Spisanie Humanus br. 2 (4) ot 2015 g. by Ангел Грънчаров

HUMANUS

Áðîé 2 (4) Ãîäèíà II 2015 Ìàé

Ñïèñàíèå çà ñúâðåìåííî îáðàçîâàíèå, çà íàñúð÷àâàíå íà äóõîâíîòî è ëè÷íîñòíîòî èçðàñòâàíå è óêðåïâàíå íà ìëàäèÿ ÷îâåê

HUMANUS Ñïèñàíèå

Ãëàâåí ðåäàêòîð: Àíãåë Ãðúí÷àðîâ

ÐÅÄÀÊÒÎÐÈ: Äèìèòúð Ïåöîâ Ïåöîâ Ñòîÿí Êàìåíîâ

ISSN 23672367-6027 (Print) ISSN 23672367-6078 (Online) © Öåíòúð çà ðàçâèòèå íà ëè÷íîñòòà HUMANUS 2

СЪДЪРЖАНИЕ: ИНОВАЦИИ Да подкрепим нашите участници във видео-конкурса "Europe in Harmony", чуйте и тяхното изпълнение на „Одата на радостта” на Бетовен……………..5 Герои на списание HUMANUS – Майкъл Пелехач и 10 А клас от ЕГ ”Пейо Яворов” в град Силистра……………………………………………………………..6 Хроника на една кауза…………………………………………………………….….9 Героите на списание HUMANUS – учениците от ЕГ, които показаха силен дух и гражданска смелост за да постигнат успех!..........................................11 Кога да си трети е равносилно на това да си първи…………………………...13 Даяна Аджемова, лице на списание HUMANUS, в ролята на котарака Бегемот от романа на Михаил Булгаков "Майстора и Маргарита"……………..…14 ПРОВОКАЦИИ Категоричното доказателство, че по време на т.н. "турско робство" никакви роби не сме били………………………………………………………………….….16 Изцяло сгрешеното и порочно българско образование и училище по начало се основава на тормоза, насилието и терора над личностите на младите!........................................................................................................................17 ДОБРЕ Е ДА СЕ ЗНАЕ Кой убива артистичността на децата – и как те стават скучни когато пораснат?.....................................................................................................................18 Лъжата неуморно шества по света, но………………………………………..…18 ОПИТИ Свободата ни, Стоян Събчев…………………………………………………..….19 НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ЗА ЧОВЕШКОТО Доказателство за екзистенциалната същност на опита. Обща характеристика на екзистенциалната опитност, Атанас Каменов…………………...…..….20 Стъкло, Росина Георгиева………………………………………………………....24 ОТЗИВИ Дано е истина, че има надежда за българското образование и училище!.......................................................................................................................29 Кое е образованието на бъдещето………………………………………………..30 Ще се намерят ли и в други български градове следовници на силистренските новатори в образованието на младите?!.................................................34 3

ИНТЕРВЮ Много неща трябва да се променят, но първо трябва да започнем от себе си – т.е. промяната да започне отвътре-навън…………………………..……..35 ГРАЖДАНСКИ ВЪЛНЕНИЯ Малък тест за това що сме ние, българите: народ ли сме, човеци ли сме или пък сме...?!...................................................................................................39 Писателката Атина Димитрова, автор в списание HUMANUS – снимана с третата му книжка……………………………………………………………….……41 ПОЗИЦИЯТА НА МЛАДИТЕ Мога ли?, Християн Бачков………………………………………………………..42 ЖИВОТЪТ Най-важното, което младите трябва да усвоят, е да станат свободни личности, Гаяне Минасян…………………………………………………………….…44 Бюрократичната образователна система е враг на въображението и на останалите прояви на импулсивната, истинската човечност………...………45 СЪВРЕМЕННОСТ И НРАВСТВЕНОСТ В България, видите ли, било имало място само за "най-добрите" – и затова прогонихме всичко що е свястно да се скита немило-недраго в чужбина!........................................................................................................................46 ТЪРСЕНИЯ Обич", "Влюбване" и "Любов", Свилена Георгиева……………………….……48 Въпросът за образованието е въпрос за пълноценното разкриване на уникалния човешки потенциал………………………………………………………....49 А хаирлия да ни е: образователната система успя да постигне забележителна деградация на младите не само в умствено, но и в личностно отношение!.................................................................................................................51 ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ДИСКУСИИ А вас плашили ви идеята да живеете в свят, в който не ви се налага да работите за да си осигурявате средствата за съществуване?......................53 Ако не се борим за свободата си тя ще изчезне, ще бъде погубена!...........56 Бедни сме защото ни мързи да мислим…………………………………….……56 Какви качества се искат за да си президент…………………………………….59

ИНОВАЦИИ Да подкрепим нашите участници във видео-конкурса "Europe in Harmony", чуйте и тяхното изпълнение на „Одата на радостта” на Бетовен сряда, 11 март 2015 г.

Млади силистренски таланти участват в европейско видео предизвикателство, Автор: Димитър Пецов Талантливата певица от Силистра Свилена Георгиева и вокалната формация под ръководството на г-жа Бонка Скорчелиева „До-ре-ми” приеха предизвикателството да участват във видео-конкурса "Europe in Harmony", организиран от Европейския Икономически и Социален Комитет – EESC, със свое видео изпълнение на „Одата на радостта” на Бетовен. Видеопредизвикателството на конкурса по същността си представлява видеодиалог, в който могат да вземат участие всички музикални състави, певчес5

ки групи, граждани на 28 страни членки на ЕС – като изпратят свое аматьорско видео, музикално изпълнение на великата творба. Идеята на предизвикателството е не участниците да направят найдоброто и правилно професионално изпълнение, а да изразят себе си и своето отношение към общия европейски дом, в който живеят, по найспонтанен, творчески и забавен начин. Първите 10 победители в състезанието се определят от интернет гласуване, а впоследствие, от тези десет, жури определя първите трима, които се обявяват за победители. Те ще спечелят съответно награди от 3000, 5000 и 8000 евро. Награда ще има също така и за участвалите в гласуването граждани на ЕС, определени със случаен жребий – уикенд за двама до столицата на Латвия – Рига (за да присъстват на провеждащият се там престижен международен хоров фестивал). Идеята, както и подкрепа за участието в конкурса, Свилена Георгиева получава от г-жа Магдалена Атанасова – директор на ЕГ ”Пейо Яворов”. Училището, в което младата певица е ученичка, е известно с своите талантливи ученици, както и с иновативните си и творчески подходи към образователния процес. Самата Свилена обяви, че ако клипът й се нареди сред победителите, половината от това, което спечели като награда, ще дари за благотворителни цели и затова призовава към подкрепа и участие на гражданите в интернет гласуването в сайта на EESC.

Герои на списание HUMANUS – Майкъл Пелехач и 10 А клас от ЕГ ”Пейо Яворов” в град Силистра петък, 10 април 2015 г.

Списание "HUMANUS" пропагандира новото мислене на новото поколение в България – стани част от кампанията!!! Не хленчи, не се оплаквай от лошите политици, от мизерията, от лошата държава. Промени нещо в себе си. Промени нещо там, където си. Промени го сега. Започни да мислиш по нов за тебе начин. А ние ще ти дадем възможност да изразиш какво мислиш. .

Герои на списание "HUMANUS" – Майкъл Пелехач и 10А Преподавателят по английски език към програмата „Фулбрайт” Майкъл Пелехач вдъхновява ученици от българско училище – 10 а клас от ЕГ ”Пейо Яворов” гр. Силистра – да организират благотворителна кампания с образователна цел – построяването на училищна сграда в Гана, Гватемала или Лаос – за да не учат учениците там под открито небе. За целта класът прави видео клип и създава страница с набирателна сметка чрез организацията "Pencils of Promise", за да събере 25 000 долара за 25 учебни дни. Идеята на Майкъл е да покаже на своите ученици, че дори малка група от 25 души има капацитета да направи промяна в света. Разбира се строежите на сгради и създаването на материални условия за образование са похвални начинания и те трябва да бъдат подкрепяни, но по-същественото, според мен, в този конкретен случай, е промяната, която, смятам, че може да настъпи у променящите света. Строежът на една сграда в Гватемала може да събори друга в България. Говоря за промяна на начина на мислене на българите, за промяна на стереотипа, което според мен, като образователна цел, ще има много по-голям и ценен ефект за нас. Обикновената реакция на „нормалния” българин при такива събития е в стил „Ние сме вече толкова цъфнали и вързали, че взехме и другите да оправяме!”. Това е мисленето на „нормалния” българин – черногледо, 7

обезверено, нихилистично, с чувство за малоценност, с усещане за онеправданост, в дух на бедност. И ако мечтата в Гана или в Гватемала е да имат сграда за училище, за българите мечтата е как да избягат от страната си. Те не искат да строят сгради, защото ще трябва първо да съборят други – сградите в своето мислене, което е много по-трудно осъществимо начинание от събирането на пари за подобни каузи. И изведнъж, в такава една ситуация, се появява някакъв американец и казва на българите – „Край! Стига сте хленчили за себе си, направете нещо за другите!”. И това, ако не е героизъм?! Посланието на такова мероприятие дотолкова не съответства на потока на българското мислене, че направо може да го спре. Слава Богу, българите още не са се отказали да мислят, а и не могат – мисленето е движение, което не може да бъде спряно, но може да бъде променяна посоката му. Мисленето е движение, което изгражда нови начини на възприемане на действителността, нови стереотипи – строи нови сгради и събаря стари. Мисленето е движение, което може да промени посоката си и от нихилистично, обезверено, негативно и разрушително да стане пълно с вяра, позитивно и градивно. Мисля, че от едно такова движение и постигането на една такава цел имаме нужда ние, българите – и новото ни поколение. А иначе сгради си имаме – добри или лоши. Така че поздравления за героите на новото мислене Майкъл Пелехач и 10а за строежа на новите сгради и за събарянето на старите. Димитър Пецов

