BG Art Class #48 by Evgeni Todorov

Брой #48 - Май 2013

Галерия “Възраждане“ представя...

Разпространява се безплатно!

съдържание

брой 48:

За списанието .................................... 03 Родени през май ................................ 04 Творба от Александър Наничков . .... 10 Творба от Кирил Станчев . ................ 12 Разказ от Коста Сивов и Адриан Лазаровски . .......................... 14 Творба от Даниел Алеков ................. 30 Галерия „Възраждане“ представя..... 32 Кино: за филма „Круд“ ....................... 68 I Can Too ............................................. 70

внимание!

В изданието може да има съдържание, неподходящо за лица под 18 годишна възраст!

За контакт: e-mail: bg_art_class@abv.bg

Корица на броя 2 BG art class МАЙ 2013

за списанието

48 Скъпи приятели, Броеве 46 и 47 на списанието бяха подготвени за издаване през есента на миналата година, но поради ред обстоятелства, не можаха да видят бял свят до този момент. Макар и с голямо закъснение и с найсърдечни извинения към гостите ни в тези два броя, най-после ще имате възможност да се насладите на наистина хубави материали, заслужаващи вашето внимание. Броевете след 47 ще започнат да излизат от Май 2013 година. Надяваме се да прекарате чудесни минути със списание BG Art Class. Приятно четене!

Освен от различни сайтове, от където можете да свалите или разгледате онлайн броевете на списанието, от миналата година вече имате възможност да разгледате изданието и на е-четци. Също безплатно можете да свалите броевете от следните библиотеки:

http://shop.myebook.bg

МАЙ 2013 BG art class 3

май

♦♦ Източник: ♦♦ http://bg.wikipedia.org ♦♦ http://detstvoto.net/

Родени през май

сен Ангелов Кисимов е български актьор и певец, роден на 3 май 1936 г. в Пловдив. Известен както с чудесните си роли в театъра („Необикновен процес“, „Сватбата на Фигаро“, „Осъдени души“, „Иванов“, „Чудо“), в киното („Понеделник сутрин“, „От нищо нещо“, „Бронзовата лисица“) и в телевизията („Рицарят на бялата дама“, „Дядо Йоцо гледа“), така и с успокоителния си глас в радиоефира („Час на слушателя“ по програма „Христо Ботев“ на БНР) и с незабравимите детски песни („Тече, всичко тече“, „Къде остана детството“, „Зайченцето бяло“, „Песен за хвърчащите хора“). Асен Кисимов представя първото българско развлекателно шоу — „Ейсън Чортън от Ямайка“ (1977 г.) и участва в редица моноспектакли. Един от тях е моноспектакълът „Великите поети на България“ — до края на живота си го представя над 700 пъти в страната и чужбина. Асен започва да играе със собствените си име и фамилия - Асен Кисимов. Поради големия успех, завистниците пускат слух, че той е роднина на Константин Кисимов и затова е протежиран. Асен продължава работа като Асен Ангелов, така стои името му в титрите на някои филми и като изпълнител на песни. И с това име става популярен. Радиошоуто „Час на слушателя“ го води

4 BG art class МАЙ 2013

като Бате Асен. И така е популярен. Градската легенда твърди, че на оплакването на млади актьори, че трудно се пробива, им е отговорено: „Какво ревете, засрамете се! Асен три имена направи, а вие по едно не можете.“. След като завършва тогавашната Първа Руска Гимназия „Калинин” в София, Асен е приет да следва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”, в класа на професор Георги Стаматов. Изпитът му в първата година от следването е през юни 1955 год., а на следващия месец Кисимов участва и за пръв път в кино-продукция - „Точка първа от дневния ред” е първият цветен български филм. Режисьор е Боян Дановски, по музика на Любомир Пипков. След изпита си в трети курс във ВИТИЗ, Асен играе и във втори филм – „Години за любов”, където е в ролята на „Борето”. През 1958 г. Асен Кисимов получава за първи път театрална роля, в която героят му участва в цялата пиеса. Става дума за постановката „След 20 години”, където той се превъплащава в „Коля”. През април 1959 се снима в трети филм: „Стубленски липи”, където играе „Ангел”. Същата година актьорът полага държавния си изпит по художествено слово във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”. До този момент Киси-

май

мов е участвал в 18 пиеси и 3 филма. След завършването си Асен Кисимов започва да играе в така одумвания тогава Драматичен театър Бургас и участва в сътворяването на Модерния Български Театър. Първата му „професионална” роля е тази на „Сашко” в пиесата „Барабанчица”. В Бургас той се запознава с режисьора Леон Даниел, когото смята за свой втори учител и участва в много негови постановки (”Сизиф и смъртта”, „Чудак”, „Вишнева градина” и много други), като „Вишнева градина” по Чехов е първата му роля в класиката. През началния сезон, откакто завършва ВИТИЗ, Асен изиграва три централни роли в пиеси на Леон Даниел и три при другите режисьори. Той смята това за голям шанс, защото е заварил най-силния период на театъра с режисьори като Леон Даниел, Вили Цанков и Юлия Огнянова, които според думите му правели нова драматургия с нови средства. През 1960 г. Кисимов участва в два филма – „Бъди щастлива, Ани!” и „Последният рунд”, а през 1961 година - във филма „Пленено ято”. През 1962 г. Драматичен театър Бургас е закрит след решение на Централния Комитет на БКП. Това е оповестено от тогавашния Министър на културата, който заедно със Завеждащия „Агитация и Пропаганда” лично закрива театъра. В знак на протест, Асен, заедно с още 23-ма свои колеги актьори (от общо 30), подават оставки и напускат Драматичния театър. По-късно, с помощта на заместник-министъра на културата Иван Башев, половината от протестиращата актьорска група успява да се премести в София. В годините след напускането на Бургаския театър, той продължава да играе в множество постановки на Леон Даниел в София - участва в над 30 спектакъла на талантливия режисьор. След завръщането си в София, Асен играе последователно от 1962 год. до 1965 год. в Театър „Българска армия”, после за кратко в Театър „Народна сцена”, от 1966 г. до 1972 г. в „Театър на поезията и естрадата” (по-късно превърнал се в Театър „София”), а от 1972 г. до 2003 год. отново в Театъра на Армията, както и

от време на време в Сатиричния театър и в „Театър 199“. От 1962 г. Асен Кисимов започва да разказва и приказки по телевизията и се превръща в едно от любимите лица на малките зрители. На Софийска сцена той продължава да жъне успехи в театъра. За ролята на „Учителя” в пиесата „Посещението на старата дама” по Дюренмат (с режисьор отново Леон Даниел), през 1963 г. Асен получава особено голямо признание от критиката. А на следващата година (1964) той получава Първа награда на Националния преглед на българската драма и театър за ролята си на „Николай” в пиесата „Необикновен процес”. Също през 1964 г. актьорът участва във филма „Тринадесетте дни” и започва да води радиопредаването „Часът на слушателя” по програма „Христо Ботев” на Националното Радио. Чрез него той получава прозвището „Бате Асен”, като в по-късните години от живота си често обича да се шегува, че децата вече го наричат „Дядо Бате Асен”. Той води това така задушевно и усмихнато предаване над 40 години - до смъртта си през 2005-та, затова и екипът на предаването решава да кандидатства за рекордите на Гинес като най-старото предаване, водено толкова дълъг период от един и същи човек. През 1965 г. Бате Асен се снима във филма „Понеделник сутрин”, където играе „Йордан”. Следват неприятности след едноединствено излъчване през 1966 г., филмът

МАЙ 2013 BG art class 5

май

на Христо Писков и Ирина Акташева е обявен за „ерес” и забранен, защото органите на цензурата по онова време приемат като заплаха поставените във филма въпроси и считат, че той осмива „комунистическите ценности” на българското общество през 60-те години. Специалисти смятат, че „Понеделник сутрин” е един от най-интересните и обсъждани филми, родени по време на тоталитаризма. В него на Асен Кисимов партнира Пепа Николова (в главната женска роля) и това е първата филмова роля за актрисата. „Понеделник сутрин” стои заключен повече от 20 години, а през 1988 година филмът отново излиза на бял свят. Тогава e и неговата истинска премиера. На церемонията за наградите на Съюза на Българските Филмови Дейци (СБФД) през същата година, той печели 3 отличия. „Понеделник сутрин” не остава незабелязан и извън България. Филмът минава успешно през трудната селекция на Берлинале 1989 и е включен в програмата на фестивала. През следващата 1990 г. той е забелязан и представен и на Международния Филмов Фестивал Ротердам (IFFR) в Холандия. През 2002 година „Понеделник сутрин” отново е селектиран от журито на Берлинале и е представен за втори път на Международния Филмов Фестивал в Берлин. През 1977 участва в поредния кино-филм – „Хора отдалече” на режисьора Никола Рударов. Кисимов представя и единственото по рода си в България дотогава развлекателно шоу „Ейсън Чортън от Ямайка” на Фестивала на хумористичната и сатирична

6 BG art class МАЙ 2013

песен „Златният Кос”, което предизвиква голям интерес. Това е, така да се каже, първото българско „шоу”-представление и е режисирано от брат му Иво Кисимов. 1992 г. започва с изключителен успех за Асен Кисимов. На 22 януари той изиграва ролята на евреина Хаим в постановката „Чудо” по Иван Радоев с режисьор Леон Даниел и музика на Кирил Дончев. Със същата постановка, на 25 и 26 юни България за първи път участва в най-престижния Европейски Форум за Драматургия — Биеналето в Бон, Германия. Форумът е основан от немския драматург Танкред Дорст и се организира на всеки две години. В него участват нови пиеси от цяла Европа, а селекцията е строго професионална. Постановката бива съпроводена от бурни аплодисменти и печели Първа награда, като актьорите са извикани 17 пъти на бис. През 1982 г. Кисимов озвучава с гласа си „д-р Щросмайер” от чехословашкия сериал „Болница на края на града” по Националната Телевизия, а на следващата 83-та година, пак на малкия екран, излиза българския телевизионен сериал „Рицарят на бялата дама”, в който той играе ролята на учителя по история – „Гърбатко”. „Рицарят на бялата дама” се излъчва по телевизията многократно по желание на зрителите. Успехът на малкия екран продължава и когато през 85-та се излъчва телевизионната постановка „Дядо Йоцо гледа” по Иван Вазов, където актьорът е в ролята на „дядо Йоцо”. През 1999 г. е премиерата на моноспектакъла „Небесен пратеник” с негово участие, по сценарий и режисура на Альоша Бехар. В този моноспектакъл Асен изиграва цели 17 роли за час и половина. Постановката се играе още два пъти през юни, като с това Кисимов отбелязва 40 години от завършването на ВИТИЗ и 50 години от стъпването си на сцената на Народния театър (актьо рът участва в пиесата „Идат нови борци” на сцената на същия театър едва 14 годишен). През 2000 г. Асен Кисимов се отдава на рецитали и доста пътува из страната, забавлявайки най-малките и представяйки своя моноспектакъл „Великите поети на България”. През март 2005 г. с Румен Жерев са пока-

май

нени от Българския Културен Институт в Будапеща да направят изложба и рецитал. До този момент, за 7 години, Кисимов е представил моноспектакъла си „Великите поети на България” общо над 700 пъти в училища, зали и театри, в България и чужбина. На 12 юли 2005 г. Асен Кисимов открива в Благоевград изложбата на приятеля си Румен Жерев „Изкуство + любов = Париж“, а по-късно и спектакъла на Камерния Оперен Театър в града, с което започват Дните на Френската Култура. Актьо рът-франкофон развълнува публиката със стихове на Веселин Ханчев, посветени на Франция и изпява няколко шансона. Вечерта се прибират с Румен Жерев, в чийто дом в Благоевград е отседнал на гости и щастливо мечтаят за бъдещите си начинания. Последните му думи, в утрото на 13 юли 2005 г. са свързани с това, че няма търпение да се срещне с децата и да види радостта и усмивките им.

Георги Атанасов

Маестро Георги Атанасов е български композитор и диригент, представител на първото поколение български композитори и основател на българското оперно изкуство. Автор е на 6 опери - нещо невероятно за тогавашните условия. Той написва и други произведения: малки детски оперети, които дълго време задоволяват нуждите

на детската и училищната самодейност, песни, маршове, детски песнички, пиеси за пиано и др., но творческите му интереси са насочени почти изцяло към операта. Условията, при които работи маестро Атанасов - второто и третото десетилетие на 20-ти век - са изключително трудни и цялото му творчество е плод на безкрайната му любов към музиката. С много усилия и жертви той успява да завърши своите 6 оперни произведения, които не само поставят начало на българското музикално творчество от този вид, но и в продължение на много години отговарят на нуждите на българския оперен репертоар. От шестте му опери три са на битова и три на историческа тематика. Маестро Атанасов започва да твори под силното влияние на италианската опера, по-късно акцентира върху народностния характер на произведенията си, а в последните си творби се стреми към един по-съвременен музикален език и по-ново отношение към проблемите. Маестро Георги Атанасов е роден на 6 май 1882 г. в Пловдив. Детството му е съпътствано от мизерия и недоимък. От малък проявява музикалното си дарование и една случайност му помага да започне първите си уроци по пиано при композитора Панайот Пипков, който безплатно обучава останалото без родители момче. На 15-годишна възраст започва да учи музикална теория, тромбон и пиано в Букурещкото музикално училище.

