Uchilishte po svoboda 6 by Ангел Грънчаров

ЧАСТ 6

Ангел Грънчаров

УЧИЛИЩЕ ПО СВОБОДА Моята борба за непосредствено и практическо РЕАЛНО ДЕМОКРАТИЗИРАНЕ на отношенията в нашата училищна общност ЧАСТ 6

(Документално изследване, базиращо се единствено на фактите от живота)

Всички права запазени. Нито една част от тази книга не може да бъде размножавана или предавана по какъвто и да било начин без изричното съгласие на автора.

ISBN © Ангел Грънчаров © Издателство ПРОПЕЛЕР 2017 г. 2

СЪДЪРЖАНИЕ: Онова, в което вярваме, е най-реалното…………………………………………………………………………….5 Българското училище се е заплело в проблемите си като петел в кълчища: "кълчища" на несвободата, на нежеланието да бъдеш свободен, на страха от свободата, на малодушието пред свободата………...6 Предаването "На Агората..." от 24 март, темата: Какво бъдеще очаква нашата цивилизация на свободата?..................................................................................................................................................................12 Палав професор урежда изпити срещу секс – в уникалната образователна система на нашата уникална държава!.........13 Дай цвета си, във вечността да бъде с мен………………………………………………………………..………13 Руско-путинските кагебистки империалисти мразят свободата, по тази причина са извън пиршеството на живота и са обречени на неминуема гибел…………………………………………………………….………14 Аз по-хубав комплимент за г-н Президента не мога да се представя – да вбеси така силно една комунистическа динозавърка е най-голям комплимент!.......................................................................................14 Съдбовно необходими са ни хора, всецяло предани на каузата на свободата, нужни са ни и личности, отдадени на тайнството на живота……………………………………………………………………………..……15 Моля ви, откъснете се за малко от глупостите и дреболиите, с които се занимавате, освободете съзнанията си за истински важното!.........................................................................................................................19 Ето защо свободата е велика сила……………………………………………………………………………..……20 Говори вдъхновителят Светлин Наков, послушайте го…………………………………………………………..21 Мисля, че това е истина – или не е, а, какво ще кажете?.............................................................................21 И какво, от маймуна ли все пак е произлязъл човекът?...............................................................................22 И образованието, и възпитанието у нас е поставено на безусловни тарикатски основи: ние очевидно се мъчим да надхитрим не само живота, но и себе си дори!............................................................................23 Всички комунисти си приличаха в едно – не работеха, не обичаха да работят……………………………..25 Какъв трябва да е пълноценният човек се знае, но си позволихме да забравим, допуснахме да се откъснем от истината и да заживеем в раздор с нея………………………………………………………………..26 Моята вчерашна разходка до местността около река Марица, на път до църквата "Света Петка", град Долна баня…………………………………………………………………………………………………………….…28 Някои мисли на Николас Гомес Давила………………………………………………………………………...…..29 Глупави са вашите страхове, драги наши възпитатели, дето треперите от такава нескривана неприязън както към личността, така и към свободата!..................................................................................................30 Наистина, вярно ли е това, че да си роден в богато семейство те поставя в по-трудна позиция от това да си роден в бедно семейство?.....................................................................................................................33 Хората с празни сърца и пълни стомаси са опората на човеконенавистническите политически режими от рода на съвременния руски национал-комунизъм……………………………………………………….……34 Предаването "На Агората..." от 31 март, темата е: "Кога едно общество е истински свободно?"…...…..35 Един от най-убийствените въпроси, които Президентът Рейгън е задал на комунистическите тирани...35 Само постигнатото чрез напълно свободен избор има смисъл и ценност, всичко друго е лишено от смисъл, то не помага на човека, а му вреди……………………………………………………………………………36 Главен враг на българското образование е корумпираната министерска образователна бюрокрация..37 Да, битите лекари очевидно не са невинни: та кой бие човек, непредизвикал с нищо боя?!....................38 Кратко пояснение за същината на истински дясната управленска философия……………………………..39 Наистина, "малка" ли е България – и на кой е изгодно да ни внушава, че сме толкова "малки" – и "незначителни"?.......................................................................................................................................................40 Престъпността е неизбежен резултат от липсата на ред………………………………………………………..41 Какво означава мъж или жена прекалено страстно да обича лице, носещо крайно циничната за българското ухо фамилия "Путин"……………………………………………………………………………………………42 Нови ярки свидетелства за умственото и нравствено уродство на путинистите………………………..…..45 Държавата у нас официално спонсорира насилници със социопатски тенденции, битови фашизоиди – и институционализира субкултура на линч и нечовешко отнасяне с хора, търсещи убежище от война….46 Молба за съвет относно издаването на списание HUMANUS…………………………………………….……47 Запазихме манталитета, характерен за социалистическата държава………………………………………..48 3

Свободолюбиво училище стартира и в Пловдив тази есен……………………………………………….…….48 Не мога да дезертирам, да изменя на своя дълг като човек, като гражданин – и да избягам в чистите пространства на духа…………………………………………………………………………………………………..49 Малък спор с "колегата" и учителя Шопенхауер……………………………………………………………..……50 Предаването "На Агората..." от 7 април, тема: Същност на свободата е освобождаването – как така?.51 Когато някой заговори за патриотизъм, това значи много се краде – и затова ни баламосват, за да прикрият кражбите си…………………………………………………………………………………………………….….51 У Нашенско е така: всички мърморят, ала никой и малкото си пръстче не ще да мръдне та да се променят нещата!.......................................................................................................................................................52 Отново за това що е "патреотизъм" – и за принципното му различие с патриотизма……………………...53 В час по философия днес... нещо от написаното на дъската………………………………………………..…54 За вярата и за отношението й към истината……………………………………………………………………....55 Души, терзани от конспиративистки, неокомунистически, антиевропейски, русофилско-атакуващи и други подобни глупости и идиотщини…………………………………………………………………………….…56 Примерът на Марк Пастернак, напуснал училище за да стане милионер……………………………………57 Трябва смирено да посрещаме изпитанията и бедите, те са проверка на нашата издръжливост, на силата на духа ни, на способността ни да се борим, на твърдостта ни……………………………………….…58 Свидетелство, че обитателите на сградата на МОН всъщност обитават някоя друга планета, нямаща нищо общо с нашата…………………………………………………………………………………………………...59 Някои въпроси за осмисляне и обсъждане в часовете по философия……………………………………….60 Обява за следващата сбирка на Дискусионния клуб……………………………………………………………..61 Медиите у нас продължават да изпълняват руската поръка да предизвикват ескалация на напрежението между българи и цигани с оглед дестабилизация на България………………………………………….…62 Предаването "На Агората..." от 14 април, темата е: Можем ли да водим продуктивен дебат?................63 Важни въпроси за разсъждение, обсъждане и изпитване по философия на правото………………….….63 Ето това ми дава сили да продължа……………………………………………………………………………...…64 Предлагам дискусия на тема: Време ли е отново да се откажем от свободата?.......................................65 Един проблем за обсъждане: Как може да се реши "циганският проблем"?..............................................67 Как тези момчета без бъдеще и без надежда да разберат, че това, което правят, не е редно?..............68 Дискусия на тема „Какви са признаците на стреса и как се справяме с него?”……………………………...69 Ако всичко е истина, това значи, че нищо не е истина…………………………………………………………...69 Предложение за дискусия: Чистият капитализъм ли просперира – или "социално-отговорният"?...........70 Засега единствените обнадеждаващи симптоми, които откривам, са огънчетата, заблестяващи в очите на някои ученици………………………………………………………………………………………………………..71 Бог да ни е на помощ в борбата срещу тази арогантна антихристиянска и ченгесарска напаст!.............73 Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората…………………….…74 Осанна, ликувай от радост: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица!...............................................................................................................................................................74 Как и кога ще станем истински ученици на Христос?....................................................................................75 По-страшна от смъртта е гаврата, непресекващото всекидневно унижение!.............................................76 Какъв е вечният, непреходен смисъл на историята с разпъването на кръста и възкресението на Иисус Христос?............................................................................................................................................................78 Предаването "На Агората..." от 21 април, темата е: На какво ни учи Христос?.........................................78 Списание ИДЕИ, година VIII, кн. 1 (22 от основаването) замина за печатницата, приемаме поръчки за хартиеното му издание……………………………………………………………………………………………..….79 Приятна среща в скайпа с моята някогашна учителка по химия……………………………………………….79 Ето какво съдържа новата книжка на списание ИДЕИ………………………………………………………..….80 А да понасят истината колцина умеят?..........................................................................................................80

Онова, в което вярваме, е най-реалното понеделник, 28 март 2016 г.

Имам три свободни часа ("дупка в програмата") и по тази причина седя в библиотеката на училището и чета товаонова, а също така и решавам нещичко да напиша (доколкото ми стигне времето) в своя дневник – където обикновено пиша за вълнуващите ме проблеми в сферата на образование и училищния живот. От доста време не съм писал за тия неща. Днес ще пробвам да напиша нещичко. Преди малко имах час по философия (по т.н. "чиста философия") с ученици от един 11-ти клас. Минаха близо 10тина часа откакто аз им водя тия часове. За цялото това време учениците имаха и още имат възможността сами да решават кога да се изявяват в часовете, т.е. моя милост като техен преподавател им заявих, че няма да ги изпитвам "по нежелание", т.е. делегирах им това право на тях самите, мисля, че направих нещо необходимо и съвсем естествено, с оглед да се почувстват спокойни и свободни в часовете по философия, да могат да се изявяват по-пълноценно; тази свобода, писах вече за това, те не са ми я искали, аз, тъй да се рече, им я подарих. И по този начин за цялото това време учениците бяха поставени в една по-различна ситуация, в която трябваше да се адаптират: принципно различно е да не се чувстваш принуждаван, а сам да решаваш кога свободно да се изявиш. Аз им заявих на учениците, че в това време те фактически участваха в един своеобразен "тест по свобода" (или "експеримент по свобода"), при това съвсем практически тест; изследвани бяха техните реакции; и се оказа, че огромната част от учениците не успяха да се адаптират и да се възползват от тази "придобивка", т.е. свободата им повлия негативно, повечето не се възползваха от възможността, стояха си през цялото време просто като "зрители", чакаха нещо, неизвестно какво, отпуснаха се, почнаха да идват съвсем неподготвени (страхът от изпитване като регулатор отпадна, беше елиминиран), е, в крайна сметка това доведе повечето ученици до провал: оня, който през цялото това време е бил пасивен, не е участвал в дискусиите, с нищичко не е допринесъл за изясняването на въпросите, такива хора получиха... двойки! И ето, сега сме първите часове след получаването на тия двойки, интересно е как това нещо им повлия. Аз тепърва ще пиша по този въпрос, това е много интересна тема, имам доста наблюдения вече, но очаквам да мине повече време и да се изявят по-ясно съответните ефекти. Днес поставих темата за свободата – от раздела за човека и човешкото. Нов раздел откриваме с тази тема. Повечето ученици, съвсем логично според казаното дотук, не разбирайки що е свобода, реагират обикновено ето как: е, пак ли за свободата, омръзна ни тази тема, все за свободата предъвкваме, какво повече може да се каже по нея, та ние и миналата година, и първия срок сме говорили за свободата, егати досадата, пак за свободата трябва да мислим и да говорим! Очаквана е тази реакция в така и така сложилата се ситуация. Аз пък се опитвам да ги убедя, че темата за свободата е толкова голяма, че е неизчерпаема; че тук не е достатъчно просто да имаш "мнение" за това що е свобода, да имаш някаква бегла или обща представа за това що е свобода, говоря им за това, че по философия имаме възможността всеки да опита да постигне целия този така възвишен смисъл, който се крие в пълноценната идея за свобода, а пък свободата като идея съдържа в себе си такъв огромен и мощен духовен заряд, че когато душата на един човек се овладее от нея, тогава този човек вече не е същият, изживял е вече един коренен духовен поврат – и пред него се откриват невероятни хоризонти. Държа им аз на учениците си една кратка реч в този смисъл, а повечето от тях ме гледат с изпълнени с недоверие очи; а напоследък се появиха и ученици, които агресивно и подигравателно подхвърлят: "Свободата или... салама?" и прочие глупотевини; очевидно с тях за свободата много е говорено, говорено е и по другите предмети, ала е говорено по неподходящ начин, което е довело до такъв ефект, именно до отвращение и от темата, и от самата дума даже. И аз трябва да възвърна по някакъв начин респекта и към думата, и към идеята, и към темата, и към проблема – и към всичко останало. Трудна

работа е тази, знам го от опит. Пълно е с хора у нас, които не вярват в свободата - и по тази причина тя за тях очевидно не съществува. Преди малко в коридора (аз днес съм също така и дежурен, обикалям по един коридор да наблюдавам по време на почивка дали има ред и пр.) се замислих за следното: само в онова, което вярваме, само то и съществува, нали така? Като не вярваш в Бог, Бог за теб не съществува, т.е. позволил си неверието ти да доведе до това, че да се откъснеш от великата истина, че има Бог, една истина, която е постижима само чрез вярата. По пътя на вярата. А е пълно с хора, които в нищо не вярват. Или вярват в някакви химери, в илюзии, вярват в глупости, в празни, кухи неща. Вярвал, видите ли, в това, което "може да се пипне с ръка", ами че това е пълна идиотщина, в тия неща, които можем да пипнем или да видим, в тях няма смисъл да се вярва! В парите вярвал, в материалното вярвал, в "непосредствено очевидните неща" бил вярвал – но в тях също така няма никакъв смисъл да вярваш, към този род неща подобава съвсем иначе да се отнасяш. Та в тази връзка ето за свободата очевидно се налага да повярваш – а на тази основа и да я обикнеш. Онова, в което вярваме, него започваме и да го обичаме. Свободата не е "нещо", не е вещ, тя е "нищо", но е такова странно и мощно "нищо", от което за човека зависи всичко. Духовните неща за повечето хора се все "нищо", те и затова в тях не вярват, те по този начин, като нямат контакт с тия неща, като душата им е чужда на тия неща, на това основание тези неща за тях очевидно и не съществуват. Значи излиза, че по някакъв начин трябва да се въздейства на душите им, че да почнат да вярват в подобни "въздухоподобни" или "призрачни", в смисъл на "нереални" неща: а пък нещата, в които вярваме, точно на това основание стават именно найреалното. Пълно обаче е у нас с хора, които в нищо не вярват, а на това основание живеят в един твърде беден и скучен свят, празен точно толкова, колкото са празни и душите им. Светът, в който живеем, който обитаваме, точно зависи от духовния потенциал, който е скрит в душите ни. На това именно основание, след като поради крещящата бездуховност, която владее душите им, такива хора са оскотели дотам, че неминуемо светът, в който те живеят, е точно толкова скотски или мизерен (откъм човечност). Светът, в който всеки човек живее, точно съответства на "микрокосмоса" на собствената му душа, щото този външен свят, който човек обитава, точно отговаря на света на собствената му душа, той е нейна обективация, материализация, екстериоризация, проекция, творение и т.н. И ако в душата ти няма кой знае какво или пък си допуснал душата ти да се владее от какви ли не бесове, които са произведения на духовната оскъдица, в която пребиваваш, то и твоя свят ще бъде в същата степен бесовски, извратен, крив, пошъл, мизерен и т.н. Темата е голяма, опитвам се да пиша този текст в учителската стая (преселих се тук за кратко, ала съжалявам за това), ала в нея има голям шум, поради което ще се откажа (засега) от писането. А имам още много неща да кажа по подетата тема... (Продължавам да пиша по този текст, недовършен е... като намеря време ще го продължа...)

Българското училище се е заплело в проблемите си като петел в кълчища: "кълчища" на несвободата, на нежеланието да бъдеш свободен, на страха от свободата, на малодушието пред свободата вторник, 29 март 2016 г.

Това на снимката са въпросните кълчища. Предполагам, че много хора не знаят какво е кълчища, ето това е... В кълчища великолепно се заплитат какви ли не петли, включително и административни, образователни, политически, абе каквито си искате петли; предполагам петел знаете какво е? А самодоволен административен петел можете ли да се досетите какво е? :-) Продължавам разсъжденията си, подети вчера, в публикацията със заглавие Онова, в което вярваме, то за нас съществува, нещо повече, е най-реалното. Тя остана съвсем недовършена, просто нямах никакво време да седна да

пиша в продължение на деня: вчера имах рожден ден, знаете какво е, няма време да се пише. Тази сутрин обаче ставам съвсем свеж и бодър и след кратка обиколка из фейсбук (разбрах какви са текущите простотии, направени или казани от нашия неудържим премиер, примерно тази: Васко Начев: От откритието до комерсиалния добив на нефт и газ минават години, където пише ето какво по повод на негово вчерашно изфърляне:"Всички твърдения на политиците, че едва ли не от 19-ти април започваме да дупчим и да си продаваме газ и нефт са далеч извън стандартите на нашата индустрия, а често са и противопоказни, защото създават сред обществеността невярна представа за процесите, трудностите, рисковете и шансовете.".); и в един момент се пресищам и сядам да пиша по истински важните според мен неща, свързани със ситуацията в образователната ни система. А ситуацията там, знаете, е направо отчайваща, като найотчайващото е, че тия, дето съзнаваме, че е толкова отчайваща, сме съвсем малко! (Мнозинството предпочита да си живее с опасната илюзия, че въпросната ситуацията изобщо не била отчайваща и можело да се търпи колкото си щете още!) Да, за мен най-отчайващото е безхаберието, и то масовото, липсата на подобаващото за случая естествено безпокойство или притеснение. Най-коварни са нашите самоуспокоителни илюзии, благодарение на които не съзнаваме колко отчайваща е реалността. Благодарение на такива илюзии съзнанието на мнозина обитава свят, нямащ нищо общо с реалния. Илюзионизъм от този род, при това добиващ масови мащаби, мащаби на епидемия, е чумата на нашето време. А причина за всичко е това, че повечето хора са допуснали съзнанието им да се владее от изцяло погрешни представи за нещата. От представи за нещата, които са отживели времето си. Които са анахронични. Това са представи, на които отдавна им е минало времето. Ще дам няколко примера. Аз постоянно обсъждам с учениците ми какви ли не проблеми, забелязва се, че много от тях откликват, включват се в обсъжданията, други многозначително мълчат, ала си личи, че мислят, че са развълнувани; цялата работа е да се разбие по някакъв начин фалшивата увереност, че "всичко ни е наред", че нещата, макар и плачевни, инак не можели, видите ли, да бъдат (ние не допускаме промяна, не смеем да опитаме нещо различно, инертни сме като говеда, ала илюзията, че ако нещо променим, щяло било да стане още по-лошо, ни успокоява и дезактивира!). А че нещата не вървят по досегашните утвърдени начини и подходи, е от ясно по-ясно. Е ясно като бял и слънчев пролетен ден. Само пълни слепци не могат да възприемат тази ослепителна белота! Знаете ли колко приятна атмосфера възниква в часовете когато (въпреки оскъдното време, с което разполагаме, прословутите 40 минути на учебния час!) повече хора успеят да се настроят за дебат когато разговорът ни по някой действителен проблем потече, повече хора се замислят и започнат съвсем откровено да изразяват мислите си! Този е начинът: за всичко трябва да се дебатира, и то с пределна откровеност! Да, обаче липсва настройката, липсва желанието, липсва съзнанието, че този е верният път, този е истинският подход. Масово липсва това съзнание. Вместо да разговаряме с пределна откритост за тежките проблеми, масово народът (ученическият, родителският, учителският, гражданството също) си мълчи. Да, кюти си. Трае си народът. Е, ние в моите часове не си траем и разговаряме за всичко. Особено в часовете с 12-ти клас, на които аз водя предмета "Свят и личност" (гражданско съзнание и личностно развитие, по моята терминология). Много често се пораждат чудесни дебати! Вярно, в тия дебати не се включват всички ученици, но се появиха и групи ученици, които са твърде активни. По всеки въпрос на живота (в сферата на образованието животът не бива да бъде прогонван!) трябва да питаме учениците: а вие какво мислите по този въпрос, каква е вашата позиция? Ти какво мислиш, ти мислил ли си по този въпрос? Ти как разбираш нещата? Ти какъв изход предлагаш от създалото се положение? Дайте заедно да мислим и да търсим истината – ето този е верният подход. А не да чакаме отгоре "да ни спуснат" премъдрите решения на всички въпроси! Не, няма да дочакаме този прекрасен ден, в който премъдрата ни образователна бюрокрация ще благоволи да ни "спусне" всички чудотворни решения на проблемите. Ние сме тези, които трябва да открием и изобретим верните решения. Ние, не някой друг. Виждате ли колко просто е всичко това – ала е фатално, че и това не се съзнава. Ето, почвам да давам примерите си. Като по поръчка примерите ми ги сервира самият живот. Самата действителност. Вчера примерно имахме "съвет" педагогически. Чудно е защо обаче го наричаме "съвет", при съвета, би следвало да се предположи, се "съветваме" – т.е. обсъждаме, мислим заедно, търсим решенията. Не, при обичайните "съвети" всички масово мълчат. И се решават нещата без никакво обсъждане. Нищо не се обсъжда щото, видите ли, "всичко отдавна е вече решено, нищо не зависи от нас!". Всичко било решено в "нормативните документи", в "инструкциите отгоре", в наредбите, в правилниците. А от нас просто се иска да изпълняваме. Ние, видите ли, сме били нямали прерогативата да мислим – и да обсъждаме. Немало смисъл да се мисли. И ето, вчера на нашия съвет "гласувахме" без никакво обсъждане (по съществото на проблема); да, на "съвета" се гласува - без да си губим време да се съветваме. Ще се наложи да измислим точна дума за това, което правим: вместо "съвет" очевидно това, което всъщност правим, трябва да го наречем "гласувателница", примерно. А вчера гласувахме наказания на "провинилите се ученици". С какво са се провинили най-вече ли? Ами как с какво: бягат от часове! И като "неизвинените им отсъствия" минат определена бройка, ний им налагаме наказания. Смята се, че като накажем някои ученици, другите ще се уплашат и ще потиснат склонността си да бягат от час, т.е. ще почнат да се въздържат да бягат от часове. (Те може и да не бягат, а просто да си ходят когато напускат часовете, но това, че наричаме това явление "бягане от час", е много характерен израз: така силно не им се стои в час, че им се налага "да бягат" от него!) Крайната мярка, с която се наказва "много често бягащият" ученик, е "преместване в друго училище", до която обаче почти не се прибягва – и учениците това прекрасно го знаят: да бъде "изключен" един ученик от училище е крайно тъпа мярка, щото с нея "сами режем клона, на който седим"; знайно е, че в лицето на всеки ученик ний виждаме някакви си там"двукраки... 1500 лева", толкова ли стана държавната субсидия за всеки ученик годишно? Е, по тази причина наказваме, ала... не съвсем, щото умната система е устроена твърде тъпо: да режем сами клона, на който седим, ний не сме, видите ли, чак пък толкова тъпи! Е, ще се преструваме, че наказваме, ала наказваме не съвсем, само ей-така, про форма, белким някой ученик се уплаши. Знаем добре, че никой ученик няма да се впечатли, камо ли да се уплаши. Наказваме с "предупреждение за изключване" и с... "обществено полезен труд"! Наказание еди-колко си часа обществено-поле-зен труд ще получат ония ученици, които са бягали от час, примерно, 10 часа; като наближат 15 часа бягствата им, ще ги уплашим с

"предупреждение за изключване"! Леле, колко страшно стана! Всички треперим и се молим да ни се размине тази жестока участ! Разбира се, масовият нашенски ученик като бяга от час си купува, примерно, "извинителни бележки" - и пак може да си бяга от час колкото си иска. Всички това го знаем прекрасно, ала си мълчим. Да, обаче защо толкова много ученици въпреки всички рискове и мними наказания, които системата е предвидила за тях, пак си позволяват да бягат от час?! (При определено число "бягства", примерно, ще спрат на родителите "детските" пари - или ученикът ще си загуби стипендията; но и тия мерки на премъдрата система не са кой знае колко ефективни!) Да, защо толкова ученици рискуват въпреки всичко да бягат от час? Защо толкова не им се стои в часовете?! И като ги държим в часовете по принуда, само заради риска да имат "неизвинени отсъствия" (и да си имат известни главоболия по този повод) – какво всъщност печелим от това?! Пита се: какъв е смисълът? Ако нещо няма особен смисъл, то трябва да се промени. Младите не щат да стоят много-много в часовете – или стоят в часовете по принуда: да, обаче по принуда... хубост не става, нали така? По задължение не се учи, това поне съзнавате ли го? Ако душата ти не иска да учи, ако е отвратена от ученето (такова, каквото ти го предлагат в часовете) тогава нищо не може да промени крайно неблагоприятната за ученето ситуация. Да, нищо не може да промени тази ситуация - освен решителните промени, та ситуацията да се промени из основи, коренно. А ситуацията ще се промени когато младите почнат да искат да учат, когато успеят да разберат, че има смисъл лично за тях да стоят в часовете и да учат, когато, представете си, почне да им е приятно да стоят в часовете и да се занимават с тъй вълнуващата дейност, наречена учене. Или формиране на ценни качества на собствената ти личност. Както искате наречете това, което по принцип трябва да става в часовете. Но понеже то не става, ето, младите стоят в часовете предимно с едва прикривана погнуса – а някои и със съвсем неприкривана погнуса. Младите, учениците, децата ни като бягат от часовете всъщност бягат от безсмислието, с което ги заливаме там. Да, бягат от безсмислието. Щото човекът е устроен така: стреми се към смисъла, бяга от безсмислието. Когато ученици стоят обаче в часа, абсолютно убедени, че той е безсмислен за тях лично, стоенето им там "тялом" (не "духом") не преодолява безсмислието, напротив, засилва го. И в резултат знаем какво правят повечето ученици в часа, нали се досещате какво правят такива ученици, учениците, които така усещат нещата? Как какво правят: ами тъпеят, нали, какво друго да правят?! Стоят в часовете и тъпеят, а отвреме-навреме, за да си разнообразяват непоносимото тъпеене, си позволяват някакви простотийки, ей-така, за развлечение. А учителите трябва да правят всичко, че да ги натискат, тормозят и шантажират да "учат", да, ама така, казахме, никаква хубост не се постига. Виждате ли какъв превъзходен омагьосан кръг се е получил тука?! Как да се разбие този омагьосан кръг? - ето това е проблемът. То всъщност отдавна се знае как може да стане това, ала ние се съпротивляваме на всичко и не щем да го приложим. И се държим съвсем абсурдно и неадекватно. Ефектът от всичко това е проваленото и некачествено образование на младите у нас. Аз нарекох това, което става в нашите училища НЕобразование, то е всичко друго, но не образование. (За НЕвъзпитанието в училище пък да не говорим!) Прочее, в нашите училища-зверилници тъкмо възпитаните, било ученици, било учители, съвсем не виреят, тук виреят най-добре ония, които постоянно си позволяват върховната невъзпитаност, а именно: не уважават другата личност, не зачитат суверенитета на индивида, не признават неговата свобода! И тъй, какво да правим в тази ситуация? Та казах, че имахме вчера "съвет", пардон, проведе се "гласувателница", не съвет. Аз се опитах да предизвикам дебат по всички тия въпроси – изказването ми там беше пределно кратко; и две минути едва ли съм говорил – но ми се отговори категорично ето какво: нещата, драги, са от ясни по-ясни, те не подлежат на обсъждане, учениците трябва да стоят в час независимо дали това им се иска или не им се иска! Това е аксиома. Да, ако трябва насилствено ще стоят, те право на избор по този въпрос нямат. По този въпрос учениците няматсвобода. Щом трябва да учат, щом трябва да са ученици, ще стоят в час ако трябва по неволя! Никой не ги пита искат ли да учат по този начин! Нема "не искам", има само "трябва"! Ще учат ако трябва по задължение, ученето не е задължително да е нещо приятно! Мъчили сме ги вместо да ги учим, айде де, ще ги мъчим – ала поне ще ги направим хора! Даже и против тяхната воля! Насила! Точка. Не рассуждать! Млък! Кюти си бе човече, що говориш, абе мълчи си бе, главо, не ти ли стигнаха главоболията, що ти се стовариха на глава, що се обаждаш, не виждаш ли, че няма никакъв смисъл да се разсъждава и говори?! – ето нещо такова ми говореше след "съвета" мой приятел и колега, който при това е главен учител; с него често дискутираме всички въпроси, ний двамата с него сме нещо като мобилен дискусионен клуб; спорим постоянно, ама само на четири очи, не публично. Публичните дебати у нас са нежелани. Виж, на четири очи можем да си дебатираме колкото искаме, и то според безсмъртните нашенски принципи: "Кучетата си лаят, керванът си върви!"; "Като ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша?!", "Влачи куче, диря нема!" и така нататък, да не изброявам всички нашенски поговорки по този повод, те чет нямат. Не влязох в спор, замълчах си. Щото, виждате, дебат по тия въпроси не се позволява. Смята се, че няма смисъл да се мисли по тия въпроси – и да се разговаря няма смисъл. Всичко си било ясно. От ясно по-ясно било. Само некадърници като мен поставят такива идиотски въпроси: как да направим така, че на учениците да им е приятно да учат и да идват с огромно желание в час, това е химера, пълна невъзможност, нали така излиза според горната "логика"?! Аз вчера заявих все пак в своето двуминутно изказване (може и по-кратко да е било, знам ли?!), че един ученик да стои насила в час без да е убеден, че това лично за него има смисъл, е крайно глупава образователна технология, която не води до нищо, напротив, води до ужасно насилие над личността, а насила в тази сфера нищо не се постига. Не, липсва ли желание, нищо не можем да постигнем. Въпросът е как да се породи желанието. И тогава проблемът с "бягствата" от час ще отпадне от само себе си. Примерно в демократичните училища на проф. Хехт по неговите собствени думи учениците когато се разболеят и не могат да отидат на училище страшно много страдали, видите ли, заради това, че ще няма да могат да бъдат в училище (щях да кажа, че ще изпуснат "някакви интересни часове", но там такова понятие като "учебен час" няма, там няма и звънци, там много неща няма), за сметка на това има нещо най-безценно, което го няма обаче при нас, дето има толкова много глупости и идиотщини: учениците искат да учат, учениците в тия училища обичат да учат, приятно им е да учат, щото го правят по верния начин! А ние с български идиотски инат продължаваме да натискаме учениците да учат, това, че не им е приятно,

че не го правим по верния начин за нас няма никакво значение! Щом трябва да учат, ще учат, пък дори и с пълна погнуса! Ние сме способни на всекакви фокуси, а именно, отвратеният от ученето ученик да го тормозим до припадък да учи по съвсем неподходящи, неверни и сбъркани за това начини! Насилието над човешката природа е опасно нещо. След това се чудим защо някакви млади хора, ученици, се били сбили и се били до смърт, примерно. Или че някакъв ученик извадил неочаквано ножче и боднал приятеля си малко. (Имаше преди време и такъв случай!) Преди години пък ученик-абитуриент уби приятеля си и го разфасова със специално купени хирургически инструменти, щото убиецът имал намерение да следва... медицина, вие най-вероятно сте забравили този потресаващ случай, но аз го помня, щото писах за него. За два лева млади хора бият старци, младеж на ученическа възраст помля от бой старец на преклонна възраст наскоро в автобуса само защото старецът бил дръзнал да каже на момичето на младежа да си свали краката от седалката. Няма смисъл да изброявам. Майка би наскоро учителка. Ученичка наби учителя си - и дори на другия ден отиде на училище с кухненски нож да си довърши отмъщението! Помните ли тия случаи? Не беше кухненски ножът ли? Да ви кажа честно не помня какъв точно беше ножът. Има ли значение какъв точно беше ножът? Вилнеещи ученици в час по английски биха учителката си и заснеха подвизите си с камера на клипче, което след това сложиха в нета – можете да се порадвате на мъжествената им постъпка ако искате, намерете клипчето и се радвайте как хубаво вилнеят. Да, в образователната ни система всичко е наред. Тя при това е много хуманна и хуманизираща. Идиотщините в нея обаче избиват навън вече неудържимо. Сега министерството усилено праща инструкции на директорите как да се вземат мерки така, че нищо, което става зад училищните стени, да не достига до обществото! Щяло да се работи усърдно по "засилване на пропусквателния режим", уж заради опасността от "световния тероризъм". Да, а за това, че в нашите училища терорът над личността на учениците е толкова грозен защо никой не говори? Знаете ли обаче, че ученици, над които е упражняван дългогодишен училищен, възпитателен и образователен терор, могат да натрупат в душите си такава злоба, че от тях след това може всичко да се очаква? Замисляли ли сте се над този въпрос примерно? Озлобеният човек, човекът, с когото са се отнасяли неподобаващо, когото години наред всеки ден са обиждали, е способен да си отмъщава по страшни и ужасни начини. Този проблем не бива да се подценява. Такива хора стават съвсем неуправляеми в един момент. Грешка сте допуснали като смятате, че слабоволните и инатливи тъпанари, които (по принцип, по начало) подготвя нашето училище, са съвсем безобидни, простовати, изпълнителни, кротки, наивни и лесно управляеми и манипулируеми хорица! Не, фатална грешка е тази! И за нея ще платим страшна цена – ако не осъзнаем какво правим! Отдавна обаче трябваше да сме осъзнали това, отдавна! Насилието ражда само насилие, нищо друго не може да породи насилието. Сега сфащате ли защо насилническата, основаната на насилието и принудата образователновъзпитателна и (без)личностно-(без)човеч-но-формираща система на държавното командно-административно НЕобразование и НЕвъзпитание е нещо като бомба с отдавна цъкащ часовников механизъм?! През изминалата седмица пък имахме родителски срещи в нашето училище. Аз предложих дебат преди тях, разбира се, директорката набързо помете предложението ми под килима! Вчера също така бях уведомен съвсем официално, че друг мой доклад, публикуван в този блог и адресиран до самия педагогически съвет, нямало да бъде допуснат до съвета щото... не отговарял на някаква неведома административна процедура за пращане на такива доклади до съвета! (Ще питам каква е тази процедура, за първи път чувам за такова нещо. А аз обичам новостите, знайно е това: поздравявам директорката за иновативността й!) За родителските срещи исках да пиша, ала тази сутрин май няма да се получи това – щото проблемът е огромен. Имам интересни наблюдения от тия срещи. Ще ги споделя когато имам време и повод за това. Тук ще се задоволя само със следното.

