BULGARIA ON AIR - JANUARY - CUT by BULGARIA ON AIR

АВТОРИ CONTRIBUTORS Валери Ценков e бивш главен редактор на BusinessWeek България. Негови публикации са се появявали в BusinessWeek, Sunday Times, L’Europeo, 24 часа, Стандарт, Тема и много други. Интересува се особено от икономика, международна политика, езици и история. Когато не е зад компютъра, разпуска с приятели, слуша хард-рок и класика или чете в компанията на любимия си котарак. Valeri Tsenkov is a former BusinessWeek Bulgaria Editor-In-Chief. His work has appeared in publications such as the BusinessWeek, Sunday Times, L’Europeo, Standart News, 24 Hours, Tema, Manager and many others. He specializes in economics and international affairs and his areas of interest focus on health, social landscapes, language and history. When he's not behind the keyboard, you can find him hanging out in coffee shops with friends, listening to music on his iPod or relaxing with a good novel and his cat.

Стефан Савов има магистърски степени по външнополитически отношения и финанси от Софийския университет. В момента е отговорен редактор „Икономика” в седмичника „Банкер”. Интересува се от енергетика и инфраструктурни проекти. Разтоварва се с футбол с приятели и някоя и друга компютърна игра. Stefan Savov has two Masters' degrees - in International relations and finance – from the Sofia University. Currently he is Managing Editor of the economy departament of the Banker Weekly. His professional interests are the energy sector and infrastucture projects. He likes to relax by playing soccer or some kind of a videogame.

6 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

NEWS PR

Загадките на Китай с България Ер Милиард и триста милиона жители, почти трийсет различни езици, над сто неповторими регионални кухни, хилядолетни паметници на различни култури: Китай сам по себе си е цял отделен свят, и сега България Ер ви предлага да се докоснете до него по най-удобния възможен начин. В края на декември българският национален превозвач подписа интерлайн-споразумение с China Southern (CZ), лидера на азиатския авиопазар и член на Sky Team. Благодаре-

ние на изключително развитата вътрешна мрежа на новите ни партньори можем да ви предложим много повече възможности за достигане на различни точки в Китай. Можете да пътувате през всички европейски дестинации, които България Ер обслужва. China Southern e шестата най-голяма авиокомпания в света по брой на превозваните пътници и абсолютен лидер в Азия. Флотата й включва 422 самолета, през 2010 с тях са пътували 76.5 милиона пътници.

Намерете най-добрата цена с новата ни онлайн система България Ер има удоволствието да представи на клиентите си обновената система FlexPricer за резервации онлайн на нашия сайт www.air.bg. Значително по-лесна и удобна за използване, Amadeus FlexPricer позволява на пътниците да виждат едновременно до 14 последователни дати и цени за желана дестинация. Системата предлага възможност за календар с показване на най-ниските тарифи за определен период, както и информация за няколко алтернативни тарифи с условията за ползването им. За разлика от други подобни продукти, които предлагат само най-ниската цена, Amadeus FlexPricer ще ви помогне да изберете най-атрактивната тарифа за вас според личните ви потребности и очаквания. България Ер цени своите пътници и инвестира средства, време и усилия, за да осигури най-доброто, което днешните технологии позволяват. Amadeus FlexPricer се ползва от всички водещи компании в авиационната индустрия.

Find the best price with our new online system

The Mysteries of China with Bulgaria Air One billion and three hundred million citizens, almost thirty different languages, over one hundred unique types of local cuisine, thousandyear old monuments of various cultures: China in itself is a separate world and now Bulgaria Air offers you to feel it in the most convenient way. At the end of December the Bulgarian carrier signed an interline agreement with China Southern (CZ) - the leader on the Asian aviation market and a member of Sky Team.

Thanks to the remarkably well developed inner network of our new partners, we can offer you much more opportunities to reach different places in China. You can travel via all European destinations which Bulgaria Air services. China Southern is the sixth biggest aviation company in the world in number of passengers and the absolute leader in Asia. Its flotilla includes 422 airplanes, and in 2010, 76.5 million passengers flew by them.

Bulgaria Air has the pleasure to present to its clients the renewed FlexPricer system for online booking on our website www.air.bg. Amadeus FlexPricer is significantly easy to operate with and it allows the passengers to see up to 14 successive dates and at the same time the prices for the preferred destination. The system offers the opportunity to use a calendar that shows the lowest prices for a certain period of time as well as information about some alternative prices with the conditions under which they can be used. Unlike other similar products that offer only the lowest price, Amadeus FlexPricer will help you choose the most attractive offer for you according to your personal preferences and expectations. Bulgaria Air values its passengers and invests money, time and efforts in order to ensure the best that the present technologies offer. Amadeus FlexPricer is used by all leading companies in the aviation industry.

January 2012

Истината за световните лидери Гледайте найоткровените портрети на Горбачов, Ширак, Саркози, Блеър, Асад през януари по Bulgaria On Air

Какво се крие зад внушителните осанки на най-влиятелните личности на планетата? Какви лични драми, притеснения и страхове движат хората, които движат света? Гледайте поредицата „Световните лидери" (A visage dеcouvert) по телевизия Bulgaria On Air през януари, за да научите отговорите. Дело на Кристиян Малар и Бернар Вайо, двама от най-именитите журналисти на Франция, поредицата изправя пред камерата десет от най-често споменаваните имена през отминалата 2011 година: Жак Ширак, който е неотменна част от френския политически живот в продължение на 45 години и извървя пътя от общински съветник до президент. Освен това е пословичен любител на бирата. И един от десетте най-големи експерти по китайска археология в света. Башар ел Асад, сирийският президент, който седи на най-горещия стол в световната политика. Енигматична фигура, смятана от някои за тиранин и тоталитарен лидер, а от други – за последна опора на светската власт срещу религиозния фанатизъм. Михаил Горбачов - човекът, който приключи Студената война и промени света. Уважаван и будещ възхищение на Запад, спорна и дори осъждана фигура в родината си. Шимон Перес – последният оцелял от основателите на държавата Израел. Целият му живот е бил посветен на едничката цел да я опази. Днес е човек на мира – но не на мира на всяка цена.

The truth about the world leaders Watch the most candid profiles of Gorbachev, Chirac, Sarkozy, Blair, Assad on Bulgaria On Air in January What hides behind the impressive figures of the most influential personalities on the planet? What personal dramas, fears and worries drive the people who guide the world? Watch the World Leaders (A visage dеcouvert) series on Bulgaria On Air in January to know the answers. Created by Christian Malard and Bernard Vaillot, two of France’s most renowned journalists, the series bring to the spotlight ten of the most frequently mentioned names in 2011:

Колин Пауъл, олицетворението на Американската мечта, човекът, който извървя пътя от калта на бойните полета до върховете на световната дипломация.

Jacques Chirac who has been an irrevocable part of France’s political life in the course of 45 years and walked the way from a municipal councilor to a president. Besides, he’s a well-known beer lover. As well as one of the ten leading experts in Chinese archaeology in the world.

И още Романо Проди, Никола Саркози, Хосни Мубарак, крал Абдала, Тони Блеър. Гледайте през януари, единствено в ефира на бизнес телевизията на България.

Bashar al-Assad, Syria’s president who is sitting on the hottest chair in the world politics. An enigmatic figure considered by many a tyrant and a totalitarian leader and by others – the last mainstay of the

12 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

secular authority against religious fanaticism. Mikhail Gorbachev – the man who put an end to the Cold War and changed the world. Respected and admirable in the West, a disputed and even blamed figure in his motherland. Shimon Peres – the last survivor among the founders of the state of Israel. His whole life has been dedicated to the single goal of protecting this state. Today he is an advocate of peace – not peace at any cost, though. Colin Powell, a personification of the American dream, the man who walked the way from the dirt of the battle fields to the tops of the world diplomacy. Following are Romano Prodi, Nicola Carkozy, Hosni Mubarak, King Abdullah, Tony Blair. Watch in January, only on Bulgaria’s business television.

BUSINESS ECONOMY

ОПИТ ЗА ЛЕТЕНЕ

24 |

AN ATTEMPT AT FLYING

16 |

ИВАЙЛО МОСКОВСКИ IVAYLO MOSKOVSKI

46 |

СКРЪНДЗОНОМИКА SCROOGENOMICS January 2012

ЧИСЛА И ЛИЦА

NUMBERS & FACES

521 000 000 млн. лева данъци и такси планира да събере от жителите си Столична община през 2012 година. Общият бюджет на столицата е 1.272 млрд. лева, с 30 милиона по-малко от тази година. Вторият основен източник на средства ще са европейските фондове и програми, с общо 439 млн. лева. EN

Million BGN for taxes and fees are planned to be collected by Metropolitan Municipality from its inhabitants in 2012 година. The total amount of the budget of the Capital is 1.272 billion BGN which is by 30 million less than this year’s. The second main financial source will be the European funds and programs which will provide 439 million BGN.

млн. лева е общата стойност на два договора за изграждане на пречиствателни станции по северното Черноморие, подписани в края на годината от екологичния министър Нона Караджова. Общо 48 млн. лева ще бъдат отпуснати за станция за отпадните води на курорта Златни пясъци, остатътъкът е за община Балчик, за да построи аналогично съоръжение в комплекса Албена. EN

Million BGN is the total amount of the two contracts for the construction of purification stations on the territory of the North Black Sea Coast, signed in the end of the year by the Minister of Ecology Nona Karadzhova. 48 million BGN is the total amount that will be provided for wastewater station in Golden Sands resort, and the rest of the money will be for Balchik Municipality for the construction of similar equipment in Albena resort.

години затвор получи бившият депутат от Коалиция за България Тома Томов, след като съдът го призна за виновен в получаване на подкуп в размер от 500 долара. Това е станало в края на 90-те, когато Томов е бил прокурор в град Оряхово. Пред БТА осъденият увери, че ще обжалва и че присъдата няма да издържи на по-висша инстанция. EN

Year prison-sentence received the former deputy of Coalition for Bulgaria Toma Tomov after the court pronounced him guilty for receiving bribe in the amount of $ 500. This happended in the end of the 90s when Tomov was a prosecutor in Oryahovo. The convicted explained to BTA that he is going to lodge an appeal and that the sentence will not be accepted by a court of a first instance.

39 млрд. долара загуби германският гигант Deutsche Telekom, след като два регулаторни органа блокираха сделката за продажбата на щатското му поделение на конкурента AT&T. Германците се оплакаха, че американските власти дори не си направили труда да проучат детайлите по сделката, преди да се произнесат срещу нея. EN

39 bn. US dollars lost the German Giant Deutsche Telekom after two regulatory agencies froze the sale contract of its American branch to the rival AT&T. The Germans complained that the American authorities did not even inquire into the details of the contract before they expressed an opinion against it.

14 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

Министърът на транспорта Ивайло Московски пред Bulgaria On Air

ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ ЩЕ ОСТАНАТ НАЙ-ЕВТИНИЯ ПРЕВОЗ Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ / Фотография ИВАЙЛО ПЕТРОВ

Г-н Министър, предполагам, че всичките ви интервюта тези дни започват с една и съща тема – Българските държавни железници. Има ли реално изход от сегашната криза? Реалният изход от ситуацията е да се направи тази реформа. Да се осъществят мерките, които сме набелязали, да се изправи компанията на крака и да започне да работи като всяка нормална компания. Плановете ви предвиждат приватизация на товарните превози. Обикновено приватизация на държавни активи се прави там, където това ще създаде пазарни условия и съответно печалби, а държавата не е в състояние да го направи. Тук не се ли получава обратното – приватизираме печелившото, а запазваме безнадеждно губещото? За съжаление дълговете, които компанията не е в състояние да обслужва, са над 800 милиона лева. Приватизацията на „Товарни превози” е единственото нещо, което би могло да влее свежи пари. Иначе при определени условия дружеството наистина би могло да печели, но не толкова много, че да компенсира всички тези натрупани във времето задължения. Втората причина за приватизацията е евентуалното споразумение със Световната банка. Ако направим тази крачка, това означава, че дружеството задължително трябва да осигури собствени средства в размер на поне половината от заема. Това няма как да стане, без да се продадат „Товарни превози”. Световната банка дава заема на държавата, не на дружеството. За да може държавата да го предостави на БДЖ, трябва да мине по процедура в Брюксел за одобряване на държавна помощ. Изискването на Европейския съюз е дружеството да осигури поне 50 на сто съфинансиране.

