Устойчивото земеделие – агротехнически аспекти Интензивното земеделие влезе в конфликт с околната среда. Необходимостта от неговото разрешаване роди концепцията за устойчиво земеделие. Устойчивото земеделие се характеризира с това, че за дълъг период запазва качествата на околната среда и ресурсите, от които зависи; осигурява храни и фуражи с високо качество; икономическата печалба от него е достатъчна за възпроизводството; осигурява повишаване на качеството на живота на земеделците и на обществото като цяло. Посредством него се постига стабилност на селскостопанското производство в три аспекта: - агрономически - поддържа стабилна продуктивност за дълъг период от време; - икономически - на микрониво осигурява стабилни доходи на земеделските стопани, а на макрониво - в националната система; - екологичен - съхранява се качеството на околната среда. Устойчивото земеделие се основава на научно-обосновани: сеитбообръщения, системи от почвозащитни механични обработки, торене с органични торове, зелено торене, използване на растителни отпадъци, прилагане на ограничено количество пестициди в борбата с плевелите, болестите и неприятелите. Правилно построените сеитбообръщения с най-подходящ за съответните условия подбор на културите и включване на голям процент треви и бобови култури, са основа на устойчивото земеделие. По този начин добивите се запазват стабилни, запазва се почвеното плодородие и се създава естествена защита на културите от плевели, болести и неприятели, оптимизира се системата на обработките и намалява ерозията и повърхностният отток като в крайна сметка се снижава разходът на енергия и средства за производство и се запазват агрофитоценозите. Правилните сеитбообръщения са не само гаранти за устойчиво развитие, те са буфер срещу неблагоприятните условия. При редуване на културите има значение и химическият състав на растенията, според който Стойнев (2004) ги разделя на две групи: зърнено-житни култури, чиито следжътвени остатъци съдържат помалко азот, биомасата им се разлага по-бавно, хранителните вещества се освобождават бавно и върху полуразложените растителни остатъци се развиват гъби, които отделят токсични вещества; бобови култури, цвекло, зеленчуци и др. Техните остатъци се разлагат бързо, освобождават хранителни вещества и очистват почвата от токсините. Редуването на културите от двете групи води до намаляване на токсичността на почвата, а на окопните и неокопни култури намалява заплевеляването и деградацията на почвата. В периода след 1990 г. структурата на земеделските култури у нас се определя главно от пазарното търсене, в резултат от което се намали разнообразието им. Понастоящем около половината от използваната земеделска площ е заета от пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед (таблица 1). Окопните силажни култури и бобовите предкултури са ограничени до такава степен, че са загубили стопанското си значение. Намаляват площите и на зеленчуците. Така се утвърждават следните тенденции: • зърнено-житните култури съсслята повърхност заемат от 21,6 % от земеделските площи през 2000 г., до 26,8% в 2005 г.;
• окопните култури - царевица, слънчоглед и зеленчуци от 21,1 % в 1989 г., през 2005 г. спадат на 19,7 % ; • намаляването на площите на царевицата за зърно и за фураж и на цвеклото се компенсира от разширяването на площите със слънчоглед; • наложилата се структура на културите у нас съответства на пазарното търсене и е предпоставка за спазване на сеитбооборота. Ограничаване на разнообразието обаче, е причина в практиката да не се спазва сеитбооборотът, с всичките негативни последствия от това: понижаване на добивите, влошаване качеството на продукцията, заплевеляване на площите, увеличаване на заболеваемостта на земеделските култури, изтощаване на почвите, замърсяване и пр. Обработката на почвата е друг фактор с ключово значение за устойчивостта на земеделието. Посредством нея се създават подходящи условия за сеитба на семената и растежа и развитието на земеделските култури, следствие създаването на оптимални условия за протичане на физични, химични и биологични процеси в нея. За да бъдат устойчиви земеделските системи, е необходимо да се прилагат такива методи за обработка на почвата, които да допринасят за опазване на почвите и водите и за преодоляване на деградационните процеси в тях. Няма универсални предписания за устойчива система за обработка на почвата. Устойчивото земеделие може да се постигне само като се прилагат адекватни методи за обработка за съответните региони и биофизичните и социално-икономически фактори. Видовете обработки, интензивността и честотата им се определят в зависимост от свойствата на почвата, вида на земеделската култура, фазата