Бръмчащи
коли, градски транспорт и хорска глъчка. Магазини за всичко, аптеки, болници, театри, кина, музеи, кафенета и ресторанти на всеки ъгъл. Сгради с архитектура от различни епохи, с различни цветове и дизайн, реклама и информация навсякъде. Това пренасищене с услуги, забавления и информация, концентрацията на хора, капитал и работни места в различни сектори, въобще непрекъснато случващия се градски живот, който удовлетворява накуп много от човешките потребности и дава усещане за свързаност, прави градовете магнити за по-голямата част от световното население. Градовете са различни по размер, винаги имат общи удобства и функции помежду си, но в настоящия текст акцентът е поставен върху градове със средна големина (над 100 000 души), големи (над 1 млн) и мега-градове (многомилионно население).
Пълен напед към градовете! ООН прогнозира, че до края на 2008 г. половината от човечеството ще живее в урбанизирани територии. В момента прогнозният процент е скочил на 64 % за развиващия се свят и на 86 % за развития свят до 2050 г. Това значи, че градовете ще трябва да устоят на невиждан до сега миграционен наплив – пак ООН посочи, че почти цялото увеличение на броя на човечеството ще бъдепогълнато от тях. Само през следващите 13 години компактното градско население ще нарастне с 1.1 милиарда, а до 2050 г в Азия и Африка то ще се увеличи с около 3 милиарда човека. Това е проявление на феномена урбанизация. Именно той е движещата сила за градските (р)еволюции. С този термин са свързани създаването, разрастването и трансформирането на градовете, включващи различни институционални, социални, технологични и др. тип иновации. Урбанизация? Урбанизацията е процес на нарастване на градското население, разрастването на населените места и разпространението на градския начин на живот. Многопластовата същност на явлението го прави предмет на изследване в много научни дисциплини – история, география, социология, икономика, архитектура, градско планиране и обществено здраве.
Исторически преглед Вследствие на този наплив градовете се Когато чуем град и урбанизация, най-често си разширяват териториално, развиват се ситеми представяме Ню Йорк, Лондон, Хон Конг, Токио, за градски транспорт, строи се инфраструктура Мексико Сити, Мумбай и други съвременни и жилища. Разширява се и досега до продукти мегаполиси с небостъргачи, забързан трафик, от други страни – зърнени култури от Северна мръсен въздух, архитектура от различни епохи, Америка и охладено месо от Южна Америка и метро и високоскоростни Австралия. влакове. През 50-те години на Това е съвсем естествено тъй като 20ти век урбанизацията тези и други такива мега-градове тече с пълна сила в са най-огромните и гъсто страните от западния населени. Те са средища на свят и се превръща в технологичен прогрес и продължителна нововъдения, постоянно тенденция. След новото присъстващи в медийното хилядолетие темповете п р о с т р а н с т в о , н а с а д и л и са още по-ускорени, като усещането за равенство между през 2007 вече 50% от „ г о л я м ” и „ г р а д ”, м е ж д у хората живеят в градовете. Това изправя властите „урбанизация” и „съвременно”. Но терминът пред сериозни предизвикателства и последици, урбанизация не се отнася единствено до големите като за решаването им тече постоянна дискусия градове, нито пък се отнася единствено до между институции,граждани и бизнес. Правят се съвремието. технологични нововъведения, изготвят се Урбанизацията е продължителен, но динамичен стратегии, визии и се взимат ежедневно исторически процес на трансформация на решения, за да се решат транспортните и социалните нужди и поведение на човечеството. С екологични проблеми, социалните неравенства течение на времето, преобладаващото земеделско и и културните разделености в градовете. разпръснато население се превръща в преобладаващо градско население, живеещо на компактна територия. Първата по-осезаема промяна Град в Месопотамия в модела на заселване е съсредоточаването на ловците-
При развитието на най-ранните градове в Месопотамия и Египет се наблюдава равновесие между земеделското население и населението на малките градски центрове, където се развивала търговия с продукти, производство и занаятчийство в малки мащаби. През първото хилядолетие пр. н.е се наблюдава значително увеличение на глобалното градско население. През 16-17 век в Моголската империя (дн. Индия) близо 15 % от населението живеело в градове, докато в Европа през 1800 г. между 8-13 % от населението било урбанизирано. Повратният момент настъпва с началото на индустриалната революция в края на 18 век във Великобритания. В следствие на технологичните нововъдения в областта на земеделието, много от работната ръка по полетата става ненужна. Хората се насочват към разрастващите се търговски и индустриални центрове като Бирмингам и Манчестър. Така в Англия процентът на градсконаселение се увеличава от 17% през 1801 на 72 % през 1891. В други страни като Франция, Прусия и САЩ също се наблюдава ръст, но в по-малки размери.
