universe by Anelia Pashova

may 2010 june 2010

A D E M O er R D h t E N o IV les A s s t S e i S ho N ea lax A O a M lack MO g b

Глашен редактор Текст Рeдакционен директор Графичен дизайн Адрес на редакцията Научни консултанти Маркетинг Реклама Печат Идателстшо

contents

news of the day ANDROMEDA eats other galaxies?!. ................................................................................7 MOON. ....................................................................................................................... 17

comix

IMAGINERY................................................................................................................. 20

mystery

MASSIVE black holes.................................................................................................... 26

ски раб ас», а , ар те ни ал-Ф оня” а в е к р л т д ррах на е би ащ о но Си па та зув я аде е « “пъ езда обра га т . д е в , а ме ми ава о з а, . С ед ѝ и рано означ -ран драт егас дром д от по ква ие П а Ан ерио аст то о е т в везд а н с п а а о к к а з езд . ат на, н ъ й в в е с з а ъ й т юч то в гл дво М0 о а л н а о е е к р н н в в ед р ди та зи лно чер ектъ равил ма, вез лощ се със воли ктра з о п ъ с с ев ду .П неп сим е спе нж л., о фера обре :00 а т а м р е о к . я с й-д в о 21 та Тя дни - о бс ка” гол лу в. учен ара епас и 7 ах з е на по са.На ри в здия и 9 е е р .3 р л е в т а и п а с с о у в и м д н на п в е М 2 ад ое ъз ега о ебе аси ечена ък т то е яне едре ром ата н в. гр ец н от с к, П здиет о р о д к л Ан ерн 2 к мес ме знас а “б е ни ъзве рост ай- тдал ма се л И н ъ м в щ 2 и В О а д ои т се е 7 през лено иъг в с т с п седе а на пр ачав звез а о зди. ини. ясно р щ я о о н Т д к н а н д а д о е й и и и , з д з м д т о в в н б н е о е и а г з н ж ви а.Зао Риб ясна да се но с та зв най вой аак- йни св. скоп поне Д о , с , р а е 5 т о к м а й м 5 тел ко ч рсе я.В ога езди етвъ х с ле а Ал и дв на 3 е а к Пе сиоп еда м 0 зв от ч от тя всем рнат р я нас лски дват о 0 е ъ м а и т 1 т с и а е К дро ло от бите ват ярк зд рак ди и Ан око а по- и зве т едн ха звез ярк , лю лича ъ е око тях с а.Тр азува то на с ите ички раз я тр везд та и от ичин обр , ко ура з т вел и.Те дъга фиг към бите блас ожем к о а м а то р я ита ичн ко и сл в си а ка в в А и р . з о т и мет еда вим на иет мед ати с н и гео дром риба зпръ ажен ндро отег олуч а Ан зди п о ра ъобр м А а с пр да п о н а зве редн ем в тави войк аква ечен я н а с р без регн пред ва де ш оч на ъщер цкат а п е а ъ и д н на си рас сяк то , ед гр несе т, , а к е е т а и д ада, ръц зди иня пор при е еК е мл ани Съзв царк й. С била вищ ой с стр ощ. на Цефе меда чудо и т а й м по ето я и ндро кото ерсе бял а, е о с ь н им сиоп ия А мор от П син личи зда Ка толог а на сена ве ве ах на та з ното ми ертв спа я. р и л д а в ж била за не и С звез -ярк . Пъ л й а л о а и н ени ц н мед 2.1 ож фера от Тя е ндро . Ал зда А0 то А е зв ктър здие спе съзве в

A?!

