Spisanie Humanus br. 3 (5) ot 2015 g. by Ангел Грънчаров

HUMANUS

Áðîé 3 (5) Ãîäèíà II 2015 Þëè

Ñïèñàíèå çà ñúâðåìåííî îáðàçîâàíèå, çà íàñúð÷àâàíå íà äóõîâíîòî è ëè÷íîñòíîòî èçðàñòâàíå è óêðåïâàíå íà ìëàäèÿ ÷îâåê

HUMANUS Ñïèñàíèå

Ãëàâåí ðåäàêòîð: Àíãåë Ãðúí÷àðîâ

ÐÅÄÀÊÒÎÐÈ: Äèìèòúð Ïåöîâ Ïåöîâ Ñòîÿí Êàìåíîâ

ISSN 23672367-6027 (Print) ISSN 23672367-6078 (Online) © Öåíòúð çà ðàçâèòèå íà ëè÷íîñòòà HUMANUS 2

СЪДЪРЖАНИЕ: НЕЩО КАТО ПОСЛАНИЕ Убита е индивидуалността в нашия свят………………………………………….5 ИНОВАЦИИ Една инициатива, подкрепена от списание HUMANUS……………………….10 ИНТЕРВЮТА Всеки човек е уникален, но трябва да намери и развие своята уникалност……………………………………………………………………………………..12 Мечтайте смело и истински вярвайте в себе си, преследвайте мечтите си – колкото и невъзможни да ви изглеждат!..........................................................16 ПРОВОКАЦИИ Отживялата времето си образователна система само вреди – и затова следва да бъде отхвърлена без жалост!.........................................................19 Училището-затвор наказва децата ни без да са го заслужили………...........21 За да бъдем настина свободни трябва да се освободим първо от робското мислене и самочувствие…………………………………………………………….22 РЕВОЛЮЦИЯТА В МИСЛЕНЕТО Свободата и разнообразието са в основата на развитието и на качеството на образованието…………………………………………….................................23 Най-голямото предимство на демокрацията…………………………………….26 Иван Вазов получава двойка за домашно върху "Под игото"………………...27 ЗНАЕТЕ ЛИ ЧЕ…? С тръгването на училище ученето се превръща в наложено отвън задължение………………………………………………………………………………………29 ИЗКУСТВО От известно време град Силистра е превърнат в нещо като Холивуд…......31

ЧОВЕШКОТО Защо човек трябва да чете повече книги……………………………………......34 Една легенда за Леонардо да Винчи…………………………………………..…36 ОТЗИВИ Героите на списание „Humanus” – д-р Венцислав Стоев от Силистра……..36 ПОЗИЦИЯТА НА МЛАДИТЕ Преподаването се свежда до машинално рецитиране на урока, а оценяването се е превърнало в пазарлък между ученик и учител……………………38 ЖИВОТЪТ За истински важното в живота ни………………………………………………….39 Християн "Paradoxx" Бачков за рапа, живота и любовта……........................40 Живеем като че ли никога няма да умрем……………………………………....41 19-те заповеди на Мария Монтесори за родители……………………………..43 ТЪРСЕНИЯ Героите на списание HUMANUS – Бонка Скорчелиева и „ДО РЕ МИ”……..44 Нужно ли е в училищата да се въвежда предмет "Мислене"?.......................51 ПО СВЕТА И У НАС Във Финландия учителите имат свободата да избират метода на преподаване и материала за учене…………………………………………………………54 Без зор прокопсия няма: и като сме си избрали да нямаме зор, има да имаме и прокопсия!..................................................................................................58 Диалогът е ефективен инструмент в образованието……………………….….60 ДИСКУСИЯ ЗА СВОБОДАТА Да си свободен е същото като да имаш крила…………………………...……..61 Има ли сред днешните българи… роби?.........................................................65

НЕЩО КАТО ПОСЛАНИЕ Убита е индивидуалността в нашия свят

Публикувам текст, написан тази сутрин и то съвсем спонтанно от един млад човек (на 18 години), с когото се запознах наскоро и с когото водим чудесни, много приятни за мен разговори по всякакви теми, предимно човешки, сиреч философски, психологически и т.н.; той ме порази с интелекта и с разбиранията си, също така много спортува, поддържа тялото си, абе е един необичаен, разностранно развит млад човек, които са толкова дефицитни за България, но ето, оказа се, че имало и такива; изглежда най-сетне се е родило и е израсло тъй дългочаканото поколение на свободата, което непременно ще промени България из основи. Та вижте какво пише този младеж, то е нещо като обръщение към връстниците му, както и към сънародниците ни като цяло, ето, четете, интересно е какво този млад човек ни казва: Здравейте, драги сънародници, Включително и тези които нямат лични карти, включително и тези извън граница, но и всички в граница без значение цвета на шибаното тяло. 5

Докато се дискриминираме и се разправяме за малки части от злото, което ни е причинено, голямото зло си расте. Докато не се обединим като народ как очаквате да се обединим като държава? Докога ще спим? То вярно в религията пише "Бъди смирен и прощавай!", но това означава ли да оставим дявола да победи? Някои не намират смисъл да се борят дори. Те си търсят собственото благо. Някои са толкова далеч от собственото си благо, че отново не намират смисъл да се борят. Не сте ли поне малко... побеснели?! А какво правят хората? Огледайте се. Всеки се разхожда. Всеки на кафенце. Утре какво ще е времето? Оцетът стана 2,50. Преслава изкарала нова песен – ее, браво, за ей това живея аз!

Тя цялата земя е доста изкривена, но нека поне започнем от нашата родина. Тук сме се родили, тук ще обработваме. Дошли сме от ония свят, безплатно, но животът ни идва доста скъпо. Защо някой, които е дошъл от същото място, което и ти, ще има по голяма власт над теб? И най6

вече над цял народ. Да не би да е повишен на архангел в ония свят? За оня свят знам, че трябва да си честен и почтен. Може би е от ония ангели, които са предали Божието царство. И илюзорно хората продължават да живеят в свобода. Айде мама на детска градина, айде мама в първи клас, 2, 3, 4, 5, 6, 7... оп, къде искаш да кандидатстваш, ето точно тези избори имаш, след това продължава 8, 9, 10, 11, 12, 12 годинки подтискане на огромната енергия, която се таи в нас.

Потискане на индивидуалността, която никога не е била в миналото и няма да се повтори в бъдеще; вече примирилият се критичен ум поема външна информация, която се върти с десетилетия и ти запълва чашката – за да си толкова умен че да не може да видиш друга страна на нещата. Та 7

то няма място от интелектуално обучение. Обучение, каляващо само и единствено паметта. Уж анализираш от собствена гледна точка поета Христо Ботев, а то излиза, че е грешно. Свободно мислещите както и преди така и сега са хулени от масите. Хиперактивните, които са запазили индивидуалността си и налагат мнението си са смятани за непослушни хулигани, които не са се просветлили, че трябва да забият поглед в листа за слушане с разбиране. Слушай какво ти приказва човек, който също е слушал какво му се приказва и така не знам докъде. И разбирай, че иначе горко ти! Учителят трябва да учи, че има още много да се учи и че човек сам трябва да се учи и сам да мисли. Нещата винаги трябва да се слагат под съмнение. Учителят упорито се кара на хулиганите и хвали отличника, той щял да успее. Успехът тук е присъединяване към отбор на поредната механична единица. Да ви припомня, че това е вашия живот, вие избирате как да го живеете, вие избирате реалността си и я проявявате с действията си. Поне така са направили всички велики души. Ако те не мислиха индивидуално, а следваха отредения уж сигурен път, щяха да са поредните. Да оставим това. Та какви мечти имат малките деца? Да са супергерои, някои актьори, певци, рок-звезди, да се бият с лошите? Не ми казвайте че има такава възможност да станеш полицай. Полицаят не се бие с лошите, той се бие с добрите.

Да оставим и това. Сега е нашумяло позитивното мислене. Обаче хората го разбират толкова погрешно, че се осланят на него и чакат някой 8

да им свърши нещата. Позитивното мислене е с цел да започнеш нещо, а не да се осланяш на позитивните мисли и да чакаш резултати. И все пак трябва да бъдем оптимисти за да започваме оптимистични каузи в оптимистична насока. И кво, някаф даскал дето дори не знае чужд език, ще ти говори за света и успеха? Все едно да отида в циганската махала и да питам как се става милионер.

Те няма да допуснат нашата индивидуалност. Очакват да си погубим живота точно като тях. Затова, приятелю, ти трябва да проявиш твоята индивидуалност. Няма как някой друг да го направи за теб. Или вместо теб. Съветите са относително нещо. Вие сте затворени във вашия свят, вашето тяло, вашия дух. Само вие знаете кое е правилно и коя е посоката. Само вие знаете какви семена са посети у вас и щом изключите логичния ум вие много добре знаете, че мечтите са ви възможни. Убита е индивидуалността в нашия свят. 9

Хората, открили я, са хората, на които се възхищаваме. А те не са по-различни от вас. Целият свят е направен от хора не по-умни от вас. Вие сами избрахте да бъдете посредствени. Защо не опиташ да видиш докъде може да стигнеш, колко можеш да научиш, колко можеш да успееш? Защо? Нима слънцето не ти дава тази възможност? Добре че то свети с всички сили, а не като теб посредствено, че иначе планетата ни можеше да се казва "кочан-земя". Ако изобщо имаше някои, който да я кръсти. И ти си едно слънце. Дошли сме от звездите, ама забравихме се в парите. Само ти можеш да светиш по твоя собствен начин. Освети мястото, спри да се пестиш. По-силен и по-умен си отколкото мислиш. Забрави всичко, което са ти казали. Как може да градиш себе си с помощта на хора, които не са наясно със себе си? И къде остана това "себе"? Някъде по пътя... Влез в гората от най-тъмната й страна. Успех! Написа: Петър Стоев (Вижте неговия видеоканал в youtube.com, където този млад човек има много интересни авторски клипове, дори филми и пр.)

ИНОВАЦИИ Една инициатива, подкрепена от списание HUMANUS

Презентация на Булгаков в библиотеката На 15 май 2015 година Регионална библиотека „Партений Павлович” - град Силистра се състоя презентация по романа „Майсторът и Маргарита” на Михаил Булгаков, подготвена от ученичката от Езикова гимназия „Пейо Яворов” Даяна Аджемова и нейни съученици.

Поводът за събитието беше 124 годишнината от рождението на Булгаков, а целта му бе да даде пространство за изява на творчески и новаторски мислещи млади хора с отношение към литературата, книгата и четеното. Изявата бе резултат на общите усилия на библиотеката и мен като представител на сп. HUMANUS, от името на което предложих осъществяването на тази идея. Даяна, която е лице на сп. HUMANUS, подпомогната от своята съученичка Михаела Попазова – чието дело е техническото оформление на презентацията – се справи великолепно с тази задача, още повече, че тя е голям почитател на романа и автора му, с което привлече моето внимание да я ангажирам. Присъствалите имаха възможността да се насладят на заразяващото вдъхновение, с което тя представяше творбата, основните идеи и герои. Да, Даяна е нещо уникално! И това също е събитие. Написа: Димитър Пецов

ИНТЕРВЮТА Всеки човек е уникален, но трябва да намери и развие своята уникалност

Една младежка група постигна своя успех благодарение на своето развитие. „Революция Z” ще бъдат подгряващата музикална банда на концерта на „Роксет” на 17 юни в зала „Арена армеец”. По този повод поканих вокалистката на групата Мона Недева, която е в основата на това развитие, 12

да разкаже за читателите на списание Humanus за групата, за успеха и развитието. Има ли някаква революция, която искате да извършите „Революция Z”? Не, няма как да променим много драстично нещо, но тъй като много млади хора ни харесват, по-скоро се борим за това да видят една различна част от българската музика и въобще култура. Срещу чалгата ли сте? Аз лично не съм против нищо като музика. Всеки сам си избира каква музика да слуша. Но аз виждам, че хората стават много материални като слушат чалга, защото там се пее за коли и други подобни материални неща. Имате ли някакво послание? Искаме децата да бъдат себе си, да вярват в себе си, ако усетят че искат с нещо да се занимават да се занимават докрай с него. Важно ли е да си уникален и как се постига уникалността? Всеки човек е уникален според мене. Ти си го намираш сам за себе си. Аз не мога да кажа на другите как да намерят своята уникалност. Това е нещо, което ти харесва да правиш, нещо, с което се чувстваш добре. Но трябва да го развиваш, защото уникални хора има много, обаче и мързеливи има много. Общо взето талантът е десет процента, а останалото е труд и работа. Не мислиш ли, че трябва да има и малко шанс? Той шансът ще си дойде ако работиш. Според мен са малко хората, които ако работят много и имат талант, да не им се случат нещата. Няма как да не станат. Поздравления за успеха, който постигнахте, да свирите на концерта на „Роксет”. Какво е необходимо за такъв успех? Доколкото разбрах, това е било твоя идея? Да, общо взето аз бях човека, който беше инициатора на цялото това нещо. Но в случая става дума и за връзка със „София мюзик ентърп13

райсис”. Аз ги познавам тези хора, работила съм с тях. Едва ли някаква група, ако от някъде се появи и каже – искаме да подгряваме на „Роксет” – ще се случат така нещата. По-скоро имах шанса и ми бе дадена възможност да пратим нашата презентация и се получиха нещата. Да, много е яко! Контактувате с много млади хора, участвате и в сериал свързан с техните проблеми, имате ли представа какви са проблемите на тийнейджърите? Първо, ние не сме далеч от тази тийнейджърска възраст. Момчетата от групата даже са по-малки от мене. Някои сега са завършили училище. Така че аз имам някаква представа какво се случва, имам представа и за образованието. Има много проблеми. Много е важна според мене средата за развитието и особено семейната среда. Може да прозвучи като клише, но първите седем години са много важни за развитието. Ако нямаш някаква среда в къщи, в която да ти изградят някакви навици – да ти кажат кое е о`кей, кое не е – няма да стане. При мен така се случи. Нашите никога не са ме карали да правя нещо, защото трябва да го направя, а по-скоро са ме насочвали, докато аз вече мога адекватно да вземам решения кое е о`кей, кое не е. Мислиш ли, че средата в училище позволява едно такова по-свободно развитие? Не. И мисля че много често дори семейството да те напътства по правилния начин можеш да попаднеш в кофти среда, където се вземат наркотици и подобни неща. Защото в това отношение в България е много тежко. В смисъл, че ние сме на едно от първите места в Европа по вземане на наркотици от най-ранна възраст и алкохол и всякакви такива глупости. Постоянно по новините дават деца, които умират от отравяне с алкохол. Кое, мислиш, е нещото, което може да ги предпази от това? Като цяло мисля, че трябва да има някакви закони и да се спазват. Заниманията с творчество могат ли да помогнат? Това може и да ги предпази, но може и да ги накара да започнат, защото в артистичните среди е разпространено такова поведение. Ние от “Революция Z” сме категорично против. Може би сме едни от малкото в това отношение, но на нас не ни е готино да се занимаваме с такива неща.

