BG Art Class #41 by Evgeni Todorov

Гост в броя: Йоанна Николова

съдържание

брой 41:

Линкове към минали броеве . ........... 03 Родени през април . ........................... 04 Творба от Кирил Станчев................... 10 Млади таланти: гост в броя е Йоанна Николова . ............................. 12 Творба от Калоян Стоянов . .............. 20 Бранимир Събев на пролетния панаир на книгата . .......... 22 Разказ: „Цикъл“................................... 24 Творба от Славян Стоянов ............... 26 Творба от Андрей Каменов ............... 27 Кино: за филма „Пиратите! Банда наудачници“.......... 28 I Can Too ............................................. 30 Творба от Даниел Алеков ................. 32 Галерия „Възраждане“ представя Анна Покровнишка........... 34

внимание!

Изданието може да съдържа изображения, неподходящи за лица под 18 годишна възраст! За контакт: e-mail: bg_art_class@abv.bg 34

Корица на броя 2 BG art class АПРИЛ 2012

минали броеве

Вижте също и...

Брой 32 Жорж Бонев Братя Вълеви

Брой 27 Светозар Ченишев

Брой 34 Влади Въргала

Брой 33 Спиридон Андонов

Брой 24 Тони Тодоров

Брой 31 Ами Тола

АПРИЛ 2012 BG art class 3

април

♦♦ Източници: ♦♦ http://bg.wikipedia.org ♦♦ http://bnt.bg

Родени през април

асил Михайлов е български драматичен и филмов актьор. Роден е на 6 април 1938 г. в Стара Загора. През 1964 г. завършва ВИТИЗ “Кр. Сарафов” в класа на проф. Мандаджиев. Най-голяма популярност му носи изпълнението на ролята на Петко войвода в телевизионния сериал „Капитан Петко войвода“. Носител е на следните награди: 1971 г. – Награда за мъжка роля на Х фестивал на българския филм - Варна за Старшията в “Герловска история”; 1977 г. – Първа награда за ролята на Човека в “Сизве Банзи е мъртъв” на I национален преглед на камерните театрални постановки – Варна; 1981 г. – Награда на Съюза на българските филмови дейци за мъжка роля във филма “Капитан Петко войвода” и за ролята на Кубрат във филма “Хан Аспарух”;

1982 г. – Награда за мъжка роля във филма “Капитан Петко войвода” на XVII фестивал на българския игрален филм – Варна; За сезон 1982-1983 – Награда на Съюза на артистите в България за ролята на Той в “Насаме с всички”; 1984 г. – Специалната награда (заедно с режисьора и оператора) за ролята на Бъч във филма “Събеседник по желание” на XVIII фестивал на българския игрален филм – Варна; 1985 г. – Награда за мъжка роля (Бъч) във филма “Събеседник по желание” на XI международен фестивал на червенокръстки и здравни филми – Варна; 1997 г. – Награда за мъжка роля (Вълкадин) във “Вълкадин говори с Бога” на Международния телевизионен фестивал “Златната ракла” - Пловдив.

Георги Чаушов

е български художник-карикатурист и аниматор, роден на 7 април 1938 година в Лом. През 1966 г. завършва Висшия институт по изобразително изкуство (днес Национална художествена академия), специалност илюстрация, в класа на проф. Веселин Стайков. От 1968 г. започва да взема участие в общите художествени изложби на СБХ. Известен е с карикатурите си за сатиричния вестник „Стършел“, както и за списание „Жената днес“ и за списание

4 BG art class АПРИЛ 2012

април

„Карикатура“. Карикатурите му често са обозначени с „Без думи“. Типичният си фолклорно-ориентиран стил на рисуване Чаушов демонстрира и като илюстратор на множество книги: с народни приказки, български пословици и други. Чаушов е режисьор на анимационните филми „Гротеска“ (1975), „Човекът“ (1976), „Ушите“ (1977) и „Мираж“ (1981). Носител е на множество отличия, сред които: наградата на СБХ за карикатура (1964-1966), за илюстрация (1967) и наградата „Илия Бешков“ (1980), награда на СБЖ (1974), награда на Студия за анимационни филми (1968).

Ханс Кристиан Андерсен

е датски писател и поет, известен найвече със своите приказки. Сред тях са „Храбрият оловен войник“, „Снежната царица“, „Малката русалка“, „Палечка“, „Малката кибритопродавачка“, „Грозното патенце“. Андерсен постига международна известност приживе. По-късно негови текстове са преведени на повече от 150 езика и вдъхновяват множество пиеси, балети, игрални и анимационни филми. Ханс Кристиан Андерсен е роден на 2 април 1805 година в Одензе, Дания. Семейството му е скромно, но баща му смята, че предците му са имали по-високо обществено положение и дори, че са благородници. Ханс Кристиан от рано показва въображението си, подхранвано от снизхождението на родителите му и от суеверието на майка си. Той си прави малък куклен театър и дрехи за куклите си и чете всяка пиеса, която успява да заеме. Сред драматурзите, от които чете, са Уилям Шекспир и Лудвиг Холберг. През 1816 година бащата на Андерсен умира и той трябва да започне сам да се грижи за себе си. Спира да ходи на училище и започва работа като чирак, тъкач и шивач, по-късно работи в цигарена фабрика. Четиринадесетгодишен, Андерсен заминава за Копенхаген, за да търси работа като актьор. По това време той има хубав сопранов глас и е приет в Кралския теа

тър, но когато гласът му се променя от възрастта, губи мястото си. Негов колега от театъра му казва, че има поетични заложби и той се заема сериозно с писане. Музикантите Кристоф Вайс и Сибони, както и по-късно поетът Фридрих Хьоег Гулдберг (1771-1852), се отнасят много дружелюбно към младия Ханс. По-късно Андерсен намира нов покровител в лицето на Йонас Колин, който го изпраща на свои разноски в училището в Слагелсе. По това време той вече е публикувал първия си разказ, „Призрак в гроба на Палнаток“ (1822). Андерсен не бил много добър ученик, нямал голямо желание да се учи и останал в Слагелсе и в друго училище в Елсинор до 1827 година. За този период Андерсен казва, че бил най-мрачният и горчив през целия му живот. Колин най-накрая се съгласил, че той вече е образован, и Андерсен се завърнал в Копенхаген. През 1829 година Ханс Кристиaн Андерсен постига голям успех с разказа „Разходка от канала Холмен до източния край АПРИЛ 2012 BG art class 5