Хроника на една кауза

Прес-съобщение във връзка с прес-конференцията на 10а клас и Майкъл Пелехач Тема: До къде напреднахме в благотворителната кампания „Да им построим училище. Да им изградим бъдеще” Място: Езикова гимназия „Пейо Яворов” – Силистра Време: 14 ч. 17 април 2015 Вдъхновени от идея на американския преподавател по програмата „Фулбрайт”, Майкъл Пелехач, учениците от 10а клас на Езикова гимназия „Пейо Яворов” в град Силистра започват през месец март голямо начинание. Целта им е да помогнат на деца от Гана, Лаос или Гватемала, които нямат достъп до образование или до качествено такова, като организират дарителска кампания за набирането на 25 000 щ.д. Парите ще са достатъчни за построяването на училище в една от трите страни. Сътрудничат си с фондацията „Pencils of Promise ” със седалище в Ню Йорк. Тя е създадена именно с тази цел – чрез инициативата на отделни хора по света и чрез организираните от тях фондонабирателни кампании, фондацията да подпомогне изграждането на училища за деца, чието основно човешко право на образование не е защитено. От създаването си до сега фондацията е построила над 300 училища в трите страни. Сред причините за успеха са: фактът, че сто процента от даренията отиват за строежа на училища, т.е даренията са освободени от данъчно облагане и прозрачността – в момента на дарението дарителят вижда изписано името си на уебстрани9

цата, сумата, която е дарил и доколко е нараснала сумата на подкрепената от него кампания. Така всеки интересуващ се може да следи постъпленията през цялото време. Учениците от 10а клас си поставят сравнително кратки срокове за инициативата – 25 хиляди долара за 25 учебни дни. Звучи прекалено оптимистично и амбициозно, но те са решени да успеят. Кампанията си наричат „Build them a School. Build them a future” – „Да им построим училище. Да им изградим бъдеще”. Мотивационната работа на Майкъл започва постепенно – с 4 урока, подготвящи учениците за големи мечти. Темите са: неграмотността в света, краудсорсинг, разказване на история, лидерство – потенциал за промяна и активност в общността. Чак след приключване на тази поредица от уроци, Майкъл представя свое видео, с което споделя идеята си. Учениците са запленени и с огромно желание приемат начинанието. Започва сериозната работа. Обособяват се 4 екипа, според индивидуалните интереси на учениците: Маркетинг, Продуценти, Мотиватори и Фондонабиратели . Начертава се стратегия на действие, изработва се лого на проекта, започва снимачната работа на учениците по промоционалното видео. Видеото се превежда на български, субтитрите се синхронизират и поставят. Работата на Майкъл с класа е подкрепяна от самото начало от класния ръководител на 10а клас, Кремена Радоева. Много от дейностите се извършват в часовете по английски, но основната комуникация и част от работата се случват чрез онлайн общуване в социалните медии. Проектът бива подкрепен и от ръководството на ЕГ и Директора, Магдалена Атанасова. Стартът на самата кампания е на 31 март, но първата инициатива изпреварва официалната дата за начало: на 27 март се провежда Благотворителен кулинарен базар. На него учениците от 10а клас продават на съучениците и учителите си сготвени от тях изкушения. За един ден те успяват да съберат 287 лв, които веднага са внесени във фондонабирателната сметка. Излиза статия за Майкъл и начинанието в Американския печат –NorthWest Observer. Редакторският екип дарява първата сума – 150 щ.д. Тя е последвана от множество други дарения от САЩ, някои от тях от приятели, роднини, познати на Майкъл, както и от България. Рекламната кампания, организирана от екипите е много успешна – следват още няколко медийни отразявания в телевизии, вестници и онлайн издания в България и САЩ, както и статуси в социалните мрежи от български актьори и певци, промотиращи начинанието. Излиза любителското видео на рап-песен на Християн Бачков от класа, посветена на каузата. В момента, 15.04.2015 сумата наброява 13 363 щ. д. от 163 дарители от САЩ и България. Остават две седмици до края на кампанията в началото на май. За да стимулират още постъпления и достигнат целта от 25 000 щ. д учениците подготвят благотворителен концерт „10а клас и приятели” на 21 април от 18.30 ч в салона на Община Силистра. Вхо10

дът е 2 лв. Ученици от класа и техни приятели от ЕГ и града ще покрепят каузата с таланта и изпълненията си. Какви умения и знания развиват в процеса на работа по това начинание учениците от 10 а клас; какво включва личностният им растеж: проектно-базирано обучение; умения за учене в 21 век; мотивация; творчество; социални медии и промотиране; практически-ориентирано обучение, насочено към решаването на реални житейски проблеми; работа в екип; развиване на т.нар софт-скилс, вкл емоционална интелигентност и социална отговорност, личностно и групово планиране; обединяване, вкл и в онлайн мрежи, в името на значима кауза; лидерство; глобално образование... Начинанието е добър пример и за това как могат да се случват нещата, дори в България, от долу-нагоре по обществената пирамида. И най-вече, обръща внимание върху потенциала и ролята на младите хора в обществото. Промоционалното видео на кампанията, изработено от учениците, както и рап-песента могат да бъдат видяни във фондонабирателната страница на начинанието. Там са включени и връзки към профилите на проекта в някои социални мрежи. (Допълнение: учениците преди края на 25 дневния период събраха повече от обявената първоначално сума.)

Героите на списание HUMANUS – учениците от ЕГ, които показаха силен дух и гражданска смелост за да постигнат успех! Ученици от силистренската езикова гимназия "Пейо Яворов” заеха престижното трето място в третото издание на националния фестивал „Завесата се вдига за немски език“ със спектакъла „Кажи ми къде са цветята". Фестивалът на училищния театър на немски език, който тази година е под надслов „Гражданска смелост: Заедно в обществото”, се проведе в Ловеч, където домакин на изявата беше местната гимназия за чужди езици "Екзарх Йосиф". Спектакълът се състои от няколко етюда, представящи различни истории, които поставят въпроси за смелостта, добротата и силата на духа. От Марлене Дитрих, Софи и Ханс Шол до наши дни, където осемнадесетгодишно момиче жертва живота си – за да спаси непознати. Съществува ли още гражданската смелост и обръщат ли хората глава, когато някой вика за помощ? В първият кръг участваха ученици от 20 училища в страната, които изпратиха кратки десетминутни записи на спектаклите си. От тях 12 училища бяха одобрени и поканени на националния фестивал в Ловеч, който 11

беше организиран под патронажа на Министерството на образованието и науката, Посолството на Федерална република Германия у нас, Гьотеинститут – София, Фондация „Ханс Зайдел”. Силистренските ученици споделиха, че тяхното участие във фестивала е било съпроводено с много трудности и перипетии. Това обаче ги е направило само по-решителни и устремени към добро представяне. Във връзка с това те изказват своята благодарност на преподавателите си по немски език, които са подготвили сценария.

Ученици от ЕГ с престижно място на национален фестивал: Даяна, Илиян, Юлиана, Доротей, Ева, Деница, Валерия, Михаела и Симеон. Режисурата обаче е изцяло дело на учениците. Смели решения и една почти невъзможна идея впечатлили всички членове на журито. Освен музикален фон и прекрасно сценично поведение, учениците разполагали с впечатляващи мултимедийни ефекти. Никой не повярвал, че ще успеят, но учениците са горди да признаят, че въпреки несигурността, кратките срокове и самоорганизирането успехът е на лице. Следващата година те отново са готови да участват в същия състав. Пътуването ги е сближило и са изключително щастливи, че са били част от инициативата. Димитър Пецов 12

Кога да си трети е равносилно на това да си първи

Ученици от силистренската езикова гимназия "Пейо Яворов” заеха престижното трето място в третото издание на националния фестивал „Завесата се вдига за немски език“ със спектакъла „Кажи ми къде са цветята". Фестивалът на училищния театър на немски език, който тази година е под надслов „Гражданска смелост: Заедно в обществото”, се проведе в Ловеч, където домакин на изявата беше местната гимназия за чужди езици "Екзарх Йосиф". На пръв поглед в тази новина няма нищо уникално, но особеното в случая при постигането на този успех и заслугата да попаднат в рубриката „герои” е, че те са били принудени да преодоляват сами, без помощта на своите преподаватели обстоятелства и трудности, да запазят вярата си в успеха и въпреки малкия шанс, предвид сложните обстоятелства и проблеми, да го постигнат. Така успехът вече не се измерва със заетото място и не подлежи на сравнение, а се превръща в уникален – превръща ги в номер едно. Те са демонстрирали силен дух, смелост, решителност и самостоятелност в реална ситуация. Качества, на които обикновено не ни възпитават в училище, а точно обратното, постоянно някой ни помага и изисква да бъдем послушни и изпълнителни. Така нямаме връзка с реалния живот и всъщност не постигаме реални победи, а сме подобни на актьори, които играят роли дадени ни от други, ние сме само участници в пиеса, режисирана от други. Но тези младежи са изиграли първо на сцената на живота това, което е трябвало да изиграят на фестивалната сцена. Това е история, 13

от която могат да се вадят много поуки, но както те така и ние очакваме те да продължат по поетия път и да продължават да ни учудват с подвизите си и за напред. Пожелаваме им успех!