А това е петел. Хубав петел. Без кълчища в момента... кълчищата липсват... Не се получава смислен дебат с родителите по следната прозаична причина: ами няма време за такива дебати!!! Да, учителите се изправят пред родителите (които изобщо са благоволили да дойдат на срещата, мнозинството комай не идва изобщо!) и казват какви са "проблемите". Родителите обикновено слушат и мълчат. Рядко родител се обажда понеже от нещо е обезпокоен. Обсъждат се обикновено дреболии, примерно защо един-кой си имал двойка и пр. простотии. Но

настройка за истински дебат няма. Щото няма време. Всички бързаме. Не само на родителските срещи бързаме, и на учителските "съвети" също бързаме. Все няма време. За всичко друго имаме време, само за истински важните неща никакво време нямаме. За простотии обаче имаме изключително много време. Виж, за простотиите време имаме в изобилие. Много често учители и ученици имат крайно деформирани, недопустимо несъвременни отношения. Но учениците обикновено понасят и търпят стоически терора и произвола над тяхната личност, който си позволяват дадени преподаватели. Стигнало се е до следния абсурд, с описанието, с представянето на който ще завърша това есе. Щото се очертава да стане безкрайно: имам още за много неща да пиша. Темата е безкрайна. Много дебати и дискусии изисква тази тема. Ала сами виждате, предпочитаме да си мълчим. Няма желание за дебат. Ето, аз вчера също бях сразен с безразличие като поисках дебат. Дебат ще ми иска той, а ти какво конкретно предлагаш: ме стрелна с поглед (в който прочетох точно това!) крайно отегчената директорка, в чиито очи демократичният дебат очевидно е "излишна лигавщина". Та ето примерче за това колко изопачени са масовите представи за това какво правим изобщо в училище. Добрият учител, според масовата представа, витаеща в главите и на учители, и на ученици (а най-много на директорите и на инспекторите!), е този: който "владее" учениците, в чиито часове има "перфектен ред", т.е. в чиито часове "и муха да бръмне ще се чуе" и затова пърхането на крилцата на мухата ще отекне оглушително; на второ място добър учител е онзи, който така добре, простичко и ясно умее да разказва "матр`ьяла" от учебника, че учениците, представяте ли си, го слушат със зяпнали от възторг уста (и с изцъклени от преклонение пред дарбата му очи!) и на тази база, ако щете ми вярвайте, ако щете не ми вярвайте, "си научават урока" още в клас!!! Ах, каква идилия, при толкова добрите и самоотвержени учители децата си научават урока още в час!!! И не им се налага да четат изобщо! А пък имаме и учителки, които не само умеят възхитително простичко, разбираемо и ясно да разказват "учебния "матр`ьял", но и направо... диктуват на учениците да си запишат в тетрадката цялата тази възхитителна премъдрост, която след това младите рецитират наизуст така прелестно, че на човек му се приисква да заплаче направо от възхита и от умиление!!! Ех, да, така е, идилията е превъзходна, ама такива перфектни учители в днешно време почти няма, е, има де, но те са рядкост, въпреки че всички полагат кански усилия да станат перфекционисти тъкмо в тази посока! (Забелязвам, което е особено отчайващо, че голяма част и от младите учители страдат от догмите на тази покъртително несъвременна средновековна педагогика!) Та значи перфектният "учебен процес" според тази представа се свежда до това, че "добрите учители" успяват изцяло да елиминират каквото и да било участие на младите в процеса на добиването на "истините от последна инстанция", т.е. лишават учениците от възможността именно... да учат, тези учители просто "научават" учениците, инак казано, спущат им в готов и в смлян вид цялата премъдрост на "учебния матр`ьял", а пък след това омаяните и зомбирани ученици, пленени от педагогическото майсторство на подобни учителски факири, рецитират с упоение въпросната премъдрост на въпросния "учебен "матр`ьял"! Това е. Учителите, които са направили нужното да спасят младите от тъй изморителната задача да мислят (да търсят, да изследват, да откриват, да изобретяват и да постигат със свои сили истината и пр.!), у нас се смятат за найдобри и най-велики даже. Учене, при което липсва мислене, у нас се смята за най-върховно постижение на тази извратена авторитарна посткомунистическа педагогика. У нас "добрите учители" учат учениците, нали така казваме, и не дават възможност на самите ученици да учат, т.е. да се упражняват в дейността, наречена учене: и самите ученици масово не разбират, че да те учат е унизително, щото този, който те учи, той предварително те е обявил за слабоумен, той демонстрира, че ти все едно си умствено сакат; и понеже те подценява и пренебрегва изцяло, ето, позволява си да те учи, а пък ти, понеже си именно нещо като дебил, вместо да се възмутиш от това, че ти отрича твоето суверенно човешко право да учиш, си му благодарен за това и го благославяш - и му се кланяш доземи! Абсурдът, още по-ясно, е именно тук: у нас се смята, че учителят е оня, който учи ученика, а сме забравили масово, че ученикът е ученик не защото го учат, а защото сам учи; ученето е дейност, която следва да става предимно със силите на учещите, именно на учениците, това е дейност, която се осъществява в пределите на тяхната собствена душа. Ученикът е учещият, не учителят, учителят в най-добрия случай може само да помага на ученика, на учещия, но в никакъв случай не трябва да изземва от него тази дейност, самото учене, щото ако го допусне, тогава всичко отива по дяволите. (Учител и ученик да си партнират в ученето е израз една съвременна парадигма, но учителят да те учи, а ти да се оставяш да те учат, е напълно несъвременна и анахронична парадигма.) И понеже нашите ученици, учениците в нашите училища масово са лишени от възможността да упражняват както подобава дейността, наречена учене, те точно на това основание са се отвратили от нея масово – и затова ученето за тях е мъка, мисленето пък да не говорим, то е адска мъка даже! Ако обаче позволим на младите да почнат да упражняват тази толкова приятна иначе дейност, каквато е ученето, то едва тогава нещата ще бъдат поставени на адекватната почва, едва тогава и учениците ще станат ученици, а пък учителите - учители. Истинският учител е оня, който също постоянно учи, в това число научава много неща от учениците си, но за да стане това просто трябва да е адекватен, т.е. заедно с младите да застанат в подобаващата позиция спрямо познавателната ситуация, в която и учители, и ученици съвместно учат, но никой никого не си позволява да учи. "Много обичам да уча, но изобщо не харесвам да ме учат", това са думи на великия британски премиер Уинстън Чърчил, който е бил перфектно умен, образован и мислещ човек. Спирам дотук. Даже ми е неудобно да казвам и пиша толкова прости неща, които обаче масово не се разбират. Да, изпитвам неудобство. Но сега ми хрумва да направя ето какво. Аз въпреки всичко не се отказвам да предизвикам дебат по всичките тия проблеми. Вчера не ми позволиха да провокирам дебат, аз обаче продължавам да настоявам. Ето сега това мое есе решавам да го изпратя под формата на доклад пак до... "съвета", да, до педагогическия съвет, в който никой никого за нищо не съветва, а в който обичайно просто само се гласува, без да се обсъждат проблемите изобщо. Е, аз пък настоявам проблемите да започнем да ги обсъждаме, а не да ги замитаме под килима. Та това есе ще го пратя като доклад до съвета и ще настоявам по повдигнатите в него проблеми да проведем дискусия. Може този доклад (или есе, или открито писмо – както искате го наречете) да бъде сложен в една пап-

ка, в която да се съдържат материали за следващия съвет, нека всеки да има възможност да се запознае с постъпилите по доклада ми становища (ако има такива), а пък след това на самия съвет ще се съветваме, сиреч, ще обсъждаме, ще спорим, ще дебатираме. Аз не мога да разбера защо толкова са страшни дебатите за дадени хора на ръководни позиции. Нищо страшно няма в дебатите. Жалко е, че тия хора толкова много се боят от дебати. И е глупаво даже. Щото дебатът единствен може да проясни картината и да им позволи да почнат да вземат адекватни на тежката ситуация, в която се намираме, управленски решения. За да се вземе разумно управленско решение се налага преди това много да се дебатира. Аз предлагам дебати като почва за вземане на такива решения, а тия, дето вземат въпросните решения, се дърпат и не щат дебати. Това, позволете да отбележа, е крайно неразумно. Опитваш се да помогнеш, отхвърлят помощта ти. Апропо, в условията на демокрация решенията се вземат не от някакви овластени премъдри администратори, а от тия, които дебатират, сиреч, от народа. Върховната инстанция сме ний, народът – учителски и най-вече ученически (родителски). А кога ще включим в дебатите нашите ученици, драги ми тъй демократични наши ръководители?! Игнорирането на учениците от този процес на вземане на решения е крайно недемократично, многоуважаеми наши ръководители! Точка. Спирам дотук, щото се изморих да пиша. Хубав ден желая на всички! Това е положението. Писна ми да пиша за неща, които са толкова ясни и прости, че повече от това не може да бъде. Но които масово се пренебрегват. Поради което сме са заплели като петли в кълчища в тях. Представяте ли си колко умилителна картинка е петелът, оплел се в кълчища?! Не сте виждали такова нещо ли? Ами погледнете какво става в нашата образователно-училищна система и ще разберете. Тя е точно това: петел, който не може да мръдне наникъде щото се е оплел в тия пусти кълчища. Кълчища на собствената му инертност и обремененост от какви ли не догми. Кълчища на несвободата. На нежеланието да бъдеш свободен. На страха от свободата. На малодушието пред свободата. Чао и до скоро! Живот и здраве да е пак ще се обадя скоро! ДОБАВКА: Този текст мигновено го изпращам като доклад до педагогическия съвет на моето училище, съпровождайки го с ето това: До Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив КОПИЕ: До г-жа Иванка Киркова, Началник на РИО-Пловдив ДОКЛАД от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование Уважаеми дами и господа, колеги, Наскоро изпратих до Съвета свой доклад, за който вчера г-жа Директора заяви, че не го допуска до съвета щото, видите ли, "не бил отговарял на утвърдената процедура за това". Аз лично не зная каква е тази мистична процедура, по тази причина ще бъда много благодарен на г-жа Директора да ни даде съответстващите разяснения – и да ги формулира в писмен вид, та всеки от нас, който иска да постави някой важен въпрос на вниманието на съвета, да има възможността да го стори – без някакви процедурно-административни игрички и хитрости да възпрепятстват това. Второ, продължавам да опитвам да предизвикам дебат в Съвета по най-горещите и не търпящи отлагане проблеми на училищния живот. За момента г-жа Директора стоически устоява и успява да парира всяка моя инициатива, всеки мой опит в тази посока. Не крия, много ми е интересно за разбера защо го прави, това за мен лично е твърде любопитен проблем. Общоизвестно е, че разумни управленски решения, разумно управленско поведение в една институция е възможно единствено когато в нея широко и свободно се дебатират всички наболели и чакащи своето решение проблеми. Очевидно ръководството на училището живее с илюзията, че ний нямаме проблеми, за които ни се налага да мислим. Или си мисли, че всичко вече е измислено от някакъв свръхумен властови център – и от нас се иска само да изпълняваме бюрократичноминистерската премъдрост. Държа да отбележа, че тази представа за нещата и за ситуацията е архаична, немодерна, анахронична, ретроградна – и няма нищо общо с новите подходи, които са дефинирани даже и в новия Закон за училищното и предучилищното образование. Воден от това свое разбиране, прилагам към този мой доклад два текста, писани по този повод в блога ми. Държа да уведомя ръководството, че блогът ми става територия за дебатиране в момента, в който вътре в нашето учреждение ми се попречи да кажа какво мисля по проблемите. Когато в училището ни започне нормален демократичен дебат, тогава именно ще отпадне необходимостта да пренасям дебата на страниците на блога ми. Просто няма начин да ми бъде запушена устата. Или да ми се попречи да пиша или да говоря. Правя го защото съм осъзнал, че в ситуацията, в която се намираме, без свободен дебат по проблемите нещата ще се влошават, а не поправят. Управлението на такава сложна духовна дейност, каквато е образованието, без задвижването на механизмите на свободния и демократичен дебат, е осъдено на неминуем провал. Моят дълг като човек, за който тия проблеми са от неговата специалност (аз преподавам точно тия неща), т.е. човек, който има самочувствието на експерт, е своевременно да предупреждавам за рисковете и опасностите. Силно съм загрижен за царящото безхаберие по истински важните проблеми. Моето възприятие е, че и училищната общност (учители, ученици, родители) също са твърде загрижени, ала не дават (за момента) израз на загрижеността си. (Или да дават, кой ли пък им обръща капчица внимание!) Наложителна е промяна на господстващия пагубен стереотип и манталитет. Е, каквото мога правя в тази посока. И то не от вчера. А от години. Проблемът е, че ръководството на училището си позволява лукса да реагира съвсем неадекватно на потребностите на времето, в което живеем. Предлагам в тази връзка да заработи постоянно действащ семинар към Педагогическия съвет на училището, в който да участват на равна основа и ученици, и учители, и родители, и граждани. Този семинар трябва да бъде регламенти-

ран с решение на Педагогическия съвет, той може да бъде форма на работа и изследване на проблемите, която да функционира като секция на Дискусионния клуб на училището, съществуващ от близо десетилетие. Като първа тема на този семинар предлагам да бъдат обсъдени последните ми инициативи: – Проект за непосредствена и практическа РЕАЛНА ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ на отношенията в нашата училищна общност; – Моето писмено предложение до класните ръководители, което директорката успя да замете под килима, за което едва ли някой от класните ръководители е разбрал изобщо (то просто беше скрито от тези, до които беше адресирано, а именно до класните ръководители, а чрез тях и до самите ученици); – Последните ми книги за образованието, а именно книгите със следните заглавия: а.) Изкуството да си учител б.) За НЕздравомислието в.) Реформа на НЕобразованието г.) За духовните неща с българска специфика д.) Помагало по вяра – Текстовете, съпътстващи този мой доклад – Предлагам да се подготви (по мой проект, който вече е публикуван в блога ми) анкета с учениците, с която да се отчете тяхната готовност да се включат в обсъждането на цяла една поредица от чакащи своето решение горещи и даже парещи проблеми на живота в нашата училищна общност Ще се радвам този мой доклад да не остане "глас в пустиня" или пък пак да бъде заметен под тежкия килим на административното безхаберие. 29 март 2016 г. С УВАЖЕНИЕ: (подпис) 3 коментара: Анонимен каза: Виж това, важно е: Колко голяма е Вселената отвъд видимата й част? Анонимен каза: Луд умора няма! Ангел Грънчаров каза: Другарко, а това знаете ли: "А у нас свестните смятат за луди..."? Думите са на Христо Ботев...

Предаването "На Агората..." от 24 март, темата: Какво бъдеще очаква нашата цивилизация на свободата? вторник, 29 март 2016 г.

Приятно гледане, приятни размисли!

Палав професор урежда изпити срещу секс – в уникалната образователна система на нашата уникална държава! сряда, 30 март 2016 г. Уволниха професор от НСА, искал секс или пари за изпит по физиология (ВИДЕО) Николай Колев ударил на камък с адреналинка от "Господари на ефира", твърди, че видеото е манипулация. "Хайде да се качваме в колата и да ходим на хотелче и да ги обсъдим там нещата. Не си губи времето, момиче. Е как какво ще правим? Ами какво ще правим – ще отидем и ще правим секс, какво ще правим…" Такова "академично" предложение отправя професор Николай Колев, бивш декан на Треньорския факултет в Националната спортна академия (НСА), към студентка, която отива при него, за да вземе свободноизбираеми предмети и да завърши. Останали й няколко изпита, сред които един от най-трудните в НСА – по физиология. 4 коментара: Анонимен каза: Само че нито професорът е толкова уникален, нито вашата държава, вие сте най-обикновени средностатистически народ като всички други по Земята. Ангел Грънчаров каза: Вие не сте българин, тъй ли? Какъв е Ваша милост по народност? От държавата, наречена "КГБ" ли? :-) Анонимен каза: Моят призив е да се откажете от провинциалното мислене и да спрете да смятате себе си и българите за център на света и за уникални. Ангел Грънчаров каза: Вие какъв сте по народност? :-) Защо бягате от отговор на тъй простичкия въпрос?

Дай цвета си, във вечността да бъде с мен сряда, 30 март 2016 г.

Цвете Християн Бачков Ти си цвете от нищо създадено, Нов живот, обагрен в пъстрота Ти си тръпката – неизживяна, Нов свят, държа те и се питам какво е самота? Разкажи ми, за твоето създаване (ОЩЕ >>>)

Руско-путинските кагебистки империалисти мразят свободата, по тази причина са извън пиршеството на живота и са обречени на неминуема гибел сряда, 30 март 2016 г.

Ето какво казах на дежурния по блог (моя блог) кагебистки пропагандист, който вещае, че Западът, видите ли, във всеки миг щял бил да загине, а "проспериращата" и затънала в кал и в алкохолизъм Русия най-сетне щяла била да стане "венец на човешката култура и цивилизация" (виж: Предаването "На Агората..." от 24 март, темата: Какво бъдеще очаква нашата цивилизация на свободата?); казах му ето това: Упадъкът на западната цивилизация е само във Вашия болен ум, таваришч, а също така и (какво съвпадение!) в болните мозъци на кремълските кагебистки империалисти, дето са позакъснели спрямо реалностите на съвременния свят само с някакви си там 4-5 века. Комунистите чакаха Западът да загине цели 100 години, той вместо да загива, продължава да върви от триумф към триумф. Сега вий, кагебисто-комунистите, можете да си чакате умирането на Запада поне още 1000 годинки! :-) И пак няма да го дочакате. Просто защото Западната цивилизация на свободата е здраво общество, основано на универсалните ценности на свободния човек. Проблемът на вас, кагебистите, е че не разбирате що е свобода. Мразите свободата. По тази причина сте извън пиршеството на живота и сте обречени на неминуема гибел. (Същото се отнася и за вашите интимни душевни приятели, ислямските терористи, джихадисти и талибани.)

Аз по-хубав комплимент за г-н Президента не мога да се представя – да вбеси така силно една комунистическа динозавърка е най-голям комплимент! четвъртък, 31 март 2016 г.

Ничтожний Роско! Автор: другарката Велислава Дърева

Кратък мой коментар: Таваришч-другарката Дъ-рева-Или-Дъ-не-рева беснее. :-) Аз по-хубав комплимент за г-н Президента не мога да се представя – да вбеси така силно една комунистка това е най-голям комплимент: поздравления, г-н Президент!!!

Съдбовно необходими са ни хора, всецяло предани на каузата на свободата, нужни са ни и личности, отдадени на тайнството на живота петък, 1 април 2016 г. Дългочаканите дебати около промяната в образованието, да се надяваме, предстоят скоро... а иначе ние с учениците продължаваме да разговаряме за свободата... Ще кажа още нещичко, така и така стана дума, а пък след това ще се отдам на работа – предстои ми тия дни да подготвям предпечата на цели две списания, ИДЕИ и HUMANUS. И се налага тази сутрин да я започвам, колкото и да ми е неприятно. А това е много работа. То затова ми е толкова неприятно да правя тия списания, имам предвид техническата част на работата. Другото ми харесва, щото съзнавам колко голям смисъл има. Макар че все повече хора ми казват: зарежи, престани да издаваш тия списания (в хартиен вариант); било отминало времето на хартиените издания, само електронно (и онлайн) стигало. Аз все още не съм убеден в това. Да, обаче ето, все повече хартиени издания по света престават да излизат, остават само с интернет-изданията си. Но това е съвсем друга тема, да се върна на моята си тема, на темата, която най ми е присърце: образованието, възпитанието, подпомагането на личностното израстване на младите. Тия дни в главата ми се върти като муха една идея: да седна и да пиша по това как следва да оценява създалата се ситуация в образователно-възпитателната, личностно формиращата област един... родител; да, прищя ми се да пиша книга със заглавие "Изкуството да си родител" (примерно казано). (Писах и издадох книга със заглавие "Изкуството да си учител", сега се налага да пиша книга със заглавие "Изкуството да си родител".) Родителите имат огромна роля и власт над душите на младите, но ако самите родители са обременени с неверни, с остарели, с неадекватни на времето и на нуждите представи, ако са подвластни на вредни стереотипи, то представяте ли си тогава какви вредни поражения върху душите (съзнанията) на младите могат да нанасят? Е, ще ми се да седна и да напиша вкратце най-важното, което по моето разбиране трябва да знае един родител, който от една страна не иска да навреди на детето си, напротив, иска да му помогне да развие пределно пълноценно личността си, а от друга страна има желанието да осмисли нещата по подобаващия начин, готов е да се развива в тази посока, т.е. не желае да робува на разпространените мнения и предразсъдъци. Нуждаем се от преоценка на всички утвърдили се представи за това как следва да се държи родителят в отношението си към своето дете, към младия човек; по същия начин както ни се налага да преоценим коренно ролята на учителя в съвременните условия, точно така трябва да постъпим и по отношение коренната преоценка на ролята и на родителя. Ще ми се книжката ми (още ненаписана, ала напираща да почне да се пише) да провокира, да подбуди към разговор и към по-интензивен дебат, в който могат да участват не само родители, но и млади хора, ученици (непременно!), но също така и учители, възпитатели; този дебат между основните страни, реално участващи в процеса на образованието и възпитанието, ни е съдбовно необходим. Виждате, пишейки своите книги за образованието през последните години, аз се опитвах да провокирам дебат сред образователните дейци (учителите, мениджърите в образованието също, а също и чиновническо-бюрократичната каста), това все още не се е получило, дебатът е вял и личи огромната незаинтересованост на представителите на всичките тия съсловия (което пък означава, че статуквото общо взето явно ги устройва!); е, сега (вижте обявата на снимката по-горе) има малък знак, че сякаш се е осъзнала потребността от дебат, поне този успех (начало на дебата) може да очакваме, да видим де, не бива да сме прекалени оптимисти. С родителите обаче следва да се започне много интензивен дебат, щото те могат да бъдат мощен фактор на промяната – стига да се постигне промяна в настройката, а именно да се подкопае и да се преодолее пагубната нагласа, че "всичко е ясно", че "ний всичко си разбираме", ето тази нагласа е особено пагубна, именно да си въобразяваш че всичко е ясно – без обаче даже да си направил най-плах опит да осмислиш нещата; "зная си всичко, ала не ми се мисли и не ми се разговаря", ето това е много опасна настройка, разпространена да не кажа поголовно. Тя е една пагубна нагласа и настройка. Тази нагласа и настройка трябва да се прекърши и надмогне час по-скоро. Ето затова ще ми се наложи да пиша по тия въпроси в най-скоро време. Никой не е завършил училище по родителстване, няма диплома по този "учебен предмет", изпити не е държал (или, по-вярно казано, държиш всеки ден, но на тях дали не се проваляме постоянно?!), а ако не си и мислил, тогава на какво основание можеш да си спокоен, че всичко си разбираш? Глупаво е да смяташ, че всичко си разбираш и то до степен, че да си убеден, че изобщо няма смисъл да се мисли и най-вече да се разговаря. Та за преодоляването на тази глупава настройка ми се иска да спомогна като напиша една кратка (до 100-тина страници най-много) книжка по темата, която обособих под условното заглавие "Изкуството да си родител". Тия дни ще има едноседмична ваканция, е, това е хубаво време да поработя, да попиша по такава една книжка. И да я съчетая с правенето на списанията (аз обикновено сутрин пиша по няколко часа оригиналните си текстове, а пък през деня мога само да върша техническа работа по предпечата на списанията). Липсва развито съзнание за свобода у всички: и у учителите, и у родителите, и у младите дори, което е найжалко, излиза, че съзнанията на младите са обременени, под влиянието на несвободните съзнания на техните родители и учители, от огромен и тежък пласт от представи, които са израз на несвобода, а не на свобода. Младите копират в съзнанията си разпространените догми и предразсъдъци на общността, в която живеят, те пасивно възприемат тези несвободни догми, тези догми на ширещата се у нас несвобода. НЕ-свобода и на съзнанията (душите), но и на поведението, на действията (на НЕ-действията, щото къде виждате действия у нас, у нас цари повсеместноБЕЗ-действие, НЕ-действие, господст-

ва повсеместна апатия комай към всичко?!), НЕсвобода в практическата сфера на живота; а това означава, че имаме и действителна НЕсвобода. Понеже имаме тази толкова опасна, вредна и коварна НЕ-свобода, по тази причина и образованието ни е НЕобразование, както нарекох предизвикателно "нашто образование" в книгата си "Реформа на НЕобразованието". То и реформата ни е НЕ-реформа, щото не може да се реформира нещо, което изобщо не е поставено на адекватната принципна основа, т.е. преди това не е била направена революционна смяна, коренна промяна на царстващата, на господстващата парадигма. Нужна ни е точно такава коренна революционна промяна на парадигмата – съдбовно ни е необходима парадигмата на свободата! – и едва на тази основа след това вече можем едно по едно да реформираме това или онова, търсейки работещите механизми, чрез които новата парадигма да задвижи нещата в отделните области на живота и отношенията. Реформа без предшестваща я революция е НЕ-реформа, е мимикрия на реформа, щото в рамките на старата парадигма на НЕ-свободата просто няма как нещо да се променя, то само се натаманява според изискванията и догмите на изцяло сгрешената основа (именно на НЕ-свободата). Тъй че преди да ставаме "реформатори" ни се налага да станем революционери. Думата "революция" не е толкова опасна, както се чини на някои, те я свързват с какви ли не страхотии, революция значи само "коренен поврат", първо в сферата на мислите, а след това в сферата на действията, на поведението, в практическата сфера; прочее, тези два процеса трябва да се синхронизирани и взаимно да се подпомагат; успоредно на това както ще си променяме съзнанията, така ще си променяме и поведението, действията. Но все пак водещото са идеите, мислите, те ще породят и новото битие. Този процес ще бъде революционен - щото трябва да се проведе не в прекалено дълго, а в значително по-кратко историческо при това по характера си революционно време (каквото е тъкмо нашето време, нищо че това у нас изобщо не се съзнава!). Колко време ли? Ами година-две най-много. Нужна ни е "шокова терапия" в образователната сфера, при която всичко да се постави на новата основа, според изискванията на парадигмата на свободата. Нужна ни е приватизация на образователната сфера, а тази същностна приватизация ("раздържавяване") може да бъде ефективна ако бъде направена именно по революционен, шоков, но затова пък съвсем демократичен път, именно по пътя на шоковата терапия. Ние много мъчително правихме и другата приватизация, когато комунистическата номенклатура години наред яростно се съпротивляваше да не се раздържавяват икономическите активи в страната, знаете другарите тогава правеха всичко за да окрадат тия активи, да направят така, че държавната собственост да се оттече в техните частни фирми; този грабеж продължи цели 10 памятни разбойнически, бандитски и мутренски години. Министерската чиновническа бюрокрация, която досега владее целия актив в образователната сфера, успя обаче да задържи монополното си положение в тази сфера вече цели 27 години - и още яростно се съпротивлява на всякакви същностни промени, щото се бори тук на живот и смърт, тук наистина става дума за самото съществуване на тази същата противочовешка и антинародна сила: направи ли се същностна революция, промяна, поврат, смяна на системата, установи ли се господство на парадигмата на свободата, въпросната бюрокрация просто ще стане излишна, ще трябва да си намери друго занимание, ще дойде краят на паразитирането й, на смученето на жизнена сила от изнемощелия и болен обществен организъм; щом този организъм обаче надмогне болестта, паразитите просто ще бъдат изгонени, ще бъдат изчистени, ще им се наложи да престанат повече да смучат, да паразитират. Сега разбирате ли защо в българското образование цели 27 години няма никаква същностна промяна, а социализмът в тази система още си цъфти ли цъфти – и продължава да дава отровните си плодове? Ето защо. Казах ви го вече. Затова именно, да. Силата, която пречи, е въпросната министерска образователна бюрокрация. Заради своя частен егоистичен интерес тази сила закопава цялото общество с едно нефелно, не ставащо, в корена си сгрешено, неефективно, некачествено и пр. "образование", т.е. ощастливява нацията с въпросното НЕ-образование, НЕ-възпитание, ощастливява ни с въпросната цялостна личностна ДЕГРАДАЦИЯ на нацията ни. Ощастливява ни с въпросното менте-чалга-образование и менте-чалга-възпитание, но деградацията обаче е съвсем истинска – ох, колко истинска е тази повсеместна деградация, дето тресе от години нацията и страната ни! Това е положението. Нещата са пределно прости и ясни. Започваме революция. Духовна, но и не само, също така и действителна революция в реалните отношения, в която... "първите ще паднат в кърви... а последните ще станат... първи"! Борбата ще бъде на живот и на смърт. Трябва животът да надмогне смъртта. Не се ли насладихте вече на агонията на образователната ни система? Докога ще търпим българското образование да е един труп?! Докога ще жертваме живота и бъдещето на цялата ни нация за да не чупим хатъра на министерската образователна бюрокрация, силата, която, за да предотврати раздялата с тъй сладкото си паразитиране, за да предотврати своята гибел, е способна да опропастява десетилетия наред живота и бъдещето на цялата ни нация? Вчера и предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия беше на тази тема, зададох там въпроса "Кога обществото е истински свободно?" – като акцентирах върху това, че промяната на парадигмата, повратът в живота може да стане като най-напред се проведе същностна промяна в образователната сфера. Диагнозата ми е ясна: у нас липсва "критична маса" от индивиди, които разбират що е свобода. Липсват навсякъде, и сред младите, и сред техните родители, липсват сред техните учители и възпитатели. Да не говорим колко липсват сред съсловието на ръководния кадър в образователната сфера, имам предвид директорите, инспекторите, висшите министерски чиновници, които обаче държат цялата власт и я употребяват в една посока: да пречат на всяка истинска промяна. И по тази причина постоянно дърдорят за "реформи", ала такива, че пак ний всичко да дирижираме - и да тълкуваме в свой користен интерес. Тази мимикрия на промени трябва да бъде прекратена колкото се може по-скоро. Ние сме тези, които трябва да е прекратим. Ние, гражданите, ние, свободомислещите, ний, свободолюбивите учители, ученици, родители. Борбата е за спечелването на всеки отделно взет човек. Всеки отделно взет човек е безценен ако бъде спечелен за каузата на свободата. На България са съдбовно необходими хора, изцяло предани на каузата на свободата. Хора и личности, пристрастени на каузата на свободата. И на каузата на живота, съвпадаща с неговото велико тойнство. Щото за човека животът без свобода не е живот.

С всички мои класове в момента обсъждаме само тия теми. (Нека да заповядат да ме проверят господата и дамите проверяющи администратори, нека да заповядат да ме изловят в "нарушение на програмата", нека да заповядат пак да почнат да пишат "констативни протоколи" за моите "въпиющи нарушения" на "правилника", на "програмата", на догмата, на всичко, да, аз всичко нарушавам! Ето, и самопризнание си правя че съм "нарушител" и "престъпник" даже!) Много интересни наблюдения имам от тия вече започнали дебати в часовете ми. Забелязвам например, че все повече ученици все по-често се вслушват в това, което им казвам, поставям ги в какви ли не ситуации, предизвиквам ги по какви ли не начини, не само на мисловно и теоретично (съзнателно) ниво, а и практически, на дело, съблазнявам ги да почнат да опитват свободата, да започнат да я практикуват, да "отхапят" от тъй забранения съблазнителен плод и да го сдъвчат, та да усетят сладостта и вкуса му. Не мога тук да опиша техните реакции, много са показателни и многозначителни тия реакции. Забелязвам обаче, че все повече млади хора сериозно се замислят и че моите провокации имат ефект. То тия неща са в сферата на борбата, в това число и вътрешна, душевна, тя протича във всяка отделна душа, давам си добре сметка за това. Ситуацията, в която младите са поставени, е безкрайно интересна, всеки от тях трябва да търси достоен изход. Примерно, учениците почти масово се провалиха в моя практически тест по свобода, свързан с личностните им изяви по време на час, знаете, аз им подарих (без да са ми я искали изобщо!) свободата сами да решават кога да се изявяват, да бъдат, инак казано, "изпитани" (да си изкарат въпросните оценки). Е, тази непонятна им изобщо и непреживяна от тях свобода, знаете вече (аз писах за това) доведе до масово отпускане, масово учениците почнаха да не четат, идваха неподготвени, пропиляха си всички шансове да се изявят, в резултат на което също така масово си получиха дължимите... двойки! Вече си имат двойките и сега са поставени в ситуация да търсят изход от създалото се положение. Опитахме да водим дебати по повод ситуацията, по повод това кой е най-разумния изход от нея. Не се получиха много тия дебати. Направих анкета (тия дни ще ви съобщя резултатите, те са крайно любопитни и показателни!) Сега пък водим семинари и обсъждания точно по темите за свободата, става дума за поредица от часове, целта ми е в тях да им помогна не само нещичко да знаят за това що е свобода, а да провеждаме тия обсъждания така, че да настъпи благотворен ефект върху съзнанията им, да спомогна тия млади хора да се загрижат по-сериозно за промяната на собственото си съзнание, да почнат да виждат нещата в съвършено друга светлина, да се замислят по-дълбоко, да се опитат да осмислят и постигнат самата тъй възхитителна идея за свобода, да, защото единствено тази идея, като се настани в душата на младия човек, може да я овладее така, че да предизвика толкова потребния ни и по тази причина наистина съдбовен поврат. Едва на тази база младият човек, който е преживял това нещо, вече ще бъде окрилен и ще почувства в един момент, че той вече не е същият, т.е. че се е родил един нов човек, човек, който вече разбира що е свобода, който на тази база и ще започне да живее както подобава за действително, за истински свободния човек. Ето за това нещо искам да помогна на учениците си. И с тях, въпреки огромните трудности, с всеки час напредваме и напредваме. Друг е въпросът, че по отношение на не по-малко потребните ни дебати с учителите прогрес в тази посока, сами виждате, още нямаме. Интересно е, че поканата на директорката учителите да се запознаят с моите доклади, в които се съдържат предложенията ми за дебат, не е довела до кой знае каква реакция или ефект. Забелязвам, че много учители даже не смеят да вземат в ръце тези документи, прочее, единият от тях още в първия момент... изчезна, нищо чудно някой подъл враг на свободата и на демокрацията да е решил да спаси човечеството от този опасен документ и да го е скъсал, примерно! Но е факт, че този документ изчезна мигновено, няма го вече, никой не може и да го види даже. Е, аз извадих този документ и го сложих на екрана на монитора на компютъра, който е в учителската стая, там всеки може да го изчете. Има го и в блога ми, разбира се. Повечето хора може би са го чели вече в блога. Ала все още психологическата бариера им пречи да покажат на дело или с нещо, да демонстрират, че са имали неблагоразумието да покажат интерес към тия "опасни документи"; страхът очевидно още е налице. Да видим де. Вече има височайша инструкция (директорско позволение или разрешение) тия документи да се четат. Това може и да намали стряха. Да, ала все пак е добре да демонстрираш пълна незаинтересованост към писанията "на оня там Грънчаров", което може да вдигне, предполагам, акциите ти в очите на ръководството. Трябва да бъдем все пак психолози, познанието на човешката душа е тъй вълнуващо изследване, същинска одисея! Та с учениците имам напредък, с учителите за момента дебатираме с този-онзи само на четири очи, по улиците като се срещнем, по-далеч от бдителни издайнически очи и пр. Има много хора, които имат какво да кажат, ала за момента се въздържат от участие в публични дебати. Най-интересни са младите хора, които са учители и възпитатели. Примерно младият педагогически съветник на училището вече не смее, горкият, да ме погледне даже – и като ме види, гледа да избяга колкото се може по-бързо. Не зная защо така се държи. По едно време прояви интерес към иновациите ми. Не знам дали не са му "дърпали ушите" (!), но в един момент по съвсем необясними подбуди интересът му пресекна изцяло, а вече не смее да обмени и дума с мен. Аз пък никому не се натрапвам. Дебна коварно, както подобава да се държат истинските злодеи. Истински смисъл има когато някой сам успее да победи глупавите скрупули и страхове. В тази област – на свободата и достойнството – смисъл има само онова, което сам си успял да постигнеш, постигнал си го под въздействието тъкмо на свой вътрешен, интимен, спонтанен подтик. Ако някой отвън почне да ти въздейства, нещата се обезсмислят. Ценно е само онова, което сам си осъзнал, разбрал, направил. На това простичко нещо се дължи огромната и велика ценност на свободата. Виждате, темата ми е пределно приятна, толкова, че като започна се увличам и не мога да спра. Само физическата умора ме отказва от разговори по тази тема, от писане по тази тема също така. Като се изтощя – спирам само тогава. Ето и сега ме заболяха и очите, и пръстите, затова приближава моментът, в който ще спра да пиша. Искам да завърша ето с какво. Като кажа на учениците си "Хайде и днес пак да поговорим за свободата, искате ли да си продължим разговора от предния път?!" и мигновено по лицата на повечето ученици се появява гримаса на отчаяние и отегчение, а пък някои, дето са по-импулсивни, направо ми заявяват: "Е, господине, пак ли за свободата да говорим, нали вече говорихме, нали казахме всичко, докога ще дъвчем тази тема, направо ни омръзна, писна ни, молим ви се, пощадете ни, нямаме сили повече!!!".

