Vestnik GRAJDANIN br. 8 ot 2015 g.

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 8, Год. VII, 2015, 15 Април, Сряда, Ц. 2 лв.

"ДЕ ТИ Е, СМЪРТЕ, ЖИЛОТО? ДЕ ТИ Е, АДЕ, ПОБЕДАТА?" ... Никой да не се бои от смъртта, понежe Спасовата смърт ни освободи от нея! Изтреби смъртта овладяният от смъртта Жизнодавец. Слезлият в ада плени ада, който се огорчи, когато вкуси плътта Му. Като предсказа това преди столетия, пророк Исаия пише: "Адът се огорчи, когато Те срещна в преизподнята си!" Огорчи се, защото биде обезсилен! Огорчи се, защото биде посрамен! Огорчи се, защото бе умъртвен! Огорчи се, защото бе провален! Огорчи се, защото е окован! Той прие плът, а в нея се натъкна на Бога; прие земя, а в нея намери небе; прие, което виждаше, а се натъкна на онова, което не виждаше! "Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?" [Ос. 13:14, Koр. 15:55] Възкръсна Христос и ти биде повален! Възкръсна Христос и паднаха демоните! Възкръсна Христос и се радват ангелите! Възкръсна Христос и живот се въдвори! Възкръсна Христос и нито един мъртвец няма в гроба, защото Христос, Който възкръсна из мъртвите, "за умрелите стана начатък" (1 Кор.

15:20). Той пръв възкръсна като Глава, а подир Него в свое време ще възкръснем всички ние, Неговите членове! Нему слава и държава (владичество) во веки веков! Амин!

вторник, 14 април 2015 г. МВР отново арестува български патриоти по заявка на Петата колона, Автор: Иво Инджев Манол Глишев и Кирил Чуканов са арестувани и отведени от полицаи в Първо районно управление в София тази вечер по обвинение, че са написали на фасадата на Монумента на окупационната червена армия (МОЧА) с големи букви ДЕМОНТАЖ и ЛУСТРАЦИЯ. Явно за МВР не важи мнението на прокуратурата, която през януари отказа да повдигне обвинение срещу арестувани по подобен повод български патриоти на 7 септември миналата година. За МВР, както се вижда, по-важна е поръчката на руското посолство за преследване на българите, заявяващи политическа си позиция върху имперския знак на съветското господство над България. (Следва на 2-ра стр.)

БЪЛГАРСКОТО МВР НА ЗАКОННОСТТА В БЪЛГАРИЯ ЛИ СЛУЖИ – ИЛИ ИЗПЪЛНЯВА ПОРЪЧКИТЕ НА РУСКОТО ПОСОЛСТВО? Прокуратурата в София спря разправата с трима българи, поръчана на МВР от руското посолство, ИВО ИНДЖЕВ Софийската градска прокуратура прекрати днес производството срещу тримата обвиняеми по обвинението в “хулиганство” заради изписване на думите “окупатори” и “завоеватели” на 7 септември миналата година върху основата на Монумента на червената окупационна армия (МОЧА), наричан официално по инерция от времето на съветския колониализъм Паметник на съветската армия. Отменена е мярката за неотклонение, наложена във връзка с производството на Георги Петров, Константин Божилов и Валентина Маринова. Прокурор В. Няголова постановява на тримата да бъдат върнати спрейовете с боя, които са им били отнети от полицаите! В мотивите на прокурора се обосновава, че деянието не може да бъде квалифицирано като престъпление, тъй като “действията на обвиняемите са били мотивирани от желанието им да изразят отношението си към определени исторически събития…, т.е. насочени са към предаване на идеи, а не към смущаване на обществения ред”. Заслужава да се отбележи и (за)бележката към МВР, която обяснява на полицаите следното: “… ролята на правозащитните органи е да промотират и защитават упражняването упражняването на основни права на гражданите, сред които и правото на свободно изразяване, а не да ограничават същите чрез санкциониране на нестандартни техни проявления”. ПРАЗНИК НА ПЪЛНАТА ДЕКОМУНИЗАЦИЯ И ДЕСЪВЕТИЗАЦИЯ НА УКРАЙНА Праздник Десоветизации! В Украине снесут все памятники советским деятелям Праздник десоветизации сегодня прямо какой-то. Вслед за искоренением всех советских названий, в Украине снесут и все советские “глыбы идеологии”! Запрещено само название “коммунистическая партия”. Принятым Верховной Радой законом о запрете коммунистической символики местные власти обязаны демонтировать все памятники советским деятелям. Об этом свидетельствует текст принятого законопроекта. Так, под определение “символика коммунистического тоталитарного режима”, использование которой законом запрещено,

подпадают, наряду с географическими и топонимическими названиями, “изображения, памятники, памятные знаки, надписи, посвященные событиям, связанным с деятельностью коммунистической партии, с установлением советской власти на территории Украины или в отдельных административно-территориальных единицах, борьбой против участников борьбы за независимость Украины в ХХ веке”.

Демонтаж памятников местные власти должны осуществить на протяжении шести месяцев со дня вступления закона в силу. Если они этого в срок не сделают, переименования осуществит глава соответствующей обладминистрации в трехмесячный строк. Кроме названий населенных пунктов и памятников советским деятелям, запрещенной символикой в законе определены: • изображение государственных флагов, гербов и других символов СССР, УССР, других союзных или автономных советских республик в составе СССР, государств так называемой “народной демократии”, кроме тех, которые являются действующими флагами или гербами стран мира;

Напомним, закон о запрете символики – один их четырех принятых законов, касающихся декоммунизации. Также в четверг депутаты решили рассекретить архивы КГБ, признали УНР, ЗУНР, УПА и ОУН борцами за независимость и заменили термин Великая Отечественная война на Вторая мировая война в законе о Дне победы. МОДЕЛЪТ "КОЙ?" ПАК НИ ПРЕЦАКА – И СЕ ПОГАВРИ С НАС

С тъга гледам опашките от облъчени хора, които търкат хартийки пред павилионите на "Лафка" с надеждата, че проблемите им ще се решат внезапно. Истерични водещи и истерични реклами ги убеждават, че късмета ще им се появи изневиделица – чрез бинго, колело на късмета или някакви талони. Толкова много хора скандираха "Кой?", а сега са съгласни именно на него да си дадат последните левчета. Моделът "Кой?" победи икономически. Написа: Irina Aleksova ЧУДЕСИИТЕ НА АМЕРИКАНСКАТА КОСМИЧЕСКА ТЕХНОЛОГИЯ ПРОДЪЛЖАВАТ

• гимны СССР, УССР, других союзных или автономных советских республик или их фрагменты; • флаги, символы, изображения или другая атрибутика, в которых воспроизводится сочетание серпа и молота; серпа, молота и пятиконечной звезды; плуга (рала), молота и пятиконечной звезды; • символика коммунистической партии или ее элементы; • изображение лозунгов коммунистической партии, цитат лиц, которые занимали руководящие должности в коммунистической партии (кроме цитат, связанных с развитием украинской науки и культуры); • наименование коммунистической партии.

SpaceX ще опита днес първата успешна мисия на ракета-совалка Виж също и: На Байконуре снова не взлетела российская ракета «Протон-М» Заповядайте и вие на представянето на новата книга на Иво Инджев ТЕЧНА ДРУЖБА 3

време вече си има доста тежки проблеми с правосъдието. Любопитно е и това, че този документ е толкова двусмислен, че макар и представен пред съда, от него защитата на директорката се отказа сама, тъй като се почувства, че с него, пък и с всички други "писмени доказателства" все от този род си е вкарала превъзходен таралеж в гащите! По тази причина въпросната адвокатка сама се отказа от всички тъй коварни в двусмислието си "писмени документи" и заложи на едно "най-твърдо доказателство", а именно на устните свидетелски показания на неколцина (четирима) свидетели.

Желая успех на книгата и на автора й! ЗАБРАНЕНО Е ВЛИЗАНЕТО НА КУЧЕТА И НА... ПУТИНИСТИ!

Собакам и сторонникам Путина запрещено: польский ресторатор ограничил вход в заведение СТРАХОТЕН ДОКУМЕНТ, ИМАЩ КАЧЕСТВАТА НА ВДЪХНОВЕН ШЕДЬОВЪР НА Т.Н. АДМИНИСТРАТИВНО-ДИРЕКТОРСКА КОМПРОМАТНА ПОЕЗИЯ Това е един страхотен документ, имащ качествата на същински шедьовър на т.н. административна или директорска компроматна поезия; да, всичко в този документ е тъй изтънчено в прочувствеността си, че заслужава да се определи като поезия, като израз на възторжен поетичен полет на душата в необозримите пространства на душевната и нравствената оскъдица или мизерия; доживяхме да видим и раждането на такъв един нов, пък макар и крайно чудат литературен жанр. Подготвен е този документ за да послужи като компромат, инак казано, като донос, предназначен да се прати "там, където потрябва". Оказа се, че се наложи този документ, заедно с още купища подобни творения на директорската административна поезия, да бъде представен в... съда, щото въпросната администраторка от доста

От само себе си се разбира, че туй творение е насочено против една крайно неудобна за съответното директорско тяло личност. От документа лъха такава ненавист към една по-различна личност, каквато трудно може да си представите, ето, сега имате възможност да й се насладите изцяло. Та значи съответната административна особа, търсейки начин да се разправи с въпросната "дразнеща" и "неудобна" личност, се видя принудена да прибегне до такива нравствени подвизи, каквито човешко въображение трудно може да си представи. И ето, в случая наистина се е родил шедьовър, заслужаващ да бъде определен като знак на времето, в което живеем. Няма да правя никакъв коментар – понеже е тъй безсилно в случая моето перо! – нека всеки да чете и да съди сам. Приятно четене мога да ви пожелая само. ЗА "ЛОВЦИТЕ НА ДУШИ" В НАШИТЕ РОДНИ БЪЛГАРСКИ УСЛОВИЯ понеделник, 13 април 2015 г. Искам вкратце да кажа нещо, според мен касае важен въпрос, свързан с приобщаването на един почувствал стре-

3 меж към вярата в Бога човек към дадена религиозна общност, общност от вярващи, община или църква. Това е голяма тема, аз ще се постарая само да щрихирам проблема.

Има много църкви, деноминации, църковни общности, между които можем да избираме: православни, католически, униатски, протестантски (ако не броим другите религии: ислям, юдаизъм, будизъм...). Всеки може да си се присъедини към каквото си иска религия и конкретна религиозна община (общност). Е, разбира се, има и такова нещо като "народна традиция", принадлежност към религиозната традиция на твоя народ. Това е нещо, което човек не може да избере. Православието, примерно, е традиционно вероизповедание на българския народ. Но самата православна църква не е единна: има разни спорове за това кой е "по-истинският" и там. Навремето бях попаднал сред малка община на т.н. "истински православни християни" в Пловдив. Те даваха своите аргументи защо официалното православие не било истинско, защо е загубило духовната си сила. Аз лично също си имам своите критики не толкова към официалното православие, а към негови дейци, позволяващи си да демонстрират нехристиянски манталитет – и използване на религията и църквата за най-пошли идеологически и политически цели. И за злоупотреба с призванието си, измяна на дълга си и пр. Има у нас и всякакви т.н. "секти". Те се опитват да си привлекат привърженици, използвайки пак разни трикове за убеждаване; всеки претендира, че бил най-истинският. За жалост, в тия религиозни среди, да ги наречем така, вярата е станала едно твърде доходоносно бизнес-занимание. А така не бива да бъде. И човек съвсем се обърква. Не знае къде да иде. Към каква общност да се присъедини. Нормално е, като се съзнаваш като християнин, да се свържеш с християни и заедно да практикувате вярата си. Да общувате, да се подкрепяте и пр. Има значение и този фактор. Разбира се, има хора като мен, които предпочитат да практикуват, така да се рече, своята вяра съвсем индивидуално. За да си запазят независимостта. Щото като отидете в някаква религиозна или църковна общност, скоро осъзнавате, че някакви хора искат да

ви наложат някакви ограничения. Почват да се опитват да ви ръководят, да ви направляват, да ви се месят в живота. Аз лично тия неща съвсем не ги обичам. При това някои се мъчат да го правят твърде нахално и брутално, което е особено дразнещо. Аз лично възприемам християнството като религия на свободата и за мен е крайно неприятно някой да се опитва да ми ограничава свободата когато отида сред някаква религиозна или църковна общност. Има разни хора вътре в тия общини, които претендират за духовно водачество. В това няма нищо лошо, стига да го правят "както се прави", а не толкова грубо. Който има данните да бъде духовен водач – а това са наистина редки хора, надарени с една несъмнена духовна сила – такъв няма защо да се напъва да се прави какъвто не е. Тия хора, истинските духовни водачи, са същинска рядкост, но онази човешка напаст, която главно по прагматични подбуди се вре да поеме такава една духовна мисия, е толкова многолюдна, че човек се чуди как да се опази от тяхното нахалство. А и това, което мен особено много ме дразни, е че тези хора си позволяват да претендират, че били, видите ли, "по-специални" едва ли не в очите на самия Бог; претенцията им се гради на по-голяма образованост специално в религиозната област, били много напреднали и т.н., ако пък са успели да заемат някакъв пост, тия хора на моменти стават нетърпими. Някои дори имат претенцията (което е особено нагло), че били имали едва ли не "пророчески способности", примерно, в някои секти си има йерархия от разни там "президенти", на върха на която стоят, примерно, "12-те живи апостола", все пророци, които били притежавали истинска благодат и специално отношение от страна на самия Бог, който, видите ли, ги бил обявил за свои "живи ученици" и, респективно, "пророци". Аз това нещо не мога да го приема, не могат да ме впечатлят с нещо добро такива хора, напротив, решително ме отблъскват. При това те използват крайно нечестни начини за убеждаване, за шантаж на верска основа, а това е недопустима спекулация със свети неща. Разбира се, щом доловя подобни неща, аз вече правя нужното да нямам нищо общо с такава общност. Това за мен, струва ми се, е точният критерий: ако в някаква духовна или религиозна общност не посегнат на свободата ми, ако ме признаят за самоценен, ако не ми се месят брутално в моите отношения с Бог, ако уважават моя личностен и духовен суверенитет, такава духовна общност, разбира се, може да ме приобщи, но иначе – не. В нашето тъй наречено традиционно православно вероизповедание сякаш никой от дейците не се интересува от непосредствено общуване за укрепване на вярата на този или онзи, за тях сякаш е достатъчно отделният вярващ човек по-често да ходи в храма, да пали

свещи (но не някакви други, а именно църковни, които си е платил на входа на храма), да пуска своята лепта в кутиите за помощ на храма и на свещеника, тия неща сякаш са най-важните, а за останалото никой изглежда и не се вълнува или интересува. Което е в някакъв смисъл и добро. но в друг смисъл не е добро. Щото се оказва, че найважното, истинското в пълноценния църковен живот – духовното наставничество, духовната подкрепа и пр. на вярващите – тук е отишло на съвсем заден план, а на преден план е отишло не нещо друго, а вездесъщата... парица. И когато човек осъзнае това, той пак си остава сам. Неприобщен истински. Свещеници с манталитет на дейни бизнесмени у нас колкото щеш, а автентични духовници – същинска рядкост. За жалост – така е.

В тази атмосфера всеки, който иска да вярва в Бога продължава да е търсещ, продължава да се лута, изоставен сякаш отвсякъде – и отблъснат отвсякъде. "Ловци на души" много, ама се опитват да го правят по крайно неподходящ начин – за ония, които имат съответстващата чувствителност. Или духовност. Така не се правят тия неща. Има си начини, тази работа, духовната, е много специална. И много трябва да се внимава. Оня "духовен водач", който дръзне да прояви корист или нечестност, такъв, колкото и да е обигран, не може да заблуди чувстващия нещата човек. Неговата лъжливост сякаш излиза таман на челото му, подобно на въшка или на пъпка - и изобщо не може да се скрие. Тия неща отблъскват. Не може да лъжеш дълго хората, че си уж представител на един най-чист духовен свят, пък да демонстрираш с поведението си, че чисто и просто си слуга на този тукашен материален свят с неговите тъй пошли и прозаични интереси и копнежи. Не бива да се подценява чак толкова човека, примерно да си мислиш, че ще можеш да го лъжеш и да мошеничиш, пък той да не се усети. В моя район "Тракия" на Пловдив има една чудесна католическа църква. Която общо взето постоянно си е заключена. Много рядко виждам, че вратите й са отворени. Веднъж влязох. Щом влязох забелязах, че от четирите бабички, които стояха там (свещеника ако не го броим), една мигновено се впусна към мен и започна да ме наставлява. Първо ме попита кой

4 съм и какъв съм, що диря и пр. Силно озадачен, реагирах доста нервно. Трябвало да ме научи как се прави това нещо, именно да се моля на Бога и пр. – упорстваше въпросната бабичка. Аз я помолих да ме остави на мира за малко. Силно учудена и дори ядосана на този опак посетител, тя се върна при другите бабички. Исках да разговарям за нещо със свещеника. Но забелязах, че този човек има сякаш една-единствена грижа: някой да не влезе и да оцапа бляскавия паркет на великолепния иначе негов храм, който обаче, за жалост, е съвсем безлюден. Такава мания си има изглежда човекът, имам предвид свещеникът. Така аз усетих нещата. Отщя ми се да разговарям с него. Дано не съм прав. Затова като минавам покрай този храм (той си е иначе, казах, постоянно заключен), даже и да е случайно отворен, признавам си, ме е страх да се отбия. Щото онази бабичка пак ще се впусне към мен, първо ще ми огледа обущата и пр. Не са приятни тия неща. Ето как заради дреболии хората биват отблъсквани. Повече от 10 години в тази район "Тракия" на Пловдив нямаше никаква друга църква, ако не броим тази католическа църква. За това време, бидейки общо взето постоянно заключена, тази църква сякаш не успя да приобщи никой към себе си. Не знам. Вече няколко години не съм посмявал да вляза в нея. А често минавам там, иска ми се да вляза, а не смея. Вече има в района и православен храм, построен с пари на бизнесмена Манджуков. За тия пари той си купи от владиката титлата "архонт". (Преди за други неща пък си купи орден "Стара планина" от президент Гоце.) Там пък не ми се влиза по други причини. И затова, ето, за мен общо взето истински Божи Храм е... небесният свод. И така може, защо пък не? Е, ходя като немилнедраг в разни храмове, паля свещички, но общо взето като свой храм на Бога чувствам изглежда само небето. И може би това е подобре, знам ли? Той и Христос много-много не е стоял вътре в храма, а е общувал с народа навън, под величественото небе. Но къде ти сега са духовниците, които да следват Неговия пример? ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО КЪМ ДИСКУСИЯ С ЕДИН ЛИТЕРАТУРЕН ЕРУДИТ, ЦЕНИТЕЛ НА НОРМИТЕ НА "ПРАВИЛНОТО КРАСНОРЕЧИЕ" По публикацията със заглавие Началото на чудесен психологически експеримент, който ще ни даде безценни сведения за нравствената ситуация в образователната сфера тази сутрин забелязвам, че някой през среднощна доба не е спял, страдал е от безсъние и усърдно ме е поучавал, давал ми е, така да се рече, безценни съвети, имащи отношение към лите-

ратурното поприще, към писането, красноречието, към нормите на правилния език и т.н. Понеже съм ценител на такъв род предписания, ето, публикувам тъй строгото изказване на въпросния литературен ерудит, заедно с моята реплика към него:

Иван Маринов каза: Г-н Грънчаров, поздравявам Вашите учители по литература, които тактично са пропуснали да Ви научат на следното правило: Езиковата норма в българския език изисква употребата на миналите причастия при учтива форма на обръщение да приеме трето лице, множествено число. Евентуалното Ви обвинение в критична злонамереност и издребняване не би могла да ме впечатли, тъй като лексикалният Ви регистър не позволява особено красноречие. Виждам се принуден да Ви разясня някои основни понятия, чиято употреба, изглежда, Ви убягва. Смисъла, с който населявате термина "дискусия" изключва възможността за проява на ирония и по-тежкото и проявление – сатирата, в диалога с Вашите събеседници. Фантастът Азимов споменава в няколко от книгите си интересна професия, която се състои в синтезирането на редица високопарни текстове, в отсяването на тяхното съдържание. Ако намерите време да потърсите смислова цялост в текстовете си, бихте могли да изчистите претрупания и лишен от съдържание свой стил, между другото, признак за прогресивно задълбочаващ се снобизъм. Нямам Вашите претенции за начетеност, интелект, неизменна правота и компетентност във всяка научна сфера, затова няма да коментирам нито личните Ви качества, нито позицията Ви спрямо образователната система. Там съм бос. Нямам честта да Ви познавам, но като автор на книги, разискващи сериозни, дълбокомислени проблеми, не би било зле да вложите минимален финансов капитал, та да прикриете така очевидното си неуважение, а на моменти – ненавист към родния език. Споменавате възпитание, обвинявате инакомислещите си събеседници в демагогия и се опитвате (безуспешно) да изтъкнете качества, които се проявяват, а не се развяват като парцаливи килоти. Предполагам, ще поискате да узнаете какви са менталните ми отклонения, та да се намисям в този безпредметен спор, ще се изпотите в търсенето на акуратно изпълнена контрааргументация, или ще клъвнете по

някоя незащитима черта от личността ми, което, само по себе си е опит за нападение. Не ми се ще да дотягам на отбраната Ви аудитория, затуй завършвам с данни за себе си, които ще подлежат на съмнение от Ваша страна. Казвам се Иван Маринов, име напълно безизвестно и имам удоволствието да познавам госпожа Елена Дичева, която е надежден авторитет и опитен педагог, човек с принос и отношение към образованието. Вероятно смятате присмехът за форма на остроумие, макар че за стойностна ирония се изисква особен тип гений. И по-големи от Вас са се проваляли в опита си да боравят с тая опасна и безценна материя – словото. Дотук думите Ви биха изглеждали найдобре с етикета "вакханско словоблудство". Дано можете повече, в противен случай името Ви няма да предизвика нищо различно от така любимия Ви присмех. Ангел Грънчаров каза: "Г-н Маринов", безкрайно съм Ви благодарен за тъй безценните и толкова учените поучения, които тъй щедро ми подарихте! Ама ще Ви отвърна, че просто "немаше нужда" да се трудите да ме учите как да пиша, да ми изяснявате какви норми на правилния български език съм бил нарушавал и т.н. Причината е ясна: аз съм от особняците, дето си пишем както си искаме, пишем си свободно, изразявайки това, дето сърцето и душата ни го искат, пък дори и с риска да нарушим някоя безкрайно важна литературна норма. Изглежда нищичко не сте чел от моите по-сериозни текстове (аз съм написал доста книги) и въпреки това си позволявате да изтъквате някаква априорна "безсъдържателност" и един вид безсмислие на всичко, което съм бил написал, което обаче ни принуждава да приемем, че едното от двете е вярно по отношение на Вашия случай: или просто сте надъхан спрямо мен, кой знае защо се е появила тази нескривана злонамереност, или пък се мъчите да ме изкарате какъвто не съм с оглед да направите някаква услуга на някаква особа, примерно, на еди-коя си директорка или авторитетна даскалица по литература, имаща "несъмнени заслуги" за българското просвещение. Както и да е, слабо ме интересува Вашето мрънкане по моя адрес, а иначе изобщо не ме вълнуват също така и Вашите предписания за това как било правилно да се пише, щото аз, повтарям, въпреки Вашите тъй безценни предписания пак ще си пиша както си искам, по-скоро както душата и духа ми го иска. Между другото бих си позволил да подхвърля: ако спазването на Вашите тъй безценни предписания би довело до пораждането на един тъй натруфен, наистина безсъдържателен, пък макар и много претенциозен, с извинение, "стил", какъвто Вие демонстрирате в кратката си забележка, то аз никога не бих възприел нито едно Ваше

5 предписание; между другото, въпреки цялата Ви претенциозност, смея да заявя, "стилът" Ви издава един човек, който въпреки цялата си ученост няма нещо найосновно: нямате литературен вкус, г-не, щом си позволявате да се изразявате тъй неясно, натруфено, претенциозно, демонстрирайки някакво илюзорно, съществуващо единствено във Вашата представа "красноречие". Това е. Бъдете здрав. Пишете, упражнявайте се, но знайте едно: писането, боравенето със словото е израз на душата, на душевния живот, на живата мисъл; затуй ако душата Ви е скверна, то и да се съдерете, дето се казва, пак няма да пропишете хубаво. И смислено. И съдържателно, ако ми позволите да използвам Вашата терминология. Примерно щяхте да се отвращавате от собствената си склонност към подлизурство, което е опака страна на ненавистта Ви към ония, които никога не биха се унизили да се подмазват някому. Това е, което исках да Ви кажа. Ще ми е любопитно да узная колко норми на "правилния литературен стил" и нормите на "правилното красноречие" съм нарушил в репликата си... ЗА ЖАЛОСТ НАУКАТА ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ИЗОБРЕТИЛА НАЧИН ПИШЕЩИТЕ ХОРА, АВТОРИТЕ, ДА ЖИВЕЯТ КАТО РАСТЕНИЯ, ФОТОСИНТЕЗИРАЙКИ – И ЗАТОВА ИМ СЕ НАЛАГА ДА УМИРАТ ОТ ГЛАД вторник, 31 март 2015 г.

Под публикацията със заглавие Кои книги у нас са прокълнати, опасни и забранени? (тя е поместена на 6 декември 2011 г. в моя блог, наречен СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ) открих тази сутрин нов коментар, на който отговорих; оказа се, че преди това друг човек е коментирал също; ето трите коментара, които заедно добре илюстрират съдбата на един мислещ и пишещ човек (непринадлежащ към нашия тъй своенравен "официален културен елит") в нашите родни български условия: Анонимен каза: Екзистенциалистите казват, че животът няма смисъл. Според тях ако бяхме безсмъртни, бихме могли да извлечем смисъл от живота. Но ние трябва да умрем, независимо върху какви текущи

проекти работим! Ние обаче трябва да се опитаме да придадем смисъл на безсмислието. От тази гледна точка в този голям океан от безсмислие има малки острови на значение, на щастие. Всичко важно се намира в тези острови. Работата е там тези острови да бъдат намерени… Но каквото и да правим, всеки остров все някога се губи сред този океан. Той свършва. Следователно хората трябва да направят всичко възможно да открият тези малки острови. Те трябва да четат много, за да натрупат вътрешно богатство. Трябва да пишат. И трябва да се пазят от безполезните глупости на модерния начин на живот… Трябва да се мисли. Какво да се мисли? Можем да започнем с това да мислим за самите нас…

Ufuk Yaltirakli, турския философ ТАТИ каза: Уважаеми господине, ако пишете, за да споделите мислите си, а не за да забогатеете, в което искрено се надявам, бих ви посъветвал да създавате електронни книги и да ги публикувате безплатно или срещу символична сума на някой от множеството сайтове за електронни книги, както и на този блог. Така "арестуването" им ще е по-трудно и наистина ще станете четен автор. Ще се опитам да открия и прочета Ваша книга, за да си съставя мнение за творбите Ви и понеже темите ми се струват изключително интересни! Искрено ви желая успех! Ангел Грънчаров каза: Уважаеми господине (или госпожо), естествено, че не пиша за да забогатея. Всичко написано отдавна е сложено в електронен вид за да се ползва от хората, от интересуващите се, от младите най-вече. (Ето мястото, където можете да намерите всичко, написано от мен и да си го свалите съвсем безплатно.) Много често получавам от съответните сайтове известие за това, че някой си е свалил моя книга. Но аз в случая говоря за съдбата на моите хартиени книги, аз общо всичко, написано от мен, съм го издал и в хартиен формат. Говоря за съдбата на тия мои книги. Факт е, че по посочените причини тези мои книги стоят непипнати от ръка на читател в складове и книжни борси. Това е най-жестокото, което може да се случи на един автор. Опитайте се да си го представите, опитайте да се поставите на мое място. Опитайте да почувствате това, което аз чувствам... Между другото, да подхвърля и това, за да схванете по-пълно ситуацията, в която хора като мен са поставени: ами ние наистина можем да подаряваме на човечеството книгите, които сме написали (в електронен вид), но като емпирически същества нали някак все пак трябва да живеем? Все още науката не е изобретила магически начин пишещите хора, авторите, да живеят

като растения, фотосинтезирайки, примерно. Кажете, посъветвайте ни: какво да правим когато все пак и на нас, пишещите хора, са ни необходими някакви средства за съществуване? Колкото и грозно да звучи, е налице и такъв момент. Съветвате ни да умираме от глад ли? ЛЕКЦИЯ НА ТЕМА "СПРАВЕДЛИВО ЛИ Е НЕРАВЕНСТВОТО?" НА Д-Р Я.БРУК В СОФИЯ вторник, 31 март 2015 г.

Получих на имейла си следното писмо. Позволявам си да му дам гласност, с оглед да стигне до колкото се може повече хора. Искате ли да разберете дали е справедливо неравенството според д-р Ярон Брук? Драги приятели, Остава по-малко от месец до лекцията на Д-р Ярон Брук, организирана от обществото „Айн Ранд – България”. Наш лектор ще бъде президентът и изпълнителен директор на Института Айн Ранд в САЩ д-р Ярон Брук. Темата: "Справедливо ли е неравенството?" Лекцията ще е на 21 април 2015 г. от 18 ч. в Аулата на СУ "Св. Климент Охридски" напълно БЕЗПЛАТНО. (ОЩЕ >>>) ИСКАМ ДА СПОДЕЛЯ НЕЩО СЪВСЕМ ИЗНЕНАДВАЩО: НЯМАТЕ СИ ПРЕДСТАВА КОЛКО ВЪЛНУВАЩО Е ДА СИ ГРАЖДАНИН В ИСТИНСКИЯ СМИСЪЛ НА ТАЗИ ДУМА! вторник, 31 март 2015 г.

Вчера си позволих да отделя време за да проведа един интересен експери-

6 мент, свързан с моите изследвания, напоследък концентрирани около проблема за здравомислието. Пиша такава книга, впрочем, напреднах в писането й дотам, че вече се налага да я привършвам: искам книгата да е кратка и един вид с по-практическа насоченост. Ще ми се да помогна на хората, да им предоставя лесен, работещ начин да се избавят от неверните, от нездравите си представи за нещата – и да се проникват от здравомислие. И от разумност. Другояче казано, ще ми се да им помогна да започнат да постъпват наистина по-мъдро. Тия три неща: здравомислие, разумност и мъдрост явно са изключително близки по смисъла си. А проникващият се от здравомислие човек е човекът, който все по-успешно се бори с глупостта, с нашата неизкоренима човешка способност и склонност да правим глупости. И грешки. Ей с тия толкова вълнуващи неща е свързана книгата ми. И я пиша с увлечение. Та значи вчера си направих един интересен и полезен експеримент, тук сега искам да споделя с вас резултатите от него. Аз вече писах по замисъла си (виж: Днес отново ще изнасям урок по гражданско достойнство на представителите на самодоволната и самозабравила се образователна администрация!) на туй "мероприятие" (да употребя тази тъй мила дума, останала ни от онуй славно време на комунизма!), а пък на друго място (виж: Какво се случи при моята визита в "Деня на отворените врати" в РИО-Пловдив) дори вече разказах, във видео-формат, как всичко е протекло. Сега в добавка тук ми се ще да представя целта и смисъла на тази моя поредна инициатива. Много се замислям дали да не посветя на този същия проблем, на тази същата тема и следващото телевизионно предаване, което водя по ПО-тв, именно предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров". Това ще го реша най-вероятно минути преди започването на самото предаване. Тук обаче изобщо не ми се ще да пиша пространни анализи, дълбокомислени тълкувания и пр.; не, нямам желание да правя това. Ще се задоволя да направя само няколко важни констатации. Свързани именно с темата, която ме вълнува тия дни: как да напредваме в порива си към здравомислие. Как да постигаме заветната цел: да мислим здраво, реалистично, истински? Ето това е истински значимото, а не това, което се е случило, какво съм казал аз, как са се държали моите опоненти и пр. А всъщност там, в не толкова уютното фоайе на втория етаж на сградата, в която се помещава пловдивския филиал на образователното ведомство, аз проведох една чудесна дискусия с двама типични служители на министерската образователна бюрокрация. Смея да ги определя така, навярно това звучи в техните уши като ласкава оценка. Аз, Ангел Грънчаров, там

бях в позицията си на ангажиран български гражданин и данъкоплатец, който при това има специално отношение към многострадалното българско образование. Моята позиция е твърде интересна: първо, съм не просто български гражданин, а съм значително по-особен и нетипичен, ако мога така да се изразя, български гражданин, дотам, че мога да бъда определен като... "небългарски гражданин", или като български гражданин, позволяващ си да има едно небългарско поведение и отношение. Щото българският гражданин обичайно се държи не като гражданин, а като един малодушен треперко, изпитващ панически страх от тъй величавите представители на самонадеяната държавна администрация. Е, аз пък искам да покажа, че е възможно и в български условия човек да се държи като гражданин, сиреч, като свободен и отговорен човек. Свободният човек или гражданинът по начало не е треперко, съзнанието му не се тресе от глупави страхове, такъв човек не изпитва неудържими пориви да прави теманета на тъй величавите представители на издържаната от данъците му държавна администрация. Истинският гражданин, именно гражданинът, който се държи достойно и не петни с поведението си това име, съзнава нещо най-простичко: администраторите, властниците, управниците не са наши чорбаджии или господари, пред трона на чиято величавост не трябва да се държим като малоумни идиоти и като треперковци, не, напротив, той съзнава нещо найпростичко: това че ний, гражданите, всъщност сме господарите, а пък чиновниците и управниците, независимо от ранга им, са наши слуги! Да, не зная как ви звучи туй толкова простичко нещо, вероятно ви звучи пределно дразнещо, но ето, пиша го найотговорно; и ще ви бъда много благодарен ако имате добрината да ми кажете как то ви звучи. Но да продължа нататък. Аз вчера просто си позволих дързостта да се държа с двама представители на тъй самонадеяната образователна администрация както подобава да се държи един свободен и достоен гражданин, който, казах, има типично небългарско разбиране на всичките тия неща. Нашенецът, типичният българин обикновено гледа да измисли как, по какъв начин да омилостиви тъй величавия български държавен чиновник или властник и за тази цел измисля и изобретява какви ли не начини да се унизи: търси прословутите "връзки" по каква ли не линия, шуро-баджанашка, приятелска или всякаква друга, ако трябва, сторва какви ли не поклони, ако се наложи, готов е дори обущата му да целува и да намаже с лиги, абе на всякаква мерзост и простотия е способен типичният масов българин само и само да заслужи милостта на тъй величавия български чиновник или властник. Е, понякога има едно най-ефикасно средство, което решава всички проблеми: и то е подкупът, всевлас-

тната парица, която отваря всички врати! Цялата работа се свежда началството да бъде омилостивено и да благоволи да ни дари някакви благинки, примерно да ни погали по главицата, да ни даде некаква невзрачна службица, където да благоденстваме доживотно, примерно, да станем послушен учител, която гледа като кученце в очите г-н инспекторът-исполин и е готов на всякаква мерзост само и само г-н инспекторът да е доволен! Вий знаете, предполагам, как се държи типичният нашенски... идиот, дето се опозорява по всички линии, общувайки с нашата тъй величава администрация.

Е, вчера аз си позволих да направя нещо крайно скандално в нашенските родни условия: държах се както повелява да се държим най-елементарното понятие за гражданин. Прочее, в интерес на истината съм длъжен да отбележа, че аз се държа така не от вчера, а от много години. По тази причина, именно заради "скандалното си поведение", аз накрая си получих "заслуженото": уволнен съм от образователната система, обявен съм от нейните авторитетни представители за "психически ненормален", родната образователна администрация ме обяви за "персона нон грата" по отношение на системата и дори ме провъзгласи, ща не ща, за нещо като дисидент пак по отношение на нея, за благодарност аз фактически съм лишен пожизнено от преподавателски права, да, вече нямам право да преподавам философия и гражданско образование, нещо, което съм правил цели 32 години, щото представителите на въпросната бюрократична система имаха добрината да ме провъзгласят също така за "пълен некадърник", за "изцяло негоден за системата", "липса на абсолютно всички качества да бъде учител" също така пише в уволнителната ми заповед и т.н. Абе виждате явно яко съм вбесил въпросните образцови властващи представители на системата щом си направиха труда да ме остракират така решително от нея; разбира се, тия същите сега си имат доста неприятни проблеми с българското правосъдие, щото аз, като гражданин (няма да употребя тук предиката "достоен" или "свободолюбив", щото то си се подразбира), няма как, за да защитя правата си, се наложи да дам възможността на въпросните самозабравили се властници

7 да защитят незащитимата си по принцип позиция пред българския съд. За което те правят титанични опити да защитят незащитимата си по принцип позиция, сиреч, да предизвикат симпатия към себе си в сърцата на представителите на съдебната система (но това е друга тема, за която ще говорим отделно). Но мисълта ми е, че вчера също, въпреки положението си на остракиран от системата дисидент, на нейна жертва и пр., аз се възползвах от правата си на гражданин и от тази позиция близо час може би (хич пък не си погледнах часовника, а времето течеше бързо, щото разговорът ни беше извънредно приятен!) водих една превъзходна дискусия с двама образцови представители на образователната администрация! Какво именно си казахме е отделна тема, ние, прочее, обсъдихме доста и то изключително интересни въпроси (въпросите задавах предимно аз, пропъденият от системата учител), за които сега нямам време и търпение по-пълно да разкажа. Но в случая мен ме интересува друго: говорих и от гражданска, но и от чисто човешка, сиреч, от една пределно философска позиция с двамата образцови образователни чиновници. Чудесен разговор се получи, ех, защо не го записах, за да се съхрани за човечеството, за признателното потомство?! Да, но този път дори не посмях да им предложа да запиша разговора ни, знаейки добре, че няма да се съгласят. Както и да е, нека интригата да бъде запазена, нека разговорът ни да бъде обвеян с булото на загадката, на мистерията. Но беше чудесен, беше превъзходен този разговор, уверявам ви! Аз лично получих невероятно интензивно духовно удоволствие от него. Съветвам ви да опитате и вие някога да поведете такъв разговор с чиновници, те, прочее, са чудесни събеседници, стига само да имате умения да ги предразположите. Аз тези умения ги имам развити във висша степен! То се иска практика, е, аз съм практикувал това нещо откакто се помня. Хиляди спорове съм водил с подобни чиновници от какви ли не сфери. Няма друг начин, трябва да се практикува туй умение да бъдеш гражданин. Ако практикувате умението да бъдете мухльовци, ще станете мухльовци. Ако обаче не щете да сте мухльовци, ако почнете да се държите като достойни граждани, имате всички предпоставки да станете такива. Е, иска се и още нещо: умение да мислите. То се получава чрез занимания с философия. И то трябва да се практикува. Иска се да имате добър учител в тази посока. Те са същинска рядкост добрите учители по философия в наше време. Е, има и такива. Тях обаче обикновено ги гонят от системата, щото тя такива точно не търпи. Тъй като те са нещо като динамит в основата й. Както и да е. Това е друго огромна тема. А аз трябва да завършвам. Ето как ще завърша.