април

на остров Амагер“. По това време той издава един фарс и книга с поеми. През следващите години не постига особени литературни успехи, но през 1833 година получава стипендия от краля за пътуване в чужбина. Така Андерсен осъществява първото си пътуване из Европа - на 16 октомври 1834 година пристига в Рим. В началото на 1835 година се появява „Импровизатор“, първият роман на Андерсен. Той постига истински успех, благодарение на което материалните затруднения на поета най-накрая приключват. През същата година в Копенхаген е издадена част от неговите „Приказки“, а другите части от първия том се появяват през 1836 и 1837 година. Макар по-късно точно те да му донасят световна слава, първоначално приказките не се продават добре. По това време Андерсен има по-големи успехи с романа „О. Т.“ (1836), както и с може би най-добрия си роман, „Само цигулар“ (1837). След свое посещение в Швеция през 1837 година Андерсен се вдъхновява от скандинавизма и решава да напише поема, в която да изрази чувствата си за близостта на шведи, датчани и норвежци. През юли 1839 година, по време на посещение на остров Фюн, той пише текста на „Аз съм скандинавец“, а в началото на следващата година шведският композитор Ото Линдблад създава музика към него и през следващите няколко години песента става известна в Скандинавия. През 40-те години Андерсен прави опити да пише за театъра, но без особен успех. По същото време издава и два нови сборника с приказки, през 1838 и 1845 година. През по-голямата част от живота си Андерсен предприема продължителни пътувания в различни части на Европа, като отразява впечатленията си в много пътеписи. Те следват образците на жанра от тази епоха - съчетание на документални свидетелства и описания с по-философски отклонения по теми като същността на писателската дейност, безсмъртието и литературата, а в някои дори са включени и цели приказки. 6 BG art class АПРИЛ 2012

По време на най-дългото си пътуване, през 1840-1841 година, посещава Германия (където за пръв път се вози на влак), Италия, Малта и Гърция, стигайки до Цариград, и се връща по Черно море и Дунав. За това преживяване разказва в „Базар на поета“ (1842), което се смята за най-добрия му пътепис. Голям успех има и сборникът с пътеписни бележки „В Швеция“ (1851). С времето популярността на приказките на Андерсен нараства и в края на 40-те години той вече е известен в цяла Европа. През юни 1847 година прави първото си посещение в Англия, където е посрещнат триумфално в светските кръгове. Графиня Маргьорит Блесингтън го кани на своите приеми, където се събират известни личности от обществения и културен живот на страната. Там той се запознава с Чарлс Дикенс, когото той нарича свой любим жив английски писател. През 1857 година Андерсен отново посещава Англия, най-вече, за да се срещне с Дикенс, и му гостува в продължение на пет седмици. Ханс Кристиан Андерсен умира на 4 август 1875 г. близо до Копенхаген. През 2001 г. е създаден биографичен филм за Андерсен - „Ханс Кристиан Андерсен - Животът ми като приказка“.

Шарлот Бронте

е английска писателка, автор на романа „Джейн Еър“. Сестра на Ан Бронте и Емили Бронте. Родена е на 21 април 1816 година в Трнтън, Англия. Шарлот Бронте е родена в семейството на бедния селски пастор Патрик Бронте. Той става англикански свещеник и се установява в Хауърт, Северна Англия. Там се раждат неговите шест деца – син и пет дъщери. На 15 септември 1821 г. майката Мария Бронте умира, като оставя децата си на грижите на сестра си Елизабет Бренуел. През август 1824 г. бащата изпраща четирите най-големи дъщери в благотворителното училище Ковън Бридж. Условията в училището, където се подготвяли гувернантки, били ужасни – в него умират

април

от туберкулоза двете най-големи сестри Мария (родена 1814 г.) и Елизабет (1815 г.). Бащата прибира обратно в дома си болните Шарлот и Емили. Впоследствие Шарлот учи в платен пансион, а Емили и Ан получават домашно образование. Всички деца на Патрик Бронте се опитват да пишат, като синът Бренуел и Шарлот се увличат и по рисуването. След завършването на пансиона Шарлот започва да преподава в него, а сестрите й стават гувернантки в заможни семейства. През 1846 г. сестрите Бронте публикуват сборник със стихове под псевдонима братя Бел (Шарлот – Карър, Емили – Елис, Ан – Ектън). През 1847 г. под същите имена сестрите изпращат в Лондон ръкописи на романи. Романът на Емили Бронте “Брулени хълмове” и на Ан Бронте – “Агнес Грей” са приети, а романът на Шарлот Бронте “Учителят” е отхвърлен от издателството. Шарлот започва да работи над новия си роман “Джейн Еър”. На 24 август 1847 г. Шарлот Бронте изпраща на издателите Смит и Елдър ръкописа на “Джейн Еър” и на 16 октомври романът е отпечатан. Съчинението, написано с искреност и страст, покорява читателите и донася на автора му шумен успех. Слухът за това, че братята Бел не съществуват и че романът “Джейн Еър” е написан от учителката Шарлот Бронте, се разпространява бързо. Успехът на “Джейн Еър” кара издателите да публикуват повторно и романите на другите две сестри. “Брулени хълмове” на Емили Бронте също жъне успех, макар и не толково шумен, докато романът на Ан Бронте - „Агнес Грей“ се продава по-слабо и неговите достойнства са оценени много по-късно. След публикациите на романите сестрите Бронте получават материална независимост и слава. На 24 септември 1848 г. обаче, от злоупотреба с алкохол и туберкулоза умира братът Бренуел Бронте. Докато се грижи за него, Емили също се разболява от туберкулоза и умира на 26 май 1848 г. Няколко месеца по-късно същата участ

