече от 15 години, имам болно сърце, пък и други болежки ми се появиха, на 55 години съм, и бях с инвалидна пенсийка (62% инвалидност, за сърце, астма, болест на щитовидната жлеза също) отивам оня ден на ТЕЛК, гледаха ме лекарите, гледаха документите и хоп, дават ми 39%, санким, лишават ме от пенсийката по инвалидност (а пък също загубих и работата си преди време, безработен съм); като попитах как така, лекарите ми викат: не се сърди на нас, на министър Москов се сърди, той прави реформа, имаме нареждане да ги режем такива като теб, за икономии и пр. И ето как аз пострадах от своя реформаторски министър, нищо че и аз съм реформаторски настроен. Останах без никакви доходи. Та Москов иначе хубаво говори, ама на моменти се изхвърля и ето, в резултат стават лоши работи. Разбрах от хората пред ТЕЛК-а, че от трима явили се, на един отнемат пенсийката, хората плачат, някои проклинат, казвам ви каквото съм видял, с очите си съм видял, и на диабетици, дето не могат да оздравеят, а ще се влошават само, вземат мизерната пенсийка, и на мен взеха, сърцето ми не се е оправило, напротив, ето, икономии трябва да се правят, знам, но пък да мрат ли сега хора като мен, дето сме работили 32 години, дали сме всичко, земали са ни здравни осигуровки, а сега те изритват и от работа, вземат ти инвалидната пенсия и ти викат мри, майната ти! Не, това не са хубави неща... не е човечно някак си. Казвам го с болка, аз пак ще си бъда привърженик на реформаторите, ала ето, пострадах, дето се казва, от своите... нашенска работа... какво да каже човек повече?! ЩЕ ОЦЕЛЕЕ ЛИ "ДОМЪТ НА ПАСТОРА" В ЮДШЕН, КЪДЕТО Е ЖИВЯЛ КАНТ? Вандалы осквернили уникальный дом немецкого философа Канта под Калининградом

В Калининградской области неизвестные хулиганы осквернили дом всемирно известного немецкого философа Иммануила Канта. Как сообщает сайт "Новый Калининград", вандалы исписали надписями стены внутри и снаружи здания, расположенного в поселке Веселовка Черняховского района.

В частности, на фасаде дома они оставили надпись "Кант – лох". По данным местных журналистов, здание исписали при помощи баллончиков с краской и других подручных средств. Помимо этого, в 200 метрах от дома журналисты заметили горящую траву и высказали опасение, что пламя может охватить здание, которое является памятником культуры. Такой статус ему был присвоен в прошлом году, когда во всем мире отмечали 290 лет со дня рождения Канта (12 февраля) и 210 лет со дня его смерти (22 апреля). (ОЩЕ >>>) А ВАС ПЛАШИ ЛИ ВИ ИДЕЯТА ДА ЖИВЕЕТЕ В СВЯТ, В КОЙТО НЕ ВИ СЕ НАЛАГА ДА РАБОТИТЕ ЗА ДА СИ ОСИГУРЯВАТЕ СРЕДСТВАТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕ? събота, 21 март 2015 г.

отдавна не е релевантно”, твърди икономистът от London School of Economics. Част от решението според него е в гарантирания базов доход. Така всеки гражданин може да получава определена сума на месец от държавата. Това ще му позволи да се занимава с нещо, което го прави щастлив. Идеята за безусловен базов доход напоследък придобива нарастваща популярност. В Швейцария предстои да гласуват на референдум дали всеки да получава по 2500 франка месечен базов доход (През май швейцарците отхвърлиха на референдум предложението за минимална работна заплата от 22 франка на час). В Европа наскоро приключи кампания в подкрепа на инициативата, която събра над 300 хил. подписа. (Продължава в блога) ПОРАДВАЙТЕ СЕ ДО НАСИТА НА ТОЯ УМОПОМРАЧИТЕЛНО ЦИНИЧЕН "СИНДИКАЛЕН" ДОКУМЕНТ неделя, 22 март 2015 г. Понеже този скандален "синдикален", с извинение, документ, който преди време го публикувах, гледам, че кой знае как отново е изчезнал (?!), го качвам пак, та да се запази за любопитните и признателни бъдни поколения, искащи да знаят в какво време сме живели ний, жертвите на нашенския тъй уродлив особено в нравствено отношение посткомунизъм... и тъй, порадвайте се до насита на тоя умопомрачително циничен документ още веднъж. ЗАБЕЛЕЖКА: Виж в тази връзка и ето тази публикация: Дали д-р Тренчев пък не се отврати от позицията на ръководената от него "Подкрепа"?! Или и от себе си се е отвратил най-после?! Брой 24 на в-к ГРАЖДАНИНЪ от 2014 г. вече е достъпен и за четене онлайн

ВОБОДАТА, НА СКЛОННОСТТА НИ РОБУВАМЕ... неделя, 22 март 2015 г.

Вчерашното есе от поредицата с условно заглавие "Здравомислието" - "За здравомислието" май по-добре звучи, а? Така беше в първия вариант на заглавието – (виж: Да здравствует тъй широкая руско-болгарская, сиреч, славянская душа!) неизбежно ме доведе до поставянето на един такъв въпрос: добре де, в очите на оня, чието мислене е нездраво, е нездраво не неговото, а мисленето на опонента му, на човека, чието мислене е здраво - как тогава да се изобрети някакъв категорично ясен и обективен, по възможност, критерий, мащаб или мярка, чрез който най-убедително да се доказва, че едно мислене е нездраво, а друго здраво? Щото иначе един вид всичко става относително и субективно, тия, които ти нарече "комунодни зомбита", теб пък те определят за, примерно, "демократично зомби", как тогава да се разберете кой от вас наистина е зомби, а кой не е? Този въпрос е съвсем правомерен, ето, поставям го, ще се опитам да му отговоря. (Продължава в блога) ТБИЛИСИ, 21.03.15, МИТИНГ ПРОТИВ ПРОРУСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО неделя, 22 март 2015 г.

неделя, 22 март 2015 г.

Британски икономист: Време е да преосмислим идеята за труда като източник на доходи Професор Амос Вицтум от London School of Economics пред Economy. bg за идеята за гарантирания базов доход Край на света, базиран на идеята, че работата може да ти гарантира добър живот, предрича британският професор Амос Вицтум. „Учили са ни, че ако получим добро образование и работим здраво, всичко ще е наред. Това предположение обаче

И бр. 22 на в-к ГРАЖДАНИНЪ от 2014 г. вече е достъпен за четене онлайн Open publication - Free publishing Приятно четене! В ИСТОРИЯТА И В ЖИВОТА НИ ВРАЖДУВАТ ДВЕ ПРОТИВОБОРСТВАЩИ СИ СИЛИ ИЛИ ТЕНДЕНЦИИ: НА СВОБОДАТА И ОБРАТНАТА НА НЕЯ, ИМЕННО НА НЕСOpen publication - Free publishing

