Spisanie Humanus br. 2 (9) ot 2016 g. by Ангел Грънчаров

HUMANUS Áðîé 2 (9), Ãîäèíà III, 2016, 2016, Àïðèë

Ñïèñàíèå çà ñúâðåìåííî îáðàçî îáðàçîâàíèå, çà íàñúð÷àâàíå íà äóõîâíîòî è ëè÷íîñò ëè÷íîñòíîòî èçðàñòâàíå è óêðåïâàíå íà ìëàäèÿ ÷î ÷îâåê

HUMANUS Ñïèñàíèå

Ãëàâåí ðåäàêòîð: Àíãåë Ãðúí÷àðîâ

ÐÅÄÀÊÒÎÐÈ: Äèìèòúð Äèìèòúð Ïåöîâ Ñòîÿí Êàìåíîâ

ISSN 23672367-6027 (Print) ISSN 23672367-6078 (Online) © Öåíòúð çà ðàçâèòèå íà ëè÷íîñòòà HUMANUS 2

СЪДЪРЖАНИЕ ЗА СВОБОДНО РАЗВИТИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ Дорасъл за свободата е само този, който просто си я взема сам…………….6 Яков Хехт ще говори за смяната на парадигмата в образованието: от пирамида към мрежа………………………………………………………………………11 Без свобода образованието става пародия на образование, имитация на образование, става менте-образование!.........................................................12

ЧИТАТЕЛСКИ И РЕДАКТОРСКИ ВЪЛНЕНИЯ Да, за жалост, това правим: само стоим и чакаме..........................................13 Мъдър гражданин предлага разумна идея за пълна и коренна промяна в българското образование……………………………………………………….….13 Ето какво поръчах да кажат учителите, участващи в предаването "Референдум" по Канал 1 на БНТ тази вечер…………………………………………..14 Мисля, че това е истина – или не е, а, какво ще кажете?..............................16 Раждането на мисъл е велико тайнство и затова трябва да уважаваме собствените си мисли…………………………………………………………….....17 Ех, Америка, Америка, казано е, бездуховна страна си ти!...........................20 Ето как стават нещата обикновено у нас, у Нашенско………………………...21 Решението на всички проблеми на българското образование е неговата истинска демократизация…………………………………………………….…….22 Има ли желаещи да започваме открита борба за промяна на системата на българското образование и на поддържащия я пагубен манталитет?.........25 Съвсем простички, но фатално важни неща вдъхновяват нас, привържениците на свободолюбивата традиция в съвременното образование………...26

УЧЕНЕТО Ето до какво се свежда смисълът да си учител……………………….………..29 Трябва да създаваме всички необходими условия младите реално, практически да учат по нов и смислен, по верния начин…………………………..….31 Тия, които обичат да слушат, те обичат и да мислят………………………….32 Идеите, истините, мислите у нас явно съвсем не се ценят – така ли е или греша?.................................................................................................................33

ИНТЕРВЮТА Хора, създадени от музиката………………………………………………………34 3

С музикалния педагог Бонка Скорчелиева "Академията за постижения" подготвя младите за живота и реалността………………………………………………………………………………………...38 С обучителя и вдъхновителя Анастас Гогов

ВЪЗПИТАНИЕТО Съзерцаването на природната красота било вредно за... ученето!..............43 Главната причина за лошата дисциплина, за фалшивия ред и за анархията в нашите училища…………………………………………………………………....43 Истинската трагедия на човека е духовната пустота, духовната пустош, в която пребивават душите на повечето от хората………………………..……..44 Да се извадят родителите от зоната им на пасивен комфорт, или една родителска среща в бар………………………………………………………………..46 Самир и Мохамед, двете половини на един цялостен човек…………………49 Животът в илюзии за жалост е за предпочитане – поне от мнозинството от хората………………………………………………………………………………..…50

ПОЗНАНИЕТО НА ЧОВЕКА Как мислят децата?...........................................................................................51 Искате ли да научите какво е "Психология с душа"?......................................51 Истински обича само оня, който обича ближния повече от себе си……..….53 Всеки има право на мнение, но истината въпреки това е една………...……54 Дали знанието само по себе си е ценност – или ценността му иде от употребата, от приложението му?...........................................................................55

ДУХОВНИТЕ НЕЩА Вярата лекува душата……………………………………………………………….56 Ето защо свободата е велика сила………………………………………….……57 Да се знае, да не се забравя!...........................................................................58 Демократичното мислене не пада от небето, то се възпитава…………...….59 Убедителен пример за това, че всичките религии ни учат да правим добро!........................................................................................................................60

ИДЕИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО Истината е, че училищата не преподават нищо друго освен как да се подчиняваш на заповеди………………………………………………………………..….61 4

Инициатива за принципно различен начин за организация на учебното време в училище………………………………………………………………….….64 Ако си мислим че при младежите няма правила и те правят каквото си искат сме в жестока заблуда…………………………………………………………..…..65 Проблемът не е в децата, а в негодната училищна система…………..…….67

НАЙ-ДОБРИТЕ, АВАНГАРДНО МИСЛЕЩИТЕ Защо финландското образование е сред най-добрите в света……….……..68 7-те принципа на финландското образование…………………………………..70 Дискусия от името на списание HUMANUS с ученици от град Силистра…..76 Ученици от Силистра дискутираха по парещата тема за отношенията учители-ученици…………………………………………………………...……………..79 Добрите учители са крайно неприятни на училищната система……...……..82

РЕВОЛЮЦИЯТА Ето защо такива мощни исполински сили работят срещу каквато и да било същностна промяна в образователната сфера!.............................................82 Да оцелееш означава да се бориш, а за да се бориш трябва да се поизцапаш…………………………………………………………………………………...…84 У нас пък, понеже всичко ни е съвсем наопаки, учим не за живота, а заради оценките и дипломата!......................................................................................85

ИЗКУСТВО Светлината обгръща ни отвред, тя винаги ще бъде с мен и с теб………….86 Толга Севилов Дай цвета си, във вечността да бъде с мен……………………………..………88 Християн Бачков

ЗА СВОБОДНО РАЗВИТИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ Дорасъл за свободата е само този, който просто си я взема сам

Това е нещо като задочен дебат, намерих го ето тук: Митове за образованието, намира се на сайта на Втората национална среща за свободно развитие на образованието, която ще се проведе в София на 20 И 21 февруари 2016 г. Публикувам го тук, тъй като ми се иска този текст да влезе в следващата книжка на списанието за съвременно образование HUMANUS: Какво представлява каузата за свободно развитие на образованието? Каузата за свободно развитие на образованието в България е кауза за демократизация на страната и освобождаване на богатството и енергията на човешкия потенциал. Разнообразието от човешки таланти и достойнството на човешкия дух не могат да намерят поле за изява и развитие в командна образователна система, която е наследство от миналото. Демокрация, която не зачита принципа на родителската отговорност и свободата на самоопределението, мисълта, словото и сдружаването (съставни за избора на образование); демокрация, която се плаши от разнообразието и свободата на избора, не е реална, а само номинална. Нещо повече – без освобождаване на човешкия дух и таланти не е възможно България да придобие своя уникален облик и заеме своята достойна позиция на картата на проспериращите страни. Въпреки че за свобода в образованието се говори отдавна – и дори тези, които най-малко го искат, вкараха в употреба модерни думи и изрази като „автономия“ и „детето в центъра“ – има устойчиви представи, митове за образованието, които непрекъснато застават на пътя на промяната. Предлагаме нашето „Да, ама не!“ на десет такива мита: В закона няма такова нещо като „свободно развитие на образованието!“ 6

Чл. 23 на нашата Конституция гласи: “Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага.” Свободното развитие означава гаранции за това, че образованието, в качеството му на основно право, може да се упражнява и извън зоната на държавната регулация, точно както не съществува държавна регулация на развитието на изкуствата или науката. Да създава условия за свободно развитие означава именно да не пречи на това развитие, като претендира да го осъществява и управлява. Да създава образование (като основен доставчик на образователна услуга и регулатор на образованието) за държавата е толкова неестествено, колкото би било ако създаваше изкуство (ако произвеждаше картини или музика за масова употреба и създаваше правилата, по които художниците да рисуват и певците да пеят). За да се гарантира качествено образование, трябва да има едни норми за всички! Нормите действат като ограничител на нежеланото поведение, а не като катализатор на желаното развитие. Когато всичко се подчини на норми, развитието спира и се преобръща в деградация. Развитието винаги се осъществява по периферията на нормираната зона, а не в нейния център. Гаранцията за добро образование е наличието на любопитство и увереността в свободата за иновации. Корективът за качеството е наличието на връзка на образованието с реалността, а не наличието на административни норми. Образованието в България е задължително! Това е популярна заблуда, основана на грешно цитиране на чл. 53 (2) от Конституцията: “(2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.” Има смесване на “обучение” и “образование”. Каква е разликата? Училищното обучение е един метод за обучение, образованието е основно право. Докато можеш да задължиш някого да се обучава (да бъде обект на образователно въздействие), не можеш да насилиш никого да се образова (да бъде активен субект на образованието си). По подобен начин, ако дадем пример с друго основно право – свободата на словото – можеш насила да накараш някого да мълчи (да бъде обект на въздействието на цензура), но не можеш да го накараш насила да говори свободно (да бъде активен субект на правото си). Задължително може да е само ограничението на едно право, не упражняването му. За да се спазват правата на децата, държавата трябва да контролира тяхното образование! 7

Децата не могат да упражняват повечето си права самостоятелно, но те имат законен представител, който взима решенията относно техните права – това са техните родители или настойници. Точно както родителите взимат решение как да се лекува, да се храни и облича детето, докато то постепенно добива способност само да отговаря за тези решения. Образованието не прави изключение от това правило. Държавата има точно толкова основание да контролира образованието на децата, колкото и да контролира с какво се хранят, как са облечени или как се лекуват.

След като държавата плаща за образованието, трябва тя да го контролира! Държавата не плаща, а преразпределя ресурс, отнет от всички данъкоплатци, към една част от обществото. Обстоятелството, че преразпределя (понеже е задължена за това по закон), не означава, че може да определя как да се харчи преразпределеното – точно както обстоятелството, че държавата изплаща пенсии или разходи за лечение, не означава, че може да определя как пенсионерите да си харчат пенсиите или болните да се лекуват. Чрез безплатното задължително училищно обучение държавата гарантира правото на образование на всички!

Точно колкото държавата би гарантирала свободата на словото, ако е монополен собственик на медиите. Всъщност допреди 26 години беше точно така, но днес никой не твърди, че тогава свободата на словото е била гарантирана по този начин. Държавата няма монопол върху образованието, защото има частни училища! Държавата има монопол, защото в момента всяка образователна форма е подчинена на разрешителен режим от държавата. Тя упражнява контрол както на входа на образованието (различните образователни форми – училища, детски градини), така и на изхода – сертифициращите системи (тестове, матури, свидетелства за завършена степен). Свободното развитие на образованието изисква плурализъм на входа и на изхода на образованието, като родителите, професионалната общност и университетите сами отсяват качественото от некачественото. За разлика от това в момента държавата сама оценява себе си и образователната услуга, която предлага на принудителните си „клиенти“. Държавата трябва да има монопол в образованието! Монополът на държавата в образованието е незаконен и защото в Конституцията, чл. 18 (4) изрично се споменават областите, в които тя може да има монопол, а образованието не е една от тях. Освен това образованието е едно от основните човешки права (чл. 53(1)) и като такова не подлежи на регулация, точно както и останалите човешки права – свободата на словото, мисълта и убежденията например. Друго основно човешко право е свободата на сдружаването (чл.44(1)). В този смисъл когато гражданите се сдружават, за да установят организация за образованието на своите деца, те упражняват две свои основни права, които не могат да са обект на контрол от страна на държавата. Както според собствената ни Конституция (чл. 47 (1)), така и според редица международни конвенции, по които България е страна, отговорността за образованието на децата, както и за упражняването от тяхна страна на останалите основни човешки права, се носи от родителите, а не от държавата: – Чл. 14,3 от Европейската Харта за правата на човека, според която родителите имат право да образоват децата си според своите философски, религиозни и педагогически убеждения. – Протокол 1, чл. 2 от Европейската конвенция за правата на човека, който гарантира, че държавата уважава правото на родителите да дават образование на децата си съгласно своите религиозни и философски възгледи. 9

– Чл. 26, ал.3 от Всеобщата декларация за правата на човека, според който „Родителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца.“ – Чл.18 (4) от Международния пакт за политическите и граждански права – “Държавите – страни по този пакт, се задължават да зачитат свободата на родителите или на законните настойници, да осигуряват религиозното и моралното възпитание на своите деца съобразно собствените си убеждения. Съгласно принципа за народния суверенитет, държавата не може да издава задължителни предписания за поведението на гражданите, житейския им избор и начина, по който са избрали да отглеждат, възпитават и образоват децата си, при положение, че те не са изгубили статута си на суверен вследствие на престъпно поведение. От нас нищо не зависи; всичко зависи от управляващите! Реформата в образованието няма да се осъществи чрез законодателни инициативи. Тя ще се осъществи чрез лична инициатива. Всяка фундаментална законодателна инициатива в историята (отмяната на робството, гражданските права за жените и т.н.) е следствие на гражданска инициатива, а не обратното. Мнозина смятат, че „всичко зависи” от „тези горе”, защото „те ни управляват”. Ала на практика е точно обратното – ние, гражданите управляваме, ние сме суверенът, не властимащите. Ние плащаме заплати на МОН, защото сме ги наели да ни служат, а не да ни управляват. Те са хората, които трябва да търсят мнението на гражданите и срещи с тях, а не обратното. Едно статукво няма нито енергията, нито каквото и да било намерение да се обръща само против себе си. Статуквото в образователната ни система не е преживявало никакви сътресения от началото на социалистическото управление и е най-нереформираната публична сфера в България. Фундаментална промяна, каквато е необходима в образованието, е невъзможно да се осъществи „отгоре”. „Бъди промяната, която искаш да видиш в света“ – Ганди Нещо повече – ако една реформа не е инициирана „отдолу”, тя е недоносче, което няма да оцелее. Демократичните промени в началото на 90-те бяха законодателна инициатива, която след 20 годишен сблъсък с нагласите „отдолу” изгуби битката – демокрацията се изроди в старата форма на шуробаджанащина под новия параван на демократичност, вместо на вярност към партията. Съвременните протести са признак за това, че процесът започва да протича „отдолу”; ще станем истински демократична

страна едва когато той успее. Дорасъл за свободата е само този, който си я вземе.

