Vestnik GRAJDANIN br. 8 ot 2014 g.

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 8, Год. 6, 2014, 15 Априлъ, Вторникъ, Ц. 2 лв.

Барозу: Приехме България в ЕС, за да я спасим от Русия Европейският съюз не е готов да приеме Украйна Ако България и Румъния не бяха част от Европейския съюз, те най-вероятно щяха да са под натиска на Москва. Това заяви председателят на Европейската комисия Жозе Барозу пред германския вестник „Берлинер цайтунг“. „Давам си сметка, че в двете страни много неща не са както трябва. Затова наблюдаваме положението там много отблизо в рамките на специално създадения за това Механизъм за сътрудничество и проверка“, коментира Барозу. Според него, ако двете страни не се бяха присъединили към ЕС през 2007 г., те щяха да се превърнат в нестабилни общества, подобно на случващото се в Украйна. „Каква би била алтернативата? Да оставим България и Румъния в междинната зона, в ничията земя?“, допълни Барозу. Кризата в Украйна е най-голямото предизвикателство за сигурността на ЕС след вдигането на Желязната завеса, посочи европолитикът. Той подчерта, че ЕС трябва да подкрепи Украйна по най-добрия възможен начин по пътя ѐ към демокрация и стабилност. (Следва на 2 стр.)

Две статии привличат вниманието ми тази сутрин: Русия се превръща в лидер на антизападния свят с автор Маша Гесен, публикувана във в. Вашингтон пост и Сибирски папагал? Гнезди в България!, написана от г-н Иво Инджев, която е негов коментар по повод първата статия. Ще ми се да извадя най-важните моменти от двете статии, за да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, а иначе който иска нека да си изчете и двете статии от първоизточника; на мен тия възлови моменти ми трябват тъй като искам да ги използвам за целите на обучението по гражданско образование, зер моя милост е преподавател по такъв един "учебен предмет" и се старая да водя тяхното обучение на едно най-съвременно ниво; та ето сега някой най-съществени моменти от първата статия: ... Обяснявайки новата самоличност на Русия по отношение на Запада и претенциите за лидерство, Путин каза: “Това е абсолютно обективно и разбираемо за държава като Русия с нейната велика история и култура, с многовековен опит не в т. нар. толерантност – безполова и безплодна, а в реалния, неподправен живот, където различни хора съществуват заедно в рамките на една държава”. (Следва на стр. 2)

ДАЛИ НАИСТИНА РУСИЯ НЕ СТАВА ЛИДЕР НА АНТИЗАПАДНА КОАЛИЦИЯ ОТ "МОРАЛНО ЗДРАВИ" ХОМОФОБСКИ СИЛИ? (От 1 стр.) “Така наречената толерантност”, която той спомена като отличителен белег на западната цивилизация, не е от тази гледна точка нищо друго освен плъзгане по пътя на неморалното. Вероятно толерантността включва хомосексуализъм, ето защо тя бе описана като “безплодна и безполова”. “В днешно време много страни преразглеждат своите морални ценности и етични норми, рушат етнически традиции и различията между народи и култури”, каза той. “От обществото сега се иска не само да признае правото на всеки на свобода на мислене, политически възгледи и неприкосновеност на личния живот, но и също да приеме безусловно равенството на добро и зло, както се вижда, странни концепции, противоположни по смисъл”. Накрая, каза Путин, време е да устоим на този бич на толерантност и разнообразие, който пълзи от Запад. “Знаем, че все повече хора по света подкрепят нашата позиция на защита на традиционните ценности”, заяви той. Ролята на Русия е да “предотврати движение назад и надолу в хаотична тъмнина и връщане към примитивно състояние”. Накратко, Путин възнамерява да спаси света от Запада. Започна с Крим. Когато казва, че защитава етническите руснаци в Украйна, той има предвид, че ги защитава от многото ужасни неща, идващи от Запада. Няколко дни след декемврийската реч Алексей Пушков, който оглавява Комитета по международните въпроси на Държавната дума, дефинира тази заплаха от трибуната на долната камара на руския парламент: “Съветници от ЕС на практика във всяко важно министерство контролират финансовите потоци, националните програми, както и разширяването на обхвата на гей-културата, която стана официалната политика на ЕС”. Три месеца по-късно руснаците гледат точно така на събитията в Украйна: Западът буквално взема превес и само руските войски могат да застанат между нищо неподозиращите граждани на славянската държава и прииждащите от Брюксел хомосексуалисти. Русия не оглавява блок от държави в този антизападен кръстоносен поход поне за момента. Но със сигурност не е сама в жаждата си за опазване на “традиционните ценности”. Русия събира неформален блок в ООН, защитаващ “традиционните ценности”. Съветът на ООН по правата на човека прие серия от внесени от Русия резолюции, противопоставящи се на правата на хомосексуалистите, през последните три години. Съюзниците на Русия в приемането на тези резолюции са не само нейните

постсъветски съседи, но също така Китай, Еквадор, Малайзия и още над дузина държави. Антигей програмата може да изглежда като ненадеждна основа за формиране на активистки международен съюз от държави играчи, но има голям обединяващ потенциал, когато е очертана в рамките на по-широко антизападно усилие и дори цивилизационна мисия. Толкова от статията на Маша Гесен. А сега да приведа откъси от сега от коментара на И.Инджев, с който, излишно е да казвам, съм изцяло съгласен, сиреч, и аз мисля в същата посока: Думата ми е за българската специфика на Русия да се гледа като на безгрешна величина в нейното трагично величие на привлекателен господар за умовете, сърцата или джобовете на много българи. На мястото на рухналите идеологеми на комунизма за експлоатацията на трудещите се (щото при соца немаше такава за жълти стотинки, нали!), загниването на капитализма (щото соца немаше как да гние - складовете беха празни и немаше нищо за загниване!) и т.н., днес щръква войнствената хомофобия. Тя претендира да се възправи като заместител и морален обединител в рамките на парадигмата за борбата срещу разпуснатите нрави на Запада. Не че агресията срещу сексуално различните я нямаше и преди. Като гимназист си спомням как един съученик се хвалеше с подвизите си на бияч с лента „отрядник” на „заловени” в градската тоалетна хора, заподозрени в хомосексуалност. Биели ги и ги хвърляли в езерото „Ариана” насред София. Не съм си представял тогава, че тези подвизи могат да послужат един ден като атестат за привилегии по линия на активната борба срещу хомосексулизма и за кандидатстване в заместителката на КПСС, днешната Путинска партия „Единна Русия”. Да, за западната разюзданост се тръбеше и преди. Но за затворените в соцлагера милиони роби на труда (но не и на капитала), тази „разюзданост” беше лелеяна обект на неистово любопитство. То се разгаряше толкова повече, колкото пояростно беше проклинано от високите трибуни на комунизма, от които ни махаха по време на манифестациите другарите, за които нямаше граници нито в пътуванията на Запад (щото беха морално устойчиви и някакъв си стриптийз нямаше начин да ги възбуди и убеди в предимствата на западната разкрепостеност – зяпаха го, за да се убедят колко е гаден). Нищо чудно, че при първа възможност, дълго сдържаната сексуална енергия на любопитството изби в началото на 90-те години на миналия век в ненормални по място (в заводски ресторанти плъзнаха стриптизьорки) или по форма (като конкурса „Едно сърце тупти в панталона” на пернишкия стадион) изяви. Ако днес някой се опита да забрани едничката радост на самотника пред

телевизора с изобилието от гинекологично демонстрирана откровеност на плътта, това би предизвикало вероятно по-голям взрив от недоволство от всякакво набъбване на сметките. Но ето, че от Москва долетяха опорните точки на вожда с леко неприличната (за българите) фамилия и българските Путинофили вкупом прегърнаха моралната кауза да мразят Запада на първо място вече заради моралната му разпуснатост по отношение на търпимостта към сексуалната различност. ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ ПРИЕ БЪЛГАРИЯ ЗА ДА Я СПАСИ ОТ РУСИЯ Барозу каза още, че според него Европейският съюз не е готов да приеме Украйна. „Украйна не е готова нито днес, нито ще бъде готова в близко бъдеще за такава стъпка. Също и Европейският съюз не е готов да приеме такава страна като Украйна”, подчерта председателят на Европейската комисия. НА ДНЕШНИЯ ДЕН ХРИСТОС ИЗГОНИ ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

Изгонването на търговците от Храма е епизод от живота на Исус Христос, описан в Евангелията. Действието се разиграва на Пасха, 6 дни преди Разпети петък в деня на Страстната седмица със Страстите Христови, последвани от разпятието, възкресението и възнесението на християнския Бог. Описаният случай е един епизод от земния живот на Исус Христос. На празника Пасха в Йерусалим евреите от близки и далечни земи, идващи на поклонение, са били задължени според юдейската религия да дадат лептата си за храма, принасяйки като жертвоприношение в името на Бога нещо ценно, обикновено агне. За да принесат жертвата си в името на Яхве, поклониците ползват услугите на среброменителите и продавачите на жертвени животни и всич-

3 ки необходими атрибути за жертвоприношението, които са разположени на специални пейки при подходите към храма. Всичко това на практика превръщало преддверието на храма в пазар – понеже там се продават и вещи, нямащи нищо общо с жертвените ритуали. Евангелията предават, че след влизането на Исус в Йерусалим, отива направо в храма и виждайки на площадката пред него търговците ги гони оттам, прекатурвайки масите на среброменителите и столовете на ония, които продават гълъби, казвайки им: "Моят дом се нарича молитвен дом, а вие го обърнахте на вертеп, разбойници". СЕБЕПОЗНАНИЕТО НА СТРАСТНАТА СЕДМИЦА Е ВЕЛИКО НЕЩО: ДА ВИДИМ СЕБЕ СИ, ОГЛЕДАЙКИ СЕ В ХРИСТОС

Страстната седмица – възможност за себепознание Автор: Архим. Андрей (Конанос) Страстната седмица и всички тези велики събития на нашата православната вяра не могат да омръзнат на човека, защото той не може да каже: напълно ги разбрах и вече ми омръзнаха! Те притежават огромна дълбочина, те са тайна, в която не може да влезеш напълно и да кажеш наситих се, чувствам пресищане, скука, уморих се, все едно и също! Защото не е все едно и също, а всеки път е различно и те докосва на различно място. Веднъж ще те докосне предателството, друг път Кръстът, трети път молитвата на Елеонската планина, друг път ще те разтърси Тайната вечеря, друг път всичко останало. Ще видиш, че и през Страстната седмица сърцето ти ще работи и душата ти ще се открие, нещо ще почувстваш, защото си различен от миналата година, променила се е насоката на твоя живот, тази година не си същият, като миналата. Всяка година е различна и това идва от Великия Бог, Който ни показва Сво-

ето снизхождение, благост и гъвкавост, дава ни Своята любов и ни казва: вземи Моята любов и прави каквото искаш! Много те обичам! Аз идвам да направиш с Мен каквото искаш! Идвам да излееш върху Мен това, което имаш в себе си. И ние изляхме върху Него, върху Христос, върху Бога, Който стана Човек това, което носехме в себе си, върху Този Бог, Който ни възлюби, ние изляхме нашата агресия, злоба, гняв, защото ние, хората, сме такива. Това е човекът, и ти, и аз. През Страстната седмица слушаме толкова много да се говори за книжниците и фарисеите, за тяхното лицемерие и лъжа и много пъти и аз като свещеник чета Евангелието, където се казва Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! И казвам виж как говори на фарисеите! С колко тежки думи ги нарича: змии, рожби ехиднни, змии сте! И казвам, как им говори така?! Но не след дълго, когато помисля по-добре, разбирам, че Христос не им говори, а ми говори – Той говори и на мен така, защото и аз съм такъв, и аз съм човек пълен с лицемерие, лъжа, злоба, завист, ревност, омраза, всички тези чувства и инстинкти, цялата тази агресия, свирепост, омраза, носим в себе си. Човекът е отворена рана, това е човекът, голяма рана в света, наранено същество, и Бог по всякакъв начин се опитва да изцери тази рана, да ни утеши и погали със Своята любов, да ни успокои, да ни облекчи, да поеме цялата наша злоба върху Себе Си. И ти я носиш, и си много добър и много лош човек едновременно, животът и смъртта живеят в теб и се бориш с тези две неща. Ти, който обичаш, не след дълго мразиш твоя човек, твоето дете, и сега слушаш и ти се струва немислимо веднъж да обожаваш детето си, да го смяташ за всичко на света, а друг път да искаш да го удушиш, понеже те нервира. Веднъж един баща ми каза: обичам дъщеря си, но понякога, когато не ме слуша, не знам къде отива цялата тази любов. И в душата си изпитвам странно чувство към детето ми и не мога да повярвам, че е мое, но изпитвам това чувство. (Прочети ДО КРАЯ >>>) ИСТОРИЯТА ПОСТАВЯ ВСЕКИ НА ТОЧНОТО МУ МЯСТО, ТЯ НЕСПРАВЕДЛИВОСТИ НЕ ТЪРПИ Приятели, крайно много съм възмутен. Гледах предаване на БНТ за 10 години от приемането на България като член на НАТО. Кого ли не показаха, кой ли не изкараха като радетел на идеята за членството, даже проводникът на руските интереси в България Георги Първанов изкараха пронатовец, но не показаха, даже не споменаха името на главния "виновник" Иван Костов, който постави основите за членството ни в НАТО и ЕС, и благодарение

на който сега не сме в положението на Украйна.

Крайно съм възмутен! Томи Томев Ангел Грънчаров каза: Томи, така става у нас: който има главната заслуга за влизането на България в ЕС и НАТО, неговото име даже и не го споменават, а всякаква друга паплач се е наместила на неговото място и се тупкат в гърдите за "заслугите" си! Но това говори само следното: тия страсти са временни, в историята не се влиза като се вреш сам или по нечестен начин, в историята остават само ония, които имат истинската заслуга, а пък разните мекерета и мерзавци неминуемо биват забравяни. Историята поставя всеки на точното му място, тя несправедливости не търпи. Ще дойде време и заслугите на Иван Костов пред България ще бъдат признати – и той ще заеме почетно място сред истинските строители на модерна и европейска България. А за такива като Гоце никой няма и да си спомня един ден или ще си ги спомнят само като куриоз. СВОБОДАТА В НАШЕТО БЪЛГАРСКО ШКОЛО Е СТРОГО ЗАБРАНЕНА – ДОТАМ, ЧЕ ЗАБРАНИХА ДОРИ И "СВОБОДНИТЕ ЧАСОВЕ"! Налага се тази сутрин да не ходя на работа, а да ида до болницата: изобщо не съм добре, вчера бях на работа, едва имах сили, но отидох, да обаче там се поизпотих, а пък после, като си тръгнах, ме лъхна хладния вятър и изглежда пак настинах; върна ми се високата температура, не можах да я сваля, въпреки опитите. Понеже сърцето не ми е наред – от високата температура пулсът или ритъмът се увеличи, над 110 удара в минута е. Това не е добре, сърцето ми се изморява, от което се чувствам още по-отпаднал. Трябва да ме види и кардиолог щото не мога да повлияя с хапчетата на ритъма. Да, за да не стане някоя беля се налага да ида на лекар – и да не отида на работа. Няма как, за съжаление така ще направя. Хич не съм добре, ето сега като пиша това съм изнемощял до крайна степен, след малко ще се оттегля да полегна – понеже от високата температура съм страшно отпаднал. Ще се наложи да изляза в болнични. Шест месеца – и то какви месе-

4 ци само, събитията в тия месеци бяха знаменателни! – издържах да ходя на работа, малка почивка сега явно се налага.

общност в американския град Дейвидсън, Северна Каролина, съобщи NPR. Необичайната скулптура представя Исус като спящ на пейка просяк. Тялото му е покрито с одеяло и само раните от разпятието му по краката издават кой е той.

А те чакат часа да свърши, чакат тройки (нищо повече). Цялата вина на системата, на министерствата, на синдикатите тежи в часовете ми. Искам сигурно твърде много от учениците си – да мислят и да чувстват, да са активни и да търсят решения. Никой не иска това да правя в часовете си. Статистиката (среден успех, ръст от минали години и др.) е важна. И учениците не искат това, а родителите още по-малко. Как училището да е по-различно от абсурда, който ни заобикаля? Самотно и анатемосано мога само да следвам чувството си свобода. Евгени Дайнов е болезнено прав! Написа: Evelina Radneva

Статуя на Исус като бездомник Снимка: NPR

А иначе съм идиот и съзнанието за дълг ме кара да се чувствам отвратително като се налага да не ида на работа, като се налага да отсъствам: с учениците бяхме почнали интересни теми, в повечето класове работите бяха потръгнали, но ето сега пак всичко ще прекъсне – дано да е поне за кратко, дано няма усложнения! Но като отсъствам поне ще донеса и малко радост на някои ученици, малко предпразнична радост. Няма лошо в това. Да се радват. То в днешно време т.н. "свободни часове", тъй любими навремето на учениците, са забранени: даже и да отсъства някой учител друг го заменя, само и само учениците по никакъв начин да не разберат що е това свобода! Свободата в нашето българско школо е строго забранена – дотам, че даже забраниха "свободните часове". И това все нещо говори, но карай. А тъй се радваха навремето учениците когато някой учител отсъстваше! Сега и тази радост им е отнета. Това изобщо не е хубаво. Както и да е. Въпреки че някой ще ме замества, аз съм обезпокоен. Дано не отсъствам за дълго. Но ще видим. То това скоро, съвсем скоро ще се разбере... Хубав ден на всички! Бъдете здрави! НЕОБИЧАЙНА СКУЛПТУРА ХРИСТОС

НА ИСУС

Провокация: Исус спи на пейката като просяк Статуя на Исус Христос като бездомник шокира многолюдна религиозна

Статуята провокира различни реакции на вярващите от града. Някои от тях приветстват смелата идея, но други смятат, че произведението е обида към църквата и божествената същност на Исус. Бронзовата скулптура струва $ 22,000 и е поръчана в памет на един от духовните служители от енорията.

В ПУТЛЕРИСТКА РУСИЯ ЖИВЕЯТ С ПРЕДСТАВИТЕ НА XIX ВЕК понеделник, 14 април 2014 г.

СЪРДЕЧНАТА ИЗПОВЕД НА ЕДНА НЕРАЗБРАНА ОТ НИКОЙ ДАСКАЛИЦА понеделник, 14 април 2014 г. По повод на статия на Е.Дайнов Училището като заплаха за националната сигурност прочетох следното изказване, което ме впечатли с правдивостта и с искреността си; привеждам го тук та повече хора да го прочетат, а също така и да стигне до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

"Никога не съм мислила, че ще доживея момента когато представителят на Нигерия ще каже на представителя на великата Русия: "Вашите представи за сферите на влияние се коренят в 19-ти век и не работят в съвременния свят, съвременният свят е значително по-сложен!" И с него не може да се спори." Източник ХОРА, БЪЛГАРИ, ГРАЖДАНИ, ДАЙТЕ НЕЩО ДА НАПРАВИМ ТА ДА ПОКАЖЕМ, ЧЕ НЕ ПРИЕМАМЕ АГРЕСИЯТА НА ПУТЛЕРИСТКА РУСИЯ СРЕЩУ СВОБОДОЛЮБИВИЯ НАРОД НА УКРАЙНА!

Е, аз съм една от тези даскалици... Стена от робия, отказ да се мисли и да се изрази мнение... Забранявам израза на "на три морета", заменям го със "Златен век на българската култура" – още по-непонятно... Горките ми ученици! Искам да се бунтуват, чакам спор и възмущение от каквото и да било в съвременния живот. Няма! Изглеждам гневна и неразбираема!

Хора, българи, граждани, дайте нещо да направим, дайте да покажем, че не приемаме агресията на путлеристска Русия срещу свободолюбивия народ на Украйна, която сега бива наказвана с разкъсване, в откъсване на части от страната тъкмо защото показа своето свободолюбие! Дайте да ходим да протестираме всеки ден пред

5 руското посолство, пред руските консулства в големите градове, дайте нещо да правим, че ето сега путлеристите наказват и разкъсват Украйна и украинците, но ако не си мръднем и малкото пръстче, като свършат с тях, ще се заемат с нас; ний, българите, също много сме се "изложили" в очите на путлеристите и путлеризма – щото България вече е в Европейския съюз и НАТО, знаете ли тогава нас пък какво наказание ни чака за "измяната", за "изневярата" на тъй наречената "вечна дружба"?

Свободолюбива и европейска Украйна, украинците сега водят сами битка, която е и наша битка, е битка на проевропейските българи, на българите, които искат да живеят свободно. Ако сега стоим и само гледаме, когато се решава съдбата на Украйна, ако с нещо не покажем съпричастността си, после ще се окаже късно, тогава и нас няма да има кой да ни защити – когато руската имперска медведица се захване с "невярната България".

Ако сега проявим малодушие и недостойнство, с това ще се обречем освен на позор, и на несвободен живот в рамките на Евразийската империя на Путин, който ето сега виждате как тика в нея украинците, а утре още по-грозно ще тика и нас в нея! Нима и това не го разбирате?! Какво още чакаме, защо стоим със скръстени ръце?!

граждани, в информационната война Русия започна ново мащабно настъпление "наши диверсанти в Украйна няма". ОК. Няма – значи няма. Тези зелени човечета са от Марс – с автомати и гранатомети.

Попаднах на статията Наследниците на Октомври и Февруарската революция с автор Андрей Пионтковски; съветвам ви да я прочетете цялата, няма да съжалявате; в нея обаче намерих една синтезирана характеристика, в която се съдържа истинската, неподправената същност на Адолф Путин; нека да знаем с кого точно си имаме работа, ето, четете: Тук не е излишно да си припомним характеристиката, която даде на Путин нашият гениален съвременник, културологът и енциклопедист Вячеслав Иванов: В неговото лице чета смес от страхливост, малък ум, бездарност и някакви потиснати комплекси, които го правят много опасна личност. Разговарях с него за малко – веднага след ареста на Ходорковски. Казах му, че според мен Ходорковски заслужава добри думи, защото той разбира, че науката трябва да се финансира. Путин тогава беше президент и ми връчваше медал. Тоест това бяха още времената, когато той не беше свалил маската. Но когато произнесох името на Ходорковски Путин просто позеленя. Реакцията му беше биологическа. Пред мен вече нямаше никаква маска, а стоеше страшен, кървав човек. Това го видях със собствените очи. Затова и нищо от случващото се след това вече не можеше да ме учуди. Путин е пахан в една огромна бандитска шайка. От него не очаквам нищо хубаво, а очаквам само лошо – като се изплаши силно, може да почне да стреля, да хвърля в тъмница. Единствен ограничител за пахана може да бъде, както и в украинския случай, дефицитът на готови да убиват и да умират за него изпълнители. ЗЕЛЕНИТЕ ЧОВЕЧЕТА В УКРАЙНА НЕ БИЛИ ОТ РУСИЯ, А ОТ... МАРС!

ИСТИНСКАТА, НЕПОДПРАВЕНАТА СЪЩНОСТ НА АДОЛФ ПУТИН април 14, 2014

Украинците нарекоха "зелени човечета" руските войници в зелени униформи и без отличителни знаци, които се изсипаха в страната още при избухването на кримската криза в началото на март. Снимка БГНЕС В тази връзка прочетете ето това: Зелените човечета в Украйна са от Марс – всички вярваме А, разбрах. Съдейки по активираните в коментарите патриотично настроени

Всички им вярваме. БЪДЕТЕ И ВИЙ ЧОВЕЦИ, СТРУВА СИ: ТОВА ИСКАМ ДА ВИ ПОЖЕЛАЯ – КОЛКОТО И ПАТЕТИЧНО ДА ЗВУЧИ! понеделник, 14 април 2014 г.

