Vestnik GRAJDANIN br. 9 ot 2014 g.

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 9, Год. 6, 2014, 1 Май, Четвъртък, Ц. 2 лв.

Телевизионни кебапчии платени от олигархията пледират за възстановяване на Народната република. "Ултрадесни" джавкащи пудели на Путин пледират за национализация. И отбиване на България от европейския й път в посока назад към Евразия. Овчи стада гласуват под строй с одобрително блеене. Ще ги оставим ли те да определят бъдещето на България? Убеден съм, че мислещите хора у нас все пак са мнозинство. Вместо да гледаме отегчено отстрани с презрителна полу-усмивка, трябва да участваме, да задаваме въпроси, да изискваме отговори, да гласуваме. Тогава няма как да им стане играта. Те разчитат на това, че са ни отвратили и че не участваме. Написа: Vladimir Levchev

Ситуацията в Украйна бе коментирана от световноизвестния политолог и бивш съветник на президента на САЩ Збигнев Бжежински: „Чувстваш се като учен, който цял живот е изучавал скелети на динозаври, а като се озовеш сред живи такива не знаеш на какво са способни”, коментира той относно експертизата си за Русия. От страницата на Nikolov Konstantin във Фейсбук СПРАВКА ЗА МЛАДИТЕ: Збигнев Кажимеж Бжежински (на полски: Zbigniew Kazimierz Brzeziński) е американски политолог, социолог и държавен служител от полски произход. Съветник и член на настоятелството на Центъра за стратегически и международни проучвания в САЩ. Роден във Варшава на 28 март 1928 г. в семейството на дипломат, той отрасва в Канада. Получава бакалавърска и магистърска степен от университета МакГил, а университетът Харвард го прави доктор по философия. По-късно той става гражданин на САЩ.

Збигнев Кажимеж Бжежински

сутрин обаче имам намерение да напиша нещо. За мен критерият дали съм добре е този – да мога да пиша. Ако пиша – значи всичко ми е наред. Значи съм здрав. Не се чувствам много добре в тази ранна утрин, но ето, сядам да пиша, ако се получи – нищо чудно и съвсем да се оправя. Писането е изглежда и нещо като лечение. Да опитам пък ще видим.

НИКОЛАЙ БАРЕКОВ И РОСЕН ПЕТРОВ СА ЕМАНАЦИЯ НА ВСИЧКО НАЙ-ГНУСНО В БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА! април 27, 2014 Училището в Своге, в което работих в периода 1983-1985 г. (тогава модерната пристройка, разбира се, я нямаше)

Росен Петров и Николай Бареков са еманация на всичко гнусно в българската политика – липса на компетентност, простащина, наглост, безочие, никаква, дори най-елементарна класа и всичко това се компенсира с невъзпитано и бикоборско говорене. Аз съм пристрастен тъмносин човек и моля да бъда извинен, но някога да сте чули Иван Костов да се изразява така? Или Веселин Методиев? Или Екатерина Михайлова? Или Иван Иванов? Някога да сте чули политик от днешния Реформаторски блок, за когото и ще гласувам, да използва такива изразни средства, да сипе простащина?! Няма и да чуете…

Аз много бих искал да видя резултатите след 25 май. И процентите на Бареков ще са барометър за състоянието на интелектуалния капацитет на българския народ. Написа: Dimitar Stoyanov ВЯРВАЙТЕ САМО В ИСТИНСКИ НЕЩА – ВЪВ ФАЛШИФИКАТИ НЕ СИ СТРУВА ДА СЕ ВЯРВА... четвъртък, 17 април 2014 г. Няколко дни не съм писал нищо поради заболяване (вирусно, грип); тази

Искам да споделя нещо, което, струва ми се, е важно. Ще се опитам да го представя така, че да бъде разбрано от повече хора. Разбира се за да разбереш нещо трябва преди това да си го преживял – да си го почувствал. Тия, дето изобщо не са почувствали това, за което сега възнамерявам да пиша, трудно ще ме разберат. Че такива няма да ме разберат е сигурно, но ако не постигнат пълно разбиране, то поне частично, да се надяваме, ще постигнат. Това частично "разбиране-неразбиране" ще бъде нещо като "семенце" в душата им, което ще почне да кълни едва когато бъде поставено в съответните, в подобаващите условия. А именно в ситуация, в която съответната душа да почувства онова, за което сега възнамерявам да говоря – да пиша. От доста време съм попаднал на една публикация, в която се разказва за това, че Министерството на образованието възнамерявало да възложи на учители да пишат учебниците, по които да учат учениците. Досега тази работа вършели университетски преподаватели, но в крайна сметка се оказало, че учебниците са лоши (трудни, мъчни, сухи, скучни, наукообразни, на "прекалено висок стил", някои дори съвсем неуместно и неподходящо наричат подобни учебници "академични" – де да бяха академични; но някой явно съвсем не знаят какво е това същинска академичност!). И изходът от тази ситуация се виждал в такава посока: учители да почнат да пишат учебниците. В тази връзка искам да се изкажа, но не специално за учебниците, а за нещо значително по-важно, от което зависи всичко останало. Ще започна отдалеко. Ще споделя свой опит и възникнало на негова основа разбиране, което може много да помогне на ония, които сега се лутат в неуспешни търсения търсения на изход от задънената улица, в която се се оказали. Аз самият съм писал учебници и учебни помагала по философските предмети, които се изучават в нашите гимназии. Отдавна съм разбрал някои неща, които по моя преценка не се доосъзнават от много

хора, занимаващи се учене, с преподаване, с познание. Открил съм за себе си тия неща отдавна. Ще се постарая да се изразя пределно ясно и просто с оглед наистина да помогна на ония, които все още не са успели да вникнат по-цялостно в ситуацията около ученето, преподаването, познанието. В която качеството на учебника е нещо второстепенно. Става дума за една настройка на душата, за особена нагласа, благоприятстваща същинското учене и познание. Поставям си трудна задача, да видим доколко ще успея да я постигна. Нека да тръгнем оттук: съществува два вида знание – живо и мъртво. И два вида познание: живо, оживотворяващо, наподобяващо живота, жизнено – и мъртво, което мога да сравня с онова, което прави патологоанатомът в моргата, именно, реже трупове. Понякога наричаме това второ познание и знание "книжно" като тази "книжност" се разбира пак в този смисъл: няма живот, животът е отлетял, налице са само някакви останки от живота, примерно труп, части от труп и пр. Да се занимаваме с познание или с учене можем по два начина: по един съвършено жив и жизнеутвърждаващ начин и по един мъртъв, мъртвешки начин, по един начин, подходящ за мъртъвци (мъртъвци за духовното?) – какво ли пък означава това? Как така от едно знание или познание "животът да е отлетял"? И щом го няма животът какво имаме тогава? Ами ясно какво: имаме само трупове, имаме разлагащо се трупно месо, има, предполагам, и съответната воня. Абе положението е същото като в моргата - където се мъчат да неутрализират миризмата на разложение с разни силно, натрапчиво миришещи препарати. Обстановката е кошмарна като в моргите. Човешкото познание обаче не бива да бъде превръщано в морга, патологоанатомията не може да е никакъв идеал за същинско познание. Истинското и същинското познание е живото познание. Това особено добре го осъзнават и изпитват на свой гръб младите преподаватели – това нещо и аз съм го изпитвал много пъти когато съм бил млад. Ето каква ситуация възниква, тя би следвало да е добре позната на всички, които някога са се занимавали с учене и преподаване. Тя би следвало да е добре позната, следователно, на всички хора. Човек когато говори може да го прави по два начина: жив и нежив. Нежив в смисъл на книжен. Примерно учителка си е "научила урока", както се казва, и го разказва на учениците си. Това може да стане пак по два начина: жив и нежив. Буквалното възпроизвеждане на написаното в учебника, "рецитирането" на учебника в едно уж живо слово на преподавателя е пример за такова едно мъртвородено преподаване. В него няма живец и с такъв тип преподаване с нищо не можеш да впечатлиш учениците. Можеш обаче само да ги отвратиш за вечни времена от ученето, от науката, от познанието, от всичко. За да оцелее един такъв

3 преподавател, заложил не на живото, а на мъртвото и на мъртвината трябва да стане така, че у учениците да бъде убита чувствителността и възприемчивостта. Тоест на учениците трябва да се помогне да имат една изкривена, невярна, изопачена представа. Щото ако те имат усета за живото знание и преподаване такива ученици стават много вироглави: няма как да ги удържиш с бълването на книжни приказки. И с такъв род приказки няма как да ги впечатлиш. В книжното преподаване липсва нещото, което е налице при другото, при живото преподаване: липсва момента на одухотворяването, от който зависи всичко. Личността на преподавателя, душата на учителя би следвало да постави своя оригинален отпечатък върху знанието, което преподава, сиреч, преподавайки по един жив начин, учителят оживотворява самото знание, прави нужното животът в него да възкръсне. Това вече е същинско тайнство. Това го умеят малцина. Тук именно се корени и творческия, субективния момент в преподаването. Повечето учители са прости репродуктори на знания, нещо като "трансмисия" на знания, които по един крайно неподходящ начин следва да бъдат "натикани" в главите на учениците. А при живото преподаване – то именно е и автентичното, същинското, истинското! – става дума за раждане на тия знания в душите на младите посредством подкрепа от страна на учителя. Пък да се роди нещо то преди това следва да бъде заченато. Да, това е съществен момент: живото знание не се "тика", "бута", "внедрява", "налива" в главите на учениците, то просто следва да бъде оставено да се роди в един естествен, жив, непринуден процес. Всичко останало, всичко друго, в което няма раждане и живот, е вредно, то именно води до онова отвращаване на младите от ученето, от училището, от знанието, от науката и пр., на което сме свидетели. Вместо в едно живо и диалогично общуване на младите с техните учители да стане така, че да се появят нужните условия за пораждането в душите на младите на съответните знания и ценности, се стига до един фалшив, изкуствен, мъчен, отегчителен "процес" на онова прословуто "трупане на знания", с което толкова се хвалят. Да, при живото познание имаме раждане на съответните знания в душите при един свободен, непринуден процес на общуване на учителя с младите, докато при мъртвороденото и мъртвораждащото познание има тъкмо онова прословуто "трупане" на знания – сякаш знанията са нещо като вещи, предмети, "стока" и пр.! При неживото учене и познание главите на учениците са нещо като сандъци, които било трябвало да бъдат напълнени с "багаж", да, нали тази дума сте я чували от мнозина нашенски учители, които много обичат да говорят за някакъв "умствен багаж", е, за това става дума, превърнали са

знанията в багаж, в бреме, в товар! Да, обаче самото съзнание на младите такива неща не търпи, щото то не е "вместилище" за чужди "неща", "вещи", "предмети", не е също така и боклукчийска кофа, да използвам тази моя любима метафора. Съзнанието на младите е живо, то по начало и по идея е живот, е нещо живо – и само истински живото може да остане в него, а всичко, което е неживо и мъртво, бива без жал изгонвано. Затуй се оказва, че в крайна сметка учениците общо взето нищичко не помнят от оня ужасен товар, с който са пълнили главите им усърдно изпълняващи разпорежданията на Министерството даскалици. Нищичко не помнят, нищичко не остава в главите им – всичко се изпарява! Това е чудесно, да, обаче ако с тези ученици нито един учител не е работил по един творчески и жив начин, то в такъв случай, ако всички учители са работили с подобни млади хора все по нежив начин, то тогава няма ли да се окаже, че в крайна сметка в главите им ще е съвсем... кухо?! Изглежда в много случаи така се оказва, но слава Богу че в днешните променени условия младите сами все с нещичко запълват главите и съзнанията си: като се ровят в интернет, като общуват помежду си, като търсят, мислят и пр. Едно училище обаче, което, вместо да помага на младите, само им пречи и всичко разваля, т.е. едно образование и училище, което в същината си е стигнало дотам да е вредно за съзнанията на своите възпитаници, такова образование и училище, от което е излетял духът, е абсурдно, е обречено на гибел, то затова неслучайно състоянието на съвременното училище все повече наподобява на една ужасна агония. Сега разбирате ли откъде тръгва всичко? Схващате ли вече корена на проблема? Много е възможно някои хора да не схващат – просто защото, да допуснем, не умеят да разграничават живо от мъртво знание или познание. Примерно как един човек да умее да ги разграничава след като, да допуснем, никога към него не са се обръщали по подобаващия начин, именно съвсем живо, диалогично и пр., след като никога, да допуснем, не е имал шанса да попадне на преподавател, който да общува с него по един жив, непринуден начин? Възможно е да има ученици, които да не са имали шанса да попаднат на такъв учител. И дотам да са опорочени от системата, която е заложила тъкмо на неживото, буквоедско и книжно "знание", че дори когато им се удаде такъв случай, именно, да попаднат на учител, който се отнася с тях по коренно различен начин, на базата на своята настройка да не успеят да оценят подобаващо това, което той се опитва да направи, да го възприемат, примерно, като "странен", а защо не и като... "некадърен"? Щото нали където норма е станала ненормалността там истинското бива възприемано като същинска аномалия? Виждате ли до какви

абсурди ни води въпросната образователна система, която наистина е заложила тъкмо на неживото, на буквоедското, на мъртвороденото познание и знание! Да се върна до нещо по-конкретно, което може би ще осветли по-добре мисълта ми. Спомням си дена когато за първи път се изправих пред ученици като учител. Това е било в далечната 1983 г., 31 години са минали оттогава. Стана нещо интересно. И доста показателно. Що ли пък да не разкажа този епизод? Аз завърших философия в СанктПетербург, Русия. Заминах там в 1980 г., а в 1983-та вече се дипломирах: съкратих си сам обучението щото минах на индивидуален план на обучение и на два пъти взех всички изпити за две години в една година: 1 и 2 курс взех изпитите за една година, 3-ти курс го карах нормално, но 4 и 5-ти курс реших пак да ги взема за една година, както и да е, обяснявам това, защото на някой може да се стори странно как така за 3 години съм станал магистър по философия (срокът за обучение е пет години). Върнах се през лятото на 1983 г. и тогавашната жестока система за "разпределение" ме изпусна от клещите си – заради неочакваното ми завършване. Тогава младите специалисти си получаваха разпределение за три години в съответното село, намиращо се на другия край на България – стига да нямаха някакви връзки. Е, аз се изскубнах от тази система, цяло лято мислих дали да не ида пак в Русия и в останалите ми две години да пиша дисертация, но като наближи 15 септември, след много изтощително мислене се реших да ида в София да си търся работа (моето родно място е в Софийска област, затова учителите тогава ги назначаваха в "Окръжен съвет", отдел "Образование"). Обясних на секретарката за какво съм дошъл, тя се сети нещо, звънна на шефа си, той нареди да ме пусне, а вътре ми каза директно, че много бил им трябвал човек като мен, щото нямало преподавател по естетика в гимназията в Своге! Тогава, заради Л.Живкова учениците в гимназиите учеха предмета "Естетика". Та шефът на отдел образование ми каза веднага да се мятам на влака и да заминавам в Своге! Да, обаче аз не бях подготвен, не си бях взел багаж и пр. и затова направих така, че на другия ден сутринта вече бях в Своге. Гимназията е току-до ж.п. гарата, просто пресичаш линиите. Отидох в гимназията, представих се на директорката и тя много ми се зарадва; каза: "Разгеле, добре си дошъл, ето, след пет минути имаш час, влизай направо, багажа може да си оставиш в канцеларията!". Представяте ли си?! Аз това нещо не го бях очаквал. След пет минути бях пред учениците от един клас, които с интерес разглеждаха новия си и то съвсем младичък учител. Тогава съм бил точно на 24 години!

4 Не си бях учил никакъв урок, изобщо нямах представа с какво да ги занимавам! Положението ми се усложни с това, че в Русия, в Петербург, понеже университетът, който завърших, е най-елитен, ни подготвяха за преподаватели във ВУЗ-ове, за преподаватели в университети (примерно, руснаците заедно с дипломата си получаваха и разпределения за преподаватели в съответния педагогически институт), сиреч, аз до този момент не бях имал и един миг "педагогическа практика", т.е. като учител никога не бях заставал пред ученици. (Е, имало е някакви такива курсове, заедно с практика, но моят научен ръководител ми разписваше документите без да правя нищо, с оглед да не губя време за такива глупости!) Представяте ли си как се чувствах в оня момент?! Учениците ме гледаха право в очите и чакаха! За миг се вцепених. Божичко, с какво да ги занимавам сега?! Видях, че имат някакви учебници, които аз до този момент дори не бях виждал! Нищичко не мога да им преподам, нищичко! А да мълча - няма как, нещо трябва да измисля! Няма да скрия, че в тази една-две минути след като бях поздравил учениците и те си бяха седнали и вперили очи в мен, в главата ми се появи следната мисъл: "Ангеле, що дириш тука, Ангеле, бягай, вземай си багажа и се омитай завинаги!". Да, такава мисъл, отчетливо си я спомням, за миг ми мина в съзнанието! Но понеже съм инат, не избягах. Мили Боже, с какво да занимавам тия ученици, помогни ми?! И в един момент в душата ми се появи някакво вдъхновение, случи се нещо, което трудно мога да обясня: появи ми се желанието да предам нещо най-съкровено на тия мои първи ученици, поиска ми се да ги омая, да им кажа онова, което никога от никого не са чули, нещо вълнуващо, нещо чудесно, нещо незабравимо! Моят дух се пробуди и из недрата на душата ми се появи идея за това какво да разкажа на учениците си. Почнах да им говоря за... красотата! Да, казах им, ученици, ние заедно ще изследваме красотата, нещо най-велико за човека, нещо най-вълнуващо! Ще разговаряме за красотата, ще търсим истината за красотата, ще й се любуваме, ще споделяме всичко, което вълнува душите ни. И така нататък, все в този дух. Както изразявах тия мои най-съкровени мисли за красотата по един най-импулсивен начин в главата ми хрумна да разкажа как моят любимец Сократ заедно със своите ученици изследвал въпроса за красотата! Аз като взема думата за Сократ невероятно много се вдъхновявам и ставам доста красноречив: успях да омая учениците от свогенската гимназия така, че в един момент забелязах - някои ме гледаха с отворени уста, сякаш съм... "извънземно", знам ли как са ме възприемали в онзи момент тогавашните свогенски ученици-комсомолци?! Да, но на мен не ми пука-

ше как ме възприемат, аз имах вече какво да им кажа - и го казвах с невероятно увлечение. Импровизирах изцяло, говорех само това, което моята душа, моята мисъл ражда ето в този тук момент, а не което някога е научила или знаела. Това е то живото познание или живото философстване: пълна свобода, импровизация, непосредствено раждане на мисли и съобщаването им, което пък, предполагам, поражда в душите на слушателите техни мисли, а на тази основа възниква потребност от диалог. От общуване, от обмяна на идеи, чувства, мисли. Това е истинското образование, не нещо друго: образованието е свобода! Всичко друго е мъртво и мъртвородено – и трябва без жал да бъде гонено от нашите училища! Спомням си, че се движех из коридора след оня мой първи час пред ученици като пиян – пиян от вълнение, от вдъхновение, полюшвах се от някакъв овладял ме духовен трепет! Сякаш някакво свещенодействие се беше извършило, сякаш беше станало същинско чудо! Аз, който преди някакъв си половин час бях изпаднал в пълна криза, не знаейки какво да правя пред учениците си, с Божията помощ бях намерил спасителното решение: да бъда верен на себе си, на духа в себе си, никога да не изневерявам на духа в себе си – да, това е моята "рецепта" за живо преподаване и пр. От този момент аз имах усещането, че съм намерил разковничето, въпреки че пред мен от този момент нататък в кариерата ми на учител ще се появят найужасни пречки, именно "задължителните програми", "задължителните учебници", "задължителните теми", инспекторите, директорите и пр., ето, вече 31 години не мога да се оправя с тия зли цербери. Но не се предавам пред тях, стар боец съм вече. А всичко започна така, както ви го предавам, в оня ден, когато се изправих за първи път пред своите първи ученици в свогенската гимназия, която е току-до свогенската гара. Да, неусетно моят първи час завърши, а аз наистина треперех от вълнение: щеше ми се да извикам "Еврика!". В учителската стая беше пълно с учители, повечето на доста преклонна (както тогава са изглеждали в очите ми) възраст. Поздравих и не знаех какво да кажа, а те, кой знае защо, се бяха умълчали. Тогава един учител, както разбрах по география – що ли по география учителите са все най-симпатични?! – дойде при мен, попита ме "Пушиш ли?", аз казах да, и той ме заведе на терасата, която беше над двора на училището; заведе ме на мястото за пушене на учителите: пушеха си учителите тогава най-спокойно на терасата, на която се излизаше от самата учителска стая. Европейският съюз го нямаше още – и не се предвиждаше да го има. Ний си бяхме част от Съветския съюз. Където много се пушеше, пушеше се навсякъде, даже професорите пушеха папироси на катедрите си!

Както и да е, та този учител ме поразпита това-онова, понеже бил забелязал, че ходя като пиян из коридора, попита ме: "Какво стана в първия ти час?". Опитах се да му обясня, невероятно развълнуван. Той ме изслуша и рече едни думи, които няма да забравя: – Млад си много, затова така си възприел всичко! Ако обаче искаш да доживееш до пенсия недей толкова да се вълнуваш. И избери: на учениците ли искаш да си полезен – или на себе си? Твърдо реши тоя въпрос. Ако искаш да си полезен на учениците, ще си имаш ужасни главоболия с началствата. Ако искаш на себе си да си полезен и да доживееш до пенсия - зарежи импровизациите! Карай по учебника, тъкмо и учениците ще са спокойни, щото ти по този начин и тяхното съзнание мътиш. Караш ги да се напрягат, да мислят, да търсят, а тия неща са забранени, особено пък по твоите предмети, "обществените", "идеологическите". Уж ще си им полезен, но ще ги подтикнеш към това и те да имат много проблеми. Свободата в нашето училище е забранена - ти това още ли не си го разбрал? Е, ще го разбереш скоро! Добре дошъл в... концлагера, наречен "българско училище"! Да, точно тия думи ми каза тоя странен човек и учител. Имаше едно много особено лице, излъчващо непристъпна строгост. Сякаш никога не видях този човек усмихнат, иначе беше добродушен. Но сякаш носеше една ледена маска. Помня и това, че си имаше разправии с директорката. След години (аз работих в Свогенската гимназия само година и половина) разбрах, че когато дошла свободата (след 10 ноември 1989 г.) този същия учител по география – Евтимов му беше фамилията – бил един от учредителите на СДС в Своге. Изобщо не се учудих на тази новина. Такива работи. Май се отклоних малко, но нека. Трябва да има свобода във всичко, което прави един човек – без свобода нищо не си струва да се прави. Всичко се обезсмисля без свобода. Това е моето разбиране. Разбрал съм го защото съм го преживял и изстрадал. От него няма да се откажа. Докато съм жив. Това, така да се каже, е моето "символ-верую". Вярвам в него с цялата си душа и сърце. Понеже в него се крие съкровената истина на найвеликата тайна на живота ми, до която съм се добрал. До която съм имал щастието да се добера. Хубав ден на всички! Вярвайте само в истински неща – във фалшификати не си струва да се вярва... АКЦЕНТИ ОТ ОЩЕ ЕДНА СТАТИЯ ЗА СИТУАЦИЯТА В ОБРАЗОВАНИЕТО Из: Училище за марионетки

5 Възпитаваме технологично поколение, което ще пребори тестовете, но няма ценности

които лесно се управляват от всеки с малко повече пари и власт... ... Глобализацията, на която образованието ни сляпо се подчинява, започва да създава хора с технологични познания, но без ценности, чиято мисъл е способна да измине сложните маршрути на техническото, но не и тези на духа. А те са дори поважни за способността да бъдеш част от този свят, все едно в коя негова точка се намираш. ИСТИНА ЛИ Е ЧЕ БЕДНОСТТА ВОДИ ДО ОГЛУПЯВАНЕ?

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ТЕМАТА "ЩО Е ФИЛОСОФИЯ?" ОТ ПОРЕДИЦАТА ΦΙΛΟΣΟΦΙΑ FOR DUMMIES четвъртък, 17 април 2014 г.

Публикувам продължението на темата Що е философия? - от поредицата Φιλοσοφια for Dummies, представяне на философията под формата на SMS-и; това продължение включва още някои съществени моменти: 1.2.Пътят към богатствата на духа минава през дверите на философията

... Докато и в Европа, и в САЩ вече се пораждат съмнение доколко стандартизираните тестове оценяват способността на детето да се ориентира в света, ние продължаваме да ги налагаме дори и там, където от тях няма нужда. С идеята, че това уж ще издърпа образованието ни напред, а заедно с него и обществото ни. Всъщност правим точно обратното. За да се ориентира в света, едно дете трябва да владее не само специализирани технологични знания, които са в основата на всички подобни тестове. Онова, на което училището трябва да го научи, наред с технологичните познания, е да се ориентира в идеи и послания, които обясняват света и по този начин го тласкат напред. Всички тестове са насочени към това детето да разчете електронен етикет, схема на климатик, механизъм за работа на роботизирана прахосмукачка. На практика няма такива, които да го научат как глобални философски идеи могат да бъдат положени в контекста на съвременния свят, как те обясняват света и какво го движи. А именно сега, когато той се променя толкова рязко и интензивно, училището има нужда от по-задълбочено изучаване на подобни теми. Иначе рискува да създаде лесно манипулируеми хора, макар и с високотехнологични познания, които се превръщат в удобна жертва на всяка поредна партия, движение или политик, който заиграе с техните страхове, тревоги или амбиции. Между другото, дори и тези амбиции да са благородни, демократични и да целят промяна на света. Непознаването на механизмите, които са движили и движат този свят, непознаването на историческите процеси могат да доведат до граждански катаклизми,

Попаднах на един матр`ьял, отличаващ се с объркана и зле аргументирана теза: виж Още ли мислите, че масовото оглупяване в България е случайно?. Ето началото на този текст: Канадски учени доказаха, че бедността води до оглупяване. Това – в богатата Канада. Без специални научни инструменти в ръка повечето от нас забелязват, как от година на година преобладаващата маса български граждани все по-трудно свързва двата края, а опростачването и оглупяването все по-нагло определят начина ни на живот, мирогледа ни. Целта очевидно е постигната: България е най-бедната страна в ЕС и такава ще си остане, защото оглупелите от недоимък отдавна са готови да се продадат за двойка кебапчета. Но лапащите “безплатните” кюфтета ли са виновните? И тъй нататък, по-нататък писането е един популистичен бълвоч. Но ето че въпреки всичко си заслужава да се обсъди неговата теза, което предложих във Фейсбук ето по какъв начин: Дали е истина това, че бедността води до оглупяване? Аз лично не съм убеден, че ширещата се у нас простотия е причинена от бедността ни. Смятам, че друг един вид бедност, още по-опасна, именно тази на духа, е причина за оглупяването. Също така смятам, че сгрешената образователна система насърчава развитието на простащината и малоумието у нас. Както и да е. Темата и проблемът си заслужават да бъдат осмисляни – и обсъждани...

• да разглеждам философията като нещо външно прибавено към съществуването ми е недопустимо • философията може без мен, но аз дали мога без нея?

• мога ли да живея без свои лични разбирания?

• мога ли да допусна да живея без да търся смисъла, който сам давам на живота си?

• какво е човекът без ценностите, от позицията на които живее, които съзнава и на които държи?

• как да се добера до истината за себе си и за своя живот ако не я търся всеотдайно?

• А възможно ли е изобщо да живея без истина?

• философията съществува само за да помага на човека • търсенето на истините, без които не мога • търсене на яснота относно собственото съществуване • тези истини не са галоши, подходящи за всеки крак • те могат да бъдат само мое лично постижение • сътворена от мен самия моя личностна вселена, в която наистина се чувствам като в свой дом • няма философия, годна за всички нас • да създам и сътворя своята лична философия • да проясня жизнения свят, в който съществувам • да постигна съдбовно важната яснота особено по отношение на самия себе си • засилена загриженост за самия себе си • философията е любов към мъдростта • дали не съм привързан не към друго, а тъкмо към… глупостта?

• любовта към мъдростта следва да бъде почувствана и преживяна • трябва да я пробудя в сърцето си

6 • трябва да се оставя на нейната несравнима с нищо друго сила • всяка любов всъщност е непобедима сила на духа на човека!

• към своята философия мога да вървя не теоретически, а само практически • като започна да опитвам да философствам • и сам започна да правя своята лична философия • философията е преди всичко свобода • философията не е лукс, а първа потребност на живота ми • на живота на оня, който иска да живее пълноценно • раждането на моята философия • философстването, служещо на самия живот като израз на индивидуална свобода • условията, пораждащи разговори и дискусии между заинтересувани от търсенето на истината млади хора • добрият разговор и пълноценната дискусия са онова, което поражда вдъхновението • А нима може да има любов без вдъхновение?

• пробуждането на оная жива ангажираност към участта на човешкото, която е неотделима от нас самите • да стимулирам живото философстване в противовес на книжното, изкуственото, сухото и безличното • превъзмогването на скуката и отегчението в семинарите и упражненията по философия • оная свободна въвлеченост на душите в собствения им живот • пълноценният разговор-дискусия-диалог • атмосферата на съпричастност, саморазкриване и съучастие • тласък на собствените достижения • доверието към философията не й се полага заради предишни активи • то трябва всеки път наново да бъде заслужено и потвърдено по един категоричен начин • непосредственото правене на философия в свободното сътрудничество на млади хора, намиращи се в утрото на живота си • философията да ми стане приятел, да намеря приятеля в лицето на собствената мисъл • доверието към самия себе си • да се приближа към своята философия • ще се приобщя към богатствата на философията само ако аз самият й дам от собствените си богатства • едва тогава наистина ще съм богат, ще притежавам богатството, което молци не го ядат • не желая бедност на своя дух • ала за всяко богатство трябва да се работи, то няма да дойде само • излишно е само да го чакам, а трябва да се потрудя за него • пътят към богатствата на духа минава през дверите на философията

• той тръгва от скритото в моите гърди, което трябва да бъде изявено • първоначалният тласък – решимостта да се добера до истината за самия себе си • Имам ли я тази решимост обаче?

• Готов ли съм да я придобия?

