Spisanie HUMANUS br. 1 (8) ot 2016 g. by Ангел Грънчаров

HUMANUS Áðîé 1 (8), Ãîäèíà III, 2016, 2016, ßíóàðè ßíóàðè

Ñïèñàíèå çà ñúâðåìåííî îáðàçî îáðàçîâàíèå, çà íàñúð÷àâàíå íà äóõîâíîòî è ëè÷íîñò ëè÷íîñòíîòî èçðàñòâàíå è óêðåïâàíå íà ìëàäèÿ ÷î ÷îâåê

HUMANUS Ñïèñàíèå

Ãëàâåí ðåäàêòîð: Àíãåë Ãðúí÷àðîâ

ÐÅÄÀÊÒÎÐÈ: Äèìèòúð Äèìèòúð Ïåöîâ Ñòîÿí Êàìåíîâ

ISSN 23672367-6027 (Print) ISSN 23672367-6078 (Online) © Öåíòúð çà ðàçâèòèå íà ëè÷íîñòòà HUMANUS 2

СЪДЪРЖАНИЕ СНИМКАТА НА БРОЯ Иван Недев – млад актьор, сниман със списание HUMANUS……..….6 ИНТЕРВЮ Коледно интервю с Васко Кръпката за сп. HUMANUS: "Непослушните ще спасят света, на непослушните се крепи прогреса"………………..7 ПРЕДСТАВЛЕНИЕ Театрална педагогика или как една театрална трупа може да промени нещата……………………………………………………………………..15 ОБРАЗОВАНИЕ Нашето образование учи децата да проституират с интелекта си…22 Нека изобщо да не подценяваме чувствата!.......................................22 Апатията е най-опасната болест за едно общество…………………..23 В какъв смисъл образованието ще спаси света – и човека………….24 Обучението на ума без обучение на сърцето е порочно………….….24 Прави онова, което е право, правдиво, правилно и справедливо.…25 Признаването на чуждата даровитост е най-рядко качество……..…25 Промяната е закон на живота……………………………………………..26 Свободният човек, господарят на самия себе си е съхранил личността си ето как: не е допуснал да стане подвластен на тиранията на мнозинството…………………………………………………………………26 Просветата е слънце.............................................................................27 Бедна страна като нашата не може да си позволи да има лошо образование…………………………………………………………………….….27 Неучастието в спорове според Солон е престъпление……………....28 Чърчил за порока на капитализма – и за "добродетелта" на комунизма…………………………………………………………………………..…..29 ПОКАНА ЗА ДИСКУСИЯ

А вие съгласни ли сте, че в съвременни условия сигурността трябва да получи приоритет пред свободата?................................................30 ТЪРСЕНИЯ Как да помогнем на едно загубено поколение да намери своя път? 32 Нужна е изцяло нова парадигма на образованието, нужна е революция!..........................................................................................................33 ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА Аз подписах тази петиция, подкрепете я ако искате и вие…………..34 ВЪЗПИТАНИЕ Колкото по-безупречен е един човек отвън – толкова повече демони крие отвътре………………………………………………………………….36 Колкото по-прост, глупав и немислещ е един човек, толкова поподатлив е той на чисто левите илюзии и идиотщини…………..……36 ИСТИНИТЕ НА ЖИТЕЙСКАТА ФИЛОСОФИЯ Айн Ранд: „Презирам безотговорните хора“………………….…………38 ЦЕННОСТИТЕ Лейди Тачър за фундамента на свободата………………………….….40 Любовта към истината и отдадеността на свободата са неразделно свързани: само правдолюбивите са свободни………………...……….40 Може ли човек да е успешен без непременно да има много пачки с пари?.......................................................................................................42 ЧОВЕЧНОСТТА Какво казва Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми за покаянието.............................................................................................................44 Нека да го знаят това нещо повече хора... заслужава си да се повтаря докато го разберат…………………………………………………….…45 4

Ако почнем да правим по-малко глупости значи сме започнали да се състаряваме………………………………………………………………….45 МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ В нашата страна имаме два езика – език и антиезик……………..…..47 Вкратце за комуналната възпитателна теория на Макаренко……….48 ВЯРАТА Вярващият във всичко не вярва в нищо; невярващият в нищо вярва във всичко………………………………………………………...…………..50 ИЗКУСТВОТО ДА РАЗГОВАРЯМЕ Как да слушате и общувате правилно с другите?...............................51 Андрей Петков

ИСТИНАТА ЗА НАШАТА ИСТОРИЯ Как Стамболов, Австрия и Англия не позволиха на Русия да ликвидира българската независимост………………………………….54 На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката – инак той не е наш приятел…………………………………………………59 Филмът за Левски, при такова единодушно отрицание и усърдно оплюване, най-вероятно е добър…………………………………………59 Наследници сме на изключително древен народ, преки наследници сме на най-древния народ в Европа……………………………………..60 СЪВРЕМЕННИТЕ СТРАСТИ И БЕСОВЕ Какво е да си русофил?.........................................................................63 Евгений Дайнов Епичната образователна реформа буди вече само смях – и поражда свръхпатриотични лигавщини!..............................................................69 Фейлетон на Елисавета Белобрадова

СНИМКАТА НА БРОЯ Иван Недев – млад актьор, сниман със списание HUMANUS

Излезе новият брой на младежкото списание за образование "HUMANUS" В този брой на корицата е световния шампион по канадска борба за младежи Християн Маринов, има и голямо интервю с него на страниците на списанието. Един репортаж за младите силистренски театрали от трупа "Артистик" и ръководителя им Христо Христов, както и един млад будител от Силистра... А героят на тази снимка е Иван Недев – млад актьор. Димитър Пецов

ИНТЕРВЮ Коледно интервю с Васко Кръпката за сп. HUMANUS: "Непослушните ще спасят света, на непослушните се крепи прогреса"

Младежката рок група от Силистра "Blood sugar" бе поканена от Васко Кръпката да свири в празничното коледно предаване "Карай да върви, това е блус" на 25 декември по телевизия СКАТ. И понеже съзрях символика в решението на Васко да покани на празника в предаването си тези младежи, реших да го поканя и аз – за да разговаряме с него за значението на празниците, за това как можем да бъдем по-добри и как това може промени България. С какво свързваш празника на 25 декември – с раждането на Христос, с Дядо Коледа или с очакване за нещо добро? Аз вярвам и в Исус, и в Дядо Коледа. Дори някой ден си мечтая да стана Дядо Коледа, за да подарявам подаръци на непослушните деца, защото смятам, че непослушните деца могат да спасят този свят. Смятам, че на непослушните деца се крепи прогреса, че непослушните деца са тези, които изобретяват нови технологии и карат другите да работят за тях. Пос7

лушните деца са си послушни... И така, по-непокорните роби, по-нахаканите роби крепят света… И другото, което харесвам на Коледата е, че хората стават по-добри. Това ни е толкова нужно при тези “настръхнали” взаимоотношения между българите. Много ми се иска да станем по-добри. Какво ни липсва, за да сме по-добри? Повече вяра ли трябва да имаме? Липсва ни вяра, надежда ни липсва, убит ни е ентусиазма. Когато съм се родил през 59-та година, тогава тъкмо вече се е убил ентусиазма в онзи начин на живот, новият, който е дошъл през 44-та година със съветските войски. Тогава вече са почнали да убиват ентусиазма ни злите сили – чрез недопускане на различно мнение, преследване на инакомислещи и т.н. Сега, когато нашият ентусиазъм в началото на 90-те години избухна и разцъфна, тогава моментално се появиха едни глашатаи, които започнаха на първа страница на вестниците да пишат само лоши неща, в найгледаното време по телевизията да има послания като “Питат ли ме дей зората, шат на патката главата…”, “За крадец не ставаш, сине, ти си будала…” и т.н. И това опростачване и отхвърляне на всичко, тази байганьовщина беше подстрекавана най-много в българските медии. За мен медиите са власт номер едно, защото те владеят общественото мнение, те владеят мисленето на нацията, а мисленето на нацията е най-важното. Когато една нация се обезсмисли, тя започва само да мрънка и да казва, че нищо не става. Ти реши да поканиш за концерт в предаването си на Коледа младежка рок група от Силистра – един средностатистически български град, за който се смята че няма надежда, няма перспективи за развитие. Има ли някаква символика в това? Първо да кажа, че Силистра има специално място вече в моето предаване, защото Иван Неделчев (ръководителят на младежите), без който Силистра щеше да е различен и без който града нямаше да е това, което е, той е човекът който подготвя млади групи и ги нахъсва, ентусиазира ги, мотивира ги да свирят рок, да измислят песни и много често много добри банди има в Силистра. Ето сега има поне 5-6 групи в Силистра. И това означава едно събуждане. Това означава, че хората лека-полека започват да се сещат, че работа можеш да си осигуриш и сам, да вземеш да свършиш нещо със живота си.

Казваш, че това е събуждане. Как мислиш, има ли нужда нашето общество от будители, така както е имало навремето? Разпознаваш ли такива хора? Интересното за будителите в нашата история е, че те не са били признати за такива приживе. Факт е, че ние не знаем къде е гроба на Левски и Ботев. Това означава, че те не са били герои за хората приживе. С течение на времето са станали герои, защото тогава, ако са били герои за хората, са щели да ги погребат. А ние не знаем нито къде е гроба на Левски, нито на Ботев. Всяка нация има нужда от герои, които да почита. Ние имаме нужда от герои и винаги сме имали, но будителите в днешно време са някъде по ъглите. Набиват се на очи обаче, най-много се набиват на очи приспивачите.

Защото приспивачите са много щедро спонсорирани, защото приспивачите имат най-гледаното време, приспивачите са крупни медийни магнати и приспивачите имат нужда от заспала нация. Те нямат нужда от събудена нация. И така за днешните будители... например в кино “Влайкова” можем да отидем на концерт на една позабравена българска група “Джендема”. “Джендема” за мене е един български будител. И във връзка с будителството искам да кажа, че съм противник на израза “българската култура загива”. Няма такова нещо. Заповядайте на панаира на книгата в НДК. Това е огромно стълпотворение от хора. Това е за около една седми9

ца народ – хиляди хора. Това са десетки издателства. Вие не можете да си представите колко издателства има в България и колко книги се продават, какъв бум на български съвременни автори! Мислиш ли че четенето ни прави по-знаещи, по-умни? Мисля. Мисля, че четенето дори и в интернет, а аз не съм противник на интернета, ни прави по-информирани и по-знаещи. Това обаче не ни прави по-щастливи. Навремето баба ми не знаеше да пише и да чете, но беше най-щастливия човек на земята. Познаваше няколко билки и чисто интуитивно познаваше съдбините на човечеството. А освен да четем, не трябва ли и да действаме – да правим нещо за да променим съдбата си? Е, това е наистина така. Аз съм ходил по митинги в началото на демокрацията за две неща: първо да работя и второ да се забавлявам. В нормалния свят хората правят така – бачкат, бачкат, бачкат, а в петък и събота "лайф ис лайф". И така до края на света. Трябва да си вземем живота в ръце. Но много хора в България работят, но не са щастливи? Защото смятат, че не им се плаща достатъчно. Но при това мислене никога няма да ти стигат парите, никога. Ти, когато си купиш един нов телевизор, след месеци излиза нов модел, още по хубав, още по голям... Жаждата за материални придобивки не убива ли доброто в нас? Да, ако мислиш само по този начин. Искам да дам един пример свързан с това. Наскоро влязох в една куриерска служба. Служителя там беше млад човек, естествено с бръсната глава – бръснатоглавец, както им викам аз – много намусен, вглъбен в компютъра. Работи там, обаче много намръщен. Той подава пакет на млада двойка. Те са получили нещо от тази куриерска служба. Отварят го. Радват се... Пристига в службата и жена… тя праща на дъщеря си в Лондон нещо... После друг… И аз седя и го гледам. И му викам: Млади момко, даваш ли си сметка, че работата ти е много хубава и че носиш радост на много хора? Той ме погледна, за първи път се замисли и ми казва: Защо да ми е хубава работата? Тоест той е вглъбен изцяло от това, че главата му е “бръмнала” от хора, че има много народ, че началника взема всички пари и му дава някаква смешна заплата. Не си мисли за това, че той носи много радост на хора10

та. Защото тази куриерска служба не носи сметки за ток, не носи призовки от полицията. Тя носи само подаръци. И този човек на другия ден, когато пак отидох, той вече беше по-усмихнат. Значи само едно изречение може да те подсети, че твоята работа може да е хубава, може да и се радваш, не само да мислиш колко ти плащат. Ти виждаш ли носителите на промяната в младежите на България? Естествено, че там е промяната. Те не са били чавдарчета, не са били пионерчета.