Яков Хехт ще говори за смяната на парадигмата в образованието: от пирамида към мрежа

През 1987 г. Яков Хехт основава Демократичното училище в град Хадера, Израел. Това е експериментално държавно училище за 400 деца на възраст от 4 до 18 години. В демократичното училище всяко дете създава своя учебна програма и определя какво, как, кога и с кого да учи. Училището се управлява демократично и всички учители, деца и родители са добре дошли да се включат като партньори в тази дейност. Яков Хехт пренася процесите на демократизация и в стотици традиционни израелски училища, а и зад граница По-късно поставя началото на модела на Градовете-училища, който превръща целия град в образователна среда. Яков Хехт ще говори за Смяната на парадигмата в образованието: от пирамида към мрежа. С появата на „вълната на знанието“ пирамидалните организации не могат да издържат на цунамитата на иновациите и знанието. За да може образователната система да служи за създаването на мрежови структури, тя трябва да промени курса си – трябва да престане да подготвя учениците за живот в сриващите се пирамиди и вместо това да започне да ги подготвя за живот в новата ера – ерата на знанието. Как би изглеждала новата образователна система, структурирана съобразно мрежовата парадигма? Gayane Minassian 11

Без свобода образованието става пародия на образование, имитация на образование, става менте-образование!

Ние самите – аз, ти, той, тя... – сме промяната, а свободният човек не търпи застоя; обичащите свободата обичат промените; без свобода в човешкия свят всичко губи смисъла си, а нещо е ценно доколкото е израз на свобода, доколкото се определя от свобода. Правете си сметката в какво състояние се намира българското образование, което не знае що е свобода, в което свободата е забранена – сякаш живеем в някакъв кошмарен и прокълнат оруелов свят! Аз съм ЗА свобода в образованието, защото без свобода образованието става пародия на образование, имитация на образование, става менте-образование. #СвободноОбразование Забележка: Днес бях изгонен от затворената фейсбук-група Педагози, което е символично: след един ден в София ще започне работата си Втората национална среща за свободно образование в България, в която ще участвам!

ЧИТАТЕЛСКИ И РЕДАКТОРСКИ ВЪЛНЕНИЯ Да, за жалост, това правим: само стоим и чакаме...

„Ако някой ни попита какво правят днес българите, ние, като туриме ръката си на сърцето, отговаряме му тия две думи: стоят и чакат." Стефан Самболов (цитиран от Момчил Дойчев)

Мъдър гражданин предлага разумна идея за пълна и коренна промяна в българското образование Ето какво написах преди малко във фейсбук-групата ПЕДАГОЗИ (затворена група), иска ми се да направя малко проучване по този любопитен проблем; интересува ме предвид ширещите се скандали и сеирища около МОН дали вече не е започнало да прищраква в българските глави 13

кой всъщност е истинският проблем; затова слагам същия въпрос и тук, в блога си, да видим как ще реагирате пък вие: Уважаеми дами и господа учители, какво ще кажете за ето тази концепция за пълна промяна в българското образование, която срещнах на едно място, написана е от умен, даже мъдър български гражданин, подкрепям я изцяло, но ми е много интересно вие как я възприемате:

АТТ каза: Аз пък предлагам една последна и окончателна реформа в образованието – закриване на МОН, на регионалните инспекторати и пр. бюрократични подразделения в образованието. Старт на свободното образование без държавни регулации! Това се случи с много сектори от 1989 г. насам и всички до един дръпнаха видимо... Та в резюме: "Долу държавните регулации!!!"

Ето какво поръчах да кажат учителите, участващи в предаването "Референдум" по Канал 1 на БНТ тази вечер Тази вечер предаването "Референдум" от 21.00 ч. по БНТ, Канал 1 щяло да бъде посветено на проблемите в образователната система; в него щели да участват двама учители, именно Цветан Цветански и Асен Александров (виж: В криза ли е училищното образование и кои са найсериозните му проблеми?). Във фейсбук-групата има съобщение за това обстоятелство и нещо като покана който каквото го мъчи, тъй да се рече, да го каже, та да имат накуп впечатленията на колегията. Възползвах се от 14

тази възможност и написах там следния коментар, в който са съдържа моята, така да се рече, "поръчка": Според мен най-важното е да имате достойнството да кажете истината, а именно, че учителската гилдия категорично не желае да изтърпи тази гавра, а именно назначаването на Кунева за министър на образованието и науката. Това ако посмеете да кажете ще бъде хубаво.

А иначе за реформата имаме различни възгледи. За мен лично най-важният въпрос е да се направи нужното всевластието на образователната министерска бюрокрация да бъде премахнато; нужно е твърдо да се каже, че тази същата бюрокрация трябва да поеме цялата отговорност за тежкото състояние на образователната ни система, тя трябва да поеме отговорността за всички безобразия и на това основание да признае, че е консервативна и ретроградна сила, която само пречи на прогреса в българското образование. Ето това да кажете ще бъде вече прекрасно! Имам и още други "поръчки", но да се огранича с тези две. Ето и един трети важен момент според мен: а именно, че истинска, същностна и действителна реформа и промяна може да се прави само отдолу, в никакъв случай не отгоре и по команда от началството. Това е аксиома, ненуждаеща се от доказване. Нещата не могат да станат иначе ако ние, учителите, учениците, родителите не предприемем съответните рискове да правим 15

сами реформата, като условието е това: да се възползваме от правата си, защото свободата не е нещо, което се дава, тя не е дар или милостиня, свободата просто се взема. Реформата, промяната може може да започне само ако се намерят колкото се може повече смели, достойни учители, които в името на доброто на своите ученици и на високото качество на тяхното образование дръзнат да предприемат нужните иновации или нововъведения. Иначе промяна няма как да стане. Иска се инициатива и решимост за промяна отдолу. А не послушно следване на удобния канон на плачевното и катастрофално статукво. Ще се радвам участниците-учители в предаването да засегнат тези три най-важни според мен момента. Ако участниците ги е страх или им е неудобно да излязат с такава позиция, нека да ме цитират. Готов съм да нося пълна отговорност за думите си, за позицията си.

Мисля, че това е истина – или не е, а, какво ще кажете?

А дали оня, който е адаптивен към промени, всъщност е конформист, е нагаждач, той се приспособява към промените? Това ли се има предвид? За просто оцеляване ли става дума? Или за нещо друго? Дали истински важното не е просто да оцеляваме, да се нагаждаме към промените, да сме адаптивни, а нещо съвсем друго: да предизвикваме промените? "Бъди промяната!" – дали това не е истинското? Да предизвикваш промени, ти самият да си промяната (кой го беше казал това, Ганди ли?) в света, ето това е изглежда истинското, а дали ще оцелееш, дали ще се нагаждаш към промените е нещо съвсем друго. И какво излиза? Работата не е в оцеляването, а в предизвикването на промените. Промяната е истинското. Без промени сме извън живота, 16

защото самият живот е това: непрекъснати промени. Животът не търпи покоя, еднаквото, застоя, неинициативността, рутината. И това особено много важи за съвременния живот. За съвременните хора, за хората, които искат да са съвременни, модерни. А дали оцеляваме в такъв един непрекъснато променящ се свят – това вече е второстепенно. Не просто да участваш в промените, а да ги пораждаш, да ги предизвикваш, това според мен е истинското. Пък ако не оцелееш, поне ще си останеш с утехата, че теб може в един момент вече да те няма, но нещо от теб е останало: самата промяна. И тъй: сам бъди промяната!

Раждането на мисъл е велико тайнство и затова трябва да уважаваме собствените си мисли

Един млад човек от Бургас (казва се Петър Стоев), с когото вече близо година общуваме често в интернет (той си има и свой блог, твърде интересен и съдържателен), ми изпрати тия дни два свои текста и също така едно клипче (виж: За свръхчовешкото у човека), като ме помоли да 17

кажа своето мнение; той дори специално настоя мнението ми да бъде критично. Обещах му да прочета текстовете внимателно, да изслушам внимателно клипчето му и честно да си кажа каквото имам, както той и настояваше. Между другото аз му бях изпратил два текста, подготвени от мен (единият и написан от мен), касаещи проблема за влиянието на порнографията върху съзнанието на младите и го бях помолил да си каже мнението по този проблем, щото по моето убеждение е много важно и потребно (за да бъдат предразположени младите да се замислят по тия важни за всеки човек екзистенциални проблеми) да им се въздейства чрез провокации, отправени от мислещи млади хора. И той ми изпрати своите текстове (и клипчето) един вид като реакция на моето предизвикателство, щото аз напоследък се опитах да проведа дискусия по тия проблеми включително и като ги поставих за обсъждания във водените от мен часове по философия, по етика и по психология, така също и във воденото от мен телевизионно предаване "На Агората с философа Ангел Грънчаров". Та ето тази сутрин какво му написах във Фейсбук във връзка с всичкото това: Здравейте! Да, ще коментирам и клипа, и текстовете. Но първо да Ви кажа ето какво: всеки пишещ човек изпитва съмнения дали това, което мисълта (душата) му е сътворила, не е безсмислица или глупост; аз също изпитвам такива съмнения, особено силни бяха те когато бях млад. С годините разбрах: човек трябва да изпитва пълно доверие и уважение към това, което мисълта му е сътворила, което духът му е създал или родил. Раждането на една мисъл е велико тайнство и затова трябва да уважаваме собствените си мисли. Дори и в някои моменти някаква наша мисъл да ни изглежда глупава, тя има право на съществуване; а пък и за друг човек тя може да прозвучи иначе. Много зависи и от възприятията на другите, на читателите. Найумните мисли във възприятието на глупак изглеждат съвсем глупави. А какви са наистина и всъщност не ние решаваме. Времето ще реши. Тъй че пиши и говори съвсем спокойно, което душата и сърцето ти са родили, го уважавай, щото мислите на човека са нещо като децата му, те са всъщност истинските деца на мъжа (според Сократ), знаем, според теорията му, че както жените раждат деца, така и мъжете раждат "деца", но децата на мъжете са именно мислите, истините, които духът им е сътворил или родил. Има и много мъже, чиято душа нищо няма да сътвори, те са именно импотенти и кастрати. Тъй че радвайте се, че душата Ви е плодовита, пък всички останали грижи нека да не Ви терзаят изобщо. При това всяка мисъл си има собствен път и право на живот, веднъж родила се, тя почва своето пътуване в царството на духа. И ние вече нямаме право на контрол върху живота им, както бащата не трябва постоянно (пък и изобщо!) да се меси в живота на своето дете.

Това е главното, което исках да Ви кажа. А на мен лично Вашите текстове са ми много интересни, нещо повече, карат ме да се замисля. Не е в моя маниер да критикувам, щото това по принцип е глупава работа. Това, че някой мисли различно от мен, не значи, че за мен той се изказва "погрешно". Щото аз не съм критерий за истината. Не съм толкова ограничен човек, че да си позволявам да критикувам чуждите мисли щото не били, видите ли, като моите. Ами няма да бъдат, разбира се, та нали това са мислите на друг човек, пълна идиотщина е да очаквам да бъдат неговите мисли като моите! Затуй мога, по повод на твоите текстове или видеа да направя своя коментар, да ти го пратя и така да встъпим в диалог, но не очаквай да ти кажа такива неща: "ти тук грешиш", "това не е така" и да те критикувам. Виж, да те хваля мога да си позволя, щото за мен е радост да се запозная с мислите на един мислещ млад човек. (Пак минах на "ти", прощавай, но глупаво ще бъде ако такива неща ги пиша на "Вие"!) Знам добре, че мислещият човек е достатъчно неуверен, че се нуждае от подкрепа и от насърчение. А спорът (и несъгласията) ще се породят в процеса на разговора, на обсъждането, когато ти пратя моите размисли по повод на твоите текстове или речи в клипчетата. Прочее, възнамерявам отново да пусна на моите ученици твои клипчета – за да видят и да се убедят, че е възможно да има съвсем усърдно мислещи и търсещи истината млади хора. Да докажа, че в твое лице философията показва жизнеността си, това, че няма намерение да умира. Убеден съм, че твоите размисли имат свойството да провокират (и да насърчат) и тях към мислене. Щото думите на млад човек могат много по-силно да въздействат върху един друг млад човек, тия неща имат значение: имате, така да се рече, онтологическа близост заради младостта си. Това е в общи линии засега. Тия дни, живот и здраве да е, като намеря време, ще направя или клипче, в което ще коментирам твоите текстове и клипчета, или ще напиша нещо. Може, ако си съгласен, да публикуваме нашия разговор (и, евентуално, нашата полемика) в списание HUMANUS или дори във философското списание ИДЕИ. Но аз като ти отговоря, след това ще ми е интересно да разбера как ти ще възприемеш думите ми, хубаво е да се зароди диалог; ето тия неща са истински важни във философията. Всичко добро засега, пак ще поговорим скоро!

Ех, Америка, Америка, казано е, бездуховна страна си ти! Всеки път, когато ми попадне фотография на Централния Парк в Ню-Йорк, аз не преставам да се удивлявам и да завиждам на американците. Ами че от средата на XIX век, от такова „лакомо парче” – земята е самия център на Манхатън! – нито един градски чиновник не е „отхапал” нито едно късче за своя зет, кум, сват, та да си построи елитна недвижимост или търговски център… Ех, Америка, Америка… казано е, бездуховна страна си ти… нима може така да се отнасяш със своите роднини, кумове, зетьове?! С една дума казано: – Пиндосия1!