• И как става това? ЕДНА БЕЗУСЛОВНА ИСТИНА НА СТ. СТРАТИЕВ

четвъртък, 17 април 2014 г. Вопрос от зрителя: Я плачу транспортный налог, а дороги нет. Ответ Путина: "Хахаха, а зачем вам тогда машина?" ДЕН, ИЗПЪЛНЕН С ОГРОМЕН СМИСЪЛ

"Ние не сме такива защото сме бедни. Ние сме бедни защото сме такива." Станислав Стратиев ДОКУМЕНТИТЕ ОКОЛО ДАРЕНИЕТО НА МОИ АВТОРСКИ КНИГИ НА РЕГИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА В СИЛИСТРА

Освен на регионалната библиотека мои книги, учебни помагала по философските предмети и книжките на списание ИДЕИ бяха подарени и на няколко училищни библиотеки, както и на библиотеката на едно общежитие в същия този град. ИМПЕРАТОР ПУТИН СИ ГОВОРИ С НАРОДА

Днес е петък, днес е Велики или Разпети петък, денят, в който Исус Христос е разпнат на кръст – за да изкупи греховете на човечеството. Днес е един много тъжен и страшен ден – Божият Син е прикован на кръст и поставен между двама разбойници, също като него осъдени на смърт. Това се е случило преди близо две хиляди години. Днес е ден за страдание и за съпричастност към страданието на нашия толкова човечен Бог. В този ден трябва да насочим всичките си мисли към Неговата саможертва – към постигането на оня пребогат смисъл, който се крие в нея. Спасителен смисъл, който е необходим на нас, не на Него. Даже и в смъртта си нашият човеколюбив Бог е загрижен за нас – и ни дава вдъхновяващ пример. Всеки в живота си, както казваме, "си носи своя кръст", всеки, даже и без да си дава сметка за това, бива разпъван на своя кръст. И там, на своя кръст, трябва да се държим достойно. А не да се опозоряваме. Днес е 18 април, дата, която за мен има особен смисъл, понеже е свързана с едно голямо изпитание: през миналата година, точно на тази дата ми беше направена тежка животоспасяваща операция по изваждане на хематом от черепа. Изтърколи се една година от този страшен за мен лично ден, в който много преживях – и много неща разбрах. Чудно е това, че тази година 18 април и Разпети петък съвпадат, което лично за мен носи огромен смисъл. Доколкото си спомням през миналата годи-

7 на Великден беше по-късно, а ето че тази година тия два дни съвпадат. Което за мен е знак, изпълнен с огромен смисъл. Дали някога изобщо ще успея да го постигна? Ето как съм описал момента след събуждането от упойката: Никога няма да забравя невероятният подем на духа, който ме обзе след операцията, аз такъв ентусиазъм изглежда никога не съм преживявал. При раждането, предполагам, има нещо такова, но поради неразвитостта на съзнанието този подем не се помни, преживява се безсъзнателно; но тук, при едно такова "второ раждане", когато човек е зрял, всичко се помни и възторгът наистина е невероятен. Аз вече писах как първото, което видях след като отворих очи след операцията, беше (освен родният ми син) и едно бяло гълъбче, което кацна в оня момент на прозореца на болничната стая, намираща се на 12-я, последен етаж на "Хирургиите"; тогава именно се просълзих защото за мен това беше знак, че великият Бог е благоволил да ме остави в живота, което пък от своя страна ми намеква, че има още какво да свърша (довърша) на тази земя. Невероятно е чувството, че все още си потребен, което се породи в душата ми, че още ти се възлага някаква мисия. Наистина е невъзможно да опиша моментите на оня невероятен подем на духа, който ме обзе. Възможно е, не отричам, че той може да се е дължал на ефектите на упойките, на упойващите обезболяващи субстанции, с които е била наситена кръвта ми. А пък това, че всички ония болезнени симптоми, които ме мъчеха в седмиците преди операцията (когато лекарите безуспешно се мъчеха да открият коя е истинската причина на състоянието ми), бяха изчезнали като с магическа пръчка, пораждаше у мен наистина невероятното чувство на новороден младенец! Това съм го писал през миналата година. Две седмици след операцията. Значи Великден тогава, през миналата година, е бил по-късно с две седмици. Всичко, което съм преживял в ония две седмици, в които бях в болницата, описах в своя "Болничен ДНЕВНИК", ето го тук: Open publication - Free publishing Сега повече няма да пиша нищо. Ще си почивам днес. Ще мисля. Днес за мен е ден, изпълнен с огромен смисъл. Ще се опитвам да го постигна този вдъхновяващ смисъл. Бог да ми е на помощ! ОБИЧАЙТЕ ВРАГОВЕТЕ СИ, БЛАГОСЛАВЯЙТЕ ОНИЯ, КОИТО ВИ ПРОКЛИНАТ, ДОБРО ПРАВЕТЕ НА ОНИЯ, КОИТО ВИ МРАЗЯТ...

"Слушали сте, че бе казано: "обичай ближния си, и мрази врага си". Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни."

... Нима не е видно, че хората, които убили Христа, са били такива, каквито сме и ние? Че те били движени от същите страхове, от същите въжделения, на които сме подвластни и ние? И ето ние стоим пред този гроб и всеки от нас би трябвало да съзнава, че ние сме блажени, че не сме били подложени на това страшно изпитание – на среща тогава с Христос – тогава, когато бихме могли да сгрешим и да Го възненавидим и да застанем в тълпата на викащите: ”Разпни Го, Разпни Го!” Целият текст ТУК СЛОВО ЗА ВЕЛИКА СЪБОТА

Матей 5:43-44 Това трябва постоянно да се припомня на фундаменталистите, които жадуват да громят врагове. Но най-големи православни фундаменталисти изведнъж се оказаха тези, които доскоро громяха класовия враг. А религията наричаха "опиум за народа". Написа: Владо Левчев ДВЕ ПРОПОВЕДИ ОТ МИТРОПОЛИТ АНТОНИЙ СУРОЖСКИ

СЛОВО ЗА ВЕЛИКИ ПЕТЪК ... Пред нас е гробът Господен. В този гроб лежи многострадалният, изтерзаният, измъченият Син на Девата. Той умрял; умрял не само защото някога някакви хора, изпълнени със злоба, Го погубили. Той умрял за всеки от нас, заради всеки от нас. Всеки от нас носи върху себе си дял от отговорността за това, което се е случило, за това, че Бог, не търпейки отпадането, осиротяването, страданието на човека, станал също Човек, влязъл в областта на смъртта и страданието, за това, че Той не намерил тази любов, която би спасила света и се подложил на тази трагедия, която ние наричаме Страстни дни (дни на страданията) и смърт Христова на Голгота.

... И така стоим днес пред гроба Господен. Преминали са страшните дни и часове на страдания. С плътта, с която е страдал Христос, сега Той почива; с душата, сияеща от славата на Божеството, Той слязъл в ада и разпръснал неговата тъмнина, и поставил край на тази страшна богооставеност, с която се представяла смъртта до Неговото слизане в нейните недра. Действително, ние се намираме в тишината на преблагословената събота, когато Господ е починал от Своите трудове. И цялата Вселена е в трепет: адът е погинал; безнадеждната отделеност от Бога е победена с това, че Сам Бог е дошъл в мястото на последното отлъчване. Ангелите се покланят на Бога, възтържествувал над всичко страшно, което земята е създала: над греха, над злото, над смъртта, над разлъката с Бога. И ето ние трепетно ще чакаме този миг, когато тази нощ и до нас ще достигне победоносната вест и ще видим сиянието на Възкръсналия Христос… Целият текст ТУК ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! неделя, 20 април 2014 г.

8 Доста трудно е на лъжците... неделя, 20 април 2014 г.

DW (на русском): Во время референдума в Крыму российские военные присутствовали, чтобы "помочь людям выразить свое мнение" и "обеспечить условия для свободного волеизъявления крымчан", заявил президент России во время "прямой линии". АЙНЩАЙН НЕ Е АТЕИСТ, НИТО МАТЕРИАЛИСТ, А РЕЛИГИОЗЕН И ДУХОВЕН ЧОВЕК понеделник, 21 април 2014 г.

Из: Айнщайн: Интуитивният ум е свещен дар Айнщайн описва неспособността на човешкия ум да разбере същността на Бога чрез следното сравнение: "Ние хората сме в позицията на едно малко дете, което влиза в огромна библиотека, пълна с книги, написани на множество различни езици. Детето осъзнава, че някой трябва да е написал тези книги. Но то не знае как. То не разбира езиците, на които те са написани. Детето смътно се досеща, че има някакъв тайнствен ред, според който са подредени книгите, но то не знае какъв е този ред. Според мен точно такова е отношението дори на най-интелигентното човешко същество спрямо Бога. Ние виждаме, че Вселената е чудесно подредена и че се подчинява на някакви закони, но само смътно разбираме тези закони. Нашите ограничени умове не могат да схванат тайнствената Сила, която движи космическите съзвездия."

- До каква степен сте повлиян от християнството?

- Като дете аз изучавах Библията и Талмуда. Аз съм евреин, но съм очарован от лъчезарната личност на Иисус от Назарет.

- Вие смятате ли, че Иисус е историческа личност?

- Безспорно! Невъзможно е човек да чете Евангелията, без да почувства реалното присъствие на Иисус. Неговата личност пулсира във всяка дума. Не е възможно един мит да бъде изпълнен с толкова живот. Интуитивният ум е свещен дар, а рационалният – верен слуга. Ние сме създали общество, което почита слугата и е забравило дара. Ето няколко цитата от Айнщайн, взети от негови интервюта, писма и спомени на негови колеги: "Аз искам да знам как Бог е сътворил този свят. Аз не се интересувам от този или онзи феномен, от спектъра на този или онзи елемент. Аз искам да узная мислите на Бога; всички останали неща са детайли." "Ако от юдаизма на пророците и от християнството, както то е било проповядвано от Иисус Христос, се премахнат всички по-късни наслоения, светът ще придобие едно учение, което е способно да излекува всички социални злини на човечеството. Всеки човек с добра воля е длъжен постоянно в своя малък свят да се стреми да превърне това чисто хуманно учение в една жива сила дотолкова, доколкото може." "И все пак, различията между евреите и християните не бяха ли преувеличени от фанатици и от двете страни? Всички ние живеем под благоволението на Бога и притежаваме почти еднакви духовни способности. Евреин или неевреин, роб или свободен - всички ние принадлежим на Бога." "Колкото по-дълбоко човек прониква в тайните на природата, толкова поголяма става неговата почит към Бога." „Учените и философите често сравняват всичко, сътворено от Бога, с часовник, а самия Бог - с часовникар, който създава и поддържа сложния часовников механизъм. И все пак, човешкото мислене е твърде ограничено, за да може да си представи неограничения Творец на Вселената. В тази връзка Айнщайн казва: "Разглеждам една картина, но моето въображение не може да пресъздаде външността на нейния творец. Гледам един часовник, но не мога да си представя как изглежда часовникарят, който го е създал. Човешкият разум не е способен да възприема четири измерения, как тогава е възможно да разберем Бога, за Когото хиляда години и хиляди измерения са като едно?"

"Всеки, който се занимава сериозно с наука, постепенно се убеждава, че един Дух се проявява в законите на Вселената; Дух, Който е безкрайно по-могъщ от духа на човека и пред лицето на Когото ние, с нашите скромни възможности, трябва да се смирим. По този начин научните изследвания водят към едно специфично религиозно чувство, което е твърде различно от наивната религиозност." "Сигурно е, че една увереност в разумността и познаваемостта на света, увереност, която е сродна с религиозното чувство, стои в основата на всяка научна дейност от по-висок ранг. Тази твърда вяра, която е обвързана с едно дълбоко чувство – вярата в един Върховен Разум, който разкрива себе си в сетивния свят, всъщност изразява моята представа за Бога." "Най-прекрасната и най-дълбинната емоция, която можем да преживеем, е усещането за мистичното. То посява семената на всяка истинска наука. Този, който не познава това усещане, който е загубил способността си да се възхищава и да благоговее, прилича на жив мъртвец. Дълбоката емоционална увереност в съществуването на една Върховна Разумна Сила, която разкрива себе си в неразгадаемата Вселена, формира моята представа за Бога." "Най-висшият идеал за нашите стремежи и възгледи ни е даден в юдеохристиянската религиозна традиция. Това е една изключително висока цел, която ние, с нашата немощ, можем да постигнем само отчасти, но тя дава твърда и сигурна основа на нашите стремежи и убеждения." "Колкото повече се занимавам с наука, толкова повече аз вярвам в Бога." "Моята религиозност се състои в едно смирено възхищение пред безкрайно възвишения Дух, който разкрива себе си в онази малка част от реалността, която ние, с нашия немощен и преходен ум, едва успяваме да опознаем." "Очевидна е хармонията в космоса, която аз, с моя ограничен човешки ум, успявам да схвана, но въпреки това, все още има хора, които казват, че Бог не съществува. А това, което наистина ме вбесява, е фактът, че тези хора твърдят, че аз поддържам техните възгледи." "Усърдната интелектуална работа и изследването на сътворената от Бога природа са двата ангела, които ме водят през всички трудности на този живот и ми дават утеха, сила и безкомпромисна непреклонност."

9 "Що се отнася до духа, който формира модерните научни изследвания, аз смятам, че най-проницателните размишления в сферата на науката произлизат от едно дълбоко религиозно чувство и че без това чувство тези размишления биха били безплодни. Аз вярвам също, че тази религиозност, която се изявява днес в научните изследвания, е единствената творческа религиозна активност на нашето време." ЗА ЕДИН УЧЕН САМОНАДЕЯН "КОН С КАПАЦИ" понеделник, 21 април 2014 г.

философски текстове, не разсъждаваме върху философски тези. Обаче един философ, който иска да говори за света, трябва да знае какво има да каже науката. За съжаление, в далечното минало философията може да е имала много важна роля, но не и днес, не и в бъдещето, когато знанията ни за вселената ще стават все повече. Тя може да разсъждава и да анализира научните знания, но знанието идва от науката, не от философията. Толкова от този самонадеян и отчайващо немислещ човек на име Лоурънс Краус, представящ се за "учен". (Сравнен с един Айнщайн този наистина изглежда като образцов "кон с капаци"!) Ученият, който не полага усилия да разбере една друга, поразлична нагласа или позиция спрямо съществуващото – или една съвършено друга и различна мисловна култура, каквато е философската! – е умствено и духовно осакатен сектант, а не учен. (За да си учен би следвало да имаш един все пак що-годе по-широк душевен хоризонт!) Е също така фанатик. Когато имам време мога да разкажа по-пълно и по-цялостно за ограничеността на чисто научната нагласа спрямо съществуващото, но сега се въздържам (поради липса на време и понеже съм зает с по-важни неща). Пиша това та да се подсетя и да не забравя да напиша нещо по така и така подетата тема. Хубав ден на всички! ЗА ОНОВА, КОЕТО НЕ РАЗБИРАМЕ, ЗА НЕГО СЛЕДВА ДА СЕ ВЪЗДЪРЖАМЕ ОТ СЪЖДЕНИЕ

Попаднах на статия със заглавие В началото не бе словото и интригуващо подзаглавие Физикът Лоурънс Краус, който направи философията и религията излишни. Заслужава да се прочете от всички: и всеки сам да си прави изводите. Аз сега нямам време и настроение да анализирам фриволните твърдения на този "учен", който така убедително дискредитира даже самата научна нагласа към нещата, но искам да приведа един-два поразителни момента от текста, показващи що за "мислене" си позволява да демонстрира този човек. Ето най-очебийните примери за найглуповатите му твърдения: Да разбираме ли, че смятате философията за губене на време? Ще ви разкажа една история. Бях поканен на Папската научна академия във Ватикана и там казах нещо, което прозвуча шеговито, но всъщност бях сериозен. Бях в компанията на теолози и философи и им казах: "Вижте, вие трябва да изслушате това, което имам да ви кажа, обаче аз не трябва да ви слушам." Не бях надут, въпреки че прозвуча точно така. Учените не е нужно да разбират или да знаят какво философите имат да кажат. Ние не четем

сряда, 23 април 2014 г.

Помествам на отделно място мой коментар по повод на два коментара, написани под вчерашна публикация със заглавие За един учен самонадеян "кон с капаци": Когато човек не разбира нещо, би следвало да се въздържа от съждения за същото това нещо. Честната позиция е тази: признаваш, че не разбираш, че не ти е по силите да разбереш, което те освобождава от нуждата да съдиш. Но да се изказваш и то безапелационно за нещата, за които сам признаваш, че не разбираш, е чисто и просто глупаво. Като не разбираш що е философия, имай добрината да не се изказваш

за философски въпроси. Особено ако пък имаш претенцията че си учен, че си деец на науката. Науката е друга, различна сфера в сравнение с философията – и това е доказано безброй пъти, що-годе образованият човек тия неща следва да ги знае. И да смята, че съждения от позицията на науката могат да имат сила за философията е наистина хем самонадеяно, хем глупаво. То е все същото, примерно, един човек да признава сам, че не разбира нищо от квантова физика, пък същевременно да претендира, че има право да се изказва за нея, и то глобално, примерно, да почне да твърди, че човечеството няма нужда от квантова физика и пр. Човек би следвало да не напуска границите на собствената си компетентност. За философията могат да се изказват основателно само философите. Останалата част от човечеството би следвало само да се вслушва в техните твърдения - ако иска нещо да разбере, ако иска да постигне яснота. Философията е извън сферата на науката, сферата на философията и сферата на науката са отделни сфери. Същото може да се каже и за сферата на религията, а също и за тази на изкуството. От позицията на науката и изкуството, и философията, и религията са все "ненаучни", а в този смисъл и "излишни", "нямащи право на съществуване". Но елементарното приличие изисква да признаеш също така, че и науката, погледната от позицията на изкуството, религията или философията, не е кой знае какво. И религията, и философията, и науката са духовни форми, са израз на духовност, са израз тъкмо на онова, което го няма в науката, което е нейният недостатък. Но истински великите учени или дейци на науката са се отнасяли винаги с респект и към философията, и към науката, и към изкуството. Което е именно и достойно. Да оставим това, че много от най-великите дейци на науката са били и философи, или поскоро по вярно е да се каже, че много философи са били успешни и в сферата на науката. Която, въпреки цялата си претенциозност, особено характерна за нашето недотам дълбоко време, е значително поограничена сфера – заради чисто познавателната си ориентация към нещата, към света. Превъзходството на философията спрямо науката (а също и на религията и на изкуството) се дължи на това, че духовните форми, именно философията, религията и изкуството съдържат в себе си освен познавателен също и ценностен аспект, а също така и един практически момент. Философията, религията и изкуството умеят, всяка по своя си начин, да свърва в органично цяло и познавателния, и ценностния, и практическия момент, което ги прави значително по-богати на смисъл. Докато науката сама се е отказала от тия два момента, абстрахирала се е от тях, поради което и претенциите й би следвало да са по-малки.

10 Ако не иска да тръгне срещу самата себе си. Стига да не иска да изневери на своя принцип. А какво представляват тия допълнителни два момента, ценностния и практическия, на тоталното, на всеобхватното човешко отношение към света, е въпрос, който се нуждае от специално осветяване; сторил съм го на съответното място в моя лекционен курс по философия (той носи заглавието ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА с подзаглавие "Вечното в класическата и съвременната философия"), който иска може да се запознае – с оглед да разбере. Дали човекът и човечеството имат нужда от философия – това е хубав въпрос. За основателния му отговор трябва да се проумее първо каква човешка потребност задоволява философията. Вкратце мога да кажа само ето това: философията задоволява човешката потребност от цялостност и всеобхватност на отношението на човека към света и към самия себе си. Човекът не може да задоволи потребността си от разбиране и постигане на цялостния смисъл на нещата за него самия без философия; също така и религията, и изкуството, всяка по своя си начин, задоволяват една сродна потребност от цялостност. Науката това не го умее и никога няма да може да задоволи човешката потребност от цялостност и всеобхватност. В своята дисертация, носеща заглавието УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА И ФОРМИТЕ НА ДУХА, писана преди повече от 25 години, съм описал спецификата на философското, религиозното и художественото отношение на човека към света и към самия себе си, благодарение на този мой труд може да се схване най-главното - от ония, които искат да разберат. За неискащите да разбират, за тия, които "всичко си знаят" и поради това не чувстват потребност от разбиране, това не се отнася, разбира се; нека да си ги оставим на тяхното самонадеяно, но за сметка на това толкова по-кухо "знание". Що се касае до твърдението, че, видите ли, комунизмът бил "ухажвал" философията и то "поради причина на мързела на комунистите", съм длъжен да кажа, че такова твърдение може да си позволи само човек, който съвсем не е наясно с предмета, за който е дръзнал да се изкаже. Работите стоят точно обратното на това както се чини на този толкова объркан човек. Комунистите изпитваха една дива ненавист към духа на човека, към духовните неща и по тази причина бяха врагове и на автентичната философия, и на автентичното изкуство, да не говорим за това какви диви и бесни врагове бяха пък на религията. Точно по времето на комунизма биваше натрапвана на хората "единствено правилната" и при това, видите ли, "научна философия", именно комунистическата, в която фактически нямаше нито нещо философско, нито нещо научно. Философията е сфера на свободолюбието, почва на философията е свободата, по тази

логика излиза, че ония, които в днешно време смятат, че, видите ли, "от философия вече няма нужда", такива хора явно недолюбват онова, от което така силно се вдъхновяват философите, именно недолюбват както свободата, така и истината, понеже, знайно е, тъкмо истината е онова, което ни прави свободни. Правете си сметка от гледна точка на казаното какво означава и до какво се свежда прокламирането искане за това, че философията "не била вече нужна", че тя трябвало било да бъде "забранена" и прочие. Такива хора явно искат свободата да бъде забранена, което и показва, че са от същия тип, от какъвто бяха и комунистите, също изпитващи подобна ирационална, наистина дива ненавист спрямо свободата докато философията е най-голям приятел и на свободата, и на истината. Тъй че сами виждате, че такива претенции за "радикалност" и "революционност", а също така и за "новаторство", са израз на един анахроничен и доста вехт призив да се откажем от "толкова вредната свобода", да се откажем от истината, в името на тъй сладката лъжа, в името на тъй сладкото немислене. На това основание подобни хора, независимо от това, че на думи прославят науката и техниката, всъщност са врагове и на автентичната наука; това са обикновено недоучили хора, които и от науката нищо особено не са научили и постигнали – щом са се принизили до един такъв плосък дилентантизъм, щом са деградирали до едно такова самонадеяно сектанство, щом са стигнали до един такъв "научен" фанатизъм, щом са успели да станат такива едни "научни талибани". Именно по тази причина с такива хора няма и смисъл да се разговаря, но ето, понеже философията също така се основава и на човеколюбието, та на това основание си позволих да им обърна известно внимание, с оглед да им помогна поне с нещичко. Но най-добре те самите на себе си могат да си помогнат като започнат сериозно да се занимават не само с наука, но и с философия. Ако искат да се избавят донякъде със слепотата си, ако искат един ден да прогледнат. Ако не искат това да се случи, нека да си бъдат каквито са – проблемът си е изцяло техен.

Анонимен каза: Грънчаров, Краус е абсолютно прав. Но за теб ще е трудни да го разбереш, защото ти не си учен, ти си философ. Аз тази професия бих я премахнал като отделен предмет, защото няма как тя да съществува като отделно обособена наука. Философията е разтегливо понятие, и само хора, които нищо друго не умеят се занимават с нея. Ти, понеже си расъл в комунизЪма, а комунизъма "ухажваше" философията поради причина на мързела на комунистите, и доста от тях получаваха заплата бидейки комунисти философи. Ти също си един от тях. Ако погледнеш на запад, когато получаваш степен на образованост, имаш, бакалавър, след това мастер, и накрая Ph, но по науката по която си взел да изучаваш от самото начало. Аз мога да имам Ph. по математика, или по физика и т.н., но да съм Ph. по всичко, то ва е пълен абсурд. Твоята дисциплина трябва да се премахне от програмите за обучение, защото просто натоварва учениците излишно, вместо те да изучават специални технически предмети, са длъжни да си губят времето с идиотизмите на общата философия. Така че няма какво да се сърдиш, това е реалността и така ще стане. Твоята професия е излишна, тя е като едно време професията "партиен секретар", само излишно натоварване. Ти примерно можеш да се пренасочиш като психолог, което е нужно, но вече зависи от теб самия. Ще ти е трудно, защото си сприхав и лесно нападаш хората с обиди когато не са на твоето мнение. НОВАТА КНИЖКА НА СПИСАНИЕ ИДЕИ ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ

ЗАБЕЛЕЖКА: Горното написах по повод на ето тия два коментара, написани под публикацията За един учен самонадеян "кон с капаци": Анонимен каза: Краус е един от найвеликите астрофизици и най-признатите съвременни учени. Това, че се е изказал презрително за вашата професия, Грънчаров, не го прави по-лош учен. Нито е фанатик, нито е кой знае колко неправ за философията. Фанатикът и магарето с капаци сте ВИЕ.

Новата книжка на списание ИДЕИ излезе от печат. Приемат се поръчки за

11 доставка на хартиеното издание. Обем: 156 страници, цена само 5.00 лева. ВЪПРОС ЗА ОСМИСЛЯНЕ: КОЕ Е СБЪРКАНО В ТОВА СТИХОТВОРЕНИЕ?

Да, с кое не сте съгласни, кое именно е съвършено погрешното в това иначе благовидно и дори прочувствено звучащо стихче? Източник УКРАЙНА СЕ СЪПРОТИВЛЯВА, МОЛДОВА СЕ СЪПРОТИВЛЯВА, РУСКАТА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ СЕ СЪПРОТИВЛЯВА – НИЕ ДОБРОДУШНО СЕ ХИЛИМ НА ЗЛОВЕЩИЯ КОРПОРАТИВНО-ТЪРГОВСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ ЦИРК април 23, 2014

Междувременно в това кьоше вече се събраха всички основни ОстапБендеровци на българския политически манеж от последния четвърт век. Огнедишащи клоуни, високоплатени шоумени от златната ера на Газпром, понатежали ездачи на национализма, рублофони от язовир „Копринка“ и надрусани акробати на жълтата журналистика – всички те са сериозно решени да ни спасяват от остатъците на смислен демократичен дебат и управление. Плаща им се щедро и в аванс, за да покажат и докажат до каква криза може да ни доведе „европейското членство“. Плаща им се да направят един максимално атрактивен цирк „ДПС-2 – българска националистическа партия“, и заедно с ДПС-1 и с остатъците на старата червена кремълска наложница да ни запокитят без остатък в евразийско небитие. Украйна се съпротивлява, Молдова се съпротивлява, руската интелигенция се съпротивлява – ние добродушно се хилим на зловещия корпоративно-търговски цирк на Сокола § С-ие… Дудукът пече кебапчета, а Мистър Кой отива в Европейския (не в евразийския) парламент… Ех, че смешно, да се пукнеш от смях! След година две пак ще се питаме по кьошетата – „ама как можахме да допуснем това…?“ Как ли – както допуснахме и всичко останало досега – с овчи нрави, олимпийско спокойствие и волско търпение. Наздраве – кой с каквото има – Дудукът е подготвил мезетата! Автор: Огнян Минчев ПОРАЗИТЕЛНАТА БЛИЗОСТ НА РУСКИЯ ЕЗИК С БЪЛГАРСКИЯ СЕ ОБЯСНЯВА С ТОВА, ЧЕ РУСНАЦИТЕ ВСЪЩНОСТ ГОВОРЯТ... СТАРОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК! сряда, 23 април 2014 г.

За пореден път Дудукът е описан добре – почти изчерпателно (виж За новия политик. Сериозно… ако е възможно, автор: Иван Бедров). Лицето е напълно безинтересно като индивид – неговата стойност е в типологичната му характеристика. Дудукът олицетворява степента, в която е дегенерирала българската публичност, отнасяща се за пореден път с лека ирония към драматичното опошляване на обществения ни живот. Когато Волен тръгна в „атака“ и взе над 10 на сто бяхме тревожни, защото за първи път анти-демократична партия получи подобен резултат след 1989та. Днес сме разсеяно погнусени – без особена тревога – защото в едното от кьошетата на цирка е по-весело и по-безобразно, отколкото в останалите…

Попаднах на любопитен текст под заглавие 15 мифов российской истории, негов автор е Михаил Бабич. А в този текст открих един момент, който лично на мен ми обясни изчерпателно поразителната близост на руския език с българския, за която не се бях замислял; оказва се, че руският език толкова много прилича на българския тъй като в основата на официалния (литературния) руски език стои т.н. от автора "църковнославянски език", сиреч, другояче казано - старобългарския език. Другояче казано, руснаците говорят... старобългарски

език, който, разбира се, от една страна е консервиран, а от друга страна е и леко изменен, но същината му е точно старобългарска. Впрочем, понятието "църковнославянски език" е доста противоречиво и съмнително, в случая става дума тъкмо за старобългарския език; ето въпросния пасаж от така силно заинтересувалия ме текст: Сегодня не возникает сомнения в происхождении и "русскости" многих "исконно русских" слов даже у преподавателей русского языка в самой России. Однако, если проанализировать лексический состав русского языка, то оказывается, что от славянских языков осталось в нем не очень много. Но осталось достаточно от искусственного и использовавшегося только для письма и службы церковнославянского. И это не удивительно ибо Ломоносов брал за основу именно церковнославянский и, используя учебники ученых руських мужей Руси средних веков – в то время части Великого Княжества Литовского, создавал и систематизировал московский русский язык. Именно поэтому современный русский язык пронизан многими заимствованиями из церковнославянского, который на Руси до конца 17 века выполнял функцию письменного языка. Огромное количество слов пришло в русский из языков уральских народностей и из финно-угорских языков северной и европейской части России – вепсов, мери, коми, веси, муромов, финов, угров. По мере завоевания и заселения этих территорий люд Московского княжества сталкивался с явлениями, названиями предметов у местных народов и перенимал их для обозначений в собственном языке... ... Русский язык, как ветвь восточнославянского – по сути гремучая смесь письменного церковнославянского (искусственного неразговорного языка) с десятками различных языков завоеванных, порабощенных и ассимилированных народов. Это естественный процесс – при тесном контакте не только завоеватель насаждает свое, но и сам заимствует чужое. Имперские же и советские историки везде, где только можно, термин "восточнославянский" заменяли на мифический "древнерусский". Но не было такого народа, не было никогда языка такого. В Киеве говор был свой, в Новгороде совсем другой. Писали по-церковнославянски, но на этом языке никто никогда не говорил! Зачем же врать и создавать миф о "древнерусскости"? Очень уж царям московским древности хотелось. Разбира се, руснаците няма да признаят, че основната лексика, която използват, е с български корен, именно е взаимствана от старобългарския ("църковно-славянски") език. Но това е отделна работа. Истината има единствено значение, а не това, което признава или не признава този или онзи...

12 МУСТАФА КЕМАЛ АТАТЮРК ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ

"Няма да забравя приятните моменти, които съм преживял в България. Бил съм, съм и винаги ще бъда приятел на българския народ. Обичам безпределно българския народ още от детинство. В Солун съм другарувал през всичкото време само с българи. Всяко българско нещастие ми причинява невъобразима болка. Винаги съм правил всичко възможно да помогна на България. Турция и България трябва да бъдат приятели. Който е против България, той е и против Турция." Мустафа Кемал Ататюрк, в-к "Утро", 22 октомври 1931 г. НАЛИЦЕ Е ЕДНО ОГРОМНО ПРОСТРАНСТВО НА НАИСТИНА ВАЖНИТЕ ВЪПРОСИ И ТОВА Е ПОЛЕТО ЗА ДЕЙСТВИЕ НА ФИЛОСОФИЯТА сряда, 23 април 2014 г.