БЕДНИ СМЕ ЗАЩОТО НИ МЪРЗИ ДА МИСЛИМ

Бедни сте, защото сте нещастни, Автор: Проф. Евгений Дайнов ... Българите не търсят и не поемат информация. Живеят, като в онази притча на Платон, в пещера. Какво става навън – не намират, че е тяхна работа. В информационният свят, в който всяко знание е на 4-5 секунди разстояние – в този свят българинът не участва. Както циганинът, живеещ в гетото, не участва в света на образованието, например. Защо? Защото българинът няма любопитство. Не го интересува – нищо. Не гледа около себе си. Не търси нови неща. Не изследва дори селото, в което живее. Гледа новините, но ги чува единствено, ако става дума за някоя чалгарка, напуснала някой футболист. Любопитството, пише Аристотел преди 2 300 години, е в основата на всяко знание. А знанието – това е начинът да постигнеш каквото и да е. Ако не си любопитен – няма как да научиш каквото и да е. А ако не си научил каквото и да е – няма начин да умееш да правиш, каквото и да е. Дори – да се ориентираш из територии, намиращи се на 5-10-15 километра от дома, в който живееш. (Продължава в блога) КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Заглавието на този постинг го поставих аз. Смятам, че то обобщава тезата на Дайнов. Не ни интересува, не сме любопитни, въобразили сме, че си знаем всичко, в резултат не напредваме никак, а обедняваме – причина за всичко това е мързела, нежеланието ни да мислим. Не казвам че сме малоумни, предпочитам да кажа че сме мързеливи. Говоря за преобладаваща тенденция, не всички до един българи ги мързи да мислят, но тия, дето мислим, сме нищожно малцинство. Българинът, за да оправдае своето нежелание (и неспособност?) да мисли си има "теория", че немало било, видите ли, келепир от пустото мислене: "Една патка мислила, мислила и... взела че умрела!", ето в тази поговорка е същината на главния български дефект, заради който толкова си страдаме. А и директно сме го казали, то е нещо като общобългарски девиз, не само шопски: "Най-много мразим да мислим!". Мързел и инат – тези са двата фундаментални бъл-

гарски порока, от които толкова много си страдаме. А това, че образованието ни е такова, че младите хора у нас по-скоро затъпяват, отколкото да се образоват, чудесно се свързва с издигната теза: такова идиотско образование, не служещо на живота, може да си изобрети само нация, която решително се е отказала от мисленето, сиреч, от истинската образованост. Образованието затова ни е менте. Образователната система подготвя младите българи да стават все по-мързеливи в мисленето, все по-нежелаещи да мислят. И виждате, че с такава образователна система няма как да има напредък. Кошмар е това, че у нас изобщо не се съзнава колко катастрофално, колко фатално ни е потребно да променим из основи толкова порочната образователна система; понеже не съзнаваме това, ето, примиряваме се, а ако поне малко съзнавахме, и ден нямаше да се примиряваме с тази система, която постоянно генерира личностна непълноценност, а в крайна сметка и бедност, и нещастност, и всичко. Да, ден нямаше да търпим тази разсипническа спрямо талантите на младите система, която ги прави роби, високомерни кухи темерути, безделници, тъпанари, нещастници, прокълнати бедняци и простаци. Толкоз. Казах каквото трябваше да кажа. Дайнов е прав, но се постарах малко да развия мисълта му. Докато българинът не бъде принуден от живота да се захване сериозно и задълбочено да мисли, той няма да се оправи. Ще чака да го "оправят" и ще затъва в безделничеството си. И в отчаянието си. Дали по тази тема да не направя едно предаване, дали на нея да не посветя предаването "На Агората..." този четвъртък? ВЧЕРА В КУРИЛО И НА 4-ТИ КИЛОМЕТЪР МАЙ Е ИМАЛО ДЕН НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ – ОБИТАТЕЛИТЕ НА ТЕЗИ ИНСТИТУЦИИ СЕ РАЗХОДИХА ИЗ ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ понеделник, 23 март 2015 г.

Неделна Лумпениада – 22.03 (Снимки) Днес е денят, в който традиционно се събират чуждопоклонниците и симпатизантите на терористичния режим в Москва. Те са лесно различими по чуждите знамена, като от кумова срама имат и няколко български... Сред тълпата рубладжии се виждат обичайните присъстващи и осребрява-

щи комунистически, русофилски протести. На една от снимките се вижда и знаме на руската партия Атаклъ. Като цяло Президентството изглеждаше сякаш днес в Курило и затвора е имало ден на отворените врати и обитателите на тези институции са се разходили из центъра.

Гротескните образи от неделната лумпениада оставяме да прецените сами по снимките на какво приличат. За щастие, са малко и вероятно не знаят какво правят. ЗДРАВОМИСЛИЕТО, ЗА КОЕТО СЕ ОПИТВАМЕ ДА ПОДЕМЕМ РАЗГОВОР, Е ПРИЗНАК НА ЗДРАВАТА, НА ХАРМОНИЧНО РАЗВИТАТА, БОГАТА, НЕОЩЕТЕНА ОТ НИЩО ДУША понеделник, 23 март 2015 г.

Вчера се опитах да обясня, доколкото това изобщо е възможно, на какво се дължат ония ценностни разминавания, благодарение на които дадени хора започват да си представят нещата съвсем изопачено или изкривено, без каквото и да било съответствие с истинското състояние: виж В историята и в живота ни враждуват две противоборстващи си сили или тенденции: на свободата и обратната на нея, именно на несвободата, на склонността ни робуваме.... Постарах се да посоча и критерий за разграничаване на здравомислието от нездравомислието, от нездравословния илюзионизъм. Поради заетост обаче трябваше да прекъсна разсъждението си; сега се налага да продължа оттам, докъдето стигнах тогава. Ето тезата, която се очерта в резултат на досегашните ни търсения: за да постигне цялостния, изчерпателен смисъл на нещата душата трябва да успее да синтезира в едно всички ония "частици" смисъл, които ни доставят отделните душевни сили, именно разсъдък (ум), чувствителност, интуиция, воля, разум, вяра и пр.; това

обаче много рядко се постига, то явно не е по силите на повечето хора. При повечето хора става така, че обикновено една душевна сила е взела надмощие и тя тиранизира останалите, не им позволява да разгърнат потенциала си; обикновено тази доминираща тиранична сила е разсъдъкът, умът, т.н. интелект; но е възможно и другата основна душевна сила, именно чувството (чувствителността) да придобие приоритет над останалите и да заеме господстващото положение. (Продължава в блога) И СМЕШНИКЪТ Ж.ГАНЧЕВ ДОКАЗА ТЕЗАТА, ЧЕ ВСИЧКИ ЧЕНГЕТА ОТ ДС ВИНАГИ СА РУСКО-КАГЕБИСТКИ МЕКЕРЕТА понеделник, 23 март 2015 г.

Жорж Ганчев стана русофил – продава къщата си в САЩ, праща Щатите и Борисов в Ада заради Русия Жорж Ганчев тотално е обърнал палачинката. Докато преди няколко години защитаваше САЩ и американската култура и се хвалеше, че на гости му идват западни посланици, народният трибун е минал на страната на Изтока. Пред Сашо Диков той си пожела щатите и Бойко Борисов да отиде в ада и започна да хвали Русия, въпреки че не харесвал Владимир Путин. Бившият депутат завъртя като развалена грамофонна плоча старата си песен как е бил махнат от политиката заради Иван Костов. В БЪЛГАРИЯ, ВИДИТЕ ЛИ, БИЛО ИМАЛО МЯСТО САМО ЗА "НАЙ-ДОБРИТЕ" – И ЗАТОВА ПРОГОНИХМЕ ВСИЧКО ЩО Е СВЯСТНО ДА СЕ СКИТА НЕМИЛОНЕДРАГО В ЧУЖБИНА! понеделник, 23 март 2015 г.

