Ustoichivo zemedelie by Людмила Попкръстева

Устойчивото земеделие – агротехнически аспекти Интензивното земеделие влезе в конфликт с околната среда. Необходимостта от неговото разрешаване роди концепцията за устойчиво земеделие. Устойчивото земеделие се характеризира с това, че за дълъг период запазва качествата на околната среда и ресурсите, от които зависи; осигурява храни и фуражи с високо качество; икономическата печалба от него е достатъчна за възпроизводството; осигурява повишаване на качеството на живота на земеделците и на обществото като цяло. Посредством него се постига стабилност на селскостопанското производство в три аспекта: - агрономически - поддържа стабилна продуктивност за дълъг период от време; - икономически - на микрониво осигурява стабилни доходи на земеделските стопани, а на макрониво - в националната система; - екологичен - съхранява се качеството на околната среда. Устойчивото земеделие се основава на научно-обосновани: сеитбообръщения, системи от почвозащитни механични обработки, торене с органични торове, зелено торене, използване на растителни отпадъци, прилагане на ограничено количество пестициди в борбата с плевелите, болестите и неприятелите. Правилно построените сеитбообръщения с най-подходящ за съответните условия подбор на културите и включване на голям процент треви и бобови култури, са основа на устойчивото земеделие. По този начин добивите се запазват стабилни, запазва се почвеното плодородие и се създава естествена защита на културите от плевели, болести и неприятели, оптимизира се системата на обработките и намалява ерозията и повърхностният отток като в крайна сметка се снижава разходът на енергия и средства за производство и се запазват агрофитоценозите. Правилните сеитбообръщения са не само гаранти за устойчиво развитие, те са буфер срещу неблагоприятните условия. При редуване на културите има значение и химическият състав на растенията, според който Стойнев (2004) ги разделя на две групи: зърнено-житни култури, чиито следжътвени остатъци съдържат помалко азот, биомасата им се разлага по-бавно, хранителните вещества се освобождават бавно и върху полуразложените растителни остатъци се развиват гъби, които отделят токсични вещества; бобови култури, цвекло, зеленчуци и др. Техните остатъци се разлагат бързо, освобождават хранителни вещества и очистват почвата от токсините. Редуването на културите от двете групи води до намаляване на токсичността на почвата, а на окопните и неокопни култури намалява заплевеляването и деградацията на почвата. В периода след 1990 г. структурата на земеделските култури у нас се определя главно от пазарното търсене, в резултат от което се намали разнообразието им. Понастоящем около половината от използваната земеделска площ е заета от пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед (таблица 1). Окопните силажни култури и бобовите предкултури са ограничени до такава степен, че са загубили стопанското си значение. Намаляват площите и на зеленчуците. Така се утвърждават следните тенденции: • зърнено-житните култури съсслята повърхност заемат от 21,6 % от земеделските площи през 2000 г., до 26,8% в 2005 г.;