Свири на тромбон в Букурещкия оперен оркестър. По това време прави и първите си композиционни опити. За съжаление, не успява да завърши и се връща в България през 1898 г. През 1901 г. заминава за Италия, където следва композиция и контрапункт при Пиетро Маскани в консерваторията в Пезаро. През 1903 година завършва с титлата „маестро ди музика“. Отново се завръща в родината си и започва да работи като капелмайстор в Хасково, Карлово и Пловдив до 1914 г. когато се мести в София. Назначен е за капелмайстор на Гвардейския оркестър в София (1914-20; 1923-26) и във Военното училище (1920-23; 1926-31). Работи и като диригент на оркестъра на Софийската опера (1922-23). Изнесените почти сто симфонични концерта с Гвардейския оркестър утвърждават маестро АтанаМАЙ 2013 BG art class 7

май

сов като най-значимия диригент в България от 1920-те години. Те дават възможност на българската аудитория за първи път да се докосне до композитори като Бетховен, Вебер, Моцарт, Бах, Чайковски, Глинка, както и до произведения на български композитори като Никола Атанасов (Симфония № 1, 1918), Панчо Владигеров (Първи клавирен концерт, 1920), Добри Христов, Петко Наумов, Саша Попов, Ана Тодорова и други. Първата си опера — „Борислав“, маестро Атанасов написва през 1911 година по едноименната драма на Иван Вазов. Шест години по-късно той създава втората си опера, вече с битов сюжет — „Гергана“, която десетилетия наред се ползва с успеха на най-популярните оперни произведение у нас. По-късно Атанасов написва още две битови опери — „Запустялата воденица“, либретото е от Александър Морфов и „Цвета“ — по сюжета на нашумялата тогава драма „Македонската кървава сватба“ от Войдан Чернодрински. Другите две опери на маестрото отново са с исторически сюжет — „Косара“ (1926) по либрето на Боян Дановски и „Алцек“ (1930) по либрето на Петър Карапетров. „Косара“ и „Алцек“ са написани със значително по-сложна композиционна техника и сравнително по-трудно са били приети от широката публика. Значителна роля в българския музикален живот от онова време са играли и другите произведения на композитора, особено малките детски оперети „Болният учител“ (1909), „За птички“ (1911), „Самодивското изворче“ (1912), „Златното момиче“ (1914), „Малкият герой“ (1915), а също така и неговите песни и маршове. Атанасов има заслуги и като оперен и симфоничен диригент.

Салвадор Дали

Салвадор Фелипе Хасинто Дали и Доменек, известен с артистичното си име Салвадо̀р Далѝ, е испански каталунски художник сюрреалист, автор на световноизвестни произведения в областта на живописта, графиката, скулптурата, бижутерията, филми и книги. Дали има силно въображение и понякога необичайно пове8 BG art class МАЙ 2013

дение със забележителна склонност към нарцисизъм и мегаломания, които имат за цел да привлекат общественото внимание. Неговият ексцентризъм понякога привлича повече внимание от самото му творчество и критиците го тълкуват като рекламен трик. Дали проявява любов към всичко, което е позлатено, и прекомерна страст към лукса и ориенталската мода. Той дори си измисля арабско потекло. Салвадор Дали е роден на 11 май 1904 година във Фигерас, Каталония, Испания. Той получава първоначалното си художествено образование в Общинското художествено училище. През 1916 г. открива модерната живопис по време на лятна ваканция в Кадакес със семейството на местния художник Рамон Пичот, който редовно пътува до Париж. През 1917 г. бащата на Дали организира в семейната им къща изложение на рисунките му с въглен. През 1919 г. Дали прави своята първа публична изложба в общинския театър във Фигерас. През 1922 г. Салвадор Дали се мести в Мадрид, където учи в Академията по изящни изкуства „Сан Фернандо“. През 1924 г. той илюстрира книга за първи път. През същата година е затворен за 35 дни в Жирона по обвинение в подривна дейност. През 1925 г. прави самостоятелна изложба в Барселона, която привлича общественото внимание и получава противоречиви отзиви. През 1926 г. е изгонен от Академията малко преди последните си изпити заради изявление, че никой от факултета не е компетентен да го изпитва. През 1931 г. Дали рисува една от най-известните си творби, „Упорството на паметта“, което въвежда сюрреалистичен образ на меки, разтопени часовници. Общата интерпретация на картината е, че меките часовници са отхвърляне на предположението, че времето е твърдо и определено. В Испания избухва гражданска война и Дали напуска страната. Сключва контракт с много богатия английски колекционер Едуард Джеймс, който помага на Дали да се появи в света на изкуството чрез закупуване на много от неговите произведения и като го подпомага финансово. През декември

май

се появява на корицата на списание Таймс. Рисува „Есенен канибализъм“ и „Мека конструкция с варен боб: предчувствие за гражданската война - 1936“. Благодарение на Стефан Цвайг, през 1938 година Дали се среща със Зигмунд Фройд. Фройд е вече болен по това време и Дали прави много портрети на известния психоаналитик. През септември 1938 г. Салвадор Дали е поканен от Габриел (Коко Шанел) в къщата ѝ „Ла Пауса“ на Френската Ривиера. Там той рисува множество картини. През 1940 г. докато Втората световна война разкъсва Европа, Дали и съпругата му Гала се оттеглят в Съединените щати малко преди нацистката инвазия, където живеят в продължение на осем години. Те успяват да избягат, тъй като на 20 юни 1940 година са им издадени визи от Аристид де Соуса

Мендес, португалски консул в Бордо, Франция. Салвадор и Гала Дали преминават в Португалия и впоследствие от Лисабон до Ню Йорк през август 1940 година. В края на кариерата си Дали не се ограничава само с живописта, но експериментира с много необичайни или нови медии и процеси. Много от произведенията му са вградени оптични илюзии, отрицателно пространство, визуални каламбури и други визуални ефекти. Той също така експериментира с поантилизъм и стереоскопични изображения. Той е сред първите художници, които използват холография по художествен начин. През 1972 г. галерията „Нийдлър“ в Ню Йорк излага холограмите на Дали. Умира в родния си град на 23 януари 1989 година от сърдечна недостатъчност. МАЙ 2013 BG art class 9

бг таланти

„Darkelf Matriarch“ Card art for dream reactor http://www.spellweaver-tcg.com Dreyla, Ruthless Opressor https://www.facebook.com Художник: Александър Наничков, a.k.a. Inca www.tsabo6.deviantart.com www.artofinca.com e-mail: artofinca@gmail.com

10 BG art class МАЙ 2013

бг таланти

„спомен от корфу“ маслени бои, 48 х 40 см Художник: Кирил Станчев http://www.kirilart.com

12 BG art class МАЙ 2013

специален гост

вижте също И брой 47: интервю с Коста Сивов

литература

Част 2

♦♦Коста Сивов ♦♦Адриан Лазаровски

Вовини Първата част на разказа можете да прочетете в брой 47.

риана дойде в съзнание и без да отваря очи, помисли, че всичко е било един лош сън. Лежеше на нещо меко и удобно, а под главата й имаше копринена възглавница. В помещението миришеше на роза и мед. Беше тихо. Всичките притеснения за смъртта на семейството й се изпариха. Едноокият уродливец, мръсният кораб, демоничните създания, изникнали от дълбините на океана, явно бяха само игра на съзнанието й. Въпреки това обаче, тя се страхуваше да отвори очите си. Не знаеше каква нова изненада може да се крие зад тях. Някога играеха с брат си на една игра, в основата, на която бе мижането, но тази игра бе отдавна забравена в детските й години, когато всичко бе много по-лесно и безопасно от сега. - Добре дошла в света на живите. – чу ясен мъжки глас, идващ някъде над нея. –

14 BG art class МАЙ 2013

Знам, че си будна. Не е нужно да се правиш на заспала. Усещам ударите на сърцето ти, помирисвам дъха ти. Жената отвори сините си очи и видя висок и красив мъж, облечен в черни дрехи от ламе. Усмивката му я караше да стане и да разкъса нежната нощница, която бе направена сякаш от паяжина, и да се отдаде на него. На този спасител, който по някакъв начин я бе измъкнал от ръцете на Ада и бе излекувал раните й. Бе готова на всичко за него, дори и да поискаше живота й, тя нямаше да може да му го откаже. Намираше се в неголяма стая, на чиито стени бяха закачени кожи от най-различни животни. По пода имаше червено-черни килими, навярно струващи цяло състояние. Няколко малки маси бяха поставени във всички ъгли и върху тях горяха сребърни свещници. Криана осъзна, че в помещението няма прозорци, но после размисли и предположи, че те са скрити зад кожите, висящи от стените. Въпреки липсата на дневна светлина, беше светло и приятно.

литература

Пламъкът от свещите й действаше успокояващо. - Здравей, принцесо моя. – каза й непознатият, но думите му вече не бяха човешка реч, а по-скоро змийско съскане. „Вовин?“, помисли си тя. Не, не можеше да бъде. Вовините бяха различни... грозни... противни. А този тук бе прекрасен. Сигурно й се бе сторило, защото следващите му думи отново си бяха нормални: - Навярно се питаш къде се намираш и кой съм аз. Наистина това бяха едни от въпросите, които живо я интересуваха, но нещо в съществото на странника я караше да се безпокои. Устните му бяха тънки и перфектни, езикът му не се виждаше, а в очите му гореше огън. Гарвановочерната му коса сякаш бе изобретена от могъщ магьосник. Целият приличаше по-скоро на видение, отколкото на жив организъм. Криана бе чувала легенди за призраци, бродещи по земите на смъртните, но никога не бе вярвала в тях. Този свят бе за живите и подобни демони и духове трябваше да си останат в дебелите книги, които майка й някога обичаше до болка. За миг си спомни за нея, жената Рина, иконата на мъдростта и логиката и титуляр в племенния съвет. Дори и гордите мъже не се срамуваха да поискат съвета й или да попитат за мнението й. - Дали ще задоволите любопитството ми зависи единствено от Вас. – промълви Криана, която бе наследила небесна красота от богиньоподобната си майка. Силите й се бяха завърнали. Усещаше тялото си отпочинало и свежо. – Аз съм гост тук и не е учтиво да изисквам отговори на каквито и да било въпроси. Мъжът беше стъпил върху огромно кресло, покрито със скъп червен плат, в който бяха втъкани рубини и ахати. Изглеждаше странно, но не и нелепо. Сякаш ръцете и раменете му бяха отпуснати върху невидими въжета и той се рееше в пространството. Това е само илюзия, създадена от светлина и сенки, помисли си младата жена. - Държанието Ви ми подсказва, че произлизате от знатен род. – каза непознатият. – Навярно сте дъщеря или съпруга на бла-

городник? Криана не сметна за нужно да лъже. Имаше нещо в този мъж, което я караше да смята, че той ще разбере, ако го направи. - Баща ми беше един от Големите южняци в Кеми. Наричаха го Горо. - Горо ти е баща? – учудено попита странникът. - Беше. – сълзите потекоха по бузите й. Мъжът скочи от стола и забърса влагата от лицето й с кърпичка. Този му жест направи добро впечатление на жената. Добрите обноски бяха рядкост в днешно време. - Не тъжи, дете. – каза мило непознатият. Дете!, учуди се Криана. Та той изглежда по-млад от мен. - Познавали сте баща ми? – запита тя. - Бях близък с него и майка ти. Преди доста години, когато все още бях чирак по вашите земи. Младата жена не намери за необходимо точно в този момент да разпитва за подробности. Най-важното бе, че се намираше на сигурно място и нищо не я застрашаваше. Колко малък бе светът. В един миг си в ръцете на непознати насилници, а в следващия те спасява отдавна изгубен приятел на мъртвия ти баща. Чудесата на този свят нямаха край. - Дължа Ви живота си, господарю. – каза Криана и приведе главата си. Някакъв вътрешен нагон я караше да тръпне в очакване странникът да я притегли в обятията си, да разкъса ефирната й нощница и да проникне в нея като звяр. Жената не се бе отдавала на друг мъж досега, а липсата на болка в слабините й подсказваше, че и едноокият уродливец не си бе „поиграл” с нея, когато е била в безсъзнание на кораба. Досега не бе готова да престъпи тази граница. Естествено, не й липсваха ухажори. Като дъщеря на Големец от Юга, тя бе един от най-апетитните варианти за брак сред младите и напористи младежи, само че никой от тях не й бе дал това, което тя търсеше, а именно зрялост. Южняците имаха три основни цели в живота си: да се посветят на Великия дракон и Четиридесетте му сина, да бъдат войни на религията и законите, МАЙ 2013 BG art class 15