ратичната университетска система у нас като "посредствен" и "недостатъчно интелигентен", стана докторант в Кеймбридж!; продължението наистина е интересно: ПРОФ. РУСЧЕВ ИСКА РАЗСЛЕДВАНЕ СРЕЩУ ДОКТОРАНТА ОТ КЕЙМБРИДЖ ЗЛАТИН ЗЛАТЕВ Професорът по право в СУ "Св. Климент Охридски" Иван Русчев е изпратил мейл до докторанта на Кеймбридж и възпитаник на Алма матер Златин Златев, че го дава на "компетентните органи в Република България за образуване на досъдебно производство" срещу него. Това съобщава в. "Труд" в продължение на историята на Златев, който е заминал да учи в Обединеното кралство, след като преподавателите в Софийския университет "Св. Климент Охридски" не го приели за достоен за докторант, а проф. Русчев го прати да мие чинии. След като става докторант в Кеймбридж, Златев пише до бившите си преподаватели в СУ, че отношението им към него само го амбицирало – за да стане докторант в Кеймбридж, Златев завършва магистратура и в Quееn Mery Universiti of London. В отговор получава обаче е-мейл с адреса на проф. Русчев: "Радвам се за Вас, г-н Златев, Великобритания е велика страна, именно защото може да си позволи лукса да приеме и посредствените хора от цял свят, вкл. и желаещите да мият чинии. В България е доста по-тесничко, има места наистина само за най-добрите. Дано и на Велика Британия да не ѐ се налага да прокопса, както за жалост България, с кадри като Вас. Наистина сте си намерили добре мястото." Преди дни Златев каза, че обмисля как да постъпи и вероятно ще съди професора "Не съм сигурен как ще постъпя, но той на практика ме обижда", каза Златев. Той е поискал от професора 128 000 лири за причинени неимуществени вреди. Иван Русчев пък е цитиран от "Труд", че приема поисканите пари като "очевидна заплаха с разправа с мен, вкл. по съдебен ред, и очевиден опит за изнудване". След оповестяването на случая, във Facebook бе създадена група "Да поздравим професор Русчев", в която участниците изпращаха поздравителни съобщения на мейла на професора, имаше идеи студентите масово да мият чинии. Източник: legalworld.bg НАЙ-ЧУДЕСНОТО БЪЛГАРСКО НАСЛАЖДЕНИЕ понеделник, 23 март 2015 г.

Публикацията, която следва подолу, е продължение на историята, разказана ето тук: Млад човек, оценен от бюрок-

хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.

За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което имат тук

Константин Иречек НАЙ-ЩАСТЛИВИ СА ОНИЯ, КОИТО ВЪПРЕКИ ХВАЛБИТЕ СА УСПЕЛИ ДА СИ ОСТАНАТ ПРОСТО ЧОВЕЦИ понеделник, 23 март 2015 г.

В новините показаха "живия класик" Стефан Цанев, седнал подобно на Чарлз Дикенс до горящата си камина; найвпечатляващото е, че той самият, както личи по изражението му, се държи както подобава да се държи един "жив класик": примерно държи право нагоре главата си, та да не би случайно да падне лавровия му венец, старае се нимбата му да му стои добре, изпъчил се е, та тогата му да му стои с по-малко гънки и пр.; абе личи си, че човекът полага доста усилия да се държи именно както подобава да се държи един "жив класик"; старае се също така да подбира по възможност колкото се може по-класически думи и пр. Абе изобщо не е лесно човек да е "жив класик", като го гледах как се мъчи да пази това височайшо ниво, ми стана крайно неудобно, изпълних се със съчувствие към горкия човек, смазан от толкова много слава и величие. Осъзнах, че той щеше да се чувства значително по-комфортно ако не го бяха обявили за нещо като "полубог", сиреч, ако си беше останал просто човек. Тежка е короната на официално канонизираните било за звезди, било за "живи класици", било за "народни трибуни" (като бай ви Вучкова примерно), било за гении или за каквото и да е там друго. Най-щастливи са ония, които въпреки хвалбите все някак са успели да си останат просто човеци, ама такива у Нашенско са същинска рядкост...

КУЛТУРНОТО НИВО У НАС СЕ ВДИГА СТРЕМИТЕЛНО И ДОСТИГА СТРАХОТНИ ВИСИНИ

патия към руснаците, които работят за раждането на една модерна, откъснала се от ужасната си история, неимперска, а именно свободна и човеколюбива Русия!

чив, по-убедителен пример за комунистическа психопатология от този едва ли може да се намери:

вторник, 24 март 2015 г.

"ЕДИНСТВО НА ДУМИ И ДЕЛА" ПО КАГЕБИСТКО-КОМУНИСТИЧЕСКИ Явор Ганчев сподели снимка на Ivan Nikolov и направи ето какъв коментар: Културният живот в столицата най-сетне се нормализира...

вторник, 24 март 2015 г.

ПРАВИТЕЛСТВЕНИЯТ САМОЛЕТ, С КОЙТО ПОД СМОЛЕНСК ЗАГИНА ЦВЕТА НА ПОЛСКИЯ ЕЛИТ НАЧЕЛО С ПРЕЗИДЕНТА ЛЕХ КАЧИНСКИ, НЕ Е КАТАСТРОФИРАЛ, А Е БИЛ СВАЛЕН ОТ РУСНАЦИТЕ вторник, 24 март 2015 г.

"Всичко, което виждаме наоколо, е съблазън. Целият този богат и разкошен живот е дяволско изкушение..." Това заяви вчера скромният Патриарх Кирил в Новгород, а след това седна в своя Mercedes S600 Pullman и съпровождан от кортеж, състоящ се от шест Cadillac Escalade потегли за Москва...

UA – Літак з Лехом Качинським не впав, а був збитий – доводить польська преса. Журналісти з фактами на руках доводять: гучна авіакатастрофа 2010 року під Смоленськом не була випадковістю. Тоді в польському "ТУ-154" під Смоленськом загинув цвіт їхньої політичної еліти на чолі з президентом Лехом Качинським. Випуск ТСН. Тиждень за 17 серпня 2014 року.

RU – Самолет с Лехом Качиньским не упал, а был сбит – доказывает польская пресса. Журналисты с фактами на руках доказывают: громкая авиакатастрофа 2010 года под Смоленском не была случайностью. Тогда в польском "ТУ-154" под Смоленском погиб цвет их политической элиты во главе с президентом Лехом Качиньским. Выпуск ТСН. Тиждень за 17 августа 2014 года. СВОБОДОЛЮБИВИТЕ РУСНАЦИ СКЪРБЯТ ЗА БОРИС НЕМЦОВ Поклон пред паметта на бореца срещу путинистката диктатура! Моята сим-

У НАС Е НАЛИЦЕ ВСЕ ЕДИН И СЪЩ СТЕРЕОТИП, СПОРЕД КОЙТО ДА УВАЖАВАМЕ ДРУГАТА ЛИЧНОСТ НИ СЕ СТРУВА, ЧЕ Е "ПРЕКАЛЕН РАЗКОШ" вторник, 24 март 2015 г. Тази сутрин попадам на нещо, което е много показателно и се намира в дълбока връзка с търсенията ми по темата за здравомислието; публикувах го в блога си току-що под заглавието "Единство на думи и дела" по кагебистко-комунистически. Там сложих и съответните снимки за илюстрация, но текстът е покъртително красноре-

