Bulgaria On Air May - CUT

WELCOME NOTE

Dear readers,

Bulgaria Air carrier and the Bulgaria On Air media group share one common ambition – to constantly improve the product we offer you.

It is our pleasure to present you our newest step in that direction: our new magazine dedicated to tourism, adventure, and entertainment called GO On Air.

Уважаеми читатели, Общият стремеж и на авиокомпания България Ер, и на медийната група Bulgaria On Air e непрекъснато да подобряват продукта, който ви предлагат. За нас е удоволствие да ви представим поредната си стъпка по този път: новото ни списание за туризъм, приключения и забавления, наречено GO On Air.

While THE INFLIGHT MAGAZINE you already know will keep telling you interesting stories from the world of business, economy and lifestyle, GO On Air will aim at making it easy for you to travel. Which destinations to choose at what time of the year, where to stay, what to see, where to have dinner, what to buy as a souvenir, and what to avoid at any cost – we’ll answer all these questions with useful and, most important, practically tested answers.

From Champs-Elysees and Trafalgar Square to the most distant and virgin corners of the world, from the best shopping destinations to the most exciting festivals and concerts – we’ll be pleasured to assist you in selecting and planning your trip. Because, as St. Augustine once said, the world is a book and those who don’t travel have only read its first page.

Get ready for the first issue of GO On Air in the second half of May – first on board of Bulgaria Air planes only, but very soon through other channels as well. Until then we wish you pleasant trips!

The Bulgaria On Air team Докато познатото ви THE INFLIGHT MAGAZINE ще продължи да разказва интересните истории от света на бизнеса, икономика и лайфстайл, GO On Air цели да ви улесни, когато пътувате. Кои дестинации да изберете и по кое време, къде да отседнете, какво да видите, къде да вечеряте, какво да си купите за спомен и какво да избягвате на всяка цена – на всички тези въпроси ще дадем полезни и, най-вече, проверени на практика отговори. От ШанзЕлизе и Трафалгар скуеър до последните девствени кътчета на планетата, от найдобрите дестинации за пазаруване до най-

вълнуващите фестивали и концерти – ние с удоволствие ще ви помогнем да изберете и да планирате пътуването си. Защото, както е казал още свети Августин, светът е книга, и онези, които не пътуват, са чели само първата му страница. Очаквайте първия брой на GO On Air още през втората половина на май – засега само на борда на самолетите на България Ер, но съвсем скоро и по други канали. А дотогава ви пожелаваме на добър път!

От екипа на Bulgaria On Air

May 2012

1

България е дестинацията с най-добри цени В новото проучване на британската Post Office страната изпревари Турция и Испания като най-изгодно място за почивка

България е дестинацията с най-добро съотношение цена-качество за британски туристи, показа проучване на базираната в Лондон компания Post Office, поделение на Royal Mail. Всяка година тя изготвя индекса Travel Money на базата на сумарната цена на десет туристически продукта, включително обяд с три ястия, хотелски стаи и такси. За България пакетът струва средно 42.79 лири (около 52 евро). На второ място е Турция, където цените в популярни курорти като Бодрум и Мармарис паднали средно с 20 на сто в сравнение с миналата година. Парадоксално обаче компанията отчита драстично поскъпване (над 35%) в курортите на разтърсваната от дълговата криза Испания. В места като

Марбея, които доскоро оглавяваха класацията на най-изгодните дестинации, споменатите десет продукта и услуги вече струват над 55 лири. От страните извън еврозоната най-скъпа дестинация е Хърватия, където пакетът на Post Office струва средно 73.56 лири. На пръв поглед разликите са малки, но за едноседмична почивка се натрупват, припомнят авторите на проучването. По техни калкулации да се храниш в заведение в България струва средно 214 евро седмично, в сравнение с над 344 в Испания или Малта. Проучването показва също, че през тази година британците ще похарчат с 15 на сто повече за лятната си ваканция в сравнение с 2011.

Bulgaria Is the Best Priced Destination Bulgaria is the destination with the best priceto-quality ratio for British tourists, according to research by the London-based company Post Office, which is a branch of Royal Mail.

Every year it draws up the Travel Money index based on the total price of ten tourist products, which include a three-course lunch, hotel rooms and taxi fare. This package costs 42.79 pounds (about 52 Euros) in Bulgaria on average. Second place is occupied by Turkey where prices, in popular resorts such as Bodrum and Marmaris, have fallen by 20 percent on average in comparison with last year. The paradox is that the company reports a drastic increase in prices (by more than 35 percent) in the resorts located in debt crisisridden Spain. In such places as Marbella, which

10 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

have topped the rankings of the cheapest destinations only recently, the ten products and services considered now cost more than 55 pounds. Among the countries outside of the Euro Zone the most expensive destination is Croatia, where the Post Office package costs 73.56 pounds on average.

At first glance the differences may seem small, but the authors of the research remind us that they accumulate over a week-long vacation. According to their evaluations, dining at a restaurant in Bulgaria costs 214 euro per week on average, compared to more than 344 Euros in Spain or Malta.

The research also showed that this year Britons will spend 15 percent more for their summer vacation in comparison with 2011.

Рицари на книгата Асоциация "Българска книга" удостои със специална грамота България Ер в лицето на изпълнителния директор на компанията капитан Янко Георгиев. Наградата е за "значим жест на родолюбие и подкрепа на международния книгообмен". Традиционните награди "Рицар на книгата" бяха раздадени от асоциацията на 23 април – международния ден на книгата и авторското право.

Knights of the Book The Bulgarian Book Association granted a special honorary diploma to Bulgaria Air in the person of the company’s Executive Director, Captain Yanko Georgiev. The award is for “important gesture of patriotism and support of international book exchange.”

The Association gave the traditional Knight of the Book Award on 23 April – World Book and Copyright Day.

КОМЕНТАР

В главната роля – ЕЦБ С две инжекции за общо 1 трилион евро активната намеса на централната банка срещу кризата вече е факт. Но едва 50 млрд. от тези пари реално стигнаха до пазара

Текст д-р БОЯН ИВАНЧЕВ

Вече две години – още от първите вълни на гръцката криза – някои финансисти и икономисти настояват за активна роля на Европейската централна банка. Всъщност тя вече пое тази роля чрез механизма LTRO - Long Term Refinancing Operation. Нека обаче видим какви са последствията. Към момента централната банка има две извършени операции. Първата бе на 21 декември 2011, когато банките от еврозоната получиха 489 милиарда евро за три години при лихва 1% (включително 110 млрд. за италианските банки, 105 за испанските, 70 за френските, 60 за гръцките и 50 млрд. евро за ирландските). Следващата операция бе проведена при същите условия на 29 февруари тази година и вля ликвидност за още 530 млрд. евро – или общо 1.019 трилиона. КАКВИ СА РЕЗУЛТАТИТЕ ЛИ? Със сигурност не такива, каквито се очакваше. Банките използваха по-голямата част от парите, за да купят държавен дълг от собствените си държави. В резултат испанският дълг, държан от местни банки и инвеститори, се увеличи с 26% и достигна 220 млрд. евро. Италианският дълг, притежаван от италиански банки, нарасна с 31% (до 267 млрд. евро). По подобен начин действаха и банките и инвеститорите в Гърция, Ейре и Португалия. За друга – също немалка - част от парите май ще се окаже, че са депозирани обратно в ЕЦБ на overnight депозити. Така на практика само нищожна част от тези един трилион евро влезе на пазара като подкрепа на кредитните операции и за стимулиране на икономическата активност. Според някои оценки става дума за едва около 5.. според някои оценки след първата операция едва около 50 млрд. евро са използвани за увеличаване на кредитната експанзия от търговските банки. ЦИНИЧНОТО Е, ЧЕ НА ПРАКТИКА въпросните местни банки получават ликвидност при лихва от 1%, а после я инвестират в дългови книжа с доход между 6 и 13% - и в допълнение могат да заложат закупените книжа в ЕЦБ за допълнителна ликвидност или рефинансиране, ако се наложи. Въпросът е при тази гарантирана win-win ситуация за банките, кой носи риска и има ли хедж в операцията? На това не е трудно да се отговори. Рискът, изглежда, е отново за данъкоплатците, защото социална Европа не си позволява

18 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

(поне за момента) твърди фалити. А хеджьорът е ЕЦБ, тоест Европейският съюз. Тези операции по вливане на ликвидност и индиректно кредитиране на правителствата от ЕЦБ ще бъдат оправдани, само ако успеят малко да уталожат недоверието на бизнеса, така че икономическата активност да изгази през блатото на рецесията и да излезе на твърда почва. Не бих казал, че LTRO е нещо много по-различно от действията на Федералния резерв чрез прословутото количествено облекчаване (Quantitative Easing, или QE). Разликата е, разбира се, че в САЩ централната банка поизчисти пазара и от ипотечни облигации, не само от държавен дълг. ИЗГЛЕЖДА, ЧЕ С ТОВА АМЕРИКАНЦИТЕ успяха да овладеят ситуацията – поне на първо време. Вярно, трябва да имаме предвид, че те са една държава с единно управление, за разлика от движещата се на две-три-четири скорости Европа. Но дори и с тази уговорка все пак изглежда, че LTRO е една от малкото възможности да бъде запазен Европейският съюз. Важно е и друго - ако приемем, че БВП на САЩ е около 15 трилиона долара, а този на ЕС - около 18 трилиона, трябва да очакваме поне още една операция по LTRO. Защото мащабът в Европа е малко по-голям, а проблемите – малко потежки, значи е логично европейската спасителна операция да надхвърли обема на американската. В ТАЗИ СИТУАЦИЯ ЖЕЛАНИЕТО НА БЪЛГАРСКОТО правителство да емитира външен дълг за около 1 млрд евро. при съобщени нива от 550 точки от министър Дянков (колкото прогнозирах в моя статия за Bulgaria On Air през февруари) няма да е лесно за осъществяване. Поддържам предишната си теза (пък такива са и действията на Италия, Испания, Гърция, Португалия, Ейре), че ще бъде по-лесно и по-евтино за страната този дълг да бъде продаден на местни банкови и небанкови финансови институции, както и на физически и юридически лица като "патриотични облигации". Те не само ще разнообразят портфейла от спестявания на българина, но и, след като говорим за дейни роли, ще накарат банковата система да помисли за по- активни кредитни операции.

BUSINESSMAGAZINE MAGAZINE 22 THE INFLIGHT your complimentary business world copy

BUSINESS COVER STORY

ДОТУК БЯХМЕ С РАБОТАТА НА ПАРЧЕ Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството, пред Bulgaria On Air

Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ / Фотография ЮЛИАН ДОНОВ

Госпожо Министър, вие се занимавате с европейските средства вече 13 години. В момента текат разговорите около новия програмен период в ЕС. Какво могат да очакват България, и вашето ведомство по-конкретно, от следващия европейски бюджет? Като се замисля, са даже повече от 13 години. Всъщност се занимавам с проекти, финансирани с европейски средства, от 1996. Виждала съм всички фази и етапи – от предприсъединителните инструменти до първия ни програмен период в Европейския съюз. Той беше фокусиран около това да финансираме от всичко по малко, да покрием всички сектори, за да няма пренебрегнати. Сега моята основна цел като министър е да направим така, че във втория програмен период финансирането да не е на парче, а с дългосрочна визия и по-добро планиране. И на принципа на интегрираното развитие на регионите. Има възможност за увеличение на средствата, които ще получим – около 20 милиарда лева, и трябва да ги използваме добре. Какво означава интегрирани проекти ли? Не да чакаме някой кмет да реши, че за него приоритетна е тази улица или онова училище, а да изработим план, който да предлага комплексни решения – улици, водопроводи, интелигентни транспортни системи, паркове... Втората група интегрирани проекти са водните. Винаги давам един пример, за който някои

колеги ми се сърдят. Сегашният програмен период е фокусиран около пречиствателните станции за отпадни води... България всъщност има ангажимент да изгради пречиствателни станции във всички градове с над 10 000 жители... ... точно така, а освен това и в местата с две до десет хиляди жители, но в по-малък размер. Докъде сме стигнали? До голяма част целите са изпълнени. Но аз държа занапред да правим само интегрирани проекти. Хубаво е да опазваме околната среда, разбира се, но за мен като министър е важно и да осигуря питейна вода на гражданите. Всеки да има достъп до питейна вода с добро качество. Досега на някои места сме правили пречиствателни станции за отпадните води, а нямаме станции за питейните. Все още имаме девет области без постоянна питейна вода – тоест на режим. Затова дългосрочната цел за 2020 година е да направим пречиствателни станции и за отпадни, и за питейни води, и най-важното – да направим водопроводите. Изпълними ли са тези цели чисто финансово? Разбира се, наясно сме, че европейските средства са крайно недостатъчни. Но, от друга страна, ние трябва да започнем от голямото към малкото. Като добавим и средствата за May 2012