Но като цяло, макар че аз не разбирам много, мисля че трябва да има някакви закони, защото не е добре да продължават нещата така. Доколкото разбирам ти си избрала да останеш и да се развиваш в България, а не да заминеш в чужбина. Какво би посъветвала младежите – да останат или да заминат? Не, аз никого не мога да съветвам за нищо, нека всеки да постъпи така както го чувства. Например аз съм завършила преди четири години и осемдесет процента от моите съученици вече са в чужбина. Но който се чувства добре нека да остане в България. Просто тук нещата се случват потрудно, по-бавно, има много шуробаджанащина във всичко и трябва да си много търпелив. И трябва да знаеш, че ще ти се случат нещата, но няма да е сега и на момента. Какво мечтаеш още да ти се случи? Аз мечтая да съм здрава и да ми се случват хубави неща. И засега ми се случват много хубави неща. И се надявам и за напред да е така и да се развиваме с групата. Интервюто взе: Димитър Пецов Забележка: Интервюто бе взето след концерт на „Революция Z” в град Силистра, откъдето е родом и самата Мона, по повод деня на детето 1 юни със съдействието на Иван Неделчев.

Мечтайте смело и истински вярвайте в себе си, преследвайте мечтите си – колкото и невъзможни да ви изглеждат!

Една младежка рок група – „Вход свободен” от Силистра – очарова със своите изпълнения публиката на фестивала „Цвете за Гошо”, който се провежда ежегодно в София в памет на Георги Минчев. Характерно за тази група е, че съществува само от броени месеци, но с помощта на ръководителя си Иван Неделчев постигна едно невероятно бързо развитие и успех. Това се дължи най-вече на любовта и отдадеността на младежите към нещата които правят, както и на уникалното съчетание на личности и таланти в самата група. Ето какво сподели за списание Humanus след успеха на групата вокалистката Владилена Василева: Поздравления за участието и доброто представяне на фестивала „Цвете за Гошо” с група „Вход Свободен”. Как беше усещането на сцената? Определено можем да се закълнем, че това е най-невероятното събитие с най-хубавата публика и сцена в България! Усещането... няма как да се опише с думи, каквото и да кажем ще е малко. Как усети атмосферата на фестивала? 16

Аз за втора поредна година присъствам на фестивала. Атмосферата е великолепна! Истинска рок атмосфера! На това събитие се събират утвърдени музиканти и съвсем млади като вас – усеща ли се разлика между поколенията? Разликата... усеща се, но по много интересен начин – всички млади наблюдават истинските професионалисти и се учат, от друга страна пък големите ни се радват страшно много и ни поздравяват! Така настъпва едно невероятно приятелство между всички! Кое беше различното при вашата група – кое ви направи уникални при вашето участие?

По този въпрос най-добре ще могат да говорят хората, които са гледали и слушали отстрани, защото всичко беше толкова хубаво, че лично не помним какво сме правили на сцената! Но по отзивите от публиката и това, че ни изкараха два пъти на бис разбрахме, че сме се справили възможно най-добре, за което страшно много се радваме! Нещото, което ни направи уникални според мен е това, че с изключение на вокалната формация "Мечо Пух”, ние бяхме най-малки и публиката не можа да предположи, че едни ученици от Силистра, на тази възраст, могат да се изправят пред толкова много хора и да направят това, което направихме ние – да се 17

забавляваме толкова много на сцената, докато свирим и пеем музиката, която обичаме. И едновременно да радваме и останалите с това, което правим! Важно ли е да си уникален и как се постига уникалността? Уникалността – това е нещото, което те прави различен, именно да се отличаваш от всички други и да те запомнят, да си оригинален! Естествено, че е важно, това е на първо място! Трябва ли да има повече събития като това, които да дават път на младите? Ще кажа само: да, трябва!!! Има ли нещо, което искаш да кажеш на младите хора в България? Да мечтаят смело и истински да вярват в себе си и да преследват мечтите си колкото и невъзможни да им изглеждат!!! Rock'N'Roll! Кои са хората, на които искаш да благодариш? Няма да казвам „на първо място еди кой си, на второ място…” Хората, на които искам да благодаря, са страшно много: родителите, освен моите, така и на останалите от групата, на самата група, Иван Неделчев, Емил Акрам, господин Радулов, списание “HUMANUS” и Димитър Пецов за невероятните интервюта, Община Силистра заедно с нашия кмет – д-р Юлиян Найденов, Васко Кръпката и всички организатори на това шеметно събитие, на всички хора, които ни подкрепиха и продължават да ни подкрепят и на невероятната публика, която повярва в нас – Благодарим ви, скъпи фенове!!! За мен беше огромно удоволствие да свиря точно с тази банда, на това събитие, на тази сцена, на това мяста, пред тази публика! Наистина съжалявам, ако съм пропуснала някого! :-) :-) :-) Димитър Пецов – коментар: На самата Владилена й предстои едно ново личностно развитие – тя ще кандидатства в музикалното училище в София и това вероятно ще я отдели от групата, която е в Силистра. Но както и да се развият нещата при тези младежи „Вход свободен” остава едно уникално явление, което ние от списание Humanus отразихме.

ПРОВОКАЦИИ Отживялата времето си образователна система само вреди – и затова следва да бъде отхвърлена без жалост!

Из: Министър Танев напрегнат заради матурите ... Борбата с преписването ще се води по всички възможни съществуващи методи, категоричен бе образователният министър. Той призна със съжаление, че техниката в такива случаи става все понезабележима и изрази мнение, че тук въпросът е такива ли да останат изпитите, които са "просто непригодни да посрещнат възможността да бъде филтрирано преписването". Запитан какви трябва да станат изпитите и какъв е смисълът да се наизустява материал, след като всяко дете може да намери отговор на въпросите в интернет, проф. Танев призна, че "училището е до голяма степен догонващо, ако въобще догонва това, което се случва в живота". Кратък коментар на редактора: Думите "борба с преписването" – един чудесен израз, много показателен! – синтезирано показват банкрута на построената върху неверни основания образователна система, изцяло откъсната от съвременността и живота: в днешните съвременни условия организаторите на изпитите или изпитващите би следвало изобщо да не се плашат от достъпа на младите или на изпитваните до потребната им информация, напротив, те би следвало и по време на изпита да имат пълен и свободен достъп до интернет! Защото какво се проверява на смисления, на 19

неглупавия изпит? Търси се някаква степен на развитост на определени интелектуални качества на личността, а не се мери едно-единствено нещо, а именно доколко паметта на младите е способна да поема, да попива и да възпроизвежда някаква информация. Която по начало е налична в Мрежата и е достъпна за всеки, защо ни е тогава да си пълним главите с нея?! Апропо, главите ни не са за това, те не са сандъци или чекмеджета за информация, имаме глави за съвсем друго нещо! Предназначението на главите ни е друго от това да ги превръщаме в хранилища на информация! Преди 100 или 200 години може и да е имало смисъл да знаеш нещо, което другите не са знаели, днес обаче всеки може да знае всичко стига да поиска – днес всеки има свободен достъп до цялото знание на човечество. Младите трябва да умеят да боравят с достъпната им информация и да я тълкуват, да я "смилат" и да я използват с оглед постигането на някакви жизнени или практични цели. Инак казано, трябва просто да умеят да мислят. Щом младите хора, явяващи се жертви на абсурдната система, в днешните условия мислят само за едно нещо, именно как да излъжат и измамят системата, как да препишат, то това е ярко свидетелство за пълния й банкрут и за безсмислието й. Такава абсурдна и парадоксална, отживяла времето си образователна система за нищо не става и следва да бъде отхвърлена без жалост. Тя пречи на младите, вреди им – вместо с нещо да им помага или да ги развива. Загубил се е смисъла на това, което по идея е истинското, смисленото, отговарящо на нуждите на младите и най-вече човечно образование. Абсурдната образователна система, която имаме, развива у младите само две неща: пълно отвращение от ученето и невероятни, направо феноменални способности да излъжат системата, сиреч да препишат. Само на това учи системата младите, ако не броим това, че тя прави и всичко необходимо за да ги обезличава, да създава ужасен ценностен дефицит или духовен вакуум, празнина в душите им.

Училището-затвор наказва децата ни без да са го заслужили

„Върви по дяволите!” Думите ме удариха право в сърцето. Не че за пръв път ми се случваше някой да ме прати по дяволите, но сега бе наистина сериозно. ... в онези случаи „върви по дяволите” бе просто отдушник за изпускане на напрежението, за край на спора, който не водеше наникъде. Този път обаче бе сериозно. Този път почувствах, че може би наистина ще отида при дяволите, в ада. Не в ада след смъртта, където ме очакват огън и жупел, в който не вярвам, но в ада, който може да съпровожда живота на този свят, когато изгаряш от съзнанието, че си предал някого когото обичаш, който се нуждае от теб, който зависи от теб. Думите бяха изречени от деветгодишния ми син Скот в директорския кабинет на началното държавно училище. Те бяха адресирани не само към мен, но към седемте строени пред него големи, мъдри възрастни – директорът, двамата учители на Скот, съветникът, психологът, майка му и аз. Ние се бяхме събрали в единен фронт срещу Скот, за да му покажем недвусмислено, че той трябва да ходи на училище и трябва да прави каквото му казват учителите. Ред по ред си казахме строгите реплики, след което Скот ни погледна право в очите и изрече думите, които ме приковаха на място. На мига от очите ми рукнаха сълзи. В този момент знаех без никакво съмнение, че трябва да съм на негова страна, не срещу него. Погледнах през сълзи към съпругата си и видях, че тя също плаче. Беше ясно, че усеща абсолютно същото. 21

Още в този момент и двамата разбрахме, че трябва да направим това, което Скот отдавна ни молеше – да го отпишем не само от това училище, но изобщо от каквато и да е институция от този тип. За него училището беше затвор, а той не бе направил нищо за да заслужи такова наказание." "Готвя" ви на български "Free to learn" на Питър Грей. От фейсбук-страницата на Gayane Minassian

За да бъдем настина свободни трябва да се освободим първо от робското мислене и самочувствие Метафори и митове доминират нашето съзнание. Те са по-образни и емоционално ясни, по-лесни за асимилиране от историческите факти. И са идеално средство за властов контрол, за промиване на мозъци. Турското робство е една такава метафора. Внушението, че сме били пет века роби, буквализирането в българското съзнание на тази възрожденска метафора е смущаващо. Сърбите и гърците не наричат себе си роби, макар че са имали сродна историческа съдба. Метафората за "черното робство" е изиграла своята роля по време на националното ни освобождение, но днес тя е само израз – и генератор – на национални комплекси. Много си обичаме синилата от бича и следите от хомота!... И все чакаме някой отвън да ни освободи. Или се оплакваме, че някой отвън – било от изток, било от запад – ни е поробил и нищо не можем да направим сами за себе си. Като безпомощна "рая". По-комунистическо време се говореше и за "фашиско робство", от което ни била освободила Червената армия на Сталин, превземайки България на 9 септември 1944 г. Страната се изпълни с паметници на "братятаосвободители". Или по-точно – на „Големия брат” от Москва. Сега можем да използваме тази метафора – "робство" – и за периода на комунистическо господство. А агентите на путинизма у нас се опитват да ни убедят, че евроатлантическата интеграция, осъществяването на възрожденската мечта да станем част от демократична Европа, била всъщност ново робство. И пак трябвало Дядо Иван да дойде да ни освобождава... За да бъдем настина свободни, трябва да се освободим първо от робското мислене и самочувствие. Vladimir Levchev 22

РЕВОЛЮЦИЯТА В МИСЛЕНЕТО Свободата и разнообразието са в основата на развитието и на качеството на образованието Излишен ли е ХII клас? А колко трябва да са вагоните на влака за Варна за да отидем във Видин?

