Promianata v obrazovanieto by Ангел Грънчаров

• Човек е свободен в момента, в който пожелае да бъде • Прекрасно е само това, което е естествено. • Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив. • Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защищавам правото ти да го казваш. • Който не обича свободата и истината може да стане могъщ човек, но велик – никога! • Който ограничава желанията си, той винаги е богат. • Колко нелепости ни принуждава да говорим прекомерната страст да кажем нещо ново! • Никой проблем не може да устои на атаките на постоянното мислене. • С книгите трябва да се постъпва както с хората – да си изберете няколко приятели, а за останалите да не ви е грижа. • Тържеството на разума се състои в това да живееш в мир с тези, които нямат разум. • Ние ще оставим този свят така глупав и зъл както сме го намерили, идвайки на него. Франсоа-Мари Аруе Волтер

СЪДЪРЖАНИЕ Една простичка дефиниция на тъй непонятната свобода……...…………..5 Докато търпим гаврите ви, драги образователни шамани от МОН, ще си правите каквито искате мерзости с нас!.....................................................13 Ще ставаме все по-бедни: образователната система произвежда много неграмотни деца, а те са осъдени да живеят в бедност!..........................20 Само който не се страхува от своята раз-личност е личност…………….21 Почвам да пиша проект за едно истински иновативно училище………...22 Няколко иновативни училища, съществуващи в различни страни………25 В моя модел на иновативно училище ще помагаме на младите да родят своята неповторима и богата в духовно отношение личност…………….26 Полза не търся, пиша ей-така, единствено заради философията, науката, културата, историята…………………………………………………….......29 Истинската промяна започва отвътре……………………………….………..31 Писмо до Фондация "Световен образователен форум"………………..….32 Още един западен автор написа книга върху теза, точно съответстваща на принцип на моята философия!...............................................................33 Искате ли да учите? Заповядайте – всичко е вече толкова лесно и приятно!...............................................................................................................34 Всеки човек е уникален и безценен………………………………………...…36 Що е "двукрако" или "двуоко" образование и училище?............................37 Демокрацията не е управление за хора и народи, които не разбират що е свобода……………………………………………………………………………..38 Някои от най-интересните чиновнически инструкции за правене на иновативно училище……………………………………………………….………...40 Иновативно училище не може да се прави по някакви премъдри инструкции, спуснати отгоре…………………………………………………………..…43 Това, което съм правил години, било новост, било новаторство!............49 Що е иновация, разбираме ли нейното понятие?......................................52 Ако не осъществим коренен поврат в образователната, в личностноформиращата сфера, не ни чака добро!....................................................54 Можем да се възпрем от самоубийствената си гибел по един-единствен начин: чрез едно наистина ново, демократично, свободолюбиво образование и училище!..........................................................................................57 Как се прави проект "Училище за пълноценно живеещи и духовно богати личности"?.....................................................................................................65 За целта, идеята и принципа на организация на едно алтернативно, истински иновативно училище…………………………………………………72 3

Захванах се да чистя най-мръсните обори, които някога са съществували: оборите на родното ни образование и възпитание!............................77 Изгонете скуката и безделниченето от живота си: впуснете се смело в борбата за промяна на общността ни, за нейното очовечаване!.............87 Ще мълчат оттук-нататък не разумните, а тъпанарите, тия, дето плямпат без да мислят: ще мълчат и ще се научат да слушат и да мислят!.........96 Предаването "На Агората..." от 28 юли, темата е: Как се прави демократично училище?...........................................................................................103 Да, "проклетите американци" и мен ме подпомогнаха финансово!........103 Иновативно е училището, което е успяло да се изплъзне от хегемонията на образователната бюрокрация…………………………………………….108 Едно училище не е училище ако не е иновативно, ако не осигурява простор за свободно разгръщане на творческия, личностния и духовния потенциал на младите………………………………………………………….....113 Училище на любовта – в какво друго да бъдат обучавани и възпитавани младите ако не в любов?!..........................................................................118 Кратък курс по актьорско майсторство на сър Антъни Хопкинс…….…..123 Учителите ще станат иновативни по един най-лесен начин: като престанат да се държат с учениците си заповеднически, като престанат да издават заповеди!.......................................................................................124

Една простичка дефиниция на тъй непонятната свобода събота, 9 юли 2016 г.

Да кажа нещичко, ей-така, за разтуха – въпреки че неразбирането на свободата из нашите земи е така потресаващо, че нещата изобщо не са несериозни: най-фаталният български проблем, от решаването на който зависи всичко останало, е тъкмо този: свободата за мнозинството от българите е абсолютно непонятна тайна. Просто не знаят що е свобода – и не искат да знаят. Слабо ги вълнува що е това свобода, даже изобщо не ги вълнува; съвсем други неща ги вълнуват. Саламът примерно повече ги вълнува. От някаква си там свобода, която при това, представяте ли си, не става изобщо за ядене. Та ето един малък пример в тази посока. С него ще покажа докъде може да стигне човешкото падение – когато дадени хора са си позволили лукса да нехаят за най-важното, от което зависи всичко останало в живота им. От което зависи найнапред достойнството им – ако ме разбирате какво искам да кажа. Ето и самият пример, един съвсем реален епизод, който обаче най-вероятно ще ви прозвучи съвсем сюреалистично. Но тази случка е съвсем истинска, случи се вчера, нищичко не съм измислил. Нямам такова развинтено въображение че да мога да измисля нещо подобно, чак пък толкова пищно! Често когато имам свободно време на работа (а аз работя като учител по философия в едно училище, това е моето основно занимание) аз отивам в библиотеката, но не за да чета книги (за това мое любимо занимание почти не ми остава време през деня, чета книги в къщи вечер или на пейка в парка, по време на разходка, или в автобуса, винаги със себе си нося книгата, която чета в момента), та значи отсядам в библиотеката за да поработя на компютър, да, там има компютри, все пак сме 21-ви век. Така си уплътнявам времето, примерно когато имам свободни часове и прочие. Е, вчера също сторих така, сега пък вече занятия няма и по тази причина ний, учителите, трябва да стоим по цял ден в училище, щото според Кодекса на труда трудовият делник трябва да продължава 8 часа. Повечето учители, които са класни ръководители, имат много канцеларска работа за вършене, това е труд, несъответстващ за квали-

фикацията на един учител, но се налага (за момента) да се върши от учители (щото и те се примиряват, свикнали са да го вършат, не протестират, не настояват за някаква промяна, та този толкова рутинен труд да не се върши от хора с творческо призвание и квалификация – каквито по принцип са учителите. Както и да е, това е друга тема, не за това ми е думата сега. Та значи седя си аз на компютъра и си пиша нещо, по едно време забелязвам, че една любопитна глава застава до мен, а пък една уста произнася в ухото ми ето тия забележителни, направо памятни думи, които трябва да останат за аналите на тъй величавата история на българската наука и просвещение: – Господин Грънчаров, като пишете на компютъра Вие грубо нарушавате трудовата дисциплина и Кодекса на труда, а също така и Конституцията на Република България! Нямате право да пишете през работно време! И то да пишете тия небивалици в блога си, с които уронвате престижа на институцията и на нейното ръководство! Засрамете се, Вие сте престъпник, г-н Грънчаров, засрамете се поне малко! Ухилен до уши, чувайки тия толкова забележителни, повтарям, думи, аз се извръщам към устата, говорещи ми почти в ушите, и подхвърлям, щото аз по начало съм много диалогичен човек: – Тъй ли? Да, ала аз съм философ, уважаема госпожо, и моята работа е тъкмо тази: да говоря, в частност да пиша каквото мисля! Дамата подскача като чува този отпор и опитвайки се да се овладее от възмущението, провокирано от моето толкова очебийно безочие: – Вие си позволявате да плюете ръката, която Ви храни, която ви дава заплата, това е аморално от Ваша страна! На Вас ръководството Ви дава заплата за съвсем други неща, а Вие злоупотребявате с доверието му и при това нарушавате всички закони! Забелязвате с оглед на казаното, че на министър Веждю можем да кажем, че заслужава ряпа да яде, тази дама го надцака по логичност; знаете той също каза на един журналист да помни че не трябва да критикува този, който му плаща заплатата, но моята тук критичка е още по-убедителна, няма да отречете това, нали?! Ухилен още повече от нескривано удоволствие, щото си падам по всякакви дебати, особено пък по такива, които имат нравствен оттенък, аз изричам: – Мен, мила госпожо, ме храни българският данъкоплатец, аз неговата ръка никога в живота си не съм плюл – ако изобщо с писането си съм плюл нещо, щото аз като пиша не плюя, плюнки в писането си не използвам, в днешно време не се пише със сажди, та да се налага да се добавят плюнки за разреждането им, пиша, както забелязвате, на компютър! Дамата, още повече втрещена от отпора, който обектът на възмущението й даде на нейната иначе желязна логика, се изчерви още повече от възмущение и започна да реди думи, примесени именно с... плюнки:

– Безсрамие, и ще ми отрича той че плюе тъкмо ръката, която го храни! Която му дава заплата, а той не работи нищо! Данъкоплатецът му бил давал парите, айде де! Ще ми спекулира той! Ще ми увърта! – казвайки това, въпросната тъй съвестна дама започна лекичко да се оттегля от полесражението и да прегрупирва силите си за нова атака; аз междувременно рекох: – Апропо, да кажа и това: не Ви стига квалификацията да казвате какво именно е работа на един философ, явно представата Ви за философията е крайно бедна. Ако искате мога да Ви обучавам в тази посока... Казах аз, но дамата, сумтейки, ядосано се затътри и закуцука нанякъде; аз пак се захванах да си пиша; по едно време зад рамото си имах чувството, че тази същата възмутена дама вече най-вероятно събира... подписи под своята най-нова петиция на съзнателни труженици на нашия трудов колектив, възмутени до крайна степен от обстоятелството, че един учител по философия си позволява да ползва в работно време, представяте ли си... компютър! И то служебен компютър, с който да пише... пасквили, с които да черни тружениците на нашата народна власт и на нашето толкова демократично управление, дето ни храни и пои така обилно – мръсникът му с мръсник! Не знам де, но най-вероятно, предполагам, точно подписка събираше въпросната дама, не ми беше удобно да се извръщам да видя какво тя караше да подписват хората, които също бяха в читалнята на библиотеката (междувременно и други учители ползваха в същото време компютри, но тази тъй съзнателна и обичаща закона възмутена дама се заяде само с мен, вероятно с точност знаеше, че другите учители не пишат на компютрите срещу нашето тъй славно ръководство, дето ни храни толкова великодушно!). После, в коридора разни колеги-приятели ми казаха със светнали от радост и веселие очи някои неща по този повод, ама да не казвам сега точно какво ми казаха, щото ще излезе, че клюкарствам, че разнасям публично някакви интриги. Абе сами виждате, настроението ни е ваканционно, весело, то така и подобава да живее човекът: един живот живеем все пак, мама му стара – защо да се ядем взаимно, нали така?! По дяволите да иде древната българска традиция да се ядем взаимно, един-другиму да си вгорчаваме живота, как може да не осъзнаваме, че е толкова глупаво това, нали така, уважаеми дами и господа съдебни заседатели?! Лед тронулся, а, какво ще кажете, почна ли реформата на образованието веке?! Нема начин да не почне, ний такъв учителски събор й организирахме, как няма да почне, пустата му реформа с реформа?! Понеже почнах да пиша (сега е късна нощ и декларирам пред компетентните органи, дето бдят за законността на конституционния ред в нашата весела республика, че пиша в момента на собствения си компютър, не ползвам служебен компютър, за да плюя... "народната власт", дето ме храни и пои!) да си довърша логично разказа, сиреч, само заради стила и структурната цялост на текста ми ще се наложи да "завържа" нещата и ще кажа още нещичко, за да няма непълнота; ето още една малка история от вчерашния пребогат ден!

Той, прочее, денят ми мина предимно във висене пред... директорския кабинет, наложи се много пъти дълго да чакам директорката – за да ми разпише заветното заявление, с което аз, наглецът, хрантутникът, дето нищо не работи, калпазанинът, некадърникът и прочие, дето плюе ръката, дето го храни и тъй нататък и прочие, и так далее, и ала-бала, поисках с цялото си безочие да изляза в платен отпуск (!!!), та по време на платения отпуск още повече да пиша, и то всеки ден, и то всеки час, щото аз, знайно е, като капак на всичко съм и идиот, който по време на ваканцията си се съдира от работа, леле, като си помисля колко много работа за писане и за редактиране ме чака през ваканцията, плаче ми се направо! Та значи аз висях в задушното, нагорещено фоайе, а в директорския кабинет кипеше усилен стахановски труд на ползу роду, толкова усилен, че тружениците просто нямаха минута време да обърнат внимание на просителите кандидат-отпускари, които с цялата си наглост изявяваха претенции да излязат в почивка в това усилно канцеларско време, в което всички се скъсват и примират от труд и изтощение, да, наистина много бумащина има в нашата бюрократична система на образование, която иначе може и да се върти изцяло на празни обороти, ала за сметка на това добре знае как статистически да отчита толкова бляскавите постижения на родното ни образование, тъй де, какво толкова ни е на образованието, я вижте колко много шестици имаме таз година?! Отдаден на такива мисли, аз в един момент прозрях дълбината на мисълта, правдивостта на прозрението и справедливостта на възмущението на онази същата принципна дама, дето ми крещеше на ухото в библиотеката, че съм тунеядец (така и не забрах що значи тази дума "тунеядец", да не е някой, дето яде... тунели?!) и ми се караше, че нарушавам и Конституцията, и Кодекса на труда, ползвайки компютър в работно време в 21-я век! В един момент, казах, презрях себе си, наглостта си, осъзнах паразитизма си, досрамя ме да искам отпуск, осъзнах екзистенциалните корени на своя провален живот, да, сериозно казвам, не се подигравам! Замислих се дали не е правилно да си направя едно... харакири, та да си изкупя някак вината – ама се разкандърдисах все пак, щото не живеем в Япония, а в приказната чудна страна Мутроландия! Но седейки на пейката във фоайето аз успях да видя във съвсем друга светлина реалността на битието на съществуващото, особено когато забелязвах покрай мене често да минава с ликуваща усмивка на лицето онази същата възмутена дама на пенсионна възраст, блюстителка на закона и Кодекса на труда, да, тя справедливо се радваше на унижението ми да чакам с часове да бъда приет на аудиенция, та евентуално някога строгата, но справедлива власт, дето ме храни и пои, да благоволи да ме пусне, представяте ли си, в... платен отпуск, при положение че с нищо не съм заслужил това благодеяние, щото съм дръзнал да плюя ръката, дето ме храни, и прочие! Да, много чаках, по едно време властта намери миг да си отдъхне от усилния труд и тогава аз бях повикан в кабинета, където ме чакаше малка изне-

нада: вместо да ми бъде даден отговор на заявлението за отпуск ми беше подготвен приятен сюрприз: връчени ми бяха 2 (словом: две!) писмени покани, с които субектът Грънчаров, дето толкова много обича да пише в работно време на служебен компютър разни пасквили, с които да плюе ръката, дето го храни, да напише в оставащото време до края на работния ден съответните писмени обяснения за други негови престъпления, примерно за това, че в работно време си е позволил да напусне лекция на своята директорка и да отиде (о, богове, каква наглост!) в Пловдивската обществена телевизия да води своето авторско предаване, с което е "таковал мамата" на целия Кодекс на труда, на Конституцията и на Европейската Харта за правата на човека, не знам, най-сигурно съм нарушил всички базисни документи на прогресивното човечество като отидох да си водя за два часа предаването по телевизията, вместо да слушам възскучната казионна лекция, посветена при това на тема, която аз прекрасно сам зная, а именно посветена на "новостите" в новия най-прогресивен и реформаторски закон за предучилищното и училищното образование! Както и да е, а другото писмено обяснение, покана за което час преди края на работното време ми беше връчено, се отнасяше за това защо не съм пожелал да изляза в отпуск когато трябваше да се явя на лекарска комисия (ТОЛЕК, това значи "транспортна областна лекарска експертна комисия), пред която се явяват инвалидите като мен, които искат да имат шофьорска книжка, ами съм направил всичко, което ми е по силите, хем да ходя на комисия, хем да си взема и часовете, щото не пожелах учениците ми да губят часове! Та значи за тия свои две толкова възмутителни престъпления, резултат на моето тъй покварно и осъдително свободолюбие, проклето да е, ми се наложи да пиша писмени обяснения, и то ми беше предложено пак да ида да ги напиша на същия... служебен компютър, на който съм си бил писал пасквилите по адрес на ръката, която ме храни! Е, аз се ухилих и излязох, седнах в учителската стая и този път на ръка написах набързо тези обяснения (поради бързането, щото ми беше даден кратък и строг срок да напиша обясненията, заплашен бях, че ако не ги дам до края на работния ден, това ще се възприеме за отказ и влече след себе си наказание; този е любимият подход на директорката, да ми връчва "поканите" за обяснения малко преди края на работното време и да ме поставя пред избора: или небрежно да отговоря, което лично нея много я устроя, или да не успея да отговоря, което пък ще й даде възможността веднага да ме накаже!). И като предадох обясненията си, се наложи още да почакам, в който конклав, с участието на онази същата дама, дето е основен организатор на подписките на възмутения колектив срещу тъй неправилно пишещия субект Грънчаров, се произнесе в крайна сметка, че лицето Грънчаров може да бъде пуснато в платен отпуск! И тъй, аз вече съм в отпуск, край, давайте да ликуваме, таваришчи, непоносимият субект Грънчаров го нема вече! Край. Спирам да пиша. По проблеми на образованието май вече няма да пиша. Да почват да треперят политиците, управляващите, субектът Грънча-

ров, блогър, ще си насочи стрелите вече само към тях. То, ако поразмислим малко, ще стигнем до логичния извод, че промяна при Грънчаров няма и не може да има, щото истинската ръка, която всинца нас храни и пои, е ръката на... Бойко Борисов, нали логично разсъждавам, другари, все пак нали всичко в тази страна става благодарение на него?! И излиза, че Грънчаров, като пише срещу Бойко Борисов, пак не прави нещо различно, ами пак... плюе по ръката, която го храни, този път по истинската ръка, щото всички пари в тази държава, парите за всичко, за магистрали, за народната милиция, за учителите, за здравето, ги дава само Он, Бойко, жив и здрав да ни е че без него сме за наникъде! Спирам! Млъквам! Хайде хубав ден ви желая, задава се превъзходно утро, написах този текст във времето преди зазоряване, щото се наспах рано, легнах си рано, наспах се рано и като нямаше какво да правя, почнах да си описвам преживелиците! Чао и до скоро, чудесен да ви е и уикендът, за мен това е първият отпускарски уикенд, благодаря на Бога, че бездиханен заради преживелиците, ала все пак жив се довлякох до него! 6 коментара: Мария Василева каза: Най- после, Ангеле, колективът на гимназията, която има честта да илюстрира ситуацията в българското образование, благодарение на теб, ще заживее спокойно! Станаха за смях за вечни времена! Е, ще имитират непосилен труд с писарска административна работа, но нали пък с нея ще дадат работа и възнаграждения на цяла плеяда администратори, имитиращи непосилен труд! Долу имитират работа учителите, за да хранят администрация, горе имитират работа управляващи, за да създадат изкуствено работа на така послушните даскали – те взаимно така се разбират и си помагат! Освободиха се от единствения мислещ ненагаждач и сега ще падне голямо разминаване по коридорите, карти и шах из кабинети, двучасов престой в кафенета, мръсни вицове в "учителската" стая, чакане по пейките да дойде обед и краят на "работното време". Еех, колко са прави пак французите като казват, че учителите са мързеливи и комунисти, чувал ли си това френско клише? Тази работа, от която толкова се оплакват, е проста като фасул и може да се свърши от интелигентен неучител за няколко часа! Но интелигентния учител среща известни затруднения... Браво за смелостта ти да опишеш и запечаташ така добре, както никой друг, нещата в образованието, да не се чудят бъдещите поколения защо в началото на 21 век така сме я закъсали! То нали всичко започва с образованието: прост народ, слаба държава! Анонимен каза: Добро утро! Четох го два пъти и ми достави огромно удоволствие! Имаш писателска дарба! Ето, това е! С няколко изречения си успял да покажеш цялата им нищета и идиотското им самомнение а ла наш Веждю. Те са за смях! Бъди здрав!

Ангел Грънчаров каза: Бях сънен, но не можех да заспя щото картини от преживяното през предишния ден ми се въртяха в главата, та по тази причина, за да се освободя някак от тях, се наложи да попиша. Почти за нищо нямам заслуга или талант, щото нещата в реалност се случиха още по-приятни, аз обаче не мога да ги възсъздам, написаното е бледа сянка на онова, което се случи на живо; да бях записал всичко на видео и звук, щеше да стане цял чудесен филм, с който нищо чудно да бяхме спечелили "Оскар", ала ето, не се сетих да сторя това; като се върна ще ми се наложи да се оборудвам с някакви скрити камери и ще се опитам да правя... филми, щото да пиша за тия велики случки е крайно архаично и неефективно, няма как в слово да се предаде цялата велика мистерия на живия живот; животът винаги превъзхожда изкуството, в частност литературата, не знам, но така ми се струва в момента, като изхождам от своите несръчни опити да пиша за случващото се. А ти твърдиш, че съм бил имал талантец за писане, да, може да има нещо такова, но ми е крайно недостатъчен талантеца, виж, да имах таланта на Шекспир, на Кафка, на Данте, на Омир, на Йонеско, на Бекет, на Достоевски и прочие може би щях да успея да постигна величавостта на реалния живот, който имам щастието да живея, но ето, сега ни се налага да се задоволяваме с трохи. Както и да е, това е положението! Бъди здрав, хубав следобед ти желая! Ангел Грънчаров каза: Госпожо Василева, донякъде с горното отговорих и на твоя коментар. Винаги съм смятал, че има смисъл да се пише, щото написаното ще остане даже и когато нас няма и да ни има, а това в някакъв смисъл наподобява безсмъртието. Аз взех да се замислям за тия неща и откривам, че като съм писал толкова много, това значи, не съм си пропилявал времето и живота. Работил съм един вид за бъдещето и дори - колкото и нескромно да звучи - за вечността. Това е най-великото нещо, на което може да послужи живота на едно смъртно същество, каквото е човекът. Но да спра дотук, че да не обидя някои хора, които може би с право ще се възмутят, като осъзнаят, че са си пропилели живота като не са се отдали на писане и на творчество, а, примерно, са се посветили на... администриране, на разни суетности и на какви ли не чудати еквилибристики с пустата власт! Владимир Петков-Трашов каза: Поздрави и от Варна, Лъчо, за благополучното живо и здраво завършване от теб на светлата ти учебна година в Пловдивската гимназия по електротехника и електроника! Силно прочута в и извън границите на България благодарение на твоите скромни, но неуморни, честни, благородни, постоянни и настойчиви усилия да я... усъвършенстваш! А то би било от категорията – големи чудеса, ако вземе па да стане! Разведри и мен с последната си луудичка история и за тази дама, дето ти била застанала, навярно и тя весело ухилена, като тебе над рамото ти – да шпионира какво пишеш! Ухилени и двамата от това, че сте живи и имате близък

контакт... А това може да става и да се случва в такава интимна близост, само, ако тази дама е не леко, а съвсем сериозно влюбена в теб :-) ... така, както и всичките директорки на ПГЕЕ :-) … ми се струва, между впрочем... Бяло ти завиждам за това обилие от Любов Брате, с което си толкоз интимно заобиколен и тъй весело... обгрижен... :-) ... Нали ме знаеш, че съм вдовец търсещ си женица и затова съм си така и толкоз цапнат в устица... :-) ... Та едно лирично отклонение тука да му ударя, че може и мен някоя от тях, ако се чувства самотна и ме хареса, да заобича... Специално тази учителка в пенсионна възраст, макар навярно изящно и мило, разбира се, физически понакуцваща... Нека да извинява – без злобна ми е закачката, а вярвам и твоята! Ако е самотна и търсеща си другарче в живота... макар да е много по-силно умствено накуцваща със своите непреодолими, премили и силно закачливи реакции, писания и със страстните си препинателни изригвания в своите рецензии в блога ти, ако желае да си преориентира либидото към милостта ми нека да заповяда на чат с мен! Подходящ съм! Утре ставам официално формално на 70, съдържателно съм на.... бе, подхождам й, че и съм леееко по-млад! :-) ... А мен мъдростта е осенила много отдавна да знам, че накуцващите женички са на първо място сред най-добрите, най-сладките и най-вкусните! Без майтап Чоджум! :-) ))))). Така... А, що се отнася до унизителното ти чакане пред директорския кабинет, което си преживял... Ми, благодари на Бога, че те обогатил с него, ето видял си и пенсионираната дама да ти дефилира пред очите. За завистта ми :-) )))...Какво повече от живота да искаш човече...:-) Освен работа... Ми, имаш си я... Успешно, както досега – да си я вършиш ти желая! И поотпусни я мъъничко поне де, лято е... Плюс Добри Философе, заслужаваш и да си малко на море с домочадието... :-) Или... в Гърция... до Атина и до омайно-сияйния Санторини... Де пари за там Брате?! Но на фантазия... може! Ангел Грънчаров каза: Здравей, брате Владимире от Варна! Благодаря ти за хубавото и толкова весело послание! Знаеш ли какво, на майтап подхвърляш ти тия думи, но искам да ти кажа, че леко понакуцващата дама, която е така страстно влюбена в... закона и Конституцията (което е похвално!), чини ми се е... напълно неангажирана (в любовния смисъл на думата), сиреч е свободна, няма си мъж или съпруг, тъй че ми се струва, затова тя не би отхвърлила току-така твоята толкова добросърдечна оферта, още повече че и тя като мен, вярвам, няма да прекара лятото в нагорещената панелна сграда на пловдивската гимназия по електроника, а ще предпочете, убеден съм в това, да го прекара в... слънчевата Варна, на морския бряг, с теб, чудна работа, но имам усещането, че любовта е способна на всичко, тя, знайно е, е велика сила, тъй че разминаванията ви по политическа линия едва ли ще могат да помрачат евентуалното ви щастие! Тъй че, ако обичаш, предприеми като джентълмен съот-

ветните стъпки, ето, блогът ми може да бъде мястото, където да си обмените адресите, първите благи и любовни думи, ти се такъв майстор в тази посока, пък след това... любовта ще довърши останалото! Съдбата си знае работата, не е случайно това, че ви срещна, ето, остава само да бликне стихията на любовта, а тя може вече всичко! Ами ако вие двамата сте... двете половинки на едно цяло, които са се търсили цял живот и ето, сега са се намерили?! Защо, какво пречи да е тъкмо така?! Ако стане работата, мен ще ме вземете за кум – или кума може пък да ви стане директорката, не знам, вие си решавайте, аз само предлагам! Толкоз, че да не кажа нещо излишно! Дерзай!

Докато търпим гаврите ви, драги образователни шамани от МОН, ще си правите каквито искате мерзости с нас!

МОН обмисля да намали междучасията от 10 на 5 минути Нови правила за учениците ще има наесен. В момента министерството на образованието мисли върху вариант междучасията да бъдат намалени от 10 на 5 минути. Промени може да има и за ваканциите. (Прочети ЦЯЛАТА ИНФОРМАЦИЯ) Начало на дискусия: Gery Nikolova: Дайте ги тези "експерти"! Нека да посещават училище за една седмица, от 8.00 до 18.00ч., ще им направим програма като на децата, ще ги изпитваме и ще ги навикваме като децата, ако шумят, ако се въртят, ако пречат на другите! Ще пишкат по даден знак и след получено разрешение – като децата! Пък след тая седмица – ще ги питам как ще се чувстват! Всъщност, защо в

МОН не се организира работният ден както учебният в училище?!! Ще е доста отрезвяващо! Катя Кавалджиева: За 5 мин кое по-напред, да претичат до другия кабинет през 4 етажа, или да отидат до тоалетна, или да си преговорят урока? Как само глупости им идват на ум? Gery Nikolova: безумно е... едно, че за ефективна умствена дейност е нужна поголяма почивка между различните предмети, но друго – безумно е това звънене под час на звънците! Сори, ама не съм фен на нормирания учебен час... или междучасие... Понякога урокът просто тръгва добре, децата "дърпат", интересно им е... и точно тогава зърррррррр... и вниманието отива по дяволите! Или пък – тъкмо са се разиграли в "междучасието – зъррррр, крайна играта и в час влизат едни мега намусени хлапета, дето вече е адски трудно да мотивираш за работа! Винаги съм предпочитала сама да си разпределям времето. Обикновено говоря с децата и им казвам какво трябва да свършим за деня и заедно решаваме кога колко интензивно да го даваме, кога – да играем и колко. И обикновено в тези дни ефективността им скача доста чувствително... А и цялата глупост с по 5-6 предмета дневно, в 40 мин. час... това освен да произвежда неустойчиво внимание, разсеяност и неспособност да се вникне в материята на преподаваното – нищо друго не постига! Иван Недев: Gery Nikolova В начален курс става, адмирирам едно такова решение! Gery Nikolova: За второто – да, подходящо е за нач. курс, но те нагоре вече са по-големи и там единствено бих намалила предметите за деня – за да може пак учителят да преценява как да работи с тях в един по-голям диапазон от време... Ангел Грънчаров: Че промени в начина на организация на процеса на обучение в училище трябва да има няма спор, само че тия промени не трябва да са козметични, а същински, истински, принципни. Ако доказано неефективният модел на организация се запази, малките корекции в него няма да го направят ефективен – както се чини на шаманите от МОН. Те първо трябва да си изяснят тия другари какво е това учене, познание, обучение, духовно взаимодействие на личности (каквото по същината си е нещото, наречено образование), пък след това да търсят адекватната на тази същина форма на организация на самия процес. Първо, не се учи по команда, същото така както и промени в образованието не се правят по инструкции отгоре; трябва да се смени принципа, примерно да се даде право на самите учещи, на занимаващите се с процеса на обучение, именно на учениците и на учителите правото сами да си изобретяват подходящ за техните потребности и интереси начин на организация на самия процес. Трябва най-вече нещата да се индивидуализират, ученето не е колективен процес, различните ученици по различен начин могат да се справят с него. Ученето, на второ място, не е нещо като маршируването на плаца, както се чини на нашите премъдри образователни експерти от МОН. Принципно нов принцип на организация, който да смени досегашния казармено-команден прин-

цип, основан на насилието и на принудата, може да бъде само принцип, който е основан на най-омразното за наште образователни експерти от МОН нещо – свободата. Ами ако допуснем нещо съвсем еретично, от гледна точна на досегашните разпространени представи: всеки ученик сам да може да решава кога да учи, да встъпи в общение с други искащи да учат този именно предмет, да поиска подкрепа в намерението си от страна на учителя? Дали ще настъпи тогава краят на света, а, таваришчи, как мислите по този въпрос? Примерно, ученикът Иванчо тази седмица да трябва да отдели, да речем, три часа за учене на математика, два – на физика, един – на история, два на български език, един на философия и прочие, ала самият този Иванчо да може да реши кога да похлопа на вратата на кабинета по философия, математика, история, език и прочие, а там, зад тази врата, като влезе наш Иванчо, ще има други ученици, които вече, примерно, са се захванали да учат, да обсъждат разни проблеми по този учебен предмет. Влиза Иванчо там, останалите му обръщат внимание, питат го защо е дошъл и в един момент Иванчо почва да се въвлича в процеса, наречен учене, в който и учителят има немаловажна роля; ала основната активност все пак следва да принадлежи на "Иванчовците", на учещите, на учениците. Ако нашият Иванчо успее да се настрои на вълна учене на история, примерно, той може да стои цели два часа в този кабинет, да научи доста неща в това време и в един момент да реши, че трябва да се захване с учене по нещо друго, примерно, по математика или по философия (какво, Сатурн ще излезе от орбитата си ако по тия въпроси правото да съди има Иванчо, а не... директора на училището, както се чини, предполагам, на тъй умните наши образователни шамани от МОН?!) И така, ако се промени принципа и Иванчовците получат правото сами да решават кога и какво да учат (щото тези Иванчовци, представете си, все пак имат различни души, интереси, способности и потребности!), а също така и по колко време да отделят за учене по един или друг предмет (щото някои Иванчовци могат по-бързо да се справят с даден предмет, защо да не приключат с него по-рано от останалите ученици и да съсредоточат усилията си по друг предмет?), то нима тогава нашата Галактика ще си обърка хода и ще настъпи Вселенски катаклизъм?! Примерно един Иванчо може да реши да учи от 8 учебни предмета (които има по своята програма), тия 8 предмета трябва да ги изучи за 8 месеца (давам само хипотетичен пример), та значи какво пречи даден Иванчо да реши цял месец да се занимава интензивно само с математика, ама истински, като си отдаде всичките сили, а като достигне дадено ниво по математика и, да речем, си вземе някакъв изпит по този предмет, да се отдаде пак цял месец на ученето на някакъв друг предмет?! Има много варианти, дайте на учениците и на учителите свобода и те ще изобретят, ще изнамерят найдоброто за себе и ще започнат да се занимават истински с ученето, с развиването на своя тъй оригинален, впрочем, личностен потенциал! Какво, страх ви е, че ако дадете на учениците и на учителите свобода ще настъпи пълна анархия,

ще настъпи вселенски катаклизъм, от това ли ви е страх, драги ми образователни шамани на МОН? Или ви е просто страх, че тогава вие ще си загубите властта, ще станете излишни и трябва да си търсите друга работа?! Май от второто ви е толкова страх, нали така? Ако дадете свобода на учениците и на учителите, тогава вие какво ще ръководите, какво ще курирате, кому тогава ще давате своите премъдри калпави инструкции и команди, на кого ще налагате своята суетна воля?! Няма на кого, нали познах? Значи от това ви е страх най-вече, нали пак познах – да не станете излишни? Да няма на кого да пречите, от това ли ви е страх толкова? Аз така виждам нещата. Затова сега премъдрите шамани ни пускат такива фитили: ще ви дадем свобода да решавате дали междучасията да са по пет минути или по десет. Ще ви дадем свободата сами да решавате дали да се почешете с дясната ръка по лявото... ухо (да не употребявам думата за един друг орган, който също много обича чесането – щото доста "неприлична" е тази дума: мъжете вече се сетихте за кой орган и за кои негови атрибути става дума!) или с лявата ръка по дясното... ухо! Ще ви дадем свободата да решавате с лявото ли око да дремете по време на скучния час, или с дясното око да дремете! Големи "свободи" те са решили да ни дават бре, леле, ще ни отпуснат такива свободи, че ще настъпи най-сетне светлото комунистическо бъдеще! Аман от това старо мислене, таваришчи от МОН, нямате ли известно неудобство да се излагате чак толкова? Докога ще се излагате чак толкова?! Ами докогато ви позволяваме да правите каквото ви скимне, дотогава: да, от нас, гражданите, зависи всичко! Щом ви търпим, правете си каквито искате изгъзици с нас, това е положението. Стадото ни е доказано търпеливо, имам предвид нашето родно българско стадо... Простете че се разприказвах, но темата е интересна, заслужава си да се мисли и да се разговаря повече! 24 коментара: Pepi Kantchev каза: Предлагам да нямат междучасие децата. От 7:30 до 13:00 като свърши единия час, имат норматив от 30 сек. да стигнат до другата стая, като по коридорите има регулировчици и две насрещни платна в коридора. Ще почиват късно вечер когато си легнат след като си напишат домашните. Ако са преуморени, след абитуриентската си взимат една година свободна и почиват. Господа от министерството, вие сте извънземни! Никога не сте били деца, не сте били родители, никога не сте влизали в училище, вие сте чиновнически плъхове и не искаме да предоставяме да се грижите за децата ни. Ако го приемете, всяко закъснение ще бъде извинявано лично от мен като родител с бележка от мен и няма какво да направите. Ще има много родители като мен и не можете да се справите с нас и накрая Кунева ще плати сметката за вашите безумия. Не водете битка с родителите, защото отсега сте я загубили!!!