Даяна Аджемова, лице на списание HUMANUS, в ролята на котарака Бегемот от романа на Михаил Булгаков "Майстора и Маргарита"

Даяна Аджемова, която стана лице на списание HUMANUS, е влязла в ролята на Котарака Бегемот от романа на Михаил Булгаков "Майстора и Маргарита". С тази своя акция ученичката от ЕГ "Пейо Яворов" гр. Силистра цели да привлече внимание към дълбокия философски контекст на великата творба, нейните идеи, образи, които смята, че са актуални и за днешното общество. Димитър Пецов

Даяна Аджемова, една от звездите на списание HUMANUS

Загадъчна до откровеност, противоречива до яснота, дръзка до смиреност – като светлина в нощта, като тъмна сянка на деня – такава е Даяна Аджемова и в своите стихотворения, и в разказите си, и в рисунките, звезда, която обича не само ярко светлото, но и мрачно тъмното, която обича експеримента, звезда, която не зависи от пейзажа, но с присъствието си го променя. (Димитър Пецов) 15

ПРОВОКАЦИИ Категоричното доказателство, че по време на т.н. "турско робство" никакви роби не сме били Клуб "Военна История" Вчера стана ясно, че според немалко хора, българите са били под робство. Сега, това принципно не е страница за българска история, обаче за нас Александър Стоянов и Юлиян Недев, ни е яд, срам и жал, когато собствените ни деди са наричани роби от техните си потомци. Смятам че подобно отношение към онези горди мъже и жени, които 500 години са съхранили своят бит, религия и култура е срамно, позорно и меко казано абсурдно. Ето защо си направих труда просто и ясно да съпоставя българските селяни в османската империя и техните законни (според османското право) права и "правата" на робите по плантациите в Новия Свят. Оставям на вас сами да прецените дали дедите ни са били роби или не. Това, разбира се, не означава, че народа ни не е понесъл много и разнообразни неправди от османската държава или отделни елементи от османския елит, военни и обикновено население!!! П.П. Няма как да сме били под турско робство, тъй като османската държава не е само на турците. Администрацията в поне 40% от случаите се е контролирала от гърци, албанци, босненци и араби и въобще всеки приел исляма без значение от етническия му произход. П.П.П. Има печатна грешка в картинката – трябва да е прираст, извинявам се. 16

Изцяло сгрешеното и порочно българско образование и училище по начало се основава на тормоза, насилието и терора над личностите на младите!

Днес било ден за борба с тормоза в училище! Ма то самото училище е изградено върху модела на тормоза! Там те унижават (изпитват публично за неща, които не знаеш или не разбираш), изключват (бележейки те като "слаб" ученик, отхвърлен от елита на "силните"), сравняват (това е самата цел на ходенето на училище – да те "оценят"), изолират те (трябва винаги да работиш "сам", въпреки че си в тълпа от ученици), отказват ти личен живот и пространство (постоянно си под зоркото око на Биг брадър – училищната маса, нарочно не казвам общност).

Те децата, които тормозят другите, просто много добре са анализирали какво прави силната страна и се борят за оцеляване! Gayane Minassian 17

ДОБРЕ Е ДА СЕ ЗНАЕ Кой убива артистичността на децата – и как те стават скучни когато пораснат?

Всяко дете е артист. Проблемът е да останеш артист когато пораснеш... (Пабло Пикасо)

Лъжата неуморно шества по света, но…

Лъжата успява да обиколи половината свят докато истината си облече панталоните... (Сър Уинстън Чърчил) 18

ОПИТИ

Свободата ни С тъжни мисли гледам Втренчен в реалността. От свобода и спомен няма, Бягам в неизвестността. Отново небосвода аз поглеждам. Дали не е измама неговата красота? А хора около мен? – Все сиви. Те в лъжа живеят преди да стъпят във калта. Аз ще продължа да търся истината за света. Няма да затварям никога очи И свободата на вратата ми ще позвъни! Стоян Събчев е ученик от 11 б клас на ЕГ ”Пейо Яворов” гр. Силистра, китарист на рок групата „Ирис”, който обича и да пише в свободното си време за различни теми от живота. С публикувания акростих тази година той печели поощрителна награда на организиран от училището литературен конкурс. 19

НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ЗА ЧОВЕШКОТО Доказателство за екзистенциалната същност на опита. Обща характеристика на екзистенциалната опитност Атанас Каменов Всички хора имаме способността да възприемаме опита от сетивата си, който автоматично се осмисля – всяко действие се запаметява от мозъка с цел следващото да бъде по-съвършено. Обработена от мозъка информацията се съхранява от него под формата на опит в усъвършенствани невронни връзки. Този вид опит е безпогрешен – действията не могат да имат друга същност, освен тази, която имат в реалността. По друг начин стоят нещата с опита от преживяванията. Поради това, че той включва емоционална оценка на ситуацията и мисловна връзка с други преживявания той не може да бъде безпогрешен. Във философски смисъл е невъзможно преценката[1] ни да бъде безпогрешна, тъй като включва комплекс от фактори, за които нямаме сведения или липсва какъвто и да е опит (разграничаване между това, което ми се случва и това, което трябва да ми се случва). Тези фактори или разглеждани от философите, като категории обуславят екзистенциалната същност на опита. От тях произтича философията на нашия живот. Характерно за този вид опитност е, че независимо от това дали преценката на преживяването е била точна се образуват невронни връзки. Именно поради това тя не може да бъде безпогрешна, като тази от сетивата. Екзистенциалната същност или вече опитност[2] обуславя смисъла на това, което ни се е случило. Най-общо може да приемем екзистенциалният опит като подповърхностна реалност на случващото се, където е скрит неговия смисъл. Ако трябва да обобщим имаме два вида опитност:

Като отправна точка на нашите разсъждения трябва да приемем съществуването на абсолютна реалност, обособена от двата вида опитност. Именно към изясняването на тази реалност се стремим, но и в същото време тя е абсолютна реалност. Сетивният опит се обуславя най-вече от емоционалната картина, която си съставяме от преживяването. Въз основа на сетивния опит си извеждаме прости факти за реалността(като вид, дълбочина, височина ширина и др. на съзерцаван обект). Толкова за сетивния 20

опит. Остава само да охарактеризираме екзистенциалната опитност[3] или в частност нейната реалност. Екзистенциалната реалност включва в себе си реалността на фактите. Но какво всъщност представляват фактите? Факт е обобщено събитие, съдържащо в себе си няколко отправни точки, върху които се крепи нашата опитност. Защо фактите са свързани толкова с екзистенциалната опитност? Защото мозъка приема смисъла на събитието, като факт, а крайния факт, до който сме достигнали, обуславя екзистенциалната опитност за дадения факт (създават се нови невронни връзки на базата на този краен факт). Поради това, че на базата на изведените екзистенциални факти се създават нови невронни връзки, екзистенциалната същност на опита се възприема като опитност. Въпреки всичко от екзистенциалната същност на опита произтича философията на нашия живот. Това, което възприемаме, като факторите и предпоставките на нашия успех е философията на нашия живот. Философията ни подсказва как се случват събитията. Философия използваме и в най-обикновен разговор, при което в повечето случай се обуславя екзистенциалната същност на нашите постъпки. Тази философия в частност не може да бъде напълно изчерпана съобразно характера на нашите постъпки и този на събитията в нашия живот. Това означава, че нашата философска нагласа не може да отразява абсолютната реалност на нещата. Нямаме и ориентир, който да наподобява ролята на съвестта, за да отсъдим кое е правилно и кое неправилно (тук се включват и факторите, за които също нямаме изградена опитност). От това следва, че абсолютната реалност, към която се стремим, е непостижима и ще трябва да се задоволим с компромисен вариант, в който екзистенциалната реалност остава по-малко или по-много неразнищена. Там където е същността на живота (екзистенциалната опитност), ролята на разума не може да се отрече. Всички имаме сетива и всички сме способни на емоционална оценка на ситуацията, в която сме изпаднали. Проумяването на екзистенциалната същност на опита е по-висше изкуство. Способността да се издигнем над сетивата и освен емоционалния отклик да получим точна представа за ситуацията, в която сме и в която другия е изпаднал на екзистенциално ниво, е съвършена опитност – съвършена реалност. Интелигентните хора възприемат опита повече екзистенциално, докато прагматичните хора възприемат малко от екзистенциалната същност на опита. Поради това, че философията не може да бъде изчерпателна, екзистенциалния опит – от една страна нашата философия (категоризирана) не може да бъде изчерпателна, но от друга страна смислието (моти-

вацията и волята) идва от това, че не може да бъде изчерпателна, защото ни дава друга перспектива за живота. От всичко казано дотук трябва да приемем надмощието на разума над опита (Кант доказва това надмощие). Надмощие също и на екзистенциалния опит над сетивния опит. Без екзистенциален опит животът ни би бил сведен само до първичните инстинкти и би се изразил само в реалността на тези инстинкти. Пояснения: [1] Какво точно се има в предвид под преценка на ситуацията? Преценката на ситуацията изисква мисловна връзка с други преживявания. Преживяванията са съставени от факти, които често имат екзистенциален характер. [2] Кое точно се възприема като опитност? Фактите. Фактите са съставени от отправни точки, които често са екзистенциални. Например: Тя ме заряза, защото нямам положение в обществото. Ето и отправните точки на този факт: 1.Момичето се държеше с мен тежко. 2.Поиска да разбере къде съм ходил на почивка. 3.Спря да се интересува от мен, като й казах, че нямам средства за почивка, защото съм безработен. Отправните точки са екзистенциални, защото засягат психологията на другия пол. Или с други думи, това е философията, с която гледаме на нещата. От нея зависи дори и самия облик на отправните точки т.е. самата философия изгражда нашия мироглед и в зависимост от него следват изводите, т.е. самите отправни точки. „Може би съм направил нещо, за да спре да се интересува от мен“ т.е. интереса й за почивката е чисто за да опознае човека отсреща. Тези екзистенциални отправни точки изграждат фактите.