Спорихме разгорещено, разбира се, по нито един пункт, да, по нито един пункт не постигнахме единодушие с уважаемите администратори. Впрочем, грешка, по един само пункт постигнахме пълно съгласие. И той е: че явно никога няма да постигнем съгласие. Причината за това е проста: понеже живеем в абсолютно различни светове няма как да постигнем някакво съгласие. Да, живеем в различни светове или дори вселени. Имам предвид човекът и гражданинът като мен, който има понятие за своето предназначение и достойнство – и не е склонен да ги хариже, та да са доволни представителите на всевластната бюрокрация. И, на второ място, са представителите на тази същата администрация, които са свикнали да общуват не с достойни и свободни граждани, държащи на достойнството си, а предимно с мухльовци, с треперковци, с жалки същества, които само търсят начин как да ги омилостивят и да получат благоволението им, с оглед на получат също така известни благинки или облаги. Та именно тия два човешки типа живеят в две различни вселени. Между които няма нищо общо. Е, вчера отново се получи някакво съприкосновение между тия две вселени, от което изпращяха искри, както при допира на проводници, през които тече ток. Появиха се искри и толкоз. Два свята, повтарям, между които няма нищо общо. ("Единият от тях е излишен", така ли беше написал поетът?) Две вселени, които се съмнявам дали са изобщо паралелни. Две абсолютно несъвместими вселени... За кой ли път си позволих да попитам инспекторката по философия Антоанета Кръстанова дали поне малко не съжалява за това, което дръзна да стори, а именно, да подпомогне моето съсичане като личност и преподавател от директорката на ПГЕЕПловдив Стоянка Анастасова. Попитах я дали не съзнава, че е направила цяла поредица от ужасно нелепи грешки. Казах й, че като философ съм загрижен за това и чувствам дълг да й помогна да осъзнае грешките си. Ето, затова съм и дошъл, да и помогна в тази посока. Отговорът й беше все същият: не, тя не била сторила никаква грешка, грешният съм бил само аз! Тя един вид била безгрешна. Понеже служила на една "перфектна система", вероятно. Системата не била толкова лоша колкото аз съм си бил представял. Чудесни резултати била постигала системата. Бляскави, един вид резултати била постигала системата! А аз по тази причина съм бил нямал място в нея. Да ви припомня: тази госпожа инспекторка има добрината даже пред съда да заяви, че по нейни наблюдения аз съм бил най-некадърният преподавател по философия в цялата Пловдивска философска губерния, сиреч, сред всички преподаватели по философия в Пловдивска област аз точно съм бил най-некадърният! Това, че тази госпожа толкова силно ме мрази, е

отделна работа. Защо ме мрази – също. Между другото, аз се радвам, че съм заслужил толкова много омраза. Това е чест за мен. Не ща да омилостивявам подобни служители на системата. Нека да ме мразят колкото си искат. Само има един тънък момент: аз като български гражданин между другото съм и техен работодател! И имам права да ги питам за много неща, да ги държа отговорни и пр. Между другото, понеже съм наистина доста гаден, позволих си да попитам и това, и то още в началото на разговора ни или на моята специфична гражданска инспекция на... инспекторите на РИО-Пловдив: до какво се свежда длъжността на инспектора, каква е ролята му, има ли смисъл от такива длъжности в съвременните условия. Още с тия въпроси и тримата представители на въпросната администрация направиха подобаващите гримаси, показващи, че въпросът ми им е крайно неприятен. И други такива въпроси имах добрината да им задам. Вярвам, доста ще помислят по тях. Моята идея беше точно тази: да им помогна да се позамислят. Оказа се обаче, моето наблюдение е такова, че в тази посока тези хора имат сериозен проблем. Много сериозен при това: мислят си, въобразили са си, че всичко те прекрасно си го разбират – тъй че не им е нужно изобщо да мислят. Това е много коварна илюзия обаче. Нещата съвсем не стоят така както те си го представят. Ще завърша със следното, макар че имам още много неща за казване, но то всичко никога не може да се каже. Няколко нови момента констатирах обаче все пак, което показва, че г-да инспекторите имат известен напредък благодарение на моите уроци по мислене и по гражданско образование. Примерно г-жа Кръстанова благоволи да каже, че тя била против това аз да бъда уволнен и изгонен от училището – ама приятелката й Анастасова вероятно толкова е настоявала за това, че тя не е могла да й откаже. Трябвало според нея да остана да работя в училището, въпреки цялата си пословична некадърност. А че съм "абсолютен некадърник" – от тази своя квалификация тя обаче не се отказа. Вторият интересен момент беше този, че тя редовно била чела блога ми – и дори понякога си позволявала да гледа предаването ми по телевизията, именно "На Агората...", на което тя, прочее, е нещо като кръстница: още много време преди да поведа аз това предаване та има добрината при наш предишен разговор да ми заяви: "А ти защо искаш да работиш в училище щом се мислиш че си нещо като пловдивски Сократ, щом толкова обичаш Сократ, що се вреш да работиш за пари в училище, кой ти пречи да преподаваш философия на улицата, на площада, на Агората – та да бъдеш таман като Сократ?!"; та за тия нейни памятни думи когато създадох предаването, при избора на име се спрях, естествено, на

8 това, на което се спрях. Та като ми каза тия неща вчера, аз вметнах: и как така, как е възможно да четете блога на найнекадърния философ в Пловдивска област – и да гледате дори и телевизионното ме предаване, Вие чувате ли се какво говорите?! На трето място когато стана дума за една друга преподавателка по философия, г-жа Антоанета Чобанска от Велико Търново, която също си имаше преди време главоболия с образователни администратори, та в при това споменаване г-жа Кръстанова благоволи да похвали г-жа Чобанска, която, за разлика от мен, имала била еди-какви си постижения в "единствено правилното обучение" на младите по философия. Аз тогава й подхвърлих: а тя знае ли, че г-жа Чобанска сама писа, че ползва учебното помагало по философия на "най-некадърния философ от Пловдивска област"? Г-жа инспекторката каза че знае и направи също доста интересна гримаса на лицето си. Такива работи. Спирам дотук. Ако имам време, на базата на вчерашните си наблюдения ще направя някои нови заключения, но това ще стане не сега. Сега просто ми писна да пиша. И спирам. Хубав ден ви желая! Бъдете граждани – чудесно е да си гражданин, нямате си представа колко възторжено се чувства човекът, който е дръзнал да изпълни гражданския си дълг! Уверявам ви, наистина е превъзходно това чувство – опитайте само! Изобщо не е трудно, просто се иска едно условие: просто се иска да престанете да бъдете страхливи малодушни мърморковци. Само това се иска, пробвайте... ОТ МЕНЯ УЧЕНОГО НЕ ПОЛУЧИТСЯ: ПОВИДИМОМУ ТАКОВА МОЯ СУДЬБА... вторник, 31 март 2015 г.

Съдебните дела или съдебните процеси, които водя, вълнуват и моите приятели в чужбина, в това число и от научните, от философските среди, в които съм във връзка, с които общувам не от вчера. Тия дни отново ми пише моят приятел от Киев Константин Райда, който е професор по философия в техния философски институт към Украинската академия на науките; постоянните читатели на този блог знаят, че в сътрудничество с този човек и негови сътрудници от Украйна и някои други страни създадохме и ето вече трета година изда-

ваме международното научно-теоретично многоезично издание на философското списание ИДЕИ; ето какво ми пише проф. Райда, а пък по-долу можете да прочетете и моя отговор до него; между другото там обсъждаме и един интересен въпрос, който може да има значение за ония млади хора, които искат да се посветят на академична или научна кариера в официалните институции; ето двете писма: Здравствуйте, дорогой Ангел! Давно Вам не писал, извините. Когда выпадает свободная минутка, смотрю Ваш сайт. Мне кажется, что те, кто управляет Вашей "бедой" специально затягивают судебные процессы, поскольку понимают, что вне Болгарии любой нормальный суд будет на Вашей стороне. Но для этого Вам нужно пройти все судебные инстанции в Вашей стране. Тем не менее, компенсация все равно будет Вам выплачена за весь срок Вашего несправедливого пребывания вне стен гимназии. Увидел, что Вы подготовили очередногй номер "ИДЕЙ", посвященный А. Камю. В очередной раз был приятно удивлен совпадением наших жизненных приоритетов: моя кандидатская диссертация, защищенная в 1983 г., была посвящена именно его "философии абсурда". Как обстоят дела с написанием Вами статьи (или небольшого введения) в публикацию по С. Кьеркегору? Получается ли что-нибудь? Моя основная тема в преподнесении его творчества современникам это отстаивание духовности человека и правды в малейшем ньюансе восприятия жизненной ситуации. Его размежевание с идеологией прагматизма и приспособленчества. Часто думаю о Вас и во время посещения собора молюсь о том, чтобы Бог поддержал Вас в Ваших стараниях и Вашей борьбе. Передавайте привет Вашим родным и близким. С уважением, искренне Ваш друг, К.Р. Здравствуйте, дорогой мой друг Константин, Спасибо за письмо, прошу извинить меня за опоздание, за то, что только теперь Вам отвечаю. Сам понимаете, у меня много дел, постоянно что-то пишу, часто очень устал и просто нет сил писать больше. А и я занимаюсья так много дел, что поистине просто времени не хватает. Но вот теперь оставляю все другое и хочу Вам написать. Относительно моих судебных препирательств я все таки оптимист, посмотрим что получится, но в обоих случаях будет очень интересно. Конечно, может быть и понадобится обратится и в Европейский суд. Я намерен обсудить такую возможность с правистами Болгарского хельзингского комитета, им этот казус будет очень интересный. И он поистине интересный. Напо-

минает чем-то судебный процесс Сократа, я конечно иронизирую, но есть все таки что-то общего, хотя и с внешней стороны. Что касается моем участии в книге о Кьеркегоре повидимому я не успею написать обещанный текст. Я начал писать, потом бросил и занялся другими вещами и пока еще не написал. За два-три дня если начну серьезно работать я напишу этот текст, но для меня писать так, потому что надо, неприятно, и для меня это будет коствоват много сил. Я так устроен, когда пишу то, что душа хочет, пишу его очень легко, с удоволствием; но если надо писать какие-то "плановые вещи", тогда я просто готов умереть, но не могу настроится и начать писать. Когда-то из за это я и отказался в конечном счете от защиту диссертации. Это главная причина. Просто если моя душа что-то не хочет думать и писать, мне очень трудно вынудить душу; моя душа просто меня не слушает, не слушает приказы моего рассудка. Моя душа слишком недисциплинированная, я просто не знаю что с нея делать. Она очень своенравная. Вот например и теперь с изданием журнала ИДЕИ что получилось: я много пишу, но у меня просто нет сил садится и написать что-то научное, которое имело бы значения для моей научной или академической карьере. Другие люди в созданном мною журнале, в журнале, на котором я главный редактор, уже написали много статьей и уже стали доцентами и профессорами из-за этих публикаций, но я почти ничего научного не написал, а пишу разные ессе, разные другие вещи, которые в общем научного характера не имеют. Вот, такие вещи и дела у меня. Мне кажется на этом основаии когда-то и Сократ вообще не писал, Кьеркегор писал, но тоже и как меня научных трактатов тоже не хотел писать, так что мне вполне понятно почему так получается: просто у меня такая душа. А душу свою я не хочу насиловать потому что душа моя любить очень сильно свободу. Простите что начал философствовать об этом, простите, что обещал, а теперь кажется не выполню свое обещание. Не надо оправдыватсься, просто не надо было обещать. От меня ученого не получится. Повидимому такова моя судьба. Хороший день и всего Вам доброго желаю, Вам и Ваших самых близких людей! С уважением: Ваш друг Ангел

9 Всё восстановлено. 137 заказов, в общей сложности 7657 цветов и мост сегодня выглядит лучше, чем вчера до вандализма

Ситуация с ликвидацией мемориала должна была быть отбита и мы её отбили. Важно было показать, что невозможно устроить такую хрень без реакции, мы это показали. Я не думаю, что правильно в таких ситуациях ныть про неправильную власть или рассказывать про месть негодяям, которые это сделали. Это слабая, на мой взгляд, позиция. Сильная, на мой взгляд, позиция, это восстановить всё быстрее суток и сделать ещё лучше, чем было. Если они попробуют убрать ещё раз, то мы ещё раз всё восстановим и сделаем лучше. А потом ещё и ещё раз. Наши оппоненты не всесильны, их методы и практики работы противны всем, включая людей, интегрированных в систему. За ними нет правды, поэтому они слабы и удерживать систему в работоспособном состоянии они могут деньгами, ложью и страхом. А с таким фундаментом далеко не уедешь. За каждым цветком, который появился сегодня на мосту, стоит конкретный человек, который заработал деньги и посчитал нужным потратить их на то, чтобы на месте убийства Бориса Немцова появились цветы. Такую историю нельзя остановить силой, мемориал будет находиться там до тех пор, пока есть люди, которые хотят, чтобы цветы там были. (ОЩЕ >>>) ПЪЛНА ОТВРАТ Е РАЗНИТЕ САМОЗВАНИ МЕДИЙНИ ВЕЛИЧИЯ ОТ СУТРИН ДО ВЕЧЕР ДА СИПЯТ АКЪЛ ОТ ЕКРАНА НА НАЙ-ГЛЕДАНИТЕ ПОРЪЧКОВИ И УДОБНИ ТЕЛЕВИЗИИ вторник, 31 март 2015 г.

БРАВО, СВОБОДОЛЮБИВЫЕ РУССКИЕ! ПОКЛОН ВАМ!

Гузно мълчание за ТВ7, най-шумния проект на КТБ

вторник, 31 март 2015 г.

ИВО ИНДЖЕВ

Оригинал взят у в Мемориал восстановлен. Но цветы всё ещё можно отправить

Голям шум се вдигна около откровенията на банкера Цветан Василев в едно интервю от вчера, но пълна тишина продължава да кънти на кухо около най-шумния му проект ТВ 7. А какво пазаруване падна

само с неговите пари на медийния пазар на скъпоплатени роби на журналистическия труд! Както португалците са наемали араби да им въртят търговията с хора в Африка, така Цветан Василев беше наел Николай Бареков да оглежда мускулите и да опипва зъбите на желаещите да се продадат на ТВ7 в периода, когато робите на журналистическия труд се котираха скъпо според тяхната продажност. Да изброявам ли имена? След като корабът на роботърговците взе да потъва, от него започнаха да скачат някои от наетите за пътуването към страната на Срама журналисти. Днес някои от тях, разчитайки на слабоумието на публиката (защото самите те се мислят за силноумни), отново дефилират с цялата си наглост на „арбитри” за това кой е умен и кой глупав. Още по темата: actualno.com Дръпнете щепсела на медийните мисльовци Сни: News7

Знаете ли как наричаме много от анализаторите, които каним по публицистичните предавания – мисльовци. Това заяви известната с кариерата си най-вече в ТВ7 журналистка Ива Николова. Същата, която напусна със скандал ТВ7, след като Цветан Василев вече го издирваха български и международни органи под дърво и камък. Коментар на редактора Същата тази госпожа изрече сакралната си реплика за „мисльовците”, докато се мъчеше в сутрешния неделен блок на Нова телевизия „Събуди се” да прави анализ на операция на СДВР по нашумелия случай с намереното мъртво дете край софийското село Пасарел. И понеже полицията не отваря нито дума по случая и няма какво да се коментира, Николова, воглаве с вечното адвокатско присъствие Марин Марковски, депутатът от 42-рото Народно събрание Татяна Буруджиева и режисьора на „Дякон Левски” Максим Генчев, стигна от Пасарел до световното зло тероризма. Пак добре, че другите не се включиха прекалено охотно.

Пълна отврат е, когато разни медийни величия от сутрин до вечер сипят акъл от екрана на най-гледаните телевизии. Така постоянно убеждават всеки разумен човек, че телевизията може да се ползва само за гледане на мачове, евентуално и на някой и друг филм или сериал – такива, в които е имало поне малко мозък при заснемането. От кой точно пиедестал Николова се изказва за криминален случай? От същия, от който и Люба Кулезич обяснява колко е трагична българската разследваща журналистика в днешно време ли? От нейното сърце се отделиха пет минути, в които показа как малолетният Митко от Кричим, който „белесна” със знанията си за всички столици по света, не може да си напише дори името. Но вместо за един час да покаже какво се случи с парите за интеграция на ромите, да демонстрира как се направи тази интеграция например в Испания – много успешно, да посочи с репортаж и експертно мнение какви биха могли да са решенията конкретно за Митко и по принцип за ромското малцинство, Кулезич си напълни предаването с ... Жени Калканджиева. Защото е много важно да знаем кой кога и защо е застрелян покрай конкурсите за красота. Такива като Николова, като Кулезич, като Сашо Диков и цялата медийна експертна компания попадат отлично в поговорката за новия бардак. Те добре я знаят и хич и не мръдват от нея. Защото да говориш не значи да действаш. Нали има там шарани да лапат мухите – всичко е точно. А медийните величия са точно като политическите ни – отдавна компроментирани! За финал един съвет към "медийните лидери" – събота и неделя поне пуснете сутрин малко детски предавания, анимационни и игрални филмчета за най-малките. Може дори да прежалите някой лев повече, за да има образователен елемент в тези филмчета. Далеч по-добре е, отколкото дватри часа някоя водеща и цял екип да се пънат как да преразкажат политическообществената бутафория от изминалата седмица! ЗЕМЯТА Е ПЪЛНА С ЖИВОТА НА ПРАДЕДИТЕ НИ, ТАКА СЪЩО ТЯ Е НАШАТА МАЙКА вторник, 31 март 2015 г Писмото на Вожда Сиатъл до президента Франклин Пиърс 13 ноември 2012 Документът, който следва по-долу, е бил широко разпространен от американските и европейски вестници и които го определят като най-дълбоката и красива декларация, която някога е направена за околната среда.

10 Манускрипта е бил написан преди пoвече от 150 години. Негов автор е индианският Вожд Сиатъл, на племето Суамиш, от североизточните територии на САЩ, които днес влизат в щата Вашингтон. Това писмо Вожда Сиатъл е изпратил през 1855 година на президента Франклин Пиърс, като отговор на предложението му за покупка на земите на индианците Суамиш.

Великият вожд от Вашингтон ни праща хабер, че иска да купи нашите земи. Великият вожд също ни изпраща думи на приятелство и добра воля. Оценяваме този израз на внимание, защото знаем, че нашето приятелство му е излишно. Ще разгледаме неговото предложение, защото знаем, че ако не го направим, то белият човек може да дойде със своите огнени оръжия и да вземе нашите земи. Великият вожд от Вашингтон може да вярва в това, което казва Вожда Сиатъл, със същата сигурност, с която нашите Бели братя вярват в промяната на четирите годишни времена! Моите думи са непроменяеми както звездите! Как можете да купувате и продавате небето, топлината на земята, тази идея ни се струва чужда. Не сме собственици на Свежестта на въздуха и на сребристия блясък на водата. Как можете да ги купите от нас? Трябва да знаете, че всяка частица от тази земя е свещена за моя народ. Всяко блестящо листо, всеки пясъчен плаж, всяка мъгла в гората, всяко насекомо със своето жужукане, са свещени в паметта и опита на моето племе. Сокът на дърветата, който се движи в тях носи спомените на червенокожите хора! Покойните бели хора забравят своята родна земя, когато поемат последния си път към звездите. За разлика от тях нашите Никога не забравят тази прекрасна земя, която е майката на всички червенокожи хора. Ние сме част от земята и тя е част от нас! Благоуханните цветя са нашите сестри,еленът, мустанга и орела са нашите братя! Планинските скалисти върхове, зелената трева от прериите, топлината на

телата на мустанга и човека, всички те принадлежат на едно и също семейство. За това, когато Великият вожд от Вашингтон казва, че иска да купи нашите земи, прекалено е това, което иска!

Той ни осигурява място, където ще можем да живеем с нашите племена, ще бъде наш баща и ние негови синове. За това и разглеждаме неговото предложение за покупка на земите ни, но това няма да е лесно, защото тези земи са свещени за нас. Сребристата вода, която тече по коритата на ручеи и реки, не е просто вода, а кръвта на нашите прадеди! Ако ви продадем тези земи, трябва да запомните, че те са свещени и трябва да научите вашите синове на това и че всяко фантастично отражение в прозрачните води на езерата, говори за спомените и историята на моя народ. Шепотът на водата е гласът на нашите прадеди! Реките са наши сестри, те утоляват жаждата ни. Реките носят с водите си нашите канута и хранят децата ни. Ако ви продадем земите си, трябва да запомните и учите синовете си, че реките са наши и ваши сестри, за напред би трябвало да се отнасяте с тях, като с членове на семейството си!! Знаем, че белият човек не разбира нашия начин на живот. За него е безразлично едно или друго парче земя,защото той е странник, който идва в нощта за да открадне от земята каквото му е нужно. Земята за него не е брат, а е враг, когато я завладее я напуска и продължава своя път. Оставя зад себе си гробовете на своите родители, без това да има за него значение. Отстранява от земята своите синове, без това да му въздейства! Забравя гроба на баща си и правата на своите синове. Отнася се към майката Земя и баща си Небето, като към неща, които се купуват, продават и крадат. Незадоволимият му апетит ще унищожи земята и ще остави след себе си само пустиня! Не го разбираме това. Начинът ни на живот е различен от вашия. Посещението на градовете ви причинява болки в ушите на червенокожите хора. Може би е така, защото индианецът е дивак и не разбира нещата. Нямате нито едно място, където може да се чуе разлистването на дърветата през пролетта или трептенето на крилата на насекомите! Но може би е така, защото съм

дивак и не мога да разбера! Шумът на градовете е като обида за нашите уши. И какъв живот е този, когато човек не може да чуе самотния зов на чаплата,или нощната дискусия на жабите в залива… Аз съм индианец и не го разбирам. Ние червенокожите предпочитаме мекия звук на вятъра, който гали лицето на езерата и благоуханието на същия вятър, Пречистен от обедния дъжд и парфюмиран от аромата на боровете! Въздухът е безценен за червенокожите, защото всичко живо го споделя – Животните, дърветата и човека. Белият човек като ли не усеща въздуха, който диша. Като някой агонизиращ, който е нечувствителен към миризмата на собственото си разпадане. Пак ще кажа, че ако ви продадем земите си трябва да запомните, че въздухът е безценен за нас, и че той споделя духът си с всеки живот който поддържа! И ако ви ги продадем, да ги оставите отделени настрана като свещени, като едно място, където може да отиде белия човек и да се наслади на полъха на свежия вятър, напоен с аромата на цъфтящата прерия! Ще разгледаме вашето предложение за покупка на земите ни. Ако решим да я приемем, ще има едно условие. Белият човек да се отнася с дивите животни като към свои братя. Аз съм един индианец и не разбирам как изпускащия пара Железен кон може да бъде по-важен от бизона, когото убиваме, за да се нахраним и то при остра нужда. Какво би бил човек без животните ако те изчезнат… Човекът би умрял от самота и духовна нищета. Защото това, което се случва на животните, много скоро ще сполети и човека. Всички неща са свързани в Природата! Вие трябва да учите синовете си, че земята под вашите крака, това е прахът на прадедите ви! За да уважават земята, трябва да кажете на вашите синове, че Земята е пълна с живота на прадедите ни, така също и че тя е нашата Майка. Всичко, което въздейства върху нея, засяга и нейните синове, нанасяйки вреда на нея, вредят на себе си! Ние това го знаем. Земята не принадлежи на Човека, а той принадлежи на нея! Той не е създател на Живота, а е само една брънка от него! Всичко което прави срещу Природата, го прави срещу себе си. Знаем, и че всички неща са свързани, както Кръвта, която свързва една фамилия! Дори и белият човек, чийто Бог върви редом с него и разговарят като приятели, не може да бъде изключение от нашата обща съдба. Може би, след всичко това, все пак ще станем братя някой ден. Ще видим…. Знаем нещо, което може би и вие ще откриете в един прекрасен ден, че нашият Бог е и вашия Бог! Сега мислите, че сте Негови собственици, както искате да сте и на нашите земи, но няма да бъдете! Той,

11 Бога на човечността и състраданието е еднакво справедлив, както към червенокожите, така и към белите хора! Тази земя е безценна за Него и причинявайки й вреда означава неуважение към нейния създател! Ако замърсявате постоянно леглото в което спите, ще умрете някоя нощ задушени от мръсотията си. Може би в последния си час, ще се почуствате озарени от идеята, че Бог ви е пратил по тези земи и ви е дал господството над тях и червенокожите племена, като една специална цел. Тази мисия е едно тайнство за нас, защото не разбираме какво ще стане, когато бъдат избити бизоните, когато дивите мустанги бъдат опитомени, когато и найотдалечените кътчета на горите ще излъчват миризмата на много хора, и когато погледа към зелените върхове на планините бъде преграден от редове бодлива тел. Тогава ще попитаме. Къде е гъстата гора… Няма я… Къде е орела? Няма го, изчезна… И тук свършва Живота и започва борбата за оцеляване! Аз казах ХАУ!

G.CATLIN 1854, Танц на бизоните Превод от испански Георги Чернаков. Gr. Canaria, 28 de enero, ano 2004. ГОЛОТО МЪЖКО ТЯЛО КАТО ОБЕКТ ЗА ПРЕСЪТВОРЯВАНЕ В ИЗКУСТВОТО вторник, 31 март 2015 г Голите мъже в изкуството от 19 век до наши дни ЕЛИЦА ПАВЛОВИЧ

© Pierre et Gilles. Courtesy Galerie Jérôme de Noirmont, Paris Тази изложба има за цел да поправи една несправедливост в изкуството и

12 да провокира интерес към голото мъжко тяло, което е било идеал за творците векове наред. И не на последно място да събуди дебат и да премахне ненужната свенливост на обществото, възникнала през последните два века.

картини на Сезан, Франсис Бейкън, Егон Шиле.

Първата изложба, посветена на голото мъжко тяло в изкуството, беше открита в музея „Леополд“ във Виена миналата есен. Вероятно някои от вас знаят за острата реакция на обществото срещу рекламите с голи мъже из целия град, така че общината се принуди да покрие „неприличните“ им части.

20-ти век издига в култ тялото на мъжаспортист. Същата тази изложба, допълнена с експонати от музея d’Orsay, гостува в Париж от 24-ти септември до 2-ри януари. Очаквано парижани са много по-толерантни към изкуството. Експозицията включва картини, скулптури, графики и снимки от 1800 година до наши дни. Исторически, векове наред, в изкуството голото мъжко тяло е изобразявано много повече от женското. Моделите-жени за рисуване от натура се появяват едва в началото на 20-ти век. Мъжете са предпочитани за модели не само от морални съображения, но и защото са приемани за архетипи на идеалния човек, формите им – за по-структурирани, мускулести и интересни за изобразяване. През Ренесанса това било върховото умение на художника – да може да рисува голо тяло, в идеалните му пропорции, заимствани от гръко-римското изкуство. Художниците-мъже виждали в своите модели своето идеално „аз“ – преувеличен, нарцистичен и съвършен свой образ.

20-ти век издига в култ тялото на мъжа-спортист. Но също така позволява и вглеждане отблизо в недостатъците и несъвършенствата на обикновения човек. Художници като австриеца Егон Шиле започват да рисуват свои голи автопортрети, за да покажат нагледно страданията на твореца. В отделни направления се развиват художествената фотография и гей изкуството. Всичко това е събрано под покрива на музея d’Orsay. Религиозни изображения и шокиращи снимки на Пиер и Жил, скулптури на Емил – Антоан Бурдел и Роден,

Hippolyte Flandrin Jeune assis au bord de la mer, étude © Musée du Louvre

©Musée Fabre de Montpellier Agglomération cliché Frédéric Jaulmes Женската голота в изкуството ни е привична, а мъжката – изглежда – не. Една изложба трудно ще промени това, но както казват организаторите – поне ще напомни, че размерът понякога няма значение – разбира се, имайки предвид миниатюрите на Жан Кокто.

САМОЛЕТЪТ ОТ ПОЛЕТ MH17 Е СВАЛЕН С РАКЕТНО-ЗЕНИТЕН КОМПЛЕКС БУК, ДОШЪЛ ОТ РУСИЯ И УПРАВЛЯВАН ОТ РУСКИ ВОЕНЕН ЕКИПАЖ вторник, 31 март 2015 г Даниела Горчева · Холандската прокуратура и международният екип, който разследва свалянето на самолета от полет #MH17 заявиха публично, че боингът с пътниците е свален с ракетно-зенитен комплекс Бук, дошъл от Русия и управляван от руски военен екипаж (бригада). Холандската телевизия показа видео-изображения на въпросния Бук, както и записаните телефонни разговори. Въпросният ракетно-зенитен комплекс Бук е превозен от Русия в Украйна върху камион Волво. Вижте тв предаването тук:

13 Van Gogh: The Life Veselin Markov

"КАК ТАКЪВ ЧОВЕК МОЖЕ ДА РАБОТИ В УЧИЛИЩЕ?!" – ИСТОРИЯТА НА МОЙ СЪБРАТ ОТ РУСИЯ, УВОЛНЕН СЪЩО КАТО МЕН ОТ РАБОТА ЗАРАДИ СВОБОДОЛЮБИЕТО СИ «Как такой человек может работать в школе?» В Орловской области в обстановке провинциальной непринужденности и патриотического ража начался суд над школьным учителем Александром Бывшевым, написавшим стихи в поддержку Украины. По части 1 статьи 282 УК РФ ему грозит до 4 лет лишения свободы.

запно (по его словам, позвонили из суда и сказали: «Приходите к 14-ти»). Первым свидетелем выступила директор Кромской средней школы Людмила Агошкова.

— Стихотворение в школу прислали из Крыма («Новая газета» не может раскрыть название и содержание стихотворения Александра Бывшева в поддержку Украины, так как оно признано экстремистским — И.Ж.). Один из крымских патриотов прислал нам его с вопросом: «Как такой человек может работать в школе?» Когда я прочла стихи — сразу обратилась к бывшему прокурору Кромского района Максиму Гришину с просьбой дать им правовую оценку. Меня смутили резкие оценки событий на Украине и особенно — действий России. 8 мая по требованию прокуратуры мы провели педсовет, на котором разбирали это стихотворение. На педсовете присутствовала заместитель прокурора Волынова Наталья Анатольевна. Все учителя высказались крайне негативно о стихотворении. Мне показалось, что Бывшев был раздосадован тем, что ни один человек — повторю, ни один человек! — в его защиту каких-то слов не произнес. Более того — мы провели опрос всех учеников, у которых преподавал Бывшев и один из них признался, что Александр Михайлович как-то во время урока произнес: «У Путина совсем крышу снесло — ввел войска в Крым».

На самом деле, это уже второй день суда. На первый, где прокурор зачитывал обвинение, Бывшева пригласили вне-

ПРЕДЕЛНО ЛАКОНИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ТОВА ЩО Е ЗДРАВОМИСЛИЕ – И ЩО Е МАСОВА СОЦИАЛНА ПСИХОПАТОЛОГИЯ сряда, 1 април 2015 г.

сряда, 1 април 2015 г.

сряда, 1 април 2015 г.

Ни один не вступился

Стабилните банки, стабилният бюджет, фискалната дисциплина, са от онова време. Административната реформа, политическите кабинети, началото на здравната реформа, личният лекар, реформата в образованието в началните стъпки, независимостта на университетите – всичко е от онова време. Така че аз има какво да сложа на везните. И ако това не е разбираемо за хората – 4 пъти се е вдигнала средната заплата и 3.5 пъти средната пенсия за 4 години по време на нашето управление. Никой не е вдигал 4 пъти средна заплата! Забравени неща!" Иван КОСТОВ

НАШЕТО ИГРИВО КОТЕ...

ДА СЕ ЗНАЕ: ИСТИНАТА ЗА ПРЕЖИВЯНОТО НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ КРИТА ОТ МЛАДИТЕ

Бывшев у входа в здание суда. Фото: Иван Жилин / «Новая»

ден от нас след въвеждането на валутния борд след една хилядократна инфлация.

"Откъснал съм България от руската орбита - не съм пуснал руски войски да кацнат на 60 км от София и да направят плацдарм. По този начин съм извоювал правото България да е член на НАТО и на Европейския съюз, т.е. откъснал съм страната от една орбита и съм я пратил в друга. Българският лев, който пипате в момента, който толкова липсва напоследък, е създа-

А вообще странно. Вот, например, Ремарк, который писал, что ему стыдно быть немцем, для меня намного больший патриот Германии, чем миллионы любителей Гитлера. Он был частью Германии Бетховена и Гёте, а толпа кретинов, называвших себя тогда "патриотами", эту Германию уничтожила.

А кому-нибудь приходило в голову из каких-то "патриотических" чувств защищать Януковича? Это же бред сивой кобылы! Мне наоборот хотелось всем объяснить, что мне очень стыдно, что такое дерьмо стало президентом моей страны. Написа: Pavel Gintov

Лишь четверть респондентов "Левадацентра" согласны с тем, что Сталина можно назвать государственным преступником, 57 процентов возражают против такой оценки

14 циални текстове или есета специално за книгата – понеже ме е страх книгата да не стане прекалено голяма, дебела, тежка, дълга и т.н.

ТЕМА ЗА РАЗМИСЪЛ И ЗА ДИСКУСИЯ: ТРАКИ ЛИ СА ОСНОВАТЕЛИТЕ И СЪЗДАТЕЛИТЕ НА ВИЗАНТИЯ? сряда, 1 април 2015 г. Кладбище узников ГУЛАГа в Воркуте Измамата наречена Византия и демонизирането на нашите предци!

Много хора изпадат в екстаз като чуят за Византия и византийско изкуство. В мислите започват да блуждаят представи за красота и благородство. Някои смятат дори, че гърците са създателите на всичко хубаво в столицата на Източната Римска Империя. И не само това, има такива, които искрено вярват, че Византия е гръцка държава. Едва ли има по-голяма заблуда от свързването на гърците с основаването на Константинопол (Византион) и неговата култура. Понятията Византия и византийци са изкуствени. Названието Византия като синоним на ИРИ е измислено през 1553 г. от немеца Йероним Волф. Самата държава Гърция започва съществуването си едва след 1830 г. Преди да бъде зарината с пари и помощи от американски и западноевропейски идеалисти, Гърция е бедно, тъжно място, обитавано от жалки хора с нисък морал, както отбелязва Марк Твен в своя книга. (ОЩЕ >>>) ВЪПРОС ЗА ДИСКУСИЯ от мен, А.Г.: Дали пък и тук нямаме работа с един исторически мит, сиреч, с една лъжа? Става дума за мита за това, че гърците били основоположниците на европейската култура... СТРАНА, В КОЯТО ТАКАВА ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО СТРАДА ОТ ПОДОБНИ УМСТВЕНИ И НРАВСТВЕНИ ДЕФИЦИТИ, Е ОПАСНА СТРАНА сряда, 1 април 2015 г. Правозащитники обеспокоены тивным отношением к Сталину

пози-

Правозащитники обеспокоены позитивным отношением многих россиян к советскому лидеру Иосифу Сталину. Согласно опросу «Левадацентра», до 45 процентов увеличилось в этом году число россиян, считающих, что жертвы, которые понёс советский народ в сталинскую эпоху, оправданы великими целями и результатами. В 2012 году тех, кто придерживался такого мнения, было почти в два раза меньше. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Горката госпожа Валерия Новодворская, Бог да я прости, казваше, че е тежко да се живее в страна, в която половината от хората са идиоти; изглежда обаче положението е сякаш дори по-тежко в туй отношение; тия данни показват, че от четирима руснаци трима са направо човешки и нравствени уроди - щом само 25% от руснаците смятат, че масовият убиец Сталин заслужава да бъде смятан за държавен престъпник. Страна, в която такава голяма част от населението страда от подобни умствени, нравствени, личностни, образователни, духовни и каквито искате още дефицити, е опасна страна, е страна, в която могат да се случат какви ли не идиотщини, катаклизми и трагедии. Само толкова ще кажа по този въпрос. А какво е положението у нас, в България? Смятам, че не е по-различно. Уроди и у нас колкото щеш. Това, позволете да констатирам, е наистина страшно...

Искам да е кратка и къса, с оглед да има някакво въздействие или ефект върху съзнанията. Никой в днешно време не ще да чете дълги дълбокомислени книги, изследващи изчерпателно даден проблем. По тази причина спирам с писането на тази книга. Каквото написах написах, а ако някога се наложи, ще правя продължение. Точка. Хубав ден ви желая! А аз сядам да работя върху редакцията и подреждането на досега написаното – и предпечата, разбира се. Чао засега... ИСТИНА ЛИ Е, ЧЕ ПАРИТЕ БИЛИ ИЗКРИСТАЛИЗИРАЛА, СЯКАШ ИЗКОВАНА ОТ ЗЛАТО СВОБОДА? сряда, 1 април 2015 г.

ОСТАВЯМ ИЗСЛЕДВАНЕТО НА ПРОБЛЕМА ЗА ЗДРАВОМИСЛИЕТО СЪВСЕМ ОТКРИТО сряда, 1 април 2015 г. Проект за корица на новата ми книга... Понеже темата на това изследване е безкрайна, а пък самото изследване няма как да бъде безкрайно, тази сутрин решавам да прекратя внезапно писането по тази тема – сиреч, да оставя изследването на проблема съвсем открито; съвсем открито за нови и нови изследвания. Ще сложа едно многоточие и толкоз. Спирам да пиша спе-

Дали е прав Ерих Мария Ремарк, написал ето тия думи: "Парите – това е свобода, изкована от злато" А? Как мислите по този въпрос? Поставям го и в ето този план: понеже заради свободолюбието си, за наказание и за отмъщение заради привързаността си към свободата бях уволнен и изгонен от работа като преподавател по философия и гражданско образование (и то по параграф,

по който фактически пожизнено съм лишен от преподавателски права – стига съдът да не реши друго!), то аз в крайна сметка съм също така лишен и от средства за съществуване; сиреч, тия, които ме подложиха на тази репресия, ме обрекоха на пълно безпаричие, на липса на всякакви доходи, на гладна смърт в крайна сметка и фактически. Излиза ето какво: Искаше свобода, обичаше свобода – на ти сега... пълно безпаричие: умирай, щом толкова ти била нужна свободата! Сякаш това ми казват свободомразците, които ме изритаха от образователната система. На мен така ми звучи тяхната позиция. На вас не знам как ви звучи, ето, затова и питам какво вие мислите. Ако искате отговорете ми де, ако не искате, недейте. Стига да имате какво да кажете, отговорете, иначе не си струва... А Ремарк по-горе твърди, че парите били свобода. Нещо като изкристализирала, изкована от злато свобода били парите според него. Аз у себе си обаче не съм забелязал кой знае какво привързаност към парите, към златото – значи ли това, че моята любов към свободата е била фиктивна? А пък тия, дето притежават неудържима лакомия към парите и към златото, дали те не са истински, действително свободолюбиви? Тия въпроси на мен ми се струват интересни, за вас не знам как е. Може би ме вълнуват по причина на това, че все помалко стават стотинките в джоба ми, сиреч, все повече намалява свободата ми? А, какво ще кажете и по този въпрос? НАЧАЛОТО НА ЕПИЧНА ДИСКУСИЯ С ДВА-ТРИ ТИПАЖА, ЯВЯВАЩИ СЕ ОБРАЗЕЦ ЗА ПЪЛНО НЕЗДРАВОМИСЛИЕ

Ангел Грънчаров каза: Благодаря, другарко Дичева, за загрижеността, ала нема нужда, слава Богу, добре съм. А Вие, другарко Дичева, как изобщо живеете без сърце? :-) Вие сте феномен на науката, другарко Дичева? :-) (ОЩЕ >>>) Е ПОПИТАЙТЕ НАЙ-ПОСЛЕ Г-Н ПРЕМИЕРА, ЗАДАЙТЕ МУ ВЪПРОСА ДАЛИ Е ГОТОВ ДА КЪРМИ ДЕЦА В МОЛА С ПРЕВЪЗХОДНИТЕ СИ ГЪРДИ, УВАЖЕТЕ ГЪРДИТЕ МУ НАЙ-СЕТНЕ ДЕ?

НОВ ФОРУМ ЗА АЛТЕРНАТИВНО ОБРАЗОВАНИЕ НА ТЕМА „ХАРМОНИЯ С ДЕЦАТА – ТВОРЦИ НА ХУМАННА ПЕДАГОГИКА“

сряда, 1 април 2015 г. сряда, 1 април 2015 г. Има ли алтернативно образование в България?

Полина

Снимка: Frognews, архив Борисов: Имам големи гърди, само за кърмене не са ме питали „Имам големи гърди, само за кърменето в мола не са ме питали." Този отговор сметна за найуместен премиерът Бойко Борисов на въпрос от журналистки дали очаква да бъде извикан за показания по случая с КТБ. Тази сутрин премиерът беше в Съдебната палата, където беше разпитан по делото срещу бившия шеф на разузнаването Кирчо Киров.

сряда, 1 април 2015 г. Даяна Аджемова, лице на списание HUMANUS, в ролята на котарака Бегемот от романа на Михаил Булгаков "Майстора и Маргарита" сряда, 1 април 2015 г.

По повод на публикацията със заглавие Сърцето изобщо не бива да бъде подценявано във фейсбук се проведе невероятно шеметна "дискусия", с извинение, ето тук може да се види: виж мястото й във Фейсбук. Понеже тия дни пиша по темата за здравомислието, изглежда тъй милостивата съдба ми прати два-три типажа, които са образец за пълно нездравомислие; ето, порадвайте им се: Elena Dicheva каза: И вашите ли мозък и сърце, философ Грънчаров?