D E ies

Malax

O g R r

Ns o

Aat e

D the

news of the day

и лт о ъ ж от и в ъглов а се щ а д тир като оже здата с а м ве ъй тр он но т ляне на з к е , но да зд ето , ект звез то ра . Им ост е ф н е я о а р я я лн ови йн на, пул да. Т ма чи е дво визуа усл о и п ни та ме а и а ”, вел о в. същ о 0,5 сфер воя ндро тикат ктик й з с А к ла а жи 4.8 й ред сам атмо ал/. ъл ката Гала та га дват 32 и е д и о к в а 3 н и о . и . а и с M , т т 2 кт ар нт ко от нт на поне ерфе ис /к йто галак то о а наш о нея ктите 8.1”) , о , к ” ( д р е п а н 0 м ”) ос и не а, н 1 ил с пр пие ието и об 221 (5.7 62 е 1 мпо те ко при епен д и е т п н 2 т C о о н 3 о с я к 5 к я и ви G 76 ра ом сто рият него елеск а за др а – М дава чти азсто ами ”), N GC 7 GC нощ з н а м н о р А т ду Р N к N ю п а .1 то ду е ето акти набл ни, зди. то с 5 (8 пове ина лунн най о ово ят. В меж голям ката и л д е 0 е л и г т ъ цв ние о с абс вез на га о се год да зв езди GC 2 ни ку ъгляв и без це - прос ва з н р м я ъ и т в з с сто и са от а я н м N зд ар с ни а та вс ал кт спир а, ко тлин мили . В съ ките е зве ата ясн петъ дим очер м а е раз ърш жда б н т е р и о В и и . р ем е изв изхо ки ният нас сист и св д 100 один лакт сеяни нета зди. ляво кт, в ре с ф о р о о д о г а г а е б с з и а пр акт ере та д здна хиля от н нни 1), г ра зве мъ об до пл яд т л а 3 е Га й-ин лизк зв 120 тои етли а М ), да м о а с ” в а а н б т 9 Н ай- ена оло е съ на с ци с (9. ), , с к н в и о ия е нст р о т и или ътн 891 .6” ц и с 5 з та еди метъ ят пъ .25 м и, сп GC 86 ( йни спо с н а а ни 6 к к N 2 о и 7 е и д еч е дв ко и а е акт C еб Мл тник (гал .4”) NG иви и мал н 3 и нл и спъ 110 24 ( .9”) ато ческ е к м M 2 8 о и и C 6 ( пр иди ом коп NG C 95 ного се в трон елес с т NG 6”), м е да т а ки а с . я л ж 8 ( о ени ите видн ално м тя алеч люб ипсо ентр оже ц м ел отд . В ло о а ок нат кото зця и й р я ата не к и акти иди ии н а в аф л л Га р и т е ху г о е с фот л ж вър на о д ъ и п р майк зае

ки чес тва и м с кос етел елят и д н т и сал и св едова енсю а о л н н ко ал изсл т С я е от тери е и т а ц д Ма рил рси та ят ж и о . отк иве им тел един ров изми а н а п съ акл а е я у При ледов коло а н е т т л и ка тов нск и. изс и о сила о по ла ти р о пъ та н и за яп Мо тър пред с 6 а ъ цион итегл ика. с т ао ю .е. пълн ска о а т е ас комп , ч ини авит е пр алакт е в 3°, на гигант ъм М г зди та о р к т пер овил год и гр меда л ме и у о с к с а о а н з м з зве лощ да о к г а а р о а ъ д о л о т р д т р с т т р а П с н м б о ия е, и у лиа м о е но а А ра. е виж са. е м ни а р не ия с е щ щ м и т я о и и ф и м ов ина с гол лус ре с ча й, пл вид але жен ави ярк тя д в 0 б у а о ж я о к с се е т 0 о ч гл е а п -д ъ 0 л ъ о ем ер 21: Пер ея.В ъ себ а й н сф ече За с азпо те р едно М11 мож та а с М а е в д Н в п а р а по на. ъм роме а неб дуса. ври здият асио меда е ални т. . З абия .Ние наш но к о а о д р а т е м К Лу ктик спи дава о-сл рупа жда точ ри Ан ерна в. гр ное съзв ас и Андр окол а о е п а г л о н л т и блю 2и га сев 772 к есец е от , Пег ето та око са п ри изг ней т с ци а к о и о е х нас се н М3 ална как 1 е не о иви и, м т и д й з з н тя а.Т ен ос к ре икол ъгъл съзве с пр м от чин зуват да тник Ло авим о М3 стява ъмни ръкав и. п и е в дят сед вели обра оято спъ н на едст ащот сгъ ди, т ни звезд ък аоб и, Тр З и а к р е щ ал ат иб но се в само ездн и.Те га, гура чл си п ка, з ално звез ирал щи м Р ъ и р а к е п в о да акти ент ълти и с гор или ележ та сн ат да и, н та з й-яр та д а ф към я ц л р а б д н и ог звез твъ а на изв рич .Ако бите Га ие: и ж ярк ини, окъл се за и дв и м с п т в и а че с 2 ла н ко вен х и т 100 и от т тях леко геоме омед и с ати о би о да така М3 о р а е ч пр ни а с жн о ярк зди о всем ата Андр бавим ръсн ниет а е3 а от сира аван ъзмо същ тикат д я ри разп раже зве а съ терн ето е ни п а в а м д к р н о к и т блю п е ли, ала ед хара езди везд дно въоб др леч ите н г а й о М в е в а А к з Н ес е ет на та 1 на о-но ва е съз рки безр егнем д л а е а к о т ои п р и т о а на те я ки, он акт си, н ен с път, асат е и ич нап няк пань л р а т и м а н ч г н зд а ком 10. а на еви м рав лече кото тва, озве астт С а т 1 п л М ч г т М ес лън 0’’. ия отко за ого ти обл ж Те 0’’ С x 1 а наш лко което е мн зулта за x 1 1,4 ния з о-ма ика, а бъд и ре ения 31 т пъ исле лно п лакт же д . Тез числ в М и, а изч чите та г т мо M31 те из оето мас то а а зн наш ят пъ кото нови ото,к чеви , кое л на ечни отко и от а хал слън я път и. ги л М тен рден са н она ечни и мас а дру се ъ а ъ пл потв та м рили Мл нчев глъщ ето в т а а с алн ,23 ова а слъ да по , ко и т т то и 1 о с лион роме стем ж те внен три Анд и си 9 сра и 1, ината ездн ж те гляв и зв Мъ малк по

