Vestnik GRAJDANIN br. 9 ot 2015 g.

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 9, Год. VII, 2015, 1 Май, Петък, Ц. 2 лв.

Скандал! Св. синод реши да споменава Симеон Сакскобургготски като държавен глава, Автор: Горан Благоев, специално за Faktor.bg На днешното си заседание Светият синод е приел решението да споменава бившият премиер Симеон Сакскобургготски по време на всяко богослужение като „благоверен цар на българите Симеон”. Предложението е било направено от Пловдивския миторополит Николай – официално съобщение към 16.00 ч. все още нямаше, но информация потвърдиха няколко източници от Синодалната палата. Очаква се формулата за споменаването на „благоверния цар на българите Симеон” да прозвучи за първи път по време на тържествената света литургия, която ще бъде отслужена от патриарх Неофит и Светия синод сред руините на Голямата базилика край Плиска по случай 1150 г. от покръстването на България. (Продължава на 2 стр.)

Тая статия за Дугин е наистина смразяваща кръвта: виж: Dugin’s Evil Theology Аз едно не мога да разбера – защо Русия мрази толкова Запада, ревност ли е, какво е? Едва ли е богатство и пари, ето сега Русия има всичко това, нито има дефицит в магазините й откакто се отвори. Гледам и по Сибир имат кафеварки и неръждаеми тенджери, а през комунизма ядяха (когато изобщо имаше какво) в едни емайлирани, които се напукваха. И в BG ги имахме чак до 1975. Ракета ми пратили в Космоса, а една тенджера на са кАдър да направят (както викаше дедо ми). Либерализма на Запада ги дразнел – е това не мога да го разбера. А ГУЛАГ и масовите Сталински убийства кеф ли им доставят? Егати и откачените селяни?! Абе май имам психоаналитично обяснение: не могат да живеят, нищо не ги радва, не обичат да работят, уж искат благосъстояние ама и то не ги кефи – с една дума не обичат да живеят, затова обичат да умират и да убиват. Нещо като голяма секта на самоубийци обединена в държава. (Продължава на 2 стр.)

ЛЕКО ПСИХОАНАЛИТИЧНО ОБЯСНЕНИЕ, ИЗЯВЯВАЩО СЪЩИНАТА НА ПРОБЛЕМА НА ТОЯ РОД ИЗВРАТЕНИ РУСНАЦИ – ПУТИНОИДОКОМУНОИДИТЕ

ЗЛОБНА ЧЕНГЕСАРСКА ПРОВОКАЦИЯ СПРЯМО БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ В УГОДА НА ЧУЖДИ, АНТИБЪЛГАРСКИ СИЛИ (От 1-ва стр.)

(От 1-ва стр.) Бахти и кретените! A. от Австралия

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: "Психоаналитичното" ти обяснение въпреки всичко сякаш напипва същината на проблема на тоя род извратени руснаци. Само аз бих се изразил иначе: не че "не обичат да живеят", те не могат да живеят, т.е. не разбират живота, от което произлиза и тази тяхна ненавист към живота. И към живеещите. По тази екзистенциална причина именно те и друго не могат да правят освен да убиват – и сами да умират. Обичат да убиват, с това съм съгласен, тук имаме една сатанинска също така и садистична любов към убиването. Погледни лицето на тоя Дугин. Там всичко е написано. Пълна комуноидна ощетеност спрямо живота, такова непълноценно същество затова изпитва подобна патологична ненавист към живота и към автентично живеещите, т.е. към западните хора, към свободните и свободолюбивите хора на Запада. Ненавистта към либерализма, към свободата, е всъщност ненавист към свободно живеещите, към наслаждаващите на живота хора на Запада. Гледката на свободни и щастливи хора е това, което вбесява комуноидите, подобни на тоя нещастник Дугин. И на другия такъв нещастник Путин. Това е. Такива като тях двамата са способни на страшни неща, подобно на това, което са причинили на човечеството други такива непълноценни, ощетени и затова бесни спрямо живота злодеи: Ленин, Сталин, Хитлер. Подобна бесовщина винаги има един и същ източник: дива, бесовска, сатанинска ненавист спрямо живота и спрямо живеещите, към опитващите се да живеят пълноценно свободни хора на Европа, на Америка, на Запада. Това е в резюме. А иначе темата е голяма.

Решението на Светия синод е на ръба на държавния скандал, защото де факто Българската патриаршия признава Симеон Саккскобургготски за държавен глава на България, която обаче не е монархия, а република. Обичайната формула за споменаването на светската власт в православното богослужение, което се отслужва в нашите църкви е „благочестивият и православен български народ, правителството и христолюбивото войнство”. С решението си де факто Светия синод приема, че България има двама държавни глави – цар и президент, което и от юридическа и от каноническа гледна точка е абсолютен парадокс, граничещ със шизофренията и компрометира Българската църква пред обществото и то в навечерието на толкова знаково събитие, каквото е 1150 г. от покръстването на България. Както вече писах във Фактор.БГ, висшият ни клир е един от най-сигурните съюзници на Симеон Сакскобургготски в започналото му реанимиране за голямата политика. Коментарите в интернет, че Симеон е „църковният цар” за съжаление се превръщат в горчива реалност. Уви, за пореден път България се оказва държава на абсурдите... КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Изцяло споделям тезата на автора: това решение на Синода е абсурдно. И е изцяло вредно. То е една голяма ченгесарска провокация спрямо българската държавност. И в лицето на републиката, и в лицето на монархическата институция. Това решение е вредно и за православната ни църква – понеже бива въвлечена в непристойни политически игри. Така не се правят тия неща.

Пиша тия неща независимо от това, че по убеждения съм монархист. Да, аз смятам, че монархията е по-добрата за България форма на държавата. Имам си своите съображения и основания от най-различно естество. Разбира се, смятам, че Симеон не си изпълни призванието и направи всичко за да дискредитира и монархическата институция, и себе си като неин носител. Той трябва да абдикира и титлата да мине в притежание (според Търновската конституция) на Борис, син на бившия престолонаследник Кардам (който почина наскоро). А въпросът за монархията у нас ще се решава по подобаващия начин, не по такъв един подъл, ченгесарски, бих си позволил да кажа даже и мутренски начин; не, наистина не е такъв начинът. А и по принцип не мога да се съглася с нещо, което е предложено от владиката Николай Пловдивско-Московски. Причината е ясна: той просто е рупор на антибългарски, т.е. на руски имперски сили. Рупор е на ченгесарско-кагебистки сили, които винаги са работили срещу истинските интереси на България и на българите. ОГРАБВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ОТ СЪВЕТСКА РУСИЯ Е БЕЗМИЛОСТНО И В НЕВЪОБРАЗИМИ МАЩАБИ

Из: "168 часа": 133 млрд. лв. е струвала съветската окупация на България, Автор: Иван Бутовски Над 133 милиарда лева, или около 300 млн. тогавашни долара, е струвала окупацията на България от Съветската армия през 1944 г. До тази огромна сума достигат съвременни изследователи на архивите на БНБ. Издръжката на съветските окупационни войски е изключително тежко натоварване за българския бюджет и значително надхвърля наложените на България следвоенни репарации. През 1944-1947 г. около 600 000 съветски войници и офицери пребивават на българска земя за различен период от време.

3 Секретни междуправителствени споразумения уреждат тяхната издръжка за наша сметка. Нещо повече – всички заплати, командировъчни и режийни по изрично настояване на съветската страна им се изплащат в долари. При това става дума за суми, които многократно надхвърлят доходите на среден български гражданин. ... Ограбването на България от Съветите е толкова безмилостно, в такива невъобразими мащаби, че когато се прочетат документите от българските архиви, единственото, което нахлува в главата на човек, е как е възможно фактите и документите за това да са напълно неизвестни или малко известни за нищожна част специалисти изследователи. В тази книга е невъзможно да се опише всичко, но част от наймащабните случаи от съветското ограбване на България ще може да се прочете, както и да се видят автентичните документи." КРАТЪК КОМЕНТАР: Какви пари бе, моля ви се, никакви пари няма, та те, руснаците, братушките де, ни подариха "свободата", пардон, робството и окупацията де! :-) В ПГЕЕ-ПЛОВДИВ ДЕМОНСТРИРАТ НИВО НА "АВАНГАРДНО СЪЗНАНИЕ", ХАРАКТЕРНО ЗА ДРЕВНИЯ РИМ

На страницата на ПГЕЕПловдив във фейсбук са сложени тия две снимки и е написано: "Ден на ученическото самоуправление в ПГЕЕ". Реших да направя един коментар на тази многозначителна проява, която съдържа в себе си смисъл, за който повечето хора едва ли се досещат. Ето какво написах там и понеже зная, че то ще бъде изтрито от толкова "демократично мислещите" приближени на ръководството активисти в ПГЕЕ, затова го слагам и тук, в блога си:

В древен Рим някога имало веднъж в годината празник (мисля, че се е казвал "Сатурналиите"), та в този ден, според обичая, господарите и робите за един ден си разменяли местата, робите ставали господари – и господарите ставали роби. Господарите в този ден страшно се забавлявали като гледали робите да се държат като господари, също така им било интересно да видят как те самите ще се почувстват в ролята (и в дрехите) на роби. Много показателно е, че и ръководството на ПГЕЕ-Пловдив се вдъхновява от абсолютно същата, както виждаме, "авангардна" и "новаторска", няма що, идея: всички през цялата година са роби и слуги, но само за един ден ще им позволим да бъдат господари, а пък на найзаслужилите в слугуването и робуването дори ще им позволим да седнат на директорския стол! :-) По-изразителна, по-хубава метафора едва ли можеше да бъде измислена, затова и от все сърце поздравявам ръководството на ПГЕЕ-Пловдив за тази находчива и наистина многозначителна инициатива, показваща същината на идеите, от които то се вдъхновява! ВЪЗХИТИТЕЛНОТО ЕДИНОМИСЛИЕ НА РЕЙГЪН И ТАЧЪР "Рейгън имаше твърди принципи и, според мен, правилни." Маргарет Тачър

КНИГА ЗА ЗЛОДЕЯНИЯТА НА КОМУНИСТИТЕ

Ето тук можете да прочетете тази книга: ТЕ УМИРАХА ПРАВИ, автор: Васил Казашки ЗАЩО НАБРАХ ТАЗИ КНИГА Въпрос, на който смятам, че е задължително да отговоря. Познавам и други подобни произведения, но това ми направи изключително впечатление. Изключвам факта, че авторът е съвременник на описаните събития. След като се запознах детайлно със съдържанието на книгата, установих особеностите на нейната уникалност, която ще въздейства върху съзнанието на непредубедения читател. Тя отразява достоверно и правдиво историческата действителност от онези мрачни години. Нещо, което не можем, да видим в учебните помагала по българска история. Като добавим и талантливото перо на автора, приемаме, че трудът и неговата ефективност се доближават до съвършенството. Аз не съм критик и не желая да правя анализ на книгата. Целта ми е, да я представя в електронен формат пред българската младеж, като използвам възможностите на съвременните технологии. Считам това за свой патриотичен дълг. А до колко съм успял, времето ще покаже. Отделно съм на мнение, че този творчески акт на г-н Васил Казашки е изява на висша гражданска позиция, изискваща съответната доза смелост във времето на тоталитаризма. Като такова произведение-

4 то трябва да се увековечи в пантеона на българското дисидентско изкуство. Предвид на това, че авторът представя в сюжета автентични събития с особена жестокост, не препоръчвам книгата да се чете от деца под 12 години, както и от хора с лабилна психика и проблемна нервна система. Приятно четене, скъпи читателю! Стефан Кючуков Из: Вместо предговор Тази книга се роди във времето Повод да я напиша е голямата неправда, която отне живота на хиляди хора, обвинени в несъществуващи деяния. ЗА това я озаглавих „ТЕ УМИРАХА ПРАВИ“. Думата „ПРАВИ“ е символична, тя следва да се разбира НЕВИННИ! Роден съм през 1926 година. На 9-ти септември бях на 18 години. Бях изпреварил малко връстниците си и предпочитах да общувам с поголеми от мен. Между тях бяха хора – фактори на деня, герои на новото време. Те не скриваха от мен нищо когато разказваха за делата си, когато планираха какво да извършат. Много от страшните неща, които описвам, чух с ушите си и видях с очите си. За други разпитвах живи свидетели и бързах да съхраня всичко в съзнанието си и да го запиша. Дълги години тези ужасни спомени тревожеха будните ми нощи. Съвестта ми се бунтуваше и у мен узряваше твърдо мисълта, че всичко видяно и чуто трябва да остане на поколенията – да узнаят истината – грубо поругавана и старателно прикривана и в дните през които се вършеха мерзки деяния, и сега. Вярвах, че тази истина един ден ще излезе наяве. Дори само за това – да изтрие петното от паметта на тези НЕВИННИ! Идеализмът винаги е намирал добра почва за развитие у младите. А комунистическата пропаганда винаги е намирала начин да идеализира живота, да представя Партията като ангел-спасител на човешкото достойнство, на найвисшите добродетели, права и свободи. И много хора наивно се поддаваха на агитацията, без да подозират заветната цел на своите пропагандатори – властта, в цялата и пълнота и всеобхватност. Младите вярваха в розовото сияние и светлото бъдеще, нищо не им подсказваше горчивото разоча-

рование, което им предстоеше да изживеят под тежкото крило на комунистическата власт. Така беше и с мен. Вярвах и ратувах за комунистическото устройство на родината и на целия свят. Но не за дълго! Съмнението започна да се прокрадва и желанието се изпари бързо – още в първата седмица от завземането на властта. Пред очите ми се разкри груба и жестока действителност и от идеализма не остана нищо. Жестоки, корумпирани и неграмотни хора взеха оръжие в ръце и започнаха да убиват и грабят. Видях пребити с тояги вързани хора! Оплакваха ми се поругани и ограбени! Станах свидетел на 40-те безотговорни дни на революцията! Вече не желаех да мисля като ТЯХ, да правя това, което искат ТЕ! Арестуван бях като секретар на ЗМС. Спах на греди над вода, седях с дни над един надгробен камък в Околийското управление на МВР, в Бяла Слатина, в мазата, над която нощем пребиваха хора и гредите се огъваха над главата ми. Спах в комюра на управлението, връзваха на ръцете ми магер и ме зареждаха с електрически ток, пребиваха ме с ритници и юмруци! Героите в книгата не са измислени – имената им са истински. И това е признанието, което им дължа за тяхното страдание. Като тях са хиляди. Съжалявам, че не познавам и не мога да си спомня всички. Това е невъзможно! Затова избрах хора от различни възрасти и професии. С разказа на тяхната съдба искам да предупредя – КОМУНИЗМЪТ НЕ ПРОЩАВА НИКОМУ! Васил Казашки СВОБОДОЛЮБИЕТО НА РАИНЦИТЕ В РЕЗЮМЕ

четвъртък, 30 април 2015 г.

ДОБРО УТРО, АМЕРИКАНОФИЛИ: МОЯТ ПОЗДРАВ КЪМ ВАС Е "АХ, ТОЗИ ДЖАЗ!" четвъртък, 30 април 2015 г.

Приятно слушане! И хубав да ви е денят! АКО СЪОБЩЯТ, ЧЕ ДО СГРАДАТА НА СЪДА В ПЛОВДИВ ГРАЖДАНИН, ЧЕТЕЙКИ РЕШЕНИЕ ПО НЕГОВО ДЯЛО, Е ПОЛУЧИЛ СЪРДЕЧНА КРИЗА И Е УМРЯЛ, ЗНАЙТЕ, ЧЕ ПОЧИНАЛИЯТ СЪМ БИЛ АЗ четвъртък, 30 април 2015 г.

УК-

четвъртък, 30 април 2015 г.

Обращение одесситки к Путину КАДЪР И ФРАГМЕНТ ОТ ДНЕШНОТО ИЗЛЪЧВАНЕ НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..."

Днес е последният ден, в който трябва да излезе решението на Окръжния съд в Пловдив по съдебното дяло срещу моето уволнение; знаете, аз бях уволнен по недопустимо грозен начин от работа (работил съм 32 години като преподавател по философия и гражданско образование), уволни ме директорката на ПГЕЕ-Пловдив по изцяло фалшиви, изсмукани от пръстите "мотиви" ("пълна некадърност", "абсолютно негоден за системата",

"изцяло му липсват качества да бъде учител" и пр.), докато и котките по улицата вече знаят, че истинските, действителните мотиви за уволнението ми са чисто политически – трябваше да ми бъде някак отмъстено за моята гражданска позиция като блогър, аз години наред като един от най-активните български блогъри съм имал ангажирана, пределно смела позиция не само по проблемите на политическия живот в страната ни, но и по проблемите на изцяло дискредитираната, прогнила, намираща се в катастрофално състояние образователна система. В този блог съм писал пределно открито и за тежката психологическа и нравствена ситуация в ПГЕЕ-Пловдив, ето за всичко това следваше да ми бъде отмъстено, по добре познатия репресивен модел от "време оно", прекалено престаралата се администраторка обаче сбърка кардинално най-вече в едно нещо: все пак сега вече живеем в други времена, не може току-така да смачкаш безнаказано една личност, за която си си втълпил, че ти е неудобна. И ето, въпросната другарка си има от доста време проблеми с правосъдието. Та днес ще трябва да излезе решението и на втората инстанция. Разбира се, аз съм поставен в положение да се боря на полето на правосъдието докрай, включително, ако се наложи, да стигна и до Европейския съд: не може току-така, с един волунтаристичен административен акт, някой да ми отнема преподавателските, човешките, гражданските права, да ме репресира, да ме превръща зорлем в дисидент спрямо прогнилата отвсякъде образователна система; не, така не стават тия работи, аз лично няма да допусна такъв прецедент. И ще се боря докато имам сили. Ще защитя правата си, няма да отстъпя, няма да ги харижа на самозабравили се администратори, демонстриращи без неудобство един анахроничен, абсурден манталитет. Та днес трябва да излезе толкова важното за мен решение. Вчера звънях до съда, решението не беше излязло; аз звънях обаче преди обед, към 11 часа, то може да е излязло следобед, на мен ми беше обаче неудобно да нахалствам и да звъня втори път в един и същ ден. Ще звънна днес. Излишно е да казвам, че съм много напрегнат, аз затова и пиша тук, та някак да ми спадне поне малко напрежението. Което е крайно вредно и за здравето ми. Страдам от заболяване на сър-

цето, което в такива моменти е доста опасно. Разбира се, тия, които, за да докажат своето право на гаври над суверенни личности изобщо не се смущават от това, че е възможно и да убият личността, с която им е хрумнало да се погаврят. Човекът, знайно е, е нещо много крехко, най-крехкото нещо на този свят е човекът, животът ни виси понякога на косъмче, на тънка като косъмче нишка, която лесно може да се скъса. Затова е недопустимо да се гавриш с някаква личност, щото от самото възмущение поради несправедливостта – някои хора сме устроени така! – човек може да се пръсне; да, именно, може да се спука този наистина найкрехък съд, какъвто е човекът; каквото е най-вече човешкото тяло. Ето, пишейки тия неща, аз съм напрегнат до крайна степен; човекът може да бъде убит лесно и "безболезнено" и чрез груб психичен начин. Мен така моите мъчители ме убиват вече поне трета година. Аз лично в някои моменти се чудя как все още съм жив, как изобщо оцелях до този момент. Да, това е същинско чудо. Такова напрежение в живота си никога не съм преживявал, никога, даже и в ерата на толкова гадния комунизъм; и тогава даже не са се гаврили така с мен!!! Но ето, сега това се случи, колкото и да е невероятно че изобщо е възможно в наше време. Пиша тия неща с оглед да помогна на въпросните ми мъчители поне малко да проумеят, да осъзнаят какво всъщност правят. Щото на тях наркотикът на властта им е повлиял така, че явно изобщо не се усещат. Какво друго да каже човек в такъв момент освен онова същото: "Господи, прости им: те не знаят какво правят!". Да, само това ми остана да повтарям. Аз тия дни публикувах своето последно обръщение към съда: виж Още по безпрецедентното съдебно дяло, което, вярваме, уважаемият съд ще реши подобаващо, в съответствие с повелите на законността, правото и справедливостта. Мисля, че дялото е ясно, то всичко отдавна е пределно ясно, целият въпрос е как да убедим съда в нещо толкова ясно, като бял ден даже ясно; е, вярваме, че съдът ще постъпи според разпоредбите на закона, на правото, на справедливостта, според повелите на истината. Искаме да вярваме че ще бъде така. Ще се радваме да бъде така.

5 Напрежението обаче е огромно. Не зная дали ще издържа като получа документа и като седна да го чета; нищо чудно днес да умра от напрежение като седна, както става обикновено, на някоя пейка до съда и почна да чета решението на съда, което ще съм взел преди малко. И с подкосени крака съм стигнал до въпросната пейка. Тъй че изобщо не се чудете ако довечера в новините съобщят нещо такова, ако съобщят ето такава странна новина, знайте, че тя се отнася тъкмо за мен: "Днес край сградата на Съдебната палата в Пловдив някакъв гражданин, четейки решение на съда по негово дяло, е получил сърдечна криза, припаднал е и след кратка агония е умрял. Нашият репортер установи, че починалият е някакъв тукашен учител по философия, който бил уволнен и после дълго време съдил директорката на училището, в което е работил; всичко това явно е довело до такова изчерпване на жизнените му сили, че горкият нещастник най-накрая е стигнал до този съвършено нелеп край." Та значи ако довечера по новините съобщят нещо такова, знайте, че починалият нещастник съм бил аз. Не се изненадвайте много и изобщо не страдайте по повод на случилото се, ами си кажете: отърва се, горкият, от неправди и от злочестини! Хайде, много идиотски стана този завършек, но както и да е: желая ви хубав ден! Бъдете здрави! А ПЪК В СТРАНИТЕ НА "ПРОКЛЕТИЯ ЗАПАД", ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, ЦЕНЯТ ЛИЧНОСТТА И ТАЛАНТИТЕ НА ЧОВЕКА! петък, 1 май 2015 г.

ЗАГАДКАТА НА ЖИВОТА СА РАЗГАДАЛИ ОНИЯ, КОИТО СА УСПЕЛИ ДА ОБЛАГОРОДЯТ ДУШАТА СИ ТАКА, ЧЕ НИКОМУ ДА НЕ ПРИЧИНЯВАТ ЗЛО

6 Ще опитам тази сутрин да напиша още едно есе от поредицата за моя брат Ивайло – Бог да го прости! – той почина преди 9 дена. Захванах се в тия траурни за мен дни да описвам чувствата си, с надежда да се справя някак с мъката; налага се да разказвам за Ивайло, някакви мои спомени, това, кой знае защо, ми помага, облекчава болката ми. Въпреки всичко страшно нещо е смъртта, смъртта е нещо, което човек трудно може да асимилира, да проумее; ужасна загадка е смъртта, не по-малка от загадката, наречена живот. Ще издам тази поредица в една малка книжка за Ивайло, ще ми се някак да увековеча паметта за него, щото той наистина беше един много страдал, но затова пък изключително добър, благороден човек, човек с ангелски чиста душа, каквито рядко се срещат по тази земя. Мой дълг е да запазя, да съхраня спомена за него.

Два дена, две нощи стоях в Долна баня, в родната ми къща, пък след това се върнах в Пловдив. Почти всеки ден разговарям по телефона с майка ми, която остана там, вече съвсем сама. Сама в този дом, с който живееха с Ивайло до онзи ден, до миналия понеделник сутринта, когато тя откри, че през нощта той е издъхнал. Предложих на майка ми да я взема тук, при нас, в Пловдив, да се разсее малко, да смени обстановката, тя принципно се съгласи, но твърдо ми заяви, че докато не минат 40 дена от смъртта на Ивайло не може да го направи това - понеже душата на Ивайло в тия дни бродела из дома и т.н. Пък когато и душата му си замине окончателно, тогава ще може майка ми да се отдели от дома и да дойде тук, в Пловдив. За да не стои сама, затова й предложих това нещо. Понеже в душата й, предполагам, зейна още по-страшна празнина с неговата смърт. Това родител да погребе дете е наистина нещо най-страшно и тежко.

По телефона майка ме увещава да съм се успокоявал, да не съм преживявал толкова дълбоко случилото се, а аз, понеже я познавам добре, си правя извода, че щом тя мен увещава да не страдам, тя самата в същото време изключително много страда – и това, че мен успокоява, за мен означава, че тя самата много се нуждае от успокояване. И ето, разговаряйки, ние така с нея си се успокояваме. И друго нещо й се върти в главата, тя ми го спомена още преди да си отиде Иво – че този месец, именно април, бил за нея лично съдбовен, щото точно през април преди доста години почина нейния баща, дядо Васил, Бог да го прости! (Аз за него доста съм писал из книгите си, той ми оказа голямо влияние навремето.) Та тя директно си говореше "Ако през този месец оживея, ако остана жива, може и още да поживея", да пази Господ, ето, месецът още не е минал, та майка ми, предполагам, има мисли и в тази посока. Аз самият се плаша пък на друго основание: понеже брат ми Ивайло, горкият, беше много привързан към майка, той всъщност цял живот живя около нея и с нея, никога не се е разделял за дълго от нея, та да не стане така да "придърпа" и нея със себе си, да я замъкне "нататък", което, предвид годините й, е напълно възможно да се случи. Затова майка наистина се нуждае от спокойствие, което да лекува някак раната й, зинала със смъртта на втория й син, брат ми. Тя, между другото, си има много приятелки, разни бабички като нея, пък и по-млади от нея жени, които по цял ден й идват на гости, да й правят компания, аз това добре го знам, да, обаче вечер тя си остава сама в цялата къща, а това изобщо не е приятно. Ако аз пък отида да постоя с нея (аз това ще го сторя непременно тия дни, стига само да науча решението на съда по дялото, което водя и веднага занимавам!) е малко трудно предвид това, че тя ще попита как така мога да не ида на работа, тя, милата, не знае, че ме уволниха от работа, че съм безработен, аз скрих това от нея, също и това, че водя толкова съдебни дела, скрих го с оглед да не й създавам още грижи и проблеми; скрих го, защото я щадя. Да, обаче ето, намери се някаква мерзавка, която написа следното тук, в блога ми, вижте що за хора има на този свят, дето ходят по тази земя, ето, погледнете какъв диалог проведохме с туй същество:

Анонимен каза: Не искам да ви разочаровам, Грънчаров, но майка ви знае за уволнението ви. Просто не ви казва, че знае. Понеже вие казвате, че истината е най-важното нещо, реших да се вслушам в тези ви думи и да действам съобразно тях. Нещо против? Нямате. И не можете да имате. Ангел Грънчаров каза: Доносче ли направихте, другарко? Или лично отидохте да съобщите това на майка ми? :-) Анонимен каза: Не лично. Ангел Грънчаров каза: Естествено. То мерзостите винаги се правят не лично. И какво, идеята Ви е да уморите и майка ми, така ли? Защо сте толкова злобна? Казах това нещо на въпросното същество и то млъкна. Не вярвам с нещо да се промени, не, случаят е безнадежден. Надежда за очовечаване при такива никаква няма. И не може да има. Става дума за нравствено уродство, което аз определям с думата "комуноидност". Основното при тях е дивата, патологична ненавист към личността. Правят всичко за да съсипят личността - щом някъде надушат, че такава се е появила. Комуноидите личности не могат да търпят. Майната им де. Изчадия адови са това. Мисля си какво да пиша понататък в тия мои записки. Да описвам и разказвам целия живот на брат ми, да му правя нещо като биография – не това ми е идеята. Той сам си писа нещо като дневниче или спомени, показвал ми ги е, ще ги намеря и, възможно е, ще ги публикувам, и то точно тук, в тази поредица. Тук е мястото на тия негови пределно искрени разкази за проваления му живот. Той също така много ми е и разказвал, имаше ми пълно доверие и всичко ми разказваше – в моменти, в които е възниквала такава настройка. Разказвал ми е и неща, които на никой друг не е посмял да разкаже, дори и на родната ни майка. Разбира се, аз не мога тук всичко, което зная, да го сервирам, той ми се е доверил, но аз не мога да злоупотребя с доверието му, пък макар и посмъртно. Не, така не бива, такова нещо не мога да си позволя. Има някаква мярка, която не трябва да бъде минавана. А иначе главното, същественото ще разкажа – било аз, било пък той сам, чрез записките си, ще го разкаже. Те са в