литература

които бяха написани от Големците и да пият до безсъзнателност. Създаването на семейство не бе приоритет за тях и нерядко жените получаваха само откъслечни ласки и внимание. Това се харесваше на повечето южнячки, но не и на Криана. Тя искаше мъжът, на когото щеше да отдаде тялото и сърцето си, да я обича и уважава. Както баща й уважаваше майка й, както брат й уважаваше съпругата си. - Дължа ви всичко. – прошепна младата жена. Мъжът плясна два пъти с ръце и каза: - Навярно си гладна и жадна, принцесо моя. Едва сега Криана осъзна, че умира за храна и вода. Отговори на домакина си с едно вяло кимане. След миг в стаята влезе едноокият уродливец, който бе избил семейството й, бе изнасилил снаха й и я бе отвлякъл на пиратския си кораб. Огромната му фигура едва премина през рамката на вратата, лицето му бе покрито с гнойни вадички от кратера, който някога бе бил окото на мерзавеца. Липсваше злобата, която Криана бе видяла в него, по-скоро бе като статуя, изглеждаше безжизнен и отнесен в облаците. Жената изпищя и се сви в ъгъла на леглото. За момент всичките й надежди за избавление се изпариха. Вместо красивият мъж в черни дрехи, тя видя демон. - Спокойно, дете. – каза с мил глас домакинът й и посегна да я погали по бузата. Тя се отдръпна и притисна одеялото в лицето си. Уродливецът носеше единствено кожена препаска около слабините си и изглеждаше като някаква шега на природата. Главата му приличаше на опърпана маска, а тялото му на забравен с години в килера мех за вода. Той носеше поднос, на който имаше топъл хляб, печена птица, царевица и медовина. - Остави ги на леглото до нашата гостенка. – нареди му мъжът в черно. Уродливецът се подчини, остави храната до Криана и се оттегли в ъгъла. Едва сега жената видя, че убиецът на баща й и брат й бе с една ръка. Навярно бе изгубил крайника си в 16 BG art class МАЙ 2013

битката, която се е състояла в океана, когато тя изгуби съзнание. - Храни се, принцесо. – едва ли не й заповяда домакинът й. – Ще ме обидиш, ако не опиташ специалитета ми – печена яребица в сос Морфин. Жената продължаваше да плаче и да се свива в ъгъла. Чудеше се как този мъж, който я бе приютил, очакваше от нея да се храни в подобна ситуация. Коремът й се бе свил на топка и по-скоро бе готов да отхвърля, отколкото да приема каквото и да е. - Спокойно, дете, Харим няма да ти направи нищо. Той е благ като агънце. Нали, Харим? - Служа на господаря и всяко желание на господаря е повеля от боговете. Морфин е моят господар и аз съм верен само нему. Криана изтръпна. Ледени пръсти се разходиха по цялото й тяло. Не знаеше какво е да проникне мъж в тялото й, но със сигурност разбра какво е да проникне кошмар в живота й. Тя бе чувала това име и със сигурност помнеше, че то бе свързано с някакви демонични култове, които пъплеха по света като тумори. Не бе запозната в детайли, но това сега нямаше значение. Ако и малкото, което бе чувала бе истина, бе попаднала на място, което бе в пъти по-лошо от пиратския кораб. - Какво искате от мен? – проплака тя. Морфин взе таблата, седна на големия стол и си откъсна парче месо от птицата. Навря го в устата си и задъвка бавно. После отпи от чашата и измляска доволно. Малко сос се бе стекъл по брадичката му. - Въпросът е не какво искам аз, дете, а какво искаш ти. – Той избърса устата си в бялата кърпа, в която бе увит хляба. - Искам да знам какво прави той тук? – тя посочи към огромният уродливец. – Искам да знам кой си ти и откъде познаваш семейството ми? Ако си решил да ме убиваш, направи го по-бързо и да приключваме с този театър. Морфин се усмихна зловещо и махна пренебрежително с ръка. - Харим е моят нов слуга. Предпочете да

литература

ми служи. Е, другите варианти, които стояха пред него не бяха много привлекателни, но аз оценявам себеотдаването му. В днешно време трудно се намират кадърни слуги. Тъкмо се научат и вземат, че пукнат. Уродливецът седеше изправен в ъгъла без да помръдне. Ако човек не се загледаше внимателно в него, можеше да реши, че е статуя. Изпразненото му от съдържание тяло спомагаше за подобно впечатление. - Искаш да знаеш откъде познавам баща ти? Ще ти отговоря. Йогън бе добър човек и верен приятел. Никога не съм му мислил злото, камо ли пък да му навредя по някакъв начин. Но се наложи пътищата ни да се разделят. Аз останах в земите на магьосниците, а той се задоми с майка ти Рина и се отдаде на семейството и племенното управление в Кеми. А такъв талант имаше у него. Бе дважди по-силен от мен и физически и умствено. Но понякога нещата не се развиват така както ги очакваме. Все ми се щеше да се срещнем след години и да му задам един-единствен въпрос: „Заслужаваше ли си?”. Криана не можеше да повярва на ушите си. Никога не бе чувала баща си да казва, че е имал вземане-даване с магьосници, камо ли пък да е практикувал техните изкуства. Наистина голяма част от живота му не й бе известна, но това си бе в рамките на нормалното. - Мислиш, че ще те убия. – продължи Морфин. – Не бих откъснал и косъм от русата ти главица. Такава хубост като твоята не бива да бъде погубвана. Жената не повярва напълно в това обещание. - Как попаднах тук? – попита тя. – Последното, което помня бе как океанът се отдръпваше, сякаш искаше да избяга от коритото си и някакви ужасни звуци се разнесоха от дълбините на Ада. - Да, това май бях аз. – каза спокойно домакинът й. „Толкова ли е могъщ?“ – запита се наум Криана. Нима имаше хора с такава сила по света? Или просто бе халюцинирала и сега този самозванец си приписваше сили,

невиждани от човешко око? - Знаеш ли, Криана, всъщност нападнах кораба, защото търсех теб. Във виденията си един глас ми прошепна, че трябва да те намеря. - Мен?!? – изуми се жената. - Да, принцесо моя. Ти си важна за плановете ми. - И какви са те? Морфин се изправи от стола. В таблата не бе останала никаква храна, бе изял всичко. - Ще ти кажа, но нека първо ти поднеса един дар. Все пак трябва да получиш нещо в замяна на помощта, която ще ми окажеш. Мъжът в черни дрехи от ламе извади дълъг нож и с едно движение на лявата си ръка разсече пространството. Криана не разбра какъв бе замисълът на подобно действие, но когато дясната му ръка хвана Харим за косата, главата на уродливеца остана в ръцете му, а тялото му се свлече на пода. Разнесе се миризма на изпражнения. Явно в пагубния за него момент пиратът бе изпуснал съдържанието на червата си. - Заповядай, принцесо моя. Жест, с който отмъщавам за злините, сторени на твоето семейство от този човек. Той хвърли главата на пода и подаде ръка на жената: - А сега е време да ти разкажа за намеренията си. 4. До Вовин имаше около десет хиляди крачки разстояние. На сутринта двамата другари впрегнаха две големи каруци и натовариха недъгавите жени в тях. Те бяха вързани с въжета, но и да не бяха, едва ли щяха да правят някакви големи поразии. Нямаха нужния потенциал, за да избягат. Пътят не беше от най-дългите, снегът не им създаваше проблеми и колелата се въртяха бързо, затова до вечерта достигнаха до портите на Вовин. От тази си страна МАЙ 2013 BG art class 17

литература

градът (чието име не им бе известно) беше заограден от огромна каменна стена, висока над двадесет метра. Имаше вишки, на които се виждаха въоръжени охранители. Наоколо беше започнало да се стъмва и ставаше все по-студено. Врог стигна до дървената порта и със свити юмруци задумка по нея. Един глас се обади, питайки кой е. - Нося стока за Серфир. Без повече въпроси, портата се разтвори и двете каруци бяха допуснати в града. Вероятно бяха очаквани или самото име на вовина отваряше много врати. Най-важното бе, че дотук нещата вървяха чудесно. Охранителят, покрай който преминаха, бе висок змиеподобен хуманоид, облечен в метална броня и високи кожени ботуши. Врог слезе от каруцата си и размени няколко думи с него. Онзи съскаше нещо на другаря си, което Грогън не можеше да разбере, сочейки към вътрешността на града. - Серфир е в дома си. Ще му съобщят за нашето пристигане. – каза Врог и даде една монета на стража, който се ухили и я прибра в ботуша си. След около половин час достигнаха до огромен замък, заобиколен от пъстра градина с цветя, овошки и зеленчуци, разположени по строго определен ред, създавайки впечатлението, че не са истински, а са част от пейзажа на красива картина. Навсякъде накъдето се обърнеха, виждаха охранители. Високи и стройни вовини. Млади мъже на външен вид, лукави змии отвътре. Врог поздрави и беше допуснат в двора на имението. Охранителите бързо разтовариха каруците и прибраха някъде жените. - Какво става? – Грогън беше настръхнал. Ръката му беше легнала върху дръжката на меча. В една кесия, отстрани на колана си имаше около десет метални звезди, с които би взел поне девет жертви. Останалото щеше да остави за острието си. - Спокойно, приятелю. – успокои го Врог. – Бъди мирен. Не показвай притеснение. Всичко върви добре до момента. Грогън не бе убеден в това твърдение на другаря си, а по-скоро смяташе, че това бе 18 BG art class МАЙ 2013

моментът, в който щяха да бъдат убити. От вътрешността на замъка се затътри дебела фигура. Беше вовин на преклонна възраст, може би някъде към сто и тридесет. Въпреки всичко, не бе особено стар. При положение, че някои от тях достигаха до двеста и петдесет години (изключения, но все пак фактически), този бе още свеж. Широка усмивка се стелеше на отпуснатото му лице. На люспестия му жълто-зелен врат личеше ясно дамгата с Оробороса. Той викаше силно и възбудено: - Заповядайте в дома ми, честни люде, заповядайте. Ссссссс!!! – последното изсъскване бе последвано от поклон и жест, отправен към хората да влизат в замъка. Това бе етикет от висшата интелигенция на вовините. Личеше си, че този индивид е на горните етажи на йерархията. Мъжете също се поклониха и Врог заговори: - О, велики Серфир, чест е за нас, простосмъртните, да пристъпим прага на дома ти и с гордост ще споменаваме до края на живота си този момент. Аз съм Врог, Ваш верен слуга и приятел, а това до мен е партньорът ми Грогън – известен по тези и далечни земи като Хубавеца. Нека белезите на лицето му не Ви заблуждават, че той носи красива душа и смело сърце в това мускулесто тяло, отрудено по бойните полета на нашата земя. - Влизайте, влизайте! – прикани ги домакинът им. Тримата тръгнаха да влизат в замъка. - Надявам се, че ще харесате стоката. – тихо подшушна Врог. – Лично аз съм я избирал. Донесъл съм Ви само най-доброто. Галантните думи на човека, накараха Серфир да хареса тези две човешки същества. Той ги въведе в залата на забавленията и им предостави една незабравима нощ. Ястия, питиета, жени, зрелища. Когато празненството приключи, Грогън и Врог бяха пияни като кирки и хъркаха като разярени глигани. Около тях бяха налягали жени-вовини. Бяха много красиви, но и много опасни за хората. Ако човек не внимаваше с тях, би се отровил в зъбите им. Добре, че два-

литература

мата мъже не бяха любители на целувките, при сексуален контакт с женско същество. Преди да се отнесат в света на сънищата, Серфир им показа два големи сандъка, натъпкани със златни бокали и монети. - Господарю, – започна Врог. - това е много повече от договорената сума. Аз съм честен търговец и държа на думата си. – казваха устата му, но друго мислеше сърцето му. Това бе десеторно повече от очакваното. Серфир го потупа по рамото и му обясни: - Когато един търговец е честен с мен и ми предоставя наистина качествена стока, а не някакъв боклук, аз оценявам това и го възнаграждавам подобаващо. Ако се беше опитал да ме измамиш, сега нямаше да се храниш на масата ми, а щеше да бъдеш в паниците на домашните ми любимци. – Вовина вдигна наздравица. – Моите хора потвърдиха думите ти, Врог. Стоката ти е висококачествена. Доволен съм. Залата на забавленията беше изпълнена с вовини, слуги и гости от най-различни краища на света, събрали се, за да празнуват. Какъв беше поводът, не бе ясно на двамата наемници, но това не ги възпря да се присъединят и да подхванат храната, питиетата и песните, които бяха предлагани на масата. Имаха разрешението на домакина да се забавляват както сметнат за добре. Какво повече му трябваше на човек. Тревогите им, че ще бъдат изиграни и убити, се изпариха бързо-бързо и те се сляха със забавата. Грогън щеше да запомни от тази нощ невероятната вовинка Ксандал, с дългите черни коси и жълтите очи, която бе седнала до него и му наливаше постоянно вино в чашата. Снагата й бе гъвкава и апетитна, покрита с невероятно предизвикателен тен. Дори Оробороса дамгосан на челото й не можеше да я загрози по никакъв начин. В началото мъжът се пазеше от нея, защото се страхуваше да не го захапе и да пусне отровата си във вените му, но чашите с алкохолни напитки си казаха думата. Той започна да я заговаря, от време на време й пускаше ръце, които тя не отблъскваше, а по-скоро насочваше към гърдите и задника си. Той набързо забрави ненавистта си

