Vestnik GRAJDANIN br. 9 2013

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 9, ГОД. 5, 2013, 1 МАЙ, СРЯДА, Ц.2 ЛВ.

Публикувам по-долу откъси от интервюто на Иван Костов във в-к ДНЕВНИК, тъй като ми се ще тия акценти да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ: Има ли сред партиите, които се очертава да влязат в парламента, такава, която би могла да осъществи политики за излизане от кризата?

– Аз съм запознат с мнението на икономическите наблюдатели, които констатираха с притеснение, че почти всички партии направиха ляв завой, тръгвайки да посрещат популистки точно тези тежки проблеми на хората с обещания. Ние в програмата си нямаме нито едно обещание. Имаме само решения. Казваме проблема и му даваме решение. Ще имате ли достатъчно важна роля, когато отново стоите като опозиция?

– Ние като опозиция успяхме да спрем АЕЦ "Белене", така че може и да предпазим страната от големи безобразия и да помогнем да се намерят решения на ключови въпроси. Защото имаме гигантски опит и защото имаме авторитета на хора, които са изкарвали България от кризата. Никой друг не може да твърди за себе си, че е бил в екип или начело на екип, който е вадил България от криза! Никой! (Следва на 2 стр.)

Ще ми се, по възникналия обичай, да напиша и тази сутрин няколко реда в моя болничен дневник. Днес, прочее, ме изписват. Също днес предстои операцията на моя съквартирант в болничната стая. Искам да му пожелая успешна операция и бързо възстановяване след това! Интересно е как съвсем непознати хора се сближават от близката участ, от страданието. Разбира се, понеже временно се срещат, и понеже са били сближени именно от страданието, нещо неприятно, като се разделят обикновено повече никога няма да се видят (освен случайно). Не е приятно място болницата, съвсем не е такова приятно място. (Следва на 2 стр.)

МНОГО ЯРЪК СИМПТОМ НА УПАДЪК НА ЧОВЕЧНОСТТА – И НА ДУХОВНОТО ИЗРАЖДАНЕ НА НАЦИЯТА

Иска ми се обаче да кажа нещо друго: за това, че общо взето сме станали съвсем безразлични към чуждото страдание, към страданието на чуждия човек. Към страданията на наши близки хора не сме безразлични, но към страданието на (не)далечния – "чужд"! - човек сме доста безразлични – и безчувствени. Няма, например, по нашите болници милосърдни хора, които да вдъхват кураж на страдащите. Ей така, хора, които от чисто милосърдие отиват в това място да разговарят с болния човек, който има страхотна потребност да сподели болката си, да разкаже как се чувства. Не, няма такива хора у нас, а може било студенти, било просто милосърдни хора, да се опитат да се поставят на чуждото, на мястото на страдащия човек, да проявят съпричастност към него, да се опитат с добри дума да облекчат болката му. Щото страда най-вече душата, след като страда тялото. За душата обаче съвсем забравяме, особено пък за душата на чуждия човек. Аз тълкувам това като много ярък симптом на духовното израждане на нацията. На думи сме милосърдни, на дело обаче сме безразлични, казах, към болката, към страданието, към душевната криза на ближния, всъщност към чуждия човек. Ближният по начало го разглеждаме като чужд, ето, там е проблемът. Не ни е познато чувството емпатия, способността да се вживееш в болката на чуждия човек. Способността да съпреживяваш. Станали сме лицемери, фалшиви сме... Исках също да напиша няколко думи за търговията във и около болницата, ала май ще оставя този момент за друг път. Прочее, ще вметна само това: много голяма активност се вихри на това поле, ако не помогнем поне да оскубем болния човек. Страшни надценки има в тия заведения около болницата, понеже тя е отдалечена доста от града (е, не чак толкова е отдалечена, но е достатъчно болните хора да не могат да идат да си купят нещо в околните градски магазини. И тук за сметка на това скубят ли скубят. Има надценки на най-

обикновени стоки, стигащи чак до 100%. Грозно е това, но кой да ти го съзнава. Е, има и що-годе нормални цени. Стига толкова по тази тема. Може да пиша още по нея тия дни, може да не пиша. Всичко е ясно... Състоянието на едно общество зависи (е производно) от нравственото и личностно състояние на съставящите го индивиди. И обществото може да страда – и да е болно. Ние сме, уви, едно болно общество. Трябва да търсим път към здравето, общественото, сиреч, човешкото здраве, към здравето на обществения организъм. Не може болни граждани (индивиди) да правят едно здраво общество. Имам предвид болни в нравствено, в ценностно отношение. Защото написах това – надявам се ще се разбере то всеки самостоятелно. Само маркирам темата... Ами това е за днес. Това болнично дневниче, живот и здраве да е, ще го попълня с някои други по-ярки преживявания и ще го превърна в... кратка книжка. Ето че успях да напиша книжка и по време на пребиваването ми в болница. Неспасяем случай съм. Дърдорко. Плямпало. Какво да правя – такава ми е била явно съдбата. И ако Бог този път ме върна в живота – един вид, както се казва, "прескочих трапа"! – то явно ме е върнал с тази цел: да напиша още нещичко. За мен това е голям знак: ние сме в живота да направим нещо, да оставим малка следа, а не да си вирим носа и да се правим на важни. Е, аз съм явно в живота да напиша нещичко – щото написаното остава. Велико нещо е писаното слово, но друг път може да пиша за това. А сега само маркирам темата... Чао, хубав ден за всички вас! Бъдете добри, не е толкова трудно това. Обръщайте известно внимание към това как се чувства чуждият – всъщност ближния! – човек. Защото всичко, което се случва тям, може да се случи и вам. И какво ще правите тогава ако преди това не сте се вживявали в болката на другия? Безчувствеността не е толкова голяма добродетел. ОЩЕ ЕДНА ОТ ПРИЧИНИТЕ ДА ГЛАСУВАМ ЗА ПАРТИЯТА НА ИВАН КОСТОВ

АТАКА, ДПС и новият им фаворит, партията на Кунева. И никой друг "нямало да влезе", представяте ли си, а пък най-много нямало да влезе тъкмо – я, какво чудо, какво съвпадение на мечтите на мафията ни! – ДСБ, партията на Костов, която именно и е найнеприятна на нашата родна, рускобългарска и ченгесаро-кагебистка олигархия и мафия! Че са съшити с бели конци тия прогнози си личи тъкмо от това, че те точно отразяват свидните копнежи на тия, които поръчват тия, с извинение, "проучвания". Да се вярва на тия "проучвания" означава да се проявява непростима наивност. Ако имат някакво значение тия "проучвания", то се свежда до следното: да разберем кои са любимците на олигархията ни, и също така да разберем кои от политическите партии са най-неприятни за нашата комунистическа олигархия. Това може да ни помогне, ако сме що-годе умни, да си направим точно сметката за кой да гласуваме; ако си против нашите грабители, олигарсите и мафиотите, трябва да гласуваме за най-големите техни смъртни врагове, именно хората на партия ДЕМОКРАТИ ЗА СИЛНА БЪЛГАРИЯ, партията на Иван Костов, на когото нашите мафиоти още не могат да простят как успя при предишното си управление да спре грабежите на олигарсите от държавната собственост – и затова вече 12 години не се спират да финансират щедро оплювателските кампании против Костов. Да, така стоят тия работи, ето, затова с чиста съвест ще дам гласа си за ДСБ, за Костов и за неговите хора! Ще гласувам за ДСБ. Те са доказана марка... тия, дето са объркани и не съзнават това, съветвам да сторят същото – няма да съжаляват. След предишното управление на Иван Костов и проведените реформи България дръпна така напред, че само дружните усилия на Царя, Дмитрич и Боко успяха отново да е натикат в кризата, и то след 10 години икономически подем... така беше, този е аргументът ми, в който моля да вникнете по-внимателно, щото е самата истина... А сега нещо за поправяне на настроението; намирам го в скайпа си, изпратено ми е от един приятел: Ако искате да честитите именния ден на Цветанов, звъннете на произволен телефонен номер – той ще ви чуе! :-) И.КОСТОВ: "НИКОЙ ДРУГ НЕ МОЖЕ ДА ТВЪРДИ ЗА СЕБЕ СИ, ЧЕ Е БИЛ В ЕКИП ИЛИ НАЧЕЛО НА ЕКИП, КОЙТО Е ВАДИЛ БЪЛГАРИЯ ОТ КРИЗА!"

Нашите социологически гадателки в тая предизборна кампания най-упорито натрапват на народа, че щели да влязат в Парламента – я, какво чудо! – тъкмо ония партии, които са така изгодни и желани от нашата комунистическа олигархия и мафия, именно нейните храненици, т.е. БСП, ГЕРБ,

Каква е Вашата позиция спрямо друга партия, която е на границата на влизане в бъдещия парламент – "Движение България на гражданите"?

- Също извърши ляв завой, и то сериозен. Но няма да коментирам програмата на госпожа Кунева, само цитирам Дани Кана-

3 зирева от Пловдив, която ми обясни причините за напускане – това е лява програма, ние сме десни хора. Тя го каза и публично. Какво би било по-лошо за страната – управление на ГЕРБ или на БСП и коалиция?

- То е едно и също. Управление на ГЕРБ и коалиция и на БСП и коалиция ще свършат след няколко месеца. Един човек го каза хубаво във въпрос към мен – "Г-н Костов, обяснете ми, защо Бойко Борисов не успя да реши въпроса с монополите, с цените на тока през февруари, а ще го реши през май? Какво се е случило между февруари и май, че той да реши този въпрос", и да спре кризата, бих допълнил аз. И някой се обади от присъстващите: ще прочете много книги. Но не е само до книги, наистина е нужна компетентност и решителост. Не е проста работа да се изведе България от кризата. А българите намразват този, който ги вади от кризата. Те намразват и тези, които не ги вадят от кризата. Намразват всеки, който е бил във властта.

- Най-много намразват този, който ги спасява. Това съм го установил със собствената си кожа. Защото мерките са сурови и болезнени. И колкото повече се отлагат, толкова по-болезнени стават. Това говорехме ние през 1996 г. – "не правите реформи, ще стане много зле". Така говорехме и на Андрей Луканов, и той отлагаше и отлагаше, докато не станат мерките толкова сурови и толкова жестоки, че на два пъти унищожиха българските спестявания – 1990-1991 г. и 1996 г. И сега проблемът е сериозен! Какво ще се случи, ако българските производители на електроенергия бъдат пуснати на свободна конкуренция? Ако започнат да се борят истински да продадат електроенергия, да бъдат резервна мощност или да бъдат студена мощност? Какво ще се случи с всички, ако се изпълни европейската директива, че НЕК не може да прави микс, а трябва да пуска в мрежата всеки, който е намерил пазар? Т.е., да даде достъп срещу заплащане на всеки производител? Това решава радикално проблема с тока, унищожава българската енергийна мафия, праща всички злоупотребяващи с господстващо положение в ъгъла. ИСТИНАТА И ДОБРОТО ВИНАГИ КРАЙНА СМЕТКА ТЪРЖЕСТВУВАТ

Тази нощ докараха някакъв болен, който цяла нощ крещя от болки... страшна работа! Някъде след 4 като че ли се успокои – или го закараха в операционната. Не зная дали правят операции нощем, но при спешни, неподлежащи на отлагане случаи сигурно правят. Там, в операционната, общо взето всички се успокояват. В клиниката по неврохирургия научих, че някакво малко нервче, притиснато или прищипнато, може да боли така, че човек да обезумее. Да пази Господ, непоносима е тази болка. Затова така крещя и плака този човек през нощта! Предполагам, че болката е по-нетърпима от тази, когато те боли зъб. Вчера получих сведение, че в къщи съм получил нова призовка за делото, на което съм подсъдим: за обида на една образователна шефка, която много се е трогнала от "неправилни мисли", които е срещнала в моя философска книга! Аз, предвид идещия празник, призовах към помирение в мое клипче (през изминалата седмица), ала явно някои хора са станали съвсем безпощадни – и проявяването на такава една човечност им се вижда съвсем излишен лукс. Ще изчакам да мине и страстната седмица, щото тия хора, апропо, не пропускат случай дето седнат и дето станат да говорят колко много са религиозни, та ще изчакам да мине страстната седмица и ако не оттеглят иска си (щото са много религиозни, само дето изглежда това съвсем не им личи в постъпките де, но да не придиряме толкоз, няма съвършени хора!), тогава ще ми се наложи да си намеря адвокат, с който да формулираме и моите ответни искания и ще се наложи, въпреки здравословното ми състояние, да се съдя с тия администратори.

В

29 април 2013, понеделник Да напиша и тази сутрин нещичко в своето болнично дневниче. Ей, така, да не се получи празнина, а не че кой знае какво се е случило.