16 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

Преди години един гръцки финансов министър бе изчислил, че за държавата ще е по-евтино да наеме такси за всеки грък, който иска да пътува, отколкото да поддържа железопътната компания. Не надценяваме ли социалната функция на железниците? В страна като Русия, с огромни разстояния и недостатъчно пътища, тя може би е факт, но у нас? От доста време във всеки спор със синдикатите се опитвам да обясня точно това. Даже наскоро чух някаква реплика, че железниците са социалното благо на тази държава, което изключително много ме учуди. Разбира се, че железниците имат социални функции – в определени моменти и в определени райони на страната. Но в основата си това е една търговска компания, която трябва да живее по всички правила на пазара, а не да ги заобикаля. Всъщност точно затова са предвидени тези мерки на Брюксел по нотифициране на държавните помощи. Когато социалната функция на железниците бъде обоснована добре, те имат право да получат такава помощ. Тя се получава именно за онези групи от населението, които трябва да бъдат социално подкрепяни, и за онези райони на страната, където железопътният транспорт няма алтернатива, а пък частен оператор не би имал изгода да работи там. Някои от мерките ни са неприятни и непопулярни, но те са насочени точно към това. Постепенно ще се увеличат цените на билетите, но въпреки това

„БДЖ е търговска компания и трябва да живее по всички правила на пазара”

BUSINESS CONTENTS COVER STORY

January 2012

Mr. Minister, I suppose all recent interviews begin with the topic – the Bulgarian State Railways. Is there really a way out of the current crisis? The way out of the situation is to implement this reform. To implement the measures that we have selected, to put this company back on its feet as to make it operate as any normal company. Your plans include privatization of Freight Transport. Privatization of state assets is usually done in situations that would create market conditions and profit, respectively, because the state is not able to do that. Isn’t this the opposite case – we privatize the profitable, and keep the hopelessly unprofitable? Unfortunately, the debts that the company is unable to serve, exceed 800 million BGN. The privatization of „Freight Transport” is the only thing which could lead to the flow of fresh money. Otherwise, in certain conditions the company could profit but not to such an extent as to compensate for all the liabilities accumulated over time. The second reason for privatization is the possible agreement with the World Bank. If we make this step, it would mean that the company has to provide its own funds in the amount of at least half of the loan. This cannot happen, unless Freight transport is sold. The World Bank gives the loan to the state, not to the company. In order for the state to be able to grant it to the Bulgarian State Railways, a state aid approval procedure must be passed in Brussels. The requirement of the European Union is for the company to provide at least 50 percent of the co-financing. Some years ago a Greek financial minister calculated that it would be cheaper for the state to hire a taxi for each Greek person willing to travel, instead of maintaining the railways. Aren’t we overestimating the social function of railways? In a country like Russia with huge distances and insufficient roads it might exist, but how about here? I’ve been trying to explain this for a long time in every argument with the trade unions. Recently I even heard a statement that railways are the social benefit of this country, which extremely surprised me. Of course, railways do possess social functions – at particular times and in particular regions of the country. But fundamentally, it is a commercial company, which has to live by all market rules, not to avoid them. In fact, this is exactly why these measures from Brussels for state aid notification have been planned. When the social function of railways is well-justified, they are eligible to receive such aid. It is received precisely by those groups of the population, which need to be socially aided, and in those regions of the country, where there is no alternative to railway transport, and a pri-

18 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

By KONSTANTIN TOMOV / Photography IVAYLO PETROV

Railways to remain the cheapest transportation Minister of Transport Ivaylo Moskovski for Bulgaria On Air

CONTENTS

FLY MORE SILVER CARD

VALID THRU

FLY MORE GOLD CARD

VALID THRU

January 2012

Текст СТЕФАН САВОВ / Фотография SHUTTERSTOCK, АРХИВ

ОПИТ ЗА ЛЕТЕНЕ

24 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

BUSINESS IN FOCUS

Европа трябва спешно да модернизира и разшири летищата си. И България няма как да остане встрани от това – започвайки още през 2012

Може и да звучи странно в период на криза и нарастваща несигурност, но задаващата се 2012 вероятно ще се окаже ключова за развитието на много от големите летища в Европа. Предстоят грандиозни проекти за модернизиране и увеличаване на капацитета им, а в един момент – не твърде отдалечен във времето – през подобно нещо задължително ще мине и „Летище София”. Изграденият само преди четири години втори терминал на главното българско летище вече достига предела на капацитета си. В ход е обновяването и на морските летища в Бургас и Варна, а за много от по-малките авиоплощадки се търсят инвеститори. ЯСЕН СИГНАЛ ЗА „ВЯТЪРА НА ПРОМЯНАТА” даде и Европейската комисия, която в началото на декември обяви мащабен пакет от мерки за разширяване на летищата в Общността. „Европейските летища са изправени пред сериозен недостиг на капацитет – коментира еврокомисарят по транспорта и заместник-председател на ЕК Сийм Калас. - Ако искаме фирмите и гражданите да се възползват максимално от въздушната транспортна мрежа, трябва да действаме сега. 70% от всички закъснения на полети са причинени от проблеми на земята, а не във въздуха”. Според Калас, ако сегашните тенденции се запазят, 19 ключови европейски летища вече ще се пукат по шевовете до 2030 година. Подобно натоварване може да доведе до закъснения на 50% от всички полети. „Не може и дума да става за запазване на статуквото. Световната конкуренция е безмилостна и ако не променим начина си на работа, може да останем без работа”. Статистиката подкрепя тази загриженост. По данни на Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) пътническият трафик се е увеличил с 8.2% през миналата година, а превозът на товари е скочил с над една пета. В същото време капацитетът за превоз е нараснал само с 4.4 на сто.

НУЖДАТА ОТ МАЩАБНИ ИНВЕСТИЦИИ е очевидна, но в същото време дълговата криза връзва ръцете на повечето европейски правителства. В тази ситуация не е чудно, че все повече държави (не само в Европа) се насочват към публично-частни партньорства. Най-голямата сделка, която се очертава засега, е концесионирането на двете водещи летища в Испания – мадридското „Барахас” и „Ел Прат” в Барселона. Политическите промени в страната през последния месец временно спряха процедурата, а дошлата на власт в края на ноември Народна партия първоначално се обяви срещу концесията заради лошата пазарна среда. Но нагласите бързо се променят. Още преди Нова година в. „Ел Мундо” цитира източници, близки до новото правителство, според които двете летища все пак ще минат в частни ръце. Промяната е само, че те няма да вървят в пакет, а поотделно, като всяко ще бъде комбинирано в лотове с по-малки регионални авиоплощадки. Предишното правителство се надяваше да получи поне 3.7 млрд. евро за „Барахас” и около 1.6 млрд. евро за „Ел Прат” срещу 20годишна концесия с опция за петгодишно удължаване. Двете летища са сред десетте най-натоварени в Европа. Но и страни с несравнимо по-малък по мащаб въздушен трафик също се насочват към концесиите. Хърватия, която съвсем наскоро подписа договора си за присъединяване към ЕС, вече избра печелившата оферта за летището в столицата Загреб – тя е на френската Aeroports de Paris, която предложи 87 млн. евро. В близките сед-

Най-голямата сделка, която се очертава, е за двете водещи летища в Испания

мици трябва да бъде взето окончателното решение. Бъдещият концесионер е обещал да инвестира близо 220 млн. евро в реконструкция и построяване на нов терминал. „Новото летище ще даде много сериозен тласък за развитието на туризма, който формира около 20 на сто от БВП на Хърватия. То може да се окаже и ключово за превръщането на Загреб в регионален хъб за Западните Балкани”, коментира Ждеслав Сантич, главен анализатор на Сплитска банка. СХОДНИ ПРОЦЕСИ ТЕКАТ И НА ИЗТОК. Руското правителство вече обяви намеренията си да обедини международните московски летища „Шереметиево” и „Внуково”, контролирани сега от държавата, и да ги даде за управление на частна фирма. „Целта е да се намали бюджетният дефицит с няколко десетки милиарда рубли”, обяви премиерът Владимир Путин. Засега не успяват опитите да се привлекат свежи инвестиции за другото московско летище – „Домодедово”, което се управлява от кипърската офшорна компания DME Limited на Дмитрий Каменшик. Но и там предстоят промени, защото амбициите на правителството са през следващите десетина години да удвои капацитета на трите летища. В момента те поемат около 100 милиона пътници годишно. В БЪЛГАРИЯ СЪЩО ИМА РАЗДВИЖВАНЕ около летищата. Във Варна и Бургас вече започна обновлението на терминалите от концесионера „Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт”. Междувременно през септември транспортното министерство публикува покана за заявяване на интерес към концесионирането на българските летища. Гвоздеят в нея несъмнено ще е привличането на частен инвеститор за „Летище София”. Проблемът при него бе, че реконструкцията и модернизацията му се финансираше отчасти със заем от Европейската инвестиционна банка и предприсъединителната програма ИСПА. Това изключваше възможността за публично-частно партньорство преди края на срока на действие на финансовите договори. През август обаче Европейската комисия одобри принципно ОЧАКВАНИЯ С интерес през идната година ще се следи дали германската Hochtief ще се раздели с авиационното си поделение. Въпреки преговорите с няколко много серизони кандидати, от компанията засега се отказаха от сделката заради неблагоприятните условия. Hochtief AirPort е концесионер на летищата в Атина, Будапеща, Дюселдорф, Хамбург, Сидни и Тирана.

January 2012

Летище „Барахас" в Мадрид Madrid's Barajas airport

28 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

Текст КАЛИН АНГЕЛОВ / Фотография FRAPORT

Черноморието има огромен потенциал за растеж Александер Цинел, старши вицепрезидент на Fraport по инвестициите и управлението, пред Bulgaria On Air

Г-н Цинел, както казахте в интервю за телевизия Bulgaria On Air, най-характерното за сегашната ситуация е, че никой не знае какво се случва всъщност. Как се отразява подобна среда на бизнес като вашия, който изисква предвидимост? Летищните оператори не могат да виждат по-добре в бъдещето от останалите участници на пазара. В несигурни времена като тези можем само да разчитаме на факта, че въздушният трафик нарастваше напоследък с бързи темпове и ще продължи да го прави и в бъдеще. Ако погледнем назад в историята, ръстовете на пазара винаги са били прекъсвани от неочаквани събития, каквато беше и финансовата криза през 2009 година. В дългосрочен план обаче авиационният пазар нараства постоянно и всички прогнози потвърждават стабилен ръст през следващите години. Нашият опит показва, че особено авиацията се възстановява доста бързо след външни сътресения. Затова и ние развиваме нашия бизнес и инвестиционна стратегия според дългосрочните тенденции. Бизнесът ви в България е тясно свързан с туристическата индустрия, която е пословична със своята цикличност и колебливост. Какви са очакванията ви за българския туризъм в следващите години? Правилно ли се развива този сектор според вас? Ние съвсем скоро обновихме нашата прогноза за трафика на летище Варна и летище Бургас. В бургаския регион има около 420 000 легла за туристи, докато около Варна те са само около 70 000. Разнообразието на туристическия продукт и инвестициите в южната част на черноморското крайбрежие са по-големи, отколкото на север. Това обяснява и ръста на пътниците на летище Бургас - 17% през 2011. Ние сме много положително настроени за развитието на голф курортите по северното Черноморие, което ще помогне за удължаване на сезона и за разнообразяване на туристическия продукт извън чистия морски и плажен туризъм. Вярвам, че България има огромен туристически потенциал в бъдеще. Докато европейските пазари ще регистрират застой или дори спад, очаквам все по-голям брой туристи от Русия и страните от ОНД. България предлага много добри условия за цената си, но много хора все още дори не са чували за Варна и Бургас. Усилията на всички трябва да се обединят и да се съсредоточат върху маркетинга, за да научи светът за възможностите за пътуване до България. Правителството обяви през пролетта, че проучва възможностите за отдаване на концесия на Летище София. Ин-

30 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

BUSINESS SCENARIOS

Ако изобщо някоя страна се откаже от еврото, тя ще е някоя от силните икономики, а не от слабите като Гърция If a country ever rejects the euro, it would be some of the powerful economies, not of the weak ones.

currency risk values will be completely different and prices will be affected. This is quite a pressure – not only on the bank system but also on the service delivery, which will be “frozen” for a certain period of time. Hypothetically this would at least make the dollar quite expensive because of it will be turned again into a main trade currency . The same theoretical problems would arise for deposit holders in Euro as well as for investors in securities, denominated in Euro (though most of those securities have currency swaps in dollars). Technically, the holder of Euro currency will have the right to choose into what currencies to convert their assets. The fact that it will be only banks that will profit from that depreciation because of the technical procedure they perform is a different story, of course. THIS ISSUE WITH LIABILITIES is far more complicated. Those are debts and credits of physical entities, companies, banks within the country as well as from external sources. It is a question with countless aspects and this is

why it would be hard to be thorough about it. Major challenges stem from the technical side because of the huge loads of work that will have to be performed. Banks and borrowers of significant amounts have a currency insurance clause, so major concerns are not to be expected. Although there is a high level of uncertainty, converting physical entities and companies' Euro debts will not be challenging. Of course, concerns and stress will not be compensated. Arguments will inevitably arise, especially if that process is not performed in a transparent and quick manner. It remains unclear what would happen with the EU budget. However, the question could the EU exist without the Euro, have to be answered beforehand. This might be a risk for our national budget. At present, Bulgaria has “uncashed checks” for about a billion Euro of performed work as part of EU projects. Or at least this is the amount expected to be available in 2012. The substitute financing of the national budget with Euro funds amounts to 4 and 6 percent of GDP (depending on the fact whether agricultural sub-

sidies are included). Our country's complete development strategy will need to be revised. Even if missing funds are partially compensated, taxes will have to be raised and new loans applied for. The process of adjusting economy shall be significantly challenged and slowed down. THIS VERY BRIEF ENUMERATION of the possible complications (which to a great extent apply to all European countries), makes me think that there is no way for European politics to allow the Eurozone to collapse. It was created because of the mutual interest of everyone and I do not believe that some short-sighted governing will allow the backward process. Moreover, recent developments, despite being slow, provide for a more viable and a more competitive EU. I do believe that there is already understanding and support available – it comes from politicians, as well as from people. As the saying goes, the next few weeks and months will show if all of us that are here, in Europe, are really what we believe we are!