Gayane Minassian каза: Присъединявам се към Пепи, като този път имам само една дума за коментар: ИДИОТИ! Анонимен каза: Кой от вас знае да ползва български думи? Адмириране, куриране, аеропорт, шарже д'афер, прожект, лайфстайл, сука и аз ги знам ама не са български!!! Явор Ганчев каза: Междучасията винаги са били определяни от директора. Потресаващото е, че, първо, явно експертите в МОН не го знаят, второ, журналистите за пореден път правят балон от някоя глупост, само и само да не се обсъжда нещо важно, и накрая, изглежда че и повечето учители не знаят, че МОН не може да им определя И това. Повечето смятат, и приемат за даденост, че МОН може да регулира всичко. Pepi Kantchev каза: Явор, да се съберем да взривим тази система бе хора. Всички ни деца ли ще ся хоумскулъри? Не се търпи повече. Gayane Minassian каза: Аз викам да вземем дружно родителите да обявим Независимост от МОН! Ангел Грънчаров каза: Родителите са данъкоплатците, т.е. те са всъщност истинските работодатели на учителите – и трябва да се ползват в пълния обем от своята власт; за жалост, като български граждани и данъкоплатци те са допуснали тяхната власт да бъде незаконно иззета от образователната бюрокрация. И на това основание са допуснали собствените им деца да станат жертва на произвола на тази същата безконтролна образователна бюрокрация. Учителите също търпят тиранията й и не се ползват от своите права на български граждани. У нас масовият българин изобщо не схваща отговорностите си по причина на това, че за него е непроницаема загадка що е това свобода. Затуй ми е много интересно как родители и учители не усещат, че за катастрофалното състояние на образователната ни система са изцяло виновни тъкмо те самите, никой друг не е виновен за това, че сме стигнали до такава недопустима аномалия: нито учителите, нито родителите не се ползват от своите законни права, поради което са станали жертви на безконтролната тирания на образователната държавна бюрокрация! Когато се осъзнаят от повече хора у нас тези тъй простички истини, едва тогава ще почне да се заражда силата, която ще спаси българското образование от безпътицата, в която я натика въпросната бюрокрация! Но коренът на проблема е този: ние, родителите, ние, учителите, носим пълната отговорност за тази безпътица – и за тази катастрофа на това, което се нарича "българско образование" (аз го наричам НЕобразование)... Veselin Todorov каза: И аз съм за независимост от всякакъв чиновнически произвол... Мисля, че е назряла нужда от коренна промяна в системата на образованието, а и в много други системи със свръх чиновническа и институционална регулация... Мисля, че нещата сега са с краката нагоре... т.е. родителите или гражданите, най- общо казано, които реално съставляват държавата трябва

да са главата и те да решават и избират кое е по-добро за тях и техните деца. Чиновниците са просто едни служители и те просто служат на гражданите, а не обратно... Звездомира Чапарова каза: Искате да кажете че гражданите са работодатели на чиновниците? И аз така мисля, но на практика те си мислят че са велики, а ние сме и длъжни да ги слушаме, какви глупости плямпат. Ангел Грънчаров каза: Напълно вярно, точно така е. Крайно време е това, което казвате, да се осъзнае от колкото се може повече хора... Юлия Н. Малкетова каза: Грънчаров, защо се правите на интересен? От сега мога да Ви кажа учениците от начален етап към кои часове ще имат предпочитания – физическо възпитание, изобразително, музика, дом. бит. И какво става с математиката особено с БЕЛ? И ако Иванчо, все пак избере математика за час, който ще предпочете, смятате ли, че Асанчо ще има същите предпочитания. Много баби, хилаво дете. Нека не забравяме, че всичко ново е позабравено старо. В образованието през годините (още от соца) се опитваха да правят какви ли не промени – е не става! Децата обучавани по онези стари, отричани сега методи, станаха създателите на технически я прогрес, направиха огромния скок във всички сфери на знание. Така че има нещо гнило в Дания, но не премахваме гнилото, а само го душкаме и анализираме. И се пише ,,товарищи". Ангел Грънчаров каза: Таваришч Юлия Н. Малкетова, ний пък предпочитаме да изписваме така думата "таваришч", освен това държа да Ви уведомя, че вече сме 21-ви век и макаренковската съветско-социалистическа педагогика вече требва да си отиде в архивите. Съвсем други неща са потребни на младите хора днес. Доказа се, че старите методи в новите времена не вървят, неефикасни са. Четете малко, образовайте се по темата, пък тогава се изказвайте. Георгия Илиева каза: Във Франция на всеки месец и половина учене има две седмици ваканция, лятната е от 5 юли до първия понеделник на септември. Всеки учител може да даде почивка (междучасие) ако прецени че децата са разконцентрирани независимо колко има още от часа. Обучението е целодневно, но с 2 часа прекъсване за обяд и почивка, до 4-ти клас започват от 8.30 ч. до 11.30 и от 13.30 до 16.30 и в сряда не се учи, те са с 4 учебни дни. Има много хубави неща, но чиновниците видяха само лятната ваканция! Родители обединявайте се, става дума за нашите деца, а те ще определят бъдещето на страната ни! Звездомира Чапарова каза: Ами по доста въпроси трябва да се обединяваме. Доста безумия се извършват с децата на България. Ангел Грънчаров каза: Без взаимодействие, без обединение на силите нищо не можем да постигнем. Учители, които са за същностна промяна и родителите не са врагове, а имат общи интереси и могат да си обединят силите. Но за жалост това не се получава. Всеки поединично се мъчи нещо да прави, по тази причина е слаб и лесно могат да се разправят с него. Тази е една от причините

положението да е толкова плачевно, а своеволията на образователната администрация да са така нагли. Юлия Н. Малкетова каза: Г-н Грънчаров, едно си баба знае, едно си бае. Освен Макаренко се знае и взаимства още от татко Песталоци, от Монтесори, от Русо. А колкото до Макаренко, той трябва да е страхотен пример, защото постига действителни резултати (с каквито съвременната ни система нещо не може да се похвали). Товарищеский привет! Ангел Грънчаров каза: Да, Макаренко наистина е страхотен пример, таваришч Малкетова – той е пример за недопустимото в днешни условия мачкане на суверенни личности с оглед комуната да тържествува в своята битка със свободния живот! Явно Вашето съзнание живее в друга епоха, нямаща нищо общо с истинските потребности на нашето време. Юлия Н. Малкетова каза: Колкото до това кой какво и колко чете, ако и Вие го правите, би трябвало да сте открил това, за което говоря. Новите ни идеи в образованието отдавна са предложени от някой някъде, преди 1- 2, че и повече века и сега някой ги експлоатира за да се прави, че прави нещо. Ангел Грънчаров каза: За това, че всяко ново е добре забравено старо донякъде сте права, но не съвсем. Примерно Сократ преди 25 века е разбирал същината на пълноценното учене и познание, а сега тия неща масово не се разбират. Но това не значим, че не следва да търсим оригинални решения на уникалните жизнени ситуации, в които попадаме в съвременни условия. Ако не беше така, животът щеше да загуби смисъла си. Veselin Todorov каза: Съвременната форма на демократична, уж, държава всъщност създава ялови форми и излишни чиновнически структури, които не само не служат на гражданите и на техните нужди, но под претекст, че регулират всъщност репресират и налага закони и регулации налагащи волята им, без да се съобразяват с волята и интереса на отделния гражданин или група от граждани... съдържанието на държавата са нейните хора и граждани – всички институции и органи са всъщност нейната опаковка и е необходимо да съответстват на волята на съдържанието... всъщност гражданите са отрязани от участие в органите на държавата и не само това – опаковките всъщност са се превърнали в затвор и клетка за съдържанието им – за мен решението е от долу нагоре… опаковките сами няма да се разпаднат... кажете им например че повече няма нужда от тях... ще се разформироват ли? Георгия Илиева каза: Напълно съм съгласна с мнението на г.Грънчаров и г. Тодоров и други мислят сходно, но си оставаме с говоренето в чатовете, а това не ни помага. Време е да сме по-активни и да си вземем образованието от чиновниците. Не те, а родителските настоятелства трябва да имат контролиращи функции. Разбира се без излизане на улицата няма да стане, но е крайно време да направим нещо за децата си! Ангел Грънчаров каза: Да, г-жо Илиева, безразличието към бъдещето на собствените ни деца е недопустимо. А без качествено образование, което ефектив-

но да подпомогне личностното формиране на децата ни неминуемо става така, че сами осъждаме децата си на незавидно бъдеще. Осъзнавайки това, ние, гражданите, родителите, учителите трябва да излезем на улицата и да принудим управниците да променят из основи ретроградния модел на авторитарно, командно-директивно, несвободно, намиращо се под тоталния контрол на бюрокрацията и като капак на всичко социалистическо по естеството си образование. Този е начинът. Този е и пътят. Потребна е революция! Но мнозинството от сънародниците ни са малодушни и ги мързи да се протегнат на дивана. Защото те са образцови увредени продукти точно на тази дефектна и калпава образователна система, която сега трябва из основи да променяме – как тогава да осъзнаят, че трябва да се размърдат?! Положението е тежко, да не кажа безнадеждно. Георгия Илиева каза: Ангел Грънчаров всяка революция се прави от водачи (лидери), масите се водят ако е настъпил момент, а и има критична маса. Последните две според мен са налице, но за лидерите... А може би ги има, но не го осъзнават, иска се много енергия. Ангел Грънчаров каза: Всяко време, според потребностите си, си ражда своите лидери...

Ще ставаме все по-бедни: образователната система произвежда много неграмотни деца, а те са осъдени да живеят в бедност! Какви хора произвежда България? Анализ от Татяна Ваксберг

Звучи страшно, но може да се сбъдне: българите ще стават все победни. Причината се крие в системата за средно образование – тя произвежда твърде много неграмотни деца, които са осъдени да живеят в бедност.

Ако поне малко вярваме на социолозите, би трябвало да сме много уплашени. Те твърдят, че хората без образование са осъдени на бедност. А междувременно все повече деца се оказват неграмотни и отпадат от училище. Това звучи като присъда. С една утежняваща особеност: докато преди десетина година тази присъда изглеждаше като условна, днес тя вече се усеща като ефективна. Ето малко факти: По данни на Института за пазарна икономика (ИПИ), човек с начално и по-ниско образование може да разчита на месечен доход от средно 276 лева – сума, която е под линията на бедността, фиксирана през тази календарна година на 300 лева. Именно толкова е доходът на 59,8 процента от хората с това образователно ниво, отговарящо на завършен 4-и клас. Следващата образователна степен – основното образование, отговарящо на завършен 8-и клас – дава бъдещ доход от около 420 лева на месец. Това са повече пари, но не за всички. От ИПИ твърдят, че сред хората с основно образование близо 37 процента разчитат на доход под линията на бедността. (ОЩЕ)

Само който не се страхува от своята раз-личност е личност

Да си различен не е нито добро, нито лошо нещо. То означава само, че си достатъчно смел да бъдеш себе си. Албер Камю

Почвам да пиша проект за едно истински иновативно училище петък, 15 юли 2016 г.

Като размишлявам напоследък с какво най-напред да се захвана в тия ваканционни, отпускарски или "свободни" дни, т.е. с каква работа да се захвана – аз не мога да се представя съществуването, ежедневието без никаква работа, не зная дали можете, но за мен безделието е най-мъчителното нещо на този свят! – достигнах до следното заключение: поради това, че ми се е натрупала толкова много и то каква ли не работа, най-напред трябва да се захвана с найважното, а именно – да седна и да разработя свой собствен модел на иновативно училище! Да, да напиша такъв един проект, да го представя най-убедително, да се постарая да го изложа в такава форма, че да може да се защити пред шаманите от МОН, дали изобщо е изпълнима такава една свръхзадача? Не знам, но съм твърдо решен да проверя каква е истината по този въпрос, ще опитам, ще направя нужното за да мога да разбера дали изобщо и докъде може да се изпълни една такава идея или инициатива. И по тази причина ето тази сутрин сядам да пиша, а пък също така и проучвам какво има написано по тия въпроси, да си сверя часовника, както се казва. И открих някои интересни неща, ето, вече имам с какво да си запълвам времето. Не че иначе нямах де, но сега се захващам с нещо много важно и необходимо. Бях решил да пиша ново и съвсем кратичко помагало по гражданско образование, в което да изложа някои нови неща, постигнати напоследък, осъзнати от мен в последните година-две. Исках да го подготвя и да го отпечатам в поредицата "Популярна библиотека"към списание HUMANUS. Ще видя как ще съвместя тия две начинания. Разбира се, в най-кратко време трябва да подготвя и да издам два поредни закъснели малко броя на самото списание, просто ми липсваше свободно време, за да подредя текстовете, те са се натрупали

отдавна и то в изобилие, проблемът е как да избера най-важното и найстойностното, щото иначе списанието ще стане много голямо или дебело, а аз искам да запазя концепцията му, да е кратичко и да може да се ползва от млади хора, загрижени за своето образование и за своя личностен просперитет. Имам и други проекти, имам и друга работа за вършене, ала не зная кога ще намеря време за нея. Абе изобщо очертава се да се скъсам от работа по време на "свободното си време", по време на "почивката" си. И така при мен е от години.

Полза от толкова работа никаква, напротив, проблеми каквито искаш си създадох заради тия мои активности от всякакъв род. "Де би мирно седяло, не би чудо видяло!", нали така казва нашият мъдър народ? Е, аз, първо, полза не търся, нямам прагматични наклонности, нито пък чакам нечия благодарност или похвала, не, такива неща не чакам, щото получавам предимно... ругатни. И тонове ледено, смразяващо безразличие получавам всеки ден. Но аз съм свикнал с тия неща. Така е било у нас винаги с ония, които правят нещо ново и важно, така е и сега. Промяна никаква нямаме в туй отношение. Левски също само са го лаяли кучетата пред залостените порти, за Паисий да не говорим. И за Ботев да не говорим. Не се сравнявам с тия титани, просто ми изплува техния образ в ей-този момент, затова отбелязах как са ги посрещали някогашните нашенци. Сега е абсолютно същото. Иновативни училища ли? Моля ви се, какви са тия глупости?! Нали си имаме училища предостатъчно?! "Нашето училище пък отдавна си е иновативно, г-н Грънчаров, тъй че не можем да разберем за какво иновативно училище изобщо говорите! Ние сме си иновативни по начало и от години, вие ако не сте иновативен, правете нещо да се иновирате, но ний, понеже сме си иновативни отдавна, немаме нужда от никакви иновации! Нашите иновации са отдавнашни, отколешни, те са вече

стари, нашата иновативност е доказана от живота, нема нужда да измисляме някаква нова и чудата иновативност и пр.". Да, и това ми се каза наскоро и то на едно доста високо и официално ниво. Да не казвам кой точно ми е казал такава една мисъл. Каза я и всички наоколо се намусиха за да изобразят презрение към "тоя там вечно недоволен от нещо субект Грънчаров", който не е в състояние да оцени нашата напредничавост (поради извънредната си некадърност!) и по тази причина говори постоянно за някакви негови си "иновации", в които нема нищо иновативно. Такава, дето се казва, е ситуацията. Е, аз ще си продължа по своя път, нищо че бивам посрещан така. Примерно към книгите ми за образованието един човек, като му казах за тях, ми отвърна: "Не, няма смисъл да чета такива книги, аз без да съм ги чел добре знам, че в тях няма нещо, което да може да ме впечатли!", да, такива хора у нас бол, пълно е, те си знаят всичко, защо пък, моля ви се, е нужно да четат некакви си там книжки?! Абе изобщо нека да не крием презрението си към някакви си там хора, дето друго не правят освен да мътят водата в нашето блато, в нашето тресавище, в което си се чувстваме така уютно, все едно че сме жаби, змии, влечуги, охлюви и прочие! Спирам дотук, щото имам работа. Желая ви хубав ден! Бъдете здрави! Чао и до скоро! Разбира се, каквото напиша, ще го публикувам тук. Тъй че очаквам вашите реакции. Даже и да си мълчите упорито, то пак е вид реакция. За която съм ви много благодарен! Щот мълчанието, знаете, е чисто злато... Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен... 2 коментара: Анонимен каза: Г-н Грънчаров, че как искаш да те обичат? Захващаш се сам с нещо, за което се сформират творчески колективи със съответните бюджети, които трябва да бъдат усвоени, и т.н. Така е по цял свят, не само у нас. Ето, затова ми импонираш! Виктор Суворов казва в една от книгите си, че ако искат да убият оригиналната мисъл, сформират колектив. И дава за пример един колективен труд на водещи американски политолози, издаден половин година преди разпада на СССР, под заглавие "СССР през 2000 година" (!?)... Raq Palabuikova каза: Мотика, мотика му трябва на този народ – защото се е отпуснал не му се работи пък виждам, колко читави вишисти имаме е не че няма читави но всичко ми се струва калпава работа!

Няколко иновативни училища, съществуващи в различни страни неделя, 17 юли 2016 г.

Из: 9 иновативни училища Те залагат на нестандартни методи на преподаване, много практика и нови технологии ... 5. Училище Стив Джобс, Амстердам, Холандия Това училище, което носи името на основателя на Apple, отхвърля конвенционалните образователни методи. Всеки от учениците тук се обучава по индивидуален план за развитие, който се подлага на оценка на всеки 6 седмици от родителите, децата и техния „инструктор” или „ментор” (от англ. дума coach). Тук думата „учител” не се ползва, разказва директорът и основател на школото Морис де Хонд. Всеки от учениците от 4-и до 12-и клас получава iPad с приложения, необходими за индивидуалното му обучение. (Прочети и за останалите 8 иновативни училища) Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

В моя модел на иновативно училище ще помагаме на младите да родят своята неповторима и богата в духовно отношение личност неделя, 17 юли 2016 г.

Два-три дни вече се ровя и чета всичко написано за т.н. "иновативни училища", искам да се ориентирам по-цялостно в тази проблематика. Понеже съм решил да напиша своя собствен проект за създаване на иновативно училище. Ето някои от идеите или принципите, на които трябва да отговаря моя модел на демократично училище, тези неща ги възприемете като водещи начала, които ще следвам при разработването на своя проект: ● За да е истински иновативно едно училище то трябва да е алтернатива на досегашната или традиционната за България административна система централизирано командно-директивно образование (НЕобразование по моята терминология), сиреч или другояче казано, това иновативно училище следва да бъде свободолюбиво и демократично; ● То също така трябва да бъде личностно-ориентирано и центрирано, другояче казано, то трябва да помага на младите хора в най-важната за тях посока: раждането на тяхната пълноценно развита и автентично живееща в съвременните условия човешка личност; да, личността на младия човек ще бъде оста, около която всичко ще се върти в този модел на истински алтернативно училище;

● За да е е една човешка личност пълноценно развита и автентично живееща, тя следва да е творчески мислеща; развитието на самостоятелното, критично, оригинално, индивидуализирано в стилово отношение и същинско творческо мислене ще бъде средоточието на иновацията, която ще преследваме със създаването на този тип иновативно училище; ● Методът на обучение в това училище ще бъде Сократов (разбиран като изкуство за раждане на истината) и диалогичен, т.е. в свободни и изследователски насочени разговори и дискусии младите ще правят всичко нужно в техните съзнания по един естествен и непринуден начин да се роди истината по всички въпроси, които ги вълнуват, които животът поставя пред тях; ● Методът на обучение ще бъде синтетичен и даже синкретичен, с оглед постигане да търсената цялостност и органичност в развитието на съзнанията на младите хора; няма да се учат разпокъсано отделни предмети, а ще се дискутират, нищят и решават проблеми, които ще следва да се осмислят от всички страни, именно цялостно, пълно, с оглед постигането на техния вдъхновяващ жизнен смисъл; ● Младите хора, които изберат да учат в това училище и го завършат, ще станат не само пълноценно-развити личности и високо подготвени специалисти (в някаква избрана от тях посока на специализация), но и също така ще станат добри граждани на своята страна, демократично мислещи, споделящи по интимен, вътрешен начин ценностите на демокрацията, обичащи свободата, ангажирани с решаването на нейните проблеми, активно участващи в борбата и работата по промяна и усъвършенстване на младата българска демокрация; ● Иновативното училище, чиито модел ще разработя, ще функционира организационно като една свободна и демократична общност, всички проблеми в това училище ще бъдат решавани по изцяло демократичен начин от мислещата и търсещата истината общност, състояща се от учениците, от техните родители и от учителите; авторитарният подход в отношенията и ръководството на това училище ще бъде решително отхвърлен като напълно анахроничен и ретрограден; редът, поставените на чисто нравствена основа отношения вътре в общността ще бъде грижа на всички индивиди, които я съставят; всички съставящи общността съвместно ще се борят за преодоляване на тенденциите към хаос, анархия, "слободия", безотговорност и т.н.; ● Веруюто, сплотяващо тази общност от личности, вдъхновени от свободата, може да се изрази така: човешката личност е суверенна само когато е автентично или истински свободна, т.е. възприема свободата като неделима от отговорността; "На човека трябва да гледаме винаги и само като на цел сама

по себе си, никога като на средство" (Имануел Кант), т.е. човекът е същество, априори достойно за уважение. Нека засега да спра дотук в това изброяване на принципите или на водещите идеи, които ме вдъхновяват в работата ми по писането на този проект за едно истински иновативно училище, по моето разбиране. Прочее, аз своя модел за такова истински иновативно училище отдавна съм го развил и то в разгърнат вид в своите книги за образованието, в своята философия и стратегия за едно ново, принципно различно образование; тук просто ще ми се наложи да изразя съвсем синтетично основното от идеите, които, както казах, ги има в наличен вид в цялата тази поредица от книги, които написах в последните няколко години – и в които вложих всичко най-ценно, което съм открил в своя повече от 30-годишен опит за непосредствено правене в живота, в реалното учителстване, в приложение на всичко онова, което ме е научила философията; а философията не е нищо друго освен едно чисто духовно, проникнато от същинска просветлена духовност свободолюбие. Да, в моя модел на иновативно училище ще помагаме на младите да родят своята неповторима и богата в духовно отношение човешка личност, ето го в резюме най-ценното, което ми се ще да бъде постигано в този тип училища – и което толкова липсва в настоящия изцяло бездуховен авторитарен модел. "Свободата е същност на духа, свободата е негова субстанция, истината прави духа свободен!" – пише великият философ Хегел, по същество повтаряйки завета на Учителя на човечеството Христос: "Познайте истината, защото Истината ще ви направи свободни!". Какво, прочее, пречи тия толкова вдъхновяващи думи на Спасителя, които винаги са ме вдъхновявали, да стоят изписани на входа на този Храм на истината, в какъвто ми се иска да превърнем българското училище ние, дето никога няма да се примирим с толкова грозна профанизация на идеята за образование, която имаме в днешната система на НЕобразование, от която толкова страдат децата ни. Завършвам с това, че днес ще напиша едно кратко писъмце до Мисията на фондация „Световен образователен форум България”, в което ще представя себе си, своите постижения и ще им подам ръка за сътрудничество; хей-така, иска ми се да проверя как ще реагират на писмото ми ръководителите на тази организация, интересна ми е, не крия, тяхната реакция. Да проверя, да знам, да разбера – затова ще им пиша. Защото, интересно ми е, че ръководителите на всички до една организации за ново, за прогресивно, за демократично и за каквото си искате още образование у нас, добре знаейки за моите борби, не направиха нищичко, повтарям, нищичко, за да ми подадат ръка в найтежките моменти, не, опази Боже, никой от тях не се изложи да покаже известна човешка съпричастност и подкрепа, а всички до един мълчаха гордо сякаш са делфийски оракули! (Ако не броим Райчо Радев, деец за ново и съвременно образование от Перник, който през всичките тия години комай единствен ме е

подкрепял!) Както и да е де, отбелязвам този факт защото може да е интересен един ден на бъдещите историци на това, което се е случвало в свидното ни отечество в нашите толкова интересни времена, които живеем сега. Не за друго го отбелязвам, не за да мъстя някому, а само за това го отбелязвам: за да помогна с този факт на упоменатите бъдещи историци, да не се мъчат хората когато се опитват да разберат защо толкова мъчително сме вървели напред през тия памятни години... Хубав ден ви желая! Приятен неделен ден! Бъдете здрави! На ония, които ми са се обидили за нещо, моля да ме простят: не съм искал да ги обидя, а само съм искал да им помогна да излязат от заслепението си; и от грандоманията си, която пък е толкова неуместна, глупава и дискредираща всички човек, който все пак държи малко от малко на достойнството си... Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Полза не търся, пиша ей-така, единствено заради философията, науката, културата, историята неделя, 17 юли 2016 г.

С часове чета и пиша предиобед, като се почне от ранна утрин. Минава майка ми покрай мен (тя е възрастна и болна, едва-едва ходи, два бастуна едновременно ползва, но е решила лично да провери с какво толкова се занимавам в стаята си) и с нея провеждаме ето този диалог:

– Какво толкова пишеш, сине, не мърдаш от стаята си? – Ами имам работа "и на ушите", струпала ми се е много работа, не зная кое по-напред да започна; но ето, вече набирам скорост да пиша една книжка по важна тема. – Е добре де, имаш ли някаква файда (майка ми употребява тази турска дума, която значи полза) от тия книги, я колко си ги издал?! – казва майка ми, поглеждайки купищата неразпечатани и непродадени мои книги, с които е затрупана стаята ми (знаете, върху моите книги има жестока пазарна цензура, щот книжарите са решили, че книгите ми, бидейки философски, са непазарни, непечаливши, по тази причина и книгите ми стоят непипнати от ръка на читател по борсите и по складовете, те просто не стигат до лавиците на книжарниците!). – Ех, майко, майко, заради едната файда ли живеем на този свят?! Не, никаква полза нямам от книгите си, признавам, никаква, напротив, затънал съм в дългове заради тях – и също заради списанията, които издавам! – казвам й изведнъж цялата истина. – Сине, зарежи всичко това, остави писането щом нямаш никаква файда и печалба. – Майко, аз файда от книгите си не търся, аз пиша ей-така, единствено заради философията, науката, културата, историята. Ти как мислиш, Ботев имал ли е някаква файда като е писал докато е бил жив?! – Ох, сине, остави го Ботев, тогава времената са били други, сега обаче е различно: я погледни връстниците ти какви къщи направиха, какви пари спечелиха, уж са с някакви си мижави занаяти, но те биха в парично отношение! – Нищо де, те са напреднали в парично отношение, аз пък съм напреднал много повече от тях в духовно отношение! – смея се аз, ала майка ми невярващо клати глава и ме гледа внимателно: да не се е пък повредил нещо синът й?! Пък като си казахме тия думи тя си тръгна бавно към стаята, където предимно лежи и охка. Сами виждате, даже родната ми майка изцяло не ме разбира. Какво ли да й кажа за да я успокоя?! Как да й обясня, че не е изцяло безполезен труда, който хвърлям всеки ден – само дето "ползата" е от друго естество, което е трудно да се обясни на човек като нея. За нея аз съм крайно непонятен и абсурден човек, който се занимава със съвсем безполезни работи – щото не печели пари. Това е, така мисли тя, и не само тя, така мислят комай всички у нас. Такова, дето се казва, е положението. Хайде стига толкова. Хубава вечер ви желая! Аз ще си почина малко и пак ще продължа с изцяло безполезните си духовни занимания... Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Владимир Петков-Трашов каза: Пиши си Чоджум... хубаво пишеш! Поне да ти кажа... аз много съм научил от тебе!Сполай ти на писането! Вярвам, че още и с тебе заедно много има да научим, да се чудим... може би и да страдаме... такъв ни животът... Благодаря ти, че те има! Голям късмет имах че те открих. Пиши си. Жив и здрав! Па излизай на разходките и снимането си... не се заседявай чак толкоз... прави си гимнастичките... на краката, на ръцете, тялото, ставай, разтъпквай се... Имаш ли удобен стол… Вземаш ли всеки ден по 6-7 зрънца омега 3, т.е. най-обикновеното рибено масло от аптеката... освен твоите си хапове? :-)))) Не виждам да ти куца паметта, но, ако ти чувстваш проблеми... да – почвай към чая си да добавяш полека-лека и половин листо от дървото гинко билоба – изсушено през есента и стрито в дланта ти на ситно... Много още неща има да ти казвам, но то ще е епизодично, или пък, ако дойдеш към Варна на плаж и почивка… май не ти се идва... Не ти се ходи много и из България, Гърция и Турция... но кой как е свикнал да си замества пътешестването с въображението... А и колата си иска паричките за бензина, маслото и поддръжката… Пък въображението, като литне... иди го и спри... Живи и здрави с майчето си и семейството си, Писателю трудолюбив, Философе проникновен, Учителю скъп, Приятелю задочен, но много ми драг... Винаги те чета с удоволствие и най-често съм... резониращ ти! :-))) Пиши си... истинно и свободно! И все тъй... човеколюбиво! И все така разумно и ясно разбрано... 2016.07.17 Владимир Петков-Трашов

Истинската промяна започва отвътре вторник, 19 юли 2016 г. Едно от най-прекрасните неща, които можете да направите за някого е да го оставите да направи своите си грешки, да научи трудните уроци и да премине през неща, които не са приятни. Хората учат най-големите си уроци когато правят най-големите си грешки. Затова просто ги подкрепяйте и бъдете до тях когато събират сили за да се изправят. Истинската промяна идва отвътре и никой не може да ви я подари. Цитирано от Ivan Metodiev Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Писмо до Фондация "Световен образователен форум" четвъртък, 21 юли 2016 г.