Впрочем, интересен факт. По поръчка на градските власти била направена оценка на стойността на централния парк (включваща пазарната стойност на земята в Мидтаун Манхатън и цялото недвижимо имущество на територията на парка), която възлиза на малко по-малко от 529 милиарда долара. Вадим Фоменко (цитиран от Olga Suschenya) 1 Думата „Пиндосия” е образувана от обидното прозвище, употребявано от хомофобите за наименуване на „обратните”, за хомосексуалните, това обидно прозвище е с гръцки произход и е еднакво не само в българския и в руския език, но и в много други езици т.е. думата е международна. 20

Ето как стават нещата обикновено у нас, у Нашенско

Ето какво написах във Фейсбук-групата ПЕДАГОЗИ (затворена група), тая сутрин ми върви да се заяждам с хората, невъзможен съм станал вече, ето, четете какви лоши думи казах път тям: Колеги, това е едно списание за младите хора, тия дни излезе последната книжка и на хартиеното му издание. То е списание за съвременно образование и се опитва да насърчава духовното и личностното израстване и укрепване на младите хора у нас. Съществува това списание вече трета година в невероятни тежки условия. В него пишат предимно млади хора, изпращат ни свои есета по вълнуващите ги теми, представяме постиженията на младите, пишем по най-горещите проблеми на образованието и т.н. Много учители също се изявяват в списанието ни. Ето, знаете вече за него и вие, ако искате, направете нещо да се включите, да помогнете, да сътрудничите било със свои текстове, било с такива на вашите ученици. Направете ако искате нещо да ни подкрепите, щото нали знаете как обикновено става нещо у нас, сещате ли се за какво намеквам? Ами ето какво става: като някой се захване да прави нещо ново или различно, всич21

ки стоят озадачени, зафащат да го гледат навъсено и недоволно, почват старателно да гледат сеир, с нетърпение почват да чакат момента когато той ще се провали, разбира се, никой не си мръдва малкия пръст да каже дума, с която да го насърчи или, опази Боже, да помогне, а всички, за да го насърчат, в хор почват да му думат: "Тая, с която си се захванал, драги, нема да стане, това нещо не може да стане, ти остави, не стават така работите, ний акъл можем да ти дадем много, ти нас слушай и пр.!" И стоят упорито, пръста си не мръдват с нещо да помогнат и чакат щастливия момент когато той ще се провали и тогава ще могат да възкликнат радостно: "Ний казахме ли ти, че тази твоята няма да стане?! Казахме ти! Ти защо не ни послуша и не се отказа още тогава? Ето, сега си получи заслуженото! Слушай занапред нас: като нас си стой бездеен, нищо не прави, за да ти и мирна и спокойна главата!" Това е. Така стават нещата у Нашенско. Казах ви го как стават нещата. Хубав ден ви желая!

Решението на всички проблеми на българското образование е неговата истинска демократизация

По публикацията със заглавие Център на съвременното обучение е ученикът се проведе обмяна на мнения по ето какви най-важни и принципни по моя преценка въпроси: Lachezar Tomov каза: В образованието поне до 8 клас основната роля и отговорност е на учителя, на 90% от него зависи как ще се справят децата, това е едно от големите открития на когнитивните изследвания 22

Ангел Грънчаров каза: :-) Зависи какви са разбиранията на хората, които правят въпросните "когнитивни изследвания". Ако са противници на свободата на учениците, разбира се, че ще получат такива данни... в нàуката всеки може да си "открие" това, което си поиска – и което му харесва... Lachezar Tomov каза: Свободата на учениците е едно, а учителят да не поеме отговорност за резултата им – друго. Ангел Грънчаров каза: Нещата са дълбоко свързани. Не бива да се мислят поотделно. Който държи на свободата си, който се ползва от нея, който я упражнява – той поема и цялата отговорност; децата и техните родители следва да поемат цялата отговорност (ако вземаха те решенията). Учителят пък ако е свободен може да поеме отговорността за резултатите от обучението, което е избрал; ако обаче той не е избирал подхода при обучението, той не може да носи отговорността за резултатите, постигнати след прилагането на подход, който някой друг (чиновниците от МОН) го е задължил да приложи. Нещата са прости: който избира, т.е. се ползва от свободата си, той носи и отговорността, няма ли свобода, няма ли избор, тогава и не може да има отговорност. (За доказано лошите резултати на настоящата система носят пълната отговорност чиновниците от МОН, които са вземали решенията за налагането й.) В процеса на самото непосредствено обучение обаче отговорността се поделя между учителя и ученика - в степента, в която двамата избират и решават всичко. (Родителят също носи отговорност, стига да участва във вземането на решения, би следвало да участва – понеже става дума за интереси на неговото дете.) Следователно разковничето на всички проблеми на българското образование е неговата истинска демократизация, а демокрация не се прави и налага отгоре, просто демосът (сиреч ние, учениците, учителите, родителите) си взема правата, които други (министерските бюрократи) неправомерно и несправедливо са му отнели, отчуждили са ги от него. В настоящата бюрократична, недемократична и свободоненавистническа система, в която и учители, и ученици, и родители са обезправени, а са овластени единствено вземащите решения министерски бюрократи, отговорността не се носи от никой, т.е. това е система на безотговорността – понеже същите тия бюрократи бягат от поемането на отговорността за лошите резултати и се мъчат да я прехвърлят несправедливо върху учителите. Учителите пък се чувстват обидени, защото са принудени да носят чужда отговорност, да носят отговорността за решения, които те не са вземали. По тази причина в една система на безотговорността и на бягството от отговорност, иначе казано, в една тоталитарна образователна система на несвободата, каквато е нашата, цари пълен хаос, анархия, безотговорност, фалшификация, формализъм и какви ли не други уродливости. Нещата ще си отидат на точното място едва след като трите непос23

редствено свързани с образованието страни, именно родители, учители и ученици, си отвоюват отнетите им от бюрократите права, отвоюват си свободата, а на тази база ще се появят и високи резултати от обучението, и отговорност, и смисленост, и качество на образованието, и пълноценно живеещи свободни личности и граждани, и всичко останало, което ни е така потребно.

Понеже отпочнахме разговор по тия важни въпроси, да си поясня мисълта за това, че център на съвременното обучение е ученикът. Влагам този смисъл: същностната цел е пълноценното и свободно развитие на ученика, училището, пък и учителите съществуват заради ученика, водещи са неговите интереси, по тази причина той именно е и центърът на всичко; около ученика всичко се върти, той следва да е водещата фигура (в противен случай ще бъде обезправен, някой друг ще почне да се меси в живота му, а това е именно несъвременно: свободата на човека, в случая на ученика, е нещо свято.) От само себе си се разбира, че ученикът, в степента, в която той не може да взема решения на своето бъдеще и в това отношение е подпомаган от родителите си, няма да има пълните права, но той трябва да има съзнанието, че все пак в крайна сметка сякаш има пълните права (щото и родителите му не бива да му налагат решения, които младият човек не желае да приеме). Докато център на всичко не стане ученикът, системата ни на образование няма да бъде адекватна на истинските потребности на младите, тя няма следователно да е съвременна. Център на всичко пък да е учителят е погрешна постановка, която е обременена с авторитарно, недемократично мислене. Вярно е, не отричам, че учителят следва да има огромна отговорност, да проявява голяма активност, да носи огромни отговорности, но той не може да стане център 24

на всичко, не може да измести ученика от това негово суверенно място, щото тогава всичко в крайна сметка отива по дяволите. Обаче се оказва, че постановката "учителят следва да е център на всичко" е заседнала дълбоко в съзнанията на хората, които се съпротивляват да приемат същинската промяна в образованието, с която то наистина ще бъде осъвременено.

Има ли желаещи да започваме открита борба за промяна на системата на българското образование и на поддържащия я пагубен манталитет?

"Най-търсените качества на пазара на труда към 2020 година ще бъдат: умение и желание за самоусъвършенстване, поставяне на цели и планиране на време, работа в екип, ефективна комуникация и в мултикултурна среда, критично и креативно мислене. Ще се търсят и лидерски качества, висока мотивация, увереност в себе си, любознателност, инициативност, упоритост." На кои от тези качества учат децата ни в училище? Жюстин Томс Кратък мой коментар: Системата на образованието у нас е така устроена, че тя потиска развитието точно на тези качества у младите – и формира тъкмо противоположните на тях и то в масови мащаби. Хората, които работим в българското образование и въпреки това се мъчим да противодействаме на пагубната система, биваме оценявани като "врагове" и ни подлагат на репресии; мен дори ме уволниха (съдът обаче ме върна на работа като учител отново). Това е положението. Иска се борба за промяна на система25

та и на поддържащия я пагубен манталитет у учителите, които са верни на противочовешката анахронична и ретроградна система.

Съвсем простички, но фатално важни неща вдъхновяват нас, привържениците на свободолюбивата традиция в съвременното образование

„Ако дадеш свобода на човека, тогава можеш да видиш развитието и растежа“ – бил казал Питер Пидерсен, датчанин, жител на "съвсем прогнилата Дания", разбира се, който е и говорител на протичащата в момента Втора конференция за свободно развитие на образованието; казал ги вчера пред Би Ай Телевизия. Казал е една най-проста истина, но затова пък толкова важна истина. Съвсем простички неща са тези, които вдъхновяват нас, привържениците на свободолюбивата традиция в съвременното образование, но шаманите от МОН не щат да ги разберат. И техните червени вождове у Парломенто също не щат да ги признаят. По тази причина у нас не само че нямаме образование, но нямаме и особен личностен растеж сред младите, а имаме НЕобразование, имаме упадък на личностното, имаме ширеща се безличност, бездуховност, аморализъм и какво ли не още. А коренът на тия всичките недъзи и пороци е този: нищо няма смисъл или ценност за човека ако то не е било негов избор, ако то не е плод на неговата свобода. И не е негово собствено постижение или творение. Без свобода всичко се обезсмисля и става фалшиво, става менте. 26

А аз днес не отидох на Втората национална среща за свободно образование в България (нищо че имам покана от организаторите и щях да бъда нещо като "специален" или "привилегирован" участник едва ли не!) най-вече по една-единствена причина: много се вълнувам като слушам тия изстрадани от мен истини, истини, които съм изстрадал с целия си живот и като личност, и като учител, и като гражданин, истини, заради които тук, у нас в България са ме преследвали "като империалист" или като "народен враг", са ме тормозили, са ме уволнявали от работа, са ме репресирали, а ето, доживях момента, в който да чувам тези истини от устата не само на гостите от чужбина, но и на толкова много българи, които ще бъдат в залата!

Моля ви да ме разберете правилно, за мен това нещо, именно гледката на толкова много свободни, т.е. вътрешно, душевно и ценностно близки ми хора, изпълнили цяла една голяма зала, е толкова вълнуваща, че болното ми сърце има опасност да не издържи на прекалено силната емоция! В такъв момент на необичайно силно вълнение не само че сърцето ми почва буйно да тупти, да тупти като бясно, то, горкото, се радва особено много, не само че някаква "буца" започва да ме задавя така силно в гърлото че започвам от вълнение да се задушавам, но и, признавам си, нищо че съм мъж, мигновено сълзи бликват в очите ми! Да, знам добре от опит, че точно така ще се чувствам в залата, по тази именно причина и тази сутрин, като разсъждавах за последно дали все пак да отида, реших да не отида. Физически няма да бъда там, в залата, но душевно и духом, както виждате, 27

ще бъда там, там съм; но оттук някак се вълнувам по-слабо – и предпочетох това, с оглед да пощадя сърцето си. Снощи ми се обади приятелят ми Райчо Радев, философ от Перник, с когото се знаем отдавна – и сме с него "от едно тесто замесени", и като личности, и като учители, и като всичко. Помоли ме като отида да кажа на организаторите, че не е могъл да дойде по причина на това, че лежи болен от грип, че е заразен с грипни вируси и може да зарази други хора и пр.; аз му казах за моята дилема и си поговорихме за разни неща. Снощи не бях сигурен че няма да отида, а сутринта, като станах към 3.30 (станах толкова рано, та да мога да хвана първия влак за София!) като си представих как ще се гърча от силни емоции в залата и как нищо чудно и да пукна там заради тях, се отказах да пътувам. Отказах се да пътувам с голяма тъга, но ето, показвам пълната си причастност с участниците в тази забележителна и за мен толкова силно вълнуваща ме проява. Не пиша това за да се оправдавам. Най-човечно си казах проблема, съобщих ви самата истина, както искате го приемете това мое признание. Вчера слушах по БНТ интервюто на проф. Хехт, на англичанинаучастник Майк Дейвис и на Гаяне Минасян. Като слушах техните думи, в един момент и пред телевизора започна емоционалния ми гърч от прекаленото вълнение и ми избиха сълзи на очите; да, аз съм такъв, прекалено силно преживявам някои вълнения, такава душа Бог е благоволил да ми даде. Това е положението. Късно е да се променям. Няма как да се променя. Такъв и ще си умра. И за да не умра още днес в залата на Конференцията от прекалено силно душевно и сърдечно вълнение в някой момент, предпочетох да си стоя в къщи. Смейте ми се колкото си искате! Ваша воля. Аз казах истината – и ми олекна на душата, пък вие както искайте ме разбирайте...

УЧЕНЕТО Ето до какво се свежда смисълът да си учител На лични съобщения във фейсбук тази сутрин по негова инициатива проведох следния разговор с един ученик, на когото съвсем наскоро съм преподавал философия в ПГЕЕ-Пловдив: Д.Т. каза: Добър ден, искам да ви попитам: ако искам да стана учител като Вас какво трябва да уча? Философия и после педагогика – или? Благодаря предварително! Ангел Грънчаров каза: Здравейте! За да станете учител по философия е достатъчно само да завършите магистратура по философия, това стига.