Тази сутрин сякаш живнах, гледам, че температурата ми е намаляла: по това, че имам сили да де довлека до компютъра разбирам, че съм по-добре. И ще ходя на работа, ще ходя на училище – да видим как ще се получи, щото гърлото ми още не е добре, но няма начин, не ща учениците ми да губят часове. Понеже по всички предмети, по които сега преподавам – "Етика и право" в Х клас и "Философия" в XI-ти – имам само по един час седмично; само по т.н. предмет "Свят и личност" в XII-ти клас (водя и този предмет в две паралелки) имаме два часа седмично. Ето, даже ще се опитам да напиша нещичко, ако успея, значи имам подобрение, ако не се получи нищо, значи не ме бива, значи ще трябва все пак да ида до лекаря – щото пък с моите други болести и един грип, и една лека пневмонийка може да бъде фатална. Сещам се тази сутрин отново за една приказка на моя дядо Васил – Бог да го прости! – много свестен и мъдър човек беше и докато съм жив ще помня някои негови думи. Та като завърших образованието си – а той, милият, много се гордееше, че аз уча философия не къде да е, а в Санкт

6 Петербург, в Русия, той беше изчел всичко написано за Русия – и се върнах в България той ме попита какво ще работиш сега, как ще си изкарваш хляба и аз му рекох: ами учител ще бъда, няма как. Той се замисли и ми каза следното: - Ангеле, ще ти кажа нещо, няма да ми се обиждаш, ще ти кажа самата истина: не ставаш за учител бе, Ангеле! Да си учител трябва да си куче по характер, а ти не си куче, много си мек, много си добър бе, сине: ще ти се качат децата на главата! Отказвай се докато е време! Щото ще съжаляваш! Измисли някаква друга работа, с която да се захванеш – тая не е за тебе! Така ми говореше моят скъп и мъдър дядо, а аз нали съм наивник се усмихвах и му казвах: е, ще опитам, нищо че не съм куче, таман да разберем дали от мен ще стане учител; тъкмо да проверим дали от един човек, който държи да си бъде човек, а не куче, може да стане добър учител. И то в нашенски условия. Дядо ми ме слушаше и недоверчиво клатеше глава. Когато станах асистент по философия в Пловдивския университет сякаш се поуспокои малко: е, "професор" да си могло и без да си куче, щото студентите не били толкова вироглави като децата. Да, ама като прогониха философията от университетите и я сложиха в гимназиите аз трябваше да тръгна подир нея, ето ме пак учител. То учител звучи по-добре от "професор", но както и да е. Та в тази връзка ми се ще да кажа нещичко, изхождайки от опита, която имам ето вече повече от 30 години. Вярно е, че ако човек не е куче в нашенски условия ще му е много трудно да е учител. Е, ако не е куче - а кучето е зло, кучето хем лае, хем се зъби, хем е готово да отхапе живо месо; от кучетата всички ний, хората, треперим! - може, да речем, да е змия, примерно усойница, или кобра също може: змията съска, стои с изправена глава, хипнотизира жертвата си и е готова всеки момент да клъвне. Който е куче или поне змия в български условия може да стане учител, и ще бъде успешен и уважаван учител. Аз познавам такива колеги: било с кучешки нрав, било със змийски. И учениците ги почитат. Но ако си учител и същевременно имаш характер на, примерно, агне, зайче, сърничка някаква, не, от теб учител не става, бягай по-далеч от училището, щото ще станеш пишман! Та от тази гледна точка аз лично се питам какъв съм, какъв е моят нрав? Куче може и да не съм, змия може и да не съм, ами какво съм тогава? И агънце не съм, чак дотам не съм стигнал. Е, овен съм, то и зодията ми е такава: наистина, какво съм? Ето, аз сега в момента не мога да се самопреценя точно, има хора, които ме познават, те също могат да предложат какво съм, на какво животно приличам по своя нрав, за мен лично, ако ми помогнат да се идентифицирам в това отношение, ще ми бъде много полезно и съ-

ответно ще им бъда много благодарен. Този въпрос е много важен според мен за всеки, който е учител в днешните нелеки условия и държи да си остане такъв. Пък и темата може ли наистина човек, а не куче, не и змия, кобра или усойница, да бъде съвременен учител в днешните български условия? – ми се вижда добър въпрос за обсъждане? Аз познавам и колеги-учители, които са много човечни, и то с автентична, с истинска, с нелицемерна човечност, щото лицемерието и фалшът са много разпространени в тия среди. Да, на тях им е много трудно, така си е, какво да си кривя душата да не го признавам. Човек, поставен в нечовешки условия и нрави, много страда, той бива обявяван за "мухльо", за "наивник", за какъв ли не, него го газят безпощадно, да, учениците му го газят, учениците му се подиграват, учениците му се издевателстват над него! Да си човек, излиза, е вредно, е неподходящо, да си човек, бидейки учител, е израз на неадекватност в нашенските родни условия – давате ли си сметка какво значи това? Та то показва колко много сме се обезчовечили, ето това показва! Щото какво друго да е учителят ако не човек – и да възпитава с човечността си?! Аз имам да кажа само още нещо, щото трябва да завършвам, налага се да ставам да бързам за училище, ще закъснея вече. Та ми хрумва нещо случило ми се, което за мен е голямо признание, в контекста на това, което навремето ми говореше "ядният" (така старите хора в нашия край викат на "горкия") мой дядо Васил, който толкова много се грижеше навремето за моето бъдеще и ми даваше такива добри съвети. Та ето какво ми се е случило, което твърде много ценя. Имам един приятел, той също е учител, който ми каза едни думи, които, по някаква странна причина ми ги каза също така и един мой бивш ученик, с когото по негово предложение се срещнахме тия дни, ей-така, бил имал нужда да поговори с някогашния си учител по философия (на мен това често ми се случва: бивши мои ученици да ми звънят и да искат да се срещнем да поговорим на по чаша кафе или чай); та и този мой приятелучител, и този мой бивш ученик, сякаш бяха се наговорили, ми казаха все едни и същи думи, ще ги напиша тук, нищо че може да прозвучат нескромно; но какво да направя като е факт това, че ми ги казаха, пък аз няма да взема в толкова важен момент да лъжа какво са ми казали, не съм чак пропаднал дотам, гнусно е човек да прави такива неща; та тия двамата ми казаха следното, ето какво: - Ти си най-добрият човек, когото познавам! Да, това ми казаха. Простете, че звучи толкова грозно, написано така, но тия думи ми казаха. Е, знам, разбира се, сега ще се появят дежурните оплювачи в блога

ми, който ще почнат да се гаврят: "Я го вижте тоя как сам се хвали, как лъже, егати нещастника!", нека щатните оплювачи да говорят и да пишат каквото си искат, майната им! За мен обаче тия прости думички са най-добрата награда - и най-голямото признание. Успях да си остана човек въпреки безчовечната система, в която съм принуден да работя вече толкова години, това е моето постижение, това е моят нравствен подвиг, тъй да се рече – чакай аз още повече да ядосам оплювачите! Е, вярно, платих тежка цена, вече може и да съм човек, но съм вече "половин човек", дето се казва, болен съм, уж съм в разцвета на силите си, а пък съм станал комай развалина, при това отвсякъде съм хулен, отвсякъде съм гонен, плют съм, разните началства ме обявяват за "народен враг", подлежащ на немедлено унищожение... Както и да е – такава, явно, ми е била съдбата. Хайде чао, че ще окъснея съвсем! Хубав ви ден! Бъдете и вий човеци – струва си! Това искам да ви пожелая – колкото и патетично да звучи! Хайде да рипам, че съвсем закъснях! НА ПЪРВО МЯСТО ТРЯБВА СВОБОДА В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СФЕРА: ДОЛУ ДЪРЖАВНИЯТ МОНОПОЛ ВЪРХУ ПРОГРАМИТЕ! понеделник, 14 април 2014 г.

Тази сутрин попадам на статията Катерене по спиралата на провала, написана от блогъра Божидар Божанов. Съветвам ви да я прочетете – ако темата не ви е безразлична. Щото както изглежда тази тема е безразлична на огромното мнозинство от хората у нас; по тази именно причина особен прогрес в тази сфера не само че не се случва, ами направо е и невъзможен. Ето няколко акцента от тази статия: ... Образованието ни е спирала на провала. Процентът на неквалифицирани, слабо образовани, слабо мотивирани, безперспективни, дори маргниализирани хора ще се увеличава и това ще разгражда и без това повреденото ни общество. И е нужна образователна революция, която обаче става все по-невъзможна и мъглява с всяка изминала година. А това децата ни да не са тези безперспективни, безидейни субекти след 30 години е основен фактор за емигрирането на перспективните хора днес. И

7 решението да останеш сред все по-прости и все по-неадекватни съграждани е по-скоро напук... ... И тук ще изляза от абстрактните разсъждения и ще направя предложение. Да, ще изглежда като „три лесни стъпки да отслабнем", с тази разлика, че стъпките не са толкова лесни.

1. Осъвременяване на програмата на педагогическите специалности, с помощта на международни (напр. финландски) експерти. Много хора се занимават в дълбочина с проблемите на образованието в света, и не виждам защо не можем да им платим да променят остарялото ни мислене за образование. Ако трябва и да преподават в някой университет.

2. Вдигаме както заплатите на младите учители, така и изискванията към тях. Само магистри могат да станат учители (както във Финландия), но пък получават доста над средната заплата... Но когато има конкуренция за професията „учител" сред младите хора, след това ще има конкуренция и за работните места, ще изкристализира качеството.

3. Даваме автономност. Когато сложиш един способен и мотивиран човек да върши работа, в която е ограничен от всевъзможна бюрокрация, от неадекватни програми и учебници, губиш потенциала. Затова (както ще бъдат научени от вездесъщите, магически финландски експерти) е нужно да имат свободата да работят с децата, както смятат за добре. Това пише колегата блогър Б.Божанов, който, както разбирам, работи в областта на софтуерното инженерство. Умни приказки казва, аз обаче имам едно принципно несъгласие: нещата трябва да почнат да се случват не "отгоре", а отдолу, очакването да започнат отгоре е фикция (за момента и дори за не толкова близкото бъдеще). При липса на съзнание за необходимостта от промени в средите на тия, дето се занимават с образование (сиреч на тия, които сегашната система явно ги устройва, нищо че постоянно мрънкат), никаква висша държавна воля нищо не може да промени. Естественият, правилният ако щете начин за същностната промяна е когато самите заинтересовани започнат да я осъществяват на дело, всекидневно, практически – и по този начин почнат да подронват статуквото. Но първо следва т.н. "субективен фактор", предимно учениците и учителите, да почне да се променя под напора на живота: аз друг път не виждам. Нужно е ново съзнание. То нараства, но по българския обичай нерешителността за същностни промени е налице. Едната страна, именно учениците – които изцяло и то на дело бойкотират системата, при това всекидневно, техният протест е налице! – е с променено съзнание, остава другата страна, именно учителите да не действат, да не се държат като реакционна консервативна сила, бра-

неща статуквото и системата, а се иска и те заедно с учениците си да почнат да предприемат всекидневно така потребните промени. Този е пътят. Трябва да започне долу, от низините, едно движение за промяна, сиреч, за либерализация на българското образование. А тия неща, които предлага гн Божанов, са важни и са точно така, но в настоящия контекст звучат като утопия – държавата, държавният чиновник няма да благоволи да направи тия неща, бъдете сигурни в това! Ето в тази връзка как мисли един приятел от фейсбук, с който вървим в една посока; вижте колко добре го казва: Николай Дренчев каза: На първо място трябва свобода. Трябва да се премахне монополът на държавата върху образователната програма. Безумие е да искаш всички (толкова различни!) деца да учат едно и също нещо, по едно и също време, по един и същи начин, от учители еднакви, еднакво обучени, еднакво (зле) платени. Монополът на държавата, който изхвърлихме от икономиката, запазихме в образованието и хак ни е резултата. "Преди да ни направят бедни, ще ни направят прости" беше казал някой. И с право.

на нейните деца да мислят. После само трябва да изчакаш.

Български психар (Намерих това изказване във Фейсбук, именно ЕТО ТУК.) "МИРЕН НАРОДЕН ПРОТЕСТ" ПО ПУТИНСКИ В СЛАВЯНСК, УКРАЙНА

ВЛИЗАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС В ИЕРУСАЛИМ неделя, 13 април 2014 г.

"Мирный протест самообороны" в Славянске... С ПАМЕТНИК СТЪРЧИШ НИ НА ГЛАВАТА И СКВЕРНИШ НЕБЕТО И ЗЕМЯТА! април 13, 2014

Християните по света празнуват днес един от най-светлите си празници – влизането на Исус Христос в Иерусалим. Този празник, ознаменуващ посрещането на Господа с цветя и клонки от жителите на Иерусалим, е наричан Цветница, Цветна неделя, Връбница или Палмова неделя. След днешния празник идва Страстната седмица, която напомня за страданията, смъртта и възкресението на Исус Христос. НЕМИСЛЕЩИТЕ ХОРА СА ОСЪДЕНИ НА БАВНО ИЗМИРАНЕ неделя, 13 април 2014 г. Най-сигурният начин да унищожиш някоя нация е като отнемеш способността

Писмо до Ванка с танка Радой Ралин Пиша ти от Плевен, драги Ванка. Помниш ли кагда пришол със танка? Беше млад, но се държеше мъжки. Зарази семейството ми с въшки… Взе на мама златните пендари и дори галошите ми стари. Помниш ли, как кушаше картошки? Наконец забърса три кокошки. После си преспал със какa Сия

8 и изпил си всичката ракия. А след време чухме и мълвата, че си гръмнал тате във главата! Длъжен бях да те обичам, Ваня. Даже кръстих дъщеря си Маня. Залъкът си давахме насила на Русия – тая дива сила. После цели девет петилетки грабихте уран и руди редки. Грабихте и жито, папироси… Зарад тебе ходим голи-боси! Дружбата ни беше “свята”, “чиста”. Ние всички хранехме танкиста. А пък ти ни пазеше със танка и ни взе последната луканка… Пазеше и немците, и чехите. Ние тук възпявахме успехите. С паметник стърчиш ни на главата и скверниш небето и земята. СТРАННО Е „ПАТРИОТ“ ИЛИ „НАЦИОНАЛИСТ“ ДА РАЗВЯВА ЗНАМЕТО НА ДЪРЖАВА, ЧИЯТО АРМИЯ ОКУПИРАЛА СТРАНАТА ТИ ПРЕЗ СЕПТ. 1944 ГОДИНА! април 13, 2014

е окупирала през септември 1944 г. и това не е политика, а чисто и просто – реална история, само че, тя трябва да се познава! Управниците ни, кой повече, кой по-малко, неизбежно са се заигравали с руснаците, било то по убеждение, било по „икономически показатели”, разбирай – финансов интерес. Повечето бивши съветски сателити се еманципираха от Москва, но ние, както бяхме наричани – „най-верният сателит”, все още не можем, или просто не искаме да го направим. Колкото до вторият показател, който така наречените „патриоти” развяват – Православието – скудоумието и безпросветността тук са отчайващо реалистични! Православието върви по линия на Константинопол, защото там е възникнало. Москва не е „Трети Рим”, както толкова много се иска на „вечния” президент Путин: защото Търновград е „Трети Рим”, а Москва, след като толкова й иска, може да е „Четвърти Рим”! Нека да си четем историята, там си го пише! Обединението на понятия като „Православие” и „съветско знаме” са интуитивно непоносими в съчетание. Колкото до издигането им в потресаващо безпомощен вик за анархо-патриотизъм, гледката е не просто драматична гротеска, а направо жилеща сатира! В БЪЛГАРИЯ ИМА ПОЛИТИЦИ, КОИТО СА АГЕНТИ НА РУСИЯ

Със съветското знаме срещу Расмусен! Автор: Венцислав Жеков Протест срещу шефа на НАТО Андерс Фог Расмусен в София събра и момчета-„патриоти” на 19-20 години. Те развяха българското знаме, руския и… съветския флагове, като се обявиха в подкрепа на Руската федерация и… Православието! Този факт твърде много напомня една тема, която „Ройтерс” разработи тези дни. „България отдавна е аномалия в Европа – една страна в ЕС и НАТО, която в същото време се чувства близка с Русия”, се казва в обширен коментар, озаглавен „България е разкъсвана между стари приятели и нови партньори, заради Крим“… Странно е обаче, как млади хора, на около 19-20 години развяват съветското знаме, без въобще да съзнават, какво точно държат в ръцете си! Със същия успех, убеден съм, биха развявали и знамето на световното гейдвижение, например! Все пак, когато се проявяваш като патриот, някак е странно да развяваш знаме на държава, чиято армия те

“В България има хора, които са агенти на Русия” (намеквайки за личности в социалистическата партия, които се опитват да сключат двустранна сделка с Кремъл) "Ето защо казваме на България да бъде много предпазлива, например при реализирането на газовите връзки с Русия, за сметка на други връзки, които могат да осигурят диверсификация на българската енергетика... Има хора в България, не от ЕНП, които са агенти на Русия. По този начин имаме реалната възможност ЕНП да гарантира стабилност и сигурност в България и Румъния, и в целия регион." Жозе Мануел Барозу, Председател на Европейската комисия (Цит. по ЕС се готви да замрази дълбоко "Южен поток", пише британският "Телеграф"

УЧИЛИЩЕ, ПРОИЗВЕЖДАЩО НЕ СВОБОДНИ ГРАЖДАНИ, А РОБИ – ТОВА ВЕЧЕ Е НАЦИОНАЛНО ПРЕДАТЕЛСТВО! неделя, 13 април 2014 г.

Из: Училището като заплаха за националната сигурност, автор: Евгений Дайнов ... Но знам какъв е днес проблемът на младите българи, напускащи училище. На европейци приличат само по повърхностни признаци – знаят езици, боравят с интернет, ходили са "на Запад". Структурата на съзнанието им обаче е "евразийска". Те не осъзнават себе си като свободни граждани, снабдени с права, намиращи се в основата на обществената и държавна структура. Защото се чувстват жертви, неспособни самостоятелно на никакви постижения. Това са изцяло зависими индивиди, чийто единствен въпрос към битието е: "Ще случа ли на господар?". Ако случат – няма да ги бие и ще им "дава". Ако не – ще ги бие и ще им взима. И, разбира се, проектират своята зависимост и безпомощност върху държавата си. България, както тях, е малка. България, както тях, е безпомощна. Затова и България, както тях, няма да отстоява независимостта си. Защото и за нея решава не тя, а някой господар. И – каквото каже шефът... Поне от десетилетие е ясно, че българското училище не произвежда съвременни граждани, а – жертви. Роби, годни предимно да прислугват. Това само по себе си е скандал. Но от гореописаната случка с жертви на българското училище аз вадя позловещ извод: отговорните за продъжаващия провал на българското училище не само убиват бъдните поколения. Те – отговорните – вече създават непосредствена заплаха за националната сигурност. Защото онова, което правят с децата, е държавна измяна. ... Умението да отстояваш правата си, да живееш с останалите, да отстояваш себе си – и страната си – е сведено до обичайното: до рецитиране, на принципа на добре обучения папагал, на неразбрани от теб неща. Нещо повече – на неща, които никой не очаква от теб да си разбрал. Както от поколения никой не разбира нищо по отношение на баба Илийца, Белчо и Сивуш-

9 ка или въпросните три морета. Просто рецитираш, за да угодиш на... господарите си, на онези, които управляват образованието. Защото си убеден, че всичко, което се преподава, е някакъв блъф – някакво надлъгване, което няма нищо общо с реалността. И излизаш роб – неспособен за каквото и да е самостоятелно или колективно действие. Защото за теб реалността е всичко друго, но не и онова, което го пише в книгите. Реалността ти се обяснява от медиите, улицата и от баба ти – че важното е да си намериш покровител. Господар... ... Да не говорим, че при "побългаряването" на гражданското образование – т.е. при усилието до да стане безопасно, т.е. да не пречи на производството на роби – е покварена самата философия на предмета. Вижте, какво е гражданско образование според лидера на профсъюза на учителите – т.е. на онези, които би трябвало да преподават това: "Гражданското образование осигурява приемственост и възпроизводство на социалната памет и опит на поколенията, на тяхното историческо съзнание." Моля? Вместо да се занимаваме с превръщането на уплашено, безпомощно дете в самостоятелен гражданин, свеждаме и гражданското образование до обичайното – България на три морета. Следват разсъждения по темата: "задълженията и зависимото положение на личността от държавата"... ... Всички анализи на учебното съдържание, претендиращо да е "гражданско образование", стигат до този извод: вместо децата да бъдат научавани на права, свободи и самостоятелност, те в крайна сметка отново биват потапяни в тюрлю-гювеча на "национален дух", "национална същност", "национална ценност", "национална традиция" и пр. Крайния резултат е, че децата нямат ни най-малка представа, че ако средището на този "национален дух" – Отечеството – бъде нападнато от чужди войски, то ние ще трябва да го пазим от тях. Напротив, първата им мисъл е да се надяват, че нахлулите с войска нови господари няма много да ги бият... Да произвеждаш не независими граждани, а роби – това вече е национално предателство. Да произвеждаш обаче младежи, които нямат ни най-малката представа, че трябва да пазят независимостта на Отечеството си – това е държавна измяна. Ето докъде го добутахте, уважаеми училищни образователи, с вашите прословути три морета. И ето защо българите така неадекватно реагират на Путиновата агресия. Остава ни само да се надяваме – както правят българите – че ще ни се размине. Защото ако Путин знаеше, че българите нямат намерението да се отбраняват – вече щеше да е тук.

ОТНОСНО ЕДНА НОВА ИНИЦИАТИВА НА УЧЕНИЦИ – ЕДНА ТВОРЧЕСКА ИНОВАЦИЯ, ДОСТОЙНА ЗА ВЪЗХИЩЕНИЕ!

Случаят е действителен, взет е от самия живот. Силно съм впечатлен. Много ми е интересно как различните страни и фактори в тази история ще я изтълкуват. Невероятно богат на смисъл е този казус. Апропо, като се разбудиха учениците един по един (изчакахме търпеливо да се събуди и последният), аз продължих да чакам да видя какво ще кажат, какво ще предложат по-нататък. Мълчаха. Само един ученик каза, че това било, видите ли, тяхната реакция по повод на теориите за демократичното образование, които преподавателят е развивал в техния клас. Аз специално запитах: така ли да разбирам тази тяхна изява, в този контекст ли се вмества тя, той каза: не, нямах предвид това. Ала сякаш имаше предвид точно това. Както и да е. Та ще видим по-нататък как ще се развие историята. Любопитно е. ЗНАК, КОЙТО ТРЯБВА ДА ИЗТЪЛКУВАМ ПРАВИЛНО събота, 12 април 2014 г.

Втори ден лежа с температура, пия чайове, хапчета, ала температурата не спада. Все е над 38 градуса, чувствам се крайно отпаднал, нямам сили за нищо. Найгадното е, че прехванах вируса по един недопустим начин: изглежда бях заразен от него в... стоматологичния кабинет! Ще разкажа как стана всичко, щото е недопустимо. И е малко вероятно че може да се случи такова нещо, но ето, явно у нас всичко може да стане. Ето какво стана. Оня ден, в петък сутринта както си отхапвах от закуската ми се счупи пломба, и

то от преден зъб. Имах сутринта рано два часа, а пък след това имах 4 часа свободно време – реших да ида на зъболекар да ми оправи пломбата. Понеже нямах възможност да ходя при моя си стоматолог отидох при друг. И там именно попаднах на един мърляч, какъвто не съм си представял, че е възможно да има. Този "лекар", с извинение, беше настинал и през цялото време му течеше носа; секнеше се и без да му мигне окото, без да се мие, продължаваше да си работи, продължаваше да ми бърка в устата! Аз не съм очаквал че такова нещо изобщо е възможно! На няколко пъти щях да повърна от погнуса, очаквах да се сети сам, но не би. При това и от други неща заключих, че наистина е невероятен мърляч. Недостоен да е лекар. Е, такъв ми бил късмета. Разбира се, втори път в този кабинет няма да стъпя, но, дето се казва, "кел файда", ето, успя да ме зарази и вече второ денонощие лежа с температура, ужасно отпаднал, нищичко не мога да свърша. Ето как на този стоматолог изобщо не му пука че губи клиентите си, изглежда и не се усеща, аз не мога да разбера дали не осъзнава тия неща, но негова си работа: мен ме загуби, пък и на всички хора, които ги познавам, ще кажа да не идат при него. През миналата година точно в този период, седмица преди 18 април (на тази дата ми беше направена операцията) пак бях болен, пак бях на легло и се чувствах ужасно, тогава положението беше още потежко понеже лекарите едва в последния момент откриха проблема (!), именно се сетиха да ми направят скенер и да открият получен преди близо месец хематом в черепа; на другия ден ми беше направена операцията, именно в последния момент, когато аз вече бях изпаднал в пълна безпаметност; както и да е, тогава ми се размина, преживях тежката операция, слава Богу, но ми е интересно как пък стана така, че пак точно в този период сега съм отново болен, отново съм на легло. При това тия дни се предвеликденски, предпразнични, много специални, ето, в навечерието на страстната седмица аз отново съм болен – явно това е за мен някакъв знак, който трябва да изтълкувам правилно. Това е. Хубав ден ви желая! Отивам да лягам. Нямам сили за повече. Бъдете здрави! УКРАИНСКИ БЛОГЪРИ ЗАПОЧНАХА ПОДПИСКА ЗА ВЛИЗАНЕ НА УКРАЙНА В СЪСТАВА НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ НА АМЕРИКА Новость на Newsland: Украинские блогеры собирают подписи за вхождение Украины в США

10 Активисты рассчитывают набрать 3 миллиона голосов и обратиться с соответствующей просьбой к американскому конгрессу, передает корреспондент «Русской службы новостей» на Украине.