Тази сутрин все пак намерих време да напиша обещаното писмо до Фондация „Световен образователен форум България”, ето какво пиша там: Здравейте, Казвам се Ангел Грънчаров, по образование съм философ, работя повече от 30 години в сферата на българското образование, гимназиално и университетско. Автор съм на много учебни помагала по философия, психология, гражданско образование и пр., на книги с философска тематика, създател, издател и главен редактор съм на две списания, на философското списание ИДЕИ и на HUMANUS, списание за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек. През последните години написах няколко книги, в които изложих своите разбирания за същностна промяна на българското образование, прочее, за всичко написано от мен можете да се информирате ето тук, в моите образователни блогове има възможността за напълно свободен достъп до всичките ми книги. от повече от 20 години съществува моят Център за развитие на личността, благодарение на който успях да проведа всички свои инициативи в сферата на образованието. Освен това, че всекидневно списвам своя предимно образователен блог, вече трета година водя и дискусионното предаване "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия (при интерес виж: Архив на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия). Напоследък работя върху свой проект за истински (а не половинчато) иновативно училище, ето една публикация в блога ми по тази тема, от която донякъде можете да се информирате за разбиранията ми в тази област: В моя модел на иновативно училище ще помагаме

на младите да родят своята неповторима и богата в духовно отношение човешка личност. Пиша Ви за да Ви предложа сътрудничество – стига да проявите интерес към такова. Разбира се, формите на такова евентуално сътрудничество можем да ги обсъдим едва след като установим, да се надяваме, факта на такъв един взаимен интерес. Ще се радвам това да се случи в най-скоро време, от моя страна интересът и готовността за най-пълноценно сътрудничество са налице. Не крия, много ми е интересно да проверя истината по един отдавна вълнуващ ме въпрос, а именно: възможно ли е да възникне пълноценно и плодотворно сътрудничество между две български организации, в случая работещи в сферата на образованието? С най-добро чувство: Ангел Грънчаров Пловдив, 21 юли 2016 г. Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Още един западен автор написа книга върху теза, точно съответстваща на принцип на моята философия! петък, 22 юли 2016 г. Радикална честност: Да променим живота си като казваме истината, Брад Блантън, Превод от английски Гаяне Минасян Всяко човешко същество копнее за свобода. Но умът се съпротивлява на свободата: тя е негова антитеза. Той се е развил, за да отговори на дълбоко заложената необходимост от сигурност, гаранции, предвидимост и контрол. Постигането им обаче е много по-трудно от създаването на илюзия за тях. Ние сами сме се изолирали от преживяванията, замествайки реалността с интерпретация за нея. Изобретили сме базисни лъжи относно това какъв трябва или не трябва да е животът, какъв (не) е всъщност – и всичко това въз основа на втълпени ни от други критерии, за които не може да се говори...

Компенсираме отегчението си от живота и дълбокото усещане, че нещо ни липсва – а именно неподправените, реални и питателни за душата преживявания – с френетична, компулсивна употреба на храна, алкохол и наркотици. Чрез тях се опитваме да постигнем временно облекчение от затворническия живот между бетонните стени, които собственият ни ум е изградил. Всички знаят интуитивно, че морализаторските предписания и правилата за добро поведение на религията нямат нищо общо с духовното преживяване, върху което е основана. Как трябва да се държим е въпрос, за който няма готов отговор. Евентуалното доближаване би била идеята да живеем със стръв и охота, пък да видим какво ще стане. Създаваме си правила и ги пробутваме на околните, на децата и близките си, главно за да подсигурим самите себе си. "Човек се труди, труди, труди и накрая се отказва. Тогава, ако продължи да играе след като изгуби надежда, той става професионалист." Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Искате ли да учите? Заповядайте – всичко е вече толкова лесно и приятно! петък, 22 юли 2016 г.

Тридесет и четири безплатни образователни сайта... Забравете за скъпите курсове, дългите часове в претъпканите класни стаи и незадоволителните резултати. Сайтовете, които ви представяме, предла-

гат възможности за учене на езици и огромно количество теми от науката, дизайна и програмирането. И всичко това безплатно и от вкъщи. Вижте: Онлайн курсове: • edX – онлайн курсове от най-добрите университети в света • Coursera – онлайн курсове от най-добрите университети в света • Coursmos – микрокурсове по различни теми от всяко устройство • Highbrow – кратки ежедневни курсове, които получавате на пощата си • Skillshare – онлайн задания, които ви помагат да разкриете творческия си потенциал • Curious – видеоуроци за разширяване на вашите способности • lynda.com – курсове по бизнес, технологии и креативност • CreativeLive – безплатни класове по креативност от най-добрите специалисти в света • Udemy – онлайн курсове по различни теми от най-добрите в света Да се научим да програмираме: • Codecademy – безплатни интерактивни уроци по програмиране • Stuk.io – курсове по програмиране за начинаещи • Udacity – курсове, разработени от технологичните гиганти в Силициевата долина • Platzi – курсове в реално време по дизайн, маркетинг и програмиране • Learnable – курсове за уеб разработчици • Code School – програмиране чрез практика • Thinkful – онлайн обучение по програмиране и дизайн с преподавател • Code.org – лесни уроци по програмиране, включително и на български • BaseRails – обучение по Ruby on Rails и други уеб технологии • Treehouse – уроци по HTML, CSS и др. • One Month – този сайт обещава да ви научи да програмирате и разработвате уеб приложения за 1 месец • Dash – HTML, CSS и Javascript чрез забавни проекти Курсове по езици: • Duolingo – безплатни курсове по езици • Lingvist – обещава да научите език за 200 часа • Busuu – възможност за изучаване и упражняване на език с други учащи • Memrise – използва различни изображения за изучаване на нови думи Работа с данни:

• DataCamp – онлайн уроци и курсове по програмиране и работа с данни • DataQuest – уроци за работа с данни • DataMonkey – възможност да развиете аналитическите си способности по лесен и забавен начин За разширяване на кръгозора: • TED-Ed – умело подбрани образователни видео клипове • Khan Academy – видео лекции по различни теми • Squareknot – инструмент за създаване на различни онлайн ръководства • Chesscademy – възможност да се научите да играете шах онлайн Музикални инструменти: • Pianu – възможност да се научите да свирите на пиано онлайн • Yousician – онлайн инструктор по китара и пиано От страницата на Stefan Stefanov Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Всеки човек е уникален и безценен

Помнете, че никой, абсолютно никой, не е "по-горе" или "по-долу" от вас. Каквото и да работите, където и да живеете, колкото и пари да имате, кол-

кото и "красиви" да сте, вие реално не превъзхождате другите, нито пък те ви превъзхождат..Няма база за сравнение. Всеки, абсолютно всеки човек е уникален, полезен и ценен и всеки има свое място, всеки има свои цели, свой път, смисъл на живота си и всеки един от нас допринася за разширяването на Вселената. Луиз Хей, цитатът е на Ivan Metodiev

Що е "двукрако" или "двуоко" образование и училище? събота, 23 юли 2016 г.

Понеже тия дни пиша свой проект за иновативно училище (тъй като от години работя по тия проблеми сега просто ми се налага в пределно кратко изложение да кажа най-важното, по тази причина изготвянето на такъв проект за мен не може да е трудно) и в тази връзка ми хрумва следната интересна аналогия: Защо човек има два крака, две ръце, две очи и пр.? Най-вероятно е за по-голяма сигурност, природата се е погрижила да ни осигури сигурност. Можете ли да си представите да ни се налагаше да ходим само с един крак – или пък да сме направо без крака, да пълзим като змиите? С два крака обаче походката ни е сигурна и стабилна. Нещо такова би следвало да осигурим и на личностното развитие на младите: освен достатъчно знания и умения като специалисти в дадена област (професионална реализация) те трябва да са развити и в личностно и духовно отношение, да имат подобаващите ценности, да бъдат добри граждани, да умеят да участват, да се вграждат в демокрацията и да бъдат нейна опора.

Това са именно двете страни и тук, двата "крака", без които е невъзможно пълноценния напредък на индивида: младият човек трябва да има хубава професия и също така да бъде достойна личност със здрав морал, да бъде добър гражданин на своята страна. Това второ подкрепя първото, първото без второто води до ужасен дефект или недостатък, примерно колко струва да си добър щогоде специалист, ала като личност да си пълен боклук?! Аз това нещо често съм го казвал на моите ученици, които съвсем убедено понякога ми казват: господине, за какво ни е тази пуста философия в професионална гимназия, ние искаме да станем добри специалисти, това сме избрали, а Вие тук ни занимавате с някаква си там философия, с някакъв си там морал, с някакви си там граждански добродетели? И из им обяснявам именно това, че ако си пълен боклук като личност какво от това, че, да допуснем, си добър специалист в дадена професионална област. И те при едно такова възражение май се замислят. Но в нашите условия възпитателният, личностноформиращият момент е изцяло пренебрегнат както от училището, така и от семейството. Да не говорим за това, че църквата и религията съвсем са пренебрегнали своите задължения в тази толкова важна посока. И ето тук промяната трябва да бъде подсигурена. Ще опитам да обоснова такава една теза със съответните конкретни начини, прийоми и средства за постигането й. Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Демокрацията не е управление за хора и народи, които не разбират що е свобода неделя, 24 юли 2016 г. Ако съществуваше народ от богове, той би се управлявал демократично. Толкова съвършено управление не е за хората. Жан-Жак Русо, цитиран от Stoyan Nikolov Кратък мой коментар: Човекът, който има развито съзнание за свобода, е богоподобен, прилича на бог, има божествен статус и суверенитет; оттук излиза, че демокрацията е подходящо управление само за индивиди и народи, мнозинството от които е наясно със загадката на свободата, т.е.

индивиди и народи, мнозинствата от които разбират свободата и не могат да живеят без нея. Респективно на това, оказва се, демокрацията е неподходяща, т.е. не може да работи позитивно и ефективно за индивиди и народи, мнозинството от които не разбира що е свобода – и не желае да живее свободно. За жалост, такъв народ е нашият. Но това не значи, че трябва да се откажем от свободата и от демокрацията, напротив, пътят за нас, спасителният път е един: да правим всичко възможно, всичко, което ни е по силите "семето" на свободата и на демокрацията да покълне в колкото се може повече съзнания, те да се овладеят от любов към свободата (и към истината, защото истината е тази, която ни прави свободни!), да почнат тези хора, най-вече младите, постепенно да привикват към свободния и отговорен живот, и ето, на тази основа е възможно да се постигне тъй потребният ни поврат към добро. Аз лично смятам, че чрез едно истинско и духовно озарено образование (и личностно формиране) е възможно да се постигне тази съдбовна промяна в живота на страната и на нацията ни – и това е постижимо за период от около 10-15-20 години. Но само при условие, че направим една същинска и коренна промяна в българското образование, ориентирайки го или базирайки го върху тези толкова велики ценности на автентичния за човека живот, т.е. върху ценностите на истината, на свободата и на демокрацията. Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен... 2 коментара: Radomir Parpulov каза: Нещо се дава "заден ход" на демократичната форма за управление. Защо ли? Просто защото си изживя времето и следва да бъде заменена. С каква ли? Прочетете класиците – те са го казали още много отдавна. Не всеки е бил пълноправен римски гражданин. Трябвало е да се заслужи, нали? Ангел Грънчаров каза: Аз, подобно на Платон, съм привърженик на аристократичната форма на управление: заслужават да управляват най-добрите, сиреч, разумните, мъдрите, философите. :-) Ама кой ли ни слуша нас двамата с Платон?! А демокрацията в наше време премина във охлокрация – власт на найлошите, на немислещата тълпа. Това е положението. Аз затова ставам привърженик на аристократичното управление. Да управляват тия, които знаят как се управлява, които имат акъл за тази нелека работа. Всяка жаба да си знае гьола. Има родени да управляват, има и родени да се подчиняват.

Някои от най-интересните чиновнически инструкции за правене на иновативно училище неделя, 24 юли 2016 г.

Какви ще бъдат критериите при определяне на „иновативни училища“? Критериите за оценяване на училищните проекти за иновации са: 1. Ясна и конкретна цел на проекта, свързана с повишаване качеството на образованието; 2. Съответствие на предложените дейности с целите в проекта; 3. Възможност за проследяване на въздействието от иновативния процес и иновацията върху качеството на образованието; 4. Измеримост на очакваните резултати; 5. Приложимост на иновацията и възможности за мултиплициране; 6. Съответствие с изискванията в държавните образователни стандарти за учебния план, за организацията на дейностите в училищното образование и за общообразователната подготовка. Иновативните училища и възможността за иновативни практики на учителите. Иновативните училища са по-свободни да прилагат специфични педагогически методи, прийоми, учебни планове и програми, да въвеждат нови или синтезирани учебни предмети, организация на работа и управление за повишаване на качеството на образованието. Иновативните училища извършват целе-

насочена, планирана и контролирана промяна, чрез въвеждане на иновативни практики, с която се решават организационни и съдържателни проблеми в образователния процес. Иновацията в училище е крайният резултат от иновационната дейност, получила реализация във вид на нов образователен продукт или усъвършенстван процес, използван в практическата дейност. Трябва да докаже, че чрез иновативните практики ще се повиши качеството на образованието като се разработват и въвеждат иновативни елементи по отношение на организацията и/или съдържанието на обучението, да организира по нов или усъвършенстван начин управлението, обучението и образователната среда; да използва нови методи на преподаване; да разработва по нов начин учебно съдържание, учебни програми и учебни планове. Иновациите могат да се прилагат за част от учениците в училището (за паралелка, випуск, за определени по различни принципи ученици от различни класове) или за всички ученици в училището в зависимост от целите и задачите. Какъв ще бъде критерия за подбор на иновативни училища? Ще има ли допълнителни субсидии за такива училища? Иновативните училища са по-свободни, по-креативни да прилагат специфични педагогически методи, прийоми, учебни планове и програми, да въвеждат нови или синтезирани учебни предмети, организация на работа и управление за повишаване на качеството на образованието. Според чл. 38 (ал.7) може да се кандидатства за иновативно училище? Училището, което получи този статут, ще има ли субсидия? Иновативните училища ще бъдат включени с акт на Министерския съвет в Списък на иновативните училища в страната, Техните успешни иновативни практики ще могат да бъдат популяризирани в училищата в страната. ДОС Институции – иновативното училище как ще осигури равнопоставеност с другите общообразователни училища в контекста на своята творческа свобода? Всички нормативни документи в предучилищното и училищното образование, включително и държавните образователни стандарти ще се спазват от иновативните училища. Какво определя едно училище като иновативно? Ако отговаря на критериите, описани в ДОС за институциите.

Идеята за автономията дава право на училищата „самостоятелно да избират и съставят свои учебни планове за съответния клас, да разпределят учебната програма в зависимост от потребностите на учениците, да определят учебните предмети и да разработват учебните програми…“ . Как това ще осигури единната подготовка и равнопоставеността на младите хора в българското училище? Съгласно Наредба № 4 за учебния план, учебното време се разпределя между учебните предмети, или модули или дейности за придобиване на училищната подготовка и обхваща три групи учебни часове, разпределени в раздели, както следва: 1. Раздел А – задължителни учебни часове; 2. Раздел Б – избираеми учебни часове; 3. Раздел В – факултативни учебни часове. Единната подготовка на младите хора се гарантира чрез задължителните учебни часове (раздел А), в които се осъществява обучение за придобиване на общообразователна подготовка в съответствие с държавния образователен стандарт за общообразователна подготовка чрез учебните предмети, предвидени за изучаване в съответния клас, а в паралелките за професионална подготовка и обща професионална подготовка в съответствие с държавния образователен стандарт за придобиването на квалификация по професия. Съгласно същата наредба в основната степен на образование учебните предмети, изучавани в задължителните учебни часове, както и разпределението на учебното време между тях по класове и етапи, са едни и същи за всички видове училища. В средната степен на образование в зависимост от вида на училището, формата на обучение и от това дали чуждият език се изучава интензивно, разширено или не, разпределението на конкретните учебни предмети от раздел А по класове и етапи се определят с рамковите учебни планове, т.е. училището избира съответен рамков учебен план и въз основа на определените в него изисквания и брой избираеми и факултативни часове, определя учебните предмети/модули/дейности и разработва учебни програми за обучение на учениците по тях. Кратък мой коментар: Нямам засега коментар. Защото коментарът е излишен. Щото всичко е ясно. Тепърва ще се изкажа какво точно мисля и как аз виждам нещата. Имайте малко търпение... Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Иновативно училище не може да се прави по някакви премъдри инструкции, спуснати отгоре понеделник, 25 юли 2016 г.

Публикувах тази сутрин текст със заглавие Що е иновация, каква е същината на иновацията, разбираме ли нейното понятие?, в който вложих някои базисни моменти на разбирането, необходими за отправна точка, с оглед постигането на яснота. Мина времето ми за настройването ми към темата за иновационното училище – знаете, аз обещах, един вид "дадох обет" да направя, да напиша проект за такова училище – мина времето и за предварителна ориентация по проблема; вчера, примерно, публикувах текст с провокативното заглавие Някои от най-интересните държавно-чиновнически инструкции за правене на иновативно училище, в който обаче нищичко не съм коментирал, само извадих някои "директиви" на образователното ведомство, касаещи вълнуващата ме тема за това как в нашата среда, според новия закон за образованието, трябва и може да се прави иновационно училище. Виждате, че предварителната ми подготовка е почти пред завършване, "време за отстъпление" няма, дойде моментът да атакувам фронтално и темата, и проблема. Откъде и как да започна обаче? Това винаги е първото, с което се сблъсква един човек, който се е захванал с някаква работа. Особено пък при писането това е много важен момент. Той е свързан и с подхода, който човек възнамерява да следва. Методологическите проблеми, свързани с избора на път, са изключително важни, направо са съдбовни: за кораба, който няма прис-

танище, нито един вятър няма да бъде попътен. Вятърът е именно движещата сила, която силно зависи от избора на подход, от първоначалната настройка. Да, нагласата, настройката е изключително и фатално дори важна. Ако човек тръгне по погрешния път, доникъде няма да стигне. Във всеки случай няма да стигне по реализацията на поставената цел. Ето че с необходимост ми се налага да осветля този фундаментален проблем за настройката, за нагласата, за методологическия избор, за избора на път на предприемането изследване. Всяко изследване е пътуване, изборът на посока определя и решава всичко. На мен ми се струва, че априори следва да приема ето това принципно положение: за иновативното училище трябва да се пише по иновативен начин. Сиреч, тук няма някаква "единствено-правилна" схема или модел, който да трябва да следвам; всичко следва да изобретя сам. Човек винаги трябва да пази свободата си, да не робува на предварително зададени схеми или модели на мислене и на поведение. Не бива сам да си налагам някакви окови или пранги, които да ми пречат на движението. Не бива да робувам и на разсъдъчни клишета или норми. Да, моят принцип следва да бъде свободата в разработването на проблема. А свободата единствено поражда оригиналност - и се базира на творческия подход. Та нали иновативното училище като антитеза на традиционната административна система следва да е нейно отрицание, следва да е всичко онова, което тя не е? По тази причина всичко онова, което тя не е, следва да бъде водещо при разработването на моя модел на едно ново, принципно различно училище. От традиционната система на административно контролирано и дирижирано образование е изгонена свободата - и на мисълта, и на делото, на действието – е, при иновативното училище това следва да е фундаментално изходно положение или темел, върху който всичко е поставено. Няма начин да се мисли и да се пише за иновативно училище пък да не се поставят всички неща на коренно различна основа; творчески трябва да се подхожда към всяко нещо. И свободно, разбира се, творчеството и свободата са неразделни. Това са двете страни на една и съща монета. Ето по тази причина никога не следва да губя или да жертвам свободата си – разработвайки проблема и модела на едно истински иновационно училище. Не бива да допускам точно това: да загубя свободата си, щото това значи да пожертвам и творческата си настройка. Новото може да се роди само при тези две условия: свобода и творчество. Няма как новото да се роди иначе, по друг някакъв хитроумен начин. Това е безспорно и базисно положение. Но ето че тук възниква един друг проблем. Идеята и моделът за едно същинско иновационно училище по понятие би могло да се родят в един съвършено различен свят в сравнение със света, в който пребивава въпросната прословута административно-командна и социалистическа система на образование; да, ама тази последната би следвало да бъде убедена по някакъв начин да санкционира практическото провеждане и реализиране на въпросните идея или модел. Как може да бъде постигнато това – щом като тия две неща обитават два различни, несъвместими свята? Какви

компромиси трябва да направя с оглед на това пълновластните жреци на административно-командната социалистическа система да бъдат предразположени да дадат зелена светлина на моя проект? Възможно ли е изобщо да се случи това? Все пак тези жреци разполагат с абсолютния монопол върху образователната дейност в свидното ни отечество. Те разполагат с пълната власт - и едва ли ще допуснат тази тяхна власт да бъде оспорена или, опази Боже, изгубена. Как да осъществя това помирение на две непримиримо враждебни, настръхнали един срещу друг светове?

За мен пътеводната звезда следва да бъде истината. Не мога да си позволя да жертвам нея – за да угодя на този или онзи. По тази причина, следвайки истината, ще ми се наложи да поставя въпросните пълновластни жреци или шамани в тежка ситуация. Те нали уж (на думи поне) декларират, че са за творчество, за високо качество на образованието, за свобода (и това казват с половин уста, щото цялостната, неощетената свобода тях лично ще ги направи напълно непотребни!), за пълноценното разгръщане на личностния потенциал на младите нали също твърдят, че не са против, напротив, били за? Е, щом си позволяват да говорят такива неща, ще им дадем тогава шанса на дело да покажат доколко наистина са готови да допуснат такива неприятни по начало и при това коварни неща. Защото решителната демократизация на образователния и възпитателен процес означава едно: цялата власт да премине от ръцете на образователната държавно-бюрократична мафия-олигархия в ръцете на самия народ, на гражданите. Тук борбата е все за същото: да изтръгнем от мафията онова,

което по начало принадлежи на нас, гражданите, ала сме допуснали мафията да ни го отнеме съвсем незаконно. И тук говоря за един друг закон, по-висш от всеки друг, тук говоря за закона на самото право, на чистото право, на самата справедливост, на правдата на живота, историята и на бъдещето. Да, това е неписан, но затова пък още по-непреодолим закон. Разбира се, че новото в живота винаги се утвърждава с борба. Без борба и то тежка нищо ново и принципно различно няма да постигнем. Налага ни се да се борим за правата си. Те няма да ни бъдат подарени без борба. Просто трябва да си ги извоюваме. Тия неща са толкова ясни и прости, че просто изпитвам неудобство да ги повтарям за кой ли път. Е, като казах и написах тия необходими и принципно важни неща, това ми развърза, дето се казва, ръцете. Ще си направя какъвто искам проект, ще си вложа, дето се казва, душата в него, нищо няма да спестя, ще експериментирам при писането, ще постъпя напълно свободно и творчески, ще пиша според истината, на никого няма да се опитвам да се харесам, ще дръзна отново да кажа цялата истина – такава, каквато ми се е разкрила, такава, каквато Бог е благоволил да ми отпусне. Нека плоските умове да мислят каквото искат за написаното от мен, слабо ме вълнува какво мислят плоските умове за това или онова – щото те, тия умове, по начало не могат да мислят, мисленето изобщо не им се удава, по тази именно причина са и така плоски. За мен плоските, едноизмерни, робуващи на догмата бюрократични умове не могат да ми бъдат никакъв критерии – или могат да ми бъдат само този критерии: щом въпросните плоски и едноизмерни бюрократични умове почнат да крещят "Стоооой, така не може, така не е позволено, така не бива, така не става, ний няма да допуснем тоз произвол!", тези крясъци за мен ще бъдат критерий, че вървя по верния път. А ако почнат тия плоски бюрократични умове да ми се мазнят, да ми се умилкват, дори, опази Боже, да ми... ръкопляскат, това за мен ще означава, че нещо съвсем не е наред, че съм допуснал да направя коварна грешка. Толкова по този въпрос. Мисля, че казах главното. Да добавя по този повод една мисъл от Махатма Ганди: "Първо те игнорират, после ти се присмиват, после се борят срещу теб и после ти побеждаваш..."; мисля, че тя казва всичко. Е, ами след като казах поне тия основополагащи неща, сега какво ми остава? Остава ми това: да намеря време и спокойствие и да почна да пиша своя проект. Осъществяването на замисъла е най-важното. Проблемът за мен тук е, че много пъти съм писал за всичките тия неща и отдавна съм казал всичко най-важно. Сега тук трябва да избера и да подредя нещата като при пъзел, като се пазя от каквото и да било обосноваване - който иска обосновки, да чете книгите ми за образованието. Тук ще вложа само есенцията, чистата същина. Чистата форма на нещата, дето се казва, ще се опитам да постигна. Не е лека тази задача, но пък е вдъхновяващо предизвикателство. Ще се надявам вие, читателите на моя блог, да ме окуражите и да ми дадете подкрепата си. Това е нещото, което може да ме стимулира и ентусиазира. Защото без ентусиазъм и без

вдъхновение нищо добро и значимо не може да бъде постигнато. Помогнете ми поне малко в тази посока. Защото вашето смразяващо мълчание ме убива на моменти. Как е възможно толкова да ви мързи да реагирате?! Егати заспалия народ сме, мама му стара, засрамете се малко бе, хора?! Докога ще спите бе хора?! Проспахте си младостта, проспахте си животеца! Стига сте спали бре, поспаланковци неедни! Аман от дремлювци! Не наспахте ли се вече?! Време е за събуждане бе, сънливци презрени! Да, време е за събуждане. То много пъти идва това време, ала ний упорито го проспивахме вече близо 27 години най-малко. Да видим сега дали ще успеем да посъбудим една по-значителна част от дремливия ни народ. Спи упорито нашенецът и не му пука, че така обрича на жалко бъдеще собствените си деца, представяте ли си докъде води тази пълна безотговорност?! Дали не е нужна тояга или по-остър остен, с който да бъде шибнат по главата или да бъде ръган по корема този наш непробудно хъркащ масов сънародник?! Простете, но и за това започнах да се питам. Да, дали не се налага да бъде нашибан хубаво с тояга този наш масов хъркащ сънародник, вие какво ще кажете по този въпрос? Да бъде ръган в корема в дебелата непробиваема кожа на неговото пословично безхаберие – докато не почне да отваря очи, а? Кажете де, защо мълчите толкова? Или и вие самите се нуждаете от тояга и остен? Вие самите дали сте се събудили истински – или само си мислите, че сте будни?! Ако сте будни наистина – вие какво, позволете да запитам, направихте, та реформата в образованието на България да се отприщи най-сетне?! Нищичко не сте направили, така ли? Само дърдорите чат пак, колкото да покажете, че не сте хептен заспали, така ли? Кого, моля ви се, искате да излъжете с това? Себе си ли? Истински будният човек знаете ли какво прави и как се държи? Дали пък да не почна да пиша този свой проект за иновационно училище не в утвърдителна и обяснителна форма, а под формата на въпроси, отправени към ония, които следва да направят това училище непосредствено и практически? Това е хубаво хрумване, ей-сега ми хрумна. Щото аз да казвам и да обяснявам какво всичко трябва да бъде е глупава работа, нека тия, дето ще се захванат да правят самите промени, да решават какво е най-доброто, аз само да ги подпомогна с необходимите въпроси – дали този не е верният подход? И дали това не е истински иновативният подход, за който казахме, че е най-естествен при правенето на едно истинско иновационно училище. Щото ако аз лично успея да изобретя най-добрите и "единствено-верните" инструкции за правенето на това училище, тогава, позволете да запитам, по какво ще се различавам от шаманите на образователното ведомство, които изцяло са под властта на този остарял, ретрограден подход. Иновативно училище не може да се прави по някакви премъдри инструкции, спуснати отгоре – или от някакъв премъдър всичко разбиращ център, нали така? Те трябва да бъдат изобретени от самите непосредствени участници в непосредственото практическо правене на това конкретно иновационно училище. Ако не бъдат изобретени от самите

участници, тогава в такова едно иновационно училище няма да има нищо иновационно. И нищо ново няма да има. И нищо добро няма да има. И нищо свободно няма да има. И нищо творческо няма да има. Е, нещата взеха да се проясняват, нали така? Ще се опитам да налучкам верния път и добрия, правилния подход. Ще видим какво ще се получи де, то още не се знае. Но ще проверим каква е истината по този въпрос, нали така? Хайде, стига съм се размотавал, ами да започвам работата си. Да си пожелаем спорна работа и лек път, нали това би следвало да си пожелаем? Бъдете здрави! Приятен ден ви желая и ползотворна седмица! Чао и до скоро! Моля ви само едно: не спете чак толкова де, не се ли уморихте да спите вече?! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен... 3 коментара: Radomir Parpulov каза: Крайно време е, Вие, учените българи, да започнете да пишете на български! Какво е това "иновация"??? Какво имате предвид? Подобряване? Нововъведение? Напишете го с български думи! Ангел Грънчаров каза: Да, прав си, съгласен съм, ала тогава как ний, учените, ще изглеждаме учени ако не използваме учени думи?! :-) Кой ще ни признае за учени ако използваме ясни, разбираеми, простонародни думи?! Сфащаш ли в какво е проблемът? Ще си загубим ореола на учени ако почнем да пишем така, че всеки да ни разбира... Освен това началството е предписало да говорим така: в закона пише за "иновативни училища". Кои сме ний че да променяме учените думи на тъй мъдрото ни началство?! :-) Radomir Parpulov каза: Остави "Началството" да постига консенсус-и, да финализира, да реинбулсира и с една дума да се на...ра! Ние ще си говорим и пишем на езика на Вазов, Йовков, Чудомир, Стратиев, защото има какво да кажем на хората – на техния им език, да им е понятно и да поискат да го направят. Другото е от "лукава го" (хи!)

Това, което съм правил години, било новост, било новаторство! понеделник, 25 юли 2016 г.

Революцията MOOC – бъдещето на образованието, Автор: Гаяне Минасян, Национална родителска мрежа Най-новите модели на обучение може да бъдат достъпни и в България Безплатни онлайн курсове от водещи университети в света? При желание за диплома, плащане само за изпита? Независимо учене със собствено темпо или споделено учене в сътрудничество с група? Звучи твърде хубаво, за да е истина. По-добре обаче да започнем да вярваме, защото именно това са така наречените MOOC (съкращение от massive open online courses - публични безплатни онлайн курсове). Искаш да учиш в Харвард? Благодарение на MOOC днес студентите могат да "вкусят" или направо да завършат образование в някои от най-добрите образователни институции в света (Харвард, Станфорд, MIT, Дюк, Йейл и др.), без да трябва да плащат, да напускат дома си и дори да кандидатстват. Не случайно MOOC привлича много потребители. Първите курсове, предложени от edX (платформа за онлайн изучаване на MOOC, основана от MIT и Харвард), привличат изключително голям брой студенти - 155 000, като си поставят за цел да се достигне не по-малко от 1 милиард. Coursera, най-голямата платформа от гледна точка на броя на партниращите с нея университети също отчита над 100 000 записани за първите предложени курсове и общо 3.2 милиона потребители за първата си година.

Но по каква причина се случва всичко това? Според д-р Рахул Чудаха, директор на Отдела за изследване и консултации в Уърлд Едюкейшън Сървисис, университетите днес търсят начини да увеличат аудиторията си в глобален мащаб. За много водещи институции това е възможност да повишат разпознаваемостта си, като достигнат голям брой студенти, без да правят компромис с високите си стандарти. Друг фактор е предприемаческата инициатива на преподавателското тяло, която променя разбирането за образование. Един пример за това е платформата Coursera, основана от двама преподаватели по информационни технологии в Станфорд. А можеш ли да се справиш сам? Колкото и добре да звучи всичко това, MOOC имат един недостатък: процентът на завършващите тези курсове по света е нисък – според различни източници между 5 и 20%. Очевидно за голяма част от хората не е сполучливо да учат сами пред екрана. Човешкият контакт и помощ, динамиката на сътрудничеството и взаимодействието при усвояване на нови знания все още остава решаващ фактор за голяма част от учещите днес. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ) Кратък мой коментар: Когато преди повече от пет години започнах да записвам на видео мои лекционни курсове по философия (включително и интерактивни занятия по философия с участието най-вече на самите ученици!), тогава родните бюрократи от образованието дълго време стояха в недоумение, пък в един момент скокнаха и започнаха да крещят: "Караул! Елате тук да арестувате нарушителя! Този тук учител си позволява да прави нещо ново и непознато, ерго, той е нарушител на обичая и на закона, той руши стереотипите, този човек е рушител на свещената система, този човек е враг на нашето народно добруване, давайте да го арестуваме и да го накажем, не може така! Откъде-накъде той ще си позволява да прави нещо ново?! Я го виж ти, ще ми се прави той на интересен, на различен той ще ми се прави!". И прочие, и так далее, и ала-бала, така крещяха бодрите разтревожени другарки и другари от МОН, които ми написаха куп жалби от "разтревожени ученици и родители", организираха ми анкети, повикаха даже "Комисията за защита на правата на детето", установиха какви ли не "нарушения" и в края на краищата ми организираха едно великолепно опраскване, изритаха ме като мръсно коте от училище, лишиха ме от преподавателски права, обявиха ме за "пълен некадърник", за "абсолютно негоден за системата", установиха "пълна липса на каквито и да било качества да бъде учител" и так далее, и прочие, и ала-бала. А сега се оказва, че това, което съм правил тогава, е новост, е новаторство, е иновация – леле, какво ли ще правят сега бдителните другарки и другари в тази нова и революционно-реформаторска ситуация?! Ами какво ще кажат бдителните другарки по повод ето на това, то сякаш е писано за мен, аз

точно такъв подход имам към "преподаването", а праведните другарки се скъсаха да пишат "констативни протоколи" за моите мними "нарушения", сега оказващи се най-напредничаво новаторство, ето, четете! Майчице, доживях да прочета такива знаменателни думи, от които излиза, че никакъв "нарушител" и "престъпник" не съм бил, а съм бил нещо съвсем друго, нали така, мили другарки: Ролята на учителя в ХХI век Образователната парадигма днес преминава през метаморфоза – от пирамидална структура (в която позволената информация се копира, препредава от горе надолу) към мрежова структура (в която знанието не се спуска, а се създава от множество автори). Това е промяна, която ще освободи съзидателната сила в образованието. Ето защо учителят се налага да преформулира, да открие за себе си нова роля, с която да подпомага учащите, да спомага академичното им развитие – той трябва да открие нещо различно от преподаването на "учебен материал". Досега учителите действат главно в ролята на функционери, препредаващи одобрената от властите информация по предварително зададен график и съдържание. Необходимостта от тяхната роля на пазители на информацията, на жреци на позволеното знание обаче все повече отпада. Във време, в което всеки може да се снабди свободно и безплатно с информация от множество източници, учителят ще трябва да се откаже от тази си роля и да търси друга. Необходима е промяна от препредаване на знание, към създаване и поддържане на мрежа от връзки на сътрудничество между учащите; от дефиниране и поддържане рамките на "позволеното" знание към подпомагане творческия потенциал на учащите да се развиват и да развиват различни (познати и непознати) дялове на знанието. Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Що е иновация, разбираме ли нейното понятие? понеделник, 25 юли 2016 г.