23

следващия програмен период – а ние сме казали, че ни трябват между два и половина и четири милиарда лева за интегрираните водни проекти – това все пак ще даде възможност да покрием всички големи населени места, и съответно 70-80 на сто от населението. Още по-миналата година бе изготвена една нова стратегия за водния сектор. Тя актуална ли е все още? И при този недостиг на средства ще се залага ли на публично-частни партньорства, най-малкото във водоснабдяването? Водната стратегия е факт и вече започва публичното й обсъждане. Бързаме, защото искам да форсирам една много сериозна реформа във водоснабдяването. В момента имаме региони с по шест, дори осем ВиК-дружества. Това е несериозно, няма как при шест дружества те да имат достатъчно средства, за да инвестират в подобряване на мрежата, и да предлагат качествена услуга. Затова предлагаме нов начин на управление на активите и на разпределение на водните ресурси. В 28-те области ще има 28 обособени водни територии, като във всяка ще има само по един оператор – този, който е с най-добри финансови показатели, за да има пари да инвестира в мрежата и да няма загуби на вода. Всъщност България е богата на вода, но не я пренася до хората, защото няма достатъчно развита мрежа за това. Нуждата от инвестиции в инфраструктурата няма ли да увеличи крайната цена на водата? Или намаляването на загубите по мрежата, които сега в някои райони са 80%, ще компенсира това? Ние, както казах, сме богати на вода. Ако я пренасяме ефективно, нямаме загуби по мрежата и, което е много важно, имаме добра събираемост, тогава няма причина цената да се повиши в големи размери, както се спекулира понякога. Водната стратегия обхваща четири основни стълба. Първо, ВиК сектора. Второ, хидроенергетиката и водоемите, които се използват за производство на енергия. Третият стълб са напоителните системи и микроязовирите, като в момента ги концентрираме така, че да няма съоръжения без оператор, който да ги поддържа и да носи отговорност. Тези, които нямат, автоматично ще бъдат поети от "Напоителни системи". Четвъртият стълб засяга превенцията от бедствия и наводнения. Това е единствената дейност, свързана с водата, която не генерира приходи,а само разходи. Затова предлагаме да насочим пари от европейските фондове към нея, за да я подкрепим, а не да инвестираме ава-

24 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

рийно, когато се случи бедствие. Нека ви върна към новия европейски програмен период. Вече стана ясно, че в него фокусът ще се измести от инфраструктурата към зелените технологии. Как ще се отрази това на вече съществуващите български проекти, особено в областта на пътното строителство? Всъщност Кохезионният фонд, тоест свързващият фонд, си остава, и България ще продължи да го ползва за финансиране на инфраструктурни проекти. Европейският фонд за регионално развитие вече става приоритетно със зелена насоченост във всички области. Това включва конкурентоспособност и иновации. Включва енергийна ефективност – много важна тема за нас. Идва времето да укрепим и модернизираме всички тези стари панелни блокове, санирани досега на парче, да оправим училищата, детските градини и другите публични сгради. Включва и зелената градска среда - енергоспестяващо осветление, подмяна на вида на превозните средства в градския транспорт, системи за интелигентно управление на трафика, велоалеи... Подобни дейности и сега се финансират по програма "Регионално развитие",

ги извадим от тези изолирани институции, от тези грозни сгради, и да им осигурим по-добър живот в по-нормална среда. Да ги извадим от горите и да ги върнем в градовете, да ходят на детска градина и на училище като другите деца, да имат достъп до нормално лечение и, в бъдеще, шанс за нормална работа. Това е един от добрите примери как по три различни програми успешно финансираме един проект. Преди две години бяхме в този кабинет с вашия предшественик Росен Плевнелиев и разговорът се въртеше главно около магистралите – явния приоритет на това правителство. Правилно ли обаче бяха степенувани целите? Страни като Испания използваха европейските пари, за да изградят преди всичко връзките с останалата част на Европа, да стимулират износа и съответно - реалната икономика. При нас основното внимание досега бе върху пътищата към морето и Гърция. Връзките с Калотина и с Видин, където предстои завършването на мост над Дунав, сякаш оставаха на заден план? Връзките с морето и с двете граници – с Гърция и Турция - са просто най-видимият резултат от усилията ни. За тях най-много

„Околната среда е важна, но важно е и да осигурим питейна вода на хората” както и проекти за широколентов интернет, за туристическа реклама. Достатъчно популярни ли са тези възможности сред общините? Има ли недостиг на проекти? Безспорно общините са наясно. Но пак използвам случая да го кажа: дотук беше с проектите на парче. Занапред ще работим с интегрирани, дългосрочни проекти – включващи икономически зони, публични услуги. Затова сега на седемте най-големи града даваме по 1 милион лева, а на останалите 29 големи градове – по половин милион, за да изготвят такива интегрирани планове. Отделно вече сме им предоставили съответно по 700 000 и 400 000 лева, за да започнат подготовката за тези проекти. За да не се окажем в началото на 2014 с празни ръце, както се е случвало преди. Ще работим също за по-добро съчетание и стиковане между програмите, защото за момента това ни липсва. Макар че има и изключения – получихме похвали на европейско ниво за деинституционализацията например. Става дума за българските деца, които живеят в институции – над седем хиляди деца в момента. Целта е да

се говори, вероятно заради дългогодишния блян на всички българи да имаме магистрали. Но паралелно с тези връзки ние правим и много други проекти. Само в момента се рехабилитират 3500 километра от пътната ни мрежа. Става дума за втори и трети клас пътища, които представляват над 80 процента от цялата ни инфраструктура. Първокласните ни пътища всъщност са под 1000 километра... Точно така. Нормално е да инвестираме в магистрали, за да развием транспортните връзки. Но успоредно инвестираме много и в пътища втори и трети клас. Приоритет, разбира се, е туризмът и достъпът до туристически обекти. Но вторият основен критерий са връзките между населените места, така че хората да имат реалната възможност да пътуват, за да работят. В много страни е нормално да шофираш по 100 и повече километра до работното си място. У нас хората се колебаят и за 20 километра заради състоянието на пътищата. Също така с програмите ни за тран-

BUSINESS COVER STORY

зитни пътища, финансирани със заеми от ЕИБ и Световната банка, рехабилитираме ключови връзки, важни и за вътрешния, и за международния трафик. Това са Русе – Силистра, Силистра – Шумен, черноморските пътища... Кога можем да очакваме завършена магистрална връзка със Западна Европа? Кога ще е готова нашата част до Калотина и как напредват нещата при сърбите с отсечката Калотина – Ниш? В Сърбия също работят доста активно. Колкото до нас, в момента правим три важни неща. Сега магистрала Люлин свършва в нищото, в полето. Затова правим процедура по избор на изпълнител за така наречената Западна дъга на Околовръстния път на София. През май ще го изберем и през юни, живот и здраве, строителството ще може да започне. Това ще е първата отправна точка за бъдещия скоростен път до Калотина. Западната дъга ще свърши на най-тежкото кръстовище, при Божурище, където ще направим пътен възел на три нива. В момента се подготвя тръжната документация за София – Калотина като скоростен четирилентов път. Надявам се строителството да започне още про-

летта на следващата година, планът е до 2015 да сме готови и да го въведем в експлоатация. Същото важи и за Северния скоростен път на София, който ще свърже магистралите "Люлин" и "Хемус". Какви са плановете за пътя София – Видин, предстои откриването на Дунав мост 2? Това е много важно направление. Планът е да направим скоростен четирилентов път от Видин до Монтана. За момента нямаме финансиране, но има шансове да получим в следващия програмен период. Говорим за най-слабо развития регион не само в България, но и в целия ЕС. Откриването на моста може ли да промени това, и какво се случва от другата

„Сега магистрала "Люлин" свършва в нищото, в полето”

страна, в Румъния? В Румъния нещата стоят по аналогичен начин – и за тях това е най-слабо развитият регион. Пътната им инфраструктура е подобна на нашата. При нас обаче вече вървят търговете и още това лято ще започне работата по три важни участъка – обходите на Враца и Монтана. Когато тръгне трафикът по Дунав мост 2, искаме да извадим големите тирове от тези градове. Цялостно пътят София – Видин в момента е в рехабилитация – всъщност поголямата част е вече рехабилитиран. Остава ни отсечката Мездра – Ботевград, която е в лошо състояние, но търгът за нея вече върви. Иначе след пускането на моста очакваме поетапно увеличение на трафика и да, това е един огромен шанс за тази част на България да се развие икономически. В последните седмици успяхте да договорите отстъпки от фирмите за пътна поддръжка, които, както се оказа, са работели при драстични разлики в цените в различните райони. Създава се впечатление, че и при пътната поддръжка нещата стоят така, както и във водния сектор – липсва достатъчно контрол и

May 2012

25

„My primary goal is to make sure that the funding won't be piecemeal anymore”

26 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

Therefore, we are suggesting a new method of asset management and distribution of water resources. Each of the 28 regions would have its own corresponding water territory, and each territory would have only one operator – the company with the best financial results – so that it will have the necessary resources to invest in the network in order to eliminate water loss.

In fact, Bulgaria is rich in water, but it is not being distributed to the people because the distribution grid is not sufficiently developed.

children at this moment. Our goal is to remove them from these isolated institutions, these ugly buildings, and provide them with a better life in a more normal environment, by taking them out of the woods (where most institutions are located) and bringing them back to the cities, by enabling them to attend kindergartens and schools like other children, by giving them access to normal healthcare, and, in the future, providing them a chance to find a good job. This is one of the positive examples of how we have funded one project through three different programs.

Won’t the necessity for infrastructure investments raise the price of water to the consumer? Or will reducing losses throughout the grid, which at present amount to 80% in some regions, compensate for this?

As I have already said, we are rich in water. If we distribute it efficiently, eliminate losses throughout the grid and, this is key, are able to adequately collect the fees, then there is no reason for a substantial rise in the price as is sometimes speculated.

The water strategy encompasses four main pillars. The first is the water supply and wastewater treatment sector. The second is the hydroelectric sector and the reservoirs that use water to produce energy. The third pillar is the irrigation systems and mini-reservoirs. (We are now centralizing this pillar so that every facility has an operator who maintains and takes responsibility for it. Those that do not have an operator automatically come under the charge of Napoitelni Sistemi EAD.) The fourth pillar is related to the prevention of disasters and floods. This fourth pillar is the only one that does not generate revenues, but only expenditures. Therefore, we suggest supporting it with European funds instead of funding it only in case of emergencies, such as when there is a disaster.

Two years ago I was in this same office with your predecessor, Rosen Plevneliev, and our conversation revolved mainly around the highways, which are the clear priority of this Cabinet. Was this a proper prioritization of the goals, however? Countries like Spain, for example, have used European money mainly to build connections with the rest of Europe, to stimulate exports – and thus the real economy. In Bulgaria the main emphasis so far has been on roads toward the seaside and Greece. It seems that our connections with Kalotina and Vidin, where the bridge that is being constructed over the Danube is soon be completed, have been of secondary importance.

Our connections to the seaside and our two borders with Greece and Turkey are simply the most visible result of our efforts. Perhaps they are the most popular topic of public conversation due to the long-lasting dream of all Bulgarians for highways. But, in parallel with these connections, we are working on many other projects. At this moment 3,500 kilometers of our road system are being renovated. We are talking about second- and third-class roads that comprise more than 80% of our infrastructure as a whole.

Let’s return to the new European program period. It has already become clear that its focus will shift from infrastructure to green technologies. How will this affect the ongoing Bulgarian projects, especially in the sphere of road construction?

Actually, the Cohesion Fund (the fund that fosters cohesion between the countries) still exists and Bulgaria will continue to use it to fund infrastructure projects. The European Regional Development Fund is shifting its priorities toward the greening of all sectors. This includes competitiveness and innovation, as well as energy efficiency, which is a very important issue for us. It is time for us to reinforce and modernize all those old concrete apartment blocks that have so far been insulated on a piecemeal basis, and to renovate schools, kindergartens and other public buildings. The fund also provides for green cities – energy saving lighting, replacing old-style vehicles in the city transport system, implementing intelligent traffic management

28 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

„Our priority, of course, is tourism and access to tourist sites” systems, construction of bicycle lanes, etc.

The Regional Development Program currently provides funding for such initiatives, as well as for broadband internet projects and tourism advertising. Have these opportunities been sufficiently popular among the municipalities? Is there an insufficient number of projects?

The municipalities are definitely familiar with this program. But let me take this opportunity to reiterate that we will no longer work on a piecemeal basis. From now on we will focus on integrated, long-term projects that include economic zones and public services. Because of this, we have already given 1 million BGN to each of the 7 biggest cities in Bulgaria and half a million to the other 29 large towns in order for them to develop such integrated plans. Additionally, we have granted 700,000 BGN and 400,000 BGN to each of them respectively, in order for them to begin the development of these projects. The purpose is to avoid a situation where we could end up empty-handed in 2014, as has happened before. We will also work for better co-ordination and harmonization between the programs, because we have been deficient in this respect until now. There are exceptions, however; we have been praised in Europe for our de-institutionalization, for example.

I am speaking of the Bulgarian children who live in state-run institutions – still more than 7,000

Our first class roads are actually less than 1,000 kilometers…

That’s right. It is normal to invest in highways in order to develop the transport connections.

But, at the same time, we are investing much in second- and third-class roads. Our priority, of course, is tourism and access to tourist sites. But the second criterion is the connection between settlements, so that people can easily travel and work. In many countries it is normal to drive 100 or more kilometers to reach your workplace. In Bulgaria people hesitate even when it comes to distances of 20 kilometers, because of the bad conditions of the roads.

Furthermore, with our programs for transit roads, which are funded by loans from the European Investment Bank and from the World Bank, we are renovating key connections that are important for domestic traffic, as well as for international traffic. These are Ruse-Silistra, Silistra-Shumen, the roads along the Black Sea coast…

When can we expect a completed highway connection with Western Europe? When will our section to Kalotina be completed and how far have the Serbians progressed with their Kalotina-Nis section?

Serbia is working very intently on this task.

As for us, there are three things of importance that are occupying us at the moment. Right now the Liulin Highway ends nowhere – in a field. Therefore, we have initiated a process to choose a contractor for the so-called western arc of the Sofia Ring Road. In May we are going to open it up and, if everything proceeds according to plan, begin construction in June. This will be the entrance point for the future expressway to Kalotina. The western arc of the Ring Road will end at the intersection with the greatest traffic, Bozhurishte, which is where we are going to construct a three-tiered junction. We are currently preparing the documentation for the public procurement of the four-lane SofiaKalotina expressway. I hope that the construction work will begin as early as next spring; the plan is to be ready to bring it online by 2015.

The same also applies for Sofia’s northern expressway, which will connect the Liulin and Hemus Highways.