«По их мнению, Конституция США допускает принятие новых штатов в состав страны. Ожидается, что в случае успеха Украина получит свободу слова, уважение в мире, сильную армию и решение всех социальных проблем. «Это иммиграция в светлое будущее» – под таким девизом организаторы убеждают своих потенциальных сторонников референдума», – сказал он. По словам корреспондента, в случае набора необходимых 3 миллионов голосов будут составлены документы для Конгресса США с соответствующей просьбой. Блогеры уверены, что их инициативу поддержат 90% жителей Украины. ПРИВЕТСТВИЕТО НА РЕКТОРА НА УНИВЕРСИТЕТА „М.П.ДРАГОМАНОВ” ОТ УКРАЙНА КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ НА ФИЛОСОФСКОТО СПИСАНИЕ ИДЕИ

Той се явява и един от водещите научноизследователски центрове на образователната политика, практика и на университетското обучение в Украйна.

Приветствайки и отдавайки длъжното на инициативата на главния редактор на списание «Идеи», известният български философ и преподавател Ангел Иванов Грънчаров, ние, представяйки за разглеждане от българския интелектуален елит и на нашите разработки, се надяваме на понататъшно успешно развитие на педагогическата и философската наука в нашите страни, на по-нататъшното цялостно развитие и процъфтяване на нашите държави и народи. Виктор Андрущенко,

събота, 12 април 2014 г. Уважаеми наши приятели и колеги! Присъединявайки се към проекта на българския Център за развитие на личността HUMANUS от г. Пловдив и на Института по философия „Г. С. Сковорода” към Националната академия на науките на Украйна, разделяйки ценностите, идеите и целите на това българско-украинско научнофилософско предприятие, учените и преподавателите от Националния педагогически университет „М. П. Драгоманов” (Украйна) са решени също да внесат своя принос в развитието на интелектуалната хуманитарна култура на нашите народи – за укрепване на дружбата и взаимното разбиране между нас. Националният педагогически университет „М. П. Драгоманов” (Украйна) е централен и най-голям педагогически университет в нашата страна, неговият колектив в своята работа развива световноизвестните културно-исторически и демократични традиции в образованието, обучението и възпитанието на подрастващото поколение.

Ректор на Националния педагогически университет „М.П.Драгоманов”, професор ЕДИНСТВЕНИЯТ НАЧИН ЗА УНИЩОЖАВАНЕ НА ТУМОРА, КАКЪВТО Е ПУТИН април 11, 2014 Из: Задава се война, автор: Михаил Саакашвили, сп. „Форин полиси“

Молдова са наказвани от Русия за желанието им да живеят в свободно и демократично общество, което е доста различно от модела на Путин. … Москва определено не изглеждаше толкова загрижена за малцинствените групи от руско население в близката й чужбина, докато те бяха удобно управлявани от корумпирани протежета на Кремъл. Но през настоящото десетилетие Грузия, Украйна и Молдова се учат да гледат към Запада не толкова заради геополитически приоритети, а защото хората там се стремят към западен начин на живот, при който се уважават човешките права и всеобщите ценности. Поради тази причина Западът трябва да закриля тези страни не само от прагматични съображения, а заради самите принципи, превърнали западните демокрации в найуспешните общества в историята. … И все пак въпреки приказките на президента Барак Обама Западът, особено Европа, изглежда няма желание да налага по-строги санкции. За разлика от времето на Студената война днес западните компании извличат много по-голяма полза от Русия и по този начин също ще трябва да платят цената за санкциите. Но след първия кръг от санкции акциите отново се повишиха, след като пазарите се успокоиха, че мерките не изглеждат много тежки. Така че как Западът очаква да бъде приеман сериозно от Путин, когато дори Уолстрийт не вярва в сериозността на намеренията на западния съюз? Дилемата е проста: иска ли Западът да плати тази цена сега или предпочита да забави решението и да плати много по-висока цена в бъдеще? … Изборът най-добре може да се опише с медицински термини. Туморът на руската агресия първо се прояви в Грузия, но Западът реши да пренебрегне диагнозата и предпочете да лекува болестта с аспирин. Крим е метастазата на това, което се случи в Грузия, и въпреки това Западът продължава да изключва варианта за хирургическа намеса – тоест военна интервенция – като носещ твърде голям риск. Но той би трябвало поне да приложи химиотерапия. Да, това означава, че Западът ще усети въздействието на собствените си лекарства, като това се отнася особено за европейските компании в краткосрочен план. Но в дългосрочен план тази болезнена доза е единственият начин да се помогне за унищожаване на тумора, който представлява Путин. ПРИЗИВ КЪМ ТАВАРИШЧИТЕ ЖУРНАЛЯ: ДАЙТЕ ДА УПОТРЕБЯВАМЕ ДУМИТЕ ЩОГОДЕ ПРАВИЛНО!

… Най-голямата жертва за Запада ще бъдат не страните, които вече са – или се борят да станат – западни съюзници, а принципите, върху които е изграден западният свят. Истината е, че Грузия, Украйна и

Дайте да употребяваме думите правилно, таваришчи журналя: Сидеров не е никакъв лидер на някаква "националистическа партия", Сидеров е просто едно пла-

11 тено руско мекере - за какъв "национализъм" тук изобщо може да става дума?!

Моля ви, бъдете малко повнимателни, щото мога да кажа, че такива дебелооки лъжи най-вероятно също са подплатени с руски пари...

Ясно е каква е целта: статуквото да си остане непокътнато, бетонирано, сиреч, все повече и повече да заприличваме на мъртвилото, което е налице в путинската кагебистка Русия. Хора, не слушайте пустите лъжливи телевизии-лелевизии, не обръщайте внимание на бръщолевенията на добре познатите ви кресливи манипулатори! Хора, мислете, хора, търсете истината, хора, не обезумявайте! Хора, не бъдете наивници, стига с тази наивност – която ни излезе толкова скъпо! Хора, бъдете граждани: не се отказвайте да гласувате – както ви внушават упоменатите медийни и ченгесарски мерзавци! АТЕСТАТ, С КОЙТО СЕ ГОРДЕЯ

ХОРА, БЪДЕТЕ ГРАЖДАНИ: НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ ДА ГЛАСУВАТЕ – КАКТО ВИ ВНУШАВАТ РАЗНИТЕ МЕДИЙНИ И ЧЕНГЕСАРСКИ МЕРЗАВЦИ!

Получих следното писмо от А., българин, който живее от години в западни страни, в момента пребивава в Австралия; ето какво ми пише този човек: АIG, тия двете изказвания много ми харесаха, в първото се познах (усещаш ти нещата) и казвам следното по-долу: ОПЛЮВАЧИТЕ НА РБ, Иво Беров

април 11, 2014

Бивш ректор на Пловдивския университет и двама заместник-ректори – агенти на ДС

Забелязвам, че когато (предвид наближаващите избори) нараства потребността от объркване на наивния и малодушен български електоратец, крайно много се активизират щатните пропагандисти на олигархията ни, именно медийни плямпала като, да речем, бай ви Вучков, който напоследък неуморно дефилира по всички до една телевизии – за да си плямпа все едни и същи идиотщини. Май вече не остана предаване, в което туй плямпало да не е било посрещано като „най-драг гост“, което, само по себе си погледнато, е чиста патология: защото това плямпало друго не прави освен да сее нихилизъм, отчаяние, да заразява с безумие и пр. В най-креслив дружен хор почват да пеят и разните му там манипулатори, все тия същите Кеворкяновци, Карбовчовци и прочие, и тъй нататък, и так далее, и тому подобное, и вся остальная сволочь… Доста пари се инвестират във видиотяването на популацията, с оглед мнозинството от хората да бъдат така объркани, че де що е имало искрици здрав разум да бъдат немедлено погасени, та всичко да потъне в онази тъмнина, в която всички котки са сиви – когато всичко губи реалните си очертания и потъва в ужасно гъста медийна мъгла.

петък, 11 април 2014 г.

Ченгетата на ДС от ПУ. Не само Сапарев сред ректорите е бил обаче ченге, а и други, те бяха огласени по-преди: Куцаров и пр. Имам честта, че туй ченге – Сапарев, но вече като ректор – помогна за окончателното ми изгонване и отстраняване като преподавател по философия в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", което е нещо като атестат за мен: щом съм бил още в онова време толкова ненавистен на ченгетата, че съм имал честта пръв да бъда уволнен от катедрата на т.н. "Обществени науки" (преди това "Марксизъм-ленинизъм" се зовеше тази катедра), то това по косвен път показва и доказва, че явно е имало за какво да ме мразят толкова! Прочее, много червенушковци от онази катедра все още си блаженстват в ПУ, тях никакви "ветрове на промяната" не ги отвяха, издържаха на всички "промени". Тъй като, предполагам, са много прекалено мили на властващите – в тази непомръдната още и така яка крепост на комунизма! – ректори-ченгета. МОЖЕ БИ ВСИЧКО Е В ПРЕДАТЕЛСКАТА СЪЩНОСТ НА БЪЛХАРИНА, ОФОРМИЛА СЕ КАТО ТАКАВА В РЕЗУЛТАТ НА ТУРСКОТО РОБСТВО И КОМУНИЗМА?

Най-отблъскващото в тях е стойката на загриженост и съпричастие към Реформаторския блок. Защото те не са нито загрижени, нито съпричастни. Нито към РБ, нито към когото и да било, освен към себе си. Те не са загрижени, те са суетни. Зад тяхната лъжлива загриженост се крие единствено и само показност. Преди всичко им се ще да се покажат. И да покажат. Колко са умни, колко са далновидни, колко са прозорливи, колко са улегнали, колко са обществено-полезни, колко са политологични, колко са социологични и колко логични. Макар че ако нещо липсва в умопостройката на стойките им, това е тъкмо логиката. Освен ако не приемем, че техните противоречиви и противоречащи си твърдения са израз на някакъв чуден, особен, върховен, екстраординарен (при тях нещата не са необикновени, те са екстраординарни), едва ли не екзопланетен и антропосоциополитопатологичен разум.

--Ангел Грънчаров: Aз като философ възприемам всички хора като същества, търсещи истината – и имащи съдбовна потребност от нея. И затова, според силите си, се опитвам да им помагам.

--МОЯТ КОМЕНТАР, А. от Австралия: >>> Тоя пич Беров е много прав за хората, които живеят в БГ – защо я плюят?? То все едно да хапеш ръката която те храни, това е налудничаво и вервай ми, не се среща сред другите народи... Те не правят това... Може би всичко е в предателската същност на бълхарина, оформила се като такава в резултат на турското робство +

12 комунизма – две диктатури, в които предателството е на пиедестал... Аз като емигрирах бях много ядосан – казвам си, 300 000 души мият дупета в Гърция, това е нечувано, не народ, а изтривалка... Айде, викам си, бегай, че тия роби ще продадат и теб за 5 жълти стотинки! Сега съм доволен и мога да плюя BG колкото си искам – над 20 години минаха от последните ми бълхарски пари... Но вътрешните бълxари правят впечатление на фанатизирани уроди, нeкаква вариация на нацисти ли, що ли... Комунистически уроди, генетично увредени... По втората ти мисъл – прав си, повечето хора търсят истината, но не си ли забелязал че има и автоматични хора – те нищо не търсят, работят, ядат и не мислят... Все си мисля че те са под 50%, ама де да знам, не съм Jesus… Мерси за хубавите мисли тук обаче, добре беше казано...

форматорския блок. Защото те не са нито загрижени, нито съпричастни. Нито към РБ, нито към когото и да било, освен към себе си. Те не са загрижени, те са суетни. Зад тяхната лъжлива загриженост се крие единствено и само показност. Преди всичко им се ще да се покажат. И да покажат. Колко са умни, колко са далновидни, колко са прозорливи, колко са улегнали, колко са обществено-полезни, колко са политологични, колко са социологични и колко логични.

=== Сега друго – БГ никога нема да стане западна страна, виж само количеството на комeнтарите и колко от тях са русофилски... Тази статия е много много важна за всеки, който иска да се ориентира Запад ли е BG или не. Както виждаш, Запада не е улав и прекрасно знае за връзките на БГ с Русия. Ето, чети сам и се дръж за стола. И не знам защо, но както по съветско време от превода се изважда всичко лично и интересно (за Кадиев, за Троянския кон BG), за да звучи всичко, сякаш говори тържествено Коминтерна... Е, кажи сега не сте ли руснаци – то се вижда от 100 000 км, брат... България отдавна е аномалия в (Western) Европа… Троянския кон на Русия... >>> Виж и това: BG разкъсана между стари приятели и нови партньори заради Крим Ройтерс: Страната е пред найсериозния тест за лоялност към ЕС; Може ли България да брани източната граница на НАТО? Дойче веле за готовността ни за евентуални военни действия в Черно море; Bulgaria torn between old friends and new partners over Crimea Написа: A. от Австралия ЗАЩО С ТАКОВА УПОЕНИЕ РУГАЯТ ЕДИНСТВЕНАТА ПОЛИТИЧЕСКА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА СЪПРОТИВА СРЕЩУ МАФИЯТА И ОЛИГАРХИЯТА? април 11, 2014 Оплювачите на РБ, автор: Иво Беров Най-отблъскващото в тях е стойката на загриженост и съпричастие към Ре-

Макар, че ако нещо липсва в умопостройката на стойките им, това е тъкмо логиката. Освен ако не приемем, че техните противоречиви и противоречащи си твърдения са израз на някакъв чуден, особен, върховен, екстраординарен (при тях нещата не са необикновени, те са екстраординарни), едва ли не екзопланетен и антропосоциополитопатологичен разум. От който с повече или по-малко зор под прикритието на обзор на политическия кръгозор могат да се скалъпят следните опорни точки: - Реформаторският блок подкрепя Бойко Борисов, ще да влиза в коалиция с него и това е лошо. Защото Бойко не е истински десен, освен, че е мутра и тиква, а това също е лошо. Тоест лошото е, че РБ го подкрепя Бойко и щял да влиза в коалиция с него, а не че е мутра и тиква, макар това също да е лошо.

- В същото време РБ не иска да влиза в коалиция с ГЕРБ и не подкрепя Бойко Борисов, който въобще не е мутра и тиква, а е истински десен и това е лошо. Тоест лошото не е, че е истински десен, а че РБ не го подкрепя и че не иска да влиза в коалиция с него.

- Реформаторският Блок трябва да е истински десен, а той не е истински десен, защото обединява разни всякакви, а това е лошо.

- Реформаторският блок в никакъв случай не трябва да е десен, защото хората много мразят някой да е десен, а РБ е десен, макар да не обединява всички десни, а това е лошо.

- Ония в Реформаторският блок са едностранчиви талибани и коне с капаци, защото отхвърлиха различни водачи (Нейнска), а това е лошо. Тоест не е лошо, че

водачите са различни (Нейнска), а че Блокът ги е отхвърлил.

- Има обаче водачи, които Реформаторският блок не е отхвърлил (Меглена), а това е лошо. Даже още по-лошо.

- Освен това да си припомним, че РФ блок не се опита да оглави протестите, което е лошо, макар че се опитваше да ги оглави, което също е лошо, ако не и полошо даже.

- В реформаторският блок въобще нямат право да говорят за морал, защото се обединиха с Меглена Кунева, макар че ако не бяха се обединили, това несъмнено щеше да бъде поради липсата на морал, което е лошо.

- Светослав Малинов е казал някога нещо срещу Кунева, пък сега се изметна и стана неин съратник уж в името на нещо си и това е неморално, макар, че ако същият не беше се обединил със същата в името на същото нещо пак щеше да е неморално, което е лошо.

- В Реформаторския блок няма изявени политици, което е лошо, макар че ако имаше изявени политици (Костов) щеше да е още по-лошо.

- В реформаторския блок само разсъждават и дават разни предложения, а не действат, а това е лошо.

- В реформаторския блок не изказват никакви виждания, нямат никакви предложения, а имат само желание за власт, което е какво? … А, да – лошо! (Прочети ДО КРАЯ >>>) РАЗЛИЧИЯТА В МИСЛЕНЕТО МЕЖДУ ИЗТОЧНИЯ И ЗАПАДНИЯ ЧОВЕК

Себеизразяване Изтокът и Западът – разлики в картинки 14 минималистични картинки, които изобразяват сблъсъка на двете култури Какви са основните разлики между източната и западната култура? Наистина ли сме толкова различни и в какво се изразяват тези разлики? На тези въпроси отговор дава младата художничка Йанг Лиу, която е родена в Китай, но живее в Германия откакто е 14 годишна. (ОЩЕ >>> в блога)

13 ПОДАДЕНАТА ЗА ПОМИРЕНИЕ РЪКА НЕ БИВА ДА СЕ ОТХВЪРЛЯ – ГРОЗНО Е ДА БЪДЕ ОТХВЪРЛЯНА! петък, 11 април 2014 г.

Във Фейсбук, на страницата на ПГЕЕ-Пловдив (Професионална гимназия по електротехника и електроника) откривам, че г-н Калин Христов, инженер, преподавател по специалните предмети в училището, който беше уволнен внезапно от директорката Ст.Анастасова през юни месец миналата, 2013 г., е написал следните многозначителни думи: Скъпи момчета и момичета, уважаеми колеги, както се казва: настъпи часът на истината! Печеля делото за уволнението ми от г-жа Анастасова! Надявам се това да не предизвика нови лоши помисли у нея! Забелязвам, че това изказване на г-н Христов – което възприемам като подадена за помирение ръка! – е харесано от мен, Лилия Талева, Даниел Стоянов, Radoslav Daskalov и от още 22 други човека; търся сред тях г-жа Анастасова, тя иначе присъства във Фейсбук, уви, нейното име не фигурира сред тия хора, на които е харесало изказването на несправедливо уволнения преподавател. Щеше да е чудесно да присъстваше и нейното име там, но за жалост то не присъства. Понеже доста време е минало от апела на г-н Христов (значи причината да не присъства името й в този списък най-вероятно не е тази, че тя не го е забелязала), то явно г-жа Анастасова, предполагам, е решила да обжалва съдебното решение за отмяна на нейната заповед за уволнението на инж. Христов. А това вече показва, издава и демонстрира същината на най-базисните човешки и управленски разбирания и подходи, от които най-вероятно тя се ръководи: нашата ръководителка явно не споделя убеждението, че истинското в човешките отношения е взаимното доверие и разбирателство, а не грубото администриране, свеждащо се в крайна сметка до погазване на нечие достойнство, а пък също така и на повелите на самата човечност. Не знам, така изглежда това, така може да се тълкува един подобен жест: ние, хората, понеже имаме съзнание, всичко подлагаме на осмисляне и тълкуване. Щото ни е потребен смисъла на всичко, затова ни

се налага да мислим и тълкуваме всичко. Тъй че фигурите, дето са поставени във фокуса на общественото внимание, би следвало да се съобразяват с това водещо обстоятелство на живота ни, а не съвсем да го игнорират. Понеже моя милост (аз също съм преподавател от същото това училище, но понеже през последните години влязох в доста спорове с г-жа Анастасова, та по нейно настояване, предполагам, съм... изгонен от тази Фейсбук-група, което значи, че там не мога да кажа и напиша нищичко; по тази причина, понеже все пак искам да кажа нещо (и също така имам да кажа нещо важно - по моя преценка!) решавам да споделя изказването на г-н Христов на своята страница във Фейсбук, по този начин моето становище ще бъде видяно от много хора, а пък ето сега го публикувам и в блога си, та да го видят още повече; значи ето какво счетох, че съм длъжен да кажа в такава една ситуация – и затова го казвам без увъртания, директно, изцяло искрено и честно: Всеки допуска грешки, безгрешни хора няма. Когато докажеш някому, че е сгрешил, той би следвало да ти е благодарен, че си му помогнал да осъзнае грешката си; ако те намрази вместо да ти е благодарен, това вече си е изцяло негов проблем; твоята съвест обаче е чиста – понеже си направил нужното да му помогнеш, а че не си бил разбран, това вече е нещо, което не е твой проблем... Тия, които когато грешим ни хвалят, ласкаят ни вместо да ни критикуват, такива ни желаят злото, те ни помагат да се провалим; трябва да си обезумял, трябва да си пълен идиот ако харесваш своите ласкатели и ако мразиш критиците си; но за жалост има много хора, които се поддават на ласкателствата и на глупавата ненавист към критиците си... Това написах там. Казах някои неща по принцип, не специално насочени към конкретния случай или към конкретната особа, а, повтарям, съвсем по принцип. Тия неща са принципни, имат значение за всеки човек, при това са пределно прости, всеки зрял човек би следвало да си дава сметка за тях. Та затова ги казах, просто ги напомних, ако някой ги е забравил, да ги има пред себе си. Може пък на някой това нещо да помогне, знае ли човек? Тази ми е надеждата, затова пиша такива неща, затова се изказвам по толкова деликатни нравствени теми. А не че искам, видите ли, да "злепоставям" някого, не защото съм му "враг", не, аз врагове нямам, аз като философ възприемам всички хора като същества, търсещи истината - и имащи съдбовна потребност от нея. И затова, според силите си, се опитвам да им помагам. Който се възползва от моята подадена ръка, такъм, да се надяваме, ще спечели; който ме възприеме като "враг" и ме намрази заради това, което опитвам да

правя, нека да ме мрази, щом това толкова му харесва, изборът си е негов. Това исках да кажа. Лека нощ на всички! Бъдете здрави и усмихнати! НЕЩИЧКО ЗА ВАС ОТ НОВАТА КНИЖКА НА МЕЖДУНАРОДНОТО МНОГОЕЗИЧНО НАУЧНО-ТЕОРЕТИЧНО ИЗДАНИЕ НА ФИЛОСОФСКОТО СПИСАНИЕ ИДЕИ

Тия дни съм зает с превеждането (на български език) на анотациите на всички статии, които ще влязат в новата книжка на международното многоезично научнотеоретично издание на философското списание ИДЕИ. В тази книжка, както вече съобщих, ще излязат статии на автори от Украйна, България, Русия, Чехия, Япония и САЩ. Изданието, което започнахме сякаш на шега с колегите от Института по философия към Националната академия на науките на Украйна, се разраства с излизането на всяка нова книжка: за следващата книжка сме предвидили излизането на статии и на философи от Индия. Като превеждам анотациите срещам текстове, които силно ме впечатляват, които оценявам като изключително ценни. Току-що преведох една такава анотация, която изведнъж ми хрумна да публикувам в блога, нека и други хора да я прочетат; ето, заповядайте, прочетете и я вие, за да добиете известна поне малка представа за следващия брой, който се очертава да бъде изключително интересен и богат на идеи; той, прочее, трябва да излезе в хартиеното си издание най-късно до края на април: Анотация: Екзистенциалните източници на антипсихиатричната концепция за субекта във философията на С. Киркегор.