Разликите между традиционна и иновативна компания Каква среда насърчава иновациите? Днес бизнесът все повече се дефинира от своята култура, а не толкова от своята структурата или сектор. Днес най-иновативните компании са „разрушителни по природа“, предизвикват собствения си бизнес модел, разрушават базата за конкуренция, променят условията за стойност, преобръщат традиционните подходи и създават наново себе си и цялата индустрия. По какво да ги познаем? Питър Фиск, автор на Иновативния гений (ИК "Изток-Запад") изброява кои са основните разлики между традиционните и иновативните компании. Вижте ги:

ДОПЪЛНЕНИЕ: Що е иновация?

"Иновацията е въвеждане в употреба на някакъв нов или значително подобрен продукт (стока или услуга) или производствен процес, на нов метод за маркетинг или на нов организационен метод в търговската практика, организацията на работните места или външните връзки, които създават пазарни предимства и при това повишават конкурентоспособността на фирмите." (по Manuel d'Oslo 3e édition © OECD/European communities 2005) Иновацията често се определя като нова идея, която се оказва успешна в практиката. Новата идея може да бъде нов продукт, практика, услуга, производствен процес или нов начин на организация. Тази нова идея може да се установи като иновация, само ако се превърне в повече или по-малко основно приложение или с доказване на полезността си в практиката. Превръщането в основно приложение не винаги зависи само от убедителността на творческата идея. Това също така зависи от пазарните възможности, готовността на сектора да я приеме, икономическата ефективност, представянето и възприемането, случайни външни фактори и др. Преди новата идея да стане действително основно приложение, тези фактори не могат да бъдат преценени и да се каже дали съответната идея ще намери пазар или дали ще бъде често прилагана/използвана. Поради това не е възможно предварително да сме сигурни дали идеята ще се превърне в иновация: човек може да определи само впоследствие дали една нова идея е довела до истинска иновация. Често пъти е невъзможно "иновацията" да бъде определена предварително и определени дейности, че са "иновативни". Познатите концепции за иновации включват еднопосочни ("линейни") и интерактивни ("системни") иновации. Линейната иновация се основава на научноизследователски подход като новите идеи са резултат от научни изследвания и са въведени в практиката чрез еднопосочен (линеен) трансфер на знания. Промяната и иновациите се очаква да бъдат проектирани и организирани, предвидими и трябва да бъдат рационално планирани. При интерактивните "системни" иновации, основата също е резултат от науката, но също и от практиката и от посредници, консултантски услуги, неправителствени организации, изследователи и др. като участници в един процес "отдолу-нагоре". Интерактивната иновация включва съществуващо (понякога мълчаливо) познание, което не винаги е чисто научно. Иновациите, създадени с интерактивен подход, често предоставят по-целенасочени решения, които са по-лесно приложими, тъй като процесът е благоприятен за ускоряване на въвеждането и приемането на новите идеи. И двата подхода към иновациите са еднакво валидни, но последствията за програмиране са различни. Линейният подход се основава на информационни дейности, линейни методи за консултиране и обучение. Интерактивният модел разчита главно на сътрудничество, споделяне на знания и посреднически методи на консултиране. Този подход спомага за развитието на първоначалните

резултати от научните изследвания в практически приложения и създаването на нови идеи чрез взаимното обогатяване между участниците Иновация: Нововъведение (също иновация на латински: novatio) е употребата на нови идеи, процеси, стоки, услуги и практики по повече или по-малко комерсиален начин, базирайки се на (ново) приложение на науката и/или теxниката. Терминът иновация произлиза от латинското „novatio“, и преведен дословно Innovatio означава „по посока на изменението“. Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Ако не осъществим коренен поврат в образователната, в личностно-формиращата сфера, не ни чака добро! вторник, 26 юли 2016 г.

Георги Чобанов написа във Фейсбук нещо важно по моя преценка, на което реших да отговоря, с оглед евентуално да се породи дискусия, проблемите, поставени от него, заслужават това. Ето неговото начално изказване и моя опит за провокиране на по-широка и съдържателна дискусия, касаеща нещо наистина важно, проблемът за лидерството, за това как у нас (пък и по света) могат да се появят тъй потребните ни истински лидери, щото преживяваната

лидерска криза е повсеместна и глобална (вижте какво става в САЩ, само имената на кандидатите за президент са показателни (Доналд Тръмп и Хилари Клинтън!): Георги Чобанов: В съвременния свят няма лидери. Има послушковци на изобретената от тях, по техен образ и подобие, тълпа... И после в името на тази тълпа, простете, народ, започват да се взират в огледалото и да виждат себе си като... лидери. А всъщност скачени, взаимноиндуциращи се съдове. Истинският лидер няма нужда от тълпата, за да се оглежда в нея като... лидер. Лидерът е онзи, който гледа над тълпата и я направлява в посока, която е стратегическа, която е "над" сегашното и "над" миналото. Лидерът изгражда, а не руши, превръща тълпата в набор от индивиди, от личности, а не превръща индивидите, личностите в тълпа. Както става днес. Ангел Грънчаров: Интересен е поставеният проблем: как индивидите, как човеците се превръщат в тълпа? Дали "послушковци на тълпата", изобретена от тях самите, наистина са способни да я създадат? Или някак другояче става всичко това? А медиите дали не участват най-активно в този процес? А сега, в ерата на интернет, как технологията ще му повлияе? Щото медиите са на път да изпуснат монопола си върху влиянието над съзнанията на "масите", на човешките "маси". Това са все интересни и важни, по моето възприятие, въпроси. Над които трябва да се мисли най-усърдно, по които трябва много да се дискутира. Как обаче се раждат истински лидери, как тия, дето минават в днешно време за лидери, няма да бъдат просто "послушковци на тълпата", а ще бъдат лидери в истинския смисъл на думата? Защо е станало така, че в днешно време няма ярки лидери със силно духовно излъчване, които да могат да въодушевят човешките същества, предпазвайки ги от коварната опасност да станат тълпа или безлични "човешки маси"? Аз лично смятам, че този проблем за възпитаването на лидери е неотделим от процеса на превръщането на човека в личност, щото истинският лидер просто е силна личност, умееща да вдъхновява много човешки същества, умееща именно да им влияе така, че да обединява силите им за постигането на градивни и позитивни човешки цели. Щото виждаме какви са лидерите на немислещата и зомбирана тълпа днес – Путин и прочие. Безликата тълпа си има за лидери сиви, безлични, скучни лидери, които обаче умеят да насочват човешката енергия за изцяло разрушителни, деструктивни цели. Лидерът ли обаче спомага индивидите да стават личности, т.е. превръща тълпата в набор от личности, или само човешка общност, състояща се от личности, може да роди лидер, който да е нейна еманация, т.е. да е силна личност, способна да вдъхновява и да води другите личности? Вероятно двата процеса взаимно се подпомагат на практика, но ето че нещо се е случило в днешно време, че нещата в това отношение зациклиха: хем нещо не е наред с личностното изграждане на индивидите, хем съответно обезличностената и

инертна маса вече не може друго освен да проецира самата себе си в псевдолидери (пишман-лидери), които просто въплъщават и дори издигат на пиедестал нейното собствено безличие? У нас този процес е особено красноречив, имам предвид възхода на нашия пръв бабаит на республиката ни Боко Борисов, който също така е вече нещо като щатен любимец на голяма част от обезличената и инертна човешка маса, наричаща се природопопулация - защото не заслужава името народ. По тия въпроси си заслужава, повтарям, много да се мисли и да се разговаря. Имаме млади политици, на които е трудно в тази ситуация да станат по-влиятелни лидери, пример: Радан Кънев. Какви качества са нужни та от подобна личност да се роди истински силен национален лидер, който да е способен да увлече колкото се може повече хора в своя човешка и гражданска подкрепа? Аз все си мисля, че решаващият фактор за тия неща е училището, щото именно в него би следвало да се помага за развитието на човешкия фактор на живота във вярната посока. Училищата у нас обаче не си изпълняват ролята и мисията. А тяхната роля и мисия е съдбовна. Непростимо е безхаберието на общността към българското образование, това безхаберие е най-ясен символ на ужасната личностна деградация, в която пребивава общността ни. Ако не осъществим коренен поврат в образователната, личностно-формиращата сфера, не ни чака добро: в ситуацията на преживявания човешки разпад са възможни какви ли не ексцесии, възможно е страшно развитие. Виждате ли какво се получава в съседна Турция? А представяте ли си нас какво ни чака, щото положението в личностно отношение на обществото ни у нас в това отношение е много по-тежко от това, което е в Турция (по мои наблюдения правя такава една констатация). Ще се радвам повече хора да се включат в една толкова потребна дискусия по тия проблеми. Простете, че ми се наложи да напиша толкова дълъг коментар, не го направих за друго, а само за да подпомогна пораждането на такава дискусия. Моля, заповядайте, включете се в дискусията, вашето мнение има значение! :-) Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Можем да се възпрем от самоубийствената си гибел по единединствен начин: чрез едно наистина ново, демократично, свободолюбиво образование и училище! вторник, 26 юли 2016 г.

Тази сутрин написах текст, който всъщност е покана за дискусия по важни по моя преценка въпроси: Ако не осъществим коренен поврат в образователната, личностно-формиращата сфера, не ни чака добро!. Сега ми се налага да продължа работата си по писането на свой проект за иновативно училище, обявил съм, че имам намерението и амбицията да подготвя такъв проект. Не смятам, че подобна амбиция е грандоманска или прекалено самонадеяна, интересно ми е как това ви звучи на вас, на мен не ми звучи така, причината е вероятно тази, че в тия проблеми особено през последните години съм потънал, дето се казва, "до шия", ето защо задачата, която съм си поставил, е изпълнима. Бог да ми дава обаче сили и търпение де, щото имам много и то нелека работа, а се налага да реша и много, и то съвсем нелеки въпроси. Ето примерно един такъв въпрос, който не бива да бъде подминаван: не е ли подобре вместо да използвам израза "иновативно училище", да измисля българска дума, която да използвам, щото някои хора, предполагам, ги дразни прекале-

но честата употреба на чужди, на "купешки", на учени думи. Нека да започна оттук. Преди ден-два под заглавие Що е иновация, каква е същината на иновацията, разбираме ли нейното понятие? публикувах намерени от мен в интернет сведения по самата дума или понятие. Ето есенцията, чистата същина на понятието иновация: Иновацията е въвеждане в употреба на някакъв нов или значително подобрен продукт (стока или услуга) или производствен процес, на нов метод за маркетинг или на нов организационен метод в търговската практика, организацията на работните места или външните връзки, които създават пазарни предимства и при това повишават конкурентоспособността на фирмите... Иновацията често се определя като нова идея, която се оказва успешна в практиката. Новата идея може да бъде нов продукт, практика, услуга, производствен процес или нов начин на организация. Нововъведение (също иновация на латински: novatio) е употребата на нови идеи, процеси, стоки, услуги и практики по повече или по-малко комерсиален начин, базирайки се на (ново) приложение на науката и/или теxниката. Терминът иновация произлиза от латинското „novatio“, и преведен дословно Innovatio означава „по посока на изменението“. Няма никакво значение, че в случая тия дефиниции са икономически по естеството си, нека да се съсредоточим върху чистия им смисъл. Образованието, прочее, е човешка дейност (стока или услуга е то?), която и дълбоко и органично свързана с производствената сфера, самото образование е нещо като производство на човешкия потенциал, без който пък е невъзможно каквото и да е друго производство, щото човекът е главният фактор на всяко производство. Ето обаче моментите, на които се акцентира във въпросните дефиниции, нека да ги отгранича: • въвеждане в употреба на някакъв нов или значително подобрен продукт (стока или услуга) или производствен процес; • на нов метод за маркетинг или на нов организационен метод в търговската практика, организацията на работните места или външните връзки; • които създават пазарни предимства и при това повишават конкурентоспособността на фирмите; • Иновацията е нова идея, която се оказва успешна в практиката; • Новата идея може да бъде нов продукт, практика, услуга, производствен процес или нов начин на организация. Да спрем дотук. Възловият момент е този, именно новостта, новата идея и пр. Думата "нов" и производните й (новост, новаторство и пр.) има възлово и водещо значение във формирането на смисъла на думата иновация. Интересно е, че в самата латинска дума се съдържа корен, който звучи "по български": и-нов-ация. И какво излиза: "чужда" ли е в такъв случай думата "иновация"? Изглежда не е толкова чужда, не бива да се съсредоточаваме

върху чуждостта й. Освен това дали българските съответствия са способни да поемат същия смисъл? Щото водещото, така или иначе, следва да е смисълът. И доколко дадената дума или понятие може да ни върши добра работа, ето това е водещото. Иновацията е именно нововъведението, спомагащо за промяната, за изменението на нещата или на отношенията, които в един момент са станали пречка за развитието, за прогреса. Добре, думата "иновативен" може да се замени с думата "новаторски". А иновация, казахме, и тъкмо нововъведението. "Иновативно мислещият" човек е новаторски мислещият, нали така? Трябва хем да започнем да мислим новаторски, хем да започнем да се отнасяме един към друг по новому, по нов начин, трябва да започнем да живеем по-различно, поведението ни трябва да стане ново и новаторско – щото досега съществуващите начини сме се убедили, че са остарели, неефективни, ретроградни, станали са именно пречка на прогреса и развитието. Точно така е стана в сферата на образованието и възпитанието на младите: досега съществуващите начини на организация на отношенията в тази сфера се провалиха, не съответстват на изменилите се условия на живота. Потребна е коренна промяна, нещо ново, именно спасително ново. Щото иначе ни чака гибел, катастрофа. Новото и старото, както ни учат някои проницателни философи, винаги се намират в състояние на борба, старото не ще доброволно да отстъпи, пази комфорта на статуквото, а пък новото и неговите привърженици се налага да полагат целенасочени усилия за надмогването на старото, за разрушаването на анахроничните отношения. Има привърженици и дейци на новото, има и крепители на старото, в тази борба всеки следва да намери своето място. Нека всеки да решава свободно какво да прави – според интереса си. Да, тук се намесват и интересите. Какъв обаче е коренният интерес на цялата общност: дали новото трябва да се наложи, пък дори и с борба, дали промяната е за приветстване – или пък крепителите на старото следва да получат надмощие? Разбира се, не всичко следва да бъде отхвърлено просто защото е остаряло. Има жизнеспособни и жизнеутвърждаващи традиции, от които нямаме право да се отказваме. Има също и "добре забравени стари неща", които ни изглеждат нови, ала не са такива, те просто наистина са били добре забравени, дотолкова, че само ни изглеждат нови. Примерно аз съм привърженик на Сократовото изкуство за раждане на истината, което е много старо, 2500 години са минали оттогава, но ето, в днешно време, като съм прилагал Сократовия метод, разни властващи другарки от образователното ведомство са имали дързостта да ме обявяват едва ли не за "авангардист" – е, на тях устата им не можеха да се превъртят да ме нарекат "новатор" по разбираеми причини. Всичко ценно от миналото би следвало да бъде запазено, има вечно значими неща, които нямаме право да отхвърляме. Тази е сърцевината на един здрав консерватизъм, който предпазва общността от изкушенията на самонадеяния и крайно опасен радикализъм, който игнорира постиженията и традициите на миналото (пример

за такъв див, необуздан, крайно несъстоятелен краен радикализъм беше комунизмът, който искаше да разруши всичко и върху отломките да строи своя кошмарен "нов свят", "нов живот" и дори "нов човек").

Хората, които в днешно време се самоосъзнават като консервативно настроени, като консерватори, но в уточнения смисъл, затова предпочитат да говорят за реформа (примерно в образователната сфера) – защото на тях им се струва, че именно крайният радикализъм настоява за правенето на революции. Революциите пък на мнозина им се струват за единствено разрушителни. Също

така трябва да имаме предвид, че в ценностно объркано общество като нашето, в общество, което се намира в състояние на безпътица, за "консерватори" у нас минават и ония, които искат да крепят, които воюват за запазването на ония волунтаристични и несъвместими с естеството на живота, на историята и на времето, на съвременността "постижения" на оня същия див, необуздан и нищо здраво и жизнеспособно не постигнал комунизъм. Срещу такъв именно фалшив "консерватизъм" следва да воюваме – стига да съзнаваме коренния, същностния интерес на цялата общност. Щото егоистичните, своекористни интереси на някакви групи не бива никога да вземат надмощие – както, за жалост, толкова често се получава у нас. Общността има коренен и истински интерес от осигуряването на условията за цялостно разгръщане на градивния творчески човешки потенциал, т.е. има интерес от това на растежа и избуяването на новото да не се пречи. Но става дума за естествен растеж, предизвикван от потребностите на самия живот. Ненасилието над живота следва да бъде водещ принцип. Почнем ли да насилваме живота, т.е. да му налагаме някакви свои разсъдъчни предписания, не се стига до добро. Такъв изцяло разсъдъчен радикализъм в историята беше именно бесовщината, наречена комунизъм. Свободата, принципът на свободата означава именно ненасилие: остави човека да решава сам и само тогава ще му дадеш шанс да изяви себе си в своя собствен лик. Несвободата пък поражда ужасно насилие над индивидите, което води до блокиране, до пресекване на човешката съзидателна енергия и инициатива. Обществата, които са дръзнали да сторят това, са бедни, нещастни и нечовешки дори, бичът, който ги наказва за неблагоразумието им, е безличността. Това са прости, саморазбиращи се неща, стига обаче да се гледат през оптиката на парадигмата на свободата, която е време да възприемем – ако желаем да не сме толкова анахронични и ретроградни – и изостанали, ако не желаем да продължаваме да сме толкова неадекватни на потребностите на времето, в което живеем. Дошло е време за осигуряване на пълен простор за новото – което означава на хората да бъдат осигурени всички условия да разгърнат максимално ефективно своя личностен потенциал. Този и верният път. Живеем във време, в което следва да бъдем новатори – ако искаме да не си останем толкова жалки и абсурдни. Как да бъде сторено всичко това, как именно да се осигурят всички необходими условия за разгръщането на човешкия творчески, новаторски, градивен и инициативен потенциал – ето на този въпрос трябва да отговори моето изследване, иначе казано, на тия въпроси трябва да даде разумен отговор проектът, който съм се нагърбил да осъществя. А осъществяването на този проект трябва да е двояко: и в мисловен, идеен план, и практически, в план на самата действителност, като реални дела и постижения. Тези два процеса трябва да се развиват паралелно и да се подпомагат. Моят проект или план за едно иновативно училище не е чисто творение, създание и порождение на моя ум, не, няма такова нещо, всичко това, за което тепърва ще пиша, то вече е

проверено на практика, през годините, в които съм работил като преподавател по философия и гражданско образование – а това са цели 33 години вече без никакво прекъсване, благодаря на Бога за силата, която ми е дал! Защото без Божията помощ и вдъхновение човек общо взето нищо смислено не може да постигне. Тия неща, именно творческият подем и плам, духовното пламтене и горене, всеотдайната работа за доброто на човечеството, идеалистичният патос и т.н. (да не изброявам, тия неща трудно могат да се изброят и дефинират, да се изразят в слово), по самото си естество са Божия работа, те не могат да се разберат без съотнасянето им с Вечния Извор на духовната сила, без която ние, човеците, не можем да постигнем каквото и да било. Както и да е, тук искам да акцентирам върху това, че както в работата ми по писането на проекта като текст, така и в работата по онази същностна промяна в сферата на самия живот и отношения, именно в сферата на непосредствения и практически живот, всичко, което е жизнеспособно, не трябва да бъде чисто порождение или изобретение на абстрактния разсъдък, не, така не стават тия неща, а всичко трябва да бъде извлечено от потребностите на самия живот, то трябва вече да е било проверено и потвърдено от живота, то трябва да бъде негов екстракт или есенция. Ние нямаме право да налагаме на живота, на реалните ни отношения каквито и да било голи и разсъдъчни предписания, схеми, рецепти, "програми", планове и каквото и да било от този сорт или тип; не, така не стават тия неща, "планирането на живота" до нищо добро не води, ние вече прекрасно знаем това – ако се опрем на печално известния опит на комунизма. Демокрацията, свободата, също не трябва да бъдат градени по разсъдъчен план, чрез директиви, чрез принуда над реалността и над живота; не, този доказал неефективността си подход следва да бъде изхвърлен без никакво съжаление. Не, тук подходът трябва да бъде наистина нов, коренно различен: термините, които могат да го опишат, са от съвсем различно естество: тук става дума не за градене, а за раждане, за растеж, за покълване, за грижи спрямо най-фини и крехки човешки и духовни неща и отношения. Всичко трябва именно да бъде оставено да се ражда по най-естествен и свободен начин. Това положение има фундаментален и принципен характер. Не трябва по разсъдъчен план и чрез насилие да рушим старото и да градим "система на демокрацията" или "система на свободата", с която да заменим една прогнила образователна система - каквато е командно-административната система на планираното социалистическо по естеството и по принципа си образование. Просто няма как да се случи този фокус или номер, много съжалявам, но това трябва да се проумее от всеки. Който си представя, че по отречен от самия живот стар начин или подход може да се "гради" някаква хипотетична "нова" система, да има много здраве от мен, но такъв очевидно живее с крайно неподходящи представи за нещата, с които е време да се раздели без капчица жал. А е интересно, че с точно такива представи живее не само мнозинството от хората у нас, но и най-вече огромното мнозинство от ония, които се занимават с

образование и възпитание. Дошло е време, в което трябва без капчица съжаление да се разделим с един стереотип и манталитет, който е доказано порочен, вреден, противоестествен, антихуманен и т.н. Е, по ненасилствен начин трябва да убедим всички тия хора в предимствата на новия подход. На новия подход, опиращ се върху онова, което им е толкова непонятно: свободата, автентичната, функциониращата демокрация. Да, свободата у нас е непроницаема загадка за огромната част от хора, да не говорим пък за дейците на образованието, които са били нещо като стражи, пазители и дори разпространители на тази кошмарна зараза: несвободното и презряно съществуване в безличната аморфна и нечовешка комуна. Дошло е време да се разделим без капчица жал с комуналната, с колективистичната психология на непонасящата личността комуна. Някои хора, предполагам, горчиво ще плачат за комуната си, която... "така хубаво ни хранеше и поеше"! Да, но ний, човеците, не сме скотове, че да ни е достатъчно само да ядем и да пием, не за единият хляб живее човекът. Има други, изцяло игнорирани от досегашната система неща, които са съдбовно важни, те са изключително деликатни, крехки, фини - но за сметка на това са решаващи. Става дума за личен избор, за лична отговорност, за действителна самостоятелност на индивида, за личностно отношение, за духовна пълнота на съществуването и пр. Да, трудно се живее в условия на свобода, но това не е достатъчно основание да прокълнем свободата и да се откажем от нея; да, прекалено лесно е да се живее по команда, безотговорно, по принуда, като се изпълняват заповеди, но в условията на такъв илюзорно идиличен казармен модел всичко отива по дяволите, накрая пропада и самата човечност: сега става ли ви ясно защо сме станали толкова безчовечно общество?! Дано поне малко да ви е станало ясно дори и това. Същината на предприеманата коренна промяна в образователната сфера е точно тази: на хората, най-вече на младите, трябва да им се помогне да привикнат да живеят свободно и отговорно, да, всеки следва да привикне да поеме пълната отговорност за своето бъдеще. Само в условията на свобода на истинска, на неощетена, на пълна, на абсолютна свобода! - човекът може да покаже себе си, да развие пълно своя потенциал, опирайки се на Божията искра, на онова, което тъй щедрият Бог ни е дал, именно дарби, таланти, сили, жизненост, всичко! Няма друг начин да постигнем просперитет, един е начинът: да разкрепостим, да освободим човешката съзидателна и градивна сила на живота! Този е верният, този е единствения начин за постигане на просперитет и благоденствие – и това други, значително по-напреднали народи от нашия са го доказали нагледно, с великите си постижения. Примерно швейцарският народ, примерно американският народ, примерно датският, холандският, италианският, японският, корейският и кой ли не още народ! Много народи са ни доказали тия истини, крайно време е и ние да престанем да се дърпаме като магаре на мост – и да започнем да живеем "като хората", да започнем да живеем човешки,

иначе казано свободно, приемайки всички предизвикателства и изпитания на свободния и отговорен живот. Крайно време е да победим своето национално малодушие – ако искаме все някога да се разделим и с бедността, с унизеността си! Пишейки така, на моменти излиза, че пиша нещо, което наподобява... манифест. Пълен с призиви, способни да ентусиазират повече хора - стига духът им да не е заспал или пресекнал. Щото ако човек допусне тази гибелна евентуалност – да пресекне духа му! – такъв човек тогава просто гледа и слуша с тъпо, скотско безразличие подобни призиви. Не зная на вас лично как ви звучат такива призиви, аз лично се уморих да пиша подобни възвания, манифести, прокламации, отворени писма, какво ли не още, от години само това правя – а ефект никакъв! Едва ли има по-заспал народ от нашия, ето тази е горчивата ми констатация! Ний от тази гледна точка сме уникален народ, който е способен да пропилее всички до един свои исторически шансове – само и само да възтържествува негово прословуто малодушие, неговия проклет робски манталитет. Народи като нашия – и руския – които си позволяват да проявяват завидно безхаберие спрямо свободата и всички ония велики дарове, които произлизат от нея, разбира се, си заслужават жалката съдба, а именно да живеят във вечна бедност, във вечна унизеност. Жалкото е обаче, че такива индивиди и народи просто няма как да осъзнаят колко са жалки и нещастни. Защото такива индивиди и народи се помпят с едно фалшиво бабаитско и комплексарско празно самочувствие-парадиране, зад което не стои никакво покритие. Руснаците били "непобедими воини" – това е основанието на тъй глупавата руска гордост, на тъй глупавата руска мания да завоюват като същински варвари народи, които ги превъзхождат във всяко едно отношение! – а пък ний, българите, се гордеем единствено с... тарикатлъка си: ний пък сме способни всекиго да прецакаме, и особено – самите себе си да прецакаме като никой друг! Това последното постоянно го показваме: самопрецакваме се със завидно тъпа настойчивост! Е, дошло е време да победим своя жалък и подъл национален характер – пък ако не успеем да го сторим, тогава ще ни се наложи да умрем, да погинем. Ние нищо чудно да се окажем единственият народ, който е успял да се самопрецака така кардинално, че сам себе си да умъртви от... глупост! Да, страшно нещо е нашата прословута тъпотия, нашия толкова жалък български инат! Готови сме да мрем, ала не и да се променяме - и особено да се променяме към добро. Или, повтарям, ще намерим да надмогнем нашия презрян национален характер – или ще ни се наложи да измрем, сами да изтрием българската природопопулация от лицето на земята. Напоследък сякаш вървим с ускорени темпове към тази втората възможност. Но има шанс и да се възпрем от гибелта. И това може да стане по този душеспасителен начин: чрез едно ново, демократично, свободолюбиво образование и училище! Да, и този път нас, българите, ще ни спаси училището – щото църквата ни спи в непробуден петербургски и московски сън, като кафявите руски мечки! Да, само в промяната

на училището ни е цялата надежда. И като индивиди, и като нация, и като страна и държава. Май е време да спра дотук това есе. По друг начин си го представях, а ето какво излезе. Не можах да го завърша, да придам органичност и цялост на започнатите, но недоведени докрай мисловни линии. Но, живот и здраве да е, тия дни ще продължа нататък. А сега се изморих да пиша. Спирам писането съвсем не на място. Бъдете здрави, хубав ден ви желая! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Как се прави проект "Училище за пълноценно живеещи и духовно богати личности"? четвъртък, 28 юли 2016 г.

