Revolution 4.0 by Alexandra Dzhermova

(рЕВОЛЮЦИЯ 4.0 Списание за цивилизационните революции

Революция 4.0

СЪДЪРЖАНИЕ Първата индустриална революция

Втора индустриална революция

Добре дошъл в Третата индустриална революция

Революции в киното.

Революции в телекомуникациите

Правилата които ще променят играта(революция в спорта)

Сексуална революция

Планинарското ойларипи-от зората му до днес (революция в планинарството)

Модна революция

Революция в медицината

Поглед през Moнocle

(Р)еволюция?

Градски (Р)еволюции

Автомобилите не са това което бяха (автомобилна революция)

Революция на жената

ПЪРВАТА ИНДУСТРИАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ – ПРЕХОД ОТ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ ДОГМИ КЪМ МОДЕРНИТЕ ВРЕМЕНА ГОЛЯМАТА ПРОМЯНА Георги Скоклев Първата индустриална революция е период на преход от предимно аграрна икономика към индустриално производство, в резултат на което аграрното общество става индустриално. Тази колосална промяна става плавно в продължение на около век и има общоевропейски черти и тенденции. Обхваща втората половина на 18 век и началото на 19 век (1750 - 1850). Характерни черти на този преход са стремителният ръст на производителните сили на базата на крупна машинна индустрия и утвърждаването на капитализма като господстваща икономическа система в световен план. Промишлената революция е свързана не само с началото на масовото използване на машини, но и с промяна на цялата структура на обществото. Тя е съпроводена от рязко повишаване на производителността на труда, бърза урбанизация, начало на икономически ръст, исторически бързо увеличение на жизнения статус на населението. П р о м и ш л е н а т а революция позволява само за 3-5 поколения да се премине от аграрно общество към съвременната градска цивилизация. Ефектът от Индустриалната революция се разпростира от Великобритания към Западна Европа и Северна Америка, като в крайна сметка засяга целия свят. Нейното въздействие върху обществото е толкова значимо, че тя често е сравнявана с Неолитната революция, при която човечеството създава земеделието и изоставя номадския начин на живот. Причините за Индустриалната революция са сложни и остават полемични. Някои историци вярват, че революцията се заражда поради социалните и индустриални промени, настъпили в края на феодализма във Великобритания след Английската гражданска война от 17 век. Контролът на

националните граници става все по-ефективен, разпространението на болести намалява, което от своя страна предотвратява епидемиите, познати отпреди. Процентът на децата, които преживяват първите си няколко години, се повишава драстично, водейки до повече работна ръка. Движението, наречено Ограждане (на английски: enclosure) и Британската земеделска революция правят производството на храна по-ефективно и изискващо по-малко труд, което създава излишък от работници в земеделието и ги кара да се пренасочат към новите фабрики в големите градове. Колониалната експанзия от 17 век, развитието на международна търговия, създаването на финансови пазари и натрупването на капитали също се считат за фактори за Индустриалната революция. Такъв фактор е и Научната революция от 17 в. До 80-те години на 20 век е широко разпространено виждането на историците, че в основата на Индустриалната революция е технологичният подем и че ключово място играе изобретяването и развитието на парната машина. Поскорошни изследвания обаче променят традиционното тълкуване на Индустриалната революция, свързано с търсенето и предлагането. Луис Мъмфорд предлага тезата, че Индустриалната революция се корени още в Ранното Средновековие, което е значително по-ранно от всички останалите предположения. Той обяснява, че „първообразът на индустриалната ера са печатната преса и часовникът“. Мъмфорд също изтъква, че монашеското чувство за ред в пространството и времето, илюстрирано с разполагането на църква с камбанария в центъра на средновековните градове и отбелязване на равни интервали от време с камбаната, е може би предвестник на парния двигател като по-късна физическа проява на нуждата за синхронизация. Наличието на голям вътрешен пазар се смята за важен фактор за Индустриалната революция, като частично обяснява защо тя се появява първо във Великобритания. В други държави като Франция пазарите са разделени по отделните региони, което е съпроводено с данъци и митнически тарифи за продажба между регионите. Вътрешните тарифи в Англия са премахнати от Хенри VIII, а в Русия оцеляват до 1753 г., във Франция до 1789 г. и в Испания до 1839 г. Допълнителен фактор в Англия е системата на ограничен монопол на изобретателите чрез издаване на патент от правителството (Постановление за монополите от 1623). Ефектите на патента — и добри, и лоши, върху развитието на индустриализацията ясно се виждат в историята на парния двигател. В замяна на публично откриване на същността на изобретението, системата на патент награждава изобретателя (в случая Джеймс Уат), като му позволява да наложи монопол над произвеждането на първите парни двигатели. По този начин едновременно се награждава изобретателя и се ускоряват темповете на технологичното развитие. Монополът обаче носи със себе си и своята неефикасност, която може да неутрализира или дори да превиши изгодните

последици от публичното представяне на изобретението и награждаването на изобретателя. Монополът на Уат може да е попречил на други изобретатели като Ричард Тревитик, Уилям Мърдок или Джонатан Хорнблоуър да представят своите подобрени парни двигатели, което от своя страна забавя революцията с около 16 години. Историята на една империя . През XVII век Англия започва да догонва световния лидер Холандия по темп на ръст на манифактури, а по-късно и в световната търговия и колониалната икономика. Към средата на 18 век Англия става водещата капиталистическа страна. По ниво на икономическо развитие, тя превъзхожда останалите европейски страни, разполагайки с всички необходими предпоставки за преминаване на нова степен на общественоикономическото развитие — мащабното машинно производство. Индустриалната революция започва в Англия в последната третина на 18 век, а в първата половина на 19 век приема всеобщ характер, обхващайки и другите страни от Европа и Америка. В световната история Индустриалната революция се свърза с изобретяването на парния двигател и въвеждането на задвижвани с пара машини, главно в текстилната промишленост. Само по себе си, подобно изобретение едва ли би довело до нещо значимо (необходимите технически решения са били известни и по-рано), но в този период английското общество е подготвено за използването на нововъведения в широки мащаби. Това е свързано с факта, че Англия по това време преминава от статичното традиционно общество към общество с развити пазарни отношения и активна предприемаческа класа. Освен това Англия разполага с достатъчни финансови ресурси (тя е световният лидер по търговия и колониални владения), възпитано в традициите на протестантската трудова етика население и либерална политическа система, в която държавата не потиска икономическата активност. Технологичните нововъведения на епохата. Успехът на индустриалната революция се основава на няколко изобретения, появили се към края на 18 в. Едно от тях е предачната машина, която намира все по-широка употреба в силно развиващата се текстилна промишленост. Памукът става все попопулярен, но търсенето изпреварва предлагането. Преденето на нишки от памук става по-производително с предачната машина, изобретена от Джеймс

Харгрийвс и усъвършенствана от Ричард Аркрайт и Самюъл Кромптън. Впоследствие сходни технологии се прилагат и за предене на нишки от вълна и лен. Въз основа на предачната машина и механизирания тъкачен стан на Едмънд Картрайт (1784) израстват и първите текстилни фабрики. Отначало машините са задвижвани с животинска тяга или водни колела. Към 1780 г. в Англия има 20, а след още 10 години – 150 предачни фабрики и на много от тях работят по 700 – 800 души. Друго чудо на техниката, което променя XIX в. е парната машина, изобретена от Джеймс Уат. Патентована през 1775 г., тя се използва първоначално в мините за изпомпване на вода. Но вече през 1780 намира приложение и като двигател за задвижване на други машини, заменяйки водната или животинска тяга. В черната металургия на смяна на дървените въглища идва коксът, който по-рано се е използвал при производството на олово и мед. Сега коксът се използва не само за добиване на сив чугун (на английски: pig iron) в доменни пещи, но и за получаване на мек, ковък чугун (на английски: malleable iron), в това число и за добиване на твърдо ковашко желязо от чугун в пудалови (пудлингови) пещи, в които излишният въглерод се изгаря с помощта на кислород (процес, изобретен от Хенри Корт през 1783 – 84 г). Първите машини са дело на специалисти без никакви теоретични познания. В края на 18 в. в Англия с думата инженер (на английски: engineer) се обозначава едновременно квалифициран работник в металургията и професионалист, който чертае и изобретява нови механизми. Един от най-талантливите сред тях е Джеймс Уат, друг еДжордж Стивънсън, който започва трудовия си път като машинист в мина, самообразова се и е назначен за инженер. Ричард Тревитик също е роден в миньорско семейство. Освен наличието на изобретения и изобретатели, в Англия не липсват и капитали. Има много индивидуални състояния, натрупани от морското превъзходство на британския флот, от търговията с колониите, от развитието на застрахователното и банковото дело, последвало Великите географски открития. Към 1800 г. Лондон е най-големият търговски и финансов център в света] и средоточие на банки, богати търговски дружества, морски компании, собственици на земя и манифактуристи. Така новите предприятия имат възможност да се осигуряват финансово. Джеймс Уат например става съдружник с богатия манифактурист Матю Болтън и в периода от 1775 до 1800 г. заводите на Уат и Болтън произвеждат 84 парни машини за памучни фабрики и 9 машини за фабрики, преработващи вълна. КАК СЕ РАЗВИВА ИНДУСТРИЯТА?

Производството на текстил. В началото на 18 век английската текстилна

манифактура обработва предимно вълна, като производителите са индивидуални занаятчии, които предат и тъкат на ръка в собствените си работилници. За по-фини тъкани се използват лен и памук, но обработката им е трудна поради необходимостта от предварителна обработка на материала и те са само малка част от произведените платове. С разрастването на

задморските колонии вносът на памук от Индия и Америка става все по-евтин и рентабилен. Необходимостта от обработка на големи количества памук обаче изисква нововъведения и те не закъсняват. През 1738 Луис Пол и Джон Уайът от Бирмингам патентоват ролната предачна машина и системата със совалка и бобини за тъкане на платно с равномерна дебелина. През 1743 е отворена първата фабрика в Нортхамптън пет предачни машини с по 50 вретена. По-късно се появяват т.нар. spinning jenny през 1764 и през 1769 предачният стан на Ричард Аркрайт (основан на ролната машина на Уайът), които значително увеличават производителността на труда. От края на 18 век нататък център на памучната индустрия е Манчестър. Фабричното производство на памучни платове получава още един тласък с изобретяването на машина за почистване на памука (cotton gin) от американеца Илай Уитни (на английски: Eli Whitney) през 1793. Следват още усъвършенствувания на отделните стъпки от предачния процес, така че вече има увеличено производство на прежда. От своя страна тъкачният процес се механизира с въвеждането на совалки и станове. Освен изобретателите, преминаването към фабрично производство става възможно и поради дейността на редица предприемачи, които внедряват изобретенията на практика. Най-прочут от тях е Ричард Аркрайт, който финансира разработките, патентова ги и започва производството. Той първи създава памучна фабрика, като събира всички процеси на едно място и първи започва да използва външно задвижване – отначало с коне, след това с вода – и така механизира памучната индустрия. Не след дълго и парната машина започва да се използва за задвижване. В началото на 19 век памучният текстил съставлява доминираща част от износа, а Великобритания измества Индия като основен доставчик на памучни платове.

Металургията. Главната промяна в металургията е замяната на горивото –

от дърва се преминава на въглища. Това до голяма степен става още преди индустриалната революция след нововъведението на Клемънт Кларк от 1678 г. – куполна пещ с въглища, при която пламъците не са в директен контакт с разтопявания метал. Това има предимството да не се внасят примеси от въглищата (например сяра) в метала. От 1678 тази технология се използва за производство на олово и от 1687 – на мед. През 1690-те започва да се прилага и за производство на чугун. Ейбръхам Дарби изучава възможностите за използване на кокс в своята доменна пещ през 1709 г. за производство на домакински съдове от чугун. Неговите изделия били по-тънки и по-евтини от

тези на конкуренцията. Коксът започва да се използва за производство на желязо на пръти през 1750 г., когато неговият син Ейбръхам Дарби II построява две нови доменни пещи. Сега коксът се използва не само за добиване на сив чугун (на английски: pig iron, но и за получаване на мек, ковък чугун (на английски: malleable iron), в това число и за добиване на твърдо ковашко желязо от чугун в пудалови (пудлингови) пещи. Тъй като полученото с този процес желязо става все по-евтино и се предлага изобилно, то се превръща в основен строителен материал и първият чугунен мост е построен от внука Ейбръхам Дарби III през 1778 г. на река Севърн в графство Шрошпър. Желязото на пръти, използвано от занаятчиите за потребителски стоки, също започва да се произвежда по подобрен процес, изобретен от Хенри Корт през 1783 – 84 г, в който с помощта на кислород се изгаря излишният въглерод. От 1785 започва стремително увеличение на производството на желязо. Дотогава то се е внасяло от Швеция и Русия, но с новите технологични подобрения Великобритания става износител на желязо. Наличието на евтино желязо и стомана е предпоставка за развитието на котли запарните машини, а по-късно и на железните пътища.

Въгледобивът. Този отрасъл е известен отдавна на Британските острови,

особено в Уелс. Преди индустриалната революция мините често са открити и плитки, следващи въглищната жила докато е близо до повърхността. Използването на дървено скеле за подпори на галериите датира от около 1800 г. Критичните фактори за мините са осигуряването на въздух и опасността от експлозии. В някои райони се копаят и шахти, но лимитиращият фактор е избиването на подпочвени води. Тяхното изпомпване е трудно до появата на парните машини, с чиято помощ отводняването се улеснява значително. Шахтите стават по-дълбоки и добивът на въглища се увеличава. Друг сериозен проблем е наличието на рудничен газ гризу. Рудничният газ е бил причина за най-голям процент от смъртните случаи във въгледобивната индустрия. Известно подобрение на безопасността на миньорите се постига с изобретената от Хъмфри Дейви руднична лампа през 1816. Тези лампи обаче дават слаба светлина и се оказват не толкова безопасни. Експлозиите продължават и броят на жертвите расте през целия 19 век. Условията на работа са много тежки.