15 Булгаков "Майстора и Маргарита". С тази своя акция ученичката от ЕГ "Пейо Яворов" гр. Силистра цели да привлече внимание към дълбокия философски контекст на великата творба, нейните идеи, образи, които смята, че са актуални и за днешното общество. Написа: Димитър Пецов

Даяна Аджемова, която стана лице на списание HUMANUS, е влязла в ролята на Котарака – Бегемот от романа на Михаил

Декова | 01.04.2015

На 18 и 19 април 2015 г. в столичния хотел „Експо“, зала „Панорама“, ще се проведе форумът „Хармония с децата – творци на хуманна педагогика„. Събитието е насочено към родители и учители, търсещи решение за образованието на децата си, към търсещите алтернатива на настоящата образователна система или нейното подобряване. Над 20 лектори ще представят валдорфска, озарена, слънчева, синергетическа педагогика, педагогика на Монтесори, демократично образование, сугестопедия, както и теми, посветени на някои от ярките представители на хуманната педагогика. Ето и какво споделя Любов Миронова, педагог и дългогодишен активист за промяна на образователния модел, в качеството й на организатор на форума: Здравей, Любов! Би ли ни разказала как се роди идеята за форум „Хармония с децата – Творци на хуманна педагогика“?

Идеята за форума „Хармония с децата – Творци на хуманна педагогика“ премина през няколко етапа. В началото на 2014 г. имах силното желание да създадем уебсайт, в който всеки родител да може да попълни въпросник относно представата си за образование, което би искал да осигури на детето си. Отговорите му автоматично да се съпоставят с известните ни педагогически системи и да му се даде обратна връзка коя от тях е най-близка до неговата визия. Това би било бърз инструмент родителите да назоват какво искат и да се сдружат за построяване на качествени училища. Написахме проекти и през есента на 2014 г. те бяха оценени с минимален брой точки. Защо такива проекти не са подкрепени всеки сам може да интерпретира. През септември 2014 г. се появи национално представително проучване, в което се посочваше, че „94% от родителите са доволни от училищата в България“. То беше щедро отразено от медиите. Наши представители провериха как е правено проучването, имаше срещи и дискусии. Това преля лично моята чаша на търпението. Това беше моментът, в който беше ясно, че в България трябва да се съберат на едно място всички творци на хуманна педагогика и да обединят сили, а това, което се случва в училищата, да се изкорени. Да се смени коренът на образованието – стандартизирано, принудително, имащо за център „обществените нужди“, които кой точно определя какви са не е ясно. Образованието да е без насилие и децата и родителите да имат избор. След това нещата се случиха стихийно. Платих разходите. Лекторите от София и страната идват, водени от мисията си. Приятели и доброволци помагат за организацията. За разлика от щедро финансираните и изпълващи медиите чуждопоклоннически конференции за образование, които прокарват определени икономически интереси и политически влияния, тази се прави от хора, които искрено обичат деца и носят една повисока вибрация и намерение. Когато нещо трябва да се случи, то се случва. Какви са в момента възможностите за алтернативно образование у нас? Какво може да се подобри в тази област? Какви са тенденциите в световен мащаб? Алтернативно образование в България няма, с изключение на хоумскулърите (хора, които дават образование на децата си, без те да ходят на училище). В държавните образователни учреждения има добри учители, които прилагат, доколкото е възможно, елементи от гореизброените педагогически системи. Тези елементи са забележими предимно в детските градини, намаляват до четвърти клас и почти изчезват след това. Причините са много. Дори един учител да иска да твори и да прави качест-

вено образование, има твърде много наредби, които гарантират, че това няма да се случи. Някои по-смели директори и учители рискуват и поемат риска да бъдат санкционирани в името на съвестта си и любовта си към професията и децата. Частните училища са длъжни да спазват държавните образователни изисквания или те могат да направят нещо допълнително следобед – в свободното време на децата. Това не е алтернативно образование. Философията е същата. Предметите са същите. Учебниците са същите. Децата по цял ден са в училище. Появиха са частни детски градини, които прилагат в различна степен някои от гореизброените педагогики. Това са къщи с неголям брой деца. В последните години се появиха и първите опити за създаване на училища за някои от гореизброените педагогически системи. Това отново е за по няколко деца. Това, което може да се подобри, е родителите да се запознаят с тези педагогически системи, да видят множеството предимства за децата си и да вложат време и енергия тези детски градини и училища да се развият устойчиво. Всяка една педагогическа система да има качествени, просторни и добре оборудвани учебни пространства и да се развива за доброто на децата, на родителите, на учителите и на цялото. В световен мащаб част от гореизброените системи са добре развити, имат традиции и резултатите им са измерими в десетилетия. Това са доказани педагогики. Въпросът е в България хората да се запознаят с тях, да ги разберат и изберат. Нашата задача е да спомогнем този процес да протече по-лесно и бързо. Възможно ли е образованието в т.нар. „алтернативни“ училища и школи да бъде конкурентно на традиционното образование и ако да – с какво? Възможно ли е перфолентата (използваше се в първите компютри) да е конкуренция на преносимия диск от 1 терабайт? Да, и двете са преносители на информация, но материалът, логиката, принципът, функционалността и резултатът са коренно различни. В природата няма конкуренция. Това е измислено от хората с цел повишаване на ефективността, която е породена от дълбоко неосъзнат страх за оцеляване. Училищата, базирани на хуманност, имат по-успешни ученици и впоследствие личности. Тъй като децата са учили не от страх от наказание, конкуренция, за оценки, за изпити, дали ще ги приемат висше, а защото им е било интересно, защото им е било приятно, защото са виждали смисъл, правили са го за собственото си развитие.

16 Ако държавата започне да мери на изхода т.е. всяко училище да избира начина, по който да образова децата, и на всеки четири години да се проверява дали децата покриват държавните образователни изисквания, тогава няма да има думи като „традиционно“ и „алтернативно“. Ще е едно. Някои училища ще станат много успешни. Други ще се провалят и тъй като имат свобода за промяна, ще намерят път и начин. И сега на някои училища им казват елитни, а на други квартални… Въпросът е, че нямат избор. Матрицата е една и колкото и да се опитват да правят промени, то не се получава. Децата изискват промените и рушат системата методично. Така че трансформацията на образованието ще се случи, ако не доброволно, то доброзорно. Билетите за форум „Хармония с децата – Творци на хуманна педагогика“ са вече в продажба. СЕНЗАЦИЯ: От днес моя милост вече е милионер: най-сетне съм богат и в парично, не само в духовно отношение! сряда, 1 април 2015 г.

Днес беше финализирана окончателно сделката, при която аз, Ангел Грънчаров, създател и собственик на прочута медийна империя, включваща 6 изключително активни анализаторски и информационни блога (в областта на политиката, развитието на гражданското съзнание, образованието, духовната област и пр.), също така излизащият от 7 години популярен вестник ГРАЖДАНИНЪ, философското списание ИДЕИ (съществуващо също вече седма година), което също така притежава и международно многоезично научно-теоретично издание, списанието за съвременно образование и за духовно развитие на младите хора HUMANUS, два канала на моята персонална телевизия ANGEL_G-tv и още няколко по-малки актива, та значи продадох всичкото това на една много известна медийна група (чието наименование засега предпочитам да запазя в тайна, мога само да съобщя инициалите на нейния собственик Д.П.). За всичките тия активи получих цена от 5 550 000 евро, които ми бяха пре-

ведени на моя банкова сметка, което означава, че от днес, 1 април 2015 година моя милост вече е милионер! Най-сетне съм богат и в парично, не само в духовно отношение, разгеле! :-) Нека да пукнат от злоба всичките ми завистници, аз заминавам да си изживея оставащите ми дни на Хавайските острови! Хубава вечер на всички! Приятни сънища! :-)

кър" и съпровождаща техника нощуваха в казармите в района Рузине. По пътя до чешката столица въпреки лошото време и очакванията за антиамерикански протести, колоната бе посрещана от хиляди любопитни и добронамерени хора със знамена на САЩ, ЕС, НАТО и Украйна, разказва "Ройтерс".

КОЛОНА ОТ АМЕРИКАНСКИЯ ВОЕНЕН ПОХОД DRAGOON RIDE БЕ ПОСРЕЩНАТА РАДУШНО В ПРАГА, КЪДЕТО БЕ ОРГАНИЗИРАН РОК КОНЦЕРТ

ИЗОБЛИЧАВАНЕТО В БЕЗОЧИЕ НА ЕДИН РУБЛОФИЛСКИ ЛЪЖЛЬО, ПРЕДСТАВЯЩ СЕ ЗА "ИСТОРИК"

сряда, 1 април 2015 г. Прага отговори с рок концерт и бира на "руските тролове"

Преглед на оригинала

Преди да отпътуват за базата си в Бавария, американците организираха ден на открити врати, за който пристигнаха министърът на отбраната Мартин Стропницки и премиерът Бохуслав Соботка. "Масираната проруска пропаганда в социалните мрежи и по други места предизвика точно обратното на това, което се очакваше да постигне", каза министър Стропницки. В казармите се стекоха множество любопитни, като според новинарското издание idnes.cz броят им е надхвърлил 15 000 души. Наложило се е удължаване с един час до 19 часа на времето за посещение. "Интересът наистина е голям, Хората продължават да се опитват да влязат", каза в късния следобед говорителят на Генералния щаб Ян Стулц. "Казаха ни да очакваме малко протести, но не виждаме това – десетки, стотици, може би хиляди хора ни приветстваха... заболя ме ръката да им махам", споделя Дъглас Хардман, водач от колоната. "Радвам се, че американците ще видят подкрепата ни и че разчитаме на тях да не ни предадат пред руската агресия", каза Мартин Фулин, един от пристигналите в дъждовния ден.

Бронирана колона на САЩ преминава над 1500 км през Източна Европа Американски щурмови самолети A-10 Thunderbolt II започнаха учения в Полша Колона от американския военен поход Dragoon Ride бе посрещната изненадващо радушно в Прага, където бе организиран рок концерт, с който да се отговори на проруската и националистическа пропаганда в интернет. Част от пътуващите от Естония до Германия 118 бронирани машини "Страй-

17 те в Прага да изпратят още един камион с "по един метър бира" на човек в крайния пункт на похода – германската база край Филзек. Давид Гайдечка, един от организаторите на концерта, каза за националната агенция ČTK: "Тук сме да покажем на съветските тролове от "Фейсбук", че сме повече от тях". Музикантът Давид Колер се обърна към събралите се с думите: "Нека си протестират, поне ще ги видим кои са. В демократично общество не може всички да сме на едно и също мнение." Купонът продължава вечерта с концерти в два пражки клуба.

До казармата бе организиран и малък рок концерт, преди който Чешкогерманската търговска камара подари на американците камион с бира. "За нас това е покана за "бирено приятелство", заяви председателят Томаш Мариа Миклаш, който обяви, че са готови за всеки от пристигнали-

четвъртък, 2 април 2015 г. Историци ЕВГЕНИЙ ДАЙНОВ

Евгений Дайнов Снимка: Булфото/Миро Златев Повечето българи – и особено онези с претенции – ако имат избор, да направят нещо като хората или да направят имитация (халтура, ерзац според езиковите предпочитания), няма да го направят като хората. Ще скалъпят някой ерзац. А после се чудим защо сме заобиколени от имитации и ментета. Въпреки наличието на достойни изключения българските академични среди са особено задръстени от ерзац-специалисти. Оня ден един такъв екземпляр (води се историк) доста ме ядоса в свое интервю. Защото вместо да постъпва професиално, т.е. да ни разкаже какво всъщност се е случило, като стъпва върху проверими факти и документи, този човек от десетиле-

тия си измисля и разпространява пропаганда от най-миризливия вид. Поводът е любимият злодей на българите (поради съществуването на такива „историци“, най-вече) Уинстън Чърчил. Знам защо българите мразят Иван Костов – защото с шутове ги вкара в модерния свят. Но защо мразят Чърчил – това е пълна мистерия. Затова ще се занимая с ерзац-историка: може би, анализирайки неговата пропаганда, ще разнищя мистерията? Няма да спомена нито името на (пардон) историка, нито на (ще ме извините) вестника, в който той се подвизава. И двата тези субекта са от онези, които с особена наслада диплят многогодишни лепкави скандали. Ползвам ги само като илюстрация за обща тенденция, а не като някакви уникални персонални виновници. Та, за Чърчил. Нашият историк споделя следното: „Чърчил зачерква България с червено. В началото на 1942 г. той държи реч, в която казва, че българите са грешен народ, три пъти през годините се озовават срещу англичаните и затова трябва да бъдат наказани.“ Я да видим, какво ще разберем, ако постъпим като историци – като проверим документите по случая. Проверяваме и – очаквано – не откриваме споменаване на България в нито едно публично говорене на Чърчил през цялата 1942 година. За целта ползваме лесно намираеми в интернет архиви (е, трябва и английски да поназнайваме, за разлика от повечето български историци). Но, бидейки едни истински историци (т.е. вече познавайки архивите „отнапред“, казано на чист миндювски език), ние изначално знаем за какво иде реч. Иде реч не за началото на 1942 година, а за началото на предходната 1941 година. Тогава Англия стои съвсем сама срещу Хитлер, Мусолини, Сталин (който вече е глътнал половин Полша и Балтийските републики) и, в Далечния Изток, – срещу японците. И си търси съюзници из целия свят. Та, по този повод, в обръщение по Би Би Си от 9 февруари 1941 година, Чърчил споменава България: „Нацистите, след като погълнаха Унгария и вкараха Румъния в ужасяващи вътрешни конвулсии, вече стигнаха Черно море... Върви подготовката за придвижването на германски войски в или през България...“ И продължава с доста известен (за истинските историци, де) пасаж: „Трудно ни е да убеждаваме някои от тези (т.е. малките) неутрални държави в Европа, че ще победим. Смаяни сме, че тези страни са толкова недалновидни, та не могат да схванат това по ясния начин, по който го правим ние. Помня, в последната война, през юли 1915 година започ-

нахме да мислим, че България ще направи грешка; и затова г-н Ллойд Джордж, г-н Бонар Лоу и Сър Ф. Е. Смит (министри) и аз поканихме български министър на вечеря, за да му обясним какъв глупак ще се окаже Цар Фердинанд, ако реши да се включи на губещата страна. Клетият човечец просто не можеше да повярва в това, или не можеше да убеди своето правителство. И така България, против желанието на своето селско население, противно на своите интереси, се хвана за опашката на Кайзера; и после с тъга (гледахме), как накрая остава с отрязани територии и (бе) наказана, когато все пак победата беше постигната.“ „Гледахме с тъга“? А какво стана с твърдението на ерзац-колегата, напомням: „Чърчил... казва, че българите са грешен народ, три пъти през годините се озовават срещу англичаните и затова трябва да бъдат наказани“? Дотук такова нещо няма. Може би е в заключението? Да видим: „Имам вярата, че България няма да направи отново същата грешка. Ако тя го стори, то българското селячество и нейният народ, за който във Велика Британия и в Съединените щати съществува истинско уважение, за трети път в рамките на 30 години ще се окаже въвлечен в ненужна и катастрофална война“. „Истинско уважение“? Къде е чърчиловото проклятие срещу трижди грешните българи? Няма такова. Има уважение към народа и натъжаване от трижди грешните решения на неговото държавно ръководство. Няма проклятие. И, докато сме на темата: а) Чърчил никога не е споменавал за българския навик да си честитим банята; б) Чърчил никога не е поръчвал по 500 бутилки годишно мелнишко вино. Но нашият доморасъл историк не приключва тук. Продължава с другото българско недоволство от Чърчил: „На 9 октомври 1944 г. Чърчил казва: аз плюя на българите. Той е номер 1 сред българомразците, най-отявленият“. По датата се ориентираме, че иде реч за прословутото „листче с процентите“, което Чърчил предлага на Сталин като индикатор за някакви следвоенни сфери на влияние. Ето го и листчето (виж снимката) Листче има, но на него „поплювката“ не е само върху България. Както виждаме (тия, дето знаем английски, де), участват и Румъния, Гърция, Унгария и Югославия. За какво иде реч? През октомври 1944 година вече е ясно, че съветската армия ще е онази, която ще окупира (освободи, ако искате) източната половина на Европа. И най-вероятно ще иска да въведе комунистически диктатури. Без да има възможността да противостои на Сталин с

18 въоръжени сили (те са пръснати на други места из планетата), Чърчил се опитва да го накара поне да обещае, че няма да въвежда 100% червен терор.

Конкретно за България Чърчил се опитва да накара Сталин да обещае, че тук ще имаме 25% влияние на Запада (достатъчно, за да няма диктатура). Накрая Сталин спазва договорката само за Гърция, по ред конкретни причини. Толкова за „плюенето“ на Чърчил само по България. Да видим обаче поради какви причини нашият ерзац-колега смята, че Чърчил цял живот не прави друго, освен да мрази българите: „Омразата му, разбира се, има известно основание. През пролетта на 1915 г. при Дарданелската операция, когато е трябвало да се извади Османската империя от Първата световна война, Чърчил и Лойд Джордж (британски министър, после премиер) канят България да вземе печелившата страна – на Русия и на Великобритания. Ние обаче, в лицето на цар Фердинанд и премиера Радославов, отказваме. Тогава на Чърчил, като министър на военноморските сили, му искат оставката и така политическата му кариера се проваля, като го пращат на Западния фронт.“ За тази среща вече четохме у самия Чърчил. Тя обаче няма нищо общо с оставката му като Първи лорд на адмиралтейството, която е наложена от: а) острия му сблъсък с флотата, отказваща да действа достатъчно решително в кампанията на Дарданелите; б) провала на самата кампания; в) преструктурирането на правителството, като в него влизат консерватори, чието единствено условие е: „Уинстън вън!“. Освен това никой не го „праща“ на Западния фронт. Омерзен от интригите в правителството, той сам отива във Франция и оглавява батальон, оставайки на фронта (а не зад бюро) до края на войната.

Нашият „историк“ в следащото изречение ни съобщава и за други световни лидери, които не са правили нищо друго, освен да мразят и дебнат българите. Клемансо, например, бил казал „в Париж“: „Българите малко ги наказахме“. Нямам намерение да се ровя в архива на Клемансо, за да установя, че и това, най-вероятно, изобщо не е исторически факт. Не мога обаче да подмина и известен факт, превърнат в мит – бомбардировките на западните Съюзници над София. Пита (със слугинския маниер, известен преди тридесетина години) журналистът историка: „Не е ли парадокс – обявяваме символична война и реално не водим активни бойни действия със съюзниците, но се оказваме жертва на техните бомбардировки?“ И, разбира се, получава в ответ очакваната кофа с помия върху Чърчил. Искам обаче да питам: как точно се обявява „символична война“? В съответния документ на царство България е било написано нещо като: „Обявяваме война на Великобритания, САЩ и СССР – ама само наужким. Символична...“? Няма такова нещо в международното право. Или си траеш, или обявяваш война. А ако я обявиш, защо после като един Андрешко се чудиш, че по теб започват да падат бомби, които хич не са наужким? Какъв е изводът? Искате извод? Ето ви извод: Пчелите трябва да пчелят, мечетата – да мечат, а историците – да четат архиви. А не да си измислят лъжи, с които да замъгляват мозъците на поколения българи, чиито глави и бездруго не са твърде трезви.

Виж по този случай също и: Как руският орденоносец академик Георги Марков обърна палачинката в московска по(л)за, ИВО ИНДЖЕВ На 28 март тази година във в. „Преса“ се появи интервю на руския орденоносец Георги Марков, български историк и академик. Заглавието на интервюто е ориентир за читателя за целта на разговора: „Чърчил е най-големият българофоб“. В интервюто русофилстващият днес академик продължава вековната традиция на руската пропаганда да насъсква българите срещу Запада. На лъжите, фалшификациите и откровеното невежество на академика е отговорил в своя статия, публикувана в OFF Nnews проф. Евгений Дайнов. Като деликатен опонент той спестява в текста си името на човека, когото изобличава задочно, както и повода, т.е. интервюто в „Преса“.

КАЗУС: ВИЕ ЛИЧНО ГОТОВИ ЛИ СТЕ ДА СИ ПРОДАДЕТЕ ДУШАТА И СЪВЕСТТА ЗА ПАРИ, А, КАКВО ЩЕ КАЖЕТЕ? четвъртък, 2 април 2015 г.

Тази сутрин най-напред попадам на публикация (в блога на г-н Иво Инджев, виж: Как руският орденоносец академик Георги Марков обърна палачинката в московска по(л)за), която ме впечатлява така, че стигам до статия на Евгений Дайнов (виж: Историци), а в крайна сметка стигам дотам, че да препубликувам и двата текста в блога си, та да стигнат до колкото се може повече читатели (виж:Изобличаването в безочие на един рублофилски лъжльо, представящ се за "историк") - защото наистина е много грозно да се лъже тъй откровено, и то от хора, представящи се за "учени", "за историци", за "академици", с извинение! Истината е нещо, което трябва да бъде почитано от всички, но особено от тия, които се представят за учени, но ето, оказва се, у нас е съвсем обичайно да се лъже безочливо и от "учени"; понеже изследвам явлението нездравомислие (да се лъже е една най-разпространена негова форма), ето, попадам мигновено със ставането и със включването на компютъра на красноречив пример за едно наистина историческо лъжете от страна на въпросния "историк"; и ето, възниква въпроса: а защо такива хора лъжат чак толкова безочливо, нима са неинформирани, не знаят истината, нима просто обичат да лъжат, един вид душите им са опорочени дотам, че не могат да живеят ако не лъжат? Да, каква е причината толкова много да се лъже? Моят отговор на тия въпроси в случая е лесен, той се съдържа в заглавието, което сложих, препечатвайки двете статии: ами лъжат, щото са рублофили, лъжат поради парични съображения, лъжат защото им плащат, ето, явно за пари някои хора са способни на всякакви мерзости, включително и на такива, че да се опозорят напълно, не им пука нито за това, че са на почтена възраст, че развращават с лъжите си младите, че продават за пари интересите на отечеството си, не, явно за нищо не им пука, оказва се, по нашите географски ширини парицата е най-мощен стимул за лъженето, по-мощен дори от наркотиците, а нищо чудно да е по-мощен дори и от друг такъв

19 един стимул, именно властта (щото властта е тъй примамлива не за друго, не заради едната гола слава, а за това, че и тя е парично подплатена, тъй да се рече!). Ще каже някой, като чете това: е, Грънчаров, прекаляваш, разпространяваш някаква нова митология, кой ли пък ще ти плаща пари на наште тъй слугински настроени русофили, които си лъжат ей-така, един вид от "чисти душевни подбуди", заради "светлата си обич" към Русията, никакви пари не им плащат руснаците, това са глупости, нека бъдем реалисти и пр.?! Да, възможно е да има и природни идиоти или дебили, които да са заблудени и да лъжат просто щото не знаят истината, понеже са омаяни от задушливия тамян на "вечната дружба", но нима можем да допуснем, че са заблудени дори и въпросните историци и академици, та нали тяхната работа е точно тази, да търсят и да постигат истината, не, не е възможно да не знаят истината, явно съзнателно я укриват - и коя е причината за това нещо? Между другото, из нашите медии от доста време циркулира информацията за някакви 20 милиона евра, които руснаците били отделили за заплащане на услугите на наште медийни мерзавци във воденето на пропагандната война на Русия срещу европейска България. И изглежда въпросната "журналистическа", с извинение, паплач се сджафка кой да лапне по-голям дял от тъй сочната мръвка, та затова изтече тази информация. Между другото, исторически неопровержимо е доказано, че много руско злато е било дадено на наште рубладжии още от времето преди "освобождението", сиреч, от преди окупацията на България от Русия в 1978 година, да не говорим колко много руски пари са изтекли в джобовете на тия предатели на българщината после, по стамболово време, и по-късно, та до днес! Та значи аз решително отхвърлям хипотезата, че наште учени "русофили" тъй прочувствено лъжат щото са глупаци, щото са, представете си, "идеалисти", от "чиста любов" към Матушката, видите ли, били лъжели, не, те решително не са глупаци, нито пък са "неинформирани", остава версията, че лъжат щото им се плаща да разпространяват толкова много и при това тъй откровени лъжи. Русия иска да насъсква българите срещу Запада, ето, луди пари фърля в посока на довидиотяването на нашия среден простодушен наивник, а пък наште рубладжии явно имат ненаситни гърла и лапат сичко, що им се подфърли. Какво тук значи някаква "академична", моля ви се, чест, някакво достойнство, дължащо се на преклонната възраст, не, няма такова нещо, пустата парица явно е способна на всичко, пред нея всички други съображения отпадат. Тук имаме едно все пак понятно нездравомислие, явно за подобни материалистически настроени индивиди парицата или, още по-добре, златото, е ценност,

която стои значително по-високо от някакви си там вятърничави понятия като "чест", "достойнство", "научна съвест" и т.н. Тук имаме просто случай на мошеници, на търговци, които продават ефимерно нещо като съвестта за тъй милите на сърцето им парички, банкноти, златни кюлчета и за всички други съвсем осезаеми благинки, които човек може да получи като е състоятелен в парично отношение. Аргументът, че като умрат тия нещастници просто няма как да замъкнат въпросните благинки със себе си в гроба, явно тук съвсем не действа, което за мен, като изследвач на здравомислието, е нещо съвсем непонятно: та нали като човек умре единственото, което все пак остава от него, е името, спомена – щото дори и луксозните мраморни паметници на гробищата са нещо, което едва ли може да засенчи блясъка на чистото име и спомена за един живял достойно човек?! Да ама не, ето, има хора, които сами са способни да плюят на името си - и то заради пустите му парички! Това, според мен, е сериозен симптом за нездравословност, за болест на тази душа, която се е оставила да бъде овладяна от подобна неразумна мания и лакомия по пустите пари. Ще дам един още по-драстичен пример за нездравомислие, макар и този да си го бива де, "почетен академик", "учен историк" сам плюе връз името си и се орезилява като последен байганювец заради някоя и друга пачка рубли. И при това без да му мигне окото продава за пустите рубли интересите на собственото си отечество, щото такъв, с извинение, "историк" просто няма как да не знае, че България няма как да просперира и да постигне каквото и да било ако се откъсне от Европа и се запъти по калните пътища на Евразия; ето ви едно най-красноречиво изображение за това къде искат да ни натикат въпросните продажници:

Но все пак искам да дам още примери, ето, сещам се веднага за още един, който е сюблимен: депутатка от руската Държавна дума, това е именно руският, с извинение, "парламент" (където има тирания на един вожд, не може да има демокрация, тъй че за "парламент" в такива условия просто е глупаво да се говори!), та значи въпросната престараваща се депутатка била предложила законопроект, с който кардинално да се реши намаляването на населението на Империята; ще представя

нагледно "логиката", с извинение, на въпросната скудоумна поклонница на Путин: - населението на "велика Русия" намалява, таваришчи, народът не ще да ражда, въпреки това, че нашия велик таваришч Путин вече дава еди колко си рубли награда ако някому се роди дете; - проклетите западняци привличат "нездравомислещите" и податливи на "мита за лъскавия западен начин на живот" младежи, които вместо да стоят в нашата патриотична руска кочина, бягат към Европа, Америка или където сварят по света, само дето не щат у Матушката да останат; - затуй трябва да се измисли нещо радикално, което да принуди рускините да раждат с желание и въодушевление, и то е: да се създаде със закон "банка със спермата на самия таваришч Путин", зер, няма рускиня, която не мечтае да бъде осеменена лично от него, е, вождът няма как да ощастливи толкова много желаещи да родят от него идиотки, но ето, може да създадем такава "банка от сперма", а пък на всяка рускиня, желаеща да роди дете от Путин, въпросният генетичен матр`рьял може да се праща по пощата (!); (Моля тук, уважаеми читателю, да не си мислиш, че се майтапя и си измислям тия неща, това наистина се е случило, тия идиотщини въпросната другарка наистина ги е произнесла от трибуната на Руската Държавна Дума, аз не мога да кажа дали някой от присъстващите в залата е имал здравомислието да се изсмее на подобни глупости, но случаят, уверявам ви, е напълно истински; аз нищичко не си измислям, моля ви се, недейте да си мислите, че ви правя тук на идиоти!)

- И тъй, значи, трябвало да се реши проблема с намаляването на населението, просто трябвало да се роди генерация от путинчета, които да бъдат възпитавани от държавата; майките могат като ги родят, следва да ги дадат на самата държава, та един вид да се създадеизцяло патриотична великоруска генерация, продуцирана изцяло от генетичния матр`ьял на вожда, което, разбира се, ще да обогати неимоверно генофонда на нацията, да я оздрави и т.н., щото другарят Путин също така ни е и много умен, и духовит, и културен, абе той ни е истински пич, какво да говорим повече по този въпрос! (Това последното, дето го добавих, не ви ли напомня за начина, по който у нас някои възприемат нашия народен кумир, оня де, дето ни е върховен управник в момента, като кажа "пич", нема начин да не се сетите таман за него; он пък вчера ни ощастливи с нов шедьовър, ето, прочетете, подивете се и нему, аз представих коментара си по този повод ето как: Е попитайте най-после г-н Премиера, задайте му въпроса дали е готов да кърми деца в мола с превъзходните си гърди, уважете гърдите му най-сетне де?.)

20 Значи, въпросната другарка предлага просто вождът на нацията да бъде превърнат в нещо като разплоден нерез, който (е, макар и не непосредствено) да оплоди всяка руска идиотка, та нацията най-после да почне да расте, обогатена от генерация от бодри путинчета, които да си приличат и физически, да се все такива хубавци като самия другар Путин и пр. Не зная въпросната депутатка да е била арестувана за тия идиотщини, които е предложила по адрес на държавния глава, не, няма такова нещо, сигурно е при това, че въпросната другарка не е била натикана и в психиатрия, знае се със сигурност, че та продължава да стои в Думата, да е нейно, тъй да се рече, украшение, пред което бледнее и нашата депутатка Ташева (нали се сещате за коя става дума?), която явно просто подражава на своята руска вдъхновителка - по продуцирането на простотии от този същия род. Ако не се сещате, ей за това въпросното чудо става дума:

Това е. А иначе примери за подобен дебилизъм (подобен на представения чрез тъй новаторското предложение за решаване на демографския проблем на Русия) колкото щеш. Да се обясни този феномен е изключително сложно, подобно видиотяване на цели нации вече е наистина сериозен проблем. Щото, ето, виждаме, въпросната депутатка, примерно, не е била осмяна, не е била обявена за луда, не, напротив, тя продължава да си се подвизава в "парламента" и то не за да весели народа, а явно е пълно с идиоти, които даже й се възхищават на ума, ето това вече е сериозния проблем! Щото поведението на самата депутатка пак е парично обусловено и мотивирано, тя се държи като луда явно защото по този начин добре печели, един вид търгува с тъй печелившото в руски условия путинистко малоумие! Но тия, дето й вярват, дето й се възхищават, и те при това явно не са малко, това са милиони

хора, ето, повреденото тяхно съзнание е истинският проблем. Върху който си заслужава да се мисли. Е, ще продължа по тази тема, но друг път, сега ми се налага да спра - тъй като трябва да се подготвям за излизане, днес пак ми предстои да ида да водя своето телевизионно предаване "На Агората...". То е от 11 часа, ама преди това имам доста друга работа, та затова се налага да ставам. Желая ви хубав ден! Бъдете здрави – и особено много се грижете за здравината на съзнанието си, мисля, че вече всички разбраха, че това е най-важна предпоставка за един добродетелен, сиреч пълноценен живот. Пък парите са нещо не дотам важно, а, какво ще кажете по този въпрос? Вие лично готови ли сте да си продадете душата и съвестта за пари, а? Как ви се струва този въпрос, дали пък него да не сложа за тема на днешното си предаване? Знаете, аз темата я решавам в последния момент, 10 минути преди предаването, а преди това имам страшно колебание, щото имам огромен списък с теми, и се чудя коя да избера. И в последния момент, от немай-къде, едва тогава решавам. Тази тема, която ето сега ми хрумна, ми се види добра, ще е свържа с темата за здравомислието, защо пък да не информирам зрителите за най-новите си изследвания? Дръжки, нови, друг път: откак се помня все с това пусто комуноидно нездравомислие воювам! Нищо ново няма в тия изследвания, а от него явно отърване няма, а, как мислите вие, ще се отървем ли някога от гъмжащия наоколо идиотизъм-дебилизъм, от арогантната простащина, която ни залива? Няма надежда, тъй ли викате? Ще видим, то ще се разбере, трябва повече да се помисли... ПРЕМИЕРЪТ БОРИСОВ МАЙ ХЕПТЕН СЕ ОБЪРКА В ЛЪЖИТЕ СИ четвъртък, 2 април 2015 г. Борисов вече лъже и от името на Запада, от ИВО ИНДЖЕВ Нашият премиер лъже не само лично от свое, но и от чуждо име. И не просто от чуждо име, но и от името на чужди държави. И не какви да е държави, а направо от името на Запада. Ето как излъга в телефонно обаждане до Нова телевизия, афектиран от онова , което моя милост каза ден по-рано на 16 юни 2014 г. в сутрешното предаване на телевизията: че Борисов е бил посъветван от Пеевски да подаде оставка като премиер през февруари 2013 г. Отричайки това гневно, наричайки ме “идиот”, Борисов, който не може да се въздържи да не излъже, отрече тогава да е имал лични отношения и с Цветан Василев. Ето точният цитат

на лъжата му, която сам опроверга сега, когато разказва как Цветан Василев го е посетил в дома му в Банкя (без значение дали е бил поканен по инициатива на домакина Борисов или се е молил за тази среща,по думите на Борисов – но факт!). На 17.06.2014г. в интервю по НОВА, Борисов заявява категорично “Нямам никакви отношения с Цветан Василев и Пеевски! ” Вдъхновен от безнаказаността на своите лъжи, премиерът Борисов днес вече лъже .от името на целокупния Запад. Ето резюмето и коментара на клуб Z на тази негова лъжа: Бойко Борисов: Западът преглътна Крим ПРЕМИЕРЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЯЛ ДА НАЦИОНАЛИЗИРА КТБ, АКО Е БИЛ НА ВЛАСТ ПРЕДИ ГОДИНА

Снимка Клуб Z КЛУБ Z Министър-председателят Бойко Борисов изненадващо съобщи в интервю за ТВ+, че западният свят е преглътнал анексирането на Крим от страна на Русия и затова вече се говори само за споразумението от Минск. След като бе репликиран от водещия Георги Коритаров, премиерът доуточни позицията си: "Вижте, това е вече мое мнение, че Крим чисто дипломатически, винаги ще се протестира това действие, но някак си Крим го преглътнаха западният свят. Е, господин Борисов, как не си говорихме предварително, това не трябваше да го казвате. Наистина ли западният свят е преглътнал Крим като руска окупация? Не, с дипломатическия си език никой от нас няма да каже, че е преглътнал Крим. Ами добре, де... Самият факт, че Крим не се споменава, а говорим за Минското споразумение, където госпожа Меркел, Оланд, съответно отидоха до Путин и стигнаха до Минското споразумение, това едно, и се надявам да няма две.“ В продължилия цял час разговор следва кратък изпит по история. Коритаров пита не е ли ситуацията с Крим все едно „Румъния да ни вземе Южна Добруджа“.

21 Бойко Борисов не е съгласен с тази аналогия: "То е обратно. Как ще е обратно? 8 ноември 40та година къде отива Южна Добруджа? Е, отива при Румъния. Или къде? (На 7 септември 1940 г. Румъния се съгласява да подпише Крайовската спогодба, с която Южна Добруджа е върната на България – бел.ред.). Ха-ха, господин Борисов... Ние не сме взели територия на никой. При последното Ви идване говорихме за история и тогава не се справихте със задачата "Закон за защита на нацията". Сега Ви питам 8 ноември 40-та година Крайовската спогодба какво регламентира за статута на Южна Добруджа? Не съм бил жив тогава. Премиер е Георги Кьосеиванов на България. Не знам. Е, стига глупости, нали се учи по география? Не си го спомням. По-добре да не кажа някоя глупост. Сега, господин Борисов, ако беше студентски изпит, не септември, а не знам.... Сега и аз мога да ви питам нещо, което вие няма да си спомните. Със сигурност няма да си спомня. Ако е такъв изпитът, и вие няма да го вземете. Не, не, със сигурност вие ще ме скъсате по-лесно.“ Разговорът между двамата започва с темата за интервюто на Цветан Василев и огласената от него среща с Борисов миналото лято. Денят Х, в който... Василев каза, че срещата е била на 6 юни. Според Борисов обаче двамата са се видели на 5 юни. Това е денят - четвъртък, в който Лютви Местан даде пресконференция в Народното събрание и обяви края на кабинета „Орешарски“. Независимо дали срещата Борисов-Василев е била в четвъртък или петък, то тя най-вероятно е проведена след изявлението на Местан. Т.е. когато беше ясно, че ще има избори и ГЕРБ е с най-високи шансове за победа. „Аз съм бил на 5 юни... аз съм бил опозиция. Орешарски и тогава тройната коалиция бяха в пълната си мощ. Какво да кажа аз? Защо да дойде при мен?“, казва в интервюто Борисов. Той повтаря думите си от по-рано през деня, че Василев дошъл в дома му, за да му се извини за организираните протести с участието на ТВ7 пред къщата в Банкя. Бойко Борисов казва, че ако тогава е бил на власт, щял да одържави КТБ.

„Аз така щях да постъпя тогава, ако бях премиер. Ако има свързани лица и Цветан Василев е виновен, щях да го извикам или ДАНС, или съответно прокурорът да го извика. Да го задържи, ако е виновен, ако не е – да го пусне и банката да не се срути.“ Бойко Борисов отново избягва да коментира депутата от ДПС Делян Пеевски. На въпроса дали той е виновен, премиерът отговаря: „Не виждам неговата вина. Ако е бил премиер, министър, какъвто и да е – да. Но не мога да кажа: „Пеевски е виновен, защото Орешарски е спал или Чобанов е спал“. Ми, тогава да ги привлекат като обвиняеми.“ Според Борисов, „ако в тази държава има един човек, който може задкулисно да ги управлява всичките тези, мен не може“. Било му омръзнало всеки ден да отговаря на „Кой“, „Защо“ и „Как“. "Но пак да подчертая. Не съм казал, че Делян Пеевски не е виновен, а съм казал кой е виновен. За да няма заглавията в "Медиапул" утре. Не ме интересува физическите лица, дали е Пеевски, Драгаевски или Коритаров – няма значение. Бойко Борисов отрича някой да може да влияе на него или на ГЕРБ и пое цялата отговорност за всички решения. Пълния текст на интервюто можете да видите ТУК. ПОТРЕСАВАЩ ДОКУМЕНТ, ЯРКО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА КАТАСТРОФАЛНОТО НРАВСТВЕНО СЪСТОЯНИЕ, В КОЕТО СЕ НАМИРА СИСТЕМАТА НА МНОГОСТРАДАЛНОТО БЪЛГАРСКО ОБРАЗОВАНИЕ И УЧИЛИЩЕ четвъртък, 2 април 2015 г.

Публикувам протокола от съдебното заседание на 12 януари 2015 г., на което бяха разпитани свидетелите на ответната страна, именно на директорката на ПГЕЕПловдив Стоянка Анастасова. А това съдебно дяло се води за отмяна на моята заповед за уволнение по крайно куриозни до умиление мотиви, а именно "пълна некадърност", "липса на всякакви качества да бъде учител", "негоден за образователната система" и други все от този същия предел-

но смехотворен род. Разбира се, сюблимна картинка е как специално подбраните от директорката свидетели полагат титанични усилия да защитят по принцип незащитимата й теза. Особено важен момент от това очертаващо се да стане историческо съдебно дяло е това, че самата директорка представи за него две "ей-такива папки" със старателно трупани от нея самата в продължение на повече от година компромати, разни там "жалби" на "разтревожени родители" и на "съзнателни ученици" (искащи да учат само по учебник и да бъдат изпитвани сякаш са папагалчета), "разгромни писма" на "възмутения колектив" срещу "народния враг Грънчаров", "констативни протоколи", писани от самата директорка под формата на тъй любимия й литературен жанр на обикновения донос срещу колега и т.н., та значи представи директорката пред съда тия всичките компромати в качеството им на "писмени доказателства", пък в един момент сама се отказа от тях, вероятно съзнавайки колко двусмислени са те, колко опасни изводи от тях могат да се направят за нейния собствен "стил на ръководство", за това как и защо е скалъпила уволнението. Което, както е известно, е чисто политическо, да, политически са истинските му мотиви: аз бях уволнен за наказание заради свободомислието си, заради своите новаторски възгледи за промяна в образованието, заради борбата ми за демократизация на живота в училищните общности, за прилагането на най-съвременни и отговарящи на действителните нужди на младите образователни и обучителни подходи и т.н. И в момента, в резултат на този отказ на защитата на директорката от нейните собствени "писмени доказателства" тезата й се крепи само и единствено на тия същите наистина смехотворни свидетелски показания, които, както сами ще се убедите, са тъй красноречиви и показателни за абсурдността на защищаваната теза, че повече от това не могат да бъдат. Като специална добавка съм длъжен да посоча и това, че двама от предварително заявените от директорката свидетели, а именно една майка и педагогическия съветник на училището (млад човек, психолог по образование, изпитал вероятно срам заради позорната роля, която директорката му отреди!) сами, кой знае защо, набраха смелост да се откажат от свидетелстване, а вместо тях като същински Александър Матросов, с оглед да защити директорката си, на амбразурата се яви войнствено настроената работещата пенсионерка г-жа Лилия Попова, заслужила с този беззаветно всеотдаен "морален акт" вечната благодарност на работодателката си, която, както се очаква, ще се изрази в продължаване на срока на нейното служене на дялото на родното образование, и то в преклонна пенсионна възраст.