и нат а г е н рот ено ия п ог а с еч йк нар итол на о о в м е е се а д ето ката спа в и а и ен рас везд гръц о бил чл а, к е а, н ъз ед тя ик лад ощ.С пор Кит, 10 лакт лти 1 м а ъ е М о м .С ия ата Г и и ж рещи кат и по фей овищ б а а е л о н ш ч ат ед Ц уд о-с а на ерве ни, г ележ ом полу я и то ч п р д ч д о е 32и глеж ари от си е заб . Ан да сиоп орск т М т з м а к к и т с ани а с 110 я пъ о а ам и кв и в К а и н о д а М н т ка е ст оч лн ан ир на спъ вим яван трас ожно 32 и Млеч чите път ред аш еря ертв и п , ж ст та щ и зм - М а т на яс як ки редс о сгъ ъкави е въ ката о 1 н а е з чния и от а с е, с а, дъ ена в я. р д я в п а н е е т н ц р с и ен м п с о же и ръ киня рине за н дно а си трал лни еско лакт аси, ът, т е Мл върд лион . о д л м а а и е м н и р т п л п си стран а ца ила жени . . За жем е: це спир к те на г чеви чен тва, ч а по 3 тр нчев се т е а 2 с о в ето н еда б се о дава е м копи ярки малъ ьон лън Мл зага ати и 1, а слъ ето за н и я им дром и той аблю па.Н очно ах и или мпа 10’’ С аши оето зулт теж лион и, ко ства ри е о 1 н н т н у А рсей се а гр но т пр окъл ата к е 3 x я за ка, к зи р М3 9 три стем етел и. П ин а й д в о р и е , и е в т д и н П гат д лна е не ци би а и д меда слен алакт 31. Т оето жи 1 ни с сви о Мо ло е ата и а с о в и 1 е о м Лок М3 и и на так ндр зчи та г о M то,к о т езд алн аса око вин а на ото тъмн дав също та А ите и аша лкот хало , коет и зв тери сю М реди ъгля е к .Тя те защ зди, аблю и, а тика -нов на н отко а на я път -мал . Ма Сен че п оле М 0 о р А евни то по изми итет ил, но п зве зди.Н етайл галак н с п асата ътен мас ечни ъ т и в а с р а л е к зв ои д а на авне то м о-пл лнат в Мл друг атак ивер тано цион пе от д ъй к с к т п , р о а с а к т н а у вит ня ест ’’. С олк ого тот това ща ки ин ено я”, яу е к ж Те x 10 о от е мн я за но с поглъ ичес нски елят и гра ка. велич , дад а кон е 1,4 малк бъд слени авне еда косм т япо оват ото с акти дна им ъпа н а чи з д р ѝ л о м н е д о е с и а о п же зв ото а “п ят зсл ищ а г из си, др алн мо ите и ма Ан олос вател ър и удов малк т 2.1 ълн ачав ч в о П но нчев ината от к ледо пют на е си зда да. о озн е м б с а е ъ сл гляв жда л из ерко илат м се а зв ром коет д Мъ рово ткри суп ъс с ла къ о-бял Ан рас», с а о п о ь и съ а е я н ини егл син диет л-Фа и т тов итац год при ах - звез ах а д р ъ р е р м и лиа еда Си а в с «Сир и м и л д м дро ц и вез и е Ан фера ата з аном Ал -ярк астр най бски ара