What are the plans for the Sofia-Vidin roadway, in light of the forthcoming opening of Danube Bridge 2?

This is a very important direction. The plan is to make it a four-lane expressway from Vidin to Montana. Right now we do not have the funding, but we have an opportunity to receive such funding during the next program period.

We are talking about the most poorly developed region not only in Bulgaria, but in the entire European Union. Could it be that the opening of the bridge might change this, and what is happening on the other side of the bridge in Romania?

In Romania the situation is similar; it is also their most poorly developed region. Their road infrastructure is in a condition that is similar to ours. In Bulgaria, however, we are working on the public tenders, and the construction work of three important sections (the ring roads of Vratsa and Montana) will begin as early as this summer. When traffic begins using Danube Bridge 2, we want to lead the big TIRs outside of these cities. The entire Sofia-Vidin roadway is currently in the process of renovation; in fact, most of it has already been renovated. The Mezdra-Botevgrad section remains, which is in very bad condition, but the public tender for it has already begun.

However, after opening the bridge we expect a gradual increase in traffic, and this poses a great opportunity for that part of Bulgaria to develop economically.

Over the last few weeks you have been able to negotiate concessions from the companies that provide road maintenance, who,

30 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

tained, the company will be sanctioned with a significant fine each month. The point is to have constant maintenance, not to wait until the road falls apart and craters open, and only then to intervene and fill them.

„We envision a new method for road maintenance during the winter” as it turns out, charged quite drastically different prices in different regions. One gets the impression that the situation in road maintenance is the same as in the water sector, namely that there is insufficient control and everybody is doing as they please. Is this true?

Even if this statement was true to a certain degree in the past, we have now entirely changed our approach. Our first goal is that road maintenance is no longer performed in small patches. They are not durable and only provide temporary solutions – improving only road safety. We want more sustainable maintenance through quality renovation of entire sections, and not of small patches that fall apart after just one winter.

Over the years we have heard many complaints that filling holes is an inefficient approach, making it all the more profitable for the companies performing the repairs since it guarantees them annual employment and minimal possibility for quality-control.

We will change this and not only by refusing the patch approach. We envision a new method for road maintenance during the winter. We will test it on the Liulin Highway. The idea is for the company that is bidding to do the maintenance – regardless of whether it is for the road surface, the lighting, or the cleaning – to make bids with prices for a month or a trimester. This will be a kind of fee for services that the company will receive in exchange for guaranteeing a particular condition of the road facilities. If an inspection shows that the condition has not been main-

Executing control is all that matters in the end. Many times we have witnessed defects in absolutely new roads. It is rumored that road construction companies sometimes pave a layer of asphalt that is significantly thinner than what is required (with a very low tar content, etc.). Do you envision increasing quality control over the very construction of roads?

Yes, the latest example is with the defects in the Trakia Highway in April. We definitely envision an increase in quality control and executing it on-site, because the control of documents is not quality control whatsoever, but simply a verification of texts. Of course, we rely on construction supervision that is independent and necessarily serves as our on-site eyes. It is a fact, however, that the supervision very often works in favor of the contractor instead of the assigner. Therefore, the changes included in the Spatial Planning Act have increased the requirements for construction supervision agents; the sanctions are now meted out faster and can include the revoking of one’s license.

Second, we have increased the prominence of the local control that our employees from the road agency exert on-site. Third, we carry out constant inspections and analysis via the laboratory at the Institute for Road Technologies.

For the Trakia Highway specifically, we are gathering 200 samples a day in order to control the thickness of the asphalt pavement and its durability.

For many years there have been talks about reevaluating the strategy for the development of the Bulgarian economy, about formulating new priorities and sectors. In your opinion, what should they be and what role should the government play in setting them?

My personal opinion is that Bulgaria has many possibilities and great potential. Of course, infrastructure plays only a supporting role. Therefore, we are currently performing a social-economic analysis that will show us the potential for the development of each of the regions.

It is beyond dispute that Bulgaria has a great potential for tourism. There should be intentional efforts in this direction which, I admit, have not really been sufficient during the past years. We have allotted 300 million BGN to the municipalities in order to help them develop their tourist attractions and the infrastructure that leads to them.

We have many other promising sectors also – bio-agriculture and pharmaceuticals, for example. The most important thing now is to stop thinking on a piecemeal basis and learn how to plan for the long run.

BUSINESS INFRASTRUCTURE

The Big Projects

ДУНАВ МОСТ 2 DANUBE BRIDGE 2 Какво: автомобилен и железопътен мост над река Дунав, свързващ Видин с румънския град Калафат. Колко: 232 млн. евро (от ИСПА, държавния бюджет и заеми от ЕИБ и други банки) Кой: конкурсът бе спечелен от испанската компания FCC. Кога: по план трябваше да бъде открит в средата на 2010. Строителството обаче се забави и откриването е насрочено за ноември тази година. Защо: увеличаване на трафика по международния път Е-79, стимулиране на северозападния регион на България, който е най-бедният в целия Европейски съюз. Проблем обаче остава остарялата пътна и жп мрежа – и от българска, и от румънска страна.

4URGOVISHTE

EN

Seven of the most important infrastructure construction jobs in Bulgaria at the moment

What: Road and rail bridge over the Danube River, connecting Vidin with the Romanian city of Calafat.

How much: 232 million euros (from ISPA, the national budget and loans from the European Investment Bank and other banks).

Who: The public tender was won by the Spanish company FCC. When: According to the plan, the bridge should have been opened in the middle of 2010. The construction was delayed, however, and the opening is now scheduled for this November.

Why: Increased traffic using the international E-79 road and economic stimulation of northwestern Bulgaria, which is the poorest in the entire European Union. However, the outdated road and rail networks in the area, both Bulgarian and Romanian, continue to pose problems.

ПЛОВДИВ – БУРГАС PLOVDIV-BURGAS Какво: рехабилитация на поостарелия железен път, разделен на три отсечки. Колко: 317 млн. лева без ДДС. Кой: и трите отсечки се изпълняват от "Джи Си Еф - СК 13 - Трейс Рейлинфра Консорциум". Кога: Работата започна на 11 май миналата година и трябва да приключи до юли 2014. Защо: След модернизацията влаковете ще се движат с чувствително по-висока скорост (130-160 км/ч), времето за пътуване от София до Бургас ще се съкрати с цял час.

EN

3HUMEN

6ARNA

6ELIKOÞ4URNOVO

.OVAÞ:AGORA

3TARAÞ:AGORA

9AMBOL ПЛОВДИВ – СВИЛЕНГРАД

What: Renovation of the outdated railway, divided into three sections.

How much: 317 million BGN without VAT. Who: All three sections will be completed by GCF - CK13 - Trace Railinfra Consortium.

When: The construction work began on May 11th of last year and must be completed by July 2014.

Why: After this modernization, the trains’ allowable speed will rise significantly (from 130 to 160 km/h); the travel time from Sofia to Burgas will be reduced by a full hour.

"URGAS

PLOVDIV-SVILENGRAD

(ASKOVO 3VILENGRAD

+URDZHALI -OMCHILGRAD 0ODKOVA

Какво: Реконструкция и електрификация на железопътната линия от Пловдив през Свиленград до граничите пунктове с Турция и Гърция. Колко: около 751 млн. лева (приблизителна оценка заради предоговарянето на цената и промяната на някои от проектите). По-голямата част от парите дойдоха по предприсъединителната програма ИСПА. Кой и кога: Гръцката "Терна" вече завърши участъка Крумово – Първомай, и работи по Димитровград - Харманли. Италианската "Асталди" изпълнява отсечката Първомай – Димитровград. Харманли – Свиленград е възложена на консорциум между "Пътностроителна техника" и австрийската "Порр Техновал", а линията от Свиленград до турската граница – на чешката OHL ZS. Работата трябва да приключи до 30 юни. Защо: по обновената линия влаковете ще се движат с до 200 км/ч. Трасето е важно за международния превоз на товари, особено след пускането на тунела под Босфора. Не е рехабилитирана обаче линията от София до Пловдив.

EN

What: Reconstruction and electrification of the railway from Plovdiv to the border checkpoints with Turkey and Greece via Svilengrad.

How much: Approximately 751 million BGN (this amount is an estimate due to a renegotiation of the price and changes to part of the project).

The majority of the money is from the ISPA pre-accession program.

Who and when: The Greek company TERNA already completed the Krumovo-Parvomai section and is currently working on the DimitrovgradHarmanli section. The Italian company Astaldi is building the ParvomaiDimitrovgrad section. The Harmanli-Svilengrad section has been assigned to a consortium consisting of Patnostroitelna Tehnika and Porr Technoval (an Austrian company), while the section from Svilengrad to the Turkish border was awarded to OHL ZS (a Czech company). The renovations must be completed by June 30th.

Why: The trains will be able to travel on the renovated railway at speeds of up to 200 km/h. The route is important for the international transport of cargo, especially since the opening of the tunnel under the Bosphorus.

However, the railway from Sofia to Plovdiv has not been renovated.

МАГИСТРАЛА "МАРИЦА" MARITSA HIGHWAY Какво: магистрален път, който да свърже "Тракия" със Свиленград и граничните пунктове с Турция и Гърция. Колко: 306 млн. лева за двата оставащи участъка, осигурени по оперативна програма "Транспорт" и от националния бюджет. Кой и кога: Участъкът от Оризово до Димитровград се строи от италианската CMC di Ravenna и трябва да е готов през ноември 2013. Отсечката Димитровград – Харманли е възложена на сдружение между "Пътностроителна техника" и австрийската Porr Technobau. Пусковият срок е август 2013. Защо: "Марица" съвпада с Трансевропейската магистрала "Север - Юг", която трябва да свърже Европа с Близкия Изток и Азия. По този път минава основната част от търговския ни обмен с Турция.

Текст СТЕФАН САВОВ / By STEFAN SAVOV

0LOVDIV

#HIRPAN

EN

What: A motorway connecting the Trakia Highway with Svilengrad and the border checkpoints with Turkey and Greece.

How much: 306 million BGN for the two remaining sections are provided by the Operational Program “Transport” and the national budget.

Who and when: The section from Orizovo to Dimitrovgrad is being constructed by the Italian CMC di Ravenna and must be completed by November 2013. The section Dimitrovgrad – Harmanli is assigned to a consortium between Patnostroitelna Tehnika and the Austrian Porr Technobau. Its deadline is August 2013.

Why: Maritsa is part of the Trans-European North-South Motorway that will connect Europe with the Near East and Asia. The main part of the trade traffic between Bulgaria and Turkey is along this route.

May 2012

35

BUSINESS SUCCESS STORIES

През 2000 година пазарът оценяваше Sony на 120 млрд. долара, а сега - на едва 18 милиарда

May 2012

37

BUSINESS SUCCESS STORIES

Новият и старият шеф: Казуо Хирай замени на върха в Sony Хауърд Стрингър / The new and the old CEO: Kazuo Hirai replaced Howard Stringer on the top in Sony

overseas and build a plant in the US. During the 1960s, 1970s, and 1980s it helped transform the meaning of Made in Japan from a joke to a symbol of best quality.

THE LORDS OF THE NEW. On May 7, 2012 Sony is going to celebrate the 66th anniversary of its founding. Even when choosing the name of the company, its founders Akio Morita and Masaru Ibuka showed that they were not going to follow existing traditions and norms – Sony’s name is a combination of the Latin word sonus (meaning sound) and the English jargon sonny, which in the early 1950s meant a smart and impressive young man. Back then it was extremely unusual for a Japanese company to write its name in Latin letters, which is why their decision was not easily accepted. Later, Sony became known for its persistent desire to create its own standards for new technologies rather than adopting those of other producers.

Contrary to the common assumption, it was not Sony that produced the world’s first port-

able transistor, but an American company that did but failed to sell its product. However, the Japanese were the first to succeed with their radio thanks to Morita’s firm determination. While staying at cheap hotels and eating sandwiches, he went through New York and did his best to convince local stores of the potential of these devices. He got an order for 100,000 units from an American watch company that only required that the devices be sold under its own brand.

Even though the value of the order exceeded Sony’s price at the time, Morita turned down the offer because he dreamed of making Sony an international brand. Later he said this was the best decision he ever made in his career. The company developed ever smaller models, until in 1957 it launched a “real” pocket-size radio (in fact, Sony’s sales force sold it dressed in clothes with deliberately larger pockets).

THEN CAME THE TV REVOLUTION. In 1968, Sony created the Trinitron color TV system that let devices become smaller and cheaper.

Sony на практика въвежда видеомагнетофона и прави зрителите независими от телевизионните програми. По-късно системата Beta губи надпреварата с VHS, разработена от JVC.

1975

Sony practically introduced the videotape recorder, making TV viewers independent of TV broadcasters.

Later, the Beta system lost the battle against VHS, which was developed by JVC.

When Sony opened its first showroom in New York in 1962, it barely had enough products to exhibit in it. Nevertheless, Akio Morita put a large Japanese flag above the entrance – the first ever in the city after the attack on Pearl Harbor. That is how people started talking about the company. Later, Time magazine selected Akio Morita as one of the twenty “most influential business geniuses” of the 20th century.

In 1979 nobody at Sony believed the market would buy a non-recording cassette tape player.

As to the headphones, in Japan they were seen as a sign of hearing problems and therefore of weakness. Morita insisted that Sony would introduce a new culture in this respect – and this is how the Walkman came to be.

As a matter of fact, their drive for innovation did not always result in success – it sometimes even threatened the survival of the company.

Because of Ibuka’s persistent attempts to create the perfect color TV set, the company almost went bust in the 1960s. It was only due to the fact that a reasonable engineer intervened

Sony представя Walkman – първия преносим музикален плейър. За 30 години са продадени над 200 милиона бройки, благодарение на това устройство касетите пращат в историята грамофонните плочи.