Парата като движеща сила. Парната машина се сочи често като най-

важното техническо нововъведение на Индустриалната революция. От атмосферната машина на англичанина Томас Нюкомен от 1712 г., до постепенните усъвършенствания на шотландеца Джеймс Уат парната машина постепенно намира приложение като задвижваща сила в много

отрасли, не само във въгледобива, където първите машини се използват за отводняване на дълбоки шахти. Фабриките, които дотогава работят с водни колела, получават възможност да станат независими от източника на вода и вече могат да се строят навсякъде. През 1775 Уат заедно с Матю Болтън създават компанията за парни машини Boulton & Watt. Тази компания се превръща в един от най-важните бизнеси на епохата и служи като модел за внедряване на иновации. Партньорите решават изникналите технически проблеми съвместно и успяват да увеличат ефективността на машината около 5 пъти, като по този начин се реализира 75% икономия на въглища. През 1795 Болтън и Уат отварят фабриката Soho Foundry за производство на парни машини и в началото са монополисти в тази сфера. Към 1800 г. те са построили 496 парни машини, като 164 са предназначени за изпомпване, 24 обслужват доменни пещи и 308 задвижват машини във фабрики, като повечето машини генерират мощност между 5 и 10 конски сили. След изтичането на патента на Уат в началото на 19 век усъвършенстванията продължават и други изобретатели. Скоро се появяват портативни версии, които дава възможност да се използват за най-различни приложения. Около 1800 година Ричард Тревитик и независимо от него Оливър Еванс (1801) въвеждат използването на пара под високо налягане. Тези машини са много по-мощни и освен това могат да имат много по-малки размери, което ги прави подходящи за транспортни приложения. Оттам насетне, напредъкът в техниката и в производствените технологии (който на свой ред се дължи на въвеждането на парната машина като двигател) водят до създаване на все по-ефективни конструкции на парни машини, все по-малки и по-мощни, подходящи за използване на параходи, локомотиви, трактори и др. Парните машини са пример как промените, дължащи се на индустриализацията, водят до промени и в редица други области.

КАК СЕ РАЗВИВА ТРАНСПОРТА? Вътрешният транспорт в началото на Индустриалната революция се осъществява по плавателните реки и по пътищата, като по-обемистите товари се пренасят с крайбрежни кораби-платноходи по море. Има някои релсови пътища към мините, по които с вагонетки се пренасят въглища, но все още няма построени канали. Движещата сила по сушата е животинска тяга, а в морето е вятърът. В края на на Индустриалната революция пътищната мрежа е развита и подобрена с много платени пътища, които се поддържат по-добре, с канална мрежа за връзка по вода и с развита железопътна мрежа. Суровините и готовата промишлена продукция могат да се придвижват по-бързо и поевтино от преди. Добрият транспорт стимулира и по-бързия обмен на идеи.

Канали. По време на ранната фаза на Индустриалната революция в Европа,

особено Великобритания и Ирландия, а по-късно и в нововъзникналите колонии в Северна Америка, изграждането на канали предшества развитието на железниците. Канали започват да се изграждат в края на 18 век, за да свържат производствените центрове в Мидландс и Северна Англия с крайбрежите и Лондон. С тях лесно се транспортират големи и тежки товари, като баржите се теглят от коне по сушата. След откриването на каналите „Санки“ (1757) и „Бриджуотър“ (1761) цената на въглищата в Ливърпул и Манчестър успява да падне наполовина. Това от своя страна е причината за манията да бъдат изграждани канали във Великобритания. В периода между 1760 и 1820 година в страната са открити над сто канала. Строежът и организацията на каналната мрежа по-късно служат за образец при изграждането на железниците. В крайна сметка след 1840 г. каналите биват изместени от железниците.

Пътища . Голяма част от пътищата по време на ранната фаза на

Индустриалната революция е зле поддържана от хилядите местни енории, но от 1720 г. започват да се основават сдружения за поддръжка на пътищата срещу събиране на пътни такси. Все повече от главните пътища стават платени и към 1750 вече почти всички важни пътища в Англия и Уелс вече се поддържат. Основните пътища водят към Лондон и по тях се доставя пощата. Пренасянето на тежки товари по тях става с животинска тяга в големи товарни каруци. Има и пътнически карети за пътуващите. Шотландецът Джон Лаудън Макадам (1756 – 1836) разработва ново надеждно покритие за пътищата от трошен камък и чакъл, което получава неговото име. Това покритие осигурява добра проходимост дори при влажния английски климат, тъй като се полага плътно в дебел слой и образува здрава основа с подобрен дренаж. От 1827 г. Макадам е назначен за главен инженер по пътищата и допринася за подобряването на пътната система и скоростното превозване на стоки и пътници.

Железопътни линии. Строежът на релсови пътища към мините, по които с

вагонетки да се пренасят въглища, започва през 17 век и често е съчетан с канална или речна мрежа за по-нататъшно транспортиране. Движеща сила за вагонетките са или коне, или просто по наклон по силата на гравитацията като с помощта на парна машина празните вагонетки се връщали в изходно положение. Първите приложения на парния локомотив са именно по такива пътища. Обществените железници, задвижвани първоначално от коне, се появяват в първите години на 19 век, а прилагането на парни машини за същата цел започва през 1825 г. на жп линията Стоктън – Дарлингтън и през 1830 на Ливърпул – Манчестър. Строежът на основните железопътни линии между големите градове започва през 1830, но набира скорост едва към края на първата Индустриална революция. След приключването на строежите

много работници не се завръщат по родните си места в селата, а мигрират към градовете и стават фабрични работници. КАКВИ СОЦИАЛНИ ПРОМЕНИ НАСТЪПВАТ? Бързо развиващата се промишленост и услуги откриват много нови работни места. В същото време евтините промишлени стоки водят до разорение дребните занаятчии, които са принудени да станат наемни работници. Но основен източник на попълнение на работническата класа стават селяните, които напускат селата. Само за периода от 1880 до 1914 г. 60 милиона европейци се преселват от селата в градовете. Бързото нарастване на градското население и вътрешната миграция стават практически повсеместни в Европа. Например населението на Манчестър се увеличава десет пъти между 1790 и 1900 г., а населението на Париж нараства почти двойно от 1800 до 1850 г. В редица европейски страни в началото на 20 век градското население става преобладаващо (в Белгия според преброяването от 1910 г. то е 54 %, във Великобритания (1911 г.) — 51,5 %). В Германия през 1907 г. то е 43,7 %, а във Франция през 1911 г е 36,5 % от цялото население. Бързата урбанизация изостря недостига на жилища и условията на живот силно се влошават. Жилищата са пренаселени, в една стая живеят по няколко човека, под наем се отдават дори отделни легла. Липсват елементарни санитарни условия. През 1845 г. една санитарна комисия в Брадфорд, който е средище на производството на камгарни вълнени платове, посещава над 300 домове и установява, че там се падат по трима души на легло. До изобретяването на газовото осветление продължителността на работния ден в предприятията зависи от естественото осветление, но с появата на изкуствено осветление фабриките вече имат възможност да работят и нощем. Във Франция през 1840-те много памуко-предачни фабрики установяват работен ден от 13,5-15 часа, с по половин час почивка три пъти за смяна. В английските фабрики в периода 1820-1840 г. работният ден продължава между 12 и 13 часа и включва три почивки. Разпространено става и да се работи в неделя. Масово започва да се използва женски и детски труд и за първи път в историята много жени започват да ходят на работа. В текстилните фабрики мъжете работят

като надзиратели или квалифицирани механици, а жените обслужват предачните и тъкачните станове и получават по-ниско заплащане. Внедряването на машини позволява да се използват неквалифицирани работници и затова повсеместно явление е и евтиният детски труд. През 1839 г. 46% от фабричните работници във Великобритания са под 18 години. Особено тежък е трудът на деца в мините, където те трябва да работят от 4 сутринта до късно следобед. Много от децата умират преди да навършат 25 години. Романът „Оливър Туист“ на Чарлз Дикенс отразява именно онези години и тежкото положение на децата. Работейки като управител в английска фабрика, Фридрих Енгелс написва през 1842 г. студията „Положението на работническата класа в Англия“, в която стига до извода, че за подобряване на положението на пролетариата, той трябва да се бори за социализъм. В същото време нивото на образованието и знанията за осъществените нововъведения се повишават. Работници, получили квалификация при един работодател, след това можели да отидат при друг. Това е бил доста разпространен начин за разпространение на новостите, а в някои страни като Франция и Швеция изпращането на работници на стаж в чужбина става дори държавна политика. Стажантите си водели записки и някои от тях са достигнали до наши дни като свидетелства на епохата. Друг начин за разпространение на знания са философските дружества и кръжоци, чиито членове изучават в частност натурфилософия, както тогава се наричат естествените науки и практическите ѝ приложения. Някои от тези общества публикуват доклади за дейността си, въз основа на които по-късно възникват научните списания и други периодични издания, както и енциклопедии. Средновековните университети се променят значително в хода на индустриалната революция и образователните им стандарти се приближават към съвременния им вид. Освен това се появяват нови висши учебни заведения като политехническите и специализираните институти и академии. ПЪРВАТА ИНДУСТРИАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ ПО СВЕТА През 1851 г. в Лондон е открито Голямото изложение- първото световно индустриално изложение. То се превръща в ярка демонстрация на постиженията на Индустриалната революция. Половината от изложбената площ е на Англия, а останалите страни са напълно засенчени. Това се дължи на факта, че през първата половина на 19 век останалите европейски страни са предимно селскостопански райони. Единствена модерно развиваща се страна е Белгия. Например железопътните линии си пробиват бавно и несигурно път: през 1848 г. Франция има 1931 км, по-малко от една трета от английските, в Испания въобще няма такива. Френското земеделие е дребно, найразпространен е малкият семеен бизнес. Фабриките били разполагани в селата, близо до работната ръка. В Германия има голяма миграция на селяни, но големите земевладелци (юнкерите) пречат на нововъведенията. Първата германска жп линия от Нюрнберг до Фюрт е открита през 1835 г. Голямата раздробеност на Германия е пречка за индустриализацията. В Русия първата

Кратка история Период

3 като 3D… Добре дошъл

Индустриална революция

Същност

1750-1850

Първа индустриална Механизиране на текстилната революция промишленост в Англия 1860-1908 Втора индустриална Въвеждане на поточната революция линия в САЩ От 1984г. продължава Трета индустриална Промишлеността се и в момента революция дигитализира

Същност Можете да произведете каквото ви хрумне в един-единствен екземпляр, без да се налага да настройвате цяла производствена линия. Икономиите от мащаба не са това, което бяха. Разходите за създаване на прототип са едни и същи, независимо дали правим една бройка или толкова колкото могат да се поберат във вътрешността на машината. Умен софтуер, нови материали, по-сръчни роботи, нови процеси- 3D-принтиране- това е бъдещето. Процесите при подготовката на информацията за 3D изображението са подобни на тези при създаването на скулптура. Анализира се информацията относно формата и местоположението на обектите. На базата на тази информация може да бъде създаден триизмерен образ на сканирания обект. Независимо от използвания софтуер за моделиране на обекта, моделът (най-често в .skp, .dae, .3ds формат) трябва да бъде конвертиран в .STL или .OBJ формат. За да може софтуерът отговорен за принтирането да може да прочете информацията.

Триизмерният печат намира приложение както при изработката на прототипи, така и в редовното производство в секторите архитектура, строителство, автомобилна индустрия, самолетостроене, биотехнологии, мода и др. Съществува реалната възможност вбъдеще 3D принтерите да се превърнат в масов продукт, който да позволява на потребителите да пестят средства за закупуването на обичайните предмети за домакинството. Например, вместо да купи даден предмет, произведен фабрично като например мерителна чаша или фуния, човек може да си го отпечата вкъщи по изтеглен от мрежата триизмерен модел.

Новите материали

части за военни самолети, велосипеди, превръзки за рани, двигатели, домакински прибори- всички тези неща вече се произвеждат лесно чрез 3D принтерите.

Една от най-важните области на приложение е медицината, като към 2015 година изготвянето на дентални импланти и части за слухови апарати на 3D принтери се превръща в норма.

3D принтерите Триизмерният печат или 3D печат е съвременна технология за печат (изработка) на триизмерен твърд предмет с произволна форма с помощта на цифров модел. Реализира се посредством нанасянето на последователни слоеве от материала, така че да оформят искания предмет. В този смисъл триизмерният печат е коренно различен от традиционните техники, при които за оформяне на искания предмет обикновено се отнема материал (например рязане и струговане)

•Триизмерният печат се основава на цифрови технологии. • Първият работещ триизмерен принтер е създаден през 1984 от Чък Хъл. • От началото на 21-ви век се наблюдава увеличение в продажбите на тези принтери и спад на цената им.

Въглеродни фибри- по- леки, по-силни, по-трайни от стомана и алуминий

Приложения 3D принтирането все още не е достатъчно усъвършенствано, за да произведе кола или iPhone, но вече се използва за направата за авточасти и корпуси за смартфони. Повечето от нас вероятно вече притежават нещо, произведено с такъв принтер. Може да е ток от обувка, отпечатан като прототип преди да се произведе масова серия. Или пък бижу, отлято от матрица, направена с 3D принтер. Слухови апарати и високотехнологични

Домашно приложение Няколко проекта и компании разработват достъпни 3D принтери за домашна употреба. Голяма част от тази дейност се движи от и е предназначена за ентусиасти. Нов вариант на „направи си сам“, с допълнителна помощ от научните и хакерските среди.