Казват това, и ето, почваме дебата. Аз подхвърлям, че ми е невъзможно да приема, че сме казали всичко, пък и ги провокирам примерно ето как: – Тази ваша реакция ми показва, че душите ви са изпълнени с безразличие към свободата, което силно ме озадачава. Млад човек да изпитва безразличие към свободата е ужасна трагедия. Това е страшно нещо, моля ви се, недейте да ме карате да си мисля, че сте стигнали до такова отчайващо положение! Значи не можете да победите безразличието си, липсва ви желание да разберете що е свобода, което пък показва, че съвсем не я разбирате. Човек, който разбира що е свобода, за такъв човек най-приятни са разговорите за свободата, на такъв човек трепва сърцето щом като чуе думата свобода, да, заиграва сърцето му, на тази основа той се чувства вдъхновен, щото свободата има такъв огромен смисъл за човека, че трябва са си говедо, не човек, че като чуеш думата свобода, да почнеш да гледаш тъпо, така тъпо, както сега ме гледат някои от вас! Казвам такива и подобни неща и забелязвам, че в очите на някои младежи заблестяват някакви дяволити пламъчета. Това за мен като учител е знак, че нещата почват да се оправят, тия пламъчета в очите за опитните учители са найважното. Знаете, че Сократ е повтарял ето тази велика мисъл: "Обучението е запалване на пламък, а не пълнене на съд", мисъл, за която имам чувството, че е съвсем чужда на огромната част от днешните български учители (дано да греша за това). Няма да ви тълкувам сега какво значат тия думи, вие сами следва да ги разберете. А за свободата с младите водим какви ли не разговори, всеки разговор с отделна група (всеки клас) младежи е различен, понякога се получават страхотни разговори, с все повече и повече най-активни и вдъхновени участници, аз напоследък започнах на моменти да се ентусиазирам така, щото забелязвам, че тайнството на философстването се случва пред очите ми! Не мога да ви опиша какви страхотни обсъждания се получават напоследък; преди време ви поканих да идвате, ако можете, в училище, да влизате в часовете, в които разговаряме по най-важните за човека теми, ако сте от Пловдив, разбира се, идвайте, или ако само минавате пред Пловдив и можете да си позволите престой да кажем два-три часа (училището, в което работя, е на 20 минути спокойно ходене от ж.п. гарата и от основните автогари), пак заповядайте, моите часове са напълно открити за всички. Опитах да правя видеоклипчета, на които да записвам такива разговори и да ги слагам в нета, вие знаете за тях, ала се обадиха пак бдителни ученици (подтикнати, разбира се, от не по-малко бдителни учителки или администраторки!), които ми казаха, че това било "незаконно"; аз, разбира се, не се плаша от това, но засега нямам желание да се карам с такива прекалено бдителни другарки и другари; затова за момента спрях със записите. Ще видим де, може да направим с някой клас истински телевизионен направо запис, с камера, който да излъчим по телевизията; учениците в един клас сами ми предложиха това, аз съм склонен да го направим, ако трябва, ще поискаме писмени разрешения от техните родители, ще доведем телевизията и ще запишем един или повече часове, които след това ще излъчим. Часове, в които младите ще разговарят най-вдъхновено пак за свободата, разбира се, за какво друго да разговарят!!! Спирам дотук. Увлякох се, изморих се, нямам сили вече. Нека да е хубав денят за вас днес, той си е чудесен, я слънцето как приветливо сияе зад прозореца ми! Спирам да пиша и ще изляза да се насладя на прекрасния ден, ще изляза да се разходя! Бъдете здрави! Чао и до скоро! ЗАБЕЛЕЖКА: Снимките на ученици към тази публикация са взаимствани от фейсбук-страницата на ПГЕЕ-Пловдив. Надяваме се, излагането им там е напълно законно от юридическа гледна точка, т.е. казусът е уреден правно. Затова и репродуцирането им не вярвам да бъде оценено като "незаконно". Ний може да обичаме свободата, но точно на това основание много почитаме не само законите, но и самота законност. А и правосъдието показахме че го почитаме... 5 коментара: Анонимен каза: И да видиш руския ум над немския – нещо което старателно се скрива с години, е факта, че немците немат ум... Затова правят опери и се разхождат наоколо кат пуяци, но тоя евтин трик не минава пред английската култура и следва бум по китарата, ОК?... Немците наричат англичаните: “oстровни маймуни”, това не е ново, идва чак от средновековието, моа да ти дам примери, но неам време... Обаче островните маймуни сритаха хитлериститe по изпосталялия им от глупости задник и така завърши неприятната история на Втората световна война, която изби 50 милиона човешки същества все пак, ако това значи нещо за смотаната ти колибаро-пезевенковска душа... Но нима руснаците не направиха същото – те изпържиха безакълния немец в степите си и по калта, в която е потънала оная Самара (колà) и го гониха кат куче до Берлин... Време е да се запознаеш с историята, o АIG мой, a?... Има факти, пред коит фукливата фейсбук общност бяга и се скрива в гащите си, това са повечето една жалка смес на путьовци, тепърва порастващи... Искам да те уведомя как е на Запад отношението към младите, щот и бъкел не знаеш по таa тема, OK?... Младите са оставени да бесуват, та това е поколението, което ще ни гледа, OK?... Въобще я няма таa омраза, квато я имате в BG... Става зловещо на моменти в ежедневието ни, но тва е живòтo, ОК?... Въпроса е, че те са много любезни когат ги заговориш, дори и пияни кат задник... Здравей, запозна ли се с английската кoлтура току що?... Мислиш ли, че ще пристигне скоро y София при говедаро-козарите? Е, грешно мислиш, оверявам те, ОК? Всички руснаци смeтат, че сте закавказко племе, ОК?... Ho на мен ми харесва да работя с хората в Аbстралия, а преди Щатите – аз просто разбирам теа хора, както и те мен... Не беше така в BG – там живеят неевропoидни твари с идиотски главно турски (при анализ) приумици, тва е робско племе, коет едва ли е използвало за нещо свободата си след 1878 освен да осира квото види, ОК?... Bиждам 250+ човека на ден, добре знам повечето от тях кво мислят, нито е тайна, нито е нещо особено, но го има…

Боя се, че тоa процес съществува при вас само на мноо примитивно ниво – как пазача на Баневи се възторгва от подвизите им… Мноо изостанало, мноо средновековно… Ceко бълхарче, израсло при вас, ще си има яки проблеми на Запад, докато разбере кво е Запад и че тука шмекерлъците ама никак не минават… На кого ли говоря, богомилите току виж сега ме разбрали и аплодирали, a? Oпази Боже… A. от Австралия Анонимен каза: P.S. Фàни си даунлодвай филма Death wish (1974), трите серии, то едва ли и ще разбереш и бъкел кво шпрехат, но ще е много отрезвяващо и поучително за един ботев-роб AIG, дет се моли на Бог да го ритне по задника (Моята молитва)... Та ще е много полезно за един балкански роб да види американските нрави в действие и че тука при нас Газдов ще е разпарчетосан и хвърлен на свинете, преди още да ни каже, че се бори с имериализaмо, ОК?... Не знам кога на Балканите ще разберете къв бутафорен цирк сте в историята... Ив Индж с турското име да спре да пише, че не е в тоa свeт, тва момченце y собата, дет сей крил дякона, а той му носел кафе... Бълхарска порнография, тва е Ив Индж, той не знае на кой свет е, да са живи и здрави децата му на тоя тъпоъгълник, ОК?... A. от Австралия Ангел Грънчаров каза: Твоето ченгесарско скудоумие изобщо не може да ме впечатли. Живееш на планетата ЧЕНГЕСАРИЯ, скоро на тази планета ще си останете вий двамата с Путин, обкръжени от няколко милиона руски пияници с разложили се от алкохолизъм черни дробове... Анонимен каза: Професорът, даващ изпити срещу секс, спал с над 100 студентки А зевзеци вече прекръстиха висшето учебно заведения на "Няма секс от адреналинка" – НСА. Анонимен каза: „Той самият се фукаше, че на всеки семестър опъва поне по 10 момичета. Казваше със самочувствие, че отдавна е станал „стопутник”.

Моля ви, откъснете се за малко от глупостите и дреболиите, с които се занимавате, освободете съзнанията си за истински важното! петък, 1 април 2016 г.

Малък откъс от днешното ми есе за образованието (виж: Съдбовно необходими са ни хора, всецяло предани на каузата на свободата, нужни са ни и личности, отдадени на тайнството на живота), съдържа важен възлов по моя преценка въпрос, моля, обърнете му внимание, намерете пет минутки от скъпоценното си време да изчетете този абзац, ало, откъснете се за малко от глупостите и дреболиите, с които се занимавате обикновено, освободете съзнанието си за истински важното: ... Нужна ни е "шокова терапия" в образователната сфера, при която всичко да се постави на новата основа, според изискванията на парадигмата на свободата. Нужна ни е приватизация на образователната сфера, а тази същностна приватизация ("раздържавяване") може да бъде ефективна ако бъде направена именно по революционен, шоков, но затова пък съвсем демократичен път, именно по пътя на шоковата терапия. Ние много мъчително правихме и другата приватизация, когато комунистическата номенклатура години наред яростно се съпротивляваше да не се раздържавяват икономичес-

ките активи в страната, знаете другарите тогава правеха всичко за да окрадат тия активи, да направят така, че държавната собственост да се оттече в техните частни фирми; този грабеж продължи цели 10 памятни разбойнически, бандитски и мутренски години. Министерската чиновническа бюрокрация, която досега владее целия актив в образователната сфера, успя обаче да задържи монополното си положение в тази сфера вече цели 27 години – и още яростно се съпротивлява на всякакви същностни промени, щото се бори тук на живот и смърт, тук наистина става дума за самото съществуване на тази същата противочовешка и антинародна сила: направи ли се същностна революция, промяна, поврат, смяна на системата, установи ли се господство на парадигмата на свободата, въпросната бюрокрация просто ще стане излишна, ще трябва да си намери друго занимание, ще дойде краят на паразитирането й, на смученето на жизнена сила от изнемощелия и болен обществен организъм; щом този организъм обаче надмогне болестта, паразитите просто ще бъдат изгонени, ще бъдат изчистени, ще им се наложи да престанат повече да смучат, да паразитират. Сега разбирате ли защо в българското образование цели 27 години няма никаква същностна промяна, а социализмът в тази система още си цъфти ли цъфти - и продължава да дава отровните си плодове? Ето защо. Казах ви го вече. Затова именно, да. Силата, която пречи, е въпросната министерска образователна бюрокрация. Заради своя частен егоистичен интерес тази сила закопава цялото общество с едно нефелно, не ставащо, в корена си сгрешено, неефективно, некачествено и пр. "образование", т.е. ощастливява нацията с въпросното НЕ-образование, НЕ-възпитание, ощастливява ни с въпросната цялостна личностна ДЕГРАДАЦИЯ на нацията ни. Ощастливява ни с въпросното менте-чалгаобразование и менте-чалга-възпитание, но деградацията обаче е съвсем истинска – ох, колко истинска е тази повсеместна деградация, дето тресе от години нацията и страната ни! 1 коментар: Анонимен каза: «Министерската чиновническа бюрокрация, която досега владее целия актив в образователната сфера, успя обаче да задържи монополното си положение в тази сфера вече цели 27 години – и още яростно се съпротивлява на всякакви същностни промени, щото се бори тук на живот и смърт» – това е абсолютно необяснимо, ако през 1989 комунизмът наистина падна и на власт дойдоха нови хора с нови ценности и идеи. Затова като философ трябва да вникнете фундаментално в проблема, иначе ще продължите до безкрайност да пишете дълги памфлети по отношение ситуацията в българското образование, но полза от това няма да има. А фундаменталната констатация е, че политическата промяна през 1989 беше псевдопромяна и докато в България не се стигне до решителна реална политическа промяна, не може да има и решителна промяна в образованието, т.е. политическата промяна трябва да предшества образователната. Последната не може да се осъществи изолирано от коренен обрат в политиката.

Ето защо свободата е велика сила събота, 2 април 2016 г.

Да владееш другите е сила, но най-великата сила е да владееш себе си. Лао Дзъ Кратка добавка от мен: Само оня, който владее себе си, който е господар на себе си, е свободен; свободата е точно това: да владееш себе си; затова да си истински свободен е именно най-велика сила.

Говори вдъхновителят Светлин Наков, послушайте го събота, 2 април 2016 г.

Ако още се чудите от къде да започнете своята ИТ подготовка за бъдеща кариера, запишете се в СофтУни! Обучавайте се безплатно, пробвайте програмирането, опитайте правенето на сайтове, поиграйте си с информационните технологии, научете за софтуерното тестване и QA, зарибете се по дигиталните изкуства, заиграйте се с дигиталния маркетинг и други съвременни професии. Стенете ИТ и започнете работа в един от най-перспективните сектори на индустрията.

Мисля, че това е истина – или не е, а, какво ще кажете? събота, 2 април 2016 г.

А дали оня, който е адаптивен към промени, всъщност е конформист, е нагаждач, той се приспособява към промените? Това ли се има предвид? За просто оцеляване ли става дума? Или за нещо друго? Дали истински важното не е просто да оцеляваме, да се нагаждаме към промените, да сме адаптивни, а нещо съвсем друго: да предизвикваме промените? "Бъди промяната!" – дали това не е истинското? Да предизвикваш промени, ти самият да си промяната (кой го беше казал това, Ганди ли?) в света, ето това е изглежда истинското, а дали ще оцелееш, дали ще се нагаждаш към промените е нещо съвсем друго. И какво излиза? Работата не е в оцеляването, а в предизвикването на промените. Промяната е истинското. Без промени сме извън живота, защото самият живот е това: непрекъснати промени. Животът не търпи покоя, еднаквото, застоя, неинициативността, рутината. И това особено много важи за съвременния живот. За съвременните хора, за хората, които искат да са съвременни, модерни. А дали оцеляваме в такъв един непрекъснато променящ се свят – това вече е второстепенно. Не просто да участваш в промените, а да ги пораждаш, да ги предизвикваш, това според мен е истинското. Пък ако не оцелееш, поне ще си останеш с утехата, че теб може в един момент вече да те няма, но нещо от теб е останало: самата промяна. И тъй: сам бъди промяната!

И какво, от маймуна ли все пак е произлязъл човекът? неделя, 3 април 2016 г.

А? Вие какво мислите по този немаловажен въпрос? Вярвате ли, че от маймуните сме произлезли ние, човеците? Как възприемате една такава смехотворна възможност? Или все пак Бог е сътворил човека, давайки му безсмъртна душа? Как "човекоподобните маймуни" са започнали да мислят – и да се очовечават? Не е ли нерешима тази загадка със средствата на вездесъщата наука? Ако съзнанието (душата) е главното отличие на човека от животните, то как се е породил този

чудесен феномен? Въпроси колкото щеш. Вълнува ли ви загадката за собствения ни произход? Или тия въпроси не заслужават нашето внимание? 3 коментара: Анонимен каза: Няма загадка в произхода ни. Народното схващане, че според еволюционната теория хората са произлезли от маймуните, е невярно. Вярно е обаче, че хората и днешните маймуни имат общ прародител, от който са произлезли чрез процеса на еволюцията. Разделянето е станало преди около 2 милиона години – родът "Homo" води началото си от тогава, а единственият оцелял до днес негов представител е Homo sapiens – това сме ние. Ангел Грънчаров каза: Не знаех, че еволюционната теория за произхода на човека от маймуните била "народно схващане". Кой "народ" имате предвид, съветският народ ли, или? :-) Анонимен каза: Имам предвид, че народецът има погрешно схващане за еволюцията. Необразовано.

И образованието, и възпитанието у нас е поставено на безусловни тарикатски основи: ние очевидно се мъчим да надхитрим не само живота, но и себе си дори! неделя, 3 април 2016 г.

В Долна баня съм, в моя роден град – да постоя някой и друг ден с майка ми, да й помогна за това-онова, да почина малко на чист въздух и сред природата. Но ето, сутринта, по навик, пак сядам пред компютъра. Ще ми се да продължа да пиша по темата, която все по-силно ме ангажира напоследък: за възпитанието на младите, но погледнато от гледната точка на родителя, не на учителя (макар че родителите неизбежно стоят и в позицията на учители спрямо собствените си деца); иска ми се да кажа главното по тъй важната тема, която формулирах ето как: изкуството да си родител. Не науката, а именно изкуството. Не дори и философията на родителстването, а непременно изкуството. А на изкуство как се обучаваме? Ами чрез упражняването му, чрез опитване; за да стане човек художник трябва много да рисува, същото е и с родителстването. Е, трябва и да се учат някакви неща за възпитанието, да се четат книги, има много безценни неща, които можем да научим от книгите. Но най-добре е сами да ги постигнем: чрез мислене, търсене, чрез опити да разберем нещата по свой начин. Онова, което сме открили сами, то именно за нас е най-ценно. Да, обаче е възможно много хора да страдат от погрешни възгледи за обучението, за възпитанието, за личностното формиране на младите. Твърде погрешни са най-разпространените възгледи по всичките тия въпроси, които се ширят из съзнанията. Давате ли си сметка до какви поражения водят такива възгледи, догми, предразсъдъци и пр.? Подемам голяма тема, а нямам време да я развивам, понеже не съм настроен да седя дълго време на компютъра: пролет е, денят, който сияе вече зад прозореца, е толкова бляскав, възхитителен, омайващо привличащ, неустоим! Тъй че, да си призная, съвсем нямам настройката за продължително философстване, т.е. за ровене във всичките тия неизбродими въпроси и проблеми. Но все нещичко ще кажа, колкото да не е без хич, така и така седнах да пиша, ще напиша нещичко. С ученици в петък имахме спор по два въпроса: първият казус възникна когато двама ученика едновременно ме попитаха дали съм готов да ги "освободя" та да си тръгнели по-рано, преди завършване на часа. Вторият проблем възникна малко по-късно, когато се оказа, че никой от учениците не беше се подготвил по темата и тогава някои ученици се опитаха да ме убедят, че по философия (на правото, това учим с тях в момента) изобщо не трябвало да се чете отникъде, щото, видите ли, никъде, в никой учебник или книга те не могли били да намерят и да прочетат... собствените си разбирания по проблемите! Ето по тия два въпроса поспорихме малко, като на моменти спорът ни стана крайно горещ. Аз най-напред се "заядох" с тия, дето ме попитаха дали можело да ги "освободя" по-рано от час, понеже бързали, имали работа и т.н. Аз им отвърнах: защо мен питате, решавайте сами?! Те, крайно изненадани и дори, представете си, втрещени от наглостта ми, ми отвръщат: "Ами първо питаме защото Ви уважаваме; второ, ще ни пишете ли неизвинено отсъствие ако си тръгнем без да Ви питаме?". Аз пък реагирах ето как: "Добре де, уж ме уважавате, пък на мен искате да прехвърлите отговорността за Вашия проблем, а пък аз нямам никакво право да се меся във вашата собствена свобода, не ща аз да решавам вместо вас, вие сами си решавайте, така, чини ми се, е нормално?". Учениците възприеха тия мои думи, дето се казва, "на нож", те явно им прозвучаха крайно неприятно. И се почна един пазарлък дали ще им пиша неизвинени отсъствия; казах, че не ща да правим пазарлък по този въпрос, той не е за обсъждане, е, ако си тръгнат, има известен риск да им пиша отсъствие или

забележка за "бягство" от час; но какво е животът, какво е свободата без известни рискове, трудности, изпитания? Не зная защо, но тия мои думи им прозвучаха като същинска гавра, поради което в един момент младежите хем почнаха да се хилят възгадничко на моите "толкова странни възгледи", хем започнаха да се изнервят, щото им се наложи да спорят с "толкова неразбран човек". Е, аз пък им казах, че темата, която имаме за обсъждане в часа, е тъкмо за свободата, а пък това, че те мен питат за нещо, касаещо тяхната свобода, ми говори, че те не просто нищичко не разбират за свободата, ала и очевидно и не щат нищичко да разберат, ето, аз им преподавам нещо съвсем елементарно, а пък те не щат да разберат, да проумеят за какво изобщо става дума. Спорът се оказа продължителен, изнервящ и непродуктивен, нито една от страните не пожела да разбере или особено пък признае основанията на другата страна, стигнахме, дето се казва, до задънена улица или до "кривата круша". Което много говори и показва. Показва това, че младите, за жалост, имат съвсем изкривена представа за това що е свобода, не разбират свободата си, да не говорим за това, че в рамките на отношенията в системата (образователната) възникват най-абсурдни и нерешими ситуации - по причина на това, мче за младите (пък и за учителите) свободата е съвсем непонятна загадка. Около съзнанията и на едните, и на другите са обрасли с какви ли не вредни предразсъдъци. Това обаче е естествено: оня, който не е преживял нещо, няма как да го разбира; да, лечно непреживяното, непочувстваното е неразбираемо. Младите у нас, за жалост, са живели в една съвсем несвободна обстановка, поради което представите им за свободата са в корена си сгрешени. Те, примерно, съвсем не умеят да усещат унизителността на ситуацията, в която им се налага да молят за... разрешение дали да се възползват от свободата си или не. И когато аз реагирам така, че да им помогна да схванат тази унизителност, те пък, както забелязвате, реагират крайно неадекватно: държат си на узителността, достойното поведение им е чуждо, а дори и... неприятно! Това е ужасно. Не зная дали си давате сметка колко ужасно е това. Е, казвам ви, твърде ужасно е. Но то за мен само е показател, че нивата, която ни предстои заедно да орем и обработваме, е голяма, много буренлива, има голямо пространство за изява, за търсене, за изследване, за култвиране и пр. Вторият въпрос, какво казах, беше този: че можело и съвсем да не се чете. Нямало смисъл да се чете и т.н. И учениците хитруват: няма да четем, щото никъде не са описани нашите собствени разбирания, ох, колко трогателно умно е това! Да, обаче нали за да имаш "мнение" и особено пък разбиране, трябва много да си мислил, също така трябва да си успял да осъзнаеш истински важните, съществените моменти и проблеми; ако можеш сам да се доближиш до тия същински и истински важни проблеми, това е чудесно, но е много възможно без да си чел и мислил върху прочетеното тия същински и истински важни проблеми да си останат недостъпни за теб сами, да си останат чужди за твоето съзнание; как тогава ще можеш да се произнасяш по проблеми, които са недостъпни и чужни за твоето съзнание? Е, разбира се, без да си чел можеш единствено да се движиш по повърхността на проблемите – и дори да си извън тях. Какво ще правим тогава? Ще преливаме от пусто в празно ли?

Да, ама вие, господине, не щете да зачитате нашето мислене, мнение, разбиране, не ни уважавате позицията и т.н. Да, мен не ме задоволява вашето празнословие по тия проблеми, щото то ми издава само това, че вие не сте си дали труда да се доближите до проблемите, да осъзнаете за какво всъщност става дума, тия проблеми за вас са си останали недостъпни и чужди, как тогава да ме задоволява вашето изказване по проблеми, които очевидно не разбирате, по които имате най-бегла повърхностна представа? Оказва се обаче, че тази моя позиция им е твърде неизгодна, те искат да си защитят "свободата" да не четат, щото четенето, очевидно, им е нещо неприятно, което пък означава, че и мисленето за такива хора е неприятно, неприятно им е също така вглъбяването в същинските, в истински важните проблеми. Е, аз им казах пак следната своя йезуитска позиция: сами решавайте, каквото искате правете, ако искате, не четете нищо, ако искате, не мислете, говорете си вашите бегли и общи представи, ала си поемате пълната отговорност за избора, ще трябва обаче да изпиете до дъно горчивата чаша, примерно има опасност да постигнете крайно мизерни резултати, да имате мизерни оценки и т.н., а най-важната негативна последица ще бъде тази, че вместо да се възползвате от шанса да развиете своята личност в тази посока, да формирате у себе си ценни качества, именно качества, свързани с осмислянето на трудни житейски и човешки проблеми, да развиете също така своята способност и умение да вземате решения по наистина проклети казуси на живота, вие значи ще се самолишите от постижения в тази посока, ще ощетите личността си, поради което един ден ще платите ужасна цена, ще платите цялата цена! Казвам им това нещо, някои от тях, забелязвам, внимателно слушат думите ми, други обаче се инатят да схванат, подхилкват се, съвсем несериозни са; един такъв ученик, примерно, ми заяви следното:

- Господине, миналата година без на съм пипнал учебник, си изкарах твърде хубави оценки по тези философски предмети! И сега ще изкарам. Вашите предмети са най-елементарни, най-прости, най-лесни тъй че няма нужда да се мъчите да ни натискате да учим. Ще ви докажа, че и при Вас ще бъде така. Без да уча ще си изкарам високи уценки! Аз го похвалих, че е такъв голям самороден талант в областта на философията, очевидно има големи заложби, щом е постигнал такива невероятни и чудесни направо успехи. Младежът не схвана изглежда иронията в думите ми. Аз, за да го подтикна да разбере нещата, му казах, че щом има такива таланти в тази област, дава ли си сметка до какви върхове щеше да постигне ако поне малко все пак започне да чете? Най-даровитите в дадена област трябва най-много да работят – за да развият таланта си! Казах му и това, той ми се изсмя и си тръгна. Толкова по тия въпроси. Виждате, темата е огромна, става дума за съзнанията на младите, които са продукт на погрешно възпитание и образование, отричащо решително свободата; и основано на принудата, на шантажа, на насилието, на стремежа към унификация на личностите, т.е. на обезличностяването, дезиндивидуализацията. И образованието, и възпитанието у нас е поставено на безусловни тарикатски основи: ние очевидно се мъчим да надхитрим не само живота, но и себе си дори! И го постигаме, нали така?! Ние сме направо факири: постоянно най-вече самите себе си успяваме да прецакаме! Как да не се възхитим на талантите си в тази посока, нали така?! Бравос на нас, ненадминати сме по този пункт, как да не се гордеем от самите себе си?! Бъдете здрави! Хубав ден ви желая, аз излизам на разходка сред природата! Направете го и вие. Сред природата, в усамотение, на човека могат да му дойдат най-безценните мисли... опитайте, пробвайте, ще сте ми благодарни един ден, че сте възприели нещата по такъв начин...

Всички комунисти си приличаха в едно – не работеха, не обичаха да работят неделя, 3 април 2016 г.

Из: ХРУМВАНИЯ: Страници от дневника на Илия Бешков (1950–1955) Познавам лично всички комунистически водачи и деятели, мога да изброя имената им. Зная ги през целия им живот. Те са стотици и хиляди тук и в провинцията: съученици, колеги, познати, приятели и неприятели, дори и лоши, умни и глупави, но те всички си приличаха в едно – не работеха, не обичаха да работят. Ненавиждаха всяко нещо, което трябваше да мине през ръцете им, та дори и чашата вино. За труда говореха намръщени и усилено търсеха някакъв по-дълбок смисъл в тази дума, която произнасяха като име на скъп покойник (със свръхестествен страх), който ще възкръсне и ще съди и живи, и мъртви. Плетяха стихове и оди от тази дума, плашеха себе си и задължаваха другите с нея. Бяха готови да убиват невярващите в „труда“, тези, които си гледаха работата и от обич и скромност се стесняваха да говорят за нея. Мисля дори, че те ненавиждаха работниците и трудолюбивите като прахосници на тази свята дума и като свои изобличители. Те не дружаха с тях, а с истинските ленивци и симпатични безделници. И днес, управляващи, те са същите, със същата фанатична ревност към своя Бог „труда“, и понеже е светотатство да се трудиш от удоволствие, от радост и за пари, направиха труда насилствен и безплатен, а те станаха негови жреци. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Какъв трябва да е пълноценният човек се знае, но си позволихме да забравим, допуснахме да се откъснем от истината и да заживеем в раздор с нея понеделник, 4 април 2016 г.

Иска ми се, с оглед да "набера скорост" в писането и тази сутрин да напиша нещичко по избраната тема, която обобщих с примерното (засега) заглавие "Изкуството да си родител". По която до този момент фактически не съм написал нищичко, писах по тия проблеми, но то все още е от позицията на учител; налага ми се пренастройване, длъжен съм да се освободя от позицията на учителя, да заема позицията на психолога, а най-добре – да се опитам да застана на позицията на родителя. Знаете, самият Аристотел някога пише своята "Никомахова етика" под формата на съвети към сина, тоест стои в позицията на родителя, тази поне е водещата му настройка в тази книга. Ако работите в сферата на възпитанието на младите са, както казваме, "изпуснати", т.е. налице е провал в тази сфера, то явно нещо и то най-фундаментално е сбъркано в начина, по който родителите се отнасят към своите деца. Родителите винаги искат доброто на децата си (понеже много ги обичат), ала нима не е възможно, стремейки се към добро, да постигаме именно зло? Ако се опитваме да правим добро, а да постигаме точно обратното, т.е. зло, сиреч вместо да помагаме – да вредим, да разваляме, да пречим, то това достатъчно основание да смятаме, че нашата възпитателна стратегия е сбъркана, е крайно неефективна, ефектът е обратен на желания, възпитателите не постигат целите си. И се налага пълна ревизия на представите и подходите. Ето за това именно ми се иска да поговорим, заедно да помислим, да обсъдим, да преценим всичко наново, поставяйки го на чиста основа. Казах вече на едно място, че ми се ще да не се увличам по многословни теории за най-глобалните проблеми на отношението към младите (към децата, включително и в най-ранната възраст, когато именно всичко е най-решаващо), а ми се ще да напиша кратко помагало, в което в пределно лаконична, практична и провокативна форма да кажа някои неща, които да предизвикат замисляне и разговор; да, потребна ни е пределно откровена дискусия по тези всичките токова наболели проблеми. Имам чувството, че много от родителите изпитват пълно безсилие и обърканост, не знаят защо става така, че постигат обратни на желаните резултати, искат едно, а се получава съвсем друго. Децата били станали "прекалено вироглави" и "непослушни", е, отначало, докато са съвсем малки, не са точно такива, а в един момент забелязваме, че са станали тъкмо такива. И да им въздействаме по посока на промяна се оказва все по-трудно, оказва се "мисия невъзможна", всичките ни опити нещо да променим "удрят на камък". И децата ни в един момент стават неуправляеми, родителите, въпреки че не се отказват от загубената битка, в един момент фактически вдигат ръце, предават се, принуждават се да се примирят със съзнанието, че са безсилни. Въпросът е да се разбере къде е грешката. Да, къде е съдбовната фундаментална грешка, заради която наистина се проваляме в толкова великата си и благородна мисия да сме родители? Ще каже някой: е, не всички се провалят като родители, някои родители успяват да постигнат бляскави резултати, има чудесни, добре възпитани деца и младежи! Сигурно има такива деца и младежи, но искам да предупредя още тук за такава една възможност: ами ако ние възприемаме дадени деца и младежи като "бляскаво възпитани", като "съвсем порядъчни", а това да е нещо като оптическа измама, т.е. ако това е една илюзия, една лъжа, една заблуда? Ами ако се лъжем в преценката си? Нима ако самите ни представи за "добро възпитание" са демодирани, остарели, погрешни, то какво ли тогава означава според тези именно представи да отсъждаме, че някакви си младежи били, видите ли, "бляскаво възпитани"? Ами разбира се, че подобни преценки, правени от сгрешени основания, са крайно подозрителни! Разбира се, че не може да се приеме за меродавна оценката, правена от сгрешени базисни позиции: примерно да кажем, че еди-кой си младеж, видите ли, бил "изключително послушен", "изпълнителен", "покорен", той, примерно, "винаги слушка", какво ще кажете сами за една такава преценка и представа за "добро възпитание"? А нима не е точно такава нашата представа? Ние водим безнадеждните си битки за да възпитаме "послушни деца", ах, колко послушни бяха някога децата, а сега какви вироглави са, нали така разсъждават мнозинството у нас? Е, според крайно опростената и погрешна представа на това мнозинство ако

някой накъде е постигнал "успех", сиреч, детето му е станало "възхитително послушно", то това заслужава ли да бъде смятано за успех – или то също е провал, и то още по-страшен?! Значи трябва много внимателно да вникнем и да осмислим разпространените представи за "добро възпитание", което е много възможно да са плод (или екстрат) на отдавна отминали времена. Живеем в преломно и крайно динамично време, в което всичко се мени, няма нищо устойчиво и неподвластно на промените, нима точно в такова време е възможно нашите представи за нещата да си останат все същите? Разбира се, не, да, ала обаче доколко се грижим за това нашите представи за нещата да са по-гъвкави, по-адекватни на времето, в което живеем, да са съвременни? Обикновено представите ни за нещата трудно се менят, те са нещо изключително консервативно. Прочее, има неща, неподвластни на времето, има абсолютни истини, които обаче е възможно да са покрити с праха на забравата, да сме се откъснали, по някакви причини, от тях, да сме капсулирали съзнанията си за тях. Има простички вечни истини, към които е добре да се върнем, отхвърляйки неверните представи за нещата, които да са плод на "новото време", което преживя и изстрада толкова много и то най-коварни и опасни заблуди. Примерно, такъв един нездрав "авангардизъм" и "модернизъм", скъсал с вековната нравствена традиция на човечеството, беше комунизмът, който се опита да прави насила "нов човек", "нов живот", "нов свят", който провъзгласи разсъдъчната си, чужда на живота теория за "съзнателно и всеобщо организираното щастие" в комуната, в обществото-мравуняк (изразът е на Достоевски), а на тази база изпод краката на човешките същества беше извадена най-здравата основа на всичко човешко - личностният суверенитет, иначе казано, елиминирана беше човешката свобода, индивидуалният свободен избор. На базата на тия в корена си сгрешени представи за живота, които комунистите разпространяваха и натрапваха на хората десетилетия, днес, смея да твърдя, масово са разпространени в съзнанията ни илюзии и заблуди, на които, независимо че платихме ужасно жестока цена, продължаваме да плащаме не само данък, но и също така продължаваме да плащаме и лихвите. Крайно време е да направим нужното да се освободим от проказата на толкова погрешните и вредни представи за живота, които комунизмът се опита да внедри в съзнанията на "човешките маси", имали нещастието да живеят в това време. А пък въпросните сгрешени и толкова вредни представи все още си владеят съзнанията не само на нашите родители, но и нашите съзнания, съзнанията на всички нас, които също сме родители. За жалост тия сгрешени, неверни представи се възпроизвеждат и заразяват също така съзнанията и на младите, което и обяснява тяхната, така да се рече, непреходност, тяхната жилавост, тяхната вредност, тяхната неунищожимост. Факт е обаче, че ни е съдбовно необходима промяна в тази област, най-вече промяна в областта на господстващите представи за нещата от живота, а на тази основа вече и в сферата на самите непосредствени жизнени и междуличностни отношения. И на отношенията, също така, между млади и стари, между възпитавани и възпитатели. Тия отношения следва да бъдат поставени на здрава, непоклатима основа: потребностите на самия живот, съвременните потребности на живота ни, потребностите на съвременния живот. Не може, казах вече това, но искам да наблегна на него, понеже е особено важно: не може представи, възникнали в други времена, да обслужват ефикасно потребностите, които съответстват на съвременния, из основи променен живот. Ако продължим да живеем и да се намираме под властта на несъвременни, неотговарящи на нуждите на съвременния живот представи, ние сами се осъждаме не просто на застой, но и на регрес, на деградация, на упадък, провал. Най-страшна обаче е човешката, личностната деградация, тя е корен на всички други деградации, които могат да ни сполетят. Образователната ни система е деградирала защото деградирали са нашите представи за образование, ние робуваме на остарели, неадекватни на живота представи; вероятно деградирали са и в душевно, и в нравствено, и в личностно отношение всички ония, които така добре са се нагодили спрямо системата, че не си представят съществуването извън нея. Икономическата ни система е деградирала понеже се обслужва от хора с неверни спрямо живота, остарели, неадекватни на нуждите на самото време представи за това какви следва да е нашето икономическо поведение; а човекът, който е допуснал да го сполети такава една трагедия, го е допуснал защото, предполагаме, сам е деградирал в същата степен като личност и като реакции спрямо нещата от живота. Същото може да се каже и за политическата ни деградация, доколко сме жертва на деградирали представи за отношенията в тази област, дотолкова и ние самите сме деградирали. Щом ние сме деградирали, на това основание е деградирала и демокрацията ни, тя е милиционеро-мутренска, е, значи причината за такъв развой на нещата е нашата личностно-политическа деградация, в корена на която стои неразбирането ни за това как следва да се държим ние, дето сме опората на демокрацията ни, именно гражданите. От човека зависи всичко, от това какви сме ние, от това се определя как живеем, в какви отношения встъпваме; щом сме най-бедни и най-унизени в Европейския съюз, значи има нещо дълбоко сбъркано у нас самите, в душите ни, което, както казах, поражда деградацията във всички сфери на живота ни, цялостната деградация на битието ни, най-главна конституивна част на което сме самите ние. Виждате ли сега до какво опира в крайна сметка всичко? Ами опира до подготовката на човешкия фактор за предизвикателствата на съвременния живот, т.е. всичко опира до възпитание, до адекватното формиране на личностния потенциал на нацията ни всичко опира. Някои смятат, че всичко било опирало до т.н. "просвещение", издавайки се, че тяхната представа за нещата е на нивото на епохата на Просвещението, т.е. е остаряла поне с три века. Не, работите няма да се оправят с просвещаване, щото само с просвещаване личностният потенциал няма как да бъде качествено преформатиран; иска се нещо повече, иска се възпитание, иска се автентично образование, а образованието, както показва думата, е именно образ-уване, формиране, създаване, раждане (тази дума ми се вижда най-подходяща!) на пълноценни, отговарящи на нуждите и на предизвикателствата на живота личности. Възпитание-образование, но автентично образование-възпитание, не менте, не фалшификат, не "про-форма", не имитация, а съвсем истинско, това ни е потребно: за да се родят ония личности, които самото време и самият живот искат. А какъв следва да е този пълноценно живеещ човек на съвременността – това се знае от векове, само дето сме си позволили да забравим какъв следва да е автентично живеещият човек, какъв следва да е животът за този именно човек, ерго, какви следва да сме ние самите ако искаме да сме що-годе истински и жизнеспособни. Да, обаче философията, хранителката на

тайните и на истините, потребни на живота ни, знае тези неща, тя ги е запазила, тя единствена и може да ни ги даде отново. Да, какъв следва да е пълноценно живеещият човек се знае от векове, само дето сме си позволили да забравим, допуснахме да се откъснем от истината и да заживеем в раздор с нея, което е непростимо. Ще продължа да пиша по темата, но не сега, понеже сега трябва да ставам. Знаете, аз пиша това нещо в родния си град Долна баня, сутрин е, майки ми, чувам, вече е будна, тя е на легло, налага се да оставям писането и да ида да и помогам. Тя, моята мила родна майка, ме е създала като човек и личност, аз на нея комай всичко й дължа, ето, сега е време да й се отблагодарявам някак, а най-малкото, което мога да направя за нея, е да се грижа за нея в тия години, в които тя вече е стара (тази година тя ще навърши 80 години, Бог да й дава живот и здраве). От седмица тя има изостряне на болките в краката и кръста, трудно й е да се обръща даже в леглото, лекарите са й предписали инжекции. Та си има личен асистент, една жена, която й помага, но ето, в събота и в неделя няма кой да се грижи за нея, наложи се аз да пристигна от Пловдив; днес си заминавам, щото пък утре имам часове (нищо че е ваканция, имам часове с 12-ти клас, за които ваканцията привършва днес). Та значи налага се да спирам с писането, ще продължа тия дни. Бъдете здрави! Желая ви хубав ден и успешна работна седмица! Чао и до скоро! ЗАБЕЛЕЖКА: Този текст е даже нередактиран, нямам време да го прочета и да поправя механичните грешки, да не говорим за стилово изглаждане. Моля да го имате предвид. 4 коментара: Анонимен каза: Грънчаров пак си пише глупостите които никой не чете!!!!!!!!!!!!!!! Болен човек!!!!!!!!!!!!!!!!! И СИ ИМА МАНИЯ ЧЕ КАЗВА НЕЩО ВАЖНО!!!!!!!!!!!!!!! По-големи глупости скоро не бях чела!!!!!!!!! Аз не ги четох де. С един поглед разбирам, че няма смисъл да се чете написаното от тоя празноглавец!!!!