22 И тъй, ето, след тези необходими разяснения вече имате възможността да разгледате и да изчетете този потресаващ документ, който е ярко свидетелство за катастрофалното нравствено най-вече състояние, в което се намира системата на многострадалното българско образование и училище. Приятно четене! (Не е зле да се снабдите преди четене с кърпи за очи, евентуално за да можете да бършете сълзите, които, убеден съм, задължително, няма как иначе, ще пророните, кой от смях, кой от някаква ирационална и необяснима мъка, кой от умиление, кой от каквото друго си иска, но е задължително този документ да се чете непременно с обилно ронене на сълзи - щото емоциите, които ще ви овладеят, няма начин да не породят въпросната сълзотворност...)

ПЛОВДИВСКАТА ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ НА 17 ГОДИНИ! четвъртък, 2 април 2015 г. ПОТВ отпразнува 17 г.! Източник: Гергана Колева

15:13 02.04.2015

/

© Със стилен коктейл в ресторанта на хотел "Лайпциг" Пловдивската телевизия отпраз-

нува 17 години! Бивши и настоящи колеги и много гости се потопиха във веселба до полунощ.Управителят на Пловдивската телевизия Евгений Тодоров посрещаше и настаняваше гостите на изискано украсените маси. Коктейлът бе уважен от почетните консули на Армения, Франция и Украйна, регионалния мениджър на Италианската Търговска Камара в Пловдив Джузепе Аккардо, представители на висшите учебни заведения в Пловдив, бизнесмени, политици, общественици и много колеги. Някои от първите служители на телевизията разказваха с умиление за началните си стъпки в нея – как са направили пъ рвия си репортаж или предаване. ПОТВ отпразнува 17 г.! За доброто настроение на присъстващите се погрижиха млади и талантливи изпълнители, някои от които предизвикаха бурни овации.

отговорим на прелюбопитен въпрос (А въпросът е: има ли все пак у нас странници и безумци, които могат да дръзнат да се охарчат, купувайки си философска, сиреч стойностна и смислена книга от български автор)? откликнаха много хора, не само непознати за мен, но и хора, с които общувам от много време в интернет; някои от тях предложиха не само да кажат тук-там добра дума за мен и за книгите ми, но и дори сами да си ги закупят, било за себе си, било за да ги подарят на свои близки, на библиотеки в родните си места и т.н. дори живеещи в Канада българи откликнаха и ме увериха, че желаят да си закупят книгите ми.

Кулминацията на празника бе разрязването на голяма торта с логото на Пловдивската телевизия.Всички колеги си пожелаха здраве, професионализъм и творческо дълголетие! Актуално видео ПОТВ отпразнува 17 г.! ОТКЪСИ ОТ ДНЕШНОТО ОБСЪЖДАНЕ В ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА...", ТЕМАТА Е: "ЗАСЛУЖАВА ЛИ СИ ЧОВЕК ДА СИ ПРОДАДЕ ДУШАТА И СЪВЕСТТА ЗА ПАРИ?" четвъртък, 2 април 2015 г.

Тия записи са с лошо качество, те тук са временно, утре ще сложим оригиналния клип... ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНА ЗА МЕН КАТО АВТОР МИСЪЛ ИЛИ ОЦЕНКА петък, 3 април 2015 г. По повод на публикацията със заглавие Нещо като реклама с оглед да си

Разбира се, трогнат съм от тези, признавам си, неочаквани от мен отзиви, за което тук искам публично да благодаря на всички; ето откъс от едно писмо, което в тази връзка получих, което съдържа изключително важна за мен като автор мисъл или оценка: ... Мисълта ми е че аз държа да си купя книгите ти по простата причина, че те за мен са ценни. Не знам дали си даваш сметка за това, че описваш документално, досущ като Балзак, нашето време и ситуацията в България през това срамно за страната ни време. Аз съм напълно убедена че това се получава, нормално е ти самия да си скептичен и самокритичен, но аз искам моите деца и децата им да имат правилна представа не само за положението в страната ни в началото на 21-ви век, а също така да разберат истини за нещата от живота, четейки книги като твоите, които са с пофилософска насоченост, т.е. помагат да се постигне един по-богат смисъл.

23 И понеже за мен книгите ти са ценни, няма да ги приема като подарък, а ще ги купя ... ТАЗИ Е ЧОВЕШКАТА ОРИС – ЕДНА ВЕЧНО НЕСВЪРШВАЩА БИТКА ЗА ЗДРАВОМИСЛИЕ петък, 3 април 2015 г. Сборникът от есета, обединени от общата тема за здравомислието, вече е пред мен, събрах ги на едно място, оказаха се, че заедно са повече от 250 страници (което за мен е прекалено много; не обичам, подобно на Ницше, дебелите книги!). И то при положение, че книгата е все още незавършена, дори и заключително есе не съм още написал. Макар че тия дни ми хрумна да я оставя съвсем отворена и незавършена, щото в нашия живот нездравомислието дотолкова ни облива на талази отвсякъде, че на тази база не просто стремежът, а бих казал работата, дори битката за здравомислие, е всекидневна и най-насъщна задача. Та по тази причина няма как и една пределно честна, откровена, искрена книга за здравомислието да излезе с толкова нездравата претенция, че е била, видите ли, вече "завършена". А аз правя всичко моите книги да са винаги точно такива, именно пределно честни, откровени, искрени. И човечни – бих си позволил да добавя, колкото и нескромно да прозвучи. Този текст, който сега започвам, май ще е "последният", ще се опитам да напиша нещо като "заключение". Нещо като "финални" думи. Колкото и да е невъзможно това при положение, че вече констатирахме, че просто няма как темата да бъде "заключена", "затворена", "завършена" и прочие. Ето, снощи, примерно, ми хрумна да публикувам един съдебен документ, който е истински шедьовър, демонстриращ някакво пределно абсурдно нездравомислие; ето, насладете му се още веднъж: Потресаващ документ, ярко свидетелство за катастрофалното нравствено състояние, в което се намира системата на многострадалното българско образование и училище. Е, добре де, какво ще кажете, нима и тази публикация не заслужава да я прибавя към книгата, която се оформи под обединяващото заглавие ЗА ЗДРАВОМИСЛИЕТО. Или пък ЗА НЕЗДРАВОМИСЛИЕТО да я озаглавя, май по-интригуващо звучи като се каже така, а? Добре де, ами аз също реших да публикувам и една "дискусия" – виж Началото на епична дискусия с два-три типажа, явяващи се образец за пълно нездравомислие), по-скоро публикувах само една трета част от нея, още две части има за публикуване, а при това дискусията с въпросните "типажи" все още продължава, тя също е сякаш безкрайна (ето, и снощи, и тази нощ въпросните "таваришчи", както аз

любезно ги наричам, са се упражнявали по словоблудство, по умствена, тъй да се рече, мастурбация, или чисто и просто по плюене). И какво ще стане, ако цялата тази несвършваема "дискусия" бъде прибавена към книгата ми? Разбира се, това не може да се случи, и то не само защото аз лично ненавиждам дебелите книги, но и защото, оказва се, по начало по такива теми, които просто няма как да свършат или да бъдат изчерпени, е глупаво да се опитваме "да кажем всичко" – или дори да кажем "главното"; това просто няма как да стане. Е, не ми остава нищо друго, освен да сложа точка. А пък битката ми за здравомислие, която водя не от вчера, а откакто се помня, ще си продължи, живот и здраве да е само. И още много книги тепърва ще бъдат написани. Аз за нещо друго, прочее, изобщо писал ли съм? Сега разбирам, подобно на оня Молиеров буржоа-благородник (който с удивление в един момент разбрал, че цял живот бил говорил в проза!), че аз пък цял живот съм правил само едно-единствено нещо, бидейки философ: борил съм се против нездравомислието, което отвсякъде се опитва да ни залее. Нездравомислието явно е нещо по-страшно от проказата или от епидемия. Всичко, което се случва, съдържа тази необходима "компонента", ако мога да се изразя така. Ето, сега ми хрумва: а оня болен човек, втория пилот на забития в скалите на Алпите самолет със 150 човека, който изчакал колегата му, главния пилот, да отиде до тоалетната, а след това заключил кабината (преди това изследвал внимателно на таблета си как се заключват здраво пилотски кабини!), пък после дал курс на обречения самолет, на самолета с обречени на толкова нелепа смърт човеци (сред които и толкова деца, цял един клас заедно с учителките, какъв кошмар?!), дал значи курс на самолета право към скалите на Алпите та нима има нещо "здравомислещо" в такава една кошмарна лудост?! Искал този същия пилот (не ща да му зная името!) да се самоубие, моля ви се, ами защо не си размаза главата сам някъде, защо заради твоето самоубийство, моля ти се, трябваше да умрат още 149 човека?! Ето как е станало всичко, ето и снимка на този същия хубостник: Лубиц страдал от отлепяне на ретината, приятелката му била бременна, твърди "Билд" "Отвори проклетата врата!" крещял капитанът на пилота, разбил самолета в Алпите Викове "Отвори проклетата врата!" от капитана на завършилия злополучно с разбиване във френските Алпи полет от Барселона до Дюселдорф към помощника му Андреас Лубиц, удари с брадва по вратата на пилотската кабина и писъци на пътниците. Това са последните звуци от

записа на случващото се на борда на самолета "Еърбъс А320", разшифрован от черната кутия на машината, публикувани от германския таблоид "Билд" в неделя. Изданието също така съобщи, че Лубиц страдал от отлепяне на ретината, а приятелката му 26-годишната Катрин Голдбах, която го напуснала след караница ден преди той да разбие самолета във френските Алпи, чакала дете от него.

Катастрофата, която се смята, че е причинена умишлено от втория пилот на самолета на нискотарифната компания "Джърмънуингс", стана на 24 март и в нея загинаха 144 пътника и шест души екипаж. Страшна работа! Какво да каже повече човек? Нищо повече не може да се каже. А как се е стигнало до тази ужасна душевна патология? На какво е продукт тя? Защо е изкрейзил толкова този немец? Боже, колко много хора наоколо вероятно са съвсем изкрейзили, а уж изглеждат "нормални" – знаем ли обаче какво ни кроят, гледайки ни тъй безизразно? Наистина може да стане съвсем страшно заради тази тенденция към помрачение на съзнанието, която тече в ужасни мащаби в наше време. Цели нации (примерно руската, пък и нашата!) изкрейзват, поддават се на разни масови психопатологии като путинизма, като великоруския шовинизъм, като преклонението пред "великата руска идея", свеждаща се до това не само руснаците да са пълни роби на своя Государь-Император, "Вседержитель Всея Руси", но и целия свят ако може, всички народи ако може да бъдат превърнати в нещо като роби на "Великата и Непобедима Руска Империя"; за какво друго може да мечтае един тотално изкрейзил в огромното си мнозинство робски по душевността си народ - ако не за пълно световно господство на тъй любимото му робство?! Роби по душа, сиреч, истински роби да искат да ни бъдат господари – по-голяма перверзия от тази можете ли да си представите?! Аз, простете, не мога... Аз обърнах по-голямо внимание в изследването си на масовите тенденции към крещящо нездравомислие, но то всичко така или иначе става и се осъществява в нечии конкретни, индивидуални глави. Да, проява на страшно нездравомислие е, примерно, да почнеш да си мислиш, че единкой си там човек ти е, видите ли, "враг", който подлежи на "пълно унищожение",

24 какви, моля ви се, са тия атавизми на съвременно дивачество?! И почваш да правиш всичко за да го смажеш сякаш е гнида, сякаш е някаква досадна буболечка, не ти пука изобщо от това, че това там е, моля ви се, човек!!! Не, врагът не можело да бъде човек, врагът е само зъл враг, към който трябва да бъдем безпощадни - представяте ли си какви процеси текат в болното съзнание, което почва да "мисли", с извинение, в такава една посока?! Да приеме душевният процес на един нещастник тенденцията, при която омразата или завистта е главен двигател, това вече е същинска човешка трагедия и решителен провал на самата човечност. Щото човешко е да не мразиш, а да обичаш ближния човек. Както е проповядвал и учил нашият Велик Спасител. Проповядвал е една толкова проста истина, явяваща се непоклатима канара, върху която може да се постави общия ни живот, а именно, проповядвал е ето тази вечна и толкова проста истина: Обичай ближния си като самия себе си! Да, обичай ближния си като себе си – толкова е простичко това нещо, а около нас е пълно с ужасна агресия, с отвратително човеконенавистничество. Аз дадох доста примери и в този посока: младите, децата, в един момент почват да възприемат своите учители за... врагове – и почват да правят нужното за да им отмъщават, и то найжестоко; учителите са обучени от "единствено правилната система" така, че да се отнасят към младите с непрекъснато насилие и агресия, те друго не правят освен да мачкат младите личности и от тя, сякаш са глина, да ваят, с извинение, онова безлично и малодушно "социално същество", което господарката-държава е постулирала да бълват казармите, наречени кой знае защо "училища"; училищните мениджъри (дойде ми на акъла знаменитата нашенска дума "меринджей", измислена от онази тъй духовита циганка, ама се възпрях да я употребя!), та значи училищните меринджеи Боже, колко им отива туй прозвище?! именно директорите, не правят друго, освен да тормозят и да тероризират всички, да смазват всеки, даже и най-лек полъх на здравомислие, на личностно отношение, на човещина и пр. Е, разбира се, ако учителят е готов да стане нещо като копой, той вече е "от нашите", той вече става "образцов даскал", на него ще даваме награди, а той с огромно старание ще се издевателства всеки ден с младите; пък те ще се съпротивляват и така, в крайна сметка, приятно топлещото огнище на лудницата, наречена "образцово училище", ще си пламти; всичко обаче, що не мисли според догмите на системата, е неин "зъл враг", подлежащ на безжалостно заколение. Точка. Край. Спирам дотук. Бъдете здрави! Бъдете преди всичко здравомислещи! Борете се с нездра-

вомислието във всяка негова форма. Вашето оръжие е едно: добротата на душата. И истината е вашето мощно оръжие. Истина и добро са двете остриета на това едноединствено непобедимо оръжие. Свободата пък е неговата дръжка – или неговото острие, не зная кое по-точно е по-добре. Това е. Страшен е този меч на здравомислието, който ви препоръчвам да не оставяте да ръждясва никога. Употребявайте го. Въртете го. Нека да бъде добре наточен и винаги да ви е по ръка. Тази е човешката орис една вечно несвършваща битка за здравомислие. Този е смисълът и на живота ни стига да искаме да сме човеци в истинския смисъл на тази дума. Гледайте какво е правил Христос и от Него се учете. Неговият "меч" е невидим, но точно затова е толкова по-мощен: И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни. А истината се постига с мислене, не иначе. Тя трябва да бъде не само всеотдайно търсена, но и пазена. Много истини, някои от тях свети, са били постигнати от човечеството, пък след това са били поругавани. И днес всеки ден с делата си какви ли не човекоподобни поругават най-светите и възвишени истини. Истините, заради тържеството на които си заслужава да пожертваме всичко. Вие представяте ли си колко много човекоподобни всеки ден без капчица неудобство газят и тъпчат истини като приведените по-горе? Цели легиони се занимават само с това, да тъпчат тия велики истини. За тях става дума: Обичай ближния си като самия себе си! И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни. Да не правиш на ближния това, което не искаш на тебе да се направи. Прословутото златното правило: "Прави на другите това, което искаш да ти правят". Към другия човек трябва да се отнасяме винаги и само като към цел сама по себе си, никога като към средство. Думи на кьонигсберския мъдрец Имануел Кант. Като казах Кант, се сетих ето за това: Ще оцелее ли "Домът на пастора" в Юдшен, където е живял Кант?. Ето, порадвайте се и на това:

женного в поселке Веселовка Черняховского района.

ЩЕ ОЦЕЛЕЕ ЛИ "ДОМЪТ НА ПАСТОРА" В ЮДШЕН, КЪДЕТО Е ЖИВЯЛ КАНТ?

Димитър Пецов · Рапърът Християн Бачков – който участва във философските дискусии на списание “Humanus”, публикувайки свои текстове в рап стил, излезе със своя нова инициатива. Ученикът от 10 а клас на ЕГ „Пейо Яворов” създаде свой клип посветен на благотворителна кауза с образователна цел - събиране на 25 000 долара за построяване на училище в Гана, Гватемала или Лаос. Основната тема на текста на рап песента, чието име е Build them a School, е съпричастността към съдбата и образова-

Вандалы осквернили уникальный дом немецкого философа Канта под Калининградом 18 марта 2015 г., 11:09 В Калининградской области неизвестные хулиганы осквернили дом всемирно известного немецкого философа Иммануила Канта. Как сообщает сайт "Новый Калининград", вандалы исписали надписями стены внутри и снаружи здания, располо-

В частности, на фасаде дома они оставили надпись "Кант – лох". По данным местных журналистов, здание исписали при помощи баллончиков с краской и других подручных средств. Помимо этого, в 200 метрах от дома журналисты заметили горящую траву и высказали опасение, что пламя может охватить здание, которое является памятником культуры. Такой статус ему был присвоен в прошлом году, когда во всем мире отмечали 290 лет со дня рождения Канта (12 февраля) и 210 лет со дня его смерти (22 апреля). (ОЩЕ >>>) (За незнаещите руски съм длъжен да преведа: това "Кант - лох" означава "Кант е глупак"!!!) Новите варвари, който след войната владеят Кьонигсберг (наричат го, кой знае защо, "Калининград"?!), са довели работите дотам, че да се заличи всеки спомен от великия немски философ, който през целия си живот не е излизал от родния Кьонигсберг, ако не броим престоя му в това село Юдшен, наричано днес "Веселовка". Край. Спирам дотук. Има ли смисъл да се говори и пише повече? Чао и до нови срещи! Битката за здравомислие продължава, тя няма да спре никога, ще се срещаме, да се надяваме, по нейните фронтове... Нова инициатива на рапъра Християн Бачков, участник във философските дискусии на списание HUMANUS петък, 3 април 2015 г.

25 нието на младите хора в тези страни. Песента на рапъра е принос към кампанията „Build them a School. Build them a Future – Да им построим училище, Да им изградим бъдеще”, в която участва целия 10 а клас на езиковата гимназия. Клипа Дарения

ПРЕМИЕРЪТ БОРИСОВ С ТЪЙ БЛЯСКАВИТЕ СИ ПОЗНАНИЯ ПО БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ петък, 3 април 2015 г.

Коритаров: Бъдете откровен. Наистина Западът предаде ли Украйна на руснаците заради Крим? Борисов: Напротив. Коритаров: Е, как напротив? Взеха им територия. Все едно Румъния, давам този драстичен пример, да ни вземе южна Добруджа, щото с аргумента, че тя ни е дадена със споразумение между Сталин, Хитлер и граф Чано ... Борисов: То е обратно. Коритаров: Как ще е обратно? Осми ноември 40-та година къде отива Южна Добруджа? Борисов: Е, отива при Румъния. Или къде? Коритаров: Ха ха, господин Борисов.... Борисов: Ние не сме взели територия на никой Коритаров: При последното Ви идване говорихме за история и тогава не се справихте със задачата закон за защита на нацията. Сега Ви питам осми ноември 40 година Крайовската спогодба какво регламентира за статута на Южна Добруджа? Борисов: Не съм бил жив тогава.

Коритаров: Премиер е Георги Кьосеиванов на България. Борисов: Не знам. Коритаров: Е стига глупости, нали се учи по география? Борисов: Не си го спомням. По-добре, да не кажа някоя глупост. Коритаров: Сега, господин Борисов, ако беше студентски изпит, не септември, а не знам... Борисов: Сега и аз мога да ви питам нещо, което вие няма да си спомните Коритаров: Със сигурност няма да си спомня Борисов: Ако е такъв изпитът и вие няма да го вземете. Коритаров: Не, не, със сигурност вие ще ме скъсате по-лесно. Така, Крайовската спогодба е споразумение между нацистка Германия, Румъния, Съветския съюз, Молотов на Сталин и Царство България с премиер Георги Кьосеиванов за мирно предаване на Южна Добруджа на България. Борисов: това става 40-та година. Аз се обърках за 46-та какво става после. Коритаров: Какво става па 46-та? Борисов: Давай нататък... От страницата на Георги Драганов

ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ 2 АПРИЛ, ТЕМАТА Е: "ЗАСЛУЖАВА ЛИ СИ ЧОВЕК ДА СИ ПРОДАДЕ ДУШАТА И СЪВЕСТТА ЗА ПАРИ?" петък, 3 април 2015 г.

ПРИНЦИПНИТЕ ПРИЧИНИ, ПОКАЗВАЩИ ЗАЩО Е ПО-ДОБРЕ ДА СМЕ СЪС САЩ събота, 4 април 2015 г. Защо е по-добре да грешим със САЩ, отколкото да сме прави с Русиямка: Getty Images/Guliver

МАЙЧИЦЕ, И "ПСИХОЛОЗИТЕ" У НАС ИСКАТ ДЪРЖАВАТА "ДА ГИ РЕГУЛИРА" И ОПРАВИ, МАЙКО МИЛА! петък, 3 април 2015 г.

Майчице, "психолозите" у нас искат държавата "да ги регулира", майко мила, вижте сами какви нелепици пишат само (прочети, ако имаш време за губене, великолепния документ!). Ще си запазя правото да коментирам този великолепен документ. Нищо чудно да му отделя място и в своята книга, която пиша тия дни, тя е почти пред завършване, само не мога да реша в български условия кое заглавие е по-подходящо: ЗА ЗДРАВОМИСЛИЕТО или ЗА НЕЗДРАВОМИСЛИЕТО Като гледам какви неща са измъдрили "психолозите" в тази чудесна петиция, май второто заглавие е значително поподходящо...

Най-известния чешки социолог и публицист г-жа Иржина Шиклова изказа мнение, че е по-добре да се греши със САЩ, отколкото да си прав с Русия. Съществуват принципни причини защо е по-добре да грешим със САЩ, отколкото да сме прави с Русия, смята журналистът Иржи Пеги и представя своите аргументи пред изданието Novinky. Ето какви са те: 1. През последните 20 години САЩ допуснаха сериозни грешки на международната арена: от военни интервенции без санкции от страна на ООН, до неспособност да консолидират страните, по които са нанесли удари. Но тези, които следят американската обществена дискусия знаят, че САЩ сериозно и критично спорят и правят това много по-обосновано, отколкото някои чешки критици на американската политика. Освен това тази открита и многогласова дискусия оказва реално влияние върху поведението на американския политически елит. Затова, например, президентът Обама се отказа от някои военни операции (Сирия) и изведе американските части

26 от Ирак. Същото той планира да направи и в Афганистан. В Русия за военните похождения на Кремъл никакви публични дискусии не се водят. Напротив, обществеността се „обработва“ с масирана пропаганда. Затова подобре да грешим в мнението си за САЩ, отколкото да сме „прави“ с Русия.

2. Не може да се отрече, че след разпадането на биполярния свят неоконсервативната партия на Джордж Бушмладши се поддаде на илюзията, че светът е станал еднополярно поле за прокарването на американските интереси. Но в същото време е факт, че много страни натрапват на Америка ролята на световен полицай, защото им е по-евтино и удобно да се „крият“ под американския чадър. Ако се разрази дадена криза, геноцид или масово нарушаване на човешките права, значителна част от световното общество очаква вмешателство от САЩ. Но след американското участие винаги се появяват критици, които знаят как е трябвало да се постъпи по-добре. Разбира се, САЩ не превръщат страните, по които е нанесен удар, в колонии. САЩ не са империя в прекия смисъл. Но за Русия, за съжаление, това не може да бъде казано. Владимир Путин нарече разпада на СССР най-голямата трагедия на XX век. Ако той, а заедно с него и по-голямата част от руснаците, смятат, че това е така, сто пъти е по-добре да грешим заедно със САЩ.

3. Единствената руска „правда“ чехите усетиха върху себе си: един 41годишен опит. В крайна сметка се изясни, че всичко е било чудовищна лъжа и заблуждение. Дори ако сегашното сътрудничество със САЩ се окаже заблуждение, то това няма да е толкова огромно в сравнение с комунистическия режим под руската режисура. Ако Путин и компания не твърдяха, че разпадът на СССР е една трагедия, може би щяхме да си помислим, че са научили уроците, но те явно нищо не са научили и нищо не са разбрали.

4. Независимо от това, че левите интелектуалци с право критикуват съвременният глобален капитализъм, който по различни причини в своя корпоративен вид се превръща в заплаха за либералната демокрация (при това тази форма на финансова и корпоративна глобализация движи Америка), Русия не дава алтернатива. Това е политически разбит авторитарен режим и икономически аналог на нефтено емиратство, в което износът на суровини се контролира от всемогъщи олигарси, свързани с Кремъл. Сто пъти по-добре е да се живее в условията на либерална демокрация, противостояща на патологиите на глобалния капитализъм, в която може свободно да се дискутира за възможните промени, отколкото в руската система.

ДЛЪЖНОСТ СВЯТА КЪМ МИЛОТО НИ ОТЕЧЕСТВО НАЛАГА НИ ДА ОТКРИЕМ ПРОСТОДУШНОМУ НАРОДУ КАКВО НЕЩО Е ТАЯ РУСИЯ И НЕЙНОТО МЪЧИТЕЛСКО МОНГОЛСКО ПРАВИТЕЛСТВО събота, 4 април 2015 г. Раковски: Мъки чакат всеки българин, влязъл в железните нокти на Русия

Поклон пред родолюбеца прозрял колко опасна и убийствена е политиката на московците Днес се навършват 194 години от рождението на Георги Стойков Раковски (по кръщелно Съби Стойков Попович, известен и като Георги Сава Раковски) български революционер и възрожденец. Раковски е основоположник на организираната националнореволюционна борба за освобождаването на България, демократ, публицист, журналист, историк и етнограф. Той е и един от първите наши възрожденци, който прозира зловещата имперска роля на Русия. Публикациите му по тази тема обаче бяха крити и инкриминирани в годините на комунизма.

Faktor.bg ви предлага автентичен откъс от брошурата на Раковски "Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите". Тя е издадена за пръв път през 1861 г. в Букурещ. Предговорът на второто издание през 1886 г. е на Захари Стоянов. В демократична България фототипно издание на брошурата излезе едва през 1998 г. Прочетете думите на истинския Раковски – родолюбец и патриот: „Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши милото ни Отечество България и да уникакви нашата народност, самото нам скъпоценно и свято наследие! Руското правителство с предателски начин е успяло да издействува ферман от Портата, в който му се допуща да пре-

селва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българе скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтани обещания! Във видинската бедна област тия народоубийци са успели да придумат и измамят много челяди и във Видин се е отворила явна канцелария, де ходят тия окаяни Българе да се записват за преселение в Русия, като им дават и нещо си пари да ги заловят по-добре и като ги заплашват лъжовно чрез подкупниците си и от страна уж на турското правителство, че ако не се преселят в Русия, щат ги пресели после насила в Азия. Лъжа лукава! Само да измамят простаго народа да се пресели. Длъжност свята към милото ни Отечество налага ни да открием простодушному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителство, и какви вечни мъки ги чакат, ако са тия излъжат и идат да влязат в нейните железни нокти. Но преди да дойдем на този предмет, нужда е да покажем вкратце нашим братям какви неприятелски сношения е имала още от стари времена с наши праотци и как тя сякога старала да ги завладей, какви же злини им нанесла досега за награда и що са тия кръстили и първите начала образования й дали. Послушайте, братя Българе, а особено вие от Видинска област! Русите са били един най-див и найварварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част. Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, Свещеното писание и първото образование. Това е познато беки от целия свят и техните учени го признават. Но какво благодарение са отдали тия на българите за това благодеяние! Ето: Разорили и завладели Волжското им пространство и порусили досущ тамошните българи, като им наложили насила езика си. До времето Великаго Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които днес назовават Малорусия, са били населени от българи, съставяли са част от Българското обширно царство, но и тия са паднали в руските мъчителски ръце и днес са досущ порусени. Освен историята, коя свидетелствува, техният език, песни и обичаи са още живи доказателства за това. Те още не приемат да се назовават и руси! Руското царство от времето на княза им Светослава (969-976) е почнало да се усилва и да напада явно на българите. Той, Светослав, като го бяха наели със заплата Българете да дойде да им помогне против византийците и против царя им Петра, Симеонова сина, защото той, руският княз Светослав, щом влезе в България, почна да плени и да граби и поиска му се даже да я завладей, щото ония, които го

27 бяха призовали на помощ, обърнаха се против него, изгониха го от България с помощта на Византийците и най-после Българите в Южна Русия, на Днепра река, избиха му всичкото войнство и него самого. От время же того Светослава до время Великаго Петра Българите никакви приятелски сношения не са имали с Русите. Великий Петър Първи е почнал да мисли как да разпространи влиянието си в България и той е начнал да интригува против Влахо-Богданските князе, кои бяха до него време Българи, а именно против Кантимира, Молдавского княза. Той, злочестивий княз, измамен от руската злоба и лъжлива политика, биде принуден да остави Молдавското княжество и да побегне в Русия, отдето намалко остана да го предадат неприятелите му на турците! От тях времена, като почна да слабей Турция, Русите започнаха често да минуват Дунава и да разоряват бедното ни Отечество. Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е претърпяло нашето бедно Отечество. От една страна, необузданото тогавашно нередовно турско войнство е пленило, клало, грабило и робило Българите, а от друга страна, руските войски, още по-свирепи и по-немилостиви от Турците, опустошавали са лозя, ниви, грабили овце, говеда и горили Българските градове и села! А кога са се връщали, или победоносци, или победени, карали и отвличали са насила по няколко хиляди български домородства и заселвали са ги в обширните си пустини! От тях времена се нахождат чак в Харковската губерния множество заробени Българи, които още не са си изгубили съвсем езика; тия са днес крепостни роби, които ги продават притежателите им (спахии) един другиму си като овци и говеда! (...) Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни българи, че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде отдавна и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала най-добри удобства за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие. На това тя, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната вяра и ползвала се от понабожните и простодушните Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител! Тя най-много е противодействувала, в последните дни, и на нашия свещен за духовенството въпрос и употребила е всички лукави средства да унищожи това народно искане, та да останат Българите пак под гръцко-фенерското духовно

робство; защото тя знай, че ако българите добият независимото си свещенство, то не ще й веке допусти да мами и разорява българский беден народ, както е досега струвала и днес струва.” ИМА ЕДНА ЕДИНСТВЕНА ПРИЧИНА СЕГА СТРАНАТА ДА Е НАЙ-БЕДНА И КОРУМПИРАНА И ТЯ СЕ НАРИЧА РУСИЯ

Горното е във връзка с: Длъжност свята към милото ни Отечество налага ни да открием простодушному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителство. ВЪЗКРЕСЯВАНЕТО НА ЛАЗАР събота, 4 април 2015 г.

събота, 4 април 2015 г.

Евангелско четене и Апостол в Лазарова събота Евангелие от Иоан (11:1-45) Един коментар, показващ цялата горчива истина относно т.н. "освобождение" на България от Русия в 1878 г.; тази истина трябва да се знае от всички – защото тя се крие от младите, нея я няма в учебниците по история, а вместо нея в съзнанията им се натрапват пълни небивалици и лъжи; та ето какво пише този анонимен коментатор, накратко казващ ни цялата истина: Който не знае, че нашият найголям враг винаги е била и продължава да бъде империята на злото – Русия – просто е обикновен невежа или руски петоколонник. Какво освобождение, какви пет лева?! Дошли са дивите руски орди да ни завземат, да стигнат до Проливите и да останат в земите ни, а българите да бъдат изселени или убити. И всичко това едва след Априлското въстание, когато се повдига международен въпрос и така или иначе България щеше да е свободна и то при много по-добри условия и без руските пълчища и генералгубернатори в земите ни. Без да плащаме тонове злато на рашистките окупатори и да храним мужиците им. Като не успяват напълно пъклените им планове започва една история на мръсни политически игри срещу България, интриги, заплахи, политически убийства, корумпиране на продажници от елита, оттогава – та и досега. Да не говорим за кървавия 9-ти септември 1944 г. и каква чума ни донесоха. Има една единствена причина сега страната да е най-бедна и корумпирана и тя се нарича Русия. Поклон пред Раковски, че го е прозрял. Презрение за съвременните "българи", продаващи за пари Родината си.

В онова време беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра й Марта. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.) Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен! Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. А Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря. А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше. След това рече на учениците: да идем пак в Иудея. Учениците Му рекоха:

28 Рави', сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш? Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят; а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя. Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване. Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря; ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него. Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него. Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба. А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии; и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им. Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи. Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог. Иисус й рече: брат ти ще възкръсне. Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден. Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това? Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света. Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика. Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него. (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.) Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, мислейки, че отива на гроба - да плаче там. А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж. Иисус се просълзи. Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал. Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре? А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре й. Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена. Иисус й дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия? (Прочети до края – в блога) Източник на горната публикация

СТРАХ МЕ Е САМО ОТ ЕДНО НЕЩО: ДА НЕ СЕ УПЛАША, ДА НЕ ПРОЯВЯ МАЛОДУШИЕ, ДА НЕ ПОТЪПЧА ПРАВОТО И ДОСТОЙНСТВОТО СИ НА СВОБОДЕН БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН събота, 4 април 2015 г.

По-миналата вечер публикувах Потреса-ващ документ, ярко свидетелство за катастрофалното нравствено състояние, в което се намира системата на многострадалното българско образование и училище; това е протокол от съдебното заседание от 12 януари 2015 г., на което бяха разпитани свидетелите на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, именно на подсъдимата (ответницата) по съдебното дяло, заведено от моя милост с искане съдът да отмени куриозната заповед за моето уволнение от това същото училище; а известно е, че аз бях уволнен по крайно скандални и смехотворни до умиление мотиви, а именно "пълна некадърност", "абсолютна липса на всякакви качества да бъде учител", "изцяло негоден за образователната система" и прочие. В тази връзка обаче възникна интересен, бих казал чудесен казус, който биде поставен от един анонимник, написал следното: Анонимен каза: Господин Грънчаров, мигар не разбирате, че с всяко публикуване на съдебен документ все повече се орезилявате? Излагате се все повече. Сфащате ли сега защо трябва да спрете? Като ми написа това, аз, признавам си, силно се озадачих, е, зная, че има спорове дали докато тече съдебното дяло бива да се публикуват документи по него; има различни гледища, но трябва да се вземе предвид, че това съдебно дяло се гледа в съвсем открити за всички заседания, няма нищо секретно, тайно, няма никаква "класифицирана информация", съдържаща някаква строго пазена "държавна тайна", следователно какво "скандално" може да има в публикуването на документи по това дяло? Та нали и самите съдилища публикуват същите тия документи, нали хората по съдебни дела като това, към които има голям обществен интерес, трябва да могат да се информират изчерпателно, та да си съставят вярно становище и разбиране? Изхождайки от тази позиция, аз възкликнах ето какво по повод на тъй прочувствения

укор на въпросния моралистично настроен анонимник: Ангел Грънчаров каза: Не, изобщо не разбирам защо аз съм се бил орезилявал като публикувам съдебен документ. Ако можете да ми обясните как става този фокус, ще Ви бъда много благодарен... Изминали са вече много часове откак съм задал този, убеден съм, твърде неприятен на въпросния моралист въпрос, той обаче мълчи – и предполагам ще замълчи завинаги. В тази връзка реших, с оглед да го предразположа все пак към дебат по иначе интересния казус (аз, както е известно, много обичам дискусиите, дебатите де, обикновените разговори, стига да са с мислещи, поне с опитващи се да мислят, сиреч, с нетъпи индивиди, също ги обичам!), да подхвърля ето какво: Ангел Грънчаров каза: Не ми отговори на въпроса. Умълча се нещо. Което означава, че изглежда не можеш да ми отговориш. А аз ще ти кажа истината по този въпрос каква е; ето я тази истина: Излага се, орезилява се не този, който не се бои от гласността и дава публичност на това какво мисли и какво са казали или правили опонентите му, а се излагат и се орезиляват именно тия негови опоненти, които като са правили какви ли не зулуми и подлости, сега, разбира се, не желаят стореното от тях да получи израз, и не само че не желаят това, но даването на такава публичност им е така неприятно, че са готови на всичко само и само стореното от тях да си остане в тайна. Ето кой се орезилява и излага: оня, който си е позволил да прави нередни неща, пък сега прави всичко щото стореното от него да остане в тайна. И същевременно сам мълчи и не смее (пък и не може!) нищичко да каже в свое оправдание. Но има една поговорка, валидна в случая, и тя е широко известна: "Каквото си надробил, ще имаш добрината да си го изсърбаш докрая..." Е, аз съм привърженик на тази народна мъдрост. И също съм привърженик на гласността, на публичността. Аз няма какво да крия и няма от какво да се срамувам, нищо лошо или позорно не съм сторил. Нека да се излагат и опозоряват тия, които са правили лоши и позорни неща, илюзорно надявайки се направеното от тях да остане в тайна. Е, няма да остане в тайна. Ще помогна, ще направя нужното всички да научат какво те са сторили. Понеже истината за мен е нещо най-драго, скъпоценно и поради това изключително много обичано... Това написах там на този анонимник, имащ някакви моралистични претенции. А вие какво мислите по този казус? Щото аз съм замислил нещо наистина грандиозно: да публикувам и двете "ей-такива папки", пълни с какви ли не компромати и доноси по

29 моя адрес, които тъй усърдната като пчеличка директорка на ПГЕЕ-Пловдив успя да произведе в период от около една година, подготвяйки най-старателно тъй копняното от цялата й душа мое уволнение. Ще се получи невероятно богата колекция от найразнообразен емпиричен матр`ьял, който ще даде възможност всеки да си състави пределно пълна картина на случилото в последните няколко години в това знаменито някога училище, картина, която е точен израз на царящата в образователната ни система страшна криза, белязана от несрещана по-преди деморализация. Това възнамерявам да направя. Ще започна тия дни с публикуването на "китка" от... доноси по мой адрес, а постепенно ще публикувам всичко, що съдържат тия две (даже три, ако вземем предвид и папките от другото съдебно дяло, това за клевета, което също още тече в момента) грамадни папки. Мисля, че тези административно-литературни шедьоври заслужават да стигнат до тъй любознателния читател. Щото г-жа Анастасова, въпросната директорка на ПГЕЕПловдив, бидейки учителка по литература, успя за тия няколко памятни години да сътвори цял един нов литературен жанр: този на административно-бюрократичната, сиреч директорска свободна белетристика, имаща при това най-бегли, повърхностни поетично-психологизаторски претенции. Един ден науката, убеден съм в това, ще признае новаторството й – и ще остави почетно място в литературната история на свидното ни отечество ако не на нейните творения (някои от тях имат обаче характера на същински шедьоври!), то поне само на въпросния тъй чудат литературен жанр. Та значи целия този безценен за науката матр`ьял според мен не бива да бъде погубен, не бива да бъде оставен да прашасва в архивите на съдилищата. Напротив, той трябва да спомогне за очертаване на точната картина на случващото се в българската образователна система, та на тази база, благодарение на тази истина, да можем да се ориентираме правилно за ония промени, които времето изисква от нас да извършим непременно. Тази е моята идея, аз не съм човек, който да гони някакви, видите ли, "сензации", не, аз съм просто един сериозен и задълбочен изследовател на случващото се в системата на многострадалното българско образование и училище. И ще изпълня задачата си до края. Вече нямам и какво да губя, пък и от нищо не ме е страх. Страх ме е само от едно нещо: да не би в някакъв момент да се уплаша, да проявя малодушие, да потъпча достойнството си на свободен и пристрастен към истината български гражданин. Единствено само от това ме е страх, от нищо друго не ме е страх... Хубав ден на всички! Бъдете здрави! А страхливци никога не допускайте да бъдете! Презрени малодушници никога

също не допускайте да бъдете! Чао и до скоро, до нови срещи! ЗОВ ЗА ПОМОЩ: ДА ПОМОГНЕМ НА АНТОНИО! събота, 4 април 2015 г.