Снимка: Крум Стоев Образованието е процесът на личностно развитие, който трябва да доведе до зрелост, автор: Явор Ганчев, Национална мрежа на родителите В своята книга “Демократичното образование” Яков Хехт систематизира три типа реакции, противни на реформата: първо, отричане на нуждата от реформа; второ, ангажиране с “реформаторски” дейности, които няма опасност да променят статуквото; и трето, настояване, че трябва повече от същото, заради което има нужда от реформа. Реорганизациите в образователната система (да има ли ХII клас, в VII или VIII клас да завършва основното образование, да се кандидатства ли след V клас и пр.) спадат към типа “имитация на реформа, която няма опасност да промени статуквото”. Сред23

ното образование е откъснато от живота; множеството зрелостници нямат елементарни умения за общуване и боравене с информация, а какво остава за капацитет за взимане на отговорни решения за собствения си живот (собствено, зрелост). Този резултат не се дължи на ХII клас. Като начало, добре е да признаем някои очевидни факти. Например, че образованието не е функция на времето, прекарано в училище. Да, статистиката сигурно показва, че повече време в училище корелира с по-добри резултати. Но за какви училища се отнасят тези резултати? Повече време, прекарано в неподходящо или лошо училище, дали ще подобри образователните резултати? Резултатите се дължат на качеството на образователните услуги, както и на възможността за избор именно на такива услуги, каквито са нужни и точно когато са нужни. Тези неща не се измерват с време и тук е мястото да напомним по повод едно друго организационно преустройство, че предучилищната подготовка също не зависи от броя на годините предучилищна подготовка. Това ни води до следващия очевиден факт: децата са различни. Като казваме различни, нямаме предвид ръст и цвят на очите. Децата учат по различен начин – и с различно темпо. И най-важното – интересуват се от различни неща, по различно време. Най-трудно е да си признаем, че очакваме от зрелостниците да умеят да се мотивират от собствените си интереси и да поемат отговорности след 12 години на обучение, напълно игнориращо именно собствените им интереси. В “реформаторския” проект за нов закон за образованието четем: “Чл. 78. (1) Общообразователната подготовка... е еднаква за всички видове училища и се придобива чрез изучаване на едни и същи общообразователни учебни предмети и с един и същ брой учебни часове за всеки от тях, определени в държавния образователен стандарт за учебния план”. Сигурно ще се съгласим, че “има едни неща, които всички деца трябва да знаят”. Но постижимо ли е това именно чрез игнориране на фактите, че образованието не е функция на времето, прекарано в училище и че обучението трябва да следва интересите на ученика, за да е ефективно? “Този влак все не отива до Видин! Да, очевидно влакът е за Варна, но дай да пробваме да махнем един вагон отзад или да добавим два вагона отпред, да видим дали пък няма да пристигнем във Видин?” Смешно ли ви е? Посмейте се, но и си спомнете, че който се смее на глупостта, вероятно е платил билета за цирка. Образованието е процесът на личностно развитие, който трябва да доведе до зрелост, т.е. способност за взимане на независими и отговорни решения. Тази способност не пада от небето; учи се, и то именно чрез преживяване на ситуации на взимане на решения. Ако това е гарантирано, тогава образованието може да е и социална услуга; и подготовка за трудовия пазар; и превенция на престъпността; и инструмент за борба с бедност24

та. Да, хората с по-добро образование са по-богати и по-рядко влизат в затвора. Но дали пък това не се дължи на тяхната зрелост? Може ли да се провежда образователна политика, която да цели превенция на престъпността и борба с бедността, чрез образователна система, която не зачита индивидуалността на учениците и така възпроизвежда незрели хора, неспособни на отговорно поведение? Личностното развитие е лична работа. Логично, нали? Защо тогава не поставяме под съмнение смисъла на държавната намеса в ученето, което е самата същност на личностното развитие? Въпросът какво, колко, кога, как и защо се учи трябва да се решава от участниците в учебния процес (учениците, представляващите ги родители и техните учители) и те трябва да имат гаранция за правото си да вземат независими и отговорни решения за образованието. Именно защото решенията по твърде личния въпрос за образованието се вземат от държавна институция, затова образователната система служи на всякакви институционални и частни интереси, но не и на личностното развитие на учещите. Излишен ли е ХII клас? Може би за едни ще е излишен, а за други – не. Но ако има нещо излишно, то това е функцията на министъра на образованието да определя императивно какво, колко, кога, как и защо да се учи. Нека тези, които искат да поемат отговорността за собственото си образование, да имат възможността да го правят с подкрепата, която им се полага по чл 23 от Конституцията. И съвсем не става дума за “финансирането на частните училища” – става дума за всяко едно дете във всяко едно общинско училище. Ще доведе ли това до сътресения? Едва ли. Мнозинството няма да искат или да могат да взимат подобни решения за себе си и ще продължат да се придържат към обучението по министерската програма. Нека има плурализъм – разнообразни образователни решения за разнообразните образователни потребности на различните ученици. Нека образованието да е качествено за всички или поне за възможно най-голям брой хора – но това няма да стане чрез намиране и налагане на поредния “най-добър” модел. Ще стане чрез осигуряване на разнообразие и свобода, защото те са в основата на развитието и качеството. Нека има истинска автономия на училищата – защото разнообразие и качество може да се осигурят чрез самоуправление, но не и чрез заповед на министъра. Помислете си дали разнообразие и качество в изкуството може да се осигурят със заповед на министъра на културата? Представихте ли си го нагледно? Ето, това вече е стъпка в правилна посока – вече няма да говорим дали имаме нужда от свобода, разнообразие и плурализъм, а как това може да стане.

Най-голямото предимство на демокрацията

Демокрацията означава, че ако в ранната утрин ви звънят на вратата, то това най-вероятно е млекарят. (Уинстън Чърчил) Пояснение за младите: Вие вероятно едва ли могжете да си представите за какво става дума. Защото не сте преживели този кошмар, слава Богу! Но в ерата на комунизма да ти звъннат в ранната утрин е било почти сигурно, че КГБ (ДС) е решило да те прибере; идват в ранната утрин, прибират човека, а този човек повече никой не го вижда. Понеже е бил обявен за "народен враг", за "враг народа", както казват руснаците. Това е била обичайната практика. Дойдат ли в ранната утрин с черната кола, с черната Волга долу на входа, точно това ще стане, ще арестуват поредната си жертва. И хората в големите жилищни блокове със свито сърце са чакали да разберат на коя врата този път ще позвънят, дали този път вратата няма да е тяхната. Аз съм живял в Санкт Петербург в началото на 80-те години на ХХ век. Руснаци тогава са ми разказвали, че много често десетилетия по-късно се е случвало когато някой по някаква, може и да е най-банална причина, внезапно ти звънне на звънеца в необичайно време, е имало хора, които заради това звънене са получавали инфаркт и са умирали – толкова голям е бил страхът! 26

Пиша тия неща за да се знаят. Ето от какво е изхождал Чърчил за да напише своята толкова убедителна дефиниция за главното предимството на демокрацията пред тиранията. А аз ще публикувам този постинг в младежкото списание за съвременно образование и за личностно развитие, което носи името HUMANUS. А думата HUMANUS в превод от латински означава "човешкото", "хуманен", да, смисълът на тази дума е този, непосредствено е свързан с човека – и с човещината...

Иван Вазов получава двойка за домашно върху "Под игото"

Патриархът на българската литература е оценен със слаб (2) за домашно върху най-известното си произведение, написано от него вместо племенника му Александър Вазов. Това става през 1919 г. В броя на "24 часа" от 24 януари ви разказахме за двойката, която отнася Ивайло Петров за домашна работа по "Преди да се родя и след това", която той пише от името на дъщеря си София. И ако авторът на "Хайка за вълци" е оценен от неизвестна учителка, замествала титулярката в класа на дъщерята, Иван Вазов получава позорната оценка от смятания за един от най-добрите даскали по литература по онова време Велико Йорданов. Александър е син на брата на Иван Вазов Георги. Сашо, както го наричат приятелите, е в последния клас на гимназията. Минава за гордост на училището, защото е вратар на софийския ученически футболен отбор. 27

През пролетта на 1919 г. английски военен крайцер акостира край Варна Моряците от родината на футбола искат да премерят сили с български ритнитопковци. Варненци отказват и е взето решение до морската столица да замине софийският отбор. Директорът на училището дава съгласие, но Сашо Вазов се колебае. Предстои му домашно упражнение върху "Под игото" – нещо като генерална репетиция за матурата. Преподавател по литература е строгият и безкомпромисен Велико Йорданов. Сашо отива при чичо си и в присъствието на проф. Иван Шишманов му разказва дилемата си. След кратко колебание Иван Вазов казва на племенника си: "Ти отиди, а аз ще се опитам. Велико Йорданов наистина е строг, но дано успея. Ще помага и професорът. Пък ти сетне ще си го преработиш в духа на учебника..." Цитирам думите на Вазов според текста в книгата "Трагикомични случки за български писатели" на Иван Богданов. Англичаните побеждават нашите въпреки самоотвержената игра на вратаря Александър Вазов. Той се връща в София с изпожулени колене и ръце, но пък е щастлив, че няма да има никакви проблеми с домашното си по литература. Кой може да го напише по-добре от самия автор на класическия роман. След седмица учителят Велико Йорданов връща контролните на учениците. Върху текста в тетрадката на Александър няма никакви забележки и задрасквания, но в края му с яркочервено мастило и почти калиграфски почерк е написано "слаб 2". След края на часа ученикът догонва Йорданов и го пита да има някаква грешка в оценката за домашната му работа след като темата е развита добре. След време Сашо предава отговора на учителя си така: – Грешка?! Добре развита тема?! Да пишеш приумици? Да не се съобразиш с нищо в материала, както е изложен в учебника по литература, да не се съобразиш и с моя учебник по стилистика, с моя учебник, спечелил конкурс, одобрен и препоръчан с окръжно от министерството! Ученикът Вазов се опитва да прекъсне монолога на разярения преподавател, но това сякаш го разгневява още повече: – Да пишеш, че в образа на Бойчо Огнянов са въплътени черти не от един, а от много герои... Кой ти каза това, кой? Смазан и унизен, Александър отива при чичо си. В кабинета му пак е проф. Иван Шишманов, двамата си говорят нещо. Иван Вазов пита дали учителят е харесал домашното. Племенникът безмълвно подава тетрадката си. Двамата мъже дълго гледат красивата яркочервена двойка в тетрадката и в един момент прихват да се смеят. Сашо твърди, че се смели до сълзи.

Въпреки двойките, както София Ивайлова Петрова, така и Александър Георгиев Вазов получават за срока шестици по български език и литература. И ако в първия случай учителката е респектирана от името на класика Ивайло Петров, във втория по всяка вероятност основна роля играе проф. Шишманов. Само той си знае как е успял да убеди твърдоглавия Велико Йорданов. Самият преподавател явно преживява дълбоко тази история. Ученикът Вазов разказва, че щом го срещнел, учителят го поглеждал гузно. После не отговарял на поздравите му и накрая се правел, че не го познава. Александър Вазов не наследява писателската професия на именития си чичо и става режисьор. Вторият му филм е "Грамада" (1936) по едноименната поема на писателя.