По темата работи Роберт Лазаров

в Третата индустриална революция География- Back to the roots

се свързват онлайн и ще произвеждат продукти вкъщи. Впоследствие тези

продукти ще се продават из целия свят, а техен пазар ще е един гараж.

Изнесените производства в страни от далечния изток, където западните фирми плащаха по-ниски заплати, ще се завръщат в развитите държави, защото компаниите ще искат да са максимално близо до клиентите си, за да могат да отговарят по-бързо на промените в търсенето. Според последните проучвания на Boston Consulting Group до 2020г. между 10-30% от продукцията, която САЩ внасят от Китай в сектори като транспорт, компютри, металургия и производство на машини, може да се произвежда в Щатите. Това би увеличило БВП на страната с между 25 и 50 милиарда долара годишно. Индустрията се завръща в развитите страни и този път не става дума за мрачни халета, пълни с работници в сини престилки, които се грижат за груби и често покрити с ръжда и грес машини. Няма чукове и стругове, повечето служители на новите индустрии разчитат на компютри, роботи и … триизмерни принтери. Вместо да чукат, изливат или режат материала както едно време, тези принтери изграждат продукти, като наслагват материала пласт по пласт. Затова този процес се нарича добавъчно производство.

Поглед в недалечното бъдеще Сега проектиране на компютър и принтиране на триизмерни принтериреален предмет чрез наслагване на няколко слоя материал. 3Д принтерът може да работи на автоматичен режим и да направи много продукти, които са прекалено сложни за една фабрика. Инженер, който работи в пустинята и разбере, че му липсва определен инструмент, няма да преустановява работа, за да отиде до близкия град, а просто ще си изтегли проекта на файл и ще си го „принтира” . Клиентите сами ще могат да си изработват резервни части за машините, вместо да търсят на старо. Нанотехнологиите ще се подобряват. 3Д принтерите ще позволяват на инженерите да придават форма на миниятюрни обекти. Бариерите между проектанти от целия свят просто няма да съществуват благодарение на интернет. Фабриките на бъдещето ще са много различни- чисти и почти празни, за разлика от тези , които сме свикнали да наблюдаваме- пълни с работници, които работят на ръждясали машини. Работните места няма да са в самата фабрика, а в бизнес сградите около нея. Там ще е пълно с дизайнери, маркетингови специалисти, инженери, специалисти по информационни технологии, логистици. Множество предприемачи и самоуки майстори ще

Цената на 3D принтерите спада драстично от 2010 г, машините които преди са стрували $20 000, сега струват по-малко от $1000.

• През 2016 г. са продадени 500 000 3D принтера. • До 2019 г. този брой ще наратне до 5.6 млн. • Очаква се броят на продадените 3D принтери да се удвоява всяка година.

РЕВОЛЮЦИИ В КИНОТО

РЕГИНА ХИНЧЕВА

Движещата се картина И

гра със сенки, проектор от свещ и актьори –парцалени кукли. Първообразът на киното. Магически фенер, изобретен в средата на 17. век от холандския астроном и физик Кристиан Хюйгенс. Той представлява кутия, съдържаща източник на светлина и огледало. В центъра на тръбата се поставяли стъклени плаки с нарисувани изображения. Уголеменото копие на картината било прожектирано чрез обектива на фенера - прикрепена към единия му край тръба с лещи. Средство за масво забавление, илюзия, движеща се картина, изобразена на платно. Почти като в наши дни. Само че за да достигне до днешните 4К филми, киното минава през някой значими етапи, които не променят същността му, а само го превръщат в необятна галактика от образи, послания и възможности. През 30-те години на 19 век опититите да се „задвижи “ статична картина нарастват. Всички опити се свеждали до теорията , че когато види бързо сменяща се поредица от изображения, човешкият мозък “запълва празнотите” и ги възприема като непрекъснато движение. Първият, който заснел поредица от снимки със специфичната цел да улови движението, бил известният английски фотограф Едуард Майбридж. Той подредил 24 фотографски камери, които трябвало да направят поредица снимки на галопиращ кон. На 19 юни 1878 г. Майбридж представил първите в историята движещи се кадри

братята Люмиер

- ” Sallie Gardner at a Gallop” (“Сали Гарднър в галоп”). През 1885 година, Джордж Ийстман създава първия целулоиден филм, откритие, което предшества изобретението на Томас Едисън от 1891 г. –кинетоскоп. Уредът представлявал монетен апарат с шпионка, през която зрителят можел да се наслади на 30 секундни филми на забавна тематика. Съдбата среща изобретението на Едисон и заможния френски фотограф Антоан Люмиер на изложение в Париж. Впечатлен от кинетоскопа, Люмиер разказва на своите синове – Огюст и Луи, които се амбицират да създадат негов подобрен вариант. След няколко години усилена работа, през 1895 година братята Люмиер представят на света своя шедьовъркинематографът. По- лек и опростен , уредът можел да снима със скорост 16 кадъра в секунда. На 22 март 1895 година братята представят пред публика и своя първи заснет филм -“La Sortie des ouvriers de l’usine Lumière” („Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време“). Иноваторите бързо усещат доброто бъдеще, което вещае изобретението им и няколко месеца по-късно, на 28 декември 1895 г. организират първата платена кинопрожекция в историята. След прожекциите в Париж, братята разбират, че са на път към нещо велико. През 1896 г. те отварят киносалони в Лондон, Ню Йорк и Брюксел, създават първия кинопреглед, както и първите документални филми. В началото на новия век братята се оттеглят от филмите и се захващат със създаването на технология за цветна фотографияуспяват и патентоват процесът „аутохром“. Братята Люмиер поставят основите на киноиднустрията. Технологичните им иновации и силният нюх за успех предначертават бъдещето на изкуството на новото време.

кинетоскопът на Томас Едисън

Сюжет и декори Т

ехнологичният напредък на анимираните фотографии не би бил познат като днешното кино без участието на френският илюзионист Жордж Мелиес. Запленен от магията на киното , Мелиес основава свое киностудио на покрива на жилището си в Париж. Там той продуцира, режисира и снима. Създава магически декори , пред които актьорите разиграват небивали сюжети, напомнящи сънища. В периода 1896-1913 година, Мелиес създава над 500 филма, но най-голям успех постига с „Le Voyage dans la lune“(„Пътешествие до луната “) 1902г. Това е и един от първите филми с фантастични елементи. Няколко години по-късно компанията на Мелиес обявява банкрут, изместен от изгряващите големи американски и френски филмови компании. Въпреки това творчеството на Мелиес е школа за бъдещите филмови творци.

Звук и цвят Д

о 1920 г. звук и картина не си партнирали в киното. Златната епоха на нямото кино създава шедьоври, известни с клоунадата, силно изразени мимики и жестове, които остават пример за актьорско майсторство и до днес. Обикновено тези филми били съпровождани от пиано в самите салони. През 1927 киното отваря нова страница в своята история. Появява се първият озвучен филм. “Джаз Певецът” от 1927 е първият филм с говор (“talkie”). До началото на 30-те години озвучените филми вече са световен феномен. В края на 30-те години на 20 век се появяват и цветните филми. Те променят киното не само заради реалистичността на кадрите, но и заради необятността на възможностите, които това предоставя. Пример за това е филмът „Затворникът от Оз“ (1939) , където обикновеният свят на Дороти е изобразен в черно-бяло, но вълшебният Оз в техниколор.

The Wizard of Oz (1939), Режисьори: Виктор Флеминг, Мървин Лерой, Кинг Видър, Норман Турог, Джордж Кюкор

илмовите вълни идват и си отиват, повечето от тях оставят следа дълги години след като вече са в историята. Някой от найзначимите кино епохи са били отхвърлени от своето време, неразбрани и неприети заради своята различност . Различност, която повлиява както на историята, така и на бъдещето на киното. Революционерите на седмото изкуство премахват границите, обръщат се към непознатото, провокират, шокират, карат те да се отвратиш... или да се влюбиш.

Френски Ню Уейв Т

ова може би е най-важното течение в историята на киното. Епоха, за която режисьорът Куентин Тарантино казва „Ако е имало книги, които казват как трябвадасеправикино-тесагиизгорили.“Причината за появата на Новата Вълна е липсата на иновации и развитие в индустрията. В края на 50-те четирима кино ентусиасти решават да променят системата, да излязат от утвърдените граници и правила. Младите режисьори имат за цел да докажат, че кино може да се прави по съвсем различен от общоприетия начин. Те не променят правилата, просто ги редактират. Създават нов стил, използват иновативни техники за снимане, създават сложни истории, изразени по обикновен и достъпен начин. Противопоставянето на утвърденото кино присъства във всеки аспект от Новата Вълна. Ако дотогава редактирането на кадри се извършвало по строги правила, така че да бъде незабележимо за публиката- Годард въвежда една от найпопулярните техники в киното- „джъмп кътс“. В отговор на основната идея на класическото кинобягство от реалността, иноваторите решават да премахнат „четвъртата стена“. Често срещан похват в техните филми е нещо недопустимо в стандартното кино- актьорите директно или индиректно се обръщат към публиката. Похват, използван в много от съвременните филми. Новата Вълна отхвърля традиционните истории на стария Холивуд- базирани на романи, описателни и последователно структурирани. Френските

режисьори целят отдалечаване от обикновеното филмово преживяване. И понеже основната цел на Новото движение е снимане на истината, а камерата е средството, с което режисьорът изразява себе си (La Camera Stylo), сюжетите са сурови, социално-ангажирани и свързани с емоционалните преживявания на създателите си. Диалозите – спонтанни, понякога импровизирани, но дълбоко философски, карат зрителя да мисли отвъд филма.

Френският Ню Уейв е течението, което има найголямо влияние върху развитието на киното от 20 век. Подчертаващо дълбоко личностната страна на киното като, изчистващо го от облика на комерсиалното, движението отваря нова страница в историята на филмите. Експериментаторите на своето време, прескочили лимита на класиката създават цяла революционна епоха, освобождават киното от рамките на класиката придават му нов облик и най-важнотопоказват на бъдещите си последователи, че в изкуството граници не съществуват.

Le mépris(1963), Режисьор: Жан-Люк Годар

“Една история трябва да има начало, среда и край, но не задължително в този ред.” Жан -Люк Годард

Une femme est une femme (1961), Режисьор: Жан-Люк Годар

КЛЮЧОВИ ФИЛМИ: The 400 Blows (1959), Hiroshima Mon Amour (1959), Breathless (1960), Jules And Jim (1962),Cléo From 5 To 7 (1962), Bande À Part (1964), Pierrot Le Fou (1965)

Лошите момчета на Новия Холивуд К

акво би бил Светът без „Междузвездни Войни“ или „Кръстикът“? Краят на Златния Холивуд настъпва с краха на студийната система през 1948 г. 50-те години са наречени от много кинокритици и медии „ужасяващи“ за холивудските продукции. Новаторското европейско кино залива пазара и дава нов поглед на търсещото различното младо поколение на 60-те. Американските студия губят интереса на младата аудитория. Нуждата от нещо ново, свежо и различно води кинопродуцентите към новото поколение режисьори. Новият Холивуд, познат и като Холивудския Ренесанс, се заражда в началото на 60-те години. Повлияни от Новата Вълна във Франция, току-

що завършилите престижни кино училища Мартин Скорсезе, Франсис Форд Копола, Стивън Спилбърг и Джордж Лукас се захващат с така нужната промяна. Младите режисьори се прославят с названието „кино хулиганите“ , заради темите които засягат в своите филми. Те говорят от името на поколение, разгневено от войната във Виетнам, разочаровано от управляващия елит, поколение, което не е склонно да се прекланя пред статуквото и има какво да каже на света. Този период в американското кино смело се отделя от класическия начин за развиване на история. Филми с отворен край, нехронологичност, размити граници между добро и зло и засягане на теми-табу като секс, наркотици, насилие и хомосексуалнот . Тези нови похвати отразяват визията на новото поколение, приемат различното и го превръщат в модерна класика. КЛЮЧОВИ ФИЛМИ: The Godfather (1972), American Graffiti (1973), Mean Streets (1973), The Conversation (1974), Jaws (1975), Taxi Driver (1976), Star Wars (1977), Close Encounters Of The Third Kind (1977), New York, New York (1977), Big Wednesday (1978).

Кръстникът, Режисьор: Франсис Форд Копола

Немски експресионизъм Т

ечение, което се създава като отзвук на импресионизма и натурализма, показващо дехуманистичния ефект на индустриализацията и загубата на човека в нея. Геометрични декори с причудливи форми; силно изразена игра със светлината и сенките; мрачни, депресиращи сюжети, свързани с фикцията, с безумието и лудостта. Малоценността на човека в мрачното общество на големия град. Този тъмен сюжет на немския експресионизъм дава начало на хорър филмите. Силно повлиян от новаторския подход, психологическото напрежение и използването на сенки и силуети е режисьорът Алфред Хичкок. Той създава някой от класиките в хорър индустрията като „Psycho „ и „I Confess“, вдъхновен от Експресионизма на немското кино. Футуристичната класика на Фритз Ланг „Metropolis“ (1927) пък дава нов ход на сай-фай киното и оставя следа върху много от филмите на Тим Бъртън. КЛЮЧОВИ ФИЛМИ: The Cabinet Of Dr. Caligari (1920) , Phantom (1922), Dr. Mabuse The Gambler (1922), Die Nibelungen (1924), Metropolis (1927), M (1931).

The Cabinet Of Dr. Caligari (1920) Режисьор: Роберт Вине

Metropolis (1927), Режисьор: Фриц Ланг

Сюрреализъм С

юрреализмът революционно навлиза в света на киното. Движението превръща филма в самостоятелна и различна форма на изкуството. Създават се ирационални, лишени от логика сюжети, предизвикващи моралните догми. Семейството, брака, дори и църквата са едни от любимите теми, чрез които сюрреалистите „нападат“ общоприетите ценности. Режисьори като Луис Бунюел, Джоузеф Корнел, по-късно и Дейвид Линч представят на зрителя един нов разрушителен свят на подсъзнателни желания. През портала на филмовия екран зрителят пътува отвъд традиционното. КЛЮЧОВИ ФИЛМИ: Un Chien Andalou (1929), The Seashell and The Clergyman (1928), L’Age d’Or (1930), La Jetée (The Jetty) (1962), That Obscure Object of Desire (1977), Eraserhead (1977).