Моята вчерашна разходка до местността около река Марица, на път до църквата "Света Петка", град Долна баня понеделник, 4 април 2016 г.

Разходка сред природата на Долна баня

Реката и спортният комплекс в Долна баня

Някои мисли на Николас Гомес Давила вторник, 5 април 2016 г.

Из: Вече няма висше общество и народ. Има бедно простолюдие и богато простолюдие, Автор: Николас Гомес Давила Николас Гомес Давила е роден на 18 май 1913 година в Колумбия в семейство от столичния елит и макар формалното му образование да приключва с гимназията, чете непрекъснато не само на родния си испански, но и на овладените още в детството френски, английски, латински и гръцки, както и немски, италиански, португалски и дори датски – на позряла възраст. До края на живота си събира библиотека от 30 000 тома. Резултатът от толкова много четене и размишления излиза през годините в няколко тома афоризми (Notas, 1954; Escolios a un Texto Implícito, 1977, Nuevos Escolios a un Texto, 1986, и др.), част от които ви предлагаме тук. Комунистът е човек, който иска държавата да му осигури статуса на буржоа. ... Модерният човек не обича, но търси убежище в любовта, не се надява, но търси убежище в надеждата, не е вярващ, но търси убежище в догмите. ... Модерният свят не може да бъде наказан. Той е наказанието. ... Преди двеста години е било в реда на нещата да вярваш в бъдещето без да бъдеш кръгъл глупак. Кой може обаче да повярва днес на актуалните прогнози, предвид факта, че именно ние сме блестящото бъдеще на вчерашния ден? ... Идеята за "свободното развитие на личността" изглежда достойна за възхищение, докато не попаднеш на някого, чиято личност се е развила свободно. Всяка цел, различна от Бога, ни опозорява. (ОЩЕ >>>)

Глупави са вашите страхове, драги наши възпитатели, дето треперите от такава нескривана неприязън както към личността, така и към свободата! вторник, 5 април 2016 г.

Да възпиташ човека означава да осуетиш "свободната реализация на личността му". Николас Гомес Давила Заслужава да се помисли над тия думи. Започнах да пиша книга за родителите и за възпитанието на децата, нарекох я "Изкуството да си родител" (условно засега). Та ето, по тази мисъл на Давила ще пиша тази сутрин най-вероятно. Провокира ме да му опонирам. Налага се да "разчопля" неговото изказване за да се добера до истината по поставения проблем. Друга негова мисъл, с която съм напълно съгласен и която много пъти съм използвал в книгите и статиите си, е тази: Лявото не винаги убива, но винаги лъже. Като само съм добавил от себе си ето това: когато лявото сякаш не убива щото е заето да лъже, то тогава то по същество пак убива: като лъже лявото убива именно истината. Значи лявото винаги убива. Между другото убиването на истината е не по-малко жестоко от убиването, примерно, на човек. Истината за човека е не по-малко значима от самия човек, защото без истината човекът вече не е човек. Без истината сме за наникъде – и за нищо не ставаме. Да припомня великите думи на Спасителя: "Познайте Истината, защото Истината ще ви направи свободни!", които именно показват дълбоката, неразкъсваема връзка между истина и човечност. А сега да продължа по осмислянето на горната мисъл на Давила, според която възпитанието се свежда до осуетяване на "свободната реализация на личността". Излиза, че по неговото мнение като оставим човека да се развива (и реализира) свободно, като не се месим в развитието му, като го изоставим, ние очевидно го оставяме на произвола, което пък е предпоставка у него да се развият всички пороци; излиза, че според Давила "природният човек" е нещо като гнездо или люлка на всички пороци. Само културата и "съзнателното формиране и възпитание" надмогват природната склонност да се опорочаваме, надделяват над нея – и по тази причина, очевидно, човекът става едно "културно произведение". Иначе, ако го оставим да се развива свободно, ако го лишим от привнасянето на култура в съзнанието, в личността и в живота му, човекът неминуемо става нравствен урод, простак, нещастник и прочие. В някакъв смисъл Давила може би е прав, но в друг смисъл жестоко се е заблудил. Не мога да приема неговата тъй опростена теза; нещата стоят иначе. Ето още една негова мисъл в този същия контекст: Индивидуализмът е люлката на простащината. Давила е латиноамериканец. В този регион на света много влиятелни са както католицизмът (като версия на християнството), така и комунизмът (който пък има крайно уродливи представи за нещата, най-вече за човека и живота). Ако автентичното християнство, т.е. Христовото учение в неговата истина е религия на свободата, то комунизмът е сатанизъм, е бесовщина, която стои на откровено антихристиянски позиции: комунизмът затова с право може да се нарече "религия на несвободата" - или, още по-вярно, доктрина на тоталната тирания над личността, комунизмът е дяволска секта, която проповядва неприкритата злобна ненавист към свободата. Ето под действието на тези два фактора очевидно се е оформил

възгледа на Давила. И той страшно се е заплел, по моето усещане, в проблема. Ще се опитам да вникна по-надълбоко в него. Несъмнено чрез възпитанието и образованието ние възприемаме културата, този процес на възпитаниеобразование култивира човешкото същество като "природна даденост", сиреч, като нещо животинско, става дума за процес на очовечаване на човека, на формиране на неговата човечност. Под влиянието на възпитанието ние един вид се борим срещу природните си склонности, правим нужното да надмогнем животинското у себе си, да, ала къде обаче е доказано, че "естественият човек", човекът като нещо природно (и в този смисъл "некултурно"!) е нещо като стълпотворение или свърталище на какви ли не пороци, извратености, злоби, зверски атавизми и не знам си какво още все от този род?! Да приемем, че "природното" е зло, опоречено или извратено, а културното (сиреч, създаденото от човека) е винаги символ на доброто, правилното, истинското и пр., е крайно рисковано твърдение. Защото има най-различни култури, има и... некултурни култури, нека да се водим от това, че културата, cultura, в противоположност на натурата (на латински natura), е всичко онова, което човекът е създал, което е човешко създание или творение (натурата пък е онова, което човекът не е докоснал, което е създадено и съществува без негово участие). И ето, въздействията над детето, над младия човек във възпитанието и образованието, доколкото се осъществяват от човеци, спомагат да култивирането на някаква човечност, но окултуряването на природното къде е доказано, че е винаги позитивно влияние? Та ние, човеците, намесвайки се в природните неща, много често вредим и рушим; между другото природното по принцип съвсем не трябва да се възприема като синоним на нещо диво, варварско, първично и в този смисъл лошо, порочно, зло и т.н.

Нещата се усложняват още повече когато вземем предвид това, че има много човешки и дори нечовешки култури (антикултури), създадени все от човеци. Ето, сам Давила се изявява като борец срещу антикултурата, свързана с лявото, с комунизма (той неслучайно пише срещу абстрактното "ляво" – понеже в Латинска Америка, предполагам, думата "комунизъм" се възприема доста положително, там комунистите са влиятелни, ето по тази причина той, чини ми се, избягва да употребява тази дума). Та щом има най-различни култури (примерно, най-глобално разделение на културите на цялото човечество е разделението между източна и западна култура, между културата на Изтока и тази на Запада). И ето, да речем, в западната култура, която между другото е индивидуалистична (за разлика от източната, от азиатската) свободата на личността се възприема като най-висше парадигмално основание, свободата за нея е нещо като стожер, около който всичко се върти; свободата според миросъзерцанието и съзнанието на западния човек е ядро, център, средоточие. И ето, Давила, виждаме, си позволява да оспорва тази парадигма на свободата, характерна за западния тип култура и духовност; и на това основание твърди, виждаме, че "правилното възпитание" следва да бъде осуетяване на свободното развитие на личността, т.е. да е противодействие не само срещу природното, срещу инстинктите (това в някакъв смисъл е вярно, то е точно така), но и да се свежда до поставяне под въпрос на самата основа, именно на свободното развитие на човека, на индивида. А като отречем свободата, какво тогава идва? Ами идва... тиранията, идва робството. Да робуваме на природните си нерафинирани (некултурни) инстинкти е едно робство, но да се откажем от свободата и по този начин да почнем да робуваме на разни натрапени ни човешки култури, които в сърцевината си могат да носят тъкмо израждането на човечността (какъвто е случаят с комунизма) - къде е доказано, че това второто, културното робство, е за предпочитане пред онова другото?! И къде е гаранцията, че като заложим на тази несигурна карта, като поставим възпитанието на тази толкова относителна основа, няма да сбъркаме не по-малко съдбовно, да поемем в не по-опасна и погрешна посока? Виждате, че зад тия простички и уж "съвсем разбираеми" твърдения на Давила се крие ужасно объркване, смесване на ориентирите, крие се онази превъзходна "каша", която някои интелектуалци умеят да забъркват - и от която излизане няма, в която се затъва както се затъва в непроходимо тресавище. В подобно тресавище се намират и нашите представи за образование и възпитание, които са продукт на една настройка, която е по принцип враждебна на свободата, на традицията на общочовешката култура, на универсалните тенденции на културата, в която така или иначе съществуваме, имам предвид западната християнска и свободолюбива индивидуалистична култура на Европа и Америка. Имам предвид това, че нашите съзнания са продукт на грубата продължителна инвазия на антизападната по същество тенденция, олицетворявана от комунизма (който в неразбирането и в ненавистта си спрямо свободния индивид се родее в някакъв смисъл с настройката

на азиатската източна неиндивидуалистична култура. Изглежда Латинска Америка е мястото, където тези две култури, западната и източната, европейската и азиатската, се сблъскват в някаква страшно мощна колизия, ето, по тази причина, виждаме, и интелектуалец като Давила, доста се е оплел в тия свои подхвърляния за възпитанието, зад които стои някаква недокрай премислена концепция за човека и живота, т.е. свои определена недотам ясна философия. Темата е голяма, дори безкрайна, ала аз ще се постарая да се съсредоточа и огранича до най-важното, до истински важното, което ме интересува в случая. Значи излиза (по мнението на Давила), че ако оставим човека да се развива свободно, той не само ще се опростачи и опорочи, но и ще деградира, а "културата" единствена може да го спаси, ала тази култура, очевидно, трябва да му бъде налагана и натрапвана несвободно, ето тук е "камъчето", което преобръща каруцата на Давила и на ония, които са склонни да мислят като него. Как така ще избираме някаква култура и ще я натрапваме на младите без да сме ги питали дали те самите приемат подобни ценности? Да възпитаваш по несвободен начин индивида, игнорирайки правото му сам да избира какво е добро или недобро за него самия, е тотализиращо възпитаниеманипулиране, което си позволява да се намесва по най-груб начин в такава деликатна интимна сфера, каквато е възпитанието, формирането на личността. "Свободното развитие на личността" трябвало да бъде осуетявано с "единствено правилното възпитание", да, ама кой и на какво основание е преценил кое именно възпитание и образование, кое именно манипулативно личностно формиране е "единствено правилно" или "добро"?! И как ще стане така, че като изначално игнорираме свободата на индивида, ще можем вместо самия индивид да решаваме кое е добро и правилно за него, и то при положение, че ние, индивидите, сме по принцип различни, сме раз-личности?! Ето че работите се заплитат. А понеже ние, индивидите, сме различни във всяко едно отношение (по способности, дарби, заложби, по капацитета на жизнената сила, на жизнеността, която Създателят ни е дал), то единственият разумен изход е този, който предлага западната свободолюбива и християнска култура: ценно и значимо е само онова, което индивидът сам е избрал, решил, осъзнал, направил; ала онова, което той мисли, казва и прави, без сам да го е избирал, т.е. което му е натрапено насила, то е лишено на това основание от смисъл, за него той и не може да носи никаква отговорност, а без индивидуалното носене на пълната отговорност всичко в дадена теория и практика на възпитанието отива по дяволите. Да, всичко в живота ни отива по дяволите ако то не е избрано лично от нас, ако ни е натрапено насила, ако друг вместо нас е решавал кое е добро, правилно, разумно и пр. Естествено, че природните ни инстинкти и наклонности трябва да бъдат облагородявани и очовечавани във възпитанието-образованието, естествено е, че те трябва да бъдат култивирани и променяни, но без индивидуална свобода на избора в тази съзнателна, личностна и екзистенциална сфера всичко наистина отива по дяволите, обезсмисля не в корена си, води на невъобразими абсурди. И има още нещо, което е изключително важно. "Природното у човека" не е толкова "изначално зло", пък и самият живот, оставянето ни на неговия естествен ход също така не е толкова "противочовешко", както това се струва на "реакционера" (той така сам се нарича) Давила, а така също и на толкова недолюбваните от него левичари (които той обаче не смее да нарече комунисти), вероятно за да не му се разсърди тъй привързаният към комунизма латиноамерикански читател, който навярно продължава да споделя по най-сърдечен начин бесовщината на толкова пагубните комунистически илюзии. Не бива да смятаме, че природата е нещо "нисше", "диво", "варварско", "несъвършено" (това се отнася и за т.н. "човешка природа") - щото природата е Божие творение, а пък онова, което ние, човеците, сме създали, т.е. създали сме всичко неприродно и културно, на същото това основание едва ли може да превъзхожда по своя духовен и всеки друг потенциал онова, което самият Бог е създал. Ние, съвременните хора, сме склонни да се поддаваме на илюзията и манията, че понеже, видите ли, сме нещо като "венец на творението", на това същото основание нашите собствени творение били превъзхождали, видите ли, дори и творенията на самия Бог, ето тази мания е най-гибелна и страшна. Тъй че оставянето на индивида на естествено, непринудено, спонтанно - а това значи свободно! – разгръщане на целия онзи потенциал, който Бог е заложил у човека, съвсем няма да доведе до толкова страховитите неща, които се мержелеят пред безкрайно объркания взор на Давила и на такива като него, т.е. няма да доведат до упадък на човешкото, до простащина и прочие; напротив, тия последните, именно некултурността, простащината, неинтелектуализма и пр. са все човешки, уви, творения и постижения, те са продукт на една антикултурна култура, дължаща се именно на откъсване на човека от естественото, а пък нима има нещо по-естествено и човечно нещо на този свят от свободата?! Тъй че страхът от свободата и тук изиграва един ужасно коварен номер и на Давила, и на всички нашенски адепти на манипулативното комендно и на тази основа човеконенавистническо, недолюбващо свободата на човека образование и възпитание, каквото е нашето родно социалистическо образование, от чиито окови още не сме се отърсили. И тъй, драги ми Давила, свободата изобщо не е толкова вредна и опасна, колкото ти се струва, напротив, тя винаги е благотворна и благодатна, както това е доказано не само от цялата история на човечеството, от прогреса на самата култура, от процеса на самия живот. Глупави са тия страхове от свободата, другари и другарки нашенски възпитатели-образователи, дето треперите от същата неприязън към свободата, ако оставим човека на неговата свобода той няма да пропадне, да деградира, да се опростачи и да се опорочи, както ви се чини, напротив, единствено по този начин личностното му развитие ще стъпи на здрава като скала почва. А тия дефекти, на които сме свидетели в нашата съвременна култура (имам предвид затъпяването, простащината, антиинтелектуализма, безкултурието, бездуховността и пр.), се дължат тъкмо на това, че допуснахме развитието на човека да се определя от античовешки по същество култури (т.е. антикултури), подобни на комунистическата, които се основават тъкмо на ненавистта спрямо личността и свободата, т.е. основават се на ненавистта спрямо свободната личност. Спирам дотук. Ще продължа изследването си друг път, живот и здраве да е ще се постарая да е по-скоро. Желая ви хубав ден! Бъдете здрави, чао!

Наистина, вярно ли е това, че да си роден в богато семейство те поставя в по-трудна позиция от това да си роден в бедно семейство? вторник, 5 април 2016 г.

Сър Елтън Джон лиши децата си от наследство, Автор: Младен Боев 270 милиона паунда е сумата, на която се оценява богатството на Елтън Джон. Това е и сумата, която двете му деца Закари и Илайджа няма да наследят. Новината бе обявена от самия певец пред английския вестник “Мирър”. Според легендата на попа това е единственият начин неговите наследници да се научат да ценят парите. Само малка част от неговото огромно богатство ще бъде наследено от децата му, така че те да имат достатъчно добър старт в живота, но не и прекалено богатство, което да ги разглези. Джон обеща, че след смъртта му по-голямата част от неговото богатство ще бъде дарено на различни благотворителни каузи. 68-годишният певец е официално омъжен за партньора си Дейвид Фърниш от 2014 г., когато във Великобритания беше разрешен бракът с човек от същия пол. Всъщност двамата живеят като законни партньори още от 90-те години, когато британската легенда обявява, че е хомосексуалист. Имат и две деца, заченати и родени от сурогатна майка. По-малкият син – Закари, идва на бял свят през 2010 г. в Лос Анджелис. През 2013 г. се ражда и по-малкият им син – Илайджа. От тогава Джон, Фърниш и двамата им сина се превръщат в едно от най-преследваните от папараците известни семейства. Целият свят е жаден за новини и снимки от растежа на младите принцове, наследници на една от най-големите легенди в историята на музиката. Приказката за принцовете наскоро обаче получи своя неочакван обрат: “Закари и Илайджа няма да наследят богатството ми. Всеки трябва сам да развие чувство за нормалност, уважение към парите и работата”, заяви решението си Елтън Джон пред английските медии. Самият той е израснал в общинско жилище в едно от най-отдалечените предградия на Лондон. Англичанинът пожела неговите деца да имат поне частична представа за живота, който той е живял, преди да постигне огромните си успехи: “За мен е важно те да се научат, че трябва да си раздигат чиниите, когато се нахранят, че трябва да си поддържат сами стаите чисти, трябва да помагат в кухнята и в градината.” Въпреки смайващата колекция от бутикови коли, сред които няколко модела на “Бентли” и “Астън Мартин”, Сър Елтън Джон заяви, че когато пораснат, Закари и Илайджа ще получат кола втора употреба, докато сами не изкарат парите да си купят нова такава. “Те дори и в момента живеят прекалено честит живот. Не ги лишаваме от нищо, живеят в скъпа къща и имат прекрасни играчки. Но аз държа някой ден те да започнат да работят за парите си. За да им давам джобни, ще трябва да помагат вкъщи. Всяко пени трябва да се изкара по същия тежък начин, по който аз съм изкарвал моите пари. Всъщност смятам, че да си роден в богато семейство като моето, ги поставя в по-скоро трудна позиция. Пред тях има прекалено много възможности парите да им повлияят много зле. Това искам да предотвратя”, заяви музикалната легенда за мотивите си да лиши отрочетата си от огромното наследство. Всъщност Елтън Джон не е единствената голяма звезда, която решава да не завещае всичкото си богатство на своите деца. В списъка на супербогатите хора, които са предпочели да дарят парите си за благотворителност, за да научат наследниците си на нормален живот, личат имена като това на певеца Стинг, основателя на “Майкрософт” Бил Гейтс, борсовия милиардер Уорън Бъфет и бившия кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг. “Искам да оставя на децата си толкова пари, че те да могат да направят всичко с живота си, но не чак толкова, че да решат, че могат да не правят нищо”, е популярното обяснение на Уорън Бъфет по повод решението му да не остави 2-та милиарда долара, които притежава, на своите кръвни наследници. Подобно обяснение дава и Стинг. Според него богатството му е котва, която ще повлече децата му към дъното, ако не ги освободи от нея. Майкъл Блумбърг пък е известен с фразата си, че “дори и най-доброто финансово планиране накрая завършва с чек за гробаря”, заради което предпочита да остави на двете си дъщери възможността да се радват на по-стойностите неща в живота от доларите.

Именно примерът на Бъфет и Стинг е причината Елтън Джон и Дейвид Фърниш да вземат трудното си решение да обезнаследят децата си. Самият Фърниш, чието имущество има доста по-малък дял в богатството на семейството, също се изказа в подкрепа на решението, което са взели със съпруга му: “Уорън Бъфет, третият най-богат човек в Америка, има отличен план за това как да остави на децата си достатъчно пари, така че те да покрият основните си нужди за дом, кола и обучение. Но не им оставя абсурдното си богатство, с което да си купуват картини на Пикасо или частни самолети. Това ще направим и ние за нашите деца. Всичко, което искат да получат над основното, ще трябва да изкарат сами. Ако искат Пикасо – ще трябва да работят и да си го купят сами. Мисля, че това е единственият разумен подход по повод на толкова много пари”, допълни Фърниш позицията на легендарния си съпруг. Явно принцовете Илайджа и Закари ще трябва да се потрудят, за да докажат на света, че заслужават уникалния живот, с който са се родили. 2 коментара: Анонимен каза: Не, разбира се, родените в богати семейства имат предимства, които обаче лично с нищо не са заслужили, затова философи като Робърт Нозик пледират за ограничаване правото на наследство, но нещата са много индивидуални. Трябва статистическо емпирично изследване на известните хора и техния семеен фон, за да имаме надеждна основа. Ангел Грънчаров каза: Проблемът е ясен: наследниците на богатите имат юридически пълните права върху имането на техните родители (стига тези последните умишлено да не са ги лишили от законните им права). А ги лишават от такива права по съвсем ясни и разбираеми причини. За да не деградират като личности. Съвсем разбираемо е това. Но това не значи да имаме правото да си направим комунистическия извод, че "всяко богатство по принцип е аморално"; не е така. Морално е да притежаваш това, което си създал или унаследил от родителите си. Ако държавата сложи ръката върху богатствата на богатите, това води до добре известните от историята на комунизма трагедии. Това вече е преживяно и не бива да се повторя никога повече. Въобще некомунистите не мислим за чуждите богатства, не ламтим за тях, а си гледаме своето. Комунисти няма мира от грижата как да прилапа чуждите богатства. Ето най-важната разграничителна линия между нормални и ненормални хора, т.е. между некомунисти и комунисти.

Хората с празни сърца и пълни стомаси са опората на човеконенавистническите политически режими от рода на съвременния руски национал-комунизъм сряда, 6 април 2016 г. Фрагмент от последната статия на В.Новодворская, руската "желязна леди", която се спомина при твърде подозрителни обстоятелства (цялата статия, от която съм взел тук само този фрагмент, ще излезе в новата книжка на списание ИДЕИ, която подготвям за печат тия дни): Лао Дзъ формулира това, което с горчивина и ирония ще повтори в началото на юни т.г., когато се отбелязваше 25-ата годишнина от разгрома на демонстрациите на китайските студенти за демокрация на площад „Тянанмън” в Пекин, някакъв недоубит и скрил се в нашата телевизия НТВ дисидент. Формулата на китайския философ предава в едно изречение същността на китайския, на немския, на сегашния руски фашизъм. Ето я: „Необходимо е да направим сърцата на хората пусти, а стомасите им пълни”. И още: „Най-доброто правителство е това, за което народът знае само че съществува; много по-лошо е правителството, което хората обичат, а вече съвсем лошо е това, над което те се смеят”. Забележка от мен, А.Г.: Съвременният руски фашизъм, в терминологията на Новодворская, сиреч, путинизмът, посправедливо ще е да бъде наричан "национал-комунизъм", по аналогия с наименованието на хитлеровия националсоциализъм. Нека да сме по-коректни, фашизмът е италианско изобретение и той е много по-миролюбив - за разлика от национал-социализма и комунизма, а сега и от национал-комунизма. И още един момент искам да вметна, важен е според мен: излиза, че хората с празни сърца и пълни стомаси са опората на човеконенавистническите политически режими от рода на съвременния руски национал-комунизъм. У нас сме напреднали твърде много по тази линия, хем сърцата са празни на големи човешки маси от хора, хем стомасите им са що-годе пълни. И какво можем да очакваме да се появи на тази основа? Можете да си отговорите сами на този простичък въпрос. Ние социалната база на тиранията вече я имаме, остава да се появи и самата тирания... 4 коментара: Анонимен каза: А съвременните европейски правителства и самият ЕС със своята слабоумна и самоубийствена политика са обект на присмех от страна на хората, което според Новодворская е най-лошият вариант. Колко жалко, че прекрасната идея за европейско единение беше така некадърно изпълнена. И за да няма недоразумения – Русия и Евразия не са подобра алтернатива, така че положението е безизходно. Ангел Грънчаров каза: Таваришч кагебистки пропагандист, да, знаем вече, че ЕС води "слабоумна политика", а Путин – "многоумна" :-) Тази опорна точка вече я знаем, бихте ли се напънал да измислите нещо по-различно? Апропо, също така

сляпо следвате Кремълските пропагандни тези относно това, че ЕС "загива", а Америка пък "пропада" :-) Нищо друго – и поразлично – ли не може да измисли мозъчето Ви? Анонимен каза: Това, че ЕС загивал, а Америка пропадала, си го измисляте Вие, аз казвам, че ВСИЧКИ и ВСИЧКО загива и пропада. Ангел Грънчаров каза: Ясно, Вие проповядвате пълен нихилизъм. Тази ли е най-новата кагебистко-пропагандистка опорна точка?

Предаването "На Агората..." от 31 март, темата е: "Кога едно общество е истински свободно?" сряда, 6 април 2016 г.

Приятно гледане, приятни размисли!

Един от най-убийствените въпроси, които Президентът Рейгън е задал на комунистическите тирани четвъртък, 7 април 2016 г.

Един велик политик, задал точният въпрос по ясен и логичен начин, за който комунягите и русофилистиците нямат адекватен отговор: "Имам въпрос към тези управници: ако вълната на комунизма е вълна на бъдещето защо още се нуждаете от стени за да държите хората вътре и създавате армии от тайна полиция, които да ги държат в мълчание?" Роналд Рейгън (Написа и преведе: Boris Terziev)

Само постигнатото чрез напълно свободен избор има смисъл и ценност, всичко друго е лишено от смисъл, то не помага на човека, а му вреди четвъртък, 7 април 2016 г.

Темата за възпитанието, за личностното формиране на младите все повече ме овладява, вдъхновява и ентусиазира – ако допуснем, че тази тема някога изобщо не ми е била близка или ми е била безразлична; май няма такова време, щото така или иначе всичко, което правя през годините, е свързано все с тази тема, с този същия проблем. Ето и вчера в блога си и в други публикации поставям проблеми, които по един или друг начин са свързани с възпитанието на нашите деца, самите техни заглавия показват това: ето първата по време, написана е най-скоро, а именно Хората с празни сърца и пълни стомаси са опората на човеконенавистническите политически режими от рода на съвременния руски национал-комунизъм, да, наистина, как допускаме това образованието и възпитанието на децата ни да създава такива хора с празни сърца, за които стомахът е най-важното?! В публикация със заглавие Наистина, вярно ли е това, че да си роден в богато семейство те поставя в потрудна позиция от това да си роден в бедно семейство? представям информация за това, че Елтън Джон бил лишил от наследство своите деца, пък и други богаташи по света били осъзнали, че ако децата наследят милионите и милиардите им, то това ще ги лиши от смисъл, от импулс за развитие, ето, сами виждате, проблемът, отразен в заглавието, си заслужава по-внимателно вникване и осмисляне. Последният текст, който написах пак вчера, по вълнуващата ме все по-силно тема за възпитанието и личностното израстване на младите, е със заглавие Глупави са вашите страхове, драги наши възпитатели, дето треперите от такава нескривана неприязън както към личността, така и към свободата!; ще трябва да продължа по-нататък, а проблемите за поставяне и осмисляне, сами виждате, са безкрайно много. Тъй като тази сутрин поработих доста време по предпечата на новата книжка на списание ИДЕИ (тя трябва да замине за печатницата тия дни с оглед да излезе от печат в планирания срок, т.е. до края на април), сега имам твърде малко време за писане; скоро трябва да ставам и да тръгвам защото днес хем имам да водя телевизионното си предаване, хем имам часове в училище, хем ще трябва да пътувам, налага се пак да ида до Долна баня. Между другото темата на днешното предаване възнамерявам да бъде пак по тия същите проблеми, които ме вълнуват особено много напоследък, а именно за възпитанието на младите, ала от гледната точка на родителите. Та в тази връзка тук и сега ми се налага съвсем накратко да кажа нещо, което по моето виждане има най-голямо значение. И то е: деликатната, фината страна на възпитанието е как да направим така, че младите сами да разберат и да се убедят, че следва да правят добри, разумни, истински полезни за тях (и за общността) неща. Тоест, иначе казано, те сами да започнат свободно да предпочитат и да правят доброто – и да се въздържат от злото. Да предпочитат истината и да започнат да се отвращават от лъжата. Да се влюбят в търсенето на истината, в познанието, в изследването, в ученето, да започнат да се възхищават от доброто и красивото и да започнат да ги предпочитат пред злото и грозното; уж прости неща, които обаче са фатално важни. И в тази връзка трябва да знаем нещо фундаментално, непоклатимо: насила, по принуда, нищо добро не се постига, истинското е младите да почнат да предпочитат и истината, и доброто, и красотата по своя воля, съвсем свободно, без какъвто и да било натиск от страна на възпитателите. Онова, което някой е избрал по принуда или по задължение, то няма никакъв смисъл, в това число и нравствен, то неминуемо се обезсмисля; а смисълът се ражда единствено когато някой прави нещо по своя воля, да, по своята добра и свободна воля. "Насила хубост не става!", твърди народът и в този случай е напълно прав (щото в много други случаи народът пък много греши, пример: поговорката "Преклонена главица сабя не я сече" (това пак е една истина, ала е една позорна, опозоряваща ни като народ истина, това е истина на страхливците). Та да повторя още веднъж фундаментално важното положение, темелът, върху който следва да стъпи всяка една философия на възпитанието, всеки един разумен възпитателен подход: това, което е постигнато чрез напълно свободен избор, само то има смисъл и ценност, всичко друго е лишено от смисъл, то не помага на човека, а му вреди. Щото човекът обича смисъла, ние така сме устроени, че без смисъл загиваме. Да, няма смисъл да натискаме младите да бъдат добри по принуда, по задължение, под натиск, "щото така се прави", "така е правилно" и прочие; ако са добри по принуда, истината е, че тогава фактически не са добри, добротата им е фалшива, а неистинска, няма смисъл такава една доброта. А смисъл има

само онова, което младият човек е направил по свой избор, по свое дълбоко вътрешно убеждение. Постигне ли това нещо едно възпитание, постигнало е всичко. Не го ли постигне точно това, не е постигнало нищо.

