A Georgi D. Sarafov trip to:
Akasha Surf School June 5, 2021
Сърф Стейт Приморско
Плаж Перла. Преди четири години, сърф столицата на България беше в Синеморец. За нещастие, уиндсърф дейностите бяха задушени от местно концесионерство и бетон. Създадената атмосфера я няма вече там. Стремежът на атлетите сърфисти остана непокътнат. Те успяха да пренесат своята идея другаде и да я надградят.
1
“Илияна и Йоан карат сърф, това е тяхната страст”; с тези думи започва един от няколкото документални филма за тях. Освен че не са спрели, дори са увеличили “в оборот” и каренето и преподаването на уинд, кайт, съп, сърф разновидностите на този воден спорт. Сърф училището е вече структура на две нива, в северната част на Плаж Перла и не трябва да се събаря на края на всеки плажен сезон. Базата изградена от дървесен и рециклиран строителен материал, притежава мултифункционалност с каквато малко места могат да се похвалят: 180-градусова веранда с масивен дървен бар плот за членовете и учениците; с чай, кафе и натурален горещ шоколад. Зад него офис пространство за инструкторите, рафтове с книги, достъпни за четене от всеки. През една стена от тях се намира основното пространство, където на висящи въжета са монтирани всички сърфове, платна и каяци. Над тази част има огромна козирка направена от тръстикови пръчки и прави голяма прохладна сянка на цялата фронтална част. От дясната стена могат да се слагат каяци и да се сушат неопренови костюми, а когато заобиколите отзад до душ кабината с каменна мивка и съблекалня, направена в хавайски стил, има красиво стълбище с мушкатови саксии, а горната част която е можела да си е просто плосък покрив сега е co-working пространство с ток и интернет, покрита от огромен тръстиков квадратен чадър-покрив, вграден в носещата колона в центъра на конструкцията. Винаги когато има прекарани ток и вода на брега до морето, комфортът и прекараното време стават по-качествени и дълги. Дори денят в който пристигнах, 5:40 в Бургас с нощния влак от София и 7:30 с маршрутката за Приморско, бях на плажа почти когато Йоан и Илияна навлизаха по главния път в резервата с техния небесносин металик сърф ван и ме взеха с тях до последните няколкостотин метра, след дюните. Споделиха че co-working-a e нает за моминско парти съчетано с уиндсърф уроци. Оказа се че Юни беше предвиден за ново начало на туристическия сезон и Приморско е предимно празно, което му придаде
2
едно по уютно-квартално-градско усещане, като не е пренаселено. Все едно че си в твоя град, излязъл до съседния квартал. Страстта на Илето и Йо продължава да е все така неизчерпаема. Паралелно със сърф училището те се занимават с каузи, пряко свързани с екология, рециклиране и намаляването на пластмасово потребление на суровини. Партнирали са си с не една организация и корпорации, за да може гласът и трудът им да достигне до повече хора. Те двамата са способни да генерират движеща инициативна сила и промяна за да запазят и облагородят средата в която живеят. Автентични , добри хора, зареждат с енергия и вдъхновяват. Ако не сте в някой от морските градове, потърсете Akasha Surf School l в която и да е дигитална платформа, за да видите върху какво ново нещо работят. При тях идеите и нови проекти не спират. За найпълноценно преживяване, отидете и ги посетете. Няма да ви се тръгва. Сърф стейт-а е състояние на духа, без значение в кой морски град си. “Like most others, I was a seeker, a mover, a malcontent, and at times a stupid hell-raiser. I was never idle long enough to do much thinking, but I felt somehow that some of us were making real progress, that we had taken an honest road, and that the best of us would inevitably make it over the top. At the same time, I shared a dark suspicion that the life we were leading was a lost cause, that we were all actors, kidding ourselves along on a senseless odyssey. It was the tension between these two poles - a restless idealism on one hand and a sense of impending doom on the other - that kept me going.” ― Hunter S. Thompson, The Rum Diary
3