някакви малки тефтерчета, които е изписал най-внимателно и старателно. Но има време за това. Сегазасега ми е друга идеята. Често се улавям, че размишлявам за тайнството, наречено смърт. Идва понякога съвсем ненадейно, ето, както при брат ми (разговаря, вечеря, ляга си вечерта, а на сутринта в един момент идва Тя, "онази с косата", и той, горкият, е издъхнал може би за миг!), оказва се, че такава смърт я смятаме за "лека", дори за "желана" или за "мечтана"! (Щото, знаем, в други случаи раздялата с живота е трудна и тежка, болезнена, свързана е с много мъки, често непоносими, изтощителни, адски бих казал.) Съзерцанието на нечия смърт обаче много силно влияе върху възприятията на живите спрямо всичко онова, от което се състои живота ни, което прави, така да се рече, нашия живот. То ни повлиява така, че успяваме да установим точните стойности на нещата, от които се състои живота ни. Примерно, за какво е този ламтеж за власт, за слава, за пари и пр., който терзае толкова много живите, след като всичко това може само за миг да бъде загубено, да отиде, дето се казва, "по дяволите". В гроба човек нищичко не може да занесе, това е безспорно, тогава? Излиза, че тия ламтежи, които сякаш са най-важното в живота ни, се оказват абсолютно безпочвени, оказват се изказ на някакво заслепение, което ни изиграва лош, коварен номер. Човек опропастява огромна енергия не за това, за което е трябвало. Заради мнимото и фалшивото сме забравили за истински важното, за онова, на което трябва да оказваме най-голямо внимание. Примерно, важно е това, с което ще те запомнят хората. Ето, велики властелини, премиери, хора с еполети, с тоги, с мантии на властта, какви ли не, разните му там... директори на гимназии и други такива властелини, дето са си втълпили, че са разпоредители със съдбите на хората и по тази причина си правят каквото им скимне, та нима тия всичките не могат да схванат, че всичко това, с което толкова се гордеят, че са постигнали, примерно чувството за мощ, е съвсем ефимерно, мимолетно, да речем, достатъчно е една керемида, дето се казва, да падне на главата ти – и за миг всичко това ще го загубиш безвъзвратно! Да, всичко за миг отива по дяволите, даже и най-верните ти подлизурковци и използвачи за миг ще те

разлюбят щом те видят в ковчега, примерно. И дори и няма да искат и да те видят щом разберат, че си си отишъл, ами за миг ще те забравят и ще се втурнат да кадят с тамяна на славата други "щастливци на съдбата". А ти в това време вече ще си стоиш затиснат с буците пръст в гроба. И защо е било цялото това натискане? И има и едно друго нещо, още по-важно: с какво ще те запомнят хората, наистина ли е пък толкова важно това? То се знае, на хората не можеш да угодиш. И всички няма как да те харесват. Или пък, опази Боже, да те обичат. Някакви си там любимци на съдбата и избраници на народа, разните му там кумири, първенци на славата, на успеха, на триумфа и пр. – съзнават ли всичките тия колко преходно е всичко това, с което толкова се пъчат? Велики били, уволнявали, назначавали, раздавали какви ли не благинки, разни там безгръбначни се редят да им цаливат нозете и ръцете, да им пеят химни и да им викат осанна, е, колко струва всичкото това когато онази, безпощадната, с косата, дойде, та те сграбчи с костеливите си ръце? Нея нима можеш да омилостивиш, с нея нима можеш да сключиш сделка, нима нея можеш да подкупиш, та да се отървеш от смъртта? Предполагам, там с подкупи май нищичко не може да се направи и постигне, а, вие как мислите, ще могат ли нашите първенци да си купят безсмъртие като бутнат по-тлъсти подкупи на Онази Същата де, тази с косата? Аз лично не вервам, че могат да сключат сделка таман с Нея, ама знае ли човек, у нас и тук може да е осъществено некакво родно българско откритие. Или и тям остава само едно нещо: да им поръчат само по-бляскав паметник на гроба? Е, може и венци да им носят разни делегации, ако са били чак толкова велики, ама то и на най-великите в един момент престават да им носят каквито и да било венци, ами им правят някакъв там мраморен или бронзов венец, пък ги оставят и зарязват завинаги. А и какво, моля ти се, те грее това прост дървен кръст ли ще имаш на гроба – или някакъв скъп-прескъп лъскав мраморен паметник с петолъчка най-отгоре?! Тия неща уж ги знаем, ала постоянно ги забравяме. И ето, сблъсъкът със смъртта ни ги напомня. Затова, казват, е полезно човек да ходи на гробищата чат-пат. Там го овладяват настроения, които са

7 полезни – с оглед да си внесеш длъжните корекции в твоята лична градация на ценностите. Щото разни фалшиви, неистински неща са успели да заемат невярно, неподобаващо високо място. А истински важното е било подценено или изцяло забравено. На първата сутрин след погребението отидохме с майка ми на гробищата в ранна утрин – Слънцето току-що се гласеше да изгрява. Бързахме да отидем преди изгрев Слънце, но в интерес на истината бяхме на гробищата когато Слънцето вече изгряваше. Такъв бил обичаят – да се прелее пресния гроб преди изгрев Слънце. Три пъти преляхме гроба, водата да тече през китка босилек, и то да се обиколи гроба от всички страни. Да, обаче стъкленото шише, в което бяхме занесли вода, ми се изплъзна от ръцете и падна върху цимента – и се пръсна! Работата е там, че погребахме брат ми в стария гроб на баща ни. Изглежда понеже защото не съм ходил достатъчно на гробища в тия години, да прелея гроба на баща си, та затова изпуснах шишето и водата се разля цялата върху пресния гроб. От вчера от погребението имаше друго шише, него напълних с вода от чешмата, дето е наблизо – и пак изпълнихме въпросния ритуал. И баща ми, Бог да го прости, и брат ми бяха пушачи, и то какви, здравата пушеха – е, запалих им и една цигара; с тия цигари, интересно е, кой знае защо като я остави човек запалена, не гаснат, ами догарят до края, това съм го констатирал много пъти. Обикновено изгарят до края, както когато страстен пушач ги пуши до самия филтър. Та за пустите цигари искам да напиша нещичко, проклети да са! Баща ми пушеше много и цял живот, той, горкият, доживя до 58 години и почина. Сякаш почина от пушенето, е, то е един само фактор, но нищо чудно да е бил решаващият. Преди да умре едва дишаше, белият му дроб беше си заминал. Брат ми Ивайло също много пушеше. Със ставането веднага цигара на устата. Пустите цигари обаче са много скъпи. Аз затова го снабдявах с цигари, тук, от Пловдив, купувах ги и му ги носех. Отначало се налагаше да му купувам контрабандни цигари, всякакви, каквито изпаднат, от циганската махала ги купувах, щото бяха по-евтини. А той, горкият, вземаше пенсия от 150 лева, инвалидна, ако купуваше по една кутия свястни цигари ето, ця-

лата пенсия би отишла за тях. Затова се налагаше да му купувам цигари-ментета. Евтини, но за сметка на това още по-отровни. Гнус някаква, не цигари, ала ето, той си ги пушеше. От немай-къде. По едно време се появиха цигари с филтър, но правени, сякаш ги правеха с български тютюн, продават ги на свитъче от по 20 къса, цената е 1 лев на фишека. По-поносима е тази цена, е, от тях му купувах в последните години. Дето се казва, намерихме му цаката с проклетите цигари. Колко са били отровни не знам, но ако тютюнът в тях е бил обикновен, български, смлян на фуражомелка, може и да не са били толкова отровни, знам ли. Той, горкият, си ги харесваше. Но нищо чудно и от тях да умря, щото много пушеше, а пък димът на тия цигари си беше доста гаден. Аз съм бил пушач, ала ги отказах. Не можах да проагитирам и брат ми да ги остави. Това сякаш беше единственото удоволствие, което му беше останало. Всички болни хора като него пушат страшно много цигари. Не съм срещал от тия хора непушещ човек. Пушенето, разбира се, ги убива. Особено пък на тия цигариментета. Контрабандните май са още по-отровни, знам ли? Не е хубаво, но в този текст ще разкажа една своя идея във връзка с цигарите. Знаете напоследък се разшумя по оня случай как на митницата успявали да вкарват по цели тирове с контрабандни цигари като ги пропускали по някакъв заобиколен път, път, заобикалящ митническата проверка, та да не минават изобщо никаква проверка. Шумят журналистите, та по този повод ми се появи следната мисъл. България винаги е била производител и на тютюн, и на цигари. Да, обаче ето до какви идиотска ситуация се стигна: държавата се меси, уж от хуманни подбуди, уж била много загрижена за здравето на населението, разбира се, истинската причина са големите печалби. Да, обаче глупавата политика вижте до какво води: скъпите (заради разните му там държавни акцизи и пр.) цигари българско производство не се купуват от пушещия народ по ясни причини (хората нямат пари да си го позволят), понеже възниква вакуум или огромна потребност от по-евтини цигари, ето, появява се контрабанден внос, от този внос печелят разни мафии, включително и най-вече мафията на управляващите, народът пуши гнусни и хептен отровни контрабандни цигари, а

в същото време производителите на български тютюн мизерстват, не могат да си продадат реколтата, цигарените ни фабрики също загиват, предполагам, и голям износ на български цигари по света едва ли има, щото ако имаше, щеше този отрасъл да процъфтява, ала той, виждаме, едва съществува. И е толкова просто до ума решението, да, обаче октоподът-държава и тия, дето цоцат от нея, не щат да го решат. Знаете ли колко е просто това решение? Ето, не съм икономист, но ви го казвам, аз така виждам нещата. То тук топлата вода не се налага отново да бъде откривана, какво трябва да се направи отдавна се знае. Просто държавата не трябва да се меси. Свободният пазар ще реши всичко. Никакъв изключителен държавен монопол не трябва да има. Въвежда се пълна свобода. Никакви акцизи и пр. Мигновено частниците (производители на тютюн и на тютюневи изделия) за кратко време ще развият производството и ще задоволят пазара с всякакви изделия, за всякакъв джоб, и евтини цигари за по-бедните хора, и луксозни, и всякакви. Разбира се, при това положение никаква контрабанда на долнокачествени чужди цигари вече не може да има. Всички пушачи в България ще пушат хубави български цигари. А държавата ще печели от обичайните данъци доста добре. Повече от проклетите акцизи, с които сега убива родното производство. И като пушат разните пушачи по-сносни цигари сигурно няма и да умират толкова, щото сега пушат хептен боклуци. Да не говорим и за това, че ако се развие на нужното ниво един такъв отрасъл, то това ще задвижи и икономиката като цяло, и живота изобщо ще потръгне, и стандарта на хората ще започне да се повишава. Така е, във всички области като се меси, държавата всичко разваля и изопачава. И създава условия за корупция, за мафии, за контрабанда, за какво ли не. Свободният пазар обаче е онова магическо средство, което решава всички проблеми. И законността е важен фактор. Точно тия неща обаче не са изгодни на мафията, която владее България. В другите държави, знаете, си имат мафии, само у нас мафията си има държава. Спирам дотук. Виждате, пишейки, размишлявайки, човек успява да се разведри малко, да се отклони от онова линеене на душата, което е така пагубно при голяма-

8 та мъка. Затова хората в такъв момент имат нужда от разговор. Аз в случая разговарям с вас, евентуалните читатели на блога. И това ми помага да бягам някак от усещането за празнота, което се появи със смъртта на брат ми Ивайло. Това си е мой начин да намалявам напрежението. Сублимирам, другояче казано. С болката в душата не може да се живее. Затъването в нея е страшно. Непресекващата болка и страдание водят до разруха. Аз също така смятам, че постоянната злоба и ненавист също водят да разруха. Има хора злобни, вредни, завистливи, ето животът на такива не заслужава да бъде смятан за живот. Не е живот е тяхното, а същински кошмар. Загадката на живота са разгадали ония, които са успели да облагородят душата си така, че никому да не причиняват зло. Това са редки хора, но има такива, което показва, че е възможно да се живее и така. Ивайло, моят брат, беше такъв, той живя така, че никому не причини никакво зло, но за сметка на това понесе толкова много зло, че е трудно да се опише какво той е преживял. Излиза че тия хора, които сами никому не причиняват зло, са най-големите жертви на ония, на злобните, агресивните хора, които за друго не живеят освен да тормозят човеците наоколо. Разбира се, утехата ни е тази: че има един Велик и Най-справедлив Съдия, който на всеки ще въздаде според заслуженото. Тъй че и по този въпрос ние не сме тези, които ще съдим или да въздаваме. Има Кой да въздаде... СМЕШНО И ТЪЖНО: "СДЕЛАНО В СССР" сряда, 29 април 2015 г.

БДИТЕЛНИ СЪЗНАТЕЛНИ ГРАЖДАНИ МОЛЯТ ВЛАСТТА НАЙ-СЕТНЕ ДА ОЗАПТИ ЗЛОДЕЯ КОСТОВ

Абе, генерале, хванете го най-после тоя Костов! Освен че ограби КТБ и е складирал в мазето си МИГ 21, МИГ 29 и няколко СУ-25! Има и вертолети МИ-19, и няколко системи БУК, и ракети СКЪТ!

съветската армия“, IBAN: BG58 SOMB91301058589801, валута BGN ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ 23 АПРИЛ, ТЕМАТА Е: "ЩО Е ПОЛИТИКА И ЗАЩО НЕ ВСИЧКИ ПОЛИТИЦИ СА МАСКАРИ?"

9 нах без средства за съществуване, остава ми да мра – за да спра някак позора! Думи нямам да опиша как се чувствам в този момент, явно у нас да бъде ликвидирана една личност не е никакъв проблем, напротив, всички ще си отдъхнат когато дразнителят вече го няма! РУСКИ НАЦИОНАЛ-КОМУНИСТИЧЕСКИ ДЕБИЛИЗЪМ: "НОЩНИТЕ ВЪЛЦИ" ПЪРВО СЕ ПОКЛОНИХА, А ПОСЛЕ ОСКВЕРНИХА МЕМОРИАЛА НА ИЗБИТИТЕ ПОЛСКИ ОФИЦЕРИ "КАТИН"!

Бдителни граждани са забелязали жена му да ходи за мляко с танк Т-55! Внукът му пък си играел в двора с Т-34, ама ръждясал, както казва премиера!!! Написа: Emil Petkov СЪБИРАНЕ НА СРЕДСТВА ЗА МАХАНЕТО НА МОНУМЕНТА НА ОКУПАТОРСКАТА ЧЕРВЕНА АРМИЯ В СОФИЯ вторник, 28 април 2015 г.

Демонтиране на Монумента на окупационната червена армия (МОЧА) от центъра на София – кампания за набиране на средства Гражданската инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия в София започва кампания по събиране на средства за инициативи, които да доведат до неговото демонтиране. Имената на хората, които даряват средства няма да бъдат обявявани публично, освен ако дарителят не поиска това. Средствата ще се използват прозрачно и ще бъдат разпределяни след решение на Инициативния комитет, който се състои от 9 човека. Имаме нужда от подкрепа, за да реализираме някои по-смели, но и изискващи средства инициативи. Общинска банка, Сдружение „Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на

Приятно гледане, приятно мислене! :-) А ИНСТАНЦИИТЕ ГЛЕДАТ НЕВЪЗМУТИМО ГАВРАТА И НЕ СИ МРЪДВАТ И МАЛКОТО ПРЪСТЧЕ ДА СПРАТ ПРОИЗВОЛА! вторник, 28 април 2015 г.

Ужасно е усещането, че си излишен, ненужен, непотребен. Цял живот, от детството ми та досега, съм се подготвял за едно нещо: да бъда добър преподавател по философия (да го определим така), т.е. да съм полезен на младите в опитите, в търсенията им да разгърнат своя личностен потенциал. Работих като вол на нивата на образованието, но ето, една администраторка ме обяви (злоупотребявайки с властта си) за "пълен некадърник" и ме изрита от образователната сфера така, че в момента съм без преподавателски права, без чест, оплют, ненужен. Как човек да не се чувства обиден, как да не се отчае?! Особено след като инстанциите гледат невъзмутимо гаврата и не си мръдват и малкото пръстче да спрат произвола! Нали така, драги Министър Танев? Да Ви имам спокойствието! А сега гаврата стана съвсем нетърпима, на моите години оста-

Това вече е чисто по руски! След като полските граничари не пуснаха патриотичните наркомани "Нощните вълци" те се върнали на паметника в Катин където преди това, за да умилостивят поляците, положиха цветя, разхвърляли цветята, наплюли паметника – и дори го опикали и осрали! Тодор Цветанов Виж и това: Игорь ПОНОЧЕВНЫЙ: Польским пограничникам грозит от двух до трех лет лишения свободы После того, как польские пограничники не пропустили через границу участников мотопробега «На Берлин» – членов байкерского клуба «Ночные волки», они вернулись в Смоленскую область к мемориалу «Катынь», где разбросали возложенные ими вчера к памятнику цветы и венки. Члены байкерского клуба в знак протеста сплясали на мемориале, установленном в честь польских офицеров, лезгинку, а также наплевали, нассали и насрали на надгробные плиты и кресты. Следственный комитет Российской Федерации возбудил уголовное дело в отношении польских пограничников по факту незаконного недопущения на территорию иностранного государства российских мотоциклистов.

ДРУГАРИ, ПИЙТЕ СПОКОЙНО РАКИЯ, И ТО ЯКО, В ГОЛЕМИ КОЛИЧЕСТВА, УЧÈНИТЕ ДОКАЗАХА, ЧЕ РАКИЯТА БИЛА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПОЛЕЗНА ЗА ВАШЕТО ЗДРАВЕ!

Из: Учени разкриха, че ракията е изключително полезна за здравето Учени от БАН и Медицинския университет в София, съвместно с учени от Копенхаген и Берн, откриха, че ракията е изключително полезна за здравето, пише Kulinaria.bg. Българската напитка, която има десетки хиляди почитатели, съдържала редица полезни съставки, които се отразяват отлично на нашето здраве. КРАТЪК КОМЕНТАР: Каква радостна новина! Най-сетне и с една хубава новина да ни зарадват учèните! А дали пък ракията все пак не уврежда мозъка, а? Или "полезността" й се свежда до това, че хората с увреден мозък са значително по-кротки и търпеливи "граждани", с извинение за думата, щото какви граждани са пияндетата, моля ви се!? ПОЛИТИЧЕСКАТА УПОТРЕБА НА ПРАВОСЛАВИЕТО В ПУТИНСКА РУСИЯ Е АНТИХРИСТИЯНСКА ЗЛОУПОТРЕБА С ДУХА НА ХРИСТОВОТО УЧЕНИЕ ФРАГМЕНТИ СРЕЩУ ЕДНО „ЗЛО” ХРИСТИЯНСТВО І. За Антихриста. Принципно. Боя се, че е крайна наивност да се очаква Антихристът да се появи на света с образа на секуларен либерален чиновник, оформящ всемирното узаконяване на еднополовите бракове (или окончателното заменяне на природния газ в промишлеността със суровина, която напълно отсъства в недрата на Евразия). Това, ако щете, би било в про-

тиворечие с името му. Все пак, Антихристът е не не-Христ, а именноἀντίχριστος, което означава противо-Христос, но най-точно – вместо-Христос.

Ето защо аз се боя, че найсюблимната мечта, най-„гениалният” ход, който Антихристът лелее, откак дяволът е бил измамен с Разпятието, е по-скоро този да обърне Христос срещу… Христос; да направи Христос оръдие на изкушаващия „дух от пустинята” (Мат. 4:1). Да изведе Христос (Словото) от Духа на любовта, от Духа Свети, в Който Словото пребивава на земята през всички векове след Своето Възкресение и да Го обърне срещу Духа на Словото. Тъй че, боя се, че Антихристът съвсем няма да говори противоположното на Христос (на Словото): нали ако би го сторил, не би успял да съблазни и измами никой от Христовите. Не, той ще говори именно Христовото, но ще го говори с невероятна гордост – като нещо, над което има монопол (етнически, геополитически и т. н.). Ще го говори не на света, а против света; няма да спасява с него света, а ще осъжда света, дори ще убива в Негово име (за да „спаси” Христос от света). Ще събира не ученици и апостоли, а воини. Ще обяви грешниците (каквито, както винаги, ще намери в изобилие) за анти-христи и ще поиска „неговите” да ги подчинят, да ги поробят, да ги „дисциплинират” в името Христово. Най-главното е, че ще говори силно и точно срещу греха, но не защото ще е движен от Дух на любов, а защото ще е подтикван от дух на превъзношение, раздразненост и презрение към грешното човечество. Ще бъде парадигматично сходен с фигурата на фарисея (този „антиХрист”, съвременник на Христос), превърнал Духа в Закон, зад който се е приютил сам и отвъд който е изпратил всички „други”. Случайно ли е, че Христос предупреждава Своите да се пазят като от най-

10 коварно зло именно от „кваса фарисейски” (Мат. 16:6). Да, Антихристът ще поиска този път не да се разпъне за света и човеците (защото са грешни), а да съкруши света и човеците (защото са грешни); ще поиска да се яви като победител на злото чрез меч, а не чрез жертва. Всъщност у всеки зилот дреме един малък, мъничък „антихрист”.

ІІ. „Те”, грешните, и „ние”, съвестливите. И грехът, и съвестта (угризението) са в християнската (европейската) цивилизация. „Ние” сме както грешните, така и съвестливите. Ето защо всеки, който стилизира грешните като „тях”, а съвестливите като „нас”, е поел по пътя на Антихриста. Дори с проницателността и настойчивостта, с която зре сламките в очите на другите (на „онези”, на „тях”), той вече демонстрира една (сляпа за себе си) слепота – и тя, тя самата е гредата в собственото му око. Окото му е отворено само навън и с прозорливостта си той заблуждава; с това самото, че вижда, не позволява да бъде видяна слепотата му навътре. Когато грехът престане да бъде „нашето”, за което е и съвестта, и съдът ни, когато той стане „тяхното”, когато започне да се превръща в „цивилизацията”, по отношение на която съвестта и съдът са „друга цивилизация”, когато грехът бъде локализиран „там” („на Запад”), когато му турят име („либерализъм”), различно от нашето име

11 (именуващо се „на Изток”), тогава по тези места, в тази „друга цивилизация”, Христос се превръща в оръжие насочено срещу Христос. Защото „либерализмът”[1] е и грехът, но и зреенето на този грях. (Прочети ДО КРАЯ) ЗАБЕЛЕЖКА: Съветвам ви да прочетете до края този текст, заслужава си! Стига да ви вълнува истината по най-важните въпроси де - в противен случай няма нужда да го четете. БРАВО: ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА СЕ КАЗВА ДОКАТО НЕ СТИГНЕ ДО СЪЗНАНИЕТО И НА НАЙЗОМБИРАНИТЕ КОМУНОИДИ!

ректорката на ПГЕЕ.-Пловдив – за незаконното ми уволнение от работа като преподавател по философия и гражданско образование (по параграф, който води до фактическото ми лишаване от преподавателски права) и второто, което е за клевета. Смятам, че изказването на лорд Бийкънсфийлд има пряко отношение към вярното разбиране на смисъла на правосъдието: той казва една истина, която в нашия български контекст е особено полезна и важна. КОЙ ОТ ПРЕДЛОЖЕНИТЕ ПРОЕКТИ ЗА КОРИЦА НА НОВИЯ БРОЙ НА СП. ИДЕИ ВИ СЕ ВИЖДА НАЙ-ПОДХОДЯЩ ИЛИ НАЙ-ДОБЪР?

вторник, 28 април 2015 г. вторник, 28 април 2015 г.

ДИЗРАЕЛИ ЗА ИСТИНСКОТО ПРАВОСЪДИЕ вторник, 28 април 2015 г.

Едно малко проучване да направим, какво ще кажете, а? :-) Правосъдието е справедливост в действие. Бенджамин Дизраели лорд Бийкънсфийлд (Цит. от: Vasil Todorov) ЗАБЕЛЕЖКА: През тази седмица, съответно на 16 и 17 април, ще се проведат заседания и по двете съдебни дела, които водя срещу ди-

КАКВИ ТЕКСТОВЕ ВКЛЮЧВА НОВАТА КНИЖКА НА ИДЕИ вторник, 28 април 2015 г. СЪДЪРЖАНИЕ: IN MEMORIAM Нещо като опит за философски некролог за Жельо Желев ЧИТАТЕЛСКИ И РЕДАКТОРСКИ ВЪЛНЕНИЯ

Имаме късмета да живеем в едно смутно, но и многолико, богато на смисъл време, което не зная накъде ще избие Голямо международно признание на научно-теоретичното приложение на списание ИДЕИ Обмяна на мисли с философа Методиус Отзив за моята книга "Изворите на живота" Голямо международно признание за българо-украинското научно издание в областта на философията, възникнало на базата на сп. ИДЕИ Възможностите, които нашите списания – ИДЕИ и HUMANUS – предоставят на мислещите млади хора Тръгвам да обикалям страната за да се срещам и да разговарям с хората по интересуващи ги проблеми: на 27 март ще бъда в Смолян Гледането на сеир когато някой се мъчи да прави нещо ново е една от най-отвратителните черти на т.н. "български характер" – наред със завистливостта и с ненавистта към кадърните Важен методологичен, педагогически и пр. проблем, възникнал около издаването в хартиен вариант на "Помагалото по вяра" Оптималните, бих казал даже образцови изисквания за създаването на едно добро учебно помагало Такива като мен, дето се мъчим да правим нещо народополезно, явно сме пълни идиоти, аз не виждам друго обяснение Нещо като "цветна шапка" или "глава" на официалните бланки, върху които издаваме справки на авторите, публикували в списание ИДЕИ СВОБОДОМИСЛИЕТО Не, нямате право на мнение! (ОЩЕ >>>) РЕФОРМАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО НЯМА ДА СЕ СЪСТОИ, ОБРАЗОВАТЕЛНАТА БЮРОКРАЦИЯ, ЗА ДА ЗАПАЗИ ВСЕВЛАСТИЕТО СИ, СЕ БОРИ ДА ОТПАДНАТ ПРЕДПОСТАВКИТЕ ЗА НЕЯ сряда, 15 април 2015 г. Еволюцията на образованието има нужда от теб Еволюцията на съвременното образование на път да бъде прекратена между първо и второ четене на закона. Достатъчен е един поглед

в обществения живот, за да се види, че днес, въпреки широкодостъпното образование и въпреки грижите, които се полагат в културно и морално отношение, обществото ни страда от сериозни проблеми.

12 бъдат приети от Комисията и гласувани на второ четене, реформата няма да се състои, защото ще отпаднат предпоставките за нея, а именно – свободата и плурализмът в образованието и възприемането на ученика като субект, а не обект на образователната система. (ОЩЕ >>>) РАЗХОДКА С АВТОБУС ПРОЛЕТЕН ПЛОВДИВ

ИЗ

сряда, 15 април 2015 г.

Същевременно броя на училищата в чужбина (по данни на Асоциацията на българските училища в чужбина) се увеличава с много по-висок темп от този, с който намаляват училищата в България. В редица страни по света се използват всевъзможни средства за изкореняване на обществените пороци, и то не от правителството, а от самото общество, което е двигателят на всички благородни промени. В българската образователна реформа, започнала преди повече от пет години, едва сега започва да се наблюдава развитие на култура (задължението на всяка държава с претенции да бъде демократична) на взаимодействие с неправителствения сектор. Под влиянието на наложилата се спешност от промяна в цялата страна, при настоящия опит за приемането на новия закон за училищно и предучилищно образование, са налице всички предпоставки, за да смятаме, че този път законът ще се появи в неговата цялост и целесъобразност. В процеса на създаване на законопроекта бяха ангажирани почти всички активни неправителствени организации в страната, защото така виждаме възможността за осъществяване на една истинска реформа в образованието. Както много често се случва обаче законотворческият процес у нас бива силно повлияван през периода на окончателното му приемане на второ четене в Народното събрание. В този момент има реална опасност от незачитане на основната ценностна идеология на този законопроект – визираме предложенията, внесени в комисията по образование от народни представители, за промени в текстовете на закона, между първо и второ четене на законопроекта. Ако тези промени

Който е далече от Пловдив, пък иска да го види, ето, давам му тази възможност още сега... :-) АТИНА ДИМИТРОВА, АВТОР В СПИСАНИЕ HUMANUS – СНИМАНА С ТРЕТАТА МУ КНИЖКА сряда, 15 април 2015 г.

ЗВЕЗДИТЕ СПИСАНИЕ "HUMANUS" – Атина Димитрова Тя е само на 19 години, а вече има издадени два романа – "Синдром на наивната пляч-

ка" и "Нектар на безсмъртието". Едно наистина звездно постижение! Написа: Димитър Пецов ДАЛИ ОГРОМНАТА ЧАСТ ОТ ДНЕШНИТЕ БЪЛГАРИ НЕ ЗАСЛУЖАВАТ ДА БЪДАТ ОПРЕДЕЛЯНИ КАТО РОБИ, В ЕДИН НЕ БУКВАЛЕН, А ПОШИРОК, СЪЩНОСТЕН, ПРИНЦИПЕН СМИСЪЛ? сряда, 15 април 2015 г.