"Всичко, което виждаме наоколо, е съблазън. Целият този богат и разкошен живот е дяволско изкушение..." Това заяви вчера скромният Патриарх Кирил в Новгород, а след това седна в своя Mercedes S600 Pullman и съпровождан от кортеж, състоящ се от шест Cadillac Escalade потегли за Москва... А пък един коментиращ във Фейсбук, представил се като Mikhaylo Tonkonogyi, прави тънка и крайно уместна забележка: Ну, главное, что таки да Пульман... :-) То есть, в случае чего, есть кого обвинить! :-) (Е, главното е, че все пак е Пулман... Тоест, в случая на нещо да има кого да обвиним!) Аз изобщо не знам този Mercedes S600 Pullman що за кола е, дали пък не е кола, произвеждана в САЩ, за американския пазар? Изглужда е доста луксозна, щом другарят Патриарх се е снабдил с нея, няма да се излагаме сега с някоя по-проста кола като нашите владици, които се возят в някакви си там презрени Бентлита и и линкълни?! Нямам представа дали Mercedes не се е слял с американска фирма (туйPullman ми звучи много по американски някак, знам ли, изобщо съм пълен невежа в тази област, пък и нямам време да правя сега каквито и да било справки). Между другото, като стана дума за нашите тъй скромни владици се сетих за нещо, ето за какво, намирам го лесно в интернет: Негово високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Кирил дефилира из центъра на Варна навръх Никулден с чисто нов премиерен автомобил "Линкълн MKZ Хибрид". Колата с базова цена от 34 755 долара (в САЩ - бел.ред.) бе паркирана във вторник пред църквата "Св. Никола" в центъра на Варна, а от нея смирено слезе дядо Кирил. Той отслужи празничната света литургия по повод храмовия празник. Знаем също, че дяло Кирил се спомина при доста странни обстоятелства (удави се в морето на частния си плаж, а пък злите езици твърдят, че и самите водолази, които му помогнали да се удави, покъсно също били намерени удавени!), та затова да кажем: Бог да го прости! Не зная

дали не е грях да пишем тия неща, но ето, стана дума, пък и темата ни го изисква; а темата ни е за здравомислието. Голямо "здравомислие", няма що, демонстрират тия всичките наистина "смирени", и то по един най-чист "християнски" начин Божии служители! Питам се: как пък не ги е поне малко срам, а? Що ли пък не се позасрамят поне малко, а? (Продължава в блога) И ПРЕДИ 1989 Г., И СЕГА В АКАДЕМИЧНАТА ОБЛАСТ У НАС СЕ ПРОСПЕРИРА ГЛАВНО ПО ТРИ НАЧИНА: ПО ШУРОБАДЖАНАШКА ЛИНИЯ, ЗАРАДИ ПАРТИЙНИ ЗАСЛУГИ И ЧРЕЗ СЕКСУАЛНИ ПОДВИЗИ

изискванията на СУ, за да се придобие такава научна степен. Сред тези изисквания са: през последните 2 години лицето да е бил асистент или главен асистент; да е бил хоноруван преподавател; да е бил член на научноизследователски екип. Това са изисквания, за да бъде човекът хабилитиран”, посочи д-р Найденов. „Още: имал ли е този човек художествено-творческа дейност, както и доказани научни постижения. Провеждани ли са лабораторни изследвания, работил ли е с докторанти и студенти, участвал ли е в научни форуми, имал ли е изобретения и рационализации.” Виж също и: Млади лекари питат как Лъчезар Иванов е станал доцент

вторник, 24 март 2015 г. ПУТИН СЕ ОПИРА НА НАЙ-БЕЗМОЗЪЧНАТА ЧАСТ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО сряда, 25 март 2015 г.

Млад лекар: Лъчо Мозъка – доцент по партийна линия? Обръщам се към премиера Борисов, тъй като той е законът в България, заявява д-р Емануил Найденов Правилата за придобиване на академична длъжност и преди 10 ноември, и сега са едни и същи – роднинска линия, партийна линия и интимна линия. Тези линии трябва да бъдат зачеркнати. Това заяви пред Нова телевизия д-р Емануил Найденов от Гражданска инициатива „Млади лекари за ново здравеопазване”. Те написаха отворено писмо до премиера и министъра на образованието и науката относно новината, че Лъчезар Иванов от ГЕРБ е станал доцент по медицина. "Уж всичко е спазено, но правилата са прочетени както дяволът чете Евангелието. Аз искам господин Борисов да каже какво мисли за неговия приятел Лъчезар Иванов. Искам да чуя неговото лично мнение. Обръщам се към него, тъй като той е законът в България", посочи гостът. Виктор Николаев го попита дали намеква за партийно назначение на Иванов, на което д-р Найденов каза, че иска премиерът да отговори на този въпрос. Младият медик постави редица въпроси, свързани с хабилитирането на Иванов, който в предишни години се сдоби с прякора Лъчо Мозъка. „Като млад лекар имам 9 публикации. Но не съм допускан и до доцент. Моите публикации са в чужда медицинска преса. Направих си усилията да проверя какви са

Вот уж воистину прав Великий русский классик Владимир Войнович: «Путин опирается на самую безмозглую часть населения». ПОКАНА ЗА ДИСКУСИЯ: Утопия ли е свободата, извратеност ли е отдадеността ни на нея? сряда, 25 март 2015 г.

Попаднах на текст със заглавие Др Николай Михайлов: Живеем в духовна война; знаете, д-р Михайлов е нещо като "духовен гуру" на опитващите се да изглеждат дълбокомислени репортерки и най-вече на водещите на дълги и скучни магазинни телевизионни предавания, които, като разговарят с него, нямат друга грижа освен да създават у публиката впечатлението, че уж разбират смисъла на предълбоките думи на тъй маниерно-витиевато изразяващия се психиатър-богослов. Както и да е, изчетох текста току-що, даже намерих някои момен-

ти, които ми се видяха интересни, особено ме впечатли ето този коментар около думи на Паскал, който безусловно съдържа една важна истина, която е добре да се знае от всички: У Паскал има следното изречение - колкото по-талантлив човек и по-дълбок е, толкова повече хората му изглеждат различни. Колкото по-посредствен е, толкова повече му се струват еднакви. Ако всички ни се виждат едни и същи, това е упрек към собствената глава и собственото сърце. Трябва да се внимава... Интелигентен човек е г-н психиатърът, цена нямаше да има ако не беше толкова маниерен, но то човек без недостатъци има ли? Истински умните хора не се стараят да навират умността, учеността и образоваността си в очите и в ушите ни, тя при тях е някак незабележима. Г-н психиатърът обаче в моите очи се компрометира много когато не се посвени да изпълни някои мръсни политически поръчки, заради които стана такъв любимец на олигархичните медии. Та ето сега и опитите му да описва тъй красноречиво "духовната катастрофа на западния либерализъм" ми се виждат доста подозрителни - особено когато като приятеля и съмишленика си Явор Дачков прави съответните метани, обърнат с лице на североизток, а пищните си задни части е обърнал към родината си. За тия, които фалят "духовната мисия на православна Русия" и хулят "разкапалия се от разврата на свободата либерален Запад" сигур са отредени известна част от ония 20 милиона евра, които по сведения от медиите Русия била заделила, за да подкрепи своите тукашни мекерета, активно участващи в пропагандната война срещу европейска България. Имам чувството че и Даков, и психиатъра не се гнусят от такива пари, такова чувство имам, пък и не ми изглеждат глупаци, дето ще работят "за идеята", един вид съвсем без пари – като може и те да припечелят нещичко. Както и да е, това са дреболии. За пари или без пари пишещи (като мен), мислещите хора в една такава духовна пустиня, в каквато живеем, са все за адмирации. Ето, подкрепям г-н доктора и рекламирам словоизлиянието му. И същевременно призовавам към отпочването на една, чини ми се, потребна дискусия. Нейната тема предлагам да е ето каква: (Продължава вм блога) И ПО СКАНДАЛНИЯ КАЗУС – ДОКТОРАНТ В КЕЙМБРИДЖ БЕШЕ ОБЯВЕН ЗА НЕКАДЪРНИК ОТ "АКАДЕМИЧНИТЕ" БЮРОКРАТИ ОТ СУ – СЕ СТИГНА ДО СЪД сряда, 25 март 2015 г. Професор от СУ дава на съд докторанта от Кеймбридж От Алма Матер изразяват съмнение, че той е докторант в Кеймбридж

Професорът по право на Софийския университет Иван Русчев е изпратил мейл до докторанта на Кеймбридж и възпитаник на Алма матер Златин Златев, че го предава на "компетентните органи в Република България за образуване на досъдебно производство" срещу него.