Леле, тия ученици колко са послушни, как хубаво мируват, как си мълчат, как уважително гледат, как приятно козируват, колко са кротки, изпълнителни, работливи и пр. – това нали ви е познато? Ех, какви послушни бяха някога младите, а сега съвсем не е така, развалихме ги, а как хубаво тогава слушкаха! Сега всичко, видите ли, било пропаднало, а виновна за всичко била именно проклетата свобода! Тя всичко разрушила и ето, младите сега са непослушни, недисциплинирани, своенравни, сякаш са пощурели, пощръклели, леле, нетърпими са станали?! Как, другарки и другари, да ги прекършим отново, как да върнем блажените времена на социализмо-комунизма, как да възкресим онази тъй прекрасна идилия?! Не може ли това минало незабравимо и непрежалимо да се върне отново в наше време? Как да не може? Защо да не може? Не, ние няма да приемем, че е така, че не може и пр. Пак трябва да стане както беше някога, не, ние няма да се помирим, ако трябва ще воюваме с младите, но отново ще направим нужното да ги прекършим! Пак ще станат послушни, нали така? Може ли да стане това, може ли да се върне въпросната блажена идилия на пълното послушание – и на тоталното безличие? И най-вече: как да върнем тъй умилителното господство на тоталната несвобода? Не може. Разбира се, че не може. Слава Богу, че не може! Прекрасно е, че не може! Да пази Господ да може да се върне тази кошмарна идилия! Е, какво да правим тогава? Ще мрем ли? Или ще привикваме някак да живеем с всички съблазни и изпитания на проклетата свобода?! Много въпроси възникват, ала аз нямам време да пиша повече. Трябва да прекратявам вече писането. Поради липса на време. Днес времето ми е много дефицитно. Ще продължа съвсем скоро, сами живот и здраве да е. Не страдайте прекалено се спирам писането така внезапно. Той кой ли чете моите писания де, ний, българите, мислим за други, съвсем глобални неща, кой ли ти мисли за такива "дреболии" като възпитанието и личностното формиране на младите?! Никой не мисли ли? Някои мислим. Аз добре знам, че масово родителите мислят по тия въпроси, всекидневно и то най-упорито мислят. Няма начин да не мислят. Горко им ако не мислят! Е, предлагам да мислим заедно. И да си помагаме в тоя търсения. Фатално важни са те, ако трябва ще повтарям тона нещо де изнемога. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Чао и до скоро!

Главен враг на българското образование е корумпираната министерска образователна бюрокрация петък, 8 април 2016 г.

Виж в тази връзка ето това: Схемата „Кунева-бате Митко“ овладя МОН, този "матр`ьял" потвърждава моята теза, че главен враг на българското образование е не някой друг, а именно корумпираната министерска образователна бюрокрация.

Да, битите лекари очевидно не са невинни: та кой бие човек, непредизвикал с нищо боя?! петък, 8 април 2016 г.

Представете си, мили безкритични лайкваджии, че интернет е бил открит, фейсбук се е използвал през 1933 г. в Германия и двама-трима са пребили с железни пръти един евреин. Представете си, че тази случка се коментира от писател под заглавието "Защо бият евреите". (Виж:Наистина, на кого, който не е навредил с нищо и на никого, ще разбиват главата с метални пръти?) Представете си, че онзи предтеча на "кафявата чума" започне, продължи и приключи както днешния ваш любим автор с осигурено текстово пространство в чуждоземски вестник, предназначен за българи. Например: "Аз не съм смел. Аз имам ужасно силно въображение. Представях си всеки път, когато си припомнех тази новина. И всеки път кожата ми настръхваше, а нощем даже запалвах лампата. Казах – учил съм съдебна медицина, а като лекар съм видял доста ужасни неща. Но това не ми пречи да продължа да се ужасявам. Даже ми помага.

Ако някой бие някого с метален прът по главата, той иска да го убие. Но обикновено биячите и убийците, тоя род брутални насилници, които можеш да наемеш и срещу сто лева…и които като процент от цялото население надминаха отдавна критичната маса… Те не знаят, а определено и не се интересуват, дали тоя, когото бият ще умре или ще остане жив. Те са животни. Но аз отново и отново се замислях, опитвайки се да разсъждавам съвсем рационално: Кой бие човек, непредизвикал с нищо боя?"

Да приемем, че този писател от 1933 г. в предхитлеристка Германия, любимец на цял полк хора, продължи в стила на сегашния ваш любимец К.Т. да разказва как евреите държат банките и въпреки официалната лихва искат под масата още няколко хилядарки, за да ти осигурят добър заем. Как ти продават фалшиви накити, а не златни. Как лъжат в теглилките и т.н. "Тогава си помислих за няколко добри, здрави метални пръта." – завършва онзи писател, съвсем като нашия, който се радва на написаното си, както и вие му се радвате...

Е, съпоставете двете картинки и посочете разликите, моля! Не ви се ще, нали?! Приликата е ужасна! Веселин Делчев

Кратко пояснение за същината на истински дясната управленска философия петък, 8 април 2016 г. Дясното не е антисоциално. Дясното не е за богатите и против бедните, а против бедността. Дясното е за държава, създаваща условия за просперитет, основан на собствените сили, умения и воля на всеки, а не бъркаща се непрекъснато в живота ви чрез зловредни регулации, произвеждащи корупция. Ако едно управление не се опира на тази философия, а размахва просто инструменти като плоския данък докато целенасочено смачква конкуренцията и бетонира монополи, то не е дясно. За да бъдат възможни десни политики в бъдеще, е необходимо много по-дълбоко разбиране на социалната тематика от сегашните нелепо артикулирани пози. Ако бъркате социално със социалистическо, ще си останете в плен на пагубната заблуда, насаждана от комунистите и креатурите им в продължение на десетилетия.

Социалната дейност през дясната призма обаче не трябва да се възприема като система от социални помощи. Минимум преразпределение и то само в ключови сфери и цялостна стратегия за създаване на условия отделният човек да бъде независим и със собствени сили да постигне благоденствие и да се стреми към щастие.Kiril Chukanov

Наистина, "малка" ли е България – и на кой е изгодно да ни внушава, че сме толкова "малки" – и "незначителни"? петък, 8 април 2016 г.

Айде стига с това колко била малка България!, Автор: Никола Пенев Подобни по територия и население народи нямат и следа от този комплекс Един от най-ценните съвети, които някога съм чувал, е „никога не наричайте детето си глупак, каквато и грешка да е направило“. Скарайте му се, обяснете му грешката, но не му поставяйте етикет, който може да остане с него. Ако растеш мислейки се за слаб, глупав, неважен, ще живееш като слаб, глупав и неважен. Родените във втората половина на 20-ти век знаем, че сме отраснали в „малка България“. Училището, телевизията и радиото, държавните ръководители ежедневно ни убеждаваха, че преди всичките си други характеристики, България е „малка“. Земя, като една човешка длан. Ей ни колко сме! Два файтона народ, обрулен от ледените ветрове на историята. Вечно уязвими хора и територия, оцеляващи по чудо и благодеяние на някой по-силен. Толкова сме малки, че политически се делим не според вижданията си за икономиката и обществото, а по това коя чужда държава предпочитаме да ни покровителства... ... А днес внушават, че България е под атака от „друг биологичен вид“, че родината е постоянно унижавана от Запада и че единственото ни спасение може да дойде от североизток. В България няма функционираща държава. А нея я няма и благодарение на неуморната работа на телевизионните всичколози, които ден след ден ни убеждават, че да сме малки и слаби е естествено българско състояние. Убеждават ни, че няма как да имаме власт, която не краде. Убеждават ни, че сме заплашени и някой трябва да ни спаси. Че толкова си можем и не бива да искаме повече. И всичко това, защото, както корумпираната власт, така и външните „спасители“ имат нужда от глашатаи. Днес тези хора имат по-силен глас от всякога. Говорят за всичко, освен за собствените си биографии. Вдигат толкова много шум, че нормален дебат за бъдещето на България, за реалните проблеми и опасности е почти невъзможен. България не е малка. Нито като територия, нито като население, нито като потенциал. Тя не е непосредствено заплашена нито от изчезване, нито от претопяване. Масовата емиграция не е трагедия, нито е напълно необратима. Бедността, корупцията и алкохолният туризъм не са дадености, които да не можем да преодолеем. Никой не ни е нарочил за отстрел. Мнозинството българи искат да работят и живеят като нормални европейци, да отглеждат добри деца, да пътуват и да се радват на света. Мнозинството българи искат да живеят в държава с ясни правила и работещи институции. И всичко това е постижимо. Но за да го постигнем, трябва да спрем да слушаме тези, които настояват, че сме малки. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Престъпността е неизбежен резултат от липсата на ред петък, 8 април 2016 г.

Теория на счупените прозорци, Автор: Атанас Георгиев През 1980 Ню Йорк е истински ад. Всеки ден стават повече от 1500 тежки престъпления. Убийствата са 6-7 в денонощие. Да се ходи нощем по улиците е опасно, а да се пътува в метрото е рисковано дори денем. Да те нападне крадец или да срещнеш просяк си е нещо съвсем нормално. Мръсните сиви платформи са едва осветени. Във вагоните е студено, навсякъде настъпваш боклуци, стените и таваните са изписани до последното местенце с графити. Ето разказ на очевидци за ню-йоркското метро от тези времена: „След като се редих на безкрайна опашка за жетон, се опитах да го пусна в турникета, но установих, че апаратът е развален. До него стоеше някакъв клошар, беше го счупил и сега настояваше пътниците да му дават жетоните. Един от приятелчетата му се наведе и започна да вади заклещените жетони със зъби и омърля всичко със слюнка. Пътниците бяха прекалено изплашени, за да спорят с тези момчета: „Хубаво, взимай го този жетон, на мен какво ми пука!” Повечето хора минаваха през турникета без да платят. Беше някаква транспортна версия на дантевия ад.” Градът е в лапите на най-свирепата епидемия от престъпност в цялата си история После се случва нещо необяснимо. Стигайки своя пик към 1990 г., престъпността рязко започва да пада. В следващите няколко години убийствата намаляват с 2/3, а броят на тежките престъпления – наполовина. Към края на десетилетието в метрото стават със 75% по-малко престъпления, отколкото в началото. По някаква причина десетки хиляди психари и престъпници престават да нарушават законите. Какво се случва? Кой е натиснал вълшебното копче и що за копче е това? Нарича се „Теория на счупените прозорци”. За нея разказва канадският социолог Малкълм Гладуел в книгата си „Преломен момент” (Malcolm Gladwell:The Tipping Point): „Счупените стъкла” са рожба на криминалистите Уилсън и Келинг. Те твърдят, че престъпността е неизбежен резултат от липсата на ред. Ако един прозорец е със счупено стъкло и си стои така, минувачите ще решат, че на никой не му пука и никой за нищо не отговаря. Скоро ще бъдат изпочупени и останалите стъкла и чувството за безнаказаност ще плъзне по цялата улица, изпращайки сигнали из целия квартал. Сигнал, подканящ към по-сериозни престъпления.” Гладуел се занимава със социалните епидемии. Той смята, че човек нарушава закона не само (и даже не толкова) заради лоша наследственост или неправилно възпитание. Огромно влияние върху него има онова, което вижда около себе си. Холандски социолози потвърждават тази идея. Те провеждат серия любопитни експерименти. Например такъв: от стоянката за велосипеди край магазин махат всички кофи за боклук и закачат на кормилата на оставените велосипеди рекламни листовки. Наблюдават колко хора ще изхвърлят листовката на асфалта и на колко ще им е неудобно. Стената на магазина, край която е стоянката, е идеално чиста. 33% от колоездачите изхвърлят листовките на улицата. Експериментът е повторен, след като стената е намацана с драсканици. Боклука си изхвърлят вече 69% от колоездачите. (Прочети ДО КРАЯ)

Какво означава мъж или жена прекалено страстно да обича лице, носещо крайно циничната за българското ухо фамилия "Путин" събота, 9 април 2016 г.

Омалолъжаването на лъжата за честния Путин може да излъже само “верващите” му, Автор: Иво Инджев ... Догонващата българска резоньорска защита на Путин и Русия е още по-жалка. Едно от нейните лица е Светлана Шаренкова, която обича да раздава интервюта и шамари за президента Плевнелиев. В буквалния смисъл тя беше изразила желание пред булевардния руски официоз „Комсомолская газета”, че изпитва желание за го зашлеви поради позицията му спрямо руската агресия в Украйна. Сега Шаренкова брани руския президент от разкритията на международния екип журналисти, заявявайки, че противниците на Путин у нас го заклеймявали с „комсомолски плам в очите”. Оставям на фройдистите да разтълкуват как Шаренкова съчетава путинофилското си уважение към „Комсомолская газета”, но се опитва в същото време да обижда на „комсомолски плам” критиците на нейния Владимир Владимирович. Тази шизофрения не е само неин патент. В пристъп на безсилие в рамките на някой спор Шаренкова и подобните й са готови да обиждат на „агент” или „бивш” комунист своя опонент, живеейки в съгласие и другарско съжителство същевременно рамо до рамо с безчет агенти и настоящи комунисти. Споменатият от мен в друга статия журналист Иво Христов например неотдавна изригна путинофилски в свое интервю срещу това, че бивши агенти били допускани да коментират по телевизиите, но изброи в този контекст имената само на коментатори, критикуващи Путин. Същият и подобията му никога не са възроптали срещу своя Гоце по тази линия, а за по-малките „гоцета”, с каквито е пълно в политиката, медиите и бизнеса, да не говорим… (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ) Крайно необходим мой специализиран коментар: Не се смятам за фройдист, психолог съм, но ще се опитам по фройдистки начин да разкрия смисъла на гафа на другарката Шаренкова. Това, че тя е дама, при това е комунистка-русофилка (и като капак на всичко има интимни отношения с ченгетата от ДС) на пръв поглед опростява задачата ми, но това явно не е точно така. Комунист да обижда на комунист, на ченге или на комсомолец е не просто идиотщина, то е перверзна чисто комунистическа идиотщина, пребогата на неподозиран смисъл. Аз навремето, преди доста години, в началото на 90-те години публикувах своя психоаналитична статия със заглавие ПОЛИТИЧЕСКИ СТРИПТИЙЗ (тя излезе в тогавашния вестник ВЕК 21), подзаглавието на тази статия е “Как госпожица В. Дърева разсъблече един политически труп”. Там съм показал как се прави такова тълкуване, за да го направя в случая ми е необходим целия текст на въпросното интервю на другарката Шаренкова, за да уловя останалите й изблици (гафове), с оглед да се очертае цялостната й излагация. Не ми се търси интервюто или заявлението й пред комсомолския руски вестник, в който тя се е изпуснала да обижда на "комсомолски плам". То по същество е горе-долу същото като пред аудитория, състояща се от роднини на обесени с въжета да изнесеш рекламна лекция за производството на въжета и на сапуни, с които, както знаем, се натъркват въжетата при изпълнение на екзекуцията обесване. Че е болно съзнанието на комунистите в днешно време това е известно, комунистите, прочее, никога не са имали здраво съзнание, тъй че това не е новост. Комунизмът по начало е душевна патология. И тъй, другарката Шаренкова се е увлякла дотам в своя собствен комунисто-комсомолски плам, че е забравила, че таман във вестник, наричащ се "Комсомолская газета" или "Комсомолская правда" (Как точно беше името на този вестник, кое от двете е неговото име, или има два вестника с тия две имена? В Русия "комсомолщини" явно още има бол, а също така и комсомолски вестници, което само по себе си е уродство!), е крайно тъпо и смешно да си въобразяваш че обиждаш"враговете" на таваришч Путин с това, че те го били заклеймявали, видите ли, "с комсомолски плам в очите"! Крайният фройдист (какъвто, както отбелязах, не съм) ще даде следното изразително тълкуване на гафа на разпищолилата се другарка, избълвала въпросната тъпа и

смешна идиотщина-излагация. Да, излагацията й е твърде изразителна, тя много неща изразява. Изразява, и то по бляскав начин, собствения й психичен статус.

Човек прави такива много изразителни "грешчици" и "излагацийки" когато "безсъзнателното" ("подсъзнателното") у него, в собствената му душа, избликва и успява да даде своя отпечатък, понеже е намерило подходящ за своята изява момент, когато съзнателният контрол е отслабнал. Сиреч, другарката Шаренкова би следвало да се въздържи сама от употребата на тъй дискредитиралия я израз "комсомолски плам в очите", но тя не е успяла да го стори, което и показва, че импулсът, идещ от страна на безсъзнателното, е бил твърде мощен, неудържим. А пък нашето безсъзнателно е изразител на всички инстинкти, локализирани в отделните органи на тялото ни, то е техен представител; най-главният инстинкт, който дава най-мощен и чист отпечатък, е сексуалният, е свързаният с нашата сексуалност, свързаният с нашия полов орган. Та очевидно нещо съвсем не е наред със сексуалността на другарката Шаренкова, щом е успяла да допусне този тъй убийствен за нейното тъй бодро, чисто и свежо комунисто-комсомолско съзнание гаф. Казах, че ще си позволя да кажа какво би казал по този повод един истински фройдист, какъвто моя милост не е (аз просто съм запознат с фройдистките тълкувания и тук пиша по тях, щото случаят е интерес и публиката, предполагам, има интерес да разбере как фройдистите биха изтълкували гафчето на другарката Шаренкова). Пиша, инак казано, този текст или коментар само воден от чисти изследователски и просветителски подбуди, моята работа е такава, аз преподавам психология и философия. Уикипедия (пак крайно "противно" и "вредно" за съзнанието на другарката Шаренкова американско издание!) изобличава нашия обект на психоаналитично тълкуване, че другарката Шаренкова в момента вече е на 54 години; знаете, че дамите обикновено крият тази истина за своята реална възраст; виждаме, че другарката Шаренкова има още едно основание да мрази "проклетите американци", които са направили Уикипедия, изобличаваща я с тъй неприятната й истина, че възрастта й напредва. Ние никога няма да узнаем как съзнанието на остаряващата жена преживява този факт около напредването на възрастта й, няма да узнаем и как самото безсъзнателно страда по този повод, но можем да допуснем, че мъките по този повод са направо кошмарни (по идея жената е това, тя е тяло, жената общо взето служи за да изпълни своето велико предназначение по продължаването на живота, т.е. обслужването на женската сексуалност е онова, около което се върти жизнения и психичен свят на типичната, на неизвратената жена). Да, но някои жени се занимават усърдно с... политика, което пък е сигурен белег, че собственият им сексуален живот е крайно неблагополучен, собствената им сексуалност е твърде ощетена, което е довело дотам, че въпросната сексуална енергия е избила в крайно активна политическа дейност, изляла се е тази енергия по този именно начин. (Иначе на други, значително по-щастливи жени, намиращи утеха в сексуални радости и удоволствия, през ума не им минава да се занимават с политика!) Та базисно положение е, че вопиющата (крещящата на български) сексуална неудовлетвореност (да употребим този израз, принадлежащ на тъй близкия на сърцето на другарката Шаренкова руски език) е основанието и причината дадени жени (пък и мъже, макар там нещата да са все пак по-различни) да се заемат с една прекалено усърдна и активна политическа дейност; обикновено, това сигурно сте го забелязали, изключително непривлекателни за мъжете жени се захващат с такава прекалено активна, а също така и перверзна по същество, както забелязваме, политическа дейност. Всички тия неща ги казвам по принцип, не за конкретния случай, който обсъждаме. Не ми се ще другарката Шаренкова (при това тя, да го кажа за всеки случай, е твърде привлекателна сексуално дама, не приемайте, моля ви се, това като шега!) да ме даде под съд за обида, затова именно и изтъквам най-категорично: моето тълкуване е изцяло принципно, искам да обясня как стоя тия неща при жените по принцип, нямам предвид нейния случай, за който, както казах, нямам достатъчно информация (и ако другарката Шаренкова се заинтересува и поиска да й направя съответното тълкуване, ще трябва да има добрината хем да ми плати, хем да ми даде нужната ми информация). Та ще говорим по принцип за някаква абстрактна и хипотетична жена, която дотолкова е... влюбена в таваришч Путин, че е способна да се изпусне и да изобличи критиците му с тъй жестокото обвинение, че очите им били блещели с "комсомолски плам", без да се усети, че прави това изявление във вестник, който се нарича "Комсомолская правда"! За да се влюби една такава жена в понапреднала възраст именно в кагебисткия таваришч-император Путин очевидно нещата в собствения й сексуален живот не са кой знае колко благополучни, поради което я е избило в такова едно компенсиращо илюзорно чувство на страстна любов и преклонение към споменатия кагебистски таваришч-император. Въпросната хипоте-

тична другарка тъй страстно обича Путин (неговата фамилия от психоаналитична гледна точка за българското ухо като капак на всичко звучи прекалено цинично и поради това дискредитиращо!), че можем на това основание да отбележим, че въпросната хипотетична дама най-вероятно по принцип се е отвратила от мъжете изобщо, поради което е отдала цялата си страст на властник, който, за зла участ, има фамилия, която за българското ухо звучи направо като циничното наименование на... женския полов орган! Виждате ли каква многозначителна каша се получава тука?! Та прекалено страстните български поклоннички на руския кагебистки таваришч-император, занимаващи се с политика, дотолкова са били отхвърлени от "пиршеството на живота" (в чисто сексуалния му смисъл), че дето се казва "са обърнали резбата", но съзнанието им бяга от тази толкова жестока истина, че ги привлича сексуално всичко женско (и най-вече женската вагина), че на това основание в душата им се е появила тази илюзорна, но за сметка на това прекалено всеотдайна, всепоглъщаща и страстна любов към някакъв властен пишман-мъж, носещ името "Путин", поради което имаме пълното право да приемем, че въпросната любов е твърде перверзна и извратена, те не обичат и не мечтаят да се отдадат на Путин като мъж, а за съвсем друго нещо бленуват, кое е това нещо, което така силно и магнетично ги привлича, е свързано именно с циничното звучение на неговата фамилия в българското ухо. И на това основание значи можем да заключим, че българските поклоннички на Путин, очевидно, са прекалено нежни и наранени най-сърдечно в душите си жени, изпитващи нескривана ненавист към мъжете по начало, тяхната крещящо неудовлетворена сексуалност е приела тази ефимерна форма на мнимо задоволяване в сферата на фантазията, тях дори обикновено ги избива на този толкова извратен политически екстаз на пълно отдаване, който, можем да заключим, е основанието под неговото действие в дадени моменти да стигнат дотам да обиждат политическите противници на Путин с тъй умилителното "изобличение", че очите им, видите ли, били блещели с "комсомолски плам".

А за самия "комсомолски плам" тълкуването ми е прекалено простичко и лесно. С "комсомолски плам" (в перверзната представа на позастарелите жени с ярки комунистически убеждения най-вече, ненавиждащи по принцип истинските, т.е. младите и потентни мъже) блещят очите на мъже, които, пак в тяхната представа, се занимават именно с правене на един истински здрав секс (който пък тям е отвратителен, щото очевидно не са го преживели никога, поради което са го и намразили!). Та в нормалната представа да блещят нечии мъжки очи с плам е нещо чудесно, нали така излиза, защо обаче като наречем този плам "комсомолски" той да е обида?! Ако не беше "комсомолски" нямаше ли да е обида? Ами некомсомолци кои бяха в условията на автентичен комунизъм? Ами че нямаше такива, всички бяхме насила тикани в комсомола, ако някой не е бил в комсомола, очевидно е бил в концлагер, в затвора. "Комсомолското" за комунистката би следвало да е много привлекателно и възбуждащо, нали така? Е, в случая не е. Сами разбирате защо не е и какво показва това, че не е. Някой очевидно много мрази мъжете на "комсомолска възраст", а тази негова омраза се е засилила прекомерно по причина на това, че този някой сам вече е в понапреднала възраст. Този някой обича вече само кагебисткия тавариш-император със звучна прекалено цинична по смисъла си фамилия (за българското ухо) - и за своя сексуален идол този някой от женски пол (това усложнява, видяхте, психоаналитичното тълкуване) като капак на всичко мрази не само мъжете по принцип, но и, вярваме, мрази най-вече и половия мъжки орган, намиращ се в особено състояние когато очите на потентният мъж светят с крайно изобличителния "комсомолски плам"! Ще каже някой, така и така си се разфилософствал на тази тема: кажи поне какво означава мъж да се влюби страстно в руския кагебистки таваришч-император с толкова неприлично звучаща в българското ухо фамилия? Щото има много нашенски боклуци уж от мъжки пол, които без капка свян изтъкват своята любов към въпросния свой политически идол. Изобщо политическите симпатии-антипатии имат много изобличаващ сексуален подтекст, който тук е трудно да опиша и представя изчерпателно. Но ще кажа все пак нещичко, така и така ми беше зададен този твърде любопитен въпрос. Не, не значи, че "всичко е наред" със сексуалността на мъжете, които така силно се вдъхновяват от някаква прекалено страстна и изобличаваща ги любов към руския кагебистки таваришч-император с толкова неприлично звучаща в българското ухо фамилия. Това, че фамилията на техния обект е "Путин", не прави любовта им нормална (хетеросексуална), напротив, още по-перверзна е. Ако те в лицето на Путин виждаха... женски полов орган, това не значи, че любовта им е нормална, щото все пак Путин, макар и да е с такава нещастна (за българското ухо) фамилия, си е мъж, нищо че съвсем няма някакво що-годе мъжко поведение; същинско уродство е в поведението на международния хулиганин Путин да виждаш някакви изяви на "мъжко поведение". Той, примерно, с лъжи и подлости открадна от Украйна Крим, така достойните

мъже не правят, такова поведение е съвсем немъжко – щото е унизително за достойнството на мъжа (ще си го кажем направо: курвинско е такова едно поведение!).

Знаем, че руснаците имат обичай да се целуват, говоря за мъжете, и то да се целуват страстно в уста, знаете как Брежнев целуваше нашите комунистически тирани право в устата, и Т.Живков, и Хонекер, и кой ли не друг Брежнев целуваше така страстно право в устата, както и жени, предполагам, не е целувал. Който българин обича всичко руско, предполагам, няма начин подсъзнателно поне да не обича и руските целувки уста в уста, тъй че любовта на такива нашенски уроди към Путин очевидно има и тоя явен сексуален подтекст, който е крайно неприятен на нормалните, на харесващите жени мъже. Мъжете обикновено се гнусим даже само от мисълта да целуваш мъж и то в устата. Такива извратеняци, дето обичат тъкмо Путин (който като капак на всичко има и толкова цинична за българското ухо фамилия), очевидно свързват неговите уста с въпросния женски полов орган, по тази именно причина тяхната сексуалност, в крайна сметка, е крайно уродлива; позволете ми да спра дотук, щото ако продължа нататък има опасност да повърна. Нашето безсъзнателно е много коварно – и ни изобличава непрекъснато. Аз бях занемарил писането си по такива психоаналитично-сексуални политически теми, подобни тълкувания обаче, както виждате, хвърлят обилна светлина върху въпросната перверзна политическа патология, която иначе си остава неразбираема. Много е важно с политика и с журналистика да почнат да се занимават предимно хора с що-годе нормален сексуален живот, щото допуснем ли политиката у нас да е просто израз на една вопиющо (крещящо) неудовлетворена сексуалност, тогава, както знаете, ще продължим да берем тия горчиви и отровни плодове, на които се насладихме в изминалите години, години, в които бяхме свидетели на какви ли не перверзии, изгъзици, мерзости, подлости, гнусотии, гадости и прочие. Та затова писах този текст, а не защото много обичам да се ровя в такива мръсотии. Но всяка професия, както е известно, си има своите рискове. Понеже истината е важна, и то в цялата й неизразима многоликост, затова именно и дръзнах да напиша този текст. Другарката Шаренкова със своята многозначителна изцепка само ми даде повод да го сторя. Аз в един момент обаче престанах да пиша за нея лично, а се постарах да разгледам казуса принципно. Тъй че, надявам се, тя няма да ми се обиди дотам, че да ме даде под съд. Нека тази все пак твърде страстна другарка да опита да разглежда текста ми в неговия най-възвишен екзистенциален и научен, бих казал дори, смисъл. А за прогреса на науката, другарки и другари, всякакви жертви са допустими, нали такъв беше лозунгът някога?

Нови ярки свидетелства за умственото и нравствено уродство на путинистите събота, 9 април 2016 г.

Путинистите у нас вярват, че кражбите на Путин не могат да бъдат разкрити Наострих уши за изява на колегата Тома Томов по БНР, което отдавна не слушам иначе (не е заради това, че в основната му програма „Хоризонт” от години съм практически забранен коментатор – просто там си живеят в един техен носталгичен свят и Томов отлично им пасва на реваншистката просъветска тоналност). Научих по този начин няколко истини: 1. Че Съветският съюз е бил величие (по което Томов въздиша). Прав е. Толкова велик концлагер не е била дори и царска Русия, известна като „тюрмата на народите”. Какво е например един жалък български концлагер на остров „Белене” в сравнение с архипелага ГУЛАГ - величествена империя, която вероятно никога няма да бъде възстановена напълно дори и от Путин с неговите амбиции да възроди Съветския съюз под формата на Евразийски съюз. 2. Че Русия се възражда в момента. Не знам дали по-точната дума не е „изражда”, но ще се съглася, че възраждането на съветската бедност на населението определено е в ход. 3. Че скандалът с досиетата от Панама е измислен от англосаксонските специални служби. Така мисли и Путин, поради което не може да има две мнения по въпроса (а и как да вярва човек на някакви си 400 журналисти при положение, че сред тях не е Томов и съветските му другари от възраждаща се Русия). 4. Че за богаташите е присъщо да си крият парите. Факт. Никой не си ги размахва. Дори и да ги е спечелил от бизнес, а не ги е откраднал като отчисления от контрактите, подарени на близки хора, какъвто е случаят с Путин. 5. Че е глупак вярващият във вероятността да бъдат намерени парите на Путин. Това е вярно, защото: • Путин е майстор в криенето, цял живот се е обучавал и упражняването в това изкуство; • Путин няма лични пари – има крадени от държавата, която владее, за разлика от разните там богаташи, които въртят бизнес официално, като украинският Порошенко; • Путин просто е умник, докато всички съмняващи се в неговото превъзходство сме доказани тъпаци в това уравнение; • Да се „вярва” по начало е глупаво, когато става дума за милиарди с доказано руски произход и при доказателствата, които стотиците журналисти и милионите ползватели на тяхното разследване разчетоха като следи, водещи към Путин; Оставям читателите да сравнят реакциите на исландския и британския премиер, замесени в скандала от една страна и от друга - на освирепелия Путин, които не само не се засрамва (както исландецът и британецът), но сипе обвинения от позицията на обиденото величие, което не е свикнало на какъвто и да било контрол и възражения дори и когато е хванат с едната си крадлива ръка в кацата с руския мед.

Държавата у нас официално спонсорира насилници със социопатски тенденции, битови фашизоиди – и институционализира субкултура на линч и нечовешко отнасяне с хора, търсещи убежище от война събота, 9 април 2016 г.

ОТВОРЕНО ПИСМО до вътрешния министър относно награждаването на виджиланте хайки, задържащи мигранти на границата, от адв. Маргарита Илиева, Директорка на Правна програма на Български хелзинкски комитет (БХК) ... България при управлението на Борисов и Цацаров показва потенциал да се превърне в люлка на балкански фашизъм от типа, който доведе до създаването на Хагския трибунал за бивша Югославия. Нашата държава, проядена отвътре от невежеството на популист-силоваци с манталитет на телохранители на диктатор, изпадна в самонизвержението си дотам, че да култивира престъпни виджиланте групи. Вместо да кърпи своя дрипав, плачевен правен ред, в който върховенството на правото се мярка само като утопия, държавата се зае официално да спонсорира насилници със социопатски тенденции – битови фашизоиди, и да институционализира субкултура на линч и нечовешко отнасяне с хора, търсещи убежище от война, съпътствана от масово изтребление на цивилни. А прокуратура няма. Героите на този ден ще си минат по реда, както и ние, гражданите – техни жертви, но поколенията ни за много десетилетия ще са заложници на това унизително, рушащо представата за общество настояще.

Предвид всичко това, следва да преустановите практиката на публично легитимиране на подобни виджиланте групи, а решението за награждаването на конкретната група в случая – да отмените и в бъдеще да не допускате подобно поощряване и институционално солидаризиране с такива инициативи. Във всички подобни случаи, в които полицията установи такова поведение, тя следва надлежно да сезира прокуратурата с оглед упражняване на правомощията на последната. (Прочети ЦЕЛИЯ ДОКУМЕНТ) 1 коментар: Анонимен каза: Подписвам изцяло и напълно солидарен със съдържанието му това Отворено писмо и се присъединявам най-енергично, безусловно и категорично под негово изискване! Г-жо Министър, строго и заслужено наказание за възмутително неспазващите закона служители на МВР! Поощряващи и дори официално награждаващи малоумните ксенофобски и престъпните действия на... "ловци на хора" ...в днешно време! Настоявам за публичното им осъждане от Ваше и от името на ръководената от Вас Институция в публичен отчет по този недопустим за проявяване в Правова държава случай! А също и за предприетите мерки подобни случаи да не се повтарят в бъдеще!За да не ставаме за смях пред нормалния свят! 2016.04.10 г. Владимир Петков-Трашов

Молба за съвет относно издаването на списание HUMANUS неделя, 10 април 2016 г.

Ето какво писмо написах на редактора на списание HUMANUS Димитър Пецов, който живее в Силистра. В писмото си поставям важен въпрос около издателската стратегия на списанието, необходим ми е съвет, та по тази причина го публикувам и тук, в блога. Интересна ми е, не крия, реакцията на всички, които влизат в блога ми. Ще съм ви благодарен за всякакъв съвет. Ето и само писмо, то е съвсем кратко: Здравейте, Пращам ви да видите мокета на новата книжка на списанието. Стана доста голяма (88 стр.). Мисля да я разделя на две части, за да "олекне", обаче да излязат две книжки едновременно ми се вижда недотам добре. Не зная какво да правя. Мога да изхвърля някои текстове, но пък ще обеднее съдържанието. И книжката ще стане "постна". Ще ми е ценен Вашият съвет. Дали пък понякога да не пускаме и по-дебели книжки? Разбира се, те няма да бъдат с телбод, а ще бъдат лепени, може пък да се окаже, че това е по-сполучлив вариант. Дали да не опитаме с по-гъвкава издателска концепция? Идеята за тънки, малки книжчици си има своите предимства, но си има и недостатъци. По-голямата книжка обаче ще е по-скъпа. Особено ако е с цветни снимки вътре. Не зная какво да правя. Ще чакам Вашия съвет. Ще ми се да вземем възможно най-разумно решение. Приятна вечер Ви желая! С поздрав: Ангел Грънчаров

Запазихме манталитета, характерен за социалистическата държава понеделник, 11 април 2016 г.

Из: В България няма нито една легитимна държавна институция и нито една законна такса ... Държавата издевателства върху гражданите. Тя извършва насилие над тях. Не им позволява да си вдигнат главата и да помислят трезво какъв е смисълът на едно или друго действие, което тя, чрез съответната администрация, прави. За тези 20 г. големият страх на управляващите елити е това – събуждането. Не се отчитат пред гражданите. Нямат интерес гражданите да се интересуват и да мислят. В сила е погрешната концепция на социализма: чиновниците и държавата са всичко. Отделният човек е нищо. Той има само задължения. Запази се социалистическата държава и манталитетът от тогава. (Адвокат Иван Груйкин)

Свободолюбиво училище стартира и в Пловдив тази есен понеделник, 11 април 2016 г.

Образователен кооператив отваря домашно училище, Автор: Деляна Лукова Родители се обединиха около идеята сами да организират подготовката на децата си по стандартите на МОН Обучението тръгва пробно през юли и август, наесен стартира официално учебната година Общност за свободно образование събира родители и учители, обединени от нова идея за училищен модел. Създаденият от тях Образователен кооператив инициира първото свободно училище в Пловдив, както самите те го определят. Кооперативът представлява следното – група деца (10-12) с един главен учител, които работят и учат заедно по месечни теми, избрани от самите тях, но с индивидуални задачи, съобразени с възрастта, уменията, знанията и интересите на всяко

едно от тях. Програмата, като цяло, ще покрива стандартите на МОН за 1-4 клас. Родителите, които желаят детето им да има диплома за завършена степен на образование, могат да го запишат в самостоятелна форма към общинско училище. Вече са водени разговори с директори, които откликнали на идеята. Още повече, че новият закон за училищното образование разрешава домашното образование. Родителите взимат активно участие в живота на кооператива и помагат на учителя, предоставят материали и оборудване, готвят, организират допълнителни работилници. Идеята ще бъде апробирана през летните месеци юли и август, а наесен започват реални учебни занимания. Разговор с Виктория Червенкова – член на Общност за свободно образование и един от двигателите на проекта. Тя е завършила Английската гимназия в Пловдив и Американския университет, магистратура по мениджмънт и психология, има 10 години стаж в сферата на маркетинга, рекламата и комуникациите. ... Защо направихте тази крачка и какво най-много ви смущава в масовото училище? – Най-вече загубата на любознателност от страна на децата. Искрата угасва още на втората година и те ходят по задължение в клас. Учителят се задъхва и не може да обърне внимание на 25-30 деца. Една трета от класа е по-напред, другите изостават и не повече от десетина са на нивото, на което се преподава. Това води до липса на мотивация. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Не мога да дезертирам, да изменя на своя дълг като човек, като гражданин – и да избягам в чистите пространства на духа понеделник, 11 април 2016 г.