Интересен проблем и тема за обсъждане между другото поставя Emil Jassim в своя коментар: дали е истина, че и в нашата родина промяна няма как да се случи докато поколението, родено и живяло "в робство", не си замине - за да можем да влезем в нашата "Обетована земя"? И понеже "в робство" го е поставил в кавички, аз пък да запитам: нужни ли са кавичките в случая, роби ли бяхме до 1989, пък и дали не сме роби и досега, след като, примерно: 1.) Не си ползваме правата, изобщо нехаем за правата си, сиреч, сами се отказваме от свободите си (примерно, в Конституцията ни пише, че имаме право на свободно образование на децата ни, къде, позволете да запитам, е то?); 2.) не ценим свободата като такава, мнозинството у нас не иска свобода, пълно е у нас със свободоненавистници, с врагове на свободата, с безразлични към нея; 3.) туй същото българско мнозинство иска спокойствие, иска господарят, именно държавата, държавният чиновник, да му урежда живота, да се грижи за него, сякаш държавата е наша "грижовна майка"; 4.) иска държавата, държавният чиновник, "началството" да го командва, да му дава инструкции за изпълнение, 5.) пък той, робът, или поне съществото със ярък слугински ман-

талитет, да се подчинява, да изпълнява, 6.) та да си пребивава в идилията на комуната, на безотговорността на робското съществуване и прочие. Нима не са роби в истинския смисъл ония, които не щат свобода, за които свободата е нежелана? Ами дали не са точно такива ония, които съставят мнозинството сред нас? А пък колцина сред нас не са същински, несъмнени роби на своите представи, не са истински роби по повод на ограничените си разбирания, на предразсъдъците, на които робуват с такова трогателно себеотказване, че са направо способни да ни умилят? Ако не друго, поне в мисловно, умствено, интелектуално отношение робите сред нас нима са малко? Широкото разпространение на простащината у нас нима не израз на робия, на робуване? Простакът нима не е роб на простащината си? И това ли не сте забелязали? Нима не сме нация с преобладаващ и то очебиен робски манталитет? Този манталитет давате ли сметка колко широко е разпространен? Нима не е истина, че у нас ония, които не се оставят да бъдат ръководени от държавата и от държавния чиновник, които не допускат да бъдат унижавани, т.е. смело живеят със съзнанието на свободни и суверенни човешки същества (личности), та значи нима не е истина, че такива сред нас са едно нищожно, пренебрежимо малко малцинство? Докато огромната част от днешните българи, щом търпят и се примиряват с всевластието, с тъй арогантното господство на самонадеяната държавна бюрокрация, несъмнено заслужават да бъдат определяни като роби, в един не буквален, а по-широк, същностен, принципен смисъл. Поставям проблема, интересно ми е дали някой изобщо ще го осъзнае като проблем и ще се ангажира да заяви своята позиция. Добавям и това: оня, който не иска "пълна свобода", за когото "цялостната свобода" е нещо неприятно и нежелано (такъв общо взето друго не прави, освен да повтаря, че "пълната свобода" не съществувала, а пък ако съществува, тя била опасна, тя била, видите ли, "свободия"), та значи оня, който иска "частична свобода", дали такъв пък не е и частично човек, частично роб, понеже по презумпция се знае, че човек в истинския смисъл на тази дума е

13 оня, който държи на свободата си, и то в нейния неощетен, в нейния "100%-тов" смисъл? Щом някои у нас не съзнават противоречието и са съгласни да бъдат "наполовина личности и човеци, а наполовина роби или поне слуги", то такива, разбира се, не заслужават да бъдат смятани за свободни, те всъщност не са и "100%-ови" човеци. И такива има, за жалост, не само сред поколението, което се е формирало в условията на комунизъм (комунизмът по идея е най-лют враг на свободата, комуната е точно това, личността е нищо, а общността, комуната, държавата е всичко!), такива има и сред младите, сред родените и отраслите в условия на нашенската половинчата "свобода". Зачетете се в текстовете на Хайдегер ако искате за да разберете какво означават такива "половинчатости", половинчата, ощетена свобода е таман несвобода, това не е свобода, не може да бъде свобода. И наполовина човеци не можем да бъдем, или си човек, или не си, сиреч, си роб, същество, което презира човека – и доброволно се е отказало от човешката си участ. Поставих проблема, ще се радвам да чуя мнения, дето се казва. Хубав ден на всички – и приятни размисли! Бъдете свободни, не се отказвайте така лесно от свободата си, щото оня, който лесно и сам се отказва от свободата си, заслужава да бъде смятан за роб, именно той е истинският роб... КОЙ УПРАВЛЯВА БЪЛГАРИЯ: РУСКОТО ПОСОЛСТВО ЛИ Е ВИСШАТА ВЛАСТ У НАС? сряда, 15 април 2015 г.

СНИМКА: Йоанна ва, OFFNews

Кънче-

Москва плаща на София да шпионира български граждани, Автор: ИВО ИНДЖЕВ Манол Глишев и Кирил Чуканов, арестувани тази нощ от по-

14 лицията заради думите ДЕМОНТАЖ и ЛУСТРАЦИЯ, изписанис боя върху Монумента на окупационната червена армия (МОЧА) в София, бяха освободени „предсрочно”- в смисъл, че не ги държаха в Първо районно управление в столицата толкова дълго, колкото предишните арестанти, задържани на 7 септември 2014 г. за близо денонощие с белезници в същото полицейско управление. Обвиниха ги, че са написали със спрей ОКУПАТОРИ, т.е. истината. Прокуратурата е отказала да повдигне обвинение срещу двамата. Повдигам обаче друг въпрос във връзка с информация, получена от полицейски източник, който не желае името му да бъде споменавано: ivo.bg узна каква е причината за повишената „успеваемост” в арестуването на българи по поръчка на руското посолство в София, което се държи като началник на софийската полиция. Авторът на тези редове не веднъж лично е участвал в подобни акции със спрей на същото място. Без да се крие, по светло и в тъмнина, сам и в компания на съмишленици. И „изведнъж” нещо се промени. „Някой” нареди да се вземат мерки и започнаха арестите по сигнали, получавани с технически средства във въпросното Първо районно управление. Руското посолство, както се изясни днес, не само „оказва натиск” (по думите на служебно лице от полицейското управление, споделени с патриотите, арестуваните през септември 2014 г. и оневинени през януари 2015 г.), но буквално спонсорира шпионирането на МОЧА. Оказва се, по думите на полицейския източник, че от известно време насам са сменени камерите, насочени към най-охранявания монумент в България. Сега те са с голяма разделителна способност. Тя е далеч по-добра от чувствителността на онези камери, които следят например нарушителите на правилника по пътищата на България. Зад тази „придобивка”, както споделя полицейският източник, стои руската държава. Тя плаща за следенето на български граждани, чиито действия преценява за враждебни (на българска територия, от която българската държава е абдикирала в полза на грубата сила и парите на Москва). Възникват редица въпроси по този повод:

Кой е приел руските сребърници, за да шпионира свободолюбивите българи?

сряда, 15 април 2015 г.

Може ли всяка чужда държава да се разпорежда в България по подобен начин, ако прецени, че това е в неин интерес? Къде е българската държава в тази скрита (от българските граждани) картинка? Колко струва съгласието на българската полиция да служи на чуждите пари – наистина ли всеки, които си плати скъпата техника, може да си поръча на българските полицаи да му изпълняват желанията? Каква е законовата база, на основание на която една чужда държава си купува правото да се разпорежда и да управлява действията на полицията в България? Ще бъде ли повдигнат найпосле този въпрос пред руската страна, която се държи господарски тук като у дома си? Ще бъде ли потърсена сметка от местните колаборационисти?

НЕПОНОСИМО СТРАДАНИЕ ЗА РУСНАКА Е ТОВА СЪЗНАНИЕ – ДА СИ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ ЕДНА РЪМЖАЩА МЕЧКА ИЗВЪН ОГРАДИТЕ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА четвъртък, 16 април 2015 г.

Но най-скандалният извод от всички, е следният: щом един български полицай не може да застане с името си зад тази информация, това означава, че той си дава сметка за реалността. Тук управлява руската Пета колона. Тя може да прегази един българин, който се е клел да брани закона и гражданите на своята страна, над която обаче върховенство има чужда държава. Това не е публицистичен патос, а факт, който се потвърждава от тази ситуация. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Интересно четиво най-вече за депутатите от РЕФОРМАТОРСКИЯ БЛОК, пък и за неговите министри – няма ли някой да се заинтересува и да пита отговорните власти за това, което като проблем поставя г-н Инджев?

Из: Как през 1950 г. Илия Бешков пророкува за САЩ и СССР

ПРЕПОРЪЧВАМ ВИ ДА ОТИДЕТЕ НА ИНТЕРЕСНА ЛЕКЦИЯ С ПРОЖЕКЦИЯ НА ФИЛМ ЗА РАЗНООБРАЗИЕТО НА ИДЕИ ОКОЛО ПСИХОАНАЛИЗАТА

“Русинът има единствената потребност – да се похвали с нещо – каквото и да е – царизъм, болшевизъм, деизъм, атеизъм, анархизъм или нихилизъм, стига те да са “най-” и да заплашват света, което отгова-

ря тъкмо на страха му от света. Бои ли се русинът от света? Не, но той съзнава, че е ненавистен, непоносим или в най-добрия случай съжаляван в цивилизования свят, в който свят той няма дял и никакво участие в изграждането му през вековете. Непоносимо страдание за русина е това съзнание – да си през вековете една ръмжаща мечка извън оградите на цивилизацията. “Православна” Русия води единадесет “освободителни” войни, за да завоюва Полша, България и Турция и като не успя това правоверно православие беше заменено за 24 часа с болшевизъм, с атеистично православие, което започна нови “освободителни” войни срещу България, Полша, Турция... и целия свят. Христос беше заменен със Сталин (досега успешно)...” Илия Бешков, септември 1950 г. МОЙ БИВШ УЧЕНИК ПОДХВЪРЛИ ИДЕЯТА ДА СЕ ЗАХВАНА С ПОЛИТИКА, ДА СТАНА ПОЛИТИК – КАКВО ЩЕ КАЖЕТЕ, КАК ВИ ЗВУЧИ ТАКАВА ЕДНА ЕКСТРАВАГАНТНА МИСЪЛ? четвъртък, 16 април 2015 г.

Вчера поставих една сериозна, важна тема за обсъждане, за дискусия, опитах се да формулирам един съдбовен казус за разисквания – виж: Дали огромната част от днешните българи не заслужават да бъдат определяни като роби, в един не буквален, а поширок, същностен, принципен смисъл? – и както обикновено става у нас по него, разбира се, почти няма никакъв отклик. Забелязал съм такава една интересна зависимост: че колкото по-важна и побогата на смисъл е темата, толкова по-малко са желаещите да дискутират по нея, колкото обаче понищожна по смисъл и значение, сиреч, по-глупава е темата, толкова повече са желаещите да се изкажат; ако поставим, примерно, ей-сега за обсъждане темата, да речем, за особеностите на... задника на Азиса, аз

съм убеден, че ще се появят тълпи от желаещи да се изкажат; ала за нещо наистина важно и интересно, за нещо, изискващо мислене, обикновено няма никакви желаещи за дискутиране. Както и да е, аз, прочее, решавай май същата тази тема или повдигнатия проблем да го поставя за обсъждане в днешното издание на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивска обществена телевизия, което е от 11 часа днес, но това не е сигурно де, може дотогава да ми хрумне някоя друга, още поинтересна тема. А ето сега обаче, понеже все пак двамина се изказаха в блога, те имат интересни мнения, ето какво казаха тия храбреци, а подолу пък можете да видите и моя отговор към единия от тях: Анонимен каза: Вижте го Грънчаров как си позволява да обижда целокупния български народ!!! Позор за този гнусен българофоб! Благодарим ти, уважаема госпожо Анастасова, че го уволни от нашето училище и той вече никога няма да може да мърси образователната система защото такъв злодей няма да бъде никога повече учител!!! П.К. каза: Господин Грънчаров от известно време искам да Ви кажа нещо важно, ето сега изглежда дойде моментът. Вие в момента сте безработен. Явно съдебните дела, които водите за възстановяване на работа в училище, ще се точат още дълго време. Сам поставихте преди няколко дена въпроса как ще живеете занапред, предвид това, че спира обезщетението Ви за безработица. Спрели са, както научих, и инвалидната Ви пенсийка. Наистина при Вас решаването на проблема за осигуряване на някакви средства за съществуване е вече належащ. Идеята Ви да продавате своите книги и списанията, които издавате, е утопична, у нас не може да се живее с литературен, с писателски труд. Както забелязвам, и никой не Ви подкрепи, все пак да попитам: някой поръча ли си Ваша книга след като призовахте за това? Май не, нали познах? Та в тази връзка се запитах следното. На власт в момента са и реформаторите, политическата сила, на която Вие симпатизирате. И която толкова сте подкрепял. Вие не сте длъжен цял живот да бъдете преподавател, защо не си смените

15 професията и да се захванете с политика? Всички знаем, че имате много ценни качества в тази посока, мислещ човек сте, отстоявате твърдо някакви принципи, Вие сте рядък човек, който може да е много полезен за желаната промяна в политическия живот на страната. Такива хора като Вас, улегнали, с ясни разбирания, с твърди морални принципи, неподкупни и прочие са ни необходими в този момент. Не смятате ли, че е престъпление да стоите настрана от политиката, след като сам виждате колко е тежка ситуацията в нея? И след като добре знаете, че хора като Вас са нужни особено много в този тежък момент, който страната преживява. Та Ви предлагам да подтиснете всяко чувство на обида и да отидете примерно в ДСБ и да станете техен член, да се захванете с политика, да станете политик. И то професионален политик. Призовавам Ви да сторите това! Аз примерно съм човек, който винаги би гласувал за Вас ако станете политик. Имам Ви нужното доверие. Идете при Радан Кънев, разговаряйте с него, обяснете ситуацията, в която сте попаднал. Недейте да очаквате те да се сетят за Вас, няма да се сетят да Ви поканят в политиката. Но Ви есам имате не само правото, но и сте длъжен да отидете. Знам, че не Ви е приятно да се врете, точно хората като Вас навремето бяха отблъснати от политиката, сега обаче е времето да се върнете. Точно сега, в този момент. Страната има нужда от Вас. И от хора като Вас. Моля Ви, разберете го и идете в ДСБ. Смятам, че ще Ви оценят там. Разбира се, няма да Ви е леко, но си заслужава да опитате. Желая Ви успех! С уважение, Вие се сещате кой съм, аз съм Ваш бивш ученик, в момента живея и работя в Германия, но да си сложа все пак инициалите – П.К.

Maria Vassileva каза: Роби сме. Вярно ни описва Грънчаров. Нямам какво да добавя.

Maria Vassileva Ангел Грънчаров каза: Благодаря за съпричастността към моя проблем, а също и за предложението! Аз всъщност нямам кой знае какви възможности за избор. Но в политиката никога не бих отишъл само за да си уредя препитание – това е под моето достойнство. Имам съвършено друго понятие за смисъ-

ла на политиката и за призванието на политиците. Тъй че предложението Ви на това нравствено основание отпада.

Пък си имам и професия. Аз съм учител. А за моя дълг към страната – аз си го изпълнявам и тук, в блога. Като пиша и по този начин продължавам да си върша работата като учител и като философ, аз фактически изпълнявам и някаква политическа (гражданска) роля. Тъй че не бягам от дълга си. Напротив. Тъй че и това нещо, писането, е работа. Друг е въпросът, че трябва да измисля нещо за да си изкарвам средства за съществуване. Ето тук е истинският проблем. След около месец оставам без никакви средства за съществуване. Затова и аз мисля по проблема. Ще измисля нещо, да се надяваме! :-) ЗАБЕЛЕЖКА И ДОБАВКА КЪМ ВЕЧЕ КАЗАНОТО: Виждате, мой бивш ученик ми подхвърля идеята да се захвана с политика, да стана политик – какво ще кажете, как ви звучи такава една екстравагантна мисъл? Има ли нужда от политици като мен, с моите разбирания, стил на поведение, подход и т.н.? Апропо, от доста време, години вече, аз кажи-речи всекидневно пиша за политиката, но от една по-висша позиция, за нейната същина, за автентичния й смисъл, за истинското й понятие и предназначение. И де факто, по този начин, се занимавам един вид с политика. С осмислянето на истинската, повтарям, на действителната политика и демокрация, която ни е толкова нужна, щото виждате какво хора се намърдаха напоследък в политиката, все от типа "фани единия, удари другия", завалийките! Та за мен лично тази мисъл да се захвана с политика в точния смисъл, именно да стана професионален политик, започна изведнъж да ми звучи по-иначе, убеждавам се, че в такова едно

предложение е скрит разум, сиреч, заслужава си да се приеме. Е, знам, трудно е, но то лесни неща няма, пък и такава, явно, ми е била участта: да се боря за истината и за доброто, за истинските неща, и то във всички ония сфери, в които досега съм се изявявал. Години наред, десетилетия, се изявявах в образователната сфера и водих титанична битка с господстващото у нас менте-образование, имам предвид административно-командната директивна система на образование, водих страшна битка с господстващата образователна бюрокрация, с оглед да прокарам някакви нови, съвременни, адекватни на нуждите на младите подходи; е, знаете, бях сразен в тази си битка, ето, изгониха ме от образователната сфера, и то по един най-хулигански, бандитски, мутренски начин – бих си позволил да кажа. В областта на писането на книги също се проявих в една поразлична светлина, няма да обяснявам сега каква. В писането и издаването на учебни помагала за многострадалното ни образование – също. Е, не съм постигнал кой знае какво, но то направеното не се губи, то си стои, един ден може пък, знае ли се, да бъде оценено. В областта на публицистиката, на анализите на политическия живот и нас аз също не от вчера се изявявам, преди по вестниците, а в последните 7-8 години – в интернет, чрез блога си; знаете, станах един от най-активните коментатори, анализатори, тълкуватели на процесите. Само с "реална политика" не съм се занимавал, само политик не съм бил (и... поп също така не съм бил де, но едва ли някога ще бъда пък и поп!). Апропо, политик, между другото, вече съм бил, но за кратко време, именно в ранните години на демокрацията бях и такъв, даже кмет на родния си град бях за кратко време, тъй че за мен политиката като занимание не е нещо ново или неизвестно. Усетил съм и аз на политиката жилото найвече, не меда, разбира се, аз за меда й не съм и ламтял, казах, че съм особена порода и в тази област. От политиката бях изтикан от една категория хора, които се отличават с настъпателност и с безскрупулност; те направиха съответните поразии в политиката, грабиха, лъгаха, абе държаха се както подобава за истински разбойници, за истински ментеполитици, знаете какво имам предвид. Дали сега не е дошло времето с политика отново да се захванат хора

16 като мен, дето имат някакво твърди нравствени принципи, ето този проблем мен специално взе да ме интересува; аз по принцип знам, че за такива "бели врани" в политиката винаги е време, но това е отделна тема. Но да спирам дотук. Днешният ми ден е напрегнат: първо имам предаване по телевизията, а пък после, от 14.30 часа – ще се води съдебното дяло срещу моето уволнение, което е на ниво вече Окръжен съд. Ето данните за дялото за ония, които се заинтересуват и поискат да дойдат в съдебната зала: в. гр. д. № 835/ 2015 г., гражданско отделение VІІ състав на Окръжен съд-Пловдив, насрочено е именно за 16. 4. 2015 г., в 14, 30 ч. Заповядайте, очертава се да е много интересно това дяло! Хубав ден на всички! Бъдете здрави! ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ 9 АПРИЛ, ТЕМА: "ЗАЩО СМЕ БЕДНИ – И КАК ЩЕ ЗАПОЧНЕМ ДА СТАВАМЕ БОГАТИ?" четвъртък, 16 април 2015 г.

ОКОНЧАТЕЛНО КОРИЦАТА НА НОВАТА КНИЖКА НА СПИСАНИЕ ИДЕИ ЩЕ ИЗГЛЕЖДА ЕТО КАК четвъртък, 16 април 2015 г.

ЧЕНГЕСАРСКАТА РУСКОБЪЛГАРСКА МАФИЯ И ОЛИГАРХИЯ ДЪРЖИ ПОД КОНТ-

РОЛА СИ МЕДИИТЕ В БЪЛГАРИЯ

"ЛУСТРАЦИЯ" И "ДЕМОНТАЖ" – МАНОЛ ГЛИШЕВ СРЕЩУ НЕШКА РОБЕВА

17 КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ТЕРОРИСТИ, ВЗРИВИЛИ ЦЪРКВАТА "СВЕТА НЕДЕЛЯ"

четвъртък, 16 април 2015 г.

петък, 17 април 2015 г.

четвъртък, 16 април 2015 г.

Преди 5-6 години в жълтия като цяло вестник "Уикенд" се пускаха и нелицеприятни новини за червената мафия и организираната от нея престъпност. Тогава той имаше най-голям тираж (350 000) в България. Тогава агент Димитър (Кеворк Кеворкян, бел. моя, А.Г.) подсказа на червените медийни бонзи да превземат и жълтата преса – за да могат от "жълти позиции" да водят своята отровна антибългарска пропаганда. Това вече е факт. Сега в "Уикенд" и останалите жълти вестници (като "Галерия" например), които продължават да се четат от иначе апатична и политически неграмотна публика се води истинска психологическа и идеологическа война против демократична България. Да не говорим, че това се прави и от "сериозната" преса на мафията – т.е. от всички т.н. "сериозни" всекидневници. Написа: Момчил Дойчев ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ ДНЕС, ТЕМА: "КОГА И КАК ЩЕ СЕ ОСВОБОДИМ ОТ РОБСКИЯ СИ МАНТАЛИТЕТ?" четвъртък, 16 април 2015 г.

Забележка: Записът е от екрана, не е качествен, той тук е временно, като взема от ПО-тв оригиналния запис, ще сложа него...

От комунист човек не става... просто нема начин... ЩО Е ИНТЕЛЕКТУАЛНА ИМПОТЕНТНОСТ петък, 17 април 2015 г.

Ето какво се наложи да кажа да един напъващ се да мисли комуноид, който има наглостта да заяви, че това, което аз твърдя, било "идиотщина" – понеже не съвпадало с неговото мнение; той, видите ли, не мислел така, а пък които не мислели като него били "идиоти"; та на тоя умник му казах следното: Нещата, които не разбирате или не съответстват на Вашето мнение не са на това основание "идиотщини", щото ако мислите така, това означава, че идиотът сте именно Вие. Който мисли различно от Вас не е идиот на това основание, защото ако смятате така, то тогава, казах, идиотът сте Вие. Мислещият различно просто мисли различно, за никакви "идиотщини" тук не може да се говори; а ако някой все пак си позволява да говори, то такива идиотщини може да говори само оня, който е толкова слаб в аргументацията си, че друго не може да каже... нападките над личността на опонента издават умствено безсилие или интелектуална импотентност... ПО ПОВОД 90-ГОДИШНИНАТА ОТ ПЪКЛЕНОТО ДЕЛО НА

Lachezar Tomov каза: Къде беше Българската Православна Църква днес? Защо храмът "Света Неделя" беше заключен на годишнината на смъртта от терористичния акт на БКП именно в този храм? Къде бяха представителите на властта? Президент, премиер, министри, депутати? Ангел Грънчаров каза: Явно кагебисто-ченгесарите и рублофилите, дето са начело на църквата ни, дето са овладели Синода, се чувстват във вътрешен план наследници на ония, които по заповед на Москва са взривили храма "Света Неделя"; аз лично по-голямо потвърждение за тяхната съпричастност към комунистическите терористи и тяхното пъклено дело не мога да си представя... А за представителите на властта не знам, ако някой от тях беше се трогнал за жертвите поне малко, сигурно щеше да дойде да запали една свещичка... Бог да прости убитите от този страшен терористичен акт на българския комунизъм! ЖИВОТ БЕЗ ЕМОЦИИ ПЪК ЖИВОТ ЛИ Е: ДА БЪДЕМ ЧОВЕЦИ – НИМА НАЙПРОСТОТО Е ТОЛКОВА ТРУДНО?! петък, 17 април 2015 г.

Вчера следобед в зала 2 на Апелативния съд в Пловдив се про-

веде съдебно заседание на VІІ състав на гражданско отделение на Окръжен съд в Пловдив по въззивно гражданско дяло № 835/2015 г., това е дялото, което моя милост води вече на втора инстанция, именно дялото срещу моето скандално уволнение от работа като учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив, извършено по смехотворния мотив "пълна некадърност", "абсолютно негоден за системата", "изцяло липсват качества да бъде учител" и пр. Понеже, добре знам това, доста хора се интересуват от развитието на тази многозначителна история, която блогът HUMANUS следи още от генезиса й, ще кажа нещичко за това какво стана на самото заседание; защото това е една история, която илюстрира по найкрасноречив начин тежката нравствена и психологическа ситуация, в която пребивава българското образование и училище. Самото заседание премина бързо, по установения ред или процедура. Пред тричленния състав на съда една от съдиите представи въззивната жалба, писмения отговор на другата страна, очертаха се параметрите на дялото, а след това думата беше дадена на адвокатите. (Ответницата Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив, отсъстваше, не се яви този път.) Моят адвокат г-н Иливанов представи своята защитна реч в писмен вид и заяви, че по настояване на неговия довереник, на жалбоподателя, сиреч, на моя милост, предлага думата да се даде на мен – за съвсем кратко изказване; е, думата ми беше дадена; ще се опитам тук да възпроизведа по памет (не си бях правил никакви записки) основното, което успях да кажа в своята наистина съвсем импровизирана реч там, пред съда: - Уважаеми окръжни съдии, помолих да ми се даде думата по важни причини, обещавам да бъда съвсем кратък. В ПГЕЕ-Пловдив съм работил 14 години, а иначе общо 32 години в образователната система, работил съм на университетско и гимназиално ниво. Преподавал съм философските учебни предмети. Една идея ме е вдъхновявала във всичките тия години: да съм полезен на учениците, на младите хора, да им помогна да придобият ценни качества, необходими им за живота. Моите разбирания за смисъла на образованието са по-различни от т.н. традиционно

разбиране, аз съм привърженик на едни съвременни и новаторски подходи, според които учениците не трябва да са просто консуматори на готови знания; моят акцент е върху творческата, продуктивна страна на учебния процес – когато младите се упражняват в самостоятелно осмисляне и вникване, в търсене на оня смисъл, който им е потребен за ориентация в живота. На тази именно база се очерта сериозно разминаване между моите разбирания и тези на новото ръководство на училището в лицето на директорката Анастасова. (Като стигнах дотук забелязах, долових известна нетърпеливост в очите на слушателите си, което ме накара да ускоря речта си, да й придам по-бързи обороти.)

- Стигна се до сериозен конфликт. Моята идея и желание винаги е било различията да се регулират по най-естествения начин, именно чрез демократичен дебат; за жалост това не се получи, другата страна имаше явно коренно различна представа. Тя предприе цяла една поредица от недопустими по всякакви закони инициативи по моето личностно и професионално дискредитиране с оглед проблема да бъде решен по най-простия начин: чрез моето изгонване, чрез уволнението ми, чрез изпъждането на опонента. Няма го човека, няма го и проблема, това, изглежда, е вдъхновявало въпросното административно ръководство. При това за целта (вие ще констатирате всичко това като разлистите папките на това дело) бях представен сякаш съм някакъв личностен и нравствен урод, представен съм в изцяло черни краски, като човек, който с никого не може да се разбере, представен бях за нещо като "народен враг", "злодей" и пр. Ето точно затова поисках думата, да кажа няколко думи, за да ме видите и за да се убедите с очите си, че едва ли съм какъвто са ме представили моите тъй любезни опоненти. И завършвам с това, че съм изключително обиден за такова едно отношение, казвам го с горчивина, никога не съм предполагал, че такова нещо може да се случи в наше време, но, уви, ето, случи се. Взех думата понеже съм дълбоко убеден, че освен правните аргументи има в това дело и една чисто човешка страна, която не бива да бъде пренебрегвана, за което и апелирам. Аз съм искрен човек и винаги казвам каквото мис-

18 ля и както аз чувствам нещата; моля да ме извините за това, че поисках думата, но сами виждате, бях длъжен да се изкажа. В общи линии тия мисли съдържаше онова мое истинско, реално произнесено слово пред съда, което, разбира се, сега не мога да възпроизведа с точните думи. Даже имам усещането, че там сякаш успях да кажа горе-долу същото, но с още по-малко думи. Забележително е, че изглежда успях да налучкам някаква мяра, та този път съдиите изобщо не ме прекъснаха. Дори имам усещането, че думите ми не раздразниха никой в залата (ако изключим адвокатката на другата страна, разбира се, която служебно е длъжна да бъде раздразнена, за това един вид й плащат). Както и да е, след моето изказване се изказа тя, беше изключително лаконична, не пожела да влезе в полемика по повод казаното от мен, кой знае защо. Понеже дялото било по "ускорена процедура", съдът трябва да излезе с решение по него до края на този месец (в 14 дневен срок, доколкото разбрах). Бог да ми помага! – с това ще завърша, това е моето упование. Ние каквото трябва с чудесния ми адвокат (на когото тук за сетен път искам да благодаря, той, човекът, даде всичко от себе си, написаните от него документи са блестящи във всеки един смисъл, не само в правния!) направихме, сега всичко, дето се казва, е в Божиите ръце. Казвам тия неща неслучайно, те са един принцип, която важи за всички наши човешки дела: каквото трябва направи сам, дай всичко от себе си, пък след това се уповавай само на Бога – Той помага на ония, които не чакат всичко наготово, а работят, изпълняват си дълга, не се надяват нещата да им бъдат поднасяни "на тепсия". Днес пък е другото ми съдебно дяло, което заведох за клевета, пак срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив. Не зная защо, но тия дела, заведени в най-различни времена (аз него го заведох още преди да бъда уволнен, един вид уволнението ми беше нещо като вид административен или властнически опит за реванш заради завеждането на това дяло, но ето, второто по време и по причинна връзка дяло изпревари първото; явно стават и такива работи! Та днес, пак на същото място, но от 14 часа, в Районен съд-Пловдив, ще се проведе наказателно от частен характер дяло 1727/2014 г., то обещава да е още по-

интересно, ако някой иска да бъде в залата, да заповяда. Хубав ден желая на всички! А за мен денят се очертава да бъде наситен с много емоции, какво да правя, такава явно ми е участта... Апропо, то живот без емоции пък живот ли е? Тъй че да благодарим на живота за всички ония изпитания, които ни поднася, и да внимаваме само за едно: да бъдем на длъжната нравствена висота! Който спазва това, на когото съвестта му е чиста, само той има и право да очаква Божията милост! Да му мислят останалите! Е, нека с това да завърша, приемете го като мое пожелание към всички вас. Човеци да бъдем – толкова е просто това; да, ама ето, оказва се, че сякаш постоянно забравяме за него, което показва, че сме станали прекалено "сложни", а не бива... ЗАБЕЛЕЖКА: Защо се изразявам така, защо, примерно, избрах такова странно заглавие на този текст, ще се разбере утре, и то е в пряка зависимост с това, което ще се разиграе в съдебната зала днес, от 14.00 часа. Нищо не е случайно. А днешното дяло е изключително вълнуващо, да се надяваме, за мен. Аз, общо взето, ако забелязвате това, съм голям щастливец: животът не ми обръща гръб, а ми предоставя най-различни и все по-богати на смисъл емоции. Да си щастливец, изглежда, е точно това: да му мислят живеещите скучно! Аз не роптая срещу съдбата си, тя, сами виждате, е толкова милостива и щедри при това за мен. Макар че всеки общо взето сам си е ковач на съдбата де, но това е вече отделна тема. Все пак да ви кажа съвсем накрая и това: внимавайте все пак каква съдба си ковете де! Аз лично съдба на мухльо или на мижитурка изобщо не ща, а който иска да е личност, при това живееща достойно, в нашите специфични български условия, такъв поема огромни рискове – и трябва да е готов да плати цялата цена. Виждате на какви опасни и вредни неща съм учил моите ученици, нали така?! Правилно ме уволниха, нали така?! "Как може такъв долен човек, имащ толкова вредни и неправилни мисли, да работи в нашия тъй сплотен колектив?!" Каквото ще каже дежурната другарка по блог нека този път да го кажа аз. Да я отменя малко. Да не се мъчи толкова тая клета душа... Бъдете здрави! Пазете се от душевните болести, които са най-опасни и ковар-

ни, това пък ви го казвам вече като психолог... И понеже темата е голяма, спирам дотук. (Хрумна ми чудесна тема: кои са "нормални" и кои са "ненормални" в нашия съвременен български живот? Кои са душевно здрави и какви са душевно болните? – инак казано. Прекрасна тема, а, какво ще кажете? Ще я поставя непременно, дори и в предаването си по ПО-тв ще я поставя; тук само я маркирам, за да не я забравя. Чао и до скоро!) РУБЛОФИЛИЯТА Е ДУШЕВНА ПАТОЛОГИЯ, ИЗВРАТЕНОСТ, УРОДСТВО И Е НЕЛЕЧИМА петък, 17 април 2015 г.