January 2012

Той е най-реалното вълшебно хапче, което светът притежава, написа The Guardian преди няколко години. Нийл Армстронг го взе със себе си, когато през 1969 стъпи на Луната. Испанският философ Хосе Ортега и Гасет нарече ХХ век „Столетието на аспирина”. Според Aspirin Foundation всяка година в света се произвеждат и употребяват около 35 000 метрични тона аспирин, достатъчни за производството на 100 млрд. стандартни таблетки. От създаването си през 1863 г. до днес германският конгломерат Bayer преживя много промени, но едно нещо остана негова неизменна опора. Аспиринът, който компанията разработи като болкоуспокояващо преди повече от век, продължава да бъде едно от най-продаваните й лекарства. През 2010 той й донесе от продажби 766 млн. евро. При това, за разлика от другите отличници в класацията по приходи (Betaferon, който се предписва на пациенти с множествена склероза, и хапчето против забременяване Yaz), аспиринът е единственият медикамент, който отдавна не е защитен от патенти. Историята на Bayer и лекарството, с което светът свързва германската ком-

40 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

Текст ЕМИЛ ИВАНОВ / Фотография SHUTTERSTOCK

Хапчето, което промени живота ни Повече от 100 години след създаването на аспирина учените не спират да откриват нови ползи от приложението му. Лекарството, дало начало на съвременната фармацевтична индустрия, се оказа и най-вярната опора за компанията, която го създаде пания, е пълна противоположност на традициите в съвременната фармация, според които една компания инвестира внушителни средства в изследвания и разработки, за да произведе, патентова и продаде продукт за ограничен период от време, преди да изгуби контрола върху него за сметка на конкурентните производители на генерич-

ни препарати. ПО СИЛАТА НА ВЕРСАЙСКИЯ ДОГОВОР. Началото на химическия и фармацевтичния бизнес на Bayer е поставено в Германия през 1863 от Фридрих Байер и неговия съдружник Йохан Фридрих Вескот. По време на Първата световна война фир-

BUSINESS SUCCESS STORIES

– on 20 February 2008 the Swiss company Novartis and the Danish Novo Nordisk filed a claim for violation of patent rights. A day later, a competent medical edition published the results of two studies, one of which was funded by Bayer, according to which patients who underwent heart surgeries, are exposed to a greater risk of death, if they take the Bayer’s drug which stops the bleeding. The drug had been taken by more than 4.8 million patients worldwide before it was withdrawn from the market. Bayer stated that both studies were wrong, including the one funded by them.

ably breast and ovary cancer. The long-term success of aspirin is also due to the regular changes of its form. In the beginning of the 20th century Bayer declines the powder-like form and starts producing it as a pill. The chewing version for children was released in the 50s. In the 70s, Aspirin Plus C combines the drug with vitamin C in a dissolvable form. Twenty years later Bayer expands their range with the protected Aspirin Protect, which reduces the risk of stomach problems. The company continues developing new forms of aspirin. The newest ones among them include a special small dose for protection against recurrent brain and heart stroke and a drug that combines aspirin with caffeine. A BITTER PILL FOR BAYER. In January Bayer suffered the most severe blows in its history to endanger its former independence – the compulsory withdrawal of Baycol from the market, drug for high cholesterol, therefore the company had to pay compensation for over 1.2

billion dollars. The last share crush erased 7 billion euros from its market capitalization. Over the next year the Germans declared they were looking for a partner for their business with drugs. The reason was that development of medications nowadays is more expensive than ever. It normally takes 15 years in order to release a brand new drug on the market. Whereas in 1991 the costs for development of a new drug amounted 168 million dollars, in 1997 the sum increased to 365 million, and in 2003 - to 650-800 million dollars. In comparison - in order to promote Vioxx - the pill for arthritis, Merck spent 161 million dollars in 2000 – more than Pepsi did for the soft drink. When in 2006 Bayer acquired their rival Schering, Bayer stated the will to focus on healthcare – although many people doubted its capacity to match global giants like Novartis, Pfizer and GlaxoSmithKline. The bad news reached the oldest and the biggest German pharmaceutical company again

NEW CHALLANGES. If you take aspirin and are around 60 – the name Bayer is easy to recognize stated the American magazine Time a few months ago. The reason is that since 1988 the company has been successfully selling the drug for prevention of heart and brain strikes in adults. Today, however, Bayer intends to remind the younger consumers that the initial use of aspirin was different - to relief pain. For that reason Bayer released a new fast-acting form of aspirin which had been developed for 5 years, in response to the most common complaint of the consumers – namely that the drug effect comes too slowly. The new pill uses some micro particles from aspirin, which are about 90% smaller than those produced with the standard formula, and they dissolve in blood faster. Naturally, the economic crisis and the stagnation affect the pharmaceutical companies as well, no matter how successful their sells are. In August Bayer threatened to export the production outside Germany due to the denial of the country to continue the development of nuclear energy. This way the company will try to reduce the costs spent for electricity – according to the managers, the electricity expenses in Germany are already the highest in the EU. Bayer is planning 4500 layoffs globally, including homeland, and it has already started investing in developing markets. According to their plans the company will open over 2500 new

January 2012

Текст ВАЛЕРИ ЦЕНКОВ / Фотография SHUTTERSTOCK

СКРЪНДЗОНОМИКА За Бога, братя, не подарявайте: няколко икономически аргумента в полза на идеята да не харчим никога повече пари за ненужни подаръци

Ще ви разкрия една тайна. Тази година не подарих нищо за Коледа. На никого, дори на внучката. Но не защото съм циция. А защото съм икономически отговорен дядо, баща и съпруг. Искам да бъда разбран правилно – това не е поза и не се правя на интересен. Не съм съвременен вариант на Ебинизър Скрудж и няма нужда да ми се явяват духовете на миналата, настоящата и бъдещата Коледа, за да променя мнението си. Обожавам празника и всяка година с нетърпение очаквам Рождество Христово, защото тогава се събира цялото семейство и прекарваме заедно много часове, без някой да се суети за работа, да мисли за задължения и задачи. Но – признавам си – никак не обичам

46 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

коледната шопинг-еуфория, препълнените магазини, преяждането, камарите от боклуци край кофите за смет и най-вече събирането на толкова много и най-често ненужни коледни подаръци. Ух, че

BUSINESS IN THEORY...

ната нощ – купища храна, безброй кутии и хартии, в които сме увивали подаръците, накрая и самите подаръци, които отиват в килера или скриваме в шкафа да събират прах... Аз като журналист имам цяла колекция от писалки – от Pierre Cardin и Montblanc до две дузини истински гъши пера. Никога не бях се замислял върху безсмисления чар на тези подаръци, докато не си дадох сметка, че те всъщност са една гигантска организирана институция за заличаване на стойност, умело скрита под пласта на детските ни спомени и сантименти. Това всъщност е предмет на икономическата теория: подаръците, които другите купуват за нас, твърде рядко съвпадат с нашите интереси и предпочитания. Вижте си отново подаръците и признайте честно, че не сте получили онова, което бихте искали. Затова като институция за „преразпределение на ресурси” (allocating resources), размяната на празнични подаръци си е чиста загуба. Икономистите говорят за т.н. „загуба на субстанция” (deadweight loss) и с този термин описват загубите за даден човек, когато те не се превръщат

автоматично в печалба за някой друг. Ако пет лева изчезнат от моя джоб и се окажат във вашия, това е загуба за мен, но не и за обществото – тоест няма „загуба на субстанция”. Но ако с моите пет лева си запалите пурата, то тогава ще имаме „загуба на субстанция”. Учените твърдят, че всеки похарчен долар за подарък създава 18% по-малко удовлетворение от долара, който сме похарчили за себе си. ТОВА Е НАПЪЛНО РАЗБИРАЕМО, защото хората познават себе си много по-добре и знаят какво харесват и какво не – за разлика от онези, които дават подаръци. Но тук също има разлики. Оказва се, че найголям процент задоволство имаме от подаръците, направени от хора, с които сме в постоянен контакт – всеки ден, всяка седмица. И ефектът спада драстично, когато контактите се осъществяват веднъж в месеца, два пъти в годината или през няколко години. Най-голямо удовлетворение предизвикват подаръците от брат или сестра – 99 процента. Следват родителите с 97 и приятели – 91 процента. При близки

роднини - леля, чичо и прочее - процентът пада до 75. Докато при баба и дядо се срива до 50 и дори по-малко. За съжаление няма данни за България, но за САЩ проучванията са установили, че при похарчени за Коледните празници 66 млрд. долара, всеки пети подарък се е оказал неадекватен, ненужен или нежелан - следователно загубата на субстанция за обществото се равнява на 12 млрд. долара. Ако се вярва на статистиците, през декември жените са отделили за пазаруване и купуване на подаръци средно по 84 минути на ден, а мъжете – 45 минути. Общо коледният шопинг на американците отнема 2.8 млрд. часа! Ако умножим тези стойност по минималната надница от $8.50 на час, излиза, че подаръчната еуфория е струвала на Съединените щати 23.8 милиарда долара. Добавете ги към онези $12 млрд. „загуба на субстанция” заради неудовлетвореността от подаръците. НО ИМА И НЕЩО, КОЕТО се нарича „ефект на преживяването”. Това всъщност е цял раздел в икономическата наука,

January 2012

ANALYSIS POLITICS

ВЪПРОС НА ВЯРА

60 |

A MATTER OF FAITH

56 |

ОТГОВОРЪТ Е „МУ" THE ANSWER IS MU

66 |

ТОЛЕРАНТНА БЪЛГАРИЯ TOLERANT BULGARIA January 2012

Текст БОЙКО ВАСИЛЕВ / Фотография SHUTTERSTOCK

Отговорът е „Му” Добре познатият ни конфликт между религиите е вече само спомен. Сега конфликтът е между религиозните и атеистите

Учителят медитираше пред езерцето, очертано от формата на йероглифа за сърце и пълно с дебели червено-оранжеви риби, когато забеляза камерата. Помислих си, че ще изреве и ще ни тушира с мае-гери и две мавашита. Но учителят Тога от дзен-будитския храм Тенюджи в Киото се усмихна. После изненадите продължиха. Очаквайки неразбираеми полузагадки, аз се приготвих да попивам отвъдност. Вместо това японецът каза делово: „Ние поддържаме контакти с католическите монаси. Правим си семинари. Ние ходим в техните манастири, те – в нашите”. Това беше преди седем години. Но чак сега си давам сметка кое в тази случка ме порази толкова. Беше семинарчето. И представата, че католиците и мюсюлманите ходят на конференции с дзен-будистите - и си прекарват добре. Защото само преди 15 години май не беше така.

56 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

90-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК започнаха и завършиха с усещането, че религиите са се хванали за гушата. В Ирландия междуконфесионалният конфликт не спираше: католици и протестанти се убиваха със страст. От Кашмир до Гърция, от Нигерия до Турция пожарите тлееха: аха-аха, и ще стигнат до Каспичан. Салман Рушди тъкмо беше написал „Сатанинските строфи”, когато върху него се нахвърлиха религиозните фанатици с фатва за смърт. Близкият изток клокочеше. Емблематичният случай обаче беше бивша Югославия. Хора от една и съща кръв и език се колеха заради дребни религиозни различия. В Сърбия един идиот, Драгослав Бокан, преоткри православния фашизъм („открит” през 30-те години от друг идиот, молдовския румънец Кодреану); хърватите станаха по-католици от папата; а в Босна, паралелно с паметниците на загиналите

шехити и езиковите финтифлюшки на новата идентичност (например „сръбският” глагол „поздравити” еволюира в „поселамити”) маршируваха стройни муджахидински роти. Истинска религиозна традиция нямаше – и трябваше да бъде измислена бързо. През януари 2000, докато чаках за интервю в една малка хърватска партия, ме заговори нафукан активист: какви сте вие, българите? „Християни” не му беше достатъчно; той чакаше да чуе „православни”. После се осводоми с каква азбука пишем и с колко пръста се кръстим. Заключението му беше светкавично: значи вие сте на страната на сърбите. Нямаше кой да обясни на човека, че не всички православни са сърби, и обратното. ТОЙ НЕ ЗНАЕШЕ ПО КАКВО СЕ РАЗЛИЧАВАТ католици и православни. Не беше чувал за Исидор Севилски, за filioque и догмата за Светия дух. На моя любим въпрос „Откъде изхожда Светия дух”, той отговори „единствено от Отца”, което автоматически го класира сред закоравелите православни. Изобщо клетникът напълно потвърди теорията на Зигмунд Фройд за нарцисизма на малките разлики: колкото по-малка разликата, толкова по-голяма омразата. Изброявам всичко дотук, за се разбере откъде тръгнахме и докъде стигнахме. Не че светът е разрешил религиозните конфликти. Но моята теза, е че те започват да се видоизменят. Конфликтите в Босна и Ирландия са ако не разрешени, то поне замразени. Фатвата на Салман Рушди отдавна не е световна новина. След кървавите изстъпления между християни и мюсюлмани Судан се раздели на две държави. Осама бин Ладен беше убит. Дори католическият футболен тим „Селтик” (Глазгоу) започна да приема протестанти, а вражеският протестантски „Рейнджърс” – католици. Същевременно религията стана първостепенна политическа тема, но не като сблъсък между изповеданията, а като конфликт между религиозни и атеисти; между църквите и светския дух. Как иначе да си обясним Християнската коалиция в САЩ? Тя обединява методисти, баптисти, презвитерианци, католици, дори православни. И се бори с абортите, евтаназията и еволюцията. Всъщност малко явления на този свят могат да се мерят по ожесточение с битката между между креационисти и еволюционисти. От едната страна всички религиозни авторитети, от другата - Чарлз Дарвин и двамата му съвременни апостоли: оксфордският биолог Ричард Докинс и скандалният левичар Кристофър Хитчънс. Първият – автор на The God Delusion, а вторият - на God Is Not Great. След като заболя от рак, Хичънс не на шега предупреди всяко негово обръщане към вярата в последния час да не се брои.