ЗНАЕТЕ ЛИ ЧЕ…? С тръгването на училище „ученето” се превръща в наложено отвън задължение

Знаете ли че: Михай Чиксентмихай е психолог, чийто основен принос е разработването на концепцията за потока – състоянието, в което човек функционира и се развива оптимално, като изпитва дълбока наслада и удовлетворение от справянето с някаква дейност, която съдържа предизвикателство за него – без да надвишава критично рамките на способностите му. Михай прави разграничение между този вид наслада и удовлетворе29

ние и удоволствията, които не са свързани с активно действие от страна на човек и не го развиват. Ето какво казва той във връзка с ученето и децата: "Човек може да изпита удоволствие без никакво усилие, ако съответните центрове в мозъка му бъдат стимулирани с помощта на електричество или в резултат на химическа стимулация с наркотични вещества. Невъзможно е обаче да се наслади и да изпита удовлетворение от тенис игра, книга или разговор, освен ако вниманието му не е изцяло концентрирано в тази дейност. Ето защо удоволствията са толкова мимолетни и не развиват личността. Комплексното развитие изисква инвестиране на психична енергия в цели, които са нови и относително трудни. Лесно е да се наблюдава този процес при децата: през първите няколко години от живота всяко дете е малка „машина за учене”; то постоянно опитва нови движения и думи. Силната концентрация, изписана на лицето на детето, което усвоява някое ново умение, е добър пример за това с какво е свързана насладата и удовлетворението. Всяка ситуация, в която детето учи с такова удовлетворение и радост, развива неговата личност и разширява нейните граници. За съжаление тази естествена връзка между растежа и насладата като че изчезва с времето. Причината, поради която се губи радостното вълнение от усвояването на нови умения, може би се дължи на факта, че с тръгването на училище „ученето” се превръща в наложено отвън задължение. Тогава най-лесно става да се приютиш в тесните рамки на аза, развит в юношеството. Ала когато човек заживее в зоната на удобството, убеден, че хвърлянето на умствена енергия в нови начинания е загуба на време, ако не осигурява някакви външни облаги, той губи радостта си от самия живот. Тогава мимолетните удоволствия се превръщат за него в единствен източник на положителни изживявания." Представи: Gayane Minassian Добавка: Знаете ли, че невропсихологът Дейвид Роуз, който работи с деца с обучителни трудности, казва, че в резултат на дългогодишна работа той и екипът му заключават, че „най-разпространената обучителна трудност в училищата не е физическа или когнитивна, а емоционална. Най-трудното за екипа ни е да върнем децата, чиято способност за учене е била блокирана от училищната система. Децата, които имат трудности с четенето, не са като тези, които тепърва започват да се учат да четат. Изследванията показват, че когато бъдат помолени да четат, те изпитват емоционален стрес, който има измеримо физическо изражение – потене на дланите и ускоряване на пулса. В един момент си дадохме сметка, че, о Боже, тези деца изобщо не са в тази класна стая! В емоционално отношение те са в саваната,

където ги дебнат гладни лъвове, а ние се опитваме да ги учим на правопис!” И още: Противно на общоприетото схващане критичното мислене не се усвоява чрез съпоставяне на разнопосочна информация. За да прецениш нещо критично, за да го „претеглиш”, ти е необходима опорна точка извън него – както Архимед е казал: „Дайте ми опорна точка и ще повдигна Земята.” Опорната точка, необходима за претегляне на информацията, не е още повече информация, а нещо различно от информация – и това е опитът. Човек може да прецени критично информацията само от позицията на житейския си опит. Ето защо когато в името на образованието лишаваме децата от личен живот и възможността да правят избори, да експериментират в живота си и да трупат личен опит, като същевременно ги заливаме с повече информация, отколкото имат капацитет да преценяват критично, ние всъщност им промиваме мозъците. От страницата на Gayane Minassian, посветена на Естественото учене

ИЗКУСТВО От известно време град Силистра е превърнат в нещо като Холивуд

Като в Холивуд (Репортаж от мястото на събитието) 31

От известно време малък град като Силистра е превърнат чрез творчеството на група млади хора под ръководството на режисьора и сценарист Адриан Жазар в нещо като Холивуд. Филмите, които те правят са кратки, около 25-30 минути, но затова пък са наситени с екшън-сцени – гонитби, престрелки в градски условия, оригинални реплики, внезапни сюжетни обрати и комични развръзки. Основното, с което тези момчета разполагат за да постигнат това е една камера – камерата на Адриан и много вяра, много ентусиазъм, че нещата, макар и трудно, могат да станат. Актьорите – основно млади хора, непрофесионални актьори – участват на доброволни начала, за декор се избират места от заобикалящата среда, градски и природни забележителности. Един снимачен процес отнема няколко месеца, а за броени месеци те са произвели вече два филма в жанровете екшън-комедия и модерен уестърн – първият със заглавие „Бандити под наем” и вторият „Сивият: ловецът на крадци”, като в момента се подготвя сценария и за третия филм.

И макар Силистра да не е Холивуд, усещането което се създаде по време на премиерното излъчване на филмите в града беше като за Холивуд. Тълпи от млади и по-възрастни се струпаха на двете прожекции – 32

през ноември 2014 и сега, през юни – привлечени не само от безплатното излъчване, но и от самия факт на събитието, което успя да сплоти хората около нещо градивно, а не както обикновено става по български за протест срещу нещо. Събитието не само че не е негативно, а е позитивно и творческо – филмите зареждат с добро настроение и със смях и това пролича по реакциите на публиката в залата. Сюжетът им по яснота надминава доста от претенциозните български продукти, нещо характерно и за Холивудските филми, които изтънчената европейска публика обикновено заклеймява като тъпи и за хора с пуканки в ръце. Но при липса на европейски „умни” филми гледаме тъпите американски, нали?! А в случая става дума за оригинални Силистренски екшъни, снимани по холивудски маниер – с идейно развитие на сюжетната линия, отиващо отвъд провинциалните проблеми и оплаквания на средностатистическия българин. Самият факт, че се опитваш просто да забавляваш хората, а не да ги набуташ по-навътре в ямата им чрез цинично и нихилистично отношение към многострадалното им битие, чрез псувни или претенциозни морализаторски речи, е уникален сам по себе си. А той е резултат на един различен тип мислене, на различен начин на възприемане на реалността. Идеологът и двигателят на тези проекти, разбира се, е Адриан – млад човек, който не е заминал далеч „на запад” и не се е отказал да вярва, че в малка България и в един малък град в далечния североизток могат да се правят големи неща – че в България може да е като в Америка, а в Силистра като в Холивуд. Димитър Пецов Бележка: Участието на списание Humanus в подкрепа на този младежки проект е чрез презентиране и организиране на дарителска кампания по време на премиерите на филмите, за което бях ангажиран от екипа на филма. Събраните пари ще оформят бюджета за новия филм.

ЧОВЕШКОТО Защо човек трябва да чете повече книги

Казаното от Атанас Далчев важи и за случая когато човек има твърде беден език, разполага със скромен запас от думи, с които борави: "Когато човек не знае добре един език, той вместо да каже това, което мисли, мисли това, което може да каже."

Една легенда за Леонардо да Винчи

Интересна легенда, свързана с една от най-известните творби на света – "Тайната вечеря" на Leonardo di ser Piero da Vinci – разказва: 34

Започвайки работа над библейския сюжет, великият художник срещнал голяма трудност – за да нарисува Доброто в образа на Христос и Злото в лицето на Юда, трябвало да намери най-подходящите модели. И започнал да търси и да оглежда човешките лица. Един ден, по време на църковно богослужение, се вгледал в лицето на едно от момчетата, които пеели в църковния хор. Това бил съвършеният образ на Исус Христос. От него струяла светлина и доброта. Точно това търсел художникът. На другия ден го поканил в ателието си и възпроизвел чертите му в етюди и скици. Образът на Христос бил завършен. Изминали три години. "Тайната вечеря" вече била почти готова, но художникът все не намирал подходящия модел за Юда. Не можел да открие лицето, олицетворение на злото. А вече започвали да го притискат да завърши фреската колкото се може по-бързо.И един ден след дълго търсене и съвсем случайно Да Винчи най-после открил идеалния модел. В една крайпътна канавка лежал дрипав младеж – пиян, озлобен и преждевременно състарен. Макар и трудно, склонил помощниците си да го пренесат в църквата – понеже нямал време да прави скици. Бездомникът бил пренесен дотам без дори да разбере, а помощниците му го придържали прав за да може художникът веднага да започне да го рисува. Леонардо успял да улови и пресъздаде цялото зло, открояващо се върху това лице.

Когато свършил, просякът – вече изтрезнял – отворил очи и като видял платното пред себе си, казал с почуда и тъга: – Вече съм виждал тази картина. – Как така? Това не е възможно... – попитал изненадващо Леонардо да Винчи. – Преди три години, когато още не бях изгубил всичко. Тогава пеех в един църковен хор, животът ми бе изпълнен с мечти и доброта. Тогава един художник ме покани да позирам като модел за лицето на Христос. 35

ОТЗИВИ Героите на списание „Humanus” – д-р Венцислав Стоев от Силистра От 2014 г. д-р Венцислав Стоев, който е началник на урологичното отделение на силистренската многопрофилна болница, е учредил парична награда на своето име, която се връчва веднъж годишно за постижение на ПМГ” Св Климент Охридски” Силистра, получило значимо национално или международно признание в състезания, конкурси, олимпиади и пр. Постижението следва да бъде от сферата на естествените и хуманитарни науки. Наградата е парична, в размер на една минимална работна заплата за страната за съответната година. Наградата да се поделя поравно между ученика, работил и спечелил признанието и учителя, възпитал и подготвил в най-голяма степен този ученик.

Тази година, на светлия празник 24 май, наградата на д-р Стоев, който е бивш възпитаник на природо-математическата гимназия, отиде при абитуриентката Атина Димитрова. Атина е автор на два романа и публикува 36

редовно в списание „Humanus” свои произведения, заради което заслужено стана едно от лицата му. Относно това, какво го е мотивирало да учреди наградата д-р Стоев сподели за списанието: „Мотивите ми за учредяване на наградата са, че всеки интелектуален, научен и физически труд следва да се посреща с респект. Този труд трябва да бъде стимулиран във всичките му проявления, защото само по този начин може да се постигне успех и просперитет в личен и обществен план. Логиката на наградата също така е насочена и в постигане на конкуренция и състезание за трайни и значими постижения – както на учениците, така и на педагозите” Д-р Стоев е избрал да награди тази година Атина заради „нейната ерудиция и богата култура, за таланта и да изразява по нестандартен начин своята позиция, за умението и умно и въздействащо да прогнозира и съгражда светове, за приноса и в съвременната хуманитаристика, за творческата и мисия и за светлината, с която ни дарява по пътя на своите мечти”. Само да отбележим, че наградата на д-р Стоев за миналата 2014 г. е връчена на друга звезда на списание „Humanus” Димо Стоев – който е барабанист на рок група „Вход свободен” и е сред младежите на корицата му на първото издание за 2015г. Този факт, мисля доказва, че хората които имат сходни убеждения и каузи, без да се познават, могат да се подкрепят в името на постигане на личен и обществен просперитет, в името на успеха на младежите. Димитър Пецов

ПОЗИЦИЯТА НА МЛАДИТЕ Преподаването се свежда до машинално рецитиране на урока, а оценяването се е превърнало в пазарлък между ученик и учител

Учителко любима! (размисли на един ученик), Автор: Мартин Георгиев Тази година ми предстои кандидатстване. След няколко месеца гимназията ще е зад гърба ми и ще навляза в света на възрастните, изпълнен с отговорности и премеждия. Всички познаваме тези моменти, найчесто преди да заспим или под душа, в които милион мисли прелитат през ума ни, разсъждавайки какво правим и на къде отиваме. Моите разсъждения са свързани с бъдещето и дали съм достатъчно подготвен за него. Няма как да не започна да анализирам на какво всъщност ме е научило училището, какви качества съм придобил благодарение на него, какви навици е изградило в мен. Не мога да напиша CV за работа, но пък мога да намеря обема на пресечена пирамида. Не мога да подам молба към дадена институция, но пък знам какво са митохондриите. Е, какво пък, ще се науча в движение, предполагам... ... Лично аз обвързвам професията на лекаря с тази на учителя. И двамата трябва да спасяват животи. Учителят променя нашия светоглед и ни вдъхновява, учи ни на високи морални ценности, превръща се в наш втори възпитател след семейството. Или поне трябва да бъде така. Но в този коментар виждаме друг негов образ. Той не се води от тези черти, изграждащи неговата професия. Мотивира го материалното, а не духовното. 38

Самият факт, че пиша тази статия е доказателство, че съм загубил уважение към учителството в наши дни. Постоянно се обсъжда цифрата, която учителите получават за своя труд, но сякаш качеството остава тема табу за нашето общество. Преподавателят не изпитва уважение към учениците си, но го търси от тях. Оценяването се е превърнало в пазарлък между ученик и учител, а преподаването в машинално рецитиране на урока. Той вижда учениците си като нещо досадно, което му пречи да си свърши работата...

ЖИВОТЪТ За истински важното в живота ни

Християн "Paradoxx" Бачков за рапа, живота и любовта

Звездите на списание HUMANUS – Християн Бачков, рапър Обичам и живея за хип-хопа уличната музика за живота, това не е музика за оборота Израснал и подражавал стил с него себе си съм открил. Хип-хопа ми е любовта, любов, с която пея за любовта с улична искра и underground игра Християн "Paradoxx" Бачков Представи: Димитър Пецов 40

Живеем като че ли никога няма да умрем…

Тензин Гяцо е 14-ят Далай Лама – духовен водач, почитан от будистите в Тибет, Монголия, Калмикия, Бурятия, Тува и други будистки региони. Роден е на 6 юли 1935 г. в малкото селце Такцер в Североизточен Тибет с името Лхамо Дхондруб. Носител е на Нобелова награда за мир. 1. Всяка сутрин, още със събуждането си, започнете деня с мисълта: "Днес ми провървя — събудих се. Жив съм, имам скъпоценния дар – човешкия живот, и няма да го разпилея напразно". 2. Хората са създадени, за да бъдат обичани, а вещите са били създадени, за да бъдат използвани. Светът е потънал в хаос, защото всичко в момента е на обратно. 3. Помнете, че не винаги всичко, което искате, наистина ви трябва. 4. Бъдете по-добри всеки път, когато е възможно. А това означава винаги. 5. Процъфтяването идва с помощта на действията, а не благодарение на молитвите. 6. Ако Бог иска да те направи щастлив, Той те повежда по най-трудния път, защото леки пътища към щастието няма. 7. Високомерието никога не е оправдано. То произлиза от ниската самооценка или от временните повърхностни достижения.