постига и Ан – тя умира на 22 декември 1848 г. Шарлот Бронте остава сама, заедно със слепия си баща и без сестрите, с които е свикнала да споделя своите мисли и планове. Тя започва да работи над нови романи. В края на 1849 излиза романът “Шърли”, а през 1853 г. - “Вийет”. През 1854 г. в Хоуърт, където Шарлот живее с баща си, се появява младият помощник свещеник Артър Бел-Никълъс. Той се влюбва в Шарлот и иска ръката й, но баща й е против и за да не го огорчи, тя отказва брака. Но в последния момент, когато Артър, решил да стане мисионер, се подготвя да замине за Индия, Шарлот се съгласява да се омъжи за него. Техният семеен живот не трае дълго. През ноември Шарлот се простудява и разболява от скоротечна туберкулоза и на 31 март 1855 г. умира. През 1857 г. излиза романът „Учителят“, заедно с книгата „Животът на Шарлот Бронте“, написана от Елизабет Гаскел по молба на бащата на писателката.

АПРИЛ 2012 BG art class 7

април

Емил Зола

е влиятелен френски романист, основател и виден представител на натурализма („природата, видяна през темперамента“, по собствените му думи). Автор на прочути романи като „Терез Ракен“ (1867), „Нана“ (1880), „Жерминал“ (1885). Емил-Едуар Шарл Антоан Зола е роден на 2 април 1840 г. в Париж, умира на 29 септември 1902 г. Баща му е италиански инженер, умира още докато Зола е дете. Прекарва детството си в Екс ан Прованс. Седемгодишният Емил се озовава в деликатна ситуация. Слугата на семейството, Мустафа, изпитва сексуално влечение към момчето. От този момент у Зола се заражда непримиримост към хомосексуализма. Зола е романтичен младеж, който чете и пише поезия. Като ученик се увлича от поетите романтици Алфонс дьо Ламартин, Виктор Юго, Алфред дьо Мюсе. Заради проблеми в брака си, влага потиснатите си емоции в писането. Зола оставя 20 книги, в които изобилстват реалистични описания на секс и голота.

8 BG art class АПРИЛ 2012

От 1862 до 1866 г. Зола работи в издателство „Ашет“, което му открива възможности за контакти с литературните среди. Отдава се на журналистическа дейност в списание „Ревю дю прогре“, в седмичника „Травай“ и сътрудничи във вестниците „Евенман“, „Фигаро“, „Голоа“. Влиза в полемика с романтиците и защитава новото по това време литературно течение Реализъм. Обявява се открито срещу политиката на Наполеон III. Уче нието на Клод Бернар и Чезаре Ломброзо за ролята на наследствеността оказва решаващо влияние върху литературното развитие на Зола, който замисля есето „Експерименталният роман“.

Майн Рид

е роден на 4 април 1818 година в Балирони, графство Даун, Северна Ирландия и е един от най-известните ирландскоамерикански писатели на 19 век. По произход обаче е шотландец - както по бащина, така и по майчина линия. Баща му е презвитериански пастор. Като момче Майн Рид първо посещава училище в Балирони, а след това става ученик на преподобния Дейвид Маки, който държи класическо училище в съседното село Кейтсбридж. На този свой учител впоследствие той посвещава романа си „Ловци на растения“. Когато Майн Рид навършва шестнадесет години, родителите му го изпращат да се учи в Белфаст, в Кралския университетски колеж, където учи 4 години. След като получава добро класическо образование, се връща в Балирони, където известно време работи като частен учител в заможни семейства. Обаче младежът е завладян от жажда за пътешествия и романтични приключения и мечтае да замине за Съединените щати. В търсене на приключения, Майн Рид напуска Ирландия при навършване на пълнолетие и се отправя с кораб за Съе динените щати. През януари 1840 г. той пристига в Ню Орлиънс - най-големия град в робовладелския Юг. През първите две години от пребиваването си в Аме-

април

рика младият авантюрист сменя няколко професии: продава в магазин, в Охайо за кратко става пътуващ актьор, в Нешвил той дори открива собствено училище, като сградата за него построява със собствени средства. В Натчез, Мисисипи, се запознава с индиански търговци и бели трапери, като участва в няколко дълги търговски и ловни експедиции навътре в прерията. Натрупаните богати впечатления по-късно използва в литературното си творчество. След поредицата бурни преживявания, Майн Рид заминава през 1842 г. за Пит сбърг, Пенсилвания, където през есента на същата година започва литературната си кариера, като публикува поезия във в. Питсбърг Морнинг Кроникъл под псевдонима Пуър Сколър (Беден учен). През пролетта на 1843 г. се премества във Филаделфия, където написва и първата си пиеса „Мъченик на любовта“, веднага поставена на сцената в един от местните театри. През есента на 1846 г. Майн Рид се премества в Ню Йорк и започва да работи в популярния седмичник Спирит ъв дъ тайм (Spirit of the Time). По това време войната между САЩ и Мексико е в разгара си. Писателят изоставя литературния живот и през март 1847 г. се включва като офицер, с чин лейтенант, в Първи нюйоркски доброволчески полк. Във войната се проявява като храбър офицер, но и като журналист: в почивките между боевете той пише статии, които изпраща в Спирит ъв дъ тайм, където се печатат под общо заглавие „Записки на стрелеца“. Майн Рид участва в обсадата на Вера Крус, в битките за Контрерас, Чурубуско и други. На 13 септември 1847 година, при щурма на крепостта Чапултепек е тежко ранен, губи съзнание и остава да лежи на бойното поле. Считат го за загинал. В някои американски вестници се появява негов некролог, дори и семейството му в Северна Ирландия получава известие за смърт та му. Но той оживява. След изписване от болницата остава за няколко месеца в Мексико, като се запознава със страната и изучава природата й.