Но има много упреци срещу тях, че днешните младежи са разпуснати? Не съм съгласен с това твърдение.Това се отнася само за една малка част от тях. Тази част от тях, която се набива на очи, са чалгарите, тези, които ходят с късите поли и пушат пред училищата. Но те са малцинство. Ако влезете в училище ще видите, че повечето момичета не изглеждат като проститутки. Но се набиват точно те, нахалните. Но клиповете по телевизиите показват точно тях? Естествено. Това им се набива денонощно. Има няколко канала по телевизията, които набиват това. Но те не са мнозинство. Какво означава 11

това, че някакъв си чалгар е напълнил цял стадион в един двумилионен град? Това означава, че милион и деветстотин и осемдесет хиляди, не са отишли на този концерт. Те в никакъв случай не са повече, но просто се набиват на очи. Имат много медийно време. Дълбоко и щедро спонсорирано. Но това не е истината. И много ме дразни като кажат, че това било балканска музика. Ако искате да отидем в Централен балкан, да спрем някоя баба и да я питаме какво е балканска музика? Дали ще каже, че са кючеци и гюбеци? Това е анадолска музика, моля, моля! Добре, чалгата ли е проблема в българската музика? Не само в музиката, но и в мисленето изобщо. Това да си с найскъпия телефон, да си с най-скъпото БМВ... Това са посланията на тази посттекезесарска, славитрифонова, шамароазисова, дрискова, силиконова субхалтура. Това са посланията. И тези послания успяха. Аз смятам, че те успяха... Но... Кои са тогава добрите послания, които трябва да намират място в обществото ни? Като говорим за музиката, аз винаги давам пример с парчето на БТР, в което се пее: “Хей, хей слушай ме! Хвани живота си в ръце! Защото аз и ти ще решим съдбата си да променим.” Това е. Вземи живота си в ръце! Но има десетки хиляди други такива послания. Например когато загинаха преди години (по Коледа) децата в една столична дискотека, за да гледат тогава двама рап-мутанти, тези деца са можели да отидат на много други места. По същото време в НДК имаше поне 3-4 места, където можеха да отидат. Но, ето тази така наречена мода към тези простотии, ги е завела там. И това беше умишлено направено с бухалките. Аз бях там. Тогава бях на пазара с три албума, когато дойдоха с бухалките и казаха "Край! Тук ще се продават други неща!". Така че народа не я е пожелавал тази простотия, тя беше наложена от бухалките. Но ти все пак не си се отказал да променяш средата в България, кои бяха добрите неща които успя да извършиш през изминалата година? Разбира се, че не съм се отказал и смятам, че “Бийтълс” и “Ролинг стоунс” промениха света. Смятам че музиката е от другата страна на войната. Смятам, че “Калашников” е от едната страна, а от другата страна е “Фендер”. Това е изборът, който съм направил. Аз съм избрал “Фендер”. От миналата година ние издадохме нашия 18-ти албум “Пътят”. Има 9 авторски 12

песни. Аз съм си автор на всичко. Седя си нощно време с китарата и си измислям песни. Кое е най-важното когато твориш? Най-важен е ентусиазмът. Най-важно е да си достатъчно луд да вярваш, че хората имат нужда от това, което правиш. Когато ти се захващаш с нещо трябва да си наясно и да си убеден, да вярваш че това е твоят път. Имаш една сцена, ти искаш да си музикант, отпред има едни хора, ти излизаш... ако имаш да им кажеш нещо. Но ако нямаш какво да им кажеш, по-добре не излизай. И ако не вярваш, че имаш какво да им кажеш, подобре не излизай. Това ли е посланието на "Пътят"? Посланието на "Пътят" е, че много често ни се случва да стигаме до кръстовище, което е объркано. Виждаш, че целия ти живот е един кръстопът и той се оказва едва ли не объркан. Какво можеш да направиш? Естествено, ако си достатъчно луд, ще прокараш път. Ще прокараш пътека, защото по магистралата всеки може. Обаче, ако ти ходиш само по чужди пътеки... тогава какво? Ти се строяваш зад камионите, които носят стоки и можеш да станеш стока. Така че карай през гората и прокарвай пътища като няма. Като го няма пътя, ти си го прокарваш. Това е посланието на "Пътят". Има ли днес българи, които "прокарват пътища"? Да. И в този смисъл категорично не съм съгласен с твърдението, че България е хубава страна, но лошо е населена. Аз смятам, че българският народ има страхотни добродетели, които обаче са натъпкани някъде навътре в душата му. Това е. Човекът е пълен с най-различни позитивни и негативни, положителни и отрицателни неща. Ето Коледата прави от нас чудеса. Защо да не се случва това по-често? Как прекарваш празника обикновено? На път. Когато вие си сипвате първата ракия, аз си включвам жака на китарата. Много известни музиканти правят песни, дори албуми посветени на Коледа, мислил ли си да направиш подобен албум?

Минавало ми е през акъла да перифразирам, да има малко шега, закачка да има, малко пънк. Защото ми стават малко сладникави коледните песни и ми идва малко прекалено. Но с Милена Славова направихме дует преди две години, който се казва "У дома по Коледа". Ти каза, че пътуваш много. Всъщност къде се намира твоят дом? Пътят е моя дом, бензиностанциите са моя дом – моето убежище, крайпътните кръчми са моята енциклопедия, блусът е моят втори дом. И понеже съм шофьор и монтьор по професия, като не пътувам една седмица някъде и почва да ме хваща "щръклица". Какво пожелаваш на българите за новата година? Пожелавам да имат сетива и за хубавите неща, които ни се случват. Защото лошите, така или иначе, се случват. Пожелавам повече блус в музиката ни и по-малко чалга. Интервюто взе Димитър Пецов

ПРЕДСТАВЛЕНИЕ Театрална педагогика или как една театрална трупа може да промени нещата

Ръководителят Христо Група млади хора от Силистра, с подкрепата на своето училище, доказват вече пета година че училището може да бъде и привлекателно място за ученика, стига в него да се утвърждават и образователни практики, чийто акцент е върху личността и нейното развитие. Трупата „Питър Пан” е създадена през 2011 г. в Професионалната гимназия по стопанско управление, администрация и услуги (ПГСУАУ) „Атанас Буров“ – Силистра, от ръководителя и Христо Христов. Началото е било трудно и превратно, но 15

постоянството и вярата в успеха, в крайна сметка дават резултати. Чрез участие в европейския проект „Да направим училището привлекателно за младите хора” - УСПЕХ на МОН, учениците успяват да поставят на голяма сцена редица постановки като драмата „Час на класа“ от Лора Лазар, комедията „Характери” от Камен Донев и последното заглавие „Глупаци“ от Нийл Саймън, а скоро предстои да представят и пиесата „Скъпа Елена Сергеевна” от Людмила Разумовская. Отделно от това са и участията на сцените на различни фестивали и творчески събития, на които младежите печелят престижни награди. Това в общи линии е същественото и видимото от творческата визитка на трупата. Но за другото, невидимото, което се вижда само със сърцето – за преживяването на театъра, за мотивацията и ефекта върху личността, поканих да разкажат самите участници в „Питър Пан”. Габриела Маринова 9 клас: В трупата съм, защото ми харесва и защото всички в трупата са истински хора и са хора, с които мога да споделям. По принцип театралното ми дава свобода. На репетиции можем да си изразим мнението и всички можем да бъдем съпричастни и толерантни един към друг. Иван Недев 10 клас: Защо се записах тук? Първо мен ме накараха „насила” да се запиша тук. Нашата директорка дойде в час, извади ме и каза Иван Недев ти си изразителен, имаш чувство за хумор, имаш визия … ще трябва да участваш в нашето театрално студио. Запознаха ме с господин Христов… И много ми хареса. Като влязох още в стаята, в която репетирахме, мисля че усетих една топлота, усетих близки хора…макар да се познавахме от 20-30 минути. Когато се записах, за няма и месец-два, се промених. Аз бях проблемен ученик. В смисъл че доста често се карах с учители, доста често не ме разбираха. Но по този начин в момента започнаха да ме разбират, започнах да се изразявам както трябва, започнаха много да ме харесват, защото това театрално много ме промени. Станах по-добър за мен. Ана-Мария Терзиева 8 клас: Участвам в „Питър Пан” от началото на учебната година”. Записах се, защото винаги ми е било интересно да разбира какво е да излезеш на сцена и се надявам да ми потръгне в това. Емил Добрев 9 клас: Аз се записах, защото исках да пробвам. Нещата, които това нещо ми дава ми помагат да развивам моята самоличност, интелект и т.н. малко по-бързо, отколкото ако се развивах без да го практикувам.

Виктория Цветкова 10 клас: Участвам в театралното, защото ни изгражда като хора. В него научаваме много неща. Научаваме се да бъдем себе си, а не както в училище да ни потискат, да сме еднообразни, а да изразяваме себе си - личния си характер, нашите искания, нашите мечти. Тук научавам много неща. Аз преди бях много стеснителна, много необщителна, но когато влязох се отворих, започнах повече да общувам, повече да се изразявам и не мълча толкова, колкото преди. И най-вече помага ми да изразявам себе си.

Всички актьори на голямата сцена Преслав Момчев 9 клас: Участвам в театралната трупа, защото много ми харесва и най-вече заради отношението на господина. Също така той ми показва правилния път и благодарение на театралното аз мога да си владея емоциите най-вече. И ми показва, че това ми се отдава… аз не знаех, че имам тази дарба. Арсен Огнянов 9 клас: Записах се в театралното студио, защото когато бях 5- ти клас „Питър Пан” дойдоха да играят в моя роден град Алфатар с една много яка пиеса. И видях колко хората им се радват, колко са добри и си викам: Искам и на мене така да ми се радват! И така… Качествата, които

развива в мене участието е, че станах емоционално по-уравновесен и изявите на сцената ме направиха по уверен. Мирела Йорданова 10-ти клас: Записах се в театралното малко на шега, честно казано. В началото смятах, че изобщо няма да мога да се справя. Но след като започнахме работа по втората ни пиеса ”Глупаци” от Нийл Саймън, някак си нещата се наместиха от само себе си. В същото време и държането на г-н Христов също много въздейства на човек. Има много добър подход.Той не е учител, той е наш приятел, когото ние си го възприемаме като човек на нашите години. Някак си това, което правим е част от нас самите и „това сме ние”.

Играта понякога е забавна Теодора Драганова, бивша възпитаничка на трупата, сега студентка: От малка винаги съм си мечтала за такъв тип изява. Ходила съм с интерес на театър и съм следила внимателно всички действия на актьорите, маниерите, жестовете... Както е казал Максим Аверин: "В театъра се попада веднъж и завинаги. Както и под влака." Истински щастлива съм от факта, че попаднах именно в трупата на г-н Христо Христов. Изключително вдъхновяващ и положителен човек. Уникален актьор, режисьор, човек и приятел. От участието си в "Питър Пан" натрупах безценен опит. Научих се да съм дисциплинирана, отговорна, по-толерантна, да проявявам търпение, 18

да изслушвам. Разбрах, че театралното не е само за развлечение и ако искаме нещата да се получават добре трябва да се трудим и да работим над това. Независимо от ролята трябва да накараш зрителя да се замисли, трябва да докоснеш душата му.