към тези същества, още повече че го удари хормона и единственото, което искаше в момента, бе да си задоволи нагона. Наемникът, който по земите на хората бе познат като Грогън Хубавеца, щеше да си глътне езика, когато вовинката го прекрачи, извади члена му от панталоните от рис и седна на него. Той усети как го облива приятна вълна на възбуда и само след няколко тласъка, в които бе почувствал как сърцето й бие до неговото, бе стигнал до края, хвърляйки семето си в нея. Жената му се усмихна, целуна го с устни по бузата и се изпари някъде. Доволен от постижението си, Грогън надигна пълна чаша с вино и докато я изпразваше падна назад, изпадайки в едно състояние, което можеше да се определи и като безсъзнание и като дълбок сън. Врог вече бе оправил две жени слугини и беше по-пиян от еретичния бог на алкохола Ракис, но това не му пречеше да бърка под полата на следващата си изгора. Малко не му достигна да оправи и нея, не защото заспа, а защото малкото Животинче, което криеше в гащите си, вече бе излязло в почивка и дори камбаните на най-големия храм в Кеми нямаше да могат да го събудят. Иначе оттук нататък вечерта продължи в същия ритъм, в който бе започнала. *** Някъде към зазоряване Грогън се събуди. Гледката не му хареса особено, а в добавка към това главата го цепеше яко. Всички спяха, хъркаха, оригаха се и бълнуваха. Наоколо беше хаос – счупени бутилки и чаши; разхвърляни по земята дрехи, храна, завивки; димящи факли и загасващи огньове. На Грогън му се пикаеше. Ако беше безмозъчен варварин би се облекчил тук в залата, но сметна това за прекалено низша постъпка и реши да потърси тоалетна или поне изход навън. Замъкът беше огромен и въобще не се заблуждаваше, че задачата му ще е лесна. Клатушкайки се, тръгна наМАЙ 2013 BG art class 19

литература

някъде, смятайки че от там е дошъл. След две-три минути се озова в малко коридорче, което завършваше с дървена портичка. Сърцето му затупка радостно: това приличаше на врата към тоалетна или баня. В неговия случай и баня му вършеше работа. Искаше само да се облекчи и да се върне да си доспи. Навярно бе още ранна утрин щом всички хъркаха. Въпреки, че бе убеден, че това е така търсената стая, той плахо отвори дървената врата. Отвътре се разнесе строг мъжки глас: - Значи тази носи нужните гени, така ли? - Да. – отговори му друг, също принадлежащ на мъж. - И какво ще правим сега? - Ще действаме. Първоначално Грогън мислеше да се оттегли докато никой не го е видял, но след това любопитството му надделя и дори си позволи да погледне. В голяма стая (нехарактерно голяма за тази малка врата, която водеше към нея) стояха Серфир и още един мъж. Жълто-зеленикавите люспи на врата на собственика на замъка лъщяха като рубини на ярката светлина, която беше доста странна. Идваше от две кълба, разположени в далечните ъгли на стаята. Другият мъж не беше вовин. Той приличаше на човек. Беше висок и снажен, с красиво лице и черни лъскави дрехи, навярно ушити от ламе. Ако Врог беше тук, би казал със сигурност дали е така или не (все пак той беше специалистът по платовете). Вовинът каза: - Значи мислиш, че можем, благодарение на нейния генетичен материал, да създадем вовин, който да е досущ като човешко същество? - Не мисля, – остро отвърна мъжът в черни дрехи. - абсолютно съм сигурен. Серфир се почеса по главата. - Вярвам на думите ти. Какво трябва да сторя, Морфин? - Просто трябва да я обладаеш. - Сссс!!! – изсъска вовинът. – Това е найгнусното нещо, което съм чувал. Аз съм интелигентен индивид, а не някакъв звяр, 20 BG art class МАЙ 2013

който се сношава с животни. Не мога да осквернявам тялото си с подобна постъпка. - Може и така да е, но ако искаш шпионин, трябва да го направиш. Можеш да накараш и някой от подчинените си, но не препоръчвам. Семето, което ще посееш, трябва да е силно. - Няма ли друг начин? – Серфир беше потресен. Би се хванал и за най-малката възможност, както удавник би се хванал за клечка, само и само да не прави това. - Няма! – отсече Морфин. – Това е единственият. В полезрението на Грогън влезе едно от момичетата, които бяха довели. Беше изключително красива. Талията й бе тънка като стрела, а бедрата й дълги и стегнати. Ако не знаеше, че е Недъгава, би се оженил за нея на мига. Макар че би го сторил и сега, като знаеше. Какво като е от по-тъпите човешки същества. Тъкмо нямаше да му дудне, когато се напие като свиня, когато спи с друга жена или когато се върне вкъщи без пари. Морфин я хвана за дългата около половин метър руса коса и я принуди да падне на колене. Беше чисто гола и въпреки, че предстоеше да бъде насилена, стоеше кротко като пале. Серфир мина зад нея и също падна на колене. Хвана я около кръста и започна да свлича панталоните си надолу. Мъжът в черни дрехи се ухили доволно и тръгна да излиза от стаята. Бутна вратата, зад която умело се прикри Грогън и потъна в тъмния коридор. - Направи нещо. – чу Гласа в главата си наемникът. „Какво!!!” – възликна наум Грогън. – „Това е лудост!” - А не е ли лудост това влечуго да обладава тази жена? „Това не е моя битка.” – възрази човекът. - Ако не спреш Серфир, скоро ще бъде. Та не виждаш ли, че той се готви да унищожи хората. Да затрие видът и да го превърне в гнусни змиеподобни. Хибриди! Мелези с отровни зъби. Това е първата крачка от плана му. Грогън не можеше да се съпротивлява

литература

на Гласа. Той извади ножа от ботушите си и влезе в стаята. Серфир се сепна и скочи на крака. Човекът не разбра дали вовинът вече си беше свършил работата или тепърва започваше да обработва жената. - Какво търсиш тук? – изсъска змиеподобният и побърза да си вдигне панталоните. - Знам за плана ти да затриеш човеците. - Какво? – учуди се вовинът, но Грогън не разбра дали от това, че е разкрит или от това, че не разбира за какво става въпрос. - Трябва да умреш. - Но... Преди Серфир да продължи, Грогън метна ножа и той потъна в черепа на змиеподобния големец като в пясък. Тънка струйка кръв потече от раната. Съществото изсъска за последно и се строполи на земята. Недъгавата продължаваше да стои на коленете си, безмълвна. Мъжът извади камата от главата на жертвата си и я избърса в крачола на панталона му, който беше свлечен до коленете. Пенисът на вовина висеше също като бузите му – мек и отпуснат. Грогън хвана Недъгавата под мишници и я изправи на крака. Такова тяло не бе виждал в друга жена. В тези сметки, разбира се, не влизаше вовинката Ксандал, която сякаш беше скулптура, създадена от Великия дракон. - Тръгвай с мен. – заповяда й. Тя го последва безропотно. Как му се искаше да има повече време. Как му се искаше да я обладае на мига и да се наслади на тези изящни форми. Грогън стигна до залата за забавления и тихо събуди Врог. Той разтри сърдито очи и измънка: - Какво става, дракони го яли! - Време е да си ходим. - Какво? Защо? – Врог вече бе отворил и двете си очи, и се пулеше сърдито. - Имаме проблем. – ухили се другарят му. - О, Велики драконе, само не ми казвай, че пак си се издънил. - Ами, щом не искаш да те лъжа – издънихме се, мой човек. Ставай и тръгвай,

докато не сме станали украса на стената. - Каква е тая мадама? - Още един индивид, който ще бъде убит, ако не си размърдаш задника. Врог стана и наметна пелерината си. Нямаше време да търсят дрехи за недъгавата, така че й намериха едно одеяло, с което покриха голотата й. Преди да го направят обаче, Животното подсвирна. На него също му харесваше това, което вижда. Тримата се устремиха навън. Добре, че Врог имаше много по-добра памет от Грогън. Той бързо намери изхода и се озоваха на двора пред каруците си. Двата сандъка със златни бокали и монети бяха натоварени на едната от тях, явно още от предната вечер. - Хей, момчета! – някой подвикна зад тях. Тримата замръзнаха. Това беше един от охранителите на замъка. Врог посегна към меча си, но когато видя, че вовинът се хили като идиот, се отказа. – Хареса ли ви забавата? – намигайки попита той. - Това е най-добрата, на която сме присъствали. – потупа го по рамото Врог. – Но сега е време да тръгваме. Чака ни работа, а не искаме да губим пари. Така е при търговците – бъди първи на пазара или спи до обяд и умри от глад. Такова е мотото ми, макар не винаги да се съобразявам с него. Вовинът се ухили още по-широко и без да пита какво прави тази жена с тях каза: - Тръгвайте, тръгвайте. Ще споделя на господаря, че сте останали много доволни. То няма и как да е другояче. Празненствата на шефа са известни по цялата обитавана земя. Качиха се на каруцата и без проблем напуснаха града. На огромния портал на защитната стена, дори и не ги заговориха. Просто им отвориха и ги пропуснаха. Когато изминаха разумно разстояние, Врог попита: - На какво дължим светкавичното си изнасяне от замъка на гостоприемния Серфир? - Наложи се да го поотупам малко. Бяха сложили жената между тях двамата, Животното държеше юздите на конете, а МАЙ 2013 BG art class 21

литература

Грогън се оглеждаше за евентуални заплахи. - Какво говориш, Грогън? Гостите не трябва да бият домакините си. Не е културно. - Е, тогава няма защо да се безпокоиш, Врог. Не съм постъпил некултурно. Просто го убих. Очите не бившият търговец на платове се разшириха като колелата на каруцата им. Този вид хумор никак не му се нравеше. - Непоправим си, приятелю, непоправим. Нима всичките тези години не те научиха първо да мислиш, а после да действаш? Двамата се засмяха от сърце и продължиха напред. - Ще имаме ядове. – съобщи Врог. – Серфир беше влиятелна личност. Ще ни преследват. - Така е. – съгласи се Грогън. - Защо го направи? Вовинът с нищо не ни обиди или предизвика, даже напротив – държа се с нас като с равни. - Няма да ме разбереш. - Какво ще правим с нея? – попита Врог, сочейки към Недъгавата. – Наистина е много красива, но не мисля, че ни е необходим излишен товар. Ще ни бъде в тежест. - Смятам да се оженя за нея. - Грогън изглеждаше сериозен. Погледна към Врог и като видя изумлението на лицето му попита учудено: - Какво? Животното го удари по рамото с юмрук и двамата отново се захилиха. - Четиридесет дракона ме яли, бях забравил колко е забавно покрай теб, Хубавецо. Бях забравил...