8. Когато на човек му се струва, че всичко върви наопаки, в неговия живот се опитва да влезе нещо ново и чудесно. 9. Темата за състраданието няма отношение към религията. Това е общочовешко дело, единственото условие човешката раса да оживее. 10. Ако можеш да помогнеш – помогни. Ако не можеш, поне не пречи. 11. Аз не празнувам рождените си дни. Този ден за мен не се отличава по нищо от другите. В някакъв смисъл всеки ден ми е рожден. Събуждате се сутрин, всичко е свежо и ново, и най-важното – всеки нов ден ви носи нещо важно. 12. Целта на живота ни – да сме щастливи. 13. Ако запазим положителната си нагласа към живота, можем да бъдем щастливи дори в най-неблагоприятните условия. 14. Нашите врагове ни дават прекрасната възможност да практикуваме търпение, стоицизъм и състрадание. 15. Мисля, че истинската религия – това е доброто сърце. 16. Трябва да властваме над технологиите, а да не им робуваме. 17. Великите промени започват с отделния човек; в основата на световния мир са вътрешното спокойствие в сърцето на всеки от нас. Това е неговият принос. 18. Всеки от нас носи отговорност за цялото човечество. В това се състои моята проста религия. Няма нужда от храмове и сложни философии. Собственият ни мозък, сърцето ни – това е нашият храм, нашата философия е добротата. 19. Планетата ни не се нуждае от много „успешни хора“. Планетата отчаяно се нуждае от миротворци, целители, реставратори, разказвачи на приказки и обичащи от всички видове. Тя се нуждае от хора, с които е хубаво да се живее. От хора с морал и любов, които ще направят света жив и хуманен. Тези качества не са свързани с „успеха“, както той се определя от обществото. 20. Най-изумителното същество е човекът. Отначало той жертва здравето си, за да спечели пари. После харчи парите си, за да възстанови здравето си. При това той толкова се тревожи за бъдещето, че никога не успява да се наслади на настоящето. Той не живее нито в бъдещето, нито в настоящето. Живее като че ли никога няма да умре, а умирайки съжалява за начина, по който е живял. Източник: Spisanie8.bg 42

19-те заповеди на Мария Монтесори за родители

Мария Монтесори е формулирала кратки заповеди за родители. Те са простички, но ако се замислите върху всяка една от тях – се оказва, че са многотомна мъдрост, събрана в няколко думи: Децата се учат от това, което ги обкръжава. Ако критикувате често детето – то се учи да критикува и съди. Ако детето често се хвали – се учи да оценява. Ако на детето постоянно се демонстрира враждебност – се учи да се бие. Ако бъдете с детето честни – се учи на справедливост. Ако се надсмивате на детето – то се учи да бъде покорно и плахо. Ако едно дете живее с чувство за безопасност – то се учи да вярва. Ако детето често се позори – се учи да се чувства виновно. Ако често одобрявате детето – то се учи да се отнася добре към себе си. Ако често сте снизходителни към детето, то се учи да бъде търпеливо. Ако детето ободрявате детето – то възпитава увереност в себе си. Ако детето живее в атмосфера на приятелство и се чувства необходимо – то се учи да открива любовта в света. Не говорете лошо за детето – нито пред него, нито в негово отсъствие. Концентрирайте се върху развитието на доброто у детето, за да не остане в крайна сметка място за лошото. Винаги изслушвайте детето и му отговаряйте, когато се обръща към вас. Уважавайте детето, което е направило грешка и може в момента или на по-късен етап да я поправи. Бъдете готови да помогнете на дете, което се намира в търсене и бъдете незабележими за това дете, което всичко е намерило. Помагайте на детето да усвоява неусвоеното по-рано. Правете това, изпълвайки ежедневието му с грижа, сдържаност, тишина и любов. Когато се обръщате към детето, винаги се придържайте към добрите маниери – предлагайте му найдоброто от себе си.

ТЪРСЕНИЯ Героите на сп. HUMANUS – Бонка Скорчелиева и „ДО РЕ МИ”

Изповедта на един педагог за уникалността на неговия подход Тази година една творческа формация – Детската музикална студия „ДО РЕ МИ” гр. Силистра – отбелязва своята десет годишнина. Но това, което прави уникална тази група като явление не са само спечелените награди от различни музикални форуми през годините, а и големия принос за личностното израстване на много младежи, развитието на тяхната индивидуалност и творческо мислене, на тяхното оформяне като хора. В основата на това развитие се намира уникалния подход на ръководителя на групата – музикалният педагог госпожа Бонка Скорчелиева. Ето какво самата тя сподели пред списание “Humanus” за тайната на своя успех, за подхода си и за себе си. За Бонка Скорчелиева и нейното начало Аз не съм от Силистра, въпреки че 20 години вече живея тук. От Кюстендил съм и единадесет години от моя живот преминаха в най-добрата вокална група в България. Това беше вокална група „Сребърни звънчета” 44

гр. Кюстендил. С нея изнасяхме много концерти, много работехме, много пътувахме, правехме записи в радиото, в телевизията, издавахме плочи, което остави своя отпечатък върху мен. За всичко това аз съм много благодарна на своята учителка от онова време Ангелина Милева. След това аз продължих да се занимавам с музика. Освен че пеех в групата свирех също така и на пиано и на кларинет. След това кандидатствах специалност музикална педагогика в музикалната академия в Пловдив, където срещнах моя съпруг Пламен Скорчелиев и така се озовах в Силистра. Идвайки в Силистра започнах работа като учител по музика в училище „Н.Й.Вапцаров”. Но освен да работя като учител имах и желание да си направя подобна група като „Сребърни звънчета” – групата в която пораснах. И така създадох вокална група „Щурче”, която беше към училището и в нея влизаха деца само от това училище. Тази група съществува около 12 години и беше доста успешна. В един момент обаче започнах да се чувствам доста тясно в училище, въпреки че всички ме подкрепяха и постигахме успехи. Аз мечтаех да създам собствена група, със собствена репетиционна зала, където да си бъде нашия свят, всичко да бъде различно, група с която да мога реализирам всички свои творчески хрумвания. Началото на "ДО РЕ МИ" Обсъдихме мечтите ми с моя съпруг и едно лято взехме решението, че трябва да си направим своя вокална група. Допълнителен импулс в това начинание получихме от Мими Иванова и Развигор Попов, с които се срещ-нахме и запознахме същото лято. Те имаха подобна вокална група в София. Решихме и ние и организирахме прослушване на деца за групата в Силистра, за което много съм благодарна на родителите на децата, че тогава ми се довериха и се отзоваха на поканата ни. И така започнаха нещата. Развитието на групата Тази група беше нещо ново за града. По това време нямаше такава подобна формация. Групата се превърна в нещо като творческа лаборатория, можех да експериментирам свободно и децата също се увличаха. Постепенно нещата с „ДО РЕ МИ” започнаха да се увеличават. Поддържахме разнообразен репертоар, използвахме различни костюми, различна реализация на изпълненията. С времето броя на децата в групата започна да нараства и достигнахме на етапа, в който трябваше да ги разделям на възрастови групи. Оформиха се малки, средни и големи.

Уникалното в педагогическия подход на Бонка Скорчелиева Това, което правех различно по онова време беше голямата солова изява, която давах на децата и възможността за индивидуална работа с всяко едно от тях. Сега имаме една групова репетиция, но всяко едно дете си има и индивидуална репетиция. На нея вече човек усеща детето, улавя го като характер. Това смятам за абсолютно задължително. Аз много си приказвам с децата. Искам да ги опозная що за характер са, що за дечица са. Оттук нататък научавам и техните вкусове и техните възможности. Това ми дава възможност да избирам точния репертоар за всяко едно дете. Винаги съм казвала, че в нашата работа на първо място е най-важен точно избрания репертоар, на второ място пак репертоара и на трето място пак репертоара. Целта ми чрез това е да развия и запазя стила – уникалността на всяко едно дете. И наистина, когато човек ги погледне на сцената при соловите изпълнения, се вижда, че всеки си носи характера. В тази връзка обичам да казвам, че имам група от солисти. Това за мене е най-важното, когато детето излезе на сцената да бъде себе си. Защото няма какво да се лъжем, нашата дейност е частна, но резултатите са публични. Родителите плащат такси, но когато детето излезе на сцената – на концерта, то трябва да покаже на какво е способно по своя уникален начин и родителят да го види, публиката да го види. Често се случва някое дете да има желание да изпее нещо – някоя песен на известен изпълнител, но аз виждам че песента не е за него, че няма възможности и в този случай съм пряма, няма смисъл да се лъжем. Но въпреки това подходът ми не е диктаторски, обичам да се допитвам до тях. Те имат право да предлагат песни. Но това е при поголемите. При най-малките, разбира се, аз избирам песните. Най-важното за успеха на една подобна формация Атмосферата е много важна. В нашата зала има някакъв дух. Когато децата идват в залата се чувстват като в къщи. Понякога идват по-рано на репетиция и в това време свободно общуват. Изобщо изгражда се една атмосфера на приятелски взаимоотношения. Разбира се имало е и конфликти на моменти, припламвали са искри, но аз съм се намесвала и с много разговори сме изглаждали нещата. В 90 процента от тези случаи съм успявала да запазя баланса и равновесието в отношенията на групата. Качествата, които трябва да притежава един ръководител на подобна формация за да бъде успешен Това, което върши, трябва да му е призвание. Аз смятам, че професията на педагога е призвание. Това означава да си намериш мястото. 46

Аз чувствам, че за това съм родена. Като студентка още първия ден, когато влязох на практиката си в един клас с осмокласници, още с влизането си разбрах, че това е нещото, което искам да правя. Въпреки че бях започнала да уча в музикалната академия в Пловдив с ясната идея, че искам да бъда оркестрант. Бях от музикален род, свирех на пиано, кларинет, саксофон и имах желанието като завърша, да свиря в оркестър. Но когато влязох на студентската си практика, в онзи клас с децата, реших че работата с децата е нещото за мене – това, което трябва да правя. За работата с тях човек трябва много да ги обича, да има призванието да бъде учител и оттук нататък желанието да достигне до сърцето на всяко едно от тях. Разбира се той трябва да е и добър специалист в своята област, защото човек може да е много добър приятел с децата, но това приятелство, ако не е подплатено със сериозна работа, нищо няма да стане. Има работа, която трябва да се върши и затова обичам да казвам на децата, че това тук не е забавачница. Смятам, че до голяма степен в работата си съм перфекционист, защото обичам да правя нещата по възможно най-добрия начин. Едно нещо или трябва да се прави по възможно най-добрия начин или въобще да не се прави. Например ако едно дете ми каже, че иска да изпее песен на Бионсе, аз искам от него то наистина да изпее песен на Бионсе, а не публиката да остане с впечатлението, че се е опитало да изпее песен на Бионсе. Това искам и от всички деца. Когато излязат на сцената да се справят с нещо по най-добрия начин, а не да се опитват да направят нещо. При нас се пеят песни от репертоара на световно известни певци и може да звучи нескромно, но аз отдавна съм спряла да се меря с мащабите на гр.Силистра. Смятам че това, което правим, е на национално и международно ниво и го казвам на самите деца. Затова трябва да правим нещо, което да провокира, да е ново, разнообразно и най-важното, разбира се, да бъде направено качествено. Какви качества възпитава чрез ДО РЕ МИ – освен музикалните Освен музикалните качества и отношението към таланта, също така и отговорност. Отговорност към общността, към групата. В този смисъл поддържането на усещането за общност на групата е много важно. Обичам да им казвам, че ние сме ФАМИЛИЯ ДО РЕ МИ. Откъде черпи вдъхновение На първо място от обстановката в къщи. Семейният уют ми дава възможност да творя и когато човек усеща обичта на близките, това го зарежда много. Освен това аз следя всичко, което се развива в нашия бранш и вечно има нещо, което ме провокира. А иначе постоянно ми хрум47

ват идеи за нови неща – по всяко време и на всяко място. Аз съм деен човек и постоянно съм заета с нещо, постоянно правя нещо. Не бих могла да си представя живота си без да правя това. Освен като ръководител на „ДО РЕ МИ”, аз съм и учител по музика на пълен щат в училище ”Отец Паисий” – Силистра. Отделно водя една „гвардия” фанфарен оркестър към училището, които също ме провокират с нови идеи. И като се замисля и направя сметка през седмицата се улавям, че има само един час – часът в който се придвижвам от едното място на другото – само тогава не се занимавам с нищо. Иначе през останалото време съм постоянно заета с деца.