Играта понякога е сериозна Христо Христов – ръководител на трупата, режисьор и актьор: Желанието ми да се занимавам с подрастващи деца и ученици започна когато бях в театъра. Тогава усетих, че има някаква специална взаимовръзка между публиката и между мен. И имах някакво желание да започна да се занимавам, някакво любопитство, любознателност без да знам дали ще успея и накъде ще ме отведе това. По-важното е, че бях решил да се упътя към училището, за да попитам дали не са съгласни да направим театрално студио. Впоследствие обаче аз разбрах, че друг актьор, който не е роден тук, но работеше по това време в театъра, е започнал работа с тях. И си казах, че явно така е трябвало да стане, няма да е този варианта, може би тази идея няма да се осъществи…Докато един ден, една моя позната, която също преподава тук, ми каза: Знаеш ли че той си е тръгнал за града, в който живее и децата имат нужда от театър. Искаш ли да попитам и да видим дали няма да стане възможно да започнеш? … И аз казах: Да!

И така, срещнахме се с педагога на училището, обсъдихме набързо концепцията, каква е идеята и че трябва малко време за да стъпя на крака, за да видим каква е обстановката. Замисълът, според мене, от педагогическа гледна точка беше саморазвитие, намиране на адекватна среда в училището. Тоест, не че са неадекватни в час, но това да е вид разтоварване, вид саморазвиване – може би така да го кажем. И емоционална култивираност по някакъв начин. Така че това беше основното, което трябваше да направим. Така се започна общо взето. Групата обаче се беше разбила, беше много малка. Може би бяха двама или трима. По едно време започнах да правя табла, за да ги каня, за да им кажа че не е страшно – „Не е звяр жесток театъра, не хапе, не обижда!”… И слава Богу нещата се случиха и прогресивно започнаха да се развиват. И така вече 5 години. Всъщност можем да кажем, че това сега е „generation next” на театрално студио „Питър Пан”. Но аз обичам да казвам, че най-доброто тепърва предстои. Дочка Милушева – директор на (ПГСУАУ) „Атанас Буров“: Решението за създаването на такава трупа дойде спонтанно, когато в училищата навлезе Проект „УСПЕХ”. Много от учениците в предните години бяха ни подсказали, че искат да се изявяват в такова театрално студио и всъщност това разкриване стана по проект „УСПЕХ”. Истината е, че когато направихме кастинг за такова театрално студио, учениците които искаха да участват, бяха изключително много. Ние направихме един кастинг, едва ли не…като че ли децата кандидатстват за ВИТИЗ, а не за ученическа трупа. Защото кастингът беше направен много професионално от първия ръководител на трупата. И в един момент децата се включиха. Те, разбира се, бяха много повече отколкото после останаха. Имаше и моменти на подбор. След което ръководителя напусна нашия град и в един момент театралното студио се оказа без ръководител. Чудесното беше, че в този момент се появи Христо Христов. Христо, бих казала че е нашето голямо откритие, защото Христо има обаянието на млад човек, който изключително добре работи с учениците. В първата трупа, учениците които се включиха, бяха едни от най-проблемните ученици в училището. Театралното студио така ги промени, така ги ангажира със своите дейности, че от най-непослушните станаха, едва ли не, лицето на училището. Те започнаха да се чувстват по-отговорни, започнаха да осъзнават, че излизайки на театрална сцена те стават лицето на училището. И промениха своето отношение не само към училището, но мога да кажа и към живота. Едни ученици, които аз лично съм привиквала в моя кабинет заради лоша дисциплина, заради безотговорно отношение към учебния процес, станаха съвсем различни и аз много се гордея с това.

Искам да кажа, че театралната трупа им съдейства като една методика, един педагогически подход който има невероятен заряд. Но голямата роля тук е на Христо Христов. Защото той всъщност ги „преформатира”, той смени вътрешните им нагласи, той смени отношението им към живота, отношението им към учебния процес. И разбира се, тези деца имат талант, който талант намери почвата, където да може да се развие. Тези деца, първата постановка която направиха „Час на класа”, смея да кажа че аз лично съм я гледала 3 или 4 пъти. И винаги, когато съм я гледала, толкова дълбоко ме е докосвала, че винаги съм се разплаквала. Същите чувства тя предизвика и на една национална конференция в гр. Силистра по гражданско образование, където беше представена пред много педагози от цяла България. И излизайки от театралното представление всички учители бяха изключително възхитени от играта на децата, от актуалната тема която представиха и въздействието което тази постановка имаше върху публиката и учениците в залата. Аз лично, когато съм ходила с ученици на театрални постановки на големите театрални трупи, винаги съм се възмущавала че от време на време учениците започват да шумят и някакви реплики започват да се чуват. И когато направихме първата постановка имах такива притеснения. Голямо беше учудването ми по време на постановката – в цялата зала имаше около 400 деца и родители и граждани, но никой през цялото време не реагира негативно или да се чуват шумове и реплики. Така се случи после и със следващите постановки. Интересното е, че Христо като режисьор напипва проблематиката и онези теми, които интересуват учениците. Той умее да вкара такива елементи в сценографията, в режисурата, които да направят представянето на пиесата много емоционално, забавно, актуално, съвременно. Той направи така, че едно пиеса която е звучала със своята проблематика преди „100 години”, да звучи актуално и в днешни дни. Затова безкрайно съм благодарна на Христо, за това което преви с децата от нашето училище. Аз мисля, и дори на него съм му казвала, че той е нашият посланик, нашият доброволец който повдига интереса и имиджа на нашето училище. Той също е наш ученик, завършил е нашето училище. А това пък показва, че той много е израснал след самото завършване на училището и показва как един човек може да се развие, ако му се даде възможност да разкрие вътрешния си творчески потенциал. Много ги подкрепяме и ще продължаваме да подкрепяме и трупата и Христо, защото е нашата „перла в короната”. Димитър Пецов

ОБРАЗОВАНИЕ Нашето образование учи децата да проституират с интелекта си

Да учиш за оценки е като да правиш любов за пари. Такова учене е образование толкова, колкото платеният секс е любов. Колкото и тъжно и грубо да звучи, нашето образование учи децата да проституират с интелекта си. То ги меркантилизира – принуждава ги да продават първичната си, неподправена любов към знанието, любопитството към живота срещу придобиване на сигурност и социален статус чрез одобрението (оценките) на хората с власт. То ги учи, че в нашето общество любовта няма смисъл. Gayane Minassian

Нека изобщо да не подценяваме чувствата! Уменията, от които се нуждаем, за да се справяме с трудностите, не се зараждат в мислите, благодарение на нечии инструкции, наставления и поучения, а в чувствата – в чувството, че аз мога да се справя. Това е чувството, че независимо какво става, аз мога да намеря разрешение; чувството, че и преди съм имал тежки моменти и съм ги надживявал добре; 22

чувството, че дори и когато се чувствам изгубен, винаги има към кого да се обърна.

Може да наречете това чувство оптимизъм; може да го наречете увереност; може да го наречете вяра; може да го наречете надежда. Както и да го наречете, ако се научите на него от ранна възраст, вероятно никога няма да го изгубите. Ако пък не го научите от ранна възраст, има вероятност изобщо да не се сдобиете с него. Детските корени на щастието, Едуард Халоуел (Цитиран от G= Minassian)

Апатията е най-опасната болест за едно общество

В какъв смисъл образованието ще спаси света – и човека

Томи Томев каза: Някои казват, че красотата ще спаси света, а други – че любовта ще спаси света. Второто е по-вероятно, но най-вероятно е, че образованието ще спаси света. Ангел Грънчаров каза: Аз бих казал, че не точно образованието изобщо ще спаси света, а изпълненото с духовност – и с човечност! – образование ще спаси и света, и човека. Човечното, свободолюбивото, личностно ориентираното, одухотвореното, богатото с човешка духовност и култура образование ще спаси света. Така казано съм напълно съгласен с тезата, че образованието ще спаси света! :-)

Обучението на ума без обучение на сърцето е порочно Главният дефект на нашата все още комунистическа – сиреч враждебна спрямо личността, игнорираща съществените потребности и интереси на човека именно като човек – система на образование, съществуваща си до ден днешен в непокътнат вид, предвидливо е посочен още от Аристотел, написал: "Да обучаваш ума без да обучиш сърцето не е обучение.“ 24

Прави онова, което е право, правдиво, правилно и справедливо

Думата "правда" е една забравена, ала много ценна дума. Забележете, всички тия думи, именно правя, право, правда, правдиво, правилно, с-праве-дливо имат все един и същ корен, което говори много, което означава нещо много значимо и важно.

Признаването на чуждата даровитост е най-рядко качество

Има нещо много по-рядко, много по-фино и по-необикновено от даровитостта. То е способността да се признава даровитостта. Елберт Хабард (Цитиран от Радостина Иванова) 25

Промяната е закон на живота

"Промяната е закон на живота и онези, които гледат само към миналото или настоящето, със сигурност ще пропуснат бъдещето." Джон Ф. Кенеди

Свободният човек, господарят на самия себе си е съхранил личността си ето как: не е допуснал да стане подвластен на тиранията на мнозинството

Винаги трябва да се бориш за да не се слееш с мнозинството. Ако опиташ, често ще бъдеш самотен, а понякога и уплашен. Но никоя цена не е твърде висока за да имаш привилегията да притежаваш себе си. Фридрих Ницше 26

Просветата е слънце...

Бедна страна като нашата не може да си позволи да има лошо образование

Из: Колко заека има в една поискана оставка Или кога и как Борисов "обръща внимание" на образованието 27

... Но най-голямата беда е, че изглежда само медийна истерия може да "обърне вниманието" на министър-председателя към образованието. А облягането на ретроградната по характера си кампания прави картината на реалните проблеми в сектора още по-мрачна. На практика образованието е единствената сламка, за която днешна България би могла да се хване, ако иска да се отлепи от дъното, на което е заседнала в ЕС. Многократно е казвано, че една бедна и лишена от ресурси страна не може да си позволи да има лошо образование. Ние го позволяваме, а това, че е за наша сметка, е видно с просто око. Предвид името на европрограмата – "Наука и образование за интелигентен растеж", парадоксът на властта в България е, че последното, което би желала да й се случи, са добре образовани в крак с времето и, не дай Боже, интелигентни избиратели. Това, което със сигурност ще се случи, е усвояване. А образователната реформа, както изглежда, ще продължи да се бори безуспешно с "българщината".

Неучастието в спорове според Солон е престъпление

Законодателят на Атина Солон издал закон, според който отбягването на споровете е престъпление. В същата тази Атина наричали идиоти хората, които не се интересували от политика. Този е първоначалният смисъл на думата идиот. 28

Чърчил за порока на капитализма – и за "добродетелта" на комунизма

Присъщият порок на капитализма е неравното разпределяне на благата; присъщата добродетел на комунизма е равното поделяне на нищетата. Сър Уинстън Леонард Спенсър Чърчил (цитиран от Б. Харманджиев)

ПОКАНА ЗА ДИСКУСИЯ А вие съгласни ли сте, че в съвременни условия сигурността трябва да получи приоритет пред свободата?