Лондон 19ти век
САМО НАПРЕД И НАГОРЕ! Не можем да мислим за еволюцията в градовете, която е еволюция въобще на човечеството, без да погледнем към най-очевидната физическа реалност - сградите, инфраструктурата и транспорта. Едни от най-старите сгради в света Пирамидите в Гиза, извисяващи се на 146 м са държали рекорда за най-високи постройки в продължение на хиляди години. Това реално са били първите небостъргачи. През вековете високото строителство се използва основно за духовни или военни цели. Църкви и други религиозни структури се изграждат повисоки, за да имат по-добра връзка с боговете. Наблюдателниците пък са необходими за да се забелязва приближаващ враг. Един от първите градове, в който се строели 7- етажно вертикални сгради за жилища, бил град Шибам (16в), разположен в днешен Йемен. Едва по време на индустриалната революция обаче сградите започят да стават много по-високи. Увеличаването на гъстотата на населението води до търсене на начини за оптимизране на градското пространство. Веднъж осъзнали, че могат да приютяват повече хора на по-малко пространство, да съчетават функции и да създават внушителни силуети, доминиращи хоризонта, аркитектите не спират да се стремят към все по-високо и мащабно строителство. Жилищните кооперации имат възможност да приютяват такъв брой хора, който иначе би заемал цял квартал с къщи. С изобретяването на асансьора от Елисей Отис през 1864г. и преминаването от камък към стомана като основен строителен материал, стремежът към небето става още по- осъществим. Oriel Chambers в Ливърпул, проектиран от Питър Елис през 1864 г е първата сграда при която се ползва метална конструкция и стъклена „завеса” за стена. Въпреки, че сградата е само на 5 етажа, концепцията вдъхновява строителите на небостъргачи. Това прави въможно построяването на първия истински небостъргач в светаЗастрахователното дружество в Чикаго, високо 55 метра и завършено през 1885 г. Небостъргачите скоро започват да се появяват и в други градове на САЩ, Австралия и Европа.
През годините Ню Йорк и Чикаго се съревновават кой има най-високата сграда. Ню Йорк печели през 1895 г. със 21 етажната сграда Surety. Сградата на Chrysler , 319 м и сградата Empire State Building (444.2 м), построени през 1930 и 1931 г., са примери за бума на високото строителство в най-големия му пик. Това е момент в който небостъргачите стават символ не толкова на практичността в използването на площта, колкото демонстрация на икономическа мощ и престиж Впечатляващи са skyline-ите оформени от небостъргачи в Тайпе, Хон Конг, Токио, Сан Франциско и др американски и азиатски градове, както и градове като Истанбул, които в момента се развиват с бързи темпове. Отличителни са Кулите Петронас в Куала Лумпур, Малайзия и новият първенец – Бурдж Халифа в Дубай със своите 826 м височина. Интересно е, че всички най-високи сгради в света над 400 м са извън Европа. Пейзажът на Стария континент преобладаващо запазва традиционния си архитектурен облик с класически не твърде високи сгради, но и тук започват да се обособяват бизнес центрове с небостъргачи. В България също се оформят такива и активно се говори за високо строителство. Най-високата сграда в страната е Капитал Форт - 125 метра.
Без обществения транспорт градът не би могъл да функционира правилно. Бумът на автомбилната индустрия довежда до пренасищане на градовете с коли и усложнен трафик, както и мръсен въздух. И ако до преди няколко години се инвестираше масово в строежа на все повече градски магистрали, улици и булеварди, които да поемат този трафик, днес това започва да се счита за неправилнен подход. Днес се правят значителни инвестиции в транспортната система на градовете, като стремежа е към постоянно усъвършенстване и екологичност, устойчивост, практичност и достъпност. От транспорт с конска тяга, стари автобуси, трамвайчета,
тролейбуси, шрез новите високотехнологични и все по-бързи и екологични техни аналози, понякога отделени напълно от останалия транспорт, все по-разивтото метро, градските влакове, шътъл маршрутките, та до екзотични транспортни системи като обществени лодки и кабинкови лифтове. Прогресът, иновациите и конкуренцията в сферата са неспирни. Личните автомобили също могат да бъдат използвани като общественополезен, бърз и удобен транспорт - инициативи като УБЕР, ЛИФТ и сайтовете за споделено пътуване доказаха именно това. Моделът е простичък - вместо да се возиш сам в атомобила си можеш да споделиш пътешествието си и дори да припечелиш от това.