Ще си продължа подетото вчера разсъждение – виж: Можем да се възпрем от самоубийствената си гибел по един-единствен начин: чрез едно наистина ново, демократично, свободолюбиво образование и училище!. Оказва се, че някакво прекалено системно изложение по своя проект за иновативно училище едва ли ще напиша, но ще положа усилия в тази посока де, няма да се откажа току-така. Ще ми се този текст да бъде пределно кратък и... иновативен, да бъде именно различен, звучащ по новому, нетрадиционен (спрямо устоялата представа за това как се прави проект), да бъде с творческо

излъчване, ако щете да съдържа творчески подем и патос. Щото целта ми е силно грандоманска, титанична направо: да опитам да ентусиазирам някакви привърженици и дори съратници, съучастници в борбата за реализиране на идеята за едно истински демократично, човечно, свободолюбиво училище. Да намеря такива привърженици както сред учителите, така и сред учениците, така и сред техните родители, сред българското общество по принцип възможно ли е в нашите условия да бъде постигната една такава наистина непоносимо безсрамна грандоманска мисъл?! У нас, забелязал съм, масовият българин масово го е страх от новото, изпитва пълно недоверие към всичко, което му понамерисва на ново, необичайно, различно и пр. Нещо, което звучи също така наистина личностно, забелязал съм и това, също е крайно неприятно на масовия, на типичния ни сънародник. Нещо, което пък звучи свободолюбиво, вече е хептен непоносимо за същия този наш масов и типичен сънародник. Он в такъв момент веке не издържа и скача да се бие срещу наглеца, дето се е осмелил да му предлага некакви си там човечни, свободолюбиви и не знам си какви още лигавщини! Тъй де, тъй ами, откъде-накъде некой си там ще ни провокира и то в такава непоносимо арогантна степен?! Такъв заслужава бой, каква подкрепа търсиш бе, погледни се колко си жалък и грозен?! – най-вероятно така ще се разкрещи нашият масов немислещ и неспособен да мисли сънародник: ако евентуално изобщо някога разбере за моите толкова нагли предложения. Какво, подкрепа ли – айде де, тая нема да стане, я си мълчи там в кьошето! На мен даже ми е много интересно дали ще успея да намеря поне един-двама искрени привърженици сред учителите – щото добре ми е известна нашенската психология, що ги тресе и тях. Първо, известно е, всеки у нас се мисли за най-велик, за гений, за свръхталантлив и прочие, знаете сами как се полага да се мисли нашенецът, особено ако пък у джоба си има диплома за "вишо" образование, леле, тогава нашенецът е непоносим направо в грандоманията си! Виждале ли сте такъв нашенец некога?! Как да не сте виждале, айде моля, не се правете сега на интересни, та вие нещо друго у нас изобщо виждале ли сте – освен точно такива навирили високо нослетата си учени нашенци?! Аз, моля ви се, не успях да намеря сред най-напредничавите по идея и по дефиниция представители на учителско-преподавателското съсловие, именно не успях да намеря сред философите у нас поне един, който изцяло и безрезервно да застане зад моята идея за издаване на философско списание за младежта, имам предвид философското списание ИДЕИ – и зад идеята си за издаване на сп. HUMANUS, списанието за съвременното образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек – представяте ли си това пък какво значи?! Да, нито един такъв философ не застана зад тези идеи; като създавахме списанието преди осем години си бяхме трима, и досега сме си само трима, няма друг! Е, цяла върволица философи се изреди да си публикува

статиите при нас, а пък като си постигнаха заветната прагматична цел, изчезнаха, изпариха се като дим! Аз успях да намеря приятели и сътрудници на списание ИДЕИ чак в далечна Украйна, в други, още по-далечни страни по света се намериха такива философи, които се включиха към работата по издаване на международното многоезично научно-теоретично издание на списанието, но тук, в България, не можах да намеря такъв - представяте ли си това какво значи?! А как ли ще намеря сътрудници и съидейници по създаването на авангардно, напредничаво, иновативно училище, и то сред учителското съсловие у нас? – ето това ума ми не го побира! Очевидно някакво чудо невиждано трябва да се случи, че да постигна поне отчасти такава една свръхцел. Да, ама аз лично не се виждам да умея да правя чудеса, това изобщо не го умея, нямам такива способности, и такива претенции също така нямам. И какво да правя в такъв случай? Ами аз имам един-единствен съюзник в своите иновации: истината. Или, другояче казано, духът е такъв мой единствен съюзник. Да, духът като такъв, доколкото този дух е благоволил да ми се открие, да ме осени със своите непоклатими истини; не смея да кажа, че чрез мен, в моите писания, присъства самия Дух – Божият дух! – аз обаче се възприемам като работник на духа, на човешкия дух – защото Духът винаги ме е вдъхновявал, да, според мен точно така стоят нещата: не може човек да създаде нещо истински голямо или велико ако Духът не е благоволил да го ентусиазира, да му окаже милостта си. Няма друг начин човек да се изяви в творческо отношение, този е начинът и пътят: Духът да те избере, да ти овладее духа, да почувстваш някакъв духовен подем на тази основа, да се почувстваш окрилен, ето тези простички неща мен лично винаги са ме водили, на тях съм залагал най-вече, те са ми давали увереността, че правя нещо значимо и истинско. А това, че разни кучета са ме лаяли постоянно, крещели са ми, опитвали са се да ме захапят и даже често са ме захапвали, опитвайки се да откъснат живо месо, това е нещо съвсем нормално, особено пък в нашенските родни и типични условия. Е, пак ще си продължа по пътя, осланяйки се единствено на духа, проекция и отражение на Вечния Дух, който винаги ме е водил и направлявал. Надеждата ми е, че този мой толкова мощен съюзник ще направи дължимото духовете и на много други хора да се пробудят в даден момент – и на тази основа да се родят ония сътрудници във великото дело, които са ни съдбовно необходими. Защото, знайно е, на всеки деец, стига да иска да постигне нещо значимо, са му нужни сътрудници. Е, самият Христос имаше само 12 ученика, нали така? Сократ да не е имал повече истински верни ученици? Аз, в нашенските родни специфични условия, двама-трима сътрудника да успея да намеря, ама истински, това пак е нещо, това вече е голямо постижение. Вярно, у нас има и специфични и много характерни борби за това "кой именно да води дружината", кой да е отпред и начело, аз пък винаги съм готов, декларирам това нещо още сега, да отстъпя първенството и водачеството на друг човек, стига той да

ме превъзхожда, това е толкова естествено за мен лично, че не си заслужава изобщо да се обсъжда. Аз като философ съм човек на идеите, не толкова на делото, ето в това отношение ми е нужен най-вече сътрудник. Искам да намеря човек, който има длъжните качества в тази посока, именно да е практичен човек, да е човек на делото, който да умее да организира нещата, да ги провежда практически, да ръководи и да управлява самия процес на тяхното практическо осъществяване и реализиране. Аз лично имам ужасна фобия когато ми се наложи да си представя работата по уреждането на бюрократичните формалности относно едно конкретно практическо дело, по тази причина моята частна фирма - нарича се ЕТ "АИГ – Ангел Грънчаров" стои още от създаването си дълбоко замразена, във фризера – щото аз още тогава изпитах същински кошмар при първоначалния си досега с нашето непобедимо родно българско чиновническо войнство. А сега да правя едно истинско иновационно училище и да ми се налага сам да се занимавам с бюрократичните и административни формалности, не, това не мога да го понеса, предпочитам да умра, но с това нещо да не се занимавам; ако ми се наложи да се занимавам, най-вероятно просто ще умра, няма да издържа, просто нямам сили за такива неща. Да, имам такава фобия, чистосърдечно си признавам. Видя ли нашенски чиновник, който е способен да ми вземе душата и да ми съсипе живота, почвам да треперя и... мигновено се махам от въпросното учреждение. Това е. Иначе много и всякаква работа мога да върша, но само не такава. За такава просто нямам сили. Тя ми е свръх силите. Непоносимо за мен е да общувам с родни бюрократи. С тях никога не мога да се разбера. Толкова по този въпрос. Казах вече най-важното. Е, стига съм се настройвал, време е да почна да работя конкретно върху проекта си. Все пак трябва да му придам някаква форма, която да е съобщима на въпросните родни бюрократи от образователното ведомство, които все пак ще разглеждат проекта и ще имат властта да кажат да или не; той трябва да е направен така, че въпросните властни лица да могат да понесат някак новизната му (руснаците имат такава дума, на нашенски май е новост - ?! - но нека да стои сега-засега така). Да, ето тази формална страна за момента ме плаши и затруднява. Проектът трябва да е именно съобщим и понятен, да спазва някои изисквания, да може да бъде възприет адекватно, правилно, вярно, в истинската му светлина и прочие. Е, да се захващам в такъв случай, а, какво ще кажете? да опитам, а? Ей-така, като експеримент, какво ще кажете? Примерно да започна ето как: Проект на едно демократично и свободолюбиво училище Ако запиша така заглавието му дали няма е прекалено дразнещо и предизвикателно? Може би трябва да бъда по-скромен, а? Заглавието да бъде примерно ето това:

Проект за иновативно училище, базирано върху пълноценното развитие на личността Ако така се изразя дали заглавието е "по-съедобно", дали може да бъде преглътнато от тия, които ще четат проекта и ще имат властта да кажат да или не? Дали пък не е по-правилно да се изразя ето как: Проект на училище за личности

Така е по-скромно и някак си безлично, а, как на вас ви звучи такова едно заглавие? Леле, аз още на заглавието се спънах, а какво ли ще бъде нататък? Дали да не нарека проекта си ето как: Проект на алтернативно училище за творчески мислещи личности Тук май се олях хептен, а? Май звучи непоносимо грандомански туй заглавие, как ви звучи, кажете де, защо мълчите?! Леле, колко трудно било да се пише приемлив все пак проект, аз едното му заглавие не мога да измисля, какво ли пък остава за останалото?! Я да опитам другояче, ето какво ми се вижда за по-приемливо за момента: Проект на жизнеутвърждаващо училище Това ми звучи доста "изкелеферчено", Гугъл пък ме съветва, че правилното изписване на тази дума било ето как: изкелиферчено. Да, моята идея е

иновационното училище, чиито проект се нагърбих да пиша, да бъде училище, в което децата или младите хора да имат възможността да се адаптират съм потребностите на автентичния живот, то да бъде училище за живота, училище, в което младите да могат да се радват на живота, да привикват към пълноценния живот, просто да живеят истински, пълноценно, в наслаждение от живота, в творчески и духовен подем, в радост и прочие. "Не за училището учим, а за живота", нали така е казано, този девиз трябва да има сила и сега. Трябва да измисля нещо, което да е хем кратко, хем да намеква за сърцевината на смисъла, нещо, което да наподобява отхапаната ябълка на Аpple. Да, ама с думи как да измисля толкова силен и запомнящ се символ или образ? Ех, защо не бях поет? А съм само философ, ето, нищо не мога да измисля! Дали пък да не оставя това нещо, заглавието, за най-накрая? Дотогава пък може да ми хрумне нещо по-подходящо и сполучливо? Да, такива неща не се раждат току-така, веднага, като по поръчка. Трябва да им дойде времето да се родят. Дали пък да не оставя на самите създатели на тия училища да си измислят свое, оригинално име и заглавие на училището, свой патрон и прочие?! Да, така май ще е найдобре. В такъв случай дали да не се задоволя с най-простото нещо, то може да е най-сполучливо и подходящо за момента: Проект за съвременно училище Или нещо такова, а? Да бъде наистина съвременно училището, което искам да създам, е нещо много важно, но някак си звучи прекалено общо. Липсва конкретика. Образност и пр. Какво ще кажете за това: Проект за училища "Сократ" Защо Сократ ли? Ами защото той ще вдъхновява учещите в този тип училища, те ще учат по Сократовия метод за раждане на истината и пр. Дали обаче не е "прекалено философско" това наименование и да насочва представата в посока на това, че тук става дума за някакви "философски училища" или гимназии, което съвсем да отврати човечеството от тях? Щото кой ли уважава философията и философите в нашето тъй бездуховно време? Хубаво се оплетох де, изложих се, опитах се да мисля тук, пред всички, да налучквам, ето, нищо не се получава. Пълна излагация, малее, срам! Ще се скъсат от радост завистниците-подигравчии! Ще скъсат и мен от подигравки! Майната им на тях де, те слабо ме интересуват. ОК, спирам да търся заглавие, да мина нататък. Какво ли трябва да пише по-нататък в самия проект? Кажете де, ама вие нищо не помагате и само ми гледате сеира, по нашенския тъй мил обичай! Ще трябва да напиша май един синтетичен текст от този род, в който да предам основното в идеята си, на наистина пределно кратко, сбито, примерно ето това:

Много тъжна е картинката на млад човек, който външно изглежда чудесно, примерно е приятен, дори е красив – те всички млади хора винаги са красиви, щото самата младост е красота! – а иначе, вътрешно, душевно е... кух, отвътре у него "кънти на празно", това си личи по погледа: вместо погледът на такъв човек да блести от интелигентност, от богат и интензивен духовен живот, е изцяло празен, излъчва празнота, безразличие към всичко, което показва, че душата на такъв иначе и външно прекрасен млад човек е вече опустошена, е отдадена на какви ли не бесовщини, идиотщини, простащини и т.н. Да, това е направо трагична гледка, не зная дали сте го усетили някога, не мога да зная дали изобщо разбирате за какво намеквам, не ми е ясно как ви звучат думите ми. Някои хора ще ме разберат, други – едва ли. Най-страшното в днешно време е, че образователната система бълва изцяло негоден за живота "масов човешки продукт", някак си униформен, безличен, в душите на тия млади хора цари една духовна пустота и празнота. Липсват здрави, позитивни, жизнеутвърждаващи ценности у огромната част у младите хора, училището с нищо не им помага в това най-важно отношение: да се роди тяхната уникална, богата на смислен вътрешен живот, пълноценно живееща човешка личност. Пълноценно живее, прочее, единствено свободният човек. Да, днешните млади хора масово не разбират що е това свобода, свободата за тях е напълно непроницаема загадка, дума, която нищо особено не значи, т.е. е просто празен звук. А така не бива да бъде. Училището не бива да е оградено от живота, образование, което не служи на живота и на самата човечност, не струва нищо, нещо повече, то е пълен абсурд, такова "образование" е източник на страшната човешка деформация, на обезчовечаването, на което сме свидетели в наше време. Един млад човек без здрави ценности, с празен поглед, с куха душа е податлив на какви ли не внушения и манипулации, той потенциално е способен да стане същински звяр, да стане нравствен урод, примерно да се овладее от някакви радикални идеи, безразлично какви са те, "ислямистки", фашистки, национал-социалистически или национал-комунистически, това няма никакво значение – защото всички тия радикални идеи подхранват злото на тази наша земя! Подхранват многоликото зло, което е способно да превърне живота ни в кошмар, а планетата ни – в кърваво пепелище. Е, на тази страшна заплаха за човечността може да отговори само едно адекватно на живота образование и училище. Училище за пълноценно живеещи и духовно богати личности. Духовно богатата личност умее да мисли самостоятелно и критично, творчески и напредничаво, тя обича да търси всеотдайно истината и е изцяло предана на свободата, защото знае, че истината е тази, която ни прави свободни. Искате ли вашето дете да стане такава личност? Ето, имате този шанс – нека вашето дете встъпи в нашата толкова динамична и интензивно живееща училищна общност! Но трябва за знаете и това: каква именно

ще бъде общността ни зависи и от вас, зависи най-вече от вас, от учениците, от родителите, от учителите също. Всичко зависи от нас самите, за всичко ние трябва да решаваме, нищо няма априори готово и спуснато ни отнякъде! Със свободата лесно не се живее, но за сметка на това се живее отговорно и пълноценно. А най-вече: достойно. Ето такова ще бъде нашето училище! Вярвам, че вече почувствахте със сърцето си какво ви предлагам. Винаги слушайте сърцето си – то винаги всичко знае най-добре! Леле, пак се олях здравата, няма що! Пълен провал, а, какво ще кажете?! Така не се пише проект, нали така? "Общи приказки" е това, нали, някакви "философски глупотевини", нали така? Грънчаров, откажи се, за нищо не ставаш! Видя ли, убеди ли се сам, самонадеяни некадърнико, че за нищо свястно не си способен?! Ох, май никога няма да напиша тоя проект! Дали не е време да се откажа вече?! Не е ли време да спра да се излагам повече?! Да, ще спра дотук. Писна ми, признавам си, да пиша. Ще почна утре по нов начин, стигнах до задънена улица днес. Край, трябва да тръгна от друго място и да продължа по съвършено различен начин. Тогава може да налучкам верния път. Днес се провалих тотално. Майната му! Поне опитах, поне разбрах, че така не бива да се прави. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Чао и до скоро! Излизам на разходка, спирам да пиша за днес! Не ща днес повече да пиша!

За целта, идеята и принципа на организация на едно алтернативно, истински иновативно училище събота, 30 юли 2016 г.

Продължавам работата си по създаването на проект за едно истински иновативно училище, алтернативно на традиционната система на командно-

административното и социалистическо държавно образование (виж предишното есе от тази поредица със заглавие Как се прави проект "Училище за пълноценно живеещи и духовно богати личности"?). Всички предварителни съображения сякаш вече ги казах, макар че проблемът за това как се прави иновативно училище (и проект за такова училище) сам по себе си е неизчерпаем. Сега дойде момента да разгърна в писмен вид самият проект. Да опитам, Бог да ми е на помощ, щото не е лесно да се напипа мярата, всичко да бъде на точното си място и пр.! Казах вече, че за момента не мога да измисля най-сполучливо наименование на този тип училище. Ще отложа този момент за наименуването му за по-късно, когато именно дойде момента да се роди идеята за името на това училище. Затова скромно ще сложа ето такова заглавие, заглавието ще бъде просто: Проект за иновативно училище Каква е целта, идейната, духовната концепция за такъв тип училище? Нашето училище съзнателно и самоотвержено ще подпомага личностното и духовното израстване на младите хора, ще осигури потребните условия за разгръщане на индивидуалния, на самобитния личностен потенциал на всеки ученик. Всеки човек има уникални заложби, има оригинални творчески сили, на които трябва да бъде осигурен длъжния простор за разгръщането им. В тази именно посока младите хора и техните учители, с подкрепата на родителите, ще работят всеотдайно и свободно. За да се роди пълноценната личност на младия човек - второто, истинското раждане на човека! - и то именно с оглед тази личност да е адаптивна и адекватна спрямо потребностите на живота, е потребно младите хора винаги да разполагат със свободата си. Три са опорните точки в идеята за такъв тип училище: живот, свобода, човечност. Нашето училище е свободолюбиво и човеколюбиво, то възпитава младите точно в тия безценни за истинската личност качества: свободолюбие и страстна преданост спрямо автентичния, пълноценния живот. Ефективното личностно формиране е центърът, средоточието на образователно-възпитателното учреждение от този тип. Ще работим за едно жизнеспособно и жизнелюбиво образование и възпитание на младите. Младият човек следва да бъде автентична личност, а това значи: да има нужните добродетели, да бъде богат с ценни нравствени и духовни качества, да открие своите силни страни, да заложи на способностите си, да стане добър специалист в избраната професия, а също така да бъде и добър гражданин на своята държава. За да постигне личен просперитет в живота си, за да бъде успешен, младият човек следва да разгърне в пълна мяра своя личностен потенциал. Който иска да постигне това, който вярва в такава една първа цел на живота си, такъв човек, ако е ученик, ще иска съзнателно да

учи в нашето училище, а ако е родител, ще направи нужното детето му да не бъде ощетено, напротив, да има всички условия да бъде себе си, встъпвайки в нашата училищна общност. В нашето училище нещата са устроени така, че умствените, познавателните занимания са нещо най-приятно и вълнуващо. Училище иде от учене, тази дума не е ли време обаче да бъде заменена с някоя друга? Защото освен да учим в нашето училище ще правим куп други интересни и потребни неща. Вярно, научаването на каквото и да било е важен момент, но и практическото прилагане на наученото не е за подценяване. Освен това сме човеци, не бива да пренебрегваме емоционалните преживявания, чувствата. Общуването с изкуството е безкрайно полезно за раждането на една хармонична, неощетена, неедностранчива, т.е. пълноценна личност. Училище за живот – дали така не трябва да наречем нашето училище?! Или училище за личности е по-подходящото наименование? Тия неща обаче са неотделими. А свободата е същност на живота за човека, за пълноценната личност. Училище по свобода – това дали не казва вкратце всичко? Ммдааа, написах "некои съображения" по този основен пункт, сами виждате какво се получи. Ами какво да правя, това се получи. Исках да е друго, това стана, това се роди. Ще видим. После може да трия, да режа, сега-засега нека да стои така. С "родилните си петна" да бъде. Да продължавам обаче. Нямам никакво време за размотаване. На какъв принцип на организация на отношенията залагаме? Или как ще бъдат организирани отношенията в училищната общност? Тук най-напред става дума именно за принципа на организация на живота и отношенията в нашата училищна общност. Ето как, струва ми се, може да се изрази основното в тази посока: Решително се отказваме от принудата, от авторитарния подход, от насилието, от грубия натиск отвън. Залагаме на друг тип влияния, чисто душевни и духовни, които единствени могат да насърчат вътрешната саморегулация на мисленето, поведението и действието. Самостоятелният и свободно решаващ проблемите си индивид е средоточието, центъра, ядрото, около което всичко се върти в нашата училищна общност. Индивидът е суверен на своя живот, той е пълен господар на бъдещето и на съдбата си. Без пълноценно развитие на съзнанието и на самосъзнанието за свобода няма как индивидът да пробуди у себе си усещането за лична отговорност. Отговорен може да бъде единствено свободният индивид. Просто е за разбиране: който прави нещо по принуда отвън, той няма как да бъде отговорен за него. Да, той е могъл и да не го направи, но ако възможността за избор е била игнорирана от едно продължително неправилно, несвободно обучение, какво правим тогава? Без свобода всичко се обезсмисля в живота ни, несвободата е извор на всички злочестини и злодеяния. Тя поражда безотговорността, анархията и произвола, иначе казано, волун-

таризма: когато човек без смисъл игнорира всички норми и прави каквото му скимне. Злото, агресията, жестокостта, безчовечността и прочие се дължат на несвободата, те са израз на отчаян бунт на непознаващото свободата и обезверено "социално същество", което е продукт именно на грубия външен социален натиск и на безогледната манипулация от страна на социума. За да разбереш един човек колко наистина струва, остави го да бъде свободен. В свободната изява той ще покаже реалните, действителните си качества. Едва на тази база са възможни съответните корекции в поведението - но едва чрез пораждането на съответния личностен, духовен, вътрешен поврат. Истинска промяна в съзнанията и в поведението не може да има без активирането на вътрешните духовни сили на самия индивид. Велика сила е духовността, тя е способна на всичко. Да, по интимен духовен, душевен, сърдечен начин следва да се влияе на мисленето и поведението на младия човек. Само тогава ще се роди пълноценната личност, която е безценна за общността. Самостоятелният, суверенният, иначе казано, свободният индивид, отделно взетата личност е средоточието, източника на всичко. Но към свободата води едно дълго пътуване. Тя не е нещо, което имаме по рождение, по наследство или като подарък. Тя е наше собствено постижение и завоевание, за свободата си трябва да се борим всеки миг. Без борба свободата също така за миг отива по дяволите. Пропада, губим я. За свободата си трябва да се грижим непрекъснато. На индивида, поставен в групата, му предстоят безкрайно много изпитания. Тъкмо защото ние, индивидите, сме различни – слава Богу, че е така! – точно по тази причина и възникват проблемите. В една група от държащи на свободата си индивиди редът следва да се осигурява от самите тях. Всеки може и трябва да допринесе за възникващият по свободен и демократичен начин ред. От нас изцяло зависи в какъв свят живеем. Нашият свят е наше собствено порождение и творение. За да живеем в човечен свят самите ние трябва да сме човечни. Човечността ще спаси света. Дали пък красотата не е същина на самата човечност?! Защото красиви могат да бъдат и нашите мисли, и нашите дела, и нашите нрави, и нашите постъпки, и нашите отношения - защо пък не?! Всичко следва да е красиво у човека – а това значи и добро. И правдиво следва да е всичко у човека. Но всичките тия неща ний сами следва да ги изобретим, сътворим, произведем, създадем. Няма как някой друг отнякъде да ни ги внесе, спусне или подари - по един чудодеен, магически начин. Не, така не стават нещата. Всичко зависи само от нас. Място за оплакване няма – щом се оплакваш, щом нещо не ти харесва, потърси вината и причината в теб самия. Чувствай се отговорен за всичко. Нима не е вдъхновяваща тази философия, от която е чудесно да се водим? Да, не е лесно да си уреждаме живота и отношенията така. Не е лесно, напротив, много е трудно, но за сметка на това този е единствено верният, спасителният начин. Само така се живее достойно. Не по команда, не поради

страх трябва да правим това или онова, а следва да живеем изцяло отговорно и свободно. Свободата не е "страшно и опасно нещо" ако младите хора са привикнали към нея от най-ранна възраст. Свободата е най-сладкото нещо на този свят. И най-великото нещо на този свят е свободата. Ако колкото се може повече хора разбираха що е свобода, този свят щеше да бъде толкова по-прекрасен и човечен. Ако трябва аналитично да се изрази всичко това, то най-вероятно ще трябва да се акцентира върху следните моменти, касаещи начина на организация на отношенията в групата: ● Свобода, саморегулация на индивидите, ненасилие; ● Ред, основан на доброволността, на добрата воля, на самопринудата по идеални подбуди; ●Самоуправление, самодисциплина, самоограничаване заради запазването на свободата на другия; ● Демократично обсъждане и решаване на всички проблеми; ● Лична отговорност; ● Морална, безкористна мотивация на поведението; ● И други такива. Спирам засега дотук. Ще видя как ще продължа. Сами забелязвате, изпитвам трудности в постигането на тип изложение, което да е "верифицируемо" с оглед целта на проекта – да бъде представен за одобрение пред образователното ведомство. Така, очевидно, не се правят проекти, дори и да са иновативни. Прекалената иновативност на самия проект несъмнено ще доведе да намаляване на шансовете му изобщо да бъде възприет именно като проект. Аз лично откакто се помня изпитвам тих ужас когато ми се налага да пиша разни формалистични документи, които да трябва да бъдат представени пред някакво бюрократично учреждение. (Единствено май се научих да пиша жалби, това е един литературно-административен жанр, в който аз по необходимост доста напреднах – особено в последните години.) Та ще видим де. Ще трябва нещо да измисля, ще трябва да намеря изход от създалата се ситуация. То в един момент само ще ми се открие дължимото и потребното. Аз на това се надявам. И затова за момента само налучквам верния път. Хайде чао и хубав ден! Бъдете здрави! Нека и уикендът ви да е вдъхновяващ! Лято е все пак... Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Захванах се да чистя най-мръсните обори, които някога са съществували: оборите на родното ни образование и възпитание! понеделник, 1 август 2016 г.

Заглавието на този текст е непоносимо нагло, грандоманско и провокативно, но нарочно, при това съвсем съзнателно го написах: искам с него да ядосам колкото се може повече хора; това заглавие значи изобщо не е случайно. Имайте търпението сами да разберете защо е така – като прочетете целия текст; да, ще ви се наложи да прочетете целия този дълъг-предълъг текст. Ако искате де, ваша воля: ако не прочетете текста никога няма да разберете защо искам да ви ядосам толкова много. Ще продължа работата си по своя проект за иновативно училище, стигнах предния път дотук: За целта, идеята и принципа на организация на едно алтернативно, истински иновативно училище. Всъщност още съм в самото начало на работата по проекта. Стигнах до усещането, че съм стигнал до задънена улица. Много трудно е да се опише моята представя за истински иновативно училище, и то под формата на проект за практическото му реализиране или създаване. Аз написах много книги, в които изразих своето разбиране по всичките тия въпроси около промяната в образователната сфера. Как сега всичкото това да го представя тук като една чиста форма – без потребното за това съдържание? В училището, излиза, главната дейност е ученето. Ако ученето се разбира в пределно широк смисъл – могат да се учат не само разни знания и науки, но и много други неща, примерно, може да се учи как да станеш пълноценна личност, как следва да живеем, може да се учи дори това как да учим! – то само тогава ще имаме едно истински иновативно училище: защото в днешните учи-

лища се учи по един крайно сбъркан начин, допуснахме да се учи не това, което трябва и не така, както трябва, сиреч, всичко тук е объркано и неверно. Всичко тук е неистинско и неправилно. Кой следва да решава по тия два фундаментални въпроса: първо, какво да учим и, на второ място, как да учим? В досегашните училища това го решаваха дори не учителите, камо ли пък учениците или техните родители – решаваха го, кой знае защо, чиновниците от образователното ведомство. Истинска, същностна, коренна промяна в това отношение може да бъде направена само ако по тия два фундаментални въпроса започнат да решават тъкмо учещите, това са именно учениците, като за решаването на този най-важен проблем те ще могат да разчитат на помощта и на подкрепата на своите учители и родители. Като тук на мен лично ми е трудно да кажа кое от двете, родителите или учителите – трябва да имат по-голяма роля в подкрепата и помощта спрямо учещите, спрямо учениците. Защото от една страна учителите са по-компетентни в това отношение, да, но пък родителите са истински заинтересовани техните деца да имат найкачествено образование; разбира се, най-заинтересовани в това отношение са самите ученици, самите млади хора. По тази причина и те, колкото и да са неопитни, трябва да имат най-голямо участие в решаването на проблема. Но младият човек трябва да е доста напреднал по пътя на своето самопознание за да може да се справи с тази задача – и да носи с лекота тази тежест. От най-ранна възраст децата следва да бъдат поставени в ситуация да могат да решават – защото почне ли друг да решава вместо тях и те привикнат с това, привикнат да го възприемат като правилно, тогава нещата отиват още от само начало по дяволите. Намесата от страна на родителите и на учителите в решаването та този техен главен проблем винаги трябва да е крайно фина и деликатна; наистина, нима не можем винаги да питаме малкото дете ето как: ами кажи ти как мислиш по този въпрос, как смяташ за теб е по-добре? Вярно е, малките деца са интересни с това, че много обичат да питат, нали така? Чудесна е тази тяхна изначална любознателност, това тяхно изначално любопитство. Е, ние трябва да правим всичко, че да не го погасим. Пита те някое дете нещо, а ти почваш компетентно да му изясняваш нещата; бива ли обаче да постъпваме така? Ние винаги да сме в позицията на "всичко знаещите", а пък децата винаги да са в унизителната позиция на незнаещите, които обаче искат да знаят? Не е ли поправилно на заинтересувалото се от нещо дете да отвърнеш примерно с въпроса: Не знам: дай заедно да помислим, хайде заедно да изследваме нещата, искаш ли? Сократ винаги отговарял така на питанията на интересуващите се младежи, т.е. на значително поотрасналите деца. Аз пък смятам, че дори и на малките деца трябва да отговаряме по този начин. Тогава именно няма да погасяваме интереса им, любопитството им, напротив, ще го засилваме. Схващате ли сега колко е коварно да се правиш на "всичко знаещ" когато някое дете те

пита нещо? Не бива да се постъпва така. Трябва винаги да даваме шанс на децата, на младите хора сами да правят своите стъпки в познанието, трябва да им даваме шанса да изпитат радостта да направят своите първи открития. А ние ако им обясняваме изчерпателно всичко, давате ли си сметка какво значи това - и докъде то води? Ами води до това, че, първо, си позволяваме да пренасяме своята собствена ограниченост върху младите, на второ място, лишаваме ги от това прекрасно нещо сами да мислят, да търсят, да изследват, без което всичко се обезсмисля. Ето защо в нашите училища, заради този изцяло погрешен консуматорски подход, когато на децата всичките знания им ги дават наготово, фактически не се прави нищо друго освен да бъде погасявано естественото любопитство на младите – сиреч, още от най-ранна възраст бива насърчавано единствено безразличието им. А децата трябва да станат най-вече мислещи, умеещи самостоятелно да търсят истината, да се увличат в търсенето й, да почнат от ранна възраст да водят интересни разговори и дискусии по всякакви проблеми, да си кооперират усилията в преследването на истината, ето това е верният начин, точно в тази посока трябва да се върви. Повтарям, това трябва да стане от най-ранна възраст, даже майките би следвало да знаят основното в този подход – за да не превърнат децата си в досадни консуматори. Децата ни следва да развиват най-вече своя творчески потенциал. И в тази посока трябва да им помагаме и да ги насърчаваме с каквото можем. Да, децата обичат да питат, но ние трябва да умеем да им отговаряме така, че да не пресеква тяхната любознателност, да не бъде погасяван техният интерес. А да бъде засилван – и насочван във вярната посока. В определянето на която младите също следва да имат огромна, дори решаваща роля. Зная, че не е лесно ние, родителите, и особено учителите да се пренастроим: и от позицията на досадни всезнайковци, които винаги ни дават "единствено-правилните и задължителните отговори" да застанем в позицията на остроумни и духовити партньори на децата си в търсенето на истината. Да станем техни събеседници в едни вдъхновяващи разговори и обсъждания. Това трябва най-вече да се прави и в училищата по-късно. Те трябва да бъдат най-вече изследователски лаборатории и дискусионни клубове, в които в едни вдъхновени разговориизследвания се ражда истината по какви ли не въпроси. Работи се да се роди тази истина. Раждането на истината не е проста работа. Но ако се разпалва страстта по истината у младите, това вече означава, че се работи във вярната посока. Децата ни, младите не бива да бъдат превръщани в самонадеяни всезнайковци, които знаят "единствено-правилните и окончателни отговори" по абсолютно всички въпроси, както, за жалост, се получава днес, защото днешните, на невярна основа поставени обучителни технологии водят точно до подхранването на едно такова фалшиво, илюзорно, кухо самочувствие. Не забелязвате ли, че в училищата у нас става така, че учителите възпроизвеждат своята личностна и духовна ощетеност (да не кажа личностна нищета!) и я пренасят върху учениците си, върху възпитаниците си, а това е недопустимо!

Да, нямат никакво право учителите да правят точно това, това е страшно! То е и абсолютно недопустимо! Но общо взето само това се прави. Наперената учителка иска децата да знаят като нея и да мислят като нея (тя, прочее, дали изобщо мисли, дали изобщо разсъждава - щом си позволява да постъпва по този крайно глупав начин?!) Тази същата извратена учителка си е втълпила, че ако детето знае "почти като нея", това, видите ли, било прекрасно! И какво, моля ви се, е "прекрасното" тук?! Ще се роди още едно кухо, ала крайно самонадеяно безличие. Така не бива да се прави, така е крайно грозно да се прави! Трябва да се прави нещо съвършено различно: децата трябва да бъдат поставяни в ситуация да мислят, да изследват, да търсят, да решават, да пресмятат, да се съмняват, да изпитват ред безпокойства, да преодоляват какви ли не трудности – и само тогава одисеята на човешкото познание и за тях ще бъде вдъхновяваща и толкова интригуваща и вълнуваща! Това е Фундаменталното пренастройване, което следва да осъществим в училището, които иска да бъде иновативно Всъщност в случая горното значи: за да бъде истинско едно училище, то трябва да е училище за творци, за мислещи млади хора, да е училище за вдъхновени търсачи на истината! Ето такова следва да направим училището си ние, учениците, учителите и родителите в него. Да, всички ние заедно трябва всичко да изобретим и да решим! Никой не може да ни замени в тази най-важна задача. За да стане това, казахме, нашето иновативно, нашето същинско училище следва да бъде свободолюбиво, следва да бъде изцяло демократично. Следва да бъде всичко така устроено, че нито учениците, нито учителите, нито пък родителите да губят в някой момент свободата си, да бъдат лишавани от нея, да бъдат принуждавани да се откажат от нея. Как се прави свободно, свободолюбиво, иначе казано демократично и човечно училище? - ето този е главният проблем, който трябва тук да реша пишейки настоящия свой проект за едно такова училище. Ами започва се с това: учениците, подкрепяни от учителите и от родителите си, сами вече ще решават какво да учат, да, при това ще се наложи да стане така, че всеки ученик, съвсем индивидуално, трябва да решава за себе си какво иска да учи, какво смята, че му е потребно да учи, изхождайки от степента, в която е осъзнал своите собствени потребности и интереси. Да, наистина,

звучи "прекалено еретично", но трябва да приемем нещо наистина едва ли не "страшно": Всеки ученик ще си прави свой собствен учебен план – и свои собствени учебни програми! Е, ще бъде подпомогнат в това свое решаващо всичко останало усилие – и в решаването на тази толкова трудна задача, същинско изпитание! Да, трябва да бъде подпомаган постоянно в това толкова трудно нещо: сам да избираш, сам да решаваш какво да учиш, какво ти е истински потребно да учиш. Ще ти бъде обяснявано това какви възможности имаш, между какви варианти можеш да избираш. Ще ти бъдат предлагани най-различни неща за учене и за обучение, кое от кое по интересни и вълнуващи, кое от кое по-приятни и полезни. Хем приятни, хем полезни трябва да са нещата, които учи младият човек Как може да бъде постигнато това ако той не бъде в ситуацията постоянно сам да решава кое за него е приятно и полезно?! Ако някой друг започне да решава вместо него това, нещата мигновено отиват тъкмо по дяволите. Не може, няма как някой друг да поеме това бреме. Сам решавай, сам избирай, ти си този, от когото зависи всичко! – ето това следва да бъде мотото или девиза на всеки ученик в едно такова истински иновативно, сиреч свободно училище. Дали тия неща са прекалено "анархистични"? – а, моля ви се, кажете ми честно как ви звучат тези неща! Моля ви се, кажете ми точно какво мислите, ще се радвам да ми кажете самата истина. Знам, че ви звучат кощунствено или най-малкото – утопично. Дано не е така, но, за жалост, е възможно да е точно така. Какво, моля ви се, е това фундаментално ваше недоверие към способностите на младите, на нашите деца?! Нека да се опитаме да вярваме повече в тях – доверието е способно да окриля младия човек, това поне разбрали ли сте го?! Няма повече да ви агитирам за тия неща, приемам, че ви не необходимо време да ги осмислите. Да вникнете, да проумеете, да се доберете до верния смисъл. А сега нещата сигурно ви звучат крайно... авантюристично, нали познах? Е, не зная доколко сте разбрали това нещо, то е простичко, но ето, ще ви го кажа все пак:

Ако лишим живота си от възможността да правим какви ли не авантюри, знаете ли колко убийствено скучен и безсмислен ще стане той?! Ето, младите трябва от ранна възраст да привикват с този авантюризъм, който обаче е толкова позитивен или, ако щете, градивен. Защото благодарение на него се ражда онази преданост към свободата, която ще ни даде един ден превъзходни плодове! Край, стига толкова по този пункт. Значи ще правим едно свободно училище, едно училище, в което Водещ принцип на всичко е свободата, свободният избор, поемането на пълната отговорност!