Професорът е приел поканата за доброволно изпълнение на Златин, в която докторантът иска 128 000 лири за причинени неимуществени вреди, като "очевидна заплаха за разправа с мен, включително по съдебен ред, и очевиден опит за изнудване". Скандалът започна, след като магистърът по право обвини ВУЗ-а, че го къса три пъти за докторантура, а преподавател му обяснил, че нивото му на интелигентност е ниско. Младежът твърди, че въпреки това е успял от тази година да стане докторант по гражданско право, но в Кеймбридж. Преподавателят проф. Русчев пък отвърнал, че Англия "очевидно има нужда от миячи на чинии". (Ето точните думи на въпросния професор: "Радвам се за Вас, г-н Златев, Великобритания е велика страна, именно защото може да си позволи лукса да приеме и посредствените хора от цял свят, вкл. и желаещите да мият чинии. В България е доста по-тесничко, има места наистина само за най-добрите. Дано и на Велика Британия да не й се налага да прокопса, както за жалост България, с кадри като Вас. Наистина сте си намерили добре мястото."Бел. моя, А.Г.) От Софийския университет не отрекоха непремерените думи на преподавателя, но обясниха, че той е бил провокиран от провокативно поведение на младия мъж. Освен това от Алма Матер изразяват съмнение, че той е докторант в Кеймбридж. (Ето откъс от официалното съобщение на университета до медиите: "В публикацията се твърди, че впоследствие г-н Златев е приет за докторант в университета в Кеймбридж. Софийският университет няма възможност да провери достоверността на това твърдение, но от публикуваното във вестника факсимиле се вижда единствено, че приложеният сертификат потвърждава приемането на г-н Златев за подготвителен курс в университета", смятат от пресцентъра на Алма матер. В съобщението още пише, че Златев се е явил три пъти на кандидатдокторантски изпит в Юридическия факултет на Софийския университет. "Тъй като

това се е случило в три различни години, изпитните комисии са били съставени от различни представители на Юридическия факултет. И трите пъти оценката, получена от г-н Златев, е била по-ниска от минимума, необходим за класиране."Бел. моя, А.Г.) Ето интересни коментари по този повод: Иван каза: Господи, събери си вересиите и започни със СУ! Уважаеми прости, неграмотни, закърняли, червеногъзи преподаватели в "Алма Матер", претенциите Ви надминават всякакви способности, които си фантазирате, че имате. Не е ли достатъчно, че хора като Вас изпъдиха почти всички можещи и знаещи млади хора, а и трябва публично да обиждате тези, които са дръзнали да Ви кажат "Не" и да ви изобличат публично? Не се ли усещате, че малко по малко се унищожава всякаква сянка на съмнение, че живеете в собствен, нереален свят в който всички останали са длъжни да търпят Вашата некомпетентност, корумпираност, алкохолизъм, огромни претенции без никакво покритие, постоянни закъснения за занятия, шуробаджанащина и миризмата Ви въобще? Този свят е много малък и той свършва там, където свършват стените на СУ, ако излезете извън тях ще научите много неща за живота. Вие не сте нищо повече от поредния срам за България и причина хората да емигрират, много скоро няма да има и един студент, който иска да се подлага на гаврата, наречена българско образование и Вие ще умрете от глад, защото само за това сте компетентни. Мария каза: Отношение като Вашето от своя страна е причина да емигрират много преподаватели, които качествено си вършат работата. Е, това и фактът, че кадърен специалист има много по-голям шанс за добра реализация в чужбина. Остават некачествените преподаватели и тези, които от силно потриотично или романтично академично чувство решават да посветят на живота си на каузата да работят за образованието в България. Всъщност, таке е в почти всяка сфера. Вместо да обиждате, помислете как бихме могли да им помогнем на тези, отдадени на добра кауза. Иван каза: Нещата не са точно така, както ги представяте. На първо място, не аз съм изгонил въпросния докторант в чужбина – да си припомним, че все пак той е главният герой на настоящата история. Не аз съм натоварен с институционалната отговорност на университетски преподавател – когато бях студент правех всичко което зависи от мен - спазвах всички правила, плащах си и идвах навреме на занятията; в замяна получавах гореизброените отношение, качество на преподаване, високомерие и отношение

като към някой, който няма друга алтернатива. Не съм гонил никакви преподаватели в чужбина. Къде са добрите преподаватели, за които говорите? Ако са в чужбина, те нямат правото да коментират и да се обиждат на истината, изобличена от този студент. Ако са останали в България по родолюбиви поводи, кога се е чул техният глас? Излязъл ли е някой да заяви, че това не е правилно, че човекът от статията е свободен да замине където си пожелае и благородно да му пожелаят успех? Чува се единствено злобното квичене на въпросния преподавател, който – нека да припомним – не е допуснал студента до докторантурата в СУ (можем да се досетим за вероятните причини), казал му е, че е "не достатъчно интелигентен", а след като студентът е бил приет в Кеймбридж и е решил да изчисти името си публично и да получи правото си на отговор, е получил поредната обида - че щял да бъде мияч на чинии. Скоро не бях чел по-противно нещо – някой, който въпреки трудностите се е доказал и иска да съобщи колко е доволен, бива завлечен отново в помията чрез обиди от същия първоизточник. Институцията СУ тук мълчи, подкрепяйки изкуфелника. По същия начин се извъртяха, когато ранобудните студенти снимаха онзи алкохолик Драгомир Драганов как го влачат по коридорите на Университета, защото не можеше да ходи. Тогава казаха, че било забранено да се пие, но и да се окупира и затова нямало да го накажат. Университетът съществува заради студентите, а не заради преподавателите. Първо преподавателите трябва да са на ниво, а после да търсят сметка от студентите. Бо каза: Странно ми е от СУ, като не отричат грозното, недостойно поведение на преподавателя, защо не са го уволнили или наказали дисциплинарно? Дори не се извиняват, дори не признават, че е негова грешка!!!! Те просто са безгрешни!!!

10 стинки каза: Ахааа 128 хил лири се искат тук! Защо лири, защо точно толкова? Все едно. Резилът е за СУ и не е от днеска. Сами са си постигнали презрението на много хора. А младежът е решил да играе мръсно точно като адвокат. Такива стават или адвокати или измамници и изнудвачи. След години ще си спечели същото презрение, ако не и по-рано. НЕЩО КАТО РЕКЛАМА С ОГЛЕД ДА СИ ОТГОВОРИМ НА ПРЕЛЮБОПИТЕН ВЪПРОС сряда, 25 март 2015 г. А въпросът е: има ли все пак у нас странници и безумци, които могат да дръзнат да се охарчат, купувайки си

философска, сиреч стойностна и смислена книга от български автор?

Я да си направя малко нещо като "реклама", поне да проверим дали някой ще се сети да направи донос срещу мен и от Фейсбук да ме накажат за това; изглежда само това ще спечеля от тази "реклама", ама да опитам де, то за опит пари не вземат – и, да се надяваме, не бият: Това, както забелязвате, са изображения на кориците на моите книги и на книжките на списание ИДЕИ, на което имам честта да съм главен редактор (и създател). Понеже от известно време съм уволнен от работа (повече от 30 години работих като скромен преподавател по философия, и в училища, и в университет съм работил в тия всичките години – преди бдителни администратори от образованието да ме изгонят отвсякъде и да ме уволнят по такъв параграф, че аз фактически съм лишен от преподавателски права!), та значи останах съвсем без доходи (вземете предвид и това, че водя вече месеци наред две изтощителни, много тежки съдебни дела, за да си върна някак правата по съдебен път, а знаете как човек като мен се охарчва по адвокати!), та затова пиша това нещо. Вземете предвид и това, че тия дни бдителните власти се сетиха да ми отнемат дори и пенсийката по инвалидност, няма да крия, много съм затруднен, не зная как ще си осигурявам в идващите месеци средства за съществуване. И затова пиша всичко това, страх ме е да не си помисли някой, че просто съм се полакомил да забогатявам като пускам таз "реклама". И тъй – простете за пространните принудителни разяснения! – ако някой все пак случайно се заинтересува от това как може да си набави някоя моя книга или книжка от списанието, давам следната

информация за това как може да стане това: Ами просто е, пишете ми името в Гугъл, намирате блога ми, там в раздел КОНТАКТИ има всичките начини за връзка с мен (имейл, телефон, скайп и пр.); свързвате се с мен, правите поръчка и книгата ще ви бъде изпратена още същия ден, без никакво оскъпяване; разходите по доставката са за сметка на издателя; нещо повече, можем да ви дадем и отстъпка от коричната цена, предвид това, че заобикаляме по този начин на разпространение алчните за печалба книжари (те, впрочем, вземат до 50% от цената на всяка книга!).