Как „презарежда” след изтощение Прибирам се в къщи, виждам моите любими хора, съпруга ми, сина ми и това спокойствие, този уют в къщи, това е нещото, което ме зарежда. А ето какво споделиха самите младежи за Бонка Скорчелиева и „ДО РЕ МИ”: Свилена Георгиева: На 15 г. съм, от град Силистра. Занимавам се с пеене от шестгодишна и моят пръв “откривател” беше г-жа Бонка Скорчелиева. Израснах пред очите на този прекрасен човек. Започнах да пея в новосформираната тогава вокална група с доста деца. Бяхме сплотени и се забавлявахме много. Част от детството си изживях именно там, в провеждане 48

на репетиции (и криене под масите и зад вратите, ха-ха ). Наричаха ме “Сиси-Непослушкова”, (такава си бях, не се и опитвах да го скрия, а и днес не бих скрила този мой прякор, тъй като бях най-палава и правех много бели, хи-хи ). Изключително съм благодарна и щастлива, че групата ме подкрепи в Европейското предизвикателство. Без тях нямаше да съществува магията, която можете да усетите от интерпретацията ни. Деница Добрева: "ДО РЕ МИ" за мен не е просто група. Това е моят втори дом. Част от мен израсна там. За тези прекрасни десет години аз намерих истински приятели, утеха във всеки един от тях, любов, щастие... Всяка една репетиция е като приключение, всеки концерт, всяко участие ме зарежда с позитивна енергия. За тези прекрасни десет години аз преоткрих себе си. За това ми помогна невероятният ми учител и приятел госпожа Бонка Скорчелиева. С много усилия, постоянство и обич тя ни сплоти и ни превърна в семейство. Отправям своите огромни благодарности към нея и към всеки бивш и настоящ член на нашата група. Обичам ви! Честита годишнина "Д О РЕ МИ"! Валерия Стоянова: "ДО РЕ МИ" – това са моите спомени, пясъкът, морето, усмивките, вълненията, приятелите. "ДО РЕ МИ" е моето детство. Какво за теб е Бонка Скорчелиева? – Госпожа Скорчелиева е човекът, който ми отвори вратата към музиката. Тя е човекът, с когото можеш да споделиш преживяванията си с приятели, на когото можеш да разкажеш за пакостите, направени от домашния ти любимец. Човек, с когото можеш да споделиш музикалния си вкус и тя няма да те упрекне за това, а напротив, ще те подкрепи. Защото освен учител, тя знае как да бъде и приятел! Христина Христова: „ДО РЕ МИ” е мястото, където започна всичко!.. Мястото в което, заобичах музиката толкова силно, че сега не мога да си представя живота си без нея. В самото начало даже и не знаех дали мога да пея..бях много неуверена. Но благодарение на госпожа Бонка Скорчелиева аз израснах не само като изпълнител, но и като човек. Тя е била освен мой педагог, но и един от най-близките хора в живота ми. Може би на нея съм споделяла повече отколкото на моето семейство. Винаги ми е била найголямата подкрепа и съм й благодарна за това. Защото точно тя беше един от инициаторите да се запиша в X фактор. И аз наистина повярвах в себе си. Мога да изговоря хиляди думи за нея, но мисля, че никога няма да бъдат достатъчни... За мен тя е един слънчев лъч в моя живот и много и я обичам безкрайно много! Владилена Василева: За мен детска музикална студия "ДО РЕ МИ" е било нещото, без което винаги към казвала, че не мога, защото съм била, съм и 49

винаги ще си остана безкрайно привързана. Първо към екипа, който се сформира, така и към начина на работа, така и към госпожа Скорчелива и нейното семейство. Тя е човекът, на когото дължа най-много и за когото бих направила всичко (като изключим родителите, разбира се). За мен лично тя (Бони) винаги ще остане в сърцето ми и ще помня вечно, защото тя е била човекът, с който наистина съм споделяла всичко, човек-пример в живота ми... Обичам я страшно много и пожелавам наистина винаги да продължава да прави това!!! А именно да се занимава с тези невероятно талантливи деца, да ги развива. Нека никога да не пада тази невероятна усмивка от лицето й и най-напред здраве, на нея, семейството и, и децата, с които работи!!! Обичам ги страшно много и им благодаря за всичко! Невероятният колектив, страхотните и незабравими концерти, репетиции, като цяло абсолютно всички моменти и страхотни преживявания!!! Емили Джамбазова: "ДО РЕ МИ" ме кара да се чувствам, уверена, силна, обичана – имам много приятели там. Г-жа Бонка Скорчелиева е много добра и мила с нас. Когато ходим по участия и на концерти винаги ни подкрепя, дава ни сила да се справяме по най-добрия начин при изпълненията. Петър Скорчелиев: Пея в "ДО РЕ МИ" с голямо удоволствие, защото много обичам музиката, а тя носи още повече наслада, когато я изпълняваш. А и съм част от нещо много хубаво. В групата се запознах с много приятни хора, а пътуванията по конкурси и фестивали винаги са били забавни. За госпожа Скорчелиева: В работата си с нас тя влага много емоция - винаги положителна. Винаги ни ентусиазира да работим и постоянно има нови идеи и творчески планове. Не мога да кажа нищо лошо за жената, която ръководи "ДО РЕ МИ" – тя е учител по призвание и истински човек на изкуството. Но за мен Бонка Скорчелиева е преди всичко една чудесна майка и въпреки че често е заета, винаги намира време и за семейството си. Димитър Пецов – коментар: Съвсем отскоро познавам Бонка Скорчелива и „ДО РЕ МИ”, но присъствието на такива хора и такъв тип отношения, сред всичко което ни заобикаля за мене е най-уникалното нещо във Вселената. И това присъствие ме зарежда с вяра, със сила и с насърчение да правя нещата, които правя. Тази беше и основната причина да взема интервюто от тях. И нямаше нужда да задавам много въпроси. Сякаш те само чакаха някой, който да ги слуша докато се изповядват. Докато изповядват любовта си. Мисля, че накрая в това присъствие трябва да се намира мълчанието. Защото има неща, които не могат да бъдат описани с думи.

Нужно ли е в училищата да се въвежда предмет "Мислене"?

Бизнесът предлага нов предмет в училище – „Мислене“ От БАСКОМ предлагат той да замени сегашния „Информационни технологии“. Учебният предмет „Информационни технологии“, който в момента се изучава от 1 до 12 клас в училищата, трябва да бъде заменен от друг, наречен „Мислене“. Мнението е на Явор Джонев, зам.-председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и председател на Института за прогресивно образование. В интервю за БТА той е обяснил, че учебният предмет „Информационни технологии“ е неадекватен и губи времето на учениците. Методите и съдържанието трябва да бъдат изцяло обновени. Предметът трябва да се насочи към творчество, мислене, дизайн и информатика, смята Джонев. Новият предмет ще изгражда в учениците умения за решаване на проблеми, способности за разсъждения, моделиране и творчество по произволни въпроси. Информационните технологии ще са вградени в процеса на обучение и така учениците ще придобиват умения за работа и с тях. Министерството на образованието и науката има положително отношение към тази идея, каза още Джонев. Ще бъде създаден екип, в който ще има представители на висшите учебни заведения, на министерството и на софтуерната индустрия. Той ще разработва съдържанието на новия 51

предмет и ще го изпробва в реална среда. Това ще е дълъг процес и вероятно ще отнеме няколко години, уточни Джонев... Дискусия по темата: Gayane Minassian каза: Айдее, пак започнаха да ни учат как да мислим. Естествено, "правилно". Аз не желая да ми въвеждат "официално" такъв предмет. Жана Ценова каза: Еее, не си права! То е обяснено за какво става дума. Нещо по-широко от ИТ. Gayane Minassian каза: Наименованието на "учебния предмет" много добре демонстрира претенциите на създателите му. Добре е човек да не надскача претенциите и представите си за границите на своята формираща роля в чуждия живот. Аз на този принцип мога да призова за въвеждане на предмет "чувстване" - защото само мисленето не е достатъчно, нали? И така ще се получи абсурд след абсурда. Калин Ангелов каза: По-добре да се казва: "МИСЛЕТИ МУ"... със съответен тон! :-) Калин Ангелов каза: Или по-добре : "ДА МУ МИСЛИТЕ"... ако не СЛУШАТЕ! :-) Асен Кънев каза: За учениците точно мисленето е най-важното умение, което могат да придобият в образованието си. Проверете какво ще излезе например като учебници и помагала при търсене на "critical thinking". На български все още няма и една издадена книга. Ако в учебните програми влезе такъв предмет, това ще е революция и много от сегашните учебници ще трябва да бъдат пренаписани, за да не са сборници от примери за некритично мислене, логически противоречия или нелогични заключения. Калин Ангелов каза: ... сериозно – още Аристотел е мислил и доста е измислил – Логика му е едно от имената, ама кои сме ние да даваме акъл на "бизнеса"! Gayane Minassian каза: Мисленето е интегрална част от ученето; въпросът не е да го "въвеждаш официално" в отделен предмет, а да промениш ученето така, че да не принуждаваш детето да се отказва от мисленето си в името на образованието си. Децата мислят много добре; те го правят брилянтно преди да тръгнат на училище; ние ги отучваме да го правят с меха52

низирания си, зубрашки и насилствен подход към образованието. Иначе нямам против всичките програми, които си пуснал – нека всяка от тях спечели сама доверието на хората в своята полезност. Имам против някой да ми размахва своята компетентност като достатъчно основание да ми натрапи, забележете, чрез инструментите на държавното насилие, собствените си представи за "мислене". Асен Кънев каза: Става дума за фундаментална променя на официалната цел на публично финансираното образование - от обучение КАКВО да се мисли към обучение КАК да се мисли. Gayane Minassian каза: Още по-зле. Ангел Грънчаров каза: Споделям тезата, позицията на Gayane Minassian. Че се предлага въвеждане на специален предмет "Мислене" означава признание, че в останалите учебни предмети учениците УЧАТ без да мислят ли? Да се учи без да се упражнява и развива мисленето е идиотщина. Без мислене няма и не може да има учене. Ако има, то в него нещо много е сбъркано, както е сбъркано нещо фундаментално в нашата поставена на нездрави основи образователна система. У нас от децата се иска ДА ЗНАЯТ, а не ДА МИСЛЯТ, иска се от тях да са ЗНАЕЩИ, но не и МИСЛЕЩИ. Сиреч, им се тъпчат главите с непотребно знание. Съзнавайки безсмислието на това, което ги принуждават да правят, младите у нас защищават своето суверенно право да учат смислено по ето този начин: с ПРЕПИСВАНЕ. Няма смисъл да се ЗАПАМЕТЯВА информация в днешния свят след като ученикът добре знае, че за минути може чрез интернет да стигне до всякаква потребна му информация, защо тогава да си тъпче главата с нея?! И ето, младите масово преписват. Преписването е нагледно доказателство, че системата у нас е дефектна, неверна, поражда само безсмислие, сиреч, абсурди. И работи на празни обороти. И губи времето на децата. Вреди им. А що ще отнася до въвеждането на предмета "Мислене" (той и министърът каза нещо подобно май?!) искам да добавя и ето това: и в момента има учебни предмети, чиято същинска идея е да приучат младите да мислят истински, примерно философия, логика, другите философски предмети. Е, ще ви кажа един парадокс: работейки в тази посока, именно да помагам на младите да се обучават в самостоятелно и критично МИСЛЕНЕ (философско, сиреч, човешко мислене, не чисто познавателно и логично само, а по-богато на смисъл, по-цялостно, всеобхватно и пр.!) и то много години, моя милост, по критериите на порочната система бях възприет и оценен като "вреден", "опасен", "негоден за системата", "некадърен" и 53

какъв ли не още и бях... уволнен (това става не кога да е, а в наше време!). Аз бях наказан с уволнение заради това, че съм учил на мислене учениците, Министерството в лицето на четири-пет министри (последните, от С.Игнатов до сегашния, реформаторския, включително и той!) застанаха зад произвола на администраторката, която ме уволни (!!!), а сега лицемерно ще ми говорят, че щели били да въвеждат предмет "Мислене"! Явно това, което те разбират под "мислене", е точно това, което Гаяне Минасян казва, разбират "единствено-правилното", "официалното", казионното и пр. мислене, т.е. младите да мислят унифицирано, еднакво, сякаш са не човеци, а програмирани роботи. Аз стоя на същата позиция като нея. Чудя се как е възможно общо взето смислен човек като Я. Джонев да се хване така наивно на въдицата на бюрократите от МОН, които имат една-единствена цел: да запазят властническия си монопол над сферата на образованието. Gayane Minassian каза: "Съзнавайки безсмислието на това, което ги принуждават да правят, младите у нас защищават своето суверенно право да учат смислено..." – много точно, право в десятката казано! В тези думи личи едно отношение, което именно е нужно да се появи в нашето образование – уважение към младия човек, доверие в неговите способности и зачитане на неговото достойнство. С други думи ОЧОВЕЧАВАНЕТО на ученика. За разлика от това мнозина търсят още повече инструменти за манипулирането на децата в някакви желани, по-модерни посоки (били те КАК да се мисли вместо КАКВО да се мисли, работа в екип, вместо самостоятелна работа и каквото там още се сетиш).

ПО СВЕТА И У НАС Във Финландия учителите имат свободата да избират метода на преподаване и материала за учене Важно е учениците да се подготвят за реалния живот, а не само за тестове на PISA На какво се дължи успехът на финландската образователна система – Лиза Похолайнен, директор на отдела за образование в Хелзинки, пред Economy.bg В продължение на години финландската образователна система е пример за цял свят. Страната оглавява редица международни класации по грамотност, което я превърна в притегателен център за политици и експер54

ти, интересуващи се от тайната на успеха й. Въпреки завидния успех Финландия е на път да реформира сериозно образователната система. Фокусът в учебната програма ще е по-малко върху отделни предмети, като история и математика, за сметка на по-комплексни и интердисциплинарни теми. Например тема Европейски съюз би обединила елементи от икономика, история, чужди езици и география. Засега новата система се тества пилотно в столицата Хелзинки. Целта е учениците да придобият уменията, нужни им за живота в един по-технологичен и глобализиращ се свят.