Да, няма никакво шикалкавене тук, тук няма и никакви половинчатости: уж премъдрите министерски чиновници решават какво да учат нашите деца, те им спускат своите премъдри и учени планове и програми, пък когато в един момент се осъзнае, че нашите деца са не само "функционално неграмотни", за това, видите ли, бил виновен... "филанкишията", абе никой не е виновен, ако има някой да е виновен, това са, примерно... учителите! (?! Откъде-накъде? – защо, драги учители, не поставите този толкова резонен въпрос, защо мълчите така гузно по този повод?!) Абе никой не е виновен за пълната бъркотия и за ужасяващото безсмислие, което цари из нашите училища и в нашата образователна система, а най-малко от всички виновен е... г-н (или госпожа) министърът,

който, независимо че по закон носи отговорност за всичко, щото е носител на върховната образователна власт, разбира се, мигновено ще си измие ръцете с... грешките на своите предходници на поста, нали така, няма нищо по-лесно от това?! И тъй, системата на несвободата поражда всеобщата безотговорност, е, искаме ли някога да се породи съзнание за отговорност (и у младите, а и по принцип в нашето тъй свидно отечество!) тогава Следва неминуемо да прегърнем безрезервно тъй вдъхновяващия принцип на свободата! Този е начинът, този е верният път. Младите значи сами ще си правят – и то изцяло индивидуално, а не колективно! - свои лични учебни планове и също така учебни програми по всеки един избран от тях "учебен предмет". Прочее, следва ли да има такива учебни предмети също тук е под въпрос, между другото всичко е под въпрос в днешно време, всичко се налага да бъде преосмислено, това поне започна ли малко от малко да ви просветва? Да, всичко трябва да бъде поставено под въпрос, защото примерно къде и от кой е доказано, че човешкото знание и познание да бъде "парцелирано" на области, на отделни науки и на отделни "учебни предмети" е добрият, верният подход?! Ами че близко до ума е да се разбере, че нещата са твърде много свързани, нали така? Дали пък не е по-добре да помагаме на децата си да развиват подобаващите умения и способности, отколкото да ги караме да се занимават, който знае защо, с изучаването на тази или на онази наука?! Защо, прочее, младите учат отделни учебни предмети и науки, някой може ли дами отговори на този въпрос?! Учат математика, физика, химия, биология – защо е нужно това?! Защо им са толкова много "знания"?! Ще отвърне някой: амче за да бъде развито мисленето им, как защо учат, учат тия науки за да почнат да мислят поцялостно и пълноценно?! Добре де, ами щом като качеството, което уж развиват тези всичките науки, е качеството мислене - една толкова ценна човешка способност или душевна сила! – то тогава защо младите не учат някакъв "учебен предмет", наречен направо мислене, а, наистина, какво пречи да бъде направено това?! Пък който от младите иска да си усъвършенства мисленето в полето на физиката или биологията, да речем, нека да го прави – никой не може да му забрани и това? Но същината, излиза, е тази: Да умееш да мислиш истински, да умееш да боравиш със знания, да станеш знаещ, умен, мислещ

– ето нали тази е целта, към която се стремим, занимавайки се с разните там науки. И защо, моля ви се, младите трябва да се занимават чак с толкова много науки? Нима не се съзнава, че времето на ренесансовия идеал за "енциклопедически знаещия човек" отдавна е минало? Просто да почнеш да искаш да знаеш много в днешно време, когато информацията е така достъпна и изобилна, е крайно глупава, безсмислена идея. Друг е въпросът, че в днешното време, в което сме потопени в безкраен информационен океан, Най-ценна е способността на младите хора да се научат да боравят с информацията, да търсят потребните им знания, да пресейват важното от маловажното, т.е. да осмислят наученото! Ето, да привикнат да се ровят в информацията, да търсят потребното им, да се ориентират кое е важно, кое е необходимо и прочие, т.е., иначе казано, Младите трябва да се учат да учат истински – и с вдъхновение! Точно това изглежда е най-важното. Ако информацията от всяка една отделно взета научна област в днешно време е практически необозрима, то да си пълним главите с каква ли не информация е много тъпо занимание, нали така? Съвсем друго е интересно и полезно тука, нали така? Да търсиш потребната ни информация и да я премисляш, да я подреждаш, да вникваш в нея е изключително важно и ценно за живота ни умение. Ето на това именно безценно умение трябва да бъдат учени младите, децата ни. И по тази причина те трябва да имат суверенното право да решават сами какво и как да учат Нали така, какво ще кажете по този въпрос? А относно това как се учи това или онова – тук ролята на учителя е може би най-голяма. Но по тия въпроси в самото конкретно училище и учещите, децата, младите, учениците, и техните родители, и техните учители, трябва да водят най-интензивни плодотворни дебати, с оглед да постигнат верните, разумните решения. Аз тук мога да предложа какво ли не, кое от кое по-остроумно, полезно и интересно – но колко ще струва то ако не бъде прегърнато от мнозинството и от учениците, и от родителите, и от учителите? Примерно, ето, ще предложа ето това, ето кои са: Възможностите, между които младите могат да избират Те, да допуснем, могат да избират измежду ето тези изключително ценни човешки качества и способности:

● Мислене (тук се избира между различните точни науки, между философията, между хуманитарни науки като история, география, икономика, даже има и изкуства, в които се налага повече да се мисли, примерно... архитектура!); ● Чувстване (нима не е нужно младите хора да умеят да чувстват, да преживяват емоционално нещата и да умеят най-вече да изразяват чувствата си, да въплъщават своите емоции било в слово, било по някакъв друг начин, като пеят, танцуват, рисуват; заниманията с модерна психология, но не чисто теоретично, а игрово и пр. също е безкрайно полезно в тази посока...) ● Практическо-действени, волеви качества, качества на волята, на характера, на поведението, на моралното съзнание и чувство, т.е. възпитаване на съответните добродетели, нравствени сили и пр. (Тук личностното и духовнонравственото формиране на младите може да става по най-различни начини, най-вече чрез занимания с философия, с психология, с усвояване на вечните религиозни истини на човечеството, на истините на вярата, чрез четене и обсъждане на Светото Писание и на други тъй мъдри религиозни текстове, има ли някой, който да може да отрече потребността от такъв род формиране и въздействие върху душите на младите?) Това са, така да се рече, Трите кита на обучението на младите в едно истински иновативно училище И е интересното, че пълноценна човешка личност, разбира се, не може да се роди ако при всеки индивид тия три сфери не са подобаващо развити, нали така? Е, при някой едното или другото ще се окаже, че е по-близо до наклонностите на индивида, до особеностите на неговия душевен свят. Тази е предпоставката за ускореното личностно развитие, за индивидуализацията на младите. Ще каже някой: ами къде са Професионалните умения, какво тези млади хора ще работят – за да си изкарват прехраната?! Е, за това нещо ще се погрижи пак всеки отделно взет млад човек, в периода на юношеството той сам трябва да открие сферата на своята професионална реализация, тогава ще реши какъв да става, ако, примерно, иска да става юрист, тази специалност се учи в университет, следователно на ниво "средно образование" той ще има прекрасната възможност да придобие какви ли не качества, безценни за упражняването един ден на съдийската, на адвокатската и прочие правна професия; ако иска да става учител един ден, той пак още преди да встъпи в университета ще може да трупа качества и способности, без които няма как да бъдеш добър учител; същото може да се каже за лекаря, бизнесмена, търговеца, информационния специалист, финансиста или какъвто там искате още. Значи само през призмата на бъдещата професионална реализация на младия човек той самият трябва да

може да подбира ония сфери на знание, познание и разбиране, които един ден да го направят наистина ценен и добър специалист. Виждате ли нещата как почнаха да придобиват своята цялост? Да, постепенно работите започнаха да се нареждат. Има още много други неща, за които следва да се помисли, но аз сега-засега ще спра писането, щото се изморих. Спирам дотук. Хубав ден ви желая! И прекрасна седмица също ви желая! Лято е, радвайте се, почивайте си, "правете любов, а не война" (да се направя и аз на "модерен" като цитирам този неостаряващ лозунг!). Чао и до скоро! Наистина ми омръзна да пиша, аман от това писане! Хората се скъсаха от безделничене и от интриги, аз пък се скъсах от работа, от писане – защо съм прокълнат да живея все така, ето това не мога да го реша?! Но сам съм си виновен за всичко де, никой друг не ми е виновен. Тръгнал съм да оправям... света, тръгнах, захванах се да чистя найстрашните обори, които някога са съществували, прочутите авгиеви обори пред тях са едно нищо: имам предвид оборите на българското образование и възпитание! Щур човек съм, нали така, няма по-щур от мене, то се знае това... Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен... 3 коментара: Radomir Parpulov каза: Още във "Роберт колеж", преди повече от 100 години, са си поставили за цел не да учат, а да развиват качества. Да трупаш знания отдавна е безсмислено. Виж, да развиваш възможностите си – това е съвсем друго нещо. Анонимен каза: Дрън-дрън ярина. На Грънчаров пустословията... Ангел Грънчаров каза: Другарке, а как трябва да се напише такъв един проект, за да не е "дрън-дрън-ярина" според Вас? Вие писала ли сте такова нещо досега? Бихте ли ни дала пример за правилно направен проект? За да сравним, нали ме разбирате? Да кажете "Не е така!" е нищо, хубаво е наистина да знаете как трябва да е...

Изгонете скуката и безделниченето от живота си: впуснете се смело в борбата за промяна на общността ни, за нейното очовечаване! сряда, 3 август 2016 г.

Хич не знам защо пък ми хрумна тази толкова неприятна за мнозина, предполагам, метафора, а именно, че образователната реформа у нас – прочее, как мислите, реформа или революция ни е потребна в сферата на българското образование? – може да се уподоби с чистенето на най-задръстените, найпретоварените, на най-мръсните обори, които някога изобщо са съществували: виж Захванах се да чистя най-мръсните обори, които някога са съществували, прочутите авгиеви обори пред тях са нищо: оборите на родното ни образование и възпитание!. Да се чистят обори е крайно неприятна работа, която най-лесно се свършва по ето този кардинален начин: като се пусне в оборите много силна вода, река, или като се отприщи и се пусне през тях водата на цял язовир; вярно, може заедно с мръсотията да бъдат завлечени и самите обори, т.е. можем да останем тогава без обори (а къде без обори ще си отглеждаме... говедата?!), но пък нима е приятно ръчно, с лопата да ринеш и чистиш тия толкова изобилни на тор и на друга мръсотия обори? Тук се сещаме за т.н. авгиевите обори в древногръцката митология, ето справка за тях: Авгиевите обори са огромни обори на царя на Елида Авгий, син на Хелиос и съпруг на Епикаста, които не били почиствани 30 години. Когато

Херкулес отишъл при Авгий му предложил да изчисти оборите му за един ден, ако царят му даде 1/10 от стадата си. Херкулес пробил от две противоположни страни стената и прекарал през дупките водите на реките Алфей и Пеней. Това е един от 12-те му подвига – шестият. Преносно "Авгиеви обори" е нещо крайно замърсено и/или занемарено. Та така станала работата с почистването на въпросните Авгиеви обори (когато се употребява този израз в преносен смисъл, се използва малка буква: "авгиеви обори", нашият случай е точно този), Херкулес ги е почистил разбрахте как. Оборите на българското образование са задръствани с какви ли не боклуци значително повече от 30 години, поне два пъти по 30 години са били затлачвани тия обори с какви ли не боклуци. Правете си сметка каква работа ни чака да свършим всички ний, дето сме се захванали с почистването на тия същите обори: същински Херкулесовци са ни нужни, ама и те май няма да се справят, нали така? Да, иска се много и то непосилна, безнадеждна за изпълнение работа, ще ни се наложи да чистим "обори", които са нейде в... главите на всички нас; да, в главите ни е цялата тази гадна мръсотия, която следва да бъде почистена! Правете си сметка колко тежка е работата, която ни чака, щото такива "обори", дето са в главите, са значително по-трудни за почистване от оборите, с които е трябвало да се бори оня същия Херкулес. Дали пък, ако не следваме поуката от гръцкия мит, и на нас няма да ни се наложи да използваме силата на "водата", във всяко почистване водата, така или иначе, играе главна роля, а пък в случай дали самата стихия на водата не трябва да я свържем със... свободата? Ами ако се окаже, че тъкмо самата свобода е онази задържана толкова време "водна маса", която сега ако се отприщи, ще може решително и кардинално да изчисти цялата мръсотия от въпросните препълнени обори? Да, не е нужно аз или кой и да е друг... бабаит, да се правим на Херкулесовци, разбрахме, че не е по силите на какъвто и да е човек, пък било той и Харкулес, да почисти тия обори, налага се да направим нужното да отприщим тази колосална сила на "водата", именно на свободата – и тогава работата ще бъде свършена хем бързо, хем качествено! Илюзия ли е това, може ли свободата с цялата си наистина колосална духовна мощ да свърши цялата тази работа, която не ни е по силите? Уф, май много се заплетох в тази метафора, а, какво ще кажете? Дали пък не е напълно прав оня анонимен, разбира се, мой критик, който е дал следната началническа резолюция като коментар към предишното ми есе: "Дръндрън ярина. На Грънчаров пустословията...". Написал е това от позицията на своето тъй завидно самочувствие, а пък когато аз му отвърнах: – Другарке, а как трябва да се напише такъв един проект, за да не е "дрън-дрън-ярина" според Вас? Вие писала ли сте такова нещо досега? Бихте ли ни дала пример за правилно направен проект? За да сравним, нали ме разбирате? Да кажете "Не е така!" е нищо, хубаво е наистина да знаете как трябва да е...

Тогава моят критик, естествено, се скри като презрян мишок някъде, потъна вдън-земя. И ето, сега аз пак трябва да се потя и да пиша по своя проект за иновативно училище, а мишокът отнякъде тайно ме наблюдава и, предполагам, се радва на затрудненията ми. Но аз пък знам едно: че човек трябва да работи въпреки всички, да, истината е в работата, не в празното и нещо не правещо самомнение на завистниците. Затуй ще продължа да работя - майната им на критикарите. Откъде ли да започна днес своето очертаващо се да не бъде кратко писание? Пак се замислям за заглавието на цялата поредица. Дали пък не трябва да й дам следното заглавие: Как се прави иновативно училище?

Как ви звучи едно такова заглавие? Забележете, не как се прави "проект за иновативно училище", а как се прави самото иновативно училище, такова една разширяване на темата дали мога да си го позволя? Все пак аз съм философ и образователен деец, сиреч, учител, аз проекти досега не съм писал (пък и да съм писал, не съм съзнавал, че правя точно това!), но как се прави едно такова училище добре знам, защото аз фактически досега, в моята професионална кариера съм правил точно това, да, моите вечни, непресекващи битки с образователната бюрокрация означават точно това: аз винаги досега съм правил някакви иновации, с които съм станал направо трън в очите на образователните началства. Които, знаете, ме определят за какъв ли не, за "зъл народен

враг", за "злодей", за "дисидент спрямо системата", за "пълен некадърник", за "изцяло негоден за системата", за "луд" и прочие, няма да повтарям сега всички възможни квалификации, с които церберите на административната социалистическа система на държавното образование имаха добрината да ме удостоят. Та значи аз добре зная как се правят какви ли не образователни иновации, това нещо съм го правил цял живот, работил съм неуморно за това да не съм типов и стандартен учител, да се размина с тази жалка, отредена на учителите у нас участ, а пък едно училище става иновативно, позволете ми да забележа, когато в него има поне един учител, дето си позволява да прави някакви иновации, щом има един иновативно мислещ и работещ учител в дадено училище, ето, то вече поне малко е станало иновативно; появят ли се двама иновативно мислещи и иновативно действащи учители в дадено училище, тогава неговата иновативност, имам предвид иновативността на самото училище ще нарасне два пъти – и така нататък.

Ако в едно училище, да допуснем, повечето от половината учители почнат да мислят и да действат иновативно, тогава училището ще стане "хептен иновативно", така ли е, какво ще кажете по този въпрос? Или за да е иновативно изцяло едно училище, в него всички до един учители трябва да мислят и да работят иновативно? Кажете де, кога точно можем да кажем, че едно училище вече е иновативно? Моето допускане е, че този процес вече започва когато в даденото училище се пръкне поне един иновативно мислещ и иновативно действащ учител. Поне е сигурно, че щом се появи такъв учител, то училището не е

неиновативно, каквото е било преди това, преди появата му. Решителната стъпка към иновирането на едно училище е появата на първия иновативно мислещ и иновативно действащ учител в него. Оттук, от иновативността на учителите, започва всичко в едно училище, така ли е, вие как мислите по този въпрос? Или трябва да се запали иновативен огън в очите на учениците, дали пък така не е па-правилно да се мисли? Но кой ще спомогне да се запали такъв огън? Явно учителят – по разбирането на Сократ, който е повтарял, че обучението на младите не е пълнене на съд, примерно на кофа, не бива да се уподобява с такова пълнене, а истинското обучение е запалване на пламък, на огън, ето това е нещо, което никога не трябва да забравяме. А вие нали си спомняте как нашите типични и типови даскали друго в час не повтарят, а именно се оплакват, че било много трудно да пълнят главите на учениците си с разните му там знания, затуй говорят постоянно за някакви си там фунии, дето щяло да бъде много хубаво и лесно ако можеше да се натамъняват в... ушите на учениците и оттам да се налива въпросното знание, нали сте чували подобни приказки, кажете де, признайте си?! Както и да е, вероятно иновативно мислещият и иновативно действащ учител ще почне да пали въпросните пламъчета в очите на учениците си, а оттамнататък вече, като се разгори пламъкът, нещата ще потръгнат. Е, нещо трябва да прищрака и в главите на родителите на учениците, щото е много възможно, ако съзнанията на родителите да не са узрели за промяната, тогава самите родите да станат онази консервативна сила, която да почне да дърпа развитието назад, да пречи на развитието и прочие. А, предполагам, е много възможно истината да стои ето как: появят се в едно училище млади хора, ученици, които са "революционно настроени", е, поне са бунтарски настроени, не щат да учат по старому, да, решително са обявили пълен бойкот на ученето, дали пък точно тези "тъй лоши ученици" (от гледна точка на догмите и стереотипа на системата) не са онази сила, която ще инициира промяната? Да, ама се иска съзнателен елемент, иска се вярно изтълкуване на феномена "лош ученик" (възприет така, казахме, от догматичната и анахронична система), щото нали пък знаете кои са "добрите ученици" според тази система, това са ония, които вече са пречупени, които вече нямат сили да се съпротивляват и са станал бездушни изпълнители. Та значи и във всяка група ученици има всякакви, но по моето възприятие значително повече са тези ученици, които фактически се бунтуват, ала неосъзнато, те са обявили пълен бойкот на системата, ала не са осъзнали срещу какво се бунтуват, какво им е потребно и прочие. Та по моето разбиране тази е главната предпоставка да се отприщи в един момент действителната промяна: има огромна маса от пасивно бунтуващи се, обявили пълен бойкот на системата ученици, има много "лоши ученици", които именно могат да станат движеща сила на промяната – стига тяхната колосална енергия да се канализира, да се насочи във вярната посока.

А за този душевен поврат решаваща роля може да изиграе иновативно мислещият учител, учителят по презумпция следва да е духовен водач, ето, дошло е времето, в което учителите трябва да си изпълнят решително мисията. И в едно фино взаимодействие с разочарованите от системата и потенциално бунтуващи се срещу нея "лоши ученици" да извършат самата промяна. Мисля, че донякъде изяснихме този проблем. Да продължа нататък. Дали пък не трябва да озаглавя тази своя поредица от есета ето как: Как се прави демократично училище? Аз през последните няколко месеца (след връщането ми от съда отново на работа в училището, от което преди две години бях уволнен) осъзнах нещата ето в каква посока и успях да обединя своите иновативни активности ето по какъв начин: обявих, че ще работя, заедно с всички желаещи, по осъществяването на проект със следното заглавие: Проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност Който не помни, да се върне няколко месеца назад в блога ми, да прегледа статиите и есетата, които са писани все около моята неспирна иновативна дейност като учител по философия и гражданско образование в това училище (ПГЕЕ-Пловдив) и сам ще се убеди, че е точно така, че точно така съм нарекъл или дефинирал активността си. Ето че тук се крие и разковничето относно това как именно се прави иновативно, иначе казано, демократично училище: ами чрез непрекъсната непосредствена и то тъкмо практическа реална демократизация на отношенията в самата училищна общност се прави, как иначе да се прави такова училище?! Виждате ли сега защо е хубаво човек постоянно да се лута, да търси, да опитва, да изследва, да експериментира, да работи, да действа, да пише, да мисли и прочие, а не да спи, а не да се прави на велик, да си въобразява, че "всичко му е наред" и прочие, и така нататък, и так далее, и ала-бала. Този е начинът да се прави едно иновативно, а това в моето разбиране значи именно демократично, инак казано, свободолюбиво училище: повтарям, прави се чрез непосредствена и то тъкмо практическа реална демократизация на отношенията вътре в самата училищна общност, няма друг начин това да бъде направено освен този. Е, ако има, давайте, предлагайте го, обяснете как мислите е по-добре да се направи, кажете, аргументирайте се, ще обсъдим предложеното от вас, може пък вие да сте прави, но това трябва да се изяви и докаже. А докато си мълчите, докато си пребивавате в олимпийско, в някакво оракулско самомнение че сте си априори най-велики и всичко разбиращи, дотогава, простете, никой за нищо не може да се заинтересува от

вас, вие просто сте станали нещо като безмълвен памятник, на такива аз лично не мога да обърна никакво внимание. Както и да е. Значи трябва, за да си изясня своя проект – а по него, сами виждате, аз от години вече работя, а пък училището, в което аз работя, отдавна вече е станало иновативно (поне поради факта, че аз работя в него, как ви звучи това мое изфърляне, а, драги завистници, дали некой от вас нема да се пръсне сега от злоба и завист?!); забелязвате ли колко много пъти употребих най-неприятната за някои хора думичка "аз", е, нарочно употребих тази толкова дразнеща в нашите условия дума, употребих я с оглед да предизвикам нещо като сърдечен удар у някои хора, за които обаче добре знам, че изглежда съвсем нямат тъкмо... сърца (щото ако имаха, щяха да реагират по съвършено друг начин!); да, думата "аз" е много дразнеща и докато у нас масово не се промени отношението ни към тази проклета думичка, промяна никаква не може да има, а и никакви иновации не може да има, щото иновациите ги правят точно личностите, за които думата "аз" изобщо не е дразнеща, напротив, тия хора много я обичат, тя им е много близка, тези хора са именно пълноценни личности, здрави индивидуалисти, те са тъкмо хората, които са ни съдбовно необходими, те са именно оня безценен човешки потенциал, който ни е толкова необходим и който ще се появи неизбежно ако образователната ни система се промени из основи и училищата ни се демократизират и иновиират (ако мога да се изразя така) кардинално. Та казвам това да не се чудите защо толкова много употребявам тъй дразнещите ви думички. А вие лично думата "демокрация", позволете ми да ви запитам и това, мразите ли я? А думата "демократ" как ви звучи? Аз ако се нарека точно така, именно демократ, няма ли, кой знае защо, да почне да извира бясна пяна от устите ви? Ами ако се нарека "свободолюбец" няма ли да получите някой мозъчен удар в главата от внезапно овладялото ви спонтанно възмущение? Ами ако почна да пиша думата "аз" с голяма буква, именно "Аз", тогава няма ли някой от вас да припадне и да почне да се мята в някакви невъзможни за преживяване спазми? Ами ако се нарека "личност" ще го преживеете ли изобщо?! Ами ако кажа, че точно тия неща са нещо като архимедови опорни точки, чрез които може да се преобърне порочната и загнила система, тогава няма ли да изревете от болка?! Кажете де, защо мълчите? Намразихте ли ме всички и то всеотдайно, кажете, моля ви се, успях ли да предизвикам такава една неизмерима злоба към своята тъй скромна личност, персона или особа?! Кажете ако искате де, то не е задължително. Иначе можете и да си замълчите стоически, проблемът си е изцяло ваш. Поне умеете да мълчите, предполагам стенете от бясна злоба като четете моите сутрешни писания, но все пак успявате да си мълчите, което е не само стоическа проява, но е и достойно едва ли не за уважение. Бравос! Хайде, стига с майтапите, че май прекалих тази сутрин. А ме чака работа, и то много! Но поне си изяснихме нещата донякъде, а, какво ще кажете? Ще правим иновативно училище чрез демократизиране на отношенията в него. Ще

трябва да изясним кои са въпросните отношения, ще видим как са те в момента, ще помислим старателно как тези отношения ще можем да ги поставим на нова основа. Примерно ще трябва да преоценим такъв един фундамент на авторитарната система, какъвто е знаменитото казармено правило "Началството никога не греши!", нали се сещате колко вреден е този принцип? Има и сума ти други неща, които трябва да преоценим, разсъждавайки за въпросната реална демократизация на отношенията.

Демокрацията, прочее, не е нещо толкова лошо, както ви се чини, помислете малко. Та значи трябва да се осъзнае и това, че без борба никаква промяна не може да има. Да, не само че са неизбежни, но и направо са потребни непрекъснатите конфликти, битки, сражения, било словесни, било и някакви други, примерно писането на доноси и прочие, организирането на "народни съдилища", може дори да се ходи и до истинските съдилища, абе редовният читател на моя блог прекрасно знае за какво точно става дума, защото това вече ми се е случило и аз имах добрината да го опиша най-скрупульозно (тъй ли се пише тази изчанчена дума?!), най-детайлно, най-пълно, най-откровено и прочие. Цялата тази реално преживяна епопея по създаването на едно иновативно демократично училище аз вече съм я описал, слава Богу, всичко е налице, в блога, а и не само в него, щото аз сума ти книги написах и издадох по тия всичките въпроси досега. И всичко, дето се казва, е вече "черно на бяло", има го и върху хартия, и върху видео, и електронно, всякак го има. Само да има кой да

чете и да се интересува. И на тази база да възбуди своята лично способност да се бори за промяна на отношенията, това е. Просто е. Лесно е. Иска се само воля и решимост. Иска се едно друго съзнание. Появи ли се това съзнание, предпоставката за зачеването на борбата вече я има. Толкоз, че и тази сутрин ми писна да пиша. Ще завърша този път ето как. Вчера ми се обадиха от... милицията, пардон, от полицията! Никога, с малки изключения, не са ме търсили мен от полицията. Аз писах на едно място, че всъщност отношенията ми с полицията са много редки, почти отсъстват. Та вчера обаче ме потърси един инспектор и ми обясни, че по моя сигнал до прокуратурата (относно документни нарушения на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, констатирани от РИО-Пловдив) вече се работи, във връзка с което моя милост трябва да се яви в полицейското управление и да даде писмени пояснения около сигнала си. Това само мога да ви кажа за момента. Ще ида в полицията и ще пиша, ще си дам обясненията. Истината трябва да се изясни, нали се борим за реална и истинска демократизация на отношенията, нали се борим за правова държава, в която законността е възведена на най-високия пиедестал, ето, моята скромната милост работи непосредствено и прави каквото й е по силите това един ден да се случи. И вие правете нещичко в тази посока, и вие се включете в тази велика борба – и работите в свидното ни отечество ще потръгнат значително по-бързо, и то непременно към по-доброто. Нека да ви наричат, както и мен ме наричат, "доносник", нека да ви хулят, нека да ви плюят, нека да ви... уволняват (това поне не ви го желая, щото е много жестоко, преживял съм го, зная как е!), нека да ви оставят без никакви средства за съществуване (да ви пази Бог и от това, аз и него обаче го знам как е, на гърба си съм го изпитал!), абе много интересен и съдържателен ще ви стане животът от момента, в който се впуснете в тази наистина велика борба за промяна в общността ни, за нейното очовечаване и прочие. Та ето, желая ви да ви сполети точно това: да изгоните решително скуката и безделниченето от живота си! Да заживеете пълноценно, ето това ви желая - и ви обясних вече как се получава това. Хайде чао, хубав ден ви желая също! Бъдете и здрави непременно. Духовното здраве, знаете, е предпоставка за всяко друго. Ако ви е здрав духът, ако духът ви е силен, тялото ще го последва към силата и здравето. Бай-бай! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Ще мълчат оттук-нататък не разумните, а тъпанарите, тия, дето плямпат без да мислят: ще мълчат и ще се научат да слушат и да мислят! четвъртък, 4 август 2016 г.

Вчера написах редовния сутрешен текст със заглавие Изгонете скуката и безделниченето от живота си: впуснете се смело във великата борба за промяна на общността ни, за нейното очовечаване! от поредицата за това как се прави иновативно, т.е. демократично училище. Струва ми се, че напипах, че успях да намеря онази вълна, на която следва да се настроим - с оглед да постигнем точния, верния смисъл, самата същина на работата (философите казват: "същината на цялата работа"!). Разбрахме поне това: че иновативно училище се прави не като си изобретим някакъв свръхвелик проект, съществуващ само на хартия и след това започнем да насилваме действителността, с оглед да я натикаме в своите разсъдъчни, казахме свръхмъдри предписания; не, така не става тази работа. А водещото следва да е ето това: потребностите на самия живот, тенденциите в него, онова, което самата реалност е подготвила да се роди и от нас се иска само да бъдем "акушерите" при раждането му; а че нещата в нашия живот са достигнали дотам, че времето за раждането не само че е дошло, но май е започнало да преминава, един вид това в това раждане нещата са се объркали, родилните мъки са продължили прекалено дълго, представяте ли си колко тежко е положението, когато нещо живо иска да се роди, а пък това не се получава - и родилните мъки продължават прекалено дълго?! Страшна работа е това! Трябва да изобретим нещо ефикасно, та родилните мъки да престанат,

раждането да се осъществи леко, колкото се може по-бързо, а пък след това всички ще се захванем с нелеките грижи по отглеждането на "новороденото", именно въпросното иновативно или демократично училище. Та значи пиша си аз вчера в този маниер, а като написах каквото можах, тогава се намери една тъй великодушна моя критичка, която благоволи да напише следния тъй показателен коментар: Анонимен каза: Не ме разбирайте погрешно, Грънчаров. Истинското пустословие също изисква талант – сиреч, и вие сте талантлив в нещо. Обикновеният пустословец ще напише 1-2 страници бълвоч и дотам ще спре. Даровитият пустословец като вас обаче е рядкост. Той е способен да произвежда стотици страници празен, нищо не казващ текст и пак да не миряса. Ще рече, истинското пустословие, като вашето, е комбинация между пустословие, графоманщина и нарцисизъм. В това отношение има какво да дадете на света. Поздрави! Представяте ли си в каква посока са избили емоциите на тази другарка? Почнала е да бълва "аргументи" срещу моята личност, което означава, че тя просто не може да изобрети нито един аргумент по съществото на проблемите. И затова бълва разни плювни по адрес на моя личност, бил съм бездарен и прочие. Това обаче е чудесен симптом: та по този начин дори и тази другарка фактически признава, че аргументацията ми е толкова убедителна, че дори и най-крайните ми критици нищичко, абсолютно нищичко не могат да измислят, което да кажат по съществото на самите проблеми! Аз мигновено разбрах този обнадеждаващ симптом и факт, но с оглед да зачена една малка игричка, написах следната реакция по повод на толкова обнадеждаващите ме думи на упомената бодра другарка: Ангел Грънчаров каза: Почему "пустославие", а не "празнославие", другарко? :-) Дайте все пак да говорим на български, нали така? Та значи казвате аз не съм съвсем абсолютен бездарник, а съм надарен, щото умея да празнословя, имам талант за празнословие; е, пак е нещо, поне един талант ми признахте, другарко, какво великодушие от ваша страна само, а?! :-) Е, не можем всички като Вас лично да сме надарени във всяко едно отношение, ний сме поскромни. Как сте го написала само, а: "пустословие, графоманщина и нарцисизъм". На руски звучи още по-внушително: "пустословие, графоманщина и нарцисизм", страхотно е, талантът Ви превъзхожда този на Достоевски, сериозно, не се майтапя. Що не вземете да напишете нещо непустословно, примерно едно есе, дайте, другарко, напишете, ей-така, да ни напълните душата, дето се вика! Дайте, напишете, да ни направите показно как именно се пише. Та значи моето "пустословие" означава липса на смисъл, нали така? И идеи нямам, така ли! А стил в такъв случай поне имам ли? Поне стил малко от малко имам ли,

другарко? Давайте, порассуждайте още малко, та да ни наполните душу! Давайте! Милости просим, таваришч талантливая во всех отношений! Просим!