БЛАГОТВОРИТЕЛНАТА КАМПАНИЕ ЗА НАБИРАНЕ НА СРЕДСТВА Е ПОД ПАТРОНАЖА НА ОБЩИНА ПЛЕВЕН, ОТДЕЛ КУЛТУРА – тел: 064 881 290 Всички съпричастни към лечението на 15-годишния Антонио могат да преведат средства по сметка: Антонио Антонов Уникредит Булбанк гр. Плевен BIC UNCRBGSF BG22 UNCR 7527 1045 7125 18. За контакт: Николай Антонов – баща на Антонио, тел.: 0888 044 971 обл. Плевен, община Долна Митрополия, с. Горна Митрополия, ул. Ал. Стамболийски №33

Да помогнем на Антонио! Зов за помощ! Нека дарим за лечението на едно българско дете! Антонио Антонов е на 15 години и има поставена диагноза детска церебрална парализа от съвсем мъничък. Случаят му е одобрен от Научноизследователския институт по детска онкология и хематология в Москва за присаждане на стволови клетки. Сумата, която е необходима, обаче е непосилна за семейството му, което прави всичко възможно да помогне на детето си. За присаждане на стволови клетки на страдащото от церебрална парализа момче са необходими 105 хиляди евро. От Фонда за лечение на деца в чужбина са отхвърлили искането на родителите на Антонио за финансиране на процедурата в Москва. Мотив за отказа е, че този вид лечение се счита все още за експериментално. Краен срок за събиране на парите няма, но колкото по-рано се направи процедурата, толкова по-добре. Вече и във Фейсбук е създадена страница „Благотворителна кампания за Антонио“, където са публикувани данни за момчето, диагнозата му и предложението за лечение със стволови клетки. Благотворителната кампания за набиране средства, за лечението на 15годишния ученик от Професионалната гимназия по транспорт в Плевен Антонио Николаев Антонов, продължава. В нея вече се включи община Плевен, която организира концерт с участието на Любо Киров, Петя Буюклиева, Тоника Домини, Били Хлапето, Северняшкият ансамбъл за народни песни и танци „Иван Вълев“, възпитаници на НУИ „П. Пипков”, балет „Венда”, ученици на Анелия Дечева. От тази и други инициативи в помощ на Тони са събрани 45 000 лв. Основната част от необходимите пари все още не е събрана. Благодарим за помощта на BMW-Българрия Клуб и Математическа гимназия гр. Плевен.

Нека бъдем хора! Нека помогнем на едно дете и на неговото семейство! Вижте още по темата на www.businessclub.bg СЕГА, ДРУГАРИ, Е МОМЕНТА "НАРКООП" ДА НАНЕСЕ РЕШИТЕЛЕН УДАР И ОКОНЧАТЕЛНО ДА СРАЗИ АВСТРИЙСКИТЕ ОКУПАТОРИ!

30 Lyubomir Sirkov Ей, голяма трагедия това отива си една от множеството дублиращи се вериги магазини. Които не само не произвеждат нищо, а в най-добрия случай само пакетират, но и очевидно не познават пазара у нас. Ами като не познаваш един пазар, ще го загубиш. Това е!

Ivaylo Tinchev Надявам се да ги заместят Tesco или друга верига, която няма представителство у нас.

Iam Gadget Там е работата, че нова верига няма да дойде... Христо Таслаков Сега е момента "Наркооп" да нанесе решителен удар и окончателно да срази австрийските окупатори. Боже, Боже!

КИТКА ОТ НАЙ-ПРЕЛЕСТНИ И СЪВСЕМ КОЛЕГИАЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ ДОНОСИ (1) събота, 4 април 2015 г.

събота, 4 април 2015 г. Снимки в дневника

Ivan Stambolov Тези, които днес се възторгват от оттеглянето на Billa, са същите, които едно време точеха лиги пред Кореком, цъкаха около спорадично паркиран на улицата западен автомобил и падаха по очи пред всяка шарения, донесена от Западна Германия.

Ivaylo Tinchev Каква наслада за душата... Ще станем като Крим и ще минем на купонна система, а освен това ще можем да пазаруваме от магазините "Европа" на Ковачки – може да ги прекръстим на "Москва".

Pilcho Sga Ужас!!! Дотам ли я докараха?! Не очаквах чак такава масова тъпотия Ivan Stambolov Всяка индивидуална тъпотия рано или късно води до масова

(Следва продължение) В КОМПРОМЕТИРАЩА ВРЪЗКА С НАЙГОЛЕМИЯ БАНКОВ ГРАБЕЖ В ИСТОРИЯТА СА ЗАМЕСЕНИ ГЛАВНИТЕ ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА В БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА събота, 4 април 2015 г. Свлачището КТБ и гигантският слалом на политическото лъготене, ИВО ИНДЖЕВ Свлачището КТБ е прекалено голямо, за не помете политиците, които си бяха построили къщичката върху него (или поне би трябвало, ако има нещо като логика и справедливост в развръзката на тази криминална история). То вече е „запорира-

но“ отвсякъде като акции, блокирано е като активи на тезгяха и е разпределено на глава от населението като пасиви, но дупката от пропадането на милиардите не може да бъде запълнена без политически трупове.

При всичките изкуствено поддържани неясноти около това кой е по-виновен и най-отговорен за самото създаване на явлението КТБ, захранвано с държавни пари в рамките на (уж) пазарна икономика, едно е ясно: гузни и негонени (от прокуратурата, която дори отказва да разследва Пеевски като видимо най-видима фигура от този театър на сенките), политиците от първата скамейка се борят тя да не с превърне за тях в подсъдима такава. В голямото разграничаване от компрометиращата връзка с най-големия банков грабеж в българската (а като пропорция на глава от населението и в световната, може би) история, са замесени основни действащи лица в българската политика. Обобщено с по едно едно изречение ключовите играчи участват в дисциплината бягство от отговорност, тичайки по следните писти: Бойко Борисов си призна под заплахата да бъде изобличен от самия Цветан Василев, че не само се е срещал с банкера в навечерието на банковото сгромолясване през юни 2014 г., но и дори го е приютил за тази среща в дома си. Сергей Станишев лукаво извърта в отговор на въпроса дали е бил сред посечените… пардон, посочените от Василев негови „кризисни“ събеседници преди банката му да бъде атакувана и срутена. Лютви Местан категорично отказва да е бил в тази компания, което не означава, че негов емисар не е свършил работата, за която по линия на депутата от ДПС Пеевски камарилата на Доган със сигурност е била най-добре осведомена и без това – без нужда от посредници. Георги Първанов, по чието време като президент избуя далаверата с рязкото „забогатяване“ на КТБ като трезор на държавните депозити (сред които любимите на Първанов пари от енергийния сектор, навързани с Русия), както винаги отрича за всичко: дори и с димяща пушка над трупа на бракониерски застреляно животно да го снимаш, пак ще каже, че това е фотошоп, монтаж на фотошерп или фотошок за него защото това просто не е той на снимката!

Само един Бареков, верен на провинциалния си авантюризъм да залага на екстравагантната арогантност, пак се изкара „номер едно - този път като „политикът“, който последно се е виждал с всемогъщия по онова време банкер, преди и двамата да бъдат пуснати по пързалката на свлачището КТБ. За повече драматизъм бившият журналист и бивш проект на същия този банкер сега тръби, че главата му е била толкова важна, че нейното „поднасяне на тепсия“ е причината за посещението на Цветан Василев в дома на Борисов в Банкя. Къде е Н.В. Корупцията, която прозира като гърди на политическа майка кърмилница през евтин комбинезон в тази картинка? И защо изведнъж надигнаха глас доста български политици срещу модната напоследък тенденция да се дава за пример борбата с корупцията в Румъния, като междувременно самият премиер Борисов вече открито внушава (без да е имало разследване) колко по-малко е виновен достъпният за прокурорите в София Пеевски от уж недостъпния за тях в Белград банкер Василев?

Скромният отговор на вашия автор е, че тук не примерът на Румъния, а този на Русия вдъхновява нашия управленски „елит“. Ето по какъв начин: Ирина Яровая: Борбата с корупцията може да разруши суверенитета на държавата

31 единороската. Яровая смята такъв модел за недопустим и препятстващ лоялната конкуренция. На 21 март бившият съветник в Управлението за вътрешна политика на президентската администрация, професор във Висшата школа по икономика, Олег Матвейчев също заяви, че няма такава вътрешна заплаха – корупция. „Всички разговори за корупция – това са начини за дестабилизация на вътрешнополитическата ситуация – каза Матвейчев. – Така че всеки, който се бори с корупцията, крещи и мърмори за това, е враг на държавата”. В издаден през декември 2014 г. от Transparency International Индекс за възприятие на корупцията за 2014 г. Русия се класира на 136-то място от 175. В абсолютно изражение, Русия събра 27 точки – с 1 точка по-малко, отколкото през 2012 и 2013 г. В сравнение с миналата година, тя слезе с 9 места – през 2013 г. беше на 127-о място от 177. Днешното 136-то място Русия дели с Иран, Камерун, Киргизстан, Ливан и Нигерия. През януари, Независимия журналистически проект за разследване корупцията (OCCRP), призна руският президент Владимир Путин за „Личност на годината – 2014”. Както се казва в съобщението на организацията, това звание му е присвоено за превръщането на страната в център за пране на пари, за разширяване на влиянието на престъпните групировки в Крим и Донбас, както и за провала на антикорупционната дейност и използването на престъпни групи, като част от държавната политика.

Grani.ru, 26.03.2015 г., Превод за ivo.bg Васил Костадинов КНИГАТА СЪС ЗАГЛАВИЕ "УСЕЩАНЕ ЗА СВОБОДА" ЗА ОНЛАЙН-ЧЕТЕНЕ събота, 4 април 2015 г.

Борбата за противодействие на корупцията може да бъде използвана за разрушаване суверенитета на държавата. Това заяви председателят комисията за сигурност и борба с корупцията на руската Дума Ирина Яровая на международната научно-практическа конференция – „Партньорство между правителството и бизнеса”. „Ние сме много загрижени за това, което се случва в Украйна, където под прикритието на борбата с корупцията беше унищожена цялата система на държавната власт” – отбеляза Яровая. Налагането на санкции на руския бизнес „в отсъствие на незаконни действия от негова страна” Яровая нарече „елемент на нездрава международна конкуренция”. По този начин в света се формира нов модел на корупция, когато длъжностни лица действат в нарушение на законните интереси на държавите и бизнес-общностите, каза

Open publication - Free publishing ПАРАЗИТИ У НАС СА КОМУНИСТИТЕ И ЧЕНГЕТАТА, А НЕ ЦИГАНИТЕ, НЕ И НЕОБРАЗОВАНИТЕ, НЕ И БЕДНИТЕ ХОРА неделя, 5 април 2015 г. Ангел Грънчаров

32 Веселин Драков сподели видеоклип на Clip Xôn Xao. За неграмотните вече няма да може да се намери почти никаква работа, което си е доста притеснително за българскио народ...

307 909 преглеждания Snezhana Nenkova Ne mislia che balgarskia narod e negramoten Ангел Грънчаров Защо не го мислите след като то е вече доказано от найавторитетните международни изследвания? Вие интересувате ли се от статистиките по този въпрос? Велислав Алтънов Аз лично не споделям оптимизма на постващия. За мое голямо съжаление, кадрите са от "нормална" страна, каквато България не е. В нормалните страни образованите получават достойни заплати, а необразованите и мързеливите незначителни помощи. В Родината, формирана от (пост)комунистите абсолютно като ПРОТИВОЕСТЕСТВЕНА икономика, безработното малцинство от разни фондове, социални помощи и пр. си набавя повече пари, отколкото хора с висше образование в научна институция. Такава държава не може дълго да просъществува, защото не може тези, които са необразовани, неквалифицирани и непродуктивни, т.е., тези, които де факто ЛЕЖАТ на ГЪРБА на работещите, ДА ВЗЕМАТ ПОВЕЧЕ и ДОРИ НАРАВНО С ТЯХ ПАРИ. В постТОТАЛИТАРНА БЪЛГАРИЯ ОБАЧЕ ТОВА Е ФАКТ. Ангел Грънчаров В някакъв смисъл може би сте прав, г-н Алтънов, но в друг не сте. Ето аз от известно време съм безработен, изтича периода на обезщетението и скоро оставам съвсем без средства за съществуване. И не си представям как ще живея. Нищо че съм уж образован. Държавата у нас, дето е уж със "социален уклон" - имаме щастието да живеем в социална държава по Конституция, зер комунистите правиха тази наша Конституция - е само на думи "социална", щото бедната държава не може да е социална; а една държава не може никога да стане богата ако пък е социална. Социалната държава ражда само мизерия. Тъй че, моля, недейте да упреквате бедните и необразовани хора, че били живеели по-

добре от образованите; това не е така. Как живеят и как оцеляват Вие едва ли можете да си представите, живеете за това с някакви неверни представи. Те са набедени, че живеят "прекрасно" със социални помощи, а всъщност е цяло чудо как изобщо успяват да хранят и да отглеждат някак децата си. И такива хора трябва да бъдат почитани, а не упреквани. Повечето от тях даже и не ги искат на работа, дискриминирани са и пр. и се мъчат ужасно, бидейки поставени в скотско положение. Точно тия хора не бива да бъдат описвани като "паразити" или като "врагове", имам предвид циганите, други са паразитите, които смучат блага от порочната система, а не точно те. Моята теза е: паразити у нас са комунистите (ченгетата) и малоумниците, дето им се водят по акъла, не циганите, не и необразованите, не и бедните хора. Тези последните фактически са жертвите на порочната система, която наследихме от социализма, те за нищо не са виновни, а виновниците са съвсем други. Тази е моята позиция по поставения проблем. Казах как аз мисля. Имаме различие в тълкуването на ситуацията у нас. НАЧАЛОТО НА ЕДНО СПЕЦИАЛНО "ФЕЙСБУК-ИНТЕРВЮ" С ПРОФ. ТОДОР ТАНЕВ, МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА неделя, 5 април 2015 г.

30.12.2014 г. 7:21 Ангел Грънчаров: Здравейте, проф. Танев, честито Рождество Христово най-напред! Благодаря Ви още веднъж за приятелството! Аз водя едно предаване в Пловдивската обществена телевизия, така се казва този частен канал, предаването се нарича "На Агората с философа Ангел Грънчаров", и чрез пресцентъра на МОН Ви поканих, като идвате в Пловдив, да участвате и в предаването. Една от основните теми, която обсъждаме в него, е за реформата в образователната сфера. Не зная дали е стигнала до Вас моята покана, затова си позволявам тук да Ви безпокоя. Не зная също дали вече не сте идвали в Пловдив откакто станахте Министър. Но ето, актуализирам тук поканата си, ще се радвам да я приемете и да гостувате в скоро време и в Пловдив, и в предаването по ПОтв. Пожелавам Ви приятно посрещане на новата

година - и също здраве, щастие и успехи в новата 2015-та година!

Todor Tanev: Разбира се, господин Грънчаров, ще се радвам да участвам във воденото от Вас предаване. Още не знам кога ще идвам в Пловдив. Вярвам, че ще бъде скоро. Всичко най-хубаво по случай Новата година и до скоро! Ангел Грънчаров: Благодаря Ви много! Ще очаквам с нетърпение вестта за Вашето идване в Пловдив. Всичко добро, успехи в толкова отговорната Ви работа! Ангел Грънчаров: Здравейте, уважаеми г-н Министър, Преди време Ви поканих да участвате във водено от мен телевизионно предаване в Пловдивската обществена телевизия (казва се туй предаване "На Агората с философа Ангел Грънчаров"), Вие обещахте (това стана в самото начало на тази година, в първите дни на януари) при първото си идване в Пловдив да гостувате в предаването, но мина доста време, не зная дали в този период сте идвал в Пловдив, факт е обаче, че обещаното интервю до този момент още не се е състояло. Пак искам да Ви напомня за обещанието Ви, още имам надежда, че ще го спазите. По-късно и по служебен път, чрез каналите на МОН, и лично, тук, във Фейсбук, помолих за среща с Вас в качеството ми на гражданин и, така да се каже, жертва на административен тормоз от страна на една самовластна директорка на училище, която (писал съм Ви за тия неща в жалби до Вас в качеството Ви на министър) ме уволни от работа от училището, в което съм работил 14 години, именно ПГЕЕ-Пловдив. Нямам обаче отговор нито по служебен път, нито иначе, пълно мълчание, и ето, сега ми се ще да Ви попитам: може ли изобщо български гражданин да се срещне някак или някога с български министър и да разговаря с него? Трето, г-н Министър, аз съм силно обезпокоен от някои нюанси във Ваши последни публични прояви. Примерно в едно от последните си интервюта Вие заявихте, че никакви "революции" в системата нямало да има, че Вие сте бил станал Министър за да пазите "спокойствието" в нея и прочие. За мен такива думи от един Министър, който имаше смели заявки за решително реформиране на образователната система са твърде обезпокоителни. Та искам в тази връзка да си позволя да Ви задам ето какъв въпрос, понеже аз съм избирател, дал гласа си за Реформаторския блок, чиито представител сте Вие в този кабинет: нима министерската и образователна бюрокрация успя да Ви привлече на своя страна, нима Вие вече сте на страната на силата, която няма никакъв интерес от промени в рухналата по

всички линии система, силата, която заради сфера, 32 години съм работил като препозапазването на своето всевластие, на своя давател и в университетското, и в гимназиегоистичен интерес е способна да прати алното ниво на образование. Та разговорът българското образование на поразия?! Този ни има всички основания да бъде интеревъпрос, не крия, силно ме вълнува, а Ви го сен, полезен, многообещаващ. Призовавам задавам, защото смятам, че имам морално Ви да отговорите на въпросите ми. Уводниправо за това: аз си дадох гласа за рефорте ми въпроси. Да ги формулирам вкратце: маторите и приех те да влязат в това прави1.) Стигнаха ли изобщо до Вас телствено мнозинство не за това техните моите жалби по повод скандалната истоминистри да пазят плачевното статукво, а рия в ПГЕЕ-Пловдив? Или чиновниците от упорито да работят за промяната му към МОН ги крият от Вас? добро.

2.) Може ли български гражданин Един от Вашите предходници на да се срещне и да разговаря с български този пост, проф. Танев, се случи така да е министър, как може да се случи това във мой бивш състудент от университета в Вашия случай? Санкт-Петербург, имам предвид Сергей 3.) Основателно ли е съмнението Игнатов. Понеже познавам много добре тази ми, че Вашият реформаторски плам вече личност, изобщо не съм очаквал той да е погасен, че образователната министернаправи някакви смислени или сериозни ско-директорска бюрокрация успя да Ви промени. Вас не Ви познавах, но в един съблазни на своя страна, наистина ли Вие момент ми се стори, че сте решителен човече се съзнавате като пазител на ставек, оригинално мислещ, имащ идеи и т.н., туквото в системата? почувствах доверие и, признавам си, почнах 4.) Как се случи този поврат, кое да тая надеждата, че нещичко във Вашия Ви накара така радикално да се откажете мандат ще се промени, и то към добро. Е, от възгледите си, нима тази въпросната приема се нов закон, с всичките му кусури бюрокрация е толкова опасна, че пред нея той прави някаква стъпка към малка промядаже и министрите треперят? на. Много е спорно обаче дали тази толкова Тия въпроси за начало, като ми отплаха реформа ще има някакъв ефект, говорите на тях (да се надяваме, ще се щото принципите на командно-администрарадвам да приемете предложението ми за тивната система на образование си остават едно такова необичайно интервю), ще Ви непокътнати. Вероятно и това мнозинство в задам още някои други. И така ще проведем Парламента и Вие като Министър няма да най-сетне замисленото интервю. Това не имате смелостта да тръгнете по пътя на значи, че моята покана за телевизионно една действителна промяна. Което се свежинтервю с Вас отпада, не, напротив, държа да, по моето разбиране, до едно нещо: да да си изпълните обещанието и щом дойдете изгоните социализма и тоталитаризма от в Пловдив да минете и пред студиото на българското образование! Системата на ПО-тв. (Началничката на РИО-Пловдив образование трябва да се демократизира, И.Киркова ми е обещала, че ще Ви доведе в същински скандал е това, че уж се водим него непременно!). демократично общество, пък такава основна Извинете, че толкова упорито търсфера на живота в него е изцяло тоталитарся контакт с Вас, но то е израз на моето на! чисто човешко и гражданско най-вече желаЕто, недочакал идването Ви в ние с нещо да помогна, да повлияя, да Пловдив и обещаното интервю в ПО-тв, аз допринеса за тъй дългочаканата промяна фактически започнах да Ви задавам своите към добро в сферата на образованието. Ако въпроси. Сега ми хрумва: защо не опитаме това е грях, готов съм да го поема на сънещо ново, а именно, да проведем това вестта си, но няма да се разкайвам за него. интервю тук, във Фейсбук, аз да Ви задавам Всичко хубаво! Приятен неделен въпросите, а Вие, като имате време, да ми ден Ви желая! отговаряте? Защо пък да не направим нещо С най-добро чувство: Ангел Грънразлично и ново, защо да не пробваме така, чаров и така може, какво пречи да проведем замисленото интервю така? Ангел Грънчаров: Позволих си да публикуВие сте много ангажиран човек, но вам горното и в блога си. аз знам, че влизате във Фейсбук, затова Всичко хубаво! Ще очаквам Вашия ето, предлагам Ви да проведем интервюто отговор с нетърпение! тук, във Фейсбук. Или поне да го започнем тук. Аз в блога си ще публикувам това мое HUMANUS, дневникът на философа Анобръщение към Вас, което е начало на едно гел Грънчаров: Началото на едно специинтервю, ще се радвам да откликнете, да ално "фейсбук-интервю" с... отговорите на въпросите ми. Ще Ви задам още няколко въпроса. Имам желание да Ви ДОБАВКА ЗА ПОДСЕЩАНЕ НА Г-Н МИзадам ония въпроси, които нито един журНИСТЪРА: налист няма да Ви ги зададе. Аз познавам много добре ситуацията в образованието, 32 години съм отдал от живота си на тази събота, 28 февруари 2015 г.

33 ХРОНИКА НА ЕДНА ПОКЪРТИТЕЛНА АДМИНИСТРАТИВНА ЕПОПЕЯ – ПОД ФОРМАТА НА ОТКРИТО ПИСМО ДО Г-Н МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Тази сутрин реших да напиша следната официална жалба до господин Министъра на образованието и науката проф. Тодор Танев; речено-сторено, ето какво се получи: До проф. Тодор Танев, Министър на образованието и науката, София КОПИЕ: до Български хелзингски комитет ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО от Ангел Иванов Грънчаров, философ от Пловдив Уважаеми господин Министър, Искам да Ви разкажа съвсем накратко една невероятна история, в която найактивна роля играят длъжностни лица от ръководеното от Вас ведомство. Също така, като български гражданин, ще си позволя да поискам да направите, дето се казва, съответните организационни изводи - според степента на техните заслуги. Аз имам своите предложения в тази посока, които ще Ви ги дам накрая, най-долу на този документ. (Прочети ДО КРАЯ) КНИЖКА 1 (19), ГОДИНА VII, 2015, АПРИЛ НА СПИСАНИЕ ИДЕИ ЗАМИНА ЗА ПЕЧАТНИЦАТА, ВЕЧЕ Е ДОСТЪПНА И ЗА ЧЕТЕНЕ ОНЛАЙН неделя, 5 април 2015 г.

Open publication - Free publishing Приятно четене!

34

неделя, 5 април 2015 г.

не обязательно использовать ядерный боезаряд. По его словам, достаточно будет и наземного взрыва обычного боеприпаса мощностью 5-7 тонн в тротиловом эквиваленте. Но атомное оружие, пишет Константин Сивков, все же предпочтительнее.

Как в фильме «Послезавтра»: В России хотят сбросить атомную бомбу на США

ЧИТАЙТЕ ТАКЖЕ: Хрупкий мир рухнул. Конец равновесия. Сценарий победы в ядерной войне с Россией

УМСТВЕНАТА И МОРАЛНАТА ДЕГРАДАЦИЯ В ПУТИНСКА РУСИЯ ПРИЕМА ВЕЧЕ ЗАСТРАШИТЕЛНИ ЗА СВЕТОВНИЯ МИР МАЩАБИ

Решить извечную российскую проблему существования на этой планете Соединенных Штатов Америки можно всего лишь одной атомной бомбой, к тому же — небольшой. С таким предложением выступил председатель Академии геополитических проблем России, бывший офицер ВМФ Константин Сивков, опубликовавший пространную статью «Ядерный спецназ» на страницах российского издания «Военнопромышленный курьер», — сообщает By24.

Второй уязвимой точкой США Константин Сивков называет геологический разлом Сан-Андреас, находящийся между Тихоокеанской и Североамериканской плитами. Тектонические сдвиги, напоминает российский профессор, там можно спровоцировать относительно малыми усилиями.

ЧИТАЙТЕ ТАКЖЕ: Путин хочет первым применить ядерное оружие как наступательное средство, — эксперт По словам профессора, простота решения вопроса обеспечивается, главным образом, самой географией и геологией Соединенных Штатов. Эта страна, подчеркивает он, находится сразу на двух уязвимых точках. ЧИТАЙТЕ ТАКЖЕ: Почему Россия не имеет шансов в ядерной войне с США - Геологи считают, что Йеллоустонский вулкан может взорваться в любой момент – напоминает в своей статье Константин Сивков. – Поэтому нам будет достаточно лишь относительно небольшого толчка. Например, можно ударить в эту точку ядерным боеприпасом мегатонного класса. Это инициирует извержение, последствия которого станут для США катастрофическими. В сущности, это государство просто исчезнет. Вся территория Соединенных Шатов покроется слоем пепла в несколько метров, а возможно — и в несколько десятков метров.

При этом, уточняет председатель Академии геополитических проблем, даже

- В этой области геофизической нестабильности периодически возникают землетрясения с магнитудой до 8,5 балла по шкале Рихтера – напоминает Константин Сивков. – Если повлиять на нее ядерным боеприпасом достаточной мощности, мы сможем вызвать там достаточно катастрофические для США явления. В частности, неизбежно возникнут масштабные цунами, которые полностью уничтожат всю инфраструктуру Соединенных Штатов на Тихоокеанском побережье.

По мнению председателя российской Академии геополитических проблем, необходимость столь радикальных мер — вопрос выживания для России. Ведь, утверждает он, «против Российской Федерации начата новая холодная война, целью которой является уничтожение нашей страны». СОБСТВЕНИКЪТ НА ФЕЙСБУК НАЛАГА САНКЦИИ НА РУСИЯ ЗА ДА ЛИШИ МОСКОВСКИТЕ ТРОЛОВЕ ОТ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ПИШАТ ГЛУПОСТИ неделя, 5 април 2015 г.

Нова санкция – руснаците без Фейсбук април 04, 2015

Марк Цукърбърг, основател и собственик на социалната мрежа Фейсбук, възнамерява да приложи лична санкция срещу Русия, съобщава електронното издание Всемвед, цитирайки американската информационната агенцияAssociated Press. Цукърбърг заявил, че възнамерява да премахне възможността да се пише в руския сегмент на Фейсбук, и призовал и другите социални мрежи, на първо място Туитър, да последват неговия пример. Четенето като опция засега няма да бъде спирано. „Това безусловно ще бъде от полза за World Wide Web, защото ще лишим московските тролове от възможността да пишат глупости”, казва още милиардерът. Мотивите за санкцията обяснява самият Цукърбърг: „Малко са тези, които знаят, но нашият род по майчина линия, е от Уман (град в Украйна-б.р.), а аз, макар и да не съм силно вярващ, но няколко пъти пътувах инкогнито до Уман за празника Рош-Ашана, и считам Украйна за своя втора родина. Затова не мога спокойно да гледам какво прави Русия в Крим и Донбас. Освен това, когато отидох в Русия и общувах с президента, струва ми се че тогава беше Медведев, той ме настъпи по крака и даже не се извини, затова смятам, че той го направи нарочно. Така се държат диваците и невъзпитаните хора”. Очаква се деактивирането на услугата да влезе в сила от 15 април. По-рано агенция Ройтерс съобщи, че Microsoft и Apple са в преговори за забрана на потребителите от руския сегмент да ползват латиницата. БРАВО: В УКРАЙНА ЩЕ ПРИРАВНЯТ КОМУНИЗМА КЪМ НАЦИОНАЛСОЦИАЛИЗМА И ЩЕ ГО ЗАБРАНЯТ! неделя, 5 апр. 2015 Константин Боровой

Lifenews.ru До 9 мая на Украине коммунизм приравняют к нацизму. Верховная рада планирует запретить коммунистическую идеологию на Украине. Вход Господен в Йерусалим

който не оставя никакви сведения при какви обстоятелства се е сдобил с нея. През 1453 година семейството му я предава на Савойската династия, която я притежава чак до 20-ти век. Като тяхна собственост плащаницата се пази първоначално в Шамбери, Франция. А през 1578 година бива окончателно пренесена в Торино, където се съхранява и до днес.

неделя, 5 април 2015 г.

Radoslav Yovchev Царят на мира влиза в Йерусалим на магаре... Не жребец, напомнящ за войни и смърт е яхнал Той, но кротко животно символ на мира. Хората застилат пътя с дрехи като така изразяват човешката саможертва и Го приветстват, развявайки палмови клони, както е подобавало да бъдат посрещани пълководците, спечелили победа. ... А очите на Спасителя греят с лъчите на безкористния живот и вселяват надежда. Озарени, човеците ликуват: "Благословен Идещият в име Господне! Осана във висините!" (Матей 21:9)

ЗА НЕРЪКОТВОРНИЯ ОБРАЗ НА СПАСИТЕЛЯ ПО ТОРИНСКАТА ПЛАЩАНИЦА неделя, 5 април 2015 г. Торинската плащеница Това необикновено платно, съхранявано понастоящем в катедралата в Торино, Италия, притежава своя собствена, забулена в мистерия и тайнственост история. А интереса и споровете, които предизвиква в научните среди, както и усилията и средствата вложени за разгадаване на тайната му - на тях засега могат да съперничат единствено Пирамидите и Големия сфинкс. За пръв път Плащаницата се появява в европейската история през 1350 година в Лирей, Франция. Донесена е там от френския кръстоносец Жофроа дьо Шарни,

Първите й официални снимки са направени през 1898 година от италианеца Секондо Пиа, адвокат и любител фотограф. При обработването на направените от него фотографии за свое огромно изумление той открива нещо, което го хвърля в недоумение, и което и до днес поставя пред науката въпроси, на които тя все още няма окончателни и категорични отговори. Защото образът върху негативната плака се оказва позитив. Логичният извод от това заключение е: образът от плащаницата е негатив. Но какво всъщност представлява това загадъчно платно? Това е парче ленен плат с приблизителни размери: метър ширина и четири метра дължина. Върху платното се вижда бледо, жълто-кафеникаво изображение на голо мъжко тяло в цял ръст - в лице и гръб, по което ясно се различават капки кръв, по-тъмни и контрастиращи с образа. Тези двойни кървави следи – над сто на брой, са оставени от рани, нанесени по цялото тяло, явно от бичуване с бич, който е имал два ремъка. Според историците следите съответстват на направата на римски бич от първи век. Краищата на такъв бич, използван за наказания, са завършвали с костени или оловни окончания с формата на малки гирички, а ударите с него са оставяли в плътта дълбоки следи. Има и голямо петно – отпечатък от рана, останала от пробождане встрани, на гърдите. Освен тях по платното ясно се виждат кървави следи, останали от рани по китките и лицето, както и по тила. Последните, по мнение на изследователите на

35 платното, са причинени от положени върху главата тръни с дълги и остри шипове. Върху плата се виждат успоредни следи от прогаряне, които се намират около изображението на тялото върху платното. Те са последица от пожар, станал през 1532 г. в Светата църква в Шамбери, където плащаницата се пазела по онова време. Предизвикани са от разтопеното сребро на обкова на сандъка, в който е била съхранявана, както и от водата, използвана при гасенето на огъня. Това, което озадачава всеки, видял фотографиите на плащаницата е, че на проявените негативи образът е позитив, а следите от кръв са негатив, докато на самите снимки е обратното. Още след откриването на плащаницата в Лирей са възникнали спорове, дали тя е дело на неизвестен художник от 14-ти век или не. Но защо някой художник от онова време би се заел да рисува подобен образ, и то в негатив, и как, чрез какви средства би постигнал подобно изображение? А и как би успял да създаде картина, която да съдържа едновременно елементи, които да дават противоположно фотографско изображение? В това отношение и до ден днешен Торинската плащаница няма аналог в света. Смята се, че засега на науката не е познат механизъм, който да възпроизведе точно такъв отпечатък на тяло върху платно.

Виж във връзка с горното изображение ето това: Възстановиха образа на Иисус Христос (Британски специалисти по компютърна графика обявиха, че с помощта на 3D технология са възстановили облика на Христос по Торинската плащаница.) Тя се оказва голямо предизвикателство за любознателния и стремящ се към отговор на всяка загадка човешки дух. Затова е съвсем естествено, че озадачени и заинтригувани от тези факти, учени от цял свят се впускат в щателни изследвания на плащаницата чрез всички методи, с които науката досега разполага. С течение на времето в тези издирвания се включват историци, лекари, журналисти, биолози, специалисти по криминология. Изходната точка за всички проучвания и изследвания е постулатът, че след като платното е факт, то някой го е създал. Въпросът е – как, с какви средства и методи е сътворено това изображение и какво е посланието, което то носи на човечеството. Всички получени досега резултати, плод на къртовски труд и

на съвестни и непредубедени изследвания, все още не дават задоволителен отговор на тези въпроси. Изследователите единодушно признават, че изображението върху плащаницата е положено по необясним дори и чрез съвременните научни методи начин. При изследване със сканиращ микроскоп между нишките на плата се виждат ясно следите от засъхналата кръв (а това, че петната са оставени именно от вече съсирена кръв, е доказано чрез химически анализи и не се оспорва), но не са открити никакви следи от бои или каквито и да било други материали, както по повърхността на влакната, така и в дълбочината им, които да създават видимото изображение. Кървавите петна са проникнали и в задната част на платното и почти не пропускат светлина, докато образът е прозрачен и прониква само до нивото на едно влакно от всяка нишка (всяко влакно е с диаметър от 10 до 15 микрона) – резултат, който не би могъл да се получи, ако е нанесен с каквито и да било познати ни досега средства. Нещо повече. При наблюдение на осветения отзад позитив у наблюдателя остава впечатление за триизмерност на образа - като че ли не става въпрос за фотография, а поскоро за нещо като холограма. Физиците, изследвали плащаницата с електронен уред VP8 наистина установяват, че фронталният образ върху нея е триизмерен. Изследователите, които поддържат тезата, че загадъчното платно не е дело на неизвестен художник, а е послужило за погребален саван на мъж, умъртвен чрез разпъване на кръст, изказват мнението, че самото тяло, след свалянето от кръста явно е било положено в единия му край, а след това е било покрито с останалата част, която се съединява с другия му край при стъпалата. (Последното впрочем е очевидно и не е обект на спорове). В подкрепа на твърдението си, че става дума за погребално платно, а не за художествено изображение, те използват и резултатите от анализите и последвалите ги умозаключения именно на кървавите следи. Тези по главата образуват струйки, които са се стичали, следвайки земното притегляне, и които се получават, ако човек е в изправено положение. Петната виждащи се по китките, по външната част на ръката под лакътя и встрани от левия лакът обаче могат да се образуват единствено от стичаща се по косо повдигнати ръце кръв. Положение, което би заел човек, ако ръцете му са прикрепени (или приковани) върху хоризонтална плоскост на нивото на раменете. Прецизните и извънредно сложни лабораторни анализи на тези петна доказват, че става дума за вече съсирена кръв и са отпечатани върху платното преди да се отпечата образа, недопускайки до нишките онези процеси, които са породили изображението. Интерес представлява и изследването на цветния прашец и частиците почва,

открити между влакната, съставът на които сякаш със свой език описва пътя, който тя е изминала, преди да достигне до Европа. Тези важни открития са направени от д-р Макс Фрей, биолог и професор по криминология от Цюрихския университет. Идентифицирани са 57 различни растения, като много от тях са типични за районите около Мъртво море, където почвата е с висока концентрация на сол, и за скалистите хълмове, характерни за Израел. По време на изследването на цветния прашец със сканиращ микроскоп д-р Фрей не е открил в него никакви следи от темперни бои. Тези изследвания доказват, че лененото платно е пребивавало в Азия и Свещената земя, преди донасянето му в Европа. По-късно и други учени, провели независими и самостоятелни изследвания в тази посока, го подкрепят чрез свои публикации, както и на световни симпозиуми по въпросите на плащаницата. При внимателно наблюдение на изображението в гръб прави впечатление положението на косата, падаща свободно върху раменете, и на ходилата. Изправени почти вертикално, те навеждат на мисълта, че това не е образ на хоризонтално положен в гроба мъртвец, а на изправен човек, но не стъпил на земята, а висящ във въздуха. На същата мисъл навеждат и светлосенките върху лицето и ръцете.

Това зашеметяващо заключение, че вероятно плащаницата е запечатала мига на Възкресението Му, събужда у всяко човешко същество, докоснало се пряко или косвено до това платно, чувство на неизмеримо вълнение. И ако този вълнуващ образ наистина е дело на ума и ръцете на неизвестен майстор, то аз бих му се поклонила до земята за съвършената прецизност, невероятната и необяснима техника на изпълнение и недостижимия до днес реализъм на творението му. Но ако не е? Библията твърди, че всяко творение, което не е дело на човешките ръце е дело на Бога... И така, неспособни да намерят окончателен и задоволителен отговор на въпросите, които това удивително платно поражда, неговите изследователи се разде-

36 лят на два противоположни лагера. Едните поддържат тезата, че то е дело на неизвестен художник, но притиснати от научните факти, тези поддръжници стават все помалко на брой. Някои от тях обаче правят лек завой в твърденията си и стигат подалече, като сочат за негов автор Леонардо да Винчи, който по тяхно мнение не е използвал рисувателна, а някаква сложна и непозната нам техника на изпълнение. Друга, по-голяма част от тях смята, че това е Неръкотворен образ, създаден по неизвестен начин и запечатал за поколенията лика на Спасителя. Без да имам намерение да се включвам в този спор, аз лично поддържам второто становище. Естествено е че, не разполагайки с никакви научни способи да докажа становището си, то си остава само мое лично виждане. В подкрепа на мнението си засега разполагам единствено с интуицията си и вътрешното си проникновение. В дома си пазя като нещо безценно цветна репродукция на този образ, под която е написано – Неръкотворен образ на Спасителя по Торинската плащаница. Тези от вас, които притежават тази семпла и непретенциозна репродукция сигурно са забелязали, че за разлика от оригинала, на нея очите Му са отворени и с кротка любов и разбиране ги наблюдават, където и да се намират. Въпреки компютърната обработка на лика Му, за която се твърди, че е дело на специалисти от НАСА, върху лицето ясно се виждат кървавите следи, за които вече стана дума, както и големия оток под лявото око – следа от нанесеният Му побой, описан от евангелистите в Новия завет. Смятам, че щом Неговият образ, преминавайки през времето и пространството, в даден момент е достигнал до нас, значи Той е пожелал да бъде така. А посланието, което ни носи? Него може да разчете със сърцето си всеки, който почувства вътрешен импулс за това. Написа: Мария Христова В СТРАНИТЕ, КОИТО БИ ТРЯБВАЛО ДА СА ПРИМЕР ЗА БЪЛГАРИЯ (ЕСТОНИЯ, ПОЛША, ЧЕХИЯ), АМЕРИКАНСКИТЕ ВОЕННИ СЕ ПОСРЕЩАТ С УСМИВКИ И ОВАЦИИ Sasho Malinov 29 март в 20:54 понеделник, 6 април 2015 г. В страните, които би трябвало да са пример за България (Естония, Полша, Чехия), американските военни се посрещат с усмивки и овации.

Televize POLAR качи нов видеоклип.

Konvoj amerických vojáků na průjezd Moravskoslezským krajem nezapomene.