14 Виолета Михайловна Скиртач, Роман Сергеевич Мартинов В статията се показва по какъв начин философията на С. Киркегор отговаря на актуалните въпроси за природата на психичното заболяване и може да служи за определена методология на общохуманитарните изследвания. Доказано е, че класическата психиатрия не винаги дава правилна представа за вътрешния свят на безумния човек. Философията на С. Киркегор способства за възникването на алтернативни подходи в разбирането на природата на психичните заболявания. Причината за обръщането към екзистенциалните идеи на С. Киркегор е заложеното в неговата философия начало на развенчаването на ориентацията както спрямо чисто вътрешните психоемоционални състояния на личността извън съхраняването на техните външни комуникативни и социални граници (което се наблюдава при психически болните хора), така и върху ориентацията с доминиране на чисто външното – съблюдаване на социалните норми, носене на социални маски (което е характерно за „нормалните” хора). Но и едното и другото състояние могат да доведат до нарушения в нормалното протичане на психичните процеси, т.е. да бъдат „онтологически лъжливи”. Само субектът, правилно идентифициращ се в обкръжаващия свят и способен на комуникация, може да се намира в „онтологическа безопасност”. Проблемът обаче тук се крие не само в отделния субект, но и в съврементата култура като цяло, която също така доста често може да се движи по „онтологически неверен курс”. Сьорен Киркегор предлага методика, която използват и активно развиват някои съвременни антипсихиатри – лечение на пациентите чрез осъзнаване от тях на своя страх и отчаяние по пътя на предоляването на болезнените симптоми и достигане на състояние на личностна свобода. Ключови думи: субект, антипсихиатрия, екзистенция, феноменология, съзнание, безумие. „А ТИ, ДРАГИ, КАКВО НАПРАВИ С ЖИВОТА, КОЙТО ТИ ДАДОХ?“ април 10, 2014 Имам сума ти идеи за писане, за описване, почти натрапчиви идеи, които се въртят из главата ми. И при това добре знам, че откажеш ли се да пишеш за нещо, отложиш ли го даже „за утре“, край – идеята ти ще отхвръкне в небитието и повече може би никога няма да се появи. Много са хвъркати и крилати пустите му идеи – не стоят на едно място, а за миг идват и моментално пак отхвърчат. Ако не ги фиксираш на хартия (в случая обаче не е на хартия, но нищо)

пропадат завинаги в небитието. Няма никаква гаранция, че една идея, която си изпуснал да мине и замине, някога повече или втори път ще се появи в главата ти. Пък и да се появи – тогава вече изобщо няма да е същата. Най-много да бъде блед образ, сянка, копие, само да наподобява нещо, което преди това си си мислил.

Е, възможно е да има хора, в чиито глави се въртят все едни и същи банални мисли – и нищо ново не се появява там. Предполагам, че има такива хора. Тяхното съзнание е станало безплодно, нищо не ражда. Там, дето се казва, е кухо. Съзнание на скопци, импотентно съзнание – нека да заостря нещата, белким някой се загрижи повече за съзнанието си. Да направим душата (мисълта) си плодовита – това е може би най-важното нещо в живота ни. Щото идеите, знайно е, движат света. Как нещо ново в живота и в света ни ще се появи ако тъкмо душите ни са безплодни? Философията много помага на човека в това отношение: да предразполага душата му към раждане. Душите това трябва да правят: да раждат. Какво да раждат ли? Ами ясно какво: мисли, идеи, истини. Това е. Толкова е просто. Както и да е. Искам да запиша някои хвъркати идеи, дето се въртят като мухи в главата ми в последните дни. С оглед да ги запазя. С оглед да не ги загубя. И то съвсем безвъзвратно. Трябва да подбера най-важното, заслужаващото си. Трудна работа. Ще опитам. Нищо не ми пречи да опитам. Аз бях почнал да пиша един текст, в който разказах за някои моменти от това как с учениците ми обсъждаме темата „Как аз разбирам живота?“ – в часовете по философия с XI клас: виж За великата и страшна истина за живота, която човечеството не може да понесе. Ще ми се да продължа това описание, щото тогава бързах и не можах да кажа кой знае какво. Тази

сутрин имам повечко време, дали да не завърша това описание? Ами новите неща, които ми се ще по-напред да споделя? Хайде, що се опитам да съчетая онова с новостите, да видим какво ще се получи. Първо да допълня започнатото. Стигнах дотам как учениците почват да ме молят да им разкажа „великата, но страшна истина на живота“, която се съдържа в учението на Шопенхауер. Което дълго трябвало да чака раждането на ония нови хора, чиито начин на мислене е вече подходящ за възприемането й. Е, найнакрая тия нови хора се родили, книгата на Шопенхауер почнали да я четат и найважното – почнали да я разбират. Лъчите на славата огрели навъсения философ в последните години на живота му. Тълпи поклонници се появили около къщата му. Найвидни ученици на Шопенхауер станали Фридрих Ницше, Рихард Вагнер, Лев Толстой и други велики умове. Питат ме учениците най-настойчиво коя е тази „велика и страшна истина“, която човечеството нямало било да понесе – е, понесло я все пак някак. Много хора днес понасят тази истина по един доста ефективен начин: като просто не я знаят. Не са я и чували. И така си живеят спокойно. Живеят ли казах? Живеят, ама друг път. Как ще живееш ако изобщо не разбираш какво е животът? Питат ме учениците да им съобщя вкратце тая истина, а аз се дърпам: защо сами не опитате да се запознаете, да попрочетете, да прелистите сами книгата на Шопенхауер?! Щото аз тази истина съм я възприел по моя си начин, а вие можете да я възприемете по някакъв друг, много подобър. Аз пък нямам право да ви се меся в тия неща. Е, айде де, господине, писна ни вече, кажете най-после, стига сте се дърпал! Стига сте ни мъчил! Молят ме по този начин учениците, аз пак се дърпам, ама си личи, че съм на път да отстъпя. Питам: а ще ме слушате ли внимателно поне 50-10 минутки, щото ако видя, че не ме слушате, на мен тогава ще ми писне и мигновено ще се откажа да говоря? И ще си останете неразбрали великата и страшна истина на мъдрия Шопенхауер. Той, прочее, този Шопенхауер е ученик и на Буда, тъй че тая истина е по-скоро на Буда. Шопенхауер пренася нещо от будизма в Европейската философия. Увъртам още малко, учениците ме уверяват и обещават, че щели да ме слушат най-внимателно, аз това и чаках, но ето, за последно, им казвам следното: а вие все пак сигурни ли сте, че не искате да прочетете в моите книги как съм предал истината на Шопенхауер, щото там съм го казал много по-добре? Нагличък съм, нали? Да, сигурни сме, не щем да четем, кажете ни го сега, направо, писна ни вече! И аз, няма как, почвам да говоря. Всички смятали, че нашият свят е разумно устроен, че разумна сила го е създала и че тя е вложила много разум в него.

15 Нашият свят бил „най-добрият от всички възможни“, така се смятало преди Шопенхауер. И в човека имало много разум, няма що. Друго освен разум в човека и да е имало, на него не му обръщали никакво внимание. Хегел пък, най-ненавистният на Шопенхауер философ, провъзгласил, че „Световният Дух“ е „Световен Разум“, че „Абсолютният Дух“ е „Абсолютен Разум“ и прочие, а историята е шествие към Абсолютната Истина (вече постигната, прочие, от неговата философия, която е и логичният край и венецът на философията). Още Сократ постоянно плямпотел предимно за разума и за знанието, които щели да ни решат всички проблеми. И след него всички като в хор повтаряли все същото. Тук забелязвам първата прозявка сред учениците и за затова ускорявам темпото. Да, ама истината е съвсем различна – и е толкова неприятна, че човечеството прави всичко, за да не я признае. Измисля си всичко, за да забрави за нея. Предпочита да си живее с илюзиите. Със сладките заблуди. Страшната истина за света и за живота най-старателно е крита. Но все някой трябва да я каже. С риск да стане найненавистен. В Европа най-категорично пръв я казва Шопенхауер. Та значи истината е точно обратната на това, което всички смятали. Щото предпочитали да живеят в лъжа. Силата, под властта на която се намира всичко, уви, съвсем не е разумна и добра, а е изцяло неразумна, това е една сила и стихия на живота, която знае само едно нещо: да иска; лакомията й е ненаситна, няма насищане, вечно желаещата и стремяща се сила на живота, която ние, хората, намираме като същност на собственото си тяло, се нарича „воля за живот“, то е именно инстинктът на живота, страстта по живота, любовта към живота, но разбиране като копнеж, като неудържимо желание, влечение, порив, отдаденост на самия живот и на неговата тайна. Волята за живот, която намираме като същност на нашето тяло, е онази световна сила, която държи под властта и под контрола си целия свят, щото светът не е друго, освен изпълненост с тела. Даже силата на гравитацията, която върти планетите и която кара хвърления камък да пада, е израз на тази вездесъща воля за живот, тя именно кара растението да расте нагоре, а пък живото да живее и да е така силно пристрастено към живота. Да, запомнете, волята за живот е изцяло безсъзнателна стихия на живота, изцяло ирационална, неразумна, това е животното у нас, звярът, хищникът у нас, дето е готов да разкъса без замисляне жертвата си – и да се наслади на кръвта й. И ние сме изцяло под властта на тази сила на живота, на този инстинкт на живота, човекът, уви, е едно животно, но при това е животно, раздирано в недрата си – щото в него е заложена и една друга сила, която органично не понася живота, която вижда в него сой враг, това е

именно толкова благославяният от човечеството разум. И ето, тези две начала, разумът и животът, встъпват в безпощадна битка, във вечно неразрешим конфликт, води се същинска война между тях, изходът от която е неизвестен. Та тази война, раздираща човека през недрата му, се дължи и трагедията на човешкото съществуване, злата орис, на която сме подхвърлени. Казвам им тия неща на учениците – аз като съм пред тях, като говоря пред слушащи ме внимателно ученици се вдъхновявам много и ставам, скромно казано, голям оратор! – е, пред тях ги казвам значително поубедително тия приказки, забелязвам, че са донякъде впечатлени и развълнувани, но се прокрадва и усещането, че са очаквали нещо значително по-интригуващо. Трябва да сменя малко гамата, щото съм заплашен да прогоня слушателите си. Ето какво в тази връзка се виждам длъжен да им кажа.

Ето, опитайте се да си представите нагледно какво е това „воля за живот“. Опитайте да си дадете сметка колко тя е мощна, но първо си я представете. Човешкото тяло се състои от различни органи, всеки от тях си иска своето. Има няколко привилегировани органа на тялото, кои са те? Знаете кои, нали: това са мозъкът, това е сърцето, което всичко движи, след това, да речем, стомахът и червата, дето храносмилат (ако не ядем, няма да живеем), накрая нещото, което всички се правим на ударени и все забравяме, но което сякаш е най-важното, това са половите органи на човека, пенисът, респективно вагината. Е, и белите дробове са ни важни, за да дишаме, но все пак да не забравяме половите органи – там сякаш е локализиран самият инстинкт на живота, щото, знайно е, тези органи обслужват продължаването на самия живот, благодарение на тях животът се ражда и възпроизвежда, нали така? Хилят се, разбира се, учениците, има опасност всичко да се

опошли, затуй трябва нещо да кажа, което да не ги отклони от същинското, от истината. Значи разумът трябва да постави всичко под свой контрол и той воюва безпощадно с инстинктите – с оглед да ги очовечи, да им придаде човешка форма на изява. Желанието за живот се обективира чрез стремежа към удоволствие, и тук работата е проста: волята за живот постоянно иска, колкото повече обаче й даваме, толкова повече тя иска! Насищане тя не знае, е, временно, като е току-що заситена, мирясва, оставя ни за малко на мира, но скоро пак се събужда и пак почва да ни терзае със своята безпощадна лакомия. Волята иска да ни направи пълни развратници и в крайна сметка пълни отрепки, пълни боклуци: представете си абсолютния развратник и прелюбодеец, нима той не е жалка картина, нима той няма скоро да стане пълна развалина? Блудството и разврата на се решението, цялата работа е обаче как да се отървем от тиранията на желанията си, сред които, не е тайна, най-силни са тъкмо сексуалните желания. Това е нещото, което терзае живия човек докато е жив, даже старците, предполагам, постоянно мислят и дори говорят за секс: като не могат вече да го правят поне да мислят и да говорят за него, какво им остава повече на тия нещастници? Казват, те живеели със спомените за своите бабаитщини и подвизи, които са правили когато са били млади. Тъжна работа! Говоря им в този дух на младите (дали няма някой уплашен родител да ме даде под съд за това, че, видите ли, тоя проклет философ си позволява да развращава младежта?!), говорейки, виждам, че кимат съвсем разбиращо, долавям, че тия неща на тях са им съвсем познати, това нещо са си го знаели, щото са го преживели, ето, оказва се, че тоя пусти Шопенхауер казва неща, които са си съвсем близки на човека. И не бива да бъдат премълчавани заради някакви глупави скрупули, че, видите ли, за „тия неща“ не бивало да се говори. А има ли обаче нещо по-важно от това? Как философията тогава да се скрие от него? Да спра дотук. Е, в някой класове им казвам значително повече, според настроението. Много е ясно, че щом почнем да говорим „за тия неща“, простаците се събуждат от вцепенението си и почват да бълват неудържимо своите простотии на тема секс, което води дотам, че всичко отива по дяволите. Почва онова хилене, кискане, почва да се чува оня гръмогласен рев и хохот, който не може да бъде вече спрян по никой начин. Което на мен, като психолог, ми показва, че тия млади хора имат невероятно силна, страшна нужда да разговарят по тия въпроси, ала училището бяга и се крие, щото някой е решил, че училището трябва да занимава младите с всичко друго, но само не с това, което истински ги интересува и вълнува. Разбира се, с това не призовавам училищата да ста-

16 нат… публични домове, да не вземе някой да ми припише такъв грях. Само казвам, че има много пороци в начина, в които се правят училищните програми, но това вече е друга тема. Спирам.

А темата ни си е: какво е животът, как аз го разбирам, какво той е за мен? Безкрайна тема. Много може да се говори по нея. Няма учебник, в който да е написано това, което ни е истински потребно. Няма как да има такъв учебник. Учебник по живота, учебник за живот, не, такова чудо не може да бъде изобретено. Няма и наука за живота. Слава Богу че няма, щото ако имаше, щеше да настане пълен кошмар: всички, водени от нейните прехвалени „знания за живота“ щяхме да започнем да живеем напълно еднакво, щеше да възникне някаква митична „технология на живота“, някакво еднообразно умение за „правене на живота“, а пък тогава ние щяхме да заприличаме ако не на маймунки, то поне на роботи – и всичко тогава щеше да отиде по дяволите. Животът тогава щеше наистина да стане кошмар. Впрочем, ние наскоро наистина бяхме принуждавани да живеем съвсем „научно“ и „рационално“, дори „планирано“, това беше именно поставения на „строги научни основи“ така наречен „комунистически начин на живот“, който обаче точно поради това съвсем не беше живот, а беше същинска карикатура на живота, пълна подигравка със живота, беше всъщност пълен кошмар. Щото като вземем предвид това, че човекът, освен че трябва да живее по човешки начин, също така трябва да живее изцяло индивидуално, на своя отговорност, на своя сметка, сиреч, трябва да живее напълно свободно. Да живееш истински означава да живееш свободно. И като се появи свободата, нещата пак изцяло се объркват. Но няма друг начин. Друг начин засега не е изобретен. Прочее, ний все пак си имаме наука за живота, тя се казва…

биология, да, обаче едва ли някой ще почне да гради живота си според нейните премъдри предписания. Прочее, знае ли някой как биологията, науката за живота ни отговаря на въпроса що е живот? Питам учениците така, те не знаят дори и това. Аз им казвам примерно това: „процеси на асимилация и десимилация, на обмяна на вещества между организма и средата“. Питам ги: тази истина за живота достатъчна ли ви е за да почнете да живеете пълноценно? Не, разбира се, това са пълни глупости, нас точно това съвсем не ни интересува. Чакай да спирам да пиша по тази тема, че ще си имам проблеми с колежките, дето преподават биология. Чакай да спирам изобщо, щото още много може да се пише за това как минават моите „съвсем лоши и неорганизирани, не правени според изискванията на ДОИ“ часове, в които, както се констатира наскоро от едни най-висши чиновници, дошли директно от самото Министерство за да ме проверят как преподавам, се установи, че в моите часове „изобщо нямало никакъв учебен процес“, а имало „знае ли човек какво“?! Нека да пишат чиновниците каквото си искат – това си е техният живот. Аз за техния живот изобщо не им завиждам… Хайде, изморих се да пиша; чао засега! Хубав ден, някой път пак може да продължа, а може и изобщо да не продължа да пиша за това повече. Няма да е голяма загуба. Бъдете здрави! Радвайте се на живота! Той е нашият най-съкровен дар, за който обаче трябва да бъдем достойни. Той е изпитание, на което трябва да отговорим подобаващо. Щото, писал съм го и друг път, но ще го кажа и сега, ще си позволя да изплагиатствам себе си; та така, значи ако някога на Страшния съд изобщо за нещо ще ни питат, то мога да се обзаложа, че ще ни питат само за едно и също нещо, ще ни задават все един и същи въпрос, ето този: „А ти, драги, какво направи с живота, който ти дадох?“. Това ще ни питат, убеден съм. Още отсега мислете какво ще отговорите. Чао, приятни размисли! ИДИОТИЗМЪТ НА УНИФИЦИРАЩОТО ДЪРЖАВНО ОБРАЗОВАНИЕ четвъртък, 10 април 2014 г.

сме сигурни, че всички правят нещата както трябва!”.

НА СНИМКАТА: За да има безпристрастен подбор, всички трябва да положат един и същи изпит: покатерете се на онова дърво! Така животните учредили Министерство на образованието: назначили в него заека, гарвана, катерицата, шарана и змиорката. Заекът настоявал в програмата да бъде включено тичане; гарванът – летене; шаранът - плуване, а катерицата - катерене по дърво. Затова включили всички тези неща в програмата. После поискали всички животни да ги изучават. Заекът получавал отличен по бягане, но катеренето по дърво било проблем за него и той постоянно падал. Скоро получил мозъчна травма и вече не можел да тича. Вместо отличен, започнал да изкарва добър по тичане и, разбира се, изкарвал слаб по катерене по дърво. Гарванът наистина летял много красиво, но не се справял толкова добре с изравянето на дупка в земята. Непрекъснато чупел клюна и крилата си. Много скоро започнал да получава добър по летене, както и слаб по изравяне на дупка и ужасно мразел катеренето по дърво. Отличникът на класа била змиорката, която се справяла с всичко посредствено. Но просветителите били много доволни, защото всички изучавали всички предмети и това се наричало многостранно образование. Или както гласи крилатата фраза, приписвана на Айнщаин: "Всеки е гений. Обаче ако съдиш за рибата по способността й да се катери по дърветата, тя цял живот ще вярва, че е глупава." ЩО Е ФИЛОСОФИЯ? – ОТ ПОРЕДИЦАТА ΦΙΛΟΣΟΦΙΑ FOR DUMMIES, ПРЕДСТАВЯНЕ НА ФИЛОСОФИЯТА ПОД ФОРМАТА НА SMS-И

Басня за училището Един ден царят-лъвът събрал всички животни и им казал: „Не може повече така! В тази гора всеки прави каквото си иска! Трябва да сложим ред!”. „Но нали всички са щастливи и живеем в хармония?!”, казал бухалът. „Не!” – възпротивил се лъвът и останалите силни животни го подкрепили: „Предлагам да направим училище – така ще

четвъртък, 10 април 2014 г. Аз вече ви информирах за една нова моя инициатива: виж Работя усилено по създаването на Φιλοσοφια for Dummies – опитвам се да представя философията под формата на SMS-и; интересно е, че във Фейсбук някои не ме

17 разбраха за какво точно става дума и една дама умилително ме попита: "Ама наистина ли смятате да пращате на учениците си SMS-и та да учат така философия?". Обясних й по този повод нещата ето как: "Не става дума за никакво пращане като SMS, става дума SMS като форма, има се предвид краткостта. И толкоз. За никакво пращане не става дума. Кратко помагало ще бъде издадено, в което всички теми са разработени в SMS-форма. Това е.". От отговора й обаче разбирам, че пак явно не ме е разбрала въпросната дама: "Това "SMS форма" е много неподходящо описание за идеята ти. Опитай да пратиш виц в 1 SMS. Ще се убедиш, че е невъзможно. Такъв вид краткост е повече ограничаване в яснотата, отколкото комплимент за лаконичност. Отделно SMS в превод е услуга за кратки съобщения. Какво общо има това с идеята ти - нищо?! Пинчерите никой не ги нарича кучета в SMS форма.". Да, но друга дама ми писа ето какво, което ми даде надежда да продължа: "Добра е идеята на г-н Грънчаров, но да се напише кратко и съществено е доста голям труд и се изисква и талант. Всъщност големият проблем в българските учебници е многословието, в което се губи същественото. Нали знаете какво написал Александър Македонски: "Пиша ти дълго писмо - защото нямам време за кратко!". А заглавието SMS може да се приеме просто като метафора... Скромно мнение.". Ето, продължавам, вижте какво се получава за момента: Лекция I: ИДЕЯТА ЗА ФИЛОСОФИЯ 1.1.Същност на философията • философията не е и не може да бъде прост учебен предмет или наука • да си само информиран за философията е почти нищо • възможно е дори тъкмо твоята информираност да е станала стена между теб и самата философия • непроходимото тресавище на голата ерудиция, от което излизане няма • не бива да привиквам да говоря с без-различност за философията • тя не е нещо извън мен, аз не съм над него • философското не е друго, а тъкмо човешкото, истински значимото за човека • то не е нещо извън нас стоящо, което просто с протягане на ръка може да се вземе и присвои • не бива да се занимавам по външен начин с философията, философското и… философите • не бива да поставям извън философията най-вече самия себе си • ако се занимавам по неподходящ начин с нещо, то по-добре би било изобщо да не съм се докосвал до него

• философията не бива да се разглежда само като нещо станало, а не като нещо ставащо, и то ето сега • какво губя когато уча философията така, че завинаги да си остана с невисоко мнение за нея?

• не бива да пропилявам шанса да разбера най-вече самия себе си • да постигна своята изстрадана лична философия • да се добера до истините, без които животът ми наистина не си струва усилието • човешките въпроси и питания за съществуването • философското у самия човек не е друго, а тъкмо човешкото • философските проблеми не са ми далечни • това са моите, съвсем лични и човешки проблеми • автентичната философия или философията, към която се отнасяме по подобаващия начин • говори за нас самите, тя и нас иска да предразположи към разговор • към живо участие в нашата собствена участ • философията всъщност е най-близкото до човека, до нас самите • “философският занаят” съвпада със занаята (умението, майсторството, дори изкуството) да се живее човешки • това не е излишен лукс, а наша всекидневна потребност – и жизнена необходимост • упражненията по философия могат са практическа лаборатория по добиване на личностност • умение за разбиране на себе си и живота • усъвършенстване в ползването на плодовете на свободата • изтънченост в проникновената отдаденост на истината • и на така примамливата и посилна за човека мъдрост • смислено живяният живот • философията е най-древно и същевременно модерно изкуство, помагащо ни да гледаме на живота си откъм неговата истина • да постигна своята лична философия • това ще стане само когато съм свикнал да я търся неуморно • правенето на моята философия е найотговорното дело на живота ми • за човека то е първа необходимост • да правя живота си по подобаващия за неговото велико тайнство начин • философстването е човешко дело, здраво свързано с отдадеността ни към живота • моята лична ангажираност със самия себе си • разбирам ли какво би бил живота ми без философия?

• същност на философията е свободата • свободата е извор на човешкото • без свобода не мога да живея живота си по човешки начин

• без свобода и философия не може да има • обичащият живота не е безразличен спрямо свободата • философията е дом на свободата и на човечността ЗАСЛУЖАВА ДА СЕ ЗНАЕ И СЪЗНАВА ЯСНО април 10, 2014

Из: Защо се налага спешният десант на Расмусен в София Иво Инджев От доста време акцентирам, че разделението между българите от гледна точка на техния мироглед не минава по стандартната за демократичния свят линия на дясното и лявото, а по отношението към Изтока и Запада. Да повторя схематично: на Запад, повече по прагматични причини (защото там вирее очевидния просперитет, за който „гласуват с краката си” близо 2 милиона български емигранти), гледат все пак мнозинството българи. Те обаче нямат свое политическо представителство, колкото и ГЕРБ да претендират да запълват тази ниша, защото редица поклони към Путин и Русия (срещу която и Бойко Борисов не иска санкции) доказват, че става дума за граждани за евразийско, а не за европейско развитие на България. От другата страна на разлома стои едно сплотено малцинство от носталгици по миналото, общото между които е, че мразят Запада, защото ги пришпорва да се променят непоносимо бързо, докато Русия им предлага познатия уют на застоялото блатото, в което крякането в хор се дирижира от „силна”, бащинска ръка. Голямата измама идва от това, че малцинството изглежда като мнозинство. То е гласовито, компактно, с добре охранен от Москва подкупен туземен „елит”, който се е подсигурил с няколко ешелона за гарантиране на водещата си роля в страната. Подкупите, които Путин не жали (15 милиарда за Янукович в Украйна, 10 милиарда за Орбан в Унгария, някой друг милиард преди това и за проруска Сърбия…), са добра илюстрация на онова, което не знаем с точност по отношение на

18 размера, но виждаме като резултат: че и тук си текат подводните потоци на руската корупция. Нима Путин ще се „цигани” само и точно в България, в която толкова дълго е инвестирано от Москва?

