Българска Наука 22 by Българка Наука

Наука Българска

Брой 22

ИСТОРИЯ: Шведската империя

Списание “Българска Наука” в разговор с проф. дфн. Сергей Герджиков Литература Пловдивската конференция

Септември 2009

И Ч Е У А ЕЧ Н ОВ П

Съдържание брой 22

Шведската империя

Микенската култура и история

Философията - Списание “Българска Наука” в разговор с проф. Дфн. Сергей Герджиков 28 Психономия - Психология

Литература - Пловдивската конференция

Земята - Кой е най-високият вулкан на Земята? Билките и нашето здраве

Най-бързите сухоземни животни на планетата Соколи

Общодостъпен метод за извличане на “X” или “Y” сперматозоиди нужно ли е преследване на евгениката 45 Астрономия - Космическата мисия на НАСА „Кеплер“ откри фази и атмосфера на извънслънчева планета! 47 Любопитно - Откъде идват картите и атласа? http://nauka.bg

Редколегия

ADMIN@NAUKA.BG

едакторски колектив

Главен редактор: Росен Теодосиев Петър Теодосиев Редакционна колегия в състав: Неделин Бояджиев д-р Чавдар Черников Радослав Тодоров Красимир Иванчев Велислава Шуролинкова Атанас Кумбаров Калоян Андонов Димитър Маневски

вторски колектив:

Неделин Бояджиев д-р Чавдар Черников Радослав Тодоров Красимир Иванчев Велислава Шуролинкова Атанас Кумбаров Калоян Андонов Димитър Маневски Светослав Александров

Автори в броя

Модераторски колектив Администратори: П. Теодосиев Р. Теодосиев

История Александър Стоянов Философия

Глобални модератори: byzantiner fixxxsers Frujin Assen ISTORIK Spirit Warlord КГ125

Велислава Шуролинкова Психология Владимир Банов Литература Андриана Спасова Земята Тихомир Георгиев Биология Емил Томов Астрономия

Модератори: Bridget Lion Queen ROCK Sham Иво Катрафилов

Светослав Александров

http://nauka.bg

ЗА БГ НАУКА Списание „БЪЛГАРСКА НАУКА” на

НАЦИОНАЛНИЯ ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В НДК

Отзиви от мястото на събитието Уважаеми читатели,

С гордост и радост ви съобщаваме, че списание „Българска наука” успешно се представи на тазгодишния Национален фестивал на Българското образование, организиран на 28, 29 и 30 април 2009 г. в НДК. Събитието протече в творческа и приятелска атмосфера и завърши с много положителни емоции както за екипа, така и за посетителите. Първият ден от събитието протече шумно и напрегнато, с много емоции свързани с организирането и подреждането на нашия щанд и посрещане на посетителите. Петър и Росен Теодосиеви, нашите главни администратори, бяха непрекъснато там и посрещаха всички гости, отговаряха на въпроси, осъществяваха творчески контакти с други институции и организации в сферата на образованието и науката. Те откриха фестивала и бяха от последните, които останаха със своите посетители в третия ден от събитието. Щандът на нашето списание беше уникален и с друго. Благодарение на работата на физиците от Централната лаборатория за оптичен запис и обработка на информацията (ЦЛОЗОИ) в нашия кът посетителите можаха да видят истинска образна холограма, произведена в България с българска емулсия и от български учени. Холограмата представляваше образ на кристали и джобен часовник, потънали в

пясък, които сякаш се намираха под плота, зад стъкло на нашия щанд. Нека кажем нещо повече за холограмите: Холограмата представлява лазерен запис на образа на обекта, върху специална фотоемулсия, който се отличава по това, че благодарение на интерференцията на двата кохерентни лазерни лъча с обекта, по време на експозицията върху фотоплаката се образува сложна дифракционна решетка, който е абсолютно копие на обекта – съдържа цялата информация за неговото взаимодействие със светлината. Холограмата съдържа информация не само за дължината на вълната (както е при обикновената фотография) но и за нейната фаза. Образът от получената върху емулсията дифракционна решетка се възстановява, когато плаката се освети с подходящата светлина под ъгъл, възстановяващ ъгъла на експониране. В случая употребихме обикновена насочена крушка. Благодарим сърдечно на екипа на ЦЛОЗОИ и обещаваме на читателите на сп. „Българска наука” още новини свързани с работата на лабораторията. Събитието бе отбелязано и с друго мероприятие. Конкурсът за научна статия, който списание Българска Наука проведе и който завърши тържествено на 30 април в 16 часа пред нашия щанд. Първата награда – прекрасен, астрономически телескоп вълнуваше всички посетители в НДК още от първия ден, където очакваше своя собственик. Награждаването протече емоционално и бе едновременно с това една ползотворна среща между хора с една обща любов – любовта към знанието. Втората награда също беше особено ценна и интересна – Световен Атлас Енциклопедия. Третата награда бе уникално книжно издание на списание „Българска наука”. Поради това, че много от участниците заслужаваха внимание и награда бяха при-

http://nauka.bg

ЗА БГ НАУКА

Щанда на Българска Наука в НДК

съдени и специални награди – грамота. Наградени бяха както следва:

http://nauka.bg

ЗА БГ НАУКА

Наградени Първо място: Александър Стоянов със статия: “ШВЕДСКАТА ИМПЕРИЯ Мит или Реалност” Второ място: Светослав Александров със статия: “Съвременни мисии до Марс и последни теории за евентуално наличие на живот на планетата” Трето място: Дарин Делчев Белев със статия: “Двигател с пневматично задвижване”

Красимир Кънчев със статията: “Унгарското танкостроене в годините на Втората световна война (1939-1945 г.)” Светослав Диамандиев със статията: “Едно мнение за най-ранния пряко датиран кирилски надпис” Илиян Делчев Белев със статията: “Каква в действителност е съдбата на втория син на хан Омуртаг/814-831/ Звиница?” Цветомир Мирославов Гечев със статията: “Краят на света - 2012 г.” Румен Иванов със статията: “Българите извън България” Всички наградени статии ще бъдат публикувани в следващи броеве на списанието. Наградите бяха осигурено от Сдружение “Професионален форум за образованието” и „Българска Наука”, както и поканата за участие във фестивала и щанда на списанието бяха осигурени от сдружението. Екипът на списание Българска Наука сърдечно благодари на Професионален форум и се надява това събитие да е началото на едно плодотворно и успешно бъдещо сътрудничество. Екипът на „Българска наука” желае на своите читатели все по-големи предизвикателства и творчески успехи!

http://nauka.bg

Снимки от Фестивала в НДК

г-н Диамандиев дойде от Стара Загора да се запознае с Българска Наука

Жури, администартори и участници в конкурса пред щанда на Българска Наука

http://nauka.bg

СНИМКИ

Победителят Александър Стоянов с наградата си.

Втора и трета награда - уникален хартиен брой на сп. Българска Наука

http://nauka.bg

От ФОРУМА

http://nauka.bg/forum/

Ежедневно във форума се пишат над 100/150 мнения в над 150 раздела от различни науки.

Анкета: Интересът към литературата?

страна и е разбираемо да има слаб интерес към новата поезия (примерно) или към ядрената физика.

аскоро се запознах по-задълбочено c литературния живот в България. Вълнува ме вие какво мислите или по-точно - как живее и вирее и има ли интерес Автор: П. Теодосиев към литературата като такава.

В България има няколко големи литературни конкурса за млади автори и ня- Но въпросът не е, има ли интерес, а - кой колко - за утвърдени писатели като този знае за това. Интересът се поражда след на книжарница “Хеликон”. информирането, т.е. самото знание за събитието, за достъпа, за информацияТова, което ме провокира да създам та, за даденото изкуство ти дава избора тази тема, е разговор с приятели, които дали да го избереш или - не. Това, миме убеждават, че литературата е сля, е проблема - слабата информиматерия, от която се вълнуват раност. много малко хора. Кой е чувал за “Литературен вестник”, кой Колко от вас знаят кой взе награчете “Литературен вестник”? дата на изд. “Хеликон” за роман А защо има толкова слаба популярност или не популярността е проблем? Има сайтове за лично творчество на автори, творящи в различни литературни родове и стилове, които имат по над 10 000 посещения на

на годината? А знаете ли какви нови български романи са излезли?

Ще се радвам на коментари относно проблема и, според вас, хората вълнуват ли се от литература, кои са те и къде се корени проблема? Линк:

ден, a това прави над 300 000 за месец. Явно има интерес, но може би защото http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6666 хората си слагат свои неща вътре? Ето какво мисля аз: Това е така, тъй като България е малка

http://nauka.bg

10 Ежедневно във форума се пишат над 100/150 мнения в над 150 раздела от различни науки.

Боянската църква

Автор: down

а се смятат фреските в Боянската църква за уникални и неповторими по-своето значение, без преди това да се направи сравнение с достиженията на църковната живопис от същия период (13 в.) в съседните на днешните български земи географски ареали (в Македония, Сърбия, Гърция, Турция) е несериозно. Като се има предвид, че по това време достиженията на византийската живопис и техните влияния обхващат една голямо пространство от Мала Азия и Балканите. Още повече Боянските стенописи да се смятат категорично за предвесници на Ренесанса, допълнително говори за остарелите идеи от разни СОЦписания намиращи аудитория и днес! Още А. Грабар говори за византийската живопис и нейните достижения по целите Балкани, в различни интерпретации през Средновековието. Безпорен център на тази своеобразна художественна школа естествено е Константинопол - интелектуално и художествено средище на православния свят, съкровищница на античната цивилизация. Какви са достиженията на съседните на Българското царство земи през 13 в. (основно Сърбското кралство и Македония - част от Византия след 1256 г.? Интересно е да се отбележат няколко художествени ансабли, правни преди, по време на и след Боянските стенописи: Манастирския комплекс в Милешево (12301237) http://www.suc.org/culture/history/Serb_Hi... eries/Mileseva/ Манастирския комплекс в Сопочани (1250-1263) http://www.serbianunity.net/culture/histor...cani/ index.html Манастирския комплекс в Печ (църквата Св. Димитър(1250-63) http://www.rastko.rs/kosovo/ pecarsija/hram...itrija_eng.html http://www.suc.org/ culture/history/Serb_Hi.../Pec/index.html Манастира Св. Пантелеймон - Нерези, Македония с пласт стенописи от 13в. http://commons. wikimedia.org/wiki/Category..._Church,_Nerezi Църквата Св. София в Трапезунд - обновена от

Мануил VIII Палеолог http://www.flickr.com/ photos/andra_mb/2970...57608667976246/ Във всяка връзка има голям набор от представени фрески, които могат да послужат за сравнение. Талбът Райс разглежда Боянските цтенописи така: “Те едва ли могат да се класират на едно ниво с централните комплекси в Сърбия, но във всеки случай показват връзки с Константинопол и със своя хуманизъм носят белезите на широкото разпространение на същността на стила на Възраждането” “Стенописите от Бояна представят местна, но много важна школа, която, изглежда, се е развила в България на базата на идеи, заимствани от Константинопол” - тоест не са революционни Talbot Rice, D. Byzantine Painting: The Last Phase. London, 1968. Цитиран по Кил, М., Изкуство и общество в България през турския период, С 2002, 188-189

Линк: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4411

Видео на БГ Наука за Боянската църква!

http://nauka.bg

Защото твоят коментар има значение.... http://nauka.bg

ЗВУЦИ НА ЖИВОТНИ

Земноводни, (звуци на животни)

Дървесна жаба - Hyla regilla Голяма крастава жаба ( Bufo bufo ) Жаба на Лесон (Rana lessonae) Червенокоремна бумка (Bombina bombina) Пуерториканска жаба - Eleutherodactylus coqui Петнист червен ( ягодов ) дърволаз ( Oophaga (Dendrobates) pumilio ) Зърнист дърволаз ( Oophaga granulifera ) Ameerega altamazonica Ameerega flavopicta Excidobates captivus Excidobates mysteriosus Ranitomeya claudiae Двуцветен листолаз ( Phyllobates bicolor )

http://www.nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3007 http://nauka.bg

ПЪРВО МЯСТО в конкурса на „Българска Наука” за научна статия.