1979

1982 Sony introduced the Walkman – the first portable music player. It sold over 200 million units over 30 years, and thanks to this device cassettes forever replaced vinyls.

Представен е първият компакт диск. Разработен е по идея на легендарния президент на Sony Норио Ога. Бивш оперен певец, Ога настоял да се създаде носител, който да побере Деветата симфония на Бетовен във високо качество. Две години по-късно на пазара е и първият CD плейър.

The first CD was introduced.

It was inspired by Sony’s legendary president Norio Ohga. A former opera singer, Ohga insisted that the company create device able to record Beethoven’s Ninth Symphony in high quality. Two years later, the first CD player also stepped onto the market.

May 2012

39

BUSINESS SUCCESS STORIES

partly inspired by the achievements of another foreigner in Japan – Carlos Ghosn, who saved Nissan from bankruptcy not long after taking the top manager’s post there.

Stringer did not manage to repeat Ghosn's success – maybe because he had to cope with both corporate conflicts and his own bad luck.

The industry was hit hard by the global recession in 2008 and, as Sony was just starting to recover, the problematic 2011 arrived. The March 11 earthquake and tsunami temporarily closed ten of the company's plants and thus interrupted its deliveries. A month later, hackers broke into the PlayStation Network system, which then remained closed for two months. Meanwhile, the personal data of millions of Sony clients were put at risk. The disastrous floods in Thailand followed, breaking the production process once again.

силно ударена от глобалната рецесия през 2008 и тъкмо когато Sony бе започнала да се изправя на крака, дойде проблемната 2011 година. Земетресението и цунамито на 11 март затвориха временно 10 завода на компанията, което прекъсна доставките й. Месец по-късно хакери пробиха мрежата на PlayStation Network и тя остана затворена в продължение на два месеца, а личните данни на милиони клиенти на компанията бяха изложени на опасност. Последваха катастрофалните наводнения в Тайланд, които отново разстроиха производствения процес. КАКТО ПИСА СПИСАНИЕ TIME, след събитията през 2011 Sony приличаше на семейство, чиято къща е ограбена, докато оплаква загубата на близки хора. Към проблемите се прибави и историческият скок в цената на йената, който усложни износа на японските производители. Разбира се, Стрингър носи вина за част от проблемите - Sony например изчака цяла седмица, преди да каже на клиентите си, че информацията за кредитните им карти може би е открадната. Но американецът имаше и безспорни стратегически успехи. През 2008 форматът на Sony Blu-Ray спечели битката за бъдещето на DVD срещу HD DVD на Toshiba. Развитието на развлекателната мрежа на Sony, която обединява игри, музика и видео, показа, че усилията му да подобри сътрудничеството и развитието на софтуера дават резултат. Новата преносима конзола за игри PlayStation Vita бе посрещната добре, макар и не чак с трескав ентусиазъм. Всъщност точно това е основният проблем на Sony – макар продуктите й да се харесват и да запазват репутацията си на изключително качествени, никой от тях не постигна летящия старт на iPhone, iPad или iPod. Според някои анализатори обяснението е, че докато Apple се концентрира върху няколко устройства, Sony жонглира с цели линии от продукти. Но точно това Казуо Хирай е твърдо решен да промени.

Основателят на Sony Акио Морита Sony founder Akio Morita

at the last minute that the Trinitron technology was created. In the 1970s Sony would have saved millions if it had not insisted on selling the Betamax video format in competition with the much more popular VHS. Here we should also mention the acquisition of the cinema giant Columbia Pictures Entertainment in 1989, which many have described as a disastrous deal.

BILLION-DOLLAR MISTAKE. One of the most humiliating periods in Sony’s history came in the last decade when the company lost its leading position in the portable players market because of its long opposition to the MP3 format (a mistake that Apple cleverly capitalized on with its iPod). Sony had fantastic market positions as a creator of players, computers and mobile phones on the one hand, and music and video content on the other. But instead of collaborating, the managers of the corporate divisions competed against each other, each one trying to remain independent.

Howard Stringer’s appointment was meant to change that. He was welcomed with great hope,

Обединение от компании, начело със Sony, пуска на пазара новата технология Blu-ray, предвидена да замени стандартния DVD формат.

Sony, съвмество с Philips, Toshiba и Panasonic, разработва първото DVD в света.

Sony, in cooperation with Philips, Toshiba and Panasonic, developed the world’s first DVD.

1995

AS TIME MAGAZINE PUT IT, in the aftermath of the 2011 events Sony looked like a family whose house had been robbed while mourning the loss of their relatives. Then came the yen’s historical price increase, which complicated the export of Japanese products. Of course, Stringer himself was responsible for part of the problems, too – for example, Sony waited a whole week before telling its clients that information about their credit cards may have been stolen. But the American had some clear strategic successes as well. In 2008, Sony’s Blu-Ray format won the battle for the future of the DVD against Toshiba’s HD DVD. The development of Sony’s entertainment network – uniting games, music and video – showed that his efforts to improve collaboration was having good results.

The new portable game console, PlayStation Vita, was well accepted, although without much enthusiasm.

In fact, this is Sony’s major problem – even though its products are liked and recognized for their high quality, none of them had the great starts of the iPhone, iPad or iPod. There are analysts who explain this with the fact that, while Apple focuses on a few devices, Sony distracts itself with whole product lines. But this is exactly what Kazuo Hirai is determined to change.

1998

Японците създават преносимия формат флаш памет Memory Stick, предназначен за дигитални фотоапарати и други преносими устройства.

A coalition of companies led by Sony launched the new Blu-Ray technology, which is expected to replace the standard DVD format.

2006

The Japanese created the portable flash Memory Stick, designed for digital cameras and other portable devices.

May 2012

41

BUSINESS IN THEORY

на брутните доходи на 3.2 милиарда жители на планетата. Такова число предизвиква съмнение в самата легитимност на пазара като институция. Привържениците на корпоративното либертарианство цитират Адам Смит като свой гуру, когато говорят за “невидимата ръка на пазара, която решава всички проблеми на цивилизацията”. Иронията е, че когато Смит записва тази легендарна максима в своя фундаментален труд “Богатството на народите” през 1776, той изрично уточнява, че по този начин изказва своето радикално неодобрение към бизнес монополите, действащи чрез протекциите на държавата. Когато говори за “невидимата ръка на пазара”, Адам Смит има предвид един идеален пазар, в който участници са единствено дребните и средните купувачи и продавачи. Пазарът има право само когато никой продавач или купувач не е толкова могъщ, че да е в състояние сам да оказва влияние върху цените. Това е много съществен елемент, който сега защитниците на пълната пазарна свобода предпочитат да премълчават. СМИТ ФАНАТИЧНО СЕ ОБЯВЯВА ПРОТИВ МОНОПОЛИТЕ, които определя като “властта на един продавач да поддържа за неопределено време цена, доста по-висока от реалната”. Той, разбира се, е бил наясно, че “търговската тайна” създава условия за монополно предимство и поради това противоречи на принципите на свободния пазар. И ако бе жив днес, вероятно би се хванал за главата от опитите на големите корпорации да наложат монополен контрол върху интелектуалната собственост чрез споразумения като ACTA. Самата идея една корпорация да притежава изключителни права върху животоспасяващи лекарства или технологии и поради това да бъде в състояние да трупа печалби от монополно наложени цени за неговите уши щеше да звучи като анатема за свободния пазар. Според привържениците на свободния пазар той е най-демократичната институция, защото бизнесът просперира, като отговаря адекватно на предпочитанията на потребителите. Но пазарът действа по малко по-различен принцип от демокрацията: един долар – един глас. В условия на икономическо неравенство свободният пазар на практика се управлява само от онези, които имат пари – което е антитеза на демокрацията. Картината се изкривява допълнително от способността на големите корпорации да манипулират културните символи и потребителското търсене чрез инструментите на рекламата и контрола върху медиите. ИГРАТА НА ПАРИТЕ. Компаниите от ин-

Софийската "Топлофикация" е класически пример за екстернализация на разходите декса Standard&Poors 500 дават работа на между 0.5% и 1% от населението на света, но те контролират 25% от световната икономическа продукция. Първите триста най-големи транснационални корпорации притежават една четвърт от всички производствени активи в света. Те играят доминираща роля в над половината от водещите сто световни икономики. Наскоро The Economist изчисли общите активи на 50-те най-големи търговски банки и финансови компании на 20 трилиона долара – 20 000 000 000 000! Пак по данни на The Economist, в някои сектори (като автомобили, самолетостроене, електроника, енергетика и стоманодобив) петте водещи корпорации контролират до 50% от световния пазар, което означава, че те се нареждат в категорията на монополизираните индустрии. При петрола, персоналните компютри и медиите най-големите пет световни компании контролират около 40 процента от глобалния пазар. Ето ви конкретен пример. Спортните обувки Nike се продават на цени средно между 70 и 150 долара и се произвеждат от над 70 000 работници в страни от Третия свят. В един от заводите в Индонезия например надницата на работниците е 4 долара. Производствените разходи на чифт маратонки там са 16.25 долара, от които цената на труда е само 2.43 долара. Продажната цена на този чифт е 80 долар. Чрез монополно наложената цена Nike може да си позволи да плати на Андре Агаси 140 милиона долара, за да рекламира продукцията й - което е шест пъти повече от заплатите на всички работници на компанията в Индонезия за една година! ТЕОРИЯТА НА ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА, противно на идеологията за пълната пазарна свобода, формулира няколко задължителни изисквания и условия, които позволяват тя да функционира ефективно. Едно от основните условия е конкурентната среда. Когато говорим за свободен пазар на зърнени храни, да речем, вероятно всички си представяме дребни производители на жито или на царевица, които продават своята реколта на мелничарите, за да осигуряват храната на хората и животните. Малко от нас допускат, че всъщност

тези цени се налагат от четири гигантски транснационални корпорации – Cargill, Conagra, ADM Milling и General Mills, които контролират 70% от производството на брашно и 60 процента от търговията със зърно. В енергетиката седемте свръхгиганти – Royal Dutch Shell, Exxon Mobil, BP, Petrobras, Sinopec Group, Лукойл и Chevron – контролират 60% от световните доставки. И когато някои от тези играчи с мрачна гримаса заяви, че е готов да работи дори без печалба, ръководен единствено от желанието да помогне на обществото в кризисен момент, това не предизвиква очакваното масово затрогване. Защото реалната картина на този пазар показва, че през последните години той е станал още по-монополизиран от големите корпорации. Конкуренцията между тях е сведена до санитарния минимум, а политическият им натиск върху съответните правителства за все повече отстъпки и облекчения става наистина неудържим. Можете ли да се сетите за случай, когато правителства или международни институции се се противопоставили на сливания и поглъщания межу основните пазарни играчи, за да гарантират равнопоставеността и честната конкуренция? Не, естествено. Когато съвсем наскоро най-големият търговец на суровини в света Glencore се сля със Xstrata, най-големия търговец и производител на въглища, мед, никел и цинк (от което се роди мастодонтът Glencore Xstrata International PLC, оценяван на 90 млрд. евро), експертите го коментираха така: сливането е продиктувано от факта, че за да се конкурираш на днешните пазари, е необходимо да ставаш все по-голям и по-могъщ! ДРУГО ФУНДАМЕНТАЛНО УСЛОВИЕ за ефективен пазар е всички производствени разходи да се поемат от производителя и да се включват в неговата продажна цена. Икономистите наричат това интернализация. Но ако част от разходите за производство на даден продукт се поемат от “трета страна”, която по никакъв начин не участва или не се облагодетелства от процеса, тогава икономистите говоря за “екстернализация на разходите” - и за изкривяване на цената. При “екстернализацията” се получава странна пазарна ситуация, при която печалбата се приватизира, а разходите се социализират, като се прехвърлят върху обществото. А самата компания винаги е на загуба. Класически пример са “Топлофикация” и доста други дружества от енергийния сектор в България. Когато продавачът извлича печалба от екстернализирани разходи, това е незаслужена, незаработена печалба – един от

May 2012

43

“THE IDEA THAT MARKETS ARE ALWAYS RIGHT was mad. Laissez-faire capitalism is finished,” stated French President Nicolas Sarkozy.

According to Adam Smith’s classic theory, markets are efficient when profits are greater than initial costs, when there are many participants, and when all relevant and necessary information is immediately known by all parties.

Let us take the most recent disturbing topic as an example – fuel prices. It is obvious that the final taboo in the petrol products industry has fallen. Prices have never varied so dramatically. According to an analysis by Der Spiegel, the oil industry is trying to implement a new pricing policy – systematic confusion. The constant rise and fall in prices leads consumers to despair because they feel vulnerable, insecure and exploited. And, failing to discern any logic in the forming of prices, consumers will ultimately be unable to determine whether prices have actually risen or fallen when they change once again.

What is the meaning of all these price games? And is it possible for politicians to get involved in order to moderate the passions of the market?

BETRAYING ADAM SMITH. One of the fundamental principles of democracy is that every individual has equal rights before the law, and that his vote in the political process has the same value as everyone else’s vote: one person – one vote. But is it possible for the market to be a just, democratic arbiter of our rights and individual advantages, as is postulated by economic liberals? Yes, it can, but only to a certain degree and only when the rights of ownership have been distributed relatively equally. Is it possible to speak of an impartial market in the face of 1,210 billionaires who have a combined net worth of 4.5 trillion dollars – an amount that is equal to the gross revenue of 3.2 billion inhabitants of the planet – at their disposal? That number raises suspicion about the very legitimacy of the market as an institution.