Наистина ли репресивната „сигурност“ е по-добра от цензурираната „свобода“, г-н Костов?, Автор: Емил Коен В последно време лозунгът, че „сигурността има приоритет пред свободата“, започна мощно да се шири и да доминира сред мисленето както на много политици в Европа, така и сред т.нар. „обикновени хора“. Започна да се смята за самоочевидно, че ако имаше по-строги мерки за сигурност, т.е. ако бихме ограничили основни права на европейските граждани, като например правото на свободно придвижване в границите на ЕС, то нямаше на 13 ноември да се случи атентатът в Париж с неговите десетки жертви. Приема се за аксиома, че „опасността от приток на бежанци“ може да бъде неутрализирана, ако се строят огради по границите. Впрочем България е отличник по тази част с нейната ограда по границата с Турция, Унгария, Словения, Македония и други страни са далеч зад нас в това отношение. На 26 ноември бившият премиер Иван Костов в изявление пред една телевизия провъзгласи същата теза. Ето как електронното издание на списание „Клуб Z” резюмира мнението му: „Европейските граждани трябва да бъдат защитени със съответни промени в конституциите, които да дадат приоритет на сигурността пред свободата. Това каза пред бТВ бившият премиер Иван Костов.“ А по-нататък следва една ехидна подигравка с уп30

равляващите в много европейски страни – подигравка, която, трябва да признаем, е напълно основателна: „Според него „европейските либертарианци“ са се провалили. Той посочи, че те изграждат стени, което е пълно отрицание на либералните принципи.“ Да, пред лицето на т.нар. „бежанска криза“ мнозина управници в Европа обърнаха на 180 градуса политиката си и започнаха да строят стени, т.е. да изхвърлят от употреба основополагаща ценност на Европейския съюз, каквато е свободното движение на хора, т.нар. „Европа без граници“. Политиката на ограничаване на свободите вече има история в Източна Европа, която само преди двайсетина години беше най-либералната част от Стария континент. Опитът на Унгария на премиера Виктор Орбан по задушаване на медийната свобода и по обезвластяване на съдебните институции и на Централната банка датира отпреди атентатите в Париж и бежанската вълна. Днес взелата властта в Полша консервативна партия „Право и справедливост“ първо подмени състава на Конституционния съд и ограничи правомощията му, а след това – чрез решението на Сейма ръководителите на обществените радио и телевизия да се назначават пряко от правителството, а не да се избират от полския медиен регулатор с конкурс – удари много силно свободата на изразяване в тази страна. (Прочети ДО КРАЯ) КРАТЪК КОМЕНТАР НА РЕДАКТОРА: Стана така, че много хора ме възприемат като "костовист", не крия изобщо, че съм бил и продължавам да съм привърженик на Иван Костов (и го правя това най-вече по ценностни подбуди, просто е станала така, че Костов и като политик, и много често и сега, като анализатор, казва или пише неща, които съвпадат с моето разбиране, с моята лична и гражданска позиция. Когато Костов се изказа с тази толкова спорна своя теза, че сигурността следва в съвременни условия да получи приоритет пред свободата, не скривам, че бях шокиран. Не приемам такава една теза, не мисля като Костов по този въпрос. Разбира се, с интерес бих прочел или чул негова аргументация по този фундаментален въпрос. Защото Костов е умен човек и не би казал нещо ей-така, ако няма солидни доводи в негова подкрепа. Днес, между другото, Костов ще гостува в едно предаване на bTV (120 минути), може би ще бъде запитан по този въпрос. Аз обаче споделям разбирането на г-н Коен по въпроса за отношението между свобода и сигурност. По този проблем става, прочее, чудесен казус за обсъждане в обучението по гражданско образование. Ще се опитам тия дни да формулирам казуса в нагледен вид, за да може да се ползва и от други учители по гражданско образование из нашите училища.

ТЪРСЕНИЯ Как да помогнем на едно загубено поколение да намери своя път?

Какво научава Патрик от безплатното IT училище Прозорци към света/Windows to the world, създадено от него в Самоков? Има ли мотивация при младите да учат? Какви са причините? Патрик ще сподели с нас някои идеи как можем без много средства да мобилизираме едно цяло поколение млади хора да вземат активно участие в развитието на нашата страна. Какво друго да очакваме? През последните месеци Патрик заснема няколко документални разследващи филма за своята екологична кауза в Самоков и за унищожаването на горите в България (www.mynewhomeland.org/). Предстои филм за българската образователна система в същия характерен стил. Патрик е голям почитател на идеята за разнообразието и свободата на избора в образованието. Приема ги за съвсем естествени, тъй като промените в тази посока, за които днес се борят много български родители и учители, са стандартна практика в Холандия. Посланието му към аудиторията е: „Мислете. Споделете с мен вашите каузи и идеи, за бъдат отразени в предстоящия филм. Предвид че холандската телевизия ще го излъчи по-късно тази година, това е много добра възможност да дадем гласност на тази кауза.“ Патрик ще бъде с камерата си на конференцията. ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Прозорци към света; Windows to the world 32

Нужна е изцяло нова парадигма на образованието, нужна е революция!

Българското образование: откъде да започнем с промените?, Автор: Деница Илчева От себе си. От начина ни на мислене... ... Да си щастлив означава да познаваш себе си. Да следваш собствените си потребности. Да знаеш, че винаги имаш избор, да не се страхуваш да го направиш и да носиш отговорност за него. Да вярваш че можеш. Да търсиш. Да питаш. Да се съмняваш. Да се доверяваш. Да обичаш. Ето това трябва да учи училището децата. А не да бъдат послушни, да заучават уроци, да мълчат в час и сляпо да се подчиняват на авторитети. Училището трябва да ги учи как да разкриват и развиват своята уникалност и неповторими таланти, а не да ги превръща в бурмички в нечия машина за пакетиране на мечти. Да осъзнаем, че като родители ние имаме право да избираме образованието за децата си. Да изискваме качество на услугата, за която плащаме с нашите данъци. Да не се примиряваме с една образователна система, която е толкова остаряла и неадекватна на настоящето, а какво пък да кажем за бъдещето. Да не пропиляваме години от живота на децата си и най-вече да не убиваме техния естествен стремеж към учене като ги напъхваме в една рамка, която никога за нищо няма да им послужи. Замислете се – моят първи учебен ден беше преди 30 години и той не е с нищо по-различен от първия учебен ден на сегашните 6-годишни. Училището си е същото, учебната програма, начина на преподаване и учене, структурата на училищната система – те са си същите. А светът? 33

Замислете се колко се е променил светът за тези 30 години? За къде подготвяме децата си като ги пращаме в училище? За миналото? Докато родителите не променим начина си на мислене и не започнем да отстояваме нашето право да избираме образованието на децата си, да изискваме качество и адекватност на образователната услуга, държавата „майка“ няма да промени нищо. Новият закон за образованието е чудесен пример за това! Уви! Нужна е изцяло нова парадигма на образованието. Нужна е революция! Но революцията трябва да се случи първо в съзнанието на родителите. И когато това стане образователната система ще се промени, защото няма да има друг избор.

ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА Аз подписах тази петиция, подкрепете я ако искате и вие

Петиция за изучаване на тоталитарните режими през ХХ век До Министъра на образованието и науката на Република България

Петиция за изучаване на тоталитарните режими през ХХ век в учебниците по история Госпожи и господа, През изминалите 25 години на преход в българската образователна система изучаването на тоталитарните режими през ХХ век остана частично и непълно застъпено в учебните програми. Обществената необходимост от осветляването на тези периоди става все по-осезаема за младите българи. Недопустимо е мирогледът на хората, които ще управляват държавата утре, да бъде моделиран с невежество и заблуди за миналото. Още повече, че през 2009 г. българският парламент подкрепи решенията на Пражката декларация от 2008 г.„Европейската съвест и комунизмът” за осъждане на престъпленията на комунизма и приравняването им с тези на нацизма. В декларацията, която бе подкрепена преди 6 години от българските народни представители, ясно и категорично се препоръчва: „преразглеждане и коригиране на учебниците по европейска история, така че децата да могат да научат и да са предупредени за комунизма и неговите престъпления по същия начин, по който са научени да осъждат нацистките престъпления”. Ние, долуподписаните настояваме: Министърът на образованието и науката да се разпореди да бъдат предприети действия, щото в учебните програми на българските училища да бъде включено изучаването на тоталитарните режими през ХХ век. Основание за това наше искане е и фактът, че България остана единствената страна от бившия социалистически лагер, в която близкото минало не се преподава на подрастващите. (Прочети ДО КРАЯ)

ВЪЗПИТАНИЕ Колкото по-безупречен е един човек отвън – толкова повече демони крие отвътре

Колкото по-безупречен е един човек отвън – толкова повече демони крие отвътре. Повечето хора всъщност не искат свобода. Свободата предполага отговорност, а точно от нея те се страхуват. д-р Зигмунд Фройд

Колкото по-прост, глупав и немислещ е един човек, толкова поподатлив е той на чисто левите илюзии и идиотщини Из: Изследване: Има връзка между расизма и глупостта Изследване, публикувано в Psychological Science, на базата на множество проучвания категорично твърди, че колкото са по-ниски познавателните способности, т.е. колкото един човек е по-глупав, толкова е повероятно да бъде расист и нетолерантен. Моделите, използвани от психолозите, водени от Гордън Ходсън (Gordon Hodson), прогнозират, че ефектът на по-ниските когнитивни способности е свързан с десни идеологии (социален консерватизъм, десен

авторитаризъм) и ниски нива на комплексност в комуникацията с други групи. При анализ на две мащабни, национално представителни групи от 15 874 участници във Великобритания, психолозите са открили, че пониската обща интелигентност в детството прогнозира по-голямата склонност към расизъм в зряла възраст и този ефект се осъществява главно чрез консервативната идеология.

Вторичен анализ на набор от данни за САЩ потвърждава, че слабите умения за абстрактни разсъждения, предполагат склонност към хомофобски предразсъдъци, частично обвързани с авторитарност и ниски нива на комуникативност извън общността. Кратък коментар на редактора: Държа да отбележа, че в расизма, нетолерантността, преклонението пред авторитаризма, "твърдата ръка", оправячите и тиранията няма нищо дясно, да имат много здраве тия другарилевичари, дето са писали горното, но държа да им кажа, че нищо дясно няма в тия явления – те са си типично леви, социалисто-комунистически. Примерно нашата "ултра-дясна" АТАКА всъщност е чисто левичарско явление, тя е просто една национал-комунистическа партия. Та да имат добрината тия манипулатори да не се опитват да заблуждават младите хора в тази посока, ние това няма да го позволим, тия лъжи няма да минат...

ИСТИНИТЕ НА ЖИТЕЙСКАТА ФИЛОСОФИЯ Айн Ранд: „Презирам безотговорните хора“

През 1949 г. 17-годишната Кони Папърт е искала да си купи рокля, която струва 25 долара. За целта е помолила своя роднина да й услужи с парите. Кони е дъщеря на Агнес Папърт, сестра на съпруга на Айн Ранд – Франк О’Конър. Ето какво означава леля ти да е Айн Ранд: 22 Май, 1949 Скъпа Кони, Ти си много млада и затова не знам дали осъзнаваш сериозността на действието ти да ми пишеш за пари. Понеже изобщо не те познавам, ще те подложа на тест. Ако наистина искаш да заемеш от мен 25 долара, ще имам възможност да разбера какъв човек си. Ти искаш да заемеш парите, докато се дипломираш. Ще направя нещо по-добро от това. Ще го направя по-лесно за теб да изплатиш дълга си, при условие, че разбираш и го приемаш като сериозна бизнес сделка. Преди да я приемеш, искам да помислиш много внимателно. Ето и условията ми: Ако ти изпратя 25 долара, ще ти дам срок от една година, за да ми ги върнеш. Ще ти дам шест месеца след завършването да си намериш работа. Тогава ще започнеш да изплащаш парите на вноски: ще ми изпратиш 5 долара на 15 януари 1950 и по 4 долара на всяко 15-то число всеки следващ месец. Последната вноска ще бъде на 15 юни 1950 и това ще възвърне цялата сума. 38

Искаш ли да го направиш? Ето над какво искам да помислиш: щом веднъж си намериш работа, винаги ще има много неща, от които ще се нуждаеш и за които може би ще предпочиташ да похарчиш парите си, отколкото да изплащаш задължение. Искам сега предварително да решиш като честен и отговорен човек дали ще желаеш и ще можеш да върнеш тези пари, без значение какво ще се случи, като задължение преди всеки друг разход. Искам сега да разбереш, че няма да приема никакви извинения – освен сериозно заболяване. Ако се разболееш, ще ти дам отсрочка във времето, но само по тази причина. Когато задължението ти стане изискуемо, ако ми кажеш, че не можеш да ми платиш, защото се нуждаеш от нов чифт обувки или ново палто или си дала парите на някой от семейството, който се е нуждаел повече от тях, отколкото аз – тогава ще те приема за шарлатанин. Не, няма да ти изпратя полиция, но ще те отпиша като лош човек и никога няма да ти говоря или пиша отново. Сега ще ти кажа защо съм толкова сериозна и строга за това. Презирам безотговорни хора. Не желая да имам нищо общо с тях, нито да им помагам по какъвто и да е начин. Безотговорен човек е този, който прави съмнителни обещания, после не спазва думата си, обвинява обстоятелствата и очаква другите да му простят. Отговорен човек не прави обещание без да помисли за всички обстоятелства и без да е подготвен да ги понесе. Искаш 25 долара, за да си купиш рокля; казваш ми, че ще си намериш работа и ще можеш да ми върнеш парите. Това е добре и аз имам желание да ти помогна, ако наистина имаш предвид точно това. Но ако имаш предвид следното: дай ми парите сега и ще ти ги върна, ако не си променя мнението – тогава сделката отпада. Ако спазя моята част от сделката, ти трябва да спазиш твоята, точно както си се съгласила, без значение какво се случва. Много се разочаровах от Мими и Марна (Доки). Когато за първи път срещнах Мими, тя ме помоли да й дам пари, за да се запише на курс по изкуство. Дадох й парите, но тя не се записа на курса. Подкрепях Марна цяла година – за да й помогна да завърши училище. Тя не завърши. Ще ти дам шанс, защото не искам да те обвинявам за действията на сестрите ти. Но искам да ми покажеш, че ти си по-добър човек. Ще ти кажа причините за условията ми: мисля, че човекът, който иска и очаква другите да му дадат пари, вместо да ги спечели, е най-лошия човек на земята. Бих искала ако мога, да те науча много рано в живота на идеята за самоуважаващия се, самоиздържащ се, отговорен, капиталистически човек. Ако вземеш назаем пари и ги върнеш, това е най-доброто упражнение по отговорност, което някога можеш да имаш. Искам да отпишеш идеята (ако я имаш наум), че си задължена да приемеш пари или подкрепа от мен, само защото сме роднини. Искам много 39