Изготвил: Александър Стоянов

УВОД ЗА ИМПЕРИИТЕ

Историографията няма ясно изразена дефиниция за това какво е „империя”. Според някой учени, империя е всяка държава, управлявана от Император, според други – многонационална държава, в която един народ управлява останалите. Съществуват и допълнителни уточнения – съсредоточаване на властта в ръцете на един човек, идеята за експанзия и постоянното териториално разширение, идеята за налагане на директна или косвена хегемония над съседните народи и държави. Истината е, че всяка епоха създава различен модел за това как трябва да изглежда една империя. Най-общо, за империите в Старият Свят, можем да разграничим четири периода – Античен ( Персийска, Македонска, Римска), Средновековен (Византийска, Свещена Империя, Арабска Империя), Нова ( Османска, Хабсбургска, Руска), Съвременна ( Великобритания, отново Русия, Австро-Унгария). Всяка една от тези държава притежава свои специфични характеристики, които я отличават в по-малка или по-голяма степен от останалите. Всяка епоха предлага своите критерии, за това коя държава е империя и коя не е. Истината е, че съвременниците на съответният период рядко схващат държави, чийто владетел не носи титлата „император” като империи. За това има немалко примери. Днес историографията говори за Португалска Империя или Испанска Империя, но реално нито една от двете няма реални претенции да бъде такава. Важна роля

в самоопределянето на една държава като империя има схващането за властта в съответната епоха. Приблизително до края на XVIIIв., властта се приема като нещо повече или по-малко свещено, дадено от Бога. Поредицата от революции в периода 1642 – 1789г. малко или много променят тази представа, но пръв Наполеон, с обявяването на Френската Империя и ликвидирането в последствие на Свещената Римска Империя, разрушава двуполюсният имперски модел, който се налага в Християнският свят още от края на IVв. И продължава до началото на XIXв. С оглед на многообразието от аспекти и критерии, които историографията предлага, за да докаже дали една държава е империя или не, аз като историк ще си позволя да разгледам настоящият проблем според критерии, които ще посоча лично, без изцяло да се съобразявам с наложените от един или друг изследовател дефиниции и принципи Според моята скромна оценка, за да може една държава да бъде наречена империя, тя трябва да отговаря на следният минимум критерии: многонационалност, съсредоточаване на властта в ръцете на монарха ( без това да изключва предаването на част от владетелските функции на подчинени на монарха институции-бел.авт.), наличието на идеи за експанзия и доминация като част от държавната доктрина, владеенето на определена територия, надвишаваща етническите граници на управляващият народ (Например Франция през XVIIв. няма как да бъде Империя, тъй като всички земи които владее са населени основно с французи –бел.авт.), армия, която да адекватно отговаря на амбициите и претенциите за имперска власт и не на последно място, монархът да носи или да претендира за императорската титла.

http://nauka.bg

финските народи в тази част от света. Идеята за „нация” и „националност” по това време все ИМПЕРИЯ ЛИ Е ШВЕЦИЯ? още не се е появила, но определено личат нейИзхождайки от гореизброените критерии, смя- ните корени. Шведите заявяват своята пълна там, коментирайки отношението на Шведската самостоятелност като народ и ясно се разгранимонархия към всеки един от тях, да достигна чават от датчани и норвежци. Главна причина до отговора на въпроса „Империя ли е Швеция за това е откъсването на Швеция от Калмарската уния и обособяването и консолидирането на през XVII-ти век или не?” шведите в контекста на борбата за отхвърляне на датското господство. Едновременно с това, 1.Многонационалност отделните етноси в Монархията, не са подлоМногонационалността е един от основните жени на асимилационна политика от страна на фактори, които предполагат наличието на „им- шведските правителства и де факто Швеция заперски организъм”. В случая със Швеция през пазва своя многонационален облик до края на XVIIв. Можем да обособим 8 големи етнически 18ти век., когато Русия получава Финландия и групи, подчинени под скиптъра на кралете в основната част от населението на Швеция остаСтокхолм – шведи, норвежци, фини, лаплан- ват шведите. дци, датчани, германци, балти и руснаци. По До колкото можем да дадем оценка по критетози показател, Монархията на Дома Васа, се рия „многонационалност”. Швеция отговаря нарежда до държави като двете Хабсбургски напълно на условието и има право да претенМонархии ( Иберийската и Дунавската). Жеч- дира за това да бъде наричана „империя” през целия XVIIвек. посполита Полска и Османската Империя. Несъмнено огромната площ на Швеция пред2.Властта и Монарха полага това изобилие от най-различни етноси, народи и групи, които населяват земите на Севера и към средата на XVIIв. ( а впрочем и до Властта в Швеция е формулирана по един осоднес), е трудно да говорим за някаква хомоген- бен, уникален за тогавашна Европа начин. На на спойка, която образуват германските и угро- практика, Швеция е единствената държава, в

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg

която селяните имат право на глас. Уникалната шведска система се базира на 2 кралски декрета ( На Магнус Ериксон от 1353 и на Густав Адолф от 1623г.), както и на декрета на Аксел Оксенстиерна от 1634г – „За устройството на Властта”. На хартия, Швеция е една конституционна монархия, в която върховенство има Кралят, но неговата власт е ограничена от Съвета на Висшите Аристократи и Националното събрание. Съвета на Висшата аристокрация се състои от около 10 души, представители на най-влиятелните и заможни семейства в Швеция. Съветът служи като консултативен орган на владетеля, който да ръководи неговата политика и без одобрението на който, кралят би бил „с вързани ръце”. Освен това, Съветът е този, който избира следващият владетел, в случай на смяна на династията или династичен спор. По времето на Густав Адолф се появява и още една функция на Съвета – да служи като регентство в случай че владетелят е малолетен. От друга страна, Националното събрание, съставено от представители на четирите съсловия – аристократи, духовници, брюгери и селяни, гласува данъците и военните набори, изисквани от владетеля. Именно Националното събрание е този орган, който чрез своята дейност и съществуване легитимира действията на Краля и спомага за изключително малкият брой бунтове и актове на неподчинение, тъй като всякакви данъци, закони и военни набори, не са обявени пряко от краля а са приети от представители на народа на Швеция. И ако това е устройството на Швеция според кралските декрети, то реалното състояние на нещата е малко по-различно. Кралят може (и реално го прави) да манипулира народното събрание, посредством своите речи, които държи пред заседателите по повод обявяването на война, налагането на данъци и т.н. Ако не друго, владетелите от дома Васа се оказват добри оратори и всеки един от тях се възползва в пълна степен от своя талант и ловко манипулира решенията на Националното събрание. Ранните владетели ( Густав I, Ерик XIV, Йохан III, Карл IX) използват Националното събрание като инструмент, с който да контрират влиянието на Съвета на Аристократите. След смъртта на Карл IX, ситуацията коренно се променя. Густав II Адолф признава всички права на Аристокра-

тите и Националното Събрание и по този начин печели тяхната пълна подкрепа. За разлика от своите предци, които лавират ловко между двете институции, Густав Адолф се съюзява и с двете и по този начин ги подчинява на себе си. Издигането на Аксел Оксенстиерна ( водач на аристократичната партия до 1613г.) за Канцлер на Швеция печели пълните симпатии на шведската аристокрация, а допитването до Националното събрание за всички актове на владетеля, оставя представителите на съсловията с впечатлението, че те са тези, които определят съдбата на Швеция и че кралят винаги прави това, което иска народа. Така, изключително хитро, Густав Адолф си осигурява пълната подкрепа на цялото население на Швеция и от тук на сетне е свободен да действа както пожелае. Тази схема на поведение се следва и от неговите наследници Кристина и Карл X Густав. Нова етап от конфигурирането на властта в Швеция бележи управлението на Карл XI. След като достига пълнолетие през 1679г. Карл XI решава да вземе нещата в свои ръце. С помощта на дребната аристокрация и на третото съсловие, той успява да се справи с висшата аристокрация и да сломи властта на държавният съвет. Според изследователите на шведският седемнадесети век, Карл XI въвежда абсолютизма в Швеция. Реално, той се възползва от права, които има още от „конституцията” на Магнус Ериксон от 1353, но които са били ограничавани до момента от силата и интересите на висшата аристокрация. Възползвайки се от подкрепата на Риксдаг-а, Карл реформира администрацията, армията и флота, подчинявайки ги на своята воля и успява до голяма степен да унифицира владенията на Швеция извън Скандинавия, налагайки шведския като език на богослужението и администрацията. Всъщност, именно при управлението на Карл XI, в периода 1682 – 1697г. имаме най-големи основания да се съмняваме дали все пак Швеция не е един имперски организъм, но държавата, в своето устройство и начин на действие прилича по-скоро на централизираната монархия на Луи XIV, отколкото на някакъв нов държавен феномен, какъвто несъмнено би била една Скандинавска Империя. Управлението на последният крал от епохата на Stormaktstiden – Карл XII, е един период от 21 години, през който кралят непрестанно

http://nauka.bg

ИСТОРИЯ

отсъства от Швеция се сражава на три фронта с враговете на своята родина. Реално Карл не успява да упражни кой знае каква реална власт над държавата си. По време на неговите походи, администрацията, завещана му от неговия баща, се оказва достатъчно способна да се справи с управлението на страната, въпреки отсъствието на своя монарх. Въпреки това, смятам да се въздържа да коментирам естеството на кралската власт в Швеция в периода 1697 – 1718г., тъй като, както споменах по-горе, кралят упражнява единствено своите прерогативи на върховен главнокомандващ, но не и като върховен управител на своите земи.

На чисто идейно ниво, монарсите от дома Васа не крият своите намерения, да продължат претенцията на Калмарските крале и да наложат доминацията си над Балтийските брегове. Тук най-ясно откриваме идеята и намерението за създаване на Балтийска Империя. И така имаме ли основание да смятаме Швеция за Господар на Балтика? Наистина през 1660г. шведската флота няма реален съперник в Балтийско море, но Швеция владее само 1 от големите балтийски търговски центрове – Стокхолм. Освен това, колкото и да е силна шведската флота, тя си остава затворена в Балтика заради непоклатимият контрол, който датчаните налагат над Зунда. Освен това, шве3.Dominus Balticaе и идеята за доминация дите не успяват да отнемат от поляците нито едно от големите пристанища в Кралска ПруИдеята за Dominus Balticae се налага в началото сия, въпреки, че Полша де факто не разполага на XIVв. в датския двор и реално се осъщест- с военно-морски сили. Подобно на военната вява след създаването на Калмарската уния супремация, се оказва, че Швеция е по-силна на 17.06.1397г. Но какво се крие зад термина от всичките си противници по отделно, но не “Dominus Balticae”? Става дума за политическа съумява да наложи своето господство над съи икономическа доминация над Балтика, коя- седите си. Още повече, в търговско отношение, то към XVIIв. Вече предполага и икономическа цялата скандинавска търговия в този период се супремация в региона. На практика, дори Кал- доминира от търговците на Нидерландия, коямарската уния не успява напълно да установи то чрез своя флот гарантира, че нето една Балпълно господство над Балтика, като основен тийска държава няма да получи превъзходство виновник за това е Ханзата, която търговски и над останалите. политически, осланяйки се на стабилните си градски центрове, силен флот и големи прихо4.Мащаби на Шведската Монархия ди, успява да парира опитите на датските крале да поставят южното крайбрежие на Балтийско Държа- Населе- Населе- Площ Площ море под пряката си власт. ва ние ние Когато през 1630г. Швеция влиза в Тридесетго1618г. 1660г. 1618г. 1660г. дишната война, Тя владее около 1/3 от крайбреШвеция 0к. 2 0к. 2.5 ~ 7 3 0 ~ 9 0 0 жието на Балтика, но не притежава нито едно от млн. млн 000 км2 000 км2 големите пристанища, нито флот, който да превъзхожда останалите. Основен противник на Поспо- 0к. 10.5 0к. 11 990 000 ~ 8 2 5 млн. км2 000 км2 Швеция остава Дания, чиято флота е по-голяма л и т а - млн от шведската, но не разполага с удобни морски ж е ч бази в Балтика. Когато през 1660г. Швеция е на Полска върха на своята мощ, Швеция вече контролира Ф р а н - 20 млн. 2 0 . 5 ~ 4 2 0 ~ 4 5 0 млн. 000 км2 000 км2 около половината от крайбрежието на Балтий- ция ско море, като големи градове като Рига, Ще- И с п а - 8 млн. 7 . 1 ~ 7 9 0 ~ 6 7 0 тин и важната крепост Щралзунд, но големите ния млн. 000 км2 000 км2 пристанища в Кралска Прусия и Гданск остават Австрия 4 . 3 4 . 1 ~ 2 7 0 ~ 2 7 0 извън пределите на Северната Монархия. Все млн. млн. 000 км2 000 км2 пак, можем да кажем, че шведите са доминиАнглия 4.2 млн 5 . 5 ~ 1 5 0 ~ 2 9 0 ращата сила в Балтийско море, особено след млн. 000 км2 000 км2 разгрома на датската флота през 1657г.