Значи това е то "новата религиозност", пък и "човечност": човекът е в болница, направена ми е тежка операция, дето се казва, неговата вече се е видяла, ала ти таиш желание за мъст, и продължаваш да правиш нужното, за да го ликвидираш. Не

знаех, че това се нарича "нова религиозност", ала ето, имах шанса да науча. Какво ли няма да научи човек на този свят, особено ако повечко е живял. Понеже съм изследовател на тайните на човешката природа, много ми е интересно всичко, което научавам. Пък и няма да изпусна шанса с това дело, в което, кажи-речи, съм поставен в позицията на Сократ – с философски мисли съм бил "нанесъл щети" на дадени лица, които обаче едва ли ще разберат някога, че философските мисли, дори и найкритичните, дори и безпощадните, са от такова естество, че разумният човек им е благодарен, щото те много помагат, сочат пътя към излизане от дадени там грешки, проблеми, заблуди, илюзии. Неслучайно, да речем, Стив Джобс е казал, че би изтъргувал всички свои технологии за един следобед, прекаран със Сократ, е, у нас компютърните специалисти от българско естество пък ето, съдят един философ, което е така многозначително, че повече от това не може да бъде! Дано имам сили да издържа и това изпитание, което ми е много любопитно. Не ща да спечеля делото, е, ако го загубя, ще дам пустите му там 1000 лева за "неимуществени щети", ала първо трябва да се проведе спор по общия контекст на цялата работа, щото не може да се съди за частното, а общото, което поражда това частно, да бъде пренебрегнато. Явно ще ми се наложи да напиша и нова жалба до новия министър на образованието, щото положението ми стана нетърпимо. Но първо ще изчакам Великден, тая известна надеждица тия хора да проявят човечността си. Заради двугодишен системен тормоз бях доведен до ръба на живота, до самата граница, така обаче къде дават?! Нима може току-така да се убива жив човек за едното нищо, заради нечия мания за власт? Унищожиха ми здравето, имам чувството, че няма да мирясат докато не ме ликвидират физически. Не съм предполагал, че такова нещо изобщо е възможно. Аз съм живял при комунизъм, и то "зрял", ала такова чудо не бях срещал. Явно гербовашката безпощадност превъзхожда и комунистическата мизантропия! Както и да е. Да спра да мисля за тия изстъпления. Ето, тия дни мислите ни трябва да бъдат насочени към страданията на Христос - щом самият Бог са тормозили така жестоко, какво като някои сега нас тормозят?! Винаги ще има хора, които получават някакво бесовско удоволствие когато тормозят други човешки същества. Но важното е, че истината и доброто винаги в крайна сметка тържествуват. Те не могат да бъдат убити, въпреки че хора могат да бъдат убити. Но дават ли си сметка тия, дето убиват, какво те са погубили в самите себе си – щом са способни така да се отнасят към ближния?

4 ПИШМАН-ДИКТАТОРЪТ – АЛА ВЕЛИКИЯТ ТЪРЧИ-ЛЪЖЛЬО 28 април 2013, неделя

ОЩЕ НЕЩИЧКО ОТ МОЯ БОЛНИЧЕН ДНЕВНИК

Днес е Цветница. Един от найхубавите християнски празници – празникът, отбелязващ деня, на който Христос е влязъл в Йерусалим, бидейки приветстван от народа с викове "Осанна!". След една седмица същият този народ, насъскан от първосвещениците, крещи съвсем друг вик: "Разпни го!". Случвало ми се е да посрещам празника Цветница къде ли не, даже веднъж го посрещах в Париж (парижани носят от църквите не върбови клонки като нас, а това, как се казваше? ... вечнозеления храст, сега ми изчезна името от главата, като се сетя, ще го напиша; ще питам съквартиранта да ми каже думата след малко, понеже сега съм в кафенето, където има хубав интернет; да сетих се: чемшир се нарича този храст, сетих се сам преди малко и го вмъкнах), но ето, тази години ми се наложи да посрещам празника Цветница в болницата. Не си спомням друг път да ми се е случвало това. Тази сутрин, всъщност към 10.30 часа трябва да е било, ходих в болничния параклис (църквица) Св.Георги Победоносец, където запалих свещичка и си взех върбова клонка, която сега е над лег-

лото ми. Малко е тъкжно, че посрещам така този празник, но здраве да е: а можеше изобщо тази година и съвсем да не го посрещна. Лекарите открито ми казват, че заради това лутане от болница в болница преди да се открие действителната причина на състоянието ми, заради това, че цяла една поредица от доктори са давали погрешна диагноза – никой не ми е вярвал, че положението ми може да се дължи на падането и на удара на главата, на сътресението на мозъка и на предизвикания от него кръвоизлив! – само още малко да се бяха помотали да се сетят да ме пратят на скенер и мен сега нямаше да ме има. Синът още не ми е разказал как точно са преминали часовете преди откриването на истинската причина за състоянието ми, преди откриването на хеманома в главата и влизането ми в Хирургиите за операция. Каза ми само, че са ме разкарвали от спешно в спешно и от болница в болница. По една чиста случайност на някой е хрумнало да ме прати на скенер най-накрая. Аз съм забравил, нямам никакъв спомен от тия събития, което и показва в какво тежко състояние съм бил. Хематомът е притискал мозъка, което е давало ред симптоми и болезнени състояния в тялото, които лекарите не са могли да изтълкуват вярно. Щях да бъда поредната жертва на образователната, пардон, на здравоопазващата ни система. За мен сега щеше да останало само съобщение, неизвестно къде отпечатано: еди-кой си почина внезапно поради странни, загадъчни причини. Толкоз. Даже и такова съобщение можеше изобщо да няма. Толкова хора умират мърцина ей-така. Да не пиша повече по този въпрос, понеже още съм вътре в системата. Аман от тия системи! Цял живот си страдаме от разните системи, унаследени от социализма. Ще ни довършат тия системи! Е, факт е, че все пак бях спасен. Тия дни ще ме изпишат (ако всичко върви наред). Не зная как да се отблагодаря на лекарския екип, който ме спаси. Невероятно е: толкова сложна операция! Голяма работа са тия лекари. Д-р Райков е извършил операцията. Ще пиша за лекарите още. Сега сега обмислям как да им се отблагодаря. Не съм богат, но искам нещо да им подаря. Освен книгите, свои авторски, искам да им подаря и нещо друго, макар че, първо, какво толкова мога да им подаря, второ, нима има нещо, с което човек наистина може да им се отблагодари за това, което тия лекари сториха за мен?! Върнаха ме към живота – това нима може да бъде по някакъв начин компенсирано с някакъв подарък? Животът и здравето нямат цена. Безценни са. Скъпоценни са. Да стоиш ейтака, да дишаш въздуха, да се радваш на пролетта, да се отпускаш под топлината на слънчевите лъчи, да се радваш на тревата, на цъфналите дървета, на разпукващите се листа, на пеенето на птиците, на всичко...

нима може да има по-приятно нещо от всичко това? Който е бил на крачка да го загуби само той може истински да го оцени. От 8-9 дена, откакто мина операцията, аз се чувствам друг човек. Аз вече зная колко велико нещо е да си жив, да дишаш, да присъстваш в съществуването, да се радваш на прекрасния Божи свят! Вдъхновяващо е да си жив, хора, не забравяйте това! И нека да не забравяме, че дължим благодарност на Оня, който ни е дарувал така щедро това – и ни оказва тази милост да сме още тука! Тия дни ще тече страстната седмица – от утре. Вместо благодарност, ние, хората, сме осъдили нашия толкова човечен Бог на ужасна смърт. И на възкресение, защото Бог няма как да умре – даже тялото Му не е умряло съвсем. Струва си да се осмислят тия събития от свещената история на човечеството в идещите дни. И да си извлечем поуките. Да, струва си. Щото много неща не разбираме... Много трагична е тази седмица, с мъките, на които е подлаган Христос. Хубаво е да се опитаме да се вживеем в тях, та да не излезе, че гледаме така лековато на това, което се е случило тогава. Добре е да посещаваме черква не просто за да запалим свещичка, а за послушаме Свещеното Писание и да помислим върху написаното. Затова човек ходи в Храма. Но повечето все зананякъде бързат. Бързат, за да си стоят при дреболиите и при глупостите, с които толкова сме свикнали. Е, да си пожелаем поне малко да се освободим от тия дреболии и глупости – и да се причастим към истински важното, значимото, съдбовното. Това нека да си пожелаем. Всичко добро! ЦВЕТНИЦА Е!

НЕ ТРЯБВА ДА СИ ПРАВИМ ИЛЮЗИИ, ЧЕ БИТКАТА С ВСЕВЛАСТНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА БЮРОКРАЦИЯ ЩЕ БЪДЕ ЛЕСНА ИЛИ КРАТКА Един мой съратник в борбата за промени в българското образование ми е писал тази нощ писмо, в което ме уведомя-

5 цията да благоволи "да ни отпусне" някакви свободи, няма да дочакаме скоро тоя ден. Бъди здрав, приятелю! С поздрав: Ангел Грънчаров

ва за актуалната ситуация около т.н. "Обществен съвет към МОМН", с когото някои хора свързваха известни илюзии за началото на промени в образователната сфера; ето откъси от неговото писмо, а пък по-долу можете да прочетете и моята кратичка реакция в тази връзка:

ЦЕНЗУРА В ГРУПАТА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ ВЪВ ФЕЙСБУК!!!

Общественият съвет е узаконен като казионен!

27 април 2013, събота

"глупост", е просто изказване, което не разбирате? Как тогава Вашето все пак ограничено разбиране на обикновен емпиричен човек с неговите предразсъдъци дързвате да го възвеждате в ранг на допустимост, "нормалност" и пр?! Кой, апропо, Ви назначи за морален ментор на тази група?! Не се ли чувствате неудобно в тази позиция? Дали пък администрацията – новото ръководство на училището – не Ви подбуди да се захванете с тази неблагодарна мисия, насочена против свободата на мисълта и на изразяването? ПОСТСКРИПТУМ: Излишно е да споменавам, че на следващата нощ след тази публикация моя милост беше изключена от тази група, до която нямам вече достъп! Прочее, да си мислиш, че можеш да запушиш устата на човек като мен е найглупавата мисъл, която може да мине през нечия глава! :-)

Ангеле, приятелю, здравей, желая ти бързо оздравяване! Убеден съм, че текстът, които ти изпращам няма да предизвика допълнително напрежение, защото твоята позиция беше недвусмислена. Същият текст изпратих и на групата, която предложи на Мариана Банчева правилата за Консултативен съвет, но от нашите правила не е останало нищо. "На сайта на МОМН е публикувана заповед и правила за Обществения съвет към МОМН. Марияна (Банчева), не е вярно, че временното правителство не може да направи повече!!! Можехте да зададете модела на гражданското общество, който да се следва от следващите правителства. П., признавам ти: ти и Ангел от Пловдив бяхте прави, а аз все пак имах надежди. Публикуваната заповед и правила на обществения съвет показват, че той е 100% казионен. Защо му е на министъра да има разширен състав на тристранния съвет? За пореден път МОМН успешно налага заблудата за демократичност и наличие на гражданско общество в българското образование. Лъжа и измама! Я., приятелю, кокво ще кажеш? Е, нека ни е!!!" Р. Здравей, Р., Благодаря ти за пожеланието за оздравяване! А що се отнася до битката с монополното положение на всевластната образователна министерска бюрокрация – не трябва да си правим илюзии, че тя ще бъде лека или кратка. Моята теза е: реформите трябва да започнат отдолу, трябва да търсим привържениците сред учителите и сред... учениците – и сами да почнем да правим най-спешните промени. Трябва да търсим съмишленици. Ако чакаме бюрокра-

На снимката: бившият дългогодишен директор на ПГЕЕ-Пловдив инж. Венелин Паунов, във времето на който училището беше една автентична академична, сиреч, свободна общност.

ЗАЩО ЧОВЕКЪТ – ВСЕКИ ЧОВЕК, БЛИЖНИЯТ! – ЗАСЛУЖАВА БЕЗУСЛОВНО УВАЖЕНИЕ?

Stanimir Stefanov: Според мен не трябва да се позволява в групата да се говори за личните цели на всеки от нас! Тук трябва да се обсъждат теми свързани с образованието и да се говори как може да се подобри нещо в гимназията! А не да си избиват комплексите някои хора! Аз съм бивш възпитаник на гимназията и много си я обичам и уважавам! Поне я уважавайте и спрете да говорите единствено за себе си! Ангел Грънчаров: Чудесно! :-) Бихте ли казал кои са тия хора, които "си избиват комплексите"? Дайте пример, ако обичате. Вас кой Ви оторозира да решавате кой "си избива комплексите" и кой не си ги избива? Давате ли си сметка колко е деликатна целта, която си поставяте, а именно, да бъдете цензор на цяла една голяма общност, каквато е общността на ПГЕЕ-Плодив? Аз, примерно, в името на свещения принцип на свобода на изразяването РЕШИТЕЛНО ВЪЗРАЗЯВАМ някой да въвежда цензура в групата... Интересно ми е кой обаче Ви упълномощи да си поставяте такава цел, бихте ли имал достойнството да кажете това? Питайте искат ли членовете на тази група изказванията им да бъдат цензурирани?