ясно да разбереш точно сега, когато си млада, че нито един почтен човек не вярва, че е задължен да подкрепя роднините си. Аз не го вярвам и няма да го правя. Не мога да те харесвам или да имам желание да ти помогна без причина, само защото се нуждаеш от помощ. Това не е добра причина. Но ти можеш да спечелиш моята симпатия, интерес и помощ като ми покажеш, че си добър човек. Сега помисли върху това и ми кажи дали искаш да заемеш пари при тези условия и дали ще ми дадеш твоята честна дума, че ще спазиш условията. Ако го направиш, ще ти изпратя парите. Ако не ме разбираш, ако мислиш, че аз съм сурова, жестока, богата стара жена и не оценяваш идеите ми – е, не е нужно да ги приемаш, но тогава не трябва да ме молиш за помощ. Ще чакам отговора ти и ако открия, че ти си мой тип човек, тогава се надявам, че това ще бъде началото на истинско приятелство между нас, което ще ме зарадва много. Твоя леля. Източник: Manifest.bg

ЦЕННОСТИТЕ Лейди Тачър за фундамента на свободата

„Правото на човек да работи това, което желае, да харчи това, което печели, да притежава собственост, държавата да му бъде слуга, а не господар [...] Това са основите на свободната икономика. И от тази свобода зависят всички останали свободи.“ Лейди Маргарет Тачър

Любовта към истината и отдадеността на свободата са неразделно свързани: само правдолюбивите са свободни

Свободен е само този, който може да си позволи да не лъже. 41

Албер Камю (цитиран от Martin Demerdzhiev) Кратък коментар на редактора: Да, така е, любовта към истината и отдадеността на свободата са неразделно свързани: само правдолюбивите са свободни. Когато мнозинството у нас разбере тази толкова простичка истина и се привърже към истината така, че започне да изпитва органична непоносимост към лъжата и към лъжците, едва тогава България ще стъпи на твърдия път, водещ към доброто и прогреса. Докато обаче продължаваме да си стоим страна на лъжата и на лъжците, да, у нас лъжците, ако сте забелязали, са на най-голяма почит, а пък правдолюбивите са най-мразени, дотогава добро няма да видим.

Може ли човек да е успешен без непременно да има много пачки с пари?

Написах следната реплика по повод на нещо интересно, което прочетох тази заран във Фейсбук: Добре казано, и в тази връзка ми се струва, че можем да поставим, примерно, ето какъв въпрос за дискусия: Може ли човек да е успешен без непременно да има много пачки с пари? Чудя се дали да не поставя такъв въпрос за обсъждане в блога и дори в предаването "На Агората..." по Пловдивската обществена телевизия. Но ето, като начало го поставям тук. Интересно ми е какво мислите... По повод на следния текст на Martin Demerdzhiev, написан във Фейсбук: Аз съм много добър човек. За цял живот никому лошо не съм направил. Никога не съм се изповядвал, защото просто няма за какво! Аз не греша. Но само аз! Другите хора грешат. Аз ги наблюдавам. Много измет се 42

е насъбрала. Е, може би има един двама свестни, които познавам. Винаги са готови да ти дадат, да ти помогнат. Добри са хората, от които имаш някаква полза. Иначе за какво ти е да ги познаваш? Не е ли така? Няма ли някоя лавина от камъни да се изсипе върху главите на тая измет! Много е шумно! Навсякъде просяци. Свирят по улиците. Вдигат шум! Няма ли работа за теб момче, че шумиш с тоя акордеон?! Писи-писиписи! Излезте да ви нахраня котенца. Къш-къш от тука, клошари! Само за котенцата ми е жал. И за Али Ръза. Как го измъчи тая Ферхунде. Толкова ми е жал, а сега имам още 120 канала по новия тарифен план и мога да съчувствам още повече. Да чопля семки и да съчувствам. Православни Боже, затрупай с камъни тая измет! Не знам защо, но в телевизионния екран хората изглеждат някак по-симпатични. Онзи ден, беше преди 2-3 седмици, излязох и хората, които срещах по улицата бяха някак противни. Отблъскващи. Гнусни сте ми! Гнус ме е! Помощ! Някой ме докосна! Кой беше?! Искам да сменям каналите. Цък-цък-цък-цък-цък. Цифрите се сменят. Толкова много измет. Господи, ако те има изтреби тая измет! Тя се развъжда и трови добрите хора като мен. Ако имам мисия в тоя живот, тя е да уча хората. Искам да споделя житейската си мъдрост и по възможност да науча някой, който да стане като мене и да мисли като мене. Едно към едно. Семките се чоплят с двата предни зъба. Колкото семки съм изчоплил… Мога да Ви говоря до утре, за извънземните, за ХАРП-а. Гледал съм ги, знам ги нещата. Не ме учи ти мене! Многознайко! Умният човек се различава от глупавия по това, че има дебела пачка с пари. Ако си много умен първо ми покажи пачка с пари, пък тогава ми говори. Иначе ще мълчиш и ще ме слушаш. Аз пари нямам, но за сметка на това много пари са ми минали през ръцете. Много пари. Не съм ги броил. На времето само аз имах мобифон от блока. Ей тоя ланец виждаш ли го? Нося го върху анцуга нарочно да го виждат хората. Да знаят. И като говоря да ме слушат.

ЧОВЕЧНОСТТА Какво казва Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми за покаянието

По пътя към рая и Божията милост има осем врати, синко, една от тях е вратата на покаянието. Всички други понякога се отварят, а понякога – не, но вратата на покаянието е винаги отворена. Живот без покаяние е живот, изпълнен със страдание. Примириш ли се с неизбежната смърт, която те очаква, значи почиташ Бога. Ако животът е отминал, знай, че пътят ти свършва, бързо полей с покаяние дървото на живота. Конят на покаянието е странен кон, за миг може да скочи от това жалко съществуване чак до небесата. Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми Още за четене от него: Джелаледдин Руми – танцът на Любовта и също УРОЦИТЕ НА РУМИ 44

Нека да го знаят това нещо повече хора... заслужава си да се повтаря докато го разберат

Човек, който мисли различно от сивата безмозъчна маса, не е луд. Буден е. Мислещите хора са личности. Alexandar Koshnicharov-Gibi

Ако почнем да правим по-малко глупости значи сме започнали да се състаряваме Докато човек не се предава той е по-силен от своята съдба. Това, което не можеш да постигнеш, винаги изглежда по-хубаво от това, което имаш. В това се състои романтиката и идиотизмът на човешкия живот. Само нещастният знае що е щастие. Ако престанем да правим глупости значи сме се състарили. Съвестта мъчи обикновено тези, които не са виновни. 45

Парите не ни носят щастие, но действат извънредно успокояващо.

Най-лек е характерът у циниците, най-непоносим – у идеалистите. Това не ви ли изглежда странно? Нито един човек не може да ти стане по-чужд от този, когото в миналото си обичал. Погрешно е да предполагаме, че всички хора притежават еднаква способност да чувстват. Ерих Мария Ремарк ОЩЕ КРИЛАТИ МИСЛИ ОТ РЕМАРК: 35 гениальных цитат Ремарка

МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ В нашата страна имаме два езика – език и антиезик

Като чета за опитите в момента на разни хора във властта да помагат на Христо Иванов и на правосъдната реформа, се сещам за следния пасаж от „Задочните репортажи“ на Георги Марков: ... И пак на помощ ми дойде моят приятел Киро. Нека цитирам един от съветите му, които съм записал така, както съм ги чул: „Цаката му е, братко, да умееш да превеждаш. Не от английски, не от руски или от немски, а от български на български. Това са два съвсем различни езика - предишният и сегашният или нека ги означим като НАШИЯТ и ТЕХНИЯТ. Някой ще каже, ами нали и единият и другият език са всъщност български език. Абсолютно погрешно! Това са два различни езика, толкова различни, колкото ако единият се чете отзад напред. Защото съдържанието е точно обратното. Точно на 180 градуса! Например, ако аз дойда и ти кажа „нека да ти ПОМОГНА в нещо си“, това означава, че ти предлагам помощ, че можеш да разчиташ на мене. Но когато в предприятието директорът каже „нека да ПОМОГНЕМ на другаря да се оправи“, това означава „нека го натопим докрай, нека натиснем главата му в кюпа, та побърже да пукне!“... ... Когато казват „свобода“, това значи робство, а когато казват „робство“, това значи „свобода“. Когато наричат някакво движение „реакция“, това всъщност означава най-прогресивно движение. А когато кажат, че нещо е прогресивно, това си е истинска реакция. Когато кажат „ревизионизъм“, това значи просто „антидогматизъм“. Когато нарекат някого „любим вожд на народа“, това означава, че той е най-ненавижданият човек в стра47

ната. Когато говорят за независимост това означава абсолютна зависимост. Когато кажат „патриотизъм“ – това значи да сме верни на чужда държава. Когато кажат „щастие“ – това означава голямо нещастие. Когато обещаят, че благосъстоянието на народа ще се увеличи, това означава, че голяма беднотия ни чака. Когато кажат да се ПЕСТИ народната пара или валутата, това значи, че се готвят да пилеят двойно повече. Когато ти кажат, че изкуството и литературата трябвало да отразяват действителността, това означава, че не бива да имат нищо общо с нея. Когато ти устройват избор, това означава, че всъщност няма да имаш никакъв избор... Разбра ли ме добре, сега? В нашата страна ние имаме два езика – език и антиезик. И ако не си добър преводач – яка ти душа!“... Константин Павлов

Вкратце за комуналната възпитателна теория на Макаренко Откриването и закриването на първото ТВУ у нас, Автор: Георги Хаджийски

„Разумната система от наказания не само е законна, но и необходима. Тя помага да се оформи здравият човешки характер, възпитава чувство на отговорност, тренира волята, човешкото достойнство, умението да се съпротивляваме срещу съблазните и да ги преодоляваме.” А. С. Макаренко, из „Избрани педагогически произведения” (1-80) 48

Тоталната педагогика на А. С. Макаренко Съветският педагог А. С. Макаренко е създател на една твърде интересна педагогическа система, която условно би могла да бъде дефинирана като „тотална педагогика”. В нейната основа е залегнала идеята, че обществото има пълното право да упражни цялостен възпитателен натиск, при това с всички възможни средства върху детската личност, с оглед изграждането на исканите социалнозначими качества у нея. Самата макаренковска педагогика бива създадена като практико – приложно направление през 20-те и 30-те години на ХХ век в т. нар. комуни „Горки” и „Дзерджински”, а обект на съответното педагогическо взаимодействие са деца с девиантно поведение, както и малолетни правонарушители и престъпници. Повечето от тези деца са безпризорни сираци, чиито родители са избити по време на гражданската война в Русия. И макар, че Макаренко твърди, че удрял само четири пъти свои възпитаници, той разработва в изградените от него комунистически приюти т. нар. система за „възпитание в колектива и чрез колектива.” Именно колективът – бил той съставен и от неукрепнали детски личности, върши цялата възможна „мръсна работа” за превъзпитанието на своите членове. „Но що е колектив? Това не е просто сбор или група от взаимодействащи индивиди, както учеха педагозите. Колективът е целеустремен комплекс от личности, организирани и обладаващи органите на колектива. А там, където има организация на колектив, там има органи на колектива и въпросите за отношенията едни към други не е въпрос на приятелство, на любов, на съседство, а е въпрос на отговорна зависимост.” А. С. Макаренко, из „Избрани педагогически произведения” (1-244) Ако се вярва на официалната съветска информация огромна част от възпитаниците на трудовите комуни на Макаренко в последствие стават герои на Съветския съюз, лекари, инженери, офицери и научни работници. Ето защо неговите педагогически практико-приложни концепции намират широко приложение след Втората световна война както в Съветския съюз, така и в „братските социалистически страни.” Трудововъзпитателното училище в с. Гуцал (Прочети ДО КРАЯ)