60 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

CONTENTS

January 2012

ANALYSIS IN MEMORIAM

Vanity Fair, където става асоцииран редактор. Във възпоменателната си бележка за него главният редактор на списанието Грейдън Картър пише, че Хичънс „бе остроумен, очарователен, постоянно създаващ проблеми. И за онези, които го познаваха, бе истински – не се притеснявам да го кажа – дар от Бога”. КАРТЪР СИ ГО СПОМНЯ И КАТО „човек на неутолимите апетити – за цигари, за скоч, за компания, за добро писане и, преди всичко, за разговори”. В едно интервю за BBC преди няколко години Хичънс каза, че „щастието – това е пиене и цигари”. Пословичен бохем, той бе близък приятел на писателите Салман Рушди и Иън Макюън, и някогашен любовник на Ана Уинтур, легендарната главна редакторка на Vogue и първообраз на героинята от „Дяволът носи Прада”. Хичънс обичаше американския начин на живот дотолкова, че взе щатско поданство през 2007. Вероятно стремежът му да намери нов дом се корени в някои особености на семейната история. Кристофър през целия си живот твърди, че разочаровал баща си, бивш флотски офицер, защото не го бивало за играч на крикет. Майка му и любовникът й пък се самоубиват заедно в Атина през 1973 (Хичънс урежда погребението, правейки успоредно репортажи за края на хунтата). Брат му Питър е журналист, но с диаметрално противоположни убеждения, работещ за подчертано десните Daily Express и Mail on Sunday. Двамата не се обичаха и почти не си говореха в последните години. В интерес на истината, Хичънс не се погаждаше особено и с „другарите” си в лявата част на спектъра. Гор Видал и Ноам Чомски открито го упрекваха за одобрението му за инвазията в Ирак, и съвсем спряха да го споменават, когато подкрепи преизбирането на Джордж Буш-младши. СТЪПКАТА, КОЯТО ГО ОТВЕДЕ от репутацията на добър журналист до статута на знаменитост, бе именно „Бог не е велик”, публикувана през 2007. В новата му родина САЩ, където открито се спори дали дарвинизмът да не бъде забранен за преподаване в училищата, тя предизвика колосален – и доста звучен – скандал. В нея той заключи, че религията е „насилствена, ирационална, нетолерантна, родствена с расизма, дивачеството и фанатизма”. От книгата се продадоха над половин милион копия. В последните месеци Хичънс възмутено отхвърляше предположенията, че ракът може с нещо да разколебае убежденията му. Продължи да пише и да дава интервюта, в които изразяваше тревогата си от фундаментализма.

СЪС СВОИ ДУМИ • „Станах журналист отчасти за да не ми се налага повече да разчитам на пресата като източник на информация” (Hitch-22) • „[Майка Тереза] не беше приятел на бедните. Тя беше приятел на бедността. Тя казваше, че страданието е дар от Бога. Прекара живота си да се бори срещу единственото познато ни лекарство срещу бедността – тоест срещу даването на власт на жените и еманципирането им отвъд примитивната представа като за добитък за разплод” (Slate). • „Четирите най-надценени неща в живота са шампанското, омарите, аналният секс и пикниците” (the New Yorker).

Кристофър Хичънс / Christopher Hitchens

Навсякъде, където концепцията за човешки права не съществува, винаги на заден план ще откриете китайците

„Бях на митинг на „Хизбула”з в Бейрут преди няколко години”, разказа той пред The Observer. „Всеки трябва да го види. От многото неща, които ме впечатлиха, най-силно бе използването на ядрената гъба като знаме в предизборната борба”. За кризата в Дарфур изрече нещо, което никой друг коментатор не се осмели да каже на глас: „Дарфур, Зимбабве, Бирма, Северна Корея, изобщо навсякъде, където концепцията за човешки права не съществува, винаги на заден план ще откриете китайците. А причините се свеждат само до три думи: кръв за петрол”. В мемоара си Hitch-22 (алюзия с Catch-22 на Джоузеф Хелър) той отбеляза надеждата си, че „напредналата възраст не успя съвсем да посрами младостта ми”. Почитателите му - а те не са малко - са напълно убедени в това.

• „[Джордж У. Буш] е късметлия, че е губернатор на Тексас. Той е необикновено индиферентен, ненормално неинтелигентен, удивително безсловесен, фантастично некултурен, извънредно необразован, и видимо много горд от всички тези неща” (NBC). • „Благородното звание „дисидент” трябва да се заслужи, а не да се присвои; то означава по-скоро риск и саможертва, отколкото обикновено несъгласие...” (Letters to a Young Contrarian). • „Имайте предвид, че циниците имат известно основание, когато говорят за „професионалния отрицател”... Да бъдеш в опозиция на нещо не значи да си нихилист. И няма никакъв почтен и начертан начин да си изкарваш прехраната от това. Това е нещо, което си, а не нещо, което правиш” (Letters to a Young Contrarian). • „Търсенето на нирваната, също като търсенето на утопията или на края на класовото общество, е безполезно и опасно занимание. То включва, а може би дори задължително изисква, задрямване на здравия разум” (Love, Poverty, and War). • „Библията може да съдържа – всъщност определено съдържа – морални оправдания за трафик на хора, етнически прочиствания, робство, продажба на булки и дискриминационни кланета. Но ние не сме обвързани от нея, защото тя е била съставена от груби, некултурни човешки бозайници” (God is Not Great). • „Моето собствено виждане е, че тази планета се използва като наказателна колония, приют за душевно болни и хранилище за отпадъци от по-висша цивилизация, която по този начин се отървава от нежеланите и неспособните. Не мога да докажа, че това е вярно; но и вие не можете да докажете, че не е” (God Is Not Great). • „Каква е вашата идея за земно щастие? Да бъда отмъстен още приживе” (Hitch22). • „Евтиното пиене е фалшива икономия” (Hitch-22)

January 2012

Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ / Фотография ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА, АРХИВ

Толерантната България При вас взаимното разбиране е част от самата тъкан на обществото, казва посланикът на Италия Стефано Бенацо

„Има много неща, които свързват толерантността с България”, казва ни Стефано Бенацо. „Това е една от малкото страни, в които - и съм сигурен в това - на родителите не се налага да учат на толерантност децата си. Тя е част от самата тъкан на

66 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

обществото”. На настоящия италиански посланик у нас може да се вярва – близо 40-годишната кариера на дипломат го е запознала отблизо с много страни и различни култури. А мирното съжителство на религиите и

етносите е тема, която винаги го е вълнувала. Тя е в основата и на последната изложба, организирана от този енергичен човек. Озаглавена „Толерантност: Пътеводна светлина във вярата и в живота”, експозицията в Националния археологически музей ще покаже макети на църкви, джамии, синагоги и други религиозни сгради, изработени от самия Бенацо (в свободното си време запален моделист и скулптор) и от още трима негови колеги по увлечение - Пламен Игнатов, Вихрен Михайлов и Тодор Нанчев. СПОРЕД СТЕФАНО БЕНАЦО трудно ще се намери по-подходящо място от София за такава изложба. „Император Галерий е създал толерантността през 311 година (читателите може би не знаят, че императорът е бил родом от Сердика, днешна София, б.р.). Константин Велики и Лициний издали Миланския едикт през 313 тъкмо в името на толерантността. После Константин дошъл тук - през 331 той искал Сердика да бъде столицата му”, припомня посланикът. Константиновата арка от Рим е част от експозицията, разбира се, както и мо-

By KONSTANTIN TOMOV / Photography TSVETELINA BELUTOVA, ARCHIVE

Tolerant Bulgaria Mutual understanding in your country is part of the very fabric of society, says Italian Ambassador Stefano Benazzo

„There are many things that associate tolerance with Bulgaria,” Stefano Benazzo tells us. „This is one of the few countries in which – and I am sure of this – parents do not have to teach their children tolerance. It is part of the very fabric of society.” The present Ambassador of Italy to Bulgaria can be trusted – the diplomat’s nearly 40-yearlong career has closely acquainted him with many countries and different cultures. And the peaceful existence of religions and ethnoses is a topic that has always fascinated him. It is also at the heart of the latest exhibition organised by this energetic man. Called „Tolerance: A Guiding Light in Faith and in Life”, the exposition at the National Archaeological Museum will show models of churches, mosques, synagogues and other religious buildings, made by Benazzo himself (a keen modeller and sculptor in his spare time) and another three hobby colleagues – Plamen Ignatov, Vihren Mihailov and Todor Nanchev. ACCORDING TO STEFANO BENAZZO it would be difficult to find a more suitable place than Sofia for such an exhibition. „Emperor Galerius created toleration in the year 311 [our readers may not know that the emperor was a native of Serdica, present-day Sofia – editor’s note]. Constantine the Great and Licinius issued the Edict of Milan in 313 presely in the name of tolerance. Later Constantine came here – in 331 he wanted Serdica to be his capital,” the ambassador reminds. Naturally, the Arch of Constantine in Rome is part of the exposition, as well as miniature models of churches in France, Russia, Romania, Norway and Italy. But the central place in it is occupied by Bulgarian religious buildings. „I invite readers to stroll through the Rectangle of Tolerance in Sofia, a walk to enrich anyone,” says Benazzo, having in mind the area around the Central Department Store, TSUM, where an Orthodox church, a Catholic cathedral, a synagogue and Mosque coexist peacefully on an area of a few hundred square metres.

68 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

„Somebody has to stress the fact that the Bulgarians posses this very special quality,” Benazzo says. „Take a look around. How many countries do you think could host an exhibition about tolerance? And I mean real, natural tolerance, not an imposed one, as in the USSR with their 120 languages. There everybody tolerated each other because that’s what the authorities wanted. But this was not real tolerance – the Russians did not like the Armenians or Georgians, let alone the Chechens.” IS BULGARIA TODAY HOWEVER able to preserve this good tradition? „I can see some danger signals,” ambassador Benazzo replies. „But I think that the fact itself that there are signals is a good sign – because people react.

Remember that after the incident in Katunitsa everybody reacted, the whole country.” That’s exactly what this exhibition is for, the Italian adds, „because I want the Bulgarians to realise what they are like… They deserve more recognition than they are getting at the moment.” Stefano Benazzo is happy to tell us that he enjoys the warm support of all religious leaders in Bulgaria – the Patriarch, the Chief Mufti, the Rabbi and the Papal Nuncio. „I simply wanted to have a photo of these four persons, brought together by one idea.” After Sofia the exhibition will visit Plovdiv and could even go abroad later. To organise such an exposition is not particularly difficult, the ambassador admits, the transportation of the exhibits is easy, the insurance relatively cheap. „After all, this is not the Mona Lisa,” Benazzo jokes. Even if some of the models are indeed invaluable. The one of the Rila Monastery, for example, was made over a period of 17 years. We wonder how Benazzo – one of the most active foreign diplomats in Sofia –manages to find the time for his hobby. „Quite simply,” he says, „I work at night. The model of the Amerigo Vespucci sailboat took me exactly 364 nights... After the working day I need something to focus my attention elsewhere. My models relax me.” He admits that he wants to return more actively to sculpture as well, „but that’s not so easy, you need space, you need time…” BESIDES ALL HIS OTHER ACTIVITIES Stefano Benazzo recently also found the time to write the preface to Witnesses in Stone, a remarkable book of the Italian publishing house Ponchiroli, gathering almost all monuments of the socialist era in Bulgaria. „The value of such a book is not in the stone and marble itself, it lies in what they hide – in their stories,” the ambassador says. „I hope that it will also reach the tourist operators – not only the state, but the private firms as well. „Not that the people who will visit Bulgaria are eager to view exactly communist monuments, of course. But they want to see something that is part of the country, something that is unique and distinctive… Bulgaria is lucky to have parted with dictatorship peacefully and without bloodshed. This is a sign of maturity. Other countries failed to do so.” According to Benazzo, even the notorious monument outside the National Palace of Culture, NDK, („the ugliest thing I have ever seen”) should have a place in our memory. „In Italy my ministry is housed in the building of the former fascist party. What should we have done? Pulled it down and built a new one? Thirty metres from there the monument to Mussolini still rises – left to stand because it is part of our history. If we do not remember history we cannot cope with the present.”

Елате с нас

Най-интересното по дестинациите на България Ер през януари

Come with Us

The most interesting events in Bulgaria Air destinations during January 1

ЛОНДОН

ВИЕНА

БЕРЛИН

Ако се интересувате от инвестиции в изкуство, Лондон трябва да е задължителна спирка в плановете ви за януари. Всяка година над сто водещи галерии излагат найдобрите си работи на прословутия Панаир на изкуствата в Излингтън. Най-хубавото е, че наред с утвърдените имена, с цени по половин милион лири, тук има безброй творби на неизвестни, но много перспективни млади художници, които струват по петдесет. Засега.

Има стотици разумни поводи да посетите Виена, но един от най-очарователните са прословутите виенски балове, чийто сезон започва през януари. Сред първите в календара е докторският бал, който се провежда в ослепителния дворец Хофбург. Въпреки името няма да ви трябва бяла престилка, а рокля до земята или фрак – абсолютно задължително. Имайте предвид, че билетите се разграбват за нула време.

В последните години Нощта на музеите завладя Европа: от Осло до Пловдив веднъж в годината всички експозиции работят безплатно и до зори, за да привлекат нова публика и да предложат едно по-различно преживяване. Но оригиналната идея произхожда именно от Берлин (1997), а като се има предвид, че в тамошните „Пергамон” и „Боде” са събрани някои от най-забележителните съкровища на човечеството, датата не е за пропускане.