В какво се изразява екзистенциалната опитност? Екзистенциалната опитност обуславя всички тези знания, които имаме за скрития смисъл на нещата. Знанията ни образуват опитност, защото са съставна част от почти всеки факт и почти всяко наше становище. Мисловната връзка между преживяванията става на базата на екзистенциалния опит. Има се в предвид, че смисъла на нещата за мозъка е много по-важен от самите факти, което е и най-силния аргумент за съществуването на екзистенциалния опит. Помним идеите си, благодарение именно на екзистенциалния опит(всъщност ние помним екзистенциалните отправни точки на нашата мисъл обусловени в факт). Вече в зависимост от екзистенциалната ни опитност зависят и броя на съхранените от мозъка отправни точки. [3]

Екзистенциалната опитност ни дава воля да продължим напред. Това идва именно от отхвърлянето на една или друга отправна точка на дадения факт. Тук идва смислието: Пример: Факт: Тя ме заряза, защото съм беден, Отправни точки: понеже й казах, че не работя, не ходя нито на почивка, нито се занимавам с нещо. Екзистенциална опитност: Този тип жени търсят мъже с пари, защото парите се явяват гарант за тяхната стойност. Моята стойност може да се компенсира със самочувствие. Досега не съм проявявал самочувствие. Замяната на предишните отправни точки с нови изменя крайния факт в благоприятна за нас насока, което ни дава воля да продължим да опитваме. Други примери за екзистенциална опитност: Имаме проблемен брак – жена ми не ме обича. Общуването между нас е малко и се свежда до постоянни кавги, от които нищо не разбирам, понеже не намирам смисъл между тях и действията на жена ми. Защо? Защото не може да разбере какво иска в действителност жената. Не може да вникне в подповърхностния смисъл на нещата. Тя не ме обича. Влюбихме се от пръв поглед, но въпреки това се държи агресивно с мен. Обижда ме, засича ме в думите ми. Накрая подари сърцето си на друг, който не обича. Защо? Защото някой тип жени се страхуват от любовта. Обикновено са малки на възраст. Това, което правят е, че я отхвърлят вместо да я приемат, но вътрешно я приемат. Нужно е да отстояваме позицията си докрай, за да разчупим обвивката. Тя ми се усмихна. Помислих че е редно да й предложа секс. Защо? Влюбих се, но мисля че не я заслужавам. Нямам работа, мързелив съм. Освен това не съм много социален. Въпреки това я обичам. Идва ми да се самоубия от мъка. Пробвах се и ме отхвърли. Защо? Защото най-голямата грешка, която може да направиш, е да се сравняваш с жената – постижения с постижения. Повечето жени не се интересуват от твоите постижения, а от способността ти да им осигуриш истинска любов, но понякога жените отхвърлят истинската любов, за да я възпитат с друг, както със случая по-горе. Проблемите в междуличностните взаимоотношения са много. Засягат въпроси свързани с любовта от самото влюбване до брака. С други думи опират до психологията на другия пол, пример за екзистенциалната опитност. Проблемът е в това, че хората не се разбират помежду си, но и не разбират и психологията като цяло. При тези хора опита е сведен до първичните инстинкти, а някои хора практически са неспособни на какъвто и да 23

е екзистенциален опит. Въпреки всичко такъв има и присъства дори в ограничените и елементарни хора. Човек с по-голяма екзистенциална опитност е по-близо до разнищването на реалния смисъл на нещата.

Стъкло

Росина Илиева Георгиева,16 г., X А кл., ПМГ „Св. Климент Охридски” – гр.Силистра, E-mail: rosina_ss@mail.bg Не зная как да започна тази история.... Толкова много искам да ви разкажа за този човек, ала сред всичките ми спомени днес е жив само този за една бяла и студена ръка, която страшно често лежи самотна върху прозорец. А отвън винаги вали. Толкова беше сам този мрачен човек – да, беше мрачен, защото нямаше никого, и никого нямаше, защото беше мрачен… 24

Беше ми тъжно за него. Но навярно освен съжаление, у мен се е будело и възхищение към изящното му име: наричаха го Стъкло. Както вече споменах, никой наистина не се интересуваше от особата му, затова и на никого не му пукаше ни най-малко за името. След него остана само едно кристално и чисто „Стъкло”… … И аз. По-скоро моят спомен за него и най-вече за неговите истории. Той не говореше с много хора, но пък аз винаги слушах господин Стъкло с огромно благоговение. Понякога ми разказваше как в детството си често прегръщал книгите, а по-късно осъзнавал тяхното безпощадно влияние върху човека; друг път спореше с мене за смисъла на дъжда, музиката, религията… Винаги, винаги накрая се примирявахме с уж категоричната истина – ни едно от тях нямаше първоначален умисъл, нито една следа от не изменчивост и издръжливост нямаше там, ала пак бяха тъй великолепно зашеметяващи. Веднъж си говорихме и за любов. Ала недорасла може би още за това, така и не разбрах неговото: „Любовта не съществува. Тя просто е един невероятно пленителен страничен ефект.” Предполагам, че и днес все още съм прекалено наивна и малка, за да достигна смисъла на думите му… Да, още не разбирам – как така не съществува?!... Освен безкрайни разговори, често между мене и Стъкло възникваха и ожесточени спорове. А най-грубият от тях се породи именно заради размислите му върху любовта. Аз, упорита, глупава, наивна, твърдях (признавам, без да се замисля даже…), че обичта съществува. Навярно не толкова държах на мнението си, колкото исках поне веднъж да оборя господин Стъкло, а и мислех себе си за поне малко по-веща в „обичливите неща”. Бях обичала винаги, цял живот, всички… Толкова много се радвах на прегръдките, въпреки че и до днес за мене откровено те са загадка… Но пак си оставах далеч по-опитна със сърцето от самия Стъкло. А спорът ни като че ли се превръщаше от уж безобиден в плашещо стихиен и най-сетне се случи нещо съвсем необичайно: събеседникът ми, който винаги блуждаеше някъде в онова чисто стъкло, погледна сега мен в очите. Не знаех дали да бъда повече изплашена или изненадана от факта, че след десетки разговори той за пръв път отклони погледа си от прозореца, за да го впие в моя. Всъщност впие бе най-точното определение. Две сиви, като че ли прозрачни очи, сега се взираха в моите. За пръв път забелязвах цвета им: ето защо го наричаха Стъкло… Сякаш се появи вятър. Ала не от онзи топлия, който се гони с вълните, а студеният – от който очите ти започват да сълзят, а на тебе ти става самотно… И все пак не забравях за спора – кой беше самоувереният господин Стъкло, за да твърди, че любовта не съществува?! Нима с тези отвратително студени и сиви очи, беше въобще способен някога да обича… Почувствах се разочарована; дотолкова, че сякаш исках да се засмея в

ледените му, ужасни очи и да му кажа, че нищо не разбира, ала и никога няма да разбере… Но колко много продължаваше да ме изненадва този Стъкло! С присъщия си спокоен и равнодушен тон, като че ли нищо не се е случило, започна отново със своите глупави истории. Разгневена от спора, въобще не бях щастлива сега да я чуя… … Имало един прозорец. Не помнеше кога, нито пък къде. Само знаеше, че не било нито достатъчно скоро, нито достатъчно близко, за да може да бъде убеден в достоверността на своя разказ. Всъщност, говореше като че е възможно да му се е присънило… Все още не зная… Прозорецът бил един-единствен в цяла къща. И той като всички останали бил направен от чисто и гладко стъкло – нищо у него не било по-различно. Ала мъничка частица от него била изкривена при отливането му – толкова малка, че незабележима за простичко око, но достатъчно огромна, за да прави всички капки, които попадали върху повърхността на прозореца, да изглеждат грозни, безформени, а понякога дори като замръзнали въздишки. И тъй, живеел си самотен, без дъжд, без мъгла – съвсем, съвсем сам. Имал само единствена утеха – къщичката, ала тя често била толкова топла, че при полъха на вятър, прозорецът се натъжавал заради участта си, и малки капчици, навярно сълзи, се появявали от вътрешната му страна. Стъклото плачело, а рамките стояли твърди, ледени и дървени, без да помръднат, без да заплачат – те били неговата опора. Прозорецът не искал да показва на суровия свят своята слабост и по принуда, красивите му готически рамки успявали да запазят монотонното си изражение, без следа от уплаха или самота. Годините минавали, понякога горещници нападали малката къщичка, а с нея и стъклото – изгаряли под слънцето заедно, често просто тлеели тихо под изпепеляващото слънце. Веднъж, стъклото и рамката започнали спор (при разказа си господин Стъкло се усмихна, тъй като очевидно припознаваше мене в някой от своите герои…). Действително, те доста често спорели, даже никак не се разбирали – стъклото винаги само чувствало, мечтаело, копнеело, а рамката – тя само мислела, поставяла своите цели и забранявала на стъклото да плаче… Но все още двамата били неразривно цяло – сърце и разум… Спорели: дали вълшебствата съществуват. Рамката, изморена от наивността и упоритостта на стъклото, в яда си изкрещяла, че ако чудесата съществували, онзи толкова чакан от стъклото дъжд, навярно щял вече да се е появил. Разстроено, стъклото не желаело повече да слуша: то не вярвало вече ни в росата, ни в мъглата даже… От този ден насетне, то никога не проговорило отново, а мълчанието и самотата започнали бавно да убиват рамката. Как ли не се молела, за да чуе отново едничка дума, ала нищо не помагало – всичко вече било загубено…

Годините продължавали да се нижат. Вече звуци – ни от мъка, ни от щастие – не идвали от къщичката. Небето толкова често било сиво. Ала един ден, всичко изглеждало по-различно: прозорецът никога не бил съзирал толкова мрачно това небе – като че ли било готово да падне цяло върху плещите на малкия покрив, и да го порути до основи. Чул се гръм; после проблясък в небето – рамката се изплашила. Умолявала вече стъклото, със сетни сили, да и проговори. Изведнъж се случило нещо невероятно: стъклото заговорило, шепнейки, че ако спре да се сърди на рамката, това ще бъде чудо. А тя, неописуемо щастлива, отвърнала с цяло гърло, че вълшебствата са живи. И тогава небето отронило капка дъжд. После друга, и трета, цяло ято. Танцували, пеели, падали. А прозорецът – отново „цял” – мълчал и се взирал в тях. Капчиците се свличали бавно по гладката повърхност, а стъклото се чувствало както никога досега: нещо у него треперело. Не било болка, въпреки че изгаряло; не било и щастие, макар и сякаш пеперуди да пърхали около прозореца; не било и жажда… Падали, сливали се, идвали нови капки… И така цяла нощ… Сутринта (усетих как тонът на господин Стъкло става меланхоличен и болезнен) прозорецът не се събудил. Стъклото било напукано. От изпепеляващите години то бе станало твърде горещо и единствената вечер толкова очакван дъжд, бе се оказала пагубна… Рамката била счупена. Твърде многото вода не понесла на крехките готически рамки и те издъхнали под тежестта на вълшебството, в което толкова за кратко повярвали. Прозорецът вече го нямало… … Усетих как плача. Навярно това беше целта на Стъкло – да ме натъжи, да забравя за спора и да се предам. Никога не се предавах. През сълзи едва отроних няколко думи, питайки какво е общото между любовта и историята на стъклото и рамката. Той се усмихна. Вече не гледаше в очите ми, не забелязвах и аз неговите. Изглежда се учуди, че не разбирам… Толкова бе копняло това стъкло за страстта на дъжда. А щом я беше получило, беше се напукало и загинало. А рамките – уж твърди и здрави, бяха повярвали за момент в чудото, само за да загинат от самото него… Помня как промълви неочаквана дума: „Човек.” Човекът имал сърце, за да вярва във вълшебството и разум, за да го оспорва. Ала открият ли чудото и двете, то наистина се спира при тях. И най-често ги изпепелява. Това било любовта – неописуем страничен ефект от някакво вълшебство; или сама по себе си вълшебство… Бях останала без думи. С последни сили попитах защо тогава той твърди, че обичта не властва у хората. А тогава той отвърна, че единственото логично обяснение не само за моя въпрос, а и за съществуването на