5. - ...колко е забавно покрай теб. Криана започна да възвръща спомените си. В ума й изплува красивият Морфин и странните думи, които й редеше минути преди да изгуби всякаква представа за действителност. В главата й изникваха ня22 BG art class МАЙ 2013

какви картини, които сякаш й бяха втълпени. Тя започна да се ориентира и осъзна, че те са част от случилото й след разговора й с мъжът в черно. Той я бе пратил при Недъгавите, за да... Какво? Тя не помнеше, но беше свързано с вовините. Като че ли Морфин готвеше някакъв план, в който основното бе да убие един от големците им. Малко по малко си спомни стаята, в която Серфир се опита да я обладае, а някакъв мъж я спаси. Тя се огледа. Намираше се в каруца и беше седнала между двама гиганти. Единият бе красив, макар и с белези по лицето, а другият бе по-скоро грозен. Да, първият бе нейният спасител, а вторият бе търговецът, който ги бе уловил и продал на вовините като стадо животни. Криана осъзна, че Морфин я бе превърнал в Недъгава. Тя нито можеше да говори, нито можеше да мисли. Едва сега разумът й като че ли се завърна и заработи отново нормално. - Кои сте вие? – попита плахо тя, и се стресна, защото двамата мъже до нея подскочиха. - Четиридесет дракона ме яли! – извика Грогън. – Какво става? Врог също се вторачи в жената и в ума му се превъртяха няколко налудничави идеи. - Ти говориш? – изуми се Животното. - И това ми се е налагало да правя. – малко саркастично отговори Криана. - Но нали си... такава... - Недъгава ли? Врог и Грогън кимнаха в синхрон. - Бях. Жената видя в очите на мъжете, че те недоумяват какво се е случило. Нямаше как да е другояче след като те я приемаха за Недъгава, а Недъгавите си бяха хора само на външен вид. Всъщност, те не се различаваха особено от животните, даже имаше и животински видове, които ги надминаваха, когато ставаше въпрос за интелект. Досега не се носеха дори и легенди за говорещи Недъгави, така че си имаше основателна

литература

причина за изумлението им. - Как така си била? Вече не си ли? – първи се окопити Грогън и зададе въпросите си. Жената се усмихна, нямаше причина да не го прави, защото този мъж я бе спасил от тежка участ. Серфир бе почти проникнал в нея, когато този войн на съдбата се намеси и спаси не само честта и живота й, но и нещо повече. Да, наистина Морфин бе предвидил подобно развитие на нещата, но човек никога не можеше да бъде сигурен в предсказанията на разни оракули и магьосници. Нерядко те завършваха животите си в ръцете на недоволни свои клиенти. - Историята е дълга, а и не мисля, че ще ви бъде интересна. – каза Криана. Грогън се почеса по наболата брада: - Лично за мен чудесата са интересна тема, така че с удоволствие бих те изслушал, красавице. Още повече, че допреди минута бях съвсем искрен, когато казах, че ще те направя своя жена. Криана го изгледа невярващо, Врог също. - Искаш да кажеш, че не си се шегувал преди малко? – попита Животното приятеля си. - Не. – поклати глава Грогън. - Защо ти е жена Недъгава? – искаше да задоволи любопитството си и Криана. – Ти си млад и красив мъж, силен си като бик. Можеш да имаш, която си пожелаеш. А дори и тя да не те желае, не виждам какво би те спряло пак да я имаш. - Така е, права си, хубавице, чието име не зная, но нека ти кажа едно: мъжът не се нуждае от умна и сговорлива жена. На него му трябва красавица, която да може да износи децата му и да задоволява нагона му. Колкото по-малко приказки присъстват в един брак, толкова по-щастлив е този брак. Криана се намръщи. Този така привлекателен мъж, който я спаси от ръцете на онова мазно влечуго Серфир, говореше като типичен мъжкар от Юга. - Първо, името ми е Криана. Второ, ти си животно. Грогън се захили. - Какво се смееш? – попита сърдито тя.

- Животното е Врог. - Врог? – учуди се жената. - Да, ей тоя грозник до теб. Аз съм Грогън Хубавеца. - Виждам, че си и скромен. – подигра се Криана. - Не, просто другарите ме наричат така. – оправда се той. Жената бе наметната само с одеялото, което Врог бе взел от дома на вече покойния Серфир, но под него тя бе гола и започваше да й става студено. - Има ли някакви дрехи тук? – попита тя. - Не. – отговори Грогън. - Тогава ме прегърни, човекоподобно такова! – заповяда тя. – Да не искаш да умра от студ. Щом ще ме вземаш за жена, поне се погрижи за мен. Едва ли ще съм ти полезна под формата на ледена висулка. Мъжът я прегърна силно и разтри с една ръка гърба й, за да раздвижи кръвта по тялото й. - Разкажи ни какво се случи. – подкани я той, но не със заповеднически тон, а по-скоро мило, както другар моли другаря си за услуга. Криана им разказа всичко. Тя била жена на двадесет и една години, дъщеря на Големец от Юга. Брат й бил главнокомандващ на вътрешната армия на Кеми, съблюдаваща за спазването на реда и закона. Семейството й било високоуважавано по земите им. Много неща сторили за благополучието на племенните градове. Хората ги обичали и им служили отдадено. Жената стигна и до отмъщението на Харим пирата, който погубил баща й и брат й, а нея отвлякъл, за да я превърне в сексуална играчка за себе си и другарите си. Когато стигна до гибелта на кораба и разказа за странните неща, които чула и видяла тогава, двамата мъже се спогледаха и тя видя разтревожените им лица, но реши да не прекъсва разказа си. Сподели им за Морфин и неговият план да убие Серфир. - Морфин! – извика Грогън. – Той беше със Серфир преди да те освободя, Криана. Жената помисли за миг и осъзна, че е МАЙ 2013 BG art class 23

литература

било точно така, макар тя едва сега да си спомни това. Наистина преди вовинът да се опита да я обладае, в стаята бе и магьосникът в черно. - Не мога да си обясня единствено защо не си е свършил сам работата, а е разиграл целият този театър? – изрази мислите си на глас Врог. - Защото по този начин е изчистил ръцете си. – отговори му Грогън. - Как? Ако охраната на Серфир е знаела, че Морфин е в замъка, той също ще попадне сред заподозрените за убийството на господаря им. - Не мисля, че от охраната на вовина се опасява този маг. - Какво имаш предвид, Грогън? – попита Криана. Мъжът си даде няколко мига да осмисли идеята и след това я сподели със спътниците си: - Морфин е бил приближен на Серфир. Навярно самият той му е отворил очите за този план за омешване на човеците и вовините, за създаването на шпионин и бъдещото поробване на хората. План, навярно използван само за примамка. - Е, и? – не можеше да схване логиката Врог. - Искам да кажа, че Морфин е можел да убие вовина по всяко едно време. Имал е тази възможност. - Това никой не го отрича. – вметна Врог. - Но не го е сторил, не защото се е страхувал от вовините, а от нещо по-голямо. Нещо, което е щяло да разбере дали той е гътнал змийчето или не. - И това нещо е? – направи артистична гримаса Животното. - Смятам, че се досещаш вече. - А аз смятам, че не се досещам. – отвърна му Врог. - Това има ли нещо общо със случилото се в океана? – попита Криана, защото бе предположила, че Грогън намеква точно за това на недосетливия си другар Врог. - Има и още как. – отвърна Хубавеца. - Какво нападна пиратите? – жената изгледа сериозно мъжете. 24 BG art class МАЙ 2013

След известно мълчание Грогън й отговори: - Носят се легенди за същества, предшестващи Великия дракон и Четиридесетте му сина. Създания, изтъкани от зла материя и подтиквани от лоши помисли. Някога те владеели нашия свят, който тънел във вечен мрак и разруха. Това ги устройвало, защото тази среда им била най-приятна. Хората и другите обитатели на земите ни не били това, което са сега. Те били просто роби, инструменти за разруха. Нямали ценности и интереси, не съществували идеали и изкуство. Но от сърцевината на този вечен мрак се родил спасителят, който днес наричаме Великия дракон. Той се опълчил на древните и ги победил сам-самин. Говори се, че ги прокудил в дълбините на океана, там където няма да могат да навредят никому. Останалата част от легендата предполагам, че я знаеш, защото я пише във всички книги за изграждането на света в днешната му форма. - Не разбрах само какво общо има това с Морфин? – попита Криана. - От няколко години насам се говори, че някои магьосници са открили тези древни създания и са сключили пакт с тях. Не ми се ще и да мисля какви ще са ползите за двете страни, но навярно този Морфин е един от тях и играе някаква своя игра, която трябва да остане скрита от останалите. Думите на Грогън имаха някаква логика. Магьосниците бяха странни същества. Някога и те били хора, но толкова отдавна, че никой вече не помнеше (освен тях) кога е станала Първата трансформация. Така че всичко можеше да се очаква от тяхна страна. Още повече, че те бяха най-заинтересовани от унищожението на вовините, защото някогашното им сътрудничество бе завършило зле. - И сега какво ще правим? – попита Криана, която също бе подочула нещо за демоничните култове и пактове, за които говореше Грогън. Именно с тях тя бе обвързала името на Морфин първоначално. Мъжете отново се спогледаха. Тези техни мълчаливи „разговори” започваха да й ла-

литература

зят по нервите. - Ще се прибираме у дома. – отговори Грогън и я притисна по-силно до тялото си. Криана не можеше да отрече, че това й хареса.

6. Морфин усети, че планът му бе сработил. Беше се излегнал в празната пещера и ръфаше кървавия труп на един огромен зелен гущер. Някъде в далечината се стичаше вода, която приятно галеше слуха му. Искаше да има някоя жена наблизо, която да обладае и да пребие след това. Отдавна не се бе забавлявал, а добре свършената работа изискваше точно това. Последната истинска жена, която бе срещал беше дъщерята на Горо – Криана. Какви очи имаше само това момиче. Ако не му трябваше девствена за осъществяването на задачата, щеше да я изнасили на мига. Да, той усещаше, че присъствието му я възбуждаше и тя щеше да му се отдаде без да се дърпа, но не можеше да си позволи такова пренебрежение на правилата. Той бе познавал баща й някога в миналото, преди много, много години. Горо бе магьосник и то доста талантлив, но онази жена Рина му проми мозъка и го провали. Морфин го приемаше като брат и би дал сърцето си за него, но след влюбването му в едно слабо човешко същество, нещата се промениха. Всеки, който се отказваше от способностите си, трябваше да бъде прокуден и наказан. Налагаше се да му отнемат ранга, силите и дълголетието. Така и сториха. И какво постигна Горо в живота? Ожени се за жена, която умря петнадесет години след сватбата, от някакъв организъм, който изяде мозъка й. Получи две деца – син и дъщеря. Синът му бе изнасилен и убит от прошляци, мислещи се за пирати, а дъщеря му за малко да стане сексуална играчка на разни уродливи подобия на мъже. Някой наближаваше.

Морфин можеше да усети миризмата му от километри. Откакто бе чул Гласа, се бе превърнал в истински исполин. Бе придобил сили, които надвишаваха способностите на всяко едно същество, бродещо по този свят. Можеше да стори всичко. Можеше да победи всеки. Дори и в мечтите си не се бе виждал такъв. - Добър вечер, предателю. – изкрещя някой, но това не притесни мъжа в черно. Той продължи да лежи на твърдата земя и да ръфа месото на влечугото. Кръв и черва се стичаха по бузата му. Ято прилепи се разхвърча при този вик, търсейки по-спокойно убежище. - Добре дошъл, Камнат. Надявам се не очакваш вино и жени от мен. Не съм подготвен за гости. По-скоро исках да почина и да се отдам на размисъл за известно време. Но щом си ми дошъл на крака, ще те изслушам. Кажи ми с какво може да ти бъде полезна моята вездесъща особа. Мъжът вървеше в посока към гласа на Морфин. - Не се подигравай с мен, мерзавецо! Аз съм ти господар и искам да ме наричаш с подобаващата титла. Годините ми на този свят надвишават многократно твоите, така че не се дръж като глупаво пале. Усмири ирационалния си разум и покажи, че все пак капка мозък е останала в тази сфера, която наричаш глава. - Камнат, Камнат, Камнат!!! – занарежда подигравателно мъжът в черно. - Престани! – вбесен извика посетителят. Над Морфин се надвеси висок мъж, с дълга черна брада и гола глава. Беше облечен в кафяви кожени панталони и бяла роба, която стигаше до бедрата му. Въпреки мрака, червените му очи блестяха все едно бяха запалени с огън. - Винаги съм казвал, че не ставаш за предводител, Камнат. Един крал трябва да бъде железен, да наказва грешките със смърт и мъчения, да гради стени, а не да ги събаря. Да, жените и виното са приятни, но благоденствието на кралството е много по-важно от задоволяването на нагона и отпускането на сетивата. Колко девственици МАЙ 2013 BG art class 25

литература

опорочи тази година, кралю честити? Или може би предпочиташ малки момченца? - Ти винаги си казвал, че не ставам за крал, а аз винаги съм казвал, че ти не ставаш за нищо. Но това не те е възпирало да ламтиш за поста ми и за виното ми, дори и за тези девственици, които ти никога не си имал. Морфин скочи на крака и очите му също засветиха в червено. Беше висок почти колкото Камнат, но много по-добре сложен и много по-красив от него. Мракът в пещерата ги обгръщаше, но не пречеше на сетивата им. - Никога не съм се стремил към трона ти, старче. – изсъска той. – За какво ми е някакво парче дърво, покрито с рубини и опали. Та аз мога да притежавам целия свят, с всичките му жени и вино. Моите цели са много по-възвишени и по-мащабни от това. Мъжът зашлеви плесница на Морфин. Вторият само се захили и изплю храчка кръв. - Станал си арогантен. – каза на висок глас Камнат. - Винаги съм бил такъв. - Убил си Серфир. – това не беше въпрос. - И с пръст не съм го докосвал. – оправда се Морфин и направи гримаса, присъща на слаб драматичен актьор. – Нима змийчето си е наранило пръстчето? - Тогава кой го е направил на змийски килим, ако не ти? - Попитай кълбата си, навярно те ще ти отговорят. Ох, извинявай! Те ти служат единствено да следиш мършавите задници на робините си. Страхуваш се, че ще отидат да седнат на някой кур, който си заслужава? Или пък ти харесва да гледаш как някой прави това, което ти не можеш? Камнат бе на предела на търпението си. Малко оставаше да се нахвърли на младия магьосник, който си бе позволил да пристъпи всякакви граници на уважение и подчинение. - Ще те попитам само още веднъж... - И какво ще направиш след това? Ще ме напляскаш като малко дете ли, Камнат? Ще 26 BG art class МАЙ 2013