Д.Т. каза: Защото много ми се искам да стана учител и да ги уча да мислят, а не само да зубрят. Както правихте Вие. И смятам, че това е най-добрият подход. Ангел Грънчаров каза: :-) Да, има нужда от млади хора, който да се захванат с тази "професия". И то именно да учат младите да мислят самостоятелно, радвам се, че искате това. Но няма да Ви е леко изобщо, знаете каква е системата в образованието, тя тепърва трябва да се променя. Д.Т. каза: Така е, но смятам, че Вие дадохте началото. Поне при мен – и от там идва мотивацията ми. Ангел Грънчаров каза: Благодаря за тия думи, за един учител е много важно да чуе нещо такова, особено в положение като моето, от година вече откак съм уволнен от училището по параграфа "пълна некадърност", водя съдебни дела и пр. 29

Д.Т. каза: Проблемът не бе във Вас, а в някои ученици, които не Ви разбираха – и в смешната директорка. Ангел Грънчаров каза: Във Вашия клас имаше подобна ситуация, но иначе общо взето с учениците не съм имал проблем. Тежкият проблем е с началството (директор, инспектор), което просто получи нареждане да се разправи с мен по причина на това, че съм политически коментатор и блогър. Тази е истинската причина за случилото се. Както и да е, животът на човека не е интересен без борба! :-) За жалост, когато трябва да се разправят с неудобен учител, началствата не се свенят да използват и ученици за да си постигнат целта (което е най-грозното). Д.Т. каза: Жалко е защото начинът Ви на преподаване е нужен. Именно затова искам да стана учител и да се опитам да продължа Вашето дело. Това е правилният подход. Трябва да има повече мислещи хора. Ангел Грънчаров каза: Е, радвам се, че мислете така! Напълно сте прав, има нужда от учители с такава една философия на учителстването. Щото работите в образователната ни система са плачевни. А промяна могат да я направят само учители, които мислят по тази начин, но с подкрепата на учениците, на родителите. Министерските чиновници, директорите не искат никакви промени. Д.Т. каза: По-лесно се управлява неук човек. Ангел Грънчаров каза: Точно така. Без истинска промяна в образованието България няма да прокопса. Тъй че решението Ви да ставате учител е и много патриотично. Но да станете учител в някакъв смисъл е саможертва, това не е лесна професия... Д.Т. каза: Определено е така, но стимулът ми е в това, че искам промяна. И не искам всички хората около мен да са от човешкия тип, които следва даден стереотип – без дори да се замисли за миг правилно ли е. А промяната трябва да започне от мен. Вие ми помогнахте. Дори и само на един човек да помогна пак е нещо – защото той ще помогне на друг и така постепенно се надявам да се излезе от тази задънена улица. За да има повече мислещи хора и повече човечност. Ангел Грънчаров каза: Напълно вярно, споделям: на един човек да се помогне, един човек да се спечели за тази кауза за едно ново образование е страхотен успех! Тъй че наистина съм даже горд, че мислите така и че съм Ви бил учител по философия. Няма по-голяма награда за един учител от тази да срещне ученик, който мисли така; това просто означава, че въпреки всичко съм си изпълнил задачата като учител. Д.Т. каза: Точно така е. Много благодаря за отделеното време! Хубав ден! Ангел Грънчаров каза: И аз благодаря! Хубав ден и на Вас! Желая Ви успех!

Трябва да създаваме всички необходими условия младите реално, практически да учат по нов и смислен, по верния начин Младият учител Emil Jassim е написал на страницата си във Фейсбук нещо важно, свързано с промяната в образователната сфера, ето какво е написал, а по-долу можете да видите как аз допълних изказването му, с какво продължих, тъй да се рече, мисълта му: Имаме нужда да преподаваме на българските ученици КАК да учат, а не какво да учат. Едва тогава те ще бъдат максимално подготвени за живота като личности, което би следвало да бъде основна цел на образованието. Едва тогава всяко дете ще има възможността да развива талантите си пълноценно и да преследва свободно собственото си щастие и личностната си реализация. За целта, обаче, първо е необходимо да научим българските учители как да се справят с това предизвикателство. А ето сега и моята добавка, моето продължение на горното изказване:

Не да преподаваме на учениците как да учат, а да им създаваме всички необходими условия и да им даваме възможността реално, практически да учат по един смислен и нов начин, с оглед да придобиват именно на практика уменията да учат по автентичния, по верния начин – това е всъщност необходимо. Щото само да обясняваме на младите как трябвало било да се учи "правилно", без да им даваме възможност да го правят 31

на дело и на практика е почти нищо. Истинското е да започнат да го правят на практика, да започнат в правенето да придобиват потребните умения. Да, в реалното правене на нещата ще се постигне истинската промяна на тежката ситуация в многострадалното българско образование; този е верният път... Има ли го на практика и реално това как, потръгне ли то, тогава другото, именно какво да учат, идва с необходимост, но едва впоследствие. И то зависи най-вече от индивидуалните интереси и потребности на учещите. Какво да учат учениците ще решават най-напред самите те, след това техните учители, партнирайки си със своите ученици, ще имат думата по този въпрос, родителите също могат кажат какво мислят, тяхната дума също може да се чуе, но в никакъв случай въпросът какво да учат младите не трябва да се решава монополно от самовластната и арогантна министерска образователна бюрокрация, както е в момента.

Тия, които обичат да слушат, те обичат и да мислят

Напълно вярно, споделям, така е! Макар че аз бих го казал по друг начин, така с тия уши, мозък, уста, език ми звучи много... физиологично; бих го казал ето как: Тия, които обичат да слушат, те обичат и да мислят; които не обичат да мислят те само говорят. Мисленето го свързвам със слушането (не с послушанието, разликата е огромна!), със съсредоточеното вникване в смисъла на това, което друг човек ти казва; на който не му работи акъла, той по тази причина не обича да слуша; такъв се разпознава и по това, че устата му мели като воденица. Разбира се, подобни плямпала дърдорят все празни приказки, глупости, простотии разни и т.н. 32

Идеите, истините, мислите у нас явно съвсем не се ценят – така ли е или греша? По тъй вълнуващата целия ни народ тема за това как да печелим повече пари, как да станем богати и т.н. можете да прочетете (и то съвсем безплатно) ето какво: Мини-книжка за личните финанси, Автор: Рая Христова Аз лично все още не съм я чел, сложих си я на електронната книга с намерение да я чета. Понеже аз лично съм човек, който може много неща, с изключение на едно: да прави пари, да печели пари. Някак си парите бягат от мен, не знам защо е така. Пък ми се иска да променя това положение. Аз също така съм човек, който заради своите бизнес-начинания се разори тотално: издадох книгите си, издавам две списания – ИДЕИ и HUMANUS – продажбите им, честно казано, изобщо не вървят, затънах в дългове, които още изплащам, а като капак на всичко ме и уволниха от работа като преподавател по философия и гражданско образование, а такъв съм бил цели 32 години; сега обаче съм без никакви доходи, даже вече и без средства за съществуване останах. "Стоката", която аз се опитвам да продавам, е специфична: опитвам се да продавам идеи, истини, мисли. Тази стока на нашия пазар очевидно съвсем не върви, не се продава, излиза, че съзнанията на българите са пълни с идеи, с мисли, с какви ли не истини, тъй че "продавачи" като мен, вижда се, са осъдени даже на гладна смърт. Или някакво друго е обяснението, не знам, но е факт, че "търговията с идеи" на нашия пазар не върви. Защо ли е така? Каквото и друго да продаваш, все ще намериш купувачи, но ето, за идеи, мисли и истини у нас купувачи няма. Може би причина за това е българското убеждение, намерило израз в поговорката Ти на мен акъл не ми давай, акъл си имам, дай ми пари!? Нашенци не щат акъл даже и да им го даваш без пари, та какво остава нашенец за акъл да вземе да се бръкне в джоба да даде някакви пари?! Тия неща, именно идеите, истините, мислите у нас явно съвсем не се ценят, така излиза. Това нещо много говори и показва. Зная добре, че в други страни се ценят. А идеята за писане на такива "мини-книжки" ми хареса. Аз отдавна се опитвам да променя нещо в работата си, ето, ще почна да пиша и аз "мини-книжки". Може пък да почнат да се четат. Нормалните, големи книги, 33

философските особено, у нас изглежда съвсем не се ценят. Заради трудоемкостта, предполагам. Ние сме привърженици на максимата ако може без никакво усилие, без никакъв труд отнякъде на почнат да текат много пари, нали така? Ние, българите, изобщо не сме прости, хитри сме ний, грешка никаква нямаме! Ще надхитрим самия живот, ако требе и себе си дори ще надхитрим, ах, колко сме велики ний!

ИНТЕРВЮТА Хора, създадени от музиката

Педагогически иновации: Какво трябва да бъде съвременното обучение по музика в училище? Интерактивно, разбира се – с по-голяма активност и участие на учениците. Или такова е то поне според музикалния педагог Бонка Скорчелиева – преподавател по музика в Основно училище „Отец Паисий” в гр. Силистра. Според г-жа Скорчелиева за да разберат децата какво е музиката 34

те не само трябва да я слушат или да им се разказва за нея, но и да участват в нея като я създават. Водена от това разбиране тя намира начин да приложи своите идеи за образователния процес на практика – като превръща един цял клас свои ученици петокласници в оркестър музиканти, които свирят на малки блок флейти известни мелодии и песни. Откъде идва вдъхновението за тази идея? Първоначално работих по проект с едни дечица от 4 клас като идеята беше да се помогне на деца със специални образователни потребности да могат да се включат по някакъв начин, да се приобщят – да изявят себе си. И с този един цял клас ние направихме така наречения „смайл бенд”.

На децата им дадох ударни инструменти - защото 90% от тях с ударните инструменти се справят добре. Но реших, че само с ударните ще е скучно, защо да не въведем някои мелодични? И се сетих за малкия мелодичен инструмент, много лесно усвоим, който се казва блок-флейта. Първоначално само част от учениците свиреха с флейти, но на мен ми хрумна щурата идея да въведа инструменти за всички. Така г-жа Скорчелиева стига до идеята да научи целия клас ученици от 5 а да свирят в час по музика. 35

Каква е идеята всички да са музиканти – нима е възможно? Идеята е децата да се докоснат до живата музика, да бъдат част от създаването на музиката. Не просто да я слушат, но те самите да я създават. Правени са изследвания, които доказват че активното участие в дейността музика – да пееш да свириш, да бъдеш част от този процес – развива много мозъчните клетки. И редица учени са го доказали вече, че при деца, които се занимават със свирене на някакъв инструмент, това допринася за по-бързото им развитие и умствено израстване. Не казвам, че 15 минути свирене на флейта в час непременно ще ги направи по-умни, но определено ще ги обогати с повече знание за музиката. Така се създава и култура на отношение към музиката.

В много западни училища когато се каже „аз имам час по музика” това означава детето да отиде на хор, на час по китара или да отиде в оркестър. И тук идеята е да направим крачка в тази посока в обучението по музика: да променим системата у нас от преобладаващо теоретична – при която се слушат лекции за музика в приложна и творческа – при която се практикува и създава музика. Децата в класа свирят по ноти и на някои им е трудно, но в процеса на учене се използват така наречените „помощни схеми”, които се дават от повечето школи за блок-флейти. И за да е по-лесно ученето те трябва да засвирят някакви мелодии – да създадат свой репертоар. Засега репертоа36

рът на малките музиканти включва мелодиите на „Шаро и първият сняг”, „Мила моя мамо”, песента „Мечти”, но отскоро те разучават и „Одата на радостта” на Бетовен. Как ще се развият нещата в бъдеще? Г-жа Скорчелиева смята да развие приложния си и творчески метод като го обогати с нови идеи. Една такава идея е използването на музиката като терапия. Тя смята, че музиката може да има силен терапевтичен ефект върху развитието на децата и този ефект трябва да бъде използван чрез въвеждане на „Музикотерапията” в училище. В България вече има висши учебни заведения, които предлагат обучение на специалисти по тази дисциплина.

Музикотерапията може да се използва освен за здравеопазването, така също и в образованието – като средство за цялостно изграждане на личността. Именно музиката като най-непосредствено възприемана от сетивата на човека може директно да влияе върху неговото развитие от най-ранна възраст. В една такава образователна ситуация обаче малките музиканти от оркестъра на Бонка Скорчелиева от хора, които сега създават музика, може да се превърнат в хора, създадени от музиката. И ролята на учителя 37

може да бъде различна – вече да не е специалист, който преподава предмета си на ученици, а създател – създател на личности. Димитър Пецов

"Академията за постижения" подготвя младите за живота и реалността

Алтернативно образование: Детска Академия за супер постижения Анастас Гогов е млад човек от София, който повече от 15 години е работил на различни ръководни позиции в международни организации в чужбина и България, като през последните 7 години се фокусира специално върху развитието на човешкия потенциал, лидерството и изграждането на капацитет в организациите чрез използването на иновативни обучителни методи и коучинг. От миналата година насам обаче Анастас насочва своите коучинг умения към развиването на способностите и личностния потенциал на деца и тийнейджъри в България, като стартира инициативата „Детска академия за супер постижения – Hiachievers” – осемдневно събитие, което се провежда през лятната ваканция и събира младежи от цялата страна. На това събитие могат също да се видят в ролята на гости и лектори известни и успели хора, като гимнастикът Йордан Йовчев, софтуерния инженер Светлин Наков и др., които със своя пример вдъхновяват младите за успехи. Символът на академията – ракета в полет – нагледно представя идеята за високите постижения, а девизът „Стани ракета!” е словесният и израз. 38

Каква е идеята на академията според Анастас? Нашата идея – моята и на няколко съмишленици – беше да помогнем на децата да развият конкретни умения, способности и компетенции за живота. Тъй като видяхме, че в училищата има един такъв проблем: там се натрупва информация – дава се информация на децата, някаква форма уж на знание, но това не ги подготвя за живота и реалността след това. Какъв е възрастовия диапазон на младежите? Работим с тийнейджъри от 12 до 19 години. Ние не ги ограничаваме в групи по възраст тъй като вярваме че както малките деца могат да вземат от ролевите модели на поведение на по-големите и да се опитат да им подражават, така и в работата с по-малките деца големите изграждат отговорност и възпитават в себе си други качества и умения, които да използват после. Форматът на академията позволява да се обучават до 60 деца едновременно, но смятаме че оптимума е от 20 до 30 деца – от гледна точка на това, че упражненията изискват и индивидуално внимание към децата. Към момента през академията са преминали обучение деца от цяла България.

Какви са средствата и методите за обучение? Методите са изцяло интерактивни. Целият формат на академията е изграден на „учене чрез преживяване”. Всичко това, което се случва е 39

коренно различно от учебния процес в училище. Това може да бъде характеризирано като „групов психодинамичен тренинг”, ако трябва да използвам професионално понятие. Процесът най-просто представлява това: дава се една кратка теоретична обосновка на материята, след което децата се вкарват в различни преживявания – различни упражнения, в които те трябва дали индивидуално, дали в малки групи, да минат през определени процеси, да генерират определени резултати. След което правим обсъждания за техните осъзнавания, за преживяното от тях – за наученото от този процес. Самата академия продължава седем дни, като на осмия всичко това което те са развили като способности, ценности и осмисляния те го реализират под формата на една мисия – всичко придобито те да го упражнят и генерират един резултат от полза за тях и обществото.

