Vestnik GRAJDANIN br. 7 ot 2017 g. by Ангел Грънчаров

ИНФОРМАЦИОНЕН И АНАЛИТИЧЕН ВЕСТНИКЪ

Брой 7, Год. 9, 2017, 3 Април, Понеделникъ, Ц. 2 лв.

Тази сутрин току-що написах и веднага ще изпратя следния документ до съответните отговорни държавни институции и длъжностни лица от образователната система: До проф. Н.Денков, Министър на образованието и науката До г-жа Мая Манолова, омбудсман на България До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив ЗА СВЕДЕНИЕ: До всички медии ОТВОРЕНО ПИСМО от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование от Пловдив, Уважаеми г-н Министър, Уважаема госпожо омбудсман, Уважаема г-жо Началник на РУО, След много усилия, след многомесечна почти всекидневна борба от моя страна за предизвикване на пълноценен демократичен дебат в нашата училищна общност по истински важните, по пренебрегвани съвсем старателно въпроси и също така след безпардонен и не по-малко упорит отказ от страна на директорката на ПГЕЕПловдив г-жа Стоянка Анастасова да благоволи да "позволи" такъв един дебат в рамките на цялата общност и поне на Педагогическия съвет се стигна дотам, че тъй авангардно мислещата директорка на ПГЕЕ-Пловдив прибягна до добре познатото й репресивно средство: тя просто ме "опраска", уволни ме, и то за втори път в последните две години и половина! И то ме уволни по абсолютно същия смехотворен "мотив": по член 328, ал. 1, т. 5 от КТ, т.е. "пълна некадърност", "абсолютна липса на качества да бъде учител", "изцяло негоден за Системата"! Очевидно толкова иновативната директорка на ПГЕЕ-Пловдив дълбоко в сърцето си е страстна привърженичка на безусловната повеля на таваришч Сталин за решаване на всякакви проблеми: "Есть человека – есть проблема; нет человека – нет проблемы!". Е, опраска ме директорката, и то отново, както и първия път, не се смути да спази все същата традиция: уволни ме в предизборна обстановка, два дни преди самите избори, само седмица след като моя милост, в качеството ми на активен гражданин и блогър си позволих да отправя отворено писмо до нейния политически ментор, именно бившия и (да се надяваме!) бъдещ премиер г-н Бойко Борисов, с което сама призна тъй незаконната чисто политическа мотивация и за това мое опраскване (г-жа Анастасова се сдоби с директорски пост по време на първото премиерстване на г-н Борисов, за което, предполагаме, му е вечно задължена - и затова е готова да изпълни всяка негова

поръчка!). Че действителният мотив за моето ново опраскване е чисто политически е толкова близко до ума, че не се налага никаква изтънченост в аргументацията по доказването му: във възприятието на г-жа Анастасова моя милост е "зъл народен враг", които иска да разруши тъй уютната за нея (и за такива като нея) система на държавно-директивно, административно-командно и насилническо, а това значи социалистическо по същество (не)образование и (не)възпитание на младите хора! А прилагането на сталинския принцип за безжалостно унищожаване на "врага" (г-жа Анастасова очевидно не приема такива лигавщини на "презряната буржоазна демокрация" като свобдните демократични дебати, уважението на опонента, разглеждан като безценен партньор в търсенето на истината, на разумното и пр.) пък е допълнителна гаранция, нещо като сертификат за това, че нашата така иновативна и авангардно мислеща директорка съвсем не се смущава да прилага политически мотивираните репресии като средство за удържане в неизменен вид на отношенията в учреждението, в което тя властва сякаш е нещо като комунистически тиранин или деспот. Това е само един нюанс на тъй фрапиращо и недопустимо погазване на закона от тъй самовлюбената в собствената си непогрешимост администраторка. За нея законът е нещо, което съвсем не е задължително, ето, примерно, тя благоволи да ми връчи своята одиозна заповед за уволнение на 23 март, към 13.30 часа, в момента, в който трябваше да започне поредната сбирка на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ в нашето училище, ето обявата за нея, разлепена на обичайните места:

С което даде своя безцеремонно груб отговор: не, в нашето училище не е възможно такова свободолюбиво и човеколюбиво обучение, образование и училище, при нас може да властва единствено сталинисткия тоталитарен и казармен модел, при който другоячемислещите просто ги унищожаваме – особено ако не желаят да бъдат прекършени и да станат треперещи от страх мижитурки! Това обаче е само от една страна, отбелязвам го между другото. А истински важното е ето какво. В този ден, деня на моето повторно опраскване от авторитарната и не признаваща закона директорка, аз вече си бях взел всички часове с учениците, веднага след края на последния час директорката без замисляне ми връчи заповед за уволнение, която пренебрегва факта, че аз в този ден ден вече съм си отработил норматива за учебна заетост: какво от това, че си работил този ден, Грънчаров, голяма работа, ще те лиша от тази надница, заповедта ми ще бъде от същата дата, е, голяма работа сега, че по тази начин въпросната заповед става недействителна и незаконна – защото лъже не само за всичко останало, написано в нея, но дори и датата в нея не е вярна! Ще си правим каквото искаме, я го виж ти, тоя Грънчаров ще ми говори за някакви си там права, закони и прочие?! Да, аз съобщих на директорката този неверен детайл с датата на издаване на заповедта, тя уж се смути в първия момент, даже тръгна да търси секретарката да я преправя, да пише нова дата, но се сети, че ако пише дата 24 март ще й се наложи да търпи "тоя толкова непоносим Грънчаров" още едно денонощие, това създава и други неу-

добства (ами ако този подлец Грънчаров до утре реши да си вземе примерно болнични как тогава ще го опраскам?!) и това я накара да се откаже от подобен вариант; ще го опраскам още сега, няма проблеми, че датата в заповедта е невярна! Оказа се, че директорката бързала да ме опраска и защото на другия ден, 24 март, вече е имала уговорена среща с омбудсмана на град Пловдив, който аз призовах да посредничи за разумно решаване на конфликта с толкова непочитащата закона и затова правеща каквото й скимне директорка. Ето писмото от самия омбудсман, което удостоверява този факт:

Както и да е, уволни ме директорката, причината е, че толкова бързаше да ме уволни, че даже и законът не е никаква пречка пред задоволяването на каприза й. Да, ама това създаде известни неудобства – понеже моя милост, за разлика от директорката на ПГЕЕ-Пловдив, не само че много почитам закона, също така и се лаская със самочувствието, че съм готов на дело да се боря за своите човешки и конституционни права. Обявих ГРАЖДАНСКИ ПРОТЕСТ още на първия ден след изборите, в понеделник, опраскването ми се състоя в четвъртък. Мястото на протеста ми е до централната входна врата към двора на ПГЕЕ-Пловдив, там се разположих, сложих си маса и столчета, ето как и къде протестирам: Поради крещящото нарушаване на закона от г-жа Анастасова открих и процедура по Гражданско уволнение на въпросната толкова самонадеяна властваща особа, която, както виждаме, не почита закона дотам, че си позволява да прави каквото й хрумне. Събирам и подписка, в интернет също има петиция по гражданския ми протест в този същия смисъл. На протеста си общувам с моите ученици и провеждам не

3 само открити уроци по демокрация, по свобода и по гражданско достойнство, но и изпити за самите ученици по тия толкова потребни теми. Ето и моите лозунги на протеста:

Така е, г-н Министър и госпожо Началник, след като вие, длъжностните лица и държавните институции, които сте призвани по закон да озаптите, да спрете произвола и беззаконието на вашата тъй своенравна административна сестра, ни се налага на нас, гражданите, сами да правим това, което вие не желаете да изпълните, нищо че е ваше пряко служебно задължение! Между другото ще приложа към този документ и нещо любопитно: как се представям за участие в кампанията Edumission за учители-новатори от целия свят. Онова, което по цял свят се раз-

бира и прилага, у нас, виждаме, се възприема като странност, като табу, като грях, като престъпление. Текстът е голям, цяла страница, затова ще го приложа отдолу, но го считайте като органична част от това мое отворено писмо. Идеята на гражданския ми протест започна да се развива и обогатява, ето едно свидетелство за това: Ний в ПГЕЕ-Пловдив сме дотам иновативни, че си открихме АЛТЕРНАТИВНО УЧИЛИЩЕ НА... ТРОТОАРА, завиждайте ни колкото искате: ний ви изпреварихме!. Можете да следите блога ми за случващото се, там има видео за това как протичат разговорите ми с учениците, с граждани, всичко има там. Единственото, което няма и явно не може да има, е следното: директорката на ПГЕЕ-Пловдив не може още да осъзнае какъв ужасно глупав гаф направи тя с моето тъй копняно от цялата й душа поредно мое опраскване-уволнение! Е, аз съм учител по философия и мой дълг е да помагам на неразбиращите да разберат. На неискащите да разберат, на инатящите се да разберат обаче едва ли някой може да им помогне. Два поредни дни ходя в сградата на училището да разговарям с директорката и човешки да й обясня, че дори и толкова сакралното мое опраскване-уволнение е оплескала, поради което то в правния смисъл е несъстояло се, е нищожно, е недействително. И че моето недопускане до водене на занятия фактически е самоуправство, което трябва да бъде наказано и възмездено. Разбира се, това вече е Ваша отговорност и дълг, уважаеми г-н Министър, и също така ваш, уважаема госпожо Началник на РУО. Не мога да разбера обаче защо вие дезертирате от отговорностите си?! Като не желаете да упражнявате дадената Ви власт за доброто на институцията, пита се: за какво Ви е изобщо тази власт?! Питам като гражданин и като данъкоплатец, имам право да ви задавам тия въпроси в това си качество. Длъжен съм да Ви ги задам, сами виждате, че се налага. Грях ще е да не Ви ги задам – след като с поведението си предизвиквате задаването им. Да, отидох да разговарям с директорката, ала тя първом се... скри, а на другия ден вече... избяга, казано ми беше, че е излязла в отпуск! Заместничката й ми показа заповед за заместването на директорката по време на отсъствието й, в която изрично се твърди, че тя няма пълномощия да решава въпроси от такова естество. Днес пак ще ида да опитам да разговарям с директорката. За разлика от нея аз смятам, че разговорът, дискусията е истински верният подход за разумно поведение в такива ситуации, а и изобщо. Разговарящите, преговарящите фактически взаимно си помагат за установяване на истината, за преодоляване на собствените си заблуди. Ако беше благоволила да разговаря с мен, директорката на ПГЕЕ-Пловдив, първо, нямаше да се орезили толкова, второ, нямаше да направи безчет груби и непростими грешки, нямаше да наруши закона, нямаше да ходи по съдилища, които да й отменят всички до една заповеди, обжалвани по съдебен ред и т.н. Нямаше също така и толкова много да навреди на училището, някога елитна гимназия с огромен авторитет, който тя съсипа без замисляне. Сега разбирате ли, уважаеми г-н Министър, колко рисковано е в съвременни условия на ръководни постове да бъдат поставяни хора с крещяща липса на демократичен манталитет, ценности и убеждения?! Такива хора, сами забелязвате, живеят със съзнанието си в един отдавна отминал анахроничен и ретрограден свят, който, слава Богу, никога вече няма да се върне! Г-н Министър, тактиката Ви да мълчите по повод на моите доклади е недобра. Същото се отнася и за поведението на г-жа Началника на РУО-Пловдив. Аз ще продължа да протестирам там, до входа за двора на училището всеки ден още много дни, толкова, докато било директорката, било отговорният Началник на РУО-Пловдив или дори Министърът на образованието и науката не решат да възприемат моя протест по значително по-различен, а именно разумен начин. Само в най-изостаналите страни пренебрегват предупрежденията на философите с такова варварско безразличие – и с такова глупаво пренебрежение! Само в най-тираничните и варварски страни преследват, репресират, уволняват, опраскват философите си – и учителите си. В нормалните страни ги уважават и се вслушват

4 в това, което казват и пишат. Вие, г-н Министър на образованието и науката на България и Вие, госпожо началник на РУО-Пловдив, нима искате да ме убедите, че България е точно такава изостанала, тиранична и варварска страна?! Не, да имате много здраве от мен, аз няма да допусна европейска и демократична, а това значи и правова България да бъде възприемана (а и един ден да стане!) тиранична, дива, изостанала от цивилизацията, варварска страна! Като български гражданин аз няма да позволя това да се случи, бъдете сигурни в това! Докато имам сили ще се боря това да не се случи! Приятно министерстване, г-н Министър! Приятно началничестване, госпожо Началник! 3 април 2017 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис) ПРИЛОЖЕНИЕ, нека да се възприема като органична, неразделна част от това отворено писмо: Моето представяне за участието ми в Edumission (пълен вариант) Здравейте! Аз съм Ангел Грънчаров – един по-различен учител по философия от България. Аз съм образователен дисидент, церберите на официалната недемократична система на държавно образование в моята страна ме обявиха за "народен враг". Моят главен грях е че обичам свободата. И че следвам завета на Христос: истината ни прави свободни. И също че се държа напълно човечно с учениците си, че уважавам тяхната личност. Че не ги уча, а само им помагам да учат. Че имам доверие на учениците си – вярвам, че те могат да се справят сами. Че насърчавам свободната, непринудена изява на техните таланти. Че за мен най-важното е те да развият у себе си способността да мислят самостоятелно, критично, творчески, новаторски. Вярвам, че моите ученици ще преуспеят в търсенето на истината. По тази причина нищо не им натрапвам, а ги оставям всичко да открият сами. Оставям ги да се увличат в изследването на проблемите. Аз съм последовател на Сократовия метод: истината следва да се роди в съзнанията на младите, а техните съзнания, като почнат да раждат мисли и истини, ще станат плодовити. Обучението е запалване на пламък, а не пълнене на съд. Всъщност в обучението на младите не правя друго освен това, което трябва. Изпълнявам своя дълг на учител и на духовен водач, стига това да не звучи прекалено претенциозно – нищо че е органична част от мисията на истинския учител. Правя нужното младите да станат пълноценно развити личности, иначе казано, да станат свободни личности. И също да бъдат добри граждани на своята страна. Ето тия неща стожерите на бюрократичната система ги възприеха като заплаха и ми обявиха безпощадна война. Аз обаче съм учител-борец за правото и не се плаша от тяхната така груба агресия. Написах много книги, в които призовавам младите хора и техните родители, заедно с учителите на техните деца, да започнем една същинска духовна революция, т.е. да осъществим промяната в образованието. А иначе тази революция аз вече съм я направил на дело в обучението на моите ученици. В нашите часове моите ученици обсъждат въпроси, по които им се е наложило най-напред да помислят съвсем самостоятелно – изследвайки проблема както намерят за добре. Даже самите въпроси, които обсъждаме, заедно решаваме какви да бъдат, как да бъдат формулирани най-сполучливо. И след това всеки ученик сам мисли и търси – у дома, обсъждайки ги, стига да желае, със своите приятели или родители. Или ровейки се в книги, в интернет, учениците ми имат правото да четат откъдето искат. В часа всеки съобщава изводите, до които е стигнал в своите търсения. И след това дискутираме, обсъждаме, коментираме. С общи усилия търсим истината. Нашите часове не са нищо друго освен творческа лаборатория по философия, иначе казано – по свобода. По свобо-

домислие и свободолюбие. Всеки ученик има условията за свободна изява на своята мисъл, на своя талант. Всеки мой ученик привиква да се ползва свободно от собствения си ум. Залагаме на творческото вдъхновение, без което нищо значимо не може да се роди. Нашият дух се нуждае от свобода така, както дробовете ни се нуждаят от въздух. Е, понеже моите часове са лаборатория по практикуване на свободата, мен Системата ме обяви за "престъпник". Уволняват ме, съдът ме връща, после пак ме уволняват. В България се води същинска война за едно ново, модерно, качествено, съвременно образование. Силите на инертността надвишават многократно силите, борещи се за промяна. Но ние, борците за промяна, сме силни – защото наш най-могъщ съюзник е истината. Това е в основни линии. А защо желая да участвам? Ами защото се надявам хора като мен, които сме такова нищожно малцинство в България, да получим една подкрепа. Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

АКО ВИ ВЪЛНУВА СИТУАЦИЯТА В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ, ЗАПОВЯДАЙТЕ, ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ ПРОТЕСТА И ВИЕ!

Уррра, Кметът на Пловдив ми разреши да протестирам утре пред ТЕТ-ЛЕНИН! Съвсем законно и регламентирано да протестирам на публично място, без полицията да ме гони и да ми издава наказателни постановления... Протестът ми е за свобода в образованието и против политическите репресии на учителите с новаторска нагласа. Ако имате тази възможност и ако вас лично също ви вълнува ситуацията в българското образование, заповядайте, присъединете се към протеста ми и вие! Ще бъда на тротоара, до централния вход към двора на ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН от 11 часа до 14 часа всеки ден, разрешение съм поискал за две седмици непрекъснат протест; ако се наложи, ще поискам ново разрешение...

Голямото чакане на укриващата се директорка на ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН

15 кратки, но изключително силни мисли на великия Чърчил

Песимистът вижда трудността във всяка възможност; оптимистът вижда възможността във всяка трудност. Народът, забравил своето минало, е проиграл своето бъдеще. Приятно гледане, приятни размисли!

Днешните събития от гражданския протест за свобода в образованието

Даже най-ослепителната светлина не може да съществува без сянката. Всяка криза поражда нови възможности. Соколът се вдига високо когато лети срещу вятъра, а не по вятъра. Глупав е човекът, който никога не мени своето мнение. Хората прекрасно могат да пазят тайните, които не знаят. Най-великият урок на живота е че и глупаците понякога са прави.

По-лесно е да управляваш нация, отколкото да възпитаваш четири деца. Война е когато за интересите на други загиват съвършено невинни хора. (Следват още клипчета, които в момента ги качвам.)

6 Ние живеем във време на големи събития и на съвършено малки хора. С нищо друго няма да завоюваш такъв авторитет както със спокойствието. Най-хубавият начин да си развалиш отношенията е да започнеш да ги изясняваш. Когато двама се бият печели трети. Сър Уинстън Чърчил (Sir Winston Leonard Spencer-Churchill)

Новини от гражданския протест и от Алтернативното училище на... тротоара

Това пък са някои нови "плакати", обяви, лозунги и пр., които днес ще занеса и на мястото на протеста:

Продължаваме да търсим упорито 21-вия българин, на който му пука за образованието на неговите деца и внуци!

Хиляди унгарци излязоха на протест в подкрепа на университета на Сорос Кратък мой коментар: В Унгария 10 000 човека излязоха на протест за свобода в образованието, в Пловдив в моя граждански протест за свобода в образованието се включи досега само още един човек (освен мен), а в интернет ме подкрепиха до момента точно 20 човека! :-) Прочее, продължаваме да търсим упорито 21-вия българин, на който му пука за образованието на неговите деца и внуци! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-

7 ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

А. Солженицин, "Архипелаг Гулаг" (Цитиран от Минко Танев)

Европейският съюз започна да черпи нови сили отдолу, от недрата си: Европа преживява "ново начало" понеделник, 3 април 2017 г.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутроченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен... И ето, че Европа се пробуди... Автор: Дойче Веле ЕС – за него доскоро се говореше като за болен човек, който няма да го бъде дълго. Но онези, които го бяха отписали, прибързаха и сбъркаха. Случи се нещо неочаквано – пулсът на Европа започна да бие все по-силно, констатира Дойче веле. Европа се събужда! Под това заглавие германският седмичник "Ди Цайт" публикува обширен анализ за случващото се в днешния ЕС, който стига до един неочакван извод: европейският проект отново набира сили, включително и благодарения на милионите млади хора, които все по-интензивно се интересуват от политиката и се борят за "своята Европа". Авторите не без гордост цитират данни от допитвания и от различни статистики: "Най-щастливите хора на света живеят в ... Европа. Градовете с най-високо качество на живот се намират в ... Европа. Найдоброто здравеопазване на света е в ... Европа. Европейски са и мнозинството фирми на борсата. Дори по олимпийски шампиони Европа пак е на първо място. Само едно нещо ѝ липсва на Европа напоследък: самочувствие." (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Голата, неукрасена и неприкрита същина на това, което каза Иван Костов в днешното си интервю неделя, 2 април 2017 г.

Страшно се живее в страна, в която злодеите и подлеците не са порицавани и наказвани... понеделник, 3 април 2017 г. Когато премълчаваме порока и го напъхваме в бутилката за да не изскочи навън, ние го сеем в бъдеще и той ще даде хилядократно по-голям плод. Като не наказваме и дори не порицаваме злодеите, не просто съхраняваме техните нищожни старини, но и подкопаваме за новите поколения всякакви основи на справедливостта. Затова, а не заради "слаба възпитателна работа" растат "равнодушни". Младите свикват, че подлостта на земята никога не се наказва и винаги носи благополучие. И мъчително, и страшно ще е да се живее в такава страна.

Най-важното от това, което по същество каза Костов в тазвечерното си интервю е, че Боко нема, горкият, не само умствения, но и управленски ресурс да взема ония тежки решения, които трябва да се вземат в сложната ситуация. А трябва да се правят тежки реформи – иначе загиваме. Боко хал-хабер си нема, горкият, от това какво трябва да се прави. Не вдява и не може да вдене – дори и ако петдесет професора му го обясняват пак не може и нема да разбере. Ще загинем като страна, държава и народ с тия трафаретни псевдополитици (бухополитици, имитатори на политици, инак казано – менте-политици), каквито имаме в момента у Парламенто, повечето от тях и за чеп за зеле не стават.

С лъжи и фалшификации се набутаха в Парламента безотговорни менте-политици-гастрольори, които изобщо не разбират високата отговорност на истинския политик.

8 Горе-долу това каза Костов, ала нему се наложи да бъде по-внимателен в подбора на думите, аз пък казвам нещата директно, според същината, понятието и истината – щото съм философ... Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутроченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Станете и вие като мен членове на ДСБ – та с общи усилия да направим така, че на следващите избори нашата партия да стане първа политическа сила!

От години съм симпатизант на ДСБ, но сега дойде момента да стана неин член! Когато кариеристите подобно на плъхове бягат от "потъващия кораб", от "загиващата" и "безперспективна" за тях партия точно тогава ний, дето вярваме в нейните ценности, следва да встъпваме в рядко срещащи се партии на достойни хора като ДСБ, доказали, че за тях ценностите значат нещо. ДСБ е партия на личности, които вярват в ценностите на своята партия, за тях ценностите са нещо свято. Дясното – правото – е вярната, истинната, разумната, човечната политическа философия, то е кауза: влизам в ДСБ по чисто принципни и ценностни, идейни подбуди. Истинските десебари – познавам много такива хора и им се възхищавам! – са готови да работят за доброто на България по чисто идеалистични подбуди, а пък преследването на келепира за тях е нещо най-презряно... Затова и мой дълг е да встъпя в редиците на тия достойни хора. Та и аз да стана политик от тази толкова рядка за българските условия некелепирджийска и благородна порода. Защото България в този момент има нужда от точно такива политици. Затова ако и вие мислите като мен – какво ви пречи и вие да постъпите като мен: стане и вие като мен членове на ДСБ та с общи усилия да направим така, че на следващите избори нашата партия да стане първа политическа сила! Защото нали знаете как винаги досега са се развивали събитията у нас? Когато келепирджиите, когато тарикатите, когато използвачите, когато менте-политиците, когато далавераджиите, когато корумпираните, когато комунистите, мутрите и ченгетата се награбят и предизвикат тотална катастрофа на страната тогава няма кой друг да спасява България освен ние, истинските десни! Това сме го правили няколко пъти досега, пак ние ще трябва съвсем скоро да го правим. И затова нека да се готвим да си изпълним дълга и този път най-бляскаво – както направихме това през 1997-2001 г. Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-

ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

България била обречена на комунизъм, иначе казано била обречена на тирания и на бедност, не е вярно това, напротив: България е обречена на свобода, на демокрация, на просперитет, на достойнство!

България била обречена на комунизъм – откъде-накъде?! Била обречена на руско-ченгесарска страшна тирания! Не! Какви са тия тъпи ченгесарски внушения?! Това изобщо не е истина, напротив! Обречена е България на свобода! Обречена е на демокрация! Обречена е на просперитет! Обречена е на достойнство! Единствената причина до момента България да изглежда, че е обречена на комунизъм е нашата собствена нерешителност пред свободата. Ние, българите, в мнозинството си възприемаме свободата като нещо напълно непознато и затова непонятно – и това е толкова естествено! Та как масовият българин да знае що е свобода след като 50 години заради комунизма не само беше приучаван да живее без свобода, но и беше научен, че без свобода, видите ли, по-лесно се живеело! И мнозина се поддадоха на внушенията на заразата, наречена комунизъм. На патологията, наречена комунизъм. Станаха или безразлични към свободата, или върли врагове на свободата. Станаха нещастни комуноиди, за които свободата е една напълно непонятна загадка – които точно затова се плашат от нея. А свободата е най-прекрасното нещо за човека на тази земя. Тя е най-доброто, което можем да си пожелаем – но за което трябва и да се борим. Свободата не се дава като дар, свободата е лично завоевание на оня, който е презрял съществуването без свобода, наречено комунизъм. Не може да се нарече човек оня, който предпочита да живее без свобода, който се е отказал от свободата, той може да е животно, може да е хищник, може да е овца или говедо, може да е звяр, може да е презряна мижитурка, може да е дори лисица, но такъв решително не заслужава името човек. Без свобода животът не си заслужава да се живее. Безкрайно унизителен е животът без свобода. Страданията на живота без свобода са изпитания, които ни подготвят за свободата. За живота със свобода, т.е. за достойния за човека живот. А след това бунтът срещу тиранията насилниците е нещото, което ще ни освободи: същност на автентичната свобода е освобождаването (думи на Хайдегер).

9 И тъй, който иска да е човек и да живее по достоен начин, такъв не прави друго освен да се бори всеки ден за свободата си. В момента, в който в България се появи една критична маса от личности, борещи се за свободата, от свободолюбиви личности, които за свободата си са готови на всичко, България вече ще е свободна страна, ще е страна на свободни хора, на свободно живеещи хора. В този момент България вече ще стане най-богата страна – защото истинското богатство на една страна са именно хората, човеците, заслужаващите да носят името човек свободни човешки същества. Залог за всяко друго богатство е личностното и душевното богатство, най-драгоценен диамант сред което е самоотверженото съзнание за свобода на истински свободния човек. Свободният човек е истински богат с най-скъпоценни богатства, за него е вече детска играчка да бъде и финансово богат. Ще ликвидираме комунистическата (и ченгесарскомутренска) тирания едва когато осъзнаем, че от нас зависи всичко и на тази база направим нужното да съборим властта на проклетите ченгета и техните политически слуги. Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутроченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Днешният 1-ви април и при нас, въпреки проблемите ни, мина в майтапи, лъжи, шеги и неподправено веселие! събота, 1 април 2017 г.

Днес цял ден сме със старата ми майка – и си говорим за какво ли не; майка ми е много сладкодумна, цяла седмица си стои предимно сама, много неща са й се насъбрали да ми ги каже и по цял ден ми говори за какво ли не. Интересно е, че на нейните години разсъдъкът й, слава Богу, е напълно здрав, не се повтаря с приказките си, за разлика от една съседка, която понякога ни идва на гости, която, милата, е доста зле и непрекъснато повтаря все едни и същи неща, разни истории и пр., които ние ги знаем наизуст, но тя ни ги повтаря всеки път като дойде. Но майка ми говори за все нови и нови проблеми, разговорите ми с нея са ми много приятни – и все нещо ново научавам. Тай искам да ми дам пример за това какви духовити разговори водихме с нея днес. Аз дойдох тази сутрин към 9.30 с колата от Пловдив. От няколко дни (Дали не измръзнах на течението на моите протести, за които милата ми майчица нищичко не знае; тя не знае и за уволне-

нието ми, разбира се, не съм урод някакъв да й кажа и за това – знам много добре, че щом разбере за уволнението ми, тя няма да мигне от този момент нататък, а това при нейното крехко здраве ще я довърши!) та значи от няколко дни ме боли кръста, дотам, че ходя малко изкривен, а при ставане от стола или от дивана болката е найсилна. Е, с пристигането ми майка ми забеляза здравословния ми проблем и започна да ми дава настойчиви съвети как да се лекувам, какви билкови настойки и мазила трябвало било да сложим за да се лекувам и пр.; след час-два на мен, разбира се, ми писва от тази тема за разговор и понеже в един момент по телевизора казват, че днес е 1 април, ден на лъжата, а майка сама страда от болки в кръста, аз в един момент се сещам, в съзнанието ми се ражда великолепна идея и аз казвам: – Майко, ама ти ми се върза на лъжата, нали, ето, виж, изобщо не ме боли кръста, ама аз хубаво те излъгах, по случай деня на лъжата го направих, а ти ми се върза, ех, какъв добър лъжец съм бил, браво на мен! Майка ми ме гледа невярващо, а аз многократно й демонстрирам, че мога да стана от дивана "без никакви болки", аз си зная как ставам и какво чувствам, но се хиля като олигофрен, майка е на път да ми повярва, че нищо ми няма, но за всеки случай ми казва ето какво: – Ами ти кога всъщност ме лъжеш, сега че уж нищо ти нямало или одеве като ми викаше, че те боли адски кръста, коя от двете лъжи е истинската?! Аз се превивам от смях, получава се хубав логически парадокс, питам я: – Ти кое мислиш че е лъжа и кое е истина, сама прецени де! – Ангеле, с тия работи шега не бива, моля те, не ме бъзикай, че с гявола шега не бива (майка ми точно така изговаря думата "дявол", по нашенски звучи точно така: "гявол")! – Не, истината е, че изобщо не му боли гърба, ама се майтапя, зер, 1 април е, да се пошегувам, бъди спокойна, нямам проблеми с кръста – отвръщам й аз усмихнат. Ала тя пак не вярва; в тоя момент на мен ми идва на акъла още по-екстравагантна идея и понеже си падам по тия неща, по експериментите де, й викам: – Майко, остави тоя проклет кръст, той изобщо не ме боли, излъгах те, преструвах се, че ме боли кръста, но има още нещо, което е по-важно: директорката оня ден ме уволни от работа, самата истина ти казвам, бях решил да крия като предишния път, но ето, налага се да ти кажа истината, вече съм уволнен, това е положението! – казвам тия думи, правя това признание, разбира се, хиля се колкото мога, щото не е шега тая работа, да й кажа толкова жестока истина, майка ми няма да мигне ако ми повярва, ако не я убедя, че това е първоаприлска лъжа, но го правя това признание и ми олеква на сърцето, щото все пак не е хубаво да се лъже; майка ме гледа вече със съвсем сериозно лице и ми вика: – Ангеле, моля ти се, с тия работи човек не бива да се шегува, гяволът, проклет да е, си нема работа! Ти истината ли ми казваш сега, че ме преряза корема, или се майтапиш, моля ти се, с това точно недей да се майтапиш! – Не бе, истината ти казвам, какъв майтап?! Това, че днес е 1-ви април не се брои, сега ти говоря самата истина – казвам аз и в същото време се хиля като олигофрен, щото и мен ме прерязва сърцето: ами ако уж на майтап, пък не мога да успея да излъжа майка си, ако не успея да я убедя, че това е било първоаприлска шега, какво ще правя тогава?! Залогът е голям, не ща да причиня на майка ми толкова много безсънни нощи, които непременно ще я убият, затова именно й казвам със сериозно изражение на лицето: – Не, този път нема шега, истината ти казвам: уволни ме другарката директорка! Факт. Не лъжа. Самата истина ти казвам! Майка ми пребледнява, положението става сериозно. Тя дори почва и да се кръсти! Леле, ще се изложа, уж съм психолог, а да не мога да излъжа една 80-годишна баба! Викам й:

10 – Майко, ти как мислиш, коя е истината: дали са ме уволнили?! Има ли лъжа и коя е лъжата в момента: че са ме уволнили или че не са ме уволнили?! – пак почвам да се хиля истерично, белким истината не се осъзнае, не се открои, абе играя си с огъня, какво да правя, това е положението, истината е опасна за майка ми, трябва да я убедя, че е лъжа онова, което е истина - и че е истина това, което е... лъжа, абе аз се обърках съвсем, аз самият вече не зная кое кое е! – Сине, гяволът си нема работа, моля те, Ангеле, престани! Леле, коремът взе да ме свива! Кажи истината че ще те перна, нищо че си вече на толкова години! Ще ми се хили той, я го виж ти! – Майко, ти не се ли усети вече каква е истината?! Майтапя се, аз ако не се възползвам от деня 1 април да те излъжа, кога друг път ще мога да го сторя?! Разбира се, че те излъгах, че са ме уволнили, напротив, с директорката сме в превъзходни отношения вече, на нея изобщо не й минава в акъла тая мисъл за опраскването ми вече! Даже вече не можем да живеем един без друг, такива хубави отношения не сме имали никога! Как пък ще ме опраска, тя без мене вече не може – почвам да лъжа с упоение, щото залогът, казах, е голям! На живот или смърт ми се налага да лъжа вече! Майка пак се обърка, тя е много интелигентна, умее да мисли, но не вярва вече на нищо, все пак майка ми, за разлика от целия женски род е прекалено интелигентна, точно затова нея точно трудно можеш да излъжеш, но и аз не се предавам де, знам добре, че интуицията й е превъзходна, ето затова, за да може да спи занапред, ми се налага да лъжа като дърт циганин! Лъжи, Ангеле, здравата, сега ти е паднало! Спирам дотук. Как продължи разговора ни нататък нека всеки сам да се опита да си представи. Пък и не ми се пише повече. Майка ми уж вече ми повярва, че не съм уволнен, това на мен ми стига. Поговорихме си по тъй опасната тема. Това на мен не ми помага много, но някак ми олекна малко на сърцето. На момент даже самия себе си сякаш успях да излъжа, че още не съм уволнен, за малко да повярвам, че уволнението ми не е факт. Такива работи! Хайде стига толкова! То гяволът си нема работа, нали така?! Чао и хубава вечер! И лека нощ! Майка ми си легна със спокойно изражение на лицето, бива ме за лъжец, нали така, какво ще кажете, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, я стига сте мълчали като темерути?! Що ли не зема да стана политик, а?! Ама то кой ли ще гласува за мене, ето, тъй правдивата ми подписка е събрала само 17 човека за седмица, но като почна да лъжа нищо чудно да успея да направя шеметна и бляскава кариера! Аман от истината, в нашето свидно отечество от истината никой не е преуспял...