ВЯРАТА Вярващият във всичко не вярва в нищо; невярващият в нищо вярва във всичко

Когато човек загуби вярата си в Бога, той вече не просто не вярва в нищо, той вярва във всичко. Джилбърт Кийт Честъртън (англ. Gilbert Keith Chesterton, 1874-1936)

ИЗКУСТВОТО ДА РАЗГОВАРЯМЕ Как да слушате и общувате правилно с другите? Андрей Петков Как да слушате и общувате правилно с другите? Тук ще научите 3 лесни стъпки как да бъдете добър слушател така.че хората винаги да проявяват искрен интерес като общуват и правят Бизнес с вас. Ето ги и тях: 1. Слушайте с намерението да разберете в дълбочина Упражнявайте умението си да слушате внимателно, съсредоточено, не пропускайте нищо. Стивън Кови, автор на книгата „Седем навика на високоефективните хора“, акцентира на следното: „Стремете се първо да разберете и след това да бъдете разбрани. Слушайте с намерението да разберете в дълбочина“. Повечето хора слушат не с намерението да разберат, а с намерението да отговорят. Търговските агенти и другите специалисти по продажбите често вършат споменатата грешка в безкрайното си усърдие да приключат дадена сделка. „Най-големият проблем на специалистите по продажби се състои в това, че твърде много говорят и недостатъчно слушат.Считам, че за търговските агенти и всички продавачи има едно основно правило, което трябва да се спазва когато потенциалният клиент спре да говори, е необходимо преди да произнесете дори и дума, мислено да преброите до пет! Така ще бъдете сигурни, че той не желае да съобщи нищо повече. А това е много важно“ Когато ваш клиент или доставчик говор и, той всъщност споделя с вас какво желае, какво не желае и как изобщо се чувства. Той излага своята гледна точка. Нима това не е ценно и не трябва да го слушате?Твърде често всичко това се пропуска в стремежа да се приключи сделката. Поня51

кога вашето становище и представяне са под готвени преди да влезете през вратата. И когато клиентът говори, вие давате вид, че внимателно слушате неговото мнение, а през цялото време чака де се отвори и наймалката възможност, за да изложите предварително подготвената си стратегия за продажбата. И в това е проблема. Ние мислим, че знаем предварително какво ще ни кажат другите. Мислим, че знаем какво наистина желаят. 2. „Слушайте“ със сърцето, а не само с ума Всъщност истинското изслушване не е в това, да се съгласявате с някого или да предлагате блестящи решения – то се изразява в пълното разбиране на проблемите на другия човек както в емоционален, така и в интелектуален план. Вие съпреживявате заедно с него,гледате през неговите очи и през призмата на неговите ценности. Чувате не само това, което казва, но и онова, което премълчава. Слушате, търсейки чувства, емоции. Усещате, интуитивно долавяте, напипвате смисъла скрит зад думите. Слушате и с петте си сетива. Само малка част от това, което ви съобщават се съдържа в думите. Бъдете възприемчиви към всички сигнали и послания, произлизащи както от съзнанието, така и от подсъзнанието. Доверете се на инстинктите си и на това, което чувствате. Слушайте с всичките си сетива! 3. Тренирайте се в това да не позволявате на разума си да оценява и планира Наблюдавайте се. Наблюдавайте как се изключвате от разговора, как започвате да планирате, измисляйки решения още докато събеседникът ви продължава да говори. Хванете се, че го правите. Осъзнаването, че постъпвате така е първата крачка към елиминирането на този навик. Не е възможно едновременно истински да изслушвате някого и в същото време да обмисляте, така че се упражнявайте да вършите само едното да слушате. Поставете се на мястото на другия изцяло на сто процента не мислете за решения и отговори те ще дойдат по естествен път. Просто чувайте и слушайте с всичките си сетива. Когато усещаме нещата в тяхната цялост и съзнанието ни остава спокойно и ясно, тогава в гледната ни точка се появява дълбочина. При истинското изслушване ние придобиваме такава чистота на мислите, че имаме възможност да видим и чуем както всичко,което наистина се е случило, така и всичко онова, което остава неизказано. Нашият разум улавя много детайли, вниманието ни се изостря и започваме да чувстваме в дълбочина. В моменти като тези усещаме тясна взаимна връзка със събесед52

ника си и разбираме как можем да си помогнем един на друг. Разкриват ни се решения и прозрения. Не е необходимо да ги „оценяваме“. Те идват сами по себе си и притежават повече мъдрост, отколкото бихме могли да си представим. Необходимо е да чуваме и да разбираме това, което другите се стремят да споделят с нас, а също и да бъдем готови да променим начина си на слушане. Необходимо е да включим в общуването и други важни аспекти, които по-рано може би сме игнорирали. Първата крачка към това е да разберем, колко много пропускаме заради старите, отдавна формирани навици. Ако искаш щастие, късмет и удовлетворение в живота си, ако искаш цял живот късметът и успехът да те следват, имаш нужда да създаваш взаимоотношения с хората. За да направиш това, трябва да изучаваш хората и да ги разбираш. За целта аз имам Безплатна тренировка за теб, която ще те научи КАК.

ИСТИНАТА ЗА НАШАТА ИСТОРИЯ Как Стамболов, Австрия и Англия не позволиха на Русия да ликвидира българската независимост

Битката за България. През 1886 г. Австрия и Англия не позволяват на Русия да унищожи българската държавност, Написа: EXTREMECENTREPOINT “България плува и няма да потъне!”… ”Ний искаме да живеем в най-тесни отношения с русите, но при едно условие: да не ни бъдат господари те. … С една дума, малко работи има, които могат да ни дадат кураж за продължение на борбата, която досега водихме срещу русите. Но ние ще я продължаваме, че каквото даде Бог.” Стефан Стамболов пред в. “Таймс” 1886 г. Август 1886 година. Организираният от Русия преврат срещу Батенберг се е провалил, но ситуацията продължава да бъде силно напрегната и води в крайна сметка до доброволната абдикация на Княза. След абдикацията на княз Александър вътрешнополитическите аспекти на кризата стават значително по-маловажни от нейните външнополитически измерения. Как Русия унищожи България през 968-971. Табутата в българската история Русия (Россия) – враг №1 на българщината и България 54

Русия не само не оценява, но и не забелязва позитивния момент в българската позиция. У ръководителите на руската царска дипломация остава погрешното, но твърдо убеждение, че не е възможно да се възстанови и запази руското влияние в България с други средства освен с тези на заплахите и грубия натиск. „Пълно и безусловно подчинение” е линията, която трябва да приеме България, срещу уверенията на Александър III, че ще се грижи бащински за народните интереси. Осъществяването на тази линия не включва непременно окупация, но и не предвижда избирането на български държавен глава. В Петербург разчитат главно на крайната русофилска опозиция около Драган Цанков, която, поставена на власт с руска помощ, би осигурила практически безусловното подчинение на страната. Алтернативата на тази тактика е предизвикването на вътрешни размирици, бунтове и метежи, които да предпоставят „де факто” руската намеса. И единият, и другият вариант не предполагат посочването на кандидатура за българския престол, преди да бъде възстановен руският контрол върху управлението на Княжеството. За осъществяването именно на тази линия, било в едната, или в другата посока, е организирана прочутата в историята на европейската дипломация мисия на генерал-майор барон Николай Каулбарс.

Генералът пристига в София на 13 септември 1886 г. като руски дипломатически агент и едва представил акредитивните си писма, започва да бомбардира правителството с ултимативни ноти, циркуляри и заплашителни писма, с които изисква да се отложат изборите за Велико народно събрание, да се освободят от ареста офицерите детронатори, да се отмени военното положение и др. Той дори предприема обиколка в Северна Бъл55

гария, за да призове населението и военните гарнизони към пряка и открита съпротива срещу регентството и правителството, което „не се съобразявало с волята на императора”. По негово предложение два военни клипера акостират на варненското пристанище, изпратени от руското правителство като демонстрация на сила. Тактиката на Каулбарс, която в българската историография и досега често се оценява като „грешка и непохватни действия”, всъщност е драстична, недопустима от всяка гледна точка, намеса във вътрешните работи на страната и крие много рискове от ескалация на напрежението. Въпреки това българското правителство, избрало пътя на допустимия компромис, проявява извънредна търпимост към действията на генерала-дипломат и отстъпва пред повечето от исканията му. Израз на желанието на България да се помири с Русия дава и Великото народно събрание, което на 29 октомври избира за български княз принц Валдемар, син на датския крал Християн IX и кралица Луиза, близък на руския двор, брат на руската царица Мария. Но по лично внушение на всерусийския император Александър III датският крал отказва избора от името на сина си. Твърдата позиция на Русия логично насочва нещата към разрив и на 6 ноември 1886 г. Николай Каулбарс съобщава на външния министър, че „императорското правителство намира за невъзможно да поддържа сношения с българското правителство в “сегашния му състав”. Руското дипломатическо агентство с целия персонал и консулите напускат страната. Пропадналият избор на Валдемар Датски и скъсването на рускобългарските дипломатически отношения променят параметрите на българската криза. От спор между Русия и България, в който европейската дипломация участва зад кулисите, въпросът за избор на български княз става общоевропейски. Военноморската демонстрация на Русия, както и въобще провокативното поведение на нейната дипломация в България, са рязко и недвусмислено порицани най-напред в Австро-Унгария. Двуединната монархия се обявява против присвоеното от Петербург право сам да решава българския въпрос и настоява това да стане в съгласие със съществуващите договори и като се държи сметка „за справедливите желания на българите”. От своя страна първият министър на кралица Виктория, лорд Робърт Солсбъри, изразява „възмущението и съжалението на цяла Европа”, нейното изумление и дълбоко порицание към руските посегателства „върху правата на един независим народ”. Позициите на Лондон и Виена предизвикват силно безпокойство у руското правителство, което бърза да оповести в декларация, че ще изчака развоя на събитията и, че „Н. В. Императорът ще действа с мирни средства, без да се отдалечава от постановленията на договорите, поне докато същите договори бъдат съблюдавани от другите сили”. Да се изчака развоят на събитията според езика и практиката на руската дипломация съвсем 56

не означава да се оставят събитията без контрол: Петербург лансира кандидатурата на грузинския княз Николай Мингрели за български владетел, обвързвайки я с предварителното условие за промяна в регентството и правителството и избора на ново Велико народно събрание. Предложението е направено по официален път чрез Високата порта, но всъщност няма за цел да разреши българския въпрос, тъй като от неофициалните сондажи се знае, че кандидатурата няма да бъде приета от Англия, Австро-Унгария и Италия. За руското правителство е важно да уреди отношенията си с Германия и Австро-Унгария в рамките на изтичащия „съюз на тримата императори” и от изпълнението на тази задача зависи активизирането или въздържането по българския въпрос. Що се отнася до позицията му към България, то тя става непроменена. За император Александър III възстановяването на руското влияние може да стане не чрез избор на княз, а „чрез свалянето на софийските негодяи и замяната им със стабилно временно правителство с руски военен министър“. Единствената надежда на руския самодържец за свалянето на регентството и правителството е във „военното движение” на българските емигранти, които – казва той – „ние трябва да поддържаме материално и с пари”.