Специалисти в сферата на градоустройството като Ян Геел започват да налагат модела на „връщането на градовете на хората”. Целта е градският транспорт да стане по-привлекателен, хората да слязат от автомобилите си, големи райони на градовете да станат пешеходни. Моделът на застрояване с огромни небостъргачи само за престиж, които поглъщат много енергия вече се атакува. Затова все повече архитекти залагат на това сданието да бъде енергийно ефективно и устойчиво. “Залените” фасади покрити с растения се превръщат в тенденция. Разрастването на предградията, които преди години са се смятали за перфектното решение за качествена среда на живот, сега също се подлагат на критика заради огромните площи които заемат, както и заради изолираността си, която заставя хората да ползват лични автомобили през цялото време. На мода се връщат исторически градове като Рим, Париж, Амстердам Мадрид и редица други европейски градове, които са компактно населени и “pedestrian friednly”. Голяма популярност набира велосипедният транспорт и изграждането на веломрежи покриващи целия град.
Градската култура или пресечната точка между “хипстър,фаст-фууд и Градската култура е твърде широко понятие. В големия град, пък дори и в малкия, винаги нещо някъде се организира и случва. Проявленията на урбан културата са толкова много, че за да ги анализира пълноценно човек трябва да отдели цяла книга. Затова си струва просто да дадем няколко примера. Баровете и ресторантите са типични места където жителите се събират, за да прекарват свободното си време, да хапват (различни по националност кухни) и да обменят опит. Градове като Ню Йорк, Сан Франциско, Лондон, Париж, Мадрид, Рим – те са столици на мултикултурализма и са стожери на глобализацията, която много пряко допринася за особения тип урбанизация която преживяваме в момента. Струпването на всякакви култури и техни проявления прави градовете все поколоритни и интересни, но и все посоциално и демографски различни, което има своите опасни страни. Един от недостатъците на пренаселването и социалното разнообразие в един град са т.нар гета (slums) или просто бедняшките квартали. Те са интересни, но носят своите опасности и социална проблематика. Във връзка с възобновяватнето на подобни квартали съществува интересния урбанистичен подход гентрификация – целево обновление, инвестиции и развитие на даден квартал, с цел изтласкването или интегрирането на бедните и съответно пълна трансформация на мястото.Уличното искуство също е интересен феномен. Възниквла първо като израз на бунт и „вандалство”, графити културата в момента се трансформира в съвсем нов вид истинско изкуство, което облагородява визията на градовете, превръщайки обикновени, често непривлекателни сгради в рисувателни платна, добавяйки им културна стойност. Кварталите стават по-цветни, уютни и „човешки”, което съдейства за намаляване на престъпността.
стрийт арт” Примери за това са квартали като Бушуик в Ню Йорк, Mission District в Сан Франциско, Палмитас в Пачука, Мексико, където проектът е успял да намали проявите на насилие сред младежи. В България уличното изкуство също набира популярност, макар и трудно, защото голяма част от жителите все още го възприемат като вандализъм и го свързват единствено с “таговете” и обидните надписи, издраскани по фасади, спирки и подлези. Но артисти като подписващоя се с името “Bojko” създават красиви огромни рисунки върху сиви панелни блокове. Рисуват се и български национални герои по елетрически табла, огради и фасади. Други прояви на градската култура са различните фестивали - карнавални, музикални, музейни, арт, междукултутни, театрални и т.н. Т.нар. “хипстърска култура” също е вдъхновена от урбан лайфстайла. “Шопинга” и неговите средища - моловете, фаст-фууд-а, мултинационалните квартали с различни кухни, ходенето на редовни културни прояви.- всичко това са проявления на урбан културата. Телевизията и медиите допринасят за това този начин на живот да става още по-привлекателен. Шоута като “Приятели”, “Сексът и градът”, “Момичета” и др. отдават голямо значение на “градското”. Градовете са места на свързаност, на прогрес, на специфична проблематика, на съсредоточаване на администрация и власт, на финансов и човешки капитал, на икономическа мощ и лични човешки истории. Уникални по своята същност, различни, но и приличащи си, те са отражение на човешкия прогрес, на конкретното общество, което ги е създало, те са безспорно двигателите на еволюции, революции и бъдещето.