Кой според теб е най-важния проблем на младите хора в България? Бих казал образователната система. От това, което съм виждал в академията мога да коментирам, че много голям проблем е отношението на учителите от редовните държавни училища към децата. Имал съм много случаи, в които деца по време или след академията, са идвали при мен и през сълзи са споделяли какво отношение са получавали от техните учители. Мога да дам последен пример от тази година: един тийнейджър на 18 години, завършващ гимназията, получава коментар от учителката „… Ти колкото и да се напъваш ще си останеш цървул! И да излезеш от училище40

то нямаш никакъв шанс в живота! Така че не ми се прави тука да ми бъдеш бележкар!…” И това го цитирам дословно. Случило се е във Варна. Ако това е отношението, което получават децата от техните учители, ако това е подкрепата, насърчаването което те получават за бъдещият им път в живота, ние имаме голям проблем. Какво мислиш е решението на проблема?

Първо засилване на неформалното образование, от една страна, тъй като смятам че то по някакъв начин ще регулира средата. Тоест хората, които се занимават с неформално образование и въобще с алтернативни образователни методи, ако се конкурират пряко с държавните образова41

телни институции, тези методи и организации които дават резултати, биха били предпочитани в дългосрочен план от учениците и техните родители. Другото, което е според мен, е че трябва да се смени едно поколение. Това е вече поколение учители, които са на доизживяване в България. Техните образователни методи и манталитет не отговарят на средата, на действителността, не отговарят на нуждите, които децата имат по отношение на тяхната подкрепа, на тяхното възпитание. Защото семейството е много важно, но все пак да не забравяме, че децата прекарват близо 2/3 от времето си в учебната среда и 1/3 от времето си в семейството. И учебната среда – учителите и съучениците – е това, което формира до голяма степен тяхното самосъзнание, начин на мислене и вяра в бъдещето. В Академията върху какви ценности акцентирате и какво възпитавате у децата? На първо място бих казал, че възпитаваме позитивното отношение към хората. Основата на нашата академия е изградена върху първия ден и ние прекарваме всички участници през една симулация, която има за цел да им помогне да осмислят че в живота, ако човек иска да успява, той може да го прави само ако помага на другите. Няма как в живота ти да играеш своята игра по такъв начин, че другите да страдат, а ти да се чувстваш добре. В един момент едно такова натрупване в средата би резултирало в агресия от останалите участници в нея спрямо теб. Ако ти имаш всичките блага, а другите нямат нищо. И това е първото нещо, на което учим всичките деца – да бъдат приемащи, да бъдат позитивни, да бъдат подкрепящи към приятелите, родителите си, близките, съучениците, така че те заедно, като една общност, да се чувстват добре и да се развиват напред. Повече за академията на: https://www.facebook.com/HiAchievers/ и http:// hiach ievers.com/ Димитър Пецов

ВЪЗПИТАНИЕТО Съзерцаването на природната красота било вредно за... ученето!

Учителка във Великобритания забранява на 8 годишни деца да гледат снега, защото той ги разсейва от ученето – и пуска щорите на прозорците, за да не виждат навън. Училищните администратори подкрепят решението, което било в линия с училищната политика за безопасност. Gayane Minassian, Национална мрежа на родителите Виж: UK SCHOOL BANS STUDENTS FROM LOOKING AT „DISTRACTING” SNOW

Главната причина за лошата дисциплина, за фалшивия ред и за анархията в нашите училища Когато на детето в училище от ранна възраст постоянно повтарят "Слушай! Длъжен си да внимаваш! Не се разсейвай! Не мърдай! Не приказвай! Слушай внимателно! Няма да повтарям! и пр." то при такъв един външен подход неизбежно привиква към това, че някой друг постоянно бди за неговото поведение, от което пък си прави логичния извод, че то самото няма нужда да се старае да съблюдава самодисциплина или самоконтрол на собственото си поведение; в резултат постигаме точно обратното на това, което желаем, т.е. вместо дисциплината да се поправя тя се разваля все повече и повече, редът се влошава непрекъснато – и изход от този омагьосан кръг няма. Обратният подход, когато оставим детето само да преценява и да контролира свободно собственото си държание и поведение, тогава то в 43

един момент осъзнава, че не някой друг, а единствено то самото изцяло отговаря за поведението си, което именно и води дотам, че нещата неизбежно си отиват на точното място, работите започват да се поправят; редът, основан на самодисциплината или на самоконтрола в една група е един естествен ред, а организацията, основана на принудата, на натиска и на насилието отвън, на външното "внасяне" на ред, е нещо противоестествено и съвсем неефективно като начин на организация на отношенията в общностите.

Това са прости неща, които обаче у нас съвсем не се съзнават. И ние продължаваме - като учители, като родители и като възпитатели – да правим точно обратното на онова, което трябва, на онова, което е разумно или естествено. Дължим се, иначе казано, като ненормални – пък се чудим защо след това всичко в страната ни е съвсем ненормално. Ние самите предизвикваме въпросната ненормалност – и към това противоестествено и нечовешко поведение и отношение привикваме от съвсем ранна възраст. То става част от нашата същност – от социалното ни естество да сме несвободни и безотговорни хора.

Истинската трагедия на човека е духовната пустота, духовната пустош, в която пребивават душите на повечето от хората Прочети го всеки път когато си отчаян… Ако можехме да видим живота си отстрани, щяхме да осъзнаем какви щастливци сме! Въпреки всички проблеми, въпреки всички несгоди!

Aко имаш храна в хладилника си, дрехи на гърба си, покрив над главата си и място, където да спиш, значи си по-богат от 75% от населението на света. Ако имаш пари в банката и портфейла си, значи си сред 8-те % обезпечени хора по света. Ако тази сутрин си се събудил здрав, значи си по-благословен от 1 милион души, които няма да преживеят тази седмица.

Ако не си преживявал ужасите на войната, затворите, мъченията, глада, значи си по-щастлив от 500 милиона души, които в момента агонизират в страдания. Ако можеш да влезеш в храм, без да се страхуваш от наказание, значи си по-щастлив от 3 милиарда души по света. Ако четеш това съобщение, значи си по-голям късметлия от 2-та милиарда души по света, които не могат да четат. Кратък коментар: Така е, трябва да ценим това, което имаме – и да не ламтим за онова, без което прекрасно може да се живее. За това велико благодеяние – че сме живи и здрави, че сме се събудили тази сутрин и че Бог ни е дал и този ден! – сещаме ли се да благодарим на Бога всеки ден? Тъй че ако ценим това, което имаме и особено истински важното, което сме щастливци че ни е дадено, то тогава човек може да бъде доволен от живота си. Но такава една настройка не бива да води до задоволство, което да ни дезактивира: човекът въпреки всичко е длъжен да живее в безпокойство – и да работи да постига повече и повече, а също и по-доброто. Но трябва да умеем да различаваме истински важното от онова, без което наистина може да се живее. Примерно човек може да живее без много пари, може да живее и със съвсем скромни пари. Но човек не може да 45

живее пълноценно ако не прави нужното да разгърне своя личностен и духовен потенциал. Ако не го прави, тогава дегенерира.

И започва да съществува по нечовешки начин, по начин, който е присъщ на животното. А ето това е истинската трагедия на човека: духовната пустота, духовната пустош, в която пребивават душите на повечето от хората. Примерно хората, които не четат добри, стойностни (или изобщо никакви) книги. Духовната пустош поразява душите – и заради нея такива хора оскотяват. И са способни на какви ли не поразии. Съсипват не само своя живот, но и живота на околните... темата е огромна, затова спирам дотук.

Да се извадят родителите от зоната им на пасивен комфорт, или една родителска среща в бар Първите години в училище са истинско приключение за децата. В този период те търсят закрила и подкрепа, но са и почти самостоятелни личности, готови да научат първите си уроци за живота. Връзката учител – дете влияе изключително силно върху социалното и емоционално развитие на младия човек. В този период споделената отговорност на учителя е не само преподаването на знание и творчество, но и подпомагане на процеса на израстване на децата, участието в решаването на проблеми, с които родителите не могат да се справят сами.

Да си учител не е лесно. Трябва да си ментор и приятел, строг и взискателен, търпелив и съпричастен, готов да обучаваш, но и да се учиш от малките си последователи... Успехът на децата не зависи само от учебния материал. Учителят помага на родителите в интелектуалното, но и в духовното и емоционално израстване на техните деца.

"Училище за родители: родителски срещи в бар" е национална кампания срещу употребата на алкохол от деца, която започна преди четири месеца с неформални срещи в бар между родители, учители и психолози. Родителите харесват идеята за родителски срещи извън училището. Това е един от изводите, които кампанията очерта в края на миналата година. Тя е достъпна на уеб адрес www.predi18.org Платформата помага с информационни материали, мрежа от партньорства, предложения за реални политики в посрещането на проблема, обмен на информация, съвети, мнения. Там всеки учител може да намери и наръчника "Малки разговори на големи теми" – за ролите на учителя и съвети за лесна, интересна и смислена родителска среща. Ето някои от тях: 1. Обикновено родителските срещи преминават така: учителите говорят, а родителите слушат. И те като учениците трудно задържат вниманието си и сякаш повече се отегчават, отколкото се вълнуват. За да накараме този път родителите наистина да чуят, да разберат, а след това и да използват поне част от наученото, още в самото начало нека погледнем нещата от различен ъгъл. Съветът продължава с препоръката да бъдат извадени родителите от зоната им на пасивен комфорт и родителската среща да бъде проведена не в училище, а в близкия бар. 47

2. Повечето родителите пият алкохол, разбира се, в различни количества, а децата са свидетели на това. Кажете им, че няма нужда да го крият от децата си, а да бъдат тези, които първи да разкажат и обяснят какво е алкохолът, защо и кога се пие той, без да превръщат това в "голямата работа" и без да срещат насила или показно своите деца с алкохолните напитки. 3. Посъветвайте родителите да общуват повече с децата си, защото само така се решават проблемите, сами да им обяснят проблема с алкохола. (Тук можете да намерите техники и съвети как да проведете с деца между 10 и 12-годишна възраст този важен разговор) 4.Оставете родителите сами да го водят. Провокирайте ги с въпроси. Помнете,че родителите са там, за да участват. Те трябва сами да откриват решенията, за да усещат своето авторство в създаването на идеите – така ще могат истински да ги приложат. След срещата всеки родител трябва да си тръгне със самочувствието, че е участвал. 5. За да засилите ефекта от родителските срещи в бар, е добре да продължите темата в училище. Бъдете внимателни с примерите, защото темата за алкохола може да е проблем за някое от децата, без да знаете това. - Накарайте учениците си да нарисуват портрет на подпийнал човек. Ще видите, че никой няма да нарисува пияно дете. Това е повод да поговорите кога може да се опита алкохол и какви биха били последиците от това. - Разкажете историята на алкохола, като показвате интересни рисунки от различни части на света. Така ще запознаете децата с чисти факти, покрай които лесно да вмъкнете примери за злоупотреби, свързани със спиртните напитки. - Заедно с децата помислете за "техники за измъкване" от ситуации, в които някой друг ги кара да пробват алкохол: Не искам да пия, утре имаме важен мач, обещали са ми да играя. Вече съм пробвал, да ти кажа, не беше много забавно, боля ме главата. Пречи ми да превъртам Angry birds/Candy Crush/ (потърсете наймодерната игра от Apple store и Google Play) Знам, че е опасно, защо да го правя? Защо да си го причинявам, алкохолът е опасен за децата, айде да излезем по-добре? Едно време е било модерно да се напиваш, сега май не е толкова яко. - Създайте ясна граница колко алкохолът е вреден за възрастните и колко би могъл да бъде фатален. Според Световната здравна организация умерена консумация на ден е 1 – 2 малки бири за жена и 3 малки бири 48

за мъж; или 1 – 2 чаши вино за жена и 3 чаши вино за мъж; или две малки твърд алкохол за жена и три малки за мъж. - Провеждайте разговори на конкретни теми, например "Татко, не карай пил!" Обяснете на децата, че макар и в България законът да допуска съвсем ограничена употреба на алкохол, в много страни по света има политика на нулева толерантност (никакъв алкохол) и хората, пили алкохол и шофирали, могат дори да влязат в затвора, освен че със сигурност ще платят огромни глоби и ще загубят шофьорската си книжка.

Самир и Мохамед, двете половини на един цялостен човек

Това е истинска снимка, направена в Дамаск, Сирия през 1889 година. Носеното на гръб джудже е християнин на име Самир. Онзи, който го носи е сляп мюсюлманин на име Мохамед. Самир зависел от Мохамед за да се предвижва по оживените улици на Дамаск. Мохамед също зависел от Самир, тъй като той му помагал се движи и да преодолява препятствията. Само един от тях е бил в състояние да ходи и само един от тях е бил в състояние да вижда. И двамата били сираци, живеели в една и съща стая. Те винаги били заедно. Когато Самир умрял, Мохамед останал в стаята им и плакал цяла седмица, поради това, че е загубил своята друга половина. В резултат на тъгата починал. Този образ трябва да бъде използван днес в Сирия. Написа: Dobromir Dimitrov 49

Животът в илюзии за жалост е за предпочитане – поне от мнозинството от хората

"Всеки се грижи сам за себе си и най-весело живее именно този, който успее най-добре да се самоизмами." (Ф. Достоевски) Представи: Георги Хаджийски

ПОЗНАНИЕТО НА ЧОВЕКА Как мислят децата?

Гледайте тази беседа, убеден съм, че ще се замислите много след това; а ето завършващите думи на лекторката: Но ако искаме да сме като тези "пеперуди" (децата, бебетата, бел. моя, А.Г.), да сме с отворени умове, любознателни с въображение, изобретателност, нововъведения може би, от време на време трябва да караме възрастните да започнат да мислят повече като деца.