всички хора даже е, че всяка рамка има своето стъкло и всяко стъкло – своята рамка. После отново неочаквано ме смрази с поглед и допълни, че вероятно аз съм просто едно парче стъкло, а той – дървена готическа рамка. Били сме обречени да бъдем такива… …Спорът ни така и не приключи. Очите му отново се разляха в пространството и в останалия ден не отрони дума. Следващия път, в който копнеех да поговоря с него, господин Стъкло вече го нямаше. Нито следа от бялата му и студена ръка, или от прозрачния му поглед, който успях да зърна само два пъти… Един спомен беше сега на негово място… …Желая отново да срещна господин Стъкло. И до днес още се чудя, дали не бях аз рамката, а той стъклото; дали не именно разумът ми пречеше да го разбера. Дали беше прав – за любовта… и за вълшебствата… Той винаги, винаги се оказваше прав… Чист и кристален… Навярно ако днес бе тук до мен, щеше да ми помогне да завърша тази история. Но аз съм сама, тъй както в началото. Не зная как да завърша, да забравя… А може би и не искам…

ОТЗИВИ Дано е истина, че има надежда за българското образование и училище! петък, 10 април 2015 г.

Две поредни години вече съм модератор на организираната от "Капитал" образователна конференция (виж: Кое е образованието на бъдещето, бел. моя, А.Г.) Миналата година дойде зам.-министър, тази – сáмият министър откри. Миналата година представителят на МОН си тръгна мигом, докато тази до края остана важен съветник, а до обед – и началникът на кабинета на МОН. Миналата година говорехме повече за проблемите, а тази – за решенията. Миналата година обществото беше подлъгано от онова недоразумение Клисарова да обсъжда идиотщината, че бил нужен един учебник по предмет, а тази се чудим как в новия закон да се заложи повече и пореална автономия в обучението, говорим за въвеждане на JUMP MATH, както и за по-сериозно и масово използване на съвременните технологии. Миналата година в синхрон с Недоразумението псевдопатриотите твърдяха, че учебниците са по-важни от учителите. Тази година вече обсъждаме как учителите сами да повярват, че са най-важни в случването на обучителния процес. Не, че сега няма проблеми – има, и то много. 29

Не, че законът е съвършен – напротив, изобилства от проблемни текстове. Но някак темата за образованието, общественият дебат по този въпрос, започва да се връща към една простичка нормалност. Има надежда. Написа: Emil Jassim

Кое е образованието на бъдещето Учителите, родителите и местната общност са ключовите фактори за една по-добра училищна система Екип на Капитал Форумът на "Капитал" и Института за прогресивно образование потърси отговори на въпроса какво трябва да бъде училището, за да движи обществото и икономиката. © Надежда Чипева Свободни учители, директори лидери, ангажирани родители и местна общност, учебна програма с фокус върху уменията за справяне в живота, модерна и стимулираща образователна среда, достъп за всички ученици без значение от произхода или нуждите им. Така изглежда качественото образование на бъдещето, което експерти, учители, представители на администрацията, бизнеса и неправителствения сектор очертаха на годишната конференция "Образование за бъдещето". Форумът беше организиран от "Капитал" и Института за прогресивно образование и имаше за цел да даде отговори на въпроса какво трябва да бъде училището, за да движи напред обществото и икономиката. Всяко дете може "Достъпът до образование е човешко право, което е жизненоважно за нашата икономика", категорична беше Яна Палоярви, директор "Международни връзки" в министерството на образованието и културата на Финландия. Тя подчерта, че няма една вярна рецепта как да поправим образованието, защото образователната система е отражение на ценностите, историята, условията и социалната система на всяка държава. Но ако има няколко характеристики, които отличават финландския напредък, това са убеждението, че всички деца трябва да имат равен достъп до образование и високо доверие и свобода на учителите, допълни Яна Палоярви (повече в карето). 30

"Мислим, че е по-добре да разделяме децата на групи от добри и лоши математици, като помагаме на първите да стават по-добри, а другите - оставим. Но когато децата започнат да мислят, че не са достатъчно талантливи, те спират да работят здраво. Не бива да е така – по-добре е да оставим децата да мислят, че научаването на нещо не зависи от таланта им, а от сериозната работа", коментира Джон Майтън, математик от Университета на Торонто и създател на системата за обучение JUMP Math. Той допълни: това, че по-слабите ученици дърпат по-способните назад, е мит и че ако се стимулират обмяната на знание и помощта помежду им, всички се развиват по-равномерно. "Ако оставим учениците на последния чин и им казваме, че не могат и няма да се справят, те се научават, че от тях нищо не зависи", подчерта и изпълнителният директор на фондация "Заедно в час" Евгения Пеева. Според нея, ако учителите не са отворени към нови неща, ако не ангажират родителите и самите ученици в справянето с проблемите, няма как да подготвят следващи поколения, адекватни към бъдещето. "Ние, учителите, трябва да си дадем сметка колко сме важни и да променим езика си. Той трябва да цени различията, напредъка и сътрудничеството. Няма краен резултат, има постоянен напредък", отбеляза още Пеева. Учителят е номер едно Промяната в образованието няма как да се случи без мотивирани учители, които търсят новото. Това беше един от основните изводи на форума, който беше представен и чрез конкретни примери от класната стая. Учителят по история и свят и личност Светлана Михайлова разказа през какво минава един преподавател в ежедневната си работа и как се организира разчупен урок въпреки бюрократичните спънки. А защо си струва? Защото, когато урокът излезе извън границите, с които учениците са свикнали, те "са поставени в ситуацията да тестват, да работят в група, да проявяват критично мислене, да събират информация - всички умения, които са ни нужни в XXI век", обясни Светлана Михайлова. Мариана Банчева, директор образователни политики в Института за прогресивно образование, припомни, че най-важният ресурс в образователната система са хората и че знанието не е в учебника, а в това, което всяко едно от децата е придобило по време на ученето. А крайната цел е учениците да се научат да прилагат различните концепции, които им дават предметите, за да решават проблеми, а не за да повтарят заучени отговори, допълни Мариана Банчева. Новото училище

Според Явор Джонев, съосновател на "Сирма груп холдинг" и председател на Института за прогресивно образование, България се нужда от съвсем нов тип училище, чиито цели да отговарят на съвременния свят. "Трябва да направим децата си добри комуникатори, да познават световните култури, да могат да водят съзидателен диалог. Да отстояват своите виждания, но и да разбират и приемат различното. Да разбират как работи светът – и в неговия физически и социален аспект. Да са здрави. Да могат да бъдат граждани на света, да имат европейска и българска идентичност, да могат да допринесат към света. Да имат изградени навици, възпитание, с основни нагласи за учене, за принос към обществото, за знание", заяви Явор Джонев. Той и екипът му от Института за прогресивно образование започват изграждането на такъв тип училище и цялата структура около него (повече за идеята можете да прочетете в предстоящия брой на "Капитал"). "Ако си струва да подготвяме децата за бъдещето, то това не е за някакъв хепиенд, а за предизвикателствата, срещу които те ще се изправят", заяви Зорница Христова, автор и издател на детски книги, чиято цел е да разширят обхвата на образователната тематика в България. И обобщи: "Най-ценният ресурс в образованието е въпросът, който ученикът иска да зададе. А най-безсмисленият урок е този, след който учениците нищо не са те попитали." Повече от изказванията на лекторите на конференцията "Образование за бъдещето" можете да прочетете следващата седмица в специалното издание "Образование" към в. "Капитал", както и на capital.bg. Очаквайте и интервюта с Джон Майтън и Яна Палоярви. Яна Палоярви, директор "Международни връзки" в Министерството на образованието и културата на Финландия:

Във Финландия обичаме да държим нещата прости

"Не много хора знаят, че през 60-те години на миналия век Финландия е била бедна и земеделска страна. Но през 70-те променихме изцяло образователната си система и това ни доведе на върха на световните 32

резултати в PISA." С тези думи Яна Палоярви, директор "Международни връзки" в министерството на образованието и културата на Финландия, започна презентацията си на тема какво прави финландската образователна система толкова успешна. По думите й промяната на образователната система е нещо, което самите финландци оценяват високо. Около 80% от тях смятат, че това е най-забележителната иновация в историята на тяхната страна и това е основната причина за тяхното благополучие. "Ние имаме доверие на общините си, те имат доверие на учителите си, а родителите имат вяра в образователната система", каза по този повод Яна Палоярви. "Ние обичаме да държим нещата прости във Финландия", така тя обобщи принципите, на които се подчинява тяхната образователната система. Бюрокрацията е "възможно най-малко", като в тяхното министерство на образованието например само 16 души се грижат за основното образование. "Не влагаме ресурсите си в администрацията, а в класната стая – в отношенията между ученик и учител", подчерта Палоярви. Министерството дава само рамката на учебните план и програма, учителите и общините имат свободата да ги подреждат и допълват сами според собствените си нужди. По същия начин те могат да избират кога и как да оценяват децата. Във Финландия няма нито училищни инспектори, нито национални стандартизирани тестове. Има само матури, но резултатите от тях не се публикуват, а се дават на учителите и училищата, които взимат мерки. Учителите са високо ценени във Финландия. Те не просто имат пълна свобода, но и са едни от най-квалифицираните кадри, които излизат от местните университети. В педагогическите факултети се приема трудно, като едва един от всеки десет кандидатствали успява да влезе.