Абе, хора, какво ги правят тия нашенските рубладжии? Лепило ли им дават да дишат? :-) Че са алчни и че са прости, разбирам. Кой инак ще седне да работи срещу народа си, ако не е от простотия, невежество и алчност? Но да изпитват радост от масови убийства, да получават оргазъм при мисълта за терористични акции, да се кефят от идеята за руското ядрено оръжие, което щяло да ни превърне в радиоактивна пепел, това не е глупост, това е тежка психопатия. Рубладжийски зомбита, лекувайте се, докато е време! Стига сте дишали евтиното и зловонно лепило на кремълската пропаганда. Опасно е за вашето здраве! Даниела Горчева КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Наистина рублофилията е душевна патология, извратеност, уродство, болест, но аз лично смятам, че това нещо е нелечимо: една свиня като се научи да яде лайна (с извинение за думата!), по никой начин не можеш да я отучиш от това...

19 НОВАНИЕ ПО БЮРОКРАТИЧНО НИЩОНЕКАЗВАНЕ петък, 17 април 2015 г. По повод на Лишаването ми от преподавателски права, както и да го погледнем, е грубо нарушаване на моите найфундаментални човешки и конституционни права (там всъщност е публикувано мое ОТВОРЕНО ПИСМО В ЗАЩИТА НА АВТОРИТЕТА НА ПРАВОСЪДНАТА СИСТЕМА У НАС) и във връзка с Като гражданин, вярващ във възвишения характер и огромната роля на правосъдието дръзвам да реагирам – за да защитя достойнството на самата институция днес получих следния виртуозен в нищонеказването си отговор от МОН, с който въпросното Министерство сякаш надмина самото себе си именно в това отношение, нищонеказването, един вид победи самото себе си в негласно обявеното социалистическо съревнование по бюрократично нищонеказване:

Велико е, нали? Нека да остане тоз тъй многоизразителен документ като паметник на... – на какво именно е той е паметник решавайте вие! Аз онемях като го прочетох... ПРИЯТЕЛ МЕ ПОЗДРАВИ С ЧАЛГА-ПЕСЕН И МИ СПОДЕЛИ ПРЕЦЕНКАТА СИ ЧЕ ОТ МЕН ПОЛИТИК-КРАДЕЦ, ВИДИТЕ ЛИ, НЕ СТАВАЛО... петък, 17 април 2015 г.

МОН ПОБЕДИ САМОТО СЕБЕ СИ В НЕГЛАСНО ОБЯВЕНОТО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО СЪРЕВ-

Получих на Скайпа следното съобщение-поздравление от моя

приятел от Монтана Петър Каменов:

Пращам ти една чалгапесен "За крадец не ставаш, сине, ти си будала" (Sweet chalga time 1996), можеш и да не си я пускаш, но все пак там е и Тодор Колев... Та от припева днес цял ден ми звучи префразирано: За политик-крадец не ставаш... ти си "будала"! :-) (във връзка с публикацията в блога ти Мой бивш ученик подхвърли идеята да се захвана с политика, да стана политик – какво ще кажете, как ви звучи такава една екстравагантна мисъл?) Това ми пише Петър. Благодарих му за тъй похвалното за мен пожелание-признание! :-) ЛЪЖЛИВИТЕ, НИКОГА НЕИЗПЪЛНЕНИ ОБЕЩАНИЯ НА ПУТИН събота, 18 април 2015 г.

:-) Лъжец от класа ни е той! ПРОКЛЯТИЕТО НАСТИГА ВСИЧКИ ИЗВЪРШИТЕЛИ НА ТЕРОРИСТИЧНИЯ АКТ В ЦЪРКВАТА "СВЕТИ КРАЛ" събота, 18 април 2015 г. Проклятие: В ужасяващи инциденти умират 19 атентатори от "Света Неделя", автор: Иван Бутовски Деветнайсет души, замесени в най-масовия терористичен акт в България – взрива в църквата "Св. Неделя", умират в ужасяващи ин-

циденти, сякаш преследвани от проклятие. Това разкри в. "168 часа" 88 години след чудовищното престъпление в центъра на София.

На 16 април 1925 г. в столицата е извършен най-страшният атентат у нас. През целия XX век, чак до атаките на 11 септември 2001 г. срещу Световния търговски център, той държи и печалния световен рекорд по броя на жертвите. Загиват много невинни жени и деца, ученици, студенти и военноинвалиди. Само за миг са убити и повече български генерали и офицери, отколкото във всички войни в новата ни история. Потресаващи са както избраното място, така и посланието на авторите на безсмисления взрив. Едва ли случайно той е извършен точно на Велики четвъртък, като адската машина е поставена не къде да е, а в християнски храм и то по време на погребална служба. На всичкото отгоре, като знак за тотална атака срещу държавността, денят 16 април съвпада и с датата на приемането на Търновската конституция. Веднага след провала на целите си ръководството на БКП се опитва да скрие истината за своето решаващо участие в престъплението. Заради това и съвременната историческа наука все още е в дълг по отношение на голяма част от фактите около атентата. Това признават и историци, които от години изследват темата. Нещо повече - не са добре известни и подробностите за съдбата на някои от главните действащи лица, показва разследване на "168 часа". Оказва се, че по исторически данни всичките преки извършители на безпрецедентното престъпление не са умрели от естествена смърт. През 1945 г. като политически офицер от Червената армия у нас се завръща Петър Абаджиев. Той е с огромни заслуги към новата комунистическа власт, има издадена задочна смъртна присъда от предишния режим, и затова в България го очаква бляскава военна кариера.

20 За по-малко от година става зам.-командир на 1-ва пехотна дивизия. Издига се в чин – от подполковник е повишен в полковник, а малко по-късно е назначен и за зам.-командир на Въздушни войски. Вероятно съвсем скоро е щял да стане и генерал, но... през април 1946 г. животът му е прекъснат при нелеп инцидент. Загива в зверска автомобилна катастрофа на шосето към летище "Враждебна".

"Възмездието го застигна! И той си получи заслуженото наказание заради взривения храм и стотиците невинни жертви!", говорят софиянци, у мнозина, от които по това време още не са затихнали спомените за чудовищния атентат в катедралата, която по това време носи името "Свети Крал". "При едни маневри Абаджиев е пътувал начело на колоната във военен автомобил. Той е бил в открита командирска кола и е седял на мястото до шофьора. Става катастрофа, при която колата се обръща. Тогава не е имало колани и при удара вратът му попада в рамката на предното стъкло, счупва го и под тежестта на автомобила отрязаната му глава отхвръква на 7-8 метра встрани от пътя. Тогава научих за подробностите по случая от сигурни източници. Спомням си, че по това време все още излизаха опозиционни вестници, които също отразиха случилото се, а за хората беше истинска сензация, защото го приеха като справедливо възмездие за участието му в атентата", разказва 90-годишният Никола Куртоклиев, бивш офицер и съвременник на събитието. "Не бива да се забравя, че атентатът в черквата "Света Неделя", при който загинаха 213 души на място и още 67 впоследствие, а повече от 500 бяха ранени е само едно от поредицата кървави дела на партията на българските комунисти, чиято история няма нищо общо с демокрацията, както се опитват да

ни убеждават днешните наследници. Прочети ДО КРАЯ

Румънските ни приятели почетоха жертвите на комунистическия терор и написаха статии за чудовищния атентат в църквата "Света Неделя", извършен преди 90 години по нареждане на Коминтерна и на антибългарската БКП, ама днешните ужким божи служители от БПЦ – не.

ПЪТЯТ ДО АДА, ПАРДОН, ДО РУБЛОФИЛСКИЯ ПУТИНИЗЪМ ЯВНО Е ПОСТЛАН С МНОГО РУБЛИ... ИЛИ ЗА ОСНОВАНИЯТА НА ЕДНО НЕУДИВИТЕЛНО ПОЛИТИЧЕСКО СОЛТОМОРТАЛЕ събота, 18 април 2015 г.

"Минути преди да започне възпоминанието в 19 часа духовниците от храма си тръгнаха назидателно и заключиха вратите му. На проведената преди това вечерня свещеникът не обели и дума, че днес се навършват 90-години от взривяването на същия този храм."

От протестиращ срещу О. до путинист само за 2 години. Написа: Константин Павлов ПОЗОР: "НА ПРОВЕДЕНАТА ВЕЧЕРНЯ СВЕЩЕНИКЪТ НЕ ОБЕЛИ И ДУМА, ЧЕ ДНЕС СЕ НАВЪРШВАТ 90-ГОДИНИ ОТ ВЗРИВЯВАНЕТО НА СЪЩИЯ ТОЗИ ХРАМ!" събота, 18 април 2015 г.

21 разбира се, де да ме убеждаваха само, това е нормално, те обаче не правят друго, освен да плюят както сварят личността ми (то да си комунод, както аз ги наричам, означава точно това: бясна ненавист към личността, към личностното, примерно към свободолюбивите човешки същества, към самата човечност, примерно към свободното мислене и т.н.). Аз добре зная, че да разговаряш с комуноид е изцяло безсмислено занимание (с говедо да разговаряш има значително поголям смисъл, говедото повече ще те разбере!), но чат-пат, когато имам време, им отговарям, опитвам се да им кажа нещо, белким нещо се поразмърда в тия железо-бетонни глави, ала, уви, това е мисия невъзможна.

Виж: Държава и църква не почетоха жертвите от кървавия атентат в „Света Неделя“ От страницата на Даниела Горчева във Фейсбук МОЯ РЕПЛИКА КЪМ ЕДИН НЕПОПРАВИМО УВРЕДЕН, НЕСПОСОБЕН ДА МИСЛИ И БЕЗКРАЙНО ЛЪЖЛИВ КОМУНИСТИЧЕСКО-РУБЛОФИЛСКИ ДЕБИЛ събота, 18 април 2015 г. Напоследък щатните комунистическо-рублоидни тролове в интернет са особено агресивни. Примерно моя милост вече си има постоянна компания от такива, които каквото и да кажа (напиша), се нахвърлят като бесни хиени да ме убеждават, че то не било правилно;

Ето един най-пресен пример; анонимно същество, нарекло се Albert Stoev, нагъл трол, вижте какво каза, а пък аз този път му отговорих, казах нещо важно, но не толкова на него, а предназначено за тия, които още не са увредени от комунистическо-рублофилски дебилизъм, т.е. на тия, в чиито разсъдък все още блещукат някакви искрици на здравомислие; та там темата беше за корицата на списание ИДЕИ, поисках мнения, ала комуноидите се нахвърлиха, казах, като бесни кучки връз личността ми и започнаха да дъвчат темата за тъй близкия на сърцето им комунизъм: Albert Stoev каза: Няма как да не те уважим бе другарю Грънчев, веднага казваме "по темата" за корицата – прилича на етюд от "Снимки от старите ленти", така го виждаме ние елементарните комуноиди. По повод на тъй наречения комунизъм, отново ти се чудя на философските познания – ти твърдиш (вече с пълно съзнание, "елементарко"), че някога и някъде по света е имало комунизъм, хайде в библиотеката, поразрови се в дебелите книги, намери дефиницията и детайлните характеристики за този хипотетичен обществен строй (реализиран само

като пожелание), за да ти дойде умът в главата, да си усмириш бесовете с помощта на теоретиците, защото в случая не се проявяваш като знаещ човек, ами като някакво маниакално плямпало, което въобще не се съобразява с фактите. "Едно си Ачо знае, едно си бае и само то е "светата истина"" Ангел Грънчаров каза: Комуноид Stoev, потвърждавате, че комуноидно-комунистическият дебилизъм е нелечимо душевно уродство. Комунизъм, видите ли, било нямало, щото той бил "прекрасен идеал", а бесовщината, дето ни я сервираха комунистите, била нямала нищо общо с комунизма! Приказки на лъжливи дебили, предназначени за дебилни наивници. Аз пък казвам, и то не от вчера: идеята (идеалът, същината, истината) на комунизма точно съответства на онова отвратително лице, което той показа, изявявайки тази своя истинска, автентична същина в реалната история. И това свое разбиране съм го доказвал многократно, примерно в книгата ми УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА или в полемичната ми статия със заглавие ЛОГИКА И СЪВЕСТ ПРИ НЕОКОМУНИЗМА, която излезе в началото на 90-те години на миналия век във в-к ВЕК 21; тогава влязох в диспут с проф. Добрин Спасов, който по същия начин се опитваше да лъже, маже и шикалкави, твърдейки, че ние всъщност комунизъм изобщо не сме били имали; той, видите ли, тепърва щял бил да дойде и да ощастливи многострадалното човечество, което веднъж вече преживя страшния му кошмар. Е, аз пък твърдя, че комунизъм в истинския смисъл е точно това: ужасен терор над личността, кървава диктатура на комуната (партията) над индивидите, пълна разруха във всеки един смисъл, щото комунизмът постави всичко наопаки, с краката нагоре, в резултат на което всичко биде опропастено, извратено, съсипано и т.н. Тази именно е вътрешната същина на комунизма, той нещо друго не съдържа, комунистическата бесовщина се свежда до точно тази противочовечност, която комунистите показаха във всичките си изстъпления против човещината в тъй тъжния ХХ век. МАЛКА ДИСКУСИЯ ПО ПРОБЛЕМА ЗА ОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ ТЪЙ СЪБЛАЗНИТЕЛНИТЕ ЗА НЯ-

КОИ "АКАДЕМИЧНИ ПАГОНИ" И... ФИЛОСОФСКИЯ ДУХ събота, 18 април 2015 г.

22 да продължавам ли? ... Христос... и т.н. ... Ние дето сме без титли сме голема работа, вервам, ще го оцениш това! :-) А иначе не ти пречи да идеш да запалиш една свещичка пред гения на проф. Божо Д., примерно, той ти е идол, нали познах? :-) Albert Stoev каза: Събиращите прах словоблудства, отразени върху хартия били научни трудове?????? Величав като този:

Преди доста време в едно писмо в моя защита, изпратено ми от колеги-философи от Института по философия към Украинската академия на науките (с тях съвместно издаваме международното многоезично научнотеоретично издание на списание ИДЕИ), та в това писмо на едно място те са употребили израза "професор Грънчаров". Минаха години, и ето, комуноидно-рублофилските тролове в интернет, които са прикрепени към моя милост, изровиха този "компромат" и започнаха да го развяват като непрани дълго носени гащи, видите ли, Грънчаров е излъгал украинците че е "професор" и прочие. Реших да им отвърна, щото тук се крие общо взето интересен проблем; ето каква дискусия се получи по този повод (вземам само репликите, които имат отношение по проблема, другите задявки, личностни и политически, отклоняващи се от темата, съм ги пренебрегнал): Albert Stoev каза: Кажи Грънчев, кажи сега, как стои тезата с "професурата" или в тая област си като студент, който е "висшист" както казват бабите, ама само дето не си е взел държавния изпит!? Ангел Грънчаров каза: Таваришч Stoev, аз съм поне десет пъти професор, толкова много научни трудове имам, че ако съм искал да ставам професор поне десет пъти най-малко щях да бъда такъв. Но не ща. Това не ме вълнува. За твое успокоение ще кажа, че в други страни под "професор" разбират не само академична титла (или университетски "пагон"), а именно преподавател, учител и пр. Между другото такива като мен, които не са ламтим за каквито и да било титли, сме много: Сократ, Платон, Аристотел...

Ангел Грънчаров каза: Таваришч Stoev, а Ваша милост написала ли е нещо? :-) (Освен доноси!) Дайте да видим нещичко написано от Вас? Едно поне заглавие дайте...

Albert Stoev каза: Така де, не смятам че греша и по отношение на известното приемане на думата "професор" в другите страни, но и тук нещо ти куца, като че ли го оспорват точно това значение и съдебните органи!! А за написването, с твоя помощ Грънчев и с твоите плагиатски ръчички ще издам книжка (но на нея ще стои твоето име разбира се "Хамелеоне"). От такива книги аз се гнуся, но ти декларираш "професорско ниво" чрез подобни и все пак защо допусна да те напишат "професор", защо не поправи грешката на "украинските другари", от тщеславие ли? Доноси за кого и пред кого, та ти очевадно живееш другарче Грънчарче в далечното вече минало (а и кой ли се интересува пък от теб, аа... аа забравих за европейската и международната преса, нали така беше казано)? Би предизвикал известен интерес, ако подадеш малко информация за "демократичното" си родословие или ако ни подхвърлиш стръв с някакво твое "псевдонимче" от рода на това на духовната ти дружка агент "Ивайло"!!

Ivan Marinov каза: Какво са смейш, Аче, ако хората тръгнат да пишат като теб, по-добре ще е литературата да изчезне.

Велислав Алтънов каза: Е, професор Грънчаров, май се изчерпаха градивните аргументи на червенотиквените ви опоненти? О, какви неща говоря аз?!? Русофилски предатели Български и "градивни аргументи"?!? Някой да е съзрял такива измежду ПОТОЦИТЕ им логорея, с които спамят в и-нет пространството?!?

Albert Stoev каза: Би ли ни изяснило "ЗЛАТО" ненагледно, мамино по научно му така, или по протестантски връзката между ПОТОЦИТЕ и логореята, а дали няма и "дискретна" форма на логореята (обръщам специално внимание "в технически смисъл"). Браво Златарски, още една червена точка за котерията, още един "златен гвоздей/репер за съвършенство" - Грънчаров беше признат за "професор" от още едно научно "светило ли е кандило ли е не се знае"!! Ангел Грънчаров каза: Г-н Алтънов, аз лично предпочитам да ме наричат и да ме знаят хората само като "Ангел Грънчаров" или, примерно, като "философа Грънчаров"; изобщо не ме вълнува да се стремя да ме наричат "проф. Грънчаров" и пр. И в моето възприятие е значително по-солидно да те наричат "Ангел Грънчаров" (примерно на мен лично ми звучи съвсем извратено към Сократ, истинския, някой да се обърне с... "професор Сократ" или "професор Платон", това последното е пълна изгъзица според мен!). Да, ама ето, комуноидите мислят съвсем иначе, наопаки. Както и да е. Комунистическият идиотизъм е вездесъщ...

Albert Stoev каза: "Философа Грънчаров" било добре (а без това "философа" отпред се чувстваш "никой" ли, слабост ли чувстваш, нямаш нещо да те подпира ли). Като чуя как ми се представя някой, примерно "доктор Кехайов", веднага ми иде да го попитам като се е родил, дали майка му го е кръстила "Доктор", та и твоята работа е такава!? Ама толкова ли е неорентиран тоя другия хамелеон, мамин "Златарски" де, та и той прихвана "професор" от украинските спомоществователи или пък нещо ти се подмазва от икономически интерес, да му сложиш някое "линкче" в свръх популярната си и населена страница, та и той да се облажи, да понабере повече клиентела за проповедите си протестантски, че там имало и

кутия за дарения (така чух, може и да не вярно). Че напоследък на тия БАН-аджии много им орязаха финансирането, особено на измислените, псевдонаучни дисциплини (говори се че много от тях ще ги ликвидарат, но "ученият" няма да има проблем (ученото си е учено, нали), сигурно има шофьорска книжка, за таксиджия ще стане (ако разбира се овладее бесовете си, понеже там има тест за психологическа устойчивост, от лудницата де), защото като му гледам специалността освен таксиджия и общ работник в строитеството за друго не става (само че там се иска яко бачкане, на тоя "аристократичен безделник" това състояние му е непонятно, а и гръбчето и ръчичките му са изнежени). Ангел Грънчаров каза: Таваришч Stoev, казах да ме възприемат като "Ангел Грънчаров" ми е предостатъчно, името ми стига (аз не се крия като мишок зад измислени фалшиви имена и снимки – както примерно прави комуноиден мишок като теб). А път това "философа Грънчаров" го написах, признавам си, за да те ядосам, щото добавката "философа" е излишна: който знае кой е Ангел Грънчаров, той добре знае, че съм философ. Че съм философ се знае и то си ми личи! :-) По същия начин е глупаво да се казва "философа Сократ", просто е излишно, а пък аз имам честта да съм наречен от една височайша административна особа "пловдивския Сократ", което, не крия, е особена чест за мен. :-) А тия, дето обичат да слагат титлата си до името сякаш тя е нещо като патерица на очебийната им личностна недостатъчност, аз нямам какво да добавя, така е: то е израз на стремеж да компенсираш нещо, което го нямаш. Примерно разни професори по философия много често нямат, горките, философски дух, затуй титлата "професор", и то по философия, за тях е именно илюзорна, фалшива компенсация на онова съдбовно важно, от което са лишени. Разбира се, има професори по философия дори и у нас, които имат и философски дух, примерно Цочо Бояджиев, Сергей Герджиков, Калин Янакиев, Любен Сивилов и други такива, хора, които познавам, уважавам, ценя отдавна. Това е рядко щастливо съчетание. Аз за себе си обаче съм избрал тази съдба: да се задоволявам с философския си дух, той ми е пре-

23 достатъчен, а титлата просто не ми е нужна, пък и нямам желание да компенсирам нещо, което ми липсва. Между другото, направих забележка на украинските си приятели, писах им, че имам стара научна титла "старши асистент-професор", само до това ниво съм дорасъл в "академичната йерархия", те обаче ми заявиха това, че са употребили думата "професор" като равнозначна на "преподавател". Нямам комплекси по този повод и затова повече не съм го преживявал този момент, ала ето твоя милост явно силно се е впечатлила. Но то няма как да е иначе, вие, комуноидите, само за пагони мислите и потайно копнеете! :-) Апропо, да си повторя въпроса, който явно Ви е супернеприятен: Таваришч Stoev, а Ваша милост написала ли е нещо? :-) (Освен доноси!) Дайте да видим нещичко написано от Вас? Едно поне заглавие дайте... (ЗАБЕЛЕЖКА: Дискусията, тъй да се рече, продължава; ако има нещо интересно ет нея, може и да ви информирам, пък и вие сами можете да се включите към нея, ако проблемът ви вълнува, на ето този адрес, което ме освобождава от обещанието аз да ви информирам пак за нея.) "НЕКОИ СЪОБРАЖЕНИЯ" ПО ЕПОХАЛНОТО СЪДЕБНО ДЯЛО ЗА КЛЕВЕТА, ЧИИТО ФИНАЛ НЕУМОЛИМО ИДЕ, АЛА СЕ ОТЛАГА ЗА ОЩЕ МАЛКО... събота, 18 април 2015 г.

Вероятно много хора се интересуват как се разви вчерашното заседание на съдебното дяло за клевета, което моя милост води срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив; е, ще кажа нещичко, щото това е в моя стил (аз няма какво да крия, няма и от какво да се срамувам, това са несъмнените предимства човек да живее честно, да не лъже, да не шикалкави, да не лицемери, да не интриганства и пр.), пък и отговаря на вече сложилата се традиция да осве-

тявам тия в някакъв смисъл епохални съдебни процеси, в които се отразява изключително точно крайно тежкото, катастрофално психологическо и нравствено състояние на многострадалната българска образователна система. (Знаете, дялото е за оклеветяване на личността ми, свързано с това, че въпросната администраторка има добрината да ми постави своя оригинална "психиатрична диагноза" със саморъчно вписаните думи "податлив на чести нервно-психически разстройства".) Аз вчера намекнах донякъде – виж: Живот без емоции пък живот ли е: да бъдем човеци – нима най-простото е толкова трудно?! – за крайно любопитната тема на дебата, който предстоеше да се проведе в съдебната зала, е, сега, след като този наистина интересен дебат беше проведен, бих могъл да пиша много по него; но, от друга страна, първо тази сутрин си изразходвах времето за писане в блога за други теми, пък сега ми предстои и друга важна работа (подготвям за печат новата книжка на списание HUMANUS), та затова поради липса на време сега ще бъда пределно лаконичен; пък тия дни, живот и здраве да е, ако имам някога време и настроение, мога още да добавя. И понеже наистина нямам време, ще се задоволя с това да цитирам, да преведа тук откъси от мое писмо до един приятел, което се наложи да му напиша снощи, той ме попита какво е станало, аз на имейла му отговорих, сега тук, разбира се, няма да приведа цялото писмо до него, но само ония откъси, които ми се виждат по-важни: ... Да ти кажа вкратце какво стана на дялото. Аз се върнах от него пребит и съм заспал, спах досега, затова едва сега ти отговарям на писмото. Имам чувството, че съдебното заседание премина добре, чудесно даже. Заседанието иначе започна много по-късно, близо два часа покъсно от обявения час, имаше преди това някакво наказателно дяло от общ наказателен характер, някакво грамадно дяло, завършващо с четене на присъдата, та затова имаше много чакане, близо с два часа закъснение започна нашето дяло... А на моето дяло, като започна, и двете страни поставиха въпроси на вещото лице-психиатър. И аз поставих няколко въпроса, сякаш не се получиха при мен най-изразителните, най-верните, но общо взето психиатърката каза много неща,

които подкрепят нашата теза: че когато директорката ми е поставила своята "диагноза" тя не е имала никакви обективни и медицински регистрирани основания за нея, а си я е изфантазирала изцяло, а пък тя за това нещо няма нито квалификация, нито право. Това просто не й е работа, не може всеки на всеки да поставя когато му скимне разни "диагнози". Всеки да се упражнява в психиатърстване просто не е разрешено и законно, особено пък на длъжностни лица на ръководни позиции по отношение на персонала на съответното учреждение. Директорите на училища, противно на самочувствието им, просто нямат право да правят каквото им скимне, особено пък в тази фина област на човешките и личностни права, която е свързана с човешкото достойнство. Аз не съм доволен много от зададените от мен въпроси, но както и да е, мина общо взето добре... ... Моята адвокатка също постави други въпроси, някои от тях много уместни и важни. Адвокатката на другата страна пък постави въпроси, някои от които предизвикаха конфуз, други бяха отхвърлени или не получиха отговор. Анастасова и другите две подсъдими не се обадиха изобщо, но бяха там, ведно с дежурните си верни почитателкиласкателки. Цялата обичайна агитка беше там. С мен дойдоха двама приятели, гражданите П. и К.В., ако се сещаш кой беше този последния. И тяхното, и моето впечатление е, че дялото се развива добре. Особено приятно ни удиви съдийката, която постави цяла една поредица от много смислени и точни въпроси - като се водеше от написаната от мен искова молба за завеждане на дялото и също от експертизата на вещото лице... ... Куп най-добре поставени въпроси, тя сама каза, че много внимателно била чела цялото дяло. И в тази връзка ме запита имам ли документ, с който да докажа, че на 6 януари 2014 г. (деня, в който се явих на ТЕЛК за преосвидетелстване и за първи път разбрах за онази въпросната "производствена характеристика с психиатрична диагноза" на директорката); аз заявих, че нямам със себе си такъв документ, но много е възможно в къщи да е писмото, с което са ме повикали този ден на преглед. Съдийката каза, че той няма да докаже, че наистина съм се явил, а това било много важно... ... Заради този момент понеже не била установена истината

24 от фактическа гледна точка, по тази причина съдията реши да отложи дялото за 21 май, 10.30 часа; и реши да поиска от ТЕЛК документи, доказващи, че съм се явил него ден на ТЕЛК. ... Това най-вероятно е нужно за да се констатира точно момента, в който е започнало разгласяването на въпросните клеветнически и позорни за мен обстоятелства, т.е. момента на извършване на престъплението... Макар че той всъщност почна още по-рано, още с връщането ми на работа след 8месечните болнични по повод на операцията; това стана на 21 ноември 2013 г., когато явно започна разгръщането на стратегията за изгонването ми от училище чрез поставянето ми в ужасна психологическа и нравствена атмосфера, атмосфера на всекидневен психически тормоз и какви ли не, дори найотвратителни и нагли административни издевателства. Бях поставен в толкова ужасна психологическа и нравствена обстановка, че явно са целели постигането на поне една от тия няколко цели: или психиката ми наистина да не издържи (слава Богу, това не се случи, макар че бях принуден да понеса такива грозни издевателства, каквито изобщо никога не съм си представял, че са възможни в наше време!), или, примерно, да се провокира инцидент, при който в състояние на афект спрямо провокиращ ме умишлено хулиганстващ ученик да речем да не издържа и да допусна да го ударя (което е прекрасен повод да бъда уволнен "съвсем законно"; на няколко пъти се разиграха тия провокации, но аз, слава Богу, реагирах съвсем спокойно, спаси ме тази пуста сократова ирония, към която съм толкова пристрастен!), или пък, накрая, от всичките тия ексцесии в един момент да ми писне и аз сам да си взема шапката и да си тръгна (което, тъй да се рече, е "най-хуманния вариант" за разправа с толкова неприятната на ръководството на училището личност; не крия, в найтежките моменти и това ми е идвало на акъла, ама не се поддадох на слабостта си – понеже, знайно е, съм доста твърд боец!)... ... Такива ми ти работи. Но за това сме говорили предостатъчно, затова спирам дотук... ... Това е. Ще чакаме до 21 май. Друго няма. Това съм писал снощи, набързо, но понеже друго сега нямам време да пиша, слагам това. И по-

неже много бързам да се захвана с другата си работа, няма да пиша заключение и пр., макар че темата е огромна и неизчерпаема, ами слагам точка, пожелавайки ви хубав ден и прекрасен уикенд! Бъдете здрави! ВЪПРОСЪТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО Е ВЪПРОС ЗА ПЪЛНОЦЕННОТО РАЗКРИВАНЕ НА УНИКАЛНИЯ ЧОВЕШКИ ПОТЕНЦИАЛ

разкрива начинът, по който се отнасяме към детето, към човека в самите себе си. Защо това е така? Защото в отношението към по-слабия падат всички задръжки, които сме изградили у себе си с цел да се харесаме на по-силния, за да се защитим от него. Един от даровете, които децата поднасят на възрастния, е възможността да открие собствената си потискана същност.