Stanimir Stefanov: Това е група във фейсбук, а не място да спамите с глупости! Просто престанете чак дразни вече. Всеки си има мнение и си го защитава ок ама да се обиждате като кучета е много грозно! Ангел Грънчаров: Г-н Стефанов, а Вие не изключвате ли, че нещо, което Ви се струва

Така поставен, този въпрос заслужва значително по-задълбочено вникване, но искам да маркирам нещо, та да не забравя самия проблем – и да мога да се върна към него, когато, дай Боже, ще имам по-добри условия да се изкажа както аз бих искал. Тъй че сега ще се задоволя със следното: Уважавайки човека до себе си, ние в негово лице всъщност уважаваме Бог като създател на човека; да, Бог винаги заслужава безусловно уважение. Това на първо място. Всеки човек в потенция е добър, най-малкото е способен на нравствен прогрес – и затова той, макар и сега да не е, да предположим, "достоен за уважение", един ден ще бъде достоен; затуй неуважението му сега ще го направи зъл, т.е. ще го отклони от нравствената му цел, от предназначението му да бъде добър. Тъй че авансовото уважение на човека винаги е за предпочи-

6 тане - защото способства за разпространението на доброто по света. Затова ако не съдействаш на нравствения прогрес на света, т.е. ако не уважаваш човека до себе си – "ближния"! – то самият ти ставаш пречка за нравствения прогрес на света, сиреч, се превръщаш в слуга на злото, не на доброто. Уважението тъкмо когато е безусловно, има нраствен смисъл, щото ако е в отплата на нещо, който другият ти е дал, т.е., примерно, от мотиви на полезност, мигновено се обезсмисля откъм нравствен смисъл и се превръща в разсъдлива сделка, нямаща нищо нревствено в себе си. Да уважаваш само оня, от който имаш полза, е нещо, което няма отношение към морала, понеже то е разсъждение, основано на интерес, на корист, на полезност; това пък означава, че възприемаш другия човек за средство за постигане на някакви, изгодни на теб самия цели, докато, съгласно уччението на Христос (и на най-великите морални философии на света, например Кантовата) към другия човек трябва да се отнасяме само и единствено като към цел сама по себе си, никога като към средство; да се отнасящ към другото човешко същество като към цел сама по себе си означава, че се отнасяш към него като същество, достойно за безусловно уважение и т.н. Тъй че съжданието "Всеки трябва да заслужи уважението си!" е антиморално в същината си, материалистично, антидуховно, то е рудимент от комунизмамарксизма в главите, то съдейства за разпространението на злото по света – и за обезчовечаването на същия този свят. Разбира се, още много може да се каже и напиша по заченатата тема, но като въведение това, чини ми се, е напълно достатъчно. С интерес, разбира се, ще прочета и други мисли по същия проблем, мисля, че по него си заслужава да се проведе една по-смислена дискусия, която може да съдейства за възникването на поадекватни представи за тия безусловно важни проблеми най-вече в главите на помладите, не осквернени от комунизъм, хора. БЕЗПОКОЙСТВА И ТРЕВОГИ 27 април 2013, събота Ще впиша още няколко реда в своето болнично дневниче. Ако мога, ми се ще да поразсъждавам и върху философската страна на настоящата ми ситуация – поне за това се иска подобаващо настроение, което не се появява току-така. Вчера мина операцията на моя спътник по болнична стая. Заведоха го човека в операционната веднага след визитация (след 8 часа), а го върнаха някъде след 10.30 часа. Доста време беше текла неговата операция. Едва беше започнал да

се разбужда. Съвършено се беше изменил в лице: упойките потискат усещането (и съзнаването) на болката, ала това не значи, че тялото не я усеща и преживява, напротив, преживява я. Постепенно човекът се съвзе, оживи, а по едно време осъзна, че операцията има вече благотворен ефект: преди

лено и, опази Боже, да спре в един момент. Докторът веднага разпореди да почнат да ми дават някакво друго лекарство за разреждане на кръвта, което било значително по-добро, щото тоя SINTROM, видяхме, каква беля направи. Изобщо, дай Боже нещата да минат благополучно, дай Боже да не се образува нов кръвоизлив, щото тогава наистина ще бъде лошо, а веднага след излизането (дай Боже!) от тази болница ми се налага да ходя при кардиолог, за да решаваме проблема със сърцето. Нещата отиват натам: операция за присаждане на пейсмейкър, на машинка, която ще задава ритъма на сърцето. Ще ставам "човеккиборг", нали така се казваше на съществата, които имат в организма си технически устройства, т.е. не са нап РАЗГОВОР ВЪВ ФЕЙСБУК С ЕДИН ГЕРБОВАШКИ КОМУНИСТ И ЩАТЕН ИНТЕРНЕТЕН ОПЛЮВАЧ

нервът на единия му крак бил така "притиснат", че той не усещал крака си (например бил изпуснал една табуретка въху него, кракът посинял, а той не усетил никаква болка, така ми каза), не можел също така да движи пръстите на краката, а сега можеше, и си чувстваше крака. Слава Богу, лекарите много помагат! Много се радвам, че моя спътник по болнична се чувства добре, той е млад човек и е прекрасно, че се отърва от проблемите си. Каза ми, че от 10-на месеца не бил получавал заплата, а само аванс, сега работещите се съдели с фирмата да си получат парите, а иначе работел като строител-алпинист. Писах предишния път, че е работел и в западни страни, Англия, Чехия и пр. Вчера разбрах, че за да е толкова сериозен моя проблем значение имало това, че дълго време пиех едно лекарство (антикоагулант), което разрежда кръвта: понеже сърцето ми е с неритмичен и бърз пулс, за да се облекчава все пак работата му, ми предписаха да пия това лекарство, а и, предполагам, да не стане съсирек, който да предизвика инфаркт. Да, ала ето, като паднах и си ударих главата, разредената кръв е предизвикала, както ми каза лекаря, обилен кръвоизлив вътре в главата (хематом). Може би нямаше да се е получило това ако кръвта е била нормална, неразредена, така си мисля, или поне кръвоизливът нямаше да е така голям, знам ли. Лекарят каза, че това специално лекарство било забранено из западния свят, той недоволстваше, че кардиолозите са ми го предписвали толкова време. Аз снощи споделих на визитация своите притеснения сега, като вече ми е спряно това лекарство, да не би заради приливаната кръв по време на операцията и изобщо кръвта ми да се сгъсти дотам, че да стане опасно за сърцето, което продължава да бие ускорено и неритмично и от гъстата кръв може да се измори прека-

26 април 2013, петък

Та тая особа благоволила да напише нещо, което аз "споделих", като го допълних малко, щото ми прозвуча по комунистически, в стила на "единствено правилното разбиране – нашето"; а после на тази основа поспорихме още, от спора ни можете да видите как разсъждава (с извинение) един гербовашки комунист и щатен интернетен оплювач: Georgi Stankov: В десетки градове ПРЕПЪЛНЕНИ площади посрещат Бойко! В същото време десетки опозиционерчета пълнят пощенски кутии и студия, "анализирайки" умно! Нима те са алтернативата?? Ангел Грънчаров: В десетки градове ПРЕПЪЛНЕНИ – от народната милиция и народните мутри! – площади посрещат Бойко...

Georgi Stankov: Ангеле, чудно ми е защо гн Костов не отиде сред народа, да разясни перфектната си програма, да убеди хората, че мисли и работи за тях, да ги погледне открито в очите? Защо си мисли, че като

7 обикаля студията и намушква с копието Бойко и Цецо печели симпатии и подкрепа от народа? Дали други освен позитанци, биневци и подобни потриват доволни ръце от това? А колкото до препълнените площади – пускай си ежедневните директни предавания по Канал 3, за да видиш за какво иде реч... Ангел Грънчаров: Станков, Костов предостатъчно обикаля страната, но той, за разлика от другите, няма нужда прекалено да говори: той какво може го е доказал на дело! Той е премиерът-реформатор на България, който промени историческата й съдба и постави основите на бъдещия й просперитет. Ако вий, гербоваците, имахте малко акъл, ли ако не бяхте милицинеро-ченгета, ако бяхте поне малко десни, щяхте да бъдете съюзници с ДСБ, ала, за жалост, се оказа, че сами не знаете какви сте и затова ръфате като обезумели Костов и ДСБ, нищо че са ви "сестринска партия" в Европейската народна партия. А за вашите "многолюдни митинги" да кажа поне това: знам как ги организирате, с казаните кебапчета и карначета, с бирата (не Мишо) и със сладоледи за дечицата; не разбирате ли, че по този начин се гаврите с бедния, изгладнял от вашето управление народец? Безсрамници!

Georgi Stankov: В огромна грешка си Ангеле. Бойко още дълги години ще бъде в реалната история на България. А Костов ще остане като черен пиар в нея. И забрави за Парламента. Това е минало свършено време. Ангел Грънчаров: Тая фантастика ти го събщиха тайно кукловодите ли? Брях, ти си бил много вътрешен бе? :-) Боко влезе в политиката като свиня в локва и ще изледе оттам с ритници. Тази е съдбата на аутсайдер като него. Скоро и мачлета няма да рита, щото няма да има български град, в който да го допуснат хората. Ще му се наложи да търка и затворнически нарове, щото е бандит. А Костов е политическа величина, с коята мушмороци като Боко изобщо не могат да се сравняват... НАЧАЛО НА ДИСКУСИЯ ПО ИНТЕРЕСНИ НРАВСТВЕНИ ПРОБЛЕМИ

Georgi Stankov: Ангеле, умен си е Костов, верно е. То прост човек неможе да създаде такава армада от мутро-олигарси. И наистина промени историческата съдба на България – вкара ни за дълги години в диктатура на ДС и мутренската олигархия. За това смачка закона за досиетата и остави банковите крадци да станат основните "приватизатори". А за коалиция ГЕРБ-ДСБ няма как да се мисли, защото това става само между парламентарно представени партии. Ангел Грънчаров: :-) "Гладна кокошка просо сънува!", големи фантазьори сте вий, възпитаниците на Симеоново. Лъжлива милиционерска напаст: и при това вий, слугите на олигархията, дето тури Боко на власт, имате наглостта да говорите за олигархията, лъжльовци неедни! Безсрамници! А за Костов карате по принципа "Крадецът вика дръжте крадеца!". Луди пари плати олигархията на медийните мерзавци да водят оплювателска война срещу Костов и в подкрепа на Боко, което показва колко я е страх от него. Защото скоро ще дойде краят на вашто ченгесарско царство! Апропо, скоро ГЕРБ и Боко ще се забравят, а Костов има вече гарантирано място не само и сега в Парламента, и то със солидна група депутати, а и осигурено място там, където Боко никога няма стъпи: в българската история! Всичко най-добро в годините на прехода беше направено от премиера-реформатор на България Иван Костов, факт!

Ангел Грънчаров: Г-н Трахов, случаят не е подходящ да влизам в дискусия, но все пак аз съм преподавател по етика и държа да кажа, като се абстрахирам от това, че става дума за мен или за когото и да е било: допускате кардинална грешка, именно нарушавате принципа ВСЯКО ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО Е ДОСТОЙНО ЗА УВАЖЕНИЕ ПРОСТО ПОРАДИ ТОВА, ЧЕ ДА СИ ЧОВЕК – БОЖИЕ ТВОРЕНИЕ! – Е НЕЩО ВЕЛИКО. Тоя принцип важи за мен, за Вас, за всички. Априори, това "да си заслужил уважението си", простете, са алабализми: щом си човек, заслужаваш безусловно уважение. Толкоз. Противното е израз на безнравственост. Нямам възможност да влизам сега в дълги дискусии, понеже съм в болница, преди седмица ми направиха тежка операция. Простете обаче: къде и кога е доказано че специално за мен трябва да се прави изключение и че аз специално не заслужавам уважение? Пък ако Вие специално не ме уважавате това не значи, че Вашето отношение към мен трябва да бъде изведено в норма, т.е. всички хора на тази земя трябва да не ме уважават - за да угодят, вероятно, Вам. Има доста хора на тази земя, които, забелязъл съм, ме уважават. А представете си, че Вашето неуважение към мен се дължи на субективна пристрастност, нехаресване, завистливост и пр.? Наистина не е трябвало да сте толкова разсеян в моите часове, доста важни неща сте пропуснали – и ето, сега това Ви се отразява... Простете, пак Ви обърках фамилията, г-н ТрахНов... не е поради зъл умисъл, а разсеяност... философ съм, разбирате ли! :-) Miroslav Tonev: kvo kato si filosof

Представям ви по-долу началото на дискусия по интересен нравствен въпрос; прочее, началото на спора публикувах тук Хидрата на българския характер е търпеливостта, понасянето, страхът, безразличието, примиреността към лъжата, угодничеството..., а ето че сега вече тече продължението на онази дискусия; за да не е прекалено дълга, предпочитам да я публикувам на части; темата най-общо е "Трябва ли да безусловно да уважаваме другия човек или той трябва да "заслужи" уважението ни?": Yasen Trahnov: Таня, наистина ли очакваш да проявяват уважение към някого, само защото е живял повече от тях? Възрастта някакво постижение заслужаващо уважение ли е? Да, може и да има смисъл ако става дума за непознат човек, но случаят е малко по-различен. Уважението се печели все пак. А Грънчаров отново халюцинира за ръководни фактори и т.н.

Ангел Грънчаров: А Ваша милост знае ли какво е да си философ, знаете ли също какво е това философия?