Ще се намерят ли и в други български градове следовници на силистренските новатори в образованието на младите?! петък, 13 февруари 2015 г.

На 11.02.15 г., сряда, беше проведен експеримент от името на списание "Humanus" с ученици от 9-ти клас на силистренската езикова гимназия "Пейо Яворов", свързан тематично с предстоящия празник на любовта. Експериментът бе вдъхновен от метода на британския изследовател Тони Бюзан – Maind map, мисловно картиране и се наричаше "Понятие за любовта". Оригиналният метод Maind map е насочен към запомняне на някакво съдържание, но в този случай учениците трябваше да изразят представата си за явлението любов творчески – като сложат в центъра на листа централното понятие Любов и около него асоциативно и в мрежа да добавят всичко, което мислят, че е свързано с това понятие – думи, рисунки, символи, цитати и др. Самите ученици в началото приеха идеята, според мен, трудно – като провокация – но после им хареса и се захласнаха да пишат и рисуват. Впоследствие се опитах да проведа с тях и дискусия, но явно моят начин на провеждане им се видя много неудобен и не се получи. Въпреки това обаче мисловните им карти се получиха много добре. Някои са направо трогателни. Написа: Димитър Пецов 34

ИНТЕРВЮ Много неща трябва да се променят, но първо трябва да започнем от себе си – т.е. промяната да започне отвътре-навън

Песента на младата певица от Силистра Свилена Георгиева „Откровение” оглави и спечели класацията за месец февруари на предаването за нова българска музика по БНТ "Ново 10+2" и ще се съревновава за хит на годината. Петнадесетгодишната ученичка от езиковата гимназия доказа какво един млад човек може да постигне със силата на своя дух и вяра. Това, мисля, е нагледен пример за това как трябва да се променим всички. Реших да я поканя да сподели за читателите на списание HUMANUS какво е довело до нейния успех – и също какво мисли за промяната. Защо реши да участваш в класацията "Ново 10+2"?

Реших да участвам, защото това е една добра възможност за мен да запозная хората със себе си и с творчеството си, макар и все още да съм на първото стъпало от стълбицата в композирането. На какво, мислиш, че се дължи твоята победа? Мисля, че тя се дължи освен на добрата работа, която свършихме, и на приятелите ни, които ни удариха рамо и ни помогнаха да спечелим. От кого получи подкрепа за реализирането на този проект? На кого и за какво искаш да благодариш? Искам да благодаря най-вече на родителите си, от които получих пълна подкрепа в осъществяването на проекта. Благодаря на приятелите си, които бяха част от песента, и не на последно място – на хората, които помогнаха откъм техническата страна на нещата. Получи ли финансова подкрепа от институции – от Общината примерно? Не съм получавала финансова подкрепа нито от Общината, нито от други институции, а не съм и търсила. Баща ми пое всички разходи. От чия подкрепа се нуждаят младите, за да реализират собствени проекти? За да реализират собствени проекти, младите трябва да получават подкрепа най-вече от близките, но не е задължително. Понякога можем да успеем и без подкрепата на хората около нас. Това се случва, когато близките ни виждат само стените на кутията, в която така или иначе сме затворени, и не са способни да видят лъча надежда. Но ако ние съзрем светлината, не е нужно и другите да я видят, за да повярваме, че ще успеем. Мислиш ли, че младите са достатъчно активни, за да постигнат подобни пробиви като твоя или са по-скоро пасивни? Какви са твоите наблюдения от училище и извън него? Аз съм на мнение, че по-голямата част от младите са пасивни, не защото нямат потенциал в себе си, напротив, а защото не знаят как да го използват. Те са възпитавани първо да учат, и чак след това да творят. В повечето случаи личното творчество се пренебрегва, именно заради вече 36

създадените прототипи и влиянието на някои авторитети. Все пак ние, младите, не трябва да се демотивираме от страх да не бъдем отхвърлени. Не трябва да се отказваме, въпреки провалите! Всеки може да успее, стига да вярва истински... и да се бори за мечтите си! Какво мислиш, че трябва да се промени в образованието и културата, двете сфери, с които имаш досег? Много неща трябва да се променят. В образованието – трябва да се наблегне на практическите умения, които трябва да придобием, а не само на сухи знания, за да се изключи възможността за зубрене. Защото уроците в живота не могат да се назубрят, но могат да се изпитат. И за да живеем пълноценно, трябва да получим напътствия, за да не ни ги предостави животът по трудният начин. За жалост в повечето случаи се налага да страдаме и да се борим с всички сили. Не винаги това ни прави по-силни, зависи колко дълбоко ще проникне мракът в нас, а най-тежко е ако достигне до душите и сърцата ни. А във връзка с културата – тя е относително понятие, ако я разглеждаме като самостоятелна дума. Ние следваме общоприети принципи и правила, и живеем според тях, а не според собствените си такива. И, както казах, много неща трябва да се променят, но първо трябва да започнем от себе си – т.е. промяната да започне отвътре-навън. Кои са нещата, които те вдъхновяват в живота и в творчеството? Музиката ме вдъхновява да творя, йогата ме вдъхновява да живея, а всички хора, с които ме среща животът, ме вдъхновяват да продължавам напред-заради самите тях или... въпреки тях. За какво мечтаеш? Мечтая най-вече да съм здрава. Здрава, за да мога да направя това, за което съм дошла неслучайно на този свят, както и всеки един от нас. Ти се ангажираш и с други дейности освен с музикални проекти – благотворителни инициативи, публикуваш в списание "Humanus", занимаваш се с йога... Мислиш ли, че това е начинът за промяна в средата, в която живеем?

Да, така е. Обичам да помагам на нуждаещи се хора. Чувствам, че това е мое призвание, но не само мое-пътят към добротата е достъпен за всекиго. Ние всички можем да бъдем Peacemaker-и и тогава животът ни би бил много по-лек и щастлив. Йогата може да ни помогне да се обединим и да направим заедно промяната, но без вяра това няма как да се случи. Радвам се, че мога да споделя изводите, до които сама съм стигнала, именно в това философско списание. Благодаря за предоставената възможност! Интервюто взе Димитър Пецов

ГРАЖДАНСКИ ВЪЛНЕНИЯ Малък тест за това що сме ние, българите: народ ли сме, човеци ли сме или пък сме...?! вторник, 17 февруари 2015 г.

Мисля че дойде момента отново да поставя въпроса: не е ли време да се предприемат действия щото паметникът на съветския окупатор Альоша, който се извисява над Пловдив, над главите на всички пловдивчани и гости на града, да бъде основно преработен и от материала му да бъде създаден достоен паметник на Васил Левски? Да, това трябва да бъде направено – понеже Апостолът на българската свобода единствен заслужава неговият паметник да се извисява над нашия хилядолетен град, пък и над цяла България! За кой ли път предлагам това, интересно ми е отново как ще реагират наште "щатни национални патриоти", дето са готови и майка си, а не само родината си да продадат ако се наложи, само и само да угодят на своите московски господари. Ще излязат ли против една такава идея за поставяне на достойно място на паметник на Левски – щото в момента, за срам на цяла България, миниатюрното бюстче на Левски стои долу, в ниското, в сянката на исполина Альоша, що е стъпил с ботушите си сякаш на 39

главите на всички пловдивчани, на всички българи даже, а мнозинството от тях сякаш не усещат унижението и подигравката! А мнозина са и дотам оскотели, че не само че не усещат унижението и подигравката, ами и, видите ли, се били чувствали "горди", че паметникът на злия съветски окупатор се възвисява над главите им! Аз лично поголям символ на малодушието и недостойнството на един народ от този не мога да си представя: окупаторът на България Альоша, символ на тия, които посекоха българската свобода и независимост за десетилетия, се възвисява над главите ни, а пък незабележимото бюстче на Апостола на българската свобода, на оня, който написа паметните думи "Тоз, който ще ни освободи, той ще да ни и пороби!", като грозен пример за правотата си, стои там долу, под ботушите на окупатора Альоша, стои в сянката на ботушите на сталиновия палач на българската свобода! Да, жалко че, че тия, които поднасят цветя пред бюстчето на Левски на 19 февруари, гледат тази страшна историческа аномалия и не усещат изобщо унижението – и своето, и това на Апостола на българската свобода!!! Страшно е това, за което пиша, ала още по-страшно е това, че написаното и тази година явно ще мине покрай ушите и очите на мнозинството, което е сякаш станало безчувствено за обидите и издевателствата от страна на душителите на българската свобода, които ние наричаме по подлизурковски начин "освободители"! А ето сега е сгоден момент да си възвърнем самочувствието и достойнството като народ: цял свят се е надигнал срещу експанзионизма на руските империалисти, които в момента наказват така жестоко братята-украинци, наказват ги заради проявеното свободолюбие – и заради беззаветната им вярност на свободата, достойнството и човечността! Спирам дотук. Поставям тема за размисъл. Позволявам си да направя един малък текст за това що сме ние, българите, народ ли сме, човеци ли сме или пък сме...?! ПОЯСНЕНИЕ: Виж ето това: Акция във Фейсбук: Альоша на Бунарджика да заговори на български, което удостоверява, че тази идея съвсем не е нова, ето какво пише там: Ентусиасти, събрали се чрез Фейсбук, дойдоха в събота пред паметника на Апостола на Бунарджика, за да обсъдят как Альоша да бъде превърнат в... Левски. „Искаме скулптори да преработят монумента така че шинелът да се превърне в ямурлук, а ботушите в навуща. На това място горе заслужава да бъде единствено Левски”, обясни Ангел Грънчаров, инициаторът на срещата.

Писателката Атина Димитрова, автор в списание HUMANUS – снимана с третата му книжка сряда, 15 април 2015 г.