Многозначително съвпадение: Директорката ми връчи заповедта за уволнение в часа, в който трябваше да започне моя семинар за демократизирането на отношенията в нашето училище!

Vera Boutchkova: Надявам се да продължат тези семинари и да ги посетим и ние с мъжа ми, когато имаме път натам. Ангел Грънчаров: Добре че ми напомняте за тия семинари. Връчена ми беше заповедта за уволнение именно в часа, в който трябваше да започне семинара! Това говори много. Сега осъзнавам това многозначително съвпадение. Разбира се, че ще ги провеждам тия семинари там, на тротоара, в моето, в нашето алтернативно училище... Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Ний в ПГЕЕ-Пловдив сме дотам иновативни, че си открихме АЛТЕРНАТИВНО УЧИЛИЩЕ НА... ТРОТОАРА, завиждайте ни колкото искате: ний ви изпреварихме!

Имам твърде малко време да пиша тази сутрин в дневника си – защото ще пътувам, защото трябва да ставам от компютъра след около половин час. Но все пак искам да напиша нещичко – колкото да не е без хич. Ще разкажа за най-главното ми постижение от последните няколко дни на протест – знаете, че протестирам за свобода в образованието и против политически мотивирания директорски произвол и тормоз спрямо учителите с новаторска и творческа настройка. Първо, наистина се оказа, че директорката на училището, която ме опраска (уволни), водена единствено от своята сляпа ненавист към моята толкова различна от типовостта личност, в припряността си е оплескала така пустото опраскване, че то принципно се оказва не само незаконнно, но и недействително, иначе казано – е нищожно, несъществуващо! И аз ето втори ден ходя в училището да я търся за да й съобщя това толкова неприятно за нея откритие на моя адвокат, ала директорката изглежда се крие от мен, а пък заместничката й твърди, че няма никакви пълномощия по тази тема: нека да затъват в беззаконието си де, това си е изцяло техен проблем. Цялата работа е, че аз като по документи не съм уволнен, възниква с необходимост въпроса защо ми се пречи да си изпълнявам задълженията, което пък е самоуправство, гавра с правото и закона. Писах до съответните висшестоящи органи, ала и те съучастнически мълчат. Аз не мога да разбера едно нещо: толкова ли се мразят въпросните бюрократи помежду си та като помагам на някой от тях да излезе от кашата, която е забъркал, другите се съпротивляват на моята помощ, пречат ми – което значи, че искат той да потъне съвсем в беззаконието си, с оглед, предполагам, да загине?!

11 Омръзна ми вече да сипя толкова добрини спрямо нашата толкова некадърна по същество образователна бюрокрация, която даже и със собствения си интерес не е наясно, а какво остава за това да зачете нашия, народния, човешки интерес по принцип?! Това просто не е симптом на оглупяване, не е видиотяване, това, чини ми се, е слепота, породена от крайна самонадеяност и арогантност. Но нищо де, на този свят истината винаги тържествува, това поне е сигурното. Та във връзка с така и така възникналата крайно интересна ситуация (моето тъй копняно и уж толкова старателно подготвяно от директорката опраскване, веднъж станало, се оказва правно и юридически несъстояло се, се оказва нищожно, недействително и пр.) и възникналото на тази база самоуправство (директорите ми пречат да си водя учебния процес, макар да им доказвам, че уволнението ми е несъстояло се!) в мен се зароди една превъзходна идея: щом ми пречат да си изпълнявам служебните задължения в училищната сграда, защо пък в такъв случай да не почна да си ги изпълнявам на... тротоара, там, където протестирам?! Или, иначе казано, какво ми пречи да открия свое АЛТЕРНАТИВНО УЧИЛИЩЕ НА... ТРОТОАРА, което да заработи още от понеделник?! Никой не може да ми забрани да си водя уроците на тротоара, на улицата, знаете, даже и да се стигне дотам, че никой от учениците ми да не посмее да дойде на моите уроци (диктатът, натискът върху учениците ми вътре в училището е жесток!), то аз ще си записвам на видео уроците и клипчетата ще ги слагам в интернет – а това значи, че всички наплашени от тираничната директорка мои ученици ще могат индиректно да присъстват на уроците ми, нали точно така излиза?! Излиза, че никой няма как да ми запуши устата да си учителствам колкото си искам там, на тротоара, т.е. ще се сбъднат пророческите думи на тъй мъдрата инспекторка по философия, която преди време със завидна проницателност ми заяви: – Защо, Грънчаров, щом като толкова си превързан към методите на Сократ, искаш в такъв случай да работиш в училище, ами Сократ не е бил учител в училище, ами е учителствал на улицата, на площада, на Агората?! Ами бъди и ти като Сократ, учителствай си на улицата, там ще си имаш пълна свобода както искаш да говориш, по каквито теми искаш, какъвто искаш метод си прилагай, никой няма там да ти се меси?! Искаш свобода, ето, на улицата имаш истинската свобода! Махни се от училище и иди учителствай като Сократ на улицата! Точно това ми каза тъй гениалната чиновничка от Инспектората, а аз тогава, глупакът, не можах да вникна в колосалния смисъл на думите й и дори й се обидих, възприех ги като подигравка: остави, казва тя фактически, "нашите" училища (те, бюрократите, си мислят, че училищата са техни, а те всъщност са на нас, гражданите, не са техни, ала бюрократите са си ги присвоили незаконно щот ний, гражданите, спим и не си защищаваме интересите!), махни се от "нашите" училища, иди си на улицата, там без пари, таман като Сократ, преподавай, е, ако ти се наложи, умри от глад, но поне ще останеш в историята като Сократ, нали така, ще се обезсмъртиш, а пък ний, горките бюрократи, ще умрем един ден от преяждане, щот заплатите ни са достатъчно тлъсти, а пък ний при това нищичко не работим, а само вредим! Аз така тогава възприех думите й и какъвто съм си импулсивен се вдигнах да протестирам срещу колосалната й наглост. А то трябвало да й целуна ръката за великолепната идея, която така щедро ми подхвърли! Аз тогава, впечатлен все пак от пророческите й думи, отидох в Пловдивската обществена телевизия, поговорих с ръководителя й Евгений Тодоров и когато той ми предложи, аз създадох своето авторско предаване, предаването "На Агората...", виждате, че негова кръстница стана пак въпросната чиновничка. Сега обаче имам сгоден шанс да стана истински Сократ и да си започна своите беседи направо на улицата, ако трябва след време и на площада ще си пренеса своето алтернативно училище, какво ми пречи да го пренеса на площада, в парка, където си искам. Е, ще трябва все да искам от кмета разрешение за "митинг", дай Боже на беседите ми един ден да идват толкова много хора, че те да заслужават квали-

фицирането им като "митинг"; дано е пророческа и тази формулировка, дано и тук бюрократите от кметството се окаже, че имат не по-малко гениална проницателност. Измислих вчера и ето това, как ви звучи, моля, реагирайте все пак някак, към вас поне се обръщам, уважаеми дами и господа съдебни заседателки и заседатели, вашето мълчание ме огорчава?! Та измислих ето какво: щом училището ми на тротоара е алтернативно, то тази иновация нищо не пречи да се узакони по надлежния ред, нали така, ний уважаваме законите? Учениците ще имат възможност (засега само по отношение на часовете по философия) да избират в кое училище да си вземат часовете по философия, в традиционното или в алтернативното. Щом се появи избор, това значи, че вече се е пръкнала свободата, нали така, какво ще кажете, пак вас питам, дами и господа съдебни заседатели и заседателки? (Свободата и изборът са неразделни, както тялото на човека и неговата сянка, примерно.) Значи в конкретния случай учениците от ПГЕЕ-Пловдив ще могат да избират дали да продължат да учат при мен, но вече в алтернативното училище на тротоара, или да си останат да учат при назначения от директорката мой заместник, аз вчера се запознах лично с този човек, г-н Хармелин Господинов се казва, много приятен човек е той, както и подобава за философ, има и много изразителна философска осанка на лицето, разбрахме се по всички пунктове, останахме с чудесни впечатления един за друг, да се надявам взаимни! Тъй че този умен човек, вярвам, сега няма да си помисли, че му "подливам вода" или че му "правя мръсно", не, просто му предлагам да участваме в един интересен експеримент, в една много полезна иновация. Учениците, които изберат да учат при мен, в моето алтернативно училище на тротоара (това е в случай, че директорката не се засрами и се отмени нищожната си заповед за уволнение и не ме върне да преподавам пак вътре, в училището!), ще получат в крайна сметка оценки от мен, цялата работа е да уредим с толкова прогресивно мислещите началства от МОН тази малка иновацийка, и именно оценките на учениците от Алтернативното училище на тротоара да бъдат признати за напълно законни. (Аз не разбирам как е възможно учителят по философия Ангел Грънчаров, който цели 34 години е писал все законни оценки, сега, след като вече преподава в Алтернативно училище на тротоара оценките му да са, кой знае защо, вече... "незаконни", ако някой може да ми обясни това, ще бъде чудесно, ала много се съмнявам, че ще успее!) Значи ще уредим признаването на тия мои оценки от Алтернативното училище на... тротоара, а пък моят почин, да се надяваме, ще се възприеме и от други учители, дето са били несправедливо уволнени, нещо повече, аз се надявам ония учители, които толкова несправедливо не могат да си намерят работа в държавно училище и са безработни, мигновено да основат подобни Алтернативни училища на... тротоара, да си узаконят преподаването в тях, аз съм убеден, че ще си намерят ученици, наште ученици, за разлика от директорите си, са твърде иновативно и прогресивно мислещи! И ето, ще разклатим феодалната система на нашето изцяло социалистическо по същество образование, което е монополизирано и приватизирано от тъй наглата образователна бюрокрация, като тук е чудно само какво отношение към образованието има нашата образователна бюрокрация, някой от вас, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки може ли да ми хвърли известна светлина върху този тъй загадъчен и интригуващ въпрос?! Ето, ний вече започваме тъй потребната ни духовна революция, до която се свежда истинската реформа, моля, заповядайте, включете се и вие, драги... дремльовци, имам предвид не моите тъй мълчаливи събеседници, уважаемите дами и господа съдебни заседатели и заседателки, а имам предвид вас, драги читатели, що сте се удремали така, само двама-трима читателя коментират, а вий мълчите като онемели?! Езиците ли си глътнахте от страх, от страх пръстите ли ви са вкочанени та не можете да пишете, аз не мога да разбера какъв е този истеричен страх, каква е тази тъпа параноя, която ви тресе?! Както и да е, треперете си – щом друга работа немате! Майната ви щом ви се трепери толкова!

12 На учениците си ще кажа следното: по повод на тия мои изяви като гражданин там, на тротоара, по повод на тия мои открити и практически уроци по свобода и по гражданско достойнство, които изнасям там, на улицата, до входа за двора на училището никой, повтарям, никой не може да ви репресира вътре в школото, щото ако се държите твърдо, ще можете да го убедите, че и вие имате своите човешки права - права, които са нищо ако човек от малодушие не смее да се ползва от тях. Кажете на глупавите си класни ръководителки, които ще се опитат да ви мъмрят защо, примерно, сте се спрели при "оня там ненормалник Грънчаров" (подочух от ученици, че някои дебилни другарки, някои овладени от дебилизъм другарки така били категоризирали изявите на моя скромна милост – и то пред учениците, на които довчера съм преподавал!) и защо сте разговаряли с него и пр., та значи кажете на тия толкова излагащи се другарки, че вие като човешки същества имате пълното право да ходите където си искате, че не сте длъжни като тях да се измъквате като мокри плъхове само от другия вход на училището, че имате пълното право също така да си разговаряте с когото искате, можете също да говорите и каквото искате, има такива неща като свобода на мисълта, на словото и прочие, които никой, даже и свещената фигура на властващата директорка не може да ги отмени, да ги забрани и пр., а ако се опита да го стори, мигновено попада под санкциите на закона - и ще пострада така, че няма да посмее повече и да си помисли да прави пак подобни идиотщини! Кажете им тия неща и не се плашете от нищо, щот такава е истината. Толкова! Бъдете смели, бъдете дръзки, ползвайте се от правата си, борете се за правата си! - ето такива "опасни мисли" ще научите в Алтернативното училище на тротоара на "оня там ненормалник Грънчаров", заповядайте, запишете се в него! И ще имате при мен длъжната оценка, аз пък ви обещавам, че ще ви узаконя оценката, няма да имате никакъв проблем в това отношение! Разбира се, за да постигнем победа, трябва да сме все пак повечко хора. Може ли в това училище, имам предвид ПГЕЕПловдив да се намерят поне 20-тина момчета и момичета, които не се държат като презрени мокри плъхове, които не са малодушни, които смеят да се ползват от своите човешки права?! Има, разбира се, аз зная, че има не само 20, а има и 200 такива момчета и момичета! Е, първите ще ги е малко страх, щото ако не се съберат 20тина човека, директорката ще може да ги накаже, но ако са 20-тина, вече ще й е трудно да ги накаже. Те и трима да са пак ще й е трудно да ги накаже, ама знаем, че тя не се плаши от закона и тогава без замисляне ще ги накаже! Даже и ония ученици, които вече са наказани, дори и с "последно предупреждение", и тях директорката ще се позамисли дали да ги накаже, щото има опасност тогава тя самата да пострада – стига да си го позволи. Тъй че няма никаква опасност, драги ученици, от това смело и открито да бъдете себе си, да бъдете, иначе казано, свободни и достойни личности! Но вие това нещо досега не го съзнавахте, ето затова сте страдали от разни глупави страхове и други такива унизителни емоции! Е, сега вече го знаехте: освободихте ли се вече от глупавите си емоции?! Станахте ли личности или предпочитате да си останете все същите презрени мижитурки?! В моето Алтернативно училище на тротоара ще научите тъкмо онова, на което никой друг учител (за момента) няма да ви научи. Ще научите точно онова, което учителите старателно крият от вас, а нищо чудно и сами да не знаят. Понеже ги е страх и тях, горките, мнозина и от учителите у нас страдат от безкрайно глупави и унизителни страхове. Е, аз и тях се опитвам да уча, и на тях се опитвам да помогна: щото съм философ, щото сме хора и щото следва да си помагаме. Не е срамно да си учител и същевременно да научиш нещо от друг човек, пък било то учител или дори ученик. Оня, който сам не се учи и си въобразява, че всичко си знае, той не става за учител, той е фалирал вече като учител. И така нататък. Спирам, щото нямам време повече за писане. Останалото ще си го кажем в моето училище. Да се надяваме, скоро то ще стане и ваше. То е за вас, то не е само мое, неправилно се изразих. Дайте да го наричаме вече нашето училище, става ли така? Разбира се, съвсем скоро от

тротоара ще се приберем вътре, в сградата на училището, това е толкова сигурно колкото е сигурно, че днес Слънцето ще изгрее. Я, Слънцето вече е изгряло, зад завесата на прозореца ми то вече блещи, утринта е дошла, аз съм забравил, мислех си, че още е тъмно, а то вече се е съмнало! Хубав ден ви желая! И приятен уикенд! Вярвам, има за какво да мислите днес и утре, събирайте смелост, събирайте мъжество, а в понеделник ще се видим тм, пред тротоара, на нашето място, там, където е нашето училище! До скоро! бъдете здрави, в това число и душевно. Страхът е крайно тъпа душевна патология... Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутроченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Май е грешка че овреме не изтръгнахме от сърцата си проклетата и толкова пагубна наша "любов към Големия брат"?

Дали пък толкова миролюбивият ни Цар Борис Трети не направи ужасна грешка с невключването на България във войната срещу сталинистки СССР?! Дали с това не проигра историческия ни шанс като народ веднъж-завинаги да се излекуваме от толкова пагубния и издаващ робската ни същност русофилски синдром? И ето, имперска Русия за нас, българите, все още продължава да си е проклятието за България: нашата тъпа любовно-робска преданост към "Големия руски брат" е това наше толкова жестоко проклятие! (Нямам никакви симпатии към хитлеризма и към националсоциализма – както и към интернационал- и национал-комунизма. Изобщо не мразя руснаците, само ги съжалявам: щото по душа са роби, значително по-големи даже и от нас, българите. Но робът, прекланящ се пред по-големи роби даже и от него самия, нима не е за окайване?!) Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутроченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

За отровните мухи с "човешки" облик събота, 1 април 2017 г. Фридрих Ницше, "Тъй рече Заратустра"

13 (Цитиран от Митко Димитров)

Да, друже мой, ти си гризяща съвест за своите ближни – защото са те недостойни за тебе. И тъй, те те ненавиждат и на драго сърце биха изсмукали кръвта ти. Твоите ближни ще бъдат винаги отровни мухи за тебе. Великото у тебе тъкмо то ще ги прави по-отровни и винаги помухоподобни.

Разбира се, че нема никакъв проблем Боко да състави правителство на малцинството: без проблем ще си напазарува колкото депутати му требат!

"Мадам Сидеровская" е готова да пристане на мъжкаря Боко Борисов – срещу леко заплащане, естествено, нема да се излагаме сега?! Разбира се, че няма никакъв проблем Боко да състави правителство на малцинството: без проблем ще си напазарува колкото депутати иска, колкото депутати му требат – за да има нужните му 121 депутата! Изобщо не е проблем да бутне по некакви си там мижави 20 000 лева месечно на депутат – и депутатът ще гласува каквото Боко пожелае. 30-тина "златни пръста" не е никакъв проблем Боко да си осигури, даже и комунисти нема да имат нищо против да си позлатят пръстчетата, айде де, ний да не сме улави понеже сме комунисти да се гнусим от паричките?! Тъй ами, за едните парици живее на този свят човекът! Сидеров с един златен пръст си уреди, си подсигури финансово живота за столетия напред, та сега нима ще има скрупули да прибави още некое и друго кило злато към съкровищата си?! Айде де, ний може да сме патреоти, може да обичаме безкрайно много бедните и социално слабите, но не сме изкукуригали дотам, че да се гнусим от добре подредените в куфарчета нови-новенички тъй упоително миришещи пачки банкноти! Апропо, видяхте ли как жадно светкаха очичките на Сидеров кат говореше таз вечер за съставянето на правителство, малее, тоя бил много лаком бе, егати жаждата за пари, тоя човек е бил роден да стане банкер, ето, успя с пласмент на собствената си съвест да натрупа такъв паричен ресурс, че трудно некой друг може да го догони! Как можете, молим ви се, да се усъмните в нашата готовност да бъдем купени за пари, моля-моля, не подценявайте своите народни избраници, те изобщо не са глупави – и умеят да позлатят вашата любов, драги ми малоумници, гдето гласувахте за тия "пресветло-чисти" свои народни синове и дъщери! Само дето таваришч Ташева не успя да се навре у Парламентецо и поради тази причина сега рони обилни сълзи: и пръста й нема да бъде позлатен, и други невзгоди я очакват, пак ще й се наложи само да командва едно школо, а можеше, ех, можеше даже министърка да стане! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутроченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Днес в двора на ПГЕЕ-Пловдив и на Главната улица, наблизо до Кметството

петък, 31 март 2017 г.

Приятно гледане, приятни размисли!

Виждате ли в каква държава живеем, уважаеми дами и господа съдебни заседателки и заседатели?!

Директорката, дето ме опраска (уволни) миналия четвъртък оплескала всичко... По мнение на адвокатите, с които разговарях, заповедта й за моето уволнение е нищожна поради груба процесуална грешка в съставянето й. Което мигновено я прави нищожна. Сега трябва да протече време от поне няколко денонощия докато самата директорка осъзнае какъв по-точно гаф е сторила – и сама да поправи ужасната си грешка. Излиза, че аз по закон още съм си на работа, само че тя своеволно ми пречи да си изпълнявам задълженията! :-) Виждате ли в каква държава живеем, уважаеми дами и господа съдебни заседателки и заседатели?!

Ако крещящото безхаберие на образователните бюрократи продължи, ще ми се наложи да прибягна до по-екстрени мерки за принуда – примерно като обявя гладна стачка!

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив За сведение: до Н.Денков, Министър на образованието и науката До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България До инж. Б.Стаматов, В.И.Д. Обществен посредник на Пловдив ДО ВСИЧКИ МЕДИИ ЖАЛБА от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия от Пловдив Уважаема госпожо Киркова,

На 23 март 2017 г., след като си взех учебните часове на този ден, директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Анастасова ме извика в кабинета си и ми връчи заповед за уволнение, влизащо в сила от 23 март, т.е., излиза, самата заповед за уволнение още от минутата на представянето й е незаконна, т.е. на 23 март аз съм водил 4 учебни часа в ПГЕЕ-Пловдив, бидейки вече уволнен, пита се на какво основание съм преподавал на учениците в този ден и как ще ми бъде заплатен трудът, как ще ми бъде изплатена тази надница?! Но, очевидно, за директорката на ПГЕЕ-Пловдив такива законови тънкости са "излишни лигавщини", са нещо като "излишен лукс". Един документ, който е в противоречие с правото и закона още със съставянето си по начало е нищожен. Та в тази връзка аз искам да Ви запитам в тази връзка, уважаема госпожо Киркова: аз в момента уволнен ли съм или още съм на работа след като актът на моето уволнение се намира в такова остро противоречие с правото и закона? Много ми е интересна Вашата позиция по този въпрос като орган, имащ контролни функции спрямо тъй своеволните изяви на прочутата с неуважението си към правото и към закона директорка на ПГЕЕ-Пловдив. Ето още един казус Ви представям за размисъл и за евентуална реакция от Ваша страна, стига Вие, за разлика от г-жа Анастасова, да почитате и правото, и закона, и самата разумност: През тази учебна година до уволнението си аз преподавах на всички 10-ти и всички 11-ти класове. С 10 клас предметът "Етика и право" се учи през първия срок по два учебни часа седмично, през втория срок – по един час седмично. Годишната натовареност на преподавателя е изчислена за цялото учебно време, но тя не е равномерно разпределена през първия и втория учебен срок. (Аз през първия срок съм взел значително повече учебни часове – в сравнение с часовете, които преподавателят взема през втория учебен срок.) Е, на това основание излиза, че значителна част от часовете, които съм взел до момента на уволнението ми, ще ми останат неизплатени, имам предвид часове, взети през първия срок; в същото време за часовете, които аз съм взел през първия срок, ще бъде платено не на мен, а на моя заместник, т.е. получава се следния (не)правен (противоречащ на правото) парадокс: работил е Ангел Грънчаров, часовете ги е взел той, а за тия часове ще бъде платено на заместващия го учител, който ще работи значително помалко, но ще получава повече пари от реално изработеното от него самия, т.е. ще получи това, с което съм ощетен аз! Това не са "излишни тънкости", тук се нарушава основен принцип на правото, на Кодекса на труда; разбира се, това противоправно обстоятелство, тази очебийна несправедливост изобщо, предполагаме, не смущава директорката на ПГЕЕ-Пловдив, но ми е интересно да разбера Вас лично смущава ли Ви поне малко, уважаема госпожо Киркова? И още един момент: внезапното ми уволнение създаде ред проблеми, за които аз имах добрината да съобщя на директорката още в деня, в който тя ми връчи заповедта за уволнение, ала тя, разбира се, не им обърна никакво внимание. Аз Ви писах вече по този въпрос, но държа да му обърнете подобаващо внимание, ето, напомням Ви го още веднъж. Голяма част от учениците до този момент все още нямат оценка по преподаваните от мен предмети предвид това, че в тази класове прилагам една "точкова система", учениците събират за изявите си точки, които в един момент бива превръщани в оценка. Да, ама директорката ме уволни седмица преди да завърши времевия период, в който учениците могат да събират съответните точки; и така, събраните от тях точки с моето уволнение "изгоряха", т.е. учениците са ощетени; а това са немалко ученици, не по-малко от 150-200 човека! На други ученици пък предложих да дадат писмен отговор на въпрос за да бъдат оценени, е, внезапното ми уволнение ощети и тези ученици, аз не успях да им проверя писмените отговори. Казах това на директорката, тя ми заяви, че това не било изобщо интересно, но щом като съм бил „толкова съзнателен”, можело след като вече съм уволнен да седна и да нанеса съответните оценки, т.е. призова ме да наруша закона и да нанасям оценки след

15 като вече нямам юридическо, правно, законово основание за това! Моля да се разпоредите как непротивоправно и законно да бъде решен този немаловажен въпрос. Не може повече от 150-200 ученика да останат без оценка, без справедлива оценка на техните постижения само заради един каприз на отмъстителната директорка, копнееща час по-скоро да ме види уволнен, да ме изрита от училището. Даже учителите, които са на срочен договор за една година, не ги освобождават от работа месец или два преди края на годината, т.е. предсрочно, защото това, както виждаме, вреди на обучението на учениците и създава ред други проблеми. А аз съм на постоянен договор, този крещящ противоправен волунтаризъм (евфемизъм за беззаконие) на директорката, която си мисли, че нейните лични капризи и емоции стоят над закона, кога, моля Ви, ще бъде най-сетне озаптен?! Ето, тя си ме уволнява когато й скимне, първия път месец преди края на учебната година, сега – три месеца месеца преди края на учебната година; очевидно този път е значително по-нетърпелива нашата тъй своеволна директорка, изживяваща се като феодална господарка на това училище, отличаваща се с раннофеодално абсолютистко самосъзнание. Мисля, че Ваш дълг, уважаема г-жо Киркова, е да слагате предел, граница на този произвол, на този безпредел – както казват руснаците. Щото просто такава Ви е длъжността, такава Ви е службата, затова стоите в кабинета си в сградата на РУО, не за нещо друго! От три дни протестирам пред централния вход за двора на ПГЕЕ-Пловдив, а директорката вътре прави подписки срещу мен и принуждава учениците да се подпишат в тях: допустимо ли е (от гледна точка на закона и правото) непълнолетни ученици да бъдат принуждавани да се подписват в подписка срещу своя бивш преподавател?! А морално ли е едно такова деяние, доколко и в какво то възпитава учениците? Вие лично, уважаема госпожо Киркова, как смятате: изпълнява ли си отговорно длъжността една директорка, за която такива иначе фундаментално значими неща нямат абсолютно никакво значение?! Понеже Вие, уважаема госпожо Киркова, като ръководител на образователната институция, не си изпълнявате отговорностите и не слагате край на произволите на директорката на ПГЕЕПловдив, ми се наложи на мен, български гражданин и данъкоплатец, да сторя това, което не сторихте Вие: провеждам на протеста си процедура за ГРАЖДАНСКО УВОЛНЕНИЕ на директорката на ПГЕЕ-Пловдив. Знайте, за мен и за мнозина граждани, имащи ясно развито гражданско съзнание и уважаващи правото, закона, истината и морала, г-жа Анастасова вече не е директор на ПГЕЕ-Пловдив. Тя обаче стои все още в луксозно обзаведения директорски кабинет, което ние го оценяваме като самоуправство от нейна страна, дължащо се единствено на това, че Вие лично, като ръководител на висшестоящата контролна инстанция, фактически не си изпълнявате отговорностите! Интересно ми е докога ще поемате по този начин цялата отговорност за това, което си позволява да прави подконтролната Ви администраторка на ПГЕЕ-Пловдив?! Позволете да Ви запитам и това: ние в каква, моля Ви се, държава живеем, мутренска или европейска?! Само в мутренската държава държавни служители могат да си правят каквото им скимне, потъпквайки и правото, и закона, и морала, и всичко останало! Аз лично като български гражданин решително възразявам срещу подобно беззаконие – аз не желая да живея в страна, която с основание бива наричана МУТРОЛАНДИЯ. За мен ония държавни служители, които дават основание страната ми да бъде възприемана по този начин, са дезертирали от отговорността си и носят пряка вина за ширещото се в страната беззаконие. С акта на моето противоправно осъществено уволнение (което на това основание е и незаконно, а това значи нищожно) възникна чудесен казус, който Вие, уважаема госпожо Началник, сте призвана да решите разумно и градивно: като призовете потъпкалата правото, закона и справедливостта директорка на ПГЕЕ-Пловдив сама да отмени заповедта си за моето уволнение – на основание на

това, че заповедта й е нищожна именно, както доказах, на основание на потъпкването на базисни принципи и правила на правото, закона и морала. Другата възможност е да призовете г-жа Анастасова, в случай че не желае сама да поправи нарушението и грешката си, да се оттегли от заемания пост – щото все пак у нас властта не може да си позволява такова арогантно потъпкване на законите и на правото! Точно с тия искания аз продължавам да протестирам всеки ден пред училището, призовавайки гражданите да ме подкрепят и да помогнат за постигането на това, за което отговорните институции и висшестоящи длъжностни лица в образованието като Вас нехаят. Ако безхаберието Ви продължи още, ще ми се наложи да прибягна до по-екстрени мерки за принуда, примерно като обявя безсрочна гладна стачка; знайте, докато съм жив няма да се примиря с безобразията, които се вършат в българското образование и по-специално в училището, в което премина повече от половината от професионалния ми живот. 31 март 2017 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис) Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Моето представяне за участието ми в Edumission

За две минутки – толкова. Дали казах най-важното? И дали го казах достатъчно убедително? Както и да е, ще видим, то перфектни неща на този свят няма и не може да има...

Решавам да се присъединя към Edumission, в нормалния свят ценят различните – у нас обикновено ги убиват!