Adherents of corporate libertarianism refer to Adam Smith as their guru when they speak of the invisible hand of the market that solves all of humanity's problems. The irony is that when Adam Smith wrote this legendary maxim in his fundamental work, The Wealth of Nations, back in 1776, he explicitly clarified his position: he was expressing his radical disapproval of monopolies that operated with the protection of the state. When he spoke of the “invisible hand” of the market, Adam Smith had an ideal market in mind, where the participants are exclusively small and medium-sized buyers and sellers. The market is right only when none of the buyers or sellers is so powerful as to be able to exert independent influence on overall pricing. This is a very significant element, yet one about which defenders of full market freedom prefer to re-

44 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

The Twilight of The Corporate Deity In the modern world, controlled by cartels, faith in the omnipotence of the free market has been conclusively demolished

By VALERI TSENKOV / Photography SHUTTERSTOCK

main silent.

SMITH TOOK A FANATICAL STAND AGAINST MONOPOLIES, which he defined as the power of a seller to maintain a price above the natural price for an indefinite period of time.

He, of course, was aware that “trade secrets” create conditions that provide a monopolistic advantage and, therefore, contradict the principles of the free market. If he were alive today, he would probably be stricken with revulsion at the attempts of big corporations to impose monopolistic control over intellectual ownership through agreements such as ACTA. The

very idea of one corporation owning exclusive rights to lifesaving medicines or technologies, and thus accumulating profits because of their monopolistic prices, would be anathema to the free market.

According to its proponents, the free market is the most democratic of all institution because business prospers by adequately meeting the preferences of the consumers. However, markets operate on a slightly different principle than democracy; namely, one dollar – one vote. Under conditions of economic inequality, the free market is, practically speaking, governed solely by those who have money – this is the antithesis

ВЪЗЛАГАМЕ ГОЛЕМИ НАДЕЖДИ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАЗАР Георги Бисерински, изпълнителен директор на управляващо дружество „Селект Асет Мениджмънт“ ЕАД

От кога съществува „Селект Асет Мениджмънт“? Управляващото дружество е наследник на „КД Инвестмънтс“, създадено през 2003 г. от словенската „КД Груп“. Дружеството се преименува през миналата година, след като „Сила холдинг“ придоби 100% от капитала му. В кои пазари инвестират вашите фондове? Към настоящия етап управляваме три колективни инвестиционни схеми - инвестиционното дружество „КД Пеликан“ АД и договорните фондове „КД Облигации България“ и „КД Акции България“. Освен по рисковите си характеристики, трите фонда се различават и по географски обхват. „КД Пеликан“ инвестира преимуществено на българския капиталов пазар и, в по-малка степен, в американски компании. Инвестиционното дружество е от балансиран тип и с цел диверсификация на портфейла му включихме повече български компании. Основно в България са инвестирани и средствата на „КД Облигации България“, като малка част от портфейла са вложени в ETF - борсово търгувани фондове - емитирани на чужди пазари. Найдинамично се управлява високорисковият „КД Акции България“, който е първият български договорен фонд, създаден за инвестиране на регионалните пазари. В момента най-голям дял от портфейла е вложен в руски компании, на второ място е българският капиталов пазар, следван от Полша, Чехия и в по-малка степен Казахстан, Турция, Сърбия и Унгария. Кои пазари имат най-голям потенциал за растеж според вас? През последните четири-пет месеца развитите пазари, в това число американският и западноевропейският, се представиха много силно - 20-30% ръст спрямо ноември 2011, когато кризата с гръцкия дълг бе в своя пик. От края на март акциите на тези пазари поевтиняха, като за повечето анализатори това е корекция, а не повторен спад. Разрешаването – поне временно - на гръцката криза, и „изсипването“ на евтини пари подкрепиха тези пазари, като част от оптимизма се почувства и в нашия регион. Но рисковете пред

Европа не са отминали, затова и бизнесът все още е предпазлив. Тоест от уравнението за излизане от криза засега имаме високата ликвидност, но липсват останалите компоненти - като активността и желанието на бизнеса да тегли кредити, стабилния трудов пазар и т. н. В САЩ трудовият пазар постоянно отбелязва подобрение в последната година, но в Европа картината е много контрастна. Водещата икономика Германия отбелязва рекордно ниска безработица, за разлика от Испания, която е на другия полюс. Освен с влошения трудов пазар, Испания попада под прожекторите и с високия си бюджетен дефицит, надхвърлящ вече заложеното. С други думи, сянката на дълговата криза в Европа продължава да тежи над развитите пазари, които първи биха реагирали позитивно. Следващите пазари, които биха се развили положително, са именно развиващите се и специално тези от нашия регион. Регионалните пазари имат своите слабости - ниска ликвидност, висока акционерна концентрация, непрозрачност - но в крайна сметка според нас тези пазари имат по-голям потенциал за дългосрочно поскъпване.

Кога инвеститорите ще обърнат поглед към България? Погледите вече са обърнати към България, особено ако се съди по мартенската класация на Bloomberg Markets, според която България е на трето място сред малките пазари с най-голям потенциал за печалба в дългосрочен период. Ако трябва да сме реалисти, в момента България не стои на „картата“ на чуждите инвеститори и показателен за това е фактът, че местният пазар не реагира по абсолютно никакъв начин през последните месеци. Интерес към него може да се очаква едва след като възможностите за печалби на развитите и ликвидни пазари се изчерпат и апетитът на инвеститорите се насочи към по-малките и неликвидни пазари. Според мен този процес ще бъде като част от експанзия в региона, а не само в България. Не бива да забравяме също за една особеност за Българска фондова борса, която може да съживи търговията - а именно бъдещата й приватизация. За момента още няма яснота кога ще се осъществи тя и кой ще е купувачът. Но когато се случи, местният пазар ще стане по-видим за чуждите инвеститори и това ще повиши ликвидността и всичко, свързано с нея. Лично аз възлагам големи надежди на местния пазар, ако борсата попадне в правилни ръце. Как отговорихте на кризата - много средства бяха оттеглени от взаимните фондове? Индустрията на договорните фондове в България преживя истински шок, свързан с масово и бързо инвестиране на пари през 2007 и още по-бързо изтегляне на тези средства от фондовете. Това, което направихме през годините на масовите тегления, бе да поддържаме по-големи наличности на пари и средства по депозити в портфейла на фондовете. Мисля, че това помогна фондовете да се представят по-добре от борсовия индекс SOFIX, например. Следващата ни стъпка бе да анализираме по-обстойно компаниите, в които инвестираме, тъй като кризата постави на изпитание и перспективни бизнеси. Като цяло увеличихме диверсификацията на портфейла на фондовете, като за регионалния „КД Акции България“ включихме нови държави в портфейла му. По отношение на местния пазар, като се има предвид малките възможности, нашият отговор на кризата бе свързан с увеличаване на секторите, в които да инвестираме.

May 2012

47

ANALYSIS POLITICS

АНТАСТИЧНИ Ф ПЪТЕШЕСТВИЯ

72 |

FANTASTIC JOURNEYS

52 |

КРАЯТ НА ЛИТЕРАТУРАТА THE END OF LITERATURE

66 |

ТРАФИКАНТИ НА ДУМИ WORD TRAFFICKERS May 2012

49

ро пък със стихотворението „Това, което трябва да се каже” обвини Израел, че заплашва световния мир, защото се готви да удари Иран.

Текст БОЙКО ВАСИЛЕВ / Фотография SHUTTERSTOCK

БАРАБАНЧИЦИ И ШАМПИОНИ В днешния свят писателите са принудени да говорят за всичко друго, но не и за книгите си

В

инаги съм се питал дали го прави нарочно. Но е факт: германският писател-нобелист Гюнтер Грас сякаш привлича скандалите. Той дълго време беше острието на Социалдемократическата партия и воюваше с нейните противници – от Аденауер до Хелмут Кол. Протестира против разделе-

54 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

нието на Германия, после не хареса и обединението. В „Рачешката” отвори темата за торпилирането на пълния с бежанци германски кораб „Бисмарк” от съветска подводница в края на Втората световна; не пропусна и носталгията по ГДР. В автобиографичната „Да люспиш лука” призна, че на 17 години е влязъл във Вафен СС. Наско-

ПОЧИТАТЕЛИТЕ НА 84-ГОДИШНИЯ ГРАС останаха без дъх. Да си бил десетилетия знаме на левицата; да си изобличавал яростно всеки намек за фашизъм; да си бил моралният авторитет на нацията - и едва през 2006 да признаеш (след като цял живот си крил), че като млад си искал да бъдеш подводничар, но си стигнал до СС „Фрунсдсберг”: каква по-голяма бомба от това? Но не! Нобелистът надхвърли себе си, удряйки по най-голямото следвоенно германско табу – отношенията с Израел. Нахвърлиха му се стари критици и доскорошни приятели; Израел го обяви за персона нон грата; в Германия доста хора се възмутиха. Но отново, както преди 6 години, целият свят заговори за Гюнтер Грас. Авторът на „Тенекиения барабан” рискува най-голямото проклятие за един писател - да стане по-известен от книгите си. Но чакайте, дали това все още е проклятие? Ами ако кажа, че единственият шанс

ANALYSIS IN FOCUS

Текст АНТОН СТАЙКОВ / Фотография СВОБОДА ЦЕКОВА

Намерени в превода Четирима от водещите български преводачи на художествена литература за проблемите и чара на "най-неблагодарната професия"

Преводът е изкуството да се проваляш, отсича Умберто Еко. Според Пастернак превеждането на литература е най-неблагодарното занятие – "нещо като да прерисуваш картини". Робърт Фрост казва, че "поезията е онова, което се губи при превода". Както и да го погледнем, преводач е злополучна професия. За да си добър, трябва да отговаряш на твърде високи изисквания: да знаеш до съвършенство поне два езика, да имаш несъмнен литературен талант, богата обща култура... А най-големият успех, който можеш да постигнеш, е работата ти да е толкова добра, че да остане напълно незабелязана. Защото когато преводът е качествен, ние забелязваме творбата. Когато забележим превода, значи нещо безвъзвратно се е объркало. Тогава защо тези хора се подлагат доброволно на тежък и неблагодарен труд? Отговорът е прост: защото без тях литературата никога не би станала глобално явление. С четирима от най-добрите съвременни български преводачи разговаряме за проблемите, чара и промените в работата им в епохата на информационната революция.

Found in Translation Translation is the art of failure, quipped Umberto Eco. According to Pasternak, translating fiction is the most unrewarding occupation – “very much like copying paintings.” Robert Frost said that “poetry is what gets lost in translation.”

However you might look at it, being a translator is an unlucky profession. For one to be good, he or she has to meet very high requirements: to have perfect command of at least two languages, to manifest literary talent and to be a very knowledgeable person. Yet, the greatest success one can attain is for his or her work to be so good as to remain totally unnoticed because, when we read a quality translation, we only take note of the literary work. If we can sense the translation, it means something has gone irreparably wrong.

Why then do these people voluntarily submit themselves to such burdensome and unrewarding labor? The answer is simple – without them literature would never have become a global phenomenon. We spoke with four of Bulgaria’s best contemporary translators about the difficulties, the charm and the changes related to their profession in an age of the information revolution.

May 2012

59

62 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

Nadezhda Radulova: Надежда Радулова:

ПРЕВОДЪТ НЕ БИВА ДА Е КАТО ИЗМИТ ПРОЗОРЕЦ Надежда Радулова е от младото поколение български автори. Пише поезия, редактира и превежда от английски. Вече е позната с преводите си на Филип Рот (Човешкото петно), Дж. М. Кутси (Живот и страдания на Майкъл К), Джийн Рис (Безкрайното Саргасово море), Джаки Кей (Тромпет). Смята, че колкото по-слаб е един текст, толкова по-труден е за превод. Затова добрата литература е предизвикателство, но и дар за преводача. Има ли „престъпления” в превода? Къде са границите на преводача във верността му към оригиналния текст? Преводачът не е съавтор. По-скоро е актьор или музикант, който интерпретира, изиграва текста, но без да го напуска. Теориите на превода невинаги работят, когато се изправиш сам срещу нещо, написано от друг човек на друг език, в друго езиково съзнание. Не искам преводите ми да са като излъскан прозорец - често срещана метафора за успешния превод - който подвежда, че превод всъщност няма, че езикът на оригинала и езикът-цел са едно. По прозореца трябва да останат отпечатъците на чуждото, дори на непреводимото. За кого мислиш повече, когато превеждаш – за автора или за читателя? За автора. Но според мен да мислиш за автора е най-добрият начин да мислиш за

читателя. Добрият превод не трябва да подценява читателите, като им помага, "адаптирайки" чуждото. Добрият превод трябва да провокира. Кой литературен период ти е близък? Какво би избрала като следващ проект? Англо-американският модернизъм, както и доста неща от британската литература от 70-те години до края на ХХ век. И, разбира се, бих превеждала повече поезия. По разбираеми пазарни причини обаче това е по-скоро личен проект. Ограничава ли нещо заниманията ти с литературен превод? Да – изчезващата връзка с редактора, изгубената функция на редактора… Защото един преведен текст има нужда от страничен поглед. Сложните отношения, борбата между преводач и автор, кризите на това особено партньорство се управляват от редактора. Добрият редактор е нещо като брачен посредник. Промени ли се преводаческата работа в последното десетилетие? Появата на интернет бе ключова… Аз съм от разглезеното – бих казала лениво – поколение на мигновените справки. Но пък харесвам да чета стари преводи – правени без патериците на новите технологии. Често в тях има повече живот.

A TRANSLATION SHOULD NOT RESEMBLE A WASHED WINDOW Nadezhda Radulova is part of the young generation of Bulgarian authors. She writes poetry, edits and translates from English. She is already known for her translations of Philip Roth (The Human Stain), J. M. Coetzee (Life and Times of Michael K), Jean Rhys (Wide Sargasso Sea), and Jackie Kay (Trumpet). She thinks that the weaker a text is, the harder it is to translate. Therefore, good literature is both a challenge and a gift for the translator.