През май 1848 г. напуска армията с чин капитан - звание, което използва до края на живота си. Всяка година, в навечерието на Коледа в книжарниците се появява поредната повест за деца, подписана с „Капитан Майн Рид“. Майн Рид написва общо 22 повести за деца и юноши. Същевременно работи и над романи за възрастни. След „Стрелкова част“ излиза „Ловци на скалпове“, който има необикновен успех: за 40 години от момента на първото издание (1851 г.) само във Великобритания са продадени повече от един милион екземпляра. Със значителна популярност се ползват и романите „Белият вожд“, „Квартеронката“, „Оцеола“, „Ямайски марони“ и други. Връх на творчеството му е романът „Конникът без глава“. Майн Рид написва общо 28 романа за възрастни. В продължение на 6 години след смърт та на писателя продължават да излизат негови нови произведения, които той не успява да публикува приживе. АПРИЛ 2012 BG art class 9

бг таланти

„Тъга“ маслени бои, 34 х 42 см Автор: Кирил Станчев http://www.kirilart.com

зимното море от Кирил 10 BG art class АПРИЛ 2012

млади таланти

Йоанна Николова

Достатъчно е човек да осъзнае, че тъмнината съществува и че осветеното пространство е много малко BG Art Class:

Здравей, Йоанна. Би ли се представила с няколко думи пред читателите ни?

Йоанна Николова:

Здравей. Казвам се Йоанна Николова, от град Варна съм, тази година ще стана на 18 години. Уча в Национално училище по изкуства “Добри Христов”, специалност Скулптура. 12 BG art class АПРИЛ 2012

BG Art Class:

Как започна да се занимаваш с изкуство?

Йоанна Николова:

Започнах да се занимавам още от основното училище, защото бях в паралелка с изучаване на приложни и изящни изкуства. Въпреки че повече харесвах приложните изкуства, нямаше такава специалност във Варна, затова кандидатствах в хуманитар-

млади таланти

на гимназия и в училището по изкуства. Най-странното беше, че ме бяха наплашили, че няма да мога да вляза там, защото имало много голяма конкуренция, но... дори успях да се класирам трета и влязох. От тогава започнах да се занимавам с рисуване наистина усилено – рисуването ми е страст, но не чак толкова, колкото скулптурата, защото в скулптурата всичко е триизмерно, може да се визуализира по всякакъв начин, с всякакви материали, докато рисуването... да, уважавам го, пак могат да се създадат много хубави творби, но аз предпочитам да се занимавам със скулптура.

BG Art Class:

Колко време ти отнема да направиш една скулптура?

Йоанна Николова: Зависи от ентусиазма

ми. Както и от много други неща, но ако има желание, може да стане и бързо. За да стане качествена една скулптура - колкото повече работа има по нея, толкова

BG Art Class:

С какви материали предпочиташ да работиш при създаването на скулптури?

Йоанна Николова:

Имахме една учителка (която сега е в отпуск по майчинство), която ни накара да експериментираме – нещо, което не ни беше давано като задача до тогава. Правихме форми от различни материали. Обичам да работя с глина. Имам един проект (един от многото, върху които работя), който се надявам да е готов до края на годината и да мога да го покажа на изложбата. Надявам се да съм наистина доволна от себе си. Да, малко позагърбих общообразователните предмети, но разбрах, че няма по-хубаво нещо от изкуството. АПРИЛ 2012 BG art class 13

млади таланти

по-добре. В най-общи случаи, може би, към месец – месец и половина някъде. Зависи... Този проект, върху който работя в момента е метър и двадесет.

BG Art Class:

Големичка. Тази скулптура от глина ли е?

Йоанна Николова: Да, от глина е.

BG Art Class:

Задават ви само темата, по която правите скулптурите си?

Йоанна Николова:

Да, дават ни тема. Сега правих една творба на тема “Доброволчество” – жена, седнала на пейка, около която има много котки.

BG Art Class:

А като ги правиш, ползваш ли референции – в смисъл, гледаш ли от нещо или ги правиш по въображение?

Какво те влече да правиш, извън това, което ти задават като тема за работа? Имам предвид, какво предпочиташ да правиш като фигури – хора, животни или по-абстрактни неща?

Йоанна Николова:

BG Art Class:

Нещо, за което повечето учители ни се карат, е, че не правим скици. Да, наистина от скиците можем да се водим и да натрупваме върху това, което сме направили първоначално... но аз работя по въображение. В повечето случаи трябва да се прави скица обаче, за да се доизясни нещо, а не в последния момент да се окаже, че нещо не трябва да е там и да преправяш, защото не си бил достатъчно съобразителен в началото.

BG Art Class:

С глината нали дори нещо да не е точно както трябва, пак можеш да го коригираш?

Йоанна Николова:

С глината винаги може, но ако се работи с твърд материал като дърво, мрамор или итонг...

BG Art Class:

И с итонг ли работите?!

Йоанна Николова:

Да, и от него се правят – на миналогодишната изложба имах една такава скулптура. Всеки работи с този материал, който му е приятен. Не ни задължават да правим нещо строго определено. 14 BG art class АПРИЛ 2012

Обичам да правя релефи, но другата ми страст са бижутата, които правя и извън училище.

BG Art Class:

От какъв материал правиш бижута?

Йоанна Николова:

Пръстенът, който ти показах, е от сребро. Първо се моделира от восък, после се дава на леяр, който го излива в калъпче, после ми го дава да си го дообработя, защото все остават някакви неточности по модела.

BG Art Class:

А ти с какво обработваш среброто? С какви инструменти?

Йоанна Николова:

Има една машинка – мултишлайф... ако разполагаш със средства и можеш да си я позволиш, е лесно, иначе няма как. Примерно, като работих сега скулптурата от дърво, ми беше супер трудно, защото първо, пънчето, върху което работих, беше някъде около 50х20 см и само с чук и длето работих, без никакви помощни инструменти – наложи се да я правя някъде към 2 месеца, защото е много трудно и нямам силата, която е нужна, за да я направя по-бързо. С чук и длето всичко става бавно... Преди

млади таланти

АПРИЛ 2012 BG art class 15

млади таланти

което беше много голяма гордост за мен... може би, защото винаги бях от учениците, които са в сянка. Винаги има един, който е фаворит и като си го харесат от самото начало, си го поддържат до края... и така, изведнъж да изпъкнеш сред „тълпата“, е малко трудно. Тези, които винаги бяха хвалени, според мен не заслужаваха да бъдат постоянно възнаграждавани.