Economy.bg се свърза с директора на отдела за образование в Хелзинки Лиза Похолайнен, за да разбере повече за формулата на успеха на финландското образование и за причините то да бъде отново реформирано. Лиза, в продължение на години финландската образователна система заема първи места в международните класации за грамотност. Кои са основните фактори за този успех? Една от основните причини са нашите високообразовани учители. Важно е също, че те имат свободата да избират метода на преподаване или материала за учене. Освен това се фокусираме върху процеса на обучение на учениците и подкрепяме всеки ученик да развие потенциала си. Малко факти: • Учениците във Финландия рядко полагат изпити или пишат домашни до тийнейджърските им години. • Не се оценяват до шестата им година на обучение. 55

• Разликата между най-слабия и най-силния ученик е най-малката в света. • Образованието е безплатно. • Учителите прекарват в клас само 4 часа на ден, като 2 часа седмично те отделят на професионално развитие. • Учителите се набират сред 10-те процента студенти с най-висок успех. • Заплатите на учителите са високи – средно 44 хил. долара годишно. Финландия планира да премахне традиционното преподаване но предмети, като го замести с преподаване но теми. Какво точно означава това? Не планираме напълно да премахнем преподаването по предмети. В Хелзинки имахме пилотни проекти за преподаване по теми. Фокусът в това, което ние наричаме Phenomenon Based Learning, е вместо да има обучение по различни предмети, да се преподава по-актуални и мултидисциплинарни теми, като например Европейски съюз, човек, околна среда. Човекът е добър пример за тема/феномен, който комбинира биология, психология, здравно образование и др. Не можеш да разбереш „човека”, изучавайки го в рамките на един отделен учебен предмет. Обучението започва от съвместното наблюдение в учебната общност на обхватен феномен от реалния свят. Наблюдението не се ограничава до една отделна гледна точка. Вместо това феноменът се изучава комплексно от различни перспективи, като се пресичат границите между отделни предмети и се интегрират различни теми и идеи. В процеса на обучение винаги се прилага нова информация към темата/феномена или решаването на проблем. В резултат на това теорията и информацията имат непосредствена полза, която е видима по време на обучението. За усвояването на нова информация и т.нар. „дълбоко учене” (deep learning) е много важно учениците да прилагат и използват информацията по време на учене. Защото информацията, заучена само на ниво теория (като напр. запаметяване на формули от физиката или математиката) без реален контекст или конкретен проблем, често си остава като повърхностен и отделен детайл за ученика, без да води до получаване на обхватно разбиране на информацията и значението й. За сравнение преподаването по теми/феномени води до по-богати и стабилни знания. Личното възприятие, интерпретация и активност подпомагат разбирането на нещата, които се преподават и ученето се превръща в смислено и значимо занимание за ученика. Финландия има една от най-успешните образователни системи в света. Защо искате да я реформирате? 56

Образованието трябва да следва модерното общество, в което живеем. Нашата основна задача е да помогнем на учениците да усвоят умения от 21-ви век, уменията, които ще са им нужни в живота. Ние също искаме да направим ученето по-важно за децата и да повишим мотивацията на учениците да учат. Освен това дигитализирането на обществото и индустриите оказват огромно влияние върху професиите и нужните професионалисти. Реформата предвижда учениците да бъдат въвлечени в планирането на тези нови интердисциплинарни проекти и в оценката на успеха им. Как ще се случи това? Професионалното образование (15-18-годишни ученици) във Финландия вече няколко години е базирано на теми/проблеми от професионалния живот. Вместо отделни предмети, има комплексни теми, като обслужване в кафене, продажби или ремонт на автомобили. В реформата на професионалното образование и в новата национална учебна програма, представена тази година, това е застъпено още повече. В основата на ученето и преподаването ще бъде развитието на умения и компетенции. Ученето не е обвързано с някакъв времеви период или курс. Вместо това има комплексни модули, теми или феномени. Ученето се разглежда като процес на развитие на способностите на ученика, при който той усвоява нови умения и знания. Задачата на учителя е да напътства и направлява като ментор този процес. Подобни проекти за преподаване по теми стартирахме преди няколко години също и в средното образование (15-18-годишни ученици) като част от програмата за развитие Helsinki City eCampus. Постигнахме добри резултати. Миналата година всички средни училища в Хелзинки реализираха пети период (около 7 седмици) на проекта за преподаване по теми. Тази година също ще проведем такъв проект. Организирахме и модерни уеб курсове, базирани на преподаването по теми. Опитът ни показва, че в резултат на тези проекти учениците се справят по-добре и придобиват повече знания. Променя се и процесът на преподаване и учене. Например учителите работят повече като екипи. Същото е и с учениците. Така ученето и впоследствие оценяването отговарят в по-голяма степен на действителността, което кореспондира с придобиването на по-добри умения, нужни в реалния живот. Как учителите приемат реформата?

Има много учители, които приемат реформата с ентусиазъм и активно участват в развитието на процеса на преподаване, базирано на теми. Разбира се, има и учители, които не проявят интерес към това. Финландският министър на образованието заяви наскоро, че „училището трябва да е мястото, където подготвяме децата за живота”. Защо това е важно? Смятам, че е важно учениците да се подготвят за реалния живот, а не само за тестове на PISA. Преподаването по теми улеснява и подпомага учениците да усвоят много важни умения, като решаване на проблеми, аргументиране, критично мислене, анализиране и т.н. С други думи, умения и познания, които са жизненоважни в реалния живот. Освен това така учениците получават и по-задълбочени знания по значими теми. Как се справя според Вас финландската образователна система в подготовката на младите хора за технологичната революция? В нашата образователна система ние подготвяме нашите учители в нови начини на преподаване чрез използване на модерни технологии. Дигитализирането на обществото изисква развитието на нови умения и нови начини на преподаване.

Без зор прокопсия няма: и като сме си избрали да нямаме зор, има да имаме и прокопсия! Българите, Из: Вера Мутафчиева: Българското нещастие е в леснотията. Без зор прокопсия няма ... Да видим кога българите най-после ще се уплашат от себе си. Защото нашето нещастие все иде отвън. Саморефлексия нямаме. И наистина е виновно турското робство. Така са ни оставили да правим каквото си искаме! Няма го тук момента на дисциплината. Аз, като бивш марксист, пък и сега донякъде такъв, съм била много възхитена, че в България не е имало феодализъм. Уви! Защото тогава хората са се учили на ум и разум, на спестовност, на труд, на уважение, на страх. На дисциплина. Тук това го няма. Тук ти си дете на природата и толкоз. Самозадоволяващо се стопанство – това сме ние. Тодор Живков затова ще остане незабравим, защото успя да влезе в стереотипа на българското национално съзнание. 58

Българинът гледа да му е сгодно. Слава богу, че сме малко! Защото представяте ли си, ако имаше не 8 милиона, а 80 милиона българи? Щяхме да взривим планетата. И ще ставаме все по-малко. Защото българинът, като излезе от България, той веднага забравя, че е българин. И навсякъде, където отидат, идеално се вписват и не щат да чуят за България. На мен много ми е смешно: в нашите посолства има специални аташета да агитират българите за репатриране. Ние нали всичко тук решаваме, като увеличаваме администрацията. Щом някъде нещо куца, викаме: "О-оо, сега ще направим комисия, комитет!", държавни чиновници назначаваме, неуволняеми. Акъл – море... Но не сме чак толкова за окайване, не. Първо, българинът е такъв живуч, той от всяко положение ще изплува. Никак не се боя за българина – ни тукашния, ни задграничния. Ние знаем как се минава между капките. Както вие казвате – да мушморочим. Имаме го това. И след като сме сведени дотам да мушморочим, така да бъде! Е, какво сега, няма като Раймонда Диен да легнем на релсите, пардон! Това е тя, стратегията на малките нации.

Историята върши работа. Някои трафарети от историческото развитие работят и до днес. Например да си евреин. Това са хора с много дълбока история, със способност да се справят с всякакви нови ситуации. Като помислите какво е висяло над главите на евреите през вековете – от Израел към Египет, от Египет към Магреба, от Магреба към Испания, след това обратно – от Испания към Магреба, от Магреба към Египет, от Египет към Близкия изток – всичко това е въпрос на придобиван опит. Приспособяване към различни ситуации. А ние какво? Ние като сме клекнали тука и 59

понеже земята мека, и понеже топло – къде ги нашите мореплаватели, търговци? Толкова ни е било сгодно, че е нямало нужда да ходим никъде. Затова историята е важна: трябва да убеди хората, че без зор не става. И в това, което сега пиша, дано успея да обясня, че нашето нещастие е в леснотията. Без зор прокопсия няма. И като сме си избрали да нямаме зор, има да имаме и прокопсия. Искаме да ни е сигурно, да не нагазваме Черно море, щото ще си намокрим чорапете, дето викаше баба ми. И май такива ще си останем, защото това с леснотията ни било е прекалено дълго.

Диалогът е ефективен инструмент в образованието "Всички деца искат да получат внимание и увереност, че са ценени. Те обичат да се чувстват харесвани и да усещат, че полагат достатъчно усилия. За да им дадем възможност да се чувстват уважавани, да напредват и да се развиват в положителна посока, е наложително да поемем отговорност да развием позитивни взаимоотношения на сътрудничество с тях. Установихме, че е много по-лесно да вървим в една посока с децата, отколкото да сме едни срещу други." "Актуалните тенденции за хуманизация на педагогическото взаимодействие и нарастващите изисквания за ефективност на учебновъзпитателния процес изправят съвременния учител пред предизвикателството да познава и да прилага нови алтернативни модели и подходи, насочени към изграждане у учениците на умения за адекватно решаване на различни по характер проблеми, възникващи в хода на обучението, възпитанието и социализацията им."

"Фокусираното към решения образование се изгражда върху следните предпоставки: – Доверието и сътрудничеството между ученика и учителя е попродуктивно от конфронтацията. – Целите, които ученикът формулира сам, е много по-вероятно да бъдат достигнати, в сравнение с целите, които формулират учителите. – Диалогът може да бъде използван като ефективен инструмент в образованието." Откъси от книгата "Образование, фокусирано към решения" на шведските учителки Шерщин Молберг и Мод Сьоблом (Цитирано от Nedelin Boyadjiev)

ДИСКУСИЯ ЗА СВОБОДАТА Да си свободен е същото като да имаш крила Димитър Пецов каза: Много хора вярват в свободата, но малко я разбират. А тези, които я разбират, не вярват в нея. Ангел Грънчаров каза: Не споделям. Който разбира свободата – само той може да я обикне до такава степен, че да повярва цялостно в нея. Тия, дето не вярват в свободата значи не я разбират. Вярата се основава на любов, а любовта – на разбиране, на разбирателство. Така е между човеците, така е и изобщо. Да се вярва в свободата без да се разбира е нелепо твърдение. Тия, дето не разбират свободата, просто се плашат от нея. И – естествено – не й вярват. Вярата в свободата расте успоредно с разбирането й, с постигането на нейния смисъл. Колкото повече напредваш в постигането на смисъла на свободата, толкова повече вярваш в нея. Вярата в свободата и съзнанието за свобода обаче не бива да се сместват или бъркат. Върху вярата, върху автентичната вяра в свободата, на тази почва вече почва да покълва и да расте съзнанието за свобода. То е проекция на вярата в свободата на нивото на съзнанието (мисълта). Вярата е обаче непосредствена отдаденост на душата на нещо, без посредничеството на мисълта. Добре че поставихте тази тема със свето подхвърляне. Може още много да се дискутира. Казаното от мен го възприемете като покана за дискусия. С удоволствие ще участвам в нея. Темата за свободата ми е любима тема... 61