Miroslav Tonev: ne i ne me interesuva Vasil Angelov: Miro q obesni malko Yasen Trahnov: Ангел Грънчаров Някъде да съм казал, че специално за Вас трябва да се прави изключение? Посочете. Или да съм твърдял, че защото аз правя нещо, то другите трябва да правят същото? Посочете ако може. Представете си, че е обективна причина, защо трябва да е субективна? Нищо не съм пропуснал, просто сте забравили да го преподадете. Вероятно ще е по-удобно да забравим за изрази от типа "Уважавам човека Х заради еди кои си му качества". За да се впишем в теорията. Все тая, въпроса е лексикален. Както и да го наречем, ще има едни специални хора които са заслужили едно поспециално положително отношение, всички

8 останали които срещаме на улицата и хора които са си заслужили отрицателно отношение. Но каквато и лексика да ползваме, възрастта и професията не носят бонус точки . Някакво постижение ли е, че някой е уцелял до възрастта Х? В 21ви век сме, не се искат някакви специални умения за целта. Или професията "учител" е специална по някакъв начин в България? Да, има едни страни където е адски трудно да станеш учител, трябва да си сред най-добрите. Но в случая говорим за България Нищо лично към учителите, познавам страхотни хора, които уважавам адски много. Но съм виждал и тотални идиоти, а в крайна сметка всички се зоват учители. Заради добрите трябва да се радвам и на идиотите ли? Няма логика... Да погледнем и към названието "философ". Колко студента завършват всяка година в ПУ със специалност философия?

10-20? А в СУ? И всичките те са специални защото са изкарали поне 3 на изпитите си. До тук нито една причина за по-специално отношение? :)) По въпроса с възрастта ... Ангел Грънчаров: Това, драги Трахнов, простете, са глупости, изсмукани от пръстите – и разтягане на локуми. Имате големи пропуски не само във образованието си в тази сфера, но и във възпитанието си. Запомнете едно от мен: ВСИЧКИ учители (бидейки човешки същества, не нещо друго) заслужават БЕЗУСЛОВНО уважение. Сега съм в болница и не мога да се занимавам със запълване на пропуските във Вашето философско и духовно образование, но при желание съм на Ваше разположение когато съм по-добре със здравето си. Давам Ви обаче "домашна" за самостоятелно осмисляне (аз не разказвам като папагал "уроци", аз съм написал в свои учебни помага всичко необходимо за самоподготовката на учениците, които искат нещо да научат): какво ще се получи с отношенията между хората ако те почнат да се надпреварват да си угаждат един на друг и да се подмазват един-друг с оглед да им се харесаме? Приятни размисли... Прочее, г-н Трахнов, като пишете за "лоши учители", за "учители-идиоти", за учители, които са "български",Вие да нямате предвид... моя милост?! Бихте ли се пояснил, да дадете пример за такъв учител, щото аз работя и пребивавам в българското образование (като ученик и учител) вече комай 50 години и такива учители-идиоти не познавам, не съм срещал... виж, лоши администратори в образованието съм срещал, такива има бол, но учители – решително не!

към здравословния ми проблем, съпроводени с пожелания за скорошно възстановяване и оздравяване. Съжалявам, но нямам сили да откликна на всички (но на повечето все пак успявам!), особено пък не мога да отразя тия прояви на човечност на знайни и незнайни хора на страниците на този блог. Но понякога се опитвам да се реванширам, ето, примерно, решавам тая вечер да публикувам писмото на моята приятелка от Велинград Г. Герасимова:

че ли от мен, усещането за близост е огромно! БЛАГОДАРЯ! Написах му ето какво: Благодаря за тая оценка, радвам се, че написаното и изреченото в блога изглежда така във Вашите очи! А най-преки и непосредствени са учениците ми. Някои не знаят защо отсъствам, но ми пишат ето в този дух: Господине, хайде идвайте си вече! Аз отвръщам: Първо да оздравея, после ще си дойда! И после като разбират какво е станало, почват да ми съчувстват и пожелават скорошно оздравяване. Кой казва, че нашите ученици били не знам си какви?! Не са, само дето обикновено ние, възрастните, съвсем не намираме верния път към душите им...

25 април 2013, четвъртък

Ангеле, здравей! Първо: ДОБРЕ ДОШЪЛ ОТНОВО В НАШИЯ СВЯТ! Безкрайна беше радостта ми от първия ти постинг – след така дългото десетдневно чакане на някаква вест от теб. Знаех, че нещо се е случило и само се молих да не е най-страшното! Наистина си преминал през много тежко изпитание, но слава на Бога се оправяш! Трудно ще е възстановяването, но ти си силен човек и няма да се предадеш така лесно, което от все сърце ти желая. Идва най-светлия празник: Възкресение Христово! Пожелавам ти да го посрещнеш в къщи сред най-обичните ти хора! Бързо оздравяване! С най-дълбоко уважение и възхищение пред силата ти! Гергана Няма как, необичайно трогнат и развълнуван, й отвърнах с няколко, с ето тези думи: Здравей, Гергана, приятелко! Много ти благодаря за пожеланията, за добрите думи, за надеждата, която ми вдъхваш с тях! Бог благоволи да ми даде още време на тази прекрасна земя, ще се постарая да изживея останалите си дни достойно. И ако мога да свърша някоя полезна работа, ще съм най-доволен. Желая ти всичко най-добро – също и на най-близките ти хора! С поздрав: Ангел Грънчаров

ОЩЕ ПРОЯВИ НА ЧОВЕШКА СЪПРИЧАСТНОСТ

А ето още едно отзивче, написано от г-н Veselin Markov, с който станах фейсбук-приятел днес, пък той ми писа ето какво:

Продължават да пристигат до мен много писма, съдържащи съпричастност

Благодаря – за доверието! Чета блога и усещам, че нещата са писани като

КОМЕНТАРНО ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ М.КУНЕВА, ИЗОБЛИЧАВАЩО Я В АМОРАЛНА ЛЪЖА И ПРИСВОЯВАНЕ НА ЧУЖДИ ЗАСЛУГИ

Меглена Кунева е написала във Фейсбук пропаганден отзив (по случай 25 април, деня на подписване на Договора за присъединяване към ЕС), в който си приписва цялата заслуга за тоя исторически акт; наложи се да реагирам; написах ето какво и ще го публикувам съвсем скоро под формата на коментарно обръщение към нея: Госпожо Кунева, не отричам, че имате известна заслуга за подписването на Договора, но да си приписвате цялата заслуга, простете, не е честно! Едно друго правителство, в други, много по-тежки условия, изигра решаващата роля за пробива ни към Европейския съюз, за откъсването ни от руско-азитската имперска и антидемократична ос, за присъединяването ни към евроамериканската цивилизация на свободата. А Вие сега, имам чувството, че без капка свян се мъчите да си припишете цялата заслуга, това, повтарям, не е честно, не отговаря също така и на истината!

9 Държите се като есенно пиле, което обира плодовете, които други политици и държавници – Иван Костов и неговият кабинет – са садили, поливали, отглеждали, култивирали, копали, и пр. За които са полагали тежък и неблагодарен труд, за които платиха цялата цена на "разочарованията" на някои народни слоеве, благодарение на които руско-ченгесарската олигархия покъсно взе реванш и напрови своите опити да посече многострадалната българска демокрация. Та дръзвам да Ви задам следните въпроси, понеже знам, че в предизборен период политиците се мъчат да са любезни с нас, гражданите, и току-виж сте ми отговорила: - Какво ще кажете по повод на горното ми възражение? Чувствате ли все пак известен респект пред истината?

- Вие имате ли спомен, че когато дойде на власт и дори преди това, по време на изборната агитация, които доведоха правителството на Царя на власт, Негово величество (не го уважавам, но е факт, той все пак е цар!) многократно заяви, че на България не й било трябвало да влиза в никакви чуждестранни коалиции, нито военни, нито каквито и да е други, а трябвало да бъде... неутрална? Аз много добре си спомням този аргумент, с който Вашето правителство дойде на власт, понеже се постара да яхне антиевропейските емоции на определени слоеве. Знаете ли какво означава това? Ами означава следното: че дадени сили домъкнаха Царя от Мадрид с една цел – да стопира проевропейския курс на Иван Костов и ОДС! Е, не можа да изпълни мисията си, провали се, и затова му и теглиха "балтията". Но това означава следното: не можа да осуети влизането ни в ЕС и НАТО просто защото много мощно беше ускорението, което премиерът-реформатор даде на движението на страната ни към западните структури. Много ми е интересно как ще коментирате този момент.

- С оглед на казаното ще имате ли достойнството да признаете истината и да се покаете за лъжата (митологията), която без свян си позволихте да развието в своя наиистина зле звучащ и безскрупулен пропаганден предизборен коментар? Надявам се да ми отговорите. С нетърпение ще чакам този миг. Понеже смятам, противно на Вас, че моралът има значение за политиците и за политиката. Царят, Вашият бивш кумир, за когото, интересно, съвсем не говорите сега, лъжеше като говореше за "морал в политиката", аз обаче съвсем сериозно смятам, че трябва да има такъв морал...

- И най-неприятният ми въпрос към Вас: Вие се представяте за твърдо "проевропейски политик", но и Царят навремето по същия начин дойде от Европа, ала тайната му мисия беше да ни насочи към Северна

Азия. Сега Вас и Вашето движение го лансират упорито същите сили. Нямате ли и Вие подобна тайна мисия, след като така лековато и произволно тълкувате найблизкото ни минало? Вие лично дали сте така предана към европейските ценности, както се опитвате да ни внушите? Простете, но прекалените дози лицемие, които долавям в думите Ви, силно ме карат да се съмнявам във Вашата искреност... Желая Ви все пак успех на изборите! У нас който сред политиците много лъже, е крайно приятен на дадени среди...

Затова да апелирам: хора, българите,моля рите, моляви,ви,ненебъдете бъдетенаивници, наивници,ненесе поддавайте на толкова дебелашките номерца на социологическите мерзавци!!! ХИДРАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ХАРАКТЕР Е ТЪРПЕЛИВОСТТА, ПОНАСЯНЕТО, СТРАХЪТ, БЕЗРАЗЛИЧИЕТО, ПРИМИРЕНОСТТА КЪМ ЛЪЖАТА, УГОДНИЧЕСТВОТО...

ХОРА, НЕ БЪДЕТЕ НАИВНИ, НЕ СЕ ПОДДАВАЙТЕ НА МАНИПУЛАЦИИТЕ НА "СОЦИОЛОГИЧЕСКИТЕ" ВРАЧКИ, ШАМАНИ, ЯСНОВИДЦИ И МОШЕНИЦИ!

"Социологическите" слуги на олигархията ни – жътва е сега, лъжете яко, печелете тлъсто, мерзавци! – вече минаха всякакви граници на приличието: не само интензивно моделират (програмират по модела на политическото инженерство) настроенията, а оттук и резултатите на изборите, не само вече обявяват резултатите на изборите, сякаш те вече са се провели, но почнаха още сега да разпределят депутатските места, а на тази основа правят вече сметки кой щял бил да ни управлява. Ако плати ГЕРБ, тогава вещаят, че Боко пак щял непременно да ни възседне, ако другите комунисти, левите, развържат касите, тогава пък предричат, че отново ще имаме щастието да ни теглят балтията другарите с големия опит. Ако пък руснаците платят на социолозите, тогава фюрерчето Сидеров става, разбира се, "ключов фактор на нашето бъдеще"! Разбира се, за Костов социологическите медийни шамани и врачки нищо не предричат! :-) И то при положение, че самият той има поне 150 000 лични гласове, което прави поне 5%, да не говорим за това, че партията му има толкова голям растеж на доверието от миналите избори насам. Е, Куневица-Пръмовица също здраво плаща, тя, тая мижитурка, да не ме прощава, била "твърдо в Парламента", кой знае защо, вероятно щото много мило присвива очите си когато лъже?! Страшна работа! Аз на това викам безсрамие, вие както искате му викайте...

На другия ден след като дадох гласност на новината, че образователна шефка в училището, в което работя, ме е дала под съд за "обидни мисли", съдържащи се в моя философска книга (!), в групата на ПГЕЕ-Пловдив, ненадейно, "админът" се сети да напише следното; под неговото съобщение се изказа моя милост, а пък на основа на това се зачена прелюбопитна и много показателна за някои черти от националния ни характер дискусия: Ivan Slavchev: Здравейте, тъй като нямам достатъчно време за да чета написаното в групата за да мога да преценя дали е подходящо за публикуване или не, моля ако някой настоящ ученик от гимназията има време и желание да редактира съвестно публикациите да пише коментар под този пост за да го направя админ.

Kuzman Penchev: Bravo, Vanka! Ангел Грънчаров: Надявам се, администрирането няма да се изрази в цензура, в потисничество над свободата на мисълта? Надявам се, но не вярвам в това... Васил Цветков: Аз специално не бих цензурирал, ако съм админ. Нещо далеч подобро ще направя- изхвърчате от групата. Ангел Грънчаров: Защо смятате, че трябва да "изхвърча" от групата? Не е ли още покардинално просто да ме убиете?!

Miroslav Tonev: taka e moje da my teglem noja na toq gr1n4arov haha!

10 Tatyana Chepisheva: Извинявам се, но чувство за уважение и срам имате ли??? Първо уважавайте Господин Грънчаров като по-голям от вас и като учител и като човек постигнал много повече от вас малки разлигавени дечица. Не ви ли е срам, ако сте възпитаници на ПГЕЕ да говорите така и да се държите така? Това не е присъщо за възпитаници на ПГЕЕ! Явно сте сбъркали училището, в което трябва да учите. Момчета, моля ви като бивш възпитаник на ПГЕЕ, уважавайте учителите си колкото и неприятни да са за вас, те са личности, постигнали много повече в живота от вас, а и едва ли вие ще достигнете нивото им някога. Ангел Грънчаров: Г-жо Чепишева, на фона на огромното мнозинство възпитаници на ПГЕЕ-Пловдив, които се държат прилично и достойно, неколцината, които се държат безобразно, са съвсем пренебрежимо малцинство! :-) Благодаря Ви обаче за реакцията! Щото в подобна ситуация да си мълчи човек е крайно недостойно и унизително. Ала някои сякаш с удоволствие си мълчат? Аз не мога да разбера какво е това, как е възможно, за да се харесваш на някои "ръководни фактори", или от страх да си нямаш главоболия, сам да се унижаваш така? Все пак и за едната чест живее човекът... А хидрата на българския характер е търпеливостта, понасянето, страха, безразличието, примиреността към лъжата, угодничеството... БОЖИЯ МАЙКО, БЛАГОДАРЯ ЗА МИЛОСТТА НА ТВОЯ СИН КЪМ МЕН, ГРЕШНИЯ!