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg

Горната таблица показва състоянието на основните Европейски държави в началото на „имперският” възход на Швеция и по време на териториалният зенит на Монархията на кралете Васа. По отношение на графа „население”, е явно, че населението на Швеция е многократно по-малко от това на останалите държави с приблизително същата площ и дори 2 пъти по-малко от населението на Англия. Швеция не разполага с необходимият човешки потенциал за да наложи своята тотална хегемония над Северна Европа. Можем да кажем че шведите са имали късмет, тъй като до Северната Война те воюват или в територии отдалечени или откъснати (Германия, Полша) от Швеция, или с държави, чиито човешки потенциал отстъпва дори на този на Швеция ( Ливонският Орден, Дания). В момента в който Швеция се изправя срещу държава като Русия, която може да „извади” на бойното поле толкова армия, колкото й е необходима, Швеция е изправена пред пълен крах. Малобройното население, разпръснато върху огромната площ на държавата ( Средната гъстота на Швеция в средата на XVIIв. Е около 0.8 души на квадратен километър), предполага невъзможност за пълноценно и качествено усвояване на ресурсите на огромната по територия страна, а разпръснатото в малобройни и отдалечени от центъра общини е трудно за контрол от централната власт, въпреки че, трябва да признаем, кралете от Дома Васа успяват поне административно да консолидират подвластните им земи, благодарение на местните енорийски свещеници. От друга страна огромната територия поставя проблема с прекалено голямата сухопътна граница, която трябва да се защитава ( от Нарвик до Осмо и от Колският полуостров до Курланд). За късмет на шведите, по-голямата част от сухопътната им граница се намира отвъд или близо до Полярният кръг, което прави воденето на офанзивни действия от срана на кой да е враг в един логистичен кошмар, способен да стопи всяка многохилядна армия до няколко-стотин души. Както показва военната история на Швеция, войните, които тя води, винаги са концентрирани във възможно най-южните области, достъпни на шведската армия - Померания, Ливония, Курланд, Прусия, Южна Дания. Именно и в тези територии са концентрирани най-сериозните опити за установяване на стабилни крепости и

гарнизони от страна на Швеция. Като цяло, огромната територия, съчетана с изключително ниския брой население, превръщат Швеция в една държава, която трудно може да си позволи дълга, изтощителна война, както и поддържането на достатъчно голяма армия, която да защити евентуалните имперски претенции на Швеция. По този критерий, Шведите, що се отнася до териториална цялост отговарят на изискването за „империя” (Изключвайки Русия, Швеция е найголямата Европейска държава към средата на XVIIв.), но малкият брой население и произтичащите от съчетанието „много земя-малко поданици” фактори, по-скоро определят мястото на Швеция като голямо северно кралство, но не и като империя, в каквато малко по-късно ще се превърне шведският съсед на Изток – Русия. 5.Швеция и нейната Армия

Шведската армия е основният инструмент на кралете от дома Васа за поддържане и осъществяване на техните планове и амбиции, Изграждането на тази армия започва още по времето на Густав Васа и продължава непрекъснато по времето на неговите наследници – Ерик XIV, Йохан III, Зигмунт и Карл. Всеки един от тези крале се опитва да наложи своята собствена гледна точка за това как трябва да изглежда шведската армия, но реално, техните идеи за реформи, засягат по-скоро маниерът за водене на военните действия, а не начинът по който се рекрутира и организира армията, Едва по времето на Густав II Адолф се залага цялостна концепция за реформа както в сухопътната армия, така и в областта на морското дело. С помощта на Аксел Оксенстиерна и Херман Врангел, Густав Адолф се заема да реформира военната машина на Швеция, след като кралството търпи унизително поражение от Дания през 1613г. Променя се начина по който се набира армията – от средновековната система на опълченията, се преминава към система на жребий – 1 на всеки 10 селяни ( или 1 на всеки 20, за тези, живеещи под властта на аристокрацията) трябва да се яви, когато бъде повикан от краля. Жребия се тегли от комисия, съставена от представители на местната общност – първенци, енорийският свещеник, местният бирник. Така събраните рекрути се подреждат по полко-

http://nauka.bg

ИСТОРИЯ

ве и подразделения, групирани така, че мъжете от едно населено място да се сражават заедно в един отряд, с цел да се постигне по-висок морал и по-добри отношения между войниците. Освен системата на набор, краля променя и схемата по която се обучава армията, както и въвежда нови за шведите техники на стрелба и подреждане по време на боя, заимствани от Нидерландската армия, Густав Адолф е обявен за бащата на мобилната артилерия, с въвеждането на леки, бързоподвижни оръдия, които лесно маневрират по бойното поле. Комбинацията от ефективна огнева мощ и висок боен дух превръщат шведската армия в най-добрата армия в Европа до средата на XVIIв. След почти катастрофалната Сканска война, новият шведски крал – Карл XI се заема да реформира армията. Променена е системата на набор – вместо по списъци и теглене на жребий, армията се набира, като всяка отделна провинция в империята е задължена да осигури и поддържа 1200 пехотинци и определен брой конници, а за крайбрежните провинции в Скания остава да издържат екипажите на шведският флот. В замяна на това, селяните, които плащат за издържане на флота и армията, получават сериозни данъчни облекчения. Така, лишавайки се от някои данъчни постъпления, Швеция си осигурява една самоиздържаща се армия от 66 000 души, която по-адекватно би отговорила на нуждите на страната във време на война. Увеличава се и флотата, която вече е най-голямата в Балтийско море – 49 бойни кораба2. Но започналата през 1700г. Голяма Северна Война, доказва, че въпреки подобрата си армия, Швеция няма как да спечели война на 3 фронта срещу 6 държави. Основният минус на Шведската военна машина е невъзможността за осигуряване на достатъчен брой подкрепления, заради ниският човешки потенциал, с който разполага кралството. В крайна сметка, се оказва, че Швеция няма нито човешкият, нито финансовият потенциал да поддържа голяма армия за дълъг период от време. Качеството на шведската армия я прави една наистина имперска армия, но нейното количество и постоянната нужда от наемане на чужди войски за да запълват пукнатините по фронтовете, на които Швеция воюва, я правят един верен, но несигурен инструмент, който се оказва недостатъчно средство за поддържане на прекомерните

ИСТОРИЯ

претенции на шведските крале. 6.Крал на Швеция или Император на Севера? Не на последно място, е важно да видим каква е титулатурата на Шведските владетели, за да разберем, дали те самите претендират за имперско достойнство или не. Ето как е изглеждала самата титла: По Божията Воля, Крал на Швеция, Готите и Вендите, Велик принц на Финландия, Херцог на Скане, Естония, Ливония, Карелиа, Бремен, Верден, Щетин, Померания, Кашубия и Вендия, Принц на Берген, Господар на Ингри и Висмар, ГрафПалатин на Рейн, Херцог на Бавария, Гюлих, Клев и Бер. Нека да разгледаме компонентите на кралската титулатура. На първо място стои титлата „Крал на Швеция”. За времето си, когато владетелите са все още крале на този или онзи народ, свързването на титлата с определена земя, а не с определен народ е необичайно. И все пак, в случая, по-важното е, че става дума за „крал” а не за „император” на Швеция. Прието е, че в Католическа Европа има само един император и реално никой друг владетел до Наполеон, не е претендирал за същото достойнство. Но изхождайки от факта, че Швеция не е католическа, а лутеранска страна, мотива за единоначалието на императорският институт автоматично отпада. Друг е въпроса, до колко е тежала императорската титла тогава, макар че, съдейки по действията на германските принцове, не титлата, а военната сила на Хабсбургските императори, са ги карали да се съобразяват с мнението на Виена. И така, спорно е до колко шведските крале наистина са имали респект от императорите във Виена, или пък отказа им от имперска претенция, се дължи на простият факт, че те никога не са се опитвали да бъдат императори. Но да продължим с останалата част от титлата... „Крал на Готите и Вендите...” Това е явно продължение на прастарата традиция, шведите да схващат себе си като преки потомци на древните готски крале, които се преселили на юг и основали първите средновековни държави. Интересна е претенцията за „Крал на Вендите”. Венди е името, което в германските народи замества по-

http://nauka.bg

знатото ни „венети” т.е. западните славяни. По това време западни славяни са поляците, чехите и померанците. И тук можем да тръгнем в три посоки:

Шведската корона. Остава ни само последната чат от титлата – „Граф-Палатин на Рейн, Херцог на Бавария, Гюлих, Клев и Бер” . Тази част изразява претенциите на Дома Палатин-Звейбрюкен, който е 1. Претенция към чехите, като западни кадетен клон на дома Вителсбах – владетелите славяни и протестанти. Особено след на Бавария и Рейнският Палатинат – т.е. краледоговорите от Вестфалия, когато всички те Карл X Густав, Карл XI и Карл XII, добавят към признават Бохемия за неделима част от титулатурата си една претенция, на която семейХабсбургската монархия, е малко веро- ството им има наследствено право и не означаятно шведите да поддържат претенции в ва някакви дълбоки завоевателни стремежи и тази насока и по мое мнение, разсъжде- амбиции от страна на тези владетели. ния в тази насока са излишни. След този кратък анализ на цялостната титулатура на шведските владетели, става ясно, че нито един от тях не е поставял реална претенция за 2. Претенции към оляците. Тук не трябва да императорско достойнство и че единствените се забравя, че крал Зигмунд Васа е крал и титли, за които Дома Васа претендира, се отнана Швеция и на Жечпосполита в продъл- сят към земи, които те самите вече са завладежение на почти десет години. Ако прие- ли. Следователно, по този критерий, няма как мем, че неговите наследници продължа- да говорим за Кралство Швеция като за Шведска ват тази претенция, тогава всичко би се Империя. наредило. Но нещата не стоят точно така. Всъщност, полските крале са тези, които ЗАКЛЮЧЕНИЕ претендират за трона на Швеция и това продължава чак до 1660г., когато след В заключение към горепосочените фактори, Сканската война, Полша се отказва офи- ще си позволя да разгледам и термина с който циално от всякакви претенции към швед- шведската държава окачествява този период от ския трон. своята история - Stormaktstiden, което на български се превещжда като „Държава на Силата” 3. Така ни остава само един възможен и (или по-подходящият в случая английски термин най-вероятен вариант – претенцията да „Power State”). Става дума за Швеция като Велизасяга померанските венети, които са ка Сила, каквато тя действително е през XVIIв., славяни, протестанти са и се намират но не и за Империя. Всъщност, терминът „Шведпод пряка шведска власт, но тъй като не ска империя” е наложен от западноевропейскапринадлежат към нито един от двете та, и по-специално английската историография, германски половини от подчинените на по един характерен за нея модел – да определя шведите народи – германци и скандина- всяка държава, която се стреми към хегемония вци, властта над померанците се полага в определена част от света като империя. Какда бъде орегулирана чрез отделна титу- то посочихме по-горе, търсенето на хегемония е латура, а именно „Крал на Венедите” част от идеята за империя, но не е цялата идея. Още повече, при Швеция това търсене за хеге„Велик принц на Финландия, Херцог на Скане, мония си остава по-скоро търсене, отколкото реЕстония, Ливония, Карелиа, Бремен, Верден, ално надмощия. Щетин, Померания, Кашубия и Вендия, Принц Съвкупността от гореразгледаните факти идва на Берген, Господар на Ингри и Висмар...” тази да ни покаже, че Швеция в периода 1611-1721г. част от титулатурата засяга завзетите в периода е едно голямо и силно кралство, което постоян1611-1660г. земи, както и Финландия, която е но се бори да надскочи собствените си възможвладение на Швеция от 1249г.1 Реално тук не ности, но този „скок” става невъзможен заради се изразява никаква друга претенция, освен над множеството външнополитически и вътрешноземи, които вече се намирали под властта на икономически и социални прегради, които се

http://nauka.bg

ИСТОРИЯ

появяват на пътя на Швеция. Прекаленото разтегляне на границите и невъзможността за дълготрайно поддържане на силна и боеспособна армия са основните но не и единствените причини за краха на шведските имперски идеи. Да, смея да ги нарека имперски, защото амбицията като такава съществува повече или по-малко ясно в делата на шведските крале, но тя си остава една възможност, която е на заден план в идеологията на Северната монархия, засенчена от идеята за превантивно разширяване, с цел да се разкъса обръча от врагове, който обгражда Швеция от всички страни. Тук можем да направим успешно сравнение между политиката на шведските владетели и идеите на Ришельо и Мазарен – издигане в ранг на велика сила и пробиване на вражеското обкръжение,

достигане на естествени граници и отслабване на съседните държави. Това е една по-скоро превантивна, отколкото имперска политика, продиктувана не от някакви стремежи към върховенство, а от страха и дори параноята, така присъща на държавите, които в една или друга степен граничат с враждебни съседи. Според моята скромна гледна точка, Швеция в периода на своята Златна Епоха е кралство, подобно на Франция и Англия, консолидирано и далеч по-обединено от владенията на Хабсбургите и на Жечпосполита, но институциите и системата на управление са характерни за кралските институции в Новото време и не притежават типичните за една империя черти, що се отнася до структурата и функциите на държавния апарат.