събота, 18 април 2015 г.

За семинара "Естествено учене", 04.04.2015 г. Описание и отзиви за семинара: 1. ОПИСАНИЕ Семинарът бе проведен с любезното домакинство на училище "Ровел" и доброволчеството на Margarita Borisova, Desi Dilova, Katia Petrova. Благодаря за снимките от този албум на Lidiya Kulekova и Maya Alexandrova. Семинарът запознава участниците с изводите на редица изследователи и практици в областта на психологията, педагогиката и невронауката, пречупени през личното ми разбиране по въпросите:

Тъй че дефицитите в начина, по който учим другите, са всъщност дефицити в начина, по който учим ние. Следователно първият въпрос е:Какво е ученето и какво го стопира в мен?, а едва вторият: Как да подкрепям ученето и в децата? Въпросът за образованието е въпросът за разкриване на неопознатия човешки потенциал, а това е нещо много повече от самоцелен стремеж към ерудиция. Затова фокусът на този семинар не е върху определен педагогически метод; не е върху децата и как по-ефективно да им въздействаме, а върху човека и какъв е механизмът за естественото му развитие.

• Как учи човекът?

• Какво е нужно да научи човекът?

• Какво е участието на възрастните за ученето на децата? Естественото учене не е наймодерният метод за по-ефективно натъпкване в главата на максимален обем информация. Естественото учене е вроденият природен механизъм за осъществяване на уникалния човешки потенциал. Повечето родители и учители са искрено загрижени как да дадат нещо по-добро на децата. Ала ако не можеш да дадеш нещо на детето си, то е, защото не можеш да го дадеш на самия себе си. В начина, по който се отнасяме към децата, се

2. ОТЗИВИ Искрено ви благодаря, Гаяне, за това, което направихте днес! Мисля, че дори и не подозирате колко много ни дадохте и благодаря за невероятната енергия, ентусиазъм и вдъхновение, които не само носите, а и щедро раздавате! Така, както ги раздадохте днес. Благодаря!(Petya Deleva)

25 Гая, беше чудесно събитие и преживяване. Благодаря ти! (Aglika Kroushovenska) Това е най-смисленото и право в целта събитие, от което съм била част. Благодаря, благодаря, благодаря! Възторг! (Калина Симидчийска) Благодаря! По невероятен начин запали привличането към ученето – интереса. (Stiliyana Nedelcheva) Благодаря за семинара! И организацията, и съдържанието бяха отлични! (Bilyana Bozhkova) За мен това събитие беше едно значимо преживяване. Оставам дълбоко впечатлен и променен. Благодаря! (Vasil Ganev) Семинарът беше чудесен! Информацията беше интересна, вдъхновяваща, много добре структурирана и представена. Много food for thought, много вълнуващи гледни точки. Благодаря и аз! (Ru Pankova) Представи: Gayane Minassian ВИЖ ОЩЕ СНИМКИ ПРОБЛЕМ ЗА ДИСКУТИРАНЕ: АКО НЯМАШ ПАРИ ЩЕ ТЕ ДОПУСНАТ ЛИ НЕЩО ДА РЕШАВАШ, Т.Е. МОЖЕ ЛИ БЕЗ ПАРИ ДА СТАНЕШ ПОЛИТИК И УПРАВНИК У НАС? неделя, 19 април 2015 г.

По темата, поставена в публикацията със заглавие Мой бивш ученик подхвърли идеята да се захвана с политика, да стана политик – какво ще кажете, как ви звучи такава една екстравагантна мисъл? продължават да ми пишат разни хора, включително и добронамерени (тия, дето ме плюят и подиграват тях да не ги броим). На мен този проблем ми се вижда интересен и важен, затова решавам да дам гласност на казаното ми от един човек (по разбираеми причини си виждам принуден да скрия името му). Ето какво ми пише този човек, а пък по-долу можете да видите как аз му отговарям, очертавайки важния проблем, свързан с

функционирането на нашенската демокрация, а именно Може ли ако нямаш пари да те допуснат нещо да решаваш, сиреч, да станеш политик и управник? (както го е формулирал този проблем не кой да е, а непрежалимия Тодор Живков, възпитател на мнозина от нашия актуален политически елит): Приятелю, ще те разочаровам. За участието ти в политиката ще искат да си платиш, за местните избори по-малко, в зависимост от това дали да си на избираемо място като общински съветник (не мисля, че можеш да се кандидатираш за кмет, там се искат огромни пари), за парламентарните се плаща много повече. Това са пари за финансиране на кампанията през този период, радиа, телевизии, вестници, печатници дерат яко за рекламите. Не искам да те отказвам от идеята ти, но ми е мъчно за теб, защото ще се хвърлиш с цялата си сила и накрая ще разбереш, че си работил за друго. Там се играе с много пари и залозите са големи. Тия неща ти ги казвам от най-добри чувства и са ми мисъл по цял ден, работейки из градината често се улавям, че за това мисля. Не искам да те обезсърчавам, ти си много умен, с богат житейски опит и поглед върху целия политически живот не само в България. Между другото, Костов определя влизането си в политиката като грешка. Търси мястото си там, дето си най-силен. В нашия край е популярен и печели Борислав Великов, разполага с много пари, раздава навсякъде! :-) Накрая пак си плаща кеш за всеки глас. Тарифата беше 50 лева. Никой у нас не гласува за без пари. На тоя народ каквото и да му говориш, той не вярва, единственото, което може да го убеди, са петдесетачките. Всички чакат денят на изборите за да вземат някой лев. Какво можеш да направиш ти в политиката като нямаш пари? Нито Путин ще те финансира, нито Цветан Василев. В твоя градски (Бареков) наляха много пари, успя и на Евроизборите, и на парламентарните, но парите спряха и приказката свърши. За Сидеров знаеш, ако руснаците не бяха налели наистина много пари в него, той още щеше да умира от глад като водещ в некоя телевизия. Ако се създаде някаква нова партия, с много пари, напр. някаква много проруска, която да мобилизира цялата

руска колония у нас, може, но трябва и промяна в законодателството, което ще стане лесно, но за там не ставаш, щото имаш вече име на русофоб. Може би Бачо Кольо или някой друг от най-близкото ти "обкръжение" ще успеят там, но ти – не, разбира се.

Това ми пише този мъдър човек, който при това има реалистичния поглед (щото много е участвал в избори, не като политик, а като организатор от екип на една партия) и не говори наизуст. (По същия проблем можете да видите и ето това: Приятел ме поздрави с чалга-песен и ми сподели преценката си че от мен политиккрадец, видите ли, не ставало....) Отвърнах му следното: Имах снощи проблеми с компютъра, извинявай, че не можах да ти отговоря. А иначе това, което ми пишеш, е много важно за мен. Знаеш, аз често "летя в облаците", а ето, ти ми казваш какви са реалностите. Без пари, казваш, не става, не може човек да стане политик без някой да го финансира. Изглежда партиите така си правят листите, който колкото повече даде, толкова по-напред в листата отива. (То и филм имаше вече по тази тема, "Столичани в повече".) Аз като не мога да дам нищо, ще ме гледат все едно съм марсианец. Но нямат ли акъл да разберат, че един може да даде пари ("... богатият с парите, бедният – с труда и т.н."), друг обаче

26 може да даде, да речем, акъл – и че акълът може да е по-ценен дори и от парите? Нима не могат да го схванат поне това? Или нашенската приказка "Ти акъл не ми давай, аз си имам – пари ми дай!" важи и в тази област, политическата? Но ето как стигнахме до хубава тема: може ли без пари човек да стане политик у нас? Има едно клипче, в което е откъс от реч на Тодор Живков, дето наглецът се хили и казва, че без пари нищо не ставало, като немаш пари, нищо не ставало от теб, ти нищо не си можел да решаваш и пр. Ще го намеря този клип и ще ти пратя линка. Ето го:

E, какво излиза? Ами излиза, че е непълно прав бай Тодор. Та той ги възпита почти всичките наши политици, особено сега действащите: майчице, не сме мръднали в мисленето от неговото и на сантим по-напред! А нещо трябва да се промени. Аз въпреки това не се отказвам. Ето, като водещ на телевизионно предаване, пък макар в една най-малка и бедна (но затова пък честна, сиреч, съвсем рядка!) телевизия, имам една идея за това как да направя пробив в политиката на съвсем честна и чиста, бих казал нравствена основа. Имам такава идея, ще опитам. Тия дни ще предприема стъпки в тази посока. Знам, че ще оцениш идеята ми като шантава, знам, такава е, лудешка е моята идея, но нека, имам чувството, че са ни нужни в този момент точно такива идеи от "ненормални" хора като мен. Апропо, щом ония, другите, са "нормалните", аз нямам нищо против да бъда смятан за "ненормален". Такъв съм. Не ща да бъда "нормален", именно като тях. Ще правим друга "норма" и "нормалност". Ще загинем ако не е направим. Длъжни сме да променим представите за нормалност, иначе за нищо не ставаме...

ИНТЕРЕСЕН ЕКСПЕРИМЕНТ: ФИЛОСОФ ДА СЕ ЗАХВАНЕ С ПОЛИТИКА, И ТО СЪВСЕМ СЕРИОЗНО, И ТО СЛЕДВАЙКИ ЕДИН НЕОБИЧАЕН ПЪТ, ПОДХОД ИЛИ ПЛАН неделя, 19 април 2015 г.

Мама му стара, думите "партия" и "пари" сякаш имат един и същ корен (шегувам се, знам, че едната дума има латински корен, че звуковото съвпадение "това "пар..." е чиста случайност!), да, обаче излиза (според най-мъдрият мислител, какъвто е самият език!), че безпари в никаква партия не можеш да прогресираш, от една страна; и това е свързано с моята идея да ставам политик (и се намериха хора, които ми казаха, че е безперспективна тази идея, щото съм бил нямал пари!). От друга страна обаче знаем, че се тикат в политиката разни въшльовци, чиято идея е само една: да се облажат от политиката, да направят пари от нея, да се натикат "у елито", "сред звездите" – и точно по този начин мнозина, бидейки първоначално едно нищо, станаха в един момент "велики политици" (да не изброявам имена, щото ще вземат да ме съдят, пък само това ми липсва в този тежък момент от живота ми!). Е, аз обаче решавам да разбия този модел и ето, заявявам, че тръгвам да влизам в политиката, воден от напълно честни, идеални, нравствени подбуди: да докажа, че у нас може да има автентична политика на съвършено чисти нравствени основи! Какъв ми е планът да успея да стана честен политик - такова животно, именно "нравствен политик", твърдят, "у нас немало"! ще се разбере скоро; поемам да правя един експеримент, на който ще давам пълна публичност в блога си и в телевизионното предаване по ПО-тв, което водя вече няколко месеца, именно предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров". Експериментът ми включва и такъв един момент, именно фило-

соф да се захване с политика, и то съвсем сериозно, и то следвайки един необичаен път, подход или план, както искайте го наречете. Знам, у нас има философи с участие в политиката, примерно прецедент истински философ да се занимава с политика е Калин Янакиев, той има известно участие в политиката; ако не броим Желев, Доган и още неколцина други, стига да допуснем, че тия последните играчи изобщо могат да бъдат смятани за философи. Е, ще опитам и аз, но по съвършено друг път. Нищо не ми пречи да опитам... А как по-точно възнамерявам да постъпя е отделна работа, то ще се разбере съвсем скоро... АКО ТРЯБВА, ЩЕ ТРЪГНА ДА ПРОСЯ НА УЛИЦАТА, НО СПИСАНИЕТО ПАК ЩЕ ГО ИЗДАМ, ЩЕ ПЛАТЯ И ТАЗИ КНИЖКА НЯКАК! неделя, 19 април 2015 г.

Ето какво току-що написах на фейсбук-страницата ПРИЯТЕЛИ НА СПИСАНИЕ ИДЕИ: Гледам, списанието е харесано тук, във Фейсбук, от 799 човека. А отпечатването на новата книжка на списанието (публикувах преди малко снимка, показваща как изглежда корицата й) в един що-годе сносен тираж струва най-малко 500 лева. Издателят, именно моя милост, е вече разорен тотално (аз го издавах предимно със скромни средства от своята учителска заплата, но ето, уволниха ме, изгониха ме от училище, безработен съм, даже и обезщетенията за безработица свършиха!) и тази книжка се очертава да излезе само поради добрата воля на печатаря (ще го издаде човекът и ще ме чака да му се издължавам после, ще го издаде в кредит, така сме се разбрали). Та ми хрумна в безизходицата една такава мисъл: по 1 лев да дадат тия, които са се определили като фенове на списанието във фейсбук и то ще бъде спасено! Да,

27 ама не... как да стане това в наше време?! А някога, чел съм, примерно други списания са излизали така: от предварително набраните средства на абонатите. Всяка книжка е излизала така: подписват се тия, които искат да го получат, пращат си парите и с тия пари списанието вече излиза, бива отпечатано. Аз така си представях и финансирането на списание ИДЕИ, ала това не се получи; срам ме е да кажа колко са му абонатите! Стигна се в един момент дотам, че даже авторите в него, дори редовните (!), и на тях не им пука откъде издателят ще намери пари да издаде списанието и не се бръкват и за два лева! (Вероятно ме смятат за много богат, за човек, който има толкова много пари, че може като благодетел да издава писанията им със свои пари!) е, това ме ласкае, ала за жалост не е вярно, не е така. Положението е трагично. ИДЕИ-те у нас, явно, за народа изобщо не са важни, за ИДЕИ няма безумци, които да се бръкнат в джоба. Пиша това и моля само за едно: да не се възприеме от единдвама човека, които до този момент редовно са подпомагали списанието, пък макар и със скромни средства, като апел към тях пак да се бръкнат; декларирам, от тях пари няма да взема, те се знаят кои са, решително казвам, че от тях пари не ща, понеже тия хора (те са двама, единият е учител, другият, доколкото ми е известно, пенсионер) много време са давали. Както и да е, ако трябва, ще тръгна да прося на улицата, но списанието пак ще го издам, ще платя и тази книжка някак. А тя е първата за тази година, остават още две, не ми се мисли тях пък как ще издавам. Но съм инат и знам, че ще ги издам. Това е положението. Пиша го за да се знае. Да знаят потомците ни един ден в какви времена сме живели. И сами какво сме представлявали, колко сме стрували и пр. ПРЕДЕЛНО ОТКРОВЕНИ БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ ТЪЙ НАСЪЩНИЯ ПРОБЛЕМ ЗА МОЯТА "(НЕ)НОРМАЛНОСТ" неделя, 19 април 2015 г. По съдебното дяло за клевета, което заведох срещу моята бивша работодателка, директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Ст. Анастасова

(която собственоръчно ми написа и даде диагноза "податливост на чести нервно-психически разстройства") се заформи интересен дебат за моето психично здраве, за моята нормалност-ненормалност, за това доколко съм "луд", "откачен", "изкрейзил" и т.н.; назначена беше дори съдебно-психиатрична експертиза от вещо лице, именно психиатър, което ме прегледа и даде своите меродавни заключения. На последното съдебно заседание беше разпитвано това вещо лице, аз за сетен път трябваше да бъда подложен на унижението всички живо наоколо да се интересува от това доколко, видите ли, "съм наред с акъла"; трябваше отново да опитвам някак да доказвам, че съм "нормален" и т.н. Интересно е, че подсъдимата, присъстваща в съдебната зала, изглежда изобщо не си даваше сметка за това, което ми причиняваше по този начин, предполагам това щото ако по моя вина се случеше нещо подобно на друг човек на мен непременно щеше да ми стане мъчно за него и аз мигновено бих се намесил – за да прекратя мъченията на този човек, но това в моя случай изобщо не се случи.

Вероятно, допускам, тя може би не усеща униженията, на които за сетен път ме подлага (след даването на нейната самоделна "психиатрична диагноза). Смея да твърдя това, защото фактически се стигна до следния труден за описване с думи абсурд: аз я съдя за клевета по повод на униженията, на които тя ме подложи, а пък тя, за да докаже, че "диагнозата" й е "правилна", един вид че умее, предполагам, да поставя "правилни психиатрични диагнози", че има такава една чудна способност, наново се опитва да докаже, че "не съм наред", че не съм бил, видите, "психично здрав" и т.н., т.е. отново и отново ме подлага на все същите унижения аз да трябва наново и наново да доказвам, че съм "наред с акъла си" и пр.!!! Е, аз отново изпих, дето се казва, тази гор-

чива чаша на последното заседание на това съдебно дяло; не знам дали някой може изобщо да си представи на какви унижения бях подложен и при интервюто ми с психиатъра (вещото лице), и после пред съда, пък и изобщо, щото много хора вече знаят всичко това и по тази причина ме гледат с доста особени погледи (е, не съм развил мания по този пункт, майтапя се, недейте да се впечатлявате чак толкова от думите ми!). Както и да е, тия неща обаче не са ми безразлични, ако ми бяха съвсем безразлични, ако бях напълно безчувствен, то може би тогава щях да съм с по-увредена психика, нали така? Нормално е човек да преживява тия неща – или не е нормално, а, какво ще кажете? Ето "некои съображения" по проблема за моята "нормално-ненормалност", един проблем, който в светлината на преживяното от мен така или иначе силно и много живо ме вълнува (признавам това, пък вие ме мислете за какъвто си искате!): - Аз така или иначе съм философ, това съм преподавал, това умея да правя, да философствам; правя го според силите си, които Бог ми е дал, имам предвид душевни и духовни сили (макар че същата тази проницателна работодателка в своя заповед за уволнение – тя пък е предмет, знаете, на едно друго съдебно дяло – ме определя като "пълен некадърник", като "абсолютно негоден за образователната система", да, даде ми ласкавата характеристика "пълна липса на каквито и да било качества, умения и способности да бъде учител", т.е. представи ме за нещо като абсолютен урод, дебил и темерут!); но който разбира що е да си философ би следвало да си дава сметка, че философите са доста по-различни във всяко едно отношение от т.н. "обикновени хора"; е, излиза, че са някак си "понеобикновени" (аз лично смятам, че всеки човек, доколкото е човек и личност, е все необикновен, сиреч е оригинален и интересен, но това е отделна тема), а пък от това може да се изведе заключението, че философите и философстващите в нечии очи могат да изглеждат съвсем "ненормални". Дали обаче това, че някой се държи като философ и мисли като философ, санким, е философ, е достатъчно основание да го определяме като "ненормален", като "луд", "психически нездрав" и т.н.?

- Философът – пък и всяка по-развита личност и индивидуал-

28 ност! – е раз-личен, неговата различност е очебийна; значи ли това, че той на това основание е... "ненормален", е "психически нездрав"?

- При комунизма са поставяли другоячемислещите хора в... психиатрии, тогава наистина са ги възприемали като "луди" и като "ненормални", щото "нормалното" тогава е било да си безличник и мижитурка, да си страхливец и мълчаливец; аз може да съм всякакъв, но нямам този грях да си мълча страхливо; и изобщо не мълча, напротив, критикувам всички нередности, които забележа, директно в очите, не ми пука властник ли е това, директор ли е или какво друго там е; това, че не мълча, че си позволявам да критикувам, достатъчно основание ли е да бъда смятан за "ненормален", за човек с "разстроена психика", за "луд" и т.н.? Къде пък е доказано, че само мълчаливите, тия, дето си кютят, дето се водят от поговорката "Мълчанието е злато" са "нормални", "психично здрави" и т.н.?! (Аз пък, ведно с И.Инджев, споделям друга теория, формулирана от него блестящо ето как: Мълчанието е злото!)

- Аз обичам свободата, не крия, че съм свободолюбец, значи ли това, че у нас тия, дето като мен обичат свободата, сме "ненормални"? Къде, апропо, е доказано, че в нашите български условия за да си "нормален" трябва да си роб, трябва да си малодушен страхливец, трябва да си презрян треперко?

- Бидейки философ, съм свободомислещ човек, ако не бях такъв, щях да не бъда философ, да нямам правото да се наричам така; е, значи ли, че на това основание аз трябва да бъда смятан за "ненормален" или за "психично болен", къде, прочее, е доказано, че свободомислието у нас е болест и ненормалност?

- Обичам истината и за нея съм готов на всичко, е, такъв съм, изглежда съм нещо като "фабрична грешка" или "дефект", наоколо пълно с лъжльовци и с лицемери, с интриганти и пр., е, аз пък съм си позволил лукса да презирам лъжата, лъжците и лицемерите и дори да им казвам често право в очите какво мисля по всички въпроси; разбира се, на пристрастените към лъжата и лицемерието това, предполагам, хич не им е приятно; но може ли на това основание аз да бъда смятан за "ненормален", за "психично болен", къде е доказано, че ако не си лъжльо или наивник в нашенските условия си "луд", си "ненормален"?!

- Аз съм човек, напила много книги, май вече настигнах самия титан Вучков по брой написани книги (той се хвалеше някъде, че имал 27 книги, аз май вече имам повече заглавия, е, моите книги не са толкова велики като байвучковите, но по бройка нищо чудно да съм го настигнал!); пишещ човек съм, обичам да пиша, за се изразявам писмено (е, и устно съм голямо плямпало; само дето Вучкова тук изобщо не мога да го настигна, с него никой не може да се мери в туй отношение!); та значи питам в тази връзка: човек, който е написал, примерно, 30 книги като мен, означава ли, че на това основание е... "ненормален", е "луд", е "психично болен"? (Щото, знайно е, "нормалните хора" я са написали нещо, а не са написали, обикновено са написали само некоя и друга молба до чиновник, и нея с големи мъки са я съчинили и написали!)

- Щом пиша книги, явно аз съм човек, който, да допуснем, има известен творчески потенциал, да го наречем така; значи ли това, че у нас хора с известен творчески потенциал биват възприемани непременно като "ненормални", като "луди", като "психично болни", нима у нас за да си "нормален" е задължително да си непременно творчески кастрат, да си пълен импотент в творческо, или в мисловно, в умствено, в душевно отношение?

- Под влияние на тъй мъдрата "диагноза" на тъй напредналата в психиатрично отношение директорка на мен психиатрите ми лупнаха диагнозата "органична емоционална лабилност" (тази диагноза била, видите ли, и във връзка с преживяната от мен операция на главата, операция с трапанация на черепа); както и да е, този момент предизвиква много въпроси, но ето някои от тях, поставени от човек като мен, именно философ, който при това има написан учебник по психология, претърпял цели пет издания: - Аз не крия, то си ми личи, че съм човек импулсивен, емоционален, вълнувам се, давам израз на вълненията си, не съм нито заспал, нито безразличен; значи ли това, че хора като мен, дето се вълнуват, емоционални са, не са безразлични и пр., в нашите условия са непременно "ненормални", "психично болни", "луди" и т.н.? Къде е доказано, че за да си нормален у нас трябва да си непременно дремлю, да си безчувствен, да си тъпунгер и т.н.?

- Да, зная, интересна е степента на развитост на това или онова качество, примерно, поетите (не само философите) са особено чувствителни, в извънредна степен са чувствителни; значи ли това, че ний, българите, трябва да натикаме в лудниците всичките си поети, барабар с някои философи като мен, дето, за разлика от повечето философи, са по-емоционални, са почувствителни, вълнуват се поинтензивно от разни несправедливости и при това не крият вълненията си като мен, а им дават израз непрекъснато?

- Има цяла една традиция във философията, да я наречем хуманистична, макар че терминът не е много подходящ, по-човеколюбива, примерно, или още по-добре "философия на живота" и т.н., нейните представители, а именно философи като Шопенхауер, Киркегор, Ницше, Сартр, Камю и други такива са доста емоционални, импулсивни, силно се вълнуват и т.н., е, аз, да допуснем, съм от тази традиция, прави ли ме това "ненормален" при положение, че наистина повечето други философи, или тия, дето минават за такива, са сякаш побезчувствени? (Макар моята теория да е такава, че един философ ако е безчувствен, ако душата му във всичките й душевни сили не е богата, няма как да е пълноценен философ.)

- Аз също така съм човек, който е привързан към демокрацията не само на думи, но и на дело, обичам дебатите, дискусиите, правя нужното да ги провокирам и т.н.; примерно в училището, в което работих, години наред завеждах един Дискусионен клуб (такъв клуб съм създавал и на младини даже, когато работих като асистент по философия в ПУ "П. Хилендарски"), моите часове по философия са много дискусионни, постоянно в моите часове за нещо се спори, и той найразгорещено; та в тази връзка да запитам: значи ли това, че щом съм демократ, че щом обичам дискусиите и пр. то непременно съм "ненормален", "психично нездрав", "луд", "откачен" и пр.?! Какъв е този господстващ у нас антидемократичен манталитет, щом в оптиката на хората, дето ме определиха като "луд", "ненормален" и пр., аз не само съм такъв, ами и, видите ли, явно съм и "пълен некадърник", "неудачник за системата", "бездарник като учител" и т.н.?!

29 - В учителския съвет аз доста често се изказвах, до момента, в който се разбра, че ръководството изпада в нервна криза като ме види да искам думата; активен съм, граждански ангажиран съм; смятам също, че проблемите в училищната общност са важни, но също така че са тежки, че се нуждаят от пределно свободно и откровено дискутиране с оглед на намиране на разумен изход; привърженик съм на възгледите на т.н. демократично образование, на свободолюбивото и човеколюбиво образование; значи ли това, че и в това мое качество аз съм "ненормален", "луд", "психически нездрав", къде, моля ви се, е доказано, че у нас нормални са само ония, които за привърженици на традиционното авторитарно и тоталитарно образование и училище?

- Аз съм човек, написал няколко книги, в които развивам своите възгледи за една нова философия и стратегия на образованието в България, вълнуват ме тия проблеми и доста съм направил за да ги изследвам най-задълбочено и да предложа идеи за промяна на тежката ситуация; това прави ли ме "ненормален", "луд", "психично болен"?

- Загрижен съм за личностното и духовното израстване и заякчаването на младите; в тази връзка създадох преди 7 години едно философско списание, нарича се ИДЕИ, издавам го до ден днешен, слава Богу, че ми дава сили за това! И списание за съвременно образование създадох, нарича се HUMANUS. Издавам тия списания предимно със свои средства, със скромните си доходи като гимназиален учител; тук няма да питам нищо, ясно е, признавам, че човек като мен, дето си харчи всички пари за подобни "глупости", безспорно е луд, ненормален, откачен и т.н., по този въпрос две мнения не може да има, даже горката ми съпруга е напълно съгласна с такава една теза, аз самият също не я оспорвам, очевидно по този пункт съм съвсем луд... Спирам дотук, поменикът стана прекалено дълъг, което пак може да се изтълкува като несъмнен признак на прогресираща лудост и ненормалност. Да ви кажа нещо, макар и да е рисковано човек да казва каквото мисли, но пак ще го кажа, зер, тия, чието психично здраве е под въпрос, имат привилегията да могат да се изразяват пределно искрено и свободно; та ще

кажа това: изобщо не ми пука за какъв ме мислите, за нормален или за ненормален! Мислете си ме за какъвто искате! Хубав ден ви желая! Бъдете поне вие здрави! На мен – кучетата да ми ядат главата. (Виждате какви страшни глупости измъдри моята болна глава тази сутрин, срамота, резил, айсиктир!) Моята вече се е видяла, вие за себе си внимавайте!