Тук – виж За онова, което не разбираме, за него следва да се въздържаме от съждение – може да се кажат много неща, но ще се огранича до няколко бележки: Първо, Лоурънс Краус може да се смята за велик учен, но в действителност това не е така, защото съвременната физика и космология се развиват в съвсем погрешна посока и основата на това порочно развитие е заложена именно от Айнщайн, който също е една надценена фигура. Това, че една теория е разпространена и общоприета, съвсем не е достойнство и не е никаква гаранция, че е истинна и това се отнася за ТО на Айнщайн и съвременната космология на „Големия взрив”. Моят съвет към физиците и космолозите е прост: да се върнат към здравия разум, който изключва

фантасмагории като ТО и Големи или малки взривове. Съвременната физика и космология са математически игрички без отношение към реалността. Второ, между наука и философия съществува известна връзка дотолкова, доколкото някога спекулативни философски разсъждения като античния атомизъм например с времето са станали емпирично проверяеми и така са преминали от сферата на философията в сферата на науката (физиката). По принцип много дисциплини, които някога са се смятали за част от философията, постепенно са се отделили от нея и са станали частни (емпирични) науки. В този смисъл периметърът на философията наистина с времето се стеснява, но да се мисли, че тя ще изчезне или че е излишна, е едно голямо недоразумение. Независимо от напредъка на науката философски въпроси винаги ще има. Нещо повече: истински интересните и важни въпроси са именно философските. Трето, много от положенията на космологията носят извъннаучен, спекулативен характер, понеже не са проверяеми нито чрез експерименти, нито чрез наблюдения, а екстраполацията на ограничените знания, придобити в едно ъгълче на Вселената, каквито са Земята и Слънчевата система, върху ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА по необходимост носи спекулативен и в някаква степен философски характер. Краус явено не е докрай наясно със спекулативния характер на своята дисциплина. Нещо повече: ние въобще не можем да бъдем сигурни в истинността на повечето научни теории и положения. Историята на науката показва, че повечето теории след време са били оборвани и че са много малко „вечните” научни истини, които се повече или помалко неоспорими. Четвърто, за повечето учени наистина не е необходимо да имат философски поглед върху своята тясна дисциплина, но това в никакъв случай не е вредно. Специално философията на науката наистина има претенцията да бъде „метанаука”, т.е. „наука на науката”, да установи какво правим по принцип, когато се занимаваме с наука. Това са важни фундаментални въпроси. Вярно е обаче, че един съвременен философ, особено от “аналитичното” течение, е добре да е запознат и дори трябва да е запознат с основните теории и изводи на съвременната наука. В рози смисъл противопоставянето на наука и философия е неправилно и контарпродуктивно. Пето, науката не може да се смята за всесилна, това наистина е прекалено претенциозно. Напротив. Витгенщайн казва: „Ние чувстваме, че дори всички възможни научни въпроси да са получили своя отговор, нашите жизнени проблеми още въобще няма да са засегнати.” Т.е. налице е едно огромно пространство на НАИСТИНА ВАЖНИТЕ ВЪП-

РОСИ И ТОВА Е ПОЛЕТО ЗА ДЕЙСТВИЕ НА ФИЛОСОФИЯТА. Шесто, много от фундаменталните науки нямат непосредствено практическо полза и това се отнася и за космологията. Само че още Аристотел е казал, че найвелики са духовните занимания без непосредствена практическа полза. Това се отнася и за философията. Тя е именно една такава теоретична дисциплина, която обаче въпреки своя абстрактен и спекулативен характер понякога може да има и важни практически последици, например да направи нашия живот по-осъзнат и с това подобър. Написа: Стоян-Хлопаща дъска P.S. Чакам компетентен коментар напр. от гн Трашов колко налудничаво е написаното от мен и как то е плод на конспиративно мислене и КГБ. Истината впрочем е, че аз имам строен, но същевременно и реалистичен светоглед, и то не само в областта на философията, но и в областта на геополитиката. Само че в политиката и геополитиката сякаш всички са компетентни, докато тук нещо не се виждат много коментари за отношението на философия и наука. СВОБОДАТА БЕЗ БОГА НЕМИНУЕМО СЕ ПРЕВРЪЩА В ТРАГЕДИЯ сряда, 23 април 2014 г.

Историята обаче показа, че истински прогрес не може да съществува без Бога, нито едно общество не може да бъде наистина прогресивно и щастливо без свобода. Но истинската свобода се придобива само в нашето пребиваване до Бога и историята на ХХ век по трагичен начин потвърди тази истина. Човечеството изпита ужаса, дошъл от Централна Европа и донесъл милиони жертви в расовите преследвания през време на Втората световна война. Заедно с това беше и ужасът, посеян от така нарече-

13 ните прогресивни сили, извършили в името на свободата престъпления с равна големина и жестокост в Източна Европа. По такъв начин тоталитаризмът като плод на човечеството без Христос не признава разномислието и негов естествен резултат става разрушението и смъртта. Всичко това потвърждава, че всеки опит за постигане на свобода без Бога е обречен да се превърне в трагедия. На това господство на силите на тъмнината Църквата отговаря с благодатта и силата на възкръсналия Христос. Този, Който взе върху себе си страданията и немощта на всеки човек, предлага също така на света чрез Своето Възкресение увереността в това, че смъртта е обречена. Светата Пасха 2014 + Вартоломей Константинополски БОГАТСТВОТО НА ИДЕИ Е ДВИЖЕЩАТА СИЛА НА СПИСАНИЕ ИДЕИ петък, 25 април 2014 г.

Най-яростният критик, отрицател и самоотвержен оплювач на философското списание ИДЕИ, именно докторантът от СУ (както се представя) Николай Узунов гледам тази сутрин че ми е написал специално писмо; решавам да публикувам писмото му, понеже е показателно и ни казва някои любопитни неща, касаещи психологията на този иначе интересен тип потребители на философска книжнина; нещо повече, решавам и вкратце да му отговоря, с оглед да го предизвикам към диалог, въпреки че добре зная, че след моя отговор този индивид ще избяга, ще се скрие за дълго време, а след това някога пак намери сгоден момент да избълва отровата си; но понеже съм доста човеколюбив човек, при това почитащ истината, дръзвам да храня известна надежда, че все пак може да се установи и нормален

диалог дори и с хора, които имат доста особени представи за нещата, включително и за живота на философите и философията; та ето какво ми пише въпросното лице и подолу също така можете да прочетете и неговия отговор до него: Седя си аз, светило Грънчаров, в Народна и гледам нови книжлета на опитите ви за писане – ИДЕИ. Преди да забравя, самото ви заглавие звучи комсомолско, помислете за това. Така. Обичам да чета хленчовете ви в началото: избягал ми графичният дизайнер, всички освен мен (т.е. Твоя милост) не могат да мислят и пишат, и любимото ми – трябват парици! Парици Грънчаров не се дават за издания, чийто редактор говори/пише като каруцар (това за дупето беше гениално!). Чудиш се защо не получаваш субсидия? Ще ти кажа и то безплатно: 1. Смени си начина на изказ. Ако с хамалския си изказ си писал до Министерството, то предполагам как някой чиновник се е смял с глас!

2. Изгради си ясна концепция какво правиш. Идеи-те ти са микс от всичко. Ето ти образна метафора, изградена подходящо за нивото ти: сп. Идеи е като телевизия, по която пускат чалга, опера, сръбско, литургия и индийска музика. Кой финансира неясни концепти?

3. Разкарай тези портретчета на философи. Все едно е някой поменик... Надявам се ще разбереш, че ти правя услуга. В Германия например, когато искаш пари по проект, трябва да знаеш за какво ги искаш, т.е. да си конкретен. Кажи ми дали това изречение е типично за философския дискурс: "тъпо вегетиране в сферата на материално-абсурдните пошлости и гнусотии". Преди да ме цитирате и оплювате, хахаха, се замислете на колко пошъл език говорите. Не обиждате ли интелектуалните си читатели с опростачения си език и евтини метафори??????? Това ми пише философският труженик Николай Узунов от СУ. А ето какво му отвърна моя милост: Здравейте, драги ми г-н Узунов, Твърде много съм Ви благодарен за писмото и за безценните съвети, които безплатно и така великодушно ми отправяте! Благодаря Ви и за загрижеността за списание ИДЕИ, което явно продължава твърде много да Ви вълнува и дразни, което е чудесно: това означава, че списанието успешно изпълнява ролята си – поне спрямо типа потребители на философска книжнина, който Вие лично символизирате. Виждам, че сте се загрижил за повдигане на научното и философско ниво на тестовете, излизащи в списанието, което е и моя грижа; но все пак трябва да си даваме сметка, че всяко философско списание е отражение на ситуацията, в която се намира съответната човешка общност; трудно можем да се

преструваме на такива, каквито не сме, такова лицемерие при това е чуждо на някои по-естествени и неопорочени хора, е, ний пък предпочитаме да си бъдем каквито сме – и да си останем такива. Сиреч, да бъдем верни на себе си – това съвсем не е малко. Отправяте набързо доста забележки от различно естество, длъжен съм да реагирам – за да Ви покажа как Вашите толкова умни съвети и забележки звучат в моето ухо. Опита Ви за ирония с израза "светило Грънчаров" оставям настрана, щото той касае само Вас. Относно това, че заглавието на списанието, именно ИДЕИ, на Вас лично Ви звучало "комсомолски", това вече ми е любопитно, признавам, не бях се сетил, че е възможно точно по този начин да звучи заглавието на нашето списание – особено пък да звучи така в ушите на човек като Вас, който, както твърди, имал бил някакво отношение към философията. На хората, които са свързани по-пълноценно с философията, думата ИДЕИ им звучи както и подобава, именно в оня възвишен смисъл на тази дума, който тя има във философията на Учителя на сериозните философи Платон; ще си позволя да напомня, че за Платон идеята е тъждествена на битие, също така е тъждествена на същност, а в крайна сметка и на истина! Нима може да има нещо по-възвишено и вълнуващо (за автентичния философ) от това, което да може да е заглавие на едно солидно философско списание, каквото е списание ИДЕИ? Както и да е, поразен съм от тъй чистосърдечното Ви признание, че на Вас лично думата ИДЕИ Ви била звучала... комсомолски!!! Не ща, с оглед да не Ви обидя сърдечно, да изтълкувам тук какво на мен, опитния психолог, ми казва (за естеството на Вашата душа) туй признание, но това, че сте го изръсили, е доста показателно. Аз не вярвах, че в наше време е възможно да има все още чак толкова комсомолски извратени души, на които думата ИДЕИ да им звучи, видите ли, "комсомолски", явно на комсомолец като Вас всичко най-възвишено Ви звучи все по "комсомолски", аз на Ваше място бих се обезпокоил защо имам чак такива изкривени възприятия, но проблемът за това как лично на Вас Ви звучи думата ИДЕИ, повтарям, си е лично Ваш. От друга страна, да подхвърля и това: отдавна се смята, че именно ИДЕИ-те движат света, на ИДЕИ-те си дължим всичко в нашето човешко битие, нашите ИДЕИ определят битието ни, ето, наистина не мога да разбера каква може да е тази душа, на която всичко това й звучи, видите ли, "комсомолски"?! Явно моята представа за "комсомол" и "комсомолщина" се различава твърде много от Вашата, простете, да запитам: да не би на Вас лично "комсомолско" да е синоним на най-свято?! Да продължа нататък. И да се постарая да бъда по-кратък. Щото, без да си

14 давате сметка за това, повдигате доста интересни въпроси. Най-много лично Вас Ви вълнувал раздела в списание ИДЕИ, който съм нарекъл "редакторски и читателски вълнения". Вие май друго и не четете, щом това найвече Ви вълнува, нали познах?! Както и да е, всеки нека чете това, дето му е найприсърце. А най-много явно Ви е присърце темата за това как пише редакторът на ИДЕИ, сиреч, моя милост. Бил съм пишел като "каруцар", с "опростачен език" и с "евтини метафори". Заради моя език и било нямало хора, които да подкрепят финансово списанието, щото езикът ми, видите ли, не съвпадал с нивото на философския дискурс и прочие. Заради моя особен начин на изразяване съм бил станал, по Вашите думи, за смях на разните министерски чиновници, които, евентуално, са чели мои (ненаписани, впрочем) евентуални прошения за финансова подкрепа – каквито, разбира се, не съм писал, щото мен лично слабо ме интересуват министерските чиновници и щото изобщо не вярвам във възможността тъкмо министерските чиновници да могат някога да подкрепят нещо, имащо съществено отношение към философията. За Вас лично, предполагам, министерските чиновници са образец за изискан литературен език и стил, щом толкова богоговеете пред тях, предполагам, Ви чака бляскава кариера на чиновническото поприще. Както и да е, това са подробности, но ми се ще да Ви кажа нещо най-просто, което ми е чудно как като човек, претендиращ да има някакво отношение към философията, все още не сте го осъзнал самостоятелно. Философията и философстването са сфера на свободата, на свободомислието. Всеки си се изразява както иска, има пълна свобода в това отношение, всеки си философства на такъв език, какъвто отговаря и съответства на най-интимното на личността му - стига да е, разбира се, неопорочен, естествен, искрен човек. Някои като мен предпочитат да философстват на един естествен човешки и човечен език, дори направо разговорен, щото са съблазнени от живостта и изразителната потенция на този така гъвкав език; други пък обичат да се изразяват "натруфено", да се правят на "учени", на "многомъдри", има ги всякакви, сред философското племе има какви ли не чешити, и това е тъкмо най-хубавото! Нека всеки да пише и да си говори както иска, то така е, ако се позамислите, и сред другите пишещи хора, примерно сред дейците на художественото слово, тия, дето ги наричаме "писатели", и те си пишат всеки както иска и както умее, нали така? Няма как да накарате всички да пишат по един и същ начин, пък и такава една претенция, признайте, е твърде глупава. Затуй трябва да преживеете някак това как пише толкова вълнуващият Ви философ и пишещ човек Грънчаров, той ще си пише както иска, това

си е негова работа, той ще си остане верен на свой стил и вкус колкото и Вие лично да мрънкате по този повод, че, видите ли, неговият начин на изразяване бил оскърбявал Вашето тъй изискано и възпитано благочестиво ухо. Ще трябва да преживеете и това, че докато моя милост е редактор на списание ИДЕИ, то по някакъв начин ще носи отпечатъка на своя редактор, особено пък в тези бележки от раздел "редакторски и читателски вълнения", където именно редакторът разговаря с различни читатели и споделя своите възприятия и преценки по засегнатите въпроси. Няма как да е иначе, нали така? Вие лично, ако желаете, нямате никаква пречка да основете свое списание, където да наложите своя стил, там, във Вашето бъдещо списание, можете, ако искате, да задължите и всички автори да пишат все изискано и литературно като Вас самия, но в списание ИДЕИ, докато аз го редактирам, ще има пълна свобода да изразяването на всички пишещи; разбира се, всеки пишещ, възприемайки даден стил (а стилът, знайно е, това е човекът!), си поема и пълната отговорност, включително и за това, че мърморковци като вас ще продължат да си мърморят недоволно, но пък човек, знайно е също, няма как да угоди на всички, по тази причина е разумно да не се стреми да угажда на никой, даже и на милостта на лицето Узунов, което явно е с тъй изискан литературен вкус. Прочее, на моя милост лично не ми допада и не ми харесва псевдонаучният и суховат "философски" жаргон, който, предполагам, Вие лично възприемате като еталон за "правилно писане", нещо повече, аз лично се отвращавам от него. Както и да е, казано е, "разни хора, разни идеали", и се чудя тук защо изобщо ми се налага да обяснявам на претенциозен философ като Вас тъкмо толкова прости и очевидни неща. По-надолу Вие великодушно ми обяснявате защо сп. ИДЕИ било нямало никога да получи държавна субсидия – което, впрочем, в моите уши ми звучи като доста висока оценка за списанието: опази Боже някога списание ИДЕИ да деградира дотам, че да може да получи държавна субсидия, милостиво отпусната от министерски чиновници! Ще се радвам аз лично да не доживея този момент – и което е по силите ми ще го направя за да не го доживея наистина. А ето сега вкратце и моята позиция по зачекнатите от Вашата тъй любезна милост въпроси; отговарям директно на всеки от въпросите Ви: 1.) Няма да си сменя начина на изразяване. Щом на Вас лично моят начин на изразяване Ви звучи "хамалски" (както името ИДЕИ Ви звучи... "комсомолски"!), то това си е проблем на Вашето лично предубедено и изкривено възприятие; впрочем, аз предпочитам като човешки тип хамалите пред "философските" проститутки, дето се мазнят пред министерски чиновници с оглед да

постигнат някакво положение във "философската" казионна йерархия; с оглед на това за мен е чест да си остана навеки "прост хамалин".

2.) Изградил съм си ясна концепция за това какво правя. Платформата на списание ИДЕИ е публикувана в първите му броеве и който не я е разбрал, може да подири и да прочете. Да, ИДЕИ са в някакъв смисъл "микс от всичко". И ще си останат такива. Богатството на идеи е движещата сила на списание ИДЕИ. Всякакви идеи, абсолютно всякакви, за всички сфери и области на живота на човека. Това е оригиналната концепция на ИДЕИ. Това ако е пример за "неясни концепти", то явно на някой му куцат представите за ясно и неясно - или тия негови представи са твърде бедни. Повтарям, богатството е нещото, което ни вдъхновява. Истинското богатство. Богатството на духа. Ето защо ний, създателите и осъществителите на списание ИДЕИ съвсем не се вълнуваме от такива несъществени подробности като пари, финансиране и пр. Ний сами финансираме списанието си – с помощта на негови верни читатели. Това също е оригинално. Няма да пожертваме свободата на ИДЕИ за да угодим на някой, който да благоволи да го подпомогне. Особено пък ако този някой е толкова високомерният, ала кух държавен министерски чиновник; апропо, между другото казано, да Ви подхвърля нещо: защо не се захванете да направите свое списание, в което сам да опитате да реализирате идеите, които така щедро сега подарявате на мен?!

3. Няма да разкарам потретите на философите в списанието. Тока ми харесва, да има потрети на философи. Какво да се прави, трябва да опитате да преживеете и това, драги ми Узунов! Бъдете здрав! А иначе понеже, както ми се чини, сте се загрижил искрено за повишаване на нивото на списание ИДЕИ, то аз, понеже разбрах, че Вие лично сте преводач на Хусерл (ако това е истина), няма да се удържа да Ви предложа да представите за публикуване в ИДЕИ на някой негов непреведен досега на български текст, ще го публикувам с удоволствие! Съвсем сериозно Ви предлагам това, не се шегувам изобщо! И ето, ще се окаже в крайна сметка, че Вие лично ще спомогнете списание ИДЕИ да стане още по-добро. Аз нямам претенцията, че то е постигнало максималното, напротив, ясно съзнавам недостатъците му. И ще продължа да работя за повдигане на нивото му. Ето, приканвам и Вас да се включите в авторския екип на списанието. Интересна, не крия, ми е реакцията Ви спрямо това мое толкова сериозно предложение! Ще се радвам да го приемете. А че имаме различия във възприятията и оценките – нима това не е толкова естествено?! Че мислим и пишем различно,

15 нима това не е най-доброто, на което сме способни?! Разбира се, че е нещо най-добро и най-естествено! Това ний, философите, би следвало да го разбираме най-добре – и изобщо да не се тревожим заради него. Другото е опасно: да станем еднакви – колко скучно и тъпо е това! Е, списание ИДЕИ работи това да не се случи, да не ни сполети никога. Всичко добро! С поздрав: Ангел Грънчаров ТЕМА ЗА ДИСКУСИЯ: ИМА ЛИ ПРАВО ЧОВЕКЪТ ДА "ПОПРАВЯ" ПРИРОДАТА, ИМА ЛИ ТОЙ ПРАВО ДА СЕ МЕСИ В БОЖИИТЕ РАБОТИ? неделя, 27 април 2014 г.

Ето становище на Ognyan Minchev – виж също и информация за повода, по който той пише своя коментар, а именно Анджелина Джоли станала жертва на ужасна лекарска грешка – което изцяло споделям: Трагедията на Анджелина Джоли, която бе подведена от медицински "светила" да повярва, че може да излъже съдбата си и да предотврати евентуално развитие на раково заболяване в неопределено бъдеще, поставя серия от важни етични въпроси. "Трансхуманизмът" е една нова сфера на приложение на технологичния оптимизъм, който вярва, че възможностите на развиващата се технология да подобрява Сътворението са безгранични. Мислителите от епохата на Просвещението за първи път допуснаха, че след като Божието творение човекът - е надарен с неотчуждаеми права, разум и способност да различава добро от зло, Бог може спокойно "да се пенсионира" и да остави управлението на обществото в ръцете на колективния разум на своето творение. Така възникна и се разви либералната демокрация като система на обществено управление. Доколко Бог се е "пенсионирал" обаче е по-сложна тема за разговор. Днес "трансхуманизмът" се опитва да ревизира самото понятие за човек и да дефинира хуманизма по един либерално безграничен начин на вседостъпност и вседозволеност на технологичния експеримент. Можем ли да му се доверим напълно? Човекът е призван непрекъснато да разширява границите на своето познание и самоусъвършенстване. Но граници все пак има! До каква степен познаваме Сътворението, за да

имаме смелостта да го ревизираме? За материалистите-атеисти този въпрос не стои, защото за тях Сътворението е процес на само-възникване – на Космоса, на живота и на човека. За хората, вярващи в съществуването на една висша творческа Сила на Вселената Сътворението е тайнство и неговото разбулване не може да бъде нито безгранично, нито радикално. Не всичко, което можем да правим, си струва да правим – тук и сега. Човекът не е материално същество, което води духовен живот, а е духовно същество, което води материален живот. Затова материалният живот не може да пренебрегва духовната първоидентичност на човека и волунтаристично да я коригира – просто защото не я познава. Нарушаването на този принцип води до лични трагедии – от типа на тази, която е принудена да преживее Анджелина Джоли. Мярата на интервенцията в човешката същност се променя с натрупването на човешкия опит и с разширяването на човешкото съзнание – включително като съзнание за самия себе си. Не можем да бъдем против нарастващите възможности за творчество и самоусъвършенстване на човека. Но не бива да смятаме, че тези възможности са безгранични в конкретното човешко битие – тук и сега. "Трансхуманизмът" може да почака – ако изобщо някога дойде "неговото" време: времето на самообожествилия се ограничен в битието и мисленето си човек. НИКИТА МИХАЛКОВ ОКОНЧАТЕЛНО ИЗКУКУРИГА: ЩЕ ПРАВИ ФИЛМ В ПРОСЛАВА НА КРЕПОСТНОТО ПРАВО, В ПРОСЛАВА НА РОБСТВОТО В РУСИЯ!

Руският режисьор Никита Михалков разказал на журналистите за своите творчески планове: че щял да прави исторически филм за крепостното право, вече в бюджета на държавата били отделени 300 милиона рубли за него; и покрай това изтърсил следните многозначителни думи: Болшевиките сториха страшно нещо; те изтриха от паметта на народа нашето културно наследство, спомена за всичко хубаво и светло, което е било в руския народ, включвайки и паметта за крепостното право. Да възстановим историческата правда е наша задача. Да си спомним за изключителната духовност на руските селяни, за любовта на руския човек към "твърдата ръка": Подтикнати от болшевиките сега в Русия си мислят, че крепостното право е било нещо като северноамериканското робство. Но това са били съвсем не отношения на роб и стопанин, а на синове и баща. Много селяни не са искали никаква "свобода". Да, понякога помещикът е биел селянина; така и бащата бие своето непослушно чедо. Истинската същност на крепостното право и неговото значение за народа: А всъщност какво е това крепостно право? Крепостното право е патриотизъм, закрепен на хартия. Човекът е бил свързан със своята земя-майчица не само от чувството за дълг, но и документално. Крепостното право – това е мъдростта на народа, това са 400 години наша история. И сега, когато ми предлагат да зачеркна тези 400 години от нашата история, аз казвам: "Братя, та вие какво си мислите – нашите предци глупаци ли са били?!" Аз много се радвам, че Путин сега възражда нашата историческа памет. Законът за местожителството е именно това, което не стига на нашия народ, който е откъснат от корените, от земята.

Извод: случаят на Михалков е тежък, на лечение не се поддава, езикът не се отмива. Какво ли става в главата му, а?

Из Михалков: "Крепостное право – это самое хорошее и светлое, это мудрость народа и патриотизм"

ФИЛМЪТ "БЪЛГАРСКАТА ЧУШЧИЦА", ПОРЕДНАТА ГНУСНА ГАВРА НА "БРАТУШКИТЕ" С БЪЛГАРИЯ, С ЕВРОПЕЙСКИЯ ИЗБОР НА БЪЛГАРИТЕ

16 Аз толкова много лъжи на едно място не бях срещал, здравата лъжат "братушките", няма що! Само че на лъжата не може да се разчита, глупава работа е да се разчита на пропагандните лъжи на Кремъл. Добро няма да види държавата, която залага само на лъжите – и на празното си имперско високомерие.

Впрочем, на какво основание тия кремълски мекерета си мислят, че България им е нещо като "бащиния"?! ЗАБЕЛЕЖЕТЕ КОЛКО МИЛО СЕ УСМИХВА ТАВАРИШЧ СИДЕРОВСКИЙ ПРИ СРЕЩАТА СИ С СВОИТЕ РАБОТОДАТЕЛИ В МОСКВА

КОЙ ОТ ДВАМАТА МИСЛИ ПОГРЕШНО – И КЪДЕ Е ГРЕШКАТА? петък, 25 април 2014 г.

Нещо някъде "куца", ама къде? Как така умният, ако наистина е умен, да не е богат - при положение, че самият ум е найголямо богатство? В такъв случай как пък е възможно успял и богат човек да не е умен, щом като всяко богатство е външен израз на вътрешно, умствено и духовно, личностно превъзходство? Тогава? ДА ПОЧНЕМ ДА СИ ВЪЗВРЪЩАМЕ РЕСПЕКТА ПРЕД ИСТИНАТА, БЕЗ КОЙТО ЗА НИЩО НЕ СТАВАМЕ! неделя, 27 април 2014 г.

Написа: Kiril Arsov

Boris Ivanov каза: Браво на автора! Истина, истина и пак истина! Въпреки че много от коментиращите тук в групата колеги (по различните теми) не искат да я подкрепят, за тях, "капацитетите образователни", в училищата и учениците, "милите", всичко е ОК! Да, ама не, колеги, това е кристалната истина за нашето настоящо училище. Аман от блюдолизци в тая държава, а учителската гилдия бъка от такива! Затова и нищо не е наред в системата! Ако някой каже, че "Царят е гол", повечето мълчаливо се съгласяват, а "капацитетите" училищни започват яростни атаки срещу дръзналия да каже ИСТИНАТА! Наистина жалка картинка! Галина Цанева каза: За съжаление е така! Ангел Грънчаров каза: И авторът г-н Видас, и Вие, г-н Boris Ivanov, сте напълно прави – за съжаление; но истината трябва да се знае; затова се радвам, че има такива хора като Вас, които я съобщават смело, без увъртания! Моите поздравления! Мария Тодорова-Сандева: Истината... е някъде по средата... Ангел Грънчаров каза: По средата са половинчатостите, а половината истина, наполовина примесена с лъжа, не е истина, г-жо Сандева. Нужна ни е цялата истина. Проблемът ни е че се задоволяваме с половинчатости, а не с цялостно истинните, напълно верните неща, мисли, преценки и пр.

Виж "Атака" откри предизборната си кампания в Москва, Сидеров с орден "Звезда на отечеството" КРАТЪК КОМЕНТАР, КОЙТО ИЗЦЯЛО СПОДЕЛЯМ: Ако някой обяви кандидатурата си за български патриарх от минарето на джамия в Иран, ще ни се види странно, но това, че Сидеров обяви началото на своята еврокампания от Москва, ни звучи нормално. Нормално ни прозвуча и призивът му да се разтури ЕС и България да напусне НАТО. Ние отдавна знаем, че българските националисти от Атака са чисто и просто едни рубладжии. Защо ли изобщо ще участват в евроизборите? Боклуци!!!

страницата УЧИТЕЛИ; там именно между другото си обменихме следните реплики, които ми дават повод за днешното си разсъждение:

Мария Тодорова-Сандева каза: Аз не искам да влизам в полемики с Вас, г-н Грънчаров, но чия е цялата истина, съм убедена, че и Вие не можете да ми кажете. А поетизираната "истина" наричам по-скоро болка...

Попаднах на статия, написаното в която поразително много напомня моите собствени преживелици в качеството ми на български учител, за тях аз пиша от много време, имам предвид статията със заглавие Учителят: между възмущението и страха, неин автор е г-н Валери Видас, представен като български учител и писател, преподавател в Софийската професионална гимназия по електроника “Джон Атанасов” (аз пък съм преподавател в Пловдивската професионална гимназия по електроника!). В тази връзка искам да напиша днешния си коментар, но преди това ми се ще да спомена за един показателен епизод от дискусията по тази статия, която се проведе във фейсбук-

Ангел Грънчаров каза: Питането "Чия е истината?", простете, ми се вижда крайно чудато и неоснователно: ако нещо е истина, то е истина за всички – и в този смисъл е истина НА всички. Няма "моя" и "твоя" истина, на много хора оттук иде затруднението им да схванат що е истина, те я бъркат с мнението, истината е онова, което важи за всички – даже и за тия, които съвсем не я разбират и затова, видите ли, не я били "признавали". Не истината обаче се нуждае от нашето признание, а ние от нейното. А учител на младите да не се интересува от въпроса за истината и да не желае да "влиза в полемики" за нея, простете, е скандално: та нима има нещо по-важно за нас, учителите, от истината, нима има нещо друго така значимо, на което ние би следва-

17 ло да възпитаваме своите ученици – освен в преклонение и респект пред истината?! Та виждате от този откъслек от нашата дискусия, който аз тук използвам за своеобразно въведение, че и днес ми се ще да поставя "вечните теми" за човешката глупост, за истината, за тържеството на тъй сладката лъжа, щото, видите ли, истината у Нашенско се възприема като "горчива", неприятна и пр. “Искрените думи не са приятни, приятните думи не са искрени.”, това са думи на Лао Дзъ. Апостол Павел пък говори ето как: "Най-после, братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно – ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално – това зачитайте. Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мене, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас.". Не зная дали сте забелязали, но е пълно с лицемери около нас, даже аз лично забелязвам и такава тенденция: колкото пофалшив и лъжлив е даден човек, колкото той повече лицемери, толкова повече сякаш го уважават, а пък правдолюбивите у нас са най-мразени, не зная дали това сте го забелязали, но аз го виждам всеки ден. Не зная защо така силно напоследък ме впечатлява лицемерието, но наистина ми е крайно гнусно от стелещото се наоколо като гъста мъгла лицемерие, от стелещия се наоколо фалш. "Истината ражда ненавист, а угодничеството – приятели", древните римляни пък са забелязали ето това и са го фиксирали в своята знаменита поговорка. Аз лично пък смятам и си позволявам да твърдя, че докато не се разделим и то найрешително със склонността си да се примиряваме с неистината, с лъжата, с лъжците, с лицемерите, с демагозите, с популистите и пр., сиреч, докато не почнем всекидневно да разобличаваме всеки лъжец, лицемер, демагог и популист, не само че няма да видим добро, но и напредък никакъв няма да видим, а ще продължаваме да се намираме все в туй най-жалко и унизително положение, от което сме вече толкова десетилетия (аз водя началото на българските беди не от 1989 г. насам, както правят това съвсем немислещите и най-изпечените лъжци, а от доста време преди това, примерно от 1944 година поне, а защо не и от 1878-ма, или дори и от времето преди прословутото "турско робство", т.е. от древни времена, от средните векове поне). Дори и си позволявам в тази връзка да изтъкна една закономерност, която съм забелязал и ми се ще да формулирам пределно ясно: колкото сред един народ почитанието към истината или правдолюбието е разпространено, колкото един народ има доблестта да гледа истината право в лицето и очите, толкова повече този народ е напреднал, е по-проспериращ, развит, културен и благоденстващ; а народи като нашия и като руския, които нямат тая смелост на духа и това достойнство, такива народи не само че

понасят какви ли не беди и злоупотреби, но и са също така и най-бедни, и найнедостойни, и най-унизени, и най-нещастни. Погледнете, да речем, едни германци какви чудеса постигнаха, същото се отнася и за англичаните, за американците, за японците, за кого ли не другиго: а ние какво постигнахме – и защо, позволете да запитам, постигнахме позора да сме най-бедни?! А пък народите, сред които лъжата и лъжците са на почит, такива народи наистина са в най-унизително и дори бедствено положение – като нашия, примерно. Паралелно с разпространението на почитта към истината в съзнанията започва да расте и благоденствието на един народ; ето затова у нас, непременно държа да кажа и това, и образованието ни е крайно негодно и калпаво, щото не възпитава младите във всеотдайна преданост към истината, към добродетелно служене само и единствено на истината, напротив, образованието у нас е развращаващо, то насажда какви ли не лъжи и митове за нас самите сред младите, то също така и въздейства на младежта изключително деморализиращо, като ядро на ширещата се у нас деморализация, по моята преценка, е точно тая нашенска поголовна отдаденост на лъжите, на полуистините, на увъртанията, на ментетата и прочие. У нас истинските неща съвсем не ги ценим, ценим само фалшификатите, далаверите, ментетата, измамите, фалша и прочие; ценим също така най-много, казах вече, но ще повторя, лъжците, измамниците, тарикатите, тия, дето успяват най-добре и най-ефективно да шашнат малоумниците, наивниците, балъците – а с такива у нас е така пълно, че вече се питам – изобщо останаха ли други?! Ако са останали, за жалост са твърде малко, са едно нищожно малцинство, което и определя безнадеждността на течащата пред очите ни българска трагедия. Защо истината има такова велико и мощно, направо магическо въздействие върху душите ли? Ето защо, то Спасителят отдавна го е казал, ама кой да се вслуша в него: "Познайте истината, защото истината ще ви направи свободни!", да, истина и свобода са неразделни, истина и свобода съвпадат, без почитание на истината няма свободни хора, а има само най-жалки роби. А робът, истинският роб нищо не може да постигне докато не се освободи от предаността си на робията, явяваща се извор на всички негови беди и проблеми. Та така, ний в мнозинството си явно сме все още роби, щом не почитаме истината, щом предпочитаме лъжата, а какво особено може да постигне един народ, съставен предимно от роби? нищо не може да постигне, нищо няма да постигне. нашият главен проблем, тръгващ от предаността ни към лъжата, види се, прерасна в един друг: не обичаме свободата, да, робите не могат да обичат свободата, те мразят свободата, те най-

малкото са безразлични спрямо нея, а пък безразличието към истината поражда безразличието към свободата. А пък безразличието към свободата вече поражда и безразличието към живота, към автентичният, към истинския живот, щото без свобода и без истина няма и не може да има пълноценен живот, сфащате ли сега за какви небезобидни, а направо съдбовни неща ми се ще да поговорим днес?