Карта 1.Шведската монархия в своя териториален зенит (1658г.) ИСТОРИЯ

http://nauka.bg

Карта 2. Народите под властта на Швеция през XVII век.

http://nauka.bg

ИСТОРИЯ

Карта 3. Северна Европа на прага на Великата Северна Война – 1700г.; Подчертаните държави са в съюз срещу Швеция.

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg

ИСТОРИЯ

МИКЕНСКА КУЛТУРА И ИСТОРИЯ

предния брой видяхте някой от най-характерните Минойски периоди и културни забележителности. В настоящата статия ще ви запознаем с Микенското изкуство и някой от най-важните моменти от минойската история.

стени на микенския дворец е запазена т. нар. „Лъвска врата“ — от XIV в.пр. н. е. (наименованието идва от украсяващия я фриз, представляващ две лъвици). В микенското изкуство прониква критското влияние. Високо ниво достига златарството. Керамиката се характеризира със стилизирана декорация (в повечето случаи мотивите Потомците на гръцките племена, както се смя- се черпят от критското изкуство). Ахейците взета са дошли от изток 2000 г. пр. Хр. мат от Крит и писмото, приспособявайки го към своя език(линеарното писмо „Б“). Известна представа за микенската култура дават стенописите и предметите, които се пазят в гробниците. Строят Ок. 1450—1380 г. пр. н.е. се шахтови гробници, изсечени в каменни скали, Ахейците завладяват Кносос, после Родос, някои а в по-късния период — куполовидни гробници, острови в Егейско море и крайбрежието на Мала наподобяващи голям кошер и напомнящи найстарите жилища на средиземноморските племеАзия. на. Такава е гробницата на Агамемнон, наричана още „съкровищницата на Атрей“. Влиянието на микенското изкуство, което представлява основата на по-късното гръцко изкуство, се разширява в източната част на Средиземноморския басейн и достига до Италия.

Ранен гроб в Микена, преди 1600 г. пр. Хр.

XIV—XII в. пр. н. е. Процъфтяване на ахейската държава, наричана микенска, която включва Пелопонес, Източна Гърция и задморските територии. Появяват се просторни дворци, издигнати на хълмове, оградени с отбранителни стени (Микена, Тиринт, Орхомен). Вътрешните стени са украсени с фрески и картини, изобразяващи ловни и военни сцени. Колоните в микенските дворци се стесняват нагоре (обратно на критските). От отбранителните

Погребални дарове от ранен гроб.

Обществото в Микенска Гърция е силно разслоено и се дели на дворцови приближени, войници, търговци, занаятчии, земеделци и роби. Значителни площи са владение на храмовете, а жреците играят важна роля в държавата. През XIV—ХIII в. пр, н. е. микенската държава се превръща в морска сила и поддържа контакти — според хетски източници — с Египет(напр. в Ел Амарна са намерени 19 микенски вази, навярно донесени в дар на фараона Аменхотеп IV) и Азия. Владетелите създават съвършена администрация; строят

http://nauka.bg

ИСТОРИЯ

пътища и напоителни съоръжения. По време на възхода си Микена се управлява от Атридите. Синът на Атрей (първият владетел от този род — Агамемнон, е един от главните герои на Омировата „Илиада“.

Гробници: Около 400г. микенците погребвали мъртвите с минимално количество дарове - прости керамични съдове и оскъдно количество бронзови оръжия. След 1600 г. пр. Хр. това се променя и гробниците се променят, както и даровете. Те били дълбоки подобни на шахти, а малко покъсно се превърнали в конусообразни каменни помещения, познати като куполни гробнижи. Връхна точка на тази традиция е към 1300 г. пр. Хр.

Външен изглед на гробницата.

Построени от добре издялани каменни блокове, подредени в концентрични редове, които се събират в най-високата си точка. В царските гробници се оставят златни и сребърни маски, които вероятно са за покриване на лицата на погребаните. Лични вещи, съдове за пиене, бижута и оръжия. - \златната глава - намерена в гробница\

Тази величествена погребална постройка, наречена произволно „Съкровищница на Атрей“, датира от около 1325 г. пр. Хр. Към подземната гробна камера води дълъг открит коридор, или дромос, между две надлъжни зидани стени. Два огромни монолитни блока оформят горния праг на входа, върху който лежи облекчителен триъгъкник, Вътрешеността е във форма на кошер. В самата скала е била издълбана странична камера.

Вътрешен изглед - Вижда се началото на кошеровидния купол. Над входа огромният монолитен горен праг носи облекчителен триъгълник. Стените на гробницата са иззидани от големи блокове в правилни редове.

http://nauka.bg

ИСТОРИЯ Дарове:

Златен ритон във формата на лъвска глава, намерен в гробница - Микена (ок. 1550 г. пр. Хр.)

Лъвската глава в профил.

Някои златни дарове намерени в гробници..

Една от маските, работени с изчукване, които покривали лицата на погребаните в шахтовите гробове в Микена (XVI в.)Лицето със стилизирани черти, затворени очи, стиснати устни и отчасти бръсната брадичка между грижливо сресани мустаци и брада, носи отпечатъка на суровост и величие. (Национален музей, Атина)

Златно цвете намерено в гробница - Микена

http://nauka.bg

ИСТОРИЯ

Архитектура:

Великите архитектурните паметници са построени след 1400 г. пр. Хр. до 1200 г. пр. Хр., в периода когато е открито линейното писмо Б. За разлика от вазовото изкуство и фреските, микенската архитектура е взаимствала от минайската съвсем малко. Дворците представляват крепости, построени на върха на някой хълм, оградени със защинти стени от огромни каменни блокове. Това е съвсем непознато за минойската цивилизация. Едно от най-масивните остатъци от укрепленията е лъвската порта. Гърците смятали, че стените с подобни камъни са построени от Циклопи - митични същества, великани с едно око. В центъра на микенските дворци имало мегарон, зала за ритуални дейности. Подобен на минойския мегарон, той представлява голяма четириъгълна стая с кръгло огнище по средата и четири колони поддържащи гредите на покрива.

Лъвската врата. В крепостната стена под правилно издялани и сглобени каменни блокове (т.н. циклопски градеж поради изключителните размери на блоковете) има врата, достатъчно широка, за да могат да минават колесници, обрамчена от четири огромни монолита (горният праг е 4,5 м. дълъг, 1м висок и 2 м широк). В облекчителния триъгълник е вместен релефът с лъвовете. Главите на двата звяра са били изработени поотделно и са изчезнали. Като пазачи на вратата двата лъва стоят един срещу друг, разделени от колона, а с предните си лапи са стъпили на един жертвеник.

Микенски мотив, фреска изобразяваща пехотинец и войник на колесница.

Снимка обхващаща цялата врата. Берача на шафран, XIV в. пр. Хр.

http://nauka.bg

ИСТОРИЯ

Рисунка изобразяваща възстановка на вратата когато е била направена. Група от слонова кост. Открита е в околностите на Микенския дворец, тази група от статуйки (XIII в.) представлява две седнали, прегърнати цени и едно дете. Някой коментатори смятат фигурите за божества (Деметра, Коре с Триптолем), но това тълкуване е несигурно. - Национален музей, Атина.

Чертеж на мегарон.

Възстановка на мегарон.

Карта на Микена. Скулптура: Главния обект на направа на скулптури са божествата, които както в Древна Гърция е разнообразен. Известна е изработката на три божества от слонова кост.

http://nauka.bg

ФИЛОСОФИЯ

Философията

минало. Предизвикателства пред целия досегашен опит на хората. Не всеки един от нас се заема да открие отговори на новите въпроси. Или ако ги открие не всеки иска или може да ги сподели. Малко са онези, които предават на останалите своята мъдрост така, че тя да се превърне ного често всяко говорене за све- в нов светоглед, в нова философия. В България та, което надхвърля конкретните тук и сега има хора, които го правят. Правят фипроблеми на науката бива нари- лософия, нова философия, актуална за нашата чано философия. Спекулира се съвременност, обясняваща новата ни реалност. много с това какво е философия и с естеството Списание Българска Наука си постави за цел да на това специфично знание за света. Често на открие някои от тези философи и да покаже на обикновения човек не му е ясно какво отличава своите читатели как се твори нов светоглед, как философския проблем от научния или да речем се предава мъдростта на останалите. от ежедневния, житейски проблем. Потопени в своя личен свят и споделеното забързано ежедневие, хората често наричат „моя философия” някакъв незаменим набор от практически правила, които използват, за да се справят с актуалните си проблеми. Също така, в тази „моя философия” намират място и конкретните представи на отделният човек за света, хората, раждането, смъртта, боговете, живота, любовта. Тези представи са основани на нашия жизнен опит и натрупаното практическо и теоретично Проф.дфн Сергей Герджиков е преподавател знание през годините, които сме преживели на по философия в СУ „Св. Климент Охридски” и този свят. Колкото по-голям опит имаме, толко- автор на множество статии, книги, учебници и ва по-голямо доверие имаме във вече изпитано- други публикации. Основните полета, които обто знание. Не случайно е тенденция да отдаваме хваща неговата философска работа са Филосопочит на опита и мъдростта на онези, които са фия на науката, Философия на езика, Културна антропология: Будизъм, Дзен. живели по-дълго от нас. Мъдростта (софия) и стремежът към нея (фи- Проф. Герджиков завършва основното си обралос) са в основата на онова, което е философи- зование през 1971 г. През 1975 завършва Техята. Това всеки един съвременен ученик в Бъл- никум по електроника в Пловдив. През 1979 гарското училище научава в 11 клас. И тъй като се дипломира като Магистър по Философия и всеки един от нас се стреми да натрупа повече Магистър по Социология в Софийски универопит, да бъде по-мъдър, по-успешен, по-реали- ситет „Климент охридски”. През 1987 г. става зиран, то ако следваме това определение наис- доктор по философия, а през 1998 – доктор на тина всички хора са „философи”. „Философи” философските науки. Професионалната му биограс кавички сме всички ние, обикновените, стрефия преминава през множемящи се към своите цели и успехи хора, които ство предизвикателства. През четем, за да знаем и можем и търсим и намира1979 г. е хоноруван асистент, ме обяснение в книгите, филмите, общуването през 1981 е вече редовен и изобщо вървейки по своя път. асистент, през 1983 старши Но истински философи са онези, които асистент, а едва след 3 години творят нова мъдрост, нов светоглед, нов опит в 1986 е главен асистент. През и ги предават на останалите по свой уникален 1989 става доцент по филосоначин. Както се случва във всяка епоха, така и фия и през 2000 е вече профев края на първото десетилетие на 21 век хората сор по Философия на наукасе изправят пред нови предизвикателства и проблеми, за които не може да се открие решение та. От 1994 до 1998 проф. Герджиков е член на в хранилищата със знание и мъдрост от нашето Специализирания Научен съвет по Философия

Философите

Списание „Българска наука” в разговор с проф. Дфн. Сергей Герджиков

http://nauka.bg

ФИЛОСОФИЯ на БАН. От 1993 до 1999 е член на Факултетния Съвет на Философски факултет. През периода от 1993 – 1999 г. е ръководител катедра „Философия” във ФФ на СУ”Св. Климент Охридски”. През 2001 година проф. Герджиков получава Наградата на Философски факултет за книга на годината за своята книга „Научното обяснение на света”.

торска, нова гледна точка към света се вижда, че дори в трудните условия на правене на наука в България, може да се роди и реализира една нова философска теория. Специално за списание „Българска наука” проф. Герджиков се съгласи да отговори на няколко въпроса, за което нашия екип сърдечно му благодари!

Въпрос: Проф. Герджиков, как човек става философ? Защо избрахте да поемете по този път във своето професионално развитие?