ме заплашиш с твоите мижави магически заклинания ли? Или може би ще искаш да ти духам? - Знаеш, че мога да те накажа, предателю. И искам да ме наричаш „господарю”, както налага етикетът. - Аз имам само един господар и това не си ти! Аз не мога да се прекланям пред някой, който е решил да целува хуйовете на онези противни змиеподобни изроди. Не стигат ли годините на унижение, в които бяхме съюзници с тях, ами се опитваме и през новите дни да станем техни слуги. Не разбирам политиката, която се опитваш да наложиш сред събратята ни, псевдо-кралю. Абдикирай и ще останеш жив. Застани на пътя ми и ще умреш в пламъците на небесните стихии. Камнат надигна робата си и извади черен камшик. Ръцете му стиснаха толкова здраво ръкохватката, че вените му щяха да разкъсат кожата над тях. Ноздрите му издишваха нагорещен въздух. Голата му глава плувна в пот. - Четиридесет дракона те яли, копеле. Сега ще усетиш гнева на Кам... Морфин не се трогна от тези думи, а зашлеви някогашният си ментор и господар. Гологлавият не можеше да повярва, че това се случва в момента. Той отпусна навития на обръч камшик и краят му падна на каменния под на пещерата. Преди обаче да успее да го завърти и да нанесе удар на другия магьосник, одеждите му пламнаха в огън. Мъжът изкрещя и изтърва ръкохватката на оръжието си. Започна инстинктивно да удря с длани тялото си, опитвайки се да спре пламъците. - Не можеш да се измъкнеш от магията ми, Камнат. Времената, когато ти беше посилният, отдавна отминаха. Наслади се на истинското изкуство, такова, каквото древните обитатели на нашия свят са притежавали. Кралят на магьосниците се гърчеше в адска болка. Разнесе се мирис на горена плът, урина и кръв. Ужасни писъци пронизваха пространството в пещерата.

литература

- Сбогом, учителю. Може да се срещнем в Небесата.

7. Грогън, Врог и Криана стигнаха до кръчмата на Бор. - Трябва да вземем храна и кисела вода. – каза Животното. Двамата мъже и жената стояха прикрити зад едно дърво. - Смятай го за сторено. – отвърна Хубавеца и се засили да влезе в заведението. Врог го хвана за ръката и го дръпна към себе си: - Какво правиш? – попита го. Грогън го изгледа недоумяващо. - Нали каза, че трябва да вземем храна... - Абе, ти луд ли си!!! Как ще се покажем тук, трябва да се крием. Тази нощ ще се нахраним и ще преспим в колибата ти, а утре рано сутринта ще отпътуваме на юг. Грогън осъзна, че думите на другаря му са правилни и трябва да се пазят от любопитни очи. - Кой ще отиде тогава? – попита Хубавеца. Врог погледна към Криана. Жената се усмихна и каза: - Трябват ми само пари и считайте задачата за свършена. - Няма да стане. – сопна се Грогън. – Още като я видят - сама жена! - и ще й се нахвърлят половината миризливци. Врог го шибна зад врата: - Имаш ли по-добра идея? Ако искаш можем да си хванем два-три плъха. Докато се препираха, Криана бе бръкнала в джоба на Врог, където намери достатъчно пари за храна и кисела вода, и бе почти до вратата на кръчмата. - Момиче! – извика й Грогън. Жената се обърна и му извика достатъчно силно, за да я чуе: - Мога да се грижа и сама за себе си. – каза тя и потъна зад вратата. Грогън поклати глава. Жената носеше единствено пелерината

му, която покриваше цялото й тяло. Трябваше да й намери някакви дрехи, защото нито тя, нито одеялото бяха подходящи за походът, който ги очакваше на сутринта. След двадесетина минути Криана излезе от кръчмата с чисто нови дрехи, печен свински бут, чанта през рамо и пълен мех. Прибяга до мъжете и весело им подсвирна. - Хайде, момчета, вечерята е осигурена. *** Когато Криана влезе в кръчмата, отвътре я посрещнаха миризмата на алкохол, цигарен дим и жадните погледи на присъстващите. Те бяха най-вече мъже, но тези, които можеха да й направят нещо лошо бяха или пияни, или дрогирани. На бара приятен на външен вид човек наливаше питиета наляво и надясно. Жената отиде до там и с твърд глас каза: - Искам месо, кисела вода и хляб. Някакъв видно пиян мъж, с дълга мазна коса и небръснато от векове лице, я погледна през премрежения си поглед и каза: - Аз пък искам да видя какво се крие под пелерината ти. Криана се направи, че не го е чула и погледна към съдържателя на кръчмата, който й рече: - Мога да Ви предложа печен свински бут и царевичен хляб. Кисела вода имам в изобилие, така че мехът Ви ще е пълен догоре. - Давайте ги насам. Пияният от дясната страна на Криана продължи с натрапването си: - Чу ли какво ти казах, хубавице? Не се прави на недостъпна, защото Килт Ореха ще ти обрули дървото. Жената го изгледа надменно, с което предполагаше, че онзи ще се откаже от намеренията си, но за съжаление, това не се случи. - Защо ти викат Ореха, жребецо? – подигравателно го попита тя. - Защото ми е дълъг като орехово дърво. – похвали се Килт. - Или пък защото ти е малък като орехче! МАЙ 2013 BG art class 27

литература

Пияният веднага се обиди и посегна да я удари в лицето. Криана се отмести на една страна и силата, която Килт бе вложил в замаха, го повлече и събори на земята. Жената го ритна с все сила между краката. Онзи се напика и изпадна в безсъзнание. - Извинявай за боклука, съдържателю! – подхвърли Криана и изпи питието, което стоеше пред нахалния й събеседник. Другите в кръчмата я изгледаха изненадано. Навярно Килт Ореха бе костелив орех, но алкохолът бе изпил силите му. След няколко минути Бор сложи печения свински бут на плота, чанта с хляб и един пълен мех с кисела вода. - Ето поръчката, госпожо. – каза той. - Случайно да имате някакви дрехи като за мен? – попита Криана. Бор кимна и й направи жест да го последва. Тя погледна към покупките си, но съдържателят й каза да не се притеснява. Първоначално жената си помисли, че този мъж иска да я замъкне някъде, където да я изнасили или да я ограби. За щастие, притесненията й не се оправдаха. Бор я заведе до една малка стая, където отвори двукрил гардероб, пълен с всякакъв вид дрехи. - Избирайте си. – подкани я той. Криана облече черно-червена кожена рокля, която й пасна идеално, сякаш бе кроена и ушита по тялото й. - Откъде имате толкова много дрехи? – попита тя. Мъжът се усмихна и отговори: - Доста от клиентите ми нямат нужда от одежди, когато си отиват от тук. Криана разбра какво има предвид съдържателя и се усмихна. - Колко ти дължа? – попита го тя. - Седемдесет медника. Цената й се стори съвсем разумна. Тя плати и се насочи към изхода, когато Бор я попита: - Грогън и Врог наред ли са? Тя се обърна и го погледна учудено. - Когато тръгнаха към Вовин, ти беше с тях. – каза съдържателят на кръчмата. – Аз не забравям лица. На добър път, красавице. Кажи им, че винаги ще намерят сигурен 28 BG art class МАЙ 2013

подслон тук. - Благодаря ти, страннико. - Името ми е Бор. - Моето е Криана. - Сбогом, Криана. - Сбогом, Бор. ***

Тримата стигнаха благополучно до колибата на Грогън, който веднага запали огнището. Навън беше студено и телата им бяха премръзнали. Криана не бе очарована от тази ергенска бърлога, но веднага се сети, че мъжът беше наемник и удобствата бяха последното нещо, от което той се нуждаеше. Колибата представляваше огромна стая, в която имаше голямо легло, с дюшек, напълнен със слама и перушина. Посредата бе поставена дървена маса с четири стола около нея. Подът бе покрит с мечи и овчи кожи. Светлината бе осигурена от огъня и няколко лоени свещи. Тримата седнаха на масата и изядоха почти всичко. Бяхо много гладни, телата им бяха изморени и премръзнали. Почти изпиха киселата вода, която загря приятно кръвта им и замъгли още по-приятно умовете им. - Грогън, приятелю, записахме още едно приключение заедно. Хубавеца кимна доволно и отпи нова глътка кисела вода. - Знаеш ли, липсваше ми. Толкова много време се занимавах с търговия на платове, но честно казано ми липсваха годините, които прекарахме по бойните полета. Това са най-хубавите периоди от живота ми. - И моите, и моите. – съгласи се Грогън, не само, защото беше пиян, но и защото това бе самата истина. Той бе продължил да бъде наемник, дори и когато Врог се бе отказал от това начинание, не защото му бе приятно, а просто защото не можеше да прави нищо друго. - Навярно сте си прекарвали добре двамцата. – намеси се в тази почти любовна тирада от думи Криана.

литература

- Искаш ли да ти разкажа за Суланската вещица? – запита я Врог. - Изгарям от нетърпение. – усмихна му се жената и погледна Грогън, който бе на път да заспи на масата, унесен от киселата вода и от топлата ласка на огъня в огнището. Врог отпи голяма глътка от чашата си и започна: - Двамата с Грогън бяхме повикани да се присъединим към армията на лорд-протектора на Зедим. Тогава той воюваше срещу Гираните. По-късно се надигна срещу Монолите... Спасите... Улните... абе, честно казано, той винаги воюва с някой. Та ни бе предложил доста добра надница, за да поведем четвъртата му дивизия. Трябваше да се срещнем при северните брегове на река Юл. Тръгнахме през Хафар към Сулан, но се изгубихме в Суланската гора... - ...където се срещнахте с вещицата Ярмулза и получихте някои от белезите си. – довърши непознат за мъжете глас, които веднага скочиха на крака. Огледаха се за оръжията си, но те бяха оставени до огнището. - Моля, седнете, няма да ви отнема много време. Тримата отрезняха на мига. Криана се обърна към новодошлия и сърцето й се сви. - Морфин?!? - Самият той. – усмихна се магьосникът и свали черната си качулка. Настани се на последния свободен стол и си наля последната кисела вода в кристална чаша, която никой не видя откъде извади. - Какво искаш, магьоснико? – извика Грогън и удари по масата. - Спокойно, Хубавецо, тук съм като приятел, а не като враг. Дошъл съм да си изчистя сметките. Врог стана с намерението да достигне меча си, но някаква невидима сила го върна на стола му. - Ще бъда кратък, Врог. Оръжието няма да ти бъде необходимо. – Морфин се обърна към Криана. – Принцесо, изглеждате още по-красива от последния път, когато Ви видях. – Той хвана ръката й и я целуна. – За

мен е чест да Ви познавам. Мъжът в черно изпи чашата си с кисела вода и тя изчезна на същото онова място, от което се бе появила. - Грогън. Врог. Криана. Двама наемници и една благородничка. Неочаквана комбинация, която ми послужи идеално. - Знаем за какво си тук! – извика Грогън. – Хайде да приключваме по-бързо с този панаир. Ако си мъж, хвани меча и се бий с нас в честен двубой, пък който е по-силен, той ще победи. - Не приемам заповеди от пияни наемници. – ухили му се Морфин. – Но както казах, няма да се бавя много. И аз имам задължения, които ме зоват. Току-що ни напусна нашият крал Камнат и имам хиляди неща, които трябва да свърша. Така че нека премина към основното. Вие се справихте чудесно със задачата, която ви възложих. - Никаква задача... – Врог бе прекъснат от нещо. Гласът му сякаш секна, изгуби се в празнота. - Възложих ви задача и вие не ме разочаровахте. А аз съм човек, който възнаграждава поданиците си, когато му служат добре. Морфин остави на масата три неща: златен кинжал, малка колба със сива течност и жива змия. - Това са вашите награди. – той приглади неестествената си черна коса назад. – Може и да ви изглеждат странни, но те ще ви спасят животите в бъдеще. Сега ме ненавиждате, но ще ми благодарите след време. - Какво са тези... награди? – попита Криана. - Сами ще разберете. – Морфин стана от мястото си и тръгна да излиза през вратата. На прага й се спря, обърна се и весело подвикна: - Грогън, добре постъпи, че послуша вътрешния си глас. Може би един ден ще ти разкажа нещо повече за него. Мъжът сложи черната си качулка на главата и напусна колибата. МАЙ 2013 BG art class 29

бг таланти

Concept from a cancelled game project. Done for Frogster Interactive Pictures AG Art Direction: Boris Kiselicki Художник: Даниел Алеков www.dancakes.com www.memod.deviantart.com e-mail: dan@dancakes.com

30 BG art class МАЙ 2013

бг таланти

МАЙ 2013 BG art class 31

арт

♦♦ Автор: Краси Алексиева ♦♦ За контакт: http://www.vazrazdane-gallery.com

Галерия „Възраждане“ в Пловдив представя изложба на...