Бъзикам се, сами виждате. Ей-така, за разтуха малко. Щото от прекалено сложните организационни, психологически, нравствени и какви ли не други проблеми, ако не се разтушваме, ако не се разведряваме чат-пат, можем наистина да изпушим. Да пази Господ! Затова ни се налага да търсим спасение от тежката работа. И го намираме в иронията, в бъзиците, ако ми позволите така да се изразя. Виждате въпросната другарка каква злобна емоция я е овладяла, че направо е зеленясала, чини ми се. А такова нещо ний не бива да допускаме нас да сполети. И затова да я караме по-весело. Мен ето това нещо, веселото, ироничното разположение на духа ме спаси в тия толкова напрегнати за мен години, преминали в неспирни борби за демократизиране на отношенията в нашата училищна общност; в тях ми се наложи да преживея какви ли не ексцесии, наложи ми се да водя ужасни битки, от всякакво естество, абе не е за говорене даже. Но, слава Богу, все някак оцелях! Не рухнах – както може би злите сили са очаквали. Важно е човек да успее да се съхрани, щото другата възможност е направо да изгори в пламъка на страшната борба. Затова аз именно смятам, че някаква реформа от типа "всички сме съгласни и всички аплодираме" свръхумните разпореждания на премъдрото началство у нас няма да се случи, колкото и да се иска това едва ли не на всички. Ний, българите, сме известни с това, че тарикатлъкът ни е стигнал дотам, че се опитваме да надхитрим дори самия живот, времето, историята, бъдещето, дори... самите себе си, което, както и да го погледне човек, е връх на тарикатлъка! Да надтарикатстваш самия себе си, това може да го прави само тарикат от

класа, да, само он може да прецака самия себе си и дори да не се усети как се е прецакал, ето това е самото съвършенство, самият майсторлък и в края на краищата самото величие на изкуството на тарикатлъка! Ний това нещо го умеем, сиреч, сме постигнали върховете на изкуството на тарикатлъка – изкуството на самопрецакването! Велики майстори сме в това изкуство, спор нема! Поклон – само това мога да добавя повече по този въпрос! Прецакваме се така хубаво, както никой друг не може!

И се си правим някакви дребни сметчици, които все не излизат. Примерно: да съм учител, да вземам учителска заплата, а пък да не си изпълнявам изобщо мисията, ами само ще се преструвам, че уж я изпълнявам, ама ще я изпълнявам така, че сички да са доволни, а най-вече да е доволно началството от мен – та да може в края на годината да ми даде най-големия процент, т.е. най-хубави парички от диференцираното заплащане! Да, ще правя така, че и ученицити ми да са горе-долу доволни (да не се мъчат, горките, че и на тях не им е леко!), да, нема да мъча учениците си, ще им пиша даром оценки, те това го най-обичат, ще отчитам бляскави резултати след като съм спечелил многострадалната ученическа душа, а пък най-големо старание ще положа да спечеля, естествено, душата на господин директора - или на госпожа директорката, да ни е жива и здрава, тя ни е толкова умна и добра, че немам думи да кажа колко много я обичам!!! Абе иска се да си нещо като факир, че да угодиш на сички, сички да са доволни, сички да те обичат, работите уж да вървят, ама не съвсем,

а само наужким де, нема да се излагаме сега да правим нещо истинско и да разлайваме кучетата! Ще си траем. Ще изпълняваме всички, дори и найоткачените инструкции на министерството, щот началството, знайно е, никога не греши. Партията също никога не греши, тя е права и когато съгреши дори! Е, може чат-пат да мънкаме малко за това онова, но ще го правим тихичко, сакън да не обидим некой! Щот все пак заветната цел е ясна, за нея нема какво да говорим: повечко парички да получим от диференцираното заплащане в края но годината. Ще се напънем некой и друг ученик да получи призово място, ако е възможно, на олимпиадата по... философия, да речем! И високото диференцирано заплащането ни е в кърпа веке вързано. Важното е обаче госпожа директорката да ни обича с целото си сърце, затуй всека сутрин ще минаваме през кабинета й и ще й казваме, че и днес тя е много красива в своето тъй елегантно костюмче, а пък парфюмът й как приятно ухае, то не е за разправяне даже! Като кажем тия мили думи на началството и си подсигурим високо диференцирано заплащане в края на годината, ний ще се впуснем в титанично изпълнение на своята толкова тежка духовна мисия на истински учител! Толкова по този въпрос. Нещата са пределно ясни. Нема нужда повече да ровим в таз рана. Е, и какво тук трябва да се промени? Ами трябва да се промени цял един манталитет и стереотип, който е господстващ. Трябва да намерим духовна сила да прозрем степента на нравственото си падение, трябва да се отвратим от самите себе си и на тази база трябва да започнем да се променяме, сиреч, да почнем да се държим... иновативно! Примерно несрещана и смела учителска иновативност е да почнеш да говориш това, което мислиш. Но първо следва да започнеш да мислиш, и то на честна основа. Щом се появят вече някакви смели твои мисли, ще трябва да придобиеш навика да не мълчиш като говедо, както си го правил досега, а ще ти се наложи да почнеш гласно да казваш своите мисли, да казваш смелите си мисли на глас. Е, и да не са толкова смели мислите ти, пак е хубаво да привикнеш да ги казваш на глас. Трябва да престанеш да си жалък треперко, който се плаши от сянката си даже. Трябва, естествено, да престанеш да мислиш за показните инициативи, чиято цел е проклетото диференцирано заплащане. Е, може да рискуваш да не те разберат и оценят и да не получиш тлъсто диференцирано заплащане в края на годината некой път. Може да пробваш и с учениците си да не се държиш по лицемерния даскалски начин, а да почнеш с тях да се държиш съвсем човешки. Е, верно, по-трудно е с учениците си да установиш чисто човешки или личностни отношения на равнопоставеност, нещата стават тогава сложни, щото самите ученици няма да оценят жеста ти и може да ти отмъстят за проявеното великодушие. Абе всичко може да стане, знае ли човек. Всичко у нас е нездраво и неистинско, а така не може повече да продължава. Ще изпогинем ако така продължи да тече скапаният ни живот.

100

Е, налага се да променим всичко из основи в българското образование, а началото на тази кардинална промяна е: сам у самия себе си нещичко трябва да почнеш да променяш. Няма как да си останеш съвсем същия. Да бъдеш "Трайчо" и прочие. Не, така не стават тия работи. Ще мислиш смело, истински, самоотвержено. И ще почнеш гласно да казваш каквото мислиш. Честно и откровено, без лицемерие, без тъй обичайните ти лъжи. Да, ще се наложи да се разделиш с двуличието, с лицемерието, вкратце казано, със склонността ти непрекъснато да лъжеш. Да лъжеш толкова много, че дори и себе си да лъжеш непрекъснато. Не, с лъжи не може повече да се живее. Трябва да направим решителен поврат към истината. Заложим ли на нея, нещата ще потръгнат. Просто е като фасул. Но е трудно да се направи. Тъй ли? И защо, моля ви се, да е толкова трудно да се направи? Ако го поискаш, кой ще ти попречи да го направиш? Айде де, било трудно да се направи! Нали казахме, че трябва да привикнеш да не лъжеш повече. И тогава всичко ще почне да става лесно. И приятно. И истинско. Животът ще почне да кълни. Всичко се свежда до това да надмогнем мъртвината и да се върнем към живота. Аз по-просто нещо от това не мога да разбера кое е. И ще се появи тъй нежеланият истински дебат. Демократичният, честният, откровеният дебат по всички въпроси. Да, дебат по абсолютно всички въпроси. Този е начинът. Този е пътят. Ще спорим до изнемогване. Всички ще спорим. И ученици, и учители, и директори, и родители, и граждани, и началства от какъв ли не ранг. Всички ще сме равнопоставени в този дебат. Не може оня там, щот е шеф, да има по-тежко мнение, така не стават нещата. Абсолютна равнопоставеност. Само оня, който е по-мъдър и разумен може да има известно предимство. Тъпанарите и диванетата ще престанат да се възторгват от себеподобните си тъпанари и диванета само когато у нас почнем да признаваме, че действително предимство има не тъпоглавият нахалник, а единствено умният, разумният, честният, добрият, правилно говорещият и дори мъдрият човек. Който казва истината безпощадно. Този човек има истинско предимство. А тъпанарите-нахалници, дето сега са ни се качили на главите, ще си отидат на заслуженото място. Ще мълчат оттук-нататък не разумните, а простаците, тия, дето нямат какво да кажат. Ще мълчат и ще се научат да слушат. И да почнат и те някак да мислят. Със слушане се почва да се мисли. Първо дълго време ще ти се наложи да слушаш мислещи хора, разумно мислещи личности, ще ги слушаш търпеливо и няма да подскачаш като ужилен като чуеш нещо, което не ти харесва. Слушайки мислещ човек сам ще се заразиш с мислене, сам на тази база ще имаш шанс да почнеш да се замисляш. Така стават тия неща. А кой е мислещ, кой е разумен и прочие се разбира в тия напълно свободни и демократични дебати, към които ще ни се наложи да привикваме. По абсолютно всички въпроси ще ни се наложи да правим такива дебати. Това е цяло изкуство, имам предвид истинският дебат, добрата, ползотворната дискусия. Но тия неща се научават по един начин: чрез правенето им. Чрез практи-

101

ческото им прилагане или осъществяване. Всичко в този живот истински се учи чрез правене. Мислене се учи като се мисли. Тоест като правиш нещото, наречено мислене. Дейността, наречена мислене – умствена, душевна дейност – като почнеш да я практикуваш, като почнеш да мислиш, ще почнеш и да напредваш в нея. Така е с всяка друга дейност. Плуването примерно се учи чрез плуване. Фърляш се във водата и почваш да махаш с ръце и крака за да не се удавиш. Е, отначало е неприятно, може да гълташ вода и прочие. Но в един момент ще почнеш да загряваш как стават нещата. Това е положението. Пак се "разпустослових"! Ама какво да правя като точно такъв ми е талантеца: да празнословя. Да дрънкам празни приказки. Приказки без никакъв смисъл демек. Да пустословя: да бълвам пусти слова! Леле, как звучи само, а? Голема работа съм аз, нема спор! В пустословието друг като мене нема! Епа нема! Аз съм най-добрият в това нещо! Мога да се боря със всеки друг пустословец. Искате ли да организираме турнир по пустословие? Да видим кой найхубаво ще пустослови, а? Аз се записвам вече и имам претенция да спечеля златния медал. Или тиквения. Какъвто медал дават там, мой ще е. Май ми мина времето за писане, трябва да ставам вече, щот днес имам предаване в Пловдивската обществена телевизия, предаването "На Агората...", нали го знаете? Е, трябва да ставам, да се бръсна и да се подготвям за предаването. Нямам време за писане, а таман се настроих на тази вълна. Както и да е. Тема за предаването още не съм си изобретил. Ще я мисля в автобуса на път за телевизията. А сега искам да кажа няколко думи за това, че вчера се срещнах с г-н Жак Асса, от него са снимките към тази статия. Той е също така сладкодумец-"пустословец" като мен, ние много си падаме по пустословието и като се срещнем, не можем да се напустословим донасита! Отдавна не се бяхме срещали на живо, ето, вчера, в горещината, се срещнахме в една градинка в Пловдив. Г-н Асса тия дни е в Пловдив. Иначе живее в София. Та значи си попустословихме донасита ний двамата с него вчера. Ето и някои снимки от случката. Хайде чао, че закъснявам. Иначе много мога да пиша за него и за нашата среща. Как да не мога – нали аз само това мога: да пустословя! Такъв ми е общопризнатия талант. Даже и най-враждебно настроените срещу мен другарки ми признават тоз май талантец. Бъдете здрави и хубав ден ви желая! До нови срещи! Гледайте предаването "На Агората..." (то почва в 11 часа, гледа се и в интернет) ако искате да се насладите на моето непресекващо пустословие... Забележка: Снимките са от срещата ми с великия учител, с доайена на ПГЕЕ-Пловдив – наричана от "общественото мнение" в Пловдив все още "ТЕТ-Ленин", за жалост! – г-н Жак Асса, сега пенсионер!

102

Предаването "На Агората..." от 28 юли, темата е: Как се прави демократично училище? четвъртък, 4 август 2016 г.

Приятно гледане, приятни размисли!

Да, "проклетите американци" и мен ме подпомогнаха финансово! петък, 5 август 2016 г. Един млад човек от Русе (който често ми е заявявал, че моят блог много силно е повлиял на формирането му като личност, спомогнал е за неговия интелектуален, духовен и личностен растеж) вчера ми съобщи, че е изпратил 100 долара дарение в знак на благодарност – тия пари ще отидат за издаването на сп. ИДЕИ. Този млад човек вече е в САЩ, оттам прави превода. Засега не мога да кажа името му, понеже не съм го питал дали е съгласен да пиша за постъпката му. Такова нещо не се е случвало отдавна; длъжен съм обаче да кажа, че този същият млад човек веднъж вече е правил същото дарение, сега го прави вече за втори път.

103

Благодарих му, разбира се. Пиша сега това нещо тук, за да се знае, че има и такива българи. Че има българи, които са способни на такъв нравствен жест. Щото нали знаете у нас как е. Същинска рядкост е някой да се сети и да има нравствената сила да подкрепи друг човек, който пък се е нагърбил да върши някаква работа, дето е за общото благо. У нас, знайно е, все гледаме да се облагодетелстваме "на аванта", както се казва. Правим това, защото сме много... безкористни, защото, видите ли, сме все... идеалисти. Затуй и у нас е в сила великата поговорка: "Ти на мен пари ми дай, не ми давай акъл – аз акъл си имам предостатъчно!".

Това е интересен проблем. Моят блог дневно и средно се чете от повече от 1000 човека, често много повече, а съвсем рядко – по-малко от 1000 човека дневно влизат в блога ми. Какво четат си е тяхна работа. Навремето, за да прочете човек вестник, трябваше да си го купи, даваше (както беше по времето на непрежалимия социализмо-комунизъм) 2-3 стотинки (толкова струваше вестник тогава, а сега ревнете на глас за социализма си де!), а по-късно вестниците станаха значително по-скъпи, днес даваш 40 ст. ако вестникът е на благодетеля на човечеството Пеевски, а обикновено – левче, че и повече. Е, вестниците масово измират. Сега всички четем в интернет. Сайтове вече изпълняват ролята на някогашните вестници. Четем напълно безплатно! Нищо не плащаш за да четеш. Чети, народеее! Сайтовете, вероятно, ги правят хора, на които някой им плаща за това. Имат си издатели, спонсори, собственици и какво ли не още. Фондации им дават пари, печелят проекти, предполагам. И от реклами печелят. По тази причина народът може да чете съвсем безплатно. Сега виждате ли, че днес е по-хубаво даже от непрежалимия ви социализмо-комунизъм, даже и 2-3 стотинки не даваш днес за да четеш, ето, сега е по-евтино да се чете, съвсем безплатно е даже! Ще ревете ли още за социализмо-комунизма си?! Но има идиоти като мен (а може би само аз останах такъв, знае ли се, не вервам да има други хора, които да са такива идиоти като мен?!), които все-

104

кидневно пишат в блога си единствено за доброто на човечеството, на народа, на обществото, които нищичко не получават за своя труд. Абсолютно нищичко не получават! Аз не вярвам да има друг идиот като мен, който да работи години наред, всекидневно да се труди упорито, да си вади очите и пр. ей-така, единствено за доброто на човечеството. И на младите хора, защото ако сте забелязали, моят блог се прави така, че да е полезен именно за подпомагане на умственото, на ценностното, на духовното и на личностното развитие на младите хора, на младия човек. Моят блог може да помогне на всеки млад човек да стане пълноценна личност и добър гражданин, да има здрави ценности, може да му помогне да освободи съзнанието си от коварни заблуди, от масови илюзии, от разпространените в общността ни и тъй гибелни догми и предразсъдъци; да, тъкмо за освобождаването на съзнанията на младите работи блогът ми, работя аз, неговият автор, идеята ми е да помагам на младите в тази толкова важна тяхна задача - да си освободят съзнанията от въпросните коварни и гибелни масови заблуди и илюзии. Да подчертая: моят блог е в същината си образователен, той просвещава (тази прекрасна дума заслужава да бъде реабилитирана!) младите, в този смисъл блогът ми е... "иновативен", ако ми позволите да използвам тази дума, щото, както знаете, тия дни съм на такава вълна, пиша всеки ден поредица от есета на тема как се прави иновативно, инак казано, демократично училище. Е, в иновативното училище даскалите правят като мен, ползват интернет за да общуват с учениците си постоянно, дават възможност на учениците си да се образоват непрекъснато, да участват в какви ли не дискусии, да общуват с преподавателя си, знаете, аз често публикувам в блога си разговори и дори цели диалози с мои ученици или просто с млади хора, които са се обърнали към мен и сме започнали интересен диалог по важна тема. Да, блогът ми е съставна част от моята "иновативна" образователна стратегия, знаете, чрез блога си аз правя всекидневни отчаяни опити да разбия безразличието на образователните началства от различен ранг, като се почне от министрите на образованието и науката, та се стигне до... директорката на училището, в което работя, именно директорката на ПГЕЕ-Пловдив (т.н. "ТЕТ-Ленин", така още наричат в Пловдив това знаменито училище, в което имам честта да работя цели 16 години, е, вярно, в последните две години и половина, за благодарност заради това, че съм толкова иновативен и модерен, веднъж вече ме опраскаха, уволниха ме веднъж за благодарност, съдът обаче ме върна, но понеже аз продължавам да съм, както сами забелязвате, страшно иновативен, сега въпросната директорка подготвя новото ми опраскване, ако ми позволите да използвам тъй пищната мутренска думичка, към която толкова е привързан нашият любим премиер. Както и да е, отклоних се, нямаше смисъл да пиша за моята тъй очевидна иновативност, това ако искате не го четете; аз бях започнал да разсъждавам, че за моите образователни и личностно формиращи иновации не получавам нищичко, абсолютно нищичко (е, ако не броим въпросните опрасквания,

105

ама те са ми само като награда!), една стотинка не получавам – а след около месец-два, през октомври, ще се навършат точно 10 години откакто аз пиша своя блог, пиша го всекидневно, неуморно, без прекъсване (слава Богу за което, щото това си е същински подвиг - предвид моето здраве!). Излиза, че щом като нищичко не получавам, щом никой не ми плаща за работата по правенето на моя тъй иновативен блог, значи хората у нас са големи... харабии, или пък изобщо не ценят този вид труд, нали, кажете де, нима не излиза точно така, нима нямам право да направя един такъв извод? Значи този мой "продукт", да го нарека така, интелектуален и духовен, ценностно формиращ, идеен и пр. продукт, у нас изобщо не се цени, нали така излиза, защо мълчите, защо нищо не казвате?! Няма, никой общо взето не цени моя труд, от което правя извода, че не цени този вид труд – и този вид ценности, духовните! Прочее, като казах "никой", съгреших спрямо истината, има хора, българи, които много са помогнали, които са ми показали, че ценят този вид труд, ето, сега справедливостта изисква да им кажа даже имената, което и правя; та хора, които са подпомогнали блога или издаването на някоя мой книга, или пък издаването на списание ИДЕИ, са следните личности (всичките те са подпомогнали финансово блога и автора му, понякога със скромни суми, това са хора предимно пенсионери, но има и по-млади хора): - Петър Каменов от Монтана - Томи Томев от Елхово - Гергана Герасимова от Велинград - Георги Хаджийски от Драгушиново - Райчо Радев от Перник - Иванка Асса от София - Татяна Колева от София - Един анонимен нашенец от Австралия, който веднъж даде 20-тина долара, за да проверим дали работи системата PayPal, проверихме, работи, ала друг по нея не е пратил нищо; - Една дама от Барселона, тя подпомогна издаването на моята книга "Изворите на живота" - Един нашенец от Варна, анонимен, не знам дали не е сикаджия, не си каза името, той подпомогна издаването на моята книга "Еротика и свобода" - Моят адвокат г-н Феодор Иливанов от Пазарджик, който ми води съдебното дяло почти даром, вложи много труд, той ми е помогнал също така с нещо много скъпо, именно много и то тежък интелектуален труд, за което ще му бъда благодарен докато съм жив! - Да ме прощават ако има още някои други хора, които са ме подпомогнали, не се сещам в момента, сигурно има, тук не броя ония хора, които са си купили книги или списания от мен и са пратили банкнотата в препоръчано писмо, леле, ако ме заядат данъчните за недекларирани приходи, нищо чудно

106

да ме тикнат и в затвора! Разбира се, като аргумент ще кажа, че съм дарил купища книги и списания на държавни, общински и училищни библиотеки, дали това нещо съдът ще го приеме като смекчаващо вината обстоятелство?! Имам и още един спонсор, това е... Google, да, проклетите американци и мен ме подпомагат! Самата корпорация ми е пращала 3-4 пъти чекове за 100 долара – заради рекламите, които съм сложил в блога си (блогът ми пък е собственост на Google, не е моя лична собственост, ползвам тяхна безплатна система за блогове). И тук вече мога да спомена, чини ми се, и името на този млад човек от САЩ, който ми прати вчера 100 долара, а и преди време също прати толкова, това е Калоян Борисов, живее и работи в щата Кентъки, САЩ. Това е. Готов съм вече за арест от данъчните, за финансови престъпления, моля, другари, напишете донос "там, където трябва", ще ида да излежа в затвора престъплението си, та да си почина малко. Толкова. Да не забравя да спомена и това, че заради опраскванията ми и заради съдебните дела, които съм водил срещу самонадеяни образователни чиновници, дето водят същинска война срещу моята прословута иновативност, аз съм дал луди пари и на адвокати, и какви ли не разходи около тия дела, за глоби и за какво ли не, дал съм толкова пари, че с тия пари можех спокойно да си издавам списанието и книгите още години наред, ала на, ето, наложи се да ги дам заради капризите на въпросните властни чиновнички, които не могат да понасят моята иновативност, моя творчески подход, моята личност и всичко, свързано с мен - и затова водят жестока подмолна война срещу мен, нека да се знае и този факт, той може да е интересен за бъдещите историци на българската култура и образование, които един ден ще описват преживяното и изстраданото от такива идиоти като мен – имащи участта да живеят в нашето тъй интересно лудешко време. Спирам дотук. Писна ми да пиша по този въпрос. Имам и страшно много работа: правя поредния брой на списание HUMANUS, закъснях с него, имам и друга натрупана работа, това лято за мен ще е същински кошмар. Моля написаното дотук да не се възприема като подканване някой друг да се развърже кесията, не, да не си мислите, че като напиша такова нещо, и върху мен се изсипва "златен дъжд", не, няма такава опасност, мили дами и господа завистници. Тежко се живее у Нашенско, особено ако си интелектуалец, философ, идеалист, дето си си втълпил да работиш за доброто на човечеството, за общественото благо, за бъдещето на младите и прочие. Това е положението. Тази ми беше основната мисъл, която се опитах да илюстрирам с настоящия текст, ако ме разбрахте, тази ми е само мисълта. Никакви други "задни мисли" немам, не съм чак толкова коварен и долен човек, както някои другари и другарки ме възприемат. Те обаче такива като мен изобщо не могат да ги разберат, ето там е проблемът ви, драги и мили другарки и другари! Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! И четете блога ми колкото си искате, дори само да ми пожелавате с чисто сърце живот, здраве и сили, за мен

107

това е предостатъчна награда! Толкова ми стига, то изобщо не е малко. Аз ценя истинските неща, едно добра мисъл или чувство за мен са направо безценни неща. Които струват много повече от проклетите пари. Но това едва ли се разбира от повечето хора. Затова нека те с право да ме смятат за пълен идиот, за урод, за откачен, за луд и за какъвто си искат още. Те няма как да разберат и това, че аз лично се смятам за страшно богат, за колосално богат човек, и то с най-истинските богатства, нека да ми си смеят и да ми се подиграват колкото си искат, но това е самата истина, аз наистина съм толкова богат, колкото те изобщо не могат да си представят. И то с богатства, които са много по-скъпи от пачките, от купищата диаманти, от златото, от колите, от вилите, от дворците и от всичко останало, за което можете да се сетите. Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Иновативно е училището, което е успяло да се изплъзне от хегемонията на образователната бюрокрация събота, 6 август 2016 г.

Фейсбук ми известява тази сутрин, че на 6 август 2013 г. съм бил написал ето какво на страницата си:

108

Публикувах една мисъл на Сократ на страницата УЧИТЕЛИ във Фейсбук; ето това негово изказване: "Обучението е запалване на пламък, а не пълнене на съд." (Сократ). И допълних: Това изказване на Сократ може да стане нещо като девиз на тази наша страница, искате ли? В резултат – пълно мълчание. Само една колега, именно Dobrinka Spasova, промълви: – На кой огън вече да се печем? На което, съвсем обезпокоен, счетох за длъжен да отвърна следното: – Не става дума за огъня, на който ний, учителите, се печем :-) , а за едно съвсем друго горене, именно духовното; имам чувството, че още не се разбира – дори и от от учители! - огромния смисъл на това, което Сократ е казал! Което пък вече е съвсем скандално! Казал съм това, и пак е настъпило многосмислено мълчание. Мълчание, което не просто говори, а направо крещи. След известно време ме изключиха, ме изгониха от тази фейсбук-група УЧИТЕЛИ. Защото моите провокации им се видяха нетърпими. Когато се основа нова фейсбук-трупа – тя се нарече ПЕДАГОЗИ, едно наименование, което звучи съвсем лошо – аз и от нея скоро бях изгонен, по абсолютно същите причини. Просто непонятни, излиза, са моите идеи на огромното пасивно мнозинство сред учителското съсловие. А ето сега какво написах на страницата си във фейсбук – по повод на този същия спомен за случилото се преди три години: Случило се е преди три години. Сега нещо нима се е променило? О, да, вече започнахме титаничната реформа в образователната сфера! И какви, моля ви се, шансове има тя след като... кадрите, пък и най-вече техните души, са си все същите: вие забелязали ли сте някаква промяна в духовете и съзнанията на учителите?! Аз не съм забелязал такава промяна – за жалост. Или тази промяна вече се е случила, но тепърва обаче ще се изяви навън, в дела и постижения. И в каква ли посока е тази промяна? Не ми се мисли даже, предусещам, че в такава фина сфера, каквато са нашите съзнания, ситуацията е много тежка. Дано да греша, ама едва ли... Ето че по този начин пак започнах своето тазсутрешно разсъждение по темата, която ме вълнува най-много, по която пиша вече всеки ден: за създаването на иновативно, на демократично училище. Аз вече трябва да се ориентирам към приключване на своя анализ, на писането на своя проект - очевидно няма да напиша проекта си по начина, по който обикновено си представяме такъв един документ. Щото очевидно няма общ или типов модел, предписание или нещо като "рецепта" за това как се прави иновативно училище; установихме поне това, което е немаловажно: тия, които се захванат да правят свое иновативно училище, те ще си направят свой оригинален проект. Това е изцяло в тяхната власт, то е тяхна суверенна прерогатива. Никой друг не може да им помогне в тази задача. Ако някой друг благоволи да им окаже милостта да им

109

даде предварително готов план или проект, по който те да правят своето училище, нищо няма да се получи. Ще се изродят нещата съвсем или коренно. Да, самите конкретни учители, родители, ученици и прочие ще им се наложи да проведат своите разгорещени дебати и в резултат да се договорят какво да бъде и как да изглежда тяхното училище. Демокрация и свобода не се получават като дар, като благодеяние, по милост или някак иначе. Те се постигат само с борба. Те винаги са лично завоевание. А в случая – имам предвид създаването на иновативно училище – те трябва да бъдат един вид "колективно завоевание" – употребявам думата "колектив" с пълна погнуса, защото тя тук е съвсем неуместна. О`кей, ще я заменя с думата екип, нека да бъдем по-модерни. Конкретната учитело-родитело-ученическа общност – или по-добре беше да я нарека ученическо-учитело-родителска, водещото да са именно учениците! – която иска да си прави свое оригинално училище, ще следва да се преобрази в един творчески екип и всички въпроси, организационни, психологически, педагогически, каквито искате още, ще трябва да си ги решават само те, никой друг, повтарям, не може да им даде директиви и предписания как да решат проблемите си. Това е именно новото в създаването на истински новаторско училище, този е верният, този е единствено-правилният път. Мисля, че бях пределно ясен. И в тази връзка възниква сега въпросът: а аз сега, седейки зад "белия лист", на който пиша, мога ли да изобретя сам, напълно сам, такъв един проект за истински иновативно училище, без да съм питал някой друг, без да сме обсъждали проблемите, без да сме имали дебати?! Очевидно не мога. Аз мога само да очертая една идея, което вече съм го и направил. А как конкретно ще се реализира и въплъщава тази идея, ще го решават това нещо ония, които се захванат с осъществяването й, с реализацията на идеята. Ако подготвя цялостен проект, това ще бъде израз на непростимо пренебрежение към всички участници в реалното правете и създаване на съответното училище. Аз не мога да си позволя да ги подценявам и обиждам толкова. Аз вярвам в тях и затова им оставям правото по всички въпроси да решават сами, след свободни и ползотворни, плодотворни и пр. дебати. Виждате ли сега какъв хитър начин си изобретих да се отърва от тежката задача да измъдря и напиша такъв един цялостен проект – с която уж се бях захванал, бях запретнал ръкави да я осъществявам, и сега, видите ли, дезертирам от нея – оправдавайки се по този сякаш убедителен начин?! Не, това не е номер от моя страна, за да си оправдая провала, не. Самата същина на цялата работа изисква да приема това. Ако не го приема, ще изневеря на идеята си. Такива проекти не могат по естеството си да бъдат разсъдъчни изобретения и творения на едно отделно съзнание. Щото да имаме такива очаквания е израз на един стар, отживял отдавна времето си подход – авторитарния. Когато някакъв свръхумен мозъчен център измисля всичко и изпраща душеспасителните директиви на изпълнителите, нали такава е същината на стария подход? Как тогава аз, дето съм противник на този анахроничен и изцяло порочен подход, да си позволя да го пусна "през задната врата" или