БОДОЛЮБИВА УКРАЙНА, СЕ ПРЪСНА ОТ ПРЕГРЯВАНЕ неделя, 19 април 2015 г.

КАТО ДВЕ КАПКИ БОЗА... неделя, 19 април 2015 г. Из: Путин лично взриви лъжата за “фашистката хунта” в Киев, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

Като две капки боза... (чрез А. Михайлова) (От фейсбук Асен Генов)

страницата

на

О, УЖАС! В САМОМ ЦЕНТРЕ КИЕВА ПОД ОДОБРИТЕЛЬНЫЙ РЕВ ТОЛПЫ ПОБИЛИ РУССКОГО! ТАВАРИШЧ ПУТИН, КУДА ТЫ СМОТРИШЬ? неделя, 19 април 2015 г.

О, ужас! Все, о чем говорили на российском ТВ, оказалось правдой! В самом центре Киева под одобрительный рев толпы побили русского! Практически распяли в одних трусиках! Путин, куда ты смотришь? Бандеровцы ущемляют права русских!! Написа: Pavel Gintov ЛЪЖАТА ЗА "ФАШИСТКАТА ХУНТА В КИЕВ", ЕДНО ОТ ГЛАВНИТЕ ПРОПАГАНДНИ ОРЪЖИЯ НА ПУТИНОФИЛСКАТА ИСТЕРИЯ СРЕЩУ СВО-

Президентът на Русия Владимир Путин предупреди Израел да не изпраща оръжия в Украйна. Подобен ход би нарушил опитите за намиране на решение на конфликта в източната част на страната, заявява Путин по време на интервю през руската държавна телевизия, цитиран от в. Haaretz. “Това е решение на израелските лидери. Тяхно право е да правят това, което смятат, че е правилно. Ако става дума за смъртоносно оръжие мисля, че ще е контрапродуктивно. Ще доведе до нова серия конфликти, ще увеличи броя на жертвите и накрая резултатът ще е същият”, казва Путин... ... Ето че за пореден път батюшката от Кремъл опровергава себе си и завлича в задънена улица всички кресливи пропагандатори, които строяха оправдателните си пледоарии за агресивната руска политика в Украйна на твърдението, че там на власт били дошли фашисти. Не помогнаха многобройните опровержения на еврейски организации в Украйна, САЩ и в самия Израел: вкупом и поотделно те отхвърляха не веднъж това обвинение. Не помогна и вотът на украинския народ, не допуснал в парламента нито една от крайните партии с политически профил, който би могъл да хвърли антисемитска сянка върху управлението в Киев. Нито една от тях не прескочи изборната бариера миналата година, но от руските и българските медии продължиха да се леят лъжите за „фашистката хунта” в Киев. Обаче Путин е готов винаги да помогне – с негова помощ вече Киев спокойно ще може да препраща желаещите да определят като

30 „фашистка” властта в Украйна да се разберат с Путин по този въпрос. Защото няма как „фашисти” да получат от Израел подкрепа, при това под формата на „смъртоносно оръжие”. Дали Израел наистина се готви и дали ще достави такова, е съвсем друга тема. На този етап е интересно преди всичко да се види, че едно от главните пропагандни оръжия за вътрешноруска и путинофилска пропаганда в чужбина се пръсна от прегряване. В ПРЕДСТАВИТЕ НА ПУТИНСКАТА ПРОПАГАНДА БЪЛГАРИЯ Е СТРАНА, КОЯТО РУСИЯ ОТНОВО ТРЯБВА ДА "ОСВОБОЖДАВА", ТОЗИ ПЪТ ОТ... ЕВРОПА! неделя, 19 април 2015 г.

Из: "Правда. Ру": Сега България е нещастна страна, просяшка и неблагодарна ... През 91-ва в България се шегуваха, че борбата се води между сините дядовци и червените бабички. Сините, това е цветът на демократите, а червеният – цветът на комунистите. Българите решиха да се оттеглят от съветския пазар. Те мислеха, че България произвежда най-висококачествената продукция и затова ще отидат на европейския пазар. И най-лошият враг на страната не би могъл да измисли нещо по-лошо. И така, те си тръгнаха от нашия пазар, но се оказа че не и трябват и на Европа. Затова пък европейците дойдоха в България и всичко си поделиха или просто разориха. Беше нанесен колосален удар. Сега, като излезеш от София и имаш чувството, че току що се е случило нашествие, че е преминала орда. Селата са напълно запустели, всичко е по-зле отколкото в Русия през 90-те. Всичко е запустяло, бъл-

гарските чушки са вносни. Можете ли да си представите?... ... Не е изгодно да се произвежда. Българският селянин, чорбаджия (кулак), той не се интересува как ще го наричат, а гледа собствения си интерес. У нас всички обичаха българските консерви, вино, домати, краставици… Сега всичко това е рухнало. Страната е разорена, хората са просяци. Преди да си замина от София отидох да пазарувам подаръци и в софийския ЦУМ в разгара на деня на четирите етажа имаше само четирима купувачи. Хората нямат пари. Хората се мъчат, това е видно и е много обидно. Сега България е нещастна страна. Те никога не е била богата, но беше просперираща, а стигна до просешка тояга. И вместо да мислят как да излязат от тази ситуация, да живеят нормално, на хората им предлагат да обсъждат политиката, да търсят врагове и причини за свади. На 3 март, на празника за освобождението на България не бяха поканени представители на Русия. Надявам се да са поканили представител на Турция. Докато българският народ не започне сам да мисли за интересите си, ще има проблеми. БЛАЖЕНИ СА ТЕЗИ, КОИТО БЕЗ ДА СА ВИДЕЛИ СА ПОВЯРВАЛИ неделя, 19 април 2015 г.

През първата неделя след Великден честваме паметта на един от дванадесетте Христови ученици – св. апостол Тома. След възкресението Си Спасителят се явил на учениците, но апостол Тома не бил сред тях. Апостолите му казали: "Видяхме Господа", но той не искал да им повярва докато сам не Го види с очите си и докато не попипа Неговите рани ("Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата Му, няма да повярвам"). Осем дни по-късно апостолите се били отново събрали, а заедно с тях бил и Тома. Господ отново им се явил и казал на апостол Тома: "Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали." Със страх и трепет св. Тома видял раните на Спасителя и попипал Неговите животворни ребра, а след това рекъл: "Господ мой и Бог мой!". Така св. Тома със своето неверие още повече утвърди сред християните вярата в Него. Със своята постъпка той даде на всички да разберат и да се уверят, че Господ е възкръснал не привидно, нито пък с друго тяло, но със същото, с което пострада заради нашето спасение и с което впоследствие се яви на Своите ученици. Днес имен ден празнуват: Тома, Томислав и Томислава. Честит празник! Написа: Simeon Slavchev СЪЩЕСТВУВА ЛИ ПЛАН НА РУСКИТЕ ИМПЕРИАЛИСТИ И НА ВДЪХНОВЕНАТА ОТ МНОГО РУБЛИ ТЯХНА ПЕТА КОЛОНА У НАС ЗА ОРГАНИЗИРАНЕТО НА ЕВЕНТУАЛЕН "БЪЛГАРСКИ КРИМ"? понеделник, 20 април 2015 г.

Днес е Томина неделя.

По повод на информацията БРАНИМИР БОТЕВ: Русия може да създаде свое летовище в България, където между другото пише и това: Можем да осигурим на всеки един от районите на Русия да създаде свой курорт в България, закупувайки земя, инвестирайки и получавайки право на строеж на хотели, санаториуми и почивни бази. Това заяви Бранимир Ботев,

31 зам.-министър на икономиката, в рамките на туристическото изложение „Интурмаркет“ в Москва, съобщи пресцентърът на ведомството.

По думите му относно рехабилитацията и профилактиката с минерални води българското законодателство е гъвкаво за привличането на преки чуждестранни инвестиции. Като пример той посочи вложението на правителството на гр. Москва на стойност над 220 млн. долара, с които е създаден санаторно-оздравителен комплекс „Камчия“. Моя милост реагира ето как; написах във фейсбук следната реплика: И у нас ли Русия ще си организира един "Крим"? Я виж ти, колко умно постъпват този път таваришчите кагебисти... Това беше достатъчно дежурни интернетни тролове с рублофилска настройка да се нахвърлят върху мен и тия, които подкрепиха гледната ми точка; тази част от "дискусията" я прескачам, щото е досадна. Ето обаче от един момент за какво стана дума, мисля, че в него има някакъв важен психологически, нравствен, ценностен и дори политически смисъл (лицето Ivan Marinov, което играе основна роля в него, както личи от страницата му, изглежда е млад човек, което означава, че има известен смисъл да се разговаря с него, щото иначе, по принцип, със "зрели" железобетонни комуноидни и комунистически глави, установил съм, няма никакъв смисъл да се разговаря): Ангел Грънчаров каза: Наште таваришчи дежурни интернетни комуноиди-рублофили пак ли застанаха като същински АлександърМатросовци на амбразурата – за да защитят руския имперски интерес у нас? Естествено, а как иначе – та те друго не могат?! За тях български интерес не съществува, естествено...

Велислав Алтънов каза: "Български интерес ли?", ще ви попитат Канев, Маринов и Стоев, г-н Грънчаров. И ще продължат: "Че какво е това"? Ангел Грънчаров каза: Така е. Те и достойнство не знаят що е. Комуноид и достойнство, лично или пък национално, не знае що е... Как да знаеш що е нещо, дето го немаш?!

Ivan Marinov каза: Бъдете така любезен да обясните на нас, "комуноидите", "изперкалите нещастници", а и на аудиторията като цяло, какви са вашите качества, господин Грънчаров, та прибягвате до автоапология, съчетана със скотска озверялост. Нима ще наречете достойно хлипането си по медиите "уволниха ме", а сте достатъчно самоуверен, за да смятате, че можете да хвърляте прах в очите на хората. Ако наричате "достойнство" двуличието, вулгарното поведение, когато не можете (поради лична заинтересованост) да дадете отговор на кратки въпроси, подигравате се със събеседниците си, то такова "достойнство" наистина нямаме, тъй наречените "комуноиди". Пиша ви двойка по история и двойка по психология веднага; ако бяхте безкористен, щяхте да споменете няколко факта: 1. Паметници на съветската армия има в редица западноевропейски държави, но там няма приказки "дай да го бутнем, щото ще станем комунисти". Не правите разлика (а тя е основна) между възникването на комунистическата идеология, създадена от Маркс и Енгелс, и СССР. Тези паметници са създадени от признателност към Съветския съюз, стъпкал агресора Германия. А обикновеният австриец се отнася с уважение към тях.

2. Българският интерес, който споменавате, състои ли се в защитата на българското национално достойнство, или това е по-скоро онагледеното от вас "достойнство"? Съгласете се, известна разлика има, аз пояснявам, за да не се заблуди някой. Тоест, вие искате ние да бъдем васална държавица, която само "кляка" пред своя сюзерен, скубе си косите и веднага се самоубива, щом така рече Великата сила, която е на мода. Никоя дискусия не може да се води с подигравки, със злостни коментари по адрес на хората, които питат. А въпросите се нуждаят от отговор. Кой има интерес това възпаление, вече 25 години, да се под-

държа? Защо говорим за комунизъм днес, от какво се опитвате да ни отклоните погледа? Вие ли сте интелигенцията ни, господа Грънчаров и Алтънов, вие ли великите съдители, които предат съдбата, та толкова яростно и безскрупулно проповядвате омраза!? ОТГОВОРЕТЕ!!!

32 фейсбук, където тече въпросното "сражение с думи":

Ангел Грънчаров каза: Малчиккомуноидът Marinov първо следва да се научи да разговаря нормално, без да плюе личността на опонента; да се извини за всичко, което е казал по негов адрес до този момент, ако поднесе извиненията си убедително, едва тогава с него може да се встъпи в дискусия; в противен случай не е достоен, не заслужава подобаващото отношение, което оказваме само на човеци, не на комуноидни хулиганстващи уроди...

Ivan Marinov каза: За изненада на публиката, готов съм да се извиня заради личностните нападки, ако са били възприети като такива. Подчертавам, те бяха отправени след опит за дискусия, но самият аз ценя изключително много скромността и допускам известна вина и у себе си. Но моля, идеологията, следвана от някого (поне що съм чел и видял) е полезна, ако е подходяща за обществото, в което се вклинява. Надявам се отговорът на извиненията ми да бъде подобен, за да започнем да говорим с факти, да мислим, да разсъждаваме и да се държим с достойнство. Ама не това достойнство на чоплещия семки балкански мачо, дето претрепва жена си, ако не е съгласна с него, а конкретно, недвусмислено и ясно да защитаваме позицията си интелигентно и с мисъл, с посочване на доказуеми аргументи. Лично мен, това ме устройва. Ваш ред е, господин Грънчаров. Ангел Грънчаров каза: Браво! Изненадан съм, радвам се за този неочакван поврат към добро! Само това ще кажа за момента, защото наистина нямам време, много бързам, пък и на таблета се пише трудно... Оттук-нататък от дискусията вземам само онова, което има отношение към горе-долу очерталата се тема, всичко онова, което са лични нападки и злобни комуноидни трепети, го прескачам, който иска, може да иде да наслади на идиотщините там, на съответното място във

Весел Драков каза: Май така ще се получи, защото русофилите по нашето черноморие съвсем обезумяха! Продадоха си дворовете и нивите на руснаци и поставените им лица у нас, за жълти стотинки, а сега ще им сменят мръсното бельо и ще мият тоалетните в хотелите им...

Elena Dicheva каза: Ех пък и Вие, Грънчаров. Такъв педагог и психолог като Вас, пък изненадан! Ангел Грънчаров каза: Винаги неизненадана е само железобетонната комуноидна глава, таваришч Дичева, ний, човеците, постоянно се изненадваме и възхищаваме на какво ли не, щото не страним от живия живот - и не живеем в сивите панелки на техните тъй ограничени и илюзорни представи за нещата...

Ivan Marinov каза: Мързи ме да повтарям въпросите си, но напомням на господин Грънчаров за уговорката ни. Чакаме аргументи. Приемете, ние сме публика, която може да бъде убедена в нещо, стига да докажете какви са неговите предимства. В такъв смисъл, ние не сме заплаха, а предизвикателство за вас, г-не. Ако успеете да ни дадете доводи, печелите. Сигурен съм, приемайки, че цялата работа е чиста, всички имаме интерес това да се случи. Ангел Грънчаров каза: Благодаря за напомнянето! Поради голяма заетост нямах възможност до този момент да изпълня обещанието си да отговоря. Ето, сега го правя.

Първо, нека да си припомним темата: за опитите на путинците, подпомогнати от вдъхновената от много рубли тяхна пета рублофилска колона, да си организират и у нас нещо като "български Крим" или нашенски "Абхазия и Южна Осетия", защо пък не, това вече е правено, пробвано. И то неведнъж: първо се колонизира от руснаци дадена територия, било чрез насилствено "преселване на народи", било с икономическо проникване (както е у нас, твърди се, че вече 300 000 руснаци разполагат с недвижими имоти по нашия черноморски бряг) след това в един момент руснаците почват "борба за признаване на национално-човешки права", напрежението и конфликтът биват провокирани да ескалират, а в крайна сметка на руски войски, в случая десантни, ще се наложи да дебаркират на българския бряг, за да изпълнят "интернационалния си дълг" и да "освободят", видите ли, "потиснатите си сънародници". Така се е правило много пъти, което изобщо не изключва възможността да се направи и у нас. Даже преди време един шегобиец подхвърли: а какво пречи рускоговорящата колония в... Манхатън да поиска правата й да бъдат защитени от руски войски и те да откликнат на призива, да дебаркират и в... Ню Йорк, колко му е?! Като е тръгнало руснаците да "освобождават" де кого сварят, какво пречи и нас да ни "освободят", още повече че те за нас специално са нещо като "вечни освободители", много пъти са ни "освобождавали" и, предполага се, нямат особени задръжки да ни "освобождават" и още; абе те, руските империалисти, знаем, са винаги готови да освобождават всеки, особено съседите си. Знаем също така от историята колко много войни Русия е водила за да се настани по бреговете на Черно море, към черноморските крайбрежни земи тя има добре изявени апетити. В тази именно връзка, в този контекст аз подхвърлих мисълта си за възможен кагебистки план за организирането на евентуален "български Крим" от путинска Русия, подпомогната от вдъхновената от много рубли тяхна пета колона у нас. Тази ми е тезата. По нейната аргументация вече приведох известни основания. Ако някой има въпроси, да заповяда. Излишно е да привеждам саморазбиращи се аргументи, имащи психологически характер, т.е. произтичащи от руското имперско

съзнание, там, знайно е, битуват болезнени образувания като "великата руска идея", идеята за "руската мисия" на тази земя, свеждаща се до вечно "освобождаване", видите ли, на "потиснатите братя-славяни", за "душевното родство" на някакви си "славянски народи" (поляците особено много са пострадали от прелестите на многократни и то найбрутални руски "освобождения"!), които били имали за своя естествен водач руския империализъм, който пък, от друга страна, винаги е готов да води война с "прогнилата отвсякъде" либерална Европа, "прогнила отвсякъде" именно от прекалено много свобода, докато "руският дух", видите ли, е "здрав", "дисциплиниран" около своя император (вожд) и също така се изразява в една "непоколебима войнственост", знаем приказките за "непобедимата" и "никога непобеждаваната" и при това, видите ли, винаги "освобождаваща" руска армия. Аз съм писал на други места много около този найголям, по моето разбиране, парадокс на тъй широката руска имперска душа: как може народ като руския, прочут с извечния си робски манталитет, да живее с илюзията, че бил имал исконна "мисия да освобождава", как може роби по душа като типичните, като "неизродените" от либерализма руснаци да са такива "велики освободители", та те ако знаеха що е това свобода, първом себе си да бяха освободили и т.н. Този момент по моето виждане е възлов: народ, който е показал, че към свободата няма нужния пиетет, какъвто е руския, не може да бъде никакъв "освободител", тъй че правете си сметка що за хора са ония, които у нас още възприемат руснаците като наши "двойни", "тройни" и не знам си колко още "освободители" (ние почти като поляците сме имали късметя наймного да бъдем "освобождавани" от руските империалисти, в това отношение ни бият само горките украинци!). А сега вече стигнахме дотам буйстващи рублофили като Сидеров да крещят, че било дошло времето Русия пак да ни "освободи", този път, видите ли, от "европейския колониализъм", от "еврогейския либерализъм" и прочие простотии, вие сами знаете идиотщините на атакуващите, чието извратено патриотарство, излишно е да споменавам, е вдъхновено от твърде много рубли, то това си се знае, няма защо специално да бъде отбелязвано. В

33 тази връзка ви съветвам да погледнете ето тази публикация, тя показва много: В представите на путинската пропаганда България е страна, която Русия отново трябва да "освобождава", този път от... Европа!. В контекста на вече казаното е съвсем ясна и недвусмислена моята позиция спрямо паметниците от ерата на комунизма, които прославят най-последното "освобождение", което сталиновите орди ни дариха в началото на септември 1944 г.; знайно е, тогава комунистите, покачени на руските танкове, с решаващата помощ на въпросните сталинови орди, ликвидираха за десетилетия българската свобода, българската държавна независимост, българското достойнство. Да се нарича това покушение върху българската свобода в наше време "освобождение", простете, не просто е крещящо грозна лъжа, то е израз на страшно душевно и умствено уродство. Сталинова Русия ни окупира тогава след едностранно обявяване на война, сиреч, след нападение, след агресия срещу вече неутрална, прокламирала неутралитет България; да се нарича окупацията и завоеванието, покушението срещу българската свобода и независимост "освобождение" е извратено. И е в пълно противоречие спрямо историческата истина. Затова тия паметници, носещи неизмиваемото клеймо на комунистическата лъжа, трябва да бъдат премахнати; нека да бъдат слагани в музеи, нека комуноидите да могат да имат възможността да им се радват някъде, да изпитват извратени, уродливи чувства на "признателност", щом това толкова им харесва, но тия паметници, разбира се, не могат да останат където, за наш национален срам и позор, са все още. Да, срам и позор за нас, съвременните българи, е че търпим тия знаци на нашата национална унизеност: да славим окупатора и завоевателя си, да почитаме ликвидаторите на българската свобода и на българското достойнство наистина е израз на неописуемо извратена душевна и човешка патология. Аз затова такива хора ги наричам "комуноиди", те до такава степен са потъпкали човешкото у себе си, че не заслужават да се наричат човеци, да носят името човек. Защото за да си човек се иска поне две неща да са налице: да имаш ум, с който да мислиш, сиреч, да го използваш по предназначение, и, второ, да оби-

чаш свободата, щото даже безразличните към свободата са осквернили човешкото у себе си, а какво да кажем за ония, които мразят свободата и обичат робството, робуването?! Обичащите недостойнството, унизеността, принизеността, лазенето пред оня, който те тъпче и гази - са душевни и политически мазохисти; този уродлив мазохизъм на комуноидното съзнание наистина е чиста перверзия, отровен плод на крещяща или вопиюща личностна, умствена, душевна, ценностна, идейна и каквато още искате недостатъчност. А поначало или принципно казано комуноид е оня, който се е отказал от това да бъде личност, който е жертвал личностното в угода на някакви социалитарни догми и други нездрави бълнувания, имперски фикции и прочие идиотски исторически илюзии и ламтежи. Това в основни линии е моето гледище. Ако иска някой да спори с мен, да заповяда. На изказвания, съдържащи смислени аргументи, мога да отговоря, на словоблудства, изразяващи само симптомите на една болна и нещастна комунодна душа, няма смисъл да се отговаря, щото подобни хора имат тежко умствено и душевно увреждане, което се нуждае от специализирани грижи; все пак сме хуманисти и не бива на такива страдащи хора да бъркаме, тъй да се рече, в душевните рани. И тук, в завършек, да приведа едно свое изказване, което написах на друго място, но тук ми се вижда особено подходящо да бъде напомнено, предвид големия контекст на обсъждания проблем; та там написах следното: Наистина рублофилията е израз на душевна патология, на извратеност, уродство и болест, но аз лично смятам, че този дефект е нелечим: една свиня като се научи да яде лайна (с извинение за думата!), по никой начин не можеш да я отучиш от това... Приемете това мое изказване, ако щете, в шеговит план, както искайте го възприемете, това си е ваша работа. Аз бях длъжен да го кажа. За да ми е чиста съвестта... пък за своята съвест си отговаряте вие самите... НЕ САЩ, А РУСИЯ ИСКА НЕ СЪЮЗНИЦИ, А ВАСАЛИ: ПУТИН ДОБРЕ Е ОХАРАКТЕРИЗИРАЛ СОБСТВЕНАТА СИ ПОЛИТИКА, НО НАЛИ Е ЛЪЖЕЦ,

ПРИПИСВА СВОИТЕ РАЦИИ НА САЩ

АСПИ-

34 политика, но нали е лъжец, приписва своите аспирации на САЩ...

понеделник, 20 април 2015 г.

Почина брат ми Ивайло Путин обърна фурнаджийската лопата: Със САЩ имаме обща цел!

понеделник, 20 април 2015 г.

Русия и САЩ имат общи интереси в ключови цели и трябва да работят заедно, заяви руският президент Владимир Путин в интервю за държавната телевизия на страната. "Имаме несъгласия по няколко международни проблема. Същевременно обаче има нещо, което ни обединява, което ни кара да работим заедно. Имам предвид общи усилия насочени в това да направим световната икономика подемократична, балансирана и премерена, за да може световният ред да е по-демократичен. Имаме обща цел", заявява Путин.

Роден е на 1 март 1964 г. Той беше най-добрият човек, когото съм познавал. Живя тихо, без да е обидил някой. Починал е тази нощ в съня си. Бог да го прости! Нека душата ти да почива в мир, скъпи братко! Ройтерс коментира, че това е смекчаване на силно критичната позиция на Путин спрямо САЩ. Руският президент неведнъж е обвинявал САЩ и Запада за украинската криза. Само преди два дни по време на годишната си реч Путин обвини САЩ в опити да доминират случващото се по света, като обяви, че Щатите "не искат съюзници, а васали". КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Всъщност не САЩ, а Русия иска не съюзници, а васали; Путин добре е охарактеризирал собствената си

НОЩ НА МЪКА, НА БДЕНИЕ, НОЩ, СВЪРЗАНА С МИСТИЧНОСТТА НА СМЪРТТА вторник, 21 април 2015 г. Не мога да спя. Опитах, може би сякаш се унесох за известно време, но това не е сън. Заваряйки очите, си представям мъртвия брат, който лежи в ковчега наблизо. И след това в съзнанието ми минават най-различни спомени, като на кинолента. Това са 51 години, от които го помня. Бил съм на 5 години когато той се роди. Някога, далеч назад в

миналото. Заведе ме една моя братовчедка до болницата, изглежда тя ме е гледала когато мойка ми е заминала да ражда. Занесохме на майка котленце с кисело мляко. И това си спомням. Помня го като дете, като хлапе. Своенравно хлапе беше моето братле. Постоянни игри с него, той не слизаше от колелото, беше много немирен. И като войник си го спомням. Той беше граничар. В Петрич. Когато влезе в казармата аз бях студент. В Санкт Петербург. Въпреки това съм му ходил на свиждане там, в Петрич. Беше станал слаб като клечка. Беше голям хубавец. Оплакваше се, че много го тормозели старите войници. Но ме помоли да не казвам нищо на командира, по-лошо щяло да стане. Щото аз му предложих да ида да протестирам пред него. Много ми беше мъчно за доброто ми братче когато той беше войник. Години след това ми е разказвал как са го тормозели в казармата. И особено когато отиде на заставата. На самата граница. Всеки ден тормоз. Гаври. Включително и от офицерите, от старшините, да не говорим пък за "старите кучета". И там братчето ми се разболя. Стискал е зъби, но не издържа. Нещо в него се беше пречупило. Нямаше го онази жизнерадост, която бликаше от него преди казармата. Но си изкара службата до последния ден, включително и с отслужването на наказанията. Наказвали са, представете си, жертвата, а не тия, която са я унижавали! Вече не беше същия като се върна. Преживяването на толкова много безсилен гняв спрямо гадните му мъчители го беше повредило. Изглежда е прав Стефан Цанев като е писал, че добрият човек у нас трябвало да бъде убит. За да не се мъчи. За да му бъдат спестени мъките. А брат ми по душа беше най-добрият човек, когото съм познавал. Той зло на никого така и не направи. И само страда. Заради добротата си беше наказан от безчовечните си мъчители да страда до последната си минута. Тежката, коварна, непоносима болест му отрови живота. Вечно душевно страдание – такава беше болестта на моето така добро, никого никога необидило, някога така светло, излъчващо чистота и жизнерадостно братче. Нещо ангелско имаше в него. И го запази до последната си минута. Утре ще погребваме този ангел, чиито крила бяха прекършени. На човеците с ангелски души изг-

лежда им е най-тежко у нас. На тях май съвсем не им прощават. Брат ми сега лежи долу в ковчега. Умрял е тихо, както и живя.