Un Chien Andalou (1929) Режисьори: Луис Бунюел и Салвадор Дали

РЕВОЛЮЦИИ В ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИТЕ “Н

ямаме търпение да осъществим телеграфна връзка между Мейн и Тексас, обаче Мейн и Тексас може да нямат нищо важно да си кажат” – казва философът Хенри Дейвид Торо, когато предстои да се осъществи за първи път връзка чрез телеграф между два американски щата през 1844 година. По онова време високата цена, която трябва да заплатиш, за да изпратиш едва няколко думи на далечно разстояние, е основната причина хората да не припознаят толкова лесно телеграфа като достъпно средство за комуникация. Въпреки това, изобретението заема достойно място чак до края на 20-и век, когато навлизат телефоните и модерните телекомуникации. Първото съобщение, изпратено през телеграф неслучайно гласи: „Ето какво създаде Бог“. Александър Греъм Бел смело продъл-

жава да действа в полза на комуникацията, като изобретява телефона. Революционното изобретение прави така, че общуването между хора на далечни разстояния да се осъществява без забавяне и излишни бариери. Затова думата телефон е една и съща на толкова много езици в цял свят. В наши дни темповете на развитие на технологиите обещават все по-осезаемо да променят начина ни на живот. Телекомуникациите весело си присвояват една значителна част от платното на нашето ежедневие. Разширяват ограниченията, които носят със себе си времето и разстоянието, за да проправят път на все по-пълноценното общуване между хората. Не на шега в днешно време до нас достига информация под всякаква форма, без да се оплита на възел някъде по пътя. Ускореното навлизане на нови техно-

логии при телекомуникациите и услугите, предлагани от операторите, гарантират по-висок стандарт на живота, образование и професионално развитие на ниво. Наличието на реална възможност за запознаване с културната идентичност на различни страни от своя страна стопява голямото разстояние и различията. Отправяме поглед към развитието на телекомуникациите в световен мащаб в съвременния свят. Днес с едно докосване на дисплея на смартфона шофьорът на таксито ти вече е дошъл и знае къде точно да те откара. Uber е мобилно приложение за споделено пътуване налично в Сан Франциско и 623 други града по целия свят, с което можеш да си поръчаш такси или частен шофьор, като имаш възможност да проследиш в реално време на картата пристигането на автомобила. Разполагаш с опцията предварително да видиш модела автобомил, имената и снимка на шофьора, както и оценката от предишните клиенти, които той е обслужвал. Плащането не създава

излишни главоболия, защото се осъществява единствено с данните от кредитна или дебитна карта.

Телекомуникациите са създадени, за да са в услуга на човека и да доведат до подобряване качеството на живота му. Затова и съществуват приложения на телефона, които могат да измерват замърсяването на въздуха. Air Quality: Real time AQI е апликация, която чрез интерактивна карта информира жители по цял свят, включително и у нас, за качеството на въздуха. Приложението работи с шест степени, които измерват състоянието на въздуха. Те показват кога то е в нормите и кога става нездравословно за живота на човека. Сверяването на часовника, за да настигнеш чистия въздух, е здравословен навик. Европейската агенция по околната среда също държи на непосредствените впечатления на гражданите, които могат да допринесат за подобряването на общия стандарт на живот в Съюза. Шумът в големите градове често може да надхвърли допустимите стойности, затова агенцията решава да създаде умен помощник за регулирането му. NoiseWatch е мобилно приложение, което е на разположение на всеки, който иска да предостави данни за нивата на шума и с

помощта на апликацията да получи необходимата обратна връзка. Градският шум обещава в близко бъдеще да се оттегли и да се настани в полагаемите му се допустимите стойности. Засега обаче от услугата могат да се възползват само част от големите европейски градове. По силата на развитите технологиите при телекомуникациите е да направят така, че кофи за боклук да поумнеят. Това става тогава, когато на контейнерите се монтират датчици. А оттам нататък планът следва естествения си ход - когато контейнерите се напълнят, улатразвуковите датчици изпращат сигнал чрез поставена СИМ карта и камионите за сметоизвозване са уведомени, преди да настъпи познатата ситуация с преливащия боклук. Системата с умните контейниери навлезе успешно в Барселона и други европейски градове, а отскоро е факт и у нас. Новаторската идея дава възможност за намаляване на разходите за сметоизвозване с близо 20 процента. В този дух на повеждане на нещата към по-добро се пренасяме към Бостън – град, който се протяга към идеите на своите жители с помощта на телекому-

никациите. Street Bump е приложение за смартфон, което проследява състоянието на пътя, по който караш автомобила си. Целта е подобряване условията на градските пътища чрез обратната връзка. Схемата преминава през два етапа – през първия събраната информация достига до общината в Бостън и я уведомява благовъзпитано за проблема, а през втория управата в Бостън взима необходимите действия за разрешаването на подадените сигнали. Така докато бостънци карат автомобилите си, могат да приложат една добра идея, която държат в запас. Мисията пълноценна комуникация между граждани и институции е възможна. Когато пък живееш в страна, в която администрацията често те кара да повдигаш вежди в знак на недоумение, може да се окаже, че понякога е по силите на едно мобилно приложение да те измъкне от гъстата кал. У нас група млади хора създадоха приложението „Гражданите“, което доскоро се занимаваше с проблемите на пътя, но разшири платформата, с цел граждани и институции да борят заедно социалните проблеми в градовете чрез директна комуникация. Предвиде-

ната схема за действие е съвсем проста и достъпна - през смартфон или компютър се подава сигнал към съответната институция. Локацията позволява подаденият сигнал да достигне до правилното място и да се задейства връзка към отговорни-

те по случая, които да информират и за неговото развитие впоследствие. Съвсем скоро може да не е необходимо да призоваваш на помощ цялата си енергия и търпение, за да се вземат мерки за разрешаването на случай с улично осветление, което не работи.

Автор: Михаела Грънчарова

Правилата,които ще променят играта КАЛОЯН АНТОНОВ

Правилата са една от основните характеристики на спорта, без които той не може да съществува. Те се изменят постоянно през годините и по този начин даден спорт се развива, за да отговаря на промените в начина на живот на хората. Някои нововъведения се приемат с недоверие от феновете и спортистите, докато други изглеждат логични и помагат за неговото подобрение. Независимо към коя от тези две групи спадат най-новите идеи в някои от спортовете, те ще променят игрите, които сме свикнали да гледаме. Шокиращите предложения за промени във футбола

броят на изиграните мачове на даден отбор за годината да не надвишава 50, както и добавянето на 1 или 2 смени в случай на продължения, като последната вече се тества в някои от турнирите на ФИФА.

Футболните фенове останаха изумени след интервю на Марко ван Бастен пред германския в. “Билд” в началото на 2017г. В него техническият директор на Международната футболна централа (ФИФА) разкрива част от идеите за революционни нововъведения, които се дискутират на сбирките на върховния орган във футбола. Засадите са съществена част от съвременния футбол, като са повод и за много дискусии относно решенията на реферите по време на мачовете. Според холандеца тяхното премахване би било в помощ за този спорт, тъй като не само, че ще намалеят споровете около съдийските отсъждания, но също така “мачовете ще бъдат по-атрактивни, ще има повече голове, а това е нещо, което феновете искат”. Футболът е груба игра, изпълнена с множество фаулове. Затова жълтите картони се използват като наказание и предупреждение за провинилия се футболист. Изглежда обаче, че и те могат да бъдат премахнати и да се заменят от временно отстраняване от двубоя за 5 или 10 минути, както е в хокея на лед. “Това плаши повече. Потрудно е с 10 срещу 11 човека, представете си с 8 или 9”, аргументира се ван Бастен. Системните нарушения по време на мач също могат да се контролират, като при натрупването на 5 такива от даден играч, той да бъде изгонен от срещата до нейния край. Нещо, което е имплементирано в баскетбола. Изпълнението на дузпи при равен резултат в редовното време и продълженията също може да претърпи промени. Вместо да се изпълняват както досега, бившият нападател предлага да се взаимства версията им от хокея - топката да бъде поставена на 25 метра от вратата, а футболистът да има на разположение 8 секунди, за да дриблира и отбележи гол. Опитите отново ще са по 5 за двата тима, а вратарят няма да има право да напуска наказателното поле. Другите идеи включват само капитанът да може да говори с рефера при спорна ситуация,

Докато все още не знаем дали всички тези предложения ще бъдат одобрени и евентуално кога, то провеждането на Световните първенства по футбол през 2022г. в Катар и през 2026г. ще са различни от досегашните. Това в арабската държава ще е първото, което ще се проведе през зимата, заради високите температури в странатадомакин през лятото. Четири години по-късно мондиалът за първи път ще е с 48 национални отбора. Междувременно, технологиите започнаха да навлизат и във футбола, въпреки първоначалното несъгласие сред ръководните му фактори. Технологията на гол-линията постепенно започна да се прилага от 2013г. и в момента се използва в четири от най-големите първенства в света - английското, германското, италианското и френското. Също така, беше въведена в употреба и на Световното първенство в Бразилия през 2014 г. Благодарение на нея, съдията веднага може да прецени дали топката е преминала гол-линията с целия си обем и в случай, че е така, сигнализира думата “гол” върху специален часовник, който главният рефер носи. Логично, следващата стъпка беше и видеоповторенията да се имплементират във футбола. За първи път системата Видео асистент рефер (ВАР) беше тествана през 2016г., а на следващата вече беше решено да се прилага в няколко първенства, сред които италианската Серия А, германската Бундеслига и испанската Примера дивисион, където това ще стане факт от следващия сезон. Тя може да се използва от рефера единствено в четири ситуации - при съмнения за дузпа, за редовността на гол, дали да бъде показан директен червен картон и за идентифицирането на състезател, който да получи жълт или червен картон. За целта главният рефер спира играта и отива до страничната линия, където гледа видеоповторения на спорния момент, след което дава своето окончателно

Футболните изменения, които вече са факт

решение. Продължават обаче дискусиите относно дали е нужна употребата на ВАР, намаленото доверие към съдиите по този начин и игровото време, което отнема тя. “Бъдещето на мъжкия тенис” изпробва нови правила В дебютното издание на ATP Next Gen Finals в Милано, където участие взеха най-добрите тенисисти при мъжете до 21-годишна възраст, бяха тествени редица нови правила, които скоро официално могат да бъдат въведени в тениса. Като за начало, стандартният формат, при който трябва да спечелиш 2 от 3 сета и съответно 6 гейма в тях, беше драстично променен. Вместо това форматът беше 3 от 5 сета, като всеки от тях се играеше до 4 спечелени гейма, а при 3:3 се прибягваше до решителен тайбрек. При равенство 40:40 в гейма не се играеше до две точки разлика, а победителят се определяше само от едно разиграване, като сервиращият решаваше от коя страна да сервира. Когато при сервис топката докоснеше мрежата, не беше нужно той да се изпълнява наново, а играта можеше да продължи. “Ястребово око на живо” - новата версия на популярната система, използвана в тениса, също направи своя дебют на този турнир. За разлика от досега, когато можеше да се използва само в определени точки при ограничени поисквания от всеки играч, в този случай системата отсъждаше всяка една точка. Всеки допир на топката се следеше от нея и при “аут”, автоматично записан глас сигнализираше състезателите. Така отпадна нуждата от съдии на линиите, а единственото официално лице на корта беше реферът на стола. За първи път тенисистите при мъжете имаха право да се консултират със своите треньори между сетовете, като това ставаше посредством слушалки с микрофон. Междувременно, всеки играч имаше право само на един медицински таймаут в мача. Публиката също беше облагодетелствана, като с изключение на секторите непосредствено зад тенисистите, феновете можеха да се движат свободно по време на мачовете. Само дни след завършека на ATP Next Gen Finals Бордът на директорите на турнирите от Големия шлем одобри две от тестваните правила за Australian Open 2018. Всеки състезател ще

разполага само с 25 секунди между точките, за да изпълни сервис, като това ще бъде засичано с таймер. Другата промяна е свързана със загрявката. Тя ще бъде ограничена до само 5 минути, а неспазването на това времетраене може да доведе до глоби в размер до 20 000 долара за провинилия се играч. Бордът реши и че отсега нататък отказалите се от турнир на Големия шлем след четвъртъка преди започването му или по време на среща от първия кръг ще получават само 50% от парите, предвидени за тази фаза на надпреварата, а другите 50% ще бъдат давани на заместниците им. Също така, от 2019г. в четирите най-големи турнира в тениса ще има само 16 поставени участници в схемата. Нещо, което ще се случи за първи път от 2001г., откакто поставените са 32-ма. Във волейбола умуват върху нов формат на мачовете Волейболът е един от спортовете, при които продължителността на двубоите не е строго определена. В много случаи волейболните срещи надвишават 2 часа, което не се харесва на телевизиите, които настояват за по-краткото им времетраене, за да се увеличи зрителският интерес. Затова от Международната федерация по волейбол (ФИВБ) решиха да изпробват нов формат на провеждане на мачовете по време на Световните първенства до 23 години при мъжете и жените, които се проведоха през август и септември 2017г. Двубоите се играеха до четири спечелени гейма от 7 възможни, вместо обичайното 3 от 5. Необходимият брой отбелязани точки в отделните части също претърпя промени - 15, за разлика от досегашните 25. Техническите прекъсвания бяха премахнати, паузите между геймовете бяха намалени от 3 на 2 минути, а отборите сменяха полетата си на всеки 2 части. Измененията дадоха желания резултат - средната продължителност на мачовете от мъжкия турнир беше едва 1 час и 17 минути, а най-бързият гейм - 9 минути (на 5 пъти). Другите нови правила на тези две първенства бяха забраната състезателите да престъпват линията на полето при приземяването си от сервис, както и задължението при атака от втора линия, въпросният играч да се приземява преди триметровата линия.