Димитър Пецов каза: Всъщност много малко се дискутира реално за Свободата. За свободата се говори много, сякаш е нещо подразбиращо се от само себе си. И тя е такова до момента, в който не ти я отнемат или не я загубиш. Но това е явление, което има много измерения. На свободата може да се гледа като на идеал и нормалния подход в този случай е да се вярва, да се проповядва за нея, а не да се разсъждава. Но, ако трябва да разсъждаваме, няма как да не забележим, че човешкото поведение винаги е подчинено на някаква идея. Тогава вече на свободата трябва да се гледа като на идея – като на концепция или като на набор от идеи – концепции, които служат за регулация на човешкото поведение. Всъщност концепцията за гражданското общество и конституционализма се основава на набор от идеи, които регулират поведението на индивидите – на гражданите. Гражданите не живеят сами за себе си – те споделят общи идеи – подчиняват поведението си на тези идеи, а държавата следи за спазването на този ред. Това е на политическо ниво. Но свободата съществува и като индивидуален феномен. Човек винаги подрежда приоритети в поведението си – той се ангажира с нещата, на които дава по-голяма ценност за сметка на други. Ако реши да постигне успехи в спорта например, той ще прекарва много от времето си със спортни занимания, самоограничавайки се в името на високите резултати. Така е и с други сфери на човешката дейност – образованието, бизнеса, професията, изкуството и т.н. Автономният човек не е външно неограниченият човек, а по-скоро вътрешно самоограничаващият се човек – този който знае как и за какво да използва свободата си, а не просто да я възприема като абстрактен идеал или импулс за поведение. Свободата е ресурс, който трябва да се използва икономично, а не импулс, на който да се подчиняваш безкритично. Тя е икономия на личността. Ако я възприемеш като една неограничена възможност на принципа, че можеш да правиш каквото поискаш, много лесно можеш да се убедиш в обратното, като осъзнаеш в даден момент, че си я загубил – станал си зависим от нещо – от наркотици например – вече никой не те ограничава външно, но неспособността ти да се ограничаваш вътрешно, е превърнала свободата ти в най-големия ти тиранин. Тук вече човек губи вярата си не само в свободата, но и във всичко – но най вече в самия себе си. Той осъзнава своята безпомощност, липсата на воля да се съпротиви на желанията си, безсилието си и ако имаше възможност да върне времето назад, би се ограничил в много неща в името на това да си върне изгубената свобода. Дотогава той е вярвал в свободата, но сега би се подчинил на разума, а не на вярата си. Сега, разбирайки, не вярва в нея, не вярва в себе си. Много често зад вярата в свободата се крие неоправданата увереност, че имаш неограничен – абсолютен контрол над себе си. Изведнъж обаче, може да се окаже, че тази вяра е отворила "Кутията на Пандора" в тебе. Диалектиката в разбирането на явлението 62

свобода, каквото по същността си е моето твърдение, изхожда от диалектиката на човешкото поведение. Свободата не означава липса на ограничения. Ограничението може да бъде инструмент за постигането на повече свобода и обратното убеждението, че си неограничен, може да ти я отнеме, колкото и силно да вярваш в нея. Свободата на достойния човек отива отвъд гарантираните права по закон и конституцията. Този тип хора са способни да бъдат законодатели сами на себе си, на собственото си поведение. Те биха се ограничили, там където другите се чувстват свободни и биха били свободни, там където другите се чувстват ограничени. Свободата за тях съществува отвъд контекста на времето, на територията или на политическия дебат. Те не боравят само с категориите и понятията на конституцията, която им гарантира минимума, а конституират понятия и категории на свободата отвъд законите на обществото. За тях тя е философска – морална категория в истинския смисъл на думата.Те разбират свободата като вечен и природен закон, който може да бъде приложен конкретно. Такива хора живеят с разбирането, че свободата е проява на човешката природа, а тази природа, както опитът показва, за добро и зло, се проявява по различен начин. Всъщност въпросът доколко можем да вярваме на свободата се определя от въпроса доколко можем да вярваме на собствената си природа. Можем ли да и вярваме абсолютно, безрезервно, сляпо и неограничено? Ако можем, то тогава нека вярваме така и в свободата. Може да се получи добра дискусия за Humanus, затова включвам и някои младежи. Svilena Georgieva каза: Свободата за мен е начин на живот, начин на мислене, начин за достигане до светлината, до по-висшето аз. Човек може и да е свободен, но да се чувства окован във вериги, а може и да е обратното – човек може да е окован във вериги, но да се чувства свободен. Да разгледаме изразът "окован във вериги" в преносен смисъл на думата, пък и в буквален, защо не... "Разни хора, разни идеали...", ха-ха. Човек избира как да се чувства, не трябва да бъде зависим от външните обстоятелства...въпреки че това се постига изключитeлно трудно, не всекиму е дадена свобода, но всеки може да я изпита. Ангел Грънчаров каза: Ще си кажа по-късно разбирането, нека да се изкажат и други хора... Димитър Пецов каза: Интересно какво биха казали писателите по темата за свободата? Поводът за дискусията е горният афоризъм за свободата, който публикувах, но не се ограничавайте от него. Ти ми липсваш тука. А може да се включиш и по-горе с афоризъм. Как би изразил разбирането си за свободата – може би от гледна точка на Ин-Ян? 63

Viktor Radev каза Разбирането ми за свобода в този момент е малко по объркано. За мен свободата би трябвало е да можеш да имаш собствено мнение и чувства и да можеш да ги защитиш тия чувства. Да си отстояваш чувствата, които изпитваш дори и да трябва да се обърнеш срещу някои. Имаше едно момиче, хубаво момиче, тя си имаше приятел. Но за съжаление те скъсаха защото бащата на момичето и натякваше че не и трябва приятел и я контролираха. Приятелят и се е тормозил много време защото вижда че тя има чувства, но не може да е с него заради родителите и. И тя спря да го търси за да не се наранява, а не застана срещу техните да си защити чувствата. Малко хора имат силата да станат свободни и да пораснат. По лесно е да има кой да те командва от колкото да мислиш сам и да знаеш какво искаш. Свободата според мен е да можеш да покажеш и защитиш своите чувства мисли вярвания и идеите, които имаш. Да си свободен според мен е същото като да имаш крила. А човек по някога има крила когато е влюбен и му отвръщат на чувствата. Ангел Грънчаров каза: Похвално е че разговаряме за свободата, тя е найважното за човека. Без свобода всичко губи смисъла си за нас, човеците. Да подхвърля някои тези за свободата, които могат да обогатят представата. Примерно ето тия думи на Сартр: "Човешкото битие не е нищо друго освен битие на свободата", "Човекът е свобода, човекът е осъден да бъде свободен". Или на приятелката му Симон Дьо Бовоар: "Който не обича риска се страхува от свободата". Поздравления за това, което Д.Пецов и другите написаха за свободата. Според мен автентичното отношение на човека към свободата е да я обича. Който обича свободата, той я разбира. Обича я до степента да й е всецело отдаден. А да се осмисли свободата и да си изработи идея за нея – това идва впоследствие... Atina Dimitrova каза: По мое усмотрение... свободата е преди всичко вътрешна интерпретация на външния свят. Дали и до каква степен разбираме свободата се определя от това колко точно сме обременени и дали сме склонни да усмирим негативните емоции у себе си, за да дадем превес на нещо с несравними мащаби. Свободата може да е просто безуханна и безрезултантна – едно състояние на отсъствие на окови, несигурност, неувереност. Това е като начален етап. Просто експозиция от велика композиция. Свободата обаче може и да е динамична, пренаситена от любов и носеща провокация към ума. Тогава имаме присъствие на много положителна енергия... и наистина успяваме да надхвърлим своите очаквани умения. За този вид висина на сърцето и съзнанието се изисква хармония на чувствата, силни убеждения за моралната чистота, непоклатими ценности. Някои хора успяват да постигнат този комфорт. Други обаче остават заклю64

чени между лабиринта на тази желана нравствена извисеност... и просто се загубват безутешно предвид факта както се изисква да дадат. Уви... ако следваш целите си стриктно, отдадеш се с цялото си съзнание, но все пак останеш благоразумен и не вредиш на другите, ще успееш да достигнеш свободолюбивостта. Така свободата няма да е утопия, няма да е нереализиран в бързината и погрешно разбраната педантичност блян, а великолепно състояние на ума, в което цъфтиш като личност, творец и прочее. Може би някои се отказват от достигането на този етап, защото изисква много енергия, време... денонощно анализиране на събитията от живота. Това е нелека задача, но поне показва, че си осъзнал важността на такъв тип метаморфоза. Само най-устремените и щателно търсещите отговори... успяват да й се насладят. Свободата минава през тежките етапи на един нравствен катарзис. А той може да е по-болезнен и объркващ от самото възмездие... особено ако нямаме настоятелността да достигнем финала. "Казано е: никое дърво не може да израсте до Рая, ако корените му не се спускат до Ада." (по думите на Карл Густав Юнг)

Има ли сред днешните българи… роби?

Интересен проблем и тема за обсъждане между другото поставя Emil Jassim в своя коментар: дали е истина, че и в нашата родина промяна няма как да се случи докато поколението, родено и живяло "в робство", не си замине – за да можем да влезем в нашата "Обетована земя"? И понеже "в робство" го е поставил в кавички, аз пък да запитам: нужни ли са кавич65

ките в случая, роби ли бяхме до 1989, пък и дали не сме роби и досега, след като, примерно: 1.) Не си ползваме правата, изобщо нехаем за правата си, сиреч, сами се отказваме от свободите си (примерно, в Конституцията ни пише, че имаме право на свободно образование на децата ни, къде, позволете да запитам, е то?); 2.) не ценим свободата като такава, мнозинството у нас не иска свобода, пълно е у нас със свободоненавистници, с врагове на свободата, с безразлични към нея; 3.) туй същото българско мнозинство иска спокойствие, иска господарят, именно държавата, държавният чиновник, да му урежда живота, да се грижи за него, сякаш държавата е наша "грижовна майка"; 4.) иска държавата, държавният чиновник, "началството" да го командва, да му дава инструкции за изпълнение, 5.) пък той, робът, или поне съществото със ярък слугински манталитет, да се подчинява, да изпълнява, 6.) та да си пребивава в идилията на комуната, на безотговорността на робското съществуване и прочие. Нима не са роби в истинския смисъл ония, които не щат свобода, за които свободата е нежелана? Ами дали не са точно такива ония, които съставят мнозинството сред нас? А пък колцина сред нас не са същински, несъмнени роби на своите представи, не са истински роби по повод на ограничените си разбирания, на предразсъдъците, на които робуват с такова трогателно себеотказване, че са направо способни да ни умилят? Ако не друго, поне в мисловно, умствено, интелектуално отношение робите сред нас нима са малко? Широкото разпространение на простащината у нас нима не израз на робия, на робуване? Простакът нима не е роб на простащината си? И това ли не сте забелязали? Нима не сме нация с преобладаващ и то очебиен робски манталитет? Този манталитет давате ли сметка колко широко е разпространен? Нима не е истина, че у нас ония, които не се оставят да бъдат ръководени от държавата и от държавния чиновник, които не допускат да бъдат унижавани, т.е. смело живеят със съзнанието на свободни и суверенни човешки същества (личности), та значи нима не е истина, че такива сред нас са едно нищожно, пренебрежимо малко малцинство? Докато огромната част от днешните българи, щом търпят и се примиряват с всевластието, с тъй арогантното господство на самонадеяната държавна бюрокрация, несъмнено заслужават да бъдат определяни като роби, в един не буквален, а по-широк, същностен, принципен смисъл. Поставям проблема, интересно ми е дали някой изобщо ще го осъзнае като проблем и ще се ангажира да заяви своята позиция.

Добавям и това: оня, който не иска "пълна свобода", за когото "цялостната свобода" е нещо неприятно и нежелано (такъв общо взето друго не прави, освен да повтаря, че "пълната свобода" не съществувала, а пък ако съществува, тя била опасна, тя била, видите ли, "свободия"), та значи оня, който иска "частична свобода", дали такъв пък не е и частично човек, частично роб, понеже по презумпция се знае, че човек в истинския смисъл на тази дума е оня, който държи на свободата си, и то в нейния неощетен, в нейния "100%-тов" смисъл? Щом някои у нас не съзнават противоречието и са съгласни да бъдат "наполовина личности и човеци, а наполовина роби или поне слуги", то такива, разбира се, не заслужават да бъдат смятани за свободни, те всъщност не са и "100%-ови" човеци. И такива има, за жалост, не само сред поколението, което се е формирало в условията на комунизъм (комунизмът по идея е най-лют враг на свободата, комуната е точно това, личността е нищо, а общността, комуната, държавата е всичко!), такива има и сред младите, сред родените и отраслите в условия на нашенската половинчата "свобода". Зачетете се в текстовете на Хайдегер ако искате за да разберете какво означават такива "половинчатости", половинчата, ощетена свобода е таман несвобода, това не е свобода, не може да бъде свобода. И наполовина човеци не можем да бъдем, или си човек, или не си, сиреч, си роб, същество, което презира човека – и доброволно се е отказало от човешката си участ. Поставих проблема, ще се радвам да чуя мнения, дето се казва. Хубав ден на всички – и приятни размисли! Бъдете свободни, не се отказвайте така лесно от свободата си, щото оня, който лесно и сам се отказва от свободата си, заслужава да бъде смятан за роб, именно той е истинският роб...

Книжката, която държиш в ръцете си, уважаеми читателю, се издава от малка групичка ентусиасти, която не е подкрепена, както може да се очаква, отникъде. От само себе си се разбира, че списанието няма комерсиален характер, то се разпространява напълно безвъзмездно най-вече в градски, читалищни и училищни библиотеки – с надежда оттам да стигне до тия, за които е предназначено. В тази връзка молим авторите на ония текстове, които са публикувани тук без изричното им съгласие, да проявят известно великодушие и да простят волността ни – правим всичко с оглед да сме полезни най-вече на младите. Нека това, че няма да ни тормозят за нарушени авторски права да бъде техен приятелски жест и израз на добронамерена подкрепа спрямо иначе благородната кауза, на която се опитваме да служим със скромните си сили и средства.

Списание HUMANUS, КОНТАКТИ: angeligdb@abv.bg тел. 0878269488