16 Да, DIFFERENT IS BEAUTIFUL (Виж сайта Edumission), аз по начало принадлежа към една всъщност съвсем нормално мислеща световна образователна общност, която работи за по-добро, поавтентично съвременно образование. A GLOBAL CHALLENGE TO MAKE EDUCATION BETTER – не ми пука за това, че тук, в България, идиотите ме възприемат като "ненормален", като "черна овца", като "зъл народен враг" и как ли не още. Включете се и вие в тази инициатива, която има чудесна цел: да даде шанс за изява на ония, които в образованието правят нещо ново и различно. Които имат по-широк хоризонт и не са "коне с капаци". Които не са банални, а са творчески настроени. Които имат кауза, за която им се налага да се борят. Които, респективно, точно затова са тормозени, обиждани, плюти, репресирани, обявявани за дисиденти – разбира се, това става най-вече в нашенските родни условия, в другите, по-нормалните страни, това не е така, тях дори ги ценят и ги уважават. Нищо де, и ний един ден ще станем нормална страна, но за това ни се налага да се борим. Та значи аз решавам да се включа в тази инициатива, там искат да направиш едно клипче до две минути, в което да се представиш и да кажеш нещичко за своите иновации в образованието, за това в какво си по-различен. Има една особеност за мен – аз не мога това свое представяне да го направя на английски (просто не владея този език), но ще го направя на български, пък ще видим, на клипчето или ще сложим субтитри на английски, или пък някой в кадър ще превежда на английски, ще измислим нещо, няма страшно. Е, понеже аз съм философ и ми е трудно в две минути представяне да кажа истински важното, ми се налага да напиша това, което заслужава да бъде написано, тъкмо текста мога да го дам за превеждане на английски, за да направим субтитрите. Ето какво, чини ми се, трябва непременно да кажа в клипчето:

Здравейте! Аз съм Ангел Грънчаров – един по-различен учител по философия от България. Аз съм образователен дисидент, церберите на официалната недемократична система на държавно образование в моята страна ме обявиха за "народен враг". Моят главен грях е че обичам свободата. И че следвам завета на Христос: истината ни прави свободни. И също че се държа напълно човечно с учениците си, че уважавам тяхната личност. Че не ги уча, а само им помагам да учат. Че имам доверие на учениците си – вярвам, че те могат да се справят сами. Че насърчавам свободната, непринудена изява на техните таланти. Че за мен най-важното е те да развият у себе си способността да мислят самостоятелно, критично, творчески, новаторски. Вярвам, че моите ученици ще преуспеят в търсенето на истината. По тази причина нищо не им натрапвам, а ги оставям всичко да открият сами. Оставям ги да се увличат в изследването на проблемите. Аз съм последовател на Сократовия метод: истината следва да се роди в съзнанията на младите, а техните съзнания, като почнат да раждат мисли и истини, ще станат плодовити. А

обучението е запалване на пламък, а не пълнене на съд. Всъщност в обучението на младите не правя друго освен това, което трябва. Изпълнявам своя дълг на учител и на духовен водач, стига това да не звучи прекалено претенциозно – нищо че е органична част от мисията на истинския учител. Правя нужното младите да станат пълноценно развити личности, иначе казано, да станат свободни личности. И също да бъдат добри граждани на своята страна. Ето тия неща стожерите на бюрократичната система ги възприеха като заплаха и ми обявиха безпощадна война. Аз обаче съм учителборец за правото и не се плаша от тяхната така груба агресия. Написах много книги, в които призовавам младите хора и техните родители, заедно с учителите на техните деца, да започнем една същинска духовна революция, т.е. да осъществим промяната в образованието. А иначе аз тази революция вече съм я направил на дело в обучението на моите ученици. В часовете, които водя, моите ученици обсъждат въпроси, по които им се е наложило най-напред да мислят съвсем самостоятелно - изследвайки проблема както намерят за добре. Даже самите въпроси, които обсъждаме, заедно решаваме какви да бъдат, как да бъдат формулирани най-сполучливо. И след това всеки сам мисли и търси - у дома, обсъждайки ги, стига да желае, със своите приятели или родители. Или ровейки се в книги, в интернет, учениците ми имат правото да четат откъдето искат. В часа всеки съобщава изводите, до които е стигнал в своите търсения. Нашите часове не са нищо друго освен творческа лаборатория по философия, иначе казано - по свобода. По свободомислие. Всеки ученик има условията за свободна изява на своята мисъл, на своя талант. Всеки мой ученик привиква да се ползва свободно от собствения си ум. (Освен Сократ ние с учениците ми много уважаваме и Кант - наред с други велики философи.) Залагаме на творческото вдъхновение, без което нищо значимо не може да се роди. Нашият дух се нуждае от свобода така, както дробовете ни се нуждаят от въздух. Е, понеже моите часове са лаборатория по практикуване на свободата, мен Системата ме обяви за "престъпник". Уволняват ме, съдът ме връща, после пак ме уволняват. В България се води същинска война за едно ново, модерно, качествено, съвременно образование. Силите на инертността надвишават многократно силите, борещи се за промяна. Но ние, борците за промяна, сме силни – защото наш най-могъщ съюзник е истината. Толкова. Май времето ми за представяне свърши. Мисля, че казах най-главното. Желая ви всичко най-добро – и успехи! Представя си нямам дали това текстче може да се изчете точно за две минути. След малко ще опитам да го изчета колкото се може по-скоростно. Е, ако се наложи, ще съкратя излишните думи. Може да се каже същото по много начини. Ако сега не стане, ще опитам пак. Хайде, чао засега, нека да е хубав денят за вас! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутроченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Да си учител означава да имаш кауза – останалите са просто бездушни служители на Системата НЯКОЛКО ПРИЧИНИ ДА СМЕ ЗАЕДНО В ЧАС(ОВЕТЕ), КОИТО НОСЯТ ПРОМЯНА В СВЕТА Няма добри или лоши учители – има хора, които живеят с тази кауза от Пам Велидис

17 През целия си живот съм се опитвала да се сближавам с хората, които ми преподават. Не с някаква користна цел, а защото учителите са толкова изящни хора. И да, започвала съм да не харесвам предмети, защото учителят се е заяждал с мен, не съм била изрядна ученичка, но пък съм имала и зубърски периоди. Като цяло обичах училището, както и всяко учебно заведение, защото то малко или много беше моето семейство за ужас на всички, които казват, че тази институция не трябва да заменя семейството.

на три вида, защото дори учителят е човешко същество и съдържа разнообразни компоненти в себе си.

Идеалистични причини: „Знанията са по-скъпи от парите“

Понякога обаче училището заедно с хората, които срещаш там, ти помагат да се спасиш дори от собственото си семейство, ако ти вреди. Този текст ще е за това, как един идеалист, реалист и егоист влезли в една класна стая и сътворили чудеса. Не сипвайте на егоизма, защото той е нужен на човека. Нищо не се получава, когато само даваш, а не получаваш. Промяната е двустранен процес, че и многостранен дори. Винаги съм искала да знам причината някой да избере да преподава толкова отдадено, истински и честно. Повечето от хората пропускат да научат нещо ново, а някои от моите преподаватели сякаш дишаха за следващото знание, което може да се придобие и да бъде предадено нататък след това. Един от най-страхотните ми учители веднъж каза, че НЯМА ДОБРИ ИЛИ ЛОШИ УЧИТЕЛИ – ИМА ХОРА, КОИТО ЖИВЕЯТ С ТАЗИ КАУЗА И СА УЧИТЕЛИ, А ОСТАНАЛИТЕ ПРОСТО ХОДЯТ НА РАБОТА, ЧАКАТ ДА ПРИКЛЮЧАТ ЗАНЯТИЯТА И ДА ЖИВЕЯТ СЛЕД ТОВА ЖИВОТА СИ СПОКОЙНО. За щастие се сблъсках с хора от първия тип, които не приемат преподаването като задължение, а могат да живеят спокойно единствено когато са полезни. Владеят великото изкуство да вярват, че ще научат много и винаги ще се чувстват така, сякаш знаят малко. Няма да се откажат да дават повече, да се борят за повече. ФИГУРАТА НА УЧИТЕЛЯ ВСЯВА РЕСПЕКТ И МОТИВАЦИЯ БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ В КОЕ ПО СТЕПЕН УЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ ПРЕПОДАВА. Завършила съм средното си образование в малък град и бях випуск, на който предстояха първите матури. Целият ни клас трепереше, защото ясно осъзнавахме разликата между това, което се е случвало в нашите класни стаи, и нивото, което имат децата в големия град. Това е причината да изпитвам гордост, че в държавата се появи програма като „Заедно в час“ с ясната цел да се бори срещу образователното неравенство. Примерите на учители с кауза, които съм срещала от програмата, ме поведоха в един мисловен експеримент за най-добрите причини да станеш Учител. Разделих ги

Ако трябва да бъда честна, като един идеалист в конкретния случай бих смесила идеализма с реализъм, защото, за да си наистина висококачествен в преподаването на знание, трябва да вярваш, че може да донесеш промяната, и то в такава степен, че поне част от идеалните ти представи да се случват реално. Българският учител идеалист знае, че неравенството в образованието се появява не само според населено място, а и поради подготовката, която получават децата вкъщи. Резултатите, които постигат децата, живеещи във финансово по-нестабилни семейства, са по-ниски. Постоянно сме облъчвани с идеята, че материалното богатство (само и единствено то) ще те направи щастлив, но един идеалист би се изсмял. Той най-добре знае, че колкото и пари да имаш, ще ги изхабиш за глупости, ако нямаш знанието как да разполагаш с тях. Само знанието е това богатство, което, ако придобиеш, трудно ще пропилееш напразно, раздавайки го. ИДЕАЛИСТЪТ Е ИДЕАЛИСТ, ЗАЩОТО ВЯРВА В СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ И ЧЕ Е СПОСОБЕН ДА ГО ОСИГУРИ НА ВСЕКИ. Ролята на идеалиста е да покаже дори на едно дете, че средствата не са всичко, че ограниченията на средата не предопределят живота. Има хора, които имат ум само за да печелят пари, а това, което едно дете в неравностойно положение трябва да знае, е, че благодарение на знанието то може да открехне вратата към успеха си за пълноценен живот. Идеалистът няма да се откаже да го показва на своите ученици, защото това потвърждава неговата истина и това е толкова красиво. Да се сблъскаш с най-големите пречки, за да сбъднеш идеалите си дори наполовина, означава, че ти вече си ги осъществил. Реалистични причини: „Не е срамно да не знаеш, срамно е да не учиш“ Учителят реалист до голяма степен има дни, в които учениците му го смайват и поне за няколко часа се впуска или към идеализма, или към негативизма. След това бързо се връща в трезвата си позиция. Причините подобен тип хора да изберат преподаването е, че не понасят всеобщия негативизъм, която се лее, не понасят бездействието и вярват в положителната промяна. РЕАЛИСТЪТ ОСЪЗНАВА, ЧЕ ДОРИ ДА НЕ Е В ГРАНДИОЗЕН МАЩАБ, ТАЗИ ПРОМЯНА Е СЪЩЕСТВЕНА И НЕ ЗАПОЧВА ОТ ВЪРХА, А В ПОСОКА ОТДОЛУ НАГОРЕ.

18 Виж как се промени живота на един учител с кауза

Предаването "На Агората..." от 23 март 2017 г., тема: Как се печелят избори? петък, 31 март 2017 г.

Реалистите в учебните стаи са тези активни хора, осъзнали нуждата и важността на качественото образование, което в подългосрочен план ще доведе до промяна не само при отделните деца като индивиди, а ще донесе успех на цялото общество. Ако всеки път, когато някой се подиграва на деца, които не могат да четат добре, не могат да напишат дори едно изречение без правописна грешка, сърцето ти гори и изпитваш неприязън към нападащите тези деца, то ти си реалист. Знаеш, че обидите и нападките няма да помогнат на тези деца да се подобрят, а е нужна реална и градивна помощ. Знаеш ли, че класните стаи, изпълнени с деца без реална представа за възможностите си, чакат точно някой като теб? Егоистични причини: „Тайната на вечната младост е да се учи всеки ден нещо ново“ Истината е, че една позната замина да преподава, защото се раздели с приятеля си. Тя се превърна в страхотен учител и децата я обожават дори днес. Няколко пъти сме си говорили защо взе това решение и то не е било заради нейния идеализъм или реализъм на първо място, а защото бягството с хубава цел винаги те спасява. Да преодолееш тъгата понякога означава да се превърнеш в никой.

Приятно гледане, приятни размисли! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Още едно от протестните писма на граждани по повод волунтаристичните изяви на директорката на ПГЕЕ-Пловдив четвъртък, 30 март 2017 г. Ето и протестното писмо на г-н Д.Трифонов до Началника на РУО-Пловдив и директора на ПГЕЕ-Пловдив:

ДОКАТО СИ НЕИЗВЕСТЕН НА НОВОТО МЯСТО, КЪДЕТО СИ ОТИШЪЛ, СИ СПОСОБЕН ДА ПРЕВРЪЩАШ ДЕЦАТА СРЕЩУ ТЕБ В НЯКОИ. Тези някои, които вярваш, че ще станат достатъчно силни, за да се справят безупречно с промените в живота си. Да станеш учител, заминавайки на ново място, е лично изпитание и проба за това, колко си устойчив извън оптималната си среда. Изглежда повече себично, защото наблюдаваш своята промяна наравно с тази, която носиш в света. ОСВЕН ТОВА ТАЙНАТА НА ВЕЧНАТА МЛАДОСТ НИКОГА НЕ СЕ Е КРИЕЛА ВЪВ ВИСЕНЕТО ПО ФРИЗЬОРСКИ И КОЗМЕТИЧНИ САЛОНИ, А КОГАТО ПОДДЪРЖАШ МИСЛИТЕ СИ МЛАДИ И ГИ ТРЕНИРАШ ВСЕКИ ДЕН ЧРЕЗ ОБЛИВАНЕ И УСВОЯВАНЕ НА НОВА ИНФОРМАЦИЯ. Заедно поне за час с идеалите, реализма и личната промяна е повече от добра формула за щастие и вероятно най-съществената причина да се каже, че водиш смислен начин на живот. Независимо какви са твоите причини, защо и ти да не станеш учител? "Заедно в час" ти дават тази възможност, дори и да нямаш педагогическа правоспособност, и ще те подкрепят в първите стъпки в класната стая.

Госпожо Директор, Господин Началник, Пише Ви Даниел Трифонов от гр. Аксаково, обл. Варна. Пиша Ви това, за да изразя подкрепата си към Ангел Грънчаров – преподавател по философия в ПГЕЕ-Пловдив. Познавам г-н Грънчаров лично, а освен това имам много добри впечатления от публичните му изяви като:

19 - текстове в блога му; - телевизионното предаване, на което той е водещ; - негови статии в списания и по сайтове; - негови интервюта по медиите; - социалните мрежи в Интернет; Действията, който се упражняват към личността и достойнството на г-н Ангел Грънчаров, са не само аморални и незаслужени, а безпочвени. Изразявам гражданската си позиция. Считам г-н Ангел Грънчаров за достоен човек и мъдър преподавател. Той е личност, от която и подрастващите, и образованието ни като цяло, и обществото ни имат изключително голяма нужда днес. Не смятам, че преподавателят по философия в ПГЕЕПловдив г-н Ангел Грънчаров е "пълен некадърник", че "няма длъжните качества да бъде учител", че е "изцяло негоден" и пр., каквито неща, виждам, пише в неговата заповед за уволнение. Смея да твърдя, че той е достойна личност и ценен кадър не само за ПГЕЕ-Пловдив. Моля, предприемете нужните действия за възстановяването му на длъжност учител по философия в ПГЕЕ-Пловдив.

А днес реших и влязох в самата сграда – за да се срещна с директорките, да им кажа някои неща, да се срещна също така и с учениците си, да им вдъхна известен кураж, да им покажа, че е глупаво да се страхуват. И на колегите си исках да покажа, че е крайно глупаво да се страхуват чак толкова. Утре ще пиша поподробно за случилото се. А днес ще кажа само този чудесен щрих: влизайки съвсем случайно в учителската стая, моя милост се почувства като... "възкръсналия Христос", понеже една от неколцината учителки, като ме видя, така се уплаши, че се задави, тя се хранеше с нещо, задави се така, че другите се наложи да я спасяват.

Бъдете здрави, Даниел Трифонов

Няколко думи и снимки за днешния ден, ден четвърти на гражданския протест Един физкултурник пък, който именно при предишното ми уволнение, като чул от устата на директорката тъй радостната вест за моето опраскване, се беше провикнал "Е, най-после, госпожо директор, откога чакаме това, не мога да разбера защо толкова дълго време държахте на работа тоя ... (каква дума е употребил за да ме квалифицира историята вече не помни)", та този същия тъй войнствен колега, като ме видя в коридора, се уплаши така, че имам чувството, че сякаш видя не възкръсналия Христос, а направо обесения Юда! А как реагираха учениците ще ви кажа утре, че сега изобщо, ама изобщо не ми се пише.

Това е мястото на моя протест, на моите открити уроци на тротоара – уроци по свобода и по гражданско достойнство, уроци по немалодушие...

Да, за малко да забравя да ви кажа: все пак говорих с представителка на директорското тяло (главната директорка, государиня на феодалното владения, я немаше, но си резервирах аудиенция с Нейно Величество за понеделник), срещнах се и с експресно извикания за моя заместник учител Хармелин Господинов, човекът също много се уплаши, но с него си поговорихме съвсем джентълменски... и се разделихме с топли чувства един за друг, моите поне са такива.

20 Той се чувстваше нещо гузен, но аз разсеях угризенията му като казах, че за всичко съм виновен най-вече аз самият.

А за останалото значи ще ви пеша утре. Щот сега съм изморен от днешния пребогат на впечатления и емоции памятен ден. Хубава вечер ви желая и бъдете здрави!

Моите "открити уроци на уличния тротоар" – уроци по свобода и по гражданско достойнство – вървят чудесно, възхитен съм даже!

Ето две писма, в които обсъждаме случващото на тия мои "уроци на уличния тротоар" (Какво хубаво заглавие за книга и дори за... роман?! Дали да не пропиша... романи?!) – да, това са уроци именно по свобода, по достойнство, човешко и гражданско! – мисля,

че в тия две писма се съдържа предостатъчна информация за това как аз лично и как също така други хора възприемат случващото се; ето, моля, прочетете – стига да ви интересуват тия неща: Ангеле, здравей! Да ти изясня нещо... Веднъж, преди около месец, споделих с теб, че съм силно впечатлена от качествата, които възпитават в швейцарските училища. Ти ми каза да ти изпратя да ги видиш, нищо че са на английски, синът ти щял да ги преведе. Изпратих ти по пощата рапорт за развитието на внуците ми Мила – първи клас и Ноа – трети клас от училище Тандем в Цюрих. Препоръчвам ти да разгледаш най-вече 15-та страница от училищния документ, това са 15 качества, които учителите се опитват да възпитат. На мен ми беше доста любопитно, сигурно и ти ще се впечатлиш. Стана недоразумение, не си разпознал кой ти изпраща това и защо, може би защото не ти е познато името на подателя – С. В.. Използвам адреса на мъжът ми в абв поща: ..., моят се изгуби някъде отдавна. И още, мисля, че протеста пред училището още на третия ден даде добър резултат, не си се излъгал! Момчета преодоляха страха, любопитно им е как ще се държи извън училище свободния човек. Днес, може така да се каже и е добре да го кажеш, имаше доста отлични оценки - на тези ученици, които искаха да се снимат с теб и дори да публикуваш снимките им в блога. Те са възхитени от теб и добре разбират защо правиш този протест, за тях е привилегия да се снимат с теб, да им дадеш автограф. Опитаха се да ти докажат, че не са страхливци – и този усвоен урок ще го разказват цял живот, сигурна съм. Показваш им на живо, с поведението си, в каква абсурдна държава живеем, визирам полицаите с двата акта... и много други неща, които прозират от думите ти.

Изглеждаш добре, камерата те обича, държането ти само по себе си доказва несъстоятелността на директорските твърдения за качествата ти като учител и психичното ти състояние, Само човек с изключително здрава психика може да постъпва като теб, нещо, което се вижда изключително рядко – здрава психика + човечност + мъдрост + ерудиция + пълна свобода на духа! Надписът зад теб на стената и речникът на учениците говорят за разложението на нравите от ранна възраст и някой буден образователен деец-администратор може да си прави съответните изводи. Когато се отдалечиш малко от камерата обаче, уличният шум те заглушава. А тъй като добре познавам злобата, завистта и подозрителността на учителската гилдия, в скоро време ще те набедят, че нарочно слагаш огледални очила – за да заснемеш говорещите в отражението на очилата! Ако изчистиш, орежеш моментите, в които нищо не се случва, ще се получи хубав късо- или пълнометражен документален филм, с твой коментар и субтитри, идеален за съда като доказателство. Жалко, че не мога да ти бъда в помощ с разбитото си здраве и трайно депресивно състояние, трудно ходя, поради заболяване на гръбначния стълб имам пареза на стъпалата. Както знаеш, лекарите не помагат, напротив, колкото повече се оставям в ръцете им да ме лекуват, толкова по-зле се чувствам.

21 Не се съмнявай в това, което правиш – и бъди здрав! Мария Василева

Здравей, Мария, Благодаря ти за писмото, за мен твоето мнение и възприятие има голямо значение! Позволявам си да го публикувам в блога, да остане като документ. Знаеш, че предвид съдебното дело, което се очертава, всеки правдив документ от този род, написан или създаден от реална личност, която смее да застане с името си зад него, е безценен, на мен ми предстои тежка съдебна битка с клеветата, с лъжата, с инсинуациите, с подлостта.

И моето усещане е, че от този уличен протест (под формата на уроци по свобода и по гражданско достойнство) за момента върви прекрасно, аз винаги съм смятал, че ония истини, които ни дава реалният живот, са безценни, ето, поставени в реалната ситуация на живота, на автентичния живот, младите хора се държат по много различен начин, прави си сметката колко зле им се отразява изкуствената и потискаща училищна обстановка. Но онова, което мен лично ме порази, е коренната промяна в поведението на учениците от оня същия 11 Ж клас, това за мен е неправо чудо: те идват най-често да се срещат с мен, държат се (ти не ги познаваш и не си разбрала това) много добре, няма ги вече обидите, разговаряме съвсем човечнво, някои от тях пожелаха да се снимат с мен, даже поискаха камерата да обърна към тях и да се заснемат ("за спомен"), ето тия ученици в училище се държаха според мен крайно унизително, абсурдно, непонятно за здравия смисъл, сега настъпва промяна, очаквам още по-изненадващи прояви и резултати. Интересно е също и това, че най-нагло държащите се двама-трима ученици, по някакви причини, само гледат отдалеч и не смеят да се приближат, но публичната сфера, всичко става пред очите на хората, на обществото (отсреща, на пет крачки, има едно винаги пълно с хора бистро, хората, хранейки се, винаги с интерес наблюдават какво се случва на протеста!), не им позволява, изглежда, да си позволят да се държат хашлашки; но пък имам усещането, че уволнението ми и протеста ми ги карат сякаш да се замислят, да преоценят какво са направили, ето примерно вчера един от тях приближи към мен, а-а да каже нещо, не не събра сила, после се оттегли, сякаш е много раздвоен, ще видим де, но за мен тия явления са изключително показателни.

Даже един ученик, който по-преди ме провокираше по коридорите с грубости и простащини (имам чувството, че съвсем преднамерено и умишлено ме предизвикваше да си изпусна нервите и да го ударя, за да може да бъда уволнен по тази линия, сякаш имаше поставена задача по тази линия) се държи по нов, по различен начин, влезе в съвсем друг диалог с мен, поиска книга за спомен и т.н. Аз винаги съм знаел, че в естествени условия младите се държат много различно и с тях може да се разговаря съвсем човешки, в училище обаче нещата са до такава степен неистински, че те са принудени да се държат неадекватно, агресивно не само спрямо учителите, но и помежду си. Ето, сега те с мен общуват вече не като с учител, а само като с гражданин и като с човек, ситуацията коренно се промени. Е, с огромната част от учениците си аз винаги съм имал нормални и човечни отношения и като учител, тия ученици сега няма какво да променят, те ме поздравяват най-сърдечно, идват да говорят с мен, насърчават ме да ме подкрепят. И ми се извиняват, че не могат да направят нещо в моя подкрепа. Очевидно им трябва време да се решат на такава промяна. Човекът, гражданинът, който пък постоянно седи с мен на стола, моят събеседник, е бивш военен, сега инвалидизиран, бивш... комунист (член на партията им), сам каза, че в онова време да си военен и да не си комунист било като да си "краставо магаре", с него се разбрахме по всички въпроси, мислим в една посока, ти сигурно си забелязала това. Тоя човек сякаш Бог ми го изпрати, той много ми помогна, аз бях вътрешно крайно неспокоен когато седнах на стола в първата минута на протеста, чувствах се ужасно, да, ама ето, добрият Бог след малко ми прати този човек, отначало той изчете всичко, което бях напила на афишите, после почнахме да разговаряме, той е на някакъв курс в училището (!), в един момент заряза курса и почна да беседва с мен, ето, втори ден седи с мен, сприятелихме се, разговаряме си, аз лично имам чувството, че този човек тъкмо Бог го прати при мен!

Ще видя какво ще каже Евгений Тодоров, ръководителя на Пловдивската обществена телевизия, но ти си много права, хубава идея ми даваш, аз ще му я предложа и на него: ако някое от момчетата, дето работят в ПОтв, монтажисти, поработят над суровия заснет материал, ако изрежат паузите и неинтересните места в него, да го съкратят като продължителност, може наистина да се получи интересен "документален филм" по тема от образованието, аз затова ще продължа да снимам всичко, което става там, на тротоара, ще им давам сниманото, дано се съгласят да го обработят и съкратят, може да стане нещо интересно. Вярно, има постоянен шум от минаващите на улицата коли, но те имат техническа възможност да намалят фоновия шум, могат много неща да направят, ще видим, аз вече се запалих по тази идея. Разбира се, аз пък ще гледам да продължа в текстови вид да съхранявам впечатленията си, тия неща един ден може да се възприемат иначе, да се погледнат с по-други очи даже и от тия, които сега оценяват всичко крайно негативно. Много е интересно, примерно, как се държи "учителското тяло", много хора се държат сравнително достойно, но повечето учители просто избягват да минават през тази врата на двора, избират другата! това също нещо показва и говори - за тия, които разбират човешката душа! Ще се радвам обаче директорката да нареди да

22 заключат централната входна врата към двора, до която седя аз, тогава ще се преместя и аз на другата врата – и тогава ще се наложи всички учители да минават покрай мен. (Разбира се, тогава мигновено ще се наложи на директорката да нареди пак да отключат... другата врата, тогава аз пак ще се върна там, абе експериментът е крайно интересен, спор за това няма! Радвам се обаче най-много на това как се държат огромната част от учениците! Поведението на тия ученици, които също почнаха да избягват да минават покрай мен, също не бива да се възприема еднозначно, възможни са варианти. Примерно аз забелязвам, че от голямо вътрешно неудобство почнаха да избягват да минават покрай мен учениците, които иначе са ми най-големите фенове, така да се рече! Защо го правят е лесно да се разбере: срам ги е че заради тежката ситуация в училище не смеят да направят нещо, за да покажат открито позицията си, да защитят учителя си, не смеят да встъпят в открита неравна борба с несправедливостта и със злото. Затова, по моето разбиране, те избягват да минават покрай мен! Тия техни терзания за мен са напълно понятни, ситуацията вътре в училището наистина е тежка. Много учителки са приели, че е техен дълг да ругаят пред учениците както им дойде "тъй лошия учител по философия", това ми го каза ученик още на втория ден след уволнението ми, той ми каза ето какво (смисълът беше точно този): - Господине, какви са тия хора, как може да говорят такива глупости по Ваш адрес, думи нямам, страшно е! Плюят Ви като хамали! Учителки били тия другарки! Срамота! Каква ярост, каква злоба!

ващ им увереност да продължат борбата, тия неща обаче те сами трябва да ги разберат, аз няма смисъл да им ги казвам, да ги призовавам за бунт срещу тиранията, не, това аз и не мога да си го позволя, това си е тяхна работа, те сами трябва да го открият и разберат. И най-вече – предприемат. Е, този процес на тяхното личностно израстване ще бъде много ускорен тъкмо от... самата власт, от директорката: със своето поведение тя и трите й най-големи безскрупулно-горещи фенки, дето само пишат глупави петиции срещу мен и принуждават "сплотения колектив" да се подписва (карат да се подписват обаче и самите ученици, което е не само аморално, но и подсъдно: щото тия млади хора са фактически изнудвани да слагат там подписа си!) – та точно тия безразсъдни действия ще катализират и ускорят така потребната промяна; обречените на гибел, знаем, сами предизвикват гибелта си, най-много допринасят за нея. Тази е безпощадната логика на живота: истината никому не прощава! Да треперят тия обаче, които са си позволили да живеят в раздор с нея, които са заложили на лъжата, на клеветата, на злото, на злобата, на тия аз лично за нищо не мога да завиждам! Извинявай, че се разприказвах и ти написах толкова безобразно дълго писмо. Но ето, сега се сещам, че вместо да пиша своите обичайни записки в учителския и философския си дневник (в блога), аз сега мога да публикувам тия писма, този пък значи ще използваме "епистоларната литературна форма"! Тя си има своите предимства. Ами о`кей, спирам дотук. Ще те помоля документите от Швейцария за внучетата ти да ми ги пратиш още веднъж, аз не можах да намеря предишното ти писмо, много се плаша от непознати хора да отварям файлове, щото често ми пращат вируси - не ща да рискувам и да си съсипя компютъра, в който имам много безценни документи. (Между другото почнах навремето да пиша блог защото исках и под такава форма да си запазя текстовете! Пък после вторично тия текстове започнах да ги превръщам в книги и пак ги публикувах онлайн . пак с оглед да ги пазя, да имам пазени в Мрежата копия!) Всичко добро, бъди здрава! Поздрави и на съпруга ти! Хубав ден! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Аз тогава му казах, че всеки си има съвест и затова всеки може да се излага колкото си иска.Тоя същият ученик постоянно минава покрай мен и ме поздравява усмихнат, в знак на солидарност с мен! Аз лично смятам, че моят "урок на уличния тротоар" върви за момента чудесно, възхитен съм даже! Чувствам се така, както се чувства един действително свободен човек, когато открито се бори за свободата си срещу тиранията. Наказаните пък за свободомислие и за свободействие най-вече ученици (те бяха наказани от директорката по различни поводи преди има-няма месец или два) стоят покрай мен, пушат нервно цигарите си, личи си, че ми завиждат, че имам правото да бъда себе си изцяло, радват ми се, личи си в очите им, че моят личен пример ги вдъхновява; вярно, тяхната изобщо не е лесна: някои от тях имат вече и "последно предупреждение", "чаталът" на тиранията е на шията им, страх ги е, че ще ги изключат от училище при първа нова свободна проява, но нищо чудно в един момент да презрат опасността. Аз се надявам в този интензивен душевен растеж или кипеж, който преживяват учениците ми покрай гражданския ми протест и покрай моите "открити уроци по свобода – на уличния тротоар" (г-жа директорката, без да иска, с уволнението има добрината да ме постави таман в ситуацията на... Сократ, т.е. "ми изписа вежди"!), в един момент учениците да узреят и да се решат да обявят открит бунт срещу тиранията, те трябва обаче сами да осъзнаят тази истина, че на открито борещите се за свободата никой нищо не може да им направи, няма за какво и как да ги накаже, репресиите за такива хора не са изобщо страшни, напротив, те са в някакъв смисъл благо и добро, те са импулс, да-

И омбудсманът на град Пловдив се пожалва, че се е провалил в опита си да вразуми директорката на ПГЕЕ-Пловдив

23 ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Ден трети на протеста: нови уроци по демокрация и гражданско достойнство

Този документ за мен значи много. Той показва много. За ония, които разбират или поне се опитват да разберат как стоят нещата, каква е тяхната истина...

Още един акт ми състави бдителната полиция днес сряда, 29 март 2017 г. Да, наистина, още един акт ми състави бдителната полиция днес... щото съм недоволен, щото съм възмутен от беззаконието, от произвола на самозабравили се властници, щото протестирам без да съм искал надлежно разрешение за това от самата власт... За да се ползва човек от своите конституционни човешки права у нас се иска специално разрешение от властта, иначе, видите ли, не могло! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-

Приятно гледане, приятни размисли!

Прокуратурата без разследване отказа да образува досъдебно производство по своеволията на директорката на ПГЕЕ-Пловдив

24 ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

До самоуправната директорка на ПГЕЕПловдив и покровителстващите я началства почна да тече поток от протестни писма сряда, 29 март 2017 г.

Ето едно от тях, авторът му го е нарекъл ето как: Преподавателят по философия в ПГЕЕ-Пловдив Ангел Грънчаров е необходим на българските ученици до: pgee.plovdiv@gmail.com, rioplovdiv@gmail.com, rio_plovdiv@mon.bg копие: angeligdb[@}abv.bg)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да

Госпожо Директор, Госпожо Началник, Пише Ви Ани Иванова на 38 години, живееща в Пловдив. Поводът да Ви напиша това писмо е, че с години следя събитията около преподавателя по философия в ПГЕЕ-Пловдив. Действията, който се упражняват към личността и достойнството на г-н Ангел Грънчаров, за мен са "меко" казано – аморални и незаслужени. Изразявам гражданската си позиция. Считам г-н Ангел Грънчаров за достоен човек и мъдър преподавател. Той е личност, от която и подрастващите, и образованието ни като цяло, и обществото ни имат изключително голяма нужда днес. Не смятам, че преподавателят по философия в ПГЕЕПловдив г-н Ангел Грънчаров е "пълен некадърник", че "няма длъжните качества да бъде учител", че е "изцяло негоден" и пр., каквито неща, виждам, пише в неговата заповед за уволнение. Имам коренно различно впечатление от него: - чела съм всички негови текстове в блога му; - гледала съм телевизионното предаване, на което той е водещ; - чела съм философското списание, на което той е главен редактор и създател; - чела съм списанието за съвременно образование, на което той е главен редактор и създател; - чела съм негови книги със заглавия "УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА" и "ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА"; - чела съм негови статии през годините в списания и по сайтове; - гледала съм негови интервюта по медиите;

25 Моля, предприемете нужните действия за възстановяването му на длъжност учител по философия в ПГЕЕ-Пловдив. Желая здраве. Поздрави, А. И.