BG Art Class:

Това не бива да те огорчава. Нали знаеш, че изкуството е нещо субективно – това, което за едни е хубаво, за други е грозно? Всеки пречупва нечие творчество през собствената си призма.

Йоанна Николова:

изяви и изложби всичко става в последния момент, но вече разбрах, че нещата няма как да стават в последния момент, защото не разполагаш с времето, необходимо за работа.

Тази година четирима от преподаватели ни се смениха и стана така, че досега са ни учили на едно нещо, идва нов учител, който ни казва “Не трябва да правите така!”. Кое по-напред да направиш? Има хора, нали, които се нагаждат бързо, обаче аз не съм от тях... но понякога май трябва.

BG Art Class:

Не се ли знае предварително кога ще бъдат тези изложби?

Можеш ли да се сетиш за някаква случка, която искаш да разкажеш?

Йоанна Николова:

Уж се знаят, но в повечето случаи ни казват 5 дни преди събитието... един пълен хаос! Като беше изложбата сега, в последния момент се окачваха работите... а моите не знам защо не ги бяха закачили изобщо и се наложи аз да си ги закачам, за което имам неизвинени отсъствия в училище... Много хубави станаха работите ми, дори ме похвалиха, 16 BG art class АПРИЛ 2012

Да, сещам се за една случка – бях на около 10 години и в основното училището дойде един художник-илюстратор на детски книжки. Тогава госпожата ни

млади таланти

подготвяше за кандидатстване и му представи тези, които уж щяха да кандидатстват в такова училище. Представи ги като нейната гордост. Понеже знам, че и аз съм от тези, които ще кандидатстват, а тя не ме представи на художника, на мен ми стана много мъчно. И се разплаках. Бях обидена на учителката, но като видя колко съм се разстроила, даже лично ме представи на въпросния художник. Друго, което се сещам да разкажа е, не конкретна случка, а за мястото, където правим скулптурите. Като леем калъпи, винаги всички сме абсолютно омазани, изцапани от горе до долу, приличаме на общи работници. Няма изчистване, особено, когато правим отливки от восък.

мултишлайфовете – един като включи ъглошлайфа и четирима като включат мултишлайфовете, и нещо друго, става много голяма дандания. А пък когато лях от автокит, беше страшна воня, мирише много неприятно... за всички, които не са свикнали, де. Няколко дни след това от общината дойдоха някакви инспектори, които бяха ужасени. Ние им обяснихме, че работим, а това е част от работния процес и няма как да се избегне миризмата. После са казали, че е забранено да се работи с такива вещества - нали сме деца, ще се натровим. Отговорили са им: “Те са си избрали тази специалност, те са си поели риска”.

BG Art Class:

И като ви видят някъде така, хората викат “горките деца, цял ден са работили някъде!”...

Йоанна Николова:

Да, жените, които почистват, винаги казват: “Какво правите тук? Ще каже човек, че е някакъв завод!”. По цял ден се чука, блъска, бръмчи... точно като се включат

Сега ще разкажеш ли нещо за картината, която сме показали в списанието?

Йоанна Николова:

Идеята ми хрумна при едно посещение на село. Както знаеш, там хората само работят, те не си почиват. Трябваше с баща ми да ходим при един негов приятел, пъдар, който търсихме по полята. Това беше моето АПРИЛ 2012 BG art class 17

млади таланти

BG Art Class:

Отдавна ли си правила тази картина?

Йоанна Николова:

вдъхновение, защото имаше много хора, които работеха. Хората на село никога не си почиват и никога не се оплакват от това, което вършат. Точно тази гледка ме провокира да направя картината.

BG Art Class:

Там на място ли си скицира идеята или после по въображение работи?

Йоанна Николова:

Скицирах хората, които не бяха в народни носии, разбира се. Смятах да направя и някаква воденица на заден план. На село има много стара воденица, обаче после реших, че това е достатъчно. 18 BG art class АПРИЛ 2012

Преди 2 години. Тя е и една от любимите ми. Направена е върху мукава. Мога малко да разкажа и за технологията на работа – значи, мукавата се грундира с латекс – 4 до 5 ръце, в зависимост от гъстотата на боята. Най-важното е, че трябва да се изчакват всички пластове да изсъхнат преди да се нанася следващ слой, иначе мукавата ще се напука. След като вече всичко изсъхне (намазали сме я с латекса), се шкури. Трябва много да се внимава да не се прешкури, защото работата може да замине на вятъра. Като се изшкури много хубаво, трябва да е равна като стъкло. После се минава отгоре с черен акрил. След това рисунката, която е направена, се сканира и напечатва на паус. След като е изпринтена, всички контури един по един се повтарят отгоре на пауса. После я обръщаш с лице към мукавата и отгоре отново всичко се повтаря с химикал, за да може химикала или молива, с който си го правил, да се отпечата на мукавата. И от там започва голямата работа... с игла. Техниката е найважното нещо в тази работа. В последно време обаче си падам по по-абстрактните работи...

BG Art Class:

Като каза “абстрактни” и се сетих да те попитам отново

млади таланти

за бижутата. Само за себе си ли ги правиш?

Йоанна Николова:

Не, винаги ги правя по повод. Всичко зависи от настроението и от това, как е минал денят ми. Това, което ми се случва, ме кара да рисувам или започвам да мачкам пластелина...

Йоанна Николова:

Да, различни са... обаче мама нещо не е особено съгласна, казва ми: “С такова хубаво нещо си се захванала, ще учиш криминология сега!”. Не съм се насочила още към нищо конкретно, но много ми се иска и да уча в Италия.

BG Art Class:

Италия? А език знаеш ли?