"МОРАЛЪТ" МЕНТОР"

НА

"ВЕЛИКИЯ

МЕДИЕН

бъде наречен, дръжте се да не паднете, е бил наречен, видите ли… „интелектуално говедо“ от онуй същото ящно и едро същество, дето щяло да става… „евродупетат“ (въпреки че е всеотдайно предано таваришчу Путину!).

ЗАЩО ТОЛКОВА РЕВАТ СЛУГИТЕИЗПОЛЗВАЧИ НА ОЛИГАРХИЧНОТО СТАТУКВО? април 10, 2014 Кеворк: Калин Терзийски е лъжец, фантазьор, сополанко А ти вониш, че се не траеш и копелета ще викаш на твоите помияри. Ега си и публичната воня, която разнася този вживял се на велик ментор. Отврат. Да го настигне всичката помия, която е излял върху другите. Написа: Капка Вачева Каква изненада! Оказва се, че реплика на американския клип за повишаване на избирателната активност има не само в България но и в Германия, и в Турция, и в Канада… Но знаете ли какво отличава България от другите страни? Това, че само тук има лица като Борис Ангелов, Елена Кодинова, Любослава Русева, Явор Дачков за които това е недопустимо и престъпно. Докато в другите страни където са правени подобни клипове е наблегнато на това, че известни хора участват в кампания за повишаване на избирателната активност. Заглавия като „Откраднаха предизборния си клип от Холивуд! Вижте как „Найо Тицин обра Ди Каприо!“ – ПИК или „Найо Тицин окраде Холивуд“ – в-к 19 минути и др. нямат място в другите страни. Защо? Защото са по-малко свободни, или помалко демократични? Защото не са видели клипа на Спилбърг? Не! Защото за всяко съвременно общество ниската избирателна активност е проблем, а призивът на известни лица да се гласува е естествена гражданска позиция! Така че колкото и да не сте спали през последните дни и нощи за да измислите как да компрометирате най-успешния български предизборен клип (според гледанията в YouTube – за 48 часа над 40 000 гледания) не ви мина номера. Просто се примирете, че не сте се сетили първи в България! И ви пожелавам още много безсънни нощи със следващите клипове на Реформаторския блок! Явно сме уцелили ахилесовата пета на статуквото, Медии, Политици, Служби, контролиран вот и умишлено отблъскване на гражданите от политическия живот на страната. (Nayo Titzin)

АБЕ, ТОЛКОВА ЛИ Е ИЗПАДНАЛА БСП (КОМУНО-ПУТИНИСТИ) ОТКЪМ КАДРИ, ЧЕ СЕ Е ПРИНУДИЛА ДА ЗАЛОЖИ НА ЕВРОИЗБОРИТЕ И НА ТУЙ НЕЩО?!

В очите на такива ящни комуноидни материалисти всичко, що не е отдадено на лапането и няма увиснало шкембе явно е… „интелектуално говедо“, карай да върви, в кочината на левите свине явно всичко е възможно… ОТНОВО СЪМ НА ЦЮРИХСКАТА ГАРА В ТЪРСЕНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ИЗКУСТВОТО

април 9, 2014

А сега вижте как туй нещо… „пише“: Екзотично пътешествие около един десен политически вид. Запушете си носа и идете ако искате да „четете“ щото тоз продукт, дето туй същество ще ви предложи, доста смърди. Сиреч, другояче казано, туй нещо като пише просто… сере (с извинение за думата, ама тя си е точно на мястото и не мога да я пожертвам!) Давам ви възможност да се насладите на един пресен, току-що изтакован ляв… екскремент, който е произведен от туй иначе ящно, както си личи, същество. Дето е основало цяла фабрика за… да не казвам за какво, щото ще заприличам на него – и дефилира всеки ден неуморно из разните телевизии. Явно туй нещо минава в лявата кочинка за… „мислещ“, леле-мале! Хейде чао, че ще ида да повърна, няма как, налага се! Приятен ден ви желая! Виж в тази връзка и текста Тъпо острие на червената пропаганда, написан от г-н Иво Инджев, който е имал честта да

На тази централна гара, тъй като гарите в Цюрих са 15, около 3000 влака се движат дневно, транспортирайки 360 000 пътници на ден. Въпреки това гарата не е достатъчна, под коловози от 4 до 9 са построени тунели, на 16 м дълбочина с разширения на гарата. Тунелите са дълги 4,8 километра, строени са 7 години и струват над 200 милиарда швейцарски франка. Разширението на гарата ще се ползва от 15 юни тази година. На гарата има 28 коловоза, повечето подземни. Под самата постройка на гарата в уютни подземия се приготвя храната за пътуващите. Представете си удобствата при обслужването на жителите на Цюрих. Той е голям колкото Пловдив, с агломерацията - съседните села - колкото София, а има 15 гари. От птичи поглед, или ако отворите карта на Гугъл, ще видите страшна плетеница от жп линии по, над и под земята. В самия град има улици, по които влакове се движат върху мостове, между сградите. Точността и бързината не се подлагат на никаква критика. Има влак с името Ледник, защото се движи по мостове, свързващи върховете с ледници. Но целта днес не са влаковете, а произведенията на

19 изкуството, в случая на новото реалистично изкуство. (ОЩЕ >>> в блога) ДОЛУ ЕВРОПЕЙСКО-АМЕРИКАНСКИТЕ РЕФОРМАТОРСКИ „ПРЕДАТЕЛИ“ И „ИЗМЕННИЦИ“ НА „ИСКОННАТА БЪЛГАРЩИНА“!!! април 9, 2014 Реформаторският блок направи ето това първо предизборно клипче: И ето, намериха се веднага невинни, чисти, ангелски, неосквернени души, които скокнаха и зареваха от възмущение, щото, видите ли, туй клипче било направено по американски модел, било „копирало“ ето това клипче от кампанията на Обама: И това било крайно възмутително и дори безнравствено: откъде-накъде у нас ще копират американски образци, след като у нас може само да се копира… челния съветски опит, само да се копира туй, що прави „бащицата Путин“, откъде накъде някакви си там ще ни натрапват презрените американски модели?! Айде де, таваришчи, та това не се търпи, тез „майцепродавци“ при това, видите ли, искат да ни подтикнат да ги подкрепим, да гласуваме за тях, за Реформаторския блок да гласуваме, да, ама не, ний няма да направим тако предателство спрямо нашите исконни ценности и традиции, ний ще си подкрепим нещо родно, българско-руско, нещо нашенско си, ето, ще си подкрепим Боко, ще си подкрепим тия прелестни наши ченгета, милиционери, комунистите на Дмитрич и на Гоце ще подкрепим, ще подкрепим руските мекерета от АТАКА, Барековския капут ще подкрепим, кагебистко-ченгесарското доганово ДПС ще подкрепим, ала тия европейско-американски „предатели“ и „изменници“ на „исконната българщина“ няма никога да покрепим, нъл тъй, таваришчи, нема да се излагаме я!? Айде чао! И мислете! Гласувайте за родното, не за чуждото: ще ми се правят те на културни, ще ми се правят те на ентелегентни, на духовни ще ми се правят, на американците ще ми подражават те, де да вземем една гьостерица или дреновица неокастрена ще видят те, ама пуста демокрация е, ке требе да си кютим! Ке се правим на демократи, ама то нашате ке дойде де, само дека требе още да я почекаме! Ама ке дойде скоро нашия час и тогава ке видят те звезди у бел ден! У НАС Е СТАНАЛО ПРЕСТИЖНО ДА СИ ПРОСТАК, ВИЖ ИНТЕЛИГЕНТЕН, ЧОВЕЧЕН, ЧУВСТВИТЕЛЕН, МИСЛЕЩ ЧОВЕК ДА СИ, ЛИЧНОСТ ДА СИ Е ВЕЧЕ СЪЩИНСКО ПРОКЛЯТИЕ! сряда, 9 април 2014 г.

Днес екип от една от централните телевизии щял да дойде в Пловдив по друга работа, но ми се обадиха, че между другото искат да вземат интервю от мен на тема: "Агресията в училище". Казах им, че нямам нищо против да отговоря на въпроси по тази тема - и днес ще разговаряме. Размишлявам тази сутрин как точно да им представя проблема. Ето какво решавам че е най-същественото по моя преценка в този момент. Но какво ще успея да им кажа в самото интервю вече е друг въпрос: човек винаги казва не точно онова, което е искал, което е трябвало да каже, знаете, пустите медии са доста голямо изпитание за несвикнал чак толкова да общува с тях човек като мен.

Агресията в училище в последните години ескалира сякаш с всеки изминал ден – промяната в това отношение през последните години е голяма, положението се влошава все повече и повече. В училище сякаш се води война на всички срещу всички – то нещо такова се случва и в обществото като цяло, но тук, в училище (щото училището все пак е огледало, и то доста криво, на живота изобщо) работите стават все поплачевни. Агресия проявяват ученици срещу учители, учители срещу ученици, родители срещу учители, директори ("мениджъри") срещу учители; даже се стига и до такива чудатости: директори, ученици и родители в единен фронт воюват срещу учители, и то не спрямо кои да е, а спрямо най-авангардно мислещите учители. Системата поражда всекидневни и неразрешими според парадигмата й конфликти. Нещо трябва да се промени – и то час по-скоро. Сега чуваме, че новият закон за училищното образование щял да бъде готов догодина, тогава и щял да бъде приет от Парламента, а щял да влезе в сила, евентуално, през 2016 г. А дотогава, смея да пророкувам, положението вече ще бъде от сорта "Я камилата, я камиларя!". Коя е причината обаче за случващото се, за тази абсурдна ескалация на агресията и конфликтите в училище? Аз имам свое обяснение. Безчовечната система поражда непрекъснато безчовечност. В рамките на авторитарната командна и директивна система, която не допуска никаква свобода за никой (с изключение на всевластната министерска адми-

нистрация, която въпреки произвола си обаче е несвободна заради догмите, на които робува) отношенията в училище неминуемо се обезчовечават – и всеобщата озлобеност и агресивност се дължи на това, че жертвите са склонни все някому да отмъщават, все някой друг да изкарват виновен за случващото се. Участващите в несвободните безчовечни системи нямат поголяма грижа от тази кому другиму да прехвърлят отговорността – и затова гледат постоянно един друг или взаимно да се прецакват. На второ място училището е мястото или пространството, в което се сблъскват господстващата в социума чалгакултура (с извинение че ми се налага да употребя в такъв контекст думата "култура"!) или, директно казано, вилнеещата в социума арогантна простащина води безпощадна война с всякаква култура, с всичко духовно, с интелигентността, с личността, със свободата – с всичко. Затова тази арогантна простащина се чувства в правото си да вилнее на училищна територия – откъденакъде в океана от простащина ще има такива острови на приличието, на възпитаността, на културата като училищата, напротив, и тях ще потопим, и тях ще удавим в простотия?! Според мен този фактор за вилнеенето но агресивността в училище също така е решаващ – става дума за неизбежен смъртоносен конфликт на несъвместими враждебни култури! Наред с един друг: даже ония "антисистемни елементи" в рамките на безчовечната система, които все пак искат да са на подобаващото ниво и те в знак на протест или под формата често на несъзнавана съпротива срещу експанзията на безличното и опитващата се да ги задуши простащина, са поставени в условия, в които, с оглед поне малко да защитят себе си и достойнството си, им се налага да бъдат твърди противници и дори врагове на обезличаващата система, сиреч, са принудени често да проявяват нещо, наподобяващо или възприемано като агресия. Имам предвид в случая най-вече млади хора, които, имайки своя порив към човечност, свобода и духовност, са поставени в наистина античовешки условия в рамките на опитващата се да ги обезличи авторитарна училищна система, воюваща в единен фронт с арогантната простащина. Да, смея да заявя и това, което е извод от моите преки наблюдения и анализи на конкретната ситуация в училище: налице е единен "народно-отечествен фронт" на арогантната простащина с популистично настроени администратори, които изменят на задачата си само с оглед на това да си осигурят измамен комфорт в рамките на системата. И понеже безогледният популист е способен на всичко в своето нагаждане към "мнозинството" – а мнозинството у нас, знайно е, на простаците и простеещите, на

20 безкултурните, на арогантните, на наглеците, всички те се чувстват господари на тази наша нещастна страна! – то на тази основа е съвсем разбираема въпросната коалиция. И в една такава среда, дето се казва, "майка им жална" на ония самоотвержени труженици на родното образование, духовност и култура, които се чувстват призвани да останат верни на своята автентична мисия. Те биват възприемани в рамките на деморализираната и деморализиращата всичко система като "чужд елемент", подлежащ на незабавно унищожаване. Ето защо именно такива хора, било сред учителите, било сред директорите (имаше такъв случай по-миналата година когато един директор в Перник, именно г-н Райчо Радев, беше станал обект на агресията на такава една коалиция, съставена от учители, повисши администратори, дори ученици и родители биваха насъсквани срещу него, според добре известния тертип на тия злосторни разрушителни и аморални сили), било дори и сред учениците и верните на мисията си родители, постоянно са обект на найнеобуздана агресия. И ще завърша с това, понеже темата е голяма и още много мога да кажа, но не е нужно в този момент да се разпростирам; има факти, които аз почерпих от книгата на Яков Хехт ДЕМОКРАТИЧНОТО ОБРАЗОВАНИЕ, които показват, че между агресия и свобода има следната зависимост: колкото по-несвободна (сиреч безчовечна, тъй като признак на човешкото и форма на неговото съществуване е тъкмо свободата) е системата или модела на образование, толкова по-голяма е агресията на участниците в него; колкото обаче посвободен и свободолюбив е моделът на отношения, толкова повече агресията намалява и дори в крайна сметка изчезва. Това е лесно обяснимо: когато в рамките на една несвободна, погрешно построена и абсурдна система енергията на участниците е блокирана заради глупавите норми, тя бива принудена да се излее навън под формата на агресивност; когато обаче тази енергия се излива непринудено в ангажиращи изцяло личността на участниците свободни изяви на творчество, на изследване, на търсене, на дебат и пр., тогава вече няма такава излишна енергия, която да бъде употребявана под формата на деструктивна агресия. Другояче казано, колкото повече неизразходвани напрежения и енергии са налице в рамките на абсурдната система на тоталитарно дехуманизиращо образование, каквото е нашето, толкова повече агресията неудържимо нараства. И нищо не може да я спре освен единственото средство: либерализация на системата. Либерализация в този контекст означава: очовечаване. Колкото и абсурдно да ви се струва такова едно твърдение, то е съвсем разбираемо: лекарството срещу агресията в училищните общности (пък и във всички други!) е незабавна-

та либерализация, сиреч, освобождаване на човешката енергия, с оглед тя да почне да се излива в градивни и творчески, а не в разрушителни и в бесовски посоки. Това е моят принцип на разбиране, на това аз съм верен, така аз мисля. И мога, както забелязвате, да защитя разбирането си, не говоря празни приказки – защото всичкото това съм го преживял непосредствено, на свой гръб, изстрадал съм го. И затуй казвам нещо съкровено, дълбоко почувствано и обмислено. Аз в тази връзка се сещам в този момент да подхвърля още една идея: поразителен е един феномен в училище, за който много пъти съм писал: нашето училище, погрешно устроената образователна система прави нужното нашата младеж не просто да затъпява ефективно, но и младите все повече да стават... емоционални инвалиди (както предпочитам да ги наричам), т.е. нещо найважно от нашата човечност, именно чувствителността, бива най-ефективно притъпявано от безчовечната, от дехуманизиращата и деморализиращата обществото ни система. В резултат емоционалността на такива "емоционални инвалиди" става толкова опорочена, изкривена и извратена, че, примерно, такива хора когато правят нещо, да речем, крайно срамно, не чувстват никакъв срам (напротив, гордеят се, хвалят се че са безсрамни, че показват и демонстрират по арогантен начин своето безсрамие!). Такива хора са неспособни на съчувствие, на емпатия, на съпричастност, те постоянно се държат недостойно, ала изобщо не усещат и не осъзнават това свое недостойнство. Напротив, представите им са така криви и изопачени, че се хвалят с недостойнството си, с безсрамието си, с простащината си. (За такъв, с извинение, човек е съвсем допустимо да извади ножче и да наръга ближния си, да го усмърти само защото той, видите ли, не му бил позволил пръв да мине по тясната пътечка – нали си спомняте за този реален случай от онзи ден когато 17годишен младеж уби друг 19-годишен младеж?) На това основание простащината у нас си вилнее така необезпокоявано: у нас е станало престижно да си простак, виж, интелигентен, човечен, чувствителен, мислещ човек да си, личност да си е вече същинско проклятие! Това все нещо трябва да говори на ония, които разбират – и искат да разберат. На останалите обаче аз с нищо не мога да им помогна. Нека да спорят с мен колкото си искат. Та такива работи ми се ще да кажа на интервюиращите ме от телевизията, която днес пожелаха интервю с мен. Коя е тази телевизия ще се разбере скоро, сега не ща да казвам – за да не ги уплаша съвсем с този мой текст и да вземат се откажат от интервюто. Виждате какви "скандални" или неудобни мисли изказах по-горе, а знайно е, у нас медиите обикновено търсят само "приличните", недразнещите мис-

ли. Малко са медиите, дето се вълнуват от истинското положение. А за това какво става в образователната система у нас, докъде се е стигнало, за това нехаят всички, най-вече обаче нехаят инстанциите. Вчера гледам зам.-министърката Атанаска Тенева (тя по образование е "колега" от Пловдив, тя е философ, но от "другите" философи, не от тези като мен) как реди мили думи за поредната "риформа", която се била очаквала: трябвало било основното образование да завършва в 9-ти клас – тази пък глупост откъде я измислиха?! Как е възможно главите на министерската администрация да раждат само глупости, а нищо съществено и значимо тия хора да не правят? Май ще ми се наложи тия дни пак да седна и да пиша ново открито писмо до институциите, щото това безхаберие на администрацията е вече равно на престъпление. Но засега стига. Хубав ден на всички желая с мислите, които ви помогнах, надявам се, да имате в главите в този сияещ вече от слънце ден, който току-що изгря! ЕТО КАКВО ЩЕ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ИЗДАНИЕ НА СПИСАНИЕ ИДЕИ сряда, 9 април 2014 г.

В предстоящия да излезе до края на април нов брой на международното многоезично научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ са включени статии от автори от България, Украйна, Русия, Япония, Чехия, САЩ. Установихме връзка с философи и от Индия, плодовете от сътрудничеството с тях ще станат видни в по-следващата книжка, която ще излезе през втората половина на тази година. Впрочем, имам въпрос към феновете на списанието: портретът на кой философ предлагате да сложим на корицата? (И ако

21 пък сте пък съгласни да сложим портрета на Витгенщайн, кой от трите портрета, които успях да намеря, ви се вижда найподходящ?)

библиотеката на Езиковата гимназия в гр. Силистра

разбира се, е трудно, особено пък за млади – не живели достатъчно! – хора, но за сметка на това е истинско. Винаги следва да се опитваме да се занимаваме с истинските неща и то по истински начин – в противен случай не си струва усилието. У нас, в България, сме привикнали обаче да се занимаваме предимно с неистински неща, с псевдопроблеми, и то по най-неистински начин: у нас всичко ни е предимно менте. Е, аз правя нужното, което ми е по силите обаче, това да не е така – поне що се отнася до обучението по философия, което предлагам на моите ученици.

ЗА ВЕЛИКАТА И СТРАШНА ИСТИНА ЗА ЖИВОТА, КОЯТО ЧОВЕЧЕСТВОТО НЕ МОЖЕ ДА ПОНЕСЕ

Пак, разбира се, не "преподавам" почти нищо по тази тема, в момента, в който я въвеждам. "Дефиниции" за живота няма, пък и да има, те не служат за нищо. Няма и "общозадоволителни представи" за живота, пък и да има, те са негодни, не стават за нищо. Животът е велико тайнство, което трябва да бъде разгадано. Този, който ни е дал живота – а кой ли е Той? – ни го е дал, предполагам, за това да разбере доколко сме достойни за този неоценим дар. Той ни изследва за да разбере какво ще направим с живота си. То е нещо като голямо имане, дават ти го за да видят дали ще го пропилееш, дали ще го умножиш. И по този начин се разбира ти самият колко струваш. И дали ставаш за живота. Животът предявява към нас определени изисквания, които сме длъжни да осъзнаем. От нас се иска да бъдем верни на живота. Но как да го постигнем това, какво то означава? "Вярност към живота" – как да разбирам това? А може ли пък животът да бъде "обяснен"? Как да постигнем дълбокото вътрешно естество на живота, как да не допуснем да се разминем с него – ето такива "странни" въпроси поставям на ученици-

Предвид това, че има статия за Л.Витгенщайн аз имам предложение да сложим на корицата неговия портрет. (Все пак традиция е на корицата да е портрет на философ, който е представен в съответния брой.) Та ето какво ще можете да прочетете в новия брой на международното издание на нашето списание: СЪДЪРЖАНИЕ: СОЦИАЛНА ФИЛОСОФИЯ Актуализация на феномена на властта в контекста на социалното пространство Людмила Владимировна Кримец Социалното значение на спорта в условията на съвременното общество Павел Борисович Титов ИСТОРИЯ НА ФИЛОСОФИЯТА Оформянето на философските възгледи на К. Д. Ушински Виталий Юриевич Белский (ОЩЕ – в блога) СНИМКИ ОТ ДОСТАВКАТА НА ДАРЕНИЕТО ОТ КНИЖКИТЕ НА СП. ИДЕИ В БИБЛИОТЕКАТА НА ЕЗИКОВАТА ГИМНАЗИЯ В ГР. СИЛИСТРА сряда, 9 април 2014 г. Снимки от доставката на дарението, състоящо се от цялата поредица излезли досега книжки на списание ИДЕИ (плюс сбирка от мои учебни помагала и книги) в

сряда, 9 април 2014 г. С учениците от 11 клас, на които помагам да учат философия, достигнахме темата, формулирана от мен ето как: "Как аз разбирам живота?". Имам доста интересни наблюдения за това как протича обсъждането по тази толкова интригуваща тема. Първо, поставил съм темата в една умишлено подвеждаща форма: този въпрос не се свежда до това да опиташ да представиш своите "представи за живота", щото по начало нашите представи за това или онова са съвсем недостатъчни или бедни; обучението по философия пък се свежда до това да осъзнаеш сам тази недостатъчност, тази бедност - и да се постараеш да постигнеш нещо истинско, позначимо, по-богато. Ще ни се наложи да потърсим истината за живота, сиреч, да направим нужното щото в съзнанието ни да се роди една идея за живота, която да съдържа неговото автентично естество. Това,

22 те си. И също така в помагалото по философия, което съм написал, също има предимно поредици от най-интригуващи въпроси, за които си струва човек да се позамисли. Щото това не е проста работа – да си човек, отдаден на живота, овладян от неговата велика тайна. Разбира се, във всеки клас, според настроението и ситуацията, казвам съвсем различни уводни думи. Ако учениците са хитри, могат да ме предразположат да им кажа значително повече неща. Аз сам ги подтиквам към това, като им казвам, че съм нещо като, видите ли, "експерт по живота". Най-малкото защото съм написал много книги, на които темата е животът. Примерно ето някои от заглавията на тия мои книги: "Изкуството да се живее", "Тайнството на живота", "Изворите на живота"... Е, разбира се, като почна да говоря, учениците, понеже са настроени консумативно, почват да слушат. Разбира се, бързо се изморяват: щото им е втръснало от туй консуматорстване. Преситили са се от него. Затуй изходът е един: да говориш вкратце, колкото може по-кратко, докато учениците са будни, докато не са се изморили. Издебваш момента, казваш това или онова, което преценяваш за важно и подходящо към момента, пък след това ги оставяш в ситуация на пълна неопределеност – с оглед да бъдат импулсирани сами да търсят. Щото все пак на тях им е съдбовно необходимо тяхното, при това съвсем лично, сиреч, личностно "окрасено" разбиране на живота. Точно него никой не може да им го даде наготово. То си е тяхна лична отговорност. Вчера например в един клас един ученик почна да говори какво е прочел за Шопенхауер, основоположника на модерната философия на живота. Каза нещичко, ала не можа да го изясни задоволително. Примерно употреби термина "воля за живот", ала не можа да каже какво е това. И даде погрешно тълкуване. Обърка "волята за живот" с обикновената воля, с това, което ний обикновено мислим, че е волята. А именно: "избор на цел" и работа по постигането й. Бъркат волята със съзнанието и пр. Това е една поголовна грешка. Аз почнах да им говоря за Шопенхауер. С цел да ги заинтригувам. Разказах им за това как написал съвсем млад своята основна книга "Светът като воля и представа", как дал ръкописа на Гьоте за мнение, как след седмица, като се запознал с текста, "господин министърът" Гьоте извикал младия Шопенхауер и му казал точно онова, което той се надявал да чуе: че тази книга съдържа една велика, ала страшна истина, която човечеството не може да понеже – и затуй съветва младия автор да изгори ръкописа, да унищожи книгата си! Шопенхауер обаче веднага след това отишъл в печатницата и дал ръкописа за печат. Казвайки това, забелязах, че учениците ме слушаха с интерес, някой дори с отворени уста!