18-22 януари България Ер лети до Лондон всеки ден.

28 януари България Ер лети до Виена всеки ден.

28 януари България Ер лети до Берлин всеки ден. EN

LONDON

VIENNA

BERLIN

If you are interested in investing in art, then you should definitely visit London in January. Every year over a hundred leading art galleries exhibit their best works at the famous Art Fair in Islington. The best thing is that along with established names and prices, amounting to over half a million pounds, there are numerous works by unknown but quite promising young painters that cost 50 pounds. For now.

There are hundreds of good reasons to visit Vienna but one of the most charming one is the Ball season in Vienna that starts in January. The first one on the calendar is The Medical Doctor's Ball that is held in the glamorous Hofburg palace. Despite the name of the Ball, you won’t need a white overall but a dress and a tuxedo – they are obligatory. Bear in mind that the tickets are usually sold out in no time.

The Night of the Museums has been fascinating Europa over the last years: once a year all museums from Oslo to Plovdiv are free in order to attract new audience and to offer a different experience. The idea originates in Berlin (1997) and in view of the fact that in „Pergamon” and „Bode” are collected some of the most remarkable treasures the world has ever seen, you should not miss that event.

18-22 January Bulgaria Air flies to London every day.

28 January Bulgaria Air flies to Vienna every day.

28 January Bulgaria Air flies to Berlin every day.

70 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

Текст КАЛИН АНГЕЛОВ / Фотография SHUTTERSTOCK

Пепеляшка носи Prada Милано често е пренебрегван заради Рим, Флоренция, Верона - както ще видите, напълно незаслужено

те там, дори да не искате. Дуомото е един от най-епичните строежи в цялата италианска история. Започнато е още през 1386 година, когато един управник от фамилията Висконти решил да се хареса на народа и да заличи лошите спомени, оставени от предшественика му (понеже първите двама архитекти били французи, катедралата е по-скоро в стила на парижките и реймските готически храмове). После обаче най-различни спънки започнали да бавят проекта; постепенно злоупотребите и кражбите станали толкова масови, че и до днес в местния диалект този строеж е нарицателно за работа, за която са ти платили, но не си свършил. Чак през 1806 година Наполеон, който се готвел да бъде коронован за крал на Италия, наредил фасадата да бъде довършена с пари от френската хазна. Тези пари никога не били плаКак да стигнете Bulgaria Air лети до Милано всеки ден. тени, но поне рабоНай-лесно ще стигнете до града с влак тата най-после приMalpensa Express Trains взема разстояниеключила. то до централната гара за 30 минути (11 Самите мащаби евро в едната посока). Такси до центъра на дуомото пленяват ще ви струва 85 евро. ума, и са привличали безброй писатели и Какво да не пропуснете поети. Пърси Шели Ако поне малко се вълнувате от футбол, идвал в храма, за стадион „Джузепе Меаца” е задължителен да чете на спокой- това е едно от светилищата на този спорт, редом с „Уембли” и „Сантяго Бернаствие; колегата му беу”. На 15 януари се пада градското дерби Алфред Тенисън се „Милан” - „Интер”. качвал на покрива, за да съзерцава пейзаКакво да опитате жа. Марк Твен след Местния специалитет Osso buco с ризото посещението си през по милански. Osso buco буквално значи „дуп1867 пише: „Толкоката на костта” - това е нарязан на котва грандиозна, търлети телешки джолан, задушаван дълго с жествена, огромна! ароматни подправки и накрая сервиран с И все пак толкова лъжичка, с която да изгребете и костния мозък от кокала. Не се мръщете - вкусно е деликатна, ефирна, и много полезно. изящна!” (So grand, so solemn, so vast! And

Сред италианските градове на Милано се пада ролята на Пепеляшка - винаги свит в кухнята, винаги в сажди и тъмни дрехи, докато хората се заглеждат в античното величие на Рим, в рененансовата прелест на Флоренция, в кулинарните вакханалии на Болоня или в романтиката на Верона. Но истината е, че под саждите се крие един от най-приятните и атрактивни градове в Европа. Струва си да си присвоим ролята на добрата кръстница, за да ви запознаем с него. Защото Милано е не само икономическата, финансовата и футболната, но и естетическата столица на Италия. Тук работят най-добрите дизайнери, най-търсените моделиери, най-атрактивните магазини - а януари, в началото на разпродажбите, е най-добрият момент да се срещнете с тях. НАЧАЛОТО. Но нека започнем по обичайния туристически ред - първо забележителностите и снимките, които после да показвате на приятелите, после детайлите. Сърцето на града и обичайна стартова точка за всички обиколки е „дуомото”, тоест катедралата Santa Maria Nascente - найголямата в Италия и четвъртата по големина в света. Улиците на стария Милано започват радиално от нея, така че рано или късно ще се озове-

72 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

78 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

TRAVEL DESTINATION

ФАКТ Е... Прословутото футболно съперничество между "Милан" и "Интер" датира от 1908, когато след спорове част от основателите на "Милан" се отделели и основали футболния клуб "Интернационале". Дълги години "Милан" е смятан за отбора на работниците в Милано, докато "Интер" е подкрепян най-вече от средната класа.

IT IS A FACT… The infamous Milan – Inter football rivalry dates back to 1908, when a dispute among the Milan founders led to a split and the foundation of Internazionale FC. For many years Milan was seen as the club of the Milan workers, while Inter was supported mainly by the middle class.

January 2012

МЕЛНИК И НЕГОВИТЕ ПРИЗРАЦИ 82 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

By KALIN NIKOLOV / Photography SHUTTERSTOCK

MELNIK AND ITS GHOSTS

After nearly a century of deep sleep, one of Bulgaria’s most amazing small towns is awakening to new life Tourism has been blamed for ruining many beautiful places in Bulgaria – starting from the ancient sprit of Nessebar and ending with the Revival period charm of Bansko. But there is one place on which the growing number of curious visitors and even overbuilding have had a markedly good effect. After exactly one century of ghostly existence they are breathing new life into Melnik. EVEN THE BULGARIANS KNOW LITTLE of the history of this astonishing place, For most of us Melnik is the smallest town in Bulgaria and the centre of a once famous wine industry that has been reduced to a tourist attraction today. In reality, Melnik’s present size is a result of a relatively recent historic turn of events – before that the place was a wealthy, populous and influential centre throughout a whole millennium. The town is assumed to first have been founded as a Bulgarian border fortress –possibly already at the time of Khan Persian, in the mid-9th century. The first reliable records date from the 11th century, and Melnik had its

84 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

heyday another two centuries later, when the Western Rhodpe ruler despot Alexii Slav made it his capital. Its particular location has always placed Melnik at the crossroads between different states and cultures. Already at the time of Tsar Kaloyan, a prominent Greek colony of exiled aristocrats from Constantinople existed here. In the Ottoman Empire the Greeks had become a majority which controlled the famous Melnik wine trade, carting the wine-skins with the thick elixir to Dubrovnik, Budapest, Vienna, even to Madrid and London. A visit to the Kordopulov House, the home of the wealthy Greek wine merchant Manolis Kordopulos, will give you an idea of the scale of this industry in the 18th century.

Today the descendants of the Melnik Greeks live in Sidirokastro

The seemingly endless labyrinths of the cellar underneath the house could store up to 250 000 litres of wine. The richly decorated upper storey of the house is an eloquent demonstration of the riches the wine trade brought with it. MELNIK’S DECLINE began in the 20th century, first with the phylloxera which destroyed the local vineyards (believed to have been brought here by rival French wine merchants) and then with the wars. The small town is a vivid example of the characteristic fate of people trapped between the disintegration of the multiethnic empire and the restoration of the national states. Like thousands of Bulgarians from Aegean Thrace, the Melnik Greeks too were forced to abandon their homes and livelihood because of the new borders – more precisely after October 17, 1912 when the detachment of Yane Sandanski liberated Melnik. According to eye-witness accounts, when they departed the wealthy merchants smashed the barrel spigots and for several days the water of the Melnik stream was coloured red… In 1916 the historian Vassil Zlatarski visited the town and was shocked to see that out of the once 2,000 houses only 200 survived and were inhabited. Today the descendants of the Melnik Greeks live in Sidirokastro, a few kilometres south of the border (you will pass it en route to Thessaloniki). At the same time, cutting off access to the

Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ / Фотография SHUTTERSTOCK, FRAM MUSEUM

СТО ГОДИНИ ТЪМНИНА През 1911 Амундсен и Скот се впуснаха в най-драматичното – и трагично – състезание в историята

„Велики Боже! Какво ужасно място дори и без кошмарната мисъл, че въпреки огромния труд не сме първите тук... Ако можеше да оцелеем, щях да разкажа историята за твърдостта, издръжливостта и куража на моите спътници. Сега историята ще трябва да разкажат тези груби бележки и нашите мъртви тела...”. Това записва в дневника си капитан Робърт Фолкън Скот, след като най-сетне се е добрал до мечтания Южен полюс, само за да завари там норвежкия флаг, оставен от Руал Амундсен. Датата е 17 януари 1912; Амундсен го е изпреварил с повече от месец (14 декември 1911). Скот е загубил надпреварата за полюса и се бои - с основание - че той и четиримата му спътници няма да оцелеят по обратния път. По някакъв странен начин трагедията на английския капитан ще преследва и победителя в това епично състезание. Гибелта на Скот и другарите му завинаги отне

86 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

от блясъка на постижението на Амундсен; 100-годишнината от него на 14 декември 2011 бе отбелязана тук-там с по някоя възпоменателна статия. Дори вездесъщият Google, който в своите „драсканици” (doodles) чества юбилеи като 72 години от рождението на съоснователя на Intel, не отдели внимание на едно от най-епичните пътешествия в историята. И на един от най-великите изследователи. ПИОНЕРИТЕ. За начало на антарктическите изследвания се смята 1773 година, когато капитан Джеймс Кук поема на второто си околосветско плаване с мисията да открие Южния материк. През януари двата му кораба, „Резолюшън” и „Адвенчър”, пресичат за пръв път Полярния кръг. Плътната стена от ледове обаче скоро принуждава Кук да се откаже и да обърне назад. Първа до материка се добира руска експедиция под командването на Фадей Бе-

лингсхаузен и Михаил Лазарев (1820). Година по-късно, на 7 февруари 1821, американският китоловец Джон Дейвис пръв стъпва на брега на Антарктида. Началото на истинските научни изследвания на седмия континент е поставено през 1898 от белгийската експедиция Belgica. Нейните членове първи прекарват полярната зима на Антарктида. Между тях е и норвежецът Руал Амундсен, бъдещият покорител на полюса. Четири години по-късно, през 1902, английският офицер Робърт Ф. Скот прави първи опит за достигане на полюса. Сънародникът му Ърнест Шакълтън е много близо до успеха през 1908 - само на 120 километра. Липсата на провизии го принуждава да се върне. През 1910 Амундсен, изпреварен на Северния полюс от американците Кук и Пири, започва да организира експедиция към Южния, но запазва плановете си в тайна дори от правителството. Едва след отплаването на кораба „Фрам” норвежецът казва на екипажа, че ще плават към Антарктида. По същото време Скот отчаяно опитва да намери финанси за своята експедиция. Нищожните средства едва му позволяват да стегне един стар кораб и да плаща заплати на спътниците си. В Австралия

and they rarely stop, not even to take photos. In the family of the famous sailor Jens Amundsen the mother planned for their forth child - Roald - a medical career. In fact, only after her death, he takes on the family occupation at the age of 21. The young Norwegian quickly gains a reputation of a reliable person after his participation in the Belgian Antarctic expedition and particularly when in 1903-1906 he completed his first sailing across the so called Northwest Passage – a sea route between the North American Continent and the Canadian Arctic Archipelagoes, covered with ice. Amundsens and his fellowtravelers, sail for three years, in the short periods when the ice retracts, through the narrow spaces with a small seal-hunting vessel called „Gjoa”. The rest of the time they spend in absorbing the skills of the local Inuits. Amundsen would never regret the hours spent in learning how to sew fur and ride a dog sled – especially when five years later he and his companions Helmer Hanssen, Sverre Hassel, Oscar Wisting and Olav Bjaaland finally step on the southernmost point of planet.

Наблюдения на полюса: 14 декември 1911 Observations at the Pole: December 14th 1911 Капитан Скот / Captain Scott

Амундсен през 1921 / Amundsen in 1921

Скот и хората му гледат норвежкия флаг, който са заварили на полюса Scott and his men looking at the norwegian flag they have found on the South Pole

90 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

AFTER REACHING THE POLE. They spend three days on the South Pole. Amundsen wants to be sure that his measuring is accurate and his evidence – convincing (unlike those of the people who first stepped on the North Pole Frederick Cook and Robert Peary - which were equivocal back then, and still more nowadays. On 7 March 1912 the expedition returns to the Australian harbor Hobart and the world learns that the last virgin point on the map is conquered. „Victory awaits those who have everything in order? People call that luck! Defeat is certain for those who have forgotten to take the necessary precautions in time? That is called bad luck!”, writes Amundsen later in his book. After the triumph of conquering the Pole Amundsen becomes popular, however, not loved but still it is now easier for him to raise money for expeditions. In 1918-1925 the Norwegian crosses the sinister North route with the ship ‘Mod’, detouring whole North Eurasia – from Norway to the Bering Strait. In 1926 the Italian engineer Umberto Nobile completes his first flight over the North Pole with his airship „Norge”. Two years later the Nobile’s new expedition disappears somewhere in the Arctic Ocean. Amundsen is among the first volunteers to search for it. On 18 June 1928 he takes off with five other fellows on board of the French plane „Latham 47” to search for survivors and he never comes back. It is believed that the aircraft crashed in Barents Sea and Amundsen died either in the crash or in the cold waters. Later, wreckage of the plane was found, but the bodies of the passengers not. In one of his last interview, when he was asked why he was so attracted to the ice of Antarctica, Roald Amundsen replies: „If only you knew how splendid it is up there, that's where I want to die.” His fate makes this wish come true.