Йоанна Николова:

Ясно. А какви са ти плановете за бъдещето? Свършва училището и после какво следва?

Уча италиански сега. По принцип го учих от 8-ми до 10ти клас, но прекъснах, защото програмата ни е такава... обаче сега продължавам. Много искам да говоря с някого, защото езика е просто говорене и преповтаряне на нещата, които знаеш, за да не ги забравяш. Без практика всичко се губи.

Йоанна Николова:

BG Art Class:

Смятам да продължа образованието си в художествената в София, но може и да се насоча към криминологията.

Съгласна съм с теб. Много ти благодаря за този разговор. Пожелавам ти успех в попрището, което си избереш и се надявам да се чуем при някоя следваща твоя изява. Но накъдето и да се насочиш, не се отказвай от изкуството и продължавай да се развиваш!

BG Art Class:

Тук вече ме изненада! Как така от изкуството отиде към криминологията?

Йоанна Николова:

Не знам, но са ми много интересни – в известна степен решаването на случаи е като картините, винаги има нещо, което остава недоизказано. Не съм решила още какво точно да бъде, още се лутам.

BG Art Class:

Изненадах се, защото сферите са много различни, иначе няма лошо. С такъв плам говориш за изкуството, че нямах съмнения към какво ще се насочиш в бъдеще. АПРИЛ 2012 BG art class 19

бг таланти

“Моето момиче” Художник: Калоян Стоянов http://kaloqnstoqnov.deviantart.com http://100qnov.blogspot.com koko20spoko@abv.bg

20 BG art class АПРИЛ 2012

литература

На пролетния панаир на книгата в НДК ще можете да си закупите новата книга на писателя Бранимир Събев и да получите автограф от него на щанд №1. 22 BG art class АПРИЛ 2012

литература

В брой 42 на списанието очаквайте интервю с писателя Бранимир Събев и представянето на новата му книга „Човекът, който обичаше Стивън Кинг“ сборник с разкази на ужасите. В този брой ще имате възможност да прочетете един от разказите на автора - „Цикъл“.

Бранимир Събев е роден на 16 септември 1981 г. в гр. Свищов. Завършва магистратура „Финанси“ към Стопанска академия „Д. А. Ценов“ в родния си град, след което завършва и втора магистратура „Журналистика в печатните медии“ към Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Започва да пише от 2001 г. През май 2007 г. печели първо място в националния литературен конкурс на Софийския университет и Фондация „Св. Климент Охридски“ за криминалния разказ „Арлекин“. Няколко месеца по-късно взема приза за трето място в раздел белетристика на литературния конкурс на Шуменски университет „Еп. Константин Преславски“ за разказите „Видеокасети“, „Дамско хапче“ и „На военна комисия“. Това е и годината, когато неговият разказ „Към Ада“ е отличен с поощрителна награда за много добро представяне в бургаския конкурс „Изкуство против дрогата“. През месец май 2010 г. грабва за втори

път голямата награда в конкурса на Софийския университет за своя разказ „Човекът, който обичаше Стивън Кинг“, с което става единственият, печелил два пъти престижния приз. Отличен е и с награда в Копнежа на Фондация „Човешката библиотека“ за есе на тема „Книгите, които ме промениха“. Негови публикации присъстват в официозите в родния Свищов – „Дунавска зора“, „Дунавско дело“, „Алма матер“. Автор на сборника с хорър-разкази „Хоро от гарвани“ и на The Dark Corner, един от най-престижните читателски блогове в България. Негови творби са отпечатвани в сп. „Terra Fantastica“, в-к „Телескоп“, „Литературен вестник“, присъстват в сборниците „Антология Буквите 2004“, „Литературно ателие 2007“, „Златен Кан 2009“. Чест гост в реалити романите, излъчвани всяка неделя от 16 часа по радио „София“, участвал до момента в пет от тях. Пише ревюта на книги за културния портал Словеса.нет. АПРИЛ 2012 BG art class 23

литература

Цикъл На Христо Пощаков

атанинската машина спря да

се върти с влудяващ слуха звук, сякаш виеше бито куче. Адските й светлини изгаснаха, а железните врати се отвориха широко като пастта на дракон. Плахо пристъпих напред – отново бях в мрачната пещера със светещи стъкла по стените… Защо изобщо ми трябваше да влизам в това дяволско чудо? Някой ме чакаше отвън, преградил пътя към изхода. Това бях… аз. Вдигнах забралото на шлема си и с почуда заразглеждах своя брат-близнак, за който не бях и подозирал. Бяхме абсолютно еднакви – и на ръст, и като телосложение, едни и същи тъмни коси и още по-тъмни очи. И най-вече – еднакви лица. - Братко? – осмелих се да попитам аз. Той се изсмя. Беше облечен в странни зеленикаво-кафяви дрехи, позволяващи му да се слее с горския гъсталак, а в ръце стискаше странен предмет, направен от дърво и метал. Досетих се, че е оръжие. - Не точно – отвърна ми той с гърлен, дрезгав глас. – Аз съм ти и ти си аз… абе, сложно е за обяснение.

24 BG art class АПРИЛ 2012

Бавно кимнах – ясно, сега разбрах. Това бе изпитание – просто не е трябвало да докосвам това дяволско нещо. Господ искаше да изпита вярата ми, изправяйки ме сам срещу себе си. Е, аз нямаше да го разочаровам. - В името на Бога и папа Урбан! – извиках аз, спуснах забралото и налетях на двойника си, стиснал здраво меч и щит. Той се отпусна на едно коляно и насочи оръжието си към мен. Зверски грохот раздра слуха ми и рояк свирепи метални стършели излетяха един след друг към мен. Не можех да ги видя – толкова бяха бързи. Ала за жалост ги усетих – те раздробяваха доспехите ми, костите, плътта… Отблъснат свирепо, паднах назад, облян в кръв и тъмна пелена се спусна пред очите ми. - Глупак – поклати глава войникът, сложи нов пълнител и пристъпи към съоръжението. Машината на времето спря своя главоломен бяг и пултовете помръкнаха. Горкият ми двойник – ходил е да отвоюва Йерусалим и се е натъкнал на устройството, което го е засилило