И Русия наистина подклажда и подпомага въоръжените метежи, планирани от българските офицери емигранти. В началото на 1887 г. създаденият на румънска територия комитет установява връзка с гарнизоните в Силистра и Русе с оглед подготовката на въоръжено въстание и сваля57

нето на регентството и правителството. Бунтовете в двата града избухват съответно на 17 и 19 февруари, но са бързо и решително потушени, деветима от ръководителите са заловени и осъдени на смърт от военно-полеви съд. Положението в крайграничните райони е овладяно, но нестабилната обстановка в страната, както и опитът на Русия да организира колективна намеса в България, показват опасността от продължаването на безкняжието. В периода до избухването на бунтовете българските държавници успешно отблъскват руския натиск, изчаквайки великите сили да се разберат по кандидатурата за български княз. След много перипетии, дипломатически совалки и тайни споразумения, които няма да описваме тук, изборът на съдбата пада върху Фердинанд. С пристигането на Кобургския принц в България приключва периодът на регентското управление, а заедно с това и най-острият етап от развитието на българската криза. С персонифицирането на монархическия институт страната излиза от опасното положение на неопределеност, предполагаща и предпоставяща външна намеса. Завършва един цикъл от важни политически промени, най-впечатляващата от които е, че България се отърсва от руската опека, без това да предполага заместването й с нечия друга. Българските държавници, предизвикани от грубия и в много отношения оскърбителен за достойнството на държавата руски натиск, си извоюват правото да решават съдбините на своята страна. Независимо от качеството на решенията, коефициентът на тяхната полезност и цената за осъществяването им, преодолян е дълго напластяваният комплекс на „малката и освободена държава”, която не може да има самостоятелна политика. Българската държава доказва, че сама може да реди своята съдба – каквато и да е тя. Изборът на държавен глава е самостоятелен успех на българската дипломация, победа на политическия курс на националистическите политически среди. В условията на изострящи се международни противоречия, при открито демонстрираната враждебност на Русия регентът Стефан Стамболов, министрите Константин Стоилов и Григор Начович и техните най-близки сътрудници, вдъхновявани от политическия идеал за държавна независимост, имат куража, усета и политическия реализъм да наложат свой изход от кризата -намирането на княз и довеждането му в страната като средство и бариера срещу чуждите вмешателства. Руската намеса в официалната българска политика е елиминирана, без това да означава, че се отваря път за друга. Създадени са благоприятни предпоставки за взаимодействие със сюзерена Турция, както и за взаимно изгодно сътрудничество с Англия и Австро-Унгария.

На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката – инак той не е наш приятел

"За отечеството работим, байо – кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и да вървим напред. Ако ще да бъдем хора, на драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката – инак той не е наш приятел." Васил Левски Тези думи на Апостола имат своето измерение в съвместната ни борба за ново образование в Отечеството.

Филмът за Левски, при такова единодушно отрицание и усърдно оплюване, най-вероятно е добър

Силно съм заинтригуван от филма за Левски, който тия дни се коментира навсякъде, на всяка крачка. Всички единодушно го критикуват, 59

всички са недоволни, всички са силно разочаровани, даже Дърева, народната трибунка и моралистка, вече успя да напише разгромна рецензия за вк "Дума" – това за мен са все достатъчни признаци да смятам, че филмът, при такова единодушно отрицание и оплюване, най-вероятно е добър. Аз съм такъв – харесвам точно онова, което всички единодушно не харесват. И което всички плюят. Много е вероятно филмът да подравя някои клишета за Левски, набити в главите от стерилната учебникарска представа, нищо чудно да е представил Левски като човек, а не като икона – и затова дадени хора толкова много страдат. А на мен точно такъв ми се иска да видя Левски – да, най-вероятно филмът ще ми хареса, има всички признаци това да се случи.

Предпочитам да умра, но не мога да харесам това, което всички хвалят; не мога да не харесвам това, което всички най-усърдно плюят; такъв съм си, какво да правя, едва ли вече ще мога да се променя, така живях, такъв и ще си умра...

Наследници сме на изключително древен народ, преки наследници сме на най-древния народ в Европа Край на лъжата за тюркския ни произход В началото на седмицата излязоха първите резултати от наймащабното правено досега ДНК-изследване на генофонда в България. То доказа по безспорен начин, че българите са народ с европейска генетична структура, а тюркските гени са едва 1,5%. 40% от днешните българи принадлежат към хаплогрупите E-V13 и I-M423, които най-вероятно са възникнали в нашата Прародина на Балканите и оттук са били разпространени в цяла Европа от нашите предци при тяхната демографска експанзия след 60

овладяването на земеделието. Също така за българите са характерни автохтонни, почти ендемични, редки и уникални генни комбинации.

Генетично българите са по-близко до италианците, северните гърци и дори унгарците, отколкото до останалите славяни. При предишното голямо генетично изследвано директорът на Националната Генетична Лаборатория проф. Иво Кременски заяви в материал в сп. "Гео": "Независимо дали им се харесва на някои хора, оказа се, че имаме изключително малко славянско влияние в нашия народ - ние стоим много далеч от основните славянски народи". Според изследването ние не сме близки родственици със славяните, а имаме само натрупан славянски примес в по-късен период. "Освен общите гени с Гърция и Италия, имаме корен, който сме наследили от прабългарите, които са дошли от Изтока. Оттам е индоевропейския ни корен. Нашите предци на коне обаче нямат нищо общо с тюркските племена, сочат резултатите - нямаме и 1% гени, свързана с монголоидната раса, към която спадат тюркските племена. Дори въпреки историческата ни съдба на петвековно робство, в гените ни не са останали следи от дългото съжителство с турци. Възможно е ние да сме обогатили тяхното ДНК, но обратният процес не се забелязва", подчерта акад. Ангел Гълъбов. Коментар на редактора: Това генетично изследване е от изключителна важност, а българските медии, учени и историци не му обърнаха почти 61

никакво внимание. Не чухте за него по новинарските емисии, не чухте дискусии в сутрешните блокове, не чухте и изказвания на иначе устатите ни и компетентни историци. А трябваше. Защото темата за произхода на българския народ е много важна. И тъй като е много важна не просто за нас, а с голяма вероятност е от световно историческо значение, мнозина предпочитат да мълчат. Чудовищната лъжа, че българите са тюрки (ако се чудите защо македонските лумпени ни обиждат на "татари", именно затова е) е дълбоко вкоренена в официалната история. Тази лъжа можете да прочетете във всеки учебник по история, по който сте учили вие или вашите деца. Нея можете да прочетете в Уикипедия, нея ще чуете и от устите на найизвестните "историци". А това е лъжа. Гените не се подават на манипулация. И доказват лъжата. Езикът, в своето историческо развитие, не се подава на манипулация. И доказва лъжата. Простата човешка логика, която куца в официалната теория, също доказва лъжата. Истината се оказва трудна за възприемане, след като са те лъгали цял живот. И се иска открито и непредубедено съзнание, за да я допуснеш до себе си.

А истината е, че българите са изключително древен народ. Нещо повече. Те са преки наследници на най-древния народ в Европа. Народът, притежаващ най-старата писменост в света, народът, започнал пръв да обработва златото и металите, народът, чиято култура е била на такова 62

високо ниво, че с увереност може да се нарече люлка на знанията, които са превърнали европейската цивилизация в това, което е днес. Този народ не е бил пришълец. Не е дошъл от Иран, Пакистан, Афганистан, Татарстан, Хиндукуш, Памир и откъде ли не още. Той е живеел тук от незапомнени времена. И ние сме неговите наследници. Това обаче не чухте никъде през седмицата. Едно такова признание и навързване на непризнатите досега исторически факти би разтърсило и пренаписало не само българската, но и световната история. И понеже залогът е прекалено голям, се мълчи. От хилядолетия насам историята на българите е била писана от недоброжелатели. Била е преиначавана и манипулирана. Днес обаче, нашата собствена българска научна общност да прави същото – това е престъпление срещу народа, престъпление срещу кръвта. Рано или късно то трябва да получи своето заслужено наказание. Защото да ограбиш собствения си народ от идентичност, принадлежност и самочувствие е едно от най-чудовищните престъпления. Автор: Десислава Любомирова

СЪВРЕМЕННИТЕ СТРАСТИ И БЕСОВЕ Какво е да си русофил?, Автор: Евгений Дайнов

Всички се разделиха на русофили и русофоби, ама всъщност знае ли някой за какво иде реч?

Онзи ден във Фейсбук попаднах на група русофили. Попитах ги: Какво е това да си русофил? В какво вярваш? Кое ти е важно и кое – не? И пр. Започнаха се пост след пост, обвинение след обвинение, но отговор – никакъв. Освен: „А вие защо горите хората живи в Одеса?”. Липсата на отговор, реших след полунощ, сам по себе си е отговор. И тъкмо да се замисля как да го интерпретирам, на следващата сутрин отговор дойде. Цитирам: русофил е всеки, който харесва Достоевски, Булгаков, Лермонтов, Есенин, Илф и Петров, Шостакович. Това е обичайната реакция на русофилите, но в нея има поне два логически капана. Първият: ако не харесвам някой руски музикант (писател, художник), това русофоб ли ме прави – след като харесването ме прави русофил? Например, изобщо не харесвам Стравински. Смятам го за музикална зараза. Неговият приятел Скрябин пък е очебиен предтеча на естетиката на фашизма. Това мое мнение за тези двама руски музиканти прави ли ме русофоб? Вторият логически капан е също толкова очевиден. За всеки руски музикант (писател, художник) когото харесвам, харесвам по един германец (англичанин, американец, французин и т.н.) Ако подредим тази мисъл в табличен вид, стъпвайки върху горецитираното самоописание на русофил, ето как изглежда тя: Писатели: Достоевски (руснак),Мърдок (англичанка), инчон (американец), есе (германец), Мориак (французин) Поети: Лермонтов (руснак, ама и малко шотландец – Learmonth), Мичел (англичанин), Бодлер (французин), Вапцаров (българин), Лонгфелоу (американец) Музиканти: Шостакович (руснак), Ленън (англичанин), Малер (австриец), Морисън (американец), Бетовен (германец) Да добавим и художници: Кандински (руснак), Ван Гог (холандец), Моне (французин), Търнър (англичанин), Рокуел (американец), Узунов (българин). Усещате накъде бия, нали? Ако това, че харесваш някакъв творец, те прави „-фил” на държавата, от която е той, значи аз според горния списък съм едновременно: русофил; англофил; американофил; германофил; автриецофил; франкофил; българофил; холандофил; и малко шотландофил. Очевидно е, че няма как да бъда „-фил” едновременно на толкова много държави. Което пък очевидно означава, че няма как да е верно стандартното твърдение на русофилите, че ако харесваш някой руски творец, си русофил.