Are there “crimes” in translation? Where are the limits in terms of a translator's fidelity toward the original text?

The translator is not a co-author. He or she more closely resembles an actor or musician who interprets or acts-out the text without going beyond its boundaries. Theories on translation are not always useful when one is face to face with something that was written by somebody else in a foreign language with a different linguistic consciousness. I do not want my translations to resemble a washed window – a metaphor used quite often for a successful translation, but which is misleading, as if there was no translation at all, that the original language and the target language are the same. Some fingerprints must be left on the window from that which is foreign as well as that which is untranslatable.

Whom do you think about more while working on a translation – the author or the reader?

About the author, but I believe that thinking about the author is the best way to think about the reader.

A good translation should not misjudge the readers by “adapting” the foreign text in order to help them. A good translation needs to be provocative.

Which literary period do you feel the most affinity for? What would you choose for your next project if it was your choice?

Anglo-American Modernism, as well as many pieces of British literature from the 1970s until the end of the twentieth century. I would definitely translate more poetry. For reasons that are easy to understand, however, the latter would more likely be a personal project.

Is there anything that reduces the time you spend translating literature?

Yes, the vanishing connection with the editor, the lost function of the editor… because a text that has been translated needs to be reviewed by a third party. The complex relationship, the battle between the translator and the author, the crises in this special partnership; these are all managed by the editor. A good editor is like a matchmaker.

Has the work of the translator changed during the last decade?

The appearance of the internet has been critical… I am from the spoiled (and I would say lazy) generation of instant references. But I like to read old translations made without the crutches of new technologies. They often have more life in them.

64 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

ANALYSIS IN FOCUS

E

ven a cursory glance at bookshop shelves will tell you that translated book titles outnumber Bulgarian titles by far. The books of some foreign authors fill an entire row. But is this only a one-way process?

Is Bulgarian literature translated in other countries, or does it stay here, confined by narrow territorial borders?

PROBABLY A LOT OF BULGARIAN WRITERS, especially the younger ones, will tell you that no, they are not being translated. They will tell you so with the dramatic pathos appropriate to an artist who is not understood. But the truth is that translation of Bulgarian literature has increased over the last 20 years. And even if we cannot boast of a Nobel Prize winner (in contrast to all our Balkan neighbors), slowly but surely Bulgarian writers are nevertheless become well-known globally.

According to a 2011 in-depth study of Next Page Foundation, which covered translations of poetry, prose and drama into 39 languages and in 40 countries in the period 1989-2010, the dominant genre in Bulgarian literary ‘export’ is prose, and the top three most translated Bulgarian authors are Alek Popov, Georgi Gospodinov and Yordan Radichkov. Most translations are into French, especially in recent years, followed

by Russian and German, the latter being traditionally strong for Bulgarian authors. English – this universal language of literature, however, somehow remains closed to translations. One of the reasons is probably that Bulgaria lacks authors of the standing of Milan Kundera, Ismail Kadare or Ivo Andric. On the other hand, with the exception of the extremely distinctive Yordan Radichkov, Bulgaria's other two most translated authors are contemporary and modern, and specifically Bulgarian characteristics are difficult to see in their works. Their plots and characters can be understood anywhere in the world.

Мирослав Пенков / Miroslav Penkov

Word Traffickers How two young Bulgarian writers made it in the US and what this tells us about our new literature

By KATYA ATANASSOVA / Photography NELI TOMOVA, ARCHIVES

THE SECOND BREAKTHROUGH of a Bulgarian novel in the US, after that of Georgi Gospodinov, was made with Thrown into Nature by Milen Ruskov, who won the Vick Prize in 2009. It was published by Open Letter Books and translated by Angela Rodel (an extremely active and serious translator of poetry, prose and drama – Georgi Gospodinov, Georgi Tenev, Maria Kalinova, Kamelia Spasova, etc.).

The novel is set in 16th century Seville, a very important city at the time, and the big gateway to the Indies. The main characters are a doctor and his assistant who are bringing tobacco to Europe, believing it to be a cure.

The attraction of Ruskov’s prose (he has published a total three novels, this being his second one) lies in the culture and his good knowledge of history, philosophy and writing during the respective period. His narrative is captivating, drawing a wide readership, but

May 2012

69

Джон Толкин създаде жанра фентъзи, като превърна вълшебната приказка в модерна литература. Защо историите за измислени светове стават все попопулярни?

ФАНТАСТИЧНИ ПЪТЕШЕСТВИЯ Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ / Фотография SHUTTERSTOCK, АРХИВ

72 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

ANALYSIS IN FOCUS

"ВЛАСТЕЛИНЪТ НА ПРЪСТЕНИТЕ " е третата найпродавана книга в историята, след "Приказка за два града" на Дикенс и "Малкият принц" на Екзюпери THE LORD OF THE RINGS is the third most sold book in history, after Charles Dickens’s A Tale of Two Cities and Antoine de SaintExupéry’s The Little Prince

"В ЕДНА ДУПКА В ЗЕМЯТА ЖИВЕЕШЕ ЕДИН ХОБИТ" едва ли е най-разтърсващото начално изречение в английската литература. И все пак то постави началото не само на творчеството на най-четения автор за последния век, а и на един нов, изненадващо жизнен жанр в литературата. С тези осем думи започва "Хобитът" писателският дебют на Джон Р.Р. Толкин и първият класически представител на фентъзи-литературата. "Хобитът" и неговото продължение - "Властелинът на пръстените" - са не само най-популярните книги на ХХ век, но и основата за хиляди други творби със същата стилистика. Някои от тях са просто бездарни имитации, други по-умели надграждания на създаденото от Толкин; но всички те, с едва шепа изключения, са тясно свързани и вдъхновени от света, сътворен от този пословично скучен оксфордски професор по староанглийска литература (Кингсли Еймис, който е бил негов студент, си спомня, че професор Толкин говорел несвързано и на моменти съвсем неразбираемо, и прекарвал по-голямата част от лекциите си в писане и триене на старинни думи по дъската, с гръб към аудиторията). Разбира се, Толкин не е изобретил нещо революционно ново. Вълшебните и епичните приказки са сред най-старите жанрове в литературата. Но проблемът е, че в наши дни творби като "Одисея", "Беоулф" или "Смъртта на Артур" не се четат - те само се изучават. Като вкара в епоса човечен елемент и чувство за хумор, Толкин го превърна в актуална, четивна литература. И го върна от прашните библиотеки в книжарниците, и то в завидно големи тиражи. Самият "Властелин на пръстените" е в тройката на най-продаваните книги за всички времена. А последователите на Толкин (Тери Брукс, Робърт Джордан, Робърт Хайнлайн, Джордж Мартин, Робин Хоб) изведоха фентъзито до абсолютния хегемон в класацията на бестселърите на The New York Times. КАКВА Е ТАЙНАТА? КАКВО ОТЛИЧАВА "Властелинът на пръстените" от толкова други опити за осъвременяване на приказката - до един неуспешни? Според обяснението на литературния критик Адам Гопник това, което прави Толкин, е да уреди "брак по сметка" между скандинавските

героични еди и "Шумът на върбите" - веселата, топла детска приказка на Кенет Греъм. Обичайната епическа литература има само един план - панорамен. Толкин въвежда в нея и близкия, човешкия план. В много отношения, отбелязва Гопник, прозата на Толкин изобщо не е съвременна - в нея напълно липсват толкова модерните раздвоения и вътрешни конфликти. Героите са съвсем едностранни - добрите са много добри, злите са наистина зли. "Онова, което замества психологията при Толкин и последователите му, и помага на сюжетите им да не изглеждат далечни и изкуствени, е онова, което предшества психологията и в епическата литература: едно всепоглъщащо чувство за история и, заедно с него, чувство за загуба", пише Гопник. При Толкин копнежът по безвъзвратно отминалото величие е постоянен - от носталгията по загиналите вълшебни дървета в "Силмарилион", през падението на Нуменор (неговата трактовка на Атлантида), та до отплаващите завинаги елфи във "Властелинът на пръстените". МАГИЯТА НА ТОЛКИН ИМА И ДРУГ АСПЕКТ, за който Гопник не споменава - степента на завършеност на неговия фантастичен свят. Това е свят не само със своя прецизна география и богата история, но и свят със свои раси, свои езици, дори свои азбуки. Елфическият синдарин, измислен от Толкин, е до такава степен пълноценен език, че хиляди хора по света го учат за удоволствие, а едно американско издателство дори отпечата синдаро-английски речник (Урсула Ле Гуин, друг титан в жанра, казваше, че езикът е най-важният елемент във фентъзи, защото създава усещане за място). Според някои критици увлечението по фентъзи е чист ескейпизъм, средство за бягство от реалността. М. Джон Харисън обяснява успеха му със стремежа на читателите да живеят "в удължено детство", изграждайки стени срещу плашещия ги свят на възрастните. Според други обаче изобщо не става дума за ескейпизъм. Величествените приказки се харесват на всякакви читатели както на затворени в себе си, непораснали деца, така и на активни и преуспели в реалния свят хора. Просто романите на Толкин и компания стимулират фантазията

May 2012

73

TRAVEL ADVENTURE

ГРАДИНИТЕ НА ПАРИЖ

84 |

THE GARDENS OF PARIS

92 |

МОЯТ ДИВАН Е И ТВОЙ MY COUCH IS YOUR COUCH

96 |

НЕОЧАКВАНИЯТ ЧАР НА ТРЯВНА TRYAVNA: PURPOSELY BEAUTIFUL May 2012

79

ГОДИШНИНА Фотография XINHUA/БТА

КЪДЕТО ВОДЯТ ВСИЧКИ ПЪТИЩА Актьори, преоблечени като древноримски войници, участват в парада по случай годишнината от основаването на Рим. Според легендата това е станало на 22 април 753 година пр. Христа.

80 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

ACTORS DRESSED AS ancient Romans participate in a parade to mark the anniversary of the legendary foundation of the city of Rome in 753 B.C., near the Colosseum.

May 2012

81

TRAVEL DESTINATION

ГРАДИНИТЕ НА

ПАРИЖ Има една проста тайна как да усетите истинското очарование на Града на светлината: никога не правете това, което правят туристите Текс КАЛИН АНГЕЛОВ / Фотография НА АВТОРА, SHUTTERSTOCK

May 2012

85

The Gardens of Paris There is one simple secret about how to experience the real charm of the City of Light: never do what the tourists are doing

By KALIN ANGELOV / Photography AUTHOR, SHUTTERSTOCK

The more cynical Parisians call it “The Highway of Fools.” This is the beaten path that nine-tenths of all organized tours follow: the Eiffel Tower, the Louvre, the Notre Dame Cathedral, Musee d’Orsay, Champs-Elysees, Arc de Triomphe and finally – the Sacre Coeur Basilica.

If you choose to trust the tourist guides or the omnipresent double-decker buses, you will simply join the flock of people who are holding cameras in their hands and are obediently following the route, marking off on a map every attraction they see. Passing along on the road will give you as much of an idea and experience of the Paris spirit as buying a piece of bubble-gum with picture of a car will tell you what it feels like to drive a Ferrari.

88 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

OF COURSE, THERE IS NO WAY you can avoid these architectural celebrities and the taking of must-do pictures in front of them. But you would do well to have a few of their distinctives in mind.

The Eiffel Tower, for example, is no doubt an elegant symbol, but climbing to the top means waiting in a much too long line just for the sake of drinking a cup of coffee at five times its normal price. (If you want to see Paris from above, you’d do better from the so called Tour Montparnasse - the 210 m black skyscraper that dominate the landscape above Paris. The view from there has one great advantage – you don’t see the skyscraper itself.)

The Notre Dame Cathedral is breath-takingly beauti-

TRAVEL DESTINATION

currently meets. During weekends the lanes are speckled with actors and puppet-players. As in most of the big parks in Paris, traditional benches have been replaced by movable steel chairs that you can easily adjust to make yourself comfortable – you can even put two of them together and lounge with your book in hand.

THE SWISS VALEY (Jardin de la Vallеe Suisse) is one of the less known parks in Paris – and that is why it’s so charming. The garden created by Jean-Charles Alphand in the late 19th century is a mere illusion – the Alpine “rocks” are actually made of a special cement, as is the allegedly wooden bridge. However, the illusion is created with skill and as a result you have 17 dka of wilderness in the very heart of Paris, a few steps from Champs-Elysees.

In spring this place is really fabulous with its blooming lilacs, and lemon and orange trees.

the modernistic creations of Roy Liechtenstein, and in the Orangerie situated in the western end of the park, near the Seine, you can see the remarkable Water Lillies series

by Claude Monet.

THE BOTANICAL GARDEN (Le Jardin des Plantes) is actually a part of the French Natural History Museum – 280 dka with thousands of exotic plants from all over the world, crowned by a romantic labyrinth. The garden was created in 1635 by the private doctor of Louis XIII who planted healing grasses here. Following the 1789 revolution, the park was opened for visitors. The place is wonderful for children because it includes several interesting museums and the oldest zoo in the world.

LE BOIS DE VINCENNES is one of the two “lungs” of Paris – a huge park situated in the eastern part of the city, almost a mirror reflection of the western Bois de Boulogne. Located on almost 10,000 dka, this English-style park is four times bigger than London's Hyde Park, and ten times larger than Sofia's Borisova Gradina. Its endless lawns and idyllic lakes are the perfect place for a picnic.

You can float on a boat, rent a bike, see the local zoo or listen to an open-air jazz concert. Just don’t forget the bottle of wine – you are in Paris after all, aren’t you?

Le Bois de Vincennes is four times bigger than London's Hyde Park

THE TUILERIES GARDEN (Le Jardin des Tuileries) is the oldest garden in Paris, created by order of Catherine de Medici back in 1564; it is the most famous among tourists simply because it is located between two key sights – Concorde square and the Louvre.