ЗВЕЗДИТЕ СПИСАНИЕ "HUMANUS" – Атина Димитрова Тя е само на 19 години, а вече има издадени два романа – "Синдром на наивната плячка" и "Нектар на безсмъртието". Едно наистина звездно постижение! (Написа: Димитър Пецов) 41

ПОЗИЦИЯТА НА МЛАДИТЕ

Християн Бачков е ученик в 10 клас от силистренската езикова гимназия „Пейо Яворов” и е free stile рапър, който рапира по всяко време и на всякакви теми – като отношенията, живота, политиката и др. Публикуваният текст е рап песен, посветена на вярата и избора в живота на младия човек. МОГА ЛИ? Мога ли живота си в ръце да взема без миналото да започне да го превзема мога ли да забравя преди и само напред да живея или въпрос на време ще е миналото да започне да го превзема мога ли цял живот да се крия от тъмнината и дали страха ми ще изгаси светлината мога ли без нищо да правя, живота си да оправя, трябва ли много хора, много чувства и мигове зад себе си да оставя, за да мога друг да бъда мога ли изобщо да пребъда без в някой стар момент да се спъна, мога ли моментите да забравя или винаги очите си като затворя 42

с шибаната болка ще се тровя мога ли през ада да мина само или тогава живота ще остане само блян и кога по пътя си ще спра, ще бъда ли от сълзи облян винаги или от спомените ще бъда залян мога ли да живея без изобщо да се засмея трябва ли мъката ми в алкохол да излея, нима тогава ще спре самотата ами ако дявола ме дърпа за ръката трябва ли да му се дам и няма ли така себе си да предааам Мога ли да говоря Мога ли със злото да се боря Мога ли очите за истината да си отворя Може ли човек собствения си страх да пребори и за да е щастлив човек какво трябва да стори. Християн Бачков

ЖИВОТЪТ Най-важното, което младите трябва да усвоят, е да станат свободни личности

Всякакви методи за свръхефективно учене не може да се прилагат върху децата за сметка на свободния им избор и лична инициатива, чрез които те малко по малко създават живота си – най-важното умение, което трябва да усвоят. Написа: Gayane Minassian

Бюрократичната образователна система е враг на въображението и на останалите прояви на импулсивната, истинската човечност

Съвременната образователна система намира всякакви оправдания и причини да наказва въображението. Gayane Minassian Виж в тази връзка ето това: Pennsylvania boy, 10, suspended for using imaginary bow and arrow

СЪВРЕМЕННОСТ И НРАВСТВЕНОСТ В България, видите ли, било имало място само за "найдобрите" – и затова прогонихме всичко що е свястно да се скита немило-недраго в чужбина!

Публикацията, която следва по-долу, е продължение на историята, разказана ето тук: Млад човек, оценен от бюрократичната университетска система у нас като "посредствен" и "недостатъчно интелигентен", стана докторант в Кеймбридж!; продължението наистина е интересно: ПРОФ. РУСЧЕВ ИСКА РАЗСЛЕДВАНЕ СРЕЩУ ДОКТОРАНТА ОТ КЕЙМБРИДЖ ЗЛАТИН ЗЛАТЕВ Професорът по право в СУ "Св. Климент Охридски" Иван Русчев е изпратил мейл до докторанта на Кеймбридж и възпитаник на Алма матер Златин Златев, че го дава на "компетентните органи в Република България за образуване на досъдебно производство" срещу него. Това съобщава в. "Труд" в продължение на историята на Златев, който е заминал да учи в Обединеното кралство, след като преподавателите в Софийския университет "Св. Климент Охридски" не го приели за достоен за докторант, а проф. Русчев го прати да мие чинии. След като става докторант в Кеймбридж, Златев пише до бившите си преподаватели в СУ, че отношението им към него само го амбицирало – за да стане докторант в Кеймбридж, Златев завършва магистратура и в Quееn Mery Universiti of London. В отговор получава обаче е-мейл с адреса на проф. Русчев: "Радвам се за Вас, г-н Златев, Великобритания е велика страна, именно защото 46

може да си позволи лукса да приеме и посредствените хора от цял свят, вкл. и желаещите да мият чинии. В България е доста по-тесничко, има места наистина само за най-добрите. Дано и на Велика Британия да не ѐ се налага да прокопса, както за жалост България, с кадри като Вас. Наистина сте си намерили добре мястото." Преди дни Златев каза, че обмисля как да постъпи и вероятно ще съди професора "Не съм сигурен как ще постъпя, но той на практика ме обижда", каза Златев. Той е поискал от професора 128 000 лири за причинени неимуществени вреди. Иван Русчев пък е цитиран от "Труд", че приема поисканите пари като "очевидна заплаха с разправа с мен, вкл. по съдебен ред, и очевиден опит за изнудване". След оповестяването на случая, във Facebook бе създадена група "Да поздравим професор Русчев", в която участниците изпращаха поздравителни съобщения на мейла на професора, имаше идеи студентите масово да мият чинии. Източник: legalworld.bg

ТЪРСЕНИЯ Обич", "Влюбване" и "Любов" Свилена Георгиева Обич", "Влюбване" и "Любов" са три различни думи, свързани с различни действия!

Обичта е свързана с грижата към някого, тя продължава независимо от обстоятелствата, тя е чиста, свята, безусловна, самоотвержена и свързва най-вече хората духовно, ТЯ е вечна! Влюбването – то е просто едно сладко чувство и често се бърка с любовта. То идва и често си отива, свързано повече с желанието за телесно докосване и най-често породено от физическо привличане, не толкова чисто, колкото "любовта", невинаги оставащо с течение на времето и често – кратко и егоцентрично... Любовта – Любовта не е само чувство, защото чувствата рано или късно умират, по своята същност тя е действена, тоест действие, изкуство, което повечето хора си мислим, че владеем, но не е така. Често ние използваме израза "Обичам те" погрешно – в случаи когато сме влюбени и силно привлечени от някого. Но ние трябва да разгра48

ничим трите понятия и да не се самозалъгваме и да заблуждаваме човека, от когото сме привлечени, че го обичаме, въпреки че понякога влюбването е преход към любовта, но не винаги. Затова много по-рядко трябва да използваме израза "Обичам те" и по-често изразите "Влюбен съм в теб", "Любувам ти се" и "Желая те"!

Въпросът за образованието е въпрос за пълноценното разкриване на уникалния човешки потенциал

За семинара "Естествено учене", 04.04.2015 г. Семинарът бе проведен с любезното домакинство на училище "Ровел" и доброволчеството на Margarita Borisova, Desi Dilova, Katia Petrova. Благодаря за снимките от този албум на Lidiya Kulekova и Maya Alexandrova. Семинарът запознава участниците с изводите на редица изследователи и практици в областта на психологията, педагогиката и невронауката, пречупени през личното ми разбиране по въпросите: • Как учи човекът? • Какво е нужно да научи човекът? • Какво е участието на възрастните за ученето на децата? Естественото учене не е най-модерният метод за поефективно натъпкване в главата на максимален обем информация. Естественото учене е вроденият природен механизъм за осъществяване на уникалния човешки потенциал. 49

НОВИНИ

А хаирлия да ни е: образователната система успя да постигне забележителна деградация на младите не само в умствено, но и в личностно отношение! петък, 6 март 2015 г.

Изследване на ЕК: Българските ученици са най-неграмотните в Европа Българските ученици са най-неграмотните в цяла Европа, показва последното международно изследване в областта на образованието по поръчка на Европейската комисия, съобщи Би Ти Ви. Въпреки лошите резултати от теста, у нас намалява броят на децата със слаби оценки. Цели 44% от българските ученици не са се справили с тестовете по математика, четене и природни науки. Само 4 на сто са постигнали отлични резултати. Конкретно при четенето около 40% от учениците не четат добре, докато този процент средно за Европейският съюз е 16 на сто. Тук сме на едно ниво с Румъния, Тайланд и Коста Рика в световен мащаб. КРАТЪК КОМЕНТАР: Какво друго да възкликне човек освен поне ето това: а хаирлия да ни е! Понеже образователната система успя да постигне забележителна деградация на младите не само в умствено, но и в личностно отношение. Това, че младите са неграмотни в писането е само малък симптом за много по-ужасни последици в личностната сфера, за които отдавна предупреждаваме. Главната причина за неизбежната ни катастрофа в ду51

ховно отношение, която се очертава, ще е тази: допуснахме най-важното, именно човешкият потенциал на нацията, да бъде поставен в такива унизителни условия та да дегенерира дотам, че ето, излагаме се пред целия свят с наистина забележителните си постижения в тази посока!

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ДИСКУСИИ А вас плашили ви идеята да живеете в свят, в който не ви се налага да работите за да си осигурявате средствата за съществуване? събота, 21 март 2015 г.

Британски икономист: Време е да преосмислим идеята за труда като източник на доходи Професор Амос Вицтум от London School of Economics пред Economy.bg за идеята за гарантирания базов доход 05 юни 2014 Край на света, базиран на идеята, че работата може да ти гарантира добър живот, предрича британският професор Амос Вицтум. „Учили са ни, че ако получим добро образование и работим здраво, всичко ще е наред. Това предположение обаче отдавна не е релевантно”, твърди икономистът от London School of Economics. Част от решението според него е в гарантирания базов доход. Така всеки гражданин може да получава определена сума на месец от държавата. Това ще му позволи да се занимава с нещо, което го прави щастлив. Идеята за безусловен базов доход напоследък придобива нарастваща популярност. В Швейцария предстои да гласуват на референдум дали всеки да получава по 2500 франка месечен базов доход (През май швейцарците отхвърлиха на референдум предложението за минимална 53

работна заплата от 22 франка на час). В Европа наскоро приключи кампания в подкрепа на инициативата, която събра над 300 хил. подписа. Свързахме се с проф. Вицтум, за да коментира идеята за гарантиран базов доход и да ни каже защо счита, че работата вече не ни гарантира приличен живот. Тенденции на пазара на труда „Голямата част от хората разчитат на работата, за да получат някакви доходи. С технологичния напредък обаче голяма част от работата, която хората са вършели досега, вече може да се осъществява от машини. Това се е случвало и преди – автоматизацията кара хората да се преместят от селското стопанство към производството, а по-късно от производството към услугите. Но сега компютрите и технологиите застигат и услугите. Въпросът е колко дълго тази динамика може да продължи. Вечно ли ще трябва да измисляме нови начини, за да получаваме заплата и да си осигурим прехраната?”, коментира пред Economy.bg проф. Вицтум. Друга много важна тенденция според него е разминаването между уменията на хората и наличните работни места, което постоянно расте. „Това означава, че все повече хора работят нещо, за което или са твърде квалифицирани, или не са достатъчно подготвени”, коментира икономистът. По думите му това разминаване не е резултат на това, че хората не са получили подходящо обучение или че нямат точните умения. „По-скоро то отразява факта, че пазарът на труда осигурява все по-малко работни места”. За смисъла на труда „В свят, в който хората зависят от пазара на труда, за да получат доход, това е катастрофа. Това означава, че заплатите ще бъдат намалени и ще нарасне фрустрацията”, подчерта британският професор. Според него това показва, че системата, която разчита на пазара на труда да разпредели финансови ресурси, вече не функционира. „Ето защо трябва да преосмислим идеята за труда”, обясни пред Economy.bg проф. Вицтум. Образованието „В момента всички образователни системи са пригодени да работят в полза на пазара. Целта на образованието е да подготвя хората за работа, а не за живот. А акцентът трябва да е върху това как да обогатят социалния си капитал”, отбеляза икономистът от London School of Economics.