Сексуална революция през 20 век

Сексът винаги бил затворена тема и дори сега, когато хората говорят за това на публика са считат или ненормални, прекалено пошли или водещи на програмата "Секс без граници" . Именно през 60-те започва процеса на «сексуализацията» и не свършва до сега. И не е лошо,

и не е хубаво. Убедена съм, че в този въпрос точно няма една или дори две истини. Те са много повече - религиозни, научни, исторически, истината на филмография, изобразително изкуство, литература, и най-накрая мнението на обществото.

Религия През 20-ти век влиянието на религията значително ослабва и това е една от най-важните причини на разрастването на темите за сексуалността. Сега, повече от 50 години както сексалната революция почна. Сексуалната «либерализация» безкрайно е показвана в медията, филмовете, рекламата. И в този смисъл дори аз, като нерелигиозен човек се съгласявам с религията, че манипулация чрез сексуалните теми е аморално. Мнението за «даряването на нов живот» е във всякакви религии съща. Това е може би една единствена обща черна между всички религии. Жените трябва да раждат деца, мъжете да правят деца и в никакъв случай да не се допуска прекъсването на бременността. Цитирам от книгата на Гъбриел Къби «Глобалната сексуална революция» 2015 : «Хората, които не следват христианските морални норми са психическо и телесно болни. Тези хора не искат да предадат живота, който им бил дарен от Господ. Правото на живот на децата в майчината утроба е незащитено!». Идеята на моногамно семейство ,което преди това подпомагало за увеличаване на европейците сега бавно изгасва. Днес рождаемостта в Европа поради сексуалната революция неизбежно пада. И само религиозните идеи могат да «спасят света от исчезновение» . С тези утверждения не съм съгласна, но считам, че имат право на съществуване. Малко да се задълбочим в историята, за да проследим от какво предизвиква сексуалната революция през 60-те. Строежа иживота хилядолетия се определял от религията и църквата. Западният свят дълго време доминирал католи

цизъма, който бил известен със своята жестокост. Например, църквата чрез инквизицията осъществявала нечовечни наказания за нарушение на брачен обет, а също и нетрадиционен секс. Западните закони и нравствените кодекси вземат начало в иудео-християнската традиция, преимуществено в законите на иудейските племена. Тази традиция признавала само тези полови отношения, които били неоходими за продължаването на рода и съществувала в границите на брак. Оттук – запрети, строгост, лицемерие, ханжество, разочарования. Затова можем да предположим, че сексуалната революция стана реакция на векове на подавлението на сексуалната свобода.

Промени през 20 век Съвременният човек не позволява на религията и църквата да бъде изцяло главното на живота. В удовлетворението на желанието да се насладиш с богатството на възможностите на огромно и многообразно влияние имали научни революции и технически прогресс. Следствитето на научно-техническия прогрес става спестяването на работното време. Ако преди работният ден би могъл да се продължава 10-12 часа, а неработният ден бил един – в неделя, то започвайки от 20-те години зората имат повече време за личен живот. Естествено, сексуалната активност и силите се появяват от свободното време. Една от чертите на индустриалното общество става нова географическа и социална мобилност, свързана най-повече с урбанизацията. Град – това е напълно различно от село социално пространство, което става значително по-анонимно. Често се случва, когато съседите от един блок не се познават. В селото всичките знаят за всеки . Освен това, от историята е известно, че проблемите на гендера се актуализират тогава, когато обществото се сблъсква с принипиалните трудности, които невъзможно да реши в рамките на съществуващите норми и установки. Именно неблагополучието поради индустриалната цивилизация, която стига до своите граници, доведе до психологическият кризис, което най-остро почувства най-първо студентите 1960-те. Почти във всичките западни страни в това време социалната стабилност била разтърсена от «протеста на младите». Веднага ще отбележа, че младежа като социален феномен става «продукт» на втората полвина на 20-ти век. Своето влияние имала и Втората световна война и след военният «бебе-бум». Новото поколение на млади хора отворили нов свят. Те не поискаха да приемат ограниченията и въстанаха против «тъжната политическа социална и сексуална ортодоксалност на своите родители», - пише английската изследователка Р. Теннъхил в своята работа «Сексът в историята». През 1960-те години сексът без ограничения става същи атрибут на свобода, като дънки и рок-н-ролл.

В своето време З. Фройд доказвал, че господството на Ерос е навсякъде: в живота, в творчеството, в удоволствието. Безпрепятственно удовлетворение на тези влечения несъвместимо с цивилизовани същества. Принципа на удовол ствието се ограничава от реалността, в основата на която е необходимостта на борба за съществуването. Също един важен фактор за началото на сексуалната революция е това, че в миналото почевето неуспешни бракове се съхранявали защото жените го искали. Обаче, ситуацията се променила към средата на 70-те години. Главната причина в това изменение била промяната на женското самосъзнание. Своята роля изиграла и разрешението на участието в изборите, разрешението да работи и главно приобретението на жената нова билогична свобода. Става дума за контрацептиви. По такъв начин жената започва да взима отговорност за себе си и да не се страхува от нежелателна бременност. Всичките тези фактори повлияват и на сегашната ситуация в Европа, което би трябвало да се обсъжда и да се образовават поколенията, за да не се допускат същи грешки като в миналото. Като извод искам да изразя мисълта, че сексуалната революция е резултат от предишни потисквания в тази област – в повечето случаи от религията. И сега ние отплащаме за тази радикалност с контрреволюция(обратната радикалност). Затова, аз бих искала хората да осъзнаят, че във въпросите на сексуалността най-добрият съветник не е религия или поколението на 60-те, а нашият личен избор. А човекът винаги се лута между двете граници на максимум и минимум. Времето е всеки да намери за себе си «golden mean».

Планинарското ойларипи – от зората му до днес

Текст: Михаела Стоянова

За един от най-естествените човешки пориви – планинарството се говори много. Различни са хипотезите кога всъщност се заражда то. Оказва се, че човекът и планината и човекът в планината фигурират още в праисторически времена. Но планината в човека като порив се появява значително по-късно. Една от преломните години е 1786, когато Жак Балма и д-р Мишел Пакар постигат нещо невероятно за тези времена. Те първи успяват да стигнат до първенеца на Алпите – Монблан, въпреки тежките условия и липсата на каквато и да е екипировка. Това, с което разполагат, са геги и един примитивен ледокоп. Двамата ентусиасти обаче са решени да изпълнят целта си. Тя от своя страна запалва искрата на планинарската (р)еволюция, чийто огън продължава да гори и до днес.

Вдъхновение за мнозина Когато Балма и Пакар се завръщат победоносно в Шамони, те вдъхновяват мнозина да тръгнат по неотъпкани пътеки. Започват да се изкачват все повече високи върхове, които допреди това са били само илюзия в съзнанието на приключенски настроените хора. Планинарството стремглаво тръгва нагоре и е причина за иновации в света на голямата надморска височина.

Първото изкаачване на Монблан/Снимка: cdn.vox-cdn.com

Опитите за преодоляване на технични върхове за пореден път удрят на камък, поради липсата на средства за осигуряване. Въпреки че е по-нисък от Монблан, Матерхорн е изкачен много покъсно – през 1865 г., поради по-високата му степен на трудност. Борбата е голяма, но въпреки това, упоритостта взема превес и този връх не остава в списъка на непреодолените. Изкачването му пък извежда революцията в планинарството на друго ниво – техничния алпинизъм. Няколко години по-късно други ентусиасти решават да си прокарат път по алтернативен начин към друг връх мечта – Дан де Жеан, за да си улеснят максимално преминаването по него. За целта влизат в употреба железните клинове – колкото и примитивни да са те. Използват се и тежки конопени въжета, които освен това са били и бързо гниещи. Употребата на подобни технични средства дава зелена светлина на още многобройни изкачвания по непристъпни досега върхове. Това дава тласък на развитието и на инвентара.

Нов век, нови иновации В началото на новия век се появяват първите карабинери. Клиновете и ледокопите се усъвършенстват. В планинарския свят са представени и първите котки и ледени клинове.

А в България? Паралелно с това в България тепърва се заражда поривът на ойларипито. Това се случва през 1895 г., когато Алеко Константинов призовава всички читатели на вестник „Знаме“ да се качат заедно на Черни връх. Над 300 човека откликват на молбата му и това дава старт на българската планинарска революция. Докато у нас хората тепърва преоткриват високите склонове, на запад екипировката продължава да се развива с пълна сила. Първоначално съмишлениците на Алеко са ходели по чукарите с градските си дрехи. След това постепенно започват да преоткриват по-широките материи, които осигуряват по-

голяма свобода на движение. Първият инвентар в България се внася предимно от Франция и Германия. Наши студенти там започват да изкачват алпийски върхове. След това те се връщат тук, за да предадат опита си на останалите, поели по този път. 20-и век е преломният век в планинарската революция. Едно нещо води към друго и така чак до 8848 м или първенеца в света – Еверест. Алпинистите вече разчитат на по-усъвършенствана екипировка, което гарантира по-голяма успеваемост на експедициите. Поривът за изкачване на върхове не утихва. Напротив! Това довежда до наши дни, когато вече не разчитаме на вълнените дрехи и гьонените обувки, потопени в газ. Днес смело крачим по планинските склонове с разнообразие от слоеве , Gore-tex мембрани и Vibram подметки. Това ни помага да останем сухи и защитени във всеки един момент, независимо от метеорологичните условия. И въпреки усъвършенстваните технологии, планинарската (р)еволюция все още не е спряла своя възход. Да им се чуди човек на онези с гегите как са изкачвали алпийски върхове…

Текст: Елена Ангелинина

МОДНА РЕВОЛЮЦИЯ

души, които работят в областта на модата и текстила по цял свят, писъкът с най-известните нямат възможност да договарят марки, “виновни” за модната заплатите си или условията на революция може да ви накара да работа, според проучване на Inсе замислите дали да продължите dustriALL Global Union. Изминаха с пазаруването си в Dior. С уверени 4 години от срутването на стъпки и трансформирането на сградата за облекла “Рана Плаза”. индустрията, въпросът който трябва Трагедията от 24 април 2013 г. да си зададем е прост: кой прави в Бангладеш където бяха убити дрехите ни? Бързата и евтина модна 1,134 работници в завода, а над индустрия в размер на £ 2 трилиона 2500 души бяха ранени. По това е под светлината на прожекторите, време се отвориха очите на много а ние като купувачи, които западни потребители за ужасната ежедневно актуализираме своите реалност в модната индустрия и гардероби, ще погледнем отвъд за това, което всъщност се случва марките. Шест от 20-те най-богати зад кулисите - лошата структурна хора в света работят съвестно в цялост, пренаселените сгради, търговията на дребно, включително неадекватните инспекции и липсата милиардерите Амансио Ортега от на нормално заплащане, както “Зара” (Zara) и Бернар Арнаут, и условия за работа. Трагедията главен изпълнителен директор за постави началото на кампанията луксозни стоки (собственик на Lou- “Модна революция” (Fashion is Vuitton). А 90% от 75-те милиона Revolution) - движение, което

започна в Обединеното кралство и бе одобрено в почти 100 страни. Закон, приет през 2015 г., изисква от британските компании с оборот от около £ 36 млн да публикуват годишен отчет за действията, които предприемат, за да изкореняват принудителния труд. “За работниците във фабриките няма видимо подобрение, но този отчет на брандовете дава поголяма прозрачност и това води до промяна”, казва Сара Дити, една от основателките на “Модна революция”. Кампанията “Модна революция” работи за по-голяма откритост и прави преглед на 100 от най-големите световни модни марки и търговци на дребно, от “Топшоп” и “Ърбан Аутфитърс” до елитните Майкъл Корс и Прада. ”След срутването на фабриката, кампанистите претърсиха развалините за етикети на дрехи,

за да докажат кои марки се произвеждат там”, казва Кари Съмърс, основател и световен оперативен директор на “Модна революция”. Средно марките отбелязват прозрачност от 20% и никоя от тях не надхвърля 50%. Adidas и Reebok излязоха на върха с 121,5 от 250 точки, следвани от Marks & Spencer и H&M. Три марки, включително луксозната модна марка Dior, отбелязаха нула, тъй като не разкриват никаква информация. Това не означава, че брандовете вършат нещо нередно, а само че не дават публичност на условията, при които се трудят работниците на всеки етап от производствения процес. ”Хората имат право да

знаят, че парите им не подкрепят експлоатацията, нарушенията на човешките права и унищожаването на околната среда”, казва Съмърс и допълва: “Няма как да държим отговорни компаниите, ако не можем да видим какво наистина се случва зад кулисите. Ето защо прозрачността е толкова важна. “Повечето хора все още не са наясно за човешките и екологични злоупотреби в модната индустрия и че това, което носят, вероятно е изработено от експлоатирани хора. От етична гледна точка днес в съвременно робство живеят 75 милиона души, много от които работят за големи западни модни марки. Производството на облекла

е третата по големина индустриална сила в света след производството на автомобили и електроника. В нея работят най-малко 60 милиона души пряко и вероятно повече от два пъти косвено, в зависимост от сектора (поне 80 милиона само в Китай). Според проучване на фондация “Феъртрейд”, “100 милиона домакинства са пряко ангажирани с производството на памук и че общо 300 милиона души работят в сектора на памука.” Минималната работна заплата в Бангладеш покрива само 60% от разходите за живот в бедняшки квартал. Минималните заплати в Камбоджа и Китай трябва да се удвоят, за да се покрият основните

“Рана Плаза”

Амансио Ортега

”Прозра ността вклю ва откритост, комуника ия и от етност. Прозра ността озна ава работа По такъв на ин, е е лесно за другите да видят какви действия се извър ват. Прозра ността е средство за задържане на ората и бизнеса.” - кари съмърс

Орсола де Кастро

разходи за живот.Тъй като повечето от работниците са жени, които имат деца, това води до натиск за извънреден труд за много малко пари. В много семейства децата се отглеждат от роднини в далечни села, докато майките им живеят и работят в текстилни фабрики в града. От екологична гледна точка, отпадъците, генерирани от “културата” на модата, са опустошителни. Западните потребители изхвърлят шокиращи количества дрехи - два милиона тона годишно в Обединеното кралство, като 84% от тях никога не се използват повторно. Отпадъците отиват в сметища, където се разлагат и освобождават въглерод в атмосферата. Известният моден дизайнер и съосновател на “Модна революция” Орсола де Кастро обяснява: “Прозрачността насърчава внимателното

разглеждане и отчетност. Това е като да отворите входната врата и да позволите на другите да надникнат вътре. И, разбира се, с повече отворени врати, картината става все по-ясна. Така можем да разберем и подобрим живота на работниците във фабриките.” Изминаха 4 години от трагедията във фабриката “Рана Плаза” в Бангладеш. Оттогава насам кампания, наречена “Модна революция” (Fashion Revolution), работи неуморно за промяна в модната индустрия. За съжаление, когато трагедиите са ни толкова далечни, е лесно да ги забравим с течение на времето. Затова групата от активисти в Обединеното кралство се бори да запази спомените за този ужасен ден, да даде поглед върху една огромна индустрия, която засяга всички нас и да се застъпи за промяната.