Продължавам да не знам какво е това да си русофил. Вече знам обаче едно нещо. Че не са прави тези, които казват: „Харесвам Шостакович и затова съм русофил, ама мразя Путин.” Ясно е, че работата не опира до харесването на някой композитор. Къде тогава да търсим отговора на въпроса "какво е това да си русофил"? Медийните русофили не ни го дават, както видяхме в анализа дотук. Може би „организираните” русофили имат отговор? Влизаме в страницата на Национално движение „Русофили”. Има ли тук отговор, що е то да си русофил? Намираме следното, под рубриката „Идеология”: „Национално движение Русофили е гражданско, неправителствено сдружение, юридическо лице, по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, приемник и продължител, в условията на съвременния свят, на идеите и традициите на русофилството, възникнало през Българското възраждане.” Това няма как да е верно. Всички онези възрожденци, чиито портрети намираме във всяка класна стая, са смятали руския ботуш за по-тежко иго от османското владичество. Става дума поне за Раковски, Левски, Ботев, Каравелов, Захарий Стоянов. Бягали са от Русия като от прокажен. Може би някои второстепенни фигури са били русофили (каквото и да значи това), но не и онези, които са конструирали софтуера на нацията, в която живеем днес. Движение „Русофили” се позовава на Вазов като водещ възрожденски русофил. И това не е точно така. Нека го чуем този Вазов: О, руси, о, братя славянски, защо сте вий тука? Защо сте дошли на полята балкански немили, неканени гости? Желали би вас възхитени да срещнем со сълзи и с китки... Но идете вий настървени, на грозни зовете ни битки! И пак не ви мразим (не крия: обича ви още народа); но любим и свойта свобода, стократно по любим я ния. За тоз кумир ние се бием и с чужд, и със близък упорно 65

и няма ний врат да превием пред никакво иго позорно! О, колко ви, братя, жалея! О, как би желал, братя клети, свобода и вам и за нея кат нас да живейте и мрете. Ще се съгласите, че при това положение е крайно проблематично Вазов да бъде слаган в графата „русофили”. Камо ли, когато описваш своята идеология, да казваш – е, ми аз съм като Вазов... За жалост, това е всичко, което организираните русофили ни казват относно своята „идеология”. Тук пак има някаква скрита картинка, която не ни показват. Защото „идеология” – това ще рече такова обяснение за света, което да очертае неговите дефекти, предложи рецепти за тяхното поправяне и посочи ролята на всеки човек в това поправяне. Нито русофилите, свободно бродещи из медиите, нито пък организираните русофили ни предлагат идеология, ще рече – отговор на въпроса: Какво е това да си русофил? Както и да го погледне човек, русофилите – както свободно шляещите се, така и организираните – нещо крият. Ако си заел публична позиция като еди-какъв, веднага си длъжен да обясниш на публиката: аз съм едикакъв, защото вярвам в еди-какво, боря се за еди-какво, което е добре за еди-кого. А точно русофилите, които инак напоследък са доста шумни, не ни предлагат такова обяснение на себе си. В такива случаи анализаторите действат по принципа на аналогията. Задават си въпроса: на какво ни прилича (или – от какво се отличава) даденото нещо, за което не знаем нищо? Защото, ако разберем на какво прилича/не прилича това нещо, ще можем да придобием поне някаква представа какво е то. Очевидно е, че от 19-и век и до днес в българското общество има поне две категории „-фили” – русофили и западнофили. Така е и днес. Може би, ако видим в какво вярват западнофилите, ще разберем, по аналогия, какво е това да си русофил? Основната разлика се натрапва веднага. Докато русофилите изглежда, че са „-фили” на една отделна държава (Русия), то западнофилите явно са „-фили” на нещо повече от една отделна държава. Не се изживяват нито като германофили, нито като франкофили, нито като шотландофили и пр. Не е трудно, като се вгледа човек, да види, на какво са „-фили” западнофилите. Те са „-фили” на определен вид подредба на обществените отношения – на определен модел на човешко общо-живеене. За наше 66

щастие, този модел е кодифициран в десетки международни документи и е, следователно, лесен за намиране и обобщаване. Става дума за начин на общо-живеене, основан на равенството между хората, еднаквото налагане на закона, закрилата на индивида от тормоза на по-силните, гарантирането на свободата на индивида да предприема всичко, което може в името на своя просперитет, стига да не пречи на останалите да правят същото. Всичко това (ако погледнете Декларацията за правата човека на ООН от 1948 година) е основано върху абсолютните права на всеки отделен човек, във всяка точка на света, които права произтичат не от неговата принадлежност към някакъв колектив (нация, религия, държава, езикова група, профсъюз), а от това, че съществува като индивидуално човешко същество. А правата произтичат от неотменимото достойнство, което е присъщо на всяко човешко същество в качеството му на такова. Който посяга на правата, той посяга на достойнството. А това е недопустимо, според модела на „Запада”. Затова там отделният човек е поважен и по-силен от държавата, например. Защото той, човекът, има достойнство и права. А тя, държавата, няма нито достойнство, нито права. Защото тя е създадена от човеците, за да им служи. Или, според краткото обобщение на философа Карл Попър: „Западът вярва в обикновения непознат човек”. След всичко, казано дотук, е детска игра да разберем какво е това да си „западнофил”. Това е – да смяташ, че моделът общество, изграден върху достойнството и правата на отделните хора, е по-добър, отколкото са други модели. И да искаш да подредиш своето общество по този, а не по някакъв друг начин. Западнофилите не са „-фили” на някаква отделна държава, а на вид схващане за същината и предназначението на човешкото същество като такова. Следвайки аналогията стигаме до заключението, че това да си „фил” не опира до харесване на някакви композитори. А опира до това, да искаш в твоето общество да „внесеш” модели на подредба, които си видял в обществото, на което си „-фил”. Ето, изскочихме от капана „да си –фил, значи да харесваш”. Не, да си „-фил” означава да искаш да живееш по определен начин, вече постигнат другаде. И сега да се върнем на въпроса: какво е това да си русофил? Вече е ясно – какво. Да си русофил, означава да искаш да подредиш българското общество по модела, постигнат в обществото, на което си „-фил” – руското. Самите руснаци – които русофилите би трябвало да приемат като автентични свои говорители, както западнофилите приемат Попър за свой говорител – непрестанно потвърждават тази теза. А именно: че руското 67

общество е цялостна алтернатива на западния модел, по всичко различно от него. Ако се вслушаме в руското говорене, веднага ще разберем за какви различия в модела на общо-живеене иде реч. Според руснаците „Западът” е място на пълно морално разложение; и затова „на Запад” живеят само педерасти, кръвосмесители, изнасилвачи, педофили и подобни. В руския модел, по дефиниция, такива няма. Или, според плаката, опънат в Донецк от две баби: „Не искаме при европедерастите, искаме с руските братя славяни!” Откъде, според руснаците, идва моралното разложение на Запада? Точно от неговата сърцевина – от убеждението, че отделният човек е по-важен от всякаква колективност (вкл. от държавата); и от обществената конструкция, в основата на която са правата на отделния човек, а не на колективности от човеци. Така, оставен сам на себе си, убедени са руснаците, човек се покварява. Става педераст и педофил. На това руснаците противопоставят православно-славянски модел на общество. Славяните, според руската теория, не са като западните хора. Те са групови същества и животът на всеки отделен човек се осмисля само ако е част от цялото. Православните пък са „съборни” същества. Както славяните, и те живеят на общности и не си представят живота като индивиди. Само че в православната „съборност” общността е от по-висш порядък, бидейки израз на самия Бог. Ако в основата на Запада е индивидът, то в основата на Русия е групата. Всяка група е по-важна от който и да е от съставляващите я индивиди и затова има правото да налага своята воля върху всеки един от тях. Най-важната група е най-голямата – държавата. А тя пък, както посочва някогашният идеолог на Путин, Владислав Сурков, винаги намира израза си в един човек. Този един човек става изразител на цялото и всички други, които са части от цялото, му дължат подчинение. Или, както пишеше на един плакат от първомайската демонстрация в Крим: „Мир-Труд-Путин”. Ето какво крият от нас русофилите. Че и те, както западнофилите, не са „-фили” на една отделна страна, а на модел на общество. Който модел искат да приложат в нашето общество, както западнофилите искат да приложат западния модел. „Западнофилите” искат в България да има общество, основано върху достойнството, правата, сигурността и правото на щастие на отделния човек. Това общество няма някакъв отделен представител, защото Западът вярва в множеството обикновени, непознати хора (затова „ на Запад” има избори, например). „Русофилите” искат в България да има общество, основано върху достойнството, правата, сигурността и правото на 68

щастие на общността на славяните и православните. Общност, водена от един човек, който я олицетворява и чиято воля, бидейки изразът на тази общност, е закон. Защото в Русия не вярват в множеството обикновени, непознати хора – а в един необикновен, но познат човек. Затова, когато някой каже, че е русофил, това не означава, че дни наред обсъжда фестивала на Шостакович в Санкт Петербург. Нито че организира публични четения на Лермонтов. А означава, че във външнополитически план подкрепя Путин срещу Запада; а във вътрешнополитически – настояват за отказ на България от „европедерастията” (т.е. от ЕС) и въвеждането, на нейно място, на модел общество, основан върху славяноправославната колективност. Подчинена на волята на един човек, който да я олицетворява. Знаем и името на човека. И това не е Лермонтов, нито Шостакович.

Епичната образователна реформа буди вече само смях – и поражда свръхпатриотични лигавщини!

Мелодрама в полите на Витоша от една българка, от Елисавета Белобрадова Бутафория в пет действия по реформата на учебните планове Първо действие Сградата на МОН. Отпред седи по турски популярен водещ на сутрешен блок с плакат "Да оставим българската литература, за да има 69

повече българска литература, а не по-малко". Виждаме го как се опитва да седне по български, но не му се получава и накрая се отказва и отново сяда по турски. До него представители на "независими" онлайн медии обсъждат любимото си стихотворение от 7-ми клас и плачат за изгубените си младини. От прозореца на Министерството се подава глава и се провиква: – А Вапцаров искате лииии? Отдолу се чуват разнопосочни отговори, подвиквания и няколко псувни. Главата от прозореца сърдито коментира "Ама така тая програма 7ма година вече я пишем" и прозорецът се затръшва. Второ действие Кабинетът на Министъра. Двайсет човека говорят едновременно, тичат в кръг, тюхкат се. Министърът попива чело с кърпа. Някой предлага да се включи в програмата Гео Милев. Трима скачат възмутено, някой се провиква "Набутайте го в 3-ти клас!!!". Влиза секретарката и обявява, че Гео Милев се изучава вече в 8-ми и 11-ти клас – веднъж по география и веднъж в СИП-а по оперно пеене. Всички въздъхват облекчено и продължават по списък със следващия с буква "М" – Мунчо! Трето действие Пред Министерството излиза портиер. Обявява, че е упълномощен да разясни програмата на гражданите. Вади табло с разпределението на "Лудогорец", където всеки играч е заменен с български класик. С показалка сочи различните автори и обяснява кога и откъде ще се включат. Гласът му издава вълнение и в хода на разясненията патосът нараства: "При схема 3-4-2 Иван Вазов атакува отляво в 4-ти клас, в самото зараждане на атаката. Елин Пелин е изтеглен назад в 8-ми клас и е приравнен до офанзивен халф. Ботев ще се включи не в три, а в две атаки по крилото, подкрепян от Славейков в най-късния етап на нападението." – Ама Петко или Пенчо? – чува се глас на млада репортерка. Портиерът-коментатор е объркан, но се овладява и ловко отклонява вниманието – "Предвижда се и няколко чуждестранни играчи да се включат в отбраната на министерската врата – Дефо с №6 и Екзюпери с №5, и двамата от втори срок на 6-ти клас." В ъгъла на схемата се мъдрят имената на Георги Марков, Ани Илков и други "противоречиви автори" и всички се досещат, че те ще "търкат скамейката" за вечни времена. 70

За да парира надигащите се в тълпата въпроси, портиерът прибавя към обяснението две основни уравнения от квантовата физика, няколко латински фрази и накрая прави едно храбро салто в името на спорта. Четвърто действие Всички присъстващи журналисти са отегчени и объркани, с изключение популярен спортен коментатор, който единствен успява да схване какво иска да каже представителят на Министерството. Започват да се събират граждани, които традиционно също нищо не разбират. Доцент по физика се опитва да обясни на няколко човека, че Ботев ще е навсякъде и никъде едновременно и това е съвременният подход на науката. Портиерът кима утвърдително. Гражданите са още пообъркани. Някой се провиква "Шок и ужас! Вадят Ботев, слагат на негово място брой на "Паралели" от 1984-та. " Пето действие В подножието на Петата колона вече са обсъдили детайлите на реформата в българското образование и изпращат комюнике до "независимите" новинарски сайтове с пожелателни препоръки как да се тълкува всичко това. Следва лавина от "Шок и ужас!!!" новини по родните медии. Министерството се опитва да разясни на гражданите за пореден път какво иска да прави, този път посредством графична схема за отопление на сграда с котле, като котлето символизира огъня на просвещението. Гражданите не могат да разберат дали баба Илийца ще се изучава, спорят. В опит да овладеят ситуацията, от Министерството уверяват гражданите, че всички произведения на авторите Баба Илийца, Баба Тонка и баба Ванга ще бъдат включени в обща част, наречена "бабини деветини" – естествено, предвидена за девети клас. Онлайн журналистите реват "Но тогава вече ще е много късно!!!" Епилог Популярният водещ на сутрешен блок лежи по корем, тип "там на Балкана" и зове духа на Караджата. Вече е дал всичко от себе си за България. Идват самодиви във вид на хигиенистки от Столична община и го отнасят. Завеса

Списание HUMANUS, КОНТАКТИ: angeligdb@abv.bg тел. 0878269488