Пиша тия работи и ми е дори малко неудобно, щото аз същите тия неща постоянно ги разказвам на учениците си, имам чувството, че съм им съвсем омръзнал с тях, но ще продължа да ги тормозя с тия неща, ще продължа да бъда като досадна оса или конска муха, или като твърде неприятен комар, който все едно и също прави, а именно: опитва се да помогне на учениците си да развият у себе си едно автентично съзнание за свобода. Е, сами си правете сметка в тази връзка защо съм станал толкова ненавистен, че напоследък спрямо мен "ръководните фактори" вече водят открита война, щото са ме възприели и обявили за най-опасен враг и за крайно вреден човек. И, знайно е, тия ръководни фактори правят нужното да ме отстранят от блатото на благоденствующето болгарское училище, което наистина прилича на найзастояло блато, излъчващо зловонни и отровни изпарения - и всичко заразяващо с тях. Такова е според мен съвременното българско училище, а такова не трябва да бъде, престъпление е да се примиряваме с това, че е такова – и да не ни пука особено от това. Както обикновено правят все същите тия ръководни фактори, като се почне от най-ниския, примерно, от един училищен директор, и се стигне до най-висшия, до министъра, до управляващия държавен лидер – да сте чули тъй ученият и хрисим премиер Орешарски да се е трогнал нещо за състоянието на образователната ни система? Не се е трогнал и не се предвижда да се трогне, образованието и училището отколе е деветата дупка на кавала в очите на нашите първенци. Ами Бойко Борисов да се беше трогнал нещо за състоянието на българското училище и образование? не, няма такова нещо, той се беше трогнал предимно за рязането на лентичките при откриването на тъй бурно строящите се по негово време магистрали. Но да не се отклонявам, щото зачекнатата тема е грандиозна. Ще ми се да успея да кажа нещо по-съществено по нея.

18 Много неща ми се ще да кажа и напиша, ала ще ми се наложи да подбера най-важното и най-същественото. Щото няма как да говоря или да пиша безкрайно. А трябва много да се говори, да се пише, да се обсъжда, белким почне да се поражда нужното ни съзнание за тази фатално нужна ни промяна. Най-важната промяна обаче, от която започват всички други промени, е промяната в съзнанията, в душите на човеците. Оттук започва всичко. Училището би следвало да работи по тая най-съществена промяна в душите и в господстващия и разпространен печален манталитет. Да, ама то не работи за истински важното, а пропилява времето на младите за дреболии, за глупости. Да, общо взето съвременното българско училище е устроено така, че занимава младите предимно с дреболии и с глупости, а за истински важното и същественото съвсем не им говори – с него съвсем не ги занимава. Говоря за определящата всичко останало тенденция. Е, може и с нещо що-годе съществено дадени учители да занимават учениците си, но тогава те са "нарушители" на програмите и "престъпници" - като мен самия. Да, има и такива учители, които са способни да нарушат презрения си комфорт пред ръководните фактори и затова си навличат какви ли не беди – понеже единственото, което искат, е да са полезни на учениците си. Истински полезни да са на учениците си, на младежта – такива не ги вълнува това да бъдат гледани с добро око от съответните властващи фактори, които именно и разпределят благинките (заплати, порциите на "допълнителното материално стимулиране" и прочие). Да, има и учители-"таксидиоти" и идеалисти, които работят тъкмо за истински важното, а пък глупостите и дреболиите на официалните държавни програми са си позволили да ги пренебрегнат. Пренебрежението към истината и преклонението пред лъжата и лъжците си вървят ръка за ръка с уважението на глупостта, със служенето на глупостта (и простащината), с насърчаването на глупостта и глупостите сред младите хора. Системата явно е настроена така, че глупостта и нейните поклонници и служители да са найпочитани, а пък умните и достойни хора, дето не цепят басма на глупостите и на глупаците, неминуемо стават найненавистни. На учителите, да речем, им е наредено да се занимават най-вече и предимно с глупости в рамките на господстващата тоталитарна образователна система на всеобщото монополистично държавно образование. Ще дам примери, за да не се окаже, че съм голословен. Примерно, учителите са поставени в положение да водят титанична война с т.н. "неизвинени отсъствия". Учениците не щат да търпят скучните уроци и часове, нямат сили да ги издържат и са склонни да бягат от тия мъчения, нали така, нормално е, след

като те не се търпят. Защо не се търпят, защо нормален човек наистина не може да изтърпи някои дидактики, "урочни единици", стилове и методи на преподаване в рамките на авторитарната командна и репресивна образователно-училищна система и пр. е отделна голяма тема, която сега не ща да зачеквам. За да принудят обаче учениците все пак да посещават часовете и да търпят издевателствата, учителите са заставени да пишат "неизвинени отсъствия" - сладите ли ми мисълта? Учениците пак ще избягат когато съвсем им писне, е, вярно, може класната да те хока че си избягал от час, ама се вижда, че и на нея й е писнало да участва в тази крайно глупава игра. Защо е глупава тази игра ли? Нима не съзнавате защо е глупава? Ох, милите, те не съзнават?! Е, ще ви кажа защо е така глупава тази игра. Първо защото народът го е казал отдавна, ама кой да се вслуша в народната мъдрост: "Насила хубост не става!", нали така го е казал народът? По принуда, по насилствен начин нещо добро не може да се постигне, а и да се постигне, то се обезсмисля изначално тъкмо защото при такива неща няма как да се роди смисъл или ценност – поради липса на условието за тия неща, именно изборът, свободата, доброволността, самостоятелното решение. Ученикът не стои в клас защото сам съзнава, че трябва, че него лично това му е изгодно, е за предпочитане, не защото той го е избрал, е, той стои по принуда, питам се обаче къде е смисълът? Няма смисъл, щото като стои в час, такъв ученик, дето не знае защо е в час (или знае че е в час заради едно-единствено нещо: да няма "неизвинено отсъствие"), та значи такъв ученик какво ли ще прави в час като стои там не защото го е избрал, а защото са му го наложили? Ами ясно какво ще прави в рамките на тази глупава система: по цял час ще се занимава с глупости. И понеже това, с което се опитва да го занимава съответната упорита учителка, в неговите очи е чиста глупост, то си изобретява свои собствени оригинални глупости, с които си се занимава в час, примерно бъбри си с другите такива нещастни като него самия събратя по съдба, или си мисли за нещо съвсем друго, което го вълнува и затова е "съвсем разсеян", или измисля разни други простотии, от скука и от натрупано напрежение, примерно почва да се заяжда с учителката, да я тормози, да я подиграва, да я прави на луда, да й отмъщава за нещо, което само той си знае какво е (а често и сам не знае това!), и прочие, учениците в туй отношение са съвсем изобретателни, това поне не може да им се отрече. Следите ли ми мисълта? Почвате ли да схващате очертанията на чудовищния абсурд, в който са принудени да участват всекидневно всички ученици и учители на злощастната ни республика? Ако не схва-

щате, ще ми се наложи да ви кажа, с оглед да схванете.

Значи първо една част от учениците, понеже все пак предпочитат да поставят нещата "на чисто", няма да влязат в такива ужасни часове-лудници, в които учителките водят титанична война с умиращите от скука и затова така простеещи агресивни ученици. Такива ученици ще избягат от час и ще си "извинят" часа с фалшива "извинителна бележка", която, както се твърди, върви евтино, върви 50 стотинки на парчето или най-много левче; от друга страна можеш сам да си произвеждаш фалшиви извинителни бележки, "написани от ръката на твоя родител", щото системата разрешава и родителят да извинява отсъствия "по семейни причини"; е, има и дащни родители, които сами пишат и подписват такива бележки за фалшиви семейни причини, по които бил отсъствал техния син или дъщеря от час. Учителките прекрасно знаят, че тия всичките бележки са предимно фалшиви, но въпреки това извиняват отсъствията им, щото иначе, ако не го правят, системата ще рухне. И ето, оказва се в един момент, че всички се занимават предимно с глупости, принудени са да се занимават предимно с глупости. А който се занимава предимно с глупости и не реагира никак на това, в един момент е застрашен да се превърне в... какво мислите? леле, не се сещате ли? Ами в глупак ще се превърне, щом се занимава постоянно с глупости и в един момент даже е почнал да забравя, че това са само глупости. Играта в абсурдното училище или в училището на абсурдите трябва да се играе уж сериозно, нали така. И какво става в крайна сметка? Е, има ученици, които, да предположим, искат да учат. Да, ама те няма как да учат заради постоянните разправии между учителите и агресивните, простеещите и хулиганстващи ученици, дето са такова мнозинство, че в един момент се чувстват в правото си да се разпореждат какво ще става в часа. В крайна сметка всичко отива по дяволите, нали така? Часовете са пълни лудници, в които почти няма време и съвсем няма настроение за истински занимания с истински важните и съществените неща: учене, търсене, изследване, упражняване в мислене, в преследване на истината, разпространяването на жизненоважни ценности,

19 идеи, умения и прочие; не, за тия истински важни неща просто няма време, а всички участват в един най-пошъл спектакъл: учителките се мъчат да тикат в главите на учениците "поне най-елементарните знания", учениците пък се дърпат и не щат да предоставят главите си за една такава противоестествена употреба, те, прочее, са си в правото да си пазят своите глави от такава една наистина противоестествена употреба, щото човешката глава има едно друго предназначение: да мисли, да търси истината, да опитва да разбира, ей-такива неща, за които съвсем няма време и настроение в днешните училища на абсурдната и изцяло сгрешена образователна система, която принуждава и учители, и ученици да се занимават предимно с глупости. Да живеят предимно като глупаци, да се държат като глупаци, а в един момент това даже почва, предполагам, да им харесва, да, шоуто си заслужава, нали така? Е, на този фон някои учители, дето се мъчат да правят нещо истинско, изглеждат като бели врани или като черни овци, но това си е в реда на нещата. Такива "странни птици" трябва, разбира се, да бъдат изгонени, за да не смущават с нещо идилията на пълната лудница. И какво излиза в крайна сметка? Надявам се, схванахте. И защо тогава продължавате да си дедите спокойно на мястото? Не е ли вече дошло времето да грабнем тоягите и да изгоним ония ръководни фактори, която не само че търпят такива безобразия, но и не правят друго освен да принуждават учители и ученици да правят и да се занимават предимно глупости, а за истински важното и същественото, онова, за което всъщност съществува училището, в него изобщо да няма нито време, нито място, нито настроение, нито нищо?! Да, питам пак: не е ли дошло вече времето ний, възмутените родители и граждани, да грабнем тоягите и да изгоним от топлите им местенца ония ръководни фактори, дето не само че търпят тия безобразия, глупости, лудници и абсурдни училищни чалготеки (то и нашите училища са вече чалга-заведения на пошлостта – ама вие и това ли още не сте разбрали?!), ами и ни заставят всекидневно да участваме в тях, а пък ний търпим ли търпим?! Исках да пиша за още много неща, много ми е накипяло, но се поизморих да пиша, пък почна и да ми писва да пиша. Затуй, за да не стане прекалено дълъг този текст, ще ми се наложи да спра тук, а пък като си почина, може и да го продължа, така става ли? О`кей, да направим така, живот и здраве да е някога може и да продължа. Пък може е да не продължа. То и да пишеш, и да окаш, и да виеш, каква е ползата, какъв и смисълът?! Нима някой ще те чуе? Нима някой ще се позамисли? Нима някой ще рипне нещо да направи, щото не се търпи вече? Неее, нищо такова няма да се случи,

нали така? Ето, аз писах, писах какво ли не, писах жалби, писах открити писма, писах до министри, до омбудсмани, до премиери даже писах, до президенти писах, оплаквах се, жалвах се, протестирах, оках, виках, стенех, какво ли не правих, нищо не постигнах: само дето станах хептен "черна овца", при това подлежаща на немедлено (руска дума, означаваща: "незабавно", пиша я, щото ръководните фактори у нас много обичат руския язык, затуй го правя, малко поне да им се подмажа и да ги омилостивя някак!) заколение. Това стана, това постигнах. Сега тия дни очаквам моята любима ръководна факторка да нанесе своите последни убийствени удари, дето ги е намислила, щото тя е човек, дето няма до се остави да загуби войната, дето води от години срещу мен – и която вече достигна до съвсем гротескни форми. Та аз тия дни съм в очакване. Ще видим какво е изобретила, за да си отмъсти вече окончателно и безвъзвратно. Туй е любопитно да се разбере. Ще чакаме. Ще видим. Чао! Бъдете здрави! И се опитвайте поне малко от малко да си възвръщате респекта пред истината, без който за нищо не ставаме – ето това ми се ще да ви пожелая. Дано ме разбрахте, отчасти де, щото то "пълна истина", както казват немислещите, "не съществувала". Прочее, тия дни с моите ученици от всички 11-ти класове говорихме за истината, много интересни неща постигнахме в тия наши разговори и обсъждания, даже и аз съм удивен, но ако имам време и настроение може и да опиша какво си казахме и какво се случи, ако нямам време и настроение няма да разберете – и тия ценни неща ще бъдат безвъзвратно загубени за историята и за човечеството. Аз навремето затова правех видеозаписи на моите часове по философия, но властта рипна да ми забранява, щото това било "крайно опасно", "незаконно" и не знам си какво още. Сещате ли се сега защо забраниха и това? Помислете малко. Не е трудно. Ще разберете ако помислете повечко. Късмет! НЕ МОГА ДА СЕ СЪГЛАСЯ, ЧЕ И НИЕ СМЕ КОЙ ЗНАЕ КОЛКО РАЗЛИЧНИ ОТ ТИЯ, ДЕТО НИ ТЪПЧАТ, А ПЪК НИЕ ГИ ПОНАСЯМЕ април 27, 2014 Emil Jassim, историк, написа на своята страница във Фейсбук един хубав коментар, по повод на който моя милост реши да задене няколко неудобни въпроса, касаещи всички нас, българите, дето от всичко се оплакваме и срещу всичко мърморим, но в същото време сме способни всичко да понесем и всичко да изтърпим; ето и двата въпросни коментара в тяхната последователност, който иска, да заповяда да каже и своята позиция:

Emil Jassim каза: Ако българската политическа сцена беше сериал, щеше да е много тъп сериал – нещо средно между турски, индийски и колумбийски римейк на „Игра на тронове“, но с повече фрийкове. Абе, сериал, в който участват: - Дебелото момче, дето е бивш следовател; - властната му (и дебела) майка, дето държи всички гарвани и бивша шефка на държавния хазарт;

- Мустакатият банкер, който е бивш неолигарх; - лудото беловласо джудже, което друса много, и е бивш редактор на в-к „Демокрация“; - депресиран „бивш“ политик, който има сараи и очила; - Нов политик, който пече кебапчета лично и вдига 2 тона от лежанка, бивш журналист; - обезобразен фрийк, който е уж бивш офицер, ама е и бивш журналист, а понастоящем е солта*ак на Новия политик; - бивш пожарникар и охранител, който е и бивш министър-председател; - още един бивш министър-председател, който преди това не е работил нищо извън партията си; - госпожа, която е бивш еврокомисар, бивш министър и бивша другарка - няколко политически джуджета, които уж трябва да са добрите, но това не се разбира в този сезон; - няколко ку*ви, които плетат интриги с „опорни точки“, слухове и високо вдигнати крака. Към това добавете цялото фрийк правителство, в което не виждам един нормален министър. Правителство, което изглежда като зле нарисуван хорор комикс. Проблемът е, че и ние участваме в този сериал, но по задължение и като статисти.

20 Ангел Грънчаров каза: А това, че е българската политика е такова пошло чалгашоу какво говори за нас самите, дето, така или иначе, сме „социалната база“ на тая отвратителна политическа психопатология? Щом ги търпим да ни се качват на главата – какво говори това за нас самите: колко струваме ние самите, щом не правим нужното да изтикаме тая измет на боклука?! Защо сме се примирили да играем само ролята на статисти?! Докато не направим нужното да се отървем от тая пошлост и да въведем ред и чистота в нашия български дом, не мога да се съглася, че и ние сме много различни от тия, дето ни тъпчат, а пък ние ги понасяме… ФИЛОСОФЪТ НЕ Е НИЩО ДРУГО ОСВЕН ЕДИН СВОБОДЕН ДУХ – СВОБОДЕН ДАЖЕ И ОТ СОБСТВЕНАТА СИ МАНИАКАЛНОСТ неделя, 27 април 2014 г.

Получих отговор от моя събеседник в дискусията около това как се списва списание ИДЕИ и доколко е основателна неговата издателска концепция – виж въпросната публикация ето тук: Богатството на идеи е движещата сила на списание ИДЕИ. Аз там изложих своето възприятие и разбиране относно критиките на докторанта от СУ Николай Узунов, млад човек, който не от вчера напада списанието, подиграва го, обвинява главния му редактор в какви ли не грехове, абе, общо взето показва, че по неизвестни причини, дето се казва, "има зъб" както на списанието, така и на издателя му. На мен именно ми стана интересно да изследвам този въпрос, сиреч, да разбера защо има зъб на списанието, ето, положих нужните усилия в тази посока, които се увенчаха с успех: сега пред себе си имам разгърнат отговор на г-н Николай Узунов;

ето какво той ми пише; между другото той в писмото си поставя някои интересни проблеми, по които аз непременно ще реагирам, по-долу ще можете да прочете и моя отговор до този толкова интересен млад човек: Многоуважаеми г-н Грънчаров, Трогнат съм, че освен отговор от ваша страна получих и своего рода експертиза за психичното ми здраве и за разклатените граници на моята психика. Толкова специалисти преди вас извършваха напразни опити за диагностициране, но виждам вие, успяхте за съвсем кратко време. В края на писмото си дори ми оставяте лични координати. Виждам, че предлагате и съвети и напътствия към заблудени овце, към объркани хора, търсещи себе си. В този ред на мисли, г-н Грънчаров, съвсем скоро Дийпак Чопра ще идва в НДК. Можете да отидете и да се научите малко на шарлантанизъм (и, моля ви се, оставете ме да изкривявам езика както намеря за добре. Поне не използвам хамалския език на циганите по строежите). Искрено се съжалявам, че съм си губил времето да чета Лакан. Ами че да бях разтворил ваша книга, вас да бях потърсил за съвет. И, простете ми, аз никога не говоря с ирония. Аз? Ироничен? И то към напълно изградена личност като вас, с едно съзнание, многократно надминало тесните рамки на университетските граници. В този ред на мисли триадата, която се опитвате да изведете: битие-същностистина е напразен опит да бъдете диалектичен при това 200 години след смъртта на диалектиката на Хегел. Но, колко елементарен съм, г-н Грънчаров, все забравям, че вие сте отраснал във време, в което сте бил откърмен с диалектика, комсомолски приключения и научен ленинизъм, сталинизъм и всякакви "изми" от този вид. За съжаление аз имам само идея за подобни понятия, но тя остава изпразнена от съдържание (а съдържанието вие екзистенциално сте съпреживял!). Опитайте се да прочетете Хусерл, стига да е на нивото ви, и ще видите, че така малтретираната думичка идея не се вписва единствено в тройната ви диалектика. Няма защо да ви споменавам "късния" Витгенщайн за да видите колко банални са опитите ви за еднолично мислене. Не забравям обаче, че вие сте, как го написахте, "автентичен философ" и чрез вас говори битието. Бих искал да ви поставя в една мисловна ситуация, даже няколко, за да сведа вашите тези до абсурдността, в която те битуват.

1. Представете си, че всеки започне да си пише/говори по начин, по който на него му изнася, защото се самообяви за "автентичен философ" (какво би казал Лакан за вашата душа, а г-н Грънчаров? Но кой е този Лакан, когато ние си имаме

Вас????). Вие направо убихте онова, което се мисли като философски език; че нали 2700 години някакви си хорица (много под нивото ви явно) създават книги на език, който се приема за философски. Или според вас, Декарт например, си е седял ей така, мухи са летели около него и изведнъж го е ударило прозрение: "Че аз мога да си пиша както си искам и каквото си искам, дай да сядам и да си пиша" – горкият Рене, би се обърнал в гроба от подобни идеи!

2.Представете си, че подобен академичен език не съществува и някога, след Възраждането, мнозина умни българи са решили да се съберат някъде, да си организират седянка и да си бъбрят за философия. Това би ускорило раждането на феномени като УНСС или ПАТКА в Перник, но не би довело до опит за създаване на култура. Тук е моментът да запитам, дали след като прошенията ви към министерствата не са останали неосъществени, не сте решил да ги обявите за врагове на списание Идеи. "Ах тези гнусни чиновничета, мама им ще ***, те на мен ли няма да дават пари? Оооо, не ми трябват, аз и сам ще се справя, ей с тези две ръце!" Честно да ви кажа обичам Лафонтеновите персонажи. Някак простовати и дуални са ми. Такива са персонажите и от социалистическото ни минало, те разсъждават идейно в категории: добро-лошо, аз (добрият, т.е. Ангел) - другият (хейтъра, т.е. моя милост)... Виждам че тук няма какво да се спори. Само не ми говорете, мъж предполагам над 50 години, че всеки може да се изразява както иска! Така разсъждават тъпите първокурснички с огромно самочувствие, които се възприемат за център на университета, в който учат. Лично аз съм горд, че не съм попаднал на такъв селски даскал, на такъв свободомислещ философ и психолог като вас. Гордея се с преподавателите си, които са ми преподавали на академичен език, но ясно, живо и достъпно. Почти никой, да не кажа никой, от тях не си е позволявал да употребява подобни изкази. Знаете ли кое е още по-лошо, г-н Грънчаров? Интернет и т.нар. блогове изродиха идеята за свобода. Чрез блога някой си човек Х се самопоражда като значим. Тази значимост обаче е от плейметски тип. Това е (псевдо)важността на Христо Блажев, на Сашо Кръстев и на други персони, родени в симулакруми. Зад тях НЕ стои нищо, никакъв символен капитал, никаква значима идея, напротив, това е нагон за говорене, за бърборене (препращам ви към "Битие и време" - предполагам знаете наизуст!). Бърборенето обаче не е философски език. Защо изобщо си губя времето с ИДЕИ-те на г-н Грънчаров? – за съжаление времето ни днес е такова, че хората искат да им се говори елементарно. Вие и Блажев успявате. Вие изплювате в блога си (колко е

21 гнусно само – блог!) зле интерпретирана версия на онова, което си мислите, че е философия, а Блажев изплюва зле разбраните си прочити на онова, което приема за литература. Вие сте идеални за културния вакуум, който съществува днес в България. ИДЕИ е своего рода ТВ "Планета", доколкото представя нещо което трябва да бъде философия (доколкото ТВ "Планета" представя нещо, което трябва да бъде музика, а всъщност е порнография). Личното ми свободомислено (нека малко ви иронизирам, не се сдържам вече!) мнение е, че такива хора като вас пречат. На кого ще попитате? Не на мен. Аз имам още много хляб да ям. Но има редица посмислени хора (не искам да изброявам имената им, за да не се изгаврите с тях!), които правят смислени неща. За съжаление една от многото причини те да не бъдат чути е хамалското ви говорене за философия. Относно предложението ви да ви изпратя някакъв превод текст, г-н Грънчаров, ще ви кажа, че някак не се чувствам на нивото на сп. ИДЕИ. Все пак кой е Хусерл? Ама моля ви се, ако вие се бяхте родили по негово време, човекът така щеше да се комплексира от свободомислието ви, че нямаше да напише и ред. Мисля, че хора като Христо Блажев биха откликнали с удоволствие на една подобна покана от страна на вас и списанието ви. Не знам с какво отношение да остана към светлата ви личност... Николай Узунов Драги г-н Узунов, Благодаря Ви най-любезно за толкова съдържателното и многоизразително писмо! Наистина съм трогнат, че сте намерил сили да снизходите от висотата на своя така величав академичен пиедестал – и да благоволите на разговаряте с мен, с човека, дето е дръзнал да пише философия на един "хамалски", на един, още по-лошо казано, "каруцарски език", на езика на презрените, простовати и недостойни да се смятат за човеци същества "там, от низините". Както и да е, Вашият отговор дава пища за много интересен диалог, в който могат да се поставят за изследване и твърде важни и съществени въпроси – примерно на въпроса за езика на съвременното "некласическо" философстване, щото някои от нас, за разлика от Вас, да допуснем, не желаят непременно да се изразяват на един изцяло класически, сиреч, перфектен и съвършен "философски език". Прочее, само да подметна: не вярвам да има задължителен за всички и строго официализиран "философски език", който, сякаш е нещо като галоши, ставащи за всеки един крак, да е подходящ за използване от всички. Ако се позамислите поне малко вярвам че с изненада ще откриете, че езикът, който, така да се каже, "облича мисълта", много се влияе от това

как всеки отделен философ мисли, при това, явно, философите няма как да почнат да мислят еднакво, от което и следва, че Вашият така лелеян "общ и задължителен" или "стандартен" философски език, приличащ на галоши за всеки един крак, няма как да възникне и да просъществува, сиреч, се свежда до едно доста глупаво очакване или пожелание. Както и да е, ще ми се все пак с няколко думи съвсем вкратце да Ви отговоря, щото, признавам си, съм твърде много поласкан от Вашето писмо, издаващо при това неимоверната Ви ученост, щом с такава лекота цитирате не само Лакан, Чопра и пр., но и при това споменавате имената на философски титани като Декарт, Хегел, Хусерл, Витгенщайн - с които къде ли може да се мери един такъв "прост селски даскал" като моята особа, която Вие лично сте имали тъй трогателното щастие да не Ви преподава!

Боя се, че въпреки учеността си обаче не можахте да разпознаете, че тезата за тъждество и съответствие на идея, битие, същност и истина е теза на платоновата философия, а не на диалектиката на Хегел, която при това, кой знае защо, смятате, че била "загинала" – великите философски идеи, драги ми г-н Узунов, не загиват, те са безсмъртни, те са причастни на вечността. От Вашата реакция аз съдя само, че явно философското образование в нашите университети е паднало доста ниско, щом като докторанти по философия като Вас правят такива груби грешки – и не знаят толкова прости неща. Тъй че запомнете от мен, простия селски даскал: списание ИДЕИ носи това толкова дразнещо Ви име защото се вдъхновява от философията на божествения Платон, а пък към философията на Хегел също изпитваме дължимата почит, щото Хегел е наистина един от най-великите имена на световната философия. Ние уважаваме всички значими философи и се вдъхновяваме от техните философски идеи, щото нашето списание, за Ваше сведение, е плуралистично, заложило е на философския плурализъм, на многообразието на всякакви идеи, а не се ръководи като Вас от схематизми, характерни за времето на тъй вълнуващите Ви "комсомолски приключения и научен ленинизъм, сталинизъм и всякакви "изми" от този вид"; и какво излиза, май това паметно време по-скоро, изглежда, е откърмило Вас, а не мен, нищо че аз съм бил

свидетел на неговата нищета, дотам, че съм се отвратил завинаги от него; ето че обаче Вие сякаш постоянно мислите все за него, на какво ли се дължи тази подозрителна пристрастност?! Също съм поразен, че наистина сякаш не можете да схванете нещо толкова просто: че всеки философ има пълната свобода да мисли каквото и както си иска, а на това основание има и пълното право да пише каквото и както си иска: да, философията, драги ми Узунов, е пространство на истинската и на пълната свобода! Вярвам, че това навява в душата Ви някакво чувство на пълна безнадеждност, защото мога да си представя какво изпитват докторанти като Вас, които всекидневно се мъчат да пишат на някакъв приличащ на галоши, ставащи за всеки един крак "стандартен философски език", който при това не е бил създаван "2700 години" – щото, ако имахте известно по-богато понятие за процеса на световната философия, щяхте отдавна да сте разбрали, че "някаквите си хорица", дето са жалони в нея, са писали, за Ваше недоумение и скръб, напълно свободно, именно всеки както си иска – и както може! Да, така е, всеки има пълното право да пише както иска и както може, според естеството на мислите и чувствата, които владеят мисълта му, стига и мисълта му да е свободна, а не да е окована във веригите на някакви повърхностни и пошли догми, от които Вие, за жалост, толкова много си страдате. Аз за моите вече поне 35 години пребиваване на попрището на философията съм имал възможността да наблюдавам какви адски мъки изпитваха и изживяваха разните му там кандидати за званието "кандидат на философските науки" едно време, а днес кандидатите за доктори по философия; да, тия хора съвсем не умееха да пишат, при това нямаха и кой знае какви мисли и идеи, ала им се налагаше да съоръжат разните му там "научно-теоретични" пасквили или абракадабри, минаващи за "дисертации" - с които им се откриваше заветното звание, респективно и титлите, даващи от своя страна възможност за доживотно ефективно паразитиране в тъй тъжните и унили зали и коридори на нашенските "академични" институции, университети или институти. Така че добре разбирам защо толкова е актуален за Вас този проблем за изразяването на мислите в сферата на философията, явно някой от тия "академични" или "университетски" плазмодии, допускам, Ви е "научен ръководител" и навярно постоянно Ви тормози да пишете "философски", т.е. да използвате т.н. "философски и научен" жаргон, на който могат да пишат единствено пълните недакърници-преписвачи от оная доцентска измет, дето дирижира положението в нашите университети и академии. Та от тази гледна точка напълно Ви разбирам, но за да Ви помогна искам да Ви подхвърля ето тази спасителна идея: не се напъвайте

22 да пишете с някакъв общоупотребителен клиширан "философски" език, или опитвайте да пишете според свой собствен език и стил, без да подражавате никому, или изобщо не се захващайте с тази проклета работа, именно писането, която се удава на малцина избрани, а пък другите колкото и да се напъват, нищо свястно няма да напишат, а най-много да успеят да станат презирани от всички доценти, сиреч, "философски" нещастници. Толкова по този въпрос. Знам, че Ви вълнува много, каквото сметнах за нужно, Ви го казах пределно ясно – ако щете се възползвайте от него, ако пък искате продължавайте да се напъвате да ставате... доцент (каквато, изглежда, е найвисшата цел в живота Ви). Апропо, относно безкрайното повтаряне от Ваша страна, че моя милост бил писал като "хамалин" или като "каруцар" – не знам защо Ви е щукнало това сравнение при положение, че каруцарите и хамалите, доколкото ми е известно, изобщо не пишат!