The impressive collection of sculptures spreads from the masterpieces of August Rodin and Aristide Maillol to

May 2012

91

TRAVEL iDEAS

registered here: there are people living in Sofia and Varna, but also four people from Bregovo, three from Debelets, two from Shabla…

Of course, not everyone will be willing to welcome strangers into their homes - or to stay in the house of someone who may turn out a dangerous psychopath, someone who rarely bathes, or simply a person who is an unbearable blabber. But in case you are among those who see the purpose of traveling as meeting new people and finding friends, couch surfing is meant just for you.

98 000 are the registered CouchSurfing members in New York. Among the most popular cities are Paris (69,000), London (59,000), Istanbul (41,000) and Barcelona (27,000).

By KALIN ANGELOV / Photography SHUTTERSTOCK

My Couch is Your Couch Some say Couch Surfing is an opportunity to spend the night for free in Paris. Others claim it’s a real revolution in traveling

Paris is a well-known heaven for hotel-keepers – and a hell for the family budget. In return for those hundred euros you earned with much effort you can hope only to get a tiny one-star room; just imagine a fifth floor, no elevator, two spans of space around the bed, and a bathroom whose door never closes if you decide to step into it.

AND NOW IMAGINE A COZY FLAT situated on Champs-Elysees, with all the conveniences you could wish for, a full fridge and amiable hosts who are happy to help you with your sightseeing. Wondering what you are going to pay for all this? Absolutely nothing. You only have to get to know the latest revolution in traveling called couch surfing. The original term referred to the habit some guys in America had of living for years without paying rent by simply moving to a friend’s house and sleeping on his couch for a couple of weeks, then moving to another friend's house, and then to a third… More recently, couch surfing has become known as the practice of finding lodging for oneself for a few days with no payment, or providing lodging for someone else at your home in return for simply

communicating with him.

It may sound suspicious to you, but it is actually a global practice. And it is also well organized, thanks to CouchSurfing.org, which is a mix between a social network and a temporary lodging agency.

THE IDEA FLASHED ACROSS THE MIND of the American Casey Fenton in 1999 when he visited Iceland. In order to save money, he wrote an email to 1,500 Icelandic students asking for accommodations. In response, he got 50 invitations, and as soon as he went back to the States he immediately started to develop this idea. In late 2004, his website had 6,000 registered people and, by 2005, the total had grown to 45,000.

Today, its has more than 3.97 million members.

Of course, Americans are most numerous, followed by the French and the Germans. However, there are also people from Bangladesh, North Korea, and even a person registered as temporarily living in the Antarctic.

In countries neighboring Bulgaria, such as Romania and Turkey, the service has become extremely popular; but in Bulgaria – not that much.

Still, there are already more than 8,900 people

THE VERY CONCEPT OF THE WEBSITE – allowing you to give an assessment and write an opinion – protects you from making mistakes. In the course of a decade there has been only one reported problem – a Chinese woman was raped by the Moroccan host she was visiting in Leeds.

“We have more than 6 million positive experiences and fewer than 0.5% complaints,” Daniel Hoffer, founder of the company, assures.

In fact, the concept has became so popular that the famous Patricia Marx even dedicated an impressive article to it in the prestigious New Yorker magazine. “It’s like a blind date where the person brings his toothbrush,” one of the people who welcomed Marx said. The journalist herself was invited to host the most incredible kinds of people – including a traveling juggler, an enthusiastic nudist from Hawaii, a Tarot card fortune-teller, a physicist, a professional photographer who couldn’t stop hiccuping for five years, and finally a military leader from Afghanistan. Among the people who have registered on the website are also a number of famous names, such as the WikiLeaks founder, Julian Assange, and pop star Daniel Bedingfield.

IN ORDER TO GET INVOLVED in CouchSurfing, you only need to complete your profile – revealing a piece of personal information and much more about your views, your preferences (what kind of music, films, and books you like) and any other information that might help another person judge whether he would like you to live with him for a few days.

According to the couch surfing admirers, it’s definitely worth sacrificing a little of your independence. If you are the one hosting, you will have the chance to interact with interesting people and make your life more colorful. If you are the guest, you will live in the convenience of a real home rather than a hotel room. Secondly, you will have direct contact with well-intentioned local people who will advise you what to see, where to have lunch and whether it is worth buying that leather jacket from the market around the corner. And finally, you will save money, of course. And not a small amount if you are staying for a week in Paris. Because in couch surfing paying money is not just unwelcome – it is strictly forbidden. As one of the founders says, this is about exchanging stories, not money.

May 2012

95

100 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

TRAVEL

ПРИКЛЮЧЕНИЯ Фотография EPA/БТА

ШЕЙНИТЕ НА ДЯДО КОЛЕДА Състезания с еленски впрягове бяха част от тазгодишния фестивал Буран Дей, провеждан в Ненецкия автономен окръг, недалеч от северния руски град Архангелск.

PARTICIPANTS COMPETE in a raindeer race during the 'Buran-Dei' sports festival in Naryan-Mar, near Arkhangelsk in Northern Russia. The race is a traditional for the Nenets people in the region.

May 2012

101

LIFE STYLE

ФУТБОЛ В ЗЕМЯТА НА ВОДКАТА

107 |

FOOTBALL IN THE LAND OF VODKA

112 |

ВМЕСТО СПОМЕНИ REPLACING MEMORIES

116 |

СЕДМИЦА КАТО ЦЯЛА ГОДИНА A WEEK THAT SEEMS LIKE A YEAR May 2012

103

Събитията и нещата, за които ще се говори през май

КОНЦЕРТ

ИЗЛОЖБА

КЛАСИКА

HOOVERPHONIC // Трудно е да се определи каква точно е музиката на Hooverphonic – след създаването си през 1995 групата минаваше за трип-хоп, но постепенно обогати стила си със заемки от всякакви жанрове: рок, алтернатив, елекропоп. Комбинацията видимо е успешна, защото белгийското трио има доста челни места в класациите и съвместни проекти с групи като Massive Attack, Morcheeba и Apollo 440. В София ще дойдат с новата си вокалистка Ноеми Волфс.

MUS TEMPO // Изложбата представя колекцията „Съвременно изкуство“ на Софийската градска художествена галерия. Тази единствена по рода си сбирка включва над 300 експонати и проследява различните течения в българското изкуство от 80-те години до днес. Ще видите представители на няколко поколения: от доайените Недко Солаков, Лъчезар Бояджиев, Надежда Ляхова до най-младите - Викенти Комитски, Мина Минов, Бора Петкова.

ВИВА ВИВАЛДИ // Популярният цигулар Васко Василев подготвя поредица от концерти из страната. Този в София ще сложи началото и на ежегодния „Салон на изкуствата“ в НДК. Програмата включва Вивалди, Паганини и Тартини. Васко Василев е сред най-популярните български класически изпълнители. През 1994 той стана най-младият концертмайстор на оркестъра към Кралската опера - Лондон. Свирил е с Майкъл Джаксън, Мадона, Стинг и Пласидо Доминго.

11 май, Военен клуб, София

10-30 май, Галерия „Графит“, Варна

13 май, НДК, София EN

CONCERT

EXHIBITION

CLASSICS

HOOVERPHONIC // It is difficult to describe Hooverphonic's music; after its founding in 1995, the band’s music passed for trip-hop, but the band members gradually enriched their style by borrowing from genres such as rock, alternative and electropop. The mixture has obviously been successful for the Belgian trio, however, as the band occupies many high positions on the charts and has taken part in joint projects with bands such as Massive Attack, Morcheeba and Apollo 440. They will come to Sofia with their new singer, Noemie Wolfs.

MUS TEMPO // This exhibition presents the Contemporary Art Collection of the Sofia Art Gallery. This one-of-a-kind collection includes more than 300 exhibits and represents the different trends in Bulgarian art from the 1980s until the present. You will see art from several generations of artists, from the most senior, represented by Nedko Solakov, Latchezar Boyadzhiev and Nadezhda Lyahova, to the youngest artists, represented by Vikenti Komitski, Mina Minov and Bora Petkova.

VIVA VIVALDI // The famous violinist, Vasko Vasilev, has prepared a series of recitals throughout the country. The recital in Sofia will be the beginning of the annual Art Saloon at the National Palace of Culture. The program will feature Vivaldi, Paganini and Tartini.

Vasko Vasilev is among the most famous Bulgarian classical music performers. In 1994 he became the youngest orchestra concertmaster of the Royal Opera House in London. He has played with Michael Jackson, Madonna, Sting and Placido Domingo.

May 11, Central Military Club, Sofia

May 10-30, Graffit Gallery, Varna

May 13, National Palace of Culture, Sofia

104 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

106 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

LIFE SPORT

Текст ТЕОДОР ЦЕКОВ / Фотография БТА, SHUTTERSTOCK

Футболът влиза в полето на водката Какво трябва да знаете за домакините Украйна и Полша преди Евро 2012

За първи път Източна Европа приема континенталното първенство по футбол (8 юни – 1 юли). Домакините Полша и Украйна имат 542 км граница, драматични исторически отношения и обща страст към водката (на полски: wodka, на украински: горілка). КРЪСТОПЪТ НА БУРНОТО МИНАЛО и традиционната напитка е най-добрият град за живеене в Украйна – Лвов. Вековно полски (1349-1772, 1918–1939), той е в центъра на войната през 1918-1919 за контрол над Източна Галиция след разпада на Австро-Унгария. Тъкмо в Лвов през 1782 г. стартира промишлената дестилация на водка. Близо отвъд границата, в Ланцут,

пък е една от най-старите (1784) и досега водеща полска фабрика Polmos Lancut с музей за историята на производството. Както са оспорвали Лвовска област, двете страни не могат да поделят и заслугите за спиртната напитка. В Полша според някои източници водката е известна от VIII век като медицинска съставка. Зърненият алкохол става масово питие в началото на XV век, а от XVI датират марките Zubrowka и Starka, и започва износ към дузина държави в Европа. Украйна приема версията за средновековните полски алхимици, но претендира да е разпространила напитката в Русия чрез своите казаци през XV-XVI lвек. Сега водещата украинска марка е Nemiroff - втори

най-голям производител в света след класическата Smirnoff. Дербито свършва дотук. При бирата гарнитура №1 към футбола - Полша е доста напред. Трети най-голям производител в Европа (след Германия и Великобритания), трета по консумация (след Чехия и Германия), с реномирани марки като Tyskie, Warka, Zywiec, Okocim. Украинските Slavutych, Obolon, Lvivske, Rohan тепърва ще търсят по-широка популярност чрез Евро 2012. БИВШАТА СЪВЕТСКА РЕПУБЛИКА е двойно по-голяма от Полша (603 хиляди квадратни км срещу 312 хиляди), а почти равна по население (45.6 срещу 38.2 млн). Превъзходството на поляците идва най-вече в икономиката - в Украйна към 40% от населението живее под линията на бедността, а БВП е тройно под полския от 772 млрд. долара. Украинските надежди за финансов тласък от първенството бързо вехнат. Оптимистите очакваха към 5 милиона туристи да оставят средно по 200-300 долара, тоест близо милиард и половина. Отчитайки неизбежен ръст на цените и спонтанно удължен престой, сумата можела да скочи до 1.5% от брутния продукт на страната. Щабът на „Евро 2012-Украйна” и финансови анализатори обаче прогнозират едва милион чужди фенове и приход към 500 млн. долара. Сред отборите с мачове на украинска земя са Германия, Англия, Холандия и Франция, но потокът от най-многобройни и най-щедри фенове се очаква от Русия, която играе в Полша. Като причина за снижените очаквания

Новият национален стадион във Варшава The brand new national stadium in Warsaw

May 2012

107

ВМЕСТО СПОМЕНИ Instead of Memories

Три фотоапарата, с които Three cameras that will make футболното лято няма да this football-filled summer last свърши никога forever for you

PANASONIC LUMIX FZ150

SONY CYBERSHOT TX20

Това е може би най-добрият компромис между удобство и цена, от една страна, и качество и възможности, от друга. Снабден с достатъчно гъвкав обектив (25-600mm), този апарат предлага 24-кратно оптично увеличение, може да снима до 12 кадъра в секунда и да записва видео в съсем приемливите 1080р. Като способности може и да отстъпва на Fujifilm XS-1, но като цена компенсира, и то в пъти.

Добър избор за онези, които са надраснали любителското ниво и искат да направят първата сериозна стъпка към професионалната фотография, без да инвестират в това всичките си спестявания. Матрицата е 16.2 мегапиксела – втората най-голяма в DLSR-гамата на Nikon, освен това апаратът може да записва видео във 'full HD (1920x1080), има вграден GPS и два слота за SD карта. И всичко това на цена, която тръгва от около 1000 евро.

Забравете за риска да намокрите апарата на плажа - TX20 е предвиден да издържа под вода до почти 5 метра. И в случая "издържа" не означава да оцелее, ако случайно го изпуснете от водното колело. Този нов Cybershot прави съвсем пълноценни подводни снимки (с 16-мегапикселова матрица), защитен е от удари и прах, има четирикратно оптично увеличение и записва видео на 1080р. За малко да забравим - предлага се в много свежи цветове.

Forget about the risk of getting your camera wet at the beach – the TX20 has been designed to endure being submerged in water nearly 5 meters deep. In this case “endure” does not mean to survive in case you accidentally drop it from a paddle boat. The new Cybershot takes completely acceptable underwater pictures (with a 16 megapixel sensor), it is dust-proof and shockproof, has a 4X optical zoom and records video at 1080p. And, we nearly forgot to mention, it is offered in a variety of fresh colors.

112 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

NIKON D7000

This is probably the best compromise between convenience and price on the one hand, and quality and possibilities on the other. Equipped with a flexible enough lens (25-600mm), this camera offers a 24 X optical zoom, can shoot up to 12 frames per second and record movie clips at 1080p, which is absolutely acceptable.