Имам около половин час свободно време за писане, намирам се в училищната библиотека и имам свободен час. За толкова малко време почти нищичко не може да се напише, имам предвид по някаква по-сериозна тема. Много неща са се насъбрали за писане, но напоследък (поради други ангажименти, най-важният от които е предпечатната подготовка на новите броеве на списанията ИДЕИ и HUMANUS, в последните дни комай само това правя) почти не пиша. С изключение на кратки политически коментари и представяния на интересни и важни според мен статии предимно в българския и руския интернет. Мои приятели продължават да ми казват, че били много разочаровани от мен – понеже съм се бил много увлякъл по политиката – и от това страдала философията. Трябвало било да зарежа политиката и да се отдам на философията. Ето, вчера например мой приятел ме срещна в близкия хипермаркет, повече от 30 минути разговаряхме на тази тема. Той също така ме критикува за това, което правя във воденото от мен предаване "На Агората..." по Пловдивската обществена телевизия; основната му забележка е пак тази: че поставям предимно граждански, политически теми, а темите от чистата философия били поставяни съвсем рядко. Аз се опитах да му обясня, че на такива особено важни неща като политиката също може да се гледа философски, а да гледаш философски на политиката съвсем не значи да гледаш на нея с безразличие. Разбира се, има всякакви видове философи, да се изразя така; за някои философи политиката е "терра инкогнита", други я презират и се отнасят с високомерие към тази "нечиста сфера". За мен това не е така, типът философ, към който принадлежа, много се вълнува от тия пак по същество човешки, а значи и философски проблеми, свързани с политиката, с общите работи на съществуването ни. Темата е голяма, имам предвид темата за това какво за философите е политиката, тук не мога да я поставям. Но стерилната представа за философията като чисто духовно занимание, което бяга от реалностите на всекидневния живот (и от вълненията и грижите на обикновения човек), на мен лично съвсем не ми е по вкуса. Аз като човек (и като граждани) съм силно ангажиран с политическите въпроси, а това, че съм философ, не може да ме принуди да се абстрахирам, да се дистанцирам от самия себе си. Вярно, може би моите чисто философски занимания – четене на философски текстове и писане

на философски текстове - силно страдат поради отдадеността ми на тия "текущи въпроси", но какво да правя, аз лично бих възприел като непростимо дезертиране това да се откажа от всичко и да се затворя, както казват, в някаква "кула от слонова кост", да се отдам на ония тъй трепетни, възвишени и привлекателни и за мен чисто духовни занимания, на занимания с чистата философия. Не мога да дезертирам, да изменя на своя дълг като човек, като гражданин – и да избягам във въпросните чисти пространства на духа. Колкото и за мен лично това, тъй да се рече, е "лично неизгодно"; е, вярно е, доста съм се разпилял, пиша по всякакви въпроси, особено много, знаете, ме вълнува темата, свързана с промяната в образователната сфера, а тия проблеми, както и да погледнем на тях, са също така политически, знаете, аз се боря за непосредствена, практическа реална демократизация на отношенията в образователните общности, в това число най-вече в конкретната училищна общност, към която принадлежа. Да се откажа от всичко това за мен, признавам, е непосилно; вярно, ако се откажа, може би ще бъда много по-спокоен, ала лично мен такова едно спокойствие ме отвращава. Човек е създаден да се бори, да, за борба сме създадени ний, човеците. Такава е моята лична философия на живота. Аз от нея няма как да се откажа, пък дори и да счупя хатъра на този или онзи, комуто, видите ли, това не било харесвало. Разбира се, тия всичките неща не ги казах на моя колега и приятел, който ме срещна в хипермаркета и ми държа близо половинчасова "критична лекция". Но темата все пак я обсъдихме. А това, че той също така е уязвен твърде много от моята антипутинска и антимперска позиция (той я нарече "русофобска", макар че аз самите руснаци не мразя изобщо, поскоро мразя тяхната примиренческа и робска психология, мразя също така и руската привързаност към тиранията, мразя особено тъй наглия руския империализъм, заради който моя родина твърде много си е патила!); та по този въпрос също така съвсем не мога да му помогна. Неслучайно имам такава една позиция. Става дума за базисни ценности на живота ми, от които никога няма да се откажа. Казах му тия неща все пак – за да размишлява върху тях. Апропо, неговата реакция показва, че това, което правя, първо, е крайно необходимо, второ, на тази база, има огромен смисъл. Особено пък е важно това за моите ученици, на които помагам да се ориентират в така сложните граждански и политически въпроси, понеже те учат при мен (с мен) гражданско образование, философия на правото и пр. За ставащото в моите часове имам много да пиша. Много интересни наблюдения и изводи имам във връзка с протичащите процеси около проекта ми за непосредствена реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност; да, аз всъщност от години работя по този проект, а ето, едва сега осъзнах, че точно този е верният смисъл на заниманията и инициативите ми; ето, вече работя в тази посока съвсем осъзнато. Опитвам се, знаете, да въвлека по някакъв начин в тия съдбовни процеси не само ученици, но и колеги, учители, пък също така и родители; в битката за тия толкова съдбовни, по моето разбиране, промени, трябва да се включат колкото се може повече хора. Сега обаче нямам възможност (поради липса на време) да анализирам случващото се на етапа, до който съм стигнал. Но има, казах ви вече, доста неща, за които ще трябва да намеря време и да пиша. Засега много ми е голям проблемът, че работя, разпилявайки се в много посоки; да, много неща правя, ето, по тази причина не смогвам всичко да движа. Но се мъча. Старая се. Полагам нужните усилия за това... ЗАБЕЛЕЖКА: Текстът е недовършен и нередактиран, имайте предвид това... в момента се пише... ще продължа да пиша по него при първа възможност. 2 коментара: Анонимен каза: Абе ако не беше руския империализъм, смотльо AIG, сега щеше да говориш турски... Ангел Грънчаров каза: Таваришч кагебисткий идиот, сега руснаците говорят... старобългарски език, това поне знаеш ли?! :-) Без нашия език сега това, което се нарича "руснаци", нямаше да има свой език (то и сега няма де, щото това, което говорят, е остарял, несъвременен български език). Тия неща не ви ги преподават в школите на КГБ, нали така? :-)

Малък спор с "колегата" и учителя Шопенхауер понеделник, 11 април 2016 г.

Всеки човек заслужава да го погледнеш, но не и да говориш с него.

Артур Шопенхауер, "Афоризми за житейската мъдрост" Кратък мой коментар: Напълно прав е Шопенхауер, но в някакъв смисъл... изобщо не е прав. Разбирам, че дадени хора няма какво особено да ти кажат, по тази причина е глупаво да започваш разговор с тях, но има и нещо друго, което той пренебрегва, но на което аз искам да акцентирам: всеки човек в някакъв смисъл е интересен, индивидът винаги е интересен, включително и когато даден човек не е индивид и личност (сиреч се е обезличил), той пак в някакъв смисъл е интересен, а именно интересно е да се разбере как му се е отразило това обезличаване, тази лишеност от личност как и доколко я е понесъл и т.н. За да мисля така може би на мен ми се е отразило това, че съм учител, т.е. налага ми се да разговарям с много и какви ли не млади хора, ученици, включително и най-вече от онази категория, за която Шопенхауер твърди, че няма смисъл да говориш с тях. Е, установих, че в някакъв смисъл всички индивиди са интересни, било като индивидуалности (самобитности), било, когато това го няма, т.е. когато са се обезличили, тогава пък е интересно, както казах, да се проследят ефектите на тази обезличеност върху душата им; и ето, може да се говори с всички хора, с всякакви хора, и човек при това винаги може да научи нещо; пък и подобни разговори могат да те подбудят да погледнеш на нещата от неочакван, неподозиран ъгъл. Тази ми е репликата към "колегата" (а в някакъв смисъл и към учителя, щото той наистина много ми е повлиял) Шопенхауер. Той е бил недотам общителен човек, живеещ в усамотение, по тази психологическа причина е стигнал, предполагам, до цитираното изказване. Ако беше живял моя живот (34 години вече всекидневно общувам с млади хора, които трябва да обучавам във философия, т.е. от позицията на активно работещ преподавател по философия), най-вероятно и той щеше да мисли като мен. Но на него не му се е налагало изобщо да работи, да учителства. На мен ми се налага.

Предаването "На Агората..." от 7 април, тема: Същност на свободата е освобождаването – как така? понеделник, 11 април 2016 г.

Приятно гледане, приятни размисли!

Когато някой заговори за патриотизъм, това значи много се краде – и затова ни баламосват, за да прикрият кражбите си вторник, 12 април 2016 г.

Копирам коментар от форума на вестник "СЕГА", по повод на новото клипче с "патриоти, които задържат незаконни имигранти" – да знаете на какво се радвате толкова: "Клипчето е на Перата – мутра ниско ниво от Бургас. Цялата му група са все такива. Тва им е новият бизнес. Перата го знам от малък. Едва завърши 11-ти клас, щото майка му беше начална учителка в "Кирил и Методий". Беше бияч в групата на Митьо Очите. Мутра от ниско ниво. Тез момци правят пари на границата – дебнат за пришълци, ловят ги, бой, и им прибират парите. За пред хората се правят, че помагат за опазването на границата." Anna Andreeva Кратък мой коментар: Салтиков-Щедрин беше писал: „Когато в Русия започват да говорят за патриотизъм, знай: някъде нещо са откраднали...”; колкото повече се краде, респективно толкова повече патриоти се появяват. Несъмнено и у нас е съвсем същото. Ето сега тия "патриоти", дето по "чисти патриотични подбуди" ловят бежанци на границата, всъщност се занимават с доходен "бизнес", а именно крадат парите на въпросните бежанци, пък после ги пускат да си вървят обратно в Турция. Става дума явно за най-банални крадци. Да, обаче г-н Премиеро най-ласкаво се отнесе към техното "патриотично занимание" и ги пофали, а нищо чудно и орден да им даде, щот те биле, видите ли, пример за това как следва да се държи истинският патриотин в такива сложни времена! Давате ли си сметка какво показва пък това? Давате ли си сметка какво говори то за съзнанието на тоя, който ни управлява? Сега разбирате ли що за човек сме си турили да ни бъде национален водач и оправяч?! 2 коментара: Анонимен каза: "Не, пичове, такова нещо като "граждански патрул" в българските закони няма. Некоректно наричаните в медиите „граждански патрули“ и „доброволчески отряди“ всъщност са класически паравоенни формирования от бивши мутри и настоящи wannabe такива, съхраняващи екстремизма у себе си." Огнян Ханджиев Анонимен каза: Е, па след като държавата никва я нема да пази, поне такива да има – щото а ич никой кво...

У Нашенско е така: всички мърморят, ала никой и малкото си пръстче не ще да мръдне та да се променят нещата! сряда, 13 април 2016 г.

Peter Stamatov по повод на Ще позволи ли българската диаспора да бъде яхната от нови политически кариеристи пише във Фейсбук ето какво: Молба! Колко от вас ще напишат имейл до Агенцията за българите в чужбина, така както ви моля в обръщението ми към вас? А пък аз му отвърнах ето как: Николко. Никой няма да реагира, никой нищо няма да напише. У Нашенско е така. Всички мърморят, ала никой и малкото си пръстче не ще да мръдне нещо да направи да се променят нещата. Ето още един пример в тази посока: някой пък да не би да се трогна когато писах за репресиите, на които е подложен нашият сънародник Петър Парпулов, етнически българин, живеещ в Русия, осъден на 12-години затвор за "държавна измяна" от путинското "правосъдие"?! Месеци наред апелирам, но никой от сънародниците ни не се трогна и не направи нищо да помогнем на сънародника ни. Нито една медия

не откликна! (С изключение на блога на Иво Инджев, той единствен реагира.) Нито една държавна институция не реагира никак и изобщо, т.е. реагираха с пълно мълчание! Нищо че им писахме и пратихме официална подписка, открито писмо, нищо, мълчат като комунисти на разпит! А защо мълчат ли?! Щото тия гаври над нашия сънародник Парпулов стават в тъй близката на сърцата ви Русия, "освободителката", тази ли и причината, де гиди руски мекерета, мерзавци и предатели?! Кажете де, защо мълчите?! Виж по този повод: Спрете съдебния произвол!!! и също: Срам: Медиите и властите в България мълчат по осъждането на етническия българин от Сочи Петър Парпулов на 12 години затвор за "държавна измяна"!!!

Отново за това що е "патреотизъм" – и за принципното му различие с патриотизма сряда, 13 април 2016 г.

Динко Вълев след като се превърна в европейска сензация. Снимка ЕПА/БГНЕС Патриотизъм ли е да крещиш по анцуг “Но Бългерия, гоу Търки!"?, Автор: АНТОНИ ТРЕНЧЕВ Истинското родолюбие е борбата за правова държава, а не тичането със снайпер в ръка Категорично съм против така наречените “граждански арести”. Това е тържество на беззаконието и още повече ни отдалечава от правовата и цивилизована държава. Аз съм “за” силно и будно гражданско общество, но това е чисто и просто произвол, тъй като законът е напълно ясен. В България имат право да задържат органите с полицейски правомощия и то, с малки изключения и за кратко време, след разпореждане на прокуратурата и съда. "Ноу Бългерия! Гоу Търкия, обратно!" – КАКВО МИСЛИТЕ ВИЕ? Не трябва обаче да подминаваме причините защо толкова хора напоследък да решат да вземат закона в “свои ръце”. Проблемът с нелегалните мигранти е също толкова реален, колкото и универсалното чувство за несправедливост, което всеки един гражданин в по-голяма или по-малка степен е усетил, било то при допир със съдебната система, било то при взаимодействие с други държавни органи… (Прочети ДО КРАЯ) 1 коментар: Анонимен каза: Аз съм един един от стотиците хиляди и милиони Български емигранти, който влезе нелегално в държава(в случая Америка), където ме посрещнаха хората навсякъде съвсем човешки, културно и със разбиране, нахраниха ме дадоха ми жилище, курсове по Английски, получих гражданство даже и паспорт. Това са прости и психически болни свине не хора да се отнасят така,с хора които бягат от война и смърт! Kekor

В час по философия днес... нещо от написаното на дъската четвъртък, 14 април 2016 г.

Тази табличка може да бъде продължена с още много други признаци. Написаното е само примерно, за начална ориентация. Още много признаци за разграничаване на свободния от несвободния могат да се намерят. Можете да давате и вие своите предложения. Добре би било на се изброят и други важни признаци. Примерно този: несвободният постоянно търси извинения и оправдания; този признак е точен симптом за това, че даден човек е несвободен. Свободният не търси извинения и оправдания. 1 коментар: Анонимен каза: Толкова ме радва когато някой говори за свобода в България! А ако това е учител, говорещ с учениците си за свобода- изпълвам се с надежда! Няма нищо по-важно от свободата в човешкия живот, от чувството за свобода може да се покълне всичко стойностно в този живот. Но кой го осъзнава? Имаме само чувство за колективна отговорност, колективна вина... Няма индивиди, а камо ли ярко изявени, точно защото не сме свободни. Във френския език има много синоними на свободен човек. Един от тях е: avoir l' esprit ouvert – да бъдеш с отворен ум и дух. Колко прекрасно! Мария Василева

За вярата и за отношението й към истината четвъртък, 14 април 2016 г.

Загледах се днес в един филм, казва се "Уморените лъвове", американски, с Робърт Дювал, Майкъл Кейн, Хайли Джоел Осмънт, Кира Седжуик. Та там ме впечатли речта, която героят на Р.Дювал обичаше да произнася на момчета, които му се налагаше да възпитава, момчетата, които искат да станат мъже. Записах откъса от нея, който той казва на момчето, главен герой на филма, този откъс ми прозвуча много добре, има мъдрост в нея; и по тази причина ми се иска тия думи да стигнат и до читателите на списание HUMANUS: Ако искаш да вярваш в нещо, вярвай. Няма причина да не вярваш в нещо само защото не е истина. Понякога нещата, които могат да са истина или не, са това, в което човек има най-голяма нужда да вярва. Че хората като цяло са добри. Че честта, храбростта и добродетелите са всичко. Че властта и парите, че парите и властта са нищо. Че доброто винаги побеждава злото. И искам да запомниш това: любовта, истинската любов не умира, запомни това, момче! Няма значение дали това е истина. Ще разбереш. Човек трябва да вярва в тези неща. Защото това са нещата, в които си заслужава да вярваш. Разбра ли? 1 коментар: Анонимен каза: Хубаво е човек да вярва в някакви възвишени идеали и „регулативни идеи“, но все пак се пита дали те кореспондират с реалността. Аз мисля, че един умерен скептицизъм е по-правилната позиция. Освен това има мнозина, които биха избрали и предпочели да вярват в не дотам хубави неща, например че хората като цяло са лоши, че честта, храбростта и добродетелите са нищо, че властта и парите са всичко, че злото винаги побеждава доброто и в някои отношения няма да са неправи. На тях какво да кажем? Жерар в операта Андре Шение Com' era irradïato di gloria il mio cammino! ... La coscienza nei cuori ridestar de le genti! ... Raccogliere le lacrime dei vinti e sofferenti! ... Vincere le tenèbre! ... Diritto la Sapienza! ... Dovere l'Eguaglianza! ... L'amore Intelligenza! ... Fare del mondo un Pantheon! ... Gli uomini in dii mutare e in un sol bacio e abbraccio tutte le genti amare! ...

Ah, di Chénier la voce fu, voce di poeta che luminosa allora tracciata m' ha la meta. Or rinnego il poeta? - Rinnego il santo grido che m' ha redento? - Ah in lui la mia coscienza uccido! Sol l'odio! ... L'odio! ... L'odio! ... Io d'odio ho colmo il cuore e chi così mi ha reso, fiera ironia! è l'amore!

Души, терзани от конспиративистки, неокомунистически, антиевропейски, русофилско-атакуващи и други подобни глупости и идиотщини петък, 15 април 2016 г.

Правим тия дни събрание на "етажната собственост" – на целия жилищен блок; обсъждаме актуалния въпрос как да задвижим процедурата за саниране на блока с европейски пари. С интерес слушам думите на изказващите се. Имало еди-какви си "леки неудобства", но пък за сметка на това "кярът" е голям, безумие ще е да не се възползваме – общо взето все около тия опорни точки се въртят изказванията на съседите. На 100% безплатно ще бъде обновен и защитен блокът ни, който е строен преди 30-тина години, в паметната ера на социализмо-комунизма. Отвън фасадата на блока е в окаяно положение, грозен е, същински паметник на въпросния непрежалим социализмо-комунизъм. Няма аргумент против, но се оказва, че е напълно възможно ако се намерят група другари, които са против, да пропадне цялата идея. Наблюдавам, че неколцина другарки и другари подозрително мълчат, някаква мисъл терзае многострадалните им души. С огромно любопитство и дори с нетърпение чакам избликването на въпросните чувства, дето терзаят душите на тия наши любезни другарки и другари. И ето, в един момент една едра другарка не издържа и произнася кратка патетична реч: - Абе хора, моля ви се, недейте де си въобразявате, че тия от Европа ни мислят доброто, има нещо потайно в цялата работа, има нещо подозрително: не може току-така за нищо да ни дадат от своите пари! Сигур ни кроят някакви мръсни планове, но ние сега не се усещаме и когато се усетим ще бъде вече късно. И като се усетим много ще съжаляваме, помнете ми думата, аз да ви предупредя щото забелязвам, че сте се увлекли и не забелязвате опасността на коварните европейци! Каза тия памятни думи едрата другарка и погледна победоносно сащисаната публика. Няколко съседки съчувствено клатеха главите си в знак на одобрение спрямо думите на бдителната едра другарка, която така проницателно успя да разкрие козните на подлия и коварен европейски враг. Събранието стигна до критична точка. Чакам с интерес да разбера как ще реагират съседите; сам полагам усилия да не взема думата и да произнеса съкрушителна реч срещу конспиративистката теория на поувляклата се бдителна другарка с наднормено тегло. Оказва се, че няма нужда изобщо да вземам думата. Намериха се граждани, които отговориха напълно достойно; показателно е, че с огромно мнозинство публиката проявява похвално здравомислие. Имаше интересни изказвания, които тук не мога да възсъздам, основното е, че хората се удивляваха как е възможно таз другарка да приказва чак такива глупости. Събранието взема решение да даде два-три дена за размисъл на колебаещите се бдителни другарки и другари, чиито души биват терзани от конспиративитски, неокомунистически, антиевропейски, русофилско-атакуващи, антиамериканистки и други подобни глупости, дебилизми, идиотщини, мании, паранои, шизофрении и так делее, и тому подобное. Ще видим как ще се развие историята по-нататък. Радвам се, че в тази ситуация здравомислещите граждани сме със завидно мнозинство. Но дали антиевропейските сили в блока ни няма да проведат "честна" пропагандна кампания и да променят съотношението на силите в своя полза? Ще ви информирам за по-нататъшното развитие на казуса. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!

4 коментара: Анонимен каза: Мнението на тази другарка и конспирологическите й теории са глупост, Европа никому не мисли злото, но все пак тук има нещо: аз пък питам защо въобще има европейски фондове – не е ли това централизирано разпределение на данъците на гражданите на страните-членки на ЕС СОЦИАЛИЗЪМ? Ограбват се богатите страни, за да се стимулират бедните! И още: ЕС няма никаква възможност да контролира използването не тези фондове, затова те масово се крадат и специално в посткомунистическите страни служат само за укрепване на позициите на олигархията и мафията. Ангел Грънчаров каза: Не е социализъм това нещо, таваришч. Напротив, противоположно е на комунизмо-социализма: прави се нужното за да се помогне на изостаналите страни да преодолеят историческото изоставане, резултат ИМЕННО НА КОМУНИЗМО-СОЦИАЛИЗМА, с оглед да придобият що-годе нормално ниво. Пак демонстрирате, че живеете на някакво друга планета. Провеждате гледната точка на Кремъл срещу ЕС – което показва, че сте кагебистко пропагандно влечуго... Анонимен каза: Хайде отново обидите и отново Кремъл и КГБ. Ами тогава Вие като толкова голям хуманист защо не започнете да заделяте от доходите си за Третия свят, там има хора, които живеят много по-зле от Вас. С парите, които харчите за издаване на книгите си например, бихте могли да спасите много хора в Третия свят от глад, болести и смърт и да им помогнете да достигнат европейско ниво. Но аз казах още един важен аргумент: с тези пари Европа не помага на народите от Източна Европа, а главно на кагебистката мафия в Източна Европа. Какво ще отговорите на това? Това също ли е твърдение на КГБ? КГБ казва значи на Европа официално: благодарим Ви за парите, с които укрепвате нашата власт! Ангел Грънчаров каза: Пелтечите пълни глупости. Кагебизмът и конспиративизмът не прощават никому. Само това ще Ви кажа. Просто няма смисъл да разговаряме със зомбирани от кагебизъм мозъци, които всичко виждат в превратна светлина.

Примерът на Марк Пастернак, напуснал училище за да стане милионер събота, 16 април 2016 г.

Синът ми спря да учи, за да стане милионер "Ако се захвана с План Б, означава да призная, че оригиналният ми план ще се провали", казва Бен Пастернак. "Не бих препоръчал на всеки да напусне училище и да си създаде компания. Но ако се интересувате от създаването на мобилни приложения и ви се получава, нищо не бива да ви спира да последвате примера ми". Какво бихте направили, ако синът ви реши да прекъсне училище, да се премести в Америка и да създаде технологична компания? В случая на Марк Пастернак – ще го оставите да прави, каквото иска. Макар и неохотно. Неговият 16-годишен син Бен Пастернак е създателят на Impossible Rush – една от доста популярните игри за iPhone. Тийнейджърът е едва във втори курс в гимназията си в Сидни, когато решава, че иска да се занимава с мобилни технологии. През 2015 г. Бен пътува до САЩ заедно с родителите си, за да участва в хакатон в Силициевата долина, където се запознава с идолите си. От този момент той решава, че не желае да се връща в училище. Родителите му – Марк и Анна – обещават, че ако си намери финансиране, ще му разрешат да остане в САЩ за да продължи да работи по идеята си за технологичен старт-ъп. (Прочети ДО КРАЯ) 1 коментар: Анонимен каза: Всеки е свободен да прави, каквото иска, но аз не одобрявам напускането на училище в името на някакви бизнес идеи. В света има и по-важни неща от парите, но на американците това е трудно да се обясни, американската система е изградена основно върху икономически ценности.

Трябва смирено да посрещаме изпитанията и бедите, те са проверка на нашата издръжливост, на силата на духа ни, на способността ни да се борим, на твърдостта ни събота, 16 април 2016 г.

В Долна баня съм отново. Изминаха десетина много напрегнати за мен дни: наложи се моята мила майка (знайте от мен: майката за човека е велико нещо, безценно, никога няма как да се отплатим на майката за това, което ни е дала, за великото благо, което заради нея имаме: животът!), която е много болна от известно време, да я закарам в болница в Пловдив, там, в болницата, стоя близо седмица, след това, без особена промяна към по-добро на състоянието й я изписаха, стоя при нас в Пловдив, а тази сутрин твърдо реши да я откарам "в къщи", "у дома", и час повече не пожела да стои при нас, в Пловдив. И ето, пристигнахме. Заболяването й е крайно неприятно, както разбрах от лекарите силните болки в областта на гръбнака се дължат на деформирани прешлени, поради което болките й са наистина жестоки. Почти нищо не можели да направят лекарите, обезболяващите имаха слаб ефект, инжекциите – също. Надеждата е с времето нещата да се поуталожат; преди три години пак имаше подобен проблем, месеци наред не беше добре, но постепенно привикна и болките сякаш отслабнаха. И ето, сега аз стоя в Долна баня в старата ни къща с майка си и я обслужвам, помагам й; всяка събота и неделя оттук-нататък ще трябва да бъда при нея, трябва да пътувам, а пък през седмицата за нея ще се грижат личната (социалната) й асистентка (тя идва да й помага, за 4 часа й плащат за тия грижи по европейска програма), в останалото време ще й помагат съседки и приятелки (ще се наложи някои от тях да се редуват да спят при нея, щото и нощем й се налага ставане и пр.). Иначе майка ми понася страданието стоически, силата на духа й е голяма, бори се, понася болката, тя винаги си и била такава, никога не се е предавала малодушно пред изпитанията на живота, каквито и да са били те; коетой е закалило духа. Това е положението. Поради тия лични грижи и проблеми от доста време, сами забелязвате, нямам настроение да пиша в блога си, почти нищичко не мога да пиша за ония истински важни неща, за които особено много мисля и се вълнувам – за образованието, за възпитанието на младите, знаете, започнах нова поредица от есета по тия въпроси, която обаче прекъснах именно поради тия проблеми и грижи от лично естество. Ето и сега нямам нужното настроение да пиша по сериозни теми, въпреки че в главата ми се въртят неизразени в слово идеи, които обаче чакат своето раждане и въплътяване; има време, не е нужно да се бърза, всяко нещо с времето си. Иначе ходя на училище и си вземам часовете (като изключим четвъртъка, когато изписваха майка от болница тъкмо предиобед, когато ми бяха часовете, тогава ми се наложи да отсъствам от работа). Вчера обаче на работата ми се случи един инцидент, който много ме изплаши. Ще кажа две думи за него и ще прекратя писането, мисля, че е добре да фиксирам тази история. Имах час късно следобед, с втора смяна, с ученици от 10-ти клас, това са два часа, с два класа. Бях крайно много изморен, предишната нощ почти не спах, спал съм я има, я няма два часа, много пъти се наложи да ставам да помагам на майка, която постоянно стенеше от болки, а пък при ставането й от леглото болките бяха сякаш адски; в тази обстановка аз се разстроих и не можах да мигна през повечето време на нощта. А пък през деня пак не ми остана време да полегна да почина, имах доста работа, включително и на компютъра. Пътувайки за училището с автобуса, се чувствах много изтощен. И когато започна часа се случи с мен, за първи път в живота ми, нещо необичайно, едно явление, което ме накара "да си изкарам акъла", дето се казва; такова нещо наистина досега не ми се беше случвало. Знаете в моите часове често има какви ли не спорове, е, като се получи такъв един спор, в който ми се наложи да взема активно участие (за какво именно спорихме, живот и здраве да е, ще пиша друг път, непременно, заслужава си, проблемът е много интересен!), по едно време с мен внезапно стана нещо необичайно: сякаш за миг ми пресъхна устата, да, почувствах крайна сухота в устата си, все по-трудно ми ставаше да произнасям думите, в един момент усетих, че езика ми не се подчинява, не може да се движи, усетих някакво схващане и на устата, имах чувството, че съм налапал шепа бързозасъхващ бетон, нещо такова ми беше

усещането. В един момент се сетих, че в залата, в която провеждахме часа (нарича се "интерактивната зала" на училището) има мивка и чешма, отидох до нея и си навлажних устата; за кратко време нещата сякаш се оправиха, но след малко пак устята ми изсъхнаха. Мина ми за миг през ума: дали пък това тъй скоростно изсъхване на устата и схващане на устата не е признак за наближаващ инсулт или инфаркт? Както и да е, в един момент часа свърши, но със спорещите ученици (които ме наобиколиха) още доста минути продължихме да си спорим; те разбраха че нещо става с мен, но никой не предложи да прекратим разговора поради такова едно съображение, а именно, че нещо със здравето на учителя не е наред (въпреки че аз по едно време се оплаках, че нещо става с мен и че ми е трудно да говоря, че устата и езикът не ми се подчиняват на волята и на мисълта). Интересно е, че с втория клас, който следваше този, на мен сякаш ми раздобря и почувствах известен прилив на сили, часът мина добре, без подобни усещания; но като си тръгвах за дома, усетих, че умората ми е прекалено голяма, че едва движа краката си, че съм необичайно премалял. По едно време се запитах дали не е добре да помоля пазача на училището да повика "Бърза помощ", ами ако наистина се намирам в състояние на започващ инфаркт или инсулт, ами ако в следващия момент силите ми свършат и падна на улицата? За мен падането и удрянето на главата е нещо крайно опасно, читателите на този блог знаят защо, спомнят си навярно, че преживях тежка операция, живея втори живот, та по тази причина се запитах дали не е благоразумно да взема предпазни мерки и наистина да повикам "Бърза помощ"; но в един момент се сетих, че безпомощната ми страдаща майка ме чака в къщи, забравих за своя здравословен проблем и лека-полека се довлякох до автобусната спирка, а в къщи помолих сина и съпругата да се погрижат за майка ми, аз полегнах да почина. Като подремнах малко се освежих, забравих за проблема си, по едно време, като ми намаля другата работа, седнах на компютъра и тогава се сетих да проверя какъв симптом е това, което ми се случи, най-вече толкова скоростното пресъхване на устата и обездвижването на езика. Оказа се, че е сериозна работа, но може също да се дължи и на някакво емоционално напрежение. Поуспокоих се от прочетеното, дето се казва, случилото се с мен явно е било "малкото зло". Та в тази връзка сега ми хрумва следната мисъл: най-хубавото на живота е това, че никога човек не може да каже "Ето, по-голямо зло от това не може да има!", животът, присмехулникът живот, тъй да се рече, е голям оптимист и винаги може да рече: "Има, има, ох, как има!". По тази именно причина винаги трябва да сме благодарни за това, което ни се случва и на тази основа да се успокояваме с мисълта, че "истинското зло", че "истински голямото зло", "че най-голямото зло" все още не е настъпило, пък може и изобщо никога да не настъпи, нали така излиза, мисълта, че има и много по-голямо зло от това, което ни е сполетяло в момента, би следвало да ни успокоява, така ми се чини в този тежък за мен момент, което пък ми влияе положително на духа. Ако това и вас ви повлияе по сходен начин, значи не ви загубих времето да четете този текст. Нали така обаче излиза? Да, никога не бива да се оплакваме и да се вайкаме, трябва смирено да посрещаме изпитанията и бедите, които са просто проверка на нашата издръжливост, на силата на духа ни, на способността да се борим и да показваме твърдостта си. Хубава вечер ви желая! И приятен уикенд! Бъдете здрави! 2 коментара: Анонимен каза: Но нали живеем в най-добрия възможен свят, създаден от всеблаг, милосърден Бог, откъде са тогава болестите и страданието? И защо трябва да ги понасяме безропотно? И още нещо: вдигахте ли на 31. декември наздравица за новата 2016 – да сме живи и здрави и много щастие? Ами да е честита тогава новата 2016 година, с всеки изминал ден живеем все по-добре и все по-хубаво ни става. Като си помисля как живеехме през 2015 – къде-къде по-зле от сега, да не говорим за 2010 или 1998 или 1986 или 1971! Непрекъснато се подобряваме и в обществен, и в личен план и ставаме все по-бодри, все по-здрави и материално все по-богати! Анонимен каза: Дегенеративните вертеброгенни (гръбначни) заболявания се лекуват много трудно, но ако искате, направете една консултация с д-р Григоров в София, сериозен и опитен лекар.

Свидетелство, че обитателите на сградата на МОН всъщност обитават някоя друга планета, нямаща нищо общо с нашата неделя, 17 април 2016 г.

2700 родители стават наблюдатели на матурите Министерството на образованието и науката иска да ангажира над 2700 родители в наблюдението на държавните зрелостни изпити на 18 май... Родителите стъпват на този терен, за да осигурят честността на изпитите, посочи министърът и призова учениците да учат, а не да се опитват да преписват. Няма как да започнеш нечестно и да очакваш животът да е честен към теб, обръщам се към родители и ученици да покажат какво са научили, апелира Кунева. Представителите на родителските организации подкрепиха идеята да се гарантира честна игра и коментираха, че участието им в процеса ще осигури неговата прозрачност. Директорите ще трябва да организират включването на трима родители във всяко училище, като матури ще се проведат в над 900 училища. ... Родителите ще наблюдават работата на квесторите по коридорите, ще имат достъп и до най-критичното място за получаване на информация отвън – санитарните възли. Те имат право да подават и сигнали за нарушения при провеждане на изпита. Кратък мой коментар: И родителите щели били да се включат в борбата срещу преписването на матурите, сиреч, тази борба ще стане вече всенародна! (Родителите щели били да имат по-специални пълномощия в следенето на учениците да не преписват в... нужниците: на родителите, драги другарки и другари, ще поверим пазенето на нужниците!) Тия "инициативи" на настоящия екип на МОН свидетелстват, че и той явно живее на Луната, т.е. изобщо не е наясно кои са истинските потребности за смислена промяна в системата на образованието. Бюрократите от МОН са овладели и този управленски екип и са го подтикнали да прави глупости. Ще дам кратко обяснение на този феномен преписване, който е пределно ясно свидетелство, че системата на образованието ни е абсурдна, безсмислена, работи на празни обороти, вреди на учещите, а не им помага да развият у себе си ценни качества; показва, че системата на българското образование е едно превъзходно социалистическо менте. Учениците са привикнали да избиват на изпити и дори на матури чрез преписване – и това е тяхната присъда над абсурдната, несмислената система. Защо преписва един човек: ами защото ясно съзнава, че няма смисъл да помни и да знае това, което искат да набутат в главате му?! От учениците лудешката система какво иска: да възпроивеждат ненужна информация, намираща се в учебниците, което в нашия XXI-ви век е просто пределно тъпо: в ерата на интернет информацията е лесно достъпна за всички и няма никакъв смисъл да я складираме в главите си! Младите това го знаят, разбира се. Училището не ги учи на истински важното, а именно осмислянето, тълкуването на информацията, не ги учи как правилно да боравят с нея, а ги натиска да я запаметяват и да я възпроизвеждат механично на изпити, е, по тази причина и учениците са принудени да търсят изход чрез преписване. Съвсем нормална е тази реакция на учениците, самата лудешка система ги принуждава да правят това, а пък после същата тази лудешка система се мъчи с полицейски средства да ги възпре от преписване, което, така да се рече, е гавра на квадрат, т.е. е двойна гавра. Да се борим с полицейски средства срещу преписването, което е единствената смислена реакция на изискванията на лудешката система, е също проява на лудост, която при това изобщо не докосва същината на работата, напротив, показва, че обитателите на сградата на МОН всъщност обитават някоя друга, много далечна планета. Моят извод е: т.н. матури са един театър на абсурда на нашето непроменено и изцяло социалистическо по модела си (т.е. антиличностно, свободоненавистническо, сиреч дехуманизиращо) образование, което е напълно неадекватно на нуждите е потребностите на младите хора, а също така и на времето, в което живеем. Крайно време е да се осъзнае тази простичка истина, крайно време е да започнем всекидневна борба за коренна промяна на абсурдната образователна система, която ни обрича на вечна бедност, на вечно недостойнство!