Идеята за гарантиран базов доход Едно от решенията според проф. Вицтум е т.нар. „гарантиран базов доход”. „Идеята е да се позволи на тези, които искат да работят, да го правят. А тези, които не искат, да имат възможност да се развиват в областта, която желаят. Ще има достатъчно хора в света, които ще искат да работят, за да получават повече от базовия доход”, смята икономистът. „Нека ви дам пример – ако някой има интерес към компютрите, то той би могъл да си намери работа в тази област, да се развива и да печели доста добре. Същевременно друг човек с интерес към литературата, в момента няма алтернатива, освен да си намери работа. Но работа, която да му позволи да развива интереса си към литературата, няма. Така той се захваща с нещо, което не му допада. Ако получава базов доход, той няма да си губи времето с работа, която не му е интересна, а може да се занимава с това, което го вдъхновява. За него няма да е проблем, че другият, който се занимава с компютри, печели добре и може да си позволи луксозна къща. Защото той ще получава някакъв доход и ще е доволен от това, което прави”, подчерта пред Economy.bg проф. Вицтум. Идеята за базовия доход не предполага хората да не работят въобще. Те биха могли да работят по ден или по няколко дни седмично или да се занимават с доброволческа и социална работа. Как идеята би могла да се реализира „Тези, които биха работили, биха печелили повече от другите. За останалите удовлетворението ще е, че се занимават с неща, които ценят. Промяната ще дойде от възвръщаемостта на капитала. Всъщност поголямата част от приходите в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) идват от възвръщаемост от капитал, а не от заплати. Така използвайки възвръщаемостта от капитал може да се създаде този свят, за който говоря. Живот без работа „Много хора биха били ужасени в момента от идеята, защото живеем в система, в която хората са научени да считат работата като единствената цел в живота им. Много хора намират идеята да живеят в свят, в който да не работят, за ужасно плашеща. Защото много от тях не знаят какво биха могли да правят, ако не работят. Работата се е превърнала в нещо като социална терапия”, счита британският икономист.

Ако не се борим за свободата си тя ще изчезне, ще бъде погубена!

Бедни сме защото ни мързи да мислим Бедни сте, защото сте нещастни, Автор: Проф. Евгений Дайнов ... Българите не търсят и не поемат информация. Живеят, като в онази притча на Платон, в пещера. Какво става навън - не намират, че е тяхна работа. В информационният свят, в който всяко знание е на 4-5 секунди разстояние – в този свят българинът не участва. Както циганинът, живеещ в гетото, не участва в света на образованието, например. Защо? Защото българинът няма любопитство. Не го интересува – нищо. Не гледа около себе си. Не търси нови неща. Не изследва дори селото, в което живее. Гледа новините, но ги чува единствено, ако става дума за някоя чалгарка, напуснала някой футболист. Любопитството, пише Аристотел преди 2 300 години, е в основата на всяко знание. А знанието – това е начинът да постигнеш каквото и да е. Ако не си любопитен – няма как да научиш каквото и да е. А ако не си научил каквото и да е – няма начин да умееш да правиш, каквото и да е. Дори – да се ориентираш из територии, намиращи се на 5-10-15 километра от дома, в който живееш. Най-успешни са най-любопитните народи – онези, които непрекъснато питат: Какво е това? Защо е така? Откога е? А най-успешен сред успешните е и най-любопитният народ – американският. 56

Когато американец дойде у нас, той непрекъснато сочи с пръст и пита. А съпровождащият го българин няма отговорите. Защото не се е поинтересувал дори от това, в каква среда живее, какви са нейните традиции и пр. Но затова пък си казва: „Глей ги тия американци, к’ви са тъпи – нищо не знаят, само питат...”

Точно обратното е. Американците знаят всичко, защото питат за всичко. Българинът, като циганина, живее в гето. Има, разбира се, цигани, които не живеят в гета и просперират. Има и такива българи. Но средното за страната е – липсата на всякакъв интерес към каквото и да е, намиращо се отвъд дувара. Този българин не задава въпроси, не търси информация, не планира някакви действия. Защото той е убеден, че светът – и особено американците – му е длъжен. Длъжен е той, светът, да дойде на крака при него, българина. Да му обясни, кое как е. И едва тогава българинът благоволява да се раздвижи, за да направи нещо. Но и това не се случва често. В повечето случаи, веднъж информиран за разни неща от дошлия при него свят, българинът пита: „Абе ти защо направо не ми дадеш парите?” Бидейки убеден, че всички са му длъжни, българинът чака някой да дойде и да му „даде”. Защото той самият – не иска. Не знае, как; и не му е интересно да научи, как. Мислите, че сте нещастни, защото сте бедни? Точно обратното е: бедни сте, защото сте нещастни. Нещастието идва преди бедността. А защо сте нещастни? Защото не ви е интересно. Колкото по-малко ви е интересно (колкото повече „си знаете”) толкова по-нещастни ще бъдете. А от това нещастие постоянно ще си произвеждате бедност. Действията имат последствия. Без-действията – също. 57

Всеки ден сърбате точно онова, което сами сте си надробили. И всеки ден си го дробите наново. И пак си го сърбате. Няма как да завърша с търновския лаф: „Оправяйте се!” Защото – нито можете, нито искате да се оправите. Защото не ви е интересно. ЗАБЕЛЕЖКА: Заглавието на този постинг го поставих аз. Смятам, че то обобщава тезата на Дайнов. Не ни интересува, не сме любопитни, въобразили сме, че си знаем всичко, в резултат не напредваме никак, а обедняваме – причина за всичко това е мързела, нежеланието ни да мислим. Не казвам че сме малоумни, предпочитам да кажа че сме мързеливи. Говоря за преобладаваща тенденция, не всички до един българи ги мързи да мислят, но тия, дето мислим, сме нищожно малцинство. Българинът, за да оправдае своето нежелание (и неспособност?) да мисли си има "теория", че немало било, видите ли, келепир от пустото мислене: "Една патка мислила, мислила и... взела че умрела!", ето в тази поговорка е същината на главния български дефект, заради който толкова си страдаме. А и директно сме го казали, то е нещо като общобългарски девиз, не само шопски: "Най-много мразим да мислим!". Мързел и инат – тези са двата фундаментални български порока, от които толкова много си страдаме. А това, че образованието ни е такова, че младите хора у нас по-скоро затъпяват, отколкото да се образоват, чудесно се свързва с издигната теза: такова идиотско образование, не служещо на живота, може да си изобрети само нация, която решително се е отказала от мисленето, сиреч, от истинската образованост. Образованието затова ни е менте. Образователната система подготвя младите българи да стават все по-мързеливи в мисленето, все по-нежелаещи да мислят. И виждате, че с такава образователна система няма как да има напредък. Кошмар е това, че у нас изобщо не се съзнава колко катастрофално, колко фатално ни е потребно да променим из основи толкова порочната образователна система; понеже не съзнаваме това, ето, примиряваме се, а ако поне малко съзнавахме, и ден нямаше да се примиряваме с тази система, която постоянно генерира личностна непълноценност, а в крайна сметка и бедност, и нещастност, и всичко. Да, ден нямаше да търпим тази разсипническа спрямо талантите на младите система, която ги прави роби, високомерни кухи темерути, безделници, тъпанари, нещастници, прокълнати бедняци и простаци. Толкоз. Казах каквото трябваше да кажа. Дайнов е прав, но се постарах малко да развия мисълта му. Докато българинът не бъде принуден от живота да се захване сериозно и задълбочено да мисли, той няма да се оправи. Ще чака да го "оправят" и ще затъва в безделничеството си. И в отчаянието си. Дали по тази тема да не направя едно предаване, дали на нея да не посветя предаването "На Агората..." този четвъртък?

Какви качества се искат за да си президент

Когато знаеш как, умееш, но не можеш сам – ти си треньор. Когато знаеш как, не умееш, не можеш сам, но можеш да научиш другите – ти си професор. Когато не знаеш как, не можеш сам, не можеш и някой да научиш как да го направи, не можеш дори и да ги накажеш ако тези кучи синове направят нещо не както трябва – ти си президент. Михаил Жванецкий

Книжката, която държиш в ръцете си, уважаеми читателю, се издава от малка групичка ентусиасти, която не е подкрепена, както може да се очаква, отникъде. От само себе си се разбира, че списанието няма комерсиален характер, то се разпространява напълно безвъзмездно най-вече в градски, читалищни и училищни библиотеки – с надежда оттам да стигне до тия, за които е предназначено. В тази връзка молим авторите на ония текстове, които са публикувани тук без изричното им съгласие, да проявят известно великодушие и да простят волността ни – правим всичко с оглед да сме полезни най-вече на младите. Нека това, че няма да ни тормозят за нарушени авторски права да бъде техен приятелски жест и израз на добронамерена подкрепа спрямо иначе благородната кауза, на която се опитваме да служим със скромните си сили и средства.

Списание HUMANUS, КОНТАКТИ: angeligdb@abv.bg тел. 0878269488 60