Бях му обещал преди седмица да дойда да го взема с нас, в Пловдив. Той ме помоли за това оня ден, на втория ден на Великден. Ела ме вземи, да постоя с вас, малко за разнообразие – така ми каза. Често е идвал с нас, в Пловдив. Като дойде обаче в апартамента скоро му ставаше съвсем нетърпимо. В последните години не обичаше да се разхожда. Пушеше цигара след цигара на терасата. И гледаше тревата и дърветата в двора. Замислен в своите си мисли. Беше кротък, добродушен, тих, на мравката път правеше. Разкривал си е душата само пред мен. Рядка душа имаше моето братче. Аз наистина по-чиста душа от неговата не съм срещал. Той много ми влияеше със своята безгранична доброта. Повлиял е на моята философия. Горкото ми братче, моите книги са в купа от книги, които той слагаше наблизо в стаята си, да са му подръка. Редеше ги до себе си с намерение някога да ги прочете. Гледал съм го как ги разлиства, зачита се тук-там, но за кратко. Казваше, че "болестта" му пречела да се съсредоточи. Имал си много свои мисли. С тях си се занимаваше. А беше толкова интелигентен! С него съм водил разговори на всякакви теми. Много талантлив, но нещо не му достигна чрез творческия си импулс да се спаси от болестта. Има обаче тетрадки и тефтерчета със записки. Давал ми е да ги чета. Цялата му душа е в тях. На времето, като по-млад, пращаше епиграми до вестниците – и му ги публикуваха. И разни дописки пращаше. Още като ученик беше писал писмо до вестник да се оплаче от... директора на гимназията, в която учеше! И му бяха публикували писмото. Наложи се да смени училището. Конфликтен бил. Учи в училището на съседния град Костенец. Там пък се влюби в някакво момиче. Заради нея не завърши. Средното си образование

35 завърши едва след казармата. На матурата по български език изкара шестица. Умееше да пише, но така и не прописа истински. Не се и ожени. Не създаде семейство. Отглеждаше моя син като свой. Обичаше го с цялата си душа. Още пази някъде магнетофонни касети със записи на разговорите му с детето когато е било съвсем малко. Това е животът. А смъртта ни помага да погледнем върху него в оптика, която поставя нещата на точните им места. Даже самата мисъл за смъртта измества илюзиите, от които страдаме. Брат ми води тежка битка с ужасната болест през целия си живот. И показа героизъм в тази битка. Същински героизъм на духа. Примерно неговото остроумие, духовитостта му не пресекна никога. Намираше сили да се шегува. Казвал ми е неща, от които прозира удивителна мъдрост. Но онова, с което ще остане в сърцата на хората, които го познаваха, е неговата безпределна доброта. То добротата всъщност е най-мъдрото, което изобщо съществува. Няма по-велико нещо от доброто сърце. Сърцето, чини ми се, винаги е преизпълнено с доброта, то струи с (от?) доброта, но тази първична доброта при много хора бива или отровена, или омърсена, или опропастена. И в резултат или пресеква, или бива блокирана, не знам точно какво става. Ония хора, които продължават да разкриват добротата на сърцето си през целия си живот, са малцина. Брат ми беше такъв човек. А повечето хора сякаш са изменили на поривите към добро на сърцето си. Не зная защо го правят. Предполагам защото сметките на ума са взели превес. Идващите с букети цветя жени и бабички, идващи да запалят свещичка, са с особено изражение на лицето. А пък мъжете, които идват, сядат с мен в съседна стая и там се отдаваме на... философия. За вечните неща в живота ни. Повечето хора май придобиват същинско философско настроение само покрай ковчега, в който лежи умрял човек. За Божиите и човешките неща разговаряхме. За временния живот. За пътуването ни в живота - накъде обаче сме се запътили, ето, тази е загадката. То и животът е една загадка. И изпитание, което трябва да издържим с чест. Не мога, сами забелязвате, да опиша с думи всичко, което ми е на сърцето. Мъча се, не се получава. Пък и нямам желание. Знам, че

душата на брат ми, която, убеден съм, ме наблюдава отнякъде, не може да възразява за това, че вместо да страдам безмълвно се опитвам да опиша мъката си по моето братче. В някакъв смисъл, пишейки това, оказвам малка почит на брат ми, нещо, което той безспорно заслужава. Та в този смисъл дано не е грях това, че се избавям от безсънието си, от невъзможността да заспя с писане. Да пише човек такива неща не е удоволствие. То е опит за бягство, за спасение от болката. Но от празнотата нищо не може да ни спаси. Със смъртта на всеки човек зейва празнота в тукашния ни живот и свят. Мъката по заминалия си човек, ако не бъде отреагирана по някакъв начин, е способна да изтощи жизнената му сила. Жените в това отношение сякаш са по-добре, те умеят да плачат. Ние, мъжете, страдаме като потъваме в мислите си. Мъжкото страдание е това: да те овладеят разни мисли. За преходността, мимолетноста на живота и т.н. На тукашния живот. Щото, разбира се, душата на човека не може да умре. Няма как да се случи това. Душите остават. И има още нещо: страхът от смъртта. И страхът от душата на умрелия човек, която, изглежда, някъде броди наоколо. Или ни наблюдава. Аз лично сякаш заради мисли от подобен род не можах да мигна. Успокоително е, че душите на мъртвите, изглежда, имат строга забрана да дават някакви знаци за себе си, за своето присъствие. Щото живият човек заради такива знаци е способен на обезумее от страх. Тия неща, именно души, призраци и пр. плашат. Тя и смъртта изглежда затова толкова плаши, заради душите, с които я свързваме. Трупът на мъртвеца също плаши. Явно щом тия две неща, душа и тяло, се разделят, стават страшни, защо ли? Страшни са за живия човек. За мъртвите, вероятно, не е така. Не зная как е за тях. Ще разбера някога това, няма как, ще имам и аз този шанс. Всеки ще го има... Една баба вчера говореше, че вече била нямала никакъв страх от мъртъвци, трупове и пр. Понеже много пъти била присъствала и участвала в такива неща, примерно, в измиването и преобличането на мъртвеца. Другите бабички я гледаха с недоверие. Косите им сякаш се изправиха когато тя каза, че от трупа на мъртвеца понякога се чували разни звуци, пък и движения имало. Нещо като... хайде, спирам!

Спирам дотук. Дано не ви е прозвучало всичко написано като грозно, неприлично и как ли не още. Аз много се чудя дали да публикувам тия записки. Не ми се пишеше сега, но ето, написах го. Убих времето до зазоряване. На безкрайната сякаш безсънна нощ. Нощ на мъка, на бдение, нощ, свързана с мистичността на смъртта. Зазоряването на утрото вече почва да пробива мрака на нощта и аз спирам с писането...

36 обратната страна на снимката със своята ръка.

СВОБОДАТА НЯМА ДА ТИ Я ПОДАРЯТ, СВОБОДАТА ТРЯБВА ДА СИ Я ВЗЕМЕШ сряда, 22 април 2015 г.

А пък тази снимка е от 1982ра.

Валерия Новодворская в Лефортовской тюрьме.

1969 г. (фото: фотоархив журнала «Огонек») Прочети Девушка с пылающим взглядом 12 июля 2014 года не стало Валерии Новодворской. О нашей Лере вспоминают люди, хорошо ее знавшие Свободу не подарят, свободу нужно взять. ТАКА ИСКАМ ДА ЗАПОМНЯ СВОЯ БРАТ ИВАЙЛО сряда, 22 април 2015 г. Брат ми Ивайло. Снимката е от 1986 г. Надписал е годината на

Новобранците от поделението в Петрич. Сред тях е брат ми. Крайният вляво в редицата на стоящите войници-граничари, които скоро ще се пръснат по заставите. Така изглеждаше брат ми преди да се разболее. Така искам да го запомня... ПОСТКРИПТУМ: Погребахме брат ми. Няма го вече съвсем. От него ще остане само един спомен. Толкова, изглежда, съм се привързал към него, че имам чувството, че изчезването му, че отпътуването му, че тия всички неща, свързани с раздялата му със света, в които ми се наложи да участвам, сякаш са един сън. Той обаче се пресели в съзнанието ми. Образът му често се появява там. Като го няма вече един човек в реалния свят, той вече заживява само в съзнанието на хората, които са го познавали. И са го обичали. Хората, за които изчезването

му от този свят причинява една рана в душата. И една празнота, която нищо друго не може да запълни... В ПУТИНСКА РУСИЯ СЕ ВОДИ ПРОПАГАНДНА ВОЙНА СРЕЩУ САМАТА СЪЩНОСТ НА КРИТИКАТА КАТО ИНСТРУМЕНТ НА СВОБОДНОТО СЛОВО сряда, 22 април 2015 г.

Проправителствен хумор в Москва – пародия на пародирането, Автор: ИВО ИНДЖЕВ Нямам намерение да изпитвам читателите с въпроса „познайте какво е странното в следващата информация”. Поради това отговарям в аванс: понеже руските шегаджии се съизмерват и шаржират Запада, дори на семантично ниво (имитирайки „Шарли ебдо”), „малката грешка” в това сравнение е във факта, че в руския случай става дума за защита на властта, а не са опозиционно поведение. Или пък става дума за опозиция срещу „чуждото влияние”, което си и класически примитивизъм, отглас от вековния шовинизъм и съветския болшевизъм. Движение на поддръжници на руския президент Владимир Путин издава от 21 април сатиричен седмичник с карикатури и епиграми, осмиващи Запада, представяйки го като отговор на френския “Шарли ебдо”, предаде Франс прес, цитирана от БТА. Първият брой на “Шарж и перо” (безплатен седмичник от 4 страници, забранен за аудиторията под 18 години) е изцяло посветен на събитията в Украйна, заяви Валерий Заборовски, говорител на движение “Антимайдан” при представянето на вестника. Движение “Антимайдан” обхваща мотоклубове, спортисти и ветерани. То беше създадено да противодейства на предполагаем бунт на опозиционните сили в Украйна, където преди година проруският

режим на президента Виктор Янукович беше свален след масови протести на Майдана в Киев. “Всички автори предоставят карикатурите и епиграмите си безплатно”, уточни Заборовски пред украинския културен център на пешеходна улица в Москва, където се предлагаше първия брой. “В Украйна, както и на Запад, се води широка русофобска кампания. Но от наша страна, от страна на артистите, нямаше отговор на тази кампания”, обясни карикатуристът Михаил Серебряков, оформил челната страница на новия вестник. Следващият брой ще е посветен на “петата колона” – израз, който Кремъл и поддръжниците му използват за опозицията в Русия. Прокремълските сили решително осъдиха публикуването на карикатури на Мохамед във френския седмичник “Шарли ебдо”, мишена на джихадистки нападения, които през януари взеха общо 17 жертви, припомня АФП, цитирана от Медиапул. Както се вижда, в Русия се води пропагандна война срещу самата същност на критиката, като инструмент на свободното слово срещу властта. Да осмиваш врага в защита на (уж) великата, непоклатимата, самодостатъчната, найголяма (по територия) империя в света е жалка позиция. Само неразбирането на този факт може да е пожалко, от тази великоруското чувство за хумор, па макар и то да е „безплатно” , както внушават участниците в руското проправителствено шоу. (Прочети ДО КРАЯ) НАЙ-НЕЖЕЛАНИ И НЕПОТРЕБНИ У НАС ЗНАЕ ЗАЩО СА ТЪКМО ВАЖНИТЕ, ИСТИНСКИ НИТЕ НЕЩА

НАЙКОЙ НАЙВАЖ-

сряда, 22 април 2015 г.

37 не опита да продаде стоката си, до този момент не е успял (докъдето аз съм гледал филма, не знам дали изобщо ще ги продаде някога тия проклети бастуни). Аз по сходен начин се опитвам в родните ни български условия да продавам... философско списание (ИДЕИ се казва), списание за съвременно образование (то пък носи заглавието HUMANUS), на трето място се мъча да продавам и мои авторски философски и психологически книги. Гледайки филма, се запитах: кое ли е по-трудно да се продава у нас – бастуни или философски списания и книги? Кое е побезнадеждно да бъде изобщо продадено? Кое е "по-безполезно" в нашите специфични родни български условия? Отговарям си: разбира се, значително по-лесно е да се продават у нас бастуни – в сравнение с философските книги и списания. Бастунът, естествено, е значително по-полезно нещо от философската книга или философското списание, списанието за мислещи хора. Или списанието за съвременно образование. Няма по-безнадеждно за продаване нещо у нас от философските книги и списания. У нас всеки боклук може да бъде някак или някому продаден – но философската книга или списание не може да бъде продадено. Трудно е нашенец може да бъде подведен та да обезумее дотам, че да си купи философска книга или философско списание. Най-нежелани и найнепотребни у нас кой знае защо са тъкмо най-важните, истински важните неща... ИНИЦИАТИВА ЗА ПЕТИЦИЯ ДО ЕВРОКОМИСИЯТА С НАСТОЯВАНЕ АЛЬОША ДА БЪДЕ МАХНАТ – КАТО НЕСЪВМЕСТИМ СЪС СВОБОДОЛЮБИВИЯ ДУХ НА ЕВРОПА ГРОЗЕН СИМВОЛ НА НЕСВОБОДАТА! четвъртък, 23 април 2015 г.

Във филма "Столичани в повече" един глупак се мъчи да продава цял камион с... бастуни; какво ли

Възможно ли е Пловдив да бъде ЕВРОПЕЙСКА СТОЛИЦА НА КУЛТУРАТА при наличието на паметника на Альоша? Аз мисля, че не. А вие как мислите? Трябва да се организира петиция но Европейската комисия докато Кметът Тотев не махне Альоша Пловдив да не бъде избиран за

европейска столица на културата!

лязали това? Вижте го ако не сте го видели? ЗА КУЛТУРАТА, С ИЗВИНЕНИЕ, НА БЪЛГАРСКИЯ МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА четвъртък, 23 април 2015 г.

Написа: Kiril Milchev КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Аз съм ЗА написване на петиция до Еврокомисията с настояване Альоша да бъде махнат (като несъвместим с духа на Европа), наистина не може Пловдив да е европейска столица на културата, бидейки украсен с тази чудовищно антиевропейска грамада от гранит, символизираща българския позор, българското унижение, българския срам (народ с достойнство не гради паметници на признателност тъкмо на окупаторите си, на ликвидаторите на българската свобода!) подкрепям изцяло инициативата и ще помогна с каквото мога за реализацията й! Срам за пловдивчани че се примиряват с Альоша, с това отвратително петно върху културната и духовна слава на нашия велик хилядолетен град!

Родната ни култура е позиционирана в Париж в две експликации – тракийското злато и… сборник с интервюта на Валерия Велева, издаден от агент на ДС! Виж: ТЕЖКА МУТРАФОНИЯ. Културният министър предлага 50 лв. на хорист да спре да пее. Вежди, литературата ни не е Валерия Велева, издадена от агент на ДС!. Също не е зле да се види също и ето това: Цитат на деня: Не може реформаторите да напуснем властта, защото Вежди Рашидов бил простак НОВИНА ОТ ЛЕКЦИЯТА НА Р. КЪНЕВ: ПРЕЗ ДРУГАТА СЕДМИЦА МИНИСТЪР Т.ТАНЕВ ЩЯЛ ДА ИЗНЕСЕ ПРОЕКТ ЗА ЦЯЛОСТНА РЕФОРМА В ОБРАЗОВАНИЕТО четвъртък, 23 април 2015 г.

Апропо, бюстчето на Апостола на българската свобода Васил Левски се намира буквално под чизмите на паметника на руския окупатор Альоша, нима не сте забе-

Радан Кънев пред аудиторията си. Снимки Веселин Боришев Из: Радан Кънев: Кризата не е от прехода, а още от 70-те го-

38 дини, КЛУБ Z, ЛЮБЕН ОБРЕТЕНОВ "Ще стане ли Лазар? Трудните перспективи за излизане от българската криза". Това бе заглавието на лекцията на лидера на ДСБ Радан Кънев пред студенти от Нов български университет. Темата явно се оказа атрактивна за младежите, които напълниха, макар и неголямата зала. "Може ли България да тръгне нагоре?" Така Кънев формулира накратко основния въпрос, на който иска да потърси отговор. Според него настоящата криза е започнала през 70-те години, а не е от времето на прехода. "Роден съм през 1975 г. и може да се каже, че съм връстник на политическия упадък", пошегува се той. "Всички в България казват: "Няма да се оправим". 20-годишните, 80-годишните, българският бизнес. Ние сме крайни песимисти, за което си има причини. Но ако единодушно твърдим, че няма да се оправим, много трудно ще се оправим", обясни лекторът. Едни от основните проблеми, които трайно задържат развитието на обществото ни, според него са демографската криза, влошеното качество на живот, задълбочаващото се неравенство и трайната слабост на държавните финанси. Кънев изтъкна сред основните пречки и изключително високите нива на корупция в България. "У нас образованието е все по-слабо. Освен това има едновременно безработица и недостиг на работна ръка, което означава, че много от нас не притежават необходимите качества", посочи лидерът на ДСБ. Той отново припомни случая с 18-годишния българин Стефан Стойков, който е приет във всички университети от т.нар. Бръшлянова лига, въпреки че е син на нискоквалифицирани имигранти, които в началото на пристигането си в САЩ дори не са знаели английски език. Кънев изтъкна, че в известната със своите социални неравенстава Америка подобни събития са много повъзможни отколкото в България... ... Кънев заяви още, че трябва да има реформа в образованието и на трудовия пазар. И издаде на студентите, че другата седмица образователният министър Тодор Танев ще изнесе проект за цялостна реформа в образованието. За пример по отношение на трудовия па-

зар пък даде германската система, която създава възможност на всеки да стъпи на пазара на труда, било то за 1 час седмично, за 8 или 40 часа. (Прочети ДО КРАЯ)

Пълният текст на Аристотеловата ПОЛИТИКА

39 ТИЯ ДНИ НА ГЛАВНАТА УЛИЦА НА ПЛОВДИВ четвъртък, 23 април 2015 г.

ЗАБЕЛЕЖКА: Текстът заслужава да се изчете изцяло. Поради разбираеми проблеми на читателите на вк ГРАЖДАНИНЪ, хартиеното издание на блога, представяме само откъси от него. ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ 16 АПРИЛ, ТЕМА: "КОГА И КАК ЩЕ СЕ ОСВОБОДИМ ОТ РОБСКИЯ СИ МАНТАЛИТЕТ?"

Приятно гледане!

четвъртък, 23 април 2015 г.

ТАМ, КЪДЕТО ДЪРЖАВАТА НЕ СЕ МЕСИ, ЖИВОТЪТ ПРОЦЪФТЯВА – И НЕЩАТА СЕ РАЗВИВАТ Приятно четене!

петък, 24 април 2015 г.

ОТВРАТИТЕЛНО ПО ПОДЛИЗУРСТВОТО СИ ПИСМО НА НАШЕНСКИ РУСОФИЛ ДО ГОСПОДАРЯ ИМ ПУТИН четвъртък, 23 април 2015 г. Приятно гледане! ОТГОВОР НА МОЯ ЖАЛБА ОТ ОМБУДСМАНА Г-Н К.ПЕНЧЕВ

Може би IT-секторът е успешен и защото си няма министър?

четвъртък, 23 април 2015 г.

(Жюстин Djambazov)

Прочетете книгата ПОЛИТИКА на Аристотел четвъртък, 23 април 2015 г.

Това наистина отвратително писмо обаче показва добре и сравнително пълно психопатологичната същност на това, което у нас в момента минава за русофилия, инак казано – рублофилия. Или путинофилия. В този смисъл ви съветвам да намерите душевни сили да го прочетете, да издържите докрай – поучително е. Показва до какво падение може да се стигне когато чувството за национално достойнство, произтичащо от съзнанието за свобода, сякаш е било ампутирано: робското преклонение, клеченето и биенето на чело пред чизмите на господаря не може да е позиция, достойна за самоуважаващо се човешко същество. ИЗЛОЖБА НА ЗАНАЯТИТЕ, КОЯТО МОЖЕ ДА СЕ ВИДИ

Томс

via David

ПОМОГНАЛО МУ ОСТРОУМИЕТО петък, 24 април 2015 г.

Мъж си купил ново БМВ и го подкарал с висока скорост. След малко обаче забелязал преследващата го полицейска кола с включена червена лампа. Шофьорът си казал „Аз съм с БМВ, няма начин да ме стигне“ и ускорил още повече. След няколко минути преследване

обаче решил, че така си влошава положението, отбил встрани и спрял. Полицаят приближил и казал: - Добрее. Днес имах тежък ден, края на смяната ми е, освен това е петък, 13-ти. Не ми се пишат разни актове и фишове, така че ако ми дадеш добро обяснение за превишената скорост, обяснение каквото не съм чувал досега, те пускам да си ходиш. Шофьорът помислил малко и казал: - Предната седмица жена ми избяга с един полицай. Уплаших се да не би да ме гони за да ми я върне. И затова се постарах да избягам. Полицаят му казал: - Приятна събота и неделя! (От страницата Marinova)

ЩОМ ТОЙ УСПЯ В НЕИМОВЕРНО ПО-ТЕЖКИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА НА ЖИВОТА ДА СЪХРАНИ ЧИСТА, БЕЗ ПЕТЪНЦЕ, ДУШАТА СИ, ТАКАВА, КАКВАТО БОГ МУ Я Е ДАРИЛ, ЗНАЧИ И НИЕ МОЖЕМ петък, 24 април 2015 г.

на Snegana

КРАЙНО ИНТЕРЕСНА И ПОКАЗАТЕЛНА ДИСКУСИЯ С "БИВШИ УЧЕНИЦИ ОТ ПГЕЕПЛОВДИВ", ПРОВЕДЕНА ПРЕДИ ПОВЕЧЕ ОТ ДВЕ ГОДИНИ петък, 24 април 2015 г.

40 мога да обясня. А около мен има много неща, които ми напомнят за брат ми. Примерно едно негово транзисторче, с което е слушал радио, донесох си го тук за да ми спомня за него, но ето, щом го погледна (то е тук, на бюрото, пред мен), мигновено образът на брат ми оживява в съзнанието. Затова изглежда хората подаряват всичко, което е останало от някой починал, на чужди хора – та да забравят. Но и това не помага особено. Не може да се забрави. И не бива да се забравя. Няма как да се забрави. Откривам текстове, които преди време съм писал – за истории около брат ми, текстове, в които разказвам за неговата нерадостна съдба. Ето такъв един текст, нещо като есе: Една странна, много чудна, направо почти мистична история. Писано е преди няколко години, то е откъс от една много лична книга със заглавие Преживяното в ерата на комунизма. Нека на стои тук. Като разговарям, като пиша за брат ми, му оказвам поне малка почит. И чувствам, че имам братски и човешки дълг да увековеча поне малко неговия образ.

Ивайло като ученик

Open publication - Free publishing Намирам този документ случайно сред архива си тази сутрин. Тогава беше разгарът на злостната кампания срещу мен, срещу моята личност, с оглед личностното и професионалното ми компрометиране и дискредитиране, с оглед също и оплюването ми като граждански ангажирана личност, организирана от групичка беззаветно предани на директорката нейни фенки. Тази дискусия по един превъзходен начин показва психологията и "ценностите", с извинение, на този безскрупулен човешки, прощавайте, тип. Представят се оплювачите ми за "бивши ученици от ПГЕЕ-Пловдив", но съвсем не е сигурно дали това е така. Както и да е. Един знак на тъжното време, в което живеем...

Усещането за празнота, появило се след внезапната смърт на брат ми Ивайло, става все понатрапчиво. Сякаш се задълбочава, става по-остро. Нещо като душевна рана продължава да тлее нейде в мен. Факт е, няма го вече, изчезна, но загадката си остава: как така да може да изчезне, да се "изпари" в нищото един човек, с когото преди малко повече от седмица си разговарял?! И към когото си се привързал. Един много близък човек, когото си обичал. Как така няма го вече ето това не мога да го проумея изобщо? Да, знам добре, че е безсмислено да се разсъждава по този начин. Но аз съм устроен така: ако не въплътя вълнението, в случая душевната мъка, в слово, ако не го "облека" в думи, аз не мога да се освободя от него; изразяването с думи ми действа като балзам за душата. Олеква ми малко. Три дни нищичко не писах, мълчах си, оказа се, че това изобщо не ми помага: не мога да забравя току-така. Гложди ме постоянно това чувство за празнота, навсякъде ме съпровожда. Раната в душата ми кърви. Лекува разговорът, припомнянето, думите, кой знае защо е така, не

Ивайло преди година-две Затова и публикувах няколко негови снимки: Така искам да запомня своя брат Ивайло. А в нощта след смъртта му написах ето какво: Нощ на мъка, на бдение, нощ, свързана с мистичността на смъртта. В безсънието на тази нощ аз се спасих поне малко от болката, пишейки. Когато в главата и в сърцето ми върлуват мисли и чувства, не мога да ги овладея по друг начин освен чрез изразяване с думи, в сло-

во. Този при мен е начинът. Ако не пиша имам чувството, че ще се пръсна от напрежение. От болка. Така съм устроен. Затова аз пиша: защото мълчанието, безмълвието ми е неприсъщо особено в моменти, в които се терзая от някаква важна мисъл или силно чувство. Това нещо го наричат сублимация. Изразяваш "психичната енергия", „изливаш" я, "екстериоризираш" я в думи и по този начин я овладяваш. Или я изразходваш. Ако не го сториш, тя може да е разрушителна. Всеки си изобретява свой начин да не полудее при тежки житейски ситуации. Ако не успее да го изобрети непременно се разболява. Всеки търси някакво спасение от душевната болка. Аз съм намерил такъв изход. Не че ми е леко като пиша, но май ми облекчава все пак болката. Вчера, разхождайки се безцелно (всъщност, наложи се да ходя и до сградата на съда, до Съдебната палата по работа) по Главната и по други улици си мислех за какво ли не; и тогава ми хрумна да пиша повече за брат ми. Да напиша нещо за него, с което да изразя уважението си към неговата личност. Да, брат ми си остана личност до последните му дни – независимо от страшната болест, която именно поразя личността. Той обаче успя да си съхрани и личността, и добротата – в страшна душевна борба. Личността му не рухна, той не си загуби личността. Това, повтарям, е израз на героизъм; брат ми е истински герой. Други хора, по-слаби личности, ако са преживели това, което нему съдбата отреди да преживее, щяха да обезумеят и да направят какви ли не поразии; брат ми обаче се съхрани като личност, съхрани и ума, и духа си. Което е нещо като душевен и нравствен подвиг.

Ние двамата, Ивайло и аз Той, горкият, много пъти е повтарял: "Аз ще умра. Гласове ми казват постоянно: ти ще умреш! Защо ме мъчат толкова?! Какво ис-

кат от мен?". Това много често си го повтаряше през последните години особено. И го повтаряше настойчиво. Какво да му отговори човек? А той го казваше с надежда в очите. И аз му отговарях: - Иво, знам, че ти е тежко, но не им обръщай толкова внимание на тия проклети гласове. Те така си говорят, но е отделна работа дали са прави. От друга страна, знае се, всички ще умрем. Който когато му дойде момента. Никой няма да живее вечно на тази земя. Така че не се страхувай от това, което ти говорят гласовете... Аз горе-долу така съм му отговарял. И, повтарям, това през последните години го е повтарял почти всеки ден. И пред мен, и пред всеки човек, с когото е разговарял. Майка ми, милата, казва, че и вечерта преди нощта, в която, горкият, е умрял в ранната утрин, пак е казал тия думи, което, в светлината на случилото се, звучи смайващо; той й казал: - Аз скоро ще умра.

А майка, старата ни майка, му отвърнала: "Иво, аз съм стара, аз трябва да умра, не ти. Но на който когато му е писано ще умре...". Оставила му храна за вечеря, както всяка вечер, пък после си отишла в стаята. А той останал да се бори с ужасната си болест. Само когато заспиваше той намираше избавление от болестта си. Затова в последните една-две години той правеше всичко, та да спи колкото се може повече. Спеше и през деня, и през нощта. Чудехме се как може толкова да се спи, то и лекарствата са му помагали да спи, вероятно. Но това нещо, разбира се, не беше живот. Като се събудеше, горкият, и мигновено почвал кошмарът му. Сам обясняваше това. Нищо лошо обаче не правеше, горкият. Понасяше страшните страдания наистина героично и стоически. Моят брат, отново казвам, беше герой в една ужасна битка, водеща се в собствената му душа.

41 Спеше колкото се може повече. Събуждайки се, искаше да яде. Почти не се движеше, ставаше от леглото за малко и пак обратно. Леглото се превърна в него в нещо като... гроб, където сякаш беше жив закопан: такава е страшната душевна болест! Години наред така. Веднъж годишно обикновено се налагаше да ходи в болница. Сам, по свое желание отиваше в болница, горкият, търсейки известна помощ или избавление; избавление, което така и не намери, до последната си минута.

Обаче от обездвижването той много напълня. Голям проблем беше изнасянето на ковчега от стаята му. Горкият Ивайло, изглежда смъртта при него, в това негово тежко положение, е нещо като избавление от непоносимите мъки. Лежеше в ковчега с изражение на лицето, по което можеше да се прочете това: че си е отдъхнал от болките, от мъките, от страданията. Затова общо взето всички хора, които го познаваха по-отблизо, това повтаряха – че се е отървал. А една баба каза ето тия думи, които ме впечатлиха, сториха ми се в оня момент необичайно мъдри: - Ангеле, да ти кажа: знай, Бог обича всички вас, щото като прибра Ивайло, стори добро първо на него, спаси го от ужасните мъки. Но също така стори добро и на вас, на теб и на майка ти, които толкова се грижехте за него, особено на нея. А Бог, давайки му лека смърт, също показва, че ви обича и щади. Някои хора умират в дълга агония, ето, това ви беше спестено. Благодарете на Бога че прибра Ивайло при Себе си! Това ми каза тази мъдра бабичка. Горе-долу това се опитваха да кажат и всички други хора, поднасяйки своите съболезнования. На мен на моменти тази мисъл ми звучи поразително мъдро, а в други моменти ми звучи като неприлична: как може да е добро нещо нечия смърт? Но с друга част на душата си

разбирам, че е точно така. Една част на душата ми обаче не може да го приеме. Не може човек да се радва, да е доволен, че някой е умрял, това е нечовешко. Макар думата "радост" тук да е съвсем неуместна: от страдание беше прогизнал живота на брат ми, горкият. И в тази ситуация, в някакъв смисъл, смъртта е неистина спасение и избавление. По тия именно въпроси – кой кога и как ще умре – Създателят е устроил всичко пределно мъдро и добре. За тях ние не бива да мислим. Те не са наша прерогатива. Не са под наше ведомство. Никой сам не може да си избира смъртта. Това са Божии работи, по които ние не бива нито да мислим, нито да съдим. Ала ето, правим го. Опитвайки се да проумеем. А изглежда не бива. Каквото – такова. Друг – много по-мъдър и добър от нас – се грижи за тия неща. И ние всичко трябва да приемаме със смирение.