Its possibilities might be outstripped by Fujifilm XS-1, but its price compensates for this many times over.

A good choice for those who have outgrown the amateur level and want to take their first step toward professional photography without investing all of their available savings. The sensor is 16.2 megapixels – the second biggest Nikon’s DLSR series – and the camera can record video in full HD (1920x1080) as well; it has built-in GPS and two slots for SD cards. All this for a price that starts from about 1,000 euros.

В куфара на

Рой Кембъл Рой Кембъл е главен изпълнителен директор на "Национални дистрибутори" – компания, която предлага на българския пазар продуктите на марки като Bourjois, Yves Rocher, Revlon, Dow Egberts, Pickwick. Кембъл има магистърска степен по бизнес администрация от университета в Окланд (Нова Зеландия), диплома по маркетинг и над 20-годишен опит в търговията, логистиката и дистрибуцията на бързооборотни стоки. Нещата, които неизменно присъстват в багажа му: Две плюшени играчки – по една от двете ми деца; те избират различни за всяко мое служебно пътуване. Моят лаптоп Macbook Pro – абсолютно незаменим и за работа, и за развлечение.

Eдин изключителен комплект слушалки - Shure SE535. Аз съм ценител на висококачествения звук, а с тези слушалки дори iТunes звучи приемливо. Екип за фитнес – винаги пътувам с него, понеже обичам да тренирам сутрин. Слънчеви очила. Буквално не мога да живея без чифт добри очила. В момента са Persol Steve Mcqueen.

114 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

In the Suitcase of

Roy Campbell

Roy Campbell is the CEO of National Distributors – the company that supplies to the bulgarian market brands such as Bourjois, Yves Rocher, Revlon, Dow Egberts, Pickwick. Campbell has a masters degree in business administration from The University of Auckland, New Zealand, another degree in marketing and over 20 years of experience in trade, logistics and distribution of fast moving goods. The things that are always present in his luggage: Two soft toys - one from each of my children; they give me different ones every time I travel for business.

My Macbook Pro - essential kit for work and recreation.

An exceptional pair of earphones; I consider myself an audiophile and never travel without my Shure SE535 – with them ITunes can sound acceptable!

My gym gear; I like to work out in the mornings.

Sunglasses: I can't live with out a good pair.

Now I wear Persol Steve Mcqueen.

Седмица като цяла година В първите дни на юни Sofia Design Week ще превърне столицата в международен център на съвременния дизайн

Текст КАЛИН НИКОЛОВ Фотография ANDREAS SUETTERLIN, vitra.com

Над 150 дизайнери от двайсет държави пристигат в София за четвъртото поредно издание на международния фестивал Sofia Design Week. Тазгодишната програма включва над сто събития - изложби, лекции, конкурси, работилници, акции, съобщават организаторите от списание "Едно" и фондация „Америка за България”. В списъка с гостите има световноизвестни имена като графичния дизайнер Стефан Загмайстер (носител на две награди Grammy и автор на обложки за музиканти като Rolling Stones, Aerosmith и Лу Рийд) и френската илюстраторка Женевиев Гоклер. Сред любопитните изложби е "100 класически стола" на германския Vitra Design Museum - 100 миниатюри на запомнящи се столове от последните век и половина, изпълнени в мащаб 1:6. Фестивалът ще се проведе в 50 различни локации, централната ще е Vivacom Art Hall (ако съберете печати и от 50-те, ще участвате в специална томбола). Има и детска програма - работилници и изложби. Предишният Sofia Design Week мина изключително успешно, привличайки над 50 000 посетители, и бе поканен да представи България на престижните Vienna Design Week 2011 и Design Week Holon 2012 в Израел. Тазгодишното издание е в партньорство с Асоциация за развитие на София и Столична община, и подкрепя кандидатурата на София за „Европейска столица на културата 2019”.

116 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

SOFIA DESIGN WEEK Е В СОФИЯ ОТ 1 ДО 8 ЮНИ SOFIA DESIGN WEEK WILL TAKE PLACE IN SOFIA, JUNE 1-8. www.edno.bg/sofia-design-week-2012/festivalat info@sofiadesignweek.com

120 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

ИЗКУШЕНИЯ Фотография EPA/БТА

ШОКОЛАДЪТ ПРЕДИ ВСИЧКО Модел представя рокля, направена изцяло от шоколад, преди ежегодния и много популярен "Салон на шоколада". Найголямото събитие, посветено на шоколада, се провежда в Цюрих, Швейцария.

A MODEL PRESENTS a dress made of chocolate, at the dress rehersal for a fashion show on the occasion of the 'Salon du Chocolat'. The world's largest event dedicated to chocolate takes place in Zurich, Switzerland.

May 2012

121

By ASYA DIMITROVA / Photography SHUTTERSTOCK

The Deadly Delight Tokyo removed restrictions on the preparation of the famous fugu fish. But don’t rush to heat your grill

The deadliest delicacy in the world may become even more dangerous in October, when Tokyo city authorities are expected to allow unlicensed chefs to prepare the famous fugu fish.

Also called a blowfish, it is extremely popular because one of the deadliest poisons, tetrodotoxin, can be found in some of its organs.

An amount the size of the tip of a pin is sufficient to kill a human being. That is why only a small group of specially licensed chefs in Tokyo have been allowed to prepare it over the last 60 years.

These chefs are the ones who are most dissatisfied with this change. “We have spent a lot of time and money to acquire and use a license

Център по дентална медицина Свети Георги ул. Константин Иречек 20, София, България тел. 02/954 47 83, тел./факс 02/952 41 94 моб. тел.: 0886 129 213, 0898 526 082 e-mail: dc_st.george@abv.bg Ако имате два свободни дни в София, идете на зъболекар дори да смятате, че не ви е необходимо. Повечето българи, които живеят в чужбина, редовно се прибират с единствената цел да си лекуват зъбите в България, където стоматолозите не само се справят доста добре, но и за по-малко пари. В денталния център на д-р Цалов, специализирал ендодонтия, парадонтология и имплантология в Австрия, Италия, Швейцария и Франция, може да получите и козметични услуги. Една от възможностите е да си избелите зъбите по най-популярните в Европа технологии или просто да си направите профилактичен преглед. Новост в центъра е лечението с лазарен апарат без болка и без анестезия.

124 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

for the processing of fugu; with the new law it turns out that this is not required,” says Naohito Hashimoto, who has been involved in preparing the exotic fish for the last 30 years. Until recently, in order to acquire a license, young chefs were required to undergo two years of training with an established master and, subsequently, to pass both written and oral exams.

Thanks to his training, for example, Hashimoto can bone the exotic fish and remove all of its poisonous parts in just two minutes.

Tokyo’s city administration explains that the change aims to reduce the price of this delicacy, which has reached astronomical heights.

“Outside Tokyo the rules for fugu preparation are even more liberal and there are almost no incidents. We hope the number of restaurants with unlicensed chefs will increase and fugu will stop being used as an ingredient solely in traditional Japanese cuisine, but also in Chinese and Western cuisine,” says Hironobu Kondo of the Department of Food Control in Tokyo.

Currently a serving of the dish costs about 120 dollars.

It is said that clients searching for some excitement choose restaurants where the chef leaves just a bit of the poison, which causes a slight tingle on the lips. Professionals claim this is pure legend because even a minimal quantity can be fatal.

St. George Dental Services Centre 20 Konstantin Irechek Str., 1000 Sofia, Bulgaria phone: +359 2/ 954 47 83, phone/fax: +359 2/952 41 94 cell phone: +359 886 129 213, +359 898 526 082 e-mail: dc_st.george@abv.bg If you have a couple of days to spare in Sofia then you should visit a dentist – even if you don’t think you need to. The majority of Bulgarians who live abroad regularly return with the single aim of having their teeth taken care of in a country where the dentists not only perform a very decent job, but also charge a lot less.

At Dr. Tsalov’s Dental Services Centre you can also have cosmetic treatments. Dr. Tsalov has studied endodontics, paradontology, and implantology in Austria, Italy, Switzerland and France. Therefore, you will have the opportunity to have your teeth whitened with the latest European technology, or simply have a check-up.

Laser treatment, which is performed without anesthesia and is completely painless, is one of the centre’s more novel procedures.

Brasserie София, ул. Райко Даскалов 3, в градината на ул. Ангел Кънчев и Солунска тел. 02/ 980 03 98 Brasserie напомня за елегантните ресторанти на Горен Манхатън и е перфектно място за бизнес обяд, вечеря с приятели, следобедно кафе и (или) късни коктейли. Закътаният вътрешен двор приканва към студено мохито, а стилният салон – към кулинарна екстраваганца. Заведението е носител на наградата на специализираното списание Бакхус в категорията Bar&Dinner за 2006 и 2007 година. Изборът от ястия е впечатляващ, а кухнята – интернационална. Можете да ги полеете с първокласни вина и напитки от цял свят.

Motto София, ул. Аксаков 18 тел. 02/ 987 27 23 Ако все още не сте намерили мястото, в което да разпуснете след работа в офиса, да разхлабите вратовръзката и да се потопите в ритъма на чил аут и джаз, ние ви предлагаме столичния клуб-ресторант MOTTO. Там ще ви изненадат с нетрадиционно меню и изискана обстановка.

MОТТО е от типа модерни и отличаващи се с качество заведения. В интериора е постигнат добър съвременен дизайн в ретро-шик стил. Освен тематичната селекция на музиката, за която се грижи DJ, приятен спомен оставя и лятната градина на заведението, която от тази година ще може да видите в нов облик. Собствениците са се постарали да пренесат част от атмосферата в нюйоркския Soho, без да се натрапва излишен лукс. Затова и посетителите тук не са случайни. Оригинално е и менюто - вечер се предлага богат асортимент от коктейли и добра кухня. Разнообразието не е в количеството, а в нетрадиционните рецепти. Елитното заведение всеки месец е вдъхновено от актуална тема или екзотична точка на света. В MОТТО без колебание можете да организирате бизнес закуска или частно парти. А в неделя заедно със семейството си можете да се насладите на вкусния BIO BRUNCH. Обобщението в едно изречение би звучало като: Cool drinks, delicious food, fancy music! Ако сте решили още тази вечер да сте в MОТТО, съветът ни е - направете предварителна резервация.

Spaghetti Company СЕРДИКА ЦЕНТЪР, бул. Ситняково 48 тел. 02/ 841 28 18 ЦУМ – етаж 1, тел: 02/ 926 0427 MALL OF SOFIA - бул. Ал. Стамболийски 101 Работно време: понеделник - неделя от 10:00 до 00:00 ч. spaghetticompany@mail.bg Трите ключови думички на вече веригата заведения Spaghetti Company са: Pizza, Pasta, Modernista. Акцентът е върху италианска кухня, но се долавят и нотки от средиземноморската и френската класическа кулинария, а Modernista описва ърбън атмосфера и дизайн. Изчистения модерен стил и леката музика създават уют и спокойствие! В Spaghetti Company можете да се насладите на вкусна италианска кухня, специално подбрани вина, пефектно обслужване и приятна музика. Ресторантът е идеалното място за вашите делови и лични срещи.

126 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

Brasserie 3 Raiko Daskalov Str. (in the public gardens adjoining Angel Kanchev and Solunska St), Sofia, Phone: +359 2/ 980 03 98 Brasserie is reminiscent of trendy upper Manhattan eateries and is the perfect place for a business lunch, dinner with friends, afternoon coffee and/or late night drinks. A cosy patio at the back tempts you into having an ice-cold Mojito cocktail, while the elegant salon invites you to partake in a culinary extravaganza. The establishment won the Bacchus magazine Bar&Dinner Award in 2006 and 2007.

The cuisine is international and the choice of gourmet dishes is staggering. Wash them all down with first-class wines and spirits from around the world.

Motto 18 Aksakov St, Sofia Phone: +359 2/ 9 872723 If you have still not found the perfect place to relax after work, to loosen your tie and immerse yourself in a chill-out, lounging and jazzy atmosphere, we suggest that you come to the MOTTO club restaurant in Sofia.

The unique menu and stylish decor will leave you feeling pleasantly surprised.

MOTTO is a modern establishment that stands for quality. The interior is a contemporary retro-chic design. In addition to the thematic music chosen by the DJ, the restaurant’s summer garden, which has a new look this year, will also leave you with a pleasant memory. The owners have done their best to import some of New York's Soho atmosphere, but without any pretense. That is why not just anybody is a guest here.

The menu is also unique, including the evening's variety of cocktails and fine cuisine. The variety is not about quantity, but it rather comes from the use of special, nontraditional recipes. The classy restaurant is inspired each month by a contemporary theme or an exotic world destination.

You can also unhesitatingly organize a business breakfast or private party at MOTTO. And, on Sundays, you can enjoy the delicious BIO BRUNCH together with your family.

To put it all together: Cool drinks, delicious food and fancy music! If you have decided you want to visit MOTTO tonight, our advice is to make a reservation.

Spaghetti Company SERDIKA CENTER, 48 Sitnyakovo Blvd Phone: +359 2/ 841 2818 TZUM – floor 1, Phone: +359 2/ 926 0427 MALL OF SOFIA - 101 Al. Stamboliiski Blvd.

Working time: Monday-Sunday 10:00 am – 12:00 pm spaghetticompany@mail.bg It is not possible to pass 6th of September Street and to remain indifferent to the appearance of this unusual restaurant. You will understand what makes it so unusual the minute you cross its threshold. Only one step and you forget about the busy turmoil of the city, and move into another reality that has a magic atmosphere and countless culinary propositions. Here you will find a pleasant combination of contemporary interior design, exquisite international cuisine and relaxing music.

The restaurant also impresses with its delicate personal attitude towards the customer and the feeling of home comfort. All this makes Spaghetti Kitchen the most modern and desired place in Sofia.