алерия „Възраждане” към Народно читалище „Възраждане” е създадена на 5. ІХ. 1995г., по идея на секретаря на читалището Димитър Атанасов - писател и журналист. Ръководи се от тандема Краси Алексиева и Симеон (Сим) Алексиев. Показва се само съвременно фигуративно изкуство, като се канят както утвърдени имена, така и съвсем млади и неизвестни творци. От третата си година е профилирана на тема “ТЯЛОТО”. Експонират се творби основно в стиловете реализъм, хипер, нов, и фотореализъм, символизъм и сюрреализъм, наив, примитив и други. Търсят се автори, които създават нова фигуралика, особено на тялото. Ценят се рисувачите, като се осъществяват много изложби с графика, рисунка и илюстрация. 32 BG art class МАЙ 2013

арт

Галерията полага много труд и усилия в издаването на каталози и албуми, които ще бъдат ценен извор на познание за бъдещите поколения, интересуващи се от случващото се в изобразителното ни изкуство днес. В галерийното депо се поддържа силна и многообразна колекция от маслена живопис, графика и рисунка, скулптура, като особено впечатляваща за колекционера е сбирката по темата „ТЯЛОТО”. От 2001г. галерията дава награда „Медия” за арт-журналистика – диплом, изработен от доц. Владимир Генадиев и картина от автор на галерията. През 2010г. Краси и Сим Алексиеви са куратори на Национални есенни изложби - Пловдив с проект "Тялото", след спечелване на общински конкурс. Експонирани са 20 самостоятелни изложби по темата в 5 къщи в Стария град. От 2005г. се връчва приза „Сребърно възраждане” за постижения в изобразителното изкуство – пластика, изработена от проф. Георги Чапкънов-Чап. Носители на тази награда до момента са: доц. Владимир Генадиев, Георги Йорданов, Димитър Войнов–син, Димитър Лалев, Димитър Рашков, проф. Емил Попов, Матей Матеев, проф. Николай Майсторов, Огнян Недков, Димитър Манолов, а самият проф. Георги Чапкънов е носител на награда на Галерия „Възраждане“ за цялостно творчество - пластика, изработена от скулптора Димитър Рашков. През 2006г., в Нощта на отворените галерии и музеи, галерията получи първата награда - скулптурата „Полет над Пловдив”, учредена от КЦМ гр. Пловдив, за галерия номер едно. През 2010г. галерия „Възраждане“ бе удостоена със златна значка „Златна

книга” и специален сертификат за почетен статут на институция с висок престиж и обществено признание в областта на културата. Наградата се дава от Съвет на европейската научна и културна общност – официално представителство в София.

Любопитни факти из живота на галерията: В периода до 3 септември 2012г. са експонирани над 394 изложби, средно по 20 изложби на година. За сезона 2010-2011 галерията има 45 открити изложби. Показани са над 9280 произведения на изкуството. Посетили са ни над 103 000 души. Тридесет и девет художници са дебютирали в галерията. За първи път в Пловдив са показани над 113 автора. МАЙ 2013 BG art class 33

арт

Изложба живопис “Библейски жени” на Силвия Павлова

34 BG art class МАЙ 2013

арт

От 02 октомври, вторник, 2012 година до 22 октомври 2012 година в галерия „Възраждане“ в Пловдив беше представена изложба живопис „Библейски жени“ на Силвия Павлова.

Това е първата изложба от кураторския проект “ХХІ век. Библията и художниците”. Проектът е на Краси и Сим Алекси-

еви и има за цел да проследи, през 2012 - 2013г., как библейските текстове и герои влияят на съвременните български художници от различни поколения, в началото на ХХІ век. Това бяха шестима автори, на различна възраст, с различни авторски стилове и философия. Първата изложба е на Силвия Павлова, 32-годишна, от София. Втората изложба е на Васил Петров, 51-годишен, от Пазарджик. Третата изложба е на Иван Чакъров, 41-годишен, от Пловдив.

МАЙ 2013 BG art class 35

арт

Четвъртата изложба е на Димитър Войнов–син, 42-годишен, от София. Петата изложба е на Иван Милушев, 53-годишен, от Благоевград. Шестата изложба е на академик Георги Чапкънов, 69-годишен, от София. Тези автори отдавна имат определено отношение към Библията и в годините са посягали по някой и друг повод към нея. Сега имат възможност много по-цялостно да изложат своята лична метафора, своя поглед и мнение, своите творчески предпочитания 36 BG art class МАЙ 2013

и в крайна сметка, да покажат какво и колко талантливо могат да претворяват върху хартия и платно, сюжети и герои от най-великата книга на човечеството. В изобразителното изкуство има гениални творби на велики майстори, ще разберем доколко те са повлияли на нашите автори. Заключителната изложба на проекта бе декември 2012 г. – обща коледна изложба на тема “Божата майка”, с творби на 30 поканени от галерията автори.

арт

Първата изложба е на Силвия Павлова и се казва “Библейски жени”,

защото авторката рисува изключително жените от Библията. Силвия има голямо пристрастие към женския образ и със завидно за годините й майсторство, успява да създаде поредица от ярки, челно въздействащи върху зрителя образи на жени, с блестящо обоснован психологизъм и впечатляващо индивидуален, авторски почерк. Тези

същества завладяват с мобилната енергия, която излъчват и с драматичния си, често енигматичен заряд, който подсказва сложната им духовна и душевна субстанция на силни и трудно покоряващи се жени. В тези картини мъжете липсват – те са преди и след запечатания женски индивид върху платното. Те са причина и много често следствие, но във върховния момент жената е сама. МАЙ 2013 BG art class 37

арт

Изложба живопис и скулптура на Иван Иванов - Йоаний и Нина Иванова

38 BG art class МАЙ 2013

арт

От 06 ноември, вторник, 2012 година до 26 ноември 2012 година в галерия „Възраждане“ в Пловдив беше представена изложба живопис и скулптура на Иван Иванов - Йоаний и Нина Иванова.

Изложбата на Иван Иванов – Йоаний и Нина Иванова би могла да се нарече двуполюсна. От една страна живописните явления на Йоаний с неговата остро характерна и впечатляваща фигуралика – бароково разточителна

и фантастично разиграна и от друга страна – строгите, семпли и монологични пластики на Нина, които често действат на зрителя като знаци, толкова са изчистени от детайли и бъбривост. Все едно, по-силно казано, зрителят сякаш минава през огън и лед. Разбира се, това е метафорично засилена характеристика, но обективно: разгорещиш ли се при Йоаний, успокояваш се при Нина. Чудесен тандем – качествен и иновативен. МАЙ 2013 BG art class 39

арт

Иван Иванов – Йоаний е роден през 1968 година.

ОБРАЗОВАНИЕ: 1978-1982 частни уроци при К.Станчев, Русе 1982-1987 - Казанлък, Средно Специално Художествено Училище 1989-1994 - Факултет Из. изкуства, ВТУ “Св.св Кирил и Методий”

НАСТОЯЩО ЗАНИМАНИЕ: Преподавател в Средно Училище по Изкуствата ”Проф.В.Стоянов”- Русе. Има осъществени над 52 самостоятелни изложби в страната и чужбина. Участия в множество общи изложби. В тандем с Нина Иванова са осъществили и множество пърформанси, акции и инсталации в България и чужбина.

Нина Иванова

е родена през 1971 година. ОБРАЗОВАНИЕ: 1982-1987 - Техникум по дървообработване и Вътрешна Архитектура Русе 1989-1994 - Факултет Изобразителни Изкуства, ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” - скулптура НАСТОЯЩО ЗАНИМАНИЕ: Преподавател в Училището по изкуствата ”Проф.В.Стоянов”- Русе Има осъществени 16 самостоятелни изложби. Участия в множество общи изложби. В тандем с Иван Иванов Йоаний са осъществили и множество пърформанси, акции и инсталации в България и чужбина. 40 BG art class МАЙ 2013

арт

МАЙ 2013 BG art class 41

арт

Изложба живопис “Атон – люлка на вярата” на Васил Петров

42 BG art class МАЙ 2013

арт

От 22 януари, вторник, 2013 година до 11 февруари 2013 година в галерия „Възраждане“ в Пловдив беше представена изложба живопис “Атон - люлка на вярата” на Васил Петров.

Картините от изложбата „Атон - люлка на вярата” са сътворени след посещението на Васил Петров на Атонския полуостров, с неговите манастири, скитове и лаври. Обсебен от особената магия и прочувственост на мястото, от неговата чистота и мистична кра-

сота, авторът създава цикъл картини, пропити с преклонение, възхищение и вяра в непреходността и величието на това място. Място, обитавано от дълбоко вярващи в Христовата вяра люде, обрекли се до живот на тази вяра, ограничили се, отказали се от всичко светско в нейно име. В творбите е закодирана, чрез красотата на природата и сътворените от човешки ръце манастири, именно силата на вярата в Бога и неговото всеприсъствие. Прекрасен живописец и прочувствен тълкувател на колорита, авторът е МАЙ 2013 BG art class 43

арт

създал творби величави, магични и сложни за тълкуване.

Васил Петров

е роден през 1961 г. През 1981г. завършва училище за изящни изкуства „проф. Илия Петров”, София и учителски институт. 44 BG art class МАЙ 2013

Има осъществени към 40 самостоятелни изложби и множество общи такива. Член на СБХ и Международната фондация за пластични изкуства IAA, UNESCO.

Носител е на девет награди за творчеството си.

арт

МАЙ 2013 BG art class 45

арт

Изложба живопис на Григор Велев

46 BG art class МАЙ 2013

арт

От 19 март, вторник, 2013 година до 01 април 2013 година в галерия „Възраждане“ в Пловдив беше представена изложба живопис на Григор Велев.

С новата експозиция влизаме в чистия сюрреалистичен свят на Григор Велев – очакват ни сюрприз след сюрприз. Обикновената логика е подменена с нещо ново, толкова красиво и естествено, че приемаме тази нова истина и нейната евентуална случваемост в живота като мечта, като блян... Животни и хора са обективирани в неочаквани ситуации, ракурси и събития. Ликовете на животните са представени толкова добронамерено, че не ги различаваме от човешките. Понякога ролите са разменени и човекът отстъпва по качества и доброта от другите твари. И вярваме, че слоновете могат да бъдат червени, зелени и сини. Образование и обучение: 1994-1999 г. - Висше образование: НХА - град

София, спец. ”Силикатен дизайн“ 1984-1988 - Средно образование: „Техникум по керамика и стъкло” – Гара Елин Пелин, спец. ”Технолог на стъкло” 1976-1984 - Основно образование: СОУ „Христо Ботев” - с.Лесново Професионален опит: 2001-2006 - Преподавател по „Дизайн” в „Професионална гимназия по керамика” – гара Елин Пелин 2006-2008 - Дизайнер в архитектурно студио 2011-2012 - Преподавател по “РисуМАЙ 2013 BG art class 47

арт

ване и дизайн” в “Професионална гимназия по керамика” - гара Елин Пелин. Член е на СБХ. Изложби и изяви: 1993 г. - Самостоятелна изложба р-т “Панорама”, гр.София 1994 г. - Самостоятелна изложба в културен център „Красно село” гр.София 1997 г. - Самостоятелна изложба „Столична библиотека” 2000 г. - Самостоятелна изложба Димитровград, гр.Казанлък 2002 г. - Самостоятелна изложба

48 BG art class МАЙ 2013

в – –

галерия „Ирида” в сградата на Интерпред – гр.София 2009 г. - Самостоятелна изложба в галерия “Възраждане”, гр.Пловдив 2011 г. - Самостоятелна изложба в галерия “Възраждане”, гр.Пловдив 2012 г. - Участие в 3 колективни изложба в рамките на проекта СЪБУДЕТЕ СТЕНИТЕ СИ в Сити Център София 2013 г. - Участие в колективна изложба в рамките на проекта СЪБУДЕТЕ СТЕНИТЕ СИ в Софарма Бизнес Тауърс. Има картини в България, САЩ, Южна Корея, Италия и Франция.