– искам също така да Ви уведомя, че прекалено много по този начин ме ласкаете, ето в какъв смисъл. Философското направление, към което моя смирена милост принадлежи, се старае да постигне пълнотата на човешкото в цялата му автентичност и непосредственост; с тази задача, по дълбокото ни убеждение, може да се справи само един пределно гъвкав, жив, богат език, който съперничи по своите изразителни възможности на художественото претворяване на живота и човека, характерно за литературата. Имало е философи от нашето направление, които са били доста добри писатели, оставили ценни художествени творби, примерно пиеси, новели, разкази, даже романи. Някои от тях са дори Нобелови лауреати по литература, макар това да не е от кой знае какво значение. Та в тази връзка ако Вие сравнявате моя стил на изразяване с живия, непосредствено взет от самия живот, затова така изразителен и човечен език, характерен за представителите на въпросните професии (в днешно време, предполагам, "каруцарите" би следвало да се наричат "шофьори", нали правилно разсъждавам?!), то това за мен наистина е комплимент, особено пък за един философ, който е постигнал високо майсторство, щом успява да предаде и най-високи и възвишени теми на един пределно човечен, повтарям, и жив, непосредствено отговарящ на стихията на самия живот език. Разбира се, надценявате ме незаслужено: аз нямам никакви литературни претенции, аз просто се старая да бъда пределно правдив, без много-много да се старая да си кълча езика, само и само да угодя на разни сноби и дилетанти, въобразяващи си, че имат някакво отношение към същинската философия. Толкоз и по този въпрос. Но, прочее, да свързвате човешкото с... "каруцарското" и "хамалското" е израз на страшна опороченост, щото за Вас изглежда човеци в истинския смисъл са само... сует-

ните доцентски плямпала из нашенските университети, а пък да свързвате с човешкото предимно тия нещастници, дето са Ви набили главата с толкова глупости, това, простете, е крайно извратено! Най-накрая, вкратце, да засегна и един друг момент, който, забелязвам, също доста живо Ви вълнува. Изглежда имате зъб не само на свободомислещите и свободно изразяващите се философи, но и таите някаква чудновата ненавист и спрямо блоговете и блогърите, които, по Вашите думи, били "изродили" не нещо друго, а самата идея за свобода. Чрез блоговете си, пак по Вашите пределно искрени думи, някакви си хора се били "самопораждали", видите ли, като... "значими". И тук държа да Ви информирам, макар че би следвало сам да го знаете, щото е пределно просто: не само разните му там блогъри, драги ми г-н Узунов, но и всеки индивид, дали е каруцар, дали е философски писател, дали е напъващ се да стане доцент докторант, повтарям, абсолютно всеки човек е значим; да си човек означава да си значим, даже и "философски" нещастник да си, пак си значим, и то не толкова заради "философското" у теб, каквото, явно, в случая отсъства, а заради нещастното у теб, което именно, бидейки нещастно, е също така и човешко. Всички хора са значими, разбирате ли това, драги ми г-н Узунов? Тъй че, моля, недейте да оценявате като значими само напъващите се да стават доценти амбициозни докторанти, които, за да угодят на своите нещастни научни ръководители, се занимават в свободното си време с прекрасно хоби: да оплюват свободомислещи философи и писатели като моя скромна милост, дето издават философско списание. Да, издават едно философско списание, което при това иска да е и човешко – и човечно. И затова, разбира се, бива плюто от тия, дето явно имат съвършено невярна представа за това какво изобщо е философията. Както и да е, това от една страна. Думата "блог" за Вас била, представяте ли си, "гнусна", не знам какво й е гнусното, Вие би следвало да знаете как тази дума се превежда на български, тъй че изобщо не мога да разбера какво й е гнусното на тази дума. По същия начин не можах да разбера какво е "комсомолското" в думата ИДЕИ, но както и да е, това си е Ваш проблем. Вие също така дръзвате да твърдите, че в днешно време хората били искали да им се говори "елементарно", сиреч, доколкото разбирам, просто - и моя милост била задоволявала тази човешка нужда, що се било отнасяло до философията, а пък моят добър познат г-н Христо Блажев го давате като пример за "елементарно изразяване" що се касае до сферата на литературата, по-скоро на проблемите, свързани с издаването и представянето на книги, както и пропагандирането на четенето на обикновени, хартиени книги. Но ето, да приведа

собствените Ви думи, щото явно тия думи са избликнали от дълбините на сърцето Ви, затуй звучат така прочувствено: "Защо изобщо си губя времето с ИДЕИ-те на г-н Грънчаров? – за съжаление времето ни днес е такова, че хората искат да им се говори елементарно. Вие и Блажев успявате. Вие изплювате в блога си (колко е гнусно само – блог!) зле интерпретирана версия на онова, което си мислите, че е философия, а Блажев изплюва зле разбраните си прочити на онова, което приема за литература. Вие сте идеални за културния вакуум, който съществува днес в България. ИДЕИ е своего рода ТВ "Планета", доколкото представя нещо което трябва да бъде философия (доколкото ТВ "Планета" представя нещо, което трябва да бъде музика, а всъщност е порнография)." Тъй значи – колко трогателно?! Възхитително даже, няма що! Казал сте го пределно откровено, за което Ви благодаря. Сравнявайки типа философстване, който, да речем, у нас се свързва вече с философското списание ИДЕИ с телевизионната чалготека "Планета", Вие, предполагам, сам не се усещате какъв гениален и грамаден комплимент ни отправяте, имам предвид на нас, създателите и издателите, а също така и авторите на списание ИДЕИ. Ако тази въпросната телевизионна чалготека е успяла да задоволи масовата потребност на народа ни от някаква, да я наречем "музика", отговаряща на трепетите на неговата душа, то ако списание ИДЕИ в същото време успее да задоволи по същия бляскав и ефективен начин невероятните потребности на народа ни от мисъл, съзнание, идеи, ценности и дух, то това за нас ще е тотално изпълнение и на най-смелите ни проекти, надежди и мечти! Дай Боже да сте прав, дано стане точно така, защото, тук съм съгласен с Вас, нуждата на народа ни от духовност, от философия, от истината найсетне, е колосална, е направо крещяща: дано на списание ИДЕИ е отредена от провидението тази наистина значима и историческа културна и просветна мисия и задача! Радвам се, че във Ваше лице се намери човек, който пределно честно да заяви това, което ние самите, създателите на ИДЕИ, от скромност и от възпитание, не смеехме да заявим, ето, Вие обаче го заявихте гласно и наистина съвсем ясно, недвусмислено - за което искрено Ви благодаря! Макар че, както се казва в такъв случай, ми се налага да добавя и това: немаше нужда, ама щом сте решил да го кажете и напишете, нека така да бъде! Във Вашия си въпреки всичко пределно честен начин и стил на изразяване изведнъж накрая съвсем неочаквано изтърсвате, че такива като мен били... "пречели", и то, видите ли, на "по-смислените хора, които правят смислени неща"! Пак, дето се казвате, изтърсвате някакви думи, които

23 съвсем не подлежат на проумяване, камо ли пък на аргументация. Как така да пречим на тия "смислени" хора, дето правят "смислени неща", след като, по Вашата логика, ние, оказва се, се занимаваме с несмислени неща, бидейки несмислени хора?! Та смислените и несмислените хора, драги ми мислещи г-н Узунов, живеят в съвършено различни светове, обитават различни вселени?! Те няма как онтологически да се докоснат, понимаете меня? Как тогава да си пречат, разбирате ли каква безсмислица си позволихте да изкажете? Да речем, тия така наречени от Вас "смислени хора" се мъчат по цял ден да натаманят едно изречение според догмите на тъй прославяния от Вас лично "образцов доцентски философски език" (човек вече не знае къде да сложи кавичките!). А ний, несмислените хора, си пишем своите "философски пасквили" в стил "а ла ТВ Планета" и ги печатаме в списание ИДЕИ, което се чете предимно от каруцари и от хамали, сфащате ли сега, че няма как някога пътищата ни да се пресекат?! Какво има тогава да си пречим? Та да си пречим е абсолютно невъзможно, би следвало поне малко да мислите преди да напишете това или онова. Но то Ви е простено, младостта е обичайно да греши, извинява Ви Вашата младост, ако наистина сте млад човек, щото знае ли човек, в този интернет какви ли не неща стават?! А ний с Вас лично извън интернет не се познаваме, ето, сам признавате, че сте имал късмета да не Ви преподава "селски даскал" като мен. Това, разбира се, е извор на щастие, нали така, явно не можем да си пречим, щото сме жители на различни светове, на различни културни вселени. Между другото, ще ми се да Ви запитам и нещо друго, много ми е интересно как ще реагирате: списание ИДЕИ заедно с украински философи от две години издава вече и международно многоезично научнотеоретично приложение, от което излязоха вече две книжки, а всеки момент ще излезе от печат третата му книжка. В това наше издание вече излязоха статии на философи освен от България и Украйна и също така от Русия, Чехия, Япония, САЩ, а от следващата книжка ще излязат и статии на философи от Индия (с тях също установихме отношения). Та в тази връзка ми се ще да Ви запитам: как си обяснявате това, че към списание ИДЕИ има такъв голям международен интерес, че то беше признато и приветствано от философските общности в толкова държави, а у нас, както забелязвате, философската общност толкова упорито мълчи а пък във Ваше лице дори се опитва съвсем да омаловажи създаването и съществуването му вече цели 6 години?! На мен ми е много интересно как ще отговорите на този мой въпрос, ако искате, отговорете, ако искате, замълчете. Мълчанието обаче също е отговор, и то доста по-красноречив. Толкоз.

Това исках да Ви кажа поне, извинявайте ако някъде съм Ви с нещо оскърбил – то е било незлобливо, то е било за Ваше добро! А що се отнася до предложението ми да дадете за ИДЕИ някой текст на Хусерл или на друг немски философ, непубликуван досега у нас, то си остава, зер, вече ето се запознахме благодарение на тия писма и по-отблизо, тъй да се рече. Впрочем, ако сте правдив човек ще Ви се наложи да признаете, че самият Хусерл, ако бях му предложил да пише за списание ИДЕИ (ако можех да му предложа да пише за списание ИДЕИ) убеден съм, че нямаше да откаже в никой случай. Напълно съм уверен в това: великите хора са великодушни и щедри, а само дребнавите души и малките хора са злобни, завистливи и безсмислено инатливи... Бъдете здрав! Готов съм да продължа кореспонденцията си с Вас, интересен събеседник сте ми, което ми дава основание да си мисля, че поради младостта си тепърва Ви предстои по-голямо развитие в сферата на философията - стига да престанете да робувате на някакви си там глупави формализми, предразсъдъци и условности. Също така, забелязал съм, че високомерието, че грандоманията, ако овладее душите на някои хора на младини, не ги изпуща от клещите си докато са живи, а това им определя общо взето една тъжна и незавидна съдба. Тия неща са чудовищно тъпи, правете нужното да се освободите от тях. Така и подобава да бъде за философа, който не е нищо друго освен един свободен дух – свободен даже и от своята си маниакалност (по възможност). Хайде спирам дотук, май пак се разприказвах. С поздрав: Ангел Грънчаров И ЗАЩО, ПОЗВОЛЕТЕ ДА ЗАПИТАМ, ПОСТИГНАХМЕ ПОЗОРА ДА СМЕ НАЙУНИЗЕНИ И НАЙ-БЕДНИ?! април 27, 2014 ПОКАНА ЗА ДИСКУСИЯ: Не зная дали сте забелязали, но е пълно с лицемери около нас, даже аз лично забелязвам и такава тенденция: колкото пофалшив и лъжлив е даден човек, колкото той повече лицемери и бълва лъжи, толкова повече сякаш го уважават, а пък правдолюбивите у нас са най-мразени, не зная дали това сте го забелязали, но аз го виждам всеки ден. Не зная защо така силно напоследък ме впечатлява лицемерието, но наистина ми е крайно гнусно от стелещото се наоколо като гъста мъгла лицемерие, от стелещия се наоколо фалш. „Истината ражда ненавист, а угодничеството – приятели“, древните римляни пък са забелязали ето това и са го фиксирали в своята знаменита поговорка. Аз

лично пък смятам и си позволявам да твърдя, че докато не се разделим и то найрешително със склонността си да се примиряваме с неистината, с лъжата, с лъжците, с лицемерите, с демагозите, с популистите и пр., сиреч, докато не почнем всекидневно да разобличаваме като такъв всеки лъжец, лицемер, демагог и популист, не само че няма да видим добро, но и напредък никакъв няма да видим, а ще продължаваме да се намираме все в туй най-жалко и унизително положение, от което сме вече толкова десетилетия (аз водя началото на българските беди не от 1989 г. насам, както правят това съвсем немислещите и най-изпечените лъжци, а от доста време преди това, примерно от 1944 година поне, а защо не и от 1878-ма, или дори и от времето преди прословутото „турско робство“, т.е. от древни времена, от средните векове поне).

Дори и си позволявам в тази връзка да изтъкна една закономерност, която съм забелязал и ми се ще да формулирам пределно ясно: колкото сред един народ почитанието към истината или правдолюбието е разпространено, колкото един народ има доблестта да гледа истината право в лицето и очите, толкова повече този народ е напреднал, е по-проспериращ, развит, културен и благоденстващ. А народи като нашия и като руския, които нямат тая смелост на духа и това достойнство да мислят и да живеят съобразно истината, такива народи не само че понасят какви ли не беди и злоупотреби, но и са също така и най-бедни, и найнедостойни, и най-унизени, и най-нещастни. Погледнете, да речем, едни германци какви чудеса постигнаха, същото се отнася и за англичаните, за американците, за японците, за кого ли не другиго: а ние какво постигнахме – и защо, позволете да запитам, постигнахме позора да сме най-бедни?! Този откъслек е взет ето откъде: виж Да почнем да си възвръщаме респекта пред истината, без който за нищо не ставаме!

24 ЖИВОТО, СВЪРЗАНОТО СЪС САМИЯ ЖИВОТ ОБРАЗОВАНИЕ НИКОГА НЕ БИВА ДА БЪДЕ ЖЕРТВАНО В УГОДА НА КАПРИЗИТЕ НА РАЗНИТЕ ТАМ "РЪКОВОДНИ ФАКТОРИ" неделя, 27 април 2014 г.

Сега е ранна неделна утрин, отпочинал съм добре, ще ми се да напиша нещо по важна тема – тъй като в дните от седмицата нямам това време, настроение и спокойствие. Да видим какво ще се получи, но такова ми е намерението и желанието. Ще започна оттук: от известно време забелязвам, че по темите от философските предмети, по които преподавам, на моменти възникват крайно интересни ситуации, в които с учениците успяваме да достигнем до твърде интересни изводи, заслужаващи си да бъдат съхранени. Навремето, преди два години, аз точно по тази причина правех видеозаписи на обсъжданията в часовете по философските предмети: неизвестно защо и как, изведнъж се поражда настроение и вдъхновение, и ето, разговорът ни достига до нещо много съществено и интересно, което ако не се фиксира, ще бъде погубено и забравено. Но като се запази, ще се съхрани и ще има своето значение и за други хора. Аз и тогава, и сега предлагам на учениците си като забележат нещо изключително важно по тяхна преценка, казано или постигнато в обсъждането, да си го запишат кратичко, със свои думи, в тетрадката, по този начин да привикнат да натрупват важни мисли, идеи, да ги съхраняват по този начин по-дълго, тъй като знаем какво нещо е човешката памет: много е възможно една мисъл, която ти се появила в ето този момент, да отхвръкне в небитието и да изчезне завинаги, сиреч, никога повече да не се появи. Никога повече да не те осени. Затуй е хубаво човек да привикне да фиксира мислите си в слово, да ги запечатва, да ги съхранява завинаги: мислите са най-ценното, което имаме не бива да се отнасяме към собствените си мисли с пренебрежение или безразличие, трябва да се научим да ги ценим и пазим. По този начин, чини ми се, се и осъществява мисловният (духовният) прогрес на индивида, пък и на общностите: с грижовност спрямо собствените мисли. Оня пък, който като се мисли и като се обменят мисли, привикне найвнимателно да се вслушва и да премисля

казаното, и на тази основа основателно да разграничава важно от маловажно, съществено от несъществено, такъв човек ще преживее истинския ефект на обучението по задълбочено мислене и разбиране, каквото по естеството си е философията. Две простички неща се искат за да е наистина ефективно това обучение: внимателно и разбиращо да слушаш как други хора изразяват мислите си, на тази основа да вникваш в техните мисли и да постигаш точния им смисъл, и, на второ място, да привикнеш да изразяваш своите собствени мисли така, че други хора да се вслушват най-внимателно в говоренето ти, щото човек може да говори и безхаберно, небрежно, което да не предразполага другите към слушане. Но тия две неща – смислено слушане и умение за говорене, за изразяване на свои мисли – са двата фокуса, около които всичко се върти. Тия, които не обичат и не умеят да слушат, на тях затова им е и скучно когато се обсъжда даден въпрос, такива хора на тази база не могат съответно и да мислят, а оня, който не умее да мисли, такъв няма как и да умее да говори, няма как да успее да се изразява добре, т.е. всичко отива по дяволите. А в часовете по философия, според моето разбиране, учениците трябва да се упражняват в тия две неща: слушане (с осмисляне и стремеж към разбиране) и говорене (изразяване на мисли по свой начин, свободно, непринудено, така, че младият човек да привикне да изразява ония мисли, които се раждат в душата му ето сега, а не повтаря папагалски чужди, чути или прочетени нейде мисли). Аз самият в тия часове, няма как, съм най-активен, но най-често поставям въпроси, опитвайки се да провокирам учениците да се замислят, мъча се да ги въведа в същината на проблемите и на тази основа по-нататък всеки да търси и да предлага свой изход, свой вариант за решение. Когато правя тия въведения и провокации, за мен най-важното е – това прекрасно съм го разбрал в своя многогодишен опит – по никакъв начин да не си опростявам задачата, щото ако, да речем, един учител се задоволи просто да разкаже това, което знае или което го пише в учебника, той по този начин няма как да пробуди у учениците стремеж към търсене на истината, към изследване на проблема: в учебниците обикновено са фиксирани резултати, а самото търсене – най-вълнуващото! – липсва, затова и са така сухи нашите учебници; но в ученето, в обсъждането, всичко следва да бъде оживено, то следва да оживее в душите на младите хора, а случи ли се това, на тази основа в душите им ще започне онова най-велико, към което се стремим, именно раждането на техни собствени мисли. Та аз през годините си изработих този подход: никога не се задоволявам с това "да си изпея урока", щото най-вредното е това, че по този начин на учениците проблемите

се представят като вече решени, което обезсмисля, прави невъзможно търсенето, изследването. А това погубва всеки смисъл, работата съвсем се обезсмисля. Затова моите въведения в темите става така, че са съвсем импулсивни, неорганизирани, в момента каквото ми роди душата и съзнанието, според ситуацията, според настроението, стига се дотам, че във всеки клас аз, процедирайки по този начин, разказвам съвсем различни неща, много пъти сам се удивлявам как става така, че ето, в този момент в съзнанието ми се е появила тази или онази мисъл; разбира се, това е значително по-трудно, а пък неопитният учител тия неща, предполагам, съвсем не ги умее. Не го казвам това по глупави причини, примерно "да се хваля" или нещо такова, такава една суетност ми е изцяло чужда, а се опитвам да акцентирам на нещо най-важно, което е същината на живото, на автентичното учене и обучение: учителят трябва да прави нужното да пали пламък или огън в душите на младите, това, по думите на Сократ, е същината на обучението, а не онова, което най-често се случва при неистинското и неживото обучение, именно когато учителят се опитва да налива в главите на учениците си това или онова, което той си знае, което "се знае" по този или онзи въпрос и пр., наливане, сякаш главите на учениците са нещо като съд, който трябва да се пълни и налива; не, така не стават тия работи, глупаво е да се опитваме да правим това. В главите на учениците трябва да се раждат мисли и идеи – техните собствени мисли и идеи, а за това се изисква съответната настройка, това вече е същинското тайнство и дори свещенодействие на обучението, на "преподаването", ако трябва да употребя тази толкова подвеждаща дума. И ето, в тази жива, свободна и непосредствена спонтанност на общуването ми с учениците - което, прочее, е едно доста рисковано занимание или предприятие, щото нашите ученици съвсем не са привикнали към такива интелектуални и творчески излишества: на тях обикновено се мъчат да им пълнят главите с чужди мисли! – учениците в един момент изпадат в ситуация на пълна неопределеност, неизясненост и несигурност, която плаши, с която те не са свикнали; те обикновено изискват определеност, окончателност, сигурност, еднозначност, а ето, тук ти предлагат една наистина плашеща несигурност. Нищо тук не е ясно и сигурно, всичко е обвито сякаш с мъгла, човек не знае къде да стъпи, всичко е "хлъзгаво", несигурно, неясно и пр. А нали от нас Системата изисква просто да знаем, спестявайки си безпокойствата на търсенето, на изследването и пр?! И ето, учениците почват да страдат и да се оплакват: да, ама Вие, господине, нищичко не ни давате, говорите така, че ние не можем да разберем кое е правилното, несигурни сме, не знаем вече какво да мислим, чувстваме се обър-

25 кани, какво да правим? Не можете ли да ни кажете всичко наготово, защо ни тормозите да мислим, защо трябва за си губим времето в търсене, та нали всичко по този въпрос отдавна се знае, защо го криете от нас?! И така нататък, все в този дух. Аз пък повтарям, че ето, това е хубаво, че не знаят какво да мислят, че се чувстват объркани, значи остава само да се погрижат и да почнат да поставят всяко нещо на неговото място, сиреч, да почнат да въвеждат ред в мислите и в представите си. Също така по философските теми и проблеми има нещо, което още повече усложнява задачата: отначало всеки си има някакви най-повърхностни представи, които си го задоволяват, той не чувства потребност да ги постави тия свои представи пред осмисляне, това, което е чул или "си го знае", му се вижда напълно достатъчно, какво тук повече има да се усложнява и мисли?! Да, ама ето аз обикновено почвам с това, че нашите предварителни представи по тази или онзи въпрос са обикновено съвсем недостатъчни и незадоволителни, че с тях не бива да се задоволяваме, че точно тях трябва да ги поставим под въпрос, та да съзрем недостатъчността им, щото ако продължим безкрайно да се въртим в кръга на тия предварителни повърхностни представи, то никакъв напредък няма да постигнем, никаква промяна в съзнанията ни няма да настъпи. А тия вкоренени представи, ако се поставят на внимателно преосмисляне и преценка, ще се открие, че те са съвсем подвеждащи, че те по-скоро скриват, а не разкриват или пък да решават проблема. И сами виждате, че работата неимоверно се обърква и "разваля", настъпва въпросната несигурност, в която всичко е възможно, а тя плаши. Учениците пък са привикнали немислещо да разказват какво пише в учебниците, това за тях е по-лесното, нищо че в него няма кой знае какъв смисъл; т.н. "разказвателни предмети" – много учители без замисляне тъкмо така наричат предмета си, показвайки колко далеч от същината на работата се намират!

– са много вредни, щото именно въпросното "разказване" и "преразказване" убива всичко творческо, потиска всеки творчески импулс, води до обезсмислянето на всичко; всяко нещо, което учениците разказват буквално, би следвало да бъде поставено под въпрос, би трябвало да се възприеме като подозрително откъм истинност; да, ама не, това изобщо не се прави, обсъждания обикновено липсват, то самата настройка към обсъждане липсва, щото тук се задоволяват с повтаряне на онова, което "си се знае", какво тук има да се мисли и търси?! Както и да е, виждате, ситуациите са доста различни. Аз искам тук вече да спра с принципното описание на въпросната познавателна ситуация, с това какви са факторите за пораждането на един жив процес на търсене и на обсъждане, щото

това е безкрайна тема, а ми се ще да премина към представяне на конкретни казуси, каквато, прочее, ми беше първоначалната цел. Но да завърша все пак подетото, а именно да кажа поне това: всяка тема по философия, в моето представяне, става "безкрайна", тя вече няма как да бъде "изчерпана", по нея може да се разговаря отново и отново, безброй пъти, и всеки път може да бъде постигнато нещо ново, нещо неочаквано, нещо, което тепърва ще се роди в душите ни, ето това е истински същественото, без него всичко се обезсмисля. Наново и наново можем да се връщаме към тия теми, винаги може те да бъдат поставяни по нов начин, по въпросите няма "окончателни решения", няма "еднозначни отговори", задоволяващи всички без изключение, винаги можем да се съмняваме и да преразглеждаме вече постигнатото, то винаги може да започне да ни изглежда в друга светлина и пр. И ето, за жалост, оказва се, че в такава една благодатна ситуация учениците обикновено се чувстват крайно нещастни: е, какво изобщо научихме по тази тема, господине, май нищичко не научихме, май вече нищо не знаем, май сме изцяло объркани, радвайте се сега, щото ний вече сме съвсем неуверени и съвсем не знаем какво да мислим! И ми казват съвсем откровено: ний май нищичко и не научаваме по вашите предмети, господине, ний сякаш нищичко и не знаем, защо така, защо ти тормозите толкова, искаме да знаем, искаме да сме сигурни каква е истината! И когато на тия прочувствени думи аз отвърна найнагло ето това: "Ами какво толкова, като искате да узнаете и да знаете, търсете, мислете, опитвайте, работете, всичко можете да постигнете, но то трябва да си е ваше собствено постижение и завоевание, защо мен питате какво следва да мислите?!", тогава някои ученици съвсем побесняват и почват да се държат ето как: "Ами видите ли го какво прави пък тоя, на нищо не ни учи, ами се издевателства с нас, господине, не ставате вий за учител, не сте като нашите госпожи, които всичко ни казват и ни помагат, а Вие само се издевателствате над нас, няма ли най-сетне да спрете, да се откажете от приумиците си?!". Е, някои класове, в които тия настроения станат поголовни, в такива класове възмутените ученици сядат и почват да пишат прочувствени... жалби до началството, в които се оплакват, че преподавателя по философия бил много лош, и прочие, и так далее, а пък въпросните началства, както си му е редът, почват да се подмазват на страдащия и онеправдан народ, които, видите ли, е въстанал срещу "тиранина" и пр. Но това е отделна тема, за нея нека днес да не пиша. Аз много мислих преди да почна този текст дали да не разкажа всичко на видео, там ще ми е по-леко, но пък има една опасност: както тук текстът може да стане много дълъг и "нечетивен", там пък видеото

може да стане прекалено дълго, а кой ли пък ще ти слуша едно видео, съдържащо, да речем, 60 минутните словесни "излияния" на един побъркан даскал? Както и да е, очертава се да не мога да завърша и този свой текст, пък и почна да ми писва писането, ето, ще се опитам да синтезирам нещичко важно, та да не останете хептен без нищо ако изобщо сте почнали да четете тия мои утринни писаници – и сте стигнали дори чак дотук. Ще дам един пример, за да завърша писанието си. Този пример е от предмета "Етика и право", който в моето разбиране се е превърнал в предмет "Въведение във философията на правото, политиката и държавата". Щото думата "право" е много широка и необятна, затуй аз казвам на учениците, че няма как да учим право, а ще се задоволим с търсене най-вече на смисъла на правото, на човешкия смисъл на правото – което съвсем не е малко. Ето обаче каква е ситуацията тука, има много интересни неща, не зная дали ще успея да ви ги съобщя. Аз имам свое помагало по този предмет, което съм го нарекъл УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА, то има подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството", но всъщност е тъкмо въведение във философията на правото, политиката и държавата. Този предмет, както увещавам учениците си, може да им помогне да станат по-пълноценни личности, разбиращи своята ситуация, а също така да станат и добри граждани - щото България има нужда от такива, нали така? Няма да учим нещо, което няма отношение към живота, е ще търсим най-вече онова, което има директно отношение към живота, достоен за съвременен човек. Главното е това: как да постигна успех, как да се реализирам като пълноценна личност, как да стана богат – защо не?! Тия неща са вълнуващи, нима не е така? Учениците обикновено в началото ме гледат така, както вол гледа, да речем... водопад; чудят ми се на акъла, пак тоя ще усложнява нещата, вместо да ни преподава, явно наистина много го мързи да преподава този човек, няма как да е иначе, нас той не може да ни излъже, ний тези неща ги разбираме?! Между другото, имам свои ученици, които са ми казвали следното като са ме срещали доста години след завършването си, ще го споделя, щото това са мои триумфални моменти, свързани с работата, която върша: господин Грънчаров, минаха много години, но аз искам да Ви благодаря, наученото от Вашата книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА промени живота ми, тази книга оказа ми огромно въздействие, смятам, че каквото съм постигнал, съм го постигнал и заради идеите, които научих благодарение на нея, благодаря Ви! Както и да е, написах това, първо, щото е истина, второ, защото ми се ще да

26 сръчкам малко и да извадя от летаргията завистливците и мърморковците. Да, ама в днешно време младите съвсем не четат, не само по философия не четат, а и изобщо. Аз съм сложил с оглед на този факт кратък вариант на книгата ми (за ученици, щото по-дългият е за студенти) в интернет, а пък понеже администрацията ми забрани да преподавам по нея, ми се наложи да подаря на всеки клас поне по екземпляр от книжното издание, в същото време в библиотеката съм оставил още екземпляри, но най-вече всеки може да си чете от интернет, стига да му се дочете. При това аз изобщо не изпитвам да ми разказват какво са прочели и пр., не, просто ги питам има ли нещо важно от темата, което да ги е впечатлило, по което да се помислили повече, могат ли да опитат да го кажат кратичко, както са го разбрали, по свой си начин, и то така, че всички ние да научим нещо интересно и важно. Казвам това и почвам да чакам – защото аз при това, за да ги объркам още повече, съм им казал, че не аз решавам кой кога да бъде изпитан, а разчитам на това, че всеки сам ще намери найподходящия момент да се изяви, сам да каже, че иска да говори, т.е. залагам на принципа на свободния избор и на доброволността. Чакам някой да дръзне да каже каквото е разбрал, но обикновено всички мълчат. По едно време им бях казал, че за мен са достатъчни да има поне 4-5 "доброволци", които желаят да водим обсъждането, а пък останалите спокойно и без страхове, че ще бъдат изпитани, само да слушат (е, могат да задават и въпроси, могат и да се изказват, стига нещо главата им да роди, което си заслужава да бъде казано), та бях им казал това, но се оказа, че то не проработи, учениците не можаха да се споразумеят кои да са тия "доброволни жертви за изпитване", накрая всичко се върна на изходното положение: обикновено няма подготвени, аз чакам, пък в един момент ми се налага да питам този или онзи, но тогава обикновено се случва да пиша двойки. Положението е тежко. Аз упорито чакам, докато чакам обаче подпитвам това и онова, задавам поредици от "изнервящи въпроси", казва и туй-онуй, което ми хрумва в момента, с оглед да не ни тормози чак толкова пълното мълчание. Ето за мен тия моменти са доста благодатни, тогава именно успявам да им кажа най-вече онова, което във въпросната ситуация е родила душата ми, щото, съгласете се, в такава ситуация духът се налага да работи все пак интензивно - и понякога ражда какво ли не. Изобщо не ме вълнува това кой какво щял бил да научи, щото това си е негов проблем. Кой кога ще се изяви и ще си получи оценките, мен лично също не ме вълнува изобщо: всеки добре знае, че в течение на срока поне два пъти (може и повече, но не по-малко), всеки ученик трябва да си получи що-годе достойни оценки,

ако нищо не направи в двете половинки на срока, в края на всяка половинка ще получи "служебна двойка", щото безброй пъти е бил приканян да прояви инициатива и активност, но той е предпочел да си замълчи. Който обаче в така и така сложилата се ситуация проявява активност, опитва се да казва как той разбира нещата, който търси, помага за изясняването на въпросите, който е активен, който не е мълчащ дремлю, на такива аз пиша най-великодушно високи оценки. Е, някой като получат оценката, млъкват и дълго мълчат, но забелязвам, че вече има ученици, което всеки час слушат найвнимателно моите "излияния" и на моменти се включват с най-уместни изказвания. На мен това ми стига. Повече не може да се желае. Не трябва да сме максималисти. И ето, оня ден влизам в един клас, с тях имаме 8-ми час късно вечерта, представяте ли се какво е да си имал преди това 7 всякакви часове, а накрая като капак, когато си съвсем изморен, да имаш "за десерт" не друго, а философия! Учениците наистина са изморени. Трябва да сме човеци и да разбираме проблема на другия. Да се издевателстваме над него не е човешко. И ето, понеже в този клас нещата не вървяха (много ученици късно вечерта си измисляха предлози да бъдат пуснати – щото да не изпуснат влака и пр.!), оказа се, че в този момент, когато идва края на първата половина от срока, т.е. когато всеки вече трябва да има поне една оценка (ако няма, ще се наложи да му бъде писана служебна двойка), ето, явиха се няколко ученика, желаещи да се изкажат. Получи се обаче чудесен час. Учениците бяха схванали същината на ситуацията и се бяха подготвили, всеки по някакъв проблем, бяха чели, всеки каза нещо най-важно. Темата беше странна, в моя дух формулирана: "Как пазарът поражда един превъзходен ред?", развил съм темата в помагалото в светлината на идеите на Фр. А. фон Хайек. Ето и някои от въпросите в тази тема, които също така са доста "глупави": 1.) Защо ролята на пазара е незаменима? 2.) Защо това, което правим, показва колко ние самите струваме?