Гледали ли сте филма АГОРА?

ЧАСТ 1 ЧАСТ 2 ЧАСТ 3 ЧАСТ 4 ЧАСТ 5

Или вас просто ви мързи да си мръднете и малкото пръстче, това ли било, леле, за малко да не се сетя?!

Много хора (включително и мои ученици) ме питат от няколко дни: как да ти помогнем след като те уволниха от длъжността учител по философия в ПГЕЕ-Пловдив, можем ли с нещо да ти помогнем в тази ситуация, какво да направим, може ли нещо изобщо да се направи за да ти помогнем? Аз, разбира се, не мога да им кажа нищичко по този въпрос, щото е хубаво всеки сам да реши как да реагира, какво да направи, как да изрази несъгласието си с толкова арогантната и безцеремонна, а също така и безпрецедентна разправа с мен (все пак директорката ме опрасква за втори път в продължение на две години и нещо, съдът ме върна, отмени противозаконната заповед за първото ми уволнение, върнах се на работа, тя обаче не се примири и пак ме опраска по абсолютно същия параграф!). Ако на някой друг човек се случи нещо такова, аз знам как да реагирам, аз лично не се примирявам с несправедливостите, даже упражнени спрямо друг човек, а какво да направите в тази ситуация вие самите, това вече си е ваш проблем; всеки си има съвест, нека сам да решава да прави ли нещо или нищо да не прави. Някои имат разтеглива съвест, сигурно им е гумена съвестта и нищо не правят, проблеми от това нямат, блазе им на тях, те са направи щастливци! Аз предложих една подписка, тя е най-малкото, което можете да направите. Но до този момент само 12 човека са ме подкре-

пили, нищо де, няма значение, колкото, толкова! Някои пловдивчани, които искат и имат възможност, могат да дойдат да ме подкрепят на мястото на протеста ми, аз всеки ден около обяд ще бъда до централния вход към двора на ПГЕЕ-Пловдив (известен още като ТЕТЛЕНИН), на тротоара на улица Пещерско шосе съм. Идването ви там може да бъде безценна помощ за мен. Но то иска усилия, ставане от дивана, слагане на обущата, завързване на връзките, отиване до спирката на автобуса, тия адски мъки можете да си ги спестите като, примерно, по имейла напишете до директорката на ПГЕЕПловдив (и до Началника на РУО-Пловдив), с копие до мен (имейла ми го има в отдел контакти на блога) кратко писъмце примерно със следното съдържание (не ме разбирайте погрешно, не проявявам аморализъм като ви уча какво точно да пишете, това вие сами ще си го решите, просто искам да ви покажа, че човек да иска, винаги може да направи нещо): Госпожо Директор, Госпожо Началник, Не смятам, че преподавателят по философия в ПГЕЕПловдив Ангел Грънчаров е "пълен некадърник", че "няма длъжните качества да бъде учител", че е "изцяло негоден" и пр., каквито неща, виждам, пише в неговата заповед за уволнение. Имам различно впечатление от него, познавам го ето как: ... - преподавал ми е в училище; - преподавал ми е в университета; - чел съм негови текстове в блога му; - гледал съм телевизионното предаване, на което той е водещ; - чел съм философското списание, на което той е главен редактор и създател; - чел съм списанието за съвременно образование, на което той е главен редактор и създател; - чел съм неговата книга със заглавие "..."; - чел съм негови статии през годините в списания и по сайтовете; - чел съм, слушал съм, гледал съм негови интервюта по медиите; - познавам го лично; - състудент ми е; - колега ми е от училище, работили сме заедно в еди-кое си училище; - съученик ми е; - просто срещнах го веднъж във влака и си говорихме дълго и предълго; - и так далее, и прочее, и тинтири-минтири, и ала-бала... Та има какво да направите. Примерно, ако дръзнете да напишете такова едно писмо и ми пратите на мен копие, тия ваши мнения могат да изиграят голяма роля в съдебния процес, който се очертава да бъде крайно тежък: усърдната госпожа директорка има вече поне десет свръхдебели папки с какви ли не лъжливи компромати срещу мен, тя работи като пчеличка по сътворяването им месеци наред, тя си заряза всяка друга работа за да съчинява само тия компромати, та ако вие напишете нещичко, то може донякъде да допринесе за установяването на истината през съда, стига истината за вас лично да има изобщо някакво значение де, за това не го зная. Ако не ви пука, не правете нищо, това пак си е проблем на вашата собствена съвест, не на моята! Учениците, горките, вчера ми казваха: господине, директорката опраска Вас, дето не Ви пука от нея, а ние ако направим нещо във Ваша защита, направо ще ни спука от гонения, разберете ни, не смеем нищо да направим?! Предишната подписка, която правихме във Ваша защита, яростни класни ръководителки я късаха, сега в тази обстановка, когато всички учители са инструктирани от директорката да говорят против Вас, никой не смее и думичка да промълви във Ваша защита, какво да правим, молим, разберете ни, не сме страхливци, но нали все пак трябва някак да завършим това школо?!

26 И аз им казвах, че напълно ги разбирам и че за нищо не мога да ги коря, нямам право да ги коря и пр. Такова, дето се казва, е положението. Но вас, питам ви, уж свободните граждани, дето не сте под властта на толкова отмъстителната тиранична директорка, вас от какво ви е страх, кажете ми де?! Или просто ви мързи да си мръднете и малкото пръстче, това ли бело, леле, за малко да не се сетя?! Моите "идейни другари" от разните движения за свобода в образованието също до този момент усърдно мълчат. Аз и тях ги разбирам защо мълчат, няма да казвам засега, щото не ща да ги обиждам. Или да кажа, а? Ами някои от тях, предполагам, ги терзае българският синдром: тоя там Грънчаров е некакъв си прост даскал по философия, аз съм велик човек, как, моля ви се, да се унижавам да кажа една добра дума за него, та нали ще ми падне тогава реномето?! И прочие, има всекакви хора у нас, нали така?! Спирам, не ща повече да пиша. Бъдете здрави! Правете каквото искате, а найдобре правете добре познатото ви НИЩО. Що да се излагате да правите нещо, правете нищо, толкова е просто това?! (Утре ще се смени властта, ще го натикат тоя безумец Грънчаров в Белене, аз защо да се компрометирам сега да пиша добра дума за него?! Да не говорим за колегите ми учители по философия, те мълчат по понятни причини, да не се компрометират в очите на началството си, тяхната поне е лесна, една грижа имат: началството да ги обича - та да им дава по-височко диференцирано заплащане!)

Вчерашният ден за мен беше особен: празнувах рождения си ден там, пред дворната врата на училището, от което бях изхвърлен по недопустимо грозен и незаконен начин, от училището, в което съм преподавал философия цели 17 години, празнувах рождения си ден с учениците си, черпих ги с бонбони, там именно дойде... полиция, мигновено повикана от бдителното директорско тяло, което кой знае защо толкова много се плаши от мен и от моите изяви, за малко беше полицаите да ме закопчаят в... белезници, да ме арестуват "за нарушаване на обществения ред", щото у нашенско под "ред", предполагам, се разбира гражданите, които са жертва на беззаконията на властниците, да си мълчат сякаш са не човешки същества, а сякаш са добитък някакъв! Общо взето какво се случи там, на мястото на протеста ми, можете да разберете ако изслушате видеото (виж: Урок по правене на демокрация, проведен днес на открито, до вратата на двора на световно-известното вече школо ПГЕЕ-ТЕТЛЕНИН).

Благодарност

Най-сърдечно благодаря на всички приятели за честитките, пожеланията, поздравленията и пр. по случай рождения ми ден вчера! Стотици хора ми писаха, трогнат съм! Бъдете здрави, добри хора! Вижте и забележителното клипче, подготвено по този повод от Фейсбук.

Директорката на ПГЕЕ-Пловдив извика полиция за да ми попречи да разговарям с учениците си: искате ли още по-красноречиво доказателство за патологичната й ненавист спрямо свободата?!

Е, полицаите се задоволиха да ми съставят... акт за някакво нарушение, видите ли, трябвало за да протестирам "законно" предварително да подам... молба до властта и властта трябвало да благоволи да ми позволи да се държа... свободно, като свободен гражданин, властта трябвало било изрично да ми разреши да се ползвам от своите неотнимаеми и свещени човешки права, сред които правото на протест срещу нейните безобразия заема найпочетно място: сякаш аз можех да зная точно кога ще бъда уволнен, кога ще ми бъде връчена заповедта за уволнение и пр.! (Ето и акта за моето "нарушение" – виж: Полицейският акт за моето "престъпление": учител изнася на открито урок по демокрация и гражданско достойнство на своите ученици! – аз ще го обжалвам, разбира се: защото не съм направил нищо незаконно, просто се възползвах от своите конституционни права!). Ето и един отзвук по повод на случилото се във вчерашния паметен ден, той е написан от една респектираща личност, автор на този отзив е инж. Жак Асса, доайен на ПГЕЕ-Пловдив, учителят, кой е символ на най-доброто у това знаменито някога учебно заведение, доведено днес до незавидно и унизително състояние; ето какво ми пише моят приятел Жак Асса, с когото навремето всяко междучасие сме обсъждали, често с участието и на тогавашния директор, всички проблеми не само на училището, не само на България, но и на целия свят (г-н Асса е широко скроена интелигентна личност, с която можеш да обсъждаш всякакви проблеми и можеш да научиш от него много!): Честит рожден ден, Ангеле! Сигурно и директорката намери свой си начин да те поздрави. Съвременните директори така поздравяват оригиналните си учители! Пък ти – продължавай да твърдиш СВОБОДАТА, САНЧО, Е ВИСШЕ БЛАГО! Днес ни припомниха гениалната мисъл на Оруел, че свободата е робство и положително много хора са готови да споделят това мнение! А ти продължавай... че свободата е ВИСШЕ БЛАГО! И очевидно АГОРАТА те тренира да успяваш да се удържаш на всякакви речеви "НАБЕЗИ", та днес полицаите бяха обезси-

27 лени. И освен този АКТ не направиха нищо. Ама и много неграмотно е написан този акт! Жак Асса За мен думите на Жак Асса са изключително важни. Те за мен са истинския атестат и като учител, и като личност. С него се разбирам чудесно и общуваме почти всеки ден (той сега живее в София, но ползва всички модерни средства за комуникация). Това, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив ме обяви, заслепена от своята политическа ненавист към личността ми, за "пълен некадърник" и на това смешно основание ме уволни (!!!) изобщо няма никакво значение за мен, за мен истински важното е, че великият учител Жак Асса ме разбира, общува с мен, подкрепя ме, общуването ни и на двамата ни е изключително приятно, да не пропусна да отбележа и този многозначителен факт, че г-н Асса беше редовен най-активен участник в дискусиите на създадения от нас двамата ДИСКУСИОНЕН КЛУБ в ПГЕЕ-Пловдив, който тъй "авангардно мислещата" директорка фактически забрани - преди да опраска и мен! А сега понеже пред очите на учениците ми полицейски служители ме обявиха едва ли не за "престъпник" (това, разбира се, обидно за мен, аз вчера престъпления не сам правил, напротив, просто, бидейки учител, изнесох един много полезен открит урок по демокрация и гражданско достойнство не само за моите ученици, но и за учителите от ПГЕЕПловдив, воглаве с тяхната директорка, дори и на полицаите, предполагам, е полезен моят урок (!), та то тази причина преди да пиша за нещо друго ми се налага да напиша следния документ, който ще изпратя до Началника на полицейското управление, в което служат двамата полицаи, съставили ми акта: До г-н Димитър Балев, Началник на Второ РУ на МВР в гр. Пловдив ЗА СВЕДЕНИЕ: до г-жа Мая Манолова, омбудсман на България До г-н Министъра на вътрешните работи До: проф. Н.Денков, Министър на образованието и науката До: г-жа И.Киркова, Началник на РУО-Пловдив ДО ВСИЧКИ МЕДИИ ЖАЛБА от Ангел Ив. Грънчаров, от Пловдив, ЕГН: ..., живущ в Ж.К.Тракия, бл..., ап., тел. 0878269488, имейл: angeligdb@abv.bg Уважаеми г-н Началник, На 28 март 2017 г. реших да отида пред училището, от което бях уволнен преди няколко дни, малко преди изборите, става дума за ПГЕЕ-Пловдив (известно повече като ТЕТ-ЛЕНИН), училището, в което съм работил вече 17 години като учител по философия. Там, пред централния вход към двора на училището откъм ул. Пещерско шосе съвсем мирно си седнах на пластмасов стол и зад маса, донесени от мен, за масата залепих две-три обяви, показващи за какво протестирам, протестирам срещу незаконното си уволнение от една самозабравила се администраторка в образованието. Нито съм крещял, нито по някакъв друг начин съм нарушавал нечие спокойствие, просто безмълвно си седях на стола. Е, учениците, които ме познават (пък и тия, на които не съм преподавал) ме забелязаха и дойдоха при мен. Понеже точно в този ден се случи така, че ми е рожден ден, реших да почерпя учениците, младите хора обичат сладко, изядоха точно пет кутии бонбони (те са и много, нашето училище е голямо, не можах да почерпя всички!). Интересно е, че може би три минути след като седнах на стола си, дойде... бдителната полиция, поздравявам Ви, г-н Началник, че полицаите във Вашия район са толкова бдителни и умеят така точно да надушват къде се прави нарушение на закона! Очевидно в нашата страна борбата с беззаконието е напреднала дотам, че остава само да арестуваме протестиращите уволнени учители по философия и в тъй щастливата ни държава ще се установи пълна и тотална законност и един най-възхитителен обществен ред! Е, найвероятно полицията беше извикана от неизвестно защо толкова много уплашилото се от проявата ми директорско тяло на училище-

то. Полицаите ми наредиха, понеже не съм бил имал "изрично писмено разрешение от властта" за протеста си да се махна от общественото място; като не благоволих да сторя това, те ми съставиха акт за неизпълнение на полицейско нареждане, не мога точно да кажа какво пише в съставения от тях документ, дадоха ми втория екземпляр, а полицейското индиго е явно много слабо и написаното там съвсем не се чете. Във връзка с това искам да Ви кажа следното: Аз съм учител по философия и гражданско образование вече 34 години, преподавам между другото и предмета философия на правото. Не смятам, че с вчерашната си човешка и гражданска проява съм направил някакво нарушение на законите: защото аз просто си разговарях с учениците, нима за да може един учител да разговаря с учениците си трябва да има надлежно разрешение за това от... полицията?! Аз вчера един вид пред двора на гимназията, на тротоара на улицата (без изобщо да преча на минаващите граждани, там тротоарът е много широк, близо 10-тина метра!), по причина на това, че вече съм изритан от гимназията и то по ужасно грозен и незаконен начин и нямам друга възможност да разговарям с тях, си позволих да изнеса на учениците си един практически открит урок по демокрация и по гражданско достойнство, мисля, че този мой урок ще е много полезен за подпомагане на развиването на гражданско съзнание, на съзнание за свобода у младите хора. Поговорихме си с учениците близо два часа и след това съвсем мирно, както и през цялото време, си отидох у дома. Мисля, че за да упражнява човек по един мирен, цивилизован и достоен начин своите неотнимаеми човешки и конституционни права не е необходимо някой да му дава изрично разрешение за това, а пък когато някой гражданин по съвсем възпитан и мирен начин си защищава гарантираните от самата Конституция права, то никой закон не може да ощетява гражданите, да им ограничава или да прави невъзможно да се ползват именно от своите фундаментални при това конституционни и човешки права. Вчера Вашите служители (не мога да им разчета имената от акта, не мога по тази причина да им цитирам тук имената) си позволиха да си превишат правата и да ме лишат от възможността да се ползвам от гарантираните ми по Конституция права, а това, простете, е крещящо нарушение на самите принципи на демокрацията, на цивилизованата държава. Все пак живеем не в някаква полицейска държава, в която гражданите са длъжни да искат разрешение от властта когато решат да се възползват от някое свое конституционно право, нали така? Аз между другото вчера не съм правил митинг, нито някаква друга масова проява, аз протестирах индивидуално и то на чисто човешка основа, понеже, казах, бях уволнен незаконно, освен това съм привърженик идеите за реално демократизиране на отношенията в училищните общности (за свобода в образованието), е, със своята гражданска проява показах, че на дело (и то не от вчера) работя за практическата реализация на тия идеи, именно допринасям за реалното демократизиране на отношенията в нашата конкретна училищна общност, имам предвид общността на училището, което до завчера бях учител тъкмо по философия и гражданско образование. Държа да Ви уведомя, г-н Началник, че аз тази своя борба няма да я спря само защото това не се харесва на една самозабравила се директорка, изживяваща се като враг на демокрацията, която мигновено вика полиция щом сметне, че нещо може да застраши нейната тирания (да, директорката на ПГЕЕ-Пловдив, за Ваше сведение, се изживява като феодална господарка на това училище, щото живее с доста остарели представи за нещата от живота!). На това основание съвсем официално Ви уведомявам, че ще продължа да си изнасям уроците на тротоара, пред входната врата към двора на училището (и изпитите даже там ще си провеждам!) – причината за това е, че съвсем несправедливо и незаконно директорката ме лиши от моето професионално право да си водя уроците в самата сграда на училището. Бидейки български учител аз имам право да преподавам винаги и навсякъде; за да преподавам до този момент не ми се е налагало да искам разрешение нито от Кмета, нито от полицията, е, така ще бъде и занапред! А ако искате в

28 България занапред учителите, за да могат да си отварят устата и за да говорят с учениците си, да трябва да могат да го правят само след надлежно полицейско разрешение (!!!) за това, моля, предизвикайте по съответния ред промяна в Конституцията на България, това може да стори Министърът на вътрешните работи, знаете как стават тия неща, не ми е работа аз да Ви уча на тях. Ползвам се от сгодния случай, уважаеми г-н Началник, да Ви запитам какво стана с полицейското разследване по мой сигнал до Прокуратурата за документни нарушения от страна на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, това дело първоначално беше разпределено към полицията в района, в който аз живея, именно Ж.К. Тракия, аз бях викан там да давам свидетелски показания, после се оказа, че делото е разпределено за ново разследване в полицейския район, в който се намира училището, сиреч, в ръководения от Вас полицейски район, и там бях викан да давам показания, ето, мина вече близо година, а аз нямам никакъв резултат? Та Ви питам сега: какво стана, моля да си свършите работата и да ми съобщите резултатите от разследването си – защото имам подозрението, че нарушението, предмет на това дело, е "заметено под килима"? Позволявам да изразя пред Вас това свое безпокойство защото тъй наречените "зли езици" в гимназията говорят, че г-жа директорката, чиито съпруг бил дългогодишен работник в структурите на МВР и ДС още от славните и непрежалими тодорживковски и комунистически времена, била имала "такива връзки", че за нея било детска играчка да спре каквото и да било прокурорско и полицейско разследване спрямо нея, аз не че вярвам на тия "зли езици", но те в нашите родни условия са нещо като проява на обществено мнение, а мнението на обществото трябва да се уважава не само от нас, гражданите, но и от държавните органи, призвани да бдят за сигурността и законността в нашето многострадално и така корумпирано общество (пардон, държавата най-вече ни е корумпирана, а не толкова обществото, корумпирани са, предполагам, най-много самите държавни и властващи лица, а не чак толкова самата държава!). Ако има частица истина във версията на тези въпросните "зли езици", то моля Вие като Началник да разпоредите все пак органите на полицейското дознание в ръководеното от Вас управление на МВР да си свършат качествено работата, да не си позволяват да се влияят от неправомерни корупционни намеси и т.н. Още нещичко искам да Ви кажа, за да се ориентирате поцялостно в така и така създалата се ситуация около моите открити практически уроци по демокрация и гражданско достойнство (както реших да се нарича занапред моят граждански протест, който е за свобода в образованието и за непосредствено и практическо реално демократизиране на отношенията в нашата прогнила авторитарна и по същество социалистическа система на образование). Има и едно друго обстоятелство, което Ви призовавам да вземете предвид: аз съм един от най-активните български блогъри, освен това водя едно предаване в Пловдивската обществена телевизия, то се казва "На Агората с философа Ангел Грънчаров" и съществува вече четвърта година. Е, считайте, че аз своето авторско телевизионно предаване съм решил вече да го водя там, на тротоара пред хода за двора на ПГЕЕ-Пловдив, аз вчера пак бях с камерата си и записах случилото се, за което сега Ви разказвам в тази своя жалба, ако искате да видите видеото, заповядайте, посетете блога ми, там това видео е разположено, а нищо чудно да го видите и в ефира на ПОтв, зависи какво ще кажат собствените на телевизията, но аз имам тяхното принципно съгласие, имам пълна свобода сам да решавам какво ще говоря в предаването си – и сам да решавам как и къде да правя всичко онова, което намирам за добро, разумно и полезно. Сам забелязвате, че предаването ми даже и само заради заглавието следва да се провежда на открито, "Агора" на гръцки е площад, място, където гражданите говорят (самата дума "агора" иде от гръцкия глагол "говоря"), а сред тях найактивни в древността са били философите, ний, философите, много обичаме да говорим; та мисълта ми е, че концепцията на самото предаване изисква от мен като негов водещ да разговарям с хората в съвсем свободна форма по всякакви вълнуващи ги въпроси. Не

вярвам Вие да си мислите, че гражданите, за да упражняват своето право да говорят (нарича се свобода на словото, на изразяването и го пише на най-почетно място в Конституцията!), следва да имат надлежно писмено разрешение за това било от Кмета, било от полицията. На мен лично до този момент като български гражданин не ми се е налагало да искам писмено разрешение от Кмета или от полицията когато искам нещо да кажа, винаги съм си говорил, излиза, съвсем "незаконно": леле, какъв "престъпник" съм бил аз, цял живот съм говорил свободно без властта да ми е разрешила в писмен вид това?! Виждате до какви идиотщини се стига когато човек се опита да осмисли това, което вчера Вашите служители си позволиха да направят: трябвало, видите ли, да имам надлежно писмено разрешение от Кмета за да мога да говоря с учениците си, да се ползвам от своето човешко право да говоря и пр. Аз всъщност само това правех, говорих с учениците си, нима смятате, че занапред, когато реша да си отворя устата, трябва първо да попитам Кмета дали ми разрешава да го сторя – и едва когато ми даде надлежно писмено разрешение да си отворя устата, едва тогава да мога да се възползвам от това свое човешко право?! Толкова, та значи Вашите служители вчера се опитаха да ми попречат и на моята дейност като медийно лице, аз фактически съм нещо като човек-медия, да оставим настрана това, че съм същевременно и личност, и учител, и философ, и български гражданин най-сетне, при това съм доста свободолюбив и правдолюбив. Аз оценявам инвазията на полицията в моята дейност като груб полицейски произвол, застрашил ползването ми от фундаментални, свещени и исконни мои човешки, граждански, конституционно гарантирани при това права; моля да вземете съответните мерки този полицейски произвол над мен да бъде прекратен. Аз не съм бил притесняван толкова в това отношение даже и във времената на славната Народна милиция, да, и тогава, в памятните и непрежалими за народа ни комунистически времена, доколкото си спомням, съм говорил винаги без да имам писмено разрешение нито от Кмета, нито от милицията, нито от партийните, нито от комсомолските секретари! Нима искате да кажете, че в демократична, европейска и бойкоборисова България свободата ни е по-малка от тази "свобода", която сме имали в комунистическа, тодорживсковска България?!? (Пишейки това съвсем не смятам, че в комунистическа и в тодорживковска България свобода изобщо е имало, не, моля, не ме разбирайте толкова криво!) Нима бодигарда на Т.Живков фактически успя да надмине учителя си по притесняване на свободата на гражданите?! Простете, уважаеми г-н Началник, че ми се наложи да напиша толкова дълъг текст, но сам забелязвате, че казусът е интересен и благодатен, а аз като пишещ човек не мога да се въздържа и да не се възползвам от тази възможност. Държа да бъда разбран съвсем правилно, казусът следва да бъде разнищен до същината му, ето това и сторих, вярвам, че по този начин само Ви помогнах да го схванете колкото се може в по-вярна светлина. А иначе казусът около моите борби с авторитарната директорка на ПГЕЕ-Пловдив е още по-любопитен и благодатен, това е цяла епопея, която нищо чудно един ден да надмине епосите на Омир, знае ли човек?! Всичко по тази тъй многозначителна история съм описал в блога си, ако имате интерес, моля, четете, ще ми намерите блога като пишете името "Ангел Грънчаров" в търсачката и той е най-отгоре. Мисля, че и Вашите полицейски служители не е зле да почетат в блога ми за да си повишат своето адекватно на времето, в което живеем, гражданско съзнание, за да развият своето собствено съзнание за свобода. Аз сега вече съм „безработен”, уволнен съм, имам много свободно време, ако искате може и лекция да изнеса пред състава на полицейското управление, но за това ще се наложи да ми платите от бюджета на МВР. Е, с тази своя жалба аз фактически съвсем благородно Ви изнесох една напълно безплатна лекция, нека тя да е про боно за развитието във вярна посока на българската полиция, за повишаване на интелектуалното ниво на нейните самоотвержени служители, чиито полезен труд аз, както забелязвате, изключително много уважавам: стига да не е насочен в съвсем погрешната посока.

29 Ще се радвам от днес, 29 март 2019 г. повече да не бъда притесняван от полицията когато си провеждам своите разговори и открити уроци там, на тротоара, току-до централния вход към двора на ТЕТ-ЛЕНИН, който е от страната на Пещерско шосе! 29 март 2017 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис) Това написах и го довърших току-що и се изморих, много дълго се оказа това писание, повече почти нямам сили да пиша. А има доста интересни неща за казване около вчерашните ми тъй вълнуващи преживелици на онова същото място, да не повтарям къде е това място, че ми писна вече. Днес пак ще бъда там, някъде към обед, точен час не мога сега да посоча. Там ще си провеждам вече и откритите уроци по демокрация и гражданско съзнание, и по други теми, готов съм направо да продължа обучението си на своите ученици по предметите, които им преподавах преди да ме уволнят, ще видим де, имам много идеи, които ме се въртят в главата в тази посока, няма да стоя там като пън, ще преподавам, ще говоря, ще обсъждаме с учениците си каквито искаме теми. Радващо е, че учениците ми издържаха вчера бляскаво изпита, който им устроих, направо се представиха отлично: не се страхуваха, стояха около мен, свободно разговаряхме, съвсем честно, възмущаваха се открито срещу беззаконията на директорката, показатха разбиране и уважение към моята гражданска и учителска проява, дори ми ръкопляскаха, абе какво да говоря, чудесни ученици имам аз, виждате сами, че не мога да се разделя с тях - и няма да се разделя с тях д, никакви сила на този свят не е способна да ме раздели с тях. Какви именно ученици са свободолюбиви и не ги е изобщо страх като плъхове от авторитарната директорка ще пиша тия дни, когато имам повече време, сега за тия интересни неща не мога да пиша, щото се изморих. Е, мнозина се държаха крайно недостойно, имам предвид най-вече учители, мои колеги, минаваха покрай довчерашния си колега както се минава през... турски гробища, мълчаха, уплашено се оглеждаха, абе позорна работа е тази, срамота, все пак става дума за поведението на учители и на възпитатели на младежта!!!

този път протестът ми ще преминава и с ядене на бонбони! Хубава е тази идея, нали така? Напоследък все хубави идеи взе да ражда старата ми и побеляла глава, да видим докъде ще стигнем – и какви нови беди ще ми се стоварят върху нея, нима не е любопитно да се разбере, кажете нещо де, драги ми дами и господа съдебни заседатели и заседателки, мои толкова любезни, ала мълчаливи събеседници?! Хубав ден ви желая! Денят ви ще бъде такъв, какъвто си го направите сами, нали така? Моите дни са все хубави и интересни, сами забелязвате?! На свободата ми се дължи това, отбележете си го някъде: свободните, свободолюбивите, свободно постъпващите хора няма как да живеят скучно! Толкова. Повече – в уроците ми на открито пред ТЕТ-ЛЕНИН днес, заповядайте там, елате да си поговорим, размърдайте си проклетите задници, стига лежахте на шибаните дивани, станете от тях, излезте на улицата, там е животът, при това животът е движение, нали така?!

Още един апел за подкрепа на петицията за свобода в образованието: не ми се ще да повярвам, че безразличните към образованието хора у нас са толкова много!

Много хора, мои приятели, в добронамереността на които не мога да се съмнявам) ми се оплакаха, че опитвали да се подпишат под петицията (виж: Стоп на имитацията на реформи в образованието!), предложена от мен, но това не им се удавало: системата не приемала подписите им! Дотам ли успя да стигне.. ДС в борбата си срещу свободните хора?! (Не ми се ще да повярвам, че безразличните към образованието хора у нас са толкова много!) Хей, хора, дайте да покажем, че сме по-силни от шибаната ДС! Елате в сайта за петиции, накарайте го да загрее от подписи, дайте да покажем, че ний, свободолюбивите хора, сме по-силни от шибаните ченгета, че сме способни да защитим свободата си от тия наглеци! Но всеки сам си носи отговорност за поведението, нали така? Нека да се излага всеки колкото си иска! Излишно е да казвам, че мнозина, и учители най-вече, и ученици, почнаха да избягват да минават през централния вход, аз даже подозирам, че днес тази врата по нареждане на директорката ще бъде заключена, искате ли да се обзаложим, че директорката днес ще нареди тази врата да бъде заключена?! Искате ли да се басираме, че ще позная и това, както познах, че скоро ще ме уволни?! Хайде, кажете какъв да бъде басът, аз ще се басирам, зная, че ще го спечеля, със спечелените пари ще купя още бонбони за учениците, освен да философстваме,

Показателен факт за това какво е било образованието и възпитанието у нас преди повече от сто и петдесет години Даскал Ботю, бащата на Христо Ботев, бил прочут с това, че здраво биел учениците си! Да не говорим за това как яко биел Даскал Ботю собствените си деца! По тази причина, заради извънредно силния и редовен пердах синът му Христо забягнал чак в Румъния и станал революци-

30 онер! С това не искам да кажа, че с бой можем да възпитаме нови Ботевци! :-)

Не съм привърженик на боя като възпитателно средство, не бива да ме възприемате като толкова назадничав, моля, не възприемайте думите ми съвсем криво. Само споменавам факта за това какво е било образованието и възпитанието у нас преди повече от сто и петдесет години... Днес, макар че учителите не бият учениците в училище, ги тормозят не по-малко. Българското образование днес е значително по-лошо, по-некачествено от ботевите времена, защото е понесвободно; парадокс е, че българското образование е било найсвободно във времената на Османската империя! (Защото тогава държавата изобщо не се е месела какво и как ще учат учениците, всичко около училищата решавали самите хора, гражданите, родителите, учителите!) Заради това образователната ни система днес не възпитава ботевци, а... мухльовци предимно! (Има и свестни млади хора у нас, но те са нищожно малцинство, по моите наблюдения мнозинството от младите хора в училище, благодарение на системата, деградират не само личностно, не само умствено, но най-вече и морално.)

За днешния ден – поздравления за рождения ми ден и медиен отзвук за моя граждански протест вторник, 28 март 2017 г. Получих поздравления и пожелания от стотици хора, приятели от Фейсбук и от живота по случай рождения си ден! Под формата на картички, на текст, на какво ли не още. На всички тук найсърдечно благодаря за добрите думи и за подкрепата!

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ПРИЯТЕЛЮ!

Полицейският акт за моето "престъпление": учител изнася на открито урок по демокрация и гражданско достойнство на своите ученици! вторник, 28 март 2017 г.