арт

МАЙ 2013 BG art class 49

арт

50 BG art class МАЙ 2013

арт

МАЙ 2013 BG art class 51

арт

Изложба живопис на Никола Гулев

От 05 март, вторник, 2013 година до 18 март 2013 година в галерия „Възраждане“ в Пловдив беше представена изложба живопис на Никола Гулев.

Един съвсем млад творец, имащ развито социално чувство, което влага в картините си при избора 52 BG art class МАЙ 2013

арт

на творческа тема – това е Никола Гулев. Определено силен фигуративен художник, въпреки малката си творческа кариера, авторът смело посяга с четката към оскърбените и унижените, слабите и онеправданите. Като един съвременен Жорж де Латур, той търси и изобразява вътрешната светлина в картините, възлагайки й понякога дори главна роля – тази на духа. Когато живописването стане втора природа на автора, ни очакват силни, одухотворени и оригинални творби. Авторът дава заявка и за бъдещ проницателен и ефектен портретист. А сега нека просто да се порадваме на таланта на този млад и надъхан за творчество художник.

***

Никола Гулев

е роден в град Пловдив през 1987 г. През 2001 – 2006 г. завършва Средно художествено училище „Цанко Лавренов”, гр. Пловдив със специалност живопис. През 2006 – 2010 г. завършва „Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство” (степен бакалавър – специалност „Педагогика на обучението по изобразително изкуство“) с курсов ръководител доц. Румен Жеков. През 2010 – 2012 г. завършва „Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство” (степен магистър – специалност „Живопис“) с курсов ръководител доц. Румен Жеков. През 2012 г. е назначен като докторант със специалност „Педагогика на обучението по изобразително изку-

МАЙ 2013 BG art class 53

арт

54 BG art class МАЙ 2013

арт

2011г. – Награда и грамота от фотоконкурс „Животът не търпи лъжи”. 2011г. – Номинация за студент на годината на Република България. 2013г. – Поощрителна награда от национален приз „Рицар на четката”, гр. Карлово.

ство” в „Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство” – гр. Пловдив. От 2010 г. е член на „Дружество на пловдивските художници“. Има осъществени 9 самостоятелни изложби.

Награди: 2011г. – Ежегодна студентска награда в категория изобразителни изкуства на „Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство“. МАЙ 2013 BG art class 55

арт

Изложба графика на Юлиан Йорданов

56 BG art class МАЙ 2013

арт

От 02 април, вторник, 2013 година до 22 април 2013 година в галерия „Възраждане“ в Пловдив беше представена изложба графика на Юлиан Йорданов.

Мощната фантазия и силната дарба на рисувач са двете основни остриета в творчеството на Юлиан Йорданов и той създава един футуристичен свят на разруха и гибел, на юначество и героизъм, на сложни отношения между мъжа, жената и животното. Великолепието на детайлите, абсолютната пластика на телата и удивителната смислова завършеност на композициите поразяват зрителя с

историческите, естетските и морални категории в мисленето на автора. Във всяка творба има нещо екстремално и неопитомено. Съновидения и миражи, минало и бъдеще, апокалиптични същества и герои – всичко се слива в едно мощно движение на човешкия дух към необятното и непостижимото.

Юлиан Йорданов

е роден през 1965 година в гр. Ловеч. Има диплом от НХА „Николай Павлович”, специалност „Графика” с преподавател проф. Петър Чуклев. Диплом от ССХУ по ИИ „Илия Петров”, София. МАЙ 2013 BG art class 57

арт

Награди :

Осъществил е над 30 самостоятелни изложби в България и по целия свят. Има множество участия в общи такива, биеналета, триеналета и други.

58 BG art class МАЙ 2013

Носител е на над 40 международни награди, ето и част от тях: 2013 - XXIV INTERNATIONAL BIENNIAL EXHIBITION OF MODERN EXLIBRIS – Малборк, Полша - Почетен Диплом и Медал

арт

32th FISAE EXLIBRIS EXHIBITION – Пекин, Китай – Първа Награда SHANGHAI FU XIAN ZHAI 1ST INTERNATIONAL EXLIBRIS INVITATION COMPETITION 2007 – Китай - Почетен Диплом 2nd INTERNATIONAL BIENNIAL OF EXLIBRIS - София, България - Награда на българския екслибрис център 1st INTERNATIONAL BIENALE EXLIBRIS AND SMALL FORMS - Гнезно, Полша - Почетен Диплом 1st INTERNATIONAL EXLIBRIS TRIENALE OF LEFKAS - Лефкада, Гърция - Почетен Диплом THE FIRST INTERNATIONAL EXLIBRIS COMPETITION - Анкара, Турция – Първа награда 1st INTERNATIONAL BIENNIAL OF EXLIBRIS - София, България – Награда за дълбок печат "INTERNATIONAL EXLIBRIS COMPETITION" - Синт Никлаас, Белгия – Почетен Диплом 4th BRITISH INTERNATIONAL MINIATURE PRINT EXHIBITION – Лондон, Англия - The Tagus International Purchase Prize

2010 - 33th FISAE EXLIBRIS EXHIBITION - Истанбул, Турция – Специална Награда IMOGA Истанбул Музей на Графичното Изкуство THE SECOND INTERNATIONAL EXLIBRIS COMPETITION - Анкара, Турция – Почетен Диплом

IV BIENAL INTERNACIONAL DE GRABADO – Оренсе, Испания – Почетен Диплом 1995 - 8th INTERNATIONAL PRINT BIENNALE - Варна, България Наградата на Президента на Асоциацията на американските графици г-н Martin Levine. МАЙ 2013 BG art class 59

арт

60 BG art class МАЙ 2013

арт

МАЙ 2013 BG art class 61

арт

Изложба живопис на Николай Караджов

62 BG art class МАЙ 2013

арт

МАЙ 2013 BG art class 63

арт

От 07 май, вторник, 2013 година до 27 май 2013 година в галерия „Възраждане“ в Пловдив беше представена изложба живопис на Николай Караджов.

Хладно изтънчените персонажи на Николай Караджов са впрегнати в композиции, поднесени интелигентно и естетски. 64 BG art class МАЙ 2013

Независимо дали са натюрморти или с хора, картините дишат с лека меланхолия и аурата им разпръсква определена самотност и романтичния финес на едно очакване, на една недоизказаност. Статичността на живописваните жени има статуийно излъчване, а нарисуваните статуи оживяват под лунната светлина за евентуални приключения. Спокойният магичен климат в творбите на художника носи много директно към зрителя своята имагинерност

арт

и човек трудно задържа възхищението си, с усещане, че там някъде се случва още нещо... още нещо.

Николай Караджов

Роден е на 8 август 1950 г. в село Малчика, Плевенска област. Завършил е Художествената академия, специалност „Живопис” при проф. Ненко Балкански през 1975 г. От

1976 г. участва в художествения живот в България. През 1979-а е приет за член на СБХ. Участва в множество Общи художествени изложби в страната, както и в представителни изложби на съвременното българско изкуство в Австрия, Холандия, Финландия, Португалия, бившата СССР, Румъния, Чехия, Мексико, Коста Рика и други. Индивидуални изложби: София – 1981 г., Ловеч 1984 г., Рига, Латвия - 1986 г., Леседра – София – МАЙ 2013 BG art class 65

арт

1994 г.; Лондон - Лейтън Хауз Музеум – 2000 г.; Русе – галерия „Аруид” 2005 и Русе - фоайето на Доходното здание, 2010 г.; София - „Импресия арт”2011 година. Творби на Николай Караджов са собственост на НХГ София, СГХГ, на много окръжни и градски галерии в България. Сбирки от негови картини са част от колекциите на ценители от цялата страна.

*** 66 BG art class МАЙ 2013

„Неуловимостта и магията на приликата са едни от страните в изкуството на Николай Караджов. Картините му са нов свят и ние, зрителите, като неуморими изследователи търсим в тяхното съвършенство черти, които да ни идентифицират. В този смисъл степента на аналогията е винаги успех, защото опитът за съизмерване с тяхната дълбочина поддържа илюзията за собствената ни дълбочина.” - каза Димитър Грозданов в словото си при откриването на самостоятелната изложба на Николай Караджов в Русе.

арт

МАЙ 2013 BG art class 67

кино ♦ Източници: http://www.imdb.com http://www.cinefish.bg

трейлър на филма можете да гледате ОТ тук

Сюжет

руд е 3D приключенска комедия, която проследява пътешествието на първото в света семейство. Когато пещерата, която винаги е била техен дом, е унищожена и целият им познат досега свят е сринат, семейство Круд са принудени да потеглят на първото си пътуване към непознатото. Разтърсвани от сеизмична дейност и сблъсъци между поколенията, Круд са на път да открият невероятен нов свят, изпълнен с фантастични създания, както и бъдеще, което е извън пределите на тяхната фантазия.

68 BG art class МАЙ 2013

кино Технически данни: Жанр: 3D анимация, комедия Сценарий: Крис Сандърс, Кърк Де Мирко Режисьори: Крис Сандърс, Кърк Демико Озвучен на български език Премиера в България: 29.03.2013

и още за “круд”

интересни факти за филма

селената на Круд включва менажерия от същества, които се явяват допълнително предизвикателство за семейството по време на тяхното дълго и изпълнено с препятствия пътуване. По пътя към тази нова земя, за тях всичко е ново и непознато, включително странните зверове, които се явяват понякога страшни, а понякога и комични опасности: • Мечият бухал, смесица от мечка и бухал, спи през деня, а нощем кръстосва каньона за плячка, тероризирайки Груг и семейството му през цялото пътуване. • Папаготигърът е внушително създание с тяло на малък тигър, несъразмерно голяма глава и окраска на папагал ара. • Юмручни маймуни както предполага името им, са доста непредвидими. Те са забавни и чаровни, но когато се почувстват застрашени, се превръщат в голяма машина за крошета.

• Гущойот – наполовина койот, наполовина гущер. Тези лесно плашливи създания обичат да се припичат на слънце пред пещерата на Круд. „Идеята, която стои зад тези същества, е, че Круд живеят в период, който наричаме „проба – грешка“ на майката Природа. Ерата, когато се експериментира с различни форми на живот. - казва Белсън. - Някои от тях ще се превърнат в познатите днешни същества, други - не. И вероятно това е за добро!“ „Признавам, че прекрачихме някои основни правила на природата като създадохме някои от тези зверове.“ - добавя Хартуел.

МАЙ 2013 BG art class 69

I can too

I Can Too И Аз Мога

а много от Вас тази визия с популярни личности може би е вече позната. „С тениска I Can Too – носиш НАДЕЖДА” е съвместна ини циатива на фондация И АЗ МОГА и хора от различни браншове, които биха желали да провокират гражданското общество към промяна. Да накарат всеки един да се почувства способен да промени света около себе си към по-ДОБРО, с това което МОЖЕ най-добре.

Дизайнерите от banda,

които неуморно предоставят идеите си на И АЗ МОГА, създават тази инициатива. Studio Proto, които на доброволни начала снимат всички лица на I Can Too, също се включват в нея, а външната реклама в лицето на Метрополис груп, КРИВИЦКИ И СИЕ в лицето на Румен Кривицки, в. "Марица", Атум Реклами, Тракия Билборд ООД, предоставят рекламните си позиции за популяризирането й.

В момента I Can Too работи

над изграждането на Център за деца с аутизъм. В резултат на две годишни усилия, Община Пловдив предоставя на I Can Too пространство от 400 кв.м, напълно безвъзмездно. Както всички инициативи на организа цията, така и тази цели не толкова набиране на средства, колкото е обръщение към всички хора - да се включат при създаването на Центъра за деца с аутизъм 70 BG art class МАЙ 2013

(с контакти, идеи; с работа и материали; с предоставянето на част от пространство / магазин, бизнес сграда, офис/ за предлагане на аксесоари I Can Too; с sms на 1415 и тел. 09005 1415; или с дарение), с което ще дарят НАДЕЖДА на много деца. Всички заедно, можем да сме посланици на Надеждата.

Тениски на НАДЕЖДАТА

обличат световни звезди – холивудският актьор Долф Лундгрен, рок музикантът Мат Соръм (барабанист на Guns N’ Roses и Velvet Revolver), както и други много спе циални за нас хора, които ни подкрепят. На сайта www.icantoo.eu можете да проследите създаването на Центъра, a бюджета за ремонтните дейности може да получите, като ни пишете на: info@icantoo.eu Благодарим Ви!

За контакт:

Фондация И АЗ МОГА: гр. София, ул. Гурко 12, ет. 7, офис 34 тел.: + 359 2 937 78 62 www.icantoo.eu Facebook: I Can Too

Дарителска сметка:

Фондация И АЗ МОГА ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ България IBAN:BG15BPBI79421080910101 SWIFT (BIC): BPBIBGSF