истински добри хора! – са същинска рядкост в наше време. Ето, и това ме задължава да пиша. Той опази доброто си сърце, не се озлоби, въпреки несправедливата си участ. Той нямаше бляскав външен, материален успех, някакъв блясък, даже семейство не създаде; но в душевен план съхрани нещо свято в душата си, ето това, самият факт, че не се озлоби, че съхрани благородството, човечността на душата, на духа и на личността си въпреки злата участ, която го сполетя, наистина е един човешки и нравствен подвиг. Затова такива праведни и добри човеци като моя брат Ивайло могат да бъдат и нещо като пример: не бива при никакъв случай да сме злобни, да завиждаме, да причиняваме зло на някой друг човек, на ближния, щом Ивайло успя, значи и ние можем. Щом той успя в неимоверно по-тежките обстоятелства на живота да съхрани чиста, без петънце, душата си, ангелската си душа, такава, каквато Бог му я е дарил, значи и ние можем! Така аз виждам смисъла на тази моя идея: да се опитам да разкажа простичко за него. Да опиша и с думи да се опитам да оживя, да възсъздам в слово образа му – по този начин брат ми ще продължи да живее, въпреки смъртта, която го сполетя сравнително млад.

Ивайло с баща ни Иван, Бог да го прости! (той, горкият, почина през 1992 г.) А иначе наистина май ще се наложи да напиша една книжка в памет на брат ми. С какво друго да го почета ако не с това? И така ще му съградя нещо като паметник – с думи, с мисли, с чувства. Аз нищо друго не мога да му дам, по друг начин не мога да покажа уважението си към него. Този за мен е начинът. Искам, разделяйки се с постепенно с брат си в душевен план – то това всъщност е истински трудната раздяла, това, което стана около погребението, е нещо външно и неистинско, истински трудното е точно това, душевната раздяла, раздялата в душата! – да остане нещо по-дълготрайно, в този смисъл да увековеча спомена за брат си. Защото думите отхвърчат и изчезват, а написаното остава завинаги. Мой нравствен дълг е да съхраня спомена си за свой брат. Аз казах, че той беше с ангелска душа, необичайно добър и кротък човек. Такива хора –

Ивайло и майка в двора на Бачковския манастир Да, длъжен съм да пиша. Такива нравоучителни четива, ако така мога да ги определя, по конкретни, по действителни човешки случаи, са ни особено необходими. Те могат да въздействат особено силно. Знам, че е много трудно да се напише добра такава книга. Аз съм облекчен в случай с това, че нищо не бива да измислям. Не ми се налага да фантазирам или да съчинявам. Животът на брат ми е пред мен, той протече пред очите ми. Така че аз съм длъжен да го почета по този начин. Мой братски и човешки дълг

42 пред него е този – и аз не мога да си позволя да го пренебрегна. И без това за нищо друго пред тия дни не мога да пиша – "кофти" ми е някак да пиша за нещо друго, нямам потребното за това настроение, съвестно ми е също така да бягам по непристоен начин от мислите за брат ми. И затова ще пиша за него. Това на мен ще помогне особено – за да лекувам въпросната рана в душата си. Щото в душата ми зейна някаква празнина, някаква дупка със смъртта на моя брат.

Ивайло на път за Бачковския манастир Когато Ивайло е бил при нас в Пловдив – това се случваше по няколко пъти годишно, аз се грижех за неговите лекарства, джипито му беше тук, в Пловдив, водил съм го с колата много пъти на прегледи, в болница, къде ли не, та у нас, в апартамента е живял много пъти – та значи когато Ивайло беше тук, аз сутрин обикновено си пиша, а той спеше винаги в стаята, която е мой кабинет. За него съм сложил ето това легло, дето е срещу мен. Сега то е празно. А когато той беше тук, той кротичко си пушеше неизменната цигара и... мълчеше. Той много обичаше да разговаря с хора, в това число и най-вече с мен, но като пиша аз му нареждах да мълчи, да пази тишина, за да мога да си върша работата. И той спазваше нареждането. Е, чат-пат ме питаше нещичко. Примерно, горкият, много се интересуваше от спорта, от вестници за спорт, най-вече се вълнуваше от футбол (нещото, от което аз примерно почти изобщо не се вълнувам). И ме караше да му свалям от нета, от спортните издания, някакви

класации, статистики, програми за първенства и т.н. Свалях му ги, разпечатвах ги и той след това, доволен, си ги гледаше с часове. Той, милият, на млади години завърши някакви курсове за футболен съдия, има и такава книжка, но поради болестта изобщо не можа да практикува. Да бъде футболен съдия за него си беше една нереализирана мечта. Всичко знаеше за футбола, беше жива футболна енциклопедия. Имаше съставени от него разни класации, отпечатани по вестниците, той ги пращаше и те му ги отпечатваха. Много го биваше по тия работи. Много беше напреднал. И има също така разни спечелени от него конкурси в тази област, получавал е награди, аз вече не помня точно за какво, но тия дни като ида пак в Долна баня ще подредя купищата архив, който той събираше. Книги, вестници, списания, с негови публикации в спортната област, пишеше епиграми, и тях са ги отпечатвали по разни вестници и вестничета. Той си ги подреждаше в разни класьори и си ги пазеше. Такива работи. Много талантлив беше моят брат. Та мисълта ми беше, че като си пишех сутрин в ония периоди, в които той е бил тук, при нас в Пловдив, той си лежеше кратко в леглото дето е и сега тук, срещу мен, потънал в мислите си, а пък аз пишех – преди да тръгна на работа. Сега леглото срещу мен е празно, но имам чувството, че усещам присъствието му. Знам, че милото ми братче щеше много да се радва от вестта, че съм решил да пиша книжка за него, да, посветена специално на него. Е, ще му доставя тази радост, тази радост за душата му! За него съм готов на всичко, въпреки всичко – да, имало е моменти, в които не съм издържал и съм го обиждал, карал му съм се, укорявал съм го съвсем несправедливо, признавам си този грях, аз не съм нито ангел, нито светец! – да, въпреки всичко това аз много го обичах, много ми беше скъп моя брат! Та искам да доставя малко радост на клетата му душа, която витае някъде наоколо; ето, като си мисля в тази посока, а на мен сякаш ми стана по-леко, раздобря ми някак. Иначе знам добре, че той като дете ще се радва, че съм го почел, пишейки специално за него. Щях да бъда същински урод да пиша в тия дни за нещо друго, а не за него. Това е тази сутрин. Ще сложа и някои снимки на брат ми. Ве-

роятно на читателите на блога ми тия мои душевни преживелици не са нито интересни, нито занимателни; е, това е съвсем нормално. Но това е мой дневник и аз в него пиша най-вече за себе си. Не се старая да се правя какъвто не съм, а гледам да съм себе си. Такъв съм, такъв и ще си остана. До последната си минута. Та прощавайте ако с написаното някак съм ви шокирал или възмутил. Хора всякакви, на всички човек не може да угоди. Аз затова и никому за нищо не ща да угаждам. И вие ако искате бъдете такива. Трудно ли е? Едва ли е трудно щом човек е осъзнал и повярвал, че може. Желая ви хубав ден! Бъдете здрави! КОГАТО УПРАВНИЦИТЕ ПРАВЯТ ХУБАВИ РАБОТИ ГРЕХОТА Е ЧОВЕК ДА СИ КРИВИ ДУШАТА И ДА БЪДЕ ЧЕРНОГЛЕД петък, 24 април 2015 г.

43 видим какво ще построят, но усилено се строи.

А и църквата е сякаш обновена, основен ремонт й е направен, дворът също е постлан с хубави плочки; попадията ми се похвали, че парите били спечелени по европейски проект. Когато управниците правят хубави работи грехота е човек да си криви душата и да бъде черноглед. Аз това не го мога. В БЪЛГАРИЯ НЕ ВСИЧКИ СМЕ ПРОСТАЦИ И НЕ ВСИЧКИ СМЕ ГОТОВИ ДА ПРАВИМ ПОЛИТИЧЕСКИ КОМПРОМИС ПО „ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ” С ПРОСТОТИЯТА НА ОВЛАСТЕНИТЕ ПРИМИТИВИ петък, 24 април 2015 г.

Кметът на Долна баня Владимир Джамбазов ми се обади по телефона да ми изрази съболезнования по повод смъртта на брат ми Ивайло. Поговорихме малко за живота. Нашият кмет е свестен човек, ето, и за това обаждане (той и по други поводи ми се е обаждал) личи си, че го прави не по користни, а по чисто човешки подбуди. Тия неща аз ги долавям, имам нюх за тях. В това отношение никой не може да ме излъже. Аз рядко хваля управник, но ето, за него мога да кажа добри думи. Върши си работата, излезе добър кмет от него. Направи доста неща, предприемчив е. Оня ден минах през площада, чудесна атмосфера има там, нови плочки, фонтани, улиците са чисти, поддържани. Училището е ремонтирано. А пък на мястото на стария стадион сега се прави нещо много голямо, спортен комплекс някакъв, много машини и пр. има там, ще

Лакмусът Рашидов, Автор: ИВО ИНДЖЕВ Културният шок от некултурното поведение на министъра на културата Вежди Рашидов ни наймалко не шокира т.н. опозиция. Проруските формации БСП и Атака явно не виждат нищо нередно техният побратим да се гаври с един низвергнат артист. Това, че ГЕРБ защитиха своя бай Ганьо, не е изненада. Докато Борисов не реши, че употребеният от него български турчин, нает да играе ролята на борец срещу омразния Доган в средите на българските турци, не е напълно амортизиран, подчинените на премиера ще продължават да хвалят Рашидов. Днес обаче те прекалиха, намесвайки в

44 обвинителните си пледоарии срещу критиците на Рашидов…бившите служби. Излиза, че комунистите, ченгетата им и т.н. били в дъното на някакъв пъклен план артисти и граждани да негодуват от простащината на Рашидов, който е ортак на Борисов във властта вече втори мандат. Да оставим настрана незабравимата наглост на Рашидов да парадира като „главен мултак” на републиката през 1996 г., когато си беше организирал с парите на проруската корпорация „Мултигруп” пир по време на посткомунистическата чума... ... Нищо от написаното дотук да не знае човек, все пак има още един тест за това от чия страна на барикадата се намира неадекватният министър. Това е отношението на опозицията. Ако Рашидов поне малко не й харесваше, тя щеше наймалкото да намекне това. Вместо това мълчи и потвърждава с пасивността си, че не вижда нищо лошо в простащината на този управник Рашидов се превръща в издайнически лакмус.

Не веднъж съм чувал упрека, че не би трябвало да съм против ГЕРБ. Те били антикомунисти и това било достатъчно. Не би трябвало някакви „културни различия” да ни разделят. Ето че се видя културната близост на ГЕРБ с онези, с които миналия октомври Борисов беше петимен да управлява заедно, когато предложи на БСП 4 министерства, а на шефа им Миков публично обеща престижния пост начело на Народното събрание. Борисов все пак го е забляло от това, че на улицата излизат стотици граждани да протестират срещу неговото протеже. Най-вероятно това е причината Рашидов все пак да имитира извинение в дълъг самохвален текст, в което е вмъкнал следното: „… може би в едно от изказванията си бях рязък и се изразих твърде образно, което е засегнало тенора Георги Петров, за което моля за извинение”.

Не, не беше „рязък” – беше рядък простак в подигравката си с един гражданин. Самозабравил се е напълно. От тази забрава може да го извади само изтрезняването на неговия началник. С мълчанието си по казуса и с неадекватните приказки на антуража си в защита на незащитимия господар на културата, схващана от него като собствена голяма пластика за лична употреба, Борисов е на път да изненада себе си с откритието, че в България не всички са простаци и не всички са готови да правят политически компромис по „целесъобразност” с простотията на овластените примитиви.

И ИНИЦИАТОРЪТ НА "БЪЛГАРСКАТА СИРИЗА" СЕ ОКАЗА ЧИСТО И ПРОСТО ЕДНО ЧЕНГЕ – И РУСКО МЕКЕРЕ... събота, 25 април 2015 г.

ИСТОРИЯТА ТРЯБВА ДА СЕ ЗНАЕ И ПОЧИТА, НО ИСТИНСКАТА, НЕ ЛЪЖЛИВАТА ИСТОРИЯ... петък, 24 април 2015 г.

Виж: Досието на Велизар Енчев: От донесения за състуденти до безпределно предан на дружбата с великия Съветски съюз

От страницата Panfilov

на Oleg-Sandro

ПЛОВДИВ ОТ ПРЕДИ ПОВЕЧЕ ОТ ВЕК петък, 24 април 2015 г.

ВЪПРЕКИ ВСИЧКО СИ ЗАСЛУЖАВА ЧОВЕК ДА ИМА КАЧЕСТВЕНО ХУМАНИТАРНО ОБРАЗОВАНИЕ – ЗА ДА БЪДЕ ПЪЛНОЦЕННА ЛИЧНОСТ! събота, 25 април 2015 г. Висшето хуманитарно образование е много важно! То ще ви помогне без проблем да водите фи-

лософски, литературни и исторически дискусии на опашката пред бюрото за безработни... :-)

Валери Величков РЕПЛИКА: Добре казано! :-) Но въпреки това си заслужава човек да има качествено хуманитарно образование – за да бъде пълноценна личност! ТАКИВА МЕРЗАВЦИ ИМАЛО НА ВЛАСТ

НЕ

Е

събота, 25 април 2015 г.

Виж: Валентин Гафт о Путине: Таких подонков не было во власти Знаменитый российский актер и поэт Валентин Гафт написал пронзительное стихотворение о лживой власти и оболванивании россиян.

си устроят живота по най-лесен, тарикатски начин;

2.) Пълната зала "Арена" на концерт на Слави Трифонов; питам се, какво ли нещастие трябва да ми се случи че да оскотея дотам, че да се вдигна и да ида да си купя билет за концерт на Слави Трифонов. И после пък да издържа въпросното "невиждано шоу"... Сигурно има и други такива свидетелства, но в момента не ми се мисли по тази тема повече. Страшно е да се живее в страна, в която във все по-голяма част от населението се наблюдават все по-явни признаци на въпросната напредваща с бързи темпове дебилизация на населението. ЕЛАТЕ УТРЕ НА СЪБИТИЕТО ПРЕД ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ – НАЙГОЛЕМИЯТ, НАЙУЖАСЯВАЩИЯТ И НАЙУНИЗИТЕЛЕН СИМВОЛ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ събота, 25 април 2015 г.

ДВЕ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА НАПРЕДВАЩИЯ ПРОЦЕС НА ПРОГРЕСИРАЩА ДЕБИЛИЗАЦИЯ НА ПРИРОДОНАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ събота, 25 април 2015 г. Ето поне две свидетелства за напредващия процес на прогресираща дебилизация на природонаселението в България:

Съветското монументално нахалство МОЧА, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

1.) Все по-честата гледка на хора, усилено търкащи с монета картончета на моментните лотарии или други такива залъгалки за кретени, на хора, надяващи се по този начин с един замах и кардинално да решат паричните си проблеми - и да

Петата колона на Кремъл у нас наложи миналата година редакция на документа на Министерството на отбраната “Визия 2020″ в угода на Русия и нейната информационна война в България. Време е да редактираме най-нахалното й послание.

45 В Брюксел имат за символ “пикаещо момченце”; в Париж – инженерното чудо на Айфел; в Копенхаген – малка русалка, и т.н. У нас над главите ни стърчи символиката на завоевателя, откъснал България от европейския й път. Предстои за първи път на Монумента на червената окупационна армия (МОЧА) в центъра на София да се появи надпис с истината за съветската окупация. Елате, за да възстановим заедно историческата справедливост чрез нашето послание! Демонтиране на паметника на съветската армия ОСВОБОЖДЕНИЕТО ОТ МИТА ЗА “ОСВОБОЖДЕНИЕТО” Е ДЕЛО НА СВОБОДНИ 15 години от приемането на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен На 26 април, неделя, от 17 до 19 часа Гражданска инициатива ЗА демонтиране на ПСА организира събитие, посветено на 15 години от приемането на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Събитието ще се проведе пред паметника на съветската армия, който е най-големият, найужасяващ и унизителен символ на комунистическия режим в България. Член 1 от цитирания закон гласи, че Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партиякомунисти) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България – и в нарушение на действащата Търновска конституция. На същата тази „чужда сила“, която окупира страната ни и поставя на власт комунистите, реализирали режим на репресии, терор, потъпкване на всички основни права и свободи на българските граждани, днес имаме огромен, невиждано огромен паметник на едно от най-хубавите места в София. Именно затова вече почти 5 години ние искаме неговото демонтиране и преместване в музей. По време на събитието ще поставим табела с описание на историческите факти, свързани с паметника, които за съжаление са почти непознати на поголямата част от нашето общество.

Ще използваме годишнината от приемането на закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен за да попитаме политиците какво реално направиха и могат да направят оттук нататък - за да се проведе реална декомунизация и демонтиране на мракобесните тотеми на тоталитарния режим. Очакваме ви! УЛИЧЕН ЦИГУЛАР НА ГЛАВНАТА УЛИЦА В ПЛОВДИВ – С ТАБЕЛКА, ЧЕ Е ЗАКОННО РЕГИСТРИРАН И... ПЛАЩАЩ ДАНЪЦИ! събота, 25 април 2015 г.

ТАКА ЖИВЕЕМ НИЙ, НЕВЕНЦЕНОСНИТЕ ДЕЙЦИ НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ И КУЛТУРА... неделя, 26 април 2015 г.

друга книжка на списанията. Някой може да си рече "Е, тоя хитрец сигурно вече почна да забогатява от продажбите в резултат на тия рекламни кампании!", знаем, че на този свят има всякакви хора, които могат да си помислят всичко; та затуй давам точна информация за досега продадените мои книги, след започването на въпросната "кампания": Продадени до този момент са само 2 (да, две) книги, именно книгата "Българската душа и съдба" и книгата "Животът на душата: психология", общата им цена е 16 лева. От тях като извадиш разноските по изпращането и наложения платеж, съм получил чисто сумата 11 лева и 50 ст. Това именно е общата сума, която съм получил до този момент. За да не се спекулира, бях длъжен да направя това съобщение. Проблемът с осигуряването на средства за отпечатването на новата книжка на списание ИДЕИ, която в момента е в печатницата, си стои; с управителя на печатницата съм се разбрал да ми издаде тази книжка един вид на кредит, после ще си блъскам главата как да му изплатя парите. Така живеем ний, невенценосните дейци на българското образование и култура... ОЩЕ ПО БЕЗПРЕЦЕДЕНТНОТО СЪДЕБНО ДЯЛО, КОЕТО, ВЯРВАМЕ, УВАЖАЕМИЯТ СЪД ЩЕ РЕШИ ПОДОБАВАЩО, В СЪОТВЕТСТВИЕ С ПОВЕЛИТЕ НА ЗАКОННОСТТА, ПРАВОТО И СПРАВЕДЛИВОСТТА

46 Уважаеми окръжни съдии, Така наречените „Писмени бележки” на ответната страна по повод на нашата писмена защита изобилстват от голословни субективни твърдения, издаващи не само удивителната липса на каквато и да било сериозна аргументация от каквото и да било естество, но също така и липсата дори на минимално намерение на опонента да вникне и да отговори на нашите аргументи. Безкрайното повтаряне като мантра на израза „делото изобилства от доказателства, видно от които на ищеца му липсват каквито и да било качества да бъде учител” е илюстрация и също така признание за фактическата липса не на друго, а тъкмо на конкретни смислени и логични аргументи у ответната страна, която явно сама се е отказала от каквото и да било усилие да аргументира незащитимата поради абсурдността си теза. Но онова, което е особено показателно, е че въпросният текст също така изобилства от несъстоятелни от каквато и да било гледна точка и очебийно неверни твърдения, с които ответната страна се мъчи да въведе съда в заблуждение. Ще дадем в аналитичен порядък примери в тази посока: (Следва в блога) КРЕМЪЛ АКТИВИРА СВОЯТА ПОДЛОГА ГОЦЕ ПЪРВАНОВ неделя, 26 април 2015 г.

неделя, 26 април 2015 г.

Понеже след уволнението ми (по политически мотиви) от работа като учител по философия и гражданско образование вече изминава периода, в който получавах обезщетение за безработица, а това означава, че съвсем оставам без средства за съществуване (да не говорим пък за средства за продължаване на издаването списанията, които издавах от години именно с част от скромната си учителска заплата, именно списанията ИДЕИ и HUMANUS) някои приятели се опитват да ми помогнат, препоръчвайки на свои приятели да си закупят било моя книга, било някоя и

5 министри загазиха! Първанов не ги ще До Окръжен съд Пловдив, Гражданска колегия, VII състав РЕПЛИКА от Ангел Ив. Грънчаров, ищец и от адвокат Феодор Иливанов, довереник по въззивно гражданско дело 835/2015 г. по описа на ОС гр. Пловдив

Оставките на 5-има министри иска лидерът на АБВ Георги Първанов на националната конференция в НДК. Критиките отнасят Даниел Митов, Николай Ненчев, Теменужка Петрова, Божидар Лукарски и Тодор Танев. Дейността на външния министър и на този по отбраната не само ерозирали доверието, но е

вредна за българите. В енергетиката имало срив, в министерството на икономиката не се правело нищо друго, освен кадрови чистки, а в образованието се случвали странни неща. ОТ ПРОЯВАТА С ИСКАНЕ ЗА ДЕМОНТАЖ НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА ОКУПАТОРСКА АРМИЯ неделя, 26 април 2015 г.

ОЩЕ СНИМКИ ОТ СЪБИТИЕТО БИВА ЛИ ЕДИН МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА ДА БЪДЕ НЕКУЛТУРЕН ПРОСТАК, ДА ПСУВА КАТО ЦИГАНИН И ТО ДА ПСУВА НЕ КОГО ДА Е, А СЪВКУПНАТА НАЦИЯ БЪЛГАРСКА? понеделник, 27 април 2015 г.

Из: Добрите дойдоха на власт и станаха като всички, Автор: Иво Беров ... А какво е сега отношението на обществото ни към хората на изкуството и науката? Ами каквото е и отношението на министъра на културата към певеца от хора „Йоан Кукузел”. Отношение на господар към роб. Но господар не от ония –

римските и просветените, а отношение помешчик към крепостни. Който по-скоро би възнаградил циганския хор, защото може да поливал голи циганки с шампанско, нежели да възнагради някое изпълнение на соната. А какво е отношението на самия хор към министъра? Робско, за съжаление. Отношение на роби, които благодарят на господаря си за подхвърлените трохи. С едно единствено изключение... ... Едно уточнение към пазарната икономика. Да, на пръв поглед хор „Йоан Кукузел” не би могъл да печели и да се самоиздържа, за разлика от певачката Йоана. Ако има такава примерно. Това е само на пръв, обаче. С времето голямото изкуство трупа почитатели, а пошлотията губи феновете си. Оказва се, че най-слушаните парчета на всички времена не са на някоя поп певица от рода на Мадона и Гага. Дори на Бийтълс не са. Найслушаните парчета на всички времена са четирите годишни времена на Вивалди. Само че няма как Вивалди да си прибере хонорарите. И несправедливо се получава някак. А кой трябва да поправи тази несправедливост? Да помогне големите творци докато са живи? Това е задача и длъжност на държавата, ако е цивилизована, разбира се. А то ще рече, че това е задължение най-вече и преди всичко на нейния министър на културата. Който в България се казва Вежди Рашидов... Оня същият, дето щял да се бръкне за педесе – сто лева (нали си спаси двата милиона от КТБ, та е щедър) и с тия педесесто лева щял да накара певеца да мълчи, вместо да оревава орталъка с прищевките си. Същия тоя орталък, дето Вежди Рашидов не само орева, ами и пропсува с незабравимото си и вълнуващо: „Това ви е нацията на 1300 години, да ви еба нацията циганска!” повод двата си милиона и половина в КТБ, дето можеше и да загуби и дето му ги спасиха, щото е министър на Бойко Борисов... ... Друг един въпрос от същия вид: „Бива ли простак да бъде министър-председател?” вече получи отговор и този отговор е ясен и недвусмислен: „Бива, щото прави магистрали, щото мисли за народа, защото и той е прост, та се разбираме, защото е по-добър от предишните, защото няма други възможности и защото така!”.

47 Отговор на въпроса обаче „Бива ли един министър на културата да бъде некултурен простак, да псува като циганин и то да псува не кого да е, а съвкупната нация българска?” все още няма. Съвсем скоро, обаче, и този въпрос ще получи своя отговор. И той може лесно да се предвиди: „Ми кво като министърът на културата е некултурен, кво като псува?! Да псува когото си ще, дори и съвкупната нация – щом прави изложби в Лувъра и дава пари за театър!” СПРИЯТЕЛИШ ЛИ СЕ С ГЛУПАКА, НЕ ЩЕ СЕ ОТЪРВЕШ ОТ СРАМ... понеделник, 27 април 2015 г.

Сприятелиш ли се с глупака, не ще се отървеш от срам, и затова сега послушай съвета мъдър на Хайям: отрова приеми, но нека да е приета от мъдрец, а от ръката на глупака не вземай ти дори балсам. Омар Хаям КРАЙНО ВРЕМЕ Е ДА БЪДЕ РАЗОБЛИЧЕНА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОПАСНАТА ПРОПАГАНДНА ЛЪЖА, В НАТРАПВАНЕТО НА КОЯТО УЧАСТВАТ ДВЕТЕ ТЪЙ СВИДНИ ОТРОЧЕТА НА РУСКО-БЪЛГАРСКАТА КАГЕБИСТО-ЧЕНГЕСАРСКА МАФИЯ У НАС, ИМЕННО ДПС И АТАКА понеделник, 27 април 2015 г. Мисля, че е крайно време най-решително и настойчиво да бъде разобличена една изключително опасна пропагандна лъжа, в натрапването на която усърдно се подпомагат двете тъй свидни отрочета на руско-българската кагебисто-ченгесарска мафия у нас (ДПС и АТАКА), а именно лъжата, че ДПС, видите ли, била "турска" партия. Няма нищо турско в тази партия,

освен че неколцина ченгета от ДС с турски произход са й водачите; но водещото при тях, разбира се, съвсем не е турското, то е съвсем несъществено, то е подчинен момент, а водещото при тях е именно ченгесарското, кагебисткото, прокремълското.

И тъй, ченгетата и кремълските мекерета, дето се подвизават в ДПС и в АТАКА, изпълнявайки заповеди от един и същ център, усърдно разиграват театъра за някакъв извечен "българо-турски антагонизъм", като разпалването на този измислен конфликт е удобно, естествено, тъкмо за кукловодите, именно за кремълско-кагебистките стратези: България да бъде дестабилизирана чрез разпалване на етнически конфликт по югославския сценарий, та евентуално по този начин да изпадне от ЕС и НАТО, да загуби прозападната си ориентация и отново да бъде натикана в руската евро-азиатска имперска орбита.

Толкова е проста за разбиране тази истина, че ми е неудобно вече да я изтъквам, ала ето, водевилното пропагандно натрапване на упоменатата лъжа продължава да се осъществява усърдно от почти всички медии, с оглед наивниците и малоумниците у нас, които не са малко, да налапат въдицата. Изглежда и доста руски пари се хвърлят за обезпечаването на разпространението на тази медийна лъжа, но това нещо за парите си се подразбира, то е съвсем естествено за рублофилските ченгесарски кръгове у нас... НИМА ЛИЧНОСТТА И ЧОВЕЩИНАТА ВЕЧЕ НИЩО НЕ

ЗНАЧАТ ИЗ НАШИТЕ ПРЕДЕЛИ? понеделник, 27 април 2015 г.

Акушерка бие садистично новородено дете и едва не го убива; по една телевизия вчера пък гледам и слушам разказ за това как хулиганстващи ученици, подпомогнати от... директор на училище (!), систематично тормозят и се издевателстват над дете, което е инвалид, има здравословни проблеми; самият аз, учител по философия и гражданско образование с 32 години практика, инвалидизиран по болест, също имах щастието да преживея нечуван тормоз и да понеса ужасни гаври над личността и достойнството ми, упражнени от една директорка на училище: бях оклеветен, обруган, оплют, накрая бях уволнен по недопустимо грозен начин, бяха ми отнети от самозабравилата се администраторка преподавателските права и ето, сега ми се налага чрез съда да се опитвам да си връщам и правата, и да си защищавам достойнството. Министър на културата се погаври по най-арогантен и некултурен начин с един човек на изкуството. И така нататък, да продължавам ли още? Примери колкото щеш... Какво става в тази наша страна, как е възможно агресията и злобата да са така повсеместни? Нима личността и човещината вече нищо не значат из нашите предели? ОЧАКВАМЕ ИЗЛИЗАНЕТО ОТ ПЕЧАТ НА НОВАТА КНИЖКА НА СПИСАНИЕ ИДЕИ понеделник, 27 април 2015 г. Списанието е създадено в 2009 г. Оттогава излиза при невероятно трудни условия, но непрекъснато, по три книжки издаваме всяка година. Правим го със себеотдаване, влагайки душа, сърце, чувство, дух. Да видим докога ще ни издържат силите... Разбира се, помощ и подкрепа не получаваме отникъде. Тук

48 народната и държавната ни традиция е изцяло спазена: някой да не е луд да подпомогне издание за култура и образование, което не се издава от "наши" хора, близки на г-н Министъра?!

ЗАБЕЛЕЖКА: Приемаме заявки от тия, които желаят да си закупят книжката. Цената е 5.00 лв. За 160 страници плътен, богат на смисъл текст. Желаещите да си попълнят колекцията могат да си закупят и стари броеве. КАКВО Е ДА СИ УЧИТЕЛ... понеделник, 27 април 2015 г.

От страницата на Emil Jassim Вестник ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник Издава: Център за развитие на личността HUMANUS, основан през 1994 г. Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488 Истината ни прави свободни!