на нейното развитие, наличието на енергийни ресурси, земеделска техника и пр. Обработките на почвата могат да бъдат механични, химични и биологични. От особена важност е те да се прилагат навреме, когато е необходимо, за което земеделските стопани трябва да разполагат с необходимата по количество и разнообразие земеделска техника. Кризата, която обхвана икономиката на страната в края на 20 век, включително и селското стопанство, доведе до силно редуциране на количеството на техниката за механизация на земеделието (таблица 2). През 2004 г. у нас се падат 0,009 броя трактори на ха, докато в Германия този брой е 0,085. Не е трудно да се стигне до извода, че броят на тракторите у нас е недостатъчен, за да се прилага оптимална агротехника. Ситуацията се утежнява още повече като се отчете, че около 75 % от тракторите са с изтекъл амортизационен срок. Не само универсалната техника е недостатъчна, още по-неблагоприятно е положението със специализираните технически средства, необходими за работа при наклонени терени, например. Очевидно е, че при сегашните темпове на снабдяване с технически средства, кризата и проблемите в земеделието не само че няма да се решават, но ще се задълбочават. Устойчивото земеделие се характеризира с премерено използване на химически торове и пестици. В годините на прехода към пазарно стопанство, поради недостиг на финансови средства, прилагането на химически торове е силно намалено. През 1989 г. са употребени 93,98 кг/ха азотни торове, а през 2004 г. те са 30,98 кг/ха или 3 пъти по-малко. Фосфатните торове са били съответно 47,38 кг/ха, а са станали 5,61 кг/ха или са намалени 8,5 пъти. Калиевите торове от 19,69 кг/ха са достигнали 0,58 кг/ха или са намалени 34 пъти. Ако намаляването на количеството на минералните торове е смущаващо, дисбалансът на торовете по видове, който за N : Р : К е 1 : 0,18 : 0,02 е недопустим, защото небалансираното торене на културите води до снижаване на жизнеността и устойчивостта им, до намаляване на добивите и качеството на продукцията, замърсяване на почвите, вкисляване на почвите и т. н. Торенето с органични торове, което е алтернатива за постигане на устойчиво земеделие е дотолкова ограничено, че няма практическа стойност.
Интегрираната растителна защита не се дооценява и прилага в съответствие с нуждите на земеделските култури, главно поради високите цени на пестицидите, а доста често и поради отклонения в качеството им. Нарушаването на изискванията, пестицидите да са високоефективни, бързодействащи, с широк спектър на действие, високоселективни и бързоразграждащи се, без остатък на нетоксични метаболити, да са безопасни за здравето на човека, животните и полезните микроорганизми, застрашава не само културните растения, но ги прави опасни за всички живи същества. Заключение Агротехническите нарушения при отглеждането на селскостопанските култури са сериозни пречки пред устойчивото земеделие. Причините те да се ширят в практиката са разнообразни - обективни и субективни. Крайно време е да се преодоляват, още повече, че с присъединяването на страната към Европейския съюз, българското земеделие ще се конкурира с европейското. Процесът на стабилизиране на земеделието следва да се ускори като най-напред се стабилизират финансово земеделските производствени единици и се повиши културата на земеделието, посредством усъвършенстване квалификацията на земеделските производители и повишаване производителността му. Таблица 1
Относителен дял на основните земеделски култури Култури
2000 Площ ха
%
2001 Площ % ха
2002 Площ % ха
2003 Площ % ха
2004 Площ % ха
2005 Площ % ха
Пшеница
978600
17,2
1366594
24,3
1382890
25,2
903345
17,0
1044006
19,6
1134354
21,5
Ечемик
252000
4,4
293128
5,2
392765
7,2
285372
5,4
333484
6,3
276472
5,3
Царевица
466900
8,2
444955
7,9
360116
6,6
488488
9,2
415971
7,8
340847
6,5
Слънчоглед
511000
9,0
398478
7,1
477276
8,7
674883
12,7
598203
11,2
653371
12,4
н.д.
-
311
0,0
508
0,0
10014
0,2
484
0,0
200
0,0
168345
3,0
144731
2,6
2,3
128807
2,4
37765
0,7
41584
0,8
5688587
100,0
Окопни силажни Зеленчуци Използвана земеделска площ
5618603 100,0
126189
5485867 100,0 5326328 100,0
5330489 100,0
5264521 100,0
Източник: Статистически справочници 1990 – 2006 г.
Земеделска техника Вид техника - брой Трактори, всичко В т.ч.: верижни колесни Комбайни - всичко в т.ч. зърнокомбайни
1990 г.
2000 г.
2001 г.
Таблица 2 2002 г.
2003 г.
2004 г.
52375
34709
31519
33262
31315
29253
8041
3433
3058
2882
2762
2354
42358
31276
28461
29182
28553
26899
14200
9751
9407
9624
9512
9543
8358
7333
7506
7684
7715
7983
Източник: Аграрни доклади 2000 - 2005 г.
Ст.н.с. д-р ВИОЛИНА ХАДЖИЕВА Институт по аграрна икономика – София Сп. „Земеделие плюс", бр. 1, 2007г.