ДАМИ И ГОСПОДА, А ВАС НЯКОГА В ЖИВОТА РАЗПЪВАЛИ ЛИ СА ВИ? Искам и тази сутрин да напиша няколко реда в моето болнично дневниче.

Впрочем, днес, а, възможно е, най-късно утре, ще бъда изписан от болница и ще се прибера в дома! Слава Богу! Много е интензивен болничният живот. Иска се стискане на зъби, чакане, много чакане, но... интересното е, че моето малко лаптопче ме спаси от скуката... а по-скоро интензивните преживявания този път, тежката операция този път, емоциите, свързани с нея, радостта от оставането в живота – да, аз този път имам чувството, че възкръснах за живота, поне останах в него, слава Богу! – ме спасиха и направиха така, че ето, сега ми се струва, че всичко мина сякаш бързо, така поне го усещам.

Имам си втори ден нов съсед в болничната стая, млад човек под 40 години, на когото предстои операция днес. Дискова херния. Живял е в Западна Европа, в Англия, и това си му личи: с дълга, къдрава коса е, много любезен, съобразява се с човека до себе си, сиреч, цени другата личност, проявява интерес към нея. Постоянно е с таблета си, слуша музика, чете книги на него (!), а иначе специалността му е техническа и пр. Толкова за него – желая му да понесе изпитанието леко! То почти друго не се случва в болничния живот освен чакане на близките на свиждания, срещите с тях, емоциите, които пораждат тия срещи с най-скъпите хора, които виждаш, че са силно притеснени и много страдат. Най-много понесе тоя път родният ми син, разказва ми двата дни преди операцията ми, как съм влязъл в болница, как на скенера са открили хематома, как набързо са ме докарали с линейка в хирургиите. Интересното е, че нямам почти никакъв спомен за тия събития, всичко съм забравил. Това говори, че най-неприятното паметта отхвърля, ала в случая има и нещо друго: мозъкът, притиснат от хематома, не е могал да работи, бил съм крайно неадекватен, едва съм ходел, не съм могъл да пазя равновесие и пр. Това той ми казва, и точно в такъм момент са ме разкарвали от болница в болница, е, не е човешко това! Но да не пиша сега за здравната ни система. Много е тежко положението. При такива разкарвания на тежкоболни хора някои не достигат до спасителната намеса на лекаря-специалист. При мен имам чувството, че ако са се забавили още няколко часа, и ако още не са открили същинския проблем, нищо чудно

сега вече да ни ви притеснявах с ежедневните си писания. Днес моята инициатива да подаря книги по избор на лекарите, на сестрите, на персонала на клиниката ще видим как ще се развие. Много от тях вече знаят, идваха да разглеждат книгите, а тази сутрин, към 7.30 ще имат събиране, на което ще им обявя официално за това, че искам да им подаря книги, ще им занеса самите книги, та да си изберат, а пък после по списъка синът ми ще достави самите книги, аз пък ще им ги надпиша с думи на благодарност. И после ще чакам изписването. Не зная как ви изглежда такава една инициатива. Интересно ми е да разбера. Аз съм маниак по книгите. Дали обаче не се излагам с тази инициатива? Дали не е обидно да ти подарят... книга? Всеки обаче подарява каквото има. Не съм богат, само това ще им кажа, да не си помислят, че съм някакъв богаташ, който, понеже е стипца, е решил да им подхвърли някоя книга. Обикновен преподавател по философия съм. Който пише книги. И си ги издава сам. Тия дни ми хрумна да подаря свои книги и на завършващите ученици от ПГЕЕПловдив, е, не на всички, но поне на найдобрите, на отличниците. Аз и друг път съм правил това преди време, сега пак ще го сторя. Не го правя понеже съм станал толкова ненавистен на ръководството, което, фактически, сега ме е дало под съд "за обида". Прочее, толкова обидчиви хора не бива да стават ръководители – според мен. Дето се казва "Който го е страх от мечки, да не ходи в гората!", така го казал народът, който го е страх от критика, да не стамва ръководител. На който му е неприятна критиката, да не става ръководител. Тя, критиката, не е толкова страшна, тя е полезна за критикувания, ала ето, оказа се, за жалост, че някои обичат само похвалите. Е, няма как всички да те хвалят, оказва се, че няма начин някои да не те критикуват. И това е толкова естествено: ние сме различни, ние сме индивиди, ние сме отделни човешки същества. Както и да е. Та ще подаря книги на отличниците-абсолвенти. Още днес ще пиша на имейла за предложението си под най-официална форма. Интересна ми е реакцията. Щото добре знам, че даден род емоции са способни да доведат дотам човек да се излага без изобщо да съзнава какво прави. Толкоз. Хубав ден на всички! Желая ви здраве и успехи! И нека да се стараем да сме разумни и добри. Добротата пък е най-висшата разумност. Това ни е завещал нашият толкова човечен Спасител: Христос. Иде празник. Който се състои първо от разпъването на Христос, а след това от възкресението му. Боже, какъв колосален смисъл има в това. Но нима може да го почувства този смисъл оня, който никога не са го разпъвали?

11 Дами и господа, а вас някога в живота разпъвали ли са ви? Не е хубава никога да не са ви разпъвали, щото тогава, простете, вие най-вероятно сте от разпъващите. Два човешки типа има: разпъвани и разпъващи... ОБРЪЩЕНИЕ НА АКАД. ПОПОВИЧ КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ И ПОЧИТАТЕЛИТЕ НА ФИЛОСОФСКОТО СПИСАНИЕ ИДЕИ 24 април 2013, сряда

моуважение и мирный труд всех людей и народов в деле возвеличивания гуманистических ценностей, взлелеянных человечеством в течении всей истории его развития. И философия играет здесь не последнюю роль. Ее значимость и состоит в скреплении и возвеличивании нашей морали, в защите и распространении гуманистических ценностей, в возвеличивании и сохранении наших идеалов. И каждая философская теория в этом ореале всегда исторически приобретала свое дополнительное, особое значение. И потому, поздравляя вас с началом нашего сотрудничества на философской ниве, я хотел бы лично видеть скоординированность наших общих усилий в направлении укрепления той великой дружбы и взаимоуважения между нашими народами, углубления демократических и гуманистических принципов в общественной жизни наших стран их процветания и благополучия. С уважением к вам: Мирослав Попович, действительный член Национальной академии наук Украины, директор Института философии им. Г.С.Сковороды ЗНАЦИ НА ВНИМАНИЕ И ЧОВЕЧНОСТ

Обаче не го чували (Моисей) заради нетърпението им и тежка работа...". Пожелавам Ви да използвате тази възможност и това също ще ви подпомогне за най-бързото Ви оздоровяване! Отвърнах му вкратце ето как: Благодаря Ви за мъдрата мисъл, гн Миржафаров (дано не бъркам в славянското изписване на фамилията Ви). Благодаря Ви и за пожеланието за оздравяване! Желая Ви здраве и успехи! А ето какво ми пише една майка, на чиито син съм преподавал: Скорошно оздравяване, г-н Грънчаров! Бог да Ви пази, пазете се и Вие! Как сте, г-н Грънчаров? Надявам се, по-добре с всеки изминал ден! Гледах видеото Ви. Малко тъжно, но искрено и чувствено... Ще се оправите, Вие сте боец! Днес със синът ми – ... – се помолихме в църквата за Ваше здраве. Бъдете силен, почивайте си и се оправяйте, че изпращането на абитуриентите от ПГЕЕ (между които е и моят син, моята гордост) наближава! Поздрави, спокойни дни и бързо възстановяване! С уважение, П.С. Старая се на всеки да благодаря за вниманието; в случая ето как:

К читателям и почитателям болгарского философского журнала «ИДЕИ» Уважаемые и дорогие наши болгарские друзья! Обращаясь к вам накануне ХХIII Всемирного философского конгресса «Философия как исследование и образ жизни», который состоится 4-10 августа этого года в славной колыбели древнегреческой философии, в Афинахъ, и будет посвящен выявлению возможностей современной философии в решении актуальных проблем существования и дальнейшего развития человечества, Одновременно с уважением к вам и вашему интересному и хорошему изданию, к подвижническому и неутомимому труду его главного редактора, горячего сторонника и защитника философских идей, талантливого мыслителя и общественного деятеля Ангела Иванова Грънчарова, с вашего разрешения хочу выразить несколько своих наблюдений. В течении своей жизни я был свидетелем и своими глазами видел ужасные страдания моего народа, связанные со Второй мировой войной, Холокост, его жертвенным и героическим прогрессом и сверхтяжелыми усилиями в развитии новой жизни и лучшего будущего для наших потомков. И я убедился в том, что залогом нашего счастливого будущего есть справедливое и благонамеренное отношение людей друг к другу, сотрудничество и понимание, взаи-

Постоянно получавам пожелания за успешно оздравяване и възстановяване, изпращани от България, от разни страни, от Пловдив, от колеги и ученици в училището, в което работя, дори и от съвършено непознати хора; това е много трогателно и тук искам на всички да благодаря за провената човечност. Ето, например, какво ми пише г-н Миржафаров от Израел (иначе евреин с български корен, живял известно време в България): Добро утро! Какво стана с вас, господин Грънчаров? Виждам, че сте в болница и дори сте били оперирани? Да ви даде Бог че по-бързо да оздравеете! Искам да ви кажа, обаче, че колкото и да изглежда парадоксално – всичко е за добро. Имате уникална възможност да не се занимавате със злободневното и всекидневното, с рутина, която често просто убива мисълта, приземява, не позволява да мислим по-мащабно, по-дълбоко, за по-вечни и по-глобалните неща... Знаете, като е написано в Петтекнижието на Моисей за евреите в Египет: "...

Благодаря, г-жо С. Аз Ви отговорих, но интернетът ми беше доста калпав, затова явно не сте получила отговора ми... Благодаря Ви за пожеланията, особено ме трогна че сте се помолили в черква за моето здраве! Ако има повече добри хора като Вас, щяхме да бъдем в значително подобро положение от това, в което сме сега. За жалост не е така! Здраве и успехи Ви желая, а особено на Вашия толкова талантлив и мислещ син! Засега спирам дотук. Вече се изморих да правя този постинг, като се съвзема, ще продължа с изброяването да честитките и пожеланията. А сега ви желая хубава вечер! РЕШАВАМ ДА ПОДАРЯ... КНИГИ НА ЛЕКАРСКИЯ ЕКИП, НА СЕСТРИТЕ И НА САНИТАРИТЕ, КОИТО СЕ ГРИЖАТ ЗА МЕН В БОЛНИЦАТА Ето пътят на добрите идеи: Tanya Kraseva, мой Фесбук-приятел, ме е упоменала сред адресатите на свое поздравление послучай Международния ден на книгата и авторското право; ето какво тя е написала там, а пък по-долу можете да прочете и моята реакция, съдържаща вече същината на идеята ми:

12 ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ПРИЯТЕЛИ! На международния ден на книгата и авторското право празнуват автори, илюстратори, редактори, издатели, четящи и всички ние. Но паметниците на книгата в Берлин и Барселона... при нас липсват... На 23 април в Каталуня традиционно се подарява книга! На същата дата са починали световноизвестните автори Мигел де Сервантес и Уилям Шекспир.

дадете име и фамилия, за да Ви надпиша книгите. Правя всички това от благодарност: благодарение на Вас и на Божията милост може би ще напиша още някоя книга. ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД БЛАГОРОДНАТА ВИ ПРОФЕСИЯ! С уважение: Ангел ГРЪНЧАРОВ ВКРАТЦЕ ЗА НЯКОИ ФИЛОСОФСКИ РЕАКЦИИ ОТНОСНО БОЛНИЧНОТО МИ БИТИЕ ТИЯ ДНИ

Ангел Грънчаров каза: Благодаря Ви поздравленията и за тази информация! Аз в момента съм в болница и сега ми се яви идеята да подаря на лекарския екип, който извърши операцията ми, на дежурните лекари, на сестрите и на помощния персонал книги, от моите авторски, каквито те си изберат. По избор, това ми се вижда добра идея; другите пациенти подаряват уиски, а аз пък ще подаря само бонбони и книги, сладост за езика и за душата! Непременно ще го направя. Дали обаче няма да се изложа? Как мислите? Но това е университетска клиника, тъй че, мисля, да се подарява тук книга е в реда на добрия тон...