А ето и първия медиен отзвук от днешния ми граждански протест: Пловдивски учител излезе на протест пред елитно училище, черпи полицаите с бонбони Философът Ангел Грънчаров два пъти е уволняван от Гимназията по електротехника заради методите си на обучение Пловдивският учител Ангел Грънчаров, който на няколко пъти блесна в светлината на прожекторите през последните години, отново се прояви. Даскалът, който бе уволнен два пъти като преподавател по философия в Гимназията по електротехника, опъна шатра пред въпросното школо, в знак на протест заради „потъпканите му граждански права”. Философът бе сложил маса с различни книги и лозунги, а освен това черпеше и наред с шоколадови бонбони. Той обясняваше на учениците, че са „роби на образователната система”, която преподава по сталински похвати. На място дойде и полиция, която поиска разрешителните от Грънчаров. Оказа се, че той няма такова, но реши да почерпи униформените с бонбони. Въпреки опитите на служителите на реда да го изгонят, той успял да се пребори за мястото си пред бившия ТЕТ – Ленин. Ангел Грънчаров е бил уволняван два пъти от директорката на школото. Според нея той има психически отклонение и не може да преподава на децата. Заради тази и констатация Грънчаров осъди директорката за клевета, а дълги съдебни битки се водиха и за възстановяването му на работа. Веднъж той успя да се пребори за мястото си в ТЕТ-а, но следва ново уволнение, което в момента се жали от Грънчаров. (Прочети ДОКРАЯ) КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Този матр`ьял е написан "пет за четири", чула-недочула това-онова, авторката (някоя си Петра Търгова) пише сума ти неверни неща, но какво да правим, у нас какво ни е наред, та журналистиката точно да ни е наред?! бил съм черпил, но не черпих полицаите, а учениците си, не съм черпил неизвестно за какво, а за рождения ми ден. Така се е изразила авторката, че не става ясно аз самият ли преподавампо сталински похвати, или това е характерно за образователната система като цяло. И други "шменти-капели" има в текста й, но карай да върви, казахме, няма да сме придирчиви. Ето и препечатка от същото ниско качество в друг сайт: Два пъти уволняван учител протестира, черпейки с бонбони. Защо ли наште "медийни дейци" толкова много ги мързи да мислят и да пишат качествено?! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутроченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Приятно гледане (то не може да се прочете нищичко!) и приятни размисли!

Урок по правене на демокрация, проведен днес на открито, до вратата на двора на световно-известното вече школо ПГЕЕ-ТЕТЛЕНИН

32 Изглежда ГЕРБ толкова много е напреднал в политтехнологията за печелене-фалшифициране на всякакви избори, че сам себе си изненада от тъй завидния и тъй приятен резултат! :-) (Видяхте ли Цецо Цв. колко беше горд със себе си и със своите умения да натамани точния резултат, който ще вдигне най-много самочувствието на биг-боса?!) Но понеже Боко позволи и на БСП да си вдигне рейтинга (те явно успяха да се спазарят как са си поделят процентите гласове на изборите и, респективно, самата реална власт в държавата!), комунистите няма да оспорват нагласения в тяхна взаимна полза резултат от тия парламентарни избори. А и двете "политически" крила на най-големите защитници на комуно-ченгесаро-мафиотско-мутренското статукво у нас са също така най-щастливи, че в Парламента на България не бяха допуснати представители на автентичната десница, което е сбъдване на техните най-смели мечти: Народното събрание на България да стане точно копие на Руската Дума, тя пък е образец за същинска пародия, за истинска бутафория на "парламент". Което, да не забравяме, е решаваща стъпка към това тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ да стане една провинция на не по-малко чудна кагебистка империя, наречена ПУТИНЛАНДИЯ... Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутроченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен... Видеото е заснето на тротоара, пред централната входна врата към двора на ПГЕЕ-Пловдив, където днес към 11.30 часа отидох да направя своя граждански протест под надслов СВОБОДА В ОБРАЗОВАНИЕТО. Пет минути след като заех там мястото си дойдоха... двама полицаи, предполагам извикани от силно уплашилото се, кой знае защо, директорско тяло на училището. В един момент реших да пусна камерата. Какво именно се случи на протеста можете да видите сами: приятно гледане и слушане ви желая!

Тема за дискусия: Оксиморон ли е понятието "български мозък"?

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Народното събрание на България най-после стана точно копие на Руската Дума – образец за същинска пародия и бутафория на "парламент"! И на мен много ми хареса тази твърде обнадеждителна, впрочем, констатация: "Изборните резултати от чужбина доказаха, че няма никакво изтичане на мозъци!" :-) (Забележка: Съобщи ми тази фраза моят приятел Petar Kamenov от Монтана и аз веднага реагирах на нея във Фейсбук.) Кратък мой коментар: Аз се бях уплашил, че мозъците на България били изтекли в чужбина, оказва се, това не е така и това много ме радва... :-) Е, не толкова де, щот понятието "български мозък" нищо чудно да е по принцип нелепица, а, какво ще кажете по тоз въпрос, вий какво мислите по него?! Martin Demerdzhiev каза: Изпълнителите от Пайнер често отскачат до чужбина, за да не "увехне" българщината. Понятието "български мозък" е оксиморон.

33 Ангел Грънчаров каза: Хубава тема за размисъл и за обсъждане предлагате: оксиморон ли е понятието "български мозък"? Ще напиша, ако позволите, нещо по нея, ще си кажа и аз мнението, страхувам се, че сте напълно прав, за жалост! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутроченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

На рождения си ден ще проведа открит урок и изпит по човешко и гражданско достойнство – и ще черпя ония, които имат силата да победят страха, да счупят неговите вериги, да се освободят от задушаващата му прегръдка!

Днес на рождения си ден ще провеждам своя граждански протест, този път ще бъда пред централния вход за двора на училището, на тротоара откъм Пещерско шосе – понеже не ми се разправя с охраната на училището, те непременно ще се впуснат да ме гонят и обиждат ако река да се настаня в самия двор на училището (нищо че училището е обществена собственост, в този смисъл е и мое, аз също съм данъкоплатец, то се издържа и с моите данъци!).

Получих сведения от ученици, че те днес ще се опитат нещичко да направят за да изразят открито позицията си спрямо рецидивите на директорски произвол в училището – макар това да е много опасно: защото класните ръководителки ще бъдат инструктирани (според репресивния управленски подход на властващата директорка) да наказват сурово ония ученици, които дръзнат да проявят известна симпатия към своя довчерашен учител по философия, уволнен по толкова несправедлив и грозен начин. За мен е

много интересно да разбера дали е възможно в съвременните условия - все пак тече втората половина на второто десетилетие на 21вия век, а мястото е "демократична", с извинение, и европейска България, която обаче ний имаме пълното право да наричаме знаете как: МУТРОЛАНДИЯ! – та значи за мен е изключително важно да разбера дали робският манталитет и толкова позорният страх са способни да парализират волята за съпротива у цяла една такава голяма общност от хора, каквато е нашето училище. Много хора, много граждани ме запитаха кога точно през деня ще застана там, пред входа, кога ще се настаня - защото искат и те да могат да дойдат да ме подкрепят. Аз все пак нямам възможност през целия ден да стоя там (пък дори и да седя, аз ще си занеса стол и маса за подписката!), живот и здраве да е, ако се намерят не просто съмишленици, но и съ-действеници (иде от действие), които да решат да се включат в гражданския протест, тогава ще можем да организираме протестът да продължава през целия ден, но засега такова нещо аз самият не мога да си го позволя. По тази причина обявявам: в периода 11-14 часа ще бъда непременно там, тогава именно се сменят двете смени, сутрешната и следобедната, затова избирам този времеви отрязък за провеждане на протеста си. Та да знаете де, това се отнася за ония, които се решат все пак да дойдат, имам предвид гражданите. Макар че в нашите родни условия да знаем, че трудно някой сънародник може да бъде предизвикан от някакво безобразие дотам, че да се види принуден да си развали рахатя, да стане от дивана и да положи съответните усилия за да отиде да протестира; знаете моята теория, че масовият българин е толкова търпелив, че се надига от дивана си да протестира само когато властта му вземе дори и хляба (и, респективно - сиренето и сланинката!), а докато има хлебец за дъвчене е цяло чудо някой да стане от дивана си да протестира; и то за такива вятърничави неща като свобода, справедливост, човешки правдини и пр. Толкова по този въпрос, че да не взема да си позволя да кажа нещо непатриотично, което ще засили тъй естественото отвращение у масовия народ от такива хора като моя скромна милост, дето очевидно са способни, дето се вика, "да ни запалят чергата" - шарената и дрипава черга на нашето презряно спокойствие и безразличие.

Никой няма да посмее да дойде да протестира и поради тая причина: ето, аз, примерно, бях единственият, който се осмели да протестира когато преди време директорката опраска един друг учител, именно инж. Калин Христов. Опраска го по безцеремонен начин, аз си позволих да кажа открито какво мисля за този волунтаристичен акт, е, след това моите собствени злочестини се засилиха дотам, че по-малко след годинка и аз бях опраскан, та народът знае тази закономерност, ето по тази причина и никой няма да посмее да каже нещо в моя защита, което няма да се хареса на директорката; затуй утре, докато тече протеста ми, в учителската стая, разбира се, ще се говорят все неща против мене – та изказващите се да направят още по-добро впечатление на директорката (това, знайно е,

34 няма начин да не се отрази на сумата пари, която тъй достойните хора ще получат за т.н. "диференцирано заплащане"!). Е, що-годе достойните хора просто ще мълчат, нищо няма да говорят, което в така тежките психологически условия също е опасно, щото може да се изтълкува като липса на преданост спрямо "тъй онеправданата и тъй несправедливо обижданата" от тоя там "лош човек" наша любима директорка, нали точно така ще бъде възприето? А това, знайно е, също е крайно опасно. По тази причина ще се наложи всички ако не да говорят, изразявайки с думи преданост към директорката, поне да въздишат така изразително, че въздишките им да се възприемат пак в тази посока, именно да се тълкуват като знак на възмущение срещу "оня там лош човек", дето "поради своето безмерно его" се бори, видите ли, срещу нашата тъй добра и толкова смела при това директорка. Ех, какво повече да пиша, та тия неща, дето се казва, са "човещинка", не всички хора имат душевния и духовен ресурс в такива условия да се държат все пак що-годе достойно! Да, точно затова правя своята акция, своя граждански протест: за да помогна да се създаде благоприятна ситуация за това щото на всички хора от нашата училищна общност да им се наложи да заявят, така или иначе, своята позиция. Това, по моето разбиране, е целебно, то лекува малодушието, то обаче дава и шанс на мерзавците да се развихрят, абе има полза от това да сме небезразлични, да си мълчим и пр.

Ще взема и една-две кутии бонбони за да черпя за рождения си ден тия, които дръзнат в тази толкова интересна ситуация да проявят "безумна дързост" и дойдат да ме поздравят там, където съм се настанил да протестирам. Да, такива хора ще ги почерпя за смелостта и за достойнството, за немалодушието! Тъй че знайте, днес, на рождения си ден, ще си празнувам на мястото на протеста, там, пред училището, от което бях изритан по недопустимо грозен начин от авторитарната директорка, ще си празнувам рождения ден, протестирайки срещу произвола на властващите бюрократи от образователното ведомство. Аз фактически, протестирайки, го правя не толкова за себе си (мен вече ме опраскаха, при това цели два пъти!), а за да защитя тия, на които това още не се е случило, да, по този начин аз тях спасявам от опасността прецедентът да стане правило, сиреч, и тях да опраскат – стига някога да си "загубят акъла" дотам, че да дръзнат да кажат нещо, което няма да се хареса на отмъстителната директорка. Така е в нашия човешки свят, като се бори някой за правата си, този човек фактически се бори и за правата на другите; по тази причина следва да подкрепяме тия, които се борят за своите, а това значи и нашите човешки права, да, ама къде ти масовата родна и българска кратуна да се раздвижи дотам, че да почне да сфаща чак такива "мисловни тънкости"? Ето тази, по моето възприятие, е главната причина нашите общи български работи толкова много да не вървят: не сме солидарни, не проявяваме солидарност, сиреч, не умеем да си обединяваме силите - за да си защищаваме съвместно своите общи коренни, човешки, граждански

интереси. На това основание общността ни е лишена от жизнена сила и обезмощява, губи силата си все повече; а бедното в такъв един аспект, като жизнена сила, като дух и пр. общество е бедно и във всякакъв друг аспект, в това число и в материалния такъв; нещата са съвсем прости, но колкото са по-прости и въпреки това не се разбират, толкова са по-съдбовно важни.

Е – сами предполагам, забелязвате това – чрез тази акция на граждански протест и на гражданско недоволство от беззаконията на една самозабравила се властваща персона фактически не признавам уволнението си и в така създалата се ситуация на дело си продължавам заниманията като учител, да, ето днес имам часове точно във времето, в което ще протестирам. Ами знайте и това: ще си продължа заниманията с моите ученици вече не в класните стаи и зали, а... пред двора на училището, от което бях изгонен; нещо повече, сами виждате, че моят граждански протест ще има характера не само на урок, но и на... изпит, да, в дните, в които протестирам, ще тече изпит не само за моите ученици и колеги, но и в някакъв смисъл и за цялата човешка и гражданска общност, която ме познава, знае за всичко, което ме сполетя. А всичко това ми се стовари на главата по една причина: че си позволих да се държа достойно, както повелява моят дълг на човек, на учител, на философ и на гражданин – и това беше възприето от властта като "скандал", като "престъпление", като "недопустимо държание"! Какво излиза: само който в нашите родни условия се държи недостойно, малодушно, страхливо, който няма душевната сила да се бори за правата си, да ги отстоява, той се държи "приемливо" и "нормално", така ли излиза, кажете нещо де, защо толкова мълчите, вас питам, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки?! Къде, моля ви се, е доказано, че и в нашите съвременни условия който се държи като свободна, а това значи достойна личност, е "престъпник", върши "престъпление" - давате ли си сметка докъде сме я докарали, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки щом точно така мислим?! Та днес значи ще си провеждам съвсем открит урок и дори изпит по човешко и гражданско достойнство, ще го провеждам, по понятни причини, там, на улицата, но какво ни пречи да си преподаваме най-ценните уроци и изпити тъкмо на улицата - след като това е фактически забранено в нашите училища?! Та този мой открит урок и изпит обаче е не само за учениците и за колегите ми, а и за цялата общност, включително и тази, дето е извън училището (училищата неслучайно са обществени по характера си заведения и институции, да не говорим за това, че са духовни такива, което у нас хептен не се разбира!). Аз, бидейки заклет учител, често си позволявам да изнасям своите уроци (и изпити) не само на учениците си, но и на цялото общество, мнозина съвсем се провалят на уроците и на изпитите ми. Ето, примерно, в подписката, която предложих (Виж: Стоп на имитацията на реформи в образованието!),

35 до този момент са се подписали само... 9 човека! Аз имам 5000 фейсбук-"приятели", има и специална фейсбук-група, създадена в моя защита, там има 1140 члена, училището, в което до оня ден работих (и пак, разбира се, ще работя!) като учител по философия, се състои от 900 ученика и от около 100 учители и възпитатели на младежта и друг персонал; правете си сметката за годините на моето славно 34 годишно учителстване на колко народ съм преподавал, това са може би вече десетки хиляди човека, бивши мои, така да се рече, възпитаници, да не говорим за това колко много хора ме знаят по друг повод, та значи от цялата тази многохилядна общност само... 9 човека до този момент намериха душевна сила да отделят петнайсет-двайсет секунди време за да погледнат кратичката петиция и да си положат подписа: какво ви говори това, а, кажете ми де, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки, недейте да мълчите чак толкова много и така глупаво?! Какво, излиза, че у нас прекалено много са... идиотите, така ли излиза, пак вас питам, а, отговорете ми де, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки?! Какво излиза, в пълно недоумение съм, аз виж дам в това нещо проява на някаква дебилност, друго обяснение за момента не мога да дам. Да, нека да го тълкува всеки както иска, според съвестта и според акъла си, хич на никога не ща да се мазня или подмазвам!

и прекалено лична територия, нали така, а, пак вас питам, драги дами и господа съдебни заседатели и заседателки? Заслужавам ли съд за тия мои гаври, кажете де, отговорете? Мен ме уволниха и за това, че съм се бил гаврел с учениците си като съм ги бил принуждавал да мислят, това е едно от моите непростими "престъпления", ето, за него най-вече ме опраскаха. В българско училище учениците да мислят свободно е нещо непозволено. Това да мислиш свободно (да не говорим за това да се държиш свободно, да постъпваш свободно, да говориш свободно - като подобава за свободно живеещия човек!) в българско училище е не само престъпление, но то е дори и грях! В българското училище младите могат само по-ефективно да затъпяват и да опростяват, да простеят, да бъдат заставяни да правят глупости и простотии, ето това е разрешено, то явно е за предпочитане! Нали така, кажете де, отговорете какво мислите по този въпрос, вас пак питам, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки?! Ами хубав ден ви желая! Бъдете здрави не само физически, но и душевно, дори духовно, нека и духът ви да е колкото се може поздрав, това си позволявам да ви пожелая за днес! В този днешен ден, казахме, пред централната врата за двора на ПГЕЕ-ПловдивТЕТ-ЛЕНИН ще се проведе открит урок и изпит по личностно и гражданско достойнство, ще провежда този практически урок и изпит наскоро уволненият от това училище негов учител по философия, именно моя скромна милост. На рождения си ден ще провеждам този урок и изпит, не забравяйте и това, ще нося бонбони - за да почерпя ония от колегите си и от учениците си, които заслужават да са мои колеги и ученици - и дойдат да ме поздравят не за друго, а само за рождения ми ден! (Виждате колко голем подлец съм аз, нали така, масов българино: подкупвам с бонбони ония, които дойдат на протеста ми, които дръзнат да имат смелостта или дързостта да уважат и откритият ми урок, и изпита ми!) Ще черпя с бонбони всички ония, които днес имат смелостта и немалодушието да победят страха, да счупят неговите вериги, да се освободят от неговата задушаваща прегръдка! Тоест тия, които издържат днешния толкова важен по моето разбиране изпит... Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абе аз наистина няма да променя нито хората, нито света, нали така, той, светът, ще си остане пак толкова лош и несъвършен и след като мен вече няма да ме има, не си мислете, че съм чак толкова глупав че да не разбирам дори и това! Но пък мога и да го променя поне малко, а, за света говоря, а за промяната на самите хора нека те самите да си отговарят. Нека да се държи както си иска, това кой как се държи, кой какво прави, показва колко той самият струва, това поне е безусловно, нали така, кажете де, вас питам, за вас това се отнася, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки? Да не си помисли някой друг че питам него, не, аз винаги питам моите тъй мълчаливи събеседници, именно въпросните уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки, тях поне да питам няма лошо, а вас ви оставям на вашето спокойствие и на вашето... безразличие. Когато един ден обаче България загине, знайте: и вие със своето безразличие и безхаберие сте допринесли за това. Едва ли България ще загине де, аз лично не вярвам че това ще стане, но работите са толкова зле, че много хора не без основание мислят ето какво: само Бог изглежда вече може да ни опази от тази злокобна възможност! Аз не мисля като тях, но знам и признавам, че те имат доста основания да мислят по начина, по който мислят. Ами стига вече, да спирам с писането, че нищо чудно някой да вземе да ме даде под съд за това, че всеки ден ви тормозя да четете толкова "безобразно дълги" и при това "съвсем безполезни" текстове, които при това имат наглостта да ровят в душите ви, а това е свята

Извънредно издание "На Агората...": граждански протест за свобода в образованието, проведен днес понеделник, 27 март 2017 г.

Приятно гледане, приятни размисли! Във втората част ще видите как... милицията ме погна, заплашен бях с глоба от 300 лв. за нарушаване на "обществения ред" и за "неразрешен" от властта протест, за малко остана да ме арестуват и пр., интересно е, слу-

36 чайно камерата остана пусната, та всичко се записа. Ще го занеса да се излъчи по Пловдивската обществена телевизия – стига да го харесат...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Заповядайте, ето и вашата възможност да подкрепите нашия граждански протест за свобода в образованието

Можете да подпишете петицията с нашите искания ето тук: Стоп на имитацията на реформи в образованието! Благодаря ви за подкрепата и солидарността!

Лозунгите на започващия от днес граждански протест Заповядайте и вие на протеста? Вие нали също сте граждани на България – или не съвсем?! :-) Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутроченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Започвам нов етап от борбата си за съвременно, човечно, а това значи свободолюбиво училище и образование: пожелайте ми здраве и успех! понеделник, 27 март 2017 г.

Длъжен съм да известя всички свои приятели: от днес започвам безсрочен ГРАЖДАНСКИ ПРОТЕСТ със събиране на подписка за СВОБОДА В ОБРАЗОВАНИЕТО, за НЕЗАБАВНА, КОРЕННА, СЪЩНОСТНА И ИСТИНСКА РЕФОРМА НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ, за ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ НА МНОГОСТРАДАЛНОТО БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. Протестът ще включва и АКЦИЯ ЗА ГРАЖДАНСКО УВОЛНЕНИЕ на директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, нейният управленски подход е в тотално противоречие със съвременността, със закона, с морала, с човещината; тя си позволи да покаже по безпрецедентен начин как не трябва да се управлява и по образцов начин илюстрира крещящата арогантност на всевластната министерско-директорска бюрокрация, която заради собствения си егоистичен и кариеристичен интерес опропасти българското образование до невиждана степен, доведе го до невъобразима катастрофа! Протестът ми ще се състои в събиране да подписи под съответната ПЕТИЦИЯ, с която ний, гражданите, ще уведомим пребиваващите в пълно безхаберие отговорни държавни институции (Парламент, Президент, Министерство на образованието и науката) че на това основание сме готови да вземем властта в свои ръце и сами да направим ония належащи промени в образованието, които те не са способни да направят, нямат воля да направят. Разбира се, ще призовем жертвите на волунтаристичния произвол на образователната бюрокрация - учителите, учениците, родителите, гражданите, народът! - да престанат да се държат като малодушни и страхливи роби: и да осъзнаят, че тяхно е свещеното право да бъдат свободни и достойни личности и граждани, които се борят за защитата на своите най-коренни човешки интереси! Знаете, аз лично много обичам да изследвам реакциите на човешките общности, е, сега ще си проведа своите изследвания на... улицата, на Агората, на площада, ще направя нужното да поставя колкото се може повече хора в тъй благодатната ситуация на избор: ти лично човешко, а това значи свободно същество ли си или си презрян роб и слуга на разпасалата се бюрокрация, който малодушно търпи всички издевателства, а значи си заслужава участта? Ето този въпрос ще задам на всички и то съвсем директно, при това не само на думи, а на дело. След като ме уволниха по безпрецедентно грозен начин и фактически ме лишиха от моите преподавателски права, аз ще изляза на улицата и там ще продължа да правя това, което цял живот съм правил: ще преподавам своите уроци не само на младите, но и на всеки, който желае да бъде личност, да бъде достойно живеещ човек. Къде по-точно ще се провежда моят протест ли? Къде е мястото, където е най-подходящо да бъда? Прочее, вчера си купих с последните пари една маса и два стола, пластмасови (имам си и специален чадър за да се пазя от дъжд и от слънцето) и вече съм

екипиран за протеста, а мястото на моя протест ще бъде както следва: - Днес като начало и понеже е неучебен ден в училищата (и в ПГЕЕ) ще отида да протестирам пред сградата на РУО-Пловдив, институцията, която не си мръдна и малкия пръст да спре тъй богато надарената с какви ли не връзки директорка на ПГЕЕ-Пловдив, считаща се на това основание за поставена над закона. - От утре, живот и здраве да е, ще протестирам до централната входната врата на двора на ПГЕЕ-Пловдив (става дума за ТЕТ-ЛЕНИН, нали го знаете къде се намира?), ще бъда на тротоара, там също така ще си проведа и своето традиционно предаване по Пловдивската обществена телевизия. (Имам идея да помоля ръководителя на ПОтв Евгений Тодоров всеки ден да ми дава думата за по няколко минутки в новините - за да обяснявам как върви протеста, какви наблюдения имам и пр.) - Другият понеделник, живот и здраве да е, възнамерявам да отида да протестирам в София, пред входа на Министерството на образованието и науката, знаете, то е в една и съща сграда с Президентството, там ще стоя цял ден, ще призова и своите приятели от София да дойдат, ако искат, да се включат в акцията; там ще чакаме Министъра за да му кажем лично за какво по-точно протестираме. И така нататък, в понеделниците ще съм пред по-висшестоящите институции на МОН в Пловдив и София, а в останалите дни от седмицата ще съм на тротоара пред двора на ПГЕЕ-Пловдив, който е откъм Пещерско шосе, именно централния вход. Да знаете за всеки случай къде да ме търсите ако случайно решите като граждани да дойдете да ме подкрепите на място. Толкова и по този въпрос. Интересна ми е, не крия, и реакцията на гражданите, на родителите, на учителите, на учениците – не на последно място, напротив, най-много ме интересува тяхната реакция! По моя възглед, би следвало да знаете и това, най-решителната сила на промяната в образованието са именно младите хора, учениците, те са нещо като локомотива на промяната! Разбира се, зная добре, че поради царящата в ПГЕЕПловдив диктатура на самовластната директорка (държаща се като кралица, като феодална господарка на това учебно заведение!) никой, да, убеден съм в това, абсолютно никой от учителите няма да посмее да дойде да ме подкрепи или, опази Боже, да посмее да се подпише под петицията за гражданското уволнение на господарката си! Не съм авантюрист или анархист за да мога да очаквам някой учител да се осмели да стори това, напротив, очаквам всички да се подпишат под съвсем сигурната верноподаническа петиция в нейна защита, която мигновено ще почнат да събират – искайки доживотното й властване! Все пак, знаете, аз съм човек, доста вещ в познанието на човешката душа, затова съвсем реалистични са ми очакванията. Е, ако някой колега иска да ме опровергае, ще му дам прекрасната възможност за това. Нека всеки ден да гледат как техния колега стои до вратата на двора на училището, в което е работил 17 години и се бори за правата си – и нека да се опитат на тази база да открият докъде те самите са довели нещата в живота си! Все пак е излишно да споменавам, че в случая става дума за учители и възпитатели на младежта – всеки дава на младите такъв пример, който е достоен за неговата собствена личност и същина. Аз ще дам на младите своя значително по-различен пример – както съм го правил винаги досега. За мен учителстването не е нито служба, нито професия, нито... нежно любовно взиране във всевластната особа на непогрешимото началство. За мен учителстването е духовна мисия и... борба! Да, борба за човешко и професионално достойнство. Учителят следва да е личност, даваща на младите достоен за подражание пример. Е, всеки дава такъв пример, който отговаря на неговите ценности и представи за живота. Аз пък ще дам своя значително поразличен пример – както винаги съм го правил досега в живота си. Заради което именно заслужих и опраскването си. Нима директорката някога ще осъзнае, че вместо да ми вади очите (както, убеден съм, си мисли), фактически ми изписва "веждите"?! (Леле, какви рунтави... "вежди" ми изписа, че изпитвам голямо неудобство да ги

38 нося, срамота е с такива големи "вежди" да са украсени "очите" на човека!) Да спра дотук за днес. През деня ще имам връзка с всички чрез интернет, имам и таблет, и лаптоп, и камера, те ще са с мен и ако трябва ще се включвам и директно, било с текст, било с образ (видео). Значи аз от днес си откривам свое собствено училище там, на улицата - където преди време тъй проницателната инспекторка по философия Антоанета Кръстанова ми каза съвсем директно ето тия памятни думи: - Абе, Грънчаров, защо искаш да работиш в държавно училище?! Нали се възприемаш като последовател на Сократ, а той не е работил в училище, учителствал е на улицата, на Агората, на площада - ами ето, воаля, махни се от училището и иди да преподаваш на улицата, та хептен да заприличаш на Сократ! Нали обичаш свободата, е, нашите училища са тесни за твоя свободен и непокорен дух, в тях няма свобода, в тях, по твоето убеждение, свободата е забранена – ами като е така, напусни нашите училища, иди на улицата, стани като Сократ, що се натискаш да работиш в училище?! Забелязвате, че видната и така искрена представителка на нашта тъй арогантна образователна бюрокрация възприема училищата като "наште", тя си мисли, че училища в нашата държава са нещо като частна собственост на бюрокрацията, са нещо като тяхна бащиния. Е, аз тогава й възразих точно по тази линия, но сега, след второто ми поредно уволнение разбирам, че тия непоправимо овладени от бюрократично самодоволство глави действително мислят точно по този начин: училищата били, видите ли, "техни", били "наши", а пък ний, дето не сме от тях, дето сме "ненаши", заслужаваме значи шут! Е, драги свободолюбиви и достойни български граждани, дойде време да си отвоюваме училища и образованието, да си ги върнем обратно, да ги изтръгнем от ръцете на самозабравилата се образователна бюрокрация-мафия! От вас зависи какво ще бъде, ако продължавате да си бъдете роби на тази мафия-бюрокрация, гледайте ми сеира от днес съвсем спокойно, стойте си съвсем безразлични – и си се излежавайте на дивана! Нека да загине тотално българското образование, оставете собствените си неща без бъдеще, нека системата да прави децата ви роби, нека да ги мачка и тормози, нека да ги тероризира, а пък вий си гледайте само рахатя и... ракийцата! Нека да мре Българията, майната й, проклета да е: щом повечето от хората в нея не са граждани, а са стадо, тълпа и роби тя друга участ и не заслужава! Да, драги свободолюбиви и достойни български граждани, дойде време да си отвоюваме училища и образованието, да си ги върнем обратно, да ги изтръгнем от ръцете на самозабравилата се образователна бюрокрация-мафия! И това може да стане само със всекидневна борба. Бюрокрацията на мен лично ми обяви безпощадна война и иска да ме убие: защото дръзнах да й оправя найголемите предизвикателства, каквито нито един друг учител, чини ми се, скоро не й е отправял! Системата видя в мен "зъл народен враг" и се разправи с мен ужасно грозно и безпощадно, безмилостно и... безкрайно глупаво, естествено. (Системата нищо умно не е измислила, слава Богу, тя е затънала в пълна неразумност, неадекватност и глупост – поради което е обречена! Тя е така прогнила, че един повей на вятъра е достатъчен да я събори, но вий все пак не чакайте вятъра да я събаря, а вземете станете от проклетите дивани найсетне!) Системата е толкова глупава, че се опитва да ме прослави като ми готви участта на моя идол Сократ: готова е да ме убие! Е, ще видим де, сега времената са други, но Сократ все пак преди 25 века го убиха все пак по-цивилизовано от мен: убиха го, както знаете, след съдебен процес! И ний ще имаме съдилища, но мен все пак тъй авангардно мислещите бюрократи ме убиват по друг, значително по-подъл начин. Ще видим дали ще си постигнат целта, но че имат тази цел, това е безспорно. Интересно ми е как ще се държат в тази ситуация и медиите, абе много неща са ми твърде интересни – и затова се захващам да протестирам именно по този начин. Но да ставам от компютъра щото трябва да ида до копирното ателие и да си отпечатам лозунгите: не само ще ги отпечатам, ами възнамерявам да ги и ламинирам:

та да са здрави и да устояват на лошото време! Имам много работа днес, започвам нов етап от борбата си за ново, съвременно, човечно, а това значи свободолюбиво училище и образование, пожелайте ми здраве и успех, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки, вие пък що се умълчахте така този път?! Абе вий постоянно си мълчите, знам ви аз, познаваме се добре, е, мълчете си щом толкова ви харесва да мълчите, няма да ви чупя хатъра... А утре, между другото, ми е рожденият ден! Другарката директорка, по своя си възподличък обичай пак ме уволни предпразнично, първото ми уволнение пак беше предпразнично, беше преди празника на учителите 24 май, този път ме уволни пред моя личен празник, рождения ми ден! Да е жива и здрава, но аз ще й покажа, че много се е объркала като си мисли, че ще може да прекърши точно Ангел Грънчаров, не, да има много здраве от мен, но това нещо никой не го е постигал, и тя няма да го постигне! (Даже тъй милият на сърцето й комунизъм не можа да го постигне, та тя ли сега ще го постигне?!) Както и да е, утре ще празнувам рождения си ден на улицата пред моето училище. (Елате там ако не за друго то поне да ме поздравите за рождения ми ден, този грах може би ще ви го прости директорката, но и това не е сигурно!) Чао и до скоро! Нека да е хубав денят за вас, моят се очертава да бъде превъзходен! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Нима не знаете, че правене, прав, право, правда, правилно имат един корен, а тяхна сърцевина е разумността?!