литература

в наши дни. Каква ли награда ще ми дадат за това, че го открих? Та това нещо фундаментално ще промени цялото човечество! Ах, веднъж да се върна в Карлово, така ще се напия с аверите от поделението… Металните врати изсъскаха и пристъпих напред. Мамка му! Пак бях в шибаната пещера с фосфоресциращи кристали по стените! О, по дяволите… Той стоеше пред мен и ме изучаваше с неодобрително изражение. Беше абсолютно копие на мен самият с две разлики – беше рус и по-слабичък. Иначе всичко останало, най-вече лицето – едно към едно. Дрехите му бяха от някаква странна материя, черни, прилепващи по тялото, сякаш излезли от футуристичен филм от рода на Стар Трек. На колана му имаше кобур с бластер. Трябваше да го убия, преди той мен! Насочих калашника и започнах да стрелям. Двойникът ми светкавично натисна някакъв бутон на колана си и около него се образува странен, прозрачен мехур, подобен на сапунените, които правехме като деца. Куршумите замръзваха на сантиментри от него. Той поклати глава и измъкна бластера от кобура. Затворът на автомата ми изщрака на празно. - Fuck – едвам успях да кажа. Русият стреля и залпът отнесе главата ми. Темпоралният виатор спря въртенето си и индикаторите потъмняха. Зачаках с изваден бластер и ръка на бутона, активиращ рефлектора. От другата страна щяха да ме посрещнат подобаващо – бях напълно сигурен в това. Хидравликата се активира и пристъпих напред, в Храма на Предците с първичните банки памет, сияещи от стените успокоително в мрака. Той приличаше на мен, поне в лице,

ала и силно се различаваше. Първата разлика бе кожата му – вместо с нормален телесен цвят, тя бе оцветена в яркочервено, като на демон от пра-митологиите. Косата му бе дълга, черна и чуплива, падаща свободно по гърба. Носеше плащ, а дрехите му бяха странна комбинация от моите и тези на древен римски гладиатор. - Кой си ти? – не се сдържах аз. – Какво си? Двойник? Брат-близнак? Клонинг? Мен самият? Той тъжно поклати глава. - И да, и не, и всичко, и нищо. Гласът му бе невероятно мелодичен, омайващ, хипнотизиращ. - За какво е всичко това? – попитах го. – Защо са тези пътешествия във времето? Каква е целта, какъв е смисълът? Отговори ми! - Ти сам вече знаеш отговора – рече той. Изревах, включих рефлекторния екран и започнах да стрелям с луксеонния излъчвател. Той измъкна лъскава метална дръжка и от нея излезе дълго лазерно острие с цвета на кожата му. Започна да отбива изстрелите ми, връщайки някои обратно към мен – екранът ги отразяваше встрани. Двойникът ми протегна длан напред и почувствах как бутонът на колана изщрака, изключвайки силовото поле. Явно владееше непознати досега умения. Последният ми изстрел се върна от меча му и ме прониза право в гърдите. Паднах и не станах повече. Лордът пристъпи напред и замахна с острието, отсичайки парче от машината. Продължи да удря бързо, отмерено и целенасочено, докато превърна чудото на техниката и мечта на поколения хора в димяща купчина боклук. После изключи острието, вдигна качулката на плаща си и напусна пещерата. АПРИЛ 2012 BG art class 25

бг таланти

Художник: Славян Стоянов - kreksofin http://kreksofin.blogspot.com http://kreksofin.hit.bg e-mail: kreksofin@gmail.com

26 BG art class АПРИЛ 2012

бг таланти

„под прикритие“ Художник: Андрей Каменов - а.к.а. Dragon_Phoenix

АПРИЛ 2012 BG art class 27

кино ♦ Източници: http://www.imdb.com http://www.cinefish.bg

Сюжет

трейлър на филма можете да гледате ОТ тук

ю Грант записва първото си участие в анимационен филм озвучавайки ролята на брадатия капитан на пиратите – невъобразим ентусиаст, който продължава да търси големия успех. С лудешки екипаж зад гърба си и с почти никакъв шанс да спечели срещу своите най-големи конкуренти, капитанът не се отказва от мечтата си да бъде обявен за „Пират на годината”. Нашите герои поемат на пътешествие от бреговете на екзотичния Кървав остров до мъгливите улици на Лондон. По пътя те са принудени да се сражават срещу зловеща кралица, да се съюзят с усмихнат млад учен и никога да не се отказват от това, за което си мечтае всеки всеки пират – приключението!

28 BG art class АПРИЛ 2012

кино Технически данни: Жанр: Приключенски, 3D анимация Режисьор: Питър Лорд, Джеф Нюит Сценарий: Гидиан Дефо Озвучен от: Хю Грант, Салма Хайек, Мартин Фрийман, Дейвид Тенант и други Премиера в България: 06.04.2012

и още за “пИРАТИТЕ!”

интересни факти

ворческият екип на „Пиратите! Банда неудачници“ се състои от 525 души, включително 33 аниматори и се разполага на 41 снимачни площадки в 4 студия. Пиратският кораб е изцяло ръчна изработка, изграден е от 44,569 отделни части. Конструирането му е отнело 5000 часа, а финалният проект тежи 770 паунда. Корабът е дълъг около 14 фута и е с височина 15 фута. Когато екипът на Aardman се опитал да премести пиратския кораб от едно студио в друго, натоварили на колела цялата конструкция (тежаща около тон) и я придвижили през няколко изключително тесни коридорчета. След като с огромни усилия навигирали по тесните завои, без да го повредят или счупят, членовете на екипа най-накрая стигнали до двойната врата, през която трябвало да мине кораба... но тя се оказала прекалено тясна. Тъй като връщането назад

било невъзможно, те взели трион и срязали дупка в касата на вратата! На вратата на капитанската каюта има вход за папагал, като вратичка за домашна котка. Направени са 140 чиф та очи за основните членове на пиратския екипаж. 70 създатели на макети са направили 250 кукли. Включително 9 главни пирати от екипажа, 23 второстепенни пирати, 55 специални герои, 112 различни персонажи и още! Специално наетият за филма стъклар духач е изработил редица миниа тюрни бутилки, лампи, чаши и други посуди, всяка от които е правена по поръчка.