Jenia Georgieva каза: Г-н Грънчаров, дано не им се издължат физиономиите! Но безспорно – самата идея е прекрасна! Найважното обаче е да оздравявате! И: Честит Ви празник, от сърце! И така, речено-сторено: в моята болнична стая скоро ще е като... книжарница. А сега-засега синът ми получи задача да донесе по един екземпляр от всичките ми книги, заедно с ето това съобщение, разпечатано на ксерокс: СЪОБЩЕНИЕ: В много страни е прието на 23 април (Световен ден на книгата и авторското право, който се чуства от авторите, от издателите на книги, от редакторите и пр.) празнуващите да подаряват свои книги. Това ми даде следната идея: Искам да подаря на лекарския екип, на сестрите и санитарите, на всички, които се грижеха за мен, свои авторски книги. Нека всеки лекар да си избере колкото си хареса книги, всяка сестра по 2 книги, всяка санитарка – по една. Моля да ми

Да напиша и тази сутрин няколко реда в моя болничен дневник. И понеже религията е границата, пределът, до който стига в своето развитие философията (по мисълта на Хегел), то този път няма да описвам свои религиозни чувства, а такива, които са свързани с настройката ми на философ. Имам много какво да кажа и напиша в това отношение, но за жалост все още не съм във форма, трудно се пишат философски опуси на миниатюрното лаптопче на колене, имам все още проблеми с очите (пълнят се с лимфа, тази сутрин са почти изцяло затворени, едва виждам); затуй ми се налага да бъда пределно кратък. Но да вметна няколко думи за актуалната ситуация около всекидневния живот в Клиниката по неврохирургия, в която се намирал сега. Новото е, че оня човек, за който бях писал, който стенеше на висок глас, вече е изписан или пък мъките му престанаха, успокоил се е, но вече нощите и дните минават спокойно, без оня злокобен характер, който бяха придобили преди. За жалост, от самата обстановка много трудно заспивам, спя за кратко, а най-много мисля. Трудно е човек да бъде самотен ако има тази наклонност. Та ето за какво си мисля тия дни. Мисля си за философските измерения на това, което преживях. Да речем, мисля си за това колко съм бил несправедлив относно идеята си, че мозъкът няма абсолютно никакво отношение към същ-

ността на мисялта; е, оказа се, че има, и то не какво да е, а твърде съществено: в дните преди опираоцията бях съвършено неспособен да пиша, да мисля, бях заради болките крайно опатичен, а пък веднага след опирацията, когато на мозъкът ми е била осигурена потребната свобода, когато отворих очи, почувствах необичайно вдъхновение! Ето тогава именно видях гълъбчето на прозореца, което ме развълнува толкова, което пък показва, че не само мислите, но и чувствата имат отношение към мозъка. Сперам дотук, изминявам се, че съм имал такова пренебрежение към мозъка – аз все още поставям на пиедестал духът! – но и мозъкът трябва да заеме своето достойно място. Друг път, надявам се, ще продължа по темата, това е само бележка за да се подсетя за него, да не го забравя. Май ми се изчерпи лимита за писане тази сутрин. После, като си почина, може да продължа да пиша още за философските ми реакции на сегашното ми положение около границата между живота и смъртта. На интересно място бях. Любопитни усещания имах. Но за това друг път. А сега ви желая хубав ден! Да не се напъвам да пиша повече, че наистина нямам сили... В ДВА КИЕВСКИ ХРАМА ДНЕС СА ЧЕЛИ МОЛИТВА И СА ПАЛИЛИ СВЕЩИ ЗА ЗДРАВЕТО И СКОРОШНОТО ОЗДРАВЯВАНЕ НА МОЯ МИЛОСТ 24 април 2013, сряда

Тази сутрин намерих следното трогателно писмо в своята пощенска кутия: -------- Оригинално писмо -------От: Constantin Raida Относно: news До: Ангел Грънчаров Изпратено на: Вторник, 2013, Април 23 20:59:43 EEST Добрый вечер, дорогой Ангел! Я сегодня все успел. В киевских Храме равноапостольной княгини Ольги и Храме благоверного князя ВсеволодаГавриила, Владимирском и Михайловском соборах сегодня ставили свечи и молились за здоровье и скорейшее выздоровление Ангела Иванова Грънчарова, православно-

13 го, философа из Болгарии, а также в воскресенье в этих церквях тоже будут упоминания и молитвы за Ваше здоровье на богослужениях. Думаю, с Божьей помощью мы все преодолеем! Выздоравливайте! С уважением, К.Р.

рива пръв Сидеров, той е спекулант, говори това, което е приятно за ухото на дадена категория хора... това е най-грозен популизъм и демагогия...

Необичайно развълнуван, отвърнах ето какво:

Сава Кукалов: Проблемът на Костов е, че е рубладжия и пачавра на руснаците... Костов е национален предател, поставил партията си в защита на руския имперси интерес - и интереса на руската ченгесарска олигархия. И всичко го прави заради материалния (финансовия) си интерес. Мошеник от класа ни е той...

Доброе утро, дорогой Константин, Спасибо Вам за эту инициативу в храмах, я очень рад, что Вы все это сделали для меня, я Вам очень признателен! Да, я тоже думаю, что если люди опираются и вдохновляются Божию силой и мудростью, они все могут постичь, для таких людей нет невозможного! У нас скоро предстоит Рождество, благодаря Божию великодушию я в некотором смысле уже "воскрес" или хотя бы все таки не перешагнул границу между жизнью и смертью, что по моему является знаком, что все еще что то можно совершить – во имя духовного образования, воспытания и просвящения молодых людей, во имя философии. Спасибо за все, буду постаратся выздоровливать как можно скорее! С уважением: Ангел Грънчаров В БЪЛГАРСКИЯ ИНТЕРНЕТ СЕГА НАЙБЕЗОБРАЗНО СЕ ЛЪЖЕ ОТ ПЛАТЕНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ КЛАКЬОРИ НА РУСКОЧЕНГЕСАРСКАТА НИ ОЛИГАРХИЯ 23 април 2013, вторник

Диалог с атакуващ гербовак и активно интернетно ченге и щатен манипулатор: Ангел Грънчаров: Проблемът на Сидеров е, че е рубладжия и пачавра на руснаците... НА ПУТИНИСТКИЯ ИМПЕРСКИ ИНТЕРЕС; телевизията му от кого се финансира? Сидеров е национален предател, поставил партията си в защита на руския имперски интерес – и интереса на руската ченгесарска олигархия. И всичко го прави заради материалния (финансовия) си интерес. Мошеник от класа ни е той... Нищо не разк-

Maria Vassileva: Костов? Кога и как опознахте ТАКА ДОБРЕ Волен?

Ангел Грънчаров: Г-н Кукалов, ако има поне един български политик, който изключително НЕ Е руско мекере и рубладжия, то този български политик се казва ИВАН КОСТОВ... да, само Костов, никой друг, ако има други, са толкова малко, че се броят на пръстите на едната ръка... но за Костов е сигурно, че не е руско мекере... ако беше, защо путинисто-рубладжиите толкова го мразят?! Г-жо Василева, потърсете и прочетете книгите ми за българския преход и ще разберете позицията ми не само към Костов, но и към всички български политици... ПОРАДИ ГОЛЕМИЯ ОБЩЕСТВЕН ИНТЕРЕС ПУБЛИКУВАМ ИСКОВАТА МОЛБА, С КОЯТО ОБРАЗОВАТЕЛНА ШЕФКА МЕ СЪДИ ЗА "ОБИДНИ СЪЖДЕНИЯ", СЪДЪРЖАЩИ СЕ В МОЯ ФИЛОСОФСКА КНИГА

ВЪЛНУВАЩ ИЗРАЗ НА ДУХОВНА ПОДКРЕПА ОТ КИЕВ

Днес получих писмо от г-н Константин Райда, от Института по философия към Украинската академия на науките, с когото заедно работим по един проект за превръщането на философското списание ИДЕИ в международно (и многоезично). Моето разболяване забави с около 1 месец нашата работа, чувствах се крайно неуютно че заради мои зравословни проблеми се бавят работите. Днес, всъщност нощес направих клипче и го сложих в блога, от който г-н Райда е разбрал за сериозността на заболяването ми. Написал ми е вълнуващо писмо. Ето го заедно с моя кратък отговор: -------- Оригинално писмо -------От: Constantin Raida Относно: Моральная и духовная поддержка До: Ангел Грънчаров Изпратено на: Вторник, 2013, Април 23 05:51:04 EEST Доброе утро, дорогой Ангел! Не думал, что у Вы попали в такую, настолько серьезную ситуацию. Смотрел сегодня утром Ваше "Апел към помиряване" и почти плакал... Желаю Вам скорейшего выздоровления и здоровья! Сегодня я обя-

14 зательно поеду как минимум в три церкви или собора (слава Богу, у нас в Киеве, они великолепны и их предостаточно) и закажу службы за Ваше здоровье и Ваше скорейшее выздоровление! Искренне Ваш, Константин Райда Добрый день, дорогой Константин, Да, оказалось серьезная проблема с здоровьем, но, слава Богу, самое плохое прошло, я уже востановляюсь! Очень тронуло Ваше письмо, спасибо за сопричастностью, за человечност! Спасибо за молитву в церьковь и за свечи, знаете, я уже сознаю, что Бог благоволил даровать мне еще жизни, в том числе, может быть, за наше общее дело, чтобы могли поработать за наш совместный проэкт. Мне было очень плохо за то, что не был в состоянии перевести на болгарски договор и подписать ето, но действительно не было сил ничего сделать. Теперь, слава Богу, чувствуюсь значительно лучше и будем надеятся скоро сделаю все, что пообещал. С уважением: Ангел Грънчаров БЕЗЧУВСТВЕНИЯТ КЪМ ЧОВЕЧНОСТТА, КЪМ ЧОВЕШКИТЕ НЕЩА И ПРОБЛЕМИ ПОЛИТИК Е КРАЙНО НЕКАДЪРЕН ПОЛИТИК

Таман излязох оня ден за първи път за няколко минути от болницата – за да се полюбувам малко на великолепието на бляскавата природа – и в това време ме потърсил някакъв лекар. Казаха ми, не бил от нашата клиника, не го познавал моят спътник по стая. Понеже бях капнал се излегнах и реших да чакам: който иска да ме намери, на разположение съм вече. И наистина, след около час пак ме потърсиха, лекарят, доцент, се оказа сравнително млад човек; усмихна се, представи се, каза, че иска да разговаря с мен от името на... Иван Костов! Помоли да разбере състоянието ми. Разказах му и предисторията на влизането ми този път в болницата (аз вече снощи направих клипче по този въпрос, тъй че и вие можете да разберете вече всичко), и как се чувствам, тогава три дни след операцията. Това беше в неделя.

Пратеникът на Иван Костов ме поразпита, зададе ми въпроси, даде ми интересна информация за болестта ми. Нашите лекари в държавните болници особено са претрупани, тъй че се почувствах поласкан от вниманието, че мога да разговарям повечко с лекар в болница. Е, този лекар беше специалист по други, ала родствени болести... Та така. Костов наистина се интересува за мен. Питал е. Проявил е човечност. Дали пък наистина няма да дойде сам в болницата, както е обещал? Ще каже някой: как пък няма да дойде, та това е хубав предизборен "пиарход"?! А нали знаем какви са политиците. Няма начин мнозина да не мислят тъкмо така в този момент. Искам да кажа нещичко в тази връзка. Мен специално някой по този начин да ме агитира да гласувам за неговата партия е безнадеждна работа. Всеки ден да идва при мен Сергей Станишев или Бойко Борисов е кауза пердута да ме убедят да гласувам за техните партии. Или Сидеров, примерно, да ме придума да гласувам за него с някоя лъжа, пошепната ми в ушенцето, не, няма да стане. Костов пък, знайно е от този блог, си има моя глас на избирател, тъй че няма защо да се старае да ми прави такива жестове на внимание. Тогава наистина защо ли го прави? Аз бях чел някъде, че самият Костов е имал доста сериозни здравословни проблеми преди време. Тъй че той знае какво е да си в болница. Ето, решил е да прояви един жест на внимание, да покаже човечността си. Големите политици, политиците от голям мащаб, по моето виждане, се разпознават най-вече по това, че са способни на човечност. Щото политиката е неотделима от човешките неща и проблеми. Безчувственият към човечността, към човешките неща и проблеми политик е крайно некадърен политик. Това е моята теза. Костов е голям първо като личност (и това не е само, че е компетентен, че разбира от политика и управление, че умее да ръководи цяла държава, че е мислещ човек, но тук се включва най-вече и това, че е способен на човешки прояви!), а на тази база вече е и голям политик и държавник. Толкова. Ето, случи се така, че и в моя случай Иван Костов успя по категоричен начин да изяви необикновения мащаб на личността си. Сред гмежта от политически мижитурки, шарлатани и спекуланти ние, българите, имаме един истински политик – и то от голям мащаб. Той се казва Иван Костов. За разлика от мнозина, хвърлящи гласа си за "наймалкото зло", аз пък давам гласа си за нещо истинско и най-добро. Давам гласа си за Иван Костов...

БЛАГОДАРЯ ТИ, МИЛИ БОЖЕ, ЗА ШАНСА, КОЙТО МИ ДАДЕ: ДА СЕ ПОРАДВАМ ОЩЕ НА СЪЗДАДЕНИЯ ОТ ТЕБ БЛЯСКАВ, СИЯЕН, ПРЕКРАСЕН, ВЕЛИКОЛЕПЕН СВЯТ!