Та значи този е най-лесният начин да си закупите някоя моя книга. А що се отнася до цените, с оглед да не правя тук "поменик" с цени и да се излагаме "като... кифладжии", дето има един израз, ще кажа за ориентация следното: Цените на моите книги, които са издадени от издателство ИЗТОК-ЗАПАД, варират от 18 лв. (най-дебелата моя книга, ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, тя е с 520 страници), през 10-12 лева за по-средните по обем книги (200-300 стр.), и, накрая, 5-6 лв. струват най-малките мои книги, това са предимно учебни помагала по философските предмети, изучавани в гимназиите, те са с обем 120-150-160 стр.). Що се отнася до изданията на моите книги, писани и отпечатвани след 2011 година, когато дойде именно последната и още неотиваща си криза, то тия книги са печатани в бутиков тираж, тяхната цена малко по-висока, те варират от 10-12 лв. за книги с обем 180-250 стр.). За тях, за жалост, предвид ограничените бройки и високите производствени разходи отстъпка (отбивка) от цената не можем да правим. С изключение на по-неплатежоспособните купувачи, примерно пенсионери, безработни, ученици и студенти, но това вече е предмет на уговорка за всеки конкретен случай. Що се касае до цените на списание ИДЕИ (с изключение на първите две-три книжки, тиража на които подарихме почти изцяло на градски, селски, читалищни, училищни и пр. библиотеки и поради това са отдавна изчерпани, те вече са библиографска рядкост!) имаме всички останали броеве

на списанието, включително и от международното му издание; техните цени са от 5.00 лв. ЩОМ СЕ ОСВОБОДИМ ОТ ДЕФЕКТИТЕ НА КАЛПАВОТО СИ ОБРАЗОВАНИЕ, ИМАМЕ ВСИЧКИ ШАНСОВЕ ДА ПРЕУСПЕЕМ ПО ПЪТЯ НА МИСЪЛТА сряда, 25 март 2015 г.

Вчера по темата за здравомислието – виж: У нас е налице все един и същ стереотип, според който да уважаваме другата личност ни се струва, че е "прекален разкош" - не успях да си завърша текста, поради това, че трябваше да пътувам (наложи ми се да ида до родния си край, бях в Долна баня). Тази сутрин се отплеснах с други неща, които обаче са много ценни за мен и имат отношение към темата ми за здравомислието: виж ПОКАНА ЗА ДИСКУСИЯ: Утопия ли е свободата, извратеност ли е отдадеността ни на нея? и също И по скандалния казус - докторант в Кеймбридж беше обявен за некадърник от "академичните" бюрократи от СУ - се стигна до съд. Тия две публикации ми доставят обилен емпиричен материал за тълкуване, ала засега се въздържам, по прозаична причина: и днес времето не ми стига изобщо (започнах да работя по композирането на новата книжка на списание ИДЕИ), изобщо не съм Слънце, че навсякъде да успея да огрея. (Продължава в блога) ПРИМЕРИ ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИ ПРЕДСТАВИ, НЯМАЩИ НИЩО ОБЩО С РЕАЛНОСТТА – И С ИСТИНАТА сряда, 25 март 2015 г.

Четверть россиян считает, что их страна — лидер мировой экономики

Четверть граждан России (24%) считает, что их страна является мировым экономическим лидером или находится в первой десятке государств с самой развитой экономикой. Об этом свидетельствует опрос фонда «Общественное мнение», пишет «Левый берег».

съществува, тъй като според биологията и медицинската наука той не може да съществува, както и защото знаем каква е истинската причина за заболяването, искаме чрез тази обявена награда да провокираме хората да просветят себе си, за да може просветените да помогнат на непросветените и просветените да повлияят на властта.” Прочети ДО КРАЯ

ЖЕЛАЕТЕ ЛИ В ДУХА НА ДЕМОКРАТИЗМА ДА ПРОВЕДЕМ "ГРАЖДАНСКА ИНСПЕКЦИЯ" НА ПРОБЛЕМИТЕ В ПЛОВДИВСКИТЕ УЧИЛИЩА? сряда, 25 март 2015 г.

ДУШЕВНАТА ЩЕДРОСТ... сряда, 25 март 2015 г.

Осъден антиваксер в Германия Разбира се, г-н Ланка е заявил, че ще обжалва решението, продължавайки до последно да защитава собствената си правота. До момента на списването на тази статия, не е известно да е започнал процедурата по обжалване на решението, срокът за което бързо изтича. Щефан Ланка е немски биолог, активист на анти-ваксинационното движение и един от създателите на мита, че вирусите не съществуват. Сред множеството му публични изяви през годините стоят такива ярки примери като кампания за отричане на причинно-следствената връзка между ХИВ вируса и СПИН, а напоследък – кампания, отричаща съществуването на вируса морбили, известен още като шарка. За да увеличи ефекта на твърденията си, г-н Ланка, който иначе носи академичната степен Доктор и през 80-те години действително се е занимавал с научна дейност, през 2011-а година обявява награда от 100 000 евро за първия човек, който докаже съществуването на вируса на шарката - заболяване, което според него се причинява психо-соматично, а не, както е известно от век насам, поради инфекциозния му характер или съответно от открития преди няколко десетилетия особено опасен вирус.

Обявата му буквално гласи следното: “Защото знаем, че вирусът морбили не

И В ПУТИНСКА РУСИЯ, И В БОЙКОБОРИСОВА БЪЛГАРИЯ УВОЛНЯВАТ ЗА ИЗКАЗВАНЕТО НА НЕУДОБНИ ЗА УПРАВЛЯВАЩИТЕ МНЕНИЯ сряда, 25 март 2015 г.

Съветвам ви да прочетете цялата статия на проф. Зубов, заслужава си: Андрей Зубов: Путин приближает социальную катастрофу и грядущий за ней «русский бунт». Аз от нея вземам един момент, който ми се струва показателен, включително и в личен план: в Русия заради това, че изказва свободно разбиранията си, проф. Зубов беше уволнен от работа, същото се случи и на мен, и аз бях уволнен от работа и така бях наказан за свободомислието си, което показва, че и в България текат аналогични процеси както в путинска Русия; ето този въпросния момент в интервюто на проф. Зубов: ... Свобода в России пока осталась и можно свободно выражать свои мысли. Эта свобода была даже в тоталитарном СССР, но за это приходилось платить очень высокую цену. Но люди высказывали свое мнение, выходили на площадь, их сажали, отправляли в лагеря. Сейчас в лагеря не отправляют, но выгоняют с работы. Безусловно, сейчас свободы больше.