Проф.дфн Сергей Герджиков Проф. Сергей Герджиков е философ. Той се стреми да предаде своя опит на хората по много различни пътища. Той обучава младите студенти по философия не само във философските теории, но ги учи как да бъдат философи, как да правят философия, как да откриват проблемите и да напрагят ума си в търсене на решения. Чрез своите книги, статии, монографии и други публикации проф. Герджиков не само реализира своите философски решения, но и ги предава на всички – една нова, уникална гледна точка към съвременния свят. Списъкът със заглавия е дълъг. Последните книги на проф. Герджиков са „De Cogito. Отмисляне на измисления свят” и „Философия на относителността”. В тях освен, че се открива една ав-

Отговор: Занимаването с философия е въпрос на умствена нагласа. Има нещо непреодолимо в нея – човек не решава съвсем планомерно дали да поеме по този път. За мен решаващо събитие се оказа срещата с Хегеловата Феноменология на духа – големият ми брат ми подари тази книга почти на шега, когато бях на 17 години. Аз бях респектиран от неимоверната трудност на текста, а тогава поглъщах всякакви книги. Това беше предизвикателство. От друга страна, постоянно и драматично се замислях по въпросите за съществуването и смисъла му. Това е „болест”, която не премина от само себе си, а се „лекува” с отдаване на философията. Бях и още съм завладян от това занимание и то отдавна ми носи удоволствия, находки и в крайна сметка някакви професионални постижения. Въпрос: Знаем колко е трудно положението на хората, които са се отдали на научни изследвания в България. Как преодоляхте тези трудности и каква е цената на отдаването на научна работа в такива тежки условия? Отговор: Не мога да кажа, че съм ги преодолял. Човек, който си позволява да се посвети на науката, трябва да се обезпечи финансово или чрез нея, което е много трудно, или чрез други дейности. Трудът по подготвянето, написването, редактирането и издаването на философски книги не може да се възмезди. Не само че никой не плаща за философията, която днес се прави у нас – авторът трябва да финансира издаването на книгата. Трябва да си плащаш за удоволствието да справиш философия. Тя не получава и не може да получи обществено признание, освен ако си

http://nauka.bg

ФИЛОСОФИЯ

публично известен любител и автор на куриозни теории. Аз лично се закрепих финансово чрез издаване на учебници, с което финансирам и повечето от книгите си. Най-тъжното у нас е, че сме изолирани от голямата сцена – западноевропейската философска култура. Ние пишем на език, който никой извън България не чете, а съвсем рядко ни издават на Запад. Тук по силата на нашенски навици не успяхме да създадем общност от взаимно уважаващи се колеги и малко се четем и подкрепяме. Последната ми книга: Философия на относителността, писана две години, излезе в 20 екземпляра с печатни дефекти и е обречена на неизвестност – не за публиката, а дори за малкото колеги и студенти, които биха се заинтересували от нея. Българските медии са отговорни за безпрецедентния упадък на интелектуалния интерес на нацията. Журналистите са далеч от науките и не желаят да популяризират философията. Те възпроизвеждат един полуобразован и негативен начин на мислене в масов мащаб и на това не се вижда края. Въпрос: Преподаването на философия е трудна задача. Разкажете ни малко за предизвикателството да преподавате философия на науката? Отговор Остава удовлетворението в аудиторията, където има млади хора с отворени умове. Те възприемат и се учат – изследванията, на които сме посветени, не остават съвсем затворени и трагично безответни. Преподавателят може да получи разбиране, ако е искрено отдаден и успее със слово да завладее аудиторията си. Лекциите при нас не са задължителни и само част от студентите ги посещават. Трябва много търпение и завладяващо присъствие на професора, за да задържи и даде нещо на студентите си. Добрите професори влияят на младите умове и формират, за добро и лошо, начини на мислене. Философията на науката в СУ влиза в разрез с господстващата хуманитарна образованост и нагласа, но когато студентите почувстват човешкия смисъл на науката и нейното водещо присъствие в съвременната култура, те могат да приемат нейните предизвикателства към философията.

Въпрос: Как комуникират в съвременността философия и наука? Има ли нещо вярно в това, че бумът на научните открития в последните сто години създава нови предизвикателства пред съвременната философия? Отговор: Философията и науката са разделени с все поголяма дистанция. Нашето познание не разполага със сигурните и изпитани техники на експерименталната наука, но затова пък е насочено към най-трудните и горещи точки на нейното развитие. Аз се стремя да бъда близо до науките и няма шанс да си добър философ, ако не си в крак с научното развитие. Най-добрите учени уважават истинската философия, която не се свежда до безкрайни дискусии, а създава смисъл и насочва научните търсения. Самите учени, когато се докосват до въпроси за смисъла на своите основни понятия и теории, философстват. Така или иначе, между хуманитарната култура, към която философите често се причисляват, и емпиричната наука, възникват конфликти. Последният голям конфликт през 90-те години на миналия век стана известен като „научни войни”. Този конфликт показа на по-проницателните, че няма начин да се прави интересна и смислена философия с безкрайни дебати и есета върху „човека” и „смисъла”. Трябва просто да се навлезе в нагласата и пътя на правенето на наука, която си остава най-сигурния начин да се напредва в познанието. Археологията и историята вече разчитат на много експериментални техники за датиране, за проследяване на етнически динамики във времето, за търсене на изчезнали цивилизации. Подобно е положението и с останалите хуманитарни области на познание. Безсмислено и вредно е да се противопоставят „хуманитарни” на „естествени” науки. Въпрос: Трябва ли един философ да разбира съвременните научни теории в области като физика и биология? Отговор: Не е наложително за всеки философ, но е много полезно да сме отворени към физиката и биологичните науки, защото именно те определят пътя на познанието от триста години насам. А като се взрем в историята назад, големите ско-

http://nauka.bg

ФИЛОСОФИЯ кове в човешките цивилизации са свързани с наблюденията, експериментите и теориите, които погрешно приписваме само на западната цивилизация от антична Гърция насам. Древен Египет е люлката на нашите науки и изкуства, а гърците са ученици, които са развили и предали постиженията на египтяните на европейците. Двайсетият век отвори необозрим път в развитието на физиката и особено на биологията. Откриването на структурата на ДНК, разчитането на човешкия геном, опитите за моделиране и обяснение на работата на човешкия мозък, генетичните изследвания и технологии бележат бъдещото развитие на глобалното човечество. Там са и средствата за решаването на болезнените проблеми на екологичното равновесие, на човешките популации, на съвременните болести и на енергийните ресурси. Разбира се, науките не създават смисъла на човешкия живот и не определят какво е смислено, достойно и човешко. Ние намираме преди всяка наука живота и смисъла и установяваме в опит кое е жизнено и смислено кое не е. Не можем да чакаме технологията да ни каже какво е живот и какво е интелект, съответно „изкуствен живот” и „изкуствен интелект”. Не бива да позволяваме на чисто финансово мотивираните проекти да засенчват безценния ни живот на човешки същества в едно необозримо многообразие от живи форми на тази чудна планета. Въпрос: Отмисляне на измисления свят и Философия на относителността са заглавията на две от последните ви книги. Кое, според Вас, е първото, което трябва да отмислим, за да осъзнаем относителността на реалността, в която хората са потопени? Отговор: Който много е измислил, има много да отмисля. Много е измисленото в нашата цивилизация, то е носело много постижения, но се изчерпва и затваря пътя за хилядолетия напред. Днес някои западни нагласи създават и опасност за собствената ни култура. Някои относителни истини се приемат за абсолютни. Някои наши, местни нагласи и убеждения се приемат за универсални положения. В идеологията на Запада вече се усещат вредни заблуди, които трябва да се отмислят: деленията дух–тяло, съзнание–материя, култура–природа, човек–животно. Опасно е да се поставя

една култура над другите и да не се чува техния глас. Жалко е да не можем да се учим от другите велики цивилизации. Всяка култура описва света през своя собствен опит и постиженията й, щом са направили тази култура жизнена, заслужават внимание. Във време на глобалност се изисква отворен ум и свободна мисловна нагласа, за да се отстранят вредните измислици и да се разберат полезните постижения. Това значи в личен план да нямаме фиксирани мнения и убеждения. Да нямаме „очевидни положения” относно най-важните реалности. Това ще ни направи свободни и способни да разберем другите и чуждите истини, постигнати в други исторически условия. В нравствен план за да разбереш другия и чуждия човек, са нужни много усилия. Най-голямата пречка е собственото Его. Докато то е в центъра на мирозданието, пътят към другите е затворен. Трябва да отмислиш Аз-а с главна буква, да се освободиш от Его, за да вникнеш в света на другия човек, на другото същество. Въпрос: Бихте ли споделили какво е хобито, което един професор по философия на науката упражнява във свободното си време? Отговор: Хобитата на един отдаден на умствен труд човек са естествено от далечни на този труд области. Самата интелектуална работа изисква много стабилност и здраве, за да не се изтощим и поболеем. Тялото не е полюс за духа, това е вредно деление. Интелектуалецът трябва да се отдава на телесни и то активни занимания, дори само за да подхранва и възпроизвежда своя ум. Аз лично се занимавам от самото начало на научната си кариера с планини и алпинизъм, с катерене и пътешествия. Харесвам пътуванията и уникалните снимки, които могат да се направят в далечни земи и в красивите места на нашата родина. Вълнуват ме хилядолетните пътища на цивилизациите и на тяхното взаимодействие. Харесвам танците, които правят тялото гъвкаво и развиват музикалното чувство. Уважавам силната воля, която превъзмогва лошите навици и намира здравословния режим на живот. Това са форми на търсене на здраве и щастие, хармония и развитие и са много повече и поважни от смисъла, който се влага в понятието „хоби”.

http://nauka.bg

ФИЛОСОФИЯ

Все пак един философ трябва да демонстрира, че неговите занимания са довели поне него до успешен и мъдър начин на живот.

Пожелавам на списанието „Българска наука” да успее и да стане любимо за много широк кръг хора. Благодаря ви за вниманието и за интересните Въпрос: Какво ще посъветвате нашите чи- въпроси. татели, които са избрали да учат философия? Въпросите зададе: Велислава Шурулинкова Отговор: Ако не могат да не се занимават с философия, трябва смело да навлязат в нейни води и тя ще ги дари с необозрими и непредвидими приключения. Ако търсят във философията временно пристанище или я приемат поради неуспеха си в други насоки, тя няма да им донесе нищо за цял живот. Философията определено не ни отваря пътя към финансов просперитет. Но ако сме широко скроени, заниманията с философия могат да ни помогнат във всяка професионална сфера, където се работи с хора и със знания. Познавам бивши мои студенти, които са успели в бизнеса и пробиват благодарение на културата си и уменията си да говорят, общуват и убеждават своите партньори. Въпрос: Какво мислите за проекта, идеята и списанието „Българска наука”? Отговор: Приветствам го, както бих приветствал всеки подобен проект. Днес не само у нас, а по целия свят, се шири невежеството и хаотичното информиране. Във виртуалното пространство има страховито количество информация, но в главите на съвременните хора цари хаос. Медиите подхранват невежествените убеждения и съвременните митове около науките, и главно около псевдонауките. Това значи, че трябва да се усилва научното образование на публиката в най-широк мащаб. Самите учени рядко могат и успяват да станат интересни със своите постижения. Нужно е да се работи за посредничеството между високата наука и милионите граждани, бомбардирани от безполезни и вредни емоции, конфликти и агресия. Необходими са хора и действия, които да направят разбираеми, близки и смислени онези знания, които са получени по най-достоен и надежден път – чрез изследвания.

Проф. Сергей Герджиков със свои студенти.

Надникване в една нова философия: из страниците на книгата на проф. Сергей Герджиков”De-Cogito. Отмисляне на измисления свят” “„Смисълът на човешкото съществуване”. [...] „Мистерията на света е отвъд „смисъла”, защото всички постижими смисли са в света. Смислите се влагат от нас в нещата, които правим и намираме. Ние не можем да огледаме и осмислим живота като цяло и някак отстрани. Той надхвърля нашето разбиране и смислообразуване даже поради това, че дава смислите. Животът не ни дава ни най-малък повод за „цялостно осмисляне” и адекватна оценка, затове е безценен. Той е просто „дар”, „безусловно налично”, непредикативно, вън от характеристики спрямо нещо по-висше. Животът е „смислен и безсмислен, понятен и непонятен, хубав и лош, радост и страдание, приключение и досада” и каквото искате. Всички тези характеристики са приложими само като конкретни страни на моменти от нашия живот. Има смисъл всяко нещо, с което живеем, и все пак животът като цяло е отвъд осмисляне.

http://nauka.bg

ПСИХОЛОГИЯ Съзнанието, че сме хора, не е понятие, а непосредствено съзнателно преживяване. Понятието „човек” не е необходимо на това съзнание. И в това съзнание няма смисленост, „смисъл на живота”, „битие към смъртта” – човек просто знае, че ще умре, и всеки момент се грижи да не умре. Смислите идват след това и са контрекни. Смисли и ценности, които витаят „над битието” или „в идеалния свят”, са местни филосо-

Психономия Владимир Банов

Основи на възгледа

сихономия е понятие с гръцки корен. Първата му част, психо, е производна на наименованието на древногръцката богиня на душата - Психе, а втората, номос, означава закон. Така с понятието психономия се означава школата в направлението психотерапия в психологията, която се занимава с изучаване на характера на актуалните закони на психичното, от една страна, и къде и как те намират приложение в Света, в който живее индивида, от друга. Благодарение на това тя спомага за качествената универсализация на индивидуалното съзнание. Това става чрез вътрешното хармонизиране на различните тенденции у отделния индивид и чрез освобождаването му от безпричинното съжителство с веригите на илюзиите. Така тя съдейства на индивида да открие вътрешния си покой и увереност, които са най-добрата среда за изява на най-съкровените му душевни копнежи и за удовлетворителното им реализиране. На найосновно равнище тя отстранява преживяването за тежест от бремето на възприятието за неспособност да се превръща наличната информация в познание. Известно е, че това, което превръща наличната информация в познание е съзнателността. Това, което не е известно на широката аудитория е, че тя има две съставки като всяка една от тях съдържа част от другата в себе си. Тези две съставки са разум и емоция. Когато те бъдат обеди-