Да напиша нещичко в болничното си дневниче тази сутрин... Вече ми е разрешено да се разхождам наоколо болницата. Няколко пъти излизам навън за да се радвам, за да се наслаждавам на прииждащата пролет. Благодаря ти, мили Боже, че прояви великодушието да видя и да се насладя на това великолепие! Във всяко стръкче тревичка се възражда животът, текат могъщи жизнени сили, а пък птиците се скъсват да пеят химни на благодарност към Твореца! Само ний, хората, сякаш сме пестеливи в това отношение, докато другите Божии твари изобщо не се скъпят. Правим се на... важни. Не се "принизяваме" да благодарим, не се чувстваме длъжни да сме признателни. Защо ли е така? Да, сред нас, хората, има безумци, които вероятно смятат, че не Бог, а те самите са си дали ето този ден, ето това великолепно утро, този живот, такива вероятно смятат, че те самите са се "самосъстворили", затова, предполагам, не се "принизяват" на благодарят на Оня, на Когото всичко дължим... Не бива да се държим така. Не е правилно. Не е според истината. Всеки, предполагам, един ден ще разбере тази проста истина, особено в моменти като моя – когато бях наблизо до смъртта, ала Бог все пак ме задържа в живота. Благодаря ти, мили Боже, за шанса, който ми даде – да се порадвам още на създадения от Теб бляскав, сияен, прекрасен, великолепен свят! Мислех да сложа тук точка, но понеже не ми се спира компютъра, ще напиша още едно изречение. Стоя, дишам с пълни гърди въздуха, гледам възхитителната зеленина, цъфтящите дървета, е, малко ми е тъжно, че пак съм в болница, но е важното, по дяволите, че съм жив, ето това е важното, това е найистинското: благодаря Ти, мили Боже, за този безценен дар и шанс! Нищо друго няма значение, това е най-важното. Хора, не забравяйте това, оценявайте го, възползвайте се от него. И

15 изобщо се старайте да не се занимавате с глупости – не си заслужава... Това е. Хубав ден за всички!

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ТЕЛЕВИЗИОНЕРА КЕВОРК КЕВОРКЯН, ПО СЪВМЕСТИТЕЛСТВО ЯВЯВАЩ СЕ И АГЕНТ ОТ ДС С КЛИЧКА "ДИМИТЪР"

ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАВЕДЕНОТО ОТ ОБРАЗОВАТЕЛНА ШЕФКА ДЕЛО ЗА "ОБИДА ОТ НЕПРАВИЛНИ МИСЛИ" В МОЯ ФИЛОСОФСКА КНИГА 22 април 2013, понеделник

Тази сутрин решавам да напиша кратичко Отворено писмо до телевизионера Кеворк Кеворкян, по съвместителство също така явяващ се и агент от ДС с кличка "Димитър" Във връзка с публикацията Образователна шефка заведе дело за обида от "неправилни мисли" в моя книга! днес изпращам следната молба: ДО РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, XI-ти СЪСТАВ, № 2 МОЛБА от Ангел Иванов Грънчаров Адрес: Ж.К. Тракия, ..., телефон: 0878269488 ел.поща: angeligdb от abv.bg В качеството ми на подсъдим по НЧХД, №1000 от 2013 г. Уважаема (г-жо) г-н Съдия, Моля първото заседание на делото, по което съм подсъдим, да бъде отложено, тъй като в момента се намирам в болнично заведение, пребиваването ми в което още не е завършило и физически няма да бъде възможно да присъствам на откриването на делото, а също така и няма да мога да организирам и проведа своята защита. Прилагам служебна бележка от болничното заведение, с която удостояверявам (доказвам) този факт. Дата: 20.04.2013 г. Гр. Пловдив С уважение: (подпис)

Речено-сторено. Писмото ми е по изцяло нравствени, ценностни, идеални подбуди. Ето какво се получи. Ще го пратя непременно на нашата велика телевезионно-ченгесарска звезда още днес. Господин Кеворкян, Ще Ви напиша съвсем кратко писъмце, тъй като, за жалост, ми се налага да пиша писмото си до Вас в болнични условия, от болничната стая. Този факт обаче показва, че проблемът, който искам да поставя, не търпи никакво отлагане. Искам да Ви поставя един сериозен нравствен проблем. Г-н Кеворкан, в самото начало искам да Ви известя, че авторът на това писмо е събирал подписка сред студентите и преподавателите в ПУ "П.Хилендарски" в защита и за възстановяване на предаването ВСЯКА НЕДЕЛЯ когато то беше спряно от комунистическия режим при "историческата изцепка" на акад. Амосов. Сам си правете извода какво означава това, че днес Ви пиша настоящето писмо. От много време, от години воденото от Вас предаване се е превърнало във флагман на непристойната, арогантна пропагандно-ченгесарска оплювателска война срещу премиера-реформатор на България Иван Костов. И след възстановяването си наскоро предаването продължава този поход, поръчан, несъмнено, от олигархично-

ченгесарските сили, на които Вие без капчица неудобство служите. Няма предаване, в което всеки от гостите да не проличи, че е поканен предимно за това да каже нещичко срещу Костов, по-възможност колкото се може по-гадно и фантастично. Вашият любимец Филчев, примерно, още като главен прокурор вместо да вдига медийна шумотевица имаше властта (ако имаше някакви факти срещу Костов да го даде под съд), но не, той дефилираше всяка седмица при Вас, което много говори. И други се изявиха в безскрупулността си; всеки, който има зъб на Костов, беше поканен много пъти в предаването Ви, където Вие най-сладострастно и перверзно го разпитвахте, все едно това не е телевизионно предаване, а филиал на "другарския" или дори на "народния съд" на ДС. Аз съм психолог и мога съвсем сериозно да Ви кажа: Вие имате мания и параноя от г-н Костов, г-н Кеворкан! Няма друг български политик, който благодарение на арогантни медийни мерзавци е бил сатанизиран и оплют както беше оплют премиерареформатор на България. Аз си имам своите тези и обяснения защо се държите така неадекватно. Ако желаете да се запознаете с моите разбирания по този въпрос можете да се зачетете в моята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие "Кратка психологическа история на съвременна България") или, да речем, моята книга БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие "Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността"), където достатъчно аргументирано съм ги изложил. Което ме освобождава от потребността сега да се повтарям отново. Книгите могат да се намерят освен в хартиен вариант по книжарниците и онлайн в интернет. Тук ще подхвърля само това: не е достойно журналист с претенции като Вас да се държи така непристойно и непрофесионално. Вие превърнахте журналистиката в слугиня на олигархията, която срещу заплащане е способна на всякакви мерзости. Моята апелация е нравствена, което и обяснява стилистиката ми. Иван Костов е личност, а да се постъпва с жив човек по този начин е непристойно; той също така е мой народен представител от много години и имам пълното право да възразя срещу недостойния и непристойния начин, по който постъпвате спрямо една личност, в случая спрямо неговата. Нито веднъж Вие не счетохте за нужно да дадете "право на отговор" на оклеветения и оплютия виден държавник на България. Това е крещящо нарушение на всички базисни принципи на човешкия морал, да не говорим пък за принципите на журналистическата етика и на медийния професионализъм. Моето искане към Вас е следното: длъжен сте в най-скоро време и без никакви условия да дадете най-сетне "право на

16 отговор" на премиера-реформатор на България Иван Костов! Предвид времето, което сте отделили за оплюване на Иван Костов в предаването си, предвид напредналата Ви пенсионерска възраст, Вие сте длъжен да закриете предаването ВСЯКА НЕДЕЛЯ и комай да предоставите цялата вечност за в бъдеще на Иван Костов - за да каже той своята версия за българския преход. Уверявам Ви, изявленията на г-н Костов ще бъдат значително по-интересни от Вашите "телевизионни предавания", които са ниво "квартално-махленско клюкарене". Това е. Надявам се, че можете да изпитвате малко поне срам. Но се съмнявам. Уверен съм по-скоро, че не можете. Ако можехте да осъзнаете какво правите, отдавна да се бяхте спрели. Щото Вие резилите не Костов, а... самия себе си! Загубихте всяка капчица човешко достойнство. Наистина, и това ли дори не усещате?! Бъдете здрав! С (не)уважение: Ангел Грънчаров, философ, блогър, български гражданин, до дъното на душата си погнусен от това, което правите! РЯДЪК ШАНС В БОРБАТА СРЕЩУ РУБЛАДЖИЙСКАТА ЧЕНГЕСАРНИЦА, ОТ КОЙТО НИЕ, ГРАЖДАНИТЕ, СМЕ ДЛЪЖНИ ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВАМЕ НЕПРЕМЕННО!

21 април 2013, неделя

оплювалници срещу заплащане е доказал, че не може? Нямам възможност сега да пиша по заченатата тема, тия дни ще направя видеокоментар (налага ми се да мина към тази форма поради факта, че писането много ме изморява), но нека първо да се повъзстановя малко от операцията, която преживях. А темата ме вълнува: аз също съм автор, и то не на една книга за епохалния български преход. И няма да мълча когато ченгетата продължават най-нагло да разпространяват лъжливата си "митология" за прехода, в която няма и помен от стремежа към истината. А всичко е най-грозна, опашата лъжа. Но има и нещо обнадеждаващо: щом ченгетата залагат на толкова прозрачни лъжи и на толкова повърхностни манипулатори, това илюстрира безсилието и безиходицата, в която са изпаднали. Нямат вече нито стил, нито идеи, нито личности, сиреч, кадри. Което пък е шанс в тази ситуация ченгетата най-после да изпуснат контрола върху събитията – рядък шанс, от който ние, гражданите, сме длъжни да се възползваме. Да се възползваме ние, гражданите, от развоя на събитията означава да вземат своя дължим реванш на тия избори единствените политически сили, които са доказали своята независимост от ченгесарския рускоимперски рубладжийски истеблишмънт. Не е нужно да споменавам кои са тези политически сили, но за да не се появяват каквито и да било недоразумения, ще конкретизирам: това са политическите сили, групирани около премиера-реформатор на България Иван Костов. НЯКОЛКО НАБЛЮДЕНИЯ И МИСЛИ ЗА БОЛНИЧНОТО ЕЖЕДНЕВИЕ

Питам се: доколко ли трябва да са обнаглели водачите на руско-путинисткото имперско мекерджийство-рубладжийство у нас че да залагат, предполагам, добри пари в "анджък-прозрачни" проекти като книга, написана от дългогодишния кореспондент в Москва А.Тодоров, в която той, видите ли, се представя за "поборник на автентичното дясно" – и в същото време като "крепител на българския интерес"?! Чух в интервюто на Кеворк Кеворкян с автора най-възхитителни неща, достойни за по-задълбочен коментар, понеже, естествено, той мигновено е поканен в телевизионната ченгесарщина ВСЯКА НЕДЕЛЯ. Питам се обаче и това: дали някой може да вярва в нещо, което е казано в предаване на толкова дискредитирал се "миропомазан от ДС телевизионер", който друго освен да крои интриги, да участва в конспирации и в мерзавщини, да устройва

Няколко думи за болничното всекидневие – и най-вече "еженощие", щото нощите в болницата са цели епопеи. Имам предвид безсънието и... хъркането на съседите. Правя си някои проучвания по темата за търсенето на спасение от хъркането на съседа в безкрайните болнични нощи. Понеже напоследък доста често взех да влизам в болници, за мен това е една важна тема.

Тия дни открих, че при епичното хъркане на масовия българин в болничните заведения най-важното е, така да се рече, конкуренцията; първо в смисъл кой пръв ще заспи и ще прецака всички останали; първият захъркал отнема стратегическото предимство на останалите и те мигновено стават жертви; за да заспиш пръв обаче трябва най-стоически да будуваш денем; кой се поддаде да мигне денем, нощем се обрича да бъде жертва на оперетния многогласен хор на хъркащите; и така нататък, още много мога да пиша по прелюбопитната тема, щото наблюденията и особено размислите ми са, както виждате, крайно богати, но сега нямам физическа сила да пиша и да се разпростирам повече. Друг път – повече. Аз лично много рядко мога да се уредя да стана хъркащ щото явно нямам дарбата, нямам тоя екзистенциален талант, пък и съвсем не ме бива във всебългарския сонм на уреждащите се, на ония, които умеят да прецакват останалите – и по тази причина си стоя все сред прецаканите. Както и да е. Такава ми е била съдбата... Пребиваването ми този път в болница обаче ще се запомни с стоновете, виковете, молбите за помощ на един болен, който по всяко време на денонощието с цяло гърло крещи "Помощ!", "Олелее!", "Хора!", "Боли!" и пр. Друг път такова нещо не бях срещал, обикновено болните стенат и страдат колкото се може по-безгласно, кротко, тихичко. А тоя дедо вика яката. Не мога да скрия, че заради неговите викове ний, болните, взехме да се отдаваме на размисли и дори на спорове за допустимостта на евтаназията, защото наистина е нетърпимо човек "да живее" в адско страдание, това не е човешко. Да не зачевам тая тема, само я подхвърлям. Сестрите ни подават обаче противоречива информация за страданието на дядото: някои твърдят, че болките му били нечовешки, че повече обезболяващи не могли да му дават, щото ако му дадат щял да умре, затова и човекът живеел в непоносими мъки; други сестри обаче твърдят, че дядото просто е психясал от продължителния престой в болницата. Каква е истината никой не може да каже, само дядото си знае. Аз лично трета нощ не съм мигнал, не само заради дядото, а и изобщо, заради трудности в адаптирането, лошо легло, даже заради... хлебарките, заради какво ли не. Тая нощ в интерес на истината на дватри пъти се увличах и заспивах, ала за малко. Но съм общо взето отпочинал сякаш. Та като викаше тая нощ дядото проведох един експеримент, ще ви кажа и за него и спирам, щото се изморих. Когато дядото вика, на човек му идват всякакви мисли и чувства. Не крия, на моменти ми е идвала и недобра мисъл за дядото, примерно си казвам в ума "Майната ти де!" (признавам си греха!), ала в следва-