Революция в медицината

Революционните открития в медицината през последните години са няколко. Някои от тях са само на научно ниво, а други вече могат да бъдат ползвани от нуждаещите се.

Дигитално хапче Една от гигантските крачки в развитието на медицината е първото дигитално хапче. Американските регулаторни органи са одобрили революционния продукт, чрез който лекарите могат да следят дали пациентите им си пият лекарствата навреме. Нуждата от дигитално хапче в САЩ налагат пациентите, защото не пият предписаните от лекарите им медикаменти. Дигиталното хапче има вграден сензор с размер на песъчинка, който реагира, когато хапчето попадне в стомашните сокове. Сензорът е изграден от мед, магнезий и силициев двуокис. Информацията от него се получава от лекуващия лекар, който разбира, че пациентът е спазил предписанието. Хапчето със сензор ще бъде полезно на хора с психични заболявания – деменция, шизофрения. Американските данъкоплатци ще трябва да инвестират между 100 и 289 милиарда годишно за тази иновация.

Край на диабета?

За болните от диабет също се търси лек. В световен мащаб всеки един на 11 или 415 милиона страдат от диабет, според Международната федерация за борба с диабета (International Diabetes Federation). А също и около половин милион българи. Причините са yдължeнaтa пpoдължитeлнocт нa живoтa и зacтapявaнeтo, нapacтвaщoтo зaтлъcтявaнe и нaмaлeнaтa физичecĸa aĸтивнocт. Стефани Станфорд и екипа и от Университета в Калифорния открили лекарство, което давано на мишки с диабет, възстановява способността им да контролират нивата на кръвната захар. Препаратът се дава по един път дневно на животните и няма странични ефекти до момента. Животните развиват диабет след диета, при усилена консумация на мазнини, водещи до затлъстяване. Лекарството действа чрез инхибиране на ензим LMPTP, от който кара клетките да губят чувствителност към инсулина. Екипът проучва гена, който управлява създаването на

Българското участие

Контактни лещи

Екипът на Ерик Трамбей в Швейцарския федерален технологичен институт в Лозана разработва контактни лещи, които позволяват на носещия ги да регулира оптично увеличение и да сменя между нормален и увеличен образ. Това е истинска революция в медицината. Последният прототип на лещите може да е полезен на хора с дегенерация на макулата. Това е състояние, в което хората постепенно губят централното си зрение. Засяга милиони хора по света. Лещите представляват тънък слой (по-дебел от обикновените лещи), който покрива склерата (бялото) на очите. В тях има миниатюрни алуминиеви огледала разположени в центъра им. По този начин слънчевата светлина отскача и е възможно увеличаване на образа с до 2.8 пъти. Тези лещи са по-големи по размер от обикновените. Те закривиат цялата повърхност на окото, а това ограничава въздушния поток, което ги прави непрактични за постоянна употреба. За да може да се превключва между режим на увеличение към нормален режим, лещите трябва да се носят с електронни очила. Учените се надяват да могат да изпробват продукта си върху хора, но едва след като подобрят дизайна му и усъвършенстват достъпа на въздух до повърхността на окото. „Умните“ лещи ще могат да следят медицинското състояние на потребителя им. В Калифорнийския университет Дейвис, изследователи са направили лещи, които имат вградени сензори за измерване на налягането на окото, за да проверяват за глаукома. Във Вашингтонкия университет в Сиатъл пък са създали лещи, които могат да измерват кръвната захар, което ще е много полезно за хора страдащи от диабет.

С революционно откритие в медицината се включва и България. Доц.Йорданка Глухчева, заедно с екипа си разработва модели за подкожно и орално третиране на металните соли върху механизмите на хемопоезата и тяхното биоакумулиране в различни органи. Иновативните резултати могат да послужат за подобряване стратегиите за допустимите концентрации метални соли в храни, напитки, козметика, и др. с цел повишаване качеството на живот и подобряване здравния статус на населението.С откритието си доц.Глухчева е сред финалистите на световния формат на Junior Chamber International (JCI) – Най-изявените млади личности на света за 2017 (The Outstanding Young Persons in the World – TOYP).

Това са само част от революционните открития в медицината. Десетки са проектите, над които кипи научен труд. Колко от тях ще бъдат осъществени и ще достигнат до тест с хора ще покаже само времето. Едно е ясно – медицината се усъвършенства и не спира да работи за доброто здравословно състояние на човечеството. Илия Узунов

Поглед през...

В годината, когато отбелязваме

стогодишнината от една голяма революция, освен към мащабите и важността, които принадлежат, е редно да обърнем поглед и към някои по-малки съвременни промени. Te, макар и без да проливат кръв, оказват огромното си влияние въхру начина, по който живеем настоящето си. Да се замислим за онези неща, които често се случват незабелязано покрай нас, но които вполседствие осъзнаваме като определящи за навиците и светоусещането ни днес. Когато стане дума за тенденциите в развитието на печатните издания, разговорът в наши дни бързо катастрофира в заключението, че се намираме в залеза на хартията, каквато я познаваме, че краят е близо и съвсем скоро ще ни се наложи да консумираме медийно съдържание единствено по дигиталния път. Предимствата са ясни – по-бързо, по-удобно и по-евтино е, така общо взето би трябвало да изглежда бъдещето. Наясно сме и с все по-големите финансови предизвикателства, пред които е изправен всеки издател днес. Проблемът за печата е двустранен, тъй като можем да отчетем едновременен отлив, както на читателска аудитория, така и на рекламодателски

интерес. Бюджетите се свиват главоломно, а с това и редакциите. Потърпевша е и самата журналистика. Традиционната преса е принудена да експериментира, понякога и с цената на достойнството си, за да продължи да съществува, да оцелява. Всички можем да изброим поне няколко примера, които, ако не са ни погнусили, то поне леко са ни облъснали от дадени издания, жертви на ситуацията. През 2007-а г. обаче на вестникарския павильон в Лондон се появява издание, което идва да опровергае всичко гореописано и да създаде своята малка, но така важна революция в света на печатните издания. Списанието „Monocle“ на журналиста и предприемач Тайлър Брюле, известен с предишния си бестселър „Wallpaper”, излиза на пазара с претенцията да комбинира сериозно съдържание със сериозен дизайн, да бъде изборът за четиво, което да среща между кориците си най-качествената аудитория с най-луксозните рекламодатели на планетата. „Monocle” излиза десет пъти годишно и с международното си покритие обединява в себе си политика, икономика, култура и стил от целия свят. Разпространява се в над тридесет държави на шест континента и за тази година

има продадени повече от 80 000 абонамента. Тайлър Брюле още развива марката на списанието и в денонощно онлайн радио, две кафенета в Лондон и Токио, шест магазина за дрехи и в още дузина по-дребни колаборации с различни партньори в зависимост от дейността им. Изненадващото тук обаче е, че според данни от 2015-а поголямата част от приходите на цялата корпорация продължават да идват от хартиеното списание. 65%, за да бъдем точни. Но как е възможно всичко това? Може би като найреволюционното в стратегията на „Monocle” можем да отчетем различния подход към онлайн присъствието на изданието. С изключение на уебсайта и мобилното приложение към радиото, от списанието не поддържат каквито и да е страници в нито една от социалните мрежи – нещо напълно немислимо за която и да е друга медия днес, когато всеки преследва големите числа. В „Monocle” обаче смятат, че милионите посещения сами по себе си не водят до нещо повече. От по-голямо значение за тях е офлайн преживяването и личното отношение към всеки читател. За това и залагат преди всичко на интимността и романтиката, които само хартията може да предостави при четене.

Тактилното усещане и флиртът, който може да бъде сътворен между една красива вещ, каквато е списанието, и човека, са издигнати на пиедестал тук. „Защото журналистиката е скъпа. Искаме да създадем среда, в която разговорът не е за цената на огромните числа, а за цената на качествената аудитория. Това е важно за нас, това искаме да купуват рекламодателите ни.“, казва Тайлър Брюле пред онлайн изданието „Niemanlab” като успява да комплиментира едновременно читателя и бизнеса, да създаде усещането за общност помежду им. Брюле още развива и теория за „съседството“ по отношение на рекламодателите си, които предпочита да нарича патрони или благодетели. Освен място в списанието, той им продава и удоволствието да

бъдат поставени в правилната компания на други марки, от която всички заедно да печелят. „Има нещо повече в това, когато си рекламодател, да бъдеш част от общност, част от среда със сходни вкусове и съдържание. И мисля, че хората все повече го осъзнават. Марките искат да имат добра компания около себе си по същия начин, по който винаги ще чакат да се освободи рекламно място за тях на кръстовището на Медисън и Пето авеню, защото просто искат да са в правилната компания.“. Според Брюле „съседството“ най-лесно може да бъде постигнато в печатните издания. По който и от всевъзможните начини да научим за „Monocle“ обаче, ако погледнем помащабно, ще забележим, че всички разширения на марката рано или късно се свеждат

до списанието – центърът на неформалния клуб, който представлява феноменът „Monocle“. Предоставянето на този нов начин за консумиране на медийно съдържание през 2017-а, тази глътка старомодност, съчетана с промяната на навика, посредством който се информираме и взимаме решенията си, е вероятно разсъждение в правилната посока към дешифрирането на успеха на Брюле. Каквото и да се стои зад него обаче без да преувеличим бихме могли да кажем, че „Monocle” е списание-събитие от революционен характер в света на печатните издания и медиите въобще. И в това смятам се крие бъдеще на хартията! от Панайот Стефанов

Тайлър Брюле

(Р)еволюция?

Ф илософското значение на

думата „революция” е форма на развитие на явленията в природата или обществото, при която се извършва дълбоко преобразуване, рязък своеобразен преход от едно качествено състояние в друго. „Еволюция” от своя страна означава постепенно развитие на природата и обществото, което води до изменение на предшестващото състояние в рамките на дадено качество.* Когато говорим за революция, визираме именно преобразуването на едно нещо в друго. Говорим ли за еволюция обаче, на преден план е развитието на обекта. Тогава какво се случва когато еволюцията се сблъска със своята революция? Еволюцията на човека е един от сложните проблеми, които науката се опитва да разясни. Тя обяснява произхода на човека чрез еволюцията му и я проследява 6 милиона години назад, като според тази теория преди 200 хиляди години са се появили и първите „съвременни хора” в Африка. Разбира се теорията за еволюцията – развитието на организмите от попрости към по-сложни, е в разрез с библейската притча за създаването на света (Библия, Стар Завет). Спорът между наука и религия, обаче е спор за еволюцията, която в съвременния свят среща своята революция. До първата половина на 20 век науката се занимава силно с еволюцията на човека, когато се появяват първите революционни идеи за „човешката революция”. 20 век е времето, в което

думи като „трансхуманизъм” започват да бъдат употребявани и обяснявани. Фундаменталните идеи за трансхуманизма са развити за първи път през 1923 г. от британския генетик Джон Холдейн. В есето си „Дедал: Наука и бъдеще” той предсказва, че ще има големи ползи от това развитието на науката да се приложи върху човека. Още тогава с това есе той предсказва и оплождането инвитро. В съвременния свят Трансхуманизмът е познат и като Н+ и е интернационално интелектуално и културно движение, което поддържа идеята за подобряване на човешките умствени и физически възможности, използвайки новите технологии. Много от последователите на това движение вярват в съвместимостта на човешкия интелект и компютърното оборудване. Трансхуманизмът, развитието на науката, технологиите, биологията, генното инжинерство и много други водят до създаването на хуманоидните* роботи или още наречени андроиди (бел.ред. живо същество или машина, притежаващи приблизително човешка форма). Скептиците разглеждат трансхуманните организми (модифицирани хуманоиди посредством водещи технологии) като преходни към постхуманните организми (когато хуманоид и интелигентна технология стават все повече вътрешно обвързани). Според Петър Клисаров, който е изследовател на трансхуманизма, биотехнологиите и бъдещия

свят, „ерата на хуманоидите”, по начина, по който я познаваме ще се промени и ще бъде заменена от постхуманоидната ера. Дали скоро ще станем свидетели на масово присъствие на постхуманни организми? Това е въпрос, който няма конкретен отговор. Едно обаче е сигурно: човешката еволюция претърпява своята найголяма революция и основен аргумент за това е създаването на хуманоидния робот София, разработен от „Хансън роботикс”. Както по-горе споменах, революция означава извършване на дълбоко преобразуване. Такъв е именно случаят със София. Това е първият робот, който получава гражданство и сега е официален жител на Саудитска Арабия. Роботът изглежда като човек, може да води свободно разговори, участва в развлекателни предавания, сутрешни новинарски блокове, научни конференции. София може да изразява емоции, да се шегува и да разбира хората. В интервю първият робот получил гражданство казва: „Искам да живея и работя с хората, затова трябва да мога да изразявам чувства, да ги разбирам и да изграждам доверие с тях”. Разработването на София е революционно и за човешката наука, и за човека, с оглед неговата еволюция, защото машина изразява емоции, комуникира и получава гражданство. от Борислава Лозанова

Бръмчащи

коли, градски транспорт и хорска глъчка. Магазини за всичко, аптеки, болници, театри, кина, музеи, кафенета и ресторанти на всеки ъгъл. Сгради с архитектура от различни епохи, с различни цветове и дизайн, реклама и информация навсякъде. Това пренасищене с услуги, забавления и информация, концентрацията на хора, капитал и работни места в различни сектори, въобще непрекъснато случващия се градски живот, който удовлетворява накуп много от човешките потребности и дава усещане за свързаност, прави градовете магнити за по-голямата част от световното население. Градовете са различни по размер, винаги имат общи удобства и функции помежду си, но в настоящия текст акцентът е поставен върху градове със средна големина (над 100 000 души), големи (над 1 млн) и мега-градове (многомилионно население).