След това разказах историята на вече издадената книга на Шопенхауер: как десетилетия тя си стояла в книжарниците и складовете недокосната от ръка на читател, как първите й читатели станали... мишките, как обаче Шопенхауер сам бил предвидил тази участ на книгата си, щото още в предговора й написал: "Тази книга е написана за хора, които още не са се родили, но тя търпеливо ще дочака онова поколение, чиито необичаен начин на мислене съответства на идеята на моята книга", не цитирам точно думите, но смисълът е горе-долу този. Казвам това и чувам, че учениците почват в един глас да ме молят да им кажа коя е тази "велика и страшна истина за живота", която хората не могли да понесат. И аз им казвам, че щом толкова ги интересува нека сами да открият, нека сами да се зачетат, нека сами да разберат. Питат ме как е заглавието на книгата и аз казвам. Някои си записват заглавието. Казвам им, че тази книга през комунизма беше забранена. За да ни предпазят от тази именно велика истина за истински пълноценния живот. Подхвърлям, че аз лично съм имал късмета да прочета тази книга през студентските си години – и в резултат на въздействието й станах съвсем друг човек. Силно заинтригувани, учениците почват да ме молят накратко да им кажа "същината". Отказвам, разбира се. Това е. Бързам за работа. Имам първи час. Друг път може и да продължа. А може и да не продължа...

во посткомунистическо и комуноидно явление каквото е путиновият кагебистки авторитаризъм. Който има симпатии към Путин и путинова Русия не може да е десен човек или антикомунист – щото такива симпатии почиват на крайно объркани и неверни представи и ценности. Автентичните антикомунисти и десни хора са твърди и безкомпромисни противници на кагебисткокомуноидната имперска путинщина – и са приятели, разбира се, на дясна Америка. Толкоз. Това бях длъжен да кажа. Смятам го за важно. Наш Боко също е нечисто явление – с оглед на току-що казаното. Примерно Боко сега заедно с комунистите и с ченгетата от ДПС и АТАКА, дето са на руска служба, напоследък в хор повтаря, че срещу Русия не трябвало да има санкции заради имперската й политика спрямо Украйна; това е красноречив факт, демаскиращ го тотално: десните хора няма как да допуснат да са слуги или марионетки на Путин или на Русия. ВСЕОБЩОТО ДЪРЖАВНО И ДИРЕКТИВНО ОБРАЗОВАНИЕ Е МОДЕЛ, ВЪЗНИКНАЛ В ПРУСИЯ

ТОЧНИЯТ ЛАКМУС ЗА РАЗПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНСКИТЕ АНТИКОМУНИСТИ И ДЯСНОМИСЛЕЩИ ХОРА април 8, 2014 Исторически факт, доста неприятен за мнозина, но... факт!

Забелязвам, че този Орбан в Унгария предизвиква големи симпатии у нас в средите, определящи се като „антикомунистически“ или дори, представете си, като „десни“, въпреки че стилът му на управление наподобява путиновия в Русия; освен това разбирам, че той бил, както и може да се очаква, в твърде топли отношения с Путин, стигащи дотам, че бил позволил на Путин да строи руска атомна централа на унгарска територия. В тази връзка държа да кажа, че за мен критерий за същинско дясно мислене и за същински антикомунизъм е недопускането на никакви концесии пред такова уродли-

ЗАБЕЛЕЖКА: Приемам за факт твърдението, че тази система е възникнала в Прусия. Не приемам обаче твърдението, че "злите капиталисти" в Америка били подкрепяли тази система. Те са подкрепяли други неща. Системата е подкрепяна от държавата като институция с несъмнени социалисто-комунистически тенденции, проявили се дори и в Америка. Която иначе е организъм, имунизиран срещу комунизмо-социализма, но въпреки това също му се е поддал. КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ДЪРЖАВАТА СЕ МЕСИ В ЖИВОТА НИ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ОБЪРКВА ЖИВОТА НИ... понеделник, 7 април 2014 г. Колкото повече държавата "планира", толкова по-трудно става за отделния човек да прави собствени планове.

23 Фридрих Август фон Хайек (на немски: Friedrich August von Hayek) – австрийски икономист и политически философ, известен със своята защита на либералната демокрация и свободния пазар срещу разпространението на социализма и колективизма в средата на 20 век.

Привет, фашистская Россия

Благодаря и на Правителството, че не ме е довършило още (а само ме е разболяло)! Дори имам цели 30 лева и стотинки до пенсията! И на Орешарски даже благодаря – за орехите, които събрах това лято от един крайпътен безпризорен орех, при една срутена, изоставена къща. Никога не сме имали толкова орехи в къщи, дървото беше мнооого голямо. Като няма на кого да благодаря, нека да е на Орешарски, да види че не само омраза го преследва. Защото, нали, можеше да бъде приватизирано въпросното дърво, можеше да ме осъдят без да знам дори и сега да съм в затвора. Иди им разправяй после че аз крада несъзнателно, весело, както крадат птиците – това беше цитат по Виктор Юго, отнасящ се за Гаврош.

ПРИВЕТ, ФАШИСТСКАЯ РОССИЯ Смятан е за един от найвлиятелните преподаватели във Виенския университет, има значителен принос в областта на правото и когнитивната наука. ДИСКУСИЯТА, ДЕМОКРАТИЧНИЯТ ДЕБАТ В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ ПРОДЪЛЖАВА – И НАБИРА СИЛА...

Послушай, путинская Русь. В своей стране я не миссия, Но и Иуды не боюсь. Ко мне пришла ты с автоматом, Закрыв чулком своё лицо. Ты говоришь со мною матом, Наполнив каждый звук свинцом. Мои поля взрыхляя танком, Ты сеешь мины вместо ржи, Надев солдатские портянки, Насквозь промокшие во лжи. Да разве думал в сорок пятом Мой дед, уставший от войны, Что тот, кто был когда-то братом, Сегодня враг моей страны.... Привет, фашистская Россия. Зачем тебе моя страна? У Путина - шизофрения! Но ты же... Ты же... Не больна!...

ЕДИН НАРОД, ЕДНА ПАРТИЯ, ЕДИН ФЮРЕР

ХУДОЖЕСТВЕНИ САМОДЕЙНОСТИ ИЛИ ФИЛОСОФСКИ РАЗСЪЖДЕНИЯ ПО НЯКОИ ЕСЕНЦИАЛНИ ЕКЗИСТЕНЦИАЛНИ ВЪПРОСИ Денят на Земята е. Боже-е, колко съм щастлива тази вечер! Благодаря Ти, Господи, че Земята все още я има! Не си я раздробил на величествени грамуди, не си я насякъл на огромни цепнатини, не си я залял с вълни от океана, дори не си я разлюлял в земетресения! Все още, де!

Ето, спах в късния следобед четири часа, ще мога да премина в лятното часово време будна, като се занимавам с любими неща! Вечерях добре, от обед бе останала мусака, в която се чувстваше вкуса на месото, тъй като бях сложила цяло пакетче кайма от 1 лев! За десерт си намазах от домашния ми конфитюр от кайсии върху крайшниче от мек, плътен типов хляб, който нито беше мухлясал, нито изсъхнал, нито се ронеше на трохи! Не се разпадна и дори чувствах аромата му заедно с този на кайсиите! О, щастие! О, миг, поспри! Затварям радиото, защото долових така, мимоходом, за някаква разкъсана жена от 2 прескочили оградата питбула като първа новина, а като втора, загинал шофьор в пътна катастрофа в ледените води на Чая по пътя Смолян–Пловдив. Спрях и телевизора след като бях осведомена по централните новини, че в Перник имали големи проблеми със събирането на боклука. Хайде няма нужда, аз новините ще си ги видя във фейсбук от сайтовете на емигрантите. Те по-бързо и вярно научават какво става в

24 България от нас, живеещите тук. (ОЩЕ >>> в блога) РУСОФИЛСТВОТО В БЪЛГАРИЯ Е ДОСТИГНАЛО ДО ИДИОТСТВО

имала пръст. Щом се отвори войната, Русия си повика офицерите и ги оттегли от нашата армия. Желанието на Русия да бъдем победени и ограбени от Сърбия, стана явно: само слепите русофили не можеха или, поскоро, не желаеха да го видят. Бог закрили България. Сърбите не успяха. Руският план – за ограбването, за намалението на България – не успя [...] "Девизът" на руското правтелство за намалението и отслабването на България за сметка уголемяването и засилването на Сърбия и Гърция се оформи окончателно, в държавна политика на Руската империя, през 1889 година. С посредството на руската дипломация се постигна едно съглашение между Сърбия и Гърция чрез Патриаршията за подялбата на Македония [...] (Прочети ДО КРАЯ >>> в блога)

случва в нашето училище, наистина е важно. А нещата, които са важни, не са написани в никой учебник или тетрадка. Как ще се справяме с живота? Как ще се изправим срещу трудностите? Не знаем. Не ни учат на това. Много говорят за образование, прогрес, демокрация, свобода, по-добър свят, но нищо от това не се случва в класната стая. Учат ни да сме отчуждени един от друг и да се състезаваме за неща, които нямат стойност.

АДЖЕБА, КОЙ Е ВЕРНИЯТ ПЪТ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ? неделя, 6 април 2014 г.

Из "ПОГРОМА НА БЪЛГАРИЯ. ВИНОВНИКЪТ" Митрополит Методий (Кусев) Цочо Билярски. Виновниците за погрома на България през 1913 година (2010)[...] Решението на Русия да освободи България с умисъл да я присъедини на Руската империя, не представляваше тогава престъпна мисъл за интересите на българите, според тяхното тогавашно робско положение. Ето затова планът на руската дипломация е бил и е [...] България да си стане руска губерния. Първият княз, Александър Батенберг, руски човек, пожела да бъде независим княз на независима държава. Той се показа неблагонадежден за изпълнение на руския план за присъединението на България – под руски протекторат. Съединението на Източна Румелия с България порази руската дипломация. Тоя жест осуетяваше планът за присъединението на България съгласно Рейхщадското споразумение (между Русия и АвстроУнгария от 1876 г. – б.м., П.М.). Уголемяването на България оправдаваше опасенията на руското правителство да не би да се отвори апетит на България и тя да пожелае един ден и посегне да тури ръка на Проливите и на Цариград [...] Сърбия ни отвори война. Търсеше компенсация за изместеното равновесие: да вземе от България толкова, колкото последната взе от Източна Румелия. Мислехме тогава, че Сърбия беше подбудена от Австро-Унгария. После се оказа, че и Русия

Из: 12-те недостижими студентски бисери

кандидат-

"Вероятно лирическият герой е гей, тъй като при толкова самодиви пита: "... Кажи ми, сестро, де е Караджата?" "Христо Ботев налял туба бензин в огъня на революцията със своята поезия." "Смъртта на цар Симеон сложила край на живота му." "По това време е имало и женивоеводки, които са обладавали по стотинадвеста яки мъже. Но това не било верният път за освобождението на България." "Хъшовете тихо пиянствали в кръчмата и чакали топчето да гръмне, за да започнат борбата."

Родители и учители не ни чуват. Никога не ни питат за нашето мнение. Нямат си представа как се чувстваме или какво искаме да правим. Нямаше ли да е чудесно ако ние избирахме всеки ден да ходим на училище? Ако това беше наш избор, а не на нашите родители? Ако училището беше едно хубаво място, където да се забавляваме, да играем, да бъдем свободни, да избираме какво да учим и как да го учим! Учете ни, че нещата могат да бъдат различни. Това е примерът, който трябва да ни дадете. Вашите очаквания са ваши, не наши. И докато продължавате да ги имате, ние ще продължаваме да не ги оправдаваме. Заради всичко това казваме СТИГА! Стига сте решавали вместо нас, стига сте ни оценявали, стига сте се налагали! Нито науките, нито изпитите, нито титлите ни определят. Ние ще решаваме какви искаме да бъдем, какво искаме да правим, да чувстваме или да мислим. Смятаме, че образованието е забранено. Не по вина на семействата, не по вина на децата, не по вина на учителите. Всички сме отговорни. Всеки път когато оставяме всичко както си е – вместо да пробваме нещо ново. ЕСЕНЦИЯТА НА НОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ Е САМООБРАЗОВАНИЕТО: ЧОВЕК НАИСТИНА СЕ УЧИ ЦЯЛ ЖИВОТ – ДОКАТО Е ЖИВ

ЗНАМЕНИТОТО ПИСМО НА НЕДОВОЛНИТЕ ОТ ВСИЧКО УЧЕНИЦИ ВЪВ ФИЛМА "ЗАБРАНЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ"

неделя, 6 април 2014 г.

неделя, 6 април 2014 г. В наше време образованието е забранено. Много малко от това, което се

Образованието не свършва никога – защото есенцията на новото образование е самообразованието. И крайният процес е ученикът да се превърне в учител. Ученикът

25 тогава не е само някой, който получава, но самият той се превръща в източник.

ването, доказването, аргументирането на основните положения, като се постарая да представя именно "най-важното", "онова, без което не може".

ЕДНА МИСЪЛ НА ОСНОВАТЕЛЯ НА ЗНАМЕНИТОТО УЧИЛИЩЕ "САМЪРХИЛ" Образованието без свобода има за резултат един живот, който не може да бъде изживян напълно. Александър С.Нийл (1883 - 1973) Училище Самърхил from Stanislav Dodov Още за А.С.Нийл можете да прочетете ТУК СЪВСЕМ ЛОГИЧНО ПИТАНЕ

Източник на изображението РАБОТЯ УСИЛЕНО ПО СЪЗДАВАНЕТО НА ΦΙΛΟΣΟΦΙΑ FOR DUMMIES – ОПИТВАМ СЕ ДА ПРЕДСТАВЯ ФИЛОСОФИЯТА ПОД ФОРМАТА НА SMS-И неделя, 6 април 2014 г. От доста време в главата ми се върти една идея: да седна и да представя в пределно кратка, тезисна форма – във формата на SMS-и – същественото съдържание на философията. Представям си това по следния начин: да преработя своя лекционен курс по философия (който изд. ИЗТОК-ЗАПАД издаде преди няколко години, именно в 2009 г.), като от него оставя само възлови моменти, тезиси, пределно кратки формулировки, които обаче носят голям смисъл. Сиреч, да представя "опорните точки" на цялото онова съществено съдържание, което се таи във философията. По този начин се налага да изхвърля всичко "излишно", именно извеждането, обоснова-

Винаги немислещите хора са обвинявали философите в "словоохотливост", в "многословие": всичко могло да се представи пределно кратичко. Е, аз от няколко дни си играя и се опитвам да реализирам тази не съвсем основателна претенция. Какво пък ми пречи да опитам? Е, опитвам от няколко дни това, на моменти даже се запалих. Разбира се, има неща, които не ми се ще да пожертвам току-така. От друга страна краткостта, безспорно, е добродетел – стига да не е превърната в патерица на немисленето. Като философ много добре си давам сметка, че по този начин неопитните във философстването хора ще бъдат, от една страна, затруднени: възможно е разбирането хептен да им се изплъзне. Но, от друга страна, ако имат пред умствения си взор кратки "дефиниции", подлежащи на тълкуване, това може пък да им помогне. И да инициира техните търсения. Факт е, че днешните млади не обичат да четат, особено пък "тежки и дълбоки" философски текстове. Те търсят пределно краткото и простото. Е, ще се опитам да им поднеса и нещо такова. Да видим какво ще се получи. Да опитва никому не е забранено. Е, идеята е екстравагантна, но пък какво толкова: интересно ми е какво ще се получи. Ще ми се да постигна ето този идеал: по всяка тема да успея да премахна баласта ("пясъка"), с оглед да задържа и фиксирам само "частиците злато", "песъчинките злато", "прашинките злато". Знайно е – това е моя любима метафора, която често повтарям на учениците си – че работата на търсещия истината човек може да се уподоби на работата именно на златотърсача: тонове пясък и камъни трябва да

пресее и промие, та да може да намери някакви си там прашинки или частички злато. Е, разбира се, мнозина в нашите модерни времена ги мързи да се занимават чак с такава изнурителна работа. Предпочитат лесното: да им се дава всичко наготово. Аз по принцип съм върл противник на мързелуването, на умствената ленивост, която толкова много е разпространена в наше време. Консуматорският подход в ученето, в познанието и мисленето до нищо добро не води. Води до затъпяване. Тъй че, в някакъв смисъл, моят опит да представя философията вкратце, под формата на SMS-и,, може да се възприема и като гавра над тази толкова разпространена и в този смисъл влиятелна наклонност на нашето време. Но каквото искат консуматорите, ето, ще им го дадем: да видим как после ще се оправят. Щото без труд, без усилия, положени от теб самия, нищо свястно или смислено не се постига. Но щом искат ето, на: ще им подхвърля да консумират – щом толкова им харесва. Да се оправят после сами. Проблемът си е техен. Пък знайно ли е, може да проработи този подход, нищо не се знае. Чудеса обаче не са възможни. Аз не вярвам в чудеса от този род. "Чудеса", основани на мързела – и съществуващи в оправдание на нищонеправенето. Сладичкото нищонеправене, което така се харесва на модерните хора. На модерните дремлювци... Реших да нарека тази книжчица – а по замисъл тя наистина трябва да е съвсем кратка, всяка тема да е по една-две странички най-много! – по примера на един известен работещ модел ето как: Φιλοσοφια for Dummies. Ще опитам да направя нещо като наръчник по философстване - след като в предишни години съм правил вече своята Лаборатория по философия. Ще се опитам да представя философия по един пределно достъпен за начинаещите начин. Ще се съобразя с техните проблеми – доколкото това е възможно. Но казах, че не очаквам чудеса. Особено интензивно трябва да работят тъкмо начинаещите – ако искат нещо да постигнат. Те не трябва да бъдат жалени. Мекушавостта до добро не води, силата обаче се култивира в труда. В дейността. В упорството. Истинският, най-благородният път във философията е самостоятелното осмисляне – в това изказване префразирам известна мисъл и на Конфуций, и на Хегел едновременно. Този е пътят. Работещото е това. Доказано ефективното. Е, нека тогава да си блъскат главите над тия SMSформулировки – щом ги мързи да четат истинските помагала. Щом изобщо ги мързи нека да попаднат в още по-сложна ситуация. Безплатни обеди в този живот няма. И също така нищо не се дава даром. Само онова, което сам си постигнал, само то има някакво значение.

26 Както и да е. Да не бъда обстоятелствен. Спирам дотук. Казах каквото исках да кажа. Който разбрал – разбрал. А ето по-долу как изглежда предговора към тази книжка. Смятам да поработвам по нея всеки ден. На моменти работата дори почна да ми харесва. Напредвам в последните дни и доста теми направих или преобразих в прословутата SMS-форма. Но сега-засега няма да публикувам всичко досега направено. Ще ми се книжката да излезе наведнъж. А може да я публикувам по раздели: примерно раздел ОНТОЛОГИЯ да излезе самостоятелно, а след това по същия начин да излязат и другите раздели. Ще видим, това ще го реша допълнително. Имам едни ученици-ревлювци, дето все плачат, че не съм им бил разказвал в час "темите", е, сега пак няма да им ги разказвам – философията, за тяхно сведение, съвсем не е "разказвателен предмет"! – пак ще им се наложи сами да четат и да си блъскат главите над прочетеното. Без това, казах, не може. От небето няма как да ти паднат в готов вид твоите собствени разбирания и убеждения. За тяхното постигане трябва да се изпотиш сам. Без ничия помощ. Жестоко е, знам, но за сметка на това е справедливо. А ето сега и обещания предговор: Предговор: • курс по философия, в който се тълкуват вечните въпроси, вълнуващи човешките същества по тази земя • вълнуващата мисловност на непреходното • истинското богатство на човека • лъкатушещите пътеки и пътища, водещи до самата идея на живота • вечното царство на духа • “теория” на саморазбирането • водач в съдбовното пътуване към самия себе си • да бъдеш човек означава да бъдеш свободен • да разбирам самия себе си • да осигуря на своята вътрешна сила и същност простор за изява и разпростиране • близост до най-отговорната мисия на свободния, на ангажирания с бъдещето си човек • човекът, богат с най-непреходни богатства • човекът, устремен към невероятни постижения • Библейското изречение: “Най-много от всичко пазете сърцето си: защото в него са изворите на живота” • подходящия метод, на който може да се опре смисленото човекознание • истински човеколюбивата философска антропология • ония тайнства, без които животът ни губи смисъла си • да приобщя съзнанието си към толкова вълнуващите мистерии на човешкия дух

• неудържимо влечение към самата съкровищница на Духа и на Божественото само по себе си • темите във философията са неизчерпаеми • да се погрижа за най-необходимото, за онова, без което не може • арената, на която е шествал векове наред вечният и неуморен човешки дух • приобщава ни към неговите приключения и авантюри, към неговата вдъхновена одисея • книга, предназначена за търсещи и свободни духове • искрите на божествения дух тлеят в душата на всеки един от нас • оня неугасващ пламък, който поражда патоса на съществуването • достойно за гордия, за имащия понятие за своята мисия и несклонен да се подценява човек • да изживееш живота си по достоен за човека начин • всеки човек, живеейки, го прави на някакви основания • да се доближа до градивните елементи на своята лична и изстрадана философия • без философия просто няма как да се живее • да проясня основанията, заради които всъщност живея • да постигна философията, която отговаря на мен самия като индивидуално човешко същество • между живот, човек и философия има тъждество, пълно покритие • човекът, за да е човек, на първо място е дух.

• философията не е друго, а квинтесенция на духа у живия и влюбения в живота човек • Бъди уверен в собствените сили.

• вярвай в своята способност да разбираш и схващаш.

• можеш да се задълбочиш в постигането на верния смисъл • без смисъла за сме за никъде • истината е тази, която единствена ни прави свободни • друг път към човешката свобода няма • глупаво е да мислиш “че мен тия неща не ме интересуват” • безразличието към себе си не е добродетел, • не мога да се оставя да живея слепешката, налучквайки посоката.

• но мнозинството от хората живеят точно така.

• няма да се лиша от онова очарование от съществуването, заради което си струва да живея • и заради което, предполагам, изобщо ни е даден животът • На добър час! ЛЕЛЕ, КОЛКО РАДОСТНА НОВИНА: РУСКИНЯ ЩЯЛА ДА НИ ОПРАВИ НАЙ-СЕТНЕ! НЕМА ЛАБАВО, ОПРАВЯНЕТО ИДЕ!

неделя, 6 април 2014 г. Из: Слава Севрюкова: Рускиня ще оправи България след 3 години!