Според обявена в сайта на РИОПловдив инициатива тия дни се провеждат "Дни на отворени врати в институциите от образователната система в област Пловдив за повишаване доверието на обществото"; в тия дни гражданите могат да отидат в училищата и да видят какво става, да поставят разни, в това число и неудобни въпроси на властващите чиновници и т.н. Хрумна ми: искате ли утре, 26 март, да отидем примерно в ПГЕЕ-Пловдив (или в Хуманитарната гимназия, примерно, където според графика за посещенията, изготвен от РИО-Пловдив, утре ще има ден за посещения) и да разгледаме, а също и да поговорим с ръководството, ей-така, в качеството ни на ангажирани с проблемите на образованието граждани? Аз бих отишъл, ако се намерят в целия Пловдив още един-двама-трима доброволци да дойдат с мен, бихме могли да отидем, за да видим как ще бъде възприета нашата "гражданска инспекция", а, искате ли да проведем един такъв чудесен експеримент? Желаещите да дойдат с мен да ми се обадят на имейла, има го в блога ми, ще сформираме група и ще отидем, моля, не се бутайте на опашката за записване, има място за всички! :-) ЗА АВТОРИТЕТА НА УЧИТЕЛЯ сряда, 25 март 2015 г.

Емил Джасим: Бизнесът има нужда от кадри, които да работят, без да висшисти (с пълен аудиозапис на разговора) Учителят би трябвало да бъде пълновластен господар в класната стая и Министерството, както и Инспекторатът,

трябва да го подкрепят в това той да има своя авторитет и да не се нуждае от чужда помощ в налагането на този авторитет. А пък факта, че БНР сложи абсурдното "кадри" в заглавието, а и че трябваше да го променим на фейсбук-страницата на Център за образователни инициативи (Center for Educational Initiatives) е достатъчно показателен какво е отношението на медиите към околния свят.

да им отговоря; ще ми се книгата за здравомислието да е пределно диалогична, като в случая имам прекрасната възможност да съотнасям два стила на мислене – и така да илюстрирам принципните си постановки. Но в началото на днешното разсъждение ми се ще да поставя и един по-същностен проблем.

ация, в която е потопен, така да се каже, автентичният философ, отдаден на своята задача. (Продължава в блога) КОМУНИСТИЧЕСКИЯТ ИДИОТИЗЪМ НЕ Е ОТ ВЧЕРА! четвъртък, 26 март 2015 г.

Emil Jassim чрез Center for Educational Initiatives КОВАРНИТЕ АМЕРИКАНЦИ ЧРЕЗ ХААРП НИ ОБЛЪЧВАЛИ И НИ ПРАВЕЛИ ПРИВЪРЖЕНИЦИ НА ДЕМОКРАЦИЯТА И НА СВОБОДАТА, ПРОКЛЕТА ДА Е! четвъртък, 26 март 2015 г.

БЪЛГАРИН ПОКАЗА ОРЪЖИЕТО, КОЕТО ПРЕДИЗВИКВА ВСИЧКИ СМЪРТОНОСНИ КАТАКЛИЗМИ (ВИДЕО) И пчелите били жертва на ХААРП: изведнъж, омаяни, пчелите си губели разсъдъка и тръгвали неизвестно къде, към гибелта си! Единственото, което щяло да ни спаси от пустите американци с техния проклет ХААРП, била... вярата в... добрия чичко Путин, който с танковете си щял да завладее Америка - и щял по този начин завинаги да спаси прогресивното човечество от съблазните на свободата! :-) АКО УПОРСТВАТЕ ЩЕ ВИ НАПРАВИМ "МЕЧКА": ТО БИВА ДЕМОКРАЦИЯ, НО ТОВА ВАШЕТО Е АНАРХИЯ И СВОБОДИЯ! четвъртък, 26 март 2015 г. Вчерашната публикация по темата за здравомислието, по която смятам да напиша цяла книга, беше озаглавена Щом се освободим от дефектите на калпавото си образование, имаме всички шансове да преуспеем по пътя на мисълта; тази сутрин ще трябва да продължа оттам, докъдето стигнах в нея. А по-раншната публикация то същите тия проблеми беше със заглавие У нас е налице все един и същ стереотип, според който да уважаваме другата личност ни се струва, че е "прекален разкош" и там има коментари, на които още не съм отговорил, ще се наложи

Ще тръгна оттук: не зная дали вие сте забелязали, но общо взето всичко, за което разговаряме и спорим, по един найестествен начин може да бъде отнесено като пример и илюстрация по темата за здравомислието - и, респективно, за нездравомислието, за болното съзнание, чиито представи изобщо не съответстват на реалността. Аз с удивление тия дни установявам, че във всичките тия години, в които редовно си водя блог, всеки ден друго не правя освен да изобличавам едно нездраво, но за сметка на това доста разпространено у нас съзнание. А като се замисля откривам, че май това нещо съм го правил през целия си съзнателен живот. Изглежда то е и всекидневната задача на философа, занимаващ се с най-важното нещо: как хората да оздравяват съзнанията си, как да лекуват болните си съзнания, как да се проникват от един здрав реализъм, как да привикват да гледат на съществуващото трезво, с един неизкривен поглед, адекватно и автентично. Да се опитваме да изобличаваме и да изкореняваме неверните си представи, да развиваме съзнанието си, да го обогатяваме, стремейки се да долавяме цялостния човешки смисъл на нещата, е онова, което е главно в заниманията на автентичния философ, на опитващия се да живее автентично човек, щото философът по идея не е нищо друго освен точно това: опитващ се да живее автентично човек. Тъй че темата за здравомислието, която напоследък излезе на преден план в моите занимания, всъщност е кристализация на всичко онова, което аз винаги съм правил, е осъзнаване на това, което аз фактически всеки ден съм правил. А да се бориш с илюзиите, със заблудите, с глупостите на хората, няма как, е тъкмо нещото, което всеки ден прави автентичният философ. Философът, който иска да остане верен на задачата и на мисията си – независимо от всички рискове. Ще дам в тази връзка един пример, по своя си обичай, за да илюстрирам мисълта си. Всъщност, ще разкажа една история, свързана с описанието и с вникването в психологическата ситу-

Във всеки дом – говедо, в дома на комуниста – две говеда! :-) При секретаря на партията – само по голяма нужда! :-) ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ ДНЕС, ТЕМАТА Е: "УТОПИЯ ЛИ Е ЛЮБОВТА, ЗАСЛУЖАВА ЛИ СИ ДА Я ТЪРСИМ?" четвъртък, 26 март 2015 г.

ОПИТ ЗА ДЕФИНИРАНЕ НА "ЗДРАВИЯ РАЗУМ" И НА "ЗДРАВОМИСЛИЕТО" петък, 27 март 2015 г.

Адвокат г-н Феодор Иливанов ми писа писмо, в което между другото се съдържа един важен, принципен абзац, който е директно свързан с моите търсения напоследък около темата за здравомислието. Ето какво г-н Иливанов ме попита, а подолу можете да прочетете и моя отговор до него; от само себе си се разбира, че напи-

саното ще влезе в бъдещата книга, която ще носи, най-вероятно, това заглавие "За здравомислието"; та г-н Иливанов, който тия дни подготвя тезата си за новия кръг на съдебното дяло за моето уволнение, ме попита ето какво: ... Дай ми кратка дефиниция за "здрав разум", за "здравомислие". Мъчих се от есето ти да извлека нещо, но се нарушава стегнатостта, енергичността на изложението. Есето ти е добронамерена, аргументирана реч от продължителна философска дискусия, а в съда не обичат такива неща, нито някой да ги поучава. Ето сега и моя отговор; уж се постарах да бъда пределно кратък и ясен, но ето какво се получи в крайна сметка: Здравей, уважаеми г-н Иливанов! Ще опитам да ти дам пределно кратка дефиниция за здравомислие и за здрав разум. И то такава, че да ти послужи за пледоарията пред съда. Но все пак ще дам разбирането си в по-разгънат вид, с оглед да няма празнини в разбирането, пък ти си вземи онова, което ти е подходящо за целта.