Искате ли да научите какво е "Психология с душа"? В събота в клуб НЕЩОТО в Пловдив г-н Стелиян Славов говори на тема "Психосинтезата: делото и творчеството на д-р Роберто Асаджоли". Ето как това събитие беше обявено на страницата на Клуба: Психосинтезата е: • Холистичен подход в научната психология и терапия; • Мост, свързващ дълбините и висините в човешкото същество; • Възглед, помиряващ множество крайно противоположни философски и психологически мирогледи; • Отворена за развитие система. Ще поговорим за:

◎ Мястото на Психосинтеза сред останалите подходи; ◎ Същност на подхода – Структура на психи51

ката; ◎ Бъдеще на Психосинтеза в България. Водещ: Стелиян Славов – човек и изследовател. Дипломиран психолог. Моя милост присъства на това представяне, имаше доста хора, интересуващи се от тази психологическа школа, от това психологическо движение (нека да го нарека така), което у нас е съвсем слабо познато. Искам да споделя нещо, свързано с моето чисто лично възприятие на думите на г-н Славов, млад човек, който също така е инициатор на проекта "Психосинтез-България" (благодарение на този линк можете да разгледате и неговия сайт). Най-интересното, най-вълнуващото за мен беше това, че нещата, които той разказа, за мен не бяха новост, в смисъл, че аз от неговите уста чувах мисли, които са дълбоко родствени и близки на моите собствени разбирания за "живота на душата" – такъв, какъвто съм го представил в едноименната ми книга, писана преди доста години вече! Това е удивително: ето, един млад човек говори за Р.Асаджоли, разказва за идеи, които силно го вълнуват, които той споделя, а пък аз, благодарение на философията, съм стигнал сам и по свой път до дълбоко родствени идеи в разбирането си за човека и за човешката душа, за подхода в познанието на душевния свят на човека и т.н. Аз писах навремето своята книга с идеята, че трябва и в наше време да бъдат възстановени правата на т.н. философска психология – понеже мен лично не ме задоволяваше оня "строго научен" подход към психиката, който се беше наложил. Разбира се, аз оценявах достиженията на най-влиятелните личности, работили в тази област, като се почне от Фройд и Юнг и се стигне Адлер, Е. Фром и останалите, всяка школа е развивала някакви истини, но смятах, че това не е всичко, което можем да имаме. Признавам си, в ония години Р.Асаджоли изобщо не ми беше познат (това е било точно преди 20 години), само терминът "психосинтеза" кой знае откъде се въртеше в съзнанието ми, за него даже имам чувството, че още в студентските години някак съм попаднал, ала не съм му обърнал кой знае какво внимание, даже на моменти имам чувството, че сам съм си го изобретил, в противоположност на термина "психоанализа". Но е факт, че в моята книга думата "синтез" и производните й ("синтетичен" и т.н.) много се използва, даже една група от душевните сили съм ги нарекъл "синтетични" душевни сили, такива са волята, вярата, разумът. Та няма да скрия, че бях много развълнуван от 52

това съвпадение, от тази близост на разбиранията; в краткото си изказване след това аз споделих моите чувства пред присъстващите, казах също, че преди време в редактираното от мен списание ИДЕИ публикувахме текст на Асаджоли, предложих на Ст. Славов сътрудничество, дето се казва, протегнах ръка и показах готовност да работим заедно. На събитието в Клуба направиха видеозапис, най-вероятно скоро ще го качат в Мрежата (ако вече това не е сторено, но още не съм разбрал за него), та ще можете и вие да се информирате за Психосинтезата. На сайта, който ви препоръчвам, също можете да научите много неща – стига да ви вълнува темата за човека и за душата на човека. Хареса ми изразът "Психология с душа", който водещият употреби, ето, ще измисля заглавие на тази дописка, което да го съдържа. Толкова засега. Бъдете здрави! Хубав ден и приятна седмица ви желая!

Истински обича само оня, който обича ближния повече от себе си

„Всеки, който от чиста любов жертва своя живот заради ближния, ще намери под гробната си плоча ключ към вечността. Да обичаш някого просто така – това все още не е достатъчно. Трябва да си готов да го обичаш повече отколкото обичаш самия себе си.“ (Св. Паисий Светогорец, цитиран от Todora Ivanova Bailova)

Всеки има право на мнение, но истината въпреки това е една "Първата стъпка към унищожението на всяко общество е то да приеме, под лозунгите на толерантността и равноправието, лъжата като равноправна на истината, вярното на невярното, правилното на неправилното. "Всеки има право на мнение!"

Разбира се, че е така. Но приравните ли мнението на лъжеца с това на почтения, приравните ли вярното на невярното и правилното на неправилното, защото са "равноправни" и към всяко мнение следва да се отнасяте "толерантно", обществото ви е загубено. Не бъдете радикални и удостойте с еднакво уважение лъжата и истината, защото "истината е някъде по средата между тях" и скоро ще гледате как обществото ви умира. Превърнете в норма полуистината, полувярното, полуправилното, защото те са сборът, който се получава от такова равноправие и толерантност и ще живеете полуживотът, който сте заслужили, в полуобществото, което сами сте построили." Николай Христов, 4.10.2015, Цитиран от Martin Demerdzhiev

Дали знанието само по себе си е ценност – или ценността му иде от употребата, от приложението му?

Интересна мисъл, провокираща замисляне и дискусия. :-) Дали знанието само по себе си е ценност – или ценността му иде от употребата, от приложението му? (И за награди, за признания ли си заслужава да живее човекът – или за нещо съвсем друго живеем?) Формулирах и сложих в заглавието този проблем за обсъждане. Щото неистина си заслужава да се замислим по-сериозно върху предложеното изказване. Има известен риск да се подведем - звучи съблазнително, но дали е точно така? Ще се появят и нови въпроси. Примерно: да си знаещ ли е важно – или да си мислещ? Многознайството дали е достатъчно на човека – или не трябва да се стремим да знаем много, а друго е истински потребното ни? Как да откриваме онова, което ни е истински потребно? Въпроси колкото щеш. Живеем в прагматичен свят, но да заложим най-вече на полезността дали не е подвеждане? Какви личности са нужни най-вече на обществото ни? Как да станем каквито трябва да бъдем – според потребностите на времето, в 55

което живеем, на живота, който живеем? И така нататък. Нещата никога не са така ясни и прости – каквито ни изглеждат преди да сме се замислили... От страницата на Деси Миленкова

ДУХОВНИТЕ НЕЩА Вярата лекува душата

Из: Свещеникът е лекар, а не вълшебник, Автор: митр. Атанасий Лимасолски ... Когато Христос казва: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога”, това е реалност. Реалност, която ни показва Църквата. Тя ни показва пътя и метода как да достигнем до това… Словото Божие се заключава в призива: „Покайте се”. Не зная, как по руски тълкувате това. Но по гръцки това означава: „променете своя начин на мислене”. Това не означава, че ние просто трябва да се разстройваме по повод на своите грехове. Това е изменение на ума, промяна на разума. Евангелието е нов начин на живот, нов метод на мислене. Трябва да изоставим светския начин на мислене и да придобием евангелски. Ето на това учи Църквата. Нужно е да се стараем да изпълним това, на първо 56

място да го отнесем към себе си, но също и да научим нашите братя, за които сме отговорни пред Христа. ... Светите отци характеризират различно Църквата, но всеки ден ние наблюдаваме това, че Църквата е духовна лечебница, болница, в която сме всички. Има лекари, медицински сестри, медицински братя, има болни, има хора, които са в реанимация. Това сме ние. Но главният Лекар на тази лечебница е Христос. Най-великото чудо на Църквата не са някакви свръхестествени събития и чудеса, а възкресението на мъртвата душа на човека. Това възкресение се случва вътре в Църквата. И светител Йоан Златоуст казва: „Искаш да ти покажа най-великото чудо, което е ставало някога? Ела в храма и ще видиш велико чудо: как в църквата влиза вълк, а излиза агне, влиза черен гарван, а излиза бял гълъб, влиза труп, а излиза младеж.” Ето това е Църквата.

Ето защо свободата е велика сила

"Първата стъпка към унищожението на всяко общество е то да приеме, под лозунгите на толерантността и равноправието, лъжата като равноправна на истината, вярното на невярното, правилното на неправилното. "Всеки има право на мнение!" Да владееш другите е сила, но най-великата сила е да владееш себе си. (Лао Дзъ) 57

Кратка добавка от мен: Само оня, който владее себе си, който е господар на себе си, е свободен; свободата е точно това: да владееш себе си; затова да си истински свободен е именно най-велика сила.

Да се знае, да не се забравя!

Да, нека да се знае: ако трябва, ще повтаряме всеки ден тия думи – та да ги знаят всички, та да ги научат особено по-младите. За свободата и достойнството си трябва да се борим всеки ден. Не се ли борим – моментално ги загубваме...

Демократичното мислене не пада от небето, то се възпитава

... Вкус се създава с гледане и слушане. По същия начин демократичното мислене не пада от небето, то се възпитава. И ако това кой какъв вкус е развил или не е развил, не е болка за умирачка, липсата на демократично мислене е опасна. Холандското училище не тъпче главите на децата с факти и с наготово сдъвкани констатации, които те наизустяват и тутакси забравят. То ги учи да мислят самостоятелно и критично, да търсят източниците на информацията, да разсъждават логично, да защитават гледната си точка с аргументи, да изслушват другите. То ги възпитава в спортсменство, учи ги да ценят хората заради качествата им, а не да се подиграват на недостатъците им, то им изгражда навици и поведение: да не закъсняват, да не лъжат, да не лицемерничат, да са открити и спокойни. Ако някоя българска телевизия направи анкета сред 11-12 годишни холандски деца и ги пита как е устроена държавата им, как функционира, що е то парламентарна демокрация и пр. и сетне зададе СЪЩИТЕ въпроси на 18 годишни български абитуриенти, сещаш ли се кои ще са знаещите и кои – невежите? Даниела Горчева

Убедителен пример за това, че всичките религии ни учат да правим добро!

Християнство: "Постъпвайте с другите така, както искате те да постъпват с вас. Това е същността на закона и пророците." (Matthew 7:12) Зороастризъм: "Не прави на другите, това което може да навреди на теб." (Shayast-na-Shayast 13.29) Юдаизъм: "Всичко, което е ненавистно за теб, не прави на своя другар. Останалото – са само пояснения." (Hillel babylonian talmud shabbat 31a) Сикхизъм: "Аз не съм чужденец за никого и никой не е чужденец за мен. В действителност аз съм приятел на всички." (Guru Granth Sahib – p 1299.) Хиндуизъм: "Не прави на другия това, което може да причини болка на теб." (Махабхарата 5:1517) Ислям: "Никой от вас не е искрено вярващ, докато не пожелае на другите това, което желае за себе си." (The Prophet Muhammad, Hadith) Джайнизъм: "Всеки трябва да се отнася с другите същества в света, така както иска да се отнасят към него." (Mahavira, Sutrakritanga) Даоизъм: "Считай печалбата на своя съсед, за своя собствена печалба и загубата му, за своя собствена загуба." (T'ai Shang Kan Ying P'ien, 213-218) Будизъм: "Не се отнасяйте към никого по начин, който бихте счели за нараняващ." (Udana-Varga 5.18)

ИДЕИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО Истината е, че училищата не преподават нищо друго освен как да се подчиняваш на заповеди

Ако не сте чели все още книгата на Джон Гатоу "ЗАТЪПЯВАНЕ – скритата цел на държавното образование", то можете да прочетете поне ето този текст: Джон Гатоу: Училищната институция е душевно болна – тя няма съвест. Това е част от неговата реч, произнесена на 31 януари 1990 г. по време на церемонията по награждаването му като "Учител на годината на Ню Йорк" (тя е включена в книгата му за затъпяването). Съветвам ви да прочетете внимателно този текст, особено ако сте деятел на българското образование, ако сте учител – или пък ако сте родител. Много неща ще научите от нея. Примерно тези, казал ги е превъзходно и пределно откровено: - Свидетели сме на тежка криза в училището, свързана с още потежка криза в обществото; - Училищата и училищното образование са все по-неадекватни по отношение на сериозните аспекти на човешката дейност; - Истината е, че училищата не преподават нищо друго освен как да се подчиняваш на заповеди; - Предназначението на училищата е да произвеждат по шаблон човешки същества с предсказуемо поведение, които са податливи на контрол; - Мизерията, която се шири днес, се дължи до голяма степен на това, че насилваме децата си да израстат по абсурден начин; реформата на училището трябва да се занимае с неговите абсурди; 61

- Абсурдно и противно на живота е да си част от система, която те задължава да седиш на стол, затворен единствено с хора на същата възраст и от същата социална класа; - Училищната система ограбва децата от невероятното разнообразие в живота и от синергията в него; - Понастоящем има две институции, които контролират живота на децата ни: телевизията и училището, и то именно в този ред; - По завоалиран начин биват създавани зависими човешки същества, неспособни да запълнят сами времето си и да инициират значими занимания, които да направят съществуването им смислено и приятно; Искам да ви кажа как се отразява на децата ни фактът, че отнемаме цялото им време (а то им е необходимо за да пораснат) и ги принуждаваме да го прекарват, ангажирани с абстракции. Трябва да чуете това, защото всяка реформа, която не се занимава с изложената по-долу патология, е бутафорна:

Изброените патологични състояния би трябвало да се дължат или на училището, или на телевизията, или и на двете. Става дума за елементарна аритметика: цялото време на децата е завзето от тези две неща: училището и телевизията.

Кратка добавка: Това е главното в тази реч на Гатоу. Вижда се, че в Америка сериозният училищен проблем, именно катастрофата на системата на държавното образование, са го осъзнали поне преди 25 години. У нас все още не го съзнаваме. Или го съзнават само отделни обезпокоени хора – учители, граждани. В Америка и в другите страни по света от доста време тече една по същество духовна революция, едно все по-масово движение за ново, демократично образование и училище. За личностно ориентирано и свободолюбиво образование и училище. Ние, както е известно, и в тази посока сме изостанали прекалено, продължаваме да се возим в обоза на историята, и то на най-развалената талига. Толкова. Сядам да пиша по моята поредица от есета, която условно наричам "Нещо като проект за същинска реформа на българското необразование". Ще ми се да бъде найпрактичен, конкретен, приложим на дело този мой проект. Щото главните, принципните неща отдавна съм ги казал в моите досегашни книги за образованието. А тази поредица ми се иска да бъде по-различна. Ще видим какво ще се получи. Но идеята поне ми е такава.