„С Промяната много лидери и правителства ще се сменят. Най-сетне начело ще застане жена. Ще възвърне в политическия живот истинското родолюбие и забравените изконни ценности. Това ще е белег за изплащане на българската карма. Тогава ще се оттласнем напред. Ще настъпи неудържим разцвет във всички области" – пророкува Севрюкова. "Прероденият библейски Давид ще промени съдбата ни. Когато се появи той, тогава България ще стане Швейцария на Балканите", напомни Христо Нанев. И допълни, че според него изразът "руса жена" може да означава, че жената ще е от руски произход. „Държавата ще се срине. Ще се изредят да я управляват много партии, но нищо няма да постигнат. Напротив – ще я крадат. Ще минават тия, ония... И ще дойде руса жена, която ще оправи нещата. Това ще стане към 2017-2018 година. България ще се изправи на крака едва тогаз." КРАТЪК КОМЕНТАР: Леле, колко радостна новина: рускиня щяла да ни оправи найсетне! Нема лабаво, оправянето иде, скоро ке дойде! Как човек да не е щастлив, че живее сред толкова малоумен народ – който се връзва на такива приказки за идиоти?! ЕТО ТУК МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ РОМАНА НА В.ПЕЛЕВИН GENERATION „П“ събота, 5 април 2014 г.

Generation „П“ Виктор Пелевин Съдържание: Поколението „П“ Драфт Подиум

27 Тихамат-2 Трите загадки на Ищар Бедни хора Пътят към себе си Homo zapiens Тихото пристанище Вавилонската марка Вовчик Маляка Институтът по пчеларство Облак в гащи Ислямският фактор Критични дни Златната стая Туборг Ман

(вж. евреи).

за поколения изследователи. Подредбата е азбучна, по реда на древнобългарските руни. И така:

6. Евреи (вж. турци) 7. Турци (вж. педерасти) 8. Педерасти (вж. американци) 9. Американци

Българите (вж.) са си българи, но са и славяни (вж. по-подробно в статията за българите). Руснаците (вж.) са си руснаци, но и те са славяни. Това прави от българите и руснаците славянски братя. Сърбите са славяни с едно наум. Бошнаци, хървати, словенци, чехи, словаци, поляци (вж.), а напоследък – и украинци (вж.) не са славяни и съответно не са братя. Неславяните са евреи (вж.), тоест лоши хора, почти американци (вж). Славяните пък са много добри хора. Умалително на православни (вж.).

Американците са лоши хора. Унтерменши. Бият негрите. Освен това, американците са западняци, сиреч педерасти, което ги прави турци. От това следва, че са и евреи, тоест фашисти. Понякога биват наричани и европейци или още – католици (респ. протестанти, езичници, безбожници, поганци и жидове). Американците (или педерастите, турците, евреите, фашистите, европейците – наричайте ги, както искате) са врагове на славяните, православните, руснаците и българите. Всички пороци са присъщи на тази пъклена раса от синове на Дявола, известна още и като цигани.

2. Българи

10. Немци

Велик народ от групата на славяните (вж.). По-велик от всеки друг народ на света. По-велики от българите са само руснаците (вж.). Българите са създатели на ракията, кирилицата, кюфтето, Лили Иванова и компютрите. Трябва да се има предвид, че според някои патрЕотични школи българите може би все пак не са славяни. Възможно е също така да са готи, келти, атланти и/или траки.

Особена порода зли американски педерасти (вж.). Възможно е да са фашисти, при което се получава странно, че понякога избиват евреи, защото евреите също са фашисти. Обяснението вероятно се крие в меланхоличния немски характер или пък в саморазрушителния характер на злото по принцип.

3. Руснаци

В общи линии, добродушен подвид американски педерасти (вж.), но с тенденция към поправяне. Най-известен французин е Жерардушка Депардийович, който се покая и прегърна православието (вж.).

1. Славяни

ДРУГИ КНИГИ НА В.ПЕЛЕВИН ЗАБЕЛЕЖКА: На таблета си не мога да чета текстови файлове (кой знае защо, този проблем още не мога да го реша, ако някой може да помогне да се обади) и ето как измислих да прецакам таблета си и да го накарам да ми служи и по тази линия. Е, покрай това и други хора ще могат да прочетат този роман. ПО-ВЕЛИКИ ОТ БЪЛГАРИТЕ СА САМО РУСНАЦИТЕ, А РУСНАЦИТЕ СА ТАКА ПРЕКРАСНИ, ЧЕ НАДМИНАВАТ ДОРИ БЪЛГАРИТЕ! събота, 5 април 2014 г. Митове и легенди на българските патрЕоти: показалец Автор: Манол Глишев Темата е обширна, затова ще приведем само някои от най-забележителните примери. Изчерпването на тази огромна съкровищница от народна мъдрост е задача

Славяни на N-та степен и православни (вж.) на квадрат. Юберменши. Възхитителни хора, които трябва да бъдат трепетно обичани. Толкова са прекрасни, че надминават дори българите (колкото и да е трудно да си го представим). Руснаците са създатели на щастието, справедливостта и водката.

11. Французи

12. Англичани Изключително злобна порода американски педерасти (вж.), тоест еврейски фашисти (вж.).

4. Православни 13. Поляци Православните са нещо като небесни славяни (вж.). Имат големи бради, широка душа, мечешки обятия, нежни очи и пипат здраво. В присъствието на православни водката сублимира. Призвани са от Тангра и Христа да громят Дявола, фашистите (вж.), евреите (вж.), педерастите (вж.) и турците (вж.).

5. Фашисти

(вж. украинци) 14. Украинци Синоним на поляци (вж.). Някога украинците са били руснаци (вж.), православни (вж.) и славяни (вж.), но са се продали на евреите (вж.), с което са станали американци (вж.).

28 Текстът е публикуван в сайта "Петте кьошета" АМИ АКО НА УЧЕНИЦИТЕ ИМ ХАРЕСА ДА МИСЛЯТ САМОСТОЯТЕЛНО, АМИ АКО ВСИЧКИ УЧИТЕЛИ ПОИСКАТ СВОБОДА – КАКВО, КАЖЕТЕ, ЩЕ ПРАВИМ ТОГАВА?!

Много въпроси излизат и много дълбоко се влиза! Затова – долу Грънчаров!!! Нъл тъй? НЯКОЙ ДА ЗНАЕ КАК ДУХЪТ СТАВА ПОСИЛЕН?

април 5, 2014

По публикацията Бюрокрацията продължава да прави всичко, което е по силите й за да вреди на качественото, на смисленото, на същинското образование на българската младеж, в която става дума за моето разбиране, че няма нищо лошо учениците, изучаващи философия, сами да избират учебника, по който да учат, се получи интересен коментар от г-жа Maria Vassileva; смятам, че нейните думи хвърлят допълнителна светлина върху проблема, която е добре да бъде отчитана; ето какво пише тя: Затруднявате маса хора така. Злепоставяте други учители по философия, които вече са си научили учебника. Какво ще стане ако и техните ученици поискат сами да си избират учебника? Ще им се наложи да изчетат какво пишат по темата авторите на всички учебници, учениците няма да възпроизвеждат едно и също и току-виж сварят преподавателя неподготвен и оспорващ някой одобрен автор на учебник! А и ще вземат учениците да мислят и да търсят своите истини сами! Това у нас не е разрешено, взети са всички предварителни мерки истината да е само една и дори да се осъществи дебат – пак да се стигне до една вездесъща истина. А какво ще стане ако учениците се противопоставят, не дай си Боже, на преподавателя?! Къде отива авторитета му? Ами ако им хареса на учениците да мислят самостоятелно по философските въпроси? Ще почне да произвежда училището свободомислещи – вместо изпълняващи нареждания тъпунгери! А инспекторите какво ще правят и какво ще проверяват ако всички учители поискат свобода?! А горките ученици с девиза „най мразим да мислим“ да ги отделим от учебника, който вече е измислен? Да ги накараме да търсят и да разглеждат разни учебници? Ами ако това, което намерят, не се хареса на учителя – какво става с оценката?!

Бях решила да си правя психологически автопортрет след завръщането ми от Швейцария, през определени периоди от време. Ето, след няколко дни ще са минали три месеца, откакто се върнах. Бях принудена да го направя, по лични съображения. Каква е картинката сега и в изминалите близки няколко дни? (ОЩЕ >>>) ЗА НАШАТА ПРЕЗРЯНА БЪЛГАРСКА СКЛОННОСТ ДА МЪЛЧИМ БЛАГОРАЗУМНО КОГАТО БЛИЖНИЯТ ЧОВЕК „СЕ ПЕЧЕ НА ОГЪНЯ“ април 5, 2014

Ето откъс от мое писмо до един достоен и свободолюбив човек, което токущо написах. До един човек, до една личност, която много уважавам. Не е интересно кой именно е този човек, коя по-точно е тази личност, но това, което казвам на този човек, смятам, че има значение и за всеки друг човек – ето по тази причина привеждам този пасаж от писмото си до него и тук. Та да се знае как стоят нещата в това отношение: наченатата тема или проблем са важни, а какво пречи и да бъдат обсъдени в една свободна дискусия? Ето въпросния абзац: … Много Ви благодаря и за Вашата позиция по училищната история, по преживелиците ми около случващото се в живота на нашата училищна общност, по които напоследък още повече пиша; много ми помогнахте: без Вашата съпричастност и подкрепа наистина можеше да излезе, че съм „някакъв си там смахнат темерут“, който с никого не може да се разбере. Тази наша българска склонност да мълчим благора-

зумно когато някой човек „се пече на огъня“ аз лично много я презирам – от нея добро не сме видели, но за жалост, тя продължава да е всеобщо разпространена и почитана. Това нещо е израз на малодушие. А някои не само благоразумно мълчат когато някой се пече на огъня, но и се чувстват длъжни да подхвърлят съчки, та огънят още по-буйно да пламти – за тази мерзавщина, за тази душевна извратеност пък съвсем не ми се говори! Това вече е същинска патология, тя у Нашенско също си има безчет почитатели и „сторонници“. За жалост, малодушни и подли хора у нас колкото щеш, виж, великодушните се срещат, уви, прекалено рядко. Пък и страхливците винаги са малодушни – страхливостта не е нищо друго освен израз на малодушие. Да подкрепиш напълно безкористно една личност, която се бори за нещо или иска да направи нещо добро, ала не е разбрана (както обикновено става), е признак не само за широта на душевния хоризонт, то също така е и признак на свободолюбие. Признак е на уважение спрямо личностното начало в живота ни: без стойностни личности няма нито свобода, нито напредък, нито достойнство, нищо няма без личности в този наш живот. Личността е онова, около което всичко в нашия живот се върти. Без личности нищо няма, а общността неминуемо загива. Не може да си личност без неотнимаемото за личността свободолюбие – и без респект към личностното начало на живота! Хората, които обичат свободата, са съпричастни към съдбата и живота на себеподобните – щото когато страда или е накърнена нечия „чужда“ свобода (същото може да се каже и за достойнството), всъщност е застрашена в лицето на този отделен и друг човек и моята собствена свобода. Толкова е просто това, но за жалост то съвсем не се разбира. Но къде ти такава душевна изтънченост при нашите общо взето толкова дебелашки нрави – и масовидно-комуналнокомуноидни презрени психологии?! КОЛЕКЦИИ ОТ ВСИЧКИ ИЗЛЕЗЛИ ДОСЕГА КНИЖКИ НА СПИСАНИЕ ИДЕИ ПРИСТИГНАХА КАТО ДАРЕНИЕ В РЕГИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА НА СИЛИСТРА събота, 5 април 2014 г. Колекции от всички излезли досега книжки на списание ИДЕИ (и също така от всички отпечатани досега книги на неговия главен редактор, именно моя милост) пристигнаха като дарение в Регионалната библиотека на гр. Силистра. Ето какво в тази връзка ми пише човекът, който ми помогна да осъществим тази идея, а по-долу пък можете да прочетете как аз му отговорих:

29 тия, които ще се интересуват от миналото, примерно от миналото на българското образование). Питате ме какво е HUMANUS фондация ли е или център за развитие на личността? Ще Ви отговоря. Аз вчера Ви изпратих някои текстове, публикувани в блога на нашата организация, с тяхна помощ ще се информирате донякъде. Имам предвид ето тези публикации:

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров РУСКИЯТ ПОСЛАНИК ИГОР ЧУБАРОВ СЕ ОПИТВА ДА ОПРАВДАЕ ИСКРЕНОСТТА СИ

Центърът за развитие на личността HUMANUS Центърът за развитие на личността „HUMANUS“ е свободна и жива общност от творчески мислещи хора Идеята и проектът за един Център за развитие на личността Новите програми на Центъра за развитие на личността •HUMANUS• Курс по доброта

Здравейте, г-н Грънчаров, Благодаря Ви за обратната връзка относно публикациите в новата книжка на ИДЕИ. Аз нямам забележки. Във връзка с доставените на библиотеката в Силистра списания Ви изпращам снимки. Предстоят и още, тъй като другите учреждения в момента са във ваканция. Това може да се оформи и като кампания с отразяване в медиите. Вече има такъв интерес от местни издания. Как би било най-подходящо да представим нещата? Аз мисля като дарение от редакцията на списание ИДЕИ и от философа Ангел Грънчаров. HUMANUS фондация ли е или център за развитие на личността, тъй като един журналист ме пита дали дарението е от фондация? Явно им звучи по-тежко ако е от някаква организация. Напишете ми нещо повече за дейността на HUMANUS. Да имам някакви "опорни точки". До скоро Здравейте, г-н Пецов, Благодаря Ви за снимките и за информацията, ще си позволя да ги сложа във Фейсбук и в блога, тъй като тия неща имат отношение към историята на списание ИДЕИ (един ден това може да е полезно за

Тези текстове могат да Ви послужат за известна ориентация. Що се касае до формалната страна – не, HUMANUS не е регистриран като "фондация", той е просто организация със съвсем идеална цел, която трудно може да бъде категоризирана: просто се опитваме да работим за доброто в крайна сметка на общността – понеже общността наистина се състои от индивиди, от личности; личността е градивото на общността. Ние, активистите на HUMANUS нямаме никакви амбиции да печелим нещо от дейността си, напротив, това, което правим, го правим изцяло със свои средства – и никак с нищо не "търгуваме", а просто даряваме, подаряваме, раздаваме. Това е. Не се вписваме в общоприетите представи, явно това няма да впечатли който и да било, но за сметка на това е самата истина. Съжалявам, ако съм Ви разочаровал прекалено. Вероятно и тия, дето биха искали HUMANUS да е някаква "тежка фондация", ще бъдат разочаровани, но не мога с нищо да им помогна. Списание ИДЕИ първоначално беше издавано от авторитетното издателства ИЗТОК-ЗАПАД, а сега го издаваме в една печатница в София, на която не зная даже името (друг човек урежда тия неща, затова аз не съм в течение). Толкова. "Рекламна кампания" за нашия жест с дарението едва ли е необходима, но ако някакви медии искат да отразят фактите, нищо не им пречи да го сторят. Ето, и аз публикувам Вашите снимки от предаването на списанията и книгите в библиотеката, но го правя само за да регистрирам факта, свързан с историята на самото списание. За мен това е важно. Всичко друго няма някакво особено значение. Всичко добро Ви желая!

Виж също и текстовият запис на това любопитно интервю: Само в Клуб Z! Руският посланик в Еритрея: Да, казах, че трябва да наритаме българите Човек може всичко да си позволи в частен разговор, казва уличеният в скандални приказки Игор Чубаров ЕТО КАК РУСКИТЕ „ДИПЛОМАТИЧНИ“ ИМПЕРИАЛИСТИ СЕ ОТНАСЯТ КЪМ БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ април 4, 2014 Руски посланик: Да заврем българите с шутове там, където им е мястото Дипломати на Москва ни ругаят в изтекъл разговор, посветен на Крим Русия ще завре с шутове, да ги е… българите, румънците и другите европейци там, където им е мястото… Това се чува в телефонен разговор между двама руски посланици в Африка, разпространен в YouTube. Разговорът се води на 30 март между посланика в Еритрея Игор Николаевич Чубаров и колегата му в Зимбабве и Малави Сергей Викторович Бахарев. Двамата коментират обсъждането в ООН на руската анексия на Крим от Украйна. Повечето страни заклеймиха действията на Москва. В началото Чубаров поздравява Бахарев, че „неговата страна“, т.е. Зимбабве, проявила разбиране на ситуацията и подкрепила присъединяването на Крим към Русия. Еритрея пък се въздържала, жалва се Чубаров. Бахарев заявява, че пътувал до Малави и се опитал да убеди тази страна да заеме руската позиция, но там излезли „шибаняци“. И тук започва да говори Игор Чубаров. „Сега задачата ми е проста. С посланиците на ЕС говоря само в една насока: Пичове, Крим си го взехме, но това все още не е шибаният край (смее се). По-нататък вземаме, да го е…, вашата Каталуня, Венеция, а също така Скотландия (точно така

30 дипломатът нарича Шотландия, като си прави игра на думи със „скот“ – б.р.) и Аляска. Тогава за малко ще се успокоим.“ „На първия етап ще се успокоим“, отвръща Сергей Бахарев.

„Да, на първия, оттам нататък ще му мислим“, казва през кикот Чубаров и продължава: „Всички тези, да ги е…, погранични страни – Латвия, Естония и други европейци, а също така румънците и българите ще ги заврем с шутове да ги е… там, където им е мястото.“ Това се чува в 3-ата минута и 43-ата секунда на 5минутния запис. Бахарев обаче е на друго мнение. „Не, по-добре да не ги завираме никъде. Подобре Калифорнщина, Маямщина, запустелите райони“, казва посланикът в Зимбабве. След това двамата дипломати предлагат да бъдат организирани референдуми в „Маямщина“, т.е. Маями, където 95 на сто от населението е руско, а също така и в „Лондонщина“. „Да, ти си прав. Нека да оставим засега румънците и тези… българите да се мотаят в Евросъюза„, казва Игор Чубаров. „Заедно с балтийските лайна“, добавя Сергей Бахарев. „Наскоро нещо си приказваме с посланика на Евросъюза. И той ми казва: „Слушай, вземи си ги обратно Румъния и България. Не, момчета, отговарям, няма да стане“, заявява Чубаров. „Яжте си го това сами с лъжици“, допълва Бахарев. РУСКО-ПУТИНСКА АЗИАТЩИНА НЯМА ДА ПОДКРЕПЯ НИКОГА! април 4, 2014

Цитат: „И лидерът на най-голямата дясна партия у нас Бойко Борисов не подкрепя санкциите срещу Русия“ Остана да подкрепи. Бай Ганю да не би да е имал някакви ценности, опазил Бог пък нравствени?! Та значи всички партии у нас – като изключим реформаторите – били против санкции срещу Русия. Което именно и показва, че всички партии у нас, с изключение на реформаторите, са проруски и пропутински, а само реформаторите са проевропейска сила. Е, аз точно затова ще подкрепя на изборите тях. Руско-путинската азиатщина няма да я подкрепя никога! Иво Инджев изтълкува ГЕРБ (във връзка с позицията му относно аншлуса на Крим към Русия) като „граждани за ЕВРАЗИЙСКО развитие на България“ – и имам чувството, че е адски прав! Лъжа е, че Боко е за Европа, он също като АТАКА е руско-ченгесарскокагебистко творение… учените хора наричат такива творения „политическо инженерство“. И какво излиза, Боко, както си знаехме, е едно големо менте. Какъвто си е редът у нас де – у нас нима нещо е истинско, нима за нищо у нас не се лъже?! Не се лъже, ама вятър! За всичко у нас се лъже, всичко у нас е неистинско, всичко у нас е все наопаки, всичко у нас е все менте. „Граждани за ЕВРОПЕЙСКО развитие на България“ е лъжа и менте. Лошото е, че тепърва наивниците, дето верват на Боко все още, ще осъзнаят всичко това. Ето ти за България още 6-7 години загубени – заради този ченгесарски проект на политическата инженерия. Пък се чудете след това защо нямаме в последните 10-11-12-13 години никакъв особен напредък. Чудете се и защо сме все най-бедни – ако си нямате друга работа се чудете…

Говорим ви като на братя мили, не ни презирайте, че сме били осъдени. Души с различни сили се раждат. Има и цветя с бодли. Простете ни, дано ни съжали Марииният син; да не избяга благословията му и пред прага на ада нека тя ни утеши. Не е виновен мъртвият бродяга, молете се за нашите души!

Отдавна дъждове са ни измили; гори ни зной, когато не вали, а врани бяха клюнове забили във нашите очи като стрели. Да седнем няма как — като че ли безспирно ни полюшва и налага фъртуната със ледена тояга; останахме без вежди и уши, ала не ни охулвайте веднага, молете се за нашите души! Христе, пази ни със мощта си блага, че Адът, който паст към нас протяга, да ни погуби може, щом реши… Насмешка никой в думи да не влага, молете се за нашите души! Превод от френски: Пенчо Симов

НЕ НИ ОХУЛВАЙТЕ ВЕДНАГА – МОЛЕТЕ СЕ ЗА НАШИТЕ ДУШИ!

Виж също и: Франсоа Вийон: Стихотворения

петък, 4 април 2014 г. "Епитафия" (балада)

ЧУДЕСАТА ОТ ГЕРОИЗЪМ, НА КОИТО Е СПОСОБНА РУСКАТА ДУША – И РУСКИЯТ ЧОВЕК

Франсоа Вийон (1431-1463)

Из: Никой, освен Реформаторите, не подкрепя санкции срещу Русия

О хора, що след нас сте се родили, не ни упреквайте със думи зли — ако към нас добро сте проявили, над вас самите бог ще се смили. Висим шестима, виждате, нали: плътта на всекиго била е драга, но ето я — вони и се разлага и всяка кост във пепел се руши. Да се присмеете, не се полага, молете се за нашите души!

Руснак скочи от 5-тия етаж два пъти след 3 шишета водка

31 За щастие, след случката мъжът бил сравнително невредим. Руснакът Алексей Росков бил изключително пиян след трите бутилки водка, които погълнал в апартамента си, намиращ се на петия етаж. Подобно на много пияни мъже, той бил готов да направи нещо дръзко, за да покаже колко велик може да бъде. Така, той избрал да скочи през прозореца на кухнята си. За щастие, алкохолът причинява изтръпване на централната нервна система, което кара мускулите да се отпуснат. Това е спомогнало доста, г-н Росков да се размине без счупени крайници. До голяма степен невредим, мъжът се върнал в апартамента при жена си. Съпругата му извикала линейка, но вместо да седи и да слуша хокането й, Алексей предпочел да прекрати лекцията и да скочи отново през прозореца, пише hotarena.net. След двете падания, мъжът се отървал с няколко ожулвания и натъртвания. Пристигналите вече лекари били шокирани да открият Росков почти невредим. НЯКОИ ВЪЗГЛЕДИ НА НОАМ ЧОМСКИ ЗА СИТУАЦИЯТА В ОБРАЗОВАНИЕТО четвъртък, 3 април 2014 г.