Събитията и нещата, за които ще се говори през януари КЛАСИЦИ

КНИГА

ИЗЛОЖБА

ГРАДИНИТЕ НА МИРО // Четиресет и пет оригинални цветни литографии на Жоан Миро ще запознаят софийската публика с късното творчество на гениалния испански художник и скулптор. Творбите, датиращи от 70-те и 80-те години на ХХ век, носят уникалния почерк на „Каталунския вълшебник” – абстракции в ярки цветове, заиграващи се с черния контур, и със специфичен рисунък.

„АМЕРИКА И АМЕРИКАНЦИТЕ” // Това специално издание в чест на стогодишнината от рождението на Джон Стайнбек е събрало най-представителните му статии, есета и коментари. Тематиката им се простира от бедността, моралния упадък на Америка, войните и расизма до околната среда. Според рецензента Л. Гарнет сборникът „съдържа повече от човека Джон Стайнбек, отколкото всеки един от романите му.”

АКАДЕМИЧНО СВОБОДНО // Новата изложба на варненската Галерия Графит събира заедно седем именити художници, които са и професори в Националната художествена академия - Ангел Станев, Андрей Даниел, Емил Попов, Станислав Памукчиев, Десислава Минчева, Ивайло Мирчев и Димитър Чолаков. Това е и замисълът на експозицията - да докаже, че е възможно съчетанието от високо творчество и академична кариера.

До 15 януари, Галерия за модерно изкуство, София

Издателство „Колибри”

През януари, Галерия Графит, Варна

CLASSICS

BOOK

EXIBITION

MIRO’S GARDENS // Forty –five original color lithographs by Joan Miro will introduce to the audience in Sofia the late oeuvre of the great Spanish painter and sculpturor Joan Miro. His works dated the 70s and the 80s of the 20th century, have the unique style of „The Wizard of Catalonia” – abstract paintings in bright colors that play with the black contour and the specific lines.

„AMERICA AND THE AMERICANS” // This special edition in honor of the 100th Anniversary of John Steinbeck's birth is a collection of his most impressive articles, essays and commentaries. The subject matter extends from poverty, America's moral degradation, wars and racism even to environment. According to the book’s reviewer L. Garrett, the collection „contains more of the man, John Steinbeck, than any of his novels”.

ACADEMICALLY FREE // The new exhibition in Graffit Gallery – Varna gathers together seven prominent painters who are professors at the National Art Academy - Angel Stanev, Andrey Daniel, Emil Popov, Stanislav Pamukchiev, Desislava Mincheva, Ivaylo Mirchev and Dimitar Cholakov. This is in fact the purpose of this exhibition – to show that it is possible to combine high art with academic career.

Tо January, Gallery of Modern Art, Sofia

Published by „Colibri”

In January, Graffit Gallery – Varna

92 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

Текст АСЯ ДИМИТРОВА / By ASSIA DIMITROVA

Events and things that will be discussed in January

СПЕКТАКЪЛ

КИНО

МУЗИКА

CIRQUE DU SOLEIL // Трупа от знаменития Cirque Du Soleil ще дойде в България за пет представления в началото на февруари, за да покаже Saltimbanco – характерен със своята пищност и артистичност спектакъл, провокиран от атмосферата на големия град и неговите колоритни жители. Италианското списание Panorama го окачестви като „върховното съвременно зрелище”.

MONEYBALL // Заснет по абсолютния бестселър на журналиста Майкъл Люис, този филм отсега е сочен като фаворит за наградите „Оскар”. Проследява опита на един треньор (Брад Пит) с помощта на скромен бюджет и на вманиачен по икономическата теория помощник да превърне бездарната си команда в печеливш отбор. Филмът е по действителен случай. Решението Moneyball да се преведе на български като „Кешбол” оставяме без коментар.

БОРИС КОВАЧ & ДАВИД ЙЕНГИБАРЯН // Двама световноизвестни музиканти избраха тъкмо София, за да направят световната премиера на сътрудничеството си. Новоучреденото дуо включва Борис Ковач, сръбски композитор на нова камерна музика, саксофонист и мултиинструменталист, и арменския акордеонист Давид Йенгибарян. Поотделно и двамата са забележителни; нямаме търпение да чуем как ще са заедно.

3-5 февруари, „Арена Армеец”, София

По кината от 13 януари

27 януари, Sofia Live Club, София

PERFORMANCE

MOVIES

MUSIC

CIRQUE DU SOLEIL // Group of actors of the distinguished Cirque Du Soleil is coming to Bulgaria for five performances in the beginning of February to present Saltimbanco – a performance characteristic for its magnificence and artisticality, inspired by the atmosphere of the big city and its interesting citizens. The Italian magazine Panorama described it as „supreme contemporary spectacle”.

MONEYBALL // Based on the absolute bestseller of the journalist Michael Lewis, this movie is considered one of the favorites for the Oscars. It traces the experience of a coach (Brad Pitt) who tries to turn his ungifted team into a successful baseball club with a small budget. The movie is based on a true story. We won’t comment on the choice to translate the title in Bulgarian as „Кешбол”.

BORIS KOVATC & DAVID YENGIBARJAN // Two world-famous musicians chose Sofia to make a world premiere of their collaboration. The newly – formed Duo includes Boris Kovac, a Serbian composer of new chamber music, saxophonist and multi-instrumentalist, as well as the Armenian accordionist David Yengibarjan. Each one of them is remarkable. Therefore we are looking forward to hear them play together.

3-5 February, „Armeets Arena”, Sofia

In cinemas from 13 January

27 January, Sofia Live Club, Sofia January 2012

LIFE LEAD ROLE

По груби сметки за Шерлок Холмс са създадени около 260 филма

фър Плъмър през 70-те... Всяко десетилетие има свой Шерлок. Осемдесетте пазят отпечатъците на Джеръми Брет – един актьор, който превръща живота си в неоспоримо доказателство за лудост. Преди да застане за пръв път пред камерите като детектива, Джеръми Брет детайлно го проучва. Създава „Досието „Бейкър стрийт” - 77 страници с описания на външния вид, маниерите, навиците, депресиите му. „Актьорът е като гъба - изстисква самоличността си и попива като течност своя герой”, твърди Джеръми, разлиствайки „досието” на снимачната площадка. Обсебен е от образа. Понякога се хвърля на земята или скача върху парапет на мост, за да търси отпечатък. Придружава поведението си с ексцентрични жестове и кратък, бурен смях. Мечтата му да изиграе най-правдоподобния Шерлок се впива в съзнанието му и бавно го засмуква. Докато колегите му бързат към близкия ресторант за обяд, той изучава сценария. Вечер, след работа, се взира в нюансите на текста. Сънува Холмс, а сънищата му се превъръщат в кошмари. Едновременно привлечен и уплашен от героя, започва да го нарича „Вие знаете кой” или просто „Той”. Смята, че детективът няма богат емоционален живот, че е мозък без сърце, и че той е длъжен да му осигури духовни преживявания.

къла и един балет. Създавайки „Етюд в червено” преди 124 години, сър Артър обрича героя си на вечен живот. Освен чрез неговите думи, детективът се промъква в масовото съзнание и чрез илюстрациите на Сидни Пейджет: общо 537 рисунки, придружаващи крими историите в списание Strand. Първоначално издателите искали да поверят илюстрациите на брата на Сидни - Уолтър, който изрисувал „Островът на съкровищата” и „Робинзон Крузо”. Но в крайна сметка предпочели по-слабо експлоатирания почерк. Самият Дойл не одобрявал Пейджет. Смятал, че рисува детектива му прекалено красив. Факт. От рисунките към „Сканадал в Бохемия” наднича един доста предизвикателен Холмс. Леко разкрачен, килнал бомбе, хванал ревера на сакото си. На следващи картинки, вероятно създадени под зоркото око на писателя, героят е по-интелектуален, по-студен. А плешивината на главата му - по-голяма. Върху тези скици е базиран и първият филм за детектива - „Обърканият Шерлок Холмс”. Създаден през 1903 от компанията Mutoscope and Bioscope в САЩ, той минал между капките заради глуповатия сценарий и незабележимия актьор. В следващите години още няколко продукции, сравними по бездарие, се появили в Италия и Дания. Едва през 1912 английско-френската компания Eclair, с подкрепата на самия Конан Дойл, снимала първата лента за Холмс във Великобритания. За Шерлок обаче бил избран французин - Жорж Тревил. Две години по-късно за пръв път карирания каскет нахлупил англичанин, Джеймс Брагингтън. ЕДВА ПРЕД 20-ТЕ, В ЗЛАТНАТА ЕРА на нямото кино, се появил първият емблематичен кинодетектив. С черните си устни, избръснатите до слепоочията триъгълници коса и задгробното изражение, Ейл Норууд напомнял на граф Дракула, но въпреки това бил любимец и на публиката, и на самия сър Артър. „Той притежава невероятно обаяние – казва авторът – мрачният му поглед те държи нащрек”. Ейл Норууд през 20-те; Артър Уонтнър през 30-те; Базил Ратбоун през 40-те; Питър Къшинг през 50-те; Кристофър Лий през 60-те; Били Уайлдър, Питър Кук и Кристо-

Няколко от популярните изпълнители на ролята: Базил Ратбоун, съветският Шерлок Василий Ливанов, и Кристофър Плъмър Some of the most popular Sherlocks: Basil Rathbone, the russian Vassily Livanov, and Christopher Plummer

„ХОЛМС Е НАЙ-ТРУДНАТА МИ РОЛЯ. По-мъчителна от Хамлет и Макбет. Защото аз съм ведър и социален, а той - мрачен и самотен. „Общуването” с него се оказа прекалено опасно. Шерлок постепенно се превърна в моята тъмна половина”, признава Джеръми. През 1985 година, на снимките на „Завръщането на Шерлок”, актьорът прегаря като лист под лъч, пречупен от лупа. Рязко сменя настроенията, става все по-мрачен. Психическият срив е близо. Диагнозата: маниакална депресия. Никой не може да каже със сигурност дали манията му към Шерлок е отключила заболяването, или обратното - заболяването е в основата на обсесията му. Брет започва да пие лекарства, които го правят ленив. Пълнее. Появяват се проблеми със сърцето. Диша трудно, използва кислородна маска на снимачната площадка. Все по-често влиза в болница, но всеки път, когато се почувства по-добре, отново застава пред камерата. Умира на 12 септември 1995 година, след като почти десет години е бил Холмс. Въпреки всичките си странности, Джеръми Брет си остава квинтесенция на детектива. И основна причината да съществуват модерните му версии, включително актуалната, забавна и лека на Гай Ричи.

January 2012

By TSVETANA TSAREVA / Photography SHUTTERSTOCK

„Elementary, My Dear Audience” Cinema turned Sherlock Holmes into something between Dracula and a street fighter. His „Father” Arthur Conan Doyle would hardly recognize him

Джереми Брет, актьорът, който бе победен от ролята Jeremy Brett – the actor who had fallen victim to the role

96 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

Sherlock Holmes is presented in novels as dry as an old cookie. He looks gloomy under his chequered cap, plays the violin in Minor and resorts regularly to his most reliable personal weapon - the gray matter. In movies, however, the detective is a lot more attractive and in Guy Ritchie’s version he is even funny. Sir Arthur Conan Doyle, Sherlock’s father, would surely not be able to recognize his character, modeled by the British filmmaker as a Victorian hooligan with bruises on his face and a lipstick on his stiff collar… WITH HIS FIRST HOLMES MOVIE that came out in 2009 and then with its sequel, Guy Ritchie not simply extends, but also distorts the literary prototype. He adds to the fine, observant, and gifted with remarkable deduction Sherlock, a few more kilos of muscles and a pinch of arrogance. He encourages him to engage in squabbles, and when his muscles weaken to jump into the Thames making a parabolic shape. After the official titles end, the question how much humor can this criminal classic bear remains. It turns out - not much. We figured that out before the sequel to the movie was filmed, when Robert Downey Jr., in the role of Holmes, hinted at the homosexual relationship between his character and our „dear Watson”. The audience in David Letterman's show bursted into laughter. However, Andrea Plunkett, executer of Conan Doyle's will and owner of the rights over his novels filming sizzled: „I hope that Mr. Downey was simply showing black humor. But in case he was serious about it, I will forbid him and Mr. Ritchie to come close to Sherlock. Not that I am hostile towards gay people but I’m unyielding to those who are disrespectful to Doyle’s novels.” THE CONSERVATIVE MISIS PLUNKETT is in fact the only guarantee that the detective won’t be turned to a figure of fun. Her role as an expurgator is quite significant otherwise the attacks on the character with the magnifying glass would never stop. Roughly speaking, there are about 260 movies about Sherlock Holmes, and his pipe was smoked by more than 200 actors. To all that we can add a few radio plays, two musicals and a ballet. After he created „Study in Scarlet” 124 years ago, Sir Arthur promised his character an eternal life. The character creeps into the mass mind also with the illustrations by Sidney Paget: a total of 537 drawings which accompany the criminal stories in the Strand Magazine. Initially, the publishers wanted to entrust the illustrations to Sidney’s brother – Walter, who illustrated „The Treasure Island” and „Robinson Crusoe”. But eventually they chose the less known style. Doyle himself didn’t appraise Paget. He believed that Paget drew his detective far too