Всеки каприз в политиката се наказва. Имам предвид поведението на "Да България"... Тяхното място беше в обединението НОВА РЕПУБЛИКА. Те обаче си позволиха произвол – равно на неразумност! – и се явиха сами. Е, заради техния каприз и те, и НОВА РЕПУБЛИКА сега няма да са в Парламента. В новия парламент няма да има сериозни, умни, мислещи, решителни, смели политици, способни да се опрат на своеволията и беззаконията на представителите на ченгесарската мафия-олигархия. А ще има само довереници и послушници на същата тази ченгесарска мафия-олигархия. Не се прави политика чрез глупаво капризничене и важничене, драги ми г-н Христо Иванов! Изобщо не сте прав, направихте голяма грешка. Първото ви голямо решение като партия беше погрешно! Нали сте юристи – нима не знаете, че правене, прав, право, правда, правилно имат един корен, а тяхна сърцевина е разумността?! Правителство, управление, справедливост даже имат същия

39 този корен: как тогава ще сте прави, как правилно ще управлявате като си позволявате да се държите толкова нелогично и неразумно?! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Прочее, народът като цяло не може да е прост, говорим за опростяване на големи части от същия този народ. Сред народа ни има и непрости хора, но те не само са нищожно малцинство, но и са обикновено в немилост. Най-смислените, най-разумните, антимафиотските партии са извън Парламента! Затуй с пълно гърло можем да изкрещим: пей, ченгесарска олигархийо - най-после най-сладките ти сънища се сбъднаха!

Всеобщата бедност е най-свидното постижение на комунизма и на комунистите

А. Райчев бил нарекъл БСП "партия на старите комунисти". А ГЕРБ е на по-новите комунисти, така ли? :-) ГЕРБ са ни "десните" комунисти изглежда. Или милиционеро-комунистите. "Патреот-националистите" пък са ни национал-комунисти. (Збигнев Бжежински беше казал, че национализмът е последното убежище на комунизма.) Имаме си и мутро-комунисти"капиталисти". У нас, следователно, имаме всички възможни видове комунизъм и всички видове комунисти. Дори и най-извратените. Друго може да нямаме, но комунизъм и комунисти имаме в изобилие! От липса на комунизъм и на комунисти съвсем не можем да се оплачем. Всеобщата бедност пък е онова, което е най-свидното постижение на комунизма и на комунистите. Сега взе ли да ви просветва най-после защо сме най-бедната страна в Европейския съюз – пък и не само в него?

Борбата с представите на опростелия, немислещ народ може да е една: тя се свежда до борба за едно ново, съвременно образование и възпитание на младите. От утре започваме нова фаза на тази борба, която аз лично водя от години. Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Ще спомогнем ли беззаконията и безобразията в училището ни и в българското образование да продължат?

Б.Борисов за любовните извратености на нашия толкова мъдър и затова страдащ предимно от собствения си акъл народ неделя, 26 март 2017 г. Не съм политик и мога да го кажа съвсем честно: прост народ – слаба държава! Тази е истината, обобщаваща коментара ми за резултата от днешните избори. Всъщност мъдрият ни народ с тази своя поговорка е имал предвид очевидно самия себе си... (Философът Хегел е казал същото с ето тази своя мисъл: "Всеки народ е достоен за своето правителство; всеки народ си заслужава управниците..."; нашият народен кумир Бойко Борисов пък го каза не по-малко умно: "И аз съм прост и вие сте прости – и затова така много ме обичате!"; е, малко поиначе го каза, каза "... затова така хубаво се разбираме", но аз малко го променям в момента по разбираеми причини.)

Към фейсбук-приятелите си се обърнах с един призив, с който си позволявам да се обърна и към вас, читателите и приятелите на моя блог; ето за какво става дума, моля, приемете призива сякаш е отправен и към вас: Хей, 5000 мои фейсбук-приятели, помогнете един важен документ да стигне до повече хора: моля ви, не бъдете така безразлични към случващото се в ПГЕЕ-Пловдив, училището, от което за втори път бях уволнен тия дни по безпрецедентно грозен и несправедлив начин. В това училище работя като учител по философия вече 17 години, водя в ужасно тежка обстановка борби за реалната демократизация на отношенията в него, но ето, директорката (назначена на

40 поста си от ГЕРБ) за втори път ме опраска, причината е че не си мълча като другите, че си позволявам да критикувам изцяло погрешния й управленски подход, че не съм типов учител, че си позволявам в своята работа да работя иновативно, творчески и пр. Е, ако сте съгласни с директорката, че такива учители като мен нямат място в българското образование, замълчете си, с това ще спомогнете беззаконията и безобразията в училището ни и в българското образование изобщо да продължат. Предварително ви благодаря ако ми помогнете да се противопоставим на грозната несправедливост! Какво общество сме ако и при такива беззакония и безобразия си мълчим?! А документът, за който ви моля да помогнете да се разпространи, е този: Предложение за текст на Петицията за гражданско уволнение на директорката на ПГЕЕ-Пловдив

2.) Г-жа директорката на ПГЕЕ-Пловдив за времето на своето директорстване показа, че съвсем не умее да изпълнява ролята си на арбитър между учители, родители и ученици; тя е недиалогична, не умее да води диалог с ония, които не мислят като нея, тя себе си обявява за "единствено-правилно-мислеща"; тя си позволи да наруши грубо закона и принципите на морала като допусна злонамерено използване на ученици за разправа с неудобните, с иновативно и творчески мислещите учители и ученици (безпрецедентните в историята на българското образование и недопустимо скандални истории около подготовката и осъществяването на двукратните уволнения - !!! - на учителите инж. Калин Христов и Ангел Грънчаров; учениците от 10 Д клас бяха сурово наказани за това, че са създали... фейсбук страница, други ученици пък бяха наказани с отпадане от списъка за производствен стаж в Западна Европа само защото са... лайкнали изображения в тази същата страница, в която ученици си позволиха да кажат някакви неприятни на ръководството истини за училищния живот);

Вижте и това: Уволнение поради липса на качества Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Предложение за текст на Петицията за гражданско уволнение на директорката на ПГЕЕПловдив

3.) Директорката на ПГЕЕ-Пловдив неоправдано разхищава огромни средства на данъкоплатеца за воденето на съдебни процеси срещу неправомерно уволнени учители, които съдът връща на работа, за изплащането на големи финансови обезщетения на жертвите на нейния до такава степен волунтаристичен управленски подход, че съдът отменя практически всяко нейно административно-управленско решение, което е било обжалвано по съдебен път; Ст. Анастасова губи и процедурите в други правозащитни държавни органи, например в Комисията за защита от дискриминация; 4.) Управленският подход на директорката на ПГЕЕПловдив се намира в остро, непримиримо противоречие с българския и европейскияСТАНДАРТ ЗА ДИРЕКТОРСКА ПРАВОСПОСОБНОСТ, особено по следните негови пунктове: • Вместо да създава подходящ, благоприятен за разгръщането на потенциала, на самобитните таланти на учениците и на учителите психологически и нравствен климат в училището, директорката на ПГЕЕ-Пловдив предизвика и насърчи негативната атмосфера на страх, на подлизурство спрямо началството, на лицемерие, на двойни стандарти ("нашите" в очите на директорката се ползват със специални права и облаги, "ненашите" биват репресирани, потискани, обиждани, оклеветявани...);

ПЕТИЦИЯ ЗА ГРАЖДАНСКО УВОЛНЕНИЕ на Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив С настоящия документ ние, долуподписалите се граждани, откриваме процедура за гражданско уволнение на Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив. Нашите основания за този злополучен край на нейната директорска кариера са следните: 1.) Поведението на г-жа Стоянка Анастасова като администратор се определя от привързаността й към един крещящо несъвременен, ретрограден, неуважаващ човешкото достойнство на персонала чисто бюрократичен, по същество сталинистки и затова така безчовечен управленски подход, игнориращ изцяло спецификата на учреждението, което тя е призвана да ръководи; нейният изцяло неадекватен на потребностите на образователната, възпитателна и личностно формираща институция управленски подход се базира на репресията, шантажа, интригата, страха, грубия натиск върху волята на подчинените, доносите, аморализма, лицемерието и подлизурството спрямо началството, подлостта, коварството, отмъстителността, злопаметността, прилагането на двойни стандарти и пр.

• Директорката разхищава работното си време главно за организиране и провеждане на недопустими кампании по личностното и професионалното дискредитиране на новаторски мислещите, за произвеждане на компромати срещу "неудобните" в нейните очи учители; директорският й кабинет се е превърнал в неспирно работеща "фабрика за компромати", това е любимото занимание на тъй "авангардно" и "оригинално" мислещата директорка на ПГЕЕ-Пловдив; • Стандартът за директорска компетентност изисква директорът да познава педагогическите подходи за провеждане на учебно-възпитателния процес с оглед възрастовите и социокултурните особености на учениците; г-жа Анастасова без капка неудобство демонстрира крещящо непознаване на различните от нейната бедна педагогическа представа, т.е. съвременни подходи, стилове на общуване и пр. • Стандартът за директорска компетентност изисква директорът на всяко училище да познава методическите подходи за качествено провеждане на учебно-възпитателния процес, директорката на ПГЕЕ-Пловдив съвсем не е наясно с различните от нейната бедна представа методически подходи;

41 • Стандартът за директорска компетентност изисква директорът да насърчава учителите за използването на съвременни методи в преподаването, да насърчава работата в екип, обмена на идеи и опит между учителите; директорката на ПГЕЕ-Пловдив прави точно обратното, репресира и уволнява ония учители, които • Стандартът за директорска компетентност изисква директорът да определя приоритетите в организационния живот на училището в синхрон със стратегическите рамки за развитие на образованието; това нещо директорката на ПГЕЕ-Пловдив съвсем не го умее, тя си живее в своя оригинален свят, не признаващ различното от нейната представа; • Стандартът за директорска компетентност изисква в съвременни условия директорът да идентифицира приоритетите в организационния живот на училището и да структурира ефективно процесите на вътрешното училищно управление; директорката на ПГЕЕ-Пловдив е заклет враг на училищната демокрация, тя е всецяло предана на авторитаризма, на едноличното вземане на решения, които налага, игнорирайки позицията на малцинството; • Стандартът за директорска компетентност изисква в съвременни условия директорът да управлява училищните процеси ефективно, като отчита както особеностите както на образованието като цялостна система, така и спецификата на вътрешноучилищната среда; това нещо е терра инкогнита за авторитарно мислещата директорка на ПГЕЕ-Пловдив; • Стандартът за директорска компетентност изисква в съвременни условия директорът да оценява отговорно, критично и прозрачно дейността на учителите и служителите и да създава възможности за развитие и усъвършенстване на уменията на учителите и служителите; директорката на ПГЕЕ-Пловдив се ръководи от значително по-просто и лесно, но затова пък толкова порочно правило: ония, които са й лично предани, са "добри учители", оня учител, който се осмели да каже нещо, което не се харесва на директорката, бива обявен за "народен враг", подлежащ на безжалостна разправа; • Стандартът за директорска компетентност изисква в съвременни условия директорът да прилага ефективно изискванията за осигуряване на качествен учебен процес, при който всички участници са мотивирани за подобряване и усъвършенстване на учебните резултати; за директорката на ПГЕЕ-Пловдив качеството на обучението на учениците е последната й грижа, за нея единствено важното е колкото може по-дългото упражняване на директорската власт (и ползването от нейните облаги); • Стандартът за директорска компетентност изисква в съвременни условия директорът да умее да инициира промени и да поддържа новостите, породени от външни фактори, да умее да изгражда на стратегия и да определя цели, дейности и очаквани резултати, да реализира нови идеи, бързо да усвоява нови знания и умения и ги прилага в управлението на учебновъзпитателната среда; да инициира и организира разработването на проекти; директорката на ПГЕЕ-Пловдив не прави друго освен да охранява тъй приятното статукво; новото в нейното възприятие е заплаха за личния й комфорт и бива не просто игнорирано, то става обект на страшен негативизъм, казахме, новаторите в очите й са именно "народни врагове", подлежащи на безжалостна разправа; • Стандартът за директорска компетентност изисква в съвременни условия директорът да умее да управлява голям обем информация, да притежава умения за управление на времето и приоритизиране на дейностите, да контролира ситуации с по-големи натоварвания, да умее да разпределя отговорности и да делегира права; директорката на ПГЕЕ-Пловдив не се справя

със задачата за всестранно осмисляне на всяка информация, която не се вмества в нейната клиширана и догматична представа за "единствено-правилното", а "единствено-правилно" е това, което пази собствения й комфорт и власт, което ще се хареса на висшестоящите началства и ще създаде условия за дълголетното й властване; • Стандартът за директорска компетентност изисква в съвременни условия директорът - да умее да представя идеи и да изслушва внимателно идеите на другите; - да разбира динамиката на комуникацията и устойчиво да проследява съдържанието й; - да умее да конструира устойчива връзка с участващите в комуникативния процес; - да умее да преценява конкретния контекст във връзката му с други, по–всеобхватни условия и причини (формални и неформални норми и очаквания); - да идентифицира директните и недиректните последствия от действията и избор на възможност за реакция/действие; - да умее ясно и аргументирано да защитава мнението и позициите си, да умее да води преговори; - да дефинира цели в комуникационния процес, да осъществява самонаблюдение и саморедактиране; - да умее да насърчава всеки член от екипа да участва в дейностите съобразно способностите и уменията; - да умее да взема решения, които синтезират различни гледни точки; - да умее да анализира причините от различни позиции; - да умее да идентифицира аспектите на съгласие и несъгласие; - да умее да преформулира проблема като приоритизира нуждите и целите; - да умее да приема критика и да се справя градивно с нея; - да умее ефективно управлява да емоциите си – да притежава саморефлективност като основа за разбиране и на “другия”; Тези безценни умения обаче, за жалост, са съвсем чужди на толкова самонадеяната и така волунтаристично действащата директорка на ПГЕЕ-Пловдив, която робува на отдавна отречени от времето и живота догми, стереотипи, на един пагубен авторитарен, недемократичен манталитет; по тази причина Стоянка Анастасова се изявява в своята управленска дейност като пряка противоположност на това, което не само здравият смисъл, но и предписанията на правото и на закона изискват и предписват; 5.) След като съдът отмени толкова много управленски актове на директорката на ПГЕЕ-Пловдив това доказва, че тя се самовъзприема като стояща над правото и закона, т.е. смята, че може да си прави каквото й се прииска, каквото отговаря на нейните чисто субективни пристрастия, желания и копнежи; това е недопустимо и е база за всякакви други злоупотреби с власт: протежиране, връзкарство, угодничество пред висшестоящите, уреждане на приближените с разни благинки (интересно е да се знае каква е реалната преподавателска натовареност, да речем, на най-приближените й, именно на заместник-директорките: никаква е тази тяхна натовареност, те "преподават" или "вземат часове" в т.н. "изнесена практика", сиреч, нищо реално не правят и не преподават, което е незаконно директори с подобна "педагогическа натовареност" да си осигуряват педагогически стаж, да не говорим за това, че е аморално. 6.) Истински важните проблеми обаче не се решават, от години се "ремонтира" училищната сграда, ремонтите са спрени поради неосигурено финансиране, училището и учениците са в ситуация на извънредно напрежение поради двете учебни смени, липсват потребните условия за ефективен учебен процес, да не говорим за

42 това, че безкрайния "ремонт" на физкултурния салон ощетява наред с другото дори и здравето на учениците. Ако трябва да се изброяват другите вреди и злоупотреби на директорката има опасност този документ да стане безкраен, подобно на провежданите от нея ремонти на училищната сграда, поради което сме принудени да спрем дотук. На основание на горното ние, долуподписалите, оценяваме директорстването на г-жа Стоянка Анастасова като провал, като очебийно фиаско, нейната личност по крещящ начин не притежава потребния за управлението на една толкова сложна и отговорна длъжност личностен и професионален капацитет и потенциал, поради което изискваме тя да има добрината да се оттегли от поста си стига изобщо да я вълнува поне малко доброто на учреждението. Призоваваме висшестоящите органи на образователната институция да проявят известна отговорност спрямо базисните интереси на обществото и да направят нужното злополучния етап "Стоянка Анастасова" в управлението на ПГЕЕ-Пловдив да завърши все пак с колкото се може по-малки вреди за това някога елитно и образцово образователно-възпитателно учреждение. ПОДПИСАЛИ: ... (ЗАБЕЛЕЖКА: Този документ ще бъде предложен за събиране на подписи в специализиран сайт за петиции. Разбира се, ние сме далеч от мисълта, че някой ученик, родител, да не говорим пък за учител ще има смелостта да се подпише под такъв един опасен за пребиваването му в ПГЕЕ-Пловдив документ. Но все пак ни се ще да опитаме да предизвикаме поне гражданството към една по-голяма отговорност спрямо ситуацията в това училище и в българското образование изобщо. Безпрецедентно скандалните истории в ПГЕЕ-Пловдив – особено тези около борбите на учителя по философия Ангел Грънчаров за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в училищната общност на ПГЕЕ-Пловдив! – са само лакмус за състоянието на системата изобщо, за това до какви недопустими ексцесии води манията за директорско всевластие, за което, разбира се, са виновни и несъвършенства на установения чисто бюрократичен, но за сметка на това толкова пагубен анархистичен "ред" в системата на българското образование. Тъй че се надяваме поне по-будните хора сред гражданите да направят нещо по посока на предизвикването на пълноценен, а това значи пределно честен и демократичен обществен дебат, който обаче да не се свежда до общи приказки, а до нещо съвсем реално и конкретно: ето това конкретно училище стана за пример в каква отчайваща ситуация са принудени да се "образоват" и "възпитават" нашите деца!Безразличието спрямо ставащото, спрямо гибелното статукво е равностойно на престъпление. Водени от това съзнание, се надяваме да спомогнем с този документ за освобождаването от страха на колкото се може повече хора; като победим страха, ние вече ще има воля да работим за истинската промяна, т.е. за тържеството на новото, на съвременното, на истински качественото образование. А иначе заповядайте, дайте своите предложения за редактиране на този проектотекст, давайте също и предложения за включване на нови моменти, които сме пропуснали. И още нещичко: този текст беше разработен с участието на група бивши учители в ПГЕЕ-Пловдив, чиито имена ще огласим съвсем скоро.) Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

За сходни, за съвсем родствени иновации мен пък ме уволниха! събота, 25 март 2017 г.

Самоорганизирано учене (SOLE) Какво споделят с нас ученици, учители и директори, след края на проекта "Развитие на независими ученици чрез среда за самоорганизирано учене (SOLE)“.

От понеделник започваме ефективна акция и откриваме процедура за "гражданско уволнение" на директорката на ПГЕЕ-Пловдив!

Написах едно писмо до мои приятели, решавам да го публикувам и тук. Това, за което питам приятелите си, считайте, че и вас съм ви запитал. Приемете писмото ми сякаш е написано до вас също. Ще съм ви благодарен за мнението, стига да решите да ме зарадвате с такова; ето сега самото писмо: ... Да ви питам какво мислите за една моя идея, която се върти като муха в главата ми от известно време, от вчера всъщност. Сега като директорката, дето води безпощадна и безогледна война срещу мен, ме уволни за втори път нещо ми се вижда неефективно и неоригинално пак да заведа съдебно дяло и да се мине по същия път; дали да не опитам да реша казуса по друг, по различен, по нов, по по-ефективен и нестандартен начин? И ми се привижда по този пункт следната идея: В понеделник сутринта защо да не си взема една преносима сгъваема масичка, един сгъваем преносим стол и един чадър от тези дето са за плаж, против слънчевото греене и да се инсталирам било пред сградата на РИО-Пловдив, било до входа на гимназията? И да напиша един плакат ГРАЖДАНСКИ ПРОТЕСТ, на друг да поискам оставката на директорката по причина на крещящо несправяне със задълженията й и поради най-вече тоталната липса на качества да бъде директор, по тази причина да почна да събирам подписи за "гражданско уволнение" на директорката, какво ми пречи да проведа една такава акция за граждански натиск, на мен лично ми е интересно какво ще стане, а най-вече ме вълнува ефекта на такава

43 една акция върху съзнанията на учениците, пък и, защо не, на учителите? Какво ще кажете, струва ли си такава една идея? За гладната ми стачка тепърва ще помисля, щото имам здравословни проблеми (със сърцето), но не ми пречи и да погладувам отново ако докторът ми разреши. Разбира се, ще поканя медиите, нищо чудно медиите да се поинтересуват от случката, а аз добре знам, че "Нейно величество" страшно много се плаши от медиите, от публичността, е, може нищо да не постигна, но поне ще й създам известни неудобства?! Пък най-много, както вече ви казах, ме вълнува как всичко това ще го възприемат горките ученици. Не, това не значи, че ще ги призова било към "бунт против негодната власт", било към пълен бойкот на занятията докато директорката не си тръгне от поста! Не, но самите ученици нищо чудно сами да се сетят за такава една възможна акция на солидарност и на подкрепа на гражданската изява или акция на техния (бивш) преподавател по философия, а да не забравяме все пак, че техният (бивш) преподавател се наричаше Ангел Грънчаров, вероятно все на нещо ги е научил. Моят основен урок, на който най-много съм акцентирал, е как човек става достойна личност и също така как става добър гражданин. Все нещо учениците ми, убеден съм в това, са научили – и ще съумеят да си направят нужните изводи! Та ме интересува какво мислите за една такава идея, която ми се върти в главата от вчера? Оригинално е този път да опитаме да въздействаме на самозабравилата се представителка на толкова самодоволната образователна бюрокрация по този начин, дали можем да й помогнем да осъзнае гафа си с моето уволнение? Не, аз не очаквам тя да осъзнае истината, да разбере, че е съгрешила, че се е изложила, не вярвам, че може да се покае, да изпита известно чувство на вина, не, тия екстри аз не ги очаквам при нея, но ми е интересно как ще реагира цялата училищна общност на моята гражданска акция; ето това най-вече ме интересува, в този смисъл аз трябва да си продължа изследванията и и дори действията по реализацията на моя проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност. Интересно ми е също така как ще реагират висшестоящите инстанции – защото в така и така създалото се положение те са още поотговорни за гафовете на директорката, те отдавна трябваше да са я или озаптили, или пък да й бяха помогнали да свали от плещите си непосилния товар на директорстването. Сега също могат да я облекчат. Тя доста зулуми направи. Време е да си почине малко.

аз ще го заснема с личната си камера.) Ще призова и фенове на предаването да ме подкрепят в гражданската ми акция. Ще напиша хубави лозунги, искащи истинска промяна в образованието. Ще призоваНационална мрежа на родителите и др. свободолюбиви хора и организации да подкрепят акцията ни. Имам намерение да си продължа уроците с учениците на тротоара на улицата, какво пречи и това да опитаме, ще видим де, има много неща, които могат да се направят – важното е да имаме желание да се борим! Важното е да надмогнем тъй подлия робски манталитет, който е така гибелен не само за нацията ни, но и за страната ни. Абе още идеи ще се появят в процеса на акцията. Как мислите, има ли смисъл да опитам да направя това, което ви казах тук? Смисъл винаги има. Дали ще има ефект е отделна работа. Абе и ефект все някакъв ще има. Ефект няма ако човек нищо не прави и само като дървен философ казва "Абе това не може да стане, затова и нема да стане, чакай да се обърна на дивана на другата си страна – че ме заболя пустата кълка!". Е, аз пък ще действам. Не, не вярвам, че такава една акция ще принуди директорката да си хвърли оставката – или пък да си отмени собствената заповед за моето уволнение. Такъв неочакван прилив на достойнство у нея аз не чакам. Но знае ли човек, може пък тя в един момент да преживее душевен поврат. Всичко може да стане. Докато не опитаме, не знаем какво може да стане, нали така? Всичко добро! Ще съм ви благодарен за становището ви, стига да решите да ми отговорите на това въздлъжко писмо! Ще го публикувам и в блога си, няма да ви слагам имената (засега, без ваша санкция това не мога да си го позволя!). С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Празникът Благовещение е... събота, 25 март 2017 г.

Евангелие от Лука, глава 1, ст. 26-38:

И още нещо има. Ще направя поредното си предаване по Пловдивската обществена телевизия било на Главната улица, пред Инспектората, било пред входа на двора на гимназията, този дето е откъм Пещерско шосе. Ще помоля Евгений Тодоров да прати ако трябва екип и да заснемем там предаването. (Ако той не прати,

26. А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, 27. при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. 28. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. 29. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.

44 30. И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; 31. и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. 32. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; 33. и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край. 34. А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? 35. Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. 36. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец; 37. защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума. 38. Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.

Роля на директора в развитието на училището (Прочети ЦЕЛИЯ ТЕКСТ в блога)

Към оскотелите от популизъм наши безочливи политици: папата призова политиците да не манипулират емоциите на своите сънародници с цел да повишат рейтинга си!

Папата призова ЕС към борба с популизма и връщане към идеите на основателите Европейската общност да се върне към идеите на своите основатели, призова папа Франциск при срещата си с държавните лидери от страните от ЕС. Той нарече "цветове на егоизма" избуяването на популизма в Европа. Папата призова за по-активно противодействие срещу популистките движения. По думите му, техните представители не могат да осъзнаят ограничеността на своите възгледи, предаде Дойче веле.

Казус: Доколко поведението на директорката на ПГЕЕ-Пловдив има отношение към съвременните разбирания за директорска компетентност?

Понтификът посочи, че укрепването на солидарността е ефикасно лекарство срещу разпространението на популизма. Той подчерта, че е необходимо отново да започнем да мисли по европейски, за да се защитим от опасността на сивото еднообразие и триумфа на партикуларизма. Папата призова европейските политици да не манипулират емоциите на своите сънародници с цел да повишат рейтинга си. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ) Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен... СТАНДАРТ ЗА ДИРЕКТОРСКА ПРАВОСПОСОБНОСТ

В тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ обикновено опраскват ония, които държат да бъдат достойни човешки същества! събота, 25 март 2017 г.

Тази сутрин в скайпа проведох ето този разговор с един мой приятел, с когото покрай интернет се знаем от доста години (и на живо даже сме се виждали, той е мой не само политически приятел): P. K.: Здравей, Тревожен съм за теб, сигурно повече от майка ти. Предполагам, че тя не знае всичко за теб от последните ти години, което зная аз. Ако майка ти го знаеше и имаше моята сила, щеше да те напляска. Какво ще кажеш за: "Тези, които не могат да променят ума си, не могат да променят нищо", не съм го измислил аз. И колко мотики настъпи пък е от мен? (Провокирам те от най-добри чувства, само да не ме наречеш "комуняга" и "тавариш".) Жив и здрав! Ангел Грънчаров: Здравей, приятелю! Не, точно теб никога няма да те нарека "комуняга" или пък "таваришч"! А иначе ми даваш хубава възможност за размисъл с това изречение за ума и другото от теб, за това колко мотики съм бил настъпил аз. Ще помисля старателно по тях, ако измисля нещо, ще го разбереш, или на теб ще го кажа, или в блога ще го напиша. Непременно ще го направя. Знам, че по този начин ми помагаш и затова за нищо не мога да ти се сърдя. Бъди жив и здрав! След малко заминавам за Долна баня при майка ми. На нея не мога да кажа нищо щото ако разбере какво ми се е случило ще умре. Тя е много слаба и тия неща ще я довършат. Затова ще ми се наложи пред нея да излъжа, че "всичко при мен е наред". Ето ти пример за т.н. "благородна лъжа". Ако кажа истината на майка си, това ще я убие! (Майка ми много изстрада изгонването ми от университета преди години, а като не й казах нищичко за предишното ми опраскване, преживя нещата по-леко като й казах за случилото се едва след като съдът ме върна на работа. Вчера научих, че този път ще получавам обезщетение за безработица в размер на 7 лв. дневно – в продължение на 4 месеца само: причината е, че между двете ми опрасквания нямало изминали 3 години (такъв бил законът). Значи директорката предвидливо ме е уволнила преди 19 май (датата, в която се навършват 3 години от предишното ми опраскване), тя е веща в правенето на мръсотийки, тя тия неща ги умее. Та ти ми зададе чудесен тест за мислене: къде аз сгреших, колко именно "мотики" аз пък настъпих? Ще мисля по него тия два дни. Недей да си мислиш, че съм толкова самонадеян, че се мисля за "непогрешим", не, изобщо не мисля, че за всичко, сторено от мен,

съм бил прав. Добре знам за куп мои грешки, а сигурно има и много такива, за които не знам. Разбира се, че ако бях си мълчал, щях да доживея спокойно до пенсия, не, аз се захванах да правя "реформа" и да помагам в училището да се възцари "истинска демокрация", аз водих тежка война със самозабравилата се директорка, която изобщо не разбира за какво именно й е дадена властта, т.е. има съвсем невярна и превратна представа за това защо й е дадена тази власт. И такива куриози има у Нашенско: властници, които изобщо не разбират за какво им е дадена властта, що е власт и за какво тя служи. Е, аз се опитах да й дам урок, дадох й един хубав урок, ала тя се оказа от възможно най-невъзприемчивите ученици. Нищичко не възприе. По-голямо фиаско от това аз като учител не съм имал досега! Нищо де, да се надяваме, че работите няма да останат безследно. И един ден ще се оцени кой крив, кой прав. Аз сега съм жертва и почти всички си мислят, че аз съм си виновен. Няма как да мислят другояче в страна, в която най-почитаната теория е знаеш каква: "Мълчанието е злато" и "Покорно наведена главица сабя не я сече!" ("Срещу ръжен не се рита!", "Език кости нема, но кости чупи!" и пр.) Нашият народ е много мъдър и затова се е съхранил толкова векове. Е, да приемем, че аз не ща да съм българин - такъв българин, дето си трае, мълчи, понася униженията. Пожелах да дам пример, че има възможност в нашенските типични условия един българин да не се държи по типично български. Да, опраскаха ме, голяма работа, няма да мрем за едно опраскване сега?! Ще преживеем някак и това опраскване. В тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ опраскват ония, които искат да бъдат достойни човешки същества. (Знаеш, че по моите теории няма достойнство без свобода!) Аз започнах вече гладната си стачка: вчерашния ден прекарах само като изядох два буркана компот, един от сливи-джанки и един от малини, правени от свидната ми майка. Днес и утре трябва някак да се опазя да не ям при нея, аз правя така когато съм в гладна стачка, вземам си филийката и излизам, казвам й, че ще ям на крак, пък навън, на двора, давам филийката на съседското куче, дето е вечно гладно (стопанката му работи в София и то вечно вие от глад). Мисля днес да напиша едно лично открито писъмце до директорката за да й кажа какво точно е направила – щото тя не съзнава какво прави; Боже, помогни й да разбере какво точно тя прави! Искам просто да й кажа, че като ме уволни по този параграф, ме обрече, първо, на големи морални унижения, второ, обрече ме на глад и на гладна смърт, трето, фактически ме лиши от преподавателски права, четвърто, направи така, че да спре излизането и на двете списания, които аз издавах предимно със свои средства, от заплатата си! Обективно това направи. Все големи "добрини" ми направи, няма що! А в нейното съзнанийце, предполагам, стои мисълта, че била, видите ли, "спасила" училището и учениците от тоя "толкова лош човек и учител Грънчаров". Искам да й помогна да се задвижи някак съвестта й. Знаеш, аз съм много състрадателен човек и правя всичко за да помогна на хората, които имат нужда от помощ. Тя примерно не разбира, че това, което направи, е твърде безчовечно. Да, по моето разбиране безчовечност е възловата дума за охарактеризиране не само на нейното упражняване на властта, но и на упражняването на властта по принцип, имам предвид как това става, разбира се, в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ. Е, като човек и особено като философ мой дълг е да й помогна да разбере простичката истина, че като е директор, това не я освобождава от нуждата да е и човек. Тя това нещо не го разбира. Което е фатално: обезчовечената, обезчовечилата се власт не само е тирания и произвол, тя не само е несъвместима с демокрацията, тя е и нещо ако не сатанинско то поне бесовско! Да, обезчовечилата се власт е бесовщина, е проява на неудържими бесове... Като почнах да ти пиша туй писмо, да продължа още малко, мисля, че е важно. (Аз в блога няма да имам време да пиша, щото

46 трябва да тръгвам щом почне да се разсъмва, та да стигна в Долна баня когато майка ми вече има нужда от мен.) Към 6 и 30 ще тръгна, имам още малко време, да ти кажа още нещичко. За да видиш ситуацията по отблизо. Интересно е.