37 Všude na ně čekala spousta lidí a příznivců. A motorkáři tomu vážně dodali koule.

Христо Мария Стефановски родолюбци и националисти !!

Lubo Kozlovski А ние – надрешковци... Екатерина Станева Въпрос към мен: - На кой е тоя паметник, големия, до Пловдив. Аз: - Е...паметника Альоша, как него знаеш!

- Ъ...кой е Альоша, звучи ми като месния идиот?!?

- Е да де... КОМПАНИЯТА, КУПИЛА БТК (ВИВАКОМ) Е С ДОКАЗАНО ПРОРУСКО ВЛИЯНИЕ И ОБСЛУЖВА КРЕМЪЛ: ПРОРУСКИТЕ КРЪГОВЕ ВЕЧЕ МОГАТ ДА СЛЕДЯТ ВСЕКИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН понеделник, 6 април 2015 г.

Костов: През БТК може да бъде следен всеки българин

законодателство също е на наша страна", допълни бившият премиер, сега завеждащ Лабораторията за анализи на риска към Нов Български университет. Според него не е толкова важно дали Луврие ще бъде експулсиран от България, както настояват от ПП Ред, законност и справедливост. "Ние още април миналата година казахме, че ще има руско проникване на телекомуникационни компании у нас. Българското правителство не може да допусне стратегически фирми да станат собственост на лица от забранителния списък на ЕС", каза Костов. Според бившия премиер новите временни синдици, назначени от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, трябва да заемат една страна. "Те не могат да балансират между Русия и ЕС. Трябва да изберат." Хибридната война, която Русия води у нас, ще окаже влияние на едни парламентарни избори, твърди Костов. Найпотърпевши ще са Атака и АБВ. Те, заедно с БСП, които са прокремълски ориентирани, ще загубят електорат. Доказателството за това са данните на Лабораторията за анализи на риска, че българите все повече не одобряват действията на Кремъл, посочи експремиера. "Атака увлече БСП и АБВ в Кремълското русло. Създаде им вътрешни противоречия. Един, двама или трима от тези могат да отпаднат, както на европейските избори. Сега рискът им е, че тръгвайки на лов за тези пропутински гласове може да не минат 4% праг. АБВ и Атака може и да отпаднат, но ще нанесат големи поражения на БСП." Експремиерът коментира и ситуацията в съседна Гърция. Според него найлошият сценарий за България е южната ни съседка да напусне еврозоната. Това обаче е малко вероятно, защото управляващата коалиция СИРИЗА е "хлабава" и скоро ще се разпадне.

ПУТИНСКА РУСИЯ ВЕЧЕ ВОДИ ХИБРИДКупувачът на телекома е с доказано про- НА ВОЙНА И СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ руско влияние и обслужва Кремъл, заяви бившият премиер Ако БТК остане в ръцете на понеделник, 6 април 2015 г.

LIC33, която купува мажоритарният дял от Виваком и още 5 дружества, на практика се дава възможност на проруските кръгове да следят всеки български гражданин, абонат на дружеството, заяви бившият министърпредседател Иван Костов в предаването "Денят он ер" с водещ Веселин Дремджиев. Купеният за 1 евро телеком от белгийската компания с директор Пиер Луврие е с доказано проруско влияние и обслужва Кремъл, коментира Костов. По думите му българското правителство разполага с всякакви механизми да противодейства на сделката. "Европейското

Това се казва в доклада за състоянието на въоръжените сили за 2014 г. "В България се води хибридна война". Това се казва в доклада за състоянието на въоръжените сили за 2014 г. От своя страна Министерството на отбраната е притеснено от опитите за манипулиране на общественото мнение чрез дезинформация, пропагандни кампании и медийна манипулация в контекста на войната в Украйна. "Незаконното анексиране на Крим от Русия и систематичните дестабилизиращи действия на Москва в източните части на Украйна, включително проникването на хиляди руски военнослужещи на украинска територия, оказваната подкрепа за сепаратистите в Донбас и провеждането на информационни кампании и кибератаки са нагледен пример за същността и проявленията на тази нова форма на водене на война", се казва в доклада. В него се предупреждава, че "за постигане на политически цели могат да се използват икономически и търговски инструменти". "Кризата в Украйна е пример за нарастващата уязвимост на държавите, когато инструментите на "хибридната война" се използват ефективно за постигане на политически цели. Безпокойство предизвикват опитите за манипулиране на общественото мнение чрез дезинформация, пропагандни кампании, медийна манипулация, използване на социалните мрежи за дезинформация, опити на популистки партийни лидери за манипулиране на групи избиратели и за предизвикване на объркване сред населението и др.", пише още в доклада, съобщава в. "Сега" в утрешния си брой. Това е вторият официален документ на МО през последните месеци, в който се обвързва кризата в Украйна с водената у нас пропаганда. Първият – "Визия 2020", беше изготвен от служебния министър Велизар Шаламанов през лятото и предизвика скандал в правителството, тъй като София директно обвини Москва в информационна война. По-късно терминът отпадна, но в употреба бе вкарана "хибридната война". (Прочети ДО КРАЯ) НАРОДЕ, СПИШ! понеделник, 6 април 2015 г.

Sasho Malinov Руски олигарх-милионер, който е бил начело на "сепаратистката" пропаганда в Крим и Донбас, купува Виваком. Народе, спиш!

Военните: В България се води хибридна война заради Украйна, 20:39, 25/03/2015 г.

Boris Terziev Че той народът ни спи от съединението на България и проодължава да спи до ден днешен !!! А най-трагичното е че одеве се сблъсках със млади хора които са възпитани във идеите на СЪВЕТСКОФИЛИЯТА и за тях Русия е нещо свято и непрекосновенно и демокрацията е престъпност, анархия и наркомания!!! Нарекох ги птици в клетки родени и израснали, хранени доволно и поени, но скубани когато им е кеф на стопаните им; и когато им отвориш клетката то те не знаят какво да правят и летенето за тях е болест – защото така съм им промили мозъците именно тия стопани, които са ги хранили и скубали. Защото учението ИМ така им проповядва че трябва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да бъдат скубани!!!

Maria Lerinska Г-н Терзиев, напълно подкрепям думите Ви! Само ще допълня: това е и изконният страх на роба от свободата.

Boris Terziev О, даа така е, изконният страх, само у нас има поговорка такава: Покорна глава сабя не я сече!!! Даже има стих от Вазов по тоя повод, днес даже го четох по повод на онова убийство в Мола във Варна и гражданската позиция на хората и страха им и безхаберието им найвече!!!

Emiliya Karaslavova Както постъпиха и с България.

Maria Lerinska Г-н Терзиев, доколкото ми е известно, стихът е от Ботев. Важно е. Но не по-малко важно е, че има продължение, което умишлено и манипулативно се изпуска. Оригиналът гласи: Преклонена глава сабя не я сече, но хомот влече.

Boris Terziev Оооо, да то има и от Ботев подобен стих разбира се!!! Но ето стихът от Иван Вазов: "Средството да нямаш врагове" "Преклонената главичка остра сабя не сече" – тази истина едничка кой би смял да отрече? Както всички умни хора, аз не ритам тръна бос, с големците се не бора и им ставам сявга мост. На богатий шапка клата и на силний казвам: да! И затуй ми е душата мирна, весела всегда. Сè е харно за челяка да е скромен и разбран: не пречупва се гръбнака от един учтив метан.

За начàла, убежденья в препирня не влазам аз, нито ме е много еня кой що мисли тоя час.

38 Българите в свой ущърб се отказаха от руския газопровод, защото са готови да се съблекат и да останат голи, само и само да се подчинят на САЩ, каза...

Що е бяло, черно, сиво, аз не знам – не ща да знам, и готов съм услужливо право всекиму да дам. Интереса си обаче нивга ази не презрях и със силните най-паче винаги съгласен бях. Туй завидно положенье аз дължа на тоз си нрав; често тегля униженье, но пък пътят ми е прав. Завчерà една плесница аз изядох напримèр от един простак – бъбрица. Ах! Какъв постъпък чер! Що вий мислите, че сторих? Че предложих там дуел? Не, аз хитро се престорих, нищо че не съм видèл.

Maria Lerinska Не че не ги обичаме; просто имаме друга ценностна система. Нашата е европейска и цивилизационна; тяхната – не. Христо Мария Стефановски Политиците, комунистическите отрепки и КГБ от Русия не харесваме!!! Като граждани на България имаме право да вземаме самостоятелни политически решения .

Maria Lerinska Именно това трябва да се отстоява. И именно това е цивилизационно достижение. Христо Янков Вася го е казал най-добре:

По туй светът има право тих човек да ме зове и уверен съм на здраво, че аз нямам врагове.

Martin Stanchev Кво да ги обичаш тия пияници вее... дано НАТО покаже кой е шефа скоро че тия се взеха за някви повелители на Европа!

Maria Lerinska Виждам, че е поставено в кавички, т.е. цитатно позоваване на друг автор.

Blacky Panther Русия се държи като кварталният пияница в местното ресторантче – влачи ти се без покана на масата, пита "Ти мене уважаваш ли ме?!?!?" изпива ти чашата "само за проба" и после започва да крещи защо не пиеш същата шльокавица като него

Boris Terziev Така съм го копирал както е написано с кавички или без кавички няма значение, това е от стихосбирката на Иван Вазов, явно щом е във нея значи найвероятно от него да е написано!!! Пък и е възможно и други български поети и писатели да са писали нещо подобно по темата, но въпросът е че поговорката е изкована от дъното на робската българска философия и ниско самочувствие!!!! "ГОЛЕМИЯ БРАТ", КОЙТО ТЕ БИЕ ЩОТО НЕ ГО ОБИЧАШ ДОСТАТЪЧНО: СОРИ, ТАВАРИШЧИ, НЕ ВИ ЩЕМ! понеделник, 6 април 2015 г.

Sasho Malinov 24 март в 19:44 Големия брат, който те бие щото не го обичаш достатъчно. Сори пичове, не ви щем! В. Жириновски: България се държи отвратително, ще им припомним, че не са били на парада в Москва

Петър Велчев Защо не се каже при "освобождаването"ни от фашизма и нахлуването на братушките колко българи и колко руснаци са загинали защо това се мълчи Pastir Bahur Нещата отиват натам, че скоро след като отречем и 9 май, 3 март, ще трябва да направим празник за почитане на жертвите от страна на райха... Красимир КГ Жириновски поначало си е дебил. Т.е. прави се на такъв и с това дава основание на всяка критика срещу Русия. Красимир КГ България обаче, след всяко такова изказване трябва да се връща от НАТО с по 100 000 000 долара военна помощ и с по 10 изтребителя или 30 танка. Както и ще трябва да ВЪРНЕ наборната служба, както и да реформира армията с акцент парите да се харчат единствено за оръжия и подготовка. Чинии и чаши и столове и не знам си какво си армията си има от БНА още. А, да. И да въведе военен съд

и смъртно наказание (sic!), като счете за диверсия всяко производтсво на некачествена стока по ЗОП за армията. Иначе, джентълмени, НАТО ще ви пази, пази, па ще ви отпази.

впечатления от нашето училище, което в неговите очи изглежда ново.

Красимир КГ Всъщност, в Русия има един лаф: "На себя посмотри!" . Що не вземе да си разкритикува мафията, дето направи непрозрачни и идиотски договори за ЮП и Белене и дето не иска да се съобрази с европейските норми.... Всъщност тя ще се съобрази, но не през България. Значи това е то славянството - когато някой нарежда нещо на малка България, с което така или иначе Русия ще се съобрази, то последната на мига ощетява България и се съобразява, но вече с друг партньор. Е тва какво е???

ДА ДОСТИГНЕШ ЗВЕЗДИТЕ март 23, 2015

БЕЗОЧЛИВА "СОЦПРОПАГАНДА И АГИТАЦИЯ НА УСПЕХИТЕ" СЕ ВИХРИ НА САЙТА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ В ПРОСЛАВА НА НОВОТО РЪКОВОДСТВО НА УЧИЛИЩЕТО понеделник, 6 април 2015 г. Тази сутрин попадам на нещо сюблимно: на сайта на ПГЕЕ-Пловдив откривам нещо, което навява или събужда спомена за незабравимата "социалистическа пропаганда и агитация на великите успехи", която навремето, в ерата на тъй памятния комунизъм, шестваше у нас. Една безкрайно лъжлива пропаганда и агитация, която лъжеше така безочливо, че повече от това не може да бъде: на бялото тогава се казваше черно, на черното - бяло. Да, обаче ето, някои хора не са мръднали и на сантим напред, останали са си на същото онова душевно, тъй да се рече, ниво: при старото ръководство на ПГЕЕ-Пловдив (до 2010 г.), видите ли, в училището било много лошо, но сега, след като дошла новата шефка, то цъфнало и вързало, успехите били невиждани! Докато истината, разбира се, е точно обратната: училището някога беше найелитно и авторитетно, а в последните години все повече запада и губи имиджа си на престижно учебно заведение. То ако не беше така, нямаше и да има нужда от такава безочливо-лъжлива "соцпропагандаагитация на успехите"; ето, порадвайте се как "убедително" се лъже(позволих си да оправя някои грешки от пунктуационно най-вече естество, щото в моя блог се пише правилно; подчертах и някои от найопашатите лъжи): УЧИЛИЩЕТО В МОИТЕ ОЧИ март 26, 2015 В рубриката ни „Училището в моите очи” разговаряме с Георги Куманов, който е възпитаник на ПГЕЕ, випуск 2010 година. Г-н Куманов ни сподели своите

39 ните партийно-политически връзки на настоящето ръководство на ПГЕЕ-Пловдив с моя екзекутор, а ви е известно, че това същото настояще ръководство на ПГЕЕПловдив в последните години осъществи епохална по характера си кампания по моето дискредитиране като личност, като преподавател и като обществена фигура, завършила с второто в живота и в кариерата ми уволнение от работа като преподавател по философия; виждате, пъзелът се нарежда доста добре. Както и да е, насладете се на този сякаш неръкотворен бисер на изящната подлизурска публицистика:

Георги е студент вече пета година в ПУ, който има страст към четенето на книги и история, точно тази негова страст го насочва към правото – студент е вече пета година. Обича също пътуванията, опознаването на нови хора и места. Мнението му за хората е, че те трябва да бъдат успешни и да помагат на другите, когато се издигнат. А за да бъде един човек успешен, той трябва да има среда, в която да се развива. Къде другаде, ако не в училище, може да се намери среда за развитие на тийнейджърите? Когато Георги е бил ученик обаче е нямало много възможности за изява. В училището нищо не се случвало и това допринасяло за нежеланието на учениците да ходят на училище. (ОЩЕ >>>) НАСЛАДЕТЕ СЕ НА ЕДИН СЯКАШ НЕРЪКОТВОРЕН БИСЕР НА ИЗЯЩНАТА ПОДЛИЗУРСКА ПУБЛИЦИСТИКА

На 26 февруари 2015 година в Ритуалната зала на Професионална гимназия по електротехника и електроника – Пловдив се състоя Празник на физиката и астрономията под надслов „ДА ДОСТИГНЕШ ЗВЕЗДИТЕ”, с който официално се закриха дейностите, свързани с 2014 – ГОДИНАТА НА ГАЛИЛЕО ГАЛИЛЕЙ. В събитието взеха участие ученици с изявени способности по физика от 9., 10. и 11. клас на ПГЕЕ – Пловдив. Присъствието на професор Никола Балабанов, на декана на Факултета по Физика в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” – доцент доктор Желязка Райкова, както и на абсолвенти от специалност Физика, привнесе атмосфера на академичност, каквато участниците в празника безспорно заслужаваха. Сред почетните гости бяха и госпожа Стоянка Анастасова – директор на ПГЕЕ – Пловдив, помощник-директорите инж. Камелия Стоянова и инж. Елена Динчийска и преподаватели от гимназията. (ОЩЕ >>>) КРАТЪК УНИЩОЖИТЕЛЕН ДЕБАТ С ЕДИН КОМУНОИДНО-РУБЛОФИЛСКИ ИНТЕРНЕТЕН ТРОЛ понеделник, 6 април 2015 г.

понеделник, 6 април 2015 г. В стила на все онази същата "социалистическа пропаганда и агитация на неописуемите успехи" в прослава на "тъй мъдрото ръководство", която се вихри на сайта на ПГЕЕ-Пловдив откривам истински шедьовър, на който ви предлагам да се насладите изцяло. Любопитен щрих е, че в този тъй лицемерно написан панегирик присъства на активиста на БСП проф. Никола Балабанов, бивш ректор на ПУ "Паисий Хилендарски", който навремето има титаничната заслуга да уволни моя милост от това учебно заведение - където съм работил като асистент по философия в периода 1985-1992 г.; аз лично не знаех за тъй тес-

Ангел Грънчаров:

Обичам страната си твърде много за да бъда националист. Албер Камю, Albert Camus (1913 – 1960 г.)

Dimitar Kanev: Те комунистите бяха "Интернационалисти", нали така, а този мислител Албер, да не е бил комунист, според себе си? Оказа се, че да, бил е : "През 1934 г. Албер Камю се включва във Френската комунистическа партия, ...". Защо не проверявате г-н Грънчаров, а цитирате като положителна насока недемократични / комунистически възгледи, да не би подсъзнанието да ви тегли натам, да не би г-н Стоев да е прав за вашето ехо от миналото, или все пак в тези възгледи има нещо човешко и рационално?

равен. Сиреч, сте един платен интернетен трол, един рублофил. Апропо, защо си криете истинския облик, а, кажете, драги ми комуноидни морализаторе? КОСТОВ – НЕПРЕСЕКВАЩИЯТ КОШМАР НА ЧЕНГЕСАРСКАТА ОЛИГАРХИЯ И МАФИЯ понеделник, 6 април 2015 г.

40 където трябва" и разпространявани усърдно сред класовете, на които съм преподавал философия и гражданско образование. Интересно е да се отбележи, че тия жалби са разпечатани и са предоставени "за ползване" сред учениците след като аз вече съм писал в блога си, че от 14 паралелки, на които преподавам, само една-две са се жалвали срещу мен. И за да се запълни именно "пропуска" ("недоглеждането") са отпечатани тия "типови жалби", които са пуснати да се разпространяват сред учениците и сред класовете.

Ангел Грънчаров Е, и? В комунизма няма нито нещо човешко, нито нещо рационално... Таваришч Кънев цитира, но както дяволът: "През 1934 г. Албер Камю се включва във Френската комунистическа партия, но през 1936 г. е обвинен в троцкизъм и напуска." Още: "Критичното отношение на Камю към комунизма постепенно охлажда отношенията му със Сартр." Кънев, вий, комунистите, освен лъжци сте и убийци...

Dimitar Kanev: Ние "комунистите" ли г-н Грънчаров, ако аз съм комунист тогава вие сте толкова степени отгоре в тази класация, че трябва да сте Председател на Коминтерна, като другаря Ви Димитров, например. Едни от основните от многобройните ви недостатъци, от които лично аз имам щастието да не бъда покосен, г-н Грънчаров са, че не съм обсебен от тоталитарни демони, никого не обвинявам и не искам никого да наказвам, което се среща на всяка крачка и при всяко ваше изявление, на мен не ми е крив целият свят. Аз само регистрирам и изобличавам лицемерите и омърсителите на човешкото достойнство, а вашият случай може да бъде наречен великолепно попадение. Куца ви стилът г-н Грънчаров, липсва ви нивото за качествен дебат. Ангел Грънчаров: Наистина "дебатът" при Вас е много качествен, няма що: излъгахте, че Камю бил комунист, скрихте истината за неговото действително отношение към комунизма, а когато аз Ви изобличих в лъжа, почнахте да ми изнасяте панигирик за "качествените дебати" и за Вашата, на комуноидите, "невероятна демократичност" Нищо не можете да изобличавате, таваришч Кънев, щото Ви липсва съответния потенциал, познания, ум и пр. Съзнанието Ви е обременено от комунизъм, единственото, което комуноид като Вас прави, е да се мъчи да обучава в "правилно мислене" тия, които мислят различно, т.е. които не споделят догмите, на които Вие робувате. Тъй че комунизмът Ви, таваришч Кънев, е неподп-

ДВА ОБРАЗЕЦА ОТ ЧУДЕСНИ, НАПРАВО УМОНЕПОСТИЖИМИ ПО МИСЛОВНИЯ СИ ПОТЕНЦИАЛ "ТИПОВИ ЖАЛБИ", РАЗПРОСТРАНЯВАНИ СРЕД УЧЕНИЦИ ОТ ПГЕЕ-ПЛОВДИВ, НА КОИТО СЪМ ПРЕПОДАВАЛ ФИЛОСОФИЯ ИЛИ ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ вторник, 7 април 2015 г. Пак не са подписани от всички класове, а само от 5-6 класа. Можете да се представите в какво тежко състояние са били поставени класове, на които се представени услужливо такива жалби, но или самите ученици, или пък техните класни ръководители не са се възползвали от предложението, проявявайки достойнство да не участват в една такава грозна и недопустима по принцип кампания срещу учител, пък колкото и той да е "неудобен" за администрацията... ОТГОВОР НА МОН, НАПИСАН В НЕПОДРАЖАЕМ СТИЛ, ПРИ КОЙТО ЕДНА АДМИНИСТРАЦИЯ, ПОДОБНО НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ, СИ ИЗМИВА РЪЦЕТЕ С ДРУГА АДМИНИСТРАЦИЯ, ПРЕХВЪРЛЯЙКИ НА НЕЯ ПАРЕЩИЯ КАРТОФ вторник, 7 април 2015 г. Позволявам си да публикувам още два документа от моето тъй обширно "служебно досие", пред обема на което бледнеят изготвяните едно време от ДС досиета на "народните врагове"; това са два образеца от чудесни (направо бих казал умонепостижими по мисловния си потенциал, тъй да се рече!) "типови жалби", подготвяни "там,

На другия ден след публикуването на моето писмо до г-н Министъра на образованието (Виж: Началото на едно специално "фейсбук-интервю" с проф. Тодор Танев, Министър на образованието и науката) е изготвен, респективно, един твърде закъснял отговор на МОН на пораншна моя жалба, който е пак, разбира се,

е написан в неподражаемия бюрократичен стил, при който една администрация, подобно на Пилат Понтийски, си измива ръцете с друга администрация, прехвърляйки на нея парещия картоф...

със съдебен адрес за призоваване: гр. Пловдив, ж.к. „Тракия”, блок , тел. 0878/ 26-..., лично и с пълномощника си адвокат Феодор ИЛИВАНОВ от Пазарджишка адвокатска колегия, тел. 0878/ 45-... против: Решение № 639 от 23.02. 2015 г. по гр.д. № 11190/ 2014 г. по описа на Пловдивския районен съд ХV гр.с. Обжалваем интерес – ...., ... лв Трудов спор

Та ето въпросния документшедьовър на административната нищонеказваща стилистика:

вторник, 7 април 2015 г.

ЧРЕЗ РАЙОННИЯ СЪД ПЛОВДИВ ДО ОКРЪЖНИЯ СЪД ПЛОВДИВ

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от Ангел Иванов ГРЪНЧАРОВ, ЕГН 590328...,

ПРЕМИЕРЪТ БОРИСОВ – ХОДЕЩ ГЕНЕРАТОР НА НАРОДНО ТВОРЧЕСТВО вторник, 7 април 2015 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ / ГОСПОДА СЪДИИ, Не сме удовлетворени от означеното по-горе решение, с което са отхвърлени исковете ни по чл. 344, ал. 1, т.1, 2 и 3 КТ във връзка счл. 225, ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД, поради което го обжалваме пред Вас в законния срок и Ви молим да го отмените и да постановите друго, с което да уважите предявените от нас искове, ведно със законните последици, в т.ч. да ни присъдите заплатения адвокатски хонорар. Решението е постановено при съществено нарушение на процесуални правила, нарушение на материалния закон и е необосновано.

ЖАЛБАТА ПРЕД ОКРЪЖЕН СЪД ПО СЪДЕБНОТО ДЯЛО СРЕЩУ МОЕТО УВОЛНЕНИЕ И ЛИШАВАНЕТО МИ ОТ ПРЕПОДАВАТЕЛСКИ ПРАВА

41 прекратено трудовото правоотношение, подсилил ги е и ги е досъчинил. Например: „Липса на организационни способности да организира учебния процес в класовете и часовете, в които преподава”, „Няма умения да създава атмосфера на толерантност”, „Не притежава умения за създаване на атмсфера на диалогичност и конструктивно общуване”. Тези неща ги няма в заповедта за уволнение. Защо е това? Ще се опитаме да поясним: (Следва в блога)

І. Съществено нарушение на процесуални правила.

1.Нарушение на чл. 235, ал.2 ГПК във вр. с чл. 146, ал.1, т.4 ГПК – съдът не е основал решението върху приетите от него за установени обстоятелства.Нарушено е диспозитивното начало по чл. 6 ГПК. Подменен е предметът на делото, който се определя от страните. С Определение от 10.10. 2014 г. първостепенният съд, на база наведените в исковата ни молба твърдения и доказателства и отговора на ответника, е постановил доклад по делото, с което е очертал параметрите на спора – претендиране незаконосъобразност на уволнителна заповед № 860/ 19.05. 2014 г. на директора на ПГЕЕ Пловдив. Възпроизвел е мотивите в атакуваната заповед както са изложени в нея и възраженията на ищеца срещу така изложените мотиви. Същото е възпроизведено в уводната част на обжалваното решение. Неочаквано обаче в мотивационната част по същество на решението се появяват други мотиви. Вижте означените като „найобщо изложени” и ги сравнете с описаните в уволнителната заповед. Съдът е редактирал мотивите на директорката, с които е

Майсторът на късия разказ Дияна Костова

Снимка: © Webcafe Борисов се завърна в пълния си блясък в ключов момент "Балансите на Борисов в собствената му партия и в управленската коалиция ще стават все по-сложни. Борисов стабилно се завърна към образа си от първия мандат – с пряка намеса в различни сектори и все по-чести публични прояви", се казва в изследване на института "Иван Хаджийски", публикувано днес. И още как. Половин година след клетвата, половин година преди местните избори – Бойко Борисов се завърна в пълния си блясък. Няма вече тихи управленски игри в усамотение, няма вече възвишена изолация в хладните коридори на властта. Той реже ленти, Той прави излишъци, Той пуска банкери под домашен арест, Той профилактира хора с прякори. Той праща (главния секретар на МВР), Той хваща (корумпирани митничари). Сутрин помпа мускули пред репортерките, вечер бистри международното положение при Коритаров. През уикенда е на терен – свлачища, срутища, контрабанда. Публичната активност на Бойко Борисов е точна като швейцарски часовник. За всичко си има време и публика: по телевизора праща Цветан Василев да "цуне папата по...", в Twitter поздравява сон шер

ами Саркози за убедителната победа на местните избори във Франция. А медиите, зажаднели за "продаваемо" съдържание, приемат и предават нататък всеки къс пас на премиера - ходещ генератор на народно творчество. "Понеже имам големи гърди – само за кърменето в мола не ме е питал някой"... "Бареков си стои в Брюксел, говори на английски"... "Хиляди луди ми се обаждат! Досега 7 магове, последният беше маг Светлина"... Откакто Борисов се вля в публичния живот на българина през 2001 г., неизменно завежда ресор "Сълза и смях". Мъдростта на вековете се отразява във възторжени девичи физиономии на репортерки, които улисани от непоръбения хумор на министър-председателя, забравят къде се намират и защо. (Прочети ДО КРАЯ)

ЕДНА КИТНА ЦЪФНАЛА СЛИВА НЕДАЛЕЧ ОТ ДОМА МИ

42 та анкета, ето въпросника, а пък имейла им можете да го видите на изображението:

вторник, 7 април 2015 г.

Направи училище – училищен модел ЕДИН ВДЪХНОВЯВАЩ ВИЦ С ПОЖЕЛАНИЕ ЗА ХУБАВ ДЕН! сряда, 8 април 2015 г.

ПРЕДЛАГАМ ВИ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ С ЕДИН ЧУДЕСЕН МОДЕЛ ЗА СЪВРЕМЕННО СВОБОДОЛЮБИВО УЧИЛИЩЕ сряда, 8 април 2015 г.

ИДИОТЩИНИ КОЛКОТО ЩЕШ У НАШЕНСКО! вторник, 7 април 2015 г.

Предлагам ви да се запознаете, да прочетете текста, разясняващ чудесния модел за едно наистина съвременно училище, който са подготвили дейците на НАПРАВИ УЧИЛИЩЕ. Кич с ярка предизборна цел в Пловдив – и спекулация с религията за користна политическа цел. Не бива седмица преди празника да се провъзгласява "Христос воскресе!". Друга една глупост, която управниците на Пловдив се решили да извършат е... регистрацията на всички улични музиканти; освен че трябва да са регистрирани трябвало да имат и съответното музикално образование, предполагам, че ще ги обложат и с данъци, което е вече съвсем тъпо. (Остава и просяците на улицата да обложат с данъци!). Как пък им хрумват такива глупости на управниците не мога да разбера. Дъха на социализъм всичко това: държавата, видите ли, трябва да регулира всичко! Нищо нерегулирано не трябва да има в живота ни. Колко му е да приемат наредба младите, които искат да се влюбват, да представят писмена молба за това от г-н Кмета, също така и да се регистрират като влюбени?! Идиотщини колкото щеш у Нашенско!

Ето на този адрес можете да сторите това. Всичко добро! Хубав ден! Прочети ДО КРАЯ >>> МОИТЕ ОТГОВОРИ НА АНКЕТАТА ПО ПОВОД МОДЕЛА ЗА СВОБОДОЛЮБИВО УЧИЛИЩЕ НА "НАПРАВИ УЧИЛИЩЕ"

Току-що прочетох на едно място този чини ми се добър виц, ето го и на вас с пожелание за хубав ден: Пред св. Петър се изправят двама души – шфьор и свещеник. Шофьорът е приет с най-големи почести, а на свещеника не обръщат почти никакво внимание. Той възмутено пита св. Петър: - Защо не приемате и мен с почести? Целият си живот съм отдал на Господ и на религията, а този шофьор едва ли е стъпвал в черква!

- Да, но на твоите проповеди всички спяха, а когато той караше автобуса всички се молеха! В УКРАЙНА ПЪРВИ ПРАВЯТ НЕЩО, КОЕТО ОТДАВНА ТРЯБВАШЕ ДА БЪДЕ НАПРАВЕНО В ЦЯЛА ЕВРОПА: ЗАБРАНЯВАТ КОМУНИЗМА, НАЙ-ЧОВЕКОНЕНАВИСТИЧЕСКАТА ДОКТРИНА В ИСТОРИЯТА сряда, 8 април 2015 г. Забраняват комунизма в Украйна до 9 май

сряда, 8 април 2015 г.

Снимка: www.kmu.gov.ua

Моите отговори на анкетата върху модела за училище на Направи училище. Ако някой от вас иска да отговори на тяхна-

Върховната Рада на Украйна планира до 9 май да приеме пакет от законопроекти, които забраняват комунистическата идеология в страната, заяви министърът на правосъдието Павел Петренко.

"Парламентът скоро, до 9 май, ще приеме пакет по декомунизация", цитира украинската агенция УНН Петренко. По-рано украинското правителство одобри пакет от закони за декомунизация, за честването на паметта на борците за независимост на Украйна и увековечаването на победата над нацизма, за разсекретяването на архивите на правоохранителните органи по времето на Съветския съюз. През юли 2014 г. Петренко обяви, че в окръжния административен съд на Киев е внесено дело за забрана на Комунистическата партия на Украйна. ВЯРВАЙТЕ В СЕБЕ СИ, В СПОСОБНОСТТА СИ ДА СЕ СПРАВЯТЕ САМИ – ИНЕПРЕМЕННО ЩЕ УСПЕЕТЕ! сряда, 8 април 2015 г.

Във Велика сряда, броени дни преди Възкресение Христово, аз сядам да пиша нещо като въведение към хартиеното издание на моята книга Помагало по вяра, една книга, която започнах дни преди Рождество Христово – прди малко повече от три месеца. Книгата беше написана и завършена за около месец, от доста време е достъпно нейното онлайн-издание (съдържащо пълния й вариант, той е от повече от 300 страници). От доста време работя по цялостното редактиране, съкращаване и натаманяване на краткото й книжно (хартиено) издание. Ето, днес сядам да напиша нещо като увод към него. Само с няколко думи искам да се обърна към бъдещите читатели и ползватели на нашето помагало. Помагалото, което държиш в ръцете си, уважаеми читателю, е една твърде необичайна книжка. Тя може силно да те озадачи на моменти. Не съм се опитвал да вместя текста в догмата или в калъпа за едно "добро учебно помагало". Тъй като предметът тук е силно необичаен: ярата. Да се учи човек на вяра е една крайно деликатна, фина работа. Това е духовна дейност, която няма правила. Вярата е нещо, което се ражда в сърцето и душата – ии не се

ражда. За да се роди нещо, то трябва да бъде преди това заченато. Да се хвърли семенцето в подходяща почва. Не камениста и суха, а що-годе гостоприемна към него. Е, донякъде тази книжка има отношение към това да подготвим почвата – дшата си – з приемане на семенцето на вярата. Та да пусне своите корени и да не изсъхне. Само това. Всичко друго вече не зависи от нас. То или става или не става. Тия неща не се поддават на регулиране. А почвата на душата, гостоприемна за семенцето на вярата, е една: свобода. Най-доброто помагало по вяра е ясно кое: Свещеното писание. Библията. Няма нещо друго, което да може да е повъздействащо и силно. Има и други такива текстове, но Библията е първа по мощ и по духовна чистота. Тъй че и през ум не ни е минавало, че можем да напишем нещо подобро. Истинското занимание по вяра е само това: да четем по-често Библията. От нея можем да получим и да постигнем всичко. Нищо нея не може да я замени. Трето: животът също е наш найвелик учител. Самият живот, това, което ни се случва, изпитанията, които се изправят пред нас на различните етапи. Ако привикнем да разбираме живота - ще се причастим към неговото велико тайнство. И към Този, който ни е дал този най-скъп дар. Да, животът е най-скъп дар за човека. И трябва да се живее така, че после да не се срамуваме. Не бива да проявяваме малодушие, не бива да петним името човек. Да, следва да живеем като човеци, заслужаващи това име. Трябва да бъдем човеци. Огромна и тежка е задачата и мисията на оня, който иска да бъде човек в истинския смисъл. А мерзавци да бъдем е най-лесното. Или подлеци. Или тъпи, ограничени, злобни, завистливи уроди. Пълно е с хора, които са позор за човека и човещината. Които са карикатури на човека и човешкото. Е, искайки да бъдем човеци, стремейки се към истината за човешкото съществуване – свбодата – живейки както е достойно, както подобава за човека, ние неизбежно ще намерим своя лично проправен ът към Бога. Та затова не се чудете, моля, на "странностите" на това помагало. То е твърде човешко и човечно. Примерно, описал съм една история, която - ще си позволя да кажа това - много наподобява историята на Христос. Знаете какво му се е случило на Христос, нали? Той бил чител, да, Учител, само дето е бил Учител с голяма буква, не просто учител. Бил много различен Учител, даже нямал, представете си, диплома за учител. Имал си неколцина ученика, а иначе си позволявал да се обръща към всички човеци, към народа. Знаете какво направили тогава с него дейците на тогавашния образователен и църковен истаблишмънт, крепителите на онова тогавашно тяхно статукво, имам предвид първосвещениците, "началниците": наклеветили го, че е "враг",

43 че е "лош", че е "вреден", че е "опасен"; дали го под съд (по същия начин по-рано бил съден и един друг знаменит учител, именно Сократ), осъдили Христос също като Сократ на смърт, но още по-страшна, унизителна, жестока: той бил разпънат, прикован на кръст! Е, има нещо подобно, което се случва и на автора на това Помагалце по вяра, който е един най-обикновен учител по философия в едно училище: срещу него като хиени са се нахвърлили разни началства, обвиняват го за какви ли не "грехове", бил "лош учител", бил "некадърник", бил "негоден за системата", той, видите ли, "нямал никакви качества да е учител", бил "враг на човечеството" и пр. Обруган по такъв един недопустим начин, този човек е уволнен от училище, изгонен от образователната система, фактически е лишен доживотно от преподавателски права. Той завежда съдебно дяло, опитвайки се да се върне правата. И интересното е това, че тази история изобщо не е фантастична, въпреки цялата си абсурдност е съвсем истинска, реално се е случила и още се случва, да, нищо че е вече 21-ви век, тази същата типична история се случва отново и отново. Първо на Сократ се е случила, после на Христос, а сега се случва на един най-обикновен учител от едно пловдивско училище. Случва се на автора на това Помагало. Аз, разбира се, можех да скрия от това, което ми се случваше. И да напиша едно друго Помагало, в което да има найвъзвишени теории. И да няма нищо, което да е взето от самия живот. Да, обаче аз дръзнах да направя нещо по-различно. И представих историята както точно се случва в тия дни, в които ми хрумна идеята да напиша това Помагало. Нищичко не скрих. Нека да има и една такава книжка. В която няма нищо измислено. Нека да е странно и необичайно това Помагало. Ще завърша съм следното. То показва нещо много важно. Не съм луднал да се сравнявам с... Христос. Но това, което се е случило на Христос, е нещо, което се случва на всеки един, който с право иска да се нарича християнин. А какво е християнинът?

Ами това е просто един добър, великодушен, духовно просветлен човек.

Християнинът се опитва да следва великия нравствен пример на Учителя. Който, както знаем, понесъл всички беди и страдания с вдъхновяващ стоицизъм. Не проклел мъчителите си, не им отмъстил. Той - Божият Син - е могъл да изпрати за миг по дяволите своите тъй нагли мъчители. С една гръмотевица е могъл да ги изпепели. Нищичко обаче не им е сторил. Те се гаврили с Него, Той понася всичко. Постъпил е точно както е учил. Няма никаква разлика между думи и дела при Него. Е, ние, хората, сме слаби. Често си позволяваме да не понасяме безмълвно гаврите, на които ни подлагат тъй усърдните ни мъчители. Влизаме в разгорещени спорове с тях. Опитваме се да ги убедим, че грешат, че не са прави, че така не бива. Но нашите мъчители, обикновено опиянени от тамяна на властта, ни гледат презрително и ни се надсмиват. И продължават да се гаврят още по-ожесточено с жертвата си. Милост от такива не чакай. Е, и те ще отговарят един ден пред Бога за всичко, което са си позволили. Има висша справедливост, Бог е най-справедивият Съдия. Има неумолим баланс на живота. Нека хитреците, дето си мислят, че ще могат да надхитрят самия живот, да се опитат да разберат поне това. Колкото зло си сторил толкова и на теб ще бъде сторено. Затуй изходът е: прави добро! Глупаво е да правиш някому зло. Щото все едно на себе си го правиш. Както и да е. Спирам дотук. Да се надяваме, че тази книжка ще ви даде нещо. Но онова, което ви е истински потребно, ще си го сътворите единствено вие самите. Не чакайте нищо даром. Свободният човек разчита най-вече на себе си. Нашият така човечен и свободолюбив Бог се радва, когато забелязва, че не сме се изоставили и се борим всеки ден. Бъдете борци за правда и добро – ище преуспеете в живота си! Малодушници, подлеци и страхливци недейте никога да бъдете. Просто е грозно – ие много тъпо! Желая ви успех! Вярвайте в себе си, в способността си да се справяте сами с трудностите и с изпитанията - и непременно ще успеете! Бог много обича ония, на които праща изпитания - защото знае, че те няма да се огънат. И ще се вдъхновяват още повече, съзнавайки своята непокорна духовна сила. Такива хора няма как да не успеят. Успехът им е в кърпа вързан!

сряда, 8 април 2015 г.

Госдума рассмотрит запрет секса до брака Внебрачные половые связи в России могут запретить со следующего года, с такой инициативой выступил петербургский депутат Виталий Милонов. Соответствующий законопроект уже направлен в Госдуму. Парламентарий предлагает запретить секс вне брака на законодательном уровне, начиная с 1 января 2016 года. По его словам, после принятия законопроекта Госдумой, в России существенно снизится уровень преступности, в том числе на почве одного из главных смертных грехов — прелюбодеяния. Кстати, на продвижение этой законодательной инициативы Милонова благословила Санкт-Петербургская епархия. При этом депутат отметил, что его инициатива уже получила устное одобрение большинства депутатов Государственной думы.