Някои въпроси за осмисляне и обсъждане в часовете по философия понеделник, 18 април 2016 г.

Въпроси за проверка по философия XI клас 1. Какви мисли поражда у Вас изказването на философа Мартин Хайдегер „Същност на свободата е освобождаването…“ 2. Опитайте да изразите смисъла, съдържащ се в знаменитата мисъл на Христос „Познайте Истината, защото Истината ще ви направи свободни“ 3. Как възприемате изказването на Жан-Пол Сартр „Човешкото битие не е нищо друго освен битие на свободата“? 4. Постарайте се да изтълкувате мисълта на Шопенхауер „Който не обича самотата, такъв не обича и свободата: защото човек е истински свободен само когато е сам.“ 5. Как свободният и несвободният се отнасят към света? А как се отнасят към самите себе си? В какъв свят живее свободният? А несвободният? 6. Възможно ли е в съвременни условия човек да бъде роб на… самия себе си, примерно на собственото си безразличие, на собствената си инертност, на мързела си, на навиците си, на пороците си, на собствените си ограничени представи за нещата от живота? Случвало ли Ви се е нещо подобно на Вас лично? 7. Възможно ли е човешко същество да е преизпълнено с ненавист към свободата? Как си обяснявате такъв един феномен? 8. Какво представлява според Вас свободомислието? А свободолюбието? Близки ли са Ви или са Ви чужди тези състояния или качества? 9. България свободна страна ли е? Кога една страна заслужава с право да бъде смятана за истински свободна? 10. Моля запишете накратко поне една лично Ваша истина, която успяхте да постигнете по време на занятията по философия до този момент. 2 коментара: Анонимен каза: Здравейте! Прочетох въпросите за проверка по философия за 11 клас, много добри въпроси, радвам се че за миг на 70 години малко поумнях. И си отговорих на някой от тях. Съжалявам, че съм се оставяла да ме потискат, обществото и близките ми, но не и родителите ми, които много ми липсват. Още веднъж благодаря! И приятен ден! Радвам се, че се грижите с любов към майка си! Raq Palabuikova Ангел Грънчаров каза: И аз благодаря за насърчението и за добрата дума! Благодаря! Приятен ден и на Вас! Всичко добро!

Обява за следващата сбирка на Дискусионния клуб понеделник, 18 април 2016 г.

В Дискусионния клуб в ПГЕЕ-Пловдив, който се опитвам да възродя (той иначе съществува от повече от 10 години, само дето замря през последните две години), предлагам тия дни да обсъдим следната тема: Кога ученето е приятно и вдъхновяващо, кой е верният, добрият подход за истински пълноценно учене и познание?

Сбирката на Клуба ще се проведе в сряда, 20 април, от 13.30 часа, място: интерактивната зала на училището, 1-ви етаж. Заповядайте в клуба, вашето мнение има значение!

Медиите у нас продължават да изпълняват руската поръка да предизвикват ескалация на напрежението между българи и цигани с оглед дестабилизация на България понеделник, 18 април 2016 г.

Но пък се гордее, че е българин Насилникът от Овчеполци не чувства вина Жертвата му работи от малък и издържа семейството си, никой не може да каже лоша дума за него Клип, сниман с мобилен телефон, буквално взриви социалните мрежи. За броени дни е гледан от над 100 хиляди души. На видеото авторът на клипа поваля с удари на земята момче от ромски произход, след като то заявява, че двамата са равни. Случката се разиграва в пазарджишкото село Овчеполци. bTV издири участниците в скандалното видео и събра гледните им точки. 17-годишният Митко от Овчеполци по неволя стана известен в интернет. Там мургавият младеж беше публично бит и унижаван заради случайно отронила се реплика. Авторът на побоя е 24-годишен младеж от същото село. Бият момче заради думите, че българите и ромите са равни. Очакваме вашите въпроси и коментари по темите в предаването. Двамата се засекли когато Митко отишъл да си купи цигари. „Той ми вика: „Ти педал ли си?” Аз викам: „Не съм педал.” Ритна ме един-два-три пъти... След това вика: ”Ти можеш ли да се биеш?” Викам: „Мога да се бия, ама (...) избягвам.” Той вика: „Ами, аз ако те набия, какво ще направиш?” викам: „Нищо няма да направя. Какво мога да направя?” И той вика: „Ами, ако не те бия?!” „Ако ти не ме биеш, викам, и ако аз не те бия, значи равни сме.” И той вика: „А, значи, сме равни.?” След това той ме удари с юмрук през лицето”, разказва пред камерата на bTV малтретираното момче. Откриваме автора на клипа пред барче в центъра на селото. Ангел Калеев има доста по-различна гледна точка за случилото се. (Прочети ДО КРАЯ) Коментар на Явор Ганчев: Добре бе, ако аз пребия произволен държавен чиновник, щото държавата е пропищяла от тях не работят, само мрънкат за още пари, не плащат данъци, крадат и грабят, а полицията си затваря очите – ще стана ли национален герой и ще ме коментират ли в духа на "като няма държава хората вземат нещата в ръцете си"? За един главен прокурор питам.

Предаването "На Агората..." от 14 април, темата е: Можем ли да водим продуктивен дебат? понеделник, 18 април 2016 г.

Приятно гледане, приятни размисли!

Важни въпроси за разсъждение, обсъждане и изпитване по философия на правото вторник, 19 април 2016 г.

Подготвих следните въпроси, които публикувам по-долу за моите ученици от Х-ти клас; с тях изучаваме тия проблеми от доста време и тия дни се налага да им дам възможност писмено да покажат какво са разбрали, как мислят и доколко умеят да изразяват и да защищават с думи позицията си; забележете, въпросите са формулирани така, че за да им се отговори се изисква мислене, а не просто възпроизвеждане на някакви знания или факти, по тази причина това не е тест (аз съм противник на тестовете), това са именно казуси, за решаването на които се иска мислене, вникване, отсъждане или оценка на правилното, заемане на позиция, обсъждане, съпоставяне, "претегляне" на различните варианти на разбиране: 1. Какво ви говори това, че изброените думи и понятия имат общ, един и същ корен, на какви мисли ви навежда този факт: прав, правя, правене, право, правда (истина), права, правило (правила), правилно, правилник, справедливост, управление, правителство, правосъдие, управник? Можете ли да намерите и други думи със същия корен? 2. Как възприема правилата (закона) истински свободният човек, човекът с действително или реално свободно съзнание и поведение, какво за истински свободните хора е законът?

3. Как се отнасяте към идеята за "пълно равенство" на комунистите, до какво довеждат опитите за насилствено изравняване на човешките същества във всяко едно отношение? 4. Как се отнасяте към твърдението, че “равенството на неравните” (Хегел) е най-крещящата несправедливост, която взривява всяко, дори и най-здравото общество? 5. До какви последици води общата (държавната) собственост, т.е. формално "всичко да е на всички", сиреч на никой конкретно и поотделно? 6. В каква връзка се намират собственост и свобода? 7. "Капитализмът" – т.е. свободното пазарно общество, основано на "свещената частна собственост" и на индивидуалната активност, инициатива и предприемчивост – си има привърженици и противници; Вие лично към коя от двете групи се отнасяте? На какво се основава Вашата позиция, дайте аргументи в нейна подкрепа? 8. Пречат ли законите на свободните, на разумно живеещите хора? 9. Можете ли да кажете за себе си, че сте свободомислещ и свободолюбив човек? В какво се изразява Вашето свободомислие, дайте пример за илюстрация? А Вашето свободолюбие? 10. Има ли надежда България един ден да стане добре уредена и наистина правова държава, в която законността е поставена на най-висок пиедестал, а народът се прекланя пред възвишеността и ефективността на правосъдието и пред неподкупността на магистратите (съдиите)? От кой и от какво зависи да се случи това? 11. Как възприемате проявата на 24-годишния неработещ нищо, т.е. безделничещ "патриотин" Ангел от село Овчеполци, който пред камера наби 17-годишното циганче Митко (което работи за да издържа своите братя и сестри) само защото се осмели да каже, че българи и цигани са равни? 12. Кога една държава или страна заслужава да бъде наречена свободна? 13. Допустимо ли е някакви движени от патриотични подбуди хора да извършват "граждански арести" на бежанци по нашата граница? Как възприемате изявите на медийните звезди Динко и Перата? 14. Кое според Вас е по-добре: да няма богати или да няма бедни? Обосновете се накратко. ЗАБЕЛЕЖКА: Всеки ученик трябва да избере 1, 2 или максимум 3 въпроса от списъка и да се опита да им отговори пределно лаконично, изтъквайки именно най-същественото, най-важното по негова преценка; много думи не са нужни, нужен е колкото се може по-богат смисъл. Естествено е, че има значение и кои въпроси са избрали (някои ще избягат от трудните въпроси, което нещо означава). Това ще даде своето отражение върху крайния резултат (оценката). Всеки ученик има право да мисли каквото си иска, няма правилни и неправилни отговори, ние се прекланяме пред свободата на мислене, а пък аз оценявам с оценка само дали, доколко и най-вече как мисли ученикът, сиреч дали умее да изразява с думи своето разбиране, да обосновава (аргументира) позицията си, доколко мислите, които изразява, са лично негови, а не чужди (критерий за самостоятелност в осмислянето), важно е също убедително ли изразява и защищава становището си, и, накрая, доколко знае, доколко е информиран за това как и другояче може да се мисли по същите тия въпроси, благодарение на което той лично да е наясно, че е успял да избере най-доброто за себе си разбиране – от всички възможни. Задачата на учениците ми, виждате, не е лека, напротив. Дали не ги мъча прекалено, дали много не ги тормозя да мислят, а, какво ще кажете по този въпрос? 2 коментара: Анонимен каза: Направо ме кефиш! Извинявай за турцизма! :-) Разкошен си! Разумен... Даже блестящ! И ако твоите ученици не го усещат... не го уважават, да не говорим за преклонение.... Ако не осъзнават какъв късмет имат, че им преподава, че беседва с тях такъв Учител.... Такъв Философ....... Ми, според мен – ряпа да ядат такива ученици... :-)) Светъл и ползотворен ден Учителю! Приятелю, скъп и драг! Бъди все тъй буден... все тъй жив и непрестанно потънал в светло-разумните си дела... Радвам ти се! За здравето ти исках нещо да ти кажаааа... а да – опитай моля те, дихателното йогско упражнение... постепенно увеличавай и винаги с удоволствие! – дебело го подчертавам! ... а също наулито... Всякакви разумно действащи на организма, дори да са елементарни движения... Отделяй все и все повече време и на здравето... Няма как... Моля те! Този е начинът да се балансира и да се противодейства на... най общо казано... на неподвижността, на старостта... и на смъртта! 2016.04.19 г. Владимир Петков-Трашов Ангел Грънчаров каза: Благодаря за добрите думи! :-) Ще се старая повече! :-) А и на здравето си ще започна да обръщам повечко внимание.

Ето това ми дава сили да продължа вторник, 19 април 2016 г. Имам десетина минути, искам да напиша нещичко. Свързано е с основната ми работа като преподавател по философия в една пловдивска гимназия. Знаете аз провеждам в работата си някои новости, опитвам се в съществуващите условия да правя нещата така, че да съм максимално полезен на учениците си, идеята е да ги стимулирам да работят върху своята личност, върху формирането на ценни качества, правя нужното да практикуват свободата, защото, знайно е, без свобода човекът съществува по крайно недостоен, нечовешки, безличен начин. Много е трудно в съществуващите условия нещата да се правят по един коренно различен, нов, съвременен начин, но въпреки трудностите не се отказвам да правя

онова, което се чувствам длъжен. Та в тази връзка ето какво ми каза един млад човек, ученик от XI-ти клас; той изчака съучениците му да си тръгнат, дойде при мен и ми каза приблизително следното, предавам по смисъл:

- Господин Грънчаров, искам да Ви кажа, че откакто Вие ни водите часовете по философия нещата се промениха изключително много според мен. Вие всичко правите така, че да разрушавате онази "кутийка", в която иначе се опитват да ни натикат. За мен това, което правите, е изключително добро и правилно, изцяло съм солидарен с Вас. Тази свобода, която имаме във Вашите часове, е глътка въздух, но за жалост повечето ученици не са в състояние да го оценят правилно. По тази причина се получават толкова много проблеми. Неразбирането им е причина за това. Те не са преживели тия неща и затова съвсем не ги разбират, възприемат ги изкривено. И затова реагират неправилно, често и враждебно спрямо Вас. Не искам да говоря повече за тия ученици, които не Ви разбират, защото те са мои приятели, но казах главното. Но Ви моля: не се отказвайте от това, което правите, то е много нужно! Изцяло Ви подкрепям! И Ви благодаря! Най-хубавото е, че откакто сте в училището ситуацията като цяло благодарение на Вас се променя. Ето горе-долу такива неща ми каза този ученик, който иначе е много активен в часовете по философия. Аз го попитах дали не е грешка че правя нещата така, в смисъл, че давам свобода на хора, които не я разбират и не могат да я оценят, той обаче ми отвърна, че не е грешка, въпреки че е трудно. А експериментът по неговите думи бил много интересен и за него. За мен също е твърде интересен този експеримент. Ще видим какви ще са крайните резултати от него. Тия дни ще пиша още по училищните работи. Натрупали са се много интересни неща за писане, но поради заетост с други работи нямам време напоследък да пиша. Засега толкова. Хубав ден ви желая! Простете ако има нещо, но се реших да фиксирам тази проява на въпросния ученик само защото тя за мен е важен знак, който ми дава кураж да продължа. Един ученик да е разбрал и оценил нещата, стрували си е да ги правя. А аз добре зная, че има и други ученици, които са мои привърженици. Ето това именно и ми дава сили да продължа.

Предлагам дискусия на тема: Време ли е отново да се откажем от свободата? сряда, 20 април 2016 г.

Ето някои статии и по-големи текстове, на някои от които попаднах тази нощ; добре е да се прочетат и да се обсъдят понеже в тях са поставени важни въпроси: Неолиберализмът – идеологията, която е в дъното на всичките ни проблеми, Джордж Монбио, Гардиън, Превод: Георги Христов Милтън Фридман – Контрол и тирания, Автор: Тодор Русанов Милтън Фридман – неуморният борец за свободен пазар Фридрих Хайек за свободното общество и пазарната икономика Още текстове за възгледите на Хайек Ф. Хайек, Пътят към робството Предлагам дискусия по проблемите, поставени в тия статии. Това мое предложение е както към читателите на блога, така най-вече и към моите ученици, на които преподавам философия и гражданско образование. Първо обаче се налага да прочетете въпросните статии и да си кажете мнението по изложените в тях тези. 5 коментара: Анонимен каза: Едва ли ще имате много отзиви на призива за дискусия, понеже за обсъждане на повдигнатите въпроси на ниво и в дълбочина се изисква голяма философска, социологическа, историческа и икономическа подготовка. Най-общият отговор е, че разбира се, не е време да се откажем от свободата, освен ако, така да се каже, не ни откажат от нея. Демокрацията и пазарната икономика са най-доброто общество досега в историята, но знаем, че няма строй, който да е вечен. Затова и свободата, демокрацията и пазарът не са някаква даденост, а са застрашени във всеки един момент. Вярно е също, че по правило колкото по-малко държавна намеса има в икономиката, толкова по-добре се развива тя и е по-ефективна. Това, разбира се, не значи, че при капитализма няма икономически кризи, нито пък, че пазарът трябва да диктува абсолютно всичко. Има и области като култура и образование, в които не всичко може да се постави на пазарен принцип. Факт че обаче, че капитализмът от около 40 години е навлязъл в една нещастна фаза от своето развитие. Това вече не е старият капитализъм на протестантската етика (Макс Вебер), а един мошенически капитализъм на кредита, при който се харчат пари, преди да са заработени. Резултатът е безпрецедентно задлъжняване на частно и национално ниво и доминиране на финансовия сектор, на една виртуална икономика, която вече води самостоятелен живот без връзка с реалната икономика, което всеки момент може да доведе до катастрофа. По-интересно е обаче да се потърсят дълбоките причини за това явление. Дълговете са може би от една страна последица от факта, че реалната производителност на труда от около 40 години стагнира, понеже не се правят нови открития, а само се усъвършенстват стари. Друг момент е, че пазарите по света вече сякаш са наситени, а капитализмът е основан върху растеж. Пазарната икономика не може да съществува трайно без растеж. А опитите да бъде раздвижен растежът по кейнсиански чрез ексцесивно кредитиране виждаме не дават резултат, тези пари не стигат до реалния сектор, а отново попадат във финансовата сфера, където служат само за нови непродуктивни финансови спекулации. А във философски план можем да кажем, че всяка цивилизация рано или късно изчерпва ресурсите и навлиза във фаза на упадък, защото не може да има безкраен растеж и изглежда ние се намираме в такава епоха. Това са само няколко първи най-общи размисли, но не знам дали има смисъл да се дискутира с Вас, понеже те по презумпция ще бъдат обявени за пропаганда на КГБ. Ангел Грънчаров каза: Обществото на свободата, именно свободното пазарно общество ("капитализмът") според Вашата теза (обща с тезата на КГБ) предстои да загине. По тази логика излиза, че и свободата ще загине. Чака ни нов разцвет на несвободата. Нищо ново под Слънцето. Комунизмът се оказва неунищожим. Точно както предричаха корифеите на комунизма. Без свобода по-лесно се живее. Защо ли всичко ми звучи така познато? :-) Анонимен каза: Моята позиция не е марксистка, освен това е много по-нюансирана и диференцирана, но в някаква степен втв Вашето твърдение има ИЗВЕСТНА доза истина: изхождайки от съвсем различни предпоставки, моето заключение в крайна сметка наистина в някаква степен съвпада с това на Маркс. Но с няколко важни уговорки: 1. За разлика от Маркс аз смятам, че капитализмът е най-доброто и най-свободното общество досега в историята. То е благо и съвсем не е зло, което трябва да бъде унищожено, както смята Маркс. 2. Капитализмът няма да бъде сменен по необходимост от някакъв вид социализъм или „евразийство“ (каквото и точно да е това), но дори да стане така, този социализъм или евразийство няма да са по-добри от капитализма, а крачка назад. 3. Тази промяна няма да дойде автоматично, понеже в историята по всяка вероятност не действат железни закономерности. Не е изключено обществото все пак да намери изход и сегашната безизходица и на човечеството да бъде спестено едно ново варварство. Така че моята позиция няма нищо общо с Маркс и КГБ, това е просто един по-трезв, аналитичен, реалистичен и в някаква степен песимистичен поглед върху света и обществото, но на Вас това няма как да се обясни, понеже вие робувате прекалено силно на идеологеми и сте един вид марксист с обратен знак. За марксистите комунизмът беше светлото бъдеще на човечеството, за Вас (и Фукуяма) това са либералната демокрация и капитализмът. Прав сте, че капитализмът в сравнение с другите общества, без да е съвършен, понеже няма и не може да има идеални общества, е едно благо. Само че това не значи, че е вечен и неунищожим. Най-сигурният начин да бъде разрушено едно общество е да приемем състоянието му за даденост, понеже това разчиства пътя на враговете на свободата и демокрацията.

Не знам обаче дали съм достатъчно ясен за Вас, предполагам, че възгледите ми отново ще бъдат изтълкувани превратно. Ангел Грънчаров каза: Имате известен напредък в осъзнаването на същината на собствените си възгледи. Откривате и признавате финалната си близост с теориите на Маркс (за "неминуемата гибел на капитализма"). Интересно е да Ви запитам: като загине (умре) капитализмът какво според Вас ще се появи? Негова антитеза? Давате ли си сметка каква може да бъде антитезата на капитализма? Опитайте се да я проумеете. Не твърдя, че капитализмът е вечен и неунищожим. Капитализмът обаче е жизнено обществено устройство тъкмо поради способността си да се развива. И да намира изход от кризите и противоречията си. Капитализмът и демокрацията са така жизнеустойчиви понеже се основават на традиционни и универсални човешки ценности като свободата за разгръщането на личностния потенциал на индивидите, частната собственост, пазарът, политическият плурализъм и пр. Ето тия ценности няма как да бъдат отречени и заменени с някакво изобретение на самонадеяния разсъдък. Комунизмът е разсъдъчна доктрина, която замени такива естествени регулатори като частната собственост, договорността, пазара със своя инструментариум (държавно планиране, обществено-държавна собственост, диктат на държавата над индивидите) и не можа да роди нищо жизнеспособно и устойчиво, той доведе съответните общества до пълен банкрут. Което и показва, че принципна и жизнена алтернатива на т.н. капитализъм (свободното пазарно общество) просто няма и не може да има. А че капитализмът е способен на вътрешни трансформации и прогрес – това го показва неговата история. Ако капитализмът съществува вече 500 години, той сега се намира в своя апогей, който може да продължи още поне 200-300 години; какво ще стане след това аз не мога и не искам да гадая. Но за мен е безусловно смешна и несъстоятелна тезата, че капитализмът щял бил да загине "съвсем скоро". Комунистите вече 150 години чакат смъртта на капитализма, а той продължава, "гниейки", да ражда все по-сладки плодове. Така ще продължи поне още 150-200 години. Анонимен каза: Аз съм остър критик на марксизма и близостта на моите заключения с Маркс е много условна. Не смятам, че капитализмът ще загине по необходимост, както твърди Маркс, а ако това стане, причините няма да са изтъкнатите от Маркс – експлоатацията и „обнищяването“ на пролетариата. Теориите на Маркс в много отношения и без това са псевдонаучни. Истината е, че Маркс изглежда е искал да стане диктатор на Германия и теориите му са само камуфлаж, за да прикрие тези стремежи. Съгласен съм, че капитализмът е най-свободното общество досега в историята, при това той не е създаван по някаква схема, а е органически, естествен резултат от развитието на обществото. За разлика от Вас обаче аз смятам, че той не се намира в своя апогей, а точно обратното, че е навлязъл в критична и вероятно финална фаза на своето развитие. Няма вечни системи, всички те имат вътрешни противоречия и в един момент се отдалечават от точката на равновесие, започват да се колебаят и рухват. За съжаление обаче не разполагаме с 150 или 200 или 300 години. Тъкмо годините до 2050, а според някои дори до 2022 ще са ключови и критични. Аз също не се наемам да гадая какво може да замени капитализма, това зависи от толкова много фактори, че е невъзможно да се предскаже. Може само да се прoгнозира, че системата скоро ще рухне и на нейно място ще дойде нещо друго, но ми се струва, че повечето възможни алтернативи са по-лоши. Римската империя също е била по-развита от обществото, което я е последвало, и на човечеството са били необходими 1000 години, за да достигне отново същото ниво. А след 500 или 1000 години може би ще рухне и новата система, но нас това вече няма да ни засяга.

Един проблем за обсъждане: Как може да се реши "циганският проблем"? сряда, 20 април 2016 г. Ето двете възлови коментара, поставени във Фейсбук, от които може да се тръгне в търсене на решение на толкова сериозния и опасен за България проблем, по който, за жалост, в обществото ни царуват или господстват съвършено неверни и отвратително идиотски представи и настроения: Lachezar Tomov: Докато полицията не започне да изпълнява своята роля и да пази българските граждани по всички населени места, докато ромите биват държани неграмотни и зависими от повечето партии, ще има както престъпност, така и надигащ се расизъм в България. Проблемът е системен и има нужда от системно решение. Ангел Грънчаров: Всичко е хубаво в изказването на г-н Томов, само дето не приемам израза "системно решение"; нека да се поинтересува да научи какво е система в разбирането на философа Мераб Мамардашвили (система е онова, което убива живота) и тогава ще разбере, че проблемите, които са създадени от някакви системи, могат да бъдат решени само чрез решения, които носят в себе си живот, т.е. са подчинени не на принципите на някаква нова система, а на живота, на нещо живо и жизнеспособно. Темата е голяма, само подхвърлям това за замисляне. Вместо думата "система" предлагам да използваме думата "цялост", тя е по-добра... Само още нещичко да прибавя: имаше репортаж в едно телевизионно предаване, в който се казваше, че в училище, намиращо в самия център на Пловдив (до "Понеделник-пазара") учат само циганчета от съседната махала, които изобщо не знаят български език (понеже не го практикуват). Даже учителките им са затруднени да комуникират с тях; техните, на циганчетата, родители, дядовци и баби пък знаели български, ала също не го използвали. Давате ли си сметка какво означава това? Ами означава, че циганите у нас са подложени на тотална сегрегация от страна на мнозинството, те са изцяло изолирани, а за тяхната изолация и ние носим отговорност, просто не общуваме с тях, нямаме желание да имаме каквито и да било отношения с тях. И те чувстват тази наша враждебност и по тази причина се затварят, капсулират в своите си ма-

хали, гета и пр. Пък след това ние гръмогласно провъзгласяваме, че циганите, видите ли, били такива, онакива, не знам си какви, имаме претенции към тях, ала в корена на всичко стои нашето собствено нежелание да общуваме с тия хора; а по тази причина, като не общуваме с тях, нямаме и право да имаме каквито и да било претенции към тях. Щото ние също носим огромна отговорност за това как се чувстват тези хора в нашето общество, в което ние, като сме мнозинство (засега), задаваме тона на всичко, решаваме всичко. И проблемът с циганите не е решен заради нас, ние сме виновни за нерешаването му. Ние трябва да принудим нашите политици, съвместно с циганските лидери, да намерят продуктивни и работещи решения, но за да проработят тия решения трябва коренно да променим отношението си към циганите и да започнем да общуваме с тях на едно човешко и всекидневно ниво (всеки от нас в тази посока може да направи нещо, да спомогне за промяната!). Сиреч, трябва да си променим съзнанието. Себе си трябва да променим. Ние самите не сме бляскави и перфектни, та да можем да имаме само претенции само към циганите. Ние също си имаме куп недъзи и дефекти. Първом себе си следва да променим и на тази основа ще почнем да променяме и отношенията си с циганите, което вече е почвата за ефективно излизане от тежката ситуация, в която сме затънали. Клипчето, в което нашенски пишман-патриот (и безделник) бие 17-годишно циганче, което работи и издържа невръстните си братя и сестри, е много добра илюстрация за положението, до което сме довели този проблем. Скоро ще пиша още по него, правя в момента интересно изследване сред моите ученици за реакциите им по този случай.

Как тези момчета без бъдеще и без надежда да разберат, че това, което правят, не е редно? сряда, 20 април 2016 г. Белите джихадисти на България, Автор: ИВАН БЕДРОВ Те мразят всеки, който не е като тях и вярват, че насилието ще им донесе по-добър живот. Да ви напомня на нещо? Те са млади и мразят. Ако живеят в София, мразят провинциалистите, че „надойдоха тук и ни взеха местата“ – и работни, и за паркиране. Ако живеят извън София, мразят софиянци, че „те па са все най-специални“. Мразят комшията, че е изкарал пари за по-нова кола, ама той е „тоя ли не го знам аз“. Мразят образованите, защото „лесно е да зимаш два бона без да си цапаш ръцете“. Мразят заминалите в чужбина, защото „то в Германия всеки знай“. Мразят циганите, защото „а на мен кой ми дава пари, за да раждам деца?“ Мразят бежанците, защото „за кво са ни още цигани?“ Мразят турците, защото „пет века са ни клали уе!“ Когато са на евтина почивка в Турция, пак ги мразят, защото са „бахти балъците – за двеста евра колко ядене и пиене дават“. Мразят учители, лекари, политици. Мразят протестиращите за всичко друго освен за ракията, защото „как па няма да им изляза без пари“. Мразят всеки, чийто хоризонт стига отвъд новите накладки за голфа – ако е от мъжки пол, и отвъд сепарето в чалготеката в събота вечер – ако е от женски пол. Виновни са другите. Виновни са различните Това са декласираните млади хора, които не виждат шанс за себе си нито днес, нито утре. Противно на клишето, те са бели българи православни християни. Последното го научаваме от огромните татуирани кръстове върху телата им, висящите икони от предното огледало в колите им и блъсканицата в нощта на Великден. Тези хора може би не са имали избор, но ги има. Тяхната нова идеология е „национализмът“. Тяхното оправдание за несполуките са всички външни „врагове“. Тяхното алиби за незачитането на писани и неписани правилата е „патриотизмът“. „Националист съм и защитавам гордо държавата си“, казва един, след като е пребил по-малко циганче, само защото е циганче. „Ние винаги ще бъдем с теб, народе мой, защото те обичаме“, крещи друг, след като е преджобил, понабил и вързал със свински опашки непознати чужденци. „Ударих го и той падна на земята, започна да вика – аллах, маллах“, хвали се по телевизията трети. Обличат тениска с Левски и вярват, че това им дава право на всичко, но нямат никаква идея какво е „чиста и свята република“. Открадната дума – патриот Тези мутри и имитатори на мутри си намериха оправдание да бият - „патриотизма“. Това е тяхното ново знаме. Ако се обявиш за патриот, можеш да не спазваш закона. Можеш да не се интересуваш от липсата на ред в страната. (Прочети ДО КРАЯ) КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Чудесна статия! Ще я препоръчам в блога си и на страницата си във Фейсбук и също така ще агитирам моите ученици да я прочетат. Преподавам на около 350 ученика, на 2-ма от заслепените по този начин да помогнем да прогледнат пак е голямо постижение! Нека да правим нужното да помогнем на тия млади хора да се освободят поне малко от превратното си съзнание, а не да ги корим и съдим по такъв начин, че да ги накараме още повече да се озлобят.

Дискусия на тема „Какви са признаците на стреса и как се справяме с него?” сряда, 20 април 2016 г. ДИСКУСИЯ: ПРИЗНАЦИ НА СТРЕСА – СПРАВЯНЕ Дискусия „Какви са признаците на стреса и как се справяме с него?”, озаглавена „Стрес тест”, се състоя в клуб „Дебати” в Силистра. Според учениците причините за стреса може да бъдат от най-различно естество - изпитване в училище, конфликти, любовни проблеми, но обикновено признаците се проявяват във особеното физическо състояние и поведението като – „да си глътнеш граматиката”, потене, повече пушене (предполага се тютюн) за тези, които пушат, припадъци, в найтежките проявления и т.н. (ОЩЕ >>>)

Ако всичко е истина, това значи, че нищо не е истина петък, 22 април 2016 г.

На едно място във Фейсбук по съвсем друг въпрос се породи малък дебат за истината, понеже смятам, че въпросът е важен, взема този откъс от дискусията ни, който е добра предпоставка за по-голям и пълноценен дебат по тъй съдбовния въпрос за истината: Radomir Parpulov каза: За съжаление: точно, вярно и действително!!! Ангел Грънчаров каза: Покрай "вярното" са примесени и доста лъжи... примерно не друг, а Костов бил виновен за това, че днешните млади напускат страната! :-) (Не сегашните управници, не Боко, а именно Костов, видите ли, бил виновен!) Също така не е истина, че Костов бил пропилял всички шансове страната ни да стане нормална; не Костов, а тия, дето направиха нужното той да не получи втори мандат (ченгетата от ДС и КГБ, дето домъкнаха мадридското недоразумение) следва да понесат пълната отговорност за пропилените шансове на България... Radomir Parpulov каза: Винаги е така - едни казват "истина е", други – "лъжа е". Ще поживеем, ще видим... Ангел Грънчаров каза: Истината е една. Заблудени хора и податливи на лъжи хора – безброй! Radomir Parpulov каза: "Истината е една" много напомня БКП. Режисьорът Куросава във филма си "Рашумон" показва, че истините са много - колкото участващите в едно събитие. И друг път съм напомнял за този филм... Ангел Грънчаров каза: Г-н Парпулов, точно този филм на Куросава показва, че много са не самите истини, а различни и многообразни са човешките възприятия и представи за истината за каквото и да било, тия човешки възприятия и представи се появяват в зависимост от позицията, от която човек гледа на нещата. Допускате сериозна методологична грешка като правите такъв извод от въпросния прекрасен филм: той именно показва колко много са именно човешките възприятия и представи за реално случилото се, а всъщност истината (т.е. реално случилото се събития или история) е именно една: не може тази същата история, разказана във филма, да се е случила реално по няколко различни начина! Случила се е някак, точно така и така, и то само веднъж, а пък това, че всички участници в нея са я възприели по различни начини, не значи, че историята реално е станала по много начини, т.е. че има много истини. :-) Още Сократ това нещо го е изразил прекрасно: едно нещо е мнение, съвсем друго е знание (а истината е в знанието, в знанието е именно същината на реалните неща). Който смесва мнение със знание, който дръзва да обяви мнението

за знание – такъв прегрешава спрямо истината, за такъв истината е безразлична, поради което такъв първо обявява, че има много истини; а от това приемане след това произлиза твърдението, че няма истина. Знаете също, че Пилат Понтийски в разговора си с Христос поддържа точно тази теза. Пилат казва: "А що е истина?" така подигравателно ухилен, че въпросът му прозвучава ето как: "Няма истина! За истина не си заслужава изобщо да говорим!". Да, но (както и друг път съм обяснявал, примерно в моето учебно помагало по логика, наречено "Изкуството на мисълта") Пилат, като фактически казва "Няма истина! Аз не съм съгласен, че има истина!", сам претендира, че това негово изказване е... истина, с което хем се намъква в превъзходен капан, хем сам отрича твърдението си, сам се опровергава! Ако изказването "Няма истина!" е истина, то значи истина има. Щом има една истина по самия въпрос за това има ли истина и тя е, че истина има, то от това произлиза, че по всеки друг въпрос има истина и тя също е само една. Има истина, а всяка истина е абсолютна и не зависи от нашите човешки представи за нея. Истината е идеал за човека. Теорията на многото еднакво достоверни истини, зависещи от нас, човеците, звучи много съблазнително и "антитоталитарно", но тя е много опасна. Ако има много истини, ако всичко, което някой някъде помисли, каже или напише, е "негова" и "собствена" истина, ако има "моя" и "твоя" истина и пр., това фактически означава, че истина няма, т.е. обезсмисля се самият въпрос за истината. Ако всичко е истина, това значи, че нищо не е истина, тогава настъпва пълен произвол, тогава и знание не може да има, а няма ли истина, тогава няма нищо, тогава всичко отива по дяволите. Простете, че Ви изнасям такава импровизирана лекция, но въпросът е важен и много объркан, а по него е пълно, както може да се очаква, с крайно заблудени хора. 3 коментара: Анонимен каза: Хубаво е, че с няколко изречения сте разрешили централния според мнозина философски въпрос за истината, над който мислителите си блъскат главата от поне 2500 години. Анонимен каза: Но е казано също "Всеки си има своята истина". Вие какво – да не би да се определяте като безпогрешен и абсолютно компетентен? За такава се определяше върхушката на БКП. Radomir Parpulov Ангел Грънчаров каза: Всеки си има своето мнение – това да. Но всеки да си има своя истина – това означава, че бъркате мнение с истина. Истината е нещо, което не зависи от нас. Оставете ме мен. Истината зависи от природата на нещата. Оставете го БКП. Опитайте се да помислите повече върху понятието (идеята) за истина. Успех Ви желая!