17 щия момент се ужасявам и обикновено се опитвам да му съчувствам, да му вляза в положението, да го оневиня. Тая нощ опитах с нещо друго: почнах да се моля Бог да му прати облекчение. И да ви кажа, сякаш помогна: щом почвах молитвата си дядото спираше виковете и мирясваше за известно време! Няколко пъти опитах да го подкрепя с молитва и той все спираше да вика. Мирясваше. Сякаш му олекваше. Много приятно усещане е че помагаш на един човек в тежък момент. Даже едно куче ако го боли и го погалиш по глава, ще забрави за болката, а какво остава пък за човека. А да сте забелязали хора, утешаващи страдащите в нашите болници? И то с почти нищо: с мисъл. С добра дума. Най-безинтересното, наймаловажното нещо за нас, българите. Идеята ми беше: ако ние, хората, ние, българите, не се отнасяме един към друг с тъпо безчувствие, ако сме солидарни с проблема на другия човек, ако имаме духовната сила да се помолим за облекчаването на болката даже на съвсем непознат човек, то това може да ни помогне. Е, открих, че сякаш може. Знам, че може. Просто се иска да съзнаваш, че не си единствен на този свят, че не бива да мислиш само за себе си, т.е. възможно е и ний, българите, да опитаме да се отнасяме човешки помежду си, което е предпоставка работите ни да потръгнат. Да си обединим силата, духовна и физическа, изглежда, е предпоставка националният ни ресурс да се увеличи, което пък ще доведе един ден и до просперитет. Нямам сили да детайлизирам мисълта си, така написана прозвуча сякаш по комунистически, но наистина капнах, затова и спирам. Прощавайте ако има нещо. Хубав неделен ден ви желая! ОБРАЗОВАТЕЛНА ШЕФКА ЗАВЕДЕ ДЕЛО ЗА ОБИДА ОТ "НЕПРАВИЛНИ МИСЛИ" В МОЯ КНИГА!

20 април 2013, събота

Тия дни до мен се появиха сведения за една наистина невероятна история: даден съм под съд за една моя книга! Имам написани и издадени повече от 20 книги, но за първи в съд е заведено дело, съвсем официално дело срещу мен! На път съм да

се обезсмъртя таман като Сократ, не е шега! Моля да не си мислите, че фантазирам или си измислям – съвсем сериозно пиша тоя път, въпреки че често обичам да се шегувам. Тоя път обаче съм съвсем сериозен. Да, заведено е съвсем официално дело "за обида" и "морални неимуществени щети" (искът е за 1000 лева обещетение), а се е почувствала обидена от няколко израза в есе, съдържащо се в моята най-нова книга за образованието със заглавие НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (и подзаглавие Есета за освобождаващото образование), та значи се е почувствала обидена от тричетири мои мисли г-жа инж. Камелия Стоянова, явяваща се (Дръжте се по-яко за нещо за да не паднете!) хем синдикален лидер на учителската синдикална организация към КТ "Подкрепа", хем в същото време и помощник-директор на ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което моя милост работи вече повече от 13 години. Делото е заведено от доста време, но е държано в строга тайна от мен, сега, в предизборния период, е намерен сгоден момент за провеждането му. Излишно е да споменавам, че с ръководството на училището, назначено от предишната гербовашка власт, имаме сериозни и идеологически, и мирогледни, и нравствени, и политически, защо не, различия. Както и да е. Насрочено е делото за 25 април, след няколко дни. Аз в момента съм в болница след операция, тъй че най-вероятно няма да съм в състояние да присъствам на второто след Сократовото дело срещу философ за това, че е изказал някакви мисли, т.е. че съм си позволил да мисля. Излишно е да се споменава, че има фундаментално човешко право на изразяване на мисли – и ако съдът у нас почне да контролира мислите ни, ще я докараме до под кривата круша! Та много ми се участва в този процес хем срещу книга, хем срещу философ, който са скалъпили тия усърдни блюстителки на гербовашката представа за човешките права. За жалост не съм в състояние (по здравословни причини) да участвам на първото заседание на този очертаващ се като забележителен и исторически за философията и образованието съдебен процес. Излишно е да казвам, че няма да си наемам адвокат и ще се защищавам съвсем сам. Както и подобава да се държи един горещ фен на Сократ. Това е. Ползвам се от случая да ви известя, че като четете горното, не е нужно да се щипете за да разберете в кой свят се намирате. Намирате се в нашия тукашен и толкова объркан български свят, в който е възможно да се случи дори и това, за което съвсем сериозно ви известих! Фантастики и абсурди у нас бол!!! Не е като да няма!!! Чакай да се спирам, че току-виж заради тия "обидни приказки" за милата ни Татковина

някой може да ме осъди така, че да не мога да му се разплатя докато съм жив... Процесът срещу моята най-нова книга за образованието ще постави ребром най-тежките проблеми в порочната образователна система у нас. Тъй че използвам възможността да благодаря на ищцата за завеждането на това дело, сиреч, за провокирането на този необходим разговор! Г-жо Стоянова, много съм Ви признателен за това, което правите за българското образование! ПОЛУЧИХ ПОЖЕЛАНИЕ ЗА ОЗДРАВЯВАНЕ ОТ Г-Н ИВАН КОСТОВ

Днес по Скайпа проведохме следния разговор с г-н Петър Каменов от Монтана: [09:01:10] Petar Kamenov: Ангел, днес бях на срещата с Костов в Монтана. Казах му (само на него) за твоето състояние, той изрази съчувствие, много се разтрои и каза, че като отиде в Пловдив ще те посети. Взе си джиесема и набра някаква професорка от ВМА, доколкото запомних името Ст... Поиска да разбере какво е състоянието ти и по телефона и по възможност да окаже някакво съдействие; помоли да го информира за състоянието ти до 16 ч. След това отново води разговор и доуточняваха в кое отделение си. Преди малко се обадил от Лом и е заръчал да ми предадат, че имал сведения, че се оправяш и отново е казал, че при първа възможност ще те посети. Когато говори за теб и обясняваше кой си, каза: "Това е един наш голям защитник!".

[09:01:41] Ангел Грънчаров: Благодаря ти много за тия вълнуващи вести! Кажи на г-н Костов, че съм добре, слава Богу! Неговата доброта ме трогна!

Petar Kamenov: Радвам се, че си добре!

[09:03:15] Ангел Грънчаров: Да, добре съм, но не мога да пиша, щото бързо отмалявам; като обаче ме приведат в що-годе угледен външен вид ще направя клипче с политически анализ; много ми се е насъбрало, не се търпи вече...

18 [09:04:24] Petar Kamenov: Не мисли за тая пуста политика, гледай си здравето! Костов ще се справи сам.

[09:05:34 Ангел Грънчаров: И една хубава новина: в стаята сме двама. Стана дума за политика. Съседът ми 42 годишно момче заяви следното още в самото начало: не крия, досега винаги съм гласувал за СДС преди и после за ДСБ, за Костов. По всички възлови въпроси на българския живот мислим еднакво.

[09:07:57] Petar Kamenov: Вчера прекосихме с Костов и още двама-трима центъра на града и от всякъде му се възхищаваха и се радваха. На всички им правеше впечатление, че за разлика от герберите не се движи с бодигардове.

[09:08:17] Ангел Грънчаров: :) Браво! Дай Боже да се осъзнае от повече хора, че Костов е единствената алтернатива на арогантната и лъжлива политическоченгесарска гмеж... Това и някои други неща си казахме с моя приятел от Монтана г-н Петър Каменов, човек, който много пъти е подпомагал с лични средства излизането на философското списание ИДЕИ. Един интелигентен и добър човек, с когото все още не сме се виждали на живо, а си имаме доверие за всичко... ТОЛКОЗ, ТОВА СТИГА, ТОВА Е ВСИЧКО, ТОВА Е БОГ – ВЕЛИКАТА, НО ГЕНИАЛНОПРОСТА ЧОВЕШКА МИСТЕРИЯ...

19 април 2013, петък

Искам да ви разкажа една чудесна или по-скоро приказна история. Моля, не ме възприемайте като религиозен фанатик. Според мен оня, който е религиозен в същинския смисъл, не е, не може, няма как да е "фанатик", а пък който е фанатик, той не е религиозен. "Религия" е просто връзка на човека с Бога. Който преживява тази връзка по някакъв, по своя си начин, е религиозен човек в истинския смисъл... Та аз вчера преживях ето как своята връзка с Бога... Вчера преживях едно изпитание. Оперираха ме. Операцията беше тежка.

Каква именно ще пиша тия дни. Даже не зная дали да не го спестя. Както и да е. Като ме докараха след операцията в стаята ми на 12-я етаж на хирургиите, аз излизах от упойката, човек се чувства странно, твърде странно, необичайно... особено пък ако са му направили черепно-мозъчна операция... примерно казвам (вие пък не знаете какъв процент от думите ми са "художественофилософска измислица" и какъв процент "действителна лъжа"; приемете предвид, че имам и близки хора, които трябва да щадя...), и така, да, примерно казвам, не твърдя, че казвам самата истина за операцията, но за следващия епизод ще кажа "самата гарантирана 100%-ва истина", да, заставам с цялата си личност за това, което преживях в следващия момент: Първото, което видях на прозореца на 12-я етаж на Хирургиите беше едно... гълъбче, да, гълъб, най-обикновен прозаичен гълъб... вземете предвид момента за мен в този зверилник, в който наоколо често реват с глас живи човешки същества, тази малка животинка, гълъбчето, за мен в оня момент прие възвишения образ на... Светия Дух! Да, на най-грандиозната, Свята ипостаса на самия Бог, именно на Светия Дух и още Иисус Христос - според учението на Спасителя... Бог е милосърден, Той всичко ще прости, но едно нещо няма да прости: на оня, който дръзне да похули Самия Свети Дух! Да скверни най-чистото! Самата чистота. Предаността и любовта към Светия Дух е самата одухотвореност като такава, най-съкровеното, на което сме способни... Просълзих се, рекох си някои мои съкровени думи на благодарност към моя велик Родител и наш общ Баща, и... това беше. Една капка сълза на моето неплакало от години, от детството ми око... Толкоз. Това стига. Това е всичко. Това е Бог... нещо гениално просто и така величаво в простотата си, мои мили и при това толкова усложнени приятели и човеци... Спирам дотук. Трудно още пиша. Но значително по-добре, по-лесно пиша този път. Другия, да се надяваме, ще пиша още по-лесно. СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ, МОИ КОЛЕГИ И УЧЕНИЦИ, МОЛЯ ЗА ИЗВИНЕНИЕ ЧЕ МИ СЕ НАЛАГА ДА ВИ ЗАНИМАВАМ С ЕДИН ПРЕНЕПРИЯТЕН ЛИЧЕН ПРОБЛЕМ 18 април 2013, четвъртък Скъпи приятели, мои колеги и ученици, бивши, настоящи и, да се надяваме, бъдещи; става дума за приятелството, нещо толкова драгоценно, може би найдрагоценното в този наш земен живот (ако успея да ви спечеля някой ден, дано!)

От няколко дни поради тежки здравословни проблеми не бях в състояние да вляза в блога си или да напиша поне няколко думи. Слава Богу, вече мога да сторя това, ето, ще напиша няколко думи тази вечер понеже наистина няма сили напиша повече.

Намирам се в момента на последния етаж на Хирургиите на Пещерско шосе в Пловдив. Днес ми беше извършена успешна операция, слава Богу, на Бога благодаря най-вече, защото Негова е волята и благодатта за всичко; благодаря много на лекарския екип, сестрите, целия персонал; скоро ще благодаря на всички поименно. Сега-засега толкова. Нямам сили да пиша повече. Лаптопът ми е малък и неудобен за писане. Пък аз бъркам буквите още съм под влияние на упойките). Дано един ден наново се науча да пиша правилно. Е, и да не се науча няма да е кой знае колко голяма загубата... Но държа да кажа нещо непременно: най-важно на този свят е да сме истински добри! Няма по-скъпо нещо от добротата на душата. Спирам с това. П.П. 1 Заболяването ми е такова, че найвероятно тази учебна години повече няма да ходя на работа, няма да "преподавам". Имам обаче една идея, която ми се яви в тази връзка: ще ми се ходатайствам пред преподавателите и администрацията учениците ми да получат възможно най-великодушни и високи оценки за тази учебна година, не по-малки от 5-ца, но не по-големи от 6-ца. Причината е: осъзнах, че учениците ми са прекрасни, а пък аз до днес често, е, не чак толкова де, но често бях лош, зъл, а не трябва да е така... да не се повтарям повече, казах главното. П.П.2 Моля някой от Фейсбук-приятелите ми да даде гласност на тази информация и във Фейсбук, аз нямам тази възможност...

20

За ония, които евентуално биха се заинтересували от най-новите ми книги:

Вестник ГРАЖДАНИНЪ – Първият блогърски вестник; Издава: Център за развитие на личността HUMANUS, основан през 1994 г. Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!