3.) Как пазарът поставя всеки на мястото му? 4.) Как да стана богат? и пр. Това според мен са чудесни въпроси за обсъждане с оглед да се схване точния смисъл на пазара – щото все пак ние се опитваме да живеем в едно свободно пазарно общество, как тогава да допуснем да не разбираме каква е същинската роля на пазара? При това понеже съм гаден, формулирам и такъв провокационен въпрос: А вие лично, собствено, привърженици ли сте на пазарния ("капиталистическия") начин на регулация на отношенията на хората в обществото – или сте привърженик на някакви "некапиталистически" начини на поефективна регулация? Питам това и почвам да чакам. След всяко изказване на ученик аз вкратце

давам възможност за дискусия; нашите ученици много обичат дискусиите, падат си по тях, но обикновено им е трудно да се изказват; обикновено предимно поддакват, но и това не е малко, щото се стараят да осмислят нещата, да си изработват позиция. Та в този клас наистина се получи чудесна дискусия, с мое участие, разбира се, щото ако аз млъкна, дискусиите обикновено се отклоняват в странични, недотам съществени проблеми. Но този път ми достави удоволствие това, че обсъждахме нещата таман по същината на проблемите. Стана истинско чудо, великолепно беше! Аз в такива моменти имам обичай да се вдъхновявам, страшно приятно ми става, а като се вдъхновя, успявам да кажа неща, които иначе никога не биха се появили в съзнанието ми: вдъхновението е онова, което ражда истинските мисли и идеи, истински важните и съществени изводи, положения и пр. Ето че сега страшно съжалявам, че няма запис на този разговор, ако го имаше, щеше наистина да бъде шедьовър, с огромен познавателен и дори евристичен смисъл. Да носят вината за погубването на този разговор ония ръководни фактори, които имаха добрината да забранят видеозаписите на часове! Моята теза обаче е следната: живото, свързаното с проблемите на самия живот образование и обучение на младите никога не бива да бъде жертвано в угода на капризите на разните там "ръководни фактори". Това е аксиома. Който отстъпи от нея вече не е полезен на учениците си, такъв изневерява на мисията си на учител - и сам се превръща в чужд на идеята на образованието администратор, който само вреди, вместо да помага. Разбира се, най-вълнуващи мисли бяха казани от самите ученици за това как се става богат, та нали това е темата, по която мисли най-интензивно всяко българско сърце (или поне глава)! Аз не мога да възпроизведа тук текстово този чудесен диалог, който се получи там, бих могъл да опитам, но това изисква много време и настроение, щото такива текстове са сложни – ако искаме да постигнем оная живост, която имахме в непосредствения разговор, който, за жалост, беше погубен заради ината на разните му там "ръководни фактори" на образователната институция. Прочее, заради тия видеозаписи моя милост беше дадена на... Комисия за защита на детето, апропо, имам чувството, че заради резултатите от тази проверка на въпросната Комисия (които резултати се крият от мен, аз още не знам какво Комисията е констатирала, нищо че си разговарях с тях близо два часа – при тяхното "разследване", на което аз бях един вид обявен за нещо като "престъпник"!), та имам чувството, че заради тия тайнствени резултати въпросните "ръководни фактори" ми подготвят тия дни поредното... уволнение, което нищо чудно пак да излезе доста злополучно, щото на някои

27 хора явно не им омръзна да се занимават предимно с... "устройването на кафкиански сценки", да се изразя така, щото иначе, ако кажа директно самата дума, дето ми е на акъла, нищо чудно да ме дадат и на съд! Ще опитам да допълня този текст с видеопродължение, т.е. под формата на видео да го довърша, като опитам да разкажа какво именно се случи, тъй като вече, признавам си, не ми се пише, писна ми да пиша и тази сутрин. Ще видим какво ще стане, но не пречи да опитаме. Хайде, чао, хубав неделен ден – бъдете здрави! КАКВИ ХОРА ВИРЕЯТ НАЙ-ВЕЧЕ У НАШЕНСКО?

Ако си чалгар, умерен пияница и дребен мошеник-мърляч – България е идеалното място. ЕДНО РАЗУМНО РАЗБИРАНЕ ЗА СЪЩИНАТА НА АКТУАЛНАТА БЪЛГАРСКА ПОЛИТИКА, КОЕТО ИЗЦЯЛО СПОДЕЛЯМ април 27, 2014

нем до упоритата война между ГЕРБ и „старата десница“ и до днешната самоубийствена омраза между „костовисти“ и „куневисти“ вътре в Реформаторския блок. Да, съгласен съм, Кунева и Кънев трябваше да отчетат вътрешните разделения и да сложат начело на листата непартиен водач, който да обединява, а не да разединява гласоподавателите на РФ. Но – станалотостанало. Сега кое е по-важно? Да обсъждаме без край кой кога кого е нарекъл „червена кукувица“ или да спрем похода на червената олигархия от Европа към Евразия? Кое е по-важно – да ровим биографията на Меглена Кунева или да победим на евроизборите корпоративно-търговската тройна коалиция, към която се присъединява и един нагъл Дудук? Изборните правила позволяват преференциално гласуване и това е добре за гласоподавателите на РФ – стига преференцията да не се използва за вътрешна война и неизбежно следващо я разцепление, а за решаване на основната и приоритетна задача – изхвърляне от властта на про-кремълската анти-европейска коалиция зад сцената и на нейната политическа прислуга на сцената. Тази задача е много трудна и тя изисква не само вътрешно единство на РБ, но и упорити усилия за единство на партиите от семейството на ЕНП. Зная, че ГЕРБ има много грехове в скритите си отношения с корпоративнотърговската шайка по време на кабинета Борисов! Но политиката е преди всичко изкуство за избор на по-малкото зло. Ако някой смята, че нецензурирания Дудук, Пеевски, Станишев и господарите им са за предпочитане пред ГЕРБ – то за мен този някой е от другата страна на бариерата. Аз съм от тази страна. Написа: Ognyan Minchev

Историята на българската демократична общност – и по-късно на българската десница от последния четвърт век, е история на преобладаващо вътрешновидови войни и омраза… Това даде възможност на червената имперска пета колона и нейните политически производни да овладеят икономическата власт, да установят контрол върху крехките демократични институции и да се превърнат в господстваща пост-комунистическа олигархия на България. Като започнем от войните в ранния СДС, довели до разцепление и пряка зависимост от Ахмед Доган на първото демократично правителство, като минем през разцеплението на западащата демократична общност на СДС и ДСБ, като стиг-

КРАТЪК КОМЕНТАР: Това е демократично, в духа на дясномислещите хора – сами ще решим кой да влезе в Парламента: Малинов или Кунева? Пък и двамата да влязат няма лошо, нали така? И повече да влязат, пак няма лошо. Аз не мога да разбера защо толкова претенции има срещу Кунева при положение, че всичко в този момент, което е прозападно и проевропейско, трябва да се обедини, щото иначе като едното нищо предателите на българския интерес ще ни натикат в лапите на руската мечка, Русия отново ще ни „освободи“ и ще ни направи Задунайская губерния на Евроазиатската путинска империя, а тогава има ли значение кой е първи и кой е втори в листата на десните за евроизборите? УБИЙСТВЕНО САРКАСТИЧНО ПИСМО, В КОЕТО СЪМ НАРЕЧЕН "ФИЛОСОФСКИ САШО РОМАН", "ФИЛОСОФСТВУВАЩИ-

ЯТ АЗИС" И ДОРИ "ФИЛОСОФСКИЯТ ЕКВИВАЛЕНТ" НА МИТЬО ПАЙНЕРА! вторник, 29 април 2014 г.

Моят така сърдечен и пределно искрен събеседник в започналата дискусия за характера и концепцията на списание ИДЕИ г-н Николай Узунов, аспирант (докторант) по философия в СУ, ми написа не един, а таман цели два отговора (!) на моето вчерашно писмо, публикувано ето тук: виж Философът не е нищо друго освен един свободен дух – свободен даже и от собствената си маниакалност. И то какви отговори: пълни с искряща, бляскава ирония и дори с несъзнавана самоирония, бликащи от факти и доказателства за непомерната (неизмеримата) собствена ученост, преливащи от унищожителен спрямо опонента сарказъм, стигащ дотам, че въпросният опонент, сиреч, моя милост, на моменти взе да се чуди дали да не вземе незабавно да си раздере ризата, да си посипе главата с пепел, да се разкае за това, че се е занимавал без никакво право за това цели 35 години с философия и, засрамен от своята крещяща некадърност, да се оттегли в някой пуст манастир, където, на пост само с вода и с черен хляб да доизживее злочестите си последни дни - тъй като от преживяния срам едва ли вече ще мога да погледна някого в очите! Да, аз съм изцяло разгромен и ако тия дни разберете по някакъв начин, че от срам и отчаяние нещастният индивид Грънчаров злополучно е посегнал на безсмисления си живот, то, моля, не се изненадвайте: наистина моят тъй гневен опонент ме разгроми напълно невъзвратимо, че вече едва ли ще намеря сили да продължа опропастения си отвсякъде живот. Ето ви първото писмо, длъжен съм да го публикувам, то е само прелюдия към унищожителната критика и ирония, на която съм подложен, а за второто, което вече е истински шедьовър, моля да имате малко търпение, щото понеже съм изцяло съкрушен, все още се питам как ще намеря сили да публикувам собствения си, тъй да се рече, духовен некролог. Но понеже съм правдолюбив човек, разбира

28 се, ще публикувам и второто забележително писмо, след което вече съвсем не зная как ще продължа злочестия си живот; но първото писмо, което ще имате щастието да прочетете ето сега, е само прелюдия съм онази симфония от мисли, чувства и страсти, пред която бледнеят дори и изпълненията на титани като професор Вучков или като... като... като кой друг (?!), то нима има някой друг, който може да се сравни с неповторимия титан Вучков (?!), да, има, вече има, това е именно докторантът Николай Узунов: запомнете това име, то има данни да заслепи неръкотворната слава дари на самия титан професор Вучков! И ето найсетне, четете, убедете се сами; писмото започва направо с цитат от моите тъй немощни мисли, който дава повод на новия Вучков да разгърне след това своята унищожителна мисловна мощ: "Сравнявайки типа философстване, който, да речем, у нас се свързва вече с философското списание ИДЕИ с телевизионната чалготека "Планета", Вие, предполагам, сам не се усещате какъв гениален и грамаден комплимент ни отправяте, имам предвид на нас, създателите и издателите, а също така и авторите на списание ИДЕИ. Ако тази въпросната телевизионна чалготека е успяла да задоволи масовата потребност на народа ни от някаква, да я наречем "музика", отговаряща на трепетите на неговата душа, то ако списание ИДЕИ в същото време успее да задоволи по същия бляскав и ефективен начин невероятните потребности на народа ни от мисъл, съзнание, идеи, ценности и дух, то това за нас ще е тотално изпълнение и на найсмелите ни проекти, надежди и мечти!" Уважаеми г-н Грънчаров, Цитирах един пасаж от писмото ви. Надявам се в него се съдържа ирония? Моля ви, кажете ми, че се шегувате??? :-) Щом искате да бъдете философът на масовото поколение, тогава бъдете здрав. Аз ще се опитвам да поддържам онези хора, как го нарекохте, които се мъчат да пишат на академичен език, но пък нямало какво да кажат; ще си остана от онези хора, за които "философ" и "тълпа" са две напълно противоположни неща. Вдъхновявайте тълпата, гн Грънчаров, не помислих, че в България имаме нужда от "философския Сашо Роман" или от "философствуващия Азис", т.е. човек, който да докосва нежните струни на душата на свободомислещи и уникални същества (в частност на т.нар. Руса Златка или Черна Златка, може би дори на Багата, на Митьо Пищова, на Сашка Васева - те всички до един са толкова уникални човешки същества, които имат право да мислят. Не е редно някой като мен да се яви в ролята на партиен шеф и да ги обяви за подолна категория хора. Че за къде щяхме да

сме без Азис, Златките, Сашка Васева, Евгени Минчев, който дори наскоро изрази мислите си в книга, която предполагам ще ви хареса). Свържете се с Планета ТВ или с ФЕН Тв, г-н Грънчаров, убеден съм че много млади момичета с плам в очите ще поглъщат словата ви. Ще бъдете един Джон Ленън на пост-поп-фолкаризма в България. Ще си намерите една Йоко Оно и заедно ще разпространявате една нова философия (Ню ейдж, Хипи философско движение). А пък аз, признал поражението си, че дори Сашка Васева е уникален човек, който е свободомислещ, ще си надена едни галоши, ще остана самозатворен в кристалния си замък, изпълнен с много егоизъм и високо самочувствие и ще гледам как вие, Ангел Грънчаров, ежедневно повеждате маси, тълпи хора след себе си и ги обръщате в правата вяра. И Савел не повярва в Христа, но ето, случи се трагедия, и по пътя към Дамаск той разбра, повярва. И Савел стана Павел! Пожелавам ви успех с просвещаването на поп-фолк поколението, към което се насочвате. Само внимавайте, защото емоциите на тълпата не са постоянни и ако днес сте цар утре може да станете свинар. Такива са свободомислещите тълпи – уникални, свободни и изпълнени с всякакви ценности (а как не ги е било срам Льо Бон и Хайдегер да се обявяват срещу тях!). Относно диалектиката ми, г-н Грънчаров, хахахахаха, може би не схванахте, че цялото ми предходно (а и това) писмо бе изпълнено с ирония. Това би го разбрал дори един докторант, който се чуди как да изпълни тезата си с клиширани изрази и сухи тези, с които да се подмаже на преподавателя си. С поклон пред вас, еквивалента на Митьо Пайнера: хер Грънчаров! Николай Узунов КРАТЪК КОМЕНТАР, ПРИМЕСЕН С МНОГО СЪЛЗИ: Дълго време се питах дали има смисъл изобщо да отговарям на този ураганен погром, на който бях подложен от моя безпощаден критик и опонент. Все още не мога да реша какво да правя. За момента решавам да публикувам и двете писма, с които той ми отговаря, да види светът и двата велики шедьовъра в техния автентичен вид, пък после ще му мисля. Ако изобщо реша да продължа озлочестения си по такъв жесток начин и изведнъж изцяло обезсмислил се мой живот. Аз съм на прага да взема крайно и фатално решение, тъй като наистина след тази ураганна критика вече не виждам смисъл да живея, камо ли пък да пиша, да работя, да се стремя към нещо. Дойде моментът, в който моята скромна персона е развенчана изцяло, благодарение на което изпъкна моето духовно уродство, моята философска нищета, мизерията на моята сякаш изцяло невежес-

твена и тъй грозна в умствената си оскъдица и недостатъчност личност. Не, наистина повече не може да се живее! Но ще видим. Едва ли ще се съвзема от тази екзистенциална катастрофа, която ми устрои моят безпощаден, но очевидно изцяло справедлив опонент. Сбогом, прощавайте вече! Бъдете здрави! Съмнително е дали някога ще се видим вече. Ох, как ще се тепърва живее, драги ми мои духовни близнаци, все Митьовци – Пайнера или Пищова, значение няма кой по-точно! Ех, Златке, Златке, моя духовна сестро, помогни ми да укрепя разбитата си душа! Драги ми брате Азисе, драги ми интелектуални сроднико Сашо Роман, скъпа сестро Сашке Васева, моля ви се, подайте ми ръка в тоз тъй непоносимо тежък за мен момент! Леле, дори убийствено съм наречен "Джон Ленън на пост-поп-фолкаризма в България", къде ли е моята дългомечтана духовна Йоко Оно, та заедно да започнем да разпространяваме една нова чалгафилософия, наречена от бляскавия ми опонент "Ню ейдж, Хипи философско движение"?! Боже, какъв срам, но той даже май намеква, че нищо чудно да имам съдбата на нещо като "чалга-философски апостол Павел" – и такъв намек съзрях, ааааа, рева вече безутешно, сърцето ми се къса, как ще живея с този срам?! Не, повече не може да се живей, аз излизам веч от живота! Ще публикувам и второто писмо, което е къде-къде посъкрушително от това и ще свърша със себе си, ще се самоубия, предполагам, найвероятно - щото едва ли ще намеря сили да живея повече! Каква трагедия, какъв жалък край ми била приготвила немилостивата съдба! Сбогом! Не плачете изобщо за мен, аз не съм достоен и за една сълза... И ГОНЕТЕ МОМИТЕ, ДОКТОРАНТ УЗУНОВ – РАЗБРАХМЕ СЕ, НАЛИ?! вторник, 29 април 2014 г. Публикувам и второто писмо (първото писмо вече имахте възможността да прочетете), което моят опонент и безпощаден критик г-н Николай Узунов, докторант по философия в СУ, благоволи да ми напише в отговор на мое писмо до него, за да ме доубие тотално, във всяко едно отношение, за да развенчае окончателно моята личностна индивидуалност, за да изобличи моята духовна мизерия, за да подложи на убийствена ирония моето самочувствие, за да ме натика там, дето светлина не идва, за да ме... абе за да постигне всичко онова, за което той копнее многострадалната му душа, имала злочестината цели 6 години вече да търпи излизането на редактираното от мен философско списание ИДЕИ, но повече да търпи силите му явно не стигнаха да понася, и ето, избликна

29 този неудържим ураган от чувства и мисли, пред който бледният даже титаничните словесни изригвания на недостижимия интелектуален и нравствен титан бай ви Вучков; ето, четете въпросния неоценим "философски" шедьовър на младия и тъй учен докторант, оставете се на неговата бликаща отвсякъде ирония, сравнима с найвисшите образци на ироническото и поетическо изкуство; ще ви оставя да се насладите до насита на тоз шедьовър, а пък дали ще отговарям на моя бляскав опонент още е съвсем под въпрос, защото моя милост наистина в този момент няма сили да стори каквото и да било, толкова съм замаян и упоен от мощната духовност на многоучения ми опонент, таз поразителна и тъй чиста духовност, що строи от всеки ред на това сякаш неръкотворно писание:

ли. Бъдете спокоен, г-н Грънчаров, никой от академичната гилдия не се представя за докторант за да ви отправя открити питания. Започвам от „снизхождането“ на величавата ми личност към себенареклия се като „презрените, простовати и недостойни да се смятат за човеци същества“. Г-н Грънчаров всички обичаме Достоевски. Вие явно влизате в повече от една роля (какво ли би казал Лакан в този случай? – но това е просто един академик французин, който рядко снизхожда до низините на делника!). И аз много харесвам „Записки от подземието“, но не мисля че е адекватно човек с над 30 години практика да се чувства днес като един герой от роман на Достоевски. Простете но те са измъчвани от дилеми, които при вас едва ли биха се породили? Героите на Достоевски не застават пред камерата удома си с новогодишни обръщения, продължаващи 1 час. Нима това не е грандомания? Питам се, ЗАЩО не предложихте записа си за национален ефир? И без това в последните няколко години на Роската Плевела някак не му се получават обръщенията към народа, вие спокойно бихте могли да го заместите. По този начин в програмата на БНТ би стояло следното за вечерта на 31.12, например: 22:00 – 23:00 Новогодишен концерт 23:01 – 24:30 Обръщение на Ангел Грънчаров към българския народ под наслов: „Нека бъдем човеци! Нека унищожим академизма! Свобода за селянията и простотията в образованието! Фолкпевиците също имат уникално и свободолюбиво мнение!“

Многоуважаеми г-н Грънчаров, За мен също е своего рода оргазъм когато получа отговор от вас. В скучния ми докторантски живот, в който единствената ми задача е да се мазня на някой преподавател (според вашите брилянтни определения) сякаш вие сте единственото интересно нещо. Ето, едва вчера ви отговорих, но в главата ми изплуваха още толкова неща. Вашият образ, вашата личност направо ми се разкриха като своеобразна епифания. Засрамете се, г-н Грънчаров, очаквах да бъдете малко по-сложен характер, а вие? За да не твърдите, че пренебрегвам въпросите, които ми задавате, нека бъда малко по-обстоен този път. Като начало не използвам интернет пространството за да се представям като някой друг. Самият аз не виждам заговор срещу личността ми от другите. Например подобни мисли: „Хм, някой сега открито се заяжда с мен и се представя за докторант. Но (!) дали всъщност това не е някой академик, който ме мрази, мен и списание ИДЕИ?“ – типично за слабоволевите хора е да си измислят, изконструират (нека да ползвам малко посуховато-сложен-език!) врагове и неприяте-

Единственият ви опонент, в случая на час и половина говорене на умнотии, би бил (и тук поставям условно наклонение, тъй като вие сте много по-словоохотлив от него) единствено проф. Юлиян Вучков. Е, наистина при него го няма онзи сплин, който вие се опитвате да вградите в образа си, онази низина, с която се гордеете: „Аз съм от село, аз съм без образование, но ще ви кажа сега какво е моето мнение!“ – нещо такова се случваше по времето, в което вие сте живял и което открито презирате. Г-н Грънчаров, не мога да разбера какво лошо има в това млад човек да познава миналото на своята майка, на своя баща, на своите баба и дядо? Поколението, за което пишете и което си мислите, че е толкова ценно, всъщност няма никаква идея от това що е „комунизъм“, „ленинизъм“ и „социализъм“ и съществува ли евентуално разлика между понятията. Да, аз не се срамувам, че познавам миналото на страната си. Дори съм на мнение, че това минало трябва да се познава (натъртвам на трябва!). По-странното е друго.

1.Вие не сте познат като дисидент? Интересно ми е, по какъв начин отк-

рито сте заявявали неприязънта си към политическия режим пред 1989 година? За мнозина днес вече е лесно да парадират с изречението: „Аз ненавиждам комунизма и всякакви „изми““. Вариантите са няколко, г-н Грънчаров: А) не сте имал смелост и доблест открито да заявявате онова, което мислите. Бил сте мишка (не Мишкин!) или плъх и спокойно сте живуркал (цитирам ви с тази думичка, моля да ми простите за жаргона) докато т.нар. „изъм“ не е приключил. Б) друга възможност е да сте влязъл в ролята на доносник. Такива има много. За съжаление, за ваше съжаление, няма как да обвините височайшата ми личност в подобно подозрение, тъй като съм роден две години преди края на толкова мразения от вас период. Е, което не пречи на болния ви мозък да ме направи едно бебе, което е шпионирало майка си и баща си и ги е клеветело. Няма да се учудя на вашите спекулации.

2.Бил сте дисидент и аз, като неграмотен човек, не знам за това. За което още сега мога да поднеса извиненията си. Тогава тезите ви колко много мразите „изми“-те вече ще бъде логична. Но да бъдете дисидент 20 години след 1989 година ми е някак странно. Приключвам тази тема с повторението: аз не се срамувам да знам какво се е случило. Нима познаването на фашизма като историческо явление те прави фашист? Хахахахаха, тук отново няма да се учудя как бихте могъл да извъртите тезите си. Но и не ме интересува. Нека преминем към „некласическия“ език на философията. Като начало тезата ви е адекватна, г-н Грънчаров. Няма да се правя на историк на философията за да посочвам пример по какъв начин академизмът и академичният език загубиха своята стойност и ценност; няма да се спирам на „езика“ на Хайдегер и идеите на Витгенщайн от неговия „късен“ период. Вие обаче бъркате онова, което битува като обща интенция с вулгарния и циничен език. Съжалявам, но дори един нормален филолог (който не е е академик, спокойно, не се потете от нерви сега, г-н Грънчаров!), след като прочете списанието ви или по-точно частта, в която вие пишете, ще бъде изумен от стила ви. Опитайте, само че, моля ви, дайте го на някой човек, който не ви познава. Г-н Грънчаров, вярвам (или вярвах!?!?) че сте умен човек. Когато ми говорите за „галоши“ и стандартни философски езици и кое от какво се влияе, ви питам (на което държа да ми отговорите!): вие чел ли сте Хабермас и Фуко (няма да питам за „Битие и време“ – за сега вие сте само герой от аналитиката на Das Man и затова не бихте ме разбрали) и идеята за дискурс? Знам колко академично ще ви проз-

30 вучи понятието „дискурс“, но ако някога сте отварял друго освен собствените си книги, то ще видите какво се опитват да направят тези хора и за какво говорят. Вярвам, че вместо да пишете няколко дни в блога си, бихте си намерили нещо от Хабермас и бихте прочел мъничко. Относно употребата ми на Хегел. Като начало не мисля, дори съм убеден, че вие не познавате като специалист творчеството на Платон. Нека не навлизаме в темата за старогръцкия, защото (о, боже господи каква изненада!) от около половин година надменната ми особа поне се опитва да добие представа от този език. Така, след като вие не сте в ролята си на специалист (че как, иначе ще изпаднете в противоречие със себе си, специалистите са си академици!), недейте да се чувствате спокоен в интерпретацията си на Платон. Онова, което исках да ви кажа, г-н Грънчаров, е, че каквито и пост-хегелови диалектики да се опитвате да изведете, то опитите ви ще бъдат напразни. Използвах Хегел (явно пак някой не си е прочел История на философията и онова, което Хегел казва за Платон) за да ви покажа, че след него диалектиката умря! Съжалявам! Моите съболезнования за диалектиката. Ако са ви учили на диалектически материализъм, то проблемът си е ваш. А защо умря диалектиката, това мисля че и вие, познавайки процесите във философията на 20 век, и сам ще си отговорите. Моля ви, не съдете за нивото на философското образование у нас. Съгласен съм, че то не е добро, но ви питам, нима от всяко дърво става кавал? Нима един Хегел или един Хусерл се раждат всеки ден? Хахахахахах, заповядайте в университета да разберете какво е нивото на образование. Мога да ви гарантирам, че студентите са с по-висока философска култура от вашата. Така, споменах Хусерл. Кой ви вкара в главата идеята, че Хусерл е тичал от списание на списание да си предлага статиите? Като начало човекът е имал проблема, че никога не е бил доволен от онова, което е написал. Като второ, за него (поне докъм 1930 година) философията трябва да бъде НАУКА! – с това ви казвам, че ако Хусерл бе прочел псевдонаучния ви изказ, той дори нямаше да ви забележи, нямаше дори да се изсмее. Хахахаха, надявах се че поне историко-философска култура притежавате. Г-н Грънчаров, когато Хусерл получава наброските на онова, което ще бъде „Битие и време“ (не някоя от вашите книжки!) то за него... това не е философия. Да, според Хусерл Хайдегер се е объркал тотално и е писал някакви си неща, които обаче не са философия! Защо? Защото философията се пише на научен език. С неграмотния си коментар само показвате колко малко познавате философията, за която имате наглостта да пишете. Проче-

тете, моля, прекрасния превод на Хусерл – „Философията като строга наука“. Сега да ви обясня с примерчета прости как вие пречите. Като начало хората, които обвинявате в академизъм наистина не всички са цвете за мирисане. Съгласен съм, сред стойностните хора, винаги има и плява. Не мислете, че за мен всички „S“ са „P“ по отношение на академичния живот. Но дори и тези хора се стараят да правят нещо много по-стойностно и имат среда, която им помага да израснат. Като второ един човек не пише всеки ден в блога си. Интересно ли ви стана? Да, писането на сериозен текст не е говорилня, в която една сутрин се събуждаш кисел и пишеш еди-как си, втора сутрин се събуждаш щастлив и пишеш за морала и лесбийските бракове, просто защото си на кеф. Не, тези хора ходят да четат КНИГИ! Книга вие отварял ли сте? – не питам за вашите собствени или за бровете на сп. ИДЕИ? Следователно тези хора не могат (подобно на вас) всеки ден да бълват текстове със случайните си мисли за галоши. И докато такива хора се опитват да бъдат смислени, да говорят смислено, то отвсякъде тази празнина се запълва от какво? От Вас! Вие сте синдромът на „Златки“-те, с друго не мога да ви сравня. Именно затова вие пречите. Всеки ден бълвате боклук и хората започват да си мислят че това трябва да бъде философското говорене. Простете, но все още мисля (и винаги ще го мисля), че вашият начин на изказ никак не е философски. Той дори има още много, ама много да учи за да стане такъв, колкото и вие да оприличавате философския език на галоши. И недейте да ми говорите за „богато понятие за процеса на световната философия“: 1.Защото с недомислените си коментари вие самият показвате, че нямате не понятие, не идея, нямате дори материал, за да си сглобите колибка и да се затворите в нея като човека от подземието.