физирани и абсолютизирани категории. „Просветлението” е моментен проблясък на яснота, но няма нещо, спрямо което можем да се просветлим окончателно. „Просветление” е чистото проумяване, че светът е необясним, а животът – отвъд всякакъв смисъл.” (Герджиков, С.: De-cogito. Отмисляне на измисления свят, С., Екстрем, 2007,с.472&3)

нени в най-висшата си степен у един индивид, той получава шанса да се докосне до началната искрица божественост у себе си – съзнателността. Тогава той може да я приеме и да попадне в онова състояние, за което мъдреците казват, че докато се намира в него човек нищо не знае и нищо не прави, а всичките му нужди и желания са удовлетворени. Погледнат отстрани такъв човек изглежда най-обикновено с тази разлика, че той самият казва, че няма никакви нужди и желания и е щастлив от това. Обаче всички знаем, че няма човек без нужди и желания. Затова, когато срещнем такъв човек, ние сме склонни да не му повярваме, въпреки че той твърди, че е щастлив. Каква всъщност е истината? Истината е, че подобен човек няма усещане за някакви нужди и желания по простата причина, че те биват своевременно задоволявани от случващото се в живота му. Това става сякаш от само себе си по един начин изглеждащ точно толкова естествен, колкото естествено е и тяхното възникване. Това е почти невероятно за останалите хора, въпреки че в такова състояние клопките на житейските обстоятелства биват елегантно избягвани. Всичко това се дължи на факта, че на това ниво на съзнанието човек е достатъчно мъдър, за да не попада в тях и достатъчно велик воин, за да не му се налага да воюва за каквото и да било. Би могло да се каже още, че психономията обрисува онова, което, поради своята косвена (индиректна) проявеност, изглежда непроявено и затова търси, и намира, своята изява в онова, което е пряко (директно) проявено. По този начин тя обхваща всички форми, които информационното съдържание може да има спрямо съзнанието – непроявеността, процеса по нейната трансформация и нейното проявление. И така, психономията запознава индивидите с

http://nauka.bg

ПСИХОЛОГИЯ

принципите, на които е подчинено нашето съществуване. Когато даден индивид реши да се ограмоти с тези принципи, той получава възможност да се раздели безболезнено с вредните за него и за близките му навици на възприемане на Света и на случващото се в него и да придобие отново радостта от всяко свое начинание. Такъв ефект може да бъде привлекателен предимно за онези, които със сигурност знаят, че всяка външна ситуация е огледало на вътрешната им такава. Това са хора, които уважават себе си и не се страхуват да направят необходимото, за да постигнат в максимална степен психичното си благополучие по единствения възможен начин, който гарантира не само неговата устойчивост, но и усещането за успех и удовлетвореност – чрез съзвучие с динамиката на космичната енергия. В този ред на мисли следва да се отбележи, че психономията е насочена предимно към онези, които са ходили на много места и навсякъде са намирали по нещо ценно, но то все не им е било достатъчно тъкмо поради своята частичност. За да не се озове в такова положение, психономията предлага един цялостен поглед към живота на индивида и системен подход към всеки негов отделен детайл. Тя отстоява възгледа, че само така, чрез качественото познаване на прилагането на психичните закони, се осигурява пълното отстраняване на илюзиите, които препятстват живителната сила на струящата от дълбините на човешката душа любов. А именно благодарение на тази сила животът като пътуване може да бъде превърнат в приятно приключение, което кореспондира с честотата на първичния мир. Всеки, който веднъж се почувства огрян от тази любов и си спомни нейното вълшебство, няма как да продължи да остава безразличен към нея, защото тя го превръща не само в проводник на висшата емоционална стабилност на жизнеутвърждаващата й същност, но и в съзнателен и творчески съзидател във всеки един миг от неговото съществуване. Психична действителност Психичната действителност е средата, в която съществуват психичните системи. Тя има своя структура и своя организация. 1. Психична структура – това е рамката, която определя функционирането на съответната психична система. Казано още по-ясно

това е рамката, която определя (гарантира) минималната степен на качеството на изпълнението на набора от процедури, които следва да бъдат извършвани при справянето на дадената система с конкретен казус. Психичната структура отразява отношението между различните градивни единици на психичното и техните качества. Тя се изгражда чрез синтезирането на информацията от различните единици на базата на общите техни качества. В този смисъл тя се определя от количеството и качеството на намиращите се в самата нея единици и от количеството и качеството на връзките между тях. Въз основа на това психичната структура не позволява случването на каквото и да било вън от нея, ако не е предварително съгласувано с намиращото се вътре в нея. 2. Психична организация – това е група от психични елементи, които работят заедно по определена задача и са зависими един от друг. Тъй като тези елементи са изградени от единици, организацията на дадена система е следствие от структурираността й. Т.е. тя не би съществувала, ако нямаше структура. И докато структурата се отнася до нивото на единиците, то организацията се отнася към нивото на елементите. Така психичната организация определя ясната обособеност на една група от психични елементи спрямо друга. Съответно, колкото по-добре обособена е една група, толкова по-организирана е тя. В индивидуален план психичната среда е наситена с процеси, състояния, качества и формирования 1. Психични процеси: 1.1 познавателни, отнасящи се до образа на даден обект у индивида – усещане, възприятие, представа, памет, мислене, въображение; 1.2 емоционални, отнасящи се до отношението на индивида към даден обект – емоции, чувства; 1.3 волеви, отнасящи се до управлението от страна на индивида на собствените му действия – воля, мотивация, морал.

http://nauka.bg

ПСИХОЛОГИЯ 2. Психичните състояния определят силата и бързината на протичане на психичните процеси. Някои от тях са: внимание, възбуда, въодушевление, готовност, разсеяност, умора, потиснатост, тревожност. 3. Психични качества са устойчиви отличителни черти, определящи в най-голяма степен характера на съответния индивид: наклонности, способности, вярвания, интереси, темперамент. 4. Психичните формирования са изградените от съзнанието защитни системи като знания, умения, навици, мнения, убеждения.

Психична система Първо да кажем какво е система. Това е група от елементи, които работят постоянно заедно за постигането на една цел, която се явява обща за всички тях. Всяка система функционира на базата на съвкупност от установени процедури. А процедурата е поредица от стъпки, свързана, повече или по-малко, с рутинното справяне с определени трудности или препятствия, стоящи пред дадената система във връзка с изпълнението на конкретна задача. Психична система е онази система, при която всичко, което се случва, в или спрямо нея, е предварително обусловено от нейната същност. Това означава, че всякакви поредици от действия, движения или събития по отношение на самата нея са предизвикани по някакъв начин от самата нея, за да осигурят постигането на нейната цел. Такава система функционира на мрежов принцип. От една страна, всяка нейна активност увлича онези други подобни на нея системи, с които тя е свързана на принципа на подобието и които имат някакво отношение към нейната актуална активност. От друга страна, самата тя във всеки един момент е провокирана от определен кръг въздействия на същите тези подобни на нея системи. В тази перспектива всичко, което се случва, се случва само и единствено в нея, защото в определен смисъл, а понякога момент, няма нищо, което да е извън нея. Именно това е основното й качество – тя

самата е едновременно мрежа и част от по-голяма мрежа. Когато се каже, че нещо е извън нея, би следвало да се разбира само, че е извън конкретна нейна част или не е включено в конкретна нейна актуалност, но не и вън от нея изобщо. Така може да се смята, че тя, чрез своята дейност, активна или пасивна, през цялото време задоволява сама себе си. Този факт я принуждава да сътворява непрекъснато нови и нови начини, по които да взаимодейства сама със себе си. Това пък, от своя страна, я стимулира, когато комуникира със самата себе си, да прибягва към употребата на различни маски, които освен да я забавляват едва ли имат друга функция, тъй като тя прекрасно знае, че в някакъв смисъл е сама със себе си. В крайна сметка тъкмо заради това, че за нея всичко е вътрешно, тя използва маските и формите, за да си достави поне за кратко илюзията за наличието на нещо външно. Тъкмо поради тази й особеност е трудно да се посочи конкретната й фиксирана граница, тъй като нейните крайности (могат да) се променят постоянно.

Връзки: Към социогенеза на понятията цивилизация и култура

- http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_ page&pid=11801 *** Организация и управление на комуникационни модели - http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_ page&pid=11758 Инфантилизъм и Емоция - http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_ page&pid=11789 Физиологични основи на страха - http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_ page&pid=11798

http://nauka.bg

Продължение в следващия брой!

ЛИТЕРАТУРА

Пловдивската конференция

си има едно име и тема литературоведската част от конференцията. От модерни през класически до творби на антични автори се изреждаха различните научни доклади, които се задушаваха един от друг, поради Андриана Спасова, май 10, 2009 времевите ограничения. Но дори за хората -планети на духа това не би трябвало да бъде http://andriana.literaturatadnes.com/ оправдание, а само повод за самоанализ и алтруично светоусещане.Саркастичния намек идва от моята лична „драма”. Резюмето, което представих беше част от дипломната зминаха няколко дни, в които ми работа, защитена в Класическата успях да се събера и да погледна гимназия на тема „Варварската естетика на отстрани словесните духовни изживявания от Пловдив. Умишлено реформатора Гео Милев, открил себе си във фрагментарното изкуство”. Критиката, която така ги наричам и разкрасявам, за да ги получих беше за недостатъчно обосноваване вплета в тъканта на условната обединяваща на проблематиката за езика „Варвар” (Валери тема „Словото - планета на духа”. Под Стефанов) и за повече позоваване на други този надслов се реализира Единадесетата автори. Самият научен труд е в мащабното национална научна конференция за приблизително число 100, макар да съм студенти и докторанти. Тя се организира наясно, че има куп извън литературоведски ежегодно от Филологическия факултет или скучновати фрагменти. Възмездието дойде на Пловдивския университет «Паисий след двата дена дългочасова и изморителна за Хилендарски» и Съюза на учените - Пловдив. духа и тялото конференция..и след нощната Форумът се провежда ежегодно в Дома на коктейл бар разтуха, когато ми връчиха учените и в него участваха близо 70 филолози награда. Да - поощрителна, но награда, казвам с бакалавърска, магистърска и докторантска на баба си и пием кафе доволни. Да, казвам квалификационна степен. Д-р Красимира Чакърова- преподавател в Катедра “Български на себе си - нищо не е, но нали бях наречена млада авангардиска, успокоявам ранимото си език” към Филологическия факултет, сподели его. при тържественото закриване, че броят на желаещите участници тази година е надминал По-интересната част от конференцията обаче юбилейната Десета конференция. беше в т.нар „жив контакт”, но не толкова между участниците, колкото с оралната Освен традиционното присъствие на представители от Института за български език им възможност да представят своя научен труд, с риторичните акробатики и уверените към БАН, тази година имаше представители фонетични трептения, които докосваха от университетите в София, Бургас, рациото. Анализите показаха нестандартен Благоевград, Шумен, Белград. Изследванията подход при четенето и съпоставянето на бяха разделени в две секции - в сферата отделни произведения на Оскар Уайлд, на лингвистиката и литературознанието. Джеймс Джойс, Антон Чехов, Томас Ман. Езиковедските текстове обхващаха проблеми Предмет на проучване са и творбите на от всички равнища в системата на българския Николай Райнов и Виктор Пасков, повестта език, отправен пункт за лексикалната и на Пушкин “Египетска нощ”, непопулярни граматичната семантика. Езиковедите стихове на Никола Вапцаров и Петко предимно се бяха насочили да изследват Славейков, автори като Новалис, Еврипид и влиянието на интернет върху книжовния език, Хораций. както и влиянието на уеб пространството при Имаше доклад и за сюжета и композицията формирането на възгледи и за нетрадиционна във филма “Дзифт”, който заслужено взе реклама. трета награда при бакалаврите. Успяхме да Тематична разнородност, различни се справим с техниката, макар и духовно изследователски подходи, множество ударени персони с „куци истории” и да пуснем езици - характеризира невъзможността да

http://nauka.bg

ЛИТЕРАТУРА мултимедия на тема, посветена на естетиката на голото тяло; тема, която ободри сетивата и раздвижи застоялата сериозна и замислена среда. Приключението не ме отърси дори когато се качих на влака с идеята за пълно безсмислено отмарящо бръщолевене. Затова е най-добре да нямам идея за случващото се. От Пловдив до София пътуването сякаш се завъртя от Пловдив до Пловдив и Русия и обратно…с приятната компания на нови колеги, с които преекспонирани и още ефектирани продължихме да дискутираме Пловдивската конференция. http://andriana.literaturatadnes.com/?p=253

Връзки:

Библиографията в периодичните научни издания на Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий” - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4499 Създаване и развитие на общинска библиотека “Петър Матеев” гр. Котел - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6934 Фермерски рекорди - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4498 Читалище ”П. Р. Славейков” гр. Велико Търново (1920 –1930г.) - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4497 КНИГОМАНСКИ СБИРКИ В ПЛОВДИВ - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6292 Какво четете в момента? - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=341 Хайку - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6926

Откриване на конференцията от Филологическия факултет на ПУ.

http://nauka.bg

ЗЕМЯТА

Кой е най-високият вулкан на Земята?