Пълен напед към градовете! ООН прогнозира, че до края на 2008 г. половината от човечеството ще живее в урбанизирани територии. В момента прогнозният процент е скочил на 64 % за развиващия се свят и на 86 % за развития свят до 2050 г. Това значи, че градовете ще трябва да устоят на невиждан до сега миграционен наплив – пак ООН посочи, че почти цялото увеличение на броя на човечеството ще бъдепогълнато от тях. Само през следващите 13 години компактното градско население ще нарастне с 1.1 милиарда, а до 2050 г в Азия и Африка то ще се увеличи с около 3 милиарда човека. Това е проявление на феномена урбанизация. Именно той е движещата сила за градските (р)еволюции. С този термин са свързани създаването, разрастването и трансформирането на градовете, включващи различни институционални, социални, технологични и др. тип иновации. Урбанизация? Урбанизацията е процес на нарастване на градското население, разрастването на населените места и разпространението на градския начин на живот. Многопластовата същност на явлението го прави предмет на изследване в много научни дисциплини – история, география, социология, икономика, архитектура, градско планиране и обществено здраве.

Исторически преглед Вследствие на този наплив градовете се Когато чуем град и урбанизация, най-често си разширяват териториално, развиват се ситеми представяме Ню Йорк, Лондон, Хон Конг, Токио, за градски транспорт, строи се инфраструктура Мексико Сити, Мумбай и други съвременни и жилища. Разширява се и досега до продукти мегаполиси с небостъргачи, забързан трафик, от други страни – зърнени култури от Северна мръсен въздух, архитектура от различни епохи, Америка и охладено месо от Южна Америка и метро и високоскоростни Австралия. влакове. През 50-те години на Това е съвсем естествено тъй като 20ти век урбанизацията тези и други такива мега-градове тече с пълна сила в са най-огромните и гъсто страните от западния населени. Те са средища на свят и се превръща в технологичен прогрес и продължителна нововъдения, постоянно тенденция. След новото присъстващи в медийното хилядолетие темповете п р о с т р а н с т в о , н а с а д и л и са още по-ускорени, като усещането за равенство между през 2007 вече 50% от „ г о л я м ” и „ г р а д ”, м е ж д у хората живеят в градовете. Това изправя властите „урбанизация” и „съвременно”. Но терминът пред сериозни предизвикателства и последици, урбанизация не се отнася единствено до големите като за решаването им тече постоянна дискусия градове, нито пък се отнася единствено до между институции,граждани и бизнес. Правят се съвремието. технологични нововъведения, изготвят се Урбанизацията е продължителен, но динамичен стратегии, визии и се взимат ежедневно исторически процес на трансформация на решения, за да се решат транспортните и социалните нужди и поведение на човечеството. С екологични проблеми, социалните неравенства течение на времето, преобладаващото земеделско и и културните разделености в градовете. разпръснато население се превръща в преобладаващо градско население, живеещо на компактна територия. Първата по-осезаема промяна Град в Месопотамия в модела на заселване е съсредоточаването на ловците-

При развитието на най-ранните градове в Месопотамия и Египет се наблюдава равновесие между земеделското население и населението на малките градски центрове, където се развивала търговия с продукти, производство и занаятчийство в малки мащаби. През първото хилядолетие пр. н.е се наблюдава значително увеличение на глобалното градско население. През 16-17 век в Моголската империя (дн. Индия) близо 15 % от населението живеело в градове, докато в Европа през 1800 г. между 8-13 % от населението било урбанизирано. Повратният момент настъпва с началото на индустриалната революция в края на 18 век във Великобритания. В следствие на технологичните нововъдения в областта на земеделието, много от работната ръка по полетата става ненужна. Хората се насочват към разрастващите се търговски и индустриални центрове като Бирмингам и Манчестър. Така в Англия процентът на градсконаселение се увеличава от 17% през 1801 на 72 % през 1891. В други страни като Франция, Прусия и САЩ също се наблюдава ръст, но в по-малки размери.

Лондон 19ти век

САМО НАПРЕД И НАГОРЕ! Не можем да мислим за еволюцията в градовете, която е еволюция въобще на човечеството, без да погледнем към най-очевидната физическа реалност - сградите, инфраструктурата и транспорта. Едни от най-старите сгради в света Пирамидите в Гиза, извисяващи се на 146 м са държали рекорда за най-високи постройки в продължение на хиляди години. Това реално са били първите небостъргачи. През вековете високото строителство се използва основно за духовни или военни цели. Църкви и други религиозни структури се изграждат повисоки, за да имат по-добра връзка с боговете. Наблюдателниците пък са необходими за да се забелязва приближаващ враг. Един от първите градове, в който се строели 7- етажно вертикални сгради за жилища, бил град Шибам (16в), разположен в днешен Йемен. Едва по време на индустриалната революция обаче сградите започят да стават много по-високи. Увеличаването на гъстотата на населението води до търсене на начини за оптимизране на градското пространство. Веднъж осъзнали, че могат да приютяват повече хора на по-малко пространство, да съчетават функции и да създават внушителни силуети, доминиращи хоризонта, аркитектите не спират да се стремят към все по-високо и мащабно строителство. Жилищните кооперации имат възможност да приютяват такъв брой хора, който иначе би заемал цял квартал с къщи. С изобретяването на асансьора от Елисей Отис през 1864г. и преминаването от камък към стомана като основен строителен материал, стремежът към небето става още по- осъществим. Oriel Chambers в Ливърпул, проектиран от Питър Елис през 1864 г е първата сграда при която се ползва метална конструкция и стъклена „завеса” за стена. Въпреки, че сградата е само на 5 етажа, концепцията вдъхновява строителите на небостъргачи. Това прави въможно построяването на първия истински небостъргач в светаЗастрахователното дружество в Чикаго, високо 55 метра и завършено през 1885 г. Небостъргачите скоро започват да се появяват и в други градове на САЩ, Австралия и Европа.

През годините Ню Йорк и Чикаго се съревновават кой има най-високата сграда. Ню Йорк печели през 1895 г. със 21 етажната сграда Surety. Сградата на Chrysler , 319 м и сградата Empire State Building (444.2 м), построени през 1930 и 1931 г., са примери за бума на високото строителство в най-големия му пик. Това е момент в който небостъргачите стават символ не толкова на практичността в използването на площта, колкото демонстрация на икономическа мощ и престиж Впечатляващи са skyline-ите оформени от небостъргачи в Тайпе, Хон Конг, Токио, Сан Франциско и др американски и азиатски градове, както и градове като Истанбул, които в момента се развиват с бързи темпове. Отличителни са Кулите Петронас в Куала Лумпур, Малайзия и новият първенец – Бурдж Халифа в Дубай със своите 826 м височина. Интересно е, че всички най-високи сгради в света над 400 м са извън Европа. Пейзажът на Стария континент преобладаващо запазва традиционния си архитектурен облик с класически не твърде високи сгради, но и тук започват да се обособяват бизнес центрове с небостъргачи. В България също се оформят такива и активно се говори за високо строителство. Най-високата сграда в страната е Капитал Форт - 125 метра.

Без обществения транспорт градът не би могъл да функционира правилно. Бумът на автомбилната индустрия довежда до пренасищане на градовете с коли и усложнен трафик, както и мръсен въздух. И ако до преди няколко години се инвестираше масово в строежа на все повече градски магистрали, улици и булеварди, които да поемат този трафик, днес това започва да се счита за неправилнен подход. Днес се правят значителни инвестиции в транспортната система на градовете, като стремежа е към постоянно усъвършенстване и екологичност, устойчивост, практичност и достъпност. От транспорт с конска тяга, стари автобуси, трамвайчета,

тролейбуси, шрез новите високотехнологични и все по-бързи и екологични техни аналози, понякога отделени напълно от останалия транспорт, все по-разивтото метро, градските влакове, шътъл маршрутките, та до екзотични транспортни системи като обществени лодки и кабинкови лифтове. Прогресът, иновациите и конкуренцията в сферата са неспирни. Личните автомобили също могат да бъдат използвани като общественополезен, бърз и удобен транспорт - инициативи като УБЕР, ЛИФТ и сайтовете за споделено пътуване доказаха именно това. Моделът е простичък - вместо да се возиш сам в атомобила си можеш да споделиш пътешествието си и дори да припечелиш от това.

Специалисти в сферата на градоустройството като Ян Геел започват да налагат модела на „връщането на градовете на хората”. Целта е градският транспорт да стане по-привлекателен, хората да слязат от автомобилите си, големи райони на градовете да станат пешеходни. Моделът на застрояване с огромни небостъргачи само за престиж, които поглъщат много енергия вече се атакува. Затова все повече архитекти залагат на това сданието да бъде енергийно ефективно и устойчиво. “Залените” фасади покрити с растения се превръщат в тенденция. Разрастването на предградията, които преди години са се смятали за перфектното решение за качествена среда на живот, сега също се подлагат на критика заради огромните площи които заемат, както и заради изолираността си, която заставя хората да ползват лични автомобили през цялото време. На мода се връщат исторически градове като Рим, Париж, Амстердам Мадрид и редица други европейски градове, които са компактно населени и “pedestrian friednly”. Голяма популярност набира велосипедният транспорт и изграждането на веломрежи покриващи целия град.

Градската култура или пресечната точка между “хипстър,фаст-фууд и Градската култура е твърде широко понятие. В големия град, пък дори и в малкия, винаги нещо някъде се организира и случва. Проявленията на урбан културата са толкова много, че за да ги анализира пълноценно човек трябва да отдели цяла книга. Затова си струва просто да дадем няколко примера. Баровете и ресторантите са типични места където жителите се събират, за да прекарват свободното си време, да хапват (различни по националност кухни) и да обменят опит. Градове като Ню Йорк, Сан Франциско, Лондон, Париж, Мадрид, Рим – те са столици на мултикултурализма и са стожери на глобализацията, която много пряко допринася за особения тип урбанизация която преживяваме в момента. Струпването на всякакви култури и техни проявления прави градовете все поколоритни и интересни, но и все посоциално и демографски различни, което има своите опасни страни. Един от недостатъците на пренаселването и социалното разнообразие в един град са т.нар гета (slums) или просто бедняшките квартали. Те са интересни, но носят своите опасности и социална проблематика. Във връзка с възобновяватнето на подобни квартали съществува интересния урбанистичен подход гентрификация – целево обновление, инвестиции и развитие на даден квартал, с цел изтласкването или интегрирането на бедните и съответно пълна трансформация на мястото.Уличното искуство също е интересен феномен. Възниквла първо като израз на бунт и „вандалство”, графити културата в момента се трансформира в съвсем нов вид истинско изкуство, което облагородява визията на градовете, превръщайки обикновени, често непривлекателни сгради в рисувателни платна, добавяйки им културна стойност. Кварталите стават по-цветни, уютни и „човешки”, което съдейства за намаляване на престъпността.

стрийт арт” Примери за това са квартали като Бушуик в Ню Йорк, Mission District в Сан Франциско, Палмитас в Пачука, Мексико, където проектът е успял да намали проявите на насилие сред младежи. В България уличното изкуство също набира популярност, макар и трудно, защото голяма част от жителите все още го възприемат като вандализъм и го свързват единствено с “таговете” и обидните надписи, издраскани по фасади, спирки и подлези. Но артисти като подписващоя се с името “Bojko” създават красиви огромни рисунки върху сиви панелни блокове. Рисуват се и български национални герои по елетрически табла, огради и фасади. Други прояви на градската култура са различните фестивали - карнавални, музикални, музейни, арт, междукултутни, театрални и т.н. Т.нар. “хипстърска култура” също е вдъхновена от урбан лайфстайла. “Шопинга” и неговите средища - моловете, фаст-фууд-а, мултинационалните квартали с различни кухни, ходенето на редовни културни прояви.- всичко това са проявления на урбан културата. Телевизията и медиите допринасят за това този начин на живот да става още по-привлекателен. Шоута като “Приятели”, “Сексът и градът”, “Момичета” и др. отдават голямо значение на “градското”. Градовете са места на свързаност, на прогрес, на специфична проблематика, на съсредоточаване на администрация и власт, на финансов и човешки капитал, на икономическа мощ и лични човешки истории. Уникални по своята същност, различни, но и приличащи си, те са отражение на човешкия прогрес, на конкретното общество, което ги е създало, те са безспорно двигателите на еволюции, революции и бъдещето.