Инициатива за принципно различен начин за организация на учебното време в училище

От няколко дни мисля за една нова идея, свързана с принципно нов подход при организацията на учебния процес в училищата. Свежда се до предложение за отпадане на т.н. "учебни часове", за принципно друг начин на организация на учебното време. Часовете и звънците тероризират учениците, ученето е духовна и умствена дейност, която не може да бъде провеждана под диктата на този вечен дефицит на време – и циркулирането и галопирането на децата от час в час, от предмет в предмет. Това е страшен терор върху съзнанията им и води до обезсмислянето на цялата учебна дейност. Тази е една от причините младите да са отвратени от ученето и от училището. Има друг начин за организиране на учебното време, в него основна роля следва да играе свободния избор на ученика. Когато има вътрешна потребност ще учи по този или онзи предмет, а това е индивидуално. Няма как цял един клас, цяла една група едновременно да имат такава една вътрешна потребност. Цяло чудо е ако имат. Обикновено нямат и не могат да имат. По тази причина следва да отпаднат не само учебните часове, но и учебните класове. Индивидът следва да е водещото. Та по тази принципно нова "система" на организация на живота в училище ще пиша тия дни. И 64

ще го оформя като предложение до МОН, а най-вече до всички учители и ученици. И до родителите. Щото все пак ние, родители, ученици, учители и граждани сме главният фактор, а не чиновниците от образователното ведомство. Ние следва да решаваме всичко. От нас следва да идват и инициативите за промяна. Стига сме спали, давайте да се размърдаме малко! Хубав ден ви желая. Сега бързам за училище, нямам време повече да пиша. Бъдете здрави!

Ако си мислим че при младежите няма правила и те правят каквото си искат сме в жестока заблуда

ПОРЕДНА ДИСКУСИЯ С ДЕВЕТОКЛАСНИЦИ ОТ ПМГ На 23.02.15 г. от името на списание „HUMANUS” и по покана на класният ръководител г-жа Александрова проведох дискусия с ученици от 9 А клас на ПМГ ”Климент Охридски”. Това, което ми прави впечатление и благодарение на което според мен става възможно провеждането на такъв тип събития, е желанието не само на учениците, но и на самите учители и на ръководството, които са отворени и насърчават разговорите на определени теми и споделянето на проблемите от учениците с външен човек. В 65

това отношение гимназията, която през годините се е утвърдила като едно елитно учреждение в града ни, наистина показва висока класа. Поздравления за смелостта да приемат предизвикателството с мене! И този път на дискусията не присъстваше учител, а бях оставен сам с учениците в класната стая. Това наистина е уникална ситуация. Този път темата бе повдигната от мен и бе от кръга теми, за които обикновено се страхуваме че могат да „повредят” младите и обикновено ги назидаваме наставнически какво е полезно и вредно. В случая става дума за марихуаната: какво е полезно и вредно при употребата на марихуаната? Исках да разбера какво мислят учениците за това, техните възгледи за нещата, а на възрастните ги знаем.

Разделих дъската на две и записвах предложенията. В това отношение учениците се оказаха доста компетентни по темата, запознати, образовани… наблюдателни. Накрая май че ползите се оказаха повече от вредите... Не съм предполагал, че марихуаната има такива чудодейни лечебни свойства – убива ракови клетки, помага на сърдечносъдовата система, при депресия, лекува глаукома и т.н. … Но… всичко трябва да е с мярка, разбира се. И на моят въпрос: да се легализира ли марихуаната? отговорът беше почти категорично Да! Логично е при толкова ползи. А това ще реши и много проблеми, които съществуват сега – най-вече в отношенията със закона. Но това 66

мисля вече е тема за политика. А биха ли толерирали минаването на „повисоко ниво” – употребата на твърди дроги – хероин и др.? Категорично Не! заявиха учениците. А тези, които го направят, не ги чака нищо хубаво – натискът на групата ще бъде безпощаден спрямо тях. Изобщо ако си мислим че при младежите няма правила и правят каквото си искат сме в жестока заблуда. Има правила, но явно те не са нашите – на възрастните. Въпросът е кой по кои правила трябва да играе за да няма конфликти и да цари хармония в отношенията? Отговорът явно е във взаимното зачитане – в признаването на другия. А иначе можем да си приказваме кое е правилно и кое не… въпрос на възгледи за нещата. И като стана въпрос за възгледи, при следващата тема за "Секса и сексуалността" се прояви разликата във възгледите при момчетата и при момичетата. Това не е нова истина, но представите на момчетата за това как трябва се проявява сексуалността доста се различават от тези на момичетата. А иначе никой не я отрече. Но и никой не се съгласи че трябва да променя нещо в себе си. Няма нищо ненормално… Но, както изглежда, всичко пак е въпрос на мяра… и на различни възгледи за нещата! Написа: Димитър Пецов

Проблемът не е в децата, а в негодната училищна система

"Децата нямат синдром на дефицит на внимание или хиперактивност. Училищата страдат от синдрома на мирното стоене, скуката и ученето само за тестове."

НАЙ-ДОБРИТЕ, АВАНГАРДНО МИСЛЕЩИТЕ Защо финландското образование е сред най-добрите в света

Във Финландия децата учат по-малко, а знаят повече През последните десетилетия Финландия неизменно е в челните места според международните изследвания за грамотност PISA. Какво отличава финландската система на образование от нашата? • 93% от финландците завършат средно образование. • 66% от учениците се приемат в университетите (най-висок процент в Европа). • Въпреки високите резултати, финландските ученици прекарват най-малко време за учене. • Междучасията в началното училище са цели 75 минути. • Всички деца, умни или не, се обучават в едни и същи класни стаи. Разликата между слаби и силни ученици тук е най-малка в света. • 30% от деца получават допълнителна доброволна помощ от учителите – "частните уроци" са забранени. • Рядко се дават домашни, няма класни и контролни, само при завършване на средното образование има стандартизиран тест • Няма елитни или посредствени училища – всички имат еднакво оборудване и пропорционално финансиране. • Държавата гарантира 100% безплатно образование. Това включва обучение, учебници, тетрадки, пособия, храна и транспорт до училище. Всякакво събиране на допълнителни средства от родителите за каквито и да са цели, са забранени. • Всички учители в Финландия трябва да имат магистърска степен, която се субсидира от държавата. 68

• Учителите се подбират от 10%-те най-добри от завършилите. • През 2010 г. 6600 кандидати са се борили за 660 места в начални училища • Учителите сключват само едногодишни договори, с възможност за удължаване. Заплатата им е около 5 000 евро. • Преподавател с 15 години стаж получава 102% от средната заплата на други специалисти с висше образование. Социалният статус на учителите е като на лекар и адвокат. • Учителите прекарват в класните стаи само 4 часа на ден. 2 часа на седмица отдават за професионално си развитие. Реформата на образователната система на финландците започна преди около 45 години, като основен двигател в плана за икономическото възстановяване на страната. Никой не е предполагал, че ще е толкова успешна, до 2000 г., когато първите резултати от стандартизирания тест на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) сред 15годишните в повече от 40 страни по света, определят финландските деца като най-добрите читатели в света. В следващите години излизат напред и по математика и природни науки. До 2006 г. Финландия е първата от 57 страни в областта на науката, през 2009 по научна грамотност отстъпва само на Шанхай, а по математика заема 6-то място в света сред почти половин милион ученици от цял свят.

Ученици от началните класове на училището Хийденкиви, Хелзинки. Снимка: finland.fi

7-те принципа на финландското образование

Снимка: Stuart Conway 1. Равенство Училищата. Няма елитни или посредствени училища – всички имат еднакво оборудване и пропорционално финансиране. Доскоро на финландците е било забранено да избират училище, сега забраната е премахната, но повечето родители пак си дават децата в най-близкото училище, защото всички училища са еднакво добри. Учебните предмети. Не се допуска по-задълбочено изучаване на едни предмети за сметка на други. Всички са еднакво важни, а учителите имат пълната свобода да преподават материала както сметнат за добре Родителите. Учителите нямат право да разпитват родителите за професия или социален статус. Ученици. Финландците не делят учениците в класове в зависимост от способностите им или кариерните им предпочитания. Забранено е да се сравняват учениците един с друг. Разликата между слаби и силни ученици тук е най-малка в света. Равенство на правата на учители и деца. Във Финландия наричат това принцип на "зачитане на ученика". Още от първи клас на децата се обясняват права им, включително и правото да се оплакват на социален работник. Това насърчава финландските родители да разберат, че тяхното дете е самостоятелна личност, която е забранено да се обижда или наранява. 70

Учителите. Всички учители сключват договор само за една учебна година, с възможност за удължаване, което заедно с приличната заплата от 2 500 евро за помощник-учител и 5000 евро за учителите по предметите, кара финландските преподаватели да имат много внимателно отношение към възпитаниците си. 2. 100% безплатно образование Освен самото обучение, безплатни са: • обяд, закуска; • екскурзии, посещения на музеи и всички извънкласни дейности; • транспортът, ако училището е по-далече от 2км, училищен автобус взема и връща детето; • учебниците, всички канцеларски принадлежности, калкулатори и дори лаптопи и таблети. Всякакво събиране на допълнителни средства от родителите за каквито и да са цели, са забранени. 3. Индивидуален подход За всяко дете се съставя индивидуален план за обучение и развитие. Персонализирането засяга съдържанието на използваните учебници, упражненията, броят на класните и домашните задачи и времето отделено за тях, както и преподавания материал. Децата в един и същи клас изпълняват упражнения с различни нива на трудност. И се оценяват според персоналното си ниво. Ако ученикът се справи отлично, утре ще му се даде по-сложна задача – ако не успее – няма проблем, следващия път отново ще получи проста задача. Ако един метод не успее, учителите се консултират с колегите си и опитват нещо друго. Те дори се наслаждават на предизвикателствата. "Деца от заможни семейства с добро образование могат да се обучават и от глупави учители", казва един финландски учител. Във финландските училища има две допълнителни разновидности на образователния процес: • Подпомагащо обучение за по-слабите ученици - това в България се прави с частни уроци. Във Финландия няма частни уроци, учителите доброволно се занимават допълнително по време на урока или след него; • Коригиращо обучение - свързано е с устойчиви общи проблеми в усвояването на учебния материал. Коригиращото обучение се провежда в малки групи или индивидуално.

4. Практичност – "Или ще се подготвят за живота, или – за изпити. Ние избираме първото."

Снимка:Smithsonian Финландците казват: "Или ще се подготвят за живота, или – за изпити. Ние избираме първото." Затова изпити във финландските училища няма. Контролни и тестове – само по преценка на учителя. Има само един задължителен стандартен на тест в края на средното образование, но учителите не се отчитат пред никой за резултатите от теста и децата не се готвят специално за него – каквото стане. В училището се преподава само това, което може да потрябва в живота. Изхвърлено е от учебната програма всичко излишно. Но финландските деца от малки знаят какво е договор, портфолио, банкова карта. Те знаят как да изчислят данък наследство или ДОД, да създадат сайт-визитка. 5. Доверие Доверие към учителите. Няма проверки на учителите, няма инспектори. Има единна образователна програма, но тя съдържа само общи насоки, а всеки учител използва такъв метод на преподаване, който смята за подходящ. 72

Доверие към децата. В класната стая, учениците могат да избират с какво да се занимават. Например, ако в урока е включен образователен филм, но не е интересен на ученика, той може да си отвори книга. Смята се, че ученикът може сам да прецени какво е по-полезно за него.

6. Ученето е доброволно Учи се този, който иска да се учи. Учителите се опитват да привлекат вниманието на ученика, но ако той няма абсолютно никакъв интерес или способност да се учи, детето се ориентира към практически полезна за бъдещето му не особено сложна професия и няма да го стресират с двойки. Не всеки ще стане ядрен физик, някой ще трябва да кара и автобуса. Финландците смятат, че една от задачите на гимназията е да се определи дали за младежа е необходимо да продължи образованието си в лицей или му е достатъчно и по-полезно да отиде в професионално училище. И двата избора еднакво се ценят. За да се определи склонността на всяко дете към някаква професия чрез тестове и беседи, има към всяко училище щатен специалист – т.н. "учител за бъдещето". Образователният процес във финландското училище е мек и деликатен, но това не означава, че може да "кръшкате" от училище. Контролът е строг. Всички пропуснати уроци се вземат допълнително. Ако ученикът не изпълнява заданията на учителя и не работи - никой няма да вика родителите му, нито да го заплашва или обижда. Ако родителите не са загрижени за образованието на детето си, то просто няма да премине в погорния клас. Да повтаряш класа във Финландия не е позорно, особено след 9-ти клас. 73

7. Самостоятелност Финландците вярват, че училището трябва да се научи детето на най-важното – самостоятелен бъдещ успешен живот. Затова тук ги учат да мислят и сами да придобиват знания. Теми учителят не разказва – всичко има в книгите. Важни са не наизустените формули, а умението да се използват справочници, текстове, интернет, компютри, способността да се намират необходимите ресурси за решаване на текущия проблем. Също така, учителите не се месят в конфликтите между учениците, предоставяйки им по този начин възможност да се подготвят за житейските ситуации и да развият способност да отстояват себе си. Оценките От 1-ви до 3-ти клас няма никакви оценки, но до 7-ми клас се прилага десетобална система – 10 – "почти недостижим", 4 – "по-лошо от всякога". Има и оценка за поведението – оценява се способността да се работи в колектив и самостоятелно, маниери, желание да се влияе на другите за добро. Всички училища са свързани с държавната електронна система "Wilma", която е нещо като електронен учителски дневник, към които родителите получават персонален код за достъп. Учителите поставят оценки, записват пропуски, оставят информация училищният психолог, социален работник, "учител за бъдещето", фелдшер. Оценките във финландските училища нямат този зловещ оттенък и са нужни само за мотивация на детето и проверка, която си е за него – ако желае, да подобри знанията си. Те не влияят на репутацията на учителя или училището. Дреболии от училищния живот • Училищните дворове не са оградени, нямат охрана на входа. • Децата не са длъжни да седят на чинове, а могат да седят на пода (върху килим). Някои училища, класните стаи са обзаведени с дивани, кресла. В началните училища са постлани с мокет и килими.. • Няма униформи и каквито и да са изисквания за облеклото, можете да отидете на училище дори и по пижама. Изискват се други обувки вътре в училище, но малките предпочитат да тичат по чорапи. • В топло време, уроците често се провеждат на открито. Просто на тревата или на пейки специално разположени амфитеатрално до училището.

• Домашни рядко се дават. Децата имат нужда от почивка. И родителите не трябва да бъдат ангажирани с уроците на децата си, учителите препоръчват вместо домашни, семейно посещение на музей, сред природата или на басейн.