LIFE LEAD ROLE

Холмс и Уотсън – илюстрация на Сидни Пейджет Holms and Watson – a Sidney Paget illustration

handsome. A quite attractive Holmes peeps from the illustrations in „Scandal in Bohemia”. His legs are slightly straddled, his cap is cocked and he’s holding the buttonhole of his coat. On the next illustrations, probably created under the critical observation of the writer, the character appears more intellectual and colder, and the baldness of his head - bigger. The first movie about the detective - „The Perplexed Sherlock Holmes”, is based on those sketches. It was filmed in 1903 by Mutscopel and Bioscope Company in the USA but passes unnoticed because of the dull script and the unknown actor. In the next years a few more productions, similarly inept, came out in Italy and Denmark. As late as in 1912, the Anglo-French Company Eclair, supported by Conan Doyle himself, filmed the first movie about Sherlock in Great Britain. A French – George Trevil, was selected for the role of Sherlock. Two years later the chequered cap was put on for the first time by a British – James Bragington. AS LATE AS IN THE 20s, IN THE GOLDEN AGE of the numb movies, the first emblematic movie detective was born. With his black lips, triangular side-whiskers and afterlife-like face expression, Eille Norwood reminded of Count Dracula. However, he was a favorite of both the audience and Sir Arthur himself. „He is incredibly charming – the author says – his gloomy look keeps you alert.” Eille Norwood in the 20s; Arthur Wantner in the 30s; Bazil Rathbone in the 40s; Peter Cushing in the 50s; Christopher Lee in the 60s; Billy Wilder, Peter Cook and Christopher

Plummer in the 70s... Every decade has its own Sherlock. The 80s are marked by the footprints of Jeremy Brett – an actor who turns his life into unquestionable proof of insanity. Before he stands in front of the camera as the detective for the first time, Jeremy Brett makes a careful study of him. He creates „The Baker Street File” – 77 pages which describe his physical appearance, manners, habits, and depressions. „The actor is like a sponge – he squeezes his identity and absorbs a new character like a liquid.” - Jeremy says, leafing through the pages of the „file” on the film set. He's obsessed with his character. Sometimes he would throw himself on the ground or jump on the railings of a bridge in the search of a fingerprint. His behavior is accompanied by eccentric gestures and short, wild laughter. His dream to represent Sherlock in the most likely way sinks deep into his mind and obsesses him slowly. And while his colleagues rush to the nearest restaurant to eat, he learns his script. After work, in the evening, he looks steadily at the various nuances of the text. He dreamed Holmes, and his dreams turn into nightmares. Attracted to and at the same time frightened by

He dreamed Holmes, and his dreams turnеd into nightmares

his character, he starts calling him „You know who” or just „He”. He believes that the detective doesn’t have an interesting emotional life, that he is just a brain with no heart, and that he has to give him some life experiences. „HOLMS IS THE MOST DIFFICULT ROLE I EVER HAD”. It's harder than Hamlet and Macbeth. The reason is that I’m more cheerful and communicative and he is gloomy and lonely. „Communicating with him turns out to be dangerous. Sherlock gradually becomes my dark self”, admits Jeremy. In 1985, on the set of „The Return of Sherlock”, the actor takes leave of his senses. He suddenly changes his mood and becomes more and gloomier. He’s on the verge of psychological breakdown. The diagnosis: manic depression. No one knows for sure whether his obsession with Sherlock led to this disease or the opposite – the disease was the basis of his obsession. Brett starts taking pills but they make him idle. He puts on weight and has heart problems. He breathes with difficulty and uses an oxygen mask on the film set. He is admitted to hospital more often but every time he starts feeling better he stands in front of the camera. He dies on 12 September 1995 after playing the role of Holmes for almost 10 years. Despite of all odd features of the character, Jeremy Brett remains the quintessence of the detective, as well as the main reason for the existence of Sherlock's new versions including the most recent - the funny and friendly one by Guy Ritchie.

January 2012

Новият Kindle прави електронните четци общодостъпни - и удобни Има два типа хора, що се отнася до технологичните новости: едните държат на всяка цена да се сдборият с всяка нова джаджа в момента, в който се появи на пазара; другите предпочитат благоразумно да изчакат, докато продуктите бъдат изпробвани, дефектите - отстранени, а цената - намалена. Ако сте от втората група и досега сте се опазвали от изкушението на електронните четци, вече е време да му се поддадете. Само допреди две години е-книгите бяха екзотика, струваща по няколкостотин долара. С последното поколение на своя четец Kindle, пуснато на пазара тази есен, Amazon смъкна летвата до едва 79 долара. Новият Kindle e със същия екран като предишния (6 инча), но с по-малки външни габарити и отчетливо по-лек. Технологията е-ink си остава - тоест екранът не свети, показва ви черни букви върху бяло и уморява очите не повече от обикновена книга (всъщност по-малко, понеже можете да увеличавате шрифта). Освен собствения си формат AZW чете сходния MOBI, а също PDF, DOC, TXT, HTML, JPEG и още няколко; кирилицата вече не е никакъв проблем. Достъпната памет е около 1.25 гигабайта - колкото за около 1200 книги (срещу 99 долара ще получите Kindle Touch с чувствителен на допир екран и 4 гигабайта). С вграденото WiFi можете да теглите книги от онлайнмагазина на Amazon - вече няколко милиона заглавия. Алтернативата е да си ги качвате от компютъра с USB кабел. При нормална употреба едно зареждане на батерията стига за около месец. Има само един недостатък - след като свикнете с него, хартиените книги ще ви се струват отчайващо примитивни.

Димитър Илиев стартира новия рали сезон с Nokia N9 Шесткратният рали шампион на България Димитър Илиев реши да стартира сезон 2012 не само с изключително бързата си Skoda Fabia S, но и с новата си придобивка - Nokia N9. Още с появяването си в магазините на VIVACOM смартфонът успя да се наложи като номер едно в своята категория - не само заради невероятния си дизайн (от специален поликарбонат) и завидните си технически характеристики, но и заради безплатната навигация и карти за региона, които устройството предлага по време на шофиране. Nokia N9 се отличава също и с гласова функция „завой по завой“, бърз мобилен уеб браузър, поддържащ богата мултимедиа, ярък Clear Black дисплей, 8 MP камера с оптика Carl Zeiss и опция за HD, голям набор от игри, музика и видео, e-mail в движение, както и специално разработено Drive приложение, което е оптимизирано за ползване в колата чрез прости touch функции. С две думи - всичко най-добро за човек с високи очаквания като Митко Илиев.

98 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

The Book of Books The new Kindle makes e-readers generally accessible – and convenient There are two types of people when it comes to technological novelties: some who want to possess every new device at any cost as soon as it appears on the market, and others who prefer to prudently wait until the product is tested, its flaws – eliminated, and its price – reduced. If you belong to the second group and have managed to stay away from the temptation of electronic readers, now is the time to give in. Just two years ago, e-books were still exotic and cost several hundreds of dollars. By launching its latest Kindle reader last autumn, Amazon brought the price down to just 79 dollars. The new Kindle has the same screen as the previous one (6 inches), but smaller internal dimensions and definitely smaller weight. The e-ink technology is still there – that is, the screen does not shine and shows black letters on a white background and tires your eyes not more than an ordinary book (in fact, even less, because you can increase the size of the letters). Beside its own AZW format, it also reads the similar MOBI, as well as PDF, DOC, TXT, HTML, JPEG and a few more; the Cyrillic alphabet is no longer a problem. The accessible memory is about 1.25 gigabytes – as much as is needed for about 1,200 books (in return to 99 dollars you will get a Kindle Touch with a touch screen and 4 gigabytes). The built-in WiFi lets you download books from the Amazon online shop – a few million titles are already available. The alternative is to download them from your computer through a USB cable. One recharging of the battery is sufficient for a month-long normal use. There is one single disadvantage – once you get used to it, you will find paper books desperately primitive.

Текст КАЛИН НИКОЛОВ / By KALIN ANGELOV

Книгата на книгите

Coming of Age Toyota Yaris is not an infant any more and is now taking aim at a young, carefree and fun-loving audience Toyota’s philosophy about model redesign has always been evolutionary rather than revolutionary. But in a long enough retrospection, evolution can make drastic changes, too – for example, by turning a small primitive rodent into a wild cat. You will find analogy in the work done by the the world’s largest car maker if you compare its models from the 1990s (let it be strong, no matter what it looks like) and its modern generations dated 2011-2012. The contrast is especially notable in Yaris, Toyota’s just renewed trump in the small segment. While the previous generation hinted at babylike fleshiness, the new one is thin and already a teenager. The strong accent on the entertaining potential adds power to this impression.

changes are positive, too. The Japanese gave up the strange idea of installing the appliances above the central console and they are now back where they have to be – behind the wheel. In the middle, they are replaced by the new Touch & Go entertainment system (in the higher equipment levels) – a practical and convenient 6.1-inch touch screen which allows you to manage both the navigation and the radio but also search in the internet, dial phone numbers, and even write short messages. The quality of the materials in the compartment is evidently better than it was in the previous generation, although it remains Asian-like rigorous compared to Volkswagen Polo, for example. But the textile of the seats is definitely good.

GROWING UP. Yaris’s new, apparently more aggressive forms and lines are combined with an evidently increased size. The wheel base is now 5 cm longer, the entire length – 10 cm. The result is seen both in the back seat which easily accommodates even 190-cm passengers and in the boot whose capacity has expanded up to 286 litres – quite a good indicator in its class. The other thing that has grown up will not make you happy, though – it’s the price. However, Toyota sounds quite convincing when explaining that the increase compensates for a much richer serial equipment. Toyota will provide you by default with things others will ask you to pay for – air-conditioner, stereo CD, USB and AUX ports, various security systems (including electronic control of cohesion and stability) and as many as nine air bags.

CAREFREE. The evolutionary approach is most evident under the bonnet – there are the same engines (1.0 and 1.33 petrol and 1.4 diesel) there as in the previous generation, even though a little bit refined. Our testing 1.33 is reliable and economical, but is not going to raise your adrenalin, to say the least. Combined with the seven-level Multidrive automatic transmission, this engine speeds up descently in the first half of the mileage. However, once you raise your speed, the engine and the gear-box start sounding like street cats put to torture. If you want to drive aggressively, you’d rather choose the notably quick diesel version. The petrol one is more suitable for people who want to drive calmly, mostly in the city, and who strongly dislike the idea of being forced to open the front bonnet. Eventually, though, this is exactly what makes the Toyota brand so charming – it rarely puts you in a position to do so. If ever it does at all.

ENTERTAINMENT. No doubt, the interior

By KONSTANTIN TOMOV / Photography AUDI

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ Toyota Yaris 1.33 Dual VVT-i 4-цилиндров бензинов двигател 1329 куб. см работен обем 99 конски сили максимална мощност 125 Нм макс. въртящ момент (4000 об/мин) 7-степенен автоматик Multidrive S 175 км/ч максимална скорост 11.7 секунди от 0 до 100 км/ч 5.0 литра среден разход (смесен цикъл) 114 г/км емисии СО2

TECHNICAL CAHARACTERISTICS Toyota Yaris 1.33 Dual VVT-i 4-cylinder petrol engine 1329 ccm cubic capacity 99 HP max power 125 Nm max torque (4000 revs/min) 7-level Multidrive S automatic transmission 175 km/h top speed 11.7 seconds acceleration 0-100 km/h 5.0 litres average fuel consumption (combined cycle) 114 g/km СО2 emissions

January 2012

101

МЕЖДУ ВЕЛИЧИЕТО И УДОБСТВОТО 104 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

By KIRIL STANEV / Photography CHIELINI

Between greatness and comfort For five thousand years now chairs have been bringing not only comfort to our lives, but beauty as well

About 5000 years ago the Egyptians learned how to tie wooden parts together and began to make four-legged chairs. That was the beginning of the most unnoticeable, but quite sub-

stantial revolution in human lifestyle. At first chairs were considered a sign of nobility and wealth and in some epochs only royal people had the right to sit in them. Manufac-

Столове на прочутия италиански производител Chelini Chairs by the world famous italian company Chelini (chelini.it)

106 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

tured from ivory and ebony, carved and goldplated wood, ancient chairs were supported by legs, shaped like beasts or other figures. The earliest known form of a chair, resembling the contemporary ones, dates back to 2500-2600 years ago. With ancient Greeks chairs were a privilege mainly for women and children. On some drawings on ancient vases we can see women, sitting in exquisite chairs. Men preferred to be lying down during continuous talks or feasts. For the ancient Romans the chair or armchair was a symbol of one’s success. Higher officials never parted with their collapsible chairs, covered with ivory or marble, made to look like the emperor’s. When travelling, the chairs would accompany their owners, being carried by the slaves. Nowadays, in many languages the word „chair” is still a synonym of „position”, and in English the words „chairman” and „chair” of a university derive from it. Until the 16th century the chair was used more as a symbol of social status and to pay honours. Wealthy people would sit on luxurious thrones, while the court sat on folding seats. All the others guests at the royal receptions had to stand. Only a few ladies from the court were granted the „right of the tabouret” by the King. The Sun King Louis XIV valued highly this type of furniture and in order to show that, he had in his palace chairs made of pure silver. Unfortunately, these impressive masterpieces were short-lived – due to the destructive wars his Highness had to cast them into coins. For a long time, the main aim of craftsmen who made chairs was their majestic appearance. Gradually, however, the attitudes started to change and in the 17th century it ended up on the opposite end – „It is comfort that matters!” During that age the chaise longue appeared – in the shape of a boat or the so-called „Duchesse brisee” (Broken duchess). The „duchess” consisted of a chair and a soft footstool next to it, and sometimes two chairs with a stool in between them. The technological 20th century turned out to be a gold mine for chairs, which ultimately took over the world, being offered in more shapes and sizes than ever – folding, metal, plastic, polycarbonate, rattan, ergonomic, office, massage… The latest fashion trends gave us minimalistic chairs, the butterfly chair and the eggshaped chair. But contemporary variety does not mean that classical heritage has been forgotten. An excellent example is the world-famous producer Chelini, whose collections trace the whole evolution of chairs from the Baroque magnificence to modern simplicity. The Italian company fascinates us with its specific design and attention to ornaments, thanks to which it has established itself as a global symbol of quality and style. The latest addition to this astonishing collection is a contemporary line of chairs, created for the hotels of Ferragamo, together with the worldfamous architect and designer from Florence, Michele Bonan.