110

"през прозореца", след като уж на думи решително съм го изгонил?! Не мога да си позволя това. Не мога да дръзна да проявя такава крещяща безпринципност и алогичност. Мислещият човек трябва да е застрахован и да не допуска по никой начин подобни крещящи противоречия. Е, няма да го допусна, няма без да се усетя "да се хвана на въдицата" на такъв един подмолно властващ авторитаризъм-недемократизъм. Моето свободолюбие не може да ми го позволи. А истински свободолюбивият човек се познава най-вече по това, че уважава чуждата свобода не по-малко от своята собствена. Е, колеги учители, приятни дебати ви желая – като се захванете да правите своите проекти за иновативно училище. Толкова можах да ви помогна. Дано не ви обезсърчих съвсем: да, всичко зависи само от вас самите, абсолютно всичко! (Законът не е пречка и преграда пред копнежите на разумните и на мислещите хора, законът не може да окове във вериги нашата любов по свободата; пък ако се наложи ще инициираме и длъжните промени в съществуващото законодателство, нали така правят свободните, разбиращите свободата си личности и граждани?!) Не чакайте отникъде помощ, за всичко ще решавате сами. Всичко е във вашата власт. Вие сте суверенът. Вие, имам предвид учителите, родителите, учениците, младите хора най-вече, нищо че ги сложих на последно място в това изброяване. От нас, гражданите, дето ценим и искаме да се ползваме от възможностите на демокрацията си, зависи всичко. Имаме пълните права да работим истински за едно пълноценно и качествено образование и за личностен просперитет на младите, на младежта на нашата страна. Имаме пълното право да работим самоотвержено за достойното бъдеще на нашата изтерзана от толкова много комунизъм страна! Имаме пълната власт и пълното право да направим нужното най-сетне да престанат униженията ни, защото комунизмът означава точно това: означава пълно пренебрежение към правата и свободата на суверенната личност, на суверенния гражданин. Е, с този комунизъм дойде времето да се разделим безвъзвратно и завинаги. Щото той, както знаете, се беше приютил в съзнанията, в душите ни. Дойде момента да го извадим и оттам - и да го изгоним без капчица жал. Е, някои, разбира се, може и да си пореват за него, стига толкова много да им се реве. Нека да реват. Нека да си облекчат малко душите. Като си пореват може душите им да се очистят от отровата, която съсипваше съществуването ни не ден или два, а цели десетилетия. Тия, които изискват от нас напълно готов проект за иновативно училище, който да представим за утвърждаване на съответните държавни органи на образователното ведомство, тия другарки и другари, очевидно, робуват на упоменатата древна, неверна и изцяло порочна представа, от която е крайно време да се освободим. Това тяхно изискване е пречка, и то най-сериозна, пред създаването на такива училища. Те коварно са преценили, че като искат нещо неизпълнимо, с това поставят преграда пред нещо, което явно не искат да стане, не искат да се случи, а именно - да възникнат въпросните иновативни учи-

111

лища. Те очевидно искат училищата ни да си останат неиновативни, т.е. да си останат под тяхна власт. Щото иновативно е училището, което е успяло да се изплъзне от властта на образователната бюрокрация. Е, съвсем логично е защо тази същата образователна бюрокрация не желае такива училища, дето са се изплъзнали от нейната власт, изобщо да ги има – по тази причина образователната бюрокрация прави всичко че да пречи на възникването на такива иновативни, иначе казано, демократични училища. По тази същата причина образователната бюрокрация иска да има такива иновативни училища, които не са съвсем иновативни, които уж минават за иновативни, а всъщност изобщо не са такива. Тя иска да има ментета иновативни училища - или пишман иновативни училища. Такива да са угодните на нея иновативни училища, които да са под нейна власт и контрол, да са в пределите на нейната стара и доказано негодна представа за образование и училище. Е, виждате сами, че без борба тук няма как да се мине, ще ни се наложи да се борим. Кой с кого и за какво ще се бори мисля че вече се очерта. Всеки би следвало да е вече разбрал и на коя страна на "барикадата" ще му се наложи да застане. Вие за себе си нали вече решихте на коя страна на барикадата ще застанете? Аз за себе си отдавна съм решил. То това нещо на кой страна съм застанал на мен лично отдавна ми личи, издал съм се, раздегизирал съм се, издал съм се, разобличил съм се, и то съвсем сам – и без бой. И вие следва да решите за себе си този главен проблем. Имате, прочее, два избора, два варианта за избор. Първо, да (о)станете верен служител на системата, която уж ще се променя, уж ще се реформира, ала не съвсем, тоест по същество ще си остане съвсем същата. При този вариант ще ви се наложи много да лъжете. Вие нали нямате скрупули да лъжете? Е, ако нямате скрупули срещу лъжата, ще можете да пробвате да се развивате по тази линия. Началствата ще са във възторг от вас. Ще ви обсипват с високи диференцирани заплащания, ще ви дадат грамота, може в един момент дори и орден да ви дадат. Ще се ползвате с всеобщо уважение, вярно, фалшиво и лицемерно, но какво от това, печалбите и облагите ви ще са съвсем реални, материални, финансови. Ще получавате заплата не защото сте чак толкова полезен на учениците, на младите, не, дори и да им вредите, пак ще получавате и заплати, и ордени, и всичко. И заместникминистър на образованието един ден могат да ви направят. Иначе, ако сте старателен, поне до директор на училище ще дорастете. Когато ви пенсионират всички ще реват с крокодилски сълзи за вас. Крокодилите дали изобщо могат да реват? Вторият вариант е да преживеете невиждан досега душевен поврат и да станете смел борец срещу ретроградната система; ще почнете да работите неуморно за възвръщането на автентичния смисъл на дейности като образование, учене, духовно и личностно общуване и обогатяване. Ще ви обявят за "народен враг" и ще се нахвърлят срещу вас като бесни кучета. Или кучки. Ще

112

ви гонят, плюят, ще ви ругаят, ще ви наричат изменник, ще пишат петиции срещу вас, ще ви опраскват, ще ви уволняват, ще устройват народни съдилища срещу вас, ще ви обявят най-тържествено за луд, ще дадат официално прошение до психиатрията да прати санитарите да ви арестуват. И други велики мигове ще ви се наложи да преживеете ако тръгнете по този благороден път. Един друг Учител, единственият, който се пише с главна буква, нали знаете как са го разпънали на кръста? Е, нещо такова ще ви сполети и вас. Трябва да издържите. Трябва да пожертвате високото диференцирано заплащане, грамотите, благодарностите от страна на началствата, ордените, тържественото изпращане с фанфари в пенсия. Ще ви се наложи и да погладувате. Е, може пък да не ви сполетят тия всичките изпитания и цялата тази проверка на силата на вашия дух, която ни се наложи да преживеем ние, дето бяхме "първопроходци" или пионери в битката за ново, свободолюбиво, демократично и човечно съвременно образование. Може пък да не ви се налага да изпиете всичките тия горчиви чаши. Може пък времената да са се променили и да ви подмине тази тежка участ. Знае ли се? Днес даже МОН ни дава инструкция да се променяме! Друго си е сега началството да ти дава позволение да се променяш. Опитайте де, какво ви пречи да опитате да тръгнете по един наистина нов път. Спирам дотук, щото се изморих. Пак ще продължа. Но не сега. Още малко трябва да попиша – с оглед да си завърша темата. Основното вече казах, налага се да нанеса само някои допълнителни щрихи – за да постигна поголяма плътност, гъстота и цялост на смисъла. Трудна е тази работа – писането. И то по такива щекотливи теми. Но няма как, такава ми е съдбата. В такова време съм се родил. В интересно време съм се родил. Хайде чао и хубав ден! Бъдете здрави! До нови срещи! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Едно училище не е училище ако не е иновативно, ако не осигурява простор за свободно разгръщане на творческия, личностния и духовния потенциал на младите неделя, 7 август 2016 г. Установихме, че образователната бюрокрация ни налага неиновативен начин за правене на иновативно училище: виж Истински иновативно е училището, което е успяло да се изплъзне от властта на образователната бюрокрация. Т.е. ни поставя в ситуация на невъзможност да направим истински иновативно училище; заставя ни да правим неистинско иновативно училище,

113

сиреч, заставя ни да правим "иновативно-училище"-менте – или пишман-"иновативно-училище". Или дори бих си позволил да го определя като "чалгаиновативно-училище". Щото ако нещо не се прави по верния, по подобаващия начин то просто няма как да възникне, да стане, да се роди. А вече доказахме, че иновативно училище се прави по иновативен начин. Другояче казано: по творчески, по свободен начин. Тия три неща – творчеството, новаторството и свободата – са съотносими, те си съответстват изцяло; едното без другите не могат. А свободата не е нещо, което може да се прави по план, по разсъдъчен начин. Творчество също не може да се прави така, нито пък може да се пораждат нови неща по порочния стар начин, който бюрокрацията в образованието иска да ни наложи. Защото за да напишеш предварително готов проект за създаване на иновативно училище, без този проект да е бил роден в едни свободни и творчески дебати в самата училищна общност е нещо като опит да създадеш вечен двигател, то е също така и кауза пердута, то е пълна невъзможност. То е и... баронмюнхаузенщина, т.е. да се опиташ да се извадиш от блатото като се издърпаш за собствените коси.

В истински иновативното училище не ние командваме живота, а оставяме животът свободно да поражда своето удивително и така пъстро разнообразие. Крайно време е да се разбере, че образованието и раждането на пълноценни личности е живот, е проява на истински, т.е. на духовен живот. Тия неща не подлежат на "съзнателно регулиране", на външен разсъдъчен контрол, на планиране, на командване чрез директиви или заповеди. Те просто трябва да бъдат оставени да се зачеват, развиват, раждат по един естествен, непринуден, иначе казано – по свободен начин. По жизнелюбив начин трябва да се ражда всичко в иновативното, т.е. в свободното училище. Което, казахме, е нещо като

114

"остров на пълноценен живот", защото само животът всичко твори, всичко умее да постави на точното място, да му осигури длъжния простор и прочие. Живот и свобода са двете главни условия за разгръщането на творческия и новаторски потенциал на човешките същества в иновативните, т.е. в истинските училища. Едно училище не заслужава името училище ако не е иновативно, ако не осигурява простор за разгръщане на човешкия, на личностния и духовния потенциал на младите хора. Виждате ли докъде сме я докарали – да говорим за "иновативни училища", та нали това говорене показва, че сме се откъснали от самата идея за това що е училище, което по идея е винаги новаторско, креативно, жизнелюбиво, човеколюбиво, свободолюбиво и прочие място! Какво училище, моля ви се, е училището, в което се погасява творческия плам на младите, убива им се любопитството, стъпква се тяхното желание да учат, ограничават се всички техни възможности да разгърнат личностния си потенциал?! Разбира се, никакво училище не е това, то е всичко друго, но не и училище. Примерно е зверилник - място, в което, поради неподобаващото отношение към тях човешките същества озверяват, озлобяват се, почват да се ядат едни други, да се ръфат, да се измъчват едни други, да се тормозят и пр. Сега сфанахте ли защо нашите училища много приличат на такива зверилници? "Приличат" ли казах? Изглежда съм станал прекалено великодушен щом се изразявам така... Един приятел, казва се Явор Ганчев, предложи преди време една чудесна метафора, която позволява много добре да се схване какво представлява изцяло сбърканото държавно-социалистическо и командно училище и образование - сравни го с ресторант или гостилница, в която на всички предлагат все едни и същи безвкусни манджи! Във всеки ресторант нормалното е да ти предложат меню и всеки според вкуса си да си поръча каквото иска ястие, нали така? Е, нали и в училището младите се "хранят", но с някаква изчанчена "духовна храна", която много-много не е желана из нашите простори. Та представете си ресторант, в който няма никакъв избор, а просто на всички клиенти сервират все едни и същи блудкави чорбалаци! Това е именно прословутият "държавен образователен стандарт". Децата не могат според индивидуалните си интереси и нужди, според вкуса си, да си поръчат да ядат това, което предпочитат и което им е вкусно, не, всички до един ще ядат "правилната храна", която тъй загрижената за здравето им премъдра партия е решила, е благоволила да им отпусне! ("Пуснаха кренвирши!" - аз никога няма да забравя този възглас от ранното ми детство, той още кънти в съзнанието ми; при него всички бабички в махалата зарязваха всичката си работа и хукваха към магазина да се наредят на опашка за кренвирши; кренвиршите или наденицата тип "Кучешка радост" не стигаха, разбира се, за всички, но пък за сметка на това представяте ли колко щастливи бяха късметлиите, дето са успели да се наредят по-напред в опашката и да си купят заветното половин кило кренвирши, които Партията им е отпуснала!)

115

Абе в наште български условия трябва да се използват всякакви метафори, свързани с яденето, най-популярния вид спорт за вечно гладната ни нация – особено когато се анализират проблеми, свързани с наш`то образование, с наш`те родни училища, които фактически са нещо като социалистически столови, като народни трапезарии, където на "гладните за знания" млади хора им сервират все едни и същи блудкави безвкусни манджи, сготвени в общия и така мазен държавен казан. Обществената столова е още един заветен символ на непрежалимия социализъм (думата "трапезария" ми се вижда буржоазна и стара дума, думата "столова" е руска, чисто социалистическа, само нея трябва да употребяваме когато говорим за нашенското образование!). И тъй, в социалистическата столова на родното социалистическо държавно образование няма менюта, от които да си поръчаш любимото ястие, на всички сипват все една и съща каша, сега сфанахте ли за какво намеквам от толкова време?! Има единен и типов държавен план, всички деца ще учат все едни и същи учебни предмети, все по еднакво количество часове, по едни и същи програми и прочие. Никакъв избор и никаква свобода тук не се допуска. Никакво значение нямат индивидуалните интереси и потребности на децата, не, "в унификацията е спасението на нацията", това са думи на поета Стефан Цанев. Пълната унификация в соцобразованието ни спаси нацията ни, няма що: сега нашата нация е потънала в бездуховност, в неграмотност, във фалшиво самомнение на притежателите на какви ли не кухи, лишени от каквото и да било покритие фалшиви дипломи. И тъй, какво ще трябва да бъде положението в едно нормално, т.е. иновативно училище? Ами същото, каквото е в нормалния ресторант. Има меню, всеки клиент (всяко дете, всеки ученик) сам си избира каквито си иска ястия, поръчва си ги и си ги яде както и колкото време иска. Учителите не са келнери, дето носят ястията, нито пък са готвачите на въпросните ястия, не бива да се възприема буквално особената ситуация, която възниква в този несрещан у нас тип училище. Ще се окаже, че в тях клиентите... сами участват в правенето на въпросните ястия, и то имат решаващо участие, а пък даскалите са нещо като консултантготвачи, които дори не приготвят ястията със собствените си ръце, а това го правят предимно самите ученици! За да привикнат младите не само да консумират разни готови храни (от хипермаркета на масовата медийна култура), но и сами да си приготвят разнообразни и вкусни (а това значи творчески, щото "готвенето" наистина е изкуство!) ястия, те трябва непосредствено да привикнат към въпросното "готвене" още от най-ранна възраст, а пък, знайно е, на човек му се налага да "готви" и да "яде" докато е жив, т.е. не само пасивно да учи и да потребява (приготвени от други хора) разни интелектуални и духовни "продукти", но и сам да сътворява такива оригинални и съответстващи на неговия душевен и личностен ресурс произведения. И тогава именно животът на човека става пълноценен и смислен, нищо интересно няма в простото консумиране на чужди, на приготвени от друг човек продукти, истинското е ти сам да започнеш

116

да твориш, да създаваш, да продуцираш: който не го е правил това нещо, който не го е преживял непосредствено, той просто няма как да разбере колко силно и велико е задоволството на оня човек, който е успял да постигне такова цялостно реализиране на своя човешки, душевен, духовен и личностен потенциал. Дано повече хора ме разбраха и дано постигнаха смисъла, чини ми се, направих нужното да им помогна в тази посока. Какви ще бъдат конкретните отношения в съответните училищни общности, как ще се уреждат тия отношения, как ще се регулират, как занимаващите се с образование и с учене индивиди ще търсят конкретните организационни форми на тяхното взаимодействие и прочие – всичкото това ще го решават единствено те по съвсем демократичен начин, то ще зависи само от тях, от никой друг, никой друг няма право да им се меси и да решава вместо тях. Да, знам, няма да им е леко, ще изпадат в какви ли не сложни ситуации на изпитание на тяхната твърдост, на проверка на тяхната пристрастеност към свободата, на отдадеността им към свободния живот. Казах, че никой друг не може да предвиди и да реши как е правилно да мислят те, как е правилно да действат, да живеят и прочие, това си е изцяло тяхна работа. Като работят всеотдайно, те ще имат, няма как да е иначе, своите постижения, те ще развиват у себе си ценни качества и умения, как да бъдат оценени и "валидирани" тези качества е вече друг проблем, който аз тук също не искам да предрешавам с даването на някакви безценни и премъдри напътствия. Ако един млад човек е придобил ценни качества, той дори и да няма съответния атестат или документ, тези качества и способности вече ги има като налични, благодарение на тях той ще разполага със съответните предимства, които няма как да не породят и постиженията му занапред. Такъв човек ще намери своето достойно място в живота, разбира се, ще му се наложи да се доказва тепърва, истинският изпит е изпитът, който животът ни провежда всеки ден! Това е решаващото, това е истинското, а всичко друго е само про форма, то е чиста формалност. На Стив Джобс нима му е попречило това, че няма диплома за университетско образование?! На Достоевски нима му е била нужна някога неговата диплома за военен?! Да давам ли още примери?! Едва ли има нужда. Нещата са пределно ясни. Тия, дето мислят само за оценки и за дипломи, а забравят за истински важните неща, позволяват си да ги подценяват, те много ще съжаляват някой ден; винаги е по-добре човек да залага на истинските, а не на мнимите, на формалните, на изкуствените, на маловажните неща. Ще ми се наложи пак да прекъсна тук разсъждението си. Изглежда работата ми клони към своя логичен край. Другият път най-вероятно ще ми се наложи да напиша последното есе от този цикъл. Заключителното. Дали да не направя своя проект в един пародиен план? Ще видим, това е хубаво хрумване. Нещата се поизясниха пределно и дори цялостно. Същината на проблема е интересна, не детайлите. Затова засега да си дам почивка, пък на свеж ум ще пиша заключителното есе. Хубав неделен ден ви желая! Бъдете здрави!

117

Училище на любовта – в какво друго да бъдат обучавани и възпитавани младите ако не в любов?!

Вчера не писах нищо по поредицата си за създаването на иновативно училище, последната публикация по нея е от онзи ден: Едно училище не заслужава името училище ако не е иновативно, ако не осигурява простор за свободно разгръщане на творческия, личностния и духовния потенциал на младите. Сега обаче ще продължа. Остана да се напише крайният, заключителният текст. Ето, имам намерение да го напиша сега. Ще се постарая да си довърша започнатото днес. Да видим какво ще се получи. Казах и доказах вече, че иновативно училище не се прави по предварително готов разсъдлив план, по дадена отнякъде отвън премъдра инструкция, то не е изобретение или конструкция на самонадеяния разсъдък. То е порождение на живота и на реалността, т.е. то се прави чрез дебати, чрез разумни решения на цялата заела се със създаването му общност от суверенни, иначе казано свободни индивиди. Как се управляват и организират свободните индивиди ли? Ами не е лесно, но пък заради тия трудности не бива да се отказваме от свободата си: робите се управляват лесно, но дойде краят на всяко робство и робуване. Дойде ерата на свободния и отговорния индивид! Та значи всичко, което ще бъде направено, то трябва да се реши непосредствено от самата демократична общност – чрез пълноценни и свободни дебати. Абсолютно всичко трябва да се решава само по този начин. Трябва да имаме обаче предварително съгласие върху принципите. А тези водещи, конституиращи едната такава демократична общност принципи са:

118

● На най-висш пиедестал стои регулативният принцип на свободата; ● Автономия на отделния индивид, суверенност на личността; ● Органична, пропита от личностност демокрация; ● Нейерархична, плоска, иначе казано, същинска, истинска демократична организация; ● Няма строго и неизменно разпределение на функциите, всичко се прави от проектни екипи според задачите: динамика, гъвкавост и мобилност; ● Общността е защитена от бюрокрация, в нея няма бюрокрация; ● Липсва външен контрол: самоконтрол; самодисциплина; ● Липсва външна, наложена организация: самоорганизация; ● Гъвкаво планиране, според конкретните проекти; ● Липсва власт според заеманото положение или социален статус: абсолютна власт на авторитета, на личностното и духовното превъзходство; ● Доброволно споделяне на фундаменталните ценности; ● Неконформизъм: нетърпимост към унификацията и подчинението, насърчаване на разнообразието; ● Уважаване на традицията при несъмнен приоритет на новаторството и творчеството; ● Зачитане на суверенните права на човека; Вероятно още принципи могат да се обособят. Това сега не мога да го предвидя, пък и няма смисъл да се стремя към изчерпателност: тия неща също подлежат на обсъждане, на дебатиране. Аз само подхвърлям някои смислови ядра, около които може да се оформи онова движение, което именно да породи нещо съвсем жизнеспособно и жизнеустойчиво. Ето, примерно, принципът на живота следва да бъде приет безусловно: животът е отрицание на системата (по Мамардашвили). Значи няма и не може да има обществена система на живота и на свободата, защото тъкмо системата е онова, което задушава и убива живота. Може ли нещо да съществува антисистемно? Разбира се, че може. Всичко живо съществува така, именно антисистемно. Изкуствените, нежизнеспособните неща са системни. Образователна система, основана на свободата, е нонсенс, е глупост. Самият живот е, повтарям, антисистемен, той не търпи системата. Системата е равна на робство. Ето, направих списъче на принципите. Това е главното. Те са скелетът. Останалото – плътта – ще обрасне около тях в един жив процес на раждане. Повтарям: на раждане, не на строене. Не архитектонически ще се строи това иновативно, демократично, свободолюбиво, жизнелюбиво, човеколюбиво училище, а всичко в него следва да се роди в един естествен, органичен процес. Край на строежите, ще заложим на раждането. А раждането е възможно благодарение на любовта. Да, представяте ли си, за малко да забравя да спомена най-основния принцип на новото училище: любовта! Това е най-главният може

119

би принцип, стоящ дори над принципа на свободата! Нали си спомняте това: Бог е любов. Е, какво ще кажете, успяхме ли да родим най-важното в нашата органическа идея за такова училище? Защо пък да не наречем този тип училище училище на любовта? Или училище за любов! Представяте ли си каква сензация ще бъде такова едно училище, дето младите ще бъдат обучавани и възпитавани най-вече на... любов! Скандално ли ви звучи? Еротично ли ви звучи? Вулгарно ли ви звучи? Е, ако ви звучи така, значи проблемът е изцяло във вас самите. Аз лично не виждам нищо скандално в това водещият, главният принцип на едно съвременно истинско училище да е любовта. Младите да бъдат възпитавани най-вече в любов – нима има нещо по-естествено от това? Ами в какво друго младите да бъдат възпитавани и обучавани ако не в любов?! В омраза ли да бъдат възпитавани и обучавани? В агресия ли да бъдат обучавани и възпитавани? В злоба ли да бъдат обучавани и възпитавани? А любовта ражда всичко останало, което е тъй ценно за човека: добро, красота, истина, човечност, искреност, чувствителност, душевна и личностна хармония. Да, ако душите на младите се овладеят от великата духовна сила на любовта, това ще им даде ключа към разгадаването на загадката на живота. Аз тия неща вече отдавна съм ги писал в своите книги. Те неслучайно носят такива странни заглавия: Тайнството на живота, Изворите на живота,Преследване на времето, Изкуството да се живее, Изкуството на свободата, Изкуството на мисълта, Животът на душата... Ето че, оказва се, аз целия си живот отдадох на създаването на едно такова училище, непрестанно съм работил за неговото раждане. Голяма работа, че книгите ми стоят непипнати от ръка на читател в складовете и по борсите, стоят арестувани там, много ясно че такива опасни книги ще имат точното такава съдба в бездуховна страна като нашата? Остана пък да имат някаква друга съдба моите книги в страна като нашата – страна, в която виреят и просперират само ментетата, а не истинските неща... И тъй, училището, което следва да се роди, ще бъде училище на любовта и на творчеството. Без любов и без творчество нищо добро не може да се роди в този свят и в този живот. Апостол Павел ли беше казал това: "... Ако любов нямате – нищо нямате..."? Той го е казал, кой друг може да го каже освен него?! Превъзходно го е казал обаче. Дали да не цитирам целия откъс? Защо пък не, щом трябва, ще го цитирам, щото по-добре изобщо не може да се каже, а има огромен смисъл: 13 гл. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка. 2 И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

120

3 И ако раздам целия си имот за прехрана на бедните и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не ме ползва. 4 Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, 5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло, 6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, 7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. 8 Любовта никога не преминава; обаче пророчества ли са, ще се прекратят, езици ли са, ще престанат, знание ли е, ще се прекрати. 9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме, 10 но когато дойде съвършеното, тогава това, което е частично, ще се прекрати. 11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете отсъждах. Но когато станах мъж, прекратих детското. 12 Защото сега виждаме неясно, като в огледало. В древността огледалата са представлявали полирана метална повърхност и са отразявали само неясен образ, а тогава ще видим лице в лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и аз съм бил напълно познат. 13 И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голямата от тях е любовта. Из Първото послание на Свети апостол Павел до коринтяните Не следва ли тези тъй велики в мъдростта си думи да бъдат изсечени на най-видно място в училището, което предлагам да създадем? Ако искате, нищо не пречи да го сложим на най-видно място. Вие решавайте, аз само предлагам. Ако искате ме обругайте че съм го предложил. Ако искате, си замълчете на тъй екстравагантната ми идея. Този пък Грънчаров е с толкова размътен мозък, че вижте какви глупости предлага, моля ви се: училището му да се нарича Училище на любовта! Луд човек, пълен идиот – каква любов бе, ало, иди се лекувай! Как може тъкмо в училището да... развращаваме младите като им предлагаме да правят любов! Да се упражняват, моля ви се, в правене на любов?! Той Грънчаров обаче освен луд е и голям развратник, ний винаги сме подозирали, че той е крайно опорочен човек! Ето, сам си го призна! Неговото училище непременно ще стане нещо като... бардак, като вертеп, като блудстващ дом! Срамота! Да развращава младите – това иска тоя урод Грънчаров! Той заслужава да има същата съдба като оня проклетник Сократ, който, както знаете, е осъден на смърт точно за това: щот развращавал младите! Учел младите на... не мога да си позволя да кажа на какво ги е учил тоя мръсник Сократ... учил ги е, ще го кажа по-интелигентно, да правят любов... мъже с мъже! И от тази любов, представяте ли си, да се раждат... истини! Мъжете да раждат... деца, ето на това ги е учил! Срам и позор!

121

Мъжете следвало също да раждат, а децата на мъжете били... истините, идеите, какъв срам?! Нещо такова май предлага Грънчаров, ний надушваме как стоят нещата! "Училище за любов", "Училище по любов", "любовни училища", има нещо гнило тука в Дания! Безсрамник неден! Както и да е де. Аз пък съм много горд, че успях да постигна най-сетне възловата дума, която всичко в тези училища обединява, именно думата любов. Както има религия на любовта и на свободата – такава религия е именно Христовата - така трябва да има и пълноценни духовни училища, които са именно предлаганите иновативни, демократични, свободолюбиви, жизнелюбиви, правдолюбиви и прочие училища. Е, ще учим в тия училища младите хора да обичат ей-такива неща: свободата, животът, истината, доброто, красотата, мъдростта и прочие, ще им помагаме да се преизпълнят с възхищение и с цялостно отдаване на тия велики духовни ценности. В какво друго да бъдат обучавани и възпитавани младите ако не в любов?! Старците ли да учим на любов?! Разбира се, че младостта е времето на любовта, ето, младите в училище ще изучават найвече любовта! Аз не виждам нищо ненормално и неестествено в това, напротив, то е най-естественото. Как сме могли досега да пречим на младите да усвояват тъкмо любовта, как сме могли досега да не им помагаме да преуспяват тъкмо в любовта, в най-важното, без което животът нищо не струва?! Разбира се, това е фундаментът за раждане на една пълноценна личност, има ли го него, на тази здрава основа може да се развие вече всичко останало, което е потребно на един млад човек в нашето време: и прекрасна професия той може да усвои, и какъвто си иска занаят, и каквото си иска доходно занимание и прочие, ако иска нека да се занимава с изкуство, ако иска нека да се занимава с религия, ако иска нека да се отдаде на науката или пък на философията, на техниката, на технологията, на каквото иска нека да се отдаде младият човек, това си е изцяло негова работа, нали така, ние в тази негова работа изобщо няма да се месим?! Всичко нека да се приучи той единствено да решава. Има ли я здравата личност, тогава на тази твърда основа всичко останало може да бъде постигнато и открито, присвоено и прочие. Мисля, че казах главното, а вие как мислите?! Това, че в нашето ново и новаторско училище всеки млад човек сам ще си прави учебните планове се подразбира, нали така? Това, че всеки млад човек, че всеки ученик (то учител и ученик, тези функции, ще се преплитат така, че не бива да се разграничават!) сам ще решава с какво да си уплътнява времето, с какви занимания да се занимава и прочие пак се подразбира и няма вече смисъл аз специално да го изтъквам или да го обособявам в отделни параграфи и пр. Има още куп неща, които могат да бъдат казани, но светлината на вече написаното това, чини ми се, е вече съвсем излишно. Казах каквото трябваше. Това е. Останалото зависи вече изцяло от вас самите! Мислех да пиша своя проект за иновативно училище в един пародиен план, но сега ми пресекна ищаха да постъпя така. Решавам да се откажа от този

122

вариант. Ще се задоволя с вече написаното и казаното. Стига толкова. Изморих се вече. Край. Точка. Всичко останало зависи вече само от вас. Из ви подхвърлих идеята, вярвам, че вие самите можете вече да сътворите и да измайсторите нейната "плът", вие сами следва да родите и изобретите всичко останало. Можете, убеден съм в това! Повярвайте и вие самите в себе си - и всичко ще постигнете. Даже и невъзможното! За свободния човек, прочее, невъзможни неща няма. Блажени ония, които искат невъзможното! Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! До нови срещи! Живот и здраве да е само, дай Боже! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Кратък курс по актьорско майсторство на сър Антъни Хопкинс четвъртък, 11 август 2016 г.

(Четвъртата част не можах да я намеря, ако я намерите случайно вие, моля, кажете ми къде е да я добавя...) Кратък мой коментар: Изкуството е това нещо, което най-лесно приучава и привързва младите не само към творчеството, но и към свободата, а това значи и към чувствителността (обединяваща свобода и творчество – чиста, рафинирана човечност! – в една неделима цялост).

123

Ето по тази причина в едно истински иновативно и творческо, иначе казано, демократично (свободолюбиво, а това значи и духовно възвисено и изтънчено) училище на младите трябва да се осигурява пълноценната възможността да се занимават с каквито си искат изкуства, според интересите, потребностите на душите и талантите си. Ще се получат прекрасни резултати: няма, не може да има добре развита индивидуална образованост на личността (направете справка какъв е автентичният смисъл на това, което наричаме образование, той няма нищо общо с разпространената повърхностна представа за това нещо) без хармонично развитие на емоционалността, чистата човечност на човека. А това нещо беше жестоко потиснато в досегашните традиционни и несвободни училища, които акцентираха върху хипертрофираното развитие на един самонадеян и кух позитивистично разбран интелект (т.е. залагаха на развитието на една едноизмерна, едностранчива, ощетена от прекомерно разсъдъчна рационалност и поради това непълноценна и страдаща човешка душа). Ако ме разбирате какво се опитвам да ви кажа де... но това едва ли е много сигурно...

Учителите ще станат иновативни по един най-лесен начин: като престанат да се държат с учениците си заповеднически, като престанат да издават заповеди! четвъртък, 11 август 2016 г.

Сега вече работя върху предпечата на поредицата от мои есета по темата как се прави иновативно училище. И отвреме-навреме, зачитайки се в текста (който е още твърде суров за да бъде превърнат в книга, непрекъснато го редактирам и "шлайфам"), в главата ми хрумват някои удивително прости неща, които там съм пропуснал да кажа. Примерно ето това:

124

Сегашните ни учители ще станат изцяло иновативни по един най-лесен начин: като престанат да се държат с учениците си заповеднически, т.е. просто като престанат да издават непрекъснати заповеди! Речта на един нашенски учител е поредица от заповеди, която от коя по-брутални, а много често лицемерни, завоалирани, но винаги – коя от кой по-подлички! Е, щом престанат да издават заповеди, нашите учители от традиционни ще станат мигновено съвременни, иновативни, революционно-реформаторски и каквито си искате ги наречете. Но тук възниква един сериозен за повечето учители и дори направо бих казал съдбовен проблем: А може ли нашенския разпространен тип учители изобщо да съществуват в училище без да заповядват?! Те друго съществуване не познават освен това, заповедническото, как тия хора занапред изобщо ще съществуват в коренно променената ситуация? Много е коварен този проблем. Чини ми се, той не е по силите на повечето учители, те едва ли ще могат да излязат с чест от него. Който учител успее да разговаря с учениците си без да заповядва, без да се държи като самозван господар, който успее да започне свободен и личностно равнопоставен диалог с тях, той ще се адаптира към промяната. който не успее въпреки опитите си да се раздели с разпространения фатмашки (който не знае тази дума, нека пита или да направи справка, хайде, да ви кажа аз: "фатмак" в казармата наричат изчадието, наречено "старшина", това е подофицерски чин, това са най-гадните и най-подлите, а също така и най-тъпите началници във казармите!) стил на общуване с учениците, той най-вероятно ще трябва да се раздели с учителската професия. Толкова по този въпрос. Ще вмъкна тази своя добавка на подходящо място в текста на раждащата се сега нова моя книга за прословутата "реформа" в българското образование, която уж ще се отприщи от тази есен... което изобщо не е сигурно де, предстоят тази есен нови и нови борби из нашите тъй странни и причудливи, да не кажа абсурдистки и дори сюреалистични училища... Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

125

Интересуват ли ви книжките от популярната библиотека на списание HUMANUS?

126

127

128

129

А книжките на самото списание интересуват ли ви?

130

131

А това е корицата на новата книжка, харесва ли ви?

ЗА КОНТАКТИ: angeligdb@abv.bg 132