Предложение за дискусия: Чистият капитализъм ли просперира – или "социално-отговорният"? събота, 23 април 2016 г.

Какво не разбра Айн Ранд за човешката природа и свободния пазар, Денис Къминс, Evonomics, Превод: Мария Рускова Докато според Айн Ранд социалната държава е път към тоталитаризма, то страните с някои от най-щедрите социални програми в света продължават да просперират. А предложеният от нея нерегулиран капитализъм ни донесе последната световна финансова криза. В предишния си материал описах катастрофалните последици от два опита да се приложат принципите на Айн Ранд в реалния свят. Сред над 1300-та коментари под статията имаше ропот от последователи на Ранд, че нейните възгледи са били погрешно тълкувани. Несъгласията преди всичко опонираха на моето твърдение, че Ранд възхвалява необуздания личен интерес. Както писа един читател: „Според Ранд, добрите хора ги е грижа за другите. Те обаче не искат да бъдат принуждавани да раздават на другите резултатите от инвестираното си време, но са щастливи да търгуват и разменят с другите това, което произвеждат, и се радват, когато тази търговия подобрява живота на другите.“ Тези възражения са лишени от основание. Човешките същества са социални същества, чиито общества зависят от това техните членове да гледат отвъд непосредствения си личен интерес, за да функционират, както признава Ранд в своето „Писмо на Айн Ранд“: Човекът печели много от взаимодействието си с други хора; животът в човешко общество е нормалният за него начин на живот, но само при известни условия. Човекът не е вълк единак и не е социално животно. Той е договорно

животно. Той трябва да планира живота си в далечна перспектива, да прави свой собствен избор и да взаимодейства с другите хора въз основа на доброволно споразумение (и трябва да може да разчита на това, че те ще спазват споразуменията, които са сключили). Изборът не е между саможертвата или доминацията. Въпреки че приема обществените взаимодействия, Ранд вижда повече негативи отколкото положителни резултати от взаимната зависимост между хората. Както тя пише в “Изворът”: “Изборът е независимост или зависимост. Всичко, което произлиза от независимото его на човека, е добро. Всичко, което произлиза от зависимостта на човек от човека, е зло.” (Прочети ЦЕЛИЯ ТЕКСТ)

Засега единствените обнадеждаващи симптоми, които откривам, са огънчетата, заблестяващи в очите на някои ученици събота, 23 април 2016 г.

Седнах да пиша тази сутрин (все пак е събота, почивен ден) върху по-сериозна тема, ала се сетих, че не съм отговарял от много време на натрупалите се в пощата ми писма и ето, времето ми за писане комай свърши. Но ми се иска да напиша все пак нещичко, и то именно по истински сериозните неща. По този въпрос ето какво си казахме с един мой приятел, състудент, с когото чат-пат си говорим във фейсбук, аз го поканих да се включи в обявена в блога ми дискусия (виж: Предложение за дискусия: Чистият капитализъм ли просперира – или "социално-отговорният"?), проблемът е поставен във връзка с една публикация за Айн Ранд, а той (нека да запазя името му в тайна – понеже не съм го питал съгласен ли е да публикувам част от разговора ни) ми отвърна ето какво: Той: По такива принципни въпроси наистина трябва да се дискутира. Достигаме до въпроса "Какво е човекът?", какво е доброто, как се отнасяме към самите нас и от тук за ценностните основи на социалните проекти и на политическите им импликации. Ще опитам да участвам ако мога. Страхувам се, че не съм готов, а имам респект към проблемите и не искам да се плъзгам повърхностно по тях. Аз: И аз смятам да пиша по темата, заслужава си. Но имам доста друга работа в момента, дано намерението за дискусия по тия въпроси не си остане само намерение. Има смисъл да се обсъждат, това са важни въпроси, едни от най-важните. Той: И при мен така стоят работите. От текущи задачи време за сериозни неща не остава. Аз: Да, ама за сериозните неща трябва да намираме време, щото иначе ще излезе, че времето ни го изяждат несериозните неща... Той: Прав си. А и животът е кратък, времето ни неусетно изтича и не знаем дали въобще ще имаме време за важните неща. Аз: Срамота е обаче ако увлечени в ежедневните грижи и проблеми по ефимерни "житейски задачи и проблеми" забравим за истински важните неща и почнем да нехаем за тях; и същевременно да имаме претенцията, че сме философи. Това му казах. Да, изглежда философите сме обречени да правим всичко, че да напомняме за истински важните въпроси, щото мнозинството от хората наистина нехае тъкмо за тях и се е увлякло по грижи за маловажните въпроси. То тази е разликата на философа с мнозинството от хората, по това можем да го разпознаем: че не нехае за истински важните и сериозните неща. Но това, което е характерно за философа, трябва да е присъщо и на човека изобщо, тъй като философът, в моето разбиране, не е нищо друго освен човек, който обаче прави нужното за да не забрави за истински важните неща. Напомня за тях, и то много настойчиво. Докато повечето хора си позволяват да се занимават предимно с дреболии, с глупости, с баналните ежедневни грижи (от рода на: какво да ям, как да прецакам колегата си и аз да получа повишението или премията, как да се подмажа на началника, как по-умно и ефективно да излъжа околните, че работя, как да навредя на

ближния, как да извлека облаги от наивността на ближните и т.н.), нали предимно с подобни "страхотно важни" грижи и проблеми е заето съзнанието на нашия масов съвременник и сънародник? Както е да е. А ето сега онова истински важно нещо, за което отдавна не съм писал – и е непростимо, че, увлечен по други неща, все отлагам и отлагам да пиша за него. Става дума за това докъде стигна работата ми по проекта за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност. Какво се случва около този проект, ето за това ми се ще да кажа нещичко. За мен тази инициатива означава да направя зависещото от мен, че да подбудя повече хора не само да се замислят по тия проблеми, ами и да се активизират, да запретнат ръкави и те да свършат нещичко, т.е. и те да се увлекат във вървенето по тъй вдъхновяващите пътища на свободата. Да, факт е, че е нас хората масово не разбират що е свобода и нехаят за собствената си свобода, т.е. държат се като презрени роби и марионетки; липсата на съзнание за свобода, което след това по естествен начин да се излее в подобаващо поведение, достойно за един свободен човек, е най-големият недъг, който е разпространен в застрашителни мащаби, който е едва ли не поголовен; аз напоследък откривам, че почти не срещам у нас хора, които да се отличават не само с искрено свободолюбие или свободомислие, нещо повече, аз не мога да срещна и хора, които не само да разбират какво е свободен живот, но и сами да живеят като свободни хора. Даже хора, които имат претенции, че били напредничави, освободени, либерални и не знам си какви, имам предвид хора, дето се подвизават в интернет, много често ме удивляват с поведение, което издава един несвободен манталитет, т.е. си позволяват поведение, което е непристойно за истински свободния човек. Но да оставя общата тема, да се съсредоточа до описание на случващото се. Ами какво да ви кажа, то няма нищо особено за казване: ами нищо не се случва, разбира се, мъртвилото е пълно. Пълно мълчание цари, пълно безразличие, пълна индиферентност, пълна пасивност, пълно безхаберие. Разбира се, хората иначе се вълнуват за това или онова, понякога разговаряме по важни въпроси, но липсва волята тия истински важни въпроси да бъдат подложени на пределно честен и открит публичен дебат, ето за това нещо повечето хора, изглежда, даже ги е страх, аз така си обяснявам нещата, вероятно имат скрупули, че началството няма да погледне с добро око на откритото включване на този или онзи конкретен човек в "инициативите на оня там Грънчаров". С отделно взетите индивиди когато сме на четири очи разговаряме пределно открито и те ми заявяват, че тази инициатива е полезна и нужна, че биха се включили, но когато стане дума за конкретно включване, същите тия хора най-старателно заобикалят залата, където ще се състои, примерно, съответното събитие, примерно, дискусия по интересна тема в Дискусионния клуб, да речем. Последният тест, който си устроих в тази връзка, е умопомрачително красноречив, не зная как да се изразя даже: обявих тема за дискусия, която просто не може да е безразлична на никой в една общност, занимаваща се с учене, познание и образование, да, обявих темата за истински пълноценното учене в съвременни условия. И знаете ли колко човека дойдоха, и то във време, което е най-удобно за всички? Дойдоха, както можете да очаквате, 0 човека, да, нула човека дойдоха, зеро, никой изобщо не дойде!!! Това е феноменално, нали: крещящо изразително и показателно нежелание за участие в каквито и да било дебати! Това също така е и много демократично, нема що: та демокрацията не е нищо друго освен непрекъснати дебати по какви ли не въпроси, особено по найважните въпроси! Който не желае да участва в дебати, това означава, че такъв човек не желае да участва в демокрацията, ерго, такъв човек е антидемократ. Такъв човек, следователно, мрази свободата – защото отказът от свобода не може да е просто израз на безразличие към свободата, той е именно израз на ненавист към свободата. Който мисли, той ще разбере тия мои констатации. Който не може да ги разбере, проблемът си е изцяло негов. Сега ще ми се наложи, в така и така сложилата се безкрайно показателна ситуация, да си устроя следващ етап от експеримента: ще се наложи да тествам механизмите на самата административна система, която аз провокирам така целенасочено, а тя се държи, както забелязвате, в лицето на своите жертви, твърде абсурдно. Вие как мислите, ако поканя на един дебат по важен въпрос някакво властващо лице, примерно, поканя, да речем, шефката на РИО в Пловдив на един дебат в нашето училище, дали в залата за дебати ще бъде пак толкова пусто? Или тогава, като се разбере, че ще дойде самата висша властваща особа, зялата няма да се окаже препълнена? И на най-челно място тогава ще седят, разбера се, точно ония, които до този момент и малкото си пръстче не щат да мръднат, та тия дебати да започнат, т.е. правят нужното, за да пречат и на дебатите, а и на самата демократизация. Ще видим де. То ще се разбере. Животът, дето се казва, е интересен. И крие какви ли не изненади. Ако самата висша властваща особа (аз и министър Кунева мога да поканя на дебат в училището ни, какво може да ни попречи да сторим и тази инициатива?!) откаже да дойде, тогава това ще означава, че тя лично дава категоричен знак, че е против демокрацията. И какво ще излезе тогава? Ами ще излезе наяве сюблимният български факт, че служителите на нашата уж демократична държава не просто имат един типичен антидемократичен манталитет, но те даже не се притесняват да демонстрират открито и своето антидемократично поведение, нали това ще излезе наяве? Ами като трябва, ще проверим как стоят нещата и по този пункт, колко му е! Най-лошото е обаче, че и сред ученическото съсловие по обективни причини свободата, свободното съзнание, мислене, да не говорим пък за поведение, са съвсем непознати, и причината е тази, че те са забранени; е, аз правя нужното да поразклатя някои стени, провеждам, знаете, някои инициативи в тази посока, на учениците в моите часове им давам непосредствената възможност и право да практикуват свободата, белким тя почне да им харесва, ще ми се да почнат да я разбират, да я оценят, да постигнат предимствата й, да почнат да се влюбват в нея, да се пристрастяват към нея и пр. Засега единствените обнадеждаващи симптоми, които откривам, са... огънчетата, които отвреме навреме забелязвам, че заблестяват в очите на някои ученици, те заблестяват когато аз почна да държа някоя от своите речи за свободата, а иначе учениците общо взето масово практикуват свободата ето по какъв начин: ами просто се отказват от нея, просто те не знаят какво да правят с нея, тя им се вижда нещо непознато, излишно, възприемат я като "безполезен лукс". Но ето, примерно, по тази причина повечето от тях ще получат... двойки (щото сами са избрали да се откажат от право си сами да решат кога да бъдат изпитани!), и едва тогава ще имат възможността да се насладят първом на горчивия плод на своя собствен отказ от свободата, а пък на тази база, да се надяваме, в душите им ще почне да им просветва верния смисъл на свободата, ще се

зароди лека-полека нейното разбиране, осъзнаване, да, чрез непосредственото преживяване на свободата може да се зароди съзнанието за нея, не по някакъв друг начин, а само този е пътят. Експериментът върви, сами виждате, много добре, има смисъл да се прави, работите въпреки всичко вървят, а положението, както виждате, е обнадеждаващо, нищо че е... плачевно! Един ученик вчера в един момент простена: "Господине, мисля, че Ви разбирам, да, схващам вече за какво става дума, нещата започнаха да ми се проясняват!", и с този ученик в часа проведохме чудесна дискусия, а мнозинството от останалите ученици внимателно слушаха със странно блеснали очи. Което за мен е важен знак. Знаете, Сократ определя обучението като запалване на пламък, то в никакъв случая не е пълнене на съд. В моите часове стават какви ли не дискусии, понякога и караници, пределно честно обаче разговаряме. Друг е въпросът, че нещата не са потръгнали във истински вярната посока, но не бива да бъдем максималисти. На всяко нещо обаче ще си му дойде непременно времето. Вярвам в това. Няма как да бъде иначе. Хубав ден ви желая, приятен уикенд! Бъдете здрави! До скоро! 1 коментар: Анонимен каза: Безсрамник! Продължаваш да плюеш по ръката, която ти дава храна и пари, която те храни и пои! Как не те е срам да плюеш така нагло срещу колектива и срещу институцията, които те търпят все още да работиш сред тях! Като не ти харесва толкова да работиш в нашето училище, напусни, махни се, на нас ни харесва, нашият сплотен колектив обаче работи истински, всеотдайно, за доброто на учениците, а ние не сме като теб да им губим времето с тъпите ти експерименти! Пак си подготвяш уволнението нещастнико! А най-грозно е това, че се мъчиш да представяш некадърността си като "новаторство"!!! Но никой не можеш да излъжеш, ето никой не ти обръщат внимание, всички вече разбират колко струваш!

Бог да ни е на помощ в борбата срещу тази арогантна антихристиянска и ченгесарска напаст! събота, 23 април 2016 г.

Светият Синод обяви: Един е Господ, една е Църквата и тя е православна! Освен Светата Православна църква не съществуват други църкви, а единствено ереси и разколи, и да се наричат последните „църкви” е богословски, догматически и канонически напълно погрешно. Това е записано в становище на Светия Синод, гласувано вчера, което е част от подготовката на предсъборен документ за отношението към останалите християни. Католиците и протестантите не се посочват изрично в разпространения текст, но доколкото те не са православни, не подразбира, че попадат под определението за еретици и от тях се очаква да се покаят. (Прочети ДО КРАЯ) Кратък мой коментар: На мен това становище ми звучи по досущ същия начин, по който ми звучаха навремето прословутите тезиси, примерно, че "марксистко-ленинската идеология, изповядвана от КПСС и БКП, е единствено-правилната и научна идеология, а всички други философии са напълно погрешни, неправилни, вредни, кощунствени и пр., те заслужават пълна забрана"! Т.е. другарите ченгета от ДС, представящи се за "православни" и дори, представяте ли си, за "християни", се самообявиха за единствени носители на "правата вяра", а всички, които не са като тях, са "неправилно мислещи", са еретици и врагове! Тия въпросните другари, излиза, възпроизвеждат в пълна мяра стереотипа на своя творец, именно комунистическата партия и нейния железен юмрук, т.е. ДС. Не са мръднали и сантим напред от този стереотип и манталитет, т.е. от тях промяна никаква не можем да очакваме. Тяхната позиция, разбира се, няма нищо общо с духа на Христовото учение, което е най-свободолюбивото и човечно учение. Съобразно тази "логика" руският началник на нашите "православни", с извинение, ченгета от ДС, представящ се за патриарх, дръзна пък да обяви, че учението за свободния избор, което е сърцевина на Христовото учение, било ерес, т.е. негова кагебистка святост дръзна да обяви за еретик и самия Христос! Т.е. без капка неудобство демонстрира, че тия дру-

гари от КГБ и ДС, представящи се за "духовници", не само че са антихристияни, но и са готови подобно на своите събратя от органите на КГБ и ДС, да убиват всеки онзи, който не е като тях, ако се наложи, тия другари са способни да разпънат отново на кръста и самия Христос - стига да им се удаде сгоден случай за това, стига Той отново да слезе на земята и да дръзне да излезе против тяхната власт и техните богатства и привилегии. Оказва се, че на тия другари от КГБ и ДС изобщо не им пука за нищо друго, освен, както подобава за материалистите, им пука само за властта и за свързаните с нея облаги. Това те демонстрират със своята борба срещу "еретиците", а в тяхното възприятие еретик е всеки, които с нещо застрашава положението и облагите им. Толкова. От такива друго и не можем да очакваме. Как ще се отървем от тази ченгесарска напаст аз лично не си представям. Бог да ни е на помощ в борбата срещу тази арогантна антихристиянска и ченгесарска напаст!

Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората неделя, 24 април 2016 г.

Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека. Казвам ти го, Санчо, защото ти видя пиршествата и изобилието, на които се радвахме в замъка, който преди малко напуснахме. Е добре, сред онези вкусни ястия и ледени напитки на мене ми се струваше, че се измъчвам от глад - защото не им се наслаждавах свободно, както бих им се наслаждавал, ако те бяха мои. Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен. Из: "Дон Кихот" на Мигел де Сервантес Сааведра – испански романист, драматург и поет (29.09.1547 - 23.04.1616) (Цитатът е взет от страницата на Alexandar Koshnicharov-Gibi) Кратък мой коментар: А пък у нас свободата изобщо и масово не се цени. У нас като трябва да избират между свободата и... салама, масово без замисляне повечето избират салама! Ние в мнозинството си сме хора, които заради безразличието си към свободата масово се обезличават и дегенерират. А е толкова просто: да си човек означава да си свободен. Точка. Няма нужда повече да се говори. И още нещо да добавя само от романа на Сервантес: "Свободата, Санчо, се крепи на върха на копието!". И това нещо трябва да се знае от ония, които искат да са свободни и са готови да се борят за свободата си.

Осанна, ликувай от радост: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица! неделя, 24 април 2016 г. Какво символизира палмовата вейка, Написано от архим. проф. Павел Стефанов За да разберем смисъла на Връбница, първо трябва да се върнем две столетия преди времето на Спасителя. Първата книга Макавеи разказва, че сирийският цар Антиох Епифан поставя статуя на Зевс в йерусалимския храм и се опитва да наложи езичеството. Всеки, който се противопоставя, е арестуван и екзекутиран. През 165 г. свещеникът Мататия повежда народа на въстание, което е продължено от сина му Юда Макавей. Накрая Макавеите превземат Йерусалим и

очистват храма от идолослужението. Върху монетите на тяхната Асмонейска династия са изобразени палмови клонки, които обозначават победа. За спомен на това събитие е установен зимният празник Ханука, който подражава на друг празник – Сукот (Шатри), на който вярващите юдеи размахват палмови клонки и правят беседки от тях (Лев. 24:40; 2 Мак. 1:9, 10:6).

Хората, които приветстват Иисус в Йерусалим, пазят спомена за Макавеевото въстание. Мнозина от тях се надяват да посрещнат месия, който да ги избави от римляните така, както Макавеите са освободили техните прадеди от гърците. Те очакват нов Давид, нов Макавей. Затова те размахват палмови вейки и викат с пълно гърло: “Осанна!” Хората знаят словата на Псалмопевеца, който призовава „всички дъбравни дървета” да се радват пред лицето на Господа, „защото Той иде да съди земята” (95:12-13). Йерусалимците са уверени, че в този ден се осъществява пророчеството на Захария, който пише: “Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница” (9:9). (Прочети ДО КРАЯ)

Как и кога ще станем истински ученици на Христос? неделя, 24 април 2016 г.

Из: Излекуването на душата, автор: о. Николай Лудовикос ... Евангелието съдържа много неща, които са доста трудни за възприемане – най-обезсърчителното е Кръстът. Кръстът, защото те лесно могат да разберат какво означава да се бориш срещу нечии идеологически опоненти. Но какво означава да бъдеш разпънат заради тях – всъщност според мен да се качиш на Кръста вместо тях – е, това е шокиращо! Ще бъде прекрасно, ако светът разбере какво е Кръстът… това е истински кол забит в естествения интелект на човека. И самият Бог да бъде разпънат? Този, Който по дефиниция е властимащия? Не забравяйте, че Христос беше разпънат заради точно тази причина: защото те искаха Той да разпъне другите: „Ние се надяваме, че Той е Този, Който е избран да освободи Израел“… Когато са видели Христос да възкресява Лазар от мъртвите, знаете ли какво е минало през умовете на юдеите? „Ех, тук ще имаме перфектната войска; ще се придвижваме напред, и Той ще бъде в тила и ще възкресява всички, които са убити.“ Можете ли да си представите една такава армия? Христос зад тях, благославящ; еврейските войници отп-

ред и Христос – веднага! – само с една благословия върху всеки, който е убит и мъртвият войник става отново. С една такава армия цялата Римска империя би могла лесно да бъде превзета за седмици! Ето защо те Го посрещат с палмови клонки на Цветница. И когато Той казва: „Вижте, този Кръст е наш, а не чужд…“, че „Кръстът е предназначен за Мен да обичам римляните, а не да ги унищожа“, тогава идва моментът, в който те Му казват: „Тъй, за това ли си тук?“… Психологически механизъм – цялата обич се обръща в омраза, за секунди. Да - или не? Когато идеалът на егото ми е засегнат, то тогава този, който е олицетворение на идеала на егото ми – според психоаналитиците – моментално става обект на максимална омраза, докато само преди малко е бил обект на максимално желание, на максимална любов. Така, от онзи момент нататък, самото разпъване е било въпрос на няколко дни. Можете да видите какво страховито нещо е когато вашето съзнание се сблъска със съзнанието на Христос. Няма начин това да не се случи. Дори ние в някакъв момент от времето (всеки един от нас) ще се сблъскаме с Христос, и това е най-лошото нещо от всичко. Ние, които сме тук, в тази стая, в някакъв момент ще се сблъскаме с Христос. Ако това не стане, тогава имаме някакъв проблем. Ако Христос продължава да бъде сладко говорещия учител, Който ни казва някакви хубави неща и ние весело Го следваме, тогава нещо не е наред. Ние в края на краищата ще почувстваме трудността на Кръста. Ще почувстваме, че пътят, по който Благодатта ни води, е път, осеян със самолюбие. Това ще почувстваме и това е точния момент, върху който лежи нашата вяра. Това е точния момент, където нашите взаимоотношения ще бъдат тествани и ако се справим, ние ще станем автентични ученици на Христос. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

По-страшна от смъртта е гаврата, непресекващото всекидневно унижение! понеделник, 25 април 2016 г.

Ето какво писмо написах на една госпожа, учителка по философия и гражданско образование в едно училище в един град на Северна, на Крайдунавска България (написах й това писмо във връзка с уреждането на въпроса за мое дарение от книги и списания за училището, в което тази госпожа работи): Здравейте, госпожо С., Всъщност Вие лично нямате никаква вина за това мое решение. Причината, така да се каже, е "комплексна". Обиден съм жестоко на цялата тази "социо-културна" и нравствена най-вече ситуация, която доведе до това, че всички мои книги и всички списания, които съм издал почти изцяло с мои лични средства, със средства, отделени от залъка ми (от скромната ми учителска заплата, т.е. са изгладувани) стоят недокоснати от ръка на читател по книжните борси и по складовете и се възприемат като непотребни, а цялата наша т.н. "интелигенция" и учителството най-вече, предимно преподавателите по философия (вероятно без изобщо да си дават сметка за това!) фактически ме осъдиха на нещо много по-страшно от смъртта. Много по-страшно защото е много по-унизително. На какво ме осъдиха Ви оставям да разберете сама. Найскръбното обаче във всичко това е, че никой от всички волю-неволю участващи в това престъпление изобщо не си дават сметка какво правят, те не съзнават какво правят, те са си с чисти съвести, подобно на младенци. Ето, опитах се да Ви намекна за какво става дума. А иначе младите, учениците, те нямат никаква вина, те даже са по-голяма жертва от мен, аз за тях бих направил всичко и сега съм дори готов да раздам всичките си книги и всички купища списания (ИДЕИ и HUMANUS) на ученици, на училищни и читалищни библиотеки, щото тия книги и списания на мен лично не са ми нужни, защото тия книги и списания като умра аз, най-вероятно ще бъдат изхвърлени на боклука. Е, никой, разбира се, не ще да помогне за това да направим нещо в тази посока, а именно въпросните книги и списания да стигнат до младите, до учениците и студентите. Никой. А аз всичко не мога да направя сам. Гаврата е голяма: написал си, издал си всичко, мъчил си се да го разпространиш по книжарниците, отвсякъде са ти обърнали гръб, сметнали са те като досаден натрапник, осъдили са те на нещо потежко и от смъртта, погаврили са се донасита, а пък накрая те принуждават сам да разнесеш книгите и списанията по библиотеките и пр.!!! Представяте ли си за каква гавра става дума?! Такова нещо едва ли се е случвало някога и нейде по света!!! Бъдете здрава! С поздрав: Ангел Грънчаров

1 коментар: Анонимен каза: Никой не ще да ти купува и чете книгите и списанията защото си некадърник. Колкото и да плачеш не можеш да промениш това. Просто вземи се самоубий!!!! И проблемите ти ще отпаднат... Заповядайте и вие на нашата дискусия за Христос ДИСКУСИОННИЯТ КЛУБ към ПГЕЕ-Пловдив Обявява, че на 27 април, сряда, от 13.30 часа в интерактивната зала на ПГЕЕ-Пловдив ще се проведе дискусия на тема:

Какъв е вечният, непреходен смисъл на историята с разпъването на кръста и възкресението на Иисус Христос? понеделник, 25 април 2016 г.

Заповядайте в Клуба, вашето мнение има значение!

Предаването "На Агората..." от 21 април, темата е: На какво ни учи Христос? понеделник, 25 април 2016 г.

Приятно гледане, приятни размисли!

Списание ИДЕИ, година VIII, кн. 1 (22 от основаването) замина за печатницата, приемаме поръчки за хартиеното му издание понеделник, 25 април 2016 г.

Списание ИДЕИ, година VIII, кн. 1 (22 от основаването)

Приятна среща в скайпа с моята някогашна учителка по химия вторник, 26 април 2016 г.

Получих следното съобщение по скайпа от моята учителка по химия в гимназията в родния ми град Долна баня: Здравей! ... Радвам се че си се реализирал много добре, всъщност това и очаквах от момче будно, умно и упорито – каквото беше ти. Разбрах че майка ти не е добре, сигурно ще пътуваш сега до нея. Непременно я поздрави и имай вяра, че постепенно болките ще се поуспокоят, но старостта е наистина най-лошата болест. Мисли за себе си и семейството си, колкото и егоистично да звучи: защото майките са доволни когато децата им са щастливи. Не допускай лоши мисли да обладават съзнанието ти! Извини ме за учителския тон и дадените съвети, но го правя с най-добри чувства! Много поздрави и за семейството ти, вярвам че вече ще намерим време и за скайп. Отвърнах й със следните думи: Здравейте, уважаема госпожо Я., много се радвам, че ми се обадихте и че сте ми писала! Наистина напоследък във връзка със заболяването на майка ми съм много зает, пътувам всяка седмица в свободните дни да се грижа за нея, а ходя и на работа през седмицата, пък и с много други неща се занимавам и по тази причина не бях влизал в скайпа. Но ще намерим време да поговорим в скайпа. Благодаря Ви много за добрите думи! Имам много ярък спомен за Вас от времето, когато ми бяхте учителка по химия. Много пъти в годините съм си мислил за Вас, та по тази причина ще ми е много приятно да си поговорим тия дни. Много поздрави засега и до скоро!

2 коментара: Анонимен каза: А кога от всички тези скайпове, файсбуци, блогове, чатове, комуникации, интернети и т.н. намирате време за уединение, размисъл и медитация, които са централни за един философ? Ангел Грънчаров каза: Представата Ви за философа и за философския живот е твърде бедна. Няма някакъв строг канон за "философски живот", задължителен за всички философи. Философите живеят различно. Сократ също не се е уединявал, напротив, постоянно е общувал. Човек мисли и когато разговаря с други хора по различни проблеми. Мисълта е неотделима от изразяването (с думи). И т.н.

Ето какво съдържа новата книжка на списание ИДЕИ вторник, 26 април 2016 г. На корицата на следващата книжка на философското списание ИДЕИ, която замина за печат, ще стои портретът на великия немски философ Фридрих Шелинг. Приемаме поръчки за хартиеното издание (виж КОНТАКТИ на блога). Книжката е 140 страници, съдържа интересни текстове от Хайнрих Рикерт, Албер Камю, Роберто Асаджоли (публикува се за първи път на български), от много съвременни, в това число и млади автори. Цена на една книжка: 5 лв. СЪДЪРЖАНИЕ: ….(В БЛОГА)

"Жить стало лучше, жить стало веселей!" вторник, 26 април 2016 г.

Имам малко време за сутрешно писане (за мен това е най-плодотворния отрязък от денонощието) и ми се ще да напиша нещичко в моя дневник, в който, както знаете, водеща е темата за образованието и възпитанието на младите. Имам много неща за писане и за казване, но ще се задоволя с нещо, което заслужава да бъде изведено на преден план. Тия дни, най-вероятно по инструкция отгоре (от страна на премъдрите и умиращи от скука чиновници от МОН) по училищата се провежда една инициатива, наречена "ден на ученическото самоуправление": ах, колко възхитително е това, за един ден в годината ний благоволяваме да разрешим на младите да се самоуправляват, сиреч, да си поиграят малко на свобода и на демокрация! В останалите дни на годината на тях, разбира се, административно-командната социалистическоказармена образователна система е отредила ролята да бъдат роби, слуги, безропотни изпълнители на заповеди и инструкции. Ето по този повод ми се ще да кажа нещо, което има принципен характер. Интересно е, че тия, които издават подобни нареждания за отпускането на един-единствен ден училищна демокрация и свободата, очевидно не си дават сметка последователи на какъв исторически прецедент са станали – и каква символика съдържа тяхната тъй прелестна "иновация". Те, разбира се, не знаят, но тяхната "демократична иновация" следва един пример, даден им още от ерата на робовладелските общества: в Древния Рим и имало един празник, наречен Сатурналиите, в който имало досущ същия обичай, а именно, за един ден се разрешавало на робите да станат господари, а на господарите в този ден им се налагало да играят ролята на роби. Ей-така, скучаещите римски аристократи, за да се посмеят малко, разрешавали на своите роби да се превъплътят в ролята на господари, разбира се, наужким де, вие да не си мислите, че те в този ден можели да бъдат истински господари, да станат наистина свободни?! Щото робът, ако за единединствен миг, а не дори за цял ден, ако се осъзнае като наистина свободен, той може, примерно, усещайки прелестта на свободата, да отхвърли робските вериги, да пожелае завинаги да остане свободен, побите може да избягат, да обявят бунт, да поискат еднакви човешки права и прочие. Да, ама не, позволявало им се да се преструват за един ден, че не са роби (и че са господари) само защото господарите им добре знаели, че тяхното чувство за свобода е така притъпено, че на тях в главата им изобщо няма да мине мисълта да пожелаят наистина и завинаги да станат свободни. В противен случай, ако не бяха толкова сигурни в това, господарите едва ли щяха до посмеят да им позволят да се правят на свободни. та се оказва, че римският челен опит, на който са бодри последователи нашите скудоумци от МОН, е една най-долна и гнусна гавра над учениците, която те си поз-

воляват по една много простичка причина: те добре знаят, че нашите ученици дотолкова са отвикнали от свободата (и от демокрацията!), че и на тях изобщо няма да им мине през главата тъй опасната мисъл: хей, защо само един-единствен ден в годината да сме свободни, а ние не сме ли человечески същества, които по начало и завинаги са свободни?! Ако поне малко се съмняваха, че младите хора у нас все пак са способни на тази първа стъпка към свободата си, бонзите от МОН изобщо нямаше да посмеят да си провеждат своите нагли игрички на свобода, демокрация и самоуправление. Но те са си спокойни, няма опасност младите хора у нас да поискат свобода завинаги, за всеки ден, непрекъснато. Та понеже в нашето училище на учителски съвет днес ще обсъждаме тази "авангардна инициатива" на премъдреците от МОН, то моя милост има намерение да вземе думата и да произнесе една малка реч. Знаете в нашето училище е обявен вече четвърти месец (от толкова време съм възстановен на работа в него по съдебен ред, понеже бях уволнен преди това заради "прекалено свободомислие"!) един проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност. Всичките ми опити да предизвикам дебат по най-горещите въпроси на училищния живот удариха, дето се казва, в камъка на административната закостенелост. Да, ама ето, за да се покаже, че "и ний сме демократи", се допуща и се организира тоя показен спектакъл-игра на демокрация и на свобода, който много ми напомня на някогашните комсомолски мероприятия. Младите, слава Богу, не знаят що е комсомол, ала ето, комсомолщината е жива и тя всеки ден ни напомня за себе си! Разбира се, престъпление е да стоим и с безразличие да наблюдаваме нейните "демократични превъплъщения". Аз за себе си мога да гарантирам, че няма да мълча, за другите не знам. Когато един-единствен човек се обади и каже открито нещо, което всички си го мислят, ала не смеят да го кажат, този някой, разбира се, бива възприет като "ненормалник", като "скандалист", който дръзва да нарушава тъй приспивната и мила социалистическа идилия на нашето казармено образование. Няма начин, другояче не може да бъде. На мен ми е много интересна, не крия, реакцията на "колектива" (тази тъй любима думичка присъства без капчица смущение в речника на нашите авангардни демократични началници и управници от образователната сфера!), да, ще се изкажа предимно заради това, да видя как ще реагират повечето от присъстващите в залата. Този въпрос, а именно, дали да се даде един ден за "ученическо самоуправление", разбира се, по "демократичен маниер" ще бъде обсъждан без в обсъждането да участва нито един ученик, това също говори добре за това колко са ни демократични нравите, няма що. Абе животът у нас е тъй интересен, таваришчи, че с право мога да повторя памятните думи на непрежалимия тавариш Сталин: "Жить стало лучше, жить стало веселей!" Тия думи на премъдрия таваришч Сталин е трябвало да ги пеят и рецитират затворниците в концлагерите. Нещо такова се случва сега и у нас, ала интересното е, че хората масово са с толкова притъпени сетива, че изобщо, ама изобщо не усещат гаврата, съдържаща се със случващото се с тях. Е, някои я усещаме. И реагираме. И нас ни обявяват, по социалистическия модел на късния, несталинов, видите ли, комунизъм за "психично болни". Да, започнахме да живеем подобре, започнахме да живеем по-весело! Веселието у нас е неописуемо! Радвай се, народееее! Хляб и зрелища като има какво друго ни е нужно изобщо?! 1 коментар: Анонимен каза: Змия!!!!!! Грънчаров, ти си отровна змия, чиято глава трябва да бъде смачкана!!!!!!!!!! И това ще ти се случи съвсем скоро!!!!!!!!!!!!

А да понасят истината колцина умеят? вторник, 26 април 2016 г.

Да говорят истината – това могат малцина. Фридрих Ницше