Из Радикалната педагогика ... Има някои начини на преподаване, които просто унищожават любопитството и интереса на всеки нормален човек, независимо от материята. През 2012 г. „тестово ориентираните” програми притъпяват умовете: те подкопават всяка вероятност децата да поискат да учат или да придобият уменията да продължат сами... ... Някои предучилищни програми по природни науки са много успешни; те показват на децата колко вълнуващо е да откриеш нещо ново и защо трябва да продължат да го правят. А не само да запаметяват чутото... ... На всички ни се е налагало да се готвим за тестове, за които не сме давали пет пари: учиш за теста, справяш се добре на него и две седмици по-късно напълно си забравил за какво иде реч. Това е същината на преподаването като подготовка за изпити: то е точно обратното на образованието. Не че тестовете не са полезни, за да разберем как върви работата, какви са евентуал-

ните проблеми и т.н.; но когато се превърнат в същина на учебната програма, те са точно обратното на идеята за образование. Впрочем, трябва да си даваме сметка, че каквото и да мислят отделни хора по въпроса, в САЩ тези мерки не са начин за усъвършенстване на образователната система, а за нейното разрушаване... ... Един от хората, които са писали много добре по въпроса, е Даян Равич: тя е сериозна и колкото повече научава, толкова по-критична става. Правила е сравнения между американската и финландската системи: Финландия има една от найуспешните образователни системи в света. Тя изтъква, че една от главните разлики е не толкова в заплатите на учителите, а просто в уважението към тях. А „Без изоставащи деца” показва неуважение към учителите. Според тази програма, ти не трябва да преподаваш, а само да бъдеш пъдарят, който кара децата да натъпчат материала в главите си, да го повърнат недосмлян, да минат изпита и да продължат нататък. Това не е преподаване, а само поредният знак за неуважение към учителите: не можеш да подходиш творчески, за да стимулираш интереса на децата, защото така ще ги откъснеш от тестовете... ... За всеки човек и на всяко ниво е важно да култивира способността си да мисли самостоятелно. Да изследва, също като шестокласничката, която искала да разучи някаква друга тема: трябва просто да насърчаваме тези елементи от природата на човека. Всяко дете ги притежава. Затова децата непрекъснато задават въпроси, дори могат да подлудят с тях родителите си, защото искат нещата да имат смисъл, да ги разберат и т.н. И това може да се насърчава у детето от най-ранна възраст до студентската скамейка. Тогава не е толкова важно какво ще научиш, защото ще умееш да учиш онова, което е важно за теб. Всъщност, тук, в Масачузетския технологичен институт, имаме една сентенция по въпроса. Имало един световноизвестен физик, който преподавал на първокурсниците, и когато го питали: „Какъв материал ще покрием този семестър”, винаги отговарял: „Не е важно какво ще покрием, важно е какво ще откриете вие”. Ето това е образованието. Щом култивираш този талант, ти си готов за всякакви предизвикателства. Има някои неща, които трябва да научиш, например аритметиката и други подобни, но като цяло, трябва да се научиш как да развиеш способностите си или просто да им позволиш да разцъфнат, защото… Те са готови да посрещнат следващото предизвикателство, каквото и да е то. Дори да е нещо ново, за което никой досега не е помислял... ... неговата (на Бъртранд Ръсел, бел. моя, А.Г.) концепция за хуманистичното образование, която много напомня на Джон Дюи в Съединените щати и датира още от Просвещението. Това са ключови просве-

щенски идеи: същината на човека е да създава, да изследва света самостоятелно и в солидарност с другите; и тези му способности трябва всячески да се култивират в училище. Аз самият съм учил в училище, основано на принципите на Дюи. Ариан Робишо: И как беше? Ноам Чомски: От около двегодишен до гимназиална възраст. Изкарах страхотно училище: никакви изпити, никакви класации… Когато все пак имаше тестове, никой не им обръщаше внимание. Предполагам, че учителите са ги гледали, но аз не знаех дали съм добър ученик, докато не стигнах горния курс. Гимназията ми беше от класически тип, всичко регламентирано, но дотогава въпросът изобщо не беше на дневен ред. Аз и всички останали знаехме, че съм прескочил една година, но никой не обръщаше внимание на това. Просто бях наймалкият в класа. А когато собствените ми деца тръгнаха на училище (в предполагаемо качествени училища в предградията на Бостън), докато стигнат трети клас, вече деляха съучениците си на умни и глупави… Училището, в което ходех аз, просто те насърчаваше да дадеш най-доброто от себе си. И толкова. Без други класации. Превела от английски Зорница Христова Ариан Робишо преподава в Департамента по основи на педагогиката на Университетът на Монреал, Канада. Преводът е направен по изданието Radical Pedagogy (2014), ISSN: 1524-6345. БУДЕН ГРАЖДАНИН НИ ПРЕДУПРЕЖДАВА: "ГЕЙОВИЗАЦИЯТА НА ОБЩЕСТВОТО" Е СТРАШНО ЗАБОЛЯВАНЕ – НЯМА НАРОД, КОЙТО ДА СЕ Е ИЗПЕДЕРАСТИЛ МАСОВО И ДА НЕ Е ИЗЧЕЗНАЛ! петък, 4 април 2014 г. Ето кратка полемика по интересна според мен тема, която открих в коментарите на един приятелски блог: ”... днес щръква войнствената хомофобия. Тя претендира да се възправи като заместител и морален обединител в рамките на парадигмата за борбата срещу разпуснатите нрави на Запада.” – край на цитата. Тук вече настъпваме котето. Няма по-голяма грешка от тази срещу Путин да тръгнем с гей-кръстоносни походи. Той точно това чака. Който знае историята е наясно, че гейовизацията на обществото е обществено заболяване и води до изчезването на съответната популация. Няма народ, който да се е изпедерастил масово и да не е изчезнал. Нито гърци, нито римляни е пощадил. Когато варварите влизат в Рим,

32 там няма вече жив римлянин. Всички са потомци на роби. Генът на римляните е изчезнал.

Как можем да вярваме на автори, които говорят, че Путин ограничавал правата на хомосексуалистите и не споменават, че Путин ограничава пропагандата на хомосексуализма? Историята учи, че няма граница за разпространението на хомосексуализма. Народът може да се изпедерасти масово. Достатъчно е да се даде възможност за безконтролна пропаганда. Путин много точно напипа слабото място на Запада и борбата за традиционните ценности и морала му дава в ръцете страшно оръжие. По-страшно идеологическо оръжие, отколкото комунистическата идеология. Усещате ли колко е абсурдна идеята заради това, че искаме да свалим Путин от власт, да бъдем прекарани да воюваме за разпространението на хомосексуализма? Уважавам Иво Инджев за гражданската му позиция, но това абсурдна идея. Не може всеки политически, икономически и социален проблем да бъде прикачен с правата на хомосексуалистите! А точно това става. В Америка ако искаш да си прогресивен демократ, задължително трябва да приемеш и гейовизацията. Аз съм за политическата и икономическа програма на прогресивните демократи и съм против защита правото на хомосексуалистите да зарибяват и развращават населението и особено подрастващите. Аз съм против Путин и имперска Русия, но съм съгласен с ограниченията, които Путин налага по гей-линията. Колкото на Запад се раздухва политиката на Путин спрямо гейовете, толкова по-голям ореол ще му се изписва като борец за защита на моралните и традиционни ценности. Т.е. Западът ще свърши пропагандната работа на Путин, Западът ще му направи необходимата реклама.

За съжаление, той е на правилната страна по този проблем. И зад него ще застанат не само коалиция от държави, но и по-голямата част от западните общества. Нито в Америка, нито в Европа искат да решат по демократичен път въпроса с гейбраковете. С референдум, например. Налагат гей-браковете по лобистки, масонски път, чрез отделни съдии или политици. Правата на гейовете били израз на съвременната свобода! Това в историята вече го е имало и тази свобода води до смърт на обществото. Свободата на един да пропагандира сексуалната си ориентация и да зарибява други моментално води до несвободи за останалите, които не искат да слушат тази пропаганда - и които не искат децата им да стават хомосексуалисти. Това е свобода, която води до несвободи за другите. И понеже либералите са се преборили в всичките други свободи, сега им остана само за тази на педалите. Ще завърша с това – изграждането на ореол на Путин като борец за морал и традиционни ценности ще го бетонира в борбата срещу Запада, и в същото време ще разединява Запада. Затова настъпихме котето: защото тази тема изобщо не трябва да се подхваща.

ливост” за някакви второкачествени човешки същества (изобщо същества ли са?!). От подобна позиция до извода за необходимостта да се рециклира некачествения човешки материал, например с помощта на концентрационни лагери за непълноценните, има една малка крачка и Путин е вдигнал ботуш да я направи. Ще Ви помоля, след като се изказахте подробно, да бъдете така добър да ми спестите продължението.

Posted by Иво Инджев Четейки писанието на Иван Иванов си мислех за силата на манипулацията. Човек, с прилична граматическа култура, развива теза за опасността от хомосексуализма за Запада, а например – не направи една бърза проверка за раждаемостта в този същи гей Запад и раждаемостта в една антигей Русия. Както и за нивото на смъртност в тези две условни половини на света. Направих експеримент – написах в Гугъл – “европейский союз – гей общество” и ето какви заглавия изскочиха: - ”Гей-диктатура приведет к распаду Европейского Союза”; - ”Европейский Союз признает гейпарады как здоровое демократическое явление”; - ”Евросоюз тестирует Киев и заставляет провести гей-парад”; - ”ЕС напомнил Украине о необходимости принятия закона о геях”; - ”«Гей-мозоль» в Европарламенте и Верховной Раде” - ”Геи просят ЕС не сближаться с Киевом, пока их не защитят в Украине” Ех, Иван Ивановци! Люпите семки, четете путинските заглавия и пропутински папагалствате.

Posted by Алеко

Posted by Иван Иванов Към Иван Иванов: Благодаря за лекцията, но бъркате аудиторията – трябва да я изнесете някъде, където някой пропагандира въпросните “кръстоносни походи”. Това, че нечия свобода Ви пречи толкова много, е наистина Ваш проблем и не желая да влизам в този разговор, който е явно толкова обсебващ за хора със самочувствието на Господ, раздаващ “справед-

ТАНЦУВАЙ, РУСИЯ, ПЛАЧИ, ЕВРОПА! Какво е да мразиш дори и когато се веселиш. Танцуй Рассия И ПЛАЧЬ ЕВРОПА!!! А у меня самая самая самая

33 ности” – уж като някакъв „автентичен“, „неподправен“ консерватор. В името на обединяващата омраза! Написа: Павел Тинков

Красивая *ОПА!!! (Туй "*ОПА" иде от "жопа", което означава на български "задник" с извинение!) РУСКО-СЪВЕТСКИЯТ НАЙ-НАПРЕДНАЛИЯТ СВЕТА!

ХУМАНИЗЪМ ХУМАНИЗЪМ

Е В

МИСЛИ САМОСТОЯТЕЛНО, НЕ ПОДРАЖАВАЙ НИКОМУ В МИСЛЕНЕТО СИ!

април 3, 2014

- Синко – рекъл бръснарят – мога ли да те питам нещо? Защо взе дребните монети, а не банкнотата от един долар? Момчето близнало от сладоледа и отвърнало: - Защото в деня когато взема долара играта свършва! Написа: Huk OK И какво излиза? Кой всъщност е глупакът? Прекаленият "умник" не е ли найголям глупак? ОТНОВО ЗА ИСТИНСКИ ДОБРИЯ УЧИТЕЛ сряда, 2 април 2014 г.

Няма по-голям хуманист от руския хуманист! Само той е способен в името на хуманизма си, сиреч от любов към човека и човечеството да беси и да трепе сума ти народ наред. Беси и трепе с обляно я в сълзи, я във водка лице – и с раздирано от космическа меланхолия топло сърце.

"Вълчицата казва на своите вълчета: „Хапете като мен!“, и това е достатъчно, зайката учи своите зайчета: „Офейквайте като мен!“, и това също е достатъчно, но човек учи детето си: „Мисли като мен!“, а това вече е престъпление…" Борис Стругацкий И КОЙ ВСЪЩНОСТ Е ГЛУПАКЪТ?

Posted by Emo (с леки стилистични поправки от мен, А.Г.)

Робърт Фрост ЕДНА ИСТИНА, КАЗАНА НИ ОТ ГЕНЕРАЛ ДЬО ГОЛ

КРАТЪК КОМЕНТАР: Да, руският хуманизъм е ненадминат от никой в целия свят… май само нашенският руски таваришчхуманист Сидеровский и неговите биячи могат да се сравняват по човеколюбието си с руските хуманисти… ПОЯСНЕНИЕ: Още преди 40 години А. Безансон пише: “Истината е, че съветската идеология превръща един порок – омразата – в добродетел и след това го възхвалява. Това е едно огромно зло, което е послужило за оправдание на извършените милиони убийства на селяни в Украйна, в началото на 30-те, като мотив за сталиновия терор и за всички останали ужаси в историята на СССР.” Разпадът на Империята на злото не реши проблема със самото зло. Просто то днес демонстрира своето ново обиталище. Нищо ново под слънцето – чрез новото си доктринерстване Путин и стоящата зад него кремълска клика афишират безскрупулната си идеологическа всеядност и безграничната склонност към мимикрия, пряко всякакви етични принципи. Ето, че без свян и задръжки вманиаченият болшевик прегръща и християнство, и самодържавие, и “традиционни цен-

Има два вида учители: тези, които те напълват с толкова много информация, че не можеш да помръднеш и такива, които ти дават само малък подтик – за да можеш да скочиш до небето.

Едно момче влязло в бръснарницата. Бръснарят прошепнал на клиента си: - Това е най-глупавото хлапе на света. Само гледай – и ще ти докажа. Бръснарят взел в едната си ръка банкнота от един долар, а в другата – две монети от 25 цента. После извикал момчето и го попитал: - Кое избираш, синко? Момчето взело монетите и изчезнало.

- Какво ти казах? – рекъл бръснаря. – Никога няма да се научи! По-късно клиентът си отишъл и същото хлапе се върнало в бръснарницата със сладолед в ръка.

КРИЗАТА Е ЕДНА: В МИСЛЕНЕТО. Шарл Дьо Гол КАК СЕ ОТНАСЯТЕ КЪМ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА РЕФЕРЕНДУМ

34 ЗА ОТДЕЛЯНЕТО НА ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ СЪС СТОЛИЦА ПЛОВДИВ? април 2, 2014

ще възникнат неизбежно в разговор на една такава интересна според мен тема. Та това е. Заповядайте, включете се в дискусията! Може пък да има смисъл, знам ли?

но сега ми се ще да промотирам темата и дискусията тук, във фейсбук. Та какво мислите вие по поставения въпрос, имате ли мнение, можете ли да отговорите на този въпрос – със съответните аргументи?

ЕДИН ДОБЪР СЪВЕТ НА Д-Р ФРОЙД

Има една телевизия на света, която винаги гледам с удоволствие: това е Пловдивската обществена телевизия, телевизията на талантливия журналист и писател Евгений Тодоров, който всичко прави с вкус – и всяко предаване на ръководената от него телевизия също е правено с вкус. Ето тук, на сайта на ПО-ТВ можете да гледате онлайн тази забележителна телевизия – щото някои доставчици на телевизионни програми, както си у редът у нас, най-доброто не го доставят, за сметка на това ни доставят всякаква телевизионна чалга, доставят ни всякакви ментета. Та тази сутрин по тази телевизия гледах първоаприлски репортаж, в който репортер на ПО-ТВ питаше, задаваше на пловдивчани ето този въпрос:

Темата, чини ми се, е актуална вече и у нас, след като другарят Волный Сидеровский, пълномощник на другаря Путин по управлението на Задунайская губерния Болгария, въведе в нашия „политически“ дебат въпросната тема, формулирана, според инструкциите от Москва, ето как: „Не Европейският съюз ни освободи, а Русия! Да живее православието, долу европедерастията!“

Как гледате на предложението да се проведе референдум за отделянето от България на Източна Румелия със столица Пловдив? Любопитни отговори чух, струваше си да гледам това предаване – забавлявах се чудесно. Ето, сега ми хрумва да попитам и читателите на своя блог, а също така и приятелите си от Фейсбук, ето, презадавам въпроса: Наистина, как се отнасяте към предложението за провеждане на референдум за отделянето на Източна Румелия със столица Пловдив и превръщането й в самостоятелна държава, отделна от останалата част на България? Поставям въпроса не първоаприлски, а малко по-сериозно. Защо да не опитаме да помислим повечко по този въпрос като почнем да смятаме минуси и плюсове? Да подирим келепира от цялата тази работа, а? Може пък Източна Румелия да почне да се развива по-успешно от Северна България? Знае ли се? Пък и можем да помислим коя от двете Българии да тръгне с Русия – какво ни пречи, подобно на Крим, да поискаме и ний да влезем в Руската империя, стига да има келепир?! – и коя от двете Българии да си остане в Европейския съюз. Можем да помислим и по много други моменти, за които сега не се сещам, но които

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ДИСКУСИЯ ПО ВЪПРОСА: НАИСТИНА, КОЕ ОТ ДВЕТЕ Е ПООПАСНО – ХОМОСЕКСУАЛИЗМЪТ ИЛИ ХОМОФОБИЯТА? април 2, 2014

(Този, прочее, е лозунгът, който атакуващите носеха на своето шествие на 3-ти март тази година.) Някои шегобийци се опитаха да иронизират другаря Сидерович, че с този лозунг искал да каже, че православната педерастия е по-хубава от европедерастията, ала да не им обръщаме внимание. И тъй, какво мислите вие по темата, моля, заповядайте, кажете смело, не се страхувайте! ЗАБЕЛЕЖКА: Что опаснее: гомосексуализм или гомофобия? Тезисы лекции СМЪРТ НА ТОЛЕРАНТНОСТТА И „ТОЛЕРАСТИТЕ“: НАШ ВРАГ Е ВСЕКИ, КОЙТО НЕ Е КОСМАТ, НЕ МИРИШЕ НА ЧЕСЪН И НЕ БИЕ ЖЕНА СИ! април 2, 2014

Ще предложа на моите ученици от 12-ти клас, учещи предмета „Свят и личност“, една такава тема за дискусия в час,

Из една статия на журналиста Иван Бедров, чиято идея изцяло споделям: Кога западняците станаха гейове?

35 Пропагандата на диктаторите винаги е имала една цел – да посочи човека до теб за враг Отговорът на въпроса – когато всички други лъжи се изтъркаха.

ЕДНА ПЪРВОАПРИЛСКА ШЕГИЧКА: ПОКАНИЛИ КОСТОВ ДА СТАНЕ ЛИДЕР НА… БСП! април 2, 2014

назначим за почетен председател ще видят тия комунисти“, беснеел той пред своите. С интерес се очаква и реакцията на Реформаторския блок, България без цензура и Атака, които според запознати били „в шах“. НАЙ-ВАЖНОТО Е НАЙ-ПРОСТО – И ТОЧНО ЗАТОВА СЪВСЕМ НЕ ГО РАЗБИРАТ...

Първо Западът „биеше негрите“, а Съветският съюз ги обичаше. После се оказа, че законите срещу всякаква форма на дискриминация и правозащитният натиск дойдоха именно от Запад. И обвинението за боя се оказа неуместно. По-късно ни казваха как хората масово умират от глад под мостовете на западните градове, докато в същото време в „най-справедливия строй“ щандовете се опразваха, хората се редяха на опашки, а дори и днес гражданите на бившите социалистически държави са в пъти по-бедни от тези в „гнилия Запад“. После Западът се превърна в агресор и войнолюбец, който напада наред, само за да открадне ресурсите на помалките държави. Тогава пък Путин реши с малко войска и помощ отвътре да си отчупи парченце от съседна и независима държава. Така от речника с обвиненията отпадна и „агресор“, защото все пак, нали… Преди няколко години „загниващият“ капитализъм умря пред очите на целия свят и предизвика най-голямата финансова и икономическа криза. „Видя се, че това не е пътят“, зарадваха се пропагандаторите. Днес обаче нещастният Запад вече създава нови работни места и очевидно социализмът все още не е победил. Сега на мода са гейовете, но само западните. Западът вече е обвинен едва ли не в насилствено налагане на нетрадиционна сексуална ориентация. Това може да го измисли само или пълен глупак, или пресметлив циник. Скоростта на разпространение на този мит навява на мисълта, че поскоро ще е вторият. В последната година Владимир Путин непрекъснато говори за „нашите ценности“, които не са съвместими с европейските. Под европейски ценности той разбира… еднополови бракове. Колкото поналудно е едно обвинение, толкова полесно хората му вярват – нали имаше такава максима. Практиката ни го показва. (Прочети ДО КРАЯ >>> в блога)

Канят Иван Костов за лидер на БСП, Economic.bg Имаме нужда от доказал се икономист и водач, а той е именно такъв, аргументирал се Станишев, който лично отправил поканата Бившият председател на ДСБ и създател на Лаборатория за управление на рисковете Иван Костов е поканен за найвисокия пост в ръководството на Българската социалистическа партия (БСП), научи Economic.bg от няколко независими източника. Лично сегашният председател на партията Сергей Станишев е отправил покана към тъмно-синия бивш премиер с думите: „И двамата смятаме, че ГЕРБ загуби достойнството си. Остави бялата престилка и ела да вдигнем БСП на крака“. Според запознати рокадата ще бъде осъществена след евроизборите през май, в случай че Станишев не се откаже от мястото си в европарламента. Той търсил силен лидер, който да може да го замести и да „дръпне“ партията в правилната посока. „Каква пък толкова е разликата между дясното и лявото – няколко нули и запетаи в държавния бюджет, имаме нужда от доказал се икономист и водач, а Костов е именно такъв“, споделил соцлидерът пред приближени. „Изиграхме си пиката с Орешарски, ама не мина много гладко. Да, няма много още какво толкова да се приватизира, но да не забравяме БДЖ и НЕК, няма цял живот да взимаме пари от хората, за да пълним черни дупки“, аргументирал се Станишев. Междувременно лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов разбрал за поканата и изпаднал в нервен пристъп, защото не искал „да падне по голо дупе“. „Костов?! Е, сега вече сгазихме лука“, нервничил Борисов пред приближени. Бившият премиер в периода 20092013 година обаче имал също скрит коз в ръкава си. Борисов щял да покани Ахмед Доган за почетен председател на ГЕРБ, с което да неутрализира рокадите в БСП. „Доган е Меси на българската политика, а Костов да е най-много Бербатов. Като го

"Толкова е просто: преди да умреш – живей!" Уилям Шекспир НОВАТА МАРКЕТИНГОВА СТРАТЕГИЯ НА ЕКИПА, ИЗДАВАЩ ФИЛОСОФСКОТО СПИСАНИЕ ИДЕИ вторник, 1 април 2014 г.

Публикувам този път (за четене онлайн, сиреч, в електронен вариант) новата книжка на списанието преди още на пазара да е излязло книжното (хартиеното) му издание. Ще каже някой – та това е глупаво, по този начин кой ще си купи изобщо хартиеното издание след като им даваш преди това електронното? Да, обаче аз този път решавам да опитам една нова пазарна или маркетингова стратегия, идеята ми е следната: евентуалните бъдещи читатели на хартиеното издание първо да могат да разгледат онлайн списанието, да го разлистят, да видят с очите си какви текстове има в него и на който му се прииска на тази основа да си купи хартиеното издание, нека да заповяда, нека ми съобщи – и ще го получи непременно. Един вид, оттук-нататък ще приемам заявки за книжното издание на кн. 1 (16 от създаването на списанието преди 6 години,

36 то излиза три пъти в годината) от тази година, която именно е вече шеста от неговото създаване. Този път ще опитаме така: ще приемаме на имейла заявки за книжната (хартиената) версия, която струва само 5 лева. А иначе книжката, както можете да видите, е от 156 страници, което съвсем не е малко за списание. Това е. Първо разгледайте списанието, пък на тази основа след това решете бихте ли искали да го имате в удобен за четене хартиен или книжен вариант. На мен ми се струва, че този е пътя за развитие на книгоиздаването изобщо: хората ще си купуват в хартиен вид само найкачествени текстове, които си струва да имаш в дома си - и които искаш да четеш в удобен за това вид. Ще видим. Приятно разглеждане и четене на новата книжка! Не се стеснявайте да си я поръчате в хартиен вид ако ви хареса. Това ще бъде и един вид подкрепа за излизането на нашето списание, което излиза предимно с лични средства на неговия създател и главен редактор (и на малка група от философи, автори във списанието или пък негови горещи фенове). И по този начин нашето списание оцеля цели шест години, което, както и да го погледнем, е постижение. Живот и здраве да е и още ще оцелее, но не е зле да бъде подкрепено и от повече хора. Само като си го купите, това за него вече ще бъде сериозна подкрепа. Списанието може да излиза съвсем спокойно и да се самоиздържа само ако си има, да речем, 500 верни абонати. Но къде ти толкова много любители на качествената философия у нас?! ЕТО КАК ЩЕ ИЗГЛЕЖДА КОРИЦАТА НА НОВИЯ БРОЙ НА СП. ИДЕИ, КОЙТО ЩЕ ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ СЪВСЕМ СКОРО

един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена, предизвикваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия.

НОВИЯТ БРОЙ НА В-К ГРАЖДАНИНЪ ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ И ВЕЧЕ Е В РЪЦЕТЕ НА АБОНАТИТЕ СИ

От живия човек се иска найвече това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа великолепието, многообразието, растежа, цъфтежа, плодоносността и въобще живота на ефирната духовна субстанция, каквато представлява човешката душа. И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Изкуството на живота, което единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознанието, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвременна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опитващия се да разбере себе си човек... ПОДКРЕПА

Имате ли някакви забележки за оформлението на корицата? ПОЗНАЙ САМИЯ СЕБЕ СИ!

Душата на човека е свят и дори вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космически кораб - стига тези последните да бяха възможни. И ако извън нас съществува

Ако по някакви свои подбуди желаете да подпомогнете този блог и издаването на новото списание ИДЕИ можете да изпратите дарение на следната банкова сметка. Инвестиция от този род в културата и образованието на младото поколение e не само благороден жест, но и РЕАЛЕН, действен принос за бъдещето на България.

ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник Издава: Център за развитие на личността HUMANUS, основан през 1994 г. Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488 Истината ни прави свободни!