P. K.: Добре, пътувай и се храни. Ангел Грънчаров: Между нас казано, една гладна диета ще ми се отрази добре на здравето, мнението е на доктора ми, от проблемите в последните месеци и покрай онази гладна стачка се отпуснах в един момент, почнах да преяждам, та сега една гладна диета ще ми се отрази добре. Пък са и пости, няма лошо човек малко да погладува. Хайде чао, всичко добро! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченге-сарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

В един и същ ден се погавриха с двама учители петък, 24 март 2017 г.

(На снимката: Въпросният Янко Радев, активист на БСП, който участваше активно и в непосредствения акт и на двете ми опрасквания в директорския кабинет.) Вчера като отидох да си взема трудовата книжка ме срещнаха доста ученици, интересни са техните реакции. Те всички вече знаеха за опраскването ми. Учениците са интересни, ето, примерно, един ученик като ме поздравиха с приятеля си много любезно ми каза: - Господине, изцяло ви подкрепям! Дръжте се! Прав сте! И се ръкува с мен. Този ученик също като мен беше опраскан преди време за "свободно държание", за привързаност към свободата. Друг един ученик, който ядеше пред входната врата на училището (на най-централно място, където минават много хора!) след като ме поздрави пожела да поговори с мен и ми каза ето какво: P. K.: Ще ги укротят учениците! Ангел Грънчаров: - Господине, как е възможно да има толкова злобни хора бе?! От вчера страшно много хора говорят против вас, какъв е този изблик на злоба против Вас?! Страшни неща говорят за Вас! Умът ми не го постига как е възможно това?! В какви времена живеем?! що за хора са това?! Аз му казах, че ний, хората, сме различни и че това е прекрасно, а пък всеки нека да се държи според акъла си. Всеки може да си се излага колкото си иска, нали така? Ученикът кимна, приятелят му също, пожелаха ми всичко добро и си тръгнах. И още много други знаци на съпричастност ми дадоха учениците вчера, които ме срещнаха. Особено ме впечатли ето каква случка. P. K.: Подкрепата ще ти е като за ДСБ: 0,8 процента. Ангел Грънчаров: Един ученик, от тия, дето си позволяваха да се държат спрямо мен грозно, непочтително, обидно, като ме видя, първата му реакция беше реакция на радост, ухили се, но в един момент в съзнанието му дойде някаква друга мисъл и лицето му се измени, овладя си емоцията, а като ме срещна само ме поздрави, каза: - Здравейте, господине! И това при положение, че от доста време като ме е срещал не ме беше поздравявал. И тази реакция нещо показва. Да, прав си, учениците ще ги укротят, а подкрепата за мен ще е някъде като за ДСБ :-) Или най-много като за Трайчо Трайков, 7% най-много да е. Но това пак е нещо. Когато вземем властта един ден, тогава народът ще почне да ни подкрепя по-масово! :-) Хайде хубав ден и на теб! Ангел Грънчаров: Ти как си, прощавай, пропуснах да те попитам? Голямо плямпало съм аз, знаеш ме...

Учителят Емил Джасим е бил нападнат и удрян в София Кандидат-депутатът от "Да, България" и учител по история Емил Джасим е бил нападнат и удрян в София, съобщи самият той във "Фейсбук". Той е заснел видео, което е успял да запази, въпреки че нападателят му се е опитал да му вземе телефона. "Сега отивам към Съдебна медицина, след като дадох показания в 4-то РУ на СДВР. Болят ме много единия крак и стомаха. Дано всичко е наред и няма тежки поражения. Очаквам МВР и прокуратурата да накажат нападателя с цялата строгост на закона", е написал още Джасим. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ) Кратък мой коментар: На 23 март мен, учител по философия, ме опраскаха (уволниха), а един учител по история са го... пребили физически (мен пък ме набиха морално!)! И двамата сме наказани за това, че не мислим "единствено правилно", според догмите на Системата – и понеже не сме типови учители... Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Ето кой е верният начин да станем богато, нормално, човечно общество, т.е. общество, населено с пълноценно живеещи, свободни личности Gayane Minassian каза: Понеже напоследък стана въпрос дали Да България е дясна партия. Не, лява е – погледнете им платформата.

47 Тя е в най-добрия случай неосъзнато лява, претендираща, че е дясна и че със здрава ръка ще реши проблемите – тя е новата сестра на бозата ГЕРБ. Или не разпознавате тоталитарната риторика на Христо Иванов, който ще гради "здрава държава" и ще създаде "страх от закона"? Леви са партиите, които си въобразяват, че властта има водеща роля за развитието на обществото, че те са способни от позиция на власт да, например цитирам:

жително да лежат на гърба на бедните. Управляваните от леви партии общества обедняват неудържимо (защото левите паразити само това могат: да смучат чужди блага за себе си!), управляваните от истински десни партии общества са богати и благоденстващи – например типично десни нации са Англия, Америка, Швейцария, Дания и пр. Ние сме най-бедна страна защото у нас има твърде много ляво "мислещи", т.е. немислещи, не съзнаващи собствения си интерес хора, има много хора, робуващи на левите илюзии. (У нас "дясната" партия, ГЕРБ, е толкова лява, че е спорно дали не е по-лява и от БСП!) Толкова са прости тия неща, че вече ми омръзна да ги повтарям. Но те масово не се разбират. Разбира се, че автентично дясна партия у нас е само ДСБ (и организациите, гравитиращи към нея, именно НОВА РЕПУБЛИКА)... Ако българите съзнаваха собствения си интерес и бяха разумни щяха да гласуват в неделя за НР и това би означавало за няколко години страната ни да стане просперираща, т.е. богата. Този е верният начин да станем богато, нормално, човечно общество, т.е. общество, населено с пълноценно живеещи, свободни личности... Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

- Ускорим икономиката, стимулираме предприемачеството и заздравим връзката им с образованието и науката; - Ще издигнем престижа на учителите и всички педагогически специалисти. - Въведем съвременни стандарти в образованието, което да подготвя компетентни и активни граждани; - Подкрепим българската култура, която да излезе от унизителното си състояние; - Развием качествено образование с електронно обслужване Кратък мой коментар: Десни са не богатите "финансово" ("капиталистите", "буржоазията"), както обикновено се мисли, десните партии пък не са защитнички на интересите на "богатите", на "капиталистите". Това са комунистически и марксистки идеологеми и клишета, в които немислещите още вярват, на които немислещите още са подвластни. Цялата работа опира до това как разбираме богатството. Автентично десни са хората, които наистина са богати, но в един чисто личностен план, богати са като способности, като таланти, като носители на човешка активност, десни са хората, които имат смелостта да разчитат на себе си, борейки се за своя живот и успех. Такъв десен човек не чака държавата да го носи на ръце и да го оправя, той не иска като левите да паразитира за сметка на държавата, да бъде носен от другите щото бил, видите ли, "социално слаб". Десният човек е богат с две безценни богатства: той, първом, е богат със СЕБЕ СИ, със СВОЯТА ЛИЧНОСТ, на второ място е богат с нещо наистина безценно, именно със СВОБОДАТА си. Бидейки богат с тези съвсем истински богатства, десният човек живее така, че работейки за своя си успех допринася и за просперитета на цялата човешка общност. Затова обществата, в които има повече десни хора, именно свободолюбиви хора, са богати общества. Десните залагат на честно спечеленото богатство. Държава не се меси и не пречи на свободните индивиди да работят за успеха си, напротив, насърчава ги – това пък е ядрото на дясната политическа философия и програма, това е сърцевина на дясното управление. Левите залагат на бедните (бедните според левите били "добрите хора", да си беден според левите е "добродетел"!) и затова правят всичко нужно обществото да е бедно: та да имат по-голяма социална база - и така левите политици съвсем успешно и продъл-

Хей, защо не смеете да искате това, което аз искам, защо, например, ви е толкова страх да се борите?

... Че хората не са еднакви, тъй говори справедливостта. И което аз искам, те не смеят да искат. Фридрих Ницше Кратък мой коментар, приличащ малко на нещо като възвание, на нещо като призив за борба със собствената склонност към недостойнство, към малодушие, към слабост: Хей, защо не смеете да искате това, което аз искам? Защо, например, ви е страх да се борите? Защо скърбите толкова да не си нарушите рахатя? Вий човеци ли сте, що сте? И моите ученици поспециално питам, не само другите человеци, а тях най-вече! Вий запомнихте ли нещичко от това, на което съм ви учил? Я бързо отидете да четете ония неща, които само в моите книги и учебници можете да прочетете?! Кога ще намерите сили да преборите робското у себе и да станете достойни – а това значи свободни! – личности и човеци? Не

48 ви ли омръзна да бъдете предимно безсловесни търпеливци и малодушници?! Знаете ли как ви се радват че сте именно такива ваште врагове, ония, които ви презират? Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

С безогледния и тъй развихрил се административен сталинизъм в образователната сфера няма да се примиря: от днес излизам в гладна стачка!

Няма как, във връзка с тъй дълго копняното, с така страстно жадуваното от директорката на ПГЕЕ-Пловдив (известен като ТЕТ-ЛЕНИН) мое поредно опраскване-уволнение (виж: Директорката на ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН пак настъпи все същата мотика и отново ме опраска по възможно най-смехотворния мотив!) ми се налага и днес да напиша кратка жалбичка до мълчащата като египетски сфинкс пред произвола на въпросната директорка висшестояща образователна инстанция: До Районна Прокуратура гр. Пловдив До проф. Николай Денков, Министър на образованието и науката До г-жа Мая Манолова, омбудсман на република България ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив До всички медии ЖАЛБА от Ангел Иванов Грънчаров, (отново бивш) учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив Уважаеми господин (госпожо) Прокурор, Уважаеми г-н министър на образованието и науката Уважаема г-жо Манолова, Уведомявам Ви, че г-жа Стоянка Анастасова, световноизвестният вече директор на ПГЕЕ-Пловдив, вчера, 23 март 2017 г. най-сетне успя да осъществи тъй дълго лелеяното и така всеотдайно подготвяното и организираното от самата нея мое поредно опраскване-уволнение, връчи ми своята тъй патетично-поетична заповед за уволнение, като при това също така успя, по своя си обичай, да погази и следните норми и принципи на правото, на правдата, на законността и най-вече повели на самия закон: 1. Връчи ми заповедта за уволнение, встъпваща в сила на 23 март, след като за този същия ден, именно 23 март, аз вече си бях взел часовете, т.е. направи така, че за този ден да не ми заплати

(!), така да се рече, надницата. Възразих срещу този неин пореден административен произвол, все пак аз не съм нито роб, нито съм руски крепостен селянин, нито съм някакъв подневолен в Османската империя, който да работи без да му плащат, аз все пак съм гражданин на България, която претендира да е не само демократична, не само европейска, но и дори, представете си, правова държава! Моето възражение обаче, както може и да се очаква, нямаше никакъв резултат – щото ние знаем дълбокото убеждение на г-жа Анастасова, че за нея специално нито принципите на правото, нито законът, нито човешките права, нито нормите на самата човечност съвсем не са задължителни, един вид изобщо не важат, сиреч, иначе казано, тя си мисли, че може да си прави каквото си поиска, каквото й скимне! 2. Уведомих г-жа директорката също така, че предвид някои особености на прилаганата от мен новаторска образователна технология ("точкова система" за оценяване на постиженията на учениците) се налага реално да се спази едномесечния срок за предизвестие преди уволнение та да мога в това време да нанеса оценките на учениците си – в противен случай стотици ученици, на които преподавам, ще бъдат ощетени. Разбира се, и това изобщо не впечатли стоящата над закона и правото директорка - и тя предпочете да ми изплати заплатата за този един месец без моя милост изобщо да е работил! Тя, разбира се, има това формално право, но тук вече като български данъкоплатец и гражданин искам да заявя, че аз лично не съм съгласен по този разсипнически начин да се изразходват моите пари, т.е. парите на данъкоплатците. (Ако г-жа Анастасова ми беше заплатила обезщетението със свои лични пари, тогава смятам, че нещата щяха да бъдат значително поприемливи!) 3. Бях уволнен отново, както и предния път, в предизборна обстановка, отново само седмица след като като блогър, ангажиран гражданин и избирател изпратих отворено писмо до г-н Бойко Борисов, по времето на чиито първи мандат г-жа Анастасова се сдоби с директорското си назначение. Оказа се, че се наблюдава интересна закономерност, превърнала се един вид в твърде многозначителна традиция: и предишното ми уволнение, и това "съвсем случайно" стана по абсолютно същия начин, а именно точно седмица след като аз и тогава, и сега изпратих своето писмо до политическия кумир на г-жа Анастасова! ("Злите езици" в училището най-настойчиво говорят, че съпругът на г-жа Анастасова бил личен приятел на двукратния ни Премиер, познавали се били по служба, вероятно още от времената, когато и двамата са били безценни кадри на МВР, това явно е било през непрежалимата епоха на комунизма, а нищо чудно да са се сближили и по време на последващите ранни мутренски времена на многострадалната ни демокрация!). Както и да е, ний не вярваме на въпросните "зли езици", но тази тъй многозначителна и така стриктно повтаряща се закономерност ни дава основанието да заключим, че моето опраскване нищо чудно да е било поръчано и тогава, и сега от въпросния любимец на нацията ни. Има и нещо още по-интересно, което като хроникьор на нашето болно време няма как да пропусна и да не отбележа: аз вече писах в блога си (виж: Кратко и много човечно отворено писъмце до Бойко Борисов, с което си позволявам да му дам и един душеспасителен съвет) под формата на предположение за очертаващата се вероятност пак да бъда опраскан след като изпратя новото си отворено писмо до г-н Премиеро (бившия, да се надяваме и бъдещия!), уверявам ви, нямам гадателски способности, но ето, това отново се случи! И като капак на всичко понеже гжа Анастасова е редовен, пък макар и потаен читател на блога ми, тя, разбира се, е знаела за тия мои догадки и очаквания, поради което, за да ги разсее най-решително, се беше подсигурила като за да ми развали теорията и при първото ми опраскване (станало, кой знае защо, пак по времето на предизборна кампания, през 2014 г.), и сега, при второ ми опраскване, предвидливо беше поканила като свидетел на опраскването не кой да е, а активиста на... БСП г-н Янко Радев, тогава, при първото ми опраскване, още не, но сега вече пенсионер! Когато аз все пак попитах г-жа Анастасова защо като

49 свидетел на опраскването ми е повикала точно това тъй ярко политически ангажирано лице (при положение, че все пак училището е деполитизирана институция!), г-жа директорката се задоволи с това само заговорнически да се спогледа с г-н Радев. 4. Възниква в тази връзка съвсем резонният въпрос: ако по същество уволнението ми (не само на основание на гореказаното, но и по принцип) е политически мотивирано, то моля тогава гжа директорката Анастасова да бъде подведена, уважаеми г-н (г-жо) Прокурор за документна измама, защото в моята заповед за уволнение, копие от която прилагам към настоящата жалба, пише съвсем други, мними, сиреч лъжливи "аргументи" за уволнението ми, а именно някакви изсмукани от пръстите и изфантазирани от тъй поетично мислещата директорка на нашата професионална гимназия – от рода на този, че съм бил, видите ли, "пълен некадърник", че "изцяло ми били липсвали каквито и да било качества на учител", че съм бил абсолютно негоден за Системата, и пр., и так далее, и тинтири-минтири, и ала-бала. По моето разбиране на човек, философ и гражданин не е допустимо служебно лице, намиращо се на отговорна все пак и при това ръководна държавна служба да лъже така грозно при съставянето на съвсем официален документ! Не знам, може би причината е в мен, аз да греша, може би съставянето на такива документи да е напълно приемливо в страна, която зевзеците у нас все по-често наричат МУТРОЛАНДИЯ, но все пак аз държа да живея не точно в такава страна, а предпочитам страната, в която живея, да е що-годе правова, в нея да има законност, властващите, управляващите, независимо на какъв пост се намират, да не си мислят, че могат да си правят каквото им скимне, угаждайки на своите чисто субективни страсти, капризи, похоти и прочие. По тази именно причина си позволявам да пиша тази може би странно изглеждаща в нечии очи жалба, но аз съм човек, за когото истината има значение, а като философ за мен истината е свята като закона! На това основание за мен и правото, пък и законът, са нещо съдбовно важно! Ще се радвам много това да е така и за вас, уважаеми г-н (г-жо) Прокурор! 5. Понеже от години се чувствам жертва на безогледния административен произвол на въпросната тъй волунтаристично и нихилистично при това настроена спрямо закона работодателка си позволявам в знак на отчаян протест против бездействието на институциите от днес, 24 март 2017 година, да обявя безсрочна гладна стачка. Считам това за свой дълг като човек и като гражданин, искащ да живее в правова, демократична и хуманна държава, в която властниците не са се разпищолили и самозабравили като въпросната директорка. Смятаща, че за нея специално не важат нито нормите на приличието, нито повелите на правото или пък тези на закона. 6. Гладната ми стачка като форма на отчаян граждански протест срещу тъй арогантното и непочитащо морала и закона поведение на тази самозабравила се ръководителка на едно възпитателно и образователно учреждение (!!!) ще бъде прекратена едва след като разбера, че съответните държавни органи, призвани да пазят законността в страната ни, са предприели длъжните мерки за да озаптят така арогантно държащата се и явно съвсем неразбираща отговорностите си властваща особа. 7. Опраскан съм, уволнен съм за наказание за това, че дръзнах да разкажа съвсем открито и честно, чрез публикации в блога си, занепостижимите от здравия разсъдък абсурдисткокафкиански административни истории, ексцесии, драми и епопеи по време на тъй славното директорстване на г-жа Анастасова; тя ме опраска, тя ме уволни не само защото имам твърди демократични убеждения и че съм привърженик на демократичното, на свободолюбивото образование и училище (сиреч, както казах, по чисто политически причини!), но и защото поведох активна борба за практическото приложение в непосредствената си работа на идеите за едно съвременно, иновативно, творческо по характера си обучение на младите хора; а това значи, че моето опраскванеуволнение не само че е политически мотивирано, т.е. е дължащо се на коренното разминаване на моите и на г-жа директорката възгледи

(тя, разбира се, страстна е привърженичка на авторитаризма, на репресивно-терористичното (не)образование и (не)възпитание!), но то има характера на действителна политическа репресия спрямо мен – в очите на г-жа директорката Анастасова аз съм нещо като "заклет народен враг", подлежащ на незабавно безжалостно унищожение. Много ми е интересно като български гражданин да разбера дали съвременната прокуратура на демократична и европейска България ще остане напълно безучастна когато разбере, че самозабравил се властник си позволява да тероризира и репресира по недопустим начин един български гражданин – и при това само защото той си е позволил лукса да бъде привърженик на демокрацията и в образованието, т.е. позволил си е да бъде учителноватор. 8. За втори път съм уволнен след като съдебната власт отмени предишното също така волунтаристично мое уволнениеопраскване – и то при положение, че съм инвалидизиран поради това, че сърцето ми е болно – и подобни изпитания, напрежения и гаври, които директорката ми сервира със завидно усърдие, могат да бъдат фатални за живота ми. Аз съм удивен, признавам си, от фрапиращата безчовечност на управленския подход на г-жа Анастасова (за което открито, публично я критикувам години наред, правил съм го за да й помогна в един момент да осъзнае какво си позволява да прави!), която дори при съзнанието за тия обстоятелства около моето твърде недобро здравословно състояние си позволи нещо съвсем недопустимо: да използва ученици за разправа с тъй неудобния и новаторски мислещ и действащ учител! За което, разбира се, в крайна сметка се видях принуден да дам сигнал до Прокуратурата. Уважаеми (уважаема) господин (госпожо) Прокурор, до този момент нямам знак дали нещо е предприето по предишния ми сигнал до Прокуратурата, моля да обедините настоящия и оня по-раншен сигнал и поради това, че казусът, както сами забелязвате, е твърде тежък, моля да му дадете все пак по възможност поускорен ход. На мен също така ми е много интересно да разбера как стана така, че ТЕЛК-Пловдив даде тъй охотно разрешение за моето уволнение и то с толкова насърчителната за директорката резолюция, че "евентуалното уволнение на инвалидизирания няма да навреди на здравословното му състояние"! Знаем добре (това е публична "тайна"), че бившите служители на МВР (и ДС) имат канали за надлежното въздействие върху всяка властна структура в клетото ни отечество, дали пък тази похвална сервилност на ТЕЛК-Пловдив не се дължи на такова едно евентуално въздействие?! (Казахме, съпругът на г-жа директорката години наред е служил в тия именно структури!) Пиша тази жалба във влошено здравословно състояние – сърцето ми бие твърде ускорено и неритмично след безсънната нощ – затова моля за извинение и снизхождение ако някъде съм се изразил не според приетия административен стил на подобни изложения. Позволявам си тази волност да Ви изпратя текста в този вид защото ми се иска донякъде да Ви помогна да разберете как се чувства един учител с 35 години стаж след като е подложен на такава грозна и безсърдечна обида: аз съм изритан за втори път и то пак по най-безцеремонен начин от ПГЕЕ-Пловдив, училището, на което цели 17 години съм служил беззаветно и всеотдайно! Да, много е обидно да те обявят за "пълен некадърник" само защото се опитваш да спомогнеш за излизането на образователната ни система от катастрофалното състояние, в което я докараха именно ревностните привърженици на подхода, на който робува и въпросната директорка. Новият, вече действащият закон за образованието дава големи възможности на иновативно-мислещите учители да изявяват таланта си свободно – само този е начинът да се преодолее пагубната инертност и рутина, на които, за жалост, много администратори в образованието още робуват. Уважаеми (уважаема) господин (госпожо) Прокурор, държа да Ви уведомя, че по каприз на тъй самовластната директорка на ПГЕЕ-Пловдив действащият закон за образованието в Република България съвсем не действа на територията на "феодалното владение" на самозваната "царица" на ПГЕЕ-Пловдив! Да се надяваме, че и това обсто-

50 ятелство ще Ви впечатли подобаващо – стига и Вие като мен да не сте се примирили с това, че страната, в която живеем, заслужава да бъде наричана именно "Мутроландия"! Аз съм човек с идеалистична настройка и продължавам да вярвам, че ако ние, гражданите, активно подпомогнем институциите на своята държава, борещи се срещу беззаконието, корупцията, произвола, анархията, волунтаризма и пр. на самозабравили се и не знаещи на кой свят се намират властници с ретроградно-анахронично съзнание, то само благодарение на това ще можем да въведем надлежния ред в свидното ни отечество. Воден от такова едно висше съзнание за граждански и човешки дълг и написах тази своя жалба. Ще се радвам поне отчасти да бъда разбран и подкрепен, вярвам разбирате, че проблемите, представени в тази жалба, не касаят само мен, а имат огромно обществено значение. Разбира се като свободен човек няма да приема безропотно да бъда третиран в днешни условия според принципа на сталинисткото "правосъдие" Есть человека – есть проблема, нет человека – нет проблемы!, не, аз с този развихрил се административен сталинизъм няма да се примиря! 24 март 2017 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис) Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Представяме ви Владислав Костов – един новаторски и творчески мислещ млад човек

непознати области, в които няма никакъв опит и знание. Това е неговата мотивация и „неговия начин”. Защото неговият девиз е: има ли желание, има и начин!

Иначе извън математиката той проявява силен интерес към компютърните науки и програмирането - като търси тяхното приложение и в реалността, чрез създаването на полезни продукти. Така, изучавайки една нова програма на своя компютър, му хрумва идеята да я използва за нещо конкретно и приложимо. И, разбира се, от полза за училището. Тази творческа идея прераства в проекта „Виртуална разходка в моето училище”. Владо я представя пред ръководството, откъдето оценяват полезността на проекта и от тяхна страна получава съдействие за реализирането му. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ >>>) Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Предаването "На Агората..." от 16 март 2017 г.: "Ех, няма ли начин да върнем комунизма?!" четвъртък, 23 март 2017 г.

КОГАТО ИМА ЖЕЛАНИЕ, ИМА И НАЧИН! Защо силистренски ученик създаде електронно приложение „Виртуална разходка” за своето училище? Ученикът от 12-ти А клас на силистренската природоматематическа гимназия „Климент Охридски” Владислав Костов, малко преди да я завърши създаде специално мултимедийно приложение - 3D анимация, чрез което бъдещите кандидат-гимназисти вече ще могат да разглеждат класните стаи, кабинетите и материалната база на училището и така да придобият представа как то изглежда отвътре. Самият Владислав не е програмист, а математик – от математическа паралелка, но това не е проблем за него. Защото както сам той казва обича да предизвиква себе си - като се впуска в нови и

Приятно гледане, приятни размисли!

Предаването "На Агората..." от 2 март 2017 г., тема: Как се влиза в депутатски листи?

51 кариера като директорка. Дали истинският мотив за опраскването ми е политически може всеки да прецени сам – щото моят конфликт с тази властваща особа по същество е политически. Както е да е, г-жа директорката има добрината сама да признае това като ми връчи заповедта с ето тия толкова многозначителни думи:

Приятно гледане, приятни размисли!

Директорката на ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН пак настъпи все същата мотика и отново ме опраска по възможно най-смехотворния мотив! четвъртък, 23 март 2017 г.

- Г-н Грънчаров, с този документ Ви подарявам освобождението от оковите на толкова омразната Ви и тъй тясна за Вашия демократичен дух авторитарно-бюрократична система на държавното образование!

Днес в тържествена обстановка, в присъствието на нарочно поканени свидетели (сред които, кой знае защо, се кипреше и добре известният активист на БСП, пенсионерът др. Янко Радев, дошъл вероятно направо от централата на БСП!) директорката на ПГЕЕПловдив осъществи тъй дълго мечтаното от нея мое поредно опраскване и ми връчи своя най-нов литературен шедьовър, плод на нейната неуморна творческа фантазия - заповедта за уволнението ми. С което спази тъй славната традиция да ме опрасква (уволнява) само седмица след като съм изпратил свое отворено писмо до нейния политически ментор, именно г-н Бойко Борисов, на когото тя, разбира се, дължи тъй славното си назначение и тъй епичната си

Както забелязвате, опраскан съм пак по прословутия член 328, ал., т.5, т.е. негодност да извършва работата си, с което г-жа директорката фактически ме лишава от преподавателски права

52 (поставяйки се над куп авторитетни институции, които са оторозирани и са ми присъдили тия права!). Поради което пък ме принуждава незабавно да заведа ново дело за отмяна на тъй куриозната й заповед, базираща се на такова смехотворно и по същество недоказуемо "основание".

Комунистите са върховни циници, те били, видите ли, загрижени за социално слабите! А всъщност се чудят как да преметнат, да прецакат социално слабите - да им вземат гласа, та себе си поне да уредят. "Професор" Иво Христов рони крокодилски сълзи за бедните, щото иска да ги излъже да го вкарат в Парламента. Същото прави и Сашко Симов, безочлив лъжец и мерзавец от класа.

Интересен е и моментът, избран за опраскването ми, в предизборна обстановка, два дни преди изборите и четири дни преди рождения ми ден; знаете, г-жа директорката има несъмнен талант да избира най-подходящия предпразничен момент за да връчва своите тъй радостни подаръци! Да бъде жива и здрава! Знайно е, че директорката на ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН е страстна поклонничка и привърженичка на тъй хуманния подход на таваришч Сталин: "Есть человека, есть проблема, нет человека – нет проблемы!"... Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Върховният цинизъм на комунистите: тяхната "непресекваща грижа" за... бедните!

Срам и резил! Аз лично смятам, че да не усетиш този колосален цинизъм и да си дадеш гласа за комунистите е признак че не само си социално слаб, не само че си умствено слаб, но и че си хептен безчувствен, хептен си с дебела кожа - щом изобщо не се усещаш как левите мошеници-паразити те прецакват и използват! Nedelin Boyadjiev каза: Здравите сили искат да победят здравия разум – отново. Siana Stefanova каза: За това са загрижени за социално слабите! Не да им подобрят положението, а да СИ подобрят положението, благодарение на тях! Като се замисля, коя ли партия не започва и не завършва платформата си със социално слабите?! Та те са мнозинство! Nedelin Boyadjiev каза: Те са загрижени, но – за социално слабите... милиардери! Siana Stefanova каза: Загрижени са да си напълнят банковите сметки в чужбина, да фалират още някоя, българска банка и да възнат за лошият, гнил Запад. Martin Demerdzhiev каза: Вижте: ИНВАЛИДИТЕ ПРИ СОЦИАЛИЗМА: СИВАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченге-сарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Към комуноидите, дето реват за "разпада" на Европа и Америка

Европейският съюз страдал от какво ли не, от "непреодолима депресия", от "разпад", от "криза на ценностите" – всеки ден слушаме хорови изпълнения по тази тема. Нищо му няма на Европейския съюз, "слуховете за кончината му са твърде преувеличени"! Твърде прибързано се радват неговите недоброжелатели, дето се влияят от московските пропагандни фитили и лъжи. Комунистите 80 години чакаха да загине "прогнилият Запад", не дочакаха тоя радостен миг, вместо това се срути тяхната злокобна комунистическа империя. Европа е виждала и по-тежки времена и е издържала, и още по-сплотена и силна е ставала след кризите. И Америка по същия начин излиза от изпитанията. Вий, таваришчи, дето ревете толкова за Европа и Америка, вземете та се опитайте да подредите поне малко собствения си дом, собствената си родина: Русия е прогнила от корупция, от бандитизъм, от беззаконие, от тиранията на кагебисткия самодържец! Заревали ми те за Европа и за Америка, нещастниците неедни! Щот те самите са цъфнали и вързали, нема що! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Катаген е крайно време да бъде разрушен...

Кандидат за депутат, бивш зам.-министър на образованието и доцент пише с груби, непростими правописни грешки!

По време на предизборна кампания е моментът, в който ний, избирателите, имаме известен шанс политиците да встъпят в диалог с нас, санким, да ни обърнат някакво внимание; ето сега вижте как във Фейсбук един другар от БСП, бивш зам.-министър на образованието в кабинета на тройната коалиция (с премиер Сергей Дмитриевич Станишев), Кирчо Атанасов се казва, реагира по повод на моя реплика към него; ето първом неговия предизборен афиш, придружен с тия тъй лъжливи думи: ПОИСКАЙ ПРОМЯНАТА! Уважаеми граждани на град Пловдив, Вие ме познавате! Подкрепете ме сега и ще помогна да се случи ПРОМЯНАТА. Нека всеки български гражданин да получи широки възможности за развитие и реализация, да постигне по-високо качество нa живот. Гласувайте за мен ѝѝ ѝѝ с БЮЛЕТИНА №10 - БСП за България с ПРЕФЕРЕНЦИЯ №12! Кратък мой коментар по този повод: Героят на социалистическия труд Кирчо Атанасов щял бил да промени... българското образование! :-) Смешници! Radomir Parpulov каза: Нали беше зам.-министър на МОН. Какво промени? Припомнете ми, че за нищо не мога да се сетя. Ангел Грънчаров каза: Ами промени само това, че себе си уреди с "доцентска" титла... само това направи тоз хитрец... Кирчо Атанасов каза: ТОВА НЕ Е ВЕРНО!!!!!!! Титлата "доцент" в ПУ я имам от 2001 година - много преди да стана зам.министър на МОН през 2005-2009 г. Преди да лъжете и заблуждавате хората с неверни твърдения проверявайте фактите и моля, без обидни квалификации!! ПРИПОМНЯМ ВИ, Radomir Parpulov: -- Национална програма за развитие на училищнoто образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015г.), приета от НС с пълен консенсус. -- Въведохме делигираните бюджети 2008 г. (Забележете: бивш български зам.-иинистър на образованието и доцент (!!!) пише думата "делегирани" ето как: "делигирани"!) -- Разработихме статут на "защитено" училище. -- Въстановихме "средищните" училища. -- Закупихме над 700 училищни автобуса за "защитените" и "средищните" училища. -- Въстановихме провеждането на матурите след 12 клас. -- Върнахме в училищата извънкласните форми - кръжоци, школи, секции и т.н. -- Вкарах зградите и материалната база на училищните лагери в забранителния списък на НС за недопускане на разпродажба и приватизация. ((Забележете пак: бивш български зам.-иинистър на образованието и доцент (!!!) пише думата "сграда" ето как: "зграда"! Досущ като бившия министър на културата и професор (!!!) Стефан Данаилов, който написа думата "сбогом" ето как: "збогом"!)) -- Създадох школа за добри практики чрез утвърждаване на Национална конференция - "Училището - желана територия на ученика", в която за 5 години участваха със свои доклади над 8000 учители и над 1100 ученика. -- Въведох национален ден на ученическото самоуправление за всички училища в страната - 9 май. -- Подобрихме материалната база (саниране, смяна на дограмата, нови маси, столове, бели дъски, лаптоп и мултимедия) на над 500 училища в България, като комплект лаптоп и мултимедия получи всяко училище в страната. -- Раздадохме безплатни лаптопи на всички учители от първите две най-големи училища във всяка област на страната. -- Разработихме и нов "Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка" представен в НС на 1 март 2009г. МОГА И ОЩЕ ДА ИЗРЕЖДАМ! НО СТИГА ТОЛКОВА!