2.Защото вашата „световна“ философия всъщност е философията на Гърция и на Западна Европа. Това се разбира под „философия“. А друг е факта, че ние пренасяме това понятие върху едни т.нар. източни учения. Не мисля, че философията се раждала по уникален начин в Америка, не мисля, че тя се е раждала в Турция или в Африка, затова недейте, и то на стари години, да ми дърдорите за „световна философия“! Нека да се уточним и за още нещо. Онези т.нар. от вас „плазмодии“, хахахаха, не са някакви марксистко-ленински преподаватели от вашето време, г-н Грънчаров. Мога да ви спомена, че първият ми научен ръководител бе проф. Валентин Канавров:

един човек, на който вие и след милион прераждания, отново не бихте могли да стъпите на малкия пръст. Другият ми научен ръководител е проф. Александър Кънев: човек, който също многократно е надскочил онова, което се случва като мислене и манталитет в България. Най-малкото, ама съвсем най, най, най, най-нищожното, г-н Грънчаров, тези хора знаят по няколко езика, тези хора освен професори, са и много потолерантни и приемащи чуждото мнение, за разлика от вас. Открито заявявам, че съм горд, че имам честта да познавам и двамата!!! Тези хора не се заснемат в блога си, за да говорят по един час колко са велики. Ако не ми вярвате, моля, вземете и отворете някоя книга от тях. Или отидете и чуйте една тяхна лекции, стига да бъде на нивото ви. Гарантирам ви, че има на какво да се научите! Не се срамувайте, че не знаете! Освен във философския факултет и в други такива има много стойностни хора. Спрете да оплювате по жалък начин нещо, в което сам не сте успял да се превърнете. „По делата им ще ги познаете“ – така е казано. И някак ми звучи жалко от един нереализирал се човек като вас да нарича научния ми ръководители (без дори да знае името му) с каруцарския термин „плазмодии“. Наймалкото тези хора биха могли да ви осъдят (въпреки че едва ли някой ще ви обърне внимание!) за глупостите, които говорите за тях! Не ви приляга тази дребна и женска злоба, г-н Грънчаров. Не ви приляга... Това за какво се напъвам, не берете грижа. Дали имам талант да пиша, също не берете грижа. Жалкото е само, че вие сте човек, който не си е тръгнал сам и доброволно от университетската система (ако някой някога е направил грешката да ви допусне в нея), а е бил отритнат. Знам, че сигурно боли да виждате, че признанието, което жадувате, някак не ви се отдава. Може би няма да ви се отдаде и след смъртта. Жалко е. Вие пикаете срещу вятъра и обиждате с „галоши“ и „плазмодии“ много по-ценни и стойностни хора. Чакам да разбера две неща (наймалкото): 1. АГЕНТ ЛИ СТЕ БИЛ, Г-Н ГРЪНЧАРОВ? и 2. КОГА И КАК ВИ ИЗХВЪРЛИ УНИВЕРСИТЕТСКАТА СИСТЕМА? Споделете. Спрете да търсите проблеми в другите, да виждате врагове и неприятели, болни души и слаби психики – опитайте се да помогнете на самия себе си... С голямо съжаление към една нереализирала се и злобна душа! Николай Узунов, докторант от ФФ на СУ "Св.Климент Охридски" КРАТЪК ОТГОВОР НА Г-Н ДОКТОРАНТА: Драги г-н Узунов, убихте ме, направо ме заклахте, аз се задуших направо от овладе-

31 лите ме силни емоции, аз вече нямам сили да живея – след този тъй жесток, ала въпреки всичко доста весел погром, който ми устроихте! Е, вярно, на моменти щях да се задуша от смях, но това, предполагам, е естествена реакция на приложената от Вас в текста неръкотворна сякаш и съкрушителна ирония; предполагам, въпреки неграмотността си, че е съвсем естествено човек да се смее когато тъй умело се опитват да го иронизират, нали така, ако греша нещо, поправете ме? За момента нямам сили от овладялата ме екзистенциална скръб, примесена с упоменатото неудържимо веселие, та да отговоря на Вашия непостижим епистоларен шедьовър, с който тъй щедрата съдба ме надари, но все пак Ви благодаря за добрината да излеете на хартия всичко, що таи сърцето Ви. Тъй като между другото гледам, че моята скромна персона явно е станала за Вас нещо като идея-фикс, понеже в тази връзка даже се опитвате да проучите миналото ми и дори ми задавате някакви въпроси, касаещи дискредитиращи ме (евентуално) факти от моята биография, та в тази връзка си позволявам – простете за нескромността! – да Ви препоръчам да се обърнете към моята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие "Кратка психологическа история на съвременна България"), издадена преди години от авторитетното издателство ИЗТОКЗАПАД; тази моя книга има в някаква степен и автобиографичен характер, там ще откриете отговорите на тъй живо вълнуващите Ви въпроси дали моя милост е била "дисидент" преди 1989 г., как съм бил, по Вашия израз, "изритан" от Университета и прочие. Приятно четене! Ако, четейки книгата ми, Ви овладеят нови и нови емоции и свързани с тях въпроси, моля, не се притеснявайте, задайте ми ги смело, ще Ви отговоря непременно. Бъдете здрав! Не се вълнувайте толкоз, щото сте млад човек, младите хора, както и подобава, се вълнуват на Вашите години от съвършено други емоции, щото младостта е време на любовта, а пък ето Вие, заради тази пуста философия и докторантура, сте се захванал безпощадно да громите стари безобидни философи като мен! Съзирам нещо крайно неестествено в тия Ваши неудържими страсти и понеже от години се занимавам и с даване на психологически консултации, си позволявам съвсем добронамерено да Ви дам и този малък съвет. Гонете момите, драги докторант Узунов, не си проспивайте времето с такива покъртителни глупости! Бъдете философ, дето умее да се радва на живота, майната й на академичната философия - каква полза от нея ако станете пълен нещастник в екзистенциално и личностно отношение?! Хайде чао, не се сърдете за съветите ми, ами вникнете малко в тях, а ако има нещо, питайте! На Вашите услуги съм. Колеги (тъй да се рече и

все пак) сме, трябва да си помагаме! Приятно четене на книгата ми, която ще Ви отговори на тъй животрептящо вълнуващите Ви въпроси около моята особа! Хайде чао, че пак се отплеснах, нали знаете, годините никому не прощават. Затуй гонете момите, разбрахме се, нали?! Ще сте ми благодарен един ден за този съвет... С поздрав: Ангел Грънчаров, българският философски Азис, философстващият Сашо Роман, събратът на Митю Пайнера и на Митю Пищова, ала на чисто философското поприще, братът на всички български Златки и дори на самата Сашка Васева – моето семейно родословие, види се, е голямо! Ах, какъв щастливец съм аз! Златки мили, Васки, Сашки и Цури драги, елате при мен, пиленцата на братко!

ИСТИНАТА ЗА РЕАЛНАТА СИТУАЦИЯ, В КОЯТО СЕ НАМИРА БЪЛГАРСКИЯТ УЧИТЕЛ, ОПИТВАЩ СЕ ДА ОСТАНЕ ВЕРЕН НА МИСИЯТА СИ

ФАКТ, УДОСТОВЕРЯВАЩ КОЛКО УМРЯЛА В ТЕХНОЛОГИЧЕСКО ОТНОШЕНИЕ Е КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПОДЛОГА РУСИЯ април 29, 2014

Учителят: между възмущението и страха Валери Видас, учител и писател, в. Култура

Само да видите колко умряла по технологиите си е комунистическата подлога Русия: В света работят 435 ядрени реактора: най-много в САЩ (100), Франция (58), Япония (48) и Русия (33) по данни на Международната агенция по атомна енергия. Значи една малка страна като Франция има 2 пъти повече реактори от мижавия СССР… Смèтай само ква промивка на мозъка е на бълхарското население с това Белене и великата Рус!

– На снимката (Gas Oil) са шефовете на Газпром и Роснефт – вероятно са megaмултимилионери теa две нагли прасета с Остап Бендеровски вид… (Времето ми е твърде ценно, за да го губя да им видя имената…) Просто да имаш зрителна представа кой се опитва да яхне хем света, че BG ли?! А. (българин, живущ в Америка)

Да имах още две години учителски стаж, та в края на годината да се пенсионирам като Чудомировия герой, че да изрева с цяло гърло: “Това не е управление, това е хаос! Анархия! Оценка на способности няма! Справедливост няма! Няма уважение към персонала! Гаврят се с мене, с тебе, с него! Но няма да мълча вече! Няма да мълча!” Ама сбъдването на кристалната ми мечта поне засега се отлага. Ето в такова разкрачено положение стои средностатистическият български учител, уважаеми читателю, защото средно статистически той вече е съвсем близо до пенсионната възраст, преживял е много реформи, видял е какво ли не и кого ли не около, пред и над себе си, но едно знае със сигурност: приятелството се измерва с искреността, която може да понесе, но онези, които имат власт, са ти приятели само когато им е угодно; тъй че почакай с искреността, поне до деня на пенсионирането. А Стефан Хесел призовава: “Възмутете се!”; “Последвайте Хесел, възмутете се, не се бойте да скъсате с примирението, с удобното мнение, че нищо не зависи от вас!”, подканя и Владимир Градев в предговора към изданието на “Колибри”. И средностатистическата ми колежка Х. ме спира, възмущава се от поредната безсмислица, която са я принудили да подпише, а на мен ми се иска да й кажа, че съм евреин, а не арменец, че съм даскал, а не поп, и че не сме в Диарбекир, а в право-

32 ва, божем, държава, в която всеки има право да се възмути, и то публично…(Прочети ДО КРАЯ >>>) НАГЛОСТТА НА ЧИНОВНИЦИТЕ ОТ ОБРАЗОВАНИЕТО Е БЕЗМЕРНА – ТАКА ТЕ ПРИКРИВАТ АБСОЛЮТНАТА СИ МОРАЛНА И УМСТВЕНА ИМПОТЕНТНОСТ

ОТГОВОР НА ПИСМОТО НА ТЪЙ МНОГОУЧЕНИЯ ДОКТОРАНТ УЗУНОВ, КОЙТО ВЪЗДИГНА НАШАТА ПОЛЕМИКА ОКОЛО СП. ИДЕИ НА НЕДОСТИЖИМИ ВИСИНИ вторник, 29 април 2014 г.

вторник, 29 април 2014 г.

По повод на ето тази информация: Всеки ученик с пин код Аз пък много искам всеки чиновник да има индивидуален баркод, татуиран на челото – за да може да се следи дали ходи редовно на работа и дали работи (ще трябва и работа да им се измисли де; за хора с подобен интелектуален потенциал чукането на камъни и асфалтирането на улици е добра перспектива). Предлагам и да се разпуснат училищата и в тях да се въдворят чиновниците. Преминаването ще е много леко, защото броят на държавните служители горе-долу е равен на учениците, които все още им ходят на училище. Наглостта им е безмерна защото прикриват абсолютната си морална и умствена импотентност (защото това е причината непрекъснато да бълнуват за контрол, като че ли става дума за овце или роби) с абсурдното "директива на ЕС". Това малоумие е в основата и на напълно естествената погнуса на мнозина от всякаква асоциация с ЕС – защото абсолютно всеки чиновнически грабеж, насилие и скудоумие се облича в позоваване на несъществуващи "европейски изисквания". Хитът в съобщението е "За целта държавата ще изгради национална система за проследяване на дeцата в риск." Имам една новина – нужда от такава система няма, защото вече е изградена: това е училищната система. Всяко нещастно същество, станало обект на политиката на тези скотове и престанало да бъде субект със собствени права и достойнство, вече е в риск от загуба на способността да мисли със собствената си глава; и си е там, няма нужда да бъде проследявано. Коментира: Явор Ганчев (Изцяло споделям позицията му, А.Г.)

Поредното писмо на моя тъй сърдечен и искрен опонент в наченалата се дискусия за начина, по който трябва да се изразяват и да пишат философите, за езика на съвременната и класическата академична философия и пр. – ред любопитни въпроси започнахме да обсъждаме в тази така интересна дискусия! – та поредното писмо на докторанта от СУ Николай Узунов го публикувах онзи ден, в неделя, съвсем прясно-прясно, ето тук: И гонете момите, докторант Узунов – разбрахме се, нали?!. Тогава написах съвсем кратък коментар към туй писмо, но същински отговор на многоучения ми опонент така и не написах – наложи ми се да мине известно време, за да успея да осмисля тъй дълбоките забележки на събеседника ми, който напоследък явно няма по-голяма грижа от тази да ме научи как следва правилно да мисля. Туй за момите, дето е в заглавието, които препоръчвам на г-н докторанта да ги гони, е мой съвет към него предвид младостта му, щото все пак в живота на всеки човек би следвало да има, според възрастта, известни приоритети, свободно избрани, разбира се, е, аз като философски консултант си позволих да му дам този ценен, по моя преценка, съвет, спрямо който въпросният импулсивен докторант Узунов набързо реагира ето как, и то в цели две писъмца, което, апропо, показва, че наистина съм уцелил болното му място: Вижте, аз какво ще гоня или няма да гоня, хахаххаа, по-добре не го мислете. Вие подгонете някой добър специалист, който да ви помогне... ;) Подгонете и някой, който да ви даде една разбираема "История на философията" за да си запълните празнините във философското образование. С ваша книга имах нещастието да се сблъсквам и не желая повече да чета "гениалните" ви мисли, стига ми че от време на време се подлъгвам да отворя сп. ИДЕИ. Г-н Грънчаров, виждам че явно онова, което се нарича "нормално" отдавна е изчезнало във вас. Знаете ли, мога да ви оставя номер на някой добър специалист, който ще ви помогне. Ще се опита да ако не да ви излекува, то поне да нама-

ли честотата на пристъпите и изблиците ви! :) Ще го направя съвсем благородно, понеже не съм лош човек и защото някак ми е съвестно човек като вас да се излага на стари години. Моля ви, потърсете помощ. Добра психическа помощ. Нещо се е случило с живота ви, което явно му е навредило доста. Може би в град като Пловдив това не може да си проличи и да се забележи; може би там влизате в ролята на особняк, но всичките хули, които изсипвате за хора, които не познавате, за образование, от което нищо не сте научил, са ми някак жалки и ми простеят. Вижте, да бяхте на 20-25 години и да играете подобно клоунади, да си имате блог и да наричате достойни хора "плазмодии" някак би било разбираемо, но вие сте възрастен човек, предполага се, че дори се водите "зрял". А цялата ви злоба и агресия са някак... жалки (съжалявам, че се повтарям)! Замислете се за специалист, може би все още съществува надежда за вас... Бъдете здрав, наистина се притеснявам за вас. Отново ви казвам, бих потърсил някой добър лекар и ще му оставя координатите, които ми изпратихте. Може би все още има надежда за вас... Може би??? Та това ми пише драгият г-н Узунов. Загрижил се е изведнъж за моето здраве, която грижа е характерна за хора, които трудно приемат или направо не приемат различната личност, личността, която не е като тях. За такива хора е характерно това, че всичко, което не прилича на тях самите или не мисли като тях самите, се възприема като "ненормално", сиреч, такива хора възприемат самите себе си като "норма за нормалност", един вид се възприемат като идеален образец. Подобни странности може да са твърде разпространени в нашата тъй оригинална (в сравнение с останалото човечество) българска народна природопопулация, но те са непростими за човек, който има претенцията ако не да е философ, то поне да е "занимаващ се с философия", сиреч, да е що-годе компетентен в сферата на философията човек. Както и да е, г-н Узунов има твърде интересен характер, който явно му пречи, щото неслучайно народът го е казал, нали си спомняте, казал е поне това "Език мой – враг мой!", но това са вече субективни неща, проблемни за самия г-н Узунов, те мен специално, въпреки човеколюбието ми, не ме вълнуват чак толкоз, щото именно са си негови лични проблеми. Но в писмото му, онова, голямото, писането на което той е вложил цялата си душа и страст, има доста принципни моменти, по които си заслужава да се изкажа, да кажа как аз виждам нещата и как аз мисля; все пак ми се ще да обсъдим тия значими въпроси по-основателно, както подобава, те заслужават това, с оглед също

33 така и дискусията ни да бъде ползотворна (аз най-вече за това се вълнувам, това за мен е интересно, а не толкова какви оригинални мисли изразява въпросният г-н Узунов – той може да си мисли каквото ще, той може да се излага колкото си ще, всичкото това си е лично негова грижа!). Между другото той тогава ми написа две писма, аз публикувах веднага и двете, ето първото, а това, второто, на което особено искам да отговоря, е публикувано ето къде: Убийствено писмо, в което съм наречен "философски Сашо Роман", "философствуващият Азис" и дори "философският еквивалент" на Митьо Пайнера!. Та тази сутрин ми се ще набързо, според времето, с което разполагам (имам първи час в училище и разполагам с около 40-тина минути), да отговоря все пак на моя тъй оригинално мислещ опонент; ето какво успях да му кажа: Драги ми г-н Узунов, Ще ми се все пак да Ви отговоря малко по-внимателно на двете писма, които ми написахте, щото съм Ви благодарен за ценните мисли, с които имахте добрината да ме дарите! Засягате много въпроси, не зная дали си давате сметка колко са важни те, видно е, че философската класа при Вас си личи, което ме ласкае, щото явно сте решили тъкмо мен да осените със своята мъдрост – въпреки моята "философска необразованост", въпреки "чалга-равнището" ми, въпреки това, че във Вашите тъй проницателни очи моя милост изглежда на някакъв илюзорен "философски Сашо Роман" или, тъй да се рече, на някакъв "философстващ Азис" - Вие дори незаслужено ме възведохте до онтологичния ранг да бъда "философски аквивалент" на самия Митю Пайнера, което тъй незаслужено ме ласкае (известно е, че въпросният Пайнера се възприема от народа като идол, като народен трибун, като изразител на народните чаяния и прочие. Но това все пак са подробности, възприемайте ме както си искате, той моята личност, ако се позамислите малко, ще откриете, че не е чак толкова интересна – безусловно, аз мога да си бъда какъвто си искам, какъвто ми харесва и пр., имаме свобода, а пък всеки нека да ме възприема както си иска! – та затуй ми се ще да засегна някои по-важни и съществени въпроси. Ето примерно кои – каквито са във моето възприятие. (Апропо, мен също така слабо ме вълнуват особености на Вашата личност и на Вашия характер, Вие също си бъдете какъвто искате, а това за момите, дето наистина трябва да гоните на Вашите години, не е чак толкова обидно, както сте го възприел, та чак ме карате да ида да се прегледам при психиатър, то че млад човек трябва да гони момите, си е съвсем естествено, то си се подразбира, а пък, от друга страна, ний, по-зрелите хора, винаги найдобронамерено даваме на младите каквито

си искаме съвети, а дали ще имат разумността да се възползват от съветите ни, си е отделна работа!) Първо, да имате много здраве от мен, но Вашите опити да определите начина ми на изразяване като "каруцарски", като "хамалски", че съм се бил изразявал като "ония там от простолюдието" и по този начин съм бил унизявал величието на философията, всички тия ваши напъни, други ми г-н Узунов, се дължат просто на Ваша субективна и кой знае на какво дължаща се ненавист към мои изяви и в крайна сметка към моята личност, която, повтарям, е суверенна колкото всяка друга личност и затова би следвало да Ви вълнува съвсем слабо (стига да искате все пак да бъдете човек, който запазва едно що-годе философско ниво, ала, за жалост, до този момент това съвсем не Ви се удава!). Простете, други ми г-н Узунов, но на моменти се държите като... ощипана мома, това съвсем не е мъжко поведение, да не говорим за всичко останало. Ний двамата с Вас лично и на живо не сме се виждали, тъй че една такава странна ненавист спрямо моята личност, която Ви води до абсурдното държане на моменти да пищите като ощипана мома, за мен лично е израз на крайно неразумно и недостойно поведение, непривично за мъжете. Първо, значи, Вие се самонавивате и се опитвате да си повярвате, че езикът ми бил "каруцарски", без при това да привеждате нито едно доказателство, щото ако моят език беше "каруцарски", излиза, по Вашето разбиране, каруцарите у нас се изразяват явно твърде философски, дори литературно, имат доста богат език, е, на моменти аз, като свободен мислещ и пишещ човек мога да си се изразявам както искам, примерно, мога да пиша както би писал, ако можеше да пише, един завършен простак; това интелигентните и духовити хора, разбира се, го могат, но това, простете, съвсем не ги прави простаци в истинския смисъл, надявам се схващате, че тия неща се намират на различни и несъвместими онтологични нива: това, че един умен и артистичен човек, подобно на актьор, се държи като простак и играе ролята на простак, съвсем не го прави простак, нима не Ви се удава да разберете това? По същия начин ако нещо на вас лично, поради някакви Ваши лични емоции, Ви изглежда някак, това съвсем не гарантира, че това нещо наистина е такова, както Ви изглежда, тия неща са съвсем елементарни, те се разбират от всеки човек, би следвало да се разбират и от така изтънчен в мисленето човек, какъвто подобава да бъде един аспирант или докторант по философия като Ваша милост. Но, простете, имам чувството, че Вие, въпреки образоваността и начетеността си, сякаш не разбирате тези така прости неща, поради което ужасно сте се подвел, поради което, простете още веднъж, крайно много се излагате. Просто бих си позволил да Ви посъветвам

да се абстрахирате от тази емоция към моята личност, която извира от тъй чистото Ви сърце, емоциите в случая, особено ако са такива зли, ако са емоции на ненавист, силно пречат, ето, попречили са на Вас, т.е. довели са Ви до положение да почнете на обитавате един странен свят, в който философ като мен Ви изглежда като "философски Азис", като "философстващ Сашо Роман" и пр. Това, че на Вас лично, да речем, кой знае защо Ви се ще това да е така, съвсем не го прави така, нали ме разбирате донейде, опитайте де, не е трудно да се схване, особено пък от толкова напреднал в мисленето човек като Ваша милост. Това беше първо. Второ, също тъй значимо: това как моя милост разбира философстването, неговия смисъл, как на базата на това моя милост се изявява, какво аз правя, с какво се занимавам и прочие това са все мои суверенни права, аз мога да мисля всякак, да пиша всякак, аз мога също така да си правя клипчета, в които да казвам съвсем открито какво мисля по този или онзи въпрос, по какъвто си искам въпрос, т.е. тия неща са все мой избор за личностна и публична изява, и никой тук не би могъл да ми се меси, да ми казва какво било "правилно" или "неправилно", щото това е моя личностна сфера на изява, за всичко това аз поемам пълната отговорност, бидейки свободен и отговорен човек. Е, на Вас това или онова не Ви било харесвало, ами то е съвсем естествено, Вие сте различен човек, имате различни представи, Вие, разбира се, се държите по друг начин, ето, аз изобщо не Ви се меся в тази сфера, правете каквото искате, дръжте се както искате, бъдете какъвто щете! (Туй за момите беше весела задявка, шегичка, опит за разведряване на обстановката, нима ме намразихте още повече за това?!) Най-интересно обаче е това, че Вие си позволявате да давате оценки, които дискредитират Вас самия: примерно, сам признавате, че не сте чел моите книги, а пък си позволявате да давате глобална оценка на всичко, което съм написал, при това... без да се го чел! ("С ваша книга имах нещастието да се сблъсквам и не желая повече да чета "гениалните" ви мисли.") Да речем, сте имал злочестината да попаднете на моя книга, която наистина няма "гениални мисли", но разбиращият и смисленият човек би могъл да предположи, че тъй като писането и изразяването на мисли е Божия работа, какво пречи, да речем, Бог да е благоволил да ме вдъхнови и чрез моите уста да изрече, в някоя моя друга книга, и някоя ако не гениална, то поне заслужаваща си да бъде прочетена мисъл?! Учен и образован човек като Вас да прави такива глупави заключения от рода на това – "Аз не намерих нито една гениална мисъл в тази книга на Грънчаров, ерго, не си заслужава да чета никоя негова книга!" – простете, драги ми г-н Узунов, е непростимо

34 за човек от Вашия тъй висок умствен и духовен, да предположим, ранг. Да, ама ето, Вие се излагате без да Ви мигне окото, примерно, ми препоръчвате че било трябвало "да запълня", видите ли, "празнините във философското си образование", при положение, че Вие не сте чел моите книги, как тогава изобщо успяхте да доловите такива "празнини"?! Апропо, това за "пълненето" на някакви "празнини", издава, че Вие самият съвсем не разбирате какво е това образование, още недолюбваният от Вас Сократ – предполагам недолюбван колкото недолюбвате мен самия, щото моя милост се възприема като ученик на Сократ! – та още Сократ е казал, че обучението е запалване на пламък, а не "пълнене" на каквото и да било. Излиза, позволете ми да заключа, че Вие самият в някакъв смисъл сте жертва на едно несмислено и погрешно устроено образование, ето, тия дефекти във Вашето образование сега си дават отражението, дотам, че Вие не можете да възприемете и да оцените по достойнство един такъв феномен на съвременното българско образование, какъвто е моя милост – с цялата моя разностранна дейност по просвещаване на "простолюдието" (във Вашата представа) в истините на философията. Изразявам се така помпозно за да Ви подразня, не ми се връзвайте чак толкоз, аз има този обичай, аз обичам да дразня дадени хора, да разклащам по този начин представите им, по този начин им помагам да видят нещата в друга светлина. Имам още много да пиша, но за жалост времето ми за писане тази сутрин изтича. Може тия дни да продължа писмото си, да напиша втора част, щото искам да засегна още няколко принципни момента. Разбира се, съветвам Ви да преосмислите позицията си в светлината на дотук казаното, щото имам намерение да публикувам нашата тъй гореща полемика в следващата книжка на сп. ИДЕИ, тъй че постарайте се да изглеждате по-достолепно, но, моля Ви, постарайте се също така да не загубите искреността си: Вие до този момент сте крайно искрен, казвате каквото мислите, не се преструвате, пишете "от душа и сърце", за което съм Ви много благодарен. Така трябва да се пише, ето затова и Ви отделям внимание, иначе изобщо нямаше да Ви обърна внимание. Както и да е. Хубав ден! Чао, и до нови срещи! С поздрав: Ангел Грънчаров МОЯТ РОДЕН ГРАД – И МОЯТА РОДНА МАЙКА Снимка на централния площад на град Долна Баня, моето родно място, а пък

случайно на нея е снимана и моята майка (оградена с червено кръгче)

ГОРКИЯТ СТАМБОЛОВ, И ПО НЕГОВО ВРЕМЕ ЛИ Е БИЛО КАКТО Е СЕГА?!

Ако тенденцията в нашета развитие не се обърне, има опасност и България да заприлича на Русия, сиреч и у нас фашизмът и фашизоидщината напредват по подобие на Русия. Само дето на мен лично думата „фашизъм“ ми се вижда не съвсем уместна: това, дето господства в путинска Русия, е по-скоро национал-социализъм от хитлеристки тип, отколкото фашизъм от типа на Мусолини. Термините „национал-социализъм“ и „национал-комунизъм“ са значително поподходящи за обозначаване на случващото се в путинска Русия – и в все повече дезинтегриращата се от Европа днешна национал-социализираща се или националкомунизираща България. Нашият фашизоид Сидеров си е чисто и просто националкомунист или националсоциалист, разликата между двата термина е нищожна… ТЕМА ЗА ДИСКУСИЯ: ИМАТ ЛИ БЪЛГАРИТЕ ИЗОБЩО НУЖДА ОТ ФИЛОСОФИЯ, СИРЕЧ, ОТ ИДЕИ, ОТ ЦЕННОСТИ, ОТ МОРАЛ, ОТ ПО-КАЧЕСТВЕНО МИСЛЕНЕ И ПРОЧИЕ? вторник, 29 април 2014 г.

Един необходим въпрос, от който може да ни хване и поне малко срам... ПУТИНСКА РУСИЯ Е ФАШИСТКА ДЪРЖАВА И ТЯ НОСИ ВОЙНА април 29, 2014

Споделям тезата на Е.Дайнов, че днешна путинска Русия е фашистка държава, сиреч, е опасна експанзионистична държава – защото фашизмът значи война, ето неговите думи: „Тази случка (в с. Розово, бел. моя, А.Г.) не ме изненада, но ме разгневи. Село Розово е опозорено. Тези хора не само опозориха себе си, но и българската нация. Като част от тази нация, те лепнаха позор и върху мен. От много години казвам, че в България се развива битов фашизъм, който е на основата на ксенофобията… Страната ни може да стигне до положението, в което се намира Русия – ако не бъде спрян този фашизъм… Русия е фашистка държава и тя носи война, която е неизбежна.”

Ето няколко интересни по моя преценка коментари под публикацията със заглавие Отговор на писмото на тъй многоучения докторант Узунов, който въздигна нашата полемика около сп. ИДЕИ на недостижими висини, които могат да се възприемат и като участие в започналата вече дискусия, свързана с това каква философия е нужна на съвременните българи – и имат ли те изобщо нужда от философия, сиреч, от идеи, от ценности, от морал, от покачествено мислене и пр.; та ето какво пишат тия хора: Анонимен каза: Узунов е прав, Грънчаров. Истерическите ви вопли срещу него не могат да променят това. Анонимен каза: Той пищял като "ощипана мома"??? Е гати тъпия аргумент!!! Е гати идиотизма! Грънчи, ако теб тъ ущипат, шъ изревеш като какво, като "мома", като магаре, или като лъв. Това е един идиотски турцизъм, останал от времето на тъпите комуняги, които така сваляха момите, чрез

35 щипане! Иначе са цани че е Философ. Ти не си фило, ти си гнилософ! Мария Василева каза: На мен лично г-н Узунов ми се вижда доста задръстен и подвластен на някакви си там правила... Нека си ги спазва той самия, ама да кара и другите да ги спазват е доста самонадеяно и типично за млади начинаещи в някакво поприще. Те, младите, се смятат за много велики често и се възгордяват до самозабряване от собствените си постижения в правенето на кариера. Всички в някаква степен сме минали по тоя път, считайки се за единствени и безпогрешни носители на прогреса. Това не го оневинява изцяло, защото в отношението му към неговия колега Грънчаров има прекалено голяма доза подигравки, агресия, присмехулство, недобронамереност, което ме кара да се съмнявам в ценностната му система на млад докторант-философ. Възпитаните хора са внимателни и толерантни към всеки! Жалко че се изложихте така, г-н Узунов и както е типично за нас, българите, ненавиждате някой, който постига успех, добър е, щастлив и уверен в себе си. Иначе защо да го мразите? На вас лично с какво той ви пречи? Учете и Вие хората, щом сте компетентен, направете поне едно видео, ние, нефилософите, ще си изберем по-човечния и по-полезния – и ще се обогатяваме чрез него. Докажете се и пред хората, не само пред студентите в университета. Успех! Мария Василева Анонимен каза: Зад втория анонимен се крие С. Анастасова А. от Америка каза: >>> Xa-xa-xa >>> Г-н Грънчаров, виждам че явно онова, което се нарича "нормално" отдавна е изчезнало във вас… Ха-ха, смях! Но на следващото още повече: Вижте, да бяхте на 20-25 години и да играете някак би било разбираемо, но вие сте ВЪЗРАСТЕН ЧОВЕК, предполага се, че дори се водите "зрял". Тук (USA, Australia) възрастен (elderly) се нарича някой над 75, 102 годишни карат коли... Това сукалче не се усеща и ще си преебе младостта, както го е подкарал... По-надолу не четох младежа, наистина нямам време... Що се хабиш да му отговаряш? "Сравнявайки типа философстване, който, да речем, у нас се свързва вече с философското списание ИДЕИ с телевизионната чалготека "Планета"… Това сега го видях, как може тоя имбецил да те свърже с чалгата, нима си споменал чалга някъде?? А. от Америка

КАКВО ДА ПРАВЯ, ОБИЧАМ СВОБОДАТА, ОБИЧАМ И ИСТИНАТА, ТОВА СА СИ МОИ ЛИЧНИ МАНИИ – И СРЕЩУ ТЯХ "ЛЕКАРСТВО" НЯМА: ЯВНО ЩЕ СИ УМРА С ТОЗИ НЕДЪГ!