comix

Космическият център "Джонсън", Националният музей на военновъздушните сили на САЩ в базата Райт-Патерсън в Дейтън и Музеят на Полета в Сиатъл са сред институциите, които правят опити да се сдобият с останалите совалки. "Съперничеството може да се окаже без прецедент в историята на космическите артефакти. В миналото "Смитсониън" придобиваше собствеността над всички космически кораби и след това ги отдаваше под наем на други институции", обяснява Робърт Пърлман, издател на сайт за космическа история. По-рано през тази година НАСА намали продажната цена на совалките от 42 милиона долара на 28,2 милиона долара. Избраните музеи освен това ще трябва да заплатят цената за транспортирането им от космическия център Кенеди до новата дестинация. Совалките ще бъдат превозени с модифициран "Боинг 747". "Музеите вече организират редица прояви, правят подписки, снимат реклами. Някои от тях дори са започнали

news of the day

Три полета остават до "пенсионирането" на космическите совалки на НАСА. По план "Атлантис" трябва да бъде изстреляна от космическия център "Кенеди" на 14 май, последният полет на "Дискавъри" е насрочен за септември, а последната мисия на Индевър, първоначално предвидена за края на юли, е отложена за средата на ноември, допълва БТА. Какво обаче ще се случи със совалките, след като мисиите им приключат? Отговор на този въпрос дава сайтът Space. com. "Пенсионирането" на "Атлантис", "Дискавъри" и "Индевър" ще даде начало на новия им живот пред публика. Очаква се трите 76-тонни совалки да бъдат изложени в някои от 20-те музея, оспорващи си правото да ги закупят. Всъщност "Дискавъри", най-старата от трите действащи совалки на НАСА, вече е обещана на Националния авиационен и космически музей към института "Смитсониън" във Вашингтон. Тя ще замени тестовата "Ентърпрайз", която ще трябва да си търси нов дом.

events

Космическата совалка Атлантис излетя на 14 май, към Международната космическа станция с шест астронавта на борда си от Космическия център Кенеди във Флорида. Това е 32, последен полет за Атлантис и е предвидено той да продължи 12 дни. Днес астронавтите ще извършват различни операции в орбита – ще изследват топлинния защитен щит на совалката, ще проверят скафандрите си за излизането си в открития космос и ще се приготвят за скачване със станцията в неделя, 16 май.

MOON

Наскоро в-к ”Льо Монд” публикува материал за глобалната криза, в който се отбелязва, че, освен другото, тя слага „край на мечтите ни за по-задълбочено опознаване на Луната.” Президентът Обама обяви отлагането за неопределено време на проекта „Съзвездие”, предвиждащ за 2010 г. повторно посещение на земния ни спътник, преди „голямото пътуване” до Марс. 708-те милиарда долара за военни разходи и почти още толкова за спасяване на банковата система на САЩ „изяждат” средствата за разходки из Слънчевата система. Макар, както казва аторът, „да отидеш до Луната или на Марс, ще се окаже, май, по-лесно от усмиряването на

хипернервозните световни финансови пазари”. От незапомнени времена Луната е привличала вниманието на хората. Шумерите дали следното обяснение за възникването й: когато планетата Нибиру, именувана от вавилонците Мардук и с обратно въртене около оста си, нахлула в Слънчевата система, настъпили изменения в гравитационните полета и отместили орбитата на Тиамат – първоначалната Земя. СТИГНАЛО СЕ ДО ГИГАНТСКИ ЕКСПЛОЗИИ И КОСМИЧЕСКИ КАТАСТРОФИ. При втората обиколка на нашественика около Слънцето една от двете му луни от откъртила парче от Тиамат. Така се родили нашата Земя (Ки) и Луната (Кингу). Останалата част от Тиамат попаднала в астероидния пояс между Марс (Лахму) и Юпитер (Кашар). Древната звездна схема приема „пъпна връв” между Земята и спътника й – тясна взаимовръзка, която хилядолетия е занимавала учени, фантасти, магове, та даже и религии. Легенди, поверия и доказани реалности се преплитат и придават на Луната тайнствено влияние върху земляните. В болниците, напр., – в частност психиатричните, и в затворите тя въздейства забележимо на обитателите им: констатация, потвърдена от полицаи, пожарникари, обслужващи „Бърза помощ”. При определени фази на Луната те установявали УВЕЛИЧЕН БРОЙ НА ПЪТНИТЕ ПРОИЗШЕСТВИЯ, САМОУБИЙСТВАТА, ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА И ТЕЖКИТЕ ДЕПРЕСИИ. На пълнолуниезачестявалиражданията.„Фигаровците” от фризьорските салони съвсем сериозно твърдят, че не насмогват с ножиците на клиентските искания в дни на пълния блясък на Луната – небесното тяло спомагало за бързия растеж на косата, при това – от най-добро качество. Преданията вменяват на „Луната и други следствия за човешкия род: бърз растеж на ноктите, нарушение на