54 Ангел Грънчаров каза: Хиляди извинения за доцентската Ви титла, не знаех това, радвам се, че не сте се уредил с доценството си по време на министерстването си – както доста министри станаха професори точно когато бяха на власт. Но това са бели кахъри. И какво, по Вашите думи излиза, че българското образование е едва ли не в бляскаво състояние след Вашето министерстване?! Нима не съзнавате катастрофата и безпътицата, в която то се намира?! Нима не съзнавате, че административно-командният, репресивен, насилнически, казармен, чисто социалистически модел в българското образование (при който държавата, именно министерските чиновници решават всичко, а учителите, учениците и родителите само трябва да изпълняват техните премъдри инструкции и заповеди!), е главната причина за катастрофалното положение, в което се намира българското образование?! А Вие лично цял живот сте служил на този модел, Вие лично сте негова рожба: как при това положение излизате с безсрамната претенция, че ще го променяте?! Защо така нагло лъжете хората?!

Ако някой знае по-добър вариант за вечната ни раздялата с тази крадлива напаст да ми го каже, че аз лично не се сещам в момента! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Чудесно четиво – особено за путинофили!

Най-добрият вариант веднъж-завинаги да се отървем от комунисто-ченгесарската тъй нагла напаст! сряда, 22 март 2017 г.

Ivan Lazarov: Видях резултатите от последното проучване на социологическа агенция "Медиана" и изпаднах в потрес. Съществува реална опасност от зловеща коалиция между БСП, Воля-Марешки и Обединените патриоти в следващия български парламент! Това не само е притеснително, но и възможно: като се има предвид, че "Медиана" дава доста точни прогнозни резултати. Боже, пази България! Кратък мой коментар: Аз лично смятам, че единственият начин комунистите и ченгетата да си счупят окончателно главата е БСП, Марешки и руските патреоте да направят коалиция, да вземат целата власт у нас, да направят глупостите, които имат да правят, да предизвикат тотална криза и катастрофа за годинка-две (те това нещо го умеят, ох, как го умеят това нещо крадливите комунисти и ченгета!), да изкарат разгневения и гладен народ на улицата, той да ги свали от властта собственоръчно, да ги премаже както товарен влак смазва луда крава, ето, това е според мен най-добрият вариант ний веднъж-завинаги да се отървем от комунисто-ченгесарската тъй нагла напаст!

Умопомрачение, Автор: Иво Беров :-) Ето един само абзац, който особено много ще им допадне, убеден съм в това: ... Та като стана дума за средновековието. Какво свързва в едно цяло 83-те руски провинции ? Основно две неща. Първото са назначените от Путин губернатори. Те, също като Рамзан Кадиров, си управляват като независими местни царчета, според своите си корупционни адети и закони, а не според общоруските. Това си е чисто средновековие със властовите отношения между цар и боляри. От 83-те васални области (губернии) на Русия 69 се издържат от централната власт. Ами когато Путин изхарчи и малкото останали резерви? Второто спойка е телевизорът, който събира в една обща маса и московския интлектуален свърхумник, и продажния губернатор, и лъжеправославния гуру, и натряскалите се с лосион за баня обитатели на руската дълбинност. (Ония, дето според президентът Радев и според Корнелия Нинова били възможни купувачи на български стоки.) Спойка, която създава един мракобесен свят на лъжливо величие, чието рухване е колкото непредвидимо по време, толкова и неизбежно. И при всичките тези дадености България сякаш е готова да се откаже от развита процъфтяваща Европа за да се обвърже с изостанала и разпадаща се Русия. Впрочем дали е готова ще си проличи на изборите. При всички случаи такава готовност би могла да се обясни единствено с един или друг вид умопомрачение. Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгсарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Още един документ, нека историята един ден да знае цялата истина за това как сме живели ний, жителите на нашето толкова шантаво време

До Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив ДОКЛАД От Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование, Уважаеми дами и господа членове на Съвета, колеги, Позволявам си да констатирам, воден от възприятието си на случилото се на миналия Съвет, че въпреки всичко не само че е твърде полезно да се осмислят и дебатират истински важните въпроси на нашия училищен живот (въпреки риска, че като прекалено много се увлечем в обсъжданията има съвсем реална опасност в късната вечерна доба да не успеем да си сготвим манджите и по тази причина да не можем да си нахраним съпрузите и децата!), но също така и че в процеса на самото дебатиране ние самите постепенно ще привикнем да дебатираме още по-смислено, разумно, толерантно, възпитано и т.н., т.е. ползата от тия дискусии ще почне да се увеличава неимоверно. На второ място е значително по-добре да осмисляме, да дискутираме, да обсъждаме проблемите в една по-спокойна обстановка, с подобаващото настроение, когато вниманието ни няма да се отклонява от разсейващи ни мисли за проклетите манджи (и за гладните ни ядосани съпрузи и деца!); по тази причина, воден от съзнанието да помогна, си позволявам да предложа откриването на постоянно действащ ежеседмичен семинар на тема Актуални проблеми на модернизирането и демократизирането на отношенията в нашето училище (разбира се, ако има други предложения, наименованието на семинара може да се промени и уточни, да стане по-кратко, по-сполучливо и пр.). Ето в тази връзка и обявата за първата сбирка, ведно с темата, с която предлагам да го открием:

Моля, чувствайте се поканени да участвате в това полезно, по моето възприятие, „мероприятие”! Убеден съм, че много хора имат страхотна нужда да изразят мнението си, да бъдат чути, да се включат в такива жизнено необходими, бих си позволил да кажа, разговори по едни съдбовно важни за битието ни на учители и възпитатели на младежта теми. Не бива да се оставяме на досега действащата в нашата училищна общност славна максима, която може най-сполучливо да се изрази със знаменитите остап-бендеровски думи: Спасението на давещите се е дело на самите давещи се! (Делото по спасяването на давещите се е дело на ръцете на самите давещи се!, в оригинал: Спасение утопающих – дело рук самих утопающих!). На второ място си позволявам също така да ви предложа като органично приложение към този доклад текста на две публикации в моя блог, където, така да се рече, се съдържа моята първоначална реакция по повод на случилото се на Съвета; от само себе си се разбира, че на самия Съвет не само че не можаха да се изкажат всички желаещи (и имащи какво да кажат), но и нямаше подобаващата нагласа за слушане от страна на публиката, която, както вече казахме, беше отклонявана от предмета на обсъждането с тия толкова коварни и подмолно напиращи у всички нас мисли, че няма тази вечер да успеем да си сготвим манджите и да си нахраним не само своите любими съпружески половинки, но дори и прескъпите си деца! Пък и, честно да си признаем, и куркането на собствените ни черва ни отклоняваше от толкова маловажния все пак предмет на обсъждане, особено когато стана дума за „великите страстни мъки на многострадалния грешник Ангел Грънчаров”, който, какво да крием, сам си е виновен за всичко – щото има твърде погрешни идеи и за ученето, и за съвременните отношения учители-ученици, и за училищния живот, и за образованието, и за всичко останало, предполагаме! Но ето, поради извратеностите на проклетата демокрация на нас ни се налага да слушаме и такива като Грънчаров, е, на самия Съвет ние можем да ги осмеем, да ги прекъсваме, да се държим така, че те да станат пишман, че изобщо са пожелали да вземат думата, но като капак на всичко тия същите нагли хора, като не могат да се изкажат на Съвета и, респективно, все пак не успеят да ни уморят от скука, ще вземат след това да опишат гадните си неправилни мисли в какви ли не есета и очерци на тъй омразния си блог, а пък след това, видите ли, ще стигнат в нахалството си дотам, че да приложат писаниците си като приложение на поредния си доклад до Съвета: не, спасение от тия мерзавци няма и няма, леле, как и кога ли ще успеем най-ефективно да им затворим устата та да млъкнат веднъж-завинаги?! Да, ама пустата демокрация ни е налетяла така, че и от нея спасение няма, както и да е, ще се правим на демократични, ще търпим, ще търпим, докато най-сетне ни писне така, че да си отмъстим за всичко и на проклетата демокрация, и на проклетите демократи! Стига толкова, това беше опит за „малка шегичка”, спомняте ли си тия думи на доайена на нашето училище, знаменития Жак Асса?! Приятно четене и пълноценни размисли след това ви желая най-чистосърдечно! 23 март 2017 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Постскриптум: Моля този мой доклад да бъде приложен като допълнение към Протокола на Съвета, знаете, аз имам особено мнение към това как се правят тия „протоколи”, обикновено протоколиращият, понеже не знае стенография, си пише каквото му хрумне, няма съвпадение между реално казаните от изказващите се думи и това, което после е „запис” или „протокол” на Съвета, та ето на това основание, за да има по-реалистична картина на случилото се, на мен ми се налага да влагам толкова труд и да пиша тия свои описа-

56 ния, знаете също така, че аз ги пиша и за историята де, но това е отделна тема, простете, че за малко да се отклоня! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Ето каква тема ще обсъждаме утре в новия семинар на нашия ДИСКУСИОНЕН КЛУБ

Заповядайте и вие, ще се радваме да имаме "външни" гости, приятели, граждани от Пловдив и окръга, а и от страната като цяло, защо не, стига да имате път към нашия град тия дни!

Можем ли да победим злобата в сърцата си и да я заместим с по-човечни и пристойни чувства: защо пък да не опитаме, какво пречи да опитаме, а? сряда, 22 март 2017 г.

Пак ми се налага да пиша в дневника си, да продължа и днес поредицата от есета, посветени на моите борби за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, общността на училището, в което работя като преподавател по философия и гражданско образование, именно ПГЕЕ-Пловдив (известно все още като "ТЕТ-ЛЕНИН"). Вчера написах текст със заглавие Борете се и вие, не дезертирайте, естественото състояние на човека е борбата!, сега искам да продължа представянето на започнатите в него значими, по моята

преценка, моменти или възлови места. Правя всичко това, пиша за тия неща защото за мен лично, не крия, ми е много интересно "да чопля" в този чудесен психологически, нравствен, юридически и какъв ли не още, с една дума казано – човешки феномен. Като пиша за всичко, което е важно и значимо, аз спомагам да се очертае реалната картина на тия наистина крайно тежки процеси на болезнена, на мъчителна промяна в съзнанията на непосредствено заетите в тази сфера – учители, администратори ("мениджъри"), ученици, родители. Тази за мен е голямата тема, на която съм попаднал – и която за мен е нещо като същинска "златна жила"; надявам се можете да си представите вдъхновението на златотърсача, който найсетне, след много търсения, е успял да напипа въпросната "златна жила", е, по абсолютно същия начин се чувствам и аз! Разбира се, на мнозина моят ентусиазъм може да изглежда чудат, странен, необясним; проблемът обаче си е техен. За да разбереш творческия ентусиазъм на друг човек самият ти не трябва да си напълно чужд на творческите пориви, самият ти някога трябва да си ги изпитвал; непреживяното никога ний не можем да го разберем, няма как да го разберем. И така, продължавам по пътя си. Да отбележа един малък, но за сметка на това много показателен епизод: вчера, връщайки се от час в едно междучасие, влизайки в учителската стая, дочух, че група колеги оживено разговаряха "за проблемите на оня там Грънчаров"; влизането ми, разбира се, ги принуди сконфузено да прекратят, кой знае защо, тъй оживената си дискусия; да, ама за зла участ единият от участниците в дискусията беше с гръб към вратата и не беше забелязал влизането ми; той продължи да говори и каза ето тия многозначителни думи: - Значи той хем иска да му помогнем с нещо, хем сам заявява, че не приема нашите "авторитарни методи", които са си доказали ефикасността особено в нашите условия! тогава защо към нас се обръща? Да се обърне тогава към... арменския поп! каза той това, а усмихнатите му събеседници, забелязвайки гафа, му кимнаха да погледне към мен; аз пък се направих на разсеян и се престорих, че нищо не съм чул; аз съм на принципа, че който иска нещо да ми каже на мен, който го вълнува нещо по отношение на мен, нека сам да има добрината да дойде и да разговаря с мен; не ща никому на се натрапвам. Щом дадени хора чувстват потребност да разговарят за мен в мое отсъствие, а не с мен самия, то нека да го правят; факт е обаче, че все пак духовете в училището, така да се рече, са оживени напоследък, има реални проблеми, за които все повече хора имат нужда да говорят; дали пък не съм успял, въпреки всичко, да победя безразличието?! Щом говорят така оживено, значи вече не са така безразлични, нали така излиза? Което за мен е радостно явление. Е, разбира се, постепенно в тия разговори ще се научим да разговаряме в подходящата за това форма: не скришом, не зад гърба на този или онзи, не на четири очи, а съвсем открито, в публична, в приемлива, в цивилизована, във възпитана дори, бих си позволил да кажа, форма. Да, възпитателят сам трябва да е възпитан, възпитателите сами трябва да са възпитани, това май беше тезис на... Маркс, просто цитирам по памет един от тезисите на Маркс за Фойербах, нещо повече от това не искам да кажа. Става дума за същностна промяна в самите методи и подходи на възпитанието, ето за това става дума, потребни ни са нови подходи, различни от досега прилаганите, тази промяна, както виждаме, е болезнена, трудна, новото среща бясна съпротива, това са съвсем естествени неща. Ако новото можеше да се възприема без никаква съпротива от привържениците на старото, на инертността, ако не съществуваше консерватизъм, то дали развитието ни щеше да бъде съвсем бляскаво? Между другото аз самият се възприемам като... "новаторски консерватор", това нещо може да ви се струва като глупост, но тук мога да ви помогна да ме разберете ето как: много често новото е добре забравено старо, ето, моя милост, прилагайки древните, архаични методи на любимеца си Сократ, в днешно време биван възприеман като новатор, а в нечии очи изглеждам толкова "радикален", че те не се притесняват да ме определят като... "анархист"; а всъщност моето новаторство се свежда до

57 поредица от предложения, по същество връщащи ни към самата исконна идея за образование, за обучение, за възпитание. защото сме стигнали в българското образование дотам да правим неща, нямащи никакво отношение към същината и на образованието, и на обучението, и на възпитанието. А това, разбира се, е хем недопустимо, хем нетърпимо. Но някои хора, виждате сами, се чувстват превъзходно – полегнали в това така приятно ухаещо и топло блато. Аз ви казах как една дама на Съвета в понеделник се изложи доста като в един момент неудържимо почна да имитира възмущение, говорейки, че моя милост бил "оплюл" колегите си и ги бил обидил жестоко - щото съм бил хвърлил обвинение, че това, което правят, е само имитация на образование, на обучение, на възпитание. Тя лично се била почувствала много засегната и обидена и пр. Ето от този пункт искам да започна днес. Ще говоря, ще пиша за... чувствата, за ролята на чувствата в нашите отношения. Нещо, което много го подценяваме. Нещо, за което съвсем сме забравили. Доколко сме чувствителни, доколко е развита собствената ни чувствителност, дали не сме станали безчувствени? – ето част от въпросите, които можем да си поставим. като си поставим тези въпроси покрай тях ще се родят нови, още по-значими въпроси. И така ще навлезем в същината на един значим проблем, който много се подценява. И по който разбиранията ни са съвсем неверни, неадекватни, остарели, нямащи нищо общо със същината. И с истината. А знаете, че без истината за нищо не ставаме. Без истината ставаме за резил. И за посмешище ставаме. Една учителка на изминалия съвет, една класна ръководителка по едно време се разстрои дотам, че даже й се наложи да иде да си... поплаче зад паравана, там, където си оставяме връхните дрехи; разстрои се дотам, че дори се наложи самата директорка да иде там да я утешава! Защо плачеше тази учителка ли? Ами защото почувствала била голяма несправедливост, един ученик от нейния клас (тя е класна ръководителка на един от 12-тите класове!) трябвало "да изгърми" месец и половина преди дипломирането си за нарушения, за които толкова много ученици от по-малките класове, видите ли, не само че не пострадват сериозно, но и ний, възпитателите, многократно им прощаваме, "влачейки" ги от клас в клас, прощавайки им, правейки страшно много компромиси; но ето, ученикът от нейния клас сега беше принуден сам да си подаде искане за преминаване в свободна форма на обучение заради много неизвинени отсъствия, което означава, че той тази година няма да може да се дипломира, цяла една година от живота му отива по дяволите! И това класната му ръководителка го преживя като върховна несправедливост - и се разстрои дотам, че се разплака и дълго време не можа да се успокои. Когато човек плаче, той изразява по този начин силна емоция, израз на... човечност: е, лошо ли е да сме емоционални, бидейки учители и възпитатели, лошо ли е да сме... човечни, бидейки учители и възпитатели?! Ето този въпрос също се налага да бъде обсъден. Въпросът за справедливостта също е въпрос, който не бива да бъде отминат без внимание. Ето, по тези въпроси моя милост, понеже сами виждате, че по тях има голяма нужда да се говори, моя милост решава в този момент да обяви... семинар, на който на спокойствие да можем да обсъдим всички ония въпроси, по които сами имаме голяма нужда да си изясним позициите.

Ето, предлагам този семинар, нещо повече, предлагам го незабавно, ще направя обява за първата сбирка на семинара, в рамките на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ, но също така се чувствам длъжен да информирам членовете на Педагогическия съвет за инициативата си, ще ми се наложи да напиша и... доклад по този повод до Съвета. В който, покрай другото, да си изясня донякъде реакцията по отношение на случилото се на предишния Съвет, знаете, там се случила многозначителни, но все още... необговорени (да употребя и аз тази шантава дума!) неща. Леле, пак трябва да пиша нов доклад до Съвета, няма как, налага се, по принуда, сами виждате, го правя, по необходимост го правя, от съзнание за дълг го правя. Като няма кой да го направи, се налага да го правя аз, как при това положение да се откажа, няма ли да е грозно да се откажа? А и нима това, което правя – пиша – е нещо толкова лошо и грозно?! Или е... осъдително, дори подсъдимо?! Щот някои хора, дори мои приятели, водени от хуманни съображения, ме съветват най-настоятелно да престана да правя това, което правя, да престана да се боря, аргументът им за това е железен: щото полза нема, щото "кучетата си лаят, керванът си върви", щот срещу ръжен не се рита, щот ти, глупако, по този начин си съсипа здравето и ще вземеш скоро, ако не престанеш, "да гушнеш букета" и пр. Абе трябвало от съображения за "оцеляване" да престана да правя това, което правя, трябвало да се оттегля не само от борбите си, но и от работата си като учител в това училище, където аз до този момент не срещам подкрепа и разбиране – не само от ръководството, но и дори от "сплотения като челик колектив" (челик май беше стомана, нали?). Та трябвало да дезертирам, за да се съхраня, да запазя безценното си безполезно съществуване. Както и да е, това е "личен проблем" – "личен" ли казах? И какво, моля ви се, е "личното" в него? Добре де, "личното" и "неличното" (обществено значимото, общочовешки значимото) дали взаимно се отричат – или пък се преплитат? Ето ви още една хубава и полезна тема за семинара, който предложих: "Лично" и "надлично" в ролята и мисията на учителя, може ли учителят да е "нещо повече от човек"?! Виждате, проблеми за мислене и за обсъждане колкото щеш. Налага се да се говори по всичките тия проблеми. А "излишно време" за говорене и за обсъждане ний, знаете, немаме, моля ви се, как така тоя Грънчаров сега ни губи времето на съвета със своите, видите ли, съвсем лични проблеми, не можело това, не можело онова, не можел да се разбере с еди-кой си клас, ний как се разбираме, ний как се справяме, той е много важен тоя Грънчаров бе, та ни занимава със своите лични проблеми и ни губи тук времето, ето, тая вечер даже нема да си сготвим манджата и да си нахраним мъжете и децата, моля ви се, много голем наглец е тоя Грънчаров бе, то неговата вече не се търпи, на мене вече лично взе да ми писва от него, айде де!!! Да прекратим обсъжданията по личните тревоги и проблеми на г-н Грънчаров и да идем да си готвим манджите, щото децата и мъжете ни що ще ядат тая вечер?! Грънчаров лично може и да не требе да готви манджа тая вечер, неговата жена може да си седи в къщи и да му готви манджи, но ний и манджи требе да готвим, и утре в 7 часа треба да сме на училище щото имаме първи час, кога, моля ви се, ще се наспим тази нощ?! Такива работи. Виждате, и ний, учителите, моля ви се, сме... човеци и не сме освободени от всички често човешки грижи, емоции, страсти и т.н., и прочие, и так далее, и тинтири-минтири, и ала-бала; и ний, учителите, готвим манджи, и ний ядем, и ний... да не продължавам, щот за малко щях да употребя една грозна мръсна дума, абе и ний... използваме тоалетна хартия, хайде, да се изразя по-възпитано! Това е. И ний, учителите, сме човеци – ето това е възловият момент! Защо тогава така яростно съдим "тоя там Грънчаров" че той, видите ли, имал наглостта да поставя на вниманието на Съвета своите чисто човешки и чисто лични проблеми във "взаимоотношенията" му, примерно, с прословутия 11 Ж клас, в който учениците си позволяват цели шест месеца да се гаврят съвсем безчовечно с г-н Грънчаров, с техния учител по философия, да, те се отнасят към него изцяло безчовечно, тормозят го, обиждат го, унижават достойнството му, тъпчат личността му, плюят го даже, ето, той, човекът, понеже и учителят, вероятно, също е човек, страда

58 по тази причина не ден или два, а месеци наред, всички ний знаем за тия неща, знаем за страданията му, но по някакви чудновати причини вероятно си мислим, че тоя специално Грънчаров найвероятно си у заслужил това безчовечно отношение към него от страна на учениците му, не, не може Грънчаров да нема никаква вина за това, че учениците му се бунтуват толкова дълго време срещу него, срещу нуговия толкова лош и неправилен "либерален" (Бъъррр, изтръпваме от ужас, от мъртвешки хлад като пишем таз толкова противна, нали така, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки думичка?!) и "демократичен", Боже опази, стил на преподаване, да, той си е напълно заслужил тия унижения щото има толкова неверни и погрешни подходи, парадирайки, че подходите му били, видите ли, "човечни", "свободолюбиви" (Пфу!!!), но ако наистина беха толкова човеколюбиви тия негови подходи тогава защо породиха като резултат не друго, а толкова много агресия и безчовечност и то не спрямо някой друг, а спрямо самия него, а, кажи сега ти сам, Грънчаров, разбираш ли вече колко са ти неадекватни на човешката българска и ученическа природа твоите методи?! Кажи де, ди гиди мерзавецо, нима не съзнаваш колко са ти погрешни методите, щом в резултат на техното прилагане учениците почват да се държат така безчовечно и то тъкмо срещу теб самия?! Каквото повикало, такова отговорило, нека ти тогава, мъчи се, ака требе, мри, нещастнико неден! За човечност ще ми говори той, самият тоя Грънчаров изобщо човек ли е, личност ли е, що е, аман от него?! Ще ни занимана той със своята толкова важна, видите ли, персона, айсиктир?! Да се маха оттук, от нашето училище, и да ни остави на спокойствие, ний знаем как да се погаждаме с учениците, ето, учениците ни даже ни обичат, отрупват ни с цветя кат дойде 24 май, а на Грънчаров никой не му е дарил никога нито едно цвете! То и по този пункт може да се прецени, че тоя човек не струва, а найвероятно не заслужава да се нарече и човек, щото е толкова различен, че даже и името човек май за него не бива да се употребява! Не сме му били съчувствали ний, другите учители, не сме били способни да проявим човечност спрямо него, да проявим човешко участие и състрадание, добре де, но как да проявим такова когато той човек постоянно ни нервира и ето сега, мама му стара, ний закъсняваме така фатално, че тая вечер даже нема да можем да си сготвим манджите и да си нахраним обичните съпрузи и деца, как към точно такъв изверг да прояви човек някакво човешко участие и съчувствие?! Може ли, кажете ми, към изверг като тоя Грънчаров, който тая вечер ще ни умори от глад, да проявяваме човешко, моля ви се, съчувствие и участие?! та ние него просто го мразим, той не е заслужил с нещо нашето уважение, я го виж ти, ще ни умори от глад заради неговите тъй глупави дебати на Съвета, а ний да не сме олигофрени да го уважаваме и да го почитаме като човек заради това?! Нема да проявяваме никакво човешко съчувствие към... античовека, антиличността Грънчаров, тоя човек не заслужава друго отношение освен омраза, той е наш враг, да, нима не е враг щом като е готов и тая вечер да ни умори от глад, да умори от глад не само нас самите, неговите колеги, но и нашите съпрузи и деца по домовете, щот ний като не можем тая вечер да сготвим манджите си, с които да ги нахраним, с това ще се застраши техния живот, техното бъдеще, ох, аман, не ми се приказва вече, писна ми от тоз човек! Толкова, разбрахме, че човешки отношения са възможни само ако насреща си имаме човек, в случая "Грънчаров" такъв нема, не е наличен, насреща си имаме страшен урод, по тази причина той не заслужава човешко отношение, ерго, прави са си учениците му да го мъчат, да го пържат набучен на ръжен, да го въртят да се пече на бавен огън, нека да страда, нека да го боли сърцето, нека да се терзае в безсънните нощи, когато не може да заспи от пресните обиди, нанесени му от наште тъй героично борещи се срещу проклетата негова свобода ученици от 11 Ж клас, тези наши тъй самоотвержени бунтари срещу свободата, които, другарки и другари съдебни заседатели и заседателки заслужават не на бъдат наказани, напротив, заслужават да бъдат наградени, и то не с морални само

награди, но и с материални такива, да, аз лично сметам, че те заслужават да бъдат наградени с нещо материално за героичните си борби срещу тоя тъй ненавистен злодей Грънчаров (дето ще ни умори таз вечер от глад щото не можахме да си сготвим манджите и да си нахраним мъжете и децата!). Толкова! Казах каквото имах да кажа. Хайде сега да идем набързо да готвим нещо и да вечеряме набързо, щото огладняхме вече от тия съвсем безполезни и глупави приказки, дето ги водим таз вечер заради тоя въпросен (не)човек Грънчаров! Това е. Малко ирония в тази наш така тъжен и объркан живот не е излишна, нали така? Иначе, без ирония, без веселие, как ще издържим на тежестите на проклетия живот? Човечни трябва да бъдем, нали така – е, само спрямо онзи, който заслужава да бъде смятан за човек, за такива уроди като мен тук не става дума, нали така? Абе които са от наште, са човеци, които не се от наште – да мрат, нали така? И това е справедливо, нали така? Такава е нашата специфична пеегенска (иде от ПГЕЕ) или от нашата тъй оригинална тетаджийско-ленинска (иде, както сами подразбирате, от ТЕТ-ЛЕНИН) справедливост. За наште ще мерим с една мера, за ненаште – със съвсем друга. Нема равенство, нали така, таваришч Грънчаров, ти нали така учиш учениците си по философия на правото, нема и не може да има пълно равенство, Грънчаров, нема и не може да има пълна справедливост, понял теперь как стоя дела? Затуй, молим ти се, недей да ревеш толкова сърцераздирателно, ний тебе даже не щем и да те слушаме! Щот не си от наште, затова! Да станеш от наште не можеш, щот си некадърник, това е. Иска се талантец да си от наште. Печ требе да си. Това е. Не ставаш. Затуй за теб имаме едно нещо приготвено: ритник! Ще те изритаме, за да ни оставиш на мира. И тогава, без тебе, ще си готвим на спокойствие вечер манджите, ще си храним мъжете и децата, нема да седим сега на късни съвети, на които червата на всинца ни куркат в хор, прокрети да са тия черва, ненакуркаха се те тая вечер! Сега ще пиша докладче до Съвета и обява за семинара си. Ще провеждаме темите за семинара в удобно време, в което не ни се налага да готвим манджите си, когато червата ни не куркат от глад, ще намерим такова време, в което всеки, който иска, да може да идва и да участва. Ако трябва всяка тема от семинара ще е провеждаме два пъти, та да е удобно да бъде посетена от хората, които учат в двете смени. Ще измислим нещо, все може да се измисли нещо. А сега да ви пожелая хубав ден! Бъдете здрави! Бъдете усмихнати през целия ден! Веселието е здраве, нали така? Веселието и израз на човечност! Който се смее, зло не мисли: да забравим за злобата, а? Какво ще кажете? Можем ли да победим злобата в сърцата си и да я заместим с други некакви чувства? Защо пък да не опитаме, а? Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутроченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Неудържимият политически възход на аптекаря Марешки си го обяснявам със спешната нужда от прекалено много хапчета! Енчо КЪРМАКОВ каза: Единствената смислена коалиция тия избори би била: Марешки – Волен! – Що бе? – Единият има хапчета, а другия има нужда от тях... Кратък мой коментар: А най-голема нужда от хапчета имат избирателите на Марешки и на Волен. Прокремълските ни "патреоти" също се нуждаят от хапчета особено когато, обвити с руски знамена, крещят "Смърт на предателите!", сиреч, искат собствената си смърт!

59 За гласуващите за комунистите да не говорим, на тях демокрацията им взе всичко, а най-вече – акъла!

Турският президент Ердоган атакува днес цяла Европа и я нарече "фашистка и антиислямистка", в отговор на Бундесканцлера Меркел, която вчера го предупреди да престане с неуместните вербални атаки срещу европейски държави за "фашисти и нацисти". Защото ако продължава с атаките наистина може да забрани на ердогановите министри да посещават Германия. Реакцията на Ердоган днес бе, че повече нямал да изпраща турски министри в Германия. :-) П.С.: Докато ексщазито Путин подмолно провежда мащабна антиевропейска кампания, колаборационера му Ердоган го следва, но съвсем тъпанарската. Stoyan Dermendjiev

Почитателите и поклонниците на "дясната", с извинение, мутро-ченгесарско-милиционерска партия също не се намират в цветущо душевно здраве.

Кратък мой коментар: Путин и Ердоган са родствени души - сродява ги омразата им към свободата. А Европа значи свобода, ето затова руският и турският фюрер толкова много мразят Европа! Апропо, дружбата на Путин и Ердоган създава доста неприятни неудобства на наште прокремълски "патреоти": хем имат нареждане да лаят като кучета срещу "лошите турци", хем требе да внимават да не засегнат с нещо другаря на господаря си Путин – Ердоган! Намират се в гадното положение на комунистите по времето, когато Сталин и Хитлер бяха съюзници и заедно разпалваха Втората световна война. С две думи казано: положението им съвсем не е за завиждане. А с една дума казано: положението им е курвинско... Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Подкрепа: Ако по някакви свои подбуди желаете да подпомогнете този блог и издаването на новото списание ИДЕИ можете да изпратите дарение на следната банкова сметка. Абе неудържимият политически възход на аптекаря Марешки аз лично си го обяснявам със спешната нужда от прекалено много хапчета – за лекуване на душевните патологии на огромната част от избирателите у нас...

Европа значи свобода, ето защо руският и турският фюрер толкова силно мразят Европа!

Не знам чухте ли?

Инвестиция от този род в културата и образованието на младото поколение e не само благороден жест, но и РЕАЛЕН, действен принос за бъдещето на България.

Познай самия себе си! Душата на човека е свят и дори вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космически кораб – стига тези последните да бяха възможни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена, предизвикваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия.

Свободното избиране на клипчета, музикални или авторски, съдържащи коментари или лекции, включени в програмата, може да става ТУК. Гледай също и моя Channel в YouTube. Каналът HUMANUS в blip.tv Линк за онлайн гледане на Пловдивска обществена телевизия

Вестникъ

ГРАЖДАНИНЪ От живия човек се иска най-вече това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа великолепието, многообразието, растежа, цъфтежа, плодоносността и въобще живота на ефирната духовна субстанция, каквато представлява човешката душа. И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Изкуството на живота, което единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознанието, в чиито тайни са посветени найвече философията и разбиращата съвременна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опитващия се да разбере себе си човек...

Персоналната телевизия на бъдещето:

Първият блогърски вестник Издава:

Център за развитие на личността

HUMANUS, основан през 1994 г. Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488 Истината ни прави свободни!