By YASEN BORISLAVOV / Photography SHUTTERSTOCK

The Pan and the Power According to the medieval Bulgarian cosmogony, God created the universe in the image of a cheese pastry

„Bulgarians have a very delicious thin pastry called „mlin”, made of flower, feta cheese, honey and cream, and I strongly recommend it to any traveller, who visits Bulgarian towns”, wrote the Englishman James Baker, who toured around Southern Bulgaria in 1874 and later published his remarkable book „European Turkey” in London. Baker wrote about the Bulgarians with sympathy, and at the same time with reserved British misunderstanding of some local customs and household standards. „Banitsa” (cheese pastry), however, is one of the things which he undoubtedly favoured. In fact, such flattering opinion of this particular national dish can be found in the travel notes of other foreigners who traversed the Bulgarian land between the 15th and 19th century. BANITSA IS ONE OF THE MANY BULGARIAN dishes, considered strictly national, typical and traditional, although neighbouring peoples are also familiar with it. It is not only an integral

110 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

part of festive menus, but a lot more - it is also a structuring element of the national life-outlook, a measure of spiritual harmony, a tiny family nirvana, a source of virtue and a challenge to test one’s luck. Banitsa is a metaphorical image of power, and power is often viewed as a banitsa. All important holidays are honoured with some kind of banitsa. It is the culinary symbol of holidays, just like bread symbolizes workdays. The New Year's Eve Banitsa is the most important one, since it bears some prognostic and magical functions and rituals. It must contain fortune wishes, which are not usually picked by the person, for whom they were intended. Its significance resembles that of a round table. Gathered around the New Year's Eve Banitsa, family members look slightly like King Arthur’s knights. This pastry is prepared in all parts of the country using home-made or ready-made phyllo and various fillings. The classic one consists of butter, eggs and feta cheese, but it might also

have curd, spinach, leeks, cabbage, onion, amaranth, sorrel, pumpkin, potatoes, nettle, or meat. Due to the different fillings, the banitsa may bear different names – zelnik, tikvenik, patatnik, baraboynik. Its old names „klin” and „mlin” can be found in some ancient sources. Furthermore, banitsa can vary not only in filling, but also in shape: it can be round, pulled, lazy, layered, gypsy, etc. When prepared for a holiday, it is always large, round and whole – and it is exactly the entireness that carries its metaphorical concept. DUE TO ITS OMNIPRESENCE AT HOLIDAYS, banitsa has sort of naturally abandoned its culinary context and has become a life symbol. In the press releases there are often phrases such as „energy banitsa”, „television banitsa”, „electoral banitsa”, „advertising banitsa”, or „budget banitsa”, when you refer to a delicious and divisible entity (of social importance). The popular folk story about a priest, who ate a whole banitsa on the Day of Forgiveness, is a clear example of deviant behaviour. The early history of this traditional pastry is unknown, but there is no doubt that it is too old and leads to the early Middle Ages, when the Slavs inhabited the Balkan Peninsula. It is known that around the 10th-11th century banitsa was already a sustainable part of the festive table. Grounds for such conclusions are provided in the letters of the Byzantine Bishop Theophilactus of Thessaloniki (11th c.), where he describes the eating habits of Bulgarians in Macedonia. Let us also mention that some variations such as „klin” and „mlin”, which are made of two layers of phyllo and filling, resemble the Russian and Ukrainian pierogi. IN THE FAMOUS BOGOMIL BOOK „Razumnik”, compiled in the 11th c., Banitsa is present as a structuring element in the Bulgarian national cosmogony. The text presents in the form of questions and answers the creation of the world, the history of mankind, the composition of earth, sky, stars, fire, wind, etc. According to its author, the sky was a „vrashnik” (clay dish for bread baking), which covered the Earth from all sides. Initially, God created the Earth flat and even like a pita (or banitsa phyllo). However, when he decided to cover it with the „vrashnik”, it turned out larger and did not fit under the cover. In order to make it fit, God pressed it here and there and therefore the Earth became wrinkled like a banitsa. Medieval Bulgarians believed that this is how mountains and valleys appeared. Without the heuristic model of banitsa, they would have probably never understood how the landscape around them was formed. This medieval text is also supposed to clarify why, after taking its place in Bulgarian cosmogony, banitsa became a key term and measure for things, which differ from food – like energy, television, advertising, or the state budget. And also why it blended into the concept of power.

ßÆ¿ßÀ¿ÌÐÉÇßÉÍÐÑÝËÇßÇß¿ÉÐÄÐÍ¿ÏÇ

ÃÍÔ

ßÆ¿ßÀÄÊÛÍ

ÃÍß

7HOLESALEßANDß2ETAILß5NDERWEAR ß3WIMSUITSßANDß!CCESSORIESß 3HOWROOMß3ENTIMENT ß Ô0ATRIARHÔ%VTIMIIÔ"LVD Ô OPENSÔ Ô Ô3OFIA Ô"ULGARIA 3ENTIMENTß3TORES ßß Ô6L Ô6ARNENCHIKÔ"LVD Ô-ALLÔ6ARNA Ô'ROUNDÔFL Ô Ô6ARNA Ô"ULGARIAÔ !ZALIAÔ(OTEL Ô3T Ô3T Ô#ONSTANTINEÔANDÔ(ELENAÔ2ESORT Ô"ULGARIAÔ -AYÔ¤Ô3EPTEMBERÔINCL 6TORAÔ"UNAÔONÔTHEÔBEACH Ô2APPONGI Ô6ARNA Ô"ULGARIAÔ -AYÔ¤Ô3EPTEMBERÔINCL ,ABALENAß3TORE ß#ENTRALÔ!VENUE Ô'OLDENÔ3ANDSÔ2ESORT Ô"ULGARIAÔ -AYÔ¤Ô3EPTEMBERÔINCL

WWW SENTIMENT BG 114 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

ßmÑÐÑÙÎÉ¿Ñ¿ßÁ¿ÅÇßÎÏÇßÎÍÉÒÎÉ¿ßÐßÉÏÄÃÇÑÌÇßÇß ÃÄÀÇÑÌÇßÉ¿ÏÑÇßÍÑßui`

Текст АСЯ ДИМИТРОВА / Фотография SHUTTERSTOCK

Nip/Tuck Plastic surgery is turning into a colossal industry. But it‘s important to keep in mind that it still remains medicine „Pretty women are going to have a hard time of it later on. Hitherto, they have had things far too much their own way. In the future there are going to be no pretty girls, for the simple reason there will be no plain girls against which to contrast them”. Jerome K. Jerome was kidding when he wrote that in 1905. But today, when plastic surgery is a global industry with turnover amounting to nearly 40 billion dollars, things are quite serious. Everyone can look the way they want – for a certain price, but still sticking to our common sense. An American journalist hinted in an article about plastic surgery that she didn't even need to look for statistics about the problem - she just had to walk in the streets of Los Angeles where every second person has a correction. OF COURSE THIS IS AN EXAGGERATION but it's a fact that plastic surgery becomes more and more popular and the number of surgeries grows at a fast pace. From 2000 to 2009 the total number of procedures performed in the United States, being a leader in this area, increased by the impressive 70%. According to data of the American Society of Plastic Surgeons in 2010, 13.1 million operations were performed in the States, which is with 5% more in comparison to 2009. The income from those surgeries is over 10 billion dollars. However, going under the knife is not a privilege only for the young and ambitious. Older and older people use the services of plastic surgeons these days. The case of Marie Kolstad, the 83 year-old widow from California, who decided to invest $ 8, 000 in breast augmentation instead in holiday, became quite a sensation. More and more Americans in their 70s, 80s and even 90s undergo procedures to improve their physical appearance. Sometimes they explain it with the desire to attract a partner and sometimes - with the need to compete with younger people. But very often the reason is quite understandable - to boost their

In 2010, 13.1 million operations were performed in the States 116 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

Една година на борда на Bar Flight град София, ул. Леге 15А тел.: 0899 50 50 90 През декември Bar Flight празнува своя първи рожден ден. Само за една година барът се утвърди като място, където всеки може да опита уникални специалитети и да стане част от тематичните партита всяка вечер. Разположен в самия център на София, той е с ултра модерен дизайн, с уникална озвучителна и осветителна апаратура и специални ефекти, съобразени с всички съвремени изисквания. Капацитетът му е за над 200 души и нараства двойно през летния сезон. Bar Flight предоставя уникалната възможност на своите клиенти да опитат от всички кулинарни изкушения на разнообразната кухня 24 часа в денонощието. За кратко време заведението се превърна в предпочитано място за частни партита, представяне на различни продукти на водещи български и световни фирми. На сцената и зад пулта се изявяват найпопулярните диджеи и изпълнители от българската хаус, поп и хип-хоп музика. Сред атракциите на традиционните партита са мобилните диджей пултове и предизвикателните street dancer момичетата на Bar Flight, които са сред найкрасивите танцьорки в нощна София.

Night Flight – властелинът на нощна София град София, бул. Мария Луиза 20 тел.: 0899 50 60 60 За две години клуб Night Flight се превърна в най-актуалното нощно заведение, не само в София, но и в България. Ценителите на истинското забавление знаят, че могат да получат всичко онова, което да превърне нощта им в незабравимо преживяване. Разположен в самия център на столицата, клубът е отлично място за концерти на най-актуалните изпълнители, специални промоции, корпоративни мероприятия, ревюта и забавления от най-висока класа. Заведението е разположено на две нива – партер, VIP зона и балкон, като общият капацитет е над 1000 души. Обособени са две лобита на първо и второ ниво, а баровете са общо четири. Night Flight е с ултра модерен дизайн и е оборудван с уникална за мащабите на България озвучителна, осветителна апаратура и специални ефекти, съобразени с всички най-съвремени изисквания на европейските стандарти. На сцената е монтиран огромен LCD екран с площ 30 кв.м., както и множество други мултимедийни екрани, разположени във всички точки на заведението, включително и на входа. В Night Flight са изнасяли концерти едни от най-големите звезди на българската и световната музикална сцена. Сред тях са Слави Трифонов и Ку-ку бенд, Ъпсурт, актуалните звезди на най-популярния жанр като Азис, Глория, Преслава, Галена. Музикантите от Hot Chocolate, Елена Папаризу и Андреа Баника бяха сред специалните гости на клуба.

A year aboard Bar Flight 15А Lege Str., Sofia, Bulgaria phone: +359 899 505090 In December, Bar Flight celebrated its first birthday. Only in a year, the bar won the recognition as a place where everyone can taste the unique specialties and to become part of the thematic parties organized every night. It is located in the very center of Sofia and has a modern design and unique sound and light equipment, consistent with all contemporary requirements. Its capacity is over 200 people and in the summers season it increases up to two times. Bar Flight presents its clients a unique opportunity to taste all culinary temptations in its various cuisine, 24 hours a day. In a short time, the bar became a preferred place for private parties and presentation of different products of leading Bulgarian and world companies. Some of the most popular DJs and performers of Bulgarian house, pop and hip hop music have performed on the stage and behind the music-stands. Among the attractions of the traditional parties are mobile DJ music-stands and the eccentric street dancers of Bar Flight who are among the most beautiful dancers in Sofia.

Night Flight – the Lord of Sofia at night 20 Maria Luiza Blvd., Sofia, Bulgaria phone: +359 899 50 60 60 Night Flight became the most popular nightclub not only in Sofia but also in Bulgaria in just two years. Connoisseurs of real entertainment know that they can get everything that can turn the night in an unforgettable experience. It is located in the very center of the Capital and is the perfect place for concerts by some of the most popular performers, special promotions, company events, fashion shows and entertainment of the highest class. It is located on two levels – ground level, VIP area and a balcony. Its total capacity is for over 1000 people. There are two lobbies, on the first and the second level, as well as four bars. Night Flight is of modern design and equipped with a unique for Bulgaria sound and light installation and special effects, complied with all contemporary requirements of the European standards. A huge LCD screen is installed on the stage with an area of 30 sq. m, as well as many other multi-media screens, located in all areas, including near the entrance. Some of the biggest Bulgarian and world music stars have had concerts in Night Flight. Among them are Slavi Trifonov and Ku Ku Band, Upsurt, as well as some stars of the most popular music now – Azis, Gloria, Preslava and Galena. The musicians from Hot Chocolate, Elena Paparizo and Andreea Banica were among the special quests of the club. January 2012

121