От Фрейзър Кейн Превод: Тихомир Георгиев

ай-високият вулкан на Земята е Мауна Кеа, един от 5 вулкана, които съставят големия остров Хаваи. Върхът на Мауна Кеа е на 4 205 метра над морското равнище, но истинската му височина е много по-голяма. Измерен от морското дъно Мауна Кеа е висок повече от 9 000 метра, което го прави най-високата планина на Земята. Мауна Кеа е част от мрежата вулкани над Хавайската вулканична зона. Тектоничната плоча, на която са разположени Хаваите бавно се придвижва над вулканичната зона и наскоро отмести Мауна Кеа от зоната. Учените понастоящем считат Мауна Кеа за спящ вулкан, за последно той е изригнал преди около 4500 години. Въпреки това изследователите смятат, че вулканът ще изригне отново, периодите между изригванията се измерват в стотици години. Най-активният вулкан на острова - Килауеа, изригва на няколко години.

Въпреки, че Хаваите са топли тропически острови Мауна Кеа е толкова висок, че през зимните месеци там редовно има снеговалежи. Геолозите дори са открили отлагания от ледници в предишните ледникови периоди. Вероятно в последните 200 000 години на три пъти е имало ледници. Хората се спускат със ски по склоновете на Мауна Кеа. Въпреки, че Мауна Кеа е най-високия вулкан той е само около 40 метра по-висок от близкия Мауна Лоа, който е най-големия вулкан на Земята. Мауна Лоа има над 75 000 кубични метра материал. А най-високият вулкан в Слънчевата система не е на Земята, а на Марс. Огромният Олимп е висок 27 км и съдържа 100 пъти повече материал от Мауна Лоа.

http://nauka.bg

БИЛКИ

БИЛКИТЕ И НАШЕТО ЗДРАВЕ

а мнозина наши съвременници лекуването с билки е нещо остаряло, отживелица от дълбока древност. Безспорно успехите на синтетичната химия дадоха възможност в лабораториите да се създадат стотици нови, несъществуващи в природата органични съединения, с които сега се лекуват много болести, от които страда човек. Тази вяра в неограничените възможности на химията бе разколебана с откриването на нов вид лекарствени вещества, получени от растенията. Касае се за така наречените антибиотици — лекарствени препарати, получени от определени видове гъби и някои родствени на тях организми. Успехът, който имаше пеницилинът, застави мнозина да се обърнат към стария неизчерпаем източник за създаване на лекарства — растенията. Разбира се, не бива да се подценяват успехите на синтетичната химия и нейните възможности, но не бива също и да се мисли, че растенията са дали всичко, което те могат да дадат за здравето на човечеството.

Една от основните задачи на фитохимията е да изолира действащите вещества от лекарствените растения в чист вид. При това обаче се премахват и много други полезни вещества, които се съдържат в тях и биха имали благоприятно въздействие върху здравето на човека. Така синтетичният витамин С не може да замени по действие витамин С например в шипките, които освен него съдържат и провитамин А, витамин К, плодови киселини, захари и други вещества. От друга страна, много от съставните части на растението имат по-добро лечебно действие, когато се използва цялото растение, а не отделни негови химични съставки. Това се дължи на взаимното влияние на различните вещества, съдържащи се в него. Така например гликозидите на вълнестия напръстник (Digitalis lanata Ehrh.) в чисто състояние са слабо разтворими във вода. Когато обаче се взимат като запарка от цялото растение, те се разтварят във водата поради взаимното действие на съдържащите се в него вещества, като сапонини, органични киселини и др. В някои случаи и хининовите кори (Cortex chinae) са по-ценни от хинина, лудото биле (Atropa belladonna L.) — от атропина и т. н. Ето защо често в медицината се препоръчва

Вълнест напръстник (Digitalis lanata Ehrh.)

http://nauka.bg

БИЛКИ

да се използва цялостният извлек от дадено лекарствено растение, а не отделни изолати от него. Според Гамерман (А. Гамерман и др. «Растения делители», Москва, 1963) предимството на лекарствените растения пред веществата, създавани от фармацевтичната химия, се състои в това, че растителното вещество се образува в живата клетка. Каквато и да е разликата между растенията и животните, основната единица — клетките, — от които са изградени телата и на растенията, и на животните, има много общи неща, изразяващи се в сходството на някои важни биохимични процеси, които протичат в клетките както на животните, така и на растенията. Ето защо активните вещества, съдържащи се в растителната клетка, дори когато са отровни, не рушат рязко и силно хода на процесите в живата клетка на човека и животните, както това правят някои вещества, получени по химичен път. Това се дължи на обстоятелството, че в продължение на милиони години животните, хранейки се с висшите растения, които са били техен основен източник на храна, са се приспособявали към веществата, съдържащи се в тези растения, и са изграждали тялото си от тях. Тази непосредствена хранителна връзка между животните и растенията е причината и за тясната химична връзка между съставните части на растенията и нормалната работа на органите на животните и човека. От това се определя и превъзходството на лекарствените природни вещества над химичните. Те оказват особено благоприятно лечебно действие при хронични заболявания и при стари хора, където защитната и обезвредяваща отровите сила на организма е значително отслабнала. От данните, с които разполагаме за лекарствените растения и перспективите на използването им, можем уверено да кажем, че още дълго време скромните билки, които растат из горите и полята, ще служат за укрепване здравето на човека.

Анасон — Pimpinella anisum L.

Сем. Сенникоцветни — Umbelliferae Разпространение. Само като културно растение в най-топлите части на страната. Произхожда вероятно от Средиземноморската област. Описание. Едногодишно тревисто растение със слабо вретеновидно задебелен главен корен и с цилиндрично, слабо набраздено към върха разклонено стъбло, високо до 60 см. Листата в основата и в долната част на стъблото закръглено сърцевидни, цели или врязано назъбени до наделени, с дълги дръжки; в средната му част също са с дълги дръжки, тройно наделени, а връхните са приседнали, с линейно ланцетни делчета. Цветовете са бели, с 5-делна чашка, 5-листно венче, 5 тичинки и един плодник с долен яйчник и 2 стълбчета. Събрани са в сложни сенници, всеки с по 7—15 лъча. Плодовете яйцевидни, наребрени.

http://nauka.bg

БИЛКИ Анасонът е медоносно растение. Цъфти през май-юни. Използваема част. Плодовете, които се берат през юли-август. Анасонът се жъне рано, малко преди пълното узряване, за да се избегне оронването на плодовете. След жътвата се оставя да доузрее, след което се вършее. Анасоновите плодове са сивозелени с характерна миризма и сладникав вкус. Допустимата влажност е 12%, а на неразредените — 16%. Опаковат се в конопени или четирислойни книжни торби. Необходимо е да се пазят от влага, тъй като при овлажняване потъмняват. Съхраняват се в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.

Връзки:

Химичен състав. Етерично масло (съдържа до 90% анетол, до 10% метилхавикол, анисов алдехид, анисов кетон и анисова киселина), до 24% мазнини, до 20% белтъчни вещества, смола, танин, горчиви вещества и др.

Билките в България - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6325

Лечебно действие и приложение. Анасонът притежава подчертани отхранващи и възбуждащи чревната дейност свойства. Има пикочогонно и болкоуспокояващо действие. Засилва функциите на млечните жлези. Употребява се при кашлица от различен произход: възпаление на бронхите, ларингит, ангина, хронични белодробни катари, възпаление на фаринкса, задух при болки в стомаха и червата, възпаление на стомашната лигавица (гастрити), колики, газове; възпаление, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур; за увеличаване на млякото у кърмачките. В българската народна медицина се употребява още при пресипнал глас, безсъние, главоболие, за регулиране на недостатъчна и болезнена менструация, хълцане и др. Начин на употреба. 1 чаена лъжичка счукани плодчета се киснат 1 час в 0,5 л гореща вода. След прецеждането от течността се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От етеричното масло се взимат по 1—2 капки на бучка захар. В българската народна медицина се употребява и дивият анасон, или бедреницата (Pimpinella saxifraga L.). Прилагат се корените за същите болести, както и анасонът. Освен това се използва още при подагра, за регулиране на недостатъчна менструация, при безсъние, главоболие. Външно се прилага за лапи при циреи и отоци.

Фермерски рекорди - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7363

Интересни растения - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6934

Познай растението - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=1293 Насекомоядни растения - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=1431 Дървета и храсти в нашите паркове и градини - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4976 Ботаническата градина в Балчик - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3182

http://nauka.bg

ЗООЛОГИЯ

Заснето ново поведение при слоновете

кип на Би Би Си откри, че слона притежава нов невиждан трик в поведението си до сега – да изсмуква чистата вода от повърхността на кално и мръсно блато. На видеото може да видите как слона бавно стъпва във водата да не я размъти и изсмуква чистата вода от повърхността. Това поведение не е заснемано до сега. Клипът е заснет в пустинята Калахари. Кинооператора разказва: „…по принцип слоновете когато са жадни те се засилват и „пльосват” във водата, но тази група слонове направи нещо удивително и невиждано за мен до сега. Те съвсем внимателно приближиха водата правейки възможно най-малки и бавни движения с цел да не я размътят…”

http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/7933058.stm

Най-бързите сухоземни животни на планетата 3. Сайга (Saiga tatarica)

нес се среща само в Калмикия (Русия), Западна Монголия и Казахстан. При холката мъжките достигат до 80 см височина и на тегло до около 60 кг. Мъжките имат прозиращи гора, които достигат до 25 см. Сайгата е стадно животно, като предприема миграции - пролетта поемат на север, а есента обратно на юг. Стадата могат да се състоят от 200 000 животни ( днес обаче се смята, че в света има около 50 000 сайги). На ден сайгата може да измине до 120 км, като се движи с ниско приведена глава, а носът и филтрира вдигнатия прах. Сайгата е изключителен бегач и може да развие скорост от 80 км/ч.

http://nauka.bg

ЗООЛОГИЯ

2. Вилорога антилопа (Antilocapra americana)

еверна Америка. Всъщност вилорогата антилопа не е типична антилопа ( отделена е в самостоятелно семейство Antilocapridae ), тя е по-скоро преход между елените и антилопите, имат и голямо сходство с жирафите. Интересно е, че за разлика от представителите на сем. Bovidae рогата и имат разклонение, както и това, че външния рогов слой на рогата се сменя всяка година. Мъжките достигат на височина при плешката 100 - 104 см и на тегло до 60 кг. Може да развие 98 км/ч.

1. Гепард (Acinonyx jubatus)

ова е нетипичен представител на сем. Котки (Felidae). Гепарда не може да прибира напълно ноктите си, лапите му отдолу са набраздени, като грайфери, има най- дългите крака сред котките. За разлика от другите големи котки гепарда може да мърка, докато вдишва ( големите котки могат да мъркат, но докато издишват ) и не може да ръмжи. На височина при холката достига до 84 см, а на тегло до 60 - 65 кг. Гепарда може да ускори до 110 км/ч за 3 секунди! Най- голямата измерена скорост е 114 км/ч, а според други сведения дори 125 км/ч. т.нар. кралски гепард преди е бил смятан за отделен подвид, но днес е известно, че неговата окраска се дължи на генетична мутация.

Връзки: Пантера, или защо хората не знаят какво е това? http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7375

http://nauka.bg

44 Каракара Чиманго (Milvago chimango)

Бразилия, Аржентина, Чили, Уругвай и Парагвай.

ЗООЛОГИЯ

СОКОЛИ Смеещ се сокол (Herpetotheres cachinnans)

Централна и Южна Америка. Храни се със змии, затова понякога го наричат погрешно ясреб змиеяд.

Ивичест горски сокол (Micrastur ruficollis) Тропическите райони на Латинска Америка без тихоокеанския бряг. Тъмногръб горски сокол (Micrastur mirandollei)

Линеен горски сокол (Micrastur gilvicollis) Оловен горски сокол (Micrastur plumbeus) Колумбия и Еквадор.

Боливия, Бразилия, Колумбия, Перу, Еквадор, Гвиана, Френска Гвиана, Суринам, Венециела.

Боливия, Бразилия, Колумбия, Коста Рика, Перу, Еквадор, Гвиана, Френска Гвиана, Суринам, Венециела, Панама.