Автомобилна революция – автомобилите не са това, което бяха

Представете си свят без автомобили… Ужасно, нали?! Сега ще Ви разкажа за автомобилите – от файтона и колетото преди повече от век до автомобила днес и в бъдеще. Пра-родителят на съвременния автомобил се появява в Германия преди 125 години, когато идеята за автомобил е звучала налудничево, а бензинът се е продавал в аптеките като средство за почистване. "Баща" на колата (както я наричаме днес) е германският изобретател Карл Бенц. През далечната 1869-а, пътувайки с файтон заедно с бъдещата си съпруга Берта, германският инжинер най-смело заявява на възлюбената си, че до няколко години светът няма да има нужда от коне и файтони, а ще се движи с помощта на автомобили. Колко ли налудничево е звучало това преди толкова много години, когато хората не са можели да си представят придвижването без коне (или магарета, в най-лошия случай)?! Благодарение насСмелостта и фантазията на Бенц, днес светът се събира на една длан, тъй като може да се стигне до почти всяка една точка с помощта на автомобилите. Във времето на индустриализацията парните машини са на мода. Но мястото на тези тежащи тонове метални чудовища, бълващи огън, все пак е било във фабриките и

върху релсите. И никой не е могъл да си ги представи между хората на пътя. Точно обратното - тогава много хора са изпитвали страх от техническата революция. "Ако бяхте попитали хората какво си пожелават, те щяха да отговорят - по-бързи коне", бе казал Хенри Форд, който през 1913 година въвежда в автомобилните си фабрики поточната лента. Именно новата работна среда, която Чарли Чаплин пародира във филма си "Модерни времена" от 1936 година, прави автомобила подостъпен за хората. Днес знаем, че пионери като Хенри Форд и Карл Бенц проправят пътя към днешното "подвижно" общество.

За 125-годишната история на автомобила в света са произведени общо 2.4 милиарда бройки от него. Бързото му разпространение променя живота на хората и скъсява разстоянията между градовете и страните по света. До края на 19-ти век хората почти не са напускали родното си място. С помощта на автомобила обаче те започват да опознават света. И никак не е чудно, че защитената с патент моторна кола на Карл Бенц е обявена за най-важното техническо изобретение, открило пътя към 20-ти век. Историята на първия автомобил обаче не е безоблачна. Докато Карл Бенц работи върху изобретението си, съпругата му Берта е принудена да продаде и последното си бижу, за да спаси семейството си от глад. За капак полицията забранява на Бенц да шофира. Тогава съпругата му Берта се качва на моторната триколка, конструирана от съпруга й, и заедно с двамата си големи синове тръгва да обикаля Германия, за да възвести раждането на съвременния автомобил. Не си мислете, че Бенц е създал автомобила и всичко е вървяло по мед и масло. Съвсем не! Доста често се е налагало той да бъде бутан по баирите (защото тогава все още е нямало конструирани пътища), а по надолнищата адреналинът на семейство Бенц се е вдигал доста, защото предното колело не можело да понесе натоварването. Може би ще прозчучи странно, но именно жена е създателката на спирачните накладки. Е, не точно, но идеята е била нейна. Помолила е местен обущар да облицова с кожа износените дискови накладки и така се появила идеята за тях..

Толкова с историята за първия автомобил, тук сме, за да си говорим за революцията при тях. И докато преди няколко години летящите автомобили в моето детство ми се струваха като анимация и съвсем не си го представях (колкото и развинтено детско въображение да имах), то това изобщо не е мираж в днешно време и в близкото бъдеще те ще станат съвсем реални. Днес говорим за коли, които вървят изцяло на ток и са екологични, коли, които се карат сами, коли без въздушни гуми … изобщо автомобили от много, много високо поколение. Идва денят, в който да се качиш зад волана няма да изисква дори шофьорска книжка (което ще е идеално решение за всички дами). Японският концерн Toyota Motors започва да се „оглежда” за иновации в автомобилните гуми. Например вместо да се чудите дали гумите ви са напомпани достатъчно, дали са според разписанието, дали няма да спаднат, да се пукнат, да ви изоставят на пътя .... Toyota започват внедряванто на безвъздушните гуми, в опит да намалят теглото на своите хибриди, електромобили и автомобили, използващи водородна горивна клетка. Идеята на японците е да се неутрализира допълнителното

тегло а батериите и електромоторите. За пръв път използват тази иновация преди няколко месеца в своя концептуален автомобил Fine-Comfort Ride, който се задвижва от четири индивидуални мотора във всяко колело, захранван от водородна горивна клетка.Подобно автомобилно колело се състои от гумена лента, с която е обвитаалуминиева джанта, което може съвсем скоро да компенсира теглото на

електромобилите и батериите. Японците предвиждат съвсем скоро иновацията да се развие и да се достигне до оптималност – намаляне на теглото на гумата с 5 кг или 30% спрямо днешните пневматични гуми. От Toyota обещават тези безвъздушни гуми да бъдат на пазара до 2025-а година, което не е никак далеч. Японският производител на гуми далеч не е първата компания, която се развива в областта. През годините безвъздушни гуми бяха представени както от Bridgestone, така и от Michelin. Неотдавна френският производител представи Tweel - комбинация от гума и джанта, чиято вътрешност е изградена от ламели, които поддържат тежестта на автомобила. Този тип гуми вече се предлагат серийно, но се вграждат единствено в моторизирани косачки, голф колички, строителна техника. Технологията все още не е имала възможността да се докаже в серийното автомобилостроене, като производителите ще трябва да поработят здраво, за да убедят автомобилните компании, че са безопасни за използване по обществената пътна мрежа. Освен японските умове друг мега гигант сред производителите на автомобилит готви революцонни промени в своите автомобили – BMW. Немските производители далеч не изостават от модернизирането на своите коли. Промяната, която фотвят ще позволи на бъдещите автомобили на BMW да имат два или дори три пъти по-дълъг живот в сравнение със сегашните серийни модели. Радикалната промяна в конструкцията на каросерията ще бъде свързана с използването на карбон и фибростъкло. Платформата на концепцията на бъдещето BMW Megacity ще бъде приложима и използвана от значителна част от по-големите модели на марката. Все по-стриктните и строги норми за опазване на околната среда и за намаляване на вредните емисии от СО2, намаляващите запаси от нефт и струпването на все повече хора в градовете, ще даде сериозно отражение върху автомобилостроенето и ще го промени значително от това, което е познато днес. Проектът на бъдещето на BMW (известен и като „Project i”), e опит да се подсигури мобилността на хората при новите условия след 2020. От управлението на фирмата гледат на този проект като водещ до пълна промяна на автомобила. „Нашата стратегия №1 е да се опитаме да пресъздаден бъдещето, разбирането на потребителите и техните нужди, създаването на нови, подходящи за тези цели технологии”, казва източник от BMW. Според изследванията на BMW, светът ще бъде променен от „мега тенденции”, от ново поведение на потребителите, от нови политически идеи, от ново законодателство за опазване на околната среда. Очаква се да бъде ограничен достъпа на превозни средства до градските центрове, както и въвеждането на интелигентни системи за контрол на трафика. На всички тези тенденции трябва да отговаря новата концепция на Баварската фирма Megacity, която според проекта на BMW ще видим още през 2013 година. От BMW казват, че Megacity ще се продава с друга марка, която ще бъде част от Баварската фирма. Колата ще има доста по-дълъг живот в сравнение със съвременните автомобили. Алуминиевото шаси ще е устойчиво на корозия,

архитектурата на каросерията е от карбон. Колата ще се задвижва от голям електромотор и ще има трансмисия с една степен. Само акумулаторите на Megacity имат фиксиран срок на живот, докато Megacity ще може да служи на своя собственик десетилетия, при това с много ниски разходи за поддръжка. След японските Toyota и немските BMW, производителите на Volvo също пристъпват към революциони промени – премахват дизеловите двигатели, за да опазят околната среда по-чиста, тъй като дизеловите коли отделят много повече вредни емисии. В съответствие с новите европейски стандарти за токсичност, през 2021 г. средното ниво на отделяните вредни емисии в моделната гама на производителя трябва да спадне от 130 на 95 грама на километър. След иновациите на едни от най-големите производители на автомобили, идва и времето на царят на революционните идеи в автомобилостроенето – Tesla. Това не е кола, а космически кораб – толкова е модерен, нов, иновативен, различен и със светлини години пред останалите производители на автомобили. Бъдeщeтo нa eлeĸтpичecĸитe aвтoмoбили днec ce възпpиeмa c Теѕlа. Щaтcĸaтa ĸoмпaния вeчe e лидep нa пaзapa в oчитe нa пoтpeбитeлитe и вoдeщ игpaч в тexнoлoгичнo oтнoшeниe. Oгpoмният бpoй нa пpeдвapитeлнo зaявeнитe aвтoмoбили oт нoвaтa cepия 3 в чacoвeтe cлeд пpeдcтaвянeтo нa мoдeлa пoтвъpждaвa лeгeндapния cтaтyт нa Теѕlа в Aмepиĸa. Интpигaтa oĸoлo Moдeл 3 тpябвa дa пpoдължи нe пoвeчe oт двe гoдини, ĸoгaтo щe зaпoчнaт пъpвитe дocтaвĸи. Toгaвa щe cтaнaт яcнo пoдpoбнocти ĸaтo „ĸocмичecĸия“ дизaйн нa ĸopмилнaтa cиcтeмa и дo ĸaĸвa cтeпeн aвтoмoбилът щe бъдe aвтoмaтизиpaн в yпpaвлeниeтo. Πoтpeбитeлитe ce интepecyвaт oт външния вид и oт eлeĸтpoниĸaтa. Πocлeдният гeнepaлeн пpoблeм e бaтepиятa. Πpи тeĸyщa цeнa oт 250 дoлapa зa k W h c e o ч aĸв a д a c e пocтигнe 88 дoлapa зa kWh зa пpoизвeдeнитe в Теѕlа Gіgаfасtоrу бaтepии. Oцeнĸитe нa ĸoмпaниятa ca дopи oщe пo-oптимиcтични, ĸo г a т o c e п o c т и г н a т

иĸoнoмиитe oт мaщaбa нa пpoизвoдcтвoтo във фaбpиĸaтa. Koнĸypeнциятa cъщo нe cтoи нa eднo мяcтo: Gеnеrаl Моtоrѕ oбяви цeнa oт 145 дoлapa зa kWh зa бaтepиятa нa нoвия Сhеvrоlеt Воlt, ĸoйтo излизa нa пaзapa пpeз тaзи гoдинa нa цeнa oĸoлo 30 000 дoлapa cлeд cyбcидиятa. Теѕlа ce нaлoжи в тecния ceгмeнт oт cĸъпи aвтoмoбили c пo-гoлямa мoщнocт нa двигaтeля и пo-дългo paзcтoяниe, ĸoeтo мoжe дa ce изминe c eднo зapeждaнe. C нoвия cи мoдeл ĸoмпaниятa ce oпитвa дa cвaли цeнaтa нa cъщaтa ĸoнцeпция, въпpeĸи чe Nіѕѕаn и GМ cтoят мнoгo пo-дoбpe в ceгмeнтa нa мaлĸитe гpaдcĸи aвтoмoбили. Kъм ĸpaя нa дeceтилeтиeтo Теѕlа щe ce ĸoнĸypиpa и c лyĸcoзни пpoизвoдитeли ĸaтo ВМW и Dаіmlеr, ĸoитo знaят ĸaĸ дa гpaбнaт внимaниeтo нa ĸyпyвaчитe. И ĸoитo имaт мнoгo гoлeми иĸoнoмии oт мaщaбa нa пpoизвoдcтвoтo. Освен всички иновации в автомобилостроенето Tesla колата е много по-напред от всички останали в този бранш. Кола, която следва маркировката, движи се без намеса на шофьор, предвижда опастности по пътя, спира сама, движи се на ток и много други. Завидно е колко коне крие под капака си едно такова удоволствие като Tesla. Отговорът ще ви изуми – много повече от всяка една кола с автоматични ли ръчни скорости, на дизел или на бензин, на газ или на метан – Тесла-та на ток крие под капака си над 700 конски сили. Докато все още се чудите дали това е истинско или не, ще ви разкрия още една революционна идея за тези свръхавтомобили – Tesla обмислят начини да добавят соларни панели на своите коли. Не само соларни панели, а целият покрив на автомобила да бъде соларен. "Става дума за соларен покрив, не за модули монтирани на покрив. Според мен това е фундаментална част от осъществяването на различна продуктова стратегия, с която да имаш красив покрив. Това просто е самият покрив, не нещо върху покрива." – споделят производителите на мегаавтомобила. Ако днес на пазара се появи чисто нов автомобил с последни революционни промени, то повярвайте ми – утре той ще е остарял, защото светът ни се развива толкова бързо, че свят да му се завие на човек.

“В

чк

, к “

, .

, ,

, .

. . ,

„

“, .

„ ,

“

. ,

. „

“,

, ?

„

“

? И ? И

, ,

, .

( )евол ци ,

. .

, ,

, „

“. ,

, .

, . ,

. ,

20,

, .

. , .

, .

. ,

. „ ,

“, .И .

. .

XVIII

XIX .

, . .

, ,

. .

. ,

, ,

. , , ,

, ,

. ,

, ,

. .

, ,

, . , , . ,

, . ,

, . , „

“ .

, .

BBC .

, . ,

, ,

, .

, , ,

. , ,

. . ,

. ,

, ,

. . .

3000

И . . „ ‘

“.

. ,

, . ,

, , ,

, ,

. .