А кой, позволете да запитам, е "българският Лари Кинг"? Тук битката ще бъде страшна, кандидати за славата бол! Кеворкян ли? Или Гарелов? Или великият Слави? Или самият Карбовски (дето си е турил и абсолютно същите тиранти, ала вий не се сещате за що ви намеква!)? Или титанът Вучков? Кой? Кой? Кой? Този най-важен и вече култов въпрос "Кой?" въпрос звучи и ще звучи докато най-сетне не определим носителят на почетното звание "Българският Лари Кинг" и не му дадем и нему заслужен орден! Аз не знам как изобщо можете спокойно да спите като не знаете кой е "българския Лари Кинг"? И коя е българската Опра? Ами ний дори и българският Джак Лено не знаем кой е, много сме я закъсали, страшна работа! Само дет знаем кой е българският... папа римски или направо "господ", нали се сещате кой е? Как кой, Б.Борисов, разбира се е той, не се правете че не знаете, знаете, разбира се!

(Продължава в блога) КОЯ Е БЪЛГАРСКАТА ОПРА УИНФРИ? КОЙ Е БЪЛГАРСКИЯТ ЛАРИ КИНГ? КОЙ Е БЪЛГАРСКИЯТ ДЖАК ЛЕНО? петък, 27 март 2015 г. Срамота, такова безхаберие по най-важните въпроси не съм очаквал от вас, изложихте се тотално в моите очи...

Благодаря на всички, които ме поздравиха вече! Живот и здраве да е само, всичко друго ще се оправи! Оптимист съм!

Доброто винаги побеждава, тия, които залагаме на него, няма да съжаляваме. Да му мислят тия, дето имат обичай да залагат на злото – и на злобата. Ний не сме от тях. Има висша справедливост в този живот, тъй че точният баланс в крайна сметка е неизбежен. Най да внимаваме преди всичко друго да сме човеци, пък всичко останало на тая основа ще си дойде на точното място! Хубав де ви е денят на всички, приятели, познати, всякакви хора, дето чатпат се срещаме и разминаваме на интернетния мегдан! Приятен уикенд ви желая! МУЗИКАЛЕН ПОЗДРАВ И ЧЕСТИТКА С ПОЖЕЛАНИЯ събота, 28 март 2015 г.

Брой 2/2015 г. на в-к ГРАЖДАНИНЪ вече е достъпен и за четене онлайн петък, 27 март 2015 г.

И тъй, разбра ли се вече коя е българската Опра Уинфри? Кулезич или онази, как се казваше, мммм... да, Гала? :-) Коя е по-достойната да получи званието "българската Опра Уинфри", да решаваме този въпрос, че не бива да стоим без яснота по него. И бърже требва орден "Стара планина" да дадем на заслужилата ни телевизионерка? Аз друга претендентка не знам, злите езици приказват, че самата "Мадам М" била станала ТВ-водеща, с оглед да катурне Гала и Кулезич от заслужения пиедестал. Не знам дали е истина, но този въпрос е крайно време да се реши.

Приятно четене! НАЙ ДА ВНИМАВАМЕ ДА СМЕ ЧОВЕЦИ, ПЪК ВСИЧКО ОСТАНАЛО НА ТАЯ ОСНОВА ЩЕ СИ ДОЙДЕ НА ТОЧНОТО МЯСТО! събота, 28 март 2015 г. По повод на днешния ми рожден ден да не пропусна да констатирам поне ето това: С още една година остарях, ала не поумнявам изобщо, никак не ми се отразява на акъла идващата старост! :-)

Разни хора, вече стотици, ми пращат във фейсбук честитки по случай рождения ми ден. Ето например Viktor Kanzurov от Скопие какво ми е написал там: Честит рожден ден, Ангеле! Всичко най-добро и най-хубаво ти желая, много здраве, късмет, щастие, радост, смелост, ведро настроение, успехи, красота, топлина и хармония с най-близките, мир, любов, обич, дух, зряла душевност, благородност, светлина, просветление и сбъднати мечти... НОВАТА КНИЖКА НА СПИСАНИЕ ИДЕИ ЩЕ БЪДЕ ПОСВЕТЕНА АЛБЕР КАМЮ, МОЙ ЛЮБИМ ФИЛОСОФ ОЩЕ ОТ ЮНОШЕСТВОТО МИ “Ако се позова на разума мога да кажа, че абсурдът не се състои в човека… нито в света, а в тяхното общо присъствие.” Албер Камю

Между другото съм длъжен да съобщя, че новата книжка на списание ИДЕИ (която подготвям за печат в момента и която трябва да се появи към края на април) ще бъде посветена на точно този мой любим философ още от юношеството ми. Ще го почета не само с портрет на корицата на списанието, но и с доста текстове от него самия, а също и за него. Ще ми се да направя една много вълнуваща книжка този път. Защото Камю наистина е един от най-човечните философи, които заслужават не само респект, но дори и обич... „…В една вселена, внезапно лишена от илюзии и светлина, човек се чувства чужденец. Това изгнание е безнадеждно… Именно това разделяне на човека от неговия живот… е усещането за абсурда.” „Аз се бунтувам, следователно ние съществуваме.”

мястото си!", отговарям: "Не знам кое е похубаво". Дето пише "Пушенето убива", белким ме убие – уви, лъжа! 60 години вече пуша. Баща ми умря от пушене. Ала то тогава цигарите бяха друго нещо, филтърът върши работа. Толкова обичам белия свят, та сега, когато вече са ми понамалели отговорностите, така бих искала да си взема една стаичка край Босфора и да си гледам пролива. Как беше: "Сунце да зайде, я да умирам". Хубаво, хубаво... А не тука да седиш като прикования Прометей.

ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознанието, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвременна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опитващия се да разбере себе си човек...

Персоналната телевизия на бъдещето:

Вера Мутафчиева, цит. от Neli Kuzmanova ПОЗНАЙ САМИЯ СЕБЕ СИ!

Душата на човека е свят и дори вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космически кораб – стига тези последните да бяха възможни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена, предизвикваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия.

ВЕРА МУТАФЧИЕВА ЗА ОСТАРЯВАНЕТО И УМИРАНЕТО събота, 28 март 2015 г.

Свободното избиране на клипчета, музикални или авторски, съдържащи коментари или лекции, включени в програмата, може да става ТУК. Гледай също и моя Channel в YouTube. Каналът HUMANUS в blip.tv Линк за онлайн гледане на Пловдивска обществена телевизия

Вестник

ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник Издава: Център за развитие на личността Възрастта Интересно е самонаблюдението при остаряване, подгответе се за такава една, как да го кажа – то си е своего рода авантюра. Да гледаш в какво се превръщаш. Както казвам, сега ние сме двама души в една кожа и не се обичаме много. Правим си мръсно колкото можем. Много добре го е измислила природата – да живееш, докато ти се отживее. Защото ако така – млад и силен, и енергичен, и хубав, заумираш – то е едно, ама когато започне да те напуска собственият ти организъм парче по парче, си викаш: "Хайде, стига толкова!". И тогава не само се примиряваш, но го имаш и за перспектива. Някой като ми каже: "А бе, не е хубаво, че си саката, но нали акълът ти е на

HUMANUS, основан през 1994 г.

От живия човек се иска найвече това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа великолепието, многообразието, растежа, цъфтежа, плодоносността и въобще живота на ефирната духовна субстанция, каквато представлява човешката душа. И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Изкуството на живота, което единствено може да

Главен редактор:

Ангел ГРЪНЧАРОВ ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!