АПРИЛ 2012 BG art class 29

I can too

I Can Too И Аз Мога

а много от Вас тази визия с популярни личности може би е вече позната. „С тениска I Can Too – носиш НАДЕЖДА” е съвместна ини циатива на фондация И АЗ МОГА и хора от различни браншове, които биха желали да провокират гражданското общество към промяна. Да накарат всеки един да се почувства способен да промени света около себе си към по-ДОБРО, с това което МОЖЕ най-добре.

Дизайнерите от banda,

които неуморно предоставят идеите си на И АЗ МОГА, създават тази инициатива. Studio Proto, които на доброволни начала снимат всички лица на I Can Too, също се включват в нея, а външната реклама в лицето на Метрополис груп, КРИВИЦКИ И СИЕ в лицето на Румен Кривицки, в. "Марица", Атум Реклами, Тракия Билборд ООД, предоставят рекламните си позиции за популяризирането й.

В момента I Can Too работи

над изграждането на Център за деца с аутизъм. В резултат на две годишни усилия, Община Пловдив предоставя на I Can Too пространство от 400 кв.м, напълно безвъзмездно. Както всички инициативи на организа цията, така и тази цели не толкова набиране на средства, колкото е обръщение към всички хора - да се включат при създаването на Центъра за деца с аутизъм 30 BG art class АПРИЛ 2012

(с контакти, идеи; с работа и материали; с предоставянето на част от пространство / магазин, бизнес сграда, офис/ за предлагане на аксесоари I Can Too; с sms на 1415 и тел. 09005 1415; или с дарение), с което ще дарят НАДЕЖДА на много деца. Всички заедно, можем да сме посланици на Надеждата.

Тениски на НАДЕЖДАТА

обличат световни звезди – холивудският актьор Долф Лундгрен, рок музикантът Мат Соръм (барабанист на Guns N’ Roses и Velvet Revolver), както и други много спе циални за нас хора, които ни подкрепят. На сайта www.icantoo.eu можете да проследите създаването на Центъра, a бюджета за ремонтните дейности може да получите, като ни пишете на: info@icantoo.eu Благодарим Ви!

За контакт:

Фондация И АЗ МОГА: гр. София, ул. Гурко 12, ет. 7, офис 34 тел.: + 359 2 937 78 62 www.icantoo.eu Facebook: I Can Too

Дарителска сметка:

Фондация И АЗ МОГА ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ България IBAN:BG15BPBI79421080910101 SWIFT (BIC): BPBIBGSF

бг таланти

Davy Jones Художник: Даниел Алеков www.dancakes.com www.memod.deviantart.com e-mail: dan@dancakes.com

32 BG art class АПРИЛ 2012

бг таланти

АПРИЛ 2012 BG art class 33

арт

♦♦ Автор: Краси Алексиева ♦♦ За контакт: http://www.vazrazdane-gallery.com

Галерия „Възраждане“ в Пловдив представя изложба скулптура на Анна Покровнишка Любопитни факти из живота на галерията: - В периода до 30 август 2011 г. са експонирани над 375 изложби, средно по 23 изложби на година. - За сезона 2010-2011 галерията има 45 открити изложби. - Показани са над 9050 произведения на изкуството. - Посетили са ни над 100 000 души. - Тридесет и девет художници са дебютирали в галерията. - За първи път в Пловдив са показани над 110 автора.

34 BG art class АПРИЛ 2012

арт

На 24.04.2012 година в галерия „Възраждане“ в Пловдив ще се открие изложба скулптура на Анна Покровнишка. Изложбата ще продължи до 08.05.2012г. Това, което прави Анна Покровнишка ярко отличима и силно въздействаща авторка, е нейната, във висша степен, силна фантазия. Анна експериментира смело и много убедително не само с формата, но и с материалите, от които създава своя уникален свят. В нейните персонажи има нещо космично – и като форма и като внушение. И в същото време излъчват мек хумор – особено животните. Оригиналните авторски хрумвания в цветовете, композициите и фигураликата спомагат за обобщението на един силно персонализиран творчески акт. Всичко е направено с обич, нежност и такт, и зрителят се чувства уютно, забавно – като в качествено приключение.

АПРИЛ 2012 BG art class 35

арт

36 BG art class АПРИЛ 2012

арт

Анна Покровнишка е родена през 1971г. в Благоевград. През 1996 г. завършва “Педагогика на обучението по изобразително изкуство” във факултета по изкуства към ЮЗУ “Неофит Рилски”, а през 2006 г. магистърска степен в СУ “Св. Климент Охридски” - София. От 2001 г. преподава като хоноруван асистент по скулптура в ЮЗУ “Неофит Рилски”, а от 2004 г. е на постоянен трудов договор след спечелен конкурс за асистент. Член е на СБХ от 2007 г. Има осъществени три самостоятелни изложби и множество участия в общи такива и симпозиуми. АПРИЛ 2012 BG art class 37

вижте също И брой 40, в който ни гостува Велислава Господинова

Ние ценим мнението на читателите си

ече всеки читател на списание „BG Art Class“ може да изкаже мнението си в специално отворена за целта тема във форума, да даде предложения как списанието да стане по-добро, да каже какво му харесва или не му харесва в сегашния му вариант. Очакваме да разберем какво още бихте искали да включим в следващи броеве, с кой български художник, писател, поет, музикант, актьор или друг български талант бихте искали да направим интервю, кои материали са ви харесали и кои не са. Какво още би ви било интересно да прочетете на страниците на списанието. За да отидете в темата, в която можете да напишете мнението си, кликнете на този линк: тема за мнения А най-интересните коментари ще бъдат публи кувани и в списанието. н

м ме

Оч

ва к а

и ен

в та