Снимка: Plugi/ finland.fi • Изпит "на дъската" не се използва, децата не се извикват да преразказват материала. Учителят накратко представя урока, след това тръгва между учениците, като им помага и контролира изпълнението на задачите. С това се занимава и помощник-учителят Това са общо взето принципите и особеностите на началното и средното образование във Финландия. Възможно е, финландската образователна система да не е найдобрата. Но децата на Финландия не мразят училището, не мечтаят колкото се може по-бързо да се отърват от него, не страдат от нервно пренапрежение за следващия изпит. Те са спокойни, внимателни и щастливи, четат книги, играят компютърни игри, обичат природата, забавляват се и се радват на живота. И учат.

Дискусия от името на списание HUMANUS с ученици от град Силистра

Дискусия с „HUMANUS” На 09.12.2015г. бях поканен от педагогическия съветник на ПМГ ”Климент Охридски” г-жа Кулева да водя час с учениците от 9 б клас. Това е втората дискусия, която водя от името на списанието в това училище. Първата, която се състоя преди време, беше с ученици от 11 клас и се получи много добре. Честно казано не знаех какво да очаквам от деветокласниците. Опасявах се, че няма да са достатъчно активни, че ще се уплашат и ще трябва да ги принуждавам да участват. Още в първите минути обаче съмненията ми се разсеяха. Те се оказаха доста смели и способни да отстояват собствена позиция младежи. Аз им представих с какво се занимава списанието и че насърчаваме самостоятелното мислене чрез свободно обсъждане на теми и те, казано на спортен език, веднага „поеха” подадената топка. Избрахме 4 теми предложени от тях, които да обсъждаме до края на часа. А темите, които вълнуваха младежите бяха следните: Краят на света, Тероризъм, Спорт и условия за тренировки, Гейове и лесбийки 76

Условието при обсъждането обаче беше, че хората, предложили конкретните теми, трябваше и да водят дискусията. Това определено се отрази на активността и интереса при дискусията – насърчи всички към активност. Друго си е когато ти определяш дневния ред.

Най-смелите излязоха пред дъската. Първо беше Надя, която започна с „Краят на света”. Благодатна тема, в която посочи пророчествата на Ванга за края на света и съответно се породи спор доколко тя е авторитет и това, което казва може да се приеме за вярно. „Страховете” от пророчествата на Ванга и края на света лесно ни позволиха да минем на следващата тема "Тероризмът". Там вече задълбахме в религията. Някои повдигна въпроса какво пише в Корана за самовзривяванията и убийствата в името на Бог, друг в Библията и т.н. Нещо интересно ме впечатли по време на дискусията. Оказа се, че въпреки светския характер на образователната система и материалистичния подход към човека, учениците се интересуват от теми свързани с „другото измерение”; и всички споделят възгледа, че човек, освен тяло, има и душа (т.е. не е само физически, а и духовен субект)… а някои смятаха, че освен душа има и дух. И това за голяма част от тях е толкова очевидно и нормално, колкото че Земята е кръгла и се върти… След това излезе Георги – баскетболист от младежкия отбор на града. Неговият проблем е спортът. Това е каузата, за която той се бори. Георги изложи аргументи за ползата от сериозните занимания със спорт и 77

какви качества на личността изгражда това: дисциплина, концентрация, издръжливост и т.н. Той също постави и проблеми, които среща като активен състезател – липсата на подходящи условия, лошата материална база за спортистите в Общината. Георги има позиция по проблемите, може да се бори и мисля, че ако получи шанс да бъде чут, може да породи промяната.

Накрая оставихме въпроса за гейовете и лесбийките. Също актуална тема, свързана с проблема за идентичността и ролите, които трябва да изпълняват половете. Интересно нещо забелязвам от известно време насам - младежите заклеймяват гейовете, но са по-толерантни към лесбийките. Но това може би е тема за друга дискусия… Часът мина неусетно и видимо всички бяхме доволни. И както изглежда този начин работи – учениците да водят. Написа: Димитър Пецов

Ученици от Силистра дискутираха по парещата тема за отношенията учители-ученици

Дискусия с участието на „HUMANUS” След успешната първа дискусия от името на списание „HUMANUS”, която проведохме преди време с учениците от 9 б клас на ПМГ ”Климент Охридски” гр. Силистра, по тяхно желание на 16.02.2015 г. се проведе втора дискусия. Отново, разбира се, спазвахме правилото темите да бъдат определяни от учениците, но този път доминиращият акцент беше свързан с проблемите в училище и по-конкретно взаимоотношения учителиученици. Това, което ми се видя подходящо като подход бе да записвам проблемите, които учениците изтъкваха в едната половина на дъската, а решенията, предлагани също от тях, в срещуположната половина. Предлагането на решения беше моята „мозъчна атака” към тях. Афектът и емоциите бяха много силни през цялото време на обсъждането, съпроводено с посочване на конкретни случаи от училищното ежедневие, но основното което изтъкнаха младежите е, че имат нужда от повече разбиране от страна на учителите – да не бъдат пренебрегвани като личности и да се избягват грубите забележки и квалификации към тях, с една дума уважение. Съответно решението, което предложиха за решаването на проблема беше подмладяване на учителския състав, идея която ми 79

се вижда трудно осъществима в по-голям мащаб. Обсъждането на проблемите, които съществуват в отношенията, беше другото им предложение. И тук моето предположение за този проблем е, че по-скоро трябва да се намери езика, на който учители и ученици да говорят помежду си, а не толкова обсъждането само по себе си на проблемите, което безспорно е необходимо.

Като пример за един конфликт в отношенията беше посочен различния възглед на учители и ученици относно облеклото в училище – кое е прилично и кое неприлично да се носи и т.н. В това отношение засегнахме и темата за въвеждане на униформа и стигнахме до извода, че това няма да промени нещата – защото униформата не унифицира възгледите на различните хора за нещата. Друг проблем в класната стая се оказа видеокамерата, инсталирана да наблюдава ставащото там. Тук мненията на учениците бяха твърдо против, още повече че не са го обсъждали с тях и те решиха да ме поставят в ролята на защитник на видеонаблюдението, за да видят как бих го обосновал. След като им изтъкнах някои аргументи за въвеждане на такова наблюдение – разкриване на престъпление, предотвратяване на агресия, на преписване и т.н., тяхната позиция се разколеба, а някои като Ива излязоха пред дъската да обосноват и ползите от такова наблюдение. Извън темата за присъствието на видеокамерата учениците споделиха, че няма достатъчно емоции в класна80

та стая – няма емоции в учебния процес и това прави ученето скучно и неприятно задължение.

А какво е решението, според тях? Повече забавления в училище, повече емоции, а не скучно поднасяне на уроци. Другите допълнителни и може би дежурни проблеми бяха натоварената програма и многото пари за учебници които се дават, а пък уж образованието било безплатно… но те засягат повече системата като цяло, а не отношенията ученици-учители.

Последната тема, която разисквахме по предложение на Иван, бе потокът от бежанци от Близкия Изток и възможните последици за България. 81

И това се оказа важна и проблемна тема, по която учениците се вълнуваха и имаха какво да кажат – да изразят предположенията си, страховете си, възмущението си. Основният извод, до който стигнахме с учениците относно ползата от разговорите и дискусиите които провеждаме, е възможността да бъде чуто тяхното мнение. Харесва им това, че някой слуша техния глас, че някой ги разбира. А това вече е решение на проблем, не мислите ли?

Добрите учители са крайно неприятни на училищната система

Самата истина... точно така е – за жалост!

РЕВОЛЮЦИЯТА Ето защо такива мощни исполински сили работят срещу каквато и да било същностна промяна в образователната сфера! Дами и господа, колеги, приятели, една мисъл гложди съзнанието ми тази сутрин, ето, ще я изразя в думи; много ми е интересно да ми кажете как тя ще ви прозвучи; ще кажа тази мисъл по своя си обичай, а именно по пределно откровен начин: Българското училище, каквото е до ден днешен и както е устроено според държавната система на образование, продължава да е нещо като резерват на... комунизма, продължава да е нещо като люпилня на комунизъм, като разсадник, като островче на комунизма, както искате го наречете: в него са консервирани и дори циментирани всички ония моделиращи съзнанието отношения, които бяха характерни за комунизма! 82

Социализмът-комунизмът не е помръднал и на сантим от българските държавни училища, в тях има всичко, което имаше при комунизма: има всевластно "политбюро" или "мозъчен център" в лицето министерските чиновници, които решават абсолютно всичко, планират всичко, издават команди, инструкции, програми, заповеди, директиви, задължителни за изпълнение в по-долните нива на йерархията; има във всяко училище директор-диктатор, тиранин или нещо като партиен секретар с пълна власт, който тероризира всички до един да изпълняват безукорно министерските директиви; има сплотени около вожда или тиранина-директор колективи, съставени все от най-бодри учителки, които са готови да изпълнят всяка негова заповед, дори и най-лудешката, най-идиотската; има мълчаливо стадо от ученици, има ученически народ, който е подложен на какви ли не гаври, който търпи безропотно всички издевателства, неговата дума изобщо не се чува от никой; и тъй, младите биват пречупени още в началния курс и упорито започват да мълчат, да гледат под вежди, да търпят гаврите, но те, горките, не смеят с нищичко да се противопоставят, те са досущ каквито бяхме всички ние в тъй паметната ера на комунизмо-социализма!

Има ли ги всички тия неща в българските училища? Има ги. (С нищожни несъществени изключения, дето, примерно, има по-умен или почовечен директор, ала терористичната система и него го мачка да се подчинява, ако някой не се подчинява, разбира се, ще си получи заслужения шут в задника!) И за какво тогава, моля ви се, се чудим, че в България комунизмът сякаш вампиряса, не изчезва, мултиплицира се, все едно се раждат нови и нови пълчища комунисти?! Ами раждат се, да, фабрикуват се защото тези 83

нови и нови генерации млади комунистчета идат от нашите училища, там системата ги пресова, оформя и ги пуска след това в голямата общност. Българските училища продължават да произвеждат народа-стадо, с което имат решаващ принос в запазването на комунизма по българските земи и предели. Сега сещате ли се защо такива мощни исполински сили работят СРЕЩУ каквато и да било същностна промяна в образователната сфера? Загряхте ли за какво става дума и какъв е смисълът на цялата борба за истински демократизация на българските училища, която неколцина луди глави водим?!

Да оцелееш означава да се бориш, а за да се бориш трябва да се поизцапаш

Във времената на повсеместна лъжа да казваш истината – това е екстремизъм. Абсолютно бялото и абсолютно черното изглеждат като някакъв дефект на зрението. Когато всички приемат една лъжа, насаждана от партия, ако във всички документи се пее една и съща песен, тогава тази лъжа се намества в историята и се превръща в истина. Да оцелееш означава да се бориш, а за да се бориш трябва да се поизцапаш. Джорж Оруел И ето още няколко негови цитата, подбрани от мен: 84

• Във всяко общество обикновените хора трябва да живеят, съпротивлявайки се на съществуващия ред на нещата. • Властта не е средство. Тя е цел. • Целта на репресията е репресия. Целта на мъчението е мъчение. Целта на властта е власт. • Масите никога не въстават сами по себе си и никога не въстават защото са угнетени. Още повече че те не осъзнават че са угнетени докато не им се даде възможност за сравнение. • Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото. • Свобода е свободата да кажеш, че две и две прави четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало. • Ако спазваш малките правила, можеш да нарушаваш големите. • Нуждаете се от образ на бъдещето? Представете си ботуш, стъпкващ човешко лице – това е вечно. • Към какви възгледи се придържат масите и към какви не – няма значение. На тях може да им се предостави интелектуална свобода, защото те нямат интелект. • Най-хубавите книги ти казват това, което ти самият вече знаеш. • Има ситуации, в които «неправилните» възгледи са по-искрени от «правилните». В нашето общество тези, които са по-добре осведомени за случващото се, най-малко могат да видят света такъв, какъвто е. • Общо взето, колкото повече разбиране има, толкова по-силни са илюзиите. Колкото едно нещо изглежда по-умно, по-лишено от смисъл е то. • Нямаш нищо свое освен няколко кубически сантиметра в черепа. • Хората могат да са щастливи само ако не поставят щастието като цел на живота си.

У нас пък, понеже всичко ни е съвсем наопаки, учим не за живота, а заради оценките и дипломата! Non scholae sed vitae discimus. Ако се преде от латински, означава: "Ние се учим не заради училището, а заради живота". Сеща ли се за тази истина някой в нашите училища?! :-) Май изобщо не се сещаме за нея, а, какво ще кажете? 85

У нас учим за... оценки и за диплома, а не за нещо друго – та нали такава е "премъдрата" ни административна система на НЕобразование!

ИЗКУСТВО Светлината обгръща ни отвред, тя винаги ще бъде с мен и с теб Светлина Толга Севилов Светлина обгръща ни отвред, накъдето и да се обърнеш светлината е с теб. Светлината мрака осветява и нищо тревожно в нас не остава. Слънцето всяка сутрин изгрява и надежди за ново начало обещава, реките весело бълбукат 86

и радостни птичи песни се чуват.

Светлината – извор на живот за цветята сили и здраве тя на децата дава, в нежна прегръдка ни сближава и лоши помисли със замах отстранява. Мило облаче – бяло и красиво, не закривай слънцето красиво, че със своите лъчи искрящи ще пробие братята ти страшни. Ако светлината мине през дъждовна капка, ражда се дъга – на Земята пъстроцветна шапка Чудновати създания излизат във вихрен танц се извиват.. Светлината обгръща ни отвред тя винаги ще бъде с мен и с теб. Толга Севилов е ученик от 9 клас, ПМГ „Климент Охридски” гр. Силистра. Стихотворението е написано по повод годината на светлината и светлинните технологии – 2015 г.

Дай цвета си, във вечността да бъде с мен

Цвете Християн Бачков Ти си цвете от нищо създадено, Нов живот, обагрен в пъстрота Ти си тръпката – неизживяна, Нов свят, държа те и се питам какво е самота? Разкажи ми, за твоето създаване От цвят, изящество и воля за живот Лилави листенца сътвориха спомен, Вдъхни ми сила, направи ме свободен. Стъбълцето ти – гордо се рее Дете, пробило мъртвия бетон Нежно, малко, весело живее Дай цвета си, във вечността да бъде с мен.