Вчера сутринта започнах да пиша един сериозен Отговор на писмото на тъй многоучения докторант Узунов, който въздигна нашата полемика около сп. ИДЕИ на недостижими висини, но тъй като не ми стигна времето, не можах да го завърша, не можах да засегна всички важни и заслужаващи внимание моменти, поради което обещах да продължа писмото си, да го допиша. А самото писмо на моя наистина многоучен опонент съм го публикувал под заглавието И гонете момите, докторант Узунов – разбрахме се, нали?!; заглавието е такова, понеже си позволих в първата си реакция на неговото писмо под формата на кратък коментар да му дам един такъв душеспасителен съвет, заради който той, предполагам, ми се обиди още повече; както и да е, аз му предлагам да остави обидчивостта си настрана, а да се опита да се държи малко по-солидно, щото сме започнали една дискусия по твърде важни и сариозни въпроси. Впрочем, имам вече реакция на докторанта Узунов на написаната вчера първа част от писмото ми, за разведряване Ви я представям в нейния съвсем неподправен, автентичен вид: Е, г-н Грънчаров, очаквах повече от вас. Хахахаха, какви са тези аргументи за "ощипана мома" – това всяка втора клюкарка пред столичен блок, докато шлюпи семки, би могла да го употреби. Хахахаха, проявете малко повече креативност. В предходните писма се справяхте по-добре със злобните си коментарчета по мой адрес и по адреса на професори и други светила в науката и философията. И ако трябва да търсим ощипаната невеста, то едва ли аз пропищях из интернет как съм наричан "философствуващия Сашо Роман" - замислете се малко кой го играе на ощипана невеста. Така, явно помощ няма да потърсите, а ще ме препращате единствено към псевдонаучните си трудове. Да, разбрах вече, че и вие сте писал и публикувал. Ясно ми стана. Недейте ми навира книгите си повече.

Относно толкова свободната ви личност, г-н Грънчаров, на която хвърляте един ренесансово-хуманистичен апотеоз, вижте, ВИЕ САМ сте си избрал да го играете публична личност като редоктор на списание и мома с блог (колко гнусно е да си блогър, продължавам да го твърдя!). Така че не се учудвайте, че някой ще изразява мнение (хубаво или лошо) за вас. И вие като една ЗЛАТКА (защото феноменът Грънчаров е не само философствуващ Сашо Роман, той е продукт на т.нар. златщина, която се шири в България) сам сте избрал да заставате с дела и действия в публичното пространство, ами, тогава хората трябва да оценяват по някакъв начин действията ви. Кой е казал, че всички трябва да ви пишат колко сте велик? :) Че вие не може да получите научно признание за една мижава притурка на сп. ИДЕИ, с която толкова ми парадирахте в предходните писма? :) Хайде, г-н Грънчаров, стига сте пищял из блогчето си как са ви наричали с различни епитети. Замислете се вие как обиждате хора, които не познавате. Ако живеехме в нормална страна, тези хора, които вие обиждате и унижавате, спокойно биха ви осъдили. А пък и самият аз досега не съм ви чул да нападате конкретно някой преподавател/професор и открито да го наричате плазмодий, напротив, вие си имате някакво събирателно понятие и така бягате от отговорност, защото нападате университетските преподаватели, но и никой конкретно. А затова се изисква смелост. Смелост, г-н Грънчаров, а не напразно джафкане из блога си. А и все още никой не знае дали не сте бил агент на ДС, хахахахаха, против "изми"-те също плюете само общо. Предложението ми да ви помогна с намиране на добър специалист все още е в сила. :) Поздрави! Докторант Николай Узунов А ето сега продължението на моя отговор, в който съвсем вкратце ще охарактеризирам и горната така простодушна, дори сърдечна реакция на многоуважаемия ми опонент и тъй безкомпромисен, както сами се убеждавате, критик, заслужаващ на това основание да бъде определен като същински феномен в полето на тъй многострадалната българска философия; както и да е, ето какво успях да му напиша, щото въпросите, по които си заслужава да се пише, са наистина много и при това са твърде важни: Драги ми многоучени докторант Узунов, Все пак искам да продължа писмото си, щото държа да засегна наистина важните и съществени моменти в нашата (благодарение на Вас!) тъй епична полеми-

36 ка. Това, което вече ми отговорихте, на мен лично ми говори, че Вие или съвсем не умеете да разграничавате истински важното от маловажното и също така същественото от несъщественото, или пък продължавате да сте заслепен от една глупава ненавист, която Ви пречи да осъществите такова едно просто разграничение. Бих си позволил в тази връзка да Ви препоръчам да направите нещичко с оглед да спрете да се излагате чак толкова, щото нашата полемика вече придоби, смея да заявя, не само публичен, но дори и епохален и епичен характер в своята многозначна, но в някакво отношение и скандална смисловост (да употребя и аз една учена дума, щото като се изразявам все човешки и просто, ето, Вие сте започнал да ме възприемате като съвсем прост, като "каруцар", "хамалин" и като какъв ли не още!). За мен обаче е интересно народът (по Вашата тъй изискана терминология "простолюдието") да види непосредствено колко струват във Ваше лице неговите собствени най-елитни нáучни представители, да види доколко представители на нашата тъй наречена нáучна общност умеят да разговарят и да спорят, как го правят, доколко изобщо имат известна култура не само на нáучната дискусия, но и на съвсем обикновеното човешко разговаряне и обсъждане. Тук искам дебело да подчертая, че Вас лично съвсем не Ви възприемам като типичен представител на упоменатата наша многострадална нáучна общност, не, опазил ме Бог да допусна такава непростима грешка, не, няма такова нещо, Вас лично аз Ви възприемам като уникален и твърде оригинален феномен в средите на тази общност, който въпреки това обаче успява да представи и то в концентриран вид най-отвратителни черти на същата тази нáучна общност, която доста, съгласете се, е деградирала в нравствено отношение, особено след като преживя идеологическия диктат и терор в паметното време на комунизма, заедно с цялата му поцелуйковщина и подлизурковщина пред силните на деня. И ето, оказва се, във Ваше лице, кой знае защо – това наистина е феноменално, щото Вие, доколкото сте млад човек, явно сте някакъв продукт на тази въпросна нáучна общност и система - днес имаме възможността да се любуваме на нейната наистина феноменална нравствена и човешка, тъй да се рече, квинтесенция. Затуй аз лично съм крайно впечатлен и поразен, поради което, в своя си обичай, вече проявявам силен, неугасим изследователски инстинкт, на което се дължи вниманието ми към всичко това, което Вие благоволявате да кажете (напишете). Та да си закръгля мисълта: не, Вие не сте типичен представител на някакъв самопровъзгласил се интелектуален елит на нацията ни, не, това не е така, това не е истина, Вие, с извинение, сте нещо съвършено друго, независимо от претенциите Ви,

а пък аз иначе съм длъжен тук да подчертая, че нашата същинска научна (без ударение на първото á) и също така философска общност има свои най-елитни представители, които аз познавам и които уважавам, примерно тук си позволявам да изредя имената на философи-личности от висок духовен мащаб като Цочо Бояджиев, Калин Янакиев, Любен Сивилов, Здравко Попов, Георги Каприев и някои други, които обаче сякаш са изключение на фона на цялата посредственост, която царува и господства в нашите нáучни и "академични" общности; тия хора с висок духовен, интелектуален и нравствен потенциал, са истинска антитеза на царящите в тия общности ниски нрави, които по някакъв загадъчен начин Вие лично успявате тук да ни представите в цялото им пищно великолепие, за което съм ви тъй благодарен, да, много Ви благодаря! Аз всъщност и затова разговарям и споря с вас, щото ми се ще да продължите да покажете всичко онова, що таи душата Ви, едно такова саморазкриване, както сам се убеждавате, погледнато от този ъгъл, има голям научен, екзистенциален и какъв ли не друг смисъл. Тъй че, имайте добрината да признаете, в светлината на току-що казаното, че моя милост изобщо не отъждествява ония същите "академични" плазмодии, за които подхвърлих по-рано, с цялата наша общност, не, такова подвеждане под общ знаменател на мен лично ми е съвсем чуждо, нищо че Вие лично тъй старателно се опитвате да ми го пришиете. Което, признайте, е доста подличко от Ваша страна, драги ми докторант Узунов, нима не го усещате?! Блазе Ви ако не го усещате, но това, че не го усещате, е и страшничко, то говори за една ужасна безчувственост, която в очите на експертите може да се оцени като израз на ужасно израждане, като израз на крещяща нравствена деградация. Не зная точно, попитайте какво означава всичко това тия специалисти, които Вие така старателно пробутвате на мен, за да ме, видите ли, "спасявате", попитайте ги, те всичко ще Ви кажат и много ще Ви помогнат, за да се възприемете по-реалистично, щото за момента моето впечатление е, че витаете в някакви облаци, а човек на Вашата възраст въпреки всичко е крайно време да стъпи на земята. В противен случай инфантилността и вятърничавостта ще Ви пречат и има опасност да опропастят най-хубавите години от живота Ви; второто средство за спасение са същите ония моми, които аз така благожелателно Ви препоръчах да гоните, те, момите, успяват да упражнят целебен ефект върху душите на младите мъже, това е аксиома, нищо чудно и точно заради това изобщо да съществуват въпросните моми, е, женският пол изцяло де (възприемете това като безобидна закачка, не се тормозете да ме обвинявате след това в каквото се сетите).

Та сега да се върна на темата си – след това необходимо отклонение. Виждате, съм доста загрижен за да прецизирам всичко, всяко нещо да го сложа на точното място, щото Вие пък правите всичко възможно всичко да объркате, да изопачите, да изривите и прочие, и това се забелязва с просто, невъоръжено око. Та ето един следващ важен по моя преценка момент, по който държа да изкажа позицията си. Щото всичко останало е изцяло несъществено, има глупава политическа основа, имам предвид Вашите безобидни задявки относно моето минало, дали съм бил дисидент преди 1989 г., аз за тия неща, върху които Вие държите да пренесете разговора, Ви препоръчвам да се обърнете към моята в някакъв смисъл и автобиографична книга, където всичко съм казал, и учен човек като Вас може да задоволи напълно перверзния си интерес. Определям като перверзен такъв един интерес към личността, щото наистина е извратено да се мъчи един учен човек като Вас да бяга от същинските, от важните въпроси, да се занимава с дреболии, само и само да угоди на политическата си маниакалност (разбрахме, че мразите свободолюбието, което пък, схванато адекватно, показва, че имате ярко изразени комуноиднокомунистически пристрастия, това не може да се скрие, но то си е Ваш личен проблем и мен специално слабо ме вълнува това какви политически симпатии имате, имате си право да бъдете ретрограден колкото си искате, само, разбира се, мен да не се опитвате да карате да мисля като Вас, щото аз такъв упадък, естествено, няма как да го допусна!). И тъй, да се върна на истински важните въпроси (след и това необходимо отклонение). Всъщност най-важният момент от нашия спор, около който всичко се върти, е този: имат или нямат право философите да пишат и да се изразяват свободно – или би трябвало да използват някакъв унифициран, стандартен, "нáучно-приемлив", "псевдоакадемичен" и прочие език. Дали философските духове трябва да бъдат тикани в някакъв калъп, или трябва да бъдат оставени на свободата си? – този според мен е същинският въпрос. Вие сам подхвърляте "крещящи примери" в туй отношение, примерно "тъй възмутителния варварски език" на Мартин Хайдегер и прочие, но е учудващо как не можете да осмислите проблема в неговата цялост, ами се оплитате в него като петел в кълчища. И понеже сте овладян от някаква глупава страст, се опитвате да ми припишете, че моя милост специално била използвала някакъв "вулгарен и циничен език", което само показва, че сте жертва на ужасен предразсъдък, а най-вече показва това, че просто не сте чел моите книги, сиреч, че Вашата представа за моя начин на изразяване е напълно невярна, неадекватна, изфантазирана, щото сте се вманиачил да ме представяте за какъвто не съм, за

37 какъвто, предполагам, Ви е угодно, кой знае защо, да бъда представен, един вид окарикатурен и пр. Това са глупави страсти, драги ми докторант Узунов, заради които се поставяте в неудобно положение: примерно да твърдите неща от сорта: "Аз не съм чел неговите книги, и нямам намерение да ги чета, но знам, че езикът, на който са написани, е... вулгарен и циничен!". Изпадате в смешното положение на оня наш марксистленинец, който, без да е чел нищичко от Джордж Сантаяна, на едно събрание на нáучната общност си бил позволил да се провикне ето как: "... тая империалистическа мръсница Санта Яна", той, горкият, си помислил, че философът Сантаяна е... жена, един вид е някаква Санта Яна ("Света Яна")! Та и Вие, докторант Узунов, се излагате като тоя комунистически катил, което показва, че въпросните стереотипи са още живи, ето, Вие сте се оставил да бъдете тяхна жертва - въпреки всичките Ви претенции. И въпреки кухото Ви самочувствие: истински ерудираните хора не се пъчат като Вас, не се тупкат по космясалите гърди, не вирят носовете си както Вие без неудобство го правите, а са съвсем скромни, примерно... като мен! :-) Да, така се държим ний, дето имаме някакво съществено и интимно отношение към философията - за разлика от псевдонаучния и псевдоакадемичен нагъл рояк от мухи, който кръжи около нея; за разлика от цялата тази псевдонаучна и псевдоакадемична измет, която изнемогва от скука и затова се самоизяжда в наште академии и университети. А иначе аз обосновах позицията си по въпроса за напълно свободното изразяване в сферата на философията: всеки пише както и доколкото може. Изобщо следва да се знае и признае, че философите биват два вида: такива, които умеят да пишат, и такива, които с исполински мъки се мъчат да пишат; тия, дето умеят да пишат, нека да си пишат както искат, те са богоизбрани и боговдъхновени, а пък тия, дето се измъчват да пишат, ала Бог не ги е осенил с талант, техните мъки наистина не са за завиждане, поради което някои от тях, човешко е, да са се крайно много изтормозили и озлобили. И затова постоянно пищят именно като ощипани моми когато някой философ почне да пише както смята за необходимо, именно свободно, щото писането е изразяване, сиреч, пряко зависи от онова, дето се таи в дълбините на душата. То не е като да си избираш костюм или гащи, да, не така се избират стиловете на писане, драги ми Узунов, то е съвършено друга работа, не са работите както Вие си ги представяте; защото при това Вие е опитвате да натикате всички философи не само в еднакви сиви костюми китайска кройка, ами дори се мъчите да ги натикате в някакви съвсем безлични униформи, което, съгласете се, е крайно тъпо: философията никога няма да запри-

лича на казарма, това Вашето, простете, са пълни глупости! Хайдегер е писал както е трябвало да пише, щото такива мисли е трябвало да изрази; Хусерл си е писал по своя си начин, е, на Вас лично Ви импонира писането на Хусерл, макар че, бъдете спокоен, колкото и да се опитвате да имитирате Хусерл, Вие лично никога няма да успеете да пропишете като него, а вечно ще си останете негов преводач (ако станете обаче добър преводач, това все пак е нещо, не се мъчете да пишете, а превеждайте, има смисъл в това, достойно е, не е обидно човек, дето не може да пише, да е поне добър преводач!). Сартр е писал по свой начин, Камю - по свой, въпреки близостта на идеите им. Витгенщайн е друг случай, Ясперс пише по ясперсовски, а пък – тук ще кажа нещо, за да Ви ядосам съвсем, щото ми е интересно как ще го преживеете! – Ангел Грънчаров пък пише като себе си, и не ще никому да подражава. Всеки пише както и доколкото умее, недейте, драги ми Узунов, да стреляте по пианиста: той толкова може! Аз наскоро казах същото това на друго място и ми беше крайно интересно да видя доколко другата страна ще съумее да асимилира какво казах; е, не успя да го асимилира, интересно ми е сега Вие, драги ми Узунов, дали ще съумеете да асимилирате казаното, щото Вашите претенции са големи; мен обаче ме вълнува покритието: до този момент обаче забелязвам само голи претенции, никакво покритие, за жалост. До този момент Вие, за жалост, само подскачате като пале около мен и в несвяст повтаряте: "Абе, Грънчаров, вие чел ли сте Хабермас и Фуко?", "Абе, Грънчаров, вие чел ли сте Платон?", "Абе, Грънчаров, вие знаете ли що е дискурс?", "Абе, Грънчаров, вие знаете ли старогръцки, щото аз вече от година го уча?!", "Абе, Грънчаров, вие съзнавате ли колко сте... неграмотен?", "Абе, Грънчаров, що не седнете да запълните празнините във философското си образование?" и прочие, и т.н., и так далее, и абракадабра. На мен ми е симпатичен този лай на някакво пале, даже с поведението си, не крия, ме веселите, но на моменти ми става и тъжно за Вас: примерно защото с такива изрази като "пълнене на празнини" (да оставим сексуалния им подтекст, щото могат да се тълкуват в недотам пристоен и неблагоприятен за мъжествеността Ви смисъл) Вие най-малкото показвате, че съвсем не разбирате точния смисъл на образованието: образованието и обучението не се свеждат до "пълнене на празнини", това, дето си е кухо, ще си остане кухо, с нищо не ще го запълниш, идеите и мислите не са вещи, та да могат да бъдат местени и трупани (някои идиоти пък наричат образованието "трупане на знания"!), същината на работата в тази сфера е съвършено друга, Сократ го е казал превъзходно каква е тази същина ("запалване на пламък"), разгаря-

не на огън е същината, огън в душата, вътрешен огън, който не опожарява, а причинява благодатна топлина, в която се зачеват и след това се раждат идеи, мисли и пр. Да, може би знаете теориите на Платон и Сократ за "забременяването" при мъжете, за това, че и мъжете раждат, но за разлика от жените раждат не деца, а идеи, истини, мисли; да, децата на мъжете са едно безсмъртно поколение и пр. Та и тия сократови и платонови основни положения нима Ви се виждат "вулгарни" и "цинични", драги ми Узунов, ако Ви се виждат такива, явно сте съвсем зле, оставете тогава философията и се захванете с нещо друго, примерно с правенето на обуща, с шиенето на гащи и прочие, с каквото си искате се захванете, какъвто си искате бизнес захванете, в днешно време има доста възможности за това: що да се тормозите цял живот с философия, та това е непосилно! Важното е човек да е щастлив, драги ми г-н Узунов, някои може да са прости шивачи на гащи или обущари, ала да са значително пощастливи от някакви си там, дето се напъват да стават доценти по философия и след това цял живот ще са жив резил за студентите, ще стават жива подигравка! Е, не ми се обиждайте, това дали имате призвание за занимания с философия тепърва ще се разбере, имате още време, ала аз лично до този момент съвсем не виждам във Вашето поведение податки за това, простете, съвсем ме разочаровахте: аз лично с хора, дето имат известен талант в областта на философията водя съвършено други, безкрайно приятни, чудесни разговори, аз също така имам много ученици, които учиха или сега учат философия, с тях ми е изключително приятно да разговарям, а ето Вие се държите, съгласете се, доста странно за човек, дето има някакви претенции – и то таман в сферата на философията! Та да не се окаже, драги ми докторант Узунов, че не аз, а Вие не познавате философията, че нямате нищо общо с нейния дух, поради което и се излагате без капка неудобство по този начин, пишейки, примерно, ето това: "Защото философията се пише на научен език. С неграмотния си коментар само показвате колко малко познавате философията, за която имате наглостта да пишете". Някои философи, драги ми Узунов, по някакви си свои цели могат и да пишат на "научен език", ала други пишат на съвсем философски език, философията, драги ми Узунов, е философия, а не наука, философия значи "любов към мъдростта", та моите ученици знаят значително подобре от Вас, претенциозния докторант, що е това философия: как "любовта към мъдростта" ще я натикаш в "научна форма"?! Е, има виртуози като Хегел и Вашият любимец Хусерл, де речем, които имат невероятни постижения в тази посока, но това, философстването, драги ми Узунов, не е лъжица

38 за всяка уста, на някои се удава, на други не се удава, то е талант, то е гениалност, надявам се ме разбирате. Прочее, своите разбирания за философията, философстването и пр., както и по великите въпроси на философията съм развил в моя лекционен курс по философия, който носи заглавието ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА (с подзаглавие "Вечното в класическата и модерната философия"), тя е издадена преди години от авторитетното издателство ИЗТОК-ЗАПАД, можете да се запознаете с моите мисли по тези въпроси, щото е позор ерудиран философ като Вас, философ с претенции, да не е чел книга на... философска знаменитост като... мен! :-) Това е малък бъзик, докторант Узунов, зная колко чувствително сърце имате, затова, с оглед да възмъжеете, си позволявам да Ви подлагам на такива непоносими изпитания, те каляват душата и духа, за Ваше добро го правя! Надявам се след тази шега няма пак да се разревете като... ощипана мома! Бъдете мъж, докторант Узунов, това е найважното, пък след това иде другото, нали така? Поне така твърди оня "урод" с философски претенции Фройд, вярвам, той е Ваш любимец, може да е всякакъв, но е казал някои истини, нали така? Пък и умее да пише, това не може да му се отрече, нали така? Или и той пише като... "каруцар"? Та той колко е "циничен" и "вулгарен", драги ми Узунов, нали така, ето че аз лично съм същинско цвете пред него, нали така, признайте го най-сетне де? Или Фройд е... "австрийският философски Азис" във Вашите очи, интересно ми е какво мислите за Фройд, затова така подпитвам. Та прочетете, информирайте се аз как виждам философията, може пък в крайна сметка да проумеете кой съм, какъв съм, "колко струвам", "колко пари чиня" и прочие тъй вълнуващи Ви неща за моята скромна особа. Щото, драги ми докторант Узунов, да се бъзикна още веднъж с Вас, щото сте тъй благодатен обект за бъзици: ами какво ще кажете, драги ми Узунов, ако по някакъв магически начин след някоя и друга годинка аз, да допуснем (изфантазирайте го де, не е трудно!), бъда признат от международната философска общност, книгите ми почнат да ги превеждат на разни чужди езици (фантазирайте де, опитайте, да видим дали ще се получи!), и тогава, щото ний, българите, никога сами първи не признаваме нашите най-заслужили и даровити люде, та значи тогава Вам, драги ми Узунов, по ирония на съдбата, когато вече сте доцент, Ви се наложи най-сетне да прочетете моите книги, щото Вашите студенти, драги ми Узунов, почнат да Ви подпитват да кажете нещичко за "философската звезда Грънчаров" (туй издевателство дали ще го преживеете, аз забравих да Ви препоръчам да пийнете успокоително, пийте го бърже още сега!), а пък се окаже, о, какъв кошмар, да се окаже, че Вие не знаете нищичко за моите идеи?!!

Казах че сега фантазираме, експеримент си правим, с оглед да калим поне малко тъй чувствителната Ви душа, нали схванахте, тъй че не се тормозете излишно! Та да допуснем, тогава, когато сте вече доцент, Ви се наложи да изчетете моите книги, а пък защо, да допуснем, немилостивата съдба да не реши да Ви устрои и ето такова едно пържене на ръжен: да речем, Ви се наложи да напишете... дисертация за моето философско творчество, а, ето това вече ще бъде направо непоносимо убийствена гавра за Вас! Е, ако Вие лично няма да пишете дисертация за моите идеи, тогава да допуснем, някой Ваш даровит ученик нищо чудно да рече да пише такава дисертация, а на Вас, като учен, Ви се наложи да му бъдете научен ръководител – Вие това дали ще можете тогава да го понесете?! Само питам бе, драги Узунов, майтапя се, не ми се връзвайте толкоз! Е, стига, че ме е страх да не дойдете да ми отмъщавате с някаква... брадвичка, то ний, българите, с какви ли не глупости сме се прочули, примерно, цар и бодигард си избирахме за... премиери, та ще станем хептен за резил ако в близките дни, да допуснем, вестниците излязат с ето такива заглавия: "Обиден докторант от София съсече с брадва възрастен философ, който го обидил жестоко в блога си!" – брррр, взех да се плаша вече, дано не стигне нашата дискусия до такъв кошмарен и кървав край, но знае ли се, в България все пак живейм, ний, българите, сме способни на какви ли не подвизи и простотии?! Имам още много неща да Ви пиша, и то все сериозни, но се поувлякох, пък се и поизморих, аз съм възрастен човек, драги ми г-н Узунов. Имайте малко милост към мен, стар съм, ето, вече съм на цели 55 години, дето се казва, на преклонна възраст съм. Казват, че младите като Вас били дължали известно уважение на стари хора като мен, но както и да е, да не се оставяме на такива "омразни буржоазни предразсъдъци" каквито са изискванията на морала. Пък те дали трябва да важат за гръмовержци като Ваша пресветла академична милост, ето това също е проблем, над който си струва да се мисли. Искам да кажа, че е добре все пак да приключим нашата дискусия що-годе пристойно и достойно, щото иначе много ще се изложим, нали така, драги ми г-н Узунов? Аз предлагам известно помирение, въпреки че имаме сериозни различия от най-различно естество. Аз даже предлагам с оглед да избегнем конфузите да пренесем дискусиите си на друга, попристойна плоскост. Факт е, че моя милост ще продължи да си бъде каквато иска, няма как да ме натикате в някакъв коловоз, аз предпочитам да си вървя по свои пътеки и пътища. Аз също съвсем не ща да Ви променям, бъдете си какъвто искате, нали това е достойно, а, какво ще кажете? Е, можем да спорим, но по-културно, да приемем, се поувлякохме, но нищо, и ний, философите,

сме човеци, нали така, и нищо човешко не ни е чуждо, кой го беше пък казал това? Вие знаете много неща, бравос, работете, не се тормозете чак толкоз от това, че под слънцето има и такова списание като ИДЕИ - нали има място под слънцето за какво ли не, само за списание ИДЕИ ли да няма място? Пък направете един ден и Вие едно свое списание, какво толкова, нека да има всякакви списания, нека народът да чете каквото си иска. Направете си доцентско и професорско списание, пишете на изискан "академичен" език, език не за простаци, не за простолюдието, а само за хора с изискани "академични" души. Е, историята един ден ще отсъди: ами ако коварната история реши да отсъди, че тъкмо ИДЕИ е било истинско академично списание, а пък разните доцентски писания и списания потънат под дебели слоеве прах в библиотеките? Вий това можете ли изобщо да си го представите? Коварната история всичко може – какво й пречи да ни устрои и такава една непоносима за някои души изненада? Хайде чао и всичко добро! Предложението ми да дадете един Ваш превод на текст на Хусерл за отпечатване в сп. ИДЕИ си остава, това е добър ход от Ваша страна за помирение – и за някакво извинение все пак, щото на моменти доста се оляхте. Но аз съм великодушен човек и зло не помня, а търся само доброто у човека. Такъв съм си, такъв ме е направила философията, аз на нея комай всичко дължа – освен онова, което дължа на майка си и на баща си (Бог да го прости!). Та в общи линии това можах да Ви кажа, драги ми гн Узунов, на своя тъй "вулгарен" и "циничен" и при това съвсем "нефилософски", а изцяло "каруцарски" и "хамалски" език. Така мога да се изразявам, така го правя – доколкото и както мога и умея. Не се сърдете, бъдете малко по-великодушен и Вие. За мен истината е свята, затова съм и така прям, дето се казва, "не цепя никому басма", за мен също така и моралът нещо значи, затуй и съм станал толкова ненавистен на толкова хора, ето, оказа се, и Вам съм станал, кой знае защо, така ненавистен, че съвсем не можете да ме понасяте. Това си е Ваш проблем обаче, аз не ща всички да ме харесват, добре зная, че това не може да стане, а ако стане, ще бъде грозно, тъпо, идиотщина някаква. Аз, признавам си, съм чепат характер и обичам много да дразня някои хора, това ми доставя известно удоволствие, но при това го правя по човеколюбиви причини: има всякакви темерути, които заслужават да бъдат подразнени, та белким почнат да вдяват, белким почнат да се променят малко по малко към добро, белким успеят да надмогват глупавите си страсти. Идиоти у Нашенско колкото щеш, тук също така е пълно с разни самозванци, кухари, лъжци, празноглавци, малоумници, наивници, но има също и безброй наглеци,

39 тарикати, мошеници, примерно доцентската "академична" гмеж нанася непоправими поражения на млади хора като Вас, това е нетърпимо вече, в училищата пък има една "учена" паплач, която доста поразии прави всекидневно, имам предвид сред администраторите най-вече, но и сред част от т.н. "изпълнителни" и "образцово-типови" учители, виж, свестен, скромен, стойностен човек, достоен човек, виж, личностите у нас са съвсем кът, но какво да се прави, за жалост, така е. Е, аз не се примирявам с всичко това и водя ужасно тежки войни, опитвам се нещичко да правя, мъча се нещо да променя, да допринеса нещичко за да потръгнат нещата към по-добро; често съм съвсем сам, помощ отникъде не се види, но какво да правя – явно такава ми е била орисията или съдбата. И мърморковци като Вас у Нашенско колкото щеш, бол са, с лопата да ги ринеш, драги ми г-н Узунов. Това е. Не е леко да си човек и личност у Нашенско, виж, урод да си - паметник ще ти построят. Наймразени у Нашенско пък са свободолюбивите и правдолюбиви хора, към които имам претенцията да принадлежа. Какво да правя, обичам свободата, обичам и истината, това са си мои лични мании – и срещу тях "лекарство" няма: явно ще си умра с този недъг. Тъй стоят нещата при мен, гледам, че моята личност и моята съдба живо Ви интересуват. Опитайте се поне малко да ме разберете и не бъдете чак толкова строг. Но си бъдете какъвто искате и се дръжте както Ви харесва, това си е Ваша работа. Успехи Ви желая! Толкоз. Да спирам, че както съм я подкарал, ще омръзна хептен на всички... С поздрав: Ангел Грънчаров

Познай самия себе си! Душата на човека е свят и дори вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космически кораб – стига тези последните да бяха възможни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена, предизвикваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия. От живия човек се иска найвече това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа великолепието, многообразието, растежа, цъфтежа, плодоносността и въобще живота на ефирната духовна субстанция, каквато представлява човешката душа. И особено душата на развития, на

достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност.

младото поколение e не само благороден жест, но и РЕАЛЕН, действен принос за бъдещето на България. Книги с отстъпка и с АВТОГРАФ

Изкуството на живота, което единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознанието, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвременна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опитващия се да разбере себе си човек...

Подкрепа: Ако по някакви свои подбуди желаете да подпомогнете този блог и издаването на новото списание ИДЕИ можете да изпратите дарение на следната банкова сметка.

Инвестиция от този род в културата и образованието на

Можете да придобиете всяка от моите книги, излезли през последните години, с автограф от автора и с отстъпка 20% ако дадете заявка за това на имейла angeligdb от abv.bg Ще получите поръчаната книга с наложен платеж по пощата. Разходите по доставката са за моя сметка. Вашите пари ще отидат за издаването на следващата книжка на списание ИДЕИ. По този начин ще станете техен спомоществувател – и ще подпомогнете духовната култура и образованието на българската младеж.

40 Посетете според интересите си и другите ми блогове:

Център за развитие на личността:

Вестник ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник Персоналната телевизия на бъдещето:

Свободното избиране на клипчета, музикални или авторски, съдържащи коментари или лекции, включени в програмата, може да става ТУК. Гледай също и моя Channel в YouTube. Каналът HUMANUS в blip.tv Линк за онлайн гледане на Пловдивска обществена телевизия

●Angel.G-TV – видеоблогът на Ангел Грънчаров (първият български видеоблог)

Издава: Център за развитие на личността HUMANUS, основан през 1994 г.

●HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров (основен текстови блог)

Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ

●СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ (учебен блог за студенти и ученици)

ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg

●ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТ HUMANUS (консултации, психотренинг, психоанализа, курсове) ●Дневникът на един ГРАЖДАНИНЪ (онлайн-изданието на в-к ГРАЖДАНИНЪ) ●ГРАЖДАНСКА TV СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ (моят резервен видеоблог) ●ДНЕВНИК ФИЛОСОФА (моят рускоезичен блог) ●Учебният блог на философа Ангел Грънчаров (първи вариант) ●АКАДЕМИЯТА (първи вариант)

Телефон: 0878269488 Новият брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ излезе от печат и вече е в ръцете на абонатите си