Кроме того, Валенса считает, что Россия отстала от Запада на 30-50 лет и никогда не была свободной и демократичной страной. «Россия никогда не жила согласно принципам западного мира. Своими действиями [на Украине] Путин проверяет на прочность европейскую и мировую солидарность», — объяснил польский политик. ИСТИНАТА ЗА ПУТИНСКИТЕ ОРКИ четвъртък, 9 април 2015 г.

КРАТКА ДОБАВКА: Да си спомним в тази връзка нещо, останало ни от славната епоха на славния съветски комунистически идиотизъм:

Истины для орков

8 април 2015 г., Пловдив

РУСИЯ Е ИЗОСТАНАЛА ОТ ЗАПАДА И НИКОГА НЕ Е БИЛА СВОБОДНА И ДЕМОКРАТИЧНА СТРАНА

АВТОРЪТ

четвъртък, 9 април 2015 г.

В ПУТИНСКА РУСИЯ ИДИОТИЗМЪТ ПРИЕМА ВЕЧЕ СЪВСЕМ ГРОТЕСКОВИ ФОРМИ: ЩЕ ЗАБРАНЯВАТ СЪС ЗАКОН... СЕКСА!

44 случае сократится до 20 миллионов человек. Об этом он рассказал в интервью украинскому изданию «Экономическая правда». По его словам, если это произойдет, то страны, которые образуются на территории России, могут создать «свой ЕС». «Последует объединение новых государств, но уже на других принципах. Произойдет выравнивание темпов развития экономик, страны начнут открываться для сотрудничества в различных конфигурациях», — рассказал Валенса.

Лех Валенса предрек России развал и население в 20 миллионов человек Бывший президент Польши Лех Валенса заявил, что Российская Федерация может распасться, а ее население в этом

В эфире Первого телеканала бизнесмен Вадим Черный сравнил Россию с нацистской Германией. Украинскую власть миллионер-анархист критикует столь же яростно Гостями ток-шоу российских телеканалов редко бывают украинские политики, критикующие путинский режим. Исключения делаются, но студия готова противостоять врагам, поднимается крик и украинцам не дают ничего сказать. Так произошло, например, с депутатами Верховной Рады Артемом Витко и Алексеем Гончаренко. Но 30 марта в передаче "Время покажет" Первого канала произошел конфуз. Одесского бизнесмена Вадима Черного, известного критика украинской власти, в Москву пригласили как союзника,

однако Черный произнес совсем не то, чего от него ожидали. В прямом эфире Первого канала он сказал, что "ни один человек в здравом уме не может отрицать российской агрессии", и сравнил Россию с нацистcкой Германией. Когда ведущий Петр Толстой спросил, почему же тогда российские войска еще не во Львове, Вадим Черный ответил: "Да потому что у вас кишка тонка". В студии начался переполох, журналист Александр Яковлев объявил, что Черный оскорбил каждую российскую семью. Гость из Одессы продолжил сравнивать Россию с гитлеровским режимом, но его слова потонули в криках о русофобии. Прочети ДО КРАЯ ЛИЧНОСТИТЕ С ПОДОБАВАЩО СЪЗНАНИЕ ЗА СВОБОДА ЩЕ ПРОМЕНЯТ ВСИЧКО У НАС, В ТОВА ЧИСЛО И СФЕРАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО: ТРЯБВА ДА НАПРАВИМ НУЖНОТО ТЕЗИ ЛИЧНОСТИ ДА СЕ РОДЯТ четвъртък, 9 април 2015 г.

В своя блог Райчо Радев е формулирал интересен въпрос, на който възнамерявам да отговоря; ето отначало как той го е формулирал, а по-долу можете да прочетете и моя отговор: РЕШАВАЩО ЗА ПРОМЕНИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО Въпрос от конференцията на Института за прогресивно образование бразование за бъдещето“: Коя от следващите формули е адекватна?

1. Решаващи за развитието на образованието са хората (кадрите), които работят в образованието. Виновни за проблемите в образованието са хората. Да променим хората (кадрите).

2. Решаващи за развитието на образованието са правилата (закона), които определят поведението на хората, работещи в образованието. Виновни за проблемите в образованието са правилата (закона). Да променим правилата (закона). Ето и моя отговор: Формулирали сте чудесен въпрос, поздравления! Ще се опитам да разсъжда-

вам по него, ще опитам да изразя своето разбиране. И двете тези са верни – ии адекватни спрямо желаната промяна в сферата на образованието. Всяка от тия тези поставя акцента върху фактор, който може да има решаващо значение. Човешкият, субективният фактор, разбира се, е водещият по презумпция. Щото хората са тези, които правят законите или правилата. Но не човекът съществува за закона, а закона - за човека. Човекът е първото. И най-важното. Човекът със своето съзнание (мироглед, ценности) и със своята готовност да работи и да живее по определен начин е несъмненият решаващ фактор на всичко в нашия човешки свят. В това число и спрямо потребността от разплитане на тъй заплетения възел на господстващата административна системата на държавното команднодирективно образование и училище. Човешкият фактор тук ще трябва пак да изиграе водещата, решаващата роля. В крайна сметка и самите законодатели, дето правят законите, са човеци; тия, които ги прилагат (или не ги прилагат) подобаващо – също; и ония, които са заети непосредствено с дейността, наречена образование, също са човеци. Само възразявам решително срещу определянето като "кадри" на човеците; този сталински термин ми е неприятен. Постарите си спомняме, че тезата на др. Сталин някога е била: "Кадрите решават всичко!". По тази логика, като защищавам тезата за това, че човешкият фактор безусловно е водещ и решаващ всичко, то излиза, че моя милост е... "сталинист"! Да, обаче това съвпадение е само формално, външно, не според същината на проблема. Защото думата "кадри" (забележете, много рядко се употребява тази дума в единствено число, "кадър", някак си даже не звучи добре в единичния случай, тази дума сякаш има само множествено число!) съвсем не е равносмислена с думата човек – и ще помалко с думата субект. "Кадрите" са ония, които провеждат волята на вожда – иполитиката на непогрешимата партия, по логиката на сталинисто-комунистите. Те те мислят и нищо не решават, те са просто оръдия на вечно правата държавно-партийна воля. Проблемът е, че работещите в системата на българското образование, уви, са все още просто кадри, те не са суверенни, свободни, мислещи и пр. същества, какъвто трябва да е човекът по дефиниция. В българското образование – протете, но съм длъжен да направя този извод! – доолкото учителите се разглеждат все още като "образователни кадри", значи не работят човеци, а нещо като... орки, зомбита, нещо като "роботчета", които механично изпълняват волята на "мозъчния център на системата" (бюрократичната воля на овластените министерски чиновници, претендиращи за пълна непогрешимост). Доколкото учителите в нашите

45 училища са все пак човеци, дотолкова те не са кадри. Кадрите не знаят що е това свобода. Мисля, че не подлежи на обсъждане това, че досега действащият закон за образованието е тоталитарен, в него няма място за свободата; новият в това отношение съдържа една "мижава свобода", около която обаче може да изкристализира един ден истинската, действителната свобода. По презумпция трябва да се знае и това, че единственото ефикасно средство за лечение на болната, на недъгавата по принцип система е едно: свободата. Нещото, от което толкова много се боят именно "кадрите", работещи в нея. За образцовият образователен кадър свободата е най-страшното нещо, тя е проклятие и предвестник на идващия апокалипсис – щм дойде свободата, щял да дойде и краят на света. Така "мисли", простете, образцовият образователен кадър, който е типов, който е найразпространен в рамките на господстващата система, която, прочее, нищо различно от това не търпи. Да допуснем обаче, че ей-така, от небето, ни падне един съвършено нов, принципно различен, демократичен, изцяло съвременен закон за образованието; да допуснем такова случването на едно чудо, ето, сега са дни преди Възкресение Христово, което именно показва, че и чудеса са възможни. И какво ще стане тогава, можете ли да си представите, щом въпросните "кадри" бъдат поставени в принципно различната и съвършено нова ситуация! Ще ви кажа що ще се случи. Моментално кадрите ще се организират и ще почнат да правят абсурдистки (нашенски, щото у нас всичко е абсурдно!) бунтове срещу свободата! Да, повсеместни бунтове срещу тъй нежеланата свобода ще избухнат из цялата страна, това ви го гарантирам. Ще се надигнат добре зомбираните и нежелаещи свободата кадри срещу "призрака на анархията", дето ще почне да броди из свидното ни отечество. Ще почнат да молят държавата тия кадри да ги направи пак роби, щото свободата на тях им се вижда че е нещо като отрова. Ще тръгнат тия кадри на поход към София да атакуват "безотговорните властници", дето са им спуснали тази тъй непотребна им свобода. И ще искат те най-жалостиво хомота. Е, щом толкова го искат, властта ще им го даде. Свободата ще продължава да бъде нещо като проклятие из българските земи още дълго време. Ще завърша с нещо крайно неприятно: ви кажа нещо съвсем лично. Да, знам, че вие не обичате изобщо "личните неща". Знам, че ще ме оцените като смахнат щом си позволявам да намесвам лични неща в обсъждането на тъй сериозен въпрос. Личното у нас се асоциира със свободното, а знаем добре, че свободата у нас е хем проклятие, хем е повсеместно нежелана. Даже, ще ме простите, даже и ония, които

46 се афишират като привърженици на свободата у нас, настръхват като видят насреща си свободен човек. И го обявяват поне за крайно неприятен. Аз съм работил 32 години в системата на българското образование, и университетско, и гимназиално. Като преподавател по философия съм работил. Във всичките тия години съм се държал като един свободомислещ, свободолюбив човек. Философията ме задължава да бъда такъв, а аз на нея няма да изменя. Правих каквото ми е по силите да сея семената на свободата в душите на младите. Много работих в тази посока. Независимо от това, че бях поставен в една човеконенавистническа, личностноненавистническа и свободоненавистническа тоталитарна образователна система, която си съществува в непобутнат вид от ерата на комунизма у нас, та до ден днешен. Знаете ли какво се случи в крайна сметка с моя тъй дързък експеримент по свобода? То е близко до ума, ама ще ви го кажа. Повечето от вас могат и сами да се досетят, други пък го знаят прекрасно: бях обявен за "враг" и бях изритан от системата; системата и нейните цербери направиха нужното да ме стъпчат като личност и като преподавател, да ме превърнат в малодушен "образователен кадър", да ме лишат от моите суверенни права да съм личност; е, не се поддадох на ужасния натиск, бях уволнен, изгонен, а преди това направиха нужното да ме опозорят, определяйки ме като "луд", като "некадърник", като "злодей", като "темерут" и т.н. направиха всичко нужно, та сега даже и привържениците на свободното и ново образование да странят от "този толкова неприятен човек" и да ме гледат все едно че съм марсианец. Аз съм уволнен, изритан, изгонен, опозорен, това е именно "за благодарност" от страна на системата, възприемат ме като опасен и като прокажен едва ли не. Всички масово странят от мен. Нито една организация, ратуваща за ново и свободно образование, не благоволи да покаже малка човешка съпричастност към издевателствата спрямо мен. Нито една! Мълчат единодушно сякаш съм... нищо. Знаете ли колко неподправена радост по този начин донасят в сърцата на моите мъчители?! Вчера научих, че Българският хелзингски комитет в лицето на своя председател Красимир Кънев е направил изявления, че комитетът не желае да ми окаже никаква помощ, дори и правна; да, този толкова хуманен комитет мен явно не ме възприема за човешко същество, което има право на права! Давате ли си сметка какво означава пък това? Страшно абсурден щрих в нашата тъй "човечна" и "европейска", с извинение, родна действителност! Спирам дотук. Тезата ми е ясна. Не кадрите, не и хората (безличната и абстрактна дума "хора" ми звучи като думата "орки", тя ми е не по-малко неприятна от

думата "кадри", тя ми е толкова неприятна, колкото е обична дума от другите!), а личностите, индивидите, отделните човешки същества ще променят всичко у нас, в това число и образованието; трябва да правим нужното обаче тези личности да се родят. Щото образователната система у нас прави всичко личности у нас да не се раждат, а да се раждат само серийни продукти, именно "кадри" и "хора", ала не човеци. Просто е това, което казвам. Може да ви звучи скандално, но за сметка на това съм го написал съвсем искрено, с болка в сърцето. Да си личност у нас е същинско проклятие! Знам го добре защото съм го преживял, не на теория го знам. Как тогава младите да искат да стават личности?! Защо да ги обричаме на страдания?! Но без личности с подобаващото съзнание за свобода няма как да има у нас и закони, позволяващи разгръщането на личностния потенциал на младите в сферата на образованието и живота изобщо. Кой да ги направи тия закони? От небето ли да паднат? Кой да ги изобрети?! Чиновниците от образователното министерство ли? Хайде, джанъм, стига глупости! Те да не са луди че да подпишат смъртната си присъда, подарявайки ни такива свободни закони?! Да, личностите с подобаващо съзнание за свобода ще променят всичко у нас, целия живот, действителността, всичко, в това число и сферата на образованието: трябва обаче да правим нужното тези личности първом да се родят. А след това се иска само едно нещо:борба. Чрез работа и борба ще сътворим всичко онова, което ни е дълбоко потребно… ЗАПИС НА ДНЕШНОТО ПРЕДАВАНЕ "НА АГОРАТА...", НО ОТ ДРУГ ЪГЪЛ четвъртък, 9 април 2015 г.

Забележка: "Официалният" запис, записът на предаването както е излъчено по телевизията, ще го сложа по-късно, а този запис от моя лаптоп го направих ей-така, за да си направя една проба. ЕДИН АНГЛИЧАНИН В ЕЛЕШНИЦА петък, 10 април 2015 г.

ГЛЕДАЙ ТУК ДНЕС Е СТРАШНИЯ ДЕН, В КОЙТО БЕШЕ РАЗПЪНАТ НА КРЪСТА НАШИЯТ БОГ! петък, 10 април 2015 г.

От Матея: 27:1 А на сутринта всичките главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Исуса, да Го умъртвят.

27:2 И когато Го вързаха, заведоха Го и Го предадоха на управителя Пилата.

27:3 Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че Исус бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза: 27:4 Съгреших, че предадох невинна кръв. А те рекоха: Нам що ни е? Ти гледай.

27:5 И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде и се обеси.

27:6 А главните свещеници взеха сребърниците и рекоха: Не е позволено да ги туряме в храмовата каса, понеже са цена на кръв.

27:7 И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, за погребване на чужденци.

27:8 Затова оная нива се нарече кръвна нива, както се нарича и до днес.

27:9 Тогава се изпълни реченото чрез пророк Еремия, който каза: "И взеха тридесетте сребърника, цената на оценения, Когото оцениха някои от израилтяните, 27:10 и дадоха ги за грънчаревата нива, според както ми заповяда Господ".

27:11 А Исус застана пред управителя; и управителят Го попита, като каза: Ти Юдейският цар ли си? А Исус му рече: Ти казваш.

27:12 И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше.

27:13 Тогава Пилат Му казва: Не чуваш ли за колко неща свидетелствуват против Тебе?

27:14 Но Той не му отговори нито на едно нещо; тъй щото управителят се чудеше много.

27:15 А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на народа един от затворниците, когото биха поискали.

27:16 А тогава имаха един прочут затворник, на име Варава.

27:17 И тъй, като бяха събрани, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна: Варава ли или Исуса, наречен Христос?

27:18 (Понеже знаеше, че от завист го предаваха.

27:19 При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Не струвай нищо на Тоя праведник; защото днес много пострадах насъне поради Него).

27:20 А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исуса да погубят.

27:21 Управителят в отговор им рече: Кого от двамата искате да ви пусна? А те рекоха: Варава.

27:22 Пилат им казва: Тогава какво да правя с Исуса, наречен Христос? Те всички казват: Да бъде разпнат.

27:23 А той каза: Че какво зло е сторил? А те още повече закрещяха, казвайки: Да бъде разпнат.

27:24 И тъй Пилат като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред народа, и каза: Аз съм невинен за кръвта на Тоя праведник; вие гледайте.

27:25 И целият народ в отговор рече: Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни.

27:26 Тогава им пусна Варава; а Исуса би и Го предаде на разпятие.

27:27 Тогава войниците на управителя заведоха Исуса в преторията, и събраха около Него цялата дружина.

27:28 И като Го съблякоха, облякоха Го в червена мантия.

27:29 И сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и туриха тръст в десницата Му; и като коленичиха пред Него, ругаеха Му се, казвайки: Здравей, Царю Юдейски!

27:30 И заплюваха Го, и взеха тръстта и Го удряха по главата.

27:31 И след като Му се поругаха, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи и Го заведоха да Го разпнат.

27:32 А на излизане намериха един киринеец, на име Симон; него заставиха да носи кръста Му.

27:33 И като стигнаха на едно място, наречено Голгота (което значи лобно място), 27:34 дадоха Му да пие вино размесено с жлъчка; но Той като вкуси, не прие да пие.

27:35 И когато Го разпнаха, разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребие.

27:36 И седяха да Го пазят там.

27:37 И поставиха над главата Му обвинението Му, написано така: Тоя е Исус, Юдейският Цар.

27:38 Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници, един отдясно, и един отляво.

27:39 А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и думаха:

27:40 Ти, Който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си; ако си Божий Син, слез от кръста.

27:41 Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Го ругаеха, казвайки: 27:42 Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него.

27:43 Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм.

27:44 Със същия укор Му се присмиваха и разпнатите с Него разбойници.

27:45 А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час.

27:46 А около деветия час Исус извика със силен глас: Или, Или, лама савахтани? Сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

27:47 Някои от стоящите там, като чуха, думаха: Той вика Илия.

27:48 И веднага един от тях се завтече, взе гъба, натопи я в оцет, и като я надяна на тръст, даде Му да пие.

27:49 А другите казваха: Остави! да видим дали ще дойде Илия да Го избави.

27:50 А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна.

27:51 И, ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха, 27:52 гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени, 27:53 (които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град, и се явиха на мнозина).

27:54 А стотникът и ония, които заедно с него пазеха Исуса, като видяха земетресението и всичко що стана, уплашиха се твърде много, и думаха: Наистина тоя беше Син на Бога.

27:55 Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исуса от Галилея, и Му служеха; 27:56 между които бяха Мария Магдалина, и Мария майка на Якова и на Иосия, и майката на Заведеевите синове.

27:57 И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея, на име Иосиф, който също беше се учил при Исуса.

27:58 Той дойде при Пилата и поиска Исусовото тяло. Тогава Пилат заповяда да му се даде.

27:59 Иосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащаница, 27:60 и го положи в своя нов гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, отиде си.

27:61 А там бяха Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.

27:62 И на следващия ден, който бе денят след приготовлението за празника, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилата и казаха:

47 27:63 Господарю, спомнихме си, че Оня измамник приживе рече: След три дни ще възкръсна.

27:64 Заповядай, прочее, гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата.

27:65 Пилат им рече: Вземете стража; идете, вардете Го както знаете.

27:66 Те, прочее, отидоха и вардиха гроба, като запечатаха гроба с помощта на стражата.

От Йоана: 19:1 Тогава Пилат взе Исуса и го би.

19:2 И войниците сплетоха венец от тръни, наложиха го на главата Му, и като Му облякоха морава дреха, 19:3 приближиха се при Него и казваха: Здравей, царю юдейски! и удряха Му плесници.

19:4 Тогава Пилат пак излезе вън и каза им: Ето, извеждам ви Го вън за да познаете, че не намирам никаква вина в Него.

19:5 Исус, прочее, излезе вън носещ трънения венец и моравата дреха. Пилат им казва: Ето човекът!

19:6 А като Го видяха главните свещеници и служители извикаха, казвайки: Разпни Го! Разпни Го! Пилат им каза: Вземете Го вие и разпнете Го; защото аз не намирам вина в Него.

19:7 Юдеите му отговориха: Ние си имаме закон и по тоя закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син.

19:8 А Пилат като чу тая дума още повече се уплаши.

19:9 И пак влезе в преторията и каза на Исуса: Ти от къде си? А Исус не му даде отговор.

19:10 Затова Пилат Му казва: На мене ли не говориш? Не знаеш ли че имам власт да Те пусна, и имам власт да Те разпна?

19:11 Исус му отговори: Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадено от горе; затова, по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.

19:12 Поради това Пилат търсеше начин да Го пусне; юдеите, обаче, викаха, казвайки: Ако пуснеш Тогова, не си Кесарев приятел;

48 всеки, който прави себе си цар, е противник на Кесаря.

19:13 А Пилат, като чу тия думи, изведе Исуса вън и седна на съдийския стол, на мястото наречено Каменно настлание, а по еврейски, Гавата.

19:14 Беше денят на приготовление за пасхата, около шестия час; и той казва на юдеите: Ето вашият цар!

19:15 А те извикаха: Махни Го! махни! разпни Го! Пилат им казва: Вашия цар ли да разпна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен Кесаря.

19:16 Затова той им Го предаде да бъде разпнат.

19:17 И така, взеха Исуса; и Той сам носейки кръста Си излезе; и дойде на мястото наречено Лобно, което по еврейски се казва Голгота, 19:18 гдето Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а Исус посред.

19:19 А Пилат написа и надпис, който постави над Него на кръста. А писаното бе: Исус Назарянин, юдейският цар.

19:20 Тоя надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото гдето разпнаха Исуса беше близо до града, и написаното бе на еврейски, на латински и на гръцки.

19:21 А юдейските главни свещеници казаха на Пилата: Недей писа: юдейски цар, но Самозваният юдейски цар.

19:22 Пилат отговори: Каквото писах, писах.

19:23 А войниците като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял; взеха и дрехата. А дрехата не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу; 19:24 затова те рекоха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребие за нея чия да бъде; за да се изпълни написаното, което казва: - "Разделиха си дрехите Ми, И за облеклото Ми хвърлиха жребие". Войниците, прочее, сториха това.

19:25 А при кръста на Исуса стояха майка Му, и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина.

19:26 А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето син ти!

19:27 После каза на ученика: Ето майка ти! И от онзи час ученикът я прибра у дома си.

19:28 След това, Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне писанието рече: Жаден съм.

19:29 А като беше сложен там съд пълен с оцет, натъкнаха на исопова тръст една гъба натопена в оцет, и я поднесоха до устата Му.

19:30 А Исус като прие оцета рече: Свърши се, и наведе глава, и предаде дух.

19:31 И понеже беше Приготвителният ден, то, за да не останат телата на кръста в съботата, (защото оная събота беше голям ден), юдеите помолиха Пилата да им се пребият пищялите, и да ги дигнат оттам.

19:32 Затова дойдоха войниците и пребиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпнати с Исуса.

19:33 Но когато дойдоха при Исуса и Го видяха вече умрял не Му пребиха пищялите.

19:34 Обаче, един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода.

19:35 И тоя, който видя, свидетелствува за това, и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие.

19:36 Защото това стана, за да се изпълни написаното: "Кост Негова няма да се строши"; 19:37 и пак на друго място писанието казва: "Ще погледнат на Него, Когото прободоха".

19:38 След това Иосиф от Ариматея, който беше Исусов ученик, но таен, поради страха от юдеите, помоли Пилата да му позволи да вземе Исусовото тяло; и Пилат позволи. Той, прочее, дойде та вдигна тялото Му.

19:39 Дойде и Никодим, който бе дохождал изпърво при Него нощем, и донесе около сто литри смес от смирна и алой.

19:40 И тъй, взеха Исусовото тяло и Го обвиха в плащаница с ароматите, според юдейския обичай на погребване.

19:41 А на мястото, гдето бе разпнат, имаше градина, и в градината нов гроб, в който още никой не бе полаган.

19:42 Там, прочее, положиха Исуса поради юдейския Приготвителен ден; защото гробът беше наблизо. ГЛЕДАЙТЕ ФИЛМ ЗА ХРИСТОС ПО ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ СВ.ЛУКА петък, 10 април 2015 г.

В края на този филм по Евангелието на Лука ни съветват – стига да сме почувствали със сърцето си истината, която той ни разказва, стига тази истина да ни е трогнала! – да кажем ето тия думи: Господи Иисусе, аз вярвам в Теб! Благодаря Ти че умря на кръста заради моите грехове! Отварям вратата на живота си и Те приемам за мой Господ и Спасител! Амин! Гледайте филма, опитайте да почувствате смисъла, вложен в него (и в Евангелието от Лука), и ако се трогнете, ако този

смисъл влезе в сърцето ви, то само ще прошепти тези думи... ДАНО Е ИСТИНА, ЧЕ ИМА НАДЕЖДА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ И УЧИЛИЩЕ! петък, 10 април 2015 г.

Две поредни години вече съм модератор на организираната от "Капитал" образователна конференция (виж: Кое е образованието на бъдещето, бел. моя, А.Г.) Миналата година дойде зам.министър, тази – сáмият министър откри. Миналата година представителят на МОН си тръгна мигом, докато тази до края остана важен съветник, а до обед – и началникът на кабинета на МОН. Миналата година говорехме повече за проблемите, а тази – за решенията. Миналата година обществото беше подлъгано от онова недоразумение Клисарова да обсъжда идиотщината, че бил нужен един учебник по предмет, а тази се чудим как в новия закон да се заложи повече и по-реална автономия в обучението, говорим за въвеждане на JUMP MATH, както и за по-сериозно и масово използване на съвременните технологии. Миналата година в синхрон с Недоразумението псевдопатриотите твърдяха, че учебниците са по-важни от учителите. Тази година вече обсъждаме как учителите сами да повярват, че са най-важни в случването на обучителния процес. Не, че сега няма проблеми – има, и то много. Не, че законът е съвършен – напротив, изобилства от проблемни текстове. Но някак темата за образованието, общественият дебат по този въпрос, започва да се връща към една простичка нормалност. Има надежда. Написа: Emil Jassim ПОКАНА ЗА МЕДИЕН ДЕБАТ ПО ТЕЖКИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ петък, 10 април 2015 г. Опит да разруша стената на мълчанието на отсрещната страна... на гузното, бих си позволил да кажа даже многозначително нейно мълчание. Много ми е интерес-

но доколко това тъй демонстративно предизвикателство ще има някакъв ефект.

25 души има капацитета да направи промяна в света. (ОЩЕ >>>) УКРАЙНА Е ОБРАЗЕЦ ЗА РАДИКАЛНА ДЕКОМУНИЗАЦИЯ петък, 10 април 2015 г.

Имам своите предположения, шансът да бъда изненадан е минимален, но все пак съществува... ГЕРОИ НА СПИСАНИЕ HUMANUS - МАЙКЪЛ ПЕЛЕХАЧ И 10 А КЛАС ОТ ЕГ ”ПЕЙО ЯВОРОВ” В ГРАД СИЛИСТРА петък, 10 април 2015 г.

Списание "HUMANUS" пропагандира новото мислене на новото поколение в България – стани част от кампанията!!! Не хленчи, не се оплаквай от лошите политици, от мизерията, от лошата държава. Промени нещо в себе си. Промени нещо там, където си. Промени го сега. Започни да мислиш по нов за тебе начин. А ние ще ти дадем възможност да изразиш какво мислиш. Дарения за кампанията на 10а. ГЕРОИ НА СПИСАНИЕ "HUMANUS" – МАЙКЪЛ ПЕЛЕХАЧ И 10А Преподавателят по английски език към програмата „Фулбрайт” Майкъл Пелехач вдъхновява ученици от българско училище – 10 а клас от ЕГ ”Пейо Яворов” гр. Силистра - да организират благотворителна кампания с образователна цел – построяването на училищна сграда в Гана, Гватемала или Лаос – за да не учат учениците там под открито небе. За целта класът прави видео клип и създава страница с набирателна сметка чрез организацията "Pencils of Promise", за да събере 25 000 долара за 25 учебни дни. Идеята на Майкъл е да покаже на своите ученици, че дори малка група от

Московската хунта вдъхнови антикомунистически европейски пробив в Украйна, Автор: ИВО ИНДЖЕВ Едноличният войнолюбив режим на Путин превърна заплашената от него Украйна в образец за радикална декомунизация в Европа и в света. Без агресивната му политика спрямо съседна Украйна украинците вероятно щяха да вървят по мъчително бавния път на декомунизация, по който се влачи България вече четвърт век. В този смисъл Путин напълно сериозно може да бъде определен като неволен инструмент на декомунизацията, който превърна съседната бивша съветска република в образец за подражание. На опашката чакат още доста анклави на посткомунизма. Но най-вече украинският опит един ден ще послужи на самите руснаци, когато техният Путлер и без война ще ги доведе до резултати от своето управление, сходни с онези, които постигна Хитлер. И едва тогава “малката Украйна”, каквато отдавна е България като обект на руските хибридни войни, ще може да се освободи от Петата колона на Москва, проникнала на всички нива тук. Само вижте примера от вчера: Красимир Велчев, един от най-близките помощници на Бойко Борисов, оглави групата за приятелство с Русия в парламента – не някак си с руския народ, а именно с Русия на Путин. Вече е насрочена по тази линия първа негова среща с пратеник на Путин. (ОЩЕ >>>) ОТДАВНА Е ДОШЛО ВРЕМЕТО ДА СЪДИМ УЗУРПАТОРСКАТА ДЪРЖАВА, ДЕТО Е ОТНЕЛА И НИ ТЪПЧЕ ПРАВАТА, ДРАГИ МИ ЯВОРЕ! събота, 11 април 2015 г. Райчо Радев е публикувал в блога си показателна и интересна дискусия около новия закон за училищното образование, проведена във фейсбук-групата ПЕДАГОЗИ (аз съм изгонен от нея заради "непростимо свободомислие"!): виж РЕШАВАЩО

49 ЗА ПРОМЕНИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО; съветвам ви да я прочетете ако се интересувате от ситуацията около този нов закон, от това как той се възприема и пр.; ето тукщ няколко момента, който според мен имат възлово значение за разбирането на истината:

Rumi Neznakomova каза: Известна свобода? Не съм съгласна. Противоречивите текстове в ПЗПУО ограничават свободата на децата, родителите и учителите. 1) От една страна училището трябва така да е организирано, че максимално да се приспособява към личностната и социална индивидуалност на детето. От друга страна, училището трябва да осигурява максимални възможности за развитие на всяко дете. 2) В обучението трябва да се прилагат "иновативни" методи за учене и решаване на проблеми, независимо от учебното съдържание, за да се оптимизира ученическата мотивация и участие. В същото време, трябва да се стандартизира учебното съдържание, за да готви учениците за определени работни места с определени умения.

3) Училището трябва да е съсредоточено изключително върху детето, а не върху учебния план. От друга страна, училището е зад учебния план, тъй като обучението е неговата основна функция, нормативите на учителите зависят от учебния план, докато за индивидуалното развитие на детето имат отговорност преди всичко родителите. 4) Училището трябва с всички сили и средства да развива свободата на словото, мисълта и избора. От друга страна, училището трябва да развива по всякакъв начин дисциплината и критиката по възможно най-високите интелектуални стандарти. Съществуването на тези противоречия прави образованието трудно и отблъкващо. Много често проблемите са решавани алтернативно, както и чрез компромис. Конфликтите в образованието са неизбежни, при това на различни нива между администратори, родители и ученици. ПЗПУО дава прехода от аномия към автономия в "разумни" граници. Тук скрита стои тезата на Хегел и Хербарт – този, който не е бил послушен и управляван, не може да управлява след това себе си и другите! Затова и аз мисля, че този закон ще предизвика катострофа. Много готови рецепти има в него и индиректно се разбира, че в училищата ще продължи да е на почит традиционната нормативна педагогика. На почит ще

останат и властните отношения в училище... и традиционните идентичности, доколкото са формирани около категориите раса, пол, класа и етническа принадлежност. Явор Ганчев каза: Не. Фалшива дихотомия. Все едно е. Ако настъпи промяна, тя няма да е поради закона, защото в реалния живот работещият закон отразява реалните отношения, не е обратното (животът не се води от закона). Закон, който не отразява реалните отношения, а се опитва да конструира нови, просто не работи. Щеше да е добре, като говорим за законодателство, да има процес на отхвърляне на регулациите, които пречат и които противоречат на конституцията. Без замяната им с нови регулации. Самата дерегулация е стъпка към автономия. Отделен е въпросът, че прогресивният образователен елит, към който не се числя, понеже съм дилетант (държа така да си остане), можеше да не си прави тънки сметки с Милена Дамянова. Ум царува, ум робува, ум патки пасе. Явор Ганчев каза: Значи от гледна точка на икономиката, където си мисля, че може би имам някаква експертиза, е много просто – когато има монопол, което значи сигурни клиенти, клиентът е дойна крава, въпреки че в рекламните брошури може да е описан като любимата от Песен на песните. Мислете си за топлофикация, електрото, дори телефоните, нищо че има няколко оператора. Когато няма монопол и всички се конкурират за едни и същи клиенти, тогава добиват истинска чувствителност за нуждите на клиента. Отнесено към образованието – проектозаконът съхранява монопола; отнесен към трите варианта за "дейности, целящи да предотвратят промяната" (по Хехт), той е ангажиране на енергията в области, които не застрашават статуквото и не носят опасност от промяна. Свидетели сме на някаква форма на Перестройка (което е признак, че Партията е наясно, че краят на монопола иде и трябва да се вземат мерки); очевидно е, че врим и кипим в Гласност (понеже вече опозицията не може да бъде игнорирана, по-добре да бъде контролирана с гласовити дисиденти на заплата в милицията); определено нашият проектозакон е нещо като указ 56 - квазипазарно балонче вътре в плановата икономика. В проектозакона може да се прочете как ученикът е в центъра, а рекламните клипове показват актьори, които казват, че това е един "детелюбив и учениколюбив" закон. Но това не прави от този скапан боклук нещо повече от рекламна брошура на монополист. А ние знаем, че каквото и да пише в рекламната брошура, монополистът не се интересува от клиентите си. Защо? Защото няма къде да избягат. Услугата ще продължи да бъде лоша, администрацията на монополиста -

раздута, а основната икономическа цел – кражба. Кога ученикът ще е в центъра – когато изчезне монополът. Толкова е просто, че чак е смешно да гледаш как иначе умни хора, събрани да обсъждат образованието, с мъка се провират покрай слона в тясната стая и говорят за всичко друго, но не и за него. Райчо Радев каза: Напротив. Представям си ред, който не произтича от централната власт. Какъвто и да е този ред (признаваш необходимостта от ред), подреденост на нещо, за да е ред някакъв е необходимо да има връзки, зависимости между подреденото, ситуираното в този ред. За да има ред се предполага елементите чрез връзките си да образуват структура, компонентите да образуват система, частите да образуват цялото... Само при такава подреденост (не е задължително да е централизирана власт) е възможно съществуването на институциите (които все пак признаваш) и посоченият от теб триъгълник, както и е възможно твоето: "този, който учи (триъгълникът ученик, родител, учител) си поставя целите и си ги постига, по най-добрия начин, на който е способен, и (в идеалния случай) подпомогнат от институциите." Явор Ганчев каза: Сегашната регулация И проектът за нова регулация противоречат на гарантираните в конституцията свободно развитие на образованието и право на родителите да определят образованието за децата си. Това са най-общите рамки, които имат дълбок философски И правен смисъл. Каквото и да градиш в нарушение на тези рамки, не говориш за правна система, а за правилник за вътрешния ред на авторитарна структура. Райчо Радев каза: Напротив. Тази свобода на детето и родителя трябва да бъде защитена не само в конституцията, но и в закона за образованието. Не мислиш ли, ако тази свобода не е защитена и от закона, че трябва да съдим държавата???!!! Явор Ганчев каза: Не. Първо, нямаме работеща съдебна система, второ, нямаме достатъчно хора, които да отстояват организирано свободата си. Ще опрем до съд, когато хората, упражняващи свободно правата си, бъдат атакувани от институциите. И това ще стане като му дойде времето. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Един показателен момент. Явор Ганчев пише: "Ще опрем до съд, когато хората, упражняващи свободно правата си, бъдат атакувани от институциите. И това ще стане като му дойде времето." Е, това време вече очевидно настъпи, става дума за времето, в което хората, упражняващи свободно правата си, са атакувани от институциите - и по тази причина са принудени да защищават

50 правата си в съда. Държавата в лицето на лица, олицетворяващи дадени институции, не от вчера атакува не само хората, опитващи се свободно да упражняват правата си, но също така упражнява и системен терор, прилага система от "изтънченодебелашки" гаври спрямо всички, които са в образователната система, друг е въпросът, че огромното мнозинство от хората, дето са вътре в системата, до такава степен са обръгнали и привикнали на гаврите, че изобщо не ги усещат или не ги съзнават като гаври (и като терор над личностите им, притежаващи определен набор от неотнимаеми права!). Но ето, аз се видях принуден да водя съдебни дела, с които се мъча да си защитя правата - правата на човек, който не е склонен да хариже конституционно гарантираните си права на разни разпищолили се властници от образователната сфера, смятащи, че държавните училища, примерно, са им нещо като бащиния. Знаменателен е този факт, че вече е дошло това време, в което тия дейци на българското образование, които все държим на правата си и на неотделимата от тях свобода, сме поставени в ситуация да сме принудени по съдебен път да защищаваме правата си от произвола на самозабравилата се (заради самовластието си) волунтаристична образователна (министерско-инспекторскодиректорска) бюрокрация. В тази връзка обаче ми хрумва следната екстравагантна, тъй да се рече, идея.

Моят случай е драстичен: една директорка, подпомогната от една инспекторка, се опитаха да ме гилотинират като личност, като образователен и обществен деец и като преподавател, проведоха акция по остракирането ми от системата, уволниха ме по възможно най-идиотски "основания", превърнаха ме в нещо като дисидент, в резултат ето аз сега съм лишен от възможността да упражнявам преподавателските си права (получени по законния път) – и така потъпкаха конституционно гарантираното ми право на труд – и на човешко достойнство. Докато съдът (евентуално) не постанови друго и не възвърне, не възстанови законността, аз де факто съм с драстично потъпкани конституционни права. Ще кажете - да, ама твоя случай е "отделен", "частен" и "нетипичен". Но аз ще ви отвърна нещо друго, ето какво:

Хиляди учители, ученици и родители са с накърнени в една или друга форма, степен и посока конституционно гарантирани права – Конституцията у нас гарантира правото на свободно развитие на образованието за всички; потъпкано е също така и правото на родителите да определят образованието за децата си. Те обаче – имам предвид жертвите на този противозаконен диктат и монополизъм на държавата и на държавната бюрокрация в образователната сфера, а това сме всички ние, родители, учители, ученици – сякаш нехаят и не правят нищо та да защитят правата си, което, както и да го погледнем, е скандално, е непростимо: да не правиш нищо за да защитиш правата си, дадени ти по Конституция! Истинското, автентичното гражданско поведение, поведението на автентичния гражданин, на човека, държащ на правата си и несклонен да ги хариже някому в нарушение на Конституцията, е друго: ами да защити правата си, да се бори за тях, да се ползва от тях! Включително и като даде под съд тия, които са узурпирали неговите права! Какво пречи, примерно, сдружения от граждани (учителски, родителски, ученически и пр.) да заведат дела против държавата в тази именно посока: че правата им, гарантирани от Конституцията, са потъпкани, но те не са съгласни с това и ето, искат си обратно правата! И съдът ще се види принуден да накаже ония, които са им отнели правата; та какво пречи, питам, да се проведат такива граждански съдебни акции, с които да защитим правата си – и като образователни дейци, и като родители, и като ученици, като млади хора, имащи неотнимаемото право на свободно образование! Вместо това обаче у нас в момента тече един флирт на част от дейците на свободното образование със същата тази министерска (и директорско-инспекторска) образователна бюрокрация, която прави нужното да притъпи жилото на критиката им, да ги привлече на своя страна, да ги направи част от едно уж ново, а фактически непроменено статукво, статукво, определяно от несъмнения монополизъм на държавния чиновник в образователната сфера. Позволявам си да предупредя тия, които така усърдно агитират в полза на този "наистина все пак нов закон", и в същото време твърдят, че били твърди привърженици на някакви нови образователни принципи, че такъв един флирт с бюрокрацията не говори добре най-малко за тяхната нравственост. От незапомнени времена знаем, че опозиционно настроеният българин, независимо в каква сфера се изявява (в това число и "ентелектуалният" такъв) крайно много се размеква и забравя за критичната си жар в момента, в който му замирише кокала на властта: щом управниците му поднесат под бърните този кокал, вероятно, предполагам, започват да му текат лигите и той мигновено

забравя за цялата си опозиционност, критичност, за всичките си справедливи негодувания и т.н. Мисля, че и тази констатация все някой трябваше да я направи; е, сторих го, нека "грозната постъпка" да бъде за моя сметка... И тъй, главният акцент на този мой коментар е следният: наистина какво пречи да се проведат граждански съдебни акции, т.е. да се заведат съдебни деля на сдружения на граждани, които искат да защитят правата си – и като образователни дейци, и като родители, и като ученици, като млади хора, имащи неотнимаемото право на свободно образование! Аз това предлагам, интересно ми е как ще се възприеме. И как ще прозвучи в нечии благовъзпитани уши. Това, не крия, ми е много интересно. А иначе времето да съдим узурпаторската държава, дето ни тъпче правата, драги ми Яворе, отдавна е дошло! И малък симптом за това са съдебните дела, които моя милост води вече трета година, едно съдебно дяло вече спечелих и на трите инстанции, сега да видим какво ще стане с другите две... БОГ ДА ПРОСТИ БЕДНИТЕ, КОИТО ЗА ЕДНАТА НАДНИЦА СИ СЛАГАТ ЖИВОТА В РЪЦЕТЕ НА СКОТОВЕ КАТО "ГОСПОДИН ГЕОРГИЕВ"! събота, 11 април 2015 г.