Точкокрило соколче (Spiziapteryx circumcinctus) Огърличест горски сокол (Micrastur semitorquatus)

Горски сокол на Бъкли (Micrastur buckleyi)

Централна и Южна Америка.

Бразилия, Колумбия, Еквадор и Перу.

http://nauka.bg

Боливия, Аржентина, Уругвай и Парагвай. Единствения представител от род Spiziapteryx

БИОЛОГИЯ Общодостъпен метод за извличане на “X” или “Y” сперматозоиди нужно ли е преследване на евгениката.

животни мъжките са хетерогаметни и при кои - женските. Така например, не могат да се извлекат сперматозоиди на петел, които обуславят поколение с превес на единия от половете, тъй като при птиците яйцето е определя пола на поколението. Тук би могло да се наблюдава разделяне по някакъв друг признак, но не по пол.

Автор: Емил Томов

Откритият йонен модел при мъжките гамети говори много и за принципа на сперматогенезата. Изглежда гонадите отделят “разтворител”(медиумна среда), който способще в далечната 1933г. руските генетиства “мейотичното дисоцииране”(солватацията) ци проф.Николай Колцов и проф.Вера Шрьодер на хромозомите в клетъчното ядро. Вероятно правят публикация в сп. “Nature” за успешно този разтворител има свой антипод, който споразделяне на “женските” от “мъжките” спермасобства обратния процес - коагулацията на две тозоиди при бозайниците чрез електрофореза. хаплоидни ядра. Такъв тип коагулант се намиВ статията се казва, че от сперматозоиди съра в цитоплазмата на яйцеклетката - той е спобрани на анода са родени 6 женски зайчета, от собен да обедини понякога дори ядрата на два сперматозоиди на катода получили 4 мъжки и 1 сперматозоида. А дали само в цитоплазмата на женско, а тези от централните зони дали 2 мъжяйцеклетката се среща теоретичният коагулант? ки и 2 женски. Това просто и фундаментално откритие не е вписано в руските биографии на знаменития биолог, проф. Николай Колцов. Антигенетичното движение в СССР не подминава видния учен – той търпи унизителни нападки и е принуден да подаде оставка от поста директор на Института по експериментална биология. Малко след това, през 1940г., приключва земния му път. За Вера Шрьодер трудно се намира информация. С течение на времето откритието на Колцов - Шрьодер е потвърдено от други лаборатории по света, но без много шум и без да се дава яснота по методиката и опитните постановки. Днес идеята за изкуствен избор на пола навсякъде би се посрещнала на нож. Но ако знанието се държи в тайна, ще има злоупотреби от пазителите на тайната, в ущърб на хората, които са в пълно неведение. Навярно откритието на руските учени е изпробвано върху хора, за добив на повече арийски войници в Химлеровите ферми. Ето удобен претекст за премълчаването на фундаменталното познание, въпреки гласността и Интернет. Дълго може да се спори по етичната страна на въпроса, но спирането на едно знание блокира редица други.

Методът за разделяне на сперматозоидите позволява лесно да се определя, при кои

http://nauka.bg

БИОЛОГИЯ

Връзката с електричеството се подкрепя и от наблюдавани микрофлуоресценции при проникване на сперматозоида в яйцеклетката.. Открито е, че самата яйцеклетка притежава електрически потенциал, като периодично променя поляритета си. Така, чрез електрическото поле, се позволява на X или Y сперматозоид да проникне в цитоплазмата. Щом прескочи “искрата” между мъжката и женската гамета, зарядът спада и останалите сперматозоиди вече не могат да преодолеят клетъчната обвивка. Вероятно при самото проникване на сперматозоида поголямата част от електрическият зарад на яйцеклетката се разрежда през опашката на сперматозоида във външната среда. Именно при този процес са наблюдавани микрофлуоресценциите. Спермато-зоидите, останали отвън, губят тази яйцеклетка като отправна цел . За отбелязване е, че при техниките за клониране на бозайници се използва електрически импулс за събуждане на изкуствената зигота, което показва, че някои учени се доверяват и са запознати добре с електрическия модел на фертилизационните процеси. Откритието на Колцов-Шрьодер трябва да е на видно място в учебниците по биология, а не да се крие или тенденциозно да се хвърля съмнение върху неговата истинност. Нека предположим, че яйцеклетката се опложда от сперматозоид с по-голям електричен потенциал. Но йонизация извън границите на нормалното, може да е индикация за увредени гени, примерно от радиация или токсичен замърсител. Дори увредените и енергични сперматозоиди да не са много, те печелят състезанието. Чрез метода на Колцов-Шрьодер, мъже поразени от радиационно замърсяване, биха могли да имат нормално поколение.

Връзки: Новите видове - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6904 Знаете ли, че... - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=2924 101 удивителни факти за Земята - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7379 Въпроси и отговори по БИОЛОГИЯ - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3334 Биохимична еволюция на живота - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6861 Редки риби? - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7181 Внезапна, а не плавна изменчивост! - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7212 Какво се случва в клетката ? - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6991 Биология и култура - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7210 Популярността на креационизма - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6177 Теория за еволюцията - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=474 Авторски снимки -http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=704

http://nauka.bg

АСТРОНОМИЯ

Космическата мисия на НАСА „Кеплер“ откри фази и атмосфера на извънслънчева планета!

следователно извънземният наблюдател едва тогава ще може да потвърди - „Да, там има планета“.

И така – да обобщим - „Кеплер“ е найвълнуващата космическа експедиция, изстреляна през 2009 г.- но само тя може да установи дали във Вселената има планети с размера на Земята и каква е тяхната честота. осмическият телескоп „Кеплер“ Отговорите обаче няма да пристигнат скоро, а на НАСА е безспорно най- след години, поради характера на метода. вълнуващата и интересна мисия, Но какви са първите предварителни научни изстреляна през тази година. резултати тогава и как е възможно „Кеплер“ да От нея не бива да очакваме спиращи дъха ни е установил характеристиките на нечия планета снимки. Методът на работа е съвсем различен толкова скоро след старта? – космическият апарат ще наблюдава един единствен регион от цялото небе в продължение Има един характерен клас извънслънчеви на години. Това на пръв поглед може да изглежда планети. Това са така наречените „горещи доста скучна задача, но тя всъщност има дълбок Юпитери“. В нашата Слънчева система всички смисъл – наблюдаването на множество звезди планети – от Меркурий до Нептун се намират на постоянно и безспир, без да ни пречи земната доста голямо разстояние от Слънцето. Дори найатмосфера, би ни позволило да установим близката Меркурий обикаля около Слънцето малки промени и вариации в постъпващата към за 88 земни дни – толкова дълго продължава телескопа светлина – които се дължат на транзит годината там. Но има планети във Вселената, на извънслънчеви планети пред тяхната звезда. които се намират на много близко разстояние около своята звезда – годината на тези планети Изобщо не може да се каже, че съм забравил продължава едва няколко земни дни! за мисията – това не е вярно. Методът, колкото и да е точен, е доста трудоемък и бавен – затова Такава е планетата ХАТ-П-7, която се намира научните резултати пристигат със закъснение. на разстояние около 1000 светлинни години от Планетата би преминавала пред звездата си Земята. ХАТ-П-7 обикаля около звездата си за толкова често, колкото продължава местната 2.2 земни дни (толкова продължава местната година. Ако някоя извънземна раса например година) и разстоянието планета-звезда е 26 има космическа експедиция, подобна на пъти по-малко от разстоянието Земя-Слънце! „Кеплер“ - ще й отнеме минимум три земни Съответно температурата там е толкова висока, години, за да открие Земята – през това време че е сравнима с температурата в пещ! Земята ще е минала пред диска на Слънцето три И преди изстрелването на космическия пъти, ще е предизвикала трикратна вариация в телескоп „Кеплер“ учените са знаели за постъпващата Слънчева светлина – планетата ХАТ-П-7. Но новите измервания са толкова прецизни, че учените са установили плавен възход и спад на количеството постъпваща светлина от звездата. Причината за това може да е една – наличието на фази! Известен пример за небесен обект с фази е нашата Луна – а фазите й наблюдаваме всеки месец.

Новите данни от „Кеплер“ спомогнаха да се изучи планетата в големи детайли. Извънслънчева планета през погледа на художник. Credit : NASA

Степента

http://nauka.bg

на

окултация,

формата

АСТРОНОМИЯ

амплитудата на светлинната крива показа, че планетата има атмосфера – с температура през деня, възлизаща на 2 376 градуса по Целзий! Малко от тази топлина се пренася на нощната страна. Освен това времето на окултация, съпоставено с времето на транзит показва, че планетата ХАТ-П-7 има кръгова орбита.

Новото откритие също демонстрира способността на „Кеплер“ да открива планети с размера на Земята. „Като първата експедиция на НАСА, посветена в търсенето на екзопланети, „Кеплер“ се появи на сцената по драматичен начин“, споменава въодушевеният Джон Морз, директор към Астрофизичния отдел на НАСА. „Откриването на атмосферата на планетата в рамките на първите десет дни от събирането на данни е само началото от това, което предстои. Започна търсенето на извънслънчеви планети!“

Сравнение между наблюденията от наземна техника (горната графика) и наблюденията от Кеплер (долната графика). Credit : NASA

Така че – предстоят наистина вълнуващи времена.

Наблюдения от “Кеплер” - при 7х и 100х увеличение. Credit : NASA

Източник: НАСА, превод - Светослав Александров

http://nauka.bg

http://www.cosmos.1.bg

ЛЮБОПИТНО

до известния му свят: Европа, Африка, Азия и някои външни острови, като Исландия и Цейрез II в. след Хр. натрупаните знания дават лон (наричан Тула или Тапробан). При отбелязвъзможност на Маринус от Тир да състави ване на разположенията на различните места на атлас на света, в който известният свят е раз- континентите той използва своите изследвания делен на карти, представящи по-малки области. за географска дължина и ширина, въпреки че Птолемей, който по-късно през същото столе- точността на картата намалява с разстоянието тие съставя по-пълна карта на света, споменава, при отдалечаване от Средиземно море. че са му известни малко области, които могат да се добавят към включените от Маринус: африканските брегове, Индия и Източна Африка, Релефна карта Китай, пристанището Катигара в Източна Азия и пътищата на коприната. Изглежда, че атласът олемият китайски учен Шън Гуа започва да обхваща само известни земи, като изключва прави релефни карти в края на XI век, когаАмерика и Австралия, съществуването на които то работи като чиновник, инспектиращ граничсамо се е предполагало без категорични доказа- ните области. Неговият метод бил да изобрази телства. Маринус използва проста правоъгълна дадена област върху дървена основа и да добапроекция, която не позволява подходящо пред- ви планините и долините, като ги моделира от ставяне на земната кривина. смес от дървени стърготини и лепило. Самият той отначало прилага тази техника на открито, но после я заменя с технология с използване на Карта на света разтопен восък, след като сместа за моделирарез III в. пр. Хр. гръцкият учен Ератостен не замръзва при едно застудяване на времето. от Кирена, който измерва Земята и я разде- Когато се връща към работата си в Кайфен, той ля на седем климатични зони, прави също и кар- разполага със своя восъчен оригинал, изкопита на света. Въпреки че е много по-точна и все- ран във вид на издълбано дърво. Скоро след обхватна от всички други карти в малък мащаб това са издадени заповеди за производство на от по-ранно време, тя е твърде слаба от гледна подобни карти от дърво за всички гранични обточка на съвременните стандарти и дори на тези ласти на Китай.

Атлас на света

от следващите векове. Ератостен се ограничава

http://nauka.bg

ЛЮБОПИТНО

Геологическа карта

дна египетска карта върху папирус приблизително от 1300 г. пр. Хр. показва области със златни и сребърни залежи в планинската област навътре от бреговете на Червено море. Включени са означения на пътища заедно с техните направления и миньорско селище, както и местонахожденията на злато и сребро. За означаване на планините със златни залежи е използван червен цвят.

Карта на град

ай-ранната карта на град в съвременен вид представя град Нипур в Месопотамия. Нипур е рожденото място на първото движение за мир и мястото, където са се провели първият репортаж и първото маратонско бягане. Картата, която го представя, е издълбана на глинена плочка през второто хилядолетие пр. Хр., вероятно преди 1500 г. пр. Хр. За такава стара карта мащабът е спазен доста точно. На нея са обозначени разстоянията между отделни точки. Плочката е счупена, но са останали около 4 кв.км от центъра на града, като са отбелязани градските стени, портите, главните сгради, „централният градски парк”, канали и река Ефрат. Въпреки че не е открита истинска карта на град отпреди времето на нипурската, като се има предвид умението, с което е била изработена въпросната карта, картографите от Месопотамия вероятно и преди това са правили подобни карти.

http://nauka.bg

ЛЮБОПИТНО

За мнения, коментари и реклама - admin@nauka.bg http://nauka.bg

http://help.nauka.bg