Ве ист рата тоз инск на д е об и фа ата т ноно ич със ат кт об ъмни щна д цел свет а гл аче с на е та из е к л и раз ек ина дат трада почт уств и н ен бол оси за зве т ява сте стра здит не са едо а св т и ми. ша е. З мо сти етл хор От ва ж ам он жим ина ата лип ив ърс ези, а. О . к сат отн ява т а н ите нет оито о ат ъм и дор ни на и се

IMAGINERY Виждах само звезди.Много звезди...

И усещах вятъра, свистеше...

Всичко се движеше с бясна скорост.

Странно, сякаш...

fiction

....падах?!?

comix

БИИ

Просто сън.

П-БИИ И И

По дяволите!

Трябва вече да тръгвам на работа, а краката ми още треперят.

След поредният странен сън се почувствах адски объркан. Но сънищата не са направени за да ги разбираме, нали?

25 Всеки трябва да си има позиция в цялата система на кораба.

И това ако е работа. По цял ден пред звездните карти.

Проблема е че напоследък не върша и това.

Навлизаме вече прекалено навътре в съзвездието Сириус... и информация почва да липсва.

Няма почти нищо в компютърните архиви.

Може и по“традиционният” метод да потърся.

...какво става?!

В старите звезни атласи. Не че биха могли...

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

Инфрачервеният телескоп на НАСА Spitzer разкри тайната на една от най-красивите планетарни мъглявини и хвърли светлина върху начина, по който много звезди завършват съществуването си. Едновременно с това той откри един от най-рядко срещаните обекти във Вселената.

massive b l a c k

h o l e s

mystery

Черните дупки се смятаха за чудовищата на Вселената, поглъщащи всичко около тях в един яростен пир. Но сега астрономите мислят, че те не са толкова космическа заплаха, колкото един фундаментален фактор за образуването и еволюцията на галактиките. Черните дупки са области от пространството, където гравитацията е толкова силна, че дори светлината не може да избяга, което ги прави невидими. Ние можем да видим нещата, които тези грамадни космически прахосмукачки всмукват. Всичко, което доближи черна дупка, първо бива разкъсано на парчета от огромната гравитация, а после става част от плосък въртящ се диск и завършва пътя си по спирала към самата дупка. Когато останките доближат средата на черната дупка тяхната скорост се увеличава и те започват да се блъскат една о друга. Поради триенето материалът се загрява и се отделят рентгенови лъчи, които ние можем да засечем. Ако черната дупка е наистина голяма и в диска й има много останки, тогава тя може да излезе на показ като един от най-ярките обекти във Вселената — квазар. Има два основни типа черни дупки — звездни и свръхмасивни. Звездните

черни дупки са останки от масивни умряли звезди, които са загинали с имплозия. Най-близката до нас такава е част от бинарна система, наречена Cygnus X-1, открита през 1971 г. Намира се в съзвездието Лебед. По приблизителна оценка в нашата галактика има милиони такива черни дупки. От друга страна, свръхмасивните черни дупки могат да имат първоначални маси милиони пъти по-големи от тази на Слънцето. Днес учените мислят, че е вероятно по една такава черна дупка да се спотайва в сърцето на всяка една галактика и да е неделима част от еволюцията й. Освен това може да съществуват и други видове като мини черни дупки, с обем по-малък от този на атом, но с маса колкото цяла планина. Или пък средни по размер черни дупки (някъде между звездните и свръхмасивните). Не е изключено да има и бели дупки — обратното на черните — които изхвърлят материя и енергия във Вселената. Това е още една от загадките на космоса, които очакват да бъдат разкрити. Черните дупки се смятаха за чудовищата на Вселената, поглъщащи всичко около тях в един яростен пир. Но сега астрономите мислят, че те не са толкова космическа заплаха, колкото един фундаментален фактор за образуването и еволюцията на галактиките. Черните дупки са области от пространството, където гравитацията е толкова силна, че дори светлината не може да избяга, което ги прави невидими. Ние можем да видим нещата, които тези грамадни космически прахосмукачки всмукват. Всичко, което доближи черна дупка, първо бива разкъсано на парчета от огромната гравитация, а после става част от плосък въртящ се диск и завършва пътя си по спирала към

5 leva