"Господин Георгиев каза, че ще имаме 30 минути, за да избягаме. Щом хотелът рухна, той изчезна" Наредил им да влязат и да режат основите. Казал им "няма страшно"... Няма страшно, но те вътре, той вън. Бог да прости бедните, които за едната надница си слагат живота в ръцете на скотове като "господин Георгиев". Доколкото знам, на едно друго място обезопасяваха бомби с чукове. Няма да питам дали господин Георгиев един ден ще лежи за причиняване на смърт. И няма да питам не защото знам, а защото няма никакво значение... "Към 17 ч. господин Георгиев нареди на петима работници да влязат в хотела и да започнат да режат основите му с резачки. Единият отказа. Нареди на другите четирима. Каза им, че ако стане

51 опасно, имат 30-40 минути, за да избягат и те влязоха. След това се качи на билото над хотела и оттам също им каза, че птичка да прелети над обекта, той ще им извика да се спасяват. В момента, в който хотелът се е срути, господин Георгиев по най-бързия начин се качи в колата си и изчезна." Явор Ганчев ИМАМ ЕДИН ДЕФЕКТ: ИСКРЕН СЪМ, НЕ ОБИЧАМ ДА ЛИЦЕМЕРЯ, КАЗВАМ КАКВОТО МИСЛЯ ПРАВО В ОЧИТЕ, МНОГО РЯДКО ПРЕГЛЪЩАМ, НЕ УМЕЯ ДА КРИЯ ИСТИНАТА, НЕ МЕ БИВА В ЛЪЖЕНЕТО ХИЧ събота, 11 април 2015 г.

Дежурният по блог коментатор, дето се представя, че уж живеел и работел в Австралия (аз обаче съм твърдо убеден, че лъже, щото нищо западно няма в него, не е възможно нищичко от западния манталитет тоя тип да не е усвоил щом твърди, че бил живял в Америка и в Австралия повече от 20 години!) от известно време ме пита нещо, упорито поставя въпроса си, аз обаче не му отговарям, и то неслучайно. Но той не се отказва. Напоследък е особено настойчив, явно това много го вълнува; давам по-долу част от полемиката ни по този въпрос, забележете обаче как той ми поставя въпроса това кагебистко зомби (тоя същия твърди, че щом се пенсионира "в Австралия" щял бил да иде да живее в... Русия, което е доста показателно най-малкото за умствените му сили!), а накрая ще разберете защо аз не ща да му отговоря: А. от Австралия каза: ... Е да, ама ако не възприемаш идеи си един ментàк. Направил ми той списание ИДЕИ, а не приема нищо. Отговаряй ми: защо не се сприятели с ЕДИН руснак – питам искрено, нито се подигравам за нещо, но ми е необяснимо, ОК? Ангел Грънчаров каза: ... Ако искам ще ти отговарям, ти заповядваш ли ми да ти отговарям? Апропо, ако си формулираш въпроса нормално, може и да ти отговоря. На тъпи въпроси не отговарям. А. от Австралия каза: А ти чука ли в Русия поне една рускиня? Съмнявам се. Затова и не разбираш кво ти говоря. (Тук ми пише някакви гнусни простотии за някакъв "Васко-

гларуса", пише такива простотии, че изобщо не мога да ги публикувам по никакъв начин, че ще си оцапам блога, значи тоя "Васко" се бил скъсал от чукане на рускини по нашето Черноморие и пр. идиотщини ми пише все в гадния тролско-комуноиден стил.) Ангел Грънчаров каза: ... Майната ти! Прави каквото щеш. С мен обаче защо се занимаваш? Гледай себе си. Мен ме остави. Нищо западно няма в теб щом си вреш така носа в живота на друг човек. Ще ме учи той как било правилно да мисля! Загрижил се той за мен. Откъде-накъде?! Ами няма да стане тая. Учи щерка си. И така нататък, от доста време той нахалства и ми поставя въпроса за моите отношения с руснаците и с рускините докато съм бил студент в Русия, в Петербург. Тази сутрин пак пита и дори се опитва да ме убеди че било трябвало да отговоря и защо било трябвало: А. от Австралия каза: ... Тоя въпрос касае и блога – на читателите ще е интересно да научат как ти там (Russia) немаш и един приятел или сродна душа да го наречем. Все едно че не са хора, или пък ти не си човек, де да знам. Ние хората се сприятеляваме, ако не знаеш. Не е само да се хапем както в БГ, ОК? Тонове изписа за Русия но колко странно отминаваш тоя въпрос за общуването си с местното население?? Предлагам да отговориш в блога, читателите ще оценят това. Иначе криеш нещо, ОК? Ангел Грънчаров каза: Няма да отговоря. Щото поставяш въпроса си тъпо: "... как ти там (Russia) немаш и един приятел или сродна душа да го наречем?" – та нали сам пишеш, че съм бил упорито отминавал този въпрос и значи няма откъде да имаш информация за това, видиш ли, че "... как ти там (Russia) немаш и един приятел или сродна душа да го наречем..."; кажи ми, дебилчо, защо си мислиш че аз"... там (в Russia) немам и един приятел или сродна душа да го наречем...", при положение че сам твърдиш, че аз не съм казал нищо по този въпрос? Щом така поставяш въпроса, един вид ми приписваш особеността "че не съм човек"; е, аз пък не съм дебил, че да ти отговарям на такъв по дебилски поставен въпрос; като не съм човек, що ме питаш тогава, олигофренино?! Ти как изобщо разбра, че не съм бил имал приятели-руснаци или рускини, кажи сега, съгласи се, не е ли съвсем идиотско допускането ти?! Ами ако съм имал приятели руснаци и рускини? :-) Та по тази причина аз няма да ти отговоря на въпроса, щото сам си виновен да не ти отговоря; а не съм писал по този въпрос щото изобщо не е ставало дума за това. Прочее, писал съм, ама ти не си чел. В моята книга Истинският университет има такъв пасаж, и на други места има, ти хем не си чел, хем не знаеш,

хем си позволяваш да си ме представяш като някакъв урод или като темерут. Ако беше поставил въпроса си нормално и човешки, щях да отговоря; имам какво да кажа, какви са руснаците, как аз съм ги възприел, как съм общувал с тях, какви спомени имам, доколко съм се сближавал с тях и пр. Имаше и един друг момент, който трябва да се вземе предвид: комунизмът доста беше повредил руснаците, аз още тогава интуитивно, а в един момент и съзнателно, усещах и разбирах тия неща. И те ме дразнеха. Рядкост беше човек да срещне в ония условия неповреден от комунизма руснак, но съм срещал такива и точно с такива съм се сближавал. Имал съм чудесни отношения с тях. Но към комуноидите (като теб), дето не можете да поставите човешки е един въпрос, още тогава се държах дистанцирано – щото ме дразнеха. И ти ме дразниш и затова се държа така с теб. Имам един дефект, не знам дали си го забелязал: искрен съм, не обичам да лицемеря, казвам каквото мисля право в лицето. Много рядко преглъщам. И не умея да крия истината, не ме бива в лъженето хич. Та на идиотския и злобния ти въпрос няма да отговоря, казах тия неща не толкова за теб (знам, убеден съм, че си непоправим, вероятно и службата ти в КГБ те е опорочила безкрайно, нищо човешко не намирам, прощавай, в теб; тъй че не мога човешки да общувам с теб и с такива като теб, свръх силите ми е такава жертва!), та казах тия неща не толкова за теб, а за читателите на блога. Ако някой ме попита нормално и човешки за руснаците като човеци какви са, как съм ги възприел, как съм общувал с тях, може доста неща да кажа и напиша – при настроение и стига време да имам де, щото имам много работа винаги. Щот съм безработен, та по тази причина се скъсвам от работа, затова така... С поздрав: Ангел Грънчаров ПУТИН УСПЯ ДА КОНСОЛИДИРА ЦЕЛИЯ СВЯТ СРЕЩУ ПОПЪЛЗНОВЕНИЯТА НА ТАКА ЕКСПАНЗИОНИСТИЧНО-АГРЕСИВНИЯ РУСКИ ИМПЕРИАЛИЗЪМ събота, 11 април 2015 г.

Путин обединител на Европа (срещу Русия), Автор: ИВО ИНДЖЕВ

52 С рухването на СССР и т.н. световна социалистическа система в началото на 90-те години на миналия век особена популярност придоби изразът, според който е последното убежище на комунизма е в национализма. Това, както виждаме от усилията на Путин да си купи имитация на чуждестранна любов с пазаруване на националистически партии, се оказа устойчива тенденция. Дали се определят като крайно десни или крайно леви, гравитиращите около (петродоларите на) Москва фашизоидни формации от Източна и Западна Европа, дефилирали миналия месец в Санкт Петербург, на практика прекланят глава пред опита на Кремъл да реанимира комунистическия интернационал по особено перверзен шовинистичен признак под лозунга: „Долу американския империализъм, да живее руският“! В чисто географския смисъл обаче агонизиращият комунизъм търсеше опорна вдъхновяваща точка в Северна Европа. Като водещ на предаването „В десетката“ имах куриозен разговор в студиото на БТВ с лидер на Световната социалистическа младеж, който се опитваше да рекламира социализма. Когато го помолих да даде пример за просперираща социалистическа държава, той дълго мисли и пропускайки родната му Южна Африка, която беше тръгнала вече уверено (надолу) по пътя на социализма и накрая посочи…Швеция. Швеция и скандинавските страни от десетилетия са последното убежище на всички, които искат да убедят някого в жизнеспособността на социалистическите идеи. Междувременно в самата Швеция в частност и в Скандинавия настъпиха промени, които разубедиха самите скандинавци, че тази приказка с преразпределянето на средствата по социалистически в една модерна отворена към света икономика може да продължава вечно. Но това е друга тема… Темата, която е акцент на този текст, е как Путин отне тази последна надежда на упорстващите в убеждението си европейци (и други по света). Швеция и Финландия, две от четирите държави (заедно с Австрия и Швейцария), които са следвоенното нарицателно за неутралитет, буквално се готвят за членство в НАТО нещо, което на никого не би хрумнало никому като хипотеза преди руската агресия в Украйна. Заслугата изцяло е на Путин и неговата хунта в Москва. Пет скандинавски държави обявиха Русия за най-голямата заплаха за сигурността в Европа и декларираха, че засилват отбранителното си сътрудничество срещу “руската агресия”. Декларацията е подписана от министрите на отбраната на Швеция, Норвегия, Дания, Исландия и Финландия. Текстът ѐ бе публикуван на страниците

на авторитетнтия всекидневник “Афтенпостен” в Осло, цитирани от „Дневник“. Анализаторката по въпросите на сигурността Ян Холан Матлиари коментира, че описаното сътрудничество е за съвместна отбрана и включва общи маневри до максималната възможна степен на сближаване с НАТО, която могат да си позволят необвързаните Швеция и Финландия. Те си остават извън отбранителния алианс, но декларираната посока прилича на подготовка за членство в НАТО, допълва тя. Петте държави ще провеждат повече съвместни учения, ще си сътрудничат в индустриални сектор, включително в отбранителната промишленост, ще си обменят разузнавателна информация, ще се борят заедно срещу кибернетични атаки и системите им за ранно предупреждение – специално във въздушното пространство – ще бъдат свързани, “за да няма изненади”. Първата демонстрация вероятно ще бъде учението Arctic Challenge в края на май, което ще се проведе във водите на Норвегия и Швеция. В него ще участват и “значителен брой” американски F-16, базирани във Великобритания. Декларацията не замества ангажиментите на страните членки на НАТО към алианса и не се поема отговорност за взаимна защита. Но въпреки това се очаква реакцията на Москва да е изключително остра. В текста се казва още: “Руската агресия срещу Украйна и незаконното анексиране на Крим са нарушаване на международното право и на други международни споразумения. Руското поведение представлява най-голямата заплаха за европейската сигурност. В резултат, сигурността в районите, съседни на скандинавските държави, значително се влоши през изминалата година и трябва да се подготвим за евентуални кризи или инциденти. (…)

Трябва да реагираме на действията, а не на думите на Кремъл. Русия предприема големи инвестиции във военната си мощ. Ръководството на страната демонстрира, че е готово да използва военни средства, за да постигне полити-

ческите си цели, включително чрез погазване принципите на международното право… Руската армия действа предизвикателно по всичките ни граници и има няколко случая на нарушаването на границите на балтийските страни.” Както се вижда, московският владетел успява да постигне онова, което нито американците, нито самите европейци (нито Горбачов с неговата доктрина за Европа като „общ дом“) успяха да постигнат: обединява наред Европа. На антируска основа. Такъв резултат дори и неговият кумир Сталин не можа извоюва с войнствената си окупационна политика. Общото в тактиката на Путин и Сталин е в опита да използват драмата на Втората световна война, за да легитимират агресивността си спрямо съседите. В това начинание Сталин успя в половината континент. Беше му позволено от съюзниците на Запад. Днес, 70 години по-късно, неговият имитатор Путин се проваля с гръм и трясък на същото поприще. Не му позволяват и той е бесен. Това ще се види на самия 9 май. Присъствието на социалистическия лидер на Северна Корея Ким Чен Ун например му е гарантирано, но ТАСС съобщава днес, че южнокорейският президент Пак Кън Хе е отхвърлила поканата. Така на военния парад Путин ще може да „парадира“ предимно с открояващото се партньорство с потомствения вожд на военния комунизъм, оцелял до наши дни в севернокорейския резерват. Вместо да получи така желаните световни овации, властелинът на Кремъл си изпроси световно презрение както никой друг руски или съветски лидер преди него. Някой ден руснаците ще се събудят и ще зададат въпроса откъде се навъдиха тези милиони (ако не и милиарди) „русофоби“ изведнъж на планетата: от Европа до Северна Америка; от Австралия до Нова Зеландия, Япония, Южна Корея…Не е ли „малко“ странно и някак си планетарно това явление? И то заради някакъв си полуостров в Черно море? Дали пък точно парадът на Путин няма да е катализаторът на този въпрос? Истината, покривана с шовинистична пепел, обикновено възкръсва болезнено в съзнанието на изтрезняващите нации – питайте нацистите! На руския народ му предстои да осъзнае това. ПО КАЗУСА: МОЖЕМ ЛИ ДА СЪДИМ ИНСТИТУЦИИТЕ НА ДЪРЖАВАТА ЗА ТОВА, ЧЕ НИ ПРЕЧАТ ДА СЕ ПОЛЗВАМЕ ОТ СВОИТЕ ЧОВЕШКИ И КОНСТИТУЦИОННИ ПРАВА? събота, 11 април 2015 г. По публикацията Отдавна е дошло времето да съдим узурпаторската

53 държава, дето е отнела и ни тъпче правата, драги ми Яворе! ето какъв разговор проведох с Явор Ганчев, обсъждайки на лични във Фейсбук породилия се така и така казус:

А.Г. каза: Здравей! Виж това. Моля те не го приемай като насочено спрямо теб, ти ще разбереш, друга ми е мисълта... Хубав ден! Я.Г. каза: Здравей! Така е, единствено обаче правото не работи "по принцип" – за да съдиш, трябва да имаш казус, както ти имаш. Ако направим свободно училище и държавата започне репресии, ето това е казус. Дотогава – само чесане на езици. А.Г. каза: Не е зле да се попита адвокат дали някой гражданин не може да съди държавата за вреди, които тя му е нанесла като не му е дала възможност да се възползва от конституционната разпоредба за гарантирано свободно образование, понеже го е натикала в една съвсем несвободна сфера на монополното държавно образование... Ами родителите като са лишени от възможността да влияят на образованието на своите деца, щото държавата им е иззела правата в тази посока? Я.Г. каза: Не, няма казус. Никой не насилва родителите. За неходене на училище има глоба. Тази глоба може да е единственият казус. Спомни си филма за Съмърхил - след като инспекторите ги наказаха, те заведоха дело. У нас може да има казус например частните училища да си искат парите за образование на децата - и те са го направили в съда, но не другаде, а по закона за защита от дискриминация. А.Г. каза: Ясно. Вероятно е същото и при учители, на които държавата пречи да си изпълняват истинската роля... Я.Г. каза: Да, трябва да правят това, на което имат право, и да съдят, ако ги репресират. Тоест да рискуват уволнение като теб. И пак – в училище има допълнителен фактор че то на практика е казарма за лишаване от свобода на ученици. Родителите са се съгласили да участват, учителите са се съгласили да участват, това поначало

54 твърде много стеснява възможностите за действие. А.Г. каза: Така е. Подписали са документи, че приемат да участват в игра с такива правила... Може ли тия няколко реплики да ги сложа в блога, тя читателите да се запознаят с твоето мнение? Щото вече има публикация по темата... Я.Г. каза: Слагай, щом смяташ, че е важно. :-) А.Г. каза: Да, важно е според мен, за хора, които могат да стигнат до такава една мисъл: държавата ни пречи да се ползваме от конституционните си права, а ние нищо не можем да направим да си защитим правата по съдебен ред. "Държавата-майкакърмилница"! :-) Я.Г. каза: Не е вярно, че нищо не можем да направим, Ангеле. За да стигнем до съда трябва да сме живели по определен начин преди това. Не може да съдиш някого че ти пречи да правиш нещо, което не си направил опит да правиш. :-) А.Г. каза: Напълно вярно. Е, аз опитах да заживея по друг начин, бях обявен за "враг" и "нарушител", наказан бях, сега вече имам тъй прекрасната възможност да опитам да си защитя по съдебен ред правата... Да видим какво ще излезе в крайна сметка от този мой кажи-речи обречен опит... Я.Г. каза: Освен това трябва такива като теб да са много, понеже и съдът не е свикнал с подобни дела - той гледа материалната част, съответствието с трудовия договор, кодекса на труда... Интерпретациите на конституционните права са непозната работа за много юристи също. Ние имахме среща с утвърдени и авторитетни юристи – напълно трябва да им се смени перспективата в посока защита на правата, а не търсене на привилегии. Ситуацията в юридическото съсловие е не помалко драматична от тази в учителското. А.Г. каза: Оказа се, че някакъв дребен администратор от най-ниско ниво, именно директор на гимназия, може чрез административен акт да посегне на конституционно гарантирани права, примерно, фактически да лиши учител от преподавателски права (израз на правото на труд)! Ако съдът не ме "реалибилитира" и не ми върне правата, аз докато съм жив няма да мога да работя по професията си... Това е много интересно, което казваш. Аз също имах възможността да се убедя вече, че съдебната или правосъдната системата е разкапана не по-малко от образователната...

Я.Г. каза: Това е много странно. Дано да имаш добър (и посветен, за да е евтин) адвокат! От друга страна в едно свободно образование наемането на учители би трябвало да е по преценка на родителите и училището. Ако аз имах училище или бях член от ОС на родителите в училище с реална автономия, бих търсил учители като теб. Така че на мен, като човек, който цял живот е бил "частник", "лишаването от право на професия" ми е напълно чуждо. Ако аз те намирам за годен да вършиш една работа, имам право да те наема за нея. Точка. Така че ти сигурно няма да може да работиш в държавно училище, защото си ръбат и чепат, а там трябват охлюви, но едва ли могат да те отрежат от частния пазар. А.Г. каза: Адвокатът ми е чудесен, да видим обаче доколко съдиите ще се окажат възприемчиви към истината в сферата на образованието. Аз обаче съм на мнение, че не трябва ние, гражданите, пък и учителите, да отстъпваме държавните училища ей-така, за нищо или даром, на бюрокрацията. По тази принципна причина се боря за връщане в държавното училище. То не е бащиния, по моя възглед, на директорско-инспекторската и министерска бюрокрация и мафия. ПАМЕТНИК НА ЛЕНИН БЕШЕ ПРЕМАХНАТ И В ДНЕПРОПЕТРОВСК... събота, 11 април 2015 г.

Браво, какво друго да каже човек?! Но не мога да отбележа поне това: а как го търпяха тоя паметник чак досега?! Понамерисва ми на съветски дебилизъм това да търпят паметник на Ленин чак до 2015-та година, горките! Ами че ний как още търпим и Альоша, и Паметника на Червената армия в София – и в толкова много други български градове?! АГРЕСИВНАТА ВОЙНА ПРОТИВ УКРАЙНА Е ПОСЛЕДЕН ОПИТ ДА БЪДЕ ВЪЗРОДЕНА РУСКАТА ИМПЕРИЯ, ТОВА СА ПРЕДСМЪРТНИТЕ ГЪРЧОВЕ НА ИЗДЪХВАЩИЯ РУСКИ ИМПЕРИАЛИЗЪМ

събота, 11 април 2015 г.

Виктор Суворов: Тоталитарное государство не выживет рядом со свободным миром Осенью в издательстве «Зелений Пес» выйдет книга Виктора Суворова «Последняя Республика». Cultprostir предлагает прочитать «И последнее дополнение» − острое, актуальное послесловие автора: - Империя должна расти. Если империя не растет, возникает застой, который неотвратимо влечет за собой развал. Империя напоминает полный грузовик на ледяном склоне: или карабкается вверх, или, на мгновение остановившись, летит вниз, аж свистит.

1917-го года на обломках Российской империи возникла новое, еще более агрессивное государство, чьи вожди откровенно объявили свой план мирового господства. И загремел над миром «Марш Буденного»: Даешь Варшаву! Дай Берлин! Уже врезались мы в Крым! В Берлин они тогда не дошли. И под Варшавой им наваляли так, что пришлось сдать Польше Западную Украину и Западную Беларусь, согласиться на независимость Финляндии, Эстонии, Литвы, Латвии. Но 1920-го в Крым они «врезались». Призвали всех, кто был в Крыму, прекратить сопротивление, обещали прощение и примирение. Всех, кто поверил, они перерезали и перестреляли. Заодно ударом неожиданно уничтожили и своих союзниковмахновцев, вместе с которыми захватывали Крым. Потом много чего было. Они взяли Варшаву и Берлин, Ригу и Таллинн, Будапешт и Бухарест. Однако удержать не смогли. Отовсюду их выгнали. И вот они снова в Крыму. Правда, на этот раз не «врезались», а вляпались. Вскоре кремлевские паханы очень пожалеют о своем опрометчивом решении. Ни о какой Варшаве или Берлине они больше не мечтают. Их империя скользит с ледяной горки. Скорость возрастает. Когда-то они долбили артиллерией жилые кварталы Будапешта, душили танками свободу Чехословакии. Сегодня размах уже не тот. И границы не те. Линия фронта от Вар-

шавы, Будапешта и Праги откатилась далеко на восток в Луганск, Славянск, Донецк. Нет больше решимости посылать в бой танки, да и танки те давно ржавые. Приходится ограничиться услугами наемников. Кстати, в 1977 году был подписан Дополнительный протокол к Женевским конвенциям. Из этого протокола следует, что пойманный наемник не может считаться военнопленным. На него статус военнопленного не распространяется. То есть, с ним надлежит поступать так, как поступают с вооруженным головорезом, который за деньги убивает людей. Именно на таких продажных уркаганов и делают ставку кремлевские паханы. Другого войска под их руководством нет. Как ни странно это звучит, но кремлевские вожди ведут против Украины не наступательную, а защитную войну. Они пытаются выставить свои действия как защиту российского населения. Это ложь. Россиян ущемляют в Таджикистане, Узбекистане, Туркмении, Чечне. Кремлевским паханам это безразлично. Они ведут войну против Украины не ради защиты русских, а совсем по другой причине. Свобода заразна. Народ Украины восстал против воровской банды. А кремлевским мошенникам ночью не спится: хоть бы этот пожар и на Россию не перешел. Кремлевским уркам надо задавить свободу Украины, потому что это наглядный пример для народов России. Им надо душить демократию в соседнем государстве, чтобы уберечь свои краденые миллиарды, чтобы сохранить от народного гнева свою незаконную власть, свои головы и задницы. Ведь бежать-то некуда. Россия − это напичканный золотыми слитками грузовик на ледяном склоне. За рулем – подлый трус. Рулевые устройства и тормоза разъела коррупция. Двигатель не тянет. Холопам и наемникам ни за какие деньги этот грузовик на льду не удержать. Тоталитарное государство не может существовать рядом со свободными странами. Подобно раковой опухоли, которая не может долго сосуществовать с живым организмом. Или одно или другое победит. Поэтому кремлевские вожди с первого дня захвата власти ставили своей целью разрушение свободного мира и включение всех стран в состав Советского Союза как «республик», до Последней Республики включительно. Их планы потерпели фиаско. Но раковая опухоль не сдается. Террористическая война против Украины − это последние попытки возродить империю, это предсмертные судороги тоталитарной власти, которая подыхает. Россия или погибнет, распадется на куски и уничтожит себя в войне бюрократических и мафиозных кланов, или сбросит свою воровскую власть по образцу Украины.

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ ИЗ СМЕРТИЮ СМЕРТ ПОПРАВ!

МЕРТВИХ,

неделя, 12 април 2015 г.

55 императрица не меньше Ливадии любила Ниццу. Может, хапнуть Ниццу, по случаю, раз все равно санкции? Всяко лучше Симферополя. ЕТО ЗАЩО БРИТАНИЯ Е НАИСТИНА ВЕЛИКА, А БЪЛГАРИЯ Е ВЕЛИКА САМО В СЪНИЩАТА НА ПИШМАН-ПАТРИОТИТЕ неделя, 12 април 2015 г.

Христос воскресе из мертвих, смертию смерт поправ и сущим во гробех живот даровав. Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка и на тия, които са в гробовете, даде живот. ЗАЩО ПЪК ДА НЕ ЛАПНЕМ НИЦА – ТАКА И ТАКА ИМА САНКЦИИ? ЗНАЧИТЕЛНО ПО-ХУБАВО Е ОТ СИМФЕРОПОЛ... неделя, 12 април 2015 г.

Виктор Шендерович: Может, хапнуть Ниццу? Всяко лучше Симферополя, 11.04.2015 2:04 В Москве, на Никитском бульваре, у здания ТАСС раскинулась агитационная выставка, посвященная Крыму и его, прости господи, возвращению домой. Один щит называется – «Любимые места русских классиков»: Чехов в Ялте, Горький в Форосе…. Фотография по соседству – императрица в Ливадии… Типа – всё наше, русское! Офигительный довод за аннексию, между нами говоря, – про любимые места. Опера «Пиковая дама» написана во Флоренции. «Мертвые души» – в Риме. Достоевский не вылезал из Висбадена, Тургенев из Парижа… И Горький, вообще-то, предпочитал Капри. В общем, любимые места наших классиков довольно многообразны. Да и

Впечатляващо е, че декларира, че "все още" са християнска страна и че техен дълг е да говорят за преследванията на християни по целия свят. Въобще няма да коментирам разбирането му за християнството като социална служба, това не е важно в случая. Важно е да си представим Бойко Борисов, облечен с празничния си анцунг, как приветства нацията с "честит Великден", докато пали "свещичка за здраве" под просълзените обективи на свободните медии. Бойко не само не може да състави такава реч - ако му я съставят, няма да я прочете. Не защото не може, а защото не му отива; той съвсем не е глупав, за да не вижда кое работи и кое не в публичния му имидж. Затова Британия е (и е била) велика в реалния свят, а България е (и е била) велика само в мокрите сънища на националистите. Написа: Явор Ганчев ОТНОВО ПО ВЪПРОСА ЗА "ЕДИНСТВЕНО ПРАВИЛНО РАЗБРАНАТА ДЕМОКРАЦИЯ" неделя, 12 април 2015 г.

Вчера попаднах по някаква телевизия на предаване, в което медийно известен поп и бивш министър на образованието (Сергей Игнатов) спореха за това трябва или не трябва да се учи религия в училище. Изказаха се, както си му е редът (за наште

телевизии) сума ти глупости и от двамата, които като безскрупулни популисти се стараеха еднакво да дразнят най-долните страсти у масовия немислещ нашенец, почитател на жълтата телевизионна пропаганда-агитация. Но искам тук да споделя за нещо, което хептен ме втрещи. То касае изявата на попа. (С.Игнатов, мой бивш състудент от Санкт-Петербургския университет навремето, познавам го отдавна, с нищо вече не може да ме изненада: за него знам комай всичко!). Та попът, за който казах, че е медийно известен, мяркам го чат-пат по телевизиите. минава за патриотичен поп, видите ли, меша се в изяви с разни гърлести (гласовити имам предвид) пишманнационалисти. Последният път го мернах в едно жълто предаване, ориентирано не само към отразяване, но и към правене (произвеждане) на скандали. Та в това предаване въпросният поп си беше взел за... "адвокат" Павел Чернев, нали се сещате за тая наша "медийна звезда"? И там значи имаше един друг поп, подкрепящ попа, за когото говорим; правеха нещо като "дебат", по нашенски де, то се знае. Присъстваше и публика, викачи, санким. По едно време в дебата от публиката скокна едно момче и се нафърли да бие... опонента на попа (и на "адвоката Чернев")! Едва ги разтърва разсилният! Интересно е, че там, в залата, се оказа и друг поп, чиито син бил малолетният бияч. И бащата-поп, без да му мигне окото, защити сина си, смятал, че правилно скокнал да бие опонента на своя другар-поп; заслужавал си боя тоз проклет опонент. Това ни го съобщи другия поп, бащата, а пък тоз поп, за който искам да ви кажа нещо, негов приятел, изобщо не възрази. Абе наште попове са голема работа, нема да се излагаме сега! Мнозина от тях имат мутренски, да не кажа направо бандитски манталитет. Какво за тях е да опрадаят един пердах пред камерите?! Та оттам, от туй зная тоя толкова медийно известен поп; с това нещо съм го запомнил. А вчера, тъй да се рече, си затвърдих толкова "доброто", с извинение, мнение за него. Ето за какво. Попът защищаваше тезата, че требвало да се учи религия в училище, даже и вероучение, на православна основа, щот сме били православна нация. Огромната част от народа ни била с православно вероизповедание, тази религия била традиционно вероизповедание, имала исторически корени и т.н., и прочие, и ала-бала, и траля-ля. И ето сега пункта, който така силно ме впечатли: попът постоянно повтаряше, че мнението на мнозинството било меродавно, това била демокрацията: мнението на мнозинството е най-доброто, най-правилното; той дори каза в един момент и това: ако почнем да се съобразяваме с мнението на някакво си там малцинство това щяло да бъде "диктатура на малцинството". Абе

попът явно беше доста учен, напреднал е явно в тия неща, даже министърът на образованието (бивш) силно се затрудни да каже нещичко по повод на тоз "тъй железен аргумент". Нищо че он требваше да минава, по замисъла на предаването, за европейски и наистина демократично мислещ човек. У нас комай всички смятат, че "правилно разбраната демокрация" е това: мнението на мнозинството е правилното, е най-доброто и пр., то решава всичко. Мнозинството било, видите ли, винаги право, неговата воля, тъй да се рече, е свещена. Та това е "народът", а пък народът, знаем, никога не греши и т.н., и прочие, и ала-бала, и тра-ля-ля...

Аз обаче ще възразя. Такова едно разбиране няма нищо общо със същината на демокрацията, то е... болшевизъм! Диктатът на мнозинството над малцинството е именно болшевизъм, а болшевизмът няма нищо общо с демокрацията. Да обявим, че мнозинството винаги е право и неговото мнение, неговата воля е "свещена", е недемократично, е антидемократично разбиране. Е болшевишко разбиране. Болшевизмът, сиреч, комунизмът, знаем, е най-зъл враг на демокрацията. На автентичната демокрация. Щом болшинството (руска дума, означаваща мнозинство), другояче казано комуната почне да има несъмнен приоритет и безусловно "право" на диктат, на налагане на мнението си, то демокрацията вече е отишла, тъй да се рече, "на кино". Или по дяволите. Съобразяването, неигнорирането, почитането на разбирането или позицията на малцинството е именно признак на автентичната демокрация. При демокрацията изобщо не се знае кой е правият; тия, които са повече, не значи, че са по-умни, че мислят "единствено правилно", т.е. мнозинството не е винаги и безусловно право. Кой е прав е проблематично. Много е възможно малцинството да е право. Ето защо мнението на малцинството трябва да бъде отчитано, не бива да бъде игнорирано, и то на това смехотворно, крайно несигурно основание: не сте прави, защото вие, дето мислите така, сте... малко! Може да се окаже, че е прав дори отделно взет човек, неподкрепян от никой – той просто е успял да види нещата в точната им светлина преди всички

56 други. Така обикновено става в живота и в историята. Демокрацията в нейното автентично разбиране е: уважение към мнението или разбирането не само на малцинството, но и към мнението и разбирането дори на отделно взетата личност. По това се разбира кой е истински демократ - демократ в истинския смисъл е този, който уважава мнението на отделно взетата личност, също така и на малцинствата. Това, че сме много, не ни прави автоматично прави, напротив: много често се оказва, че мнозинството общо взето винаги греши! Мнозинството е склонно да се подвежда по нездрави емоции, по какви ли не настроения, то е склонно да проявява наивност, да се лъже, оставя се да бъде манипулирано и т.н. Това, че Б.Борисов от известно време печели сички избори, изобщо не го прави прав, напротив! Е, демокрацията има това несъвършенство, че в нея мнението на мнозинството решава всичко, при нея то надделява - и точно заради това си страдаме. Истинската демокрация е в ония напреднали общества, в които при формирането на мнението на мнозинствата огромна роля има разбирането на най-умните; общества, в които мнозинството е привикнало да се вслушва в становището на най-добрите, на умните, на разбиращите от проблемите, е истински демократично общество. А у нас кресльовците винаги побеждават - и лъжльовците. У нас никой не ще да слуша умните, мислещите, разбиращите от дадена работа. Някой от това т.н. "винаги право мнозинство" в последните години да се е вслушвало в становището на такъв доказано разбиращ човек, политик и държавник като Иван Костов? Нема такова нещо, нали така? А слушат кого? Бойко слушат, който често сам не знае какво иска, на него от пръв поглед му личи, че нищо не разбира, ала нахакано се изказва, и то все по въпроси, от които очевидно нищо не разбира. И в мнението на други такива нашенски медийни бабаити се вслушва тъй лековерният и наивен български избирател. Е, за това именно нещо и си плаща... Да, всичко се плаща. За всички заблуди, илюзии и тъпотии си плащаме и ще си плащаме. Ето, у нас масово демокрацията се разбира по съвсем болшевишки начин. Даже и тия, дето се смятат за върли демократи, в поведението си показват, че са подвластни на болшевишкия, на комунистическия стереотип. Мнозинството винаги било право, то, видите ли, не грешило, неговата воля трябвало да бъде меродавна и прочие, повтаряше оня въпросния поп, а пък всички го гледаха зяпнали от възхита: брей, колко умен е тоя поп, малеее, какъв железен аргумент измисли! И бившият министър Игнатов, уж професор, си тръгна с подвита опашка от спора. Попът-болшевик си тръгна наперен, като победител! Туйто. Какво повече да пиша, то всичко е ясно?!

Това е положението. Много сме далеч от демокрацията – и от демократичното съзнание, култура, манталитет, традиция и пр. Затова и много още ще страдаме. То така се върви към истината и доброто – всички илюзии се изкупват със страдания. Безплатни обеди, дето се казва, няма. Иска се да се мисли, ама къде ти да мислим, защо ни е да мислим изобщо, та ний сичко си знаем? Демократ е и оня, който е способен да постави под съмнение и собственото си разбиране даже. Който вярва безпрекословно, твърдо, по сталински в собствените си мнения, който робува на собствената си ограниченост, който живее с илюзията за своята "пълна непогрешимост", такъв е опасен враг на демокрацията. Такива хора обаче у нас дирижират положението. Пълно е с болшевики навсякъде, ето, сред първенците на църквата ни ги има даже. А Христовата религия и църква по начало е найсвободолюбива и демократична: та нали истините, на които тя се покои, са казани от един отхвърлен и прокълнат от всички човек - именно от Христос? Да, Христос е преди всичко човек, а това, че е Бог, е нещо, което е на втори план: Христос е най-човечен и човеколюбив Бог. Тия неща би следвало да ги знаят ония, дето се зоват християни и особено пък духовници, свещеници, първенци в духовното водачество и наставничество на народа. Но сами виждате: погледнете какви са ни духовните, с извинение, наставници, вижте какви са ни водачите, колко струват наште "народни кумири" (бай "професор Вучков", Сидеров – он пък е "теолог", "богослов" по образование, е, верно, придобито наскоро, да ме прости Господ; да ни пази Господ от такива "богослови"! – Слави Трифонов също ни е такъв трибун, Азис, Митю Пищова и прочие, да не продължавам да изреждам наште медийни кумири, щото редицата, знаете, е дълга!), погледнете що за личности се изживяват у нас за политици и т.н. Спирам дотук. Простете, че в този светъл ден се отплеснах да напиша това, ама си мисля, че е важно. Както и да е. Честито Възкресение Христово! Ще ви пожелая само едно нещо: внимавайте найвече какви са ви духовните водачи и кумири особено!

и в главата ми се появява един крайно неприятен и досаден въпрос; ще го кажа тук, пък нека да ме поругаете колкото си искате:

- Защо тия, дето се представят не просто за последователи на Христос, но и за духовни водачи на неговите последователи са се нагиздили по досущ същия царски начин, по който някога са били нагиздени ония еврейски първосвещеници, дето са издействали смъртната присъда на Христос? Какво е "християнското" в тия наши първосвещеници, позволете да запитам – след като аз лично изобщо не мога да си представя самия Христос нагизден по досущ същия начин?! Епа не мога да си го представя, вие ако можете да си представите Христос в златотъкани дрехи представяйте си го, аз не мога, това е свръх моите сили!

57 пустими неща. За най-големи прегрешения обаче Тората смята злословието и клеветничеството. Злословието е разпространяването на зли думи за някого (дори да са верни, защото истината винаги има своя логика и обяснение), а клеветата убива повече от нож. Равините строго са наказвали за такива прегрешения. Интересно е, че в Древна Гърция злословието също е било наказвано с тежки глоби, а клеветничеството - дори с отрязване на езика. Днешното френско и швейцарско законодателство също съдържат текстове в тази насока. В дни на духовни празници като Великден не е ли добре да си припомним колко сме се отдалечили от смисъла на вярата и от нейните принципи? Иначе яйца и козунак можем всички да направим и да похапнем. Това не стига обаче. Могат ли да се наричат добри вярващи злословителите и клеветниците? И дали броят на боядисаните от тях яйца стига, за да изкупят греховете си? Написа: Lea Cohen

Вестник

ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник Издава: Център за развитие на личността В ДНИ НА ДУХОВНИ ПРАЗНИЦИ КАТО ВЕЛИКДЕН Е ДОБРЕ ДА СЕ ЗАПИТАМЕ КОЛКО СМЕ СЕ ОТДАЛЕЧИЛИ ОТ СМИСЪЛА НА ВЯРАТА И ДОБРОТО

HUMANUS основан през 1994 г.

неделя, 12 април 2015 г.

Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЕДИН КРАЙНО НЕПРИЯТЕН ВЪПРОС КЪМ НАШИТЕ ТЪЙ ВЕЛИКОЛЕПНО НАГИЗДЕНИ В ЗЛАТОТЪКАНИ ЦЪРКОВНИ ДРЕХИ И КОРОНИ ПЪРВОСВЕЩЕНИЦИ

ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg

неделя, 12 април 2015 г. Телефон: 0878269488 Гледам богослужението от Храма със златните кубета в София по телевизията и съзерцавайки нашите тъй великолепно нагиздени в златотъкани църковни дрехи и с направени от скъпоценни метали патриаршески и владишки корони първосвещеници

Истината ни прави свободни! Според Тората има три основни гряха (в християнството те са седем): идолопоклонничеството, прелюбодейството и убийството. Освен това има още 375 недо-